Professional Documents
Culture Documents
ПОРЕДИЦА „ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" Том 2
ПОРЕДИЦА „ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" Том 2
България
АДМИНИСТРАТИВНИ И
РЕГУЛАТОРНИ
БАРИЕРИ ПРЕД БИЗНЕСА
ЮЛИ, 2010
БЪЛГАРИЯ
Административни и регулаторни
бариери пред бизнеса
Том II
Юли 2010 г.
СВЕТОВНА БАНКА
ОТДЕЛ „ФИНАНСИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР”
ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И ПРИБАЛТИЙСКИТЕ СТРАНИ
РЕГИОН ЕВРОПА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
ВАШИНГТОН, САЩ
© 2010 The International Bank for Reconstruction and Development / The World Bank
1818 H Street, N.W.
Washington DC 20433
Telephone: 202-473-1000
Internet: www.worldbank.org
1 2 3 4 13 12 11 10
Report No. 55727-BG
Всички други въпроси и запитвания, отнасящи се към авторските права и лицензи, в това
число, към сродните с тях права, следва да се адресират до офиса на издателя – Световна
банка, 1818 H Street NW, Washington, DC 20433, USA, факс 202-522-2422, електронна
поща: pubrights@worldbank.org.
Дизайн на корицата: Борис Балабанов
ВАЛУТА И ЕКВИВАЛЕНТНИ ЕДИНИЦИ
ВАЛУТА
Български лев (лв.); Валутен курс към 13 юли 2010 г.
1 евро = 1.95583 лв. 1 щ.д.= 1.55607 лв.
ФИНАНСОВА ГОДИНА
1 януари – 31 декември
МЕРНИ ЕДИНИЦИ
Метрична система
ii
СЪКРАЩЕНИЯ И АКРОНИМИ
iii
СЪДЪРЖАНИЕ
БЛАГОДАРНОСТИ .............................................................................................................. viii
РЕЗЮМЕ ................................................................................................................................... ix
I. ВЪВЕДЕНИЕ ......................................................................................................................... 1
1.1. Обща информация............................................................................................................ 1
1.2. Източници на информация и цели на доклада .............................................................. 3
1.3. Структура на доклада ...................................................................................................... 4
iv
СЪДЪРЖАНИЕ
БИБЛИОГРАФИЯ ..................................................................................................................53
ПРИЛОЖЕНИЯ ......................................................................................................................57
v
СЪДЪРЖАНИЕ
vi
СЪДЪРЖАНИЕ
vii
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящият доклад е изготвен като част от продължаващата икономическа и секторна
работа на Световна банка в областта на регулаторната реформа. Екипът на Световна
банка беше под ръководството на Евгени Евгениев (Специалист „Развитие на частния
сектор”, ECSPF) и включваше Джордж Р. Кларк, (консултант, международен експерт,
Texas A&M International University), Джон Габриел Годард (икономист, ECSPF) и Яна Р.
Уханева (консултант, ECSPF). Снежана Димитрова, директор на дирекция
„Стратегическо планиране и управление” и тогавашен директор на дирекция „Държавна
администрация” към Министерски съвет (до ноември 2009 г.), Цвета Каменова, директор
на дирекция „Икономическа и социална политика,” Министерски съвет, и Павел Иванов,
главен експерт, дирекция „Държавна администрация,” Министерски съвет, работеха в
тясно сътрудничество с екипа от самото начало на заданието и предоставяха
стратегическо насочване през всички етапи на работата. Екипът на Световна банка би
желал да изкаже благодарност на партньорите от правителството за финансирането на
Проучването на административните и регулаторните разходи, което послужи за основен
източник на информация в този доклад. Инструментът на проучването беше разработен
от Джордж Р. Кларк, Евгени Евгениев и Джон Даниъл Полнър - всички от Световна
банка. Ан Т. Джон, Марга О. Де Лойза, Николинка Иванова и Весела Стамболийска от
Световна банка оказваха ценна техническа подкрепа. Докладът също така е резултат и от
всеотдайната работа на преводача - Чавдара Босилкова, която допринесе окончателният
вариант на български език да стане факт.
Докладът беше изготвен под общото ръководство на Теодор О. Алърс (директор за
България от 15.05.2009 г.) и Питър К. Харолд (директор за България от 25.01.2010 г.),
Фернандо Монтес-Негрет (директор на сектор, ECSPF до 21.12.2009 г.), Херардо
Корочано (директор на сектор, ECSPF от 15.02.2010 г.) и Софи Сиртен (ръководител
сектор, ECSPF). Флориан Фихтл (постоянен представител за България) предоставяше
стратегически насоки на екипа по време на консултациите с публичните и частните
заинтересовани страни и допринесе със своите ценни коментари по предишни варианти
на документа.
Екипът изразява благодарност на Ирина Астрахан (главен специалист „Развитие на
частния сектор,” ECSPF), Паoло Кореа (главен икономист, ECSPF), Джон Даниъл
Полнър (главен финансов специалист, ECSPF), Софи Сиртен (ръководител сектор,
ECSPF) и на Стела Илиева (старши икономист), всички от Световна банка, за това, че
преглеждаха предходните варианти на доклада и го обогатяваха с коментари и
предложения. Благодарности се изказват и на Марк Райкел (международен експерт в
областта на административните бариери). Екипът на Световна банка също така оценява
коментарите получени по време на откритото заседание на Съвета за икономически
растеж, проведено на 6 юли 2010 г. и председателствано от Н.Пр. Трайчо Трайков,
министър на икономиката, енергетиката и туризма, а също така благодари и за
подкрепата на колеги от ресорните министерства и публични ведомства, за тяхната
готовност да предоставят информация и ценни задълбочени наблюдения.
Вътрешна рецензия на доклада извършиха Хорхе Луис Родригес Меса (програмен
координатор, „Глобални индикатори и анализи”, Световна банка) и Алистър Нолън
(директор на програмата за Югоизточна Европа „Инвестмънт компакт,” ОИСР). Екипът
би желал да благодари на всички за техния принос.
viii
РЕЗЮМЕ
Контекст и цели
България е постигнала напредък в сферата на Политиката за по-добро регулиране
през последните години. Със своето присъединяване към Европейския съюз, България
осъществи първия прогрес в областта на регулаторната реформа, транспонирайки
европейското законодателство в своята нормативна уредба. Страната направи поредните
стъпки напред с учредяването на Съвета за икономически растеж през 2002 г. и с
приемането на Закона за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност (ЗОАРАКСД) през 2003 г.
Съветът подкрепи въвеждането на Оценка на регулаторното въздействие в България,
което също беше важна крачка напред.
От 2008 г. насам доверието от страна на бизнеса нарасна вследствие на това, че
правителството изведе регулаторната реформата на най-преден план в своя дневен
ред. Звеното за по-добро регулиране към администрацията на Министерски съвет, на
пряко подчинение на министър-председателя, пое водещата роля в областта на
координирането на усилията на правителството за изготвяне на Програмата за по-добро
регулиране 2008-2010 г. След нейното приемане през април 2008 г., Звеното за по-добро
регулиране продължи да ръководи, наблюдава и контролира прилагането ѝ, отчитайки се
ежегодно пред Министерски съвет. В резултат на това доверието на бизнеса се повиши,
както стана видно от проучванията от 2009 г. сред фирмите и от показателите в
контекста на доклада „Правене на бизнес” на Световна банка.
Настоящият доклад върху административните и регулаторните бариери пред
бизнеса е част от продължаващата аналитична и консултантска подкрепа на
Световна банка за правителството на България в областта на регулаторната
реформа. От 2006 г. насам Световна банка оказва аналитична и консултантска помощ на
правителството в тази област. През 2007 г. Банката извърши преглед на
административните процедури в секторите туризъм, хранителна промишленост и
сухопътен транспорт и призова за намаляване и опростяване на някои утежнени
административни режими. Бяха подчертани също така излишните разпоредби на
общинско ниво. Друг доклад, озаглавен “Политиката на България в областта на
регулаторната реформа в Европейския съюз: Сближаване с най-добрите европейски
регулаторни среди,” препоръча национална стратегия от девет стъпки, която беше
одобрена от Съвета за икономическа политика на 19 октомври 2007 г. Двата доклада и
консултативният процес с други ресорни министерства, бизнес асоциации и мозъчни
тръстове реално създадоха условията за появата на Програмата за по-добро регулиране.
Доклад на Световна банка от юни 2009 г. призова за систематичен, справедлив и
прозрачен режим на държавните такси. И накрая, доклада на Световна банка,
„Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД”, предоставя препоръки за
изменение на закона с цел усъвършенстване на неговото прилагане.
Докладът има за цел да очертае възможните начини за България за по-нататъшно
премахване на пречките, свързани с регулирането на бизнеса, като се отчита, че
постигането на нивата на растеж, предхождащи кризата, повишаването на
производителността на труда и подобряването на бизнес средата ще изискват
продължаване на реформите за отстраняване на административните и регулаторните
пречки пред бизнеса. Основният източник на информация за доклада е Проучването на
административните и регулаторните разходи (АРР) за България от 2009 г., обхващащо
около 320 фирми, най-вече МСП, допълнено от сравнителни данни от други проучвания
и източници.
ix
Докладът изпълнява три цели:
Предоставяне на икономическия контекст и набор от инструменти за
сравнително представяне на регулаторната среда в България. Докладът
представя контекста и сравнява напредъка в областта на регулаторните мерки на
България (или отсъствието на такъв напредък) през годините с постиженията на
други държави в редица основни области, засягащи пряко бизнес средата;
Отчитане на резултати от проучвания, в това число оценки от и възприятия на
висшия мениджмънт на български фирми. Проучването на АРР съдържа
свидетелства на анкетирани фирми за качеството на предоставянето на публични
услуги и формалните процедури, с които фирмите са длъжни да се съобразяват и
които продължават да са ключови пречки за предприятията в сегашните условия;
Определяне на стратегически препоръки за реформи, в това число регулаторни
промени, институционално усъвършенстване и изграждане на капацитет, както и
изменения в нормативната уредба.
Общи констатации
Регулирането в България не е толкова затормозяващо, колкото е в много страни по
света. Резултатите от проучванията за страната сочат, че тежестта на регулирането
намалява през последните години. През 2009 г. висшите мениджъри отбелязват, че
отделят по-малко време във връзка с разпоредби в сравнение с 2008 г. и 2007 г. През
2008 г. България се нареди сред десетте страни в света, въвели най-мащабни реформи,
според класацията на „Правене на бизнес.” Това подчертава факта, че с намаляването на
броя на процедурите, на необходимото време за регистрация, на разходите за
регистрация и на минималния изискуем капитал значително се улесни откриването на
фирма от 2004 г. насам. Нещо повече – неотдавна бяха въведени правителствени мерки
за снижаване на минималния уставен капитал от 2500 евро на 1 евро при регистрация на
търговски дружества с ограничена отговорност, което съответства на потребностите на
бизнеса. В периода от 2004 г. насам беше намалено и корпоративното данъчно облагане,
а режимите за изпълнение на договори и за плащане на данъци през последните години
бяха усъвършенствани.
Позицията на страната обаче е по-малко благоприятна от тази на много държави-
членки на ЕС и, с оглед на предстоящите предизвикателства, е налице потенциал за
усъвършенстване. Макроикономическата среда в България през последните години
беше благоприятна. Този фактор, в съчетание с ползите, произтичащи от членството в
ЕС, позволи на страната да привлича преки чужди инвестиции и успешно да
осъществява растеж. Глобалната финансова криза обаче изправи пред предизвикателство
ориентираната към износ икономика на страната. През последните две години се
наблюдаваше спад в производството, закриване на фирми и освобождаване на
служители. По-сериозно беше предизвикателството за МСП, за които е особено трудно
да се справят в условията на ограничено кредитиране и свиване на европейския пазар.
Основните предизвикателства пред фирмите са свързани с неформалността,
корупцията, отсъствието на прозрачност, режима на държавните такси и режима за
закриване на фирми.
Неформалността и корупцията трайно са сред трите най-основни ограничения
пред бизнеса.
Ниско ниво на прозрачност при изготвянето на политиките. Притесненията
относно предсказуемостта и последователността на регулирането за България
остават по-високи в сравнение с други нови държави-членки на ЕС от Централна
и Източна Европа. Няколко са причините за това. Първо, ЗОАРАКСД не сработва
добре, което създава затормозяваща регулаторна среда, както и условия за
x
непрозрачност и корупция (например незаконосъобразно прилагане на местни
регулаторни режими, дублиране при подаване на документи, непрозрачност на
процедурите за подаване на заявления за лицензии, удостоверения и др.). Второ,
оценки на регулаторното въздействие на важни нормативни актове се извършват
нерегулярно. Трето, Звеното за по-добро регулиране, чиято функция включва
управлението, наблюдението и контрола на прилагането на Програмата за по-
добро регулиране, не разполага нито с официален мандат с пряка връзка до
министър-председателя, нито със самостоятелен бюджет.
Режимът на държавните такси е слаб, несправедлив и непрозрачен, поради
отживялата нормативна рамка, слабата институционална структура и отсъствието
на правителствена политика при определянето на държавните такси.
Закриването на фирми налага високи финансови разходи и отнема време.
През последните години е осъществен напредък в реформирането на процедурите
по ликвидация и несъстоятелност. Очаква се допълнителен прогрес с
предвидените в пакета от 60 антикризисни мерки, приет от новото правителство
на България в края на март 2010 г., опростяване на процедурите и съкращаване на
времетраенето на производствата по несъстоятелност.
Специфични констатации
Проучването на АРР от 2009 г. предостави и някои други конкретни изводи относно
регулаторната и административна тежест в България за нови фирми от
промишлеността (създадени след 2006 г.), по-стари фирми от промишлеността и
фирми в областта на Информационните технологии (ИТ).
Фирмите са относително доволни от процедурите по фирмена регистрация.
Малко на брой фирми обаче избират електронната фирмена регистрация (при все
че тенденцията е положителна).
Нисък е броят на фирми, които изразяват недоволство от услугата,
предоставяна от инспекторите, или пък във връзка с данъчните ставки или
данъчната администрация. Взаимодействията с инспектиращи органи са чести,
а разходите по извършване на проверки са високи. Фирмите в областта на ИТ
посочват най-високи средни разходи при проверки, докато новите фирми от
промишлеността отчитат най-голям среден брой дни при проверки. В областта на
данъчното облагане най-често срещаните притеснения са честотата на
измененията в данъчните регламенти и ставки, както и данъчните санкции.
В проучването също така се откроиха различията по отношение на пречките
между производствени фирми и фирмите в областта на ИТ. Както фирмите от
промишлеността, така и тези от областта на ИТ, определят неформалността,
корупцията и достъпа до финансиране като сериозни проблеми, но фирмите от
бранша на ИТ намират, че и нестабилността, престъпността и съдилищата са
сериозни пречки.
Регулирането представлява по-голямо бреме за малките фирми, отколкото за
големите. Ръководители на малки фирми са по-склонни да отговорят, че
разпоредбите и данъчното облагане представляват сериозен проблем, в сравнение
с тези на големи фирми. Също така ръководителите на малки фирми са по-
склонни да са недоволни от достъпа до финансиране и достъпа до земя, в
сравнение с ръководителите на големи фирми. И накрая, малките фирми
изглеждат по-силно засегнати от корупцията и неформалността.
Бизнес асоциациите имат едва частичен успех при подпомагането на свои
членки с информация за различни аспекти на правителствената политика.
Близо една трета от фирмите във всеки отрасъл споделят, че членуват в бизнес
xi
асоциация. От тях, близо половината потвърждават, че са получили ползи от
сдружението. Най-често формите на тези ползи са разрешаване на спорове, както
и информация и контакти за вътрешните пазари. Налице са по-малко данни, че
бизнес организациите се справят много успешно при предоставянето на
информация относно регулирането или при лобирането за по-добро регулиране.
Пътят напред
През пролетта на 2010 г. Министерството на икономиката, енергетиката и туризма
изготви План за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса с
20 процента до 2012 г. Така правителствените органи разработиха нова Програма за по-
добро регулиране, обхващаща периода до 2013 г., която бе приета от Съвета за
икономическа политика през април 2010 г. При все че този акт е добра стъпка напред,
правителството на България трябва да продължи своите усилия за ограничаване на
административните и регулаторните бариери пред бизнеса, съгласно политиките на ЕС.
Обобщителната матрица (вж. по-долу) съдържа конкретни препоръки към
правителството. Също така се препоръчва и по-нататъшно разглеждане на следните
въпроси: а) процедурите по закриване на фирми; б) ролята на компетентните органи и
механизмите по реда на законодателството за защита на конкуренцията; в) връзката
между регулаторните ограничения и иновативността.
xii
Обобщена Матрица
xiii
Обобщена Матрица
xiv
РАЗДЕЛ I
ВЪВЕДЕНИЕ
1
За повече информация за политиките и мерките на българското правителство в областта на регулаторната
реформа, вж. Световна банка (2008б).
2
Резултатите от прилагането на инициативите през първата финансова година на Програмата за по-добро
регулиране 2008-2010 г. са представени в обобщен вид в Световна банка (2010a).
1
въздействието на ЗОАРАКСД”, изготвен съвместно с Министерство на икономиката,
енергетиката и туризма, предоставя препоръки за изменение на закона с цел
усъвършенстване на неговото прилагане.
