ИКОНОМИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА

ФАКУЛТЕТ “УПРАВЛЕНИЕ”
КАТЕДРА “ИКОНОМИКА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТУРИЗМА”

СТАНИСЛАВ ХРИСТОВ ИВАНОВ

ИЗМЕРВАНЕ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ
ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ТУРИЗМА

ДИСЕРТАЦИЯ

за присъждане на образователна и научна степен “Доктор” по

специалност 05.02.18 – Икономика и управление по отрасли (туризъм)

НАУЧЕН РЪКОВОДИТЕЛ:
доц. д-р Светла Ракаджийска

Варна
2004
 ИЗМЕРВАНЕ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ
ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ТУРИЗМА

СЪДЪРЖАНИЕ

Въведение.............................................................................................................1

Глава Първа – Концептуална рамка на измерването на макроикономи-

ческите въздействия на туризма .....................................................................13
§1.1. Съдържателна характеристика на макроикономическите въздействия
на туризма .........................................................................................................13
§1.2. Субекти на макроикономическите въздействия на туризма ...............21
§1.3. Кръговият пазарен модел на икономиката като концептуална основа
на измерването на макроикономическите въздействия на туризма ........... 29
§1.4. Информационно осигуряване на измерването на макроикономически-
те въздействия на туризма ...............................................................................37
§1.5. Количествен и качествен анализ на макроикономическите въздей-
ствия на туризма ...............................................................................................49

Глава Втора – Методи за измерване на макроикономическите въздействия

на туризма ........................................................................................................ 59
§2.1. Базисни методи за измерване на макроикономическите въздействия
на туризма ........................................................................................................ 59
§2.1.1. Анализ на разходите на посетителите ............................................... 59
§2.1.2. Описание и сравняване на вторични данни за туристическите
предприятия ..................................................................................................... 65
§2.1.3. Туристически мултипликатори .......................................................... 67
§2.1.4. Баланс на междуотрасловите връзки ................................................. 74
§2.2. Производни методи за измерване на макроикономическите въздей-
ствия на туризма .............................................................................................. 81
§2.2.1. Пространствено моделиране .............................................................. 81
§2.2.2. Симулационно моделиране ................................................................ 85
§2.2.3. Сателитна сметка на туризма ............................................................. 86
§2.2.4. Създаване на симулационни модели, базирани на Сателитната
сметка на туризма .......................................................................................... 105

Глава Трета – Количествен и качествен анализ на макроикономическите

ползи от туризма ............................................................................................ 108
§3.1. Влияние на туризма върху платежния баланс ................................... 108
§3.2. Влияние на туризма върху заетостта и доходите на работната сила 117
§3.3. Влияние на туризма върху приходите от данъци, такси и осигуровки в
държавния и местните бюджети .................................................................. 132
§3.4. Влияние на туризма върху отрасловата структура на икономиката.144
§3.5. Влияние на туризма върху икономическия растеж .......................... 151

Глава Четвърта – Количествен и качествен анализ на макроикономи-

ческите загуби от туризма ............................................................................ 158
§4.1. Влияние на туризма върху изтичането на национален доход .......... 158
§4.2. Влияние на туризма върху равнището на цените .............................. 169
§4.3. Влияние на туризма върху ненаблюдаваната икономика ................ 177
§4.4. Влияние на сезонността в туризма върху благосъстоянието на населе-
нието ............................................................................................................... 189
§4.5. Вторични разходи и пропуснати ползи, породени от туризма..........195

Глава Пета – Измерване на макроикономическите въздействия на туризма

в България
§5.1. Методологически проблеми на измерването на макроикономическите
въздействия на туризма в България ............................................................. 204
§5.2. Измерване на макроикономическите ползи от развитието на туризма в
България ......................................................................................................... 206
§5.3. Измерване на макроикономическите загуби от развитието на туризма
в България ...................................................................................................... 228
§5.4. Териториално разпределение на макроикономическите ползи и загуби
от развитието на туризма в България .......................................................... 242

Заключение ..................................................................................................... 247

Приложения ................................................................................................... 251

Използвана литература ................................................................................. 342

 ВЪВЕДЕНИЕ

Туризмът, разбиран като “съвкупност от дейности на хора, пътуващи

и пребиваващи в места извън обичайната им среда за не повече от една
последователна година с цел удоволствие, бизнес и други причини, не-
свързани с упражняването на дейност, за която се получава възнагражде-
ние в посетените места” /WTO (2001, §1.1.)/, е преди всичко икономически
феномен. За задоволяване на свои потребности част от хората, наричани
посетители, пътуват извън постоянното си местожителство, за да потребя-
ват срещу заплащане туристически продукт, произвеждан от туристически
предприятия, при което, за разлика от други стопански дейности, се извър-
шва пространствено преместване на потребителя към продукта. Производ-
ството и потреблението на туристическия продукт пораждат специфични
въздействия на туризма върху заобикалящата го среда, в която той се раз-
вива. В зависимост от сферата им на проявление те се делят на икономи-
чески (върху стопанската среда), социални (върху обществената среда) и
екологични (върху природната среда) влияния /Mathieson & Wall (1982)/1.
Сред тях особена важност имат икономическите въздействия на туризма.
В зависимост от обхвата им икономическите влияния на туризма
могат да се разделят на микро- и макроикономически. Под микроико-
номически въздействия на туризма разбираме онези негови влияния, които
се проявяват на отраслово равнище – динамика на равнището на цените на
туристическите продукти, обем продажби на туристическите предприятия,
доходи на заетите в туризма лица и други. Те могат да се обозначат и като
вътрешноотраслови влияния на туризма. За разлика от тях макроконо-
мическите въздействия на туризма (МИВТ), които са обект на изследване

1
В настоящото изложение термините “въздействие” и “влияние” се възприемат като синоними с оглед
избягване на многократните повторения.
В специализираната литература се срещат и културни /Райън (1996, стр. 163-178)/, политически
/Theobald ed. (1994, стр. 78)/ и пространствени /Маринов и Воденска (1995), Воденска (2001, стр. 18-30)/
влияния на туризма, които в по-общ план по наше мнение могат да се отнасат към въздействията на
туризма върху обществената (културните и политическите) и върху природната и икономическата среда
(пространствените влияния) – б.а.
1
в настоящата разработка, надхвърлят границите на отрасъла и пренасят
последиците от развитието на туризма върху цялата икономика на дадено
териториално равнище на анализ – местно, регионално, национално,
наднационално. Тук се отнасят въздействия на туризма върху платежния
баланс, заетостта и доходите на работната сила, генерирането на приходи
от данъци и такси в държавния и общинските бюджети, диверсифициране
на отрасловата структура на икономиката, стимулиране на икономическия
растеж, сезонност в стопанската активност, промени в равнището на
цените, вторични разходи и пропуснати ползи и други.
Микро- и макроикономическите въздействия на туризма са взаимно-
свързани. Първоначално разходите на посетителите за закупуването на
туристически услуги и стоки пораждат микроикономическите влияния на
туризма, които посредством трансмисионния механизъм на разходите на
туристическите предприятия за междинно потребление на производствени
фактори и на разходите на заетите в туристическите предприятия лица за
крайно потребление, води до пренасяне на първоначалните импулси върху
останалите отрасли на икономиката и трансформиране на микроикономи-
ческите влияния в макроикономически такива. Същевременно, веднъж
пренесени на надотраслово равнище, МИВТ оказват обратно влияние
върху приходите на туристическите предприятия, равнището на цените на
туристическите услуги и стоки и т.н., които по своя обхват са
микроикономически въздействия.
Предмет на изследване в дисертацията е измерването на макроико-
номическите въздействия на туризма. Изразява се в даването на количе-
ствена и качествена оценка на влиянията. Количествената оценка е
конкретния числов израз на съответно МИВТ и се получава с помощта на
различни методи за измерване на МИВТ – Анализ на разходите на
посетителите, Описание и вторични данни за туристическите предприятия,
Туристически мултипликатори, Баланс на междуотрасловите връзки,
Сателитна сметка на туризма, Съставянето на симулационни и простран-

2
ствени модели на икономиката. От своя страна, качествената оценка е
значението на въздействието за благосъстоянието на местното население,
т.е. от позициите на цялото общество, а не на отделния индивид.
Интересът на научната общност към измерването на макроикономи-
ческите въздействия на туризма е огромен. От 15.06 до 18.06.1999 г. в
Ница (Франция) се провежда специализирана конференция, посветена на
измерването на икономическите влияния на туризма. Тя е последвана от
Европейски туристически форум, проведен в Брюксел (Белгия) в периода
10.12-12.12.2002, на който макроикономическите въздействия на туризма
са основен акцент. Също така, в специализираната българска и чужде-
странна научна литература в областта на туризма се известни множество
публикации, в които се разглеждат неговите макроикономически въздей-
ствия. В зависимост от предмета на изследването, според нас те могат да се
разделят на три големи групи, представени в Приложение 1.1.:
Първата група включва публикации, разглеждащи общи теоретич-
ни проблеми на измерването на макроикономическите въздействия на
туризма /Приложение 1.1.а/:
Видовете макроикономически въздействия на туризма се
анализират теоретично в редица публикации, като в част от изследванията
е засегнат и проблемът за тяхното измерване /Велас и Бешерел (1998),
Воденска (2001), Маринов и Воденска (1995), Нешков и др. (2001), Ap &
Crompton (1998), Ennew (2003), Frechtling (1994a), Mathieson & Wall (1993)
и други/.
Субектите на макроикономическите въздействия на
туризма са сравнително слабо разглеждан въпрос, при който акцентът
почти винаги се поставя върху посетителите и туристическите предприя-
тия като представители на туристическото търсене и предлагане, съответно
/Велас и Бешерел (1998), Костов (2003), Нешков и др. (2001), Ракаджийска
(2000), Chadwick (1994), Evensen (1998), Frechtling (1994a), WTO (2001),
WTTC/OEF (2001b) и други/. В проучената от нас специализирана

3
литература липсва публикация, която да третира проблема за заетите в
туризма лица и измерване на тяхното потребление, което по същество
дефинира предизвикания ефект от туристическото потребление на посети-
телите. Единствено Организацията за икономическо сътрудничество и
развитие обръща внимание на методическите проблеми на измерването на
заетостта в туризма и очертаване на обхвата на третия субект на МИВТ –
заетите в туризма лица /OECD (2000a)/.
Информационното осигуряване на измерването на
макроикономическите въздействия на туризма е широко дискутиран в
научните среди въпрос /Archer (1996), Banque de France (2001), Begoña
(2002), Biagioli (1996), Chadwick (1994), Eurostat (2000), Kruse (2000),
Wöber (1998, 2000), WTO (2001) и други/. Голямото внимание, което му се
отделя, според нас се дължи на няколко причини:
Туризмът не фигурира в явен вид в Системата на националните
сметки – туристическите предприятия се отнасят към стопански дейности
от различни отрасли на националната икономика, което налага търсене на
допълнителни източници на информация за неговите макроикономически
въздействия;
В туризма се извършва пространствено преместване на потреби-
телите, а не на продукта. При това посетителите се различават от местните
жители единствено по местожителството си и, затова не винаги могат да
бъдат различени от тях, а с това и тяхното потребление да бъде квалифи-
цирано като туристическо;
Съществуват различни способи за набиране на информация за
МИВТ, всеки от които си има свои силни и слаби страни. Необходимо е те
да бъдат познавани, за да се оцени количеството, качеството, достовер-
ността и навременността на получената чрез даден способ информация.
Количествени методи за измерване на макроикономи-
ческите въздействия на туризма – най-добре са разработени Туристичес-
ките мултипликатори, чрез които се измерва съвкупния мултипликационен

4
ефект от туристическото потребление на посетителите върху производ-
ството, заетостта, доходите /Велас и Бешерел (1998), Воденска (2001),
Райън (1996), Fletcher (1995a), Frechtling (1994a, 1994b), Getz (1994), Harris
(1997), Lundberg, Stavenga, Krishnamoorthy (1995), Mathieson & Wall (1993),
Milne (1987), Stynes (1997), Tse (1998) и други /. Голям брой публикации се
занимават и с Баланса на междуотрасловите връзки, понеже той позволява
изчисляване на диференцираното въздействие на отделните характерни за
туризма стопански дейности върху заетостта, доходите и производството в
отделните отрасли на стопанството, както и да се проследи степента на
интегрираност на туризма в икономиката на страната /Воденска (2001),
Archer & Fletcher (1996), Ennew (2003), Evensen (1998), Fletcher (1989,
1995b), Frechtling (1994b, 1995), Frechtling & Horvath (1999), Kweka,
Morrissey, Blake (2001), Murphy (1985), Schaffer (1985), Stynes (1997) и
други/. Анализът на разходите на посетителите и Описанието и вторичните
данни за туристическите предприятия рядко се разглеждат самостоятелно
и обикновено съпътстват анализа на информационното осигуряване на
измерването на МИВТ, понеже са най-тясно обвързани с първите два
субекта на МИВТ – посетителите и туристическите предприятия,
съответно /вж. например Smith (1994)/.
В последните 20 години усилията на научната общност, особено на
Статистическия институт на Канада и Световната туристическа организа-
ция, са насочени към разработването на Сателитната сметка на туризма,
увенчани с примането на методологията й на 03.03.2000 г. от Комисията по
статистика на ООН /WTO (2001)/. На Сателитната сметка на туризма са
посветени все повече нарастващ брой публикации /Воденска (2001),
Костов (2003), Blake et al. (2001), Cañada, Prado, Roig (2002), Coşkun (2002),
Edmunds (1999), Eriksson (1998), Eurostat (2001), Frechtling (1998, 1999),
Instituto Nacional de Estadística (2002), Kass & Okubo (2000), Massieu (2002),
Meis (1999), OECD (2000b), Paci (1998), Vassille (2002), Wilton, Meis, Joyal
(1996)/. В по-малка степен са разработени методите на симулационното

5
моделиране на икономиката, като водещите учени в това направление са от
Научно-изследователския институт по туризъм към Нотингамския универ-
ситет във Великобритания /Blake (2000), Blake et al. (2001), Blake, Sinclair
& Sugiyarto (2003), Ennew (2003), Sugiyarto, Blake, Sinclair (2002, 2003),
West (1993), Zhou et al (1997)/. Увеличава се и броят на публикациите,
които засягат съставянето на симулационни модели на икономиката, бази-
рани на данни получени от Сателитната сметка на туризма. Повечето
подобни изследвания принадлежат на Световния съвет по пътувания и
туризъм /Blake et al. (2001), Cooper & Wilson (2002), Wilton, Meis, Joyal
(1996), WTTC/OEF (2001a, 2001b)/. От проучената литература само една
публикация третира проблема за съставянето на пространствени модели за
анализ на МИВТ, с чиято помощ се определя териториалното разпределе-
ние на ползите и загубите от туризма /Gabe, Kinsey, Loveridge (1996)/,
което все още е недостатъчно изследван проблем.
Втората група публикации представя резултати от емпирични
изследвания на макроикономическите въздействия на туризма /вж. Прило-
жение 1.1.б/. Те могат да бъдат анализирани в три направления:
Според обхвата на анализа и измерването на МИВТ –
почти всички автори се насочват към даването на комплексна оценка на
макроикономическите въздействия на туризма като цяло. Това е напълно
обяснимо – стремежът е да се даде пълна оценка на последиците от
туристическото потребление в рамките на изучаваната територия.
В част от публикациите въздействията се диференцират от позици-
ите на туристическото предлагане като се дават стойности на въздействия-
та на отделните характерни за туризма стопански дейности /Archer &
Fletcher (1996), Borden, Fletcher, Harris (1996), Breen, Bull, Walo (2001),
Carstensen et al. (2001), Frechtling & Horvath (1999), Johnson & Moore
(1993), Robey & Kleinhenz (2001), Schwer, Gazel, Daneshvary (2000),
Thompson & Wagenhals (2002), Vina & Ford (1999), Zhou et al (1997) и т.н./.
В друга част се третират последиците от потреблението на различни групи

6
посетители, обединени предимно по национален признак, като се диферен-
цират въздействията от позициите на туристическото търсене /Archer &
Fletcher (1996), Biçak & Altinary (1996), Carstensen et al. (2001), Di Leo,
Corea, Massari (2002), Leones, Colby, Crandall (1998), Schwer, Gazel,
Daneshvary (2000)/. Обединяването на предходните две изходни позиции
формира специфичен обхват на измерването на МИВТ – диференциране на
въздействията според вида на туризма, като се отчитат едновременно спе-
цификите в туристическото търсене и предлагане /Borden, Fletcher, Harris
(1996), Gabe et al (1996), Listokin et al (1997), Robey & Kleinhenz (2001),
Smeral (1998), Schwer, Gazel, Daneshvary (2000), Thompson & Wagenhals
(2002), Truitt (1996), Vina & Ford (1999), Walpole & Goodwin (2000)/. Като
самостоятелна група можем да обединим все още ограничен брой
публикации, при които се изследват макроикономическите въздействия от
конкретно специално събитие – Олимпиада или друго спортно състезание,
фестивал и прочие /Breen, Bull, Walo (2001), Di Leo, Corea, Massari (2002),
Gelan (2003), Haynes (2001), Senior & Danson (1998), Ward et al. (2000)/.
Според териториалното равнище на анализ – изследва-
нията са почти поравно разделени между национално и местно/регионално
равнище. Много по-малко са публикациите, в които се измерват МИВТ на
наднационално равнище – МИВТ в две или повече държави, света като
цяло, или международни сравнения /Ракаджийска (2000), Blake, Sinclair &
Sugiyarto (2003), Omotayo (1998), Timothy & Butler (1995), Vina & Ford
(1999), WTTC (2002d, 2002e)/. Причините по наше мнение са следните:
Туризмът е предимно локална стопанска дейност, поради
силната обвързаност на туристическото предлагане и “производство” на
туристически услуги и стоки с туристическите ресурси, които са неравно-
мерно разпределени. Затова развитието на туризма засяга в нееднаква
степен отделните общини/региони в страната;
Статистическата отчетност в областта на туризма е организи-
рана на местно/регионално и национално равнище. Ето защо, ограничения

7
от информационен характер диктуват измерването на МИВТ именно на
тези две равнища;
На местно и регионално равнище отделните изследователи
могат по-лесно да провеждат сами анкетни проучвания за МИВТ, като по
този начин “произвеждат” първична информация, необходима за
измерването – броят на туристическите предприятия и посетителите е по-
малък, техните приходи, разходи, брой заети лица и други показатели по-
лесно могат да бъдат обхванати от отделен изследовател;
В световен мащаб статистическите служби на отделните
страни събират информация за туризма по различни показатели и прилагат
различни номенклатури на стопанските дейности, продуктите, посетите-
лите. Събираната информация понякога е методологически несъпоставима,
което затруднява обобщаването й за света като цяло и международните
сравнения на МИВТ.
Според използвания метод за измерване на макроиконо-
мическите въздействия на туризма – в най-голям брой публикации се
прилагат следните методи: Анализ на разходите на посетителите /Воденска
(2000), Borden, Fletcher, Harris (1996), Johnson & Moore (1993), Leones,
Colby, Crandall (1998)/, Описание и вторични данни за туристическите
предприятия /Archer (1995), Archer & Fletcher (1996), Maki (1985), Senior &
Danson (1998), Vina & Ford (1999), Walpole & Goodwin (2000), Wong
(1998)/, Туристически мултипликатори /Archer (1995), Milne (1987),
Schwer, Gazel, Daneshvary (2000), Tohamy & Swinscoe (2000), Tse (1998)/,
Баланс на междуотрасловите връзки /Archer (1995), Archer & Fletcher
(1996), Borden, Fletcher, Harris (1996), Evensen (1998), Frechtling & Horvath
(1999), Johnson & Moore (1993), Leones, Colby, Crandall (1998), Schaffer
(1985), Schwer, Gazel, Daneshvary (2000), Tohamy & Swinscoe (2000), Vina
& Ford (1999)/. Причината е в по-добрата степен на тяхната разработеност.
Същевременно от средата на 90-те години на 20 в. все повече нараст-
ва броят на публикациите, в които се прилагат методите на симулационно-

8
то моделиране /Blake (2000), Blake, Sinclair, Sugiyarto (2003), Sugiyarto et al.
(2002), West (1993), Zhou et al. (1997)/, Сателитната сметка на туризма
/Barber-Dueck & Kostovos (2002), Brændvang et al. (2001), Cooper & Wilson
(2002), Cresswell (1999), Fleetwood (2002), Kass & Okubo (2000), Meis
(1999), Sectretariat d’Etat du Tourisme (2003), Statistics New Zealand (2002)/,
съставянето на симулационни модели, основани на данни от Сателитната
сметка на туризма /Blake et al. (2001), Cooper & Wilson (2002), WTTC
(2001a, 2002d, 2002e, 2002k)/. От проучената литература единствено Гейб,
Кинси и Лавридж /Gabe, Kinsey, Loveridge (1996)/ създават пространствен
модел, чрез който анализират териториалното разпределение на макро-
икономическите въздействия на туризма.
Често в емпиричните изследвания се прилагат два или повече мето-
да: един основен за изследването метод с високи аналитични възможности
(най-често Баланс на междуотрасловите връзки или Сателитната сметка на
туризма), който се допълва от друг второстепенен (Анализ на разходите на
посетителите или Описание и вторични данни за туристическите
предприятия).
Третата група публикации разглежда проблеми на измерването на
макроикономическите въздействия на туризма по направления /вж.
Приложение 1.1.в/. Огромното мнозинство от изследвания са насочени към
макроикономическите ползи – активизиране на платежния баланс, форми-
ране на заетост и доходи за местното население, формиране на приходи в
бюджетите на местните власти, диверсифициране на отрасловата
структура на икономиката и постигане на икономически растеж. Това се
дължи на стремежа на авторите да изтъкнат предимствата на туризма пред
другите стопански дейности, а нерядко (особено от страна на международ-
ни организации като Световната туристическа организация и Световния
съвет по пътувания и туризъм) и да оправдаят насочването на ресурси за
развитието на туризма. Изключително силен е акцентът върху заетостта и
доходите, което е напълно логично, имайки предвид, че те са непосред-

9
ствено свързани с благосъстоянието на местното население. Друг акцент е
данъчното облагане, понеже на облагането на посетителите се гледа като
на източник за попълване на приходната част на държавния и общинските
бюджети. Непропорционално слаб е интересът към макроикономическите
загуби. Те много рядко се включват в анализа на МИВТ.
В специализираната научна литература, проблемите за макроиконо-
мическите въздействия на туризма в България не са достатъчно добре
изследвани. Причините според нас се свеждат до:
Липсата на единна научна теория за измерването на МИВТ
затруднява авторите, извършващи емпирични изследвания;
България заема малък пазарен дял на международния туристичес-
ки пазар, поради което интересът на чуждестранните автори е ограничен за
сметка на дестинации като САЩ, Испания, Франция, Гърция, Турция,
страните от Далечния Изток и други;
Слабият интерес сред научните среди в България към изследвания
проблем;
Информационното осигуряване на измерването на МИВТ в Бълга-
рия не е добре развито. Събират се данни за малък брой показатели, които
не са достатъчни, за да се даде пълна и обективна картина на МИВТ у нас.
Рядко емпиричните изследвания на МИВТ в България са самостоя-
телни /Воденска (2000)/. Обикновено те са комбинирани с изследване и на
другите въздействия на туризма /Воденска (2001)/, мониторинга на туриз-
ма /Маринов, Янева, Минковски, Въжарова (2000), Ракаджийска (2000)/,
платежния баланс /Хаджиниколов (2001)/, туристическото развитие на
общините /Маринов, Воденска, Атанасова (2000)/, прехода от централно-
планова към пазарна икономика /Harrison (1993)/ и представляват допълне-
ние или илюстративен материал към основното изследване. Най-задълбо-
чени са публикациите на Световния съвет по пътувания и туризъм, в които
се представят резултати от симулационно моделиране на българската
икономика, базирано на данни от Сателитната сметка на туризма /WTTC

10
(2002k, 2003f, 2004)/. Въпреки това, в тях и в предходните публикации
МИВТ се разглеждат едностранчиво (като макроикономически ползи) и
непълно (не всички ползи). Настоящата дисертацията е насочена именно
към преодоляване на посочения дефицит от информация за МИВТ в
България.
От направения преглед на научната литература в областта на измер-
ването на макроикономическите въздействия на туризма можем да напра-
вим извода, че въпреки огромния брой публикации по темата, в световен
мащаб не съществува единна теория за измерването на МИВТ. Съществу-
ват множество фрагментарни и често взаимно противоречиви и несъвме-
стими концепции относно измерването на деловата активност в туризма,
приложението на отделни методи за измерване на МИВТ, измерването на
отделни МИВТ, които представяме в хода на изложението. Същевременно,
редица въпроси свързани с измерването на макроикономическите загуби от
туризма, влиянието на туризма върху икономическия растеж и други, как-
то и измерването на макроикономическите въздействия на туризма в Бъл-
гария, не са намерили достатъчно задълбочено изследване в литературата.
В контекста на горните разсъждения целта, която си поставяме в
настоящата дисертация е на основата на научноаргументиран анализ и
синтез на теоретичните идеи за измерване на макроикономическите
въздействия на туризма да разработим и предложим конкретни
методики за тяхното измерване в България. За нейното постигане си
поставяме следните научно-изследователски задачи:
 Извеждане на теоретична концептуална рамка на измерването на
макроикономическите въздействия на туризма;
 Критичен анализ на методите за измерване на макроикономи-
чески въздействия на туризма;
 Разработване на конкретни методики за измерване на макро-
икономическите ползи и загуби от туризма по направления;

11
  Апробиране и оценка на изведените теоретични постановки чрез
практическо измерване на макроикономическите въздействия на туризма в
България.
Според нас, разработката ни ще бъде полезна за всички лица,
заинтересовани от измерването на макроикономическите въздействия на
туризма у нас, а именно:
Носителите на туристическата политика с цел получаване на
необходимата за рационалното управление на туризма информация;
Бизнес-средите с оглед измерване значимостта на туризма за
националната икономика;
Академичната общност, която следва да усъвършенства методите
и конкретните методики за измерване на макроикономическите въздей-
ствия на туризма по направления;
Статистическите служби в лицето на Националния статистически
институт, които да осигурят необходимите статистически данни за
измерването на макроикономическите въздействия на туризма.
Липсата на достатъчно емпиричен статистически материал, обаче, не
ни позволи да проверим с действителни статистически данни за България
много от изведените в дисертацията теоретични постановки, което следва
да бъде обект на бъдещи научни изследвания.

12
 ГЛАВА ПЪРВА
КОНЦЕПТУАЛНА РАМКА НА ИЗМЕРВАНЕТО НА
МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА
ТУРИЗМА

1.1. Съдържателна характеристика на макроикономическите

въздействия на туризма
Макроикономическите въздействия на туризма (МИВТ), разглежда-
ни като влиянията на туризма надхвърлящи границите на отрасъла и
пренасящи последиците от развитието му върху цялата икономика, в
съдържателно отношение могат да бъдат анализирани в различни
направления. От позициите на тяхното измерване, по-голямо значение
имат следните критерии за типологизирането им (Схема 1):
 Качествена оценка на МИВТ  Териториално равнище на анализ
 Обхват на МИВТ  Вид на туристическата територия
В зависимост от качествената им оценка МИВТ се разделят на
макроикономически ползи и макроикономически загуби:
Макроикономическите ползи са тези МИВТ, които повишават
благосъстоянието на населението и жизненото му равнище. В този смисъл
като такива в теоретичната и емпирична литература се изтъкват активното
салдо от туризъм в платежния баланс, диверсифициране на отрасловата
структура на икономиката, създаване на заетост и доходи за работната
сила, постъпления от данъци и такси в държавния и местните бюджети,
стимулиране на икономическия растеж;
Макроикономическите загуби са МИВТ водещи до понижено
благосъстояние на населението – изтичане на национален доход, повишено
равнище на цените, развитие на ненаблюдавана от Системата на
националните сметки стопанска дейност, сезонност в заетостта и доходите,
пропуснати ползи и вторични разходи.

13
 Наднационални

Макроикономически загуби Национални

Макроикономически ползи Местни/регионални

Според качествената Според териториалното

им оценка равнище на анализ

Макроикономически
въздействия на туризма

Според обхвата на Според вида на

въздействията туристическата територия

Туризмът като цяло В рецептивната

туристическата територия

Отделни видове туризъм

В транзитната
туристическата територия
Отделни туристически
дейности
В емитивната
туристическата територия
Отделни групи посетители

Специални събития
Схема 1. Видове макроикономически
въздействия на туризма

Отделните макроикономически въздействия на туризма са взаимно-

свързани, поради което е трудно еднозначното им отнасяне в едната или
другата група в зависимост от качествената им оценка. Така например,
повишаването на цените, в следствие развитието на туризма, намалява
покупателната способност на купувачите, но увеличава доходите на прода-
вачите; ненаблюдаваната от Системата на националните сметки стопанска
дейност понижава постъпленията в държавния и общински бюджети, но
създава заетост и доходи за работната сила. В теоретичен план критерий за
подобна типология е начина на възприемане на МИВТ от страна на
обществото като цяло. Макроикономическите ползи не се проявяват
автоматично с развитието на туризма, нито загубите са неизбежни

14
/Воденска (2001, стр. 10)/. До голяма степен те могат да бъдат регулирани
от носителите на туристическата политика, но за целта е необходимо
МИВТ да бъдат познавани и измервани. Емпиричните изследвания на
МИВТ, обаче, наблягат предимно на ползите от туризма и в по-малка
степен засягат породените от него загуби /Приложение 1.1.в)/.
В специализираната литература се среща и трета група въздействия
от гледна точка на качествената им оценка – нееднозначни /Маринов и
Воденска (1995)/. По наше мнение, доколкото всяко МИВТ съдейства
както за повишаването на благосъстоянието на дадена група лица, така и за
понижаването му за същата и/или друга група, то всяко МИВТ може да се
квалифицира като нееднозначно. Ето защо, в настоящото изложение
стесняваме анализа единствено до разграничението на МИВТ според
качествената им оценка на макроикономически ползи и загуби.
Макроикономическите въздействия на туризма се изучават на
различни териториални равнища на анализ – местно/регионално, нацио-
нално, наднационално. Единствено националното равнище има безспорни
граници – то съвпада с териториалните граници на държавата. Местното и
регионалното обхващат пространствени (териториални) единици, които са
по-малки от държавата. Измерването на МИВТ се улеснява, ако те съвпа-
дат с административното деление на страната като регионалното равнище
стои между местното и националното. В практически план местното рав-
нище може да обхваща дадена община, а регионалното – няколко общини,
област(и), щат(и), кантон(и), или други административно-териториални
единици, но е възможно да се очертаят и други граници при конкретни ем-
пирични изследвания. Наднационалното равнище2 е свързано с измерване
на МИВТ в общности от държави (обединени правно, като Европейския

2
Световната туристическа организация, например, публикува статистически данни в областта на туризма
в следните наднационални пространствени групировки: Африка (Източна, Западна, Северна, Средна,
Южна), Америка (Централна, Северна, Южна, Карибския басейн), Източна Азия/Тихоокеанския район
(Североизточна Азия, Югоизточна Азия, Австралия, Меланезия, Микронезия, Полинезия), Европа
(Централна, Източна, Северна, Южна, Западна, Източно средиземноморие), Среден Изток (държавите от
Персийския залив, Йордания, Ливан, Сирия, Египет, други), Южна Азия (Индия, Иран, Пакистан,
Бангладеш, Шри Ланка, Непал, други) – б.а.
15
съюз, или според разположението им, като страните от Балканския полу-
остров, Карибския басейн, Средиземноморието), за света като цяло или
включва международни сравнения.
На всяко териториално равнище на анализ МИВТ се възприемат по
различен начин. Воденска (2001, стр. 26-27) подчертава, че на световно и
национално равнище МИВТ се оценяват предимно (но не изцяло) като
макроикономически ползи, докато макроикономическите загуби са по-
осезаеми на местно и регионално равнище. Считаме, че това се дължи на:
 Нееднаквото пространствено разпределение на макроикономи-
ческите ползи и загуби води до различен баланс между тях по отношение
на влиянието им върху благосъстоянието на населението на отделните
териториални равнища на анализ и измерване на МИВТ. На местно ниво
ползите и загубите са силно концентрирани и с ясно изразено въздействие
върху благосъстоянието на местното население – създадените доходи и
заетост, приходите на туристическите предприятия, сезонните им колеба-
ния, задръстванията по улиците на туристическото място и т.н. Регионал-
ното равнище обхваща и населени места, които не са обект на посещение
от туристи, но участват в задоволяване на междинното потребление на
туристическите предприятия със стоки, услуги, суровини и материали не-
обходими за производството на туристически продукти, а част от населе-
нието им е заето и получава доходи в туристическите места. В тях макро-
икономическите ползи имат превес над загубите. На национално и надна-
ционално равнище тази тенденция се засилва, като броят на “облагодетел-
стваните” надвишава броя на “онеправданите” от развитието на туризма.
 Същевременно, с преминаването на анализа и измерването на
МИВТ от местно към регионално, национално и световно равнище все по-
голяма част от паричните потоци, които на по-ниските равнища се
разглеждат като изтичания от икономиката по линия на вноса, наемането
на неместни работници и служители, репатрирането на печалби и други,
остават в нея. Това се дължи на “окрупняването” на териториалните

16
единици при изследването, при което част от паричните потоци, които на
по-ниските равнища на анализ са били изходящи за дадени пространствени
единици, на по-високите се превръщат във вътрешни за други по-големи
пространствени единици, при които получателят им е лице-резидент за
дадената икономика. Процесът на агрегиране приключва на световно
равнище, включващо цялата световна икономика, за която всички парични
потоци са вътрешни. Затова, с повишаване териториалното равнище на
анализ и измерване на МИВТ макроикономическите загуби стават по-
слабо изразени, но не изчезват напълно.
В зависимост от обхвата на измерваните влияния предлагаме
макроикономическите въздействия на туризма да се разделят на:
МИВТ на туризма като цяло МИВТ на отделни групи посети-
МИВТ на отделни туристически тели
дейности МИВТ на конкретни специални
МИВТ на отделни видове туризъм събития
Най-всеобхватен е анализът на макроикономическите въздействия на
туризма като цяло. В останалите случаи се поставят ограничения по
отношение на посетителите (вид туризъм, групи посетители, специални
събития) или туристическите предприятия. Необходимостта от подобни
емпирични изследвания е продиктувана от стремежа за получаване на
диференцирана информация за въздействията на туризма, с която да се
обоснове диферецираното стимулиране на дадени туристически дейности,
на конкретни видове и форми на туризъм или привличането на определени
сегменти посетители с цел максимизиране на макроикономическите ползи
или минимизиране на макроикономическите загуби от туризма /вж.
Приложение 1.1.б)/.
В зависимост от вида на туристическата територия се различават:
МИВТ в емитивната туристическа територия;
МИВТ в рецептивната туристическа територия;
МИВТ в транзитната туристическа територия.

17
 Емитивна туристическа територия създава преобладаващо туристи-
чески потребности без възможности за тяхното удовлетворяване и по този
начин генерира туристическо търсене, насочено извън нейните граници. В
маркетингов аспект за обозначаването й се използва понятието “емитивен
туристически пазар”. В рецептивната туристическа територия се създават
преобладаващо възможности за задоволяване на туристически потребности
и на тяхна основа – туристическо предлагане, насочено към търсене извън
нейните граници. В маркетинга е известна като “рецептивен туристически
пазар” /Ракаджийска и Маринов (1998, стр. 66)/. Транзитната туристическа
територия осъществява пространствената връзка между емитивната и
рецептивната туристическа територия. Почти всички посочени по-горе
публикации анализират МИВТ в рецептивната туристическа територия.
По-малко са изследванията на ефектите от развитието на изходящ и
транзитен туризъм в рамките на емитивната и транзитна туристическа
територия /вж. например Timothy & Butler (1995)/. Аналогично, методите
за измерване на МИВТ са разработени предимно за рецептивна
туристическа територия.
Интересът към рецептивната туристическа територия е продиктуван
от обстоятелството, че развитието на входящ туризъм се възприема като
макроикономическа полза – разширява се търсенето и потреблението на
стоки, услуги, производствени фактори, стимулира се заетостта и
доходите, икономическия растеж, подобрява се платежния баланс на
страната и др. Обратно, изходящият туризъм в емитивните туристически
територии се разглежда като макроикономическа загуба. В транзитните
туристически територии създаваните от туризма ефекти са по-ограничени
от МИВТ в емитивните и рецептивни, поради което изследователите ги
пренебрегват. Както анализът на МИВТ и възможностите за тяхното
измерване в настоящата разработка ще покаже, подобни крайни схващания
за последиците от развитието на входящ, изходящ или транзитен туризъм е

18
твърде ограничително – всеки един от тях поражда както макроиконо-
мически ползи, така и макроикономически загуби.
В структурен план всяко макроикономическо въздействие на туриз-
ма, независимо от избрания критерий за типологизиране, може да бъде
декомпозирано на три групи ефекти – преки, косвени и предизвикани – в
зависимост от субектите, които ги пораждат (вж. Схема 2.):

Пряк ефект

Косвен ефект

Предизвикан ефект

Мултипликационен ефект

Схема 2. Декомпозиране на макроикономическите въздействия на туризма

Преките (първични) ефекти са породени непосредствено от

разходите на посетителите за туристическо потребление и засягат само
предприятията, обслужващи посетители.
Косвените (вторични) ефекти са резултат от разходите на турис-
тическите предприятия за покупка на суровини, материали, стоки, услуги
от останалите отрасли на икономиката и работна сила необходими за
създаването на туристическия продукт и задоволяване потребностите на
посетителите. Техните поръчки пораждат необходимост доставчиците им
също да направят такива покупки, както и собствените им доставчици и
т.н. Постепенно косвените ефекти, с удължаване на веригата заглъхват,
понеже част от парите изтичат от икономиката под формата на внос или
спестявания.
Предизвиканите (третични) ефекти са следствие от разходването
на доходите на заетите в туризма лица. Те закупуват стоки и услуги за
лично крайно потребление, приходите от продажбата на които също
съдействат за формирането на Брутен вътрешен продукт, заетост, доходи,
установяването на конкретно равнище на цените и т.н.

19
 Основни са преките ефекти, понеже без продажбата на туристичес-
кия продукт не биха се реализирали косвените и предизвикани такива,
въпреки, че количествената им оценка може многократно да надвишава
оценката на преките ефекти. Съчетанието на трите вида ефекти е известно
като мултипликационен ефект /Fletcher (1995a, стр. 458-459), Stynes (1997,
стр. 11-12)/.
В съдържателно отношение преките, косвени и предизвикани ефекти
са идентични (заетост, доходи, равнище на цените и т.н.), но се различават
по субекта, източник на първоначалните разходи за тяхното пораждане.
При преките ефекти субект е посетителят потребяващ туристически услуги
и стоки, при косвените – туристическата фирма, която ги произвежда, а
при предизвиканите – заетите в тази фирма лица, които разходват за
крайно потребление възнаграждението за вложения при производството на
продукта труд, капитал, предприемачество. Приложение 1.2., представящо
схема, разработена от Световната туристическа организация през 1982 г.,
отразява посоченото различие между преките, косвените и предизвикани
ефекти, както и взаимната им обвързаност /Lundberg, Stavenga, Krishna-
moorthy (1995, стр. 138)/. Схемата определя също и:
 номенклатурата на разходите на посетителите, пораждащи
преките ефекти на МИВТ;
 номенклатура на разходите на туристическите предприятия,
пораждащи косвените ефекти на МИВТ;
 крайните бенефициенти, засегнати от съвкупния мултиплика-
ционен ефект (пряк, косвен и предизвикан).
Преките, косвени и предизвикани ефекти засягат огромен брой лица,
представени в Приложение 1.2. В една или друга степен всички отрасли на
икономиката биват засегнати от туристическото потребление. А тази
широка обвързаност на туризма с другите отрасли допринася за по-бързото
инфилтриране на разходваните от посетителите пари и разгръщане на
мултипликационните му ефекти.

20
 1.2. Субекти на макроикономическите въздействия на туризма
Първият субект на МИВТ са посетителите, чиито разходи за
туристическо потребление пораждат преките ефекти на въздействията.
Приложение 1.3. илюстрира типологията на пътниците според Световната
туристическа организация. Всички лица, извършващи придвижване между
две или повече точки се третират като пътници. Част от тях не са
включени в туристическата статистика:
временни имигранти дипломати (включително семей-
постоянни имигранти ства и придружители)
номади транзитни пътници (хората, кои-
бежанци то не напускат транзитната зона на
военнослужещи летището, пристанището, включи-
работници в близост до границата телно прехвърляния от летище до
служители в консулства пристанище, ж.п. гара и обратно)
С основание тези лица се изключват от туристическата статистика,
защото техните пътувания не са свързани със задоволяване на туристи-
чески потребности. Въпреки, че могат да бъдат потребители на туристи-
чески продукти, тяхното пътуване не се влияе от маркетинг-микса на
туристическите предприятия /Chadwick (1994, стр. 69)/.
Включените в туристическата статистика лица се наричат
посетители. Различават се:
- вътрешен посетител – лице, живеещо в дадена страна, което
пътува до друго място в същата страна, извън обичайната за него среда за
не повече от 12 последователни месеца и чиято основна цел на посещение
не е упражняването на дейност, за която получава възнаграждение в
съответната дестинация /WTO (2001, §2.4)/;
- международен посетител – лице, което посещава държава, на
която не е жител, извън обичайната за него среда за не повече от 12 после-
дователни месеца и чиято основна цел на посещение не е упражняването

21
на дейност, за която получава възнаграждение в посетената държава /WTO
(2001, §2.4)/.
Следователно, съобразно определенията на Световната туристическа
организация ежедневните пътувания до работното място се изключват като
мотив за пътуване на посетителите. От друга страна, служебно командиро-
ваните лица следва да се разглеждат като посетители, понеже пътуват
извън ежедневната си обичайна среда и не получават възнаграждение в
посетената дестинация /вж. също WTO (2001, §2.22)/.
В зависимост от продължителността на престоя вътрешните и
международните посетители се разделят на туристи и екскурзианти /WTO
(2001, §2.19)/:
турист – посетител с престой над 24 часа, т.е. реализира поне
една нощувка;
екскурзиант – посетител с престой по-малък от 24 часа.
Видно е, че според Световната туристическа организация турист е
по-тясно понятие от посетител и пътник. При измерването на МИВТ,
обаче, по наше мнение следва да се прилага по-широка дефиниция за
субекта на МИВТ – посетител, а не турист, доколкото екскурзиантите са
също потребители на туристически услуги (с изключение на хотелиерски)
и генерират доходи и заетост на населението. Възможно е, също така, да се
отчитат разходите на отделни групи посетители (според националност,
мотиви за пътуване), но е необходимо обхватът на лицата, ефектите от
чието потребление ще бъдат измервани в дадено емпирично изследване, да
бъде уточнен във всеки конкретен случай.
В практически изследвания се прилагат следните критерии за опре-
деляне на едно лице като турист, а пътуването му като туристическо:
 Цел на пътуването – включването му има за задача да очертае ос-
новните мотиви за предприемане на туристическо пътуване. В някои стра-
ни се включват само незадължителните (доброволни) пътувания, реше-
нията за които се вземат от участниците в тях. В този смисъл само пътува-

22
щите за отмора и развлечение се разглеждат като туристи, а се изключват
бизнес-туристите. Естествено, при бизнес-пътуванията “полезното” почти
винаги се съчетава с “приятното”, но бизнес-пътуванията, свързани с учас-
тие в конгреси и конференции едва ли могат да се разглеждат като част от
ежедневната трудова дейност. В своите дефиниции за турист Световната
туристическа организация прилага по-разширена система от мотиви за
туристическо пътуване: свободно време и ваканция, посещение на близки
и познати, служебни задължения (посещение на конгреси, изложения,
служебни командировки), лечение, религия, други /WTO (2001, §2.23.)/.
 Разстояние – за статистически цели, при разграничаването на едно
пътуване като туристическо е нужно да бъде изминато минимално разстоя-
ние от постоянното местожителство на туриста до туристическото място.
Прилагат се различни граници – от 0 (Световна туристическа организация)
до 160 км. (САЩ). Следователно, посещенията до туристически ресурси
под минималното разстояние не се отчитат, което според нас създава
изкуствени и произволни критерии за оценка на МИВТ и се солидари-
зираме с препоръките на Световната туристическа организация.
 Продължителност на пътуването – в повечето определения за
турист има изискване за реализиране на поне една нощувка в туристи-
ческото място, което автоматично изключва от анализа на МИВТ екскур-
зиантите. Като горна граница Световната туристическа организация
посочва 1 година /WTO (2001, §2.18.)/, но в повечето законодателства в
света, ако едно лице пребивава в страната повече от 6 месеца в рамките на
1 календарна година, то се счита за местно по отношение на данъчното
облагане (и вече не се третира като турист). Затова смятаме, че по-удачно е
горната граница на престоя да е 6 месеца.
Минималното разстояние и продължителността на пътуването се
включват като критерии при дефиниране на туристите, понеже чрез тях се
изключват ежедневните пътувания до работното място и се очертават

23
пространствените граници на обичайната за лицето среда, която то трябва
да напусне, за да бъде определено като посетител.
Посочените критерии, заедно с местожителство на пътника, начин на
транспорт, вид заведение за настаняване се явяват и статистически
признаци, по които се събира статистическа информация за посетителите в
заведенията за настаняване, на граничните контролно-пропускателни
пунктове и специално организирани проучвания /Chadwick (1994, стр. 69-
70)/. Те стоят в основата и на т.нар. “технически дефиниции” на туризма,
към които спада и определението на Световната туристическа организация
/Hay & Boyne (2002, стр. 3-4)/.
В практически план посетителите понякога трудно могат да бъдат
идентифицирани като такива и да бъдат различени от местните жители,
доколкото разликата между тях е в постоянното местожителство. Този
проблем се проявява най-силно при статистически изучавания на разхо-
дите на посетителите за стоки и услуги, потребявани както от тях, така и от
местни жители (хранителни стоки, обществен транспорт, дрехи и обувки и
други). Ето защо, за стопанските дейности, които ги произвеждат, отчита-
ните показатели за влиянието на туризма върху приходите от продажби и
заетостта в тях могат да бъдат обременени със значителни грешки.
Вторият субект на макроикономическите въздействия на туризма, са
туристическите предприятия. Те представляват организационно-правни
стопански единици, участващи в създаването и реализацията срещу
заплащане на туристически стоки и услуги за задоволяване потребностите
на посетителите3. За идентифицирането им е нужно да се определи кои
продукти са туристически, за да могат фирмите, които ги създават да
бъдат квалифицирани като туристически. Възможни са два варианта:
 На посетителите се пада някакъв минимален дял от общото
потребление на продукта;

3
Адаптирано по Нешков и др. (1994, стр.12) – б.а.
24
  Потреблението на продукта заема някакъв минимален дял в
общите разходи на посетителите.
Възниква естественият въпрос какъв да бъде минималният дял – той
ще варира в отделните държави, поради нееднаквата структура на
туристическото потребление в тях. В специализираната литература се
различават /Нешков и др. (1994, стр. 9)/:
Туристическа индустрия в тесния смисъл на понятието –
хотелиерство, ресторантьорство, туроператорска и турагентска дейност,
специализиран туристически транспорт;
Разширяваща (допълваща) туристическа индустрия – сувенири,
машини и съоръжения за туризма, специализирани транспортни средства;
Гранична туристическа индустрия – облекло и обувки, спортни
принадлежности, фотоматериали, козметика и др.
Видно е, че разликата между тях се състои в степента, в която проду-
ктите на съответните фирми задоволяват потребностите на посетителите.
Подобен подход при структуриране и очертаване границите на
туристическите предприятия прилага и Световната туристическа организа-
ция. Тя възприема структурата на потребяваните от домакинствата продук-
ти на Системата на националните сметки и я доразвива в класификация на
специфичните, неспецифични, характерни за и свързани с туризма стоки и
услуги, представени на Схема 3.

ТУРИСТИЧЕСКИ ПРОДУКТИ

Специфични за Неспецифични за
туризма продукти туризма продукти

Свързани с Характерни за
туризма продукти туризма продукти

Схема 3. Видове продукти в потреблението на посетителите

25
 Специфичните за туризма продукти включват всички стоки и услуги,
за които посетителите правят разходи и отговарят на следните изисквания
/WTO (2001, §3.19)/:
при отсъствието на посетители (туристи и екскурзианти) ще
престанат да съществуват в значителни количества;
заемат съществен дял в потреблението на посетителите;
липсата на продуктите ще засегне чувствително туристичес-
кото потребление.
Стоките и услугите, които не отговарят на тези изисквания са неспе-
цифични за туризма продукти. Те се произвеждат и предлагат независимо
от туризма и туристическото потребление. От практическа гледна точка,
определението на специфичните за туризма продукти на Световната турис-
тическа организация е доста мъгляво. Така например, не е ясно как се
определят количествено минималните дялове на потребление от страна на
посетителите на съответните продукти, за да бъдат последните означени
като специфични за туризма – както посочихме, те ще варират в отделните
държави, поради нееднаквата структура на туристическото потребление в
тях.
Специфичните за туризма продукти се разделят на характерни за и
свързани с туризма. Под характерни за туризма продукти Световната
туристическа организация разбира “стоки и услуги, които при отсъствието
на посетители ще престанат да съществуват в значителни количества или
потреблението им ще бъде значително намалено, и за които е възможно да
се събира статистическа информация” /WTO (2001, §3.17)/. Важна
особеност е, че тези продукти задоволяват непосредствено потребностите
на посетителите и при тяхното потребление се осъществява пряк контакт
между създателя на продукта и крайния потребител. Останалите специфич-
ни продукти се считат за свързани с туризма продукти.
Структурата на характерните за туризма продукти според Светов-
ната туристическа организация е представена в Таблица 1, заедно със

26
съответните кодове от Националната класификация на продуктите по
икономически дейности на България – версия 2003 г. (НКПИД-2003).
Таблица 1
Характерни за туризма продукти
Наименование на продуктите Код по НКПИД-2003
1. Услуги по настаняване -
1.1. Хотелиерски услуги 55.1, 55.2
1.2. Услуги, свързани с втора резиденция/второ жилище 97.00.10*
2. Ресторантьорски услуги 55.3, 55.4
3. Услуги, свързани с пътнически транспорт -
3.1. Пътнически железопътен транспорт 60.10.11*
3.2. Пътнически автомобилен транспорт 60.21.4*, 60.21.5*, 60.23.12
3.3. Пътнически воден транспорт 61.10.1*, 61.20.1*
3.4. Пътнически въздушен транспорт 62.10.1*, 62.20.1*, 62.20.3*
3.5. Допълнителни транспортни услуги 63.2*
3.6. Услуги по отдаване на транспортни средства и 60.22.12*, 60.23.11*, 61.10.31*,
оборудване под наем 71.10.1*, 71.21.14*, 71.22.1*,
71.23.1*
3.7. Услуги по поддържане и ремонт на транспортните
50.20.1*, 50.40.4*
средства
4. Услуги на туроператори, агенти и екскурзоводи -
4.1. Услуги на туристически агенти 63.30.12
4.2. Услуги на туроператори 63.30.11
4.3. Екскурзоводски и информационни услуги 63.30.13, 63.30.14
5. Услуги, свързани с културата -
5.1. Изпълнителско изкуство 92.31.2*
5.2. Музеи и други услуги, свързани с културата 92.33.1, 92.52.1
6. Спортни, рекреативни и развлекателни услуги -
6.1. Спортни и спортно-рекреативни услуги 92.61.1*, 92.62.1*
6.2. Други развлекателни и рекреативни услуги 92.34.1*, 92.53.1*, 92.71.1*,
92.72.1*
7. Разни туристически услуги -
7.1. Финансови и застрахователни услуги 66.03.71*, 66.03.80*
7.2. Услуги по отдаването на други вещи под наем 71.33*, 71.34*, 71.4*
7.3. Други туристически услуги 93.01.14*, 93.01.15*, 93.02.2*,
93.04.1*
* в съответния код се включват и продукти с нетуристическо предназначение
Източник: WTO (2001:figure 4.3), НСИ (2003в)

Таблица 1 илюстрира изключителното разнообразие от характерни за

туризма продукти, както и обстоятелството, че много от тях се потребяват
и от пътници, които не могат да бъдат определени като посетители (обоз-
начени със * след съответния код). По-внимателният анализ показва, също
така, че Световната туристическа организация определя като характерни за
туризма продукти, които могат да се категоризират по-скоро като продук-
27
ти за свободното време, доколкото те се потребяват (преимуществено) и
от местни жители в свободното им време – например: спортни, рекреатив-
ни и развлекателни услуги, услуги свързани с културата.
Свързаните с туризма продукти са специфични стоки и услуги, за
които посетителите правят разходи по време на пътуването си, но които не
могат да бъдат отнесени в групата на характерните за туризма продукти –
например, търговията на дребно в курортите.
Световната туристическа организация включва в обхвата на туристи-
ческите предприятия единствено тези, осъществяващи дейности, при които
се създават характерни за туризма продукти, представени в Таблица 2
заедно с кода от Националната класификация на икономическите дейности
на България – версия 2003 г. (НКИД-2003):
Таблица 2
Характерни за туризма дейности
Наименование на дейностите Код по НКИД-2003
1. Заведения за настаняване 55.1, 55.2
2. Втора резиденция (второ жилище) 97.00*
3. Заведения за хранене и развлечение 55.3, 55.4
4. Пътнически железопътен транспорт 60.10*
5. Пътнически автомобилен транспорт 60.21*, 60.23*
6. Пътнически воден транспорт 61*
7. Пътнически въздушен транспорт 62.10*, 62.20*
8. Дейности по поддържането на транспортните средства 50.20*, 50.40*
9. Дейности по отдаването на транспортни средства под наем 71.1*, 71.2*
10. Туроператорска и агентска дейност 63.30
11. Дейности по предоставянето на услуги, свързани с културата 92.3*
12. Спорт, развлечения и рекреация 92.6*, 92.7*
* в съответния код се включват и дейности, произвеждащи продукти с нетурис-
тическо предназначение
Източник: WTO (2001:figure 4.4), НСИ (2003г)

По този начин Световната туристическа организация ограничава

обхвата на втория субект на МИВТ единствено до тесния смисъл на
понятието – първичните туристически предприятия. Същевременно,
списъкът на стопанските дейности, създаващи характерните за туризма
продукти е и признание за тяхната фрагментарност – туризмът обединява
разнородни стопански дейности, които принадлежат към различни отрасли

28
на икономиката. Причината е в специфичната структура на потреблението
на посетителите, която включва стоки и услуги, потребявани и от местните
жители. Затова, туризмът не е самостоятелен отрасъл в Системата на
националните сметки и не фигурира в явен вид в нея, което поражда
допълнителни усложнения при измерване на неговите макроикономически
въздействия.
Третият субект на МИВТ са заетите в туризма лица. Те получават
доходи за труда си, вложения капитал и предприемаческата си дейност,
които разходват за потребление на стоки и услуги, с което усилват или
намаляват породените от посетителите и туристическите предприятия
ефекти. Всяко заето лице може да бъде самонаето, ако (съ)притежава
неакционерната фирма, в която работи, или наето, ако не притежава пред-
приятието или дялово участие в него, а работи срещу заплата на трудов
или на граждански договор.
Приходите, доходите и разходите на посочените групи лица
пораждат макроикономическите въздействия на туризма, поради което в
настоящата разработка ги разглеждаме като субекти на МИВТ.

1.3. Кръговият пазарен модел на икономиката като концеп-

туална основа на измерването на макроикономическите въздействия
на туризма
Макроикономическите въздействия на туризма са следствие от
движението на продуктови, факторни и парични потоци между отделните
стопански субекти в икономиката, породено от разходите на посетителите,
туристическите предприятия и заетите в тях лица. Оттук следва, че за да
могат да се измерят МИВТ е необходимо тези потоци да бъдат идентифи-
цирани и измерени.
На макро ниво, цялото не винаги е сбор от съставящите го части –
това, което важи за отделната единица не винаги важи за цялото
(развитието на изходящ туризъм носи приходи на туристическата агенция,

29
но води до изтичане на национален доход от икономиката). Това
предполага при анализиране и измерване на МИВТ да се прилага подход
различен от чисто микроикономическия. Същевременно, МИВТ са
резултат от конкретни стопански решения и сделки, извършени на микро
ниво, което изключва чисто макроикономическия подход. Следва да се
търси някакъв комбиниран вариант, който да отразява едновременно
макроикономическия характер на измерваните въздействия на туризма и
микроикономическите причини, които са ги породили. Подобно средство е
Кръговият пазарен модел на икономиката (КПМИ) /Ковачев и др.
(1996, стр. 29), Samuelson & Nordhaus (1989a, стр. 398), Landsburg &
Feinstone (1997, стр. 23-24)/, с чиято помощ се анализира в детайли
механизма на възникване на МИВТ и свързаното с него движение на
продуктови, факторни и парични потоци.
КПМИ проследява движението на продуктови, факторни и парични
потоци между субектите на макроикономиката – домакинства, национални
фирми, държава, нерезиденти по повод създаването и реализацията на
Брутния вътрешен продукт. В него икономическите субекти се разглеждат
в агрегиран вариант – не се прави разграничение между големината и
предмета на дейност на фирмите, броя на членовете на домакинствата,
вида на държавните институции или нерезидентите. Всеки един от
посочените субекти е обобщен образ на множество отделни субекти, които
функционират в националната икономика.
Между субектите в КПМИ се извършва непрекъснато движение на
продуктови, факторни и парични потоци. Продуктовите потоци обхващат
движението на стоки и услуги за крайно потребление, а факторните – на
материали, суровини, работна сила за междинно (производствено) потре-
бление. Паричните потоци могат да бъдат противоположни по посока на
продуктовите и факторните (и служат за заплащане на покупките на стоки,
услуги, суровини, материали, работна сила) или да бъдат независими от
тях (предоставяне и погасяване на заеми, данъчни плащания и други). В

30
зависимост от обекта на покупко-продажба сделките се сключват на
факторните или продуктовите пазари. В графична форма опростен кръгов
пазарен модел на икономиката е представен на Схема 4.

НЕРЕЗИДЕНТИ

И2 И1 К1 К2
А1 Б1
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
А2 Б2
З1 Ж1
Е1 Е2
ДОМАКИНСТВА ДЪРЖАВА НАЦИОНАЛНИ ФИРМИ

Д1 Д2
З2 Ж2
В2 Г2
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ
В1 Г1
Продуктов поток
Легенда
Факторен поток
:
Паричен поток
Схема 4. Опростен Кръгов пазарен модел на икономиката
/по Ковачев и др. (1996:29)/
Продуктови потоци:
А1 – Търсене на услуги и стоки от домакинствата
Б1 – Предлагане на услуги и стоки на продуктовите пазари от националните фирми
Ж1 – Търсене на стоки и услуги на продуктовите пазари от държавата
И1 – Износ на стоки и услуги
К1 – Внос на стоки и услуги
Факторни потоци:
В1 – Предлагане на производствени фактори от домакинствата на факторните пазари
Г1 – Търсене на производствени фактори от националните фирми
Ж2 – Търсене на производствени фактори на факторните пазари от държавата
Парични потоци:
А2 – Заплащане на услугите и стоките от домакинствата
Б2 – Приходи на националните фирми от продадена продукция
В2 – Доходи на домакинствата от продадени производствени фактори
Г2 – Разходи на националните фирми за закупуване на производствени фактори
Д1 – Разходи на домакинствата за данъчни плащания
Д2 – Разходи на националните фирми за данъчни плащания
Е1 – Трансферни плащания от страна на държавата в полза на домакинствата
Е2 – Субсидии за националните фирми
З1 – Заплащане на закупените от държавата на продуктовите пазари стоки и услуги
З2 – Заплащане на закупените от държавата на факторните пазари производствени фактори
И2 – Приходи от износ на стоки и услуги
К2 – Разходи за внос на стоки и услуги

Кръговият пазарен модел на икономиката стои в основата на

разходно-доходния подход при измерването на Брутния вътрешен продукт.

31
Долната част на модела показва движението на парични средства под фор-
мата на разходи на частния бизнес (Г2) и държавата (З2) за производствени
фактори (потоци Г1 и Ж2) по повод създаването на продукта, които се
трансформират в доходи на домакинствата (В2). В горната част на модела,
където е показано движението на годишния поток от стоки и услуги (А, Б ,
Ж1, З1, И и К) се осъществява реализацията на Брутния вътрешен продукт.
Сумата от всички разходи за крайни стоки и услуги е равна на сумата на
създадените от тях доходи и величината на Брутния вътрешен продукт.
Адаптирането на опростения КПМИ за нуждите на анализа и измер-
ването на макроикономическите въздействия на туризма предполага в него
да се внесат промени, които засягат цялостната философия на модела:
1. Обособяване на субектите на МИВТ в относително самостоятелни
звена в съответните макроикономически субекти: “Посетители” и “Заети в
туризма лица” в рамките на “Домакинства”, и “Туристически фирми” – в
рамките на “Национални предприятия”. Налага се от необходимостта да
бъдат обхванати конкретно потоците насочени към и изходящи от
субектите на МИВТ.
2. Обособяване на туристическия пазар като относително самостоя-
телен в рамките на “Продуктови пазари”, поради специфичния характер на
продукта, реализиран на този пазар /вж. Ракаджийска и Маринов (1998,
стр. 13-14)/.
3. Разделяне на “Нерезиденти” на два субекта – “Чуждестранни до-
макинства” и “Чуждестранни предприятия” и обособяване на относително
самостоятелните звена в тях – “Посетители” и “Заети в туризма лица” в
“Чуждестранни домакинства” и “Туристически фирми” в “Чуждестранни
предприятия” по причини, аналогични на горните.
4. Отделяне на “Общини” от “Държава” като самостоятелен субект.
Основание за подобно действие дава обстоятелството, че част от данъците
и таксите, които субектите на МИВТ заплащат са предназначени за
общинските власти, а те също участват в регулирането на туризма.

32
 Въз основа на горните разсъждения, разширеният КПМИ, включващ
експлицитно туризма, може да се представи по начин, указан на Схема 5.
На нея не са изобразени факторните, продуктовите и паричните потоци,
поради големият им брой и изключителното им разнообразие в съдържа-
телно отношение и насоченост.

ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ

ТУРИСТИЧЕСКИ
ПАЗАР
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА ЛИЦА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА ЛИЦА

ДЪРЖАВА
ДОМАКИНСТВА

ПОСЕТИТЕЛИ
ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

ФАКТОРНИ ПАЗАРИ
НАЦИОНАЛНА
ИКОНОМИКА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ ВЛАСТИ

Схема 5. Разширен Кръгов пазарен модел на икономиката

Опростеният КПМИ разглежда агрегирани икономически субекти и
пазари. Той се основава на макроикономическия подход при анализиране
на икономическите явления. В разширения КПМИ се разглеждат от една
страна домакинствата, националните фирми, държавата, нерезидентите,
като субекти на макроикономиката, а от друга страна – туристическия
пазар, посетителите, туристическите фирми, заетите в туризма лица, които
са обект на изучаване от микроикономиката. В този смисъл разширеният
КПМИ се базира на и отразява комбиниран макро- и микроикономически
подход – чрез микроикономически анализ се обясняват и измерват макро-

33
икономическите въздействия на туризма. С оглед постигането на съпоста-
вимост със Системата на националните сметки и извежданите в нея показа-
тели е удобно да възприемем определенията й за институционалните
единици /UN (1993, §4.2.)/, включващи домакинства /UN (1993, §4.132)/,
нефинансови предприятия /UN (1993, §4.68)/, финансови институции /UN
(1993, §4.77)/, държавни органи /UN (1993, §4.104)/ и нетърговски органи-
зации обслужващи домакинствата /UN (1993, §4.161)/, резидентността на
институционалните единици /UN (1993, §4.15, §14.12.)/, икономическите
граници на страната /UN (1993, §14.9.)/.
Кръговият пазарен модел, по начина, по който е структуриран на
Схема 5, отразява единствено макроикономическите въздействия на туриз-
ма на национално равнище. Но той може да се построи и за местно/регио-
нално равнище: чуждестранните домакинства и фирми се заместват от
неместни (включващи националните домакинства и предприятия извън
региона и чуждестранните такива). На наднационално равнище според
конкретния случай се дефинират и границите на субектите. При анализ на
МИВТ за света като цяло националните домакинства и фирми се сливат с
чуждестранните. По този начин е необходимо да се промени и дефини-
цията за резидент – определението на Системата на националните сметки
/UN (1993, §4.15)/ е ограничено до националната икономика: при промяна
на териториалното равнище на анализ и измерване на МИВТ резидентите и
нерезидентите следва да се разглеждат като институционални единици,
имащи център на икономически интерес в икономическите граници на
изучаваната територия – община(и), област(и), държава(и).
От горния анализ следва, че Кръговият пазарен модел е по-подходя-
ща концептуална рамка за измерване на макроикономическите въздействия
на туризма от Системата на националните сметки, понеже първо, Система-
та на националните сметки е ограничена до национално равнище, и второ,
самата Системата на националните сметки се основава на кръговия пазарен
модел, доколкото отразява движението на продуктови, факторни и парич-

34
ни потоци между институционалните единици. Същевременно, туризмът
не фигурира като самостоятелен отрасъл в Системата на националните
сметки, а като съвкупност от отделни стопански дейности принадлежащи
към различни отрасли, което е причина за разработването на Сателитната
сметка на туризма като надстройка на Системата на националните сметки.
Сателитната сметка, от своя страна, се използва за измерване на туристи-
ческото търсене и предлагане и на свързаните с тях показатели за зае-
тост, добавена стойност, влияние върху платежния баланс, инвестиции и
др. Голяма част от МИВТ не са и не могат да бъдат обхванати от Сателит-
ната сметка на туризма. Следователно, Кръговият пазарен модел в неговия
разширен вариант представен по-горе, а не Системата на националните
сметки (в частност Сателитната сметка), трябва да се разглежда като
първооснова на измерването на макроикономическите въздействия на
туризма, въпреки че чрез Системата на националните сметки и Сателит-
ната сметка се осигурява голяма част от необходимата за измерването на
МИВТ информация.
Бихме желали да отбележим, че Кръговият пазарен модел не измерва
МИВТ. С негова помощ единствено се извършва анализ на МИВТ и
механизма на тяхното възникване, позволяващ идентифицирането на
паричните, продуктовите и факторните потоци, необходими за да се
получат количествени оценки на МИВТ4. Той може да се представи и в
табличен вид, като по редовете и колоните на таблицата се разположат
отделните субекти, а в клетките – движението на отделните потоци между
тях (вж. Приложение 1.4.). По този начин, табличната форма на
разширения Кръгов пазарен модел може да се разглежда като диференци-
рана социална матрица5, в която посетителите, заетите в туризма лица,
туристическите фирми, държавата и общините са представени като относи-

4
Вожжов (2001) използва кръгов пазарен модел за изследване на последиците от затруднения паричен
оборот и междуфирмената задлъжнялост в Украйна в контекста на прехода към пазарна икономика – б.а.
5
Подробно същността и използването на социалните матрици представя Тодоров (1997) – б.а.
35
телно самостоятелни субекти в рамките институционалните единици
Домакинства, Предприятия, Публични власти.
В специализираната литература е известен и подход, при който
вместо институционалните единици по редовете и колоните на социалната
матрица се разполагат сметките от Системата на националните сметки
(Производство на стоки и услуги, Формиране на първичните доходи,
Натрупване, Останал свят и т.н.), а в клетките – показателите, които се
извеждат при тяхното консолидиране или салдиране /вж. например
Keuning (2000), Keuning & Saleh (2000), Timmerman & van der Ven (2000)/.
Поради силната обвързаност на така получените социални матрици със
Системата на националните сметки, в която туризмът не фигурира в явен
вид, подобен подход не позволява анализ и измерване на макроикономи-
ческите въздействия на туризма.
По наше мнение по-голяма нагледност предоставя графичният
способ на представяне на КПМИ. За всяко едно МИВТ и за всеки метод за
измерването им, могат да се изготвят самостоятелни схеми с посочени
агрегирани продуктови, факторни и парични потоци, имащи значение за
конкретното влияние на туризма или отчитани от съответния метод и, за
които е необходимо да се осигури информация. Имайки предвид, че:
продуктовите и факторните потоци са противоположни по посока и
равни по величина на паричните (в стойностно изражение),
измерването на МИВТ трябва да даде оценка на влиянията на
туризма в парична форма,
част от паричните потоци имат самостоятелно съществуване,
откъснато от движението на стоки, услуги, производствени фактори
(данъци, трансферни плащания, субсидии, заеми, дивиденти и други
парични потоци, за които няма непосредствен насрещен еквивалент в
стоки, услуги или производствени фактори),

36
 дори при сключване на сделки без посредничеството на пари
(бартер, семейно стопанство) произведените стоки и услуги за нуждите на
националното счетоводство се изчисляват в парична форма, и
с оглед опростяване на графичното изображение,
в настоящата разработка посочваме единствено паричните потоци, без
продуктовите и факторните, с уточнението, че част от величината на
паричните потоци представлява парична оценка на икономически потоци,
осъществени без посредничеството на пари, а не отразяват действително
движение на реални парични потоци. По този начин анализирането на
макроикономическите въздействия на туризма с помощта на разширения
Кръгов пазарен модел се свежда до спазване на правилото “следвай
парите” – проследяване на оборота на парите, изхарчени от посетителите
при тяхното инфилтриране в икономиката, посредством разходите на
туристическите предприятия и заетите в туризма лица.
Като концептуална основа на измерването на макроикономическите
въздействия на туризма, кръговият пазарен модел на икономиката се
използва сравнително отскоро и все още ограничено /вж. например Blake,
Sinclair, Sugiyarto (2003)/, но считаме, че потенциалът му е значителен и,
затова в настоящата разработка стъпваме върху него.

1.4. Информационно осигуряване на измерването на макроико-

номическите въздействия на туризма
За да бъдат измерени макроикономическите въздействия на туризма
е нужно да бъде набрана информация за туризма и движението на продук-
тови, факторни и парични потоци, които дефинират неговите влияния.
Според нас тя трябва да отговаря на следните изисквания:
 Количество – информацията задоволява в максимална степен нуж-
дите на измерването на МИВТ по отношение на признаци, показатели, вре-
меви периоди, обхват на продуктовите, факторните и паричните потоци;

37
  Достоверност – информацията е обективно и точно отражение
действителността без липсващи данни;
 Актуалност – информацията е навременна и резултатите,
получени от нея могат да се използват от носителите на туристическата
политика за макрорегулирането на туризма;
 Цена за придобиване – информацията не трябва да се набира с
повече разходи, отколкото са евентуалните ползи от използването й.
Идеалният вариант е получената информация да отговаря и на
четирите изисквания едновременно, което обаче обикновено е невъзможно
– поне едно от тях не се изпълнява. Например, получаването с малко
разходи (цена) на навременна (актуалност) и детайлизирана (количество)
информация за измерването на МИВТ обикновено е за сметка на нейната
достоверност и обратно. Това означава, че изследователят, измерващ
МИВТ е принуден да прави избор кои изисквания към информацията са
по-важни за него в конкретния случай. Изборът му предопределя какви
източници на информация и способи за набирането й ще използва,
доколкото те в различна степен удовлетворяват посочените изисквания.
Това е особено важно, когато величината на един и същ показател може да
се получи с използването на алтернативни информационни източници.
В теоретичен и практически план необходимата за измерването на
МИВТ информация може да се осигури от следните източници:
А. Системата на националните сметки
Системата на националните сметки /UN (1993)/ е обща методологи-
ческа основа на измерването на макроикономическите въздействия на
всички отрасли от националната икономика. Но както посочихме в §1.3.,
туризмът не фигурира като самостоятелен отрасъл в Системата на нацио-
налните сметки, която освен това е разработена за национално равнище.
Ето защо при измерването на МИВТ Системата на националните сметки
има по-ограничено приложение, свеждащо се до получаването на инфор-
мация за макроикономически показатели, характеризиращи развитието на

38
националната икономика: • Брутен вътрешен продукт; • Брутна добавена
стойност; • Национален доход; • Личен доход; • Разполагаем доход; •
Крайно потребление на домакинствата; • Брутни частни инвестиции; •
Публични разходи; • Нетен износ; • Дефлатор на БВП; • Средна данъчна
тежест в икономиката (съотношение между данъчните приходи на публич-
ните власти и БВП). Данните се използват за извеждане на показатели за
влиянието на туризма върху доходите, данъците, икономическия растеж в
номинално (по текущи цени) и реално (по постоянни цени) изражение
/Statistics Canada (1996)/.
По отношение на достоверността и актуалността на данните за посо-
чените макроикономически величини Системата на националните сметки е
незаменима. Тя обаче не може да осигури достатъчно детайлна информа-
ция относно движението на продуктовите, факторните и паричните пото-
ци, породени от развитието на туризма, особено по отношение на междин-
ното потребление на туристическите предприятия /Archer (1996, стр. 704)/.
Б. Система на външноикономическата статистика (платежен
баланс)
Платежният баланс е статистически отчет, който отразява систе-
матично транзакциите между дадена икономика и останалия свят за даден
период от време, обикновено една година /IMF (1993, §13)/. За нуждите на
измерването на МИВТ той осигурява информация за вноса и износа на
стоки, услуги, капитали при това със структура съвместима със Системата
на националните сметки.
Платежният баланс в по-голяма степен удовлетворява изискванията
за количество, достоверност и актуалност на информацията, необходима за
измерването на МИВТ, отколкото Системата на националните сметки. Но
имайки за концептуална основа Системата на националните сметки, той
страда от същия недостатък – туризмът не фигурира в явен вид в него,
което затруднява оценката на ролята и значението на туризма за външно-
икономическите връзки на страната. Освен това, платежният баланс може

39
да се използва като източник на информация единствено при анализ и
измерване на МИВТ на национално равнище6.
В. Статистически изучавания на туризма
Системата на националните сметки и платежният баланс не са в
състояние да предоставят всички данни, чрез които да бъдат изведени
показатели, характеризиращи макроикономическите въздействия на туриз-
ма. Това налага използването на системата на туристическата статистика и
отделни статистически изучавания за получаването на количествени
оценки на общи и специфични за туризма показатели.
Системата на туристическата статистика се регламентира в законо-
дателството на всяка страна. У нас тя е разработена от Националния стати-
стически институт и е хармонизирана с Директива 95/57 на Европейския
съюз за събиране на статистическа информация в областта на туризма
/European Council (1995)/.
В по-конкретен план следните източници на информация и способи
за набирането й имат широко практическо приложение при измерване на
МИВТ:
1. Непосредствено наблюдение – Прилага се при измерване на вели-
чината на разходите на посетителите в рецептивната туристическа терито-
рия /Milne (1987), Schwer, Gazel, Daneshvary (2000)/. Това е най-точният
способ за оценяване на туристическите разходи: проследяват се непосред-
ствено (визуално) покупките на услуги по настаняване, хранене, транспорт
и други услуги и стоки, необходими за задоволяване на потребностите на
конкретни посетители или се анкетират продавачите за съотношението
между приходите от продажби на стоки и услуги на местни и неместни
жители. Способът е изключително скъп за прилагане, а и посетителят може
и да не се съгласи да бъде обект на проучване. Но дори и да бъде съгласен
самият факт, че е обект на наблюдение може да промени структурата и

6
По-подробно структурата и използването на платежния баланс за нуждите на измерването на МИВТ са
представени в Глава Трета – б.а.
40
обема на разходите му за туристическо потребление, а оттук да влоши
качеството на получената информация. Ето защо непосредственото наблю-
дение е по-удачно да бъде фокусирано върху туристическото предлагане, а
не туристическото търсене. Но и в този случай възникват проблеми,
породени от обстоятелството, че не винаги посетителят може да бъде раз-
граничен от местния жител, както и укриване на информация от фирмите,
поради фирмена тайна.
2. Извадкови изучавания – Предпочитат се, тъй като не винаги е
възможно да бъде обхваната генералната съвкупност от субекти на МИВТ
и породеното от тяхното потребление движение на продуктови, факторни
и парични потоци. Отличават се с по-ниски разходи в сравнение с
изчерпателното изучаване. Ако бъде правилно конструирана (обем, подбор
на статистическите единици и т.н.), извадката се явява надежден умален
модел на генералната съвкупност и величините, които я характеризират се
приемат за равни на съответните величини в генералната съвкупност в
определен интервал на доверителност /Радилов и др. (1996, стр. 168-181),
McDonald et al. (1997)/.
В практически план се различават:
Извадкови изучавания на посетителите – Това е най-
популярния способ за набиране на актуална и детайлна информация за
величината и структурата на потреблението на посетителите /Biagioli
(1996), Breen, Bull, Walo (2001), Leeworthy et al. (2001), Schwer, Gazel,
Daneshvary (2000), Senior & Danson (1998), Smeral (1998), Torres et al.
(2002)/. Изготвят се въпросници, които се раздават на посетители,
съгласили се да бъдат анкетирани. Те се попълват в туристическото място,
на граничните контролно-пропускателни пунктове или след завръщането
на посетителите в постоянното им местожителство и се изпращат обратно
по пощата на указан върху тях адрес. Но както посочват редица автори
/например: Frechtling (1994b)/, извадковите изучавания на разходите на
посетителите са съпътствани от трудно преодолими недостатъци:

41
 Не всички посетители, които са обещали да попълнят анкетата и са
получили такава, действително връщат попълнени въпросници. Леонес,
Колби, Крендал /Leones, Colby, Crandall (1998)/ отчитат 88% попълнени
анкети, Джонсън и Мур /Johnson & Moore (1993)/ – 78%, докато при
Сийниър и Дансън /Senior & Danson (1998)/ едва 26% от раздадените
въпросници са върнати попълнени. Обикновено това е следствие от неже-
ланието на анкетираните да отделят време за попълването на въпросници.
Ниският процент на активност създава възможности за значителни грешки
и понижаване качеството на получената чрез извадката информация за
генералната съвкупност. За преодоляването му Юан /Yuan (2001)/ препо-
ръчва посетителите да попълват въпросници за разходите си по време на
пътуването не за всеки ден, а само за един (случайно избран) ден и то по
време на самото пътуване. Авторът доказва, че получените резултати ще
описват по-точно генералната съвкупност, отколкото, ако посетителите
посочват в анкетите разходите си за всеки ден от пътуването си след
неговото завършване7.
Различните групи посетители (според пол, възраст, доходи, социа-
лен статус, националност и т.н.) проявяват различна склонност за сътруд-
ничество в научни изследвания, което води до непропорционалното им
представяне в извадката и до влошаване на качеството на получената
информация /Breen, Bull, Walo (2001)/. Последното налага корекция на
резултатите от извадката в съответствие с предполагаемата структура на
посетителите в генералната съвкупност. За целта Лийуърти и др.
/Leeworthy et al. (2001)/ формират две извадки – една, анализирана с анкети
с ограничен брой въпроси попълвани на място, и втора – по-малка от
първата, формирана от част от посетителите попаднали в нея, на които се
предоставя въпросник включващ повече въпроси. Първата извадка служи

7
Кромптън /Crompton (2001)/ показва, че при някои видове туристически пътувания (например,
посещение на природни и крайградски паркове) анкетирането на посетители по време на самото
пътуване води до надценяване на броя на пътуванията, които посетителите са предприели, а оттам и на
разходите за туристическо потребление. Причината е, че колкото по-често дадено лице посещава
природния/крайградския парк, толкова по-вероятно е то да бъде анкетирано – б.а.
42
за определяне на характеристиките и структурата на посетителите от
генералната съвкупност, а втората – на разходите им за туристическо
потребление;
Не всички действително извършени разходи от посетителите са
отчетени. Обикновено се попълват по-съществените разходи по настаня-
ване, самолетни билети, скъпи покупки, докато повечето от по-дребните
разходи се пропускат. Причините могат и да са обективни. Например, ако
част от разходите по пътуването се покриват от работодател или друго
лице, посетителят може и да не е запознат с тяхния размер. В този случай
платецът на разходите за туристическо потребление се идентифицира и
въпросникът се изпраща на него /Leeworthy et al. (2001, стр. 86)/.
Възможно е анкетираният съзнателно да пропусне някои разходи по
морални, религиозни, данъчни, митнически или други съображения;
Посетителите не винаги посочват направените разходи в правил-
ната според изследователя група, а в друга. Затова в извадкови изучавания
на посетителите се поставят отворени въпроси за разходите за потребле-
ние, като анкетираният сам посочва направлението на даден разход. При
обработване на въпросниците изследователят агрегира резултатите в
групи, подходящи за анализ.
Извадкови изучавания на туристическите предприятия
– Имат за цел получаването на подробна и достоверна информация за
приходите им от основна дейност (обслужване на посетителите) и
разходите им за междинно потребление на стоки, услуги, производствени
фактори, създадени в други отрасли на икономиката /Schwer, Gazel,
Daneshvary (2000, стр. 614-617), Senior & Danson (1998, стр. 268-270)/, брой
заети в тях лица /Javor (2002)/, равнище на цените /Begoña (2002)/ и др.
Обикновено се провеждат на годишна база, като покриват данни за
финансовата година, която в България съвпада с календарната. По-
актуална, но по-малко детайлизирана информация предоставят месечните
или тримесечни изучавания /Chadwick (1994, стр. 71)/. В по-конкретен

43
план, обхватът на данните, набирани с помощта на извадкови изучавания
на туристическите предприятия покрива: • Приходи от продажби; •
Индекси на цените на характерните за туризма продукти; • Разходи за
създаване на продукта по икономически елементи, в т.ч. разходи за
работни заплати, здравни и социални осигуровки; • Брой заети лица; •
Капацитет на заведенията за настаняване и заетост на легловата база; •
Капацитет на транспортните средства и степен на използването му; • Брой
и структура на посетителите по различни признаци (националност, пол,
вид на използваното средство за транспорт и др.) и т.н.
Основните проблеми при извадковите изучавания на туристическите
предприятия са свързани с укриването на информация, поради данъчни
причини, и нежеланието за участие в анкетата.
 Извадкови изучавания на домакинските бюджети –
Подобно на анкетирането на посетителите, представителните изучавания
на домакинските бюджети имат за цел да оценят количествено величината
на туристическото потребление. Разликата между тях се състои в следното:
изучаванията на посетителите се използват за измерване на общата сума и
структурата на разходите им в дадено туристическо място (рецептивна
туристическа територия), докато изучаванията на домакинствата измерват
разходите за туристическо потребление на група лица с определено
местожителство. На анкетираните лица се раздават въпросници, в които
попълват посетените туристически места в даден предварително уточнен
времеви период и направените разходи за туристическо потребление там.
След обобщаване на резултатите се получават показатели за величина и
структура на разходите за туристическо потребление на домакинствата,
честота на пътуване, среден престой /вж. Banque de France (2001),
Chadwick (1994, стр. 70-71), Hellerova (2002), Kruse (2000)/. Домакинските
бюджети са подходящи и за изследване броя на нощувките и разходите на
домакинствата по настаняване във второ жилище, наети вили и къщи /Grib
(1996)/ или при посещение на близки и познати /Hay & Boyne (2002)/.

