Страница 1/17

Методология за търсене на научна информация в интернет

Във времената, когато информацията се е превърнала в един от основните

производствени фактори наред със земята, труда, капитала и мениджмънта,
процеса на нейното намиране и пълноценно използване става все по-важен.
Днес, когато Интернет стана един от основните източници на информация,
търсенето из Мрежата приема все по-голяма практическа ценност. Но с бързото
увеличаване на обема на достъпната информация се усложнява и процедурата
по търсенето.

Къде се „държи“ информацията в мрежата:

Web-страници - днес те са явяват основният и най-разпространен тип

информационни ресурси в Мрежата. Web-страниците представляват страници (с
хипервръзки), които съдържат в себе си препратки към други такива страници.
Логически взаимосвързаните посредством хипервръзки страници, разположени
на едно място образуват т.нар. сайт. Този способ за представяне на информация
е получил името Световна паяжина (World Wide Web, или WWW).

Gopher – вече не се ползва

Бази данни - могат да съдържат произволна информация: публикации, таблична

информация и т.н. Все още не съществува стандартен способ за достъп до бази
данни по Мрежата. Най-прогресивния способ за това се явява достъпът с
помощта на стандартните браузъри.

Файлови сървъри - те са традиционен способ за съхранение на данни в

Интернет и представляват компютри или дисково пространство, които са
достъпни чрез Мрежата. Достъпът до данни от такъв сървър се осъществява
чрез специална програма, поддържаща протокол за предаване на файлове (FTP
- File Transfer Protocol).

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 2/17

Usenet, групи по интереси, блогове (форуми) - те също могат да бъдат

източник на информация. Групите по интереси представляват начин за общуване
между хората, имащи достъп до ресурсите на Мрежата и са предназначени за
обсъждане на всякакви въпроси или за разпространение на информация.
Групите по интереси са разделени по тематичен признак на рубрики, наречени
news-групи. За разпространение на такава информация има специални сървъри.
Всеки може да остави свое съобщение до групата или да изпрати отговор на
нечие чуждо съобщение. Затова е възможно да се получи незабавна обратна
връзка от други членове на групата, както и да се получи по-подробно обсъждане
на някакъв проблем между хора, намиращи се на големи разстояния един от
друг. Ето защо групи по интереси са много популярни в научните и бизнес
средите. Най-полулярните в момента групи са Google Groups
(http://groups.google.com). Също така за изключително популярни се смятат
личните блогове (лични сайтове), както и форумите които се вписват от
множество потребители на принципа въпрос/отговор.

Потребителски мрежи тип P2P(torrent) за споделяне на файлове обмен на

информация. Състоят се от клиентски софтуер за споделяне на файлове и от
сървъри за регистрация на потребителите на линия и наличните споделени
данни. Примери за такива мрежи са emule , dc++. При торент мрежите
съществува тракер – адрес в интернет, където търсенето на информация се
извършва на определено място за всички торенти (информацията), пръсната
върху компютрите на различните участници.

Принципи на търсене
Непосредствено търсене с използване на хипертекстови връзки - доколкото
всички сайтове в WWW пространството фактически се оказват свързани помежду
си, търсенето на информация може да се извърши чрез последователно
преглеждане на свързаните web-страници с помощта на какъв да е браузър.
Търсене с помощта на машини за търсене(ТЪРСАЧКИ) - днес този метод
се явява един от основните и фактически единствен при извършване на
предварително търсене. Резултатът от него е списък с ресурси, които съдържат
вероятно търсената информация. Използването на търсещите машини се
основава на използвани ключови думи, въз основа на които се извършва
селекцията на ресурсите. Формирането на списъка с ключови думи изисква
предварителна работа по определяне на понятийния апарат и намирането на
точните термини на английски или друг език.

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 3/17

Търсене с използване на специални средства - този напълно

автоматизиран метод за търсене може да се окаже по-ефективен при
първичното търсене. Една от технологиите на метода се основава на
използването на специална програма - "спайдър", която преглежда web-страници
за търсената информация. Естествено резултатите от търсенето изискват
допълнително преглеждане. Използването на даденият метод е целесъобразно,
ако използваните машини за търсене не дават желания резултат. Други
специални средства се явяват специализирани мрежи за обмен на данни ,
форуми , пощенски списъци и др. МЕТОДЪТ, тип „спайдър“ се ползва основно от
търсачките за претърсване на страниците, включени в тяхната база данни.
Анализ на нови ресурси - търсенето на нови (пресни) ресурси може да
бъде необходимо при повторно търсене, при търсене на по-нова информация
или за анализ на тенденцията на динамично развитие на изследвания обект.
Друга причина може да бъде това, че повечето машини за търсене обновяват
индексите си със значително закъснение, поради огромните обеми от
постъпващите за обработка нови данни.

