Тема №10.

Предварително напрегнати елементи – особености, геометрични

характеристики, напрягаща сила и загуби в напрежения
1. Аранжиране на напрягащата армировка в напречните сечения.
При напрягане преди бетониране (фигура 10.1а) светлите разстояния между те-
ловете или въжетата трябва да са ≥ 2. За бетонните покрития, които осигуряват
защита от корозия, пожароустойчивост и възможност за бетониране са меродавни
напречните армировки в елементите. На фигура 10.1а е показан напречен и надлъ-
жен разрез (с дадена само предварително напрегнатата армировка) на сглобяеми
главни греди с двойно Т-образно напречно сечение, които се използват масово у
нас.

фигура 10.1. Аранжиране на предварително напрегнатата армировка в

сглобяеми главни 2Т-образни греди

При напрягане след бетониране меродавни са диаметрите на каналообразувате-

лите  (фигура 10.1b) – светлите разстояния до бетонните повърхности включват и
възможните монтажни отклонения ( + 15 mm). Допуска се каналите да не са един
над друг само в участъците при челата, където е необходимо преаранжиране за раз-
полагане на закотвящите приспособления – фигура 10.2.
В напрегнатите след бетониране греди освен криволинейното очертание, харак-
терно е специалното разположение на сноповете в краищата (челата) така, че да е
възможно монтиране на пресите за напрягане и на анкерните устройства – фигура
10.2.

фигура 10.2. Аранжиране на армировката по дължина на гредата

при елементи с криволинейна предварително напрегната армировка

2. Армировка за предварително напрягане

В предварително напрегнати елементи се използва армировка във вид на въже-
та, кабели и снопове – фигура 10.3.
Въжетата (фигура 10.3а) представляват навити спиралообразно високоякост-
ни телове. Най-често се използват 7 или 19 тела, които са машинно увити около
един централен тел или ядро. Теловете на усуканите снопчета при направата им

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 168

силно се деформират и плътно прилягат един към друг, поради което не се разпли-
тат.
Кабелите (фигура 10.3b) от високоякостни телове се прилагат при големи съо-
ръжения, където е необходимо да се реализират значителни напрягащи сили (напр.
закотвяне на язовирни стени). Те се образуват от няколко усукани взаимно въжета
от високоякостна тел, закрепени в краищата си със специални закотвящи приспо-
собления.
Сноповете се образуват от успоредни, разположени около спирала по окръж-
ност телове (фигура 10.3c). В средната част на снопа се оставя отвор, през който се
нагнетява циментов разтвор. В един сноп се предвиждат от 12 до 24 високоякостни
тела с диаметър 5 и 7 mm. Поради недостатъчното сцепление с бетона в краищата
сноповете се закрепват със специални закотвящи приспособления.

фигура 10.3. Видове армировка за предварително напрягане

За стомани без ясно изразена граница на провлачане, каквато е високоякостна-

та, използвана за предварително напрегнати конструкции се използва условната
граница на провлачане fp0,2k – напрежение при остатъчна деформация 0,2% – фигура
10.4. Например за една от най-популярните високоякостни армировъчни стомани
Y1770S7 (St 1770/1570), якостта и на опън е fpk = 1770 МPa, а fp0,2k = 1570 МРа е ус-
ловната граница на провлачане при остатъчна деформация 0,2%. БДС EN 1992-1-1
изисква характеристичната стойност на границата на провлачане да се определя
при остатъчна деформация 0,1% – fp0,1k, която за разглежданата високоякостна сто-
мана е fp0,1k = 1520 МРа. Относителното удължение при максимална сила за този
клас стомана е εuk ≥ 3,5%. Модулът на еластичност може да се приеме (1,95÷2,0).105
МРа.

фигура 10.4. Работна и идеализирана характеристична диаграма на

високоякостна стомана
3. Закотвяне на предварително напрегнатата армировка при напрягане
преди бетониране
При напрягане преди бетониране закотвянето на теловете или въжетата след из-
рязването им на стенда се предоставя на сцеплението им с бетона. За препоръчване
е да се употребяват по-малки диаметри, тъй като те изискват по-малка закотвяща
дължина и се осигурява по-добро сцепление с бетона. Закотвянето на теловете се
осъществява в двата края на елементите, на известно разстояние, наречено закот-
вяща дължина lpt – фигура 10.5. Напрегнатото състояние в интервала на закотвяща-
та дължина е твърде сложно – фигура 10.6.
С отрязване на напрегната армировка и освобождаването ѝ от стенда тя се
стреми да се възвърне в първоначалното си състояние – скъсява се. На този стре-
меж се противопоставя сцеплението, посредством което усилието от всеки тел се

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 169

предава върху бетона, който се натоварва на натиск. В челните сечения на елемента
напреженията в армировката и бетона са равни на нула, като постепенно нарастват
и в края на закотвящата дължина достигат максималните си стойности.