2
предоставяща коригиращи механизми срещу пазарни сривове, които са пречки пред
продуктивните и иновативни инвестиции, и да осъществява баланс между интересите на
фирмите и тези на обществото.
7
Министерство на финансите (2009a).
8
Икономиките на ЕС-10 включват България, Румъния, Литва, Латвия, Естония, Чешка република,
Унгария, Словения, Словакия и Полша.
3
Докладът има три цели:
Предоставяне на икономическия контекст и набор от инструменти за
сравнително представяне на регулаторната среда в България. Докладът
представя контекста и сравнява напредъка в областта на регулаторните мерки на
България (или отсъствието на такъв напредък) през годините с постиженията на
други държави в редица основни области, засягащи пряко бизнес средата.
Отчитане на резултати от проучвания, в това число оценки от и възприятия на
висшия мениджмънт на български фирми. Проучването на АРР съдържа
свидетелства на анкетирани фирми за качеството на предоставянето на публични
услуги и формалните процедури, с които фирмите са длъжни да се съобразяват и
които продължават да са ключови пречки за предприятията в сегашните условия.
Определяне на стратегически препоръки за реформи, в това число регулаторни
изменения, институционално усъвършенстване и изграждане на капацитет, както
и изменения в нормативната уредба.
4
РАЗДЕЛ II
ОБЩА РЕГУЛАТОРНА ТЕЖЕСТ
Източник: Доклад „Правене на бизнес – 2010 г.”, (World Bank, 2009в).
Забележка: Това класиране отчита последните промени в методологията на доклада.
5
относителните позиции на страната са останали непроменени, (например защита на
инвеститорите) или дори са се влошили (например брой процедури и време, необходими
за получаване на разрешение за строеж), България е отбелязала подобрение в много
аспекти (Вж. Таблица 1). Например, промените, касаещи намаляване броя на
процедурите, необходимото време за регистрация, разходите за регистрация и
минималния изискуем капитал, значително са улеснили откриването на фирма от 2004 г.
насам. Аналогично, общата данъчна ставка и броят плащания бяха намалени в частта
„плащане на данъци.”
Таблица 1: Въпреки че подобренията не са повсеместни ‐ и е отбелязано влошаване в известни
аспекти ‐ класирането на България в „Правене на бизнес” се е подобрило от 2004 г. насам
Показатели 2004 г. или по- 2009 г.
ранни налични
данни
Откриване на фирма Процедури (брой) 11 4
Време (дни) 32 18
Разходи (% от доход на глава от населението) 10.4 1.7
Мин. капитал (% от доход/глава от насел.) 86.7 20.7
Издаване на разрешение Процедури (брой) 20 24
за строеж
Време (дни) 127 139
Разходи (% от доход/глава от населението) 475.2 436.5
Регистрация на Процедури (брой) 9 8
недвижим имот
Време (дни) 19 15
Разходи (% от стойността на имота) 2.4 2.3
Получаване на кредит Сила на индекса на законови права (0-10) 8 8
Дълбочина на индекса на кредитна 3 6
информация (0-6)
Обхват на Публичния регистър (% от 1.3 34.8
възрастното население)
Обхват на частните бюра (% от възрастното 0 6.2
население)
Защита на инвеститорите Индекс „Степен на разкриване” (0-10) 10 10
Индекс „Степен на отговорност на 1 1
ръководителя” (0-10)
Индекс „Лекота за съд. дела на акционери” 7 7
(0-10)
Индекс „Сила на защита на инвеститорите” 6 6
(0-10)
Плащане на данъци Плащания (брой годишно) 31 17
Време (часове годишно) 616 616
Обща данъчна ставка (% от печалбата) 46 31.4
Трансгранична Документи за осъщ. на износ (брой) 7 5
Търговия Време за осъществяване на износ (дни) 26 23
Разходи за осъщ. на износ (USD за контейнер) 1233 1551
Документи за осъщ. на внос (брой) 10 7
Време за осъществяване на внос (дни) 25 21
Разходи за осъществяване на внос (USD за 1201 1666
контейнер)
Изпълнение на договори Процедури (брой) 40 39
Време (дни) 564 564
Разходи (% от иска) 23.8 23.8
Закриване на фирма Норма на възстановяване (центове за щ. д.) 33.8 32.1
Време (години) 3.3 3.3
Разходи (% от активите) 9 9
Източник: Доклад „Правене на бизнес – 2010 г.”, (World Bank, 2009в).
6
2.2. Резултати от проучванията
Проучването на АРР също така представя данни за намаляване на тежестта на
регулирането през последните години. Вместо да разчита основно на правните
изисквания, отнасящи се до конкретни области на регулирането, Проучването на АРР,
както и предходните ПБСП и Проучването на фирмите, събира информация по-скоро за
действителния опит на фирмите във връзка с регламентите и регулаторните органи.
Разлики между индикаторите от „Правене на бизнес” и проучванията, в този смисъл,
могат да се дължат на нееднородното прилагане на регулаторните изисквания,
разминавания между писмените регламенти и тяхното прилагане, и различия в мащаба
на обхвата.
Резултатите от проучванията сочат, че за ръководителите на фирми в България
тежестта на регулирането продължава да намалява през последните години. Има и
много сходства по отношение на общите резултати между доклада „Правене на бизнес”
и проучванията. В Проучването на АРР от 2009 г., Проучването на фирмите за 2007 г. и
ПБСП за 2008-2009 г., ръководителите на фирми в България бяха запитани колко време
отделя тяхното висше ръководство за съобразяване с регулаторни изисквания като напр.
контактуване с длъжностни лица и попълване на образци в области като данъчно
облагане, митнически въпроси, трудови регламенти, лицензиране и регистрация. През
2007 г. средният мениджър на производствена фирма отговоря, че висшето ръководство
е отделяло близо 17% от своето време за въпроси, свързани с регулирането. През 2008 г.
средният мениджър отговоря, че е отделял около 9% от своето време за същото. През
2009 г. вече средният ръководител на производствена фирма отговаря, че времето, което
се отделя от страна на висшето ръководство за съобразяване с регулаторни изисквания, е
5%. Това съответства на констатациите от доклада „Правене на бизнес” и сочи, че
регулаторната тежест в България значително е намаляла през последните години.
Фигура 2: Българските фирми посочват, че времето, отделяно за изпълнение на регулаторни
изисквания през 2008 г., е надвишавало времето, отделяно за същите цели в другите нови
държави‐членки на ЕС
Източник: Проучвания на фирмите, Световна банка (2009 г.).
Забележка: Фигура 2 включва данни за всички сектори, а не само за производствените фирми.
7
средният ръководител на фирма в Естония е отговорил, че отделя едва около 5.5% от
своето време.9
Регулаторната тежест обаче не е еднородна за всички сектори, както и за стари и
нови фирми. По данни от ПБСП от 2008 г., висшият мениджмънт е отделял средно
10,6% от своето време за изпълнение на държавни регламенти (вж. Фигура 2 по-горе). В
Проучването на АРР за 2009 г. въпреки че средният висш ръководител на фирма от
областта на промишлеността е отговорил, че е отделял едва около 5% процента от своето
време за съобразяване с регулаторни изисквания, ръководителите на нови
производствени фирми и фирми от ИТ бранша са посочили, че са отделяли повече време
за същото. В частност, висшето ръководство на нова производствена фирма е отделяло
10% от своето време, а средният мениджър на фирми от ИТ бранша споделя, че висшето
ръководство е отделяло около 11% от времето за същата цел (Фигура 3).
Фигура 3: Фирми от областта на промишлеността посочват, че техните висши ръководители
през 2009 г. отделят около 5% от своето време за изпълнение на регулаторни изисквания
Източник: Проучване на АРР в България (2009 г.).
9
Навсякъде в доклада термините „среден мениджър” и „средна фирма” се отнасят за средния отговор на
даден въпрос. Този подход е възприет, за да бъде олекотен изказът и за избягване на тромавото
словосъчетание „среден отговор на ръководител на фирма на този конкретен въпрос.”
8
Фигура 4: Броят на ръководители на фирми от областта на промишлеността, посочили, че
регулаторните политики се тълкуват непоследователно или непредсказуемо през 2009 г., е по‐
нисък от съответния брой през 2007 г.
Източник: Проучване на АРР за България (2009 г.); Проучване на фирмите (2007 г.), ПБСП (2005 г.).
Източник: ПБСП (2005 г.) и Проучвания на фирмите в България (2007 г.), Световна банка.
Забележка: Посочени са данни от ПБСП за 2005 г. за всички други държави‐членки. Тази фигура съдържа данни за
всички фирми, а не само за производствени фирми.
9
сравнение с 2007 г. Тъй като Проучването на АРР за 2009 г. обхваща само фирми от
промишлеността и от ИТ, не е възможно да се сравнят възприятията на всички
икономически субекти. Възможно е обаче да се сравнят възприятията на ръководителите
на фирми от промишлеността в двете извадки. Подобно сравнение сочи, че по-малък
брой ръководители на фирми от промишлеността са отговорили, че регулаторните
политики са били тълкувани непоследователно или непредсказуемо през 2009 г., спрямо
броя анкетирани, дали същия отговор през 2007 г. (Вж. Фигура 4). В действителност, има
основание да се твърди, че притесненията са спаднали до нива, близки до отчетените
през 2005 г.
Загрижеността във връзка с непредсказуемо и непоследователно прилагане на
регламентите се споделя и от фирми в областта на ИТ. Близо 63% от фирмите от
бранша на ИТ посочват, че режимите са се прилагали непредсказуемо и
непоследователно. За сравнение, едва 57% от новите фирми от промишлеността
споделят същото (Вж. Фигура 4).
По-високите нива на загриженост във връзка с непредсказуемото и
непоследователно прилагане на регламентите сред ИТ фирмите се проявяват и при
други въпроси от Проучването на АРР. В частност, както е представено подробно по-
долу, ръководителите на фирми са били също така запитани дали нестабилността на
регулаторната политика и непоследователното прилагане на разпоредбите е било
сериозен проблем за тяхната фирма. Управителите на ИТ фирми са и по-склонни да
отговорят, че тези области на регулирането са представлявали сериозни проблеми, в
сравнение с управители на други фирми. Близо 23% от ИТ фирмите са посочили, че
всяка от областите е представлявала сериозен проблем, докато според близо 12% от
производствените фирми непоследователното прилагане е било сериозен проблем и
според 14% нестабилността на регулаторната политика е била сериозен проблем.10
В обобщение, регулирането в България не представлява толкова голяма тежест,
колкото в много страни в света, но класирането на страната в контекста на доклада
„Правене на бизнес” е по-неблагоприятно в сравнение с това на много страни от
ЕС. Въпреки че са налице някои области, в които относителните позиции на страната са
останали непроменени или дори са се влошили, България е отбелязала подобрение в
много аспекти на регулирането. Например, промените, касаещи намаляване броя на
процедурите, необходимото време за регистрация, разходите за регистрация и
минималния изискуем капитал, значително са улеснили откриването на фирма от 2004 г.
насам. Аналогично, общата данъчна ставка и броят плащания бяха намалени в частта
„плащане на данъци.” Още повече, че данни от проучванията сочат, че тежестта на
регулирането за ръководителите на фирми в България продължава да намалява през
последните години. Така например, висшите ръководители на фирми посочват, че
прекарват по-малко време във връзка с изпълнение на разпоредби през 2009 г. в
сравнение с 2008 г. и 2007 г. Важно е обаче да се подчертае, че през 2009 г. висшите
ръководители на ИТ фирми и на нови производствени фирми отделят повече време във
връзка с разпоредби в сравнение със стари фирми от промишлеността. При все че
тежестта на регулирането за ръководителите на фирми е намаляла през последните
години, притесненията относно предсказуемостта и последователността на регламентите
остават по-високи в България в сравнение с други нови държави-членки на ЕС. В този
смисъл България е постигнала напредък през последните няколко години, но съществува
все още потенциал за усъвършенстване.
10
Въпреки че точковите оценки предполагат, че нестабилността на регулаторната политика и
непоследователността в прилагането ѝ представляват по-голям проблем за ИТ фирмите, важно е да се
отбележи, че тези разлики като цяло не са статистически значими след елиминиране на други фактори (вж.
Приложение 4, Таблица A). Аналогично, различията във възприятията също не са статистически значими
(вж. Приложение 4, Таблица Г).
10
РАЗДЕЛ III
СПЕЦИФИЧНИ ОБЛАСТИ НА
АДМИНИСТРАТИВНИТЕ И РЕГУЛАТОРНИТЕ
БАРИЕРИ
Източник: Проучване на АРР, България (2009 г.).
11
Под „задължителни удостоверения” фирмите в областта на ИТ разбират разрешителните, които е
необходимо да имат, за да извършват дейност, докато според производствените фирми те се отнасят до
разрешителни за производство на определено изделие. Фирмите от бранша на ИТ и от промишлеността са
длъжни периодично да придобиват тези разрешителни.
12
В ЗОАРАКСД (Чл. 4, ал. 1) се разграничават следните регулаторни режими: лицензиране и регистрация
на стопански дейности, издаване на разрешителни и удостоверения или подаване на уведомление за
извършване на отделна сделка или действие.
11
По-често фирмите кандидатстват за разрешителни, отколкото за лицензии. Фирми
от всички категории са по-склонни да посочат, че им се е налагало да кандидатстват за
разрешителни, отколкото за търговски или оперативни лицензии (Фигура 6). Фирмите от
промишлеността са по-склонни да отговорят, че им се е налагало да направят това, в
сравнение с фирмите в областта на ИТ. Докато едва близо 14% от фирмите в областта на
ИТ са отговорили, че им се е налагало да кандидатстват за разрешителни, около 27% от
новите фирми от промишлеността и 37% от старите фирми от промишлеността са
отговорили същото.
Значителен брой ръководители на фирми също така са посочили, че са
кандидатствали за лицензии за търговия през последните две години. Близо 24% от
новите фирми от промишлеността, 15% от старите фирми от промишлеността и 14% от
фирмите в областта на ИТ са посочили, че при тях е бил такъв случаят. Много по-малко
фирми са отговорили, че са кандидатствали за оперативна лицензия – по-малко от една
на десет. Много малко стари фирми от промишлеността, в частност, са отбелязали, че са
подавали документи за лицензия за търговия през последните две години.
Повечето фирми са посочили, че са били обект на проверка през предходните
години. Над половината от новите фирми от промишлеността са отговорили така, за
разлика от едва 40% от фирмите в областта на ИТ (Фигура 6). Това предполага, че
инспекциите са значителна потенциална тежест за фирмите, защото те са подложени на
многобройни проверки, заради множеството различни административни разпоредби.
Високият брой проверки изглежда е и следствие от отсъствието на добра координация
между инспектиращите органи, което обременява икономическите субекти.
13
Тъй като едва малък брой фирми са кандидатствали за някакъв вид лицензии, не е възможно да се
раздели извадката по групи фирми – нови фирми от промишлеността, стари фирми от промишлеността,
ИТ. Поради това, в няколко раздела са представени непретеглени средни стойности, вместо претеглени.
Причината е отсъствието на претеглени коефициенти за фирмите от сектора „ИТ” или нови фирми от
промишлеността, заради методологията на извадките.
14
Както беше споменато по-горе, ще използваме термините ‘средна фирма’ за определяне на отговора с
централно разпределение или средния отговор на тези въпроси. Използвани са средните стойности, тъй
като силно раздалечените стойности могат да представляват проблем при отворени въпроси.
12
Фигура 7: Получаването на лицензии и разрешителни, изразено като време и финансови
средства
Източник: Проучване на АРР – България, (2009 г.)
Забележка: Включени са единствено фирми, посочили, че са получили този тип лицензия.
3.3. Инспекции
Освен въпросите относно лицензии и разрешителни, фирмите са анкетирани и
относно инспекции от страна на редица публични органи. Тъй като повече фирми са
посочили, че са били обект на проверки, отколкото че са получавали лицензии, данните
са представени поотделно за различните групи фирми. Най-често срещаните проверки са
проверки на данъчните органи, НОИ и, за по-старите фирми от промишлеността,
инспекции от РИОКОЗ (Регионална инспекция за опазване и контрол на общественото
здраве). Фирмите в областта на ИТ посочват по-малобройни проверки, в сравнение с
фирмите от промишлеността (Фигура 8). Средният отговор за първите е едва около 0,5
данъчни проверки на година и дори още по-малко други инспекции. В този смисъл,
тежестта, произтичаща от инспекции, е много по-малка за фирмите от бранша на ИТ, в
сравнение с други видове фирми. Тези данни съответстват на данните за възприятията,
според които фирмите в областта на ИТ са по-малко загрижени във връзка с проверки, в
сравнение с фирмите от промишлеността.
13
Фигура 8: Фирмите в областта на ИТ посочват по‐малък брой проверки в сравнение с фирмите
от промишлеността
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.).
Забележка: Една фирма, чийто отговор е с крайно отдалечено разположение (200 проверки от страна на данъчни
органи и НОИ), е изключена от средните отговори.
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.)
Забележка: Поради малкия брой фирми с наблюдения за всеки вид проверка, са представени непретеглени
обединени стойности. Отсъстват претеглени коефициенти за фирми от бранша на ИТ или за нови фирми от
промишлеността.
14
Също така фирмите е трябвало да оценят качеството на услугата, предоставяна от
инспекторите от всеки един от органите. В преобладаващата си част фирмите
изразяват малко на брой оплаквания. Между 70 и 85% посочват, че услугата е била добра
или много добра (Фигура 9). Органът, получил най-нисък рейтинг, е НОИ. 72% от
ръководителите определят услугата на негови инспектори като добра.
