Professional Documents
Culture Documents
ПОРЕДИЦА "ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" ТОМ 1
ПОРЕДИЦА "ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" ТОМ 1
ПОРЕДИЦА "ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" ТОМ 1
ПО-ДОБРО
РЕГУЛИРАНЕ
ЗА ПО-ВИСОК
РАСТЕЖ
Регулирането на бизнеса в България -
постижения и препоръки
ОКТОМВРИ, 2010
БЪЛГАРИЯ
По-добро регулиране
за по-висок растеж
Регулирането на бизнеса в България –
постижения и препоръки
Том I
Октомври 2010
СВЕТОВНА БАНКА
ОТДЕЛ „ФИНАНСИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР”
ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И ПРИБАЛТИЙСКИТЕ СТРАНИ
РЕГИОН ЕВРОПА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
ВАШИНГТОН, САЩ
© 2010 The International Bank for Reconstruction and Development/The World Bank
1818 H Street, N.W.
Washington DC 20433
Telephone: 202-473-1000
Internet: www.worldbank.org
1 2 3 4 13 12 11 10
Report № 57480-BG
Всички други въпроси и запитвания, отнасящи се към авторските права и лицензи, в това число,
към сродните с тях права, следва да се адресират до офиса на издателя – Световна банка, 1818 H
Street NW, Washington, DC 20433, USA, факс 202-522-2422, електронна поща:
pubrights@worldbank.org.
ВАЛУТА
(Валутен обменен курс към 29 октомври, 2010 г. )
Валута = Български лев (BGN)
EUR 1=1.95583 US $ 1=1.41144 BGN
ФИНАНСОВА ГОДИНА
1 януари – 31 декември
МЕРНИ ЕДИНИЦИ
Метрична система
СЪКРАЩЕНИЯ И АКРОНИМИ
ii
СЪДЪРЖАНИЕ
БЛАГОДАРНОСТИ ........................................................................................................................... iv
РЕЗЮМЕ ............................................................................................................................................... v
I. ВЪВЕДЕНИЕ..................................................................................................................................... 1
II. ОБЩА РЕГУЛАТОРНА ТЕЖЕСТ ............................................................................................. 4
2.1. Мястото на България според доклада „Правене на бизнес” ............................................. 4
2.2. Резултати от Проучванията на фирмите............................................................................. 7
2.3. Сравнение между възприятията на фирми от промишлеността и фирми от
областта на ИТ ............................................................................................................................. 9
2.4. Регулирането на местно ниво ............................................................................................ 10
III. ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗОАРАКСД............................................................................................ 13
3.1. Контекст .............................................................................................................................. 13
3.2. Ключови въпроси................................................................................................................ 14
IV. СЪЗДАВАНЕ НА РЕЖИМ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ, БЛАГОПРИЯТСТВАЩ
БИЗНЕСА ............................................................................................................................................ 17
4.1. Контекст .............................................................................................................................. 17
4.2. Ключови въпроси................................................................................................................ 18
V. ЗАКЛЮЧЕНИЯ И КЛЮЧОВИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИ ....................................... 21
5.1. Политика.............................................................................................................................. 22
5.2. Институции ......................................................................................................................... 22
5.3. Законодателство ................................................................................................................. 23
БИБЛИОГРАФИЯ............................................................................................................................. 25
iii
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящият документ представлява Преглед на три доклада, изготвени неотдавна в рамките на
продължаващата икономическа и секторна работа на Световна банка в областта на регулаторната
реформа. Екипът на Световна банка беше под ръководството на Евгени Евгениев (Специалист по
развитие на частния сектор, ECSPF) и включваше Джон Габриел Годард (Икономист, ECSPF) и
Тарик Сахович (Специалист по развитие на частния сектор, Международна финансова
корпорация) за Том І; Джордж Р. Кларк (Международен консултант, Texas A&M International
University), Джон Габриел Годард и Яна Р. Уханева (Консултант, ECSPF) за доклада
„Административни и регулаторни бариери пред бизнеса” (Том ІІ); експерти от Клуб „Икономика
2000” бяха водещи автори на доклада „Последваща оценка на Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност” (Том
ІІІ), а Марк Райкел (Международен консултант в областта на административните бариери) беше
водещ автор на доклада „Реформиране на режима на държавните такси” (Том ІV). Ан Т. Джон,
Марга О. Де Лойза, Николинка Иванова и Весела Стамболийска—всички от Световна банка—
оказваха ценна техническа подкрепа. Хилъри Гопник, Чавдара Босилкова и Джон Фелтън
предоставиха подкрепа при редактирането, съответно на Том І, Том ІІ и Том ІІІ.
Екипът на Световна банка би желал да изкаже благодарност на всички правителствени
длъжностни лица, представители на бизнеса и на академичната общност, които сътрудничиха в
хода на изготвянето на поредицата доклади. Екипът би желал да отбележи съфинансирането от
страна на партньорите от правителството за Проучването на административните и регулаторните
разходи, проведено в периода май-октомври 2009 г. в България. Световна банка също така
оценява коментарите и ценните и задълбочени наблюдения, изказани по време на Работния
семинар в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма на Групата на четиридесетте,
проведен на 14 януари 2010 г. и на откритото заседание на Съвета за икономически растеж,
проведено на 6 юли 2010 г. и председателствано от Н. Пр. Трайчо Трайков, министър на
икономиката, енергетиката и туризма, на което присъстваха представители на правителството и
на бизнес асоциации.
Четирите тома бяха изготвени под общото ръководство на Теодор О. Алърс (Директор за
България от 15.05.2009 г.) и Питър К. Харолд (Директор за България от 25.01.2010 г.), Фернандо
Монтес-Негрет (Директор на сектор ECSPF до 21.12.2009 г.), Херардо Корочано (Директор на
сектор ECSPF от 15.02.2010 г.), Лалит Райна (Ръководител сектор, ECSPF), Софи Сиртен
(Ръководител сектор, ECSPF) и Джон Полнър (Координатор на сектора за страната,
ECSPF/ECCU5). Флориан Фихтл (Постоянен представител за България до 15.07.2010 г.)
предоставяше стратегически насоки на екипа по време на консултациите с публичните и
частните заинтересовани страни и допринесе със своите ценни коментари по предходни
варианти на томове ІІ, ІІІ и ІV. Маркус Репник (Постоянен представител за България от
15.07.2010 г.), Серин Джума (Гл. специалист за страната, ECCU5) и Ивелина Таушанова
(„Връзки с обществеността,” ECCBG) предоставяха ценна подкрепа на екипа по Том І.
