Professional Documents
Culture Documents
ПОРЕДИЦА „ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" Том 3
ПОРЕДИЦА „ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" Том 3
България
ПОСЛЕДВАЩА
ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
на Закона за ограничаване на административното
регулиране и административния контрол
върху стопанската дейност
ЮЛИ, 2010
Доклад № 55728-BG
БЪЛГАРИЯ
на Закона за ограничаване на
административното регулиране и
административния контрол върху
стопанската дейност
Том III
Юли 2010 г.
СВЕТОВНА БАНКА
ОТДЕЛ „ФИНАНСИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР”
ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И ПРИБАЛТИЙСКИТЕ СТРАНИ
РЕГИОН ЕВРОПА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
ВАШИНГТОН, САЩ
©2010 The International Bank for Reconstruction and Development/The World Bank
1818 H Street, N.W.
Washington DC 20433
Telephone: 202-473-1000
Internet: www.worldbank.org
1 2 3 4 13 12 11 10
Report No. 55728-BG
ВАЛУТА
Български лев (лв.); Валутен курс към 12 юли 2010 г.
1 евро = 1.95583 лв. 1 щ.д.= 1.5557 лв.
ФИНАНСОВА ГОДИНА
1 януари – 31 декември
МЕРНИ ЕДИНИЦИ
Метрична система
ii
СЪКРАЩЕНИЯ И АКРОНИМИ
ААМР Американска агенция за международно развитие
АИКБ Асоциация на индустриалния капитал в България
АПК Административно-процесуален кодекс
АЯР Агенция за ядрено регулиране
БВП Брутен вътрешен продукт
БНБ Българска национална банка
БСК Българска стопанска камара
БТПП Българска търговско-промишлена палата
ДВ Държавен вестник
ДКЕВР Държавна комисия за енергийно и водно регулиране
ЕК Европейска комисия
ЕС Европейски съюз
ЗАП Закон за административното производство
ЗЕУ Закон за електронното управление
ЗИ Задължение за информиране
ЗНА Закон за нормативните актове
ЗОАРАКСД Закон за ограничаване на административното регулиране и
административния контрол върху стопанската дейност
ЗУТ Закон за устройство на територията
ИПАЕИ Институт по публична администрация и европейска
интеграция
ИСС Икономически и социален съвет
КРС Комисия за регулиране на съобщенията
КФН Комисия за финансов надзор
МВР Министерство на вътрешните работи
МЗ Министерство на здравеопазването
МДААР Министерство на държавната администрация и
административната реформа
МЗХ Министерство на земеделието и храните
МИЕТ Министерство на икономиката, енергетиката и туризма
МОМН Министерство на образованието, младежта и науката
МОСВ Министерство на околната среда и водите
МП Министерство на правосъдието
МРРБ Министерство на регионалното развитие и
благоустройството
МС Министерски съвет
МСП Малки и средни предприятия
МТИТС Министерство на транспорта, информационните технологии
и съобщенията
МТСП Министерство на труда и социалната политика
МФ Министерство на финансите
НАПОО Национална агенция по професионално образование и
обучение
НОИ Национален осигурителен институт
НПР Национална програма за реформи
НС Народно събрание
НСОРБ Национално сдружение на общините в Република България
НСРР Национална стратегическа референтна рамка
ОВ Оценка на въздействието
ОИСР Организация на икономическо сътрудничество и развитие
ОПАК Оперативна програма „Административен капацитет”
iii
ОС Общински съвет
ПБСП Проучване на бизнес средата на предприятията
ПМС Постановление на Министерски съвет
ПЧП Публично-частно партньорство
РИОКОЗ Регионален инспекторат за опазване и контрол на
общественото здраве
РМС Решение на Министерски съвет
СЕМ Съвет за електронни медии
СИР Съвет за икономически растеж
СИФ Световен икономически форум
ЮЛ Юридическо лице
ИУРИУР Институт за управленско развитие
ECSPF Отдел финансиране и развитие на частния сектор
NRR Съвет на шведската индустрия и търговия за по-добро
регулиране
iv
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА I
ВЪВЕДЕНИЕ
1.1. Значение на ЗОАРАКСД ...........................................................................................1
1.2. Обхват на оценката ....................................................................................................2
1.3. Източници на информация ........................................................................................3
1.4. Основни ограничения на анализа .............................................................................4
1.5. Структура на доклада................................................................................................. 6
ГЛАВА II
ОБЩ КОНТЕКСТ НА ОЦЕНКАТА
2.1. Рамка на политиката ..................................................................................................7
2.2. Обща цел и специфични цели на Закона ................................................................. 11
2.3. Индикатори на оценката ............................................................................................12
ГЛАВА III
ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА ЗОАРАКСД
3.1. Правителствени мерки и инициативи ......................................................................15
3.1.1. Мерки за намаляване на административната и регулаторната тежест .............. 16
3.1.2. Институционални инициативи............................................................................... 19
3.1.3. Извършени оценки на въздействието, анализи и обучения ................................ 21
3.1.4. Законодателни инициативи .................................................................................... 22
3.2. Състояние и динамика на количествените индикатори ......................................... 22
3.2.1. Индикатори за въздействие .................................................................................... 22
3.2.2. Индикатори за непосредствени резултати ............................................................29
3.2.3. Индикатори за последващи резултати ..................................................................29
3.3. Състояние и динамика на качествените индикатори.............................................. 34
3.3.1. Постигане на целите на ЗОАРАКСД: резултати от проучването....................... 34
3.3.2. Анализ на казуси на регулаторни режими на местно ниво ................................. 36
3.4. Обобщение на количествените и качествените анализи ........................................ 37
v
СЪДЪРЖАНИЕ
ГЛАВА IV
ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ, ПРИЧИНИ И СЛЕДСТВИЯ НА ПРОБЛЕМА И
ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРОМЕНИ В ЗОАРАКСД
4.1. Основни причини на проблема („корени на дървото”) .......................................... 40
4.2. Следствия на проблема ..............................................................................................42
4.3. Основни препоръки за промени в ЗОАРАКСД ....................................................... 44
БИБЛИОГРАФИЯ ............................................................................................................... 45
ПРИЛОЖЕНИЯ
Приложение 1: Анализ на съответствието на лицензионните режими с
изискванията на ЗОАРАКСД ............................................................................................ 48
Приложение 2: Информация за състоянието на режимите от Програмата за по-
добро регулиране 2008-2010 г........................................................................................... 51
Приложение 3: Изпълнение на мерките от Програмата за по-добро регулиране
2008-2010 г. към април 2009 г. .......................................................................................... 56
Приложение 4: Въпросник за социологическо проучване сред заинтересованите
страни .................................................................................................................................. 61
Приложение 5: Анализ на отговорите на заинтересованите страни на въпросника
от социологическото проучване ....................................................................................... 68
Оценка на постигането на целите, заложени в ЗОАРАКСД .................................. 68
Подреждане по важност на целите. .......................................................................... 69
Оценка на причините, които спъват ефикасното прилагане на ЗОАРАКСД .......69
Подкрепа на направените предложения ................................................................... 70
Приложение 6: Изследване върху регулаторните режими на местно равнище .........71
Разрешение за таксиметрови превози ...................................................................... 71
Категоризация на заведения за хранене и развлечения и хотели .......................... 73
Търговско удостоверение (Регистриране на търговски обект) .............................. 75
Разрешение за строеж ................................................................................................ 76
Приложение 7: Лицензионни режими и съществуващи регистри съгласно
изискванията на ЗОАРАКСД ............................................................................................ 78
vi
СЪДЪРЖАНИЕ
Таблица 1: Индикатори за изпълнение, използвани при последващата оценка ..................... 13
Таблица 2: Макар че подобренията не са постоянни - а понякога има и влошаване -
класирането на България в „Правене на бизнес” се подобрява след 2004 г............................. 25
Таблица 3: Постигане на целите на ЗОАРАКСД (в процент) .................................................. 35
Таблица 4: Разпределение на изследваните режими по общини ............................................. 36
Таблица 5: Обобщена матрица на състоянието и динамиката на количествените
индикатори за изпълнение ............................................................................................................ 37
vii
БЛАГОДАРНОСТИ
Този доклад е изготвен в рамките на продължаваща аналитична и консултантска
подкрепа в областта на регулаторната реформа, оказвана от Световна банка на
българското правителство в сътрудничество с Министерство на икономиката,
енергетиката и туризма. Екипът на Световна банка беше ръководен от Евгени
Евгениев, специалист по развитие на частния сектор, отдел „Финансиране и развитие
на частния сектор” (ECSPF), и се състоеше от икономически експерти от Клуб
„Икономика 2000” (мозъчен тръст, базиран в София) в следния състав Спартак
Керемидчиев, Стефан Иванов, Борислав Тафраджийски и Мария Георгиева, както и
Вълчин Даскалов (юрист). Юлиан Николов, директор на дирекция „Икономическа
политика” и Ели Анави, бивш директор на дирекция „Политика по отношение на
предприятията”, понастоящем ръководител на отдел „Иновации, предприемачество
и бизнес среда” в Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и техният
екип работиха в тясно сътрудничество с екипа на Банката от самото начало на
проекта, като осигуриха стратегическо ръководство през всичките етапи на работа.
