ЛЕКЦИЯ № 1

Общи сведения за инженерната геология и хидрогеологията

Инженерната геология изучава природните условия, определящи проектирането,
строителството и експлоатацията на съоръженията. Основната роля на инженерната геология
при съставяне на проекта на съоръженията се състои в установяването на участъци с най-
благоприятни природни условия, като своевременно се отчитат трудностите, възникващи
при строителството и експлоатацията. Инженерната геология, механиката на строителните
почви и фундирането на инженерни съоръжения могат да се обединят в единен комплекс на
геотехническите знания.

Таблица 1.1. Сфери и области ва приложение на инженерната геология

Сфера на народното стопанство Област на приложение

Усвояване на земи, благоустрояване Комплексна оценка на инженерно-

на територии геоложките условия и възможност
за застрояване на големи площи

Строително сградостроителство строителство на наземни и подземни

дело промишлено съоръжения, жилищни и
строителство обществени сгради
хидротехническо строителство на наземни и подземни
строителство съоръжения, тръбопроводи, водо- и
транспортно хвостохранилища
строителство язовирно строителство, напояване,
енергийно осушаване, защита на бреговете,
строителство строителство на бентове и канали,
корекции на реки
пътно строителство, строителство
на мостове, железопътно
строителство, аерогари, тунели
строителство на подземни кабелни
линии, въздушни линии,
водохранилища, подземни машинни
зали

Минно дело открита и подземна осигуряване устойчивост на

разработка откосите, прогнозиране слягането на
почвите и пропадане на земната
повърхност, техника на безопасност

Селско земеделие и селско мелиорация, строителство на малки

стопанство строителство язовири, корекция на реки и дерета,
селско строителство на наземни и
подземни съоръжения

Хидрогеологията е наука за подземните води — за техния произход,

разпространение, закони на движение, физични свойства и химичен състав, както и за
връзките им с повърхностните води и валежите. Задачи на хидрогеологията са намирането на
подземни води в достатъчно количество и с необходимите качества за питейно и
промишлено водоснабдяване и напояване, както и определянето на условията за тяхното
използване. Тя изучава и методите за отводняване на заблатени територии, на строителни
изкопи и др. Непрекъснатото замърсяване на повърхностните и подземните води с
промишлени отпадъчни води ги прави негодни за водоснабдяване и напояване без
предварително пречистване.

ВЪПРОС 1. СТРОЕЖ И СЪСТАВ НА ЗЕМЯТА И ЗЕМНАТА КОРА

1
 1.1. Общи сведения за планетата Земя
Земята е третата планета от Слънчевата система. Образувана е преди около 4,7 млрд.
години. Тя е най-голямата от вътрешните планети на Слънчевата система и се върти около
Слънцето по почти кръгова орбита. Средното разстояние до Слънцето е приблизително 150
млн. km. Скоростта на движение на Земята по орбитата е 29,7 km/s, като пълен оборот тя
извършва за 365,26 d. Периодът на въртенето на Земята около оста й е 23,56 d. В резултат на
въртенето диаметърът на Земята в екваториалното сечение е с 43 km по-голям от диаметъра,
съединяващ полюсите.

Фиг. 1.1. Схематичен строеж на Земята:

1 - Земна кора; Мантия: 2 - горна; 3 - преходна зона; 4 – долна;
Ядро: 5 – външно; 6 – преходна зона; 7 – вътрешно;
Граници: 8 – на Мохоровичич; 9 – на Гутенберг.

