ТЕХНИЧЕСКИ

УНИВЕРСИТЕТ -
СОФИЯ
Факултет по комуникационна техника и технологии

ДИПЛОМНА РАБОТА
на тема

“Проект на цифрова сателитна телевизионна система”

Дилпомант: Дипломен ръководител:

Георги Стоянов Стоянов гл.ас. инж. Петър Петков
Фак.№ РА038618
София
2006г.

Технически Университет – София

Факултет по комуникационна техника и технологии
Катедра: Радиотехника Утвърждавам!
Дата на задаване: Декан: .......................
Дата на предаване: (доц. д-р. инж. Алтимирски)
Образователна степен: бакалавър

Задание
за дипломна работа
на студента: Георги Стоянов Стоянов
Тема: Проект на цифрова сателитна телевизионна система

1. Описание на конкретната инженерна задача и вида на крайните

резултати, които трябва да се решат в оригиналната част от
дипломната работа
1.1. Тип на връзката точка до много точки
1.2. Стандарт DVB
1.3. Симплексна връзка
1.4. Краен резултат – изчисление на параметрите на връзката и ниво диаграми
2. Изходни цифрови данни за изчислителната част/Функционални
изисквания към софтуерната част
2.1. Софит Телепорт, 4,6м. Andrew
2.2. Централна честота: 11 554MHz, вертикална поляризация,
2.3. Скорост на предаване на символите: 28800Кs/s, Viterbi кодиране 7/8
2.4. Приемна антена 0,9м.
2.5. Сателит: Eutelsat W2
3. Изходни литературни и други източници
3.1. Добрев, Д.М. , Л. Йорданова Радиокомуникации част I.
София, Сиела, 1999.
3.2. Добрев, Д.М. , Л. Йорданова Радиокомуникации част II.
София, Сиела, 2000.
3.3. Добрев, Д.М. , Л. Йорданова Приемане на радио и телевизионни програми
чрез спътници и по кабел.
София, Електроинвест, 1996.
3.4. Додов, Н. И. Антени и СВЧ устройства.
София, Техника 1987.
3.5. Шинев, Х.Д., Н.И. Додов Разпространение на електромагнитните вълни.
 София, Техника 1977.
3.6. Беноа, Е. Цифрова телевизия & MPEG-1, MPEG-2, Принципи на системата
DVB
Paris, Dunod 1998
3.7. Конов, К. Цифрова телевизия
София, Диос 2004

4. Съдържание на дипломната работа

4.1. Заглавна страница по образец
4.2. Оригинал на завереното дипломно задание
4.3. Увод
4.4. Глава 1 – Състояние на проблема по литературни данни
4.5. Глава 2 – Теоретично решение на поставената задача
4.6. Глава 3 – Описание на апаратната и софтуерната част
4.7. Глава 4 – Изчислителна част / функционално тестване на софтуерната част
4.8. Глава 5 – Икономическа оценка на резултатите и техническата ефективност
4.9. Глава 6 – Приложимост на дипломната част
4.10. Глава 7 – Изводи и претенции за самостоятелно получени резултати
4.11.Използвана литература
4.12.Списък на използваните означения
4.13.Съдържание

Консултант: Научен ръководител:

( ) (гл. ас. инж. Петър Петков)
)

Студент: Ръководител на катедра:

(доц. д-р. инж. Никола Додов)
Увод

Само до преди малко повече от едно десетилетие, възможността за изцяло цифрови

телевизионни предавания изглеждаше все още една много далечна перспектива,
която определено не беше технически и икономически изгодна инвестиция.
Главната причина за това беше изискваната много висока скорост (от 108 до
270Mbps без компресиране), за да се предадат цифрови 525 или 625 редови
телевизионни изображения. След създаването на стандарта MPEG за движещи се
изображения се показа възможността да се намали драстично количеството на
предаваната информация, което от своя страна не се отразява видимо на качеството
на картината. В същото време изключителния прогрес в технологиите за
производство на интегрални схеми и тяхното поевтиняване и миниатюризация
позволи реализирането на сложни чипове и съответно памети, необходими за
декомпресирането на цифровите картини на съвсем приемливи цени.
Едно от предимствата на цифровата телевизия е по-малката необходима честотна
лента за предаване на видеоинформацията, благодарение на силната корелация на
видеоинформацията в съседните редове и полукадри и опростяването на редовата и
полукадрова синхронизация, а така също с използването на ефективни методи за
кодиране и модулация. За разлика от аналоговите сигнали цифровите се влият в по-
ниска степен от смущенията възникнали в канала за връзка и в блоковете за
обработка. Възстановяването на двоичните цифрови сигнали може да става
многократно във всички точки на цифровата система без това да е придружено със
загуба на информация. Цифровата телевизия се харектерезира с това, че освен
предоставянето абонатите на телевизионни програми, тя дава възможност и за
редици други услуги. Паралелно с телевизионните програми се предават и голям
брой радиопрограми, което води до по-качествено оплътняване на заеманата
честотна лента на сателита. В цифровия поток се включва предаването на данни,
като най-разпространен е достъпа до интернет. Интерактивните служби при
цифровото разпръскване също са реалност. Домашната мултимедийна платформа
MHP(Multimedia Home Platform) позволяа да се разшири интерактивната система
на цифровото телевизионно разпръскване включвайки в себе си приемането на
програми и услуги от мрежите за наземно разпръскване, кабелните
разпределителни мрежи, широколентовите оптични цифрови мрежи и
спътниковите съобщителни мрежи. Ново направление в технологията за цифрово
телевизионно разпръскване е “телевизия по всяко време” (TV Anytime), при което
съдържанието на телевизионната програма се запаметява при абоната.За целта
цифровият телевизионен приемник има вграден твърд диск, в който може да се
запише многочасова телевизионна програма и след това да се възпроизведе по
всяко време.
Като цяло в кабелните разпределнителни мрежи и в наземните разпръсквателни
мрежи въвеждането на цифровата телевизия протича малко по-бавно. Причината е
в големите капиталовложения нужни за преминаване от аналогово към цифрово
предаване на видеоинформацията. Въпреки това може да се приеме че времето на
аналоговото телевизионно разпространение вече е изминало.
Разпространението на телевизионните програми е от типа “точка до много
точки”(point to multipoint). Една предавателна станция излъчва сигнала на
телевизионната програма или на телевизионните програми и те се приемат от много
голям брой приемни устройства. Разпространението на телевизионните програми
става по следните основни методи: чрез изкуствени спътници на земята, чрез
кабелни рапределителни мрежи и чрез наземни предавателни станции. Настоящата
дипломна работа разглежда особеностите на сателитното разпръскване и DVB
стандарта.
В първата глава на настоящата дипломна работа ще разгледаме същността и
характерните особености на DVB стандарта, както и характерните особености на
сателитното разпръскване
Във втората глава е обърнато внимание на сателитния канал на
комуникационната система, който представлява и основната част на дипломната
работа.
Трета глава съдържа подробно описание на методиката, с кято се извършва
проектирането на радиорелейното трасе.
Четвърта глава се отнася до изчислението на сателитния канал.
Пълните изчисления на комуникационната система са представени в глави
пета и шеста.

Сателитни комуникации:

Чрез сателитните комуникации се поддържат голяма част от световните телефонни,

телевизионни връзки, високоскоростно предаване на данни, навигация и др. Те
имат важно значение за между континенталните връзки, връзки между развитите
страни и страните от третия свят, между развитите и неразвити райони. Те се явяват
от особено значение за мобилните комуникации по въздух суша и море с
регионално или глобално покрити.Радио, телевизионно разпръскване в слабо
населени и труднодостъпни райони, райони със слабо развита инфраструктура,
островни държави и т.н.

Основните предимства на сателитните комуникации са:

• Бързо изграждане и ниска цена на съоръженията

• Гъвкавост при разширяване на мрежата и промяна на услугата
• Дублиране и подсигуряване на наземните “жични” мрежи в случаи на
големи аварии и бедствия
• Осигуряване на високоскоростна комуникация с подвижни обекти

Според траекторията, която описва изкуственият спътник при движението си около

Земята сателитните орбите се делят на:
 • Кръгова
• Елиптична
Според височината Н на спътника над земната повърхност те се делят на:
• Ниски орбити (от 500 – 2000км) - LEO
• Средно високи (от 5000 – 20000км) – МЕО
• Високо елиптична орбита
• Геостационарна орбита (около 36000км) – GEO
Според ъгъла, който сключва сателитната орбита с екваториалната равнина
различаваме:
• Екваториални α = 0о
• Наклонени 0о < α < 90о
• Полярни α = 90о
На фиг. 1 са показани видовете орбити както и тяхното предназначение

High or
Geostationary Inter-satellite link
Earth Orbit
(HEO or GEO)

LEO-GEO Direct Broadcast

Relay (DBS) or
Point-to-multipoint
Point-to-Point
Low Earth Orbit Mobile
(LEO) or Medium Links
Earth Orbit (MEO)

VSAT
✈
VSAT

PSTN/PTT
Earth VSAT Hub
Station
Hand-held Terrestrial links
Phone Hand-held
Phone

Фиг. 1 Видове сателитни орбити и тяхното предназначение

Геостационарна орбита (GEO)

Геостационарната орбита е кръгова орбита и лежи в екваториалната равнина на

височина 35786км. Периодът на завъртане на спътника около Земята е 24 часа и при
наблюдение от Земята той се оказва неподвижен. Това позволява за спътниковите
връзки да се използват висококачествени, фиксирани, остронасочени антени.
Неподвижността на геостационарните спътници спрямо Земята и отдалечеността
им от нея, позволяват изключително благоприятни условия за радиовръзка с почти
всички населени места. Тези условия са: неподвижни антени, липса на Доплеров
ефект, малки флуктоации на сигнала, голяма зона на покритие, наличие на
радиовидимост във всеки един момент във времето и т.н. Недостатък на
геостационарните спътнице се явява голямото разстояние между спътника и
земната станция, което води до голямо затихване на сигнала, както и значително
забавяне на сигнала, около 250ms.

Високоелептични орбити

Те имат апогей 4000км и перигей 500км. Периодът на въртене е 10 часа. При тези
орбити апогея е разположен над обслужвания район. В областта около перигея
спътникът се движи много бързо, а в апогея се движат бавно и може да осигури
връзка продължително време.
Предимството на тези орбити е възможността да обслужват околопольосните
райони.
Основни недостатъци са Доплеровото отместване на честотата, ноебходимостта от
повече спътници за покриване на една и съща територия, нарушаването на
синхронизацията при превключване от един спътник към друг, големи вариации в
нивото на приетия сигнал и др.

Ниски кръгови орбити (LEO)

Предимството им се състои в това, че поради малкото разстояние между спътника и

земната станция, загубите са многократно по-малки. Това позволява значително да
се намалят размерите на антените и излъчваната мощност. От друга страна
диаметъра на зоната на покритие представлява около 500км и всеки спътник се
намира в зоната на видимост за кратък период от време. За непрекъсната връзка е
необходимо да се използва цял арсенал от нискоорбитални спътници.

Средни орбити (MEO)

Заемат междинно място между геостационарните и ниските орбити. По същество

те са кръгови орбити.

