Professional Documents
Culture Documents
ПОРЕДИЦА „ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" Том 4
ПОРЕДИЦА „ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" Том 4
ПОРЕДИЦА „ПО-ДОБРО РЕГУЛИРАНЕ" Том 4
България
РЕФОРМИРАНЕ НА
РЕЖИМА НА
ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
ЮНИ, 2009
БЪЛГАРИЯ
Реформиране на режима
на държавните такси
Том IV
Юни 2009
СВЕТОВНА БАНКА
ОТДЕЛ „ФИНАНСИРАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИЯ СЕКТОР”
ЦЕНТРАЛНА ЕВРОПА И ПРИБАЛТИЙСКИТЕ СТРАНИ
РЕГИОН ЕВРОПА И ЦЕНТРАЛНА АЗИЯ
ВАШИНГТОН, САЩ
© 2010 The International Bank for Reconstruction and Development / The World Bank
1818 H Street, N.W.
Washington DC 20433
Telephone: 202-473-1000
Internet: www.worldbank.org
1 2 3 4 13 12 11 10
Report No. 55729-BG
Всички други въпроси и запитвания, отнасящи се към авторските права и лицензи, в това
число, към сродните с тях права, следва да се адресират до офиса на издателя – Световна
банка, 1818 H Street NW, Washington, DC 20433, USA, факс 202-522-2422, електронна поща:
pubrights@worldbank.org.
ФИНАНСОВА ГОДИНА
1 януари – 31 декември
МЕРНИ ЕДИНИЦИ
Метрична система
СЪКРАЩЕНИЯ И АКРОНИМИ
ii
СЪДЪРЖАНИЕ
БЛАГОДАРНОСТИ .......................................................................................................................... v
РЕЗЮМЕ ............................................................................................................................................ vi
I. ВЪВЕДЕНИЕ ................................................................................................................................... 1
1.1. Обхват .................................................................................................................................................. 2
1.2. Функции на административните такси ............................................................................................. 4
1.3. Аргументът за възстановяване на разходите по административните такси ................................. 6
БИБЛИОГРАФИЯ ........................................................................................................................... 29
ПРИЛОЖЕНИЯ ............................................................................................................................... 30
ПРИЛОЖЕНИЕ 1: Съдържание на германския Федерален закон
за административните такси ............................................................................................................ 30
ПРИЛОЖЕНИЕ 2: Формуляр за отчитане на единичните
разходи за административните такси – Хамбург ............................................................................ 31
ПРИЛОЖЕНИЕ 3: Австралия - Прилагане на принципа
за възстановяване на разходите ........................................................................................................ 32
ПРИЛОЖЕНИЕ 4: Специални закони, споменаващи изрично допълнителното
материално стимулиране .................................................................................................................. 33
ПРИЛОЖЕНИЕ 5: Основни принципи за възстановяване на разходите, приети от
австралийското правителство през 2002 г.. ..................................................................................... 34
ПРИЛОЖЕНИЕ 6: Примери за график за преразглеждане
на таксите - Австралия ...................................................................................................................... 37
iii
СЪДЪРЖАНИЕ
iv
БЛАГОДАРНОСТИ
Настоящият доклад беше изготвен като част от техническа помощ на Световната банка в
областта на регулаторната реформа. Екипът на Световна банка, беше ръководен от Евгени
Евгениев, Специалист по развитие на частния сектор, Отдел „Финансиране и развитие на
частния сектор” (ECSPF), и включваше Джордж Р. Кларк (Гл.специалист по развитие на
частния сектор, ECSPF) и Марк Райкел (международен експерт по административни бариери)
— основен автор на доклада. Снежана Димитрова, Директор на Дирекция „Стратегическо
планиране и управление” в Министерския съвет и Павел Иванов, старши експерт в същата
дирекция, сътрудничиха тясно с екипа от самото начало на работата и оказаха стратегическо
ръководство във всички етапи на проекта. Силвия А. Торес, Марга О. Де Лойза, Весела
Стамболийска и Ан Т. Джон от Световна банка предоставиха неоценима техническа подкрепа.
Докладът беше подготвен под общото ръководство на Орсалия Каландзопулос (Директор за
България до 15 май 2009 г.), Теодор О. Алерс (Директор за България от 15 май 2009 г.),
Фернандо Монтес-Негрет (Директор на сектор, ECSPF) и Лалит Райна (Мениджър на сектор,
ECSPF). Флориан Фихтл (Постоянен представител на Световна банка за България) предостави
стратегическо ръководство на екипа в процеса на консултацията с публични и частни агенти и
допринесе с ценни коментари върху проект на доклада.
Екипът благодари на Донато де Роса (Специалист по развитие на частния сектор, ECSPF),
Ирина Астрахан (Водещ специалист по развитие на частния сектор, ECSPF) и Джон Даниел
Полнър (Водещ финансов специалист, ECSPF) за преглеждането на проекти на доклада и
предоставянето на полезни коментари и предложения. Благодарности са отправени и към
Ролф Лейполд от Правния отдел на финансовия орган на гр. Хамбург, за неговата готовност да
сподели информация и предостави ценен опит относно режимът за определяне на таксите в
Хамбург. Представители на Конфедерация на Работодателите и Индустриалците в България,
Българска Търговско-Промишлена Палата и Българска Стопанска Камара споделиха с екипът
уместна информация, доклади и опит. Служители в Министерството на финансите,
Министерството на държавната администрация и административната реформа,
Министерството на икономиката и енергетиката, Министерството на регионалното развитие и
благоустройството, Министерството на околната среда и водите, Министерството на
здравеопазването и Министерството на правосъдието, няколко изпълнителни агенции и
представители на академичните среди, бяха интервюирани през януари 2009 г. по-време на
мисия на екипа по доклада и също така предоставиха важни коментари по-време на работна
среща за дискусия на доклада през юни 2009 г.
v
РЕЗЮМЕ
Липса на цели за политиките. Извън чл. 2 от Закона за държавните такси няма насоки за
политиките за определянето на държавните такси. Това е една от причините за „бурното”
развитие на тарифите.
vi
При анализа на добрите практики в областта на определяне на административните такси могат
да бъдат направени няколко заключения:
vii
Преразглеждане на правната рамка. Сегашният Закон за държавните такси не е достатъчен,
за да подкрепи прилагането на една съвременна структура на таксите. Всяка промяна в
сегашната политика трябва да намери своето отражение в правната рамка и би се
разграничила в две направления: принципите и процедурите за определяне на таксите за
административни услуги; и действително одобрените такси. Следователно, трябва да бъде
приет нов и модерен закон за административните такси, установен според предприетата
политика. Основно съществуват две алтернативи в това отношение, а именно: а) българското
правителство да измени действащия Закон за държавните такси, или б) да се приеме нов закон.