Вътрешна рецензия на доклада „Реформиране на режима на държавните такси” извършиха
Марго Томас (Ст. специалист, Консултантска служба за чуждестранни инвестиции, общ отдел на
Международната финансова корпорация и Световна банка) и Хорхе Родригес Меса (Програмен
координатор, „Глобални индикатори и анализи,” Световна банка). Вътрешна рецензия на доклада
„Административни и регулаторни бариери пред бизнеса” беше направена от Хорхе Родригес
Меса и Алистър Нолън (Директор на програмата за Югоизточна Европа „Инвестмънт компакт,”
ОИСР), а на „Последваща оценка на въздействието на Закона за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност” бе
извършена от Марк Райкел (Международен консултант). Екипът благодари и на Ирина Астрахан
(Гл. специалист по развитие на частния сектор, ECSPF), Паoло Кореа (Гл. икономист, ECSPF),
Стела Илиева (Ст. икономист), Серин Джума и Розалинда Кинтания (Гл. икономист), всички от
Световна банка, за прегледите на по-ранни версии на докладите и предоставянето на полезни
коментари и предложения. Специални благодарности дължим на Джон Полнър (Гл. финансов
специалист, ECSPF, Световна банка), за неговото тясно съдействие с екипите и навременните
предложения и коментари, които предоставяше и с чиято помощ се усъвършенстваха
предходните варианти на всичките четири доклада.
iv
РЕЗЮМЕ
vi
Настоящият доклад предлага няколко конкретни препоръки, които да спомогнат за
намаляване на регулаторната и административната тежест за фирмите, развиващи
стопанска дейност в България:
Необходимо е правителството да разработи и приеме обща политика, както и
вътрешни указания, с ясни критерии за определянето на държавните такси и
за повишаване на прозрачността. На тази политика следва да отговаря
съответната публична институция, с правомощия да прилага указанията, да
осъществява координация между органите и заинтересованите страни, да
одобрява определянето на държавните такси и да наблюдава резултатите. С ясни
указания и мандат за тяхното прилагане не само ще се оптимизира процесът за
определяне на таксите и ще се повиши неговата равнопоставеност, но и ще се
вдъхне доверие у фирмите в предсказуемостта на регулирането, което им е
необходимо за целите на планирането на бъдещата дейност.
В духа на съществуващото вече предписание в ЗОАРАКСД във връзка с
нови регулаторни режими, следва да бъде въведено задължително използване
на Оценка на регулаторното въздействие (ОРВ) на ключови нормативни
актове за определяне на разходите върху всички заинтересовани страни. По-
широкото внедряване на ОРВ значително ще повиши качеството на нормативната
уредба и политиките. Оценките на въздействието не само ще са гаранция срещу
неоправдано затормозяващо регулиране за фирмите, но и ще откликнат на
призива на бизнеса за повишена стабилност, последователност и прозрачност на
законодателството.
Необходимо е да бъде създаден електронен Административен регистър за
правилата и регулациите, за да се повишат ефективността, предсказуемостта
и прозрачността. Електронният регистър на централно и местно ниво би
предоставил на фирмите информацията, която им е необходима, за да спазват
правилата и регулациите, а на администрацията—инструментите, които са нужни
за ефективно прилагане на регламентите. Също така административните
процедури ще станат по-ясни, което ще намали корупцията, ще повиши
предсказуемостта на политиките и ще укрепи доверието у бизнеса в стабилното
регулиране.
Необходимо е да се подобрят условията за правене на бизнес на общинско
ниво. Отстраняването на излишните правила и неефективните практики на
местно ниво ще спести на фирмите време и разходи. В частност, има
необходимост от оптимизиране или отмяна на изискванията за представяне на
документи, които са били издадени от самите органи на общинската власт, от
справяне с незаконосъобразното въвеждане на регистрационни режими и от
съкращаване на сроковете за издаване на документи. Подобренията биха могли
да бъдат стимулирани с помощта на пилотни програми, които са по образци на
международна най-добра практика и които поощряват конкуренция в областта на
ефективността сред общините. Тези инициативи биха допълнили развитието на
модела на фискална децентрализация в България.
vii
Укрепването и прилагането на ЗОАРАКСД и осъществяването на Програмата за
по-добро регулиране 2010–2013 г. се явяват предпоставка за всички тези реформи.
Изменението на ЗОАРАКСД следва да позволява по-лесно тълкуване и прилагане на
неговите цели и да гарантира създаването на институция, която да следи неговото
изпълнение. Към момента Програмата за по-добро регулиране не разполага с
институционална рамка, особено от момента на прекратяването на дейността на Звеното
за по-добро регулиране (ЗПР) в средата на 2009 г. насам. Възстановяването на ЗПР като
самостоятелен орган със силен мандат би засилило темпото на регулаторна реформа в
страната. Както и преди, ЗПР би могло да е на пряко подчинение на кабинета на
министър-председателя и да разчита на стабилно дългосрочно финансиране за
управлението, наблюдението и контрола на Програмата за по-добро регулиране.
viii
ОБОБЩИТЕЛНА МАТРИЦА
Въпрос Препоръка Срокове*
ix
ОБОБЩИТЕЛНА МАТРИЦА
Въпрос Препоръка Срокове*
x
РАЗДЕЛ I
ВЪВЕДЕНИЕ
Ответната реакцията на частния сектор е много по-добра, когато той има доверие, че
държавата няма да отмени регламентите или няма да ги промени по силата на
изменения в политиките или в законодателството. Колкото по-несигурна и рискова е
правната и административната среда за стопанска дейност, толкова по-вероятно е да се
наблюдава икономическо поведение, характеризиращо се с агресивен стремеж към
извличане на облаги тип рентиерство и реализиране на печалба в краткосрочен план,
вместо дългосрочно инвестиране (FIAS, 2009). Поради това успехът на регулаторната
реформа не се заключава просто в намаляване на непосредствената административна
тежест, но и в утвърждаване на постигането на климат, благоприятстващ инвестициите,
като постоянна цел при взимането на решения за политики.
1
Под „регулиране” често се разбират правни или административни инструменти за постигане на целите на
определени политики, докато разходите за дадена фирма, свързани с предоставянето на информация на
правителството или на трета страна (потребители или акционери), включително поддържането на записи,
попълването на декларации и отчети, сътрудничество с одитори и инспектори, подаване на заявления за
разрешителни, освобождаване от определени задължения или одобрение и т.н., се считат за
административни тежести.
1
развиват. За да разгърнат напълно своята дейност и за да продължат да я развиват,
фирмите трябва да придобият и лицензии и да имат взаимоотношения с инспектори във
връзка със стандарти, опазване на здравето, безопасност и околна среда. Излишните,
неефективни административни процедури и инспекции или незаконосъобразни практики,
които оказват влияние върху регулаторните режими на централно или общинско ниво,
пораждат ненужни разходи за фирмите под формата на пари и загубено време, като
намаляват тяхната производителност и потенциала им за растеж.