Основните типове услуги предлагаи от спътниковите мрежи са:

• Фиксирани връзки FSS (Fixed Satellite Service)- връзка между

• две наземни станции през един или няколко спътника чрез
ISS (inter-satellite service)
• Спътниково радиоразпръскване BSS (Broadcasting Satellite Service)
чрез DBS (Direst Broadcast Satellite), DTH (Direct to Home) – приемане
на телевизионни програми чрез индивидуални малки приемни
TVRO (TV receive only) антени
• Мобилни спътникови връзки MSS (Mobile Satellite Service) връзки с
 подвижни обекти чрез спътник – радиоразпръскване Sirius Satellite
Radio – USA, приемане на ТВ програми, двупосочно предаване на
данни Internet.
• Навигационни услуги, глобална навигация GPS (Global Positioning System),
Galileo
• Събиране и предаване на метео информация METEOSAT, NOAA
• Научни изследвания на околоземното пространство
• Разузнавателна, военна информация

2. Главни компоненти на спътниковата комуникационна мрежа

2.1 Спътников сегмент
• Комуникационни спътници. Главни системи на спътника-
енергийни източници, системи за контрол на височината,
системи за контрол на орбитата, температурен контрол,
телеметрия и дистанционно управление. Комуникационна
апаратура – транспондери
• Наземни съоръжения за следене, телеметрия и дистанционен
контрол
2.2 Наземен сегмент
• Наземни станции от различен тип снабдени с приемна или
приемно предавателна антена, приемник, предавател, модем
и интерфейс с наземните комуникационни мрежи

Съществуват следните ограничение при избор на орбита:

• Физически ограничения
Преминаване на орбитата през радиационните пояси на Земята,
разположени межди 3500 и 18000 км. От значение е най-вече за
спътниците на междинни орбити (MEO).
Преминаване на орбитата през орбити или области към които са
насочване излезлите от употреба спътници и други изкуствени
космически обекти
• Комуникационни ограничения
Времето на закъснение на сигнала, което за геостационарната
орбита достига до 250 мсек
Възможност да се насочва антената към спътника и да се реализира
необходимия бюджет на връзката за стабилна комуникация
Покритие на земната повърхност – за геостационарните спътници
ограничение но елевацията – 5 – 10 град за 6/4 GHz
10 – 15 град за 14/10 GHz
над 15 град за 30/20 GHz
над 30 град за мобилни връзки
• Нискоорбитните спътници могат да покрият цялата повърхност
на Земята включително и полярните области-необходимият брой зависи
от височината на орбитата и може да бъде от порядъка на няколко десетки
или стотици
Сателитите които се използват за разпръскване на цифровия телевизионен сигнал
обикновенно са разположени на геостационарна орбита, на височина близка до 36
000 км. Тъй като тези сателите се движат със същата скорост, с каквато и Земята се
движи, те облъчват една и съща зона през цялото денонощие. Геостационарната
орбита (GSO) e орбита, при която сателита се оказва неподвижен относно
фиксирана точка от земната повърхност. Това е и причината тази орбита да е
толкова широко използвана – веднъж насочена към избрания геостационарен
спътник, земната антена “гледа” към него през цялото денонощие и то без
необходимост от система за следене., фиг.1.

Фиг.1 Геостационарна орбита

Енергията необходима за излъчване се доставя от система от слънчеви колектори,

което определя нейната ниска ефективност, както и малката изходна мощност.
Сигналът в основната честотна лента е преобразуван и изпратен към сателита като
модулирана радиочестотна носеща честота a E в uplinkh честотния спектър. След това
сигналът е изпратен обратно към Земята в downlink честотния спектър. За да се
избегне интерференция се налага честотите E a r t h на downlink и uplink да бъдат различни.
Диапазонът Ku се използва понастоящем за сателити за директно разпръскване, и
също така за определени фиксирани сателитни услуги. Диапазон С се използва за
фиксирани сателитни услуги и услуги за индиректно разпръскване.VHF диапазонът
се използва за определени мибилни и навигационни услуги и за трансфер на данни
от метеорологични сателити. Диапазонът
G e o s t a t i o n a r yLo r се
b i t използва за мобилни сателитни
услуги и навигационни системи. За фиксираните сателитни услуги в диапазон С,
най-широко използваният подобхват е приблизително 4-6 GHz. По-високата честота
винаги се използва за предаване към сателита(uplink), табл.1.

Честотни ленти Комуникационна система

Обхват Uplink, GHz Downlink,GHz
L 1,6265 – 1,6606 1,53 – 1,56 Immarsat, GPS
C 5,925 – 6,425 3,7 – 4,2 FSS, Интернационални и
национални мрежи
X 7,925 – 8,425 7,25 – 7,75 Военни и правителствени мрежи
Ku 12,75 – 13,25 10,7 – 10,95 FSS национални мрежи
13,75 – 14,5 10,9 – 12,75 FSS национални и
интернационални мрежи
10.9 – 12,7 DBS телевизионно и
радиоразпръскване
Ka 27,5 – 30 17,7 – 20,2

Таблица 1 – Означения на честотните диапазони:

Броят на транспондерите може да бъде увеличен чре използване на честотна

развръзка и използване на ортогонална поляризация, хоризонтална и вертикална, по
такъв начин техният брой може да се удвои, без това да влоши качеството на
сигнала. Фиг.2
Поляризацията на излъчената електромагнитна вълна е кривата описана от лъчите
на вектора на електрическото поле наблюдавана по посока на разпространението й.
Поляризацията може да бъде класифицирана като линейна, кръгова или елептична.
В случай на линейна поляризация, векторът на електрическото поле осцилира по
дължината на хоризонтална или вертикална линия. Фиг.3.

Енергийно разсейване

Като цяло, плътността на мощността на цифров телевизионен сигнал е еднакво

поделена по цялата ширина на честотната му лента. Въпреки това може да се случи
за продължителен период от време бит потока да съдържа дълги поредици от
еденици или нули.

Фиг. 2 – Честотна развръзка чрез използването на линейна ортогонална

поляризация
Фиг.3 – Видове поляризации: а) линейна, b) кръгова, c) елептична

За да се използва максимално ефективно честотната лента на всеки транспондер,

трябва спектралната плътност на сигнала да се разпредели равномерно, с цел
избягване на дълги последователности от нули или еденици. За целта предаваният
сигнал трябва така да се преобразува че честотния му спектър да има шумоподобен
характер. Ако сигналът има повтарящи се цикли, то в определени части на спектъра
ще се получи натрупване на енергия, а в други части – честотни интервали с по-
малка енергия. Сигнал, в който спектралната плътност е равномерно разпределена
в честотната лента на канал е по-малко подложен на смущения в приемника от
съседни спътникови канали или от наземни радиорелейни линии, работещи в
същия честотен обхват. Затова след входния блок в модулатора има блок за
изравняване на спектралната енергия на сигнала. Изравняването на енергията на
сигнала става чрез разбъркване на битовете в цифровия поток по псевдослучайна
двоична последователност, генерирана с полинома: 1 + x14 + x15. Синхронизиращият
байт не се подлага на скрамблиране, за да не се наруши синхронизацията в
приемащото устройство, фиг. 4

Фиг. 4 – Генератор на псевдослучайна двоична комбинация

Цифровите сигнали са поредици от правоъгълни импулси, представляващи “нули”
или “единици”. В зависимост от характеристиките на канала, символите могат да се
комбинират и да образуват символи с цел да се увеличи спектралната ефективност
на модулацията. Честотният спектър на цифровите сигнали, ако не е филтриран, е
теоретически безкраен, което като резултат изисква за предаването им безкрайно
широка честотна лента. Това, разбира се, практически не е възможно, поради което
за ограничаване на широчината на честотната лента се налага да приложи
подходящо филтриране. То трябва да се подбере така че да се оптимизират
техническите харектеристики на цялата преносна верига. Ограничаването на
честотната лента на сигнала дава в резултат теоретически безкрайното му
удължаване във времето, което без специални защитни мерки би довело до
застъпване между последователните символи или така наречената “вътрешна
междусимволна интерференция”.
Този проблем може да бъде решен чрез филтриране, което да удовлетворява първия
критерий на Найкуист, т.е. изходният сигнал да преминава през нулата в моментите,
кратни на периода на символа Т. Най често се употребява филтърът на Найкуист. За
да се оптимизира заеманата честотна лента и отношението сигнал – шум,
филтрирането се разпределя по равно между предавателя и приемника. Всеки от
тях съдържа половин Найкуист филтър. Това филтриране се харектеризира със своя
roll-off фактор α, който определя неговата стръмност. След Найкуист филтриране с
коефициент α на цифров сигнал с период на символа Т, заеманата честотна лента B
е:

B=
(1 + α )
2T
Фиг. 5 Спектър на филтъра на Найкуист в зависимост от roll off фактора

За да се направи най-добрият възможен избор на типа на модулацията са

проведени редица теоретически изследвания и практически тестове за оптималното
отношение между сигнал/шум и енергетическа ефективност на модулацията, като е
установено че най доброто отношение се получава при използване на QPSK
модулация. При нея за модулираният сигнал се формира от два 2-PSK модулатора
като първият носещ сигнал е с нуллева фаза (sin-ов), а на втория модулатор фазата
на носещия сигнал е изместена с 90о (cos-ов). Сигналите от изхода на двата
модулатора се сумират. Предварително обаче цифровият поток със скорост fbit се
подава на формиращ блок – логическа схема, която го разделя на два потока,
означени с I и Q, като в първия цифров поток се включват нечетните битове, а във
втория – четните. По този начин скоростта на цифровите потоци I и Q е два пъти по
– ниска от скоростта на входния цифров поток. Съответно всеки символ от
модулирания сигнал носи два бита: един от I потока и втори от Q потока. От
Фиг.6 Вектор диаграма на QPSK модулация

казаното следва че QPSK модулацията предава два пъти повече цифрова

информация в сравнение с 2-PSK модулацията – два бита на символ фиг.4

Канално кодиране

Най – важните стъпки за да се приспособи транспортния поток към средата на

сателитно излъчване са:
• Формиране на транспортния мултиплексиран поток
• Разпределяне на спектралната плътност на сигнала
• Кодиране на канала за защита от грешки
• Формиране в основна лента на сигнала
• Модулация
Фиг. 7 Описание на концептуално кодираща система

Преработване на транспортния мултиплексиран поток

Сателитната система е съвместима с MPEG-2 кодирани сигнали. Това означава че

рамката на потока е съгласувана с MPEG-2 мултиплексираните транспортни пакети.
Тези пакети се състоят от 188 байта, от които първите 4 байта съставят заглавието,
като първият байт от хедъра служи за синхронизация.

Разпределяне на спектралната плътност на сигнала

За да се избегне натрупване на мощностна плътност около носещата честота,

информацията в MPEG-2 транспортния поток се разбърква с генератор на псевдо
случайна двоична последователност. Това се осъществява с логическа схема
“Изключващо ИЛИ”, която е включена в обратните връзки на 15 разряден
преместващ регистър. Синхронизиращият байт в заглавието на рамката не се
подлага на скремблиране, за да не се наруши синхронизацията. Всеки осми
синхронизиращ байт се инвертира и става равен на B8HEX, и това сигнализира в
приемното устройство че цифровия поток е скремблиран. Следователно цикълът на
скремблиране е 8х188 = 1503 байта и започва с инвертиран синхронизиращ байт.

