01b DPeevMDimitrovaPPetkov PAISIJ 2012 PDF

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА
КРИТИЧЕСКО ИЗДАНИЕ С ПРЕВОД И КОМЕНТАР
ТЕКСТА ПОДГОТВИХА ЗА ПЕЧАТ

ДИМИТЪР ПЕЕВ, МАРГАРЕТ ДИМИТРОВА, ПЕТКО ПЕТКОВ
ПРЕВОД НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

ДИМИТЪР ПЕЕВ
КОМЕНТАР
АЛЕКСАНДЪР НИКОЛОВ, ДИМИТЪР ПЕЕВ
СВЕТА ГОРА АТОН

СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА ЗОГРАФСКА СВЕТА ОБИТЕЛ
2012
1
Научен редактор: Иван Добрев
Църковно-богословска редакция: иеродякон Атанасий
Редактор на съвременния български текст: Мария Мицкова
Преподобни Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Научен редактор:

Ив. Добрев. Изданието подготвиха: Д. Пеев, М. Димитрова, П. Петков. Превод: Д. Пеев.
Коментар: Ал. Николов, Д. Пеев. Зографска света обител, Света Гора, Атон, 2012. – 416 с.
ISBN 978-619-152-094-7
Тази книга е първият опит за критическо издание на Паисиевата История
славянобългарска. За основа е взет текстът на Зографската чернова (Зогр. 43). Текстът на
изгубените листове от ръкописа е попълнен по Първия котленски препис, направен през
1765 г. от поп Стойко Владиславов, бъдещия епископ Софороний Врачански, по оригинал,
донесен в Котел от преподобния Паисий. В критическия апарат са включени варианти по
шестте най-архаични преписа на Паисиевия труд, а именно: по най-ранния известен препис,
Първи котленски или Първи Софрониев от 1765 г. (НБКМ 368), Музеен или Втори Самоковски
препис (НИМ, инв. 39646), Самоковски препис от йерей Алекси Велкович Попович от 1771 г.
(ЦИАИ 137), Лазаров или Втори Русенски препис от 1811 г. (НБКМ 776), Чертков или
Московски препис (ГИМ, Чертков 310) и Тошковичев препис (Калофер, ОУ „Христо Ботев“,
инв. XII–2, отд. История). Изданието е придружено от нов превод на съвременен български
книжовен език, отчитащ най-новите постижения на паисиезнанието. Научният коментар към
превода поставя Историята в естествения ѝ културен контекст, като тълкува исторически
личности, географски названия, реалии и понятия от средновековната и възрожденската ни
история и култура. Изданието е снабдено с индекси и таблици, които го правят удобно за
работа както за специалисти, така и за всички интересуващи се.
Всички права са запазени.

© 2012. Зографска света обител, Света Гора, Атон
© 2012. Издание на текста Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков
© 2012. Превод на съвременен български книжовен език Димитър Пеев
© 2012. Историко-филологически коментар Александър Николов, Димитър Пеев
© 2012. Художествено оформление и корица Виталий Алексиев
Всяко разпространяване извън Закона за авторското право и сродните му права, както и

размножаване, микрофилмиране и преработка в различни системи не е разрешено без
писменото съгласие на издателството и авторите.
Предпечат и печат:
2
По случай 250-годишнината от съставянето на История
славянобългарска се постарахме да предложим на българското об-
щество едно издание, което да покаже истинската ѝ стойност въз-
можно най-всеобхватно. Идеята за това се породи след тригодишно
тясно сътрудничество на братството на Зографската света обител с
учени от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ – фило-
лози и богослови. През тези години, работейки заедно по съхранява-
нето и проучването на богатото книжовно наследство в манастира,
се убедихме колко е важно научните изследвания върху християн-
ската книжовност да се съчетават с църковна култура, както и об-
ратно, вникването на вярващите в дълбочината на светоотеческо-
то наследство да бъде придружено с филологическа и историческа
прецизност. Всъщност това е традиция, която започва още от време-
то на светите равноапостолни Кирил и Методий, минава през свети
патриарх Евтимий и Търновската книжовна школа и бива продъл-
жена и в по-ново време от дейци като иеромонах Неофит Рилски,
Левкийски епископ Партений, архимандрит Атанасий Бончев и др.
Предлаганото издание е първият плод на общите усилия, като се
надяваме с него да бъде положено началото на едно ново отноше-
ние към собственото ни минало и изворите за него. Новият превод
на Историята е снабден с изчерпателни пояснения и коментари,
които осветляват споменатите в нея събития и лица и създават богат
исторически и езиков фон. Освен това сметнахме за необходимо и
съставянето на едно по-обширно въведение, в което да бъде пока-
зано какво означава за нас християнският поглед към историята и
какъв е нашият прочит на съхраняваната в Обителта ни История
на преподобния Паисий. Бихме желали настоящото издание да при-
несе полза не само на науката и учените, но и на всички българи,
задълбочавайки разбирането им за родната ни история и за самите
себе си, а с това да съдейства и за тяхното духовно пробуждане и
спасение.
3
От името на цялото братство благодарим сърдечно на управата
на Пловдивската и Бургаската община, които поеха разходите за
първото издание на този труд, както и на всички, които по един или
друг начин спомогнаха за успешния завършек на това начинание.
Архимандрит Амвросий
Игумен на Зографската света обител
4
СЪДЪРЖАНИЕ
Предисловие. Историята между времето и вечността .......................... 7

Принципи на изданието ............................................................................ 29
Принципи на превода ............................................................................... 36
Съкращения на библейските книги ......................................................... 38
Библиография ............................................................................................ 39
История славянобългарска – издание на текста и превод ..................... 47
Индекс на личните имена ......................................................................... 367
Индекс на етнонимите и топонимите...................................................... 375
Сводна таблица на византийските императори,
българските ханове и царе и сръбските жупани и крале ...................... 385
Генеалогически таблици........................................................................... 395
Илюстрации ............................................................................................... 405
5
6
ИСТОРИЯТА
МЕЖДУ ВРЕМЕТО И ВЕЧНОСТТА
Изданието на История славянобългарска, което предлагаме на четяща-

та общност, е плод на съвместния труд на учени от Софийския универси-
тет „Свети Климент Охридски“ и манастирското братство на Зографската
света обител. Макар че паисиеведението отдавна е станало самостоятелна
дисциплина в хуманитарното познание, смятаме, че настоящото издание
има приносна стойност към вече огромната библиография за делото и жи-
вота на отец Паисий. За нуждата от критическо издание на Историята
започва да се говори още през ХІХ в., но досега, въпреки многократно за-
явената необходимост, никой не се е наел с такъв труд. Освен качествено
заснетия автограф, точния набор на оригиналния текст, разночетенията от
основните преписи и подробните коментари към превода (опиращи се, раз-
бира се, и върху предишни изследвания), сметнахме за нужно да предло-
жим и нов превод на Историята, който, отчитайки предишните, извърше-
ни от големите наши слависти П. Динеков и Б. Райков, има за цел по-добра
четивност, както и по-прецизно според нас предаване на някои понятия от
езика на хилендарския монах.
Кои бяха основните мотиви на братството ни да пристъпи към това
издание? Добре известно е, че черновата на История славянобългарска се
съхранява в манастирската библиотека, че авторът ѝ е монах светогорец
(както и ние) и е завършил написването ѝ именно в нашата света Обител,
ползвайки извори от манастирския архив. Разбира се, всичко това има ня-
какво значение, но по-дълбокият и същностен мотив беше желанието да
предложим на мислещите и търсещите читатели един по-различен поглед
към История славянобългарска, както и въобще към историята – българска
и световна. В досегашната научна традиция трудът на светогорския монах
се разглежда предимно в светлината на настъпващото Българско възражда-
не и се подчертава ролята му на първоначален тласък за утвърждаване на
ценностите на Новото време в народностното самосъзнание. Бихме искали
в следващите редове да покажем според силите си, че този труд има стой-
ност именно като история и историческа концепция за миналото на народа
ни и че тази концепция е изградена изцяло в християнски дух. Въпреки
допуснатите анахронизми и грешки в повествованието Историята според
нас действително би могла да се смята за „програмен“ документ, макар че
7
Предисловие
в своя най-съществен аспект тя остава една непоследвана програма. За да

потвърдим своята първоначална теза, в следващите редове ще започнем с
обща съпоставка на двата интересуващи ни типа историческо познание –
християнската история и историята на Новото време. Сравнението между
техните предпоставки и смислови хоризонти ще ни помогне да се ориен-
тираме в преценката си за издаваната от нас История.
I. Предпоставки и смисъл на историята

Още от най-древни времена за човека е присъщо да се вглежда в ми-
налото си – индивидуално и родово. Неслучайно английският историк и
философ на историята Робин Колингууд определя историческото мислене
като „една оригинална и фундаментална дейност на човешкия ум, или как-
то би казал Декарт, идеята за миналото е една „вродена“ идея“ (Ко л и н г у -
уд 1998: 133). Наистина историята е неразделна част от културата на всяко
човешко общество и многообразни са начините, по които хората търсят,
възстановяват и преживяват миналото си – от епическата песенност до съ-
временната, рефлектираща върху собствените си начала история. Преди
да се спрем на двата основни за изложението ни типове историчност, ще
очертаем накратко античната представа за история, за да се открои същест-
вено новото, което християнството внася в познанието за миналото.
При един пределно общ поглед върху нея, оставяйки настрана вътреш-
ното ѝ разслоение, виждаме, че античната историография изглежда съв-
сем неисторична. В античния космос всяко развитие става според биоло-
гичния модел на растеж и гибел – това е общата съдба на битието. Освен
това всичко в космоса се движи според принципа за цикличност и вечно
възвръщане по образец на кръговото движение на небето и звездите. Кос-
мическите цикли до голяма степен определят и управляват земните, т.е.
кръговратът в космоса предопределя възникването и смъртта на земята.
В рамките на тази цикличност остава и Тукидид, въпреки че се опитва да
търси причинно-следствени връзки между събитията. Ходът на историята
се управлява от безличната, разтворената в космическите структури съдба.
Античната историография е песимистична, защото поначало историята е
следствие на фатално нарушеното космическо съвършенство. Затова ней-
ният разказ винаги завършва с упадък и гибел. В безкрайно завръщащото
се и унищожаващо се битие няма място за прогрес, няма перспектива на
бъдещето. Така в космическия процес, както и в човешката съдба има ри-
тъм, но няма посока. В този контекст е трудно да се говори и мисли за не-
повторима човешка личност и уникални събития, а по-скоро за определени
типажи и реализиране на предзададени схеми (вж. Фл о р о в с к и 2006а:
66–67; К а р 1998: 195).
На този фон рязко се откроява светогледният обрат, извършен от хрис-
тиянството. Въплъщението на Бог Слово и Неговото благовестие полагат
начало на „нова ера“ и в начина на гледане към историята. Марк Блок
изразява пределно синтезирано този обрат: „Християнството е религия на
историци. Другите религиозни системи са основавали вярванията и ри-
туалите си върху митология почти извън времето на хората. Свещените
книги на християните са исторически книги, а техните богослужения са
възпоминания на епизоди от земния живот на един Бог, от историята на
Църквата и от живота на светците“ (Блок 1998: 77). От една страна, хрис-
тиянството прави световно достояние старозаветната библейска концеп-
8
Историята между времето и вечността
ция за историята, известна дотогава само на израилския народ. В книгите

на Стария Завет може да се разграничи едно вътрешно присъщо (макар и
не експлицитно) виждане за човешката история като цялост. Тя има свое
начало в акта на сътворяването на света и човека от нищо, както и своя
посока на движение към предречен от Бога чрез Неговите пророци край.
В новозаветното Откровение обаче този край се превръща в среда на ис-
торията, т.е. след изпълненото според старозаветните пророчества идване
на Изкупителя Месия се открива вече ясно, а не гадателно и в предобрази
още една последна перспектива на историческото време ‒ повторното ид-
ване на Бог Слово на земята, което слага край на историята във времето,
както и на самото време. Богочовекът Христос се открива пред хората като
начало, среда и край на историята във времето. Това обаче не само че не
лишава времето от ценност, но напротив, придава му твърда основа и го
изпълва със смисъл. Едва в тази перспектива времето е неповтарящо се,
уникално, ценен е всеки миг от него, защото е изпълнен с възможности
по отношение на непротяжния „момент“ на вечността след края на време-
то. Библейската история (старо- и новозаветна) е повествование за Божия
промисъл, за Божието домостроителство по отношение на създанието, т.е.
това е „история на Бога“. Но чрез нея става възможна и човешката история
не като безсмислен и трагичен, вечно повтарящ се цикъл, но като изпъл-
нен със смисъл линеен процес, пред който има определена цел и задача.
Естествено, последната цел на този процес е спасението на хората и веч-
ното им приобщаване към техния Творец. Според проникновеното наблю-
дение на отец Георги Флоровски фактът на Боговъплъщението дава на чо-
вечеството единствената надеждна опорна точка в пълната относителност
и нестабилност на събитийния поток. Човешкото съществуване получава
своя ретроспективна определеност (история на подготовката за идването
на Месия), както и своята проспективна завършеност в очакваното Второ
пришествие. „Решаващият принос на християнската вяра в разбирането
за историята става не разкриването на радикалната „историчност”, т.е. на
крайната относителност на човешкото битие, а откриването на перспек-
тивата в историята (маркирано от автора) – перспектива, в която човеш-
кото историческо битие придобива смисъл и значение“ (Флоровски 2006а:
72). Многобройните Божии действия в историята не са прояви на безли-
чен космичен принцип, а уникални събития във взаимоотношенията меж-
ду личния Бог и човешките личности. Самият акт на Боговъплъщението,
Възкресението, Възнесението на Сина Божий с човешко тяло на небето
показва великата стойност на човека, възстановява неговото достойнство
и ценност като способен да бъде син Божий (вж. Мт 5:9, 13:38) и брат
Христов (вж. Мт 12:50; Рим 8:29; Евр 2:11).
Другият основен тип историзиране, на който искаме да се спрем тук,
би могъл условно да се означи като историческо познание на Новото вре-
ме. Даваме си сметка за едрите щрихи, с които е очертано това пределно
общо понятие, но също така твърдим, че в следренесансовата епоха могат
да се намерят общи характеристики на човешката мисъл и в частност на
разбирането за историята. Този тип познание се развива не толкова като
опрянo-върху, но повече като противопоставенo-на предишното познание,
идващо от т. нар. Средновековие (друг пределно общ термин, към който
прибягваме за удобство). Основна черта на човешката мисъл, която с по-го-
ляма или по-малка интензивност е присъща на „новото“ познание, е него-
9
вият стремеж към самодостатъчност и самообоснованост. Неговите дейци

полагат всестранни усилия да докажат, че човекът може и трябва сам да
бъде законодател на своята разумна дейност във всичките ѝ сфери – позна-
вателна, нравствена, социална и т.н.
Без да се спираме на причините за този така решителен поврат в ми-
словността на европейската цивилизация, ще покажем някои от основните
ѝ антитези спрямо християнската представа за историята, които илюстри-
рат най-общо подмяната на богочовешките с човешките принципи в свето-
гледа и имат пряко отношение към темата за историчността. Това се налага
поради факта, че често История славянобългарска се определя в родната ни
хуманитаристика като „манифест на настъпващата нова епоха“ (вж. напри-
мер То п а л о в 1998: 303; В е л ч е в 1981: 120) или „програма“ и „идейна
обосновка на нова фаза от историческото развитие“ (В е л ч е в 1981: 116).
Християнинът живее с вярата, че светът и човекът са създадени от ли-
чен и разумен Бог, Който е любещ Отец и Който непосредствено следи
човешката история и участва в нея. Взаимоотношенията между Бога и хо-
рата са личностни, което означава, че човекът не е пасивен наблюдател, а e
съ-участник в историята поради самовластието на волята си. Разбирането
му за свобода най-общо е представено в идеала за свобода от страстите
и греха, които са привнесени отвън поради злоупотребата със свободната
воля. Това освобождаване се постига в дълъг процес на съчетаване между
личния подвиг и Божията благодат, чрез което християнинът придобива
истинска свобода, тъй като става причастен на абсолютната свобода на
Твореца. Началото на човешката история определя изключителната цен-
ност на човешкото битие, тъй като човекът е сътворен по „образ“ на Бога
и му е дадена възможността да постигне божествено „подобие“, т.е. може
по благодат да стане „такъв“ (а не „този“), какъвто е Бог в Своята същност
и безсмъртно битие, да стане бог по благодат. Така човекът-творение се
явява съ-творец на себе си и на историята си в свят, където Богочовекът е
мяра за всички неща – и божествени, и човешки.
А човекът на Новото време се завръща по особен начин към идеята за
извечното съществуване на света, чието битие е основано на определени
природни закони, които са постижими за човешкия разум и рационално
обясними. Вселенското битие като цяло е развиващо се битие. Развитието
в природата се извършва според вътрешно присъщи ѝ закони. На човека
и човечеството, разтворени в природата, също така е присъщо иманентно
развитие и дълго време европейските мислители се опитват да вкарат това
развитие в руслото на природните закони. Човекът като цяло е мислен като
абсолютен творец на собствената си история, а свободата му се разбира
като чиста потенциалност – способност да сътвори себе си и културата си
от нищо. В това се състои и неговата върховна ценност. Самият той е ви-
сшата мяра за всичко в света (античното μέτρον πάντων ἄνθρωπος).
Християнското човечество притежава субстанционално единство. За-
това неговата историография винаги започва своя разказ от сътворяването
на света и на първия човек, а след това описва постепенното разгръщане
във времето на универсалния исторически процес. Това единство намира
своя най-дълбок израз в „новия Адам“, Богочовека Христос и в Неговото
разширено тяло – Църквата.
В своята противопоставеност следренесансовото човечество мисли за
себе си най-общо като за съвкупност от принципно отделни и независими
10
индивиди, по необходимост свързани помежду си от външни (често враж-

дебни) на самите тях социални отношения.
Като цяло християнската историческа концепция е оптимистична –
християнинът намира в началото на историята си славно и величаво ми-
нало, макар и впоследствие „образът“ и „подобието“ да са помрачени от
греха на първозданните и на потомците им. Христовото пришествие въз-
становява възможността за постигане на „образа“ и „подобието“, така че
славното минало вдъхновява и мотивира живота в настоящето и го изпълва
с надежда в бъдещето.
Новият европейски човек се опитва да запази телеологизма и опти-
мизма на юдео-християнската традиция в историята. Но от друга страна,
Ренесансът възстановява античното виждане за един антропоцентричен
свят и за първенство на разума. Рационалистите от Просвещението също
запазват телеологията, но секуларизират целта. Затова, както отбелязва
Е. Кар, историята се превръща в прогрес, чиято цел е усъвършенстване
на човешката участ на земята. Историческият процес се разглежда като
прогресивен посредством предаването на придобитите умения от едно по-
коление на следващото (К а р 1998: 195–197). Но този тотален еволюцио-
низъм на антропоцентричното познание по самата си природа лишава чо-
века от вдъхновяващо минало, защото, последователно проведен в обратна
перспектива, вижда като негови предшественици съответно питекантропа,
едноклетъчното, а още по-назад безформената, хаотична материя. Следо-
вателно оптимистичната перспектива на бъдещето при него няма основа в
миналото, а най-общо в отрицанието на миналото. Новият поглед към ис-
торията запазва до някое време своя оптимизъм най-вече поради наистина
бурното развитие на естествените науки и технологиите в Новото време,
т.е. поради многообещаващото бъдеще. Но трагичният опит от световните
войни и непрекъснато задълбочаващата се след тях духовна, социална, по-
литическа и т.н. криза показа в хода на самия исторически процес, че успе-
хите на рационалното познание сами по себе си не могат да се превърнат в
основа на човешкото битие.
В последния век от историята си човечеството е обхванато от все по-
нарастващо отчаяние и може би все по-голяма част от него е готова да се
откаже от идеята за свръхчовека, т.е. за трансцендиращия сам себе си чо-
век. Затова за нас е важно да бъде показана дълбочината на открилото се в
Богочовека Христос благовестие за човешкото битие във времето. Господ
е изпълнил по много особен начин това време със Своето присъствие. Аб-
солютно трансцендентният, непостижим, свръхсъщностен Бог е преминал
през всички стадии на земния живот – от зачеването в майчина утроба до
достигането на зрялост, а после и до смърт. И всички тези фази са белязани
от Неговото непостижимо самоумаление – κένωσις (ц. слав. – и͗стоща́нїе).
Пребиваването Му на земята не е с цел да царува, но да стане слуга и да
послужи на всички (вж. Мт 20:28), като завършва служението Си с най-по-
зорна и мъчителна смърт. За приелите благовестието Му историята на Не-
говия живот („житието“ Му, така да се каже) изпълва времето и простран-
ството с Неговото смирено и любещо присъствие, така както след смъртта
на близък човек чувстваме присъствието му и се вълнуваме, като гледаме
стола, на който е седял, вещите, които е докосвал, като си спомняме лицето
и думите му. Затова историята на Христовия живот се възпроизвежда в
годишния богослужебен цикъл, обхващайки в празници всички главни съ-
11
бития – от Неговото Рождество до Възкресението и Възнесението Му. Това

в умален вид се съдържа и в седмичния цикъл, когато в сряда и петък се
възпоменават предателството и кръстната Му смърт, а в неделя – Възкре-
сението Му. Също така и в рамките на деня молитвата от шестия богос-
лужебен час напомня, че това е часът на разпятието Му, а от деветия – на
смъртта Му. От една страна, времето е линейно, притежава посока, не се
връща, отминава безвъзвратно, но от друга страна, то е изпълнено със
смисъл и с една особена плътност, тъй като сочи към вечността, прони-
зано е от вечност. Богочовекът като въплътена и оличностена Вечност е
дошъл във времето и е превъзмогнал неговата временност. Житията на
светиите, които са от особено значение и за История славянобългарска,
са своеобразно продължение на Христовото „житие“ в по-сетнешната
история на човечеството. Те продължават да изпълват времевия поток с
отблясъци от вечност, която мощно тече в действията и поривите на све-
тиите към единение с Твореца си. По един тайнствен начин тези пориви
и действия стават свещенодействия, които превръщат живота им в бого-
служение и които не се разтварят в отминаващото течение на времето, но
остават в него като неунищожими отблясъци, отливки от втурналата се
във времето вечност. Към такова непрекъснато прескачане между време и
вечност са призвани въобще всички християни. Колкото по-дълбоко е по-
сещението на вечността, толкова по-болезнено е връщането в обичайното,
ежедневното време, но тази болка прави хората причастни на пострада-
лия Христос. Тя ги прави причастни и на своите съ-човеци (συνάνθρωποι),
което е друга характерна особеност на издаваната от нас История, както
ще видим по-надолу.
Християнският поглед към времето е от перспективата на вечността.
Макар че двете имат възможност да се пресичат, те си остават качествено
различни. А историята не би могла да се разглежда като прогрес от нисше
към висше. Всеки момент от историческия процес има потенциална въз-
можност да бъде споходен от вечността, може да има свой пряк излаз към
нея, оставайки свързан с предходното и със следващото историческо време.
Всички хора и всички общества от всички епохи имат абсолютна стойност
пред Бога, Който е Отец и Създател на всичко. Макар в Стария Завет да
изглежда, че Авраамовото потомство е привилегировано пред останалите
земни жители, истинският прочит, даден в новозаветното Откровение, е
категорично универсален. Новият Завет превръща световната човешка ис-
тория след Боговъплъщението в продължение на ограничено националната
старозаветна история, защото Господ Иисус Христос, Който е „изпълне-
ние на закона и пророците“, става начало на всеобщата история на Своята
Църква в света.
Представените дотук два различни възгледа за историчността трябва
да се разглеждат по-скоро като „идеални типове“, към които ще съотне-
сем нашата История, за да бъде видяна принадлежността ѝ към тях.
II. Християнската историография през

Средновековието – развитие и проблематика
Преди да се спрем на конкретната историческа концепция в История
славянобългарска, ще очертаем в най-едри линии две от посоките на исто-
рическото познание вътре в самото Средновековие, защото къде по-пряко,
къде косвено те са прокарани и в нея.
12
Първата християнска историография се съдържа в самото Евангелие.

Евангелистите съставят „книга за живота на Иисуса Христа“ (Мт 1:1),
„разказ за напълно известните между нас събития“, предадени от „очеви-
дци“, описани „наред“ и съставляващи „твърдата основа на Христовото
учение“ (Лк 1:1–4). А свети евангелист Иоан поставя разказа за земния жи-
вот на Бог Слово в перспективата на Неговото предвечно съществуване „у
Бога“ (Ио 1:1–2). Евангелските разкази като цяло са ограничени по място в
юдейските земи, а основна водеща нишка в тях е приемствеността със ста-
розаветната свещена история. Интересът в повествованието е насочен из-
цяло към лицето на Учителя, въпреки че учениците едва в края на земния
живот на Спасителя осъзнават ясно кой всъщност е Той. Тогава е основана
Църквата с нейните тайнства, чиито разпоредители – апостолите, приемат
от Самия Христос силата и властта да продължат спасителното Му дело и
на свой ред да оставят продължители. В „Деяния на апостолите“ ясно се
вижда излизането на Църквата от националната ѝ ограниченост в рамките
на юдейското общество и нейният вселенски характер. Така описаното ис-
торическо повествование заедно със своето тълкувание в апостолските
послания съставя корпуса от свещени книги на Новия Завет.
През първите три века от историята си Църквата съществува в усло-
вия, които я поставят извън социалния живот, т.е. като отделно общество,
преследвано от „света“, в съгласие с Христовите думи: „Ако Мене гониха,
и вас ще гонят“ (Ио 15:20). Сам Той е казал на учениците Си, че не са
от света (Ио 15:19). Едновременно с това Сам толкова е обикнал света,
че „отдаде Своя Единороден Син ..., за да бъде светът спасен чрез Него“
(Ио 3:16–17). Ето тази антиномия на вън-поставеност от света и заедно
с това – на чувство за всечовешко единство и саможертвена любов заради
света очертава пътя на Църквата през всички векове като изпълнен с нере-
шими за рационалната логика противоречия.
В началото на IV в. кесарийският епископ Евсевий, който прави първия
систематичен опит за продължаване на християнската история, започна-
та от „Деяния апостолски“, вижда своя предмет именно като история на
Църквата. Продължавайки гореописаната традиция на евангелското по-
вествование, епископ Евсевий смята, че най-важното събитие в историята е
въплъщението на Бог Слово, с което Той „е положил основата на Своето до-
мостроителство“ (Евсевий, 1, 1). От това историческо „макросъбитие“ (вж.
Кривушин 1998: 79) Евсевий Кесарийски се връща назад в старозаветната
история, която е предистория на Боговъплъщението като приемственост –
континуитет. Идването на Месия на земята обаче не е някакво логическо
следствие от тази история, а революционен взрив. Следващата история –
на апостолските и епископските приемства – също подчертава идеята за
континуитета в живота на Църквата, при това в контекста на непрестанни
гонения срещу нея, които определят и силно есхатологичния характер на
цялостното умонастроение. Повествованието завършва с възцаряването на
император Константин. За Евсевий това е също така макросъбитие и той
посвещава на първия християнски император отделен исторически труд,
където описва житейския път на светия владетел към Христа, както и нача-
лото на преустройването на живота в Църквата спрямо това истински зна-
чимо за нея събитие след Христовото пришествие.
При продължителите на Евсевий през V в., когато християнската Рим-
ска империя е вече факт, непосредствено есхатологичните очаквания вече не
13
определят умонастроенията на мнозинството от християнското общество.

Основен проблем пред историографите е кои събития са предмет на църков-
ноисторическото описание и в каква мяра историята на Църквата е свързана
с империята. Защото Църквата във Византия вече е проникнала във всички
сфери на обществото, но заедно с това и нейните структури и общностен
живот на свой ред са проникнати от порядъка на светското общество. Това
е очевидно в изложението на Сократ Схоластик, където църковните и свет-
ско-имперските събития са поравно разпределени в повествованието като
два независими един от друг събитийни потока. Основната антитеза, която
определя разгръщането на историческия процес, е ред – безпорядък, а не
благочестие (правоверие) – нечестие (ереси), както е у Евсевий. В това от-
ношение е показателна молитвата на Сократ в края на историята му: „Тук
аз завършвам своята история и моля Бога всички църкви, градове и наро-
ди да живеят в мир, защото, когато се възцари мирът, желаещите да пишат
история няма да имат предмет“ (Сократ Схоластик 7, 48). Тук е валидна
и извлечената от Стария Завет концепция на Сардийския епископ от II в.
Мелитон за Божествения контрол върху земната история, при което благо-
честието бива награждавано и преуспява, а нечестието се наказва и загива.
Но докато у Сократ тази концепция има по-ограничен обхват, тя е последо-
вателно прокарана у втория значим църковен историк от това време Ермий
Созомен, който вярва, че именно поведението на императорите чрез механи-
зма на божествените наказания и поощрения определя цялостния историче-
ски процес и състоянието на Църквата в него. Благочестието на властниците
носи всякакво добро за държавата и Църквата, а злочестието обратно. Затова
времето на злочестивия Юлиян е описано изцяло в черни тонове, а в епохата
на благочестивия Теодосий ІІ събитията свидетелстват само за разцвет и
добруване.
Третият църковен историк, Кирският епископ Теодорит, за разлика от
съвременниците си иззема от историята всички светски елементи и не про-
явява никакъв интерес към събитията от имперски порядък. Основна тема
е борбата на православната Църква с враговете ѝ. Историята е арена на
борба между Бога и Неговите верни срещу дявола и слугите му. Тук един-
ственият фактор, който гарантира оптимистично виждане на историческия
процес, е неизменната в своята святост Църква, а не изменчивите по при-
рода императори-човеци. У историографите от V в. виждаме три различни
отговора на основното предизвикателство на времето – християнската им-
перия. У Созомен историята има предимно имперски характер, у епископ
Теодорит – клерикално-монашески (като независима и противостояща на
света Църква), а у Сократ има опит за паралелно следване на имперската
и църковната линия като две автономни същности (по-подробно вж. К р и -
в у ш и н 1998).
През VI в. християнските историци извършват една по-съществена про-
мяна в погледа към миналото. Техен предмет вече не е историята на Църк-
вата като самостоятелно битие, а универсалната световна история, видяна
по специфичен начин. Основната концепция на византийските хронисти е
подчинена също на приемствеността, но не по линията: старозаветна ис-
тория – Христово пришествие – апостолска и епископска приемственост –
християнска империя, както това е у църковните историци, а по линията на
смяна на световните царства според общоприетото за времето тълкуване
на книгата на свети пророк Даниил (2:31–45; 7). Началото на историческа-
14
та нишка е съвременното на пророка Асирийско царство и тя се развива

в последващите Персийско, Гръцко и Римско. Проследява се генеалогията
на царствата и царете и в нея почти механично се вплита свещената ста-
розаветна и новозаветна история, хронологизирана според царуванията на
светските владетели. Римското царство е естествено продължено в импе-
рията на Новия Рим ‒ Константинопол, откъдето свещена и светска исто-
рия тръгват в обща посока. Но цялостното впечатление е, че свещената е
разтворена в светската. Наблюдава се едно завръщане към концепции от
античната историография, които нарушават единството на християнско-
то светоусещане. Освен явно езическите идеи за детерминизма на ἀνάγκη
(съдба), на καιρός (случай), които се появяват в единични случаи (например
у Евагрий Схоластик през VI в. – вж. Кривушин 1998: 208–223), като цяло
има едно разтваряне на свещено-църковното в световния събитиен поток с
неговите дейци и ръководители владетели. Осмислянето на историческия
процес чрез двете явявания на Богочовека (в средата и в края на историята)
като че се измества в античната смисловост: раждане, разцвет, гибел на от-
делните „вселенски“ царства, като изключение прави последното, Източно-
то Римско царство, несъкрушимо, сякаш безсмъртно, винаги осигуряващо
си Божията закрила срещу външните, които и за християнска Византия си
остават „варвари“. Като че крайна опорна точка на историята става универ-
салното по произход земно царство начело с владетеля, което в статуса си
на такова е закриляно от Бога. Наблюдава се едно постепенно избледняване
на сотириологичната перспектива в историята на християнското царство,
събитията от свещената история, включително и свързаните с Боговъплъ-
щението, просто се редополагат в пъстрия поток на земната събитийност с
всички присъщи ѝ човешки страсти.
Като илюстрация може да се посочи Манасиевата хроника от XII в.,
където царуването на кесар Август се разказва в 97 стиха, от които само
пет в самия ѝ край са посветени на Христовото въплъщение. Навярно
това е накарало и българския ѝ преводач да посочи в края на тази глава
изрично и ясно, че „при този Кесар Август се въплъти и се роди Господ
наш Иисус Христос“ (Хроника на Манасий, 139–141). Наследството на
античната историография става органична част от универсалната история,
както и въобще цялата елинска класика бива включена по особен начин в
християнската култура.
Това е един от съществено важните въпроси на християнството въоб-
ще – какво всъщност се извършва в първите векове от съществуването на
Христовата Църква: елинизация на християнството или християнизация на
елинизма. За нас е несъмнено, че в областта на богословието, християн-
ските изкуства и въобще в цялото християнско културно творчество, обър-
нато към божествената вечност, античната култура като цяло е творчески
преработена и „преобразена“ (вж. Фл о р о в с к и 2006б: 30). Христоцен-
тричният устрем на великите отци на християнството, едновременно бого-
видци и класически образовани, съумява да изкове от понятийния апарат
на езическата философия един съвършено нов език, отразяващ съвършено
нова реалност. Новото е в „семантичния прелом“ (вж. А в е р и н ц е в 1997),
в същностната модификация на значенията на думите, което като цяло е
едно „пресъществяване“ на езика. Както Авраам излиза от своя народ, така
и всеки човек и народ, приемащ християнската вяра, извършва такъв „из-
ход“. Но това излизане не е просто елиминиране и рушене, а именно пре-
15
образяване на наличното. Така множество понятия, свързани в езическата

философия и митология с античните вярвания и мисловни конструкции,
неузнаваемо променят своите значения и вече сочат към смисли и реално-
сти, немислими за античния човек. Това е основополагащ факт на христи-
янската култура. Тя се гради не рушейки и унищожавайки, а преобразувай-
ки. След като се изправя пред различни проблеми във времето, тя успява да
разработи в необятна дълбочина една цялостна аскетично-догматична тра-
диция, върху която се опират всички следващи поколения до ден днешен.
Нещо повече, във всяко поколение се намират такива нейни дейци, които в
личния си опит потвърждават аскетическата култура на Църквата с лична
святост, постигната в потока на тази култура. Потвърждават и неотделимо-
то от нея „догматическо съзнание“ (израз на архим. Софроний Сахаров) на
предшестващите отци, като проясняват и други негови аспекти във връзка
с новите проблеми на времето, пред които са изправени.
Изглежда обаче, че по отношение на историческото познание положе-
нието не е същото. Нима концепцията за Новия Рим не е „непреобразено“
наследство от политико-държавната концепция на античните римляни за
„вечния Рим“? За да не изпаднем в радикален скептицизъм по отношение
на историческото познание, обявявайки го за неизбежно идеологично, ние
трябва да си даваме сметка за посочената по-горе антиномичност на битие-
то на Църквата в този свят. От една страна, тя е общество, което не е от този
свят (вж. Ио 15:19), от друга страна, тя има мисионерска задача: „Идете,
научете всички народи“ (Мт 28:19). През V в. Църквата приема предизвика-
телството на Империята за образуване на единен съюз. Така тя е включена
неизбежно в имперското законодателство и въобще в светския битиен поря-
дък. Това е оценявано по най-различен начин от изследователите на визан-
тийската история, по-често като осветскостяване на Христовото общество
(вж. по-подробно Флоровски 2006в). Според нас този въпрос трябва да се
разглежда като продължение в самия исторически процес на Христовото ке-
нотично пришествие в човешка плът. След като Църквата приема влизането
си в империята, става необходимо техните два порядъка да се редополо-
жат и в историографията. И както съединението между двете власти никога
не става органично, а винаги съществува напрежение помежду им, така и
преплитането на двете историографски перспективи – христоцентричната
и натуралистично-светската, винаги остава еклектично. И според нас този
еклектизъм е знак не за осветскостеност на Църквата, а напротив, за изна-
чалната ѝ чуждост на този свят. Затова свидетелства и самият исторически
процес, в който често Църквата се оказва противопоставена на империята –
в многогодишните борби против арианската, монофизитската и иконобор-
ческата ерес. Обаче идеологемата за вселенскост на Византийската империя
угасва едва след угасването на самата империя в средата на XV в.
Като отправяме поглед към конкретния предмет на настоящото изда-
ние на История славянобългарска, пред нас застава въпросът не е ли та-
кава една кенотична „идеологичност“ и опитът на Новото време за съеди-
няване на Църквата с понятието за националност? Ето как един от най-го-
лемите съвременни богослови и подвижници, преподобният архимандрит
Юстин Попович, разобличава идеята за национална Църква:
„Църквата е Богочовешката вечност, въплътена в границите на времето
и пространството. Тя е в този свят, но „не е от този свят“ (Ио 18:36). Тя е в
този свят, за да го въздигне до горния свят, откъдето и сама произхожда. Тя
16
е вселенска, съборна, Богочовешка, вечна, затова е хула, непростима хула

срещу Светия Дух да правим Църквата национална институция, да я при-
низяваме и стесняваме до дребните, преходни, временни, национални цели
и методи ... Но ние знаем, че това са „плевелите“ на нашия църковен живот.
Господ не изскубва плевелите, но ги оставя да растат заедно с пшеницата до
жетва (вж Мт 13:29–30)“ (вж. архим. Ю с т и н 2007: 124).
Само че в практическата си пастирска дейност и великият сръбски
авва често прибягва до националната идея. Нека видим какво решение на
въпроса предлага издаваната от нас История на отец Паисий.
III. Историческият поглед в История славянобългарска

Нека започнем наблюденията си върху издавания от нас ръкопис с фа-
кта, че неговият автор е светогорски монах. В контекста на казаното по-горе
за необходимостта от вън-поставеност спрямо времевия поток би могло да
се мисли, че най-подходящото място за християнското вглеждане в минало-
то е манастирът. И това е исторически факт – голяма част от средновеков-
ните хронисти и на Изток, и на Запад са монаси. В манастира е налице едно
постоянно и интензивно пресичане между вечността и времето. Манастир-
ското време в своята крайна изчистеност и непричастност към времето на
света представлява постоянно повтаряне на литургическото „днес“. Това е
постоянният спомен и възпроизвеждането на исторически събития, прони-
зани със свещена вечност. Това са събитията от земния живот на Бог Слово,
както и от житията на Неговите светии. А тези жития „не са нищо друго,
освен животът на Господа Иисуса Христа, повторен във всеки светец в по-
голяма или по-малка степен, по един или друг начин. Или по-точно: това е
животът на Христа, продължен чрез светеца, животът на въплътилия се Бог
Слово, на Иисуса Христа, Който заради това е станал човек, за да ни даде
и предаде като човек Своя божествен живот; за да може като Бог със Своя
живот да освети, обезсмърти и овечности нашия човешки живот на земята“
(архим. Ю с т и н 1991: 9).
Замисълът на манастира и въобще на монашеството е да бъде макси-
мално извън житейското време, извън живота на „земния град“. И именно в
тази своя неотмирност (не от мира сего) монасите чувстват много по-силно
действителното единство на човешката природа, на „целокупния Адам“.
Колкото монахът е по-невключен в земния времеви поток, пребъдвай-
ки в цялостен устрем към вечното, към „единствено потребното“ (вж.
Лк 10:42), толкова повече е способен да бъде причастен не само на тази
вечност, но и на кипящата около него световна драма, само че в нейната
неразчленена съвкупност; да чувства живо в душата си милионите лич-
ни скърби и тежести на човечеството. Висшето служение на монаха към
света е молитвата за целия свят, която не е нещо абстрактно, така както и
„целокупният Адам“ не е абстракция, а „самата конкретна пълнота на чо-
вешкото битие“ (архим. С о ф р о н и й 2002: 228). В света монахът е стран-
ник и именно това му дава възможност да възприема реалности, които са
незабележими за въвлечените в потока на времето. Разбира се, този образ
на монаха и манастира отново следва да се възприеме като „идеален тип“,
с който се съизмерват конкретните реалности.
Още от зората на своето зараждане монашеството участва активно и в
по-осезаемия план на творене на християнската култура, оставайки повече
или по-малко извън светския живот (вж. по-подробно Фл о р о в с к и 2006г:
17
141–151). По своя замисъл то е крайно причастно и същевременно край-

но невключено в живота на света, следвайки в това самия Христос, Който
се разпна поради любов към света, оставайки съвършено непричастен към
греха и светските страсти. Също така в подражание на своя Творец монаси-
те сами са творци, по-точно съ-творци: както на самите себе си (аскетическо
творчество, аскетическа култура), така и на общозначими културни ценнос-
ти (огромна част от важните постижения в богословието и в християнското
изкуство – химнография, иконопис, музика – принадлежат на монаси).
Поставянето на История славянобългарска и нейния автор в дотук раз-
гледания контекст би могло да породи важни и непознати досега аспекти
на изследователско дирене. Нека се спрем на два от тях, които са взаимно
свързани. Ще се опитаме да осветлим, макар и в общи линии, въпроса за
съотношението между национално и универсално в Историята, както и
свързаното с него друго основно съотношение между светското и сакрал-
ното.
Сам Господ заповядва на учениците си да разпространяват благовестие-
то Му на „всички народи“ (Мт 28:19). Неговият „избран съсъд“, свети апос-
тол Павел, възкликва: „Няма вече иудеин, ни елин; няма роб, ни свободник;
няма мъжки пол, ни женски; защото всички вие едно сте в Христа Иисуса“
(Гал 3:28). Това съзнание е много живо в душите на първите християни. В
житията на мъчениците често след въпрос на разпитващия съдия за роди-
ната на подсъдимите те отговарят, че тяхната родина е горният Иерусалим,
небесното отечество и т.н. Неизвестният автор на „Послание до Диогнет“,
написано през II в., синтезирано е обобщил: „...всяка чужда страна за тях
е отечество, а всяко отечество е като чужда страна..., на земята премина-
ват дните им, но са граждани на небето...“ (цит. по Фл о р о в с к и 2006в:
81). След спадането на първоначалния всеобщ христоцентричен устрем в
Църквата и установяването на „държавното“ християнство този докрай из-
чистен универсализъм винаги остава като идеал, но се появяват всякакви
форми на духовна „уседналост“ и „местничество“, които засенчват чистия
блясък на идеала. За да разгледаме конкретно проблема за националното в
нашата История, първо ще цитираме една много важна според нас извадка
от дневника на свети Николай Японски, руски мисионер, който основава и
развива Православната Църква в Япония през втората половина на ХІХ и
началото на ХХ в. Обичащ паството си и обичан от него, той не напуска То-
кио по време на Руско-японската война от 1904–1905 г. и остава единстве-
ния руски поданик във воюващата срещу родината му държава, заобграден
от почитащите го японски християни, които в същото време се радват на
победите на своята армия.
24 декември 1904
„Цял ден потиснато състояние на духа, което е още по-тягостно поради
това, че трябва да страдаш вътрешно, без да го показваш външно. А как да
не страдаш? Как да не скърбиш за Отечеството? Но може би това е възмож-
но, ако постоянно обитаваш във връхното отделение.
Аз сега живея в двуетажен дом. На горния етаж ние всички сме деца на
Небесния Отец; там няма нито японци, нито руснаци. Аз се старая повече
да бъда там; японците също се пригаждат към мен, може би само външно;
но и това е добре, благодарен съм и за тактичността им! Ние заедно се за-
нимаваме с християнски дела за Църквата, с превод, книгопечатане, дори с
християнска помощ към [руски] военопленници или ранени японци – всич-
ко това както подобава на деца на единия Небесен Отец, в единодушие и
18
любов, леко и радостно. Но понякога под натиска на обстоятелствата душата

се спуска долу, на долния етаж, където вече оставам сам, без японците. Ве-
роятно те още по-често се спускат на своя долен етаж, където аз не влизам.
Сам-самичък, тъй като няма нито един руснак, с когото да споделиш душата
си, заедно да потъгуваш и така да разводниш мъката. Ето такъв беше днеш-
ният ден. Трябва бегом да се измъквам по стълбата към горния етаж, за да не
ме натиска, гнети и души мъката! Нали трябва да бъда обитател на горния
етаж“ (Дневники, V, 174–175).
Цитираният пасаж представя както йерархизираността на етажите, в
които пребивава човешкият дух, така и тяхното съвместно наличие и като
че ли неизбежност. Също така набляга върху съзнанието за необходимост
от усилие към вярната посока. На различните места по различно време, но
като цяло навсякъде в европейския континент след ХVІ–ХVІІ в. любовта
към родината е всеобщо приета добродетел. Разбира се, в нейните начини
на изява и отношение към „външните“ има много различни степени и фор-
ми. За да определим конкретната форма в История славянобългарска, тряб-
ва да видим как тя се мотивира и как се отнася към тези, които са „отвън“.
Любовта към родината, родния език, нравствеността и обичаите е ос-
новният мотив, който вдъхновява написването на Историята. Като цяло
тя е един призив към българите да знаят и да обичат своя род и език и
да не се срамуват да се нарекат българи (л. 3а–б)*. Нека видим основа-
нията на нейния автор: българите имат славна история (3б); тази исто-
рия има духовен и светски план (4а); от тях са първите славянски све-
тии; българите са прости и незлобиви (пак там), щедри и гостоприемни
(л. 4б). Тяхната простота и неукост е тяхно достойнство, или поне не е
недостатък, защото е присъща на светите праведници от Адам до Иосиф
Обручник (пак там). А последният се е удостоил да приеме у дома си
Самия Христос (пак там). Всичките аргументи са от областта на универ-
сално-свещеното. Първо, това е споменатата свещена история от първия
човек до Христовото въплъщение. Второ, това е универсалната земна ис-
тория – българската история е редопоставена с тази на „силните римляни
и мъдрите гърци“, и то като равностойна на тях (л. 3б). За разгръщането на
националната история у отец Паисий от перспективата на универсалната
свидетелства и нейното конкретно проследяване в следващите страници
от Ной до Иафет и сина му Мосхос, извлечено от старозаветното повест-
вование и обобщено в киевското издание на „Синопсис исторический“
(вж. Р а й ко в 1972: 137, бел.16). Показателно е и особеното внимание към
историята на вавилонското смешение, в която се разкрива, че различните
езици и народности са произлезли поради гордостта на хората, дръзнали
да устроят битието си като независими от Божия промисъл (л. 6б–7б). След
Мосхос историята става собствено славянска (от л. 8б), а след заселването
на р. Волга и българска. Но и след това отец Паисий продължава да из-
ползва „българи“ и „славяни“ като равнозначни понятия.
Изключително ценни в този план са наблюденията на италианския сла-
вист Р. Пикио върху отношението между „славянското“ и „българското“ в
Историята. Изследвайки езика на отец Паисий, той забелязва, че „сла-
вянски“ и „славяни“ се използва в първата част на Историята, където се
повествува за разселването на славянските племена в Европа и след това
*
Цитатите от История славянобългарска са според пагинацията на ръкописа, както са пред-
ставени в настоящото издание.
19
в последната част – от главата за славянските учители до края (П и к и о

