За „говорещия с кучета”

или говорещата глупост

Поводът да напиша следните редове е провокирала ме публикация във вашето списание. Става дума за
материала „Инстинктите създават поведението”, поставен под изключително ангажиращото заглавие
„Психология”.

В общи линии публикацията се явява като своеобразна реклама на дейността на Сизар Милан,
самообявил се за „говорещ” (по-точно – „шептящ”) с кучетата.

Преди няколко години Сизър Милан и неговите „оригинални” методи на дресировка започнаха да се
рекламират и в нашата страна. Първата информация ми попадна от някои български интернет-форуми.

Моя позната ми изпрати поредица от дискове, на които бяха качени филмчета с дейността на Милан.
Още първите кадри започнаха да предизвикват някакви съмнения в мен. Достатъчен бе фактът, че
между действията на кучето и показването чрез камерата, се получаваха разминавания. Така например,
Милан започва да обяснява как приучва кучето на някакъв прийом, което камерата показва. Малко след
това кадъра е вече на готово отработената команда, без да се проследяват действията на „говорещия с
кучета”. Съвсем случайно в друг негов филм забелязах (нещо, което камерата явно неволно е
запечатала, защото не бе показано цялото действие) насилствено въздействие върху кучето. Малко след
това, клетото животно бе показано как е изпълнило командата, а ухиления до ушите Милан
продължаваше с теоретизирането си.

Когато един човек бива прекалено много порицаван или прекалено много хвален, ако искаме наистина
да го разберем, трябва по-детайлно да го проучим. Кой и какъв е в същност Сизър Милан.

Фризьор на кучета, бивш собственик на салон за разкрасяване, установил в даден момент, че могат да се
„правят пари” в много по-голямо количество, когато навлезеш в света на кучето, а не само в неговата
космена покривка.

Клавдия Качинска, автор и собственик на списанието „Барк мегъзин” (Bark magazine) казва: „Сизър
Милан е позьор, фалшив мъж, нямащ лиценз за специалист по поведение на кучетата”. По-нататък
Качинска продължава: „Аз съм шокирана с какво лекомислие хората са готови да му се доверят”.

Кен Рамирез, специалист по поведение на кучетата и управител на център за обучение напълно отрича
силовите прийоми, които Милан прилага, за да приучи „по-твърдите” кучета да изпълняват команди.
Рамирез казва: „За някои от кучетата, които обучавам да откриват експлозиви, бих си позволил някои от
методите на Милан, но към това бих пристъпил в изключително краен случай”.

Патриция МакКонъл, професор, доктор по зоология, автор на книгата „На Кучето с любов”, казва:
„Разберете преди всичко своите емоции и емоциите на вашето куче. Много поведенчески проблеми
биха се разрешили, ако собствениците се научат как да се отнасят с кучетата си, ползвайки
постиженията на науката, а не на такива като него (имайки предвид Милън)”.

Дженис Брадли, специалист по поведение на кучетата, дресьор и автор на книгата „Кучетата хапят”
определя методите на Милън като хвърляне „прах в очите” на неговите привърженици. Всички се
възхищават на усмивката му, чувството му за хумор, а никой не се вглежда как в съответния момент той
манипулира с кучето, което е в ръцете му.

(Забележка: В Ютюб може да бъде открит клип, на който Милан обяснява на аудиторията как се
управлява куче, маха наляво-надясно с едната си ръка, а никой не забелязва, че в другата му ръка има
мини дистанционно, с което се въздейства върху електрошок, поставен от долната страна на нашийника
на кучето.)

Концепцията на Милън за доминантността се базира на стари поведенчески проучвания от началото на

60-те години на миналия век и то – при вълците, а не при домашното куче.
През 60-те години учените установяват, че вълците формират големи глутници, в които всеки индивид
се бори да заеме позицията на водещ или казано с езика на етологията „алфа”. Сизър Милан, без да е
запознат с поведението на вълците и различията на определени поведенчески реакции при кучетата,
започва да налага тази „алфа” теория за смесени групи (хора-кучета). За съжаление тази теория за
доминантността се подема от редица сериозни учени и за дълги години става господстваща в сферата на
поведението на домашното куче. Никой не се замисля над факта, че кучето не е вълк, че йерархическа
структура между индивиди от различни биологически видове не може да бъде сформирана.

„Алфа” теорията е силов метод на обучение на кучетата, който понастоящем е отречен от всички
сериозни специалисти занимаващи се с поведение на кучето. Всички дресьори на кучета започват да се
придържат към методите на Бил Колер и Артър Хагърти, които са изцяло силови. Преди години, когато
се снабдих с книгата на Колер „Методите на Колер за обучение на кучета” не се впечатлявах от това,
което вече е недопустимо в сериозната психология на кучето. Но по него време ние бяхме подвласти
изцяло на „силовия” метод. Масово се рекламираха строгите нашийници и то – със зъбци за впиване в
шията на кучето. В книгата „Служебно куче”, издателство на МВР (препечатка на оригинално съветско
издание), се препоръчваше забранителните команди да се отработват с помощта на токови удари. По-
късно на Запад се появиха цели компании, разработващи електрошокови нашийници. Никой не се
замисляше какво става с психиката на кучето. Важен бе крайния резултат, задоволяващ потребността на
хората.

За съжаление на цяла плеяда „силови дресьори”, „алфа” теорията бе развенчана от един от нейните
създатели.

Дейвид Меч е човекът, който посвещава повече от 50 години от своя живот в изучаване поведението на
вълците в естествена среда. Той е човекът, който пръв разгадава структурата на вълчата глутница в
реални условия. Той е човекът, който се дистанцира от Милан, заявявайки, че това което е при вълците
е много далеч от това, което Милан изкуствено пренася при кучето. Меч казва: „Ако това (алфа
теорията) работи при вълците, то няма нищо общо с човешкото семейство”. Друг е въпросът, че в
момента самият Меч прави ревизия на някои свои ранни констатации, но това не е тема за този
коментар.

Редица световно признати специалисти по поведение на кучето апелират предаването на Сизър Милан
да бъде свалено от екран. Никълъс Додман, безспорен авторитет в областта на поведението на кучето,
преди повече от 5 години сезира редакцията на Нешънъл Джеографик да спре предаването на Сизър
Милан като заблуждаващо собствениците на кучета, а от там – и вредно както за тях самите, така и за
домашните им любимци. The American Humane Association излезе през 2006 г. с публично изявление по
медиите за грешните техники, прилагани от Сизър Милан. Американската асоциация на ветеринарните
лекари, занимаващи се с проблеми на поведението също отрича методите, прилагани от Сизър Милан.

И въпреки всичко Нешънъл Джеографик продължава с филмите на Милън. Въпреки всичко Милън
продължава да се усмихва. А всъщност – дали не се присмива ?!