Земята има форма, близка до ротационния елипсоид, наречена геоид, която предс-
тавлява мислено продължената повърхност на Световния океан и под континентите. Във
всяка точка от тази повърхност силата на тежестта е насочена перпендикулярно към
повърхността. Масата на Земята е 5.976.1027 g, обемът й — 1,083.1027 cm, а плътността
5,52 g/cm3. Радиусът на земята е средно 6378 km на екватора и 6357 km към полюсите
1.2. Вътрешни земни обвивки
Вътрешни обвивки на планетата Земя са ядрото, мантията и земната кора.
Земното ядро заема централната част на планетата, има радиус около 3500 km и
представлява около 15,9 % от обема и 31,4 % от масата на Земята. тъй като средната
плътност на скалите, изграждащи земната кора и на магмата е около 2,5 - 2,7 g/cm3,
съществува хипотеза за голямо външно течно ядро и малко твърдо вътрешно ядро, което по
свойства наподобява сплав от желязо, никел и леки елементи.
Земната мантия заема около 83,3 % от обема и около 67,8 % от масата на Земята.
Нейната плътност се увеличава неравномерно към центъра на Земята. Счита се, че
веществото, изграждащо горната мантия (астеносферата), извършва конвективни
(постъпателни) движения. Това определя динамиката на земната кора и постоянния
веществен обмен между горната мантия и земната кора. Сведения за състава на мантията се
получават от анализите на мантийния материал, изнасян при вулканизъм.
Земната кора (литосферата) представлява 0,8 % от масата и 0,8 % от обема на
Земята. Тя е най-горната и най-динамичната част от твърдото тяло на Земята. Отдолу е
ограничена от сеизмичната граница на Мохоровичич. Има средна плътност 2,8 g/cm3 .
Планетарният релеф е формиран от океанска и континентална земна кора. Под континентите
земната кора е значително по-дебела (35—70 km), а под океаните е по-тънка (до 10 km). В
континенталната земна кора по геоложки и петрографски данни се разграничават
седиментен, гранитен и базалтов слой. По дъното на океаните гранитният слой отсъства, а
земната кора се състои само от базалтов слой (фиг. 1.2)