1993: 648–651). Синтетичното „славянобългарски“ освен в заглавието, се
използва само на още едно място, което разказва за окончателното обо-
собяване на българите отсам Дунава. Забележително е, че именно в мо-
мента на обособяване те са наречени „славянобългарски народ“ (л. 10б),
а заселването е определено като акт на Божията воля (пак там). В главите
за светиите отново „българското“ се вижда съотнесено със „славянското“
като със свое родово понятие.
Може да се забележи и това, че видовото е с тенденция на тегнене към
родовото, на включеност в него, а не на обособяване и разграничаване.
Характерно е виждането на отец Паисий за това, как се е образувал кни-
жовният ни език, който се нарича ту български, ту славянски – като съ-
биране на „отбрани и точни думи“ от всички славянски племена (Котл.,
л. 66а–67а), макар че „петимата философи“ в Охрид (светите Климент,
Наум, Сава, Горазд и Ангеларий), които сътрудничат на равноапостолни-
те братя, са с подчертано български произход и тяхното съвместно дело
било дадено първо на българите, а след дълго време го приели русите
и сърбите. В тези страници е очевидно, че изтъкването на българското
„първенство“ е предизвикано само от неоснователните претенции на
останалите участници в спора, който отец Паисий води задочно в труда
си, но като цяло и на езиково, и на смислово ниво, може да се устано-
ви ясна концепция за единство между българското и славянското – както
като вид спрямо род, така и спрямо останалите „подвидове“: „москали,
руси, сърби и други“. Така в главата за сръбските крале отец Паисий се
отнася с неподправена почит към светиите от „кралската лоза“. Симеон
е „именит и благочестив“ (л. 35а), Милутин е „най-славен и добър свети
крал“, като няма „друг подобен на него сръбски крал по слава, благоче-
стие и твърдост в Божия път“ (л. 36а); Стефан Дечански „живял свято,
благочестиво и праведно“, а мощите му и досега са цели и нетленни
(л. 36б). Нещо повече, в срещата на светите Кирил и Методий с петима-
та охридски просветители е включен и гръцкият елемент, необходим за
достигането на християнската вяра до българите – византийският цар и
патриарх изпращат първоучителите, като е подчертана необходимостта
от познаването на „елинската мъдрост и Писанието“ (Котл., л. 66а).
По отношение на „гърците“ много ясно се забелязва пребиваването на
отец Паисий и в двата „етажа“ на историческата перспектива. В политиче-
ската част на Историята не може да не се усети скритото удоволствие, с
което се разказва за пораженията на ромейската войска от „благополучни-
те“ български владетели. Видно е също и разочарованието от „малодуш-
ния“ цар Петър, сина на Симеон, който „не бил благополучен в битките“
(Котл., л. 26б), както и въобще недоволството от всички „неблагополуч-
ни“ български владетели. Обаче в края на „политическата“ история той е
способен еднакво да предаде и двете страни, българи и гърци, на „Божия
гняв“ поради неспособността им да живеят в желаното съгласие, „мир и
разбирателство“ (л. 52а).
А по отношение на църковните дела у него се наблюдават два плана.
Единият би могъл да се обозначи като църковно-политически, например
„симонията“ (л. 23а, 60б), заради която българите са си извоювали правото
на автокефалия, както и „злобата“ на „гръцките владици“ към българското
им паство в периода на турското робство, които „с турска сила, а не според
20
архиерейските правила вършат несправедливости и насилие спрямо бъл-

гарите“ (Котл., л. 71б). В политическия, земно-човешкия аспект на църков-
ните дела нашият историограф заема познатата ни от държавно-политиче-
ската част на Историята войнствена (макар и отбранителна, защитаваща
само своите права) позиция. В подкрепа на това е и одобрението му на вза-
имното уважение към църковно-административните структури на всяка от
държавите, когато те попадат временно под властта на другата (л. 61а–б).
Трябва да се отбележи обаче, че отец Паисий има способността да изли-
за от този по-долен етаж на „политическата“ църковност, който е най-харак-
терен в отношенията българи – гърци, но се появява и спрямо славянските
единоверци. „Изходът“ му е в горния етаж – този на светиите и на тяхното
всеобщо дело. Там свети Теофилакт Охридски, който за отец Паисий е от
български род, принася голяма полза едновременно на гърци, латинци и
българи и е голяма гордост за всички тях (Котл., л. 73а). Елинският език и
гръцката словесност са първообраз на „изящните речи на славянския език“,
изковани от славянските първоучители, а легитимността на делото им се
търси в „старите гръцки ръкописни отечници“ и в изображенията, изписани
от „гръцките учители иконописци“ (Котл., л. 74б). Би могло да се обобщи, че
в Историята е налице ясна йерархия на ценностите, която като цяло е в съ-
гласие с универсализма на първоначалното евангелско учение, но призивно-
апологетичният мотив за съставянето на труда е причина за пребиваването
на автора и в долния етаж на ценностната система, като обаче той си запазва
способността да излиза от него. Полемиката с останалите православни на-
роди е спор не между чужди, но между членовете на едно семейство.
„Българското“ в Историята е „славянобългарско“, т.е. оставайки в
своята единична обособеност, то естествено принадлежи и на своя по-го-
лям род на „славянското“ като органична съставка. Ето защо и самата Ис-
тория е наречена именно „славянобългарска“. А българското и славянско-
то чрез християнската святост се приобщават към универсалното единство
на Христовото свято общество – Неговата Църква. В земния план на ней-
ното съществуване винаги се намесва по един или друг начин човешкият
елемент – „плевелите“ на грехопадналото човешко естество. Но именно в
това е смисълът на Христовото пришествие на земята в плът – да приеме
в Себе Си и преобрази повреденото и да го приобщи към Своя трансцен-
дентен Божествен живот според непостижимото Си докрай за човешкия ум
домостроителство. Разбира се, трябва да се подчертае, че Божието домо-
строителство се „нуждае“ и от човешкото усилие, чрез което единствено
хората доказват своята свобода.
Ако отново използваме образността на цитирания пасаж от дневника
на свети Николай, бихме могли да кажем, че в История славянобългар-
ска е налице стремеж да се премине от долния към горния етаж. На пръв
поглед изглежда точно обратното – политико-държавната история заема
многократно по-голямо място от църковно-християнската. Но за самия ис-
ториограф това не е съществено. Той няма за цел да дава предимство на
„царската“ история, но да проследи нейния континуитет във времето и
поради това събраният за целта материал се оказва несъразмерно по-голям
по обем от втората част. Ето защо се налага в първото резюме на държав-
ната история царете да бъдат изредени в един обобщаващ списък, за да се
покаже по-нагледно цялата ѝ непрекъсната линия. Във втория обобщаващ
списък на царете вече са отделени само значимите от тях. Тук хронологи-
21
ята е заменена с йерархия по значимост и в нейния порядък предхождат

царете-светии, а после по хронологичен ред следват могъщите царе и дър-
жавници, които били „непобедими в битките“ и пазели българската земя
свободна от „насилието на римляните“.
Така неизбежно оста универсално – национално е преплетена с друга-
та основна ос: светско – сакрално. Макар че втората част на Историята,
тази на светците, е по-кратка по обем, всичко говори, че тя е по-важната.
От царете отец Паисий отделя накрая 13 значими, а светците са значими
до един и те са грижливо преброени – 29 „в България“ (т.е. в Българската
държава преди османското нашествие), 26 от Зографския манастир, а по-
сле още трима от София и един от Битоля, но вече през османския период,
общо 58 (Котл., л. 82а).
За нас няма съмнение, че История славянобългарска е опит за пре-
създаване на миналото на народа изцяло в духа на една християнска ис-
ториография. В нея са налице всички елементи, присъщи като цяло на
християнската хронистика. Един от тях е разказът на събитията от библей-
ското начало и свързаното с него съзнание за субстанциалното единство
на целия човешки род. Освен това събитията в първата, земно-царската
история, постоянно се коментират в най-общ теологично-нравствен план,
най-вече с категориите „Божия воля“, „Божие допущение“, „наказание“ и
„награда“. Това е най-просто забележимият план на Божието домострои-
телство, според който предимно е построена и старозаветната свещена ис-
тория. Поради схващането за Божия промисъл като за непостижим докрай
от човешкия ум (вж. края на първия предговор към Историята, л. 2б),
православната историографска традиция като цяло рядко надхвърля този
план, следвайки апофатичното му възприемане, формулирано още у свети
апостол Павел: „О, каква бездна богатство, премъдрост и знание у Бога!
Колко са непостижими Неговите съдби и неизследими Неговите пътища!
Защото кой е познал ума на Господа?“ (Рим 11:33–34). Рамката на Ис-
торията е първоначалната общочовешка свещена история (началото) и
историята на българската святост (краят), а светско-политическата съби-
тийност е една неизбежна οἰκονομία, едно Божествено снизхождение към
земното човешко битие, което е необходим, но долен етаж на историята.
Свещената история се проследява в нашия случай не до Христовото при-
шествие, но до Мосхос, прародителя на славянския род. Оттам линията на
разказа тръгва в земна перспектива, която обаче постоянно е съпътствана
от Божия поглед и промисъл върху нея. А Христос се появява в родната
ни история при покръстването на народа, което у отец Паисий е водо-
делно макросъбитие, описано с благоговеен тон (вж. резюметата за свети
крал Тривелий и „блажения“ цар Михаил – л. 52б–53б) и е потвърдено с
чудо, извършено чрез Христовия кръст. Накрая, специално събраната вто-
ра част на Историята – за светците – може да се изтъкне като принос на
хилендарския историограф в структурно и смислово отношение въобще в
християнската историография, или по-точно като завръщане към ранните
ѝ форми отпреди империята.
Значим за стойността на История славянобългарска е и фактът, че
оценките на отец Паисий за събитията в българската история не се оп-
ределят от никаква „социална поръчка“. Те се съставят изключително
според неговата лична съвест на християнин, монах и българин. Както
в предговора, така и в заключението той разкрива нещо, което за нас е
22
изключително важно при писането на история изобщо: „Аз твърде много

възлюбих българския си род и отечеството си и много труд положих...“ (л.
3б); „постоянно ме разяждаше ревност и жалост заради моя род българ-
ски“ (Котл., л. 82а). Историята трябва да се пише с любов и с болка. Тако-
ва е християнското устроение в отношението към съ-човека. То трябва да
бъде същото и при вглеждането в човешкото минало.
Бихме могли да обобщим концепцията за българската история у хилен-
дарския монах така: държавната история и историята на светците (църков-
ната история) са двата основни фактора в историята на народа. Държавно-
политическият континуитет е животът във времето, който е приземѐн със
своите институции и правила, макар и да не е извън Божия промисъл. Но
животът на един народ трябва да има излаз към наднационалното, универ-
салното и вечното. Ако „царската“ история е двигателят на националната
история, то светостта е едновременно нейната изначална основа и нейният
краен смисъл. Ако трябва въобще да говорим за програмност на Истори-
ята, тогава можем да твърдим, че именно това е програмата на атонския
преподобен, който не е могъл да я изрази експлицитно, но тя без насилие
следва от анализа на творбата му.
Написаното дотук не е поради желание да идеализираме и „христи-
янизираме“ История славянобългарска. Най-добрият принцип на всеки
поглед към миналото е вярност към истината. Но ние сме на мнение, че
преобладаващото досега в българската наука третиране на Историята
като манифест на Българското възраждане, и то в неговия либерално-ни-
хилистичен аспект по отношение на българското християнско минало, не
отговаря на истината. Напротив, вглеждането в лексикално-структурния
и семантичен пласт на Историята дава друга посока в разбирането на
текста, като че най-добре доловено досега от „чужденеца“ Пикио, кой-
то призовава проучванията върху труда на хилендарския монах да не се
ограничават единствено в националното поле. За него е съществено не да
откъсваме от общия фон това, което е „българско“, „руско“ или „сръбско“,
но да проучим самия фон (П и к и о 1993: 617). Важно е в методологически
план и предупреждението му, че е опасно да се подчертава „зараждащото
се“, т.е. Новото време, в неправомерната историческа перспектива на очак-
ване на бъдещето (което за нас вече е известно минало), тъй като това води
до отричане не само на миналото, но и на настоящето (П и к и о 1993: 622).
А нашата гледна точка на християни и монаси, живеещи в многонацио-
налната монашеска общност на Света Гора, където и сега съществува това
постоянно напрежение между „етажите“ на историческото ни битие, но в
последна сметка е налице и стремежът към горния етаж, ни дава възмож-
ност да съпреживеем и разберем много по-непосредствено онова, което е
вълнувало съставителя на Историята преди 250 години и да спомогнем
чрез малко по-ясен понятиен апарат да излезе на бял свят онова, което
нашият предшественик, без да учи специално граматика и други науки, се
е опитал да изкаже „просто“, но с любещо и състрадаващо сърце.
IV. Перспективи на християнския поглед към миналото

след История славянобългарска
След като показахме как християнският поглед към един конкретен
извор от миналото ни би могъл да даде коренно различни резултати в
сравнение с досегашните опити върху История славянобългарска, сега
23
бихме искали да очертаем и някои по-общи измерения на този поглед по

отношение на родната и общочовешката история. В своето научно заве-
щание „Апология на историята“ Марк Блок поставя като задача на исто-
рическото познание не да издава присъди към миналото, но преди всичко
да го разбира. В този смисъл историята е „обширният и разнообразен
опит на човечеството, срещата на хората във вековете“. Голяма е ползата
за живота и науката, когато тази среща е братска (Блок 1998: 86). Прие-
майки като цяло патоса на това твърдение, нека поясним какво означава
то и какъв е смисълът от такава среща за християнина историк?
Историята изучава миналото, и то човешкото минало. Следователно тя
в стремежа си към подреждане на фактите не може да търси, подобно на
природните науки, една панлогична обяснимост на историческите явле-
ния. Защото човекът е същество със свободна воля, което не трябва да се
мисли като актьор в роля, предопределена от някаква стояща над него „ис-
торическа необходимост“. От голямо значение за посоката на историческо-
то търсене е стоящото в основата му разбиране за човека. А то е непосред-
ствено свързано и с разбирането и преживяването на Бога (включително и
отхвърлянето Му). Тези основни предпоставки на човешкото познание са
изцяло обект на вярата, а тя винаги е личен свободен акт. Затова християн-
ският поглед към историята не може да бъде налаган или доказван. Целта
ни е да покажем, че той може да бъде значим и за светски ориентираното
хуманитарно познание, а по отношение на родната ни история той има не-
съмнени предимства.
На първо място ще отбележим, че в рамките на християнския мироглед
не е правомерно за историческия процес да се мисли като за непрекъснато
развиващ се към една положена в края му висша цел, изпълнена с висш
смисъл. Такова разбиране обезсмисля съществуването на всички предиш-
ни общества и човешките личности в тях, които по необходимост са „по-
нисши“ от предпоставената цел. Разбирането за такъв прогрес изпълва
познанието за миналото с дух на отрицание, тъй като самото историческо
развитие се разбира като постоянно отрицание на предшестващото. Това
дава основание за пренебрежителна присъда спрямо него от перспекти-
вата на настоящето, схващано като по-висше от миналото. Последовател-
ният християнски поглед към миналото, напротив, ще търси във всеки
исторически период и във всеки народ неговата абсолютна ценност пред
Бога. Може би това е основната заслуга на История славянобългарска,
която, оставайки в рамките на християнската представа за историята, раз-
рушава една нейна специфична средновековна „идеологичност“ – идеята
за световната история като история на световните империи, извън която
сякаш няма историческо време. Всъщност История славянобългарска е
първата оригинална българска повест за миналото на България. Би могло
да се каже, че тя изважда миналото на народа от неговата историческа
„провинция“, в която пребивава до този момент, и му посочва неговата
значимост и в двата споменати по-горе плана. В земния той е бил царство
наред със „стария“ Рим и с „новия“ Рим, а в небесния, т.е. в перспектива-
та на вечността, българският народ, както и всеки народ, е потенциална
Божия „столица“.
В този план на мисли особено внимание заслужава един въпрос, който
вълнува и отец Паисий – за липсата на българска историография допреди
написването на неговата История. Нима българите, пребивавайки извън
24
империята, са се чувствали и „встрани“ от историята, т.е. дали посочена-

та по-горе идеологема е била валидна и в тяхното себесъзнание? Когато
се вгледаме в домашните извори за средновековната ни история, ще забе-
лежим, че доколкото в тях има някакъв отчетлив поглед към собственото
ни минало, той е винаги вставен в порядък от по-мащабни процеси. Та-
кива са лаконичните бележки в превода на Манасиевата хроника или в
Българската анонимна хроника от 15 в., такъв е списъкът на българските
владетели (по-известен като Именник на българските ханове) в Летопи-
сец елински и римски и в Синодика на цар Борил. В този синодик, който
всъщност е последование, извършвано в първата неделя от Великия пост,
е вмъкнат и разказът за възстановяването на Българската патриаршия през
1235 г. (вж. Борилов синодик, 30а–32б), а летописният разказ за пренася-
не мощите на света Петка в Търново е поставен вместо проложно житие
след шеста песен на канона от службата на преподобна Параскева (Ко -
ж у х а р о в 2004: 311, 314–316). Освен липсата на оригинални исторически
произведения при наличието на достатъчен брой преводи на византийски
хроники трябва да се отбележи и оскъдният брой отечествени служби и
жития, прославящи български светии. В същия разказ за пренасяне мощи-
те на преподобната Петка е отбелязано, че допреди набавянето на гръц-
ка служба в чест на светицата и нейния превод паметта ѝ била почитана,
като се е използвала службата на света мъченица Параскева. Дали тук е
налице липса на интерес към собственото минало? Или това е особен род
самоотреченост от себе си... Не сме в състояние да предложим окончателен
отговор. Възможно решение на това недоумение може да се търси в посо-
ка на силното чувство на универсалност, на всеобщност на християнската
вяра и свързаната с нея култура, която се приема от славяните не само като
единение с живия Бог, но и като цялостно разработен сложен комплекс от
форми, внесени от Византия. Тези форми за византийския творчески дух
винаги се схващат като „изработени“ и като подлежащи на по-нататъшна
преработка в зависимост от нуждите. За нас те като че идват подобно на
„каменни скрижали“, в които неотличимо трябва да се съблюдава и съдър-
жателният, и формалният аспект на новата вяра и култура. Оригиналното
творчество е малка част от предимно преводната ни култура и то почти
винаги е в рамките на зададените форми. Но все пак в Русия летописите се
появяват веднага след покръстването (в Киево-Печорската лавра и после
в манастирите из цялата страна), в Сърбия се пишат родослови на царете,
докато в България засега са известни много малко опити да се впишат някъ-
де деянията от миналото. Самият отец Паисий е силно впечатлен от факта и
не може да допусне, че е нямало „царски истории и архиерейски кондики“,
„летописни книги, що са били пространно написани за целия народ и за
българските царе“ (л. 5а–б). Дали наистина българите преживяват битието
си като историческа „провинция“ и необходимостта от знание за миналото
се удовлетворява от „вселенската“ история на Империята, в която сме спо-
менавани и ние?
Към такива мисли водят и изказваните от други изследователи хипо-
тези, че българските владетели (а през Средновековието винаги владете-
лите са поръчители на писаната история) се стремят да впишат себе си в
историята не с мастило и перо, но „онтологично“, с меч в ръка, стремейки
се да завладеят Цариград и да оправдаят докрай дръзката си титла – царь
блъгаромъ и гръкомъ.
25
От друга страна, духовно-интелектуалният елит, от който по принцип

произлизат историографите, в българската държава е почти изцяло мона-
шески и поради това обърнат повече към вечното, а не към историчното.
Той в никакъв случай не е отделен от народа си, извършва заради него не-
вероятни творчески подвизи, но грижата му е да подготви Божия народ за
вечността, а не да описва временното му битие. На пръв поглед подходът
на хилендарския монах е коренно различен – той изисква от народа си да
знае своята история във времето, да обича своя език, обичаи и традиции,
което е в духа на идващото Ново време. Смятаме обаче, че досегашният
анализ показа в достатъчна мяра несъстоятелността на такова схващане.
Призивът на отец Паисий за любов към родното е мотивиран не от нацио-
налистически подбуди, които навлизат в историята ни около половин век
след написването на История славянобългарска, а въз основа на това, че
този език, обичаи и въобще история имат свещен корен и свещени пре-
красни плодове – светиите. Ето заради това не бива да се затрие и претопи
българският народ!
Историческото познание не е намиране на историята в изворите, които
се разглеждат като предмети или следи от миналото, а е тълкуване, за
което изворите са свидетелства и знаци за миналото (Фл о р о в с к и 2006а:
45). Това тълкуване винаги има някакви предпоставки в ума на историка,
не може да бъде безпристрастно, без предпоставки. Лишаването на ума от
всички негови предпоставки би било „самоубийство за ума“, според спра-
ведливата забележка на отец Георги Флоровски (Фл о р о в с к и 2006а: 51).
Значението и смисълът на изворите могат да станат достъпни само когато
тълкувателят е способен в достатъчно голяма степен да се отъждестви с
тези, чиито мисли, действия или обичаи се опитва да изтълкува (Фл о р о в -
с к и 2006а: 47). „Някои историци, понякога цели поколения от историци,
не намират в едни или други периоди на историята нищо разумно и ги на-
ричат тъмни векове; но подобни характеристики не казват нищо за самите
векове, макар и да казват доста неща за самите хора, прибягващи до подоб-
ни определения, а именно – че тези хора са неспособни да възпроизвеждат
мисли, които лежат в основата на живота в тези епохи“, така Колингууд
сочи необходимостта от разбиране на мисленето, което е вложено в изво-
рите (цит. по Фл о р о в с к и 2006а: 48). За него априорното историческо
въображение е тази способност, чрез която можем да тълкуваме знаците
на миналото (Ко л и н г у уд 1998: 129). Отец Георги Флоровски допълва
този ред на мисли с необходимостта от съчувстващо въображение (Фл о -
р о в с к и 2006а: 49), от вчувстване, вживяване в това, което се опитваме
да разберем и което е необходимо във всяко общуване между разумни съ-
щества (Фл о р о в с к и 2006а: 47). В този аспект би могло да се каже, че
християнският поглед към историята е жизнено необходим при изучаване
на едно минало, което като цяло може да се определи като християнско.
Такъв поглед предоставя възможност за вглеждане с една положителна,
продуктивна, разбираща „пристрастност“ в знаците от миналото и да ги
свързва в една по възможност цялостна и непротиворечива картина имен-
но понеже може да се „срещне“ със свои „подобо-пристрастни“ съ-човеци
от миналото, с които да влезе в диалог и да ги „разпита“. Когато липсва
тази конгениалност между ума на изследващия историк и неговия извор,
тогава между тях просто няма да се получи диалог и изворът ще остане
неразбран. Класически пример за това в следосвобожденската ни истори-
26
ография е лекцията на П. Мутафчиев „Поп Богомил и св. Иван Рилски.

Духът на отрицанието в нашата история“ (Мутафчиев 1993: 169–184). Той
равнопоставя по формален признак – излизане от обществения живот –
богомилите и християнските отшелници в лицето на преподобни Иоан
Рилски и ги осъжда като еднакво безполезни, подчинени на егоистично,
„себично съзнание“ и рушащи „основите на народностното ни съществу-
ване“ (М у т а ф ч и е в 1993: 180).
Тук няма да се занимаваме с критика на възгледите на един от големите
учени в българската следосвобожденска история. Горният пример е един
от многото в цялостното ни съвременно хуманитарно познание. Подобно
отношение към историята и въобще към самите себе си прониква нашето
образование във всичките му степени и формира у народа ни определено
самосъзнание. Едно от свойствата му е именно духът на отрицанието, кой-
то осъжда всичко онова, което не разбира и изисква неговото унищожение.
За съжаление този дух е постоянен спътник на новата ни история, а в част-
ност и на историографията. Това „самоотричане“ на българската история,
на българското общество, на самите себе си бе показано от Ст. Чурешки
(Ч у р е ш к и 1998: 176–245), който единствен в новата ни историография
се опитва да изгради християнска философия на историята. В анализите
му има ценни прозрения и идеи, но до голяма степен и неговият патос е
заразен от същия негативизъм, само че към нехристиянското в историята
ни, оценено като небългарско и затова ненужно и чуждо.
Когато християнинът историк се среща с миналото, умът, душата, въ-
обще цялото му същество се „разширява“ и изпълва с ново съдържание, за-
щото среща в това минало не само познати, но и нови форми, нови отливки
на вечността във временното битие на своите предшественици. И именно
в това е смисълът за християнина от изучаване на историята. Нейната ви-
сша изява са житията на светиите. Те са най-прекрасният плод и живият
смисъл на човешкото битие в хода на времето, тъй като са неспиращо и до
днес „онтологично доказателство“ за продължаващото в това време дейст-
вие на Божието домостроителство. Неслучайно и отец Паисий ги поставя
като завършителен венец на своята История. Широките хоризонти, които
се отварят пред християнина историк при срещата му със светостта на све-
тиите, настройват ума му, когато той се обръща към миналото, да гледа към
това минало не иначе, но с болка и любов. Ако тук е позволен един друг
образ, бихме сравнили този историк с добрия духовник, който с любовта
и състраданието си към хората ги предразполага да му откриват цялата си
душа. Когато се вглеждаме в историята с такова устроение, ще можем да
„предразположим“ по особен начин познатите вече извори и да открием
в тях много непознати досега факти и връзки между тях. Такъв прочит на
историята отваря пред нас нови хоризонти не само по отношение на мина-
лото. Той дава нова перспектива и към настоящето, което също се обога-
тява, тъй като става настояще на едно много по-богато и дълбоко минало.
По този начин би се осъществила и „програмата“, заложена в История
славянобългарска.
За Зографското братство
иерод. Атанасий
27
28
ПРИНЦИПИ НА ИЗДАНИЕТО
В изданието текстът на Паисиевата История славянобългарска се пре-

дава по Зографския ръкопис (Z) с разночетения от шест преписа, които съ-
държат текст на Историята, много близък до този в Зографския ръкопис1.
Z = ръкопис 432 (стари сигн. 168 и 243) в Зографската света обител;
наричан Зографски препис, първообраз на Историята, оригинал на Ис-
торията, Паисиев автограф; 61 л., 215 x 145 с по 19–24 реда на страница;
полуустав с елементи на курсив, напомня делово писмо; редовно надред-
ни точки над и, докато ударения и придихания – непоследователно. Днес
е утвърдено мнението, че Зографският ръкопис е излязъл изпод перото
на самия о. Паисий Хилендарски, т.е. че Зографският препис е оригина-
лът, автографът, първообразът на Паисиевата творба3. Във връзка с това
се смята, че е завършен през 1762 г. Писан е основно в Хилендарския ма-
настир на Атон и е довършен в Зограф. Повечето учени смятат, че това е
Паисиевата чернова. В ръкописа има някои недописани номера на листове
при цитиране на източника, липсва червенослов – има само указания къде
трябва да има червенослови, на места липсват очаквани пунктуационни
знаци, има дитография, често елизия, размествания на букви, задраскани
букви, думи, редове.
От първоначалния състав на Зографския ръкопис (днес само
61 л.) са изгубени листове: четири листа между л. 23 и л. 24, 1 лист между
л. 57 и л. 58 и 12 листа от края на Историята след л. 61. На л. 23v в долно-
то поле има бележка с молив вероятно от ръката на Йордан Иванов: Тукъ
липсватъ нѣколоко листа. Липсващият текст е бил запълнен, като между
листове 23 и 24 е вклинена вставка от 4 ли̇ста от о. Мартиниан Зографски.
Вставката е преписана от изданието на А. Т. Балан (Балан 1898). Със същия
почерк и по същото издание е и вставката, запълваща липсата в края на
1
Оценка на преписите от т. нар. „основна редакция“ вж. у То д о р о в 1971, 1972 и 1991.
От преписите, включени в тази основна редакция от Илия Тодоров, използваме само
тези, в които няма големи липси; не даваме разночетения и от Никифоровия (Рилския)
препис, тъй като той е преписан от Самоковския препис от 1771 г., по който са привлечени
разночетения.
2
Актуалното в момента сигниране на ръкописите в манастирската библиотека е според
каталога на Р а й к о в и др. 1994: 47.
3
Срв. Т о д о р о в 1967, М а т е и ч 1983, Р а й к о в 1989.
29
Принципи на изданието
текста (след л. 61), която всъщност започва с текст след л. 57 на оригинала,

повтаря текста на л. 58–61 и стига до частта „За българските светци“, коя-
то заедно с послесловието днес е изгубена в оригинала. Тези допълнения
вероятно са правени, след като Й. Иванов издава Историята през 1914 г.
по Зографския ръкопис: номерацията на листовете в това издание върви по
следния начин – след л. 23 идва л. 28 (сегашният л. 24), което показва, че
по времето на Й. Иванов някакви 4 листа е имало между сегашните л. 23 и
л. 24 (липсващия текст между сегашните листове 23 и 24 Й. Иванов дава
по Първи котленски препис). От друга страна, Й. Иванов отбелязва липсата
на един лист между л. 57 и л. 58 (в неговото издание между л. 61 и л. 62):
изгубения текст в първообраза той също дава по Първи котленски препис.
Текстът на допълнението, което е след л. 61, започва именно след л. 57, а не
след л. 61, както би трябвало да се очаква, като повтаря съдържанието на
листовете от 58 до 61. Това подсказва, че или о. Мартиниан е взел предвид
издаденото от Й. Иванов, т.е. че вставките са правени след 1914 г., или пък е
отчетено изданието на Балан преди или по време на идването на Й. Иванов
на Света Гора (1907–1908). Второто е по-вероятно. Самият Й. Иванов не
говори за допълнения в ръкописа, но фолиацията на ръкописа свидетел-
ства, че по негово време е имало допълнения. В момента допълненията са
номерирани с обща номерация с римски цифри. И в двете допълнения има
словоразделяне, главни букви, параграфи, както и словопренасяне и други
пунктуационни знаци, които точно повтарят изданието на Балан.
Тук липсващите в оригинала части даваме по Първи котленски препис
(а не по вставките), както е постъпил и Й. Иванов (1914), като сочим и
разночетения от другите пет преписа. Много близък до текста в Зограф-
ския ръкопис е Музейният или Втори самоковски препис, но в него накрая
липсва един лист и затова не го използваме като основен ръкопис за въз-
произвеждане на липсващите в оригинала от XVIII в. части.
Издания на Зографския автограф: наборно: Иванов 1914; фототипно и
дипломатическо: Райков 1989; фототипно, придружено с превод на Петър
Динеков: Зографска чернова 1998, 20124.
K = ръкопис 368 от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Ме-
тодий“ в София (Цонев 1910: 411), наричан Първи котленски препис и
Първи Софрониев препис; 83 л., 145 х 205 по 20 реда на страница, красив
полуустав с червенослови. Според бележката на л. 1r е преписан в Котел
през 1765 г. от поп Стойко Владиславов (бъдещия владика Софроний) от
оригинал, донесен от о. Паисий. Няма липсващи листове. Πο него тук по-
пълваме текста на изгубените листове в Зографския ръкопис. K показва
несъществени разлики спрямо Z, но едва ли е преписван от него. Типич-
ни за този препис езикови черти са: източнобългарската редукция е > и,
предпочитанието към ꙗ пред малък юс (ѧ) за означаване на а след мек
консонант или в поствокална позиция; честото използване на саⷭ вместо
съ; употребата на техен, тях вместо нихен, их, них в Z; на вси, все пред
сви, све; окончанието -е в еловите причастия (напр. пришле) и някои съ-
ществителни; повече църковнославянски форми в сравнение със Z.
4
Многобройни са изследванията върху езика, източниците и идеите на текста в Зографския
ръкопис; освен цитираните, срв. К о с е в и д р . 1962, напоследък Д р а г о в а , Т а ч е в а
2012; Д е я н о в а 2012.
30
Бележка на поп Стойко на л. 1r:

Въ вре́ме е̑пкⷭ҇па гедеѡна:
Ꙁапи́сах се сїю́ и̑сторїи́цꙋ, аꙁь мно́гогрѣ́шнїи въ лцѣ́хь сто́ико і̑ере́и вь
лѣ́то по вьпльще́нїе гь на́шь і̑и̑с҃ хс ѿ стїи бци и̑ прⷭ҇но дѣ́ви мрїи: ҂а ѱ ѯ е лѣ́то
ѿ а̑да́ма ѿ сьꙁда́нїе вьсе́го ми́ра: ҂ꙁ с о г мцⷭ҇ь і̑а̑нꙋа́рїа вь кѳ днь:
Сїи́ и̑сторїю прине́сї а і̑е̑рмона́хь ѿ ста гора̀ а̑ѳо́нꙿскаа и̑ препи́сахмї ꙗ ꙋ се́лѡ
ко́ти꙼лꙿ насто̑ꙗ́тель е̑пи́тропь црко́внїи, хри́сто поклоⷩ҇ и̑ поста́вї ꙗ ̑ хра́мь стго
а̑плⷭ҇а пе́тра и̑ па́вла, ко́и и́тѐ да риѐть бгь да прости́ ко́и писа́ль и̑ ко́и настоꙗль:
и̑ ко́ї ꙗ ̑свои́ и̑ли́ ѿкра́дне да ѐ а̑форе́сань и̑ прокꙿле́ть ѿ га бга саваѡѳа и̑ ѿ
ві а̑плⷭ҇и, и̑ ѿ тиі҃ ѡци и̑ ѿ е́ти̑ри̑ е̑ѵⷢ҇ли́сти . и̑ тꙋ́ь и̑ желꙗꙁо и̑ ка́микꙿ да се стꙋпи́
то́и ни̑ вь вѣ́ки: : :
Издания: Р о м а н с к и 1938 (успоредно с Втори Софрониев препис);
Р а й к о в 1972 (фототипно с адаптация на съвременен книжовен език)5.
S = ръкопис 137 от Църковния историко-архивен институт към Светия
синод на Българската православна църква, София (С п р о с т р а н о в 1900:
223–228), наричан Самоковски препис; 5 + 127 + 4 лл. (преписът е фолииран
с оригинална буквена номерация и в по-късно време страниран с мастилен
печат, според което съдържа 280 стр.), 215 х 170 с по 16 реда на стр., полу-
устав. Според бележка на книжовника преписът е направен през 1771 г. от
йерей Алекси Велкович Попович в Самоков. В сравнение с K, S се отличава
в по-голяма степен от Z. Личи и брахиологична, и плеонастична редакция.
Много често се въвежда съюз „и“ в сравнение със Z и K, което не е отразено
последователно в разночетенията от S в настоящото издание. Езикът и сти-
лът са по-близки до народната българска реч. Йерей Алекси прави промени
и в послесловието на о. Паисий. От неговия ръкопис преписва Никифор
в Рилския манастир през 1772 г. и създава т. нар. Никифоров или Рилски
препис, пазен днес в Архивния институт на БАН № 96 (по К о д о в 1969).
Бележка на поп Алекси на л. 271r-v:
ꙁволе́ние҄мъ ѻ̑ца , споспеше́ни꙼емъ сна, и̑ соверше́ниемъ ста́го дха . иже
ѿ небы́тїѧ въ бы́тїе приве́дїи꙼ вса́ескаѧ: и̑ аꙁъ смере́ни и̑ гре́шнии꙼ а̑ле́ѯїа̑
и̑єр̑ е́ї ве́лковиь попо́виь, гдⷭ҇ꙋ поспешествꙋ́ющꙋ ми . списахъ сїю і̑сто́рїю
славе́ноболга́рскою, Въ сла́внои̑ ꙁе́мли꙼ македо́нстеи꙼, въ гра́де и̑ ѡ̑те́стви꙼и꙼ мое́мъ
нарица́емъ са́моковъ, при преѡ̑щ҇еⷭ неи́шаго митрополи́та гдⷭ҇ина Кѵⷬ҇ неѡфита: Въ
лѣ́то, ҂а ѱ о а, и̑нꙿди́къ ,д, собра́н҇оⷩ ю ѿ раꙁли́ниⷯ кни́гъ и̑ і̑сто́рїи паи́сиемъ
и̑єр̑ омона́хоⷨ: и̑ по е̑гѡ̀ ѹ̑режде́нїю ꙗ̑ко́же ѡ̑бре́тохь та́ко и̑ напи́саⷯ, тогда̀ бѐ мнѐ
лѣ́ть .ки, и̑ ѿ мно́гое жела́нїе що̀ и̑меѧхь потрꙋди́х сѧ и̑ преписаⷯ ю да ю и̑меемъ ||
поне́же мно́гажди ви́дехь ка́кѡ ѹкарають на́съ се́рбїе и̑ гре́цы, ꙁащѡ̀ не и̑ме́емъ
своѧ̀ і̑сто́рїѧ ꙁа́едно совꙋкꙋ́плеⷩ ⷶ ꙁа цри болга́рски и̑ сты́хъ: що би́лы пр(!) црⷭ҇твꙋвали
и̑ сты́лї сѧ ѿ ни́хь . то́гѡ ра́ди желанїемъ воꙁꙿжелеⷯ по свое́го рода болгарскагѡ
и̑ преписаⷯ ю да се не и̑ꙁꙿгꙋбить, ви́ же ѻци и̑ бра́ти̑ѧ коѝ ати́те и̑л̀ жела́ете
преписа́ти аще то̀ ѡ̑бре́щете погре́шенѡ и̑справи́те блгословиⷮ ⷷ а не клени́те⁘
Издание: фототипно К р ъ с т е в , И в а н о в а 2004; в отделни случаи
разночетения от него използва и Й. И в а н о в (1914), както и Б. А н г е л о в
(1961) в изданието на Никифоровия препис6.
5
Боян Пенев е подготвял Котленския препис за печат в съпоставка със Z, както и със
Самоковския, Лазаров (Втори русенски), Тошковичев и Кованлъшки, но трудът на учения
не е публикуван (вж. Архив на БАН, ф. № 37, Боян Пенев, инв. № 585); за преписа вж. и
С т о я н о в 1962: 560–562, Ж е р е в 1969, Т о д о р о в 1971.
6
Вж. и С т о я н о в 1962: 562–563, Т о д о р о в 1971.
31
M = ръкопис с инв. № 39646 в Националния исторически музей в

София; наричан Музеен препис, Втори Самоковски препис, Цариградски
препис, а също и Белова; I+129+I л., 210 x 150 mm с по 17 реда на страница
(без кустодиите); среден правилен полуустав с влияние на типографските
образци от XVIII в., големина на буквите ок. 5 mm; почеркът е много близък
до почерка на йерей Алекси, създател на Самоковския препис (S). Между
л. 128 и л. 129 липсва един лист (според оригиналната буквена фолиация –
л. 129) с Паисиевия послеслов. По филиграноложки данни се предполага,
че е създаден през 80-те години на XVIII в. Смята се, че произхожда от
Самоковския книжовен център – според кодикологични и палеографски
данни, а и според известното за историята на ръкописа (К а р а д ж о в а
1997, Х р и с т о в а 1998, Т е м е л с к и 2000: 280 – 281). В текстологично
отношение M е много близък до Зографската чернова, но избягва редица
грешки, редовно използва червенослов и има повече църковнославянизми.
В сравнение със Z са избегнати редица диалектизми, напр. съвъ, све
последователно е заменено с весь, все, наставката -сво със -ство и др. под. В
редица случаи M следва Z в противовес на всички останали преписи. В M
частта за българските светци започва на л. 102r без заглавка, както е в Z,
л. 57r (в Z няма и обичайния маркер, указващ че трябва да има червенослов
в беловата), като са изписани само 5 реда, след което листът до края е
оставен празен (ок. 1/3) и на обратната страна е започнато отново, като вече
е изписана заглавка с киноварен инициал и главни букви, повторени са петте
начални реда от предишната страница и е продължено нататък. Също така
в повечето случаи M следва точно, дума по дума (за разлика от останалите
преписи), указанията от Z къде трябва да има червенослов7. Последните
наблюдения ни дават основание да смятаме, че M е директен апограф от Z.
Издание: фототипно (вж. Белова)8.
L = ръкопис 776 от Националната библиотека „Св. св. Кирил и
Методий“ (Ц о н е в 1923: 468–469), известен като Лазаров препис или
Втори русенски препис; 78 + Х лл., 150 х 210 mm с по 20 реда на страница.
Между л. 58 и л. 59 липсват 4 листа. След Паисиевото послесловие на л.
78v даскал Никола поп Лазаров от Русе е оставил бележка през 1811 г., че
посвещава книгата на хаджи Димо Хаждигеоргиович, български търговец.
Изказано е мнение, че е апограф от Жеравненския препис (с неизвестно
местонахождение днес), който се смята за един от най-ранните преписи,
направен от Паисиев оригинал преди 18 май 1772 г.9 В L е представена
широко източнобългарската редукция, почти редовно се употребява
формата воюска вместо воиска; като цяло обаче издава западнобългарска
подложка, срв. например западнобългарските форми нихенъ, сос и др.
Бележка на даскал Никола на л. 78v:
И аꙁи нико́лае снъ по́пъ лаꙁа́рꙋвъ, и꙼ да́скалъ ѿ рꙋшꙋ́къ гра́дꙿ проита́хъ
сїю̀ и꙼сто́рїи꙼цꙋ и꙼ раꙁꙋме́хъ то̀ естꙿ пи́сано в неѧ̀ а̑бїе бра́тїе потрꙋди́те сѧ, та
ѧ проите́ти да ви бꙋ́ды на по́лꙁꙋ бо́лгаромъ и꙼ похвала̀ а̑ на па́костъ гре́комъ
и꙼ се́рбомъ въ лѣ́то а̑прїлїе мцⷭ҇ъ :23: 1811† Поте́норо́дномꙋ господа́рꙋ хаџи
ди́мꙋ, хаџи геѡ̑ргїѡ̑виъ, ꙗко кꙋпцꙋ̀ бо́лгарскомꙋ ꙁна́къ, искренѧго своего̀
7
Срв. подобни разсъждения и у Д р а г о в а 2004: 35–36.
8
За преписа вж. и Т о д о р о в 1981: 20–21, Д р а г о в а 2003, 2004.
9
За Жеравненския препис и неговите апографи вж. Т о д о р о в 1981 и 1983.
32
поита́нїѧ Благодарности꙼ посвѣща́етъ і̑сто́рїю сїю̑ списа́телъ нико́лꙋ у̑и́телъ

ѿ у̑рꙋшꙋ́къ гра́да.
Преписът не е издаван10.
Ch = ръкопис 310 от сбирката на Чертков в Държавния исторически
музей в Москва11; известен като Чертков или Московски препис; I–III +
12312 + IV–IX л., формат 216 х 172 mm, размер на текстовото поле 160
х 132, височина на буквите 3 mm, 18 реда на страница (без кустодиите);
тънка хартия, прозира мастилото на другата страница; 18 реда на стр.; чер-
венослов за заглавията и подзаглавията. Близък до Z и Т с малки разлики;
в езика има повече църковнославянизми в сравнение със Z и много редки
примери на руско пълногласие. Изказано е предположение, че е апограф
от Жеравненския препис и че стои по-близко до него в сравнение с L и Т, с
незначителни отклонения (То д о р о в 1983). Подвързия нова, хартия нова.
Ръкописът е от XIX век13. Буквена номерация на листовете в горния десен
ъгъл на правата страна на листа. Номерацията на колите долу в центъра: 1
кола – 10 л. (номер на л. 1); 2 кола – 8 л. (на л. 11); 3 кола – 8 л. (на л . 19); 4
кола – 10 л. (на л. 26); 5 кола – 8 л. (на л. 37); 6 кола – 8 л. (на л. 45); 7 кола –
11 л. (на л. 53); 8 кола – 10 л. (на л. 64); 9 кола – 8 л. (на л. 74); 10 кола – 8
листа (на л. 82); 11 кола – 8 л. (на л. 9014); 12 кола – 6 л. (на л. 97); 13 кола –
10 л. (на л. 103); 14 кола – 10 л. (на л. 113); 15 кола – 1 л. (л. 123). Виждат се
следи от коректорска работа от модерен тип – в полето с коректорски зна-
ци са поправени грешките с молив, след което съответните места в текста
са изтрити и поправени вече с мастило с почерка и мастилото на основния
писач. На няколко места думите не са написани целите, но е оставено мяс-
то, където с молив са попълнени правилно (спрямо Зографската чернова)
липсващите букви. Преписът е правен в Русия от преписвач, носител на
руския език. На места може да се предполага неправилно словоразделяне.
Ръкописът не е издаван15.
Т = ръкопис, съхраняван в библиотеката на Основно училище „Христо
Ботев“ в гр. Калофер, България, инв. № XII–2, отд. История; известен като
Тошковичев или Калоферски препис; I + 53 + III л., 348 x 221 mm, размер
на текстовото поле 295 х 200, височина на буквите 3 mm, средно 24–27
реда на страница (без кустодиите). Няма червенослови, заглавките са само
с главни букви, писан е със съвременни пунктуационни знаци, изречения
с главни букви и точки, словоразделяне на морфологичен принцип, главни
букви при личните имена, етнонимите и географските названия. Преписът
е правен в Русия от преписвач, носител на руски език. На места се наблю-
дават неправилни словоразделяния. На л. 11r в долното поле има бележка
с модерен скорописен почерк на руски език от ръката на основния писач.
10
За преписа вж. А н г е л о в 1961: прилож. 3, С т о я н о в 1962: 572–573; Т о д о р о в 1983.
11
За този препис тук се дава по-подробна палеографска информация, тъй като такава
информация не се открива в направените до днес списъци на преписите на Паисиевата
История (срв. С т о я н о в 1962).
12
Всъщност листовете са 124, с № 90 са номерирани 2 поредни листа.
13
Според библиотечния фиш ръкописът е датиран от началото на XIX век.
14
С № 90 са номерирани два поредни листа. Номерацията на колата е на първия от тях.
15
За него вж. Т о д о р о в 1981: 270, Т о д о р о в 1 9 8 3 , В е н е д и к т о в 1962, 1990,
Н е н о в а 2009, 2012.
33
Създаден е не по-късно от 1829 г., защото на предния форзац има бележка

с молив „1829 Тошковичев препис“, има печати на Калоферската община.
Текстът е много близък до Z и Ch. Преписът се смята за апограф на Жерав-
ненския препис.
Издания: П. А. Л о н г и н о в (две издания: 1885 и 1893); М. М о с к о в
(1893) – по първото Лонгиново издание; Ал. Т. Б а л а н (1898) – по второто
издание на Лонгинов16.
Предлаганото тук наборно издание предава текста на Историята в
Зографския ръкопис с минимална намеса на издателите. Не въвеждаме
главни букви, предаваме текста буквално – с грешките, задраскванията и
дописаното между редовете (вдигнато с по-дребни букви над реда). Все пак
фонетичните думи са разделени според съвременните правописни норми в
български. Запазват се редовете, както са в оригинала, но се въвежда знак
за пренасяне в края на реда.
Надредните букви и надредните знаци са запазени, както и всички
съкращения.
Светлина върху неясни сегменти в Z хвърлят разночетенията под линия.
Те са дадени, за да помогнат при възстановяване на изгубени или неясни
части, изрази, фрази, както и за да очертаят рецепцията на Историята. Те
сочат какви оригинали са били разпространявани, четени и преписвани из
българските земи през XVIII век.
Грешките в Зографския текст са отбелязани с (!) след думата, а
разночетенията показват това каква форма се има предвид. Ако въпреки
разночетенията остава неясно, издателите се намесват с бележки.
Как са подбрани разночетенията? Правописните и фонетични вари-
анти в проучените седем ръкописа са много. Те не са отразени в апарата
(с малки изключения) към това издание на Z. Например не са представени
следните различия: въкраце – вькратце, вь – ва – во – в, грци – греци,
землоделатели – земнодѣлатели, мїлостинꙋ – милостиню, но – нь, поишель –
пошель, праѡци – преѡци, пꙋти – пьти, разрꙋшила – разрⷣꙋшила, римлане –
римлѣне, с – сь – сасъ – сосъ – со, сви – вьси, сꙋпрꙋжесво – сопрꙋжество,
оухатилъ – оухватилъ, четати – читати – чатити, четиш – четеш – чатиш;
не се отбелязват разликите в изписване на суфикса за имена и глаголи -ств- ,
който много често в Зографския ръкопис е -св-, а в другите преписи -ств-;
не се предават различията в суфикса за образуване на прилагателни -сно/-
стно; така също не се привеждат различията в наставката -ова-/ -ува-, на-
пример вѣровалъ – вѣроувалъ. Правописни и фонетични варианти се дават
само при собствените имена, но не и при обичайни и повтарящи се форми,
като їѡана – іѡанна, трновъ – терновь, цари⸱ градъ – цариградъ. Много
рядко се включват в разночетенията някои фонетични разлики – главно в
случаи, когато без разночетения са възможни две разчитания на текста в Z.
Понякога, когато сме преценили, че разночетенето е важно за очертаване
на принадлежността на преписа към определена подгрупа, сме давали и
фонетични и дори ортографични варианти, напр. „серꙿбски K : се́рбїски Ch,
T“ или „мрака Z : мра.ка̀(!) Ch, T“. В случаите, когато думата, към която
се дава разночетене, се среща повече от един път на един и същи ред в Z,
сме обозначили с индекс към коя поред фиксация в реда се отнася разно-
16
За ръкописа вж. С т о я н о в 1962: 575–576, Т о д о р о в 1981 и 1983.
34
четенето, напр. „ꙋ3 Z : om. K, M, S, L, Ch, T“, което означава, че третото