Екипът на Световна банка изказва благодарности и на участниците в работната
среща на Групата за по-добро регулиране, състояла се през януари 2010 г., които
предоставиха ценна обратна връзка по предварителните резултати от този доклад.
Ан Т. Джон, Марга О. Де Лойза, Николинка Иванова и Весела Стамболийска от
Световна банка предоставиха неоценима техническа подкрепа. Благодарности са
отправени и към Джон Фелтън за редактирането на предишните версии на доклада.
Този доклад е също резултат от всеотдайната работа на преводача - Мария
Георгиева, която направи българската версия на доклада.
viii
РЕЗЮМЕ
ix
Основни резултати
xii
Инструментални промени
1. Въвеждане на нови ключови принципи на административно обслужване в
Закона (например, избягване на дублирането на подаване на идентични
документи към централната и към местните власти), които да се отнасят
до всички отношения между бизнеса и администрацията.
2. Прилагане на принципа на „мълчаливото съгласие” по отношение на
регистрационните режими.
3. Широко приложение на декларации за съответствие от кандидатите,
заедно с подходящи механизми за проверка на тези декларации, вместо
изискването на официални документи, издавани от съда или други
административни органи.
4. Определяне на минимален срок, през който кандидатът за лиценз или
разрешение да може да отстрани грешки в заявлението.
5. Подобряване на надзора и контрола над механизма за санкциониране в
рамките на администрацията и намаляване на тежестта върху
контролираните предприятия.
6. Въвеждане на инструментариум за анализ на съответствието на
предлаганите регулаторни режими с трите групи критерии, установени от
ЗОАРАКСД (национална сигурност, лични и имуществени права на
гражданите и околна среда).
Институционални промени
7. Създаване на звено към администрацията на Министерския съвет, което
да контролира изпълнението на Закона и да налага наказания, когато
служители на публичната администрация го нарушават.
8. Изграждане на единен Административен регистър на регулаторните
режими за получаване на леснодостъпна информация и указания за
всички процедури и необходими документи от всички клиенти.
Икономически промени
9. Въвеждане на допълнителни принципи за определяне на таксите за
административно обслужване.
10. Регламентиране на размера на таксите въз основа на предварително
приети правила.
11. Въвеждане на принципа „една процедура – една такса”. Забраняване
събирането на допълнителни такси при необходимост от допълнителни
действия по отстраняване на нередовности от кандидатите или като
допълнително материално стимулиране на административните служители
да изпълняват своите задължения.
Изброените по-горе препоръки могат да бъдат от полза на българските власти при
използването на ЗОАРАКСД за насърчаване на регулаторната реформа. Но те трябва
да се извършват паралелно и в синхрон с други дейности и мерки, заложени в
Програмата за по-добро регулиране и други свързани инициативи. Подобреният
Закон може да се превърне в мощно средство за осъществяване на реформата само
ако е част от тези по-широки усилия и има постоянна политическа подкрепа на най-
високо равнище.
xiii
ГЛАВА I
ВЪВЕДЕНИЕ
1
ЗОАРАКСД е в сила от 18.12.2003 г.
2
Този принцип е въведен впоследствие с поправка в закона, публикувана в ДВ. бр. 44/2009 г.
1
ЗОАРАКСД урежда два вида регулации. Законът въвежда два основни вида
регулации: (1) режими, отнасящи се до осъществяването на цялостна стопанска дейност,
и (2) режими, отнасящи се до отделни сделки и извършване на отделни действия със
стопанско значение. Някои дейности, определени със Закона, могат да бъдат подчинени
на лицензионен режим, докато други дейности могат да са подчинени на по-либерален
режим, наречeн от Закона „регистрационен”.
По своя характер ЗОАРАКСД е общ закон, който регламентира ясни правила за
административните органи при осъществяване на регулирането и контрола върху
стопанската дейност. Законът регламентира ясни правила по отношение както на
законодателството, така и на административните органи при осъществяването на
регулирането и контрола върху стопанската дейност. Със Закона се уреждат следните
основни отношения:
i. Определят се основните принципи, от които да се ръководи законодателството и
административното производство по повод осъществяването на стопанската дейност.
Сред тях от особено значение са принципите на стопанска свобода (прокламиран в
чл. 19 от Конституцията), пропорционалност и легитимни очаквания;
ii. Законът постановява всички регулаторни режими и изискванията за издаване на
разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна
сделка или действие да се уреждат със закон. Определят се два вида регулаторни
режими: лицензионен и регистрационен;
iii. Въвежда се изискването регулациите на всички нива да бъдат аргументирани с
ясно дефинирана потребност (от гледна точка на националната сигурност, защитата
на околната среда или личните и материални права на гражданите), като по този
начин се ограничава дискреционната власт на регулатора;
iv. Въвежда се задължителен предварителен анализ на ползите и разходите и
оценка на въздействието за всеки режим, които са публични, както и
задължително предварително уведомяване на лицата, за които възникват задължения
или ограничения по силата на нов закон;
v. Ограничават се правомощията на административните органи да изискват
доказването на обстоятелства, които са удостоверени пред друг административен
орган и са надлежно вписани в регистър;
vi. Дефинират се задълженията на административните органи при упражняване на
техните правомощия;
vii. Въвежда се принципът на „мълчаливото съгласие” при издаване на разрешения и
на удостоверения;
viii. Определят се основните правила за извършване на контрол върху стопанската
дейност;
ix. Приема се списък на стопански дейности, за които може да се установява
лицензионен режим.
2
въздействия са пряк резултат от приемането и прилагането на закона. Анализът в този
доклад обхваща периода от м. януари 2004 г., когато Законът влеза в сила до края на
2009 г.
Оценката използва както количествени, така и качествени методи на анализ.
Събрани и обработени са данни и информация от различни национални и международни
източници; допълнени със социологическо проучване, адресирано към изследователи,
представители на бизнеса и експерти от обществени организации и държавни
институции, прилагащи Закона. Приложени са също така и резултатите от анализа на
четири типични регулаторни режима в три общини.
3
Според СИГМА (2001, с. 19) оценката на въздействието на действащи законови норми се извършва, за да
се изследва дали: (1) поставените цели са постигнати по ефективен начин; (2) са се случили нежелани
странични ефекти и в каква степен; (3) инструментът е доказал лесната си приложимост; (4) е постигнато
високо равнище на изпълнение; и (5) разходите и ползите са разпределени по справедлив начин.
4
Тези материали включват: Ръководство за извършване на оценка на въздействието в България,
Министерски съвет, 2009 г.; Наръчник за изготвяне на оценка на въздействието на законодателството,
ИПИ, 2007 г.; Оценка на въздействието на регулациите, Практически наръчник, Асоциация за мониторинг
на управлението (със съдействието на ААМР), София 2007 г.; Оценка на въздействието, Министерство на
икономиката и енергетиката, април 2006.
5
Тази информация включва, между другото: документи на Народното събрание, МС и отраслови
министерства (програми, стратегии, отчети за изпълнение, проекти на закони, наредби и решения и др.);
сравнителни и национални проучвания, класации, доклади на международни организации и бази данни на
3
Световна банка, ОИСР, ЕК, Световния икономически форум (СИФ) и Института за управленско развитие
(ИУР); изследвания и становища на Икономически и социален съвет (ИСС), Българска стопанска камара,
БТПП, Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), други бизнес асоциации и НПО.
4
един специален период от развитието на националната икономика, а именно,
преминаването на страната от режим на асоциирано към пълноправно членство в ЕС.
От една страна, голям брой регулации трябваше да се адаптират с оглед
интегрирането на България към ЕС и неговите acquis communautaire. Добре известно
е, че изискванията на Общността имат съществено влияние върху размера на
административните разходи.6 От друга страна, налице беше силен натиск и растяща
потребност от оптимизиране ролята на публичната администрация в стопанската
дейност и намаляване на регулаторната тежест върху бизнеса. Следователно, през
анализирания период регулаторната среда и публичната администрация бяха обект на
влиянието на взаимно противоречащи си фактори, което неизбежно доведе до
колебливи и непоследователни резултати.
В България липсва система за мониторинг на изпълнението с конкретни
количествени индикатори за оценка на административната и регулаторната
тежест върху бизнеса. Дискусиите за реформа на регулаторните режими стартираха
преди около едно десетилетие. По това време бяха лансирани проекти на
Департамента по международно развитие (DFID) на Великобритания и на Световна
банка за намаляване на административните бариери пред бизнеса. Всъщност,
приемането на ЗОАРАКСД е един от ключовите показатели за изпълнение при
втория структурен заем от Световната банка за българското правителство (PAL II),
който наблюдава постиженията на правителството към края на 2003 г. А създаването
на първите гишета за обслужване на бизнеса в общините Видин и Пазарджик е
резултат от усилията по проект на Департамента по международно развитие.
Системата за мониторинг на изпълнението, обаче, продължава да е слабо развита.
Това затруднява оценяването на въздействието на Закона от 2004 г. насам.
Количествени оценки на цялостната регулаторна тежест се правят всяка година от
най-различни източници. Понякога измерванията се различават, тъй като се използва
различнa методология за оценяване на едно и също явление.7 Освен това, липсват
оценки на административната тежест върху стопанската дейност в България, които да
се базират на общоприети методологии, какъвто е моделът на стандартните разходи
(Standard Cost Model).8 Следователно, оценяването на въздействието на Закона върху
нивото на административната тежест в България след 2004 г. е силно затруднено.
