Софийски университет Св.

Климент Охридски

Курсова работа по хидрология

Хидрографска характеристика на поречието на

р. Вит

Изготвила: Аделина Димитрова Найденова, №4654

Гр. София
 Хидроложка характеристиа на поречието на
р. Вит

1. Обща характеристика на реката

Водосборната област на р. Вит е ограничена между вододелите на р. Искър и Осъм
и от юг на Стара планина. Положението й се определя с географските координати между
42°40’ и 43°40’ с. ш. и между 24°10’ и 24°45’ и. д. В административно отношение се числи
към Плевенски окръг.
За начало на реката е приет основния й приток р. Бели Вит, в който под гр. Тетевен
зауства р. Черни Вит. И двата притока извират от северния склон на Златишко –
Тетевенския дял на Стара планина. До излизането си от планината, реката има
северозападна посока до землището на с. Гложене, от където приема североизточна посока
и я запазва до вливането си в р. Дунав при гр. Сомовит. Координатите на устието са
43°41’00’’ с.ш. и 24°44’50’’ и.д. С кота 20 м н.в. Общата дължина на реката е 188,6 км с
площ на водосборната област 3225 км2 (Прил. 1).
Средния наклон на реката е 9,6 ‰. Силно продълговатата форма на водосборната
област (средна ширина 25 км) и малката надморска височина обуславят ниските стойности
на гъстотата на речната мрежа – 0,5км/км2.
Броят на притоците не е голям – р. Вит има около десет притока с дължина над
10км. Най-големи сред тях са р. Каменка с дължина 49 км и водосборна област от 498 км 2,
р. Калник с дължина 41 км и съответна площ на водосборната област – 260 км 2 и р.
Тученица – с дължина 35 км и площ – 215 км2. Тези притоци отводняват райони със
сравнително малка надморска височина. Средната надморска височина на водосборната
област е едва 404 м. Средният наклона на притоците варира в твърде широки граници –
между 8‰ за р. Кайлъка, който е разположения най-близо до устието на главната река
приток, и 155‰ – за р. Косица, приток на Черни Вит.
По отношение на релефа р. Вит води началото си от Главната Старопланинска
верига, спуска се по северните склонове на Златишко – Тетевенската планина и протича
през Дунавската равнина. Гънковите структури на Предбалкана определят юротипен
релеф, който се характеризира със силно влияние на структурните елементи върху
земеповърхните форми. На места антиклиналите за видоизменени в моноклинални
гребени. На юг Предбалкана е ограничен от стръмните склонове на Стара планина, а на
север от Дунавската равнина. При с. Садовец р. Вит преминава в Дунавска хълмиста
равнина. В структурно отношение тя представлява плоско наслоена земя. Характерни за
Дунавската равнина са плоските междудолинни ридове, който имат ясно изразен
несиметричен профил. Заоблената форма на тези ридове се дължи, до голяма степен на
льосовата покривка. Източните склонове на ридовете са дълги и полегати, което обуславя
по-голямата дължина на левите притоци на меридионалните реки. Западните склонове са
по-къси, стръмни и разсечени от къси фуниевидни долини и ровини. Това асиметрично
развитие на долината се наблюдава по долното течение на р. Вит, а в средното и горното
течение тя е нарушена.
По отношение на речното легло може да се каже, че в горното течение на реката
коритото е скалисто, бреговете са стръмни, на места отвесни. До с. Гложене долината е
тясна. Значителни притоци липсват. На лице са само стръмни и къси долове, които през по
голямата част от лятото нямат отток. Речното легло е покрито с каменни блокове и едър
речен чакъл. От с. Гложене надолу бреговете стават по-ниски и по-полегати, като при с.
Садовец напречният профил на реката става коритообразен (Прил.4). Реката започва да
меандрира, а наклонът значително намалява. При с. Пещерна р. Вит навлиза в теснина –
Боаза. След като излезне от теснината, реката вече има напълно равнинен характер. От с.
Дерманци надолу наклонът на реката намалява толкова силно, че течението на водата е
трудно забележимо.
 2. Формиране на речния отток
Река Вит притежава смесен тип подхранване. Устойчивата снежна покривка в
планинските части през зимните месеци и валежите през пролетта и началото на лятото,
както и спецификата на района оказват в различна степен влияние върху формирането на
оттока .Най-голямо значение за формирането на речния отток има дъждовното
подхранване (42%). Подхранването от подпочвени води се оценява на около 37%, а това от
снеговете едва на 21% (Фиг.1) Поречието на р. Вит включва, така наречения Плевенски
хидрогеологичен район, който се характеризира като средно водообилен на подземни
води. Под събирането на р. Бели Вит и р. Черни Вит в района на с. Полатен и Гложене до
местността Боаза съществуват множество понори, в които се губи голяма част от водите на
р. Вит, което понякога е причина под местността да не се наблюдава никакъв отток. Тези
води се отклоняват към извора Глава Панега и преминават в поречието на р. Искър. От
Боаза до към с. Садовец се вливат множество малки реки, които с преминалите води на р.
Вит над понорите дават оттоците при с. Садовец.
Фиг.1 Източници на подхранване