2
 Фиг. 1.2. Схематичен строеж на земната кора

В най-общ вид земната кора се състои от три комплекса скали: седиментни,

метаморфни и магмени. Земната кора е образувана от материал на мантията, който се
преработва от атмосферата, хидросферата и биосферата и при това се осъществява големият
кръговрат на веществото в земната кора.
1.3. Външни земни обвивки
Външните обвивки на Земята са хидросферата, атмосферата и биосферата.
Хидросферата включва Световния океан и водите на сушата. Нейната горна граница
са нивото на Световния океан и нивото на подземните води, а долната е неясно изразена и
съответства на дълбочината на критичната температура на водата (374°С) в литосферата.
Хидросферата е възникнала от дегазацията и отделянето на вода от мантийния материал.
Пресните води са резултат от естествената дестилация при изпаряването от първичните
водоеми.
Атмосферата има маса 0,00009 % от масата на Земята. Включва тропосфера (до 8
– 17 km; в този слой се развиват всички атмосферни явления и процеси), стратосфера ( 40
– 50 km над тропосферата; В зоната от 10 до 60 km е озоновият слой, който поглъща част от
ултравиолетовото излъчване на Слънцето и прави възможен живота на Земята.) и йоносфера
(между 80 и 800 – 1000 km; има повишена йонизация на газовите молекули). Приема се
съществуването и на екзосфера, където газовите молекули се движат с големи скорости и се
разсейват в пространството. Първичната атмосфера на Земята в ранните етапи от нейното
развитие е била възстановителна и практически не е съдържала свободен кислород.
Биосферата обхваща хидросферата, горната част от литосферата и долната част от
атмосферата, където обитават организми. По биологични данни появата на първите сложни
молекули на ДНК и еволюцията на живото вещество са започнали преди около 4,55 млрд.
год., а данни от космохимията на метеоритите свидетелстват, че образуването на органични
съединения в Слънчевата система е било типично и масово явление в ранните етапи от
формирането й. Основната жива маса е съсредоточена в зелените растения. Чрез фотосинтеза
те преработват енергията на слънчевите лъчи и от химичните елементи изграждат сложни
органични съединения, при което се отделя свободен кислород.
Земната повърхност се състои от континенти и океани.
Континентите съставляват около 1/3 от земната повърхност и се издигат над нивото
на морето средно на 800 m. Гравиметрични данни показват, че континентите се разполагат
по-високо вследствие на по-малката плътност на тяхното вещество. Средната дълбочина на
океаните е около 4,8 km. По-голямата част от дъното им напомня еднообразна равнина, над
която се издигат високи планински хребети. Най-големите океански дълбочини са в тесните
и дълбоки жлебове, които очертават континентите. Най високата точка на планетата е връх
Монт Еверест в Хималаите с височина 8848 m, а най-голямата дълбочина е в Марианската
падина в западния Тих океан – 11500 m.
ВЪПРОС 2. СКАЛООБРАЗУВАЩИ МИНЕРАЛИ
3
 2.1. Общи сведения за минералите
Веществото, изграждащо земната кора, се състои от скали и минерали. Открити и
описани са повече от 3500 минерала, но голяма част от тях се срещат рядко. Болшинството
от минералите са твърди и съществуват в природата само при определени условия, като при
изменението на тези условия те се разрушават или видоизменят.
Минералите имат следните характерни особености:
1) Постоянство на химичния състав, който зависи от произхода им и може да бъде
изразен с химична формула.
2) Кристален строеж — атомите, йоните и молекулите се разполагат в строг ред,
подчинен на математически възможен начин за пространствено групиране (кристалите са
геометрично правилни тела, които се обединяват в 6 кристалографски системи в зависимост
от пространственото разположение на стените, ръбовете и върховете им).
3) Групиране в парагенетични асоциации (съобщества) от минерали, които са
образувани при еднакви условия (частен случай на парагенетичните асоциации са скалите).
Минералите се образуват при ендогенни, екзогенни и метаморфни процеси.
Ендогенните минерали се образуват при магмената и вулканската дейност от
магмата и лавата, при наличие на химично активни газове и пари и при постепенното
намаляване на първоначално високата температура и налягане. Образуваните минерали са
плътни, имат висока твърдост и са неразтворими във вода, киселини и основи, но на земната
повърхност обикновено са неустойчиви.
Екзогенните минерали се образуват при процесите, които протичат на земната
повърхност (сложните взаимодействия между литосферата, хидросферата, атмосферата и
биосферата). Най-често това са седиментогенни минерали, с малка твърдост, малка плътност,
активно взаимодействат с водата или се разтварят в нея.
Метаморфните минерали се образуват при метаморфни процеси; това са
видоизменените, съществували преди това ендогенни и екзогенни минерали, или
образуваните нови минерали под действие на висока температура, налягане и химично
