Professional Documents
Culture Documents
ИИС лекции
ИИС лекции
Фиг. 2.1. Принципна многолинейна схема на ГРТ на жилищна сграда при схема
на електрозахранване TN-S
Фиг. 2.2. Принципна многолинейна схема на МРТ на захранване на жилищни
сгради
□ Токов кръг
Това е част от електрическата инсталация, излизаща от APT през
защитен апарат (стопяем предпазител или автоматичен прекъсвач), от
която се захранват определен брой и вид потребители на електрическа
енергия. Токовият кръг може да се изгради като еднофазен, двуфазен или
трифазен.
• управляващ токов кръг — част от електрическата инсталация,
изходяща от специално устройство в разпределително табло, чрез
която се управляват група потребители, защитени с предпазител
или автоматичен прекъсвач;
• излаз от токов кръг — всяко отклонение от токовия кръг към
контакти или осветители. Изгражда се като еднофазен, двуфазен
или трифазен излаз.
□ Потребител на електрическа енергия
Това е всяко устройство, преобразуващо електрическата енергия в
друг вид енергия - светлинна, механична, топлинна и др. В бита и
промишлеността се използват различни видове електрически потребители,
всеки от които се характеризира с номинална мощност и напрежение.
□ Комутационни апарати
Инсталационни прекъсвачи, предпазители, контактори и др. апарати
за включване, прекъсване и предпазване на електрическите инсталации.
При конкретното разработване на електрическите инсталации,
съгласно Наредба №4 за проектиране, изграждане и експлоатация на
електрически уредби в сгради, се спазват следните нормативни
изисквания:
- разпределителните табла се разполагат на границата на
собственост на електрическите съоръжения;
- елементите на схемата за разпределение на електроенергията
трябва да са равномерно натоварени;
трябва да се осигури независимост в работата на паралелните клонове в
електрическа инсталация.
3. ЕЛЕМЕНТИ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ
ИНСТАЛАЦИИ
5. ЕЛЕКТРОИНСТАЛАЦИОННА АПАРАТУРА
5.1. ИНСТАЛАЦИОННИ ПРЕКЪСВАЧИ И ПРЕВКЛЮЧВАТЕЛИ
Инсталационните прекъсвачи и превключватели за ниско на-
прежение служат за комутиране на електрическите вериги в
инсталациите. Те са предназначени за продължителен режим на
работа.
Комутирането е операция за превключване на състоянието на
електрическата верига, осигуряваща протичане или спиране на
електрическия ток в нея.
Съгласно Наредба №3 за устройството на електрическите уредби
и електропроводни линии изискванията към прекъсвачите и
превключвателите са следните:
• мигновена комутация;
• осигуряване на провеждането на протичащия във веригата
електрически ток;
• безопасност при експлоатация, осигурена чрез подходящ
подбор на използваните изолационни материали;
• достатъчна механична якост на конструкцията;
• продължителна експлоатация при предписаните от завода-
производител експлоатационни условия.
Обща конструкция на инсталационни прекъсвачи и
превключватели.
Конструкцията на инсталационните прекъсвачи и превключватели
включва следните основни елементи:
• контактна система. Състои се от подвижни и неподвижни
контакти, изработени от месингови сплави или сребро в местата
на контактуването.
Подвижният контакт се оформя в люлков механизъм
(обикновено сребърен) и е с подходящо оформена задвижваща
система, изработена от пластмаса, с добри изолационни
качества. Монтира се върху изолационна основа;
• п р и с ъ е д и н и т е л н и к л е м и за свързване към електрическата верига;
• и з о л а ц и о н н о т я л о , в което са монтирани контактната система и
присъединителните клеми. Върху него се оформят и крачета за
закрепване към конзолата.
На фиг. 5.1 са показани елементите на тялото на инсталационните
ключове
□ И нс т а л а ц ио н н и п р е к ъ с в а ч и и п р е в к л ю ч в а те л и з а с ил о в и
и н с т а л а ц и и с р ъ ч но у пр а в л е н ие
Прекъсвачите и превключвателите за електрически инсталации с
ръчно управление са предназначени за комутиране на електрически
вериги за променлив и постоянен ток за напрежение до 1 000 V.