И двете опции могат да постигнат целта и е по-скоро въпрос на политическа преценка на коя
алтернатива би се спряло българското правителство.
viii
РАЗДЕЛ I
ВЪВЕДЕНИЕ
1
„Анализ на държавните такси, администрирани на централно ниво, и предложения за предприемане на
мерки”, непубликуван доклад на работната група на Министерството на държавната администрация и
административната реформа, януари 2009 г.
1
към увеличаване на държавните такси ще продължи или дори би могла да се ускори. И в
този случай, това ще има отрицателно въздействие върху разходите за правене на бизнес.
На трето място, няколко конкретни държавни такси са толкова високи, че нарушават
сериозно свободната конкуренция, функционирайки като бариера за навлизането на
фирмите на пазара. Четвърто, ЕС изисква от държавите-членки да приложат специфичен
режим за административните такси в сектора на услугите до края на 2009 г., а България
все още не изпълнява това изискване.
Един скорошен доклад на Световната банка за България „Оценка на инвестиционния
климат” (2008) - призова към общо намаляване на административните разходи за
бизнеса, тъй като България не е конкурентоспособна в тази област в сравнение с другите
страни от Централна и Източна Европа. Докладът препоръчва разработването на
стратегически документ, обхващащ практиката на администрацията и предлагащ
възможност за класификация на тарифите за таксите за услугите на централната
администрация с цел цялостно намаляване на административните разходи. „Оценката”
също така предлага да се разработи специална методология за класификация на тарифите
за услугите на централната администрация. Настоящият доклад цели да подкрепи
реформирането на режима на държавните такси.
Докладът „Реформиране на режима на държавните такси” на първо място ще
определи обхвата на изследването и ще обсъди функциите на административните услуги
и принципа на възстановяване на разходите, докато втора глава ще разгледа актуалната
ситуация по отношение на държавните такси и процедурата за определяне на размера на
таксите в България, последван от примери за това как се определят таксите за
административни услуги в избрани страни. В края на доклада ще бъдат предложени
препоръки за подобряване на съществуващия режим на държавните такси и ще се
изложат някои мисли относно прилагането на реформа в тази област.
1.1. Обхват
Тъй като по отношение на използваните термини за генерираните от държавата приходи
съществува известно объркване трябва да се направят някои уточнения по този въпрос,
както и по обхвата на доклада. В целия доклад ще се използват следните дефиниции за
инструментите на държавата за генериране на приходи:
Таблица 1: Типология на инструментите за генериране на приходи
Инструмент Източник на прихода Примери
Потребителски Приход от продажби на стоки * Такси за комунални услуги (например: вода, газ, електричество);
такси и сборове и услуги, предоставяни пряко * Такси за събиране на отпадъци;
от правителството * Такси за обучение в държавните училища.
Регулаторни Приход от лицензи и * Общи бизнес / търговски лицензи;
или администр. разрешителни за регулирани * Разрешителни за строеж;
такси дейности, както и от * Такси за огледи и инспекции;
предоставяне на * Пътни и такси за преминаване на мостове;
* Приходи от обществени съоръжения (наеми за сгради и приходи
административни услуги от отдаване под аренда);
* Такси и роялти от концесии за добив на минерали;
* Такси за риболов;
* Такси за добив на дървен материал.
Глоби и Наказания за неизпълнение на * Глоби за нарушения на правилата за движение и паркиране;
санкции законите и регулациите * Съдебни глоби;
* Санкции за закъсняло плащане или уведомление.
Източник: Das‐Gupta (2004).
2
Предмет на настоящия доклад са само регулаторните или административни такси.
Данъците и сборовете не се разглеждат в него, главно защото те преследват различни
цели и се съобразяват с други правила и изисквания в сравнение с таксите. Обхватът на
доклада освен това се ограничава именно в рамките на държавните такси.
Таблица 2: България ‐ Приходи на държавния бюджет за периода 2005‐2009 г. (млн. лв.)
2005 2006 2007 2008 2009*
Приходи 11 726, 5 13 446 15 862,4 18 646 20 955
Данъчни 9 828,5 11 652 13 920,6 16 124,7 18 916
Неданъчни 1 898 1 794 1 941,8 2 333,7 1 900
- държавни такси (отчетени) 791 677.8 712,8 828,8 ---
- държавни такси 478.7 535.8 483,5 701,7
(планирани) 598
- общински такси 344,6 423,4 558,9 653,8 ---
- глоби, санкции и
наказателни лихви
178,8 186 841 102, 9 106,4 94,1
Източник: Министерство на финансите (2005‐2008).
Бележка: Програмен бюджет според Закон за държавния бюджет на Република България за 2009 г. (ДВ
110/30.12.2008, поправка в ДВ 32/28.04.2009 г.).
2
Общините могат да определят размерът на данъците и таксите от 1 януари 2008 г., според поправка в
Закона за местните данъци и такси, обнародвана в „Държавен вестник” бр. 110 / 21.12.2007 г.).
3
1.2. Функции на административните такси
Административните такси могат да имат различни функции. В някои страни
административните такси са разрешени само за изрично определени цели или
преследването на дадени цели с административни такси се забранява. Функциите на
административните такси могат да бъдат следните:
Възстановяване на разходите. Това е най-често срещаната функция на таксите.
Възстановяването на разходите означава, че приходите от дадената такса покриват
разходите за нейното прилагане от определен административен орган, звено или
служба. Често за определяне на нивото на административните такси се налага
извършването на сложно изчисление на съответните разходи на даден орган или
административно звено, които да служат като основа. Принципът на
възстановяването на разходите обикновено дава възможност за по-ниски такси,
отколкото са необходими за възстановяването на разходите (при законово
определени обстоятелства), но не и за по-високи такси. Забраната да се събират
повече пари от заявителя е отразена, например, в споменатата по-долу директива на
ЕС. Възстановяването на разходите може да се дефинира технически и към него да се
подхожда по два различни начина:
— От бюджетна гледна точка, с цел покриване на разходите на
административното звено, натоварено с предоставянето на конкретни
административни услуги. Този подход не решава проблема с определянето на
размера на таксите от гледна точка на създаването на справедлива структура на
тарифите. Най-важната цел тук е общият доход от такси да отговаря на общите
административни разходи. Инструмент за постигане на тази цел е
изчислението на общите разходи, при което всички разходи се разпределят
върху дадените административни звена. Тези разходи трябва да бъдат покрити
от платените такси според приблизителния брой на молбите.
— От гледна точка на равнопоставеността, с цел таксите да се определят на
ниво, отговарящо на административните разходи, произтичащи от отделното
заявление или категория заявления. Инструмент за постигане на тази цел е
изчислението на единичните разходи, при което се изчисляват средните
административни разходи, предизвикани от конкретен вид заявления, и тази
сума се събира като такса. (Приложение 2 за пример на изчисление на
единичните разходи).
Стимулираща функция. Това са таксите, които се използват за стимулиране на
определено поведение. Таксите могат да бъдат много високи, за да ограничат дадена
дейност, или да се субсидират за насърчаване на други дейности. Така например,
Дания определи нулева стойност за таксата за фирмена регистрация с цел
насърчаване на създаването на предприятия и на стопанската инициатива на
гражданите. Някои страни признават насърчителната функция на дадени такси, обаче
в тези страни заедно с това често се посочва, че таксите не трябва да бъдат
забранителни. Такъв например е случаят в Германия.
