Professional Documents
Culture Documents
Електроника - теми за изпит
Електроника - теми за изпит
Електроника - теми за изпит
-2-
т.е.
-3-
,
където:
е електродвижещото напрежение във веригата,
е силата на тока във веригата,
е съпротивлението на всички елементи от веригата,
е вътрешно съпротивление на източника на захранване.
Законите на Кирхоф определят връзката между токовете
(първи закон на Кирхоф) и напреженията (втори закон на Кирхоф)
в разклонени електрически вериги
За възел от електрическа верига - първи закон на Кирхоф
Алгебричната сума на всички токове в даден възел на една верига
е равна на нула:
За затворен контур на електрическа верига - втори закон на
Кирхоф:
Алгебричната сума на напреженията в затворен контур от
електрическа верига е равна на алгебричната сума на
електродвижещите напрежения в същия контур.
При постоянни напрежения и токове:
-4-
q
c= = const
U
-6-
-7-
-8-
и
Синусоидална стационарна анализ и
нормализирано до R = 1 Ом, C = 1 фарад, L = 1 Хенри и V = 1,0
волта
Комплексът приемането на тази схема е дадена чрез събиране на
admittances на компоненти:
-9-
където
µ 0 = 1,25 6.10− 6 Tm/A
е магнитната константа, μ –
относителната магнитна проницаемост на средата.
Ако потърсим аналогии между характеристиките на магнитното и
на електричното поле, ще забележим,че
наименованията им не са
аналогични. Магнитната индукция B , която зависи
от средата е
аналогът на интензитета
на електричното поле E , а интензитетът
на магнитното поле H , който не зависи от средата е аналогът на
електричната индукция D .
Магнитната индукция (наричана още плътност на
магнитния поток) е векторна величина, при която силата,
действаща върху токов елемент, е равна на векторното
произведение на този елемент и магнитната индукция. Токов
елемент се нарича произведението от дължината на проводника и
големината на тока, който тече по него.
-11-
-13-
-14-
-15-
Начин на действие
Фотодиодите могат да се използват в три различни работни
режима:
при наличието на напрежение U>0 и ток I<0, фотодиодът
произвежда електрическа енергия (слънчева батерия). Без товар
фотодиодът е наситен и напрежението се стреми към една
максимална стойност, която почти не зависи от интензитета на
светлината. При падащо напрежение токът нараства и от своя
страна се стреми към една гранична стойност.
При липса на напрежение U=0 и ток I<0 (късо съединение),
фотодиодът произвежда ток, който е пропорционален на
количеството светлина в доста обширен светлинен диапазон.
напрежение U<0 и ток I<0. При прилагане на обратно напрежение
токът е пропорционален на осветеността.
-16-
-17-
-18-
-19-
-20-
-21-
-22-
N+ N+
N ка на л
P п одложка
SB
-23-
-24-
-25-
Включване (отпушване) на тиристори - най -
разпространения начин за включване(отпушване) на тиристора е
чрез подходящ импулс в управляващата верига , при условие че
анодното му напрежение е положително. При отрицателно анодно
напрежение тиристора не може да бъде отпушен с никакви
средства. Отпушенияя тиристор има еднопосочна , а не двупосочна
проводимост , което означава че има свойствата на диод с
еднопосочна проводимост , а не на механичен контакт.
Втори начин за отпушване на тиристора е чрез повишаване
на анодното напрежение до определена стойност, така че
тиристора да се отпуши.
Съществува и трети начин за отпушване , който в много
случай е нежелан.Такова отпушване на тиристора може да се
получи, ако анодното напрежение в права посока нараства твърде
бързо , при което неговата скорост du/dt надвиши определена
критична стойност. За да се избегне такова отпушване за всеки
тиристор се посочва максималната допустима стойност на du/dt ,
която по време на работа не трябва да се надвишава.
Изключване ( запушване) на тиристори - по принцип
включеният тиристор лесно може да бъде изключен , ако се намали
анодният му ток под една определена стойност Iизкл . Това може
да се получи , ако макар и за момент анодното напражение стане
или по-малко от Uизкл или стане нула.
-26-
-27-
1.Общи сведения:
Оптронът е съчетание от светодиод /източник на светлина/ и
полупроводников фоточувствителен елемент /фотоприемник/.