фигура 10.5. Закотвяне на предварително напрегнатата армировка при

напрягане преди бетониране

В началото на закотвящата дължина напреженията на сцепление τ бързо нараст-

ват и достигат максималната си стойност, след което постепенно намаляват и сти-
гат до нула – фигура 10.6. Интервалът на закотвяне е толкова по-малък, колкото по-
голямо е сцеплението, което от своя страна е в зависимост от слепващата способ-
ност на циментовия разтвор, якостта на циментовия камък, триенето и силите на
срязване. При предаване на напреженията от армировката върху бетона сеченията
се изкривяват, при което в началото се развиват и радиални напрежения на натиск,
които преминават в радиални напрежения на опън. Радиалните напрежения на на-
тиск увеличават сцеплението и допринасят за по-доброто закотвяне на армировка-
та, а радиалните напрежения на опън предизвикват разцепващи сили в бетона, за
поемането на които се поставя по изчисление специална напречна армировка във
вид на мрежи – фигура 10.1.

фигура 10.6. Напрегнато състояние в дължината на закотвяне

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 170

 За по-доброто закотвяне на стоманените телове в краищата допринася твърде
много и изменението на диаметъра им. С удължаването на теловете от напрягането
им той се намалява. След изрязването им теловете се стремят да възстановят пър-
воначалния размер на диаметъра си, което се постига напълно в челата на елемента,
където предварителното напрежение е елиминирано. По този начин в интервала на
закотвящата дължина теловете придобиват променлив диаметър и се заклинват
(разликите са твърде малки – от порядъка на микрони). В стремежа си да възстано-
вяват диаметъра си теловете предизвикват радиални напрежения на натиск върху
бетона, които увеличават триенето и се подобрява закотвянето им (ефект на Хойер)
– фигура 10.7. От опити е установено, че ефектът от заклинването е най-добър при
телове и въжета с диаметър 3÷5 mm и при по-високи класове бетон.

фигура 10.7. Ефект на Хойер при напрягане преди бетониране

С течение на времето, вследствие на пластичните деформации от пълзенето на

бетона радиалните напрежения на натиск и триенето намаляват и закотвящата дъл-
жина се увеличава, а това се отразява неблагоприятно на цялостното напрегнато
състояние на елемента. Поради тази причина закотвянето на теловете с гладка по-
върхност само със сцепление с бетона е недостатъчно. Ето защо за подсигуряване
на закотвянето на армировка с гладка повърхност се вземат допълнителни мерки,
като направа на петли, навълняване и други средства – фигура 10.8.

фигура 10.8. Специални закотвящи приспособления за гладки високоякостни пръти

Или се прибягва до армирането на предварително напрегнатите елементи с ар-

мировка (телове) с периодичен профил, при което много добре се съчетават пови-
шеното сцепление със заклинването. Препоръчва се армировка с периодичен про-
фил с диаметър от 2,5 до 6,0 mm при клас на бетона не по-малък от С25/30 и с по-
големи диаметри при по-високи класове бетон.
Основната стойност на дължината на предаване lpt на силата от предварително
напрягане на бетона, съгласно БДС EN 1992-1-1 се определя по формулата:
l pt  1 2  pm0 f bpt [mm]; (10.1)
където α1 = 1,0 при плавно отпускане и α1 = 1,25 при рязко отпускане;
α2 = 0,25 за напрягаща армировка с кръгло напречно сечение и α2 = 0,19 за
въжета с 3 или 7 тела;