Използване на ТЪРСАЧКИ
Търсачките, по принцип, се делят на две групи - директории и индекси. Директорийните
машини, каквато е Yahoo! например, са много подходящи за търсене на по-обща
информация. Също като картовите каталози в библиотеките, те класифицират
сайтовете по категории - например счетоводни фирми, университети, музеи, търговия и
пр. При работа с тях резултатът от търсенето представлява списък от адреси на
сайтове, които по един или друг начин са свързани със зададената ключова дума или
фраза.
Ако търсите обаче конкретна информация (например биографични подробности за
Леонардо да Винчи), може да се окаже по-лесно да работите с търсачките от тип
"индекс", защото те претърсват цялото съдържание на уеб-сайтовете. Този тип търсещи
машини използват специални софтуерни програми, наречени "паяци" или "роботи",
които преравят цялата Мрежа, анализирайки милиардите страници, нюз-групи, блог
постинги и пр. като индексират всички думи. Типичен пример за такива търсачки са
сайтовете MSN Live Search и Google, които намират определени страници (а не адреси
на сайтове), отговарящи на критерия - дори самият сайт като цяло да няма нищо общо с
това, което ви интересува. Ползата е, че по този начин нерядко се откриват неочаквани
информационни "бижута" - стига да не се притеснявате от тоновете ненужни страници,
които обикновено също идват с тях.
Хубавото в случая е, че резултатите от търсенето се подреждат по релевантност, т.е. по
броя пъти, в които зададената при търсенето дума/фраза се появява в онлайн
документа. Това дава голяма вероятност да намерите каквото ви трябва дори само в

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 4/17

първите няколко страници от изкарания безкраен списък с такива. С други думи, не е

нужно да прекарвате часове в подробно разглеждане на всички резултати, ако не
намерите каквото ви трябва в първите 10-20 страници от листата - шансът да откриете
нещо по-нататък, става все по-малък (макар да не е съвсем нулев.)
Интересна е и търсачката Ask.com, която използва технология наречена "запитване на
естествен език" (natural language query). Т.е. можете буквално да му зададете въпрос в
обикновен текст и ще получите познатия набор от релевантни линкове. Не е
задължително и да знаете английски - смислени резултати излизат и при въпрос на чист
български, макар че при този вариант те са по-малко на брой.
Английският математик Джордж Бул е създал алгебрата, която стои в концептуалната
основа на компютрите, базите данни и търсенето в мрежата. Тя се базира на логика,
използваща думи (наречени оператори) с цел установяването на истинно или неистинно
състояние. Най-използваните оператори са "И", "ИЛИ" и "НЕ" (AND, OR и NOT). Точно
тези три малки думички могат да бъдат изключително полезни при търсенето на
конкретна информация в мрежата. Ето как:
• При търсене на Bulgaria AND History ще получите документи, съдържащи И двете
думи;
• При търсене на Bulgaria OR History получавате най-голям брой релевантни
страници, защото се включват всички документи съдържащи едната ИЛИ другата
дума;
• Търсенето на Bulgaria NOT History ще даде документи, съдържащи думата
"България", но не и такива, свързани с историята на страната - добър начин за
ограничаване на търсенето.
В някои от търсачките за този тип указания могат да се използват и стандартните
препинателни знаци като + (плюс) обикновено заменя "И", - (минус) се ползва вместо
"НЕ", а за "или" служи запетаята. Отлична работа за стесняване на обсега на търсене
служат и кавичките, защото с тяхна помощ можете да търсите само документите, в
които присъства точната фраза. Например търсенето на "История на България" ще ви
покаже само страниците, където фразата присъства в този си вид - а това със сигурност
спестява доста време. Разбира се, това не са универсални правила, тъй като общо
взето всяка търсачка има свои собствени особености. Времето за разучаването им
обаче със сигурност се изплаща при следващите търсения, затова не пренебрегвайте
помощните им секции.