активни газове и пари.
2.2. Свойства на минералите
Свойствата на минералите може условно да бъдат разделени на диагностични, които
се използват за разпознаване на минералите (цвят, цвят на чертата, прозрачност, блясък,
вкус, мирис) и физични, които определят тяхното поведение в състава на скалите и имат
значение за устойчивостта и якостта им - твърдост, цепителност, плътност, устойчивост
срещу изветряне, разтворимост, хабитус на кристалите.
Цветът на минералите е разнообразен и само при някои от тях е постоянен (розов
при ортоклаза, зелен при малахита и хлорита). Цветът в едни случаи е свързан с веществото
на минералите (пирит), в други се определя от включенията (кварц). Цветът на чертата
(върху плочка от неглазиран порцелан) е характерно и сравнително постоянно свойство (при
пирита е зелено-черна, при хематита — червена).
Прозрачността и блясъкът са оптични свойства и определят способността на
минералите да пропускат светлина през тънки пластинки (прозрачни са кварцът,
мусковитът), или да я отразяват от повърхността си (метален блясък имат рудните минерали,
стъклен — силикатите, бисерен — слюдите, мастен — кварцът, копринен — азбестът).
Вкус може да имат някои разтворими във вода минерали (халит), а мирисът най-
често се дължи на присъствието на определени химични елементи (арсенът мирише на
чесън).
Твърдостта на драскане на минералите е свързана със строежа на кристалната им
решетка и характера на връзките в нея. За сравнение се използват 10 минерала еталона от
таблицата на Моос:
1. Талк
2. Гипс
3. Калцит
4
 4. Флуорит
5. Апатит
6. Ортоклаз
7. Кварц
8. Топаз
9. Корунд
10. Диамант
Твърдостта на повечето от минералите е в границите от 2 до 6. От нея зависи
устойчивостта на минералите и на изградените от тях скали срещу изтриване, има значение
при използването на скалите като строителен материал.
Цепителността на минералите зависи от вътрешния им строеж, а не от тяхната
външна форма. При удар се образуват множество гладки равнини, успоредни на определени
повърхнини в кристалната решетка. При различните минерали цепителността може да бъде
добре изразена в едно направление (слюди), в две (фелдшпати, амфибол) или в три
направления (калцит, галенит). Някои минерали не притежават цепителност, а лом
(разрушават се по повърхнини с неправилна форма). Цепителността се проявява при
разрушаването на скалите. В минералите с добре изразена цепителност се формират
зародишите — огнищата на разрушение на скалите при натиск или при срязване.
Плътността на минералите се колебае в широки граници (от по-малко от 1 до
23 g/cm3 ). Тя оказва влияние върху устойчивостта на скалите и скалните масиви и при най-
разпространените минерали е от 2,5 до 3,5 g/cm3 .
Устойчивостта срещу химично изветряне определя поведението на минералите при
въздействие на изветрителни фактори. Устойчивите минерали не се променят под
въздействието на активните фактори на природната среда. От устойчивостта срещу химично
изветряване на минералите зависи устойчивостта на скалите и скалните масиви срещу
изветряване и дебелината на изветрителната кора.
Разтворимостта във вода и в киселини е характерна за екзогенните минерали. От
нея зависи развитието на някои геоложки процеси (окарстяването на варовиците и
мраморите, излужването на гипса, суфозията).
Хабитусът (външният вид) на кристалите зависи от условията им на кристализация.
Разнообразието на кристалните форми може да се обобщи в следните основни видове:
− изометрични са кристалите, развити еднакво в трите направления (кубични —
пирит, халит, флуорит);
− плочести или люспести са кристалите, развити в две направления (гипс, слюди);
− призматични, иглести или влакнести са развитите в едно направление (кварц,
амфибол, азбест). Подреждането на удължените кристали в едно направление създават
условия за разлика в свойствата и поведението на скалите в масива в различните
направления.
2.3. Класификация на минералите
Класификацията на основните скалообразуващи минерали се прави според
химичния им състав и кристалографските им особености. Минералите се разделят на
следните основни класове: силикати, окиси и хидроокиси, карбонати, сулфати, сулфиди,
фосфати, халоиди, самородни елементи.
Класът на силикатите обхваща около 800 минерала (около 75 % от масата на
литосферата). Те са предимно ендогенни и по химичен състав се разделят на фелдшпати,
пироксени, амфиболи, слюди, вторични (глинести) минерали и др. Фелдшпатите
представляват около 69 % от масата на магмените, около 30 % от метаморфните и около 12
% от седиментните скали. Разделят се на плагиоклази (албит, олигоклаз, андезин, лабрадор,
битовнит, анортит) и ортоклази (ортоклаз или санидин, микроклин). От пироксените най-
разпространен е авгитът. Амфиболите (амфибол, актинолит, нефрит, тремолит,
хризотилазбест) се срещат при средните магмени и някои метаморфни скали. Слюдите