Социална функция. Таксите могат да бъдат намалени за заявители от специфични
групи, защото те не разполагат със средства за заплащане на пълната такса. Тази
функция обикновено се прилага по неикономически причини, но това не е
задължително. Например, може да има специална тарифа за фирмена регистрация,
лицензиране или разрешителни за внос за МСП. Много страни дават възможност за
такова приспособяване на таксите.
Генериране на приходи. Таксите за административни услуги много често се
възприемат като източник на приходи и се използват за балансиране на бюджета. На
практика това е възможно особено защото държавата има монопол върху
административните услуги и може свободно да определя таксите. Недостатъкът на
високите такси е в това, че те вредят на бизнес климата и представляват стимул за
4
фирмите да се насочат към неформалния пазар. Както ще видим в раздел III, най-
развитите страни, в това число държави от ЕС, забраняват използването на
административните такси за генериране на приходи.
Наказателна функция. Таксите могат да бъдат използвани за налагане на наказания
за определено поведение. Такъв може да бъде случаят, например, когато
административната услуга се иска в резултат от противозаконно действие. Ако,
например, един ресторант злоупотреби с лиценза си и властите трябва да го затворят,
тогава таксата за закриване може да се определи при наказателен размер. Въпреки
това, наказателната функция на административните такси често се забранява, тъй
като се счита, че за тази цел трябва да се използва специален инструмент - глобите.
Всички гореописани функции на таксите се прилагат в практиката. Въпреки това обаче,
не всички от тях се препоръчват за използване. Възстановяването на разходите трябва
да бъде водещият принцип при проектирането и прилагането на режима за държавните
такси, тъй като той гарантира справедливо разпределение на разходите между
гражданите, които ги причиняват (заявителите). Трябва да се решава поотделно за всеки
отделен случай кой метод е по-подходящ — методът на общите или методът на
единичните разходи.
Принципът за възстановяване на разходите трябва да се прилага гъвкаво и да отразява
внимателно подбрани облекчения по социални съображения, както и икономически
стимули. Социалният критерий трябва да бъде дефиниран стриктно и стимулите да са
добре насочени, защото разходите ще трябва да се финансират било от другите
кандидати, било от държавата. Държавните такси не би следвало никога да се прилагат
във функцията за генериране на приходи и в наказателната функция, тъй като
държавата разполага с по-ефективни и по-добре насочени инструменти, които създават
по-малко деформации, а именно, данъците (за функцията за генериране на приходи) и
глобите (за наказателната функция). Следната таблица обобщава накратко разликите
между различните цели и начините за тяхното постигане:
Таблица 3: Цели и характеристики на административните такси
Функция Фокус Цел Метод за Пример Кратка оценка
изчисляване
Пълно Бюджетен Съответствие Изчисление на Австралийска Води до пълно или почти пълно
възстанов. на общите общите програма за възстановяване на разходите на
на приходи с разходи възстановява- администрацията; нуждае се от
разходите общите разходи не на квалифицирани служители поради
разходите трудните изчисления
Възстанов. Равно- Съответствие Изчисление на Директива на Индивидуално и справедливо
на поставеност на отделната единичните ЕС решение, защото всеки един
отделните такса с разходи за услугите заявител плаща само за
разходи разходите за причинените от него разходи; по-
отделната лесно се изчислява от
услуга изчислението на пълната
себестойност
Генериране Бюджетен Превишение на Изчисление на Изпълнителна Осигурява финансови средства, но
на приходи общите общите агенция по експлоатира монополно
приходи над разходи лекарствата в положение; често е забранено със
общите разходи България закон
Насърчител Икономичес Стимулиране на Оценка на Датска Необходимо е политическо
на функция ки растеж икономическит готовността да агенция за решение, добре се използва за
е дейности се плати такса търговия и целеви админ. услуги, но e скъпо,
компании ако се използва широко
Социална Равно- Подпомагане на Оценка на Чл. 6 от Необходима опция за
функция поставеност по-ниските възможностите германския неикономическите дейности, по-
доходи за плащане на Закон за малко значение за икономическата
такси администр. дейност
разходи
Наказателна Превенция Предотвратяван Оценка на Българските Често са забранени, тъй като
функция е на нивото на „ограничител подходящият законов инструмент
незаконното забранителната ни такси” са глобите
поведение такса
5
1.3. Аргументът за възстановяване на разходите по
административните такси
Принципът на възстановяването на разходите по административните такси е доминиращ
в развитите страни. Аргументите, използвани в подкрепа на принципа за възстановяване
на разходите, са многобройни. Първо, възстановяването на разходите може да се
използва като средство за повишаване на ефективността на администрацията. Това може
да се постигне чрез възстановяване (на съответното ведомство) само на разходите по
ефективно предоставените услуги. Всички разходи (за материали, човешки ресурси,
оборудване), които са направени, защото ведомството не е добре организирано, няма да
бъдат покривани и това, следователно, ще оказват натиск върху ръководството да се
реорганизира. Второ, таксите и сборовете могат да дадат важна информация на
потребителите и на техните клиенти относно разходите за използваните ресурси. Трето,
възстановяването на разходите повишава равнопоставеността и справедливостта по
отношение на административното бреме, ако за дадена услуга плащат предимно нейните
потребители или лицата, които създават необходимостта от регулирането, вместо
бремето да се измества към всички данъкоплатци. Четвърто, възстановяването на
разходите е прецизна, разбираема и потенциално прозрачна мярка.
Възстановяването на разходите може лесно да се наблюдава и оповестява публично, така
че потребителите и широката общественост могат да следят неговото прилагане. В
същото време, всички бъдещи увеличения стават по-предсказуеми, защото използваните
формули са установени и достъпни. Заедно с това, всички страни, прилагащи принципа
на възстановяване на разходите, дават възможност за освобождаване от такси. Така
например, Австралия не прилага принципа за възстановяване на разходите в следните
случаи:3
това не е рентабилно, или
то би било в противоречие с целите за правителствени политиките, или
възстановяването на разходите би нанесло необосновани затруднения за
свободната конкуренция и за въвеждането на иновации в индустрията
(например, поради ефекта на „волния ездач”).
По-нататък ще видим, че подобни изключения от принципа на възстановяване на
разходите се прилагат и в Германия.
Макар че въвеждането на принципа на възстановяване на разходите ще доведе до
гореспоменатите ползи, реформата е свързана и с някои рискове:
Отрицателно въздействие върху приходите в държавния бюджет -
съществуващият режим може да бъде използван като инструмент за събиране
на приходи чрез надвземане на средства от обществото при предоставянето на
административни услуги. Реформата ще има отрицателен ефект от тази гледна
точка. Въпреки това, правителствата често са склонни да правят изчисленията
на облагите едностранчиво, като отчитат само приходите и пренебрегват
разходите за бюрокрация.