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 5/17

Усъвършенстване изкуството на мета-търсенето

Мета-търсачките са "тежката артилерия" за откриването на ценна информация в
Интернет, но самите те вече са доста многобройни, затова предлагаме на вниманието
ви списък с някои от най-популярните през последните години (освен тези, които вече
споменахме).
Search
Search.com - Всъщност, тук по-точното име би било "meta-search.com", тъй като този
сайт събира резултатите за своите търсения от други търсачки. А това, което го
отличава от другите мета-търсачки е, че той не се включва автоматично към големите
търсачки като AltaVista и Yahoo!. Search.com, а извършва различните търсения в
специализирани търсачки, в зависимост от темата на вашето запитване.
Да увеличим ползите
Inter-net (inter-net.com/inter-net) - Mета-търсачка, която се различава съществено от
всички останали. Inter-net има 12 празни полета. Можете да напишете една и съща
ключова дума във всички полета или пък - ако желаете - можете да търсите по 9
различни ключови думи наведнъж. И за всяко поле си избирате отделно измежду почти
дузина основни търсачки. Ако предпочитате по-традиционно мета-търсене, нова "Inter-
net2" връзка ви отвежда към едно единствено поле.
1 2 Seek
One2seek (one2seek.com) - Mета-търсачка, която събира резултати от 45 търсачки
наведнъж. Въведете ключовите думи, изберете къде да търсите, включете или оставете
изключена опцията Family Filter и кликнете Seek. При търсенето си, можете да избирате
между следните зони: 1. Основни търсачки; 2. Всички Web търсачки; 3. Бързи търсачки;
4. Основни Web директории; 5. MP3 директории; 6. Търсачки на новини; 7. Директории с
файлове; 8. Търгове

Определяне на географски район на търсене - ако провежданото търсене на

информация има практически цели (маркетингови, производствени и др.
подобни), практическата ценност на информационния ресурс може да зависи и
от географското разположение на съответния източник.
Съставяне на понятиен апарат (речник на понятията) - за ефективно използване
на машините за търсене е необходимо съставяне на списък с ключови думи,
организиран при отчитане на семантичните отношения помежду им, т.е. т.нар.
понятиен апарат. При съставянето му е наложителна предварителна обработка
на синонимите, омонимите, морфологическите вариации на ключовите думи.
Понятийният апарат може да бъде съставен на английски или на някакъв друг
език, в зависимост от характера на търсената информация. Най-често
използваният език е английски, тъй като повсеместното му разпространение се е
наложило като стандарт в Интернет. Например в България трябва да се тарси не
само в страници от България , но и със ключови думи на кирилица. Търсенето

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 6/17

може да даде различни резултати , в зависимост от използвания в раьона език.

Работата над понятийния апарат не е еднократен процес, тя продължава и по
време на търсенето, като се добавят нови термини или техни синоними.

Правилата за формулиране на запитване (търсене) са следните:

• Думите от запитването трябва да са най-много 10. Те могат да бъдат

свързани помежду си, като се спазват следните правила:
• Последователността на думите в запитването е от значение за
подреждането на резултатите, така че най-напред трябва да се въведе най-
важната дума и после - следващите я по важност.
• Не се прави разлика между малки и главни букви.
Логическата връзка между думите по подразбиране е И (AND).
За задаване на връзка ИЛИ въвеждаме OR (задължително с главни букви)
между думите.
• Игнорират се често срещани, не-информативни думи (stopwords): за да
укажем,че са важни, слагаме знак "+" пред тях. Пред знака "+" трябва да
има шпация (празен интервал), но не и след него.
• Ако искаме определена дума да бъде изключена (да не се среща) от
намерените документи, я въвеждаме я в нашето запитване със знак "-"
отпред.
Поставяме фраза в кавички " " за намирането й единствено като фраза а
не по отделни думи.
• Няма възможност за маскиране на окончанията: търси се за думата точно
така, както е зададена в запитването. Ако искаме да търсим едновременно
по няколко различни словоформи на една дума, можем да ги въведем в
запитването с логическа връзка ОК между тях. С * можем обаче да
маскираме цяла дума в рамките на фраза: например ако ни интересува
управление на качеството, можем да зададем запитване "управление *
качеството".
• Ако искаме да се търси и за синоними на зададената ключова дума,
поставяме пред нея без шпация знак "~" (тилда).
• Чрез инструкцията filetype: можем да зададем да се търси за документи в
определен формат - например filetype:pdf.
• Чрез инструкцията site: можем да ограничим търсенето до определен сайт;
например ако ни интересуват цитираните статии от вестник Старозагорски
новини в сайта www.chambersz.com нашето запитване ще бъде
"Старозагорски новини" site:www.chambersz.com. За подобно търсене
винаги е по-добре да се използва локалната търсеща машина на
конкретния сайт - ако има такава, защото резултатите на Google.com често
са непълни.