2
За повече информация за политиките и мерките на българското правителство в областта на регулаторната
реформа, вж. World Bank (2008а).
3
Резултатите от първата година на Програмата за по-добро регулиране са представени в обобщен вид в
World Bank (2010a).
2
повече: не се използват публичните регистри и не се практикува електронно подаване на
документи на местно ниво.4
Новата администрация допринесе за напредъка в областта на регулаторната и
административната реформи. Правителството встъпи в длъжност през юли 2009 г. и не
след дълго създаде Съвета за административна реформа, като междуведомствен орган под
председателството на министъра на финансите. Обсъдени бяха предложения за реформа в
областта на плащанията в държавната администрация и се очаква излъчването на доклад
на правителството върху системата на плащанията в администрацията. Също така през
септември 2009 г. беше стартирана реформа за оптимизация на административната
структура, като целта е намаляване на административните разходи с 15% до края на 2010
г. В допълнение, през пролетта на 2010 г. Министерството на икономиката, енергетиката и
туризма изготви План за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса
с 20% до 2012 г.,5 а през месец май 2010 г. правителството прие нова Програма за по-
добро регулиране, обхващаща периода до 2013 г., която бе изготвена от правителствените
органи. 6
4
Администрацията често изисква от бизнеса да представя удостоверения за съдебна регистрация или за
регистрация по БУЛСТАТ, които сама може да си набави, тъй като тази информация е налична в
публичните регистри.
5
Планът за действие е поместен на: www.mee.government.bg/bids.html?id=314522, последно активен през
август 2010 г.
6
Програмата за по-добро регулиране 2010-2013 г. е поместена на: www.strategy.bg.
3
РАЗДЕЛ II
ОБЩА РЕГУЛАТОРНА ТЕЖЕСТ
Източник: Доклад „Правене на бизнес 2011,” (World Bank, 2010c).
Забележка: Липсват данни за Малта.
5
Таблица 1: Въпреки че подобренията не са повсеместни ‐ и е отбелязано влошаване в известни
аспекти ‐ класирането на България в „Правене на бизнес” се е подобрило от 2004 г. насам
Показатели Данни от 2004 г. 2010 г.
или по-ранни
налични данни
Откриване на фирма Процедури (брой) 11 4
Време (дни) 32 18
Разходи (% от доход на глава от населението) 10.4 1.6
Мин. капитал (% от доход/глава от насел.) 86.7 0.0
Издаване на разрешение за Процедури (брой) 20 24
строеж
Време (дни) 127 139
Разходи (% от доход/глава от населението) 475.2 442.3
Регистрация на недвижим Процедури (брой) 9 8
имот
Време (дни) 19 15
Разходи (% от стойността на имота) 2.4 3
Получаване на кредит Сила на индекса на законови права (0-10) 8 8
Дълбочина на индекса на кредитна информация 3 6
(0-6)
Обхват на Публичния регистър 1.3 37
(% от възрастното население)
Обхват на частните бюра (% от възрастното 0 13.1
население)
Защита на инвеститорите Индекс „Степен на разкриване” (0-10) 10 10
Индекс „Степен на отговорност на ръководителя” 1 1
(0-10)
Индекс „Лекота за съд. дела на акционери” (0-10) 7 7
Индекс „Сила на защита на инвеститорите” (0-10) 6 6
Плащане на данъци Плащания (брой годишно) 31 17
Време (часове годишно) 616 616
Обща данъчна ставка (% от печалбата) 46 29
Трансгранична Документи за осъщ. на износ (брой) 7 5
търговия Време за осъществяване на износ (дни) 26 23
Разходи за осъщ. на износ (USD за контейнер) 1233 1551
Документи за осъщ. на внос (брой) 10 7
Време за осъществяване на внос (дни) 25 21
Разходи за осъществяване на внос (USD за 1201 1666
контейнер)
Изпълнение на договори 40 39
Процедури (брой)
Време (дни) 564 564
Разходи (% от иска) 23.8 23.8
Закриване на фирма Норма на възстановяване (центове за щ. д.) 33.8 31
Време (години) 3.3 3.3
Разходи (% от активите) 9 9
Източник: Доклад „Правене на бизнес 2011”, (World Bank, 2010c).
Забележка: Най‐новият доклад „Правене на бизнес” отчита данни, получени до края на юни 2010 г.
Източник: ПБСП (2008‐2009).
Забележка: Фигура 2 включва данни за всички сектори, а не само за фирми от промишлеността.
9
В Дания, която е на първо място сред страните на ЕС по този показател, процедурите са 6 на брой, отнемат
69 дни и възлизат на 61,7% от дохода на глава от населението.
10
В Люксембург, която е на първо място сред страните от ЕС по този показател, процедурите са 26, а дните
и разходите са съответно 321 и 9,7% от стойността на иска. Новият Граждански процесуален кодекс, приет
през месец юли 2007 г. и влязъл в сила от 1 март 2008 г., урежда въпроса с изпълнението на договорите в
България. Съществуват обаче много други показатели, оценяващи представянето на съдебната система,
които не са обхванати от доклада „Правене на бизнес” или от проучванията на фирмите. По данни в доклада
„Bulgaria: Resourcing the Judiciary for Performance and Accountability” (World Bank, 2008b), съдебната
система отчита скромни подобрения. Нещо повече – в някои области има основание да се счита, че е налице
влошаване, съгласно показатели, отнасящи се до приключване на дела, разпределяне на дела и среден
размер на разходите за едно съдопроизводство.
11
Във Финландия, която е на първо място сред страните на ЕС по този показател, закриването на фирма
отнема по-малко от година, като разходите са в размер на 4% от активите, а нормата на възстановяване –
89,4 цента за долар.
12
Ново Проучване на административните и регулаторните разходи (АРР), изготвено като част от доклада
„Административни и регулаторни бариери пред бизнеса” (Том ІІ), предоставя данни за намаляването на
тежестта на регулирането. Проучването се проведе в периода май-октомври 2009 г. Обхвана 318 фирми в
областта на промишлеността и информационните технологии (ИТ). То беше възложено от Звеното за по-
добро регулиране към Министерски съвет и беше проведено от агенция АФИС. Инструментът на
изследването беше разработен от екип на Световна банка. За повече информация вж. World Bank (2010b).
Това проучване, както и предходните Проучване на бизнес средата и предприятията (ПБСП) и Проучване
на фирмите, събират данни за реалния опит на фирмите по отношение на регулациите и регулаторните
органи.