6
Като използва модела на стандартните разходи (Standard Cost Model), шведската Агенция за
икономическо и регионално развитие е изчислила, че това влияние възлиза на 99% от административните
разходи в хранителната индустрия и 73% - в селското стопанство (вж. NRR, 2008).
7
Според изследване на Световната банка, например, преминаването от най-неблагоприятния към най-
благоприятния квартил на бизнес регулирането, води до годишен ръст от 2,3 пункта на БВП (вж. Djankov,
S., et. al., 2006). Проучвания на Европейската комисия показват по-скромно влияние на подобряването на
регулациите върху ръста на БВП. Съгласно изследвания на ЕК, ако в целия ЕС се приложат мерки за
намаляване на административната тежест с 25% (съгласно Лисабонските цели), БВП ще се повиши между
1.1 и 1.9%, в зависимост от използваните модели. Една симулация на модела QUEST води до увеличение
на БВП с около 0.3% през 2020 г., като ефектът може да е от порядъка на 0.7%, ако пазарите са достатъчно
гъвкави и конкурентни. Според симулация с друг модел (WorldScan), БВП ще се повиши с 0.6% до 2020 г.
за ЕС (EC, 2007). По-нататък, в Конвергентната програма на България за 2009-2012 г. (2010) са посочени
две различни оценки на влиянието на намаляването на административната тежест върху бизнеса. Според
първата оценка, намалението на регулаторната тежест с 20% би довело до нарастване на БВП с 0.72% до
2025 г., а според втората - с 1,44%. В по-далечно бъдеще, до 2055 г., съгласно изследване на NRR (2009) е
изчислено, че това би допринесло за нарастване на БВП за периода с 1,6%. Други изследователи са
изчислили, че «... в държавите, които не са изпълнили всеобхватни програми за регулаторна реформа, като
България, преките разходи за предприятията възлизат на 10% до 15% от БВП» (вж. Джейкъбс Енд
Асошиейтс Юръп Лимитид и Институт за пазарна икономика, 2009). Тази оценка обаче не включва
намалената ефективност на икономиката.
8
Използването на модела на стандартните разходи (Standard Cost Model) се препоръчва и от Европейската
комисия (вж. EC, 2009).
5
6
ГЛАВА II
ОБЩ КОНТЕКСТ НА ОЦЕНКАТА
Източник: Графиката е съставена от авторите.
7
Най-тежкият режим (от гледна точка на държавната намеса) е лицензирането, докато
най-лекият режим е уведомлението (вж. Фигура 1). В рамките на ЕС алтернативни
форми като „сърегулиране” и „саморегулиране” от страна на бизнеса също се
считат за „по-добро регулиране”.
ЕК предложи нова амбициозна програма за намаляване на ненужната тежест. На
основата на обновената Лисабонска стратегия през 2006 г. ЕК предложи нова, още по-
амбициозна програма за намаляване на ненужната административна тежест от
съществуващото законово устройство в Европейския съюз. Едно година по-късно
Европейският съвет одобри Общностна цел за редуциране на административната тежест
с 25% до края на 2012 г.
За да отговори на целта на новата програма на ЕС, България разработи
национални програми с мерки за намаляване на административните бариери и
улесняване създаването на благоприятна бизнес среда. В отговор на новата
инициатива на ЕС в областта на по-доброто регулиране България разработи две
специални програми, а именно: Националната програма за реформи (2007-2009 г.) и
Програмата за по-добро регулиране 2008-2010 г., които са представени по-долу.
Националната програма за реформи (2007-2009 г.) е основен стратегически
документ на българското правителството, който оказа въздействие върху мерките
за подобряване на бизнес средата. Документът имаше за цел да систематизира
усилията на държавната администрация, неправителствения сектор и социалните
партньори за реформиране на българската икономика с оглед постигането на високи и
устойчиви темпове на икономически растеж и увеличаване на заетостта в страната. Това
е първата Националната програма за реформи (НПР) за България, която беше
представена на ЕК и на останалите държави-членки в началото на март 2007 г. За
отправна точка на тази програма са използвани Интегрираните насоки за растеж и
заетост, препоръчвани от ЕС при формулирането на политики и мерки за постигането на
целите на обновената Лисабонска стратегия. Всъщност, НПР беше разработена в отговор
на предизвикателствата, поставени пред държавите-членки на ЕС в обновената
Лисабонска стратегия. Тя е стратегически документ, който очертава средносрочната
рамка от мерки и приоритети на правителството в областта на макро- и
микроикономическото развитие, пазара на труда и развитието на човешкия капитал.
Една от специфичните приоритетни области на НПР е подобряване на бизнес средата.
Действията на българското правителство бяха насочени към налагане и утвърждаване на
принципите на доброто управление, като се търси оптималното съотношение между
административно регулиране и опростяване на отделните административни режими.
Целеше се и намаляване на времето за издаване на лицензи и разрешителни за бизнеса.
НПР предвиждаше подобряване на бизнес средата в две основни направления: добро
управление в държавната администрация и намаляване на административните и
регулаторни бариери пред предприемачеството.
Друга специфична програма е Програмата за по-добро регулиране 2008-2010 г. През
2008 г. Министерският съвет одобри Програма за по-добро регулиране за периода 2008-
2010 г., насочена към постигане на устойчивост на процеса за създаване на добра
регулаторна среда. Целта на Програмата беше насочена към намаляване на
административните пречки пред бизнеса и подобряване на административното
регулиране. Очакваше се изпълнението на Програмата да създаде среда за провеждането
на ефективна политика за по-добро регулиране в България в контекста на Лисабонската
стратегия на ЕС, Националната програма за реформи (2007-2009 г.), Стратегията за
насърчаване на инвестициите (2005-2010 г.) и Националната стратегия за насърчаване на
малките и средните предприятия (2007- 2013 г.).
Реализирането на мерките на Програмата за по-добро регулиране имаше за цел да
помогне за създаването на регулаторна система с ниски разходи и малък риск, която да
подпомага конкурентоспособността на страната и в същото време ефективно да
8
защитава обществените интереси. За постигането на тази цел, България трябваше да
изгради достатъчен капацитет за сближаване с добрите европейски регулаторни
практики.
В Програмата са обособени четири специфични цели, насочени към намаляване на
административните пречки пред бизнеса и подобряване на административното
регулиране, както следва:
Премахване и облекчаване на административни режими;
Създаване и укрепване на институционалната структура за прилагането и
контрола на политиката за по-добро регулиране;
Активизиране на диалога със заинтересованите страни;
Усъвършенстване на регулирането на общинско ниво и укрепване капацитета на
областно и общинско ниво за провеждане на добри регулаторни политики.
За изпълнението на целите на Програмата са разработени конкретни мерки. За постигане
на първата специфична цел, предвидената мярка включваше извършване на
систематичен преглед за отстраняване на административните пречки и подобряване на
регулирането на стопанската дейност в сътрудничество със заинтересованите страни.
Като начална стъпка в тази насока бяха предвидени конкретни административни
режими, които да бъдат премахнати и облекчени по предложения на бизнес
организациите.
В Програмата бе включена и мярка във връзка с ангажимента на България по
изпълнението на Програмата за действие на ЕК за намаляване на ненужния
административен товар от съществуващото законово устройство в Европейския съюз.
Премахването или облекчаването на административните режими, въвеждането на
алтернативи на регулирането и намаляването на административния товар трябваше да се
извършват като се отчита ролята на държавата за опазване на националната сигурност и
обществения ред, изключителните и суверенните права по смисъла на чл. 18, ал. 1-4 на
Конституцията на Република България, както и необходимостта за защита на личните и
имуществените права на гражданите и юридическите лица и на околната среда. Част от
мерките по първата специфична цел на Програмата за по-добро регулиране бяха
свързани и с дейностите по интегриране на административните услуги на принципа
“епизоди от живота” и “бизнес събития” с цел улесняване и опростяване на достъпа и
предоставянето на комплексни услуги
Специално внимание на реформирането на регулаторните режими е отделено и в
други национални стратегически документи. Такива стратегически документи са:
Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) 2007-2013 г., Конвергентната
програма 2009-2012 г., Оперативна програма "Административен капацитет" (2007-2013
г.), Стратегията за електронно правителство, Средносрочна фискална рамка за периода
2010-2013 г., Стратегията за насърчаване на инвестициите в Република България (2005-
2010 г.) и Програмата на правителството на европейско развитие на България (2009-2013
г.). В тези документи също са предвидени мерки и действия за подобряване на бизнес
климата и за намаляване на административните бариери пред стопанската дейност.
Приоритет 3 от Националната стратегическа референтна рамка (НСРР) 2007-2013 г.,
например, е „Насърчаване на предприемачеството, благоприятната бизнес среда и
доброто управление”. Стратегическите приоритети на НСРР са доразвити в седем
национални оперативни програми (ОП). Част от средствата по Оперативна програма
“Административен капацитет” (ОПАК) са планирани именно за изпълнението на
Приоритет 3. Предвижда се целите на програмата да бъдат постигнати чрез пакет от
дейности, разделени в четири основни приоритетни оси. Приоритетна ос III е
формулирана като „Качествено административно обслужване и развитие на
електронното управление”. Бенефициенти по програмата са централни, областни и
общински администрации, съдебната система, НПО, структури на гражданското
9
общество. С приемането на Стратегията за електронно правителство9 през 2002 г.,
правителството се ангажира да осигури използването на 20 основни административни
услуги по електронен път, като от тях 12 - за гражданите и 8 - за бизнеса. Същите са
приети от Европейската комисия като индикативни за развитието на електронното
правителство. Стратегията е актуализирана през 2006 г.10
Сегашното правителство продължава работата по регулаторната реформа.