3. Режим на речня отток

3.1. Отточен режим
Отточният режим на р. Вит се контролира от четири хидрометрични станции, при
Тетевен - №91, при с. Саговец - №93, при с. Ясен - №94 и с. Гулянци - №95. Данните от
хидрографа (Фиг.2) са от хидрометричната станция при с. Садовец – 1978 г. При тази
станция в годишната ходова линия на водните количества се очертават два пълноводни
периода – през месеците март и април, с начало на 20.03 и край на 26.04 и един вторичен
през месец септември, с начало на 08.09 и край на 03.10, който е значително по-малък от
пролетния. Общата продължителност на пълноводие е 63 дена. Маловодния период се
проявява през месец август – от 17.08 до 07.09 и месеците октомври и ноември – от 04.10
до 14.12. Общата продължителност на маловодните периоди е 94 дена. От месец декември
до началото на месец март режима на оттока е доста променлив. От края на пълноводния
период до началото на маловодния оттока намалява, като се наблюдават отделни по-
големи върхове, които са резултат изключително на интензивни валежи. Средногодишното
водно количество възлиза на 13.375 м2/с, което прави около 410 милиона м3 отточен воден
обем.

Фиг.2 Хидрограф на р. Вит, станция с. Садовец, 1978 г.

В месечното разпределение на оттока ясно се откроява максимум през месец май
(27,38 м3/с). По-неясно изразен е минимума през месец ноември, тъй като от месец август
(6,61 м3/с) до месец януари стойностите се запазват ниски. От месец януари
средномесечните водни количества нарастват относително равномерно, като достигат своя
максимум през месец май. От месец май стойностите започват да намаляват с по-бърз темп
(Фиг. 3).
Фиг. 3 Хидрограма на р. Вит, станция с. Садовец

В сезонното разпределение на водните количества се разграничават три сезона –

лятно-есенен, зимен и пролетен (Фиг.4). С най-големи водни количества се отличава
пролетния сезон (107,71 м3/с), чиято продължителност е 4 месеца (от март до юни).
Стойностите на водните количества за зимния и лятно-есенния сезон са съответно – 36,16
м3/с и 41,03 м3/с. Зимния сезон е с продължителност 3 месеца, а лятно-есенния – 5 месеца.
Фиг. 4 Сезонно разпределение на оттока на р. Вит за периода 1957-1973 г.

Сезонното разпределение на оттока обуславя най-честата проява на високи вълни

да е през пролетния период (25% от всички регистриране случаи на високи вълни са през
месец май), когато е и максимумът на валежите. През есенно-зимния период честотата на
проява на високи вълни е 1,92% през месеците октомври, ноември и януари (Таблица 1).