7
Изпълнението на държавни регулаторни изисквания, според отговорите на висшите
ръководители на фирми, е отнемало средно 10,6% от тяхното време, въпреки че има
разлики по сектори и видове фирми. Това е малко по-високо от стойностите за повечето
други нови държави-членки на ЕС (Фигура 2). Например, ръководителите на фирми в
Естония отговарят, че отделят средно едва около 5,5% от своето време. Според
Проучването на АРР, висшето ръководство на нова фирма от промишлеността е отделяло
10% от своето време, а средният мениджър на фирми от ИТ бранша споделя, че висшето
ръководство е отделяло около 11% от времето за изпълнение на регулаторни изисквания
(Фигура 3). 13
Фигура 3: Фирмите посочват, че техните висши ръководители през 2009 г. отделят около 5% до
10% от своето време за изпълнение на регулаторни изисквания
Източник: Проучване на АРР в България (2009 г.).
13
Навсякъде в доклада термините „среден мениджър” и „средна фирма” се отнасят за средния отговор на
даден въпрос. Този подход е възприет, за да бъде олекотен изказът и за избягване на тромавото
словосъчетание „среден отговор на ръководител на фирма по този конкретен въпрос.”
8
Фигура 4: Броят на ръководители на фирми от областта на промишлеността, посочили, че
регулаторните политики се тълкуват непоследователно или непредсказуемо през 2009 г., е по‐
нисък от съответния брой през 2007 г.
Източник: Проучване на АРР за България (2009 г.); Проучване на фирмите (2007 г.), ПБСП (2005 г.).
Фигура 5: През 2007 г. фирмите в България са били по‐загрижени за предсказуемостта и
последователността, с които са били тълкувани регламентите
Източник: ПБСП (2005 г.) и Проучване на фирмите за България (2007 г.).
Забележка: Посочени са данни от ПБСП за 2005 г. за всички други нови държави‐членки. Тази фигура съдържа данни за
всички фирми, а не само за фирми от промишлеността.
14
В последно време важността на промишлеността в България нараства. Всъщност, по данни на Евростат,
делът на промишленото производство в България нараства за периода 1999-2006 г., за разлика от средната
стойност за ЕС-25. Нещо повече: производството съставлява 89% от общия износ за 2009 г. В контекста на
икономиката, ИТ също са станали много значими. Годишната норма на ръст на добавената стойност за
9
Защита на конкуренцията, разрешителните, стандартите и сертифицирането, и
нестабилността на регулаторната политика са областите на регулирането, които
фирмите от промишлеността определят като най-проблематични. Между 14 и 26% от
фирмите от промишлеността в Проучването на АРР посочват, че това са сериозни
проблеми (Фигура 6). Загрижеността за нестабилността на регулаторната политика,
съответства на данните от Проучването на фирмите от 2007 г.
Фигура 6: Възприятията на фирмите от областта на ИТ се различават от тези на фирмите от
промишлеността
Източник: Проучване на АРР за България (2009 г.).
сектора на ИТ в България е 21%, което е доста по-високо в сравнение със средната стойност за ЕС-25 (4%),
по данни на Евростат и разчети на Министерство на икономиката, енергетиката и туризма. Водещи фирми
от областта на ИТ на световно ниво, като HP, SAP, Microsoft, вече са инвестирали в българската икономика.
15
Много от тези различия са статистически значими, дори и след елиминиране на други фактори.
16
Вж. World Bank (2010а).
10
Областните управители получиха допълнителни правомощия, за да се гарантира, че
общинските регламенти съответстват на ЗОАРАКСД. Областните управители подеха
няколко инициативи в тази насока, най-вече за отмяна на общински разпоредби и
отнасянето им към органите на Административния съд.
Стартирана беше пилотна система, която да подпомага институциите в три области
(Бургас, Добрич и Стара Загора) по-ефективно да ръководят своите
административни дейности чрез предоставяне на услуги в електронен вид.
Предназначението на пилотната инициатива е подобряването на обществения достъп
посредством стандартизиране на процесите. Много органи на държавната власт също така
създадоха едно място за достъп до административни услуги, в духа на принципа
„обслужване на едно гише.” Услуги на принципа „обслужване на едно гише” бяха
внедрени от 77% от структурите на централната администрация, от 96% от областната и
82% от общинската администрация.
Проведен беше преглед на четири регулаторни режима на територията на три
общини в България (Разград, Троян и Кюстендил), за да се извлекат конкретни
сведения за механизмите за прилагане на регулаторни режими на местно ниво. 17
Бяха избрани следните четири режима: режимът за издаване на разрешение за извършване
на таксиметров превоз, общ и за трите общини; режимът за категоризиране на хотели за
Община Кюстендил; режимът на разрешителните за търговски обект – за Община Разград;
и режимът за издаване на разрешения за строеж – за Община Троян.18
Основни изводи от тези изследвани примери:19
Висока е степента на съответствие с националната нормативна уредба.
Прегледът на регулациите, прилагани на местно ниво, сочи, че много от тях са
законосъобразни по отношение на националното законодателство и не
представляват специални инициативи на местните органи на властта.
Необходимо е да се отменят допълнителните местни изисквания. Органите на
местната власт прилагат допълнителни изисквания, които не са пряко свързани с
или необходими за улесняването на регулираната търговска дейност. Най-често те
включват изисквания за навременно плащане на данъци. Подобни изисквания
следва да бъдат отстранени от процедурите за кандидатстване.
Таксите не се въвеждат с цел получаване на допълнителни приходи. Като цяло
анализът сочи, че по отношение на разгледаните регулаторни режими, органите на
местната власт не налагат такси само за набиране на средства. Тези такси покриват
разходите, свързани с предоставянето на услугата.
Срокът за издаване на административни решения в съответствие с
регулаторните режими може да бъде оценен като приемлив.
Дублирането на документи, които фирмите трябва да представят съгласно
изискванията на местните органи, е необходимо да се намали. Някои от
документите, които общинските власти изискват от фирмите, са налични в
правителствените бази данни или се генерират от самите местни органи (напр.
документ, удостоверяващ, че не се дължат местни данъци и такси). Това дублиране
отнема както финансови, така и времеви ресурси на фирмите. Проблемът би се
решил с внедряването на система за обмяна на служебна информация между
институциите.
17
Пак там.
18
Следва да се уточни, че тези казуси не са представителна извадка за всички 264 общини в България, но
проучването допринася за общото опознаване на начина, по който регулаторните режими се използват на
местно ниво.
19
Вж. World Bank (2010а) за повече информация.
11
Публичните регистри е необходимо да се използват за публикуване на
решения. Общините не използват публичните регистри за оповестяване на
решения, издадени по реда на регулаторните режими. Това би позволило на
фирмите и гражданите да упражняват контрол върху качеството на услугите, които
им се предоставят.
