Professional Documents
Culture Documents
Robart Tempal - Zabranenata Istina Za Dreven Egipet
Robart Tempal - Zabranenata Istina Za Dreven Egipet
ЗАБРАНЕНАТА
ИСТИНА ЗА ДРЕВЕН
ЕГИПЕТ
Превод Антоанета Дончева-Стаматова
НСМ Медиа
София, 2013
ОТ АВТОРА
йоанис Лирицис и
Робърт Темпьл 6 Гиза,
пред Пирамидата на
Хефрен.
Първа глава
ГОЛЯМАТА ЛЪЖА
всяка нощ.
За да разберем истинския план на Гиза, трябва да включим „основата на сянката“,
която продължава северно от Голямата пирамида. Включвайки тази основа,
получаваме Квадратът на сенките в Гиза, в чийто югозападен ъгъл се намира
Пирамидата на Мике- рин (фиг. 2). От него може да бъде получен Идеалният квадрат
на Гиза, който е малко по-голям, но има обща точка в югозападния си ъгъл с
Квадрата на сенките. Така малката Пирамида на Микерин е нещо като „котва“, която
фиксира на място и Квадрата на сенките, и Идеалния квадрат. От тези два квадрата
могат да бъдат открити редица геометрични съответствия с разлика от ± 61 см.
Изобилието на съответствия, както и множеството планове, предполагат, че в случая
става дума за прикриване на истинската цел на платото чрез различни инженерни
пластове, така че, ако един от тях бъде разгадан, останалите да останат скрити. Тези
интелектуални игри на египетските жреци са имали религиозна или „магическа“
причина. Очевидно те са част от стремежа
Забранената истина за Дребен Египет • 29
им да препоВторят структурата на Космоса - такава, каквато са я виждали, за да
„почетат Маат“ (Космическия ред). Очевидно е, че са дьржали също така и да скрият
тайните си от очите на непосветените.
от Втората династия.
Сега ще изброя следващите геометрични съответствия,
наблюдавани между ключови точки от монументите в контекста
на Идеалния квадрат. Едно от тях вече бе дадено в описанието на
Окото на Ра, т.е. средата на основата на северната фасада на
Пирамидата на Хефрен и средата на основата на юж- ната фасада
на Голямата пирамида са на равни разстояния от
О - центъра на Идеалния квадрат.
Ако разделим Идеалния квадрат на четири по-малки квадрата
и вземем страната на един от тях като мерна единица (1/2 от
дължината на страната на Идеалния квадрат), виждаме, че тя е
равна на разстоянието между точка А, която е северозападният
ъгъл на Идеалния квадрат, и североизточния ъгъл на Пирамидата
на Хефрен. Виждаме още, че тя е равна и на разстоянието между
средищните точки на основите на северните страни и на
Пирамидата на Хефрен, и на Пирамидата на Микерин. Същото
разстояние свързва и средищните точки на основите на северните
страни на Пирамидата на Хефрен и на Голямата пирамида. Това
означава, че северните средищни точки и на трите основни
пирамиди в Гиза са съединени с отсечки с еднаква дължина с
линията, която свързва А със северозападния ъгъл на Пирамидата
на Хефрен. И това не е всичко. Същата дължина отделя и
средищните точки на основите на източните страни на
Пирамидата на Хефрен и Голямата пирамида.
Същата дължина отделя и средата на основата на южната
страна на Голямата пирамида от точка В, която е североизточният
ъгъл на Идеалния квадрат. И накрая, същата дължина
характеризира разстоянието между точка В и северозападния
ъгъл на Голямата пирамида. Така установяваме, че единица
мярка, дефинирана от Идеалния квадрат, свързва два ъгъла и
четири средищни точки на трите основни пирамиди, както и два
Забранената истина за Ареден Египет 45
Фиг. 5. Идеалният квадрат на Гиза. Този квадрат има дължина на страната 1003 м и
площ 3 185 542 m2. Производен е на Квадрата на сенките. Уентърът му О не съвпада с
центъра на Квадрата на сенките O'. Ако горната част на този квадрат се раздели със
златното сечение, както е показано тук - с по-късия край вдясно (на изток), и от тази
точка се спусне перпендикуляр, той ще пресече върха на Голямата пирамида, а освен
това минава през върха на максималната сянка на меридиана (точка S). Следователно
тази сянка, дефинираща по принцип Квадрата на сенките, е отбелязана чрез златното
сечение в квадрат, който е вторичен спрямо основния. В него се появяват други съ-
ответствия, които го отличават от по-малкия Квадрат на сенките. Най-забележи-
телната му характеристика е в това, че центърът на този квадрат О е отдалечен от
върха на Голямата пирамида на разстояние SP, което също е производно на сянката
(Sx е цялата дължина на сянката). Отсечката 1/2 АС, където АС е страната на единия от
четирите малки квадрата, на които се дели големият, е равна на: (I) разстоянието
между точка А, северозападния ъгъл на Идеалния квадрат и северозападния ъгъл на
Пирамидата на Хефрен, (2) разстоянието между точка В, североизточния ъгъл на
Идеалния квадрат, и Р, която е точката в средата на основата на южната страна на
Голямата пирамида, (3) разстоянието между точка В и северозападния ъгъл на
Голямата пирамида, (4) разстоянието между S, което е върхът на максималната сянка
на меридиана, и точка 0, която е центърът на Идеалния квадрат, (5) разстоянието
между точка О и главата на Сфинкса, (6) разстоянието между средата на основата на
северната страна на Голямата пирамида и средата на основата на северната страна на
Пирамидата на Хефрен, (7) разстоянието между средата на основата на северната
страна на Пирамидата на Хефрен и средата на северната страна на Пирамидата на
Микерин. Ако вземем 1/3 от разстоянието АС, което е страната на един от деветте по-
малки квадрата, на които може да бъде разделен Идеалният квадрат, установяваме, че
РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
46 •
то е равно на (I)
тоянието между югозападния ьгъл на Пирамидата на Хефрен и югоизточния ъгъл
на Пирамидата на Микерин, (2) разстоянието между Р, което е средата на основата на
южната страна на Голямата пирамида и средата на основата на източната страна на
Пирамидата на Хефрен. Всички тези съответствия между ключови точки са съвсем
различни и независими от съответствията, регистрирани в Квадрата на сенките. Забе-
лежително е как всеки квадрат поражда свои собствени, но и свързани съответствия.
като датиращи от
Двадесет и шестата
династия (чийто край на-
стъпва през 525 г.
пр.н.е.) или от
персийския период. (500
г. пр.н.е. - управлението
на персийския
император Дарий I,
който по това време
контролира и Египет.
Последната египетска
династия е победена от
персийците 25 години по-рано.) Това не е изненада, тъй като и
Селим Хасан датира Шахтата на Озирис към Двадесет и шестата
династия. Възможно е да го е направил благодарение на съдовете,
открити там. Няма съмнение, че през въпросния период шахтата е
била използвана наново, но както ще разберем, е значително по-
стара. Ето защо внесените по-късно съдове са подвеждащи.
Доктор Хавас допуска, че шахтата може би ще даде отговори за
една изгубена цивилизация. Това автоматично навежда на мисълта за
Атлантида, чиято култура според една от многобройните теории е
оцеляла в Старото царство на Египет. И макар Хавас да подчертава,
че това са само митове и легенди, зрителите
Забранената истина за Лревен Египет • 53
от Йоанис Лирицис в
негова публикация в
едно научно списание
през 2008 г.21 Но това
странно откритие за
природата на камъка бе
само първата изненада,
която ни предостави
саркофагът. По-късно,
когато получихме и
резултатите от
датирането,
установихме, че
саркофагът произхожда от 2800 г. пр.н.е., ± 550 години. С други
думи, създаден е в периода 3350- 2250 г. пр.н.е. Което означава, че
тук изобщо не става дума за погребение от периода Саис.
Саркофагът е или от Старото царство, или с близо хилядолетие по-
стар от времето на Хеопс и Четвъртата династия. Този удивителен
резултат прави още по-наложително да вземем мостра от саркофаг 1
за сравнение. Що се отнася до саркофаг 3 от третото ниво, да-
тировката му предоставя интересно потвърждение, което ще
Разгледаме след малко.
Няма съмнение, че в подобни ситуации най-добре е да не се
Разчита само на една мостра. Фактът, че вече разполагаме с две
съответстващи си дати от Шахтата на Озирис, е окуражаващ. Ако
между двете имаше големи разлики във възрастта, то то- Гава бихме
могли да допуснем вероятността за грешка, но тъй
68 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Общ поглед към Гробницата на Озирис. Вляво се вижда частта от водния канал, който
минава покрай западната стена и обгражда острова изцяло, разбира се, без входната
пътека.
на самата шахта.
Но вече разбрахме, че саркофаг 2 не може да бъде от толкова
късен период като Средното царство, тъй като най-късната възможна
дата за него е 2250 г. пр.н.е. или към края на Петата династия. А това
ни отвежда към време, само с малко повече от столетие по-късно от
изграждането на Пътя на Хефрен, който минава над Шахтата на
Озирис. И тъй като не е логично всеки обект да бъде от най-късната
дата в един продължителен времеви период, оказваме се в
положение, при което е трудно да избегнем заключението, че
Шахтата на Озирис е съществувала още преди изграждането на
гигантския Път на Хефрен от Четвъртата династия, че в този път
целенасочено е оставен проход надолу. Възможно е вече изчезналата
мастаба, за която говори Селим Хасан през 1944 г., да е добавена по-
късно, през периода Саис, тъй като самият Хасан казва, че е била
издигната от останките на покрива на Пътя на Хефрен, който по
времето на Средното царство очевидно е бил все още непокътнат.
Фактът, че подобна дълбока шахта е изградена не по-късно от
периода на Четвъртата династия, означава, че тя е изключително
важно погребално място. А това обяснява и защо огромният саркофаг
е изработен от толкова уникален камък. Обяснява и липсата на надписи,
тъй като в онзи период по саркофазите не са издълбавали никакви
надписи.
Следователно Шахтата на Озирис е нов и фундаментален елемент
в контекста на платото Гиза и на некропола като цяло. Тя не трябва
да бъде разглеждана като елементарна част от ця- лостната
архитектурна концепция. Тя не само че не е пречка на Пътя на
Хефрен, а по-скоро е вградена в него. А това е повече от
забележително, ако приемем, че пътят действително е бил изграден
от Хефрен, при това по времето, което се приема по традиция. Ако се
съди по стотиците статуи на Хефрен, той очевидно е бил
изключително егоцентричен и не би позволил една погребална шахта
да се озове в средата на собствения му път, към собствената му
пирамида. Самовлюбен човек като него най-малкото би я запечатал.
Вместо това обаче той позволява по неговия собствен път да се
включи специален проход, отвеждащ към нея. Какви са били
основанията му за подобно решение?
Тези размисли автоматично ни връщат към темата и за изра-
ботения от дацит саркофаг 2 - кой би имал властта да си позволи
нещо толкова рядко срещано, трудно за транспортиране, а после да
Забранената истина за Лревен Египет • 73
фиг. 7. Остатъци от
облицовъчните плочи на двете
главни пирамиди в Гиза,
нарисувани от Пиаци-Смит,
който е искал да покаже как са
изглеждали. Рисунката е от
книгата на Чарлз Пиаци-Смит
„Живот и работа на Голямата
пирамида“, Единбург, 1867 г.
Фиг. 9. Тази рисунка, публикувана от Вайс през 1840 г., разкрива хълма Абу Руаш,
който се издига на 18 м северно от Гиза и показва т.нар. недовършена пирамида.
Ао хълма се стига по дълъг и широк път. Мнозина египтолози приемат, че щом
има път, това ав- томатично доказва и наличието на пирамида. Не съм чувал по-
абсурдно твърдение от
това.