Кодиране на канала

Целта на кодирането на канала е да се осигури “квазибезпогрешно приемане” на

цифровата информация, което означава не повече от една грешка в течение на един
час приемане. Тази задача се решава чрез избор на на съответни средства за защита
от грешки. Основната функция на кодирането на канала е добавянето на
допълнителна информация за защита от грешки. В резултат на това скоростта на
цифровия поток след кодирането на канала се увеличава. На защита от грешки се
подлага формирания от мултиплексора цифров поток на полезната информация.
Защитата от грешки означава откриването на грешки в цифровия поток след
приемането им и отстраняването на откритите грешки. Целта на оптималната
защита е с минимално количество добавени допълнителни байтове да се получи
максимална защита. Защитата от грешки при цифровото телевизионно
разпръскване е два вида:
• външна защита
• вътрешна защита
Външната защита се прилага към цифровия сигнал непосредствено след
мултиплексора, а вътрешната – преди модулацията. Външната и вътрешната защита
трябва взаимно да са съгласувани и да се допълват

Фиг. 8 Външна и вътрешна защита от грешки

Грешката при приемане на дадена цифрова поредица може да е:

• бит – грешка – невярно приемане на един двоичен елемент – това всъщност

е единична грешка
• пакетна грешка – в блок с дължина n бита има тогава когато най-малко
първият и последният бит в блока са приети грешно, а битовете между тях
може да са приети правилно
• символна грешка – има тогава когато в даден символ един или няколко бита
са приети погрешно. В грешно приетия символ може да има бит – грешка
или пакетна грешка.
За защита от грешки съществуват два основни метода:
• блоково кодиране(Block coding)
• дървовидно кодиране(Convolution coding)
При блоковото кодиране цифровият поток се разпределя на блокове с фиксирана
дължина, като в граничния случай дължината на блока може да е от един бит. В
този случай се говори за бинарен код. В общия случай блокът се състои от m бита и
се говори за символен код. При кодирането към всеки блок от m информационни
бита се добавят k бита за защита от грешки, които създават излишък и служат за
откриване и коригиране на грешките при приемането на информационните битове.
По този начин дължината на блока става:
n = (m + k) бита
Важна стойност при блоковото кодиране е степента на кода R, определена като
отношението на битовете m, които носят полезната информация, към общия брой
битове n:
 m m n−k k
R= = = = 1−
n n−k n n
където
n – броят на байтовете в блока след кодирането
m – байтовете с полезна информация
Т – броят на байтовете, които могат да бъдат открити и коригирани
R – степен на кода
k - допълнително добавени байтове

В системите за DVB се използва блоковия код на Reed Solomon, означаван често

като RS код. Кодът на Reed Solomon е цикличен и е подходящ за коригиране на
пакетни грешки. Той е линеен недвоичен систематичен код. Свойството линейност
означава, че произволна линейна комбинация от кодовите думи е също кодова дума.
Линейните блокове на RS кода се образуват от набор кодови думи с фиксирана
дължина, в които всеки елемент от кодовата дума се избира от азбука с q символа.
Обикновенно q = 2s, което означава че S информационни бита образуват един
символ. Максималната дължина на кодовата дума не може да превишава
стойността:
nmax = 2n-1
В системите за телевизионно разпръскване RS кодът има байтова структура,
RS(204,188,8), което означава че рамката се състои от 188 информационни байта, 16
байта са добавени за защита и корекция на грешки, и може да поправя до 8
сгрешени байта.
Конволюционният код не е блоков код и съответно информационните и
допълнителните битове за защита от грешки не са разделени едни от други, а
обратното – информационните битове се вмъкват между битовете на
конвулиционния код. Конволюционното кодиране е бит ориентирано и се реализира
с преместващ регистър. В преместващия регистър се запомнят m бита от входната
цифрова поредица и в резултат на свързани към регистъра допълнителни логически
схеми в изхода се формират n бита на конволюционния код. Броят на битовете n на
изходния цифров поток e по-голям от броя на битовете m на входния цифров поток,
за сметка на допълнително вмъкнатите битове в конволюционния код. В резултат на
конволюционното кодиране се въвежда сравнително голям излишък на бит-
информацията в изходната цифрова поредица, което от една страна подобрява
защитата от грешки, но от друга увеличава скоростта на цифровия поток,
респективно и заеманата честотна лента. И при конволюционното кодиране важен
параметър е степента на кода Rc, която също се равнява на отношението на броя на
входните информационни битове m към броя на изходните битове n. Степента на
кода Rc винаги е по–малка от единица, като реципрочната стойност на коефициента
Rc определя с колко се е увеличила скоростта на цифровия поток след кодирането.
Понякога степента на кода Rc се определя като отношението на нето скоростта на
цифровия поток (Vbit)нето към (Vbit)бруто:
(V )
R = bit нето ≤ 1
(Vbit ) бруто
За намаляване на скорстта на цифровия поток след конволюционното кодиране,
сигналът се подлага на пунктиране.
Пунктирането ознаачава че от бит – потока от двата клона на конволюционния
кодер се изключват определени битове. Това е възможно, тъй като допълнително
въведените във всеки клон битове имат потенциал самостоятелно да коригират от
грешки информационния цифров поток. Разбира се чрез пунктиранете се намалява
възможността за откриване и отстраняване на грешки.
В техниката за защита и корекция на грешки се използва и метода на разместване
на битове. Този процес е известен с английското наименование Interleaving.
Съществува разместване по честота(Frequency Interleaving) и разместване по
време(Time Interleaving).
Разместването по време представлява разместване на битовете в границите на една
рамка и има за задача да подреди бит-информацията по случаен закон. По този
начин ако при приемането на цифровата поредица има смущения и група от битове
е приета погрешно(т.е. има пакетна грешка), то в приемното декодиращо
устройство, грешно приетите битове няма да са групирани, а ще са разпределени в
различни думи на импулсната поредица и ще могат да се разпознаят и коригират.

Фиг. 9 Схема на конволюционно разместващо устройство

Филтриране

Преди модулацията цифровият сигнал трябва да се филтрира, за да се избегне

честотната му лента да надвиши честотната лента на сателитния канал, която
обикновенно варира в границите между 26 – 54MHz. Според критерият на
Найкуист, заеманата честотната лента В се изчислява по формула:
r
B = s (1 + α )
2
където
rs – Symbol Rate
α – roll off фактора (0<α<1)

На практика честотната лента на сигнала е по-широка от rs/2. Следователно се

оставя честотен интервал между два съседни канала за предпазване от
междусимволна интерференция помежду им.

Мултиплексиране на сигнала:

Както беше споменато DVB стандарта се опира изцяло на MPEG-2. Кодиращите

устройства за видео и звукова информация генерират елементарни потоци (ES),
които са съставни части на така наречения компресионен слой. Тези потоци от
данни, както и потоците носещи други служебни данни, трябва да бъдат
комбинирани по един организиран начин и чрез добавянето на допълнителна
информация да се обезпечи тяхното отделяне в приемната страна,
синхронизирането на звук и картина и възможността да бъдат избирани от
потребителя само кокретни компоненти, представляващи интерес за него.
Дефинира се един системен слой, който групира елементарните потоци от данни за
видео, аудио и служебна информация в един общ поток от данни, както и
задължителните условия, на които трябва да отговарят елементарните потоци, за да
може да се осъществи тяхното комбиниране. Също така се предвижда и
възможност за уплътняване на потоците (padding), например за да се постигне
постоянна скорост на цифровия поток. Тези елементарни потоци ES се пакетират, за
да формират PES от видео, аудио и служебна информация. Всеки PES пакет започва
със заглавие. Системния слой има пет основни функциии, които са:
• Синхронизация на елементарните компресионни потоци при
възпроизвеждане;
• Пакетиране и комбиниране на много потоци в един единствен поток от
данни;
• Инициализация на буферите в началото на възпроизвеждането;
• Непрекъснато управление на буферите;
• Добавяне на времеви маркери към елементарните потоци, служещи за
синхронизация при възпроизвеждане;
Всеки елементарен поток е разделен на пакети, за да образува пакетиран
елементарен поток (PES). Пакетът започва със заглавие, следвано от
информационния елементарен поток, в което заглавие се съдържа стартов код,
служещ за синхронизация на аудио и видео информацията, неговата дължина, дали
е криптиран пакета и друга специфична информация. Форматът на заглавието е
даден в таблица 1. Системната част на MPEG-2, която дефинира организацията на
мултиплекса, предвижда два различни начина за мултиплексиране на тези PES, за
да се образуват два вида потоци от данни в зависимост от приложението. На фиг.
Може да се види функционалната схема на програмния мултиплексор.
Фиг. Функционално представяне на MPEG-2 система

Поле Определение (коментари) Брой

битове
Sync_byte Синхронизационен байт (1000 0111 = 47 hex) 8
EI Индикатор за транспортна грешка (показва грешки от 1
предходни фази)
PUSI Индикатор за началото на полезната информация (начало 1
на PES пакета)
TPR Транспортен приоритет (индикатор за приоритет) 1
PID Идентификатор на пакета (идентифицира съдържанието на 13
пакета)
SCR_flags Транспортен флаг за кодиране на достъпа (транспортен 2
кодиран тип)
AF Флаг на адаптационното поле (наличие на данни от 1
полезната информация)
PF Флаг за полезна информация (наличие на данни от 1
полезната информация в пакета)
CC Брояч за продължение (между прекъснатите PES части) 4

Таблица Структура на заглавието на MPEG-2 транспортен пакет

Програмен поток:

Програмният поток се създава от един или повече PES (аудио, видео, служебна
информация), които трябва непременно да използват същата тактова честота (STC).
Този тип на потока е удобен за приложения, където се предполага, че предавателния
канал или запомнящата среда въвеждат само един много малък брой грешки (BER <
10-10). Този тип среда обикновенно се счита за квазибезгрешна (QEF).
Транспортен поток:
Транспортния поток е предназначен основно за транспортиране на телевизионните
програми на далечни разстояния посредством транспортна поддръжка или в среда,
податлива към въвеждане на сравнително високо ниво от грешки (BER < 10-4). В
този случай дължината на транспортния пакет е относително малка, за да позволи
изпълнението на ефективни алгоритми за корекция на грешки. Затова в
европейския DVB стандарт дължината на MPEG-2 транспортния пакет за
телевизионни предавания е фиксирана на 188 байта.
Този тип поток може да обединява в един и същ мултиплекс много програми, които
не е необходимо да използват една обща тактова честота.