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 171

 σpm0 e напрежението в напрегнатата армировка, непосредствено преди от-
пускането ѝ;
 e номиналният диаметър на напрегнатата армировка, в mm;
fbpt е напрежението на сцепление, с което напрягащата сила се предава на
бетона. Определя се по формулата:
f bpt   p11 f ctd t  [MPa]; (10.2)
където ηp1 e коефициент, който отчита вида на напрегнатата армировка и условията
на сцепление при отпускането ѝ. Стойността му се приема ηp1 = 3,2 за въжета с 3
или 7 тела;
η1 e коефициент, зависещ от условията за сцепление и от разположението на
армировката по време на бетонирането. Ако условията за бетониране са добри
стойността на коефициента може да се приеме η1 = 1,0. В противен случай имаме
лоши условия за бетониране и η1 = 0,7, освен ако не може да се приеме по-висока
стойност във връзка със специални обстоятелства при изпълнението;
fctd(t) e изчислителната стойност на якостта на бетона в момента на отпуска-
нето на армировката. Определя се по формулата:
f ctd t    ct 0,7 f ctm t   c [MPa]; (10.3)
с е частният коефициент на сигурност за бетона – с = 1,50;
αсt е коефициент, който отчита дълговременни ефекти върху якостта на
опън и неблагоприятни ефекти, породени от начина на предаване на товара. Съг-
ласно БДС EN 1992-1-1/NA във всички случаи може да се приеме αсt = 1,0;
fctm(t) e изменението на якостта на опън във времето, като трябва да се има
предвид, че тя силно се влияе от условията на отлежаване и изсъхване, както и от
размерите на конструктивните елементи. Като първо приближение може да се при-
еме стойността, получена по формулата:
f ctm t    cc t  f ctm  0,3 cc t  3 f ck2 [MPa]; (10.4)
където α = 1,0 за t < 28 и α = 2/3 за t ≥ 28;
t = t0 е периодът от време, в което се осъществява предварително напрягане
на бетона;
βсс(t) се определя по формулата:
 cc t   e s 1 28 t ; (10.5)
s e коефициент, който зависи от вида на цимента и се приема: s = 0,20 за
цимент клас R (CEM 42,5 R, CEM 52,5 N и CEM 52,5 R); s = 0,25 за цимент клас N
(CEM 32,5 R и CEM 42,5 N) и s = 0,38 за цимент S (CEM 32,5 N).

фигура 10.9. Закотвящи приспособления при опорите на стенда при

напрягане преди бетониране с армировка във вид на въжета

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 172

 Изчислителната стойност на дължината на предаване при проверката на мест-
ните напрежения при отпускането на предварително напрегнатата армировка се оп-
ределя с израза:
l pt1  0,80l pt ; (10.6а)
а за крайни гранични състояния (срязване, закотвяне и т.н.) се приема:
l pt2  1,20l pt . (10.6b)
При стендовия начин на напрягане за армировка се използват и усукани стома-
нени въжета от по 7 високоякостни патентирани студено изтеглени телове с диаме-
тър от 2 до 5 mm. Диаметърът на въжетата е различен – 9, 12 и 15 mm. Повърхност-
та на въжетата е негладка, поради което с бетона се създава значително сцепление и
закотвянето им в краищата на елементите се осигурява без закотвящи устройства.
Закотвянето обаче на тези въжета на опорите на стенда става със специални закот-
вящи приспособления от вида на показаните на фигура 10.9.
4. Геометрични характеристики на напречните сечения
По сложните по форма напречни сечения се привеждат към по-прости, съставе-
ни от правоъгълни сечения – фигура 10.10.

фигура 10.10. Геометрични характеристики напречно сечение

Първоначално се определят геометричните характеристики на бетонното сече-

ние – Ac; Sc; Ic и разположението на центъра на тежестта спрямо долния ръб.
 отношението на модулите на еластичност на стоманата и бетона са:
 p  E p Ecm t  и  s  E s Ecm t  ; (10.7)
където Еp е началният модул на еластичност за напрегната армировка;
Es е началният модул на еластичност за обикновената армировка;
Ecm(t) e средния (секущ) модул на еластичността на бетон на възраст t дни,
който се получава с израза:
Ecm t   Ecm  f cm t  f cm 0,3 [MPa]; (10.8)
fcm = fck + 8 [MPa] е средната якост на натиск на бетон на 28 ден;-ия

fcm(t) e средната якост на натиск на бетона на възраст t дни, която зависи от

вида на цимента, температурата и условията на отлежаване, определена по (10.4).
Необходимо е да се определят две стойности на средния (секущ) модул на елас-
тичността на бетона Ecm(t):
 за възраст t = t0 времето в което се осъществява неговото предварително
напрягане;
 за възраст t = t1 – момента на прилагане на натоварването;
Реално при възраст на бетона t ≥ 28 дни се работи със средният (секущ) модул
на еластичността на бетона Ecm.
Геометричните характеристики на приведените напречни сечения се определят
за двете стойности на средния модул на еластичността на бетона Ecm(t):
 площ на приведеното напречно сечение:
Ared  Ac   p Ap   s  As1  As 2  [cm2 ] ; (10.9)