Фиг. 10. През 1840 г. Хауърд Вайс публикува тази рисунка на т.нар. „пирамида“ от Абу
Руаш, гледана от югозапад, така както я е видял през 1837 г. (Оттогава насам голяма част
от тази стена е отнесена камьк по камьк от арабите, които са я използвали за свои си
цели.) Както се вижда, нито една част от стената не се издига на повече от 12 реда
камьни - за сравнение е дадена човешката фигура в предната част на рисунката, i Тази
стена не пресича отвора на шахтата, която е на север от нея. Мнозина заключа-' ват, че
това е недовършена пирамида. Няма обаче доказателства в подкрепа на подобно (
становище. Фактът, че стена с приблизително тази височина се е издигала над голяма
шахта, не е доказателство за никаква пирамида, дори и недовършена. Според мен мяс-;
тото е било шахта за астрономически наблюдения. Подобна шахта, за която се знае, че
датира най-малко от фараон Неферка от Третата династия, намираща се в Завийет ал-
Ариан, на няколко километра южно от тази, е използвана за същата цел.
Фиг. 11. Публикуваният от Вайс през 1840 г. напречен разрез и план на т.нар.
„пирамида“ от Абу Руаш, която според мен е била астрономическа обсерватория,
заобиколена от каменна стена. Шахтата е ориентирана точно по меридиана с посока
север, което е давало възможност за постоянно наблюдение на нощното небе около
Полярната звезда с цел проверка точността на календара. Равната скална платформа
източно от стената може би е използвана за наблюдения на звездите и Слънцето.
Шахтата е разположена изключително удобно на върха на най-високия хълм близо до
Мемфис - от него се виждат и пирамидите в Гиза, макар че днес те са често обвити от
мъгла, причинена от смога над Кайро.
фиг. 12. Абата надписа с името на фараона от Третата династия Неферка, издълбано на
царски картуши, които са открити по Време на разкопки 6 Забийет ел-Ариан. Те доказват,
98 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Фиг. 13. Напречен разрез и план на откритата шахта и камера на Абу Руаш, които Жан-
филип Лауер базира на по-ранни скици на Джон Перинг от XIX век. Обърнете внимание
на точната ориентация север-юг на шахтата. (От книгата на Жан-Филип Лауер "Разкопките
при Завийет ел-Ариан“.)
Ще се върна на темата за тези „обърнати пирамиди“ в друга
глава. Но междувременно нека не забравяме, че най-малко за една от
тях е доказано, че е от период преди Четвъртата династия, затова не
пасва в нито една удобна теория за „Четвърта династия като
строители на пирамиди“.
Едно от най-често повтаряните твърдения за пирамидите в Гиза
гласи, че са построени като лични гробници за трима фараони -
Хеопс, Хефрен и Микерин. Но не съществуват убедителни и
неоспорими доказателства, че тези пирамиди са били предназначени
за гробници или използвани като такива, следователно и тази теория
е по-скоро спекулация, базираща се отчасти на сигурните
доказателства, че малките пирамиди от следващите Пета и Шеста
династия са използвани за гробници, и отчасти на факта, че
Забранената истина за ЛреВен Египет • II
са те и ще приложа
снимки като
доказателства - убеден
съм, че и двете
погребални места са все
още напълно
непокътнати и никога
не са били отваряни и
проучвани. Че бихме
могли да ги отворим и
да ги изследваме.
Безсъмнено те ще бъдат
по-зна- чими от
нищожната гробница на
момчето фараон
Тутанкамон, която е
организирана набързо,
без особена подготовка,
само с налични средства.
Още старогръцкият историк Херодот от V век пр.н.е. казва, че
фараоните Хеопс и Хефрен не са погребани в пирамидите, които
носят техните имена, а на други места в платото Гиза,
недалече от гробниците. Не мога да разбера как толкова време
никой не е обърнал внимание на това удивително твърдение. Може
би хората са толкова „слепи“ за твърдения, които влизат в
противоречие с предварително изградените им принципи, че просто
не ги виждат? Обсъждам доста прос- транно този абзац от Херодот
в предишната си книга - „Загадката на Сфинкса“, а на странния
феномен, наречен „консенсус
Забранената истина за Лревен Египет • 101
пирамидите.
Налага се да подчертая обаче, че очевидната дълбока връзка на
Хеопс, Хефрен и Микерин с Гиза, както и множеството дейности и
постройки, издигнати от тях на това плато (гробници, по-малки
пирамиди, ями за лодки и т.н.), не се повлиява от нашето ново
датиране на пирамидите, нито от заключението, че четирите
ключови монумента в Гиза са изградени като единен, свързан
комплекс, а не от последователни фараони. В крайна сметка платото
Гиза изобилства от гробници на членове на семейството и на техни
придворни - факт, който доказвам многократно. Всеки, който си
позволи да допусне, че тези фараони нямат никаква връзка с
пирамидите в Гиза, би бил твърде далече от реалността. В шахта,
изкопана в скалата близо до Го- лямата пирамида, е открита
гробницата на Хетеферес, майката на Хеопс, въпреки че
алабастровият саркофаг от това „погребение“ е оставен празен и
никога не е съдържал тялото й. Това е поредният „празен саркофаг“.
Джордж Райзнър допуска, че това е повторно погребение, пренесено
от друго място, вероятно Дашур.18
Така около този саркофаг възникват ред любопитни обстоятелства
- липсващо тяло и вероятно „повторно погребение“, но пък кой ще се
занимава да погребва повторно пра
105 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Единствената мостра
от пирамида, която
Йоанис Лирицис успя да
вземе, е от Пирамидата
на Микерин. След това
разрешението за вземане
на мостри беше
отменено и процесът не
можа да продължи.
Мострата е от червените
гранитни облицовъчни
мнение.
През 1988 г. в Америка беше пуснат филмът „Мистерията на
пирамидите - на живо“ с водещ Омар Шариф и режисьор Уилям
Кроник. Той като че ли беше леко осъвременена и по-дълга версия на
един по-ранен филм на същия режисьор, отново с водещ Омар
Шариф, направен през 1977 г. и наречен „Мистериите на великите
пирамиди“, който аз не съм гледал. Доколкото ми е известно, тези
филми никога не са пускани във Великобритания. Малко преди да
завърша тази книга, имах възможността да гледам филма от 1988 г.,
записан на видеокасета, макар и с не особено добро качество.
Филмът показва как Марк Ленър влиза в Шахтата на Озирис, която
по онова време е с доста по-високо ниво на водата, а четирите колони
са вече
Забранената истина за Лревен Египет • 125
разрушени. Коментарът
погрешно твърди, че са
„отнесени от водата“,
което е физически
невъзможно, и вади от
водата човешки кости и
парчета дърво от ковчег.
Саркофазите от второто
ниво не са показани. От шахтата не се вижда особено много и
очевидно целта е да се създаде усещането за мистичност, след което
темата се променя.
Ленър влиза в „подпорните камери“ над Царската камера в
Голямата пирамида. Отново не виждаме нищо особено, но все пак го
зърваме изправен в горната камера, която е с островръх покрив и
дава възможност човек да стои изправен. Ленър сочи голям и груб
картуш на стената на камерата, съдържащ името на Хуфу, но всичко
ми изглежда толкова фалшиво, че направо се чудя как някой си е
направил труда да му обърне внима-
126 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
подчертава:
Фиг. 18. Напречен разрез В перспектива на Царската камера с петте „подпорни камери"
над нея в Голямата пирамида. Вдясно се вижда горният край на Голямата галерия. От
същата книга.
който Райзнър нарича Медедув. Най-необяснимото обаче е, че като
че ли само за Хеопс се използва „име пред Хор“. Известно ни е, че
имената, показващи, че фараоните са наследници на Хор, по време
134 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Фиг. 21. Това са шестте цели картуша, които се появяват като надписи в „подпор-
ните камери“ над Царската камера във вътрешността на Голямата пирамида,
фалшифицирани от Хауърд Вайс и неговите помощници. Нито един не е правилен.
Нито един от тях не съдържа името „Хуфу“. Никъде не се появява правилният
египетски йероглиф за „х“. Йероглифът представлява кръгче с успоредни линии,
начертани диагонално във вътрешността му, което по принцип се разглежда като
символизиращо кръгло сито. При изписването на името „Хуфу" винаги се започва с
него, а после следват йероглифите за „у“, „ф“ и „у“. Мъжете, фалшифицирали тези
надписи, не са имали представа, че точно така трябва да бъде изписано името на
този фараон. Вместо това кръглият йероглиф е или с точица в центъра (което е знак
за бога на слънцето Ра), с точица и линия през центъра (което не означава нищо и е
знак, който никога не е съществувал), или с едно петно в центъра, което е с
неопределена форма. Малкото пиле, което египтяните са използвали за „у", е
изрисувано толкова зле, че прилича по-скоро на лешояд (който е съвсем друг
йероглиф) или на опит на шестгодишно хлапе да нарисува риба. В този дух са и
останалите картуши - пълни с грешки.
Фиг. 22. Това са седем частично покрити надписа, открити в „подпорните камери“
над Llapckama камера в Голямата пирамида. И тук, както и при целите картуши, не
виждаме никъде името на Хуфу. Забелязва се един жалък опит за имитирането му, но
йероглифът, който би трябвало да се чете като „х“, е отново погрешно изрисуван с
хоризонтална линия с точка под нея - знак, който не съществува. Тези неясни символи
биха могли да са били изрисувани и на ръба на съседния камък, но няма
доказателства, че продължават надолу. Няколко от линиите, които се виждат тук, не
достигат дори до края, въпреки че без сравнение с оригиналните надписи няма как да
разберем дали са верни с оригинала, или са несполучлив опит за имитирането им.
Нито една от характеристиките на тези надписи не изглежда убедителна. Очевидно
всички те са фалшификати, направени от Хауърд Вайс и двамата му помощници.
става въпрос.
Хауърд Вайс и колегите му фалшифицират и капак на ковчег,
носещ името на Микерин (Менкара), за който твърдят, че са
открили във вътрешността на камерите в Пирамидата на Микерин.
Вайс съобщава за това „откритие“ в книгата си и го определя като
най-сензационната си находка.65 Но съвременните египтолози
отдавна са доказали, че капакът не е истински. Джордж Райзнър се
изказва твърде сдържано, когато пише:
През 1837 г. Хауърд Вайс, по време на разкопките на
погребалните камери в Третата пирамида, открил
антропоиден дървен ковчег, надписан с името на Микерин.
Самият дървен ковчег обаче изглежда реставриран от
Двадесет и шестата династия или по-късно...бй
Става ясно, че „реставрацията“ е извършена от самия Хауърд
Вайс, а всеки, способен да извърши подобна измама, би могъл
преспокойно да фалшифицира и няколко надписа - както очевидно
е сторил и в погребалната камера в една от трите малки пирамиди
близо до Пирамидата на Микерин. Защо иначе името на Микерин
ще бъде надраскано в червено върху покрива на тази камера (вече
не става въпрос за каменоделски знак) и ще бъде удобно открито
именно от Хауърд Вайс, освен ако това не е част от неговия план
да украси работата си със сензационни текстове? ! 6 7
Както изглежда, полковникът е обикалял на воля из Гиза и е
„рисувал“ навсякъде картуши и надписи, та дори си е позволил Да
фалшифицира и ковчег. Направил го е, за да оправдае огромните
средства и усилията си. Но пък в крайна сметка той не е археолог,
а авантюрист и войник. Затова му се е наложило да измисли нещо!
Няма съмнение, че се налага подробно научно проучване на
всички надписи в Голямата пирамида, което никога не е правено
или поне не достатъчно изчерпателно. Що се отнася до спо-
менаването на Хуфу, продължаващо под друг камък, ако не го бях
видял във филма със собствените си очи, никога не бих повярвал
колко неубедително е. А фактът, че името на този фараон е дадено
като Хнум-Хуфу, окончателно опровергава достоверността му.
Ясно е, че един от помощниците на Вайс - млад англичанин на име
Хъмфрис Брюър, се е карал с началника си заради
фалшифицирането на надписите, а после е писал на семейството
Забранената истина за Лревен Египет • 149
ИСТИНСКОТО МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ НА
ЦАРСКИТЕ ГРОБНИЦИ В ГИЗА
Фиг. 23. Детайл от „Общия план на зоната на Сфинкса“ на Селим Хасан, публикуван 6
неговия доклад за разкопките от 1953 г. Вляво са лапите на Сфинкса, а структурата в
центъра е Храмът на Сфинкса, чийто пръв откривател е самият Хасан през 1936 г. В
горната част на плана (северната стена) се вижда пътят на канала, който според Хасан е
бил отводнителен, но той не е знаел, че е наклонен навътре, а не навън, и поради това
не е могъл да отвежда нищо, както и че остатъчният жлеб е толкова тесен, че дейст-
вително не би могъл да изпълнява подобна цел. Херберт Рике, който е вторият откри-
вател на храма, пише в доклада си от 1970 г., че открива въпросния канал за първи път,
което показва, че изобщо не си е направил труда да прочете доклада на своя предшест-
веник, нито дори да го прегледа. Ако го беше направил, нямаше как да пропусне
канала.
