Учебно помагало

по Приложна Математика
за спец. ХС
Лектор: гл. ас. д-р Д. Стоева
зимен семестър 2011-2012г.

Условия за получаване на заверка в края на семестъра:

присъствия в часовете и да са предадени всички домашни през семестъра (съдържа-
щи поне задължителните въпроси/задачи), с изключение най-много на 4 непредадени.
Някои означения, използвани в текста: ДУ - достатъчно условие, НУ - необходимо
условие.

1 Числови редове - дефиниция за сходящ/разходящ

ред, необходимо условие за сходящ ред. Общ крите-
рий на Коши за сходимост. Геометричен ред. Основни
свойства на сходящите редове.
Геометрична прогресия a1 , a2 = a1 q, a3 = a1 q 2 , a4 = a1 q 3 , . . ..
Sn - сумата на първите n елемента на геометричната прогресия, т.е.
S n = a1 + a2 + a3 + . . . + an .
n
Формула за Sn за геометрична прогресия с q 6= 1: Sn = a1 1−q
1−q
.
a1
Формула за сумата на безкрайна геометрична прогресия с q ∈ (−1, 1): S= 1−q
.
Числов ред - безкрайна сума:

a1 + a2 + a3 + a4 + . . . + an + . . . (1)
P∞
Записва се n=1 an .
За всяко n ∈ N означаваме Sn = a1 + a2 + a3 + . . . + an - n-та частична сума на реда.
S1 = a1 , S2 = a1 + a2 , S3 = a1 + a2 + a3 , . . .

Дефиниция 1.1.

1
 Редът (1) се нарича сходящ, ако редицата S1 , S2 , S3 . . . (т.е. редицата a1 , a1 + a2 , a1 +
a2 +a3 , . . .) клони към число, т.е., ако limn→∞ Sn = число. В този случай числото limn→∞ Sn
се нарича сума на реда.
Редът (1) се нарича разходящ, ако редицата S1 , S2 , S3 , . . . клони към +∞, клони към
−∞ или няма граница.

Примери 1.2.

• Редът 1 + 12 + 1
22
+ 1
23
+ . . . е сходящ със сума S = 1
1− 12
= 2.

• Редът 1 + 1 + 1 + 1 + . . . е разходящ.

• Редът 1 + (−1) + 1 + (−1) + 1 + (−1) + . . . е разходящ.

Геометричен ред
a1 + a1 q + a1 q 2 + a1 q 3 + . . .
Ако a1 = 0, геометричният ред е сходящ за всяко q и има сума 0.
Ако a1 6= 0, геометричният ред е сходящ ⇔ q ∈ (−1, 1); в случая на сходимост сумата му
a1
е S = 1−q .
Критерий на Коши за P сходимост на числов ред (необходимо и достатъчно
условие): Числовият ред ∞n=1 an е сходящ тогава и само тогава, когато за всяко ε > 0
съществува Nε , така че

|Sp − Sn | < ε, ∀n > Nε , ∀p > Nε .

Необходимо условие за сходимост на числов ред: Ако редът (1) е сходящ, то

редицата a1 , a2 , a3 , . . . клони към 0, т.е., limn→∞ an = 0.
Забележка: това НЕ е достатъчно условие за сходимост, т.е., ако limn→∞ an = 0, то в
общия случай не следва сходимост на числовия ред (1). Например, за реда
∞
X 1 1 1 1
= 1 + + + + ...
n=1
n 2 3 4

(известен с името хармоничен ред) е изпълнено, че редицата от елементите му

1, 12 , 31 , 14 , . . . клони към 0, но редът е разходящ.
Основни свойства на редовете:

1. Ако редът ∞
P P∞
n=1 a n е сходящ със сума S и λ е число, то редът n=1 λan е сходящ и
има сума λS.
P∞ P∞
2. Ако редовете
P∞ n=1 a n и n=1 bn са сходящи и имат суми Sa и Sb , съответно, то
редът n=1 (an + bn ) е сходящ и има сума Sa + Sb .

2
 Ако редовете ∞ и ∞
P P
3. P n=1 an P n=1 bn са разходящи, то НЕ следва разходимост на реда
∞ ∞
n=1 (an + bn ) (редът n=1 (an + bn ) може да е сходящ, може да е разходящ).
P∞ P∞ P∞ P∞
Примери: Редовете n=1 an = n=1 1 и n=1 bn = n=1 (−1) са разходящи, а редът
P ∞ P ∞
(a
n=1 n + b n ) = n=1 0 е сходящ.
P∞ P∞ P∞ P∞
P∞ Редовете P∞ n=1 a n = n=1 1 и n=1 b n = n=1 1 са разходящи, и редът
n=1 (an + bn ) = n=1 2 е разходящ.

4. Ако редът ∞
P P∞ P∞
n=1 an е сходящ и редът n=1 bn е разходящ, то редът n=1 (an + bn )
е разходящ.

5. Ако на един сходящ числов ред добавим, премахнем или променим краен брой еле-
менти, то полученият ред е също сходящ.

6. Ако на един разходящ числов ред добавим, премахнем или променим краен брой
елементи, то полученият ред е също разходящ.

2 Критерии за редове с положителни елементи -

интегрален критерий на Коши, критерий за сравне-
ние, граничен критерий за сравнение, критерий на
Даламбер, критерий на Раабе-Дюамел, критерий на
Коши. Хармоничен ред и обобщен хармоничен ред.
Дефиниция 2.1. Числов ред ще наричаме положителен, ако всичките му елементи са
положителни.

Интегрален критерий на Коши:

P∞
Нека е даден положителният ред n=k an и нека функцията f (x), x ∈ [k, +∞), има
следните свойства:
1. f (n) = an , ∀n ∈ N, n ≥ k;
2. f (x) е непрекъсната, положителна и намаляваща в интервала x ∈ [k, +∞).
При горните условия, редът ∞
P
R +∞ n=k an е сходящ тогава и само тогава когато несобстве-
ният интеграл k f (x)dx е сходящ.

Задача 2.2. Докажете, че обобщеният хармоничен ред ∞ 1

P
n=1 np е сходящ тогава и само
тогава, когато p ∈ (1, +∞).

Критерий за сравнение:
P∞ P∞
Нека за редовете n=1 an , n=1 bn с положителни елементи an > 0, bn > 0, е изпълнено

an ≤ bn за всяко n.

3
 P∞
то редът ∞
 P
 ако редът P n=1 bn е сходящ, n=1 an е сходящ;
∞ P∞
Тогава (!!! ако n=1
P∞ a n е сходящ, то НЕ гарантира,
P∞ че n=1 bn е сходящ);
ако редът n=1 an е разходящ, то редът n=1 bn е разходящ.