Те се характеризират със следните параметри:
• номинално напрежение;
• номинален ток - най-големият ток, който може да протича
през контактите на апаратите без да ги прегрява;
• номинален изключвателен ток - токът, при който се изключва
електрическата верига.
□ Лостови прекъсвачи и превключватели
Произвеждат се за напрежения 500 и 1 000 V и токове до 5 000 А, и
са едно-, дву- и триполюсни. Монтират се на
електроразпределителните и командни табла. Служат за видимо
прекъсване на електрическата верига.
Използват се като включватели (означава се с ВЛ в буквеното
означение) или като превключватели (означава се с ПЛ). В буквеното
им означение се оказват още начинът на присъединяване на
проводниците (предно - П, задно - 3), наличието на дъгогасителна
камера (К) и начинът на задвижване (дистанционно — Д и ръчно —
без означение). Цифрите след буквеното означение указват
номиналния ток на електрическия апарат в ампери.
На фиг. 5.2 са показани лостов прекъсвач ВЛДК и
превключвател ПЛДК за номинален ток от 200 до 1 000 А. Състоят се
от основа 1, неподвижно 2 и подвижно 3 контактно тяло, ръкохватка 4,
пружина 5, съединителни клеми.
Пружината осигурява бързо прекъсване на веригата при
изключване независимо от бързината на движение на ръкохватката.
Между контактната система може да се постави дъгогасителна
камера.
а) б)
Фиг. 5.2. Лостов прекъсвач и превключвател а — лостов прекъсвач; б — лостов
превключвател; 1 — изолационна основа; 2 — неподвижно контактно тяло
(пружинираща "челюст "); 3 — подвижно контактно тяю (нож); 4 — изолационна
Фиг.
5.4.
□ Превключватели
Разликата между тях и разгледаните преди това неавтоматични
прекъсвачи е в положението на включвателната система. В силовите
електрически вериги най-често се използват превключватели за пускане
на електродвигатели по схемата звезда —триъгълник. Произвеждат се за
токове до 63 А и се състоят от три входящи и шест изходящи контакта,
монтирани върху общ изолационен лост, позволяващ включване само
на едната или другата тройка изходни контакти. Използва се при
пускане на асинхронни двигатели с накъсосъединен ротор, изискващи
две различни схеми на включване на статорната намотка за ограни-
чаване на пусковия ток.
□ Контролери
Това са прекъсвачи, предназначени за комутиране на голям брой
електрически вериги. Контактите се превключват по определена
програма при въртене на вала на контролера.
□ Бутони (фиг. 5.5)
Служат за дистанционно включване и изключване на
захранването на електрически апарати в оперативни сигнални и
управляващи вериги. Позволяват комутиране на електрическата
верига само в момента на натиск върху контактната система, която е
снабдена с връщателна пружина. Бутоните се състоят от:
• пластмасово тяло с различна форма, зависеща от
предназначението и мястото на монтаж;
• подвижни и неподвижни контакти, изработени от
месинг или стоманена ламарина, снабдена с
двигателен механизъм;
• пластмасов бутон, който се прикрепя върху подвижния
контакт.
Съвременната номенклатура предлага бутони за
открит и скрит монтаж, за звънчева инсталация, с и без
вградена сигнализация.
Комплект от няколко бутона в общ корпус се нарича
бутонен пост за управление. Произвеждат се и комбинирано с
вградени сигнални лампи.
а б в
Фиг. 5.5. Бутони а —устройство: 1 — глава; 2 — пружина; 3 —
задвижващ лост; 4 и 5 - контактни системи; б — бутон със
секретно закчючване; в) бутонен пост
Външен вид на
примерни
прекъсвачи,
използвани за
различните нива
Фиг. 6.5. Външен вид на контактор Фиг. 6.6. Външен вид на електрическо реле
□ Електрически релета (фиг.6.6)
Тези апарати са предназначени да защитават електрическите
вериги като ги изключват при възникване на определени условия -
изменение на контролирания параметър: напрежение, електрически
ток, мощност, температура, налягане, ниво и др. Изключването
става мигновено или след определено време. Електрическите
релета са предназначени за променливо и постоянно напрежение от
12 до 220 V. Наименованието на релето се определя в зависимост
от предназначението му. Например релета, предназначени да
защитават веригите от протичане на недопустим ток, се наричат
токови релета. Релетата, изключващи при определена температура,
се наричат термостати и др.