Фиг. 24. Тоба Вероятно е най-точният план на Храма на Сфинкса. Негов автор е
немският археолог Херберт Рике и се базира на собствените му разкопки и проучвания.
Аично той обаче го нарича „Храм на Хармахис“, на бога Хармахис (кьсно име за статуята
на Сфинкса след обожествяването й). Това е храмът, който се намира точно пред
Сфинкса, чиито предни лапи и паважът пред него се Виждат В горната част на рисун-
ката. Северният роб е Вдясно. Той е бил необходим, за да предостави на работниците
място за издигане на храма, тъй като северната му стена е солиден скален склон. В сре-
дата вдясно се Вижда и северният „канал“ с неговия жлеб, който минава под северната
стена (Вдясно) на храма, наблиза в северния ров и оттам в самата скала. Тук южният
„канал“ не се Вижда.
съответните въжета.
Ако е така, то това южно съоръжение може би е служело за
сваляне на съкровищата в гробницата или за придвижване на
работниците нагоре и надолу. Рике описва, че там има два канала,
което предполага двойно въже, може би за постоянното сваляне и
вдигане на предмети или хора. Логично е в края на едно от
въжетата да е имало контратежест. Подобен сложен и
изключително голям скрипец от базалт е съществувал в Гиза още от
времето на Старото царство - Селим Хасан е открил две такива
съоръжения.
Налице е и друго удивително доказателство за съществуването
на голяма подземна пещера или комплекс от камери под храма.
Предишните изследователи обаче не са забелязали. Една от
възможните причини е това, че Храмът на Сфинкса Дълго време е
бил недостъпен. На пода на храма, към западния МУ край, стои
огромен къс алабастър. Той не е част от структурата, но тъй като е
много тежък за преместване, е оставен тук от предишните
археолози. Предполагам, че всеки, който го ч погледне, би го
помислил за останка от самото строителство.
Първоначално и аз не схванах значимостта му, но тъй като имах
разрешение за мостри от камък, си взех едно парченце, тъй като
реших, че анализът на строителните материали ще ! е полезен за
работата ми. Едва по-късно, след като си дадох сметка за
значението на канала и неговия жлеб, се сетих какво j би могъл да
представлява и камъкът.
Египетският алабастър, известен още и като травертин, не е
същият като европейския алабастър и е по-скоро вариант на '
варовика. Според химическия си състав той е чист калциев кар-
бонат. Посещавал съм една от алабастровите мини в източната
част на пустинята, в Хавара, и знам, че древните египтяни са
полагали огромни усилия да се заредят с достатъчни количе- i
ства от този красив материал за строителството и за произведения
на изкуството (вази и статуи). След като вече познавах добре
алабастъра от каменоломната в Хавара, веднага прецених, че този
камък е по-чист, по-бял, по-обемен и по-красив. И въпреки това
ми отне известно време, докато схвана истинското му значение.
От посещението си в каменоломната в Хавара бях разбрал, че
дебелите и високи жили алабастър са рядко срещани. А ала-
бастърът в Храма на Сфинкса е изключително голям къс. Него- ') ва
снимка може да бъде видяна в сайта на книгата. Оглеждайки ; го,
предположих, че това не е обичаен алабастър, какъвто се извлича
172 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Фиг. 26. Вляво се вижда „водосточната трьба от гранит“, открита от Хьолшер. Тя излиза
откъм западната стена на покрива на Храма на долината. Прилича изумително на
големия северен канал на пода на Храма на Сфинкса. Вдясно е показан същият канал от
други три ъгъла. Най-горният разрез показва същия полукръгъл отвор на жлеба на
дъното на здрав и тежък камък, какъвто има и в Храма на Сфинкса, който е придържал
Вьжетата намясто и ги е направлявал, за да издигат или спускат големи тежести.
175
Фиг. 27. Вдясно на тази рисунка се Вижда западната стена на Храма на долината, от
която стърчи „Водосточната тръба“. ТоВа е един от дВата такиВа канала, които стърчат
от задната част на храма и които са служели за свалянето на тежки предмети към
подземните камери, достъпът до които Вероятно е бил В подножието на западната част
на храма. На чертежа „Водосточната тръба“ е показана така, както би трябВало да
изглежда. Тя е открита отчупена, а тук е показано реалното й състояние преди
хилядолетия. Над тръбата художникът е скицирал пясъчната могила, която и до днес
покриВа по-голямата част от Храма на долината. (Илюстрация от книгата на Хьолшер.)
Фиг. 29. Надльжно сечение 5 посока изток-запад на Храма на долината през Преддве-
рието (вляво) и Залата с колоните (център). Вдясно, стърчаща от западната стена, е
„водосточната тръба“, която според мен е канал на въже.
Фиг. 30. Това е план на вече изчезналия погребален храм на Хеопс, който се е
намирал £ подножието на източната фасада на Голямата пирамида. Тази версия на
плана се базира на един по-ранен, изработен от Жан-Филип Лауер и прерисуван от
Селим Хасан, който казва: „Читателят сам да прецени дали съществуващите останки
оправдават въобра
Забранената истина за Лревен Египет • 179
Фиг. 31. Това е друг и вероятно по-достоверен план на погребалния храм на Хеопс,
Очертан от самия Селим Хасан, за който той казва, че „показва с черни линии всички
елементи на храма, за които може да се съди по останалите до нас основи в скалата и
които могат да бъдат видени от всеки, направил си труда да огледа мястото“. Тук
оцелялата част от базалтовия под е в черно, а и виждаме доста повече от пътя плюс
е
9на допълнителна яма за лодки. Вижда се ясно и канал.
Тогава какво чакаме?
В предишната си книга - „Кристалното слънце“, изказах хи-
потезата, че са налице достатъчно основания да смятаме, че под
западния край на „възходящия проход“, издигащ се под наклон от
26,5°от Храма на долината към Пътя на Хефрен, би трябвало да има
подземна камера или тунел.6 Тази книга бе публикувана, преди да
направя тези открития, а хипотезата ми в нея се градеше на съвсем
други основания. Но днес съм по-сигурен отвсякога в нейната
180 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
валидност.
Освен това открих още два гранитни жлеба за въжета в самия
Храм на долината, и двата излизащи на запад от постройката през
западната й стена, които може би са използвани за сваляне или
издигане на тежки предмети от подземните пространства. Един от
тях буквално съпътства възходящия проход и нищо чудно да е
обслужвал камерата под него. А един от гранитните жлебове може
да бъде видян на фиг. 26, където е показан от четири ъгъла. Той
безсъмнено прилича на „каналите“ от Храма на Сфинкса, но вместо
да е вкопан в пода, се отваря към тавана на Храма на долината,
където за работниците е било по-лесно да стоят изправени и да
движат въжетата. На фиг. 28, която представя плана на Храма на
долината, се вижда ясно къде точно тези канали излизат от стената.
Както и може да се очаква, досегашните им изследователи са ги
разглеждали като отводнителни канали.7
В Храма на долината открих толкова много скрити шахти,
проходи и камери, в които влязох, че просто няма как да не
съществуват и други, които са запечатани и недостъпни. Заснех,
колкото можах, въпреки трудните условия, но считам откритията си
просто за прелюдия към онова, което в крайна сметка ще бъде
намерено в тях. Изглежда невероятно, че от публикуването на
единствения археологически доклад за разкопки тук през 1912 г.
никой не си е направил труда да проучи подробно Храма на
долината.
Вече споменах, че съм открил местоположението на непо-
кътнатите гробници на Хеопс и Хефрен, но че те не са близо до
Сфинкса. За тази цел отново „следвах каналите“, така да се каже.
Стана ми ясно, че има още два мистериозни канала в Гиза, които
приличат удивително на вече откритите в храмовете на Сфинкса и
долината. Тези канали също са били пренебрегнати от археолозите
като „отводнителни“, със същата липса на аргументи. И двата са
били първоначално покрити с огромни храмови постройки и в по-
голямата си част напомнят на северния канал под Храма на
Сфинкса. Вече е време да се спрем по-подробно на тях.
Що се отнася до гробниците на Хеопс и Хефрен, аз не вярвам да
са в зоната Ростау, която е около Сфинкса, а на по-под- ходящи
места за тези двама фараони. За да ги открием, се налага да се
изкачим малко по-високо на платото, където се намират
доказателствата (фиг. 30 и 31) от проучването на Селим Хасан за
погребалния храм на Хеопс, който някога се е намирал в под-
ножието на източната фасада на Голямата пирамида.8 Убеден съм,
Забранената истина за Лревен Египет • 181
изчезнала конструкция,
чиято посока обаче ни е
известна. Тя се е издигала
от равнината нагоре по
хълма, за да достигне до
погребалния храм на
Хеопс, който е в източното
подножие на Голямата
пирамида. По-нататък ще
стане ясно, че този детайл
от разказа на Херодот също
е важен.
И така, моята теория за точното местоположение на непокътната
гробница на Хеопс е, че тя се намира под оцелелите части на
голямото базалтово покритие източно от Голямата пирамида, което
някога е представлявало подът на вече изчезналия погребален храм
на Хеопс. В този храм отново виждаме познатия ни модел на
мистериозните „отводнителни канали“, извеждащи от центъра на
храма под северната му стена. В този случай каналът е варовиков.
Дали някога в него е имало вкли- нени парчета гранит, както е в
Храма на Сфинкса, няма как да разберем, тъй като този район от
платото почти изцяло е разру* шен. В случая разполагаме само със
следи, а не с целия канал.
Забранената истина за Лревен Египет • 183
„Каналът на Хефрен“ -
поредният гранитен канал,
открит под пода на
Погребалния храм на
Хефрен от Хьолшер през
1909 г. пред Пирамидата на
Хефрен.
Фиг. 33. План на централната зала на Погребалния храм на Хефрен, начертан от Вито
Мараджолио и Челесте Риналди през 1966 г. Горната част на рисунката е запад, а
центърът показва централната зала на храма. Точното местоположение на канала на
Хефрен, който минава под основите на южната стена на храма, се вижда в средата
вляво и е отбелязан като „отводнителен канал“. (Пирамидата на Хефрен се намира над
този план. Магнитният север сочи надясно, но се различава малко от географския. -
Бел. аВт.) Разположението напомня за Храма на Сфинкса, където каналът също започва
от средата на централната зала и минава под стена. Дали в южния край на този канал е
имало шахта и дали първоначално каналът е продължавал по-нататък, трябва да бъде
установено чрез разкопки. Но входът към гробницата на Хефрен трябва да е под тази
точка, а самата гробница вероятно продължава под самия храм. Или пък е в северния
край на канала и в нея се влиза под някогашния под на храма.
Фиг. 34. Това е план на Долината на храма на Микерин от книгата на Джордж Райзнър
„Микерин“, 1931 г. Запад е нагоре. Кабелният канал за гробницата на Микерин се вижда
Вляво от централната каменна алея 6 средата на храма, наклонен диагонално нагоре кьм
Голямата открита зала. Завършва на върха вляво В правоъгълна яма, издълбана във
варовиков блок, вградена в пода, тъй като този храм не е построен върху скала и затова
не е било възможно да се изкопае яма в края на канала за мъжете, които са
управлявали въжетата, както видяхме в Храма на Сфинкса. Каменната алея, която минава
през центъра на Голямата открита зала, се намира над канала, откъдето съдим, че е
построен преди храма. Каналът като че ли завършва под северната част (вдясно) на
източната стена на залата. Шепсескаф, който наследява Микерин, вероятно е изградил
стената и алеята нарочно над канала, за да скрие и запечата гробницата на своя
предшественик след смъртта му, а после е продължил да изгражда храма над него.
Следователно гробницата на Микерин трябва да се намира под източния край на този
канал.