Независимо от големия брой проверки, разходите под формата на време са доста
ниски, но разходите в парично изражение са високи. Средният отговор, даден от
фирмите на въпроса относно времето, отделяно при проверките, е между 2 и 3 работни
дни, като не се посочват никакви преки или косвени разходи (“такса подкуп”). Средният
отговор на въпроса за разходите, свързани с проверки, е между 1 000 и 2 500 лева.
Фирмите в областта на ИТ посочват най-високи средни разходи по проверки, докато
новите фирми от промишлеността отчитат най-голям среден брой дни при проверки
(Фигура 10).
Фигура 10: Разходи под формата на време и финансови средства във връзка със задължителни
проверки
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.)
Забележка: Включени са само фирми, посочили проведени проверки.
15
Каре 1: Инспекции на фирми. Въпроси, решения, прилагане, наблюдение и оценка
Диагностика на статуквото Възможно решение Прилагане и наблюдение и
оценка
* Общи оплаквания от страна на * Замяна на нагласата тип * Национална програма за
инвеститори (проучвания на „контрол и наказание” с нагласа усъвършенстване на
инвестиционния климат, на тип „насоченост към спазване на инспектиращите органи
административните бариери)? разпоредбите” у инспекторите
* Координация на реформата
* Поглъщане на значителни * Изготвяне на административен на най-високо
времеви и парични ресурси протокол на място при правителствено ниво
(„Правене на бизнес,” проучвания извършване на проверката,
на административните бариери, на съдържащ: * Пилотни инициативи в
инвестиционния климат)? - данни за инспектиращия и някои инспекторати с цел
инспектирания, с цел изпитване или разработване
* Непоследователно тълкуване на осъществяване на контакт; на цялостни решения за
законите и разпоредбите? - констатации от проверката; системата на инспекции като
- установени нарушения с цяло
* Произволно налагане на посочване на съответните
разпоредби, глоби и санкции разпоредби; * Усвояване на
- действия, предприети от международни добри
* Чести и некоординирани инспекторите практики
проверки от различни
инспекторати? * Достъп за бизнес общността до * Ефективно управление на
информация относно: заинтересованите страни
* Корупция и стремеж към - цел, характер и обхват на
получаване на облаги от страна на инспекциите; * Стандарти и цели,
инспекторите? - приложима правна и отнасящи се за процеса на
регулаторна рамка; практическото приложение
* Заплашително и агресивно - права и правомощия на
поведение от страна на инспекторите и права на * Правна помощ за
проверяващите? инспектираните; инвеститорите
- механизми за обжалване
* Неефективни/несъществуващи * Въвеждане на ефективни
механизми за обжалване? * Координация между различните механизми за наблюдение и
инспекторати и/или съответните оценка за отчитане на
* Ефективни ли са проверките по ресорни министерства напредъка в прилагането на
отношение на своята обявена цел реформата
(напр. опазване на здравето и * Публично-частен диалог по
безопасността на хората, на въпросите на проверките
околната среда)?
* Подходящи механизми за
поощрения
* Показатели за представянето на
инспекторите и инспекторатите
Източник: IFC, www.ifc.org
16
бизнес. 15 Въпреки че това би могло да означава, че според фирмите няма значителен
потенциал за внасяне на подобрения, важно е да се отбележи, че според близо 52%
разходите биха могли да бъдат по-ниски и според близо 47% времето би могло да се
намали още (Фигура 11). Счита се, че новите мерки на правителството за снижаване на
минималния уставен капитал от 2500 евро на 1 евро при регистрация на търговски
дружества с ограничена отговорност съответстват на потребностите на бизнеса. По този
начин България се съобразява и с най-добрите европейски практики.16 Изглежда обаче,
че е налице потенциал за подобрение, в частта „необходимо време за регистриране на
фирма” (Вж. Таблица 2).
Таблица 2: Време и разходи за откриване на фирма, избрани държави
15
Но пък фирмите извършват регистрация единствено в началото на своята дейност.
16
Навлизането на повече фирми повишава БВП и търсенето на работна сила. Вж. Djankov и колектив
(2002б).
17
Фигура 11: Фирми, регистрирани по електронен път, са в по‐малка степен склонни да посочат,
че регистрационната процедура е твърде скъпа или твърде дълга
Източник: Проучване на АРР ‐ България (2009 г.).
Забележка: Тъй като броят на фирмите с наблюдения за всеки от видовете регистрация е малък, са представени
непретеглени сборни средни стойности. Липсват претеглени коефициенти за фирми в областта на ИТ или за нови
фирми от промишлеността. Включени са единствено фирми, регистрирани или пререгистрирани през 2008 г. или
2009 г.
Броят на фирми, регистрирани електронно, обаче расте. През 2009 г. близо една
трета от фирмите, които са били регистрирани или пререгистрирани, са сторили това по
електронен път. Не е изненада фактът, че фирми с широколентов интернет в много по-
голяма степен са склонни да използват възможността за електронна регистрация. Близо
7% от фирмите без широколентов интернет са се регистрирали електронно, в сравнение с
23% от фирмите с такава връзка.
Фигура 12: Малко на брой фирми използват електронна регистрация, въпреки че броят им
расте
Източник: Проучване на АРР ‐ България (2009 г.).
Забележка: Тъй като броят на фирмите с наблюдения за всеки от видовете регистрация е малък, са представени
непретеглени сборни средни стойности. Липсват претеглени коефициенти за фирми в областта на ИТ или за нови
фирми от промишлеността. Включени са единствено фирми, регистрирани или пререгистрирани през 2008 г. или
2009 г.
18
Фирми, които се регистрират по електронен път, са по-малко склонни да посочат,
че разходите и времето за регистрация трябва да се намалят. Едва около 38% от
фирмите, които са се регистрирали електронно, са отбелязали, че времето трябва да се
съкрати, и едва 27% са посочили, че разходите трябва да се намалят. За сравнение, близо
55% и 50% от фирмите, които не са регистрирани електронно, са посочили това.
Подобрените възприятия, касаещи разходите, биха могли да отразяват положението, че
фирми, които се регистрират електронно, са с по-голяма готовност да заплащат за
подобрената услуга, в сравнение с фирми, които се регистрират по друг начин.
17
Министерство на финансите, Отчет на консолидирания държавен бюджет към 31.12.2008 г.
18
Доклад на правителството, проект (____2009б).
19
За повече информация за примера на Австралия и правителството на Провинция Хамбург вж. Световна
банка (2009), „България: Реформиране на режима на държавните такси,” Документ на Световна банка,
юни, 2009 г.
19
насам – закриването на една фирма отнема 3,3 г., а разходите са 9% от стойността на
собствеността (активите), при норма на възстановяване от 32,1% (Таблица 3).
Процедурите по несъстоятелност в България са силно утежнени, като по тези показатели
има значително изоставане в сравнение със средните показатели за ОИСР (1,7 години,
разходи в размер на 8,4% от стойността на активите и норма на възстановяване 68%).
Таблица 3: Време и разходи за закриване на фирма, избрани държави
Време (години) Разходи Норма на
(% от активите) възстановяване
(центове за щ. д.)
2008 2009 2008 2009 2008 2009
България 3.3 3.3 9 9 32.1 32.1
(София)
Най-добра 0.9 0.9 4 4 87.3 87.3
практика на ЕС
(Финландия)
ОИСР 1.7 1.7 8.4 8.4 68.6 68.6
Чешка 6.5 6.5 15 15 20.9 20.9
република
Естония 3 3 9 9 37.5 37.5
Унгария 2 2 15 15 38.4 38.4
Латвия 3 3 13 13 29 29
Литва 1.7 1.5 7 7 48 49.4
Полша 3 3 30 20 29.8 29.8
Румъния 3.3 3.3 9 11 29.5 28.5
Словакия 4 4 18 18 45.9 45.9
Словения 2 2 8 8 45.5 45.5
Източник: „Правене на бизнес” (World Bank, 2008а, 2009в).
20
свързано с проверки, е доста кратко. Установи се обаче, че разходите, свързани с
инспекции, са високи. Така например фирми от областта на ИТ посочват най-висока
средна стойност на разходите по проверки, като новите фирми от промишлеността
посочват най-висок среден брой дни за инспекции. Разделът също така представи извода,
че през последните пет години България значително е намалила бариерите пред
откриването на фирма. Процедурите по фирмена регистрация са прехвърлени от съда
към специална Агенция по вписванията, като също така преди една-две години беше
въведен и електронен Търговски регистър. В допълнение, снижаването на минималния
уставен капитал от 2 500 евро на 1 евро при регистрация на търговски дружества с
ограничена отговорност съответства на потребностите на бизнеса. Проучването на АРР
установи, че малко на брой фирми избират електронната регистрация, но броят им расте.
По отношение на закриването на фирми, беше установено, че през последните години
има напредък в реформата на процедурите по фалит и несъстоятелност. В пакета от 60
антикризисни мерки, приет от правителството на България през месец март 2010 г., е
предвидена нова правителствена мярка, насочена към опростяване на процедурите и
съкращаване на времетраенето на производствата по несъстоятелност. Все още обаче
предстои да се видят резултатите от прилагането на мерките за намаляване на
продължителността на и разходите по закриване на фирми. Разделът наблегна и на
режима на държавните такси, който продължава да затормозява фирмите, заради
отживялата нормативна уредба, слабата институционална структура и отсъствието на
правителствена политика при определянето на държавните такси.
21
РАЗДЕЛ IV
ВЪЗПРИЯТИЯ ЗА РЕГУЛИРАНЕТО И ДАНЪЧНОТО
ОБЛАГАНЕ
22
Фигура 13: В областите на регулирането фирмите от промишлеността са най‐загрижени по
отношение на законодателството за защита на конкуренцията, разрешителните, стандартите и
сертификацията, както и стабилността на политиката от страна на съответните органи
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.)
Забележка: * ‐ законодателството за защита на конкуренцията.
23
Фигура 14: Фирмите в областта на ИТ имат различни виждания относно регулирането в
сравнение с фирмите от промишлеността
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.)
Забележка: * ‐ законодателството за защита на конкуренцията
24
абстрахираме от това, вариацията в извадката може да доведе до привидни различия във
възприятията, които не отразяват действителни различия. 20
Иконометричният анализ за фирми с различни характеристики предоставя други
интересни резултати. Както беше споменато по-рано, фирмите в областта на ИТ са по-
малко склонни да отбележат, че някои области на регулирането представляват сериозни
проблеми в сравнение с фирми от промишлеността. В частност, мениджърите на фирми
от бранша на ИТ са по-малко склонни да посочат, че разрешителните, проверките и
регламентите за околната среда представляват проблеми. Първите две твърдения
съответстват на обективните данни – по-малко на брой фирми от областта на ИТ сочат,
че са били обект на проверки и по-малко на брой също така отговарят, че им се е
налагало да получават разрешителни (вж. Приложение 4, Таблица Г). Има и други
различия: като цяло, фирмите с чуждестранна собственост са по-малко склонни да
отговорят, че повечето области на регулирането представляват сериозни проблеми
- за разлика от местните фирми. За две области различията са статистически значими:
непоследователно прилагане на регламентите и нестабилност на политиката. Това е
окуражаващо, защото предполага, че регулирането би могло да не е много сериозна
пречка пред чуждестранните инвестиции.
Непоследователното прилагане на разпоредбите и нестабилността на регулаторната
политика обаче пораждат по-сериозна загриженост за износителите. В допълнение,
новите фирми в промишлеността като цяло са по-малко склонни да посочат повечето
области на регулирането като сериозни проблеми за разлика от по-старите фирми от
промишлеността.
Малко са различията между големите и малките фирми. Коефициентът, свързан с
големината на фирмата, е статистически незначителен в повечето регресии по
отношение на регулирането – както за двете променливи в Проучването на АРР и
Проучването на фирмите, така и за променливите само в Проучването на АРР.
Единственото изключение е регресията за разрешителните – ръководителите на големи
фирми са по-малко склонни да посочат, че те представляват сериозен проблем за разлика
от ръководителите на малки фирми.
20
Тези два въпроса ще бъдат разгледани с помощта на Приложение 4, представящо съответните
иконометрични резултати. Първо, с използването на подхода на многопроменливата регресия е възможно
да се изследват различията във възприятията, след елиминиране на влиянието на други системни различия
между фирмите. Второ, може да се разгледа статистическата значимост на резултатите (за да се види дали
е вероятно разликите да произтичат от произволна вариация). Подобен метод ще се използва и в
следващите раздели.
25
недоволни от някой от тези аспекти на данъчната система (Фигура 15). Основните
изключения са честотата на измененията на уредбата и на ставките и данъчните
санкции. Близо 23% от фирмите са ги посочили като сериозни проблеми.
Фигура 15: Малко на брой фирми от промишлеността са недоволни от някоя от областите на
данъчното облагане
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.)
26
Фигура 16: Много малко на брой ръководители на фирми в областта на ИТ са недоволни от
някоя от областите на данъчното облагане
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.)
27
РАЗДЕЛ V
СРАВНЕНИЕ НА РЕГУЛАТОРНИТЕ ПРЕЧКИ С
ДРУГИ ВИДОВЕ ПРЕЧКИ
21
Въпреки че въпросите, пораждащи загриженост, свързани с използването на данни за възприятия, са
сериозни, важно е тези проблеми да не се преекспонират. По данни от неотдавнашни разработки,
показателите, извлечени на базата на възприятия, съответстват достатъчно добре на обективните макро- и
микроикономически показатели дори и при сравняването на различни държави. Т.е., въпреки опасенията
относно субективни показатели, може да се предполага, че те предоставят полезна информация. Например
вж. Gelb, Alan и колектив (2006); Hellman, Joel и колектив (1999); и Hallward-Driemeier, Mary и Reyes
Alterido (2009).
22
Класирането (подреждане в низходящ или възходящ ред – бел. прев.) се прилага за въпроси, при които
мениджърите на фирми трябва да посочат кои са най-големите ограничения, които срещат. Например, в
Проучванията на фирмите предприятията е трябвало да определят трите най-големи ограничения, с които
са се сблъсквали. След това ограниченията може да бъдат класирани на основата на процентния дял от
фирми, посочващи, че за тях всяко от ограниченията е било на първо място по сила. За разлика от това,
степенуването (определяне на съответна степен за дадено качество – бел. прев.) е на базата на въпроси,
при които мениджърите на фирми е трябвало да определят силата на всяко ограничение съгласно
фиксирана скала.
28
5.2. Възприятия на фирми от промишлеността
Настоящият раздел ще разгледа 17-те пречки, за които са задавани въпроси в
стандартното проучване на фирмите. Тъй като тези въпроси са задавани в
предходните Проучване на фирмите за 2007 г. и ПБСП 2008-2009 г., е възможно да се
сравняват резултати от Проучването на АРР за 2009 г. с резултати от по-ранните
проучвания по тези показатели. Предният раздел визираше няколко области на
регулирането и данъчното облагане, по които не са били задавани въпроси в двете по-
ранни проучвания. Преди да се разгледат извадките на фирми от областта на ИТ и на
нови фирми от промишлеността, интересно би било да се анализира по-широката
извадка на фирми от промишлеността. 23
Областите, които фирмите от промишлеността са най-склонни да определят като
представляващи сериозни проблеми, са неформалността, корупцията и достъпът до
финансиране. Близо 40% от фирмите от промишлеността посочват, че неформалността
е сериозен проблем и близо 34% посочват, че корупцията е сериозен проблем (Фигура
17). Малко по-малко фирми отговарят, че достъпът до финансиране е сериозен проблем
– около 30% от предприятията.
Фигура 17: Практиките на неформалните фирми, корупцията и достъпът до финансиране са
областите от инвестиционния климат, които ръководителите на фирми от промишлеността в
България са най‐склонни да определят като пораждащи сериозна загриженост
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.).
23
Причината е, че претеглените коефициенти, които могат да се изведат за тези фирми, позволяват
определянето на измерители, които би трябвало да са представителни за цялата популация на фирми от
промишлеността.
29
фирмите е сериозен проблем, едва около 2% посочват трудовото законодателство като
сериозен проблем и почти никой не определя търговската уредба като сериозен проблем.
Източник: Проучване на АРР ‐ България (2009 г.).
30
ръководителите на фирми от промишлеността. В частност, нестабилността е шестото
най-голямо ограничение сред фирми от промишлеността, корупцията – второ най-
голямо, неформалността е начело, съдилищата - четвърто, а достъпът до финансиране -
трето. Изключение е престъпността, която е девето най-голямо ограничение за фирми от
промишлеността, но трета най-голяма пречка за фирми в областта на ИТ. Друго сходство
е по линия на това, че сравнително малко фирми в областта на ИТ посочват данъчната
администрация или конкретните области на регулирането (например трудово
законодателство, бизнес лицензии или търговска уредба) като сериозни проблеми.
Независимо от тези различия, важно е да се отбележи, че много от разликите не са
статистически значими. Трудно е да се оцени доколко са важни тези различия – т.е. те
биха могли да се дължат на вариация в извадката. Единственото изключение е
престъпността – при нея разликата е голяма, води до голямо различие в относителните
класации и разликата е статистически значима (вж. по-долу).