Между тях съществува оптична връзка.
светодиод - полупроводников елемент, с p-n преход, който излъчва
светлина при преминаване на ток /в права посока/ през него.
Цветът на светлината зависи от химическия състав на
полупроводника – от ултравиолетов /GaN/ до инфрачервен/PbS/.
1-анод
2-катод
3-емитер
4-колектор
5-база
2.Видове оптрони.
а/ в зависимост от вида на фотоприемника: резисторни – с
фоторезистор; диодни – с фотодиод; транзисторни – с
фототранзистор и т.н.
-28-
-30-
-31-
а) б)
фиг. 1.1
1.3 Според работния честотен обхват:
а) Усилватели на звукови (акустични) сигнали, наричани
още нискочестотни усилватели (НЧУ). Характерно за тях е, че
отношението fmax./fmin. е от порядък (2÷5).103. Към тях се
отнасят магнетофонните, телефонните и други звукови усилватели.
б) Широколентови усилватели (ШЛУ, в практиката се
използва съкратеното ШУ) с твърде висок честотен обхват. При
тях отношението fmax./fmin. е от порядък 105÷107. Към тях спадат
видеоусилвателите в телевизионните приемници, усилвателите на
импулсни сигнали и множество измервателни усилватели.
в) Високочестотни усилватели (ВЧУ) – те усилват
радиосигнали със спектър, съсредоточен в относително тясна
лента около централната честота f0. Характерно за тях е, че
fmax./fmin. ≈ 1. Обикновено това са избирателни, резонансни
усилватели (РУ). Към тях спадат усилвателите на радиочестотни
сигнали в приемниците, усилвателите в многоканалните системи
за връзка и др. На фиг. 1 б са показани честотните характеристики
на един широколентов и на един резонансен усилватели.
1.4 Усилватели на напрежение ток и мощност
-36-
Класификация на ОВ
Класификацията на ОВ се прави по различни признаци.
В зависимост от това, дали сигналът на ОВ е пропорционален на
изходното напрежение или ток, ОВ са по напрежение и по ток.
По отношение на входа ОВ са последователни, паралелни и
смесени.
Когато върнатият сигнал UF съвпада по фаза с напрежението на
сигнала от източника, ОВ е положителна (ПОВ), а когато UF
дефазирано на 180О спрямо сигнала ОВ е отрицателна (ООВ). При
ПОВ резултатният входен сигнал нараства, а при ООВ намалява.
В зависимост от това, какви елементи съдържа веригата за
обратна връзка, ОВ са честотно независими и честотно зависими.
Първите са изградени само от активни съпротивления, а вторите
съдържат и реактивни елементи.
ОВ е режимна, когато засяга само постояннотоковия рецим
на усилвателя, и сигнала, когато се отнася за сигнала, върху чието
усилване тя влияе.
В зависимост от това, колко стъпала обхваща, ОВ е локална
– включва само едно стъпало, и обща – за няколко стъпала.
Прилагането на ОВ в усилвателите оказва силно влияние
върху техните параметри – коефициент на усилване, нелинейни
изкривявания, честотна характеристика и др.
Ако усилвател с коефициент на усилване AU бъде обхванат
от ООВ, усилването му ще намалее, тъй като сигналът от ОВ е с
обратна фаза спрямо напрежението на сигнала на изтучника.
Коефициента на усилване при ООВ е :
-37-
-38-
При LC генератотите елементът определящ честотата на
генератора е паралелен или последователен трептящ кръг от
първи,втори или трети вид.Разликата между схемите на LC
генераторите се дължи най-често на начина,по който се реализира
ПОВ.Тези генератори се използват за получаване на синусоиден
сигнал с висока честота.
Важна особеност на еднокръговите LC генератори е
единствената резонансна честота на колебателната система.
Честотата на генерации е единствена и е близка до резонансната
честота на кръга. Липсват скокообразни изменения на честотата.
Особеност при тях се явява това, че можем да заземим произволна
точка от схемата им, без да изменим техния режим на работа.
Изборът на заземената точка се извършва от съображения за
намаляване на броя на блокиращите елементи /особено
дроселите/, които поради своето не високо качество влошават
стабилността на честотата.