Забранената истина за Лревен Египет • 187
Фиг. 35. Подробен план на Храма на долината на Микерин, също от Райзнър. Отново
се Вижда каналът, който представлява улей с подредени отгоре му малки парчета
камъни. Това е жлеб, точно както в Храма на Сфинкса. Райзнър не споменава дали
камъните са Варовик, или гранит, тъй като не отчита „тръбата“ като важна. Все пак
подчертава наклона й навътре. В горната част на плана се вижда истински отводнителен
канал, минаващ под коридора, който действително е имал за цел да извежда дъждовната
вода °т север на юг, както отбелязва Райзнер.
ница. Начинът на мислене, който кара Хьолшер да допусне, че
„дъждовната вода“ по някакъв начин ще достигне до ала- бастровия
188 РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
под, ще мине през него, през варовиковата плоча и през гранитното
покритие, а после ще навлезе в тесния жлеб и ще бъде отведена,
демонстрира пълния хаос в главата му.
Ако се върнем към цитираното от Рике, лесно ще си спомним, че
той също говори за отводнителен канал на мястото, което е
разкопал, отвеждащ от централната зала на храма под южната стена
на храма. Най-вероятно е почерпил идеята си от статията на
Хьолшер, която цитирахме.
От огледа става ясно, че „каналът на Хефрен“, който е издялан
прецизно от твърд гранит, прилича на канала, извеждащ под
северната стена на Храма на Сфинкса. Имаме достатъчно основания
да приемем, че тук става въпрос за още едно погребение или южно
от погребалния храм на Хефрен, или в другия край на канала, под
пода на самия храм. Тази гробница най-вероятно е на Хефрен.
Оказва се, че никой от времето на Старото царство до днес не си е
дал сметка, че въпросните „отводнителни канали“ са знаци, сочещи
към скрити отдолу гробници. А и те са били първоначално покрити
от пластове камъни, а с течение на времето - и от пясък. Всеки,
който ги е зърнал само за миг, автоматично би ги взел за дренажни
съоръжения. А за Храма на Сфинкса не е било възможно дори и да
ги зърнат, тъй като цялата постройка е била покрита с пясък поне от
2000 г. пр.н.е. до 1936 г.
Подобна е и участта на Погребалния храм на Хефрен, също
покрит изцяло с пясък до 1909 г., когато е открит от Хьолшер.
Вярно е, че някои по-ранни автори споменават за руини в тази част
на платото, така че определени хора може и да са си давали сметка,
че там има нещо, но никой не си е направил труда да го проучи.
Седмият и последен канал в Гиза, който подсказва наличието на
непокътната подземна царска гробница, е намерен в пода на Храма
на долината на Микерин, който пък е открит от Джордж Райзнър от
университета „Харвард“ и Бостънския музей за изящни изкуства
през 1906 г. Въпреки че Погребал- пият храм на Микерин, който е
пред Пирамидата на Микерин и е описан в трета глава, не съдържа
следи от канал, такова съоръжение се забелязва в пода на неговия
Храм на долината. Този храм е разположен на юг от Храма на
долината, приписван на Хефрен, намиращ се до Храма на Сфинкса
в края на Пътя на Хефрен, който по традиция се нарича само „Храм
на долината на Гиза“. Поради тази причина и за да се избегне
объркването, ще използвам цялото име - Храм на долината на
Микерин.
На пода на Голямата открита зала на Храма на долината на
Забранената истина за Дребен Египет • 189
Микерин се забелязва друг канал, поставен под същия наклонен
ъгъл спрямо ориентацията на постройката, подобно на онзи, който
пръв привлече вниманието ми в Храма на Сфинкса. Както и може
да се очаква, и за него решават, че е отводнителна тръба, въпреки че
(за разлика от Хасан и Рике) по-наблюда- телният Райзнър все пак
забелязва, че е наклонен навътре.
Ето какво казва самият той:
Голямата открита зала прилича на залата в храма на пира-
мидата (днес „Погребалният храм на Микерин“), само дето не
е павирана с камъни. Дължината й в посока изток-запад е
19,40 м, а широчината в посока север-юг е 41 м. Пресича се от
покрита с камъни алея с широчина 110 см, която започва в
средата на западния вход на преддверието и завършва с
каменна рампа, отвеждаща към светилището.
Южно от центъра на тази алея се вижда цистерна,
издълбана от един-единствен правоъгълен блок варовик,
която е потънала в чакъла, изпълващ пода на залата. От
североизточния край има изтичаща навътре към него тръба,
която е наклонена на изток- североизток и достига до
западната врата на преддверието. Тази тръба представлява
издълбан в камъните тесен улей, покрит с каменни плочи.
Камъните са свързани единствено с хоросана, който обгражда
издълбаното.14
ния е невероятно
убедителен и той очевидно
е направил прогрес там,
където мнозина други са се
провалили. Пространната
му първа книга, в която
описва метода си, е
наистина само за
специалисти. Но
заключенията му са
забележителни. Едно от тях
надали е изненадващо за нас - той настоява, че Хасекхем и
Хасекхемуи трябва да са един и същи човек, че този фараон е
наследен от Джосер, който пък е сложил в собствената си Стъ-
паловидна пирамида част от съдовете на Хасекхемуи.
За смелостта на 0’Мара да изрече немислимото ще говорим
повече в следващата глава. Защото именно той е човекът, който
подчертава, че определени фрагменти от древните списъци, познати
под общото име „Камъкът от Кайро“, са фал- шификати - казва го
въпреки огромната опозиция от страна на египтолозите, които
мразят дори идеята, че може да им се наложи да пренапишат
собствените си книги. Лично аз съм на мнение, че O’Мара е
напълно прав.
Забранената истина за Лревен Египет • 201
Данни от датирането
Заключения
Шеста глава
Фиг. 44. Рисунка на Уолтър Емъри на разрез и план на мистериозната „шистоВа купа“,
открита от него В гробница от ПърВата
династия 6 Саху, Сакара.
са безценно археологическо
доказателство за точната последо-
вателност на четирима от ранните
управници на Египет. Това
доказателство е публикувано за
първи път от Жан-Филип Jlay- ер и
Пиер Лако през 1959 г.
Именно благодарение на
огромната си колекция от каменни
купи и вази Имхотеп е успял да се
сдобие с достатъчно ценна
информация, за да сглоби и създаде хронология на миналото, за
каквато писмените паметници не са били достатъчни. Тези купи са
старателно събрани и подредени под Стъпаловидната пирамида.32
Крайно неприятно е, че повечето са били унищожени, след като
част от подземните тавани са се срутили върху тях. Днес оцелелите
са в складовете към комплекса в Сакара. Беше ми казано, че ако
имам основателни причини, може да ми бъде разрешено да работя
по тях, но не съм сигурен, че условията в складовете ще бъдат
достатъчно добри за по-продължителна работа. Нищо чудно това
да се окаже една от моите несбъднати мечти.
Технологията, използвана за създаването на купи и вази, които
не са от мек алабастър, е наистина забележителна, а детайлите й са
известни само на малцина. Отговорът на загадката гласи, че те са
по-скоро лети, а не дълбани. Причината, поради
Забранената истина за Лревен Египет • 237
утихвали окончателно.
Затова според мен Алън е напълно прав и в Египет през периода
на Новото царство се е случило нещо подобно. Станало е нещо
обичайно за египтяните да говорят само за „мемфи- еца“, така
както англичаните преди 350 години са говорели само за
„Завоевателя“, при това в държава, богата на печатни книги и на
писани архиви. За разлика от англичаните, египтяните от Новото
царство живеят 1500 години (ако не и повече) по-късно от първия
цар на Първата династия. Та можете да си представите колко
мъгляви са станали представите за този владетел на един народ без
печатни книги, чиито жреци и писари са разчитали само на онези
от царските списъци, успели да оцелеят през двата Междинни
периода на хаос и разрушение, през които библиотеките са били
унищожавани, а папирусите изгаряни от побеснялата тълпа. И така,
както „Завоевателят“ става политически важен за дискусиите в
Англия от XVII век, така и „мемфиецът“ става важен за дискусиите
в Новото царство.
По онова време главната задача на фараоните е да докажат
своята легитимност. Затова Сети I бърза да изгради своя Храм на
предците със съответния царски списък, ориентиран към гробовете
на царете от Първата династия. През периода на Новото царство
Мемфис вече не е столица на Египет - изместен е от Тива. А това е
още една причина за позоваване на «мемфиеца“ като на първи
предшественик - за доказване легитимността на управлението и за
оправдаване на новото място на столицата чрез отдаване на почит
към основателя на „ориги- налната столица“ на обединен Египет.43
Едновременно с това рисунките и папирусите от гробниците на
Новото царство непрекъснато призовават „духовете на Буто и на
Некхен“, напомняйки за предцинастичните религиозни центрове на
Египет - Буто е в западната част на Делтата, на север, а Некхен,
познат ни като Йераконполис, е на юг. Очевидно е, че е налице
отчаяна нужда от позоваване на далечното минало и мощта на
неговите духове, за да бъдат умилостивени. Не трябва да
забравяме, че това не е правено за „публична консумация“, тъй
като тогава е нямало такова нещо като „публика“. Правено е за
„духовете и боговете“, което е било въпрос от решаващо значение.
Общественото мнение е нищо в сравнение с божественото мнение,
а силата на гласоподавателите от нашето време изобщо не може да
Забранената истина за Лревен Египет • 247
Фиг. 46. Нармер покосява врага си - рисунка от предната страна на Плочата на Нар-
мер, която показва и детайли от одеждите му и боздугана.
250 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
УИЛКИНСЪН в книгата си
„Формиране на държавата в
Египет“ (1995).46 Според него
именно Делтата е родното
място на мотива на двойните
животни, гледащи едно към
друго, които обрамчват
плочите. Той е възприет и от
Нармер в собствената му
плоча на триумфа, за да
онагледи победата си над
Делтата. Следващите
подобни плочи подсказват, че
процесът по обединението на
Египет е бил продължителен
и че всеки следващ южен фараон се е стремял да „завоюва“ отново
Делтата. За тази цел са се водили постоянни битки, които всъщност
никога не са били окончателни.
Нармер, който е обичал да се изобразява като върховен по-
бедител, очевидно е узаконил управлението си, като се е оженил за
либийската принцеса Нейтхотеп. Имало е и други брако
Забранената истина за Лревен Египет • 253
Тиу = Трошачът.
Теш = Езерният човек (много подходящо за Делтата).
Нехеб = Подчинителят.
Уадж-адж = Зелена риба боец (или Рибата боец на Делтата).
Мекхет = Човекът боздуган.
Лично на мен не ми звучат като хора, които бих желал да позна-
вам, а и идеята ми за приятно прекарано време не включва човек,
известен като „Трошача“. Така се изправяме пред цяла династия от
царе - или най-малкото тринадесет от тях - със седем оцелели
имена, които са действали в северните части на Египет преди т.нар.
обединение. Усещането ми е, че тоталното им изпаряване от
историческата сцена (с изключение на този камък), е свързано със
систематично провеждана по заповед на „обединителите“ кампания
за елиминирането им. Най-ранният от „обединителите“ на Юга,
чието име знаем, е Скорпион (за когото казват, че е или баща, или
дядо на Нармер). Разполагаме дори с оцелялата глава на боздугана
му. На нея се виждат сцени от победите му над северня- ците.
Открита е в Йераконполис, на юг, през 1897 г., и в момента е
изложена в музея „Ашмолиън“ в Оксфорд. Представете си след-
ните сценарии: „Скорпиона срещу Човека боздуган“ или „Скор-
пиона срещу Трошача“.Бъдете сигурни, че в жестокостта на тези
бойци няма нищо нагласено. Ако разполагаха с визитки, на тях си-
гурно щеше да пише: „Трошенето на черепи е наша специалност“.
Мисля, че сме извадили голям късмет, като сме пропуснали да
живеем в предцинастичен Египет.
Но това ни връща и към проблема на проблемите: кой всъщ-
ност е построил пирамидите? Ако ви е трудно да повярвате, че
хора с имена като Трошача, Човека боздуган и Подчинителя надали
са имали време да градят, ви предлагам да се утешите със следната
мисъл - явният факт, че една цяла династия от царе може да
изчезне без следа, подсказва, че е възможно да е имало и други
„изгубени царе“, в това число и далеч по-миро- любиви, чиято
главна цел е била да изграждат, а не да рушат.