Обективните данни съответстват на данните за възприятията. Фирми в областта на
ИТ са по-склонни да посочат загуби заради престъпност и да споделят, че правят разходи
за охрана и сигурност (Фигура 19). Дотолкова, доколкото е по-вероятно да понасят
загуби, и съответно да инвестират в предпазни мерки, не е учудващо, че са и по-
притеснени заради престъпността. Това може да се дължи на факта, че фирми в областта
на ИТ имат капитал (т.е. компютри), който може да бъде откраднат и препродаден лесно.
Фигура 19: Фирми в областта на ИТ понасят повече загуби заради престъпността
Източник: Проучване на АРР ‐ България (2009 г.).
31
Много изследвания са установили, че двата въпроса са свързани с утежненото
регулиране, бюрокрацията и данъчното облагане.24
При все че, както беше обсъдено по-рано, трудно се правят сравнения на
възприятията за различни държави, важно е да се отбележи, че както корупцията,
така и неформалността, е трудно да се измерят последователно и обективно за
различните страни. В частност, даването на лъжлив отговор и оставянето на въпрос без
отговор означава, че дори обективни въпроси за корупцията и неформалността трябва да
се третират предпазливо.25 Поради тази причина настоящият подраздел ще представи
някои сравнения между различни държави с помощта на данни, основаващи се на
възприятия от ПБСП 2008-09 г. За България е използвано това проучване, а не толкова
Проучването на АРР, поради факта, че първото е с еднакъв обхват за страните по
отношение на секторите и е било изготвено по същото време. Това прави сравненията с
използване на данните от ПБСП за България по-лесни, отколкото ако се използва ПБСП
за другите държави, а за България - Проучването на АРР.
Процентният дял фирми в България, посочващи нелоялната конкуренция от
страна на фирмите от сивия сектор, е по-голям в сравнение с дела в други нови
държави-членки на ЕС. Броят на фирмите в България, посочващи, че това е проблем, е
най-голям в сравнение с всички други страни с изключение на Литва (Фигура 20).
Фигура 20: През 2008 г. много голям процентен дял от фирмите в България определят
практиките на нелоялна конкуренция от страна на неформални фирми като голяма пречка
Източник: Световна Банка – Проучване на фирмите (2008‐09 г.).
24
Вж. Friedman и колектив (2000), Djankov и колектив (2002а), Djankov (2002б), Johnson и колектив (1998),
Schneider и Enste (2000), Schneider и Klinglmair (2004), Shleifer и Vishny (1993), Svensson (2005) и Световна
банка (2003).
25
Вж. например Azfar и Murrell (2009) по проблемите с обективното измерване на корупцията и даването
на лъжливи отговори.
32
Фигура 21: Индекс на необявената стопанска дейност в България (2003 – 2009 г.)
Източник: „Проучване сред населението на скритата икономика ‐ 2009 г.” „Витоша рисърч,” Център за изследване на
демокрацията.
Забележка: Проучването съдържа изследване, целящо улавяне на динамиката на трите индекса. Индексът на
необявената заетост е свързан с данни за възприятията, докато тези на скритите приходи от продажби и на скритата
стопанска дейност са на основата на обективни данни.
* Горно: необявена заетост, Средно: необявени приходи от продажби, Долно: необявена стопанска дейност.
Източник: Световна банка – Проучване на фирмите (2008‐2009 г.).
33
5.5. Различия между възприятията на различните видове
фирми
Освен различията между фирми в областта на ИТ и фирми от промишлеността, се
наблюдават и някои други разлики между възприятията на фирми от различните
видове. Както вече беше посочено в предходния подраздел върху възприятията относно
регулирането и в Приложението, е важно да се има предвид, че някои от отчетените
разлики може да се дължат на вариация в извадката или пропускане на други фактори,
които биха могли да въздействат върху възприятията. За да се избегне този проблем, по-
долу са посочени главните констатации, произтичащи от статистически значими разлики
от регресионния анализ в Приложение 4.
Фирми в областта на ИТ. Ръководителите на фирми в областта на ИТ са по-склонни да
посочват, че няколко области от инвестиционния климат са сериозни проблеми в
сравнение с ръководители на фирми от промишлеността. В частност, те са по-склонни да
отговорят, че транспортът, търговските разпоредби и престъпността са сериозни
проблеми в сравнение с ръководители на други фирми. Както беше споменато по-рано
обаче, въпреки че разликите, отнасящи се за транспорта и търговската уредба са
статистически значими, тези разлики като цяло не са големи като абсолютна стойност.
Единственото изключение от правилото касае престъпността, която е третото най-голямо
ограничение за фирми в областта на ИТ. Както беше посочено по-рано, обективните
данни също предполагат, че фирмите в областта на ИТ са уязвими откъм престъпления.
Нови фирми от промишлеността. Управителите на нови фирми от промишлеността са
по-малко склонни да посочат, че няколко области от инвестиционния климат
представляват сериозни проблеми в сравнение с други мениджъри. В частност, те са по-
малко склонни да определят данъчните ставки, съдилищата и престъпността като
сериозни проблеми.
Големина на фирмите. Големите и малките фирми имат различни възгледи за
инвестиционния климат по отношение на няколко негови важни области. За областите,
несвързани с регулирането и данъчното облагане, големите фирми са по-малко склонни
да посочват достъпа до земя и до финансиране като сериозни проблеми за разлика от
други фирми. Това не изненадва, особено в частта „достъп до финансиране.” В повечето
страни по света за по-големите фирми достъпът до финансиране е по-лесен, отколкото за
по-малките. Няколко изследвания, обхващащи сравнения на различни държави,
представят резултати, съответстващи на резултатите за България (Gelb и колектив, 2006;
Hallward-Driemeier и Alterido, 2009). Констатациите предполагат, че България не е
изключение в този аспект.
Друга разлика се изразява в това, че големите фирми са по-склонни да определят
транспорта като сериозен проблем. Това отново не е изненадващо и съответства на
данните от предходни студии (Gelb и колектив, 2006; Hallward-Driemeier и Alterido,
2009). За големите фирми вероятността да продават на местните и международни пазари,
а не само на вътрешния пазар, е по-голяма от тази за малките фирми, което ги прави и
по-уязвими спрямо проблемите на транспортния сектор.
Въпреки че тези разлики са статистически значими, те често нямат особено
въздействие върху реалното подреждане на база степен на даден фактор. Например,
въпреки че мениджърите на големи фирми са по-склонни да кажат, че транспортът е
проблем, в сравнение с мениджърите на малки фирми, едва 3% реално са посочили това
като сериозен проблем (Вж. Фигура 23). Аналогично, малко на брой ръководители на
малки фирми определят достъпа до земя като сериозен проблем, въпреки че
вероятността при тях това да е така, в сравнение с ръководителите на големи фирми, е
по-голяма.
34
Фигура 23: Малките фирми са по‐склонни да посочат, че данъчните ставки, достъпът до земя и
до финансиране, корупцията и неформалността са сериозни проблеми в сравнение с други
фирми
Източник: Проучване на АРР за България (2009 г.).
35
Каре 2. С фокус върху малките фирми
Изследвания на ОИСР сочат, че малките фирми често понасят пет пъти по-високи регулаторни разходи
в сравнение с големите фирми. Реформи, намаляващи тежестта за бизнеса и увеличаващи
прозрачността на регулаторните режими, са в подкрепа на предприемачеството и навлизането на пазара
и са неразривна част от развитието на сектора на малките и средните предприятия (МСП).
Създаването на регулаторна рамка, отчитаща нуждите на МСП, често е трудна задача. Добрите
практики в редица икономики от ОИСР включват специални инициативи за намаляване на тежестта и за
подкрепа на спазването на разпоредбите специално за МСП. Стратегиите за намаляване на
административната тежест биха могли да включват следните мерки:
институционализиране на въпросите, пораждащи загриженост у МСП, чрез създаването на
постоянни или временни правителствени звена с мандат да представляват вижданията на МСП
в регулаторния процес;
изготвяне на задължителни доклади за въздействието върху МСП от страна на регулаторните
агенции;
консултации с дребния бизнес по регулаторни предложения;
осигуряване на разбираемо формулирани нормативни положения, както и конкретни указания
за спазване на разпоредбите за МСП;
учредяване на централен регистър за административни процедури и лицензии и стартиране на
цялостни прегледи (включващи ОРВ), за да се установят начини за намаляване на
регулаторната тежест;
изграждане на система за измерване на административната тежест;
изграждане на система за обслужване на едно гише за регулаторна информация и транзакции; и
разработване на инструменти на електронното правителство за спестяване на време и ресурси
за МСП при взаимодействия с органите на публичната администрация.
Източник: ОИСР (2010).
26
За повече подробности за Проучването от 2007 г. вж. Световна банка (2008б). Въпреки че извадката
беше малко по-различна в проучването за 2007 г., т.е. включваше търговия на дребно и услуги, освен
фирми в областта на ИТ и промишлеността, фирмите от промишлеността имаха възгледи относно
корупцията и неформалността, подобни на възгледите на фирмите, занимаващи се с търговия на дребно и
услуги.
36
посочили неформалността като сериозна пречка през 2009 г. (около 40%), а значително
по-малко фирми са посочили корупцията като сериозен проблем през 2009 г. (34%
сравнено с 46%). По-ниското ниво на загриженост по отношение на корупцията през
2009 г. е окуражаващо.
27
В Приложение 7 е представена описателна статистика и иконометрични резултати, свързващи
склонността към иновативност на фирмите с характеристиките на фирмите като например големина и
местоположение на основата на Проучването на АРР от 2009 г.
37
РАЗДЕЛ VI
РОЛЯ НА БЪЛГАРСКОТО ПРАВИТЕЛСТВО И
БИЗНЕС АСОЦИАЦИИТЕ
Както беше обсъдено по-рано, има данни, че регулаторната тежест е намаляла през
последните години, но все още предстои постигането на напредък. Няколко на брой
обективни показатели за регулирането в доклада „Правене на бизнес” и в Проучването
на АРР от 2009 г., ПБСП от 2008 г. и Проучването на фирмите от 2007 г. дават основание
за подобно твърдение. Настоящият раздел ще разгледа ролята на българското
правителство и на бизнес асоциациите за намаляване на регулаторните и
административните бариери пред фирмите.
28
Европейската комисия извършва мониторинг два пъти в годината на Политиката за по-добро регулиране
в България. На българската администрация беше предоставено безвъзмездно финансиране в размер на 1,25
милиона евро за инициативи за по-добро регулиране по линия на Оперативна програма „Административен
капацитет.” Дейностите включваха изготвяне на доклади, методологически наръчници, обучение, както и
други за периода януари - юни 2009 г.
29
СИГМА изготви анализ на капацитета за регулаторно управление на правителството на България през
2007-2008 г., а ОИСР проведе изследване през 2008-2009 г. върху Индекса на инвестиционната реформа в
България.
38
Дейността на Междуведомствената работна група по оптимизацията на
регулаторните режими. Групата извърши преглед на 360 регулаторни
режима, като отмени 71 от тях и измени 121 други;30
Въвеждането на Закона за ограничаване на административното регулиране
и административния контрол върху стопанската дейност през 2003 г.
(Държавен вестник (ДВ), бр. 55 от 17.06.2003 г.); 31
Разработването на осем Мерки за прилагането на принципите на по-добро
регулиране (август 2006 г.); 32
Съответния напредък в реформата на Системата на публичната
администрация (стартирана през 2003 г. и все още продължаваща);
Приемането от правителството на Програмата за по-добро регулиране 2008-
2010 г., в съответствие с Дневния ред за по-добро регулиране на
Европейската комисия (април 2008 г.).33
Програмата за по-добро регулиране 2008-2010 г., приета от Министерски съвет
(МС) през април 2008 г., е крайъгълният камък на регулаторната реформа на
правителството. Нейното осъществяване стартира скоро след одобрението й, но
резултатите от прилагането й са смесени. Към месец юни 2009 г. Програмата за по-
добро регулиране отбеляза значителен напредък: (а) създадено беше Звеното за по-добро
регулиране в рамките на администрацията на МС (официално от февруари 2009 г.) 34 (б)
в края на своя мандат предишното правителство отмени или опрости 25 регулаторни
режима, след широко обществено допитване — болшинството от тези режими обаче все
още не са минали на първо четене в Народното събрание; (в) интернет страницата
www.strategy.bg стана портал на инициативата, но рядко предоставя обратна информация
от заинтересованите страни; (г) 181 незаконосъобразни общински режима бяха
премахнати (но има още такива, които трябва да се отменят); (д) бяха извършени 14
Оценки на регулаторното въздействие (ОРВ) за важни области на нормативната уредба,
но ОРВ не е наложена като стандартна практика; (е) над 250 административни служителя
бяха обучени по прилагането на ОРВ, но отсъства стратегия за използването на този
човешки потенциал; и (ж) правителството прие за цел 20-процентно намаляване на
административната тежест за бизнеса до 2012 г. съгласно указанията на Европейската
комисия. 35
Новото българско правителство допринесе за напредъка в областта на
регулаторната и административната реформа. Новото правителство встъпи в
длъжност през юли 2009 г. и не след дълго създаде Съвета за административна реформа,
като междуведомствен орган под председателството на министъра на финансите.
Обсъдени бяха предложения за реформа в областта на плащанията в държавната
администрация и се очаква излъчването на доклад на правителството върху системата на
30
Дейността беше на основата на Постановление на МС № 393 от 2002 г.
31
Приемането на ЗОАРАКСД беше заложено като едно от условията за одобряването на Програмния заем
за преструктуриране (2004 г.), предоставен от Световна банка.
32
Тези мерки бяха изготвени от Съвета за икономически растеж - консултативен орган, председателстван
от министъра на икономиката, енергетиката и туризма.
33
Програмата за по-добро регулиране (2008-2010 г.) беше приета от МС след едномесечни публични
допитвания. Програмата съдържа няколко мерки по четири основни стълба: (а) отмяна и намаляване на
административните режими; (б) изграждане на административна структура за управление, наблюдение и
контрол на политиката за по-добро регулиране; (в) усъвършенстван диалог със заинтересованите страни; и
(г) укрепване на общинския и областния регулаторен капацитет. Беше предложен списък от 16
административни процедури за намаляване или опростяване след допитване до бизнес асоциации, в
частност, и до обществеността, като цяло.
34
Функциите на Звеното за по-добро регулиране бяха поети от дирекция „Икономическа и социална
политика” към МС през есента на 2009 г.
35
Отчет по Програмата за по-добро регулиране за периода април 2008 г. – април 2009 г., изготвен от
дирекция „Стратегическо планиране и управление” към МС, беше поместен на www.strategy.bg. За
допълнителна информация за напредъка по Програмата за по-добро регулиране вж. Световна банка
(2010a).
39
плащанията в администрацията. Също така през септември 2009 г. беше стартирана
реформа за оптимизация на административната структура, като целта е намаляване на
административните разходи с 15% до края на 2010 г. Беше изготвен и проектозакон за
нормативните актове, въвеждащ ОРВ като задължителен инструмент. Проектозаконът
беше представен за становище на Европейската комисия за демокрация чрез право
(наричана Венецианска комисия). Становището беше предоставено в началото на
септември 2009 г. Проектозаконът обаче все още не е внесен в Парламента.36 Новото
правителство също така предприе и реформа на Митниците и Националната
администрация по приходите, с което тези области се очертаха като два приоритета в
контекста на административната реформа. И последно, но не и по важност,
Министерството на икономиката, енергетиката и туризма през пролетта на 2010 г.
изготви План за действие за намаляване на административната тежест за бизнеса с 20
процента до 2012 г., 37 а Съветът за икономическа политика в края на месец април 2010 г.
прие нова Програма за по-добро регулиране, изготвена от правителствените органи,
обхващаща периода до 2013 г. 38
Независимо от затрудненията, свързани с публичните разходи, новото
правителство е заложило бюджетни и други мерки за продължаване на усилията в
областта на административната реформа. В периода 2006-2009 г. правителството на
България изразходва 10,6 милиона евро за укрепване на административния капацитет в
ключови области като държавното управление, в това число регулаторни органи и
съдебна система. През 2010 г., независимо от наложените ограничения на публичните
разходи, правителството предвижда разходването на други 11,3 милиона евро (0,03% от
БВП) за административната реформа съгласно Конвергентната програмата на
правителството 2009-2012 г. В рамките на неотдавнашен преглед за Министерство на
финансите бяха посочени 398 (към декември 2007 г.) задължения за уведомление,
регламентирани в 33 национални законови и подзаконови нормативни акта.
Административните разходи, произтичащи от тях, възлизат на 81 милиона евро, а
административната тежест – на 51,5 милиона евро. Докладът представи препоръки за
отмяна на 136 задължения, като разчетите са това да намали административната тежест с
около 13 милиона евро. Това се препотвърди и в рамките на Конвергентната програма
2009-2012 г. с перспектива за реформа на режима на задълженията за уведомление.
Също така неотдавна правителството препотвърди ангажимента за намаляване на
административната тежест за частния сектор с 20% до 2012 г.39 По разчети на
правителството намаляването на административната тежест за фирмите в България с 20
на сто ще повиши БВП с 0,72 на сто до 2025 г.40
Въпреки че е демонстрирана политическа воля, необходимо е правителството да
отдели повече внимание по отношение на намаляването на административната
тежест. В доклад на „Отворена Европа”, представен неотдавна (Open Europe, (2009),41 се
съдържат разчети, според които общите разходи, свързани с регламенти, въведени през
периода 1998-2008 г. (по цени от 2008 г.), в България възлизат на 4,3 милиарда евро (58%
36
Проектозаконът за нормативните актове и становището на Венецианската комисия са поместени на
www.venice.coe.int/docs/2009/CDL(2009)115-e.asp.