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 7/17

• Чрез инструкцията link:адрес получаваме списък на страниците,

съдържащи хи-первръзка към страницата с посочения адрес - например с
link:www.google.com ще получим списък на страниците, съдържащи
хипервръзка към началната страница на Google. Това търсене е известно
като обратно. То не може да се комбинира с търсене по ключова дума.
• Чрез инструкцията allinurl: задаваме всички думи от запитването да се
срещат в адреса на документите, а с inurl: - която и да е от тях.
• Чрез инструкцията intitle: задаваме следващата я дума да се среща в
заглавието на документите, а с allintitle: - всички думи от запитването да се
срещат в заглавието.

В резултат от търсенето най-напред се посочват запитването, броят на

намерените документи (попаденията) и колко време е отнело търсенето. Ако
някоя дума или фраза от запитването е дадена като хипервръзка, това означава,
че чрез кликване върху нея можем да получим съответната дефиниция. Следват
кратки сведения за документите (на порции обикновено по 10 документа в една
страница с резултати).

Проблеми, които могат да възникнат в процеса на търсене

За осъществяване на ефективно търсене сме заинтересовани да решим
едновременно две противоположни задачи:
- разширяване на обхвата с цел извличане на максимално количество полезна
информация;
- стесняване на обхвата с цел минимизиране на излишната информация;
Едновременното осъществяване и на двете изисквания е почти невъзможно.
Един от методите (ако го позволява машина за търсене) е да се въведат явни
ограничения, т.е. ключови думи, които да не присъстват в търсената
информация. Друг възможен начин е формирането на сложни заявки за търсене.
Тук обаче ще се сблъскате с ограниченията за входен език в повечето машина за
търсене.
Друг проблем, който може да възникне - това е нееднозначността на човешкия
език. Ако например търсите по ключова дума "oil" (имайки предвид нефт), като
резултат ще излязат много сайтове, касаещи проблемите на живописта (маслена
живопис). Затова е необходимо да се указват и допълнителни ключови думи,
способстващи правилното търсене на желаната информация.

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 8/17

Полезни „трикове“

Yahoo! и скобите
Понякога, при излагане на резултатите от търсенето ви в Yahoo!, преди категориите има
скоби, съдържащи някаква цифра. Тази цифра показва колко статии съдържа
съответната категория. Така за вас ще е много лесно с един бърз поглед да изберете
категорията, която предлага достатъчно (но не прекалено много) страници и статии.
Запитване в обратен ред
Ако знаете една ключова дума и ви интересува нещо подобно, използвайте Reverse
Query. Например, ако ви е известен един спортен клуб и бихте желали да научите и за
други подобни спортни клубове, отидете в някоя директория като Yahoo! (yahoo.com) и
потърсете исканата информация. Yahoo! Ще ви покаже категорията, в която тя се
намира. След това вие ще можете да проверите дали има още подобни резултати,
които попадат в същата, желана от вас категория.
Кръстосано търсене в Yahoo!
Категориите в Yahoo!, които започват със символа @ са "кръстосани" (cross-
listed). Те са подкатегории в няколко категории, така че могат да бъдат намерени
на няколко места. Това "кръстосване" също помага за намирането на полезна
информация. В края на краищата категориите в Yahoo! не са перфектни. Те са
резултат от опитите да се създаде някакъв порядък в една вселена от данни. И
тъй като ги правят различни редактори, има и различни категории, като при това
не може да се каже, че съществуват повече и по-малко меродавни категории.

ТЪРСАЧКИ ЗА НАУЧНА ИНФОРМАЦИЯ В ИНТЕРНЕТ:

SCIRUS (http://scirus.com)

Scirus е специализирана машина за търсене само на научна информация. Достъпът до

нея се осъществява на адрес scirus.com. Ограничаването до университети, подбрани
сървъри и научни уеб страници осигурява получаването на прегледни списъци с
релевантни резултати от търсенето, които са освободени от информационния баласт,
характерен за резултатите на останалите търсачки.
Технологията на Scirus е разработена от норвежката фирма Fast Search & Transfer с
адреси fastsearch.com и alltheweb.com, която определя точно свободния и
контролирания достъп до информационните ресурси за разлика от традиционните
търсачки с общо предназначение.
Scirus индексира текущо повече от 120 млн. уеб страници, сред които 45 млн. .edu
сайта, 14,8млн. .org сайта, 5,5 млн. .ac.uk сайта, 18 млн. .com сайта и 4,7 млн. .gov
сайта. Освен уеб сайтовете Scirus индексира и следните пълнотекстови (журнални)
източници:
• 12,6 млн. цитата от MEDLINE – основната библиографска база от данни на
Националната библиотека по медицина на САЩ с предметен обхват по клинична