Конструктивно релето се състои от бобина, включена
последователно в работната верига на консуматора и контактна
система, съдържаща нормално отворени и нормално затворени
контакти. Релетата за време включват в конструкцията си и 24 часов
таймер.
□ Разрядници (PRC)
Предназначени са за защита на електрически уредби за ниско
напрежение в зоните с висок риск от попадане на мълния върху
мълниезащитните уредби. В съответствие с европейските
стандарти те са снабдени с топлинна защита и светлинни
текстил
Табл. 7.2.
Устройство и означение на някои от най – често използваните проводници и
кабели
Означение Наименование Устройство
1 2 3
ПВМ проводник с винилитова
(поливинилхлоридна) изолация,
мостов — двужилен и трижилен
ΔW1=cF(θ1-θ2)t=c.F.Δθ.t
ΔW2=I²Rt
фиг.8.1а Изменение на
температурата на тялото
а – при нагряване; б – при охлаждане; в – топлинна времеконстанта
ΔW1=ΔW2
cFΔθ=I²Rt
cF∆θ
Iдоп.=
R
cπdl∆θ
l l l
R=ρ = ; I=
s γπd 2
γπd 2
Вк
S≥10³ mm2,
С
където коефициентът С се отчита от таблица.
ΔW k =ΔP 2k Δt
ΔW 2 =P 2max τ ≡S 2
S 1 =S 2 ΔW 1 =ΔW 2
Фиг.9.1. Време на максимални загуби
Uо
ΔU
Uн
Iн I[A]
ian in
11. ОСВЕТИТЕЛНИ
ИНСТАЛАЦИИ
11.1. ОБЩИ ПОНЯТИЯ
Осветителните инсталации за ниско напрежение в жилищни,
обществени и промишлени сгради и др. трябва да отговарят на
изискванията на Наредба №3 за устройство на електрически уредби и
електропроводни линии и Наредба №4 за проектиране, изграждане и
експлоатация на електрически уредби в сгради.
Основната цел на осветителната инсталация е да осигури
подходяща осветеност в конкретните помещения, в които тя е
изпълнена.
Въз основа на извършваните дейности в различните помещения, БДС
е определил нормирани осветености, съобразени с функции им. Те се
постигат чрез правилен избор на вида, броя и мястото на монтаж на
използваните осветителни тела. Управлението на осветителите се
осъществява поотделно или групово.
§ Видове осветление
В зависимост от мястото на монтаж на осветителите осветителните
инсталации могат да бъдат обединени в две групи — външно и вътрешно
осветление.
Външното осветление е необходимо за реклама, за осигуряване на
безопасно движение по улиците и тротоарите. Осъществява се чрез
осветителните тела, прикрепени към горната част на стълбовете. Захранва
се чрез кабелна мрежа за ниско напрежение.
Вътрешното осветление се изпълнява с изолирани проводници
открито, закрито, в тръби или без тръби.
§ Според предназначението си то бива:
• Работно осветление. Това е осветлението осигуряващо,
изискванията за осветеност, необходими за правилно протичане
на работния процес.
Работното осветление може да бъде:
- общо: осветяващо равномерно цялата работна площ;
- местно: осветяващо само дадено работно място;
- смесено: комбиниращо общото и местното осветление.
• Преносно осветление. Осъществява се чрез подвижни лампи с
напрежение 220 V и не повече от 36 V за взриво- и пожароопасни
помещения.
• Аварийно осветление. Това е специално осветление,
осигуряващо минимална осветеност при прекъсване на работното
осветление.
§ План на осветителна инсталация
По статистически данни около 20 % от произвежданата в света
електрическа енергия се употребява за осветление. Това налага при
проектирането да се търсят най-икономичните решения чрез разработка на
няколко варианта. Всеки от тях трябва да дава информация за:
• избраната нормена и постигната осветеност;
• типа на осветителите, вида, броя и мощността на лампите в
отделните осветители;
• точното им разположение и начина на монтаж;
• вида и местоположението на апаратите за управление;
• инсталираната електрическа мощност.
Изборът на светлинен източник се извършва в зависимост от
конкретните условия на работа и качествените и икономически показатели
на светлинните източници. Изборът на цвета на светлината на лампите се
определя от желаното психологично и физиологично въздействие на
околната среда, цветовото оформление, обзавеждането и предназначението
на помещението.