Сегашното правителство предприе мерки за оптимизиране на административния апарат
и намаляване на административната тежест. Това е разгледано в доклада на Световна
банка (2010б) „Административни и регулаторни бариери пред бизнеса”.11 Конкретни
мерки за подобряване на бизнес средата са заложени и в програмата на новото
правителство, озаглавена Програма на правителството на европейското развитие на
България (2009-2013).12
Както е заложено в Конвергентната програма 2009-2012 г., сегашното правителство
планира да елиминира 136 административни задължения, с което се очаква да се спестят
13 млн. евро от бизнеса. Освен това, намаляването на административната тежест с 20%
би довело до нарастване на БВП с 1,44% до 2025 г.13
В приетата от МС средносрочна фискална рамка за периода 2010-2013 г.14 също са
предвидени мерки за подобряване на бизнес средата, създаване на благоприятни условия
за развитие на бизнеса и насърчаване на инвестициите в България. Основните мерки по
отношение на бизнес средата включват:
Преглед и привеждане в съответствие на съществуващите режими от гледна точка на
тяхната законосъобразност и целесъобразност;
Преглед и установяване на реалните размери на таксите за разрешителни,
лицензионни и други административни режими;
Намаляване на квазиданъчното бреме чрез либерализиране регулациите на
продуктовите пазари като условие за намаляване на корупцията и влиянието на
групите със специални интереси;
Повишаване производителността на публичните разходи и качеството на
предоставяните от държавата блага и услуги.
Като цяло, България следва политиката на ЕС в областта на по-доброто регулиране
и в резултат на това е приела няколко стратегически програми и конкретни
документи, насочени към осъществяването на тази политика от 2004 г. насам.
Влиянието на политиките в областта на регулаторната реформа, обаче, все още
предстои да се види. В отговор на Лисабонската стратегия на ЕС, през последните
години българското правителство прие няколко стратегически програми, както и по-
конкретни документи, насочени към намаляване на административната тежест и
облекчаване на регулаторните бариери пред бизнеса. Но резултатите от изпълнението на
предвидените мерки не са еднозначни. Сегашното правителство също планира дейности
за подобряване на бизнес средата. Влиянието на тези политики обаче все още предстои
да се види.
Следващият подраздел разглежда накратко общата цел и специфичните цели, които
Законът си поставя, като по този начин дава основата за избор на индикаторите за
оценяване на въздействието на Закона както в качествено, така и в количествено
отношение.
9
Решение на МС № 866 от 28 декември 2002 г.
10
Решение на МС № 482 от 2006 г.
11
За повече подробности относно мерките на сегашното правителство вж. Световна банка (2010a)
12
Вж. www.government.bg/fce/001/0226/files/03.11.2009FINAL-ednostranen%20pechat1.pdf.
13
Конвергентна програма 2009-2012.
14
Решение № 705 на МС от 31 август 2009 г.
10
15
Вж. мотиви към законопроект 202-01-85/09.12.2002 г. на МС.
11
12
Таблица 1: Индикатори за изпълнение, използвани при оценка на въздействието на ЗОАРАКСД
Цел Ефект Вид на индикатора Източник на
информация
О Да ограничи до обществено В
Б оправдани граници Ъ Количествени индикатори
Щ административното регулиране и З
А контрола върху бизнеса и да Д 1. Темп на нарастване на БВП. НСИ, Световна банка
повиши конкурентоспособността Е 2. Индекси на – Правене на бизнес,
Ц на страната. Й конкурентоспособност. СИФ, ИУР, ОИСР,
Е С 3. Индекси за лекота на правене на Модел на
Л Т бизнес. стандартните разходи
В 4. Показатели за административна
И тежест.
Е
Качествени индикатори
13
14
ГЛАВА III
ПОСЛЕДВАЩА ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА
ЗОАРАКСД
15
Източник: Статистика на авторите, основаваща се на поправките в ЗОАРАКСД.
16
Обн. ДВ, бр. 98, 14 ноември 2008 г.
17
През 2007 г. Българска стопанска камара проведе изследване върху незаконосъобразното приложение на
регулаторни режими в България. Беше направен изводът, че един лицензионен режим се прилага
неправомерно от централната администрация, докато местната администрация прилага незаконно 60
лицензионни режима. Същото се отнася и за близо 190 регистрационни режима, прилагани от централната
администрация, и около 370 регистрационни режима от местната администрация, като при това местната
администрация прилага неправомерно и 750 разрешителни режима. За съжаление, липсват по-актуални
данни за прилагането на регулаторните режими. По тази причина, този доклад използва информация само
за лицензионните режими.
17
Фигура 3: Само няколко лицензионни режима са въведени, а съвсем малко режими са
отменени в периода след 2004 г.
Източник: Статистика на авторите, основаваща се на поправките в ЗОАРАКСД.
18
Обн. ДВ, бр. 46, 12 юни 2007 г.
18
съдържания и политики. В специален раздел е представен каталог по видове
регулаторни режими;
Инициирана е пилотна интеграционна система на електронна област (ПИСЕО),
която има за цел изграждане на интеграционна инфраструктура, която да даде
възможност на институциите в три области - Бургас, Добрич и Стара Загора - да
управляват по-ефективно дейността си и да предоставят административни услуги
по електронен път (Вж. Каре 1). За подобряване на обществения достъп до
административно обслужване се въвежда стандартизиране на услугите и
процесите. Органите на държавна власт изграждат едно място за достъп до
административни услуги на принципа “едно гише”. Обслужване на „едно гише” е
въведено от 77% от структурите на централната администрация, 96% от
областните и 82% от общинските администрации.19
Каре 1: Изграждане на пилотна интеграционна система на електронна област
19
МДААР (2009).
20
За повече информация относно ролята на СИР и други политически инициативи, вж. Световна банка
(2008) или Коментари върху развитието на частния сектор, Световна банка (2010б).
19
бележи в последно време. Световната банка оказва подкрепа на българското
правителство под формата на аналитична и консултантска работа в сферата на
регулатортната реформа. Първият съвместен доклад на Световна банка и Министерство
на икономиката и енергетиката анализира административните процедури в три отрасъла
на икономиката - туризъм, хранителна промишленост и сухопътен транспорт - и
призовава за намаляване и опростяване на някои административни режими, които са
обременителни за бизнеса. Докладът изтъква и излишно тежкото регулиране на ниво
местна власт. Един друг доклад „Политиката на България за регулаторна реформа в
Европейския съюз: сближаване с най-добрите регулаторни практики в Европа”,
препоръчва национална стратегия от девет стъпки, която беше одобрена от Съвета за
икономическа политика на 19 октомври 2007 г. Тези два доклада, наред с процеса на
консултации с други министерства, бизнес асоциации и мозъчни тръстове, на практика
проправиха пътя на Програмата за по-добро регулиране 2008-2010 г., приета от
българското правителство през 2008 г. Друг доклад на Световната банка от юни 2009 г.
изтъква необходимостта от системен, справедлив и прозрачен режим на държавните
такси. В доклада се отбелязва, че няма единна политика по отношение определянето на
държавните такси. Това е една от причините за „бурното” развитие на тарифите, които
включват държавни такси, допълнително натоварващи бизнеса, особено малките и
средните предприятия. По-нататък докладът посочва, че правната рамка на режима на
държавните такси е незадоволителна, а институционалната рамка за мониторинг на
определянето и одобряването на държавните такси е твърде слаба. Прилагането на
основните препоръки на доклада все още предстои да се види.
Създадено беше Звено за по-добро регулиране. Програмата за по-добро регулиране
2008–2010 г. предвиждаше създаването на Звено за по-добро регулиране, което беше
препоръчано и от Световна банка. С промените в Устройствения правилник на МС и
неговата администрация от февруари 2009 г.21 на дирекция „Стратегическо планиране и
управление” в МС бяха възложени функциите по координиране, изпълнение, и отчитане
на Програмата за по-добро регулиране. Така дирекцията започна да изпълнява
функциите на Звено за по-добро регулиране. Няколко месеца по-късно, след идването на
власт на новото правителство, новият Устройствен правилник на МС и на неговата
администрация възложи изпълнението на тези функции на дирекция „Икономическа и
социална политика”, считано от октомври 2009 г. Предстои втори преглед на
Програмата, с цел да се отчетат новите реалности и приоритетите на новото
правителство.
Администрацията на МС инициира създаването на интернет портал за
консултации. В отговор на нуждата и разбирането, че диалогът със заинтересованите
страни е ключов за успешното реализиране на голяма част от мерките в Програмата за
по-добро регулиране, веднага след нейното приемане стартира интернет портал за
обществени консултации на адрес: www.strategy.bg. Въведено беше изискването всички
нормативни актове, свързани с административното регулиране, да се публикуват на
портала най-малко 30 дни преди внасянето им на заседание на Министерския съвет.