ꙋ на обозначения ред липсва в изброените преписи.
Не се отразяват случайните единични грешки, срещащи се само в един
препис. Не се представят в апарата разлики в пунктуацията в преписите
(въпреки че тези разлики понякога са съществени и предполагат друго
членение на текста и дори различни нюанси в смисъла). На морфологично
равнище не се включват в апарата разликите в преписите между проста и
сложна форма на прилагателните, например чужъ – чужди, или разлики
от типа болгарскїе – болгарстїи, нито разлики в именителните окончания
на съществителни от типа воини – воине и елови причастия, например
давали – давале, поишли – поишле. Отразяваме обаче последователно
разлики в падежните окончания, например солуна – солунь, све – вьсѣхь.
Ако едно разночетене се среща в няколко преписа, но с различен
правопис, предаваме го според изписването в първия цитиран ръкопис,
обичайно K.
Изданието е снабдено с индекс на личните имена и индекс на
етнонимите и топонимите с указване на формата и посочване на кой лист и
ред в изданието се намира. И в двата индекса заглавните статии са според
нормите на съвременния български книжовен език. В индекса на личните
имена в статията първо се дават словоформите от самото име, а след това
под същата статия словоформите от притежателното прилагателно от
името, ако се срещат такива. В индекса на етнонимите и топонимите в
една статия са обединени топонимът и прилагателното от него, например
„България, български“, като словоформите също се дават последователно.
Единствено в случаите, където липсва топоним, прилагателното се дава в
една статия с етнонима, напр. „Авари, аварски“.
Използвани знаци:
[] = в квадратни скоби се възстановяват букви, които са били
изгубени в края на листа при обрязване.
om. = пропуска (липса).
add. = добавя (след цитираната дума от основния ръкопис).
transp. = размества (разлики в словореда).
(!) = sic (така).
М. Димитрова, П. Петков, Д. Пеев
35
ПРИНЦИПИ НА ПРЕВОДА
При превода сме се стремили да предадем адекватно смисъла на ори-
гиналния текст на съвременен български книжовен език, като при това сме
се старали да запазим, доколкото е възможно, фразата и стилистиката на
о. Паисий, която според нас е от особена важност за разбирането на об-
щия монашески дух и Светогорския манастирски контекст на възникване
на Историята. Формалното съответствие на лексикално, морфологично и
синтактично равнище между новобългарския текст и оригинала не е било
водещо в процеса на превода. Лексикалната близост между езика на Исто-
рията и съвременния български при формална адаптация на текста често
пъти води до неясноти и грапавини в новобългарския вариант. Някои думи,
които сега се употребяват само в един смисъл, в стария ни език са имали по
няколко значения и о. Паисий често ги употребява именно в незапазените
им днес значения. Това бе още една причина на много места да се откажем
от съвпаденията на формата. От друга страна, за да избегнем стилистична
едноцветност, в повечето случаи повторенията, срещащи се в оригинала,
са отстранени в превода. Това най-често се осъществява чрез замяната им
със съответните местоимения. В определени случаи сметнахме за целесъ-
образно да оставим единични повторения, за да се подчертае оригинал-
ният стил на Историята. По същата причина запазихме и редица думи,
които днес бихме оценили като диалектизми, архаизми, ориентализми и
западноевропеизми. Заради изискванията (и очакванията) на стила на съ-
временния български книжовен език в случаите, когато това не накърнява
смисъла на оригиналния текст, част от въвеждащите съюзни средства бяха
изпуснати.
Старият ни език е бил синтетичен (падежен), докато съвременният
български е с по-висока степен на аналитизъм. Характерна особеност на
синтетичните езици е, че с по-малко думи могат да се изразят повече неща.
Поради това, за да звучи преводът гладко на български, се наложи на много
места да добавим уточняващи и поясняващи думи, които не се съдържат в
оригинала. Тези думи са дадени в квадратни скоби.
Личните, географските и народностните имена се предават във
формата, в която се срещат в оригинала, в т.ч. и имена от типа иоустинианъ
са оставени според църковния правопис – Иустиниан, като съвременните
им съответствия и ортография са уточнени в коментара. Изписването
на Света Гора Атонска и в текста, и в коментара е според Светогорския
правопис – с главни букви. В някои случаи сме нормализирали някои
лични имена съгласно съвременната българска книжовна норма. Това
се наложи поради факта, че имената на -иѧ от типа тривелиѧ, телезвиѧ,
анастасиѧ и под. в K и понякога L се срещат и с форми на -ие – тривелие,
телезвие, анастасие, което е породено от двоякото произношение на малката
носовка през Възраждането – от една страна, според църковнославянската
норма тя се чете като я, но в българските диалекти старобългарската
малка носовка преминава в е. Друга причина за варирането в преписите
е варирането на тези имена в старата ни традиция – на -ие, -ий, -ия. Тъй
като сметнахме за целесъобразно да нормализираме и отделни географски
названия според съвременната книжовна норма, а други да оставим както
са в оригинала, изброяваме промените както следва: алексиѧ – Алексий,
36
Принципи на превода
анастасиѧ – Анастасий, батоѧ – Батоя, баѧзитъ – Баязид, василиѧ – Василий,

димитриѧ – Димитър, ликиниѧ – Ликиний, методиѧ – Методий, митар –
Митър, мꙋратъ/моратъ – Мурад (но Муратов), окиѧнъ – Окиан, оураниѧ –
Ураний, паисиа – Паисия, селевкиѧ – Селевкия, симионъ/симеонъ – Симеон,
стефанъ/стеванъ – Стефан, телезвиѧ – Телезвий, тивериѧ – Тиверий,
тривелиѧ – Тривелий, цимисхиѧ – Цимисхий, брꙋса/бꙋрса – Бурса, охритъ –
Охрид, преслава – Преслав, свещовь – Свищов, серезъ – Серес, симонь петрь –
Симонопетра, синаѧ – Синай, тернь – Трън, теталиѧ – Тесалия, словени –
славяни, (и)зографъ/(и)зꙋграфъ/(и)зогравъ/(и)зꙋгравъ – Зограф, както и (и)
зографски/(и)зꙋграфски/(и)зогравски/(и)зꙋгравски – зографски.
Сегментацията на превода е според Зографската чернова – на листове.
Липсите в оригинала (4 листа между л. 23 и л. 24, 1 лист между л. 57 и л. 58,
12 листа след л. 61) са преведени според Първи Софрониев (Котленски)
препис (НБКМ 368), който заради своята архаичност бе предпочетен пред
късните добавки в Зографския ръкопис (от началото на XX век).
Коментарът към превода има за цел да поясни някои спорни или
неясни моменти в изложението, както и редица географски названия,
исторически реалии, титли и др., които може да не са напълно познати за
съвременния читател. За титлата на дохристианските български владетели
хан/кан/кана в бележките сме предпочели формата хан, като изборът
ни е мотивиран изключително от паранаучния факт, че тя е придобила
широка гражданственост през последните 120 години. При съставянето
на коментара сме се ръководили главно от стремежа да направим ясен и
достъпен текста на историята. Основната ни цел е била да се съпоставят
изложените от о. Паисий факти и събития с постиженията на съвременната
историко-филологическа наука и да се покаже значението на История
славянобългарска не само като литературен паметник, но и като исторически
извор в контекста на XVIII век. В някои от бележките са посочени и
отделни публикации и теории, които биха разширили информацията за
интересуващите се читатели. Използвали сме и коментарите на Божидар
Райков (Р а й к о в 1972) и Норберт Рандов (R a n d o w 1984), както и
бележките на Надежда Драгова (Д р а г о в а 1962) и откъсите от „Царството
на славяните“ на Мавро Орбини.
Сводната таблица на византийските императори, българските ханове
и царе и сръбските жупани и крале е съставена по O s t r o g o r s k y 1963,
като някои години са съобразени с последните изследвания в съответния
период, по-големите промени са посочени в бележка под линия. За основа
на генеалогичните таблици са използвани предложените в изданието на
Б о ж и л о в, Г ю з е л е в 1999, като в редица случаи са отчетени най-новите
изследвания по въпроса; промените са посочени в бележка под линия.
Коментарът е ориентиран към неспециалисти, затова на осведомения
читател много от бележките могат да се сторят излишно подробни, но
спецификата на текста и значението му в българската история и култура
сами наложиха този подход.
Д. Пеев, Ал. Николов
37
СЪКРАЩЕНИЯ НА БИБЛЕЙСКИТЕ КНИГИ
Бит Битие
Чис Числа
Вт Второзаконие
ИсН Книга Иисус Навин
Пс Псалтир
Ис Книга на пророк Исаия
Пр Книга Притчи Соломонови
Екл Книга на Еклисиаста или Проповедника
Дан Книга на пророк Даниил
Мт От Матей свето Евангелие
Мк От Марк свето Евангелие
Лк От Лука свето Евангелие
Ио От Иоан свето Евангелие
Рим Послание на св. ап. Павел до Римляни
I Кор Първо послание на св. ап. Павел до Коринтяни
Гал Послание на св. ап. Павел до Галатяни
Евр Послание на св. ап. Павел до Евреите
Откр Откровение на св. Иоан Богослов
38
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
Аверинцев 1997: Аверинцев, С. О языке Церкви. – В: Азбука веры http://az-
byka.ru/tserkov/tserkovno-slavyanskiy/o_yazike_tcerkvi-all.shtml
/ достъп 14.10.2012.
Ангелов 1961: Ангелов, Б. История славяноболгарская. Никифоров препис
от 1772 г. София, 1961.
Ангелов 1997: Ангелов, П. Названията „България“ и „българи“ в титулату-
рата на сръбските крале от XIV век. – Векове, 8, 1979, кн. №
2, 48–54.
Андровски 2011: Андровски, И. Българско средновековие. София, 2011.
Балан 1898: Паиси Хилендарски. История Славеноболгарская. 1762. Трем
на българската словесност. Стъкми за издание А. Теодоров.
Пловдив, 1898.
Блок 1988: Блок, М. Апология на историята. – В: Историци за историята.
София, 1988, 76–107.
Божилов, Гюзелев 1999: Божилов, И., Гюзелев, В. История на средновековна
България VII–XIV в. Т. I. София, 1999.
Вачкова 2010: Вачкова, В. Белите полета в българската културна памет. Со-
фия, 2010.
Велчев 1981: Велчев, В. Паисий Хилендарски. Епоха, личност, дело. София,
1981.
Венедиктов 1962: Венедиктов, Г. За един нов препис на „История славенобо-
лгарская“ от Паисий Хилендарски. – Български език, 12, 1962,
№ 6, 518–520.
Венедиктов 1990: Венедиктов, Г. Неизвестен препис на „История сла-
вяноболгарская“ на Паисий Хилендарски. – В: Г. К. Ве-
недиктов. Българистични студии (превод от руски
Р. Цойнска). София, 1990, 11–25.
Даскалова 1999: Даскалова, Кр. Грамотност, книжнина, читатели и четене
в България на прехода между модерното време. София, 1999.
Дел’Агата 1999: Дел’ Агата, Дж. Паисий Хилендарски и „Маврубир“ (Мав-
ро Орбини). – В: Дел’Агата, Дж. Студии по българистика и
славистика. София, 1999, 165–176.
Дерменджиев 2003: Дерменджиев, Е. Една хипотеза за похода на им-
ператор Никифор І в България през 811 г. – В: Stu-
dia protobulgarica et mediaevalia europenensia. Материа-
ли от юбилейната научна конференция в чест на 100-го-
дишнината на чл. кор. проф. д-р Веселин Бешевлиев.
В. Търново, 2003, 401–408.
Деянова 2012: Деянова, М. Съвпадения между характерните диалектизми
в Зографската чернова на „История славянобългарска“ и го-
ворните характеристики на с. Доспей, Самоковско (по повод
на 100 години от откриването на Зографската чернова). – В:
LiterNet http://liternet.bg/publish19/m_deianova/syvpadeniia.htm;
същото в сп. Онгъл http://www.spisanie.ongal.net/broi4/Maria-
Deianova-2.pdf /достъп 15.10.2012.
Димитрова 2012: Димитрова, Ю. Х. „Gothi, qui et Getae“. „Готи, сиреч Гети“.
София, 2012.
Динеков 1955: Динеков, П. Славянобългарска история. София, 1955.
39
Библиография
Добрев 2007: Добрев, Ив. Два Царсамуилови надписа. Linz, 2007.

Добрев 1982: Добрев, Ив. Към тълкуването на ктиторския надпис в Боянска-
та църква. – В: Годишник на Софийския университет, Факултет
по славянски филологии. Τ. LXXI, 1979, 1982, 127–166.
Драгова 1962: Драгова, Н. Домашни извори на „История славянобългар-
ская“ – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762–1962).
Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от Исто-
рия Славянобългарска. София, 1962, 294–300.
Драгова 2003: Драгова, Н. Новообявеният препис № 1 на „История славяно-
българска“, експониран в Гербовата зала на Президентството.
– В: Studia Balkanica: Изследвания в чест на Веселин Трайков.
София, 2003, 53–62.
Драгова 2004: Драгова, Н. Преписът на „История славянобългарска“ в Наци-
оналния исторически музей. – В: Паисий Хилендарски. Исто-
рия славянобългарска 1762. Белова. София, 2004, 18–40.
Драгова, Тачева 2012: История славянобългарска 1762–2012. Научни хори-
зонти на четвърт хилядолетието. Съст. Н. Драгова и Е. Тачева.
София, 2012.
Жерев 1969: Жерев, Ст. Езикът на втория Софрониев препис на „История
славянобългарска“ от 1781 г. в сравнение с първия (1765 г.). –
Български език, 19, 1969, № 2, 122–137.
Заимова s.a.: Заимова, Р. Католикът хан Тервел? – В: Българско общество
за пручване на XVIII в. Интердисциплинарна научна конфе-
ренция: Окцидентализмът http://bulgc18.com/occidentalism/
zaimova.htm /достъп 09.09.2012
Заимова 1992: Заимова, Р. Българската тема в западноевропейската книжни-
на (XV–XVII в.). София, 1992.
Златарски 1920: Златарски, В. Тъй наречените „грамоти“ на Пинция и него-
вия син Плезо. – В: Годишник на Софийския университет. Т.
XV–XVI, 1919–1920, 1–58. (Препечатано в: Златарски, В. Из-
брани произведения. Т. II. София, 1984, 267–325).
Златарски 1971: Златарски, В. История на българската държава през Средни-
те векове. Т. I/2. София, 1971.
Иванов 1915: Иванов, Й. Поменици на български царе и царици. – В: Извес-
тия на Българското историческо дружество. Т. 4 (1915). София.
(Препечатано в: Иванов, Й. Избрани произведения. Т. I. София,
1982, 144–153.)
Иванов 1914: Паисий Хилендарски. История славеноболгарская. Собрана и
нареждена Паисием иеромонахом в лето 1762: Стъкми за печат
по първообраза Йордан Иванов. София, 1914.
Иванов 1931: Иванов, Й. Български старини из Македония. София, 1931.
Кар 1988: Кар, Е. Историята като прогрес. – В: Историци за историята. Со-
фия, 1988, 194–208.
Каравълчев s.a.: Каравълчев, В. Историческа личност ли е св. Терапонт
Софийски. – В: Православие http://www.pravoslavieto.com/
life/05.27_sv_Terapont_serdijski.htm#2 /достъп 09.09.2012.
Караджова 1997: Караджова, Д. Два нови преписа на Паисиевата „История
славянобългарска“. – Балканистичен форум, 6, 1997, № 3, 238–
243.
40
Ковачев, Русев 2001: Ковачев, Г., Русев, Ив. Света гора Сливенска: Опит
за история на средновековното манастирско селение (ХІІ–
ХVІІ в.). Велико Търново, 2001.
Кодов 1969: Кодов, Хр. Опис на славянските ръкописи в библиотеката на
Българската академия на науките. София, 1969.
Кожухаров 2004: Кожухаров, Ст. Проблеми на старобългарската поезия. Со-
фия, 2004.
Колингууд 1988: Колингууд, Р. Историческото въображение. – В: Историци
за историята. София, 1988, 121–135.
Косев и др. 1962: Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762–1962). Сбор-
ник от изследвания по случай 200-годишнината на История
славянобългарска. Под ред. на Д. Косев, Ал. Бурмов, Хр. Хри-
стов, В. Паскалева и В. Мутафчиева. София, 1962.
Кривушин 1998: Кривушин, И. Ранневизантийская церковная историогра-
фия. Санкт Петербург, 1998.
Кръстев, Иванова 2004: Паисий Хилендарски. История славяноболгарская.
Самоковски препис от 1771 г. Фототипно издание с предговор
от Ангел Кръстев и Цветана Иванова. София, 2004.
Лонгинов 1885: Лонгинов, В. История словено-болгарская (По списку, при-
надлежащему потомственному почетному гражданину Н. С.
Тошковичу). Люблин, 1885.
Лонгинов 1893: Лонгинов, В. А. История славено-болгарская о народях и
о царех и святых болгарских и о всех деяния и бытия болгар-
ская. – Записки Императорского Одесского Общества Исто-
рии и Древностей. Т. 16. Отд. II. Материалы. Одесса, 1893,
1–54.
Матеич 1983: Матеич, Пр. Към въпроса за автографите на Паисий Хилендар-
ски. – В: Литературознание и фолклористика. В чест на 70-го-
дишнината на проф. Петър Динеков. София, 1983, 253–257.
Милев 1962: Милев, А. Гръцките и латинските думи в Историята на Паи-
сий Хилендарски – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха
(1762–1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишни-
ната от История славянобългарска. София, 1962, 401–411.
Минчева 1983: Минчева, А. Ролята на традицията при възникването на но-
вобългарския книжовен език. – В: Годишник на Софийския
университет. Факултет по славянска филология. Езикознание.
Т. 77, № 1 (1983), 75–123.
Москов 1893: Паисий Хилендарски. Историята на о. Паисия Хилендарский.
С едно предисловие от М. Москов. Търново, 1893.
Мутафчиев 1999: Мутафчиев, П. Изток и Запад в европейското средновеко-
вие. София, 1999.
Неделчев 2005: Неделчев, Н. Римското политическо наследство на България
при Тервел, Крум и Омуртаг – Епохи, 11, 2003, № 1–2, 41–50.
Ненова 2009: Ненова, Л. Чертковият препис на Паисиевата „История славя-
нобългарска“. – В: Научни трудове на Пловдивския универси-
тет. Филология. Т. 47. Кн. 1. Пловдив, 2009, 121–130.
Ненова 2012: Ненова, Л. Някои лексикални особености на Чертковия препис
на „История славянобългарска“. – В: История славянобългар-
ска 1762–2012. Научни хоризонти на четвърт хилядолетието.
Съст. Н. Драгова и Е. Тачева. София, 2012, 113–121.
41
Николов 2009: Николов, А. Средневековый славянский перевод „Учите-

льных глав“ императора Василия I: проблемы изучения руко-
писной традиции и ранних печатных изданий. – В: XIX Еже-
годная богословская конференция Православного Свято-Ти-
хоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2009,
41–47.
Николов 2013: Николов, Ал. Българските „крале“ Вукич и Драгич у Паисий
Хилендарски: опит за идентификация. – В: Средновековният
човек и неговият свят. Сборник в чест на проф. дин Казимир
Попконстантинов. В. Търново, 2013, (под печат).
Николов 1996: Николов, Й. Папската политика в Сърбия в края на XII и на-
чалото на XIII век. – В: Годишник на Софийския университет.
Философско-исторически факултет. Т. LX (1996). Кн. III: Ис-
тория. София, 161–192.
Павлов 2005: Павлов, Пл. Съратници и последователи на Ивайло. – В: Liter-
Net http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/syratnici.htm /
достъп 09.09.2012
Пеев 2012: Пеев, Д. Новые данные о времени и месте перевода хроники
Георгия Амартола. – В: Летописи и хроники. Новые исследо-
вания. 2011–2012. Москва–Санкт-Петербург, 2012, 13–38.
Пикио 1993: Пикио, Р. Славянобългарският на Паисий. – В: Пикио, Р. Пра-
вославното славянство и старобългарската писмена култура.
София, 1993, 621–672.
Райков 1972: Райков, Б. Паисий Хилендарски. „История славяноболгарская“.
Първи Софрониев препис от 1765 година. Юбилейно фототип-
но издание, посветено на 250-годишнината от рождението на
Паисий Хилендарски. Увод, новобългарски текст и коментар
Б. Райков. Т. 1–2. София, 1972.
Райков 1989: Райков, Б. Паисиевият ръкопис на „История славяноболгар-
ская“ 1762. Т. 1–2. София, 1989.
Райков и др. 1974: Райков, Б., Кожухаров, Ст., Миклас, Х., Кодов, Хр. Ка-
талог на славянските ръкописи в библиотеката на Зографския
манастир в Света гора. София, 1994.
Робинсон 1963: Робинсон, А. Историография славянского возрождения и
Паисий Хилендарский. Москва, 1963.
Романски 1938: Романски, Ст. Нов Софрониев препис на Паисиевата исто-
рия от 1781 г., съпоставен с преписа от 1765 г. София, 1938.
Селищев 1929: Селищев, А. Полог и его болгарское население. София, 1929.
Славова 2010: Славова, Т. Владетел и администрация в ранносредновековна
България. Филологически аспекти. София, 2010.
Снегаров 1924: Снегаров, И. История на Охридската архиепископия. Т. 1.
София, 1924.
Софроний 2002: Софроний (Сахаров), архим. Преподобный Силуан Афон-
ский. Свято-Троицкая Сергиева Лавра, 2002.
Спространов 1900: Спространов, Е. Опис на ръкописите в библиотеката при
Св. Синод на Българската православна църква в София. Со-
фия, 1900.
Стоянов 1962: Стоянов, М. Преписи на Паисиевата „История славянобъл-
гарска“. – В: Паисий Хилендарски и неговата епоха (1762–
42
1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от

История Славянобългарска. София, 1962, 557–597.
Стоянов, Кодов 1964: Стоянов, М., Кодов, Хр. Опис на славянските ръкопи-
си в Софийската народна библиотека. Т. 3. София, 1964.
Темелски 2000: Темелски, Хр. Самоков през Възраждането. София, 2000.
Темелски 2004: Темелски, Хр. Св. Евтимий патриарх Търновски, и истина-
та около неговия гроб. – Църковен вестник, 104, 2004, брой 7,
http://synpress-classic.dveri.bg/07-2004/pEvtimii.htm /дос-
тъп 19.09.2012.
Тодоров 1967: Тодоров, Ил. Към въпроса за първообраза на Паисиевата
история. – Български език, 17,1967, № 1, 3–12.
Тодоров 1971: Тодоров, Ил. Въпросът за критическото издание на „Исто-
рия славеноболгарская.“ – Литературна мисъл, 15, 1971, № 4,
93–109.
Тодоров 1981: Тодоров, Ил. Жеравненският препис на „История славенобо-
лгарская“. – В: Известия на Народната библиотека „Кирил и
Методий.“ Т. 16 (22). София, 1981, 19–59.
Тодоров 1982: Тодоров, Ил. Разпространение и въздействие на История сла-
вянобългарска през Възраждането. – В: Първи международен
конгрес по българистика. Доклади. Т. 1. Част. 4. Социални и
революционни движения в България. Кн. 1. Националноосво-
бодителни движения XV–XVIII в. София, 1982, 40–50.
Тодоров 1983: Тодоров, Ил. За реконструкцията на един изчезнал препис на
Паисиевата История. – В: Литературознание и фолклористи-
ка. В чест на 70-годишнината на проф. Петър Динеков. София,
1983, 265–271.
Тодоров 1991: Тодоров, Ил. Едиционно-текстологически проблеми на Паи-
сиевата История славеноболгарская. – В: Problemy edytorskie
literature słowiańskih. Wrocław, 1991, 223–234.
Тодоров 2003: Тодоров, Ил. Паисий Хилендарски. Анотиран библиографски
указател. София, 2003.
Тодорова 1997: Тодорова, О. Православната църква и българите XV–XVIII
в. София, 1997.
Топалов 1998: Топалов, К. Великият светогорец и неговото дело „на ползу
роду болгарскому“. – В: Паисий Хилендарски. История славя-
нобългарска. Зографска чернова. Факсимилно издание. Съст.
К. Топалов, Б. Христова, Н. Вутова. София, 1998, 303– 330.
Трифонов 1939: Трифонов, Ю. Началото на второто българско царство в на-
шите истории от втората половина на XVIII в. – Списание на
БАН, LVIII,1939, 29, 47–72.
Трифонов 1940: Трифонов, Ю. Зографската българска история. – В: Списа-
ние на БАН, LX, 1940, 1–66.
Тъпкова-Заимова, Заимова 2003: Тъпкова-Заимова, В., Р. Заимова. Тервел –
Тривелиус – Теоктист. – Palaeobulgarica/ Старобългаристика,
2003, № 4, 92–98.
Тъпкова-Заимова, Милтенова 1996: Тъпкова-Заимова, В., Милтенова, А. Ис-
торико-апокалиптичната книжнина във Византия и в средно-
вековна България. София, 1996.
Флоровски 2006: Флоровски, Г. протойерей. Християнство и култура. Со-
фия, 2006.
43
Флоровски 2006а: Затрудненията на християнина историк. – В: Християн-

ство и култура. София, 2006, 37–78.
Флоровски 2006б: Вяра и култура. – В: Християнство и култура. София,
2006, 13–36.
Флоровски 2006в: Антиномии на християнската история: Империя и пусти-
ня. – В: Християнство и култура. София, 2006, 79–114.
Флоровски 2006г: Християнство и цивилизация. – В: Християнство и култу-
ра. София, 2006, 141–152.
Христова 1998: Христова, Б. Цариградският препис на „История славянобъ-
лгарска“. – Във: Възрожденският текст. Прочити на литерату-
рата и културата на Българското възраждане (в чест на 70-го-
дишнината на проф. Дочо Леков). София, 1998, 367–370.
Христова 2008: 250 години История славянобългарска от Паисий Хилен-
дарски (Каталог на изложба). Ред. кол.: Б. Христова – отг. ред.,
Ел. Мусакова, Е. Узунова, Б. Минчева, Р. Тодорова. София,
2008.
Цонев 1910: Цонев, Б. Опис на ръкописите и старопечатните книги в Народ-
ната библиотека в София. Т. 1. София, 1910.
Цонев 1923: Цонев, Б. Опис на славянските ръкописи в Софийската народна
библиотека. Т. 2. София, 1923.
Чурешки 1998: Чурешки, Ст. Християнство и история. София, 1998.
Юстин 1991: Jустин (Поповић), архим. Житиjа светих за jануар. Предговор.
Ваљево, 1991.
Юстин 2007: Jустин (Поповић), архим. Богоносни Христослов. Изд.
Манастира Хиландара, 2007.
Яцимирский 1904: Яцимирский, А. Григорий Цамблак. Очерк его жизни,
административной и книжной деятельности. Санкт-Петербург,
1904.
Kałužniacki 1901: Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthy-

mius (1375–1393). Wien, 1901.
Mikkola 1914: Mikkola, J. Die Chronologie der türkischen Donaubulgaren. –
Journal de la Societe Finno-Ougrienne, vol. XXX (Helsingforce),
1914, 1–25.
Ostrogorsky 1963: Ostrogorsky, G. Geschichte des byzantinischen Staates. Mün-
chen, 1963.
Pritsak 1955: Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Proto-
bulgaren (Uralo-altaische Bibliothek). Wiesbaden, 1955.
Randow 1984: Randow, N. Paissi von Chilandar. Slawobulgarische Geschichte.
Herausgegeben, übersetzt und mit einem Nachwort von Norbert
Randow. Leipzig, 1984.
ИЗВОРИ И СПРАВОЧНИЦИ
Барски Странствования Василья Григоровича-Барскаго по святым
местам Востока с 1723 по 1747 г. изданы Православным
палестинским обществом по подлинной рукописи подъ
редакциею Николая Барсукова. Часть III. Санкт Петербург,
1887. (Репринт: Москва, 2004.)
44
Белова Паисий Хилендарски. История славянобългарска 1762. Бе-

лова. София, 2004.
Бончев Бончев, архим. А. Речник на църковнославянския език. Т. I.
А–О. София, 2002.
Борилов Борилов синодик. Издание и превод. Ив. Божилов, А.
синодик Тотоманова, Ив. Билярски. София, 2010.
Григорович Григорович, В. 1877. Очеркъ путешествия по Европейской
Турции. Москва. – В: Восточная литература. Средневе-
ковые исторические источники востока и запада. http://
vostlit.narod.ru/Texts/Dokumenty/Bulgarien/XIX/1840-1860/
Grigorovic/text2.htm /достъп 09.09.2012.
Дворецкий Дворецкий, И. Древнегреческо-русский словарь. Т. I–II.
Москва, 1958.
Дневники Дневники святого Николая Японского. Сост. Т. Накамура.
Т. I–V. Санкт Петербург, 2004.
Дьяченко Дьяченко, прот. Г. Полный церковно-славянский словарь.
Москва, 2001.
Евсевий Евсевий Памфил. Церковная история. Москва, 1993.
Екехард Екехард. Световна хроника (Ekkehardi. Chronicon univer-
sale). Увод, превод, бележки от М. Войнов. – В: Латински
извори за българската история. Т. 3./ Извори за българската
история. Т. 12. София, 1965, 32–39.
ИНБКЕ История на новобългарския книжовен език. Ред. Е. Георги-
ева и др. София, 1989.
Зографска Паисий Хилендарски. История славянобългарска.
чернова 1998 Зографска чернова. Факсимилно издание. Съст. К. Топалов,
Б. Христова, Н. Вутова. София, 1998.
Зографска Паисий Хилендарски. 250 години История
чернова 2012 славянобългарска. 1762. Зографска чернова – факсимилно
издание. София, 2012.
МСДРЯ Срезневский, И. И. Материалы для словаря древне-русско-
го языка по письменным памятникам. Т. I–III. Санкт Петер-
бург, 1893–1912. (Репринт: Москва, 1989.)
Орбини Мавро Орбини. Царството на славяните 1601: Откъси. Кн.
1. Ред. Т. Сарафов. София, 1983.
Петковић Петковић, прот. С. Речник црквенословенскога jезика.
Сремски Карловци, 1935.
Сказание СКАЗАНИЕ ИЗВѢСТНО чесо ради вселенскїи патрїархъ
константинѧ града, и алеѯандрійскїй, и антїохійскїй, и ієро-
салимскїй, римскихъ папъ ѿ бжественныѧ восточныѧ цркве
ѿ обычнагѡ поминанїѧ, и любовнаго союза извергоша... – В:
Кормчаѧ. Въ Москвѣ, ҂зрѯа (1653), л. 1–4. (Репринт: 1810).
Сократ Сократ Схоластик. Церковная история. Москва,1996.
Схоластик
Троношки Шафарик, Я. Србский летописац из почетка XVI-г
летопис столетия. – Гласник Друштва србске словесности. Т. V. Бе-
оград, 1853, 17–112.
Фасмер Фасмер, М. Этимологический словарь русского языка. Т. I–
IV. Москва, 1986.
Хроника на Хрониката на Константин Манасий – превод на
Манасий съвременен български език с коментар. Превод: Вася Вели-
45
нова. – В: Прѣмѫдрагѡ манасїа и лѣтописца събранїе лѣтно

ѿ съꙁданїа мирꙋ начинаѫщее и текѫще до самого царства кир
никифѡра вотаниѡта. Constantin Manasses. Synopsis Chroni-
ki. Cod. Vaticano Slavo 2. 1344–45. Fascimile edition: Акси-
ния Джурова, Вася Велинова. Militos editions. S. l., 2007.
Цамблак Давидов, А., Данчев, Г., Дончева–Панайотова, Н., Коваче-
ва, П., Генчева, Т. Житие на Стефан Дечански от Григорий
Цамблак. София, 1983.
Царственик Христаки Павлович. Царственик или история болгарская.
У Будиму, 1844.
Chronicon Chronicon Salernitanum. A Critical Edition with Studies
Salernitanum on Literary and Historical Sources and on Language. Ed. Ulla
Westerbergh. – In Acta Universitatis Stockholmiensis, Studia
Latina Stockholmiensia 3. Stockholm–Lund, 1956.
Epitome Ioannis Zonarae Epitome Historiarum. Ed. L. Dindorfius.
Historiarum Vol. IV. Lipsiae, 1871.
Jordannes Jordannes. De origine actibusque Getarum. – In: IntraText. Dig-
ital library http://www.intratext.com/ixt/LAT0196/_P3.HTM /
достъп 09.09.2012.
Lampe A Patristic Greek Lexicon. Ed. by G.W.H. Lampe. Oxford,
1961.
Liddell&Scott A Greek-English Lexicon. Compiled by H.G. Liddell and R.
Scott. Revised and augmented throughout by Henry Stuart
Jones with the assistance of Roderick McKenzie. 9th ed. Ox-
ford, 1995.
Orbini Orbini, M. Il regno de gli Slavi. Pesaro, 1601. – In:
Internet Archve http://www.archive.org/stream/
ilregnodeglislav00orbi#page/406/mode/2up / д о с т ъ п
09.09.2012.
Reallexikon Reallexikon der Germanischen Altertumskunde. Herbert Jan-
kuhn, Heinrich Beck u.a. (Hrsg.). Berlin–New York, 1968–
1973–2007.
SJS Slovník jazyka staroslověnského. Lexicon linguae palaeoslo-
venicae. T. I–IV. Praha, 1966–1997. (Reprint: Санкт-Петер-
бург, 2006.)
Sophocles Sophocles, E.A. Greek Lexicon of the Roman and Byzantine
Periods. Hildesheim–Zurich–New York, 1992.
Theophanes Corpus Scriptorum Historiae Byzantinae: Theophanes. Vol. I,
Bonn, 1839, ed. I. Classen. Vol. II, Bonn, 1841: Anastasii Bib-
liothecarii Historia ecclesiastica sive Chronographia tripertita,
ed. Im. Bekker.
ΡΑΠΤΗ ΡΑΠΤΗ, Γ.Α. ΛΕΞΙΚΟ ΟΡΘΟΓΡΑΦΙΚΟ-ΕΡΜΕΝΕΥΤΙΚΟ

ΤΗΣ ΑΡΧΑΙΑΣ ΕΛΛΗΝΙΚΗΣ ΓΛΟΣΣΑΣ. ΓΙΩΡΓΟΣ ΚΟ-
ΝΤΕΟΣ, ΘΕΣΣΑΛΟΝΗΚΗ, s.a. (ISBN 960-7224-6-X).
ΣΤΑΜΑΤΑΚΟΥ ΣΤΑΜΑΤΑΚΟΥ, ΙΩΑΝ. ΛΕΞΙΚΟΝ ΤΗΣ ΑΡΧΑΙΑΣ ΕΛΛΗ-
ΝΙΚΗΣ ΓΛΟΣΣΑΣ. ΑΘΗΝΑ, 1999.
46
[За българското царство]
преподо́бный
Паі́сїй Хиленда́рскїй
ИСТОРИѦ
СЛАВѢНОБОЛГАРСКАѦ
47
л. 1r [ѡ цр͑҇твѣ Болгарстемъ]
1
Вѣдѣнїе прежде бы́въшхъ(!) в мїрѣ се́мъ веще́ї
и̑ дѣѧ́нїи, живꙋ́щымъ, на землѝ⸱ не та́кмо
поле́зно но и ѕѣло̀ потре́бно єсть⸱ любо-
мꙋ́дрыи͗ чита́телю⸱ аще навї́кнеши̑ сї́хъ
5 често прочїтоваты ѡ̑богатїши се разꙋ́-
момъ, и̑ не бꙋ́дешы вѣсма неїскꙋ́сенъ⸱
и̑ мла́дїмъ де́темъ и̑ препростїмъ
чловѣ́комъ, бзѡ̑твѣтенъ(!)⸱ егда̀ по слꙋчаю
въпросїтъ тъ(!)⸱ ѡ̑ пре́жде бы́вшїхъ въ мꙇ́рѣ⸱
10 црковнаѧ деѧ́нїѧ и̑ црⷭ҇кїе и̑сторїки̑⸱ и̇ с не-
ма́лїмъ сти́домъ бꙋ́деши̑⸱ егда̀ ѿ сїхъ
нїчто́же възмо́жеши̑, ѿвѣщатꙇ̑⸱ ѿкꙋ́-
дꙋ же вѣдѣ́нїѧ сї́хъ възмо́жеши̑, снїзкати̑⸱
аще не ѿ си́хъ, и̑же деѧ́нїа мїра сего̀
15 писа́ша⸱ и̑ не дл́ъго времѧ̀ пожївше⸱ ни̑-
комꙋ́ бо дарова́ сѧ, долго жї́ти̑⸱ на до́л-
гое времѧ̀ пїса́ниѧ ѡ̑ сиⷯ ѡ̑ста́ви̇ша2
сами̑ собою⸱ оумꙋдри̇шатї се не можемъ
кра́тки̇ бо сꙋ́дъ(!) дни жїтїѧ, нашего̀
1. Вѣдѣнїе Z : Вѣданїе S; бы́въшхъ Z : би́вшихь K, M, S, L, Ch, T; 4. сї́хъ Z : сиⷤ S;

7. и̑1 Z : om. T; 8. бзѡтвѣтенъ Z : без꙽ѿве́тень K, M, S, L, Ch, T; 9. въпросїтъ Z :
вопросити L; тъ Z : те K, M, S, тѧ L, Ch, T; 10. деѧ́нїа Z : дѣѧ́нїе L; 12. ѿвѣщатꙇ̑ Z :
ѿвѣщева́ти K, Ch, T; 13. вѣдѣ́нїѧ Z : знати S, вѣ́денїе K, L; снїзкати̑ Z : om. S; 16.
дарова́ сѧ Z : om. K; долго Z : много S; 17. пїса́ниѧ Z : писа́нїе K, L; ѡ̑ Z : ѿ K, M, S,
L, Ch, T; ѡ̑ста́ви̇ша Z : ѡста́ви꙼ши꙼ K, M, S, L, Ch, ѡ͗ста́вити (т поправено от ш) T; 18.
оумꙋдри̇шатї се Z : оумꙋдри́ти се K, M, L, Ch, T; оумꙋдри̇шатї се не можемъ Z : om. S;
19. сꙋдъ Z : сꙋ́ть K, M, S, L, Ch, T.
1
На лл. 3r, 4v, 5, 1–2, 6–10r (както е подредбата днес в ръкописа) в горното поле е поставен
белег с киновар, който показва, че в беловата трябва да се постави колонтитул.
2
-ша e зацапано и дописано над реда.
48
[За българското царство] л. 1a1
[За1 ползата от историята] 2
Знанието за нещата, станали отдавна на този свят, и за деянията
на живелите на земята е не само полезно, но и твърде потребно,
любомъдри читателю. Ако навикнеш често да четеш за тях, ще се
обогатиш с разум и няма да си неподготвен и без отговор пред малки
деца и препрости хора, когато случайно те запитат за станалите някога
по света църковни деяния и царски събития3. И немалко срам ще береш,
когато не ще можеш да разкажеш нищо за това. Откъде ще придобиеш
знание за нещата, ако не от онези, които описаха деянията на този
свят. И въпреки че не живяха дълго, защото никому не се дарява дълъг
живот, за дълго време оставиха писания за тия неща. Сами по себе си
[ние] не можем да помъдреем, понеже кратки са дните на нашия земен
1
При подвързването на черновата листове 3–5 са се оказали в началото на книгата и поради
това във фототипното издание текстът започва с 3-ти лист. В превода и в изданието
възстановяваме реда на листовете според беловите екземпляри на Историята. – Бел.
прев.
2
Това заглавие на първото предисловие на История славянобългарска за последния един
век се е утвърдило както в научната литература, така и в съзнанието на масовия читател и
въпреки липсата му в архаичните преписи го даваме, но в квадратни скоби. Предисловието
о. Паисий практически изцяло заимства от руския превод на компилацията на П. Скарга,
съставен по Църковните анали на Цезар Бароний. За последния вж. бел. 64. В превода
колонтитулите и липсващите в Черновата заглавия се възстановяват по Първи котленски
препис, поради което също са в квадратни скоби. В Зографската чернова единствено на
листове 3б – 4а има колонтитул, изписан с киновар, който е предаден в изданието без
квадратни скоби. – Бел. прев.
3
Букв. исторїки – от гр. τὰ ἱστορικά (субстантивирано от ἱστορικός) ‘история, исторически
разказ’ (букв. ‘историческите повествования/събития, историите, разказите’). В случая,
ръководейки се от формата, използвана у о. Паисий, и логиката на българския език,
предпочетохме да преведем с мн. ч. (деяния), а не с ед. ч., както предполага гръцката
субстантивирана форма – история, като запазваме и паралелизма в мн. ч. – деяния-
събития (историки). Другото, и засега единствено известно ми, място в българската
историческа книжнина, където се среща това понятие, е краткият летописец, завършващ
Учителното евангелие на Константин Преславски от края на IX век, озаглавен историкии
ꙁа бога въ кратъцѣ, т.е. ‘историята за Бога, случила се по Божия Промисъл, разказана
накратко’. О. Паисий не е познавал този извор. И в двата случая става дума за калка на
едно и също гръцко понятие. – Бел. прев.
49
л. 1v [ѡ цр͑҇твѣ Болгарстемъ]
на землѝ⸱ ѿ четенꙇ́ѧ оубо дре́внихъ лѣто-

пꙇ́сани͗⸱ и̑ ѿ чꙋжда́го искꙋ́ства скꙋдостъ
лѣтъ нашхъ(!)⸱ ка стежа́ни̑ю ра́зꙋма⸱ наплна́-
тїи понꙋждаем се⸱ хо́щеши лї, въ до́мꙋ сѣде́-
5 ты и̑ въ всехъ царⷭ҇тва мꙇ́ра сего̀ и̑ бз(!) много⸱
трꙋднаго и̑ бѣдсвтве́наго(!)⸱ пꙋтъше́свиѧ⸱ оувѣде-
ти съдѣѧ́наѧ и̇ съдѣва́емаѧ въ ни́хъ⸱ и̑ вѣде́нїѧ
сего̀⸱ въ наслажде́ние оу̇мноѐ и̑ въ по́лзꙋ себѣ̀⸱
и̑ и́нїмъ оупотреби́ти⸱ четѝ ꙇ̑сто́рию хо́щеши
10 ли̑ ви́дѣти⸱ аки̑ на позо́рище и̑грꙋ ми́ра сего̀
пременени̑е и̑ пагꙋ́бꙋ вели́кихъ црⷭ҇твъ и̑ цре́и и̑
непостоѧ́ное⸱ блгополꙋ́чи̇е ихъ ка́ко гⷭ҇дъсвꙋюшхъ(!)
и̑ го͑рдещи́х се ѡ̑ наро́дѣхъ ꙗзыкъ⸱ силни и̑ неп-
реѡ̑долѣнни̑⸱ во бранѣ́хъ⸱ сла́вни̑ и̑ че́снꙇ͑и оу все́хъ⸱
15 вънезапꙋ̀ и̑знемо́гоша смири́ша се⸱ падо́ша
поги̇бо́ша и̑счезо́ша⸱ чътѝ ꙇ̑сто́рию и̑ ѿ неѧ по-
знавъ сꙋетꙋ̀ мꙇ́ра сего̀⸱ ѡ̑бꙋча́и сѫ прези̇ра́тї
его̀⸱ ꙇ̑сто́риѧ не то́кмо въсѧ́комꙋ ко ꙋправле́нню(!)
себѐ и̑лѝ до́мꙋ но и вели́кимъ власти́телемъ
1.–2. лѣтопꙇ́сани͗ Z : лѣ́тописа́нїе K, L, лѣ́тописа́нїи M, S, Ch, T; 3. нашхъ Z : на́шихь

K, M, S, L, Ch, T; 3.–4. наплна́тїи Z : напльни́ти K, M, S, L, Ch, T; 5. въ Z : om.
K, M, S, L, Ch, T; бз много Z : без꙽ мно́гаго K, M, L, Ch, беꙁꙿ много S, безчи́сленѡго
T; бѣдсвтвенаго Z : бѣд꙽сть́внаго K, бѣдственаго M, S, L, Ch, T; 6.–7. оувѣдети Z :
знати S; 7. вѣде́нїѧ Z : вѣ́денїе K, L; 7.–8. вѣде́нїѧ сего̀ Z : знати сиⷯ S; 8. въ …
оу̇мноѐ Z : om. S; 8.–9. и̑ въ по́лзꙋ себѣ̀⸱ и̑ и́нїмъ Z : и ползовати сѣбе и иниⷯ S; 9.
оупотреби́ти Z : om. S; четѝ Z : чести S, L, Ch; хо́щеши Z : хо́щеше K; 10. видѣти Z :
вѣ́дети K, M, S, L, Ch, T; 11. пременени̑е Z : премене́нїѧ M, S, L, Ch, T; 12. гⷭ҇дъсвꙋюшхъ
Z : гдⷭ҇ьствꙋ́ющи͗хь K, M, S, L, Ch, T; 14. че́снꙇ͑и Z : че́стїи L; все́хъ Z : add. како S;
16. поги̇бо́ша Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 16.–17. и̑ ѿ неѧ познавъ Z : да познаеши S;
17 сꙋетꙋ̀ мꙇ́ра сего̀ Z : transp. S; 17.–18. ѡ̑бꙋча́и…его̀ Z : om. S; 18. ꙇ̑сто́риѧ Z : add.
сїѧ S; ꙋправле́нню Z : ꙋправле́нїю K, M, S, L, Ch, T; 19. и̑лѝ Z : и͗ K, M, S, L, Ch, T;
власти́телемъ Z : властелиноⷨ S.
50
[За българското царство] л. 1б
живот. [Ето защо] сме принудени да попълваме недостига на собствените
си години с четене на древни летописи и да обогатяваме разума си чрез
чуждо знание. Ако ли искаш да си седиш вкъщи и без трудно и опасно
пътешествие да узнаеш станалото и ставащото във всички царства на
този свят и знанието за това да оползотвориш за наслада на ума и в своя
полза или за полза на другите, чети историята! Ако ли искаш да видиш
като на театър играта на този свят, смяната и гибелта на великите царства
и царе, непостоянството на тяхното благополучие, как господстващи
и гордеещи се сред народите племена, силни и непобедими в битките,
славни и почитани от всички, изведнъж отслабваха, смиряваха се, падаха,
гинеха и изчезваха, чети историята! И като познаеш от нея суетата
на този свят, учи се да го презираш! Историята дава разум не само на
всеки да управлява себе си или дома си, но и на великите владетели
51
къ до́бромꙋ ѡ̑блада́нию пода́етъ ра́зꙋмъ⸱ ка́ко