Композиция на MPEG-2 транспортен пакет:

Един транспортен пакет от 188 байта е съставен от заглави на пакета с 4 байта и

полезен товар от 184 байта, предшестван от допълнително адаптационно поле. В
този контекст полезен товар са данните от PES, които съставляват телевизионните
програми. Един PES пакет трябва винаги да започва в началото на частта с полезен
товар от транспортен пакет и да завършва в края на транспортен пакет, тъй като
обикновенно транспортните пакети (188 байта, от които 184 за полезна
информация) са много по-къси от PES пакетите(например 2048 байта), PES
пакетите трябва да бъдат разделени на блокове от данни по 184 байта. Дължината
на PES пакетите обикновенно не е кратна на 184 байта, затова последният
транспортен пакет, носещ PES пакет трябва да започне с адаптационно поле,
дължината на което да бъде равна на 184 байта минус броя на байтовете, оставащи
от PES пакета. Като допълнение към тази запълваща функция, адаптационното поле
се използва за пренасяне на различна допълнителна информация и програмната
тактова честота (PCR – Program Clock Reference). Минималната честота на
повторение на PCR е 10 пъти в секунда. В някои случаи полезният товар може да
бъде съставен единствено от адаптационно поле от 184 байта(например за
транспортиране на служебна информация). На таблица е показано съдържанието на
адаптационното поле.
Фиг. Формат на транспортния поток и PES пакетите

Поле Определение Брой

битове
Adaptation_field_length Обща дължина (у - 1) байта 8
Flags Флаговете уточняват пренасяната 8
информация
Optional_fields Опционни полета за данни (х байта) x*8
Stuffing Стойност FFh (y – 1 - x)*8

Таблица Структура на MPEG-2 адаптационно поле

Организация на транспортния мултиплекс: MPEG-2 и DVB-SI таблици

Транспортния поток TS при цифровата телевизия като правило обединява в себе си

няколко телевизионни програми и цифрови служби като телетекст, интернет и др.
От своя страна програмният цифров поток включва видеоинформация и
информация за един или няколколко стереофонични или монофонични звукови
съпровода или други звукови програми. В приемната страна транспортният поток
трябва адекватно да се раздели на своите съставки, за да се отдели зададената от
приемника част, която в последствие да се обработи и възпроизведе. Всички тези
процеси трябва да се изпълняват автоматично по предварително въведена програма.
Поради тази причина за целите на управлението на приемната страна в стандартите
MPEG-2 е предвидено предаването на специфични за програмата данни
PSI(Program Specific Information), допълнени със служебна информация SI(Service
Information). Тази служебна информация играе ролята на заглавие на контейнера от
данни и образува канал за управление на системата за цифрово телевизионно
разпръскване.
Транспортният MPEG-2 мултиплекс може да пренася повече от една програма и за
да може приемника да се ориентира в MPEG-2 са дефинирани четири таблици.
Всяка таблица се изгражда от една или повече секции (максимум 256 секции, всяка
от които има максимум 1024 байта, с изключение на служебните секции, които
могат да бъдат до 4096 байта).Честотата на повторение на таблиците не е
специфицирана в стандарта но трябва да бъде достатъчно висока (10-50 пъти в
секунда), за да позволи на декодера бърз достъп до необходимата информация,
например при смяна на радиочестотния канал.
Данните в служебната информация PSI и SI са организирани във вид на таблици.
Всяка таблица съдържа данни, необходими за управлението на определена функция
в приемното устройство. Специфичната информация за програмите съдържа
информация, за демултиплексирането на отделните цифрови потоци на отделните
програми и служби и за декодирането на на видео и звуковата информация. PSI се
предава в четири таблици – PAT, PMT, CAT и NIT.

PМT (Program Map Table – таблица за структура на програмите). Тази таблица

съдържа програмна идентификация за всички компоненти на дадената програма –
видео, звук, данни и указва местоположението за цифровите потоци за отделните
програми
PAT (Program Association Table – таблица за взаимовръзката между програмите).
Съдържа идентификатори за всички програми, предавани в дадения транспортен
поток. В таблиците PAT се указва местоположението на съответните таблици PMT в
транспортния поток за всички служби. Указва се също местоположението на NIT
(Network Information Table). Тази таблица се излъчва винаги в чист вид.
CAT (Conditional Access Table – таблица за ограничаване на достъпа). Таблицата
съдържа PID-овете на всички програми, които имат ограничение на достъпа
(например платените програми).
NIT (Network Information Table – таблица за информация на мрежата). В таблицата
се дава информация за физическите мрежи(параметрите на системата за предаване
на данни) – широчина на канала, номер на транспондера, честота, използвана
модулация, степен на защитата от грешки, позиция на спътника и т.н. Тази таблица
се попълва от оператора на мрежата и служи за настройка на приемника.

Допълнителната служебна информация служи за описание на техническите

атрибути за всяка от службите, достъпни за индивидуалните потребители.
Информацията SI е необходима, за да могат потребителите да идентифицират
службите, пренасяни в транспортния поток в различните мрежи. Информацията е
структурирана в десет таблици:
SDT (Service Description Table – таблица за описване на службите). В таблицата се
дава допълнителна информация за службите предавани в транспортния поток –
списък с названието на службите (програмите), тип на службите, название на
провайдъра на услугите, достъп до службите за определени страни
EIT (Event Information Table – таблица с информация за събитията). Съдържа
сведения за всички текущи събития и програми в мултиплекса(транспондера) –
наименование на програмата, времето на нейното начало, продължителност,
описание. За всяка служба(програма) се предвижда отделна EIT. Със съответните
EIT може да се информира за програми, приемани от други мултиплексори.
TDT (Time Date Table – таблица за датата и времето). Използва се за предаване на
информация за точното време и текущата дата. Служи за настройка на часовника на
приемника.
TOT (Time Offset Table – таблица за изместване на времето). Носи информация
текущото време и дата и изместванеото им спрямо местното време
BAT (Bouquet Association Table – таблица за групите служби). Дава се названието
на букета и съдържа информация за всички служби(програми) в букета. За ВАТ
няма значение пътя за пренос на службите.
RST (Running Status Table – таблица за текущия статус). Използва се за бързо
обновяване на текущия статус на едно или няколко събития. Възможни са следните
варианти – изпълнява се, не се изпълнява, пауза. Докато другите таблици на
сервизната информация се предавата переодично, то RST се предава само когато
има изменение на статуса.
ST (Stuffing Table – таблица за байтовете на стафинга). Използва се за замяна или
отмяна на действието на същесвуващи секции на таблици, на подтаблици или на
цели таблици
SIT (Selection Information Table – таблица с избрана информация). Носи обобщена
информация за SI, необходима за описване на потоците в частични цифрови
потоци.
TSDT (Transport Stream Description Table – таблица с описание на транспортния
поток).
DIT (Discontinuity Information Table – таблица за нееднородностите на
информацията). Въвежда се когато информацията SI в частичен цифров поток може
да е нееднородна.

Таблица Описание на SI
Освен описаните таблици съществуват и таблици с названието други. Другите
таблици се иползват в случаите, когато даден оператор има няколко транспортни
потока. Тяхното използване е твърде ограничено затова няма да се спираме
подробно на тях.
За разлика от MPEG-2 таблиците, времето през които DVB-SI таблиците се
повтарят е строго регламентирано в DVB стандарта. Служебната информация се
въвежда в мултиплексора, чрез компютъра на системата за управление.

Ориентиране (навигация) в MPEG-2 мултиплекс

Основните стъпки, които трябва да бъдат изпълнени, за да се намери програма или

услуга в един MPEG-2 транспортен мултиплекс, цлед като той вече е на
разположение са следните:
1. да филтрира пакетите PID 0, за да отдели PAT секциите;
2. да игради РАТ от данните в сециите;
3. да предостави на потребителя наличните възможности за избор (при
наличие на DVB-SI, този избор може да бъде направен предварително, ако
каналът принадлежи на същата мрежа или набор от услуги);
След като потребителският избор е направен, декодерът трябва:
4. да филтрира PID, съответстващ на РМТ на тази програма;
5. да построи РМТ от съответните секции;
6. да филтрира пакета, определен от полето PCR_PID на PMT, да възстанови
PCR и да синхронизира системната тактова честота (STC);
7. да предостави на потребителя възможностите за избор, ако има повече от
един аудио или видео PID (допуска се че този избор не е бил предварително
направен от потребителя или посредством EPG);
В случай на нов избор трябва:
8. След като изборът вече е направен, декодерът трябва да филтрира PID,
съответстващ на този избор и аудио и видео декодирането може да започне
Частта от този процес, която е видима за потребителите, е едно интерактивно
представяне на свързаното с мрежата или набора услуги EPG, което се създава с
помощта на PSI и DVB-SI таблиците и позволява по-лесно ориентиране сред
големия брой достъпни програми и услуги.
Появата на една цифрова програма върху екрана на телевизионния приемник не
става толкова бързо, както при конвенционалната аналогова телевизия, тъй като
процесът на синхронизация може да продължи относително дълго време (една или
повече секунди) вследствие на сложните процеси, които трябва да се осъществят:
• синхронизиране на частта от приемника, която декодира канала (при смяна
на радиочестотния канал);
• отделяне на PCR за синхронизиране на системната тактова честота на
MPEG-2 декодера
• изчакване, докато се приеме следващата I картина, след което може да
започне действителното декодиране (само този процес може да отнеме
повече от 0,5сек.);
Ограничаване на достъпа

Цифровата обработка на сифровите телевизионни сигнали и цифровите методи за

пренасянето им създават възможност за разработването на сигурни алгоритми за
ограничаване на достъпа до телевизионните програми. Съществуват следните
варианти на платена телевизия(Pay TV):
• Pay-per-package (PPP) – плащане на цял програмен пакет
• Pay-per-channel (PPC) – плащане за отделна програма
• Pay-per-view (PPV) – плащане само за гледаното време
За защита на информацията в системите за ограничаване на достъпа (Conditional
Access - СА) до телевизионните програми допълнително върху цифровия поток се
изпълняват скрамблиране и криптиране. При скремблирането цифровия поток се
преобразува в нечетлив вид за абонатите, нямащи право на достъп. Докато
криптирането служи за защита на електронните ключове, които се предават заедно
със сигнала и служат за дешифроване на скрамблирания цифров поток.
Контролираният достъп сам по себе си не е дефиниран от стандарта DVВ, тъй като
повечето оператори не желаят една обща система и за да не се налага абонат, който
желае да има достъп до мрежи използващи различни системи за контрол на
достъпа, да се снабдява с набор от приемници, стандартът DVB предвижда
следните възможности:
• Simulcrypt – е механизъм, чрез който единичен транспортен поток може да
съдържа няколко CA системи. Това позволява различни СА декодери да
получават и правилно декодират видео и аудио потока.Този техника изисква
една уговореност между мрежите, използващи различни системи за контрол
на достъпа, но еднакъв алгоритъм за защитно кодиране(скрамблиране) –
например CSA на DVB. Тя позволява достъп до дадена услуга или програма,
от която и да е от системите с контрол на достъпа, които са част от
споразумението. В този случай транспортния мултиплекс трябва да носи
пакетите за контрол на достъпа за всяка една от системите, които могат да
бъдат използвани за достъп до програмата.
• Multicrypt – В този случай всички функции, които са необходими за
осъществяване на контрол за достъпа и декодиране на защитното
скрамблиране, се съдържат в обособен модул, оформен като PCMCIA карта.
Той се включва в процеса на обработка на транспортния поток от данни със
средствата на един стандартен интерфейс. Този интерфейс включва
процесорна шина за обмен на информация между модула и приемното
устройство. Приемното устройство може да има повече от един DVB-CI
слота, за да могат да се включат няколко модула за контрол на достъпа.
Подходът на Multicrypt има предимство, че не изисква сключване на споразумение
между операторите, но е по-скъп.
Управлението на процеса на скремблирането става с помощта на специална кодова
комбинация, известна под названието управляваща дума (CW - Control Word). Тя се
формира от генератор, и обикновенно е в обем 60 бита и се обновява на всеки 2 до
10 секунди, и се предава често – през 0,1 сек. Освен управлението на
скрамблиращия процес, управляващата дума участва и във формирането на
съобщението за управление на правото на достъп ECM (Entitlement Control
Message). Кодовата комбинация ЕСМ се подава на мултиплексора и се предава