44
 В повечето случай извадковите изучавания на туристическите
разходи на домакинствата са интегрирани в общите репрезентативни
изучавания на домакинските бюджети /вж. например Jeanneret (2002)/, но
могат да бъдат и самостоятелно проведени. Получената от тях информация
отговаря по количество и достоверност на нуждите на измерването на
МИВТ, но времето необходимо за практическото провеждане на
изучаването и обработка на резултатите намалява нейната актуалност8.
В практически план извадковите изследвания са съпътствани от
редица смущаващи влияния, които изкривят действителната картина на
изучаваното явление. Според С. Съйкова (1997) те могат да бъдат породе-
ни недоразвитостта на теорията за изследваното явление, от използваната
анкетна карта за събиране на информация, начина и формите на провеж-
дане на анкетата, несъобразяване със спецификата на статистическите
единици, технически грешки и др.
3. Банкови оценки – Величината на разходите на посетителите може
да се определи и в зависимост от покупките на местна валута от
посетители. Валидността на способа зависи от точното отчитане на
покупките на чужда валута от туристи от страна на банки и обменни бюра.
Той обаче се проваля именно от неспособността си да разграничи
валутните операции, свързани и несвързани с туристическото потребление
/Biagioli (1996, стр. 123)/, както и поради възможностите за недеклариране
на валутни сделки от лицензираните търговци, наличието на черен пазар,
покупката на валута от туристически агенции и хотели, разплащане със
свободноконвертируеми валути и др. Затова банковите оценки могат да се
използват само за ориентировъчно измерване на общите приходи от/
разходи за международен туризъм на национално равнище, но не и за
измерването им по отделни категории и пера. С преминаването към
колективни валути като еврото и възприемането на чуждестранни валути

8
По-подробно проблемите на извадковите изучавания на домакинските бюджети са представени в
Deaton (1997, стр. 7-132), Grosh & Glewwe (1996). Конкретната методика, прилагана у нас от
Националния статистически институт е дадена в НСИ (2003д) – б.а.
45
като законно платежно средство възможностите за използване на способа
силно намаляват.
От друга страна, банковите оценки на плащанията, при развит
банков сектор и ограничени разплащания в брой, са подходящи за
измерване на междинното потребление на туристическите предприятия.
Информацията от разплащанията с кредитни и дебитни карти може да се
използва за измерване крайното потребление на посетителите. С
разрастване на елекронната търговия значението на тези данни все повече
ще се повишава /вж. по-подробно Fraumeni (2001)/.
4. Гранична статистика – Специфичен способ за набиране на инфор-
мация в туризма са попълваните от международните посетители статисти-
чески справки или анкетни карти при влизане в и/или излизане от страната
(пресичане на държавни граници). Те покриват данни, характеризиращи
пътника като такъв и служат за разграничаване на отделните видове пътни-
ци, разгледани в §1.2., и тяхната структура по отношение на постоянно
местожителство, вид използван транспорт, цел на пътуването /Delamere
(1996), Rideng & Haukeland (1996)/. Обикновено се съчетава с извадковите
изучавания на чуждестранните посетители с цел получаването на инфор-
мация за входящото туристическо потребление /Banque de France (2001),
UIC (1996)/.
5. Счетоводните отчети и статистическите справки на туристи-
ческите предприятията – Потенциално това е най-полезният източник на
информация, доколкото от счетоводната отчетност на фирмите в туризма
могат да се изведат най-много показатели, необходими за измерване на
МИВТ в сравнение с други източници: • Приходи от продажби; • Равнище
на цените на продадената продукция; • Разходи за създаване на продукта
по икономически елементи, в т.ч. разходи за работни заплати, здравни и
социални осигуровки; • Равнище на цените на продуктите за междинно
потребление в туризма; • Финансови резултати от основната дейност; •
Размер на инвестициите по видове активи; • Разходи за данъци, такси и

46
други налози; • Брой и структура на заетите лица; • Капацитет на
заведенията за настаняване и заетост на легловата база; • Капацитет на
траспортните средства и степен на използването му; • Брой и структура на
посетителите по различни признаци (националност, пол, вид на
използваното средство за транспорт и др.); • Изплатени дивиденти и т.н.
За съжаление посочените показатели се третират като фирмена тайна
и не се публикуват, а дори и обявените пред данъчните власти данни могат
да не отговарят на действителните, с оглед намаляване на данъчните
задължения (т.нар. “скрита икономика”).
Периодично (обикновено веднъж годишно, но също и месечно или
тримесечно) туристическите предприятия попълват статистически справки
с посочените по-горе показатели или част от тях, които се обобщават от
статистическите служби. От всички достъпни (платени и безплатни)
източници на информация за измерването на МИВТ те в най-пълна степен
удовлетворяват изискванията за количество, качество и актуалност на
информацията. Въпреки, че достоверността им понякога може да се подло-
жи на съмнение, статистическите справки на туристическите предприятия
нямат по-добра алтернатива.
Туристическите предприятия, предимно авиокомпании и заведения
за настаняване, подават статистически данни също и на браншовите
организации, в които членуват, но с по-малка детайлност. Последните
публикуват обобщаващи показатели, които също могат да се използват при
измерване на МИВТ /Lickorish (1996, стр. 29-30)/.
6. Данъчни декларации на туристическите предприятия и заетите в
туризма лица – От тях се получава информация за приходите, разходите,
финансовите резултати, доходите, дължимите данъци, такси и други
налози на данъчнозадължените лица. Данъчните декларации на отделните

47
предприятия са служебна тайна9, но агрегирани от данъчните поделения
данни са достъпни.
Основен проблем, възникващ при използване на информация от
данъчни декларации и статистически справки на туристически пред-
приятия, извън нейната достоверност, е свързан с предмета на дейност на
фирмите. Когато едно предприятие притежава активи в различни отрасли
на икономиката, включително и в туризма, които не са обособени като
самостоятелни дъщерни фирми, за външен наблюдател е невъзможно да
установи каква част от финансовите показатели са резултат от развитието
на характерна за туризма дейност.
Г. Трудова статистика
Използва се за получаване на информация за броя и структурата на
заетите лица и техните доходи от заетост. Данните се набират с помощта
на подаваните от туристическите и други предприятия статистически и
социално-осигурителни справки, данъчни декларации, анкетни проучвания
на предприятията и домакинските бюджети (вж. по-горе). Специфичен
способ са регистрираните трудови договори в териториалните поделения
на осигурителния институт.
Д. Статистики на отделните отрасли
Покупките от туристическите предприятия на стоки, услуги,
суровини и материали за междинно потребление по повод създаването на
туристическия продукт, са продажби за предприятията, които ги доставят.
Оттук следва, че данни за тяхната величина и цените, по които са
реализирани, могат да се осигурят и от статистическата отчетност на
тиловите за туризма отрасли – строителство, селско стопанство, търговия и
други. Като способи за набиране на информация се изпозват разгледаните

9
Съгласно определението в допълнителната разпоредба §1., т.1. в Данъчно-процесуалния кодекс
служебната тайна включва конкретни индивидуализирани данни за данъчните субекти, към които спада
и сумата на начислените, определените или платените данъци, ползваните намаления, освобождавания и
преотстъпване на данък, сумата на данъчния кредит и данъка при източника, с изключение на
съобщаването на размера на данъчното задължение по Закона за местните данъци и такси – б.а.
48
по-горе извадкови изучавания на потребителите на продукцията им и на
предприятията, банкови оценки, подаваните статистически справки и т.н.
Е. Насрещни данни от статистическите служби на други държави
Насрещните данни се използват основно за сравнение на данните за
брой посетители и общата величина на тяхното туристическо потребление
в емитивната и рецептивната страна – разходите на резиденти от страна А
за пътуване в страна Б трябва да са равни на приходите на предприятията в
Б от продажба на стоки и услуги на посетители от А. Разбира се, данните
рядко съвпадат – могат да се различават в рамките на статистическата
грешка, но по-големи отклонения поставят по съмнение тяхната достовер-
ност. Посоченият източник се прилага главно при измерване на влиянието
на туризма върху платежния баланс /IMF (1994), UKONS (2002)/.

1.5. Количествен и качествен анализ на макроикономическите

въздействия на туризма
Измерването на макроикономическите въздействия на туризма
включва тяхното анализиране в количествен и качествен аспект. Количе-
ственият анализ е свързан с даването на конкретен числов израз на
дадено въздействие – например: туризмът през година Х е създал в община
Y n на брой работни места. В практически план можем да изведем следни-
те етапи на приложението му:
Предварителен (подготвителен) етап – изразява се в
осигуряване на необходимата за количествено измерване на МИВТ
информация и привеждането й във вид, удобен за прилагане на методите за
измерване на МИВТ. Предварителният етап включва следните стъпки:
Очертаване точните граници на териториалната единица, в
рамките на която ще се измерват МИВТ – това е особено важно, тъй като
по този начин се определят кои продуктови, факторни и парични потоци са
входящи, изходящи и вътрешни за конкретната териториална единица;

49
 Определяне на периода или момента, към който се измерват
МИВТ, понеже количественият анализ е винаги свързан с проявлението на
МИВТ на дадено място в определен период или момент от време;
Осигуряване на информация от източниците, разгледани в
предходния параграф (§1.4.);
Импутиране (попълване) на липсващи данни – Често във времен-
ните редове, таблиците, матриците и други форми на представяне на
статистическите и други данни, използвани при измерване на МИВТ, се
наблюдават липсващи данни. Те могат да се дължат на: • данните не се
събират от статистическите служби на страната; • нови показатели (за тях
ще липсват данни от предходни изучавания); • променени групировъчни
признаци; • непопълване и/или получаване на статистически незначими
стойности на показатели при репрезентативни изучавания; • укриване на
информация от страна на изследваните лица и др. За да се извърши
измерване на МИВТ се налага тези данни да бъдат импутирани (да им се
“припише” подходяща достоверна стойност).
Георгиев (2002) разграничава методите за импутация на методи при
моделирана и немоделирана база. Към първата група спадат методи,
изградени на основата на математическа или логическа процедура и за
целите на импутацията се използват показатели като средна (аритметична,
геометрична), медиана, мода, коефициенти на регресионни уравнения и
др.10 Втората група включва методи, при които се използва “донор” от
същото или предходно статистическо изучаване, чиито характеристики
служат като основа за импутиране на липсващите данни за дадена
статистическа единица.
Широко използван метод за импутиране е и изглаждането на
динамични редове, с чиято помощ се изчисляват липсващи стойности на

10
Методите за импутацията при моделирана база се използват от Националния статистически институт
при импутиране на липсващи данни в областта на статистиката на цените (пропорционална импутация
със средна геометрична) и при изчисляване на индекса на промишленото производство (класическа
средна импутация) – Георгиев (2002, стр. 72-74)
50
показатели в периоден или моментен ред11. Вьобер допълва, че при
изследване на статистиката на туризма в градовете, за импутиране на
лисващи данни може да се изпозва информация за съседни градове, други
подобни градове или средните стойности за страната (което по същество е
импутация при немоделирана база), регресионни модели и други /Wöber
(1998; 2000, стр. 57-59)/.
Всеки един от разглежданите методи може да се използва в туризма
в зависимост от вида на липсващите данни. При измерването на МИВТ с
преимущество следва да се ползват тези от тях, чрез които се импутират
данни за признаци с количествено значение (брой нощувки/посетители/
заети лица, приходи, сума на данъците и т.н.).
Същински етап – въплъщава действията по
практическото измерване на въздействията. Включва следните стъпки:
Определяне на количествена оценка на конкретното МИВТ – осъ-
ществява се с помощта на различни количествени методи за измерване на
МИВТ (Схема 3). В специализираната българска и чуждестранна литерату-
ра се разглеждат различни количествени методи за измерване на МИВТ,
които можем да разделим в две големи групи – базисни и производни. В
исторически план първо се развиват базисните методи – 60-те и 70-те го-
дини на ХХ в. Причината е, че те са независими един от друг и могат да се
прилагат самостоятелно. Те не използват като изходна информация, оси-
гурена от друг метод, а сами я “произвеждат”, използвайки разгледани-
те в §1.4. източници (вж. Схема 5). В този смисъл тук се отнасят: Анализ
на разходите на посетителите, Описание и вторични данни за туристи-
ческите предприятия, Мултипликатори и Междуотрасловия баланс.
Постепенно, базисните методи достигат пределите на своето разви-
тие. Появява се потребност от нови методи, с нови изходни допускания,
които да разширят обхвата на измерваните макроикономически въздей-

11
Методите за изглаждане на динамични (временни) редове са представени подробно в Радилов и др.
(1996, стр. 307-346), също и Русев (1999) – б.а.
51
ствия на туризма. В тази връзка през 80-те и 90-те години на ХХв. се създа-
ват пространствени и симулационни математически модели на икономи-
ческата система “туризъм”, с чиято помощ се анализират и прогнозират
МИВТ. Понеже се основават единствено на първична информация
създавана от базисните методи, те могат да се нарекат “първо поколение
производни методи”.
КОЛИЧЕСТВЕНА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЯТА

Количествени методи за измерване на макро-

икономическите въздействия на туризма
Производни методи
“второ поколение”

Производни методи
“първо поколение”

Сателитна сметка на туризма

Базисни методи

Източници на информация

МАКРОИКОНОМИЧЕСКИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ТУРИЗМА

Схема 6. Видове количествени методи за измерване на
макроикономическите въздействия на туризма
Развитието на производните методи поставя нови изисквания към
информационното осигуряване на измерването на МИВТ. Те се нуждаят от
нарастващ обем статистически данни с все по-усложняваща се структура
на групировъчните признаци. Получава се ситуация, при която връзката
между производните методи “първо поколение” и базисните се прекъсва –
първите се нуждаят от информация, която вторите не могат да им
осигурят. В резултат на 03.03.2000 г. Комисията по статистика на ООН

52
приема методологията на Сателитната сметка на туризма. Тя е надстройка
на базисните методи, която обаче не притежава характеристиките на
производните методи от първо поколение – използва базисните за осигу-
ряване на информация, но същевременно сама “произвежда” такава и я
предоставя на другите производни методи. По този начин Сателитната
сметка се превръща в междинно звено във веригата базисни  производни
методи, което дава основание тя да бъде определена като междинно
поколение производен метод.
От своя страна Сателитната сметка в комбинация с първото поколе-
ние производни методи дава началото на популярното в момента симула-
ционно моделиране на променливи от Сателитната сметка. Това е второто
поколение производен метод, широко прилаган от Световния съвет по
пътувания и туризъм.
Всеки метод за измерване на МИВТ позволява обхващането на
различни продуктови, факторни и парични потоци и поставя специфични
изисквания към входящата първична информация, от която се извеждат
показатели за оценка на МИВТ, поради което е в различна степен
приложим при практически изследвания на МИВТ.
Определяне на точността на измерването – изразява се в
изчисляване на средната и максималната грешка на оценката и свързания с
тях интервал на доверителност при репрезентативни статистически изуча-
вания с цел определяне границите на вариране на действителната величина
на даден показател от генералната съвкупност спрямо изчислената по
данни от извадка при дадено равнище на значимост (вероятност за греш-
ка). Колкото по-малки са грешките и по-тесен е интервалът на доверител-
ност, толкова, при равни други условия, по-достоверна е количествената
оценка на МИВТ12.
Последващ етап – Свързан е с преценка на правдо-
подобността на получените количествени резултати чрез използване на

12
Относно начина на изчисляването им – вж. Радилов и др. (1996, стр. 178-181) – б.а.
53
математически и логически зависимости между променливите. Например,
приходите на общината от туристическа такса трябва да са равни на
произведението от ставката на таксата и броя на нощувките в заведенията
за настаняване. В случай на несъответствие количествената оценка на
въздействието не може да се приеме за достоверна.
Качественият анализ на макроикономическите въздействия на
туризма обръща внимание на значението, което те има� з� обществото
��то цяло, а н� �а отделния индивид. То�и подх
од е от голямо
значение, понеже начинът на възприемане на дадено въздействие от
индивида и обществото може да се различава съществено. Най-ярък
пример е данъчното облагане, разглеждано като загуба от индивида, но
като полза от обществото. Качественият анализ на макроикономическите
въздействия ги разделя на макроикономически ползи и загуби (вж. §1.1.).
За да бъде квалифицирано едно въздействие като макроикономическа
полза или загуба е необходимо да се определи какво е отражението му
върху благосъстоянието на населението /Воденска (2001, стр. 44), Blake,
Sinclair, Sugiyarto (2003, стр. 7-9), Clarke & Ng (1993)/.
Понятието благосъстояние е спорно, доколкото то е субективно
възприемано от всеки един отделен индивид, а индикатор за него е
полезността, която индивидът извлича от дадена ситуация /Shavell (2003,
стр. 1)/. То зависи както от доходите и потреблението на индивида,
чувствата на удоволствие и болка, така и от чувството на удовлетвореност
от нещо извършено, естетическите виждания, чувството за справедливост,
алтруизъм и съчувствие и т.н., което превръща благосъстоянието в
неопределена и твърде широка за измерване концепция. Затова ще се
концетрираме върху по-тясното виждане за икономическо благосъстояние.
Обикновено като мярка за икономическото благосъстояние се
приема реалният доход на домакинството (изчистен от влиянието на
цените) съотнесен към доход, гарантиращ някакво минимално потребление
на съставящите домакинството индивиди и отразяващ границата на

54
бедността /Ravallion & Lokshin (1999, стр. 5)/. В специализираната литера-
тура се срещат и публикации, които измерват промените в икономическото
благосъстояние с изменението на националното богатство на страната на
човек от населението /Hamilton (2000)/, нетния национален продукт /Her-
nández, León, González (2003)/, Брутния вътрешен продукт и реалния доход
/Steidel (1997)/, абсолютната сума на доходите на заетите лица /Andolfatto
& Gomme (1998)/. През 1972 г. Уйлям Нордхаус и Джеймс Тобин дори
предлагат специфична мярка на икономическо благосъстояние, която се
получава като към величината на Брутния вътрешен продукт се прибавят
остойностени прирастът на свободното време на заетите лица, производ-
ството на продукти за собствено потребление от домакинствата, величи-
ната на скритата икономика, а се приспаднат непроизводителните (според
авторите) разходи за отбрана и сигурност и вторичните разходи породени
от индустриализацията, урбанизацията и замърсяването на околната среда
/Ковачев и др. (1996, стр. 41), Миркович (2001, стр. 122), Stewart (1974)/.
За нуждите на качествения анализ на МИВТ е без значение кой
показател за измерване на икономическото благосъстояние ще се приеме,
понеже ни интересува посоката на изменение, а не толкова величината на
благосъстоянието на населението, което е субективно възприемано от
всеки индивид. По наше мнение икономическото благосъстояние на
местното население зависи правопропорционално от количествените и
качествени параметри на индивидуалното му и колективно потребление
на стоки и услуги, а не толкова от богатството, което притежава или
получаваните доходи, доколкото в процеса на потребление се задоволяват
индивидуалните и колективни потребности на обществото, а потребление
може да се осъществи и без притежаването на имущество или получава-
нето на доходи (например, неработещите членове на домакинството).
Ясно е, че за някои индивиди развитието на туризма води до повиша-
ване на икономическото им благосъстояние, а при други – до понижението
му. Но качественият ни анализ на МИВТ се основава на влиянието на

55
туризма върху благосъстоянието13 на цялото общество, а не на отделния
индивид, измервано с промените в колективното и индивидуално потребле-
ние в обществото. Същевременно, тези промени са непосредствено свърза-
ни с изменения в социалната и екологична среда – увеличеното колективно
потребление може да е резултат от повишени данъци, които ограничават
индивидуалното потребление на домакинствата, или прирастът в тях да е
съпътстван от замърсяване на околната среда над допустими норми,
удължено работно време и влошени условия на труд. В тази връзка,
отчитайки изведените съображения, ще считаме, че благосъстоянието на
обществото се повишава, ако се увеличи или би могло да се увеличи
индивидуалното и колективно потребление на стоки и услуги без това
да е за сметка на влошена социална и екологична среда. По този начин
критериите на качествения анализ за квалифициране на едно въздействие
като макроикономическа полза или загуба са не само икономически, но и
социални и екологични, което свързва качествения анализ на МИВТ с
концепцията за устойчивото развитие на местната икономика.
При качествения анализ на МИВТ се използва метода Анализ на
ползите и разходите (cost-benefit analysis), обикновено прилаган при
оценка на ефективността на икономически решения и инвестиционни
проекти, или на последиците от решения на носителите на туристическата
политика /Curry (1995)/. В по-конкретен план се “претегля” повишаването
на благосъстоянието на населението от даденото МИВТ и неговото
намаление от същото МИВТ. Например, развитието на туризма повишава
равнището на цените на стоките и услугите, потребявани от местното
население, и на факторите за тяхното производство. Това води до
допълнителни доходи, приходи, печалби за техните производители, чието
благосъстояние се повишава. Но с това се понижава потреблението на
всички местни жители, което намалява благосъстоянието им. Оттук, може

13
Оттук нататък за краткост в изложението ще използваме понятието “благосъстояние”, което ще
разбираме в тесен смисъл като “икономическо благосъстояние” – б.а.
56
да се направи изводът, че за част от местните жители благосъстоянието
предимно се повишава (тези, които могат да увеличават цените на предла-
ганите от тях продукти в по-висока степен от средното повишение на
цените), но за по-голяма част благосъстоянието спада. Следователно, съ-
отношението между “предимно печеливши” и “предимно губещи” е в пол-
за на последните, поради което нарастването на цените в следствие разви-
тието на рецептивен туризъм се определя като макроикономическа загуба.
Понеже качественият анализ е свързан с изследване на промени в
благосъстоянието на местното население, е възможно количествените дан-
ни да бъдат съзнателно манипулирани от изследователя, възложителя на
проучването или друго заинтересовано лице с цел получаването на изгодна
за тях картина на макроикономическите въздействия на туризма. Затова
трябва да се подхожда внимателно към тяхното тълкуване и винаги да
бъдат обвързвани с използваните за извеждането им показатели, източници
на информация, методи за измерване /вж. също И. Съйкова (2001)/.
В обобщение бихме отбелязали, че количественият и качествен
анализ в частност, и измерването на макроикономическите въздействия на
туризма като цяло, не са самоцелни. Те подплътяват информационно
носителите на туристическата политика за действията, които трябва да
предприемат в областта на макрорегулирането на туризма. В Приложение
1.5. е илюстрирана тази взаимовръзка и е обобщена концептуалната
рамка на измерването на макроикономическите въздействия на
туризма, изложена в настоящата Глава. Туризмът поражда социални,
екологични и икономически влияния. Последните, в зависимост от обхвата
им, биват микро- и макроикономически и са следствие от разходите на
субектите на МИВТ – посетителите (за туристическо потребление), турис-
тическите предприятия (за междинно потребление) и заетите в туризма
лица (за крайно потребление). С това се формират специфични продук-
тови, факторни и парични потоци, които се разглеждат от разширения
кръгов пазарен модел на икономиката. За тях и за други показатели се

57
събира първична информация, необходима за количествено измерване на
МИВТ. Тя се обработва с помощта на базисни и производи методи с цел
получаване на количествена оценка на МИВТ по направления.
Качественият анализ определя как получената количествена оценка за
МИВТ влияе върху благосъстоянието на населението и по този начин
разделя МИВТ на макроикономически ползи и загуби. Количествената и
качествената оценки на МИВТ се използват за обосноваване на действията
на носителите на туристическата политика в областта на макрорегули-
рането на туризма.

58
 ГЛАВА ВТОРА
МЕТОДИ ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ
ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ТУРИЗМА

Изборът на метод за измерване на макроикономическите въздей-

ствия на туризма зависи както от целта и задачите, които се поставят за
решаване в конкретното емпирично изследване, така и от използваните
показатели за характеризиране на съответното въздействие. Същевре-
менно, от избора на метод до голяма степен зависят и резултатите от из-
мерването на МИВТ. Ето защо, предимствата, недостатъците, аналитични-
те възможности на всеки от тях се нуждаят от допълнително осветляване.

2.1. Базисни методи за измерване на макроикономическите въз-

действия на туризма
Базисните методи включват Анализ на разходите на посетителите,
Описание и вторични данни за туристическите предприятия, Туристически
мултипликатори и Баланс на междуотрасловите връзки (междуотраслов
баланс). Тяхна обща характеристика е, че не използват изходна инфор-
мация, осигурена от друг метод, а сами я “произвеждат” и могат да се
използват самостоятелно.

2.1.1. Анализ на разходите на посетителите

Анализът на разходите на посетителите е базисен метод за измерване
на МИВТ, който се основава на позициите на туристическото търсене, т.е.
на разходите на крайните потребители на туристически услуги и стоки.
Методът прави редица предварителни допускания:
Предполага се, че всички разходи на посетителите остават като
доход за резидентите и се пренебрегват изтичанията – изходящите парични
потоци от местната/националната икономика като внос на стоки и услуги
за задоволяване потребностите на посетителите, доходи за чуждестранен

59
персонал, репатрирани печалби на местните филиали на чуждестранни
фирми и други;
Допуска се, че без туристическо пътуване разходите на посети-
телите няма да намерят път към местната икономика, т.е. пренебрегва се
износът на стоки и услуги от други отрасли;
Според избраната разновидност на метода за измерване на разходи-
те на посетителите се правят и допълнителни явни или неявни допускания:
случайност и нормално разпределение на грешките (при представителните
статистически изучавания), стабилна правопропорционална зависимост
между продажбите на вестници и продажбите на дребно (при моделира-
нето на остатъчните приходи), нулеви приходи от туризъм за общината по
време на нисък сезон (при моделирането на сезонните колебания), еднакви
средни разходи за храна в заведения за хранене на човек на ден и за
покупка на плодове и зеленчуци при пътувания извън постоянното
местожителство за всички общини/области (при диференцирания
туристически разходен коефициент) и т.н.
Приложение 2.1. илюстрира обхвата на паричните потоци, отчитани
от разглеждания метод. Потоци А1, А2, А3, А4, А5 и А6 представят
съответно разходите за туристическо потребление направени от местните и
чуждестранни посетители, национални и чуждестранни предприятия,
държавни и общински власти. Те се трансформират в приходи на туристи-
ческите фирми в страната (Б1) и чужбина (Б2). Част от разходите на посе-
тителите са свързани със заплащането на такси в полза на общините (E´1)
и държавата (Д´1). От гледна точка на обхвата на измерваните въздействия
посочените парични потоци и свързаните с тях противоположни по посока
продуктови потоци отразяват преките ефекти на туризма. Косвените
ефекти присъстват единствено в паричен поток В1, включващ разходите на
националните туристически предприятия за готови стоки и услуги за
задоволяване потребностите на туристите.

60
 Сумата от шестте разходни парични потока (А1, А2, А3, А4, А5 и
А6) по дефиниция е равна на сумата на двата приходни такива (Б1 и Б2),
което предоставя алтернативи за измерване на величината и структурата
им. В емпирични изследвания за измерване на разходите на посетителите
се прилагат осем разновидности на метода /вж. също Frechtling (1994b,
1995)/. Общото между тях е, че се опитват да дадат количествена оценка за
макроикономическите въздействия посредством приходите от туризъм.
Понеже измерва тези въздействия само от позициите на единия субект на
МИВТ – посетителите и тяхното туристическо потребление – методът и
разновидностите му биват наричани частични /Frechtling (1994b, стр. 375)/.
Освен непосредственото наблюдение, извадковите изучавания и банковите
оценки, разгледани в Глава Първа, тук се отнасят също и следните
разновидности на метода:
 Моделиране на остатъчните приходи – Разработен е от Кройц-
уайзър /Kreuzwiser/ през 1973 г. за канадската провинция Онтарио /Smith
(1994, стр. 280-286)/. Основната идея е, че общите приходи на фирмите от
даден регион са по-големи от разходите на местните жители за покупки от
тях. Разликата се дължи на разходите на посетители от други региони
и/или държави. Стъпките при моделиране на остатъчните приходи са
изложени в Приложение 2.2.
Предимството на метода е, че се основава на първични данни, които
сравнително лесно могат да бъдат събрани, но е приложим само за отделен
град, община или няколко съседни общини и при това не се дава оценка на
приходите от отделни туристически дейности или групи посетители.
Резултатите от приложението му са до голяма степен вероятностни и могат
да се използват като корекция или за сравнение с данните, получени от
други методи.
 Моделиране на сезонните колебания – Предложен от Мюлер
/Mller/ през 1977 г. Съставя се динамичен ред с месечни данни за прихо-
дите от продажби на свързаните с туризма стопански дейности. Данните от

61
месеца с най-ниски продажби се изваждат от данните за останалите месе-
ци. Сумата от разликите дава генерираните от туризма приходи. Модели-
рането на сезонните колебания подценява действителните разходи на посе-
тителите, тъй като и през месеца с най-ниска делова активност разходите
на посетителите могат да са положителна величина, а ги надценява през
пиковите месеци – тогава част от прираста на приходите от продажби се
дължи на увеличените разходи на местните жители. Поради тези слабости
понастоящем моделирането на сезонните колебания не се използва.
 Моделиране на туристическото предлагане – Съставя се Баланс на
междуотрасловите връзки на Леонтиев на общинско/областно/национално
равнище, поради което тази разновидност на Анализа на разходите на
посетителите не е чист базисен метод, а клони към производните. Измерва-
нето на макроикономическите въздействия чрез моделиране на турис-
тическото предлагане включва следните стъпки:
- определяне обхвата на характерните за туризма дейности;
- определяне на Брутния вътрешен продукт, заетост и други показа-
тели за всяка от тези дейности;
- оценяване на относителния дял на туризма за брутната добавена
стойност, приходи от продажби, заетост и други икономически показатели
за останалите отрасли на стопанството.
Интегрален туристически разходен коефициент – От статисти-
ческите служби се получава информация за общите приходи от основна
дейност на заведенията за настаняване. Провежда се извадково изучаване
на общата сума на разходите на посетителите за услуги и стоки и за
разходите им за настаняване. Изчислява се относителния дял на разходите
за хотелиерски услуги в структурата на общите разходи на посетителите
по данни от извадката и се намира реципрочната му стойност. Полученият
коефициент се умножава с величината на приходите от основна дейност на
заведенията за настаняване и се получава оценка на общите разходи на
посетителите в изучаваната територия.

62
 При приложението на интегралния туристически разходен коефи-
циент за измерване на туристическото потребление съществуват възмож-
ности за значителни грешки:
Анкетираните посетители рядко посочват вярно действителните си
разходи;
Малка грешка в изчисляването на относителния дял на
хотелиерските услуги в туристическото потребление води до големи
грешки в оценката на величината на последното.
Затова с основание Фрехтлинг посочва, че интегралният туристи-
чески разходен коефициент може да се използва при спазване на следните
условия /Frechtling (1994b, стр. 374)/:
Извадката е голяма и величините на получените показатели са
статистически значими;
Попълнените и върнати анкетни карти са поне 70% от всички
раздадени (процентът е експертно мнение на Фрехтлинг);
Извадковите изучавания се провеждат ежегодно, вместо да се
приема, че коефициентът остава постоянен;
Данните за заведенията за настаняване не са изкривени от плаща-
ние на данъци или глоби за минали периоди или укриване на информация;
Анкетираните лица посочват само разходите си в изследваната
територия, а не общите разходи по пътуването или разходи в други
региони/области;
Отклоненията на посочените туристически разходи от действи-
телно извършените са случайни с ЕХ=0 и нормално разпределение.
Както е видно, изискванията за прилагане на метода са твърде стро-
ги, рядко се удовлетворяват в емпирични изследвания, което обуславя и
слабото му приложение.
 Диференцирани туристически разходни коефициенти – Предло-
жени за първи път от Чърч /Church/ през 1969г. Имат за цел да дадат оцен-
ка на величините на отделните елементи на туристическото потребление,

63
чрез използване на различни независими променливи за различните направ-
ления на разходите на посетителите (пропътувано разстояние с автомобил
в км., брой нощувки), коефициенти, представляващи разходите за единица
продукт, и зависими променливи, отразяващи разходите на посетителите по
направление (транспорт, настаняване, хранене, допълнителни услуги,
случайни покупки). Например, при измерване разходите за храна се прила-
га следната система уравнения /Frechtling (1994b, стр. 374, 1995, стр. 481)/:

TFSS(t)=TRLPN(t) . fscf(n)
TGSS(t)=TOLPN(t) . gscf(n)
TMS(t)=TFSS(t) + TGSS(t)

където: t – териториално равнище на анализ; n – национално равнище на

съответния показател; TMS – общи разходи на посетителите за храна; TFSS
– разходи на посетителите в заведенията за хранене; TRPLN – общ брой
нощувки в заведенията за настаняване със заведения за хранене; fscf –
средни разходи за храна на човек на ден; TGSS – разходи на посетителите в
магазини за плодове и зеленчуци; TOLPN – общ брой нощувки на
посетителите при близки и познати, къмпинги и вили; gscf – среден разход
на ден за покупка на плодове и зеленчуци при пътувания извън
постоянното местожителство.
Величините на коефициентите fscf и gscf се определят чрез извадкови
изучавания.
В обобщение, Анализът на разходите на посетителите се отличава
със следните предимства:
лесен за прилагане;
евтин (за повечето негови разновидности);
изискват се ограничен набор първични данни;
симулират се ограничен брой зависимости между променливите;
лесни за възприемане и интерпретиране резултати.
Като недостатъци можем да посочим:

64
 представя се текущото състояние на изучаваното явление без
възможности за прогнози за бъдещото му развитие;
акцентира се величината и структурата на разходите на посети-
телите и се пренебрегват Брутния вътрешен продукт, заетостта, равнището
на цените, постъпленията в държавния и общински бюджети);
отчитат се само преките, без косвените и предизвикани ефекти от
туристическото потребление, както и изтичанията от местната/национална
икономика.
Предимствата и недостатъците на анализа на разходите на туристите
определят и обхвата на приложението му. Той се използва предимно за
маркетингови анализи, но рядко се прилага самостоятелно, а в комбинация
с други методи за измерване на МИВТ /Воденска (2000), Borden, Fletcher,
Harris (1996), Johnson & Moore (1993), Leones, Colby, Crandall (1998)/.

2.1.2. Описание и сравняване на вторични данни за туристическите

предприятия
Измерването на макроикономическите въздействия на туризма често
е ограничено от липсата на достатъчно първични данни, което затруднява
използването на по-усъвършенствани аналитични инструменти. Затова при
подобна ситуация се прилага базисен метод, основаващ се на данни за
туристическите предприятия, като приходи от основна дейност на туристи-
ческите предприятия, заетост в заведенията за настаняване, разходи за
работни заплати и социални осигуровки в тях, финансови резултати и др.
Тези данни се съотнасят с ключови макроикономически величини, като
Брутен вътрешен продукт, брой заети в страната/областта/общината,
финансов резултат на частните/държавните/общински предприятия в
страната/областта/общината и други. Получените показатели (вторични
данни) отчитат степента на значимост на туризма като отрасъл за
създаването на БВП, работни места, доходи в изследваната територия /вж.

65
Archer (1995), Archer & Fletcher (1996), Maki (1985), Senior & Danson
(1998), Vina & Ford (1999), Walpole & Goodwin (2000), Wong (1998)/.
Разглежданият метод се доближава до моделирането на туристиче-
ското предлагане при Анализа на разходите на посетителите. Разликата
между тях се състои в това, че при моделирането на туристическото пред-
лагане данните от туристическите фирми се използват, за да се оцени
туристическото потребление, докато Описанието и сравняване на вторични
данни за туристическите предприятия насочва вниманието си конкретно
само върху втория субект на макроикономическите въздействия на
туризма (туристическите предприятия). Приложение 2.3., например,
показва, че методът отчита само парични потоци, които са свързани с
местните туристически фирми: приходи от продажба на услуги и стоки на
туристическия пазар (Б1), разходи за покупка на стоки и услуги на
продуктовите пазари за задоволяване потребностите на посетителите (В1),
разходи за данъци и други държавни вземания (Д1), разходи за местни
данъци и такси (Е1) и разходи за работна сила (Ж1). Паричните потоци
могат да бъдат породени както от развитието на входящ, така и на изходящ
туризъм. От гледна точка на субектите, които ги пораждат посочените
парични потоци отразяват преките ефекти на МИВТ от позициите на
туристическите предприятия (с изключение на паричен поток В1, който е
връзката с косвените ефекти), поради което разглежданият метод също е
частичен метод.
Като предимства на метода можем да изтъкнем:
липсата на изисквания за подробна първична статистическа
информация;
съпоставимост на резултатите във времето – могат да се съставят
динамичини редове и да се проследят промените в икономическата роля и
значение на туризма;
вниманието се насочва към макроикономически променливи
(доходи, работни места), към които обществото е чувствително;

66
 съпоставимост на резултатите в пространството – позволява срав-
няване на показатели като дял на заетите в туризма, дял на туризма в БВП
и други между различни териториални единици.
Същевременно методът се отличава и с някои недостатъци:
измерват се само преките, без косвените и предизвикани ефекти;
възможно е укриване на информация от туристическите фирми.
Отбелязаните предимства и недостатъци на метода Описание и
сравняване на вторични данни за туристическите предприятия и ана-
литичните му възможности се отразяват на степента му на използване.
Методът има подчертано поддържаща роля спрямо основния използван
метод в дадено изследване и не се прилага самостоятелно.

2.1.3. Туристически мултипликатори

Измерването на косвените и предизвикани ефекти се извършва с
помощта на т.нар. “мултипликатор”. Той проследява парите, изхарчени от
туристите, при тяхното разпространение в икономиката /Велас, Бешарел
(1998, стр. 237)/.
Идеята за мултипликатора принадлежи на Ричард Кан и е доразвита
от Джон Мейнард Кейнс през 30-те години на ХХ в. В пълния Кейнсиан-
ски модел мултипликаторът е:
1
(2.1.) K= ,
1  c  ct  m
където: с – пределна склонност към потребление; m – пределна склонност
към внос; t – ставка на пропорционалното данъчно облагане.
Неговото извеждане е илюстрирано в Приложение 2.4. Той показва с
колко единици ще се повиши Брутния вътрешен продукт Y при нарастване
на автономните разходи Ca, Ia, Ga, Xa, –Ma или –cTa с единица. Колкото
по-голяма е величината на мултипликатора, толкова по-висок ще бъде
прирастът на Y. Същевременно, мултипликаторът действа и в противопо-
ложна посока. Ако Ca, Ia, Ga, Xa, –Ma или –cTa намалеят, то Y също ще се
понижи. В този случай, колкото по-голям е мултипликаторът, толкова по-
67
значителен ще бъде спадът на Y. Самата величина на мултипликатора
зависи правопропорционално от пределната склонност към потребление с
и обратнопропорционално от пределната склонност към внос m и
данъчната ставка t.
През 1971 г. Арчър и Оуен разширяват приложението на мултипли-
катора, като насочват своите усилия в областта на измерването на макро-
икономическите въздействия на туризма на местно и регионално равнище.
Те въвеждат, а в последствие в серия от публикации Арчър доразвива
концепцията за туристическия мултипликатор КТ. В контекста на туризма,
мултипликаторът КТ измерва допълнителната икономическа активност,
породена от нарастване на разходите на посетителите с единица.
Чрез КТ могат да се измерват преките, косвените и предизвикани
ефекти от туристическите разходи. За всяко въздействие обхватът на
паричните потоци необходим за измерването му е различен, но с помощта
на туристическите мултипликатори могат да бъдат отчетени следните па-
рични потоци, както и съответстващите им продуктови и факторни такива:
Прекият ефект ( E1Z ) се дефинира от парични потоци, посочени в
Приложение 2.5.а. Прави впечатление, че те са съчетание от паричните
потоци при методите Анализ на разходите на посетителите и Описание и
сравняване на вторични данни за туристическите предприятия, но
включват също и доходите на резиденти и нерезиденти от заетост в
местните туристически предприятия – съответно З1 и И1.
В Приложение 2.5.б. са указани паричните потоци, определящи
косвения ефект ( E2Z ). Отчасти те съвпадат по насоченост и съдържание с
преките (З1 и З2, И1 и И2), но факторите, които са ги породили са различ-
ни. Потоци З1 и И1 са следствие от първоначалните разходи за
туристическо потребление (потоци А1-А6), а З2 и И2 – на разходите на
туристическите фирми по парични потоци В1 и В2.
Предизвиканият ефект ( E3Z ) е най-труден за изчисляване, понеже
теоретично обхваща огромен брой продуктови, факторни и парични пото-
68
ци в икономиката, породени от разходите за крайно потребление на заети-
те в туризма лица (вж. Приложение 2.5.в.), за които трудно се събира дос-
товерна информация. Това е причината повечето емпирични изследвания
на макроикономическите въздействия на туризма да се ограничават до
преките и косвени ефекти, без отчитане на предизвиканите.
Туристическите мултипликатори биват различни видове, които
можем да резюмираме както следва:
А. Видове туристическите мултипликатори според обхвата на
измерваните ефекти /Fletcher (1995а, стр. 459)/:
мултипликатор I вид / K1T / – представлява мултипликатор, изразя-
ващ съотношението между прекия E1Z и косвения E2Z ефект от една страна,
и прекия ефект от друга:
E1Z  E2Z
(2.2.) K1T 
E1Z

мултипликатор II вид / K 2T / – съотношението между прекия E1Z ,

косвения E2Z и предизвикания E3Z ефект, от една страна, и прекия ефект,
създаден от туризма, от друга:
E1Z  E2Z  E3Z
(2.3.) K 2T 
E1Z

мултипликатор III вид – сходен с K1T и K 2T , но с отчитане на

различията и промените в моделите на потребление в рецептивната турис-
тическа територия (структура на потребителските разходи при ниско-,
средно- и високодоходни групи от населението).
Б. Видове туристическите мултипликатори според обекта на
измерване:
Транзакционен мултипликатор. Известен е още като мултипли-
катор на продажбите и показва промяната в приходите от продажби на
фирмите в рецептивната туристическа територия, породена от увеличените
(намалени) туристически разходи.

69
 Производствен мултипликатор. Отчита допълнително произведе-
ната продукция в държавата/областта/региона/общината, в резултат на раз-
ходите на посетителите. Изчислява се, защото част от продукцията (стоки)
се натрупва като запаси, които се реализират през следващи времеви пери-
оди. Също така, повишените приходи от продажби (изчислени с транзакци-
онен мултипликатор) могат да са следствие и от намалени запаси, което
няма да доведе до нарастване на производството. Но понеже услугите не
могат да се складират и делът им в туристическото потребление е между
65 и 80% /Ракаджийска, Маринов (1998, стр. 25)/, то разликите в стойно-
стите на транзакционния и производствения мултипликатор ще бъдат
малки.
Доходен мултипликатор. В развиващите се страни се счита за
най-важния мултипликатор и представлява съотношението между допъл-
нително генерирания доход (работна заплата, печалба, рента, наем) и
допълнителните разходи на посетителите. Необходимо е да се вземат под
внимание и репатрираните в чужбина доходи (печалба на местен филиал
на чуждестранна фирма, заплати на гастарбайтери), като те се приспаднат
от общата сума на новосъздадените доходи. Доходният мултипликатор
може да изчисли и за отделни туристически дейности, като в случая
показва каква е ролята на всяка от тях за формиране на националния доход.
Мултипликатор на заетостта. Тълкува се по аналогичен на доход-
ния мултипликатор начин, но отчита създадените нови работни места.
Сравним е по значимост с него.
Мултипликатор на данъчните приходи. Отчита приходите от
данъци, такси, лицензи и други, генерирани от единица разходи на
посетителите /Fletcher (1989, стр. 526)/. Може да се диференцира за прихо-
ди в държавния и в общинските бюджети.
Мултипликатор на активите. Бул /Bull (1995, стр. 151)/ предлага
да се изчислява мултипликатор на активите, представляващ прираста на

70
производствените активи в следствие повишените разходи на
посетителите.
В. Видове туристически мултипликатори според начина на
изчисляване:
В простия кейнсиански модел (икономиката няма външен и
държавен сектор) мултипликаторът е:
1
(2.4.) KT=
1 c
Приложен спрямо туризма, той ще отчита допълнителния национален
доход dY създаден от единица увеличение на разходите по линия на
вътрешния туризъм, при липса на международен такъв и на данъци. Няма
практическо значение, понеже в практически план не съществува страна
без външен и държавен сектор.
Разширеният кейнсиански модел (включване на държавния и
външния сектор в икономиката) интерпретира мултипликатора като:
1
(2.5.) KT= (виж по-горе).
1  c  ct  m
Прост ad hoc модел на мултипликатор /Райън (1996, стр. 92),
Fletcher (1995a, стр. 461), Frechtling (1994b, стр. 386)/:
A
(2.6.) KT = ,
1  B.C
където: А – частта на разходите на посетителите, която остава в местната
икономика след първия кръг изтичане (внос, данъци, невложени в произ-
водство пари на туристическите предприятия); В – частта от дохода, която
местните жители изразходват в местната икономика; С – частта от
разходите на местните жители, която се натрупва като доход в местната
икономика.
 Мултипликатор на Арчър и Оуен:
N n
1
(2.7.) КТ = 1   Q KijVi . j n
.
j 1 i 1
1  c X i Z iVi
i 1

71
където: j – тип посетители (потребителски пазар, пазарен сегмент),
j  1; N ; i – вид туристическа дейност, i  1; n ; Qj – делът на j-тия тип

посетители в общата сума на туристическите разходи; Kij – делът на j-тия

тип посетители в разходите за i-тата стопанска дейност; Vi – пряк и непряк
доход, генериран от единица разход от i-тата стопанска дейност; Xi – делът
на общите потребителски разходи на резидентите за i-тата стопанска
дейност; Zi – делът от Xi оставащ в местната икономика; с – пределна
склонност към потребление.
Произведението от Qj и Kij дава дела от общата сума на
допълнителното туристическо потребление, която се насочва към i-тата
стопанска дейност чрез разходите на j-тата група посетители. Когато QjKij
бъде умножено с Vi се получава косвения доход създаден в i-тата стопанска
дейност чрез единица разход на j-тия тип посетители. Сумирането по j и i
(тип посетители/пазарен сегмент и вид стопанска дейност) дава косвения
доход, създаден в икономиката в следствие увеличението на разходите на
посетителите. Вторият множител ( 1 ) дефинира предизвикания
n
1  c X i Z iVi
i 1

мултипликационен ефект от разходите на заетите лица.

 Мултипликатор на Клевърдън /Mill & Morrison (1992, стр. 292)/:
1 L
(2.8.) KT= ,
1  (c  c j  tic )(1  td  b)  m

където: L – преки изтичания след първия кръг на разходите; с – пределна

склонност към потребление; cj – делът от с, предназначен за вносни стоки и
услуги; tic – ставка по косвени данъци; td – ставка по преки данъци; b –
вноски за обществено осигуряване; m – пределна склонност към внос.
Мултипликаторът на Клевърдън е значително по-добър от горните,
понеже отчита ролята на данъчната и осигурителната системи.
Изземването на доходи от населението ограничава възможностите му да
харчи и то се тълкува като изтичане на доход от икономиката. Той се
влива отново в нея чрез държавните разходи.

72
 Ако се разгледат внимателно (2.5.), (2.6.) и (2.8.) ще се установи, че
числителят 1-L в (2.8.) е равен на числителя А в (2.6.), а произведението в
знаменателя на (2.8.) е корекция на (ct-c) в знаменателя на (2.5.) с вноските
за обществено осигуряване, косвените данъци и дела от пределната склон-
ност към потребление, предназначен за вносни продукти.
Г. Според начина на представяне туристическите мултипликатори
биват: нормални и пропорции.
Нормални са мултипликаторите, които измерват съотношението
между пряк и косвен ефект (с или без предизвикан) от една страна, и
прираста на туристическите разходи от друга. В този смисъл посочените
по-горе видове туристически мултипликатори са нормални. Мултиплика-
торите–пропорции измерват съотношението между пряк и косвен ефект (с
или без предизвикан), и прекия ефект. Такива са мултипликаторите І, ІІ и
ІІІ вид според обхвата им. Разликата между двата разглеждани вида
мултипликатори е съществена и трябва да се пристъпва изключително
внимателно към тълкуване на резултатите от тях.
Предимствата на туристическите мултипликатори като метод за
измерване на макроикономическите въздействия на туризма се проявяват в
някоколко посоки:
Позволяват да се представят преките, косвени и предизвикани
ефекти от разходите на посетителите;
Дават по-точна оценка за евентуалните последици за икономиката
от действията на публичните власти в областта на макрорегулирането на
туристическия бизнес, в сравнение с анализа на непосредствените
резултати от тях;
Измерват по-пълно ролята на туризма за създаването на работни
места, доходи, добавена стойност в икономиката в сравнение с
предходните два метода, защото отчитат повече парични потоци.
Същевременно мултипликаторите имат и редица ограничения:

73
  Налице са трансфери на доходи между регионите на една страна,
които не могат да бъдат засечени от статистическите служби и изкривяват
крайните резултати (при регионалните изследвания);
 Мултипликаторът не отчита неикономическите (социални и
екологични) въздействия, които могат да станат причина за икономически
последствия – замърсяването на околната среда в туристическото място
води до спад в посещаемостта му;
 Пренебрегват се източниците на промяната в автономните
разходи, различията в методите на производство в отделните предприятия
обединени в един и същ отрасъл, ограниченията в производствените
капацитети в местната икономика;
 Не се взема под внимание и времето, необходимо за разгръщане
на мултипликационните ефекти /вж. също Harris (1997)/;
 Като недостатък на туристическите мултипликатори Флетчър
посочва и допускането, което се прави за линейност и неизменност на
функциите на потребление и производство, което противоречи на
действителността /Fletcher (1995a, стр. 462)/.
Предимствата и недостатъците на туристическите мултипликатори
обуславят тяхното използване в практически изследвания. Те имат слаба
аналитична способност и се прилагат сравнително рядко самостоятелно. В
повечето изследвания те са допълнение към основния метод /Archer (1995),
Milne (1987), Schwer, Gazel, Daneshvary (2000), Tohamy & Swinscoe (2000),
Tse (1998)/. Същевременно, теорията за туристическите мултипликатори се
доразвива от следващия метод за измерване макроикономическите
въздействия на туризма чрез концепцията за частните мултипликатори.

2.1.4. Баланс на междуотрасловите връзки

Най-голям брой изследвания на макроикономическите въздействия
на туризма прилагат метод, разработен от Василий Леонтиев, за който той
е удостоен с Нобелова награда през 1973 г. Същността му се състои в

74
изграждането на математически модел на икономиката, отчитащ взаимо-
връзките между отделните отрасли – т.нар. “баланс на междуотрасловите
връзки”, известен още и като “междуотраслов баланс” /Леонтиев (1994,
стр. 298-347), Миркович (2001, стр. 40-46), Тонкова и Горанова (1997, стр.
163-231), BEA (1997), Fletcher (1995b, стр. 464-472), Lundberg, Stavenga,
Krishnamoorthy (1995, стр. 143-148), Murphy (1985, стр. 93-95), UN (1999a)/.
Опростен негов статичен вариант е показан в Таблица 3.
Таблица 3
Баланс на междуотрасловите връзки
Крайно Продажби
Отрасъл-купувач
потребление
1 2 ... j … t … n c Y
1 y11 y12 y1j y1t y1n c1 Y1
2 y21 y22 y2j y2t y2n c2 Y2
Отрасъл-продавач

...
i yi1 yi2 yij yit yin ci Yi
…
t yt1 yt2 ytj ytt ytn ct Yt
…
n yn1 yn2 ynj ynt ynn cn Yn
Внос m1 m2 mj mt mn
Данъци върху
t1 t2 tj tt tn
продуктите (нето)
Добавена стойност b b1 b2 bj bt bt
Продажби Y Y1 Y2 Yj Yt Yn
където: yij – доставки от i-тия отрасъл за j-тия отрасъл; сi – крайно потребление в
i-тия отрасъл (износ + потребление в страната); bj – добавена стойност в j-тия отрасъл;
Yi – продажби на i-тия отрасъл; t – туристически отрасъл; mj – внос на j-тия отрасъл; tj –
данъци върху продуктите и вноса на j-тия отрасъл

Междуотрасловият баланс взема под внимание многосекторната

структура на икономиката в изучаваната територия. Всеки i-ти отрасъл
n
произвежда продукция Yi, която може да се използва за междинно (  yij )
j 1

или крайно (ci) потребление. Същевременно, всеки произволен j-ти

n
отрасъл купува продукция от останалите (  yij ), осъществява внос (mj),
i 1

75
заплаща данъци върху продуктите (акцизи, мита) (tj) и добавя стойност (bj).
В този смисъл всеки j-ти стълб от баланса отчита доставките от другите
отрасли за j-тия и новосъздадената добавена стойност, а тяхната сума –
пазарната стойност на продадената продукция въз основа на разходите за
производството й, т.е.:
n
(2.9.) Y j   yij  b j  m j  t j
i 1

Аналогично, произволен i-ти ред отразява направленията на

реализацията на готовата продукция, а сборът от елементите му –
пазарната стойност на продадената продукция на база на получените от
отрасъла приходи за нея, т.е.:
n
(2.10.) Yi   yij  ci
j 1

Прилагането на приходния и разходния подход за определяне на

пазарната стойност на продукцията трябва да дава еднакви резултати и
затова за произволен к-ти отрасъл (ред и стълб) е изпълнено балансовото
равенство:
n n
(2.11.) Yk   y kj  ck   yik  bk  mk  t k
j 1 i 1

Чрез използване на баланса се получават частни мултипликатори,

които показват изменението в произволна променлива, елемент на баланса
(dZs) при промяна на крайното туристическо потребление dct посредством
формулата:
dZ s
(2.12.) M ( Z s ) 
dct

По този начин се проследява диференцирания ефект, който оказва

туризмът върху крайното и междинното потребление, внос, добавена
стойност и обем продажби в отделните отрасли на стопанството. За целта
се изчисляват т.нар. “технологични коефициенти” aij като съотношение
между yij и Yj:

76
 yij
(2.13.) aij  .
Yj

Те показват делът от разходите на j-тия отрасъл за продукцията на i-

тия отрасъл при производството на единица готова продукция.
Таблица 4 резюмира величините на частните мултипликатори на
елементите на междуотрасловия баланс, изведени аналитично в
Приложение 2.6.

Таблица 4
Частни мултипликатори на елементите на междуотрасловия баланс
Елемент на между-
Частен мултипликатор
отрасловия баланс
Yi M (Yi )  ait
yij M ( yij )  ait .ajt
mj M (m j )  mj .ajt
tj M (t j )  tj .ajt
n

bj M (b j )  M (Y j )   M ( yij )  M (m j )  M (t j )
i 1
n

Y M (Y )   ait
i 1

Мърфи /Murphy (1985, стр. 93)/ при извеждането на матричното

уравнение (П.2.6.4.) разделя Y не само по отрасли i(j), но и по групи
домакинства h. Последното се модифицира в:
p
1
(2.14.) Y  ( E  A) .[1   C ( E  A).B ( E  A)
h  n 1
h h
1 1
] .C

където: Y – вектор на общото търсене /продажбите/; С – вектор на крайно-

то потребление; А – матрица на технологичните коефициенти; Е – единич-
ната матрица; Сh – серия от матрици, отразяващи потреблението на различ-
ните групи домакинства; Вh – серия от матрици, представящи доходите на
домакинствата; n – брой отрасли; p-n – брой групи домакинства.
Този подход позволява да се проследят ефектите от промяна в
структурата на потребление на домакинствата (матриците Ch) и в техните
доходи (матриците Bh), което е извън обсега на частните мултипликатори
от Таблица 3.
77
 Балансът на междуотрасловите връзки е удачно средство и за
декомпозиране на мултипликационните ефекти на преки и косвени.
Определихме преките ефекти като породени непосредствено от разходите
на посетителите за туристическо потребление и засягащи единствено
предприятията, обслужващи посетители. Оттук следва, че прекият ефект
върху продажбите ( E1Y ) ще се измерва с прираста на туристическото
потребление dct:
(2.15.) E1Y  dc t

Разликата между мултипликатора на продажбите и прираста на

туристическото потребление дава сумата от косвения ефект:
n n n
(2.16.) E2Y   dYi  dct   (a'it .dct )  dct  ( a'it  1).dct
i 1 i 1 i 1

Аналогично, прекият ефект върху междинното потребление ( yit ),

вноса ( mt ), данъците върху продуктите ( tt ), и брутната добавена стойност
( bt ) ще се измерват с произведението между съответните им относителни
дялове yit , mt , tt , bt в общите разходи за производството на единица
продукт в туризма и прираста на туристическото потребление dct:
(2.17.) E1Z  Z .dct
където: Z – междинно потребление, внос, данъци върху продуктите или
брутна добавена стойност в туризма; Z  – дял на Z в общите разходи за
производството на единица продукт в туризма ( yit , mt , tt или bt ).
Следователно, косвеният ( E2Z ) макроикономически ефект ще бъде:
(2.18.) E2Z  (M (Z )  Z ).dct
където: M(Z) – мултипликатор на Z.
За да се измери предизвиканият ефект ( E3Z ), е нужно доходите на
домакинствата да бъдат отделени от добавената стойност в самостоятелен
ред /Fletcher (1995b, стр. 470)/. Също така е нужно разходите на заетите в
туризма лица да се отделят от крайното потребление в самостоятелен

78
стълб, за да се проследи структурата на потреблението им, което на този
етап на развитие статистическата отчетност е изключително трудно.
Обхватът на паричните потоци, изследван от междуотрасловия
баланс е идентичен с този при туристическите мултипликатори. Между-
отрасловият баланс, обаче, набляга предимно на парични потоци Г, К, Л,
М, които отразяват връзките между отделните отрасли на стопанството. Но
докато мултипликаторите ги разглеждат като хомогенни потоци, то
междуотрасловият баланс ги диференцира по отрасли.
В междуотрасловия баланс се правят редица допускания /вж. по-
подробно Frechtling (1994b, стр. 385), както и Воденска (2001, стр. 61)/:
Съществуват линейни производствени функции в отделните
отрасли;
Налице е незаетост на производствени фактори в изучаваната
територия, така че всеки прираст на потреблението се задоволява от
местната икономика;
Целият допълнително създаден доход се разходва в същите
пропорции през следващия период;
В рамките на даден отрасъл предприятията произвеждат еднакви
или сходни продукти.
Предимствата на метода са свързани с /вж. Frechtling (1994b, стр.
385), също и Воденска (2001, стр. 61)/:
 Изчерпателност – представя се пълна картина на икономическата
структура на даден регион и се идентифицират връзките между отраслите.
Влиянията на туризма се изучават на техните три нива – преки, косвени и
предизвикани ефекти;
 Гъвкавост – в зависимост от желаната детайлност и наличните
ресурси, всеки отрасъл, който е от особена важност за туризма може да
бъде разчленен и неговите връзки с други отрасли да бъдат анализирани в
подробности. Останалите връзки могат да бъдат агрегирани;

79
  Насочва вниманието към междуотрасловите връзки в
стопанството;
 Всички отрасли се приемат за равнопоставени.
Недостатъците на метода са в следните направления:
Балансът е статичен и линеен. Следователно, той отразява
конкретна ситуация и икономиката в даден период от време и не може да
се използва за прогнози за бъдещи въздействия на туризма14;
Отчитат се само взаимоотношенията между производителите и се
пренебрегва съществуването на други видове икономическа активност
/като домашно стопанство/;
Научно-техническият прогрес променя технологичните коефици-
енти, които изпитват също влиянието на промените в относителните цени
на продуктите на различните отрасли.
Въпреки значителните недостатъци Балансът на междуотрасловите
връзки остава добър и лесен за използване (при наличие на достатъчно
данни) базисен метод за измерване на МИВТ. Това обуславя и широкото
му приложение /например Archer (1995), Archer & Fletcher (1996), Borden,
Fletcher, Harris (1996), Evensen (1998), Frechtling & Horvath (1999), Johnson
& Moore (1993), Leones, Colby, Crandall (1998), Schaffer (1985), Schwer,
Gazel, Daneshvary (2000), Tohamy & Swinscoe (2000), Vina & Ford (1999)/.
* * *
В обобщение, разгледаните дотук базисни методи за измерване на
макроикономическите въздействия на туризма (Анализ на разходите на
посетителите, Описание и вторични данни за туристическите предприятия,
Мултипликатори и Баланс на междуотрасловите връзки) са широко застъ-
пени в научни изследвания. Те се развиват и доусъвършенстват успоредно
с еволюцията на туризма и научната мисъл, но сърцевината им (предмет,
обект, показатели) остава постоянна – променя се само външното им

14
Тази слабост се преодолява отчасти с въвеждането на динамичните многосекторни модели, които стоят
в основата на симулационното моделиране на МИВТ /вж. Тонкова и Горанова (1997:238-301)/ – б.а.
80
проявление: обхват на туристическите предприятия, номенклатурата на
стопанските дейности, на разходите на посетителите, на формулите за
изчисление, начините за набиране на информация.

2.2. Производни методи за измерване на макроикономическите

въздействия на туризма
Производните методи (Пространствено и симулационно моделиране,
Сателитна сметка на туризма) измерват макроикономическите въздействия
на туризма като се основават на първична информация за тях, “произве-
дена” от базисните методи. Следователно, те не могат да се използват
самостоятелно, а винаги в съчетание с базисните методи.

2.2.1. Пространствено моделиране

Проблемът за взаимоотношенията и обменните процеси между
туризма и пространството е силно експлоатиран. Той обхваща въпросите
за устройството и локализацията на курортите, гравитационните модели за
пътуване към туристическите места, туристическата дестинация, използва-
нето на територията и влиянието на туризма върху нея и т.н. При измерва-
нето на макроикономическите въздействия на туризма пространството се
взема предвид при очертаване границите на изучаваната територия –
населено място, община, област, щат, кантон или друга административна
единица, държава, регион.
Интересен е въпросът за териториалното разпределение на ползите и
загубите от развитието на туризма в дадена рецептивна туристическа
територия. Той може да бъде зададен по различен начин и да получи
различен отговор:
В каква степен развитието на туризма в дадена рецептивна
туристическа територия съдейства за постигане на макроикономически
ползи в съставните й административно-териториални подединици?
Какви са границите на икономическото влияние на дадено
туристическо място?
81
 Двата подхода за изследване на териториалното разпределение на
МИВТ са огледални. В първия случай са известни a priori администра-
тивните граници на рецептивната туристическа територия и на нейните
съставни териториални подединици, а във втория се търсят икономически-
те граници на туристическото място, които не са зададени предварително и
могат и да не съвпадат с административните.
Гейб, Кинси и Лавридж /Gabe, Kinsey, Loveridge (1996)/ прилагат
първия подход като съставят за всяка община в Минесота (САЩ), система
регресионни уравнения с форма, посочена в Приложение 2.7. и устано-
вяват в кои общини развитието на хазартен туризъм подпомага местната
икономика. По наше мнение, моделът на Гейб, Кинси и Лавридж е изклю-
чително перспективен. С негова помощ могат да се откроят общините,
облагодетелствани от развитието на туризма (или определени негови
видове и форми) в дадена област или държава. Той дава възможност да се
определи степента на въздействие на черноморските ни курорти върху
общините в страната и да се установи дали макроикономическите въздей-
ствия се концентрират единствено в крайморските общини или се разпро-
стират върху по-голяма територия, което от своя страна позволява анализ
на степента на икономическа интеграция между общините в България.
Аналогични резултати могат да се постигнат и при прилагането на
противоположния подход при изследване на териториалното разпреде-
ление МИВТ – определянето на икономическите граници на туристическо
място. Същността му се изразява в очертаване на границите на влияние на
туристическо място в икономически план. Досега поставеният проблем не
е анализиран. По наша преценка следният модел може да съдейства за
неговото решаване. Изходните допускания са:
 Силата на привличане между туристическото място и съседните
му населени места е обратно пропорционална на квадрата на разстоянието
между тях, в съответствие с гравитационните модели;

82
  От основно значение за степента на привличане е числеността на
населението в трудоспособна възраст в съседните на туристическото място
населени места, доколкото от тях ще се набират работници и служители в
него;
 Броят на създадените в туристическото място работни места
влияе върху площта на анализираната територия – колкото повече работни
места осигурява туристическото място, толкова повече съседни населени
места следва да бъдат включени в анализа;
 Наемат се работници и служители предимно от това населено
място, силата на привличане между което и туристическото място
превишава средната от изследваните населени места.
Във формализиран вид предлаганият пространствен модел може да
се представи по следния начин:
Да приемем, че около едно туристическо място (например: курорт)
са разположени n селища, от които могат да бъдат наети работници и слу-
жители. Ако всяко от тях се намира на разстояние ri (i= 1, n ) от курорта и е с
население в трудоспособна възраст15 Mi (i= 1, n ), то силата на привличане на
едно работно място в курорта, която то оказва върху съседните населени
места е:
Mi
(2.19.) Fi 
ri 2

Средното разстояние r, което заетите в курорта трябва да

пропътуват ежедневно е правопропорционално на Mi , т.е.:
n

rM i i
(2.20.) r  i 1
n

M
i 1
i

Същевременно, колкото по-отдалечено е населеното място, толкова

повече намаляват предимствата от броя на жителите му в трудоспособна
възраст. Следователно, средният брой лица в трудоспособна възраст в

15
Възможно е да се използва и общата численост на населението, а не броя лица в трудопособна възраст
83
селищата около курорта ще зависи обратнопропорционално от разстоя-
нието на населеното място до курорта:
n n
Mi
 r2 F i
(2.21.) M  i n1 i  i 1
n
1 1
i 1 ri
2 r
i 1 i
2

Тогава средната сила на привличане, оказвана от едно работно място

върху съседните селища е:
M
(2.22.) F  .
r2
Икономическото влияние на курорта ще бъде върху тези населени
места, за които Fi  F , понеже силата на привличане на работници и
служители от тях надвишава средната. Освен това снабдяването на курорта
със стоки, суровини, материали вероятно също би се извършвала от тези
селища. Последните биха били и обект на посещение от туристите в
курорта с цел пазаруване, краткотрайна екскурзия или др. От формули
(2.19.) до (2.22.) следва:
До колкото по-голямо населено място се намира курортът,
толкова по-висок относителен дял от заетите в него ще са от това селище
и, следователно, по-концентрирани в териториално отношение ще са
икономическите ползи и загуби от функционирането на курорта;
Колкото по-отдалечен от големи населени места е курортът, тол-
кова по-разпръснати териториално са макроикономическите въздействия
на туризма.
Предлаганият от нас модел разглежда само две независими промен-
ливи – брой жители в трудоспособна възраст и разстояние до курорта.
Моделът отчита броя на работните места в неявен вид – единствено при
избора на селища, които да участват в анализа. Поради това той е
приложим само при определяне икономическите граници на средни и
големи курорти (над 1000 легла) от извънселищен тип. Предимство на
модела е, че икономическите граници на влияние на туристическото място

84
се определят чрез показатели, отнасящи се до заетостта (брой жители в
трудоспособна възраст, брой работни места), която е в непосредствена
връзка с благосъстоянето на населението. А именно благосъстоянието на
местното население е критерий за квалифициране на дадено въздействие
като макроикономическа полза или загуба. Също така, предимство на
модела е и лекотата му на приложение.
При пространственото моделиране Кръговият пазарен модел на
икономиката се разглежда в дълбочина, като съставен от различни
“пластове”, представящи кръговите пазарни модели на отделните региони,
както и взаимовръзките между тях. Отчитаните паричните потоци могат да
са специфични във всеки конкретен случай.

2.2.2. Симулационно моделиране

Създаването на симулационни модели се базира на математическо
моделиране на връзките между отраслите в междуотрасловия баланс и
някои ключови променливи като обем производство, продажби, заетост,
равнище на цени. При тях се проследява какви биха били последиците от
промяна в една или друга посока на приходите от туризъм на изследваната
туристическа територия /Blake (2000), Daniels, Norman, Henry (2004), West
(1993), Zhou et al. (1997)/, на държавната политика в областта на туризма
/Sugiyarto et al. (2002)/ или присъединяването на страната към Европейския
съюз /Blake, Sinclair, Sugiyarto (2003)/. Доколкото ни е известно, в
България симулационни модели не са прилагани в областта на туризма16.
Изходната информация е идентична с тази на междуотрасловия
баланс. Допусканията, които се правят зависят от вида на математиче-
ските функции. Същото се отнася и за предимствата и недостатъците –
те зависят от конкретния модел и включените в него променливи.
Създаваните симулационни модели отчитат същите парични потоци като
междуотрасловия баланс и туристическите мултипликатори, но резулта-
16
Йоцов (2000) предлага симулационнен модел на българската икономика, но в него отраслите не
фигурират самостоятелно – б.а.
85
тите, които се получават в повечето случаи се различават коренно от
резултатите при приложение на междуотрасловия баланс. Причината е във
включването в системата уравнения на междуотрасловия баланс на уравне-
ния, моделиращи движението на производствени фактори между отраслите
на икономиката, на парични потоци между различни пространствени
единици в държавата, (пре)разпределението на доходите в обществото,
динамиката на отделните променливи във времето и други, което придава
по-голяма реалистичност и гъвкавост на симулационните модели /вж.
например Zhou et al. (1997)/. Поради това, те са за предпочитане пред
Баланса на междуотрасловите връзки и мултипликаторите при измерване и
прогнозиране на макроикономическите въздействия на туризма.

2.2.3. Сателитна сметка на туризма

Все по-често в емпиричните изследвания на макроикономическите
въдсействия на туризма се прилага Сателитната сметка на туризма /Coşkun
(2002), Fleetwood (2002), Kass & Okubo (2000), Vassille (2002)/. Тя е
надстройка на Системата на националните сметки, която има за цел да
“произведе” информация за икономическата значимост на туризма (измер-
вана чрез показателите Брутен вътрешен продукт на туризма, създадени от
туризма заетост и доходи, инвестиции в туризма, туристическо потребле-
ние и други), която да е съвместима по съдържание и методология със
съответните показатели от Системата на националните сметки. Поради
това, Сателитната сметка се придържа изцяло към дефинициите на Систе-
мата на националните сметки за институционалните единици (домакин-
ства, нефинансови предприятия, финансови институции, държавни органи,
нетърговски организации, обслужващи домакинствата), резидентността на
институционалните единици, икономическите граници на страната, както и
съдържанието на показателите като БВП, брутна добавена стойност,
междинно и крайно потребление и т.н. Същевременно, за нуждите на
измерването на макроикономическите въздействия на туризма в Сателит-

86
ната сметка се въвеждат допълнителни понятия и класификации и/или се
адаптират такива от Системата на националните сметки съобразно специ-
фиката на туризма (класификациите на видовете посетители, туристически
продукти и туристически дейности, разгледани в Глава Първа).
Сателитната сметка на туризма е резултат от обединените усилия на
Световната туристическа организация, Организацията за икономическо
сътрудничество и развитие, Световния съвет по пътувания и туризъм,
Европейския съюз, както и на отделни държави като Канада, Франция,
САЩ, Австралия, Нова Зеландия и др. Обстоятелството, че нейната
структура и технология на съставяне са официално приети от Комисията
по статистика на ООН, превръща Сателитната сметка в единствения метод
за измерване на макроикономическите въздействия на туризма, чието
приложение е институционално регламентирано. В нейното развитие по
наше мнение могат да се откроят ясно 3 етапа, които се отличават със
следните особености:
І. Етап – до 1994г.
Характеризира се с разработването на редица документи, които са
фундамента на Сателитната сметка. В исторически план за първи път
сателитна сметка разработва Франция през 60-те години на ХХ в. в област-
та на жилищното строителство. През 70-те години на ХХ в. тя е разрабо-
тена и за туризма, като първите резултати са публикувани през 80-те
години. Френската Сателитна сметка на туризма измерва потреблението на
вътрешни и международни посетители чрез използването на съвкупни
величини, свързани с различен обхват на туристическите предприятия
/OECD (2000b, стр. 254-256), WTO (2002a, стр. 10)/. През 1985 г. Швеция
изготвя Сателитна сметка, ограничена единствено до туристическото
предлагане /Frechtling (1999, стр. 164)/.
В процеса се включват активно и международни организации. Още
през 1983 г. на Петата Сесия на Общото Събрание на Световната туристи-
ческа организация в Ню Делхи (Индия) се представя доклада “Определяне

87
значението на туризма като стопанска дейност в рамките на Системата на
националните сметки”17, в който се препоръчва разработването на нови
методи за измерване на стопанската активност в туризма и неговите
икономически влияния, за да се получи съпоставима с останалите отрасли
на икономиката и показателите от Системата на националните сметки
(ревизия 1968 г.) информация. През 1991 г. Организацията за икономи-
ческо сътрудничество и развитие разработва първия вариант на “Ръковод-
ство по икономически сметки на туризма”18 – първообраз на Сателитната
сметка. В него особено внимание се отделя на пакетните пътувания и
създадената от туризма заетост.
През 1993 г. ООН приема нова Система на националните сметки
(ревизия 1993 г.). В нея изрично се посочва (в §21.51) необходимостта от
разработване на сателитни сметки за отрасли и дейности, които не
фигурират в явен вид в Системата на националните сметки – образование,
култура, здравеопазване, туризъм. В резултат, през 1994 г. са публикувани
“Препоръки към статистиката на туризма”19 – съвместен доклад на ООН и
Световната туристическа организация, в който се представя Стандартна
международна класификация на туристическите дейности, приети от
Комисията по статистика на ООН по време на XXVII й сесия.
ІІ. Етап 1994 – 2000 г.
Вторият етап от развитието на Сателитната сметка обхваща период,
през който са разработени и публикувани редица Сателитни сметки на
туризма на отделни държави. Той започва с публикуването на първата
изчерпателна Сателитна сметка на туризма от Канада през 1994г.
/Frechtling 1999, стр. 163-164), Meis (1999)/. Нейната национална статисти-
ческа служба активно участва в процеса на развитие на идеите, концеп-
циите и методологията на Сателитната сметка. Също на Канада (през 1996

17
WTO (1983) – “Determination of the importance of tourism as an economic activity within the framework of
the National Accounting System”, Madrid
18
OECD (1991) – “Manual on Tourism Economic Accounts”, Paris
19
WTO (1994) – ”Recommendations on Tourism Statistics”, Madrid
88
г.) принадлежи и първият опит за разработване на Сателитна сметка на
туризма на равнище по-ниско от националното, като нейните усилия са
последвани малко по-късно от Франция /Barber-Dueck & Kostovos (2002)/.
Сателитни сметки през разглеждания период публикуват също и Нова
Зеландия /Cresswell (1999), Statistics New Zealand (2002)/, САЩ /Kass &
Okubo (2000)/ и други държави.
От 15 до 18 юни 1999 г. в Ница (Франция) се провежда Световна
конференция по измерване на икономическите влияния на туризма. Най-
важното решение на конференцията е препоръката да се преодолеят
различията в дотогава разработените и публикувани варианти на сателитни
сметки на туризма като се обединят концептуалните рамки на Световната
туристическа организация, Организацията за икономическо сътрудничест-
во и развитие, Европейския съюз /Edmunds (1999, стр. 109)/. За целта през
септември 1999 г. е сформирана работна група с представители на трите
международни организации, която през декември същата година депозира
в Комисията по статистика на ООН първия вариант на обединената
Сателитна сметка /UN (1999b)/. След направените в него изменения20 на
03.03.2000 г. Комисията по статистика на ООН на своята ХХХІ сесия
приема методологията на Сателитната сметка в документа “Сателитна
сметка на туризма: препоръчителна методологическа рамка”21. По този
начин, туризмът се превръща в първия отрасъл на икономиката, нефигури-
ращ в явен вид в Системата на националните сметки, за когото е разрабо-
тена сателитна сметка.
ІІІ. Етап – от 2000 г. досега
Третият етап в развитието на Сателитната сметка на туризма започва
след нейното “институционализиране” чрез приемането на методологията
й от ООН и се характеризира с все по-широкото приложение на Сателитна-
та сметка за измерване на макроикономическите въздействия на туризма.

20
Препоръките на СТО, ОИСР и Евростат за промени в първоначалния вариант на Сателитната сметка са
представени в WTO, OECD, Eurostat (2000)
21
WTO (2001) – “Tourism Satellite Account: Recommended Methodological Framework”, Madrid
89
Публикуват се Сателитни сметки за Австралия /Fleetwood (2002)/, Испания
/Cañada, Prado, Roig (2002), INE (2002)/, Турция /Coşkun (2002)/, Франция
/SET (2003), Vassille (2002)/ и редица други държави.
В България изследванията в областта на Сателитната сметка на
туризма са малко и недостатъчно задълбочени и изчерпателни /Воденска
(2001, стр. 69-70), Костов (2003)/. Официална Сателитна сметка на туризма
не е публикувана.
В структурно отношение Сателитната сметка следва структурата на
Системата на националните сметки, като включва подсметки “Производ-
ство в туризма”, “Туристическо потребление”, “Формиране на доходите в
туризма” и “Инвестиции в туризма”. Подсметка “Международни транзак-
ции в туризма” все още е в процес на разработване. Световната туристи-
ческа организация планира да публикува нейната методология през 2005 г.
Всяка подсметка на Сателитната сметка има две страни – ресурси и
използване, аналогично на Системата на националните сметки. Сметка
“Производство в туризма” съответства на сметка “Производство” от Систе-
мата на националните сметки и има идентична структура22 (Таблица 5).

Таблица 5
сметка “Производство в туризма”
Използване Ресурси
1. Междинно потребление на туристи- 1. Съвкупно производство по базисни цени
ческите предприятия 1.1. Специфични за туризма дейности
2. Брутна добавена стойност в туризма 1.1.1. Характерни за туризма дейности
по базисни цени 1.1.2. Свързани с туризма дейности
1.2. Неспецифични за туризма дейности
Общо Общо
3. Потребление на основен капитал
4. Нетна добавена стойност по базисни
цени

Като ресурс в сметка “Производство в туризма” се отразява съвкуп-

ното производство в туризма по базисни цени по отделни туристически
дейности, а като използване – междинното потребление на туристическите

22
Относно структурата на сметка “Производство” от Системата на националните сметки вж. Радилов
(2001)
90
предприятия за създаването на туристическите стоки и услуги.
Балансиращата статия на сметката е брутната добавена стойност в туризма
по базисни цени, получена като разлика между съвкупното производство
по базисни цени и междинното потребление. Когато от брутната добавена
стойност се приспадне потреблението на основен капитал се получава
нетната добавена стойност по базисни цени.
Задоволяването на потребностите на посетителите се осъществява в
процеса на потреблението. Сателитната сметка различава следните видове
туристическо потребление на посетителите /WTO (2001, §§2.60-2.67)/:
- Вътрешно туристическо потребление на резиденти в икономи-
ческите граници на държавата (вътрешен и изходящ туризъм). Крайната
дестинация на посетителя може да бъде в или извън границите на държава-
та, както и потреблението му да включва стоки и услуги, произведени от
нерезиденти, но продавани в страната чрез внос. В този смисъл, епитетът
“вътрешно” за туристическото потребление е с по-широко съдържание,
отколкото обикновено се влага в други подобни статистически показатели
(брой туристи по линия на вътрешния туризъм, брутен вътрешен продукт)
– във вътрешното туристическо потребление се включва и тази част от
разходите на резидентите, пътуващи в чужбина, която остава в страната на
постоянното им местожителство. Това е т.нар. “вътрешен дял на изходя-
щото туристическо потребление”;
- Входящо туристическо потребление на нерезиденти в икономичес-
ките граници на държавата (входящ туризъм). В него се отчитат и вносни-
те услуги и стоки, а не се взема под внимание разходите на нерезидентите
за покупки извън икономическите граници на държавата, дори и тези
разходи да са свързани с пътуването;
- Изходящо туристическо потребление на резиденти извън иконо-
мическите граници на държавата (изходящ туризъм). Изключват се покуп-
ките на стоки и услуги в страната на постоянното местожителство, извър-
шени преди или след пътуването, както и вътрешния дял на изходящото

91
туристическо потребление, отчитан като част от вътрешното туристи-
ческо потребление;
- Туристическо потребление в страната23 на резиденти и нерези-
денти в икономическите граници на държавата (вътрешен и входящ тури-
зъм). То е сумата от вътрешното и входящото туристическо потребление;
- Национално туристическо потребление на резиденти в и извън
икономическите граници на държавата (вътрешен и изходящ туризъм). То
е сбора от вътрешното и изходящото туристическо потребление.
Измерването на потреблението на посетителите се осъществява чрез
сметка “Туристическо потребление”. Тя отразява като ресурс в стойностно
изражение туристическото потребление по видове туристически продукти
(а не дейности, като сметка “Производство в туризма”), а като използване –
обема на туристическото потребление според резидентността на посетите-
лите и страната, където се осъществява самото потребление. Последното
обуславя необходимостта сметка “Туристическо потребление” от своя
страна да се представи като съвкупност от две подсметки – сметка
“Туристическо потребление в страната” (Таблица 6) и сметка “Национално
туристическо потребление” (Таблица 7).
В сметка “Туристическо потребление в страната” се отразяват
вътрешното и входящото туристическо потребление, т.е. потреблението на
посетители в икономическите граници на страната без значение на
резидентността им, а в сметка “Национално туристическо потребление” –
вътрешното и изходящото туристическо потребление, т.е. потреблението
на туристически продукти от резиденти, независимо от мястото, където се
потребяват (в страната или чужбина). И при двете сметки туристическото
потребление се представя диференцирано в зависимост от начина на
заплащане на продуктите – в парична форма или в натура. Туристическото

23
В Сателитната сметка на туризма се използват епитетите domestic и internal за туристическото
потребление. На български език и двата се превеждат като “вътрешно”. С оглед избягването на
двусмислие възприемаме следните преводи: domestic tourism consumption – вътрешно туристическо
потребление и internal tourism consumption – туристическо потребление в страната – б.а.
92
потребление в натура включва основно производството на туристически
услуги за собствено потребление (поддържането и посещаването на второ
жилище – вила). Двете сметки нямат балансиращи статии.
Таблица 6
сметка “Туристическо потребление в страната”
Използване Ресурси
1. Туристическо потребление в страната в Туристическо потребление в страната
парична форма Специфични за туризма продукти
1.1.Вътрешно туристическо потребление Характерни за туризма продукти
в т.ч. вътрешен дял на изходящото Свързани с туризма продукти
туристическо потребление Неспецифични за туризма
1.2.Входящо туристическо потребление продукти
2. Туристическо потребление в страната в
натура
2.1.Вътрешно туристическо потребление
в т.ч. вътрешен дял на изходящото
туристическо потребление
2.2.Входящо туристическо потребление
Общо Общо
Таблица 7
сметка “Национално туристическо потребление”
Използване Ресурси
Национално туристическо потребление в 1.Национално туристическо потребление
парична форма 1.1.Специфични за туризма продукти
Вътрешно туристическо потребление 1.1.1.Характерни за туризма продукти
в т.ч. вътрешен дял на изходящото 1.1.2.Свързани с туризма продукти
туристическо потребление 1.2.Неспецифични за туризма
Изходящо туристическо потребление продукти
Национално туристическо потребление в
натура
Вътрешно туристическо потребление
в т.ч. вътрешен дял на изходящото
туристическо потребление
Изходящо туристическо потребление
Общо Общо

Следващата подсметка на Сателитната сметка е сметка “Формиране

на доходите в туризма” (Таблица 8), която съответства на сметка “Форми-
ране на доходите” от Системата на националните сметки. Като ресурс в
нея се отразява балансиращата статия от сметка “Производство в туризма”
– брутната добавена стойност по базисни цени, която се декомпозира на
компенсации на наетите лица (включващи работната заплата и осигури-
телните вноски) и брутна печалба и приравнени към нея доходи/смесен

93
доход като използване от лявата страна на сметката. След приспадане на
потреблението на основен капитал (посочено като използване) от брутната
добавена стойност по базисни цени се получава нетната й величина, която
включва нетната печалба и приравнени към нея доходи/смесен доход.
Таблица 8
сметка “Формиране на доходите в туризма”
Използване Ресурси
1. Компенсации на наетите лица 1. Брутна добавена стойност по базисни
1.1. Работна заплата цени
1.2. Осигурителни вноски
2. Печалба и приравнени към нея доходи /
смесен доход (бруто)
2.1. Опериращ излишък (бруто)
2.2. Смесен доход (бруто)
Общо Общо
3. Потребление на основен капитал 2. Нетна добавена стойност по базисни
цени
4. Печалба и приравнени към нея доходи /
смесен доход (нето)
4.1. Опериращ излишък (нето)
4.2. Смесен доход (нето)
Таблица 9
сметка “Инвестиции в туризма”
Използване Ресурси
Прираст на инвестициите в дълготрайни Прираст на инвестициите в туризма
материални активи в туризма: Специфични за туризма дейности
Заведения за настаняване Характерни за туризма дейности
Други сгради и съоръжения Свързани с туризма дейности
Подвижен състав на пътническия Неспецифични за туризма дейности
транспорт
Машини и оборудване
Прираст на инвестициите в дълготрайни
нематериални активи в туризма
Прираст на инвестициите свързани с
подобрения върху земята, използвана за
туристически цели
Общо Общо

Сметка “Инвестиции в туризма” разглежда изменението в дълготрай-

ните материални и нематериални активи в туризма в стойностно израже-
ние през даден отчетен период като разлика между новопридобитите и
освободените активи (Таблица 9). Като ресурс се отчита прирастът на
инвестициите по отделни туристически дейности, а като използване –
прирастът на инвестициите по видове активи.
94
 Обхватът на активите в туризма е посочен изрично в Сателитната
сметка и включва /WTO (2001, Annex IV, стр. 125-126)/:
1. Дълготрайни материални активи в туризма:
1.1. Заведения за настаняване – хотели и други подобни заведения за
настаняване; второ жилище
1.2. Други сгради и съоръжения – заведения за хранене и развлечение;
стационарни съоръжения на пътническия сухоземен, воден и въздушен
транспорт; обекти на социалната и културна инфраструктура (библиотеки,
музеи, театри, изложбени зали, дейности по реставрация на исторически
паметници); съоръжения за спорт, рекреация и развлечение; други сгради и
съоръжения, непосочени в предходните групи
1.3. Подвижен състав на пътническия транспорт
1.4. Машини и оборудване – дълготрайни материални активи, необхо-
дими за обслужване на посетители и създаване на туристически продукти
(с изключение на дълготрайните стоки в туристическото потребление)
2. Дълготрайни нематериални активи в туризма – компютърни програми,
създадени за нуждите на обслужването на посетителите.
3. Подобрения върху земята, използвана за туристически цели – тераси-
ране, дрениране, санитарна сеч и други подобни дейности.
В Сателитната сметка от дълготрайните нематериални активи в
туризма се отчитат единствено компютърните програми, а се пренебрегват
другите им елементи – патенти, лицензи, ноу-хау, търговски марки. Но
тези обекти на индустриалната собственост съдействат за конкурентноспо-
собността на фирмата и (особено търговските марки) са съществен фактор
при избора на продукт от страна на клиентите. Затова считаме, че те също
би трябвало да се включват в структурата на инвестициите в туризма.
Параграф 2.83. от Сателитната сметка посочва два различни възгледа и
подхода при отчитането на инвестициите в туризма /вж. също Frechtling
(1999)/. Първият вариант е да се отчита придобиването на дълготрайни
материални и нематериални активи от първичните туристически

95
предприятия независимо от предназначението им, а вторият – само придо-
биването на дълготрайни материални и нематериални активи в туризма от
фирми, независимо от предмета им на дейност и целите, за които се
използват активите. Сателитната сметка единствено посочва възможните
подходи при отчитане на инвестициите, без да ги анализира и да определя
оптималния от тях, но имплицитно възприема съчетание от двата подхода.
По наше мнение, видът на активите и целите за тяхното придобиване
трябва да служат като критерии за определяне дали една инвестиция е
насочена към туризма или не, т.е. като инвестиция в туризма следва да се
отчита всяко придобиване на посочените по-горе активи независимо от
институционалната единица, която придобива актива, ако това е
насочено към създаването и пазарната реализация на туристически
продукти или производството на такива за собствено потребление от
институционалните единици.
Сателитната сметка на туризма се различава от счетоводната отчет-
ност по отношение на отчитането на инвестициите. В счетоводната отчет-
ност всяко придобиване на активи, което има за цел увеличаване на соб-
ствения капитал на предприятието чрез разпределения или друга финан-
сова изгода, се счита за инвестиция. От своя страна, Сателитната сметка,
подобно на Системата на националните сметки, отчита единствено прирас-
та на инвестициите, изчислен като разлика между новопридобитите и осво-
бодените такива през отчетния период. Също така, за разлика от счетово-
дната отчетност, Сателитната сметка отчита единствено дълготрайните
материални и нематериални активи, а не взема под внимание финансовите
активи, понеже дълготрайните материални и нематериални активи са непо-
средствено свързани с основната дейност на туристическите предприятия
и определят възможностите им да посрещат и обслужват посетители.
Последната подсметка от Сателитната сметка на туризма е сметка
“Международни транзакции в туризма”. Както вече посочихме, тя все още
не е разработена. В момента Световната туристическа организация възпри-

96
ема методологията на платежния баланс на Международния валутен фонд
за проследяване на международните транзакции в туризма24.
Освен разгледаните подсметки, Сателитната сметка на туризма
включва и поредица от таблици, които третират важни аспекти на макро-
икономическите въздействия на туризма /WTO (2001, Tables 1-10)/:
Колективно туристическо потребление по функции и равнища на
публичната власт (туристическа реклама, общо планиране и координиране
свързано с туризма, събиране на статистическа и друга информация в
областта на туризма, управление на информационни бюра, контрол и
регулиране на предприятията обслужващи посетителите, специфичен
контрол върху резиденти и нерезиденти, защита на посетителите и други);
Непарични показатели – брой посетители/туристи, брой нощувки,
брой предприятия (по видове характерни туристически дейности и брой
заети в тях лица), брой и капацитет за заведенията за настаняване и други);
Брой заети лица в отделните характерни туристически дейности.
Приложение 2.8. илюстрира обхвата на паричните потоци в Кръго-
вия пазарен модел, отчитани от Сателитната сметка. Тук се отнасят
парични потоци дефиниращи преките и косвени ефекти от туристическото
потребление. Акцентът е върху потреблението на посетителите (потоци
А1-А6), приходите (Б1), междинното потребление (В1, В2, Г1, Г2) и
разходите за заплати и други плащания към персонала (Ж1) на местните
туристически предприятия, и доходите на заетите в туризма лица (З1).
Прави впечатление, че Сателитната сметка пренебрегва паричните потоци,
свързани с плащането на данъци – те не фигурират в таблиците и състав-
ните й подсметки. Не се отчитат и паричните потоци, дефиниращи
предизвиканите ефекти от потреблението на заетите в туризма лица.
Основен източник на информация за Сателитната сметка е Балансът
на междуотрасловите връзки. Използват се също и извадкови изучавания

24
По-подробно измерването на влиянието на туризма възху платежния баланс се разглежда в §3.1. на
настоящата дисертация.
97
на посетителите и туристическите предприятия. Същевременно се “произ-
вежда” информация за макроикономическите въздействия на туризма
(брутна добавена стойност в характерните за туризма дейности, инвести-
ции, туристическо потребление), което превръща Сателитната сметка в
производен метод междинно поколение, осъществяващ връзката между
базисните методи и производните методи второ поколение (симулационно
моделиране, основано на данни от Сателитната сметка).
Хармонизирането на класификациите на туристическите продукти,
туристическите предприятия и посетителите, и на съставните подсметки на
Сателитната сметка със Системата на националните сметки, създава
методологическа съпоставимост между нея и Системата на националните
сметки. Това позволява да се сравнят получените чрез Сателитната сметка
показатели със съвкупни макроикономически величини като Брутен вътре-
шен продукт, крайно потребление, инвестиции, салдо по платежния
баланс, както и извършването на международни сравнения. В по-конкретен
план, между съвкупните величини в Системата на националните сметки и
Сателитната сметка съществуват 3 вида връзки /Eriksson (1998)/:
първи вид: съвкупната величина в Сателитната сметка съответства
изцяло на величина от Системата на националните сметки (съвкупно
производство в икономиката);
втори вид: съвкупната величина в Сателитната сметка е част от
съвкупна величина от Системата на националните сметки (входящо и
изходящо туристическо потребление);
трети вид: съвкупната величина в Сателитната сметка е част от
различни съвкупни величини от Системата на националните сметки
(Брутен вътрешен продукт в туризма).
От направените в разсъждения можем да изведем редица силни
страни на Сателитната сметка при измерване на макроикономическите
въздействия на туризма, които Енцо Паци резюмира в следните направ-
ления /Paci (1998, стр. 280-282)/:

98
  Сателитната сметка на туризма балансира двата алтернативни
подхода при измерване на макроикономическите въздействия на туризма –
да се изхожда от туристическото търсене или предлагане;
 Използва се световно призната система на национално счетовод-
ство (Системата на националните сметки), което повишава доверието в
резултатите от икономическия анализ;
 Предоставя се богата и детайлизирана информация за туристи-
ческото потребление и предлагане по групи стоки и услуги, създаването на
заетост, Брутен вътрешен продукт и други;
Бихме добавили още, че Сателитната сметка позволява сравняване на
показатели за макроикономическите въздействия на туризма със съответ-
стващите им показатели за макроикономическите въздействия на други
отрасли от националната икономика (в следствие на методологическата
съпоставимост на Сателитната сметка на туризма със Системата на нацио-
налните сметки).
Същевременно можем да очертаем следните по-важни проблеми
(слабости), с които в бъдеще Сателитната сметка трябва да се справи:
 Необходимо е да се прави разлика между “добавена стойност от
туризма” и “добавена стойност от туристическите предприятия”25.
Първият показател изхожда от позициите на туристическото търсене и
включва само пропорционална част от добавената стойност, която съответ-
ства на стоките и услугите, потребени от посетителите. Съгласно тази
концепция само тази част от ресторантьорския продукт, например, която е
потребена от посетителите, ще бъде отчетена като принос на туризма за
брутната добавена стойност. Вторият показател се базира на туристичес-
кото предлагане и включва цялата добавена стойност, създадена от турис-
тическите предприятия, произвеждащи характерни за туризма продукти. В

25
В публикацията “Сателитна сметка на туризма: препоръчителна методологическа рамка” /WTO (2001)/
се използват термините Tourism Value Added и Value Added of Tourism Industries. За да се предаде същия
смисъл на понятията в изложението се използват съответните им преводи “добавена стойност от
туризма” и “добавена стойност от туристическите предприятия”
99
този смисъл, цялото ресторантьорство ще бъде отнесено към приноса на
туризма за брутната добавена стойност /WTO (2001, §§4.82-4.98), както и
Frechtling (1999, стр. 168).
Следвайки принципите на отчитане в Системата на националните
сметки и Сателитната сметка на туризма стигаме до концепцията за
“добавена стойност от туристическите предприятия” – отличаването на
някои продукти като характерни за туризма е предпоставка за квалифици-
рането на дейностите, в които те се произвеждат като туристически. От
друга страна, извеждането на характерните за туризма продукти се прави
въз основа на потреблението им от посетителите. Но доколкото част от
характерните за туризма продукти се закупуват и потребяват без
провеждането на пътуване, по-правилно е в брутната добавена стойност в
туризма да се включва само тази част от добавената стойност, която е
генерирана от потреблението на посетителите, т.е. стигаме до понятието
“добавена стойност от туризма”. В тази връзка бихме желали да
отбележим, че в Сателитната сметка е налице противоречие в принципите
на статистическо отчитане на добавената стойност в туризма. В §§4.82-4.98
на “Сателитна сметка на туризма: препоръчителна методологическа рамка”
се разглеждат подробно и двата подхода на статистическо отчитане на
брутната добавена стойност, като изрично се посочва, че и двата са
приложими спрямо туризма. Същевременно, при характерните за туризма
дейности се пренебрегва кой е потребителя на продукцията им, въпреки, че
самото извеждане на списъка на характерните за туризма дейности се
основава именно на този критерий. При тях величината на създадената
добавена стойност се приема за изцяло създадена в туризма, без да се
отчита нетуристическото потребление на продукцията им, т.е. прилага се
концепцията “добавена стойност от туристическите предприятия”. При
свързаните с и неспецифичните за туризма дейности се отчита само тази
част от добавена стойност, която се дължи на потреблението на посетите-
лите, т.е. прилага се концепцията “добавена стойност от туризма”.