възмо́жно⸱ бгомъ върꙋче́ныхъ пода́дныхъ(!) съд-
ръжа́ти̑ въ стра́се бжїи⸱ въ послꙋша́нїи тишинѐ
пра́вдѣ благче́стие(!)⸱ ка́ко мѧте́жныхъ оу̑ко-
5 роти́ти(!) и̑ искорени́ти⸱ ка́ко на въне́шнїихъ в-
раго́въ ѡ̑плчи́ти сѧ въ бра́нехъ⸱ побѣди̇ти ихъ⸱
ми́ръ оу̑стро́ити⸱ зри́ коликаѧ по́лза ѿ ꙇ́сто́рїи͗⸱
въкра́тце то и̑зѧви́лъ⸱ василїѧ ке́саръ⸱ въ-
сточнїи си́нꙋ своемꙋ̀⸱ лъвꙋ̀ премꙋдромꙋ⸱
10 оувѣщава-е-го̀ глаголетъ ꙇ̑сто́рꙇ́ю рече⸱ древ-
нꙇ͑ихъ чита́та(!) не престаи̑ та́-мо3 бо безъ
трꙋ́довъ то ѡ̑бре́щеши̑, ѡ̑ чесо́мъ и̑нꙇи мн-
о́го трꙋди́ша сѧ⸱ ѿ си́хъ оувѣ́си благы́хъ добро-
де́телеи̑⸱ а ѕлы́хъ законопрестꙋпле́ниѧ⸱ позна́еши
15 пременѣ́ниѧ жизнїи чловѣ́ческиа4⸱ и̑ ѡ̑браще́ниѧ
благополꙋ́чиѧ въ не́и̑, и̑ непостоѧ́нство мꙇ́ра
сего̀⸱ и̑ ка́ко и̑ вели́каѧ гдрⷭ҇тва, къ паде́нию
преклана́ют сѧ⸱ расꙋ́диши и̑ ꙋви́диши ѕлы́хъ ка́-
зни а до́брыхъ маздовъздаѧнїе⸱ ѿ сихъ блюди́ се
1. къ до́бромꙋ ѡ̑блада́нию Z : om. S; ра́зꙋмъ Z : add. како ѡбладати своиⷯ S; 2. възмо́жно

Z : om. S; бомъ Z : ѿ бга S; пода́дныхъ Z : поⷣда́ннихь K, S, Ch, пода́нихъ L, T;
2.–3. съдръжа́ти̑ Z : содержавати S; 3. стра́се Z : страсѧ M, L, Ch, стра́си T; 4. пра́вдѣ
Z : add. и S; благче́стие Z : бл҃гоче́стїи K, благочестїе M, S, L, Ch, T; мѧте́жныхъ Z :
метежиⷯ S; 4.–5. оу̑короти́ти Z : оукроти́ти K, M, S, L, Ch, T; 5. и̑ Z : om. K, L, Ch, T;
на въне́шнїихъ Z : навикнеши ихь S, L, Ch, T; 5.–6. враго́въ Z : вра́гомь K, L, Ch, T;
6. ѡ̑плчи́ти сѧ Z : ѡ̑пол꙽ча́ти се K, L, Ch, T; 10. оувѣщава-е-го̀ Z : оувѣщава́еть его K,
M, L, Ch, T, ѹчит его S; 11. чита́та Z : чита́ти K, M, S, L, Ch, T; 12. ѡ̑ чесо́мъ Z :
ꙗже K, L, Ch, T; 13. оувѣ́си Z : add. и T; 14. закѡнопрестꙋпле́ниѧ Z : ꙁа́конопрестꙋпле́нїе
K, L; позна́еши Z : позна̀ша K, M, S, L, Ch, T; 15.–16. ѡ̑браще́ниѧ Z : ѡбращенїе K,
L; благополꙋ́чиѧ Z : блгополꙋ́чна K, M, S, L, Ch, T; 17. сего̀ Z : om. K; и̑ Z : om. S; 18.
ѕлы́хъ Z : за и́хъ T; 19. до́брыхъ Z : добри S; маздовъздаѧнїе Z : мь́здовьзда̑а́нїй K,
мꙁдовоꙁдаѧнїѧ S, L, Ch, T.
3
Тире е поставено в самия ръкопис Z.
4
Между с и к има една зацапана буква, вероятно к.
52
[За българското царство] л. 2а
за добро управление: как да държат поверените им от Бога поданици в
страх Божи, в послушание, тишина, правда и благочестие; как да укротяват
и унищожават бунтовниците; как да се опълчат срещу външните врагове
в битки, да ги победят и да сключат мир. Виж колко голяма е ползата от
историята! Точно това накратко е показал Василий4, източният император,
на своя син Лъв Премъдри5. Съветвайки го, [той] казва: „Не преставай –
рече – да четеш историята на древните, понеже там без усилие ще
намериш онова, за което някой друг много се е трудил. Оттам ще узнаеш
за добродетелите на добрите и за престъпленията на злите; ще познаеш
превратностите на човешкия живот и обратите на благополучието в него,
[а също] и непостоянството на този свят – как дори и великите държави
клонят към падение; ще проумееш и ще видиш наказанието на злите и
наградата на добрите. Внимавай във [всичко] това!“6
4
Василий І Македонец (867–886) – византийски император, основател на Македонската
династия.
5
Лъв VІ Мъдри (886–912) – византийски император.
6
Тук става дума за т.нар. „Поучителни глави“ на император Василий I към сина му Лъв VI
Мъдри. Въпреки че „Поучителните глави“ са били преведени в средновековна България,
о. Паисий не е познавал оригиналния текст, а го цитира по санктпетербургското издание
на Църковните анали на Цезар Бароний (1719 г.). Смята се, че „Поучителните глави“ са
дело на патриарх Фотий (857–867 и 877–886). Вж. повече у Н и к о л о в 2009. – Бел. прев.
53
ди́вин сꙋ́дъ(!), сꙋдбы̀ бжꙇ̑и⸱ и̑ неи̇слѣдимаѧ бе́зна

съвѣ́ти его̀ въ премен въ пра́вленїи мꙇ͑ра сего̀⸱
и̑ ѡ̑ про́ми̇слѣ и̑мъже оуправлаетъ царⷭ҇тва
мꙇ́ра сего̀⸱ разда́етъ премена́етъ прено́сїтъ и̑
5 когда̀ хо́щетъ погꙋбла́етъ⸱ и̑ па́кї насажда́етъ5⸱
мни́т се на́м̇ъ на врѣ́мен⸱ аки бы̀ неради́лъ ѡ̑ на́с[ъ]6
аки бы̀ въсеконе́чнїмъ забве́нїиемъ(!) небре́галъ
ѡ̑ на́съ но нѣстъ та́ко⸱ възмо́жно в лѣтопи́сних[ъ]7
и̑ ꙇ̑сто́риѧхъ еврѣ́искихъ позна́ти ка́ко мно-
10 га́жди предава́ше и́хъ⸱ въ пленѣ́ние и̑ запст[ѣ́]-
нїие8(!)⸱ и̑ па́кꙑ съби́раше и̑ ꙋкреплаше и́хъ
на црⷭ҇тво ꙗко́же и͗ ннѣ ви̇дит се ѡ̑падение
въсто́чнаго црⷭ҇та гръческаго̀ и̑ блъга́рскаго
и̑ мни́т се намъ зане всеконе́чно ѿврже́но
15 бꙑ́стъ ѿ бга и̑ забве́но⸱ но кто постигне-
тъ оу̑мъ гⷭ҇данъ и́ли⸱ кто̀ и͗слѣ́дитъ совѣ-
техъ его̀ аще ли̇ па́кꙑ въста́ви̇тъ и̑ собе́рет⸱
расточена́ѧ и̑ ихцели́тъ(!) съкрꙋшенаѧ и̇ имжѐ
вѣ́стъ, са́мъ⸱ стꙑ́мїи, своимї сꙋ́дбами⸱
1. ди́вин сꙋ́дъ Z : ди́вни сꙋ́ть K, M, дивни сꙋдъ S, L, Ch, дивни сꙋдъбы̀ T; неи̇слѣдимаѧ
Z : неислѣди́мїи K, неиследима S; бе́зна Z : om. K; 2. въ премен Z : om. K, M, S, L,
Ch, T; пра́вленїи Z : правле́нїе K, у̑правле́нїи꙼ L; 3. оуправлаетъ Z : у̑правлѧ́ет сѧ L; 4.
разда́етъ Z : разⷣелꙗеть K, M, S, L, Ch, T; 5. хо́щетъ Z : add. и S; 6. на́съ Z : add. б҃гь
K; 8. нѣстъ Z : не естъ T; 8. лѣтопи́сних[ъ] Z : лѣтописиⷯ T; 8.–9. лѣтопи́сних[ъ] и̑
ꙇ̑сто́риѧхъ еврѣ́искихъ Z : transp. S; 9. позна́ти Z : скаꙁꙋеть S; 9.–10. многа́жди Z :
многꙋ пꙋтꙑ S; 10. пленѣ́ние Z : illegible M, пленъ S, плѣне́нїѧ T; 10.–11. запст[ѣ́]нїие
Z : запꙋсте́нїе K, illegible M, ꙁапꙋстенїа S, L, Ch, T; 11. па́кы Z : add. воꙁдвиꙁаше S;
12. ннѣ Z : ннѣ́ K, S, L, ньі́нѣ Ch, illegible M; 12. ѡ̑падение Z : ѿпаде́нїе K, S, L, Ch,
T, illegible M; 15. кто Z : то́кмо L; 18. ихцели́тъ Z : исцѣли́тъ K, S, L, T; 18. имжѐ
Z : ими́же K, Ch, T.
5
е е изписано като с.
6
ъ е застъпeно в корена на книгата.
7
ъ е застъпeно в корена на книгата.
8
ѣ е застъпeно в корена на книгата.
54
Дивни са Божиите съ̀дби и неизследима бездна е Неговата воля8
7
(по Рим 11:33, срв. Пс 35:7, Ис 28:299) при управлението на този свят и
промисълът, с който ръководи царствата в него – раздава ги10, променя
ги, предава ги [от ръка на ръка]; когато иска, ги погубва и отново ги
възстановява. Понякога ни се струва, че сякаш не Го е грижа за нас и
като че ни е предал на безконечна забрава. Но не е така. От историите и
летописанията на евреите може да се узнае колко пъти ги е предавал на
плен и разорение и отново ги е събирал и е укрепвал царството им. Така и
сега се вижда, че Източното гръцко царство11 и българското са отпаднали
[от Него]. И ни се струва, че завинаги са отхвърлени и забравени от Бога.
Но кой ще постигне ума Господен (по I Кор 2:16, Рим 11:34, Ис 40:13)
или кой ще проумее волята12 Му! (по Рим 11:33, Пр 9:17) Току-виж пак
въздигне и събере разпръснатите и изцели съкрушените (по Пс 146:2, 3, Ис
61:1) по начин, по който Сам Той знае в светите Свои съ̀дби13.
7
В оригинала сꙋдбы, букв. отсъждания. Със същото значение и форма – съдби – понятието
се използва и в превода на Библията, срв. Пс 35:7, 118:13, 118:20, 118:106, Екл 17:10, Ис
26:9, 28:29, Дан 13:53, Рим 11:33, 1 Кор 6:7 и др. – Бел. прев.
8
В оригинала е използвана думата съвѣтъ в своето най-древно значение решение, воля,
намерение. – Бел. прев.
9
Цитатите от Библията се дават според изданието на Св. Синод на БПЦ от 1925 г.
10
Т.е. предоставя ги в ръцете на някого. – Бел. прев.
11
Има се предвид Източната Римска империя или Византия.
12
Вж. бел. 8.
13
Вж. бел. 7.
55
9
Истори́ѧ10 славѣноболгарскаѧ⸱ ѡ̑ народе⸱ и̑ ѡ̑ цареи̇ и̇ ѡ̑
стꙑхъ⸱ болгарски̇хъ и̑ ѡ̑ въсехъ деѧнїа ї би̇ти̇а
болгарскаѧ⸱ събрано⸱ и̇ нареждено паи́сꙇ́емъ⸱ їеро-
монахомъ би̇вшаго и̇ при̇шедъшⷶ11 ва сте гори̇ аѳо-
5 нски̇е ѿ епархїи̇⸱ самоковски̇е въ лето а҃ ѱ м҃ е҃
и̇ събравшаго⸱ їстори̇ю⸱ си́ю⸱ в лѣто⸱ а҃ ѱ҃ ѯ҃ в҃ на
ползꙋ⸱ родꙋ болгарскомꙋ12:
предословїе(!) къ хотещїмъ чи̇тати̇ и̇ послꙋшатꙇ̇
напїсанаѧ⸱ въ їстори̇и̇цꙋ⸱ си̇ю⸱ вънемли̇те⸱ вї чи̇т-
10 атели̇⸱ и̇ сли̇шателї⸱ роде болгарскї кои̇ ревнꙋете
и̇ ꙋсрдсвꙋете по своего⸱ рода и̑ по свое̇⸱ ѡ̑течество
болгарское и̇ желаете⸱ разꙋмети̇ и̇ знати̇ и̇звѣстно
заради̇ своего рода болгарскаго⸱ и̇ за ваши̇ ѡ̑ци и̇ пре-
ѡ̑ци̇ и̇ царове⸱ и̑ патриарси̇⸱ и̇ стꙑхъ како са и̇спрво
15 поживели̇⸱ и̇ пⷬеи̑шли̇ и̇ въмъ(!) потребно⸱ и̇ полезно естъ(!)
да знаете и̇звеⷭно⸱ деѧнїа ѿцъ вашихъ⸱ како що
знаютъ⸱ свї дрꙋги̇ родовѣ и̇ ꙗзи̇ци̇ за нꙇ̇хенъ родъ ї а-
зикъ и̇маютъ їстори̇и̇ и̇ сваки̇ кнїжнїкъ ѿ ни̇хъ
знаетъ и̇ сказꙋетъ⸱ и̇ хвали̇т се за свои̇ родъ ї ази̇къ
20 тако и̇ азъ вамъ напїсахъ⸱ по редꙋ и̇звѣсно за в-
шъ(!) родъ и̇ ꙗзи̇къ⸱ чи̇таи̇те и̇ знаи̇те да не би̇вате
ѿ дрꙋги̇ родове и̇ ꙗзици̇ подсмеваеми̇ ї ꙋкораемї
1.–7. Истори́ѧ ... болгарскомꙋ Z : om. L; 1. народе Z : наро́дѧⷯ T; цареи Z : ц҃рѣ́ K, S, Ch,
царѣⷯ T; ѡ̑ Z : om. K, Ch, T; 2. деѧнїа ї би̇ти̇а Z : дѣа́нїе ⸱ и би́тїе K; 4. и̇ при̇шедъшⷶ
Z : om. K, Ch, T, пришедъ S; сте Z : стїы K, сте́ы S, стѣ́и Ch, T; 4.–5. аѳонски̇е Z :
а͗ѳо́нскїи͑ K; 5.–6. въ лето а҃ ѱ м҃ е҃ и̇ събравшаго⸱ їстори̇ю⸱ си́ю Z : om. K, M, S, Ch,
T; самоковски̇е Z : самоко́вскїѧ M, S, Ch, T; 6.–7. в лѣто…болгарскомꙋ Z : transp. K;
8. предословїе Z : Предисло́вїе K, S, L, Ch, T; 10.–11. ревнꙋете и̇ ꙋсрдсвꙋете Z : ревнꙋ́еть
и̑ ꙋсердсвꙋ́еть K, M, S, L, Ch, T; 12. желаете Z : жела́еть K, M, S, L, Ch, T; 13. заради̇
Z : ра́ди K, M, S, L, Ch, T; рода болгарскаго Z : transp. K, M, L, Ch, T; 14. и̇спрво
Z : и͗спрь́ва K, исперва S, L, Ch, T; 15. въмъ Z : ва́мь K, M, S, L, Ch; и̇ полезно Z :
om. S; 17. нїхенъ Z : тѣ́хни K, нихни S, L, Ch, T; 17.–18. азикъ Z : add. и K, L, Ch,
T; 18.–19. и̇ сваки̇ … сказꙋетъ Z : om. S; 20.–21. вшъ Z : ва́шь K, M, S, L, Ch, T;
21. знаи̇те Z : зна́и꙼ті ѧ Ch, знаи͗тѧ T; би̇вате Z : бꙋ́дите K, бꙋдете M, S, L, Ch, T; 22.
подсмеваеми̇ Z : над꙽смѣва́емїи K.
9
В Z поради разместване на листовете това е първи лист. В горното поле от друга по-
късна ръка с кафяво мастило е изписано З. Б. № 243 (Зографска библиотека № 243), като
2 е зацапано с мастило така, че да остане само 43. От същата ръка горе в дясното поле
е поставен номер на листа - „1“ и отстрани в лявото поле между 6 и 9 ред е написано
напреки „и͗сторїѧ:“.
10
И е поправено от ї.
11
ъ е поправено от а.
12
Истори́ѧ ... болгарскомꙋ (ред 1–7) в Т е изнесено пред двете предисловия на отделна титулна
страница като заглавие на цялата книга, затова тук е пропуснато.
56
[За българското царство] л. 3a
ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА за народа, царетe и светиитe
български и за всички български деяния и събития, събрана и
наредена от Паисий иеромонах, който дойде на Света Гора Атонска от
Самоковската епархия през 1745 година14 и състави тази история през
1762 година за полза на българския род15.
Предисловие към желаещите да четат и слушат16 написаното в тази
историйца. Чуйте, вие читатели и слушатели, роде български, [вие], които
милеете и обичате своя род и своето българско отечество и желаете да
разберете и да узнаете подробно за българския си род, за вашите отци и
праотци, царе, патриарси и светии, как някога са живели и как са си отишли
от този свят. Нужно и полезно е да познавате добре деянията на вашите
бащи, както и всички други племена и народи знаят за своя собствен род
и език, имат истории и всеки техен книжовник знае, разказва и се хвали с
рода си и с езика си. Така и аз ви написах подред и подробно за вашия род
и език. Четете и знайте, за да не бъдете осмивани и укорявани от другите
племена и народи.
14
Сведението, че о. Паисий е отишъл на Света Гора през 1745 г., се съдържа единствено в
Зографската чернова. – Бел. прев.
15
Тъй като в Зографската чернова няма ясно изразено деление на текста с червенослов,
оттук до края на превода цветното ошрифтяване съответства на заглавните червенослови
в Котленския препис. – Бел. прев.
16
Тези, които не са можели да четат, са слушали История славянобългарска, която е била
четена на глас от по-грамотните българи. За четенето през Възраждането вж. Д а с к а л о в а
1999. – Бел. прев.
57
л. 3v ѡ цр͑҇твѣ
13
азъ и̇зли̇ха поревновахъ⸱ по рода⸱ и̇ по ѡ̇течесво⸱ болг-
арское и̇ много трꙋдъ14⸱ съворихъ(!)⸱ съби̇рати̇ ѿ разли̇-
чни̇ кнїги̇ и̇ їстории̇ дондеже⸱ събрахъ и̇ съвк-
ꙋпїхъ(!) деѧнїе рода болгарскаго въ кнїжицꙋ сїю
5 ради̇ ваша полза⸱ и̇ похвала⸱ вамъ напїсахъ
кої люби̇те⸱ свои̇ родъ ї ѿчество блгарское ї лю-
би̇те знати̇ за свои родъ и͗ ꙗзикъ препи̇сꙋи̇те
їстори̇ицꙋ си̇ю и̇ плати̇те нека вамъ⸱ препїш-
атъ кои̇ ꙋмеютъ⸱ пїсати̇⸱ и̇ и̇меите ю да се не
10 погꙋби̇ а кои̇ не любатъ за свои̇⸱ родъ болгарски̇
знати̇ но се ѡ̑бращаютъ на чꙋжда политика
и̇ на чꙋжди̇ ꙗзикъ⸱ и̑ нерадатъ⸱ за св̇о̇и̇ ꙗзикъ бо-
лгарски̇⸱ но се ꙋчатъ четати̇ и̇ дꙋмати по грчки̇
и̇ срамат се⸱ да се нареча(!) болгаре ѡ̑ неразꙋмне ї юро-
15 де поради̑ что се⸱ срами̇шъ да се наречешъ болга-
ри̇нъ и не чети̇шъ по свои ꙗзикъ и̑ не дꙋмашъ и̑ли̇
не̑ са и̇мали̇⸱ болгари̇⸱ црство и̑ гсподсво(!)⸱ за то-
лїко лета црсвꙋвали̇⸱ и̑ би̇ли̇ славни̇ и̇ чꙋенї по сва
земла и̇ много пꙋ́та̇ ѿ сїлнї ри̇млане и̇ ѿ мꙋдрї
20 грци̇ данъ възи̇мали̇ и̇ давали̇ и̇мъ⸱ царовѣ и̇ к-
ралеве свої царски̇ дъщери̇15 въ сꙋпрꙋжесво
да би̇ имеѧли миръ ї лювъ(!) с царї болгарскїе
1. и̇зли̇ха Z : и꙼ꙁли́хо L; 2. съворихъ Z : сьтвори́хь K, M, S, L, Ch, T; 2.–3. разли̇чни̇

кнїги̇ Z : раꙁли́чнихъ кни́ги K, M, L, Ch, раꙁличниⷯ книгь S; 4. деѧнїе Z : деѧ́нїѧ M, S,
Ch, T; въ кнїжи̇цꙋ сїю Z : om. S; сїю Z : om. K; 5. вамъ напїсахъ Z : transp. S, add.
да S; 6. люби̇те Z : люби́ть K, M, S, L, Ch, T, add. ꙁнати S; 8. и̇ Z : om. K, M, L, Ch,
T; нека Z : add. и K, M, L, Ch, T; 8.–9. и̇ плати̇те … пїсати̇ Z : om. S; препїшатъ Z :
препи́шеть K, M, L, Ch, T; 9. и̇меите ю Z : и̑ме́ют꙽ ею K, L, Ch, и͗ме́ютъ ю̀ T; 12. и̇ ...
ꙗзикъ Z : om. T; 13. дꙋмати Z : говори́ти K, M, S, L, Ch, T; по Z : om. L; 14. срамат
се Z : сме́ѧт сѧ L, срмⷧает сѧ Ch; нареча Z : нареча́ть K, M, S, Ch, T, нареча́етъ L; 15.
поради̑ что Z : по что S; 16. и не чети̇шъ… и̑ не дꙋмашъ Z : om. S; 18. лета Z : om. K,
M, S, L, Ch, T; чꙋенї Z : чю́дни K, L, Ch, T; 19. пꙋ́та Z : пь́ти K, S, L, Ch, T; сїлнї Z :
om. S; 20. данъ Z : данокъ S; възи̇мали̇ Z : зимали S; 21. царски̇ Z : om. S; сꙋпрꙋжесво
Z : add. и͗ K, M, L, Ch, T, add. такмо S; 22. имеѧли̇ Z : име́ли K, M, S, L, Ch, T; лювъ
Z : любо́вь K, M, L, Ch, T, om. S.
13
Колонтитулът на лист 3v ѡ цр͑҇твѣ в Z е изписан от друга ръка с калиграфски почерк,
съвременен на основния писач. Вероятно всички киноварни означения в Z са от друга
ръка.
14
ꙋ е поправено от ъ.
15
58
Аз твърде много възлюбих българския си род и отечеството си и много
труд положих да събирам от различни книги и истории, докато не събрах
заедно делата на българския род в тази книжица за ваша полза и прослава.
Написах я за вас, които обичате своя български род и отечество и обичате
да знаете за своя род и език. Преписвайте тази историйца и платете, нека
ви я препишат, които умеят да пишат, и я пазете, да се не погуби. А [на
онези], които не искат да знаят своя род български, но се обръщат към
чужда култура17 и чужд език, които не милеят за своя език български, а
се учат да четат и да говорят на гръцки и се срамуват да се нарекат бъл-
гари, [ще река]: О, неразумне и юроде18, поради що се срамиш да се на-
речеш българин и не четеш, и не говориш на своя език. Или не са имали
българите царство и държава! И не са царствали толкова години и не са
били славни и знаменити по цялата земя! И много пъти от силните римля-
ни и мъдрите гърци са вземали данък, царе и крале19 са им давали своите
царски дъщери за съпруги, за да имат мир и любов с българските царе.
17
У о. Паисий – политика. В езика на о. Паисий политика и политичен съответстват на гр.
понятия πολιτικóς ‘градски, граждански, обществен’ и πολιτισμóς ‘изисканост, изтънченост,
вежливост; съобразителност, находчивост, хитрост, обиграност’ (вж. Lampe), в съвремен-
ния гръцки със значение култура, културен. В много случаи тези понятия стоят по-близко
до онова, което ние днес наричаме дипломатичност и гъвкавост и което сред нашето сел-
ско население и досега се характеризира с прилагателното купешки, т.е. ‘чужд, привнесен
отвън, несвойствен’. Всъщност у о. Паисий имаме противопоставяне на безхитростната
селска култура на българите с нейните овчари, орачи и копачи и градската култура, олице-
творявана от гръцката търговска интелигенция. През Ранното възраждане градовете по на-
шите земи са били населявани основно от търговци – гърци и гърчеещи се власи и българи.
В онези времена в езика ни е нямало думи като култура, културен, дипломатичен, поради
което в книжовните паметници са се употребявали познатите на всички гръцки понятия, а в
разговорната реч те са се схващали като лукавство, хитрост и лицемерие. Вж. също Милев
1962. – Бел. прев.
18
Букв.: О, безумецо и глупако! В текста оставяме тази добре позната на всеки българин
фраза без превод, така, както я е написал о. Паисий, тъй като според нас всеки опит за
предаването ѝ на съвременен език ще бъде за сметка на експресивността и общото звучене
на текста. – Бел. прев.
19
В историческите извори титлите цар и крал не са равнозначни. Цар (на старобългарски
цѣсарь) е титла, етимологически възхождаща към лат. caesar, през гр. καῖσαρ (за кесар вж.
бел. 108). По достойнство тя е равна на титлата на византийския василевс (βασιλεύς) и тази
на императора (imperator) в западната традиция. Първият реален владетел, носил титлата
в тази ѝ форма – цар, а не във формата василевс или император, е Симеон I Велики (893–
927). През XIV в. именно в българския си облик – цар – титлата преминава в Сърбия, а
след XV в. и в Русия. Крал е титла изцяло със западен произход без пряко съответствие
в източноправославната традиция, получила разпространение в православен контекст
единствено в Сърбия. В западноевропейската традиция крал отговаря на konung/König/
king. Ако трябва все пак да се определи точното място на крал в йерархичната стълбица
на средновековните Балкани, тя би трябвало да заеме междинно положение между цар и
княз. – Бел. прев.
59
л. 4r Болгарстемъ
16
и̇ ѿ всѣго славѣнскаго⸱ народа⸱ наи̇ славнї би̇ли̇ бо-
лгари̇ прво се ѡ̇нї царовѣ нареклї прво ѡ̇нї па-
трїарха їмели̇ прво се ѡ̇нї крсти̇ли̇ наї боле зе-
мла ѡ̑нї ѡ̇сво̇ꙇ̇ли̇ тако ѿ свего⸱ народа⸱ славѣнс-
5 каго⸱ наї силнї и̑ чеснї би̇ли̇ и̇ првї свети̇ славѣн-
ски̇ ѿ болгарски̇ родъ и̑ ꙗзи̇къ просїалъ како за
то по ред̇17 све въ си̇ю їстори̇ю⸱ напи̑сахъ ї зато
и̇меютъ болгари̇⸱ ѿ много⸱ їстори̇и꙼ сви̇дете-
лсво(!) защо е и̇сти̇на све за болгари̇ како и поменꙋхъ
10 но ѿ що се тї неразꙋмне⸱ срами̇шъ ѿ свои̇ родъ и вл-
ачи̇ш се на чꙋжъ ꙗзи̇къ⸱ но са рече грци̇ по мꙋдри̇
и̑ по поли̇тичнї⸱ а болгаре са прости̇ и̇ глꙋпавї
и не и̇меѧтъ речи политичні̇⸱ зато рече лꙋчше
пристати̇ по грци̇ но вїждъ неразꙋмне ѿ грци̇
15 и̇ма много народи̇ по мꙋдри̇ и̇ славнї далї ѡ̇ста-
въѧ(!) некои̇ гръкъ свои̇ ꙗзи̇къ⸱ ї ꙋченїе ї родъ ка-
ко ти̇ безꙋмне що ѡ̑сталашъ(!)⸱ немашъ нїкои̇ пр-
ибитокъ⸱ ѿ гръчка мꙋдростъ и̇ поли̇ти̇ки ти̇
болгари̇не не прелащаї се знаи свои родъ ї ꙗзїкъ
20 и̇ ꙋчи̇ се по своемꙋ ꙗзикꙋ боле естъ⸱ болгарска
простота и̇ незлоби̇е⸱ болгари̇ прости̇⸱ сва-
кого оу̑ свои̇⸱ домъ⸱ примаютъ и̇ гоштаваютъ
2. царовѣ ... ѡ̇нї Z : om. T; 3. се ѡ̇нї Z : transp. L; 4. свего Z : свое́го K, illegibile M, S,

L, Ch, T; 5. наї Z : ѡни K, M, S, L, Ch, T; и̑ чеснї Z : om. S; 6. просїалъ Z : просїꙗ́ле
K, просїѧ́лы L, Ch, T; 6.–7. како… напи̑сахъ Z : om. S; 7. све Z : вьсѣ́хь K, illegibile
M, всѧ́хъ L, Ch, всѧ́ T; въ си̇ю Z : всю̀ L; 9. све Z : сѐ K; защо… поменꙋхъ Z : om. S;
11. чꙋжъ Z : чꙋжди K, S, L, Ch, T; 13. зато рече Z : и꙼ ꙁа тѐꙁи ре́чи полити́чни L; лꙋчше
Z : add. е M, T, om. L; 13.–14. зато… грци̇ Z : om. S; 14. пристати̇ Z : престати K,
предꙿста́ты L; 15. по Z : om. L; далї Z : add. си K, M, S, L, Ch, T; 15.–16. ѡ̇ставъѧ Z :
ѡста́вꙗ K, ѡставлѧ M, S, L, Ch, T; 17. безꙋмне Z : беꙁꙋме S; ѡ̑сталашъ Z : ѡста́вꙗшь
и͗ K, M, S, L, Ch, T; 18. ѿ гръчка Z : вь гре́ческа K, S, в꙽ гре́чка M, L, Ch, T; поли̇ти̇ки
Z : полити́ка K, M, S, L, Ch, T; 19. прелащаї се Z : add. а̑мѝ L; 22. оу̑ свои̇⸱ домъ Z :
om. S; примаютъ Z : прїе́мат K.
16
Колонтитулът на лист 3v Болгарстемъ в Z е изписан от друга ръка с калиграфски почерк,
съвременен на основния писач.
17
 е поправено от и̇. Точката над  вероятно е останала от и-то.
60
И от целия славянски род най-славни са били българите: първо те са се нарек-
ли царе, първи те са имали патриарх, първи те са се покръстили и най-много
земя те са придобили. Така от целия славянски род най-силни и почитани са
били [българите] и първият славянски светия е просиял от българския род
и език, както написах за всичко това подред в тази история. За това българи-
те имат свидетелства от много истории, защото всичко, което споменах за
българите, е истина. Тогава защо, ти, неразумни, се срамуваш от своя род
и се влачиш по чужд език!? Казваш, че гърците са по-мъдри и по-изтънче-
ни, а българите са прости и глупави и нямат изискани думи, поради това,
казваш, по-добре да пристанем на гърците! Но виж, неразумни, има много
народи по-мъдри и по-славни от гърците. Нима някой грък оставя своя
език, образование и род, както ти, безумецо, ги оставяш! Нямаш никаква
печалба от гръцката мъдрост и изисканост. Ти, българино, не се лъжи, знай
своя род и език и се учи на своя език! По-ценни са българската простота
и незлобливост! Простите българи приемат всекиго в дома си, гощават го
61
и̇ дарꙋютъ⸱ мїлости̇нꙋ⸱ кои̇ ꙋ нїхъ просатъ⸱ а мꙋдрї

и̇ полїтични̇ то нїкако не творатъ⸱ но ї ѿи̇маютъ ѿ про-
сти̇ ї похїщаютъ неправѣдно и̇ вїше грехъ а не поⷧза ѿ
нїхна мꙋдрстъ(!)18 и̑ полїтика при̇емлютъ и̇ли̇ се сра-
5 мишъ предъ мꙋдри̇ и̑ трговци̇⸱ и̑ славнї на земли̇⸱
ѿ свои̇ родъ и̇ ꙗзи̇къ⸱ защо19 са болгаре прости̇ и̑ нема ѿ
нїхъ много трговци̇ и̇ кнїжнїци̇ и̇ хїтри̇ и̇ славнї на
земли̑ на това време⸱ но са повѣче ѡ̑(!) нїхъ прости̇ ѡ̑-
раче и̇ копачее(!) и̇ ѡ̇вчаре и̇ прости̇ занаꙗтли̑и̇ азъ
10 на то въкратце тї⸱ скажꙋ⸱ ѿ адама⸱ до давїда ї праве-
дного їѡаки̇ма⸱ и̇ѡ̑сифа ѡ̑брꙋчнїка колїко би̇ха
правѣднї и̇ стꙑ пророци̇ патрїарси̇ нарекоха се
велїки̇ на земли̇⸱ и̇ пред бога̇⸱ не беше ѿ нїхъ нїкои̇⸱
трговѣцъ и̇ли̇ прехїтръ и̑ грделивъ како сегашни̇ хї-
15 трци̇ що гї ти̇ и̑машъ за почестъ и̇ чꙋди̇ш се ꙋ нїхъ и̇ вл-
ачи̇ш се на нїхенъ ꙗзи̇къ ї ѡ̇бичаи̇ но ѡ̑ни̇ правѣднї
праѡ̑ци свї са би̇ли̇ землоделатели̇ ї ѡ̇вчаре и̇ били̇
богати̇ съ съкоти̇ и̇ с плоди̇ землнї и̇ били̇ прости̇ на
землꙇ и̇ незлоби̇ви̇⸱ и̇ самъ хрⷭ҇тосъ оу̑ домъ простаго
20 и̇ нїщетнаго їѡ̇си̇фа слезе и̇ пожи̇ве вїждъ како
повече бгъ мїлꙋе прости̇ и̇ незлоби̇ви̇ ѡ̇раче
1. дарꙋютъ⸱ мїлости̇нꙋ Z : млⷭти́на подарꙋютъ S; кои̇ ꙋ нїхъ просатъ Z : om. S, ко́и꙼ ѡ̑

ни́хъ що̀ про́сатꙿ L; 2. и̇ полїтични̇ Z : греци S; нїкако Z : ни́какво́ K, L, Ch, T, om. S;
творатъ Z : имеюⷮ S; ї Z : еще S; 3. похїщаютъ Z : грабатъ S; неправѣдно Z : om. S;
3.–4. а не поⷧза…мꙋдрстъ Z : transp. S; 4. нїхна Z : тѣ́хна K; мꙋдрстъ Z : мꙋдро́сть K,
M, S, L, Ch; 4.–5 r 2. и̑ полїтика… прославїлъ Z : om. S; 5. предъ мꙋдри̇ Z : прем́дри
K, M, L, Ch, T; 6. са Z : се K, сѧ L, Ch, T; нема Z : не́мать K, L, Ch, не иматъ M,
T; 7. нїхъ Z : тѣ́хь K; 8. повѣче Z : повѣ́ке M, Ch, T; ѡ̑ Z : ѿ M, K, S, L, Ch, T; 10.
адама Z : add. да́же K, M, L, Ch, T; до Z : om. L; 13. нїхъ Z : тѣ́хь K; 14. сегашни̇ Z :
сега́шниⷯ K, M, L, Ch; 15. ти̇ Z : add. и͗ T; чꙋди̇ш Z : чꙋди́ши M, Ch, T; 15.–16. влачи̇ш
Z : вла́чиши T; 16. нїхенъ Z : тѣ́хинь K; но Z : add. и M, L, Ch, T; 17. са Z : om. K,
M, L, Ch, T; 18. с Z : om. K, M, L, Ch, T; 21. повече Z : по́веке M, L, Ch, T; 21. мїлꙋе
Z : мйлꙋ́еть K, M, L, Ch, T.
18
ꙋ е поправено от и.
19
з е поправено от с.
62
и даряват милостиня на [всички], които искат от тях. А мъдрите и
изтънчените съвсем не правят така. Те дори отнемат от простите, грабят
несправедливо и от своята мъдрост и изисканост трупат повече грях,
отколкото полза. Или се срамуваш от своя род и език заради мъдрите,
търговците и известните на този свят – че българите са неуки и сега сред
тях няма много търговци и книжовници, учени и известни днес по земята,
а повечето са прости орачи и копачи, овчари и прости занаятчии! Аз на
това накратко ще ти кажа – от Адам20 до Давид21 и праведния Иоаким22, и
Иосиф Обручник23 колко праведници и светци имаше, [колко] пророци и
патриарси [и колко] се нарекоха велики на земята и пред Бога. Никой от
тях не беше търговец или многоучен и горделив като сегашните умници,
дето ги почиташ и им се дивиш, и се влачиш по техния език и обичаи.
Всички онези праведни праотци са били земеделци и овчари, били
са богати с добитък и земни плодове и са живели на земята в простота
и незлобивост. Сам Христос слезе и живя в дома на простия и беден
Иосиф24. Виж колко повече обича Бог простите и незлобливи орачи
20
Според Библията Адам е първият човек, сътворен от Господ.
21
Давид е първият владетел на обединеното Израилско-Юдейско царство (1003–970 г. пр.
Хр.), победил гиганта Голиат. От Давидовото коляно според Новия Завет произхожда
самият Иисус Христос.
22
Праведните Иоаким и Ана са родители на Св. Богородица.
23
Йосиф Обручник е сгоден за Дева Мария. Тя му е поверена да пази и закриля девството
ѝ, на което се посвещава от малка и още повече се утвърждава в него след безсеменното
зачатие и раждането на Бог Слово. В стария език обручение е означавало ‘годеж’ и
названието обручник подчертава, че Йосиф е свързан със Светата Дева по силата на Божия
Промисъл, а не на човешките закони. – Бел. прев.
24
Става дума за Иосиф Обручник, вж. бел. 23.
63
ї ѡ̇вчаре и̑ наї прво нїхъ взлꙋби̇лъ на земли̇ и̇ прославїлъ

а ти̇ се срами̇шъ защо са болгаре прости̇ и̇ нехїтри̇
ї ѡ̑вчаре и̇ ѡ̇раче и̇ ѿставлашъ(!)⸱ свои̇ родъ и̑ ꙗзикъ и̇ хв-
али̇шъ чꙋжди̇ ꙗзи̇къ и20̇ влачи̇ш се на нїхенъ⸱ ѡ̑би̇чаи̇
5 то азъ вїдехъ⸱ ѿ много болгари̇ защо тако деѧтъ їда-
тъ пꙋ чꙋжди̇ ꙗзи̇къ ї ѡ̇би̇чаи̇⸱ а на свои̇ хꙋлатъ⸱ за-
то зде напїсахъ⸱ на ѡни̇ ѡ̑церꙋгатели̇ кои̇ не любатъ св-
ои̇ родъ⸱ и̇ ꙗзи̇къ⸱ а вамъ кої ревнꙋете знати̇ и̇ слиша-
ти̇ за свої родъ⸱ ї ази̇къ напїсахъ да знаете⸱ не са би̇-
10 ли̇ наши̇ болгарски̇⸱ царове и̇ патри̇арси̇ ї архїереи̇
безъ летопїсни̇ кнїги̇⸱ и̇ кондїки̇ за толїко лѣта
црствꙋвали̇ и̇ господсвꙋвалї⸱ на землї⸱ и̇мали̇ са̇
їстори̇и̇⸱ царски̇⸱ и̇ конди̇ки̇⸱ архїереи̇ски̇ све їзвесно
ї жи̇ти̇а и̇ прави̇ла⸱ за стꙑхъ болгарски̇ многи̇
15 но не би́ло въ ѡ̇но време⸱ щамби̇ славѣнски̇⸱ а чловѣ-
ци̇ ѿ небреженїе не препїсꙋвали̇⸱ н̇а мало се места
таквїа кнїги̇ ѡбретало⸱ а кога ꙋзели̇ тꙋрци̇ бо-
лгарска земла напрасно⸱ погази̇ли̇ и̇ попⷬали̇ли̇(!)
црквї монасти̇ри̇⸱ царски̇⸱ ї архїерески̇ дворове
20 въ то време⸱ чловѣци̇ ѿ страха ї ꙋжаса̇⸱ тꙋрскаго
бегали̇⸱ да сахранатъ такмо свои̇ жи̇вотъ
и̇ ва то лꙋто време пꙋгꙋби̇лї се ѡ̑н̇ї їстории̇
1. нїхъ Z : тꙗх K; 2. са болгаре Z : са бо́лгари K, сы꙼ болга́ринъ M, S, L, сꙋ болга́ринъ

Ch, T; 2.–3. прости̇… ѡ̇раче Z : om. S; 3. ї Z : om. T; ѿставлашъ Z : ѡ̑ста́вꙗшь K,
ѡ̑ста́влѧшъ M, S, Ch, T, ѡ̑ставлѧ́ешꙿ L; 3.–4. хвали̇шъ Z : add. се саⷭ K, M, L, Ch, T,
om. S; 4. влачи̇ш Z : вла́чиши T; нїхенъ⸱ ѡ̑би̇чаи̇ Z : на тѣ́хно ѡ̑бичає K; нїхенъ Z :
нихни S; 5. много Z : мно́гихъ M, L, Ch, T, многи S; деѧтъ Z : дѣла́ють K, M, L, Ch,
T, твораⷮ S, add. и̑ K, L, Ch, T; 5.–6. їдатъ ... ѡ̇би̇чаи̇ Z : om. S; 6. ѡ̇би̇чаи̇ Z : ѡ̇би̇ча́е
K, ѡ̑бичатꙿ L; свои̇ Z : add. ꙗ͗зи́кь K, M, L, Ch, S, T; 7. на Z : и M, L, Ch, T; на ѡни̇
ѡ̑церꙋгатели̇ Z : om. S; 8. ревнꙋете Z : ревн́ите K, ревнꙋютъ M, ревнꙋ́етъ L, Ch; 8.–9.
а вамъ ... ї ази̇къ Z : om. T; 9. да знаете Z : add. ка́ко K, M, S, L, Ch; 10. патри̇арси̇
Z : патрїа́рсѣ K, патриа́рхи꙼ L; 11. лѣта Z : лѣ́тъ K, M, Ch, T; 12. са̇ Z : сѧ Ch, T; 13.
кондїки̇ Z : кондакѝ L; све Z : вьсѣ́хь K, M, L, Ch, T, всѧ S; 14. прави̇ла Z : прави́лаⷯ K,
M, S, L, Ch, T; за стꙑхъ болгарски̇ Z : ст҃и́хь болга́рскихь K, стꙑмъ болгарскиⷨ S, Ch,
T, ст҃ы́хь бо́лгарскимъ L; многи̇ Z : мно́го K, L, Ch, T; 16. небреженїе Z : небреже́нїѧ
M, S, Ch, T; препїсꙋвали̇ Z : притолкова́ли K, M, L, S, Ch, T, add. нь K, M, L, Ch, T;
17. ѡбретало Z : ѡбретали K, M, S, L, Ch, T; ꙋзели̇ тꙋрци̇ Z : оузелъ тꙋрчинъ M, S; 18.
попⷬали̇ли̇ Z : ппа́лили K, S, M, L, Ch, T; 19. црквї Z : add. и K, M, S, L, Ch, T; дворове
Z : add. и T; 20. страха Z : add. и͗ нꙋ́жда K, M, S, L, Ch, T.
20
и е поправено от не.
64
и овчари и най-напред тях е възлюбил и прославил на земята, а ти се
срамуваш, че българите са прости и неуки овчари и орачи и оставяш своя
род и език, и хвалиш чуждия език, и се влачиш по техния обичай. Аз видях
много българи, които правят това – вървят по чуждия език и обичай, а своя
си хулят. Затова тук25 написах срещу отцеругателите, които не обичат своя
род и език. А на вас, които ревностно се стремите да разберете и да чуете26
за своя род и език, написах, за да знаете – не са били нашите български
царе, патриарси и архиереи27 без летописни книги и кондики28. Толкова
години са царували и господствали на земята и са имали царски истории
и архиерейски кондики подробно за всичко, както и жития и служби29 за
много български светци. Нямало обаче в онова време славянски печатници,
а хората от небрежност не преписвали тези книги и на малко места
имало от тях. А когато турците неочаквано превзели българската земя,
те потъпкали и изгорили църквите, царските манастири и архиерейските
дворове30. Тогава хората от страх и ужас пред турците бягали единствено
за да съхранят живота си. В онова люто време са се загубили царските
25
Има се предвид предисловието. – Бел. прев.
26
Вж. бел. 16.
27
Архиереи – висши духовници в православието – епископи, архиепископи, митрополити.
28
Кондиката е кратък летопис, от гръцкото „кондос“ – къс, кратък, нисък.
29
В оригинала – канони. Канонът е най-важната част от последованието (реда, по който се
извършва определен тип богослужение) за един светец. Тук по-скоро се визират целите
служби за светците, а не само каноните, което сме отразили и в превода. – Бел. прев.
30
Т.е. седалищата или дворците на архиереите, където по правило е имало библиотеки. –
Бел. прев.
65
црⷭ҇ки⸱ и̑ кондики̇⸱ за пари̇арси̇⸱ ї архїереи̇ болгарски̇ и̇ на

много стꙑ жи̇ти̇а и̇ правїла⸱ и̇ нїнѣ не и̇ма ѡнї кнїги̑
и̇ летопи̇сни̇ що са би̇ли̇ пространо напи̇сани̇ ради̇ свего
народа и̇ цареи болгарски̇ азъ много кнїги̇ и̑ премного про-
5 четохъ и̑ взискахъ за много време при̇лежно и̇ не взмогохъ
нїкако ѡ̑брести̇⸱ оу̑ много⸱ їстории̇ рꙋкопїсни̇ и̇ щаби̇(!)
по мало и̇ редко и̇ въкратце ѡ̑бретает се⸱ и̇ некоѧ кра-
тка їсториа некои̇ маврꙋби̇ръ лати̇нинъ препїсалъ ѿ
гръчка їсториа⸱ за блгарски̇ царове но весма кратко
10 едва се наїде нїхни̇ и̇мена и кои̇ по коего е црствꙋвалъ самъ
тꙋи̇ маврꙋбиръ написалъ тако кажтъ(!) грци̇ ѿ завистъ
и̇ ненави̇стъ що и̇меѧли̇⸱ на богари̇(!) не писали̇ храбрїе
постꙋпки̇ и̇ славнаѧ деѧнїа цреи и̇ народа болгарска-
го но въкраце и̑ вапреки̇⸱ пїсали̇ како е нїмъ би̇ло
15 при̇ли̇чно да не и̇мъ е срамота защо ги̇ много пꙋта
болгари̇ побеждалї⸱ и̇ данъ ѿ нїхъ възи̇мали̇ ѿ того мав-
рꙋбира и̇ ѿ много дрꙋги̇ їстори̇и̇ сабрахъ за много вре-
ме по прили̇ка и̇ пораспространїхъ и̇ съвъкꙋпїхъ сию
їстори̇ицꙋ⸱ ако се и̇ находи̇ оу̑ многи̇ кнїги̇ ї исторїи̇
20 по мало и̇ вакратце напїсано за болгари̇⸱ но не може-
тъ сваки̇ чловѣкъ и̇мети̇ ѡ̇нї книги̇ и̇ читати̇ и̇
помнети̇ того ради̇ азъ расꙋди̇хъ и̇ съвакꙋпїх све заедно
1. црⷭ҇ки Z : цркви Ch; и̑ кондики̇ ... болгарски̇ Z : и ко́ндики архꙇере́иски и за патрїа́рсе