37
Планът за действие е поместен на: http://www.mee.government.bg/bids.html?id=314522.
38
Програмата за по-добро регулиране 2010-2013 г. е поместена на: www.strategy.bg.
39
Конвергентна програма (2009-2012 г.), документ на правителството на България.
40
Съгласно Конвергентната програма (2009-2012 г.) на правителството.
41
В доклада се представя примерът с Великобритания - за измерване на въздействието на регулирането
върху фирмите с помощта на анализ на над 2 000 оценки на регулаторното въздействие. По-голямата част
от регулаторните разходи е свързана единствено с частния сектор, а не с икономиката като цяло.
Измерването включва най-вече разходите, свързани с политиките и административната тежест при
спазването на разпоредбите. В няколко случая са включени и преки финансови разходи като такси,
плащани пряко на правителството. Направени са разчети и за въздействието на европейското и национално
законодателство върху регулаторните разходи.
40
произтичащи от европейско законодателство, а останалата част – от национално),42
докато годишните разходи за 2008 г. за регулиране в България възлизат на 867 милиона
евро (50% от които във връзка със законодателство на ЕС), или около 2,6% от БВП през
2008 г. През април 2010 г. правителствените органи заплануваха 136 мерки за по-
нататъшно намаляване на административната тежест, което ще доближи страната до
постигане на целта от 20 на сто намаление до 2012 г. Все още обаче предстои да се види
напредъкът в тази област.
За усъвършенстване на бизнес средата е необходимо правителството да измени
ЗОАРАКСД с цел подобряване на условията за стопанска дейност. Фирмите в
България продължават да бъдат затрупани от неспазени законови изисквания по
отношение на прилагането на регулаторните режими. Законът за ограничаване на
административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност
(ЗОАРАКСД) е общият нормативен акт в областта на регулаторните режими. Неговото
приемане през 2003 г. се счита от органите, формулиращи политики, за огромна стъпка
напред, но законът не сработва добре.
Стъпка напред в тази посока е сътрудничеството между Министерство на
икономиката, енергетиката и туризма и Световна банка по изготвянето на
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД. Докладът на Световна банка
(2010a) констатира в резюме, че законът е имал за цел реформирането на регулаторната
среда чрез предоставяне на стимули за бизнеса под формата на опростени
административни режими и административен контрол. Прилагането на закона обаче
продължава да не е добро, въпреки 16-те негови изменения: все още са налице прекалено
много незаконосъобразни регулаторни режими, главно въведени от общини, които, с цел
събиране на такси, издават излишни регламенти, затрудняващи бизнеса заради
инвестиране на разходи и време. Още повече, че редица важни цели, разписани в
ЗОАРАКСД, не са постигнати, като например: повишаване на прозрачността в процеса
на прилагане на регулаторните режими; намаляване условията за корупция с помощта на
ограничаване на правомощията за самостоятелна преценка на администрацията;
осигуряване на публичност на дейността на административните власти в прилагането от
тях на законовите инструменти в областта на регулирането и контрола; оптимизация на
междуведомственото съгласуване; и оптимизация на съгласуването между различните
отдели. Предстоящата Оценка на Световна банка също така посочва, че законът е с
ограничен обхват, тъй като по-голямата част от регулирането за бизнеса остава извън
този обсег и се урежда от Административнопроцесуалния кодекс и други специални
нормативни актове. Ограничено е и прилагането на принципа на мълчаливото съгласие.
Въпреки че според Член 28 от ЗОАРАКСД този принцип е приложим към издаването на
разрешителни и удостоверения за отделни сделки или действия, проучвания сочат, че,
като цяло, специалните закони избягват упражняването на принципа на мълчаливото
съгласие. В действителност, едва шест закона го прилагат. Не се прави и предварителна
оценка по време на изготвянето и предлагането на нови регулаторни режими, въпреки че
законът го изисква. И накрая, отсъства адекватна институционална рамка за наблюдение
на прилагането на закона. В резултат на анализа и оценката докладът на Световна банка
предоставя набор от препоръки, обхващащ инструменти, както и институционални
области и икономически аспекти, които биха подобрили действието на закона, и,
съответно регулаторната среда, влияеща на всички фирми.
42
Изчисленията са на основата на базата данни за регулирането на „Отворена Европа”, класациите в
доклада на Световна банка „Правене на бизнес,” ГД „Предприятия и промишленост,” Kox, Henk (2005) и
данни на Евростат. Направена е и екстраполация на данни за ЕС-27 с използване на разчетите за
Великобритания.
41
6.2. Ролята на бизнес асоциациите
Фирмите трябваше също така да отговарят на въпроси дали членуват в бизнес
асоциации. По-старите фирми от промишлеността са най-склонни да отговарят
утвърдително. Близо 36% от ръководителите на стари фирми от промишлеността
посочват, че членуват в бизнес или отраслова асоциация в сравнение с едва 32% от
фирми в областта на ИТ и 29% от новите фирми от промишлеността (Фигура 24).
Фигура 24: За по‐старите фирми от промишлеността вероятността да членуват в бизнес
асоциации е по‐голяма в сравнение с новите фирми от промишлеността или фирмите от
бранша на ИТ
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.)
42
Като цяло може да се предполага, че по редица показатели членуващите фирми са по-
склонни да са по-големи и по-усъвършенствани.
Таблица 4: Характеристики на членуващи и нечленуващи фирми
Промишленост Нови ф-ми в ИТ
промишлеността
Членуващи Нечленуващи Членуващи Нечленуващи Членуващи Нечленуващи
Брой служители 15 7 33 10 17 7
Съществуват от над 97% 69% 0% 0% 66% 36%
10 г.
Износ 7% 3% 26% 6% 26% 3%
Дружество с огр. отг. 22% 20% 79% 56% 88% 79%
ЕТ 78% 80% 21% 41% 12% 19%
Широколентов 62% 49% 86% 71% 100% 97%
интернет
Лицензи за чуждестр. 2% 8% 18% 7% 37% 10%
технологии
ISO или др. 9% 19% 30% 9% 43% 13%
сертификация
София 4% 22% 4% 9% 43% 30%
Пловдив 4% 17% 39% 47% 31% 30%
Варна 28% 24% 14% 17% 14% 22%
Бургас 64% 37% 43% 27% 11% 18%
Нови продукти 45% 46% 68% 35% 80% 63%
Р-ди за НИРД 20% 2% 21% 3% 34% 14%
Време, свързано с 6 4 11 10 10 11
регулиране
Регулирането е 68% 64% 56% 56% 66% 61%
непредсказуемо
Източник: Изчисления на авторите на основата на Проучването на АРР (2009 г.).
43
Поради малкия брой фирми, членуващи в бизнес организации, трите извадки са обединени в следващите
статистически данни. Поради трудността при прилагане на претеглени коефициенти към фирми, които не
се занимават с производство, обобщените статистически данни са непретеглени в следващия анализ.
43
на подкрепа от страна на организацията. Най-често съдействието е в областта на
разрешаване на спорове с държавни длъжностни лица, служители или други фирми – от
петдесетте процента фирми, отбелязали, че са получили някакви ползи, близо 86 на сто
са споменали този вид съдействие (Фигура 25). Над 60% от фирмите, получили някакви
ползи, посочват, че те са били под формата на ползи, свързани с репутацията, както и с
информация и контакти за вътрешните пазари.
По-малко на брой фирми споделят за ползи, свързани с регулирането. От фирмите,
посочили, че са получили ползи, повече от половината казват, че са се сдобили с
информация за акредитация и стандарти за качество, а близо половината – с информация
относно разпоредби (Фигура 25). Тъй като едва около половината са посочили, че са
получили ползи, това предполага, че едва всяка четвърта фирма счита, че бизнес
сдруженията са им предоставяли сведения относно регламентите. Дори още по-малко на
брой анкетирани посочват, че според тях ползите, получени от бизнес организации, са
били под формата на лобиране за по-добро регулиране.
Фигура 25: За фирми, членуващи в бизнес сдружения, най‐често срещаните форми на подкрепа
са разрешаване на спорове с длъжностни лица, служители или други фирми
Източник: Проучване на АРР – България (2009 г.)
Забележка: Включени са само 50‐те процента от фирмите, посочили, че са получили някакви ползи. Тъй като броят
на фирмите, членуващи в бизнес сдружения и посочващи, че са получили ползи, е малък, средните стойности са
непретеглени стойности за всички видове фирми.
45
РАЗДЕЛ VII
ИЗВОДИ И КЛЮЧОВИ ПРЕПОРЪКИ
46
Новото правителство също внесе своя принос за усъвършенстването в областта на
по-доброто регулиране. През пролетта на 2010 г. Министерството на икономиката,
енергетиката и туризма изготви План за действие за намаляване на административната
тежест за бизнеса с 20 процента до 2012 г., а правителствените органи изготвиха нова
Програма за по-добро регулиране, обхващаща периода до 2013 г., приета от Съвета за
икономическа политика в края на месец април 2010 г.
Като цяло регулирането в България не е толкова затормозяващо, колкото е в много
страни по света. Резултатите от проучванията за страната сочат, че тежестта на
регулирането за ръководителите на фирми продължава да намалява. През 2009 г.
висшите мениджъри отбелязват, че отделят по-малко време във връзка с разпоредби в
сравнение с 2008 г. и 2007 г. Всъщност, през 2008 г. България се нареди сред десетте
страни в света, въвели най-мащабни реформи, според класацията на „Правене на
бизнес.” Съгласно доклада „Правене на бизнес”, с намаляването на броя на процедурите,
необходимото време за регистрация, разходите за регистрация и минималния изискуем
капитал значително се улесни откриването на фирма от 2004 г. насам. Нещо повече –
неотдавна бяха въведени правителствени мерки за снижаване на минималния уставен
капитал от 2 500 евро на 1 евро при регистрация на търговски дружества с ограничена
отговорност, което отчита потребностите на бизнеса. България извърши стъпка напред и
с намаляването на корпоративното данъчно облагане, подобряването на режима за
изпълнение на договори и за плащане на данъци през последните години.
Позицията на страната обаче е по-малко благоприятна от тази на много държави-
членки на ЕС и е налице потенциал за усъвършенстване. Що се отнася до
закриването на фирми, установи се, че през последните години има напредък при
реформирането на процедурите по фалит и несъстоятелност. В пакета от 60
антикризисни мерки, приет от новото правителство на България през март 2010 г., е
предвидена нова правителствена мярка, насочена към опростяване на процедурите за и
съкращаване на времетраенето на производствата по несъстоятелност. Все още обаче
предстои да се видят резултатите от прилагането на мерките за намаляване на времето и
разходите по закриване на фирми. Наблегна се и на режима на държавните такси, който
продължава да затормозява фирмите заради отживялата нормативна уредба, слабата
институционална структура и отсъствието на правителствена политика при определянето
на държавните такси. Също така притесненията относно предсказуемостта и
последователността на регулирането за България остават по-високи в сравнение с други
нови държави-членки на ЕС от Централна и Източна Европа. Няколко са причините за
това. Първо, ЗОАРАКСД не сработва добре, което създава затормозяваща регулаторна
среда, както и условия за непрозрачност и корупция (например незаконосъобразно
прилагане на местни регулаторни режими, дублиране при подаване на документи,
непрозрачност на процедурите за подаване на заявления за лицензии, разрешителни и
др.). Второ, оценки на регулаторното въздействие на важни нормативни актове се
извършват нерегулярно. Трето, Звеното за по-добро регулиране, чиято функция включва
управлението, наблюдението и контрола на прилагането на Програмата за по-добро
регулиране, не разполага нито с официален мандат с пряка връзка до министър-
председателя, нито със самостоятелен бюджет. В този смисъл независимо от напредъка
на България в областта на законодателството, политиките и институционалната уредба
през последните няколко години, все още е налице потенциал за усъвършенстване.
47
фирми в областта на ИТ. От една страна, фирмите са относително доволни от
процедурите по фирмена регистрация, малко на брой фирми са недоволни от услугата,
предоставяна от инспекторите при проверки и малко на брой фирми нареждат данъчните
ставки и данъчната администрация сред сериозните проблеми. Де факто, възприятията
относно регулирането и данъчното облагане са се подобрили през последните години.
По-малък е и броят на фирмите, посочили, че разпоредбите се прилагат
непоследователно или непредсказуемо. От друга страна, фирмите са недоволни от
редица въпроси:
Новите фирми и фирмите в областта на ИТ отделят повече време във връзка
с разпоредби. Важно е да се наблегне, че висшите ръководители на фирми в
бранша на ИТ и на нови фирми от промишлеността отчитат, че времето, което
отделят за прилагане на разпоредби, е по-голямо, в сравнение със същия
показател за старите фирми от промишлеността.
Получаването на разрешителни е свързано с повече разходи в сравнение с
получаването на лицензии, но отнема по-кратко време. Фирмите
кандидатстват за разрешителни по-често, отколкото за оперативни или търговски
лицензии. Получаването на разрешителни е свързано и с повече разходи в
сравнение с получаването на лицензии, но отнема по-кратко време.
Взаимодействието с инспектиращи органи е често. Взаимодействието с
проверяващи органи (напр. данъчни органи, НОИ, РИОКОЗ) е често. Има данни
да се смята, че фирмите са обект на многобройни проверки поради
многобройните административни разпоредби.
Фирмите не изразяват недоволство относно качеството на услугите,
предоставяни от инспектиращите органи, но разходите са високи. Фирмите
не изказват оплакване от качеството на услугата, предоставяна от
инспектиращите органи, като времето, отделяно във връзка с проверки, е доста
кратко. Високи са обаче разходите, произтичащи от проверки. Фирмите в
областта на ИТ посочват най-високи средни разходи по проверки, докато новите
фирми от промишлеността отчитат най-голям среден брой дни при проверки.
Малко на брой фирми избират електронната регистрация. Въпреки че броят
на фирмите, избрали електронната регистрация расте, сравнително малко фирми
използват възможностите за електронна бизнес регистрация.
Неформалността, корупцията и достъпът до финансиране се посочват като
сериозни проблеми от фирмите от промишлеността. Областите, които фирмите
от промишлеността са най-склонни да определят като представляващи сериозен
проблем, са неформалността, корупцията и достъпът до финансиране, по данни от
Проучването на АРР. По-ранни проучвания констатират, че много висок процент
от фирмите посочват практиките на нелоялна конкуренция от фирми от сивия
сектор на икономиката и корупцията като главни пречки.
Нестабилността, корупцията, престъпността, неформалността, съдилищата и
достъпът до финансиране се определят като сериозни проблеми от фирмите в
областта на ИТ. Фирмите в областта на ИТ най-често са по-склонни да определят
нестабилността на политиката, корупцията, престъпността, неформалността,
съдилищата и достъпа до финансиране като сериозни проблеми. Фирми в
областта на ИТ са и по-склонни да отчитат загуби заради престъпност и да
споделят, че правят разходи за охрана и сигурност.
Честотата на измененията в данъчните регламенти и ставки и данъчните
санкции са въпросите, пораждащи най-голяма загриженост при данъчното
облагане. В областта на данъчното облагане най-често срещаните притеснения за
48
фирмите от промишлеността и от областта на ИТ са честотата на измененията в
данъчните регламенти и ставки, както и данъчните санкции.
Регулирането представлява по-голямо бреме за малките фирми, отколкото за
големите. Ръководители на малки фирми са по-склонни да отговорят, че
разпоредбите представляват сериозен проблем в сравнение с тези на големи
фирми. Също така малките фирми е по-вероятно да кажат, че повечето области на
данъчното облагане представляват сериозни проблеми в сравнение големите
фирми (например отношение от страна на данъчните органи, механизми за
обжалване и данъчни ставки). Ръководителите на малки фирми са и по-склонни да
са недоволни от достъпа до финансиране и земя в сравнение с ръководителите на
големи фирми. И накрая, малките фирми изглеждат по-силно засегнати от
корупцията и неформалността.
Бизнес асоциациите имат едва частичен успех при подпомагането на свои
членки с информация за различни аспекти на правителствената политика.
Близо една трета от фирмите във всеки отрасъл споделят, че членуват в бизнес
асоциация. От тях, близо половината посочват, че са получили ползи от
сдружението. Най-често формите на тези ползи са разрешаване на спорове и
информация и контакти за вътрешните пазари. Налице са по-малко данни, че
бизнес организациите се справят много успешно в предоставянето на информация
относно регулирането. Едва всеки четвърти членуващ споделя, че е получил
информация относно разпоредби от бизнес организациите, като фирмите-членки
на такива сдружения не посочват, че регулирането е било по-предсказуемо или
по-малко затормозяващо в сравнение с нечленуващите. Още по-малък е броят на
предприятията, посочили като отговор, че считат, че са имали ползи от бизнес
организациите под формата на лобиране за по-добро регулиране.
7.3.1. Политика
Редовно допитване до национални бизнес асоциации и други ключови
заинтересовани страни, за увеличаване на предсказуемостта и прозрачността на
Политиката за по-добро регулиране. В рамките на Програмата за по-добро регулиране
националните бизнес сдружения и други ключови заинтересовани страни трябва да
бъдат търсени редовно за консултации по предложения за намаляване и опростяване на
регулаторните режими и административните процедури за повишаване на
предсказуемостта и прозрачността на регулаторната политика. Един от възможните
механизми за допитване може да е интернет порталът www.strategy.bg., но
консултативни инструменти като Съвета за икономически растеж и Съвета за
административна реформа, трябва редовно да бъдат използвани.