Граничен критерий за сравнение:

P∞ P∞
Нека за редовете n=1 an , n=1 bn с положителни елементи an > 0, bn > 0, е изпълнено
an
lim = l.
n→∞ bn

 l ∈ (0, ∞) ⇒ или P
и двата реда са сходящи,
P∞ или и двата реда са разходящи;
Тогава при l=0 ⇒ ако P∞ b
n=1 n е сходящ, то n=1 an е сходящ;
− ако n=1 bn е разходящ, то ∞
∞ P
l=∞ n=1 an е разходящ.


Пример 2.3. Ще изследваме за сходимост/разходимост числовия ред

∞
X 5n4 + 1
.
n=1
6n5 + 7n + 3

5n4 +1 n4 (5+ 14 ) 1 5+ 1
n4
Редът е положителен. Определяме an = 6n5 +7n+3
= n
n (6+ 74 + 35 )
5 = n
· 6+ 4 + 35
7 .
n n n n

Избираме положителни bn така, че частното abnn да има граница ∈ (0, ∞) - избираме bn = n1 .

Тогава
1 5+ 14
an · n
n 6+ 74 + 35 5 + n14 1 5
lim = lim 1
n n
= 7 3 = ∈ (0, ∞).
n→∞ bn n→∞ 6 + n4 + n5 n 6
n
P∞ P∞ 1
Редът n=1 bn = n=1 n е разходящ (хармоничният ред).
Тогава граничният критерий за сравнение гарантира, че и редът ∞
P
n=1 an е също разходящ.

Пример 2.4. Ще изследваме за сходимост/разходимост числовия ред

∞
X 1
√ .
n=1
6n3 + 5n + 1
1 1 1 1
Определяме an = √
6n3 +5n+1
= q = n3/2
· q .
n3 (6+ 52 + 1
) 6+ 52 + 1
n n3 n n3

an
Избираме положителни bn така, че частното bn
да има граница ∈ (0, ∞) - избираме bn =
1
n3/2
. Тогава
1 1
n3/2
· q
an 6+ 52 + 1
1 1
n n3
lim = lim 1 = lim q = √ ∈ (0, ∞).
n→∞ bn n→∞ n→∞ 5 1 6
n3/2 6+ n2
+ n3

Редът ∞
P P∞ 1
n=1 bn = n=1 n3/2
е обобщеният хармоничен ред с p = 3/2 > 1 и следователно е
сходящ.
P∞
Тогава граничният критерий за сравнение гарантира, че и редът n=1 an е също сходящ.

4
Критерий на Даламбер (d’Alembert):
P∞
Нека за реда n=1 an с положителни елементи an > 0 съществува границата
an+1
lim = l.
n→∞ an
 P∞
 l<1 ⇒ редът Pn=1 an е сходящ;
Тогава при l>1 ⇒ редът P∞
n=1 an е разходящ;
l=1 ⇒ редът ∞n=1 an може да е сходящ, може да е разходящ.


Пример 2.5. Ще изследваме за сходимост/разходимост числовия ред

∞
X 42n+1
.
n=1
n+5

42n+1 42(n+1)+1 42n+3

Редът е положителен. Определяме: an = n+5
, an+1 = (n+1)+5
= n+6
,

an+1 42n+3 n + 5 42n+1 .42 n + 5 16(n + 6)

= · 2n+1 = · 2n+1 = ,
an n+6 4 n+6 4 n+5

an+1 16(n + 6) 16n(1 + n6 )

lim = lim = lim = 16 > 1
n→∞ an n→∞ n+5 n→∞ n(1 + 5
n

и следователно, по критерия на Даламбер, редът ∞ 42n+1

P
n=1 n+5 е разходящ.

Критерий на Коши (Cauchy):

P∞
Нека за реда n=1 an с положителни елементи an > 0 съществува границата
√
lim n
an = l.
n→∞
 P∞
 l<1 ⇒ редът Pn=1 an е сходящ;
Тогава при l>1 ⇒ редът P∞
n=1 an е разходящ;
l=1 − редът ∞n=1 an може да е сходящ, може да е разходящ.


Критерий на Раабе-Дюамел:
P∞
Нека за реда an с положителни елементи an > 0 съществува границата
n=1
 
an
lim n · − 1 = l.
n→∞ an+1
 P∞
 l<1 ⇒ редът Pn=1 an е разходящ;
Тогава при l>1 ⇒ редът P∞ n=1 an е сходящ;
l=1 − редът ∞ n=1 an може да е сходящ, може да е разходящ.


5
3 Алтернативни редове. Критерий на Лайбниц за ал-
тернативни редове.
Алтернативни редове
Дефиниция 3.1. Алтернативен ред е ред, чиито елементи менят знака си алтернатив-
но, т.е. ред от вида

a1 − a2 + a3 − a4 + . . . + (−1)n+1 an + . . . , където an > 0 за всяко n,

(записан накратко ∞ n+1

P
n=1 (−1) an , an > 0 за всяко n)
или
−a1 + a2 − a3 + a4 − . . . + (−1)n an + . . . , където an > 0 за всяко n.
(записан накратко ∞ n
P
n=1 (−1) an , an > 0 за всяко n).

Пример 3.2. 1 − 12 + 13 − 14 + . . . (−1)n+1 n1 + . . ..

Критерий на Лайбниц за алтернативни редове:

P∞
Нека за алтернативния ред n=1 un е изпълнено, че редицата от модулите на елемен-
тите му, т.е. редицата
|u1 |, |u2 |, |u3 |, . . . , |un |, . . . ,
P∞
е намаляваща и клоняща към нула. Тогава алтернативният ред n=1 un е сходящ.

4 Абсолютно сходящи редове, условно сходящи редове.

Разместително свойство на абсолютно сходящите ре-
дове, умножаване на абсолютно сходящи редове.
Абсолютно сходящи и условно сходящи редове
Тук ще разгледаме редове ∞
P
n=1 un = u1 + u2 + u3 + . . . + un + . . . с произволни знаци на
елементите му.
P∞
n=1 |un | ще означава реда от абсолютните стойности |u1 | + |u2 | + |u3 | + . . . + |un | + . . ..

P∞ P∞
Теорема 4.1. Ако n=1 |un | е сходящ, то редът n=1 un е също сходящ.