5
(мусковит, биотит) са екзогенни, ендогенни и метаморфни; срещат се при магмените,
метаморфните и седиментните скали. Оливинът се среща в основните магмени скали. Талкът
и хлоритът са предимно метаморфни минерали. Вторичните (глинестите) минерали са екзо-
генни. Те се образуват в резултат на изветряването на магмените и метаморфните скали и
имат специфични свойства. Обединяват се в три групи: група на каолинита (анауксит,
халуазит, фолерит, дикит, накрит); група на хидрослюдите (хидробиотит, хидромусковит,
глауконит, леверерит, илит, вермикулит); група на монтморилонита (нонтронит, сапонит,
бентонит) (фиг.1.4).
Окисите и хидроокисите са около 200. Те съставляват около 17 % от масата на
земната кора. Корундът (Al2O3) е ендогенен, екзогенен и метаморфен - използва се за
абразив. Кварцът (SiO2) е най-разпространеният минерал в земната кора. Той е ендогенен и
екзогенен, влиза в състава на много магмени, седиментни и метаморфни скали
(самостоятелно изгражда кварцита) и е устойчив срещу химично изветряне. Хематитът
(Fe2O3) е ендогенен и екзогенен минерал, при окисляване се превръща в лимонит. Лимонитът
(Fe2O3.nH2O) е екзогенен минерал; среща се като землести маси, в зоната на изветряване на
рудни тела или като оцветител в седиментните скали благодарение на подвижността на
железните йони.
Карбонатите са повече от 80 и съставляват 1,7 % от масата на земната кора. Те са
предимно екзогенни, имат малка твърдост и са разтворими в киселини. Калцитът (СаСО3) е
най-често срещаният карбонат. Той самостоятелно изгражда варовиците и мраморите.
Разновидност на калцита е арагонитът. Доломитът (СаМg(СО3)2) самостоятелно изгражда
едноименната седиментна скала.
Сулфатите обединяват 260 екзогенни минерали, които съставляват 0,1 % от масата
на земната кора. Анхидритът (CaSO4) в присъствие на вода преминава в гипс (CaSO4.2H2O) и
двата минерала самостоятелно изграждат едноименните седиментни скали.
Сулфидите са около 200 и съставляват около 0,26 % от масата на земната кора. Те са
рудни ендогенни и екзогенни минерали. При окисляване някои от тях дават сулфатни йони.
Най-често се срещат галенит (PbS), сфалерит (ZnS), халкопирит (CuFeS2) и пирит (FeS2).
Фосфатите са повече от 300 и съставляват около 1 % от масата на земната кора. Те
са предимно екзогенни. Апатитът и фосфоритът имат почти еднакъв състав, но първият е
ендогенен, а вторият - екзогенен.
Халоидите са повече от 100 екзогенни и ендогенни минерали. Голяма част от тях са
разтворими. Най-често се срещат флуорит (CaF2), халит (NaCl) и силвин (KCl).
Самородните елементи в природата са около 80 и съставляват около 0,1 % от масата
на земната кора. Най-често срещани са златото (Аu), среброто (Аg), медта (Сu), платината
(Рl), сярата (S) — екзогенни и ендогенни, диамантът (С) — ендогенен и графитът (С) —
ендогенен.