Фиг.10 Функционално описание на Simulcrypt

заедно със сигнала. В приемното устройство тя служи за отделяне на

управляващата дума CW и дава ключа за достъп до скрамблираната информация.
Съобщението ЕСМ се сменя рядко, например един път в месеца. ЕСМ и ЕММ
съобщенията се генерират от три различни типа входни данни:
• Управляваща дума – използва се за инициализация на подлежащата за
дешифриране последователност
• Служебен ключ – използва се за шифроване на управляващата дума за група
от един или повече потребителя
• Потребителски ключ – използва се за шифриране на служебния ключ
ЕСМ са функция на управляващата дума и на служебния ключ , докато ЕММ – на
служебния и потребителския ключ.
Операцията дескрамблиране в приемното устройство е възможна само след
приемането на съобщението ЕММ(Entitlement Management Message). Кодовата
комбинация ЕММ се формиа и се подава от системата за упълномощяване на
абонатите SAS(subscriber Authorization System). Съобщението ЕММ дава на абоната
пълномощията за дескрамблиране на приетата цифрова информация. То се предава
със скремблираната информация, но може да постъпи до абоната и по алтернативен
канал за връзка(наприемер телефонен канал). Съобщението ЕММ се изпраща към
абоната след получаване на смарт-картата и може да съдържа и адресна
информация. В смарт-картата има вграден полупроводников чип. Тя се поставя в
специално четящо устройство в приемника и без нея не могат да се дешифрират
съобщенията ЕСМ и ЕММ, т.е. не може да се приеме входната

Фиг.11 Функционална схема на DVB приемник с CI модул

цифрова информация и да се възпроизведе програмата. Абонатите купуват картите

от системата за администриране на абонатите SMS(Subscriber Management System).
Координатор на цялата система е службата за администриране на абонатите SMS.
Тя поддържа връзка както с оператора на програмата, така и с абонатите, на които
се продават смарт-карти. Същевременно SMS подава и шифъра към системата за
разрешаване на абонатите SAS, която от своя страна формира съобщението ЕММ.
В системите за ограничаване на достъпа най-често се използват следните методи за
кодиране: Viaccess, Conax, Nagravision, Mediaguard/Seca, Cryptoworks и др.
Във връзка със защитата на авторските права на телевизионните програми в
последните години в цифровия поток се въвеждат специални цифрови водни знаци
DW(Digital Watermarks). Те представляват неизтриваем секретен код, който се
въвежда в цифровия поток на програмите и дава възможност да се провери
оригиналността на материала. Кодът DW е невидим и не нарушава качеството на
програмата. Отделянето му и проверката на оригиналността на материала стават
със специален ключ.
Състояние на проблема по литературни
данни

1. Координати на земната станция в геоцентрична екваториална

координатна система

 aE 
l= + h  cos λ E
 1 − e 2 sin 2 λ 
 E E 
  a (1 − e 2 ) 
z= E E
+ h  sin λ E ,
 1 − e 2 sin 2 λ 
 E E 
където:
аЕ – екваториален земен радиус
еЕ – ексцентрицитет на Земята
h=H0,u= H0,d – надморска височина на земната станция
λЕ=Latu=Latd – географска ширина на земната станция

2. Радиус на земната станция

R = l2 + z2

3. Геоцентричен ъгъл
z
ψ E = a tan  
l 
4. Изчисление на ъглите А и В

B = ϕ E − ϕ SS
,

φЕ=Lonu=Lond – гевографска дължина на земната станция

φSS=Lons – географска дължина на сателита

 − tg | B | 
A = arctg  
 sin ψ E 

5. Азимутален ъгъл Аz

Ъгъл Аz се определя от Таблица в зависимост от това в кой случай попадаме

Таблица
ψЕ B Аz , deg
a <0 <0 A
b <0 >0 360 – A
d >0 <0 180 + A
c >0 >0 180 - A

5. Опредляне на ъгъл b

b = arccos(cosψ E cos B )

6. Разстояние от земната станция до сателита

d = R 2 + a 2 GSO − 2 RaGSO cos b ,

 където aGSO = 42 164 km е радиуса на геостационарнаат орбита(GSO).

7. Ъгъл на елевация
a 
θ = El = arccos GSO sin b 
 d 

8. Определяне на Data rate на транспондера:

M .FEC.Bandwidth.RS
DataRate =
RollOffFactor

където
Bandwidth широчината на честотната лента, която е ограничена от широчината на
честотната лента на транспондера
FEC (Forward Error Correction) корекция на грешката, към всеки 7 бита предадена
информация се добавя още един който служи за корекции на възникнали в процеса
на предаването на информация грешки.
коефициента М отразява колко символа се предават за един herz, за QPSK М = 2
RS (Reed Solomon) рамката се състои от 204 бита: 188 полезни бита + 16 бита
служещи за корекция на грешките)
Roll Off Factor определя стръмността на транспондера колкото е по- малка толкова
стойността на коефициента на формата “a” е по-голяма. В нашия случай:
Roll Off Factor = 1 + a2 = 1 + 0,52 = 1,25

9. Изчисляване на излъчената мощност на земната станция и сателита

Ключов параметър при изчисленията за радиоканала е еквивалентната

изотропна излъчена мощност, обикновено означавана с EIPR. Mаксималната
плътност на потока на мощност на някакво разстояние r от предаваща антена с
коефициент на усилване G е:

GPs
ΨМ =
4πr 2

Изотропен излъчвател със входна мощност равна на GPs ще произведе

същата плътност на потока. Следователно този продукт ще се отнесе към
еквивалентната изотропна излъчена мощност:

EIRP = GPs
EIPR често се изразява в децибели към ват или dBW. Нека Ps да е във ватове;
тогава

[ EIRP] = [ Ps ] + [ G ]
 където [Ps] е също в dBW и [G] е в dB.
За параболична антена коефициентът на усилване по мощност се дава чрез:

[ EIRP] = [ Ps ] + η (10,472 fD) 2

където f е носещата честота в GHz, D е диаметъра на рефлектора в метри и η
е коефициент на използване на апертурата.

10. Загуби по трасето

[EIPR] може да се приеме като входна мощност от единия край на

радиоканала, и задачата е да се намери мощността, получена на другия край.
Загубите ще се появят някъде по трасето, част от тях са константа. Други загуби
могат да бъдат оценени само от статистически данни, и някои зависят от
климатичните условия, особено при дъжд.

11. Загуби в свободното пространство

Като първа стъпка при изчисляването на загубите, загубите в мощността в

резултат на разпръскването на сигнала в пространството трябва да се определят.
Плътността на потока на мощността на приемаща антена е:
EIPR
ΨМ =
4πr 2
Мощността, доставена до определен приемник е тази плътност на потока на
мощност умножена по ефективната апертура на приемащата антена. Тогава
приетата мощност е:
2
EIPR λ 2GR  λ 
PR = ΨM Aeff = . = ( EIPR)(G R ) 
4πr 2 4π  4πr 

Припомняме, че r е разстояние, или обхват между предаващата и

приемащата антена и GR e изотропното усилване на мощността на приемащата
антена. Индексът R се използва за означаване на приемащата антена.
Дясната страна на у-е е разделено на три части свързани съответно с
предавател, приемник и свободно пространство. При изчисляване в децибели,
уравнението придобива вида:
2
 4πr 
[ PR ] = [ EIRP] + [ GR ] − 10 log 
 λ 
Приетата мощност в dBW тук е дадена като сума от предадената EIPR в
dBW, плюс коефициента на усилване на приемащата антена в dB, минус третия
член, който представя загубите в свободното пространство в dB. Компонента за
загубите в свободното пространство се дава със:
2
 4πr 
[ FSL] = 10 log  
 λ 
 Обикновено се дава честотата, а не дължината на вълната и заместването
λ=c/f може да се направи, като c=3.108 m/s. С честотата в мегахерци и разстоянието
в километри загубите в свободното пространство се дават със следната формула:

[ FSL] = 32,4 + 20 log r + 20 log f

12. Загуби в атмосферата

Атмосферните газове влияят на загубите чрез поглъщане. Атмосферните

загуби в децибели като функция от ъгъла на елевация се дават с:

[ AA] = [ AA] 90 cos ecθ = [ AA] 90

sin θ
където θ е ъгъла на елевация, а [AA]90 са загубите от поглъщане за
вертикално разпространение(θ=90 о), които се отчитат от фиг.

Фиг.. Пълно затихване по посока на зенита на земното ниво: налягане – 1

атмосфера, температура 20˚ С, водна пара 7,5 g/m3
 13. Загуби от деполяризация на вълната

Йоносферата внася деполяризационни загуби, които за честоти над 10 GHz

могат да се пренебрегнат или

[ PL] = 0dB

14. Загуби от несъгласуваност на антените

Когато сателитната връзка е установена, идеалната ситуация е да имаме

наземна станция и сателитни антени съгласувани за максимално усилване както е
показано на фиг.а. Има два възможни източника на “off-axis” загуби, една при
сателита и една при наземната станция, както е показано на фиг.b. “Off-axis”
загубата на сателита е взета в предвид при конструирането на действащата връзка
при актуален антенен контур. “Off-axis” загубата при наземната станция се отнася
към насочени антенни загуби. Насочените антенни загуби са обикновено само
няколко десети от децибела.
В добавка към насочените антенни загуби, загуби могат се формират и от
несъгласуване на посоката на поляризация. Загубите при несъгласуваност на
поляризацията са обикновено малки и ще допуснем че загубите при
несъгласуваност на антената, отбелязвани чрез [AML], включват и насочените, и
поляризационните загуби влияещи на несъгласуваността на антената.

Фиг..а) съосни антени на земната станция и сателита за получаване на максимално

усилване;б) земна станция разположена на даден сателитен контур, и не точно
насочена антена на земната станция.
15. Загуби във фидерните системи

Загуби ще се появят във връзката между приемната антена и приемника.