Върху архитектурния план на помещението се нанасят условни
графични означения на осветителните тела и данни за техническите му
характеристики -мощност, брой на лампите, номер на токов кръг и др.
Всички те са свързани в токови кръгове. На фиг. 11.1. са обозначени
графично параметрите на осветление в дадено помещение.
§ Стълбищно осветление
Осветлението на стълбищата се осъществява по два начина:
обикновено и управлявано чрез стълбищни автомати.
• обикновеното стълбищно осветление се среща в по-старите
сград* Схемата позволява управление на лампите ръчно от всеки
етаж на сградата. За управление се използват девиаторни и
кръстати ключове, позволяващи командване от две и повече
места. Захранването на осветлението се осъществява от
електрическата уредба за общи нужди. Към схемата не се
включват щепселни кутии.
• осветление със стълбищен автомат (фиг. 11.6). Включването
на автомата позволява автоматично управление на лампите и
регулиране в продължителността на светене, съобразно нуждите
на потребителип Използва се при многоетажни жилищни сгради.
На фиг. 11.6 са показани многополюсната и еднополюсната схема на
свързване със стълбищен автомат. Вертикално по стълбището се прекарват
три проводника, единият от които е нулевият. Към него се включват по
една от клемите на всички лампи и бутони. Към втория проводник се
свързват вторите клеми на всички бутони, а към третия - вторите клеми на
всички лампи.
Фиг. 11.6. Свързване на електрическа инсталация за стълбищно осветление
със стълбищен автомат: 1 – бобина; 2 – котва; 3 – контактна пластина; 4 –
5 контакт; 6 – стълбищен автомат
многоредно едноредно
осветена от един ред
ивицата, рационално
разположение разположение
разположен над
Тип на осветителя
най-голямо
най-голямо
нейната ос
оптимално
оптимално
осветител,
допустимо
допустимо
Относително разстояние λ
оптимално
допустимо
Характер на
голямо
№ Тип на осветителя
най –
светлоразпределение
Na= a
d
и броят на осветителите N b по широчината на помещението (броят
на редовете)
Nb= b
d
a
da =
Na
а по посока на дължината му
b
db=
Nb
Ф
N=
Фосв
ВИДОВЕ ИЗЧИСЛЕНИЯ
С оглед на изискванията за сигурно електроснабдяване с
качествена енергия и минимални годишни експлоатационни
разходи сечението на проводниците и кабелите се изчислява
по допустимо нагряване, по допустима загуба на напрежение,
по икономична пльтност на тока и по механична якост.
По принцип електропроводните линии трябва да се
оразмеряват по всички показатели и да се приеме най-
голямото от получените сечения на проводниците и
кабелите. Опитът от проектирането показва, че в
зависимост от конструктивното изпълнение и
напрежението не се налага сечението им да се определя
според всичките условия. Въздушните
електроразпределителни мрежи за ниско напрежение се
използват най-често за електроснабдяване на села, крайни
градски райони и др. При тях инсталираните мощности не са
големи, но дължината им е голяма, поради което загубите на
напрежение и на активна мощност са значителни,
независимо че протичащият по проводниците ток не е
много голям.
Тези мрежи се характеризират с малка използваемост на
максималния товар Т (съответно и малка трайност на
максималните загуби), в резултат на което годишните
загуби на активна енергия обикновено не са големи и не се
налага да се изчисляват по икономична плътност на тока.
Следователно сечението на проводниците на въздушните
мрежи за ниско напрежение, които се прилагат за
електроснабдяване на малки населени места, трябва да се
изчислява според допустима загуба на напрежение, а най-
натоварените участъци от мрежата се проверяват по
продължително допустим ток на нагряване на
проводниците.
Електрическите товари на кабелните мрежи за ниско
напрежение, които електроснабдяват градски райони, са
значителни и са на малки разстояния един от друг.
Обикновено кабелните линии имат матка дължина, поради
което загубата на напрежение не е решаваща при избора на
сечението. При тях годишната използваемост на
максималния товар е голяма, поради което се налага да се из-
числява по икономична плътност на тока. Следователно
сечението на кабелните мрежи за ниско напрежение, които
захранват градски райони, трябва да се изчислява по
нагряване и по икономична плътност на тока. Избраното
сечение се проверява за допустима загуба на напрежение.