ВЪПРОС 3. МАГМЕНИ СКАЛИ

3.1. Общи сведения
Магмените скали са около 600 вида и разновидности. Голяма част от тях имат
твърди кристални връзки от ковалентен тип и това им осигурява якост, която значително
превъзхожда известните в инженерната практика натоварвания. Магмените скали са
неразтворими във вода и са практически водонепропускливи, поради което широко се
използват като основа и среда за сложни и отговорни съоръжения. Това са скали, които са се
образували вследствие на застиване на магма. Това може да става както и в дълбочина, така
и на повърхността, при изригване на вулкани. Преобладаващи минерали в тях са
силикатните: кварц, ортоклаз, плагиоклази, амфиболи, пироксени и др. Независимо от
еднаквия си минерален състав скалите, образувани на повърхността и в дълбочина се
различават. Образуваните в дълбочина скали (интрузивни) се характеризират най-често с
това, че минералите, които ги изграждат образуват приблизително еднакви по размери зърна.
При вулканските (ефузивни) скали, които са застинали на повърхността, се забелязват едри
6
добре оформени кристали на минералите, които кристализират при най-високи температури,
заобиколени от не добре оформени кристали на останалите минерали и аморфна маса от
вулканско стъкло.
3.2. Образуване на магмените скали
Магмените скали се образуват при магмената и при вулканската дейност.
Магмената дейност е свързана с явления, протичащи в земната кора и мантията,
при които натрупването на топлина довежда до формирането на сложна по състав силикатна
топилка, съдържаща газове и пари (магма). Източник на топлина за образуването на магмата
е радиоактивното разпадане. Общото количество топлина, постъпващо от недрата на Земята,
е много голямо — около 7.10 cal/s. Това е около 1 % от постъпващата от Слънцето енергия,
но е напълно достатъчно за магмената дейност. При разтопяването земното вещество
увеличава обема си (около 10 %). Получената магма е по-лека (има по-малка плътност) и
хидростатично се изтласква от магменото огнище в околното пространство и към земната
повърхност. Продукти на магматизма са интрузивните скали. По-голямата част от магмата
втвърдява и кристализира в дълбочина и формира геоложки тела — интрузии (фиг. 3):
батолити (огромни масиви, които най-често формират ядрото на планинските масиви, напр.
Витошкия батолит); щокове (подобни на батолитите, но по-малки по размери); дайки и жили
(които запълват пукнатините във вместващите скали); силове, лаколити, лополити (които се
вместват съгласно с напластяването на вместващите скали); некове (които запълват
вертикалните канали от магменото огнище към вулканските кратери). Времето, необходимо
за образуването и охлаждането на магмата (втвърдяване и кристализация) в една голяма
интрузия, е около 106 - 107 години.

Фиг. 3.1. Форма на магмените тела

А — интрузивни скали: а — батолит; б — щок; в — лаколит; г — лополит; д — жила;
е — сил;
В — ефузивни скали: ж — купол; з — поток; и — покров

Вулканизмът е форма на проява на магмената дейност; създава вулкански конуси

(при вулканите от централен тип), лавови плата, потоци и др. при изливането на лава по
разломи и по пукнатини. Съществува явна пространствено-временна връзка между
тектонската дейност, планинообразувателните процеси и интензивната вулканска дейност.
Част от магмата благодарение на тектонски процеси и поради по-малката плътност на
магмата в сравнение с плътността на вместващите скали се издига, интензивно размествайки
окръжаващите скали, достига до земната повърхност по тектонските разломи или кратерите
на вулканите и се разлива върху земната повърхност или дъното на океана като лава. От