Отрицателно въздействие върху бизнес климата - такъв е случаят, когато
действащият режим субсидира административните услуги. Въпреки това, тъй
като правителството трябва да събира приходи за покриване на бюджетните
разходи, предизвиканите от субсидирането загуби рано или късно ще се
отразят в по-високи данъци, които също въздействат върху бизнес климата.
Отрицателно влияние върху заплатите на държавните служители - в случая с
България много публични служители се облагодетелстват от допълнителните
приходи от таксите, събирани от ведомствата, които са техни работодатели.
3
Вж. Приложение 5, Основни принципи на Австралия за възстановяване на разходите.
6
Реформата ще прекрати тази практика. Както социалният, така и
политическият натиск могат да доведат до компенсиране на пропуснатите
доходи с по-високи заплати. Други резултати могат да бъдат напускането на
публичния сектор от по-способните служители или оказване на политическо
влияние в съпротива на реформата.
7
РАЗДЕЛ II
Настоящият режим за определяне на таксите в
България
4
Местните такси се определят в зависимост от Закона за местните данъци и такси, обнародван в
“Държавен вестник”, бр. 117/10.12.1997 г., последно изменен в ДВ бр. 70/8.08.2008 г.
5
Закон за държавните такси, обнародван в “Държавен вестник” бр. 104/28.12.1951 г., последно изменен на
29.04.2008 г. Работна група към Министерство на финансите в момента работи по редакционни промени
на чл. 2 (1) относно методите за плащане.
6
Чл. 4, буква “о” от Закона за държавните такси.
7
Чл. 1 от Закона за държавните такси.
8
Пълният текст на чл. 2 от Закона за държавните такси (Изм., ДВ, бр. 55/1991) гласи:
“(1) Държавните такси са прости и пропорционални. Те се заплащат с държавна таксова марка или в брой.
Министърът на финансите определя начина, по който се подпечатват таксовите марки и случаите, в които
таксите се събират в брой.
(2) (Изм., ДВ, бр. 55 от 1991 г.; изм., бр. 82 от 1997 г.; доп., бр. 62 от 2002 г.) Пропорционалните такси се
определят въз основа на цената на документа или услугата. Когато цената не е посочена, таксата се
определя въз основа на пазарната цена. Простите такси се определят въз основа на необходимите
материално-технически и административни разходи, необходими за предоставяне на услугата.”
8
тази причина всяко министерство и изпълнителна агенция прилагат собствена методика,
когато предлагат въвеждането на нови такси или повишаване на съществуващите такси.
Министерствата и изпълнителните агенции действат съгласно специфични закони в
отделните сектори, което им дава възможност да приемат тарифи, одобрени от
Министерския съвет (чл.1, Закон за държавните такси).9
По-отношение на използването на таксите и глобите, секторните закони позволяват на
съответните ведомства да задържат части от събраните приходи (вж. Приложение 4).
Останалите приходи трябва да бъдат внесени в държавния бюджет. Приложимият
максимален процент за задържането на част от общо събраната сума може да бъде 25%,
40% или дори 75%. Така напр., Законът за акредитацията, прилаган от Изпълнителна
агенция “Българска служба за акредитация”, дава възможност за разпределяне на 25% от
приходите от държавни такси за така наречените допълнителни материални стимули
(ДМС) за служителите на агенцията. Комисията за финансов надзор има право на същия
максимален процент за разпределение. На други ведомства, като на Изпълнителната
агенция по лекарствата или на Регионалните инспекции за опазване и контрол на
общественото здраве, се разрешава да задържат до 40% от приходите си от такси.
Други обаче, като Агенцията по геодезия, картография и кадастър, могат да използват
75% от таксите, събирани по силата на Закона за кадастъра и имотния регистър и Закона
за геодезия и картография, включително допълнителните приходи от бюджета от
санкции и глоби, които могат да бъдат използвани за развитие на кадастралните
измервания, на кадастъра и геодезията, както и за развитието на материалната база,
квалификацията и увеличаване на стимулите за служителите на Агенцията при условия и
ред, определени с Наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Тези проценти биха могли да представляват значителни парични суми. Така например,
приходите от такси на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) през 2008 г. са
били 18,8 млн. лева (13.4 млн. щ. дол.), което е значително увеличение в сравнение с
2007 г., когато приходите от такси са били 6,1 млн. лева (4,4 млн. щ. дол.). Това е
резултат от новата тарифа, приета в края на 2007 г., с която таксите на ИАЛ се увеличиха
значително. Всъщност, бюджетът за ДМС в ИАЛ се е увеличил от 1,1 млн. лв. (0,79 млн.
щ. дол.) през 2007 г. до 1,32 млн. лв. (0,94 млн. щ. дол.) през 2008 г., които са били
разпределени на около 170 служители на агенцията и 200 външни консултанти. За да
оправдае допълнителните финансови стимули за служителите и консултантите, ИАЛ
твърди, че е разширила петкратно дейността си през последните години. Приходите от
такси на Министерството на околната среда и водите през 2008 г. достигнаха 4,6 млн.
лева (3,3 млн. щ. дол.), при което трябва да се има предвид, че планираните приходи от
такси на министерството за 2009 г. възлизат на 5,2 млн. лв. (3,7 млн. щ.дол).
9
критерии за разпределението на задържаната сума в рамките на съответното ведомство.
Някои агенции създават комисии, докато в други агенции лицето, което носи
отговорността за разпределението на задържаните средства, е ръководителят на
агенцията. Нито една от институциите не публикува информация за използването на тези
средства, въпреки че някои от тях публикуват общия размер на разпределената сума.
10
„ограничителни такси” е да се оказва влияние върху броя на заявленията за желаната
дейност. Въпреки че въпросната дейност е законна, отговарящият орган решава да
контролира или да намалява броя на фирмите, занимаващи се с нея. Органите, които
прилагат „ограничителни такси”, са напълно наясно, че таксата е далеч над съответните
административни разходи. В Каре 1 са посочени няколко примера за „ограничителни
такси”.
Каре 1: Примери за „ограничителни такси”, събирани от Изпълнителните агенции
Държавната агенция по туризъм събира две такси за регистриране на туроператорска дейност,
възлизащи общо на 5,000 лева (3,570 щ.д.). Тази такса не е свързана с администр. усилия за нейното
издаване. Фактически същата такса се заплаща за разрешението за откриване на хотел с над 500 стаи,
което е много по-сложна задача, включваща преглед на множество технически документи, инспекция
на място с участието на няколко технически експерти и много административни служители в
продължение на няколко дни. Освен това, за регистрация, подобна на тази за туроператор, например,
за откриване на туристическа агенция, се изисква заплащане на половината такса (2,500 лева или
1,1785 щ.д.). Тази такса обаче също така изглежда непропорционална спрямо административните
усилия за нейното издаване. Обикновените търговци на дребно, които са по-сравними с
туроператорите, заплащат лицензионни такси едва между 20 и 100 лв. (14 до 70 щ.д.) на общинско
ниво. Всъщност целта на високата такса за туроператорите не е да отрази административните усилия
или разходи, а да ограничи конкуренцията. По същия начин, фиксираната еднообразна лицензионна
такса, събирана от Министерството на здравеопазването за откриването на аптека е определена на
5,000 лв. (2,3570 щ.д.). И в този случай целта на таксата е да се предотврати откриването на сезонно
действащи аптеки във ваканционните и курортни райони, тъй като се счита, че тези търговски обекти,
които често са съвсем импровизирани, продават фалшиви и/или контрабандни фармацевтични
продукти. Друг пример е високата такса, събирана от Министерството на околната среда и водите за
вноса на генетично модифицирани продукти и освобождаването на такива продукти в околната среда.