100
 Следователно, по отношение на брутната добавена стойност и свър-
заните с нея показатели за Брутен вътрешен продукт на туризма и иконо-
мически растеж, Сателитната сметка прилага двойнствени стандарти на
статистическо отчитане. Сателитната сметка препоръчва според целите на
изследването да се избира подходящия термин за добавена стойност. По
наше мнение “добавената стойност от туристическите предприятия”
завишава оценката на ролята и значението на туризма за националната
икономика, доколкото в нея се включва и добавена стойност от нетурис-
тическо потребление на характерни за туризма стоки и услуги. По тази
причина по-подходящ показател е “добавена стойност от туризма”.
Въпреки това считаме, че двата показателя трябва да се използват успо-
редно, доколкото имат различно съдържание и аналитична сила.
 Липсата в Сателитната сметка на подсметка “Международни
транзакции в туризма” не позволява изчисляването на дела от инвести-
циите в туризма, свързан с внос на инвестиционни стоки. Той е важен,
защото покупката на вносни инвестиционни стоки не създава БВП през
текущата година, когато са направени инвестициите (отчита се като внос в
платежния баланс), а през следващите, доколкото разширява производ-
ствените капацитети на туристическите предприятия и позволява екстен-
зивно (чрез по-големия брой обслужени посетители) и интензивно (чрез
по-високи цени за по-качествени продукти) повишаване на добавената
стойност в туризма, а оттам и на БВП.
 Един от най-деликатните въпроси в Сателитната сметка е
проблемът за отчитането на стоките за дълготрайна употреба, закупувани
от посетителите – екипировка, каравани и т.н. Сателитната сметка препо-
ръчва прилагането на диференциран подход при включването им в разхо-
дите на посетителите /WTO (2001, §§2.49-2.53/). Покупката на дълготрайни
стоки, които се използват изключително за туристически пътувания (ски
оборудване, палатки, спални чували и др.) се включва изцяло в крайното
туристическо потребление независимо дали разходите са направени по

101
време на пътуването или не. От друга страна, покупката на дълготрайни
стоки, които имат и нетуристическо приложение (автомобили, камери,
фотоапарати) се включва в обхвата на туристическото потребление само,
ако е направена по време на пътуване.
Проблем възниква къде точно да бъде поставена границата между
туристическо и нетуристическо предназначение (а с това и на туристичес-
ко и нетуристическо потребление), понеже голяма част от дълготрайните
стоки могат да се използват и извън чисто туристически пътувания /вж. по-
подробно Edmunds, M. (1999, стр. 99-101), Frechtling (1998; 1999, стр. 168).
Най-големи трудности при измерване на туристическо потребле-
ние пораждат туристическите пътувания с обща цена – туристически
продукти на туроператори, обединяващи два или повече характерни за
туризма туристически продукта предлагани на пазара като единно цяло
срещу обща цена. Това, което ги обединява е, че посетителят ги закупува
като един продукт, дори и в случаите, когато туристическите пътувания с
обща цена са представени като модули от услуги, които посетителят сам
избира и обединява. Той не е запознат със себестойността на включените в
туристическите пътувания с обща цена услуги и с взаимоотношенията на
туроператора и туристическия агент, а възприема продукта като цяло.
Следвайки логиката на Системата на националните сметки трябва да
разглеждаме туристическите пътувания с обща цена като самостоятелен
продукт, което становище се поддържа от академичните среди /Нешков
(2000)/ и законодателите /Закон за Туризма/. Но обособяването на
туристическите пътувания с обща цена като самостоятелен туристически
продукт означава, че услугите на хотелиери, ресторантьори, транспортни
фирми ще загубят непосредствената си връзка с посетителите и вече няма
да се разглеждат като характерни за туризма продукти, а ще се включват в
междинното потребление на туроператорите.
За да се постигне методологическа съвместимост между измерването
в стойностно изражение на услугите на туристическите агенции и другите

102
туристически фирми, Сателитната сметка препоръчва услугите, включени
в туристическите пътувания с обща цена да се разглеждат като непо-
средствено закупувани от посетителите, а се пренебрегва обстоятелството,
че се заплаща обща цена. За целта се въвежда понятието “нетна стойност
на услугите на туроператори и туристически агенти” – разликата между
продажната цена на туристическото пътувание с обща цена и направените
от туроператора разходи за придобиване на съставните му елементи. В Си-
стемата на националните сметки този показател се обозначава като брутна
добавена стойност и включва комисионните на туроператора и агента.
 Липсва симетрия между характерните за туризма продукти и
туристическите дейности – продуктите са 20, а дейностите – 12. Отделните
туристически дейности в Сателитната сметка не са равнопоставени – за
част от тях (заведения за настаняване, хранене и развлечение, пътнически
транспорт) и характерните за тях продукти се събира по-детайлизирана
информация отколкото за останалите. Вероятно това се дължи на обстоя-
телството, че създаваните от посочените туристически дейности продукти
заемат най-голям дял в потреблението на посетителите.
 В Сателитната сметка няма подсметка за измерване на породената
от туризма заетост в другите отрасли на стопанството. В известна степен
посоченият недостатък се преодолява с възприемането от Сателитната
сметка на методологията на измерване на създадената от туризма заетост
на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, представе-
на в разработката “Измерване значимостта на туризма за икономиките на
страните-членки на ОИСР: Ръководство на ОИСР по Сателитната сметка
на туризма и породената от туризма заетост”, която може да се определи
като своеобразна Сателитна сметка на създадената от туризма
заетост /OECD (2000a)/.
 За съставянето на Сателитната сметка са необходими значителни
финансови ресурси, време и квалифицирани специалисти от различни
области на познанието – икономика, финанси, статистика. Поради това, тя

103
може да се подготви единствено от публичните власти, поддържан от тях
екип от специалисти или от международни институции. Това обстоятел-
ство обяснява и институционалното й регламентиране и приложение.
 Сателитната сметка е разработена на национално равнище. Но
туризмът е предимно локална дейност, засягаща в по-голяма степен едни
региони, а в по-малка – други. Необходимо е тя да бъде полезна и на по-
ниските равнища на управление на туризма (регионално/местно), което
налага по-нататъшното й усъвършенстване. Регионалните сателитните
сметки на туризма са подходящи за идентифициране и анализ на разли-
чията в степента на икономическата значимост на туризма в отделните
региони на страната /вж. например Brændvang et al. (2001), WTTC (2001b)/.
 Сателитната сметка измерва преките и частично косвените ефекти
от потреблението на посетителите. За да се измери предизвиканият ефект
от потреблението на заетите в туризма лица е необходимо включването в
рамките на Сателитната сметка на нова подсметка “Използване на разпола-
гаемия доход на заетите в туризма лица”. Смятаме, че тя трябва да има
структура, аналогична на сметка “Използване на разполагаемия доход” от
Системата на националните сметки, с оглед сравнимостта на резултатите
от двете подсметки (Таблица 10):
Таблица 10
сметка “Използване на разполагаемия доход на заетите в туризма лица”
Използване Ресурси
1. Разходи за крайно потребление на заетите 1. Разполагаем доход на заетите в туризма
в туризма лица лица
1.1. Разходи за индивидуално потребление
1.2. Разходи за колективно потребление
Общо Общо
3. Спестявания на заетите в туризма лица
3.1. Брутни спестявания
3.2. Нетни спестявания

В Таблица 10 като ресурс се посочва разполагаемият доход на заети-

те в туризма лица, а като използване – разходите им за крайно потребление
(индивидуално/колективно). По този начин се проследяват предизвиканите

104
(третични) ефекти от потреблението на посетителите. Балансираща статия
е величината на спестяванията на заетите в туризма лица.

2.2.4. Създаване на симулационни модели, базирани на Сателитната

сметка на туризма
Сателитната сметка на туризма, разгледана по-горе, показва какви са
макроикономическите въздействия на туризма за даден период от време
или към даден момент (в зависимост от вида на въздействието). Тя не може
да се използва за прогнозиране на последиците за националната икономика
от промени в обема и структурата на туристическото потребление, от
действията на носителите на туристическата политика в областта на макро-
регулирането на туризма и др. Затова се разработват математически симу-
лационни модели за прогнозиране на тези въздействия, чрез използване на
статистическите данни, получени с помощта на Сателитната сметка.
Симулационни модели, базирани на Сателитната сметка се разработ-
ват от отделни автори /Blake et al. (2001)/ или международни организации
и изследователски центрове /Cooper & Wilson (2002), WTTC/OEF (2001a)/.
Тяхна обща черта е, че съчетават обхватността на Сателитната сметка с
гъвкавостта и възможностите на математиката на симулационните модели
от първо поколение. В тях често се правят модификации на Сателитната
сметка за нуждите на конкретно изследване без се засяга цялостната й
философия.
Световният съвет по пътувания и туризъм заедно със своите консул-
танти от Oxford Economic Forecasting, ltd. (преди 2001 г. – WEFA Inc.), си
поставя за задача да измери каква е ролята на туризма за БВП, потребле-
нието, заетостта, държавните приходи в отделните страни и в световен
мащаб. От 2001 г. в своите изследвания той прилага приетата от Световна-
та туристическа организация и ООН препоръчителна методологическа
рамка на Сателитната сметка. Тя се адаптира за нуждите на прогнозира-
нето и практическите изследвания по отношение на дефинициите за

105
обичайната на индивида среда, статистическото отчитане на стоките за
дълготрайна употреба, структурата на туристическото потребление на
държавата и т.н. /WTTC/OEF (2001a)/.
В модела на Световния съвет по пътувания и туризъм туристичес-
кото потребление включва личното потребление на стоки и услуги,
междинното потребление на туристически продукти (туристически бизнес
разходи), текущите държавни разходи за непазарно реализирани продукти
с индивидуално потребление и нетния износ на услуги и стоки по линия на
продажбата им на чуждестранни посетители (входящо туристическо потре-
бление). Туристическото търсене се приема за по-широко понятие включ-
ващо освен туристическото потребление, също и текущите държавни
разходи за непазарно реализирани туристически продукти с колективно
потребление, нетния износ на стоки и услуги с нетуристическо предназна-
чение, но потребявани от посетителите, както и частните и публични
инвестиции в туризма.
Разликата между туристическото търсене и потребление се състои в
производителя на съответните продукти. Предлагането на стоки и услуги
за осъществяване на туристическо потребление се извършва от първичните
туристически предприятия, произвеждащи характерните за туризма
продукти, а при туристическото търсене – от всички фирми, независимо от
предмета им на дейност. По наше мнение използваните понятия са
неудачни и е по-подходящо да се говори за туристическо потребление в
тесен (туристическо потребление според определението на Световния
съвет по пътувания и туризъм) и в широк смисъл (туристическо търсене).
Логическата схема на разработения от Световния съвет симулацио-
нен модел на Сателитна сметка е представена в Приложение 2.9. Левият
блок представя сметките на търсенето – туристическо търсене и
туристическо потребление, а десният – на предлагането. Когато спрямо
туристическото потребление се приложи симулационен модел на между-
отраслов баланс се получават показатели за прекия ефект от туризма. При

106
моделиране на туристическото търсене резултатите се интерпретират като
пряк и косвен ефект. Самият модел представлява съвкупност от системи
уравнения, формулиращи зависимости между различни променливи от
Сателитната сметка с помощта на междуотрасловия баланс, статистически
корелационен и регресионен анализ, анализ на динамични редове26.
Публикациите на Световния съвет по пътувания и туризъм са
свързани основно с измерване и прогнозиране на макроикономическите
ползи от туризма на местно/регионално /WTTC (2001b)/, национално
/WTTC (2001a, 2002a, 2002b, 2002f, 2002g, 2002h)/ и наднационално
равнище /WTTC (2002e)/, в т.ч. и световно /WTTC (2002d, 2002j)/. Друг
акцент са последиците върху националната икономика, породени от спад в
туристическите пътувания в следствие на конкретно събитие – атентатите
в САЩ от 11.09.2001 /WTTC (2002j, 2002k)/, войната в Персийския залив
през 2003 г. /WTTC (2003a)/, разпространението на тежкия остър респира-
торен синдром също през 2003 г. /WTTC (2003b, 2003c, 2003d, 2003e)/.
Като частна организация с членове туристически транснационални
компании, Световният съвет по пътувания и туризъм е заинтересован да
преувеличава икономическите ползи от туризма /Edmunds (1999, стр. 97)/.
Той е критикуван, че определя като “туристически” разходи, които макар и
да имат отношение към туризма, са направени предимно с нетуристическа
цел – строителство на пътища, публични инвестиции, опазване на
парковете и биоразнообразието /Wilton, Meis, Joyal (1996)/. Въпреки това
считаме, че неговите изследвания в областта на измерването на макроико-
номическите въздействия на туризма са най-комплексните и задълбочени.

26
Конкретната система уравнения е представена в WTTC/OEF (2001a) – б.а.
107
 ГЛАВА ТРЕТА
КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН АНАЛИЗ НА
МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ПОЛЗИ ОТ ТУРИЗМА

3.1. Влияние на туризма върху платежния баланс

Значителен брой теоретични и емпирични изследвания имат за обект
влиянието на туризма върху платежния баланс на страната. Част от тях се
насочват към измерване на обема на реализираното входящо и изходящо
туристическо потребление /Aguilo & Juaneda (2000), Strizzi, Bailie, Hince
(2001)/, факторите, които ги обуславят /Lee, Var, Blaine (1996)/, необходи-
мостта от и възможностите за стимулиране развитието на входящ туризъм
/Culpan (1987)/, структурата на туристопотоците /Nemes (1998)/. Друга част
разглеждат отражението, което входящото и изходящо туристическо
потребление оказват върху международното движение на продуктови,
факторни и парични потоци /Archer & Fletcher (1996), Poirier (1995), Purcell
& Nicholas (2001), Timothy & Butler (1995)/, върху националната иконо-
мика като цяло /Dwyer et al. (1998), Dwyer & Forsyth (1993), Sharpley
(2001), Tohamy & Swinscoe (2000), Wilson (1994)/, икономиката на отделни
рецептивни туристически територии /Енев (1978)/ или отделни отрасли
/Kweka, Morrissey, Blake (2001)/.
Развитието на международния туризъм е следствие от между-
народното разделение на труда. Участието на страната в международното
разделение на труда се обуславя от нейните сравнителни предимства,
развити от Дейвид Рикардо27. Различните държави за производството на
един и същи продукт трябва да се откажат от различно количество от друг
продукт, т.е. имат различни алтернативни разходи. Последните определят
кои стоки и услуги да бъдат обект на международна търговия и каква да
бъде насочеността на потоците. Изнасят се продукти, в производството

27
Същността, развитието на и следствията от теорията за сравнителните предимства са представени
подробно в Ковачев и др. (1996, стр. 265-273), Salvatore (1993, стр. 21-42), Samuelson & Nordhaus (1989b,
стр. 471-480)/.
108
на които страната има сравнително предимство – има по-ниски
алтернативни разходи от останалите държави, а се внасят тези, за
производството на които тя ще разходва повече отколкото, ако ги
закупи от чужбина. Отнесени спрямо туризма, сравнителните предимства
определят насочеността, обема и характеристиките на туристопотоците.
Обикновено като макроикономическа полза се възприема входящото
туристическо потребление (по дефиницията на Световната туристическа
организация). То се третира като износ, понеже се продават стоки и услуги
на нерезиденти и се вливат парични потоци в националната икономика,
докато покупката на чуждестранни услуги и стоки и изтичането на пари от
икономиката определят изходящото туристическо потребление като внос28.
Анализът по-долу обаче показва, че подобно тълкуване е ограничително
/вж. също Dwyer & Forsyth (1993), Timothy & Butler (1995)/.
Измерването на движението на широката гама от продуктови,
факторни и парични потоци между резиденти и нерезиденти, породени от
международния туризъм се извършва от платежния баланс на страната29.
Той е статистически отчет, който отразява систематично транзакциите
между дадена икономика и останалия свят за конкретен период от време
/IMF (1993, §13)/ и се възприема от Световната туристическа организация
като сметка “Международни транзакции” в Сателитната сметка на туриз-
ма. Платежният баланс възприема определенията за институционалните
единици и потоци, резиденти и нерезиденти, структура на доходите, начин
на отчитане и други на Системата на националните сметки, както прави и
Сателитната сметка, поради което платежният баланс, Системата на нацио-
налните сметки и Сателитната сметка са взаимно съвместими и взаимнодо-
пълващи се. Структурата на платежния баланс в 5-тата редакция на “Ръко-
водство на платежния баланс” от 1993 г. е представена в Приложение 3.1.

28
Понеже при туризма се придвижват потребителите, а не продуктите, входящото и изходящо
туристическо потребление се разглеждат като скрит (невидим, неосезаем) износ/внос.
29
Подробно представяне на структурата, съдържанието и значението на отделните статии на платежния
баланс, същността и тълкуването на активното/пасивно салдо и начините за уравновесяването му правят:
Илиев и др. (1999, стр. 248-265), Пилбийм (1995, стр. 35-149) – б.а.
109
 Платежният баланс включва Текуща сметка и Капиталова и финан-
сова сметка. Текущата сметка отразява движението на стоки (І.Аа), услуги
(І.Аb), доходи (І.В) и текущи трансфери (І.С) между резиденти и
нерезиденти. Капиталовата и финансова сметка отчита капиталовите
трансфери (ІІ.А), преките инвестиции (ІІ.В1), портфейлните инвестиции
(ІІ.В2), други инвестиции (ІІ.В3) и изменението на резервните активи
(ІІ.В4). Всяка една транзакция засяга две статии на платежния баланс –
веднъж се отразява в Кредита със знак “+” и веднъж в Дебита със знак “–”,
което е правилото за двустранното счетоводно отчитане /IMF (1993,
§16-20)/. Например, продажбата на стоки на стойност х, произведени в
страна А на страна Б, заплатени чрез задължаване на банкова сметка на
вносител в банка в страната А поражда /Пилбийм (1995, стр. 43)/:
В страна А – увеличение на износа на стоки с +х и намаляване на
задълженията на резиденти към страната Б с –х;
В страна Б – увеличение на вноса на стоки с –х и намаление на
местните активи в банки в страната А с +х.
Когато приходите по външноикономически сделки превишат раз-
ходите, балансът приключва с положително салдо, или той е активен; в
обратния случай е пасивен. Всъщност, самото означаване положително/
отрицателно салдо е условно, защото сумата от всички вписвания по
Кредита е равна на сумата от вписванията по Дебита. Разликата между тях
е статистическа грешка. Епитетите положително (активно) и отрица-
телно (пасивно) пред салдо са обект на дискусии и все още няма единно
становище по въпроса /Илиев и др. (1999, стр. 255)/. Все пак приемаме, че
активен платежен баланс е този, при който паричните потоци към
страната, превишават паричните потоци излизащи от нея. В обратния
случай балансът е пасивен.
Туризмът, като икономически феномен, засяга всички статии на
платежния баланс. Непосредствено покупко-продажбата на туристически
услуги по линия на входящото или изходящо туристическо потребление се

110
отчитат в статията “І.Аb.2. Пътуване” /IMF (1993, §§241-251)/. Тук се
отнасят всички пазарно реализирани туристически услуги, с изключение
на пътническия транспорт – настаняване, хранене, допълнителни услуги,
потребявани от туристите в дестинацията и т.н. Прави се разграничение
между бизнес и лични мотиви за пътуване като към посочената статия се
отнасят и пътуванията, свързани с лечение и образование, което е в съзву-
чие с класификацията на мотивите на Световната туристическа организа-
ция (Приложение 1.3.). Разходите на дипломати и военен персонал се
отнасят към “І.Аb.11. Правителствени услуги” /IMF (1993, §159)/. По този
начин в “І.Аb.2. Пътуване” се включват единствено разходи, върху които
туристическите предприятия могат да влияят чрез елементите на
маркетинг-микса (в съответствие с класификацията на пътниците, вклю-
чени в туристическата статистика). Приходите на резиденти от продажба
на туристически услуги се посочват в Кредита на баланса със знак “+”, а
разходите им за покупка на чуждестранни такива – в Дебита с “–”.
Разходите за транспорт се отразяват по аналогичен начин, но дифе-
ренцирано в няколко статии: “І.Аb.1.1.1. Пътнически воден транспорт”,
“І.Аb.1.2.1. Пътнически въздушен транспорт” и “І.Аb.1.3.1. Друг път-
нически транспорт”. Това позволява анализ на разходите на посетителите
според вида на използваното превозно средство. Не се отчитат самостоя-
телно обаче железопътният и автомобилният транспорт.
Разгледаните по-горе 4 статии на платежния баланс се използват
обикновено за определяне на туристическото салдо по него – от прихо-
дите по Кредита се изваждат разходите по Дебита. Ако салдото е положи-
телно, страната се квалифицира като рецептивен туристически пазар, а ако
е отрицателно – като емитивен /Ракаджийска и Маринов (1998, стр. 67)/.
Туристическото салдо по платежния баланс отразява единствено
прекия ефект на туризма върху международното движение на продуктови,
факторни и парични потоци. В Кръговия пазарен модел на икономиката
той се изразява в разликата между парични потоци А2 и А4 от една страна

111
и Б2, от друга (Приложение 3.2.а). Възможно е обаче, величината на
косвения и предизвикан ефект да засили или неутрализира прекия ефект.
Косвеният ефект на туризма върху платежния баланс се изразява в
международно движение на продуктови, факторни и парични потоци в
следствие от разходите на туристическите предприятия за създаване на
продукта (Приложение 3.2.б/ и в/). В рецептивната страна част от
потреблението на посетителите включва вносни стоки (“І.Аа.1. Стоки за
продажба” – паричен поток В´1 от Приложение 3.2.б.). Също така
туристическите предприятия използват услугите на нерезиденти при
осъществяване на дейността си, отразявани в група (“І.Аb. Услуги”) на
платежния баланс и закупуват стоки, внесени с цел преработка (“І.Аа.2.
Стоки за преработка” – паричен поток В´2), но с крайна реализация на
туристическия пазар. Вносът на стоки и услуги за задоволяване потребно-
стите на посетителите и производственото потребление на туристическите
фирми е отлив на пари от икономиката, а положителното салдо по турис-
тическия баланс намалява. Той обаче се третира като макроикономическа
загуба, само ако вносът не е продиктуван от сравнителните предимства на
страните-участнички в международната търговия.
В емитивната страна разгледаната по-горе ситуация е огледална: при
пътуванията си в чужбина резидентите й потребяват стоки и услуги, част
от които са произведени от нейни резиденти, поради което част от парите,
изхарчени от пътуващите в чужбина лица отново намират път към мест-
ната икономика чрез износ на продукция (парични потоци Л´´2 и М´´2 от
Приложение 3.2.б.). По този начин отрицателното туристическо салдо е
смекчено.
Част от косвения ефект са промените в Капиталовата и финансова
сметка на платежния баланс. Един от феномените на глобализацията е
стремителното нарастване на преките и портфейлни задгранични инвести-
ции. Под пряка инвестиция се разбира акционерно или неакционерно
дружество, при което пряк инвеститор, резидент на друга икономика,

112
притежава 10% или повече от обикновените акции или правата на глас
(при акционерните дружества) или техния еквивалент (при неакционер-
ните дружества) /IMF (1993, §362)/. Характеристика на преките
инвестиции е, че се упражнява контрол върху дейността на дружеството от
страна на прекия инвеститор. За разлика от тях, при портфейлните
инвестиции в ценни книжа за дялово участие или дълг, инвеститорът
притежава по-малка част от акциите, дяловете или правата на глас, от
необходимия за упражняване на контрол.
Привличането (вносът) на чуждестранни преки инвестиции в турис-
тическите предприятия на страната подобрява платежния й баланс, защото
се отъждествяват с положителен паричен поток (Р3 от Приложение 3.2.в).
Но те също пораждат и отрицателен паричен поток, свързан с превеж-
дането в чужбина на печалбите от местните филиали (Р4). Същевременно,
износът на преки инвестиции влошава платежния баланс при инвести-
рането (поток Р1), но го подобрява при репатриране на печалбите в страна-
та-износителка на капитали (поток Р2). В платежния баланс посочените
операции се изразяват чрез статиите в група “ІІ.В.1. Преки инвестиции”
към Финансовата сметка при извършване на инвестицията /IMF (1993,
§§359-384)/ и в “І.В.2.1 Инвестиционен доход от преки инвестиции” към
Раздел “Доходи” на Текущата сметка при получаването на доходи от
инвестицията /IMF (1993, §§276-279)/. Преките инвестиции са и начина, по
който се изграждат транснационалните корпорации, които могат активно
да влияят върху платежния баланс на дадена държава и да манипулират
паричната оценка на вноса и износа /вж. подробно Младенова (1999)/30.
Портфейлните инвестиции имат аналогично тълкуване по отно-
шение положителни и отрицателни парични потоци (С1, С2, С3 и С4 от
Приложение 3.2.в). При тях обаче туризмът е силно зависим от развитието
на капиталовия пазар и колкото и да е перспективен и доходен отрасъл,

30
Измерването на влиянието на туризма върху изтичането на национален доход се разглежда по-
подробно в §4.1. на настоящата дисертация – б.а.
113
той не би могъл да бъде привлекателен за портфейлни инвестиции, при
неликвиден капиталов пазар. Отчитат се в “ІІ.В.2. Портфейлни инвести-
ции” към Финансовата сметка при извършване на инвестицията /IMF
(1993, §§385-410)/ и в “І.В.2.2. Инвестиционен доход от портфейлни
инвестиции” към Раздел “Доходи” на Текущата сметка при получаването
на доходи от тях /IMF (1993, §280)/.
Финансовата сметка на платежния баланс включва и други инвести-
ции и резервни активи. Туризмът поражда парични потоци, свързани с
предоставянето на търговски кредити, заеми, оперативен и финансов
лизинг, които се отчитат в група “ІІ.В.3. Други инвестиции” /IMF (1993,
§§411-423)/. Резервните активи от група “ІІ.В.4. Резервни активи” обслуж-
ват провеждането на макроикономическата (в частност паричната) полити-
ка на държавата и нямат отношение към туризма /IMF (1993, §§424-445)/.
Предизвиканите ефекти от туризма върху платежния баланс са
резултат от разходите на заетите в туризма лица. В рецептивната страна
част от доходите на заетите в туристическите предприятия се разходват за
покупка на вносни стоки и услуги и изтичат от националната икономика
(паричен поток Л4 от Приложение 3.2.г). Друга част се репатрират в
чужбина от гастарбайтери и се отчитат от платежния баланс в статията
“І.В.1. Възнаграждения на наети лица” (паричен поток И´1). Двете
действия се отразяват във влошаване на салдото по платежния баланс, но
не бива да се възприема като чиста макроикономическа загуба (вж. §4.1.).
В емитивната страна ситуацията отново е огледална: част от доходите на
резидентите, заети в туристическите предприятия на друга икономика се
разходват за стоки и услуги, произведени в страната, на която са
резиденти. Те също репатрират част от своите доходи в националната си
икономика, пораждайки положителен паричен поток по платежния баланс
в статия І.В.1. (паричен поток З´1).
Необходимата за съставянето на платежния баланс информация, в
частност за туризма, се осигурява чрез:

114
 системата на международната търговска статистика /IMF (1995,
§§36-62)/;
банкови оценки на международните плащания – разплащания с
дебитни и кредитни карти /Eurostat (2000, стр. 72-82)/, банкови преводи,
пътнически чекове, покупко-продажба на валута /IMF (1995, §§62-129);
проучвания на туристическите предприятия и подаваните от тях
отчети в данъчните и статистически служби /IMF (1995, §§130-208 и по-
специално §§152-160)/;
проучвания на международния пътнически транспорт /IMF (1995,
§§209-249)/;
проучвания на посетителите и анализ на разходите им /Banque de
France (2001), UIC (1996)/;
проучвания на домакинствата /вж. по-подробно Banque de France
(2001), Eurostat (2000, стр. 60-67), IMF (1995, §§300-327 и по-специално
§§315-324), Kruse (2000)/; .
насрещни данни от други държави /IMF (1995, §§376-403),
конкретни примери се дават в Eurostat (2000, стр. 82-92)/;
гранична статистика /Eurostat (2000, стр. 47-60)/;
математически модели и други.
Платежният баланс (5-та редакция) не е съвършен инструмент за
представяне на международните транзакции в туризма и макроикономи-
ческите му въздействия. В него не фигурират в явен вид: железопътният и
автомобилният транспорт, потребяваните от посетителите стоки, породе-
ните от туризма задгранични инвестиции. За преодоляването на посочени-
те и други трудности (по отчитането на елементи на баланса, несвързани с
туризма) Организацията за икономическо сътрудничество и развитие
препоръчва въвеждането на разширена класификация на услугите в
платежния баланс /OECD (2000c)/, приета от ООН през 2002 г. в
“Ръководство по статистика на международната търговия с услуги” /UN
(2002)/. В нея се отделят като самостоятелни статии на платежния баланс

115
всички видове транспорт /UN (2002, §§3.53-3.76)/, а при туристическото
потребление се създава алтернативно структуриране – диференцирано
отчитане на потребяваните от посетителите стоки, услуги по настаняване и
изхранване и други разходи /UN (2002, §§3.77-3.86)/, което според нас
разширява възможностите на статистиката на туризма и позволява по-
точно отчитане на влиянието на туризма върху платежния баланс.
Туризмът често бива възприеман като източник на евтина валута,
т.е. разходите за придобиване на единица валута са по-ниски от средния
валутен курс на спот пазара за периода, за който е съставен платежния
баланс. В аналитична форма това означава, че ако TRUSD са съвкупните
приходи от международен туризъм на страната в USD, а ТСBGN са разхо-
дите за обслужване на чуждестранните посетители в лева, то себестой-
ността на един USD, придобит чрез туризма за даден период tBGN/USD е по-
ниска от средния пазарен валутен курс на спот пазара SBGN/USD за същия
период, или:
TCBGN
(3.1.) tBGN / USD   S BGN / USD
TRUSD

ТСBGN включват: (а) разходи в лева за производство и предоставяне

 и (б) разходи
на чуждестранни посетители на местни стоки и услуги TCBGN
в лева по внос на стоки и услуги за задоволяване потребностите на
 , които са равни на произведението
чуждестранните посетители TCBGN
между вноса във валута МUSD и валутния курс SBGN/USD . По този начин:
  M USD.S BGN / USD
TCBGN
(3.2.) t BGN / USD 
TRUSD

Нетният приход от чуждестранните посетители, който остава в

националната икономика NYBGN е:
(3.3.) NYBGN  TRBGN  MUSD.S BGN / USD , откъдето

(3.4.) MUSD.S BGN / USD  TRBGN  NYBGN . Следователно:

  TRBGN  NYBGN
TCBGN
(3.5.) t BGN / USD  .
TRUSD

116
 Ясно се вижда обратнопропорционалната връзка между цената за
придобиване на единица валута tBGN/USD и нетния приход от чужде-
странните посетители NYBGN, както и обстоятелството, че tBGN/USD зависи и
платежния баланс (TRUSD и NYBGN). Това е очевидно още в уравнение (3.2.),
от което може да се изведе правата връзка между tBGN/USD и MUSD, но
чистата сума, която остава в държавата е именно NYBGN. Носителите на
туристическата политика би следвало да обръщат по-голямо внимание на
нетния приход от входящото туристическо потребление, а не на абсолют-
ните приходи от него, защото, както е посочено по-горе, той илюстрира
по-точно влиянието на туризма върху платежния баланс /вж. също Dwyer
& Forsyth (1993, стр. 753-754), Omotayo Brown (1998, стр. 238-240)/.

3.2. Влияние на туризма върху заетостта и доходите на работната

сила
Най-важното макроикономическо въздействие на туризма е върху
заетостта и доходите, понеже, първо, засяга непосредствено благосъстоя-
нието на населението, и, второ, дефинира обхвата на третия субект на
макроикономическите въздействия на туризма – заетите в туризма лица.
Ето защо, стимулирането на заетостта чрез туризма и измерването на
създадените от отрасъла заетост и доходи са обект на изследване от
значителен брой автори /Allin & Heerschap (1998), Cukier-Snow & Wall
(1993), Daniels, Norman, Henry (2004), Escapa (1996), Jensen (1998), Leiper
(1999), Szivas & Riley (1999)/, представители на бизнеса /HLG (1998)/,
международни организации /European Commission (1997), Eurostat (2002),
OECD (2000), WTTC (2001a, 2001b, 2002a, 2002b, 2002c, 2002d, 2002k)/.
Голям е интересът и към правното им регулиране от страна на държавни и
наддържавни институции /European Commission (1999)/.
Измерването на генерираните от туризма заетост и доходи може да
изхожда от позициите на туристическото търсене или предлагане.
Прилагането на подход, изхождащ от позициите на туристическото

117
търсене означава, че към създадената от туризма заетост и доходи се
причисляват само тези, които са непосредствено следствие от разходите на
посетителите. В този смисъл ще се измери единствено прекия ефект на
туризма върху заетостта и доходите. При това оценката ще бъде чисто
количествена без да може да се определи качеството на създадените
работни места, което е втория елемент на измерването на МИВТ. Затова
при измерването на въздействието на туризма върху заетостта и доходите
изхождаме от позициите на туристическото предлагане /вж. също OECD
(2000, стр. 19-20)/. Тогава преките, косвени и предизвикани ефекти могат
да бъдат анализирани в цялост както в количествено, така и в качествено
отношение.
Прилагането на подход, изхождащ от позициите на туристическото
предлагане поставя пред измерването нов проблем – дали заетостта и
доходите, породени от туризма да се измерват от гледна точка на
класификацията на професиите или на класификацията на стопанските
дейности. При първия случай, всички лица, които заемат еднаква
длъжност се групират заедно, независимо в кой отрасъл са заети, а във
втория – всички лица, които работят в даден отрасъл, независимо каква
длъжност заемат. Оптималният вариант е да се обединят двете
възможности, но трудности, свързани със сравнимостта на количеството и
качеството на труда, полаган от лица с еднаква длъжност, но в различни
отрасли (например: управител, маркетинг-специалист), със събирането на
необходимата статистическа информация и съпоставимостта с данните
предоставяни от Сателитната сметка, предполагат заетостта и доходите
породени от туризма да се измерват от гледна точка на класификацията
на стопанските дейности /вж. също Bar-On & Cooper (1998, стр. 4-9)/.
Заетостта може да бъде дефинирана количествено чрез следните
показатели: брой работни места, брой заети работни места, брой заети
лица, работни часове и заети работни места, приравнени към пълен
работен ден. Броят работни места са работните позиции, създадени от

118
предприятията. Част от тях са свободни работни места, а други са заети.
Общият брой на последните дава показателя брой заети работни места.
Всяко заето лице може да бъде самонаето, ако (съ)притежава неакционер-
ната фирма, в която работи, или наето, ако не притежава предприятието и
работи срещу заплата. Общият брой наети и самонаети лица в даден
момент дава показателя брой заети лица. Усреднен за определен период
от време показателят брой заети лица служи за изчисляването на
средносписъчен брой заети лица. Част от заетите лица заемат повече от
едно работно място – те могат да работят на пълен работен ден в дадена
фирма и на непълен в същата и/или друга(и). Макар и рядко е възможна и
обратната ситуация – няколко души заемат едно работно място, като
работят на непълен работен ден31. Следователно, броят на работните места
е различен от броя на заетите работни места и броя на заетите лица.
При измерване на създадената от туризма заетост трябва да се има
предвид, че разходите на посетителите за туристическо потребление
предизвикват най-голяма необходимост от разкриване на работни места
и наемане на работници и служители в характерните за туризма
дейности, обслужващи непосредствено посетителите. При свързаните с
и неспецифичните за туризма дейности обслужването на посетителите
и/или на първичните туристически предприятия се извършва от лица, заети
във фирми, които произвеждат и/или предлагат стоки/услуги, потребявани
основно от непосетители (резиденти или нерезиденти, които не могат да
бъдат квалифицирани като посетители – например: в сферата на търго-
вията на дребно, износа на стоки и др.). Следователно, при тези дейности е
много по-вероятно работното място да бъде открито и без разходите на
посетителите, а последните да бъдат обслужвани от вече (само)наето лице.
Поради това, за да се постигне съпоставимост между показателите за
количествено измерване на създадената от туризма заетост в отделните

31
Международно сравнение на дефинициите и броя на заетите на непълен работен ден в страните от
ОИСР за периода 1973-1996 г. представят Льометр, Мариана и ван Бастелер /Lemaitre, Marianna, van
Bastelaer (1997)/
119
отрасли и за да се отчетат пълните и непълните работни дни е необходимо
посочените показатели да бъдат превърнати в една обща мерна единица –
работни часове, която отразява обема на работата. Различават се:
Нормален/обичаен брой работни часове – работни часове,
фиксирани от или във връзка със законодателството на съответната страна,
колективни споразумения със синдикатите на отраслово или фирмено
равнище. При липса на правно регламентиране се вземат предвид
работните часове за последните четири седмици или друг период, чрез
който да се определи продължителността на типичната работна седмица,
особено за самонаетите лица;
Действително отработени часове – общият брой работни часове,
отработени през даден отчетен период, включващи работни часове при
нормална работа, в допълнително (извън)работно време, обучение, почив-
ка и бездействие на работното място (поради липса на материали, повреда
и др.), но изключващи времето, изразходвано за обяд, ежедневно отиване
до и от работното място, платен годишен отпуск, празнични дни, платен
отпуск по болнични, стачки;
Платени работни часове – действително отработени часове плюс
заплатените, но неотработени часове, като платен годишен отпуск, праз-
нични дни, платен отпуск по болнични /OECD (2000, стр. 31)/.
Когато общият брой действително отработени часове се раздели на
средния годишен брой работни часове при пълен работен ден (определен
като произведение от нормалния брой работни часове на седмица и броя на
работните седмици в годината), се получава общия брой на заети работни
места, приравнени към пълен работен ден (full-time job equivalents)32 –
най-точният показател за количествено измерване на създадената от
туризма заетост, понеже се отчитат всички, посочени по-горе съображения
и се позволяват междуотраслови сравнения. Те не са реални, а условни

32
Алтернативно показателят може да се обозначи и като заетост на наетите лица при пълен работен
ден – вж. Радилов (2001, стр. 276)
120
работни места, използвани за статистически цели и величината им може да
бъде по-висока или по-ниска от броя на заетите лица /Leiper (1999)/. На
практика, ако се използва показателя брой заети лица не може да се каже
дали даденото лице би било заето, ако липсват разходите на посетителите
или дали ще бъдат назначени допълнителни служители при тяхното
увеличение. За разлика, промяната в броя на заетите работни места, при-
равнени към пълен работен ден при промяна на разходите за туристическо
потребление може да се изчисли, но не и как тя ще се разпредели между
променен брой заети лица и променена продължителност на работния ден
на същите тези заети лица. Последното е обект на решение на отделните
фирми на микро равнище – при спад в потреблението на посетителите част
от реалните работни места се закриват, но друга част се запазват, въпреки,
че е възможно да бъдат намалени работните часове и/или работните
заплати /Archer (1995, стр. 927)/. Следователно, намалението или увели-
чението на броя на заетите работни места, приравнени към пълен работен
ден, отчитащи действително отработените часове, е по-голямо откол-
кото съкращаването или увеличаването на реалните работни места.
При изследване влиянието на туризма върху заетостта показателите
за количествено измерване могат да се използват комбинирано. Прекият
ефект ( E1N ) от потреблението на посетителите е равен на броя на заетите
лица или броя на заетите работни места, приравнени към пълен работен
ден в характерните за туризма дейности. Може да се измери с помощта
на методите Описание и вторични данни за туристическите предприятия
или Сателитната сметка на туризма /вж. Cukier-Snow & Wall (1993, стр.
197), Smeral (1998, стр. 35)/.
Косвеният ( E2N ) и предизвикан ефект ( E3N ), интерпретирани като
допълнителната заетост, формирана от разходите на първичните
туристически предприятия и на заетите в тях лица, могат да се измерват
единствено в брой на заети работни места, приравнени към пълен работен
ден. Оптимални методи за измерването им са:
121
 Ако изследователят се интересува само от съвкупния мулти-
пликационен ефект на туризма или отделни характерни за туризма
дейности – мултипликатори, междуотраслов баланс, Сателитна сметка на
туризма или базирани на нея симулационни модели /вж. Archer (1995, стр.
925-927), Archer & Fletcher (1996, стр. 42-44), Frechtling & Horvath (1999,
стр. 328-330), WTTC (2001a, 2001b, 2002a, 2002b, 2002c, 2002d, 2002k)/.
Ако се цели получаването на диференцирана информация за
породената от туризма (t) заетост по отрасли (i) на икономика EitN –
Описание и вторични данни за туристическите предприятия или между-
отраслов баланс – /вж. Воденска (2000, стр. 161), Borden, Fletcher, Harris
(1996, стр. 78), Walpole & Goodwin (2000, стр. 567-568)/.
Съвкупният мултипликционен ефект ( E N ) на туризма върху заетост-
та (общият брой създадени от туризма заети работни места, приравнени
към пълен работен ден) се задава посредством равенството:
E N  E1N  E2N  E3N

В диференциална форма прирастът на заетостта е:

(3.6.) dE N  dE1N  dE2N  dE3N
Мултипликаторът на заетостта представлява съотношението
между допълнителната заетост ( dE N ) и разходите на туристите (dct):
dE N
(3.7.) M ( E N ) 
dct

За неговото извеждане е необходимо да се определят частните

мултипликатори на породената от туризма заетост в отделните отрасли:
dEitN
(3.8.) M ( EitN )  ,
dct

където: dEitN – прираст на заетостта в i-тия отрасъл.

За да се измери dEitN , общият брой заети в него Ni се представя
посредством равенството:
1
(3.9.) Ni  vi .Yi  .Yi ,
Yi

122
където: Ni – общ брой заети работни места, приравнени към пълен работен
ден в i-тия отрасъл; vi – необходимият брой заети работни места,
приравнени към пълен работен ден, за реализирането на единица
продукция от i-тия отрасъл; Yi – средна стойност на продажбите на едно
заето работно място, приравнено към пълен работен ден, в i-тия отрасъл.
При постоянна производителност на труда (фиксирани vi и Yi ) след
диференциране и заместване на (П.2.6.7) от Приложение 2.6. получаваме:
 a 
(3.10.) dNi  vi .dYi  vi .ait .dct   it .dct .
 Yi 

Множителите пред dct представляват частния мултипликатор на

създадената от туризма заетост в i-тия отрасъл.
Сумираме (3.10.) по i и намираме изменението в общия брой работни
места в икономиката, породено от промените в туристическото
потребление:
n n
 n
  n
a 
(3.11.) dE N   dEitN   dNi    vi .ait .dct    it .dct ,
i 1 i 1  i 1  i 1 Y  i 

Оттук непосредствено следва:

n n
ait
(3.12.) M ( E N )   vi .ait   .
i 1 i 1 Yi

Величината на мултипликатора от (3.12.) отразява прекия и косвен

ефект от промените в туристическото потребление върху заетостта в
икономиката като цяло. За измерването на предизвикания ефект е нужно
потреблението на заетите в туризма лица да бъде отделено в самостоятелен
стълб към матрицата на технологичните коефициенти. Поради ограниче-
ния от информационен характер, в настоящата разработка предизвиканият
ефект не се разглежда.
Понеже се получава изключително малко число при dct=1 е удобно
dE N и dEitN да се изчисляват в брой нови заети работни места, приравнени

към пълен работен ден, при нарастване на туристическите разходи с 1 млн.

от съответна парична единица или в друг подходящ мащаб.

123
 Общият брой заети работни места, приравнени към пълен работен
ден, които туризмът създава в i-тия отрасъл през дадена година се задава
чрез формулата:
Yt
(3.13.) Ei N  vi .ait .ct  vi .ait . .
att

Първите два множителя на (3.13.) vi .ait представляват частния

мултипликатор на създадената от туризма заетост в i-тия отрасъл.
Yt
Съотношението между общия обем продажби в туризма Yt и
att

мултипликатора на пълните разходи в туризма att отразява прекия ефект на

туризма върху приходите от продажби на туристическите предприятия ct.
Сумирайки (3.13.) по i получаваме общата заетост в икономиката,
създадена от потреблението на посетителите през дадената година.
Алтернативен подход при представяне на мултипликатора на
заетостта прилага Росен Розенов /Rozenov (1998, стр. 21)/. Той разглежда
общия мултипликатор на заетостта като:
n

 v .a i ij
(3.14.) M ( E )  N i 1
.
v j .ajj
j

n
Числителят  v .a
i 1
i ij на (3.14.) изразява прекия и косвен ефект на j-тия

отрасъл върху заетостта в икономиката, а знаменателят v j .ajj – прекия и

косвен ефект върху заетостта в j-тия отрасъл. Следователно, представеният

от Розенов мултипликатор е по същество съотношение между
макроикономическото и микроикономическото въздействие на j-тия
отрасъл върху заетостта. За да може чрез формула (3.14.) да се измерва
мултипликационния ефект от потреблението в j-тия отрасъл, по наше
мнение, в знаменателя v j .ajj трябва да се замени с коефициента vj – необхо-

димият брой заети работни места, приравнени към пълен работен ден, за
реализирането на единица продукция от j-тия отрасъл. По този начин
знаменателят ще отразява прекия ефект от потреблението в j-тия отрасъл
124
върху заетостта в него, а полученият мултипликатор ще бъде от I вид (вж.
Глава Втора). По отношение на туризма предлагаме той да има вида:
n

 v .a i it
(3.15.). M ( E ) 
t
N i 1
.
vt

При качествената икономическа оценка на породената от туризма

заетост следва да се отчетат характеристиките на създадените реални
работни места и значението им за благосъстоянието на населението. Най-
важната особеност на заетостта в туризма е нейният сезонен характер, в
следствие динамиката на туристическото търсене през отделните периоди
на годината. Поради това, заетостта (измерена като средносписъчен брой
заети лица) във фирмите в отрасъла пулсира със сезонен ритъм. Тя е най-
висока по време на активния сезон, а най-ниска извън сезона, като колкото
по-ясно изразени са сезонните колебания в броя на туристите и приходите
от продажби, толкова по-голям е делът на временно наетия персонал.
Също така в развитите страни се създават голям брой нискоквалифи-
цирани работни места за извършване на трудоемка работа, неизискващи
специфична подготовка, които предполагат по-ниско заплащане и социален
статус на заетите лица, но поставят ниски бариери за навлизане в
отрасъла (от гледна точка на стаж, пол, образование). Затова туризмът е
привлекателен отрасъл за заетост на студенти и ученици по време на
ваканциите, с което се постига и положителен социален ефект, свързан с
финансовото подпомагане и първоначален старт на трудовата кариера
на младежите. В развиващите се държави заетостта в туризма понякога е
основен начин да се преодолее бедността /например в Южна Африка,
Гамбия, Непал, Еквадор – WTO (2002b)/ и за излизане на жените на тру-
довия пазар /Poirier (1995, стр. 165)/. Напредването на научно-техническия
прогрес и изискването за повишаване качеството на обслужване намаляват
дела на нискоквалифицирания труд в туризма. В развитите икономики той
се извършва предимно от гастарбайтери, което има своите положителни

125
ефекти /вж. по-подробно Allin & Heerschap (1998, стр. 13), също и §4.1. от
настоящата дисертация/.
Следва да се отчита и трансферът на работници и служители
между отделните отрасли на стопанството. В условията на икономическа
криза и преход към пазарна икономика ниските бариери за започване на
работа в туризма позволяват смекчаване на резкия спад в заетостта, пре-
дизвикан от намаленото производство в промишлеността и селското сто-
панство. Разбира се, ефектът от трансфера е положителен, ако работната
сила, която се насочва към туризма е останала без работа в другите отрас-
ли или производителността на труда на новосъздадените реални работни
места в туризма е по-висока от работните места, заемани досега в другите
отрасли от пренасочилите се към туризма работници и служители /Szivas
& Riley (1999, стр. 751)/. В противен случай е налице нерационална
заетост.
Допълнително като индикатори за качеството на създадената от
туризма заетост трябва да се отчитат равеството между половите, здраво-
словни и безопасни условия на труд, гъвкавост и сигурност на работното
място, организация на работното време и баланс между трудовия и семей-
ния живот, социален диалог и право на сдружаване на заетите в туризма
лица /вж. по-подробно Александрова (2002)/.
Доходите, генерирани от туризма, са функция на заетостта. Те са
възнаграждение за вложен труд и собственост върху средства за производ-
ство. Тяхната величина определя покупателната способност на заетите в
туризма лица и възможностите за разгръщане на предизвиканите ефекти от
развитието на туризма.
В съдържателно отношение доходите включват следните елементи
/OECD (2000a, стр. 48-49)/:
Доходи за наетите лица:
○ Трудово възнаграждение – плащания в парична форма или в
натура по заплатените работни часове за вложен труд;

126
 ○ Добавки за: редовни/извънредни премии, комисионни върху
оборота, за вредни условия на труд, безплатна храна, транспорт до/от
работното място, инсентив пътувания, жилище;
○ Социални осигуровки за сметка на работодателя – плащания в
парична форма или в натура в допълнение към трудовото възнаграждение
и добавките за покриване на разходи, свързани с незаетост, поради
временна/постоянна нетрудоспособност или безработица: вноски за обще-
ствено осигуряване, защита при безработица, медицински осигуровки;
Смесен доход – доходи за самонаетите лица в неакционерни
дружества включващо възнаграждение за собственост върху капитала
(доход от собственост) и предприемачество.
Брутен опериращ излишък – сумата от амортизациите, задържа-
ните доходи (нераздадена като дивидент печалба), нетни доходи от соб-
ственост (лихви, ренти, дивиденти), нетни текущи трансфери (доходи от
застраховки, различни от застраховка “Живот”, данъци върху доходите и
капиталовите печалби, дарения), преоценени материални запаси, провизии
по несъбираеми вземания.
Сумата от елементите на доходите плюс нетните други данъци (раз-
лични от данъците върху доходите) дава величината на брутната добавена
стойност /UN (2000, стр. 48-Table 1.9(d).)/.
От позициите на качествената оценка на въздействията, елементите
на доходите следва да се разглеждат като нетни величини, изключващи
данъците върху доходите, които са за сметка на получателя на дохода, тъй
като те определят покупателната способност и благосъстоянието на полу-
чателите им. Същевременно брутните доходи са основа за изчисляване на
приходите на държавата и общините и се считат за разход на туристи-
ческата фирма. Ето защо при измерване на въздействието на туризма върху
доходите и двете концепции за доходите (брутни и нетни) трябва да бъдат
обект на изследване. В Системата на националните сметки под нетни
доходи се разбират доходите след приспадане на амортизациите, а не на

127
данъците. При измерването на влиянието на туризма върху доходите,
обаче, ще изхождаме от позициите на третирането на доходите от страна
на данъчното облагане.
Количествената оценка на влиянието на туризма върху доходите
обхваща измерването на величините на доходите по елементи. За целта се
използват подаваните от туристическите предприятия счетоводни отчети в
данъчните служби и справки в териториалните поделения на статисти-
ческия институт при прилагането на същите методи и условия, както при
измерване на заетостта, като данните се адаптират за нуждите на нацио-
налното счетоводство /UN (2000, стр. 22-51)/.
Преките доходи, генерирани от потреблението на посетителите ( E1I )
са равни на величината на доходите на наетите лица, смесения доход и
брутния опериращ излишък на първичните туристически предприятия и
заетите в тях лица. Следвайки формула (2.17.) те са равни на:
(3.16.) E1I  bt.dct
Паричните потоци, които ги дефинират са посочени в Приложение
3.3.а/ и включват:
Приходите на туристическите предприятия Б1;
Разходите на туристическите фирми за работна сила Ж1, които се
трансформират в доходи на домакинствата от заетост в туризма З1 (за
наети или самонаети лица) и на гастарбайтерите И1;
Разходите на туристическите фирми за покупка на стоки и услуги
на продуктовите пазари В1 и на производствени фактори (различни от
труд) на факторните пазари – част от В2.
Данъците върху доходите, платени от туристическите фирми –
част от Д1 и Е1.
В Приложение 3.3.б/ самостоятелно са показани паричните потоци
свързани с дивидентите.
Косвените ( E2I ) и предизвикани доходи ( E3I ) са последица от
разходите на туристическите фирми за междинно потребление и заетите в
128
тях лица за крайно потребление, съответно. Съгласно формула (2.18.)
косвеният ефект е:
(3.17.) E2I  (M (b j )  bt).dct

По изложени в Глава Втора съображения изчисляването на предиз-

викания ефект понастоящем е изключително затруднено.
Паричните потоци, които ги определят съвпадат с паричните потоци,
вземани под внимание при измерване на косвените и предизвикани ефекти
от туристическите мултипликатори и междуотрасловият баланс (Приложе-
ния 2.5.б/ и в/). Паричните потоци В1 и В2 са връзката между преките и
косвени ефекти, а З1 – между преките и предизвикани ефекти.
Съвкупният мултипликационен ефект е сбора от преките, косвени и
предизвикани доходи, създадени от туризма:
(3.18.) E I  E1I  E2I  E3I
Прирастът на доходите при промяна на потреблението на
посетителите е: (3.19.) dE I  dE1I  dE2I  dE3I , а съответстващият доходен
dE I
мултипликатор: (3.20.) M( E I )= .
dct

Както и при заетостта, влиянието на туризма върху доходите може

да бъде диференцирано по отрасли с частен мултипликатор върху
доходите в i-тия отрасъл EitI , създадени от туризма:
dE Ij db j
(3.21.) M( E )= I
it   M (b j )
dct dct

Обвързването между създадените от туризма заетост и доходи на

работната сила може да се осъществи посредством Таблица 11. В нея се
обобщават резултатите от измерването с помощта на Сателитната сметка
на създадените от туризма доходи и заетост диференцирано по отделни
характерни за и свързани с туризма дейности, както и по статус на заетите
лица – самонаети или наети. От нея могат да се изведат и допълнителни
показатели за оценка на заетостта и доходите, генерирани от туризма
(общо и по отделни характерни и свързани с туризма дейности):
129
  Съотношение между наети и самонаети лица;
 Съотношение между наетите лица на пълен и непълен работен
ден;
 Съотношение между отработените часове в извънработно време и
нормалния брой работни часове;
 Брутна работна заплата/компенсации на наетите лица на един
действително отработен час.
Таблица 11
Създадени от туризма заетост и доходи
Туристически Самонаети
Наети лица
дейности лица

работни места, приравнени към пълен

Заети Средногодишен Бутен

Дял на туризма в създадените заети

Заети работни места, приравнени

работни брой действи- годишен

Заети работни места, приравнени

места телно отрабо- доход
тени часове

Нормален брой работни

Брутна работна заплата

към пълен работен ден

към пълен работен ден

Непълен работен ден

Извън работно време

Брутен смесен доход
Заети работни места

Пълен работен ден

Компенсации

работен ден
часове
Общо

Характерни за туризма
дейности
Свързани с туризма
дейности
Общо
Източник: OECD (2000) – “Measuring the role of tourism in OECD economies: OECD
Manual on Tourism Satellite Accounts and Еmployment: Part II Employment Module”, Paris,
стр. 75

За характеризиране влиянието на туризма върху заетостта и доходи-

те на работната сила допълнително могат да се изчислят и следните
показатели:
Структура на създадените доходи по елементи и ефекти;
Средна брутна/нетна работна заплата в първичните туристически
предприятия;
Среден брутен/нетен доход на едно лице в първичните
туристически предприятия;

130
 Среден брутен/нетен косвен/предизвикан доход на едно
приравнено към пълен работен ден заето работно място в нехарактерните
за туризма дейности.
Качествената оценка на създадените от туризма доходи включва
начина на възприемането им от населението и заетите в туризма лица. В
развиващите се страни туризмът позволява за няколко месеца работа по
време на главния туристически сезон да се осигурят средствата за
издръжка на живота през цялата година, поради което работните места в
отрасъла се разглеждат като престижни и високодоходни /вж. Cukier-Snow
& Wall (1993, стр. 197)/. Също така, туризмът е източник на доходи за
студенти и ученици, работещи през ваканциите, както и за пенсионери и
домакини. Затова отрасълът се разглежда като панацея за икономическите
проблеми на страната и двигател на икономическия растеж.
В развитите икономики ситуацията е противоположна. Поради нема-
териалния характер на туристическите услуги и наемането на значителен
брой човешки ресурси, разходите за труд заемат висок дял в себестой-
ността на продукта. За ограничаването им се наемат гастарбайтери, а
общото равнище на заплащането е по-ниско от средното за страната
/отчасти последното важи и за икономиките в преход – вж. Szivas & Riley
(1999, стр. 755)/. Това създава отрицателен имидж на туризма. Според
Крис Райън /Райън (1996, стр. 98-99)/ проблемът с ниското заплащане в
туризма е отражение на слабата производителност на труда и малката
добавена стойност. Темата е дискусионна поради две причини:
Добавената стойност включва разходите за труд, поради което
малката добавена стойност се явява следствие от, а не причина за ниските
разходи за труд;
В отделните отрасли се използват твърде специфични показатели за
оценка на производителността на труда, които са несъпоставими –
нощувки на едно лице от средносписъчния брой заети лица, брой обслуже-
ни клиенти за даден период от време, приходи от продажби на едно заето

131
лице и др. Дори и да се използват трудови показатели (приходи за един
човекочас) също липсва сравнимост, тъй като трудът в туризма и другите
отрасли, както и в отделните туристически дейности е с различни характер,
съдържание, интензивност. Най-добра оценка дават стойностните показа-
тели и то в динамичен аспект – темповете им на прираст и растеж. Освен
това, връзката между производителността на труда и работните заплати е
не в абсолютни, а в относителни величини – растежът на заплатите следва
растежа на производителността. Не трябва да се забравя и възможна обрат-
на връзка – ниската производителност да е резултат от ниските заплати.
Основната причина за по-ниските доходи на заетите в туризма в
развитите страни отколкото средните в икономиката според нас е силната
ценова еластичност на туристическото търсене, задържаща нараства-
нето на цените, а оттам и на разходите за труд. Изобилието от предлагане
на човешки ресурси (нискоквалифицирани и непретенциозни гастар-
байтери и имигранти) допълнително ограничава растежа на доходите на
заетите в туризма лица.

3.3. Влияние на туризма върху приходите от данъци, такси и

осигуровки в държавния и местните бюджети
Вероятно най-деликатното и противоречиво макроикономическо въз-
действие на туризма е върху данъчните приходи в бюджетите на държава-
та и местните власти33. Причината се крие в противоположните позиции,
които макроикономическите субекти заемат при възприемане на въздей-
ствието:
Държавата и местните власти възприемат данъците и таксите в
туризма като източник на приходи в бюджетите им, които се разходват
според потребностите на обществото. Облагането на туризма е полити-
чески изгодно, понеже данъчната тежест се прехвърля върху посетителите,
които не са местни жители (а следователно и гласоподаватели) и се счита,

33
Не се разглеждат приходите от собственост на публичните власти върху туристически предприятия
(дивидентни плащания), доколкото те се отнасят към влиянието на туризма върху доходите – б.а.
132
че имат високи доходи, които им позволяват по-лесно да заплащат
дължимите налози /WTTC (2002i, §2.1; §2.4.)/. В този смисъл данъчните и
неданъчни вноски на туристическите предприятия в държавния и
общински бюджети се разглеждат като икономическа полза, която следва
да бъде максимизирана чрез: (а) разширяване на данъчната основа, (б) по-
високи ставки на съществуващи данъци и такси, (в) въвеждане на нови
данъци и такси, (г) подобряване събираемостта на налозите.
Туристическите фирми и заетите в тях лица възприемат данъците
като изземване на част от спечелените от тях приходи, доходи и
имущество. Те ги считат за икономическа загуба, поради което се стремят
да я минимизират като: (а) укриват приходи, доходи и имущество, (б)
лобират пред органите на власт и управление да намалят данъците и такси-
те, и/или събраните приходи в бюджетите да се използват за развитие на
туризма – строителство и поддържане на (туристическа) инфраструктура,
реклама на дестинацията и други.
Единствените, които не участват в спора, но които в крайна сметка
понасят съществена част от данъчната тежест са посетителите. Те обаче
изразяват мнението си чрез покупката на туристически услуги и стоки –
данъците и таксите повишават цените им и туристическото потребление
спада.
Квалифицирането на приходите в държавния и общински бюджети
от облагане на туризма като макроикономическа полза е следствие от
равнището на анализ. Данъчното облагане и таксите намаляват приходите,
доходите и имуществото на конкретни субекти на микро ниво, но на макро
равнище те водят до преразпределение на вече формирани приходи,
доходи и имущество съобразно потребностите на обществото като цяло
(поне по дефиниция), а интересите на обществото са водещ критерий при
определянето на дадено въздействие като макроикономическа полза. Също
така, Гоорочурн и Синклер доказват, че едно умерено данъчно облагане на
туристическото потребление на посетителите и на производството на

133
туристически услуги и стоки дори повишава общото благосъстояние на
обществото34 /Gooroochurn & Sinclair (2003)/.
Количественият анализ на въздействието на туризма върху прихо-
дите на държавата и местните власти обхваща определянето на общата
сума и елементите на породените от отрасъла приходи в бюджетите им,
изразяващи се в парични потоци Д и Е посочени в Приложение 3.4.
Парични потоци Д (Д1, Д´1, Д´´1, Д2, Д3 и Д4) отразяват приходите на
държавата, а потоци Е (Е1, Е´1, Е´´1, Е2, Е3 и Е4) – на местните власти.
Парични потоци Д5 и Д6 отразяват разходите на посетителите и туристи-
ческите фирми резиденти за данъци и такси при пътувания в чужбина.
Следва да се отбележи, че паричните потоци изхождат от вносителите на
данъците, таксите и осигуровките (лицата, които са задължени да внесат
налога в съответния бюджет), а не от платците им (лицата, които понасят
крайната тежест на данъка/таксата), понеже държавата и местните власти
имат взаимоотношения с вносителите, а не с платците на налозите.
В световната данъчна практика се срещат различни видове данъци,
такси и осигуровки заплащани от субектите на МИВТ, обобщени в
Приложение 3.5.35 Някои от тях са общи и се заплащат от всички стопански
субекти независимо от предмета им на дейност; друга част са специфични
и се прилагат единствено в туризма:
 Такси – представляват парично плащане в полза на държавния
или местните бюджети, в основата на което лежи извършването на дадена
услуга или операция от страна на публичните власти /Адамов и други
(1995, стр. 89)/. Таксите в туризма можем да разделим на:

34
При ставка на данък върху хотелиерските услуги до 30% от данъчната основа (нетната цена на
хотелиерската услуга). Максимално увеличение на благосъстоянието на местното население, в сравнение
със ситуация без облагане на потреблението и производството на хотелиерски услуги, се постига при
данъчна ставка от 15% /Gooroochurn & Sinclair (2003, стр. 29 – Figure 4.)/ – б.а.
35
Посочените в Приложение 3.5. данъци, такси и осигурителни плащания са систематизирани от автора
на дисертацията въз основа на действащото българско данъчно законодателство към 30.09.2004,
теоретични публикации /Адамов и други (1995), Стоянов (2000), Gooroochurn & Sinclair (2003)/,
емпирични изследвания на данъчната практика в туризма в отделни държави /Durbarry & Sinclair (2002),
CTC (1998), WTO (1998), WTTC (2002i)/ или на общото данъчно законодателство, имащо отношение и
към туризма /Bronchi (2001), Bronchi & Burns (2000), Bronchi & Gomes-Santos (2001), Dalsgaard (2001),
Joumard (2001), Lenain & Bartoszuk (2000), OECD (2001a, 2001b, 2001c, 2001d, 2001e, 2001f)/ – б.а.
134
 – Такси върху туристическото потребление – пътни такси; летищ-
ни такси; визи; туристическа (курортна) такса върху нощувките в заведе-
ния за настаняване и други. Размерът на посочените такси може да е извес-
тен на посетителите (пътни и летищни такси, визи) или не (такси върху
входни билети), но се заплащат от тях. Вносител в бюджетите на органите
на власт и управление в повечето случаи са туристическите фирми, които
включват размера на таксите в цените на туристическите услуги и стоки.
– Такси върху производството на туристически продукти: конце-
сионни такси за ползване на минерални извори, плажна ивица; лицензион-
ни, летищни36, екологични, административни и други такси. Платци и вно-
сители в бюджетите са предприятията, създаващи туристическия продукт.
 Данъци – В контекста на макроикономическите въздействия на
туризма данъкът представлява едностранно, задължително, безвъзмезно и
принудително плащане от страна на субектите на МИВТ в полза на
държавата и местните власти. Различават се:
– Косвени данъци върху потреблението на туристически услуги и
стоки – ДДС, акцизи, мита, данъци върху горивата и др. Изчисляват се
като абсолютна сума и/или процент от облагаемата стойност на продукта и
се включват в цената. По този начин краен платец са потребителите.
– Преки подоходни данъци – данъци върху печалбата, доходите,
дивидентите, патентни данъци и др. Платци са получателите на доходите, а
вносители – туристическите фирми и физическите лица.
– Имуществени данъци – данъци върху земята, недвижимото иму-
щество и придобиването на такова, върху транспортните средства. Платци
и вносители на имуществените данъци са притежателите на имуществото.
 Вноски за задължително обществено осигуряване за сметка на
работодателя и осигуреното лице. При настъпване на осигурителното

36
Когато летищните такси се заплащат от посетителите за правото да ползват летището (такси за кацане
и излитане на пътник), те се третират като такси върху потреблението. Когато се заплащат от
авиокомпаниите за излитане, кацане и престой на самолет, летищните такси се определят като такси
върху производството.
135
събитие (пенсиониране, заболяване, майчинство, безработица) на осигуре-
ното лице се заплащат определени суми от осигурителния фонд.
При количествения анализ на влиянието на туризма върху приходите
на държавата и местните власти следва да се проследят паричните потоци,
изхождащи от вносителите на налозите и насочени към съответните им
получатели. Понеже вносители на налозите са и трите субекта на МИВТ
(посетители, туристически предприятия и заети в туризма лица), а всеки от
тях внася различни налози, то за получаване на количествена оценка на
величината на налозите е необходимо да се приложат методи, позволяващи
получаването на диференцирана информация. Поради това общите
мултипликатори са неприложими. Оптималните методи зависят от вида на
създадените ефекти според субекта им.
Прекият ефект върху приходите от данъци и такси е непосредстве-
но следствие от потреблението на посетителите. Тук се отнасят косвените
данъци и таксите върху туристическото потребление посочени в групите
А.І. и Б.І. в Приложение 3.5. Платци са посетителите – те ги понасят пряко
(заплащат отделно) при таксите (пътни, летищни, визови и др.) или
непряко, като биват калкулирани в цените на крайните продукти, както е
при косвените данъци. Вносителите са посетителите (визи [паричен поток
Д´1], входни такси за МПС [паричен поток Е´1]) или туристическите
предприятия (косвените данъци [част от паричен поток Д1]), което е свър-
зано с изходящи, от посочените субекти, парични потоци. Оттук следва, че
за точното измерване на прекия ефект на туризма върху приходите на
държавния и местните бюджети трябва да се прилагат методите:
- Анализ на разходите на посетителите – за непосредствено внесе-
ните от посетителите такси – визи, входни такси за МПС;
- Описание и вторични данни за туристическите предприятия – за
внесените от туристическите фирми косвени данъци и някои такси – тури-
стическа, за кацане на и излитане от летище, пътна, върху входни билети и
т.н.

136
 - Баланс на междуотрасловите връзки – за данъците върху
продуктите. Прекият ефект върху тях се получава чрез формулата:
(3.22.) E1T  tt.dct
Косвеният ефект включва данъците и таксите върху производството
на туристически продукти и свързаното с него междинно потребление на
туристическите предприятия. Тук се отнасят групи А.ІІ, Б.ІІІ., Б.ІV., статии
1, 2, 4 и 7 от Б.ІІ. от Приложение 3.5., както и косвените данъци върху
междинното потребление на туристическите фирми. Те дефинират парич-
ни потоци Д1 и Е1, изхождащи от туристическите предприятия, както и
парични потоци Д2 и Е2, внасяни в бюджетите на публичните власти от
техните доставчици. Фирмите, обаче, са в състояние да прехвърлят
тежестта на косвените данъци върху посетителите, които се превръщат в
реални платци на всички косвени данъци. Но продавачите също така могат
да прехвърлят върху посетителите тежестта на всички данъци и такси, като
ги калкулират в цените на предлаганите от тях стоки и услуги.
Оптималният метод за измерване на косвения ефект е междуотрасловия
баланс, понеже отчита междинното потребление. Количествена оценка на
данъците и таксите върху производството на туристически продукти може
да се получи и с метода Описание и вторични данни за туристическите
предприятия. Изхождайки от формули (2.18.) и (П.2.6.14.) стигаме до
следното уравнение за косвения ефект:
(3.23.) E2t  (M (t j )  tt).dct  (tj .ajt  tt).dct , където:

(3.24.) M (t j )  tj .ajt .dct

е съвкупния мултипликационен ефект:

Предизвиканият ефект обхваща налозите, внесени в приход на
държавния и местните бюджети в следствие разходите на заетите в
туризма лица за крайно (лично) потребление. Към него се отнасят парични
потоци изхождащи от различни субекти на МИВТ (парични потоци Д3, Д4,
Е3, Е4) и отразяващи плащания за всички данъци и такси от Приложение
3.5., както и невключени в него налози, специфични за други стопански
137
дейности. Не съществува метод, който да е в състояние да обхване цялото
многообразие от взаимоотношения и обменни процеси между субектите по
повод предизвикания ефект върху налозите. Вероятно единствено
симулационен модел с множество променливи би могъл да създаде
приблизителна картина на ситуацията, но не и да я опише изцяло. Ето защо
предизвиканият ефект върху налозите не би трябвало да се взема предвид
при междуотраслови сравнения, тъй като величината му не може да бъде
определена еднозначно или поне в тесен интервал на доверителност.
Сателитната сметка на туризма, с дефинираната си в документа
“Сателитна сметка на туризма: Препоръчителна методологическа рамка”
/WTO (2001)/ структура не е пълноценен метод, който да осигурява
необходимата информация за измерването на влиянието на отрасъла върху
приходите в държавния и общински бюджети. Затова считаме за наложи-
телно въвеждането на нова подсметка “Данъчно облагане на туризма”, в
която да се отчитат анализираните по-горе преки и косвени ефекти.
Предлагаме тя да има таблична форма, представена в Приложение 3.5.а/.
По редовете са разположени видовете данъци, такси и осигуровки, внасяни
от субектите на МИВТ, които са разположени в колоните на таблицата.
Сумирането по редове дава общата сума на съответния налог генерирана
от туризма. Сумирането по колоните дава информация за данъците, такси-
те и осигуровките, платени от съотвения субект на МИВТ. Туристическите
предприятия са разделени по характерни за туризма стопански дейности, а
видовете налози – според типологията им от Приложение 3.5. Съдържа-
нието на първата колона на таблицата може да варира според конкретната
система от данъци, такси и осигуровки, прилагана в съответната страна.
Предлаганата от нас подсметка “Данъчно облагане на туризма” към
Сателитната сметка на туризма може да се използва еднакво успешно на
национално и на местно/регионално равнище. На световно равнище тя е
неприложима, поради липсата на хармонизация в системите на данъчно

138
облагане на държавите. Не отчита също и мултипликационните ефекти
върху отделните налози, поради трудности при изчисляването им.
Първична информация за количествения анализ се осигурява посред-
ством подаваните от данъчнозадължените субекти данъчни справки по
различните видове данъци и такси, счетоводни и статистически отчети и
справки на туристическите предприятия, митнически декларации, банкови
оценки на плащанията, включително и по дебитни/кредитни карти, между-
народен обмен на данни между данъчните власти на държавите37 и т.н. По-
голяма част от източниците на първична информация не са общодостъпни,
поради което количествена оценка на влиянието могат да дадат единствено
самите получатели на данъците, таксите и осигурителните вноски. Отдел-
ните изследователи могат да ползват само вече набрани и обработени
вторични данни. Това предоставя възможности за манипулиране на резул-
татите от страна на публичните власти – ролята на туризма може да бъде
преднамерено преувеличена (за да се въведат прекомерни данъчни облек-
чения) или принизена (с цел въвеждането на нови налози за отрасъла).
Качественият анализ на въздействието на туризма върху приходите
на държавата и местните власти обхваща отговорите на следните въпроси:
 Дава ли туризмът своя принос върху приходите в бюджетите,
пропорционално на създаваната от него икономическа активност?
Отговорът на поставения въпрос предполага да се съпостави (а)
съотношението между величината на приходите в бюджетите на пуб-
личните власти и генерираната от туризма икономическа активност, от
една страна, с (б) аналогичните показатели-критерии на други отрасли
или агрегираните им стойности за страната като цяло, от друга.
Икономическата активност може да се измери и представи по
различен начин: • създадени работни места; • БВП; • добавена стойност; •
обем продажби и др. От избора на показател зависи и качествената оценка

37
Обстоен преглед на правните основи и обмена на информация между данъчните власти на страните-
членки на ОИСР се прави в OECD (2002a).
139
на влиянието – ако съотношението между приходите в бюджетите на
публичните власти и генерираната от туризма икономическа активност е
по-високо от показателя-критерий, то от макроикономическа гледна точка
(интересите на цялото общество) туризмът е икономически ефективен
отрасъл. С оглед съпоставимост с данните за икономиката като цяло е
удачно да се изчислява съотношението между набраните приходи и създа-
дения от туризма БВП. При това е необходимо да се сравняват не толкова
преките, колкото съвкупните преки и косвени ефекти (без отчитане на
предизвиканите, поради изложени по-горе причини) върху данъчните и
неданъчни плащания и икономическата активност, доколкото те по-точно
отразяват макроикономическите въздействия на даден отрасъл, отколкото
чисто преките ефекти.
 Какви са разходите за администриране на налозите в туризма?
Преките разходи включват част от разходите за издръжка на
данъчната администрация и осигурителните институции, пропорционална
на събраните от тях приходи. Те са най-лесни за отчитане и измерване. Не
така стои въпросът с разходите на данъчнозадължените лица, вносители
на налозите38. Последните отделят работно време на своите служители,
лично свободно време, пари и други ресурси за попълването на формуляри
и справки, изчисляване на задълженията, данъчно-правни консултации,
изчакване на опашки, банкови транзакции и т.н., които също следва да се
вземат под внимание при качествената оценка на влиянието. Колкото по-
сложна е данъчната система, толкова по-големи разходи извършват данъч-
нозадължените лица по внасянето на налозите и е по-ниска нетната сума,
събрана от налози в съответния бюджет (приходи от налози минус всички
разходи по администрирането им)39. Последната зависи също и от броя на

38
На практика разходите на данъчнозадължените лица рядко се отчитат, поради трудностите при получа-
ването на еднозначна обективна оценка за тях. Обикновено вниманието се насочва към преките разходи
за данъчна администрация и съотношението между тях и нетните приходи от данъци, такси и социални
осигуровки – за страните от ОИСР средното съотношение през 1997г. е 1,1% /Bronchi (2001, стр. 7-10)/.
39
Именно сложността на функциониращите данъчни системи по света и свързаните с нея високи разходи
по събирането на налозите от страна на данъчната администрация и по съблюдаване на данъчното
законодателство от страна на данъкоплатците кара автори като Файге /Feige (2000)/ да препоръчват
140
данъчнозадължените лица, възможностите за избягване на данъчното
облагане, доверието в данъчната администрация и т.н.
 Съществува ли по-ефективен начин за набиране на същата или
по-висока нетната сума в бюджетите на публичните власти, отколкото
чрез облагане на туризма?
Ако на поставения въпрос се даде положителен отговор, то
съществуващата система на данъчно облагане на туризма е неефективна,
намалява благосъстоянието на местното население и следва да се търсят
възможности на повишаване на нетната сума на приходите в съответните
бюджети, което може да се осъществи по следните начини:
- Намаляване на разходите по администрирането на налозите при
запазване на приходите от тях, чрез оптимизиране на разходите на получа-
телите на налозите и облекчаване на процедурите по внасянето им, и,
- Повишаване на приходите от налози с темп на прираст по-висок от
прираста на разходите по администрирането им.
Съществува и трети вариант – предоставянето на данъчни облекчения
на туризма (по-ниски от базисните или нулеви ставки по някои данъци и
такси) като се разчита, че допълнителните косвени и предизвикани
приходи в бюджетите на публичните власти ще компенсират загубата на
приходи от облагане на посетителите и туристическите предприятия /WTO
(1998, стр. 50-54)/. Това е обосновавано с обстоятелството, че туризмът
има висок мултипликационен ефект, при който по-ниските ставки по
налозите водят до намаление на цените на туристическите услуги и стоки,
откъдето нарастват туристическото потребление dct и междинното
n
потребление на туристическите фирми y
i 1
it , а с това и приходите от

същите и/или други налози, при това в по-голяма степен, отколкото е

величината на предоставените данъчни облекчения на туризма. В тази

провеждането на радикална данъчна реформа, при която всички съществуващи данъци и такси биват
заменени от единен данък върху транзакциите, изчисляван като процент от паричната стойност на всяка
сделка.
141
връзка е необходимо да се изчисли точно мултипликационния ефект на
туризма върху всеки един конкретен данък или такса. Например, за ДДС
важат зависимостите:
(3.25.) VAT=TBVAT.tVAT ,
където: VAT – сума на ДДС, TBVAT – данъчна основа за ДДС, tVAT –данъчна
ставка по ДДС.
С ДДС се облага добавената стойност и вноса. Следователно,
използвайки означенията от Таблица 3:
n
(3.26.) TBVAT   (b j  m j )
j 1

Частният мултипликатор на туризма върху ДДС е:

dVAT dTB n db j dm j
(3.27.) M (VAT )   .tVAT   (  ).tVAT
dct dct j 1 dct dct
n
(3.28.) M (VAT )  [M (b j )  M (m j )].tVAT
j 1

При диференцирани ставки tVAT се замества с tVAT , j – ставка по ДДС за

j-тия отрасъл.
Ако туризмът бъде освободен от ДДС пропуснатите приходи в
държавния бюджет от необлагане на туризма VATt ще възлизат на:
(3.29.) VATt  (bt  mt ).tVAT
Същевременно, допълнително генерираните приходи от ДДС,
следствие потреблението на посетителите и междинното потребление на
туристическите предприятия dVAT е:
n
(3.30.) dVAT  M (VAT ).dct   (db j  dm j ).tVAT
j 1

Повишеното междинно потребление разширява данъчната основа и

на другите данъци и такси. Оттук може да се направи изводът, че предо-
ставянето на данъчни облекчения по ДДС за туризма е икономически
ефективно единствено, ако допълнителните приходи от ДДС dVAT и
други налози превишават величината на предоставените облекчения VATt.
Същото е валидно и за всеки друг налог.
142
 Световния съвет по пътувания и туризъм в сътрудничество с Щат-
ския Университет на Минесота (САЩ) извършва изследвания на данъчно-
то облагане на характерните за туризма продукти40 в 52 града в света,
резултатите от които публикува два пъти годишно в доклад “Данъчен
барометър” /WTTC (1998)/. За качествена оценка на приноса на туризма в
бюджетите на държавата и местните власти Световният съвет използва
показателя “дял на данъците и таксите в цената на единица продукт”,
който е измерител на общото данъчно бреме върху конкретен продукт.
Емпиричните изследвания на Световния съвет показват, че между 0 и над
50% от цената на дадена характерна за туризма услуга или стока са данъци
или такси, което означава, че в някои дестинации туризмът (или отделни
услуги/стоки) се ползва с данъчни преференции, а в други публичните
власти се поддават на стремежа за облагане на нерезиденти и негласопода-
ватели, и прехвърлят данъчната тежест върху посетителите като крайни
платци на налозите.
Световният съвет по пътувания и туризъм също така препоръчва
публичните власти да се придържат към 5 принципа на “интелигентното
данъчно облагане” /WTTC (2002i, §3), вж. също и Lipman (1996)/,
спазването на които ще съдейства за повишаване благосъстоянието на
населението и постигане на положителна качествена оценка на влиянието
на туризма върху приходите от налози в държавния и местни бюджети:
Равно третиране на всички отрасли на икономиката;
Ефикасност (неутралност) – данъците и таксите не трябва да
оказват съществено влияние върху поведението на стопанските субекти;
Простота на системата от данъци, такси и осигуровки в туризма
и минимални разходи по администрането им;
Генериране на оптимални приходи в бюджетите на публичните
власти, като се избягва прекомерното данъчно бреме;

40
По-специално – услуги по настаняване, хранене, рент-а-кар и пътнически въздушен транспорт – б.а.
143
 Стимулиращо въздействие на данъци, такси и осигуровки върху
икономическия растеж.