44
За справка – решения на МС №800 (2008 г.) и №15 (2009 г.).
49
Назначаване на Говорител и разработване на Комуникационна стратегия 2010-2013
г. за усъвършенстване на комуникационните канали в областта на Политиката за
по-добро регулиране. Правителството на България прие Програмата за по-добро
регулиране 2008-2010 г. като основен правителствен документ в областта на
регулаторната реформа. Няколко ресорни министерства отговарят за конкретни мерки за
намаляване на регулаторната и административна тежест за фирмите, но може да се каже,
че водещо звено е Дирекцията за икономическа и социална политика към
администрацията на МС. То се подкрепя от Министерството на икономиката,
енергетиката и туризма, както и от Министерство на финансите (в областта на
административната реформа). Освен първия Годишен доклад на Звеното за по-добро
регулиране към администрацията на МС (оповестен през април 2009 г.) и публикуването
на тематична информация и доклади на www.strategy.bg, е постигнато малко по
отношение на оповестяването на резултатите по Програмата за по-добро регулиране.
Поради тази причина все още не е реализиран пълният потенциал на достигане до
желаната аудитория. Необходим е коренно различен подход. Една възможна успешна
стратегия е правителството да назначи говорител, който регулярно да представя на
аудиторията успехите на реформата и следващите стъпки. В тази връзка, разработването
на Комуникационна стратегия за периода 2010-2013 г. за регулаторната реформа би
могло да е от полза на правителствените органи.
Разработване на политика за държавните такси. Трябва да бъде приета обща
политика за гарантиране на последователен подход. Въпросите, които трябва да
фигурират в декларацията за политиката, трябва да включват следното: Каква е
функцията на държавните такси? Трябва ли да има „субсидирани” административни
услуги? Ако трябва, какви биха били критериите и кои услуги трябва да отговарят на
тях? Може ли таксите да бъдат използвани за постигане на целите на политики от типа
на ограничаване на достъпа чрез високи такси? Какви са общите критерии за определяне
на дадена такса? Кои органи трябва да могат да задържат приходи от такси в рамките на
бюджета на своето ведомство и кои не (какви трябва да са критериите за подбор)? Каква
трябва да е институционалната рамка за оценка и наблюдение на определянето на такси?
Как ще се извършва наблюдение на режима на таксите (с инструментите на
електронното правителство/електронно проследяване на таксите) и пр.?45
7.3.2 Институции
Възлагане на официален мандат на Звеното за по-добро регулиране. Звеното за по-
добро регулиране трябва да бъде създадено като самостоятелен орган в структурата на
администрацията на МС, със силен мандат, пряка отчетност пред кабинета на министър-
председателя и със стабилно дългосрочно финансиране за управлението, наблюдението
и контрола на Програмата за по-добро регулиране. Препоръчително е да заработи през
януари 2011 г., така щото бюджетът за неговата дейност да бъде одобрен в рамките на
следващия бюджетен период.
Учредяване на сателитни звена за по-добро регулиране в ресорни министерства.
Необходимо е да се създадат сателитни звена за по-добро регулиране в ресорни
министерства, със служители, преминали обучение в областта на използването на ОРВ.
Подобни звена в момента съществуват само в Министерство на икономиката,
енергетиката и туризма. Препоръчително е те да се отчитат и на Звеното за по-добро
регулиране към МС.
Създаване на Административен регистър за подобряване на спазването на
регламентите и разпоредбите и за повишаване на предсказуемостта и
прозрачността. Създаването на Административен регистър в България е дългосрочен
проект, който към момента не е отчел конкретни резултати. Има силна нужда от
внедряването на електронен Административен регистър с всички регулаторни режими на
45
Съгласно препоръките за политики в Световна банка (2009б).
50
централно и местно ниво. Така фирмите ще знаят как да изпълняват регламентите и
разпоредбите, а административните процедури ще бъдат по-прозрачни, като се
ограничат корупционните практики и неформалният сектор и се подобри
предсказуемостта на политиките на правителството.
Създаване на Работна група за разработване на План за действие за въвеждане на
електронен достъп до най-често използваните публични услуги от страна на
бизнеса. Изглежда има потенциал за подобряване в частта „време за регистрация на
фирма.” Би било полезно предоставянето на повече информация на фирмите за
възможностите за електронна фирмена регистрация. Още по-важно е, че достъпът на
фирми до повече услуги на електронното правителство би подобрил спазването на
разпоредбите, прозрачността и предсказуемостта и би намалил времето и разходите
(административните и разходите „подкуп”) за фирмите. В този контекст, би могла да се
създаде работна група по въпросите на електронното правителство, председателствана от
Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията, за да
разработи План за действие за въвеждане на електронен достъп до най-често
използваните публични услуги от бизнеса.
Овластяване на орган в областта на режима за държавните такси и приемане на
модел за определянето им с цел ограничаване на неоправданото повишение на
държавните такси за фирмите. Препоръчително е управлението, наблюдението и
контролът на режима на държавните такси да се възложи на държавен орган;
препоръчително е прилагането на модел за определяне на държавни такси, основан на
принципа на изчисляването на единен разход.
7.3.3 Законодателство
Укрепване на функцията за регулиране на конкуренцията за сектора на ИТ и
предприемане на преглед на регулаторната рамка. Предвид това, че фирмите в
областта на ИТ страдат повече, в сравнение с фирмите от промишлеността, от
нестабилността на регулаторната среда и заради времето, необходимо за съобразяване с
разпоредбите, и предвид по-голямата им загриженост относно законодателството за
защита на конкуренцията, налице е необходимост от укрепване на функцията за
регулиране на конкуренцията за сектора на ИТ и от предприемане на преглед на
регулаторната рамка.
46
Вж. Становище №536/2009 на Венецианската комисия на www.venice.coe.int/docs/2009/CDL(2009)115-
e.asp.
51
намаляване на честотата на изменения в регламентите (например фирмите от областта на
промишлеността и на ИТ в България възприемат честотата на измененията в данъчната
уредба и ставки, както и данъчните санкции като сериозни проблеми). Също така ОРВ
могат да бъдат използвани за регламенти и директиви на ЕС, които трябва да бъдат
транспонирани в българското законодателство за обосноваване на използването на
специфични за контекста на страната политики при изготвянето на национални закони.
Заради това е препоръчително проектозаконът за нормативните актове, въвеждащ ОРВ
като задължителен инструмент, да влезе в Народното събрание по-скоро.
52
БИБЛИОГРАФИЯ
Applied Research and Communications Fund (2009). The Bulgarian Innovation System in a
Time of Global Economic Crisis. ARC Fund. Sofia.
Azfar, Omar, and Peter Murrell (2009). "Identifying Reticent Respondents: Assessing the
Quality of Survey Data on Corruption and Values." Economic Development and Cultural
Change 57(2):387–411.
Bhatia, Deepak (2010). ICT Policy Note, in World Bank (2010). Mapping Bulgaria’s Future:
Inclusive Growth and Productive Jobs. Washington DC.
Center for the Study of Democracy (2009). Policies to Counter the Effects of the Economic
Crisis: Hidden Economy Dynamics, Policy Brief No.20, December 2009.
Clarke (2009). "Are Managers' Perceptions about Constraints Reliable." Texas A&M
International University: Laredo, TX. Processed.
Clarke, George R. G (2008). "How Petty is Petty Corruption in Africa? Evidence from Firms
Surveys." World Bank: Washington DC. Available on line at
http://papers.ssrn.com/sol3/papers.cfm? abstract_id=1117631. Processed.
Clarke, George R. G, Robert Cull, and Maria Soledad Martinez Peria (2006). "Foreign Bank
Participation and Access to Credit Across Firms in Developing Countries." Journal of
Comparative Economics 34(4):774–796.
Correa, Paulo and Mariana Iootty (2009). The Impact of the Global Economic Crisis on the
Corporate sector in Europe and Central Asia: Evidence from Firm-level Survey. World Bank
Group. Enterprise Note 9.
Djankov, S. and R. Ramalho (2008). Employment laws in developing countries. CEPR
Discussion Paper Series (7097).
Djankov, Simeon, Ira Lieberman, Joyita Mukherjee, and Tatiana Nenova (2002a). "Going
Informal: Benefits and Costs." World Bank: Washington, D.C. Processed.
Djankov, S. & Rafael La Porta & Florencio Lopez-De-Silanes & Andrei Shleifer (2002b). “The
Regulation Of Entry,” The Quarterly Journal of Economics, Vol. 117(1), pages 1-37.
European Commission (2009). Third Strategic Review of Better Regulation in the European
Union. COM (2009) 15.
European Commission (2008). A European Economic Recovery Plan. COM (2008) 800.
European Commission (2006). Creating an Innovative Europe. Report of the Independent
Expert Group on R&D and innovation appointed following the Hampton Court Summit,
Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities.
Eurostat (2009). Science, Technology and Innovation in Europe. News release, 127/2009 -8
September 2009.
FIAS (2009). Lessons for Reformers: How to launch, implement and sustain regulatory reform:
An analysis of six case studies in developing and high-income countries. World Bank Group:
Washington DC, July 2009.
Friedman, Eric, Simon Johnson, Daniel Kaufmann, and Pablo Zoido-Lobaton (2000). "Dodging
the Grabbing Hand: The Determinants of Unofficial Activity in 69 Countries." Journal of
Public Economics 76 (3):459–493.
Gelb, Alan, Vijaya Ramachandran, Manju Kedia Shah, and Ginger Turner (2006). "What
Matters to African Firms? The Relevance of Perceptions Data." World Bank: Washington DC.
Processed.
53
Hallward-Driemeier, Mary, and Reyes Alterido (2009). "Comparing Apples with... Apples:
How to Make (More) Sense of Subjective Rankings of Constraints to Business." World Bank
5054. Washington DC.
Hausmann, Ricardo, and Andres Velasco (2005). "Slow Growth in Latin America: Common
Outcomes, Common Causes?" Kennedy School of Government: Boston MA. Processed.
Hellman, Joel, Geraint Jones, Daniel Kaufmann, and Mark Schankerman (1999). "Measuring
Governance and State Capture: The Role of Bureaucrats and Firms in Shaping the Business
Environment." EBRD Working Paper 51. London, UK.
IMF (2009). World Economic Outlook: Sustaining the Recovery. Washington DC
Jensen, Nathan M., Quan Li, and Aminur Rahman (2008). "Heard Melodies Are Sweet, But
those Unheard Are Sweeter : Understanding Corruption Using Cross-National Firm-Level
Surveys." Policy Research Working Paper 4413. World Bank, Washington DC. Available on
line at http://go.worldbank.org/FVMFX9KVJ0.
Johnson, Simon, Daniel Kaufmann, and Pablo Zoido-Lobaton (1998). "Regulatory Discretion
and the Unofficial Economy." American Economic Review Papers and Proceedings 88(2):387–
92.
Kikeri, Sunita, Thomas Kenyon and Vincent Palmade (2006). Reforming the Investment
Climate: Lessons for Practitioners. World Bank: Washington DC.
Klapper, L. and Juan Manuel Quesada Delgado (2007). New data on business creation and how
to promote it. The World Bank Group FPD VP, Note No.316, November 2007.
Kox, Henk (2005). Intra-EU differences in regulation-caused administrative burden for
companies. CPB Memorandum No.136, Rev.1.
Krammer, Sorin (2009). “Drivers of national innovation in transition: Evidence from a panel of
Eastern European countries,” Research Policy, Vol. 38/5, June 2009, pp.845-860.
Lewis, William (2004). The Power of Productivity: Wealth, Poverty and the Threat to Global
Stability. Chicago: University of Chicago Press.
Max Everest-Phillips and Richard Sandall (2009). Linking Business Tax Reform with
Governance. Note 2, February 2009, FIAS. www.fias.net.
Министерство на финансите (2009). Икономически мерки за възстановяване на
българската икономика (27 юли 2009 г. - 27април 2010 г.). Документ на Правителството
на България.
Министерство на финансите (2008). Отчет на консолидирания държавен бюджет към 31
декември 2008 г.
Национален статистически институт (2010), предварителни данни.
OECD (2010). Investment Reform Index 2010. Monitoring Policies and Institutions for Direct
Investment in South-East Europe. OECD: Paris.
OECD (2008). Assessment of Regulatory Management Capacities of Bulgaria. SIGMA/OECD,
Draft report.
Open Europe (2009). Out of Control: Measuring a Decade of EU Regulation, February 2009.
www.openeurope.org.uk.
Polatajko, Tony and Peter Ladegaard (2007), report for the Donor Committee for Enterprise
Development, entitled “Better Regulation for Growth – Improving the Governance Framework
for Investment.
Renooy, Piet, Staffan Ivarsson, Olga Van der Wusten-Gritsai, and Remco Meijer (2004).
"Undeclared Work in an Enlarged Union." European Commission: Brussels, Belgium.
54
Rita Ramalho, Jorge Rodríguez-Meza, Judy Yang (2009). How are firms in Eastern and
Central Europe reacting to the financial crisis. World Bank Group. Enterprise Note No.8.
Schatz, Matthias, M. Schiebold, S. Kiefer and H. Riedel (2009). Handbook for Measuring
Regulatory Costs. Bertelsmann Stiftung: Gütersloh.
Schneider, Friedrich, and Robert Klinglmair (2004). "Shadow Economies Around the World:
What Do We Know?" Discussion Paper 1043. Institute for the Study of Labor (IZA), Bonn,
Germany.
Schneider, Fredrich, and Dominik Enste (2000). "Shadow Economies: Size, Causes and
Consequences." Journal of Economic Literature 38(1):77–114.
Shah, Anwar (2007). Performance Accountability and Combating Corruption. World Bank:
Washington DC
Shleifer, Andrei, and Robert W. Vishny (1993). "Corruption." Quarterly Journal of Economics
108(3):599–617.
Svensson, Jakob (2005). "Eight Questions About Corruption." World Bank Research Observer
19(3):19–42.
World Bank (2010а). Bulgaria: Ex-Post Impact Assessment of the Act on Limiting
Administrative Regulation and Administrative Control on Economic Activity. Report
No.55728-BG. Washington DC: World Bank.
World Bank (2010b). Mapping Bulgaria’s Future: Inclusive Growth and Productive Jobs.
World Bank: Washington DC.
World Bank (2009a). "Enterprise Survey and Indicator Surveys: Sampling Methodology."
World Bank: Washington DC. Available on line at www.enterprisesurveys.org/
documents/Sampling_Note.pdf.
World Bank (2009b). Bulgaria: Reforming the Regime of State Fees. Report No.55729-BG.
Washington DC: World Bank.
World Bank (2009c). Doing Business 2010: Reforming Through Difficult Times. Washington
DC: World Bank.
World Bank (2008a). Doing Business 2009. World Bank. Washington DC.
World Bank (2008b). Bulgaria: Investment Climate Assessment. World Bank. Washington DC.
World Bank (2007a). Bulgaria: Accelerating Bulgaria's Convergence: The Challenge of
Raising Productivity. World Bank: Washington DC.
World Bank (2007b). Review of the Dutch Administrative Burden Reduction Programme.
February 2007.
World Bank (2005). Doing Business in 2005: Removing Obstacles to Growth. New York:
Oxford University Press.
World Bank (2004). World Development Report 2005: A Better Investment Climate for
Everyone. New York: Oxford University Press.
World Bank. 2003. Doing Business in 2004. Washington DC: World Bank.
World Economic Forum (2009). The Global Competitiveness Report 2009-2010. Geneva,
Switzerland.
World Economic Forum (2008a). The Global Competitiveness Report 2008-2009. Geneva,
Switzerland.
World Economic Forum (2008b). The Lisbon Review 2008: Measuring Europe’s Progress in
Reform. Geneva. Switzerland.
55
____(2010). Convergence Program 2009-2012. January 30, 2010. Document of the
Government of Bulgaria.
____(2009a). Definition and Measurement of the Administrative Burden, Resulting from the
Notification Obligation by the Business and Proposal for its reduction. Report for the Ministry
of Economy and Energy, June 2009.
____(2009b). Analysis of State Fees, Administered at the Central Level and Proposals for
Undertaking of Measures, Draft report of Working Group under the Ministry of State
Administration and Administrative Reform
Източници в Интернет:
Програма за по-добро регулиране 2010-2013 г., поместена на: www.strategy.bg
План за действие за намаляване на административната тежест за фирмите с 20 на сто до
2012 г., поместен на: http://www.mee.government.bg/bids.html?id=314522.
Становище No.536/2009 на Венецианската комисия, поместено на: www.venice.coe.int
/docs/2009/CDL(2009)115.
56
ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1: Важността на регулаторната
реформа за икономическия растеж
47
Административна тежест: разходите за дадена фирма, свързани с предоставянето на информация на
правителството или на трета страна (потребители или акционери), включително поддържането на записи,
попълването на декларации и отчети, сътрудничество с одитори и инспектори, подаване на заявления за
разрешителни, освобождаване от определени задължения или одобрение и т.н.
48
Под „регулиране” често се разбират правни и административни инструменти за постигане на целите на
определени политики.