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 173

  статичният момент на приведеното сечение спрямо ос минаваща през долния
му ръб е:
S red  S c   p S p   s S s1   s S s 2 
(10.10)
 S c   p Ap d p   s As1d s1   s As 2 h  d s 2  [cm3 ];
 разстоянието от долния ръб на приведеното сечение до центъра на тежестта
е:
z red  S red Ared [cm] ; (10.11)
 инерционният момент на приведеното сечение спрямо центъра на тежестта е:
I red  I c   p I p   s I s1   s I s 2 
(10.12)
 I c   p Ap z cp
2
  s As1 z s21   s As 2 z s22 [cm4 ];
където z cp  z red  d p [cm] ; z s1  z red  d s1 [cm] и z s 2  h  z red  d s 2 [cm] .
Във формулите за геометричните характеристики на приведеното сечение се
допуска да не се приспада от площта на напречното сечение на бетона Ac площта на
армировъчните пръти ∑As, ако е спазено изискването ∑As ≤ 0,03Ac. В противен слу-
чай в горните формули вместо с αs и αp се работи с αs – 1 и αp – 1.
5. Максимална и начална напрягаща сила
Съгласно изискванията на БДС EN 1992-1-1 максималното напрежение в напря-
гащата армировка σр,max се определя с израза:

 p,max  min k1 f pk ; k 2 f p0,1k  [MPa] ; (10.13)
където k1 = 0,8 и k2 = 0,9 съгласно БДС EN 1992-1-1/NA;
fpk e характеристичната опънна якост на напрягащата армировка;
fp0,1k е условната граница на провлачане на напрягащата армировка при ос-
татъчна деформация 0,1%.
Максималната напрягаща сила Pmax, приложена в активния край на напрягащата
армировка, т.е. силата с която се опъва армировката с пресата, не трябва да надви-
шава дадената с израза:
Pmax  Ap p ,max ; (10.14)
където Аp e площта на напречното сечение на напрягащата армировка;
σр,max e приетото максимално напрежение в напрягащата армировка.
В случай, че измерването на силата в пресата е с точност по-малка от ±5%, се
допуска σр,max да се увеличи до 0,95fp0,1k.
Освен това се контролира и началната напрягаща сила Pm0(x) (в момента t = t0),
която е приложена върху бетона веднага след напрягането и закотвянето (за напря-
гане след бетониране) или след предаване на напрягащата сила (за напрягане преди
бетониране):
Pm0 x   Pmax  Pi x   Asp p,m0 x  ; (10.15)
където Рi(x) е сумата от началните загуби на разстояние x от активния край на
елемента.
За получената начална напрягаща сила трябва да е спазено неравенството:
Pm0 x   Asp p,m0 x  ; (10.16)
където σр,m0(x) e напрежението в напрягащата армировка, на разстояние x от актив-
ния край, непосредствено след закотвянето ѝ при напрягане след бетонирането и
непосредствено след предаване на силата върху бетона при напрягане преди бето-
ниране, за което трябва да е спазено изискването:

 p,m0 x   min k 7 f pk ; k8 f p0,1k  [MPa] ; (10.17)
където k7 = 0,75 и k8 = 0,85 съгласно БДС EN 1992-1-1/NA.
При определяне на началните загуби, при необходимост се отчитат следните
бързо протичащи процеси, водещи до загуба в напрягаща сила – Рi(x):
 загуби от еластично деформиране на бетона Pel;
 загуби от кратковременна релаксация Pr;
 загуби от триене на кабелите в стените на каналообразувателите Pμ;
доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 174
  загуби от приплъзване на закотвящите устройства Psl.
Средната стойност на напрягащата сила Pm,t(x) в момент t > t0 се определя, като
се вземе под внимание начинът на напрягане, който може да дава различни по го-
лемина вероятни отклонения. При нейното определяне освен бързо протичащите
процеси трябва да се отчитат и загубите от дълготрайни процеси, водещи до загуба
в напрягащата сила. Следователно трябва да се определи с израза:
Pm,t x   Pm0 x   Pc s r x  ; (10.18)
където Рc+s+r(x) са загубите от съсъхване, пълзене на бетона и продължителна ре-
лаксация на стоманата за даден момент t на разстояние x от активната опора.
6. Загуби на предварителни напрежения и сили при напрягане преди бето-
ниране
Основна причина за загубите в силата на предварително напрягане е скъсяване-
то на напрягащата армировка. Загубите се проявяват в различни периоди – започват
с процеса на напрягане и продължават и в процеса на експлоатация на конструкци-
ите.
Критерият за класифициране на загубите по време е от съществено значение за
провеждане на меродавните изчислителни проверки.
– начални загуби Pi(x)
(1) По време на процеса на напрягане: загуби от триене в чупките (в случаите
на отклонени по дъга телове или въжета) и загуби от приплъзване в клиновете на
закотвящите устройства;
(2) Преди предаване на напрягащата сила върху бетона: загуба от релаксация
на напрягащата армировка за времето от напрягането на армировката до предаване-
то на напрягащата сила върху бетона;
(3) В момента на предаването на напрягащата сила върху бетона: загуба от
еластична деформация на бетона в резултат на действието на напрягащата арми-
ровка, когато тя се освобождава от закотвящите устройства или се изрязва.
– загуби, зависещи от времето Pc+s+r
(1) От скъсяване на бетона, вследствие на пълзене (creep) и съсъхване
(shrinkage) от постоянни товари;
(2) Загуби от продължителна релаксация (relaxation) на напрягащата армиров-
ка.
6.1. Начални загуби в предварително напрягане
Напрягащата сила P0, приложена на активния край на напрягащата армировка
по време на напрягане се получава:
P0  Ap p,max [kN] ; (10.19)
където Аp e приетата площ на напречното сечение на напрягащата армировка;
σp,max e приетото максимално напрежение в напрягащата армировка.
Отчитат се следните загуби, възникващи при напрягане преди бетониране:
– от деформации на закотвящите устройства или от приплъзване на въжетата в
инвентарните закотвящите устройства Psl
Тяхната стойност се оценява предварително в зависимост от съответната систе-
ма в европейското техническо одобрение. Ако липсват точни данни може да се оп-
ределят приблизително с използване на израза:
l
Psl   sl Ap  E p Ap ; (10.20)
l
където l е дължина на напрягания прът (разстоянието между опорите на стенда) в
mm. Приема се l = L + 1000 mm;
L е дължината на елемента в mm;
l е деформацията от приплъзването на прътите в инвентарните закотвящи
приспособления, определя се по формулата:
l  1,25  0,15D [mm]; (10.21)
D е диаметър на пръта от армировката за предварително напрягане, в mm.

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 175

 – от кратковременна релаксация на напреженията в напрягащата армировка Prl
Определят се в зависимост от клас на напрягащата армировка по формулата:
Prl  t P0  Psl  [kN] ; (10.22)
където ρt е загубата от релаксация за t часа, което в зависимост от вида на предва-
рително напрегнатата армировка се определя по една от следните формули:
 за телове или въжета с обикновена релаксация (клас 1) се определят по:
0,751  
 t 
t  5,391000 e 6,7    .105 ; (10.23а)
 1000
 за телове или въжета с ниска релаксация (клас 2) се определят по:
0,751  
9,1  t 
t  0,661000 e   .105 ; (10.23b)
 1000
 за горещовалцувани и допълнително обработени пръти (клас 3) по:
0,751  
8,0   t 
t  1,981000 e   .105 ; (10.23c)
 1000
ρ1000 е загубата от релаксация (в %) за 1000 часа след напрягането и при
средна температура 20 ºС. Нейната стойност за телове или въжета за напрягаща ар-
мировка с обикновена релаксация се приема ρ1000 = 8 %, а при ниска релаксация
ρ1000 = 2,5 %. За предварително напрегнати пръти клас 3 – ρ1000 = 4,0 %;
t = t0 e времето след напрягане в часове;
μ = σp0/fpk, където fpk е характеристичната стойност на якостта на опън на
стоманата за предварително напрягане;
σp0 е максималното опънно напрежение, приложено в напрягащия елемент,
намалено с кратковременно протичащите загуби, възникващи по време на напряга-
нето. При напрягане преди бетониране са загубите от приплъзване в клиновете на
закотвящите устройства ∆Psl. Следователно:
 p 0   p,max  Psl Ap [MPa]. (10.24)

– от темп ературни разлики P∆T

Тези загуби се предизвикват от разликата между температурата на напрегнатата
армировка и на устройството, което поема напрягащата сила при пропарването на
бетона Т. При липса на пропарване на бетона се приема ∆PΔT = 0.
Ефектът върху загубите от релаксация вследствие нарастването на температу-
рата по време на отлежаването на бетона се отчита, като към времето t се добави
еквивалентно време teq, което може да се определи по формулата:
1,14Tmax 20 n
t eq 
Tmax  20 i 1
 
 Tti   20 ti [дни]; (10.25)

където Tti  e температурата (в ºС) в интервала от време ∆ti;