Практиката на електронно подаване на заявления е необходимо да се увеличи.
Заявления и документи не могат да се подават в електронен вид, въпреки че редът и
изискуемите документи за издаване на разрешение за строеж са поместени на
интернет страницата на общината.
Режимът за регистрация на търговски обект все още е в сила на територията
на някои общини и следва да бъде отменен, тъй като нарушава националното
законодателство.
Всички 28 области в България бяха сравнени в рамките на неотдавнашно изследване
на местната регулаторна среда. Изследването предлага индекс за местните условия за
правене на бизнес, на основата на шест показателя: местни данъци, местни такси,
регулиране на стопанската дейност (действащ незаконен режим за регистрация на
търговски обект), електронно правителство, административни услуги и корупция сред
органите на местната власт.
Главни резултати от проучването на общинско ниво за България:20
Административната тежест на местно ниво e значителна. Това е видимо,
въпреки че все още в страната не е постигната фискална децентрализация.
Особено интересно е да се отбележи, че най-големите общини се нареждат много
назад по отношение на местни условия за извършване на стопанска дейност.
Например Варна е на 24-то, Бургас на 22-ро, София на 19-то и Пловдив на 10-то
място.
Съществуват ненужно високи местни данъци и местни такси. Някои общини, в
т. ч. Стара Загора, Смолян и Плевен, налагат както високи данъци, така също и
високи такси, което обяснява защо същите се нареждат на последните три места в
класацията.
Не се наблюдава връзка между качеството на административното обслужване
и наличието на системи на електронното правителство. Общини като Ловеч,
Ямбол и Сливен, които се нареждат напред в класацията по отношение на
качеството на административното обслужване, не са на предни позиции по
показател „наличие на системи на електронното правителство”.
Изглежда отсъства зависимост между големината на общините и
корупционния индекс. За някои малки общини корупцията се възприема от
страна на фирмите като ниска (като Силистра и Търговище, на 1-во и 2-ро място в
класацията), докато в други малки общини корупцията се определя от фирмите
като висока (като Ямбол и Пазарджик, на 28-мо и 25-то място). Но високи нива на
възприятия за корупция се наблюдават и в някои големи общини (като Бургас и
Варна, на 24-то и 27-мо място).
20
За подробна информация вж. Младенова, А. и к-в (2009 г).
12
РАЗДЕЛ III
ПОДОБРЯВАНЕ НА ЗОАРАКСД
3.1 Контекст
Приемането на ЗОАРАКСД е съществена крачка напред в процеса на регулаторната
реформа в България. ЗОАРАКСД беше приет през 2003 г. с цел улесняване и
насърчаване на стопанската дейност чрез формулиране и определяне на открито
обосновани граници на регулирането и контрола, наложени на фирмите от страна на
органите на централната и местната власт. Замисълът на закона беше да се осъществи
реформа на регулаторната среда посредством опростяване на административните режими
и административния контрол.
По силата на най-важни разпоредби в ЗОАРАКСД се постига следното:
i. Определят се водещите принципи, от които да се ръководи законодателството и
административното производство във връзка с осъществяването на стопанската
дейност. Сред тях от особено значение са принципите на стопанска свобода (обявен в
чл. 19 от Конституцията), пропорционалност и легитимни очаквания;
ii. Законът постановява всички регулаторни режими и изискванията за издаване на
разрешение и удостоверение или за подаване на уведомление за извършване на
отделна сделка или действие да се уреждат със закон. Определят се два вида
регулаторни режими: лицензионен и регистрационен;
iii. Въвежда се изискването регулациите на всички нива да бъдат аргументирани с
ясно дефинирана потребност (от гледна точка на националната сигурност, защитата на
околната среда или личните и материални права на гражданите), като по този начин се
ограничава дискреционната власт на регулаторите;
iv. Въвежда се задължителен предварителен анализ на ползите и разходите и оценка
на въздействието за всеки режим, които да са публични, както и задължително
предварително уведомяване на лицата, за които възникват задължения или
ограничения по силата на нова разпоредба;
v. Ограничават се правомощията на административните органи да изискват
доказването на обстоятелства, които са удостоверени пред друг административен
орган и са надлежно вписани в регистър;
vi. Дефинират се задълженията на административните органи при упражняване на
техните правомощия;
13
vii. Въвежда се принципът на мълчаливото съгласие при издаване на разрешения и на
удостоверения;
viii. Определят се основните правила за извършване на контрол върху стопанската
дейност;
ix. Приема се списък на стопански дейности, подлежащи на лицензионен режим.
Целта на закона беше да се определят правила, чрез които да се ограничи
необоснованата намеса на държавата и на местните власти в дейността на
предприемачите и търговските дружества. Повечето експерти и водещи представители
на деловите среди оценяват закона като основополагащ за създаването на благоприятна
регулаторна среда в България.
В приетия вариант на закона обаче не присъстват някои от първоначално
предложените текстове. Те включват въпроси като: (i) разглеждане на възможността да
не се въвежда регулация; (ii) изискването за служебен обмен на информация и документи
между институциите 21 ; (iii) прилагане на принципа на мълчаливото съгласие при
регистрационните режими; (iv) възможността административните органи да делегират
свои правомощия на браншовите организации да осъществяват саморегулиране и други
въпроси. Откакто е приет, законът претърпява шестнадесет изменения.
Прилагането на закона е непоследователно и е налице висока степен на неспазване
на негови разпоредби от страна на органите на централната и общинската власт.
Законът не измени подзаконовата нормативна уредба, което доведе до незаконосъобразно
прилагане на регулаторни режими от страна на органите на централната власт и на
общините. Също така законът беше замислен като общ нормативен акт, който да послужи
за ясен образец за административно регулиране и контрол. Предназначението му беше да
предостави стабилна основа за създаване на пакет специални нормативни актове, които да
окажат влияние върху стопанската среда. Някои от разпоредбите на закона, в това число
сроковете за издаване на одобрения за регистрация от страна на публичните органи и
въвеждането на принципа на мълчаливото съгласие, съществуват единствено де юре.
21
Този принцип е въведен впоследствие с поправка в ЗОАРАКСД, публикувана в ДВ. бр. 74/2009 г.
22
World Bank (2010b). Докладът също така очерта рамка за политика, с фокусиране върху отчитането на и
съответствието с политики и инициативи на Правителството и на ЕС, както и с визиране на документи,
имащи връзка с регулаторната реформа, следвана от анализ на общото предназначение и конкретните цели
на закона и определяне на показатели за представянето за оценяване на въздействието на закона.