Проверка на термична устойчивост при К.С не се прави, тъй
като кабелите за ниско напрежение са защитени с
бързодействащи предпазители със стопяема вложка.
Обикновено въздушните електроразпределителни мрежи за
средно напрежение имат значителна дължина, по-голямо
натоварване и сравнително равномерно разпределение на
максималния товар в продължение на годината. Поради това
при тях се правят всички видове изчисления. Сеченията на
проводниците се избират според допустимата загуба на
напрежение, икономичната плътност на тока и
допустимото нагряване. От полученото сечение се избира
най-голямото.
14.2.МЪЛНИЕЗАЩИТНИ ИНСТАЛАЦИИ
Мълниезащитната уредба е комплекс от технически мероп-
риятия и средства за защита от опасни последици от атмосферни
пренапрежения (мълнии), осигуряваща опазване на защитавани
обекти от разрушаване, взрив, пожар и безопасност на
обитаващите ги хора и животни.
Мълниезащитни инсталации се поставят на сгради и
обекти съобразно категорията на обекта по отношение на
пожаро- и взривобезопасност, интензивността на
мълниеносната дейност в района и опасността от пряко
попадане на мълния, местоположението и габаритите на
обекта, наличието на близки метални конструкции и
специфичното съпротивление на земята.
Мълниезащитната инсталация се въвежда в действие
преди окончателното
завършване на строителството на обекта. На фиг. 14.3 и
14.4 са показани мълниезащитни инсталации на сгради.
Всяка мълниезащитна инсталация се състои от:
Ø мълниеприемник. Това е метално устройство,
предназначено за приемане на прякото попадане на
мълнията. За целта се използват:
ü галванизирани тръби с дължина 3 m и Ø(36÷48) mm,
запушени в двата си края и укрепени върху високите
части на сградите;
ü кръгла или квадратна поцинкована стомана — Ø8 mm или
10x10 mm;
ü мрежа или кафез от проводници, изпълнена с кръгла
стомана с Ø8 mm или стоманени ленти 20x25 mm.
Поставят се непосредствено над защитавания обект
или представляват част от строителната
конструкция на сградата.
Ø заземител. Отвежда тока на мълнията в земята.
Представлява поставена в земята метална галванизирана
тръба с вътрешен диаметър 1//; стоманени пръти с 020 mm
или ленти 40/4 mm;
Ø мълниеотвод. Осъществява връзката между
мълниеприемника и зазе-мителя. Изработен е от стоманено
поцинковано въже Ø8 mm или лента 20x2,5 mm. Закрепва
се към стените на сградата с поцинковани колчета на
разстояние до 2,5 mm от нея.
Връзката между мълниеотводите и заземителите се осъществява с
винтово съединение, монтирано в специална контролна кутия за
разклоняване и измерване на съпротивлението на заземителите.
Фиг. 14.2. Защитни зони на вертикални мълниеотводо
1 – вертикален мълниеотвод; 2 – защитна зона; 3 – периметър
на защитаван обект
Всеки вертикален мълниеприемник има защитна зона във форма на
конус (фиг.12.6а), която трябва да покрива защитавания обект. При по –
широки обекти се поставят два или повече мълниеотводи с еднаква
височина h (фиг.14.3)
.
Целта на защитното зануляване е да се получи късо съединение,
когато занулените части попаднат под напрежение спрямо земя, и
защитата да изключи бързo повреденото съоръжение от
захранващата мрежа.
Изключването става чрез предпазители и прекъсвачи. В електрическата
мрежа със зануляване се препоръчва периодично да се проверява
действието на токовата защита чрез изкуствено създадено корпусно
съединение в най-отдалечения обект.
Ф иг . 1 6 . 1 . З в ъ нч е в а и н с та л а ц и я
а – с е д и н з в ъ не ц и е д и н ил и д в а б у т о н а ; б - с ня к о л к о з в ъ не ц а с по е д и н и л и д в а б у т о н а ; в – с
н о м е р а то р , з в ъ н е ц и ня к о л к о б у то н а
□ Пожароизвестителна инсталация
Пожароизвестителните инсталации са предназначени за
приемане на сигнали от ръчни и автоматични
пожароизвестите-ли. Сигнализацията е звукова и светлинна.