3.4. Влияние на туризма върху отрасловата структура на

икономиката
Значителен брой теоретични и емпирични изследвания са посветени
на въздействието на туризма върху другите отрасли на икономиката. Една
част от тях е свързана с количествен и качествен анализ на взаимовръзките
и последиците от тях между туризма и конкретен отрасъл: транспорт
/Нешков (2000)/, селско стопанство /Telfer & Wall (1996), Torres (2003)/.
Други изследвания, базирани на междуотрасловия баланс и на симула-
ционни модели, са посветени на анализиране на многообразието от взаимо-
отношения между туризма и всички други отрасли на стопанството /Archer
(1995), Kweka, Morrissey, Blake (2001), Summary (1987), Zhou et al. (1997)/.
В специализираната литература са известни и публикации, разкриващи
зависимостта на дадена икономика от развитието на туризма по отношение
на създаваните работни места, БВП, национален доход, износ /Lindberg,
Enriquez, Sproule (1996, стр. 554-555), Sharpley (2001, стр. 242-245), Wilson
(1994, стр. 29-30; 36-41)/, като изрично се посочва неравномерността в
развитието на районите на рецептивната страна в следствие на туризма
/Zhang, Y. (2001)/. Общото между всички цитирани изследвания е, че
насочват вниманието към отрасловата структура на икономиката и
отражението, което има върху нея развитието на (рецептивен) туризъм.
За нуждите на количествения анализ е удобно отрасловата структура
на икономиката да се представи като съвкупността от относителни
величини на структура, отразяващи значимостта на отделните отрасли
за икономиката на дадено териториално равнище на анализ. Значимостта
може да се представи чрез показатели като: създадени работни места,
добавена стойност, национален доход, БВП, обем продажби. Когато се
използват работните места, се пренебрегват производителността на труда,

144
доходите на заетите лица и анализът на въздействието се свежда до
измерване на създадените работни места в отделните отрасли, което е
предмет на §3.2. от настоящата разработка. По-подходящи показатели са
добавената стойност (използван от Световната туристическа организация)
и националния доход, понеже отразяват благосъстоянието на населението
и неговите покупателни възможности. Същевременно, БВП (прилаган от
Световния съвет по пътувания и туризъм) е най-обобщаващ показател за
икономическата активност, а обемът продажби се взема предвид при
измерването на междинното потребление yij в Баланса на между-
отрасловите връзки. От избора на показател зависят и крайните резултати
на оценката на влиянието на туризма върху отрасловата структура на
икономиката. Сателитната сметка на туризма измерва значимостта на
туризма за националната икономика посредством добавената стойност
/WTO (2001, §§4.82-4.98)/, която е най-точната мярка за приноса на всеки
отрасъл към общонационалния продукт /Ковачев и др. (1996, стр. 23)/.
Измерването на въздействието на туризма върху отрасловата струк-
тура е свързано с определяне на мултипликационния ефект на туризма вър-
ху добавената стойност bj на отделните отрасли и на промяната на относи-
телния дял rj на всеки от тях във величината на общата добавена стойност
n
в икономиката b
j 1
j . От Таблица 3 (Глава Втора) намираме:

bj
(3.31.) rj  n
.
b
j 1
j

При прираст на потреблението на посетителите с dct добавената

стойност от j-тия отрасъл се променя с величината на мултипликатора на
bj, и се увеличава до bj.M(bj). Подобна промяна се наблюдава при всеки
отрасъл от стопанството. Оттук намираме новия относителен дял rj на j-

тия отрасъл в добавената стойност в икономиката, породен от разходите на

всички субекти на МИВТ:

145
 b j .M (b j )
(3.32.) rj  n
.
[b .M (b )]
j 1
j j

Делът на j-тия отрасъл в добавената стойност в икономиката се

повишава, ако rj  rj . Отчитайки (3.31.) и (3.32.) можем да запишем:
b j .M (b j ) bj
(3.33.) n
 n
.
[b .M (b )]  b
j 1
j j
j 1
j

След преобразуване стигаме до неравенството:

n

[b .M (b )]
j 1
j j

(3.34.) M (b j )  n
.
b
j 1
j

Дясната страна на неравеството (3.34.) е средна аритметична величи-

на на мултипликаторите на добавената стойност по отрасли, претеглена с
величината на добавената стойност. Това означава, че за да нараства
делът на j-тия отрасъл в добавената стойност в икономиката е
необходимо неговият частен мултипликатор на добавената стойност да
превишава средния мултипликатор на добавената стойност на туризма
за икономиката като цяло.
Туризмът се възприема като отрасъл, съдействащ за диверсифицира-
нето на стопанството и избягване на зависимостта от развитието на един
или няколко отрасъла /Нешков и др. (2001, стр. 90-91), Burkart & Medlik
(1974, стр. 63)/. Същевременно, прекомерното му развитие може да доведе
до свръхзависимост на икономиката от самия него /вж. Mathieson & Wall
(1982, стр. 87-88), Sharpley (2001, стр. 242), Wilson (1994, стр. 36-38)/, а при
състояние на висока заетост и до изтласкване на другите отрасли от
туризма /Cooper & Wilson (2002), Ennew (2003, стр. 6)/.
Емпиричното доказване на диверсифицирането на отрасловата
структура на икономиката, породено от туризма, предполага да се опре-
делят връзките на туризма “назад” с отраслите-доставчици на продукти за
междинно потребление от туристическите предприятия, и връзките
146
“напред” с отраслите-потребители на туристически услуги и стоки /Archer
(1995, стр. 922-924), Archer & Fletcher (1996, стр. 38), Kweka, Morrissey,
Blake (2001, стр. 8-15), Summary (1987, стр. 538-539)/.
Връзките на туризма “назад” BLt измерват преките и косвени ефекти
(не се отчита промяната в крайното потребление на домакинствата) върху
продажбите на отраслите-доставчици на туристическите предприятия при
промяна на потреблението на посетителите dct. Измерват се с формулата
на Бълмър-Томас /Kweka, Morrissey, Blake (2001, стр. 8)/:
n

 a
i 1
it

(3.35.) BLt  n ,
n n

 a
j 1 i 1
ij

2
n
където: aij – елемент на обратната матрица на Леонтиев (вж. Приложение

2.6.); n – брой отрасли в междуотрасловия баланс.

Имайки предвид, че aij е частният мултипликатор на j-тия отрасъл

върху продажбите на i-тия отрасъл, от числителят на (3.35.) показва сред-

ното влияние на туризма върху продажбите на отраслите, които осигуряват
продуктите за междинно потребление в туризма, а знаменателят –
средното равнище на влияние на отраслите-купувачи върху отраслите-
продавачи в икономиката. Ако BLt>1, то въздействието на туризма върху
отраслите-доставчици на продукти за междинно потребление в туризма
превишава средното в икономиката и отрасълът е добре интегриран в
стопанството на страната /Archer (1995, стр. 924)/. Слабите връзки на
туризма “назад” могат да доведат до анклавното му развитие и изолиране
от останалите отрасли, което намалява мултипликационния му ефект
/Sathiendrakumar & Tisdell (1989, стр. 263-264), Walpole & Goodwin (2000,
стр. 572)/.
Степента на концентрация на това въздействие върху един или
няколко отрасъла се изчислява с помощта на коефициента на вариация на

147
частните мултипликатори на продажбите на отделните отрасли-доставчици
на туризма M (Yi )  a'it , изведени в Приложение 2.6.:
n

n  a it

 (ait 
i 1
i 1
n
)2

(3.36.) BLvt  n 1 .
n

 a
i 1
it

n
Числителят във формулата (3.36.) представлява стандартното откло-
нение на частните мултипликатори на продажбите на отделните отрасли-
доставчици на туризма, а знаменателят – тяхната средна аритметична
непретеглена величина. Колкото по-ниска е стойността на коефициента на
вариация, толкова по-равномерно са разпределени преките и косвени
ефекти на туризма върху продажбите на отраслите-доставчици на туризма.
Връзките на туризма “напред” представляват стимулите, които той
оказва върху отраслите-потребители на туристически услуги и стоки. Нека
qij е относителния дял на j-тия отрасъл в продажбите на i-тия отрасъл
изчисляван с формулата:
yij
(3.37.) qij  ,
Yi

а Q=‫׀׀‬qij‫׀׀‬nxn е матрицата на относителните дялове на отраслите-купувачи в

продажбите на отраслите-продавачи.
От равенства (2.10.) и (3.37.) следва, че:
n
(3.38.) Yi   qijYi  ci
j 1

Използвайки означенията от Глава Втора и Приложение 2.6. можем

да запишем следните матрични уравнения:
(3.39.) Y=QY+C
(3.40.) Y(E-Q)=C
(3.41.) Y=C(E-Q)-1

148
 Матрицата ( E  Q)1 се различава от матрицата на Лентиев по това, че
се изчислява от коефициентите на продажбите qij , а не на технологичните

коефициенти aij . Произволен неин елемент qij показва влиянието на при-

раста на производството на i-тия отрасъл-доставчик върху продажбите на

j-тия отрасъл-потребител.
Връзките на туризма “напред” FLt с отраслите-потребители на
продукцията му се изразяват посредством съотношението между средното
влияние на туризма върху тях и средното равнище на влияние на
отраслите-доставчици върху отраслите-потребители в икономиката, или:
n

 q
j 1
tj

(3.42.) FLt  n ,
n n

 q
j 1 i 1
ij

2
n
където: qij – елемент на матрицата ( E  Q)1
Ребека Самъри посочва, че мярка за връзките “напред” на i-тия
отрасъл е сумата на елементите от i-тия ред на обратната матрица на
n
Леонтиев:  a
i 1
ij /Summary (1987, стр. 538-539)/. Но понеже aij показва

влиянието на j-тия отрасъл-потребител върху производството на i-тия

отрасъл-доставчик при увеличение на производството в j-тия отрасъл с
n
единица, то  a
i 1
ij изразява сумарното влияние на всички отрасли-потреби-

тели върху i-тия отрасъл-доставчик при условие, че прираста на произво-

дството във всеки отрасъл е с единица. Това води до заблуждаващи
резултати, понеже не всички отрасли-купувачи са еднакво важни в
структурата на потреблението на продукцията на i-тия отрасъл-продавач.
Затова в настоящата разработка се придържаме към мнението на Куека,
Морисей и Блейк, според които връзките на туризма “напред” трябва да се

149
измерват с помощта на матрицата ( E  Q)1 , а не чрез обратната матрица на
Леонтиев ( E  A)1 /Kweka, Morrissey, Blake (2001, стр. 9)/.
Съответстващият коефициент на вариация, показващ степента на
концентрация на влиянието на туризма върху отраслите-купувачи се
изчислява посредством формулата /Kweka, Morrissey, Blake (2001, стр. 9)/:
n

n  q tj

 (qtj 
j 1
j 1

n
)2

(3.43.) FLvt  n 1 .
n

 q
j 1
tj

n
Подобно на BLvt, колкото по-малък е коефициентът на вариация FLvt,
толкова по-равномерно са разпределени преките и косвени ефекти на
туризма върху продажбите на отраслите-потребители на туристически
продукти.
Връзките на туризма “назад” и “напред” са свързани с измерване на
парични потоци, посочени в Приложение 3.6. Връзките “назад” с
отраслите-продавачи са причинно-следствено обусловени от процеса на
създаване на туристическите услуги и стоки. При тях се проследява как
промяната в парични потоци А1-А6 резултира върху величината на
парични потоци Г, К, Л, М, посредством динамиката на парични потоци В1
и В2. От своя страна, връзките “напред” проследяват същите зависимости,
но чрез трансмисионния механизъм на паричен поток А3, предполагащ
постоянен дял на отделните отрасли-купувачи в продажбите на туристи-
чески продукти, което не е задължително да се наблюдава на практика.
Качественият анализ на влиянието на туризма върху отрасловата
структура на икономиката е свързан с тълкуване на величините на
коефициентите, изчислени с формули (3.31), (3.32.), (3.35.), (3.36), (3.42) и
(3.43.). Въздействието се разглежда като макроикономическа полза, ако
туризмът е стимулирал:

150
 по-равномерното разпределение на добавената стойност по
отрасли с оглед намаляване зависимостта на икономиката от развитието на
ограничен брой отрасли, включително и туризма;
по-силното развитие на отрасли с висока добавена стойност, тъй
като създават повече доходи и повишават благосъстоянието на населе-
нието в по-голяма степен от отраслите с ниска добавена стойност;
по-равномерното териториално разпределение на ползите от
туризма (вж. §2.2.1.) и се избягва анклавното му развитие.

3.5. Влияние на туризма върху икономическия растеж

Синтезиран израз на макроикономическите ползи от туризма е ико-
номическият растеж. Генерирането на доходи и заетост, постигането на
активен платежен баланс, стимулирането на отраслите-доставчици на про-
дукти за междинно потребление в туризма, води до повишаване на общото
равнище на икономическа активност. Количествен измерител на послед-
ната е Брутният вътрешен продукт. Той характеризира стойността на про-
изведените от икономическите единици-резиденти стоки и услуги за край-
но потребление за определен период от време, обикновено една година.
В специализираната литература се срещат множество публикации,
разглеждащи влиянието на туризма върху БВП, в които се представя
абсолютната величина и относителния дял на туризма в БВП на страната и
в по-малка степен – изменението им във времето /Archer & Fletcher (1996),
Biçak & Altinary (1996), Evensen (1998), Sathiendrakumar & Tisdell (1989),
Sharpley (2001), WTTC (2001a, 2001b, 2002a, 2002b, 2002c, 2002d, 2002k)/.
Проблемът за макроикономическите ползи от развитието на туризма
предполага по-широк поглед върху анализа на взаимодействието между
него и БВП, понеже увеличението на дела му в БВП може да е следствие
от стагнирането на другите отрасли и/или изместването им от туризма.
Затова като полза следва да бъде възприемано не толкова равнището на
създадения от туризма БВП и делът му в БВП на страната като цяло,

151
колкото стимулирането от туризма на нарастването на БВП, т.е. проблемът
за влиянието на туризма върху икономическия растеж.
За да се определи влиянието на туризма върху икономическия
растеж е необходимо на първо място да се измери създадения от него БВП.
В теоретичен и практически план Системата на националните сметки
дефинира три алтернативни метода, използвани и от Сателитната сметка за
измерване на БВП на туризма /UN (1993, §§2.172-2.174), Радилов (2001,
стр. 142-151)/:
Производствен метод – БВП на туризма се представя като сума
от брутната добавената стойност на отделните характерни за туризма
дейности, косвени данъци върху продуктите и неприспаднат данък върху
добавената стойност, мита върху вноса минус субсидиите за туристичес-
ките предприятия:
Брутната Мита
БВП на туризма Данъци върху продуктите,
= добавена + + върху – Субсидии
по пазарни цени неприспаднат ДДС
стойност вноса

За приложение на метода е нужно да се използват данни от сметка

“Производство в туризма” (Таблица 5), в която балансираща статия е
Брутната добавена стойност по базисни цени, както и данни от данъчните
администрации относно нетните данъци върху характерните за туризма
продукти и митата върху вносните такива.
Метод на разходите за крайно използване – БВП е сумата от еле-
ментите на разходите на институционалните единици за крайно използване
на стоки и услуги (т.е. не се включват разходите им за междинно потребле-
ние) намалена с величината на вноса. Тук се отнасят разходите за крайно
потребление на домакинствата, инвестициите (брутното капиталообразу-
ване и изменението в краткотрайните материални активи), разходи на
публичните власти, нетния износ:
Вътрешно крайно Колективно Изходящо
Брутни
БВП на туризма туристическо туристическо туристическо
= + инвестиции + –
по пазарни цени потребление на потребление на потребление
в туризма
разидентите държавните органи на резидентите

152
 От сметка “Туристическо потребление в страната” (Таблица 6) се
взема информация за вътрешното крайно туристическо потребление на
резидентите и входящото туристическо потребление на нерезидентите.
Сметка “Национално туристическо потребление” (Таблица 7), от своя
страна, съдържа информация за изходящото туристическо потребление,
т.е. вноса на туристически продукти. Сметка “Инвестиции в туризма”
(Таблица 9) третира инвестициите, а отделна таблица в Сателитната сметка
е отредена на разходите на публичните власти за колективно туристическо
потребление по функции и равнища на публичната власт /WTO (2001,
Table 9)/.
Метод на доходите – БВП се представя като сума от създадените
от характерните за туризма дейности първични доходи (компенсации на
наетите лица, печалба и приравнените към нея доходи/смесен доход) плюс
нетните данъци върху производството и вноса.
Компенсации Печалба и приравнените Данъци върху
БВП на туризма
= на наетите + към нея доходи/смесен + производството – Субсидии
по пазарни цени
лица доход и вноса

Необходимите за изчисляването на БВП на туризма данни по метода

на доходите се вземат от сметка “Формиране на доходите в туризма”
(Таблица 8) и от данъчните администрации (за нетните данъци върху
характерните за туризма продукти и вноса).
При приложението на трите метода, получената величина на БВП на
туризма следва да бъде една и съща.
Икономическият растеж се представя като темп на прираст на БВП
през отчетния период (тримесечие, година) спрямо базисния:
Y1  Y0 Y 
(3.44.) g  .100   1  1.100
Y0  Yo 

където: g – темп на икономически растеж; Y1 – БВП през отчетния период;

Y0 – БВП през базисния период.

153
 Когато Y0 и Y1 се изчисляват по текущи цени БВП се обозначава като
номинален БВП, а съответстващият му темп на прираст – като темп на
номинален икономически растеж gn:
 Yq1 ( p1 ) 
(3.45.) g n    1.100 ,

 Yq0 ( p0 ) 

където: Yq ( p ) обозначава номиналния БВП през отчетния период, а Yq

1 1 0 ( p0 )
–

номиналния БВП през базисния период.

Номиналният икономически растеж измерва промените в пазарната
оценка на потребените от институционалните единици крайни стоки и
услуги, но не показва дали благосъстоянието на отделния индивид се е
повишило. За целта е необходимо да се отстрани влиянието върху
величината на БВП на промените в цените на продуктите и в числеността
на населението на страната.
Реалният икономически растеж gr отчита промените в цените чрез
изчисляването на БВП по постоянни (базисни) цени p0:
Y1 
(3.46.) g r   q ( p )  1.100 ,
0

Yq ( p )
 0 0 

където: Yq ( p ) обозначава БВП през отчетния период изчислен по цени от

1 0

базисния период /относно дефлирането вж. Радилов (2001, стр. 153-158)/

Той е измерител на промените във физическия обем на потребените
крайни стоки и услуги от институционалните единици.
Отстраняването на влиянието на естестествения прираст на населе-
нието върху равнището на БВП се извършва чрез изчисляването на темпа
на прираст ĝ r на БВП по постоянни цени на човек от населението:
 Yq1 ( p0 ) 
 

(3.47.) gˆ r  
N1
 1.100 ,
Yq ( p )
 0 0 
 N0 
където: N1 и N0 са средногодишната численост на населението през
отчетния и базисния период.

154
 Използваме средногодишна численост на населението, а не числе-
ност към определена дата, понеже БВП се създава през цялата година, а не
само през отделен ден.
Благосъстоянието на населението се повишава, ако през отчетния
период количеството стоки и услуги, което отделният индивид може да
закупи, нараства спрямо базисния период. Затова като макроикономическа
полза приемаме въздействието на туризма върху темпа на прираст на
БВП по постоянни цени на човек от населението ĝ rt , изведено в
Приложение 3.7:
Yqt1 ( po ) Yqt0 ( po )

N1 N0
(3.48.) gˆ  t
r .100 ,
Yq0 ( po )
N0

където: Yqt ( p ) обозначава БВП на туризма през отчетния период изчислен

1 0

по цени от базисния период p0, а Yqt ( p 0 0)

– БВП на туризма през базисния

период.
Формула (3.48.) дефинира тази част от темпа на прираст на БВП на
човек от населението по постоянни цени, която се дължи на туризма, т.е.
влиянието на туризма върху икономическия растеж. Следва да се отбеле-
жи, че ĝ rt отразява единствено прекия ефект на туризма върху икономи-
ческия растеж. Косвеният и предизвиканият ефект са част от разликата
между ĝ r от (3.47.) и ĝ rt от (3.48.) и представляват пряк ефект на други
отрасли. Изчисляват се с помощта на туристическите мултипликатори и
Баланса на междуотрасловите връзки и отчитаните от тях парични потоци.
При количествения анализ на влиянието на туризма върху икономи-
ческия растеж трябва да се имат предвид също и следните обстоятелства:
Отчетеният от статистиката икономически растеж може да е
илюзорен, а да се дължи на разширяване обхвата на наблюдаваната от
статистическите служби стопанска дейност /Коландър (1999, стр. 178)/ (вж.
също §4.3.).

155
 Растежът на БВП от туризма може да е резултат от изместване на
другите отрасли от него. Въпреки, че създава допълнително търсене за
отраслите-доставчици на продукти за междинно потребление, туризмът се
конкурира с тях за производствени фактори и ограничава възможностите
за екстензивния им растеж.
Качествената оценка на влиянието на туризма върху икономичес-
кия растеж е свързана с взаимодействието между икономическия растеж и
социалните и екологични последици от туризма. Високите темпове на
икономически растеж, генерирани от туризма, повишават доходите на
заетите в туризма лица, възможностите им за потребление на повече и по-
разнообразни стоки и услуги, но повишават зависимостта на икономи-
ката от развитието на туризма. Също така, те може да са следствие от уве-
личени работни часове и намалено свободното време на заетите в туризма
лица, хищническо използване на земята и туристическите ресурси, което
води до влошаване качеството на растежа, ограничаване темповете на
прираст на БВП в бъдеще и спад в благосъстоянието на населението.
***
В обобщение бихме могли да заключим, че измерването на макро-
икономическите ползи от развитието на туризма е широко застъпено в
специализираната теоретична и емпирична литература. Същевременно,
използваните понятия и методи за измерване на МИВТ понякога се прила-
гат неправилно и неточно – измерването на влиянието на туризма върху
заетостта, отрасловата структура на икономиката и икономическия растеж
са добри примери в тази насока. В други случаи досегашните изследвания
са непълни – например, влиянието на туризма върху платежния баланс.
За да се преодолеят посочените недостатъци е необходимо измерва-
нето на макроикономическите ползи в частност, и на МИВТ като цяло, да
се постави на обща концептуална и методологическа основа. В настоящото
изложение подобна роля изпълнява разширеният Кръгов пазарен модел на
икономиката. Отчитайки също така големите потенциални възможности на

156
Сателитната сметка на туризма, препоръчваме той да се превърне във фун-
дамент на по-нататъшното усъвършенстване на Сателитната сметка чрез
създаването на Сателитен платежен баланс на туризма (сметка “Между-
народни транзакции в туризма”), Сателитна сметка на генерираната от
туризма заетост и сметка “Данъчно облагане на туризма”. По този начин,
измерването на макроикономическите ползи от туризма ще се подобри
значително.

157
 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
КОЛИЧЕСТВЕН И КАЧЕСТВЕН АНАЛИЗ НА
МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ ЗАГУБИ ОТ ТУРИЗМА

4.1. Влияние на туризма върху изтичането на национален доход

Една от основните макроикономически загуби от развитието на
туризма е изтичането на национален доход. Изразява се в продажбата на
световния пазар на националноразположените производствени фактори и
националнопроизведените стоки и услуги по цени много по-ниски от меж-
дународните, внос на стоки, услуги и производствени фактори, репатри-
ране в чужбина на генерирани в страната доходи /Нешков и др. (2001, стр.
94)/. Като резултат националният доход и БВП са по-ниски от потенциал-
ните им равнища, постигани при оптимално използване на производстве-
ните фактори. Изтичането на национален доход приема различни форми,
което се отразява на възможностите за тяхното измерване:

Внос на стоки, услуги и производствени фактори

Международното разделение на труда предполага не само износ на
производствени фактори, стоки, услуги, капитали, но и внос на такива.
Когато вносът е продиктуван от сравнителните предимства, той е не само
необходим, но и желан. Чрез него се разпределят по-ефективно производ-
ствените фактори, увеличава се количеството на произведената с ограниче-
ните ресурси продукция, националният доход нараства, а населението
може да потребява повече стоки и услуги.
Вносът се идентифицира като износ на национален доход, когато
международната търговия не се съобразява със сравнителните предимства
– внасят се стоки, услуги, производствени фактори по цени по-високи от
алтернативните разходи за националното им производство. Причините
за това могат да бъдат: • недостиг на местно производство; • вносът е
предназначен за местните филиали на чуждестранни фирми; • политически
мотиви; • корупция и др.
158
 Туризмът е един от отраслите, които съдействат за изтичането на
национален доход под формата на внос. Дължи се на обстоятелството, че
за да осъществят оптимален потребителски избор, вътрешните и между-
народните посетители в страната се нуждаят от достатъчно количество и
разнообразен асортимент качествени услуги и стоки, което може да се
осигури единствено чрез внос. Недоразвитостта на тиловите за туризма
отрасли ограничава връзките му “назад” с тях, което стимулира доставката
на продукти от чужбина за задоволяване на потребностите на посетителите
/Archer (1995)/. Формират се изходящи от националната икономика парич-
ни потоци, които не създават доходи и заетост в страната. Те са предста-
вени в Приложение 4.1., отразяващо различните варианти на изтичане на
национален доход чрез внос, породено от туризма:
А/ Внос на стоки и услуги за задоволяване на потребностите на
посетителите в страната – Тук се отнасят парични потоци В1 и Л2. В
количествено изражение износът на национален доход ( NI ) в случая се
представя като разликата на цените на вносните продукти ( pim ) и
националните им цени ( pid ), претеглени с физическия обем на вноса (mi):
n
(4.1.) NI   ( pid  pim )mi
i 1

Когато вносните цени са по-високи от националните прирастът на

националния доход е отрицателен, т.е. той спада. Трябва да се отбележи,
че продажните цени на дребно на вносните стоки и услуги включват
надценката за вносителите, търговците на едро и дребно. Тези надценки
формират доходи за националните стопански субекти, т.е. национален
доход. Следователно, в горната формула те трябва да бъдат отстранени.
Методологически това се изразява в отчитане на вноса по цени CIF,
включващи покупната цена на стоката или услугата и всички разходи
направени за нея в чужбина до граница на страната.
Б/ Внос на производствени фактори за нуждите на туризма –
материали, суровини, машини, съоръжения. Паричните потоци, които го

159
дефинират са В2 и М2. Вносът на инвестиционни стоки съдейства за
увеличаване на производствения потенциал на страната и икономически
растеж. Поради това не всички парични потоци, свързани с внос на произ-
водствени фактори следва да бъдат третирани като износ на национален
доход – само тези, които могат да бъдат заменени с национално производ-
ство на по-ниски цени. Това свежда измерването на изтичането на
национален доход до предходния вариант и формула (4.1.), като се
поставят аналогични изисквания за цените по вноса.
В/ Туристически пътувания на местни лица в чужбина. Това е най-
често цитираният източник на износ на национален доход. При пътувания-
та си в чужбина, резидентите непосредствено разходват доходите си за
чуждестранни стоки и услуги, които напускат кръгооборота на парите в
националната икономика и намаляват БВП и националния доход (паричен
поток Б2). За ответната икономика те са приток, който се влива в паричния
оборот и формира доходи и заетост. И тук е необходимо да се отчитат
някои особености:
Основна функция на туризма е възстановяването на работната сила
/Нешков и др. (2001, стр. 86)/. Независимо къде се осъществява то има
положителни последици – повишена производителност на труда, мотива-
ция на персонала, по-голям обем на производството на стоки и услуги, а
следователно и национален доход.
Туристическите пътувания по линия на бизнес туризма (панаири,
изложения, традиционни мотиви като сключване на сделки) имат за резул-
тат засилена делова активност в следствие на установени (разширени)
бизнес отношения и последващ износ на стоки и услуги.
Измерването на изтичането на национален доход в случая предпо-
лага да се направи баланс между ползите от пътуването и разходите за
него, направени в чужбина. Това поражда непреодолими трудности,
поради обстоятелството, че не съществува метод, с чиято помощ да се
определи еднозначно каква част от доходите, създадени в една фирма или

160
отрасъл са резултат от туристически пътувания на заетите в тях лица
в чужбина, т.е. да се определи степента на зависимост между приходите на
местните предприятия от продажба на стоки и услуги на продуктовите
пазари (парични потоци Г1, Л1, Л3), на производствени фактори на
факторните пазари (парични потоци Г2, М1, М3) и доходите на заетите
лица (парични потоци З1, З2, З3,) от една страна, и разходите на фирмите
(паричен поток А´3) и домакинствата (паричен поток А´1) за покупка на
вносни туристически услуги и стоки на туристическия пазар, които се
трансформират в приходен за чуждестранните туристически фирми
паричен поток Б2, от друга. Нито системата на фирменото счетоводство,
нито Системата на националните сметки и Сателитната сметка на туризма
позволяват поддържането на толкова подробна информационна база. По-
ражда се субективизъм в оценките за приноса на задграничните пътувания
за развитието на фирмата и като цяло – за икономиката. Все пак туризмът,
особено бизнес туризмът, подпомага стопанските процеси, независимо
дали се пътува в страната или чужбина. Но чистият му мултипликационен
ефект върху изменението на националния доход при пътуване в чужбина е
неизмерим – не могат да се преброят установените нови контакти, степента
на тяхното оползотворяване и последиците от тях; могат да се измерят
разходите за пътуване на резиденти в чужбина с цел почивка и рекреация,
но не и каква част от тях са насочени за покупка на стоки и услуги,
произведени в собствената им страна.
Посочените трудности обуславят факта, че измерването на изтича-
нето на национален доход по линия на изходящия туризъм се концентрира
единствено върху измерване на преките ефекти, без косвените и
предизвикани ефекти (разходите на резиденти за покупка на вносни турис-
тически продукти – Б2) и се пренебрегва по-нататъшния път и трансфор-
мации на породените парични потоци.

161
 Реализиране на световния пазар на производствени фактори, стоки и
услуги по цени многократно по-ниски от международните
Пазарната ескпанзия на редица туристически страни (Турция, Тай-
ланд) е свързана с продажбата на създадения от тях туристически продукт
по цени многократно по-ниски от международните. Под международна
цена в туризма разбираме цената, установена на пазара за задгранични
туристически пътувания за продукт от съответна категория и стан-
дарт, по която се реализират по-голяма част от сделките. Величината на
несъздадения доход при реализация на световния пазар на туристически
продукти по цени многократно по-ниски от международните е равна на:
s
(4.2.) NI   ( pktd  pktI )qkt
k 1

където: pktd – национална цена на k–тия характерен за туризма продукт; pktI –

международна цена на k–тия туристически продукт; qkt – физически обем
продажби на k–тия туристически продукт за определен период от време
(една година).
При международна цена по-висока от националната е налице
изтичане на национален доход: приходите на националните туристически
фирми са ниски, което се ограничава възможностите им да заплащат труда
на заетите в тях лица и да формират печалба. Измерването на разрива на
националния доход тук трябва да отчита следните обстоятелства:
Пазарен сегмент на сравняваните продукти – Те трябва да са
предназначени за едни и същи целеви клиенти. Не могат да се съпоставят
3-звезден бизнес хотел във Франкфурт с базова цена на рецепция EUR 100
на двойна стая със закуска и EUR 250 за същата стая в панаирен период с
4-звезден хотел в Доминиканската Република, купуван от туроператори
във високия сезон по цена EUR 90 на двойна стая на база All Inclusive.
Двата хотела са несъпоставими, понеже пазарните сегменти, за които са
предназначени са различни – бизнес пътувания (хотела във Франкфурт) и
пътувания с цел почивка и рекреация (хотела в Доминиканската Репуб-

162
лика). Последното обуславя и съдържанието на цената – покриваните от
нея услуги.
Вид цена – Могат да се съпоставят само цени, определени по
идентичен начин – цена на рецепция е несъпоставима с цена на
туроператор или на резервационна система, цена във висок сезон с цена в
нисък сезон. Международната и националната цена трябва да имат еднаква
или близка форма, за да могат да се правят сравнения. Но поради
фрагментарността на пазара един и същ продукт се продава по едно и също
време на един и същ пазарен сегмент по различни цени. Тогава
международната и националната му цена се явяват средни цени, по които
продуктът бива купуван от крайния потребител (посетителя) и могат да
не съвпадат с цената на нито една реална сделка на пазара.
Туристическа рента – Ценността и близостта до туристическия
ресурс се отразява правопорпорционално в цените на туристическите
услуги – колкото по-близо до по-ценен ресурс е заведението за настанява-
не, толкова, при равни други условия, е по-висока цената на предоставя-
ните от него хотелиерски услуги. При измерване на изтичането на нацио-
нален доход туристическата рента следва да бъде взета под внимание, за да
се определи в каква степен различието между националните и между-
народните цени се дължи на нея.
Временен дъмпинг – Възможно е несъответствието между
националните и международните цени да се дължи на стратегия за пазарно
проникване на дадената дестинация. Чрез ниските цени носителите на
туристическата политика и стопанските субекти се стремят да привлекат
посетители. Когато бъде постигнат стабилен пазарен дял цените постепен-
но се повишават, което компенсира първоначалния отлив на национален
доход. Проблеми за националната икономика възникват, ако подобна
ситуация от временна се превърне в постоянна. Тогава дъмпингът, макар и
да увеличава броя на чуждестранните посетители, не води до повишаване
на националния доходи на БВП на човек от населението по постостоянни

163
цени или темповете на прираст на последния са под потенциално
възможните. При износа на национален доход е на лице постоянен, а не
временен дъмпинг.
На практика изведените по-горе ограничителни условия е трудно да
се изпълнят изцяло. Поради това е и невъзможно да се изчисли междуна-
родна цена на даден характерен за туризма продукт. Ето защо при емпи-
рични изследвания е удачно да се използва показателя среден приход от
единица продукт на основните конкуренти на дадената рецептивна тури-
стическа територия. В този смисъл, при измерване на изтичането на нацио-
нален доход от България чрез заведенията за настаняване, например,
средният приход от една нощувка на чужденец в България за дадена
година трябва да се съпостави със средната аритметична величина на
същия показател за еднокатегорийни обекти в Испания, Гърция, Турция,
Хърватско, които са конкуренти на България на масовия международен
пазар на морски рекреативен туристически продукт, претеглена с броя на
нощувките на чужденци в съотвените заведения за настаняване в Испания,
Гърция, Турция и Хърватско. Така изчислената средна аритметична
изпълнява ролята на международната цена от формула (4.2.).
В редица случаи е налице продажба на националния туристически
продукт по цени по-високи от международните, но с аналогични последи-
ци. Островните държави в Индийския океан (о-в Мавриций, Сейшелски о-
ви, Малдивски о-ви) развиват елитен туризъм, но туристическата супер- и
инфраструктура е собственост на чуждестранни транснационални корпора-
ции. Тези дестинации притежават качествен продукт номиниран с висока
цена, но туризмът в тях има анклавно развитие /Walpole & Goodwin (2000,
стр. 572)/, слаби връзки с другите отрасли на икономиката41 /Sathiendraku-
mar & Tisdell (1989, стр. 263)/, поради което незначителна част от

41
Слабите връзки се дължат на обстоятелството, че курортите, особено на Малдивите, заемат цели
коралови острови (атоли). Тук физическата водна преграда между курортите и останалите острови е
пречка пред пълното интегриране на първите в икономическия живот на страната. Освен това,
чуждестранните собственици на хотели и ресторанти предпочитат да внасят необходимите им стоки,
суровини, материали, за да поддържат високо качество на продукта – б.а.
164
разходите на посетителите намират път към местната икономика. Затова
сме съгласни с мнението на Уилсън, че в този случай липсата на евтин
туристически продукт се превръща в недостатък /Wilson (1994, стр. 35-36)/.

Репатриране на доходи в чужбина

Като трудоемък отрасъл туризмът ангажира значителен персонал
(вж. §3.2). Когато местният трудов пазар не е в състояние да удовлетвори
нуждите на туристическите предприятия последните наемат работници и
служители от чужбина. При репатриране на доходите на последните в род-
ните им страни националният доход на държавата спада, понеже доходите
на гастарбайтерите напускат кръкооборота на парите в националната
икономика. Износът на национален доход тогава е равен на нетната сума
на репатрираните в чужбина доходи на заети в местните туристически
предприятия нерезиденти (паричен поток И´1 в Приложение 4.1.).
Анализът се усложнява, когато се вземе под внимание структурата
на заетостта на имигрантите и гастарбайтерите, и направленията на
разходите им. Нетната промяна в националния доход е:
(4.3.) NI GA  NI1GA  NI 2GA  NI3GA
където: NI GA – промяната в националния доход, дължаща се на използва-

нето на имигранти и гастарбайтери; NI1GA – разликата между действител-

ните доходи на местното население и доходите му, ако заемаше длъжнос-
тите на гастарбайтерите и имигрантите; NI 2GA – мултипликационен ефект
от разходите на гастарбайтерите в местната икономика; NI 3GA – репатри-
рани в чужбина доходи на имигранти и гастарбайтери.
В развитите страни заеманите от чужденци длъжности обикновено
са нежелани от местното население и то може да се насочи към по-високо
платени ( NI1GA >0). Освен това, те разходват част от доходите си в местната
икономика и по силата на мултипликатора повишават националния доход
( NI 2GA >0), а се репатрира сравнително малка част от доходите.
Следователно, от макроикономическа гледна точка използването на
165
имигранти и гастарбайтери е ефективно, а съвкупният ефект от чуждата
работна сила е положителен ( NI GA >0).

В развиващите се страни местното население не притежава

подходяща квалификация, поради което високоплатените мениджърски
длъжности са поверени на чужденци. Това е и основна форма на контрол
върху задграничните филиали на транснационалните корпорации /Purcell
& Nicholas (2001, стр. 251)/. Доходите на местните жители са по-ниски от
потенциалните ( NI1GA <0) и се репатритат съществена част от доходите на
чужденците, което не може да бъде компенсирано от мултипликационните
ефекти от разходите им. Чистият резултат е понижение на националния
доход ( NI GA <0) /вж. също Sathiendrakumar & Tisdell (1989, стр. 265)/.

По-“фин” метод за износ на национален доход от страната е систе-

мата на трансферното ценообразуване. То се основава на международната
вътрешнофирмена търговия – движението на продукта между
икономически обособените структурни единици (филиали) на една и съща
транснационална корпорация, които са разположени в различни страни.
Цените, които опосредстват вътрешнофирмените сделки, се наричат
вътрешнофирмени или трансферни цени /Младенова (1999, стр. 17)/.
Международната вътрешнофирмена търговия в областта на туризма
и свързаните с нея трансферни цени съдействат за износа на национален
доход. Това се осъществява посредством манипулиране на приходите
(паричен поток Б1), разходите (паричен поток В) и финансовите резултати
на филиалите, така че /Младенова (1999, стр. 70-77)/:
Да се минимизира данъчното облагане – завишават се разходите и
се занижават приходите на филиали в страни с неблагоприятно данъчно
облагане, като се намаляват цените, по които филиалът продава продук-
цията си на останалите филиали на компанията и се увеличат цените, по
които купува тяхната продукция42;

42
Емпирични доказателства за намаляване на постъпленията от корпоративни данъци в резултат на
преките чуждестранни инвестиции дават Гроп и Костиял /Gropp & Kostial (2000)/ – б.а.
166
 Да се минимизират мита, акцизи и други плащания към държавата
– изкуствено се декларират по-ниски цени на внасяните от филиала стоки,
суровини, материали;
Да се заобиколят ограничения или забрана за износ на печалби –
чрез трансферните цени печалбите се прехвърлят в компанията-майка, без
да е нужно изчакването на дивидентни плащания и разрешение на
регулативни органи;
Да отслабне въздействието на ценовия контрол, да се проникне на
чужд пазар и да се установи пазарна власт, като изкуствено се субсидират
(с по-ниски покупни цени) дадени филиали на транснационалната
корпорация.
Трансферното ценообразуване прехвърля печалбите на местните
филиали на чуждестранните транснационални корпорации в чужбина,
намалява приходите в държавния и общински бюджети, създава условия за
нелоялна конкуренция с местните производители. В резултат национал-
ният доход на страната спада – той е по-нисък, отколкото би бил, ако се
отчитат действителните приходи, разходи и печалби на филиалите на
транснационалните корпорации.
Измерването на износа на национален доход при трансферното
ценообразуване е изключително трудно. Дължи се на обстоятелството, че
трансферните цени са фирмена тайна и отразяват взаимоотношения
между относително самостоятелни субекти, които обаче са капиталово
обвързани. Също така, трудно могат да се докажат мотивите за избор на
конкретната цена по дадена сделка, за да може тя да бъде квалифицирана
като целяща репатриране на печалби и избягване на данъчно облагане.
Международната вътрешнофирмена търговия и трансферното цено-
образуване пораждат промени в платежния баланс. Когато съдействат за
изтичането на национален доход, вносът на страната се увеличава, в
следствие по-високите цени за вноса на филиала, а износът намалява, като
резултат от снижението на цените на износа му. Съвкупният ефект е

167
изменение на салдото по платежния баланс в посока на намаление със
сумата на репатрираната печалба зад граница:
Ако ТС са съвкупните разходи на филиала, а TR – съвкупните му
приходи, то промяната на трансферните цени по описания начин ще
измени TC и TR с dTC (dTC>0) и dTR (dTR<0), а новите стойности ще бъдат
TC+dTC и TR-|dTR|. Преди промяната финансовият резултат е TR-TC, а
след нея:
(4.4.) TR-|dTR|-TC-dTC=TR-TC-(|dTR|+dTC),
или понижението му е с (|dTR|+dTC).
Ако означим с Х износа на страната, а с М вноса, то салдото по
текущата сметка е:
(4.5.) NX1=X-M.
Новите трансферни цени се отразяват на Х и М и те са с нови
стойности X-|dTR| и M+dTC. Новото салдо е:
(4.6.) NX2=X-|dTR|-M-dTC=X-M-(|dTR|+dTC).
Намалението също възлиза на (|dTR|+dTC), което е еквивалентно на
репатрираната печалба на филиала.
В научната литература изтичането на национален доход под формата
на внос, независимо от вариантите на проявление на последния, е широко
разгледано /Satiendrakumar & Tisdell (1989, стр. 263), Sindiga (1996, стр.
29), Timothy & Butler (1995)/. Също така, се споменава за ролята на между-
народната вътрешнофирмена търговия и преките чуждестранни инвести-
ции в туризма за износа на национален доход при репатриране на печалби-
те /Wilson (1994, стр. 39-41)/, и наемането на чуждестранни работници
/Райън (1996, стр. 81-82)/. Липсват, обаче, изследвания посветени на
изтичането на национален доход под формата на продажба на световния
пазар на туристически стоки и услуги по цени многократно по-ниски от
международните, както и на измерването на ефектите от трансферното
ценообразуване. Причините се крият в трудностите от информационен и
методологически характер, съпътстващи подобен род измервания.

168
 4.2. Влияние на туризма върху равнището на цените
Едно от често възникващите противоречия в туризма е конфликтът
“посетители–местни жители”. Той има много предпоставки, но обикновено
като причина се споменава по-високото равнище на цените в туристи-
ческите места в сравнение с останалата част на страната /Воденска (2001,
стр. 54-55), Нешева (2001), Нешков и др. (2001, стр. 119-120)/. При това
увеличението на цените в следствие развитието на туризма се отнася не
само за характерните туристически услуги и стоки, но и за тези с потреби-
телско и инвестиционно предназначение, закупувани от домакинствата,
предприятията и останалите институционални единици.
Обяснението на повишението на цените в туристическите места, в
сравнение с нетуристическите, както и при ускорено развитие на характер-
ните за туризма стопански дейности в изучаваната територия, е чисто
икономическо (вж. Приложения 4.2.а/, б/). Туризмът увеличава платежо-
способното търсене на стоки и услуги, което може да бъде удовлетворено с
допълнително предлагане при еднопосочно изменение на цените, поради
положителния наклон на кривата на предлагането. Първоначално това се
отнася за непосредствено потребяваните от посетителите продукти
(паричен поток А и съответстващите на Б1 и Б2 продуктови потоци от
Приложение 4.2.а/). Но по силата на косвения ефект, туристическите
предприятия доставчици на тези стоки и услуги ще трябва да се снабдят с
допълнителни количества суровини, материали, стоки, услуги, необходими
за тяхното междинно производствено потребление, с което формират
парични потоци (представени в Приложение 4.2.б/), пренасящи преките
ефекти от туристическия пазар върху другите продуктови пазари (парични
потоци В1, Г1, К1, Л1-2) и върху факторните пазари (парични потоци В2,
Г2, К2, М1-2, З1-2, И1-2). Крайното потребление на заетите в туризма лица
(паричен поток П), разходите на държавата (паричен поток Н) и общините
(паричен поток О) на продуктовите и факторни пазари, допълнително
съдействат за пренасяне на ефектите върху цените на всички продукти.

169
Като ценообразуващ фактор значение имат и данъците (парични потоци Д
и Е).
За да се определят количествено реакциите на цените при промяна в
туристическото потребление е нужно да се изчисли ценовата еластичност
на предлагането, измервана чрез формулата /Смит (2000, стр. 29)/:
dQi / Qi
(4.7.) eQP  ,
dPi / Pi

където: Qi – предлагано количество от i–тия продукт; Pi – цена на i–тия

продукт.
Еластичността на предлагането на i–тия продукт спрямо цената му
показва реакцията на предлагането при промяна на цената с 1%. В
зависимост от величината й, предлагането варира от съвършено
нееластично (при eQP  0 ) до съвършено еластично (при eQP   ).
Използвайки означенията от §2.1.4. и Приложение 2.6. в Приложение
4.3. е доказано равенството:
dPi ait .qit

ait .Yt .1  eQP 
(4.8.) dct .
Pi

С негова помощ могат да бъдат изведени следните основни

зависимости:
Съществува правопропорционална зависимост между изме-
нението на ценовото равнище и дела на туризма в продажбите на i–тия
отрасъл (qit). Следователно, колкото повече i–тият отрасъл разчита на
туризма за реализация на продукцията си, толкова по-чувствителен е към
промяната в туристическото потребление;
Права е връзката между изменението на ценовото равнище и ait
(частния мултипликатор на Yi при нарастване на туристическото
потребление с dct). Колкото по-голям е частният мултипликатор на
продажбите на i-тия отрасъл, толкова по-значителен ще бъде прирастът на
търсенето на продуктите на същия отрасъл при дадено нарастване на
туристическото потребление и, следователно, повишението на цените им.

170
 Обратна е връзката на ценовото изменение с обема продажби в
туризма (Yt – паричен поток Б1) и технологичните коефициенти (ait). Това е
логично, тъй като колкото по-голямо е “производството” в туризма (Yt) и
междинното потребление от i-тия отрасъл ( yit  aitYt – паричен поток Г),
толкова по-малка (в процент) ще бъде промяната му вследствие повише-
ното потребление на посетителите (dct – паричен поток А).
Съществува и обратнопропорционална зависимост от ценовата
еластичност на предлагането на i–тия отрасъл (еQP) – колкото по-еластично
е то, толкова по-малка ще бъде реакцията на равнището на цените, при
промяна в търсенето на продукцията му (промяна в туристическите
разходи или структурата им).
Чрез (4.8.) можем да отговорим на въпроса защо в туристическите
места цените са по-високи от останалата част на страната:
Делът на туризма в продажбите на другите отрасли qit е висок.
Значителна част от (стоко)оборота им се формира в резултат на покупки,
направени от посетители или туристически предприятия;
Ценовата еластичност на предлагането на отраслите извън
туризма еQP е малка, поради ограничения брой стопански субекти, които
посрещат търсенето.
Същата формула обяснява отчасти и сезонните колебания в цените.
Ако Yt са продажбите на туристическите предприятия през текущия период
(месец), то увеличението (намалението) на крайното потребление на посе-
тителите през следващия период с dct рефлектира върху цените в същата
посока. При ясно изразени сезонни колебания /големи разлики в потребле-
нието по отделни отчетни периоди/, аналогична динамика ще се наблюдава
и при цените на неспецифичните за туризма стоки и услуги.
Измерването на влиянието на туризма върху равнището на цените е
съпроводено с редица трудности от информационен характер, свързани
главно с точното идентифициране и количествена оценка на паричните
потоци. Обикновено, както и при другите макроикономически въздействия

171
на туризма, паричните потоци, необходими за измерване на преките ефек-
ти от туристическото потребление се измерват сравнително лесно (Прило-
жение 4.2.а/). Не така стои въпросът с паричните потоци за косвените и,
особено, предизвиканите ефекти, и взаимната връзка и обусловеност
между самите потоците (Приложение 4.2.б/). Проблем възниква и с изчис-
ляване еластичността на предлагането на отделните видове продукти.
Тук трябва да се отбележи, че равнището на цените зависи и от
следните фактори, които също трябва да се вземат под внимание при
количествения анализ:
Степен на организираност на предлагането на отраслите –
намалява еластичността на предлагането спрямо цените (еQP) и позволява
прилагането на монополно високи или монополно ниски цени от страна на
отделни стопански субекти /Ракаджийска и Маринов (1998, стр. 163-164)/,
включително и по нестопански път /Манолов (1998)/;
Текущ свободен производствен капацитет – ако е по-голям от
необходимия за задоволяване на нуждите на туризма, то допълнителното
количество стоки/услуги може да бъде доставено без повишаване на
цените (т.е. влиянието върху цените е отново посредством еластичността
на предлагането еQP);
Отношението на местните жители към посетителите –
възприемането им като източник на лесна печалба благоприятства
повишаването на цените;
Качеството на продукта – отразява се правопропорционално на
цената на продукта;
Равнище на данъчно облагане – данъците са елемент на разходите
на предприятията, поради което връзката между равнището на данъчните
ставки и себестойността на продукцията, а оттам и с цената е права;
Пределните норми и еластичностите на заместване между
продуктите на отделните отрасли в крайното потребление на посетителите
и в производственото потребление на туристическите предприятия – при

172
наличие на заместители повишаването на цените на продуктите се
ограничава;
Съществува и ценова дискриминация, при която еднакви продукти
се предлагат на различни пазари по различни цени.
Отчитането на посочените и на редица други фактори е свързано със
съставянето на симулационен модел основан на междуотрасловия баланс
или Сателитната сметка, които в областта на туризма все още не са
достатъчно разработени. Ето защо, в научната литература емпиричните
изследвания насочени към измерването на въздействието на туризма върху
равнището на цените са единични и разглеждат влиянието на туризма
върху отделни продуктови и/или факторни пазари /Sugiyarto, Blake, Sinclair
(2002, 2003), Zhou et al. (1997)/.
Уравнения подобни на (4.8.) дават теоретичната равновесна промя-
на на цените, при която търсеното и предлагано количество съвпадат при
дадени първоначални допускания и ограничителни условия. На практика
цените са често значително по-високи или по-ниски от равновесните.
Първият случай е често срещан. Той се изразява в стремежа за извличане
от покупко-продажбата на стоката/услугата на максимална печалба за
единица продукт, а не на максимална съвкупна печалба. Желанието е да се
печели от цената, а не от оборота. Това изкривява ценообразуването, до-
колкото пазарните субекти се отклоняват от максимизиращото съвкупната
печалба (теоретично) рационално поведение, при което цената се определя
от количеството, при което пределните приходи MR и разходи MC са
равни, още повече “надува” цените и свива потреблението на посетители-
те. По-малкият физически обем продажби води до разпределянето на по-
стоянните разходи върху по-малък обем стоки/услуги, повишава себестой-
ността и отново тласка цените нагоре, отблъсква нови клиенти и т.н, а
дестинацията се превръща в “скъпа”. От своя страна, по-малкият брой
посетители повишава конкуренцията между първичните производители и
те свалят цените. Непосредственият резултат е ограничаване на покупките

173
на туристическите предприятия от техните доставчици. Пазарът на послед-
ните се свива, те намаляват предлагането и продажбите, а цените намират
своето “по-нормално” равнище. Противоположна е ситуацията в обратния
случай.
Едно от направленията на ценовите въздействия на туризма е върху
цените на основните производствени фактори – земя, труд, капитал.
Цената на земята е правопропорционална на доходите, които се получават
от нея /Илиев (2000)/. Те зависят от приходите на обекта, които от своя
страна се влияят обратнопропорционално от отдалечеността му от турис-
тическия ресурс. Следователно, колкото по-голямо е разстоянието до осно-
вния туристически ресурс (плаж, минерални извори, ски писта, старо град-
ско ядро, централен делови район и др.), толкова по-ниска е цената на зе-
мята. Това се диктува от прогресивно намаляващото туристическо търсене
с отдалечаване на ресурса. Други фактори, които следва да се отчитат са
атрактивността на ресурса, капацитета му, терена, регулацията му,
доколкото те определят обема на туристическото търсене и предлагане. Но
с развитието на туризма в дадена територия търсенето на поземлени
участъци за строителство на туристическа супер- и инфраструктура, при
равни други условия, повишава цената на недвижимите имоти там. За
измерване на промените в цените на недвижимите имоти се изчислява
специален индекс REMI, въведен у нас на 03.09.2002 г.
Понеже туристическите предприятия са ограничена част от всички
заемоискатели, те по-трудно влияят върху цената на капитала – лихвения
процент. Въпросът за цената на труда е разгледан в §3.2.
Количественият анализ на въздействието на туризма върху равнище-
то на цените включва и изследване на относителните териториални
различия в равнището на цените, породени от туризма. За целта се
използват индивидуални и множествени териториални ценови индекси,
чрез които се сравняват цените в (рецептивната) туристическа територия и
в територия без развитие на туризъм. Резултатите от приложението им са

174
ориентир за влиянието на туризма върху цените в (рецептивната) туристи-
ческа територия:
Индивидуален териториален индекс на цените i p – отразява отно- i

сителните териториални различия в цената на един продукт, непретеглена

с потребяваните количества:
Pi I
(4.9.) iPi  II ,
Pi

където: Pi I – цена на i–тия продукт в (рецептивната) туристическа терито-

рия; Pi II – цена на i–тия продукт в територия без развитие на туризъм.
Множествени териториални индекси на цените – отразяват
относителните териториални различия в цените на повече от един продукт,
например влизащите в индекса на потребителските цени услуги и стоки,
претеглени с потребените количества Qi:
с тегла от (рецептивната) туристическа територия QiI :
n

P Q i
I
i
I

(4.10.) I P I / II
( QiI )
 i 1
n

P
i
II
i QiI
i 1

с тегла от територията без развитие на туризъм QiII :

n

P Q i
I
i
II

(4.11.) I P I / II
( QiII )
 i 1
n

P
i
II
i QiII
i 1

Посочените множествени териториални ценови индекси се обезсмис-

лят, ако във всяка от сравняваните територии се изчисляват индекси със
собствени тегла – в (рецептивната) туристическа територия с QiI , а в тери-
торията без развитие на туризъм с QiII , поради различната структура на
потребление. Затова се препоръчва използването на стандартни тегла Qis ,
след предварителен икономически анализ и доказване на целесъобразност-
та от прилагането им /Радилов и др. (1996, стр. 365)/. Като такива могат да

175
се използват потребяваните количества за страната като цяло. Тогава
множествените териториални ценови индекси придобиват вида:
n

P Q i
I
i
s

(4.12.) I P I / II
( Qis )
 i 1
n
.
P
i
II s
i Q
i
i 1

Качественият анализ на влиянието на туризма върху равнището на

цените включва сравнение на броя на “печелившите” и “губещите” от
промените в цените. Нарастването на цените засяга всички местни жители
в ролята им на потребители на стоки и услуги – развитието на туризма в
дадена територия увеличава търсенето на стоки и услуги, повишава цените
на стоките и услугите, което намалява потреблението и благосъстоянието
на местните жители.
Същевременно, като производители и собственици на недвижимо
имущество и производствени фактори, местните жители печелят от увели-
чението на цените:
 Част от тях повишават цените на предлаганите стоки, услуги,
производствени фактори, с което компенсират спада в благосъстоянието
им, а ако това повишение е с по-голям процент, отколкото е общото
нарастване на цените, то тяхното благосъстояние дори ще се увеличи;
 Също така, туризмът води до повишаване на цената на труда,
което има непосредствено положително въздействие върху благосъстоя-
нието на местното население;
 Увеличават се и цените на притежаваните от местните жители
недвижими имоти, което увеличава тяхното богатството, а косвено и
доходите им от собственост (наем, рента, аренда).
Отражението на посочените ефекти върху благосъстоянието на
местното население зависи от степента на повишение на доходите от труд
и собственост и цените на недвижимото имущество. Ако тяхното
нарастване изостава от темпа на прираст на общото ценово равнище, то
благосъстоянието на тази група лица като цяло ще се понижи. А тъй като

176
всички местни жители са потребители и само част от тях са производители
и собственици, то породеното от туризма повишение на цените води до
спад в благосъстоянието им. Затова въздействието на туризма върху
равнището на цените следва да се разглежда като макроикономическа
загуба.

4.3. Влияние на туризма върху ненаблюдаваната икономика

Повечето от изследователите в областта на макроикономическите
въздействия на туризма насочват своите усилия към измерване на макро-
икономическите ползи от него, като наблягат на създадените от туризма
заетост, доходи, данъчни постъпления, БВП. Практиката обаче показва, че
измерените величини на показателите, които характеризират посочените
въздействия понякога се отклоняват съществено от предполагаемите им
теоретични стойности, поради това, че част от заетите лица не са реги-
стрирани, укриват се доходи, приходи, данъци, произведена продукция.
За обозначаване на това явление в специализираната литература се
използват различни термини – скрита икономика /Илиев, Гоев, Бошнаков
(2003), Куманова (1997), Манолов и Куманова (1996), Стойков и Дими-
трова (1999а, 1999б), Bogov (1997), Giles (1999)/, нелегална икономика
/Манолов (1998)/, неофициална икономика /Johnson, Kaufman, Zoido-
Lobatón (1998)/, сенчеста икономика /Schneider & Enste (2000a, 2000b)/,
ненаблюдавана икономика /Blades & Roberts (2002), Masakova (2000),
OECD, IMF, ILO, SCCIS (2002)/, неотчетена икономика /Bloem & Shtestha
(2000), OECD (1997)/, подземна икономика /Faal (2003)/, неформална
икономика /Коцева (2002), Bernabè (2002), ILO (2002), Losby et al (2002)/.
Във всяко от посочените понятия се влага различно съдържание, което се
отразява на количествените резултати от неговото измерване. Идеята им
обаче е еднаква – част от стопанската дейност на институционалните еди-
ници не е обхваната от официалната статистика и не е обложена с данъци.

177
 В Системата на националните сметки се използват три отделни
понятия за обозначаване на разглежданото явление:
Неформална икономика (§4.147, §4.159 и Анекса към него от Сис-
темата на националните сметки) – част от неинкорпорираните предприятия
на домакинствата, произвеждащи продукция с пазарна реализация, които
не са отделени правно от домакинството и не отговарят на характеристи-
ките на институционалните единици – не сключват от свое име и сметка
сделки и договори и не поемат задължения. Трудовите отношения, където
ги има, се базират на роднински и приятелски връзки; притежаваните от
домакинството дълготрайни материални активи (жилище, превозно
средство) се ползват едновременно за крайно потребление и производ-
ствени цели. Не се изисква правното им регистриране.
Скрита/подземна икономика (§§6.34-6.36) – включват се укрити
от публичните власти легални производствени дейности с цел избягване:
плащането на данъци;
плащането на социални осигуровки;
спазването на законови норми и предписания за работно
време, охрана на труда, минимална заплата, санитарни норми;
спазването на административни процедури и др.
В повечето случаи емпиричните изследвания се насочват именно към
скритата икономика по дефиницията на Системата на националните смет-
ки, независимо от термините, с които я обозначават (нерегистрирана, сива,
сенчеста, неотчетена). Като част от скритата икономика се изключват
нелегалният износ на капитали, укриването на доходи от лихви и капита-
лови печалби, както и други дейности, които водят до укриване на данъци,
но не са продуктивни и не се включват в понятието “производство” според
дефинициите на Системата на националните сметки /OECD, IMF, ILO, CIS
STAT (2002, §8.6.)/.
Нелегално производство/нелегална икономика (§§6.30-6.33) –
Системата на националните сметки различава тук следните дейности:

178
 притежаването, разпространението или продажбата на
стоката или услугата е забранено от закона;
производствената дейност по принцип е законна, но се
извършва от неоторизиран/нелицензиран производител.
Между скритата и нелегалната икономика е много трудно да се
постави ясна и точна граница, като двете понятия преливат едно в друго –
укриването на данъци, например, обикновено се счита за криминално
деяние, въпреки, че според определението на Системата на националните
сметки е част от скритата, а не нелегалната икономика. Все пак, в
Системата на националните сметки се препоръчва в съответните сметки,
които я съставят, да бъдат включвани всички транзакции, независимо дали
са законни или не, защото формират доходи за лицата, които участват в
тях /§6.35./. В съответствие с тази препоръка Организацията за икономи-
ческо сътрудничество и развитие, Международният валутен фонд, Между-
народната организация по труда и Комитетът по статистика на ОНД
приемат през 2002 г. “Ръководство по измерване на ненаблюдаваната
икономика” /OECD, IMF, ILO, CIS STAT (2002)/, в което се използва по-
широкото понятие “ненаблюдавана икономика”. В него се включват освен
неформалната, скритата и нелегалната икономика по дефинициите на
Системата на националните сметки, също и производството на продукти
от домакинствата за собствено потребление, както и тази част от фор-
малната стопанска дейност, която не е отчетена от Системата на национал-
ните сметки и не е включена в Брутния вътрешен продукт, поради пропус-
ки в статистическите определения, класификации, справки, въпросници,
наричана “statistical underground” – “статистически ненаблюдавана
икономика”. В настоящото изследване възприемаме понятието “ненаблю-
давана (в Системата на националните сметки) икономика” като най-
обхватно и отговарящо на същността на изучаваното явление43.

43
Необходимо е да признаем, че понятието “ненаблюдавана икономика” не е широко прието – относно
някои критики към него вж. Стойков и Димитрова (1999а, стр. 8) – б.а.
179
 Като специфично макроикономическо въздействие ненаблюдаваната
икономика в туризма определяме като част от съвкупната законна сто-
панска дейност в туризма, която не е обхваната от статистическите
и/или данъчни служби на страната, върху която не са платени дължими-
те данъци и такси (ако се дължат), както и незаконната такава. След-
вайки Системата на националните сметки и “Ръководство по измерване на
ненаблюдаваната икономика” ненаблюдаваната икономика в туризма
можем да структурираме като следва:
 Неформална икономика в туризма – обхваща производството на
пазарнореализирани туристически продукти от неинкорпорирани пред-
приятия на домакинствата. Типични примери са предлагането на нереги-
стрирани частни квартири на посетители, както и част от уличната
търговия на дребно в туристическите места.
 Производство на туристически услуги и стоки за собствено
крайно потребление от домакинствата – изразява се в изграждането,
поддържането и пребиваването на членове от домакинството и/или техни
близки и познати във втора резиденция (жилище) собственост на домакин-
ството, незаплащащи престоя си там. Сателитната сметка обхваща част от
съответстващото туристическо потребление под формата на т.нар. “условни
разходи” /вж. WTO (2001, §2.34; §§2.71-2.72)/.
 Скритата икономика в туризма има много измерения:
– укриване (изцяло или частично) на приходи, доходи и
печалби на туристическите предприятия;
– завишаване на разходите на туристическите предприятия
чрез осчетоводяване на несвойствени за дейността им разходи;
– нерегистриране на наети лица и наемането им без трудови
договори или обявяване на символично възнаграждение в трудовия
договор, като останалата част се изплаща без върху нея да са платени
осигурителни вноски и данъци;

180
 – продължителност на работното време надхвърляща зако-
новоустановената, неразрешаване на платен годишен отпуск на наетите
лица или ползването му за по-кратък от законовия срок;
– неспазване на санитарно-хигиенните условия и охраната на
труда с оглед спестяване на разходи;
– нерегистриране на леглова база и пренощували лица (турис-
ти) в заведенията за настаняване, на извършени превози от транспортните
предприятия, на туристически пътувания с обща цена от туроператори и
турагенти;
– неиздаване на фактури, фискални бонове, билети и други
приходни документи от туристическите предприятия, или издаването им
на сума по-ниска от действителния приход;
– недеклариране или деклариране на по-ниска от действи-
телната митническа облагаема стойност на вносни стоки и услуги за
задоволяване потребностите на посетителите и/или производственото
потребление на туристическите предприятия, като се нанася вреда на
бюджета чрез неплащане на мита и данъци върху вноса;
– други действия на туристическите предприятия, които
съгласно определението на Системата на националните сметки се числят
към скритата икономика.
 Нелегалната икономика в туризма е свързана с:
– осъществяването на характерна за туризма дейност без
лиценз, разрешителни и категоризиране, като по този начин не се плащат
такси по лицензиране и категоризиране, понижава се качеството на
продукта и се влошава имиджът на отрасъла;
– проституция – туризмът благоприятства развитието на прос-
титуцията, която се превръща в специфичен мотив за пътуване по линия
на секс-туризма /Нешков и др. (2001, стр. 127-129), Райън (1996, стр. 191-
194)/. В някои рецептивни туристически територии (Банкок, Манила,
Хамбург, Амстердам) “гостоприемните” момичета (по-рядко момчета) се

181
възприемат като специфичен “туристически ресурс”, привличащ значител-
но платежоспособно търсене;
– търговия с наркотици – туризмът се използва като източник
на печалба от търговия с наркотици, предназначени за посетителите;
– краткият престой в туристическото място стимулира
кражбите на моторни превозни средства и друга движима собственост на
посетителите, както и продажбата на крадени вещи. Наблюдава се и
обратното явление – извършването на кражби и продажбата на крадени
вещи от страна на посетителите;
– нелегален хазарт – организиране на незаконни залагания,
използване на нерегистрирани устройства за хазартни игри и прочие;
– рекет и други дейности, които съгласно законодателството са
незаконни, но формират доходи за техните извършители;
– туризмът се явява също и средство за легализиране на
незаконни доходи – извършва се легална туристическа дейност, от
упражняването на която се декларират по-високи приходи и печалби от
действителните с цел легализиране на незаконно получени доходи от
други източници /вж. също Bloem & Shtestha (2000, стр. 30)/;
– горепосочените действия от скритата и нелегална икономика
пораждат корупция – за укриване на данъци, мита, такси, за получаване на
разрешителни, за несъставяне на констативен протокол и неиздаване на
данъчно-облагателен акт, за уреждане на съдебни спорове и т.н. Следва да
се има предвид, че корупцията е явление, обхващащо не само публичната
администрация, но и частните туристически предприятия44.
Статистически ненаблюдавана икономика в туризма – дължи се
на пропуски в системата на туристическата статистика, изразяващи се в:
– невключване в статистически изучавания на част от
туристическите предприятия, които би трябвало да бъдат обхванати от
статистическата отчетност. Обикновено това са малки предприятия само с

44
Относно корупцията в частния сектор вж. по-подробно Лазаров (2003) – б.а.
182
едно самонаето лице, които поради огромния си брой и непрекъснат
оборот трудно се изучават;
– регистърът на предприятията не е актуален, поради: •
включване в него на несъществуващи предприятия; • невлючване на нови
предприятия; • неотбелязани сливания, вливания, отделяния и разделяния
на предприятия; • неточни данни относно предмета на стопанската
дейност, големината на предприятието, адрес и др.;
– непопълване и неподаване на статистически справки от
страна на туристическите предприятия и т.н.
Наличието на ненаблюдавана стопанска дейност в туризма и
необхащането на всички сделки от националната статистиката води до
редица отрицателни последици /вж. също Bloem & Shtestha (2000, стр. 3-4)/:
 Неточни оценки за приноса на туризма в БВП и икономическия
растеж, доходите, заетостта, платежния баланс;
 Подвеждащи данни за структурните промени в икономиката;
 Нарушава се вътрешната съгласуваност на Системата на нацио-
налните сметки и Сателитната сметка на туризма;
 Трудности при аргументиране на действията в областта на
макрорегулирането на туризма от страна на носителите на туристическата
политика и др.
Това налага необходимост от измерване на ненаблюдаваната иконо-
мика в туризма. Разгледаните в Глава Втора базисни и производни методи
са неприложими, защото се основават на информация за наблюдавани от
Системата на националните сметки и Сателитната сметка характерни за
туризма стопански дейности, въпреки че част от последните не фигурират
в явен вид в Системата на националните сметки. Единствено Сателитната
сметка може да се използва и то само по отношение на разходите за
поддържане на втора резиденция. Затова за измерване на ненаблюдаваната
икономика в туризма следва да се търсят други подходи, методи, източ-
ници на информация.

183
 Стойков и Димитрова (1999а, стр. 32-43), Илиев, Гоев, Бошнаков
(2003, стр. 59-60), както и Шнайдер и Енсте /Schneider & Enste (2000a, стр.
91-99, 2000b, стр. 30-40)/, разграничават преки и косвени методи за
измерване на ненаблюдаваната икономика. Всеки един от тях има различ-
ни предимства и недостатъци, поради което е желателно количествената
оценка на ненаблюдаваната икономика в туризма да не се опира на
резултатите от приложението само на един метод:
Преки методи – изразяват се в непосредствено измерване на
ненаблюдаваната икономика в туризма с помощта на:
– Статистически изучавания на туристическите предприя-
тия – анкетиране на ръководителите им относно причините и величината
на недекларираните приходи, печалби, наети лица за икономиката като
цяло и отделните отрасли. Получените резултати са индикатор за
неотчетените доходи по линия на скритата икономика в туризма и
отразяват личния опит на ръководителите на предприятията. Недостатък е
слабото участие в подобни статистически изучавания, поради опасения от
разкриване на данните пред данъчните власти.
– Статистически изучавания на домакинствата и техните
бюджети – на анкетираните лица се задават въпроси относно разходите
им за туристически стоки и услуги за определен период от време и в какъв
процент от случаите не са получили документ, осчетоводяващ плащането –
фискален бон, фактура, от което се правят изводи за скритата икономика в
туризма /OECD, IMF, ILO, CIS STAT (2002, §8.3.2.)/. Допълнително в
анкетите се включват въпроси за времето отделено за производствени и
непроизводствени дейности, получаването на допълнителни (не)трудови
доходи и други, съдействащи за идентифициране на величината на
отделните компоненти на ненаблюдаваната икономика в туризма /вж. също
OECD, IMF, ILO, CIS STAT (2002, §§8.3.3.-8.3.4.), Szivas & Riley (1999)/.
Слабост е, че се разчита на паметта на анкетираните лица.

184
 – Данъчни проверки и ревизии – с тях се засичат несъответ-
ствия между декларирани приходи и разходи на отделните туристически
предприятия, между декларирани доходи и потребление на заетите в
туризма лица и величината на укритите приходи, доходи, печалби, данъци.
Данъчните проверки се използват широко от данъчната администрация, но
при измерване на ненаблюдаваната икономика в туризма те са обременени
със значителна грешка. На първо място, извадката от проверяваните лица
не е случайна, а включва субекти, които е най-вероятно да укриват данъци.
На второ място, понякога ревизираният период надхвърля границите на
календарната и фискалната година. В такива случаи е трудно да се устано-
ви каква част от приходите, доходите, печалбите, данъците през коя година
са укрити /Тодоров (1999, стр. 56)/. Също така, данните от ревизиите
отразяват само част от скритата икономика, без да отчитат другите форми
на проявление на ненаблюдаваната икономика в туризма. Не по-малко
значение има и фактът, че укритите данъци не винаги са част от скритата
икономика, доколкото не са следствие от производствени дейности
(доходи от лихви).
Косвени методи – при тях размерът на ненаблюдаваната икономи-
ка се явява резултативна величина от други променливи. В специализира-
ната литература и практика се прилагат следните косвени методи:
– Метод на отклонението на дохода от разхода – сравняват
се количествените оценки на БВП, създаден от туризма, изчислени
съгласно подходите, разгледани в §3.5. Понеже доходите на едни лица се
явяват разходи за други, то разликата между БВП изчислен по доходния и
по разходния подход се приема като количествена оценка на ненаблюдава-
ната икономика в туризма. Съществен недостатък на посочения метод е
допускането за еквивалентност на резултатите при използване на разход-
ния и доходния подход при изчисляване на БВП, което е неточно, заради
съществената разлика в статистическата методология при тяхното прилага-

185
не, водеща и до различни грешки при изчисляване на БВП от туризма
/Стойков и Димитрова (1999а, стр. 36), Schneider & Enste (2000a, стр. 93)/.
В областта на туризма методът на отклонението може да се
модифицира, като се изследват несъответствията между следните парични
потоци, представени в Приложение 4.4.:
 приходите на туристическите предприятия (паричен поток Б) и
разходите на посетителите (паричен поток А);
 разходите на туристическите предприятия за покупка на стоки и
услуги на продуктовите пазари (паричен поток В1) и приходите на мест-
ните (паричен поток Г1) и чуждестранни предприятия (част от паричен
поток Л2) от тяхната продажба;
 разходите на туристическите предприятия за покупка на
производствени фактори на факторните пазари (паричен поток В2) и
приходите на местните (паричен поток Г2) и чуждестранни предприятия
(част от паричен поток М2) от тяхната продажба;
 разходите на туристическите предприятия за възнаграждение на
заетите лица (паричен поток Ж1) и доходите на заетите в туризма лица
(парични потоци З1 и И1);
 доходите на заетите в туризма лица-резиденти (паричен поток З1)
и нерезиденти (поток И1) и тяхното потребление (потоци П1 и П2).
– Метод на отклонението на официалната от реалната
заетост – чрез статистически изучавания на домакинствата се получава
информация за реалната заетост в туризма, която се сравнява с официално
регистрираните заети лица. Разликата между тях е индикатор за ненаблю-
даваната икономика в туризма. Недостатък на метода е, че заетите лица
могат да участват едновременно в наблюдавана и в ненаблюдавана
стопанска дейност.
– Метод на потреблението на производствени фактори –
приема се, че величината на БВП е пропорционална на потреблението на
даден производствен фактор, чието потребление може да бъде измерено

186
точно. Кауфман и Калиберда, както и Лако предлагат модели, изследващи
зависимостта между действителния БВП (включващ отчетения и
неотчетения от Системата на националните сметки БВП) и потребената
електроенергия /Schneider & Enste (2000a, стр. 96-97)/. Допускат, че за
дадена базова година ненаблюдаваната икономика е нулева, а еластичност-
та на потреблението на електроенергия спрямо действителния БВП е
постоянна. Изчисленият действителен БВП с данните за потребената елек-
троенергия през отчетната година се съпоставя с отчетения от Системата
на националните сметки БВП. Разликата между тях се разглежда като
величина на скритата стопанска дейност. При измерване на ненаблюдава-
ната икономика в туризма разглеждания метод може да се прилага един-
ствено в характерни за туризма дейности, при които потреблението на
електроенергия е високо и пропорционално на величината на създадената
добавена стойност (хотелиерство, ресторантьорството). Неговата най-
голяма слабост е, че се опитва да даде оценка на ненаблюдаваната иконо-
мика чрез динамиката само на една променлива, което едва ли е методоло-
гически и концептуално обосновано.
– Многофакторните методи и модели в по-голяма степен се
доближават до спецификата на изследваното явление, доколкото изучават
ненаблюдаваната икономика с помощта на иконометрични модели, отчита-
щи множество фактори (променливи), влияещи върху величината й –
равнище на данъчно облагане, инфлация, реален национален доход, потре-
бление на производствени фактори, степен на регулиране на икономиката,
лихвени проценти и т.н. /Giles (1999)/. Те са разработени за национално
равнище, но биха могли да се адаптират за туризма, като се отчетат специ-
фичните за ненаблюдаваната икономика в туризма фактори и променливи.
В литературата са известни и косвени методи, които изследват
връзката между величината на ненаблюдаваната икономика и паричното
обращение /Faal (2003)/, които за нуждите на измерването на ненаблюдава-
ната икономика в туризма са неприложими.

187
 Качественият анализ на ненаблюдаваната икономика в туризма е
свързан с отражението й върху благосъстоянието на местното население в
туристическата територия. Той се затруднява от обстоятелството, че нена-
блюдаваната икономика в туризма има различни форми на проявление,
които имат различно влияние върху благосъстоянието на населението45.
Производството на туристически услуги и стоки за собствено
крайно потребление от домакинствата повишава потреблението им, а с
това и благосъстоянието им. Неформалната икономика създава заетост и е
буфер срещу безработицата, особено в условията на преход към пазарна
икономика и стимулира предприемачеството /Стойков и Димитрова
(1999б, стр. 69-70)/. Създадените доходи подпомагат потреблението на
стоки и услуги от домакинствата, произведени от официалната формална
икономика, с което се създава допълнителна заетост в нея и се повишава
благосъстоянието на заетите в нея лица.
Отрицателни ефекти върху благосъстоянието на населението пораж-
дат скритата и нелегалната икономика, и то особено, ако укриването на
доходи, приходи, печалби, заети лица приеме значителни размери46:
спада приноса на туризма в приходите от данъчно облагане в
бюджетите на публичните власти и, следователно, средствата, които обще-
ството може да изразходва за задоволяване на колективни потребности;
понижават се приходите в осигурителните фондове, а оттук и
средствата за пенсионно осигуряване;
създава се неравнопоставеност между стопанските субекти и
неконкурентоспособност на туристическите предприятия от официалната
формална икономика в сравнение с работещите в скритата и нелегална
част от нея;
45
Пропуските в статистическата отчетност не влияят върху благосъстоянието на населението, а върху
количествената му оценка, поради което не се разглеждат при качествения анализ на ненаблюдаваната
икономика в туризма – б.а.
46
За Гърция Шнайдер и Енсте оценяват размера на скритата икономика през 1996-97 г. на 30.1% от БВП,
за Италия – 27.2%, за Испания – 23%, за Тайланд и Египет тя надхвърля 60% (през 1990г.), докато в
САЩ, Норвегия, Швейцария е около 10% от БВП. За България цитираните стойности са около 35% от
БВП /Schneider & Enste (2000a, стр. 100-108)/. Прави впечатление, че страните с висок дял на скритата
икономика са традиционни рецептивни туристически пазари – б.а.
188
 влошават се условията на труд – удължено работно време,
съкратен платен годишен отпуск или липсата на такъв, неотговарящи на
законовите изисквания и предписания санитарнохигиенни условия, охрана
на труда, ниска или липса на социална защита на заетите лица;
не се спазват екологични норми, поради което се унищожава
природната среда;
повишават се разходите за осъществяване на стопанска дейност
(поради рекет, корупция, кражби, изнудвания) и други.
Същевременно скритата и нелегалната икономика съдействат за аку-
мулирането на капитали, които се инвестират в официалната икономика и
създават заетост. Също така, част от създадените в тях доходи се разходва
за стоки и услуги, произведени от официалната икономика (по подобие
доходите от неформалната икономика), разширява се производствения
потенциал, развиват се предприемачески умения у населението.
Скритата и нелегална икономика повишават благосъстоянието едни
лица и го намаляват при други. Но критерий за квалифицирането на едно
въздействие като макроикономическа полза или загуба е не благосъстоя-
нието на отделния индивид, а на цялото общество. Ето защо, въпреки посо-
чените ползи, наличието на ненаблюдавана икономика в туризма, и то в
частта й на скрита и нелегална икономика, понижава благосъстоянието на
населението. Поради това тя следва да се разглежда като макроикономи-
ческа загуба, но с отчитане на положителните ефекти от нея, разгледани
по-горе.