Такива загуби ще се появят при свързването с вълноводи, филтри и съединители. Те
ще се отбелязват чрез RFL, или [RFL] dB, за загуби в приемния фидер. Подобни
загуби ще се появят във филтрите, съединителите и вълноводите свързващи
предавателната антена с високо-мощен усилвателен (HPA) изход – [TFL] – загуби в
предавателния фидер.
 16. Затихване в дъжд

Валежите влияят върху затихването на радиовълните чрез разпръскване, и

чрез поглъщане на енергията на вълната. Затихването в дъжд се увеличава с
увеличаване на честотата, и е по-лошо при обхват Ku отколкото при обхват С.
Изследванията показват, че затихването в дъжд за хоризонтална поляризация е по-
голямо от това за вертикална поляризация.
Геометрията на задачатa е показана на фиг.
Първоначално трябва да се определи климатичната зона, в която попада
нашата страна.Това става от фиг..

фиг.. Дъждовни климатични региони

Както се вижда България е в климатична зона “D”. Тази зона се

характеризира със следната стойност на скоростта на дъжда:

R1,0=10m/hоттук и параметърът p = 0,1%

По – нататък изчисленията имат следната пследователност:

• определяне на геометричната дължина на пътя на лъча през дъжда:

hR − h0
Ls = ,
sin θ
където:
hR – височина на дъжда
h0=H0,u=H0,d – надморска височина на земната станция
hR се отчита чрез географската ширина на земната станция от фиг.4.4 за
p=0,1%
 Фиг. Височина на дъжда като функция на географската дължина на земната
станция за континентален климат

1. определяне на специфичните коефициенти на затихване:

В зависимост от честотата тези коефициенти за вертикална и хоризонтална

поляризация са дадени в Таблица За конкретните зададени честоти се прави
апроксимация.

Таблица.Коефициенти на специфичното затихване

Честота, GHz ah av bh bv
1 0,0000387 0,0000352 0,912 0,088
2 0,000154 0,000138 0,963 0,923
4 0,00065 0,000591 1,121 1,075
6 0,00175 0,00155 1,308 1,265
7 0,00301 0,00265 1,332 1,312
8 0,00454 0,00395 1,327 1,31
10 0,0101 0,00887 1,276 1,264
12 0,0188 0,0168 1,217 1,2
15 0,0367 0,0355 1,154 1,128
 20 0,0751 0,0691 1,099 1,065
25 0,124 0,113 1,061 1,03
30 0,187 0,167 1,021 1
1. определяне на редуциращ коефициент r:

Този коефициент се отчита от Таблица за съответната стойност на

параметъра р.

Таблица.Коефициенти на редукция
p = 0,001 % r.001 = 10/(10+ LG)
p = 0,01 % r.01 = 90/(90+ 4LG)
p = 0,1 % r0.1 = 180/(180+ LG)
p = 0,1 % r1 = 1

1. определяне на хоризонталната проекция на Ls:

. LG = LS cos θ

• затихване в дъжда;

. [ A] = aV R0bV,1 Ls r0,1

Във формулите Ls се замества в km, а R0,1 в mm/h.

17. Системен шум

Основния източник на електрически шум в апаратурата е това, което

възниква от случайно топлинно движение на електрони в различни резистивни и
активни устройства в приемника. Топлинния шум също се генерира в
компонентите със загуби на антените, и този шум се възприема като
радиация(излъчване).
Наличната шумова мощност от топлинния шум се дава чрез:

PN = kTN B N

Тук ТN е еквивалентна шумова температура, BN е еквивалентна шумова

честотна лента, и k=1,38.10-23 J/K е константата на Болцман. Със температурата в
келвини и широчината на честотната лента в херци, мощността на шума ще е във
ватове.
Основната характеристика на топлинния шум е, че той е с плосък(равен)
честотен спектър; с други думи - мощността на шума за единица честотна лента е
константа. Мощността на шума за единица честотна лента се нарича още
спектрална плътност на шумовата мощност. Отбелязва се с N0:
 PN
N0 = = kT N , J
BN

Шумовата температура е директно свързана с физическата температура на

източника на шум, но не винаги е равна на нея. Шумовите температури от
различните източници, които са свързани заедно, могат да се добавят директно, за
да се получи общия шум.

18. Еквивалентна шумова температура на приемната система

На фиг. е показана блокова схема на приемната система. Еквивалентната й

шумова температура се намира като приведем към входа на ЗС всички шумови
температури. В крайна сметка се получава:

( L − 1) T0 L( F − 1) T0
19. TS = Tant + Te1 + + ,
G1 G1

където:
Тant= Тa,еs – шумова температура на антената на земната станция
Те1 - шумова температура на нискошумящия усилвател(LNA)
T0=Tu=Td– температура на околната среда
L=Lftx – загуби в приемния фидер на земната станция в dB
F =Fr – диаграма на шум на приемника в dB
G1 – коефициент на усилване на нискошумящия усилвател(LNA) в dB

Фиг. Начини на свързване, използвани в примери, илюстриращи общата шумова

температура на система

LNA трябва да се постави преди кабела, и затова се вижда, че усилвателите

се монтират отдясно на чинията в приемни сателитни системи.

20. Отношение [G/T] на земната станция

Това е отошението на коефициента на усилване на земната антена към

системната шумова температура на земната станция:
 G 
 T  = [G] d − [Ts ], dB / K
  es

21. Смущения от или към съседни сателитни системи

Смущенията генерирани от земна станция към съседен сателит идват от

страничните листа на ДНД. Затова правилата на FCC специфицират нива на
страничните листа, свързани с нормализирани крайно усилване(1 или 0 dB) както
следва:

32 − 25 log β , [ dB], за : 10 ≤ β ≤ 48 0
,
− 10, [ dB], за : 48 0 ≤ β ≤ 180 0

където β е off-axis ъгъла на антената.

На фиг. е показана постановката на ситуацията. Нека А е съществуващата

сателитна система, а В е предложената. Тогава сателитната връзка между
предаващата земна станция А2 и приемащата земна станция А1 е засегната от два
източника на смущение: uplink смущаващи сигнали от земната станция на система
В, и downlink смущаващи сигнали от сателит В. Общото отношение
носеща/смущение дължащо се на тези два източника представя смущенията
генерирани от система В към съседната сателитна система А.

фиг. Смущения от съседни сателити

Мощността на uplink смущенията се дава с:

 2
 c  '
I u = ( EIRP' )   Gu ,
 4πf u d u
' '

където:
EIRP’=EIRP на смущаващия сигнал в посока на смущаващия сателит А
fu’ – uplink смущаваща честота
du’ – разстояние между смущаващия сателит А и смутения В
Gu’ – коефициент на усилване на антената ан смущаващия сателит А в
посока на смутената земна станция В1.

Като се използва отношението носеща/смущение за uplink (предполагайки

fu’≈ fu и du’≈du, което се прави в практиката):

2
 EIRP  f u d u   Gu   EIRP  Gu 
' '
C
. ASI u = u =    '  ≈  
I u  EIRP'  f u d u  G   EIRP'  G ' 
 u   u 

или еквивалентно:

. ASI u ≈ EIRP[dBW ] − EIRP'[dBW ] + Gu [dB ] − Gu '[ dB]

EIRP'[dBW ] = EIRP ∗ [dBW ] − Gi [dB ] + 32 − 25 log β

където EIRP*=EIRP на смущаващия сигнал в посока на смутения сателит В;

Gi – on-axis коефициент на усилване на смутенаъа земна станция В1.

ASI u ≈ EIRP[dBW ] − EIRP ∗ [dBW ] + Gi [dB ] − (32 − 25 log β ) + Gu [dB ] − Gu '[ dB]

Аналогично:

ASI d ≈ EIRPs [dBW ] − EIRPs' [dBW ] + G r max [dB ] − (32 − 25 log β ) ,

където EIRPs=EIRP на смутения сателит А в посока на смутената земна

станция А1; EIRPs’=EIRP на смущаващия сателит В по посока на смутената земна
станция А1; Gr,max e on-axis коефициент на усилване на приемната антена на
смутената земна станция А1.
Предполагаме, че смутения и смущаващия сателити са еднакви, както и
съответните земни станции. Тогава:

EIRP[dBW ] − EIRP ∗ [dBW ] = 0dBW и EIRPs [dBW ] − EIRPs' [ dBW ] = 0dBW

ASI u = Gt max − (32 − 25 log β ) ,

 където Gt,max e on-axis коефициент на усилване на предавателната антена на
смутената земна станция А1

ASI d = Gr max − (32 − 25 log β )

Фиг..Геоцентричния ъгъл α и топоцентичния ъгъл β

За да намерим смущенията трябва да знаем топоцентричния ъгъл β(фиг.).По

задание знаем колко е геоцентричния ъгъл α. Това е сателитното отстояние. В
практиката с голяма точност се ползва приближението β= α.

22. Отношение на мощността на носещата към спектралната плътност на шума

за чисто небе

Мярка за работата на сателитна връзка е отношението на носещата мощност

към мощността на шума на входа на приемника, и оразмеряването на връзката
често се свежда до определянето на това отношение. Обикновено това отношение
се отбелязва с C/N (или CNR), което е еквивалентно на PR/PN. Изразено в децибели:

C 
 N  = [ PR ] − [ PN ]

Като се заместят стойностите за [PR] и [PN]се получава:

C 
 N  = [ EIPR] + [ G R ] − [ LOSSES ] − [ k ] − [TS ] − [ B N ]

Отношението G/T е ключов параметър в спецификацията на работата на

приемна система. Коефициентът на усилване на антената GR и шумовата
температура на системата могат да се свържат в равенство (4.53) като:

G 
 T  = [ G R ] − [TS ] dBK
-1
 Следователно за уравнението на връзката (4.53), получаваме:

C  G 
 N  = [ EIPR ] +  T  − [ LOSSES ] − [ k ] − [ BN ]

Отношението на носещата мощност към плътността на мощността на шума

PR/N0 може да е параметъра, който обикновенно се изисква. Докато PN=N0BN тогава

C   C   C 
 N  =  N B  =  N  − [ BN ]
   0 N   0
и следователно
 C  C 
  =   + [ BN ]
 N0  N 

[C/N] е истинското отношение на мощностите в децибели, и [BN] е в

децибели свързани към един херц, или dBHz. Оттук единиците за [C/N0] са dBHz.

След заместване за [C/N] получаваме:

C  G
  = [ EIPR] +   − [ LOSSES ] − [ k ] dBHz
 N0  T 

С отчитане на back-off отношението на мощността на носещата към

спектралната плътност на шума за спокойно небе се получава:

C  G
  = [ EIPR] +   − [ LOSSES ] − [ k ] − [ BO] ,dBHz
 N0  T 

Загубите в условия на “спокойна атмосфера” са:

[LOSSES] = [FSL] + [RFL] + [AML] + [AA] + [PL],

където:
[FSL] – загуби в свободното пространство, dB
[RFL] – загуби в приемния фидер, dB
[AML] – загуби от несъгласуваност на антената, dB
[AA] – загуби от атмосферно поглъщане, dB
[PL] – загуби от несъгласуване на поляризацията, dB

Отношението C/No позволява да се изчисли директно отношението на енергията на

бит към плътността на шума – Eb/No за приемника.
Eb C
= − 10 lg SR
No No

където
SR, [bps] – скорост на предаване

23. Определяне стойността на OFD (Operational Flux Density)

OFD е плътността на мощността в работен режим, която трябва да се получи, за да

достигне сигнала до предавателната станция с достатъчно голямо качество.
Транспондера играе ролята на повторител. Той приема предадената мощност от
земята и я препредава след усилване и честотно преобразуване. Съществените
параметри на транспондера са честотната му лента и плътността на мощността на
насищането му – SFD, [dBW/m2]. SFD е общата плътност на мощността, която
постъпва в сателита от земния сегмент и която ще създаде EIRPsaturation.