Тя достига до 8000 лв. (5,715 щ.д.) за първо разрешение и 5,500 лв. (3,930 щ.д.) за всяко следващо
разрешение. И в този случай таксата е определена на такова равнище с цел осъществяване на
преследваната от ведомството политика за ограничаване на разпространението на генетично
модифицирани продукти.
11
Както беше споменато по-горе, специалните закони посочват дейностите, за които биха
могли да се изразходват запазените средства. Те могат да включват разходите за
канцеларски материали, извънредните разходи и премиите за служителите, както в
случая на Агенцията по геодезия, картография и кадастър. Така например, Българската
служба за акредитация има право да разпределя получените приходи от дейността си за
финансиране на дейността на агенцията, за извършването на капиталови разходи, за
повишаване на квалификацията на персонала и квалификацията на външни оценители и
за ДМС по ред, определен в Устройствен правилник на агенцията. Според
събеседванията, проведени с представители на изпълнителните агенции и
министерствата, когато средствата се разпределят между длъжностните лица,
обикновено се прилагат съответни критерии за качеството и обема на трудовото
изпълнение. Въпреки това, нито един от споменатите представители не беше в състояние
да назове прилаганите критерии за изпълнение, а те не са публикувани никъде.
административните услуги също може да бъде разгледана по съответния начин. Приходите от такси се
внасят в общия бюджет, а възнагражденията на служителите, включително на ръководителя на
Федералния институт, се изплащат само в съответствие със Закона за заплатите на държавните служители.
Ръководителят на Федералния институт получава фиксирана заплата (на ниво B3).
12
Непубликуван доклад на работна група на Министерството на държавната администрация и
административната реформа, януари 2008 г.
12
хранително-вкусовата промишленост имат постоянно взаимодействие с
правителството и са предмет на множество регулаторни мерки и
административни такси. Липсата на последователен, предвидим, справедлив и
прозрачен режим за административните такси прави заемането с бизнес в
България ненужно трудно и по-малко конкурентноспособно. Същото обаче
важи и за малките и средните предприятия, за които високите и непрекъснато
променящи се лицензионни или годишни такси могат да представляват тежко
финансово бреме.
Таблица 4: Сравнение на подбрани административни такси (2008)
Административна процедура България Най-добро в ЕС ОИСР (средно)
Откриване на фирма (% от Брутния 2.0 Ирландия (0.3%) 4.9
национален доход)
Вписване на имот 2.3 Литва (0.5%) 4.7
(% от стойността на имота)
Принудително правоприлагане по договор 23.8 Латвия (16%) 18.9
(% от иска)
Закриване на фирма (% от остатъчната 9 Финландия (4%) 8.4
стойност на имуществото)
Източник: Doing Business report (World Bank, 2008), www.doingbusiness.org.
2.5 Анализ
Анализът идентифицира няколко сериозни недостатъци на режима на държавните такси
и се счита, че тези недостатъци са причина за сегашната некоординирана,
непоследователна и несправедлива структура на таксите:
(1) Липса на цели за политиките. Извън чл. 2 от Закона за държавните такси
няма насоки за политиките по отношение на определянето на държавните
такси. Няма оповестено принципно становище на правителството относно
функциите, видовете и критериите за определяне на таксите. Това е една от
причините за „бурното” развитие на тарифите.
(2) Неадекватна законодателна рамка. Общите насоки за възстановяване на
разходите, посочени в Закона за държавните такси, са добро начало, но не са
достатъчни при съществуващата сложна структура на таксите. Тези насоки не
позволяват допускането на изключения и не дават възможност на
правителството да приеме наредби за практическото приложение в
подробности. Такива наредби са необходими, за да може да се направи
тълкувание на понятието „възстановяване на разходите”. Освен това,
13
специални закони позволяват задържане на средствата от таксите, но не
съдържат разпоредби за разпределението на тези средства. Това създава
проблеми, тъй като тези средства могат да бъдат значителни, а принципите на
прозрачността и равнопоставеността трябва да бъдат посочени изрично.
(3) Липса на обосновани (вътрешни) указания. Правителството би следвало
да осигури последователност и еднообразие на тарифите. Поради това са
необходими правила и насоки по отношение на определянето и изчисляването
на таксите. Една обща методология не само би осигурила последователност в
режима на таксите, но също така ще улесни процеса на определяне на таксите
от гледна точка на участващите институции. Колкото по-подробни са
правилата, толкова по-автоматичен става процесът.
(4) Слаба институционална рамка. В държавната администрация няма
субект или звено, натоварено със задължението да разглежда предложенията
за нови размери на таксите или да предлага техните изменения. Инициативата
се поема предимно от отговорните изпълнителни агенции или министерствата,
а те прилагат закона според собствената си интерпретация. В държавната
администрация няма субект или звено, натоварено със задължението да
разглежда предложенията за нови размери на таксите или да предлага техните
изменения. Министерският съвет носи отговорността за одобряване на
представените предложения за промени в тарифите, но никой от членовете на
Съвета няма времето, конкретната отговорност или уменията за
последователно прилагане на Закона за държавните такси. Тази практика води
до нещо като анархия, когато става дума за определянето на
административните такси. Същото се отнася и към разпределението на
приходите от таксите, задържани от събралите ги изпълнителни агенции.
(5) Неправилни стимули. Фактът, че някои изпълнителни агенции могат да
запазят значителен процент (25-75%) от приходите от такси за собствения си
бюджет и най-често ги разпределят като премии за служителите, е стимул за
увеличаване на таксите. Агенциите се съсредоточават повече върху функцията
на таксите (и глобите) за генериране на приходи, отколкото върху
изискванията на закона, а именно, върху принципа за възстановяване на
разходите. Дори когато се прилага принципът на възстановяване на разходите,
агенциите са склонни да увеличават себестойността на услугите си чрез
включване на разходите в по-широк смисъл, а не само на свързаните с
конкретните услуги разходи. Това обаче съвсем не означава, че премиите,
свързани с качеството и обема на трудовото изпълнение, трябва да бъдат
премахнати. Става дума за обвързването между приходите от такси и
премиите, което създава неправилни стимули. Биха могли да бъдат
препоръчани други начини за оценяване и стимулиране на качеството на
изпълнението.