болга́рскїе K; 2. и̇ нїнѣ Z : om. L; 3. и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 4. болгарски̇ Z :
болгарскиⷯ K, Ch, T, add. а L; 5. за много време Z : om. S; 6. нїкако Z : нїкакво L; оу̑
много ... ща[м]би̇ Z : рꙋ́копи́сни и͗ печа́тни K, M, S, L, Ch, T; 7. въкратце Z : om. S;
ѡ̑бретает се Z : ѻбрете сѧ S; 8. маврꙋби̇ръ Z : марꙋбы́ръ Ch; 10. е Z : om. K, M, S, L,
Ch, T; 11. тꙋи̇ Z : тои K, M, S, L, Ch, T; кажтъ Z : ка́жать K, M, S, L, Ch, T; завистъ
Z : зависти S; 12. и̇ ненави̇стъ Z : om. S; богари̇ Z : бо́лгари K, M, S, L, Ch; 14. е Z :
om. S; 15. при̇ли̇чно Z : оугодно S; е Z : om. L; ги̇ Z : om. T; пꙋта Z : пь́ти K, пꙋти M,
S, L, Ch, T; 16. нїхъ Z : тѣ́хь K; 17. и̇ Z : om. T; много Z : многїи K, многїѧ M, S, L,
Ch; 17.–18. за много време Z : om. S; 19. їстори̇ицꙋ Z : їсторїю S; многи̇ Z : мно̀гихь
K, L, Ch; 20. напїсано Z : писано M; 21. сваки̇ Z : всѧ́къ L, T; 22. помнети̇ Z : помнїти
K, M, L, Ch, T; азъ Z : om. K, S, M, L, Ch, T.
66
истории и кондиките за патриарсите и българските архиереи, както и
много от житията и службите на светиите. Днес ги няма онези летописни
книги, що са били пространно написани за целия народ и за българските
царе. Аз много прочетох и за много време премного книги усърдно
прерових и нищо не успях да открия. В многото ръкописни и печатни
истории се намира рядко, по малко и сбито. [Намерих] и една кратка
история: някой си Маврубир31, латинянин, преписал от гръчката32 история
за българските царе, но твърде накратко, едва се намериха техните имена и
кой след кого е царувал. Самият Маврубир е написал, че гърците разказват
така поради завистта и ненавистта, която имали срещу българите. Не са
описали храбрите постъпки и славните деяния на царете и на българския
народ, но накратко и изопачено са описали, както на тях им е било изгодно,
за да не берат срам, защото много пъти българите са ги побеждавали и са
вземали данък от тях. От този Маврубир и от много други истории дълго
време събирах отговарящото [на истината]33, поразширих [го] и съставих
тази историйца. Дори и в много книги и истории да се намира по малко и
накратко писано за българите, не може всеки човек да има тези книги, да
ги чете и да ги помни, затова и аз реших и събрах всичко в едно.
31
Мавро Орбини (ср. на ХVІ в.–1614 г.) – бенедиктински монах от Дубровник, абат на
манастира Бачка и автор на книгата Царството на славяните, излязла на италиански език
през 1601 г. в гр. Пезаро, Италия. Това е един от основните източници на о. Паисий, който
е ползвал съчинението в руския превод на Сава Владиславич „Книга-историография“ от
1722 г.
32
В превода навсякъде оставяме тази форма както е в оригинала, за да не се губи идеята за
автентичния изказ на о. Паисий. – Бел. прев.
33
В оригинала – по прилика букв. ‘по пример, по образец’. Изхождайки от предходното
изречение, където како е нїмъ би̇ло при̇ли̇чно (от един корен със прилика) означава ‘както
на тях им е било изгодно’, можем да заключим, че става дума за антитеза. От една страна,
имаме образеца или истинността на гърците, а от друга – образеца или истината
по принцип. Срв. с прилика на л. 51v 9, където отново имаме същата антинеза – оу͗ нихъ
писато по нихна прилика, т.е. ‘...написаното при тях е според тяхна изгода’, след което
продължава – В много наши ръкописни книги и грамоти от най-стари времена се среща
написано така, както и [ние] тук в началото описахме, т.е. древните домашни извори се
схождат с другите източници на о. Паисий, в т.ч. и с Маврубир. – Бел. прев.
67
събранїе21⸱ и̑сторическое⸱ ѡ̑̇ народѣ⸱ болгарстемъ⸱ и̑спръво

ѿкꙋде проїзишли̇⸱ понеже⸱ при̇лꙋчи̇ се намъ⸱ много кратъ
прочи̇тати̇⸱ различнї⸱ и̇стори̇и̇⸱ рꙋкопи̇сни̇⸱ и̇ щамби̇⸱
чⷮо и̇звадили̇⸱ рꙋси̇ и̇ москове⸱ ѡ̑собно ради⸱ словенскаго⸱
5 народа⸱ ѿкꙋдꙋ повлекли⸱ свое племе⸱ и̇ напоследокъ⸱ како
се⸱ ѿделили̇ ѿ нїхъ⸱ боⷧгари̇⸱ и̇ при̇и̇шли⸱ и̑ вселили се⸱ въ
землю си̑ю⸱ болгарскою⸱ егда потопи̑лъ бгъ прї ноѧ
въсего рода⸱ чловѣческаго⸱ такмо⸱ ѡ̑сталъ ноѧ и̇ т-
ри си̑нове⸱ его̀⸱ си̇мъ и̇ хамъ⸱ и̑ афетъ⸱ и̇зи̇шли̇ и͗з ко-
10 въчега⸱ съ ноѧ ѡ̑ца⸱ своего и̇ четири жен-ї-хъ свї би-
ли̇ що ѡстали̇ ѿ пото̇па ѡ̑самъ дꙋши̇⸱ ноѧ вїделъ⸱
защо поги̇бълъ⸱ на земли̇⸱ ѿ потопа⸱ весъ родъ⸱ чло-
вечески⸱ и̑ проразꙋмелъ⸱ защо ѿ негово⸱ семе и̑ р-
одъ⸱ хощетъ⸱ бгъ паки наплънїти̇⸱ землю⸱ ро-
15 да чловѣческаго⸱ и̇ порадовал се⸱ велми̇ защо хо-
щетъ ѡ͗стати̇⸱ славна и̇ незбивена⸱ паме-
тъ его⸱ на земли̇ до века⸱ призвалъ три̇ си̑нї
съвои̇⸱ сима и̇ хама⸱ и̑ афета⸱ и̇ разделилъ и̇м̑ъ
на три части̇⸱ сва земла⸱ кога се ꙋмножтъ(!)
1. народѣ Z : add. и ѡ црѣ S; болгарстемъ Z : болгарскомъ L; и̑спръво Z : и̑спе́рва K, S,

L, Ch, T; 2. ѿкꙋде Z : ѿкꙋ́дꙋ K, M, S, L, Ch, T; проїзишли̇ Z : проишле L; 3. рꙋкопи̇сни̇
Z : рꙋкопи́сниⷯ K, Ch; щамби̇ Z : печа́тни K, M, S, L, Ch, T; 4. и̇звадили̇ Z : add. намъ
L; москове Z : моско́в꙽ци K, M, S, L, Ch, T; 8. въсего Z : om. K, L, Ch, T; ѡ̑сталъ Z :
ѡста́ли K, M, S, L, Ch, T; 9. и̇ Z : om. S, L; афетъ Z : add. и͗ T; 10. жен-ї-хъ Z : же́ни
ихь K, M, S, L, Ch, T; 10.–11. свї били̇ Z : transp. K; 11. дꙋши̇ Z : дшь K, M, Ch; ноѧ
вїделъ Z : но́е ви́дѣ́ K, M, L, Ch, T, виде ноѧ S; 12. ѿ потопа Z : om. S; 13. и̑2 Z : om.
K, M, S, Ch, T; 14. паки Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 14.–15. рода чловѣческаго Z : родъ
члвѣчески S; 16. ѡ͗стати̇ Z : ѡ̑стави́ти K, L, Ch; незбивена Z : незаби́тна K, L, Ch, T,
незабвѣна M, om. S; 17.; си̑нї Z : сина M, S, L, Ch, T; 18. съвои̇ Z : сво̀е K, своѧ̀ M,
S, L, Ch, T; и̇1 Z : om. S; 19. ꙋмножтъ Z : ѡ̑множа́ть K, S, L, оумножитъ M, Ch, T.
21
В лявото поле е поставен белег, приличащ на с, който показва, че в беловата на това място
трябва да има киноварна заглавка; във всички преписи на това място има киноварна
заглавка.
68
Историческо събрание за българския народ – откъде първоначално
са произлезли [българите]. Понеже ни се случи много пъти да четем
различни истории, ръкописни и печатни, които русите и московците34 са
издали специално за славянския народ: откъде е тръгнало тяхното племе и
как впоследствие българите са се отделили от тях, [как] са дошли и [как] са
се заселили в българската земя, [то нека започнем]:
Когато Бог потопил при Ной целия човешки род, останали само
Ной и тримата му синове – Сим, Хам и Иафет. [Те] излезли от ковчега
със своя баща и с четирите си жени – всичко осем души оцелели. Ной
видял, че от потопа е загинал целият човешки род и като разбрал,
че от семето и рода му Бог отново ще напълни земята, много се
възрадвал, защото неговата памет щяла да остане славна и незаличима
на земята до века. Повикал [той] тримата си синове – Сим, Хам и
Иафет – и им разделил цялата земя на три части, та когато се умножат
34
Под руси и московци тук трябва да се разбира украинци и руси. Вж. за това Р о б и н с о н
1963: 49, 67–68.
69
на земли̇ нїхнї си̇новѣ⸱ и̇ внꙋци̇22 да знаютъ ѡ̑ни̇ п-

лемена⸱ кои̇ на коѧ⸱ страна и̑ земла⸱ да се населатъ
си̇мꙋ̀⸱ пръвомꙋ⸱ синꙋ⸱ своемꙋ⸱ заповедалъ⸱ да се⸱
насели̇ с негово племе на прваѧ частъ земли̇⸱
5 азїи̇ то е въсточна земла̀⸱ на неѧ стои̇тъ раи̇ и е-
демъ и̇ ерꙋсали̇мъ држитъ до спроти цариградъ ха́мꙋ
второмꙋ⸱ си̇нꙋ хамꙋ23 заповедалъ⸱ да се насели̇ на афрїка
то е южна земла⸱ на неѧ стои̇⸱ египта и̑ френски народъ
третомꙋ синꙋ⸱ афетꙋ заповѣдалъ⸱ да се насели̇ на евъ-
10 ропа то е западна и̇ полꙋнощна⸱ земла на неѧ стои̇тъ
цари̇гра(!) московъ бечъ римъ браⷩдибꙋръ и̇ весъ славенъ-
ски народъ тако заповѣдалъ ноа синовомъ своїмъ
раздєлилъ и̇мъ на три чати̇(!) сва земла и̇ ѡ̑ставилъ и́мъ⸱ за-
повѣдъ̇ крєпка за то да не би престꙋпи̇ли̇ си͑нове е͗го̀
15 егда преи̇шло ѿ потопа фкѳ лета24 оу̑множили̇ се сїн-
ове ї внꙋци̇ сїмовї⸱ хамови̇ и̇ афетови̇ и̇ глаголали̇
еди̇нъ ꙗзи̇къ⸱ въсталъ некои̇ невротъ⸱ ѿ племе хамо-
во ѡ̑нъ би̇лъ мꙋдръ звѣздочатецъ и̇ наи̇ силенъ би̇лъ⸱
ва ѡ̇но време ѿ свехъ чловековъ на землї и̇ ѡ̇нъ би̇лъ први̇ цръ
1. на земли̇ Z : om. K; нїхнї Z : те́хни K; 3. си̇мꙋ̀ Z : си́мъ L; своемꙋ Z : om. T;

заповедалъ Z : ꙁаповеда̀ S; 4. частъ Z : add. въ L; 6. ерꙋсали̇мъ Z : add. и S; спроти Z :
спо̀реть K; ха́мꙋ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 7. второмꙋ⸱ си̇нꙋ хамꙋ Z : transp. S; хамꙋ Z :
хамъ L; афрїка Z : а̑ври́ка S; 8. земла Z : стра́на ꙁемлѝ S; стои̇ Z : стои́тъ K, M, S, L,
Ch, T; 10. то е западна и̇ Z : и немо са подна L; 11. цари̇гра Z : ц҃риград K, M, S, L, Ch,
T; 12. народъ Z : add. и L; своїмъ Z : add. и K, M, L; чати̇ Z : ча́сти K, M, S, L, Ch,
T; 15. егда Z : когда̀ S; преи̇шло Z : прїишле K, пришли L, Ch, T; 16. сїмовї Z : add. и
L; 17. некои̇ Z : om. K, M, L, Ch, T; невротъ Z : add. и̑менемь S; племе Z : пле́мене S;
19. цръ Z : om. S.
22
ꙋ е поправено от о.
23
24
фкѳ лета отгоре и отстрани е маркирано с киновар, което показва, че в беловата трябва да
е с червенослов.
70
на земята техните синове и внуци, да знаят онези племена кое на коя страна
и в коя земя да се засели. На Сим, първия си син, заповядал да се засели
със своето племе в първата част на земята – Азия. Това е източната земя, в
нея се намира раят и Едем35 и Иерусалим. [Тя] се простира до отсрещния
бряг на Цариград. На втория си син Хам [той] заповядал да се засели в
Африка – това е южната земя, в нея се намира Египет и фараонският
народ36. На третия си син Иафет [той] заповядал да се засели в Европа –
това е западната и северната земя, в нея се намират Цариград, Москва,
Беч37, Рим, Брандибур38 и целият славянски народ. Така заповядал Ной на
своите синове, разделил им на три части цялата земя и им оставил строга
заповед да не престъпват [пределите на другия]39.
Когато изминали 529 години от потопа, синовете и внуците Симови,
Хамови и Иафетови се умножили и говорели на един език. Издигнал се
[тогава] някой си Неврот40 от племето Хамово, мъдър звездочетец. Бил
най-силният измежду всички хора по онова време и станал първият цар
35
Според Битие 2:8 раят се е намирал в областта Едем. – Бел. прев.
36
В Паисиевия оригинал – френски.
37
Беч е унгарско и сръбско название на Виена.
38
Останките на крепостта Бранденбург се намират недалеч от Кьонигсберг (дн. гр. Кали-
нинград в Русия).
39
Историята на Ной и неговите синове Сим, Хам и Иафет, разказана в Библията (Бит 5–10),
е често срещан мотив в средновековните хроники, които обичайно започват или със
Сътворението, или с Потопа.
40
Става дума за Нимрод (според гръко-славянската традиция – Неврод), син на Хуш (Хус),
син на Хам (Бит 10:8).
71
и̇ мꙋчителъ на земли̇ ѡ̑нъ саградїлъ⸱ вавїлонъ градъ

и̇ црⷭ҇твꙋвалъ въ немъ ѡ̇нъ почелъ правїти̇ сребро и̇ злато
на пари и̇ грошеве⸱ и̇ воиска ди̇гати̇ и̇ творити̇ бранъ
и влхвованїе на земли̇⸱ тои̇ богопротивнї невротъ
5 и̇спръво съзвалъ сви чловеци̇ що били на земли̇ и̇ рекалъ
и̇мъ да начинїме⸱ себе стлъпъ на земли̇ да е високъ
до небесъ⸱ ако̇ бꙋдетъ потопъ паки̇ и̇ли ѡ̇ганъ на
земли̇ да не можетъ⸱ бгъ да насъ погꙋбитъ како
що погꙋ́би̇ први̇ чловеци̇ на земли̇ тако ꙋмислилъ ѡ̇ни̇
10 невротъ богопротивно дело и̑ послꙋшали его̀ сви̇
чловѣци̇ и̇ почели̇ творити̇ стлпъ и̑ трꙋдили̇ се за
четиридесетъ⸱ лета и̇ и̇знели го високо до ѡ̇бла-
ци̇⸱ и̇ еднї падали ѿ силенъ ветръ и̇ скрꙋшали се а дрꙋ-
гꙋ(!) ѿ слнце и̇ ѿ зꙋма(!)⸱ ꙋмирали̇ и̑ падало ѡ̑но зданїе ѿ ве-
15 таръ и̑ побивало и́хъ и̇ безчисла⸱ чловеци̇ и̇згиналї
въ ѡ̇но̇ дело но невротъ не престалъ ѿ свое намеренїе
и̇скалъ да зи̇да ѡ̑нꙇ̇ стлъпъ до небесъ но бгъ⸱ милосрдї
вїделъ безꙋми̇е и̇ прелъстъ чловѣческою како се трꙋ-
датъ залꙋдꙋ и̇ възбранїлъ и̇мъ не богопротивїтї се
1. и̇ Z : om. S; саградїлъ Z : ꙁагради́ль K, M, S, L, ꙁгради́лъ Ch, T; 2. почелъ Z : add.

на земли L, T; 3. и̇1 Z : add. на K, M, S, L, Ch, T; грошеве Z : add. ѻнъ поче́лъ S;
бранъ Z : om. S; 4. на Z : и M; невротъ Z : невродъ L; 5. и̇спръво Z : и пе́рво M, om.
S, перво тои L; сви Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 6. начинїме Z : согра́диме S, начинимъ
L, начи́нима T; 8. да Z : om. L; не Z : om. T; насъ Z : ни S; 9. ꙋмислилъ Z : поми́слиль
K; ѡ̇ни̇ Z : om. S; 10. невротъ Z : невродъ L; 11. и̇ почели̇ Z : om. K, M, S, L, Ch,
T; творити̇ Z : гради́ты S; 12. четиридесетъ Z : четиридесе M; и̇знели Z : искарали L;
ѡ̇блаци̇ Z : ѡблакь K, M, S, L, Ch, T; 13. и̇1 Z : om. S; скрꙋшали се Z : побивали се S;
дрꙋгꙋ Z : дрꙋги K, M, S, L, Ch, T; 14. зꙋма Z : зи́ма K, M, S, L, Ch, T, add. и͗ K, M, Ch,
T; ꙋмирали̇ Z : add. и̑ ѿстра́нѝ раси́пвало са L; падало ѡ̑но зданїе Z : падаⷧ҇ они граде́жъ
S; 15. побивало Z : мори́лъ S; и̇2 Z : om. L; и̇згиналї Z : и̑ꙁꙿги́вали꙼ L; 16. въ Z : на S;
ѡ̇но̇ дело Z : то̀ врѣ́ме K; но Z : om. T; 17. зи̇да Z : зиди L; ѡ̑нꙇ̇ Z : ѡнꙁи L; 19. залꙋдꙋ
Z : вьсꙋ́е K, M, Ch, T; залꙋдꙋ и̇ възбранїлъ Z : и̑ возбрани́лъ всꙋ́е L; и̇ възбранїлъ Z :
om. T; не богопротивїтї се Z : бгꙋ не противи́ти сѧ S.
72
и тиранин на земята. Той съградил град Вавилон и царувал в него. За-
почнал да кове среброто и златото на пари и грошове, да събира войска,
да воюва и да прави магьосничества. Този богопротивен Неврот най-на-
пред повикал всички хора, които били на Земята, и им рекъл: „Нека си
направим кула на земята, която да е висока до небесата. Ако стане отно-
во потоп или пожар, да не може Бог да ни погуби, както погуби първите
хора.“ Така замислил този Неврот богопротивното си дело, а всички хора
го послушали и се захванали да строят кулата. Трудили се четиридесет
години и я изградили високо до облаците. Някои падали от силния вятър
и се разбивали [долу], други умирали от слънцето и студа, а зданието се
рушало от вятъра и убивало [хората]. Безброй [много] човеци погинали
в това дело, но Неврот не се отказал от своето намерение и искал да зида
кулата до небесата. Но милосърдният Бог виждал човешкото безумие и за-
блуда, как се трудели [хората] зàлудо, и им заповядал да не Му се противят
73
и̇ прелащатї се въсꙋе⸱ тамо раздели̇лъ и̇мъ ꙇазїци̇

на седамдесетъ⸱ и̑ два ꙗзи̇ка а ѡ̇нї првї ꙗзи̇къ сви̇
заборавїли̇ и̑ не разꙋмели̇ еди̇нъ на дрꙋги̇ кои що го-
вори̇ и̇ смели̇ се и̇ ѡ̑стави̇ли̇⸱ ѡ̑ни стлпъ25 делати̑26 и̇ р-
5 аделили(!) се ꙗзи̇ци̇ на си̇мово⸱ племе к҃ е҃27⸱ хамово
племе на л҃ в҃28 ꙗзи̇ци̇ ѡ̑но племе проклелъ ноѧ29 и
ѡ̇но се би̇ло наи вече и ꙋмножило ѿ него наи мръс-
ни̇ родовє30 и̇ ꙗзи̇ци̇ прои̇зишли̇ афетово племе31
на еꙇ32 ꙗзици се разделило и̑ тако ѡ̑нꙇ̇ ꙗзици̇
10 повеленїемъ божи̇мъ⸱ како що билъ заповѣдалъ
праведнїи ноѧ33 свои́мъ си̇нововъ(!) пои̇шло
симово племе и̇ ѡ̑стали̇⸱ на азиа а хамово племе
на африка но би̇ли̇ много ѡ̑стало ѿ нїхъ и̑ на азїа
и̇ ⷨножили̇ се на л҃ з҃34 царства мали̇ царⷭ҇тва бїлї
15 после ги потреби̇ли꙼⸱ їевреи и̇ їсꙋсъ нави̇нъ ѿ ѡ̑н-
аѧ земла и̑ наследи̇ли̇ їевреи̇ землю хананю
по пїсаномꙋ  поби̇ли сиѡ̇на цара амореїска
ї ѡ̇га цра васанска и̑ въса црствїа хананска⸱
ханаанъ35 сїнъ хамовъ негово се племе звало
1. раздели̇лъ Z : разъделѝ M, S, L, Ch, T; и̇мъ Z : add. бгъ S; 2. на седамдесетъ⸱ и̑ два

ꙗзи̇ка Z : om. S; два Z : дво́и K, ѻ͗двоѝ M, L, Ch, T; ꙗзи̇ка Z : ꙗзи́къ T; 3. разꙋмели̇
Z : раꙁби́рали S; на дрꙋги̇ Z : дрꙋ́гомꙋ S; 4. смели̇ се Z : ꙁбрꙿкали сѧ S; делати̑ Z : дѣ́лата
K, Ch, T; 4.–5. раделили Z : раз꙽дѣли́ли K, M, S, L, Ch, T; 5. к҃ е҃ Z : к҃ и е҃ M, S; add. на
S; 6. на Z : om. K, M, L, Ch, T; л҃ в҃ Z : л҃ и в҃ M, S; и Z : om. K, M, S, L, Ch, T; ѡ̑но Z :
то̀, add. ха́мово S; 7. вече Z : по́вече L; и Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 7.–8. мръсни̇ Z :
ме́рски K, L, Ch, T, ме́рсни꙼ M, S; 8. прои̇зишли̇ Z : add. а̑ K, L, Ch, T, add. и̑ S; 9. ѡ̑нꙇ̇
ꙗзици̇ Z : om. S; 10. како Z : ко́лкꙋ M, Ch, какво L, ка́къ T; билъ Z : om. T; 10.–11.
како… си̇нововъ Z : om. S; 11. си̇нововъ Z : с҃новомь K, M, L, Ch, T; 12. ѡ̑стали̇ Z :
ѡ̑ста́ви꙼ L; азиа Z : ꙗꙁна L; а Z : om. T; 13. ѡ̑стало Z : ѡста́ли꙼ K, L, Ch, T; ѿ нїхъ Z :
om. S; азїа Z : аꙁна L; 14. л҃ з҃ Z : л҃ и з҃ M, S, а з҃ Ch; 14. царⷭ҇тва2 Z : om. K, M, S, L,
Ch, T; 17. сиѡ̇на Z : сїѻана M; 19. ханаанъ Z : хаи͗на́анъ M.
25
п е поправено от г.
26
и е поправено от .
27
к҃ е҃⸱ от двете страни е маркирано с киновар, което показва, че в беловата цифрата трябва да
е киноварна. В преписите е с киновар.
28
л҃ в҃ отдолу в ляво и отгоре в дясно е маркирано с киновар, което показва, че в беловата
цифрата трябва да е киноварна. В преписите е с киновар.
29
ѧ е поправено от и.
30
є е поправено от о.
31
Първото е е поправено от а.
32
еꙇ е маркирано отгоре с киноварна черта, което показва, че в беловата цифрата трябва да е
с киновар.
33
о е поправено от друга неясна буква. В преписите е с киновар.
34
л҃ з҃ е маркирано отгоре с киноварна черта, което показва, че в беловата цифрата трябва да
е с киновар. В преписите е с киновар.
35
Второто а е поправено от ъ.
74
и да не се лъжат напразно. Разделил им там езиците на седемдесет и два и
всички забравили оня първи език, и не се разбирали [вече] помежду си кой
какво говори, объркали се и изоставили строителството на кулата41.
Така се разделили езиците42: в Симовото племе – 25, в Хамовото –
32. Ной проклел Хамовото племе. То се умножило най-много и от него
произлезли най-мръсните родове и езици. Иафетовото племе се разделило
на 15 езика. Тези езици [се разделили] по Божие повеление и според
заповедта на праведния Ной към синовете му. Тръгнало Симовото
племе и останало в Азия. А Хамовото – в Африка, но много от [неговите
потомци] останали и в Азия и се разраснали до 37 царства. Малки били
царствата и по-късно евреите и Исус Навин43 ги заличили от онази земя.
И наследили евреите земята Хананска, както е писано, разбили Сион,
аморейския цар, и Ог, царя Васански44, и всички царства Ханански
(по Пс 134:11). Ханан45 бил Хамов син и неговото племе се наричало
41
В Битие строежът на Вавилонската кула не се свързва пряко с Нимрод, но се казва, че
той владеел земята Сенаар, където става градежът на съоръжението (срв. Битие 10:8,
10:10, 11:2). Еврейският историк от I в. Йосиф Флавий пръв прави връзка между Нимрод
и строителството на Вавилонската кула.
42
В стария ни език думата ѧзыкъ освен език е означавала и народ, поради това в История
славянобългарска, когато срещаме понятието език, винаги трябва да отчитаме и значението
народ в него. – Бел. прев.
43
След смъртта на пророк Мойсей Иисус Навин оглавява евреите при завоюването на
обетованата земя Ханаан. (Чис 14:6–9, 27:18–21, Вт 1:38, 31:23, ИсН 1:1–11).
44
Амореите са един от древните семитски народи, обитавали Ханаан и Месопотамия.
Името им идва от акадската дума амуру – запад. Разцветът на Старовавилонското царство
в Месопотамия (XVIII в. пр. Хр.) се свързва с аморейско-акадски династии. Двамата
владетели Сион и Ог се споменават като аморейски царе в Библията (ИсН 1:10).
45
Ханан или Ханаан се споменава в Битие (10:6).
75
племе ханане наї проклето би̇ло на земи̇ ѿ свї племе-

на седамъ ꙗзици̇ били̇ ѿ него тꙋ са и̇ цигане били̇
тиа ꙗзи̇ци̇ з҃ на л҃ з҃36 царства побїли и̇ прогнали̇
їевреⷡи̇(!) и̇ ꙋзели̇ ѿ нїхъ палєсти̇нъ37⸱ и̇ ерꙋсали̇мъ таѧ земла
5 и̇спрво ѡ̇бещалъ бгъ⸱ авраамꙋ⸱ и̇ дал ю послежде⸱
їевреѡ̇мъ їевреи̇ ѿ си̇мовъ родъ⸱ еверъ не послꙋшалъ
неврота не їшелъ неговъ домъ и̇ синове да помага-
ютъ невротꙋ на ѡ̇нї стлпъ боꙗл се бога еверъ и̇
и̇ ꙋ неговъ домъ⸱ такмо ѡ̑сталъ⸱ ѡ̑ни̇ први̇ и̇ стари̇
10 ꙗзикъ⸱ ѿ негогов(!) родъ авраамъ би̇лъ по негово
и̇ме еверъ евреи̇ се нареклѝ⸱ и̑ до днесъ їевреꙇ̇скї родъ
афетово племе на петнадесетъ ꙗзици ѡ̑ни̇
сви ꙗзи̇ци преи̇ши̇(!) море чрное и̇ белое и̇ насели̇-
ли се на землю⸱ си̇ю европꙋ⸱ и̇меꙗлъ⸱ афетъ
15 единаго⸱ сїна звали го мосхосъ⸱ на негове(!) пл-
еме и̇ родъ палъ38 и̇ разделил се⸱ нашъ славенски ꙗ-
зи̇къ и̇ звалъ се мохосовъ(!) ⸱ родъ и̇ ꙗзикъ⸱ тоѧ ро-
дъ и̇ ꙗзикъ пошли на полꙋношна сверна(!) страна
де сега московска земла и̇ по ѡ̇наго мосхоса
1. ханане Z : ханаа̀нско S; свї Z : вьсѣ́хь K, M, L, Ch, T; 1.–2. племена Z : add. нь K,

add. на M, S, L, Ch, T; него Z : това̀ пле́мѧ S; тꙋ са и̇ цигане били̇ Z : transp. L, Ch, що
са̀ и̑ ци́гани K, ѿ не́го са и̑ ци́гането S, ѿ нен гꙋ̀ са и͗ цига́ни былѝ T; 3. побїли Z : add.
ги S; прогнали̇ Z : add. ги S; 4. палєсти̇нъ Z : палести́ню K, S, L, Ch, T, палести́ю M;
и̇2 Z : om. T; 5. и̇спрво Z : и̑спе́рва K, S, L, Ch, T; послежде Z : после́ди S; 6. їевреи̇ Z :
е̑веръ и̑менѣмъ S; родъ Z : add. бы́лъ S; еверъ Z : om. S; 7. не їшелъ Z : наи꙼ше́лъ L;
да Z : add. мꙋ L; и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 9. неговъ Z : не́говать K; 10. негогов Z :
не́говь K, M, S, L, Ch, T; би̇лъ Z : add. и̑ S; 11. еверъ Z : add. ї T; 12. на Z : що̀ былѝ
S; ѡ̑ни̇ Z : om. S; 13. преи̇ши̇ Z : прїишле́ K, преишлѝ M, S, L, Ch, T; 13. чрное Z : om.
K, че́рмное M, S, L, Ch, T; 16. и̇ родъ Z : om. S; 17. мохосовъ Z : мо̀схосѡвь K, M, S,
L, Ch, T; и̇ ꙗзикъ Z : om. S; тоѧ Z : om. K, то́и꙼ M, S; 17.–18. тоѧ родъ и̇ ꙗзикъ Z :
om. L, Ch, T; 18. полꙋношна сверна Z : полꙋно́щна и севе́рна K, M, L, Ch, T, полꙋ́нощна S.
36
з҃ и л҃ з҃ са маркирани отгоре с киноварна черта, което показва, че в беловата цифрите
трябва да са с киновар.
37
є поправено от друга неясна буква.
38
ъ е поправено от о.
76
хананско и било най-проклетото от всички племена на Земята. От него
произхождали 7 народа, сред тях са и циганите. Евреите победили и
прогонили тези 7 народа, [разделени] на 37 царства, и взели от тях
Палестина и Иерусалим. Бог обещал тая земя най-напред на Авраам и
отпосле я дал на евреите, които са от Симовия род. Евер46 не послушал
Неврот и неговият дом и синовете му не отишли да помагат на Неврот за
онази кула. Евер се боял от Бога и само в неговия дом останал онзи пръв и
най-стар език. От неговия род бил Авраам47, по неговото име, на Евер, се
нарекли евреите и еврейският народ и до ден днешен.
Иафетовото племе се разделило на 15 езика. Всички тези народи
преминали Черно и Бяло море и се населили в земята Европа. Един
от синовете на Иафет се наричал Мосхос48. В неговото племе и
род се паднал и се разделил нашият славянски народ и се наричал
Мосхов род и език. Този род и език отишъл към полунощната страна,
т.е. на север, където сега е московската земя. По този Мосхос,
46
Евер се споменава в Битие (24:9). С името му се свързва етнонимът евреи.
47
Авраам е почитан и в трите монотеистични религии – християнството, исляма и юдаизма.
На него му е обещано да насели земята с потомството си, като в тази връзка и името му е
променено от Аврам на Авраам (Бит 17:5).
48
В Библията – Мосох (Мешех) (Бит 10:2).
77
предеда своего де се прво населили̇ нарекли̇ ѡ̑наѧ река мск-

ова а по неѧ и̇ ѡ̇но сѣло̀⸱ после по мало начи̇нїли го⸱
градъ и̇ поставили̇ тамо прѣстолъ црскїи и̇ поради̇
того се нарекли̇⸱ сви̇ москови и̇ до днесъ ꙋ московскаѧ
5 земла⸱ и̑ма некоа страна зове се скандави̇а како се ра-
зсеꙗли̇ испрво⸱ ѡ̑ни̇ що били̇ на ѡ̇на страна звали ги
скандавлане⸱39 ѡ̑ни̇ скандавлане по много лета и̑ вре-
ме когда се⸱ ꙋмножи̇ли̇⸱ на ѡ̇на земла⸱ дигнали се ѿ
ѡ̑на земла и̇ ѿи̇шли̇⸱ къ западꙋ и̇ нашли̇ тамо земла̀
10 покраи̇ ѡ̑ки̇анъ⸱ ⸱моро(!) назива се⸱ ѡ̑но мре(!)⸱ море баⷧтское
и̇ помари̇ское⸱ и̇ насели̇ли̇ се тамо покраи̇ бради̇бꙋра(!)
ѡ̑ни̑40 скандавлане41 а по то и̇ме скандавлане после
нарекли ѡ̇ни̇ родъ славаѧнї(!) и̇ до днесъ ѡ̑ни̇ що ѡ̇-
стали̇ тамо зоват се славѧни̇ крсти̇л ги̇ стꙑ
15 ки̇рилъ⸱ и̇ меѳоди̇а и̇ поради ни̇хъ нарекли̇ наши̇
кнїги̇ и̇ весъ родъ и̇ ꙗзи̇къ славани̇ски(!) родъ
ѡ̇ни̇ наи̇ право и̇ наи̇ чисто песедатъ(!)42⸱ славѧнски̇
ꙗзикъ и много речи̇ подобнї на болгарски̇ речи̇
беседатъ но сега држатъ ри̑мска вера и̇ св(!)
1. населили̇ Z : ꙁасели́ли S, поселилы L; 1.–2. мскова Z : москва K, S, L, Ch, T, мо́скⷪва

M; 4. того Z : то̀ K, M, S, L, Ch, T; се нарекли̇ Z : transp. K, M, S, L, Ch, T; сви̇ Z : om.
S; москови Z : моска́ли S; 5. зове се Z : зове́т се K, Ch, T; како Z : кога S; 6. испрво Z :
и̑спе́рва S; ѡ̇на Z : ѡнаꙗ K, M, S, Ch, T; 7. скандавлане Z : скандалꙗне K, M, S, L, Ch,
T; 7.–8. време Z : вре́мена K, M, S, L, Ch, T; 8. ѡ̇на Z : ѡнаꙗ K, M, S, L, Ch, T; 9. ѡ̑на
Z : ѡнїꙗ K, ѻ͗на́ꙗ M, S, L, Ch, T; и̇ ѿи̇шли̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 10. моро Z : мо̀ре
K, M, S, L, Ch, T; 10. мре Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 10. баⷧтское Z : болти́йское K, L,
Ch, T, бо́лтсное M, S; 11. бради̇бꙋра Z : бранди̇бꙋра K, M, S, L, Ch, T; 12. скандавлане Z :
скандалꙗ́не K, S, L, Ch, T, скандавлѧнѧ M; 13. славаѧнї Z : славѣ́нї K, S, L, славѧ́ни
M, слава́ни Ch, T; днесъ Z : add. а̑ L; 14. крсти̇л Z : крⷭ҇ти́ K, крести́ S, Ch, T, и крестил
L; 16. славани̇ски Z : словѣ́нски K, Ch, славе́нски M, S, слове́нски꙼ L; 17. песедатъ Z :
бесе́дѣть K, бесе́датъ M, L, Ch, T, гово́ратъ S; славѧнски̇ Z : словѣ́нски K, L, Ch, T,
славе́нскии꙼ S; 19. св Z : вьси́ K, M, L, Ch, T; држатъ ри̑мска вера и̇ сви Z : om. S.
39
е е поправено от ъ.
40
и е поправено от ꙋ.
41
е е поправено от ъ.
42
Под п от същата ръка е вписано малко б, така че целият знак да изглежда като б, без да се
зачерква п.
78
техния прадед, нарекли реката, покрай която най-напред се заселили,
Москова49, а по нея и онова село. После постепенно го направили на град,
поставили там царския престол и поради това се именували всичките
московци – така е и до днес. В московската земя има една област, която се
нарича Скандавия50. Като се разселили отначало, онези, които се настанили
в тази област, били наречени скандавляни. Тези скандавляни след много
време, години, като се умножили в оная земя, вдигнали се, отишли на запад
и намерили там земя покрай Окиана, [т.е.] морето. Това море се нарича
Балтско и Помариско51. Скандавляните се заселили там, край Брадибур52,
а по името им – скандавляни – после нарекли онзи род славянски. И до
днес тези, които са останали там, се наричат славяни. Свети Кирил и
Методий ги покръстили и заради тях нарекли нашите книги и целия род
и език славянски. Те най-правилно и най-чисто говорят славянския език и
много думи подобни на българските казват, но сега държат римска вяра и
49
Топонимът Москва се свързва със заблатено място или локва, застояла вода. Обяснението
от угро-фински – moska ‘мечка’ + ava ‘майка’ – се смята за научно неиздържано (Фасмер,
II, 660). За теорията „Мосох-Москва“, популярна през ХVІІ и ХVІІІ в., и „сарматската“
теория за разселването на славяните вж. Р а й к о в 1972: 139, бел. 25 и 26.
50
Всъщност става дума за Скандинавия, смятана в Средновековието за прародина на
множество народи. Още Йорданес през VІ в. я нарича “officina gentium aut certe velut
vagina” [„работилница или утроба на народите“] (Jordannes, III–IV, 3. Вж. и Р а й к о в
1972: 139–140, бел. 27, 28).
51
Става дума за Балтийско и Поморянско. Названието на последното идва от областта
Померания (Поморие), днес разделена между Германия и Полша.
52
Останките на крепостта Бранденбург се намират близо до Кьонигсберг (дн. Калининград
в Русия). През Средновековието околностите на крепостта Бранденбург и голяма част
от Померания са били населявани от пруси, балтийски народ, родствен на славяните.
В полските хроники прусите често са наричани готи, название, което нееднократно се
среща и у о. Паисий, но като неправилно название за българите. Не е ясен източникът
на това смесване, но не е изключено нашият историк да е виждал някои от южноруските
преводи на полската хроника на Мартин Белски, съставна част на руския хронограф от
1618 г. Обзор на полските хроники в този контекст вж. Д и м и т р о в а 2012: 166–182. –
Бел. прев.
79
воїнсв̇ꙋютъ кесарꙋ немскомꙋ и̇ ѡ̑братили и̑хъ⸱

римлани̇ под властъ и̇ вѣрꙋ папинꙋ тиѧ сло-
вѧнѣ единъ родъ и̇ ꙗзикъ съ болгари когда се насе-
лили по ѡ̇на земла краи̇ немци̇ и̇ брандибꙋри̇ по не-
5 кое време въстали ѿ нихъ много народъ и̇ поишли̇⸱
паки̇ въ землю московскою но москали и̇ рꙋси̇ не пꙋскали̇
и̇хъ въ землю нихнꙋ и̇ било воска(!) и̇ бранъ велика тꙋ ѡ̇до-
лели̇ славѧни̇ на брани̇ и̇ влезли̇ паки̇ въ ѡ̇нꙋ землю
и̇ населили се покраи̇ великие реки̇ болги̇ коѧ течетъ
10 ѿ южна страна на северъ през московска држава и̇ в-
ходитъ въ ѡ̇киѧнъ море поради таѧ река болга на-
рекли се болгари̇ ѡ̇ни̇ слоѧнѣ(!) и до днѣсъ и̇ би̇ли̇ въ ѡ̇на
земла за многа лета и̇ времена до лето ѿ рождⷭ҇тва
хрⷭ҇тово т҃ о҃ и҃43 въ то време црствовалъ оу̑алетъ(!) цръ въ
15 цари̇ градъ ѡ̇ни̇ болгари̇ и̇меѧли̇ намерение и̇ съгласие
да тражатъ добра и̇ питома земла и̇ въстали̇ ѿ ѡ̇на
земла и̇ река много народъ и̇ приишли̇ въ землю мача-
рскꙋ(!) и̇ влашкꙋ пратили̇ црю оу̇алентꙋ просили̇ да
и̇хъ пꙋсти̇тъ през дꙋнавъ да се населатъ покраи̇
20 дꙋнавъ въ траки̇ю таѧ земла̇ възлюбили̇ болгари̇
ѡ̇бещали се црю оу̑алентꙋ да мꙋ бꙋдꙋтъ покорни̑
1. кесарꙋ Z : ке́сареви K, M, L, Ch, T; и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 4. ѡ̇на Z : ѡнїꙗ

K, ѻ͗на́ꙗ M, S, L, Ch, T; немци̇ Z : не́мца S; брандибꙋри̇ Z : брандибꙋ́рь K, L, Ch, T,
бранꙿди́бꙋра S; 7. воска Z : вои̑ска K, M, S, L, Ch, во́и꙼на T; 7.–8. ѡ̇долели̇ Z : надви́ли
S; 8. славѧни̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; брани̇ Z : брань K, L, во́иска S; 8. влезли̇ Z :
вьзе́ли K; паки̇ Z : om. S; 9. болги̇ Z : во́лги T; коѧ Z : що̀ S; течетъ Z : течѐ S; 11.
болга Z : во́лга T; 12. ѡ̇ни̇ слоѧнѣ Z : славѣ́ни K, M, S, L, Ch, T; ѡ̇на Z : ѡнаꙗ K, M,
S, L, Ch, T; 13. многа лета Z : мно́го лѣ́ть K, M, S, Ch, T, мно́го лѣ́та L; до лето Z :
om. K, M, L, Ch, T, въ ле́то S; 14. хрⷭ҇тово Z : хва K, M, S, Ch, T; 14. т҃ о҃ и҃ Z : т҃ о҃ и҃
лѣ́ть K; то Z : това L; оу̑алетъ Z : оуале́нть K, M, S, L, Ch, T; 15. градъ Z : add. и꙼
L; намерение Z : намеренїѧ M; и̇меѧли̇ намерение и̇ съгласие Z : ꙁговори́ли сѧ S; 16. да
Z : add. и́дать да K, L, Ch, T; ѡ̇на Z : ѡнаꙗ K, M, S, L, Ch, T; 17. приишли̇ Z : дошлѝ
S; 17.–18. мачарскꙋ и̇ влашкꙋ Z : маџа́рскою и͗ вла́шꙿкою K, M, L, Ch, T, маџа́рскꙋю и
вла́шкꙋю S; 18. влашкꙋ Z : add. и L; просили̇ Z : om. K; 19. и̇хъ Z : ги K, и L, Ch, T;
21. ѡ̇бещали се Z : и̑ ѡ̑бре́кли сѧ S; покорни̑ Z : add. и͗ K, M, L, Ch, T.
43
Цифрата е маркирана отгоре с киновар, което показва, че в беловата цифрата трябва да е
киноварна.
80
воюват на страната на немския кесар. Римляните ги поставили под властта
и вярата на папата. Тия славяни са един род и език с българите. След като
се заселили в оная земя до немци и брандибури53, по някое време от тях се
вдигнал много народ и отишъл отново в московската земя, но москалите54
и русите не ги пускали в страната си. Започнала война и станала голяма
битка, в която славяните победили, влезли отново в онази земя и се
заселили край голямата река Болга55, която тече от юг на север и се влива в
морето Окиан. Поради тази река Болга онези славяни се нарекли болгари –
така е и до днес. И били в оная земя много време, години – до 378 година
от рождество Христово.
В това време в Цариград царувал цар Уалент56. Българите
имали намерение и се разбрали помежду си да търсят добра и плодо-
родна земя, вдигнали се от онази земя и река много народ и дошли в ма-
джарската и влашката земя. Пратили на цар Уалент [пратеници] с мол-
ба да ги пусне през Дунава да се заселят покрай Дунав в Тракия – тази
земя обикнали българите. Те обещали на цар Уалент да бъдат покорни
53
Тук о. Паисий има предвид жителите на Бранденбург-Прусия, най-могъщата немска
държава в средата на ХVІІІ в.
54
В малоруските земи (дн. Украйна) великорусите, т.е. собствено руснаците, били наричани
москали.
55
Названието Булга, Болга, което се среща за река Волга, е създало разпространеното
убеждение за връзка между името на реката и българския етноним.
56
Става дума за император Валент, август на Изтока (364–378), управлявал съвместно с брат
си Валентиниан І (364–375) и сина му Грациан (375–383). Загинал в прочутата битка при
Адрианопол на 9 август 378 г., където визиготите нанасят поражение на римската армия.
Амиан Марцелин сравнява това поражение с погрома при Кана, нанесен на римляните от
Ханибал през 216 г. пр. Хр.
81
гркомъ и̇ римланомъ и̇ да помагаютъ и̇мъ на вои̇-

ска и̇ повелелъ оу̑алетъ(!) болгаромъ преити дꙋнавъ
въ тракию и̇ да се населатъ покраи дꙋнавъ ѿ чрно мо-
ре до морава и хршава и̇ да чꙋваютъ крана(!) гргомъ(!)
5 ѿ гоѳовъ скиѳовъ аваровъ то сꙋ татари̇ и̇ мачари̇(!) та-
ко болгари̇ преишли̇ в то време рекꙋ дꙋнавъ насели̇-
ли се прво покраи̇ дꙋнавъ едни̇ болгари̇ ѿстали̇
с некоего воивода своего въ панонию съ авари̇ и̇ли̇
маџари̇ и̑ били̇ за много време заедино с маџари̇
10 въ то време не знали̇ грци̇ болгари̇ како се називалї
болгари̇ но ги̇ звали̇ гоѳи̇ гꙋни̇ кои̇ народи̇ и̇сходили̇ ѿ
северна и̇ полюнощна страна све ихъ називали̇ гоѳи̇
како нина називаютъ и̑хъ татари̇ много народї
на то име после разꙋмели̇ въ време цра ѳеѡ̇досиа и̑ н-
15 азвали и̑хъ болгари и̇ли воргари̇ защо нимеютъ гр-
ци̇ бꙋке но веди̇ пиш̇ꙋтъ въ местъ бꙋки и̇ кажꙋтъ вор-
гари̇ а не болгари тако нашли̇ болгари̇ добра и̇ изобилна
земла и̑ населили се но не били̇ оу̑чени̇ покарати се цремъ
но били сверепи̇ и̇ диви̇ безстрашни̇ и̇ силни̇ на бранъ
20 люти како лъвове единъ и̇шелъ на десетъ небоѧзнено
кахк како и̇ до нина ѿ северна⸱ и̇ полꙋнощна⸱ сⷮрана све
1. да помагаютъ и̇мъ Z : да бꙋдꙋт помощнѝци и̑мъ S; 2. оу̑алетъ Z : оуале́нть K, M,