57
ПРИЛОЖЕНИЯ
58
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
време, като намаляват тяхната производителност и стимулите им за растеж. Бавният
процес, свързан с изпълнението на договори в съда, и подкупите, които се плащат за по-
бързо доставяне на публични услуги, принуждават фирмите да извършват незаконни
разходи, когато влизат в досег с публичния сектор.
50
Вж. Friedman и колектив, 2000; Djankov, S. и колектив, 2002a; Schneider, F. и R. Klinglmair, 2004;
Svensson, J., 2005; Johnson, S. и D. Kaufmann и Pablo Zoido-Lobaton, 1998; Schneider, F. и Dominik Enste,
2000; Shleifer, A. и Robert W. Vishny, 1993; World Bank, 2003).
51
Фирмите в неформалния сектор се опитват да избегнат прихващането от радара на данъчната
администрация. Така те избягват да се разширяват, за да не привличат внимание. Тези фирми също така не
разполагат с достъп до финансиране по установени канали за финансиране. Фирмите трябва често да
сменят своето местоположение или да плащат подкупи. Такива предприятия често имат по-ниска
производителност, защото не инвестират в човешки капитал и в своя бизнес.
59
ПРИЛОЖЕНИЯ
корупцията, тя често се определя като упражняването на официална власт в ущърб на
обществения интерес или злоупотреба със служебно положение за частно
облагодетелстване. Ограничаването на подкупите и корупцията облекчава бизнес
средата и стимулира конкурентно бизнес поведение. С най-голяма сигурност може да се
твърди, че корупцията е признак на неуспешно управление. Корупцията не се проявява в
една единствена форма; знаем, че обикновено тя се наблюдава в четири широки форми.52
Настоящият доклад ще разглежда само възприятията от страна на фирмите по
отношение на бюрократичната корупция.
52
Anwar Shah (2007) разглежда четирите типа корупция: (i) Бюрократична корупция. Изолирани
транзакции на отделни обществени служители, които злоупотребяват със своето служебно положение,
като изискват подкупи и/или други нерегламентирани плащания; (ii) Корупция по високите етажи.
Присвояването на или злоупотребата с големи суми публични средства от страна на държавни длъжностни
лица – често членове на политическия или административния елит или близки нему – представляват
корупция по високите етажи; (iii) Регулаторно хващане. Тайно договаряне между частни и публични
длъжностни лица или политици, с цел взаимно частно облагодетелстване; и (iv) Покровителство,
патернализъм и клиентелизъм. При тази форма длъжностните лица използват своето служебно
положение, за да съдействат на клиенти или колеги от еднакъв географски, етнически или културен
произход, така щото последните да получават преференциално отношение при взаимодействието си с
публичния сектор.
60
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
53
Инструментът на проучването може да се намери на интернет сайта на Проучване на фирмите
(www.enterprisesurveys.org). Също така за справка може да се ползват и публикации на Световна банка
(2009a).
61
ПРИЛОЖЕНИЯ
Таблица А: Основни характеристики на извадката в Проучването на АРР за България
Променливи Разпределение Процент от
извадката
Местоположение София 21.4
Варна 35
Пловдив 20
Бургас 23.6
Големи (>250) 9.3
Размер на фирмите Средни (50-249) 9.7
Малки (10-49) 34
Микро (<10) 46
Собственост на Частни – местни 95.6
фирмите
Чуждестранно участие 2.9
Държавни 1.2
Други 0.3
Правен статут на Съдружие с ограничена отговорност 54.4
фирмите
Едноличен собственик 24.2
Акционерно дружество с частно търгувани акции 10.4
Други 7.5
Акционерно дружество с акции, търгувани на фондовата 1.9
борса
Други 1.6
Година на >2006 37.4
учредяване
2000-2005 18.4
1990-1999 34.5
<1990 9.7
Вид фирми54 Промишленост 35
Нови фирми от промишлеността 29
Сектор ИТ 36
Източник: Разчети на авторите въз основа на Проучването на АРР (2009 г.).
Фирмите от областта на промишлеността бяха подбрани на произволен принцип от
списък, съставен чрез съчетаването на информация от два водещи бизнес указателя
(econ.bg55 и Жълти страници). Всички фирми в областта на промишлеността в
обхванатите райони бяха подбрани от тези списъци. Беше съставена стратифицирана
произволна извадка, при която по-големите фирми бяха представени с по-малък брой
представители. Поради факта, че по-големите фирми от промишлеността бяха по-малко,
съответно бяха изготвени претегляния.56
Фирмите в областта на ИТ и новите фирми от промишлеността бяха подбрани чрез
използването на друга процедура. Тези фирми бяха открити с помощта на местни бизнес
организации, бизнес указатели и обяви в местни издания. В този смисъл извадките на
фирмите в областта на ИТ и на новите фирми от промишлеността не са напълно
случайни. Поради различията в методите на изготвяне на извадките, не е възможно да се
обединят извадките, за да се получи извадкова статистика за сумарната извадка. В
резултат на това, данните от извадките са представени поотделно в съответните таблици.
54
Разпределение на фирми от промишлеността по сектори: Друго производство (31%), Храни, напитки и
тютюневи изделия (11,3%), Машини и съоръжения (5%), Облекло (4,7%), Пластмасови и каучукови
изделия (3,8%), Производство на метални изделия (3,5%), Химически изделия (2,8%) и др.
55
econ.bg включва повече от 189 000 фирми, които развиват дейност или са развивали дейност от 2002 г.
насам.
56
Телефонните номера и адресите не бяха актуални или валидни в поне 15% от случаите. Също така 26%
от фирмите са били с преустановена дейност. Това има отношение към Проучването на финансовата криза,
изготвено от Световна банка, според което, както беше споменато по-рано, 16% от фирмите е било
невъзможно да бъдат открити.
62
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
ПБСП за 2008-09 г. и Проучване на фирмите за 2007 г.
Резултатите от Проучването на АРР често ще бъдат сравнявани с резултатите от две
предходни проучвания: ПБСП за 2008-09 г. и Проучване на фирмите за 2007 г. Тези
проучвания предоставят сведения, допълващи Проучването на АРР, и позволяват да се
правят сравнения в различни периоди във времето по някои показатели. Двете
проучвания бяха насочени към общи аспекти на инвестиционния климат и не съдържат
подробните данни върху регулирането, които се включват в Проучването на АРР. ПБСП
също така позволява сравнения по определени показатели между различни страни, тъй
като е провеждано в няколко държави.
През 2008-09 г. Световна банка и Европейската банка за възстановяване и развитие
завършиха четвъртата вълна от ПБСП. ПБСП беше значително преструктурирано в
сравнение с предходни проучвания както по отношение на въпросниците, така и по
отношение на обхвата на проучването, за да е съвместимо с Проучванията на фирмите,
провеждани от Световна банка в други региони. Проучването имаше по-широк обхват в
сравнение с Проучването на АРР, покривайки всички сектори на промишлеността (група
D), строителство (група F), услуги (групи G и H) и транспорт, складиране и съобщения
(група I).
ПБСП беше проведено в 27 държави в Източна Европа и Централна Азия в края на 2008
г. и през 2009 г. В България проучването се проведе между септември и декември 2008 г.
(Таблица Б). Моментът на изготвянето означаваше, че проучването е било завършено
след началото на световната финансова криза. В частност, проучването стана факт, след
като през месец март „Беър Стърнс” беше продадена на „Джей Пи Морган Чейс,” а по-
голямата негова част се появи след срива на „Лимън Брадърс” и спасяването на
„Америкън Интернешънъл Груп” от страна на правителството на САЩ. Повечето
проучвания обаче се проведоха преди на международните пазари да се почувства
основното въздействие на кризата .
Таблица Б: Хронология на допитванията в рамките на ПБСП 2008‐09 г.
Месец на допитването Брой фирми Процент от фирмите
Септември 2008 г. 111 39
Октомври 2008 г. 132 46
Ноември 2008 г. 34 12
Декември 2008 г. 11 4
Общо 288 100
Беше проведено и допълнително проучване с използването на допитване, сходно с
Проучването на АРР за 2009 г. и почти еднакво с ПБСП от 2008 г., в периода юли-
декември 2007 г. Проучването на фирмите за България за 2007 г. беше замислено като
част от стартираното Проучване на фирми от Световна банка и беше използвано в
Оценката на инвестиционния климат за 2008 г. (World Bank, 2008). Проучването обхвана
същите сектори, както и ПБСП от 2008 г.
63
ПРИЛОЖЕНИЯ
През последните пет години националната система за качество беше значително преструктурирана, а
институциите, участващи в стандартизиране, акредитация, наблюдение на пазара, сертифициране и научна и
правна метрология, бяха обособени в независими ведомства. Правителството предоставя консултантски услуги в
областта на подобряването на качеството чрез Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните
предприятия (ИАНМСП). Някои министерства също подпомагат сертифицирането с помощта на изисквания при
изпълнението на поръчки, въпреки че практиката не е широко разпространена в България. Бизнес организациите
също участват активно в областта на качеството и стандартите. В допълнение, Структурните фондове на ЕС се
очаква да предоставят подкрепа за нови мерки за разпространение на практики за стандарти и качество сред
фирмите. Оперативната програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика,” одобрена
от ЕК през септември 2007 г., включва програма за подпомагане на фирмите да постигнат съответствие с
международно признати стандарти. Политиките и програмите за качество обаче могат да бъдат усъвършенствани
допълнително.
64
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
65
ПРИЛОЖЕНИЯ
Резултати
Резултатите относно това дали ръководителят на фирма определя като сериозни
проблеми всяка от общите области, свързани с инфраструктура, други необходими
ресурси и престъпност, за които са задавани въпроси в предходните ПБСП и Проучване
на фирмите, както и в Проучването на АРР за 2009 г., са представени в настоящото
приложение, Таблица Б. Резултатите относно това дали ръководителят на фирма
определя като сериозни проблеми области, свързани с данъчното облагане и
регулирането, за които са задавани въпроси както в Проучването на фирмите от 2007 г.,
така и в Проучването на АРР за 2009 г., са представени в Таблица В. Резултатите
относно това дали ръководителят на фирма определя като сериозни проблеми всяка от
специфичните области на регулирането, за които са задавани въпроси само в
Проучването на АРР, ,са представени в Таблица Г. И накрая, резултатите за всяка от
специфичните области на данъчното облагане, за които са задавани въпроси само в
Проучването на АРР, и са определени като сериозни проблеми, са представени в Таблица
Д.
Таблица A: Регресия на възприятията на последователността на регулаторната политика в
зависимост от характеристиките на фирмите
Разпоредбите се тълкуват непоследователно
Наблюдения 286
Сектор
Нови фирми от промишлеността 0.132
(фиктивна променлива) (1.62)
Информационни технологии 0.100
(фиктивна променлива) (1.22)
Характеристики на фирмите
Служители -0.000
(логаритъм) (-0.13)
Износител -0.033
(фиктивна променлива) (-0.38)
Чуждестранна собственост 0.330
(фиктивна променлива) (1.63)
Производител на нов продукт -0.039
(фиктивна променлива) (-0.62)
Местоположение (София изключена)
Пловдив -0.253***
(фиктивна променлива) (-2.87)
Варна -0.245**
(фиктивна променлива) (-2.51)
Бургас -0.199**
(фиктивна променлива) (-2.04)
Псевдо R-квадрат 0.04
Източник: Изчисления на авторите с използване на данни от Проучване на АРР (2009 г).
66
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
Таблица Б: Регресия на общите възприятия в зависимост от характеристиките на фирмите (1 от 2)
Телеком- Електроене Транспорт Достъп Образование на Достъп до Съди- Прест-
уникация ргия до земя служителите финансиране лища ъпност
Наблюдения 290 290 279 245 273 282 265 274
Сектор
Нови фирми от -0.031 -0.177 -0.083 -0.174 0.020 0.159 -0.442** -
промишлеността 0.453*
*
(фиктивна променлива) (-0.12) (-0.79) (-0.35) (-0.68) (0.11) (0.87) (-2.15) (-2.16)
Информационни 0.148 -0.054 0.379* 0.090 0.127 -0.040 -0.216 0.498*
технологии *
(фиктивна променлива) (0.54) (-0.24) (1.71) (0.36) (0.68) (-0.22) (-1.07) (2.54)
Характеристики на
фирмите
Служители -0.000 -0.001 0.001** -0.002* 0.000 -0.001* -0.000 0.000
(логаритъм) (-0.34) (-1.23) (2.41) (-1.85) (0.94) (-1.75) (-0.15) (1.01)
Износител -0.206 0.110 -0.055 0.034 0.046 0.054 0.293 -0.308
(фиктивна променлива) (-0.71) (0.48) (-0.24) (0.13) (0.24) (0.29) (1.46) (-1.49)
Чуждестранна 0.861 0.199 0.541 0.799 0.244 0.122 -1.147* 0.151
собственост
(фиктивна променлива) (1.53) (0.37) (1.14) (1.33) (0.54) (0.26) (-1.70) (0.30)
Производител на ново 0.215 0.451** 0.143 0.610*** -0.059 0.295** -0.079 0.031
изделие
(фиктивна променлива) (1.05) (2.56) (0.84) (3.06) (-0.41) (2.11) (-0.50) (0.20)
Местоположение
(София изключена)
Пловдив 4.777 1.314*** -0.276 -0.326 0.160 -0.528*** -0.062 -0.056
(фиктивна променлива) (0.03) (4.29) (-1.27) (-1.31) (0.84) (-2.85) (-0.31) (-0.29)
Варна 4.144 0.739** -0.120 0.158 -0.155 -0.074 0.047 0.035
(фиктивна променлива) (0.03) (2.16) (-0.49) (0.57) (-0.71) (-0.36) (0.20) (0.16)
Бургас 4.894 1.479*** -0.256 -0.048 0.410* -0.066 0.133 0.174
(фиктивна променлива) (0.03) (4.56) (-1.04) (-0.19) (1.91) (-0.32) (0.57) (0.81)
Псевдо R-квадрат 0.10 0.08 0.05 0.06 0.01 0.02 0.02 0.05
Източник: Изчисления на авторите с използване на данни от Проучване на АРР (2009 г).
***,**,* Значителни при нива на значимост 1, 5, и 10%.
Таблица В: Регресия на общите възприятия в зависимост от характеристиките на фирмите (2 от 2)
Корупция Неформалност Дан. Дан. Търг. Труд. Бизнес
ставки администрация регулиране регулиране лицензии
Наблюдения 269 278 283 285 256 278 267
Сектор
Нови фирми от -0.206 0.089 -0.489** -0.244 0.127 -0.125 -0.171
промишлеността
(фиктивна променлива) (-1.10) (0.48) (-2.52) (-1.24) (0.46) (-0.63) (-0.79)
Информационни технологии 0.121 -0.240 -0.235 0.014 0.419* -0.026 -0.168
(фиктивна променлива) (0.66) (-1.32) (-1.26) (0.07) (1.67) (-0.14) (-0.78)
Характеристики на фирмите
Служители -0.001** -0.001** -0.001* -0.000 0.001*** 0.000 -0.000
(логаритъм) (-2.06) (-2.02) (-1.74) (-0.63) (2.59) (0.19) (-0.82)
Износител 0.106 0.137 0.053 0.258 0.075 0.246 -0.280
(фиктивна променлива) (0.56) (0.74) (0.27) (1.32) (0.30) (1.28) (-1.23)
Чуждестранна собственост -5.190 0.199 -0.186 -4.895 0.387 0.056 0.431
(фиктивна променлива) (-0.06) (0.36) (-0.37) (-0.04) (0.74) (0.12) (0.83)
Производител на ново изделие 0.337** -0.022 0.221 0.107 0.369* 0.065 0.050
(фиктивна променлива) (2.36) (-0.16) (1.49) (0.71) (1.87) (0.44) (0.30)
Местоположение (София
изключена)
Пловдив -0.043 0.062 - -0.206 -0.897*** -0.145 -0.720***
0.627***
(фиктивна променлива) (-0.23) (0.34) (-3.26) (-1.05) (-3.71) (-0.77) (-3.40)
Варна 0.101 0.250 -0.472** -0.261 -0.602** -0.359* -0.931***
(фиктивна променлива) (0.47) (1.22) (-2.21) (-1.18) (-2.27) (-1.65) (-3.70)
Бургас 0.106 0.557*** 0.075 -0.088 -0.289 0.070 -0.426*
(фиктивна променлива) (0.50) (2.70) (0.36) (-0.40) (-1.12) (0.32) (-1.83)
Псевдо R-квадрат 0.03 0.03 0.05 0.02 0.11 0.01 0.05
Източник: Изчисления на авторите с използване на данни от Проучване на АРР (2009 г).