(6) Липса на прозрачност. Нито процесът за определяне на таксите, нито
разпределението на получените приходи се правят прозрачно. В повечето
случаи не се провеждат консултации с частния сектор преди одобряването на
новите тарифи. По тази причина аргументите срещу предложените такси не се
чуват. Освен това, критериите и фактическите решения за разпределението на
премиите не се публикуват. Никой в рамките на съответната агенция освен
органа, който взема решението, не знае какви премии получава дадено звено,
отдел или сектор. Не е ясно дали дори Министерството на финансите като
одобряващ орган получава информация за начина, по който средствата се
разпределят между служителите.
14
(7) Незаконни практики. Законът за държавните такси е недвусмислен
относно общия критерий, прилаган в процеса за определяне на таксата, а
именно възстановяване на разходите. Въпреки това, има два вида такси, които
нарушават закона: „ограничителни” такси, както и такси, генериращи
приходи. И двата вида се прилагат от различни институции и представляват
често срещана характеристика на българската тарифна система.
15
РАЗДЕЛ III
Определяне на размера на административните
такси: добра международна практика
3.1 Изисквания на ЕС
РЕЗЮМЕ
Правна основа: Директива - чл. 13 (2) на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета
от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар.
13
Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите
на вътрешния пазар, OВ L376 от 27.12.2006 г.
14
Чл. 2 от Директива 2006/123/ЕО.
16
Що се отнася до административните услуги, Директивата е приложима към така
наречените “разрешителни схеми”, дефинирани като „всяка процедура, при която от
даден доставчик или получател фактически се изисква да предприеме стъпки, за да
получи официално или неявно разрешение от компетентен орган, отнасящо се към
достъпа до услугата, към дейността или към тяхното упражняване.”15
Основната разпоредба, свързана с предмета на настоящия доклад, е чл. 13 (2) на
Директивата. Той гласи, че разрешителните процедури и формалности:
„ ... трябва да са лесно достъпни, а всички такси, които кандидатите
може да се наложи да поемат поради тяхното прилагане, трябва да са
разумно обосновани и пропорционални на разходите, направени за
въпросните разрешителни процедури, при което те не трябва да
превишават разходите за процедурите.”
Във връзка с чл. 13 (2) на Директивата, Европейската комисия обяви, че думите „те не
трябва да превишават разходите за процедурите” могат да се тълкуват като отнасящи се
към себестойността на администрирането, контрола и изпълнението на разрешителната
процедура.
Като обобщение на горното може да се каже, че всяка държава-членка трябва да
гарантира, че събираните суми (като административни такси) за предоставянето на
административни услуги в сектора на услугите трябва:
да бъдат разумни;
да бъдат пропорционални на разходите по административната процедура;
да не превишават себестойността на процедурата.
Чл. 13 (2) трябва да бъде приложен от всички държави-членки. Всяка държава-членка е
свободна да избира метода и юридическия инструмент за изпълнение на Директивата,
доколкото той води до изпълнение на посочените изисквания към таксите.16
В Директивата няма по-подробна информация или допълнителни обяснения относно
изискванията на самата Директива или на някакъв друг юридически обвързващ
документ, издаден от ЕС. Въпреки това, два източника дават възможност за по-
задълбочен поглед върху смисъла на тази разпоредба. Първо, по въпроса има няколко
решения на Съда на Европейските общности. На второ място, ЕС издаде наръчник за
прилагане на Директивата за услугите и за нейното разбиране.
Наръчникът на ЕС17 посочва, че „всички такси, които може да се наложи да заплащат
кандидатите, трябва да бъдат разумни (т.е., те не трябва да представляват значителна
икономическа бариера, като се вземе предвид естеството на дейността и обикновено
свързаните с нея инвестиции), и да бъдат пропорционални на разходите за
разрешителните процедури.”
Европейският съюз не е издавал някаква методика за изчисляването на
административните разходи по административните процедури, свързани със сектора на
услугите. В това отношение, в компетенцията на държавите-членки е да разработят свои
собствени методики, стига те да водят до определянето на разумни и пропорционални
такси, които не надвишават стойността на процедурата. Следва да се отбележи, че
Директивата за услугите забранява на администрацията да реализира печалби от
административните такси.
15
Чл. 4 (6) от Директива 2006/123/ЕО.
16
Чл. 249 от Европейския договор.
17
Handbook on the Implementation of the Services Directive, European Communities, 2007, p.28.
17
3.2 Германия
РЕЗЮМЕ
Каре 2: Чл.3 на германския Федерален закон за административните такси
„Цените на таксите трябва да бъдат определяни по такъв начин, че да съществува подходяща връзка
между разходите на администрацията, от една страна, и смисъла, икономическата стойност или
използването на официалния акт, от друга страна. Ако по закон се предвижда, че таксите се събират
само за покриване на административните разходи, то в такъв случай таксите не трябва да превишават
средните разходи за служителите и материалите, необходими за функционирането на
административното звено, натоварено с процедурата за издаването на разрешението.”
18
Федерален закон за административните разходи от 1970 г., последно променен през месец август 2008
година.
18
Чл.6 от закона дава възможност за прилагане на конкретни административни процедури,
които да намалят размера на административните такси или да допуснат освобождаване
от такси по съображения за равнопоставеност или в интерес на обществото. Това дава
възможност на правителството да се въздържи от прилагането на принципа на
възстановяване на разходите.
Всички федерални провинции са приели два вида законодателни мерки: (1) закони за
административните такси19 и (2) регламенти със списъците на административните услуги
и съответните такси, които се събират за тяхното предоставяне. Законите посочват
принципите, а правилата описват тяхното прилагане. Всички провинциални закони за
административните такси дават възможност на съответния министър да приеме такива
регламенти.20 В допълнение, много от провинциите приемат подробни административни
указания, за да подпомогнат провинциалните органи при прилагането на закона.
Следните категории административни такси са разрешени по закон 21 в повечето
федерални провинции:
Фиксирани такси;
Такси в зависимост от стойността на обекта, за който се издава
административният акт;
Такси в зависимост от времето, необходимо за изпълнението на
административен акт;
Рамкови такси с минимум и максимум.
19
Закон за таксите в провинция Хамбург oт 1986 г.; Закон за административните такси в провинция Хесен;
Закон за разходите в провинция Бавария oт 1998 г., Закон за административните такси в провинция Долна
Саксония и т.н.
20
Така например, баварският Закон за разходите в своя чл. 5 (1) дава право на провинциалния министър на
финансите да приема списък на административните такси.
21
Така например, чл. 5 от Закона за административните такси в провинция Хесен и чл. 5 (1) (2) на
баварския Закон за разходите са идентични.