Дефиниция 4.2.
(a) Редът

u 1 + u 2 + u3 + . . . + un + . . .
се нарича абсолютно сходящ, ако той е сходящ и редът от абсолютните стойности

6
 |u1 | + |u2 | + |u3 | + . . . + |un | + . . .
е също сходящ.
(b) Редът

u 1 + u 2 + u3 + . . . + un + . . .
се нарича условно сходящ, ако той е сходящ, но редът от абсолютните стойности

|u1 | + |u2 | + |u3 | + . . . + |un | + . . .

е разходящ.

Примери 4.3. (а) Редът 1 − 21 + 212 − 213 + . . . е абсолютно сходящ. Обяснете защо!
(б) Редът 1 − 21 + 13 − 41 + . . . е условно сходящ. Обяснете защо!
(в) Редът 1 + √12 + √13 + √14 + . . . е разходящ. Обяснете защо!
P∞
Контролен
P∞ въпрос 4.4. Ако n=1 un е разходящ, какви са възможностите за реда
n=1 |u n | ?

Контролен въпрос P 4.5. Възможно ли е ред с положителни елементи да е условно схо-

∞ 1
дящ? Какъв
P∞ е редът n=1 n5 - абсолютно сходящ, условно сходящ или разходящ? Какъв
1
е редът n=1 √ 3 5 - абсолютно сходящ, условно сходящ или разходящ?
n
P∞ P∞
Забележка 4.6. Ако редът n=1 |un | е разходящ, то редътP n=1 un може да е схо-
дящ (условно сходящ), може да е разходящ. Ако обаче редът ∞ n=1 |un | е разходящ спо-
|un+1 |
ред критерия на Даламбер (т.е., limn→∞ |un | > 1) или според критерия на Коши (т.е.,
limn→∞ n |un | > 1), то следва, че редът ∞
p P
n=1 un е също разходящ.

Теорема 4.7. Ако елементите на абслолютно сходящ ред се разместят по произволен

начин, полученият нов ред е също абсолютно сходящ със същата сума.
(Забележка: Това разместително свойство не е в сила за условно сходящите редове -
разместване на елементите в условно сходящ ред може да измени сумата на реда или да
доведе до разходящ ред. Нещо повече, ако редът е условно сходящ, то за всяко число A
съществува такова разместване на елементите, че полученият ред да има сума A.)

Теорема 4.8. Ако редът ∞

P
n=1 un е абсолютно сходящ,P то за неговата сума и за сумата
на реда от абсолютните стойности е изпълнено | ∞
P∞
u
n=1 n | ≤ n=1 |u n |.

Теорема 4.9. Нека редовете ∞

P P∞
n=1 un и n=1 vn са абсолютно сходящи със суми S1 и S2 ,
съответно. Нека
w1 = u1 v1 ,
w2 = u1 v2 + u2 v1 ,
w3 = u1 v3 + u2 v2 + u3 v1 ,
...

7
 wn = u1 vn + u2 v2 n1 + u3 vn−2 + . . . + un−1 v2 + un v1 ,
...
P∞
Тогава редът n=1 wn е абсолютно сходящ със сума S = S1 · S2 .

Контролен въпрос 4.10. Напишете дефиниция за абсолютно сходящ ред и дефиниция

за условно сходящ ред. Определете дали редът
P∞ n−1 1
(a) n=1 (−1) 2n−1
P∞ n−1 1

n
(b) n=1 (−1) 2n−1
P∞ n n4
(c) n=1 (−1) 6n
P∞ n n4
(c) n=1 (−1) 6n

е абсолютно сходящ, условно сходящ или разходящ.

5 Функционни редове. Област на сходимост.

Степенни редове. Теорема на Абел. Област, радиус и
интервал на сходимост на степенен ред.
P∞
Ред от функции: fn (x) = f1 (x) + f2 (x) + f3 (x) + . . . + fn (x) + . . ..
n=1

Дефиниция 5.1. Област на сходимимост на функционния ред ∞

P
n=1 fn (x) се нарича
множеството от всички онези стойности на x, за които съответният числов ред е сходящ.

Пример 5.2. Областта на сходимост на функционния ред ∞ 1

P
n=1 nx е интервала (1, +∞).

Пример 5.3. Областта на сходимост на функционния ред ∞ n 2 3

P
n=0 x = 1 + x + x + x +
4 5
x + x + . . . е интервала (−1, 1).

Контролен въпрос 5.4. Каква е областта на сходимост на реда

P∞ n 2 3 4 5
n=0 a0 x = a0 + a0 x + a0 x + a0 x + a0 x + a0 x + . . . ?

Степенни редове
Това са функционни редове от вида
∞
X
an xn = a0 + a1 x + a2 x2 + a3 x3 + . . . an xn + . . . . (2)
n=0

Контролен въпрос 5.5. Възможно ли е степенен ред да има празна област на сходимост?
Какъв е степенният ред при x = 0?

8
Теорема 5.6. (Теорема на Абел) Ако степенният ред (2) е сходящ за някоя точка x0 6= 0,
то (2) е абсолютно сходящ за всяко x, за което |x| < |x0 | (т.е. за всяко x ∈ (−|x0 |, |x0 |)).

Теорема 5.7. За областта на сходимост на степенния ред (2) има следните възмож-
ности:

• {0}

• (−∞, +∞)

• (−R, R) или [−R, R) или (−R, R] или [−R, R] за някое число R ∈ (0, +∞).

Ако е налице третата възможност (независимо кой от 4-те случая), числото R се нарича
радиус на сходимост на степенния ред и интервалът (−R, R) се нарича интервал на
сходимост на степенния ред.
Ако е налице втората възможност, казва се, че степенният ред има радиус на сходимост
R = ∞.
Ако е налице първата възможност, казва се, че степенният ред има радиус на сходимост
R = 0.

Контролни задачи 5.8. Докажете, че редът

P∞ n
(a) n=1 n! x има област на сходимост {0};
P∞ xn
(b) n=1 n! има област на сходимост (−∞, +∞);
P∞ n
(c1) n=1 x има област на сходимост (−1, 1);
P∞ xn
(c2) n=1 n има област на сходимост [−1, 1);
P∞ (−1)n+1 xn
(c3) n=1 n
има област на сходимост (−1, 1];
P∞ (−1)n x2n+1
(c4) n=0 2n+1
има област на сходимост [−1, 1].

6 Равномерно сходящи функционни редове. Критерий

на Вайерщрас. Равномерна сходимост при степенни
редове.
Равномерно сходящи функционни редове
Дефиниция 6.1. Редът ∞
P
n=1 fn (x) със сума S(x) (x в областта на сходимост O) се нарича
равномерно сходящ в множеството I (I ⊆ областта на сходимост), ако редицата от
частичните суми S1 (x), S2 (x), S3 (x), . . . , Sn (x), . . . е равномерно сходяща към S(x) в I, т.е.
ако за всяко ε > 0 съществува Nε , така че

|Sn (x) − S(x)| < ε, ∀n > Nε , ∀x ∈ I.