Още преди портала за консултации беше създаден Административният регистър.
Преди този портал беше създаден Регистър на административните структури и на
актовете на органите на изпълнителната власт.22 Въпреки че все още е достъпен в
интернет пространството, този регистър отдавна не е актуализиран. Както беше
споменато по-горе, съществува и още един новосъздаден регистър (www.egov.bg). Той е
много по-добре организиран технически, но съществуват редица проблеми относно
актуализирането му.
21
Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация - ДВ, бр. 10, 06.02.2009 г.
22
Вж. www.government.bg/ras/regimes/index.html.
20
23
Вж. ПМС № 192 от 5 август 2009 година за създаване на Съвет за административната реформа, ДВ, бр.
бр. 64 от 2009 г.
24
Докладите на Световна банка са публично достъпни на адрес: www.worldbank.bg.
25
Извършени са седем последващи (ex-post) оценки на въздействието на Закона за насърчаване на
инвестициите, Закона за управление на отпадъците, Закона за лекарствените продукти в хуманната
медицина, Закона за държавните такси, Закона за местните данъци и такси, Закона за социалното
подпомагане и Закона за закрила на детето. Направени са и седем предварителни (ex-ante) оценки на
въздействието на проект на ЗИД на Закона за измерванията, проект на ЗИД на Закона за насърчаване на
инвестициите, проект на ЗИД на Закона за управление на отпадъците, проект на ЗИД на Закона за храните,
проект на Закон за хидромелиорациите и поливното земеделие, проект на ЗИД на Закона за лечебните
заведения и проект на Закон за обществените библиотеки.
26
По Проект К08-13-3-С „За по-добро обществено управление: институционализиране на процеса по
оценка на въздействието в държавната администрация”, осъществен с финасовата подкрепа на Оперативна
програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален
фонд.
27
По данни на доклад на Звеното за по-добро регулиране за периода януари-юни 2009 г. над 250
служители от държавната администрация са обучени за извършване на оценки на въздействието.
21
28
Определяне и измерване на административната тежест, произтичаща от задълженията за информиране
на бизнеса и предложение за тяхното намаляване, доклад на Консорциум „Проект: Административни
тежести за бизнеса”, 1 юни 2009 г.
29
Обн. ДВ. бр. 34 от 25 април 2006 г., посл. изм. ДВ. бр. 44 от 12 юни 2009 г.
30
Обн. ДВ. бр. 38 от 9 май 2006 г.
31
Следващият количествен анализ на периода след 2003 г. използва индикторите за измерване на
изпълнението, представени в Таблица 1. Индикаторите за вложени ресурси (inputs) не се разглеждат
поради липса на надеждни данни.
22
класиране по относително място, е направено специално изчисление за мястото, което
страната би заела, ако броят на участващите в тези сравнения страни е 100. Това
позволява да се постигне по-прецизно сравнение на динамиката на страната през
изследвания период.
Според класацията на СИФ, конкурентоспособността на България е ниска и по
абсолютно, и по относително място. По абсолютно място България се нарежда между
70-та и 80-та позиция, а по относително място се движи около средата на класацията (вж.
Фигура 4). След чувствителното подобряване на конкурентоспособността през 2004-2005
г., динамиката на развитие на този индекс е отрицателна, поради последвалото
влошаване на абсолютната и относителната позиция.
Фигура 4: Класирането на България според глобалния индекс на конкурентоспособността на
СИФ е ниско и не се подобрява
Източник: Global Competitiveness Report (WEF, 2004‐2009).
23
Фигура 5: Класирането на България по индекса на конкурентоспособност на ИУР сочи леко
подобрение
Източник: World Competitiveness Yearbook (IMD, 2006‐2009).
24
Таблица 2: Макар че подобренията не са постоянни ‐ а понякога има и влошаване ‐
класирането на България в „Правене на бизнес” се подобрява след 2004 г.
Данни от 2004
Индикатори г. или по-
ранна година 2009 г.
Процедури (брой) 11 4
Време (дни) 32 18
Стойност (% от дохода на човек от
Регистриране на фирма
населението) 10.4 1.7
Мин. капитал (% от дохода на човек от
населението) 86.7 20.7
Процедури (брой) 20 24
Получаване на разрешение Време (дни) 127 139
за строителство Стойност (% от дохода на човек от
населението) 475.2 436.5
Процедури (брой) 9 8
Регистриране на Време (дни) 19 15
собственост Стойност (% от стойността на
собствеността) 2.4 2.3
Индекс на юридическите права (0-10) 8 8
Индекс на кредитната информация (0-6) 3 6
Население, обхванато от публичните
Получаване на кредит
регистри (% от възрастното население) 1.3 34.8
Население, обхванато от частни бюра (%
от възрастното население) 0 6.2
Индекс на разкриване на информация (0-
10) 10 10
Индекс на отговорност на директора
(0-10) 1 1
Защита на инвеститорите
Индекс на възможността за подаване на
искове от акционерите (0-10) 7 7
Индекс на защита на интересите на
инвеститорите (0-10) 6 6
Плащания (брой на година) 31 17
Плащане на данъци Време (часове на година) 616 616
Обща данъчна ставка (% от печалбата) 46 31.4
Документи за износ (брой) 7 5
Време за износ (дни) 26 23
Стойност на износа (щ. дол. за
Международна търговия контейнер) 1233 1551
Документи за внос (брой) 10 7
Време за внос (дни) 25 21
Стойност на вноса (щ. дол. за контейнер) 1201 1666
Процедури (брой) 40 39
Изпълнение на договорите Време (дни) 564 564
Съдебни разходи (% от иска) 23.8 23.8
Норма на възстановяване (доларови
центове) 33.8 32.1
Ликвидация на фирма
Време (години) 3.3 3.3
Стойност (% от имуществото) 9 9
Източник: Правене на бизнес 2004‐2010 г. (Световна банка); таблицата е заимствана от Световна банка (2010a).
25
Румъния, Полша, Италия, Чехия и Гърция. От новите държави-членки на ЕС, пред
България се нареждат Литва, Латвия, Естония, Словакия и Словения.
Фигура 6: Класирането на България според индекса „Правене на бизнес” се подобрява
Източник: „Правене на бизнес”, Доклади на СБ, 2006‐2010 г.
Забележка: Това класиране не отчита последните промени в методологията на доклада „Правене на бизнес 2010”.
Фигура 7: България заема 51‐во място според класацията „Правене на бизнес 2010”
Източник: Правене на бизнес 2010 (Световна банка, 2009 г.).
Забележка: Това класиране отчита последните промени в методологията на доклада.
26
Източник: Световна банка, 2007 г.
* Други страни със среден доход.
Изследване на Световна банка сред предприятия, проведено през 2009 г., сочи, че
българските мениджъри не поставят изискванията за лицензии и разрешителни
сред най-съществените пречки за техния бизнес. Най-голям проблем за българските
фирми е достъпът до финансиране, както сочат повече от 17% от отговорите, и
наличието на сива икономика според над 15% от отговорите (вж. Фигура 9). Лицензиите
и разрешителните се посочват като пречка само при 5.37% от отговорите през 2007 г. и
2.09% от отговорите през 2009 г.32
32
Дял на фирмите, които избират „Лицензии и разрешителни” като най-голямата пречка, която срещат. На
респондентите в изследването е представена карта, в която са били изброени 15 потенциални пречки.
Световна банка, Изследване на предприятията, 2007 и ПБСП, 2008-09 г.
27
Фигура 9: Българските фирми не поставят бизнес лицензиите и разрешителните сред най‐
големите пречки за бизнеса през 2009 г. (в процент)
Забележка: Дял на фирмите, посочващи бизнес лицензиите и разрешителните като най‐голяма пречка по пет‐
точкова скала. Изчисляването на индикатора се базира на оценяването на пречката като потенциално ограничение
за текущите операции на предприятието.
33
Вж. ПБСП, 2008-09 г.
34
Вж. Световна банка, Изследване на предприятията, 2007 г.
28
35
Проблемът с прозрачността на правенето на политики се потвърждава и от проучването на
административните и регулаторни разходи през 2009 г. Повече от половината от мениджърите от всички
видове фирми, включени в изследването, посочват, че регулациите се прилагат непоследователно и
непредсказуемо, което води до нестабилност в правенето на регулаторни политики (вж. Световна банка,
2010a
29
причина най-добро е положението с тежестта на регулирането, докато прозрачността е с
най-ниска оценка (вж. Фигура 11).
Мястото на България по тези индекси е в най-неблагоприятната част на
класацията – между 80-то и 120-то място (вж. Фигура 12). По относително място
България попада във втората по-неблагоприятна половина на класацията – след 60-то
място. Същата позиция по избраните показатели се заема както по точки, така и по място
в класацията. По всички от анализираните показатели страната има по-неблагоприятни
позиции в сравнение с общия индекс на конкурентоспособност.
От изследванията на конкурентоспособността на ИУР също са подбрани няколко
индекса, които най-точно характеризират динамиката и състоянието на
регулирането (вж. Фигура 13). Това са показателите за бюрокрация, лекота на правене
на бизнес и регистриране на фирма (започване на бизнес). От тях в най-добро състояние
за България е индексът за влияние на бюрокрацията. Другите два индекса имат
стойности в неблагоприятната част на графиката. Те се колебаят през годините в
интервала между 3,7 и 6 при максимална стойност 7. В динамичен план само при
индекса за регистриране на фирма се наблюдава подобрение в периода 2006-2009 г., като
стойността му в края на периода е по-добра, отколкото в началото. При другите два
показателя се забелязва влошаване на стойностите спрямо изходното положение (вж.