14
издаване на разрешения и удостоверения за извършване на еднократни сделки или
действия, ако в отделен закон не е предвидено друго. Като цяло, специалните
закони избягват прилагането на принципа на мълчаливото съгласие. Едва шест
закона го прилагат.
Приемането на нови регулаторни режими не се предхожда от предварителна
оценка на въздействието, съгласно закона. Никога не се изготвя предварителна
оценка на въздействието при подготовката и предлагането на нови регулаторни
режими. Освен това, законът изисква тази оценка да се публикува в интернет или
да бъде обнародвана по друг подходящ начин, което също не се прави. По-голяма
част от общо 16-те промени на закона се отнасят до въвеждане на нови регулаторни
режими, но липсват данни, на основата на които да се счита, че това изискване на
закона се спазва.
Неадекватна институционална рамка на закона. Не е изградена адекватна
институционалната рамка на закона. Това се дължи на три основни фактора:
o Не съществува ефективна система за санкции и контрол за
прилагането на закона. Въпреки че е създадена система за санкции и контрол,
която би трябвало да гарантира, че държавните служители изпълняват своите
задължения в съответствие със закона, тя не е функционална и не е
приложима, защото с отговорностите по налагане на санкции са натоварени
ръководителите на административните структури.23
o Липса на реално функциониращ единен Административен регистър на
режимите. В закона има списък само на лицензионните режими и изискване
всеки орган, който издава лицензии и прави регистрации, да води специален
регистър за всяка процедура. Проучване върху 41 лицензионни режима показа,
че при 12 от тях или няма такива регистри, или те не са с публичен достъп,
което е в нарушение на закона.24
o Законът не е асоцииран към определен „собственик,” който да носи
отговорност за прилагането му, да контролира изпълнението му и да
предлага промени в случай на необходимост. Липсата на такава отговорност
не може да се компенсира нито от общата администрация на Министерски
съвет, нито от друго функционално или ресорно министерство. Предвид
23
Съгласно чл. 30, ал. 1, от ЗОАРАКСД, кметът или министърът може да наложи глоба в размер от 1 000 лв.
(500 евро) до 5 000 лв. (2 500 евро) на служител от собствената си администрация за неприлагане на
разпоредбите на закона, освен ако съответният служител не подлежи на по-сериозна санкция. Следователно,
не съществува механизъм за външен контрол и санкции върху държавните служители. Така закъсненията и
грешките могат лесно да останат ненаказани. Демотивиращ фактор е и много високият размер на
потенциалните санкции. Друг фактор се изразява в това, че фирмите са обект на безбройни проверки, по
силата на много на брой административни разпоредби; това увеличава възможността за нарушаване на
закона от един или повече служители.
24
Направените досега опити за създаване на подобни регистри имат само частичен успех. Първият създаден
е Регистърът на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт на адрес:
www.government.bg/ras/regimes/index.html. Въпреки че все още е достъпен в интернет пространството, този
регистър скоро не е актуализиран. В него липсва списък на въведените регистрационни режими, не е
представена технологията за процедурите по отделните режими и класификацията на режимите не е
коректна (например съществуват т. нар. съгласувателни режими). Другият функциониращ регистър, който
може да се намери на адрес: www.egov.bg, е по-добре структуриран и представен технически. Групирането
на представените в него режими обаче е погрешно. Освен двата режима, определени със закона, той
съдържа разрешителни, уведомителни, удостоверителни и други режими. Информацията в сайта не се
актуализира редовно. Така например, в него се съдържа отменената вече процедура за издаване на лицензии
на оценители. Липсват интернет връзки към институциите и органите, които са отговорни за провеждане на
процедурите. Въпреки че сайтът е определен за единно звено за контакт по Директива 2006/123/ЕО за
услугите на вътрешния пазар, той не съдържа необходимата за това функционалност и версия на английски
език.
15
заключенията на този доклад, законът не се е превърнал в неразделна част от
обща стратегия за намаляване на административната тежест върху бизнеса и
ограничаване на бюрократичната намеса. Това изисква постоянни усилия от
страна на правителството, защото бюрокрацията не е склонна доброволно да
отстъпва позиции и правомощия.
25
Например, през 2000 г. таксата за регистриране на аптека беше определена на 5 000 лв. Това доведе до
липса на аптеки в селските райони. С поправка на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина
от декември 2009 г. тази такса беше намалена на 1 000 лв., но само за градове и села с по-малко от 10 000
жители, макар че администрирането на режима е едно и също в различните по големина селища.
26
Възможните последици са следните: (i) Създаване на възможности за корупция. Липсата на прозрачност
винаги създава възможности за корупция, защото липсва механизмът за външен контрол, както и за
самоконтрол на дейността на администрацията; (ii) Разрешаване на една силна бюрокрация да предявява
необосновани искания. Въпреки възможността да ползва информация за актуално правно състояние на
фирмите от собствените си публични регистри, бюрократичната система е възможно все още да изисква
фирмата да представя сама такъв документ, което води до излишни разходи и дублиране. В друг случай,
например, бюрокрацията не позволява на кандидата просто да представи декларация, че не е осъждан.
Вместо това се изисква свидетелство от съда за това обстоятелство, което отнема време за еднократно или
двукратно посещение на съда, заплащане на немалка такса заедно с монополната комисиона на
обслужващата банка за превод на сумата по сметка на този орган.
16
РАЗДЕЛ IV
СЪЗДАВАНЕ НА РЕЖИМ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ,
БЛАГОПРИЯТСТВАЩ БИЗНЕСА
4.1 Контекст
Тарифните разпоредби в българската централна администрация към 2009 г.
наброяват общо 91. Всяка от тях включва списък услуги и съответните такси, събирани
от дадения орган. Основните разпоредби за изчисляването на административните такси на
централно ниво са определени в Закон за държавните такси от 1951 г. 28 Законът за
държавните такси се прилага към значителен брой дейности на държавните органи,
включително към административните услуги. 29 Събраните такси трябва да се внасят в
държавния бюджет, освен ако не е посочено изрично нещо друго.30
В чл. 2, ал. 2 от Закона за държавните такси се посочва общият принцип:
27
World Bank (2009b).
28
Закон за държавните такси, обнародван в “Държавен вестник” бр. 104/28.12.1951 г. Работна група към
Министерство на финансите в момента работи по промени на чл. 2 (1) относно методите за плащане.
29
Чл. 4, буква “о” от Закона за държавните такси.
30
Чл. 1 от Закона за държавните такси.