Тmax е максималната температура (в ºС) по време на топлинната обработка.
Ако няма точни данни може да се приеме Тmax= 85С.
Което води до стойност на еквивалентното време – teq = 1,1465 = 5000 дни. Сле-
дователно
0,751  
6, 7   t eq 
PT  5,391000 e 
 1000
 .105 P0  Psl  Prl  [kN] ; (10.26)
 
където ρ1000 е загубата от релаксация (в %) за 1000 часа след напрягането и при
средна температура 20 ºС;
μ = σp0/fpk, където fpk е характеристичната стойност на якостта на опън на
стоманата за предварително напрягане;
σp0 е максималното опънно напрежение, приложено в напрягащия елемент,
намалено с кратковременно протичащите загуби, възникващи по време на напряга-
нето. Следователно:
 p 0   p,max  Psl  Prl  Ap [MPa]. (10.27)

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 176

 Ако се приеме, че загубите от приплъзване на въжетата в инвентарните закот-
вящи приспособления ∆Psl и от кратковременна релаксация на напреженията в ар-
мировката ∆Prl са от порядъка на 1%÷1,5%, и че σp,max = 0,8fpk,то коефициентът μ =
σp0/fpk ще има стойност μ ≈ 0,77.
Следователно загубата от температурна разлика ще бъде от следния порядък
 за предварително напрегната армировка от клас 1 – телове или въжета за нап-
рягаща армировка с обикновена релаксация:
0,751  
PT 6, 7   t eq 
 5,391000 e 
 1000
 105  5,39.8.e 6,7.0,77 50,7510,77 105  0,105 ;
P0,c  
 за предварително напрегната армировка от клас 2 – телове или въжета за нап-
рягаща армировка с ниска релаксация:
0,751  
PT 9,1  teq 
 0,661000 e  
 105  0,66.2,5.e 9,1.0,77 50,7510,77 105  0,025 .
P0,c  1000 
– от еластична деформация на бетона Pel
Тази загуба, съответства на деформацията на бетона, при вземане под внимание
реда на напрягане на напрягащите елементи. Определя се по формулата:
 j c t  
Pel  Ap E p   Ecm t  
 [kN]; (10.28)

където ∆σс(t) e промяната в напрежението в центъра на тежестта на напрягащата

армировка за време t;
j e коефициент, чиято стойност се приема j = 0,5(n – 1)/n, където n e броят
на съответните напрягащи елементи, които вече са напрегнати или j = 1 за проме-
ните, дължащи се на постоянните въздействия, приложени след напрягането;
Ecm(t) e стойността на средния (секущ) модул на еластичността на бетона за
възраст t дни, получена с израз (10.4).
За да се отчете нарастването на температурата по време на отлежаването на бе-
тона в горните формули трябва към времето t = t0 да се добави еквивалентно време
teq, определено по (10.25).
При еднакво напрягане на въжетата с известно приближение може да се приеме,
че промяната в напрежението в елемента е със средна стойност:
P  Ared z cp 2

 c t    c  0,c 1   [MPa]; (10.29)
Ared  I red 
където zcp е разстоянието от центъра на тежестта на приведеното сечение до центъ-
ра на тежестта на напрегнатата армировка. При единична опънна армировка zcp =
zred – dp (фигура 10.10);
Аred е площта на приведеното напречно сечение;
Ired е инерционният момент на приведеното напречно сечение спрямо цен-
търа му на тежестта;
Р0,с = Рm – ∆Psl – ∆Prl – ∆P∆T e силата в предварително напрегнатата арми-
ровка с отчитане на всички проявили се до момента загуби.
Стойността на коефициента j може да се приеме – j = 1,0. В такъв случай загу-
бата от еластична деформация на бетона се получава:
Ap  z2 
Pel   p 1  cp  Po,c [kN] . (10.30)
Ared  I red 
Опънното напрежение, приложено в напрягащия елемент σpm0 и усилието Рm0 в
напрегнатата армировка с вземане предвид на всички проявили се до този момент
загуби са:
Pm 0  P0  Psl  Prl  PT  Pel  [kN];
 
 p m0  Pm 0 Ap  min k 7 f p k ; k8 f p 0,1k [MPa].
(10.31)