Фигура 13).
Фигура 11: Влошават се стойностите според СИФ на показателите тежест на регулирането и
ефикасност на правната рамка след 2003 г., както и на показателя прозрачност на правенето на
политики след 2007 г.
Източник: Global Competitiveness Report (WEF, 2003‐2009).
30
Фигура 12: По данни на СИФ тежестта на регулирането в България пада, докато ефикасността на
правната рамка и прозрачността на правенето на политики остават почти постоянни
Източник: Global Competitiveness Report (WEF, 2004‐2009).
Фигура 13: Индексите на ИУР за България по отношение на бюрокрация, лекота на правене на
бизнес и създаване на фирма през 2009 г. са подобни на тези от 2006 г.
Източник: World Competitiveness Yearbook (IMD, 2006‐2009).
31
Фигура 14: Според ИУР мястото на България по показателя бюрокрация е по‐лошо от това по
показателите създаване на фирма и лекота на правене
Източник: World Competitiveness Yearbook (IMD, 2006‐2009).
32
Фигура 15: Времето, което висшият мениджмънт на производствена фирма отделя за справяне
с изискванията на държавното регулиране в България, е намаляло съществено (2002–2009 г.)
Източник: ПБСП (2002, 2005, 2008‐09), Изследване на Световна банка сред предприятия (2007), Проучване на
административните и регулаторни разходи (2009) за мениджъри на производствени фирми в България.
Забележка: Трябва да се подчертае, че през 2008 г. и 2009 г. въпросът е зададен по различен начин в сравнение с
предишните проучвания. В предишните проучвания се пита, какъв дял от времето на висшия мениджмънт се отделя
за справяне с регулациите в рамките на една седмица, докато през 2008 г. и 2009 г. се пита за времето, което
висшият мениджмънт отделя за регулации в рамките на 12 месеца.
36
За повече подробности относно тежестта на регулирането, вж. Световна банка (2010a)
33
Фигура 16: България се класира по‐добре в сравнение с другите страни от региона на Европа и
Центр. Азия по броя на дните, необходими за получаване на оперативен лиценз през 2009 г.
Източник: Изследване на предприятията, Световна банка, 2009 г.
34
Таблица 3: Постигане на целите на ЗОАРАКСД (в процент)
Постигнато-
Постиг- Постиг-
Напълно то е по-
нати във нати в
Цели постигна- скоро
висока ниска
ти обратно на
степен степен
целта
Постигнати цели
1. Точно дефиниране на видовете режими, които
регулират стопанската дейност. 20 50 30 0
2. Защита на свободната стопанска инициатива. 0 60 20 20
3. Ясно очертаване на границите за
административна намеса в стопанската дейност
на централно и на местно ниво. 10 50 20 20
Цели, които са постигнати частично
1. Да улесни и насърчи извършването на
стопанската дейност, като ограничи до
обществено оправдани граници
административното регулиране и
административния контрол, осъществявани от
държавните органи и от органите на местното
самоуправление. 0 50 40 10
2. Ограничаване въвеждането на нови регулативни
режими (лицензионни или регистрационни) чрез
изискването за изготвяне на мотивирано
становище за необходимостта от това
регулиране и предварително уведомяване на
засегнатите лица. 20 30 30 20
Цели, които не са постигнати
1. Увеличаване на прозрачността при въвеждане на
регулаторни режими. 0 20 50 30
2. Намаляване източниците на корупция чрез
ограничаването на дискреционната власт на
администрацията. 10 10 60 20
3. Осигуряване на публичност в работата на
административните органи по прилагането на
нормативните актове, свързани с
административното регулиране и
административния контрол на стопанската
дейност, както и мотивите за тяхната промяна. 0 20 40 40
4. Ограничаване и постоянно намаляване на
обществено неоправданото обременяване на
стопанската дейност. 0 20 50 30
5. Премахване на нормативните предпоставки,
които могат да доведат до ограничаване на
конкуренцията. 10 20 35 35
Източник: Проучване на авторите (вж. Приложение 5 за повече подробности).
35
Община Разград
Община
Кюстендил
Община Троян
Източник: Анализ на авторите.
37
Вж. Приложение 6 за повече информация.
36
38
39
ГЛАВА IV
ОСНОВЕН ПРОБЛЕМ, ПРИЧИНИ И СЛЕДСТВИЯ НА
ПРОБЛЕМА И ПРЕПОРЪКИ ЗА ПРОМЕНИ В
ЗОАРАКСД
38
Проблемът е дефиниран въз основа на неговите проявления, идентифицирани чрез анализ на обективна
информация, внимателно проучване на документи, както и чрез срещи, консултации и обсъждания със
заинтересованите страни.
40
39
Например, през 2000 г. таксата за регистриране на аптека беше определена на 5 000 лв. Това доведе до
липса на аптеки в селските райони. След поправка на Закона за лекарствените продукти за хуманна
употреба от декември 2009 г. тази такса беше намалена на 1 000 лв., но само за градове и села с по-малко
от 10 000 жители, макар че администрирането на режима е едно и също в различните по-големина селища.
42
изисква при всяка процедура фирмата да представя документ за актуално
съдебно състояние, което води до излишни разходи и дублиране. В друг
случай, например, бюрокрацията не позволява на кандидата просто да
представи декларация за чисто съдебно минало. Вместо това се изисква
свидетелство от съда за това обстоятелство, което означава поне двукратно
ходене до съда, заплащане на немалка такса заедно с монополната комисиона
на обслужващата банка за превод на сумата по сметка на съда.
Високият дял на сивата икономика е породен от големите тежести, наложени
от административното регулиране и контрол. Това води до загуба на
обществено благосъстояние и изисква повече обществени ресурси за контрол и
санкции на фирмите от сенчестия бизнес. Високият дял на сенчестата икономика
влияе зле върху бизнес средата и бизнес етиката, защото поставя легитимните
фирми в неравностойна конкурентна позиция.
Нерегламентираното въвеждане на регулаторни режими от страна на
местните власти също ограничава предприемаческата активност.
Влошеният бизнес климат рефлектира в по-ниска инвестиционна активност и
намалена конкурентоспособност на икономиката.
Фигурата по-долу представя нагледно основния проблем, основните причини („корени”)
и последици на проблема (причинно-следствените връзки).
Фигура 17: Дърво на проблема
Източник: Графиката е съставена от авторите.
43
Институционални промени
Създаване на звено към администрацията на Министерския съвет, което да контролира
прилагането на Закона и да налага наказания на длъжностните лица при неспазването му;
Изграждане на единен Административен регистър на регулаторните режими за получаване на
леснодостъпна информация и указания за всички процедури и всички необходими документи.
Икономически промени
Въвеждане на допълнителни принципи за определяне на таксите за административно
обслужване;
Регламентиране размера на таксите въз основа на предварително приети правила;
Въвеждане на принципа „една процедура - една такса”. Въвеждане на забрана за събиране на
допълнителни такси при допълнителни действия по отстраняване на нередовности от
заявителите или като допълнително материално стимулиране на административните
служители да изпълняват своите задължения.
44
БИБЛИОГРАФИЯ
Български източници
45
____(2009a). Програма на правителството за европейско развитие на България 2009-2013.
Документ на правителството на България. (2009б). Определяне и измерване на
административната тежест, произтичаща от задълженията за информиране на бизнеса и
предложение за тяхното намаляване. Доклад на Консорциум „Проект: Административни
тежести за бизнеса” за Министерство на икономиката и енергетиката.
____(2002). Мотиви към проекта на ЗОАРАКСД, № 202-01-85/09.12.2002 г.
Доклад за състоянието на администрацията през 2008 г. МДААР, април 2009. Приет с
РМС от 08.05.2009 г.
ПМС №192 от 5 август 2009 г. за създаване на Съвет за административната реформа, ДВ,
бр. бр. 64 от 2009 г.
Програмата на правителството на европейското развитие на България (2009-2013).
Решение № 705 на МС от 31 август 2009 г.
Решение № 866 на МС от 28 декември 2002 г.
Решение № 482 на МС от 2006 г.
Устройствен правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, ДВ, бр.10
от 06.02.2009 г.
Чужди източници
Djankov, Simeon, Caralee McLiesh, and Rita Ramalhoр (2006). Regulation and Growth.
World Bank: Washington DC, accessible at: SSRN: ssrn.com/abstract=893321.
European Commission (2009). Impact Assessment Guidelines. SEC (2009) 92.
European Commission (2007). Spillovers and complementarities in the context of the Lisbon
Growth and Jobs Strategy including economic effects of the Community Lisbon Program.
Commission Staff Working Document.
IMD, World Competitiveness Yearbook, 2006-2009.
NRR (2009). Regulation Indicator 2008. Better Regulation for Business
in Sweden: an evaluation of government initiatives, June 2009 www.nnr.se/
assets/files/publikationer/NNR_Regulation_Indicator_2008.pdf.
NRR (2008). The Total Cost of Regulations to Businesses in Sweden.