Пожароизвестителните инсталации включват следните елементи:
• конвенционални датчици. Монтират се в охранявания обект
(адрес) и преобразуват отделената в помещението топлина в
електрически импулс;
• адаптер (пожароизвестител). Той следи стойността на тока в
линията на конвенционалните датчици;
• пожароизвестителна централа. Монтира се в удобно за следене
и сигнализиране място. Представлява табло, свързващо
пожароизвестители-те към токозахранващата уредба,
приемаща сигнала за пожар и включваща алармената система. В
конструкцията му е включен номератор.
• съединителни проводници.
Пожароизвестителните инсталации позволяват включване до 10
пожароиз-вестителни линии и до 200 адреси. Изграждат се скрито или
открито в зависимост от строителната конструкция на сградата и
характера на околната среда. Захранват се с постоянно напрежение 12
или 24 V.
Запомнете: Сигналните инсталации са слаботокови инсталации и съг-
ласно Наредба №3 за устройство на електрически уредби и електропро-
водни линии трябва да бъдат отделени от осветителната и силовата ин-
сталации на сградата.
Пример:
На фиг. 18.2 е показан план на електрическа инсталация на апартамент ОТ
жилищна сграда. Той се състои от дневна, спалня, хол и сервизни
помещения -кухня, баня, WC и коридор. Във входното антре е
разположено апартаментното табло. От него излизат 4 токови кръга: един
за осветление и три за битово натоварване в жилището. Означени са броят
и сечението на проводниците, мощността на лампите и щепселните кутии.
Осветителната инсталация е изпълнена с ТОКОВ КРЪГ 1, към деветте
излаза на който са свързани 9 осветителни тела с 12 лампи. Съответните
прекъсвачи са означени за всяко помещение и са поставени от страната на
отваряне на вратите или пред тях (за влажните помещения). Определен е
видът на прекъсвачите (сериен - за дневната, обикновен - за кухнята и
спалнята). Осветителните тела във влажните и открити помещения (бани,
тераси) са специално изпълнение -противовлажно. Например в дневната
осветлението се осъществява с полилей С две лампи по 75 W, управлявани
със сериен прекъсвач. Токовият кръг се изпълнява с проводник със сечение
1,5 mm2, а излазите - с 1 mm2.
Към ТОКОВ КРЪГ 2 са прикачени 8 контакта тип шуко с обща мощност
2 500 W. Той е изпълнен с проводници със сечение 4 mm2. Означената
МОЩ ност до всеки контакт е условна и обуславя избора на сечение на
проводниците. Към този токов кръг се включват консуматори с малка
мощност - аудио- и видеоапаратура, телекомуникационна техника и др.
Т ОКОВ КРЪГ 3 е предназначен за захранване на електрически уреди в
кухнята и има два излаза.
Т ОКОВ КРЪГ 4 е самостоятелен и захранва електрически бойлер, който
задължително се заземява. Управлението му е от бойлерно табло,
монтирано пред банята.
Елементите на апартаментното табло, съответстващи на
електрическата инсталация в жилището, са показани на фиг. 18.3 и са
оградени с тънка прекъсната линия. Предвидено е захранването на таблото
да е с трипроводна линия с проводник ПВО 3x6 mm2, който минава през
автоматичен прекъсвач, комбиниран с дефектнотокова защита и отива към
разпределителната шина на таблото. С нея се осъществява
разпределението и пренасянето на електрическа енергия към отделните
консуматори.
Токов кръг 1 има 9 лампени излаза с обща изчислителна мощност Р = 785
W, равна на сумата от инсталираните мощности на всеки излаз според
присъединените консуматори и се защитава с предпазител за фазовия
проводник ПЕО-27 с основа 25 А и вложка 6 А, при условие, че
/вл.> 1ИЗЧ.
Токов кръг 2 е с 8 контактни излаза за контакти тип шуко за
жилищните помещения: дневна, спалня и хол. Той има обща мощност 2
500 W и се защитава с предпазител ПЕО 25/15.
Токов кръг 3 е предназначен за усилени контакти 500 W и 2 000 W в
кухнята, а токов кръг 4 - за бойлер 2 000 W.