Американски четник

Всички ние до болка познаваме историята на борбата на българите от Македония от края на

19ти и началото на 20ти век. Знаем за великото ВМРО – за находчивите му ръководители и
безропотно понасящите всякакви несгоди четници. Знаем за преобладаващо българския
характер на движението – знаем, че е частично подкрепено от власи и албанци.

Но знае ли някой, че четническата униформа е била носена и от американци!

Един от тях е Артър Дъглас Холдън Смит – момче от прословутия Файв пойнтс в Ню Йорк,
кварталът на най-опасните американски бандити от 19ти и 20ти век. Роден през 1887г., Артър
се изявява на журналистическото поприще, най-вече като военен кореспондент, а по-късно – и
като писател. Освен спомените си от Македония,първо като статии в „Ивнинг поуст”, а
впоследствие и като книга, той публикува и преживяванията си като войник в Първата световна
война, както и още няколко книги.

Края на лятото на 1907г Артър посреща пътувайки с влака за София. Очарован е,

едновременно и от хубостта на града, и от балканските абсурди, скрити в жълтите му павета.
Удивен е от лекотата, с която успява да се свърже както и с видни политици, така и с
ръководителите на обявената „извън закона” революционна организация. Артър си спомня с
насмешка съветите дадени му от приятели и тур оператори – да си носи револвер, да не носи
големи суми със себе си и отбелязва, че за един чужденец, София е най-безопасното място на
света. За него София е глътка свеж въздух след ужасилата го Сърбия, която е „управлявана
лошо, селячеството е мърляво, невежо и заблудено, а преминавайки през гарнизонните
градове, лесно се забелязва, че най-приветливите сгради са казармите. За училище служи
колиба, а много от селяните живеят почти в дупки, издълбани по склоновете.” Заключава, че
нито Сърбия, нито Белград са толкова приятни, колкото са България и София.

Веднъж пристигнал в София, Артър се заема с откриването на революционния комитет. В

крайна сметка, съвсем по американски, той поставя проблема на рецепцията на хотела, в който
е отседнал и за негова изненада, час по късно той вече седи на една маса с върховистите Иван
Гарванов и Христо Матов, съратниците на Борис Сарафов, д-р Божидар Татарчев – бивш
преседател на революционерите в Лондон, както и някои видни журналисти.

След няколко разменени думи около американските интереси в Македония и равносметка на

въпроса с отвличането на Мис Стоун, Артър изплюва камъчето – той иска да наблюдава
борбата отблизо и счита, че най-добрия начин за постигането на тази цел е сам да стане четник.
Следва минута неловко мълчание и канонада от опити за разубеждаване – „ Вие сте слаб човек
– каза д-р Татарчев. – Смятате ли, че ще можете да издържите? Много е трудно. Не можете да
си починете. Аскерът е винаги по петите ви. Обут сте в цървули, които не предпазват краката.
Често трябва да вървите и без храна. Когато сте уморен до изтощение, захвърляте последния
си хляб, за да не трябва да пожертвувате част от патроните. Това е тежък и неблагодарен
живот, господине.” Артър не ще и да чуе. Дори гордо съобщава, че има военна подготовка –
лъжа, която му спечелва видимото одобрение на присъстващите. По-късно Артър ще признае,
че не се е надявал на нещо повече от това да пресече границата с Македония с някой овчар,
камо ли да стане пълноправен четник. След кратко съвещание е решено – Артър заминава за
Македония с четата на Петър Милев като пълноправен четник, който да се грижи сам за себе си
и за своята безопасност. Четата ще действа в североизточна Македония, Неврокопско, близо
до границата и в случай че се измори, той ще може лесно да се върне в България.

И така, с наздравица „Да живее Македония! Да живее американският четник!”, Артър Смит си
спечелва място в българската история.

Оттук нататък следва една изключителна история, изпълнена с напрегнати моменти, огромна
доза екшън и още толкова хумор. Често турският патрул ще минава на само една ръка
разстояние от скрилия се в храстите Артър. В тези случаи, той неизменно ще иска да кихне, но
мъжки ще търпи. В битките с аскера Артър ще се докаже като истински боец. За българските
абсурди ще говори със симпатия и чувство за хумор. Никога няма да се оплаче от огромните
лишения съпътстващи четническия живот.

Артър обективно доказва българската теза в Балканския въпрос. Въпрос, който историята
реши да завърти около Македония. Той винаги има да каже добра дума и за четническото
движение, в чийто висок морал и способности сам се убеждава, и за обикновения българин,
който крещи на български в лицето му, в опит да направи речта си разбираема за чужденеца и
който винаги ще извади и последния си залък за четата.

Петър Пеков