4.4. Влияние на сезонността в туризма върху благосъстоянието

на населението
Специфична особеност на туризма е неговата сезонност. Повечето
от емпиричните изследвания по проблема са свързани с анализ на
сезонните колебания в и прогнозиране на туристическите пътувания и
потребление /Carvalho (1996), Drakatos (1987), Gil-Alana, de Gracia, Cunado

189
(2004), Lim & McAleer (2001, 2003), Rahman, Tan, Chen (1996), Sørensen
(1998)/. В по-малка степен се третират въпросите на влиянието на
сезонността в туристическото потребление върху заетостта на населението,
степента на използване на капацитета на туристическата супер– и
инфраструктура и други, при това предимно в теоретичен аспект /Воденска
(2001, стр. 56), Нешков и др. (2001, стр. 101-110), Mathieson & Wall (1982,
стр. 88-89), Wilton & Wirjanto (1998)/. Това е напълно обяснимо, понеже
именно сезонността в пътуванията на посетителите диктува сезонната
динамика в продажбите на туристическите предприятия, заетите в тях
лица, доходите, използването на туристическата супер– и инфраструктура.
Алкок определя сезонността в туризма като тенденцията на турис-
топотоците да се концентрират в сравнително кратки периоди от
годината /Allcock (1995, стр. 92)/. В по-общ план, Хилеберг посочва, че
сезонността в икономиката е систематична, но не задължително регуляр-
на, динамика в рамките на годината /Sørensen (1998, стр. 2), също Lim &
McAleer (2001, стр. 69)/. За нуждите на измерването на макроикономи-
ческите въздействия на туризма е удобно двете определения да се обеди-
нят и сезонността в туризма да се представи като систематична, но не
задължително регулярна, концентрация на туристическите пътувания и
туристическото потребление в сравнително кратки периоди от
годината. Неин количествен израз са сезонните колебания.
Сезонността в туризма се дължи на действието на различни фактори
/Нешков и др. (2001, стр. 101-104), Bar-On (1975, стр. 2)/:
 Свързани с туристическите ресурси – нееднаквата им степен на
привлекателност през отделните периоди от годината;
 Институционални – обем и структура на свободното време на
посетителите под формата на платен годишен отпуск, официални
празници, училищни ваканции;
 Социални – мотиви за пътуване, традиции, мода;

190
  Технологично-производствени и организационни – вид, количество,
качество, асортимент на предлаганите от туристическите предприятия
услуги и стоки, специални събития, взаимната обвързаност на
производствените процеси в отделните отрасли и др.
Под въздействието на посочените фактори посетителите избират
времето на туристическото си пътуването, а с това и на туристическото си
потребление.
Количествената оценка на влиянието на сезонността в туризма
върху благосъстоянието на населението обхваща анализа на сезонните
колебания в потреблението на посетителите и показатели, характери-
зиращи макроикономическите ползи. Подходящ за прилагане по отно-
шение на стационарни временни редове с устойчива и неизместваща се по
оста на времето сезонна вълна е методът на простите средни /Радилов и
др. (1996, стр. 335-337)/. Изразява се в съпоставяне на средната месечна
стойност Z i на дадена величина Z за i-тия месец с общата средна от
месечните средни Z . Ако означим със Zsi стойността на Z през i-тия месец
на s-тата година ( s  1; n ), то средната й величина Z i за i-тия месец е:
n

Z si
(4.13.) Z i  s 1
.
n
Общата средна по месечни данни за целия изследван период е:
12

Z i

(4.14.) Z  i 1
.
n
От (4.13.) и (4.14.) могат да се изведат следните показатели за
характеризиране на сезонните колебания:
Абсолютен размер на сезонните колебания:
(4.15.) SiZ  (Z i  Z )
Индекс на сезонните колебания:
Zi
(4.16.) I S 
i
Z .100
Z

191
 Относителни сезонни колебания:
 Z 
(4.17.) SiZ(%)   i  1.100
 Z 

Когато сезонните колебания се изчисляват с данни от една година не

се извършва осредняване по месеци. При нестационарен временен ред, той
предварително се изглажда /Русев (1999, стр. 163-167)/.
Чрез анализа на сезонните колебания могат да се проследят
промените в рамките на годината в броя на посетителите, на заетите в
туристическите предприятия лица, на приходите от и разходите за
медународен и вътрешен туризъм, приходите на публичните власти от
данъчно облагане в туризма и други показатели. Сезонните колебания в
посочените показатели зависят от териториалното равнище на анализ на
МИВТ. На по-високите равнища на анализ и измерване на МИВТ (нацио-
нално, световно) спадът в пътуванията и разходите на определени групи
посетители се компенсира от увеличението им при други. По този начин
относителните сезонни колебания се отличават с по-малка амплитуда. На
по-ниските нива (община, област) развитието на туризма е свързано
обикновено с използването основно на един или два туристически ресурса,
което засилва сезонните колебания в посещаемостта на дестинацията.
Сезонността в туристическите пътувания поражда аналогична дина-
мика в цените на туристическите продукти и заетостта на заведенията за
настаняване, а с това и в приходите на туристическите предприятия и броя
на заетите в тях лица. Интерес представлява взаимната обвързаност между
сезонните колебания в броя на посетителите и броя на заетите в туристи-
ческите предприятия лица и техните доходи, чрез която се определя
влиянието на сезонността в туристическите пътувания и потребление
върху благосъстоянието на местното население в рецептивната
туристическа територия. Тази обвързаност може да се установи чрез:
Непосредствено сравнение (без извършване на статистически
анализ) на временни редове с данни за относителните сезонни колебания

192
в броя на посетителите в дестинацията и броя на заетите в туризма лица –
подходящо е при силно изразени и със съвпадащи във времето максимуми
и минимуми сезонни колебания в изучаваните временни редове;
Корелационен и регресионен анализ на динамични редове със
зависима променлива “брой заети в туристическите предприятия лица”
(или относителните сезонни колебания в нея) и независими променливи,
отчитащи влиянието на отделните фактори върху заетостта в туризма, един
от които е “брой посетители” (или относителните сезонни колебания в
него). Диференцирано анализът може да се насочи към изследване на
заетостта в отделните характерни за туризма дейности.
Кросспектрален анализ на сезонните колебания в броя на посети-
телите и броя на заетите в туризма лица. Проследява се общото циклично
поведение на двата временни реда чрез изчисляване на кохерентен и фазов
спектър. Чрез кохерентния спектър се определя дължината на общия
период ω в цикличното поведение на двата временни реда, а чрез фазовия
– времевият интервал Т между максимумите/минимумите на вълната с общ
период ω в двата временни реда /Coshall (2000)/. Засега подобен анализ в
емпиричната научна литература в областта на туризма липсва47.
Качествената оценка на сезонността, като макроикономическо
въздействие на туризма, обхваща анализ на ползите и разходите от нея,
които могат да се резюмират в няколко направления:
Ползи от сезонността:
Сезонна заетост на ученици и студенти;
Време за строителство, ремонт и реконструкция на тури-
стическата супер– и инфраструктура;
Време за “отдих” на местното население от посетители.
Загуби от сезонността:

47
Кошал /Coshall (2000)/ прилага кросспектрален анализ при изучаването на връзката между сезонните
колебания в задграничните пътувания на британски туристи и средния тримесечен валутен курс на
британския паунд към валутата на рецептивната туристическа страна – б.а.
193
 Непълноценно и нерационално използване на туристическите
ресурси;
Неефективно използване на туристическата супер– и инфра-
структура – пренатоварване през активния туристически сезон и излишен
производствен капацитет извън него48;
Висок дял на сезонно заетите в туризма лица;
Силна динамика на цените на туристическите продукти в
рамките на годината;
Затруднено макрорегулиране на туризма.
Преобладават отрицателните последици, поради което сезонността в
туризма се възприема като макроикономическа загуба – главно заради
сезонния характер на заетостта. За тяхното преодоляване е необходимо да
се постигне по-равномерно разпределение на посещенията в туристичес-
кото място във времето чрез въздействие върху факторите на сезонността –
стимулиране на пътуванията извън активния сезон, разнообразяване на
видовете и формите на туризъм в дестинацията, повишаване на качеството
и асортимента на предлаганите услуги и други /Нешков и др. (2001, стр.
105-106)/.
Трябва да се отбележи, че сезонността е проблем не само за рецеп-
тивната, но и за емитивната туристическа територия. Масовото ползва-
не на платения отпуск в кратък период от време в рамките на годината
води до спад в икономическата активност по време на същия, причините за
което са различни /вж. също de Blasio & Mini (2000, стр. 10-11)/:
На първо място, редица нетуристически предприятия предпочитат
да преустановяват дейност през активния туристически сезон и по-голяма
част от техните служители да излизат в отпуск едновременно, защото по
този начин се улесняват ремонтите на материално-техническата база;

48
Емпирично изследване на влиянието на сезонността в деловата активност върху излишния
производствен капацитет на промишлените предприятия в Италия правят де Бласио и Мини /de Blasio &
Mini (2000)/. В областта на туризма наличието на излишен производствен капацитет на туристическите
предприятия в следствие на сезонността в потреблението на посетителите е широко признаван, но слабо
изследван проблем – б.а.
194
 Също така, отделните фирми са взаимносвързани в последова-
телните етапи на производствения процес, при което, намаляването на
производството на доставчиците и междинното потребление на фирмите-
клиенти на дадено предприятие, поради отпуск на служителите им,
неминуемо поражда спад в производството му и излишен капацитет, който
не се оползотворява и е ефективно работниците и служителите в него също
да излязат в отпуск;
На трето, но не на последно място, желанието да се пътува със
семейството води до избор на период за пътуване съвпадащ с ученичес-
ките ваканции и отпуската на другия съпруг.

Вторични разходи и пропуснати ползи, породени от туризма

Функционирането на пазарната икономика е съпътствано от редица
недостатъци на пазара, които водят до т.нар. “външни ефекти” /Samuelson
& Nordhaus (1989a, стр. 424-429), Bull (1996), Clarke & Ng (1993)/. Те се
изразяват в замърсяване на околната среда, социално неравенство,
престъпност, шум, задръствания по пътищата и други, тълкувани като
загуби за обществото. Подобни ефекти се пораждат от всеки един отрасъл
на националната икономика, включително и туризма, но обикновено
измерването им бива пренебрегвано /Stynes (1997, стр. 15)/. Измерването
им в парично изражение предполага първо те да бъдат точно
идентифицирани (вж. Схема 7.).
Общата сума на разходите, породени от стопанската дейност, които
обществото прави се наричат обществени разходи. Част от тях бива ком-
пенсирана от насрещни приходи, които се използват за покриването им.
Това са частни разходи, включващи всички разходи по повод създаването
на продукта на дадения отрасъл, компенсирани с приходи от купувачите,
независимо дали разходите са извършени от държавата, националните
предприятия или местните домакинства, доколкото последните две групи
лица в крайна сметка поемат тежестите на държавните разходи посред-

195
ством данъчното облагане. В по-конкретен план частни разходи са всички
счетоводни разходи на предприятията. Друга част от обществените разхо-
ди за дадена стопанска дейност са некомпенсирани от съответни приходи –
наричат се вторични загуби, породени от несъвършенството на пазарната
система /Frechtling (1994c, стр. 393-394)/.

Външни
ефекти на ОБЩЕСТВЕНИ РАЗХОДИ
пазарната
икономика Некомпенсирани Компенсирани

Вторични загуби Частни разходи

Пропуснати ползи Вторични разходи

Фискални

Качество
на живот
разходи

Схема 7. Структура на обществените разходи

Вторичните макроикономически загуби произтичат от неикономи-
ческите (социални и екологични) отрицателни последствия от развитието
на туризма. В зависимост от начина на проявлението им биват вторични
разходи и пропуснати ползи.
Вторични разходи
Вторичните разходи са паричен израз на макроикономическите раз-
ходи, породени от неикономическите влияния на туризма. Те се обознача-
ват като такива, защото пораждат разходи на обществото за тяхното прео-
доляване. Паричното им изражение обаче не означава, че те имат анало-
гична на обикновените счетоводни разходи форма и се заплащат като тях.
Напротив, паричният еквивалент се използва с оглед постигане на съпоста-
вимост с останалите макроикономически въздействия на туризма. Самият

196
платец на вторичните разходи, както и начина на плащането им са коренно
различни от счетоводните разходи.
Според направлението и формата им вторичните разходи са
/Frechtling (1994c, стр. 395)/:
А/ Преки – непосредствено следствие от развитието на туризма:
Транспортни – повишаването на пътникопотока по време на
туристическия сезон в дестинацията поражда задръствания, пътнотранс-
портни произшествия, затруднения в придвижването на местното населе-
ние, както и разходи на частните фирми, населението, държавата и местни-
те власти за изграждане на нова и усъвършенстване на съществуващата
транспортна инфраструктура, контрол върху пътникопотока, разширяване
на обществения транспорт, полиция, съдебни разходи, повишена консума-
ция на гориво, загуба на работно време и други;
Екологични – строителството и екплоатацията на туристическа
супер– и инфраструктура с цел валоризацията на туристическите ресурси
води до замърсяване на околната среда, пожари, разрушаване на пейзажа,
увреждане на биоразнообразието и поражда необходимост от разходи за
опазване на околната среда и преодоляване на вредното въздействие на
туризма върху нея: пречистване, охрана, законодателни промени;
Антисоциални явления – развитието на туризма стимулира прес-
тъпността под формата на кражби, пренасяне на наркотици, контрабанда,
тероризъм, а силната експозиция на местните жители към културата на
туристите води до демонстративен ефект и акултуризация на общността-
домакин – пораждат се разходи по поддържането на реда в туристическото
място, правна защита;
Разпространение на болести – благоприятства се от териториал-
ната и времева концентрация на хора в туристическото място – разходи за
поддържане на медицински заведения, ваксинации, лекарства, изплащане
на обезщетения, неявяване на работа;

197
 Увреждане на туристическите ресурси, поради прекомерното им
използване – разходи по консервация, поддръжка и възстановяване на
ресурса, строителство на музеи, охрана, правна защита;
Ограничен достъп на местните жители до туристически и при-
родни ресурси с цел да бъде гарантирано потреблението им от посетители
/вж. Poirier (1995, стр. 168)/ и други.
Б/ Косвени – туризмът съдейства непряко за възникването им:
 Транспортни
 Екологични
 Антисоциални явления
 Ниско образование – в туристическите фирми се създават работни
места за хора с ниско образование и служителите не се мотивират да пови-
шават квалификацията си.
 Преразпределителни ефекти в доходите, разходите, ползите и
загубите от туризма
 Бездомност и др.
Видно е, че в същността си направленията на вторичните разходи
следват направленията на отрицателните екологични и социални
последици от развитието на туризма, които трудно могат да бъдат оценени
в парично изражение /Lindberg, Enriquez, Sproule (1996, стр. 548)/. Това
показва взаимната обвързаност и зависимост между отделните въздействия
на туризма, както и необходимостта от изследване на явлението в неговата
комплексност и многообразие: социалните и екологични негативи от
туризма се трансформират в разходи на определени лица за тяхното прео-
доляване. Това дава повод за разглеждането им като елемент на МИВТ
(като макроикономическа загуба).
Местното население може да реши да прехвърли разходите по
преодоляването на отрицателните социални и екологични влияния на
туризма върху посетителите като включи в цената на ползването на
туристическия ресурс необходимите разходи по възстановяването му,

198
въведе входна такса за паркове, музеи, ограничи броя на посетителите в
защитени територии, определи по-висока цена на комуналните услуги за
предприятията обслужващи посетители и т.н. В този случай вторичните
разходи се трансформират в частни такива, понеже вече са компенсирани
от насрещни приходи. Следователно, посетителите не могат да бъдат
платец на вторичните разходи.
Платец на вторичните разходи може да е:
А/ Обществото – местното население решава то да поеме тежестта на
вторичните разходи като:
Повиши данъчното облагане и използва генерираните в бюджета
на държавата и/или общината парични средства за покриване на разходите
/Clarke & Ng (1993)/;
Не предприема действия по преодоляване на отрицателните въздей-
ствия на туризма, а приема по-ниско качество на живот в туристическото
място, изразяващо се в замърсена околна среда, транспортни проблеми,
престъпност, болести и др.
Б/ Държавата и местните власти са платци на вторичните разходи в
краткосрочен план (чрез фискалните разходи), ако те финансират дейно-
стите по преодоляването им без да увеличават данъчното бреме и без да
намаляват разходите по други пера на бюджета, т.е. използват бюджетни
излишъци или заемни средства. Ако данъците се повишат или се ограничат
парите по други пера в държавния/общински бюджет това се отразява на
качеството на живот на местните жители – те поемат тежестта на вторич-
ните разходи.
В дългосрочен план платец на вторичните разходи е винаги
обществото.
Изразените по-горе теоретични позиции за платец на вторичните
разходи се разминават с мнението Дъглъс Фрехтлинг. Авторът посочва, че
вторичните разходи могат да се поемат от посетителите или местното
население /Frechtling (1994c, стр. 394)/. Държавата се намесва от една

199
страна като преразпределител на средства, генерирани от посочените две
групи лица, а от друга – като субект, заплащащ вторичните разходи.
Същият автор дава определението, че вторичните разходи са разходи,
некомпенсирани от съответни приход. Но въвеждането на такси за
ползване на ресурсите, които влизат като приход на държавния или
общински бюджет означава, че разходите, породени от посетителите се
компенсират от приходи от самите тях. Следователно, когато тежестта по
преодоляването на отрицателните социални и екологични последствия от
туризма се прехвърли върху посетителите по описан по-горе начин не
може да се говори за некомпенсирани (вторични) разходи. Също така,
държавата може да бъде платец на вторичните разходи само в
краткосрочен план, понеже заемите в крайна сметка трябва да се върнат с
пари от бюджета, формиран с приходи от местното население.
Количественият анализ на вторичните разходи от развитието на
туризма се изразява в определяне на величината им в парично изражение.
Съществуват теоретично две ситуации, които обуславят и два варианта на
измерване:
Ако може да бъде определен точно делът на посетителите и
туристическите предприятия в потреблението на даден ресурс или
публично благо (вода, електроенергия, туристически ресурс, транспортна
инфраструктура и други), то вторичните разходи са равни на абсолютната
сума на дела на туризма в общите разходи по възстановяване на ресурса,
преодоляване на транспортните проблеми и т.н., и на тази част от
обществената загуба, която се поема от обществото под формата на по-
ниско качество на живота. Следователно, ако ct;R е дела на туризма в
потреблението на даден ресурс, CF;R – сумата на действително извърше-
ните разходи по възстановяване на ресурса (предоставяне на публичното
благо), CN;R – величината на необходимите (оптимални) разходи за
възстановяване на ресурса (предоставяне на публичното благо), то вторич-
ните разходи, породени от туризма спрямо дадения ресурс/благо ICt;R са:

200
 (4.18.) ICt ; R  ct ; R .CN ; R

(4.19.) ICt ; R  ct ; R .CF ; R  ct ; R . CN ; R  CF ; R

Общата величина на вторичните разходи ICt;R е ct ; R .CN ; R . Тя се разделя

на две части: разходи по възстановяване и опазване на ресурса ct ; R .CF ; R и

понижено качество на живота ct ; R . CN ; R  CF ; R , породено от невъзстановената

част от ресурса. На практика единствено действително извършените

разходи могат да бъдат проследени посредством Кръговия пазарен модел
на икономиката и отчитаните от него парични потоци. Измерването на
пониженото качество на живота предполага да се определят необходимите
разходи по възстановяване на ресурса и да се съпоставят с действително
извършените. Ако необходимите са по-големи от действителните разходи
и ресурсът не е възстановен в първоначалното му състояние, качеството на
живот и благосъстоянието на местното население е понижено. Ако дейст-
вителните разходи са по-високи от необходимите, то обществото също
губи, понеже целта по възстановяване на ресурса (предоставяне на публич-
ното благо) е постигната с цената на по-големи разходи от оптималните.
Трудностите в случая се свеждат до определянето на необходимите
разходи – по експертна оценка, изготвяне на нормативи за количество и
качество на ресурса/публичното благо, симулационни модели и др.
Ако не може да бъде определен точно делът на посетителите в
потреблението на ресурса/публичното благо (полиция, почистване и
поддържане на улиците, парковете и общите площи в курортите от
селищен тип), то се измерва делът им в средната численост на населението
в туристическото място /Frechtling (1994c, стр. 397-398)/:
CP. AWD
VD  ( RP.365) 
(4.20.) ADC  3 ,
365
където: ADC – средна численост на населението в туристическото място;
VD – общ годишен брой туристодни (брой посетители умножен по средния
престой в туристическото място в дни); RP – средногодишна численост на
201
местното население; CP – среднодневен брой пътуващи работници и
служители от други населени места; AWD – среден брой работни дни в
годината.
Среднодневният брой пътуващи работници и служители от други
населени места CP се дели на 3, понеже се счита, че присъстват в туристи-
ческото място само през работно време – 8 часа, което е ⅓ от денонощието.
Делът на посетителите в потреблението на ресурса/публичното благо
ct;R ще бъде:
VD
(4.21.) ct ; R  .
365. ADC
Ве�ичината и структурата на вторичните ра�ходи са аналогични на
изложените във формули (4.18.) и (4.19.).
Анализът на вторичните разходи и начините за измерването им
показва, че базисните методи за количествен анализ на МИВТ са неприло-
жими. Ограничени са и възможностите за използване и на производните
методи. С помощта на Кръговия пазарен модел могат да се идентифицират
и проследят само действително извършените разходи по преодоляването
на отрицателните социални и екологични последствия от развитието на
туризма.
Линдберг и Джонсън /Lindberg & Johnson (1997)/ прилагат извадково
изследване на домакинствата, за да получат количествена оценка на сума-
та, която те са готови да заплатят за отстраняване на (част от) социалните и
екологични негативи на туризма (в конкретното изследване – намаляване
на задръстванията по магистрала с 25% или 50%). Тя се приема за ориен-
тир на величината на вторичните разходи от туризма.

Пропуснати ползи
Въпросът за пропуснатите ползи от развитието на туризма е слабо
разглеждан в теоретичната и емпирична литература. Под пропуснати ползи
разбираме разликата между нетните ползи от развитието на туризма и
нетните ползи от насочването на оскъдните ресурси към друга стопан-
202
ска дейност. Нетните ползи са разликата между ползите и загубите от
развитието на даден отрасъл в парично изражение. Следователно се отчи-
тат не само чисто икономическите последици, но и социалните и екологич-
ни такива. Прави се баланс между тях и се сравняват резултатите от алтер-
нативно икономическо развитие. Точно тук се крие трудността в измер-
ването: не всички ефекти могат да бъдат измерени количествено, още по-
малка част от тях може да бъде остойностена, особено когато се отнася не
за действителни, а за предполагаеми последици от развитието на даден
отрасъл. Затова пропуснатите ползи обикновено се споменават /като често
се смесват с други макроикономически загуби като изтичане на национа-
лен доход – вж. например Timothy & Butler (1995, стр. 25)/ без да се измер-
ват – последното е невъзможно. Дори и при използването на симулационни
модели не може да се определи точно как би се развило обществото, ако
вместо за туризъм използваше оскъдните си ресурси за други цели.
***
От горния анализ можем да направим извода, че макроиконо-
мическите загуби от развитието туризма са значително по-трудни за измер-
ване, отколкото макроикономическите ползи. До голяма степен проблеми-
те произтичат от невъзможността за осигуряване на необходимата
статистическа информация по обективни (пропуснати ползи) или субек-
тивни причини (скритата и нелегалната икономика като част от ненаблю-
даваната икономика в туризма). Това е и причината твърде малко
публикации да са посветени на въпроса за тяхното измерване. Въпреки
това, макроикономическите загуби от развитието на туризма са проблем,
който заслужава по-нататъшно изучаване.

203
 ГЛАВА ПЕТА
ИЗМЕРВАНЕ НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКИТЕ
ВЪЗДЕЙСТВИЯ НА ТУРИЗМА В БЪЛГАРИЯ

5.1. Методологически проблеми на измерването на макроиконо-

мическите въздействия на туризма в България
Цялостно и изчерпателно измерване на макроикономическите
въздействия на туризма в България не може да се осъществи от един
изследовател, а само от екип от специалисти. Затова настоящото емпирич-
но изследване има единствено за цел да илюстрира валидността на изведе-
ните в предходните глави на дисертацията теоретични постановки чрез
примерни изчисления на някои показатели, характеризиращи макроиконо-
мическите въздействия на туризма в България. То се базира основно на
общодостъпни стастистически данни от публикации на Националния
статистически институт. Използвани са “Таблици Ресурс–Използване с
данни за 1996 и 1997 г.”, “Статистически годишник” (различни издания в
периода 1997-2002 г.), “Статистически известия” (различни издания в
периода 2002-2004 г.), “Цени, индекси на цените и инфлация” (различни
издания в периода 2000-2001 г.), “Районите и областите в България 1997-
2001”, “Туризъм 2002”, публикуваните резултати от преброяването на
населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001 г.,
официалната интернет страница на Националния статистически институт
http://www.nsi.bg, както и предоставени ни от Националния статистически
институт данни по заявка. Използва се също и “Информационен бюлетин”
на Българска народна банка (данни за платежния баланс), както и данни
предоставени ни от статистическата служба на Испания /Instituto Nacional
de Estadística/ и от тяхната официална интернет страница http://www.ine.es.
Времевият период на анализа обхваща 1997-2003 г. В зависимост от
наличните данни по съответните показатели за отделните макроикономи-
чески въздействия периодът е различен, което не позволява да се направи
204
“моментна снимка” на МИВТ в България през дадена година. Някои от
показателите (мултипликатори на заетостта, връзки на туризма “напред” и
“назад”) са изчислени единствено за 1997 г., поради липсата на публикуван
междуотраслов баланс за следващите я години. Затова в емпиричното
изследване не се анализира динамиката на посочените показатели.
С помощта на таблиците Ресурс–Използване се измерват диферен-
цираните въздействия на следните туристически дейности – хотелиерство
и ресторантьорство /обозначени в тях като “Хотели и общежития; Обще-
ствено хранене”/, сухопътен транспорт (без спомагателни дейности), воден
и въздушен транспорт (без спомагателни дейности) и спомагателните
дейности в транспорта, складово стопанство, туроператори и турагенти.
Поради ограничения от информационен характер в отделните видове
транспорт е включен както пътническия, така и товарния транспорт, а
складирането е обединено с туроператорите и турагентите. Хотелиерство-
то и ресторантьорството също са представени заедно, а не самостоятелно.
Използват се методите за измерване на макроикономическите
въздействия на туризма Анализ на разходите на посетителите, Описание и
вторични данни за туристическите предприятия, Баланс на междуотрас-
ловите връзки и Пространствено моделиране. За приложението на другите
методи не разполагаме с достатъчно статистически данни. Също така,
вниманието се насочва единствено към преките и косвените ефекти без да
се разглеждат предизвиканите, поради липса на данни за потреблението на
заетите в туризма лица.
От гледна точка на териториалното равнище на анализ, емпиричното
изследване е насочено към макроикономическите въздействия на туризма
в България на национално равнище, но по отношение на отделни въздей-
ствия (заетост и доходи на работната сила) е направено сравнение между
въздействията на национално (България) и местно (Варненска област)
равнище.

205
 В Глава Първа разширеният Кръгов пазарен модел на икономиката
(Схема 5) е изведен като концептуална основа за анализ на паричните,
продуктовите и факторните потоци, пораждащи макроикономическите
въздействия на туризма, а в Глави Трета и Четвърта е показано как той се
адаптира за анализ на конкретните макроикономически ползи и загуби от
развитието на туризма, съответно. Разгледаните по-горе ограничения на
статистическите данни, обаче, не позволяват да се съставят кръгови
пазарни модели с конкретни стойности на паричните потоци за всяко
въздействие. Затова в Приложение 5.1. са представени стойностите само на
някои парични потоци от разширения Кръгов пазарен модел за 1997 г.,
породени от потреблението на хотелиерски и ресторантьорски услуги, за
които има налични данни. От него можем да заключим, че за огромна част
от паричните потоци, свързани с макроикономическите въздействия на
туризма, информация не се събира или в недостатъчна степен на детайли-
зация, което затруднява тяхното измерване.

5.2. Измерване на макроикономическите ползи от развитието на

туризма в България
Влияние на туризма върху платежния баланс
Положителното салдо по статия “Туризъм” в платежния баланс се
счита за една от основните макроикономически ползи от развитието на
входящ туризъм у нас. В Приложение 5.2.а/ са представени месечни данни
за приходите от и разходите за международен туризъм, както и салдото по
статия “Туризъм” и салдото по текущата сметка за периода 2000-2003 г.
Данните показват, че през целия изследван период приходите от междуна-
роден туризъм надвишават разходите за пътувания на българи в чужбина, а
салдото е положително. Приходите нарастват от 1,074 млрд. USD през
2000 г. на 1,658 млрд. USD през 2003 г., а разходите – от 537,9 млн. USD
през 2000 г. на 749,7 млн. USD през 2003 г. В резултат, салдото по статия
“Туризъм” в платежния баланс е активно и нараства от 536,4 млн. USD

206
през 2000 г. на 908,5 млн. USD през 2003 г. Същевременно, салдото по
текущата сметка е отрицателно (-1,666 млрд. USD през 2003 г.) и не може
да бъде компенсирано от активното салдо от туризма. От данните е видно
също, че салдото по текущата сметка е положително само през летните
месеци (юни-септември), когато приходите от международен туризъм са
максимални. Но дори тогава в абсолютно изражение то е по-малко от сал-
дото от туризма, което означава, че при нулево салдо по статия “Туризъм”
през посочените месеци текущата сметка също би завършила с дефицит.
Приходите от международен туризъм са силно концентрирани във
времето. Между 35,30% (2000 г.) и 37,44% (2001 г.) от тях се реализират
през 2 месеца (юли-август), а между 57,74% (2000 г.) и 63,54% (2003 г.) –
през четири (юни-септември), като посочените дялове показват значителна
устойчивост през последните 3 години. Разходите за пътувания на българи
в чужбина са с максимум през август и септември, което според нас се
дължи на ползването на отпуските през този период и приключване на
активния летен туристически сезон у нас (създаващ доходи и заетост на
част от пътуващите в чужбина).
Развитието на рецептивен туризъм у нас съдейства и за привличане
на преки чуждестранни инвестиции в него, които подобряват платежния
баланс на страната при осъществяване на инвестицията. В Приложение
5.2.б/ са представени годишни данни за размера на преките чуждестранни
инвестиции в хотелиерството и ресторантьорството в България за периода
2000-2003 г. От тях можем да заключим, че посочените две характерни ту-
ристически дейности не са приоритетни при инвестициите на нерезиденти
в страната ни – едва между 0,92% (2002 г.) и 2,20% (2001 г.) от преките
чуждестранни инвестиции са насочени към разглежданите две дейности.
В §3.1. от Глава Трета са разгледани статиите от платежния баланс,
върху които оказва въздействие развитието на международния туризъм.
Показано е, че пълната оценка на въздействието следва да отчита вноса на
стоки за крайно потребление от посетителите, на суровини, материали,

207
стоки, услуги за междинно потребление от туристическите предприятия,
на стоки и услуги за крайно потребление от заетите в туризма лица, на
репатрирането на създадените в туризма доходи, преките и портфейлни
задгранични инвестиции в туризма и др. За съжаление, Българска народна
банка не събира достатъчно детайлизирана информация, от която да се
изведе дела на туризма във всяка една от статиите на баланса. Поради тази
причина, не можем да изчислим пълното влияние на туризма върху
платежния баланс на България, както и диференцираното въздействие на
отделните характерни за туризма дейности. Надяваме се, че след създава-
нето на сметка “Международни транзакции в туризма” от Световната
туристическа организация (планирано на прилючи към края на 2005 г.) и
нейното въвеждане у нас, Българска народна банка ще е в състояние да
предостави по-подробни статистически данни, от които да се измери по-
точно изследваното въздействие.
Също така, не разполагаме с данни за разходите, направени от
българските туристически предприятия за обслужване на чуждестранни
туристи, поради което не можем да изчислим разходите за придобиване на
единица валута чрез туризма /формула (3.5.)/.

Влияние на туризма върху заетостта и доходите на работната сила

Развитието на рецептивен и вътрешен туризъм в България основа-
телно се счита за генератор на заетост. През 2001 г. по данни на
Националния статистически институт средногодишният брой заети лица в
хотелиерството и ресторантьорството е 86007 души, което 2,9% от всички
заети лица в икономиката49 /Приложение 5.3./. От тях 78905 (91,74%) са
заети в частния сектор, а 7102 души (8,26%) – в обществения. За периода
1998-2001 г. абсолютният брой заети лица в общественият сектор

49
Към момента на приключване на дисертацията не разполагахме с данни за броя на заетите лица за
2002 и 2003 г. Поради това анализираме динамиката на броя на заетите и наетите лица в различни
времеви периоди: 1998-2001 г. за заетите лица и 1998-2003 г. за наетите лица. Съща така разглеждаме
само хотелиерството и ресторантьорството, понеже в публикациите на Националния статистически
институт показателите за заетостта в пътническия транспорт, туроператорската и агентската дейност са
обединени с товарния транспорт, складовата дейност и поддържането на пътната мрежа – б.а.
208
непрекъснато намалява – от 15970 души през 1998 г. на 7102 през 2001 г.
Намалението се компенсира от увеличаване на заетостта в частния сектор
– от 54575 души през 1998 г. на 78905 през 2001 г. Основни причини за
наблюдаваната тенденция според нас са приватизацията на заведенията за
настаняване, хранене и развлечение, извършена в разглеждания период,
както и новопостроените частни обекти. Като следствие, делът на частния
сектор в броя заети лица в хотелиерството и ресторантьорството нараства,
при това по-бързо, отколкото дела им общо за икономиката – от 77,36%
през 1998 г. на 91,74%, през 2001 г., докато общо за икономиката делът се
повишава от 60,97% през 1998 г. на 73,34% през 2001 г.
По отношение на броя на наетите лица можем да направим иден-
тични изводи. През 2003 г. средносписъчният брой наети лица в хотелиер-
ството и ресторантьорството е 64000 души или 3,2% от всички наети по
трудово и служебно правоотношение в страната. От тях 58150 души
(90,88%) са наети в частния сектор, което е 4,68% от всички наети лица в
частни фирми през 2003 г. В общественият сектор са наети 5850 души
(9,12% от наетите лица в хотелиерството и ресторантьорството), което
представлява 0,77% от всички наети в обществения сектор лица. Увеличе-
нието на общия брой наети лица в разглежданите туристически дейности
през 2003 г. спрямо 1998 г. е с 18865 души (41,8%). При общественият
сектор се наблюдава намаление с 10076 души (63,27%), което е компенси-
рано от прираст в частния сектор с 28941 души (99,08%).
За частния сектор хотелиерството и ресторантьорството имат по-
голяма значимост като източник на заетост, отколкото за обществения. За
това съдим от дела на заведенията за настаняване, хранене и развлечение в
общия брой заети лица в двата сектора – в частния нараства от 2,84% през
1998 г. на 3,62% през 2001 г., докато в обществения сектор спада от 1,3%
(1998 г.) на 0,9% (2001 г.). Аналогични са резултатите и при анализиране
на броя на наетите лица. За периода 1998-2003 г. делът на хотелиерството
и ресторантьорството в броя наети лица в частния сектор нараства от

209
3,39% (1998 г.) на 4,68% (2003 г.), а в обществения намалява от 1,3% (1998
г.) на 0,77% (2003 г.). Последният факт, в съчетание с нарастващата значи-
мост на частния сектор като работодател в икономиката като цяло, води до
увеличаване на дела на наетите лица в заведенията за настаняване, хранене
и развлечение общо за икономиката от 2,16% през 1998 г. на 3,2% през
2003 г.
В Приложение 5.4. е представена динамиката на броя на наетите
лица по трудово и служебно правоотношение в България в хотелиерството
и ресторантьорството и общо за икономиката по месеци и сектори за
периода 2000-2003 г. Данните в него потвърждават изведената по-горе
нарастващата значимост на заведенията за настаняване, хранене и развле-
чение в заетостта на работната сила, както по отношение на абсолютния
брой наети лица, така и спрямо относителния им дял в общия брой наети
лица в икономиката. Също така, те показват, че максимален брой лица са
наети в тях през месеците май-август на всяка година, което е свързано със
сезонността в потреблението на морския ваканционен туристически
продукт на страната50. Видно е и рязкото увеличаване на броя на наетите
лица в частния сектор в хотелиерството и ресторантьорството и общо в
икономиката през януари 2002 г. спрямо декември 2001 г. За заведенията
за настаняване, хранене и развлечение прирастът е с 21240 души (63,91%),
а общо за частния сектор – с 208390 души (22,7%). Отчасти обяснение са
сезонните колебания, но според нас по-логично обяснение е регистрацията
на трудовите договори в Националния осигурителен институт, въведена в
началото на 2002 г. По този начин част от стопанската дейност в частния
сектор, която до този момент е спадала към скритата икономика вече се
отчита от националната статистика и увеличената заетост е резултат от
разширяване на статистическата съвкупност. Допълнителни изследвания,
ще установят в каква степен прирастът на отчетената заетост е следствие

50
Конкретното влияние на сезонността в туризма върху благосъстоянието на населението е обект на
изследване в следващия параграф – б.а.
210
от повишена икономическа активност и в каква от регистрацията на трудо-
вите договори, което излиза извън рамките на настоящата разработка.
Интересен паралел може да се направи между създадената от заведе-
нията за настаняване, хранене и развлечение заетост в страната като цяло и
Варненска област. За периода 1998-2001 г. броят на наетите лица във
Варненска област намалява с 10449 души (8,34%), докато броят на наетите
лица в хотелиерството и ресторантьорството нараства с 1685 души
(33,75%) /Приложение 5.5./. Поради това делът на хотелиерството и
ресторантьорството в общия брой наети лица във Варненска област се
повишава от 3,99% през 1998 г. на 5,82% през 2001 г. Делът на наетите
лица в заведенията за настаняване, хранене и развлечение в частния сектор
във Варненска област нараства от 5,35% през 1998 г. на 8,86% през 2001 г.
За сравнение, за страната като цяло през 2001 г. този дял е 3,55%. Също
така, на Варненска област през 1998 г. се падат едва 6% от всички наети
лица в България, но 11,06% от наетите лица в хотелиерството и
ресторантьорството (13,77% от наетите в обществения и 9,58% от наетите
в частния сектор в посочените дейности). През 2001 г. дяловете нарастват
съответно на 6,73% от всички наети лица в България, 16,94% от наетите в
хотелиерството и ресторантьорството и 18,12% от наетите в частния сектор
в тези дейности, като единствено делът на наетите в обществения сектор се
понижава до 10,97%. От горепосочените данни заключаваме, че хотелиер-
ството и ресторантьорството във Варненска област имат по-голяма
значимост като източник на заетост, отколкото за страната като цяло.
Туризмът генерира заетост в другите отрасли на икономиката по-
средством производственото потребление на туристическите предприятия
и крайното потребление на заетите в туризма лица. Извеждането на
стойностите на мултипликативния ефект и създадените от туризма заети
работни места, приравнени към пълен работен ден, по отделни отрасли се
извършва с помощта на Баланса на междуотрасловите връзки за 1997 г. и
стойностите на броя заети лица по отрасли за същата година. Резултатите

211
са посочени в Приложение 5.6. и от тях могат да се направят следните
изводи за въздействията на отделните туристически дейности:
 Заведенията за настаняване, хранене и развлечение имат най-
висок мултипликатор на заетостта, изчислен по формула (3.12.) от Глава
Трета. Прирастът на потреблението на услугите им от страна на
посетителите с 1 млн. деноминирани лева води до създаването на 197,55
заети работни места, приравнени към пълен работен ден, в т.ч. 130,77 в
хотелиерството и ресторантьорството, 24,97 в селското стопанство, 5,42 в
търговията, 4,77 в производството на каучукови и пластмасови изделия
(без обувните), 3,98 в бизнес услугите, 3,01 в строителството и др.
Съответстващият брой заети работни места, приравнени към пълен
работен ден, при реализираното туристическо потребление през 1997 г.,
изчислени с формула (3.13.) са 13777 в селското стопанство, 2991 в
търговията, 2633 в производството на каучукови и пластмасови изделия
(без обувните), 2195 в бизнес услугите, 1661 в строителството. Общият
пряк и косвен ефект възлизат на 108977 заети работни места, приравнени
към пълен работен ден, като мултипликаторът І вид е 1,5194.
Прави впечатление твърде малкият брой заети работни места,
приравнени към пълен работен ден, които се създават в производството на
мляко и млечни продукти (10), на месо и месни продукти (17), на мебели
(20). По наше мнение има две възможни причини:
– Значителен внос в производственото потребление на продуктите
на посочените дейности от страна на заведенията за настаняване, хранене и
развлечение, което не можем да докажем, поради липса на статистически
данни;
– Укриване на сделки между предприятията в разглежданите
дейности и заведенията за настаняване, хранене и развлечение и/или
занижаване на тяхната стойност, което ни води до извода, че част от
производството на мляко и млечни продукти, на месо и месни продукти и
на мебели е в рамките на ненаблюдаваната стопанска дейност.

212
 По отношение на качествената оценка на въздействието, данните от
Приложение 5.6. сочат също, че хотелиерството и ресторантьорството
стимулират отрасли с ниска добавена стойност – през 1997 г. 92218 от
генерираните заети работни места, приравнени към пълен работен ден, са в
дейности с брутна добавена стойност на едно заето лице под средната за
страната, а 16759 са в дейности с брутна добавена стойност по-висока от
средната.
 В сухопътния транспорт (без спомагателни дейности) са заети
най-голям брой лица през 1997 г. – 141117 души. Неговият мултипликатор
на заетостта е вторият по големина след мултипликатора на заведенията за
настаняване, хранене и развлечение – 141,33 заети работни места, при-
равнени към пълен работен ден, ще бъдат създадени при нарастване на
продажбите на сухопътния транспорт с 1 млн. деноминирани лева. От тях
102,34 са в предприятията извършващи тази дейност, 4,31 в търговията,
3,17 в производството и разпределението на електроенергия, топлоенергия,
газ и вода, 2,53 в селското стопанство, 2,34 в производството на каучукови
и пластмасови изделия (без обувните), 1,87 в производството на електри-
чески машини, радио- и телевизионна техника. При дадения обем продаж-
би за 1997 г., сухопътният транспорт генерира общо 194887 заети работни
места, приравнени към пълен работен ден, от които 5941 в търговията,
4365 в производството и разпределението на електроенергия, топлоенер-
гия, газ и вода, 3492 в селското стопанство, 3233 в производството на
каучукови и пластмасови изделия (без обувните), 2573 в производството на
електрически машини, радио- и телевизионна техника. Съответстващия
мултипликатор І вид е 1,4249, т.е. 1 заето работно място, приравнено към
пълен работен ден, в сухопътния транспорт създава допълнително 0,4249
заети работни места, приравнени към пълен работен ден, в други отрасли.
Подобно на хотелиерството и ресторантьорството, сухопътният
транспорт създава работни места в дейности с ниска добавена стойност.
През 1997 г. 179735 заети работни места, приравнени към пълен работен

213
ден, са в дейности с брутна добавена стойност на едно заето лице под сред-
ната за страната, а едва 15152 са в дейности с висока добавена стойност.
 Сред характерните за туризма стопански дейности водният и
въздушният транспорт (без спомагателни дейности) имат най-нисък
мултипликатор на заетостта. При нарастване на потреблението на услугите
на предприятията от тези дейности с 1 млн. деноминирани лева ще бъдат
генерирани 45,40 нови заети работни места, приравнени към пълен работен
ден, в т.ч. 14,2 във водния и въздушния транспорт, 3,58 в спомагателните
дейности в транспорта и складирането (продажба на самолетни билети),
3,25 в хотелиерството и ресторантьорството (транзитни нощувки на екипа-
жи), 2,55 в производството на транспортни средства (без автомобили), 2,02
в търговията, 1,87 в бизнес услугите. При обема продажби за 1997 г. двете
дейности са създали 43166 заети работни места, приравнени към пълен
работен ден, от които 13500 в самите тях, 3401 в спомагателните дейности
в транспорта и складирането, 3088 в хотелиерството и ресторантьорството,
2426 в производството на транспортни средства (без автомобили), 1920 в
търговията, 1781 в бизнес услугите.
Същевременно, 1 заето работно място, приравнено към пълен
работен ден, във водния и въздушния транспорт стимулира създаването на
други 2,219 работни места, а мултипликаторът на заетостта І вид възлиза
на 3,219 – максимална стойност сред туристическите дейности.
Водният и въздушният транспорт създават през 1997 г. почти
еднакъв брой заети работни места, приравнени към пълен работен ден, в
дейности с висока и ниска добавена стойност – съответно 21501 и 21665.
 Спомагателните дейности в транспорта, в т.ч. туроператорите
и туристическите агенции се отличават от останалите характерни за
туризма дейности по факта, че създават заетост преобладаващо в дейности
с висока добавена стойност – 24730 заети работни места, приравнени към
пълен работен ден, а само 15670 са в дейности с ниска добавена стойност.
Мултипликаторът на заетостта 99,29 заети работни места, приравнени към

214
пълен работен ден на 1 млн. деноминирани лева прираст на продажбите, е
2 пъти по-голям от този на водния и въздушния транспорт, но 2 пъти по-
малък от мултипликатора на хотелиерството и ресторантьорството. Най-
много заети работни места, приравнени към пълен работен ден, в други
дейности през 1997 г. се създават в заведенията за настаняване, хранене и
развлечение – 5348, в сухопътния транспорт – 2450, селското стопанство
(от складирането) – 1485, търговията – 1082, бизнес услугите – 1027. Част-
ните мултипликатори на заетостта в тези дейности, породена от спома-
гателните дейности в транспорта са съответно 13,14, 6,02, 3,65, 2,66 и 2,52.
Значимостта на туризма като отрасъл формиращ заетост нараства, но
преобладаваща част от създадените работни места са в дейности с ниска
добавена стойност. Изключение правят единствено спомагателните дейно-
сти в транспорта, към които спадат туроператорската и агентската дейност.
Непосредствено свързани със заетостта са доходите на заетите в
туризма лица. Приложение 5.7. представя динамиката на елементите на
брутната добавена стойност в заведенията за настаняване, хранене и
развлечение и общо за икономиката за периода 1998-2001 г. по текущи
цени. Общата величина на брутната добавена стойност в хотелиерството и
ресторантьорството нараства от 432 млн. деноминирани лв. през 1998 г. на
569 млн. лв. през 2001 г., т.е. с 31,71%. При постоянни цени от 1998 г.
увеличението е с 23,38%. За сравнение, общата брутна добавена стойност в
икономиката през 2001 г. се повишава по текущи цени с 30,68%, а по
постоянни цени от 1998 г. – едва с 10,72%.
Делът на частния сектор при формирането на брутната добавена
стойност в хотелиерството и ресторантьорството се повишава от 84,38%
през 1998 г. на 94,2% през 2001 г. по причини, посочени по-горе при
анализиране на заетостта и надвишава значително дела на частния сектор
общо за икономиката – 71,67% през 2001 г. Същевременно делът на двете
изследвани дейности в общата брутна добавена стойност е сравнително
постоянен – между 2,11% (2000 г.) и 2,29% (1999 г.), както и в създадената

215
от частния сектор, а намалява в обществения. Тенденцията е в противовес
на нарастващата значимост на хотелиерството и ресторантьорството в съз-
даването на заетост в частния сектор и общо за икономиката /Приложение
5.3./. Според нас това се дължи на разкриване на нископлатени работни
места, укриване на приходи и други действия свързани с ненаблюдаваната
от Системата на националните сметки стопанска дейност.
Интерес представлява динамиката на компонентите на брутната до-
бавена стойност. Общата сума на начислената работна заплата по текущи
цени намалява с 8,7% от 138 млн. деноминирани лв. през 1998 г. на 126
млн. лв. през 2001 г. При постоянни цени от 1998 г. понижението е с над
13%. Това води и до спад в дела на заведенията за настаняване, хранене и
развлечение в общата сума на начислените работни заплати в икономиката
– от 2,21% през 1998 г. на 1,64% през 2001 г. Идентични заключения могат
да се направят и за величината на социалните осигуровки. За разлика от
работната заплата, брутният опериращ излишък и брутният смесен доход
през същия период нарастват с 60,71% по текущи и с 53,18% по постоянни
цени. Оттук можем да направим извода, че намаляват плащанията за
прилагания в процеса на производство на хотелиерските и ресторантьор-
ските услуги труд за сметка на капитала и предприемачеството.
В Приложения 5.8. и 5.9. е представена динамиката на средната
годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно право-
отношение в хотелиерството и ресторантьорството и общо за икономика в
периода 1998-2003 г. и на средната месечна за периода 2000-2003 г.,
съответно. Данните илюстрират тенденция на нарастване на номиналната
средна годишна брутна работна заплата в заведенията за настаняване,
хранене и развлечение, но с по-нисък темп от средния за страната. Поради
това тя намалява в относително изражение – от 68,62% от средната за
страната през 1998 г. (72,93% през 1999 г.) на 65,55 % през 2003 г. (60,05%
през 2002 г.). За месечната средна брутна работна заплата е валидна
същата тенденция с допълнението, че през последните 3 години (2001-2003

216
г.) по време на активния летен туристически сезон (юни-август) тя е по-
ниска, отколкото непосредствено преди и след него. С това се потвърждава
направеното по-горе предположение, че хотелиерството и ресторантьор-
ството създават нископлатени работни места.
От данните в Приложения 5.8. и 5.9. се откроява и фактът, че
отчетената от частния сектор средна годишна брутна работна заплата на
наетите лица в хотелиерството и ресторантьорството е съществено по-
ниска от тази в обществения сектор и варира в границите от 57,33% (1998
г.) и 71,40% (2000 г.) от средна годишна брутна работна заплата в него.
Същият факт е валиден и за икономиката като цяло, но там отчетената
средна годишна брутна работна заплата в частния сектор е малко по-
висока в относително изражение – между 67,50% (2002 г.) и 73,12% (2000
г.) от тази в обществения. С това се поставя под съмнение икономическата
и социална ефективност на приватизацията в България. Статистическите
данни ни водят до извода, че отчетените от Националния статистически
институт заплати в обществения сектор са с над ⅓ по-високи от отчетените
заплати в частния сектор. Оттук следва, че за обществото като цяло е по-
ефективно развитието на туризма и икономиката като цяло да бъде основа-
но на обществения, а не на частния сектор, защото тогава възприетият от
нас критерий за нарастване на благосъстоянието на населението в Глава
Първа ще бъде изпълнен – наетите лица ще разполагат с повече доходи и
ще увеличат потреблението си. Същевременно, тенденцията на нарастване
броя на наетите лица в хотелиерството и ресторантьорството /Приложения
5.3. и 5.4./ показва, че те са привлекателни дейности за заетост в сравнение
с алтернативните възможности, т.е. действителното трудово възнагражде-
ние в тях надвишава отчетеното от националната статистика. Според нас,
това се дължи на изкривяване на статистическите данни за заетостта и
доходите на работната сила в следствие развитието на ненаблюдавана от
Системата на националните сметки стопанска дейност в туризма.

217
 По отношение на доходите също можем да направим сравнение
между величината и динамиката им на местно и национално равнище. Във
Варненска област средната годишна брутна работна заплата в заведенията
за настаняване, хранене и развлечение е по-висока, отколкото за
икономиката като цяло /вж. Приложение 5.10./. Въпреки това, в номинално
изражение през 2001 г. (1852 лв.) тя е с 5,56% по-ниска отколкото през
1998 г. (1961 лв.). От данните в Приложение 5.10. е видно и, че за
Варненска област, са валидни същите заключения, изведени по-горе за
националната икономика:
отчетените заплати в частния сектор са по-ниски от отчетените в
обществения сектор, както в хотелиерството и ресторантьорството, така и
за Варненска област като цяло;
заплатите в обществения и частния сектор в хотелиерството и
ресторантьорството във Варненска област са по-ниски отколкото средните
за областта в двата сектора.
Следователно, както на национално, така и на местно равнище,
заплатите на наетите лица в заведенията за настаняване, хранене и
развлечение са по-ниски от средните за икономиката.
Резултат от междинното потребление на туристическите предпри-
ятия е увеличението на доходите на заетите в отделните отрасли на
стопанството лица. В Приложение 5.11. са представени стойностите на
частните мултипликатори на характерните за туризма дейности върху
брутната добавена стойност, изчислени по данни от Баланса на между-
отрасловите връзки за 1997 г. В Приложение 5.12. те са декомпозирани на
частни мултипликатори върху брутната добавена стойност в отделни сто-
пански дейности. От посочените показатели можем да направим следните
изводи, за въздействието на туризма върху доходите в другите отрасли:
Заведенията за настаняване, хранене и развлечение имат най-
висок мултипликатор на брутната добавена стойност сред характерните за
туризма стопански дейности – 0,7697, разделящ се на пряк ефект от 0,4546

218
и косвен от 0,3151. (Приложение 5.11.). Това означава, че при увеличение
на продажбите в хотелиерството и ресторантьорството с 1 лв., брутната
добавена стойност в икономиката ще нарастне с 0,7697 лв., от които 0,4546
лв. непосредствено в заведенията за настаняване, хранене и развлечение.
Допълнително ще се генерират доходи от 0,3151 лв., от които 0,1309 лв. в
селското стопанство (Приложение 5.12.). По какъв начин, обаче, новосъз-
дадената брутна добавена стойност ще се разпредели на работни заплати за
наетите лица, социални осигуровки и брутен опериращ излишък/брутен
смесен доход е микроикономическо решение във всяка фирма и излиза
извън рамките на настоящата разработка.
Сухопътният транспорт (без спомагателните дейности) има по-
нисък мултипликатор на брутната добавена стойност от заведенията за
настаняване, хранене и развлечение – 0,6090, разделящ се на пряк ефект от
0,4012 и косвен от 0,2078. Но подобно на тях, създадените доходи са кон-
центрирани основно в две дейности – самия сухопътен транспорт и произ-
водството и разпределението на електроенергия, топлоенергия, газ и вода.
Водният и въздушният транспорт (без спомагателните дей-
ности) имат най-малък мултипликатор на брутната добавена стойност –
0,3287 с пряк ефект от 0,1793 и косвен от 0,1494. Косвеният ефект е насо-
чен предимно към спомагателните дейности в транспорта, хотелиерството
и ресторантьорството, производството и разпределението на електроенер-
гия, топлоенергия, газ и вода, търговията, производството на транспортни
средства (без автомобили), поща и далекосъобщения, селско стопанство.
Спомагателните дейности в транспорта, складовото стопан-
ство, туроператорите и туристическите агенции имат мултипликатор на
брутната добавена стойност от 0,7459, съпоставим с мултипликатора на
заведенията за настаняване, хранене и развлечение, но по-нисък косвен
ефект – 0,2265. Новосъздадените доходи в другите дейности са насочени
главно към хотелиерството и ресторантьорството, производството и

219
разпределението на електроенергия, топлоенергия, газ и вода, сухопътния
транспорт, селското стопанство.
В обобщение ще посочим, че туризмът у нас създава работни места,
при които работните заплати в обществения и частния сектор са
съществено по-ниски от средните в двата сектора, както на национално,
така и на местно равнище (Варненска област). В допълнение, мулти-
пликационният ефект върху брутната добавена стойност е най-висок при
заведенията за настаняване, хранене и развлечение, а най-малък сред
характерните за туризма дейности – при водния и въздушния транспорт.

Влияние на туризма върху данъчното облагане

За задоволяване на колективните потребности на обществото и
предлагане на публичните блага, държавата и общините събират данъци,
приходите от които от макроикономическа гледна точка следва да
разглеждаме като полза (вж. §3.3.).
Таблица 12
Платени корпоративни данъци от туристическите предприятия в
България през 1999 г.
Корпоративни данъци (млн. лв.)
Общо Данък върху печалбата Други данъци
Относителен дял Относителен дял Относителен дял
Абсолютна Абсолютна Абсолютна
от разходите на от разходите на от разходите на
сума фирмите сума фирмите сума фирмите
Общо за икономиката 605,4 1,2% 430,3 0,9% 175,1 0,3%
-обществен сектор 288,7 1,7% 209,5 1,2% 79,2 0,5%
- частен сектор 316,7 0,9% 220,8 0,7% 95,9 0,3%
Хотели и ресторанти 31,1 4,5% 21,7 3,2% 9,4 1,4%
-обществен сектор 19,2 8,5% 13,6 6,0% 5,6 2,5%
- частен сектор 11,9 2,6% 8,1 1,8% 3,8 0,8%
Транспорт и туристически
24,9 0,8% 21,2 0,7% 3,7 0,1%
агенции
-обществен сектор 18,4 0,9% 16,6 0,8% 1,8 0,1%
- частен сектор 6,6 0,6% 4,6 0,4% 1,9 0,2%
Източник: НСИ – “Финансово състояние на предприятията 1999”
В Таблица 12 са представени приходите на публичните власти от
облагане на туристическите предприятия през 1999 г. Данните от нея
сочат, че през 1999 г. фирмите в страната са платили корпоративни данъци
в размер на 605,4 млн. лв., в т.ч. 288,7 млн. лв. от предприятията в
обществения сектор и 316,7 млн. лв. от частния. Най-голям е приносът на

220
данъка върху печалбата – общо 430,3 млн. лв., от които 209,5 млн. лв. от
фирмите в обществения сектор, а 220,8 млн. лв. – от частния. На заведе-
нията за настаняване, хранене и развлечение се падат 5,1% от платените от
предприятията данъци – 31,1 млн. лв. (19,2 млн. лв. от заведенията в
обществения сектор и 11,9 млн. лв. от частния). По-малка е абсолютната
сума на платените данъци в транспорта (включително товарния, тръбо-
проводния и складовите дейности) и туристическите агенции – 24,9 млн.
лв. (18,4 млн. лв. от фирми в обществения и 6,6 млн. лв. от частния сектор).
От данните в Таблица 12 е видно, също така, че делът на корпора-
тивните данъци в общите разходи на заведенията за настаняване, хране-
не и развлечение (4,5%) превишава многократно средния за икономиката
(1,2%), като в обществения сектор в хотелиерството и ресторантьорството
е 8,5%, а в частния – 2,6%. Същевременно, делът на корпоративните
данъци в общите разходи в транспортните предприятия и туристическите
агенции е едва 0,8% (0,9% в обществения и 0,6% в частния сектор) и е по-
нисък от средния за страната. Идентична е ситуацията и при разглеждане
на данъка върху печалбата и другите корпоративни данъци – данъчната
тежест в хотелиерството и ресторантьорството е по-висока, а в транспорта
и туристическите агенции – по-ниска от средната за икономиката. По наше
мнение това може се дължи на 2 обстоятелства:
По-висока оперативна рентабилност на продажбите (приходите от
основна дейност) в хотелиерството и ресторантьорството (12,11%) от
средната за предприятията в страната (2,41%), което предполага по-голяма
абсолютна сума на печалбата и на корпоративните данъци;
Укриване на приходи от продажби в другите отрасли (в по-голяма
степен, отколкото в заведенията за настаняване, хранене и развлечение),
което понижава облагаемата им печалба и платените корпоративни
данъци, но е трудно за доказване.
Ограничения от информационен характер не ни позволяват да
изведем пълния ефект от развитието на туризма у нас върху приходите на

221
държавата и общините от данъци, такси и осигуровки. Поради това,
посочените в Таблица 12 стойности на приноса на туризма в бюджетите на
публичните власти следва да се разглеждат като минимални. Убедени се, че
след разработване на подсметка “Данъчно облагане на туризма” към
Сателитната сметка на туризма (вж. Приложение 3.5.а) и нейното
внедряване в България, приносът на туризма за приходите от налози на
държавата и общините ще може да се измери по-точно.

Влияние на туризма върху отрасловата структура на икономиката

Данните от Баланса на междуотрасловите връзки за 1997 г. позволя-
ват извеждане на влиянието на туризма върху отрасловата структура на
икономиката в България. Чрез неравенство (3.34.) доказахме, че ако
частният мултипликатор на туризма върху добавената стойност в даден
отрасъл превишава средния мултипликатор на добавената стойност на
туризма за икономиката като цяло, то при нарастване на туристическото
потребление този отрасъл ще увеличи дела си в добавената стойност в
икономиката. Също така, чрез формули (3.35.), (3.36.), (3.42.) и (3.43.)
показахме как могат да се измерят връзките на туризма “назад” с
отраслите-доставчици и “напред” с отраслите-потребители на продукцията
му. В Приложения 5.12. и 5.13 са представени величините на разглеж-
даните показатели за 1997 г. В Приложение 5.12. са посочени величините
на частните мултипликатори на характерните за туризма дейности върху
брутната добавена стойност на избрани отрасли, а Приложение 5.13. –
връзките на характерните за туризма дейности “назад” и “напред”. Дифе-
ренцираното въздействие върху отраслите-доставчици и отраслите-потре-
бители е представено в Приложение 5.14. и Приложение 5.15., съответно.
Данните в приложенията могат да се анализират според вида на
характерните за туризма дейности:
Заведенията за настаняване, хранене и развлечение се добре инте-
грирани в националната икономика. Връзките “назад” с отраслите достав-

222
чици превишават средните за икономиката /BL=1,0624 – Приложение
5.13./, като най-силни са със (Приложение 5.14.): селско стопанство /с
частен мултипликатор на общите разходи M(Y)BL=0,2711/, производство на
каучукови и пластмасови изделия (без обувните) /M(Y)BL=0,0633/, произ-
водство на други хранителни продукти /M(Y)BL=0,0560/, производство,
разпределение на електроенергия, топлоенергия, газ, вода /M(Y)BL=0,0508/,
търговия /M(Y)BL=0,0491/. Прави впечатление изключително слабите
връзки “назад” с производство на напитки /M(Y)BL=0,0045/, което според
нас се дължи на предлагането в заведенията за настаняване, хранене и
развлечение на вносни и/или на нелегално произведени (и съответно
неотчетени от Националния статистически институт) напитки. Коефициен-
та на вариация на частните мултипликатори на продажбите на отраслите-
доставчици е BLv=4,0928, който е близък до минималната стойност от
BLv=3,4717 на издателската дейност, откъдето можем да заключим, че
заведенията за настаняване, хранене и развлечение имат не само силно, но
и благоприятно въздействие върху отрасловата структура на икономиката,
понеже съдействат за нейното диверсифициране.
На стимулирането на диверсифицирането на националната икономи-
ка от страна на заведенията за настаняване, хранене и развлечение проти-
водейства фактът, че неравенство (3.34.) е изпълнено само за две стопан-
ски дейности /вж. Приложение 5.12./, от които едната (селско стопанство)
е с максимален дял от 0,2647 в брутната добавена стойност в икономиката
на България през 1997 г., и чийто дял ще се повиши при нарастване на
туристическото потребление на услугите на заведенията за настаняване,
хранене и развлечение.
Връзките “напред” са сравнително слаби /FL=0,8360 – Приложение
5.13./ и са близо до минималната им стойност 0,6099 на дейностите по
поддържане на пътната мрежа /за сравнение връзките “напред” на добива,
обогатяването и брикетирането на въглища и торф са със стойност 1,8025/.
Най-силни са връзките “напред” на хотелиерството и ресторантьорството

223
със (Приложение 5.15.): спомагателни дейности в транспорта, складово
стопанство, туроператори и агенции за пътувания /с частен мултипликатор
на общите разходи M(Y)FL=0,0755/, воден и въздушен транспорт (без
спомагателните дейности) /M(Y)FL=0,0429/, сухопътен транспорт (без
спомагателните дейности) /M(Y)FL=0,0341/, търговия /M(Y)FL=0,0277/.
Връзките “напред” с транспорта вероятно се дължат на потреблението на
транзитни нощувки в заведения за настаняване от екипажите на кораби и
самолети.
Връзките на сухопътния транспорт (без спомагателни дейности)
“назад” са по-слаби, но близки до средните в икономиката /BL=0,9627 –
Приложение 5.13./. Коефициентът на вариация BLv=4,5425 е по-висок от
съответстващия коефициент на заведения за настаняване, хранене и
развлечение, което показва, че връзките на сухопътния транспорт “назад” с
отраслите-доставчици са по-концентрирани. Те са най-силни с дейностите
по производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво
/M(Y)BL=0,1502/ и производство и разпределение на електроенергия,
топлоенергия, газ, вода /M(Y)BL=0,1015/, но само втората стопанска дейност
ще повиши дела си в брутната добавена стойност в икономиката при
прираст на потреблението на услугите на сухопътния транспорт от страна
на посетителите /Приложение 5.12./.
За връзките “напред” могат да се направят противоположни изводи.
Те превишават средните за икономиката /FL=1,0162/ и са най-силни върху:
селското стопанство /M(Y)FL=0,1311/, строителството /M(Y)FL=0,0520/ и
търговията /M(Y)FL=0,0504/. Непропорционално силни са връзките със
селското стопанство, което според нас се дължи на липсата на разграниче-
ние между пътническия и товарния сухопътен транспорт в Баланса на
междуотрасловите връзки или на погрешни статистически данни в него.
Водният и въздушният транспорт (без спомагателни дейности)
са най-слабо интегрирани в националната икономика. Коефициентът на
връзките “назад” BL=0,8224 е близък до минималната стойност в икономи-

224
ката (0,6474 на операциите с недвижими имоти), а коефициентът на вариа-
ция на частните мултипликатори на продажбите на отраслите-доставчици
BLv=5,1493 е най-висок сред характерните за туризма дейности. В допълне-
ние, връзките “напред” са най-слаби /FL=0,6939/ при най-висок коефи-
циент на вариация /FLv=6,3675/ в сравнение с останалите туристически
дейности. Следователно, въздействията на водния и въздушния транспорт
са концентрирани върху по-малко отрасли, отколкото другите характерни
за туризма дейности.
До известна степен концентрацията на въздействието е ограничена
от обстоятелството, че неравенство (3.34.) е изпълнено за 8 дейности, 4 от
които са с дял в брутната добавена стойност през 1997 г. по-малък от
средния за икономиката 0,0189 (изчислен като равен дял на всички 53
стопански дейности) /Приложение 5.12./.
Спомагателните дейности в транспорта, складовото стопан-
ство, туроператорите и агенциите за пътувания имат слаби връзки
“назад” /BL=0,9267/, които са концентрирани върху дейностите: заведения
за настаняване, хранене и развлечение /M(Y)BL=0,1011/, производство и
разпределение на електроенергия, топлоенергия, газ, вода /M(Y)BL=0,0761/,
сухопътен транспорт /M(Y)BL=0,0607/, производство на кокс, рафинирани
нефтопродукти и ядрено гориво /M(Y)BL=0,0582/. За разлика, връзките
“напред” /FL=1,1792/ са силни и насочени към по-широк кръг от дейности:
воден и въздушен транспорт (без спомагателните дейности)
/M(Y)FL=0,1643/, сухопътен транспорт (без спомагателните дейности)
/M(Y)FL=0,1235/, строителство /M(Y)FL=0,0724/, търговия /M(Y)FL=0,0719/,
селско стопанство /M(Y)FL=0,0696/, черна металургия /M(Y)FL=0,0692/.
Посочените стопански дейности не са типични потребители на услугите на
туроператорите и турагентите. Високите стойности на посочените частни
мултипликатори на продажбите M(Y)FL се дължат на обединяването на
характерните за туризма туроператорска и агентска дейности със
спомагателните дейности в транспорта и складовото стопанство.

225
 От направените разсъждения можем да заключим, че най-силно
обвързани с останалите стопански дейности в икономиката на България и
съдействащи за нейното диверсифициране са заведенията за настаняване,
хранене и развлечение. Останалите характерни за туризма дейности не са
добре интегрирани в националната икономика.

Влияние на туризма върху икономическия растеж

Синтезиран израз на макроикономическите ползи от развитието на
туризма е въздействието му върху икономическия растеж. В §3.5. е изве-
дена формула (3.48.), чрез която то може да бъде количествено оценено. За
приложението й са необходими данни за създадения от туризма БВП в
страната. Понеже у нас няма публикувани подобни данни за туризма като
цяло или за отделните характерни дейности използваме показателя Брутна
добавена стойност. Имайки предвид, че през периода 1998-2001 г. делът на
Брутната добавена стойност в БВП е между 89,43% и 88,47%, то получе-
ните резултати при използване на Брутната добавена стойност ще се разли-
чават минимално от резултатите, които биха се получили, ако се използва
БВП. В допълнение, за посочения период Националният статистически
институт е публикувал данни за Брутната добавена стойност единствено от
заведенията за настаняване, хранене и развлечение (обозначени в Национа-
лните сметки като “Хотели и Ресторанти”), които използваме в изчислени-
ята. Изходните данни и получените резултати са представени в Таблица 13.
След заместване с изходните данни от Таблица 13 във формула
(3.48.) получаваме, че приносът на заведенията за настаняване, хранене и
развлечение за прираста на Брутната добавена стойност по постоянни цени
на човек от населението ĝ rt през 1999 г. възлиза на 0,27%, през 2000 г. –
0,13%, а през 2001 г. – 0,21%. Това означава, че при прираст на Брутна
добавена стойност в икономиката по постоянни цени на човек от населе-
нието ĝ r през 2001 г. спрямо 2000 г. от 7,05%, 0,21% са непосредствено
следствие от заведенията за настаняване, хранене и развлечение.

226
 Таблица 13
Измерване влиянието на туризма върху икономическия растеж в
България за периода 1998-2001 г.
Година
Показател
1998 1999 2000 2001
Изходни данни
Брутен вътрешен продукт (общо) по текущи цени (млн. лв.) 22421* 23790 26753 29618
Брутна добавена стойност (общо) по текущи цени (млн. лв.) – Yq0 ( p0 ) 20052* 21205 23697 26204
Брутна добавена стойност (общо) по цени от предходната година
(млн. лв.) – Yq1 ( p0 ) - 20411 22269 24570

Брутна добавена стойност в “Хотели и Ресторанти” по текущи цени

t 432* 486 500 569
(млн. лв.) – Yq0 ( p0 )
Брутна добавена стойност в “Хотели и Ресторанти” по цени от
t - 484 511 533
предходната година (млн. лв.) – Yq1 ( p0 )
Средногодишна численост на населението (души) – N 8256800 8210600 8170200 7913300
Резултати
Принос на “Хотели и Ресторанти” за прираста на Брутната добавена
t
стойност (общо) по постоянни цени на човек от населението – ĝ r - 0,27% 0,13% 0,21%
(пряк ефект)
Принос на “Хотели и Ресторанти” за прираста на Брутната добавена
стойност (общо) по постоянни цени на човек от населението (пряк и - 0,46% 0,22% 0,36%
косвен ефект)
Прираст на Брутна добавена стойност (общо) по постоянни цени на
- 2,36% 5,54% 7,05%
човек от населението – ĝ r
Прираст на Брутна добавена стойност в “Хотели и Ресторанти” по
- 12,67% 5,66% 10,06%
постоянни цени на човек от населението
Разлика между прирастите на Брутната добавена стойност (общо) и
- 10,31% 0,12% 3,01%
в “Хотели и Ресторанти” по постоянни цени на човек от населението
Дял на Брутната добавена стойност (общо) в Брутния вътрешен
89,43% 89,13% 88,58% 88,47%
продукт по текущи цени
Дял на в “Хотели и Ресторанти” в Брутната добавена стойност
2,15% 2,29% 2,11% 2,17%
(общо) по текущи цени
Източник: НСИ – “Статистически Годишник 2002” и изчисления на автора
*данните са преизчислени от автора в деноминирани лева

Резултатите показват също така, че темпът на прираст на Брутната

добавена стойност в заведенията за настаняване, хранене и развлечение по
постоянни цени на човек от населението през изследвания период (12,67%
през 1999 г., 5,66% през 2000 г. и 10,06% през 2001 г.) превишава
значително съответния показател за икономиката като цяло (2,36% през
1999 г., 5,54% през 2000 г. и 7,05% през 2001 г.), като разликата между
двата темпа е между 0,12% (2000 г.) и 10,31% (1999 г.). Оттук можем да
направим извода, че за периода 1999-2001 г. хотелиерството и ресторан-
тьорството са съдействали за ускоряването на икономическия растеж.

227
 Получените резултати отразяват единствено прекия ефект на заведе-
нията за настаняване, хранене и развлечение върху прираста на Брутната
добавена стойност по постоянни цени на човек от населението. За изчисля-
ване на пълния мултипликационен ефект е необходимо да се изчисли
мултипликаторът на Брутната добавена стойност на разглежданите
туристически дейности. Понеже за периода 1999-2001 г. няма съставен
Баланс на междуотрасловите връзки изпозваме посочените в Приложение
5.11. стойности на прекия и косвен ефект на заведенията за настаняване,
хранене и развлечение върху добавената стойност през 1997 г. От тях
можем да изведем мултипликатора върху добавената стойност І-ви вид
K1T  1,6931 /вж. формула (2.2.)/. При умножение на K1T с ĝ rt получаваме

прекия и косвен ефект на заведенията за настаняване, хранене и

развлечение върху прираста на Брутната добавена стойност по постоянни
цени на човек от населението – 0,46% през 1999 г., 0,22% през 2000 г. и
0,36% през 2001 г. Липсата на Баланс на междуотрасловите връзки след
1997 г. не позволява изучаване на динамиката на мултипликатора на
добавената стойност във времето.
В обобщение ще подчертаем, че за съжаление от наличните статис-
тически данни не можем да изведем пълното влияние на туризма върху
икономическия растеж. В публикациите на Националния статистически
институт другите характерни туристически дейности – туроператорска и
агентска дейност, пътнически транспорт и т.н., не се отчитат самостоя-
телно, а като част от други стопански отрасли, поради което изведените
стойности на ĝ rt следва да считаме за минимални.

5.3. Измерване на макроикономическите загуби от развитието на

туризма в България
Влияние на туризма върху изтичането на национален доход
В Глава Четвърта разгледахме теоретично възможностите за измер-
ване на изтичането на национален доход по линия на внос на стоки, услуги

228
и производствени фактори, продажбата на световния пазар на национално-
разположените производствени фактори и националнопроизведените стоки
и услуги по цени много по-ниски от международните, репатриране в чуж-
бина на получени от заетост в туризма доходи. За съжаление, системата на
външноикономическата статистика в България не поддържа достатъчно
подробна статистическа база данни, от която да могат да се изведат всички
показатели от §4.1. Поради това, ще разгледаме единствено продажбата на
световния пазар на хотелиерски услуги по цени много по-ниски от между-
народните цени за сходни продукти на обекти от същата категория.
Чрез формула (4.2.) показахме, че националният доход на страната е
по-нисък от потенциално възможния, когато тя реализира продуктите си
по цени по-ниски от международните. Изведохме и изискванията, които
трябва да се съблюдават при измерването относно пазарния сегмент на
сравняваните продукти, вид цена, туристическа рента, временен дъмпинг.
Освен това, международната цена трябва да се изчислява за всеки продукт
поотделно, но липсата на съпоставими статистически данни за отделните
страни, конкуренти на България на международния туристически пазар, не
ни позволява да я изчислим за всички продукти, нито да спазим изведените
ограничения строго. Поради това, като международна цена приемаме
цената на хотелските услуги в Испания, като допускаме, че в испанските
заведения за настаняване цените за местни и чуждестранни туристи са
еднакви, т.е. няма ценова дискриминация. Изходните данни и резултатите
са посочени в Таблица 14.
Резултатите показват, че националният доход, който заведенията за
настаняване в България са създали през 2002 г. е с 338 млн. евро по-нисък,
отколкото доходът, който би бил създаден, ако техните услуги се реализи-
раха на международния туристически пазар по цени равни на цените в
Испания. Видно е, че средната цена на една нощувка (средния приход от
една нощувка) в България е 5 пъти по-ниска от цената (средния приход) в
Испания. Разбира се, това не означава, че ако българските заведения за

229
настаняване увеличат цените си до испанските, то националният доход ще
се повиши с 338 млн. евро – необходимо е да се отчетат поставените
ограничения при измерване на разглежданото въздействие, както и
еластичността на търсенето.
Таблица 14
Измерване влиянието на туризма върху изтичането на национален
доход от България през 2002 г.
Показател Величина
Изходни данни
Приходи на заведенията за настаняване в България от нощувки на чужденци през 2002 г. (лв.) 165 723 515
Приходи на заведенията за настаняване в България от нощувки на чужденци през 2002 г. (евро) 84 733 087
Брой нощувки на чужденци в заведения за настаняване в България през 2002 г. – qkt 7 055 140
Приходи от нощувки на заведенията за настаняване в Испания през 2001 г. (евро) 13 001 567 000
Брой нощувки в заведения за настаняване в Испания през 2001 г. 228 681 570
Индекс на цените на хотелските услуги в Испания през 2002 г. спрямо 2001 г. 105,4%
Резултати
Средна цена на 1 нощувка в заведения за настаняване в България през 2002 г. (евро) – pktd 12,01
Средна цена на 1 нощувка в заведения за настаняване в Испания през 2001 г. (евро) 56,86
tI
Средна цена на 1 нощувка в заведения за настаняване в Испания през 2002 г. (евро) – p k 59,92
Изтичане на национален доход от България през 2002 г. чрез продажбата на хотелски услуги по
- 338 011 757
цени по-ниски от цените в Испания (евро) – NI
Източник: официалните интернет страници на Националния статистически
институт http://www.nsi.bg и Instituto Nacional de Estadística http://www.ine.es,
предоставени от Instituto Nacional de Estadística данни и изчисления на автора

В допълнение считаме, че изтичането на национален доход чрез

заведенията за настаняване у нас е една от основните причини, работните
заплати в тях да са значително по-ниски от средните за страната (вж. по-
горе) – приходите на заведенията за настаняване са по-малки от потен-
циално възможните, което ограничава възможностите за изплащане на по-
високи заплати.

Влияние на туризма върху равнището на цените

В Приложение 5.16. са представени месечните верижни индекси на
потребителските цени на някои специфични за туризма услуги и стоки за
периода януари 2000 – декември 2003, за които Националният статисти-
чески институт публикува данни. Избраният период започва след деноми-
нацията на българския лев през 1999 г. и включва 48 месеца. Изчислени са
и базисни индекси при равнище на цените през декември 1999 г. = 100%.
230
Изключение правят комплексните услуги за почивка и туристически
пътувания, за които динамичният ред започва от януари 2001, от когато
има налични данни.
От индексите в Приложение 5.16. могат да се направят следните
обобщаващи изводи:
Индекс на потребителските цени (ИПЦ) на услугите нараства
по-бързо отколкото общия ИПЦ. През декември 2003 ИПЦ на услугите
при база декември 1999 г. възлиза на 149,5% – т.е. цените на услугите са се
повишили средно с 49,5% за период от 4 години. Същевременно общият
ИПЦ възлиза на 127,6%, от което можем да заключим, че средното
увеличение на потребителските цени за изследвания период е 27,6%.
Индексите на цените на услугите в хотелиерството и ресторан-
тьорството нарастват по-бавно от общия ИПЦ и особено спрямо
индекса на цените за услугите като цяло. През декември 2003 ИПЦ на
услугите по настаняване при постоянна база е 115,6%, а за услугите в
ресторантьорството – 121,2%. Следователно, тези две характерни за
туризма услуги не съдействат за ускоряване повишаването средното
равнище на цените, а напротив – забавят го.
Услугите за свободното време и спорта, услугите, свързани с
културния отдих, както и някои по-големи дълготрайни стоки за свобод-
ното време и отдиха имат индекси при постоянна база съответно 119,2%,
122,0% и 128,8%. Следователно, техните относителни цени в края на
изследвания период са почти непроменени спрямо средното равнище на
цените.
Интересни резултати се наблюдават при транспорта. Най-голямо е
увеличението на цените на услугите на пътническия железопътен
транспорт, надвишавашо значително нарастването на общия ИПЦ. Техният
индекс на цените при постоянна база през декември 2003 г. възлиза на
150,2%, като през цялата 2003 г. остава непроменен. Услугите на
пътническия автомобилен и друг сухопътен транспорт имат индекс при

231
постоянна база през декември 2003 г. равен на 134,6% – т.е. цените им
нарастват по-бавно от цените на услугите като цяло.
Последните 2 колони от таблицата в Приложение 5.16. представят
верижните и базисните индекси на цените на услугите на другите видове
транспорт – воден и въздушен. Анализът ни показва спадане на цените от
февруари 2002 г. до октомври 2003 г., последван от рязко покачване през
ноември 2003 г. Според нас причината се дължи на влиянието на цените на
самолетните билети и динамиката на курса евро/долар. Съобразно
правилата на ИАТА (Международната асоциация по въздушен транспорт)
цените на самолетните билети в България до края на октомври 2003 г. се
обявяват и заплащат към авиокомпаниите в щатски долари. Спадането на
курса на долара спрямо еврото и почти непроменените като абсолютна
сума в долари цени на самолетните билети понижават цените им в лева, а
оттам и водят до наблюдавания спад в разглеждания индекс. От 01.11.2003
г. всички цени на самолетни билети в България се обявяват в евро, но
авиокомпаниите запазват тяхната абсолютна сума. От превалутирането
цените на билетите в лева се повишават с около 15%, което се дължи
единствено на валутнокурсови разлики и обяснява верижният индекс от
116,7% през ноември 2003 г. спрямо предходния месец.
През разглежданият 4-годишен период единствено оборудването
за къмпинг и почивка на открито почти непрекъснато понижава цените си.
Индексът при постоянна база през декември 2003 г. е 84,6%, т.е.
понижението на цените е с 15,4%.
За да се постигнат съпоставими резултати при сравняване на
индекса на цените на туристическите пътувания с обща цена (обозначени
от Националния статистически институт като “Комплексни услуги за
почивка и туристически пътувания”) с индексите на другите услуги и
стоки, е необходимо те да се преизчислят при един и същ базисен период –
декември 2000 г. = 100%, откогато се публикуват данни за цените на
туристическите пътувания с обща цена. Резултатите показват, че за перио-

232
да декември 2000 – декември 2003 г. цените на туристическите пътувания с
обща цена са нарастнали със 17,5%, хотелиерските услуги с 9,3%, а ресто-
рантьорските с 12,6%. За същия период общият ИПЦ се е повишил с
14,8%, откъдето правим извода, че туристическите пътувания с обща це-
на са съдействали за ускоряване повишаването на равнището на цените.
Отделните специфични за туризма услуги и стоки имат различна
степен на влияние върху общия ИПЦ. Тя се определя от теглото, което
всяка стока/услуга има в ИПЦ представени в Приложение 5.17. Теглата
съответстват на относителния дял на паричните разходи на населението за
съответните стоки/услуги през годината предшестваща годината, за която
се изчислява съответния индекс /Радилов (2001, стр. 183-187)/. Данните
показват, че най-силно влияние имат промените в цените в ресторан-
тьорството, чийто дял в общия ИПЦ през 2003 г. е 3,974%, следвани от
пътническия автомобилен и друг сухопътен транспорт – 1,23%, услугите,
свързани с културния отдих – 1,122%. Туристическите пътувания с обща
цена и услугите по настаняване имат тегла съответно 0,411% и 0,274%,
което говори за много слабо влияние върху общия ИПЦ. Влиянието на
промените в цените на дълготрайните стоки за свободното време и отдиха
и на оборудването за къмпинг и почивка на открито върху общия ИПЦ е
символично – техните тегла през 2003 г. са 0,007% и 0,033%, съответно.
Горният анализ отразява промените в равнището на цените на
специфичните за туризма услуги и стоки и влиянието им върху общия
Индекс на потребителските цени. Той следва да бъде допълнен от анализ
на влиянието на разходите на посетителите, междинното потребление на
туристическите предприятия и крайното потребление на заетите в туризма
лица върху цените на продуктите на отделните отрасли. Чрез формула
(4.8.) в параграф 4.2. представихме равновесната промяна в равнището на
цените на продукцията на i-тия отрасъл при изменение на потреблението
на посетителите, но ограниченията на наличните статистически данни не
позволяват нейното приложение. Липсата на множествени териториални

233
индекси на цените по области също така не позволява изследване на
относителните териториални различия в равнището на цените, породени от
развитието на туризма.

Влияние на туризма върху ненаблюдаваната икономика

Теоретичните проблеми на същността, проявлението, измерването и

последиците от ненаблюдаваната от Системата на националните сметки
стопанска дейност в икономиката са сравнително добре застъпени в бъл-
гарската научна литература. Не така стои, обаче, въпросът с емпиричните
изследвания на нейния размер у нас. Невъзможността да се даде категорич-
на и точна оценка на величината на ненаблюдаваната икономика принуж-
дава авторите да се въздържат от нейното измерване. В Таблица 15 са
представени резултатите от предходни емпирични изследвания на величи-
ната на ненаблюдаваната икономика в България. От тях е видно, че
оценките се различават твърде много – от 25% до 70% от БВП на страната.
Също така, прави впечатление, че се прилагат основно 2 метода – анкети-
ране на ръководителите на предприятията и метода на потреблението на
производствени фактори, в частност – на елекроенергия.
Посочените в Таблица 15 резултати могат да се приемат като
ориентир за размера на ненаблюдаваната икономика в туризма у нас, но са
необходими и допълнителни изследвания. За целта използваме данни за
платежния баланс и средната работна заплата на наетите по трудово и
служебно правоотношение в хотелиерството и ресторантьорството.
По данни на Националния статистически институт общият приход
отчетен през 2002 г. от заведенията за настаняване от нощувки на чужде-
странни туристи е 165,7 млн. лв., което е около 80 млн. USD по среден
курс лв./USD за 2002 г. В платежния баланс като приход от международен
туризъм (без транспорт) са отчетени 1,334 млрд. USD. Оттук следва, че
около 1,250 млрд. USD са изразходвани от чуждестранните посетители за
услуги, предоставяни от резиденти, различни от хотелско настаняване

234
(хранене, допълнителни услуги в курортите, развлечение, покупки), което
е нереалистично. Изхождайки от обстоятелството, че около 50% от разхо-
дите на туристите (без транспорт) са за настаняване /Ракаджийска и Мари-
нов (1998, стр. 25)/, то действителните приходи на заведенията за настаня-
ване в България от нощувки на чуждестранни туристи са около 660 млн.
USD. Дори и да приемем по-консервативна оценка от 40%, то приходите
на заведенията за настаняване биха били 530 млн. USD, т.е. около 450 млн.
USD или около 85% от приходите от нощувки на чуждестранни туристи
са недекларирани. Ако изчислим посочената величина с данни за 2003 г.,
ще получим недекларирани приходи от нощувки на чужденци от 79,5%.
Разбира се, възможно е и данните в платежния баланс да се разминават
съществено от действителните приходи от входящ туризъм.