9
Критерий
P∞ на Вайерщрас (ДУ за равномерна
P∞ сходимост): Ако за функционния ред
n=1 fn (x) съществува сходящ числов ред n=1 an , така че

|fn (x)| ≤ an , ∀n ∈ N, ∀x ∈ I,
P∞
то n=1 fn (x) е равномерно сходящ в I и абсолютно сходящ за всяко x ∈ I.
Пример 6.2. (пример за ред, който е равномерно сходящ в (−∞, +∞)) Редът ∞ cos(nx)
P
n=1 n6
cos(nx) 1
P∞ 1в интервала (−∞, +∞), тъй като | n6 | ≤ n6 , ∀x ∈ (−∞, +∞), и
е равномерно сходящ
числовият ред n=1 n6 е сходящ.
Пример 6.3. (пример за ред, който не е равномерно сходящ в [0, 1]) Редът
x + (x2 − x) + (x3 − x2 ) + (x4 − x3 ) + . . .
е сходящ за всяко x ∈ [0, 1], но не е равномерно сходящ в [0, 1].

Равномерна сходимост при степенни редове

Теорема 6.4. Нека степенният ред (2) има радиус на сходимост R 6= 0 и сума S(x).
Тогава:
1. редът (2) е равномерно сходящ във всеки интервал [−c, c] ⊂ (−R, R);
2. S(x) е непрекъсната в (−R, R);
3. ако в точката x = R ∈ (0, +∞) редът е разходящ, то сходимостта в интервала
[0, R) не е равномерна;
4. ако в точката x = R ∈ (0, +∞) редът е сходящ, то сходимостта в интервала
[0, R) е равномерна и сумата на реда е непрекъсната в точката R, т.е.
S(x) = lim S(x).
<
x→R

7 Почленно интегриране/диференциране на степенни

редове. Обобщен степенен ред.
Теорема 7.1. (почленно диференциране на степенен ред) За даден степенен ред
∞
X
an xn = a0 + a1 x + a2 x2 + a3 x3 + a4 x4 + . . . an xn + . . . . (3)
n=0

и за получения от него степенен ред чрез почленно диференциране

∞
X
nan xn−1 = a1 + 2a2 x + 3a3 x2 + 4a4 x3 + . . . nan xn−1 + . . . . (4)
n=1

важи следното:
1. (3) и (4) имат един и същи радиус на сходимост;
2. Сумата S(x) на (3) е диференцируема във всяка вътрешна точка от областта на
сходимост (т.е. ∀x ∈ (−R, R) при R 6= 0) и сумата на (4) е равна на S 0 (x), ∀x ∈ (−R, R).

10
Забележка 7.2. Предвид горната теорема, интервалите на сходимост на редовете (3) и
(4) са едни и същи, но областите им на сходимост НЕ са длъжни да са едни и същи.
Например, редът
x x2 x3 xn
1+ + + + ... + + ...
1 2 3 n
има област на сходимост [−1, 1), а полученият чрез почленно диференциране ред

1 + x + x2 + x3 + . . . + xn + . . .

има област на сходимост (−1, 1) (виж Задача 5.8(c1),(c2)).

Теорема 7.3. (почленно интегриране на степенен ред) За даден степенен ред
∞
X
an x n = a0 + a1 x + a2 x 2 + a3 x 3 + a4 x 4 + . . . a n x n + . . . (5)
n=0

и за получения от него степенен ред чрез почленно интегриране

∞
X xn+1 x2 x3 x4 x5 xn+1
an = a0 x + a1 + a2 + a3 + a4 + . . . an + .... (6)
n=0
n+1 2 3 4 5 n+1

важи следното:
1. (5) и (6) имат един и същи радиус на сходимост;
2. Ако S(x) е сумата на реда (5), то сумата B(x) на реда (6) е примитивна функция
на S(x) в интервала (−R, R) при R 6= 0, т.е. B 0 (x) = S(x), x ∈ (−R, R).
Забележка 7.4. Предвид горната теорема, интервалите на сходимост на редовете (5) и
(6) са едни и същи, но областите им на сходимост НЕ са длъжни да са едни и същи.
Например, редът
1 + x + x2 + x3 + . . . + xn + . . .
има област на сходимост (−1, 1), а полученият чрез почленно интегриране ред
x x2 x3 xn
+ + + ... + + ...
1 2 3 n
има област на сходимост [−1, 1) (виж Задача 5.8(c1),(c2)).

Обобщени степененни редове

Това са функционни редове от вида
∞
X
an (x − x0 )n = a0 + a1 (x − x0 ) + a2 (x − x0 )2 + a3 (x − x0 )3 + . . . an (x − x0 )n + . . . . (7)
n=0

Свойства на обобщените степенни редове могат да се получат лесно, имайки предвид,

че полагане y = x − x0 води до степенен ред. Като начало да споменем, че за областта на
сходимост на степенния ред (7) има следните възможности:

11
 • {0}

• (−∞, +∞)

• (x0 − R, x0 + R) или [x0 − R, x0 + R) или (x0 − R, x0 + R] или [x0 − R, x0 + R] за някое

число R ∈ (0, +∞).
Лесно може да се съобрази как останалите свойства на степенни редове се пренасят за
случая на обобщен степенен ред.

8 Развиване на функция в ред на Тейлор и в ред на

Маклорен. Развитие на функциите ex, sin x, cos x в ред
на Маклорен.
Тъй като степенните редове имат доста свойства (разгледани в предишния въпрос), би
било удобно дадена функция f (x) да бъде представена като сума на степенен ред в дефи-
ниционното си множество или поне в част от него, ако това е възможно.
По Математически анализ I е учена формулата на Тейлор: Ако f (x) е (n + 1)-пъти
диференцируема в някоя околност (a − δ, a + δ) на точката a, то за всяко x ∈ (a − δ, a + δ)
е изпълнено
f 0 (a) f 00 (a) 2 f 000 (a) 3 f (n) (a)
f (x) = f (a) + (x − a) + (x − a) + (x − a) + . . . + (x − a)n + Rn (x),
1! 2! 3! n!
където остатъчният член Rn (x) може да бъде записан като

f (n+1) (a + θ(x − a))

Rn (x) = (x − a)n+1
(n + 1)!
за някое число θ ∈ (0, 1).
Нека функцията f (x) е безброй пъти диференцируема в някоя околност (a − δ, a + δ)
на точката a (в частност, тази околност може да бъде интервалът (−∞, +∞)). Тогава
за всяко n ∈ N може да бъде записана формулата на Тейлор и това дава основание да
разгледаме степенния ред

f 0 (a) f 00 (a) f 000 (a) f (n) (a)

f (a) + (x − a) + (x − a)2 + (x − a)3 + . . . + (x − a)n + . . .
1! 2! 3! n!
Този ред се нарича ред на Тейлор за функцията f (x) около точката a. Ако Sn (x)
означава n-тата частична сума на този ред, то формулата на Тейлор дава

f (x) = Sn+1 (x) + Rn (x), ∀n ∈ N.