S, L, Ch, T; 4. хршава Z : храша́ва K, M, L, Ch, T; 4. и̇2 Z : om. S; крана гргомъ Z :
кра́ина гре́комь K, M, S, L, Ch, T; 5. мачари̇ Z : маџа́ри K, S, L, Ch, T; 6. то Z : това L;
преишли̇ Z : прїишлѐ K, пришлѝ M, L, Ch, T; рекꙋ Z : om. K, S, L, Ch, T; 6. дꙋнавъ Z :
add. и͗ K, M, S, Ch, T, add. едни населили L; 7. ѿстали̇ Z : ѡста́ли K, M, S, L, Ch, T; 8.
панонию Z : пано́нїѧю̑ L; авари̇ и̇ли̇ Z : om. S; 9. заедино Z : заедно̀ K, M, S, L, Ch, T;
10. то Z : това L; знали̇ Z : ꙁнаꙗ́ли K, M, S, Ch, T, зна́ели L; болгари̇ Z : om. S; 11. но
Z : add. са K, M, S, L, Ch, T; гоѳи̇ Z : Го́ѳи и͗ T; народи̇ Z : народъ L; 12. све ихъ Z :
вьсѣ́хь K, M, S, Ch, T, и꙼ всѧ̀ L; гоѳи̇ Z : Го́ѳи и͗ T; 13. како Z : а S; називаютъ и̑хъ Z :
наꙁива́ють сѧ S; много Z : многи M; народї Z : нароⷣ K, M, L, Ch, T; 13.–14. много ...
име Z : om. S; 14. цра Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 14.–15. назвали Z : назива́ли K, M,
L, Ch, T, ꙁва́ли S; 15. и̑хъ Z : om. K; воргари̇ Z : волгари L; нимеютъ Z : не и̑ме́ють K,
M, L, Ch, T; 15.–17. и̇ли воргари̇… болгари̇ Z : om. S; 15.–16. грци̇ Z : гре́ки K, M, L,
Ch, T; 16. бꙋке Z : бꙋ́ки K, L, Ch, T; но ... бꙋки Z : om. T; местъ Z : мѣ́сто K, L, Ch;
16.–17. воргари̇ Z : во́лгари L; 19. бранъ Z : во́иска S; 20. люти Z : om. K, M, S, L, Ch,
T; 21. кахк Z : om. K, M, S, L, Ch, T; све Z : все е L, Ch, T.
82
на гърците и римляните и да им помагат с войска. Така Уалент разрешил
на българите да преминат Дунава и да се заселят в Тракия край Дунава
от Черно море до Морава и Хършава57 и да пазят гръцките покрайнини
от готи, скити и авари – това са татарите и маджарите. Тогава българите
преминали река Дунав и се заселили на първо време покрай нея. Част
от тях останали с един свой воевода в Панония заедно с аварите или
маджарите и били дълго време заедно с маджарите. По това време гърците
не знаели, че българите се наричали българи и ги именували готи и гуни58.
Те назовавали всички народи, които произлизали от полунощната страна,
т.е. от север, готи, както сега им викат татари59. Много народи наричат с
това име. После по времето на цар Теодосий60 разбрали и започнали да
ги именуват болгари или воргари, защото гърците нямат буки61, но пишат
веди62 вместо буки и казват воргари63, а не болгари.
Така българите намерили добра и изобилна земя и се заселили, но
понеже не били научени да се покоряват на царе, а били свирепи и диви,
безстрашни и силни в битка, люти като лъвове, един излизал без страх
срещу десет, каквито са и досега всички от северната и полунощна страна –
57
Вероятно става дума за гр. Оршова на река Дунав в дн. Румъния и за реката Велика Морава,
която, преди да се влее в Дунава, обединява Южна (Българска) и Западна (Сръбска)
Морава.
58
О. Паисий използва русифицирана форма за обозначение на хуните. Самоидентификация
на българите с хуните намираме още в старобългарския превод на хрониката на Йоан
Малала от X в. о. Паисий обаче не е познавал този текст. Тук той контаминира сведения от
Аналите на Бароний и Царството на славяните на Орбини, като свързва свидетелството
на първия за годината 378 като време на преселението на българите и известието на втория,
че Валент е пуснал хуните да се заселят отсам Дунава. Вж. Р а й к о в 1972: 140–141, бел.
29, 33.
59
У Бароний варварските племена, които нахлуват през IV в. в пределите на Византийската
империя, са наречени татари. – Бел. прев.
60
О. Паисий има предвид вероятно император Теодосий ІІ (408–450), в чието управление
Източната Римска империя нееднократно бива нападана от хуните.
61
Старобългарско название на буквата б. – Бел. прев.
62
Старобългарско название на буквата в. – Бел. прев.
63
Поради фонетичното родство на р и л в популярното гръцко произношение на имената
от чужд произход двата звука често се бъркат. И досега някои гърци произнасят невярно
вургари, вм. вулгари. – Бел. прев.
83
силенъ народъ и̇ крепокъ на бранъ и̇ воиска такви билї

и̇спрво болгари̇ крепки и̇ силни на бранъ пишетъ ба-
ронъ в прва частъ барониа на листе болгари̇
страшни̇ въсемꙋ мирꙋ малъ народъ но непобедимъ т-
5 тако(!) и̇ грци̇ пишꙋтъ в нихни̇ їстории̑ болгари диви̇
и̇ непобедими̇ въ брани̇ и̇ паки̇ тежки̇ народъ болга-
рски̇ и̇ непобедими въ бранехъ много пакости̇ чинїли̇
гркомъ и римланомъ зато ги тако називаютъ тако
ѡ̇ни̇ болгари̇ по мало време въстали на землю грче-
10 скою и̇ чини̇ли пакостъ гркомъ зато поиишелъ(!) црь
оу̑алетъ(!) с воиска на нихъ но попꙋщениемъ бжи̇мъ
ѡ̑лолели̇(!) болгари и̇ гоѳи̇ оу̇алента на брани̇ ѡ̇нъ по-
бегналъ ѡ̇ни го гонили̇ и̇ постигли при едрене ѡ̇(!) се скри̇-
лъ с негового везира ва единꙋ плевницꙋ ѡ̑ни заже-
15 гли плевници̇ и̇ съгорелъ тамъ цръ оу̑алетъ(!) съ сво-
его везира тако писали̇ за ꙋалента въ деѧни̇а его̀
ѡ̇безꙋми се оу̇алетъ(!) црь и̑ пꙋсти̇ гоѳи̇ преидоша
дꙋнавъ и̇ вселиша се въ тракию последи̇ ѿ нихъ по-
бежденъ и̇ сосжеженъ(!) бистъ тꙋ ѧве како са болг-
20 ари̇ ва ѡ̇но време нарицали гоѳи̇ конинъ народъ
покраи дꙋнавъ въ тракию и̇ до ни̇не пребиваетъ
а ва ѡ̇но време и̇меновали̇ и̇хъ поради̇ татари̇ г
1. и̇ воиска Z : om. K, и͗ вои꙼на T; такви Z : та́кова K, таковѝ M, S, L, Ch, T; 2. и̇спрво

Z : и̇спрьва K, L, Ch, T; 3. на листе (oставено е празно място за номера на листа) Z :
add. ф҃ ѯ҃ з҃ K, M, S, L, Ch, T; 5. нихни̇ Z : тѣ́хни K, ни́хныхъ M, L, Ch, T; диви̇ Z :
ди́въ T; 6. брани̇ Z : бра́нехъ K, L, Ch; паки̇ Z : пакъ L; 7. и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T;
непобедими Z : непобеди́м T; бранехъ Z : add. и K, L, Ch, T; 8. римланомъ Z : хрстꙗ́номь
K; ги Z : их꙽ K, M, S, L, Ch, T; ги Z : add. и L; 10. поиишелъ Z : пои̑шель K, M, S, L,
Ch, T; 11. оу̑алетъ Z : але́нть K, M, S, L, Ch, T; 12. ѡ̑лолели̇ Z : ѡдоле́ли K, M, L,
Ch, T, надви́ли S; 12.–13. побегналъ Z : побѣ́гналь да бѝ ꙋте́каль K, S, побе́галъ да бы̀
ꙋте́калъ M, Ch, T, побе́галъ да бѝ ѡ̑те́каль L; 13. и̇ постигли Z : om. K, M, S, L, Ch,
T; 13. ѡ̇ Z : ѡн꙽ K, M, S, L, Ch, T; 14. единꙋ Z : единь L; 14.–15. зажегли Z : запалили
S; 15. плевници̇ Z : ѡнꙋ пле́внйцꙋ K, M, S, L, Ch, T; 15. съгорелъ тамъ Z : и̑згорѣ́ль
та́мо K, M, S, L, Ch, T; оу̑алетъ Z : оуале́нть K, M, S, L, Ch, T; 16. писали̇ Z : пи́сано
K, M, L, Ch, T, писато S; за ꙋалента Z : om. S; деѧни̇а Z : дѣа́нїе K, Ch, деѧны́и꙼ M,
S, L; 17. ѡ̇безꙋми Z : ѡбезꙋми́л K, M, S, L, Ch, T; оу̇алетъ Z : ꙋале́нть K, M, S, L,
Ch, T; 17. и̑ Z : om. S; пꙋсти̇ Z : пꙋсти́ль K, M, S, L, Ch, T; гоѳи̇ Z : гоѳїи́ K, L, Ch,
Го́ѳи и T; 18. последи̇ Z : после́жди K, L, Ch, T; вселиша Z : вселили́ S; 19. сосжеженъ
Z : сьжеже́нь K, M, S, L, Ch, T; 19. ѧве Z : add. есть K, L, Ch, T; 20. конинъ Z : коѝ
S; 21. и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; пребиваетъ Z : пребива́ють K, L, Ch, T; 22. г Z :
om. K, M, S, L, Ch, T.
84
народ силен, як на война и в битка. Такива били отначало българите –
здрави и силни в битка. Барон64 в първата част на Бароний65 на лист 567
пише: „Българите са страшни за целия свят: малък народ, но непобедим66.“
Така пишат и гърците в техните истории: „Българите са диви и непобедими
в битка.“ И още: „Свиреп67 народ е българският, непобедим в битките.“
Много злини са правили на гърците и римляните, затова ги наричат така.
Тези българи скоро се вдигнали срещу гръцката земя, като причинили
[много] неприятности на гърците, затова цар Уалент излязъл с войска
срещу тях, но по Божие изволение в битката българите и готите победили
Уалент. Той побягнал, те го гонили и го настигнали при Едрене68, където
царят се скрил със своя везир69 в една плевня. Българите запалили плевнята
и цар Уалент изгорял там с везира си. Така пишат за Уалент в неговите
деяния: „Обезумя цар Уалент и пусна готите, които преминаха Дунава и се
заселиха в Тракия. Впоследствие [той] беше победен и изгорен от тях.“70
Тук става ясно, че тогава българите били наричани готи, конен народ, който
се намира и досега в Тракия покрай Дунава. А ги именували готи71 заради
64
Цезар Бароний (1538–1607) – римски кардинал, автор на монументалното съчинение
Църковни анали от края на ХVІ и началото на ХVІІ в., един от основните източници
на Историята. О. Паисий използва руския превод на съчинението от 1719 г. – Деяния
церковния и гражданския, направен на базата на полската компилация на Пьотр Скарга от
1603 г.
65
Един по-стар и много неточен руски превод на Аналите на Бароний по версията на Скарга
от ХVІІ в. е известен с името Барониус и е бил използван широко от т.нар. старообрядци,
но о. Паисий е използвал по-късната версия Деяния церковния и гражданския от времето
на Петър Велики.
66
Тук намираме отглас от прочутата фраза на галоримския автор Магнус Феликс Енодий
(474–531) от Панегирика в чест на остготския крал Теодорих І Велики (471–526): Bulgares,
toto orbe terribiles, познат и цитиран от Бароний.
67
В Паисиевия текст тежки – труден, свиреп, лют. – Бел. прев.
68
Т.е. Одрин.
69
О. Паисий използва османската титла везир за пръв министър. Смъртта на Валент е обект
на няколко теории, но според една от тях той наистина е изгорен с част от свитата си в
селска плевня, докато се укривал от преследващите го визиготи.
70
Известието е от Аналите на Бароний.
71
Тук о. Паисий вероятно има предвид, че както в по-ново време различни народи са
наричани татари, така и по-преди българите са били наричани готи. Според някои данни
остатъци от готско население обитават Кримския полуостров дори през ХVІІІ в. под
властта на Кримското ханство (до 1780 г.) Вж. Reallexikon, 17, 373.
85
гоѳи тако болгари̇ вастали̇ въ то време и̇ ѡ̑сво-

или̇ много место ѿ грци̇ сва трновска и̇ видинъ-
ска и ншка(!) епарихи̇(!) и̇ стали̇ съмовластни̇(!) и̇
населили се пространо по тиа епарⷯии̇ после цра
5 оу̑алета(!) сталъ црь ѳеѡ̇досиа и̇ ишелъ с воиска н-
а гоѳи̇ и болгари̇ и̇ смерилъ и̇хъ ѿелъ ѿ нихъ градъ
свищовъ но не можелъ конечно да ихъ покори̇ по(!)
римска властъ но се ѡ̑цепили̇ конечно ѿ оно време
и̇ билї самовластни̇ и̇ по мало како и̇шли̇ ѡ̇ни се
10 множи̇ли̇ и̇ силили̇ и̇ ѡ̇долевали̇ много крати̇ грцехъ
и̇ римлановъ и̇ ꙋзимали̇ ѿ нихъ земла и̇ местъ и̇ та- ⸱
ко до после оу̑зели̇ сва тракиа и̇ македониа ї и̇-
лирикъ некоѧ частъ и̇ населили се болгари̇ на
таѧ земла и̇ до нинѣ како се види͑тъ въ таѧ вр-
15 емена прваѧ проклинали̇ грци̇ цра оу̑але-
нта защо пꙋстилъ болгари̇ през дꙋнавъ въ
римскою државꙋ но то било вола бжиа да
се населитъ тои славеноболгарски народъ въ
таѧ земла и̇ вздвглъ44(!) бгъ болгармъ(!) црстⷭ҇во(!)
20 противо грци̇ и̇ смиравалъ и̇хъ бгъ много реда(!)
съ тои̇ мали народъ и̇ прости̇ болгарски̇ въ после-
2. трновска Z : терно́вїа K, M, S, L, Ch, T; 3. и1 Z : om. M, S, L; ншка епарихи̇ Z :

ни́шка е̑па́рхїи̑ K, M, S, L, Ch, T; 5. оу̑алета Z : ꙋале́нта K, M, S, L, Ch, T; ишелъ Z :
и̇зи́шель K, Ch, T, и͗зше́лъ M, S, L; 6. и̇хъ Z : add. и͗ K, M, S, L, Ch, T; 7. ихъ Z : ги́
K, M, S, L, Ch, T; покори̇ Z : покоратъ S, покори́ть K, L, Ch, T; по Z : под K, M, L,
Ch, T; 7.–8. по римска властъ Z : om. S; 8. ѡ̑цепили̇ Z : ѿтели L; оно Z : ѻ͗нова K, M,
S, L, Ch, T; 9. самовластни̇ Z : самовластно L, T; 10. множи̇ли̇ Z : оу̑множи́ли K, M, S,
L, Ch, T; 10. силили̇ Z : си́лни K, M, S, L, Ch, T; ѡ̇долевали̇ Z : надвивали S; крати̇ Z :
пꙋти S; грцехъ Z : гре́комь K, M, S, L, Ch, гре́кѡв T; 11. римлановъ Z : римлꙗ́номь K,
S, L, Ch; местъ и̇ Z : мѣ́сто K, S, L, Ch, ме́сто, и͗ M, T; 13. некоѧ Z : не́каа K, не́каѧ
S, нека L, Ch, T; 14.–15. како…времена Z : om. S; 15. прваѧ Z : пе́рво K, S, L, Ch, T;
18. населитъ Z : насе́ли K, M, S, L, Ch, T; тои Z : тꙋ́и꙼ L; въ Z : по K, L, Ch, T; 19.
вздвглъ Z : вьздвиѓль K, S, возꙿдви́галъ M, L, Ch, T; 19. болгармъ Z : бо́лгаромь K,
M, S, L, Ch, T; 20. и̇ Z : om. M, S, L, T; смиравалъ Z : смири́ль K, M, S, L, Ch, T;
бгъ Z : om. S; реда Z : ра́ди K, M, S, L, Ch, T; 21. съ Z : om. S.
44
86
татарите. По онова време българите се надигнали и завзели много земя
от гърците – цялата Търновска, Видинска и Нишка епархия. Станали
независими и се заселили нашироко по тия епархии.
След цар Уалент цар станал Теодосий72. [Той] излязъл с войска срещу
готите и българите и ги усмирил, превзел град Свищов, но не можал
окончателно да ги покори под римска власт. От това време [българите]
се отцепили окончателно, станали независими и след като се отделили,
започнали да се множат и да крепнат. Те побеждавали много пъти гърците
и римляните и вземали от тях земя и [различни] области; по-късно завзели
цяла Тракия, Македония и една част от Илирик. Така българите се заселили в
тази земя – и досега, както се вижда в сегашните времена. Отначало гърците
проклинали цар Уалент, задето пуснал българите през Дунав в римската
държава73, но такава била Божията воля – да се засели славянобългарският
народ в тази земя. И издигнал Бог царството на българите срещу гърците и
впоследствие ги смирявал много пъти с този малък и прост народ български,
72
Става дума за император Теодосий І Велики (378–395), който преди смъртта си разделя
окончателно Римската империя на Източна и Западна.
73
Римската или по-точно Ромейската държава. – Бел. прев.
87
днаѧ времена ѡ̇брели толика земла красна и̇ и̇-

зобилна било римское црсⷭ҇тоⷡ силно и̑ славно на зе-
мли но болгари̇ посреде грцехъ и̇ римлановъ ѡ̑сво-
или̇ и̇ ѡ̇бладали̇ наи боле земла и̇ црствовали̇
5 за толико лета съмовластно(!) и̇ славно въ некоⷶ
времена когда̀ о̑долевали̇ и̇хъ грци̇ и̇ хотели да
и̇хъ покоратъ под своѧ властъ но бгъ паки въ-
здвизалъ болгаромъ царовѣ крѣпки̇ и̇ храбри̇ и̇
тако паки̇ ѡ̑долевали̇ и̇ свобождалъ(!) свои̇ народъ
10 болгарски̇ ѿ порабощение грческое и римское како се
речетъ последи̇ въ сию и̇сториицꙋ за десети̇ ца-
рове и̑ два крала кои били̇ наи силни̇ и̑ благопо-
лꙋчни ѿ прочи̇хъ црехъ болгарски̇хъ зри деѧниѧ
и̇хъ читателю и̇ познаи̇ и̇стиню и̇ зде въкраце
15 начртахомъ батоѧ кралъ силни̇ и̇ храбри на бранехъ
възелъ зелⷨа ѿ нишкаѧ45 епархиѧ скопска и̇ сва ѡ̇хри̇-
дска земла и̇ париаршиа(!) колико заповеда и̇ поста-
вилъ престолъ въ ѡ̇хридъ градъ їꙋстиниановъ п-
аки̇ стꙑ кралъ тривелиа билъ ꙋзелъ сва маџарс-
20 ка земла и̇ заповедали̇ ю болгари за много лета и̇ и̇-
меѧли̇ маџари себе даниковъ паки цръ крꙋнъ
2. и̇зобилна Z : add. и L; 3. грцехъ Z : гре́ци K, S, L, Ch, T; 4. ѡ̇бладали̇ Z : ѡ̑свои́ли S;

бо́лее Z : боле T; 5. лета Z : лѣ́ть K, M, L, Ch, T; съмовластно Z : са́мовла́стно K, M,
L, Ch, T; некоⷶ Z : не́каѧ S; 6. времена Z : add. и K, M, S, L, Ch, T; и̇хъ Z : и̑мъ S; 8.
царовѣ Z : црѝ K, M, S, L, Ch, T; и̇ храбри̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 9. свобождалъ
Z : свобождали꙼ K, M, S, L, Ch, T; 10. порабощение Z : порабоще́нїѧ M, S, L, Ch, T;
грческое и римское Z : гре́ческаго и͗ ри́мс꙽каго K, L, Ch, T; 11. и̇сториицꙋ Z : и͗сто́рїю K,
M, S, L, Ch, T; десети̇ Z : де́сеть K, L; 12. и̑1 Z : за K; кои Z : що сꙋ́ S; 13. деѧниѧ Z :
дѣа́нїе K, L, T; 15. начртахомъ Z : написахоⷨ S; батоѧ Z : бато̀е K; 15. на Z : вь K, M,
S, L, Ch, T; 16. епарⷯиѧ Z : add. и꙼ L; 17. земла Z : om. K, M, L, Ch, T; париаршиа Z :
патри͗а̀ршиа K, M, S, L, Ch, T; колико заповеда Z : om. S; 20. заповедали ю болгари Z :
ꙁапове́да́нїю бо́лгаромъ L.
45
ѧ е поправено от а.
88
[който] получил по-късно толкова красива и изобилна земя. Римското
царство било силно и славно на земята, но българите измежду74 гърците и
римляните присвоили и владели най-много земя и царували дълги години
независимо и славно. Понякога, когато гърците ги побеждавали и искали
да ги покорят под своя власт, Бог отново издигал сред българите силни и
храбри царе, които побеждавали и избавяли своя народ от гръцко и римско
поробване, както се казва по-нататък в тази историйца. За десет царе и
двама крале, които били най-силни и благополучни измежду останалите
български царе – виж техните деяния, читателю, и познай истината – тук
накратко написахме:
Батоя75, крал силен и храбър в битките, взел земя от Нишката епар-
хия, скопската и цялата охридска земя и владенията76 на патриаршията77
и поставил престола [си] в Охрид, града Иустинианов. Свети крал Триве-
лий78 пък завзел цялата маджарска земя, която българите владели много
години и имали маджарите за свои данъкоплатци. По-късно царете Крун79
74
В оригинала – посред. – Бел. прев.
75
Батоя е название, което о. Паисий употребява за Аспарух, поне по логиката на написаното.
От текста на Мавро Орбини обаче става ясно, че е налице смесване между Аспарух и
Батбаян, най-големия син на Кубрат, засвидетелстван в хрониките на Теофан и Никифор.
(Орбини, 57–59) Твърдението, че първата българска столица е Охрид, е свързано с
Охридската българска архиепископия („патриаршия“), закрита официално през 1767 г.
76
В езика на о. Паисий едно от значенията на глагола заповѣдати е завладявам, владея.
Това не е намерило отражение нито в старобългарските, нито в църковнославянските
речници. – Бел. прев.
77
Става дума за Охридската архиепископия.
78
Т.е. хан Тервел (ок. 700–ок.718), вж. бел. 129.
79
Т.е. хан Крум (803–814).
89
и̑ михаїлъ ꙋзели ѿ грци епархиа софиска филибелї-

ска самоковска щипска стрꙋмичка едрене и̇ на-
селили̇ по тиѧ страни̇ и̇ епархи̇и̇ народъ бо̇лгарски̇
последи̇ їѡ̇анъ калиманъ синъ асѣнана(!) цра стар-
5 аго взелъ ѿ грци̇ епархии̇ трамска(!) сереска ме-
лничка солꙋнска и̇ изгналъ ѿ тамо грчки̇ народъ
и̑ населилъ болгари̇ тако и̇ ва едренелискаѧ̇ страна
ѡ̇нъ населилъ болгаровъ тиѧ петъ цари̇ наи ра-
пространи̇ли̇(!) и̇ разширили̇ землю болгаромъ и̇ насе-
10 ли̇ли и̑хъ по тиѧ епархии̇ ꙗкоже рече се и̇ до днесъ
болгари̇ сѣдатъ и̇ живеютъ на таѧ земла̀:
паки пои̇демъ на прваѧ повѣстъ ѡ̑ни болгари̇ що46
ѡ̑стали̇ въ панонїа заедино с маџари̇ ради поставлени̇е нова-
го крала двигнали̇ бранъ и крамола не хотели болгари̇ себе кр-
15 ала ѿ маџарски ꙗзикъ зато въстали маџари̇ но(!) болгари̇
били много зело и̇ изгнали̇ свехъ ѡ̑ни̇ болгари̇ и̇з панониа
то естъ банатъ панониа и̇ сремъ ѡ̑ни болгари̇ въстали̇
деветъ хїлади̇ и̇ поишли̇ въ френцию при крала догобарда
просили место да се тамо населат а ѡ̑н ги преластилъ
20 и̇ разнелъ и̇хъ по доми̇ чꙋжди и̇ повелелъ своимъ и̇ и̑збїли̇
и̇хъ̇ све за една нощъ съ жени и̇ дети̇ и̑хъ трꙋги̇(!)
2. стрꙋмичка Z : стрꙋ́ми̑ца K, M, S, L, Ch, T; едрене Z : Едренѧ T; 3. страни̇ Z : мѣ́ста

K, L, Ch, T; и̇ Z : om. L; епархи̇и̇ Z : add. и͗ T; 4. асѣнана Z : асѣ́на K, M, S, L, Ch,
T; 5. трамска Z : драмска K, M, S, L, Ch, T; 5. сереска Z : се́р꙽ска K, M, S, L, Ch, T; 6.
грчки̇ народъ Z : гре́ци K, M, L, Ch, T; 7. населилъ Z : насели́ли се K, M, S, L, Ch, T;
7. едренелискаѧ̇ Z : е͗дренїиска K, е̑дрене́чкаѧ S, е̑ди꙼рнелїи꙼скаѧ L; 8.–9. рапространи̇ли̇ Z :
распространи́ли K, M, S, L, Ch, T; 9. и̇ разширили̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 13. заедино
Z : за́едно K, M, S, L, Ch, T; 19. тамо Z : om. K; 15. но Z : на K, M, S, L, Ch, T; 19.
а Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 20. разнелъ Z : раздѣли́ль K, M, S, L, Ch, T; 20. и̇2 Z :
om. M, S, Ch, T; 21. све Z : вьсѣ́хь K, M, S, L, Ch, T; дети̇ Z : дѣ́те ихь K, де́тей M,
S, L, Ch, T; трꙋги̇ Z : дрꙋ́ги K, M, S, L, Ch, T.
46
Редът е маркиран от двете страни с киновар, което показва, че в беловата трябва да е с
червенослов.
90
и Михаил взели от гърците Софийската, Филибелийската , Самоковската,
80 81
Щипската и Струмишката епархия, [както] и Едерне и населили по тия

области и епархии български народ. След това Иоан Калиман, синът на
стария цар Асен, взел от гърците епархиите Драмска, Серска, Мелнишка
и Солунска, изгонил оттам гръцкия народ и заселил българи. Също и в
едренелийската страна82 заселил българи. Тия петима царе най-много
разпространили и разширили земята на българите и ги заселили по тия
епархии, както беше казано. И до днес българите седят и живеят на тая
земя.
Нека се върнем на предишния разказ. Онези българи, които остана-
ли в Панония заедно с маджарите, при избирането на новия крал започнали
разпра и се вдигнали на бой. Не искали българите за себе си крал от маджар-
ския народ. Затова маджарите въстанали, но българите били твърде мно-
гобройни. Тогава [маджарите] изгонили всички онези българи от Панония,
т.е. от Банат, Панония и Срем. Вдигнали се българите, девет хиляди души, и
отишли във Френция83 при крал Догобард84 – молели за място да се заселят
там. Той ги измамил, като ги разпръснал по чужди къщи, и заповядал на свои-
те за една нощ да ги избият всичките заедно с жените и децата им. Другите
80
Михаил вероятно е княз Борис-Михаил Покръстител (852–889) или според църковната
традиция свети цар Борис. Споменатите от о. Паисий епархии наистина биват овладени в
първата половина на ІХ в. от българските владетели.
81
Филибелийски – от Филибе, турското название на гр. Пловдив, възхождащо към античното
и византийско Филипополис. – Бел. прев.
82
Едренелийската страна е областта около Одрин/Едирне.
83
Т.е. Франция. Всъщност става дума за Франкската държава и по-точно за епизод, описан
от франкския хронист Фредегар (Псевдофредегар) от VІІ в., отнасящ се за събития от
първата половина на същото столетие. Според франкския летописец след междуособици в
Аварския хаганат през 631 г. група панонски българи се преселва в Бавария, тогава васална
на франките. По заповед на франкския крал Дагоберт І (629–634) баварците избиват
българските бежанци. Все пак една малка част от тях, водена от вожда Алциок, успява да
се спаси и да се засели в Каринтия (Винедската, т.е. Вендската марка) при славянския княз
Валук.
84
Т.е. Дагоберт І (629–634) – последният значителен владетел от династията на Меровингите.
91
ѿ нїхъ и̇меѧли себе кнѣза алцека и̇ поишли̇ при крала грима-

лда и̇ просили̇ место да се населатъ тамо ѡ̇н имъ далъ место
и̇ насели̇ли се прикраи̇ бело море ѡ̇ни се паки̇ називаютъ словъ-
ѧни̇ а грци̇ називаютъ и̇хъ склавꙋни̇47 веча(!) са по море кор-
5 аџи̇и̇(!) венецаѧномъ(!) работаютъ тако ѡ̇ни панониски̇ бол-
гари̇ ѡ̑злобили̇ и̇ изгнали маџари̇ зато последи̇ и̇мъ сътво-
рилъ велико ѿмащение сты кралъ тривелиа ꙗкоже⸱
речет се ѡ̑ни болгари що били покраи̇ дꙋнавъ и̇меѧли̇
себе кнеза вꙋкича в лето у҃ и҃ напали̇ на догобарда краⷧ
10 що побилъ дети̇(!) хилади̇48 болгари̇ и̇ ѡ̇долели егѡ̀ и̇ ꙋбили егѡ̀
на бою и̇ плени̇ли̇ сва негова земла и̇ паки прїишли̇ въ своѧ
земла в лето уче ⁘ и̇меѧли̇ болга-
ри̇ себе кнеза драгича и̑ напали̇49 на франгию и̇ на їли-
рикъ разбили̇ воска грческаѧ први и̇ силн(!) во ни̇(!) анаста-
15 сиа царѧ̇ побили̇ у҃ хїлади̇ и̇ пленили много земла и̇ н-
ародъ послалъ цръ анастасиа болгаромо(!) много злат[о]50
и̇ дари̇ и̇ кꙋпилъ себе миръ тои вꙋкичъ драгичъ прво ꙋзел[ъ]51
данъ ѿ цра грческаго анастасиа :
по драгича въсталъ кралъ бори̇съ поишелъ на акꙋм[а]52
20 краⷧ и̇ ꙋхатили его̀53 на бранехъ и̇ привели его̀ жива
ва болгарию тако и ѳеѡ̑дорика крала маџарскаго
ꙋхати̇ли̇ на бранехъ и̇ привели его̀ свезана въ болъ-
1. и̇меѧли Z : име́ли M, S, и͗мѧли L, Ch, T; алцека Z : алеце́ка K, M, S, L, Ch, T; 3.

прикраи̇ Z : покра́и K, S; 3.–4. словъѧни̇ Z : славѐни K, славѧ́ни M, S, L, Ch; 4. веча са
по море Z : om. K, L, Ch, T, влеча́ сѧ по мо́ре M, S; 4.–5. кораџи̇и̇ Z : кора́бчїи K, M,
S, L, Ch, T; 5. венецаѧномъ Z : венеце́нмь K, венецꙿѧ́нⷨ Ch, T, венецъѧ́номъ M, L,
венециа́ноⷨ S; 5. работаютъ Z : add. а̑ S; панониски̇ Z : пано̀нски K, M, S, Ch, T, паноски
L; 6. ѡ̑злобили̇ Z : ѡз꙽лоби́ли̇ ихь K, що гѝ ѻ̑ꙁлоби́ли S; 6.–7. и̇мъ сътворилъ велико
ѿмащение Z : вели́ко и̑мъ ѿмасти́лъ S; тривелиа Z : триве́лїе L; 8. дꙋнавъ Z : дꙋ́нава K,
M, L, Ch, T; 9. у҃ и҃ Z = Ch : у҃ н҃ K, M, S, T, (= И в а н о в 1914: 15 и Р а й к о в 1989:
59); 9. краⷧ Z : om. K; 10. побилъ Z : їзбы́ль M, S; дети̇ Z : дѐветь K, S, L, Ch, T, деве́тїй
M; 10. ѡ̇долели Z : надви́ли S; и̇ ꙋбили егѡ̀ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 11. негова земла
Z : transp. K, L, Ch, T; 14. їлирикъ Z : add. и L; силн(!) во ни̇(!) Z : си́лнїи вь ни́хь K,
M, L, Ch, T; 14.–15. силн … царѧ̇ Z : om. S; 15. царѧ̇ Z : црь K, M, L, Ch, T; побили̇
Z : om. L; у҃ Z : че́ти̇рйсто́тйнь K; 15.–16. народъ Z : add. гречески S; 16. болгаромо Z :
бо́лгаромь K, M, S, L, Ch, T; 17. кꙋпилъ Z : и͗скꙋпи́ль K, M, S, L, Ch, T; 17. вꙋкичъ
Z : om. K, M, S, L, Ch, T; драги̇чъ Z : драги́цъ M; 18. данъ Z : да́нокъ S; 20. ꙋхатили
Z : ⷯфа́тили M, S, уфатилъ L; 22. ꙋхати̇ли̇ Z : ꙋхфати́ли M, уфатили L; 22. на Z : вь K.
47
ꙋ е поправено от е.
48
в лето... хилади̇ е маркирано отстрани и отгоре с киновар, което показва, че в беловата
текстът трябва да е с червенослов.
49
и̇меѧли̇... напали̇ е маркирано отстрани и отгоре с киновар, което показва, че в беловата
50
о е обрязано при подвързването.
51
ъ е обрязано при подвързването.
52
Буквата а и половината от м са обрязани при подвързването.
53
по драгича... его̀ е маркирано отстрани и отгоре с киновар, което показва, че в беловата
92
от тях имали за княз Алцек и отишли при крал Грималд и молели за място,
където да се заселят85. Той им дал място и се заселили покрай Бяло море.
Те също се наричат славяни, а гърците им викат склавуни. Пътувайки по
морето като моряци86, [те] работят за венецианците87. Така маджарите
измъчили88 и прогонили панонските българи, заради което по-късно свети
крал Тривелий им отмъстил жестоко, както ще се каже.
Онези българи, които били покрай Дунава, имали за свой княз Вукич89.
През 450 година [те] нападнали крал Догобард, който бил избил девет
хиляди българи, и го победили – убили го в битката, ограбили цялата му
земя и отново се завърнали в земята си.
През 495 година българите имали за свой княз Драгич90. [Те] нападнали
Франгия91 и Илирик, разбили гръцката войска и първия и най-силен сред
тях цар Анастасий, избили 400 хиляди и пленили много земя и народ. Цар
Анастасий изпратил на българите много злато и дарове и си купил мир.
Този Драгич пръв взел данък от гръцки цар – от Анастасий92.
След Драгич се издигнал крал Борис93. [Той] тръгнал срещу крал
Акум94, когото [българите] пленили в боевете и го довели жив в България.
Така в битките заловили и Теодорик95, маджарския крал, и го довели вързан
в България.
85
Тук се смесват разказите на Псевдофредегар за Алциок и този за българите на Алцек на Павел
Дякон от края на ІХ в. Според последния към 665 г. Алцековите българи търсят убежище в
Лангобардското кралство в Италия по времето на крал Гримуалд (662–671) и получават земите
около Беневент и Сполето в Ю. Италия. Въпросът за тъждествеността между Алциок и Алцек
все още е спорен както в българската, така и световната историография.
86
В оригинала е използвана славянската думата корабьчии – моряк, човек, работещ на кораб,
която се среща още в Супрасълския сборник от XI в. – Бел. прев.
87
Скиавони се наричали славянските обитатели на Далмация, които често били наемани от ве-
нецианците. Впрочем българският „дукс“ Алцек, който се заселва в Ю. Италия, е наречен в
Салернитанската хроника от ок. 974 г. също „вожд на славяните“. (Chronicon Salernitanum,
142–150).
88
В оригинала – ѡзлобили със значение мъча, изтерзавам. – Бел. прев.
89
Вукич у Мавро Орбини се среща и във варианта Волгер, от епонима Булгар, но това сведение
е с неясен произход и объркана хронология. За Вукич и Драгич съществуват различни мнения,
но най-правдоподобна е версията, че става дума за грешка на Анастасий Библиотекар, който
в своята Chronographia tripertita e превел погрешно фраза на Теофан Изповедник от неговата
Хронография, споменаваща в непосредствена близост етнонима българи и военния термин от
късноримската епоха, имащ келтско-германска етимология, droungos (друнгарий). Така в него-
вия текст се появяват Vulger et Droggo като двама български reges (вождове), откъдето грешката
преминава в цялата западна историографска традиция до ХVІІІ в. включително. Мавро Орбини
славянизира имената Вулгер и Драгон във Вукич и Драгич според една характерна за ренесансо-
вите славянски автори традиция. По подобен начин в западнославянската историческа традиция
Юстиниан се превръща в Управда, а Кирил и Методий в Църхо и Страхота. Срв. moti sunt
Bulgarum duo reges, Vulger scilicet et Droggo, cum multitudine in Lyciam et Mysiam… (Theophanes,
II, 101) : Τουτῷ τῷ ἔτει ἐκίνησαν οἱ Βούλγαροι, δύο ῥῆγες μετὰ πλήθους Βουλγάρων καὶ δρούγγου, εἰς
τῆν Λυσίαν καὶ Μυσίαν... (Theophanes, I, 338) (Н и ко л о в 2013, срв. и R a n d o w 1984: 116, 163).
90
У Мавро Орбини се среща и вариантът Драгон, вж. бел. 89.
91
Под Франгия о. Паисий има предвид земите на Франкската държава, които достигат, макар и в
по-късен период, до Панония и Карантания, т.е. Словения.
92
Анастасий І Дикор (491–518) – византийски император.
93
Тук Борис е вариант на името Бурис или Бусар, споменато у Мавро Орбини (Орбини, 53). Ис-
торията с „българския цар Бурис“ е отглас от сведението за българския „цар“ Бузан, който бил
победен от Теодорих Велики (474–526): Theodoricus… Busan quoque Bulgarorum regem cum suis
agminibus prosternit (Екехард, 33–34).
94
Византийският наемник от хунски произход Акум е известен от изворите и действително е
пленен от българи през 538 г.
95
Неясно е кого има предвид тук о. Паисий. Обикновено той отъждествява маджарите с аварите,
но най-известният владетел с името Теодорих е основателят на Остготското кралство в Ита-
лия Теодорих І Велики (474–526), който действително воюва с българите в Илирик в началото
на VІ в.
93
гарию паки ишли болгари̇ сами мало воиска напалї

на мꙋда(!) крала̇ ѡ̇н ги ѡ̇долелъ и̇ поробилъ и̇хъ прати(!) ги̇ црꙋ
грческомꙋ їꙋстинꙋ ѡ̑нъ54 ги разнелъ по амореѧ и̇ арменїа
зато паки̇ болгари̇ въ време їꙋстинана великаго̀
5 напали̇ на траки̇ю до едрене и̇ не можелъ стати̇ про-
и̇во(!) и̑хъ цръ їꙋстиниаѧнъ(!) пратилъ болгаромъ плна̇
колесница злато и̑ дари̇ многоцѣни̇ и̇ створилъ с нїмъ
миръ та болгари̇ и̇ ѿ иꙋстиниана вазели̇ данъ въ ѡ̇-
но славно црство его̀ ѿкако и̇зишли̇ болгари̇ ѿ болга
10 ї пришли̇ покраи̇ дꙋнавъ преишло т҃ лете и̇меѧли мно-
го вожди̇ и̇ кнѣзове въ таѧ лета но такмо петъ и̇менꙋютъ се
кои се нарицали̇ кралеве до крала батоѧ и̇меѧ-
ли̇ престолъ въ ви̇ди̇нъ и̇ въ свищовъ покраи дꙋнавъ
в лето х҃ о  и въсталъ въ болгариа паки̇ силни55̇ и бла-
15 гополꙋчни̇ кралъ батоѧ поишелъ с велика сила
на цариградъ въ време шестаго собора и̇ створилъ
цра костантина себе данїка за много време оу̑зелъ
ѿ грци̇ сва земла ѡ̇хридскаѧ и̇ поставилъ въ ѡ̇-
хридъ престолъ кралевски̇ и̇ крепостъ бо-
20 лгарскою и̇ билъ славѣнъ въ бранехъ батоѧ
кралъ и̇ страшенъ на ѡ̇крстнаѧ кралевства56
ꙗкоже реⷦхⷪомъ57 за много време два цра ри̇мски58̇
1. болъгарию Z : add. и S; воиска Z : add. и K, M, S, L, Ch, T; 2. мꙋда Z : мꙋ́нда K,

M, S, L, Ch, T; ѡ̇долелъ Z : надвилъ S; прати Z : прати́л K, S, L, Ch, T; 3. и̇ Z : om.
K, L, Ch; 4. їꙋстинана Z : їꙋстинїа́на K, M, S, L, Ch, T; 5. на Z : om. L; 5.–6. прои̇во
Z : проти́во K, M, S, L, Ch, T; 6. їꙋстиниаѧнъ Z : їꙋстинїа́нь K, M, S, L, Ch, T; 7. с
нїмъ Z : om. K, L, Ch, T; 8. та Z : тако K, M, S, L, Ch, T; 9. ѿкако Z : ѿ какво̀ M,
S, L, ѿ каково Ch, И ка́ково T; болга Z : во́лга T; 10. ї Z : om. L, Ch, T; дꙋнавъ Z :
дꙋ́нава S, T; преишло Z : преишⸯлѝ Ch; т҃ лете Z : лѣ́тⸯ т҃ K, ⸱т҃⸱ лѣ́тъ M, S, L, Ch, T,
add. и S; 11. такмо Z : то́лкⷨ Ch; 12. батоѧ Z : add. и K, Ch, T; 13. свищовъ Z : add.
и̑ въ нико́полъ L, си́щовъ(!) T; дꙋнавъ Z : add. и̑ вь нико́поль K, Ch, T; 15. кралъ Z :
црⷭъ T; 17. костантина Z : костандина S, L; 19. кралевски̇ Z : om. S; 22. ри̇мски̇ Z : add.
да́нь емꙋ даꙗле K, M, S, L, Ch, T.
54
ъ е поправено от ь.
55
в лето... силни̇ е маркирано отгоре и отдясно с киновар, което показва, че в беловата текстът
трябва да е с червенослов.
56
в е поправено от д.
57
о-то в реда е поправено от е.
58
В долното поле вдясно е добавено с молив със съвременен почерк данъ емꙋ даꙗле.
94
След това българите излезли сами с малко войска и нападнали крал
Мудо96. Той ги победил, поробил ги и ги пратил на гръцкия цар Иустин97,
който ги разпръснал по Аморея98 и Армения99. Затова по времето на
Иустиниан Велики българите отново нападнали Тракия до Едрене. Цар
Иустиниан не можал да ги отблъсне и пратил на българите пълна колесница
със злато и многоценни дарове и сключил мир с тях. Така българите дори
от Иустиниан взели данък по време на славното негово царуване. Откакто
българите излезли от Болга и дошли край Дунава, изминали 300 години.
[Те] имали много вождове и князе през това време, но до крал Батоя се
споменават само пет, които се наричали крале и имали престол във Видин
и в Свищов край Дунава.
През 678 година в България отново се издигнал силният и благополучен
крал Батоя100. По време на Шестия събор101 [той] тръгнал с голяма сила
срещу Цариград и направил цар Константин102 свой данъкоплатец за дълго
време. Взел от гърците цялата Охридска земя и поставил в Охрид кралския
престол и българската крепост103. И бил славен в битките крал Батоя и
страшен за околните кралства. Както казахме, дълго време двама римски
царе104 му давали данък105.
96
Мудо или Мундо, който управлява Сирмиум в определен период в първата половина на VІ
в., е предводител на т.нар. скамари в Илирик и вероятно крал на гепидите.
97
Вероятно става дума за византийския император Юстин І (518–527).
98
Аморея – вероятно става дума за Морея (дн. Пелопонес) или за гр. Аморион във Фригия,
дн. развалини край с. Хисаркьой в Турция.
99
Армения по това време (VI в.) е ябълка на раздора между Византия и Персия.
100
Отново става дума за контаминация между Аспарух и неговия по-голям брат Батбаян.
101
Става дума за Шестия вселенски събор (680 г.).
102
Вж. бел. 106.
103
Тук под българска крепост се има предвид главният укрепен град на българите, т.е.
столицата. – Бел. прев.
104
Т.е. византийски императори. – Бел. прев.
105
му давали данък липсва в Зографската чернова. След римски царе следват 9 реда текст
от Бароний, зачеркнат от о. Паисий, като в края му в лявото поле следва пояснителната
бележка за Бароний. – Бел. прев.
95
ѡ̑нъ си́хъ . почете́но ⸱ прие́лъ ⸱ и̑ разделї́лъ ги́ ⸱ по

по ма́лѣ да́в ихъ . сепїа́на⸱ бовїѧ́на⸱ серра̀ѧ и̇
по дрꙋгрꙋ́гї(!) разли꙼чниї ⸱ гра͑довѣ ⸱ променї́лъ и̑ме
алъце́кꙋ⸱ наре́кал го ⸱ гасто͑лдъ⸱ толи́ко⸱ гина́ли̇
5 болъга́ре⸱ и̑ робої са ⸱ бивали̇⸱ и̇ по чꙋждихъ сⷮранахъ⸱
разне́сени̇ ⸱ но не преста́ли⸱ ѿ бра͑нъ⸱ да не вою͑ѧтъ⸱
а ⸱ ѡ̑ни що ѡ̑ста́нали ⸱ покра́и⸱ дꙋ́навъ и̑мели́ и̇ме за-
вꙋки́ча ⸱ и̑ни паки⸱ на ски̇ти́ꙗ⸱ и꙼ на ми́зи̇ѧ ⸱ и̑ побї́ли
и̑ꙋстина ⸱ и̑ бланда́риѧ ⸱ що билї̀ тамо с царски͗ ⸱ пр-
[б]аронїа 10 авї́теле59 ⸱ въ лѣ́то гⷭ҇днѣ⸱ ѱ҃п҃а҃ х҃ о҃ и҃ би́лъ царъ конста-⸱
[в҃ ча]стъ нтинъ⸱ пого́натъ⸱ въ време ше́стаго сабо́ра⸱
[ли]стъ толи́ко⸱ оу̑крѣпи́лъ сѧ⸱ на́родъ⸱ болъга́рски⸱ и̑ възмо́галъ
[ѱч]а въста́лъ⸱ въ та вре́мена⸱ кра́лъ⸱ болъга́рски⸱ бато́ѧ
си́лни⸱ и стра́шнїи⸱ гръго́мъ(!)⸱ глего́летъ(!) ѳеѡ́-
15 фа́нъ⸱ лѣтописецъ⸱ егда̀ оу̇бо̀⸱ болга́ри̑⸱ съ ве-
ли́кою⸱ силою⸱ на ке́сара⸱ приїдо́ша⸱ и͑зволи́лъ
при̇мири́ти сѧ⸱ и̑ ѡ̇беща́лъ се⸱ на въса́ко⸱ лѣ́то⸱
да́нъ⸱ дава́ти⸱ и̑̇мъ⸱ аще⸱ и̑ вели͑ка срамо́-
та⸱ би́ла тогда̀⸱ ри́мскомꙋ⸱ ца́рствꙋ⸱ чꙋдо⸱
1.–10. ѡ̑нъ ... правї́теле Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 9.–10. правї́теле Z : add. баро̀нїа
в҃ ча́сть ли́сть ча (: ѱ҃, ч҃,а҃ M, S, L, Ch, T) K, M, S, L, Ch, T; гⷭ҇днѣ Z : om. K; 10.–11.
константинъ⸱ пого́натъ Z : коста́нти́нь погона́ть K, L, коста́ндинъ погана́тъ M, S,
косⸯта́нтдинъ погона́тъ Ch, Костанди́нъ Погони́тъ T; 13. та Z : та́ꙗ K, M, S, L, Ch,
T; болъга́рски Z : om. K; бато́ѧ Z : ба́тїѧ S; 14. гръго́мъ Z : гре́комь K, M, S, L, Ch,
T; глего́летъ Z : глаго́леть K, M, S, L, Ch, T; 16. приїдо́ша Z : add. и K, M, L, Ch, T;
17. лѣ́то Z : вре́ме K; 18. дава́ти Z : даꙗти́ K, L, Ch, T; 19. би́ла тогда̀ Z : transp. K.
59
Бележката в лявото поле в преписите е внесена в основния текст. Вж. разночетенията.
96
Бароний, В лето Господне 678 цар бил Костантин Погонат . По времето 106
2 част, на Шестия събор българският народ много укрепнал и се възмогнал.