Таблица 15
Резултати от емпирични изследвания на ненаблюдаваната икономика
в България
Публикация Изследвана форма на Прилаган метод Изследвана Дял на изследваната
ненаблюдаваната година форма на ненаблю-
икономика даваната икономика
Коцева (2002) Ненаблюдаваната Статистически изучава- 2001 25% от заетите в
икономика като ния на предприятията икономиката лица
цяло (анкетен метод)
Манолов (1998) Нелегалната непосочен 1996 50-70% от БВП
икономика
Стойков и Димитрова Ненаблюдаваната Статистически изучава- 1998 30-40% от БВП
(1999б) икономика като ния на предприятията
цяло (анкетен метод)
Потребление на произ- 1996 39,13% от БВП
водствени фактори
(електроенергия)
Сравнение между пока- 1997 45-50% от БВП
затели за затостта и до-
ходите на населението
Kyle et al. (2001) Скритата Потребление на произ- 1989-1998 22-34,4% от БВП
икономика водствени фактори
(електроенергия)
Статистически изучава- 1997-1999 13,42-16,76% от зае-
ния на предприятията тите в икономиката;
(анкетен метод) 35,5% от дължимите
данъци от предпри-
ятията; 33% от БВП
Schneider & Enste Ненаблюдаваната Потребление на произ- 1989-1990 24,0-26,1% от БВП
(2000a) икономика като водствени фактори 1990-1993 26,3-32,7% от БВП
цяло (електроенергия) 1994-1995 32,7-35,0% от БВП

235
 Друго несъответствие в официалните статистически данни е отбеля-
заният вече факт, че отчетените работни заплати в частния сектор в хоте-
лиерството и ресторантьорството и в страната като цяло са по-ниски откол-
кото в обществения. Ако приемем, че действителните заплати в частния
сектор са поне равни на заплатите в обществения сектор, то по данни от
Приложение 5.9. можем да изчислим, че общата сума на изплатените
работни заплати в заведенията за настаняване, хранене и развлечение у
нас през 2000 г. е подценена с 18,6%, през 2001 г. – с 13,36%, през 2002 г. –
с 24,77%, а през 2003 г. – с 26,8%. Върху тези суми не са платени данъци,
социални и здравни осигуровки, като е възможно недекларираните доходи
да са значително по-високи.
Като индикатор за ненаблюдаваната икономика в туризма можем да
използваме и рязкото увеличаване на броя на наетите лица в частния
сектор през януари 2002 г. (54473 души) спрямо декември 2001 г. (33233
души) след въвеждането на задължителната регистрация на трудовите
договори в Националния осигурителен институт. Прирастът е с 21240
души (63,91%). Дори и да приемем, че половината от прираста се дължи на
сезонни колебания и на наемане на персонал в новооткрити обекти, то
остават 10620 наети лица, които до момента не са били отчитани. Следова-
телно, през декември 2001 г. в заведенията за настаняване, хранене и
развлечение у нас са работили 43853 души, а 24,2% от тях са били в
скритата икономика.
Данните на Националния статистически институт показват също и
нереалистично малък брой частни квартири в страната, предлагани на
туристи – 1345 през 2002 г. в 8 общини. Личните наблюдения на автора
сочат, че само в гр. Варна те са многократно повече от официално регист-
рираните за цялата страна. Липсват регистрирани легла в частни квартири
в общини с развит туризъм като Балчик, Каварна, Созопол, Смолян, Банско
и др. Оттук можем да заключим, че в тези и други общини предлагането на
частни квартири е изцяло в неформалната икономика.

236
 Проблемът за величината на ненаблюдаваната икономика в туризма
в България е важен, понеже се затруднява извеждането на обобщаващи
оценки за действителния му принос за развитието на националната иконо-
мика. Поради това той следва да бъде допълнително проучен в бъдещи
изследвания.

Влияние на туризма върху сезонността

Една от специфичните особености в развитието на българския
рецептивен туризъм е неговият сезонен характер. В §4.4. от Глава Четвърта
разгледахме възможностите за измерване влиянието на сезонността в
туристическото потребление върху благосъстоянието на населението чрез
анализ на сезонните колебания в динамичните редове на броя на посетите-
лите в дестинацията и броя на заетите в туристическите предприятия в нея.
Ограничения от информационен характер не ни позволяват да изследваме
сезонните колебания в броя на заетите в туризма в България, по посочени
по-горе причини – в публикациите на Националния статистически инсти-
тут данните за заетостта в характерните туристически дейности са обеди-
нени с неспецифични такива. Единствено хотелиерството и ресторантьор-
ството присъстват самостоятелно и към тях насочваме своето внимание.
Също така, месечни данни са налични за броя на наетите по трудо-
во и служебно правоотношение лица, а не за броя на заетите лица.
Посоченото обстоятелство не създава затруднения, понеже смятаме, че
броят на наетите лица проявява по-силни сезонни колебания, отколкото
броя на самонаетите. Поради тази причина, сезонните колебания в броя на
заетите лица, които включват наетите и самонаетите лица, ще отразява
предимно сезонните колебания в броя на наетите лица.
На трето място, ограничавайки анализа до хотелиерството и ресто-
рантьорството, сме принудени вместо броя на посетителите (български и
чуждестранни граждани) да използваме като показател за туристическото
потребление броя на нощувките, реализирани в заведенията за настанява-

237
не, понеже по-добре отразява промените в натурално изражение в потреб-
лението на хотелиерски услуги. Допускаме, че потреблението на ресторан-
тьорски услуги е пропорционално на потреблението на хотелиерски таки-
ва, и, следователно, на броя на реализираните нощувки в заведенията за
настаняване.
Вземайки предвид изведените ограничения и направените раз-
съждения, като индикатор за въздействието на сезонността в туристи-
ческото потребление върху благосъстоянието на местното население в
България разглеждаме връзката между сезонните колебания в броя на
нощувките в заведенията за настаняване и в броя на наетите лица в
хотелиерството и ресторантьорството.
Статистическите данни представени в Приложение 5.18. показват, че
през 2000-2002 г. 70% от нощувките в заведенията за настаняване се
реализират само за 4 месеца в годината (юни-септември), а през 2 от тях
(юли и август) – над 40%, което говори за силна времева концентрация на
потреблението на хотелиерски услуги у нас. Максимумът на относител-
ните сезонни колебания в броя на нощувките SiZ(%) е през юли – средният

месечен брой нощувки Z i през юли за периода 2000-2002 г. надвишава със

163,58% общата средна Z за целия период. Минимумът на SiZ(%) е през

ноември (-66,83%) – непосредствено преди началото на зимния туристи-

чески сезон.
В съответствие със сезонността в потреблението на хотелиерските
услуги, броят на наетите лица в заведенията за настаняване, хранене и
развлечение също пулсира със сезонен ритъм, но техните сезонни
колебания са по-слабо изразени от сезонните колебания в броя на нощув-
ките, поради наличието на постоянно нает персонал. Максимумът на
относителните сезонни колебания е през юни 2002 г. – SiZ(%) =31,06% спрямо

средната месечна за 2002 г., а минимумът – през януари 2001 г. – -21,63%

238
спрямо средната месечна за 2001 г. След изглаждане на динамичния ред51 и
изчисляване на относителните сезонни колебания от средните месечни
стойности на броя на наетите лица от изгладения динамичен ред,
сезонните колебания намаляват – от -9,13% през януари до 4,67% през
август спрямо средната месечна за целия период. Дължи се на изчистване
на възходящия тренд в броя на наетите лица в хотелиерството и
ресторантьорството в България пред разглеждания период.
От данните в Приложение 5.18. можем да изведем и корелационната
зависимост между сезонните колебания в двата динамични реда (вж.
Таблица 16).
Таблица 16
Корелационна зависимост между относителните сезонни колебания в
броя на нощувките и на наетите лица в хотелиерството и
ресторантьорството по данни за периода 2000-2002 г.
Относителни сезонни Относителни сезонни Коефициент на Равнище на значимост, при Сила на
колебания в броя на колебания в броя на корелация което е валиден коефи- корелационната
нощувките наетите лица циентът на корелация зависимост
R=0,6905
текущ месец текущ месец α=0.001 умерена
(tемп.=4,1737)
R=0,5372
текущ месец предходен месец α=0.05 умерена
(tемп.=2,2654)
R=0,7493
текущ месец следващ месец α=0.0005 силна
(tемп.=5,1249)

При анализ на абсолютните величини на броя на нощувките и броя

на наетите лица получаваме коефициент на корелация на Браве, показващ
слаба зависимост, който е и статистически незначим. За разлика, при
изследване на корелацията между относителните сезонни колебания откри-
ваме, че коефициентът на корелация на Браве между относителните сезон-
ни колебания в броя на нощувките през текущия месец и относителните
сезонни колебания в броя на наетите лица през същия месец е R=0,6905,
който показва умерена корелационна зависимост между двете величини и
е статистически значим при равнище на значимост α=0,001. Силна е
зависимостта между относителните сезонни колебания в броя на

51
Изглаждането на динамичния ред извършваме с полином от 6-та степен с коефициент на детерминация
R2=0,83782 (вж. Приложение 5.18.). Налага се, поради изместването на максималните стойности в
относителните сезонни колебания в броя на наетите лица от юли-агуст за 2000 и 2001 г. на май-юни за
2002 г. и наличието на възходящ тренд в броя на наетите лица – б.а.
239
нощувките през текущия месец и относителните сезонни колебания в броя
на наетите лица през следващия месец (R=0,7493 с α=0,0005), а умерена –
между относителните сезонни колебания в броя на нощувките през
текущия месец и относителните сезонни колебания в броя на наетите лица
през предходния месец (R=0,5372 с α=0,05). Оттук можем да заключим, че
относителните сезонни колебания в броя на нощувките в заведения за
настаняване през текущия месец влияят най-силно върху заетостта през
текущия и следващия месец.
При анализ на сезонните колебания в средната работна заплата на
наетите лица в заведенията за настаняване, хранене и развлечение достиг-
наме до извода, че не съществува корелационна зависимост между тях и
сезонните колебания в броя на нощувките – коефициентът на Браве е равен
на 0. Подобни резултати се получават и при анализ на корелационната
зависимост между сезонните колебания в приходите от международен
туризъм и броя и средната работна заплата на наетите в туризма лица.
В §4.4. като загуба от сезонността в туризма е посочено формирането
на излишен производствен капацитет извън активния туристически сезон.
За България през 2002 г., например, при теоретичен максимален52 брой
нощувки от 36038073 са реализирани едва 10285668 нощувки, т.е.
25752405 леглоденонощия (71,46%) не са реализирани като нощувки.
Следователно, налице е излишен производствен капацитет, който може да
бъде уползотворен чрез стимулиране на пътуванията във вътрешността на
страната, извън активния летен сезон и др.

Влияние на туризма върху вторичните разходи и пропуснатите ползи

Последната макроикономическа загуба от развитието на туризма,
към която насочваме своето внимание, са породените вторични разходи53.

52
Максималният брой нощувки е равен на броя на леглоденонощията в годината – броят на леглата
умножен по срока на експлоатация на едно легло в рамките на годината – б.а.
53
Не разглеждаме пропуснатите ползи, тъй като поради своята специфика те не могат да се измерват
240
 В §4.5. е показано, че измерването на вторичните разходи зависи от
това, дали делът на туризма в потреблението на съответното благо/ресурс
може да бъде точно определен. В Таблица 17 са представени резултатите
от измерване на потреблението на неделими публични блага (противо-
пожарна охрана, сигурност, поддържане на уличната мрежа и парковете и
др.) от страна посетителите във Варненска област и България като цяло за
периода 1998-2001 г., изчислени чрез формули (4.20.) и (4.21.)54.
Таблица 17
Измерване влиянието на туризма върху потреблението на неделими
публични блага в България и Варненска област по данни за периода
1998-2001 г.
Показател 1998 1999 2000 2001
Средногодишна численост на местното население (души) – RP 445918 442844 438044 448349
Варненска
област

Средногодишна численост на населението (души) – ADC 450861 447486 443582 455205

Дял на посетителите в потреблението на ресурса/публичното
1,10% 1,04% 1,25% 1,51%
благо – ct;R
825680 821060
Средногодишна численост на местното население (души) – RP 8170200 7913300
България

0 0
828045 823114
Средногодишна численост на населението (души) – ADC 8193636 7939011
7 7
Дял на посетителите в потреблението на ресурса/публичното
0,29% 0,25% 0,29% 0,32%
благо – ct;R

Резултатите покават, че едва 0,32% (през 2001 г.) от обществените

разходи за посочените услуги са свързани с присъствието на посетители в
България. За Варненска област, поради туристическата й специализация
стойностите са по-високи, но все още твърде ниски – 1,51% през 2001 г.,
въпреки тенденцията за повишение на този дял55. За сравнение, в Испания
през 2001 г. делът на посетителите в потреблението на публични блага,
изчислен с формули (4.20.) и (4.21.) е 1,5%, а за Балеарските острови – 13%
и надвишава многократно дела в България.
Посочените стойности не отчитат обстоятелството, че потреблението
на част от неделимите публични блага може точно да бъде идентифици-

54
Пренебрегнати са ежедневнопътуващите до работно място във Варнеска област лица с постоянно
местожителство извън нея, тъй като считаме, че техният брой е незначителен – б.а.
55
При отчитане на ежедневнопътуващите до работно място във Варнеска област лица с постоянно
местожителство извън нея делът на посетителите в потреблението на ресурса/публичното благо ще е още
по-нисък – б.а.
241
рано като свързано с туризма – например: противопожарната и полицейска
охрана на курортите от извънградски тип (като “Златни пясъци”, “Албена”,
“Слънчев бряг”, “Пампорово”, “Боровец”), поради което следва да ги
възприемаме като минимални.
За измерване на вторичните разходи, свързани с другата част от
публичните блага и ресурси, при които делът на туризма в потреблението
им може да се определи точно (плажна ивица, ски писта и др.) трябва да
знаем какви са необходимите и действително извършените разходи по
предоставяне на благото/възстановяване на ресурса /вж. формули (4.18.) и
(4.19.)/, което зависи от конкретния ресурс/благо. Затова не можем да
изведем обобщаваща оценка за страната като цяло. Считаме, обаче, че
действителните разходи са по-ниски от необходимите, а разликата се
поема от обществото като понижено качество на живот. Основание ни
дават лични авторови наблюдения на замърсяването на туристическите
ресурси (плажове, води, манастири), строителството на заведения за наста-
няване, хранене и развлечение върху самите ресурси и надхвърлянето на
носещия им капацитет (“Златни пясъци”, “Слънчев бряг”), задръстванията
в туристическите места по време на активния туристически сезон и т.н.

5.4. Териториално разпределение на макроикономическите

ползи и загуби от развитието на туризма в България
Емпиричното изследване на макроикономическите въздействия на
туризма в България обхваща и анализ на тяхното териториално разпределе-
ние. В Приложение 5.19. са представени величините на някои основни
показатели за дейността на заведенията за настаняване в у нас през 2003 г.
по административни области, за които има публикувани данни. От тях е
видно, че в 4 области (Варна, Бургас, Добрич и София-град) се реализират
79,11% от всички нощувки в заведения за настаняване и 92,61% от
нощувките на чуждестранни туристи. При това само на две области (Варна
и Бургас) се падат 57,32% от всички нощувки и 69,51% от нощувките на

242
чужденци. Териториалната концентрация на броя на реализираните
нощувки се отразява и на разпределението на общата сума на приходите от
нощувки на заведенията за настаняване, която през 2003 г. възлиза на 298,8
млн. лв. На 223 заведения за настаняване от област Варна през 2003 г. се
падат 86,6 млн. лв. (28,98%), на 165 заведения за настаняване от област
Бургас – 76,5 млн. лв. (25,59 %), на 62 заведения за настаняване от област
София-град – 53,8 млн. лв. (18,02%), на 79 заведения за настаняване от
област Добрич – 31,4 млн. лв. (10,50%). Общо по официални данни
четирите области (трите черноморски + столичната) реализират 83,10% от
общите приходи от нощувки на заведенията за настаняване и 92,37% от
приходите от нощувки на чуждестранни туристи. За сравнение, през 2002
г. заведенията за настаняване в разглежданите 4 области отчитат 80,27% от
общите приходи от нощувки на заведенията за настаняване и 91,45% от
приходите от нощувки на чуждестранни туристи.
Тези резултати показват силна териториална концентрация на прихо-
дите от нощувки на заведенията за настаняване у нас. Имайки предвид, че
приходите на заведенията за настаняване служат за формиране на доходи
на заетите в тях лица, заплащането на данъци и такси, а приходите на дру-
гите туристически предприятия обслужващи туристи зависят правопропор-
ционално от броя на посетителите (в частност пренощувалите в заведе-
нията за настаняване туристи и броя на нощувките им), то можем да
обобщим, че е налице силна териториална концентрация на макроиконо-
мическите ползи от развитието на туризма у нас, насочена предимно
към Черноморското крайбрежие и столицата.
В §2.2.1. на настоящата дисертация е предложен пространствен
модел за определяне на икономическите граници на влияние на туристи-
ческо място, базиран на гравитационните модели. В Приложение 5.20. са
представени изходните данни и крайните резултати от пространственото
моделиране на икономическите граници на влияние на курортен комплекс
“Албена” върху съседните населени места, базирано на общата численост

243
на населението в тях. В анализа са включени всички населени места нами-
ращи се в триъгълника Добрич – Варна – Каварна. Изборът на населените
места се диктува от стремежа ни към обективност на получените резултати
и следните методологически съображения:
Броят на жителите на населените места, включени в анализа е
голям – 463940 души, което е 5,85% от общата численост на населението
на България, съгласно резултатите от преброяването на населението,
жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001 г., и приблизително
съответства на относителния дял на курортен комплекс “Албена” в общия
брой легла в заведения за настаняване у нас – около 9%;
Максималното разстояние от населените места, включени в анали-
за до курортен комплекс “Албена” не надвишава 50 км., което позволява
ежедневни трудови пътувания на наетите лица от тези места до курортния
комплекс с продължителност до 1 час в едната посока;
От анализа са изключени населени места, които са по-отдалечени
от гр. Варна, гр. Добрич и гр. Каварна, и са с по-малка численост на
населението от тях, понеже са по-непривлекателни за привличането на
работници и служители, отколкото посочените градове;
За всяко населено място е избрано най-краткото разстояние до
курортен комплекс “Албена” по път с трайна настилка.
Резултатите от изследването сочат, че курортен комплекс “Албена”
оказва най-силно икономическо влияние върху гр. Варна, с. Оброчище, с.
Кранево, гр. Балчик, гр. Добрич, гр. Каварна, с. Църква, с. Генерал Кантар-
джиево, гр. Аксаково, с. Рогачево, с. Батово и между тях се разпределят
икономическите ползи и загуби от развитието на курорта. В теоретичен
план от тези населени места трябва да бъдат наемани работници и служи-
тели, курортът да се снабдява със стоки, суровини и материали, както и те
да са обект на посещение от туристите в курорта с цел пазаруване, крат-
котрайна екскурзия или др. Силното икономическо влияние върху с. Кра-
нево, с. Оброчище и гр. Балчик се дължи основно на близостта до тези на-

244
селени места, а върху гр. Варна и гр. Добрич – на числеността на населе-
нието им. Собствените ни наблюдения показват, че курортен комплекс
“Албена” е икономически по-силно свързан с гр. Добрич, отколкото с гр.
Варна. Според нас това се дължи на действието на следните фактори:
 Курортен комплекс “Албена” е разположен в област Добрич, което
диктува административното обвързване с гр. Добрич;
 Между курортен комплекс “Албена”и гр. Варна са разположени
курортни комплески с повече легла от курортен комплекс “Албена” (Злат-
ни пясъци, Св. Св. Константин и Елена), а те, съгласно гравитационните
модели, са по-привлекателни за заетост на местното население отколкото
курортен комплекс “Албена”, поради своята по-голяма близост до гр.
Варна и по-вече създадени работни места.
От емпиричните резултати от изследването на икономическите гра-
ници на влияние на курортен комплекс “Албена” следва, че в бъдещи пуб-
ликации предложеният от нас пространствен модел може да се усъвършен-
ства, като се разработи за няколко конкуриращи се за ограничени туристи-
чески и трудови ресурси курорта в границите на изучаваната територия.
***
От горния анализ можем да направим следните обобщаващи изводи
за макроикономическите въздействия на туризма в България:
България реализира положително салдо по статия “Туризъм” в
платежния баланс, което я определя като рецептивен туристически пазар;
Нараства значимостта на туризма за формирането на заетост и
доходи на работна сила, но работните заплати са по-ниски от средните за
страната, както в обществения, така и в частния сектор;
Данъчната тежест върху заведенията за настаняване, хранене и
развлечение превишава средната за икономиката;
Най-добре интегрирани в икономиката и съдействащи за нейното
диверсифициране са заведенията за настаняване, хранене и развлечение;

245
 Развитието на рецептивен туризъм у нас води до ускоряване на
темповете на икономически растеж;
Цените, по които се реализират хотелиерските услуги на между-
народния туристически пазар са многократно по-ниски от цените на конку-
рентни продукти (Испания), което води до изтичане на национален доход
от българската икономика;
От различните характерни туристически продукти единствено це-
ните на туристическите пътувания с обща цена съдействат за повишаване
на общия индекс на потребителските цени;
Размерът на ненаблюдаваната от Системата на националните
сметки стопанска дейност в туризма у нас е значителен – данните на НСИ
за брой наети лица, средна работна заплата, приходи на туристическите
предприятия са подценени с между 25% и 80%;
Налице е силна времева и териториална концентрация на макро-
икономическите ползи и загуби от туризма – в столицата и Черноморското
крайбрежие през летните месеци;
Вторичните разходи от развитието на туризма са ниски в сравне-
ние с вторичните разходи на конкурентни дестинации (Испания).

246
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В настоящата дисертация са представени теоретично възможностите
за измерване на макроикономическите въздействия на туризма и изведе-
ните теоретични позиции са илюстрирани с емпиричното им измерване в
България. В хода на изследването се очертават редица проблеми при
измерването на макроикономическите въздействия на туризма, в частност
в България, по-важните от които можем да обобщим в две направления:
 Теоретико-методологически проблеми:
– Не съществува единна теория за измерване на макроиконо-
мическите въздействия на туризма, а множество фрагментарни концепции
по отделни въпроси на измерването на МИВТ, които често взаимно си
противоречат;
– Симулационното и пространственото моделиране и Сателит-
ната сметка на туризма се нуждаят от допълнително усъвършенстване;
– Изключително слабо са разработени проблемите на измерва-
нето на макроикономическите загуби от развитието на туризма;
– Липсва хармонизация на класификациите на туристическите
продукти и дейности – отделните държави включват в обхвата им различ-
ни продукти и дейности, което води до несъпоставимост на резултатите от
измерването на МИВТ в пространството, а честите промени в класифика-
циите водят и до несъпоставимост на резултатите във времето.
 Проблеми при емпиричните изследвания на макроикономическите
въздействия на туризма, в т.ч. и в България:
– Липсват достатъчно статистически данни, върху които да
стъпят емпиричните изследвания на МИВТ – събират се данни за малко на
брой показатели, които не позволяват изчерпателно изследване на МИВТ,
особено по отношение на макроикономическите загуби, предизвиканите
ефекти от туристическото потребление, платежния баланс;
– Наличните статистически данни са с висока степен на
агрегираност, което затруднява детайлния анализ на МИВТ;
247
 – При извадковите изучавания на посетителите и туристиче-
ските предприятия рядко се постига представителност на резултатите от
извадката, поради нежелание на анкетираните лица да участват в изслед-
ването, укриване на данни, подаване на неверни данни или други причини.
Във връзка с изложените проблеми бихме желали да отправим след-
ните препоръки към държавните институции и научната общност у нас,
които по наше мнение ще съдействат за усъвършенстване измерването на
макроикономическите въздействия на туризма в България:

Препоръки към държавните институции у нас:

Отговорни
Препоръка Очакван ефект
субекти
Хармонизиране на понятията, типо- Получаване на съвместими Национален
логиите и класификациите в рамките по методология и отраслови статистически
на статистическата отчетност у нас класификации показатели институт
(например, в рамките на статистиката
на доходите, заетостта, Системата на
националните сметки, показателите за
финансово състояние на предприятията
и др.)
Хармонизиране на понятията, типо- Хармонизирани показатели, Национален
логиите и класификациите в статисти- позволяващи международни статистически
ческата отчетност у нас с тези на сравнения институт
Световната туристическа организация,
Организацията на обединените нации,
Международния валутен фонд и други
международни организации
Въвеждане на Сателитната сметка Извеждане на показатели за Министерство
на туризма у нас и разработване на МИВТ, съвместими със на икономиката;
подсметки “Данъчно облагане на Системата на националните Национален
туризма” и “Международни транзакции сметки статистически
в туризма” към нея институт
Разширяване на обхвата на съби- Изчисляване на показатели за Министерство
раната статистическа информация в косвените и предизвикани на икономиката;
туризма по отношение на показателите ефекти на МИВТ, които Национален
понастоящем не могат да се статистически
изчислят, поради липса на институт;
данни Министерство
на финансите
По-голяма детайлизация на показа- Изчисляване на макроиконо- Национален
телите от Системата на националните мическите въздействия от от- статистически
сметки – по възможност данните да се делните характерни туристи- институт
представят по 4-цифрените кодове на чески дейности
Националната класификация на иконо-
мическите дейности – 2003

248
 Отговорни
Препоръка Очакван ефект
субекти
Представяне на детайлизираните Проследяване на териториал- Национален
показатели по Националната класифи- ното разпределение на пол- статистически
кация на икономическите дейности – зите и загубите от развитието институт
2003 по административни области на рецептивния туризъм
Изготвяне на Баланс на междуотра- Изчисляване на частните Национален
словите връзки като интервалът между мултипликатори на отдел- статистически
два последователни баланса да не ните характерни туристи- институт
надвишава 3 години чески дейности и тяхното
изменение във времето
Разширяване сътрудничеството Изчисляване на приноса на Министерство
между Националния статистически туризма върху приходите на на финансите;
институт и данъчните служби относно публичните власти от Национален
измерването на приноса на туризма данъчно облагане статистически
върху приходите от данъци институт
Разширяване на сътрудничеството Измерване на влиянието на Българска
между Националния статистически туризма върху платежния народна банка;
институт и Българска народна банка баланс Национален
относно платежния баланс и мястото статистически
на туризма в него институт
Провеждане на специализирани ста- Получаване на разнообразни Министерство
тистически изучавания за набиране на стастистически данни на икономиката;
статистическа информация в областта (например, величината на Българска
на туризма, която не се събира регуляр- ненаблюдаваната в Система- народна банка;
но от Националния стастистически та на националните сметки Национален
институт стопанска дейност) статистически
институт;
Изчисляване на еластичностите на Измерване на влиянието на Национален
предлагането по групи стоки и услуги туризма върху промените в статистически
цените на продукцията на институт
отделните отрасли
Изчисляване на териториални инде- Изследване на относителните Национален
кси на цените по области със структура териториални различия в рав- статистически
идентична на структурата на индексите нището на цените, породени институт
на цените на национално равнище от туризма
Представяне на показателите за Териториални и времеви Министерство
заетостта на работната сила и доходите сравнения на създадените от на труда и соци-
по административни области и райони туризма заетост и доходи алните грижи;
на планиране със структура идентична Министерство
със структурата на показателите за на икономиката;
националната икономика като цяло – Национален
стопански дейности, времеви периоди статистически
и т.н. институт

Препоръки към академичната общност:

Усъвършенстване на методите за измерване на макроикономи-
ческите въздействия на туризма;

249
 Теоретично разработване на проблемите за измерване на отдел-
ните макроикономически ползи и загуби от туризма;
Провеждане на емпирични изследвания на въздействията на
туризма на местно, регионално, национално равнище;
Стремеж към обективизъм, без преувеличаване или омалова-
жаване на ползите/загубите от туризма;
Проблемът за макроикономическите въздействия на туризма да не
се разглежда едностранчиво (като ползи), а да обхваща целия спектър от
влияния (ползи и загуби);
Насочване на вниманието не само към рецептивния туризъм, а към
цялото многообразие от видове и форми на туризма;
Считаме, че най-важната препоръка към академичната общност е
усилията да се насочат към разработване на единна, системна,
вътрешно непротиворечива, обхватна теория за измерване на макро-
икономическите въздействия на туризма с оглед получаването на съпо-
ставими във времето и пространството стойности на показателите, характе-
ризиращи отделните въздействия и позволяващи международни сравнения.
В момента подобна теория не съществува, но се надяваме с настоящата
дисертация да съдействаме за ускоряване на процеса на разработването й.

250
ПРИЛОЖЕНИЯ
 Приложение 1.1.
Изследвания на макроикономическите въздействия на туризма

Антетки:
Обхват на анализа и измерването на макроикономическите въздействия на
туризма (МИВТ):
1 – Туризмът като цяло
2 – Отделни характерни за туризма стопански дейности
3 – Отделни видове туризъм
4 – Отделни групи посетители
5 – Отделни специални събития
Териториално равнище на анализ:
А – Наднационално
Б – Национално
В – Местно/регионално
Метод за измерване на макроикономическите въздействия на туризма
(МИВТ):
а – Анализ на разходите на посетителите
б – Описание и вторични данни за туристическите предприятия
в – Туристически мултипликатори
г – Баланс на междуотрасловите връзки
д – Пространствено моделиране на икономиката
е – Симулационно моделиране на икономиката
ж – Сателитна сметка на туризма
з – Съставяне на симулационен модел, базиран на данни от Сателитната
сметка на туризма

252
Приложение 1.1.а)
Публикации в областта на макроикономическите въздействия на туризма,
разглеждащи общи теоретични проблеми на измерването им
Публикации Видове Субекти Инфомационно Метод за измерване на МИВТ
МИВТ на МИВТ осигуряване а б в г д е ж з
1. Велас и Бешерел (1998) + + + +
2. Воденска (2001) + + + + + +
3. Костов (2003) + + + +
4. Маринов и Воденска (1995) +
5. Нешков и кол. (2001) + +
6. Райън (1996) + + + +
7. Ракаджийска (2000) + + +
8. Ap & Crompton (1998) +
9. Archer (1996) +
10. Archer & Fletcher (1996) +
11. Banque de France (2001) +
12. Barber-Dueck & Kostovos
+
(2002)
13. Begoña (2002) + +
14. Biagioli (1996) + +
15. Blake (2000) +
16. Blake et al. (2001) + + +
17. Blake, Sinclair & Sugiyarto
+
(2003)
18. Brændvang et al. (2001) +
19. Breen, Bull, Walo (2001) + +
20. Cañada, Prado, Roig (2002) + +
21. Chadwick (1994) + +
22. Cooper & Wilson (2002) +
23. Coşkun (2002) +
24. Crompton (2001) + +
25. Crompton, Lee, Shuster (2001) + + +
26. Edmunds (1999) +
27. Ennew (2003) + + + + +
28. Eriksson (1998) +
29. Eurostat (2000) +
30. Eurostat (2001) +
31. Evensen (1998) + + +
32. Fleetwood (2002) +
33. Fletcher (1989) +
34. Fletcher (1995a) +
35. Fletcher (1995b) +
36. Frechtling (1994a) + + +
37. Frechtling (1994b) + + + +
38. Frechtling (1995) + + + +
39. Frechtling (1998) +
40. Frechtling (1999) +
41. Frechtling & Horvath (1999) +
42. Gabe, Kinsey, Loveridge (1996) +
43. Gelan (2003) +
44. Getz (1994) + + +
45. Grib (1996) +
46. Harris (1997) +
47. Hay & Boyne (2002) +
48. Instituto Nacional de Estadística
+
(2002)
49. Johnson & Moore (1993) + + +

253
 Публикации Видове Субекти Инфомационно Метод за измерване на МИВТ
МИВТ на МИВТ осигуряване а б в г д е ж з
50. Kass & Okubo (2000) +
51. Kruse (2000) +
52. Kweka, Morrissey, Blake
+
(2001)
53. Leeworthy et al. (2001) +
54. Lickorish (1996) +
55. Listokin et al (1997) + + + +
56. Lundberg, Stavenga,
+ +
Krishnamoorthy (1995)
57. Massieu (2002) +
58. Mathieson & Wall (1993) + + +
59. McDonald et al. (1997) +
60. Meis (1999) +
61. Mill & Morrison (1992) +
62. Milne (1987) +
63. Murphy (1985) + +
64. OECD (2000b) +
65. Paci (1998) +
66. Rideng & Haukeland (1996) +
67. Schaffer (1985) +
68. Sectretariat d’Etat du Tourisme
+
/SET/ (2003)
69. Smith (1994) + +
70. Statistics New Zealand (2002) +
71. Stynes (1997) + + +
72. Sugiyarto, Blake, Sinclair (2002) +
73. Sugiyarto, Blake, Sinclair (2003) +
74. Torres et al. (2002) +
75. Tse (1998) +
76. Ufficio Italiano dei Cambi (1996) +
77. Vassille (2002) +
78. West (1993) +
79. West & Gamage (2001) +
80. Wilton, Meis, Joyal (1996) + +
81. Wöber (1998) +
82. Wöber (2000) +
83. World Tourism Organisation
+ + +
(2001)
84. WTTC/OEF (2001a) +
85. WTTC/OEF (2001b) + +
86. Yuan (2001) +
87. Zhou et al (1997) +

254
Приложение 1.1.б)
Емпирични изследвания на макроикономическите въздействия на туризма
Публикации Обхват на анализа и Териториал- Използван метод за
измерването на но равнище измерване на МИВТ
МИВТ на анализ
1 2 3 4 5 А Б В а б в г д е ж з
1. Воденска (2000) + + + + +
2. Воденска (2001) + + + + + +
3. Енев (1978) + + + +
4. Маринов, Воденска, Атанасова
+ + + +
(2000)
5. Маринов, Янева, Минковски,
+ + +
Въжарова (2000)
6. Райън (1996) + + + + + + +
7. Ракаджийска (2000) + + + + + +
8. Хаджиниколов (2001) + + + +
9. Archer (1995) + + + +
10. Archer & Fletcher (1996) + + + + +
11. Barber-Dueck & Kostovos (2002) + + + +
12. Biçak & Altinary (1996) + + +
13. Blake (2000) + + +
14. Blake et al. (2001) + + + + +
15. Blake & Sinclair (2003) + + +
16. Blake, Sinclair & Sugiyarto (2003) + + + +
17. Borden, Fletcher, Harris (1996) + + + + + +
18. Brændvang et al. (2001) + + + + +
19. Bram (1995) + + + +
20. Braun & Soskin (2002) + + + +
21. Braun, Xander, White (2002) + + + + + +
22. Breen, Bull, Walo (2001) + + + +
23. Brown, Var, Lee (2002) + + + + +
24. Cañada, Prado, Roig (2002) + + + +
25. Carstensen et al. (2001) + + + + +
26. Chhabra, Sills, Cubbage (2003) + + + +
27. Cooper & Wilson (2002) + + + +
28. Cresswell (1999) + + + +
29. Crompton, Lee, Shuster (2001) + + +
30. Cukier-Snow & Wall (1993) + + +
31. Daniels (2004) + + +
32. Daniels, Norman, Henry (2004) + + +
33. Di Leo, Corea, Massari (2002) + + + + +
34. Evensen (1998) + + + + +
35. Fleetwood (2002) + + + +
36. Frechtling & Horvath (1999) + + + +
37. Gabe, Kinsey, Loveridge (1996) + + +
38. Gelan (2003) + + + +
39. Haynes (2001) + + +
40. Henthorne & Miller (2003) + + + +
41. Instituto Nacional de Estadística
+ + + +
(2002)
42. Johnson & Moore (1993) + + + + +
43. Kass & Okubo (2000) + + + +
44. Kweka, Morrissey, Blake (2001) + + + +
45. Leones, Colby, Crandall (1998) + + + +
46. Lindberg, Enriquez, Sproule (1996) + + +
47. Listokin et al (1997) + + + +
48. Maki (1985) + + + +

255
 Публикации Обхват на анализа и Териториал- Използван метод за
измерването на но равнище измерване на МИВТ
МИВТ на анализ
1 2 3 4 5 А Б В а б в г д е ж з
49. Meis (1999) + + + +
50. Milne (1987) + + + +
51. Omotayo (1998) + + +
52. Poirier (1995) + + +
53. Robey & Kleinhenz (2001) + + + +
54. Sathiendrakumar & Tisdell (1989) + + +
55. Schaffer (1985) + + +
56. Schwer, Gazel, Daneshvary (2000) + + + + + + +
57. Sectretariat d’Etat du Tourisme
+ + + +
(2003)
58. Senior & Danson (1998) + + + +
59. Simpson & Wall (1999) + + +
60. Sindiga (1996) + + +
61. Smeral (1998) + + + +
62. Statistics New Zealand (2002) + + + +
63. Sugiyarto, Blake, Sinclair (2002) + + +
64. Sugiyarto, Blake, Sinclair (2003) + + +
65. Summary (1987) + + +
66. Thompson & Wagenhals (2002) + + + + + +
67. Timothy & Butler (1995) + + + +
68. Tohamy & Swinscoe (2000) + + + + + +
69. Truitt (1996) + + +
70. Tyrrell & Johnston (2001) + + +
71. Vina & Ford (1999) + + + + +
72. Walpole & Goodwin (2000) + + + + +
73. Ward et al. (2000) + + + +
74. West (1993) + + +
75. West & Gamage (2001) + + +
76. Wilson (1994) + + + +
77. Wong (1998) + + + + + + +
78. World Travel and Tourism
+ + +
Council (2001b)
79. World Travel and Tourism
+ + +
Council (2002d)
80. World Travel and Tourism
+ + +
Council (2002e)
81. World Travel and Tourism
+ + +
Council (2002k)
82. Zhang, J. (2001) + + + + +
83. Zhou et al (1997) + + + +

256
 Приложение 1.1.в)
Теоретични и емпирични публикации, разглеждащи проблеми на измерването на макроикономическите
въздействия на туризма по направления
Публикации Макроикономически ползи Макроикономически загуби
Платежен Заетост и Данъци Отраслова Икономически Изтичане на на- Равнище на Ненаблюдавана Сезонност Вторични разходи и
баланс доходи структура растеж ционален доход цените икономика пропуснати ползи
1. Велас и Бешерел (1998) + +
2. Воденска (2000) + + +
3. Воденска (2001) + + + + + + + +
4. Енев (1978) + +
5. Маринов, Воденска, Атанасова (2000) +
6. Маринов, Янева, Минковски, Въжарова (2000) +
7. Нешков и кол. (2001) + + + + + + + +
8. Ракаджийска (2000) + +
9. Хаджиниколов (2001) +
10. Allcock (1995) +
11. Allin & Heerschap (1998) +
12. Archer (1995) + + + +
13. Archer & Fletcher (1996) + + + + +
14. Bar-On (1975) +
15. Bar-On & Cooper (1998) +
16. Biagioli (1996) +
17. Biçak & Altinary (1996) + +
18. Blake (2000) + + + + +
19. Blake et al. (2001) + + + +
20. Blake & Sinclair (2003) + +
21. Blake, Sinclair & Sugiyarto (2003) + + +
22. Borden, Fletcher, Harris (1996) + +
23. Bram (1995) +
24. Braun & Soskin (2002) + +
25. Brown, Var, Lee (2002) +
26. Bull (1995) +
27. Burkart & Medlik (1974) + +
28. Canadian Tourism Commission (1998) +
29. Carstensen et al. (2001) + + +
30. Cooper & Wilson (2002) + + +
257
 Публикации Макроикономически ползи Макроикономически загуби
Платежен Заетост и Данъци Отраслова Икономически Изтичане на на- Равнище на Ненаблюдавана Сезонност Вторични разходи и
баланс доходи структура растеж ционален доход цените икономика пропуснати ползи
31. Cresswell (1999) + + +
32. Cukier-Snow & Wall (1993) +
33. Daniels, Norman, Henry (2004) +
34. Drakatos (1987) +
35. Durbarry & Sinclair (2002) +
36. Dwyer & Forsyth (1993) + +
37. Dwyer et al. (2001) + +
38. Escapa (1996) +
39. Evensen (1998) + + +
40. Frechtling (1994a) +
41. Frechtling (1994c) +
42. Frechtling (1995) +
43. Frechtling & Horvath (1999) +
44. Gabe, Kinsey, Loveridge (1996) +
45. Gelan (2003) +
46. Gil-Alana, de Gracia, Cunado (2004) +
47. Gooroochurn & Sinclair (2003) + +
48. Haynes (2001) +
49. Javor (2002) +
50. Johnson & Moore (1993) +
51. Jensen (1998) +
52. Kass & Okubo (2000) + + +
53. Kweka, Morrissey, Blake (2001) + + + +
54. Leiper (1999) +
55. Leones, Colby, Crandall (1998) +
56. Lim & McAleer (2001) +
57. Lindberg, Enriquez, Sproule (1996) + +
58. Lindberg & Johnson (1997) +
59. Lipman (1996) +
60. Listokin et al (1997) + + + +
61. Maki (1985) + +
62. Mathieson & Wall (1993) + + + + + + +
63. Milne (1987) + + +
64. Murphy (1985) + +
258
 Публикации Макроикономически ползи Макроикономически загуби
Платежен Заетост и Данъци Отраслова Икономически Изтичане на на- Равнище на Ненаблюдавана Сезонност Вторични разходи и
баланс доходи структура растеж ционален доход цените икономика пропуснати ползи
65. Organisation for Economic Cooperation and
+
Development (2000a)
66. Poirier (1995) + +
67. Robey & Kleinhenz (2001) + +
68. Sathiendrakumar & Tisdell (1989) + + + + +
69. Schaffer (1985) +
70. Schwer, Gazel, Daneshvary (2000) + +
71. Senior & Danson (1998) + +
72. Sharpley (2001) + + +
73. Simpson & Wall (1999) +
74. Sindiga (1996) + +
75. Smeral (1998) + +
76. Statistics New Zealand (2002) + + + +
77. Strizzi, Bailie, Hince (2001) +
78. Sugiyarto, Blake, Sinclair (2002) + + + + +
79. Sugiyarto, Blake, Sinclair (2003) + + + + +
80. Summary (1987) + + +
81. Szivas & Riley (1999) +
82. Telfer & Wall (1996) +
83. Thompson & Wagenhals (2002) + +
84. Timothy & Butler (1995) + + +
85. Tohamy & Swinscoe (2000) + + +
86. Torres (2003) +
87. Truitt (1996) + +
88. Vina & Ford (1999) +
89. Walpole & Goodwin (2000) +
90. Ward et al. (2000) + +
91. West & Gamage (2001) + +
92. Wilson (1994) + + + +
93. Wilton & Wirjanto (1998) +
94. World Tourism Organisation (1998) +
95. World Travel and Tourism Council (2001b) + + + +
96. World Travel and Tourism Council (2002d) + + + +
97. World Travel and Tourism Council (2002e) + + + +
259
 Публикации Макроикономически ползи Макроикономически загуби
Платежен Заетост и Данъци Отраслова Икономически Изтичане на на- Равнище на Ненаблюдавана Сезонност Вторични разходи и
баланс доходи структура растеж ционален доход цените икономика пропуснати ползи
98. World Travel and Tourism Council (2002i) +
99. World Travel and Tourism Council (2002k) + + + +
100. Zhang, J. (2001) + +
101. Zhang, Y. (2001) +
102. Zhou et al (1997) + + + + +
260
 Приложение 1.2.
Мултипликационни ефекти от туризма
(според Световната туристическа организация)

Посетителите харчат за: Туристическите предприятия Крайни бенефициенти:

[първи кръг на разходват за:
разходите] [втори кръг на разходите]
Дрехи Административни и общи разходи Автомобилостроители
Автомонтьори, паркинги
Адвокати
Бонуси Аптекари
Архитекти
Екскурзии и → Връщане на получени суми в → Банкови служители
разглеждане на държавния бюджет Бензиностанции
Благотворителни фондове
забележителности Бояджии
Възстановяване на Дълготрайни Водопроводчици
материални активи Готвачи
Лекарства, козметика Градинари
Доставчици на офис обзавеждане
Газ, вода, електричество Дърводелци
Държава:
Напитки Данъци -здравеопазване
-образование
-пътна мрежа
Данъци, такси, осигуровки -комунални услуги (вода, ток, газ)
Настаняване Електротехници
Заплати Заведения за хранене и развлечение
Подаръци и сувенири Застрахователи
Зъболекари
Застрахователни премии Издатели
Индустриални работници
Развлечение Комисионни Инженери
Камериерки
Касиери
Лихви и главници по заеми Кина
Транспорт → → Културни организации
Лицензи Курорти, заведения за пребиваване
Лекари
Магазини за битова техника
Фотографски материали Материали и суровини Магазини за облекло
Магазини за плодове и зеленчуци
Музика и развлечение Магазини за подаръци
Храна Мебелни магазини
Месари
Наеми Млекоцентрали
Пекари
Други Професионални услуги Перални
Печатари, плакатисти
Плажни принадлежности
Реклама, връзки с обществеността Портиери
Произведения на изкуството и занаятите
Ремонт и поддръжка Производители на конфекция
Рибари
Спедитори
Стоки Спортни събития
Счетоводители
Транспорт Таксиметрови услуги и коли под наем
→ → Транспорт
Търговци на едро
Храни, напитки Универсални магазини
Фермери
Чиновници
↓ ↓ ↓
Изтичане чрез внос Изтичане чрез внос Изтичане чрез внос
Източник: Lundberg, Stavenga, Krishnamoorthy (1995:138)

261
 ПЪТНИЦИ

Включени в туристическата статистика Невключени в туристическата статистика

Посетители Бежанци Работници в близост

до границата

Вътрешен Международен Военнослужещи Временни имигранти

посетител посетител

Дипломати Постоянни имигранти

Туристи Екскурзианти Служители в Номади

консулства

Свободно Лечение Транзитни пътници

време и
ваканция

Посещение Религия
на близки и
познати

Служебни Други
262

задължения
Приложение 1.3.
Типология на пътниците според Световната туристическа организация
Мотиви
 Приложение 1.4. Получатели
Разширен кръгов пазарен модел Резиденти Нерезиденти
на икономиката (таблична форма) Национални Национални Чуждестранни Чуждестранни

Публични власти
домакинства предприятия домакинства предприятия

Туристически

Туристически
туризма лица

туризма лица
Посетители

Посетители
Държава

Общини

Общо
Заети в

Заети в
фирми

фирми
Общо

Общо

Общо

Общо
Национални домакинства (общо)
- Посетители
Резиденти

- Заети в туризма лица

Национални предприятия (общо)
- Туристически фирми
Платци

Държава
Общини
Чуждестранни домакинства (общо)
Нерезиденти

- Посетители
- Заети в туризма лица
Чуждестранни предприятия (общо)
- Туристически фирми
Публични власти
Общо
263
 Видове влияния
ТУРИЗЪМ
на туризма

Социални Икономически Екологични

Видове икономически
влияния на туризма

Макроикономически Микроикономически

Макрорегулиране на туризма
Субекти на МИВТ

Посетители Туристически Заети в

предприятия туризма лица

Преки ефекти Косвени ефекти Предизвикани ефекти

(количествен анализ)
Измерване на МИВТ

КПМИ Методи

Информация Измерване на
МИВТ по
направления
Измерване на МИВТ
(качествен анализ)

Макроикономически ползи Макроикономически загуби

Информационно обезпечаване

Носители на туристическата
политика

Приложение 1.5.
Концептуална рамка на измерването на
макроикономическите въздействия на туризма 264
 КРЪГОВ ПАЗАРЕН МОДЕЛ НА ИКОНОМИКАТА

СЪДЪРЖАНИЕ НА ОТДЕЛНИТЕ ПАРИЧНИ ПОТОЦИ КЪМ

ПРИЛОЖЕНИЯТА

А1 – Закупуване на туристически услуги и стоки от местни посетители

(вътрешен и изходящ туризъм)

А´1 – Закупуване на вносни туристически услуги и стоки от местни

посетители (изходящ туризъм)

А2 – Закупуване на туристически услуги и стоки от чуждестранни

посетители (входящ туризъм)

А3 – Закупуване на туристически услуги и стоки от местни предприятия

(вътрешен и изходящ туризъм)

А´3 – Закупуване на вносни туристически услуги и стоки от местни

предприятия (изходящ туризъм)

А4 – Закупуване на туристически услуги и стоки от чуждестранни

предприятия (входящ туризъм)

А5 – Закупуване на туристически услуги и стоки от държавни органи

(вътрешен и изходящ туризъм)

А´5 – Закупуване на вносни туристически услуги и стоки от държавни

органи (изходящ туризъм)

А6 – Закупуване на туристически услуги и стоки от органите на местна

власт (вътрешен и изходящ туризъм)

А´6 – Закупуване на вносни туристически услуги и стоки от органите на

местна власт (изходящ туризъм)

Б1 – Приходи на местните туристически фирми от продажба на

туристически услуги и стоки (вътрешен, входящ и изходящ туризъм)

Б´1 – Приходи на местните туристически фирми от продажба на

туристически услуги и стоки (входящ и изходящ туризъм)

Б2 – Приходи на чуждестранните туристически фирми от продажба на

туристически услуги и стоки (изходящ туризъм)

265
В1 – Разходи на местните туристически фирми за покупка на стоки и
услуги на продуктовите пазари за задоволяване потребностите на
посетителите (косвен ефект)

В´1 – Разходи на местните туристически фирми за покупка на вносни

стоки и услуги на продуктовите пазари за задоволяване потребностите на
посетителите (косвен ефект)

В2 – Разходи на местните туристически фирми за покупка на

производствени фактори на факторните пазари (косвен ефект)

В´2 – Разходи на местните туристически фирми за покупка на вносни

производствени фактори на факторните пазари (косвен ефект)

Г1 – Приходи на местните предприятията от продажба на стоки и услуги

на туристическите фирми на продуктовите пазари (косвен ефект)

Г2 – Приходи на местните предприятията от продажба на производствени

фактори на туристическите фирми на факторните пазари (косвен ефект)

Д1 – Разходи на туристическите фирми за данъци и други държавни

вземания (пряк ефект)

Д´1 – Преки разходи на вътрешните посетители за такси в приход на

държавния бюджет (пряк ефект)

Д´´1 – Преки разходи на чуждестранните посетители за данъци и такси в

приход на държавния бюджет (пряк ефект)

Д´´´1 – Преки разходи на чуждестранните туристически предприятия за

данъци и такси в приход на държавния бюджет (пряк ефект)

Д2 – Разходи на местните предприятията за данъци и други държавни

вземания (косвен ефект)

Д3 – Разходи на местните предприятията за данъци и други държавни

вземания (предизвикан ефект)

Д4 – Разходи на домакинствата за данъци и други държавни вземания

(предизвикан ефект)

Д5 – Преки разходи на посетителите-резиденти за данъци и такси при

пътуванията им в чужбина (пряк ефект)

266
Д6 – Разходи на туристическите фирми-резиденти за данъци и такси при
пътувания в чужбина (косвен ефект)

Д7 – Приходи на държавата от дивиденти от местните туристически

предприятия (косвен ефект)

Е1 – Разходи на туристическите фирми за местни данъци и такси (пряк

ефект)

Е´1 – Преки разходи на посетителите за такси в приход на местните

бюджети (пряк ефект)

Е´´1 – Преки разходи на чуждестранните посетители за данъци и такси в

приход на местните бюджети (пряк ефект)

Е´´´1 – Разходи на чуждестранните туристически предприятия за данъци и

такси в приход на местните бюджети (косвен ефект)

Е2 – Разходи на местните предприятията за местни данъци и такси (косвен

ефект)

Е3 – Разходи на местните предприятията за местни данъци и такси

(предизвикан ефект)

Е4 – Разходи на домакинствата за местни данъци и такси (предизвикан

ефект)

Е5 – Приходи на общините от дивиденти от местните туристически

предприятия (косвен ефект)

Ж1 – Разходи на туристическите фирми за работна сила (пряк ефект)

Ж´1 – Разходи на местните туристически предприятия за работна сила

(имигранти)

Ж´´1 – Разходи на чуждестранни туристически предприятия за наемане на

резиденти

Ж2 – Разходи на местните предприятията за работна сила (косвен ефект)

Ж3 – Разходи на местните предприятията за работна сила (предизвикан

ефект)

З1 – Доходи на домакинствата от заетост в туристически фирми (пряк

ефект)
267
З´1 – Репатрирани доходи на местните домакинства от заетост в
чуждестранни туристически фирми

З2 – Доходи на домакинствата от заетост в местни предприятия (косвен

ефект)

З3 – Доходи на домакинствата от заетост в местни предприятия

(предизвикан ефект)

З4 – Доходи на местите домакинства от дивиденти от туристически

предприятия (косвен ефект)

И1 – Доходи на гастарбайтери от заетост в туристически фирми (пряк

ефект)

И´1 – Репатрирани доходи на гастарбайтери от заетост в местни

туристически фирми

И2 – Доходи на гастарбайтери от заетост в местни предприятия (косвен

ефект)

И3 – Доходи на гастарбайтери от заетост в местни предприятия

(предизвикан ефект)

К1 – Разходи на местните предприятия за покупка на стоки и услуги на

продуктовите пазари (косвен ефект)

К2 – Разходи на местните предприятия за покупка на производствени

фактори на факторните пазари (косвен ефект)

К3 – Разходи на местните предприятия за покупка на стоки и услуги на

продуктовите пазари (предизвикан ефект)

К4 – Разходи на местните предприятия за покупка на производствени

фактори на факторните пазари (предизвикан ефект)

Л1 – Приходи на местните предприятията от продажба на стоки и услуги

на други фирми на продуктовите пазари (косвен ефект)

Л´1 – Приходи на местните предприятията от продажба на чуждестранни

фирми на продуктовите пазари на стоки и услуги, потребявани от
посетители (косвен ефект)

268
Л2 – Приходи на чуждестранните предприятията от продажба на стоки и
услуги на местни фирми на продуктовите пазари (косвен ефект)

Л´2 – Приходи на чуждестранните предприятията от продажба на стоки и

услуги на местни туристически фирми на продуктовите пазари (косвен
ефект)

Л´´2 – Разходи на чуждестранните предприятията за стоки и услуги,

потребявани от посетители (косвен ефект)

Л3 – Приходи на местните предприятията от продажба на стоки и услуги

на други фирми на продуктовите пазари (предизвикан ефект)

Л4 – Приходи на чуждестранните предприятията от продажба на стоки и

услуги на местни фирми на продуктовите пазари (предизвикан ефект)

М1 – Приходи на местните предприятията от продажба на производствени

фактори на други фирми на факторните пазари (косвен ефект)

М´1 – Приходи на местните предприятията от продажба на чуждестранни

фирми на производствени фактори за производството на стоки и услуги,
потребявани от посетители (косвен ефект)

М2 – Приходи на чуждестранните предприятията от продажба на

производствени фактори на местните фирми на факторните пазари (косвен
ефект)

М´2 – Приходи на чуждестранните предприятията от продажба на

производствени фактори на местните туристически фирми на факторните
пазари (косвен ефект)

М´´2 – Разходи на чуждестранните предприятията за производствени

фактори за производството на стоки и услуги, потребявани от посетители
(косвен ефект)

М3 – Приходи на местните предприятията от продажба на производствени

фактори на други фирми на факторните пазари (предизвикан ефект)

М4 – Приходи на чуждестранните предприятията от продажба на

производствени фактори на местните фирми на факторните пазари
(предизвикан ефект)

М5 – Приходи на националнните фирми от дивиденти от туристически

предприятия (косвен ефект)

269
Н1 – Разходи на държавните органи за покупка на стоки и услуги на
продуктовите пазари (косвен ефект)

Н2 – Разходи на държавните органи за покупка на производствени фактори

на факторните пазари (косвен ефект)

Н3 – Разходи на държавните органи за покупка на стоки и услуги на

продуктовите пазари (предизвикан ефект)

Н4 – Разходи на държавните органи за покупка на производствени фактори

на факторните пазари (предизвикан ефект)

О1 – Разходи на органите на местна власт за покупка на стоки и услуги на

продуктовите пазари (косвен ефект)

О2 – Разходи на органите на местна власт за покупка на производствени

фактори на факторните пазари (косвен ефект)

О3 – Разходи на органите на местна власт за покупка на стоки и услуги на

продуктовите пазари (предизвикан ефект)

О4 – Разходи на органите на местна власт за покупка на производствени

фактори на факторните пазари (предизвикан ефект)

П1 – Разходи на заетите в туризма резиденти за покупка на стоки и услуги

на продуктовите пазари (предизвикан ефект)

П1´ – Разходи на заетите в туризма за покупка на вносни стоки и услуги на

продуктовите пазари (предизвикан ефект)

П2 – Разходи на заетите в местни туристически предприятия нерезиденти

за покупка на стоки и услуги на продуктовите пазари (предизвикан ефект)

П2´ – Разходи на заетите в местни туристически предприятия нерезиденти

за покупка на вносни стоки и услуги на продуктовите пазари (предизвикан
ефект)

Р1 – Преки инвестиции на местните туристически предприятия в чужбина

Р2 – Доходи на местни туристически предприятия от преки задгранични

индвестиции

Р3 – Преки инвестиции на нерезиденти в местната туристическа индустрия

270
Р4 – Доходи на нерезиденти от преки инвестиции в местни туристически
предприятия

С1 – Портфейлни инвестиции на местни туристически предприятия в

чужбина

С2 – Доходи на местни туристически предприятия от портфейлни

инвестиции в чужбина

С3 – Портфейлни инвестиции на нерезиденти в местни туристически

предприятия

С4 – Доходи на нерезиденти от портфейлни инвестиции в местни

туристически предприятия

Т – Разходи на местните туристически предприятия за дивиденти

271
 В1 А4
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
А2
ТУРИСТИЧЕСКИ А3
А1 ПАЗАР
Б1 Б2
А5 А6
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

Д´1

E´1 ОБЩИНИ

ФАКТОРНИ ПАЗАРИ
272

НАЦИОНАЛНА Приложение 2.1

ИКОНОМИКА Анализ на разходите на посетителите –
Обхват на паричните потоци
 Приложение 2.2.
Анализ на разходите на посетителите –
Моделиране на остатъчните приходи по Кройцуайзър
(Етапи на приложение)

1. Очертаване на границите на изучаваната територия-регион

/област, община/
2. Събиране на първични данни за:
- среден разполагаем доход на домакинство в общината – FI
- дял от доходите на домакинствата за потребление на местни стоки и
услуги – %FI
- обем продажби на дребно в общината – CRR
- общ доход на домакинствата от общината – CFI
- общ доход на домакинствата от регионалния център – MFI
- обем продажби на дребно в регионалния център – MRR
- общ тираж на ежедневниците от регионалния център – DNC
- тираж на ежедневниците само в регионалния център – MNC
- тираж на ежедневниците извън регионалния център – EMNC
- тираж на ежедневниците в региона – TRNC
- тираж на ежедневниците в отделните общини – RNCi
3. Изчисляване на общата покупателна способност на общината:
CPB  CFI.%FI
4. Определяне частта от дохода, генерирана от неместни жители
/посетители и жители на други общини/: ECRR  CRR-CBP
5. Изчисляване на покупателната способност на регионалния
център: MBP  MFI . %FI
6. Изчисляване на частта от продажбите на дребно в регионалния
център, породена от неместни жители: EMRR  MRR-MBP

273
 7. Определяне на средния приход от продажби на дребно в
регионалния център на един ежедневник извън регионалния център:
EMRR
EMR / N 
EMNC
8. Определяне на процента от тиражите на ежедневниците, които се
MNC
реализират в регионалния център: %MNC 
DNC
9. Изчисляване на потенциалната покупателна способност на
MRR
регионалния център: EMBP 
%MNC
MBP
10. Определяне на коригиращ коефициент: AFi 
EMBP
11. Предварителна оценка на регионалните приходи от продажби на
дребно: ERR  RNC . EMR/ N
12. Определяне на общите приходи от продажби на дребно за
n
региона: TERR   ERR i , където n – брой общини в региона;
i 1

13. Изчисляване на среден регионален приход от продажби на дребно

на един регионален вестник за всички общини:
TERR
RR / RN 
TRNC
14. Изчисляване на коригиран RR/RN: ARR/RN  RR/RN .AFi
15. Определяне на действителните регионални разходи за покупка на
стоки и услуги на дребно: ARE  ARR/RN . R NC
16. Изчисляване на остатъчните приходи от туризъм за общините от
региона: ETE  ECRR - ARE

274
 В1
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ

ТУРИСТИЧЕСКИ
ПАЗАР Б1
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Д1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

Е1

ОБЩИНИ

Ж1
ТРУДОВ ПАЗАР
ФАКТОРНИ
ПАЗАРИ
НАЦИОНАЛНА
275

Приложение 2.3
ИКОНОМИКА Описание и сравнение на вторични данни за туристи-
ческите предприятия – Обхват на паричните потоци
 Приложение 2.4.
Туристически мултипликатори –
Извеждане на мултипликатора в пълния Кейнсиански модел

Мултипликаторът на Кейнс проследява как еднократните

потребителски разходи (С), инвестиции (І), държавни разходи (G), нетен
износ (NX=X–M) водят до увеличаване на националния доход (Y). За целта
последният се представя в пълния Кейнсиански модел като сума от
горните /вж. Коландър (1999:240)/:
(П.2.4.1.) Y=C+I+G+X–M
Личното потребление С е функция на разполагаемия доход Yd:
(П.2.4.2.) C=Ca+c.Yd,
където: Са е автономното потребление, независещо от величината на
дохода, с – пределната склонност към потребление – частта от
допълнителния доход, която се разходва за потребление:
dC
(П.2.4.3.) c 
dYd
От своя страна разполагаемият доход Yd представлява тази част от
дохода Y, която остава след приспадане на данъците Т, или:
(П.2.4.4.) Yd=Y–T
Данъците се представят като функция на дохода:
(П.2.4.5.) T=Ta+t.Y
където: Та – автономен компонент на данъците, независещ от равнището
на дохода. Ендогенната част на данъците, зависеща от дохода, е
произведение между дохода Y и данъчната ставка t.
Вносът М също се състои от две части: Ма – автономна и mY –
ендогенна, където m е пределната склонност към внос (тази част от
прираста на дохода, която се разходва за покупка на вносни стоки и
услуги), или:
(П.2.4.6.) М=Ма+m.Y

276
 Инвестициите I, държавните разходи G и износа X се приемат за
макроикономически величини, независещи от дохода Y. Следователно, в
пълния Кейнсиански модел те са автономни величини – Ia, Ga, Xa.
Замествайки горните уравнения в (П.2.4.1.) получаваме:
(П.2.4.7.) Y=Ca+c(Y–Ta–tY)+Ia+Ga+Xa–Ma–mY
След преобразуване се стига до уравнението:
1
(П.2.4.8.) Y= [Ca+Ia+Ga+Xa-Ma–cTa]
1  c  ct  m
В диференциална форма (П.2.4.8.) се трансформира в:
1
(П.2.4.9.) dY= [dCa+dIa+dGa+dXa–dMa–c.dTa]
1  c  ct  m
1
Коефициентът K= се нарича “мултипликатор”.
1  c  ct  m

277
 В1 А4
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
А2
ТУРИСТИЧЕСКИ А3
А1 ПАЗАР
Б1 Б2
А5 А6
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Д1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ
Д´1

Е1

E´1 ОБЩИНИ

З1 Ж1
ТРУДОВ ПАЗАР
И1
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА
278

Приложение 2.5.а)
ИКОНОМИКА Туристически мултипликатори
Преки ефекти – Обхват на паричните потоци
 Г1 Л2

ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ К1

ТУРИСТИЧЕСКИ В1 Л1
ПАЗАР
Н1
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА Д2

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

О1
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ
Н2
Е2

В2
О2
З2 Ж2
ТРУДОВ ПАЗАР М1
И2 Г2
К2
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА М2
Приложение 2.5.б)
279

ИКОНОМИКА Туристически мултипликатори

Косвени ефекти – Обхват на паричните потоци
 П2 Л4
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
Л3
П1 К3
ТУРИСТИЧЕСКИ
Н3 ПАЗАР
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Д4 Д3

НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

О3
ДОМАКИНСТВА
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

Н4 ОБЩИНИ
Е4
Е3
О4
З3 Ж3
М3
И3 К4
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ
М4
НАЦИОНАЛНА
Приложение 2.5.в)
280

ИКОНОМИКА
Туристически мултипликатори
Предизвикани ефекти – Обхват на паричните потоци
 Приложение 2.6.
Баланс на междуотрасловите връзки на Леонтиев
Извеждане на частните мултипликатори

Нека с А се означи матрицата на технологичните коефициенти

a‫׀׀‬ij‫׀׀‬nxn, с Y – матрицата на продажбите ‫׀׀‬Yi‫׀׀‬nx1, а с С – матрицата на

крайното потребление ‫׀׀‬сi‫׀׀‬nx1:

a11 a12 … a1j … a1n Y1 c1
a21 a22 … a2j … a2n Y2 c2
A=‫׀׀‬aij‫׀׀‬nxn = … … … … … … Y=‫׀׀‬Yi‫׀׀‬nx1= .. C=‫׀׀‬сi‫׀׀‬nx1 = ..
ai1 ai2 … aij … ain Yi ci
… … … … … … .. ..
an1 an2 … anj … ann Yn cn

Равенство (2.10.) в матричен вид е:

(П.2.6.1) AY+C=Y
(П.2.6.2.) AY-Y= -C
(П.2.6.3.) (E-A)Y=C
(П.2.6.4.)Y=(E-A)-1.C
Ако на елементите на С се даде произволен прираст dci, то:
(П.2.6.5.) Y(d)=(E-A)-1.С(d),
където: Y(d) – матрица на прираста на продажбите; C(d) – матрица на
прираста на потреблението; (E-A)-1 e обратната матрица на Леонтиев
/Fletcher (1995b:470)/.
Нека последната има общ член ´a‫׀׀‬ij‫׀׀‬nxn. При нарастване на
туристическото потребление с dct при запазване на крайното потребление
при другите отрасли, то:

281
 dY1 a´11 a´12 … a´1t … a´1n 0 a´1t. dct
dY2 a´21 a´22 … a´2t … a´2n 0 a´2t. dct
(П.2.6.6) ... = … … … … … … x .. = …
dYi a´i1 a´i2 … a´it … a´in dct a´it. dct
... … … … … … … .. …
dYn a´n1 a´n2 … a´nt … a´nn 0 a´nt. dct

Оттук: (П.2.6.7) dYi  ait .dct

Частният мултипликатор на продажбите в i-тия отрасъл при
увеличение на туристическото потребление е:
dYi
(П.2.6.8.) M (Yi )   ait
dct

Следователно, обратната матрица на Леонтиев е матрица на частните

мултипликатори на продажбите. Произволен неин елемент aij показва с

колко ще се повишат продажбите в i-тия отрасъл при увеличение на

потреблението в j-тия с единица. Той е съотношението между сумата на
паричните потоци Л1, Л3, М1 и М3 от една страна, и паричен поток А, от
друга.
Частните мултипликатори на междинното потребление се получават
след диференциране на (2.13.) и заместване на (П.2.6.7.) в него:
(П.2.6.9.) dyij  aij .dYj

От (П.2.6.7.) намираме: (П.2.6.10.) dYj  ajt .dct

Следователно (П.2.6.11.) dyij  aij .ajt .dct , а частният мултипликатор е:

dyij
(П.2.6.12) M ( yij )   aij .a jt
dct

Частният мултипликатор на вноса е:

dm j mj .dY j
(П.2.6.13.) M (m j )    mj .ajt
dct dct

където: mj е делът на вноса в единица продукция на j–тия отрасъл.

282
 Аналогично, частният мултипликатор на данъците върху продуктите
е:
dt j t j .dY j
(П.2.6.14.) M (t j )    t j .ajt
dct dct

където: t j е делът на данъците върху продуктите в единица продукция на

j–тия отрасъл.
n
От (2.9.)  (П.2.6.15.) b j  Y j   yij  m j  t j
i 1

След диференциране и разделяне на dct следва:

db j dY j n dyij dm j dt j
(П.2.6.16.)     , откъдето определяме:
dct dct i 1 dct dct dct
n
(П.2.6.17.) M (b j )  M (Y j )   M ( yij )  M (m j )  M (t j )
i 1

n dy
dYi dc
От (2.10.) следва (П.2.6.18)   ij  i
dct j 1 dct dct
n
При i=t  dci=dct, откъдето (П.2.6.19.) M (Yt )   M ( ytj )  1
j 1

n
При i≠t  dci=0, откъдето (П.2.6.20.) M (Yi )   M ( yij )
j 1

Съвкупният ефект върху производството M(Y) е сумата от частните

мултипликатори M(Yi) върху продажбите на отделните отрасли, или:
n

dY 
dYi n
(П.2.6.21) M (Y )   i 1
  ait
dct dct i 1

283
 Приложение 2.7.
Пространствени модели –
Система регресионни уравнения в модела на Гейб, Кинси и Лавридж
/Gabe, Kinsey, Loveridge (1996)/

(PCti, PRti, PAti или PHti) = a + b1EDINi + b2EDVARi + b3Fi + b4Ui +

b5MINi + b6EMPLti + b7ESTABti + b8T + b9REG1i + b10REG2i + b11REG3i +
b12REG4i + b13CASti + b14LCASt-1, i
където:
Зависими променливи:
PCti – личен доход на човек от населението в i–тата община през t–
тата година;
PRti – среден доход на заетите в ресторантьорството в i–тата община
през t–тата година;
PAti – среден доход на заетите в развлекателната индустрия в i–тата
община през t–тата година;
PHti – среден доход на заетите в хотелиерството в i–тата община през
t–тата година;
Независими променливи:
EDINi – индекс на образованието в i–тата община /средна
аритметична на броя на годините необходими за получаване на дадена
образователна степен претеглена с броя на жителите на общината със
съответната степен/;
EDVARi – вариация на образованието в i–тата община;
Fi – процент на селското население в i–тата община;
Ui – процент на градското население в i–тата община;
MINi – дял на населението от i–тата община, което е от
малцинствата;
EMPLti – процент заетост в i–тата община през t–тата година;

284
 ESTABti – съотношение между броя на предприятията и броя на
населението в i–тата община през t–тата година;
Т – тренд;
REG1i – условна променлива за северозападна Минесота /ако
общината се намира там REG1i = 1, ако не – REG1i = 0/;
REG2i – условна променлива за североизточна Минесота;
REG3i – условна променлива за югозападна Минесота;
REG4i – условна променлива за югоизточна Минесота;
CASti – променлива, указваща наличие /CASti=1/ или липса /CASti=0/
на казино в i–тата община през t–тата година;
LCASt-1,i – променлива, указваща наличие /LCASt-1,i=1/ или липса
/LCASt-1,i=0/ на казино в i–тата община през (t-1)–тата година.

285
 Г1
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ А4
А2 В1
ТУРИСТИЧЕСКИ
А1 ПАЗАР
А5 А3 Б1
А6
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

З1 Ж1
ТРУДОВ ПАЗАР
В2
Г2
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА
286

ИКОНОМИКА Приложение 2.8.

Сателитна сметка на туризма –
Обхват на паричните потоци
 ТУРИСТИЧЕСКО ТЪРСЕНЕ

ТУРИСТИЧЕСКО ПОТРЕБЛЕНИЕ

Краткотрайни
Публични Потребителски стоки

Фирми
стоки

Услуги
Дълготрайни
стоки

Износ
Износ
Лично

/бизнес
Частни Инвестиционни

продукти с
Междинно

пътувания/

потребление

посетители/

Инвестиции
туристически
туристически
власти
потребление

индивидуално
стоки
потреблиение

Стоки

разходи за непа-
разходи за непа-

/чуждестранни

продукти с колек-
Текущи държавни
Текущи държавни
Услуги

зарно реализирани
зарно реализирани

тивно потребление
СМЕТКИ НА ТЪРСЕНЕТО

Публични
Междуотраслов баланс Междуотраслов баланс

БВП и заетост, създадени от туризма БВП и заетост, създадени от туристическите

(пряк и косвен ефект) предприятия (пряк ефект)

ВНОС
ВНОС
СМЕТКИ НА
ПРЕДЛАГАНЕТО

СУБСИДИИ КОСВЕНИ ДАНЪЦИ АМОРТИЗАЦИИ ОПЕРАТИВЕН ТРУДОВИ

ИЗЛИШЪК ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ

287
Приложение 2.9. Симулационен модел на Сателитна сметка на WTTC/WEFA/OEF
Източник:: Edmunds (1999:96)
 Приложение 3.1.
Структура на плажения баланс по Международния валутен фонд
Източник: “Balance of payments manual” /IMF (1993:43-48)/
Статия Кредит Дебит
І. ТЕКУЩА СМЕТКА
1. A. Стоки и услуги
a. Стоки
1. За продажба
2. За преработка
3. За поправка
4. Стоки складирани в пристанища от превозвачи
5. Немонетарно злато
5.1 Използвано за съхранение на стойността
5.2 Друго злато
1. A. b. Услуги
1. Транспорт
1.1 Воден транспорт
1.1.1. Пътнически
1.1.2 .Товарен
1.1.3 . Друг
1.2 Въздушен транспорт
1.2.1. Пътнически
1.2.2. Товарен
1.2.3. Друг
1.3 Друг транспорт
1.3.1. Пътнически
1.3.2 .Товарен
1.3.3. Друг
2. Пътуване
2.1. Бизнес-пътувания
2.2. Лични мотиви
3. Комуникационни услуги
4. Строителни услуги
5. Застрахователни услуги
6. Финансови услуги
7. Компютърни и информационни услуги
8. Лицензионни такси
9. Други бизнес услуги
9.1. Търговски и други свързани с търговията услуги
9.2. Оперативен лизинг
9.3. Разнообразни бизнес, професионални и технически
услуги
10. Персонални, културни и рекреативни услуги
10.1. Аудиовизуални и свързани с тях услуги
10.2. Други културни и рекреативни услуги
11. Правителствени услуги
B. Доходи
1. Възнаграждения на наети лица
2. Инвестиционен доход
2.1. Преки инвестиции

288
Статия Кредит Дебит
2.1.1. Доход от дялово участие
2.1.1.1. Дивиденти и разпределени печалби на
филиалите
2.1.1.2. Реинвестирани доходи и неразпределени
печалби на филиалите
2.1.2. Доход от заеми (лихви)
2.2. Портфейлни инвестиции
2.2.1. Доход от дялово участие (дивиденти)
2.2.2. Доход от заеми (лихви)
2.2.2.1. Облигации и бонове
2.2.2.1.1. Косвено измерени такси за
финансово посредничество
2.2.2.1.2. Други лихви
2.2.2.2. Инструменти на паричния пазар и
финансови деривати
2.3. Други инвестиции
2.3.1. Косвено измерени такси за финансово
посредничество
2.3.2. Други лихви
2.3.3. Вменени доходи на домакинствата от
застраховки “Живот” и пенсионни фондове
C. Текущи трансфери
1. Правителство
1.1. Текущи данъци върху доходите, богатството и др.
1.2. Други данъци върху производството
1.3. Други субсидии върху производството
1.4. Социални осигуровки
1.5. Социални застраховки
1.6. Други текущи правителствени трансфери
2. Други сектори
2.1. Преводи на заети лица
2.2. Други трансфери
2.2.1. Текущи данъци върху доходите, богатството и
др.
2.2.2. Други данъци върху производството
2.2.3. Други субсидии върху производството
2.2.4. Социални осигуровки
2.2.5. Социални застраховки
2.2.6. Други текущи трансфери на неправителствения
сектор
ІІ. КАПИТАЛОВА И ФИНАНСОВА СМЕТКА
A. Капиталова сметка
1. Капиталови трансфери
1.1. Правителство
1.1.1. Опрощаване на дълг
1.1.2. Други
1.2. Други
1.2.1. Трансфери на мигранти
1.2.2. Опрощаване на дълг
1.2.3. Други

289
Статия Кредит Дебит
2. Придобиване/освобождаване на непроизведени
нефинансови активи
B. Финансова сметка
1. Преки инвестиции
1.1. В чужбина
1.1.1. Дялово участие
1.1.1.1. Вземания от филиали
1.1.1.2. Задължения към филиали
1.1.2. Реинвестирани доходи
1.1.3. Друг капитал
1.1.3.1. Вземания от филиали
1.1.3.1.1. Дългови книжа емитирани от
филиали
1.1.3.1.2. Други вземания от филиали
1.1.3.2. Задължения към филиали
1.1.3.2.1. Дългови книжа емитирани от преки
инвеститори
1.1.3.2.2. Други задължения на преки
инвеститори
1.2. В отчитащата страна
1.2.1. Дялово участие
1.2.1.1. Вземания от преки инвеститори
1.2.1.2. Задължения към преки инвеститори
1.2.2. Реинвестирани доходи
1.2.3. Друг капитал
1.2.3.1. Вземания от преки инвеститори
1.2.3.1.1. Дългови книжа емитирани от преки
инвеститори
1.2.3.1.2. Други вземания от преки
инвеститори
1.2.3.2. Задължения към преки инвеститори
1.2.3.2.1. Дългови книжа емитирани от
филиали
1.2.3.2.2. Други задължения към преки
ивеститори
2. Портфейлни инвестиции
2.1. Аткиви
2.1.1. Ценни книжа за дялово участие
2.1.1.1. Парични власти
2.1.1.2. Правителство
2.1.1.3. Банки
2.1.1.4. Други сектори
2.1.2. Дългови ценни книжа
2.1.2.1. Облигации и бонове
2.1.2.1.1. Парични власти
2.1.2.1.2. Правителство
2.1.2.1.3. Банки
2.1.2.1.4. Други сектори
2.1.2.2. Инструменти на паричния пазар
2.1.2.2.1. Парични власти

290
Статия Кредит Дебит
2.1.2.2.2. Правителство
2.1.2.2.3. Банки
2.1.2.2.4. Други сектори
2.1.2.3. Финансови деривати
2.1.2.3.1. Парични власти
2.1.2.3.2. Правителство
2.1.2.3.3. Банки
2.1.2.3.4. Други сектори
2.2. Задължения
2.2.1. Ценни книжа за дялово участие
2.2.1.1. Банки
2.2.1.2. Други сектори
2.2.2. Дългови ценни книжа
2.2.2.1. Облигации и бонове
2.2.2.1.1. Парични власти
2.2.2.1.2. Правителство
2.2.2.1.3. Банки
2.2.2.1.4. Други сектори
2.2.2.2. Инструменти на паричния пазар
2.2.2.2.1. Парични власти
2.2.2.2.2. Правителство
2.2.2.2.3. Банки
2.2.2.2.4. Други сектори
2.2.2.3. Финансови деривати
2.2.2.3.1. Банки
2.2.2.3.2. Други сектори
3. Други инвестиции
3.1. Активи
3.1.1. Търговски кредити
3.1.1.1. Правителство
3.1.1.1.1. Дългосрочни
3.1.1.1.2. Краткосрочни
3.1.1.2. Други сектори
3.1.1.3.1. Дългосрочни
3.1.1.3.2. Краткосрочни
3.1.2. Заеми
3.1.2.1. Парични власти
3.1.2.1.1. Дългосрочни
3.1.2.1.2. Краткосрочни
3.1.2.2. Правителство
3.1.2.2.1. Дългосрочни
3.1.2.2.2. Краткосрочни
3.1.2.3. Банки
3.1.2.3.1. Дългосрочни
3.1.2.3.2. Краткосрочни
3.1.2.4. Други сектори
3.1.2.4.1. Дългосрочни
3.1.2.4.2. Краткосрочни
3.1.3. Валута и депозити

291
Статия Кредит Дебит
3.1.3.1. Парични власти
3.1.3.2. Правителство
3.1.3.3. Банки
3.1.3.4. Други сектори
3.1.4. Други активи
3.1.4.1. Парични власти
3.1.4.1.1. Дългосрочни
3.1.4.1.1.1. Предплащания на премии и
резерви срещу изискуеми вземания
3.1.4.1.1.2. Други активи
3.1.4.1.2. Краткосрочни
3.1.4.2. Правителство
3.1.4.2.1. Дългосрочни
3.1.4.2.1.1. Предплащания на премии и
резерви срещу изискуеми вземания
3.1.4.2.1.2. Други активи
3.1.4.2.2. Краткосрочни
3.1.4.3. Банки
3.1.4.3.1. Дългосрочни
3.1.4.3.1.1. Предплащания на премии и
резерви срещу изискуеми вземания
3.1.4.3.1.2. Други активи
3.1.4.3.2. Краткосрочни
3.1.4.4. Други сектори
3.1.4.4.1. Дългосрочни
3.1.4.4.1.1. Нетни активи на
домакинствата в резерви по застраховки
“Живот” и пенсионни фондове
3.1.4.4.1.2. Предплащания на премии и
резерви срещу изискуеми вземания
3.1.4.4.1.3. Други активи
3.1.4.4.2. Краткосрочни
3.2. Задължения
3.2.1. Търговски кредити
3.2.1.1. Правителство
3.2.1.1.1. Дългосрочни
3.2.1.1.2. Краткосрочни
3.2.1.2. Други сектори
3.2.1.3.1. Дългосрочни
3.2.1.3.2. Краткосрочни
3.2.2. Заеми
3.2.2.1. Парични власти
3.2.2.1.1. Използване на заеми от МВФ
3.2.2.1.2. Други дългосрочни
3.2.2.1.3. Краткосрочни
3.2.2.2. Правителство
3.2.2.2.1. Дългосрочни
3.2.2.2.2. Краткосрочни
3.2.2.3. Банки
3.2.2.3.1. Дългосрочни
292
Статия Кредит Дебит
3.2.2.3.2. Краткосрочни
3.2.2.4. Други сектори
3.2.2.4.1. Дългосрочни
3.2.2.4.2. Краткосрочни
3.2.3. Валута и депозити
3.2.3.1. Парични власти
3.2.3.2. Банки
3.2.4. Други задължения
3.2.4.1. Парични власти
3.2.4.1.1. Дългосрочни
3.2.4.1.2. Краткосрочни
3.2.4.2. Правителство
3.2.4.2.1. Дългосрочни
3.2.4.2.2. Краткосрочни
3.2.4.3. Банки
3.2.4.3.1. Дългосрочни
3.2.4.3.2. Краткосрочни
3.2.4.4. Други сектори
3.2.4.4.1. Дългосрочни
3.2.4.4.1.1. Нетни активи на
домакинствата в резерви по застраховки
“Живот” и пенсионни фондове
3.2.4.4.1.2. Предплащания на премии и
резерви срещу изискуеми вземания
3.2.4.4.1.3. Други задължения
3.2.4.4.2. Краткосрочни
4. Резервни активи

293
 А4
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
А2
А´3
ТУРИСТИЧЕСКИ
А´1 ПАЗАР
Б´1 Б2
А´5 А´6
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА
Приложение 3.2.а)
294

ИКОНОМИКА
Влияние на туризма върху платежния баланс
Преки ефекти – Обхват на паричните потоци
 Л´2

ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ Л´´2

ТУРИСТИЧЕСКИ В´1 Л´1
ПАЗАР
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

В´2 М´1
М´´2
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА М´2
ИКОНОМИКА Приложение 3.2.б)
295

Влияние на туризма върху платежния баланс

Косвени ефекти – Факторни и продуктови пазари
Обхват на паричните потоци
 Р4
Р1
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ Р3

ТУРИСТИЧЕСКИ Р2
ПАЗАР

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

НЕРЕЗИДЕНТИ
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

С1

С3
КАПИТАЛОВ
НАЦИОНАЛНА ПАЗАР
ИКОНОМИКА ФАКТОРНИ
ПАЗАРИ
Приложение 3.2.в)
Влияние на туризма върху платежния КАПИТАЛОВ С4
ПАЗАР
баланс – Косвени ефекти
Преки и портфейлни инвестиции С2
Обхват на паричните потоци
 П2´
Л4
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
П1´
ТУРИСТИЧЕСКИ
ПАЗАР
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

Ж´1
З´1
ТРУДОВ ПАЗАР
Ж´´1
И´1
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА
297

ИКОНОМИКА Приложение 3.2.г)

Влияние на туризма върху платежния баланс –
Предизвикани ефекти – Обхват на паричните потоци
 В1
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ

ТУРИСТИЧЕСКИ
ПАЗАР
Б1
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Д1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

Е1

ОБЩИНИ

З1 Ж1
ТРУДОВ ПАЗАР
И1 В2
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА
298

ИКОНОМИКА Приложение 3.3.а)

Влияние на туризма върху доходите и заетостта –
Преки ефекти – Обхват на паричните потоци
 Р4
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
Р2
ТУРИСТИЧЕСКИ
ПАЗАР

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

НЕРЕЗИДЕНТИ
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

Д7
ОБЩИНИ

Е5 Т
З4
КАПИТАЛОВ
НАЦИОНАЛНА ПАЗАР М5
ИКОНОМИКА ФАКТОРНИ
ПАЗАРИ
Приложение 3.3.б)
КАПИТАЛОВ С4
299

Влияние на туризма върху доходите С2

ПАЗАР
и заетостта – Дивидентни плащания
– Обхват на паричните потоци
 Приложение 3.4.
Влияние на туризма върху приходите от налози в държавния
и общински бюджети – Обхват на паричните потоци НАЦИОНАЛНА
ИКОНОМИКА
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
Д΄΄1
ТУРИСТИЧЕСКИ Д΄΄΄1
ПАЗАР

Д2, Д3
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Д4

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА Д1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