Таблица 1 - Честота на прочвление на високи вълни

Месе
ц І ІІ ІІІ ІV V VІ VІІ VІІІ ІХ Х ХІ ХІІ
11,5 25,0 19,2 3,8
В% 1,92 3,85 7,69 4 0 3 9,62 3,85 9,62 1,92 1,92 5
Брой 1 2 4 6 13 10 5 2 5 1 1 2

3.2. Температурен режим

Средногодишната температура на водата при станция с. Садовец е 11,72 ºС.
Средномесечните температури на водите на р.Вит при същата станция за периода 1950-
1975г. показват плавно нарастване на стойностите от месец януари, когато са най-ниските
средни температури (2,2 °C), до месец юли, когато те стигат своя максимум (21,4 °C), след
което отново плавно намаляват (Фиг. 5). В посочения период най-високата абсолютна
стойност на температурата на водата е измерена на 12.08.1962 г. – 29,8 °C. За същия
период абсолютната температурната амплитуда е 13,93 ºC.
Фиг. 5 Средномесечна температура на водата

3.3. Ледови режим

Река Вит попада в район с относително ниска продължителност на ледовите
явления (15 – 30 дни). Най-ранната начална дата на ледово явление 15.11, а най-ранната
крайна дата е 23.12. Най-късната начална дата на ледови явления е 07.02, а най-късната
крайна дата е отбелязана на 13.03 (Таблица 2). Средният брой дни с проява на брегови лед
за периода 1936 – 1975г. е 5.36 дни. Най-дълго бреговият лед се е задържал през 1963/64 г.
– 30 дена. Средния брой на дните с ледена покривка за същия период е 21,33 дни. През
1948/49 г. р. Вит е била покрита с лед за цели 55 дена, което е най-дългия период за
интервала 1936 – 1975 г.

Таблица 2 - Ледови явления

Най-ранна начална Най-късна начална Най-ранна крайна Най-късна крайна
дата дата дата дата
15.11. 19541/42 г. 07.02. 1964/65г. 23.12. 1957/58г. 13.03. 1948/49 г.

3.4. Наносен режим

Наносния отток на р.Вит се измерва едва от 1951 г. Измервани са само плаващите
наноси, като пробите са взимани с помощта на обикновени бутилки от 5 или 1 литър на
дълбочина от 0,10 – 0,30 м. Съществен пропуск е, че през 1951 г. при взимане на пробите
не е отбелязан водният стоеж. Този пропуск се поправя едва през 1952 г., като все още
водните количества не са мерени в момента на вземане на пробите. Станцията, при която
са взимани проби за плаващи наноси е при с. Садовец. При тази станция средногодишното
количество на наносите е 6,17 кг/с. Наносният отток е 194.103т/год. Средногодишният
наносен модул възлиза на 111 т/км2 годишно. Максимумът на наносните количества
настъпва през месец юни (19,2 кг/с), а минимумът – през месец ноември (0,69 кг/с). За
периода 1952 – 1975 г. максималното среднодневно наносно количество е било измерено
на 07.09.1968 г. и е било 1760 кг/с. Средногодишната мътност на реката е 425 г/м 3, а най-
високата такава за посочения период е била измерена на 06.09.1968 г. – 12200г/м3 (Фиг. 6).

Фиг. 6 Месечно разпределение на наносните количества на р.Вит

3.5. Химичен състав

Химичният състав на водата в поречието на р. Вит се изследва само от
хидрометричната станция при с. Садовец. Тази станция дава сведения за състава на водата
само за предпланинската част на поречието, докато състава на водата в планинската и
равнинната част на поречието остсва неясен. За периода 1962-1971 г. общата твърдост на
водата варира от 5.94 мг/екв (1969 г.) до 21.73 мг/екв (1956 г.). През 1970 г. сумата на
йоните или минерализацията на водата е 295,9 мг/л. За същата година съдържанието на
анйоните е преобладаващо, като най-голям процентен дял има HCO3 (62,5 %) следван от
йоните на SO4 и Cl - съответно с 6,5% и 3,1 %. Съдържанието на катйони е значително по-
малко и е представено от Ca (17,1 %), Mg (3,3 %) и Na+K (4,8 %) (Фиг 7). Така
определения йонен състав поставя водите на р. Вит в клас хидрокарбонатни, група –
калциеви. Общата твърдост за 1970 г. е 9,33 мг/екв.