лист
791 Тогава се издигнал българският крал Батоя Силни, който бил страшен
за гърците. Теофан Летописец107 казва: „Когато, прочее, българите
с голяма сила дойдоха срещу кесаря108, той пожела да се помири
[с тях] и обеща всяка година да им дава данък, въпреки че в онези
времена [това] било много срамотно за римското царство. Голямо
106
Константин ІV Погонат (668–685). Всъщност Погонат първо е било прозвище на баща му
Констант ІІ (641–668).
107
Св. Теофан Изповедник (ок. 760–ок. 818) – игумен на обителта Мегàли хòра в
Сигриянската област и автор на прочутата Хронография, основен извор за историята на
Първата българска държава до началото на ІХ в.
108
Тук и по-нататък с кесар се обозначават ромейските императори, които носят титлата
василевс. Кесар или цезар е втората титла след тази на августа император или василевса
още от времето на реформите на император Диоклециан. В късновизантийския период
титлата кесар губи своето значение и попада в по-ниските части на византийската
йерархическа стълбица. Към кесар възхожда етимологически и българската титла цар,
преминала по-късно при сърби и при руси. Вж. бел. 19.
97
вели́ко⸱ и̑ слиша́ти⸱ ꙗко тоѧ царъ и̑ ѿ тꙋрци́ и̑ ѿ

дрꙋги⸱ цаⷭ҇тва⸱ ѡ̑кръстнѝ⸱ да́нъ⸱ възималъ а ѿ
сего̀ тежкаго наро́да⸱ побежденъ⸱ былъ⸱ и̑
да́нъ⸱ и̑мъ даѧлъ⸱ ѿ того̀⸱ кра́ла бато́ѧ по
5 по ре́дꙋ и̑менꙋе⸱ свѝ царие⸱ болъга́ские(!) оу̑
ꙇ͗сто́риа⸱ що сꙋ̀⸱ по него⸱ царствва́ли а и́спръ́во⸱
що са бꙑллѝ(!)⸱ крале́ве⸱ не́ са сви̇⸱ писани оу̑ лѣто́-
писꙋ⸱ бато́ѧ кра́лъ⸱ паки̇ и́малъ велї́ка бра́нъ
съсъ цара⸱ ꙇ̑ꙋстинї́ана⸱ сї́на⸱ константи́нова⸱
10 прьво⸱ бобеди́ли(!) гръцꙑ⸱ и̑ ꙋзелїи⸱ ѿ болгарїи⸱
и̑лири́къ и̇ свего̀⸱ разори́ли⸱ а кога́ се вазврати́лъ⸱
царъ⸱ їꙋсти̇нѧ́нъ⸱ блга́ре же⸱ ѡ̑бте́кли его̀
въ некоѝ⸱ тесни⸱ места⸱ и̑ порази́ли⸱ грческаѧ̀
вои́ска⸱ докраи̇⸱ що едва̀⸱ царъ⸱ побе́гналъ
15 съ ма́ло⸱ дрꙋжи́на60⸱ оу̑ царꙇи⸱ гра́дъ⸱ та́ко
па́кы⸱ и̇ ѡнъ⸱ ѡ̑беща́лъ⸱ да́нъ⸱ даѧ́ти⸱ батои̇
кра́лꙋ⸱ по то́мъ⸱ и̑меѧ́лъ⸱ ꙇ̑ꙋстинїанъ⸱ бра́нъ⸱
съ арапи̇е⸱ но и̑ ѿ ни́хъ⸱ бобежде́нъ(!)⸱ бы́лъ⸱ на д-
рꙋгоѐ⸱ лѣ́то⸱ па́къ⸱ събра́лъ⸱ но́ва̇⸱ воиска⸱
1. тоѧ Z : то́й K, M, S, Ch, T, тѻ́и꙼ꙁи L; 3. наро́да Z : ро́да K; 4. бато́ѧ Z : add. нь K,

M, S, L, Ch, T; по Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 5. болъга́ские Z : бо́лгарски K, M, Ch, T,
бо́лгарстїи L; 6. и́спръ́во Z : и͗спе́рва K, Ch, 7. бꙑллѝ Z : би́лѝ K, M, S, L, Ch, T; 7.–8.
лѣто́писꙋ Z : летопи́сцꙋ L; 8. кра́лъ Z : add. и L; 10. бобеди́ли Z : побѣди́ли K, M, S,
L, Ch, T; болгарїи Z : бо́лгари K, S, L, Ch, T; їꙋсти̇нѧ́нъ Z : іꙋ͗сти̋нїань K, M, S, L, T,
і͗оу͗стина́нъ Ch; 12. же Z : om. T; 13. порази́ли Z : add. его L; 14. едва̀ Z : едвам K; царъ
Z : add. і̑ꙋстїнїа́нь L; 16. па́кы Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 16. батои̇ Z : бато́ю K, L,
Ch, T; 17. бра́нъ Z : om. T; 18. арапи̇е Z : а͗ра́пе K, L, Ch, T; бобежде́нъ Z : побѣжде́нь
K, M, S, L, Ch, T; на Z : но L; 19. па́къ Z : па́ки K, M, S, L, Ch, T.
60
д е поправено от т.
98
чудо е да се чуе, че този цар, който и от турците , и от други околни
109
царства е вземал данък, бил победен от този страшен110 народ, [българите],

и им давал данък.“ От този крал Батоя в историята се назовават подред
всички български царе, които са царували след него, а кралете, които са
били отначало, не са вписани всички в летописа111.
Крал Батоя отново водил голяма война с цар Иустиниан112, Констан-
тиновия син. Първо победили гърците, взели от българите Илирик и це-
лия го разорили, а когато цар Иустиниан се връщал, българите го обгра-
дили в едни теснини и напълно разбили гръцката войска, така че царят
едва избягал с малка дружина в Цариград. По този начин той също обещал
да дава данък на крал Батоя. След това Иустиниан водил война с араби-
те, но и от тях бил победен. На следващата година пак събрал нова войска
109
У Теофан вероятно става дума за маджарите.
110
В Паисиевия текст тежкаго със значение яростен, свиреп, страшен. – Бел. прев.
111
По времето на о. Паисий титлата хан още не е била известна. Въпреки това той ясно
разграничава езическите и ранните християнски български владетели (според неговата
хронология Тривелий, Муртагон-Борис и т.н.), назовавайки ги крале, по-рядко князе, от
по-късните, които са царе, т.е. равни по ранг на византийските императори. За цар и крал
вж. бел. 19. – Бел. прев.
112
Юстиниан ІІ Ринотмет (685–695; 705–711) – византийски император.
99
напа́лъ⸱ на болга́ри̑ѧ⸱ и̑ разори́лъ⸱ в҃ ме́ста⸱ нари-

ца́емие⸱ мизи̇и̇⸱ що гѝ⸱ би́лъ⸱ да́лъ⸱ ѡ̑цъ не́говъ⸱
болга́ромъ⸱ ра́ди ми́ръ⸱ да бꙑ⸱ и̑ма́лъ⸱ с болга́рїи⸱ но
когда́ сѧ⸱ възвраща́лъ⸱ съсъ мно́го⸱ кори́стъ⸱ въ т
5 ва траки́ю⸱ напа́ли⸱ емꙋ̀ насреща⸱ болга́ри⸱ и̇ разби́лї
во́иска⸱ гръческаѧ⸱ и̑ взврати́лъ сѧ⸱ цръ⸱ наза́дъ61⸱
и̑ та́ко⸱ с моле́нїемъ⸱ створи́лъ⸱ ми́ръ съ болга͑ри̑⸱
по́сле же⸱ того̀⸱ ми́ра⸱ оумрелъ⸱ бато́ѧ⸱ кра́лъ блга́рскї
сътвори́въ⸱ себѐ незаби́тна⸱ па́метъ⸱ оучинї̀ себѐ
10 да́нїками⸱ ке̇сари⸱ римски⸱ и̑ грчески⸱ костантї́на
си́на ꙇ́ракли́ева⸱ и́ ꙇ̇ꙋсти̇нїа́на⸱ вътораго̀ и̑ма́лъ
вели́ка⸱ жа́лостъ⸱ кра́лъ⸱ ба́тоѧ⸱ при смрти̑⸱ за́що
не ꙋмре́лъ⸱ на вои̑ска⸱ каи͗ѧлъ сѧ⸱ и̑ глагола́лъ⸱ фръ-
тꙋ́но⸱ вели́ка⸱ и̑ нꙋ́ждо⸱ за́що ми̇ ѡ̑ще ма͑ло⸱ не
15 допꙋ́сти⸱ живо́тъ⸱ да ꙋмр̀емъ⸱ на вои̇ска⸱ вїте́-
зски⸱ със ме́чъ⸱ въ рꙋка́хъ мои͑хъ
по не́мъ⸱ оучи̑нї́лїи⸱ болга́риї⸱ себѐ кра́ла стгѡ трїве́лꙇ̇а62 е҃
чловѣ́къ⸱ и̑зре́денъ⸱ вѣледꙋ́шенъ благополꙋ́ченъ⸱
сеи̇⸱ въ наче́ле⸱ своего̀⸱ крале́всва⸱ разъвоева́лъ
1. в҃ Z : двѐ T; 2. не́говъ Z : его K; 2. би́лъ⸱ да́лъ Z : transp. S; 3. и̑ма́лъ Z : и̑ме́ꙗль K,

Ch, и̑ме́лъ M, S, и̑меѧ́ли꙼ L; болга́рїи Z : бо́лгарй K, S, L, Ch, T; 4. въ т Z : om. K, M, S,
L, Ch, T; 5. ва Z : на L; 8. по́сле же Z : послѐжⷣе K, M, L, Ch, T; по́сле же⸱ того̀⸱ ми́ра Z :
om. S; 9. сътвори́въ Z : сътворѝль K, M, S, L, Ch, T; незаби́тна Z : незабитно L, Ch;
10. костантї́на Z : константи́на K, Ch, костанди́нⷩа M, костанди́на S, L, T; 11. и́ Z : om.
T; вътораго̀ Z : add. и L; 12. кра́лъ Z : om. S; 13. каи͗ѧлъ сѧ Z : каꙗл се K, M, S, L, Ch,
T; 14. вели́ка⸱ и̑ Z : transp. L; 15. ꙋмр̀емъ Z : ꙋмрѣ́хь K, M, S, Ch, T, да бихъ умрелъ
L; 17. стго Z : om. K, M, S, L, Ch, T; трїве́лꙇ̇а Z : триве́лїе L; е҃ Z : в основния текст K,
M, S, L, Ch, T; 18. вѣледꙋ́шенъ Z : великодꙋ́шенъ T; 19. разъвоева́лъ Z : раз꙽воева́ли K.
61
ъ е поправено от и.
62
Този ред е маркиран отгоре и отдясно с киновар, както и цифрата 5 в полето, което означава,
че в беловата този ред трябва да е с червенослов. Киноварният маркер е зачеркнал стгѡ на
долния ред, вероятно поради това и стгѡ е пропуснато по преписите.
100
нападнал България и разорил две области, и двете наричани Мизия113,
които неговият баща бил дал на българите, за да има мир с тях. Но когато
се връщал през Тракия с много плячка, българите излезли насреща му и
разбили гръцката войска. Царят отстъпил и така, умолявайки, сключил мир
с българите. След този мир българският крал Батоя умрял, като оставил
незабравим спомен: направил свои данъкоплатци римските и гръцки
кесари Константин, Ираклиевия син, и втория Иустиниан114. Преди смъртта
си крал Батоя съжалявал много, че не умрял на война, окайвал се и говорел:
„Велика Фортуно и Нуждо115, защо ми не додаде още малко живот, да умра
на война геройски, с меч в ръка.“
След него българите си поставили за крал свети Тривелий116, човек 5.
необикновен, великодушен и благополучен. В началото на своето кралстване
113
Вероятно о. Паисий има предвид Горна и Долна Мизия. Провинция Мизия е обхващала
териториите между Дунава и Балкана, като Долна Мизия се е простирала от Черно море
до р. Цибрица, а Горна – оттам до устието на р. Сава. В по-късния период под Мизия се
разбира само Долна Мизия.
114
Очевидно става дума за Константин ІV Погонат и Юстиниан ІІ Ринотмет, макар че
Константин ІV не е син на Ираклий (610–641), а на Констант ІІ (641–668).
115
В оригинала фъртꙋно (от лат. Fortuna) – италийска богиня на щастието и късмета,
преосмислена по-късно като богиня на съдбата и щастливата случайност; нꙋждо – калка на
гр. ἀνάγκη със значение съдба, предопределение, неизбежност. – Бел. прев.
116
В дясното поле цифрата 5 показва, че Тривелий е петият поред български владетел.
101
аравъва їлї србїе⸱ то сꙋ маџари̇⸱ за кое⸱ прво̀ рече̇ сѐ ка́ко и̑згна́ли̇
болъга́ровъ⸱ и̑з пано́нїѧ⸱ за несъгла́сие⸱ при̇ пост-
авле́нїе⸱ но́ваго⸱ кра́ла⸱ и̑ за сребро́любие и̑
граби́телъство̀⸱ аравско аварско⸱ и̑ пове́лелъ⸱ съзва́ти
5 на͑родъ⸱ болга́рскїи⸱ и̑ ѡ̑бѧ́вїлъ⸱ и́мъ⸱ зако́нъ⸱
таковъ⸱ ако́ се⸱ ко́и⸱ ѿ нї́хъ⸱ наиде́тъ⸱ и̑ ѡ̑бли́-
ченъ⸱ бꙋ́детъ⸱ за коѐ⸱ зло̀ де́ло⸱ да смртию ка́з-
ненъ⸱ бꙋ́детъ⸱ пръви́⸱ кралеве⸱ блъга́рски не
зна́ѧли⸱ зако́ни̑⸱ цаⷭ҇кие⸱ но то́и⸱ кра́лъ⸱ пръво⸱
10 оуста́вїлъ⸱ зако́нъ⸱ гражда́нски⸱ и̑ с͑дъ⸱ пра́въ
на́ро̇дꙋ⸱ болга́рскомꙋ⸱ что̀⸱ ѡ̑нѝ и̑спръ́ва не
знаѧ́али̇(!)⸱ ꙇ͗устїни̇ѧ́нъ⸱ третїи⸱ и̑згна́нъ би-
лъ ѿ апомара⸱ и͑ ти̇ве́риѧ ѿреза́лї мꙋ но́съ⸱
и̑ заточи͑ли го⸱ во херсо́нъ и̑ би́лъ⸱ зато́ченъ⸱ з҃ лѣ-
15 та⸱ па͑къ⸱ прати́лъ⸱ пи̇сма⸱ та́иннїи⸱ три-
вѣ͑лиѝ⸱ кра́лꙋ⸱ и̑ ѡ̑бещава́лъ⸱ емꙋ̀⸱ титла⸱
цаⷭ҇каѧ и̑ вене́цъ ако бѝ⸱ вьзмо́галъ ѡ̇доле́тꙇ̇
апомара⸱ и̑ тїве́риѧ⸱ и̑ поставї́лъ би̑⸱ его̀⸱ па́ки
па́ки на царⷭ҇тво⸱ трївелї́и же събра́лъ⸱
1. аравъва Z : а̑ва́ровь K, L, Ch, T, om. M, S; їлї србїе Z : om. K, M, S, L, Ch, T; то

сꙋ маџари̇ Z : add. а͗ва́ри K, Ch, T, а͗равꙿвй M, и̑ аравꙿви S; рече̇ Z : рече́т M, L; 2.–3.
поставле́нїе Z : поста́вленїѧ L; 4. аравско Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 7.–8. смртию
ка́зненъ Z : сьме́рти̑ ка́з꙽нь K, сме́ртїю ка́знъ Ch, T, сме́ртїю казанъ L; 9. зако́ни̑⸱
цаⷭ҇кие Z : за́конь црⷭ҇ки K, L; 10. оуста́вїлъ Z : ѡста́виль K; 11. на́ро̇дꙋ⸱ болга́рскомꙋ Z :
болгаромъ S; 13. ти̇ве́риѧ Z : тиве́рїе L; и̑ Z : om. L; 14.–15. лѣта Z : лѣ́ть K, M, S, L,
Ch, T; 15. па͑къ Z : паки K, L, Ch, T; 15.–16. тривѣ͑лиѝ Z : три̑ве́лїю K, M, S, L, Ch,
T; 16. ѡ̑бещава́лъ Z : ѻ̑беща́лꙿ S, L; 18. па́ки Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 19. трївелї́и
Z : три͗ве́лїꙗ K, L, Ch, T.
102
той победил аварите , т.е. маджарите. За тях по-рано се каза как заради
117
своето сребролюбие и алчност изгонили българите от Панония, защото

не били съгласни с поставянето на новия крал. [Тривелий] също така
заповядал да съберат българския народ и им обявил такъв закон: ако
някой от тях бъде хванат и изобличен в злодеяние, да бъде наказан със
смърт. Първите български крале не познавали царските закони, а този крал
пръв установил граждански закон и справедлив съд за българския народ,
какъвто по-преди те не знаели.118
Иустиниан Трети бил изгонен от Апомар и Тиверий119. Отрязали му носа
и го заточили в Херсон. Бил заточен 7 години. След това изпратил тайни
писма на крал Тривелий и му обещавал царска титла и корона, ако успее
да надвие Апомар и Тиверий и да го върне на престола. Тривелий събрал
117
В Паисиевия текст аравъва. Преводът аварите е по разночетенията. – Бел. прев.
118
В случая става дума за контаминация с Крумовите закони.
119
Тиверий Апсимар (698–705) – византийски император. О. Паисий говори за него по-
скоро като за две личности. В оригинала на Орбини (Orbini, 406) се говори само за
Апсимар. От контекста не става ясно обаче дали у о. Паисий апомара и̇ ти̇вериѧ не
означава Апсимар, който е и Тиверий, т.е. който се нарича и Тиверий – една конструкция,
която понякога се среща в стария език. – Бел. прев.
103
на͑родъ⸱ болъга́рски⸱ и̑ въздви́галъ⸱ вои̑ска⸱ вѣлї́ка⸱

и̑ ꙋзе́лъ⸱ ца́рїи гра́дъ⸱ и̑ поста́вїлъ⸱ паки на царⷭ҇тво
ꙇ̑устинїѧна⸱ но ꙇ̑устїниѧ́нъ⸱ лꙋка́въ и̑ небла-
года́ренъ⸱ за до́брое⸱ де́ло⸱ что̀⸱ емꙋ̀⸱ сътво́рїлъ
5 три̑ве́лїѧ⸱ кра́лъ въ то времѧ ѿложїлъ дати̇
емꙋ тї́тла црⷭ҇каѧ полсеждѐ(!) наче́лъ ѡ̑б-
личава́ти̑⸱ его̀ жестоко трївелїѧ⸱ ѡ̑ неблаго-
даренїе⸱ и̑ лꙋка́въсво его̀⸱ ꙇ̑устїниа̇н же⸱ събралъ
вои̇н́ство⸱ вѣли́ко̇⸱ и̇ наст̇пи́лъ⸱ на болга́рию лѣ[то]
10 но напра́сно⸱ победи́лъ⸱ его̀ триве́лиѧ⸱ и̑ спа- ѱ҃[ѕ҃]
слъ се⸱ бе͑гсвомъ⸱ чре́зъ мо́ре⸱ оу ца́рї⸱ гра́дъ
лъвъ и̑са́връ⸱ првї⸱ и̇ко́но⸱бо́рецъ⸱ напа́лъ на лѣт[о]
него̀⸱ малъса́да⸱ прї́нципъ⸱ амговъ⸱ и̇ асꙋлїманъ ѱ҃ з҃
сꙋлта́нъ⸱ тꙋ́рскїи⸱ съ си́лна⸱ вої́ска⸱ и̑ ѡ̑селїи̑
15 ца́рꙇ̇и гра́дъ⸱ за трї̀⸱ лѣ́та⸱ и̑ та́ко⸱ ѿ гъла́дъ63 ба[ронїа]
и̇ зи̇ма и̇ ѿ мо́ръ едни̇ и̑збегали̇ и̇ ꙋ море сѧ по- в҃ ча[стъ]
давꙇ̇ли⸱ и̇ та́ко⸱ три̇ хїлади̇⸱ члове́ци⸱ погїнали̑ лꙇ̇с[тъ]
трїве́лїѧ же⸱ кра͑лъ⸱ болъга́рски̇⸱ събра͑лъ⸱ вои̑ска⸱ ѿ к҃ [г҃]
сїл̇ на⸱ и̑ поше͑лъ⸱ на по́мощъ⸱ христиѧ́нмъ(!)⸱
3.–4. лꙋка́въ и̑ неблагода́ренъ Z : transp. K; 5. три̑ве́лїѧ⸱ кра́лъ Z : тривелїю кра́лю

K, триве́лїе кра́лъ L; кра́лъ Z : om. S; 5.–6. дати̇ емꙋ Z : transp. K; 6. полсеждѐ Z :
послеждѐ K, M, L, Ch, T, последи S; 7. его̀ Z : om. K; 7. трївелїѧ Z : триве́лїе L; 7.–8.
неблагодаренїе Z : небл҃годарїє M; 9. вои̇н́ство⸱ вѣли́ко̇ Z : воиска велика S; 10. трїве́лїѧ
Z : триве́лїе L; 12. лъвъ Z : ле́вь K, M, S, L, Ch, T; првї⸱ и̇ко́но⸱бо́рецъ Z : transp. S;
13. асꙋлїманъ Z : сꙋлима́нь K, M, S, L, Ch, T; 14. ѡ̑селїи̑ Z : засе́дли K, M, S, L, Ch, T;
15. ѿ гъла́дъ Z : ѿгла́ди K, S, Ch, T, ѿ гла́дъ M, ѿ гла́да L; 16. и̇ Z : add. ѿ L; едни̇
Z : om. S; и̑збегали̇ Z : избѣ́гли K, S, L, Ch, T; 16. море сѧ Z : мо́реѧ T; 17. погїнали̑
Z : поги́бнали K, L, Ch, T; 18. трїве́лїѧ Z : триве́лїе L; 19. поше͑лъ Z : ише́ль K, L, ше́ль
Ch, T; 19. христиѧ́нмъ Z : хрстїаномь K, M, S, L, Ch, T; 9.–18. в K, M, S, L, Ch, T
отсъстват указанията в дясното поле в Z.
63
Първото ъ е поправено от а.
104
българския народ и вдигнал голяма войска, превзел Цариград и поставил
Иустиниан отново на престола. Иустиниан обаче, бидейки лукав и
неблагодарен за доброто дело, което му сторил крал Тривелий, отказал
да му даде царската титла120. Впоследствие Тривелий започнал жестоко
да го изобличава заради неблагодарността и лукавството му. Иустиниан 706 година
пък събрал голяма войска и започнал настъпление срещу България121, но
неочаквано Тривелий го победил и онзи се спасил в Цариград с бягство по
море.
Лъв Исавър122, първият иконоборец123, бил нападнат със 707 година
силна войска от Малсада124, принца на амгите125, и Асулиман126,
турския127 султан, [които] обсадили Цариград за три години. От
глад128, студ и мор някои тръгнали да бягат и се удавили в морето. Бароний,
По този начин загинали три хиляди души. А пък българският крал 2 част,
лист
Тривелий събрал силна войска и отишъл да помогне на християните. 823
120
Всъщност Юстиниан II дава на Тервел титлата кесар, която етимологически съответства
на цар. Вж. бел. 19. – Бел. прев.
121
Краят на бележката в дясното поле е обрязан при подвързването. – Бел. прев.
122
Лъв ІII Сириец (717–741) – византийски император, наричан в по-старата историографска
традиция и Исавър.
123
124
Всъщност Маслама ибн Абд ал Малик (705–738) – омаядски принц и пълководец.
125
В оригинала на Мавро Орбини стои араби – Masalda, Principe degli Arabi (Orbini, 406).
126
Тук се има предвид омаядският пълководец Сулайман ибн Муад, който ръководи част
от армията на Маслама. Възможно е обаче да става дума и за самия халиф Сюлейман
(Сулайман) (715–717).
127
В случая вероятно под турски се има предвид мюсюлмански, което е напълно в духа на
времето на о. Паисий.
128
105
напа́лъ⸱ на сраци́нїи⸱ крепко⸱ и̑ ꙋби̇лъ⸱ ѿ ни́хъ

двадесѧ́тъ⸱ и̑ двѐ⸱ хꙇ́лади̑⸱ и̑ ѿгна́лъ⸱ сва̀ си́-
ла тꙋ́рскаѧ⸱ ѿ царїѝ⸱ гра́дъ⸱ сеи̇⸱ кра́лъ⸱ трив-
ве́лиѧ(!)⸱ пръ́во⸱ въспрїе́лъ⸱ вѣ́рꙋ⸱ хртиⷭѧнскою въ
5 лѣто⸱ гⷭ҇днѣ⸱ ѱ҃ г҃⸱ по въсприѧ́тїе⸱ свѣ́тꙋю вѣ́рꙋ
и̑меѧ́лъ вѣли́ко⸱ благоговѣ́нїе⸱ и̇ ꙋсрди̇е⸱ къ хрⷭ҇тꙋ̀
того̀⸱ ра́ди̇⸱ сагра́дилъ⸱ себѐ⸱ монасти́ръ⸱ и̑ ѡ̑ставꙇ́лъ
воле́ю⸱ крале́вство⸱ своемꙋ̀⸱ си́нꙋ⸱ стареишемꙋ⸱
и̑ заповѣда́лъ⸱ емꙋ̀⸱ преби̇ва́ти⸱ вѣрно⸱ и̇ постоѧ́но
10 въ благоче́стие⸱ пото́мъ⸱ ѿдеѧ́лъ(!) сѧ⸱ въ мона́шескꙇ̇⸱
чи́нъ⸱ си́нъ же⸱ его̀⸱ за ма́ло⸱ времѐ⸱ бꙑ́лъ⸱ хрꙇⷭ҇т-
ѧнинъ⸱ па́къ сѧ⸱ ѡ̑брати́лъ⸱ въ пога́нсво⸱ трївѣ́лиа
ѡ̑ста́ви̇лъ⸱ мона́шество на времѧ⸱ и̇ па͑ки⸱ въспре́лъ крале́вство⸱
и̑ пои̑ма́лъ⸱ си́на⸱ своего̀⸱ и͑ ѡ̑слепи́лъ⸱ его̀⸱ сꙋ́рово
15 без ми́лости защо ѡ̑бращалъ и̑ народъ болъга́рскїи
въ ї́долопоклоне́нїе⸱ пото́мъ⸱ върꙋчи́лъ царⷭ҇тво⸱
юнеи́шемꙋ⸱ си͑нꙋ⸱ своемꙋ̀⸱ съ токвою⸱ за́поведъ⸱
на̇казова́лъ⸱ его̀⸱ да бѝ⸱ разꙋ́мно⸱ строїл̇ ъ⸱ црⷭ҇тво
и̑ тврдо⸱ съдржа́лъ⸱ вѣ́рꙋ⸱ хртїѧⷭ҇нскою⸱ да не вспрї́ме
2. двѐ Z : че́ти̇рѝ K, L, Ch, д҃ T; 3.–4. тривве́лиѧ Z : триве́лїа K, M, S, Ch, T, триве́лїе L;

5. гⷭднѣ Z : ѿ х҃а бг҃а K; въсприѧ́тїе Z : восприѧ́тїю L, Ch, T; 6. хрⷭ҇тꙋ̀ Z : add. бгꙋ L; 8.
своемꙋ̀⸱ си́нꙋ Z : transp. L; 10. мона́шескꙇ̇ Z : иноческїи K, M, S, Ch, T, юночески꙼ L; 12.
па́къ Z : па́ки K, Ch, T, и пак L; ѡ̑брати́лъ Z : воꙁврати́лꙿ L; 12. трївѣ́лиа Z : тривелїе
L; 13. мона́шество Z : иночество K, M, S, L, Ch, T; въспре́лъ Z : вьспрїꙗль K, M, S,
L, Ch, T; 15. ѡ̑бращалъ Z : ѡ̑брати́ль K, M, S, L, Ch, T; и̑ Z : om. S; 17. юнеи́шемꙋ
Z : на ма́лаго L; си͑нꙋ⸱ своемꙋ̀ Z : transp. S, си́на своего L; 19. вспрї́ме Z : вьспрї́ме K,
воспри͗и́мѧтъ M, S, воспрїи́метъ L, Ch, T.
106
Нападнал мощно сарацините, убил двадесет и две хиляди от тях и прого-
нил цялата турска сила от Царския град129.
Този крал Тривелий пръв приел християнската вяра в лето Господне 703.
След приемането на светата вяра той имал голямо благоговение и усърдие
към Христа, съградил си манастир и оставил доброволно кралството на
своя най-голям син, като му заповядал да пребъдва в истинско и постоянно
благочестие. След това приел монашески чин. Синът му за кратко време
бил християнин, но пак се обърнал към езичеството. Тривелий оставил
за малко монашеския живот и отново поел кралството, хванал сина си
и го ослепил жестоко и без милост, защото връщал българския народ
към идолопоклонство130. След това поверил царството на най-младия
си син и му оставил такава заповед: да управлява разумно царството,
да се придържа неотстъпно към християнската вяра, за да не получи
129
Става дума за битката при Цариград, където по времето на Лъв III Сириец войските на хан
Тервел (ок. 700–ок.718) побеждават и спират настъплението на арабите мюсюлмани. В
Западна Европа Тервел е известен като крал Тербел, преминал у о. Паисий като Тривелий.
Още в Средновековието той е обявен за християнин и светец. Западноевропейската
историография след XV в. отбелязва, че Тервел спира нахлуването на арабите и го почита
като спасител на Европа наравно с Карл Мартел, спрял арабското нашествие от запад в
битката при Поатие през 732 г. Според италианския историк Марк-Антонио Сабелико
(1504 г.) Тервел е първият български крал-покръстител. Това мнение е било възприето
от Ц. Бароний, откъдето преминава и у о. Паисий. Този мотив намира широк отзвук и в
западноевропейската драматургия през XVII и XVIII в. (Вж. З а и м о в а 1992; З а и м о в а
s.a.). Напоследък теорията, че хан Тервел действително е приел християнството има доста
поддръжници в българската историография. По-подробно по въпроса: Т ъ п к о в а -
З а и м о в а, З а и м о в а 2003: 92–98; Н е д е л ч е в 2005; В а ч к о в а 2010; А н д р о в с к и
2011.
130
Тук става дума за объркване с историята за княз Владимир-Расате (889–893) и княз Борис-
Михаил Покръстител.
107
ка́занъ⸱ ꙗко́же⸱ и̇ бра́тъ⸱ его̀⸱ стареи́шїи⸱ за непослꙋша́нїе

и̑ въспри̇е́мъ⸱ па́ки⸱ мона́шеское⸱ ѡ̑деѧ́ние⸱ сконъча́-
лъ ст свѣто⸱ своѐ⸱ жи́ти̇е⸱ и̑ме мꙋ бꙑло̀⸱ мона́ше-⸱
ко(!)⸱ ѳеѡ́кти́стъ монахъ⸱ син же⸱ его̀⸱ юнеи́шеꙇ̑ за ма͑ло
5 времѧ̀⸱ ходи́лъ⸱ по за́повѣди⸱ ѡ̑ц҃а̀⸱ своего̀⸱ би̇лъ
развраще́нъ⸱ въ верѣ̀ и̑ те́жокъ⸱ болга́ромъ того̀ ра́ди
и̇згна́ли⸱ его̀⸱ ѿ кра̇ле́вства⸱ и̇ ꙋчинї́ли̇⸱ себѐ ѿ ма[в]
кра́ла64⸱ асѣ́на⸱ вѣли́каго⸱ се́и̑⸱ асѣнъ првї́и⸱ рб[ира]
бꙑ́лъ⸱ царъ⸱ болга́рски⸱ а грци⸱ ѿ за́вїстъ⸱ наре́к-
10 лї го⸱ хаса́нъ⸱ каса́нъ⸱ ла́въ ꙇ͑са́връ и̑ма́лъ65⸱ вел-
и̑ка⸱ бра́нъ⸱ съ кафи́ла⸱ ара́пъскаго⸱ царѧ̀⸱ но не
може́лъ⸱ нїка́ко⸱ да го̀ побѣ́дитъ⸱ то̇го̀⸱ ра́ди⸱
зва́лъ⸱ на по́мощъ⸱ асѣ́на⸱ кра́ла и̑ ѡ̑бещалъ⸱ да́-
ти⸱ емꙋ̀⸱ вѣне́цъ⸱ съ написа́нїемъ⸱ ти́тла црⷭ҇каѧ
15 що бꙑ́лъ⸱ ѡ̑беща́лъ⸱ преждѐ⸱ ꙇ͑устинї́анъ⸱ трети̇ да́-
ти три̇вѣлїи а пото́мъ⸱ егда̀⸱ въсприе́лъ⸱ црⷭ҇тво
слага́лъ неблагода́рнїи⸱ ꙗко́же⸱ и̑ пре́жде рече сѧ̀⸱
лъв же⸱ с кле́твою⸱ ѡ̑бща́лъ(!)⸱ датꙑ́ ако бѝ⸱ прии́-
шелъ на по́мощъ⸱ гркомъ⸱ и̑ победи́л бꙑ ара́повъ⸱
2. въспри̇е́мъ Z : вьспрїꙗль K, M, S, L, Ch, T; 2. мона́шеское Z : иноческое K, L, Ch,

T; ѡ̑деѧ́ние Z : add. и после L; 3. ст свѣто Z : ст҃о́е K, M, S, L, Ch, T; мꙋ Z : емꙋ K, M,
S, L, Ch, T; 3.–4. мона́шеко Z : иноческое K, M, S, L, Ch, T; 4. юнеи́шеꙇ̑ Z : ма́лїи L; 5.
своего̀ Z : add. и꙼ по́сле L; 7. кра̇ле́вства Z : крале́вство L, Ch, T; ꙋчинї́ли̇ Z : поставили S;
8.–9. асѣнъ првї́и⸱ бꙑ́лъ Z : transp. S; 9. за́вїстъ Z : за́висти K, M, S, L, Ch, T; 10.
ла́въ Z : ле́вь K, L, Ch, T; 11. кафи́ла Z : кафи́лꙗ K, M, S, Ch, T; кафи́ла⸱ ара́пъскаго⸱
царѧ̀⸱ Z : црѧ а̑ра́пскаго со́съ кафи́лѧ L; 12. побѣ́дитъ Z : победи S, L, Ch, T; 13. кра́ла
Z : ц҃рꙗ K; 13.–14. да́ти̇⸱ емꙋ̀ Z : transp. L; 15. ꙇ͑устинї́анъ Z : і̑ꙋстїнїа́на L; трети̇ Z :
om. K, M, S, L, Ch, T; 16. три̇вѣлїи Z : три͗ве́лїю K, триве́лїе L; егда̀ Z : om. L; 17. и̑
Z : om. K, L, Ch, T; 18. лъв Z : ле́вь K, M, S, L, Ch, T; 18. ѡ̑бща́лъ Z : ѡ̑бѣща́л꙽ се K,
L, Ch, T, ѻ͗беща́лъ M, S; 19. гркомъ Z : om. L.
64
и̇згна́ли... кра́ла е маркирано отгоре и отдясно с киновар, което е указание, че в беловата
трябва да бъде с червенослов.
65
ъ е поправено от повторена сричка ал.
108
наказание за непослушанието както по-големият му брат. И като сложил
пак монашеското одеяние, завършил своя свят живот. Монашеското му име
било Теоктист монах. Най-младият му син не следвал дълго заповедта на
своя баща, развратил се във вярата и притеснявал българите, затова те го
изгонили от престола131 и направили свой крал Асен Велики132. от Мав-
рубир
Този Асен Първи бил български цар, а гърците от завист го нарекли
Хасан-Касан133. По онова време Лъв Исавър водел голяма война с арабския
цар Кафила134 и никак не можел да го победи. Поради това повикал на помощ
крал Асен и дал дума да му даде царска титла и корона135, каквато Иустиниан
по-преди бил обещал да даде на Тривелий136, но след това, като получил трона
си, неблагодарникът излъгал, както се каза и по-рано. Лъв обаче клетвено
обещал да му я даде, ако дойде на помощ на гърците и победи арабите.
131
Краят на бележката в дясното поле (букв. от [историята на] Мавро Орбини) е обрязан
при подвързването. – Бел. прев.
132
Става дума вероятно за цар Асен І (1187–1196), но тук хронологията е изцяло объркана
още в оригинала на Мавро Орбини, където след Тервел следва „цар Ясен“.
133
В някои византийски и латиноезични извори действително се среща формата Assan,
Assanus, Cassanus, която е опит да се предаде старобългарското произношение Асѣнъ.
134
Става дума за събитията от 717–718 г. и обсадата на Константинопол от войските на
Омаядите. Кафила е изопачено от Халиф, което о. Паисий е възприел като лично име.
135
В оригинала: и̇ ѡ̑бещалъ⸱ дати̇⸱ емꙋ⸱ вѣнецъ⸱ съ написанїемъ⸱ титла црⷭ҇каѧ. Думата написание
отговаря на гръцкото γραφή и може да означава както писмо, написание, така и надпис,
титла. Вероятно става дума за царска корона и документ, удостоверяващ царската
титла. – Бел. прев.
136
Става дума за провъзгласяването на Тервел за кесар през 705 г.
109
асѣнъ⸱ вѣли́ки⸱ събра́лъ⸱ воꙇ́ска блгарскаѧ пошелъ

на кафи́ла⸱ царѧ̀⸱ ара́пъскаго⸱ и̑ разби́лъ⸱ его̀
поби́лъ⸱ деветъдесѧ́тъ⸱ хї́лади⸱ ара́пие⸱ на мали̇
ча́сти⸱ съсе͑кли̇ и́хъ⸱ болъга́рꙑ⸱ и͑ узелъ⸱ ѿ ни́хъ⸱ ар-
5 ме́нию⸱ и̑ мидию⸱ то били̇⸱ и̑спръ́во две царⷭ҇тва⸱
арме́ни⸱ и̇ ми́ди⸱ сва ѡ̑на̀⸱ землѧ̀ покорилъ подъ
црⷭ҇тво грческое⸱ егда̀ се възвратїлъ66⸱ асѣ́нъ⸱ вѣли́-
кии⸱ ѿ бо́ѧ⸱ ара́пскаго⸱ оу̇сре́тлъ⸱ его̀⸱ лъвъ царъ
грческїи̇⸱ с вѣли́кою⸱ поче́стию⸱ ꙗ́ко⸱ побѣди́тела
10 та́ко⸱ и̑зволе́нїемъ⸱ црскимъ⸱ и̑ въсего̀ сїнклї́та
мꙇ́рскаго⸱ и̑ чи́на⸱ дꙋхо́внаго⸱ далѝ⸱ емꙋ̀ тї́тла
црⷭ҇каѧ⸱ и̑ венѣ́цъ⸱ нареклї́ его̀⸱ асѣ́нъ⸱ вели́ки̑⸱
први царъ⸱ болга́рски⸱
по асѣна⸱ наста́лъ⸱ до́брица цръ ѿ стра́ни̇⸱ дꙋна-
15 въские67⸱ и̇ посла́лъ⸱ п́осли̑⸱ царꙋ⸱ лъвꙋ̀⸱ зара́ди⸱
мї́рни⸱ догово́ръ⸱ и̑ но͑ви̇⸱ за некои⸱ гра́дове⸱ и̑
места⸱ но грци⸱ не прие́ли⸱ почте́но⸱ по́сли⸱ болга́-
рские⸱ до́брица⸱ поше́лъ⸱ съ во́иска и̑ бои͑ до̇ ꙋрочи̑-
ща⸱ зо́вомаго⸱ длъгїхъ⸱ стѣнъ⸱ и̑ пленїлъ ї побраль
1. блгарскаѧ Z : add. и꙼ L; 2. его̀ Z : add. и L; 4. узелъ Z : ꙋзе́ли K, L, Ch, T; 5. то Z :

add. сꙋ S; 5. и̑спръ́во Z : и̑спе́рва K, L, Ch, T; 8. оу̇сре́тлъ Z : оу̑срѐтиль K, M, S, Ch,
T, посрещналъ L; лъвъ Z : ле́вь K, S, L, M, Ch, T; 10. сїнклї́та Z : сингклитꙋ Ch, T;
12. венѣ́цъ Z : add. и L; 16. некои Z : нѣ́кое L; 17. почте́но Z : почете́но K, M, L, Ch,
T; по́сли Z : по́сле L.
66
т е поправено от д.
67
Всички думи на ред 14 и първата дума на 15 ред са оградени с киноварна черта, която
показва, че в беловата текстът трябва да бъде изписан с червенослов.
110
Асен Велики събрал българската войска, тръгнал срещу Кафила, араб-
ския цар, разбил го, избил деветдесет хиляди араби – българите ги съсек-
ли на малки части – и взел от тях Армения137 и Мидия138. Първоначално
това били две царства – арменци и миди. [Той] подчинил цялата тази земя
на гръцкото царство. И когато Асен Велики се върнал от арабската война,
Лъв, гръцкият цар, го посрещнал с големи почести като победител. Така с
изволение на царя, на целия светски синклит139 и на духовния чин му дали
царска титла и корона и го нарекли Асен Велики, пръв български цар.
След Асен цар станал Добрица140 от Дунавската област. [Той]
проводил пратеници при цар Лъв да [подновят] мирния договор и да
[сключат] нови [договори] относно някои градове и области. Гърци-
те обаче не оказали нужната почит на българските пратеници. До-
брица тръгнал с войската [си] и сражавайки се, [стигнал] до укре-
плението141, наречено „Дългите стени“142, като пленил и придобил
137
Не е ясно коя точно част на Армения има предвид о. Паисий – дали Велика Армения в
Закавказието, или Малка Армения в Киликия.
138
Мидия е област в Западен Иран, където през VІІ в. пр. Хр. съществува могъщото Мидийско
царство, покорено от персите в средата на VІ в. пр. Хр.
139
Синклитът, известен още като Булевтерион или Константинополски сенат, е висш
имперски съвет във Византия. Членовете му се наричат синклитики и достигат до над 1000
души – основно светски и духовни сановници, в т.ч. и Константинополският патриарх,
както и представители на столичната аристокрация. От хилядите синклитики обикновено
заседава една малка част – най-видните представители на управляващия светски и духовен
елит, както и на столичната аристокрация. – Бел. прев.
140
Добрица вероятно е далечен отглас от името на деспот Добротица, управлявал
Добруджанското деспотство в навечерието на османското нашествие през втората
половина на ХІV в. У Мавро Орбини стои следната фраза: A Iasen successe Dobre, il quale
diede nome di Dobrucia al paese, che di qua dal Danubio (Orbini, 406).
141
В оригинала оурочище – букв. граница, предел. – Бел. прев.
142
Дългите стени (стената на Анастасий) – система от отбранителни съоръжения,
изградена от император Анастасий I (491–518) през 512 г. Дългите стени са преграждали
Констнатинопол от север и са се простирали от гр. Силимврия на брега на Мраморно
море до крепостта Деркос на Черно море. Няма единно мнение на какво разстояние от
Града са се намирали стените – според едни автори на 65 км., според други на – 40.
Дължината им е била 420 стадия (ок. 80 км.). По-късно през Средновековието Дългите
стени не са били поддържани като отбранително съоръжение и затова не са били от
значение за отбраната на Константинопол при нашествията от север. – Бел. прев.
111
мно́го⸱ корї́стъ⸱ ѿ блгарск.. ѿ грчаскаѧ⸱ землѧ̀ за-

то́ се⸱ разгнева́лъ⸱ царъ⸱ грчески⸱ и̑ въше͑лъ⸱ съ во-⸱
и̑ска⸱ те́жка⸱ въ болъга́рию⸱ но би́лъ⸱ зате́ченъ
ѿ до́брица и̑ разби̑тъ и̑ развоеванъ⸱ ѿ болга́ри
5 после того̀⸱ бо́ѧ⸱ въста́лї⸱ блга́ри⸱ на до́брици
царѧ⸱ реклѝ неко́и⸱ неговѝ⸱ вразѝ⸱ как ѐ⸱ и̇ма͑лъ
таи̇нї до́говоръ⸱ съ грци68⸱ да и̇здаде⸱ црⷭ҇тво⸱ бол-
гарское⸱ и͗ їзри́нꙋли⸱ его̀⸱ ѿ црⷭ҇тва⸱ и̑ ꙋбили его̀
съ свѝ⸱ при́нци̑пї⸱ и̑ господїи⸱ що стро́їли̑ црⷭ҇тво
10 болга́рское
по до́брица⸱ поста́вїли⸱ на црⷭ҇ство⸱ телезви́ѧ69
бї́лъ⸱ три́десетъ⸱ лѣ́та⸱ но нѐблагополꙋченъ
би́лъ на пр́ва⸱ во́иска го⸱ разби́ли⸱ грци и̑
поби́ли⸱ болгари⸱ а дрꙋги пленї́ли⸱ и̇ исе́кли ги
15 свехъ⸱ оу цари⸱ гра́дъ⸱ последи⸱ болга́ри⸱ оуби́лї
телезви́ѧ⸱ и̑ поставї́ли⸱ на ца́рство⸱ саби́на70 се́и
саби͑нъ⸱ послалъ к царꙋ⸱ проси́ти⸱ ми́ръ⸱ защо
се оу̑боѧлъ⸱ ѿ грци́ болга́ри же⸱ вїдели защо се
оубоѧ́лъ⸱ събрали сѧ⸱ и̇ противи́ли сѧ̇⸱ хра́бро⸱
1. ѿ блгарск.. Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 2.–3. съ во⸱и̑ска ⸱ те́жка Z : transp. S; 4.