В осма глава ще се спра по-конкретно на хипотезата си за това,
откъде би могло да е дошло познанието за изграждането на
пирамидите в Гиза.
Преди да приключа с темата за „изгубените царе“, бих искал да
насоча вниманието ви към още няколко примера за това, колко
256 . РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Фиг. 53. План на Храма на долината В Гиза от бележките на Огюст Мариет, който
завършва разкопките на Вътрешността през 1870 г. Подобният на дърво елемент долу
вдясно показва онова, което ние наричаме „складовете“. Всъщност това са камери на
дВа етажа, така че общо са шест. Малкото тъмно квадратче вляво от центъра на бялото
пространство в горната част (което е преддверието) показва точното местоположение
на Кладенеца, където е открита прочутата статуя на Хефрен. АВата предни Входа на
храма (горе) са Все още блокирани на тази рисунка. Коридорът долу Вляво се нарича
Възходящият проход, който извежда на един склон и се отваря към Пътя на Хефрен.
ИСТИНСКИЯ Погребален
храм, също не е бил
използваем, защото
носи следи от унищожение и е бил покрит с много повече пясък
и боклуци. Ако той е бил главният вход към Храма на долината,
то тогава е щял да бъде възстановен първи. Но никъде не откри-
ваме следи от реставрация. Очевидно храмът не е бил достъпен
от времето преди Новото царство до пристигането на Мариет, а
най-вероятно дори не се е виждал. Хората на Мариет откриват
останките на 9 почти здрави статуи... Експедицията на Фон Зи-
глин установява местоположението на 23 статуи и потвърждава
мястото на още най-малко 14 в същинския погребален храм. Но
те са само малка част от статуите, които някога са се издигали
там, защото при разкопките бяха открити стотици фрагменти от
статуи във всякакви размери и от всякакви материали - от мек
алабастър, метаморфен шист, диорит или базалт.11
Забранената истина за Аревен Египет • 274
Всичко това обаче се предшества от няколко проучвания на
Флиндърс Петри в началото на 80-те години на XIX век. Той също
проявява интерес към храма, но както вече споменахме, го нарича
„гранитния храм“ заради огромните количества гранит в него.
Прави и редица измервания. Установява, че „колоните в главната
зала са все монолитни, от тъмночервен гранит, страната на всяка от
тях е 104 см, високи са 4,42 м и всяка тежи по около 13 тона“.12
Има и две по-големи колони, всяка от които поддържа по три
напречни гранитни греди и тежи по 18 тона. За съжаление обаче по
време на празненствата по откриването на Суецкия канал Мариет
разпоредил няколко от тези гранитни напречни греди да бъдат
взривени, за да разчисти мястото за посещение. Уви, подобни
актове на вандализъм не са рядко срещани сред търсачите на
антики и до днес.
Освен измерванията, които вече видяхме, Петри публикува и
план в мащаб 1:200, който обаче е непълен, тъй като по негово
време сградата все още е покрита с обилни количества пясък.13
Петри се интересува и от странните камери, които днес обикновено
наричаме „складове“. Нарекъл ги е „ниши“.14 Те са шест на брой и
ние успяхме да вземем от една от тях успешна гранитна проба за
датиране. Складовете не са отворени за публика, а когато ние, след
като получихме разрешение да влезем, се запътихме натам, никой
от придружителите ни не можеше да си спомни кога за последно
някой е влизал там.
С изключителната си наблюдателност Флиндърс Петри не
пропуска да отбележи и факта на тяхната чудата несъразмерност.15
Какво би могло да се съхранява в тези изключително дълги
„складове“, като се има предвид, че в тях не може да влезе нищо
твърдо, което е по-дълго от 2 метра? От непокътнатата
вентилационна шахта на покрива дотук достига само блед лъч
светлина. От пантите при вратата става ясно, че някога е имало
Дървена врата, която е отвеждала до тях. Когато е била затворена,
камерите са тънели в непрогледен мрак. Дори и отворена, би
пропускала съвсем малко светлина. Тази част от храма не съдържа
никакви процепи за светлина, както е в Залата с колоните (вж. фиг.
54). А и е силно радиоактивна от гранита, както скоро установихме.
И тогава ми хрумна, че може би са били използвани за съх-
раняване на трупове. Известно ни е, че за доброто мумифициране
Забранената истина за Лревен Египет • 275
Фиг. 56. (Горе) Надльжно сечение на Възходящия проход (който се издига под
„златния ьгъл“) и на северния главен вход на западната стена (от Пьтя на Хефрен) на
Храма на долината. (Долу) Надльжно сечение през предния двор и Залата с колоните
в Храма на долината.
Фиг. 57. План на целия покрив на Храма на долината от книгата на Уво Хьолшер. Аба-
та главни входа от изток се виждат вдясно. И двата водят кьм преддверието, което
тогава е имало централна врата, отвеждаща кьм Залата с колоните. В горната лява част
на плана се вижда възходящият проход към Пътя на Хефрен. Защрихованите части са
въображаемите елементи, чието съществуване Хьолшер допуска и които може и да не
са били там.
Фиг. 58. (I) Напречен разрез на напречната (източната) част на Залата с колоните в
Храма на долината. (2) Напречен разрез през надлъжната част на Залата с колоните. От
ляво на дясно тук се виждат и складовете, стаичката за портиера, възходящият проход и
стълбата. И двете рисунки са с ориентация север-юг, но са направени на различни
дълбочини - първата е по-близо до източния край, а втората - до западния край на
храма.
Тъй като в средата на всяка от шахтите има по една скромна
286 . РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Фиг. 59. Жреците на Сокар - първия господар на Подземното царство, чийто пост
по-късно се поема от Озирис - носят „баржата на Сокар“ по време на процесията в
Гиза по случай ежегодния фестивал на Сокар, когато правят пълна обиколка на
свещените места близо до Сфинкса. Странният предмет с птича глава, седнал в
средата на баржата, е мумифициран сокол, символизиращ Сокар, чиято глава се
подава над платното на мумията. Третият жрец от ляво на дясно носи животинска
кожа (за която от други изображения знаем, че е леопардова, макар че тук петната не
се виждат), метната през рамото, а медальонът на гърдите му показва, че той е
върхоВният жрец на групата, докато жрецът след него очевидно е заместникът му,
защото носи свещения жезъл или скиптър. Двамата главни жреци в центъра не
споделят носенето на товара, който се носи само от четирите групи младши жреци,
което подсказва, че за носенето на баржата са необходими 16 човека, следователно тя
трябва да е много по-тежка, отколкото изглежда. Никой не знае какво е представлявал
точно фетишът на Сокар, така че ог- ромната мумифицирана част отгоре с птицата
може би крие под платнищата си нещо важно. Моята теория за този фетиш е, че под
белите платна е скрита тежка златна статуя на Сокар, поради което баржата изисква
толкова много хора за пренасянето си. Тази златна статуя трябва да е била централна
култова статуя на бога, обикновено пазена в светая светих на храма. Когато е изнасяна
навън веднъж годишно, тя е трябвало да бъде скрита от очите на непосветените,
както и от слънцето, защото Сокар никога не излиза от вечния си мрак. Малката глава
най-отгоре просто подсказва на тълпите, че там се крие Сокар.
Забранената истина за Дребен Египет • 288
Средният коридор в западния край
на Залата с колоните в Храма на
долината, гледана отгоре. Чо-
вешките фигури, стъпили на ала-
бастровия под, дават ясна пред-
става за размерите на огромните
гранитни колони.
че преддверието е било
винаги отворено към
небето, от фиг. 54
разбираме, че Т-образната
Зала с колоните е била
потънала винаги в
полумрак благодарение на
процепите в покрива.
По-нататък Хьолшер
говори с възторг за
изчистената простота на
тази великолепна
архитектура и за забележителното постижение, което тя
представлява - и това е напълно разбираемо.37 Ето това означава да
бъдеш създаден от култура, която не е навлязла в период на
упадък. Това е истинска архитектура и тя наистина е божествена.
Но като че ли никой не споменава нещо, което се намира пред
Храма на долината, откъм източната му страна. Става въпрос за
т.нар. днес от археолозите „кей“. В древността или поне в периода
на Старото царство, по време на разлива си река Нил е достигала
чак до двата храма - на долината и на Сфинкса, но оттогава насам
се е преместила много километри на изток, а в наши дни,
благодарение на язовир Асуан, вече няма никакви разливи. Някога
обаче разливът е траел по три
Забранената истина за Лревен Египет • 289
и е в полза на всички.
Когато се качих на покрива на Храма на долината, реших, че
трябва да отида още по-високо - на върха на външните храмови
стени, което не е лесна задача. Те се издигат по-високо от самия
покрив. Не успях да се кача на всички, но най-лесна за покоряване
беше северната стена. В мига, в който го направих, открих
удивителни неща, които не са споменати в нито една книга или
статия. По протежение на северната стена на Храма на долината
има гигантски вътрешни вертикални шахти, които са кухи.
Гледката е донякъде драматична. Успях да убедя инспектора от
отдела по антики, който ни придружаваше, да дойде с мен, и той
остана изключително впечатлен и не малко шокиран. Сподели, че
никой от колегите му не е имал представа за тези шахти.
Парадоксалното в случая е, че електротехниците са знаели за
някои от тях, защото са прокарвали през тях кабели за шоуто „Звук
и светлина“, но тъй като електротехници и археолози обикновено
не намират общ език, информацията е останала скрита.
Да започнем разказа си точно оттук - от северната стена на
Храма на долината, както може да се види от фиг. 57, която е най-
сложният план на храма, начертан от Уво Хьолшер, и от фиг. 53,
която е най-ранният и простичък план, начертан от Огюст Мариет.
Разбира се, всички планове на Храма на долината са неточни и
подвеждащи. Дори само този факт е сериозна пречка за
археологията. Възможно ли е нито един от тези именити и прочути
мъже никога да не се е изкачвал върху северната стена на храма?
По времето на Мариет тя е била скрита от огромна купчина пясък,
покриваща и все още неизвестния Храм на Сфинкса. Нито Петри,
нито Хьолшер са зървали външната основа на северната стена,
защото и по тяхно време тя е покрита с пясък и чакъл. Но щом и
вертикалните шахти от вътрешната страна на северната стена също
са били покрити с пясък, така че не са се виждали, тогава кой ги е
почистил?
Никъде няма сведения за подобно почистване. Дори и да са били
пълни с пясък, шахтите пак биха били видими, ако ще и само като
„пълни с пясък шахти“. И въпреки това никой никъде не съобщава
за тяхното съществуване, никой, освен вездесъщите
електротехници. Оказва се, че аз съм първият, който ги „открива“.
Тези вертикални шахти от вътрешната страна на стените на
294 . РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Храмът на
Сфинкса
Основната
отличителна
характеристика на
Храма на Сфинкса е
местоположението му
- разположен е точно
пред Сфинкса. Но има
и една загадка - между
двата монумента няма
проход. Да, колкото и
да не е за вярване, в западната стена на храма не съществува врата,
която да отвежда в подножието на Сфинкса и да позволява
преклонението пред него. Тогава защо някой си е направил труда
да построи огромен храм точно пред Сфинкса, който на практика
пречи на гледката към него, а след това не е изградил никакво
комуникационно средство между двете? Това е повече от странно.
И означава, че всеки, който е убеден, че Храмът на Сфинкса е бил
изграден с цел преклонение пред него, би трябвало да помисли пак,
защото Сфинксът буквално е приклещен от храма.
Това е първата от мистериите. Има и друга - оста изток-
Забранената истина за ЛреВен Египет * 301
запад на Сфинкса и на храма са различни. Защо не е спазена
симетрията? Ако някой си е направил труда да изгради подобен
огромен храм, защо поне да не го ориентира спрямо масивната
статуя зад него?