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 9/17

медицина, стоматология, ветеринарна медицина, здравеопазване, предклинични науки,

профилактика, която съдържа библиографски единици и авторски реферати на повече
от 4300 списания по биомедицина.
Масивът е съставен от 12 млн. информационни единици от 1966 г. до днес.
Достъпът до MEDLINE е само за членове на BioMEDNet. Регистрацията е безплатна и
се осъществява на адреса на BioMedNet - http://bmn.com.
• 2,35 млн. публикации в Science Direct (http://sciencedirect.com). Включва
информационни продукти на ScienceDirect Online, ScienceDirect Web editions и
ScienceDirect OnSite.
ScienceDirect Online е информационен ресурс за абонати и предоставя на ползвателите
си 1,5млн. статии от 1200 списания, покриващи всички области на знанието от 1995г. до
днес. Предлага се също и навигиране през 30млн. записи с връзки към 10 000 заглавия
на списания. Ако вашата организация няма абонамент за ScienceDirect Online, но е
абонирана за едно или повече печатни издания, публикациите в тези списания са
достъпни и по електронен начин чрез ScienceDirect Web editions.
• 1 млн. патента на USPTO (Патентното ведомство на САЩ) – некомерсиално
федерално юридическо лице, натоварено с функциите на проучване и издаване на
патенти и регистриране на търговски марки. Разпространява патентната информация и
информацията за търговските марки при спазване законодателството за
интелектуалната собственост с цел улесняване разпространението на новите
технологии по света.
• 675 000 реферати с химическа информация от Beilstein (чрез ChemWeb.com) – най-
всеобхватната онлайн химическа общност в света. Тя обединява най-релевантната
информация по химия и химична индустрия. Достъпът до нея е свободен, но е
възможно и получаване на членство в нея. Веднъж регистриран, ползвателят получава
свободен достъп до Beilstein Abstracts, който съдържа библиографско описание и
реферати от основни списания по органична химия и свързаните с нея дисциплини от
1980 г. до наши дни. Базата от данни е с обем 1,9 млн. Статии.
• 217 000 статии в електронен вид от E-Print ArXiv (http://arxiv.org) – напълно
автоматизиран електронен архив, стартирал през август 1991 г. Предназначен за
разпространение на научни доклади и тези. Предметно покрива физиката и сродните й
дисциплини като математика, компютърна техника. Научните доклади могат да се
извличат и чрез Интернет. Достъпът е свободен.
• 10 600 технически доклада на NASA (Националната агенция по аеронавтика на САЩ)
– несекретни инженерни и научни доклади, публикувани на сървърите Langley Technical
Reports Server (LTRS) и National Advisory Committee for Aeronautics Technical Reports
Server (NACATRS). Свободен достъп в рамките на т.нар. Open Archives Initiative.
• 1530 електронни документа от CogPrints – пълнотекстов архив с публикации на
различни теми (психология, компютърни науки, лингвистика, философия и пр.) и
свободен достъп.
• 1070 пълнотекстови статии от BioMed Central – независимо онлайн издателство, което
предоставя възможности за депозиране и съхранение, както и за непосредствен
свободен достъп до рецензиите на научно изследователските разработки по биология и
медицина. Съхраняваните рецензии са съществена база за отворен достъп до научните
изследвания и допринасят за бърза и ефективна научна комуникация.