Следователно за онези стойности на x, за които

lim Rn (x) = 0, (8)

n→∞

12
ще бъде изпълнено
lim Sn (x) = f (x),
n→∞

т.е. редът на Тейлор ще бъде сходящ и сумата му ще бъде равна на f (x). Ако за всяко x
от някоя околност на точката a е изпълнено (8), то се казва, че функцията f (x) се развива
в ред на Тейлор около точката a.
В случая, когато a = 0, редът на Тейлор се нарича ред на Маклорен.

Развитие на функцията ex в ред на Маклорен

Да разгледаме функцията f (x) = ex . За всяко n ∈ N е изпълнено f (n) (x) = ex и f (n) (0) = 1.
Следователно, редът на Маклорен за f (x) = ex има вида
1 1 1 1
1+ x + x2 + x3 + . . . + xn + . . . (9)
1! 2! 3! n!
Областта на сходимост на този ред е (−∞, +∞) (виж Задача 5.8(b)), като сходимостта е
дори абслолютна в (−∞, +∞). Остатъчният член е

f (n+1) (θx) n+1 eθx

Rn (x) = x = xn+1 , за някое θ ∈ (0, 1).
(n + 1)! (n + 1)!

Нека x е произволно избрано число.

eθx |x|n+1
|Rn (x)| = |x|n+1 ≤ e|x| · .
(n + 1)! (n + 1)!
|x|n+1 |x|n+1
Тъй като редът ∞
P
n=1 (n+1)! е сходящ, то общият му член (n+1)! клони към нула при n → ∞.
Следователно, limn→∞ Rn (x) = 0, от което следва, че Маклореновият ред (9) е сходящ за
това x и сумата му е равна на ex . Тъй като x беше произволно избрано, изводът важи за
всяко x ∈ (−∞, +∞). И така,
1 1 1 1
ex = 1 + x + x2 + x3 + . . . + xn + . . . , ∀x ∈ (−∞, +∞).
1! 2! 3! n!

Развитие на функцията sin x в ред на Маклорен

1 1 1 1 1
sin x = x − x3 + x5 − x7 + . . . + (−1)n−1 x2n−1 + . . . , ∀x ∈ (−∞, +∞).
1! 3! 5! 7! (2n − 1)!

Развитие на функцията cos x в ред на Маклорен

1 2 1 3 1 1 2n
cos x = 1 − x + x − x6 + . . . + (−1)n x + . . . , ∀x ∈ (−∞, +∞).
2! 4! 6! (2n)!

13
9 Биномен ред. Ред на Маклорен за ln(1 +
x), arctg x, arcsin x.
Биномен ред
Ако m ∈ N, то
m(m − 1) 2 m(m − 1)(m − 3) 3 m(m − 1)(m − 3)(m − n + 1) n
(1+x)m = 1+mx+ x + x +. . .+ x
2! 3! n!
- това е формулата на Нютоновия бином, учена по Математически Анализ I.
За m ∈/ N, разглеждаме така наречения биномен ред
m(m − 1) 2 m(m − 1)(m − 3) 3 m(m − 1)(m − 3)(m − n + 1) n
1 + mx + x + x + ... + x + ...
2! 3! n!
За всяко x ∈ (−1, 1) е изпълнено

m(m − 1) 2 m(m − 1)(m − 3) 3 m(m − 1)(m − 3)(m − n + 1) n

(1+x)m = 1+mx+ x+ x +. . .+ x +. . .
2! 3! n!

Ред на Маклорен за ln(1+x) (развиване чрез почленно интегриране)

1 1 1 1
ln(1 + x) = x − x2 + x3 − x4 + . . . + (−1)n−1 xn + . . . , ∀x ∈ (−1, 1].
2 3 4 n
В частност, при x = 1 имаме
1 1 1 1
1− + − + . . . + (−1)n−1 + . . . = ln 2.
2 3 4 n

Ред на Маклорен за arctg x (развиване чрез почленно интегриране)

1 1 1 1
arctg x = x − x3 + x5 − x7 + . . . + (−1)n x2n+1 + . . . , ∀x ∈ [−1, 1].
3 5 7 2n + 1
В частност, при x = 1 имаме 1 − 31 + 51 − 17 + . . . + (−1)n 2n+1
1
+ . . . = arctg 1 = π4 .

Въпрос 9.1. Какво е Маклореновото развитие на функцията arccotg x?

Ред на Маклорен за arcsin x (развиване чрез почленно интегриране)

∞
X (2n − 1)!! x2n+1
arcsin x = , x ∈ [−1, 1].
n=0
(2n)!! 2n + 1

Въпрос 9.2. Какво е Маклореновото развитие на функцията arccos x?

Задача 9.3. Развийте в ред на Маклорен функцията:

(а) f (x) = ax , където е фиксирано число ∈ (0, 1) ∪ (1, ∞)

14
 (б) f (x) = cos(x2 )

(в) f (x) = cos2 x

(г) f (x) = ln(x2 − 3x + 2)

1
(д) f (x) = (1−x)2

1
(е) f (x) = ((x+3)(x−1)
√
(ж) f (x) = ln(x + 1 + x2 )
√
Задача 9.4. Развийте функцията f (x) = 3 x в ред на Тейлор около точката a = 1, т.е. по
степените на (x − 1). √
(Упътване: Положете y = x−1 и развийте функцията g(y) = 3 1 + y в ред на Маклорен,
използвайки биномния ред.)
1
Задача 9.5. Развийте функцията f (x) = 4+3x
в ред на Тейлор около точката a = −2, т.е.
по степените на (x + 2).

10 Приложения на степененните редове за приближени

пресмятания на функционни стойности и на опреде-
лени интеграли.
P∞
За числов ред n=1 an означаваме

Sn = a1 + a2 + a3 + . . . + an , Rn = an+1 + an+2 + an+3 + . . . .