Фиг. 7 Химичен състав на водата на р. Вит при станция с. Садовец

4. Използване на водите на р. Вит

 Река Вит има голямо значение за развитието на главните селища в поречието й -
градовете Тетевен, Угърчин, Плевен, Долни Дъбник, Долна Митрополия, Тръстеник и
Гулянци, а така също и на прилежащите им села. Терасата й е основен водоизточник за
питейно и промишлено водоснабдяване на 87 населени места. В средното и долното
течение на реката са разположени плодородни площи, от които посредством изградените
Голяма Витска Напоителна Система и Малка Витска Напоителна Система могат да се
напояват над 23000 ha.
Степента на оползотворяване на хидроенергийните възможности на поречието е
много ниска, но е с тенденция за повишаване. През 2005 година са изградени ВЕЦ
“Косица” и ВЕЦ “Горни Дъбник”, работи се по изграждане на ВЕЦ”Сироко”.
В поречието са работили пет централи. От тях ВЕЦ “Бели Вит” - на р. Бели Вит,
ВЕЦ “Черни Вит” - на р. Черни Вит и ВЕЦ “Лисец” (“Гложене”) - на р. Вит са на течащи
води, а ВЕЦ “Ракита” - на бързоток на напоителен канал е с дневен изравнител, а ВЕЦ
“Телиш” на годишен изравнител – язовир.
Водите използвани за електродобив са възвратими и през 2005 год възлизат на
190565141 м3, което е 11.21 % от общия отток. Като се отчете и каскадното разположение
на самите съоръжения се потвърждава становището за ниско оползотворяване на
енергийния потенциал.

Хидроложка характеристика на
 Урдиното езеро

Урдините езера са езерна група в Рила планина. Те не са развити като туристическа

забелешителност толкова добре, колкото Седемте Рилски езера, тъй като са разположени в
най-труднодостъпните части на Северозападна Рила. Урдините езера са разположени в
западната част на Урдиния циркус. От тях изтича Урдина река, която е приток на Черни
Искър.

Урдино езеро № 2 е най-голямото по площ и обем езеро от групата. Разположено е

в дълбока падина северно от Урдино езеро № 1 и на 1300 м от вр. Дагма, на 2278 м н.в. От
юг и югоизток бреговете са скалисти и много стръмни, а останалите брегове са
сравнително по полегати и покрити с растителност. Езерото се подхранва от два притока.
По-големич се влива в южнич край на езерото. Той идва от Урдино езеро 1 и по пътч
образува голчм водопад. По-малкият приток се влива в западната част на езерото. Оттокът
представлява голям поток и се намира в североизточния край на езерото (Прил. 5). От тук
води началото си р. Урдина.
Дължината на езерото е 220 м. Максималната му ширина е 163 м, а средната – 115
м. Площта на водната повърхност на езерото е 25,3 м 2, а обиколката на брега 600 м, с
коефициент на развитие на бреговата линия 1,06. Обемът на езерото е 89 500 м3, а
максималната му дълбочина 6,6 м. Средната дълбочина на езерото е 3,6 м. Абсолютнич
наклон на дъното е 0,148‰. Площта на водосборната област на езерото е 0,79 км2.
Температурата на водата се понижава равномерно и съвсем слабо от повърхността
към дъното, като разликата между температурата на повърхността и дъното е едва 0,3ºC.
Минерализацията на водата е по-голяма в сравнение с минерализацията на водата
на по-горното езеро Урдино 1 и за трите години, за които има данни, се изменя между 35,3
и 57,8 мг/л. Най-голчмо влияние за изменянето на минерализацията оказва съдържанието
на хидрокарбонатните йони, което варира между 18,3 и 36,6 мг/л. Количеството на
магнезиевите йони за 1954 г. по всяка вероятност е завишено вследствие на
несъвършенството на използвания тогава метод на анализа. Водата има слабо кисела към
неотрална реакция.