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 10/17

• Стотици публикации на тема математика (Mathematics Preprint Server), химия

(Chemistry Preprint Server), изчислителна техника (Computer Science Preprint Server).
Стратегията на информационното търсене в Scirus се изгражда в двата модула за
обикновено и разширено търсене. Обикновеното търсене разполага със стандартните
опции:
• Търсене по всички термини при ползване на булевия оператор AND.
• Търсене по някои от термините при ползване на булевия оператор OR.
• Търсене по точна дефиниция, като се следва редът на подреждане на термините.
Разширеното търсене може да се ограничи по следните критерии:
• Тип на информационната единица (статии, научни сайтове, патенти, конференции,
реферати или всички видове).
• Файлов формат (html. pdf, всички типове).
• Вид на информационния ресурс (издателства, списания, Интернет доставчици, уеб
ресурси и др.
• По предметни области – например компютърни науки, право, техника, медицина и т. н.
Достъпът й до разнообразните ресурси позволява извличане на интересни резултати
при информационното търсене. Всеки тип документ (HTML, PDF, PostScript, DOC) се
придружава от името на автора и заглавието. На края на всяка страница се предлагат
подбрани термини, с които се прецизира търсенето. Резултатите при търсенето със
Scirus невинаги предлагат научна релевантност, но в сравнение с останалите
универсални машини за търсене качеството на издирваната научна информация е
значително по-добро, т.е. информационната загуба е минимална. Необходимо е да се
отбележи, че не всички резултати от търсенето със Scirus са свободно достъпни. За
ползването на отделни статии се изисква членство или заплащане.

Science-advisor.net - Първият онлайн форум, където изследователи могат да търсят

научни статии и да публикуват мнения и съобщения във форума, свързан чрез линк
с всяка статия. Сайтът в момента съдържа над 1'240'000 библиографични справки
и около 1000 члена.

Google Scholar (scholar.google.com) -

Една от най-добрите търсачки. Google Scholar индексира голяма част от ученическата и
научна литература. Google Scholar в последно време стана доста популярен сред
учените, откакто резултатите се класират (ранк-ват) на базата на броя цитати до даден
материал.

Scientific Commons (scientificcommons.org) -

Впечатляваща търсачка, базирана на OAI протокола. Индексира 968 източника от 50
страни, като до момента в базата си данни притежава повече от 24.8 милиона страници,
като от тях съдържа пълния текст плюс мета-информацията с лимит от 3Мб. Като цяло
търсачката е впечатляващо бърза.

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 11/17

Lalisio Literature (literature.lalisio.com) -

Тази търсачка е ориентирана към мета-информацията и предлага някои интерестни
възможности. Тя може да предлага алтернативни стратегии за търсене и позволява да
ограничите и фокусирате резултатите по начин, подобен на традиционното търсене.

Scitopia (scitopia.org) -
Търсене в повече от 3,5 милиона документа, плюс патенти и правителствена
информация.

WorldWideScience (worldwidescience.org) -
Това е глобален научен портал - „да ускорим научните открития и прогрес, чрез
мултилитерално партньорство да направим възможно обединено търсене в национални
и интернационални научни бази данни.
Scirch.com - ползва Google Custom Search

Biocrawler (biocrawler.com) - Директория и търсачка за биологическа информация.

Chemie.DE - Директория и търсачка за информация, касаеща се до химията.
SciSeek (sciseek.com) - Фокусирана уеб-директория, създадена от редактори на
издания. Полезен инструмент за търсене на информация в специфични научни
категории.
iCivilEngineer (icivilengineer.com) - Каталогизира Интернет ресурси и технологии на
цивилните инженерни науки, покрива всички инженерни дисциплини.

Chemedia (chemedia.com) - Портал за наука и технологии в Испания и Латинска

Америка.

CiteSeer (citeseer.ist.psu.edu) - Цифрова, научна библиотека която се стреми да подобри

разпространението и обратната връзка на научна литература.

Energy, Science, and Technology Information (osti.gov) - Ресурси за научна и

техническа информация на Департамента по Енергетика в обширни дисциплини като
физика, химия, материали, биология, инженерни науки, енергийна ефективност и други.
Ресурсите включват инструменти за кръстосано търсене на библиографични цитати и
репорти.

EnergyFiles (osti.gov/energyfiles/)- Виртуални колекции от информация за енергийните

науки. Мощният инструмент за търсене позволява на потребителите да намират
информация без необходимостта от това да знаят кой точно източник да бъде
използван.

Eric Weisstein's Treasure Troves of Science (treasure-troves.com) - Научна

енциклопедия.

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 12/17

GGGpages.com (gggpages.com) - Ресурс за най-модерна наука, изследване на

заболявания, НЛО и други феномени.

Hypography Sci-Tech (hypography.com) - Научно-технически портал – новини, ревюта,

визуални обекти и други

INIS Web Services (iaea.org/inisnkm) - База данни от описани линкове към уеб сайтове,
отнасящи се до ядрените науки и технологии и дейността на IAEA.