The Total Cost of Regulations to Businesses in Sweden, January 2007
www.nnr.se/assets/files/publikationer/nnr_thetotalcostofregulations.pdf.
SIGMA (2001). Improvement of the Political Instruments Through Impact Assessment.
SIGMA Paper No.31. OECD: Paris.
Schatz, M., M. Schiebold, S. Kiefer, H. Riede (2009). Handbook for Measuring Regulatory
Costs. KPMG, 2009. Available at: www.bertelsmann-stiftung.de/cps/rde/xbcr/ SID-33E14E80-
2D201348/bst_engl/xcms_bst_dms_29039_29040_2.pdf
Wolfl, Anita, I. Wanner, T. Kozluk, and Giuseppe Nicoletti (2009). Ten Years Of Product
Market Reform In OECD Countries - Insights From A Revised PMR Indicator. Economics
Department Working Papers No.695, OECD, 2009.
World Bank (2010a). Bulgaria: Administrative and Regulatory Barriers to Business. Report No.
55727-BG. Washington DC: World Bank.
World Bank (2010б). Policy Note on Private Sector Development, in World Bank, Mapping
Bulgaria’s Future: Inclusive Growth and Productive Jobs. Washington: DC.
46
World Bank (2007). Product Market Regulation in Bulgaria: A Comparison with OECD
Countries, Policy Research WP 4393.
World Bank, Doing Business 2004-2010. World Bank: Washington DC.
World Bank and EBRD, BEEPS, 2002, 2005, 2008-2009.
World Bank Enterprise Survey, 2007. World Bank: Washington DC.
World Economic Forum, Global Competitiveness Report, 2004-2009.
Интернет източници:
www.worldbank.bg
www.egov.bg
www1.government.bg/ras/regimes/index.html.
www.esc.bg/viewpoints.php?lang=0
Възможности за намаляване на административните пречки и подобряване на бизнес-
средата в България. Становище на Икономическия и социален съвет на България (март
2009 г.)
www.strategy.bg
Съдържа стратегически и други документи на правителството, включително седем
последващи (ex-post) оценки на въздействието на следните закони: Закона за
насърчаване на инвестициите, Закона за управление на отпадъците, Закона за
лекарствените продукти в хуманната медицина, Закона за държавните такси, Закона за
местните данъци и такси, Закона за социалното подпомагане и Закона за закрила на
детето. Направени са и седем предварителни (ex-ante) оценки на въздействието на проект
на ЗИД на Закона за измерванията, проект на ЗИД на Закона за насърчаване на
инвестициите, проект на ЗИД на Закона за управление на отпадъците, проект на ЗИД на
Закона за храните, проект на Закон за хидромелиорациите и поливното земеделие,
проект на ЗИД на Закона за лечебните заведения и проект на Закон за обществените
библиотеки.
47
ПРИЛОЖЕНИЯ
48
ПРИЛОЖЕНИЕ 1
Лични и
Национална
имуществени
сигурност, Околна
Лицензионен режим/критерий права на
обществен ред среда
гражданите и
и суверенитет
ЮЛ
Промишлена преработка на тютюн и
18.
производство на тютюневи изделия.
Осъществяване на технически надзор на
19. съоръжения с повишена опасност, проверка на
средства за измерване.
Производство на спирт, дестилати и
20.
спиртни напитки.
Производство и заготвяне на посевен и
посадъчен материал от земеделски растения,
извършване на дейност по сортоизпитване на
земеделски растения, предназначени за
21.
посевен и посадъчен материал,
разпространение и търговия със семена и
посадъчен материал с отклонение от
минималните изисквания за качество.
Извършване на дейност на публични складове
22.
за зърно и зърнохранилища.
Получаване, обработка и съхранение на
сперма и яйцеклетки, трансплантация на
ембриони в центрове за изкуствено
осеменяване и центрове за трансфер на
23.
ембриони и извършване на дейност на
развъдни асоциации за селекция на
продукцията в системата на ветеринарната
медицина.
Производство и употреба на
ветеринарномедицински продукти, търговия
24.
на едро и дребно с ветеринарномедицински
продукти и превоз на животни.
25. Стопански риболов.
Извършване на търговска дейност с
26.
отпадъци от черни и цветни метали.
27. Дейности в областта на енергетиката.
Извършване на дейности, свързани с
използване на ядрени съоръжения и ядрен
28.
материал и други източници на йонизиращи
лъчения.
Упражняване на строителен надзор при
29.
изграждане на строителни обекти.
Извършване на железопътен превоз на
пътници и/или товари и проверка на
30. техническата изправност на возилата и
правоспособността и квалификацията на
персонала.
Извършване на обществени превози на
31. пътници и товари с автомобилен транспорт,
включително международен.
Извършване на проверки на техническа
изправност на пътни превозни средства,
32. ремонт и техническо обслужване на такива
средства.
Легенда:
- много високо ниво на съответствие
- високо ниво на съответствие
- наличие на съответствие
50
51
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
52
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
53
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
54
ПРИЛОЖЕНИЕ 2
55
56
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
57
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
58
ПРИЛОЖЕНИЕ 3
постоянен Ресорни
Мярка 3.5. Задължително публикуване на нормативни актове, свързани с
министерства
административното регулиране, да бъдат публикувани на портала за
обществени консултации най-малко 30 дни преди внасянето на заседание на
Министерския съвет.
59
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
60
ВЪПРОСНИК
61
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
Пости Пости Не
Постигнато
Напълно гната гната мога
то по-скоро
Цели постигна във в да
е обратното
та висока ниска преце
на целта
степен степен ня
7.1. Обща цел на закона
1
Да улесни и насърчи извършването на
стопанската дейност, като ограничи до
обществено оправдани граници
административното регулиране и
административния контрол, осъществявани
върху нея от държавните органи и от органите
на местното самоуправление.
7.2. Специфични цели
2 Защита на свободната стопанска инициатива.
3
Ясно очертаване на границите за
административна намеса в стопанската дейност
на централно и на местно ниво.
4
Ограничаване и постоянно намаляване на
обществено неоправданото обременяване на
стопанската дейност.
5
Точно дефиниране на видовете режими, които
регулират стопанската дейност.
6
Увеличаване на прозрачността при въвеждане
на регулаторни режими.
7
Ограничаване въвеждането на нови регулативни
режими (лицензионни или регистрационни) чрез
изискването за изготвяне на мотивирано
становище за необходимостта от това
регулиране и предварително уведомяване на
засегнатите лица.
8
Премахване на нормативните предпоставки,
които могат да доведат до ограничаване на
конкуренцията.
9 Намаляване източниците на корупция чрез
ограничаването на дискреционната власт на
администрацията.
10 Осигуряване на публичност в работата на
административните органи по прилагането на
нормативните актове, свързани с
административно регулиране и
административен контрол на стопанската
дейност, както и мотивите за тяхната промяна.
7.3. Оперативни цели
11
Стандартизиране на документацията по
различните режими на административно
регулиране и контрол.
62
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
Пости Пости Не
Постигнато
Напълно гната гната мога
то по-скоро
Цели постигна във в да
е обратното
та висока ниска преце
на целта
степен степен ня
12
8. Подредете по важност трите цели, които са постигнати в най-голяма степен в началото на 2010 г. и
коментирайте причините за този успех?
(ползвайте номерацията от въпрос 7)
9. Подредете по важност в обратен ред трите цели, които са постигнати в най-малка степен или за които
резултатът е по-скоро обратен на поставените цели в началото на 2010 г. и коментирайте причините за този
неуспех?
(ползвайте номерацията от въпрос 7)
63
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
Причина Оценка
Недостатъчен брой административни служители, които да изпълняват
1 дейности по прилагането на закона.
64
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
11. Подкрепяте ли направените предложения?
Не,
Не мога
Да, след сегашното Не, по-
Да, да
Предложение анализ и състояние скоро
безусловно прецен
оценка следва да се обратното
я
запази
1 Намаляване броя на
лицензионните режими.
2 Намаляване броя на
регистрационните режими.
3 Ограничаване възможностите
на местната власт да въвежда
режими чрез правото си на
местно нормотворчество.
4 Разширяване практическото
прилагане на „мълчаливото
съгласие”.
5 Намаляване на сроковете за
отговор на администрацията.
6 Намаляване честотата на
проверките (на основата на
принципа: по-малко на брой
проверки, но по-високи глоби
за нарушения).
7 Налагане на по-високи
персонални глоби на
администрацията при
неспазване на закона.
8 Опростяване на процедурата
по подаване на документи
(брой, вид документи -
например, част от изискваните
документи да се заменят с
декларации).
9 Увеличаване на законовите
възможности на бизнеса да се
саморегулира.
10 Структуриране на
административен орган, на
който да се възложат
мониторингът и контролът
върху изпълнението на закона.
11 Увеличаване броя и обхвата на
информационните кампании за
запознаване на
обществеността, бизнеса и
администрацията със закона и
свързаните с него нормативни
актове.
12 Въвеждане на обучителни
програми за администрацията
на централно и местно ниво за
прилагане на Закона.