В зависимост от вида на резонансната система LC-
генераторите могат да бъдат еднокръгови и многокръгови.
Еднокръговите транзисторни генератори се реализират най-често
по триточкова схема.
От всички видове LC-генератори най-голямо значение за
практиката поради своята простота имат еднокръговите
еднотактни генератори на хармонични колебания. Те съдържат
един колебателен кръг и активен елемент.
Схеми - на ръка.
-39-
Схема – на ръка
Фиг. 1.1
На Фиг.1.55 са показани схемите на две диференциращи
вериги. Като изходна величина се приема напрежението.
Поведението им е идентично.
Фиг. 1.2
Времеконстантите се изчисляват по аналогичен начин, както
при интегриращата верига. Математическото описание на
преходната характеристика е в съответствие с формулата за
падаща експонента, а именно:
−t
U изх ( t ) = U(0).e T
където U(0) е напрежението при преден или заден фронт на
входния импулс, взето със съответния знак.
При веригата с индуктивност и съпротивление изходното
напрежение е напрежението върху индуктивността. При преден
фронт стойността му достига тази на захранващото напрежение,
защото се стреми да го компенсира напълно. Постепенно
скоростта на нарастване на магнитното поле намалява и е.д.н. на
самоиндукцията намалява. При заден фронт бобината става
източник. Токът започва да намалява, но не променя знака си.
Напрежението обаче е длъжно да обърне знака си, защото вътре в
източника токът тече от минуса към плюса.
Много е важно съотношението между времеконстантата и
времето на входните импулси. По отношение на честотните
свойства, диференциращата верига представлява високочестотен
филтър. Това може да се установи, като се разсъждана по коя и да
е от двете вериги. Нека разсъжденията протекът за веригата с R и
C, Може да се каже, че тя представлява делител на напрежение, в
който едното съпротивление е R, а другото XC.
При честоти, клонящи към нула, XC клони към безкрайност
а тези честоти кондензаторът просто не пропуска токът да тече
през съпротивлението R и върху него няма да се формира спад.
При повишаване честотата на входния сигнал или
капацитета на реактивния елемент в схемата, тя постепенно
променя формата на изходния сигнал и от диференциращата,
самата верига преминава в разделителна (прехвърляща).
Интегриращи вериги
В разговорния език под интегриране се разбира процес на
натрупване, обединяване, сумиране. Капацитетът и
индуктивността имат свойството да натрупват енергия и при
определени условия могат да се нарекат интегриращи елементи.
Натрупването на енергия в кондензатора е свързано с увеличаване
на напрежението му в съответствие с формулата:
C.U 2
WC =
2
където W е запасената енергия, C е капацитетэт, а U е
напрежението върху кондензатора. Аналогичната формула за
запасената енергия в индуктивност е:
L.I 2
WL =
2
Вижда се, че при кондензатора напрежението е
пропорционално на натрупаната енергия, а при индуктивността –
тока. За да се получи интегрираща верига и в двата случая трябва
да участва съпротивление R, което има за задача да ограничи тока
до зададена стойност.
Фиг. 1.3
На Фиг.1.48 са показани две интегриращи вериги, които имат
напълно идентични свойства. Първата е със структура RC и като
изходна величина се използва напрежението на кондензатора.
Втората е със структура RL. При нея интегрираната величина би
трябвало да бъде тока, но като изходна величина се използва
спадът на напрежение върху съпротивлението, който е
пропорционален на тока.
Много важен параметър на интегриращата верига е така
наречената времеконстанта Т. При RC веригата тя се определя по
формулата:
Т=R.C, а при веригата с индуктивност и активно съпротивление се
намира по формулата:
L
T=
R
-41-
-42-
D1
A1
& ЛЕ1 Q
R1
C2
RC1 CR2 &
C1 R2
2
uCE1
a) Автогенериращ мултивибратор с логически
елементи + –A2 ЛЕ2 Q
D2
Чакащ мултивибратор: Чакащият мултивибратор има едно
устойчиво и едно временноустойчиво състояние. На изхода му се
получава импулс само при подаване на входен (пусков) сигнал.
Следващ изходен импулс се получава само при постъпване на
следващ входен сигнал, т.е. през времето между два входни
ECC
R1 C1 R2 R3
R4
T1 T2
R5
-43-
-44-