17
Водещият принцип, който всички централни административни ведомства следва да
прилагат при въвеждането на такси за своите услуги, е възстановяването на
свързаните с услугите административни разходи. Освен ако в специален закон не е
посочено изрично нещо друго, всички централни администрации, министерства,
изпълнителни агенции и независими държавни ведомства трябва да прилагат принципа на
възстановяване на разходите. 31 Законът за държавните такси обаче не предоставя
правомощия на правителството да приема подзаконови нормативни актове по въпросите,
визирани в закона; няма конкретни нормативни указания или изисквания относно
фактическото прилагане на принципа на възстановяването на разходите от страна на
централната администрация. Аналогично, правителството не е определило вътрешни
административни разпоредби в тази област; всяко министерство и изпълнителна агенция
прилагат собствена методика, когато предлагат въвеждането на нови такси или
повишаване на съществуващите такси.
18
регулирани сектори като фармацевтичната индустрия, телекомуникациите и
хранително-вкусовата промишленост, които имат често взаимодействие с
правителството. Липсата на последователен, предвидим, справедлив и прозрачен
режим за административните такси прави заемането с бизнес в България ненужно
трудно и по-малко конкурентоспособно. В частност МСП се сблъскват с високи и
непрекъснато променящи се лицензионни или годишни такси, които могат да
представляват тежко финансово бреме.
32
Вж. World Bank (2009б), Категории разходи – а) Разходи за персонал; разходите за персонал са в
зависимост от структурата на съответното административно звено. Органът по приходите издава ежегодно
таблици за заплатите, които трябва да се използват при изчисляването на себестойността. Те се превръщат в
часови ставки за изчисляването на себестойността на услугите; б) Разходи, различни от разходите за
персонал - тази позиция включва разходите, свързани с работното място, пътни разходи, разходи за
превозни средства, както и разходите за застраховки и поддръжка, обучение, разходи за наем и ипотека на
сгради и други (архив, за събиране на данни и т.н.); в) Капиталови разходи; амортизации, лихви. Категории
приходи – а) Разчетени приходи от административни такси на базата на сегашната структура на таксите и
приблизителния брой на случаите; б) Фиктивни приходи, пропуснати заради изключения или намаления.
20
РАЗДЕЛ V
ЗАКЛЮЧЕНИЯ И КЛЮЧОВИ ПРЕПОРЪКИ ЗА ПОЛИТИКИ
21
5.1 Политика
Разработване на политика по отношение на държавните такси. Както беше посочено в
Раздел ІV, няма действаща политика по отношение на режима на държавните такси.
Необходимо е да има една обща политика, за да се формулират ясни критерии за
определяне на държавните такси и за да се повишат прозрачността и съгласуваността сред
институционалните органи и основните заинтересувани лица. Въпросите, които е
необходимо да бъдат решени, при съгласуване с ключови заинтересувани лица, включват
следното: а) Каква трябва да е функцията на държавните такси – дали покриване на
административните разходи или генериране на приходи; б) Трябва ли да има субсидирани
административни услуги; в) Ако трябва, какви биха били критериите за субсидиране и кои
услуги трябва да отговарят на тях; г) Какви следва да бъдат общите критерии за
определяне на дадена такса; д) Кои публични органи, ако изобщо трябва да има такива,
следва да могат да задържат приходи от такси в рамките на бюджета на своето ведомство;
е) Каква трябва да е институционалната рамка за оценка и наблюдение на определянето на
такси; ж) Как следва да се извършва наблюдение на режима на таксите (с инструментите
на електронното правителство/електронно проследяване на таксите). Препоръчително е
въвеждането на модел за определяне на таксите, основан на единния разход.
Подобряване на условията за правене на бизнес на общинско ниво. Както беше
изложено в Раздел II, налице са много ненужни правила и неефективни практики на
местно ниво, които водят до разходи под формата на време и пари за фирмите.
Затормозяващите местни административни практики следва да бъдат отменени или
реформирани, в това число: (i) допълнителните изисквания, които не са пряко свързани с
или необходими за улесняването на регулираната търговска дейност; (ii) изискванията за
представяне на документи, които са били издадени дори от самите общински власти; (iii)
отсъствието на публични регистри и ограниченото използване на средствата на
електронното правителство; (iv) незаконосъобразното въвеждане на регистрационни
режими; и (v) продължителните процедури за издаване на документи. Също така, фирмите
често се сблъскват с високи местни такси и данъци и с корупция. Подобренията биха
могли да бъдат стимулирани с помощта на пилотни програми, които са по образци на
международна най-добра практика и които поощряват конкуренция в областта на
ефективността сред общините. Тези инициативи биха допълвали развитието на модела на
фискална децентрализация в България.
5.2 Институции
ЗПР следва да бъде възстановено като самостоятелен орган в структурата на
администрацията на МС, за да се поддържа темпото на реформата. Слабата
институционална рамка на регулаторната реформа потенциално може да отложи или
забави прилагането на правителствените мерки. Звеното за по-добро регулиране е нужно
да получи силен мандат, да е с пряка отчетност пред кабинета на министър-председателя и
със стабилно дългосрочно финансиране за управлението, наблюдението и контрола на
Програмата за по-добро регулиране. За предпочитане е ЗПР да стартира своята дейност в
началото на 2011 г.
Овластяване на орган с функции, касаещи режима за държавните такси, и
прилагане на модел за определяне на държавните такси, предотвратяващ
неоправданото им повишение за фирмите. Съгласно отбелязаното в Раздел ІV, липсва
орган, който да отговаря за наблюдението и одобрението на такси, което е позволило
неконтролируем ръст на таксите през последните години. Препоръчва се да се предоставят
22
правомощия на държавен орган, който да ръководи, наблюдава и контролира режима на
държавните такси.
Създаване на Административен регистър за подобряване на спазването на
регламентите и регулациите и за повишаване на предсказуемостта и прозрачността.
Както беше посочено в Раздел ІІ, фирмите са недоволни от честите изменения на
регламентите и разпоредбите, а предсказуемостта и прозрачността при тяхното прилагане
са по-ниски от тези в други държави от региона. Създаването на Административен
регистър в България е продължителен проект, който не е отчел конкретни резултати към
момента. Електронният регистър с всички регулаторни режими на централно и местно
ниво би предоставил на фирмите информацията, която да им позволи да изпълняват
регламентите и регулациите. Той също така би направил административните процедури
по-прозрачни, като така ще се ограничи корупцията и неформалният сектор, ще се
подобри предсказуемостта на политиките и ще се повиши доверието в стабилното
регулиране от страна на бизнеса.