24. Определяне на необходимата мощност на усилвателя на мощност в

предавателната страна ( PHPA – High Power Amplifier )

PHPA = EIRP – Gdl + Lf, [dBW]

Където
Lf – загуби по вълновода

PHPA = 10 [ PHPA ,,dBW / 10 ] , [W ]

Определяне на C/N, C/No, Eb/No при влошено време (degraded sky)

C  C 
  =  − L∑ , [ dBHz ]
 N o  deg radedsky  N o  cleatsky

C  C 
  =  − L∑ , [ dB ]
 N  deg radedsky  N  cleatsky

 Eb  E 
  = b − L∑ , [ dB ]
 N o  deg radedsky  N o  cleatsky

където
L∑ [dB] – допълнителни загуби от затихването в дъжд и молекулите на въздуха.
,

25. Въз основа на направените изчисления се построява ниводиаграма на

връзката.
26. Оценка на BER (двоична грешка)
Извършва се с помощта на графики даващи зависимостта на BER от Eb/No за
различните видове кодирания. В цифровите системи канала за връзка се оценява
чрез отношеието на грешно приетите битове към общия брой на приетите битове.
Този параметър се нарича:”коефициент на цифровата грешка”, означава се с
BER(Bit Error Ratio):
BER=Брой на грешно приетите битове/Общ брой на приетите битове
Параметърът BER е безразмерна величина. Когато BER е по голямо от 10-3 се счита
че смущенията в канала са недопустимо големи. Стремежът е тази стойност да бъде
колкото е възможно по малка. Оценката на BER се извършва се с помощта на
графики даващи зависимостта на BER от Eb/No за различните видове кодирания.
Глава 2
Изчислителна част
Изходни данни:
• географска дължина на спътника Eutelsat W2: Lon s=16°;
• географска координати на земната станция:
географска ширина: Late = 42,6567o
географска дължина: Lone = 23,3197o
надморска височина: h = 500m
• екваториален радиус ae = 6 378km
• ексцентритет на Земята: ее=0,08182
• радиус нач геостационарната орбита: аgso= 42164km
• диаметър на излъчващата антена: Dt=4,8m
• диаметър на пиемащите антени: Dr=0,9m
• коефициент на полезната повърхност на апертурата на излъчващата антена:
η = 0,65
• коефициент на полезната повърхност на апертурата на приемащата антена:
η = 0,66
• еквивалентна изотропна излъчена мощност на насищане на сателита:
EIRP=50dBW;
• шумова температура на антeната: Тant=28K
• шумова температура на използваното LNB Tlnb=70K
• честотна лента на транспондера: B= 36 MHz;
• модулация – QPSK;
• централна честота на uplink 13 854MHz
• централна честота на downlink 11 554MHz
• скорост на бит потока:Rt=28 800Mb/s;
• Viterbi кодиране 7/8
• Roll Off Factor = 1,25
• маргин M = 3dB
• Мощност на входа на излъчващата антена: Pt = 1,5W
 Определяне на взаимното положение между земната станция и
сателита

Зададени данни:

λЕ=Latе= 43,18100; φЕ=Lone=23,31970; φSS=Lons=160;

h= 500m; аЕ=6378,1414km; еЕ=0,08182; aGSO=42164,14km;

Координати на земната станция в геоцентрична екваториална координатна

система

 aE   6378,1414 
l = + h  cos λ E =  + 0,5  = 4698,21km
 1 − e 2 sin 2 λ   
 1 − ( 0,08182) sin 43,181
2 2
 E E  

 a (1 − e 2 )
z= E E

+ h  sin λ E = 
[ ]
 6378,1414 1 − ( 0,08182) 2 
+ 0,5 = 4299,564km
 1 − e 2 sin 2 λ   1 − ( 0,08182 ) sin 2 43,181
2

 E E 

Радиус вектор на земната станция

R = l 2 + z 2 = (4698,21) 2 + (4299,564) 2 = 6368,6284km

Геоцентричен ъгъл

z  4299,564 
ψ E = arctan  = arctan  = 42,989 
l  4698,21 

Изчисление на ъглите А и В

B = ϕ E − ϕ SS = 23,3197  − 16  = 7,3197  ,

 − tg | B |   − 0,12845 
A = arctg   = arctg   = −10,903°
 sinψ E   0,6718 

Азимутален ъгъл Аz

ΨE>0, B>0:
Аz= Аzd=1800-A=180-(-10,903)=190,903о
Опредляне на ъгъл b

b = arccos(cosψ E cos B ) = arccos(0,737466.0,99185) = 43,011°

Разстояние от земната станция до сателита

d = r = R 2 + a 2 GSO − 2 RaGSO cos b =

= 40559397,13 + 1777814701,94 − 392707038,2844 = 37758km

Ъгъл на елевация:

a   42164,14 
θ = El = arccos GSO sin b  = arccos sin 43,011 = arccos( 0,76174 ) = 40,403°
 d   37758 

Определяне на Data rate на транспондера:

M .FEC.Bandwidth.RS 2.0,875.36.188
DataRate = = = 46,45Mbps
RollOffFactor 1,25.204

където
Bandwidth = 36MHz, широчината на транспондера
FEC = 7/8 = 0,875(Viterbi)
за QPSK модулация М=2 (2 символа се предават за един Hz)
RS – Reed Solomon =188/204 (рамката се състои от 204 бита: 188 полезни бита + 16
бита служещи за корекция на грешките)
Roll Off Factor = 1 + a2 = 1 + 0,52 = 1,25
a – коефициент на формата

Изчисляване на излъчената мощност на земната станция и

сателита

Oпределяне на коефициента на усилване на антените на земната станция

и сателита

- коефициент на усилване на земната станция и сателита за uplink:

G s ,u = Ges ,u = Gu = η (10,472 f u D ) =0,65(10,472.13,85441.4,8)2=315232,6334

2

[Gu ] = 10 log(Gu ) = 10 log(315232,6334) = 54,9863dB

- коефициент на усилване на земната станция и сателита за downlink:

 G s ,d = Ges ,d = Gd = η (10,472 f d D) 2 = 0,66(10,472.11,55441.0,9) 2 = 7826,7916

[Gd ] = 10 log(Gd ) = 10 log(7826,7196) = 38,9358dB

Мощност и EIRP на земната станция

- мощност на земната станция: зададена е:

Pes=tx0,81W [ Pes ] = 10 log Pes = 10 log1,5 = 1,7609dBW

- EIRP на земната станция:

[ EIRPes ] = [ Pes ] + [Gu ] = 1,7609 + 54,9863 = 56,757 dBW

Мощност и EIRP на сателита

- EIRP на сателита: в Приложение 11 се вижда покритието на избрания

сателит W2. България попада в зона, за която е в сила:

[ EIRPsat ] s = EIRP = 50dBW

- мощност на сателита:

[ Psat ] s = [ EIRPsat ] s − [Gd ] = 50 − 38,9358 = 11,0642dBW

[ Psat , s ] 11, 0642

Psat ,s = 10 10
= 10 10
= 12,7767W

Важно е да се отбележи, че резултатите за сателита са стойностите за

насищане, докато за земната станция са реалните работни нива, Това е от значение
при по – нататъшните изчисления.

Загуби в атмосферата

за uplink: oт отчитаме стойност [AA]90,u=0,075dB

[ AA]90,u
[ AA]u = [ AA]90,u cos ecθ = = 0,176945dB
sin θ

за downlink: oт фиг.4.1 отчитаме стойност [AA]90,d=0,06dB

[ AA]90, d
[ AA]d = [ AA]90, d cos ecθ = = 0,1dB
sin θ
 Загуби по трасето

Загуби в свободното пространство

- за uplink:

[ FSL]u = 32,4 + 20 log r + 20 log f u = 32,4 + 20 log 37758 + 20 log 13,85441 = 206,772dB
- за downlink:

[ FSL] d = 32,4 + 20 log r = 20 log f d = 32,4 + 20 log 37758 + 20 log 11554,41 = 205,193dB

Загуби в атмосферата

- за uplink: oт фиг.4.1 отчитаме стойност [AA]90,u=0,075dB

[ AA]90,u 0,075
[ AA]u = [ AA]90,u cos ecθ = = = 0,1157 dB
sin θ 0,6482

- за downlink: oт фиг.4.1 отчитаме стойност [AA]90,d=0,06dB

[ AA]90,d 0,06
[ AA] d = [ AA]90,d cos ecθ = = = 0,09256dB
sin θ 0,6482

Загуби от деполяризация на вълната

За честоти над 10 GHz тези загуби могат да се пренебрегнат:

Загуби от несъгласуваност на антените

Такава стойност не е зададена и затова се приема типична стойност, която е

напълно задоволителна за целта на настоящото изследване:

Загуби във фидерните системи

Тези загуби са зададени:

- фидерни загуби в приемния [RFL] и в предавателния [TFL] тракт на

земната станция:

[ RFL]es = [TFL]es = L ftx = 0,5dB

 - фидерни загуби в приемния [RFL] и в предавателния [TFL] тракт на
сателита:

[ RFL] s = [TFL] s = LS frx = 8dB

Затихване в дъжда

Както се вижда България е в климатична зона “D”. Тази зона се

харектеризира със стойност за p = 0,1%

определяне на геометричната дължина на пътя на лъча през дъжда:

От фиг. за географскатa ширина на земната станция и за р=0,1% отчитаме

височината на дъждовния слой:

hR = 3km

hR − h0
Ls = = 3,857 km
sin θ

- определяне на специфичните коефициенти на затихване:

За конкретните зададени честоти се прави апроксимация и се получава:

- определяне на хоризонталната проекция на Ls:
-
Честота, GHz av bv
11,55441 0,0168 1,2
13,85441 0,0298 1,205

LG = LS cos θ = 2,937km

- определяне на редуциращ коефициент r:

p = 0,1 % и следователно:

180 180
r0,1 = = = 0,991
180 + LG 180 + 1,584

- затихване в дъжда:

- за uplink:

[ A]u = aV R0b,V1 Ls r0,1 = 1,694dB

 - за downlink:

[ A] d = a v R0b,v1 Ls r0,1 = 1,17593dB

Системен шум

Еквивалентна шумова температура на приемната система

( L − 1) T0 L( F − 1) T0
TS = Tant + Te1 + +
G1 G1
където:
Тant= Тa,es=28K
Те1=70K – приемаме тази стойност като типична, тъй като не е зададена
T0=Tu=Td=15оС=288K
[L]=[Lftx]=0,5dB
[F]=[Fr]=1dB
[G1]=50dB – приемаме тази стойност като типична

Стойностите в горната формула не са в dB и затова трябва да се

преобразуват:

( L − 1)T0 L( F − 1)T0 (1,122 − 1) 288 + 1,122(1,259 − 1) 288 = 98,011K

TS = Tant + Te1 + + = 28 + 70 +
G1 G1 10 5 10 5
[Ts ] = 10 log Ts = 10 log 98,011 = 19,9127 dBK

Определяне на G/Tes,[dB/K]

G
  = Gdl − 10 lg Tsys = 38,9538 − 10 lg(98,011) = 38,9538 − 19,9127 = 19,0411dB / K
T 
  dl
G
  = Gul − 10 lg Tsys = 54,9863 − 10 lg(98,011) = 54,9863 − 19,9127 = 35,0763dB / K
T 
  ul
Смущения от или към съседни сателитни системи

Тези смущения се оценяват с отношението носеща/интерферираща [C/I]. За

да намерим смущенията трябва да знаем топоцентричния ъгъл β. По задание знаем
колко е геоцентричния ъгъл α(в заданието е отбелязан с β). Това е сателитното
отстояние. В практиката с голяма точност се ползва приближението β= α.
В случая ще е изпълнено: β= α=30

- ASI за uplink:
 C 
ASI u =   = [Gu ] − (32 − 25 log β ) = 54,9 − (32 − 25 log 3) = 34,828dB
 I u

- ASI за downlink:

C 
ASI d =   = [Gd ] − (32 − 25 log β ) = 53,4 − (32 − 25 log 3) = 33,328dB
 I d

Отношение на мощността на носещата към спектралната плътност на шума за

чисто небе

Загуби при uplink за чисто небе

[ LOSSES ]u = [ FSL]u + [ AA]u + [ RFL]u + [ AML]u + [ PL]u =

= 206,772 + 0,1157 + 8 + 0,5 + 0 = 215,3877dB

Загуби при downlink за чисто небе

[ LOSSES ] d = [ FSL] d + [ AA] d + [ RFL] d + [ AML] d + [ PL] d =

= 205,193 + 0,0926 + 0,5 + 0,5 + 0 = 206,2856dB

Определяне стойността на OFD(Operational Flux Density) – плътност на

мощността на входа на приемника
OFD = SFD – IBO = -86-0=-86dBW

IBO – Input Back Off защитно ниво на входа на приемника, в нашия случай е равен
на 0

Определяне на необходимата мощност на усилвателя на мощността в

предавателната страна:

PHPA = EIRP – GT + LF = 56,757 – 38,9358 + 1,3 = 19,1212

Където
LF – загуби във фидера LF = 2dB

PHPA = 10 PHPA ,dBW / 10 = 101,91212 = 81,6808W

Определяне на отношението C/No при ясно небе

- за downlink:
C  G 
  = [ EIPR] d +   − [ LOSSES ] d − [ k ] =
 N 0  d ,clearsky T d
= 43,7218 + 19,0231 − 206,5286 − ( −228,6) = 84,8163dBHz

- за uplink
C  G 
  = [ EIPR] u +   − [ LOSSES ] u − [ k ] =
 N 0  u ,clearsky T u
= 54,4361 + 35,0763 − 215,3877 − (−228,6) = 102,7247dBHz
където
к-константа на Болцман в dB;

Определяне на C/N отношението за ясно небе:

- за downlink:
C  C 
 N  =  − 10 lg B = 84,8163 − 10 lg 36.10 6 = 9,2533dBHz
dl ,clearsky N
 o  dl ,clearsky

- за uplink:
C  C 
 N  =  − 10 lg B = 102,7247 − 10 lg 36.10 6 = 27,1617 dBHz
ul ,clearsky N
 o  ul ,clearsky

Определяне на Eb/No отношението за ясно небе:

- за downlink
 Eb  C 
  =  − 10 lg SR = 84,8163 − 10 lg 28800 = 10,2224dBHz
 N o  dl ,clearsky  N o  dl ,clearsky

- за uplink
 Eb  C 
  =  − 10 lg SR = 102,7247 − 10 lg 28800000 = 28,1208dBHz
 N o  ul ,clearsky  N o  ul ,clearsky

Определяне на допълнителните загуби:

Основно място в допълнителните загуби заемат поглъщането в хидрометеорите и

молекулите на въздуха.
Стойностите на затихването в дъжд LRAIN и молекулите на въздуха LABS се вземат от
един от прогнозните планове на ITU.

L∑ ul = Lrain ,ul + Labs ,ul + Lother = 1,64 + 0,1157 + 0,2 = 1,9957dB

L∑ dl = Lrain ,dl + Labs ,dl + Lother = 1,1759 + 0,0926 + 0,2 = 1,4685dB
Изчисляване на C/No отношението при влошено време:

- за downlink:
C  C 
  =  − L∑ ,dl = 84,8163 − 1,4685 = 83,3478dB
 N o  dl ,deg radedsky  N o  dl ,clearsky

- за uplink:
C  C 
  =  − L∑ ,ul = 102,7247 − 1,9957 = 100,729dB
 N o  ul ,deg radedsky  N o  ul ,clearsky

Изчисляване на C/N отношението при влошено време:

- за downlink:
C  C 
  =  − L∑ = 9,2533 − 1,4685 = 7,7848dB
 N  dl ,deg radedsky N 
dl , clearsky

- за uplink:
C  C 
  =  − L∑ ,ul = 27,1617 − 1,9957 = 25,166dB
 N  ul ,deg radedsky  N  ul ,clearsky

Изчисляване на Eb/No отношението при влошено време:

- за downlink:
 Eb  E 
  = b − L∑ ,dl = 10,2224 − 1,4685 = 8,7539dB
 N o  dl ,deg radedsky  N o  dl ,clearsky

- за uplink
 Eb  E 
  = b − L∑ ,ul = 28,1208 − 1,9957 = 26,1251dB
 N o  ul ,deg radedsky  N o  ul ,clearsky

Оценка на BER(коефициент на двоична грешка):

Извършва се с помощта на графики даващи зависимостта на BER(bit error ratio) от

Eb/No за еазличните видове кодирания (фиг. ). В нашия случай кодирането е Viterbi
7/8.

При ясно небе за коефициента на двоична грешка BER получаваме:

 - за uplink
BERclearsky < 10-11 , за Eb/No = 28,1208dB

- за downlink:
BERclearsky < 10-11 , за Eb/No = 10,2224dB

При влошено време за коефициента на двоична грешка BER получаваме:

- за uplink
BERdegradedsky<10-11 , за Eb/No = 26,1251dB

- за downlink:
BERdegradedsky<10-10 , за Eb/No = 8,7593dB

Построяване на ниво диаграмата от Телепорт София до

сателит Eutelsat W2

Глава 5
Икономическа оценка на резултатите и
техническа ефективност

След създаване на технически проект, трябва да бъде решено дали неговата

реализация ще бъде икономически ефективна. За да определим това, трябва да
определим всички очаквани парични потоци (входящи и изходящи).

• Изходящи парични потоци:

 Първоначална инвестиция – включват разходи по хардуер и
софтуер необходими за стартиране на сателитното излъчване.
 Очаквани изходящи парични потоци през следващи години –
тук се включват разходи за реклама, тези разходи се очакват
първите години да са високи
 Разходи по закупуване на комуникационна лицензия
 Разходи по наемане на честотен ресурс (в зависимост от
заеманата честотна лента на транспондер).
• Входящи парични потоци:
 Приходи от договори с различни телевизионни и радио
оператори за излъчването им от сателита.
 Приходи от продажбата на техника за приемане на
сателитните програми на крайни потребители, както и
месечни абонаменти за съответните телевизионни и радио
програми.

Тъй като услугата е сравнително нова на пазара, възвращаемостта може да бъде

определена чрез инвестиции с подобен риск. За да определим дали е ефективен
проекта трябва да се определи нетната му настояща стойност, ако тя е по-голяма
или равна на нула – проекта се приема, ако е по-малка – се отхвърля.
Глава 6

Приложимост на дипломната работа

Темата на настоящата дипломна работа касае сателитно радио и телевизионно

разпръскване. Настоящата дипломна работа представлява изчисление на всички
параметри необходими на всеки DTH(direct to home) оператор в случай че иска да
стартира тази услуга

По отношение на комуникационните дейности,

По отношение на потенциални конкретни потребители, като например: всеки

UMTS клиент; фирми и организации, на които служителите са много често в ко-
мандировка и т.н.
Глава 7

Изводи и претенции за самостоятелно по-

лучени резултати

За изготвяне на настоящия дипломна работа се запознах с голям обем литера-

тура, обхващаща както стандарти, препоръки, изисквания, така и с конкретна реа-
лизация на подобен тип услуги. Литературата с която се запознах е описана в глава
“Използвана литература”. Този проект показва систематизирано и обобщено знани-
ята, които получих в процеса на разработването му (първа глава, точки I, II и III).

След това извърших теоретично решение на поставената задача (втора глава,

точки II и III), като съставих алгоритъм за изчисление на параметрите на
радиокомуникационното трасе, а също така и начертах ниво диаграмите (втора гла-
ва от фигура 2 до фигура 7).

Благодарение на теоретичното решение, разработих симулация, която пред-

ставлява обектно ориентиран модел на услуга за доставяне на графична информа-
ция, в зависимост от географското положение на абонат в UMTS мрежа, с помощта
на програмната среда Macromedia Flash MX 2004.

Понеже дипломната ми работа е свързана с компютърно моделиране и чисто

програмно решение в трета глава (точка I) сам предоставил информация за про-
грамната среда Macromedia Flash MX 2004, описал съм необходимата за решаване
на задачата компютърна конфигурация и средите за изпълнението й (точка II). Ло-
гиката на симулацията е обяснена в точка IV, в нея съм описал обектите и техните
методи и атрибути, използвани за изграждането й, също е приложен и програмен
код.

Подробно описание на този обектно ориентиран модел беше направен в четвъ-

рта глава от настоящата дипломна работа, като там бе разгледана цялата функцио-
налност на модула. Фигура 1, 2 и 3 (четвърта глава) дават представа за видът и въз-
можностите на симулацията, представящ решението на поставените в дипломната
работа задачи.

След създаване на технически проект, трябва да бъде решено дали неговата

реализация ще бъде икономически ефективна. Поради това, в пета глава съм пока-
зал методологията изготвяне на финансов анализ, за оценка на ефективността тех-
ническия проект, по метода на нетната настояща стойност.

В шеста глава дефинирах областта на приложимост на дипломната работа, в

няколко аспекта: за електронно обучение; по отношение на комуникационни дейно-
сти; и по отношение на конкретни потребители.
Използвана литература:
1. Добрев, Д.М. , Л. Йорданова Радиокомуникации част I.
София, Сиела, 1999.

2. Добрев, Д.М. , Л. Йорданова Радиокомуникации част II

София, Сиела, 2000.

3. Добрев, Д.М. , Л. Йорданова Приемане на радио и телевизионни програми чрез

спътници и по кабел.
София, Електроинвест, 1996.

4. Додов, Н. И. Антени и СВЧ устройства.

София, Техника 1987.

5. Шинев, Х.Д., Н.И. Додов Разпространение на електромагнитните вълни.

София, Техника 1977.