19
Каре 3: Чл.3 от Закона за административните разходи в провинция Хесен
(1) При изчисляването на административните такси трябва да бъдат взети под внимание разходите за
приноса на всички участващи лица от администрацията. Също така трябва да се отчита стойността
на административния акт за получателя или заявителя. Административните такси трябва да бъдат по-
ниски от административните разходи само ако това е в интерес на обществото, или по съображения
за равнопоставеност, или в случай че административният акт представлява неизгода (бреме) за
получателя му. Таксата не трябва да бъде несъразмерна спрямо административния акт.
(2) Административни разходи по точка (1) по-горе са разходите за персонал и оборудване, както и
капиталовите разходи.
(3) Административните такси се преразглеждат на всеки две години от гледна точка на това дали те
не трябва да бъдат променени, защото вече не са в съответствие с посочените принцип.
Каре 4: Изчисляване на административните такси за възстановяване на разходите във
федерална провинция Хамбург
На всеки две години всеки орган, събиращ такси, трябва да представи изчисление на разходите си за
следващата календарна година. Преди да могат да бъдат изчислени разходите и приходите, трябва да
бъдат определени административните звена и периодът от време. Съответното административно
звено се определя като цялата администрация, участваща в предоставянето на административната
услуга, за която се събира таксата. Периодът от време е календарната година.
Категории на разходите
- Персонал; разходите за персонал са в зависимост от структурата на съответното административно
звено. Органът по приходите издава ежегодно таблици за заплатите, които трябва да се използват
при изчисляването на себестойността. Те се превръщат в часови ставки за изчисляването на
себестойността на услугите.
-Разходи извън заплатите на персонала; тази позиция включва разходите свързани с работното място,
пътни разходи, разходи за превозни средства, както и разходите за застраховки и поддръжка,
обучение, разходи за наем и ипотека на сгради и други (архив, за събиране на данни и т.н.).
- Капиталови разходи; амортизации, лихви.
Категории на приходите
- Оценка на приходите от административни такси на базата на сегашната структура на таксите и
приблизителния брой на случаите.
- Фиктивни приходи, загубени поради изключения или намаления.
20
В специални случаи при служби с висок дял на административните и режийни разходи
или с много скъпа експлоатация (например, в полицията) се прилага едно единствено
изчисляване на таксите. Това означава, че се изчисляват разходите на една конкретна
служба, вместо да се изчисляват разходите на целия орган. За изчисляването на
отделните такси на всяка институция се дава формуляр, който ще ги подпомага при
спазването на изискванията към отчитането. Превод на формуляра е даден в Приложение
2. Други провинции предприемат преглед на размера на таксите след като натрупаната
инфлация превиши определен максимум, обикновено 10%.
3.3 Австралия
РЕЗЮМЕ
22
Принципът на възстановяването на разходите важи за всички агенции, прилагащи Закона за финансово
управление и отчетност от 1997 г., а също и спрямо агенциите, подлежащи на Закона за органите и
фирмите от Британската общност на нациите от 1997 г., които са били уведомени съгласно чл. 28 или чл.43
от Закона да прилагат политиката за възстановяването на разходите.
23
Вж. www.finance.gov.au.
21
Институцията, отговорна за прилагане на принципа на възстановяването на разходите, е
Департамент „Финанси и дерегулация” (Министерство на финансите). Департаментът
предлага помощ в подготовката на ОВВР и предприема прегледите на възстановяването
на разходите. Комисията за преглед на разходите (КПР) отговаря за оценката на
отчетите. Комисията включва: заместник министър-председателя; държавния
съкровищник като председател; министъра на търговията; министъра на социалната
политика, жилищното строителство, комуналните услуги и въпросите на местното
население; министъра на финансите и дерегулацията; и заместник-съкровищника.
Принципът за възстановяване на разходите в Австралия се осъществява на пет етапа,
съдържащи се в (подробности в Приложение 3).
Първоначален преглед на политиката;
Концепция и изпълнение;
Процес на съставянето на отчети за въздействието на възстановяването на разходите;
Постоянен мониторинг;
Периодичен преглед.
В областта на възстановяването на разходите Австралия прави разграничение между
таксите, събирани за предоставянето на информация, и регулаторните услуги.
Пълните разходи по предоставянето на всеки продукт са равни на стойността на всички
ресурси, използвани или консумирани в осигуряването на този продукт, и те включват
преки, непреки и капиталови разходи.
Оценяването и разпределянето на разходите следват няколко основни принципа:
o Винаги, когато това е възможно, оценката на разходите трябва да се
основава на ефикасно направените разходи, а не на фактическите разходи;
o Системите за остойностяване трябва да бъдат прозрачни.
Ако капиталовите разходи и разходите за издръжка на общата администрация са
включени в таксите, тогава агенциите също така трябва:
o Да разработят методика за изчисляване на всички аспекти на капиталовите
разходи; както и
o Да разработят методика за разпределянето на капиталовите и режийните
разходи по отделни дейности.
Австралия използва следните дефиниции за разходите:
Преките разходи са разходи, които могат да бъдат отдадени пряко и
безспорно на даден продукт. Те включват разходите за труд (включително
специфичните разходи) и материалите, използвани за доставянето на
услугите.
Непреките разходи са разходи, които не са свързани пряко с даден продукт
и често се споменават като режийни или общи административни разходи.
Те могат да включват разходите на корпоративните служби, като например
разходи за заплатата на главния изпълнителен директор, за финансови
услуги, човешки ресурси, документация и информационни технологии.
Капиталовите разходи включват вложените капиталови ресурси от гледна
точка на потребителя и амортизацията. Капиталовите разходи от гледна
точка на потребителя представляват алтернативната цена на ангажираните
средства, използвани за предоставянето на услугите. Това е нормата на
възвръщаемост, която трябва да бъде постигната, за да оправдае
запазването на активите в средносрочен до дългосрочен план.
22
Амортизацията отразява частите от активите, консумирани през всеки
период за производството на продукцията.
Фиксираните разходи са разходи, които не се променят в зависимост от
обема на продукцията. Наемите и разходите за капитал в краткосрочен
план обикновено са фиксирани разходи.
Променливите разходи се променят в зависимост от обема на продукцията
и обикновено включват преките разходи за труд и материали.
Общите разходи остават непроменени при промяна на производството за
различна продукция. Тези разходи се правят независимо от характера на
предвиденото производство. Така напр., цената на телефонната линия
остава неизменна, независимо от това дали се използва за градски или за
междуградски разговори.
Когато значителна част от дейността на една агенция се състои в облагане с такси или налози, те трябва
да включват както преките разходи за дейността и капитала, така и непреките разходи (включително
разходите, свързани с установяване и определяне на целесъобразността на събираните такси). Ако
дейностите с възстановяване на разходите представляват само малка част от дейността на агенцията и
имат малък ефект върху режийните или капиталовите разходи на същата, в такъв случай за агенцията би
било целесъобразно да възстановява само преките разходи за тези дейности. Ако финансираните от
данъкоплатеца дейности представляват малка част от всички дейности на агенцията, тогава
австралийското правителство трябва да покрива само преките разходи по тези дейности.