P∞
Да припомним, че n=1 an е сходящ тогава и само тогава, когато съществува крайна
граница limn→∞ SnP , т.е. тогава и само тогава, когато limn→∞ Rn = 0. В случая на сходимост,
сумата S на реда ∞ n=1 an е S = limn→∞ Sn , и за всяко n ∈ N е изпълнено S = Sn + Rn .
P∞
Нека n=1 an е сходящ и нека сумата му е S. Нека ε е дадено положително число. Ако
i ∈ N е такова, че |S − Si | < ε, то казваме, че Si е приближена стойност на S с точност ε
(т.е. грешката е по-малка от ε).

Теорема 10.1. Нека алтернативният числов ред ∞

P
n=1 an е сходящ според критерий на
Лайбниц. Тогава |Rn | ≤ |an+1 |, ∀n ∈ N.

Corollary 10.2. Нека алтернативният числов ред ∞

P
n=1 an е сходящ според критерия на
Лайбниц и нека искаме да пресметнем сумата S на реда с точност дадено положително
число ε. Тъй като limn→∞ an = 0, то съществува елемент ai така, че |ai | < ε. Тогава

|S − Si−1 | = |Ri−1 | ≤ |ai | < ε

и следователно Si−1 приближава S с точност ε.

15
Задача 10.3. Пресметнете ln2 с точност ε = 0, 1.
(Упътване: Пресметнете сумата на реда 1 − 12 + 13 − 14 + . . . с точност ε = 0, 1.)
R 1/2 2
Задача 10.4. Пресметнете 0 e−x dx с точност ε = 0, 001.
2
(Упътване: Развийте функцията e−x в Маклоренов ред и пресметнете сумата на реда
с точност ε = 0, 001.)
R2
Задача 10.5. Пресметнете 0 sinx x dx с точност ε = 0, 001.
R 1/2
Задача 10.6. Пресметнете 0 arctg x
x
dx с точност ε = 0, 001.
R 1/2 √
Задача 10.7. Пресметнете 0 1 + x3 dx с точност ε = 0, 001.

11 Приложения на степененните редове за интегрира-

не на диференциални уравнения - диференциално
уравнение на Бесел.
Диференциално уравнение на Бесел:

x2 y 00 + xy 0 + x2 y = 0. (10)

Това диференциално уравнение не е от изучените досега видове по Математически анализ

II. Ще го решаваме с помощта на степенен ред - ще търсим решение с помощта на степенен
ред.
Нека предположим, че (10) има решение y(x), което е сума на степенен ред, т.е.

y(x) = a0 + a1 x + a2 x2 + a3 x3 + a4 x4 + a5 x5 + . . . . (11)

Замествайки в (10) ще определим коефициентите an в (11). За целта диференцираме сте-

пенния ред:

y 0 (x) = a1 + 2a2 x + 3a3 x2 + 4a4 x3 + 5a5 x4 + . . . ,

y 00 (x) = 2a2 + 3.2a3 x + 4.3a4 x2 + 5.4a5 x3 + . . . .

Тогава,

x2 y 00 = 2a2 x2 + 3.2a3 x3 + 4.3a4 x4 + 5.4a5 x5 + . . . ,

xy 0 = a1 x + 2a2 x2 + 3a3 x3 + 4a4 x4 + 5a5 x5 + . . . ,
x2 y = a0 x 2 + a1 x 3 + a2 x 4 + a3 x 5 + a4 x 6 + a5 x 7 + . . . .

и замествайки в (10) получаваме

0 = a1 x + (22 a2 + a0 )x2 + (32 a3 + a1 )x3 + (42 a4 + a2 )x4 + (52 a5 + a3 )x5 + . . . .

16
Следователно,
a1 = a3 = a5 = . . . = 0,
1 1 1 1 1
a2 = − 2 a0 , a4 = − 2 a2 = 2 2 a0 , a6 = − 2 a4 = − 2 2 2 a0 , . . . ,
2 4 42 6 642
т.е.,
(−1)k
a2k−1 = 0, ∀k ∈ N, a2k = a0 , ∀k ∈ N. (12)
((2k)!!)2
Сега да разгледаме степенния ред с коефициенти ai удовлетворяващи (12), т.е. да раз-
гледаме реда
∞ ∞
X
2k
X (−1)k 2k
a2k x = a0 2
x . (13)
k=0 k=0
((2k)!!)
Използвайки критерия на Даламбер за реда от абсолютните стойности получаваме
1
|fk+1 (x)| ((2k+2)!!)2
x2k+2 1
= 1 = x2 → 0 < 1, ∀x ∈ R.
|fk (x)| ((2k)!!)2
x2k (2k + 2)2 k→∞

Следователно редът (13) е сходящ за всяко x ∈ R. Нека сега y(x) означава сумата на реда
(13). Тогава y(x) е решение на диференциалното уравнение (10).
И така,
∞
X (−1)k 2k
y1 (x) = x
k=0
((2k)!!)2
е едно частно решение на (10). Второ частно решение се получава по формулата
Z x R Z x
− 1t dt 1 1
y2 (x) = y1 (x) e 2
dt = y1 (x) 2
dt (a − число > 0).
a y1 (t) a ty1 (t)

Общото решение на (10) има вида C1 y1 (x) + C2 y2 (x).

12 Тригонометричен ред на Фурие. Разлагане на фун-

кция в ред на Фурие. Теорема на Дирихле.
Във въпроси 8 и 9 разгледахме темата за развитие на функция в ред по степените на x
(ред на Маклорен), т.е. в ред по системата от функции
1, x, x2 , x3 , . . .
В настоящия въпрос ще разгледаме развитие на функция в ред по системата функции
1
, cos x, sin x, cos 2x, sin 2x, cos 3x, sin 3x, . . . , (14)
2
Ще разгледаме следния въпрос: ако е дадена функция f (x), може ли f (x) да бъде сума
на ред от вида
1
a0 + a1 cos x + b1 sin x + a2 cos 2x + b2 sin 2x + a3 cos 3x + b3 sin 3x + . . .
2
17
и ако да, какви са коефициентите a0 , a1 , b1 , a2 , b2 , . . .?
Преговор (деф. за периодична функция): Функцията f (x) се нарича периодична
с период P, P > 0, (накратко, P-периодична), ако f (x + P ) = f (x), ∀x ∈ (−∞, +∞).
Ако функцията f (x) е дефинирана в интервал [a, a + P ] и f (a) 6= f (a + P ), то f (x) не
може да е P -периодична. Но ако f (x) е дефинирана в интервал (a, a + P ] (или в интервал
[a, a + P )), то f (x) може да бъде продължена, така че да стане P -периодична.