7
лавата се образуват ефузивните скали при нормално за земната повърхност налягане и
температура. Охлаждането и втвърдяването протичат бързо, бурно се отделят газовете и
парите и поради това някои от ефузивните скали имат голяма порестост (до 60 %), а
веществото често е стъкловидно и некристализирало. Между интрузивните и ефузивните
скали в природата няма рязка граница; те преминават едни в други.
3.3. Основни свойства на магмените скали
Структурата и текстурата на магмените скали са резултат от различните условия
на охлаждането и втвърдяването им. Структурата при магмените скали се определя от
степента на кристализация, от размера, формата и количественото съотношение между
различните минерали и характера на връзките между тях. Пълнокристална е структурата на
интрузивните и основните ефузивни скали; тя може да бъде едро-, средно-, дребно- и
финокристална. Непълнокристална и стъкловидна структура са характерни за киселите и
средните ефузивни скали. При непълнокристалната структура голяма част от минералите са
аморфни или във вид на стъкловидна маса.
Текстурата това е пространственото разпределение и ориентировката на
минералите. Тя определя външния вид на скалата. Интрузивните и голяма част от
ефузивните скали имат масивна (еднородна) текстура, при която минералите са равномерно
и плътно разпределени. За шлировидната текстура (при някои жилни и средно кисели
интрузивни и ефузивни скали) е характерно струпване на тъмни минерали във вид на петна.
При флуидалната текстура удължените минерали се разполагат в определено направление.
Порестата текстура е характерна за някои ефузивни скали; при тях порите са резултат на
отделянето на газовете и парите при изливането на магмата. Образуването на различните
видове скали от магмата се дължи на начина на кристализация, магмената диференциация и
смесването.
3.4. Химичен и минерален състав на магмените скали
Прието е химичният състав при магмените скали да се изразява във вид на окиси.
Средният химичен състав на магмените скали включва следните окиси: SiO2 (от 25 до 85 %);
МgO (от части от % до 47 %), Al2O3 (от части от % до 30 %); СаО (от части от % до 17 %);
Nа2O (от части от % до 17 %); К2O (от части от % до 17 %); FeО (от части от % до 11 %); Н2O
(от части от % до 7 % ).
Въз основа на съдържанието на най-характерния окис SiO2 магмените скали се
разделят на: ултракисели — съдържащи над 75 % SiO2; кисели — 65-75 %; средни —
52-65 %; основни — 40-52 % и ултраосновни — под 40 %. С намаляването на SiO2 като
правило нараства плътността, понижава се температурата на топене, скалата става по-тъмна,
тъй като се увеличава количеството на тъмните минерали.
Минералният състав включва главни (които изграждат основната маса на скалата и
определят нейния вид и разновидности) и второстепенни минерали. Средното съдържание на
главните минерали при магмените скали е: фелдшпати — около 60 %, амфиболи и пироксени
— около 17 %, кварц — около 12 %, слюди — около 4 %.
3.5. Класификация на магмените скали по съдържание на SiO2
Кисели магмени скали са гранитът, риолитът, кварцпорфирът, перлитът.
Гранитът съставлява 95 % от обема на всички интрузивни магмени скали. Той е
пълнокристална скала със светлосив, рядко зеленикав цвят. Основните минерали в гранита
са фелдшпатите (40—60 %), кварцът (20—40 %) и тъмните минерали (около 10 % — биотит,
амфибол, авгит). От второстепенните минерали се срещат турмалин, пирит, гранат и др. В
зависимост от размерите на минералните зърна гранитът бива едро-, средно- и
дребнокристален. Текстурата му е масивна. Гранитите имат голямо разпространение в
България. Срещат се в Западна Стара планина, където заедно с диорита и габрото изграждат
гранит-диорит-габровата формация. Широко разпространение имат южнобългарските
гранити (Средна гора. Стара планина. Рила, Пирин, Родопите).
Риолитът е ефузивният аналог на гранита светлосив или розов с порфирна
структура; в стъкловидната аморфна маса се съдържат кристали фелдшпати, кварц, биотит.
8
Понякога текстурата му е пореста. Основните находища на риолит у нас са в Родопите.
Среднокиселите магмени скали включват интрузивните скали сиенит и диорит,
както и ефузивните им аналози трахит и андезит. Сиенитът е пълнокристална, дребно-или
среднокристална интрузивна скала със светлосив цвят. Основните минерали за сиенита са
ортоклаз и плагиоклаз, до 15 % амфибол, понякога биотит; кварц обикновено няма.
Текстурата на сиенита е масивна, рядко шлировидна. У нас сиенитите имат ограничени