PrePRINT Network (osti.gov/eprints) - Портал с материали свързани с физика, химия,

също порции от биологията, науки за заобикалящата ни среда и нуклеарната медицина.

PSIgate (intute.ac.uk/sciences) - Безплатна услуга, която позволява достъп до високо-

качествени уеб ресурси във физическите науки, астрономията, химията, науките за
земята, история на науката.

SciCentral (scicentral.com) - Директория за наука и инженерни онлайн ресурси.

Science and Engineering Collections (www-sul.stanford.edu/collect/science) - Директория,

осигурена от Станфордския Университет.

Science Page (sciencepage.org) - Ресурси в почти всички области на науката.

Science.gov (science.gov) - Портал към авторитетна научна информация, осигурена от

правителствени агенции на САЩ.

Scientific American Editors' Selections (sciam.com) - Директория от сайтове за научна и

техническа информация.

SciNet Science Search (scinet.cc) - Позволява на потребителите да претърсват широка

тематика от агрекултурна информация до технологии, като те могат да ги оценяват и
оставят коментари.

Strategian (strategian.com) - Гайд за качествена информация в сферата на биология,

химия, компютърни науки, математика, физика и психология.

CRISP (crisp.cit.nih.gov) - Компютърно извличане на информация от научни проекти

(абрев.)

LLEK.de - Указател на английски и немски език, който предлага селектирани Интернет

ресурси. Обособени са в няколко рубрики – Интернет търсачки и указатели; Тематично
търсене по научни области (хуманитарни, естествени, точни науки, езикознание и др.);
Онлайн справочни указатели, Уеб сайтове по региони ; Медии и др. Всеки подбран

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 13/17

източник е придружен с кратка анотация, а при избор на определена рубрика ресурсите

са групирани по езиков признак – немски и английски.

A virtual library of Useful URLs - Подбрани Интернет ресурси, систематизирани по

Десетичната класификационна схема на Дюи. Десетте систематични дяла включват:
Компютърни науки и Справочници; Философия и Психология; Религия и Митология;
Социални науки; Езици; Естествени науки и Математика; Технически науки, Медицина,
Бизнес; Изкуство, Музика и Спорт; Литература; История и География.

ChemDex (chemdex.com) - обширен химичен портал

Links for Chemists (liv.ac.uk/chemistry/Links) – секция по химия на WWW Virtual Library –

един от най-добре построените и най-пълни портали за химия

Chemweb (chemweb.com) – един от най-добрите портали за химици, дава обширна

литературна и патентна справка, страхотна база данни, форуми и още много екстри

Chemindustry (chemindustry.com) - The Chemical Industry портал, най-добрия за

индустрията

ChemFinder (chemfinder.camsoft.com) - безплатна база данни

CHEMnet (chem.msu.su/rus/welcome.html) - Руски химически портал, най-добрия на

кирилица

Organicworldwide.net (organicworldwide.net) - Organic Chemistry Resources Worldwide е

най-добрия портал за органична химия.

Organic-chemistry.org (organic-chemistry.org) - друг добър портал по темата

Chemconnect, chemfacts, chemport (chemport.com) - са търговски насочени портали

Plastics Plastics, The Plastics Network и Vinyl World (plasticsnet.com) - са

специализирани в PVC индустрията

Surfactants Virtual Library (surfactants.net) - специализиран портал детергенти и

козметика

MSDS (msdssearch.com) – търсачка

2500 книги on-line free (nap.edu) - от The National Academies Press

HyperPhysics (hyperphysics.phy-astr.gsu.edu/hbase/hframe.html) – концепции във

физиката

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 14/17

BUBL (bubl.ac.uk) - каталог на подбрани Интернет ресурси от всички академични

области на знанието и класифицирани по Дюи. Национална информационна
услуга, предназначена за висшето образование във Великобритания. Поддържа
се от унивеситета Стратклайд. Търсенето може да се извърши по предметна
рубрика, по класификационен индекс, по тип публикация.

Librarian’s Index to the Internet (lii.org) - указател на Интернет, изготвен от

библиотекари. Информационните материали се локализират чрез разглеждане
на йерархичното меню или чрез задаване на търсене в предоставената форма.
Могат да се използват булеви оператори.