Развиване на 2l-периодична функция (l > 0) в тригонометричен ред

Системата от функции
1 π π 2π 2π 3π 3π
, cos x, sin x, cos x, sin x, cos x, sin x, . . . (15)
2 l l l l l l
ще наричаме тригонометрична система функции. Да отбележим, че системата фун-
кции в (14) е частен случай на (15) с l = π.
Свойство ортогоналност на тригонометричната система 15: Нека означим функциите
в (15) с h1 (x), h2 (x), h3 (x), . . . - тогава следното свойство важи:
Z l 
= 0, ∀i 6= j,
hi (x)hj (x)dx
−l 6= 0, ∀i = j,

Ред от вида
1 π π 2π 2π 3π 3π
a0 + a1 cos x + b1 sin x + a2 cos x + b2 sin x + a3 cos x + b3 sin x + . . . (16)
2 l l l l l l
се нарича тригонометричен ред.
Теорема 12.1. Ако редът (16) е сходящ за всяко x, то сумата му е 2l-периодична фун-
кция.
Следователно, ако искаме функция f (x) да бъде сума на някой ред от вида (16), то
трябва f (x) да е 2l-периодична.
Теорема 12.2. Нека f (x) е 2l-периодична функция (l > 0). Ako
1 π π 2π 2π 3π 3π
f (x) = a0 + a1 cos x + b1 sin x + a2 cos x + b2 sin x + a3 cos x + b3 sin x + . . . , ∀x,
2 l l l l l l
(17)
и ако редът в (17) е равномерно сходящ в [−l, l], то

Z l
1
a0 = f (x)dx, (18)
l −l
Z l
1 kπ
ak = f (x) cos xdx, ∀k ∈ N, (19)
l −l l
Z l
1 kπ
bk = f (x) sin xdx, ∀k ∈ N. (20)
l −l l

18
 Интегралите в (18)-(20) имат смисъл не само когато f (x) е непрекъсната функция в
[−l, l], но и в по-общия случай, когато f (x) е абсолютно интегруема в [−l, l]. Нека f (x) е
абсолютно интегруема в [−l, l] и нека числата a0 , ak , bk са дадени чрез формулите (18)-(20).
Това все още НЕ гарантира, че редът (16) е сходящ със сума f (x); записваме
1 π π 2π 2π 3π 3π
f (x) e a0 + a1 cos x + b1 sin x + a2 cos x + b2 sin x + a3 cos x + b3 sin x + . . . ,
2 l l l l l l
а реда наричаме ред на Фурие за f (x) в интервала [−l, l].
Теорема 12.3. (Теорема на Дирихле) Нека f (x) е 2l-периодична функция (l > 0),
ограничена, частично монотонна в [−l, l] (т.е. [−l, l] може да се раздели на краен брой
подинтервали, в които f е монотонна) и с краен брой точки на прекъсване в [−l, l].
Тогава тригонометричният ред на Фурие за f е сходящ за всяко x ∈ [−l, l] и за сумата
му S(x) е изпълнено:
- ако x0 е точка на непрекъснатост на f , то S(x0 ) = f (x0 );
- ако x0 е точка на прекъсване на f , то
!
1
S(x0 ) = lim f (x) + lim f (x) .
2 x→x<
0
>
x→x0

13 Разлагане на четна (соътв. нечетна) функция в ред

на Фурие. Развитие на функция в интервал (0, l) само
по синуси; развитие на функция в интервал [0, l] само
по косинуси.
Нека f (x) е четна функция в [−l, l]. Тогава редът на Фурие за f има вида
∞
1 X kπ
a0 + ak cos x,
2 k=1 l
където
1 l
Z
a0 = 2 f (x)dx, (21)
l 0
1 l
Z
kπ
ak = 2 f (x) cos xdx, ∀k ∈ N, (22)
l 0 l

Нека f (x) е нечетна функция в (−l, l). Тогава редът на Фурие за f има вида
∞
X kπ
bk sin x,
k=1
l
където
Z l
1 kπ
bk = 2 f (x) sin xdx, ∀k ∈ N. (23)
l 0 l

19
Задача 13.1. (a) Развийте в редPна Фурие в [−π, π] функцията f (x) = x2 .
(b) На колко е равна сумата ∞ 1
n=1 n2 ?

Задача 13.2. Развийте в ред на Фурие в [−2, 2] функцията f (x) = x.

Ако е дадена функция f (x), x ∈ (0, l), и се иска f (x) да се развие в ред на Фурие в (0, l)
само по синуси, то продължаваме f (x) в (−l, l), така че да се получи нечетна функция, и
развиваме получената функция.
Ако е дадена функция f (x), x ∈ [0, l], и се иска f (x) да се развие в ред на Фурие в [0, l]
само по косинуси, то продължаваме f (x) в [−l, l], така че да се получи четна функция, и
развиваме получената функция.

Задача 13.3. Развийте функцията f (x) = x в ред на Фурие в (0, π) само по синуси.

14 Уейвлети. Приложения.

15 Някои множества в комплексната област. Редици и

редове с комплексни членове.

16 Степенни редове в копмплексната област. Дефи-

ниция на някои функции чрез степенни редове
(ez , sin z, cos z), формула на Ойлер. Логаритмична
функция Logz.

17 Функция на комплексна променлива. Аналитична

функция. Условия на Коши-Риман за аналитичност
на функция.

20
18 Интеграл от функция на комплексна променлива.
Пресмятане на някои класове интеграли чрез свеж-
дане до определен интеграл.

19 Основни теорема на Коши за интеграл по затворена

крива. Интегрални формули на Коши.

20 Пресмятане на някои реални интеграли чрез основ-

ната теорема на Коши.

21 Методи за приближено пресмятане на реални корени

на алгебрично уравнение a0xn +a1xn−1 +. . .+an−1x+an =
0. Използване на система Математика.

22 МетодиRза приближено пресмятане на определен ин-

b
теграл a f (x)dx.

23 Интерполационен полином на Лагранж за таблично

зададена функция.

24 Линейни частни диференциални уравнения от първи

ред.

21
Литература
[1] Д. Дойчинов, Математически анализ, Университетско издателство “Св. Климент
охридски”, София, 1994 (пето издание).

[2] С. Манолов, А. Генов, Н. Шополов, Висша математика, част 4, Издателство “Тех-

ника”, София, 1977.

[3] Н. Минков, Курс по висша математика, том втори, Земиздат, София, 1955.

[4] Л. Чакалов, Увод в теорията на аналитичните функции, София, 1972.

[5] П. А. Шмелев, Теория рядов в задачах и упражнениях, Москва, 1983.

[6] O. Christensen. Functions, Spaces, and Expansions. Mathematical Tools in Physics and
Engineering. Birkhäuser, 2010.