находища: Витоша (която почти изцяло е изградена от пироксен-биотитов сиенит —
монцонит, в който ортоклазът и плагиоклазът са в почти равни количества), Пловдивските
тепета, нос Атия (южно от Бургас). Трахитът по минерален състав прилича на сиенита. Той е
сивобяла скала с порфирна структура и флуидална текстура. У нас се среща в Източните
Родопи. Типичен трахит се среща рядко.
Диоритът е скала със сив до сивочерен цвят. Има пълнокристална структура и
масивна текстура. Основни скалообразуващи минерали са плагиоклазите (до 75 %),
амфиболът и рядко авгитът и биотитът. Най-големите находища на диорит у нас са в Западна
Стара планина, Витоша, Плана, Манастирските височини край Ямбол. Андезитът има
минерален състав, подобен на състава на диорита. Структурата му е порфирна, като
порфирни минерали са плагиоклазите, по-рядко амфиболът, авгитът или биотитът.
Андезитът е сивозелен до кафяв. Широко разпространен е в Средна гора, Лозенската
планина, Люлин, Бургаско и около Витоша.
Широко разпространена у нас (Западна Стара планина, долината на р. Струма и др.)
е скалата гранодиорит — интрузивна магмена скала с пълнокристална структура и масивна
текстура. По минерален състав той е преходна скала между гранита и диорита. Съдържа
кварц, ортоклаз, кисел и среден плагиоклаз, амфибол, биотит. Тъмна скала с червеникав цвят
(има добре развити ортоклазови кристали).
Основни магмени скали са габро и нейните ефузивни аналози диабаз и базалт.
Габрото е пълнокристална средно-или едрокристална интрузивна скала с тъмносив или
черен цвят. Съдържа фелдшпати (лабрадор), авгит и малко амфибол и оливин. Текстурата му
е масивна. Находища на габро у нас има в Западна Стара планина, Витоша, Плана, а най-
голямо е находището в Манастирските височини. Базалтът е най-широко разпространената в
природата ефузивна скала. По обем той е 5 пъти повече от всички останали ефузивни скали,
взети заедно. Базалтът е тъмна, почти черна скала. Структурата му е пълнокристална
(скритокристална) или порфирна; порфирни минерали са оливин, авгит, рядко плагиоклаз. У
нас типичен базалт се среща в малки находища, разположени по два разлома, които пресичат
Стара планина: единият започва от с. Драгомирово около Свищов и завършва при Сухиндол
(по него са разположени 14 отделни базалтови могили — единствените ефузивни скали в
Севернобъл-гарската плоча); другият разлом започва около Трявна и Габрово и завършва
около Чирпан (по него се намират няколко базалтови находища). Трахибазалти има в
Източните Родопи. Диабазът се отличава от базалта по зеления си цвят. У нас се среща в
Западна Стара планина. Краището, Странджа (в състава на т. нар. диабазово-филитоидна
формация).
Ултраосновни скали са перидотитът, пироксенитът и дунитът — интрузивни
пълнокристални магмени скали с масивна текстура, в които няма светли минерали. Те имат
тъмнозелен до черен цвят и са изградени главно от оливин и авгит. У нас имат ограничено
разпространение (Средна гора, Източните Родопи).
Вулканските стъкла, обсидианът и пемзата се образуват при подморски
изригвания на вулкани. Основната им маса има стъкловиден строеж. Срещат се заедно с
ефузивните скали и имат разнообразен състав.
Жилните магмени скали имат спорадично разпространение. Делят се на ашистни
(образувани от недиференцирана магма): гранитпорфир, сиенитпорфир, диоритпорфир,
габропорфир, които по минерален състав са аналогични на съответните магмени скали, и
диашистни (от диференцирана магма): пегматит и аплит. Пегматитът е едрокристална
скала с ултракисел състав, изградена предимно от фелдшпати и кварц. В състава на
9
пегматитите често се срещат слюди, турмалин, циркон, берил, топаз и др. Структурата му е
пълнокристална, текстурата — масивна. Аплитът е дребнокристална плътна скала, която по
минерален състав е близка до гранита и визуално трудно се отличава от него. Структурата
му е пълнокристална, текстурата — масивна.

Таблица 3.1. По-важни магмени скали

Основен минерален Кварц, ортоклаз, Плагиоклази, орто- Плагиоклази, от 1/4 Калциев плагио-клаз
състав натриев плагиок- клаз, кварц, до 1/4 до 1/2 амфиболи и и изобилие на
лаз, малко амфи- амфиболи и пиро- пироксени пироксени и амфи-
боли и пироксени ксени боли, оливин
Образувани при ГРАНИТ СИЕНИТ ДИОРИТ ГАБРО
застиване на магма
в дълбочина
Образувани при РИОЛИТ ТРАХИТ АНДЕЗИТ БАЗАЛТ
застиване на лава
при повърхността
Средно съдържа- 75% - 65% 65% - 52% 52% - 40%
ние на SiO2 кисели среднокисели основни
Цвят светли тъмни

10