Непреките и капиталовите разходи могат да бъдат разпределени по няколко начина. Така например, при
пълното им разпределяне, те се разпределят на пропорционална основа, например, в зависимост от броя
на служителите, участващи в дейността, или на базата на дела на преките разходи, извършени за
дейността. Една форма на пълното разпределяне на разходите - ценообразуването въз основа на
дейностите - постига по-голяма точност чрез начина, по който разпределя косвените разходи. Тя
обвързва продукцията на дадена организация с дейностите, използвани за производството на тази
продукция, които от своя страна са свързани с разходите на организацията.
23
3.4 Практически изводи
При анализа на добрите практики в областта на определянето на размера на
административните такси могат да бъдат направени няколко заключения:
24
РАЗДЕЛ IV
Препоръки за политиките
25
Примерът на Германия, описан в Приложение 1, показва въпросите, които трябва
се решат в един закон за административните такси. Българският закон е далеч от
адекватното решаване на тези проблеми. За да може да отговори на новата
политика, българското правителство трябва или да измени съществуващото
законодателство, а именно, Законът за държавните такси, или да създаде изцяло
нова законова рамка. И двата подхода могат да изпълнят целта. По-скоро е
въпрос на политическа гъвкавост и отдаденост на реформата, коя от двете опции
е най-подходяща за България. Освен това, съществува и факторът време.
България трябва да ревизира някои от таксите си, които попадат под
европейската директива за услугите до края на 2009 г. Предложението за
изменение на съществуващото законодателство може да е по-бързо решение в
сравнение със създаването на нова рамка.
26
особено защото приходите от такси са само косвено свързани с изпълнението,
ако изобщо са свързани с него. Повишението на размера на таксите може да
доведе, например, до по-високи приходи от такси, но не отразява никакво
повишаване на ефективността. Режимът за стимулиране се основава на закони и
регулации. Следователно, за да се ревизира настоящият режим за стимулиране е
необходимо да се предприемат законодателни промени основани на новата
политика.
Таблица 5: Препоръки ‐ Приоритети и срочност
Препоръка Приоритет Срочност
Подобряване на прозрачността Висок Краткосрочна:
„бърза победа”
Елиминиране на незаконните практики Висок Краткосрочна:
„бърза победа”
Приемане на политика за държавните такси Висок Краткосрочна
Ревизиране на правната рамка Висок Краткосрочна
Ревизиране на режимът за стимулиране Среден Краткосрочна
Приемане на вътрешни указания Среден Средносрочна
Създаване на институционална рамка Среден Средно до дългосрочна
Създаване на електронен инструмент за държавните Среден Средно до дългосрочна
такси
Обучение на служители за изчисляване на разходите Среден Дългосрочна
27
Следващи стъпки
28
Библиография
Das-Gupta (2004). Non-Tax Revenues in Indian States: Principles and Case Studies. Report prepared
for the Asian Development Bank.
European Commission (2007). Handbook on the Implementation of the Services Directive.
Luxembourg: Office for Official Publications of the European Communities.
Ministry of Finance (2005-2008), Reports on the Consolidated State Budget, www.minfin.bg.
Ministry of State Administration and Administrative Reform (2009). Analysis of State Fees,
Administered at the Central Level and Proposals for Undertaking of Measures, unpublished report of
Working Group under the Ministry of State Administration and Administrative Reform.
World Bank (2008). Doing Business 2009. Washington DC.
World Bank (2008). Bulgaria: Investment Climate Assessment. Washington DC: World Bank. Report
No.45819-BG.
Законодателни актове (препратки в текста)
В България В Германия В Австралия На ниво ЕС
Закон за местните данъци и такси, Закон за разходите в Закон за Директива 2006/123/ЕО на
„Държавен вестник”, бр.117/10.12.1997 провинция Бавария финансово Европейския парламент и
г., последно изменен в ”Държавен (1998) управление и на Съвета от 12 декември
вестник”, бр.70/8.08.2008 г. отчетност 2006 г. относно услугите на
(1997) вътрешния пазар, OВ L376
от 27.12.2006 г.
Закон за държавните такси, обнародван в Закон за таксите в Закон за Европейски Договор
“Държавен вестник” бр.104/28.12.1951 провинция Хамбург властите и (Чл. 249)
г., последно изменен на 29.04.2008 г. (1986) фирмите на
Обединената
Общност
(1997)
Закон за лекарствените продукти в Закон за
хуманната медицина, обн. в “Държавен административните
вестник” бр.106/ 14.12.2007 г., с такси в провинция
тарифата към него Хесен
Закон за туризма, ”Държавен вестник”, Закон за
бр. 93/1.10.2002, с тарифата към него административните
такси в провинция
Долна Саксония
Закон за акредитацията, “Държавен Федерален закон за
вестник”, бр.100/13.12.2005, последно административните
изменен в “Държавен вестник”, разходи (1970),
бр.30/11.04.2006 изменен 2008 г.
Закон за Комисията за финансов надзор, Закон за
“Държавен вестник”, бр. 8/28.01.2003, реорганизацията на
последно изменен в “Държавен институциите в
вестник”, бр.24/31.03.2009 здравеопазв. (1994)
Закон за кадастъра и имотния регистър, Федерален
“Държавен вестник”, бр.34/25.04.2000, правилник и закон за
последно изменен в “Държавен заплатите на държ.
вестник”, бр.91/21.10.2008 служители
Закон за държавния бюджет, „Държавен
вестник”, бр. 110/30.12 2008, изм., бр.
32/28.04.2009.
29
ПРИЛОЖЕНИЯ
30
ПРИЛОЖЕНИЯ
Регламент ____________________
Тарифа № __________________
ВСИЧКО _______минути
3. Изчисление на разходите
3.1. Персонал
ВСИЧКО ________евро
· ________________________=_____________евро
· ________________________=_____________евро
· ________________________=_____________евро
Всичко: _____________евро
Лихви = __________________евро
31
ПРИЛОЖЕНИЯ
32
ПРИЛОЖЕНИЯ
33
ПРИЛОЖЕНИЯ
5. Всички такси трябва да отразяват разходите за предоставяне на продукта или услугата и като
цяло да бъдат събирани на основата на заплащане за услугата или като фиксирана сума, когато
това е целесъобразно.
34
ПРИЛОЖЕНИЯ
14. ОВВР няма да се изисква, когато съществува оценка на регулаторното въздействие, която
също разглежда механизмите за възстановяване на разходите от гледна точка на съответствието
им с ревизираните указания.
35
ПРИЛОЖЕНИЯ
15. Агенциите със значими механизми за възстановяване на разходите следва да осигурят
предприемането на необходимите консултации със заинтересованите страни, включително и със
съответните департаменти.
36
ПРИЛОЖЕНИЯ
37
ИНТЕРПРЕД
Световен търговски център
Бул. "Драган Цанков" 36
1057 София, България
Тел.: (359-2) 96-97-229
Факс: (359-2) 971-20-45
www.worldbank.bg