Херберт Рике насочва вниманието ни към тази аномалия още
през 1970 г. (припомням, че той го нарича Храм на Хармахис):
Резултати от датирането
че гробницата на
Хасекхемуи е
построена 173 години
по-рано от
конвенционално
приетото). Подозирам
също така, че тази
постройка е издигната
върху още по-ранен
храм, или иначе ка-
зано, че голяма част от
нея е по-стара от
„нишите“ или скла-
довете, откъдето
взехме нашата мостра
за датиране. Защото в крайна сметка ние датирахме складовете, а
не целия храм. И макар че храмът няма как да е построен по-късно
от тях, складовете определено биха могли да са били включени в
още по-ранен храм като част от процеса на преустройството му,
предприет от Хефрен, ако той наистина е намерил по-старата
постройка и е решил да я преустрои в свой храм.
Фактът, че тази сграда се превръща в храм в памет на Хефрен, е
неоспорим, но няма гаранции дали и първоначално е било така.
Докато датировка на пирамида наистина датира Цялата пирамида,
защото касае цялата структура, и докато Датировка на саркофаг
безсъмнено датира целия саркофаг, то при храмовете ситуацията не
е толкова проста - те мо
гат да бъдат преустройвани, а в редица случаи би могло да се строи
и върху основите им (както се е случило например в Едфу). Само
по-добро проучване на Храма на долината и особено на основите и
криптите му би могло да ни каже дали сега съществуващият храм
се намира на мястото на по-ранна постройка.
След като научихме, че заради прозрачността му не можем да
датираме египетския алабастър, наречен още травертин, се налага
да се върнем и да вземем още гранитни проби, за да разширим
датирането и към други части на постройката освен складовете. Но
в настоящия момент подобно нещо е невъзможно заради забраната,
наложена от Захи Хавас за изнасяне на мостри за датиране извън
Египет, а в самия Египет няма лаборатория, която е в състояние да
извърши тази високоспециализирана датировка.
В заключение бих искал да кажа, че има достатъчно основания
да смятаме, че Храмът на Сфинкса е бил построен доста преди
Храма на долината (или най-малкото Храма на долината във
варианта му от Хефрен). Че най-вероятно датира от епоха, по-
близка до епохата на пирамидите и на Шахтата на Озирис. А това е
доста преди времето на Хеопс и Хефрен. А ако малкото парче
гранит, което споменах по-рано във връзка с Храма на Сфинкса, не
е от оригиналната конструкция, а е вмъкнато по-късно, то тогава
Храмът на Сфинкса е дори още по-стар. Но като че ли най-важното
от всичко е доказателството, което дадох в четвърта глава за
евентуалното наличие на комплекс от гробници или подземни
камери под цялата постройка на Храма на Сфинкса. Тъй като
имаме причини да смятаме, че гробниците на Хеопс и Хефрен са
по-нагоре по хълма, под съответните им погребални храмове, то
оттук следва, че всяка гробница под Храма на Сфинкса би била по
презумпция по-ранна от тези фараони. Тъй като няма никакви
доказателства за връзка на ранните царе от Четвъртата династия с
Гиза (Снеферу се свързва с Дашур), то тогава Храмът на Сфинкса
може би е свързан с друга епоха, а нищо чудно и с единственото
друго царско име, открито от изследователите на Храма на
Долината - Сенд, който и да е бил той и когато и да е живял.
Така се връщаме обратно към лабиринтите на древността и се
изгубваме в онова, което нарекох „хронологичен хаос“ на Третата
династия и на всичко преди нея. В този смисъл дати- ровъчните
резултати от Храма на Сфинкса са част от интригуващата загадка
320 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
СТОУНХЕНАЖ В АФРИКА
ОЛИВИЯ изследвахме и
проучихме. Историята ще
ни помогне да разберем
откъде идва „науката за
пирамидите“.
Един от най-важните
мегалитни кръгове в света и до днес е неизвестен за археолозите.
Скрит в едно далечно ъгълче на Мароко, където рядко стъпва
човешки крак, той столетия наред е убягвал от вниманието им.
Когато е бил построен преди хиляди години, до него се е стигало
по море, но сега пътят към него е покрит и дотам може да се
стигне само пеша, защото е на километри от най-близкия път.
Мястото се нарича Мезора, което на арабски означава „Све-
щено място“, но по-нататък ще споделя и моето мнение по въ-
проса. Това е определено най-големият мегалитен кръг в света.
Някога се е състоял от 175 камъка, от които днес са останали
изправени 168. Мезора е много по-голям кръг от Стоунхендж.
Ясно е, че е построен от същата култура, изградила и британските
каменни кръгове. Защото е построена на принципа на
триъгълника на Питагор, който е същият, стоящ в основата на
британските монументи Уудхендж и Давиът близо до Клава,
Шотландия, както и на редица други.
В центъра на огромния каменен кръг Мезора е била издигната
гигантска гробна могила, очевидно от доста по-късна кул
328 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
м по-високо от днешното.
Първото хроникирано „откритие“ на Мезора в древността
принадлежи на римския генерал Квинтий Серторий през I век
пр.н.е. Той попада на мястото случайно. Местните жители му го
описват като гробницата на великана Антей, убит на това място
от Херкулес и погребан тук. Съпругата на Антей
- Тинже, е дала името на града Танжер. Независимо от римския
генерал, Мейвър също стига до заключението, че това е
„гробницата на Антей“ - благодарение на изчисленията, които
прави. В текстовете от Античността често става дума, че
гробницата на Антей се намира близо до Ликсус и Танжер.
Мезора е разположен именно между тези два града. Освен това в
Мароко няма друга гробница с подобни размери. Идентичността
на Мезора с мястото, на което е попаднал Серторий, е напълно
сигурна.
Установяването на този факт е от огромно значение, защото,
доказвайки идентичността на Мезора с легендарния гроб на
Антей, успяваме да свържем Мезора с митологичното наследство,
свързано с Антей и Херкулес. А това ни насочва към някои
текстове, които можем да прегледаме. Тези източници се
превръщат в първите сигурни насоки към оригиналните древни
легенди, свързани с този мегалитен кръг. Що се отнася до
сигурни легенди от древността, отнасящи се до британските и
френските кръгове, с такива не разполагаме, с изключение на
един пасаж от Диодор Сицилийски за Стоунхендж.
В този смисъл Мезора е в състояние да ни предложи прекрасни
разкрития за религията и културата на мегалитния народ. А те
биха могли да революционизират познанията ни за древната
британска култура, предоставяйки ни частица от мозайката, която
доскоро липсваше.
Първият източник, на който ще се позовем, е древногръцкият
поет Пиндар (518-438 г. пр.н.е.), който говори за африканското
място на борбата между Антей и Херкулес като за „Светилището
на Посейдон“. Посейдон (на латински Нептун) е бил богът на
морето, така че тази информация за Мезора потвърждава факта,
че кръгът е бил свещено място на един морски народ, посветено
на бога на морето.
334 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
страни на протока.22
Страбон действително подхожда много разумно, но тъй като
няма представа за съществуването на менхирите на Мезора, не би
могъл да ги определи като така изплъзващите се на всички
Стълбове на Херкулес.23
Римският историк Тацит от I век от н.е. ни разказва с фино
чувство за хумор следното в своята „Германия“:
Ние, римляните, сме стигали дори до самия Северен
океан, а слуховете твърдят, че Стълбовете на Херкулес са
далече на север. Възможно е Херкулес наистина да е ходил
там. Или може би ние, по общо съгласие, приписваме това
забележително достижение на него. Океанът обаче не е
позволил по-нататъшно проучване и никой повече не се е
осмелил да го направи. Сметнало се за по-набожно и
почтително да се вярва в измислените подвизи на боговете,
отколкото да бъдат установени истинските факти.24
За колоните, които са били „по-далече от Кадиз“, се казвало, че
са „далече на север“. Най-сетне виждаме един класически автор
изрично да споменава менхирите и изправените камъни на
Британия и Бретан, за които Страбон само намеква. По-вероятно е
обаче тук да се има предвид Карнак на полуостров Бретан. Вече
споменахме за лингвистичната връзка между Карнак, Мезора и
Зорас Кар, от което става ясно, че трите най-големи мегалитни
центрове в древния свят са свързани с едно и също име.25 Което в
никакъв случай не е съвпадение.
Но какво да кажем за египетския Карнак? Възможно ли е да
има някаква връзка между Карнак на полуостров Бретан и Карнак
близо до Тива (съвременният Луксор) в Египет? На пръв поглед
изглежда невъзможно, тъй като египетският Карнак е построен
много векове след бретонския Карнак и навремето между двата не
е имало пряка връзка. Но не трябва да се оставяме да бъдем
подвеждани от тази привидна невъзможност.
Защото връзка има, само че по-дълбока. Египетската дума кар е
съществувала в периода на Старото царство - срещаме я в
текстовете от пирамидите със значение на „светилище“. Ахмед
Ейса разказва за историята и значението на „Карнак“ в статия,
Забранената истина за Лревен Египет • 339
премести някъде.
Така се поражда голямата миграция. Някои са се заселили в
Делтата на Нил. Други са се отправили към морския бряг, където
изобилието на риба можело да гарантира оцеляването им - стига,
разбира се, да разполагат и с питейна вода наблизо. Така за тези
хора е станало съвсем естествено да строят лодки, ако ще и
първоначално само за улова на риба. Имали са всички основания
да се придвижват от една точка на крайбрежието до друга, за да
търгуват, тъй като някои селища разполагали със стоки, които
други селища нямали и които биха могли да бъдат разменяни чрез
бартер. По този начин крайбрежната цивилизация е еволюирала, а
проникването й навътре в сушата е станало по течението на
реките. Ако огледаме модела на разпределение на мегалитната
цивилизация, именно това откриваме. Откриваме го по цялото
протежение на Северна Африка, тъй като Мароко, Алжир, Тунис
и Либия изобилстват на мегалитни останки, изпъстрили бреговете
им.
Подобна цивилизация няма как да не е била уязвима за на-
падения, пиратство и завоевания. Затова е напълно логично
хората да потърсят убежище в отдалечени места, например отвъд
Гибралтарския проток. За търговски бази са предпочитали
острови, тъй като до тях е можело да се стигне само с кораби,
следователно биха могли да бъдат нападнати само по море, а не
по суша. Това е една от причините за популярността на място
като Кипър. Същото е вярно в по-късни времена и за малкия
остров Исхия край бреговете на Италия - и двата острова са били
металургични центрове. По-късно търговците на калай започнали
да складират своите калаени кюлчета (с размерите на кокалчета
на пръсти) на остров, наречен Иктис, преди да се отправят към
Средиземноморието - както разбираме от историка Диодор
Сицилийски. Този остров е „почти сигурно днешният остров
Сейнт Майкъл... край Корнуол“.35
След като калаят е бил събиран по този начин на малкия
остров край Корнуол, очевидно е изпращан с кораби за остров
Уайт - доста по-голям остров на изток, за който се смята, че е
главното търговско пристанище на търговците на калай. Става
ясно, че и двата споменати острова са били извън юрисдикцията
Забранената истина за Лревен Египет • 345
Фиг. 64. (ВляВо) План и разрез на мегалитния кръг близо до Бона - Важно пристанище
на Алжир. Обърнете Внимание на трилитона В кръга.
(Вдясно) Рисунка на Каупър на плана на камъните на Сенам Семана В Тергурт, който
показВа предпочитанието на либийците от тези части да строят големи правоъгълни
заграждения, а не кръгоВе, които са предпочитани на Запад. Може би тези ран ни
правоъгълни заграждения са били вдъхновението за египетските правоъгълни
заграждения от преддинастичния, архаичния и периода на Старото царство, ако
наистина ги предхождат. За съжаление, за тези либийски мегалити не се знае почти
нищо.
Забранената истина за Лревен Египет • 353
Фиг. 65. Мегалитен кръг В Киренайка, Либия, нарисуван от Джузепе Хайман, 1882 г.
„Фортът“ на Иераконполис.
Фиг. 68. (I) Либийски модели на татуировки от статуетките на либийци „група С“,
понякога наричани среднонубийци, разположени в региона на Нубия между пьрвия и
втория праг на река Нил. Открити са в гробище в Дака. Бейтс доказва, че тази група има
родствена врьзка с преддинастичните либийци.
(2) Модели на татуировки от либийци, нарисувани от египтяните - от гробницата на
Сети I и от Мединет Набу до Луксор. Период - Новото царство.
