ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА СТАРОБЪЛГАРСКИЯ СИМВОЛ 

IYI

Първа част
 
Най-характерният, а и най-добре познат старобългарски символ е IYI. Среща се по крепостни
стени и керемиди от Плиска, Преслав, Силистра, Равна, Бяла и т.н. Изписван  е също върху
съдове, амулети, пръстени, скали, статуи, оброчни хлябове, използван е дори за хералдически
знак [1] стр. 92-93.
 
Спекулациите относно значението са много. Бешевлиев го счита за знак на Тангра [2] стр. 316.
Овчаров споделя същото мнение [3] стр.230. Тълкуването на Добрев е доста мъгливо, той
определя IYI като слънчев символ [4] стр.26, стр. 41, свързан с почитта към седемте слънчеви
светила [4] стр. 50. В друга работа Добрев дава звукова стойност ИУИ и търси връзка с
памирските думи йокал-Божие слово, йорап-призоваване на Бога и Йоро-мили Боже! [5]
стр.128-129.
 
Това, което тези автори премълчават е, че особеният български знак се среща  поне от пето
хилядолетие преди Христа в земите на Тракия. Не е грешка, свещеният български
символ IYI се появява за първи път при траките.  Траки са го създали,траки са го
ползвали, за траките IYI е имал важно значение.
 
Понеже този важен факт унищожава с един замах спекулациите за азиатският произход на
българите, то Бешевлиев, Овчаров, Добрев и др. “мъдро пропускат” да го споменат. Няма
начин тези учени да не са знаели, че IYI е тракийски символ. През 1987 година Стамен
Михайлов изнася информация на тази тема в “Известия на Народния Музей във Варна”,  книга
23 [1] стр. 92-95. Михайлов посочва, че IYI се среща сред знаците на неолитната винчанска
култура ( която е сродна с тези на Градешница и Караново). Добавено е и, че древният
български символ присъства върху керамика от минойски Кипър ( XVI- век преди Христа),
халщатско градище в Чехословакия и антична плоча от Пергамон [1] стр. 92-93.
 
На пръв поглед винчанската и халщатска култура, минойският Кипър и Пергамон нямат връзка
помежду си, истината обаче е, че те без изключение са свързани с най-древните обитатели на
нашите земи – траките. Винчанската култура  възниква  в земите на мизи и дардани. Пергамон
е  старо селище на  мизите, минойският Кипър е в трако-пеласгийската зона на влияние, а
халщатската култура е създадена от трако-кимерийци.
 
Михайлов дава и друга информация. Той споменава, че знакът IYI  е известен и като емблема-
тамга на знамето на Иван-Шишман, а също и като ( цитирайки Н.    Маврудинов) знак на Борис,
или Симеон [1] стр. 95). Наверно, за да удовлетвори изискванията на тоталитарната цензура,
нашият учен предава и тезата на В. Радлоф, който определя българите като тюрки и според
когото IYI отговоря на турската дума ии – да  [1] стр. 94-95.*
 
Фактът, че IYI се среща върху български ритуални хлябове показва неговото  голямо значение,
извоювало му толкова важно място в народната памет. Това не е учудващо, все пак този
особен символ се използва цели седем хилядолетия в Родината ни. Няма друга земя, в която
да съществува толкова дълга употреба на един свещен знак.
 
На Фиг. 1 са изобразени най-ранните варианти на символа IYI от земите на Тракия.

 
      

                     
Фиг.1

1.Земи на мизи и дардани.

2. Земи на койлалети. Знакът е идентичен с този от тракийската пещера-светилище край
Ситово, област Пловдивска.
3. Земи на веси и одриси