5.3 Законодателство
Въвеждане на Оценка на регулаторното въздействие (ОРВ) като задължителен
инструмент не само при предложения за нови регулаторни режими, съгласно
изискванията на ЗОАРАКСД. Един възможен целесъобразен подход за повишаване на
прозрачността и предсказуемостта и за намаляване на честотата на изменение на
нормативната уредба е да се въведе задължителното използване на ОРВ при ключови
нормативни актове. Новият проектозакон за нормативните актове вече е въвел оценките
на регулаторното въздействие като задължителен инструмент;33 препоръчва се този закон
да бъде приет възможно най-скоро и документите за ОРВ специално да визират
регулаторното въздействие върху МСП. По-широкото прилагане на ОРВ значително ще
подобри качеството на законодателството и на политиките, чрез намаляване на честотата
на изменения в разпоредбите, която се възприема като сериозен проблем от фирмите от
промишлеността и от областта на ИТ в България.
Изменение на ЗОАРАКСД с цел отстраняване на оставащите слаби места на закона.
Основните въпроси по отношение на действащия вариант, както беше посочено в Раздел
ІІІ, са следните: обхватът на закона е ограничен; ограничено е прилагането на принципа
на мълчаливото съгласие; институционалната рамка е неадекватна; и приемането на нов
регулаторен режим не се предшества от изготвянето на предварителна оценка на
въздействието, съгласно разпоредбите на закона. С оглед на това се препоръчват три
групи изменения на нормативния акт. Те биха: (i) усъвършенствали административните
разпоредби (инструментални промени); (ii) засилили съответната институционална
подкрепа (институционални промени); и (iii) въвели нови правила за изчисляване на
административните такси (икономически промени).
Инструментални промени
Въвеждане на ключови принципи (като например избягване на дублиране при
подаване на идентични документи едновременно пред органи на централната и
местната власт) за предоставянето на административно обслужване в Закона, отнасящи
се до всички аспекти на взаимодействието между фирмите и органите на
администрацията;
Прилагане на принципа на мълчаливото съгласие в областта на регистрационните
режими;
33
Проектозаконът получи задължително становище на Европейската комисия за демокрация чрез право
(наричана Венецианска комисия). Становището беше предоставено в началото на септември 2009 г. Вж.
Становище №536/2009 на Венецианската комисия на www.venice.coe.int/docs/2009/ CDL(2009)115-e.asp.
23
Широко приложение на декларации за съответствие от кандидатите заедно с
подходящи механизми за проверка на тези декларации, вместо изискването на
официални документи, издавани от съда или други административни органи;
Определяне на минимален срок, през който кандидатът за лиценз или разрешение да
може да отстрани грешки в заявлението;
Подобряване на надзора и контрола над механизма за санкциониране в рамките на
администрацията и намаляване на тежестта върху обектите на контрол;
Въвеждане на инструментариум за анализ на съответствието на предлаганите
регулаторни режими с трите групи критерии, установени от ЗОАРАКСД (национална и
лична сигурност, лични и имуществени права на гражданите и околна среда).
Институционални промени
Създаване на звено към администрацията на Министерски съвет, което да упражнява
надзор върху прилагането на закона и да налага санкции, когато служители на
публичната администрация го нарушават;
Изграждане на единен Административен регистър на регулаторните режими за
предоставяне на лесен достъп до информация и указания за всички процедури и
необходими документи.
Икономически промени
Въвеждане на допълнителни принципи за определяне на таксите за административно
обслужване (включително таксите, които се определят и прилагат от местни органи);
Регламентиране на размера на таксите въз основа на предварително приети правила;
Въвеждане на принципа „една процедура – една такса”. Забраняване събирането на
допълнителни такси при необходимост от допълнителни действия по отстраняване на
нередовности от кандидатите или като допълнително материално стимулиране на
административните служители да изпълняват своите задължения.
24
БИБЛИОГРАФИЯ
Administrative and Regulatory Costs Survey in Bulgaria, Bulgarian Government, 2009.
Act on Limiting Administrative Regulation and Administrative Control on Economic Activity,
SG 55/2003.
Correa, Paulo and Mariana Iootty (2009). The Impact of the Global Economic Crisis on the
Corporate sector in Europe and Central Asia: Evidence from Firm-level Survey. World Bank
Group. Enterprise Note 9.
Business Environment and Enterprise Performance Surveys, European Bank for Reconstruction
and Development and the World Bank, 2008-2009, 2005.
Enterprise Surveys, World Bank, 2007, 2005.
FIAS (2009). Lessons for Reformers: How to launch, implement and sustain regulatory reform:
An analysis of six case studies in developing and high-income countries. World Bank Group:
Washington DC, July 2009.
Lewis, William (2004). The Power of Productivity: Wealth, Poverty and the Threat to Global
Stability. Chicago: University of Chicago Press.
Mladenova, A., Z. Manolova, M. Metodiev, P. Ganev (2009). Local Conditions for Doing
Business. Druzhba Print: Sofia. (Младенова, A., З. Манолова, М. Методиев, П. Ганев (2009
г.). „Местни условия за правене на бизнес.” Дружба Принт: София).
Rita Ramalho, Jorge Rodríguez-Meza, Judy Yang (2009). How are firms in Eastern and Central
Europe reacting to the financial crisis. World Bank Group. Enterprise Note No.8.
State Fees Act, SG 104/28.12.1951, amendments in SG 43/2008 and SG 74/2009.
World Bank (2010a). Bulgaria: Ex-Post Impact Assessment of the Limiting Administrative
Regulation and Administrative Control on Economic Activity Act. Report No.55728-BG.
Washington DC: World Bank.
World Bank (2010b). Bulgaria: Administrative and Regulatory Barriers to Business. Report
No.55727-BG. Washington DC: World Bank.
World Bank (2010c). Doing Business 2011: Making a Difference for Entrepreneurs. Washington
DC: World Bank.
World Bank (2009a). Doing Business 2010: Reforming Through Difficult Times. Washington
DC: World Bank.
World Bank (2009b). Bulgaria: Reforming the Regime of State Fees. Report No.55729-BG.
Washington DC: World Bank.
World Bank (2008a). Bulgaria: Investment Climate Assessment. World Bank. Washington DC.
World Bank (2008b). Bulgaria: Resourcing the Judiciary for Performance and Accountability,
Judicial Public Expenditure and Institutional Review, Report No.42159-BG. Document of the
World Bank.
World Bank (2005). Doing Business in 2005: Removing Obstacles to Growth. New York:
Oxford University Press.
World Bank (2004). World Development Report 2005: A Better Investment Climate for
Everyone. New York: Oxford University Press.
______(2009). Analysis of State Fees, Administered at the Central Level and Proposals for
Undertaking of Measures, Draft report of Working Group under the Ministry of State
Administration and Administrative Reform
25
Източници в Интернет:
26
ИНТЕРПРЕД
Световен търговски център
Бул. "Драган Цанков" 36
1057 София, България
Тел.: (359-2) 96-97-229
Факс: (359-2) 971-20-45
www.worldbank.bg