Д´1
Е1

Е´1 ОБЩИНИ
Е2, Е3
Е4

Е´´1
Е´´´1
ТРУДОВ ПАЗАР

Д5 Д6
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ
300

ЧУЖДЕСТРАННИ ПУБЛИЧНИ ВЛАСТИ

 Приложение 3.5. Структура на данъците, таксите и осигуровките в туризма
Налог Обект на облагане Платец Вносител Начин на Приход
задаване за
А. ТАКСИ
І. Такси върху потреблението на посетителите
1. Пътни такси Ползването на магистрали Посетителите и туристическите Концесионерите на магистрали; Абсолютна сума Държава
предприятия фирмите за рент-а-кар услуги
2. Такси за кацане на и Ползването на летища Посетителите Летищата и авиокомпаниите Абсолютна сума Държава
излитане от летище
3. Пристанищни такси Ползването на пристанища Посетителите Пристанищните власти Абсолютна сума Държава
4. Визи Правото за влизане в/излизане от Посетителите Посетителите, туроператорите, Абсолютна сума Държава
държавата специализирани фирми за визови
услуги
5. Туристическа (курортна, Нощувките в заведения за настаняване Посетителите Заведенията за настаняване Абсолютна сума Местни
хотелиерска) такса власти
6. Такси върху обмяната на Обменената от посетителите Обменителите на чуждестранна Банки и обменни бюра Процент Държава
валута чуждестранна валута валута
7. Такса върху ползването на Ползването на автомобили под наем Ползвателите на автомобили под Фирмите за рент-а-кар услуги Абсолютна сума Държава
автомобили под наем наем и/или процент Местни
власти
8. Такси върху входни билети Входни билети за развлечения, паркове, Посетителите Организаторите на събитието Абсолютна сума Местни
музеи, галерии или процент власти
9. Входни такси за моторни Достъпът на МПС до определени места Притежателите на МПС Притежателите на МПС Абсолютна сума Местни
превозни средства (МПС) власти
10. Такси “Сигурност” Ползването на летища Посетителите Летищата и авиокомпаниите Абсолютна сума Държава
ІІ. Такси върху производството на туристически услуги и стоки
1. Екологични такси Замърсяването на околната среда Замърсители на околната среда Замърсители на околната среда Абсолютна сума Държава
2. Концесионни такси Ползването на публични блага отдадени Концесионерите Концесионерите Абсолютна сума Държава
на концесия – пътища, природни ресурси и/или процент Местни
и др. власти
3. Лицензионни такси Правото за упражняване на дадена Субектът, упражняващ лицензионна Субектът, упражняващ лицензионна Абсолютна сума Държава
дейност дейност дейност
4. Такса за събирането на Отделянето на отпадъците Притежателите на недвижими Притежателите на недвижими Процент Местни
отпадъци имоти имоти власти
5. Такси за шумово замърсяване Шумовото замърсяване на околната Преприятия причиняващи шумово Преприятия причиняващи шумово Абсолютна сума Държава
среда замърсяване на околната среда замърсяване на околната среда Местни
(авиокомпании) (авиокомпании) власти
6. Такси за акостиране на Ползване на пристанища Предприятия за воден транспорт Пристанищни власти Абсолютна сума Държава
плавателни съдове Местни
власти
7. Такси за кацане на и Ползване на летища от авиокомпании Авиокомпаниите Летищни власти Абсолютна сума Държава
301

излитане от летище Местни

власти
 Налог Обект на облагане Платец Вносител Начин на Приход
задаване за
8. Такси за ползване на Ползването на тротоарна площ за Ползвателите на тротоарното право Ползвателите на тротоарното право Абсолютна сума Местни
тротоарно право стопанска дейност власти
9. Такси за административни Ползването на административни услуги Ползвателите на административни Ползвателите на административни Абсолютна сума Държава
услуги услуги услуги Местни
власти
10. Такси по разрешителни Извършването на определени дейности Извършителите на определени Извършителите на определени Абсолютна сума Държава
режими дейности дейности Местни
власти
11. Туристическа (курортна, Капацитетът на заведенията за Заведенията за настаняване Заведенията за настаняване Абсолютна сума Местни
хотелиерска) такса настаняване (брой легла/стаи) власти
Б. ДАНЪЦИ
І. Косвени данъци върху потреблението
1. Данък върху добавената Потреблението на туристически и други Посетителите Регистрираните по ДДС лица Процент Държава
стойност услуги и стоки
2. Акцизи Потреблението на акцизни стоки и Посетителите Производителите и търговците на Абсолютна сума Държава
услуги акцизни стоки и/или процент
3. Данък върху оборота Потреблението на туристически услуги и Посетителите Регистрираните по данък върху Процент Държава
стоки оборота лица Местни
власти
4. Мита Потреблението на вносни стоки и услуги Посетителите Вносителите Абсолютна сума Държава
и/или процент
5. Данъци върху горивата Потреблението на горива Потребителите на горива Производителите на и търговците с Абсолютна сума Държава
горива и/или процент Местни
власти
6. Данъци върху хазарта Хазартните услуги Потребителите на хазартни услуги Организаторите на хазартни игри Абсолютна сума Държава
и/или процент Местни
власти
7. Данък върху хотелиерските Потреблението на хотелиерски услуги Посетителите (туристите) Заведениятата за настаняване Абсолютна сума Държава
услуги и/или процент Местни
власти
ІІ. Преки подоходни данъци
1. Данък върху печалбата Печалбата на туристическите Туристическите предприятия Туристическите предприятия Процент Държава
предприятия
2. Данък за общините Печалбата на туристическите Туристическите предприятия и/или Туристическите предприятия и/или Процент Местни
предприятия и/или доходите на заетите в заетите в туризма лица заетите в туризма лица власти
туризма лица
3. Данък върху доходите Доходите на заетите в туризма лица Заетите в туризма лица Работодотелите и Абсолютна сума Държава
данъчнозадължените лица и/или процент Местни
власти
302

4. Патентни данъци Доходите на лицата упражняващи Упражняващите патентна дейност Упражняващите патентна дейност Абсолютна сума Местни
патентна дейност власти
 Налог Обект на облагане Платец Вносител Начин на Приход
задаване за
5. Данък върху дивидентите Получените дивиденти Получателите на дивиденти Получателите на дивиденти и Процент Държава
предприятиятя, които разпределят
дивиденти
6. Данък върху спестяванията Доходите от влогове в банки Туристическите фирми с банкови Туристическите фирми с банкови Процент Държава
депозити депозити
7. Данъци върху даренията Даренията Дарителите Дарителите и получателите на Процент Държава
дарения Местни
власти
ІІІ. Имуществени данъци
1. Данък върху недвижимото Недвижимото имущество Притежателите на недвижимо Притежателите на недвижимо Процент Местни
имущество имущество имущество власти
2. Поземлени данъци Притежваната земя Притежателите на земя Притежателите на земя Процент Местни
власти
3. Данъци върху горските Притежаваните горски масиви Притежателите на горски масиви Притежателите на горски масиви Абсолютна сума Местни
масиви власти
4. Данъци върху придобиването Придобиването на недвижим имот Купувачите и продавачите на Купувачите и продавачите на Абсолютна сума Местни
на недвижими имоти недвижим имот недвижим имот и/или процент власти
5. Данък върху транспортните Притежаването на транспортно средство Притежателите на транспортни Притежателите на транспортни Абсолютна сума Държава
средства средства средства и/или процент Местни
власти
6. Пътен данък Ползването на пътната мрежа Притежателите на транспортни Притежателите на транспортни Абсолютна сума Държава
средства средства и/или процент Местни
власти
ІV. Данъци върху производството на туристически услуги и стоки
1. Местен данък върху Брой заети лица във фирмата в общината Туристическите предприятия Туристическите предприятия Абсолютна сума Местни
заетостта във фирмите власти
2. Данък върху Преставителните разходи Извършващите представителни Извършващите представителни Процент Държава
представителните разходи разходи предприятия разходи предприятия
В. ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
1. Вноски за задължително Доходите на заетите в туризма лица Заетите в туризма лица Работодотелите и Процент Държава
пенсионно осигуряване данъчнозадължените лица
2. Вноски за задължително Доходите на заетите в туризма лица Заетите в туризма лица Работодотелите и Процент Държава
здравно осигуряване и данъчнозадължените лица
застраховане
3. Вноски за задължителни Доходите на заетите в туризма лица Заетите в туризма лица Работодотелите и Процент Държава
осигуровки и застраховки данъчнозадължените лица
срещу безработица
303
 Приложение 3.5.а) Подсметка “Данъчно облагане на туризма” към Сателитната сметка на туризма
СУБЕКТИ НА МИВТ, ПЛАТЦИ НА НАЛОГА
ТУРИСТИЧЕСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА ЛИЦА

Пътнически автомобилен транспорт
Пътнически железопътен транспорт
Заведения за хранене и развлечение

Туроператорска и агентска дейност

Пътнически въздушен транспорт

Спорт, развлечения и рекреация

Дейности по предоставянето на
транспортни средства под наем
ПОСЕТИТЕЛИ

Дейности по поддържането на
Пътнически воден транспорт

услуги, свързани с културата

Дейности по отдаването на

ОБЩО
Заведения за настаняване
НАЛОГ

транспортните средства
Втора резиденция
А. ТАКСИ
І. Такси върху потреблението на посетителите
1. Пътни такси
2. Такси за кацане на и излитане от летище
3. Пристанищни такси
4. Визи
5. Туристическа (курортна, хотелиерска) такса
6. Такси върху обмяната на валута
7. Такса върху ползването на автомобили под наем
8. Такси върху входни билети
9. Входни такси за моторни превозни средства
10. Такси “Сигурност”
ІІ. Такси върху производството на туристически услуги и стоки
1. Екологични такси
2. Концесионни такси
3. Лицензионни такси
4. Такса за събирането на отпадъци
5. Такси за шумово замърсяване
6. Такси за акостиране на плавателни съдове
304

7. Такси за кацане на и излитане от летище

 8. Такси за ползване на тротоарно право
9. Такси за административни услуги
10. Такси по разрешителни режими
11. Туристическа (курортна, хотелиерска) такса
Б. ДАНЪЦИ
І. Косвени данъци върху потреблението
1. Данък върху добавената стойност
2. Акцизи
3. Данък върху оборота
4. Мита
5. Данъци върху горивата
6. Данъци върху хазарта
7. Данък върху хотелиерските услуги
ІІ. Преки подоходни данъци
1. Данък върху печалбата
2. Данък за общините
3. Данък върху доходите
4. Патентни данъци
5. Данък върху дивидентите
6. Данък върху спестяванията
7. Данъци върху даренията
ІІІ. Имуществени данъци
1. Данък върху недвижимото имущество
2. Поземлени данъци
3. Данъци върху горските масиви
4. Данъци върху придобиването на недвижими имоти
5. Данък върху транспортните средства
6. Пътен данък
ІV. Данъци върху производството на туристически услуги и стоки
1. Местен данък върху заетостта във фирмите
2. Данък върху представителните разходи
В. ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ
1. Вноски за задължително пенсионно осигуряване
2. Вноски за задължително здравно осигуряване и застраховане
3. Вноски за задължителни осигуровки и застраховки срещу безработица
ОБЩО
305
 Г1 К1 Л2

ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ Л1 А4
А2 В1
ТУРИСТИЧЕСКИ
А1 ПАЗАР
А3 Б2
А5 А6
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Б1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

В2

ТРУДОВ ПАЗАР М1
Г2
К2
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА М2
Приложение 3.6.
306

ИКОНОМИКА
Влияние на туризма върху отрасловата структура
на икономиката – Обхват на паричните потоци
 Приложение 3.7.
Извеждане на влиянието на туризма върху икономическия растеж

Брутният вътрешен продукт на човек от населението по постоянни

цени е зададен с формула (3.47.).
След преобразуване в числителя отделяме БВП на туризма по
постоянни цени Yqt ( p ) от БВП по постоянни цени на останалите отрасли от
1 o

стопанството Y
i t
i
q1 ( po ) :

 Yq1 ( po )  
 t Yqi1 ( po ) Yqi0 ( po ) 
Y t

 i t  0 o  i t
q (p )
 
N N1 N0 N0
(П.3.7.1.) gˆ r   1 .100
 Y q0 ( po ) 
 
 N0 
 

Прегрупираме събираемите и стигаме до равенството:

 
 t t
 Yq1 ( po )  Yq0 ( po )
Y i
q1 ( po ) Y i
q0 ( po )


i t
 i t
 N N0 N1 N0 
(П.3.7.2.) gˆ r   1  .100
 Y q0 ( po ) Yq0 ( po ) 
 N0 N0 
 t   
 ˆ
g r 
Първото събираемо в (П.3.7.2.) показва тази част от темпа на
прираст на БВП на човек от населението по постоянни цени, която се
дължи на туристическото потребление, т.е. влиянието на туризма върху
икономическия растеж:
Yqt1 ( po ) Yqt0 ( po )

N1 N0
(П.3.7.3.) gˆ  t
r .100 .
Yq0 ( po )
N0

307
 Л2

ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ В1 А4
А2
ТУРИСТИЧЕСКИ А´3
А´1 ПАЗАР
Б´1 Б2
А´5 А´6
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

Ж1
ТРУДОВ ПАЗАР
И´1 В2
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ М2

НАЦИОНАЛНА Приложение 4.1.

308

ИКОНОМИКА Влияние на туризма върху изтичането на

национален доход – Обхват на паричните потоци
 Л2

ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ Г1 А4
А2 В1 А3
ТУРИСТИЧЕСКИ
А1 ПАЗАР
Б1 Б2
А5 А6
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ

ТРУДОВ ПАЗАР

ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА
Приложение 4.2.а)
309

ИКОНОМИКА
Туризъм и равнище на цените
Преки ефекти – Обхват на паричните потоци
 К1, К3
П2 Л2, Л4

ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ
П1 Г1 Л1, Л3
ТУРИСТИЧЕСКИ
Н1, Н3 ПАЗАР

Д4 Д2, Д3
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА Д1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
О1, О3
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

Е1

Н2, Н4 ОБЩИНИ
Е4 Е2, Е3
З1
О2, О4 Ж1
З2, З3
Ж2, Ж3
ТРУДОВ ПАЗАР
В2
И2, И3 Г2 М1, М3
И1 ФАКТОРНИ ПАЗАРИ

НАЦИОНАЛНА М2, М4
Приложение 4.2.б)
310

К2, К4
ИКОНОМИКА Туризъм и равнище на цените
Косвени и предизвикани ефекти – Обхват на паричните потоци
 Приложение 4.3.
Промени в равнището на цените на i-тия отрасъл при прираст на
туристическото потребление с dct

Общите приходи от продажбата на продукцията на i-тия отрасъл Yi

са: (П.4.3.1.) Yi  Qi .Pi
В диференциална форма (П.4.3.1.) се преобразува в:
(П.4.3.2.) dYi  dQi .Pi  Qi .dPi .
Разделяме двете страни на равенството на dPi и намираме:
dYi dQi .Pi Qi .dPi
(П.4.3.3.)  
dPi dPi dPi

dYi  dQ .P 
(П.4.3.4.)  Qi . i i  1
dPi  Qi .dPi 

 Qi .1  eQP 
dYi
(П.4.3.5.)
dPi

dYi
(П.4.3.6.) Qi 
1 eQP .dPi
Yi
От (П.4.3.1.) намираме: (П.4.3.7.) Qi  .
Pi

Съчетаването на (П.4.3.6.) и (П.4.3.7.) дава:

Yi dYi
(П.4.3.8.) 
Pi 1 eQP .dPi
,

dPi dYi
откъдето непосредствено следва: (П.4.3.9.) 
Pi 1  eQP .Yi .
От (2.13.) и (3.37.) следва тъждеството:
(П.4.3.10.) yit  aitYt  qitYi ,
ait .Yt
откъдето: (П.4.3.11.) Yi 
qt

Замествайки (П.4.3.11.) и (П.2.6.7) от Приложение 2.6. в (П.4.3.9.)

достигаме до:
dPi dYi ait .qit
(П.4.3.12.)  
Pi 1  eQP .Yi ait .Yt .1  eQP  dct
311
 П2 Л2

П1 ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ Г1 А4
А2
В1 А3
ТУРИСТИЧЕСКИ
А1 ПАЗАР
Б2
А5 А6
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Б1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА Д1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ДОМАКИНСТВА
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

Е1

ОБЩИНИ

Ж1
З1
ТРУДОВ ПАЗАР Г2
В2
И1
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ М2
НАЦИОНАЛНА Приложение 4.4.
312

ИКОНОМИКА Ненаблюдавана икономика в туризма

– Обхват на паричните потоци
 К1
ПРОДУКТОВИ ПАЗАРИ В1; В΄1 Г1
А4
А2
ТУРИСТИЧЕСКИ
ПАЗАР А3; А΄3
А1; А΄1
Б1; Б΄1
А5; А΄5
ЧУЖДЕСТРАННИ ДОМАКИНСТВА

ЧУЖДЕСТРАННИ ПРЕДПРИЯТИЯ
НАЦИОНАЛНИ ПРЕДПРИЯТИЯ
Д1

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ДЪРЖАВА

ТУРИСТИЧЕСКИ ФИРМИ
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА
ЗАЕТИ В ТУРИЗМА

ДОМАКИНСТВА
А6; А΄6
ПОСЕТИТЕЛИ

ПОСЕТИТЕЛИ

ОБЩИНИ Е1

Ж1

В2; В΄2
ФАКТОРНИ ПАЗАРИ Г2
К2
НАЦИОНАЛНА
ИКОНОМИКА Приложение 5.1.
313

Разширен кръгов пазарен модел на икономиката на България

през 1997 г. – стойности на някои парични потоци, породени
от потреблението на хотелиерски и ресторантьорски услуги
 Приложение 5.1.
Разширен кръгов пазарен модел на икономиката на България през
1997 г. – стойности на някои парични потоци, породени от
потреблението на хотелиерски и ресторантьорски услуги
(Продължение)

Паричен поток
Обозначение Наименование Стойност
Закупуване на хотелиерски и ресторантьорски
А1–А΄1 услуги от българи (вътрешен туризъм) 313 201 млн. лв.
Закупуване на хотелиерски и ресторантьорски
А2+А4 услуги от чуждестранни посетители и 101 297 млн. лв.
предприятия (входящ туризъм)
Закупуване на хотелиерски и ресторантьорски
А3–А΄3 услуги от местни предприятия (вътрешен 126 985 млн. лв.
туризъм)
Закупуване на хотелиерски и ресторантьорски
(А5+А6)–(А΄5+А΄6) услуги от публичните власти (вътрешен туризъм) 5 560 млн. лв.
Приходи на заведенията за настаняване, хранене
Б1 и развлечение от продажби (вътрешен и входящ 555 026 млн. лв.
туризъм)
Приходи на заведенията за настаняване, хранене
Б΄1 (=А2+А4) и развлечение от продажби на чуждестранни 101 297 млн. лв.
посетители и предприятия (входящ туризъм)
Разходи на заведенията за настаняване, хранене и
развлечение за покупка на стоки, услуги и
В1+В2 производствени фактори на продуктовите и 302 603 млн. лв.
факторните пазари (междинно потребление)
Разходи на заведенията за настаняване, хранене и
развлечение за покупка на вносни стоки, услуги
В΄1+В΄2 и производствени фактори на продуктовите и 37 502 млн. лв.
факторните пазари (междинно потребление –
внос)
Приходи на местните предприятия от продажба
на стоки, услуги и производствени фактори на
Г1+Г2 заведенията за настаняване, хранене и 260 458 млн. лв.
развлечение
Приходи на публичните власти от налози на
Д1+Е1 заведенията за настаняване, хранене и 4 552 млн. лв.
развлечение (данъци, такси, мита)
Разходи на заведенията за настаняване, хранене и
Ж1 развлечение за работна сила (в т.ч. осигурителни 127 978 млн. лв.
плащания)
Разходи на местните предприятия за покупка на
стоки, услуги, производствени фактори,
К1+К2 породени от потреблението на хотелиерски и 200 924 млн. лв.
ресторантьорски услуги от посетителите (косвен
ефект)

314
 Приложение 5.2.а)
Динамика на приходите от и разходите за международен туризъм в
България за периода 2000-2003 г. (млн. USD)
Абсолютна сума на приходите от и
Салдо по

Година
разходите за международен туризъм
Месец
текущата
Приходи Разходи
Салдо сметка
(Кредит) (Дебит)
І 2000 48,8 -36,3 12,5 -245,1
ІІ 2000 51,9 -30,9 21,0 -102,3
ІІІ 2000 57,3 -39,2 18,1 -2,6
ІV 2000 46,4 -37,7 8,7 -36,4
V 2000 80,5 -43,8 36,7 -72,4
VІ 2000 126,6 -46,9 79,7 27,2
VІІ 2000 189,8 -53,2 136,6 -28,5
VІІІ 2000 189,5 -66,0 123,5 122,7
ІХ 2000 114,4 -59,8 54,6 -27,0
Х 2000 58,3 -45,7 12,6 -134,2
ХІ 2000 48,8 -40,4 8,4 -66,9
ХІІ 2000 62,0 -38,0 24,0 -136,1
Общо 2000 1074,3 -537,9 536,4 -701,6
І 2001 49,5 -35,6 13,9 -136,4
ІІ 2001 51,1 -29,5 21,6 -38,6
ІІІ 2001 55,7 -34,8 20,9 -46,1
ІV 2001 50,2 -38,1 12,1 -77,8
V 2001 94,7 -44,3 50,4 -89,7
VІ 2001 158,8 -54,9 103,9 -1,6
VІІ 2001 227,9 -65,1 162,8 -74,8
VІІІ 2001 221,7 -68,6 153,1 84,0
ІХ 2001 140,2 -69,9 70,3 -46,0
Х 2001 58,3 -49,5 8,8 -114,2
ХІ 2001 48,0 -41,2 6,8 -155,5
ХІІ 2001 44,8 -37,4 7,4 -145,5
Общо 2001 1200,9 -568,9 632,0 -842,2
І 2002 42,7 -42,7 0,0 -130,5
ІІ 2002 51,6 -34,4 17,2 -51,9
ІІІ 2002 58,3 -43,2 15,1 -55,2
ІV 2002 46,5 -44,2 2,3 -137,4
V 2002 110,1 -48,6 61,5 -101,5
VІ 2002 176,3 -55,2 121,1 92,8
VІІ 2002 248,8 -61,2 187,6 116,2
VІІІ 2002 249,8 -75,4 174,4 160,6
ІХ 2002 166,5 -69,1 97,4 50,8
Х 2002 68,1 -54,1 14,0 -141,7
ХІ 2002 51,6 -44,5 7,1 -180,4
ХІІ 2002 63,6 -43,2 20,4 -301,2
Общо 2002 1333,9 -615,8 718,1 -679,4
315
 Абсолютна сума на приходите от и
Салдо по

Година
разходите за международен туризъм

Месец
текущата
Приходи Разходи
Салдо сметка
(Кредит) (Дебит)
І 2003 54,3 -47,6 6,7 -166,2
ІІ 2003 52,5 -38,6 13,9 -156,0
ІІІ 2003 59,7 -45,8 13,9 -93,6
ІV 2003 50,5 -45,1 5,4 -388,2
V 2003 133,9 -59,7 74,2 -222,8
VІ 2003 232,7 -65,3 167,4 32,4
VІІ 2003 309,2 -74,4 234,8 33,0
VІІІ 2003 309,7 -91,3 218,4 146,1
ІХ 2003 202,1 -86,0 116,1 17,2
Х 2003 92,2 -71,1 21,1 -224,8
ХІ 2003 67,8 -57,0 10,8 -315,2
ХІІ 2003 93,6 -67,8 25,8 -327,7
Общо 2003 1658,2 -749,7 908,5 -1665,8
Източник: Българска народна банка – “Информационен бюлетин” – различни издания в периода 2000-
2004 г.

Приложение 5.2.б)
Преки чуждестранни инвестиции в хотелиерството и ресторантьорството в
България за периода 2000-2003 г. (млн. USD)
Преки чуждестранни инвестиции
Година

Общо в В хотелиерството и ресторантьорството

икономиката Абсолютна сума Относителен дял
2000 1001,6 15,4 1,54%
2001 812,9 17,9 2,20%
2002 904,7 8,3 0,92%
2003 1419,4 20,2 1,42%
Източник: Българска народна банка – http://www.bnb.bg

316
 Приложение 5.3. Динамика на заетостта в хотелиерството и ресторантьорството в България в периода 1998-2003 г.
Заети лица (средногодишен брой)
Общо за икономиката Хотели и ресторанти
Абсолютен брой Темп на прираст (%) Абсолютен брой Темп на прираст (%) Относителен дял (%)
Дял на Дял на
Обществен Частен частния Обществен Частен Обществен Частен частния Обществен Частен Обществен Частен
Година

Общо Общо Общо Общо Общо

сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор
(%) (%)
1998 3152554 1230370 1922184 60,97 - - - 70545 15970 54575 77,36 - - - 2,24 1,30 2,84
1999 3087830 1085162 2002668 64,86 -2,05 -11,80 4,19 79854 12250 67604 84,66 13,20 -23,29 23,87 2,59 1,13 3,38
2000 2980108 869706 2110402 70,82 -3,49 -19,85 5,38 85059 7325 77734 91,39 6,52 -40,20 14,98 2,85 0,84 3,68
2001 2968069 791233 2176836 73,34 -0,40 -9,02 3,15 86007 7102 78905 91,74 1,11 -3,04 1,51 2,90 0,90 3,62

Наети лица (средногодишен брой)

Общо за икономиката Хотели и ресторанти
Абсолютен брой Темп на прираст (%) Абсолютен брой Темп на прираст (%) Относителен дял (%)
Дял на Дял на
Обществен Частен частния Обществен Частен Обществен Частен частния Обществен Частен Обществен Частен
Година

Общо Общо Общо Общо Общо

сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор
(%) (%)
1998 2086291 1223415 862876 41,36 - - - 45135 15926 29209 64,71 - - - 2,16 1,30 3,39
1999 1994284 1078048 916236 45,94 -4,41 -11,88 6,18 44853 12044 32809 73,15 -0,62 -24,38 12,32 2,25 1,12 3,58
2000 1900940 858126 1042814 54,86 -4,68 -20,40 13,81 49904 7083 42821 85,81 11,26 -41,19 30,52 2,63 0,83 4,11
2001 1899874 779384 1120490 58,98 -0,06 -9,18 7,45 55734 6969 48765 87,50 11,68 -1,61 13,88 2,93 0,89 4,35
2002 1927690 729591 1198099 62,15 1,46 -6,39 6,93 58177 6058 52119 89,59 4,38 -13,07 6,88 3,02 0,83 4,35
2003 1998996 756670 1242326 62,15 3,70 3,71 3,69 64000 5850 58150 90,86 10,01 -3,43 11,57 3,20 0,77 4,68
Източник: НСИ – “Статистически Годишник” – различни издания в периода 1999-2002 г. и изчисления на автора
317
 Приложение 5.4.
Динамика на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по
месеци и сектори в България за периода 2000-2003 г.
Наети лица (брой в края на месеца)
Общо за икономиката Хотели и ресторанти
Дял на Абсолютен брой Относителен дял (%)
Година
Месец

Обществен Частен частния Дял на

Общо
сектор сектор сектор Общо Обществен Частен
частния Общо
Обществен Частен
(%) сектор сектор сектор сектор
сектор (%)
І 2000 1800922 938556 862366 47,88 37477 8029 29448 78,58 2,08 0,86 3,41
ІІ 2000 1791298 928839 862459 48,15 37001 7989 29012 78,41 2,07 0,86 3,36
ІІІ 2000 1789840 923257 866583 48,42 36455 7736 28719 78,78 2,04 0,84 3,31
ІV 2000 1788125 911072 877053 49,05 38198 8143 30055 78,68 2,14 0,89 3,43
V 2000 1783603 896547 887056 49,73 40322 8591 31731 78,69 2,26 0,96 3,58
VІ 2000 1775586 882357 893229 50,31 42017 9079 32938 78,39 2,37 1,03 3,69
VІІ 2000 1742002 843629 898373 51,57 43194 8721 34473 79,81 2,48 1,03 3,84
VІІІ 2000 1733954 830979 902975 52,08 42820 8334 34486 80,54 2,47 1,00 3,82
ІХ 2000 1732735 829144 903591 52,15 40160 7898 32262 80,33 2,32 0,95 3,57
Х 2000 1721391 816305 905086 52,58 37943 7050 30893 81,42 2,20 0,86 3,41
ХІ 2000 1717620 825727 891893 51,93 35109 6675 28434 80,99 2,04 0,81 3,19
ХІІ 2000 1699878 821774 878104 51,66 35350 6713 28637 81,01 2,08 0,82 3,26
І 2001 1692625 802590 890035 52,58 30901 6470 24431 79,06 1,83 0,81 2,74
ІІ 2001 1694965 803294 891671 52,61 31126 6372 24754 79,53 1,84 0,79 2,78
ІІІ 2001 1704876 802143 902733 52,95 31713 6299 25414 80,14 1,86 0,79 2,82
ІV 2001 1703219 781654 921565 54,11 31919 6117 25802 80,84 1,87 0,78 2,80
V 2001 1717014 780583 936431 54,54 41383 6562 34821 84,14 2,41 0,84 3,72
VІ 2001 1725244 777776 947468 54,92 45010 6343 38667 85,91 2,61 0,82 4,08
VІІ 2001 1719080 770818 948262 55,16 47056 7587 39469 83,88 2,74 0,98 4,16
VІІІ 2001 1708394 765326 943068 55,20 46422 7424 38998 84,01 2,72 0,97 4,14
ІХ 2001 1712745 767007 945738 55,22 44557 6811 37746 84,71 2,60 0,89 3,99
Х 2001 1717494 766079 951415 55,40 42744 6023 36721 85,91 2,49 0,79 3,86
ХІ 2001 1707171 769087 938084 54,95 40962 5821 35141 85,79 2,40 0,76 3,75
ХІІ 2001 1686056 768207 917849 54,44 39255 6022 33233 84,66 2,33 0,78 3,62
І 2002 1889012 762773 1126239 59,62 60141 5668 54473 90,58 3,18 0,74 4,84
ІІ 2002 1894154 763330 1130824 59,70 59910 5663 54247 90,55 3,16 0,74 4,80
ІІІ 2002 1905647 761695 1143952 60,03 60516 5623 54893 90,71 3,18 0,74 4,80
ІV 2002 1905159 749826 1155333 60,64 63176 6031 57145 90,45 3,32 0,80 4,95
V 2002 1920609 745729 1174880 61,17 78457 6331 72126 91,93 4,09 0,85 6,14
VІ 2002 1930386 743092 1187294 61,51 83451 6705 76746 91,97 4,32 0,90 6,46
VІІ 2002 1917999 737200 1180799 61,56 65732 6793 58939 89,67 3,43 0,92 4,99
VІІІ 2002 1914477 735424 1179053 61,59 64975 6617 58358 89,82 3,39 0,90 4,95
ІХ 2002 1925092 740543 1184549 61,53 62118 6228 55890 89,97 3,23 0,84 4,72
Х 2002 1917214 735825 1181389 61,62 57372 5871 51501 89,77 2,99 0,80 4,36
ХІ 2002 1918643 747422 1171221 61,04 53800 5953 47847 88,93 2,80 0,80 4,09
ХІІ 2002 1911216 756733 1154483 60,41 54448 6028 48420 88,93 2,85 0,80 4,19
І 2003 1946834 730873 1215961 62,46 58389 5465 52924 90,64 3,00 0,75 4,35
ІІ 2003 1991623 757271 1234352 61,98 60535 5452 55083 90,99 3,04 0,72 4,46
ІІІ 2003 2016828 765688 1251140 62,04 61797 5522 56275 91,06 3,06 0,72 4,50
ІV 2003 2043764 771192 1272572 62,27 65493 5852 59641 91,06 3,20 0,76 4,69
V 2003 2054972 771746 1283226 62,44 73378 6187 67191 91,57 3,57 0,80 5,24
VІ 2003 2068694 775281 1293413 62,52 77221 6368 70853 91,75 3,73 0,82 5,48
VІІ 2003 2075881 778647 1297234 62,49 77071 6698 70373 91,31 3,71 0,86 5,42
VІІІ 2003 2067291 776774 1290517 62,43 74894 6582 68312 91,21 3,62 0,85 5,29
ІХ 2003 2063429 778293 1285136 62,28 70987 6304 64683 91,12 3,44 0,81 5,03
Х 2003 2050282 772629 1277653 62,32 65835 5894 59941 91,05 3,21 0,76 4,69
ХІ 2003 2034033 768505 1265528 62,22 62229 5821 56408 90,65 3,06 0,76 4,46
ХІІ 2003 2005369 758795 1246574 62,16 62657 5817 56840 90,72 3,12 0,77 4,56
Източник: НСИ – “Статистически известия” – различни издания в периода 2001-2004 г. и изчисления на автора
318
 Приложение 5.5.
Динамика на броя на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по сектори във Варненска област за периода
1998-2001 г.
Наети лица (средногодишен брой)
Общо за Варненска област Хотели и ресторанти
Абсолютен брой Темп на прираст (%) Абсолютен брой Темп на прираст (%) Относителен дял (%)
Дял на Дял на
Година

Обществен Частен Обществен Частен Обществен Частен Обществен Частен Обществен Частен
Общо частния Общо Общо частния Общо Общо
сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор
сектор сектор
1998 125288 72960 52328 41,77 - - - 4993 2194 2799 56,06 - - - 3,99 3,01 5,35
1999 119937 64105 55832 46,55 -4,27 -12,14 6,70 5178 1427 3751 72,44 3,71 -34,96 34,01 4,32 2,23 6,72
2000 114907 51013 63894 55,60 -4,19 -20,42 14,44 6246 731 5515 88,30 20,63 -48,77 47,03 5,44 1,43 8,63
2001 114839 47530 67309 58,61 -0,06 -6,83 5,34 6678 712 5966 89,34 6,92 -2,60 8,18 5,82 1,50 8,86
Източник: НСИ – “Статистически сборник: област Варна”, 2002, Териториално статистическо бюро – Варна
319
 Приложение 5.6.
Мултипликационен ефект на туризма в България върху заетостта по отрасли на икономиката през 1997 г.
Хотели и Сухопътен Воден и Спомагателн

Среден брой заети работни места,

общежития; транспорт (без въздушен и дейности в

приравнени към пълен работен

ден, за реализиране на 1 млн.
деноминирани лв. продукция
обществено спомагателните транспорт (без транспорта,

(текущи цени – млн. лв.,

хил. деноминирани лв.)
хранене дейности) спомагателните складово

Средногодишен брой
дейности) стопанство

Брутна продукция
ОТРАСЛИ

Мултипликатор

Мултипликатор

Мултипликатор

Мултипликатор
работни места

работни места

работни места

работни места
Създадени

Създадени

Създадени

Създадени
заети лица
Селско стопанство 8345816 768745 92,11 24,97 13777 2,53 3492 1,48 1411 3,65 1485
Горско стопанство лов, риболов, дърводобив 162643 31608 194,34 0,23 129 0,17 232 0,31 293 0,18 72
Добив, обогатяване и брикетиране на въглища и торф 358334 33228 92,73 0,87 480 1,53 2115 0,46 437 1,18 478
Добив на нефт, природен газ и услуги, свързани с добива им 18581 1381 74,32 0,06 33 0,09 126 0,03 25 0,04 15
Добив и обогатяване на метални, уранови и ториеви руди 388183 17561 45,24 0,06 34 0,09 130 0,05 52 0,06 24
Добив на нерудни материали, минерални суровини; сол 104942 8370 79,76 0,21 119 0,06 82 0,04 42 0,08 33
Производство, преработка и консервиране на месо и месни продукти 186463 11273 60,46 0,03 17 0,01 8 0,01 5 0,01 3
Производство на мляко и млечни продукти 204654 8386 40,98 0,02 10 0,00 5 0,00 3 0,00 2
Производство на други хранителни продукти 1292618 67501 52,22 2,93 1614 0,45 626 0,17 165 0,58 238
Производство на напитки 674531 20784 30,81 0,14 77 0,04 52 0,03 29 0,04 17
Производство на тютюн и тютюневи изделия 529283 13708 25,90 0,01 8 0,00 3 0,00 2 0,00 1
Обработка на влакна; текстилно и трикотажно производство 475400 46829 98,50 2,93 1618 1,08 1489 0,82 782 0,58 238
Производство на шивашки изделия 344962 85481 247,80 0,39 213 1,42 1955 1,02 969 2,08 846
Кожарска, кожухарска и обувна индустрия 194278 30239 155,65 0,03 14 0,03 40 0,02 19 0,01 5
Производство на дървен материал и изделия от него 157847 18725 118,63 0,22 121 0,10 136 0,46 438 0,10 41
Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от тях 235912 15243 64,61 0,21 114 0,34 465 0,27 255 0,26 106
Издателска дейност 72556 5117 70,53 0,47 258 0,14 190 0,24 224 0,23 92
Полиграфическа дейност и тиражиране на записи 150277 8103 53,92 0,46 252 0,22 301 0,27 260 0,15 60
320
 Хотели и Сухопътен Воден и Спомагателн

Среден брой заети работни места,

общежития; транспорт (без въздушен и дейности в

приравнени към пълен работен

ден, за реализиране на 1 млн.
деноминирани лв. продукция
обществено спомагателните транспорт (без транспорта,

(текущи цени – млн. лв.,

хил. деноминирани лв.)
хранене дейности) спомагателните складово

Средногодишен брой
дейности) стопанство

Брутна продукция
ОТРАСЛИ

Мултипликатор

Мултипликатор

Мултипликатор

Мултипликатор
работни места

работни места

работни места

работни места
Създадени

Създадени

Създадени

Създадени
заети лица
Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено гориво 1879192 13266 7,06 0,23 126 1,06 1462 0,31 290 0,41 167
Производство на химични продукти 1575787 47290 30,01 0,87 480 0,33 455 0,18 167 0,26 106
Производство на каучукови и пластмасови изделия (без обувните) 344817 26008 75,43 4,77 2633 2,34 3233 0,36 347 0,76 311
Производство на продукти от неметални минерални суровини 555581 39072 70,33 0,85 467 0,30 413 0,29 276 0,43 173
Черна металургия 1169081 27993 23,94 0,33 181 0,49 675 0,27 257 0,33 135
Цветна металургия 567526 10954 19,30 0,02 11 0,02 29 0,02 16 0,01 6
Леене на метали 204300 19268 94,31 0,20 113 0,78 1074 0,28 270 0,29 119
Производство на метални изделия (без машини и оборудване) 249746 30674 122,82 0,87 479 0,62 858 0,56 530 1,16 472
Производство на машини, оборудване и домакински уреди 852087 105992 124,39 2,52 1389 1,21 1667 0,64 604 0,87 355
Производство на канцеларска и електронноизчислителна техника 44754 5738 128,21 0,11 62 0,44 605 0,21 200 0,15 61
Производство на електрически машини, радио- и телевизионна техника 398615 35 264 88,47 0,46 256 1,87 2573 1,17 1114 1,34 544
Производство на медицинско оборудване, прецизни апарати 39440 9196 233,17 0,07 37 0,13 178 0,07 69 0,12 49
Производство на автомобили, ремаркета, части и принадлежности за тях 58221 6464 111,03 0,09 47 0,65 892 0,06 54 0,10 41
Производство на транспортни средства, (без автомобили) 200871 17890 89,06 0,05 30 0,39 545 2,55 2426 0,11 43
Производство на мебели 113288 18648 164,61 0,04 20 0,02 26 0,01 13 0,03 11
Производство на други промишлени изделия преработка на отпадъци 41579 7295 175,45 0,32 178 0,05 70 0,07 70 0,07 30
Производство, разпределение на електроенергия, топлоенергия, газ, вода 1 874 948 58488 31,19 1,58 874 3,17 4365 0,92 871 2,37 966
Строителство 1395321 139002 99,62 3,01 1661 1,41 1942 1,11 1055 2,44 994
Търговия 2716780 300105 110,46 5,42 2991 4,31 5941 2,02 1920 2,66 1082
Ремонт на автомобили домакински и битови уреди 43999 10264 233,28 0,17 94 1,72 2375 0,11 107 0,16 63
321
 Хотели и Сухопътен Воден и Спомагателн

Среден брой заети работни места,

общежития; транспорт (без въздушен и дейности в

приравнени към пълен работен

ден, за реализиране на 1 млн.
деноминирани лв. продукция
обществено спомагателните транспорт (без транспорта,

(текущи цени – млн. лв.,

хил. деноминирани лв.)
хранене дейности) спомагателните складово

Средногодишен брой
дейности) стопанство

Брутна продукция
ОТРАСЛИ

Мултипликатор

Мултипликатор

Мултипликатор

Мултипликатор
работни места

работни места

работни места

работни места
Създадени

Създадени

Създадени

Създадени
заети лица
Хотели и общежития; обществено хранене 554833 72136 130,01 130,77 72136 1,73 2386 3,25 3088 13,14 5348
Сухопътен транспорт (без спомагателните дейности) 1422719 141117 99,19 2,62 1447 102,34 141117 1,14 1085 6,02 2450
Воден и въздушен транспорт (без спомагателните дейности) 957169 13500 14,10 0,03 14 0,03 35 14,20 13500 0,02 6
Спомагателни дейности в транспорта, складово стопанство 414390 20826 50,26 0,31 171 1,81 2495 3,58 3401 51,18 20826
Поддържане на пътната мрежа 36168 7199 199,04 0,00 0 0,00 0 0,00 0 0,00 0
Поща и далекосъобщения 531591 45589 85,76 1,23 680 0,91 1255 1,13 1074 2,10 853
Финансово посредничество (без застраховане и доброволно осигуряване) 698472 39968 57,22 0,28 153 0,63 864 1,01 963 0,21 87
Бизнес услуги 505955 67365 133,14 3,98 2195 1,75 2413 1,87 1781 2,52 1027
Операции с недвижими имоти 2380598 7966 3,35 0,04 24 0,02 30 0,01 13 0,03 14
Научни изследвания 92040 23344 253,63 0,24 133 0,32 435 0,23 221 0,19 79
Образование 662855 242605 366,00 0,13 71 0,35 476 0,33 311 0,08 32
Хуманно здравеопазване и социални дейности; ветеринарна медицина 619083 177642 286,94 0,37 201 1,62 2228 1,22 1165 0,22 90
Държавно управление и отбрана 1017636 78899 77,53 0,07 40 0,04 60 0,15 143 0,02 10
Организации с идеална цел 63601 12781 200,96 0,01 4 0,01 12 0,01 11 0,02 9
Други услуги 282819 85345 301,77 1,25 689 0,18 254 0,36 344 0,21 84
Общо 38463142 3157435 82,09 197,55 108977 141,33 194887 45,40 43166 99,29 40399
Пряк ефект (работни места) 71 721 136 773 13 410 20 449
Мултипликатор І вид 1,5194 1,4249 3,2190 1,9757
Източник: НСИ – “Таблици Ресурс-Използване с данни за 1996 и 1997 г.”, София, 2002 и собствени изчисления на автора
322
 Приложение 5.7. Динамика на създадените доходи в хотелиерството и ресторантьорството в България в периода 1998-2001 г.
по текущи цени – млн. лв.
Елементи на Брутната добавена стойност
Общо за икономиката Хотели и ресторанти
Година

Абсолютна сума Темп на прираст (%) Абсолютна сума Темп на прираст (%) Относителен дял (%)
Дял на Дял на
Обществен Частен частния Обществен Частен Обществен Частен частния Обществен Частен Обществен Частен
Общо Общо Общо Общо Общо
сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор
(%) (%)
Брутна добавена стойност по базисни цени
1998 20052 7547 12504 62,36 - - - 432 68 365 84,38 - - - 2,16 0,90 2,92
1999 21205 7631 13574 64,01 5,75 1,11 8,55 486 62 424 87,24 12,39 -8,22 16,21 2,29 0,81 3,12
2000 23697 7216 16481 69,55 11,75 -5,44 21,42 500 28 472 94,40 2,88 -54,84 11,32 2,11 0,39 2,86
2001 26204 7423 18781 71,67 10,58 2,87 13,96 569 33 536 94,20 13,80 17,86 13,56 2,17 0,44 2,85
Компенсация на наетите лица
1998 8688 5570 3118 35,89 - - - 188 69 119 63,43 - - - 2,16 1,23 3,82
1999 8800 5345 3455 39,26 1,29 -4,04 10,80 166 51 115 69,28 -11,71 -25,81 -3,58 1,89 0,95 3,33
2000 9245 5159 4086 44,20 5,06 -3,48 18,26 175 34 141 80,57 5,42 -33,33 22,61 1,89 0,66 3,45
2001 10914 5305 5609 51,39 18,05 2,83 37,27 165 24 141 85,45 -5,71 -29,41 0,00 1,51 0,45 2,51
Работна заплата
1998 6273 3988 2285 36,42 - - - 138 49 90 64,71 - - - 2,21 1,22 3,92
1999 6313 3791 2522 39,95 0,63 -4,95 10,37 124 36 88 70,97 -10,39 -26,27 -1,72 1,96 0,95 3,49
2000 6792 3736 3056 44,99 7,59 -1,45 21,17 135 25 110 81,48 8,87 -30,56 25,00 1,99 0,67 3,60
2001 7682 3577 4105 53,44 13,10 -4,26 34,33 126 18 108 85,71 -6,67 -28,00 -1,82 1,64 0,50 2,63
Социални осигуровки
1998 2415 1582 833 34,50 - - - 50 20 30 59,88 - - - 2,06 1,26 3,57
1999 2487 1554 933 37,52 2,98 -1,76 11,99 42 15 27 64,29 -15,39 -24,69 -9,16 1,69 0,97 2,89
2000 2453 1423 1030 41,99 -1,37 -8,43 10,40 40 9 31 77,50 -4,76 -40,00 14,81 1,63 0,63 3,01
2001 3232 1728 1504 46,53 31,76 21,43 46,02 39 6 33 84,62 -2,50 -33,33 6,45 1,21 0,35 2,19
Субсидии
1998 113 86 27 23,98 - - - 7 5 2 27,95 - - - 6,41 6,07 7,47
1999 239 201 38 15,90 112,20 134,75 40,71 6 4 2 33,33 -16,85 -23,06 -0,84 2,51 1,99 5,26
2000 347 293 54 15,56 45,19 45,77 42,11 5 4 1 20,00 -16,67 0,00 -50,00 1,44 1,37 1,85
2001 336 315 21 6,25 -3,17 7,51 -61,11 1 1 0 0,00 -80,00 -75,00 -100,00 0,30 0,32 0,00
Брутен опериращ излишък / Брутен смесен доход
1998 11476 2063 9413 82,02 - - - 252 4 248 - - - - - - -
1999 12644 2487 10157 80,33 10,18 20,56 7,90 326 15 311 - - - - - - -
323

2000 14799 2350 12449 84,12 17,04 -5,51 22,57 330 -2 332 - - - - - - -
2001 15626 2433 13193 84,43 5,59 3,53 5,98 405 10 395 - - - - - - -
Данните за 1998 г. са преизчислени в деноминирани лева Източник: НСИ – “Статистически Годишник 2002”, София и изчисления на автора
 Приложение 5.8. Динамика на средната годишна брутна работна заплата на наетите по трудово и служебно
правоотношение лица в хотелиерството и ресторантьорството в България в периода 1998-2003 г.
Средна годишна брутна работна заплата (лв.)
Общо за икономиката Хотели и ресторанти
Съотношение Съотношение Съотношение спрямо
Абсолютна сума Темп на прираст (%) Абсолютна сума Темп на прираст (%)
между частен между частен общо за икономиката (%)
Година

Обществен Частен Обществен Частен и обществен Обществен Частен Обществен Частен и обществен Обществен Частен
Общо Общо Общо Общо Общо
сектор сектор сектор сектор сектор (%) сектор сектор сектор сектор сектор (%) сектор сектор
1998 2199 2497 1775 - - - 71,09 1509 2086 1196 - - - 57,33 68,62 83,54 67,38
1999 2412 2751 2010 9,69 10,17 13,24 73,06 1759 2277 1569 16,57 9,16 31,19 68,91 72,93 82,77 78,06
2000 2694 3159 2310 11,69 14,83 14,93 73,12 1678 2224 1588 -4,60 -2,33 1,21 71,40 62,29 70,40 68,74
2001 2880 3491 2452 6,90 10,51 6,15 70,24 1801 2540 1696 7,33 14,21 6,80 66,77 62,53 72,76 69,17
2002 3091 3871 2613 7,33 10,89 6,57 67,50 1856 2839 1741 3,05 11,77 2,65 61,32 60,05 73,34 66,63
2003 3408 4110 2974 10,26 6,17 13,82 72,36 2234 3043 2150 20,37 7,19 23,49 70,65 65,55 74,04 72,29
Данните за 1998 г. са преизчислени в деноминирани лева
Източник: НСИ – “Статистически Годишник” – различни издания в периода 1999-2002 г., официалната интернет страница на НСИ http://www.nsi.bg и изчисления на
автора
324
 Приложение 5.9.
Динамика на средната месечна брутна работна заплата на наетите лица по
трудово и служебно правоотношение по месеци и сектори в България за
периода 2000-2003 г.
Средна месечна брутна работна заплата (лв.)
Общо за икономиката Хотели и ресторанти
Година
Месец

Съотношение Съотношение спрямо Съотношение

Абсолютна сума
Обществен Частен между частен и общо за икономиката (%) между частен
Общо обществен
сектор сектор Обществен Частен Обществен Частен и обществен
сектор (%) Общо Общо
сектор сектор сектор сектор сектор (%)
І 2000 204 221 186 84,16 137 171 127 67,16 77,38 68,28 74,27
ІІ 2000 208 222 191 86,04 141 169 133 67,79 76,13 69,63 78,70
ІІІ 2000 222 243 200 82,30 151 194 139 68,02 79,84 69,50 71,65
ІV 2000 224 244 202 82,79 150 190 139 66,96 77,87 68,81 73,16
V 2000 231 258 203 78,68 156 193 145 67,53 74,81 71,43 75,13
VІ 2000 229 251 206 82,07 156 195 145 68,12 77,69 70,39 74,36
VІІ 2000 228 248 209 84,27 158 179 152 69,30 72,18 72,73 84,92
VІІІ 2000 227 247 209 84,62 154 184 147 67,84 74,49 70,33 79,89
ІХ 2000 241 272 213 78,31 159 195 150 65,98 71,69 70,42 76,92
Х 2000 230 248 213 85,89 147 176 140 63,91 70,97 65,73 79,55
ХІ 2000 240 266 216 81,20 147 187 138 61,25 70,30 63,89 73,80
ХІІ 2000 253 285 222 77,89 162 200 153 64,03 70,18 68,92 76,50
І 2001 237 257 219 85,21 182 190 179 76,79 73,93 81,74 94,21
ІІ 2001 233 254 215 84,65 177 191 174 75,97 75,20 80,93 91,10
ІІІ 2001 245 272 221 81,25 184 192 182 75,10 70,59 82,35 94,79
ІV 2001 253 281 229 81,49 183 210 176 72,33 74,73 76,86 83,81
V 2001 261 300 229 76,33 184 214 178 70,50 71,33 77,73 83,18
VІ 2001 261 295 232 78,64 176 204 170 67,43 69,15 73,28 83,33
VІІ 2001 256 287 231 80,49 171 206 164 66,80 71,78 71,00 79,61
VІІІ 2001 256 284 232 81,69 180 242 167 70,31 85,21 71,98 69,01
ІХ 2001 264 307 229 74,59 175 209 169 66,29 68,08 73,80 80,86
Х 2001 259 287 236 82,23 192 213 188 74,13 74,22 79,66 88,26
ХІ 2001 261 293 235 80,20 184 204 180 70,50 69,62 76,60 88,24
ХІІ 2001 278 316 245 77,53 204 230 199 73,38 72,78 81,22 86,52
І 2002 250 282 228 80,85 161 197 157 64,40 69,86 68,86 79,70
ІІ 2002 252 286 230 80,42 159 202 154 63,10 70,63 66,96 76,24
ІІІ 2002 265 304 238 78,29 161 215 155 60,75 70,72 65,13 72,09
ІV 2002 262 298 238 79,87 164 219 157 62,60 73,49 65,97 71,69
V 2002 269 318 237 74,53 166 226 160 61,71 71,07 67,51 70,80
VІ 2002 264 311 234 75,24 158 214 153 59,85 68,81 65,38 71,50
VІІ 2002 267 309 240 77,67 164 212 158 61,42 68,61 65,83 74,53
VІІІ 2002 265 312 236 75,64 162 214 156 61,13 68,59 66,10 72,90
ІХ 2002 272 328 237 72,26 167 221 160 61,40 67,38 67,51 72,40
Х 2002 271 321 240 74,77 161 219 154 59,41 68,22 64,17 70,32
ХІ 2002 272 319 241 75,55 160 218 152 58,82 68,34 63,07 69,72
ХІІ 2002 282 332 249 75,00 167 225 159 59,22 67,77 63,86 70,67
І 2003 270 308 247 80,19 180 218 176 66,67 70,78 71,26 80,73
ІІ 2003 265 298 244 81,88 178 227 172 67,17 76,17 70,49 75,77
ІІІ 2003 280 324 253 78,09 181 237 174 64,64 73,15 68,77 73,42
ІV 2003 280 317 256 80,76 179 238 173 63,93 75,08 67,58 72,69
V 2003 287 340 254 74,71 183 250 176 63,76 73,53 69,29 70,40
VІ 2003 281 327 253 77,37 173 240 167 61,57 73,39 66,01 69,58
VІІ 2003 279 326 251 76,99 175 242 169 62,72 74,23 67,33 69,83
VІІІ 2003 277 324 248 76,54 179 245 172 64,62 75,62 69,35 70,20
ІХ 2003 290 352 253 71,88 181 260 174 62,41 73,86 68,77 66,92
Х 2003 276 326 245 75,15 174 245 168 63,04 75,15 68,57 68,57
ХІ 2003 285 344 249 72,38 173 240 166 60,70 69,77 66,67 69,17
ХІІ 2003 301 368 260 70,65 182 270 173 60,47 73,37 66,54 64,07
Източник: НСИ – “Статистически известия” – различни издания в периода 2001-2004 г. и изчисления на автора

325
 Приложение 5.10.
Динамика на средната годишна брутна работна заплата на наетите лица по трудово и служебно правоотношение по
сектори във Варненска област за периода 1998-2001 г.
Средна годишна работна заплата (лв.)
Общо за Варненска област Хотели и ресторанти
Съотношение спрямо
Абсолютна сума Съотношение
Темп на прираст (%) Абсолютна сума Темп на прираст (%) Съотношение общо за Варненска област
между частен между частен (%)
Година

и обществен и обществен
Обществен Частен Обществен Частен Обществен Частен Обществен Частен Обществен Частен
Общо Общо сектор (%) Общо Общо сектор (%) Общо
сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор сектор
1998 2567 2848 2175 - - - 76,37 1961 2434 1590 - - - 65,32 76,39 85,47 73,10
1999 2595 2990 2141 1,09 4,99 -1,56 71,60 1930 2790 1603 -1,58 14,59 0,82 57,46 74,37 93,28 74,87
2000 2796 3421 2297 7,75 14,40 7,29 67,14 1780 2082 1740 -7,77 -25,37 8,55 83,58 63,66 60,85 75,75
2001 2977 3713 2457 6,47 8,55 6,97 66,17 1852 2472 1778 4,04 18,75 2,18 71,92 62,21 66,57 72,36
Данните за 1998 г. са преизчислени в деноминирани лева Източник: НСИ – “Статистически сборник: област Варна”, 2002, Териториално статистическо бюро – Варна
326
 Приложение 5.11.

(без спомагателните дейности)

Воден и въздушен транспорт

стопанство; Туроператори и
Спомагателни дейности в
Сухопътен транспорт (без
спомагателни дейности)
Мултипликатори на характерните за

Хотели и общежития;

агенции за пътувания
транспорта, складово
Обществено хранене
туризма дейности

Баланс на междуотрасловите връзки на

България за 1997 г.
Мултипликатор на междинното потребление 0,8336 0,6638 0,4241 0,5992
Микроикономическо въздействие 0,4721 0,4538 0,2637 0,3751
Пряк ефект 0,4694 0,4398 0,2620 0,3683
Косвен ефект 0,3642 0,2240 0,1621 0,2309
Мултипликатор на вноса 0,2108 0,3180 0,5523 0,2329
Микроикономическо въздействие 0,0680 0,1024 0,4547 0,1030
Пряк ефект 0,0676 0,0993 0,4517 0,1012
Косвен ефект 0,1432 0,2187 0,1006 0,1317
Мултипликатор на данъците върху продуктите 0,0178 0,0692 0,1130 0,0206
Микроикономическо въздействие 0,0084 0,0616 0,1077 0,0113
Пряк ефект 0,0084 0,0597 0,1070 0,0111
Косвен ефект 0,0094 0,0095 0,0060 0,0095
Мултипликатор на брутната добавена стойност 0,7697 0,6090 0,3287 0,7459
Микроикономическо въздействие 0,4572 0,4140 0,1805 0,5290
Пряк ефект 0,4546 0,4012 0,1793 0,5194
Косвен ефект 0,3151 0,2078 0,1494 0,2265
Мултипликатор на общите разходи 1,8320 1,6601 1,4180 1,5979
Микроикономическо въздействие 1,0057 1,0318 1,0067 1,0184
Пряк ефект 1,0000 1,0000 1,0000 1,0000
Косвен ефект 0,8320 0,6601 0,4180 0,5979

327
 Приложение 5.12.
Частни мултипликатори на характерните за туризма дейности върху
брутната добавена стойност на избрани стопански дейности
Мултипликатор на Дял в брутната
брутната добавена добавена стойност в
Баланс на междуотрасловите връзки на България икономиката през
стойност M (b j )
за 1997 г. 1997 г.
Хотели и общежития; Обществено хранене 0,0491 1) 0,0166
Хотели и общежития; Обществено хранене 0,4572 0,0166
Селско стопанство 0,1309 0,2647
Сухопътен транспорт (без спомагателни дейности) 0,0249 1) 0,0375
Сухопътен транспорт (без спомагателни дейности) 0,4140 0,0375
Производство, разпределение на електроенергия, топлоенергия,
газ, вода
0,0373 0,0453
Воден и въздушен транспорт (без спомагателните oейности) 0,0077 1)
0,0113
Воден и въздушен транспорт (без спомагателните
0,1805 0,0113
дейности)
Спомагателни дейности в транспорта, складово
0,0370 0,0141
стопанство; Туроператори и агенции за пътувания
Хотели и общежития; Обществено хранене 0,0114 0,0166
Производство, разпределение на електроенергия, топлоенергия,
газ, вода
0,0108 0,0453
Търговия 0,0090 0,0876
Производство на транспортни средства (без автомобили) 0,0085 0,0039
Поща и далекосъобщения 0,0084 0,0224
Селско стопанство 0,0078 0,2647
Спомагателни дейности в транспорта, складово стопанство;
0,01911) 0,0141
Туроператори и агенции за пътувания
Спомагателни дейности в транспорта, складово
0,5290 0,0141
стопанство; Туроператори и агенции за пътувания
Хотели и общежития; Обществено хранене 0,0460 0,0166
Производство, разпределение на електроенергия, топлоенергия,
газ, вода
0,0280 0,0453
Сухопътен транспорт (без спомагателни дейности) 0,0244 0,0375
Селско стопанство 0,0191 0,2647
1)
Средна претеглена величина на частния мултипликатор на съответната характерна за туризма дейност
върху брутната добавена стойност в отделните стопански дейности

328
 Приложение 5.13.

Воден и въздушен транспорт (без

Спомагателни дейности в транс-

Връзки на характерните за

порта, складово стопанство;

Туроператори и агенции за
спомагателните дейности)
Сухопътен транспорт (без
спомагателни дейности)

Максимална стойност
Хотели и общежития;

Минимална стойност
Обществено хранене
туризма дейности “напред” и

пътувания
“назад”

Баланс на междуотрасловите връзки

на България за 1997 г.
Връзки на стопанската дейност “назад” – BL 1,0624 0,9627 0,8224 0,9267 0,6474 1) 1,4973 2)
Коефициенти на вариация на частните
мултипликатори на продажбите на отраслите- 4,0928 4,5425 5,1493 4,6390 3,4717 3) 6,5382 1)
доставчици – BLv
Връзки на стопанската дейност “напред” – FL 0,8360 1,0162 0,6939 1,1792 0,6099 4) 1,8025 5)
Коефициенти на вариация на частните
мултипликатори на продажбите на отраслите- 5,2550 4,4221 6,3675 3,7975 2,8808 6) 7,2288 4)
потребители – FLv
1)
Операции с недвижими имоти
2)
Производство, преработка и консервиране на месо и месни продукти
3)
Издателска дейност
4)
Поддържане на пътната мрежа
5)
Добив, обогатяване и брикетиране на въглища и торф
6)
Добив на нефт, природен газ и услуги, свързани с добива им

329
 Приложение 5.14. Отрасли-потребители
Частни мултипликатори на продажбите

Воден и въздушен транспорт (без

Спомагателни дейности в транс-

порта, складово стопанство;
Туроператори и агенции за
спомагателните дейности)
Сухопътен транспорт (без
спомагателни дейности)
M(Yi)BL (коефициенти на пълните разходи) –

Хотели и общежития;
Обществено хранене
връзки “назад”

пътувания
Баланс на междуотрасловите връзки на
България за 1997 г.
Отрасли-доставчици
Селско стопанство 0,2711 0,0275 0,0161 0,0396
Горско стопанство лов, риболов, дърводобив 0,0012 0,0009 0,0016 0,0009
Добив, обогатяване и брикетиране на въглища и торф 0,0094 0,0165 0,0050 0,0127
Добив на нефт, природен газ и услуги, свързани с добива им 0,0008 0,0012 0,0004 0,0005
Добив и обогатяване на метални, уранови и ториеви руди 0,0014 0,0021 0,0012 0,0013
Добив на нерудни материали, минерални суровини; сол 0,0027 0,0007 0,0006 0,0010
Производство, преработка и консервиране на месо и месни
0,0005 0,0001 0,0001 0,0001
продукти
Производство на мляко и млечни продукти 0,0004 0,0001 0,0001 0,0001
Производство на други хранителни продукти 0,0560 0,0087 0,0033 0,0112
Производство на напитки 0,0045 0,0012 0,0010 0,0014
Производство на тютюн и тютюневи изделия 0,0006 0,0001 0,0001 0,0001
Обработка на влакна; текстилно и трикотажно производство 0,0298 0,0110 0,0084 0,0059
Производство на шивашки изделия 0,0016 0,0057 0,0041 0,0084
Кожарска, кожухарска и обувна индустрия 0,0002 0,0002 0,0001 0,0001
Производство на дървен материал и изделия от него 0,0019 0,0008 0,0039 0,0009
Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от
0,0032 0,0052 0,0041 0,0040
тях
Издателска дейност 0,0066 0,0020 0,0033 0,0032
Полиграфическа дейност и тиражиране на записи 0,0085 0,0040 0,0051 0,0027
Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено
0,0323 0,1502 0,0433 0,0582
гориво
Производство на химични продукти 0,0290 0,0110 0,0059 0,0087
Производство на каучукови и пластмасови изделия (без
0,0633 0,0311 0,0048 0,0101
обувните)
Производство на продукти от неметални минерални суровини 0,0120 0,0043 0,0041 0,0061
Черна металургия 0,0137 0,0204 0,0113 0,0138
Цветна металургия 0,0010 0,0011 0,0009 0,0007
Леене на метали 0,0022 0,0083 0,0030 0,0031
Производство на метални изделия, (без машини и оборудване) 0,0071 0,0051 0,0045 0,0095
Производство на машини, оборудване и домакински уреди 0,0202 0,0097 0,0051 0,0070
Производство на канцеларска и електронноизчислителна
0,0009 0,0034 0,0016 0,0012
техника
Производство на електрически машини, радио, телевизионна
0,0052 0,0211 0,0132 0,0151
техника
Производство на медицинско оборудване, прецизни апарати 0,0003 0,0006 0,0003 0,0005
Производство на автомобили, ремаркета, части и
0,0008 0,0058 0,0005 0,0009
принадлежности за тях
Производство на транспортни средства, (без автомобили) 0,0006 0,0044 0,0286 0,0012
Производство на мебели 0,0002 0,0001 0,0001 0,0002
Производство на други промишлени изделия преработка на
0,0018 0,0003 0,0004 0,0004
отпадъци

330
Производство, разпределение на електроенергия,
0,0508 0,1015 0,0294 0,0761
топлоенергия, газ, вода
Строителство 0,0302 0,0141 0,0111 0,0245
Търговия 0,0491 0,0390 0,0183 0,0241
Ремонт на автомобили домакински и битови уреди 0,0007 0,0074 0,0005 0,0007
Хотели и общежития; обществено хранене 1,0058 0,0133 0,0250 0,1011
Сухопътен транспорт (без спомагателните дейности) 0,0264 1,0318 0,0115 0,0607
Воден и въздушен транспорт (без спомагателните дейности) 0,0018 0,0018 1,0067 0,0011
Спомагателни дейности в транспорта, складово стопанство;
0,0062 0,0360 0,0712 1,0185
Туроператори и агенции за пътувания
Поддържане на пътната мрежа 0,0000 0,0000 0,0000 0,0000
Поща и далекосъобщения 0,0144 0,0106 0,0132 0,0244
Финансово посредничество (без застраховане и доброволно
0,0049 0,0110 0,0177 0,0037
осигуряване)
Бизнес услуги 0,0299 0,0131 0,0141 0,0190
Операции с недвижими имоти 0,0131 0,0065 0,0041 0,0103
Научни изследвания 0,0010 0,0012 0,0009 0,0008
Образование 0,0004 0,0009 0,0009 0,0002
Хуманно здравеопазване и социални дейности; ветеринарна
0,0013 0,0056 0,0043 0,0008
медицина
Държавно управление и отбрана 0,0009 0,0006 0,0019 0,0003
Организации с идеална цел 0,0000 0,0000 0,0001 0,0001
Други услуги 0,0041 0,0006 0,0012 0,0007
Мултипликатори на общите разходи – М(Y) 1,8320 1,6601 1,4181 1,5979

331
 Приложение 5.15. Отрасли-доставчици
Частни мултипликатори на продажбите

Воден и въздушен транспорт (без

Спомагателни дейности в транс-

порта, складово стопанство;
Туроператори и агенции за
спомагателните дейности)
Сухопътен транспорт (без
спомагателни дейности)
M(Yi)FL (коефициенти на пълните разходи) –

Хотели и общежития;
Обществено хранене
връзки “напред”

пътувания
Баланс на междуотрасловите връзки на
България за 1997 г.
Отрасли-потребители
Селско стопанство 0,0154 0,1311 0,0188 0,0696
Горско стопанство лов, риболов, дърводобив 0,0070 0,0070 0,0016 0,0091
Добив, обогатяване и брикетиране на въглища и торф 0,0030 0,0161 0,0027 0,0243
Добив на нефт, природен газ и услуги, свързани с добива им 0,0001 0,0003 0,0001 0,0002
Добив и обогатяване на метални, уранови и ториеви руди 0,0009 0,0037 0,0022 0,0021
Добив на нерудни материали, минерални суровини; сол 0,0011 0,0076 0,0003 0,0068
Производство, преработка и консервиране на месо и месни
0,0010 0,0051 0,0004 0,0021
продукти
Производство на мляко и млечни продукти 0,0028 0,0078 0,0005 0,0025
Производство на други хранителни продукти 0,0059 0,0242 0,0104 0,0109
Производство на напитки 0,0041 0,0199 0,0012 0,0194
Производство на тютюн и тютюневи изделия 0,0020 0,0082 0,0005 0,0107
Обработка на влакна; текстилно и трикотажно производство 0,0016 0,0090 0,0005 0,0034
Производство на шивашки изделия 0,0022 0,0074 0,0003 0,0023
Кожарска, кожухарска и обувна индустрия 0,0008 0,0040 0,0002 0,0012
Производство на дървен материал и изделия от него 0,0019 0,0075 0,0009 0,0145
Производство на дървесна маса, хартия, картон и изделия от
0,0018 0,0071 0,0005 0,0046
тях
Издателска дейност 0,0012 0,0024 0,0001 0,0009
Полиграфическа дейност и тиражиране на записи 0,0004 0,0014 0,0001 0,0007
Производство на кокс, рафинирани нефтопродукти и ядрено
0,0061 0,0083 0,0079 0,0531
гориво
Производство на химични продукти 0,0084 0,0298 0,0052 0,0343
Производство на каучукови и пластмасови изделия (без
0,0025 0,0077 0,0015 0,0042
обувните)
Производство на продукти от неметални минерални суровини 0,0036 0,0219 0,0015 0,0167
Черна металургия 0,0134 0,0270 0,0141 0,0692
Цветна металургия 0,0031 0,0118 0,0024 0,0077
Леене на метали 0,0008 0,0057 0,0004 0,0022
Производство на метални изделия, (без машини и оборудване) 0,0019 0,0062 0,0022 0,0041
Производство на машини, оборудване и домакински уреди 0,0076 0,0178 0,0081 0,0110
Производство на канцеларска и електронноизчислителна
0,0006 0,0010 0,0004 0,0006
техника
Производство на електрически машини, радио, телевизионна
0,0023 0,0073 0,0030 0,0041
техника
Производство на медицинско оборудване, прецизни апарати 0,0004 0,0006 0,0001 0,0003
Производство на автомобили, ремаркета, части и
0,0006 0,0013 0,0001 0,0006
принадлежности за тях
Производство на транспортни средства, (без автомобили) 0,0019 0,0049 0,0007 0,0034
Производство на мебели 0,0007 0,0027 0,0002 0,0014
Производство на други промишлени изделия преработка на
0,0004 0,0007 0,0001 0,0004
отпадъци

332
Производство, разпределение на електроенергия,
0,0069 0,0238 0,0086 0,0297
топлоенергия, газ, вода
Строителство 0,0169 0,0520 0,0047 0,0724
Търговия 0,0277 0,0504 0,0149 0,0719
Ремонт на автомобили домакински и битови уреди 0,0002 0,0007 0,0001 0,0002
Хотели и общежития; обществено хранене 1,0057 0,0102 0,0010 0,0082
Сухопътен транспорт (без спомагателните дейности) 0,0341 1,0316 0,0026 0,1235
Воден и въздушен транспорт (без спомагателните дейности) 0,0429 0,0076 1,0066 0,1643
Спомагателни дейности в транспорта, складово стопанство;
0,0755 0,0176 0,0005 1,0184
Туроператори и агенции за пътувания
Поддържане на пътната мрежа 0,0001 0,0008 0,0001 0,0005
Поща и далекосъобщения 0,0028 0,0032 0,0002 0,0128
Финансово посредничество (без застраховане и доброволно
0,0063 0,0025 0,0003 0,0019
осигуряване)
Бизнес услуги 0,0033 0,0013 0,0002 0,0010
Операции с недвижими имоти 0,0050 0,0048 0,0027 0,0033
Научни изследвания 0,0019 0,0045 0,0005 0,0058
Образование 0,0007 0,0013 0,0001 0,0010
Хуманно здравеопазване и социални дейности; ветеринарна
0,0130 0,0087 0,0011 0,0048
медицина
Държавно управление и отбрана 0,0024 0,0074 0,0007 0,0070
Организации с идеална цел 0,0176 0,0129 0,0029 0,0078
Други услуги 0,0003 0,0006 0,0003 0,0006
Мултипликатори на общите разходи – М(Y) 1,3708 1,6664 1,1373 1,9337

333
 Приложение 5.16. Индекси на цените на специфични за туризма услуги и стоки в България за периода 2000-2003 г.

почивка и туристически

По-големи дълготрайни

Оборудване за къмпинг

железопътен транспорт
Ресторанти, кафенета и
Услуги по настаняване
Комплексни услуги за
потребителските цени

Услуги за свободното

и почивка на открито

сухопътен транспорт
стоки за свободното

автомобилен и друг
Услуги, свързани с

Друг транспорт и
културния отдих

време и отдиха
Общ индекс на

време и спорта
Услуги (общо)

Пътнически

Пътнически
пътувания

услуги
други
предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

ХІІ 1999 = 100
ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 2000 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

Година
Месец

І 2000 102,4 102,4 103,8 103,8 - - 102,5 102,5 100,9 100,9 99,0 99,0 100,8 100,8 100,7 100,7 98,4 98,4 100,0 100,0 100,7 100,7 95,4 95,4
ІІ 2000 101,1 103,5 100,7 104,5 - - 101,4 103,9 100,7 101,6 107,2 106,1 100,6 101,4 100,0 100,7 99,8 98,2 100,0 100,0 101,0 101,7 105,2 100,4
ІІІ 2000 99,7 103,2 100,6 105,2 - - 100,1 104,0 100,6 102,2 107,1 113,7 100,4 101,8 100,0 100,7 99,6 97,8 100,0 100,0 102,9 104,7 104,7 105,1
ІV 2000 99,0 102,2 100,3 105,5 - - 101,3 105,4 100,3 102,5 102,3 116,3 100,3 102,1 107,8 108,6 99,7 97,5 100,0 100,0 101,8 106,5 102,9 108,1
V 2000 100,1 102,3 100,3 105,8 - - 100,5 105,9 100,0 102,5 100,3 116,6 100,0 102,1 94,7 102,8 99,0 96,5 100,0 100,0 100,5 107,1 104,2 112,7
VІ 2000 100,2 102,5 100,3 106,1 - - 101,4 107,4 100,0 102,5 100,8 117,6 100,5 102,6 104,2 107,1 98,4 95,0 100,0 100,0 101,8 109,0 96,6 108,8
VІІ 2000 100,6 103,1 100,5 106,6 - - 100,0 107,4 100,2 102,7 103,8 122,0 100,8 103,4 100,0 107,1 99,0 94,0 107,0 107,0 100,0 109,0 102,2 111,2
VІІІ 2000 103,0 106,2 102,0 108,8 - - 100,0 107,4 101,2 104,0 99,3 121,2 100,6 104,1 100,0 107,1 99,3 93,4 105,3 112,7 101,8 111,0 104,5 116,2
ІХ 2000 102,2 108,5 101,7 110,6 - - 99,4 106,8 100,7 104,7 98,2 119,0 100,7 104,8 107,4 115,0 99,9 93,3 100,0 112,7 108,1 120,0 100,4 116,7
Х 2000 101,2 109,8 100,9 111,6 - - 100,2 107,0 100,8 105,5 105,5 125,5 100,6 105,4 99,5 114,5 102,1 95,3 100,0 112,7 102,1 122,5 101,4 118,3
ХІ 2000 99,8 109,6 97,8 109,2 - - 99,0 105,9 101,1 106,7 97,3 122,1 100,7 106,2 100,0 114,5 100,1 95,3 100,0 112,7 101,1 123,8 97,7 115,6
ХІІ 2000 101,4 111,2 104,0 113,5 - - 99,9 105,8 100,9 107,6 102,0 124,6 99,9 106,1 100,0 114,5 99,9 95,3 100,0 112,7 100,2 124,1 102,5 118,5
334
 почивка и туристически

По-големи дълготрайни

Оборудване за къмпинг

железопътен транспорт
Ресторанти, кафенета и
Услуги по настаняване
Комплексни услуги за
потребителските цени

Услуги за свободното

и почивка на открито

сухопътен транспорт
стоки за свободното

автомобилен и друг
Услуги, свързани с

Друг транспорт и
културния отдих

време и отдиха
Общ индекс на

време и спорта
Услуги (общо)

Пътнически

Пътнически
пътувания

услуги
други
предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

ХІІ 1999 = 100
ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 2000 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

Година
Месец

І 2001 100,6 111,8 101,2 114,9 100,0 100,0 101,4 107,3 100,4 108,1 100,0 124,6 101,6 107,8 100,0 114,5 100,0 95,3 100,0 112,7 100,2 124,3 94,6 112,1
ІІ 2001 100,3 112,2 100,9 115,9 100,0 100,0 99,8 107,1 100,4 108,5 101,2 126,1 101,5 109,4 100,0 114,5 100,3 95,5 117,1 131,9 99,8 124,1 100,0 112,1
ІІІ 2001 100,1 112,3 100,5 116,5 100,0 100,0 101,0 108,1 100,3 108,8 100,2 126,3 101,5 111,0 100,0 114,5 99,7 95,3 100,0 131,9 100,1 124,2 108,9 122,1
ІV 2001 99,8 112,0 99,7 116,1 100,0 100,0 99,7 107,8 100,4 109,3 101,5 128,2 100,3 111,3 100,0 114,5 100,3 95,5 100,0 131,9 99,6 123,7 89,5 109,3
V 2001 100,1 112,2 101,7 118,1 100,0 100,0 99,7 107,5 100,0 109,3 99,8 128,0 100,0 111,3 100,0 114,5 99,0 94,6 100,0 131,9 100,1 123,8 114,4 125,0
VІ 2001 99,9 112,0 100,5 118,7 102,0 102,0 100,7 108,2 99,8 109,1 101,9 130,4 100,1 111,5 100,0 114,5 97,7 92,4 100,0 131,9 100,0 123,8 104,8 131,0
VІІ 2001 99,8 111,8 100,1 118,8 94,5 96,4 100,0 108,2 100,0 109,1 100,0 130,4 99,8 111,2 105,8 121,1 99,3 91,8 100,0 131,9 100,3 124,2 107,4 140,7
VІІІ 2001 100,3 112,2 100,2 119,1 103,0 99,3 101,7 110,1 100,3 109,4 99,5 129,8 100,8 112,1 100,0 121,1 100,6 92,3 100,0 131,9 100,0 124,2 95,4 134,2
ІХ 2001 101,3 113,6 100,1 119,2 98,3 97,6 100,4 110,5 100,6 110,0 102,2 132,6 100,2 112,3 101,1 122,4 99,6 91,9 100,0 131,9 100,0 124,2 98,8 132,6
Х 2001 101,7 115,5 105,8 126,1 100,0 97,6 100,0 110,5 100,2 110,3 97,8 129,7 100,3 112,7 100,0 122,4 99,7 91,7 100,0 131,9 100,0 124,2 100,5 133,3
ХІ 2001 100,2 115,8 100,2 126,4 100,0 97,6 100,7 111,3 100,3 110,6 99,8 129,4 100,1 112,8 100,8 123,4 99,8 91,5 100,0 131,9 100,1 124,3 99,7 132,9
ХІІ 2001 100,6 116,5 98,2 124,1 100,0 97,6 100,8 112,2 100,4 111,0 100,0 129,4 100,4 113,2 100,0 123,4 100,3 91,8 100,0 131,9 100,5 124,9 100,0 132,9
335
 почивка и туристически

По-големи дълготрайни

Оборудване за къмпинг

железопътен транспорт
Ресторанти, кафенета и
Услуги по настаняване
Комплексни услуги за
потребителските цени

Услуги за свободното

и почивка на открито

сухопътен транспорт
стоки за свободното

автомобилен и друг
Услуги, свързани с

Друг транспорт и
културния отдих

време и отдиха
Общ индекс на

време и спорта
Услуги (общо)

Пътнически

Пътнически
пътувания

услуги
други
предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

ХІІ 1999 = 100
ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 2000 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

Година
Месец

І 2002 102,7 119,6 102,5 127,2 100,0 97,6 101,0 113,3 101,5 112,7 103,1 133,4 101,0 114,4 97,9 120,8 98,1 90,0 100,0 131,9 100,7 125,8 100,8 133,9
ІІ 2002 101,6 121,5 100,5 127,8 100,0 97,6 100,0 113,3 101,1 113,9 99,4 132,6 100,3 114,7 101,5 122,6 101,3 91,2 100,0 131,9 100,6 126,6 102,3 137,0
ІІІ 2002 100,8 122,5 100,3 128,2 100,0 97,6 99,7 113,0 100,2 114,2 102,1 135,4 100,4 115,2 98,1 120,3 99,6 90,8 100,0 131,9 100,1 126,7 98,8 135,4
ІV 2002 99,9 122,4 100,3 128,6 100,0 97,6 100,0 113,0 100,2 114,4 101,9 138,0 100,5 115,8 100,0 120,3 100,1 90,9 100,0 131,9 100,0 126,7 99,5 134,7
V 2002 97,9 119,8 100,4 129,1 100,0 97,6 99,8 112,7 99,8 114,2 97,7 134,8 100,4 116,2 100,0 120,3 98,1 89,2 100,0 131,9 100,4 127,2 96,5 130,0
VІ 2002 98,3 117,8 100,0 129,1 94,3 92,0 100,5 113,3 100,2 114,4 100,0 134,8 100,3 116,6 99,5 119,7 100,0 89,2 100,0 131,9 100,0 127,2 95,9 124,6
VІІ 2002 100,1 117,9 106,5 137,5 110,3 101,5 98,7 111,8 99,7 114,0 95,3 128,5 99,5 116,0 99,3 118,9 97,5 87,0 100,0 131,9 99,9 127,1 95,7 119,3
VІІІ 2002 99,3 117,1 100,0 137,5 100,6 102,1 100,6 112,5 100,6 114,7 98,8 126,9 99,2 115,1 100,0 118,9 100,7 87,6 103,2 136,2 99,7 126,7 101,5 121,1
ІХ 2002 100,8 118,0 100,1 137,6 89,3 91,2 97,0 109,1 100,2 115,0 101,1 128,3 97,2 111,8 100,0 118,9 99,5 87,1 101,4 138,1 100,0 126,7 100,0 121,1
Х 2002 101,0 119,2 100,2 137,9 100,0 91,2 100,5 109,7 100,5 115,5 106,6 136,8 100,1 111,9 99,6 118,4 99,9 87,0 104,8 144,7 100,4 127,2 99,8 120,8
ХІ 2002 100,2 119,4 100,8 139,0 100,0 91,2 100,5 110,2 100,4 116,0 93,8 128,3 102,4 114,6 102,2 121,0 99,9 87,0 103,8 150,2 100,0 127,2 98,3 118,8
ХІІ 2002 101,2 120,9 99,6 138,5 100,0 91,2 100,4 110,7 100,0 116,0 96,3 123,6 100,4 115,1 105,7 127,9 99,8 86,8 100,0 150,2 100,7 128,1 100,6 119,5
336
 почивка и туристически

По-големи дълготрайни

Оборудване за къмпинг

железопътен транспорт
Ресторанти, кафенета и
Услуги по настаняване
Комплексни услуги за
потребителските цени

Услуги за свободното

и почивка на открито

сухопътен транспорт
стоки за свободното

автомобилен и друг
Услуги, свързани с

Друг транспорт и
културния отдих

време и отдиха
Общ индекс на

време и спорта
Услуги (общо)

Пътнически

Пътнически
пътувания

услуги
други
предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

предния месец = 100

ХІІ 1999 = 100
ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 2000 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

ХІІ 1999 = 100

Година
Месец

І 2003 100,6 121,6 100,8 139,6 100,0 91,2 100,1 110,8 101,3 117,5 103,8 128,3 99,8 114,9 100,0 127,9 99,6 86,4 100,0 150,2 102,5 131,3 96,7 115,6
ІІ 2003 100,1 121,7 100,1 139,7 100,0 91,2 100,8 111,7 100,5 118,1 100,9 129,4 100,1 115,0 102,3 130,8 100,0 86,4 100,0 150,2 101,2 132,9 96,7 111,7
ІІІ 2003 100,4 122,2 100,1 139,8 100,0 91,2 100,0 111,7 100,0 118,1 97,8 126,6 100,2 115,2 100,0 130,8 99,7 86,2 100,0 150,2 100,5 133,5 99,5 111,2
ІV 2003 100,3 122,6 100,5 140,5 100,0 91,2 101,1 112,9 100,4 118,6 101,5 128,5 99,9 115,1 96,1 125,7 99,9 86,1 100,0 150,2 100,3 133,9 99,7 110,8
V 2003 99,4 121,8 100,1 140,7 100,0 91,2 101,7 114,8 100,3 118,9 105,0 134,9 101,5 116,8 100,0 125,7 99,7 85,8 100,0 150,2 100,2 134,2 93,9 104,1
VІ 2003 97,8 119,1 100,4 141,2 124,5 113,5 99,8 114,6 100,4 119,4 89,1 120,2 100,8 117,8 102,0 128,3 100,0 85,8 100,0 150,2 100,0 134,2 98,4 102,4
VІІ 2003 100,9 120,2 105,5 149,0 111,1 126,1 99,6 114,1 99,9 119,3 105,8 127,2 100,5 118,3 100,1 128,4 100,0 85,8 100,0 150,2 100,0 134,2 102,8 105,3
VІІІ 2003 100,8 121,2 100,4 149,6 99,8 125,9 100,2 114,3 100,3 119,6 97,0 123,4 101,6 120,2 100,0 128,4 99,2 85,1 100,0 150,2 100,0 134,2 102,0 107,4
ІХ 2003 100,9 122,3 100,0 149,6 93,3 117,5 99,4 113,7 100,1 119,8 101,5 125,2 100,7 121,1 100,0 128,4 99,6 84,8 100,0 150,2 100,0 134,2 100,0 107,4
Х 2003 100,7 123,1 100,1 149,8 100,0 117,5 100,6 114,3 100,2 120,0 100,9 126,3 100,3 121,4 101,7 130,6 99,9 84,7 100,0 150,2 100,0 134,2 95,6 102,7
ХІ 2003 101,8 125,3 99,8 149,5 100,0 117,5 100,0 114,3 100,6 120,7 97,6 123,3 100,5 122,0 97,9 127,8 100,1 84,8 100,0 150,2 99,9 134,1 116,7 119,8
ХІІ 2003 101,8 127,6 100,0 149,5 100,0 117,5 101,1 115,6 100,4 121,2 96,7 119,2 100,0 122,0 100,8 128,8 99,8 84,6 100,0 150,2 100,4 134,6 100,0 119,8
Източник: НСИ – “Статистически Годишник”, “Цени, индекси на цените и инфлация”, “Статистически известия” – различни издания в периода 2000-2004 г.
337
 Приложение 5.17. Тегла на специфичните за туризма услуги и стоки в Индекса на потребителските цени
Тегло в Индекса на потребителските цени (в %)