***,**,* Значителни при нива на значимост 1, 5, и 10%.
67
ПРИЛОЖЕНИЯ
Таблица Г: Регресия на възприятията на регулирането в зависимост от характеристиките на
фирмите
Разрешителни Проверки Непоследова- Нестабил- Стандарти и Регулиране на Законодател-ство
телност в ност на сертификация околната среда за защита на
прилагането политикит конкуренцията
е
Наблюдения 254 266 253 255 266 264 269
Сектор
Нови фирми -0.428* -0.465** -0.029 0.008 -0.296 -0.249 -0.218
от
промишленост
та
(фиктивна (-1.88) (-1.98) (-0.15) (0.04) (-1.44) (-1.21) (-1.09)
променлива)
-0.597** -0.584** 0.093 0.200 -0.185 -0.585*** -0.143
Информацион
ни технологии
(фиктивна (-2.56) (-2.40) (0.49) (1.04) (-0.89) (-2.69) (-0.73)
променлива)
Характеристи
ки на
фирмите
Служители -0.001* 0.000 -0.000 -0.000 -0.001 -0.000 -0.000
(логаритъм) (-1.92) (0.13) (-0.77) (-0.12) (-1.57) (-0.57) (-0.74)
Износител -0.066 0.153 0.560*** 0.355* 0.118 0.457** 0.019
(фиктивна (-0.28) (0.64) (2.90) (1.83) (0.56) (2.21) (0.09)
променлива)
-0.142 -0.136 -1.472** -1.229** -0.087 -0.745 -5.060
Чуждестранна
собственост
(фиктивна (-0.21) (-0.22) (-2.52) (-2.30) (-0.17) (-1.23) (-0.04)
променлива)
Производител 0.164 -0.217 0.108 0.282* 0.097 0.087 0.094
на ново
изделие
(фиктивна (0.92) (-1.16) (0.73) (1.89) (0.62) (0.53) (0.63)
променлива)
Местоположе
ние (София
изключена)
Пловдив -0.112 -0.212 -0.142 -0.218 -0.797*** -0.153 -0.146
(фиктивна (-0.48) (-0.84) (-0.75) (-1.14) (-3.83) (-0.69) (-0.73)
променлива)
Варна -0.513* -0.071 0.079 0.310 -0.606*** -0.123 0.015
(фиктивна (-1.75) (-0.26) (0.35) (1.37) (-2.59) (-0.50) (0.07)
променлива)
Бургас 0.011 -0.208 0.065 0.220 -0.095 0.080 0.556**
(фиктивна (0.04) (-0.74) (0.31) (1.05) (-0.43) (0.34) (2.52)
променлива)
Псевдо R- 0.0339 0.0414 0.0235 0.0278 0.0459 0.0399 0.0338
квадрат
Източник: Изчисления на авторите с използване на данни от Проучване на АРР (2009 г).***,**,* Значителни при нива
на значимост 1, 5, и 10%.
68
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
Таблица Д: Регресия на възприятията на данъчното облагане в зависимост от характеристиките
на фирмите
Отношение от Наличност на Данъчни Данъчни Данъчни Честота на Данъчни Механизми за
страна на дан. информация образци проверки одити измененията санкции обжалване
органи
Наблюдения 279 281 279 269 245 275 256 252
Сектор
Нови фирми от -0.172 -0.357 0.093 -0.161 -0.043 -0.225 -0.327 -0.408*
промишлеността
(фиктивна (-0.73) (-1.63) (0.42) (-0.74) (-0.17) (-1.17) (-1.44) (-1.95)
променлива)
Информационни -0.131 -0.147 -0.351 -0.253 0.461* -0.248 -0.466* -0.340
технологии
(фиктивна (-0.55) (-0.69) (-1.49) (-1.15) (1.93) (-1.32) (-1.94) (-1.64)
променлива)
Характеристики
на фирмите
Служители -0.002** -0.001 -0.001 -0.001 -0.001 -0.001 -0.001 -0.001**
(логаритъм) (-2.13) (-1.29) (-1.59) (-1.51) (-0.94) (-1.40) (-1.57) (-2.07)
Износител 0.512** 0.087 0.280 0.340 0.271 0.393** 0.102 0.182
(фиктивна (2.20) (0.39) (1.21) (1.58) (1.16) (2.09) (0.43) (0.88)
променлива)
Чуждестранна 0.150 -0.442 0.125 -4.180 -4.365 -0.303 -4.053 0.289
собственост
(фиктивна (0.24) (-0.68) (0.21) (-0.04) (-0.02) (-0.62) (-0.03) (0.51)
променлива)
Производител на -0.100 0.147 -0.064 0.398** 0.088 0.106 0.184 0.257
ново изделие
(фиктивна (-0.54) (0.86) (-0.36) (2.24) (0.48) (0.72) (0.98) (1.57)
променлива)
Местоположение
(София
изключена)
Пловдив 0.024 0.469* 0.198 -0.027 -0.771*** 0.184 0.455* 0.486**
(фиктивна (0.09) (1.91) (0.77) (-0.12) (-3.28) (0.92) (1.72) (2.15)
променлива)
Варна 0.231 0.686*** 0.295 0.030 -0.329 0.436** 0.022 0.658**
(фиктивна (0.83) (2.59) (1.04) (0.11) (-1.23) (1.97) (0.07) (2.57)
променлива)
Бургас 0.194 0.566** 0.308 0.466* 0.217 0.842*** 1.170*** 0.902***
(фиктивна (0.67) (2.07) (1.09) (1.81) (0.83) (3.76) (4.02) (3.59)
променлива)
Псевдо R- 0.03 0.03 0.03 0.04 0.08 0.04 0.08 0.04
квадрат
Източник: Изчисления на авторите с използване на данни от Проучване на АРР (2009 г).
***,**,* Значителни при нива на значимост 1, 5, и 10%.
69
ПРИЛОЖЕНИЯ
70
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
пък би бил такъв, ако и двете фирми го считаха за средно сериозен проблем. Или дали
проблем, който една фирма определя като най-съществен, а друга го поставя на седмо
място сред най-сериозните проблеми, е повече или по-малко ограничаващ от проблем,
поставен и от двете фирми на трето място?
57
Проучването обхваща всички сектори на промишлеността (група D) и компютърни дейности и дейности,
свързани с компютри (подгрупа 72 в група K).
71
ПРИЛОЖЕНИЯ
пристанищата или митническите пунктове са особено изостанали, много малко фирми
биха развивали дейност в отрасли за износ. Или ако разходите за транспорт са особено
високи в някои райони, съществуващите фирми може да се разполагат само недалеч от
транспортни връзки или пък да осигуряват собствен транспорт. Тъй като могат да бъдат
анкетирани само съществуващи фирми – и по определение това са фирми, които са
успели да превъзмогнат ограничаващите фактори – проучването на съществуващи
фирми може да подцени бариерите, произтичащи от особено ограничаващи пречки.58
В тази връзка също така е важно да се има предвид, че при все че ръководители на
фирми могат да бъдат в течение на даден проблем, те може да не отчитат дълбоките
причини за него. Например, те може да знаят, че е трудно да се получат банкови заеми за
финансиране на нови инвестиции, но може да не са наясно за причината за положението
(например липса на конкуренция в банковия сектор, държавни дългови емисии,
изместващи частните инвестиции, или проблеми с регистрацията на земята, които не
позволяват на фирмите да предлагат земя като обезпечение). В резултат на това е
необходима допълнителна информация, за да се прецени как да се облекчи всяко
конкретно ограничение.
58
Hausmann, Ricardo, и Andres Velasco (2005 г.) онагледяват този момент с една аналогия за камилите и
хипопотамите. Те отбелязват, че малкото на брой животни, които се срещат в Сахара, биха били камили,
които са се приспособили към живот в пустинята, а не хипопотами, които не биха могли да оцелеят без
достатъчно вода. Допитването до камилите за проблеми, свързани с живота в пустинята, би могло да не
представи адекватно възгледите на отсъстващите хипопотами.
59
Това се очертава като вярно твърдение както за чувствителните, така и за по-малко чувствителните
въпроси. Jensen и колектив (2008) показват, че неотговарянето и даването на лъжливи отговори намаляват
измерваната корупция в политически репресивни среди. Също така обаче се наблюдават сходни
72
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
затрудни сравнението на данни относно възприятията между различни държави и
означава, че с подобни сравнения следва да се борави внимателно.
73
ПРИЛОЖЕНИЯ
обикновено плаща подкупи” или дали „при последната проверка, на която е била
подложена фирма като тяхната, инспекторите са поискали да им се плати подкуп.”62
62
В Проучването на фирмите много от обективните въпроси по чувствителни теми са зададени непряко, за
решаване в известна степен на тези проблеми. Така например, във връзка с темата за корупцията на
фирмите се задава въпросът “чували сме, че от икономическите субекти понякога се изисква да правят
дарения или неофициални плащания на длъжностни лица, с цел решаване на въпроси, свързани с
митнически процедури, данъци, лицензии, разпоредби, услуги и пр. Средно какъв дял в проценти от
общите приходи от продажби за година или пък каква сума за година, икономически субекти като
настоящия плащат неофициално/даряват на служители от публични институции за тази цел?” Също така
има и поредица преки въпроси относно искане на подкупи за лицензии или предоставяне на комунални
услуги, както и по време на инспекции. Например, във въпроса за предоставяне на комунални услуги,
ръководителите на фирми, които са посочили, че са кандидатствали за такива услуги, бяха запитани дали
се е очаквало или изисквало да направят дарение или нерегламентирано плащане,” а не дали е бил платен
подкуп. Така те могат да признаят, че е поискан подкуп, без действително да признават дали е бил платен.
Azfar и Murrell (2009) твърдят, че дори въпроси с обща формулировка, касаещи корупция, в това число
въпроси, съдържащи израза „фирма като вашата,” страдат от сериозни проблеми, свързани с даването на
лъжливи отговори или неотговарянето.
74
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
Източник: ПБСП (2008‐09 г.)
75
ПРИЛОЖЕНИЯ
ограничение, а през 2008 г. - деветото. Растящата загриженост относно достъпа до
финансиране между проучванията вероятно отразява усилващото се влияние на
глобалната финансова криза, застигнала България в края на 2008 г. Както в Проучването
на АРР от 2009 г. и ПБСП от 2008 г., в Проучването на фирмите от 2007 г. много малко
фирми отбелязват, че търговската уредба е сериозен проблем. Едва около 3% от фирмите
определят търговската уредба като сериозен проблем през 2007 г. – почти колкото и през
2009 г. (0%).
За разлика от това, въпреки че нито трудовата уредба, нито бизнес регулирането са
били сред най-големите притеснения в Проучването на фирмите за 2007 г.,
ръководителите на дружества са били много по-склонни да посочат, че и двете
области представляват сериозни проблеми през 2007 г. в сравнение с 2008 г. или с
2009 г. През 2007 г. около 21% от мениджърите посочват, че бизнес лицензирането е
проблем, а около 20% - че трудовата уредба е сериозен проблем. За сравнение, през 2009
г. едва около 12% от фирмите определят бизнес лицензирането като сериозен проблем и
едва около 2% определят като такъв трудовите разпоредби. Т.е., въпреки че никоя от
тези области не се нарежда сред източниците на най-голяма загриженост през която и да
е от годините, през 2008 г. и 2009 г. по-малък брой фирми са имали притеснения във
връзка с тях.
Фигура Б: Неформалността и корупцията също са сред най‐големите притеснения в Проучване
на фирмите в България от 2007 г.
Източник: Проучване на фирмите от 2007 г., Световна банка.
76
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
63
Независимата експертна група към Европейската комисия, председателствана от бившия министър-
председател на Финландия Еско Ахо, е формулирала ясно становище относно политиката, в което
препоръчва правителствата в Европа да: “създадат хармонизирана регулаторна среда в целия ЕС, която
благоприятства иновациите и почива върху принципа на ранно предвиждане на нуждите.” (ЕК, 2006 г.).
Отрицателните ефекти на регулаторната тежест за корпоративния динамизъм се разглеждат от Djankov, S.
и колектив (2002). Пример за неотдавнашно иконометрично изследване, сочещо отрицателна зависимост
между иновативността и регулаторната тежест, е това на Krammer (2009), в което се използват панелни
данни за няколко държави в преход.
64
Терминът „иновация” се използва в широк смисъл, така щото да включва въвеждането на нови продукти
и процеси, организационна иновация, НИРД и усъвършенстване на продуктови линии. Иновацията
обхваща редица дейности, от постепенна, неформална адаптация на съществуващи технологии, които са
нови за фирмата – тъй като на практика прилагането и имитирането на налична технология винаги се
съпътства от някакъв вид приспособяване, за въвеждане на подобрения в начина на изготвянето на стоки
или услуги, които са използваеми в новия контекст – до високорисково радикално изготвяне на продукти,
което представлява новост в световен мащаб, може да подлежи на патентоване, свързано е с преобръщане
на досегашната производствена практика и процеси и почива върху целенасочени разходи за НИРД.
77
ПРИЛОЖЕНИЯ
През финансовата 2008 г. фирмата извършвала ли е разходи за НИРД по
стопански начин или чрез възлагане на други фирми?
Усъвършенствала ли е фирмата своя съществуваща линия за изделие или
услуга през последните три години?
Фигури A–E:
Вертикална ос: Дял в проценти
Хоризонтална ос: Микро, малки, средни, големи
Легенда и съкращения: синьо: фирми в областта на ИТ (ИТ); оранжево: нови фирми от
промишлеността (НФП); зелено: утвърдени фирми от промишлеността (УФП).
Брой фирми: Микро: УФП=11, НФП=35, ИТ=34; Малки: УФП=16, НФП=39, ИТ=51; Средни: УФП=34,
НФП=18, ИТ=21; Големи: УФП=38, НФП=3, ИТ=1.
Източник: Проучване на АРР за 2009 г.
Фигура A: Фигура Б:
Участие в НИРД (по големина и сектор) Продуктова иновация (по големина и сектор)
100.00100.00
0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100
0 1 0 2 0 3 0 4 0 5 0 6 0 7 0 8 0 9 0 1 00
90.48
70.59 69.44
Percentage, %
P e rcen ta ge , %
64.71 62.50
51.43 50.00
48.72
44.12
38.10 36.36
35.48 33.33
29.41
19.61
14.71 16.67
12.50
10.00 7.69
0.00 0.00
Фигура В:
Продуктово усъвършенстване (по големина и сектор)
100.00 100.00100.00
0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100
94.74
87.50
78.00 78.79
75.76 73.68
72.73 72.22
Percentage, %
47.06
65
Прилага се определението на ЕС за размер на предприятия: малки – с 0-49 души персонал; средни – с 50-
249; големи – с персонал над 250 души.
78
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
Фигура Г: Фигура Д:
Организационна иновация Иновация на процесите
(по големина и сектор) (по големина и сектор)
100.00 100.00
0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100
0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100
80.95
69.44
66.67
Percentage, %
Percentage, %
62.50
60.00
52.00
44.44 43.75
36.84 37.84
33.33 33.33
30.30
25.00 23.81
20.59 21.88
17.65 15.69
12.82
3.13
0.00
66
Съгласно съобщение за пресата на Евростат (2009 г.), държавите с най-висок дял предприятия,
занимаващи се с иновационни дейности, са Германия (63 на сто от фирмите), следвана от Белгия (52 на
сто), Австрия и Финландия (и двете с 51 на сто).
79
ПРИЛОЖЕНИЯ
промишлеността вероятността да инвестират целенасочено в НИРД е ниска (Таблица А
по-долу). Съществува положителна зависимост между склонностите за иновативност и
размера на фирмата, по данни от Проучването на АРР от 2009 г. Това съответства на
хипотезата на Шумпетер, според която по-големите предприятия разполагат с повече
стимули и ресурси да прилагат нововъведения. И накрая, официалните НИРД са в силна
зависимост от постигането на всички видове иновативни резултати.
80
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
Таблица A: Детерминанти на склонността към въвеждане на иновации в България
Продуктова Процесна Международни
иновация иновация НИРД сертификати
Наблюдения 249 244 249 249
Сектор
Информационни технологии 0.67 0.17 0.06 0.15
(фиктивна променлива) 2.63*** 0.66 0.21 0.52
Нови фирми от
промишлеността 0.15 -0.07 -0.77 -0.04
(фиктивна променлива) 0.57 -0.27 -2.38** -0.13
Характеристики на
фирмата
Служители 0.12 0.12 0.19 0.65
(логаритъм) 1.39 1.43 1.93* 6.12***
Износител -0.00 0.21 0.46 0.02
(фиктивна променлива) -0.01 0.79 1.74* 0.08
Чуждестранна собственост -0.18 0.46 0.33 1.09
(фиктивна променлива) -0.31 0.7 0.64 1.41
НИРД 1.09 0.94 - 0.48
(фиктивна променлива) 3.89*** 3.57*** - 1.82*
Международни сертификати 0.12 0.31 0.37
(фиктивна променлива) 0.51 1.32 1.4
Бизнес лицензиите и
разрешителните
представляват пречка пред
дейността -0.02 0.05 0.54 -0.15
(фиктивна променлива) -0.06 0.12 1.37 -0.34
Възраст -0.00 -0.01 -0.00 -0.00
(фиктивна променлива) -0.85 -0.97 -0.54 -0.57
Местоположение (София
изключена)
Бургас -0.22 0.08 0.43 -0.46
(фиктивна променлива) -0.81 0.28 1.31 -1.37
Пловдив -0.11 -0.69 0.58 -0.44
(фиктивна променлива) -0.44 -2.76*** 2.07** -1.56
Варна -0.53 -0.92 -0.43 -0.02
(фиктивна променлива) -1.96** -3.26*** -1.18 -0.05
Псевдо R-квадрат 0.14 0.19 0.23 0.37
Източник: Изчисления на авторите на основа на Проучването на АРР (2009 г.).
Забележка: ***,**,* Значителни при нива на значимост 1, 5, и 10%
81
ИНТЕРПРЕД
Световен търговски център
Бул. "Драган Цанков" 36
1057 София, България
Тел.: (359-2) 96-97-229
Факс: (359-2) 971-20-45
www.worldbank.bg