(3) Анализ на Орик Бейтс на различните части от тялото, където се регистрират
различните модели на татуировки при либийците.
(4) Списък на Орик Бейтс на буквите от азбуката, появили се за първи път при либий-
ците в Северна Африка, по-късно при финикийците и накрая - как се произнасят днес,
както са достигнали до нас от старогръцката азбука, произлязла от финикийската. Това
доказва, че произходът на нашата азбука вероятно се корени в мегалитните времена.
364 . РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Фиг. 69. Карта на френския пътешественик от XIX век Мейе дьо Матисийо за пъту-
ванията му из Либия, която показва платото Тахуна.
за която вече
ТИД,
говорихме), в
книгата си
„История на Египет“ казва съвсем ясно, че според него либийците
са изиграли ключова роля за формирането на египетската
цивилизация.
Ето и някои от коментарите му:
Точно това гласи и моята теза, която бях изградил още преди да
прочета този откъс от Брестид. Тук вече разполагаме с явната
причина, поради която смятам, че никога няма да можем да научим
подробностите за цивилизацията, която всъщност е построила
пирамидите в Гиза, защото домът на тяхната цивилизация и
оригиналните нива на столицата им Саис са в по-голямата си част
погребани на огромна дълбочина под хилядолетна кал.
Очевидно там се крие върхът на достиженията на тези хора от
либийски/мегалитен/„атлантически“ произход. От мегалитните
основи са дошли математическите, геометричните и ас-
трономическите познания, заедно със способността за боравене и
строеж с гигантски камъни, еквивалентни на откритите в Антекера,
Испания. Очевидно е, че няма никакъв друг възможен източник от
онова време за тези сложни елементи на технологията и културата.
Как тези елементи са се трансформирали във фантастичните
достижения на Гиза, си остава пълна загадка за нас. Тук успях
Фиг. 71. Карта на Северната делта, начертана от ЖоржДарси и публикувана в,Анали
за антични проучвания“, том 26. Саис е в дьното вляво. Бузирис е в центъра, на
изток от Саис. Танис е вдясно, също на изток от Бузирис. Буто е в средата, вляво.
Приложение I
* * *
Сравнителни мерки:
ЛАКЪТ = 6 длани = 24 пръста (450 мм)
ЦАРСКИ ЛАКЪТ = 7 длани = 28 пръста (524 мм)
СТАНДАРТЕН ЦАРСКИ ЛАКЪТ (в Гиза) =1,71818 фута (Петри) (523,70 мм)
ЦАРСКИ ЛАКЪТ = 7 длани = 20,61 - 20,63 инча / 523,5 - 524 мм ДЛАН = 4
пръста
МАЛКА ПЕДЯ (половин обикновен лакът) = 12 пръста (или 3 длани, 1/2 лакът)
ГОЛЯМА ПЕДЯ (половин царски лакът) = 14 пръста (3 1/2 длани,
1/2 царски лакът)
ЦАРСКИ ЛАКЪТ - приет на 524 мм ДЛАН -
приета на 74,86 мм или 75 мм ПРЪСТ приет на
18,71 мм или 19 мм
Приложение 3
Въведение
Предистория на разкопките
Задачата
Местоположението на разкопките
арабски. (25) Саркофагът стои все така на мястото си, макар и със
счупен и леко бутнат настрани капак. Вътре откриват останки от
кости на добитък, боклуци и пръст.
След това Белцони продължава по низходящия проход, засипан
отчасти с парчета скала и чакъл, и достига до долната погребална
камера. Там вижда примитивни надписи, за които решава, че са
коптски. После проследява прохода, издигащ се на северозапад, и
забелязва, че неговата решетка не е непокътната, а самият проход е
затрупан с каменни блокове. След като се уверява, че този проход
просто отвежда навън, той се отказва от безсмислените усилия да
открие и този вход.
За истински научни проучвания в района на нашия интерес мо-
жем да говорим едва от времето на Джон Перинг и полковник Ха-
уърд Вайс, които работят тук през 1837 и 1838 г. Те предприемат
ново и пълно проучване на Втората пирамида, водени от мисълта,
че вътре биха могли да се съдържат други камери, неоткрити до
този момент. Първото, което правят, е да се уверят, че долният про-
ход, който Белцони всъщност не отваря, действително води навън
- правят го, като разчистват подхода към него в паважа на двора
около пирамидата.
После Перинг решава, че трябва да потърси отвори и на други
проходи в пода на горната погребална камера. Така той почти уни-
щожава пода на камерата и освен това измества саркофага. (26) Но
напразно! Като изключим този факт, не можем да не изкажем
безкрайното си възхищение към научните проучвания и открития на
тези двама изследователи, особено за плановете, направени от
Перинг на цялото поле на пирамидата, както и на отделните по-
стройки, които не са изгубили стойността си и до ден днешен и се
използват също така и от нас.
Пруската експедиция на Карл Рихард Лепсиус, вследствие на
продължителната си работа в други райони, не успява да се занимае
толкова обстойно с пирамидите. Но планът на пирамидалните
комплекси в Гиза, начертан от Ербкам (27), е още по-добър и от
този на Перинг и си остава ненадминат и до днес. А в първия том на
„Denkmaler“ се съдържат няколко особено ценни бележки. (28)
В модерните времена Сфинксът е разчистен за първи път от ка-
392 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
Бележки:
1. Borchardt, Grabdenkmal des Konigs Ne-user-re; Grabdenkmal des Konigs Nefer-ir-
ke-re Grabdenkmal des Konigs Sahu-re, J. C. Hinrichs, 1907, 1909, 1910, оттук
нататък споменавани във всички препратки в съкратена форма като Не-усер-ре,
Нефер-ир-ке-ре и Саху-ре.
2. Флиндърс Петри, The Pyramids and Temples of Gizeh (Лондон, 1883, първо и най-
пълно издание, стр. 128 и 153).
3. Срв. Борхард, Das Re-Heiligtum des Konigs Ne-Woser-Re, I, стр. 25; оттук
нататък наричан само в съкратена форма като Ре-Хейлигтум.
4. През 1904 г. по време на разкопките на мастаби Ернесто Скиапарели копае и в
храма на Хеопсовата пирамида. Така изважда на бял свят базалтов паваж. За
тези разкопки не се знае нищо повече. (Проф. Скиапарели от университета на
Торино изоставя разкопките си и предава концесията си на Джордж Райзнър
от САЩ. - Бел. P. Т.)
5. За съжаление на този етап все още нищо не се знае за архитектурните резултати
от френските разкопки на Абу Руаш.
6. Egyptian History of Art, немско издание, стр. 549.
7. L’Abbe Jean Baptiste Le Mascrier, Description de I’Egypte contenantplusiers
remarques curieuses sur la geographie etc. de ce pays, composee sur les Mem- oires
de M. Benoit de Maillet (Paris, 1735).
8. Също така и по времето на Ричард Покок останките от храма са били със
сигурност запазени по-добре, отколкото в началото на разкопките. Вж.:
Pococke, Description of the East, Vol. I, p. 46, London, 1743.
9. Пирамидата на Хефрен се намира на 13,5 км югозападно от Цитаделата на
Кайро, 20° 59’ северна ширина и 31° 8,5' източна дължина.
10. Според сведенията на Петри, първата пирамида е била с оригинална височина
146,59 м, втората обаче е била висока само 143,50 м. Следователно първата
пирамида е с 3,09 ма по-висока. Втората обаче според Перинг, е разположена на
10-11 м по-високо от първата, така че върхът й надвишава първата със 7,02 м.
Днес разликата във височините е значително по-голяма, защото върхът на
първата пирамида е по-увреден.
398 РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
11. В The Pyramids and Temples of Gizeh, стр. 125, Петри дава триангулация на
терена. Според него позициите на трите пирамиди са в следните съотношения
една спрямо друга:
- от върха на първата пирамида до втората разстояние 486,87 м; посока 43° 22'
52"
- от върха на първата до третата пирамида разстояние 936,17 м; посока 37°
51'6"
- от върха на втората до третата - разстояние 453,95 м; посока 34° 10' 11".
Затова е била избрана като отправна точка за средната ос север-юг (азимут) на
първата и втората пирамида, за която се смята, че се отклонява само с 5'
източно от истинския север.
12. Херодот, Книга II, 124, казва, че за построяването на възходящия път към
Хеопсовата пирамида е вложен точно толкова труд, колкото и за цялата
пирамида. Твърдението му изглежда силно преувеличено.
13. Georges Daressey, в Annales du Service des Antiquites, Vol. X, p. 41.
14. Херодот, Книга II, 125. (Това е погрешно; правилната препратка е 127.)
15. Страбон, Книга XVII, 808. (Глава 1, раздел 33. „808“ е по класификацията на
Казобон.)
16. Плиний, Естествена история, Книга XXXVI, 17, 1. По превода на проф.
Айххолц: „Пред тях [пирамидите] е Сфинксът, който заслужава да бъде описан
много повече, и въпреки това египтяните го отминават в мълчание. Жителите
на региона се отнасят към него като към божество. Те са на мнение, че в него е
погребан някой си фараон Хармаис. Издялан е от самата скала.
17. Диодор Сицилийски, Библиотеката на историята, Книга I, глава 63. (Това
твърдение е редактирано от модерните редактори на Диодор, напр.
изданието на Loeb Library. Прието е като мнение на Диодор от
, редица иначе педантични учени като Хау и Уелс в емблематичния им труд
„Коментар върху Херодот“, Оксфорд, 1912 г. Там, в коментара върху Книга
II, 127, на Херодот, те казват: Диодор (С, 64) (забележете, че има поправка
на препратката на Хьолшер, дадена като 1, 63) казва, че е имало път нагоре
от едната страна на тази пирамида " — Бел. P. Т.)
18. Книга XVIII, 128. (Тази препратка е погрешна, тъй като Книга XVIII от
Страбон не съществува, а Хьолшер има предвид Книга XVII, глава 1, раздел 28,
което по класификацията на Казобон е 804/ 5. Обозначението 128 е
неразбираемо. - Бел. Р.Т.)
19. Лукиан, „На сирийската богиня“, част 3.
20. Garstang, John, ed. The Syrian Goddess, превод Хърбърт Стронг, Лондон, 1913,
стр. 43. Гарстанг, който иначе допълва с доста бележки под линия този превод,
не прави никакъв коментар на това изречение.
21. Art of Antiquity, Vol. I, Egypt, p. 311. (Тази препратка е към немското издание,
което на английски е публикувано в 2 тома като Georges Perrot & Charles
Chipiez, A History of Art in Ancient Egypt, Chapman & Hall, London, 1883. -Бел. P.
Т.)
22. Вайс, полк. Хауърд, „Операции, проведени на пирамидите в Гиза през 1837 г. “ ,
3 тома, Лондон. В преобладаващата си част са събрани там.
Забранената истина за Дребен Египет • 399
23. Голям брой свидетелства за пирамидите са събрани от арабския историк
Макризи (1364-1442) в обширните му хроники, свързани с географията и
историята на Египет. Нов превод на главата за пирамидите от Емил Греф, в том
5 на Leipziger Semitischen Studien (Leipzig, 1911).
24. От Вайс, пак там, том II, стр. 294 и т.н.
25. Виж пета част.
26. Вайс, пак там, том I, стр. 196 и том II, стр. 99.
27. Karl Richard Lepsius, Denkmdler aus Agypten und Athiopien, Abtheilung 1, p. 14.
28. Пак там.
29. Виж: James Henry Breasted, Ancient Records of Egypt (5 тома, препечатани от
„Histories & Mysteries of Man Ltd.“, London, 1988).
30. Виж бел. 16 горе.
31. Auguste Mariette, Serapeum de Memphis, ред. Масперо, стр. 91 и т.н.
32. Виж: Auguste Mariette, Questions, etc, в „Comptes Rendus“, 1877, стр. 427- 473.
33. Например даже и в статията на Лудвиг Борхард в Zeitschrift fur Gesch. D.
Architektur, Година III, том 4, стр. 68.
34. Всъщност това е зеленикава метаморфна плоча.
35. Например „Египтоложка библиотека“, XVIII (Творчеството на Огюст
Мариет) и Бедекер, Египет, 1906 г., стр. 126.