Използване на Указатели и Каталози

Освен с помощта на търсачки, намирането на информация в Интернет може да
се осъществи и с помощта на така наречените указатели или каталози
Тематичните указатели са колекции от хипервръзки към Интернет ресурси,
изготвени от информационни специалисти, които ги подбират и организират в
предметни (тематични) категории. Те използват определени критерии за
селекция, които са различни за различните указатели. При разглеждането на
основното меню на указателите трябва да се има предвид, че всеки указател
използва различна схема на класификация на науките и сферите от живота.
Наричат се тематични, защото са подредени по теми и подтеми в йерархичен
порядък - от най-общата тема към нейните разклонения, или от общото понятие
към частното.

Виртуални библиотеки
Предлагат селектирани, отлични източници на информация, препоръчани от
експерти в съответната област. Различават се от обикновените указатели по
това, че съдържат много по-малко ресурси, поради по-високата степен на
селективност. Ресурсите, които предлагат на вниманието ни, са предимно (1)
пътеводители към ценни колекции; (2) справочни издания; (3) специализирани
бази-данни - речници, енциклопедии, фирмена информация, библиотечни
каталози. По-долу е приложен списък с линкове към някои от онлайн
библиотеките, които може да ви бъдат от полза:

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 15/17

Библиотеките в България (bibliotekibg.primasoft.bg) -

Виртуална библиотечна мрежа на Сърбия (biblioteke.org.yu)

Централна библиотека на БАН (cl.bas.bg)

Народна библиотека "Св. Св. Кирил и Методий" (nationallibrary.bg) -

Библиотека "Христо Ботев" Враца (libvratsa.org)

Библиотека "Рьорих" (roerich.hit.bg/lib) -

Онлайн каталог на Столична библиотека (libsofia.pip.digsys.bg/isis)

Регионална библиотека Благоевград (reglibblg.hit.bg) -

Регионална Библиотека Русе (librousse.mlnk.net)

Slavic Research Center Library (src-home.slav.hokudai.ac.jp/index-e.html) -

Библиотека на Центъра за славянски изследвания на Университета в Хокайдо,
на англ.

Bibliomania (bibliomania.com) -
Класически балетристи, новели, драми, поезия, речници, изледователски и
религиозни текстове

Britannica Online (eb.com) -

Най-добрата енциклопедия

Latvian Academic Library (acadlib.lv) -

Латвийска академична библиотека.

Library of Congress (loc.gov) -

Библиотека на Конгреса на САЩ - най-голямата американска библиотека.

The University of Adelaide Library (library.adelaide.edu.au) -

Библиотека на университета в Аделейд, Австралия

Univerzitna Kniznica v Bratislave (ulib.sk) -

Университетска библиотека в Братислава, Словакия.

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 16/17

DutchEES / Dutch Electronic Subject service (kb.nl/hrd/netwerk/dutchess-en.html) -

Холандски портал от селектирани и класифицирани Интернет ресурси в помощ
на академичната общност, разработен от Националната библиотека на
Холандия.

OpenRussian Electronic Library (orel.rsl.ru) -

Виртуална библиотека, която включва ресурсите на РГБ (Руската държавна
библиотека), както и на интернет ресурси на свободен достъп. Предлага
възможности за просто и сложно търсене. Разполага и с електронни текстове на
свободен достъп.

OAIster (oaister.org) -
OAISter е проект на електронната библиотека на университета в Мичигън с цел
създаване на колекция от академични дигитални ресурси на свободен достъп.

K-STATE Libraries (lib.k-state.edu/branches) -

Училищни библиотеки по раздели – архитектура, инженерни науки, математика и
физика, ветеринарна медицина, KSU Salina

И в заключение, ако всичко това не е достатачно може да се потърси

информация в онлайн енциклопедиите. Те съдържат статии и дефиниции за
различни научни термини. Статиите могат да бъдат обновявани и
категоризирани. А много от тях имат и допълнителни хипервръзки за по-
задълбочена информация: например ако в Google.com напишете ключовите думи
„online encyclopedia list” ще видите доста линкове за енциклопедии, като една от
най- популярните е www.WIKIPEDIA.org

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков

 Страница 17/17

Източници:
http://www.pcworld.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=5483
http://www.europages.eu/firmen-ukazatel/did-conseil24/hc-21636B/rezultati.html
http://chem.hit.bg/portals.htm
http://www.searchengineguide.com/pages/Science/
http://www.scimetrica.com/projects/science-advisor
http://www.mu-pleven.bg/index.php?l=5.25.76.79
http://www.searchengineguide.com/pages/Science/
http://www.nationallibrary.bg/polezni1_new.html

Методология за търсене на научна информация в Интернет – Калин Диков