22
 Домашна работа №1 (Лекции)
B.1 За следните редове определете дали са сходящи или разходящи. На сходящите
редове намерете сумата.
(а) 1 + 19 + 1
27
+ ...
(б) 1 − 12 + 14 − 18 + . . .
(в) 1 + 2 + 4 + 8 + 16 + . . .
(г) 1 + (−3) + 9 + (−27) + . . .
1
(д) 4
− 81 + 16
1 1
− 32 + ...
P∞ 2+5n−n2
(е) n=1 4n2 +7

Въпросите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната ра-

бота.

Домашна работа №2 (Лекции)

За следните редове определете дали са сходящи или разходящи.
(B.1) ∞ 1
(B.2) ∞ √1 (B.3) ∞ (B.4) ∞ 1
P P P P
n=1 n2 n=1 n n=1 n n=1 n ln3 n

Въпросите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната ра-

бота.

Домашна работа №3 (Лекции)

За следните редове определете дали са сходящи или разходящи.
(B.1) ∞ n2 +3n−1
(B.2) ∞ 2n+1+4n3
(B.3) ∞ 3n2 +1
(B.4) ∞ √ 1
P P P P
n=1 4n(n3 +2) n=1 3n4 −1 n=1 2n+5 n=1 3n5 −1
P∞ 1 P∞ 1
(B.5) n=1 n3 (B.6) n=1 √ 3 7
n
(B.7) 14 + 15 + 16 + 71 + . . .

(B.8) 1 − 17 + 12 + 13 + 14 + 15 + . . . (B.9) −2 − 1 + 1 + 14 + 1
42
+ 1
43
+ 1
44
+ 1
45
+ ...
Въпросите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната ра-
бота.

Домашна работа №4 (Лекции)

За следните редове определете дали са абсолютно сходящи, условно сходящи или раз-
ходящи.
(B.1) 1 − 12 + 14 − 61 + 18 − 1
10
+ ...
(B.2) 1 − 15 + 1
52
− 1
53
− 1
54
+ 1
55
− 1
56
− 1
57
− 1
58
+ ...
(B.3) 1 − 23 + ( 32 )2 − ( 23 )3 + ( 23 )4 − ( 23 )5 + . . .

23
 (B.4) −1 + 31 − 15 + 71 − 19 + . . .
(B.5) 1 − √1 + √1 − √1 + √1 − √1 + ...
2 3 4 5 6

(B.6) 1 + 2 + 3 + 4 + 5 + . . .
(B.7) 1 − 2 + 3 − 4 + 5 − 6 + . . .
1 1 1 1
(B.8) −1 + √
3 5
2
− √
3 5
3
+ √
3 5
4
− √
3 5
5
+ ...
(B.9) 1 − 1 + 1 − 1 + 1 − 1 + 1 − 1 + . . .
Въпросите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната ра-
бота.

Домашна работа №5 (Лекции)

(B.1) Какво наричаме област на сходимост на функционен ред?

(B.2) Кои редове се наричат степенни редове?
(B.3) Може ли областта на сходимост на степенен ред да е празното множество?
(B.4) Какво са възможностите за област на сходимост на степенен ред?
Въпросите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната ра-
бота.

Домашна работа №6 (Лекции)

P∞
(B.1) Намерете областта на сходимост на реда n=1 (3 − x2 )n .
(B.2) Намерете областта на сходимост на реда ∞ 2 3n
P
n=1 (2 + x ) .

(B.3) Определете интервал, в който редът ∞ sin(nx+n)

P
n=1
√5 3
x
е равномерно сходящ. Коя е
областта на сходимост на този ред?
(B.4) За реда ∞ nxn
P
n=1 6n определете

(а) неговата област на сходимост;

(б) интервал, в който той е равномерно сходящ.
(B.5) Кои от функционните редове в горните въпроси (B.1)-(B.4) са степенни редове?
Въпросите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната ра-
бота.

24
 Домашна работа №1 (Упр.)
Изследвайте за сходимост/разходимост редовете:
2
(n+1)n
(1) ∞ (2) ∞ (3) ∞
P 5n+2
P 3n n!
P (2n−1)! P∞
n=1 (n+1)! n=1 nn n=1 n!
(4) n=1 nn2 2n
P∞ 2 P∞ P∞
2
n+3 n
(5) n=1 (1 − n1 )n (6) 1
n=1 (ln n)n (7) n=1 3n+1 · n+4
P∞ nn
За IIIгр. и Iгр., задача (2) е n=1 2n n!

Задачите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната рабо-

та.

Домашна работа №2 (Упр.)

Изследвайте за сходимост/разходимост редовете:
(1) ∞ (2n−1)!! P∞
(2) 1 − 13 + 15 − 17 + . . . n+1
tg πn
P
n=1 n! 2n (3) n=1 (−1)

(4) ∞ n−1 n2
(5) ∞ n+1 ln
√n (6) 1 − 13 + 1 1
P P
n=1 (−1) 3n2 +n n=1 (−1) n 32
− 33
+ ...
Задачите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната рабо-
та.

Домашна работа №3 (Упр.)

За следните редове определете дали са абсолютно сходящи, условно сходящи или раз-
ходящи.

n2
(1) ∞ n n n
P
n=1 (−1) 3 n+1
(−n)n
(2) ∞
P
n=1 (2n)!

1 1 1 1 1 1 1 1 1
(3) 1 − 22
− 32
+ 42
+ 52
+ 62
− 72
− 82
− 92
− 102
+ ...
1 22 33 44 55 66
(4) (2.1)!!
− (2.2)!!
− (2.3)!!
+ (2.4)!!
− (2.5)!!
− (2.6)!!
+ ...
Задачите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната рабо-
та.

Домашна работа №4 (Упр.)

Определете радиуса, интервала и областта на сходимост на следните степенни редове:
(1) ∞ xn
(2) ∞ xn
(3) ∞ x2n
(4) ∞ xn
(5) ∞ 3 n xn
P P P P P
n=1 n n=1 3n n=1 3n n=1 4n (n+1) n=1 (n)!

(−1)n x3n (−1)n x2n

(6) ∞ (7) ∞ n
(8) ∞ xn
P P P
n=1 (3n)! n=1 2n−1 · 4 n=1 (2n−1)2n

(x−3)n (x−5)n (x−1)2n

(9) ∞ (10) ∞ (11) ∞
P P P
n=1 n n=1 9n n=1 9n

25
 Задачите, маркирани с червен цвят, са задължителни за зачитане на домашната рабо-
та.

26