Оборудване за къмпинг и почивка

Индекс на потребителските цени

Комплексни услуги за почивка и

По-големи дълготрайни стоки за

Пътнически автомобилен и друг

Услуги за свободното време и

Услуги, свързани с културния

Ресторанти, кафенета и други

свободното време и отдиха

Пътнически железопътен

Друг транспорт и услуги

туристически пътувания

Услуги по настаняване

сухопътен транспорт
Услуги (общо)

на открито

транспорт
Година

спорта

отдих
2000 100,0 22,958 - 0,291 2,649 0,104 0,875 0,009 0,045 0,274 1,019 0,087
2001 100,0 24,761 0,390 0,224 3,289 0,094 1,076 0,007 0,043 0,238 1,114 0,059
2002 100,0 25,405 0,471 0,219 3,219 0,071 1,130 0,012 0,020 0,217 1,228 0,051
2003 100,0 27,069 0,411 0,274 3,974 0,099 1,122 0,007 0,033 0,185 1,230 0,117
Източник: НСИ – “Цени, индекси на цените и инфлация”, “Статистически известия” – различни издания в периода 2001-2003 г.
338
 Приложение 5.18. Сезонни колебания на нощувките в заведенията за настаняване и броя на наетите лица в
хотелиерството и ресторантьорството в България за периода 2000-2002 г.
Наети лица в хотелиерството и ресторантьорството Брой нощувки в заведения за настаняване
2000 2001 2002 Средно месечно* 2000 2001 2002 Средно месечно
Относителни

Относителни

Относителни

Относителни

Относителни

Относителни

Относителни

Относителни
Месец

колебания

колебания

колебания

колебания

колебания

колебания

колебания

колебания
сезонни

сезонни

сезонни

сезонни

сезонни

сезонни

сезонни

сезонни
Брой

Брой

Брой

Брой

Брой

Брой

Брой

Брой
І 37477 -3,50% 30901 -21,61% 60141 -5,55% 42987 -9,13% 299821 -57,94% 317297 -59,43% 287494 -66,46% 301537 -61,54%
ІІ 37001 -4,73% 31126 -21,04% 59910 -5,91% 44255 -6,45% 314209 -55,92% 301728 -61,42% 282002 -67,10% 299313 -61,82%
ІІІ 36455 -6,13% 31713 -19,55% 60516 -4,96% 45569 -3,68% 304972 -57,22% 287699 -63,21% 292527 -65,87% 295066 -62,36%
ІV 38198 -1,65% 31919 -19,03% 63176 -0,78% 46814 -1,04% 276491 -61,21% 310001 -60,36% 342861 -60,00% 309784 -60,49%
V 40322 3,82% 41383 4,98% 78457 23,22% 47899 1,25% 515321 -27,71% 647824 -17,16% 781753 -8,80% 648299 -17,31%
VІ 42017 8,19% 45010 14,18% 83451 31,06% 48748 3,04% 1143225 60,37% 1309341 67,43% 1382011 61,24% 1278192 63,03%
VІІ 43194 11,22% 47056 19,37% 65732 3,23% 49302 4,22% 1791731 151,35% 1970436 151,96% 2109661 146,13% 1957276 149,65%
VІІІ 42820 10,26% 46422 17,76% 64975 2,04% 49517 4,67% 1945555 172,93% 2075198 165,36% 2178631 154,17% 2066461 163,58%
ІХ 40160 3,41% 44557 13,03% 62118 -2,44% 49359 4,34% 1004614 40,93% 1215343 55,41% 1538690 79,51% 1252882 59,80%
Х 37943 -2,30% 42744 8,43% 57372 -9,90% 48812 3,18% 383018 -46,27% 436188 -44,22% 516690 -39,72% 445299 -43,20%
ХІ 35109 -9,60% 40962 3,91% 53800 -15,51% 47874 1,20% 271491 -61,91% 247213 -68,39% 261531 -69,49% 260078 -66,83%
ХІІ 35350 -8,98% 39255 -0,42% 54448 -14,49% 46557 -1,59% 303691 -57,40% 266238 -65,96% 311817 -63,62% 293915 -62,51%
Източник: НСИ – “Статистически известия” – различни издания в периода 2001-2004 г., “Туризъм 2002” и изчисления на автора
* изчисленията са на база изглаждане на нестационарния динамичен ред с полином от 6-та степен с коефициент на детерминация R2=0,83782:
y=0,0012049t6-0,1386788t5+5,4730917t4-85,7269922t3+445,7970277t2+160,1153710t+35921,8983834
339
 Приложение 5.19.
Основни показатели за дейността на заведенията за настаняване в България през 2003 г. по административни области
Относителен дял Относителен дял
Брой реализирани Брой пренощували Приходи от нощувки -
Брой заведения Брой на приходите от на реализираните
Области нощувки лица (туристи) лева
за настаняване легла нощувки нощувки
в т.ч. от в т.ч. от в т.ч. от от от
Общо чужденци Общо чужденци Общо чужденци Общо чужденци Общо чужденци
ОБЩО 1 059 158 865 12 521 479 9 142 170 2 972 644 1 397 985 298 762 989 235 885 767 100,00% 100,00% 100,00% 100,00%
Благоевград 47 4 148 256 403 91 799 118 470 36 045 5 687 808 2 578 173 1,90% 1,09% 2,05% 1,00%
Бургас 165 45 662 3 500 736 3 067 162 432 763 326 030 76 467 861 69 476 285 25,59% 29,45% 27,96% 33,55%
Варна 223 41 345 3 676 653 3 287 181 521 507 384 039 86 583 567 76 870 479 28,98% 32,59% 29,36% 35,96%
Велико Търново 30 2 361 132 255 24 775 92 591 16 449 2 547 979 646 451 0,85% 0,27% 1,06% 0,27%
Видин 5 324 28 980 4 253 16 316 2 206 438 850 66 068 0,15% 0,03% 0,23% 0,05%
Враца 8 581 35 903 7 221 16 458 1 781 730 649 248 229 0,24% 0,11% 0,29% 0,08%
Габрово 23 1 618 114 167 13 658 68 083 8 158 2 344 167 693 464 0,78% 0,29% 0,91% 0,15%
Добрич 79 20 925 1 751 900 1 583 340 266 645 211 619 31 379 394 29 200 080 10,50% 12,38% 13,99% 17,32%
Кърджали 14 759 40 578 5 265 23 375 2 785 565 595 175 680 0,19% 0,07% 0,32% 0,06%
Кюстендил 21 1 784 52 615 5 823 33 018 4 509 469 454 120 710 0,16% 0,05% 0,42% 0,06%
Ловеч 23 1 702 67 081 4 324 36 680 1 861 955 776 93 937 0,32% 0,04% 0,54% 0,05%
Монтана 12 522 25 011 2 791 15 761 2 315 394 353 100 795 0,13% 0,04% 0,20% 0,03%
Пазарджик 17 1 792 167 068 7 197 59 743 2 278 2 174 827 237 540 0,73% 0,10% 1,33% 0,08%
Перник 11 738 55 638 40 881 8 312 2 566 499 275 343 245 0,17% 0,15% 0,44% 0,45%
Плевен 9 993 70 968 7 885 43 375 3 791 1 443 444 358 020 0,48% 0,15% 0,57% 0,09%
Пловдив 50 6 255 374 542 113 978 205 881 55 013 9 684 170 4 745 711 3,24% 2,01% 2,99% 1,25%
Разград 6 429 22 968 1 805 14 768 1 147 392 763 48 402 0,13% 0,02% 0,18% 0,02%
Русе 13 909 73 680 19 652 49 413 9 285 1 999 318 770 111 0,67% 0,33% 0,59% 0,21%
Силистра 10 322 20 243 2 166 14 980 1 118 411 192 100 597 0,14% 0,04% 0,16% 0,02%
Сливен 15 681 35 805 5 436 23 314 2 803 867 060 292 516 0,29% 0,12% 0,29% 0,06%
Смолян 117 6 111 329 256 84 950 127 444 18 355 6 506 238 2 561 578 2,18% 1,09% 2,63% 0,93%
София (столица) 62 9 884 976 388 529 315 513 633 247 009 53 848 785 42 346 762 18,02% 17,95% 7,80% 5,79%
София 23 4 079 332 876 192 250 98 179 33 872 4 980 936 2 371 559 1,67% 1,01% 2,66% 2,10%
Стара Загора 25 2 064 219 721 18 307 75 848 9 178 4 215 133 676 431 1,41% 0,29% 1,75% 0,20%
Търговище 12 338 18 935 1 241 11 702 848 374 160 53 599 0,13% 0,02% 0,15% 0,01%
Хасково 23 1 421 69 828 10 673 37 162 7 434 1 098 752 249 946 0,37% 0,11% 0,56% 0,12%
Шумен 7 800 49 244 7 553 33 053 4 643 1 158 965 415 719 0,39% 0,18% 0,39% 0,08%
340

Ямбол 9 318 22 037 1 289 14 170 848 542 518 43 680 0,18% 0,02% 0,18% 0,01%
Източник: Национален статистически институт – http://www.nsi.bg, както и собствени изчисления на автора
 Приложение 5.20.
Измерване на икономическите граници на влияние на КК “Албена”
Численост на Разстояние до КК
Населено място Fi
населението “Албена” (км.)
гр. Аксаково 7269 37 5,3097
гр. Балчик 12509 12 86,8681
гр. Варна 312889 27 429,2030
гр. Добрич 100000 37 73,0460
гр. Каварна 11520 35 9,4041
с. Батово 686 12 4,7639
с. Безводица 414 37 0,3024
с. Бобовец 102 18 0,3148
с. Бранище 410 30 0,4556
с. Въглен 904 30 1,0044
с. Генерал Кантарджиево 456 9 5,6296
с. Гурково 617 30 0,6856
с. Дебрене 138 22 0,2851
с. Дъбрава 239 36 0,1844
с. Изворско 720 37 0,5259
с. Каменар 1969 25 3,1504
с. Кичево 940 18 2,9012
с. Климентово 217 15 0,9644
с. Кранево 971 3 107,8889
с. Куманово 184 20 0,4600
с. Ляхово 432 25 0,6912
с. Оброчище 2395 4 149,6875
с. Одърци 628 17 2,1730
с. Орешак 263 18 0,8117
с. Осеново 389 20 0,9725
с. Поп Григорово 126 26 0,1864
с. Преспа 254 36 0,1960
с. Пчелино 217 22 0,4483
с. Рогачево 240 7 4,8980
с. Сенокос 760 32 0,7422
с. Славеево 210 20 0,5250
с. Соколово 1041 26 1,5399
с. Стефаново 929 25 1,4864
с. Стожер 1492 26 2,2071
с. Стражица 414 18 1,2778
с. Топола 162 22 0,3347
с. Храброво 109 22 0,2252
с. Царичино 206 23 0,3894
с. Църква 385 7 7,8571
с. Яребична 134 30 0,1489
Общо 463940 - F  3,6507
Източник: НСИ – “Преброяване на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001”,
Том І – “Население”, Книга 3 – “Население по области, общини и населени места”, София, 2002, както и
собствени изчисления на автора

341
 ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Адамов, В., Р. Радков, Р. Лилова, В. Захариев (1995) – “Финанси”,

Издателство “Абагар”, Велико Търново
2. Александрова, Т. (2002) – “Необходимост от измерване на качеството
на заетостта”, сп. “Статистика”, №6/2002, стр. 3-15
3. Българска народна банка – “Информационен бюлетин на БНБ”,
различни издания в периода 2000-2004 г.
4. Велас, Фр., Бешерел, Л. (1998) – “Международен туризъм”, Мегабул,
София
5. Воденска, М. (2000) – “Икономически влияния на туризма в
България”, Сборник доклади от Пети национален симпозиум “Качество,
конкурентоспособност, устойчиво развитие”, София, 2000, стр. 156-167
6. Воденска, М. (2001) – “Икономически, социални и природни влияния
на туризма”, Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София
7. Вожжов, А. П. (2000) – “Трансформация финансовых потоков в
процессе перехода к рыночным отношениям”, Сборник с доклади от
международната юбилейна научна конференция “Икономиката и
развитието на обществото”, юни 2000, Университетско издателство на ИУ
– Варна, 2001, стр. 81-91
8. Георгиев, Д., Енев, Н. (1965) – “Икономика и организация на туризма
в НРБ”, Варна
9. Георгиев, С. (2002) – “Методи за импутиране на липсващи данни”, сп.
“Статистика”, №1/2002, стр. 68-81
10. Енев, Н. и кол. (1975) – “Икономика и организация на туризма”,
Варна
11. Енев, Н. (1978) – “Международният туризъм и икономиката на
Българското черноморие”, Книгоиздателство “Г. Бакалов”, Варна
12. Илиев, И. и кол. (1999) – “Валути, пазари, плащания”, Издателство
“Селекта”, Бургас

342
13. Илиев, П., В. Гоев, В. Бошнаков (2003) – “Скритата икономика в
България”, сп. “Икономика”, №2/2003, стр.58-67
14. Илиев, Пл. (2000) – “Теоретико-методологически въпроси и оценки
на недвижимите имоти”, Годишник на Икономически Университет –
Варна, Том 72/2000, стр.212-262
15. Йоцов, В. (2000) – “Един възможен подход за изграждане на
симулационен макроикономически модел на България”, Дискусионни
материали DP/16/2000, ноември 2000 г., Българска народна банка
16. Кейнс, Дж. М. (1993) – “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”,
Христо Ботев, София
17. Ковачев, Здр. и кол. (1996) – “Обща икономическа теория: част ІІ.
Макроикономика”, Университетско издателство на ИУ – Варна
18. Коландър, Д. (1999) – “Основи на икономиката”, т.І "Макро-
икономика", Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София
19. Костов, Е. (2003) – “Сателитен баланс и сателитна сметка на туризма
(теоретико-приложни аспекти)”, София, Печатница на УНСС
20. Коцева, М. (2002) – “Една възможност за статистическо изучаване на
неформалната заетост в България”, сп. “Статистика”, №3/2002, стр. 3-17
21. Куманова, А. (1997) – “Скритата икономика и някои методи за
нейното изследване и оценка”, сп. “Статистика”, №2/1997, стр. 67-81
22. Лазаров, А. (2003) – “Корупцията в частния сектор”, в-к “Капитал”,
бр. 19, 17-23.05.2003
23. Леонтиев, В. (1994) – “Есета по икономика”, Издателство “Христо
Ботев”, София
24. Манолов, В., А. Куманова (1996) – “Понятието скрита икономика –
основни подходи при неговото статистическо обхващане”, сп.
“Статистика”, №2/1996, стр. 51-63
25. Манолов, Г. (1998) – “Нелегалната икономика в България”, сп.
“Икономика”, №1/1998, стр.17-22

343
26. Маринов, В., М. Воденска (1995) – “Към проблема за
класификацията на влиянията на туризма”, Годишник на Софийския
Университет “Св. Климент Охридски”, Геолого-географски факултет,
Книга 2 – География, Том 87/1995, стр. 321-340
27. Маринов, В., М. Воденска, М. Атанасова (2000) – “Туристическо
развитие на общини Банско и Разлог (туристическо търсене и влияние на
туризма върху местната икономика)”, Годишник на Софийския
Университет “Св. Климент Охридски”, Геолого-географски факултет,
Книга 2 – География, Том 90/2000, стр. 227-245
28. Маринов, В., В. Янева, Р. Минковски, М. Въжарова (2000) –
“Мониторинг на туристическото търсене”, Университетско издателство
“Св. Климент Охридски”, София
29. Миркович, К. (2001) – “Макроикономика”, Издателство “Тракия-М”,
София
30. Младенова, З. (1999) – “Международна вътрешнофирмена търговия”,
Издателство “Кръг”, Варна
31. Национален статистически институт (2003a) – “Туризъм 2002”,
София
32. Национален статистически институт (2003б) – “Районите и
областите в България 1997-2001”, София
33. Национален статистически институт (2003в) – “Националната
класификация на продуктите по икономически дейности – НКПИД-2003”,
София, http://www.nsi.bg
34. Национален статистически институт (2003г) – “Националната
класификация на икономическите дейности – НКИД-2003”, София,
http://www.nsi.bg
35. Национален статистически институт (2003д) – “Методика и
организация на изследването на бюджетите на домакинствата”, София,
http://www.nsi.bg

344
36. Национален статистически институт – “Статистически годишник” ,
София, различни издания в периода 1998-2002 г.
37. Национален статистически институт (2002а) – “Статистически
сборник: област Варна”, Териториално статистическо бюро – Варна
38. Национален статистически институт (2002б) – “Таблици Ресурс-
Използване с данни за 1996 и 1997 г.”, София, CD-ROM
39. Национален статистически институт (2002в) – “Преброяване на
населението, жилищния фонд и земеделските стопанства през 2001”, Том І
– “Население”, Книга 3 – “Население по области, общини и населени
места”, София
40. Национален статистически институт (2000) – “Финансово
състояние на предприятията 1999”, София
41. Национален статистически институт – “Цени, индекси на цените и
инфлация”, София, различни издания в периода 2000-2001 г.
42. Национален статистически институт – “Статистически известия”,
София, различни издания в периода 2002-2004 г.
43. Нешева, М. (2001) – “Отношение на местното население към
развитието на туризма в общините Смолян и Чепеларе”, Годишник на
Софийския Университет “Св. Климент Охридски”, Геолого-географски
факултет, Книга 2 – География, Том 91/2001, стр. 313-327
44. Нешков, М (2000) – “Туроператорска, агентска и транспортна
дейност в туризма”, Университетско издателство на ИУ – Варна
45. Нешков, М. и кол. (1994) – “Икономика на туристическата фирма”,
Нов Български Университет, София
46. Нешков, М. и кол. (2001) – “Въведение в туризма”, Университетско
издателство на ИУ – Варна
47. Пилбийм, К. (1995) – “Международни финанси”, Издателство FTP,
София
48. Радилов, Д., Д. Косева, Ч. Русев (1996) – “Въведение в статистиката”,
Издателство “Тенида”, Варна

345
49. Радилов, Д. (2001) – “Икономическа статистика”, Университетско
издателство на ИУ – Варна
50. Райън, Кр. (1996) – “Възстановителен туризъм”, Отворено общество,
София
51. Ракаджийска, Св. (2000) – “Мониторинг на туристическия бизнес”,
Икономически изследвания, №2/2000г., стр.83-112.
52. Ракаджийска, Св., Маринов, Ст. (1998) – “Туристически пазари,
реклама и пъблик рилейшънс”, Андина, Варна
53. Смит, Аласдър (2000) – “Математическо въведение в икономиката”,
Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София
54. Стефанов, Св. (2001) – “Проблеми при счетоводното отчитане на
дългосрочните капиталови инвестиции”, Годишник на Икономически
Университет – Варна, Том 73/2001, стр. 396-430
55. Стойков, И., П. Димитрова (1999а) – “Скритата икономика –
измерване и влияние”, сп. ”Икономически изследвания”, №1/1999, стр. 3-
43
56. Стойков, И., П. Димитрова (1999б) – “Скритата икономика в
България”, сп. ”Икономически изследвания”, №1/1999, стр. 44-76
57. Стоянов, В (2000) – “Основи на финансите”, Издателство “Галик”,
София
58. Съйкова, И. (2001) – “Грешки и преднамерени заблуждения при
използване на статистическа информация”, сп. “Икономическа мисъл”
№1/2001
59. Съйкова, С. (1997) – “Смущаващи влияния при събирането, анализа и
използването на информация от анкетните изследвания”, сп. “Статистика”,
№5/1997, стр. 25-37
60. Тодоров, Т. (1997) – “Социални матрици – инструмент за изследване
на връзките в икономиката по отношение на жизненото равнище на
населението”, сп. “Статистика”, №5/1997, стр. 3-13

346
61. Тодоров, Т. (1999) – “Неформална и скрита икономическа активност в
контекта на изчерпателността на националните сметки”, сп. “Статистика”,
№5/1999, стр. 43-63
62. Тонкова, Ст., Горанова, П. (1997) – “Модели за макроикономически
анализ и прогнозиране”, Абагар, Велико Търново
63. Хаджиниколов, Хр. (2001) – “Българският международен туризъм –
надежден валутоприходен отрасъл”, сп. “Наука”, кн. 4/2001, том ХІ, стр.
25-29
64. Aguilo, E., C. Juaneda (2000) – “Tourist expenditure for mass tourism
markets”, Annals of Tourism Research, Vol. 27 №3/2000, pp.624-637
65. Allcock, J. (1995) – “Seasonality” in Witt, St., Moutinho, L. (ed.) –
“Tourism marketing and management handbook”, Prentice Hall, London, 1995,
pp. 92-104
66. Allin, P., N. Heerschap (1998) – “The compilation of tourism-related
employment statistics: OECD and the British experience”, Paper presented at
the 4th International Forum on Tourism Statistics, 17-19 June 1998,
Copenhagen, http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/c1-3.doc (accessed
17.05.2003)
67. Andolfatto, D, P. Gomme (1998) – “Unemployment and Economic
Welfare”, Federal Reserve Bank of Cleveland Research Paper,
http://clev.frb.org/research/review98/unempl.pdf (accessed 07.08.2003)
68. Ap, J., J. L. Crompton (1998) – “Developing and testing a tourism impact
scale”, Journal of Travel Research, Vol. 37, №2/1998, pp.120-130
69. Archer, B. H. (1995) – “Importance of tourism for the economy of
Bermuda”, Annals of Tourism Research, Vol.22, №4/1995, pp.918-930
70. Archer, B. H. (1996) – “Economic Impact Analysis”, Annals of Tourism
Research, Vol.23, №4/1996, pp.704-707
71. Archer, B. H., Fletcher, J.E. (1996) – “The economic impact of tourism in
the Seychelles”, Annals of Tourism Research, Vol. 23, №1/1996, pp. 32-47

347
72. Banque de France (2001) – “Evolution in France of Data Collection
Methods for Travel in the Prospect of the Monetary Union Cash Changeover”,
IMF Document BOMCOM-01/41, Fourteenth Meeting of the IMF Committee
on Balance of Payments Statistics, Tokyo, Japan, October 24-26, 2001,
http://www.imf.org/external/pubs/ft/bop/2001/01-41.pdf (accessed 20.06.2003)
73. Barber-Dueck, C., D. Kostovos (2002) – “The Provintial and Territorial
Tourism Satellite Accounts for Canada, 1996”, Research Paper, Statistics
Canada, Income and Expenditure Accounts Division, Catalogue №13F0063XIE,
April 2002, Ottawa, (accessed 26.02.2003)
http://www.statcan.ca/english/research/13F0063XIE/13F0063XIE.pdf
74. Bar-On, R. R. (1975) – “Seasonality in tourism. A guide to the analysis of
seasonality and trends for policy making”, Technical Series №2/1975,
Economist Intelligence Unit, London
75. Bar-On, R. R., C. Cooper (1998) – “Improving statistics on labour aspects
of tourism”, Paper presented at the 4th International Forum on Tourism
Statistics, 17-19 June 1998, Copenhagen, (accessed 17.05.2003)
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/c1-4.pdf
76. Begoña, V. (2002) – “Making use of the existing tourism short-terms
surveys”, Paper presented at the 6th International Forum on Tourism Statistics,
25-27 September 2002, Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Begona%20Varela%20Merino.doc
77. Bernabè, S. (2002) – “A profile of informal employment: the case of
Georgia”, Working Paper on the Informal Employment, Employment Sector
9/2002, International Labor Office, Geneva, (accessed 28.01.2003)
http://www.ilo.org/public/english/emploment/infeco/download/georgia.pdf
78. Biagioli, A. (1996) – “Sample surveys on Italian international tourism”,
Report at the 3rd International Forum on Tourism Statistics, Sintra, 26-28 June
1996, OCDE/GD(97)96, pp. 117-124 (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00000000/M00000689.pdf

348
79. Biçak, H. A., M. Altinary (1996) – “Economic impact of the Israeli
tourists on North Cyprus”, Annals of Tourism Research, Vol. 23, №4/1996, pp.
928-931
80. Blades, D., D. Roberts (2002) – “Measuring the non-observed economy”,
OECD Statistics Brief November 2002 №5, (accessed 17.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00036000/M00036911.pdf
81. Blake, A. (2000) – “The economic impacts of tourism in Spain”,
Discussion Paper Series 2000, Christel deHaan Tourism and Travel Research
Institute, University of Nottingham, (accessed 28.12.2002)
http://www.nottingham.ac.uk/ttri/2000%202.pdf
82. Blake, A., Durbarry, R., Sinclair, M. T., Sugiyarto, G. (2001) –
“Modelling Tourism and Travel using Tourism Satellite Accounts and Tourism
Policy and Forecasting Models”, Discussion Paper Series 2001, Christel deHaan
Tourism and Travel Research Institute, University of Nottingham,
http://www.nottingham.ac.uk/ttri/2001%204.pdf (accessed 28.12.2002)
83. Blake, A., M. T. Sinclair (2003) – “Tourism crisis management: US
response to September 11”, Annals of Tourism Research, Vol. 30, №4/2003, pp.
813-832
84. Blake, A., Sinclair, M. T., Sugiyarto, G. (2003) – “Tourism and EU
accession in Malta and Cyprus”, Discussion Paper Series 2003, №7, Christel
deHaan Tourism and Travel Research Institute, University of Nottingham,
http://www.nottingham.ac.uk/ttri/pdf/2003_7.pdf (accessed 31.03.2004)
85. Blasio, G. de, F. Mini (2000) – “Seasonality and capacity: an application
to Italy?”, IMF Working Paper WP/00/80, April 2000,
http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2000/wp0080.pdf (accessed 25.02.2003)
86. Bloem, A., M. Shtestha (2000) – “Comprihensive measures of GDP and
the unrecorded economy?”, IMF Working Paper WP/00/204 December 2000,
http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2000/wp00204.pdf (accessed
25.02.2003)

349
87. Bogov, D. (1997) – “Hidden economy in F. Y. R. of Macedonia and its
treatment in the Statistical Office”, OECD, Statistics Directorate,
STD/NA(97)10, Paris, (accessed 28.05.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00021000/M00021328.pdf
88. Borden, G, R. Fletcher, T. Harris (1996) – “Economic, resource an fiscal
impacts of visitors on Washoe County, Nevada”, Journal of Travel Research,
Vol. 34, №3/1996, pp.75-80
89. Brændvang, A.-K. , P. Dybedal, S. Johansen, K. Sørensen (2001) –
“Regional Satellite Accounts for Tourism: Data, Concepts, Methods and
Applications”, Paper for the 41st Congress of the European Regional Science
Association, Zagreb, 29th August – 1st September 2001, (accessed 18.03.2004)
http://www.ersa.org/ersaconfs/ersa01/papers/full/195.pdf
90. Bram, J. (1995) – “Tourism and New York City’s economy”, Current
Issues in Economics and Finance, Vol. 1, №7/1995, Federal Reserve Bank of
New York, http://www.newyorkfed.org/research/current_issues/ci1-7.pdf
(accessed 17.06.2004)
91. Braun, B. M., M. D. Soskin (2002) – “The impact of day trips to Daytona
Beach”, Tourism Economics, Vol. 8, №3/2002, pp.289-301
92. Braun, B. M., J. A. Xander, K. R. White (2002) – “The impact of the
cruise industry on a region’s economy: a case study of Port Canaveral, Florida”,
Tourism Economics, Vol. 8, №3/2002, pp.281-288
93. Breen, H., A. Bull, M. Walo (2001) – “A comparison of survey methods
to estimate visitor expenditure at a local event”, Tourism Management, Vol.
22/2001, pp. 473-479
94. Bronchi, C. (2001) – “Options for reforming the tax system in Greece”,
OECD Economics Department Working Papers №291, ECO/WKP(2001)17,
19.04.2001, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00002000/M00002547.pdf
95. Bronchi, C., A. Burns (2000) – “The tax system in the Czech Republic”,
OECD Economics Department Working Papers №245, ECO/WKP(2000)18,

350
25.05.2000, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00001000/M00001995.pdf
96. Bronchi, C., J. C. Gomes-Santos (2001) – “Reforming the tax system of
Portugal”, OECD Economics Department Working Papers №302,
ECO/WKP(2001)28, 10.07.2001, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00008000/M00008010.pdf
97. Brown, M. D., T. Var, S. Lee (2002) – “Messina Hof Wine and Jazz
Festival: an economic impact analysis”, Tourism Economics, Vol. 8, №3/2002,
pp.273-279
98. Bull, A. (1995) – “The economics of travel and tourism”, Longman,
Australia
99. Bureau of Economic Analysis /BEA/ (1997) – “Regional Multipliers: A
User Handbook for the Regional Input-Output Modeling System (RIMS II)”, 3rd
Edition, March 1997, U.S. Department of Commerce, Washington,
http://www.bea.doc.gov/bea/ARTICLES/REGIONAL/PERSINC/Meth/rims2.pd
f (accessed 13.01.2003)
100. Burkart, A., S. Medlik (1974) – “Tourism: past, present and future”,
Heinemann, London
101. Cañada, A., J. Prado, R. Roig (2002) – “The Spanish pilot TSA. First
estimates and the Spanish experience in the compilation process”, Paper
presented at the 6th International Forum on Tourism Statistics, 25-27 September
2002, Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Agustin%20Canada-Jesus%20Prado-
Rafael%20Roig.doc
102. Canadian Tourism Commission /CTC/ (1998) – “Estimates of
government revenue atributable to tourism, 1992”, Paper presented at the 4th
International Forum on Tourism Statistics, 17-19 June 1998, Copenhagen,
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/c2-1.pdf (accessed 17.05.2003)
103. Carstensen, F., W. Lott, S. McMillen, H. Varol, J. Zhu (2001) – “The
impact of lodging-based tourism on the Connecticut economy: a dynamic impact

351
analysis”, Connecticut Center for Economic Analysis, University of
Connecticut, 26th July 2001, (accessed 18.03.2004)
http://ccea.uconn.edu/studies/Tourism%201999.pdf
104. Carvalho, A. (1996) – “Forcasting tourism indicators by transfer function
model”, Report at the 3rd International Forum on Tourism Statistics, Sintra, 26-
28 June 1996, OCDE/GD(97)96, pp. 75-80 (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00000000/M00000689.pdf
105. Chadwick, R. A. (1994) – “Concepts, definitions, and measures used in
travel and tourism research” in Ritchie, J.R.B., Goeldner, C.R. (ed.) – “Travel,
tourism and hospitality research. A handbook for managers and researchers”,
John Wiley and Sons, NY, pp. 65-80
106. Chhabra, D., E. Sills, F. W. Cubbage (2003) – “The significance of
festivals to rural economies: estimating the economic impacts of Scottish
Highland games in North Carolina”, Journal of Travel Research, Vol. 41,
№3/2003, pp. 421-427
107. Clarke, H. R., Y-K Ng (1993) – “Tourism, economic welfare and efficient
pricing”, Annals of Tourism Research, Vol. 20, №4/1993, pp. 613-832
108. Cooper, A., A. Wilson (2002) – “Extending the relevance of TSA research
for the UK: general equilibrium and spillover analysis”, Paper presented at the
6th International Forum on Tourism Statistics, 25-27 September 2002, Budapest,
(accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Adrian%20Cooper.pdf
109. Coshall, J., (2000) – “Spectral analysis of international tourism flows”,
Annals of Tourism Research, Vol. 27, №3/2000, pp. 577-589
110. Coşkun, N. (2002) – “Tourism Satellite Accounts: Turkey's Experience”,
Paper presented at the 6th International Forum on Tourism Statistics, 25-27
September 2002, Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Nazende%20Ozkaramete%20Coskun.doc
111. Cresswell, P. (1999) – “Tourism Satellite Account year ended March
1995”, Statistics New Zealand, Key Statistics, August 1999, pp.7-11,

352
http://www.stats.govt.nz/domino/external/web/prod_serv.nsf/874ea91c1422893
84c2567a80081308e/640ee8e72ea3fc04cc256c62000bfc92/$FILE/Aug-99.pdf
(accessed 15.09.2003)
112. Crompton, J. L. (2001) – “On-site sampling – a potential source of
overestimating visitor use”, Journal of Travel Research, Vol. 40, №3/2001, pp.
321-322
113. Crompton, J. L., S. Lee, T. J. Shuster (2001) – “A guide for undertaking
economic impact studies”, Journal of Travel Research, Vol. 40, №1/2001, pp.
79-87
114. Cukier-Snow, J., G. Wall (1993) – “Tourism employment: perspectives
from Bali”, Tourism Management, Vol. 14, №3/1993, pp.195-201
115. Culpan, R. (1987) – “International tourism model for developing
economies”, Annals of Tourism Research, Vol. 14, №3/1987, pp.541-552
116. Curry, S. (1995) – “Cost–benefit analysis” in Witt, St., Moutinho, L. (ed.)
– “Tourism marketing and management handbook”, Prenrtice Hall, London,
1995, pp. 490-500
117. Dalsgaard, T. (2001) – “The tax system in Korea – more fairness and less
complexity required”, OECD Economics Department Working Papers №271,
ECO/WKP(2001)7, 31.01.2001, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00002000/M00002519.pdf
118. Daniels, M. J. (2004) – “Beyond Input-Output analysis: using occupation-
based modeling to estimate wages generated by a sport Tourism event”, Journal
of Travel Research, Vol. 43, №1/2004, pp.75-82
119. Daniels, M. J., W. C. Norman, M. S. Henry (2004) “Estimating income
effects of a sport tourism event”, Annals of Tourism Research, Vol. 31,
№1/2004, pp.180-199
120. Deaton, A. (1997) – “The analysis of household surveys: a micro-
econometric approach to development policy”, World Bank, Washington
121. Delamere, M. (1996) – “Derivation of Irish overseas tourism estimates”,
Report at the 3rd International Forum on Tourism Statistics, Sintra, 26-28 June

353
1996, OCDE/GD(97)96, pp. 33-39, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00000000/M00000689.pdf
122. Di Leo, F., C. Corea, S. Massari (2002) – “The Economic Impact of the
Jubilee of the year 2000 in Italy: Sources, Methods and Main results”, Paper
presented at the 6th International Forum on Tourism Statistics, 25-27 September
2002, Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Federico%20Di%20Leo.doc
123. Drakatos, C. G. (1987) – “Seasonal concentration of tourism in Greece”,
Annals of Tourism Research, Vol. 14, №4/1987, pp.582-586
124. Durbarry, R., Sinclair, M. T. (2002) – “Tourism taxation in the UK”,
Discussion Paper Series 2002, Christel deHaan Tourism and Travel Research
Institute, University of Nottingham, (accessed 28.12.2002)
http://www.nottingham.ac.uk/ttri/taxation.pdf
125. Dwyer, L., P. Forsyth (1993) – “Assessing the benefit and costs of
inbound tousim”, Annals of Tourism Research, Vol. 20, №3, pp. 751-768
126. Dwyer, L., P. Forsyth, J. Madden, R. Spurr (2001) – “The economic
impacts of inbound tourism: a non-standard view”, Paper presented at 2001
Council for Australian University Tourism and Hospitality Education National
Research Conference, Autralia, (accessed 22.05.2003)
http://www.btr.gov.au/service/confproc/cauthe01/Dwyer.pdf
127. Edmunds, M. (1999) – “Tourism satellite accounts”, Travel and Tourism
Analyst, №3/1999, pp. 83-109
128. Ennew, C. (2003) – “Understanding the economic impact of tourism”, Som
Nath Chib Memorial Lecture, February 14th 2003, Discussion Paper Series 2003,
№7, Christel deHaan Tourism and Travel Research Institute, University of
Nottingham, http://www.nottingham.ac.uk/ttri/pdf/2003_5.pdf (accessed
31.03.2004)
129. Eriksson, S. (1998) – “Tourism Satellite Account in the European
framework: Is it a need?”, Paper presented at the 4th International Forum on

354
Tourism Statistics, 17-19 June 1998, Copenhagen, (accessed 17.05.2003)
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/c2-7.pdf
130. Escapa, C. (1996) – “A method of measuring the dependant employment in
tourism”, Report at the 3rd International Forum on Tourism Statistics, Sintra, 26-
28 June 1996, OCDE/GD(97)96, pp. 203-207 (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00000000/M00000689.pdf
131. European Commission (1997) – “Employment and Tourism: Guidelines
for Action”, Conference in Luxemburg 04-05.11.1997, Final Report
http://europa.eu.int/comm/enterprise/services/tourism/tourism_publications/docu
ments/luxfinrep.pdf (accessed 16.12.2002)
132. European Commission (1999) – “Enhancing tourism’s potential for
employment: Follow-up to the conclusions and recommendations of the High
Level Group on Tourism and Employment”, Communication from the
Commission to the Union, the European Parliament, the Economic and Social
Committee and the Committee of the Regions, Official Journal of the European
Communities, 23.06.1999, (accessed 16.12.2002)
http://europa.eu.int/comm/enterprise/services/tourism/tourism_publications/com
s/c_17819990623en00030013.pdf
133. European Council (1995) – Council Directive 95/57/EC of 23 November
1995 on the collection of statistical information in the field of tourism
134. Eurostat (2000) – “Revision of the collection systems for the travel item of
the balance of payments of EU member states following stage three of the
EMU”, Technical Group “Travel” Report, (accessed 03.01.2003)
http://unstats.un.org/unsd/tradeserv/docs/BP-00-03.doc
135. Eurostat (2001) – “European Implementation Manual on Tourism Satellite
Accounts”, Final Draft, Version 1.0, (accessed 19.04.2002)
http://europa.eu.int/comm/enterprise/services/tourism/policy-
areas/tsa_200202.pdf

355
136. Eurostat (2002) – “Eurostat Manual on Employment in Tourism”, Final
Draft, September 2002, (accessed 08.09.2003),
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Nicolaes%20Heerschap.doc
137. Evensen, T. N. (1998) – “The impact of tourism on the Norwegian
economy and employment”, Paper presented at the 4th International Forum on
Tourism Statistics, 17-19 June 1998, Copenhagen, (accessed 17.05.2003)
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/c2-8.doc
138. Faal, E. (2003) – “Currency demand, the underground economy and tax
evasion – the case of Guyana?”, IMF Working Paper WP/03/7, January 2003,
http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2003/wp0307.pdf (accessed 25.02.2003)
139. Feige, E. L. (2000) – “Taxation for the 21st century: the automated payment
transaction (APT) tax”, Economic Policy, №31, October 2000, pp. 475-511
140. Fraumeni, B. M. (2001) – “E-commerce: measurement and measurement
issues”, Papers and Proceedings of the 113th Annual Meeting of the American
Economic Association, New Orleans, January 5-7, 2001, American Economic
Review, Vol. 91 №2, May 1996, pp. 318-322
141. Fleetwood, S. (2002) – “Tourism Satellite Accounts – the Australian
experience”, Paper presented at the 6th International Forum on Tourism
Statistics, 25-27 September 2002, Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Stan%20Fleetwood.doc
142. Fletcher, J. E. (1989) – “Input-output analysis and tourism impact
studies”, Annals of Tourism Research, Vol. 16, №4/1989, pp.514-529
143. Fletcher, J. E. (1995a) – “Economic impact” in Witt, St., Moutinho, L.
(ed.) – “Tourism marketing and management handbook”, Prentice Hall, London,
1995, pp. 455-463
144. Fletcher, J. E. (1995b) – “Input-output analysis” in Witt, St., Moutinho, L.
(ed.) – “Tourism marketing and management handbook”, Prenrtice Hall,
London, 1995, pp. 464-472
145. Frechtling, D. C. (1994a) – “Assessing the economic impacts of travel and
tourism – introduction to travel economic impact estimation” in Ritchie, J.R.B.,

356
Goeldner, C.R. (ed.) – “Travel, tourism and hospitality research. A handbook for
managers and researchers”, John Wiley and Sons, NY, 1994, pp. 359-365
146. Frechtling, D. C. (1994b) – “Assessing the economic impacts of travel and
tourism: measuring economic benefits” in Ritchie, J.R.B., Goeldner, C.R. (ed.) –
“Travel, tourism and hospitality research. A handbook for managers and
researchers”, John Wiley and Sons, NY, 1994, pp. 367-391
147. Frechtling, D. C. (1994c) – “Assessing the economic impacts of travel and
tourism: measuring economic costs” in Ritchie, J.R.B., Goeldner, C.R. (ed.) –
“Travel, tourism and hospitality research. A handbook for managers and
researchers”, John Wiley and Sons, NY, 1994, pp. 393-402
148. Frechtling, D. C. (1995) – “Economic impact models” in Witt, St.,
Moutinho, L. (ed.) – “Tourism marketing and management handbook”, Prentice
Hall, UK, 1995, pp. 473-489
149. Frechtling, D. (1998) – “Toward conclusive measurement of tourism
impact: consumer durables in the Torism Satellite Account”, Paper presented at
the 4th International Forum on Tourism Statistics, 17-19 June 1998, Copenhagen
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/c2-9.pdf (accessed 17.05.2003)
150. Frechtling, D. C. (1999) – “The tourism satellite account: foundations,
progress and issues”, Tourism Management, Vol. 20, №1/1999, pp.163-170
151. Frechtling, D. C., Horvath, E. (1999) – “Estimating the multiplier effect
of tourism expenditures on a local economy through a regional input-output
model”, Journal of Travel Research, Vol. 37, №4/1999, pp.324-332
152. Gabe, T., J. Kinsey, S. Loveridge (1996) – “Local economic impacts of
tribal casinos: the Minesota case”, Journal of Travel Research, Vol. 34,
№3/1996, pp. 81-88
153. Gelan, A. (2003) – “Local economic impacts: The British Open”, Annals
of Tourism Research, Vol. 30, №2/2003, pp.406-425
154. Getz, D. (1994) – “Event tourism: evaluating the impacts”, in Ritchie,
J.R.B., Goeldner, C.R. (ed.) – “Travel, tourism and hospitality research. A

357
handbook for managers and researchers”, John Wiley and Sons, NY, 1994, pp.
437-450
155. Gil-Alana, L. A., F. P. de Gracia, J. Cunado (2004) – “Seasonal
fractional integration in the Spanish tourism quarterly time series”, Journal of
Travel Research, Vol. 42, №4/2004, pp. 408-414
156. Giles, D. E. A. (1999) – “Modelling the hidden economy and the tax gap in
New Zealand”, Department of Economics, University of Victoria,
http://web.uvic.ca/econ/ewp9905.pdf (30.04.2002)
157. Gooroochurn, N., M. T. Sinclair (2003) – “The welfare effects of tourism
taxation”, Discussion Paper Series 2003, №2, Christel deHaan Tourism and
Travel Research Institute, University of Nottingham, (accessed 31.03.2004)
http://www.nottingham.ac.uk/ttri/pdf/2003_2.pdf
158. Grib, E. (1996) – “Statistics on private tourism accommodation
examplified by the Danish statistics on rented dwellings”, Report at the 3rd
International Forum on Tourism Statistics, Sintra, 26-28 June 1996,
OCDE/GD(97)96, pp. 41-48, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00000000/M00000689.pdf
159. Gropp, R., K. Kostial (2000) – “The disappearing tax base: is foreign
direct investment (FDI) eroding corporate income taxes?”, IMF Working Paper
WP/00/173, October 2000, (accessed 25.02.2003)
http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2000/wp00173.pdf
160. Grosh, M. E., P. Glewwe (1996) – “Household survey data from
developing countries: progress and prospects”, Papers and Proceedings of the
108th Annual Meeting of the American Economic Association, San Francisco,
January 5-7, 1996, American Economic Review, Vol. 86 №2, May 1996, pp. 15-
19
161. Hamilton, K. (2000) – “Sustaining Economic Welfare: Estimating
Changes in Wealth per Capita”, Paper Prepared for the 26th General Conference
of The International Association for Research on Income and Wealth, Cracow,

358
Poland, 27 August to 2 September 2000, (accessed 06.08.2003)
http://econ.nyu.edu/iariw/papers/changes_wealth_capita.pdf
162. Harris, P. (1997) – “Limitations on the use of regional economic impact
multipliers by practitioners: an application to the tourism industry”, Journal of
Tourism Studies, vol.8, №2/1997, pp.50-61
163. Harrison, D. (1993) – “Bulgarian tourism: a state of uncertainty”, Annals
of Tourism Research, Vol. 20, №3/1993, pp.519-534
164. Hay, B., S. Boyne (2002) – “Collecting Tourism Statistics: Pitfalls on the
Road to Clarity”, Paper presented at the 6th International Forum on Tourism
Statistics, 25-27 September 2002, Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Brian%20Hay%20-
%20Steven%20Boyne.doc
165. Haynes, J. (2001) – “Socio-economic impact of the Sydney 2000 Olympic
games”, Paper presented at the 2001 Seminar of the International Chair in
Olympism, http://blues.uab.es/olympic.studies/pdf/OD013_eng.pdf (accessed
04.06.2003)
166. Hellerova, A. (2002) – “Outbound and Domestic Tourism in the Czech
Republic Surveyed among Households”, Paper presented at the 6th International
Forum on Tourism Statistics, 25-27 September 2002, Budapest,
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Alena%20Hellerova.doc (accessed
08.09.2003)
167. Henthorne, T. L., M. M. Miller (2003) – “Cuban tourism in the Carribean
context: a regional impact assessment”, Journal of Travel Research, Vol. 42,
№1/2003, pp. 84-93
168. Hernández, J. M., C. J. León, M. González (2003) – “Economic Welfare
and the Environment in the Tourist Product Lifecycle”, University of Las
Palmas de Gran Canaria, (accessed 06.08.2003)
http://www.gruponahise.com/eaere2003/PAPER_7/7F_2HERN.pdf
169. High Level Group on Tourism and Employment (1998) /HLG/ - 1998
Report, (accessed 16.12.2002)

359
http://europa.eu.int/comm/enterprise/services/tourism/tourism_publications/docu
ments/hlgreport_en.pdf
170. Instituto Nacional de Estadística /INE/ (2002) – “Cuenta Satélite del
Turismo de España (CSTE)”, Subdirección General de Cuentas Nacionales del
INE, (accessed 10.09.2003)
http://www.ine.es/docutrab/cuen_sat_turismo/cuenta_satelite_turismo.pdf
171. International Labour Office /ILO / (2002) – “Women and men in the
informal economy: a statistical picture”, Employment Sector, ILO, Geneva,
(accessed 28.01.2003)
http://www.ilo.org/public/english/emploment/infeco/download/menwomen.pdf
172. International Monetary Fund /IMF/ (1993) – “Balance of payments
manual”, 5th Edition, IMF, Washington, (accessed 04.01.2003)
http://www.imf.org/external/np/st/bop/BOPman.pdf
173. International Monetary Fund /IMF/ (1994) – “Bilateral Comparisons of
Travel Transactions of Selected Countries”, IMF Document BOPCOM94/2/6,
Fifth Meeting of the IMF Committee on Balance of Payments Statistics Basle,
Switzerland, October 20-21, 1994, (accessed 20.06.2003)
http://www.imf.org/external/pubs/ft/bop/pdf/9426.pdf
174. International Monetary Fund /IMF/ (1995) – “Balance of payments
compilation guide”, IMF, Washington, (accessed 04.01.2003)
http://www.imf.org/external/np/st/bop/BOPcg.pdf
175. Javor, A. (2002) – “Statistics on Employment in Hotels and Restaurants”,
Paper presented at the 6th International Forum on Tourism Statistics, 25-27
September 2002, Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Anka%20Javor.doc
176. Jeanneret, B. (2002) – “Travel Behaviour of People Living in Switzerland
in 1998: Travel Module of the Household Income and Consumption Survey for
1998 (HIC98) – Methodology and principal results”, Paper presented at the 6th
International Forum on Tourism Statistics, 25-27 September 2002, Budapest,

360
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Barbara%20Jeanneret.pdf (accessed
08.09.2003)
177. Jensen, S. (1998) – “Regional tourism, the labour market and education”,
Paper presented at the 4th International Forum on Tourism Statistics, 17-19 June
1998, Copenhagen, (accessed 17.05.2003)
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/c1-2.pdf
178. Johnson, R., E. Moore (1993) – “Tourism impact estimation”, Annals of
Tourism Research, Vol. 20, №2/1993, pp.279-288
179. Johnson, S., D. Kaufman, P. Zoido-Lobatón (1998) – “Regulatory
discretion and the unofficial economy”, Papers and Proceedings of the 110th
Annual Meeting of the American Economic Association, Chicago, January 3-5,
1998, American Economic Review, Vol. 88 №2, May 1998, pp. 387-392
180. Joumard, I. (2001) – “Tax systems in European Union countries”, OECD
Economics Department Working Papers №301, ECO/WKP(2001)27,
29.06.2001, http://www.oecd.org/pdf/M00003000/M00003511.pdf (accessed
14.02.2003)
181. Kass, D. I., S, Okubo (2000) – “U.S. Travel and Tourism Satellite
Accounts for 1996 and 1997”, Survey of Current Business, July 2000, pp. 8-24,
http://www.bea.gov/bea/articles/National/Inputout/2000/0700tta.pdf (accessed
15.09.2003)
182. Keuning, S. J. (2000) – “Accounting for welfare with SESAME”, in
“Household Accounting: Experience in Concepts and Compilation”, Studies in
Methods: Handbook of National Accounting, Series F, №75/Vol. 2 “Household
satellite extensions”, Department of Economic and Social Affairs, Statistics
Division, New York, pp. 273-307, (accessed 03.01.2003)
http://unstats.un.org/unsd/sna1993/doc/F75vol2.pdf
183. Keuning, S. J., K. Saleh (2000) – “SAM and SESAME in Indonesia:
Results, usage and institutionalization”, in “Household Accounting: Experience
in Concepts and Compilation”, Studies in Methods: Handbook of National
Accounting, Series F, №75/Vol. 2 “Household satellite extensions”, Department

361
of Economic and Social Affairs, Statistics Division, New York, pp. 355-397,
(accessed 03.01.2003) http://unstats.un.org/unsd/sna1993/doc/F75vol2.pdf
184. Kruse, C. (2000) – “A Household Survey for Data Collection on Travel in
Germany”, IMF Document BOPCOM-00/38, Thirteenth Meeting of the IMF
Committee on Balance of Payments Statistics, Washington, D.C., October 23–
27, 2000, (accessed 20.06.2003)
http://www.imf.org/external/pubs/ft/bop/2000/0038.pdf
185. Kweka, J., Morrissey, O., Blake, A. (2001) – “Is tourism a key sector in
Tanzania? Input-output analysis of income, output, employment and tax
revenue”, Discussion Paper Series 2001, Christel deHaan Tourism and Travel
Research Institute, University of Nottingham, (accessed 28.12.2002)
http://www.nottingham.ac.uk/ttri/2001%201.pdf
186. Kyle, S., A. Warner, L. Dimitrov, R. Krustev, S. Alexandrova , K.
Stanchev, G. Stoev (2001) – “The Shadow Economy in Bulgaria”, Harvard
University, Cornell University, Agency for Economic Analysis and Forecasting,
Institute for Market Economics, Sofia, (accessed 11.08.2003) http://ime-
bg.org/pdf_doc/papers/shadow4.doc
187. Landsberg, S. E., L. J. Feinstone (1997) – “Macroeconomics”, McGraw-
Hill Book Company, New York
188. Lee, C., T. Var, T. Blaine (1996) – “Determinants of inbound tourist
expenditures”, Annals of Tourism Research, Vol. 23, №3/1996, pp. 527-542
189. Leeworthy, V. R., P. Wiley, D. B. K. English, W. Kriesel (2001) –
“Correcting response bias in tourist spending surveys”, Annals of Tourism
Research, Vol. 28, №1/2001, pp. 83-97
190. Leiper, N. (1999) – “A conceptual analysis of tourism-supported
employment which reduces the incidence of exaggerated, misleading statistics
about jobs”, Tourism Management, Vol. 20, №4/1999, pp.605-613
191. Lemaitre, G., P. Marianna, A. van Bastelaer (1997) – “International
comparisons of part time work”, OECD Economic Studies, №29, 1997/ІІ,

362
pp.139-152 http://www.oecd.org/pdf/M00023000/M00023978.pdf (accessed
09.01.2003)
192. Lenain, P., Bartoszuk, L. (2000) – “The Polish tax reform”, OECD
Economics Department Working Paper №234, ECO/WKP(2000)7, 17.03.2000,
http://www.oecd.org/pdf/M00001000/M00001957.pdf (accessed 14.02.2003)
193. Leones, J., B. Colby, K. Crandall (1998) – “Tracking expenditures of the
elusive nature tourists of Southeastern Arizona”, Journal of Travel Research,
Vol. 36, №3/1998, pp. 56-64
194. Lickorish, L. J. (1996) – “New sources of tourism statistics”, Report at the
3rd International Forum on Tourism Statistics, Sintra, 26-28 June 1996,
OCDE/GD(97)96, pp. 27-31, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00000000/M00000689.pdf
195. Lim, C., M. McAleer (2001) – “Monthly seasonal variations: Asian
tourism to Australia”, Annals of Tourism Research, Vol. 28, №1/2001, pp.68-82
196. Lim, C., M. McAleer (2003) – “Modelling international travel demand
from Singapore to Australia”, Center for International Research on the Japanese
Economy,Tokyo University, (accessed 17.05.2003)
http://www.e.u-tokyo.ac.jp/cirje/research/papers/mcaleer/mcaleer23.pdf
197. Lindberg, K., J. Enriquez, K. Sproule (1996) – “Ecotourism questioned:
case studies from Belize”, Annals of Tourism Research, Vol. 23, №3/1996,
pp.543-562
198. Lindberg, K., R. Johnson (1997) – “The economic values of tourism’s
social impacts”, Annals of Tourism Research, Vol. 24, №1/1997, pp. 90-116
199. Lipman, G. (1996) – “The taxation of tourism”, Travel and Tourism
Analyst, №5/1996, pp. 88-102
200. Listokin, D., M. Lahr, N. Francisco, M. Soter, S. Chan, E. Wallace, J.
Shek, S. Goga (1997) – “Economic impacts of historic preservation”, New
Jersey Historic Trust, Trenton, New Jersey, (accessed 02.05.2003)
http://www.state.nj.us/dep/download/ec_imp.pdf

363
201. Losby, J., J. Else, M. Kingslow, E. Edgcomb, E. Malm, V. Kao (2002) –
“Informal economy literature review”, Joint publication of The Institute for
Social and Economic Development and The Aspen Institute, Newark and
Washington, D.C., December 2002, (accessed 17.05.2003)
http://www.fieldus.org/li/pdf/InfromalEconomy.pdf
202. Lundberg, D., Stavenga, M., Krishnamoorthy, M. (1995) – “Tourism
economics”, John Wiley and Sons, New York
203. Maki, W. R. (1985) – “Measuring the supply-side economic impacts of
tourism/recreation industries”, in Propst, D. B. (comp.) “Assessing the economic
impacts of recreation and tourism”, Conference and Workshop, 14-16 May
1985, Department of Park and Recreation Recources, Michigan State University,
East Lansing, published by South Eastern Forest Experiment Station, Asheville,
North Carolina, (accessed 11.05.2003)
http://www.srs.fs.usda.gov/pubs/misc/misc_recreation-tourism.pdf
204. Masakova, I. (2000) – “Estimation of the non-observed economy: the
statistical practices in Russia”, Proceedings of the International Conference on
Establishment Surveys, Buffalo, June 2000, Statistics Canada, Ottawa,
http://www.oecd.org/pdf/M00020000/M00020042.pdf (accessed 10.06.2003)
205. Massieu, A. (2002) – “Benefits resulting from a Tourism Satellite Account
for the compilation of national accounts”, Paper presented at the 6th International
Forum on Tourism Statistics, 25-27 September 2002, Budapest,
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Antonio%20Massieu.doc (accessed
08.09.2003)
206. Mathieson, A., Wall, G. (1982) – “Tourism – economic, physical and
social impacts”, Longman Scientific and Technical, Harlow, UK
207. McDonald, D. R. Bonifield, J.-M. Jeng, L. Link, S. van Patten, H.-F.
Ying (1997) – “Survey research in tourism: an e-guide for tourism
professionals”, National Laboratory for Tourism and e-Commerce, University of
Illinois at Urbana-Champaign, (accessed 02.05.2003)
http://www.tourism.uiuc.edu/itn/etools/ConductingSurveys.pdf

364
208. Meis, S. M. (1999) – “The Canadian experience in developing and using
the Tourism Satellite Account”, Paper presened at the World Conference on the
Measurement of the Economic Impact of Tourism, Nice, France, June 15-18,
1999, http://www.wto.org/english/tratop_e/serv_e/nicepaper_e.pdf (accessed
07.10.2003)
209. Mill, R., Morrison, A. (1992) – “Tourism system – an introductory text”,
Prentice Hall, New York
210. Milne, S. (1987) – “Differential multipliers”, Annals of Tourism Research,
Vol. 14, №3/1987, pp.499-515
211. Murphy, P. (1985) – “Tourism – a community approach”, Routledge,
London
212. Nemes, A. (1998) – “Tourism in Hungary in the late 1990’s”, Turizam,
Vol. 46, №5-6/1998, pp. 254-262
213. Omotayo Brown, D. (1998) – “In search for of an appropriate form of
tourism for Africa: lessons from the past and suggestions for the future”,
Tourism Management, Vol. 19, №3/1998, pp.237-245
214. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(1997) – “Framework for the measurement of unrecorded economic activities in
transition economies”, OECD, Paris, (accessed 10.06.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00020000/M000200039.pdf
215. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2000a) – “Measuring the role of tourism in OECD economies: OECD Manual
on Tourism Satellite Accounts and Еmployment: Part II Employment Module”,
http://www.wttc.org/ecres/pdfs/oecd_emp.pdf (accessed 22.02.2002);
http://www.oecd.org/pdf/M00037000/M00037071.pdf (accessed 14.02.2003)
216. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2000b) – “Mesurer le Role du Tourism dans les Pays de l’OCDE”, Paris
217. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2000c) – “The extended balance of payments services classification and issues

365
of data collection”, Statistics Directorate, STD/NA/SERV(2000)6, (accessed
03.01.2003) http://unstats.un.org/unsd/tradeserv/docs/serv2000_6e.pdf
218. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2001a) – “Fiscal Design Across Levels of Government – Year 2000 Surveys.
Country Report: Czech Republic”, OECD Directorate for Financial, Fiscal and
Enterprise Affairs, Centre on Tax Policy and Administration, 03.05.2001,
(accessed 14.02.2003) http://www.oecd.org/pdf/M00017000/M00017485.pdf
219. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2001b) – “Fiscal Design Across Levels of Government – Year 2000 Surveys.
Country Report: Estonia”, OECD Directorate for Financial, Fiscal and
Enterprise Affairs, Centre on Tax Policy and Administration, 03.05.2001,
http://www.oecd.org/pdf/M00017000/M00017488.pdf (accessed 14.02.2003)
220. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2001c) – “Fiscal Design Across Levels of Government – Year 2000 Surveys.
Country Report: Hungary”, OECD Directorate for Financial, Fiscal and
Enterprise Affairs, Centre on Tax Policy and Administration, 03.05.2001,
http://www.oecd.org/pdf/M00017000/M00017492.pdf (accessed 14.02.2003)
221. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2001d) – “Fiscal Design Across Levels of Government – Year 2000 Surveys.
Country Report: Latvia”, OECD Directorate for Financial, Fiscal and Enterprise
Affairs, Centre on Tax Policy and Administration, 08.05.2001,
http://www.oecd.org/pdf/M00017000/M00017493.pdf (accessed 14.02.2003)
222. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2001e) – “Fiscal Design Across Levels of Government – Year 2000 Surveys.
Country Report: Lithuania”, OECD Directorate for Financial, Fiscal and
Enterprise Affairs, Centre on Tax Policy and Administration, 03.05.2001,
http://www.oecd.org/pdf/M00017000/M00017497.pdf (accessed 14.02.2003)

223. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/

(2001f) – “Fiscal Design Across Levels of Government – Year 2000 Surveys.
Country Report: Poland”, OECD Directorate for Financial, Fiscal and Enterprise

366
Affairs, Centre on Tax Policy and Administration, 17.05.2001,
http://www.oecd.org/pdf/M00017000/M00017499.pdf (accessed 14.02.2003)
224. Organisation for Economic Cooperation and Development /OECD/
(2002a) – “Reference guide on sources of information from abroad”, Paris,
http://www.oecd.org/pdf/M00037000/M00037250.pdf (accessed 14.02.2003)
225. Organisation for Economic Cooperation and Development,
International Labour Organisation, International Monetary Fund,
Statistical Committee of the Commonwealth of Independent States /OECD,
IMF, ILO, CIS STAT/ (2002) – “Measuring the Non-Observed Economy – A
Handbook”, Paris, OECD, (accessed 10.06.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00035000/M00035196.pdf
226. Paci, E. (1998) – “Report: World Tourism Organisation’s efforts in the
development of a tourism satellite account”, Tourism Economics, Vol. 4,
№3/1998, pp.279-283
227. Poirier, R. A. (1995) – “Tourism and development in Tunisia”, Annals of
Tourism Research, Vol. 22, №1/1995, pp.157-171
228. Purcell, W., S. Nicholas (2001) – “Japanese tourism investment in
Australia: entry choice, parent control and management practice”, Tourism
Management, Vol. 22, №3/2001, pp. 245-257
229. Rahman, S., K. G. Tan, Y. Y. Chen (1999) – “Seasonal integration and
cointegration: modelling tourism demand in Singapore”, Regional Issues in
Economics, Vol. II, May 1996, Nanyang Business School, Nanyang
Technological University, Singapore, (accessed 17.05.2003)
http://ntu.edu.sg/nbs/publications/regional_issues_in_economics/20-cyy96.pdf
230. Ravallion, M., M. Lokshin (1999) – “Subjective economic welfare”,
Research Paper, Development Research Group, World Bank
http://www.worldbank.org/research/povmonitor/pdfs/wps2106.pdf (accessed
17.05.2003)
231. Rideng, A., J. V. Haukeland (1996) – “Norwegian Border Survey 1995”,
Report at the 3rd International Forum on Tourism Statistics, Sintra, 26-28 June

367
1996, OCDE/GD(97)96, pp. 105-116, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00000000/M00000689.pdf
232. Robey, J., J. Kleinhenz (2001) – “Economic impact of the Cleveland
Museum of Art: a tourism perspective for the Cleveland Museum of Art”,
Greater Cleveland Growth Association, (accessed 31.12.2003)
http://www.clevelandart.org/downloads/impact.pdf
233. Rozenov, R. (1998) – “Use of Input-Output Tables in the Analysis of
Structural Changes: The Case of Bulgaria”, Centre for Economic Reform and
Transformation, Department of Economics, Heriot-Watt University, Riccarton,
Edinburgh, October 1998, http://som.hw.ac.uk/cert/wpa/1998/dp9813.pdf
(accessed 11.09.2003)
234. Salvatore, D. (1993) – “International Economics”, 4th Edition, Macmillan,
New York
235. Samuelson, P, W. Nordhaus (1989a) – “Economics: Microeconomics”,
13th Edition, McGraw-Hill Book Company, New York
236. Samuelson, P, W. Nordhaus (1989b) – “Economics: Macroeconomics”,
13th Edition, McGraw-Hill Book Company, New York
237. Sathiendrakumar, R., C. Tisdell (1989) – “Tourism and the economic
development of the Maldives”, Annals of Tourism Research, Vol. 16, №2/1989,
pp.254-269
238. Schaffer, W. A. (1985) – “Using input-output analysis to measure the
impacts of tourism expenditures: the case of Hawaii”, in Propst, D. B. (comp.)
“Assessing the economic impacts of recreation and tourism”, Conference and
Workshop, 14-16 May 1985, Department of Park and Recreation Recources,
Michigan State University, East Lansing, published by South Eastern Forest
Experiment Station, Asheville, North Carolina, (accessed 11.05.2003)
http://www.srs.fs.usda.gov/pubs/misc/misc_recreation-tourism.pdf
239. Schneider, F., D. H. Enste (2000a) – “Shadow economies around the
world: size, causes, and concequences?”, IMF Working Paper WP/00/26,

368
February 2000, http://www.imf.org/external/pubs/ft/wp/2000/wp0026.pdf
(accessed 25.02.2003)
240. Schneider, F., D. H. Enste (2000b) – “Shadow economies: sizes, causes,
and consequences”, Journal of Economic Literature, Vol. 38, March 2000, pp.
77-114
241. Schwer, R. K., R. Gazel, R. Daneshvary (2000) – “Air-tour impacts: The
Grand Canyon case”, Annals of Tourism Research, Vol. 27, №3/2000, pp. 611-
623
242. Sectretariat d’Etat du Tourisme /SET/ (2003) – “Les comptes du
tourisme – compte semi-définitif 2001, compte provisoire 2002”, Rapport
présenté à la Commission des Comptes du Tourisme, Ministere de
l’Equipement, des Transports, du Logement, du Tourisme et de la Mer, France,
Mai 2003, (accessed 15.09.2003)
http://tourisme.equipement.gouv.fr/PDF/comptes%20du%20tourisme%20-
%20mai%202003.pdf
243. Senior, G., M. Danson (1998) – “Liam and Noel in Balloch: an economic
impact assessment”, Tourism Economics, Vol.4, №3/1998, pp. 265-277
244. Sharpley, R. (2001) – “Sustainability and the political economy of tourism
in Cyprus”, Tourism, Vol. 49, №3/2001, pp.241-254
245. Shavell, S. (2003) – “Economic Analysis of Economic Welfare, Morality
and the Law”, National Bureau of Economic Research Working Paper Series,
Paper 9700, May 2003, http://papers.nber.org/papers/w9700.pdf (accessed
06.08.2003)
246. Simpson, P., G. Wall (1999) – “Consequences of resort development. A
comparative study”, Tourism Management, Vol. 20, №3/1999, pp.283-296
247. Sindiga, I. (1996) – “Domestic tourism in Kenya”, Annals of Tourism
Research, Vol. 23, №1/1996, pp.19-31
248. Smeral, E. (1998) – “Economic aspects of casino gaming in Austria”,
Journal of Travel Research, Vol. 36, №4/1998, pp.33-39

369
249. Smith, S. L. J. (1994) – “Tourism analysis – a handbook”, Longman,
Harlow, UK
250. Sørensen, N. K. (1998) – “Modelling the seasonality of hotel nights in
Denmark by county and nationality”, Paper presented at the 4th International
Forum on Tourism Statistics, 17-19 June 1998, Copenhagen
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/b1-1.pdf (accessed 17.05.2003)
251. Statistics Canada (1996) – “System of National Accounts. Guide to the
National Tourism Indicators: Sources and Methods”, National Accounts and
Environment Division, Catalogue №13-594-GIE, August 1996, Ottawa,
http://www.statcan.ca/english/freepub/13-594-GIE/9600113-594-GIE.pdf
(accessed 26.02.2003)
252. Statistics New Zealand (2002) – “Tourism Satellite Account 1997 –
1999”, Catalogue Number 16.001, Wellington, New Zealand, December 2002,
http://www.trcnz.govt.nz/NR/rdonlyres/261069A1-C2F7-4E17-91DD-
B1C2EC4D6BA9/0/restsa1999.pdf (accessed 15.09.2003)
253. Steidel, C. (1997) – “Measuring economic activity and economic welfare:
What are we missing”, Federal Reserve Bank of New York Research Paper
№32/1997, http://www.ny.frb.org/rmaghome/rsch_pap/9732.pdf (accessed
17.05.2003)
254. Stewart, K. (1974) – “National Income Accounting and Economic
Welfare: The Concepts of GNP and MEW”, Federal Reserve Bank of St. Louis,
April 1974, (accessed 08.08.2003)
http://research.stlouisfed.org/publications/review/74/04/Accounting_Apr1974.pdf
255. Strizzi, N., G. Bailie, A. M. Hince (2001) – “The evolution of Canada’s
travel account, 1980-1998”, Journal of Travel Research, Vol. 39, №3/2001,
pp.285-292
256. Stynes, D. (1997) – “Economic impacts of tourism: a handbook for tourism
professionals”, National Laboratory for Tourism and e-Commerce, University of
Illinois at Urbana-Champaign, (accessed 02.05.2003)
http://www.tourism.uiuc.edu/itn/etools/eguides/econimpacts.pdf

370
257. Sugiyarto, G., Blake, A., Sinclair, M. T. (2002) – “Economic impact of
tourism and globalisation in Indonesia”, Discussion Paper Series 2002, Christel
deHaan Tourism and Travel Research Institute, University of Nottingham,
http://www.nottingham.ac.uk/ttri/2002-2.pdf (accessed 28.12.2002)
258. Sugiyarto, G., Blake, A., Sinclair, M. T. (2003) – “Tourism and
globalization: economic impact in Indonesia”, Annals of Tourism Research,
Vol. 30, №3/2003, pp.683-701
259. Summary, R. (1987) – “Tourism’s contribution to the economy of Kenya”,
Annals of Tourism Research, Vol. 14, №3/1987, pp.531-540
260. Szivas, E., M. Riley (1999) – “Tourism employment during economic
transition”, Annals of Tourism Research, Vol. 26, №4/1999, pp.747-771
261. Telfer, D., G. Wall (1996) – “Linkages between tourism and food
production”, Annals of Tourism Research, Vol. 23, №3/1996, pp.635-653
262. Teobald, W. /ed./ (1994) – “Global tourism – the next decade”,
Butterworth-Hienemann, Oxford
263. Thompson, M., E. Wagenhals (2002) – “Economic impact of nature
tourism and cultural activities in Worcester County, Maryland”, Institute for
Governmental Service, Center for Applied Policy Studies, University of
Maryland, College Park, March 2002, (accessed 31.12.2003)
http://www.vprgs.umd.edu/igs/publications/worcester_tourism.pdf
264. Timmerman, J., P. van der Ven (2000) – “The SAM and SESAME in the
Netherlands: A modular approach”, in “Household Accounting: Experience in
Concepts and Compilation”, Studies in Methods: Handbook of National
Accounting, Series F, №75/Vol. 2 “Household satellite extensions”, Department
of Economic and Social Affairs, Statistics Division, New York, pp. 309-354,
(accessed 03.01.2003) http://unstats.un.org/unsd/sna1993/doc/F75vol2.pdf
265. Timothy, D., R. Butler (1995) – “Cross-border shopping: a North
American perspective”, Annals of Tourism Research, Vol. 22, №1/1995, pp.16-
34

371
266. Tohamy, S., A. Swinscoe (2000) – “The Economic Impact of Tourism in
Egypt”, The Egyptian Centre for Economic Studies, Working Paper No. 40,
June 2000 (accessed 13.06.2003)
http://www.economy.gov.eg/Download/24]%20Tourism%20in%20Egypt/Econo
mic%20Impact%20of%20Tourism%20in%20Egypt.pdf
267. Torres, E., I. Sustacha, J. M. Menéndez, L. Valdés (2002) – “A solution
to problems and disadvantages in statistical operations in surveys of visitors at
accommodation establishment and popular visitor places”, Paper presented at
the 6th International Forum on Tourism Statistics, 25-27 September 2002,
Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Torres.doc
268. Torres, R. (2003) – “Linkages between tourism and agriculture in
Mexico”, Annals of Tourism Research, Vol. 30, №3/2003, pp.556-566
269. Truitt, L. J. (1996) – “Casino gambling in Illinois: riverboats, revenues,
and economic development”, Journal of Travel Research, Vol. 34, №1/1996, pp.
89-96
270. Tse, R. Y. C. (1998) – “Do more tourists lead to higher levels of
consumption”, Tourism Economics, Vol. 4, №3/1998, pp. 233-240
271. Tyrrell, T. J., R. J. Johnston (2001) – “A framework for assessing direct
economic impacts of tourist events: distinguishing origins, destinations, and
causes of expenditures”, Journal of Travel Research, Vol. 40, №1/2001, pp. 94-
100
272. Ufficio Italiano dei Cambi /UIC/ (1996) – “Sample Survey on Italian
International Tourism”, IMF Document BOPCOM96/1/13, Eighth Meeting of
the IMF Committee on Balance of Payments Statistics, Washington, D.C., April
29-30, 1996, http://www.imf.org/external/pubs/ft/bop/pdf/96113.pdf (accessed
20.06.2003)
273. United Kingdom Office for National Statistics /UKONS/ (2002) –
“Bilateral Comparisons of Travel Transactions”, IMF Document BOPCOM-
02/23, Fifteenth Meeting of the IMF Committee on Balance of Payments

372
Statistics Canberra, Australia, October 21–25, 2002, (accessed 20.06.2003)
http://www.imf.org/external/pubs/ft/bop/2002/02-23.pdf
274. United Nations Organisation /UN/ (1993) – “System of National
Accounts”, UN, http://unstats.un.org/unsd/sna1993
275. United Nations Organisation /UN/ (1999a) – “Handbook of Input-Output
Table Compilation and Analysis”, Studies in Methods: Handbook of National
Accounting, Series F, №74, Department of Economic and Social Affairs,
Statistics Division, New York, (accessed 02.01.2003)
http://unstats.un.org/unsd/sna1993/doc/series-F-74.pdf
276. United Nations Organisation /UN/ (1999b) – “Draft Tourism Satellite
Account: Methodological References”, United Nations, New York,
ST/ESA/STAT/SER.F/80, Distributed 27.12.1999, (accessed 26.02.2003),
http://unstats.un.org/unsd/statcom/doc00/f80.pdf
277. United Nations Organisation /UN/ (2000) – “Links between Business
Accounting and National Accounts”, Studies in Methods: Handbook of National
Accounting, Series F, №76, Department of Economic and Social Affairs,
Statistics Division, New York http://unstats.un.org/unsd/sna1993/doc/series-
F76e.pdf (accessed 02.01.2003)
278. United Nations Organisation /UN/ (2002) – “Manual on statistics of
international trade and services”, Statistical Papers, Series M, №86, Department
of Economic and Social Affairs, Statistics Division, New York,
http://unstats.un.org/unsd/tradeserv/docs/M86_english.pdf (accessed
03.01.2003)
279. Vassille, L. (2002) – “International standards for Tourism Satellite
Accounts: How to shift from a demand side oriented TSA. The French
experience”, Paper presented at the 6th International Forum on Tourism
Statistics, 25-27 September 2002, Budapest, (accessed 08.09.2003)
http://w3.ksh.hu/tourforum/Papers/Laurent%20Vassille.doc
280. Vina, L. de la, J. Ford (1998) – “Economic impact of proposed cruise ship
business”, Annals of Tourism Research, Vol. 26, №1/1999, pp. 204-207

373
281. Walpole, M., H. Goodwin (2002) – “Local economic impacts of dragon
tourism in Indonesia”, Annals of Tourism Research, Vol. 27, №3/2000, pp. 559-
579
282. Ward, L., N. Gochnour, N. Ashdown, P. Donner, S. Frisby, L. Hillman,
J. Hyde, R. Reeve, L. Rovig, R. Spendlove (2000) – “2002 Olympic Winter
Games: Economic, Demographic and Fiscal Impacts”, State of Utah, Governor’s
Office of Planning and Budget, Demographic and Economic Analysis Section,
http://www.governor.state.ut.us/dea/publications/FinalOly1.pdf (accessed
04.06.2003)
283. West, G. R. (1993) – “Economic significance of tourism in Queensland”,
Annals of Tourism Research, Vol. 20, №3/1993, pp.490-504
284. West, G., A. Gamage (2001) – “Macro effects of tourism in Victoria,
Australia: a nonlinear input-output approach”, Journal of Travel Research, Vol.
40, №1/2001, pp. 101-109
285. Wilson, D. (1994) – “Unique by a thousend miles – Seychelles tourism
revisited”, Annals of Tourism Research, Vol. 21, №1/1994, pp.20-45
286. Wilton, D., S. Meis, S. Joyal (1996) – “The economic significance of
tourism – comparing Canada and World Travel and Tourism Council estimates”,
Report at the 3rd International Forum on Tourism Statistics, Sintra, 26-28 June
1996, OCDE/GD(97)96, pp. 177-202, (accessed 14.02.2003)
http://www.oecd.org/pdf/M00000000/M00000689.pdf
287. Wilton, D., T. Wirjanto (1998) – “An Analysis of the Seasonal Variation
in the National Tourism Indicators”, A Report Prepared for the Canadian
Tourism Commission, December 1998, (accessed 17.05.2003)
http://ftp.canadatourism.com/ctxUploads/en_publications/SeasonalVariation.pdf
288. Wöber, K. W. (1998) – “Experiences with a Harmonised System of
European city tourism statistics”, Paper presented at the 4th International Forum
on Tourism Statistics, 17-19 June 1998, Copenhagen, (accessed 17.05.2003)
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/b1-2.pdf

374
289. Wöber, K. W. (2000) – “Standardizing city tourism statistics”, Annals of
Tourism Research, Vol. 27, №1/2000, pp.51-68
290. Wong, S. T.-Y. (1998) – “Contribution of visitors from Asia to tourism
sector of Macau”, Paper presented at the 4th International Forum on Tourism
Statistics, 17-19 June 1998, Copenhagen, (accessed 17.05.2003)
http://www2.dst.dk/internet/4thforum/docs/c2-2.pdf
291. WTO, OECD, Eurostat (2000) – Proposed amendments to the document
“Tourism Satellite Account: Methodological References”, United Nations
Statistical Commission Document №E/CN.3/2000/11, Drafted 23.02.2000,
http://unstats.un.org/unsd/statcom/doc00/oecd.pdf (accessed 26.02.2003)
292. World Tourism Organisation /WTO/ (1998) – “Tourism Taxation:
Striking a Fair Deal”, WTO, Madrid
293. World Tourism Organisation /WTO/ (2000) – “Tourism satellite account
– a strategic project for the World tourism Organisation”, Report of the
Secretary-General at the 63rd and 64th Session of WTO, Madrid (Spain), 28-
30.11.2000, (accessed 27.11.2002)
http://www.world-tourism.org/statistics/tsa_project/TSA_STRATEGIC_PROJECT.pdf
294. World Tourism Organisation /WTO/ (2001) – “Tourism Satellite
Account: Recommended Methodological Framework”, Joint publication of
WTO, UN, OECD, Eurostat, Madrid
295. World Tourism Organisation /WTO/ (2002a) – “Basic concepts of the
tourism satellite account”, Madrid, (accessed 28.11.2002)
http://www.world-tourism.org/statistics/tsa_project/Basic%20concepts%20of%20the%20TSA.pdf

296. World Tourism Organisation /WTO/ (2002b) – “Tourism and poverty

alleviation”, Madrid (accessed 10.01.2003)
http://www.world-tourism.org/isroot/wto/pdf/1267-1.pdf
297. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (1998) – “World Travel
and Tourism Council Tax Barometer”, №6, November 1998,
http://www.wttc.org/recourceCentre/publications/Tax%20Bar06.pdf (accessed
22.02.2002)

375
298. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2001a) – “Turkey: The
impact of travel and tourism on jobs and the economy”, London,
http://www.wttc.org/publications/pdf/TurkeyReport.pdf (accessed 28.12.2002)
299. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2001b) – “South Carolina:
The impact of travel and tourism on jobs and the economy”, London,
http://www.wttc.org/publications/pdf/SCReport.pdf (accessed 28.12.2002)
300. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002a) – “South Africa:
The impact of travel and tourism on jobs and the economy”, London,
http://www.wttc.org/publications/pdf/06South%20Africa.pdf (accessed
18.12.2002)
301. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002b) – “Malaysia: The
impact of travel and tourism on jobs and the economy”, London,
http://www.wttc.org/publications/pdf/MalaysiaReport.pdf (accessed 28.12.2002)
302. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002c) – “HR
opportunities and challenges”, Report by the WTTC Human Resource Task
Force, London, http://www.wttc.org/communicate/pdf/6675HROppsEndChallenges.pdf
(accessed 02.01.2003)
303. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002d) – “World: The
travel and tourism economy 2002. Special end of year update”, London,
http://www.wttc.org/measure/PDF/EOY_World.pdf (accessed 18.12.2002)
304. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002e) – “European
Union: The travel and tourism economy 2002. Special end of year update”,
London, http://www.wttc.org/measure/PDF/EOY_European%20Union.pdf
(accessed 18.12.2002)
305. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002f) – “France: The
travel and tourism economy 2002. Special end of year update”, London,
http://www.wttc.org/measure/PDF/EOY_France.pdf (accessed 18.12.2002)
306. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002g) – “Germany: The
travel and tourism economy 2002. Special end of year update”, London,
http://www.wttc.org/measure/PDF/EOY_Germany.pdf (accessed 18.12.2002)

376
307. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002h) – “United States:
The travel and tourism economy 2002. Special end of year update”, London,
http://www.wttc.org/measure/PDF/EOY_United%20States.pdf (accessed
18.12.2002)
308. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002i) – “Taxing
intelligently”, A report by the WTTC Tax Policy Task Force, May 2002,
London, http://www.wttc.org/encourage/pdf/6678TaxingIntelligently.pdf
(accessed 18.12.2002)
309. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002j) – “The Impact of
Travel and Tourism on Jobs and the Economy – 2002 plus Special report on
September 11th Impacts: World”, WTTC Year 2002 TSA Research, March
2002, London (accessed 24.02.2003)
http://www.wttc.org/measure/PDF/TSA%20-%202002%20World.pdf
310. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2002k) – “The Impact of
Travel and Tourism on Jobs and the Economy – 2002 plus Special report on
September 11th Impacts: Bulgaria”, WTTC Year 2002 TSA Research, March
2002, London (accessed 24.02.2003)
http://www.wttc.org/measure/PDF/TSA%20-%202002%20Bulgaria.pdf
311. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2003а) – “War Scenario
League Table: Travel and Tourism – a World of Opportunity. The 2003 Travel
and Tourism Economic Research”, London, (accessed 16.05.2003)
http://www.wttc.org/measure/pdf/WS%20League%20Tables.pdf
312. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2003b) – “Singapore:
Special SARS Analysis. Impact on Travel and Tourism. The 2003 Travel and
Tourism Economic Research”, London (accessed 16.05.2003)
http://www.wttc.org/measure/pdf/Singapore%20SARS.pdf
313. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2003c) – “China: Special
SARS Analysis. Impact on Travel and Tourism. The 2003 Travel and Tourism
Economic Research”, London (accessed 16.05.2003)
http://www.wttc.org/measure/pdf/China%20SARS.pdf

377
314. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2003d) – “Hong Kong:
Special SARS Analysis. Impact on Travel and Tourism. The 2003 Travel and
Tourism Economic Research”, London, (accessed 16.05.2003)
http://www.wttc.org/measure/pdf/Hong%20Kong%20SARS.pdf
315. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2003e) – “Vietnam:
Special SARS Analysis. Impact on Travel and Tourism. The 2003 Travel and
Tourism Economic Research”, London, (accessed 16.05.2003)
http://www.wttc.org/measure/pdf/Vietnam%20SARS.pdf
316. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2003f) – “Bulgaria: Travel
and Tourism – a World of Opportunity. The 2003 Travel and Tourism Economic
Research”, London, http://www.wttc.org/measure/pdf/Bulgaria.pdf (accessed
10.04.2003)
317. World Travel and Tourism Council /WTTC/ (2004) – “Bulgaria: Travel
and Tourism – Forging ahead. The 2004 Travel and Tourism Economic
Research”, London, http://www.wttc.org/2004tsa/pdf/Bulgaria.pdf (accessed
31.03.2004)
318. World Travel and Tourism Council / Oxford Economic Forecasting
Ltd. /WTTC/OEF/ (2001a) – “WTTC/OEF travel and tourism simulated
satellite accounting research: methodology and documentation”, London,
http://www.wttc.org/ecres/pdfs/document.pdf (accessed 22.02.2002)
319. World Travel and Tourism Council / Oxford Economic Forecasting
Ltd. /WTTC/OEF/ (2001b) – “WTTC/OEF travel and tourism simulated
satellite accounting research: overview and definitions”, London,
http://www.wttc.org/ecres/pdfs/overview.pdf (accessed 22.02.2002)
320. Yuan, M. (2001) – “Reoperationalizing economic data collection”, Annals
of Tourism Research, Vol. 28, №3/2001, pp.727-737
321. Zhang, J. (2001) – “Tourism Impact Analysis on Danish Regions”,
Institute of Local Government Studies, Copenhagen, Paper for 41st Congress of
the European Regional Science Association, 29th August – 1st September 2001 in

378
Zagreb, Croatia, http://www.ersa.org/ersaconfs/ersa01/papers/full/275.pdf
(accessed 22.03.2004)
322. Zhang, Y. (2001) – “Tourism and Regional Imbalance in Yunnan (China)”,
Paper presented at 2001 Council for Australian University Tourism and
Hospitality Education National Research Conference, Autralia, (accessed
22.05.2003) http://www.btr.gov.au/service/confproc/cauthe01/Zhang.pdf
323. Zhou, D., Yanagida, J.F., Charkavorty, U., Leung, P. (1997) –
“Estimating economic impact of tourism”, Annals of Tourism Research, Vol.
24, №1/1997, pp.76-89

379