36. Произходът е доказан само от Петри в Историята на Египет, том 1, стр.
51.
37. Флиндърс Петри, Пирамиди и храмове на Гиза, стр. 130.
38. Пак там.
39. Фактът, че покритите пътища се издигат от долината към погребалния храм, е
установен само в Абусир. Вж. Borchard, Ne-user-re, p. 13.
БЕЛЕЖКИ
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ГЛАВА
ТРЕТА ГЛАВА
1. Breasted, James Henry, Ancient Records of Egypt, 5 тома, London, 1906, Vol.
I, pp. 40-47. Използвал съм новата препечатка, Histories & Mysteries of Man
Ltd., London, 1988. Хронологията му е включена и в неговата книга: A History of
Egypt from the Earliest Times to the Persian Conquest, 2-po издание, Hodder &
Stoughton, London, 1948; вж. стр. 21 and стр. 597-601. Датите, които дава за
Четвъртата династия на стр. 597, са 2900-2750 г. пр.н.е. На Третата династия
402 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
„Тета“.
28. Petrie, [Sir] W. М. Flinders, The Pyramids and Temples of Gizeh, London, 1883.
29. Пак там, стр. 91-92.
30. Пак там, стр. 152.
31. Petrie, [Sir] W. М. Flinders, review of Bertha Porter and Rosalind Moss
Topographical Bibliography for Memphis, том 3, Clarendon Press, Oxford, in
Ancient Egypt, London, 1932, стр. 55.
32. Lehner, Mark, The Complete Pyramids, Thames & Hudson, London, 1997, стр. Ill и
114.
33. Breasted, Ancient Records of Egypt, пак там, том I, стр. 83.
34. Lepre, J. P., The Egyptian Pyramids:A Comprehensive Illustrated Reference,
McFarland & Company, Jefferson, North Carolina, USA, 1990. Лепър умира млад
и не успява да завърши великолепния си труд.
35. Пак там, стр. 106-109.
36. Tompkins, Peter, Secrets of the Great Pyramid, Harper & Row, New York,
1971, стр. 64-65 (включително текстът към илюстрацията на стр. 64).
37. Strudwick, Nigel с., and Leprohon, Ronald J. (ed.), Texts from the Pyramid Age,
Brill, Leiden, 2005, стр. 154-155.
38. Reisner, George A., Mycerinus, пак там, стр. 275.
39. Arnold, Dieter, Building in Egypt: Pharaonic Stone Masonry, Oxford University
Press, Oxford, 1991, стр. 20.
40. Howard Vyse, Colonel [Richard], Operations Carried on at the Pyramids of Gizeh in
1837, James Fraser, London, 1840, том I, стр. 287.
41. Пак там, стр. 259.
42. Пак там, стр. 235.
43. Пак там.
44. Пак там, стр. 236.
45. Пак там, стр. 232
46. Пак там.
47. Пак там, стр. 226.
48. Пак там, стр. 235-236.
49. Пак там, стр. 255.
50. Пак там, стр. 258.
51. Пак там, стр. 259.
52. Пак там, стр. 278.
53. Wilkinson, Sir J. Gardner, The Egyptians in the Time of the Pharaohs, Being a
Companion to the Crystal Palace Egyptian Collections, към която е добавено An
Introduction to the Study of the Egyptian Hieroglyphs by Samuel Birch,
London, 1857.
54. Howard Vyse, Operations, пак там, стр. 279-283.
55. Пак там, стр. 258.
56. Пак там, стр. 203-207.
57. Пак там, стр. 235.
58. Пак там, стр. 236.
59. Пак там, стр. 255-256.
Забранената истина за Лревен Египет • 405
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
406 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
1. Ricke, Herbert, Der Harmachistempel des Chefren in Giseh („Храмът Xap- махис
на Хефрен в Гиза“), in Beitriige zur Agyptischen Bauforschung und Altertumskunde,
ред. Herbert Ricke, том 10, Wiesbaden, 1970, стр. 1-43.
2. Пак там, стр. 15.
3. Hassan, Selim, The Great Sphinx and Its Secrets: Historical Studies in the Light of
Recent Excavations, Government Press, Cairo, 1953.
4. Пак там, стр. 27-28.
5. Ricke, Der Harmachistempel, пак там, стр. 15-16.
6. Temple, Robert, The Crystal Sun, Century, London, стр. 375. Аз измерих наклона
на прохода и открих, че е идентичен на наклона както на възходящия проход,
така и на низходящия проход в Голямата пирамида. До този момент този факт
не е бил забелязан.
7. Пак там.
8. Hassan, Selim, The Great Pyramid of Khufu and Its Mortuary Chapel, Cairo, 1960.
9. Старогръцката дума lophos, означаваща ,хълм“, понякога се среща в английски
като ,loaf. Моите баба и дядо имаха ферма във Вирджиния, зад която имаше
хълм, кръстен Sugar Loaf (Захарният хълм). Затова те се шегуваха с приятелите
си, че „в задния си двор имат планина“.
10. Herodotus, превод на Henry Cary, Henry G. Bohn (Bohn‘s Classical Library),
London, 1861, стр. 145.
11. Herodotus, превод на A. D. Godley, том I, Loeb Classical Library, Harvard
University Press, USA, 1960, стр. 427 (старогръцкият текст е на срещуположната
стр. 426).
12. Holscher, Uvo, Das Grabdenkmal, пак там, илюстрации 47 и 48 на стр. 57.
13. Holscher, Uvo, and Steindorff, Georg, ,Die Ausgrabung des Totentempels der
Chephrenpyramide durch die Sieglin-Expedition 1909‘ („Разкопки на погребалния
храм до Пирамидата на Хефрен по време на експедицията на Зиглин през 1909
г.“), ZeitschrUtfur Agyptische Sprache, том 46, 1909, стр. 9-10.
14. Reisner, George A., Mycerinus, пак там, стр. 40.
\
ПЕТА ГЛАВА
9. Hoffman, Michael A., Egypt before the Pharaohs, Alfred A. Knopf, New York,
1979, стр. 349.
10. Rice, Michael, Egypt's Making, 2-po издание, Routledge, London, 2003, стр. 149.
11. Wallis Budge, [Sir] E. A., A History of Egypt, том I: Egypt in the Neolithic and
Archaic Periods, Kegan Paul, London, 1902, стр. 208-209.
12. Petrie, [Sir] W. M. Flinders, A History of Egypt, том I, From the Earliest Kings to
the XVth Dynasty, 10-то издание, препечатано от Histories & Mysteries of Man
Ltd., London, 1991, стр. 34.
13. Пак там, стр. 36.
14. O’Mara, Patrick F., The Palermo Stone and the Archaic Kings of Egypt, Paulette
Publishing Company, La Canada, California, USA, 1979, стр. 196.
15. Breasted, James Henry, A History of Egypt, пак там, стр. 40 и 47, и илюстрации 20
и 21 на срещуположната стр. 38.
16. Quibell, James Е., Hierakonpolis, 2 тома, London, 1900-1902.
17. Petrie, The Royal Tombs, пак там, цветни илюстрации 57, 5.
18. Breasted, (Коя книга: Ancient Records или A History of Egypt?) пак там, стр.
42. Снимката е илюстрация 25 на стр. 43.
19. Petrie, A History of Egypt, пак там, стр. 36.
20. Verbrugghe and Wickersham, Berossos and Manetho, пак там, стр. 133.
21. Emery, Archaic Egypt, пак там, стр. 98-102.
22. Godron, G., A Propos d'une Inscription de ГHorns Khsekhem, в Chronique de
Egypte, Brussels, T XLIII, № 85, 1968, стр. 34—35.
OM
ШЕСТА ГЛАВА
СЕДМА ГЛАВА
1. Petrie, [Sir] W M. Flinders, The Pyramids and Temple of Gizeh, пак там, глава XIV,
,The Granite Temple and Other Remains', стр. 128-137.
2. Ricke, Herbert, Der Harmachistempel, пак там.
3. Holscher, Uvo, Das Grabdenkmal, пак там.
4. Пак там, стр. 1.
5. Hassan, Selim, The Great Sphinx and Its Secrets: Historical Studies in the Light of
Recent Excavations, том VIII от поредицата на Хасан: Excavations at Giza, 1936-
1937, Government Press, Cairo, 1953. Тази рядка книга не е същата като
предишната и доста по-кратка книга на Хасан The Sphinx: Its History in the Light
of Recent Excavations, Government Press, Cairo, 1949, която може да се намери
навсякъде, но е толкова зверски съкратена, че не е достатъчна за научни и
археологически цели. Мнозина дори не знаят, че Хасан е публикувал и по-
подробна книга, затова повечето библиотеки не разполагат с екземпляр от
оригинала. Имам голям късмет, че успях да се сдобия с такъв по частна линия
от приятеля ми Саймън Фокс, но не съм виждал книгата на пазара.
6. Holscher, Das Grabdenkmal, пак там, стр. 1.
7. Пак там, стр. 9-10.
8. Пак там, стр. 2-11.
9. Пак там, глава VI, ,Individual Finds: A. Statue Fragments of the Old
Kingdom1, стр. 89-104. Илюстрирани и описани в подробности са 71пред
мета - Борхард е изключително педантичен учен.
10. Пак там.
11. Petrie, пак там, стр. 129-130.
12. Пак там, илюстрация VI в края на книгата.
13. В книгата на Петри има една печатна грешка - той казва „в северозападния
ъгъл“, което не е вярно.
14. Petrie, пак там, стр. 130.
412 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
ОСМА ГЛАВА
1. Petrie, [Sir] W. M. Flinders, ,The Metals in Egypt1, Ancient Egypt, London, том 2,
цветна илюстрация 1,1915, стр. 17.
2. Petrie, [Sir] W. M. Flinders, reviewing The Antiquity of Iron by G. F. Zimmer in
Ancient Egypt, London, том 2, цветна илюстрация 4, 1915, стр. 190.
3. Petrie, ,The Metals in Egypt4, пак там, стр. 17.
4. Petrie, ,The Metals in Egypt4. Пак там, стр. 21-22, където авторът казва: „Фактът,
че желязото няма метеоритен характер, се доказва от неговата ковкост“. За
някои по-наскоро изкопани железни предмети, които не са от метеорити, вж.
Gale, Noel, and Stos- Galse, Zofia, ,The „Fingerprinting“ of Metals by Lead Isotopes
and Ancient Iron Production at Timna‘, в Discussions in Egyptology, том 1,1985,
стр. 7-13. Авторите например твърдят: „Анализите на дванадесетте железни
предмета от Тимна, направени от проф. Бахман в Оксфорд, сочат липса на
никел, откъдето следва, че те са правени от разтопено, а не от метеоритно
желязо“. (Въпросните артефакти са открити в Храма на Хатор в Тимна и
датират от Деветнадесетата и Двадесетата династия.)
5. Paul Bovier-Lapierre, ,Note sur le Traitement Metalurgique du fer aux environs
d‘Assouan', Annales du Service, том XVII, 1917.
6. Watkins, Rev. M. G., Gleanings from the Natural History of the Ancients, London,
1885, стр. 231.
414 • РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
61. Bruijning, F F, ,The Tree of the Herakleopolite Nome“, in Ancient Egypt, 1921-1922,
фигура 2, стр. 1.
62. Petrie, [Sir] W. M. Flinders, ,The Palace Titles1, in Ancient Egypt, 1924, стр. 114-
115.
63. Petrie, [Sir] W. M. Flinders, „The Peoples of Egypt1, в Ancient Egypt, 1931, стр. 78.
64. Petrie, [Sir] W. M. Flinders, review in Ancient Egypt, 1931, стр. 113.
65. Petrie, [Sir] W. M. Flinders, review in Ancient Egypt, 1935, фигура 2, стр. 119.
66. Nibbi, Alessandra, ,Some „Libyans“ in the Thera Frescoes?“ in Discussions in
Egyptology, Oxford, том 31, 1995, стр. 89.
67. Breasted, James Henry, The History of Egypt, London, 1906, стр. 6-7, 31-32.
БЛАГОДАРНОСТИ
ISBN 978-954-9913-38-5
РОБЪРТ ТЕМПЪЛ
ГЕНИЯТ НА КИТАЙ