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 177

 6.2. Загуби в предварително напрягане, зависещи от времето
Съгласно БДС EN 1992-1-1, загубите в предварително напрегната армировка,
зависещи от времето се дават с общата формула:
E
 cs E p  0,8 p r  p  , t 0  c ,QP
Ecm
Pc  s  r  Ap  c  s  r  Ap [kN] ; (10.32)
E p Ap  Ared 2 
1 1  z cp 1  0,8 , t 0 
Ecm Ared  I red 
където εcs е абсолютната стойност на относителната деформация от съсъхване;
t = t0 е възрастта на бетона в момента на прилагане на предварителното нап-
рягане върху бетона;
∆σpr е абсолютната стойност на напрежението в напрягащата армировка в
разглежданото сечение в момента t = t∞ = 25550 дни (70 години) вследствие релак-
сацията на напрягащата стомана:
0 , 7 51  
 t 
 p r    p ,m 0  5,391 0 0 0e 6,7     .105. p ,m 0 [MPa]; (10.33)
 1000 
μ = σp,m0/fpk, където fpk е характеристичната стойност на якостта на опън на
стоманата за предварително напрягане;
υ(∞,t0) е крайният коефициент на пълзене;
σc,QP e напрежението в бетона на ниво на центъра на тежестта на напрягаща-
та армировка от собствено тегло и от началната напрягаща сила и други квазипос-
тоянни товари, които се прилагат;
Ap е площта на напречното сечение на напрягащата армировка в разглежда-
ното сечение;
Аred е площта на приведеното напречно сечение;
Ired е инерционният момент на приведеното напречно сечение спрямо цен-
търа на тежестта му;
zcp е разстоянието между центъра на тежестта на приведеното сечение и
центъра на тежестта на напрягания елемент.
Напреженията на натиск и съответните относителни деформации, дадени във
горните формули трябва да бъдат с положителни знаци.
Изменението на напреженията в предварително напрегната армировка Δσsp во-
дят до изменение на напреженията в бетона на ниво център на тежестта на предва-
рително напрегнатата армировка:
 sp Ap  sp Ap 2  sp Ap  A z2 
 c   z cp  1  red cp  [MPa]; (10.34)
Ared I red Ared  I red 
където Δσsp е изменението на напрежението в предварително напрегната армировка
вследствие на дълговременните процеси.
Загубите от съсъхване, релаксация и пълзене могат да бъдат получени и поот-
делно използвайки горната зависимост и връзката между деформациите на бетона и
стоманата.
– загуби от съсъхване на бетона
Свободната деформация от съсъхване на бетона е εcs. Вследствие на съсъхване-
то, обаче, предварително напрегната армировка се скъсява със същата деформация,
което води до загуба в предварително напрягане и до промяна в деформацията на
бетона. Ето защо крайната деформация в бетона е εcs – Δσс,s/Еc,eff, където Ec,eff e ефек-
тивния модул на бетона. Тази деформация трябва да е равна на загубата в предва-
рително напрегнатата армировка вследствие на съсъхването на бетона:
 c,s  sp ,s
 cs   . (10.35)
Ec,eff E sp
Замествайки в (10.35) изменението на напрежението в бетона вследствие на съ-
съхването Δσс,s използвайки зависимостта (10.34) се получава:

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 178

  sp ,s Asp  Ared z cp 2 
   sp ,s ;
 cs  1
Ared Ec,eff  I red  E sp
 
 Esp Asp  Ared z cp 2 
 cs Esp   sp ,s 1  1  ;
 Ec,eff Ared  I red 


 cs E sp
 sp ,s  . (10.36)
E sp Asp  Ared 2 
1 1  z cp 
Ec,eff Ared  I red 
– загуби от дълговременна релаксация на напрегнатата армировка
Абсолютната стойност на напрежението в напрягащата армировка, в разглеж-
даното сечение в момента t = t∞, вследствие релаксацията на напрягащата стомана е
Δσpr. От друга страна тази релаксация води до промяна в деформацията на бетона и
следователно и в напреженията в бетона, което пък води до загуба в напрежения и в
напрегната армировка. Ето защо актуалната загуба в напрежението на предвари-
телно напрегната армировка е:
 p r   sp,r  c ,r
 . (10.37)
Ep Ec ,eff
Замествайки в (10.37) изменението на напрежението в бетона вследствие на ре-
лаксацията на предварително напрегната армировка Δσс,r използвайки зависимостта
(10.34) се получава:
Ep Ap  A 2 
 p r   sp,r   sp,r 1  red z cp  ;
Ec ,eff Ared  I red 
 p r
 sp,r  . (10.38)
Ep Ap  A 2 
1 1  red z cp 
Ec ,eff Ared  I red 
– загуби от пълзен е на бетона
Свободната деформация от пълзене е σс,QP υ(∞,t0)/Ec, където σс,QP e напрежение-
то в бетона на ниво на центъра на тежестта на напрягащата армировка от собствено
тегло и от началната напрягаща сила и други квазипостоянни товари, които се при-
лагат. Аналогично на предишните случаи и тук пълзенето в бетона води до намаля-
ване на напреженията в предварително напрегната армировка, които водят до на-
маляване и на тези в бетона. Ето защо общата деформация в бетона е σс,QP υ(∞,t0)/Ec
– Δσс,c /Ec,eff. Която от своя страна води до намаляване на напреженията в предвари-
телно напрегната армировка:
 c,QP  c,c  sp ,c
 , t0    . (10.39)
Ec Ec,eff E sp
където Ec е тангенциалния модул на бетона. Неговата стойност може да се приеме
приблизително равна на секущия модул на еластичност Еcm, тъй като в БДС EN
1992-1-1 неговата стойност се препоръчва да се приеме Ec = 1,05Еcm и приемането
на Ec = Еcm ще доведе само до 5% разлика.
Във формула (10.39) е пренебрегнат факта, че загубата в напрежението на пред-
варително напрегната армировка води до промяна на действащото напрежение в
бетона на ниво център на тежестта на предварително напрегната армировка и за да
се получи коректната стойност е необходимо да се направят няколко итерации.
След заместване на изменението на напрежението в бетона вследствие на пълзенето
Δσс,с, използвайки зависимост (10.34), се получава:
 c ,QP , t 0 E p E A  
 , t 0   p  sp,c p 1  red z cp2    sp,c ;
A
Ec Ec ,eff Ared  I red 

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 179

 Ep
 , t 0  c ,QP
Ec
 sp,c  . (10.40)
E p Ap  Ared 2 
1 1  z cp 
Ec ,eff Ared  I red 
Деформационният (ефективният) модул на бетона Ec,eff отчита нелинейната ра-
бота на бетона, вследствие на пълзенето. При постоянно напрежение, приложено в
момент t = t0, той може да бъде свързан със секущия модул Ecm чрез израза:
Ecm
Ec,eff  ; (10.41)
1   t , t 0 
където υ(t,t0) е коефициентът на пълзене в момента t.
Релаксацията на стоманата зависи от деформацията на бетона вследствие на
пълзенето и съсъхването и следователно и върху деформационния модул на бетона.
В БДС EN 1992-1-1 се препоръчва това взаимодействие да се отчита приблизително
с коефициент на редукция 0,8. Следователно формула (10.41) добива вида:
Ecm
Ec,eff  . (10.42)
1  0,8 , t 0 
Така за деформацията от пълзене на бетона окончателно се получава израза:
Ep
 , t 0  c ,QP
Ecm
 sp,c  . (10.43)
E p Ap  Ared 2 
1 1  z cp 1  0,8 , t 0 
Ecm Ared  I red 
След сумиране на изрази (10.36), (10.38) и (10.43) и след направеното прибли-
жение за тангенциалния модул на бетона Ec = Еcm се получава и дадената в БДС EN
1992-1-1 обща формула за отчитане загубите в предварително напрегната армиров-
ка, зависещи от времето.
В общия случай за сравнително недълги елементи началните загуби Pi(x) мо-
гат да се приемат със стойност около 5% от максималната напрягаща сила Рmax,
приложена на активния край на елемента. Следователно началната напрягаща сила
Pm0 (при x = 0) може приблизително да се приеме:
Pm0  Pmax  Pi  0,95Pmax ; (10.44)
Стойността на дълговременните загуби Pc+s+r зависи от много фактори – водо-
циментно отношение и възраст на бетона при напрягане, степен на напрягане,
влажност на околната среда, отношение обем/повърхност на елемента. В обичайни-
те случаи тяхната стойност е средно около 15% от Pm0. Така за крайната напрягаща
сила (при t  ∞) може да се приеме
Pm,  Pm0  Pc s r  0,85Pm0 . (10.45)
Опънното напрежение в напрягащия елемент σp∞ с вземане предвид на всички
загуби е:
 p   sp Pm, Ap ; (10.46)
където γsp е коефициент на точност на напрягане, като неговите стойности се прие-
мат sp = rsup = 1,05 когато напрягането действа неблагоприятно на разглежданото
критично състояние и sp = rinf = 0,95 – когато влияе благоприятно.

ЛИТЕРАТУРА:
1. Система Еврокодове БДС EN и Национални приложения на Българския инсти-
тут по стандартизация, 2003, София.

доц. д-р инж. Васил Кърджиев стр. 180