65
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
Не,
Не мога
Да, след сегашното Не, по-
Да, да
Предложение анализ и състояние скоро
безусловно прецен
оценка следва да се обратното
я
запази
13 Увеличаване на заделяния
бюджет за консултантски
услуги за дейности, изисквани
от закона – например,
изготвяне на оценка на
въздействието за всеки
новоприеман нормативен акт
14 Други предложения (опишете):
Предложение Коментар
1 Намаляване броя на лицензионните режими.
66
ПРИЛОЖЕНИЕ 4
13. Има ли конкретни текстове в ЗОАРАКСД, които искате да коментирате и/или следва
да се променят?
13.1. Не
13.2. Да, а именно ………………………………………………….……………………
67
40
Делът на получените и обработени до м. януари 2010 г. отговори възлиза на около 40 процента от общо
40 въпросника, които бяха изпратени до ключови експерти и заинтересовани страни.
41
При този анализ респондентът може да посочи повече от един отговор.
68
ПРИЛОЖЕНИЕ 5
Над 70% от отговорилите са изброили следните цели като непостигнати:
Премахване на нормативните предпоставки, които могат да доведат до
ограничаване на конкуренцията;
Стандартизиране на документацията по различните режими на административно
регулиране и контрол;
Въвеждане на обслужване на принципа “на едно гише”.
Подреждане по важност на целите.
69
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
Подкрепа на направените предложения
42
При този анализ респондентът може да посочи повече от един отговор.
70
72
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
Първо, решенията за броя, определянето на местостоянките, разпределението на
квотите между различни превозвачи, контролът на нелегалните превозвачи са
предоставени на местно равнище. Това е основание тази дейност да се
регламентира в местната нормативна уредба и да се осъществява от общините;
Второ, заедно с желанието да регулира отношенията в сектора и да постигне тези
цели, общината се опитва да постигне и други несвойствени за процедурата цели,
като например да контролира клиентите на тази услуга чрез изискване на
документи за липса на задължения към местния и държавния бюджет и
осигурителната система.
Трето, бизнесът е поставен в ситуация да доказва на общината, че не ѝ дължи
данъци, което струва време и средства за издаване на тези документи. В същото
време, общината може да провери в своята служба дали превозвачът и неговите
шофьори са си платили данъците. Същото се отнася и за задълженията към
държавата. На практика, публичната власт прехвърля последиците от собствената
си неорганизираност върху клиентите и данъкоплатците си;
Четвърто, част от документите се дублират и са безсмислени както от гледна
точка на целите на регулацията, така и на несвойствени за процедурата цели на
общината. Така например копия (при това заверени от нотариус) на документи за
изправност на автомобилите и за годността на водачите не са нужни на общината.
Те се издават от други компетентни органи, които могат да контролират това.
Това обаче също струва време и пари за бизнеса;
Пето, местната власт не поддържа публичен регистър на издадените разрешения,
както и не публикува списък на издадените разрешителни, номера на
таксиметровите коли, мястото на стоянките и други подобни данни, които биха
дали на хората полезна информация, както и възможност те да контролират
спазването на правилата.
75
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
Номер и дата на заповедта за удължено работно време.
Контролните функции на общинската администрация по отношение спазването на
наредбата на ОС и регламентите в другите нормативни актове, свързани с търговската
дейност, се отнасят до: опазване на обществения ред - контрол за спазване на работното
време; по Закона за защита на потребителите - контрол на цени и други; Закона за
устройство на територията – обектът въведен ли е в експлоатация и т.н.
Процедурите по издаване на търговско разрешение и документите за тях са публикувани
в уеб страницата на общината. Образци на заявлението могат да се изтеглят. Подаването
на документите обаче не може да стане по електронен път.
Клиентите се обслужват на едно гише. Документите се подават във фронт офиса на
общината. Готовите документи (удостоверението) се получават на същото място.
Търговецът подава заявление по образец. Към заявлението се прилагат копия от:
Удостоверение за актуално състояние от търговския регистър;
Документ, удостоверяващ код по ЕИК/БУЛСТАТ;
Документ, уреждащ собствеността или права за ползване на обекта;
Документ, удостоверяващ въвеждането на обекта в експлоатация;
Удостоверение за регистрация на обекта в РИОКОЗ - Разград, когато това е
необходимо;
Нотариално заверено пълномощно, ако заявлението се подава от пълномощник;
Документ, удостоверяващ липсата на задължения към общината към датата на
подаване на молбата.
Вътрешната процедура по обработка на документите е следната:
Приетите документи се предават от фронт – офиса в сектор „Търговия”, проверяват се,
обработват се и готовото удостоверение се връща на гишето за предаване на лицето.
Срокът за издаване на разрешителното е 14 дни от постъпване на документите. След
подписване на удостоверението от кмета на общината или упълномощено от него
длъжностно лице, търговският обект се вписва в информационния масив “Стационарни
търговски обекти”. Кметът на общината отказва издаването на удостоверението при
липса на някои от изискуемите документи. Отказът може да се обжалва по реда на
Административно-процесуалния кодекс.
Срокът е достатъчен за проверка на документите и изготвяне на удостоверението. През
2009 г. община Разград е издала 275 търговски удостоверения. Услугата е безплатна.
Анализът на практиката по издаване на търговски удостоверения дава основание да се
определи, че този режим е въведен незаконосъобразно и следва веднага да бъде отменен.
Разрешение за строеж
Режимът е въведен на основание на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Той е
определен като разрешителен. Целта за въвеждането му е регулиране и контрол върху
строителството.
Процедурите и документите, необходими за издаване на разрешително за строеж, са
представени в уеб страницата на общината. Документи не могат да се подадат по
електронен път. В общината е организирано обслужване на едно гише. Подаването на
документите се извършва в Центъра за обслужване на граждани към администрацията,
където впоследствие се получава и разрешителното.
Процедурата по обработка на документите е следната:
76
ПРИЛОЖЕНИЕ 6
Документацията се подава в центъра, където се проверява дали е окомплектована,
съгласно изискванията и се заплаща определената такса. От центъра тя се предоставя на
Началник отдел “ТСУ”, който я разпределя към свои специалисти за проверка и
одобряване. Одобрените по всички части проекти се връщат при началник-отдел “ТСУ”,
който подготвя разрешението за строеж и го поднася на Главния архитект на общината
за подпис. Документацията, заедно с разрешението, се връща в центъра, откъдето
гражданинът я получава.
Срокът за предоставяне на услугата е 7 дни, когато документацията е внесена с доклад за
оценка на съответствието на проекта със съществените изисквания на строежите, и 30
дни, когато документацията е без доклад. Според представител на община Троян срокът,
определен от ЗУТ, е нормален. Намаляването му би затруднило качественото
обработване на документите. През 2009 г. общината е издала 262 бр. разрешителни за
строеж.
Клиентите плащат такса, която е регламентирана с “Наредба за определяне и
администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Троян”.
Размерът на таксите е определен от общинския съвет на база остойностен труд на
ангажираните специалисти за извършване на услугата. Таксата покрива извършените
разходи от администрацията; нейният размер се определя от Общинския съвет в
зависимост от вида на строителния обект и неговите размери.
77
78
ПРИЛОЖЕНИЕ 7
Режим/дейност Орган по Нормативен акт Наличие на
лицензирането публичен регистър
9. Извършване на безмитна МФ Закон за безмитната Не е достъпен
търговия. търговия публично
10. Извършване на хазартна Държавна комисия по Закон за хазарта Не е достъпен.
дейност. хазарта към МФ
11. Производство, МИЕТ Закон за експортния Публичен регистър
транспорт, търговия и „Междуведомствен контрол на оръжия и (поддържа се от
външнотърговска съвет" към МС изделия и технологии с Междуведомствения
дейност с оръжие, "Междуведомствената двойна употреба съвет).
взривни вещества и комисия" към МИЕТ
боеприпаси, както и с
определени изделия и
технологии с двойна
употреба.
12. Извършване на частна МВР - ГД Закон за частната МВР - единен
охранителна дейност. „Охранителна охранителна дейност автоматизиран
полиция” централизиран
регистър – не е
достъпен публично
(самият закон не го
позволява).
13. Дейности по МВР – ГД „Пожарна Закон за МВР Единен регистър
проектиране, безопасност и - не е публичен
производство, внос, спасяване”
търговия, ремонт,
монтаж и поддръжка на
противопожарна
техника, извършване на
дейност по пожарна и
аварийна безопасност,
извършване на
пожароопасни и
взривоопасни работи.
81
Последваща оценка на въздействието на ЗОАРАКСД >> ПРИЛОЖЕНИЯ
Режим/дейност Орган по Нормативен акт Наличие на
лицензирането публичен регистър
38. Извършване на превоз МТИТС – ИА Кодекс на търговското не
на товари по вътрешни „Морска корабоплаване
водни пътища. администрация”
39. Предоставяне на МТСП - Закон за закрила на детето да
социални услуги за деца. АСП Закон за социалното
подпомагане
40. Извършване и НАПОО към МС Закон за професионалното да
удостоверяване на образование и обучение
професионално
обучение.
41. Извършване на НАПОО към МС Закон за професионалното да
информиране и образование и обучение
професионално
ориентиране.
Източник: Собствени проучвания, януари 2010 г.
82
ИНТЕРПРЕД
Световен търговски център
Бул. "Драган Цанков" 36
1057 София, България
Тел.: (359-2) 96-97-229
Факс: (359-2) 971-20-45
www.worldbank.bg