до́брица Z : add. црѧ L; 5. до́брици Z : добри́ца K, M, S, L, Ch, T; 6. как ѐ Z : како K,
M, S, L, Ch, T; 8. црⷭ҇тва Z : црⷭ҇тво K, L, Ch, T; 11. по Z : на T; 13. го Z : om. L; 14. ги
Z : om. S, L, T; 19. оубоѧ́лъ Z : оу̑боѧ́ли M, ѹ̑боѧ́лъ попр. от ѹ̑боѧ́ли S.
68
ц е поправено от г.
69
11-ти ред е ограден с киноварна черта, която показва, че в беловата текстът трябва да е
изписан с киновар.
70
телезви́ѧ... саби́на е маркирано отгоре с киноварна черта, която показва, че в беловата
текстът трябва да е изписан с киновар. След телезви́ѧ има знак със същото мастило,
показващ, че текстът след него трябва да е на нов ред.
112
много плячка от гръцката земя. От това гръцкият цар се разгневил и
навлязъл с голяма войска в България, но бил обграден от Добрица, така
бил разбит и победен от българите. След битката българите се дигнали
срещу цар Добрица. Някои негови врагове рекли, че имал таен договор
с гърците, за да им предаде българското царство. [Те] го смъкнали от
престола и го убили с всички принцове и господари, които управлявали [с
него] българското царство.
След Добрица поставили на престола Телезвий143. [Той] бил [цар]
тридесет години, но не бил благополучен. В първата война гърците го
разбили и избили [голяма част от] българите, други [от тях] пленили и ги
съсекли до един в Царския град. По-късно българите убили Телезвий и
поставили за цар Сабин144.
Този Сабин отправил [пратеници] при царя да молят за мир, защото
се побоял от гърците. Българите обаче видели, че се уплашил, събрали се
и се противопоставили храбро. Когато Сабин разбрал, че е ненавиждан
143
Става дума вероятно за хан Телец (760–763), който наистина е разбит от Константин V
Копроним (741–775) в битката при Анхиало през 763 г.
144
Хан Сабин (763–766).
113
видєв же⸱ себѐ⸱ саби̇нъ⸱ ненавї́дима⸱ ѿ вои̑нство

и̑ ѿ пода́нихъ⸱ побе́гнанлъ(!)⸱ въ гра́дъ⸱ замориа а ѿ-
тꙋ́дꙋ⸱ приїдѐ⸱ въ цари⸱ гра́дъ⸱ подъ защищенїе
црѧ̀⸱ копронї́ма⸱ и̑ ѿло́жи̇лъ⸱ почитание⸱ стꙑхъ
5 и̑ко́нъ⸱ що бꙑ́лъ⸱ почита́лъ⸱ въ бога́рию(!)
бога͑ри(!) же⸱ поста́ви͑ли⸱ на царⷭ҇тво⸱ тага́на71 —
се тага́нъ⸱ посла́лъ⸱ царю̀⸱ копронї́мꙋ⸱ да бѝ⸱ и̑-
ме́ли ми́ръ⸱ болга́ри⸱ и̑ грци⸱ и̑ да и̇ма⸱ разгово́ръ
лицѐ⸱ къ ли́цꙋ⸱ с копрони́ма⸱ и̑ ꙋтврди́ли⸱ догово́ръ
10 егда̀⸱ пришелъ⸱ тага́нъ⸱ оу ца́ри⸱ гра́дъ⸱ прї копро́-
нима⸱ съ всеми⸱ свои́ми⸱ бола́ри⸱ копронї́мъ⸱ поносꙇ̇в
и͑мъ⸱ ра́ди⸱ са́бина⸱ защо⸱ неправедно⸱ дигнꙋли⸱
ра́спра⸱ и̑ ꙋклонꙇ́л сѧ⸱ сабн̑ъ(!)⸱ ѿ црⷭ҇тво⸱ болга́рское
по привиденїемъ⸱ оу̑чинї́лъ⸱ ми́ръ⸱ с болга́рскаго̀
15 царѧ⸱ копрони́мъ⸱ а въ таине⸱ посла́лъ⸱ вои̑ска
безъѡ̑борною(!)⸱ въ болга́рию⸱ и̇ разори́лъ⸱ и̑ попленї́лъ
ме́сто⸱ ѡное⸱ болга́ри же⸱ прогна́ли⸱ тага́на
поста́вили⸱ на царⷭ҇тво⸱ телери́ка⸱ ѡ̑нъ сѐ про-
1. вои̑нство Z : воиновъ S; 2. побе́гнанлъ Z : побѣ́гналь K, M, S, побѧга́лъ L, Ch, T;

а Z : и L; 4. почитание Z : почитати S; 5. бога́рию Z : бо́лгарїю K, M, S, L, Ch, T; 6.
бога͑ри Z : бо́лгари K, M, S, L, Ch, T; 7. се Z : се́и K, M, S, L, Ch, T; 8. и̇ма Z : имать
S; 9. ꙋтврди́ли Z : тверди́ли K, M, S, L, Ch, T; 10.–11. прї копро́нима Z : om. S; 11.
бола́ри Z : бо́лгари K, S, L, Ch, T, болга́ри M; 13. сабн̑ъ Z : саби́нь K, M, S, L, Ch, T;
14. по привиденїемъ Z : на ꙗве S; 14.–15. с болга́рскаго̀ царѧ⸱ копрони́мъ Z : transp. S,
царѧ om. S; 15. копрони́мъ⸱ а Z : transp. L; въ таине Z : таино S; 16. безъѡ̑борною Z :
без꙽сьбо́рнꙋю K, безꙿсобо́рною M, L, Ch, T, беꙁꙿсабо́рно S.
71
Думите на ред 16 са маркирани отгоре с киноварна черта, която показва, че в беловата
текстът трябва да е изписан с киновар.
114
от войската и от поданиците си, побягнал в град Замория , откъдето 145
отишъл в Царския град под закрилата на цар Копроним146. Там се отрекъл

от почитането на светите икони, които бил почитал в България.
Българите пък поставили за цар Таган147. Този Таган изпратил
[пратеници] при цар Копроним, за да установят мир между българи и
гърци и [да уредят] той да преговаря лице в лице с Копроним. И сключили
договор. Когато Таган пристигнал с всички свои боляри при Копроним
в Царския град, Копроним ги упрекнал заради Сабин, че неправилно са
повдигнали разпра [срещу него] и че Сабин [несправедливо] се [бил]
оттеглил от българския престол. Копроним сключил привидно мир с
българския цар, а тайно изпратил непобедима войска в България, като
разорил и разграбил страната. Българите пък прогонили Таган.
[Те] поставили за цар Телерик. Той се противопоставил на
145
Райков го идентифицира напълно основателно с Месемврия, дн. Несебър. У Мавро
Орбини, по-точно в руския му превод, стои формата „Меземория“.
146
Византийският император Константин V Копроним е един от най-яростните привърженици
на иконоборството.
147
Таган или Паган също управлява кратко в средата на VІІІ в. Вероятно Паган не е име, а
титла –кампаган, кавхан.
115
тиви́лъ⸱ царю72⸱ грческомꙋ⸱ защо би́ла⸱ вои́ска⸱

грческаѧ̀ и̑шла̀⸱ с кора́бли на болга́рию⸱ но поги̇-
бли⸱ бꙋре́ю⸱ и̑ влнение́мъ⸱ мо́рскимъ⸱ и̑ па͑ки
на дрꙋгое⸱ ле́то⸱ и̑ма́ли⸱ грци⸱ бра́нъ⸱ съ болга́рї
5 ега̀(!)⸱ пришелъ⸱ царъ⸱ по мо́ре⸱ и̑ по дꙋ́навъ и̑ при̇-
ше́лъ до ва́рнꙑ73⸱ напа́ло⸱ на него̀⸱ стра́хъ⸱ и̑ ꙋжас
та́ко⸱ сътвори́лъ⸱ ми́ръ⸱ съ болъга́ри⸱ възврати́
сѧ⸱ въ ца́ри⸱ гра́дъ⸱ но па́ки лѣ́та⸱ того̀⸱ ме́сеца
ѡ̑кто́мриа(!) оу̑разꙋме́лъ⸱ копронї́мъ⸱ цръ⸱ за́що не
10 сто́ꙗлъ⸱ на ми́рꙋ⸱ телери́къ⸱ но събра́лъ⸱ двана́дсетъ(!)
хї́лади⸱ во́иска⸱ да възхї́ти̇⸱ ѿ грци⸱ граⷣъ⸱ берце́-
стиѧ⸱ събра́лъ⸱ и̑ копрони́мъ⸱ седамъдесе́тъ⸱ хї́ладъ
воиска⸱ и̇ ре́калъ⸱ за́шо(!)⸱ хо́щетъ⸱ съ ара́пие да се⸱
би́е⸱ но ѡ̑брати́лъ⸱ съва̀⸱ вои́ска⸱ на болга́риа⸱ тако
15 напра́сно⸱ побѣ́дилъ⸱ болъга́ри⸱ того ра́ди⸱ проси́лъ⸱
ми́ръ⸱ телери́къ⸱ но копрони́мъ⸱ не въсхоте́лъ⸱ ми͑ра
но посла́лъ⸱ вои́ска⸱ си́лна⸱ съ кора́бли⸱ на болга́рїю⸱
но егда̀⸱ при́шли⸱ грци⸱ сь кораблѝ⸱ при месебри́ѧ би-
ша кора͑бли⸱ разби́ти⸱ и̇ поломе́ни̇⸱ ѿ си́лнаго⸱ ве́тра⸱
2. на Z : вь K; 5. ега̀ Z : е҄гда K, M, S, L, Ch, T; 3. бꙋре́ю Z : add. мо́рскою S; и̇

влнение́мъ⸱ мо́рскимъ Z : om. S; 7. възврати́ Z : вьзврати́в K, L, Ch, T, и возвратил сѧ
S; 8. лѣ́та того̀ Z : transp. L, то лѣто S; 9. ѡ̑кто́мриа Z : ѡ̑ктомврїа K, M, S, L, Ch, T;
оу̑разꙋме́лъ Z : дочꙋлъ S; цръ Z : om. S; 10. двана́дсетъ Z : два̀надесе́ть K, M, S, L, Ch,
T; 10.–11. двана́дсетъ хї́лади⸱ во́иска Z : transp. L; 11. възхї́ти̇ Z : возꙿхи́титъ K, M,
L, Ch, T, ѹ̑ꙁметь S; 11.–12. берце́стиѧ Z : берце́стаꙗ K, M, S, L, Ch, T; 12. хї́ладъ Z :
хилѣди K, S, L, хилѧ́да Ch, T; 13. за́шо Z : защо̀ K, M, S, L, Ch, T; ара́пие Z : а͗ра́пиїй
M, L, ара́пи S; 14. би́е Z : бїеть K, M, L, Ch, T, би́ѧть S; 16. ми͑ра Z : миръ S, T; 17.
вои́ска⸱ си́лна Z : transp. S; 18. при Z : на S; 19. поломе́ни̇ Z : add. ѝ T.
72
поста́вили... царю е маркирано отгоре и отдясно с киноварна черта, която показва, че в
беловата текстът трябва да е изписан с червенослов.
73
ꙑ е поправено от а.
116
гръцкия цар, защото гръцката войска излязла с кораби срещу Бълга-
рия. [Тези кораби] обаче погинали от буря и морско вълнение. На дру-
гата година гърците отново започнали война с българите. Когато царят
дошъл по море и по Дунава148 и стигнал до Варна, го обхванал страх и
ужас, сключил мир с българите и се върнал в Царския град. По-късно
същата година през месец октомври цар Копроним разбрал, че Телерик
не спазва мира, а е събрал дванадесет хиляди войска, за да превземе от
гърците град Берцестия149. Копроним също събрал седемдесетхиляд-
на войска и давал вид, че ще се бие с арабите, но обърнал цялата тази
войска срещу България. По този начин внезапно победил българите и
затова Телерик помолил за мир, но Копроним не пожелал мир, а изпра-
тил силна войска и кораби срещу България. Когато гръцките кораби
стигнали до Месембрия, те били разбити и изпочупени от силен вятър.
148
Вероятно о. Паисий си е представял, че са стигнали от две страни до Варна – откъм
Босфора и откъм устието на р. Дунав. Не е изключено гръцки кораби да са навлезли във
вътрешността на страната през устието на р. Дунав. – Бел. прев.
149
Хан Телериг (768–777) наистина предприема поход в областта Берзития в дн. Македония.
117
телери́къ⸱ поразꙋме́лъ⸱ за́що хоте́ли⸱ болъга́ри̑⸱ да по-

ста́ватъ⸱ дрꙋ́гаго црѧ̀⸱ пи̇салъ⸱ црю̀⸱ копронимꙋ⸱
ѡ̑бѧви́лъ⸱ себѐ⸱ ко́ко(!)⸱ хо͑щетъ⸱ да побежетъ⸱ оу̑ ца́рї
гра́дъ⸱ и̑ моли́лъ го⸱ да мꙋ̀⸱ пра́ти⸱ чловѣ́ци⸱ скри́шно⸱
5 да его̀⸱ прове́датъ⸱ до ца́ри⸱ гра́дъ⸱ но не́кои̇⸱ ѿ ве-
лъмꙋ́жи̇⸱ болга́рски̇е⸱ разꙋме́ли⸱ наме́рение⸱ телерїкоⷡ⸱
ка́ко⸱ хо́щетъ⸱ бежа́ти⸱ и̑ стрежа́ли⸱ его̀⸱ но ѡ̑нъ⸱
съ хитростию⸱ нека́ко⸱ и̑збе͑галъ⸱ и̑ пришеⷧ⸱ оу̑ царїграⷣ
и̑ прие́лъ⸱ его̀⸱ цръ⸱ лъвъ⸱ сиⷩъ⸱ копронї́мовъ⸱ ра́досъ-
10 но въ то̀⸱ лѣ́то ѱ҃ о҃ з҃74 оу̑мрелъ копронимъ ѡ̑каѧни
и̑коноборе́цъ⸱ цартⷭвꙋвалъ⸱ ле75 лета⸱ много стꙑ
оу̑би́лъ⸱ за стꙑе⸱ и̑ко́ни и̑ мно́го⸱ би́лъ⸱ тежакъ и̑
и̑ гркомъ⸱ и̑ болга́ромъ⸱ въ то не́гово⸱ цръⷭ҇твание па-
и̑ ки́ ї⸱ ѿстꙋпи̇ли⸱ болга́ри ѿ христиѧ́нство и̑ ѡ̑б-
15 рати͑ли се⸱ на пръ́вое⸱ пога́нъсво⸱ защо⸱ еще⸱ не би́ло⸱
въ то времѧ̀⸱ пи͑смо⸱ словѣ́нское⸱ но болга͑ри⸱ лати́н-
ски̇⸱ чита́ли̇⸱ и̑ пи́сали⸱ того̀⸱ ра́ди⸱ сла͑бо⸱ разꙋме-
ва́ли законъ хртиⷭ҇ѧнски що били прежде за҃ о҃ н҃76(!)
лѣ́та⸱ држа́ли⸱ а в то време⸱ телерикъ⸱ би̇лъ⸱ неве́рень
2. пи̇салъ Z : послал K, M, S, L, Ch, T; 3. ко́ко Z : ка́ко K, M, S, L, Ch, T; побежетъ Z :

бежить S, побежатъ L, побе́житъ T; 4. моли́лъ : помоли́л꙽ K, M, L, Ch, T; 4. скри́шно
Z : скри́шомь K; 5. прове́датъ Z : проводе́ть K, M, L, Ch, проведе́тъ T; ца́ри⸱ гра́дъ Z :
цригра́да K, Ch, T; 6. наме́рение⸱ телерїкоⷡ Z : om. S; 7. и̑ Z : om. S; 8. съ Z : om. K; 8.
съ хитростию Z : хитро S; и̑збе͑галъ Z : и̇збѣ́гналь K, избеглъ S; 9. лъвъ Z : левь K, M,
S, L, Ch, T; 12.–13. и̑ и̑ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 13. цръⷭ҇твание Z : ца́рствова́нїе K,
L, Ch, црⷭ҇тво S; 14. и̑ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; ї Z : om. K, M, L, Ch, T; 15. еще Z :
ю͗ѡще K, и͗ ещѐ M, S, L, Ch, T; 16. болга͑ри Z : add. са K, M, S, T; 17. чита́ли̇ Z : add.
книга L; 18. законъ Z : add. и̑ ве́рꙋ S; хртиⷭ҇ѧнски Z : хрⷭ҇тиа́нскꙋю S; о҃ н҃ Z : се́дꙿмьдесе́ть
и͗ ѡсꙿмꙿ K, om. M (оставено празно място за цифрата), о҃ и҃ L, Ch, T, om. S; 18.–19.
що били… држа́ли Z : и̑сперва що держали были S.
74
Цифрата е маркирана отгоре с киноварна черта, която е указание, че в беловата трябва да
е изписана с киновар.
75
76
118
Телерик разбрал, че българите искат да си поставят друг цар, и писал
на Копроним, като обявил, че иска да избяга в Царския град, и го помо-
лил да му прати хора, които да го преведат тайно до Цариград. Някои от
българските велможи обаче научили за намерението на Телерик да бяга
и го задържали под стража. Но той с хитрост някак си успял да се из-
мъкне и отишъл в Царския град, където цар Лъв, Копронимовият син,
го приел с радост. В тази година, 777, умрял окаяният иконоборец Коп-
роним150. [Той] царувал 35 години, избил много светци заради светите
икони и бил много жесток и към гърците, и към българите. В неговото
царуване българите отново отстъпили от християнството и се върнали
към предишното езичество, защото по онова време още не съществу-
вало славянското писмо и българите четяли и пишели на латински. По-
ради това [те] слабо разбирали християнския закон, към който се при-
държали предишните 78 години. Тогава Телерик бил още неверник151.
150
Константин V Копроним умира през 775 г.
151
Според Райков това е взето от Бароний (Р а й к о в 1972: бел. 80).
119
грци⸱ крсти́ли⸱ телери́ка⸱ цръ⸱ лъвъ⸱ ѡ̑жени́лъ⸱ его̀⸱

за ꙇ̇рина⸱ сестра̀⸱ цари́чина⸱ и̑ поста́ви̇лъ⸱ его̀⸱ на вѣ-
ли́ки⸱ са́нъ⸱ въ дворѐ⸱ црⷭ҇темъ:—
5 болга́ри⸱ поста́вили⸱ на царⷭ҇тво⸱ карда́ма77⸱ коста-

нтинъ⸱ ше́сти⸱ много и̑ разли́чнаѧ⸱ воиска⸱ и̑ бра́нꙇ̇
и̇меѧ́лъ⸱ съ карда́ма⸱ но карда́мъ⸱ би́лъ⸱ благополꙋ́-
ченъ⸱ и̇ непреѡ̑доле́нъ⸱ мно͑го⸱ погꙋби́лъ⸱ патри́кии⸱
и̇ генера́ли и̇ вои̇ска⸱ лъва̀⸱ црѧ̀⸱ грческаго̇⸱ оу̑мер-
10 шꙋ же карда́мꙋ⸱
по не́мъ⸱ наста́лъ⸱ крꙋ́нъ⸱ и̑зре́денъ⸱ вѣледꙋ́шенъ
благополꙋ́ченъ78⸱ въ вои̇стве⸱ сеи̑⸱ крꙋ́нъ⸱ би́лъ⸱ неве́рен
но весма̀⸱ смери́лъ⸱ грци̑⸱ и̑ раширїли́лъ(!)⸱ држа́вꙋ зе-
млиї⸱ болъга́рские⸱ що билѝ⸱ неколи́ко цари⸱ болъ-
15 га́рски̑⸱ прежде⸱ его̀⸱ неблаго⸱полꙋчни̇⸱ и̑ ѡ̑доле́нїи
ѿ грци⸱ съзва́лъ⸱ славѧ́ни⸱ панони͑ски⸱ и̇ напа̀лъ⸱ на
францꙋскаѧ⸱ страна̀⸱ и̑ ꙋби́лъ⸱ бо́рна⸱ въ далъма́-
тии̇⸱ постави́лъ⸱ ми́ръ⸱ съ царе́мъ⸱ за́паднїмъ⸱ и̑ ѡ̑-
брати́л сѧ⸱ на царѧ⸱ грческаго̀⸱ и̑ разори́лъ⸱ въсехъ⸱
1. лъвъ Z : ле́вь K, M, S, L, Ch, T; 2. ꙇ̇рина⸱ сестра̀⸱ цари́чина Z : и̑ринꙋ се́стрꙋ свою̀ S; его̀
Z : го S; 5. болга́ри Z : add. же L; 5.–6. костантинъ Z : костанди́нъ S, L, констанди́нъ
T; 8. патри́кии Z : патрїкїю L; 10. же Z : om. T; 11. не́мъ Z : не́го S; крꙋ́нъ Z : add.
на црство K; 12. вои̇стве Z : воинстве K, M, S, L, Ch, T; 13. раширїли́лъ Z : разшири́ль
K, M, S, L, Ch, T; 14. болъга́рские Z : болгарское L; неколи́ко Z : om. S, неколи L; 15.
неблаго⸱полꙋчни̇ Z : нѐбл҃гополꙋче́ни K, M, Ch, T; 16. славѧ́ни Z : слове́ни K, словѧ́ни L,
Ch, T; панони͑ски Z : пано́нски K, L, Ch, T; 17. францꙋскаѧ Z : францꙋ́жкаа K; 17.–18.
далъма́тии̇ Z : далма́цїю и͗ па́ки꙼ K, S, L, Ch, T, далма́цїѧ и͗ па́ки M; 19. въсехъ Z :
всѧ̀ S.
77
болга́ри ... карда́ма е маркирано отгоре с киноварна черта, която показва, че в беловата
трябва да е изписано с киновар.
78
След благополꙋ́ченъ има белег с киновар, което показва че в беловата вероятно от по не́мъ
до благополꙋ́ченъ трябва да е изписано с червенослов.
120
Гърците покръстили Телерик и цар Лъв го оженил за Ирина, сестрата на
царицата, като му дал висок сан в царския двор152.
Българите поставили на престола Кардам153. Константин Шести154
водил много и различни войни и сражения с Кардам, но Кардам бил
благополучен и непобедим – погубил много патриции155, генерали и войска
на гръцкия цар Лъв156.
След смъртта на Кардам [цар] станал Крун157 – изключителен,
великодушен и благополучен в битките. Този Крун бил неверник, но
разширил границите на българските земи и много смирил гърците,
които [често] побеждавали няколкото неблагополучни български
царе преди него. [Крун] повикал панонските славяни, нападнал
Француската страна, убил Борн158 в Далматия159 и установил мир със
западния цар160, обърнал се срещу гръцкия цар161 и разорил всички
152
През 777 г. Лъв ІV Хазарски (775–780) приютява в Константинопол избягалия след
преврат в Плиска Телериг. Бившият български владетел приема християнството и става
част от византийския елит, като приема името Теофилакт и титлата патриций.
153
Хан Кардам (777–803).
154
Византийският император Константин VІ (780–797).
155
Патриций е титла, която произхожда от Древния Рим, но остава под формата патрикий и
във Византийската империя.
156
Вероятно става дума за Лъв ІV Хазарски, бащата на Константин VІ.
157
Т.е. хан Крум (803–814).
158
Борна, dux Dalmatiae et Liburniae, бил княз на гудусканите – славянско племе на
територията на дн. Хърватско в началото на ІХ в. Далмация и Либурния са историко-
географски области, обхващащи адриатическото крайбрежие на дн. Хърватия. Далмация
се простира от дн. залив на Котор до о. Раб, а Либурния – от р. Арса (дн. Арсия) до р. Керка
(дн. Титий).
159
Т.е. Далмация.
160
Тук става дума за франкския император.
161
Т.е. византийския император.
121
преде́ли⸱ землѝ⸱ гръческиѐ⸱ и̑ франци́ские⸱ ни̇кифо́ръ

царъ⸱ посла́лъ⸱ хазна̀⸱ царскаѧ̀⸱ да соби́ра⸱ вои̇ска
на болгар́иа⸱ егⷣа̀⸱ билъ⸱ генералъ⸱ при река̀⸱ сътрꙋм-
ица тꙋ притека́лъ⸱ крꙋ́нъ⸱ ꙋби͑лъ⸱ генера́ла⸱ и̇
5 свѐ⸱ вои́нство⸱ похити́лъ⸱ сва̀ хазна̀⸱ що носилъ⸱ пор-
ди́(!) събрание⸱ вои́ски⸱ въ то̇ лѣ́то ѿи79 ꙋзе́лъ ѿ грци
гра́дъ⸱ со́фиѧ⸱ и̑зби́лъ⸱ х҃80 хи́ладъ⸱ ѿ вои̇ска⸱ никиф-
о́рова⸱ и̑ безъчисла̀⸱ ѿ про́стаго на́рода⸱ никифо́ръ⸱
събра́лъ⸱ вои̇нство⸱ безчисле́ное⸱ настꙋпи̇лъ⸱ на болъ-
10 га́риѧ⸱ и̇ме́ѧлъ⸱ съ собо́ю⸱ и̑ си́на⸱ своего̀⸱ ставрї́киѧ
тако безбо́жно⸱ погꙋбла́лъ⸱ зе́млю⸱ и̑деже⸱ преход-
и͑лъ⸱ има͑лъ⸱ намере́ние⸱ разорїти⸱ свꙋ̀⸱ болга́рию и͑
соже́галъ⸱ дво́ръ⸱ крꙋ́новъ⸱ крꙋ́нъ⸱ ѡ̑чаѧ́лъ⸱ свою̀
наде́ждꙋ⸱ проси́лъ⸱ ми́ръ⸱ ѿ никифо́ра⸱ но никифо́ръ⸱
15 не въсхоте́лъ⸱ примири́ти се⸱ рагрде́лъ(!) се⸱ побе́дою
тогда̀⸱ крꙋ́нъ⸱ повеле́лъ⸱ загради́ти⸱ теснаѧ⸱
мѣ́ста⸱ и̑ клисꙋ́ри̑⸱ и̑ напа́лъ⸱ на нїкифо́р⸱ црѧ̀⸱
бли́зъ⸱ славо⸱ми͑ръ⸱ недале́че ѿ нико́пола⸱ и̑ ра-
би́лъ(!)⸱ его̀⸱ въсекона́чно⸱ оу̑зе́лъ⸱ въсе⸱ и̇мене(!)⸱ что
1. франци́ские Z : франце́искїи K, франце́скїѧ S, Ch, френце́скїѧ L, франче́скиѧ T; 2. царъ

Z : цръ генїка (генїка добавено между редовете) M; 3.–4. сътрꙋмица Z : стрꙋ́мница
K; 4. крꙋ́нъ Z : add. и̑ K, S, L; 5. свѐ⸱ вои́нство Z : вьсѣ́хь вои̇ска K, M, Ch, T, всѧ̀
вои́ска S, все́хъ вою̑ска̀ L; похити́лъ Z : add. же и S; 5.–6. порди́ Z : пора́ди K, M, S, L,
Ch, T; 6. вои́ски Z : во́йска K, M, S, L, Ch, T; 7. со́фиѧ Z : add. и̑ K, L, Ch, T; хи́ладъ
Z : хилѧ́да M, Ch, T, хилѣ́ди K, S, L; 8. ѿ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 9. вои̇нство⸱
безчисле́ное Z : вои́ска беꙁꙿ чи́сла̀ S; 9.–10. болъга́риѧ Z : бо́лгарїю K; 10. ставрї́киѧ
Z : ставракїѧ S, ставри́кїе L; 11. погꙋбла́лъ Z : погꙋби́ль K, M, S, L, Ch, T; 11.–12.
преходи͑лъ⸱ Z : add. и̑ K, проходи́лъ T; 12. има͑лъ⸱ намере́ние Z : мисли́лъ S; разорїти Z :
да раꙁо́риⷮ S; 13. дво́ръ Z : домъ S; ѡ̑чаѧ́лъ Z : add. свое́го жи̑во́та и̑ K, L, Ch, T; 14. но
Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 17. нїкифо́р Z : никифо́ра K, M, S, L, Ch, T; 18. славо⸱ми͑ръ
Z : сла́воми́рь K, M, S, L, Ch, T; 18. недале́че Z : надале́ча L; нико́пола Z : никопо́ле K; и̑
Z : om. K, M, S, Ch, T; 18.–19. раби́лъ Z : раз꙽би́ль K, M, S, L, Ch, T; 19. въсекона́чно
Z : add. и̑ K, S, L, Ch, T; въсе Z : всѧ̀ L, T; и̇мене Z : и̇мѣ́нїе K, M, S, Ch, T, именїѧ L.
79
Цифрата е маркирана отгоре с киновар, което показва, че в беловата трябва да е изписана
с червенослов.
80
Цифрата е маркирана отгоре с киновар, което показва, че в беловата трябва да е изписана
с червенослов.
122
области на гръцката и француската земя. Цар Никифор изпратил 162
царската хазна да събира войска срещу България163. Когато генералът

[който ръководел събирането на войската] бил при река Струмица164, там се
появил Крун, убил генерала и всички воини и похитил цялата хазна, която
[генералът] носел за набиране на войската. В същата 808 година [Крун]
взел от гърците град София и избил 600 хиляди от Никифоровата войска
и безчет от простия народ. Никифор [отново] събрал безбройна армия и
навлязъл в България, [като] водел със себе си и своя син Ставракий165. И
така безбожно опустошавал земята, откъдето минавал, [че] имал намерение
да разори цяла България. [Той] опожарил [и] Круновия дворец166. Крун
изгубил надежда и помолил Никифор за мир, но Никифор се възгордял от
победата и не пожелал да се помирят. Тогава Крун заповядал да заградят
теснините и клисурите и нападнал цар Никифор близо до Славомир167,
недалеч от Никопол. Разбил го напълно и взел всичкото имане, което
162
Византийският император Никифор І Геник (801–811).
163
В Средновековието освен рекрутна често се е използвала и наемна армия. С царската
хазна о. Паисий явно е искал да подчертае наемния характер на събираната войска. – Бел.
прев.
164
Вероятно о. Паисий има предвид река Струма, тъй като подобно събитие наистина ни е
познато от изворите и се развива в долината на Струма.
165
Синът на Никифор I Ставракий за кратко заема византийския трон след битката при
Върбишкия проход през 811 г., но скоро абдикира и се оттегля в манастир, където умира от
раните си, получени в сражението.
166
Тук и по-долу в оригинала – двор. – Бел. прев.
167
У Мавро Орбини също Славомир... (Орбини, 69), срв. Slaumir poco lungi da Nicopoli
(Orbini, 413). Топонимът се среща и в историята на Йован Раич, вероятно също зает от
Орбини. Славомир е местност ок. Търново, недалеч от Никополис ад Иструм (у Орбини –
Никопол), дн. с. Никюп. Въпреки наложилото се в науката схващане, че решителната битка
между Крум и Никифор е станала във Върбишкия проход, периодично в историческата
литература се появява и мнението, че тя се развива в местността Славомир между Дряново
и Шипченския проход. Вж. Д е р м е н д ж и е в 2003 и посочената там библиография. –
Бел. прев.
123
би́лъ⸱ пленїлъ ⸱ нїкифо́ръ⸱ ѿ крꙋно́въ⸱ дво́ръ⸱ и̑ ѿ болга́рїа

и̇ прочаѧ̀⸱ тꙋ уби́ли⸱ и̑ ни́кифо͑ра црѧ̀⸱ болгари⸱ по-
вѣле́лъ⸱ крꙋ́нъ⸱ и̇ н̇атакна́нли(!) ѧ⸱ глава ни̇ки̇форова на ви́ла⸱ ради⸱ по-
зо́рища⸱ да помни́тъ81⸱ въса́къ⸱ ка́ко⸱ и̇ма́лъ⸱ побе-
5 дꙋ на гр̀ци⸱ пото́мъ82⸱ повѣ́лелъ⸱ и̑ ѡ̑кова́ли а⸱ съ зла́-
то⸱ начинїли⸱ ча́ша⸱ ѿ не́ѧ⸱ – когда̀⸱ и̑меѧ́лъ⸱
крꙋ́нъ⸱ вели́ко⸱ весе́лие⸱ пи́лъ⸱ из неѧ̀⸱ вино̀⸱ съ велъ-
мꙋ́жи⸱ болга́рские⸱ та́ко⸱ ѡ̇бвла͑далъ⸱ крꙋ́нъ⸱
мно́гимъ⸱ гра́домъ⸱ гръчески͑мъ⸱ посла́лъ⸱ въ ца́ри-
10 гра́дъ⸱ да ꙋчꙇни⸱ ми́ръ⸱ съ ми̇хаи́ла⸱ царѧ̀⸱ но не сатъ-
ворї́лъ⸱ ми́хаилъ⸱ ми́ръ⸱ събра́лъ⸱ вои́ска⸱ вѣли͑ка⸱ и̑ п-
ои̇ше́лъ⸱ на болъга́рию⸱ крꙋн жѐ⸱ подвигалъ⸱ своѧ⸱
во́иска⸱ прише́лъ⸱ на меса́бриѧ⸱ и̑ ꙋзелъ гра́дъ ѡ̑-
ни съ ѡ̑га́нъ⸱ сире́чъ⸱ с то́пове⸱ наꙋчи́лъ го⸱ не́кои
15 ара́пинъ⸱ що би́лъ⸱ преждѐ83⸱ при никифо͑ра⸱ цра̀
коⷢда̀ се⸱ приближи́ли⸱ ѡ̑бѐ⸱ воискѝ⸱ болгарскаѧ и̑
и̑84 гръче́скаѧ⸱ било̀⸱ на небѣ́сїи⸱ стра́шно⸱ знаме́-
ние ꙗви́лї се⸱ в҃ коме́ти⸱ въ ѡ̑бра́зъ⸱ лꙋннїи и̑
па́къ се⸱ събира́ли⸱ и разходи́ли⸱ въ разлиѧ́ниїѧ⸱
1. дво́ръ Z : до́мъ K, M, S, L, Ch, T; болга́рїа Z : бо́лгарїе K; 2. и̇ прочаѧ̀ Z : om. S;

уби́ли⸱ и̑ Z : transp. K, M, S, Ch, T; 3. ѧ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; глава ни̇ки̇форова
Z : гла̀вꙋ его K, M, S, L, Ch, T; ви́ла Z : ви́лꙋ K, L, Ch, T; 5. пото́мъ Z : om. K, M, S,
L, Ch, T; повѣ́лелъ Z : om. S; а Z : ю K, M, L, Ch, T; 6. и̑меѧ́лъ Z : и̑ма́ль K; 7.–8.
велъмꙋ́жи Z : велмо́жи L, Ch, T; 8. болга́рские Z : add. и̑ глголалъ ва сла́вꙋ бо́жию, и̑
ꙁа на́шꙋ побе́дꙋ и̑спиваемꙿ сї́ю чашꙋ ви́на S; 11. ми́ръ Z : add. но L; 12. подвигалъ Z :
подви́гналь K, M, S, Ch, T, повдигналъ L; 13. прише́лъ Z : om. K, L, Ch, T, при͗йше́лъ
M; меса́бриѧ Z : месе́брїа K, M, L, Ch, T, месембри S; ꙋзелъ Z : зе́лъ M, S; 14. сире́чъ
Z : си́рече T; 16. коⷢда̀ Z : кога S; ѡ̑бѐ Z : ѡби M; 16.–17. болгарскаѧ и̑ и̑ гръче́скаѧ Z :
бо́лгарски꙼ и͗ гре́чески͑ K, бо́лгарскїѧ и꙼ гре́ческїѧ L; 17. и̑ Z : om. K, M, L, Ch, T; стра́шно
Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 18. в҃ Z : двѐ T; коме́ти Z : комета S, комѧ́тї L, Ch, T;
лꙋннїи Z : лꙋ́ны K, S, L, Ch, T.
81
и е поправено от е.
82
83
Второто е е поправено от о.
84
Направен е опит за изстъргване на това и̑.
124
Никифор бил пленил от Круновия дворец, от България и от другаде. Там
българите убили цар Никифор. По заповед на Крун за зрелище натъкнали
Никифоровата глава на вила, та всеки да помни как [Крун] удържал победа
над гърците. По-късно заповядал да я обковат със злато и да направят
чаша от нея. Когато Крун устройвал голямо веселие, пиел от нея вино с
българските велможи.
Така Крун завладял много гръцки градове. Изпратил [посланици] в
Цариград да сключат мир с цар Михаил168, но Михаил не пожелал169, събрал
голяма войска и се отправил срещу България. Крун също вдигнал своята
армия, стигнал до Месембрия и превзел града с огън, сиреч с топове.
[На това] го научил някакъв арабин, който преди това служел при цар
Никифор170. Когато двете войски – българската и гръцката – се приближили,
на небето се появило страшно знамение: явили се две комети във вид
на луна, [които] ту се събирали, ту се раздалечавали, обвити в сияние.
168
Византийският император Михаил І Рангаве (811–813).
169
Букв. не сключил мир. – Бел. прев.
170
Става дума за арабина Евматий, познат ни от текста на Теофан Изповедник. Той подпомага
българите в боравенето с т.нар. „гръцки огън“, изстрелван от специални медни тръби. По-
късно рецептата за изготвянето на тази запалителна смес изчезва и в самата Византия.
125
[б]оронꙇа в ле́то⸱ ѿгꙇ⸱ бли́зъ⸱ адриано́полъ⸱ си̇ре́чъ едренѐ⸱

[в҃] част сърази́ли се⸱ гръ́ци⸱ и болъга́ри⸱ и̇ та͑ко⸱ наче͑ли⸱ гръци
[л]їстъ бежа́ти̇⸱ болъга́ри же⸱ не смеѧли̇⸱ погнати и́хъ⸱
[ц҃]и҃ напра́сно⸱ да се нека́ко⸱ не прела́статъ⸱ но егда̀⸱ ви̇-
5 де́ли и͑хъ⸱ ꙗ́ко⸱ и̑стина⸱ бегаютъ⸱ потекли⸱ за
нимъ⸱ и̑ та́ко⸱ и̑зъсе́кли⸱ безъчисла̀⸱ множе́ство⸱ ѿ
ни́хъ⸱ едва̀⸱ миха́илъ⸱ цръ оу̑бега́лъ⸱ въ царїгра́дъ
того ра́ди⸱ ѡ̑стави́лъ⸱ црство⸱ самово́лно⸱ по немъ
по не́мъ(!)⸱ наста́лъ⸱ лъвъ⸱ арме́нинъ⸱ крꙋн же⸱ ѡ̑ст-
10 ави̑лъ⸱ неколи́ко⸱ во́иска⸱ подъ на́чалсво⸱ бра́та⸱
своего̀⸱ мꙋрътаго́на⸱ а з др͑гаѧ⸱ вои͑ска⸱ ѿише͑-
лъ и̑ ѡ̑се͑лъ⸱ црии⸱ гра́дъ⸱ за мно́го⸱ времѐ⸱ но не
възмо́галъ⸱ възе́ти его̀⸱ пакъ сѐ⸱ възъврати́лъ⸱ и̑ въ-
зе́лълъ(!)⸱ едренѐ⸱ и̑ мно́го⸱ пленї́лъ⸱ наро́дъ⸱ безчисла̀
15 тꙋ би́лъ⸱ и̑ васи́лиа⸱ маке́донъ⸱ пле́нетъ⸱ сь роди́тели̇
своѝ последи́ би́лъ⸱ цръ⸱ гръчески⸱ маноила⸱ епи̇с-
копа⸱ с мно́го⸱ на́родъ⸱ христиѧ͑нски⸱ съ свѣщенїцї
и̑ кли́рици⸱ и мо́наси⸱ съвѐ и̇зби͑лъ⸱ защо́ се⸱ не ѿврг-
ли хрⷭ҇та̀⸱ то ꙋ про́логъ⸱ пи͑ше месеца
1.–3. Бележката в лявото поле [б]оронꙇа [в҃] част [л]ꙇстъ [ц҃]и҃ Z : om. K, M, S, L, Ch,
T; 1. бли́зъ Z : om. L; адриано́полъ⸱ си̇ре́чъ Z : om. S; си̇ре́чъ едренѐ Z : om. K; едренѐ
Z : add. и K, M, S, L, Ch, T; 4. да се нека́ко Z : transp. L; 5. и͑хъ Z : om. S; 7. едва̀
Z : едвам K; 7. оу̑бега́лъ Z : оу̑бѣ́гналь K, M, S, L, Ch, T; 9. по не́мъ Z : om. K, M, S,
L, Ch, T; лъвъ Z : ле́вь K, M, S, L, Ch, T; 12. ѡ̑се͑лъ Z : ѡ̑б꙽сѣда́ль K, M, L, Ch, T,
ѻ̑бꙿседна́лъ S; црии⸱ гра́дъ Z : цри гра́да K, Ch, T; 13. възмо́галъ Z : моглъ S; пакъ
Z : па́ки K, L, Ch, T; 13.–14. възе́лълъ Z : вьзе́ль K, M, S, L, Ch, T; 15. васи́лиа Z :
васи́лїе L; пле́нетъ Z : плѣне́нь K, T; роди́тели̇ Z : роди́телєй M, L, Ch, T; 16. маноила
Z : манꙋи́ла K, L, Ch; 17. христиѧ͑нски Z : гречески S; 18. съвѐ Z : всѐхъ K, M, S, L,
Ch, T; 18.–19. ѿвргли Z : add. ѿ L; 19. пи͑ше Z : пи́шетъ K, M, S, L,Ch, T; месеца Z :
add. Іꙋ́нїа T.
126
Бароний, През 813 г. българите и гърците се сражавали близо до Адрианопол,

171
2 част,
лист
сиреч Едрене172. Гърците започнали да бягат, а пък българите не смеели
908 да ги погнат веднага, да не би някак да се окажат измамени. Като се
уверили, че наистина бягат, хвърлили се след тях и по този начин съсекли
безчислено множество воини. Цар Михаил едвам избягал в Цариград,
[където] заради [позорното бягство] се отказал по собствена воля от
престола. След него се възцарил Лъв Арменин173. Крун оставил част от
войската под началството на своя брат Муртагон174, а с останалата войска
отишъл и обсадил за дълго време Царския град, но не успял да го превземе.
Върнал се назад и завоювал Едрене, като пленил огромно количество
хора. Там със своите родители бил пленен и Василий Македон175, [който]
по-късно станал гръцки цар. [Крун] убил епископ Маноил176 и много
християнски народ – свещеници, клирици и монаси – всичките, защото
не се отрекли от Христа. Това пише в пролога за месец юни177.
171
Началните букви на бележката в лявото поле са обрязани при подвързването. – Бел. прев.
172
Вероятно става дума за битката при Версиникия край Одрин на 22 юни 813 г.
173
Византийският император Лъв V Арменец (813–820).
174
Синът на Крум, хан Омуртаг (814–831).
175
Византийският император Василий І Македонец (867–886) наистина е отраснал в
български плен в Отвъддунавска България.
176
Одринският епископ Мануил е убит по заповед на Крум заедно с други първенци от града.
Мнозина жители на град Одрин и прилежащата му област Македония са отвлечени в
Отвъддунавска България.
177
В Паисиевия оригинал, както и в повечето преписи, е оставено празно място за месеца. Тук
месецът е възстановен по Тошковичевия препис, в който единствено стои юни. Райков на
това място възстановява януари (Р а й к о в 1972: бел. 97), както е и в момента в пролога –
паметта на свещеномъченик Мануил и пострадалите с него се чества на 22 януари. – Бел.
прев.
127
85
некои̇ свеще͑нїкъ⸱ грчки̇⸱ зналъ⸱ ꙗзикъ⸱ бо-
лъга́рски⸱ моли́лъ⸱ крꙋ́на⸱ црѧ̀⸱ да би го̀⸱ пꙋсти́-
лъ⸱ свобо́дна⸱ ѡ̑нъ пове́лелъ⸱ оу̑би́ти⸱ его̀⸱ ѡнїи
свеще́нїкъ же проклелъ⸱ его̀⸱ предъ въ͑семи̇⸱ по не́кое
5 времѐ⸱ сътвори́ли⸱ ми́ръ⸱ гръци⸱ и болъ̇га́ре⸱ егда̀ ѿ-
пꙋска́лъ⸱ крꙋ́нъ⸱ неколї́ко⸱ роби́е⸱ гръчески̇⸱ вїде́лъ
васи́лиа⸱ македо́на⸱ междꙋ̀ ѡ̑нїи⸱ ро́бие⸱ ка́ко⸱ ст-
оѧ́лъ⸱ благоговѣи́но⸱ и̑ слобо́дно⸱ ѡ̑нъ при̇зва̇лъ⸱ его̇
при себе⸱ бли̇зко⸱ и̇ да́лъ емꙋ̀⸱ ꙗ́блъка⸱ вели́ка⸱ и̑
10 тако ѿпꙋсти́лъ⸱ его̀⸱ по не́кое⸱ времѐ⸱ царъ бї-
лъ васї́слиѧ(!)⸱ оу͗ме́ршꙋ же крꙋ́нꙋ
по не́мъ⸱ на́сталъ⸱ на царсво⸱ бра́тъ⸱ его̀86⸱ мꙋртаго́нь

въ то врме(!)⸱ и̇меѧ́ли⸱ ми́ръ⸱ гръ́ци⸱ и͗ болга́ри⸱ и͗мелъ⸱
15 мꙋрьта́гонъ⸱ мно́го вои́нї⸱ въ панонїа противꙋ
ке́сара̇⸱ ри́мскаго⸱ лодови́ка⸱ и̇ пленї́лъ⸱ много
[бар]онїа земла̀⸱ ри́мъскаѧ⸱ зато ри́мъла͑не⸱ и̇згнали̇⸱ лодо-
[в҃ ч]астъ
вї́ка⸱ ѿ кеса́рство⸱ въ то време⸱ били̇⸱ сърбие⸱
[...]и
[лис]тъ подъ властъ⸱ болъгарскаѧ⸱ тꙋ ꙗве⸱ вои̇ни би́ли⸱
1. зналъ Z : знаꙗлъ K; 3. свободна Z : свобо́дно K, M, S, L, Ch, T; ѡнїи Z : om. S; 4.

же Z : om. K, L, Ch, T; 5. сътвори́ли⸱ ми́ръ Z : соⷮвори́лъ мї́рни M, L, Ch; болъ̇га́ре Z :
add. и S; 5.–6. ѿпꙋска́лъ Z : ѿпꙋща́лъ S; 6. неколї́ко Z : om. S; 7. ѡ͗нїи Z : ѻ̑ниѧ S; ка́ко
Z : om. S; 8. ѡ͗нъ Z : om. S; 8.–9. его̇ при себе Z : transp. S; 9. бли̇зко Z : бли́ꙁꙋ S; емꙋ
Z : мꙋ S; вели́ка Z : om. S; 10. его̀ Z : го S, add. а S; некое Z : add. же K, L; 10.–11.
царъ бїлъ васї́слиѧ Z : сталꙿ васи́лиѧ цръ S; 11. васїсли̇ѧ Z : васи́лїа K, M, S, L, Ch, T;
крꙋнꙋ Z : крꙋ́нъ K, M, L, Ch, T; 13. не́мъ Z : него S; 14. врме Z : вре́ме K, M, S, L, Ch,
T; и̇мелъ Z : имѐꙗлъ K, M, S, L, Ch, T; 17.–19. Бележката в лявото поле [бар]онїа...
[лис]тъ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 21r 19.–21v 1. вои̇ни … болога́рски Z : transp. S.
85
Оставено е празно място за месеца. Със съвременен почерк е напи̇сана ци̇фрата 2.
Единствено в T на това място стои Іꙋ́нїа.
86
по не́мъ... его̀ е маркирано отгоре с киноварна черта, което показва, че в беловата трябва да
128
Един гръцки свещеник знаел български език и помолил цар Крун да
го пусне на свобода, но царят заповядал да го убият. Свещеникът пък го
проклел пред всички. След известно време гърците и българите сключили
мир. И когато Крун освобождавал някакви гръцки роби, видял Василий
Македон да стои благоговейно и свободно между робите. Той го повикал
близо до себе си и му дал голяма ябълка. Така го освободил. Известно
време след като Крун умрял, Василий станал цар.
След него се възцарил брат му Муртагон. По онова време гърците
и българите живеели в мир. Муртагон водил много войни в Панония
срещу римския кесар Лодовик178 и пленил много римска земя, заради
което римляните изгонили Лодовик от кесарството179. По същото време
сърбите били под българска власт180. Там, в Панония, вòините явно били
178
Българо-франкският конфликт по времето на император Людовик І Благочестиви (814–
840) в годините между 827 и 829 е свързан с бунта на граничните славянски племена и
желанието им да преминат под властта на франките.
179
Става дума за временната детронация на Людовик Благочестиви от синовете му през 833 г.
180
Т.е. България е стигала до Панония. – Бел. прев.
129
болога́рски(!)⸱ въ панонꙇ́а⸱ и̑ па́ки⸱ хода̑лъ⸱ противо⸱

славъѧ́нъ(!)⸱ и͗ ѡ̑доле́лъ⸱ и́хъ⸱ с вели́кимъ⸱ кръвопроли́ти-
емъ⸱ ѡ͗бо́иⷯ сⷮра́нъ⸱ постави́лъ⸱ прави́тели⸱ надъ и́хъ⸱
ѡ̇бластмѝ⸱ и̑згна́лъ⸱ що би̇ли⸱ ѿ ни́хенъ⸱ ро́дъ⸱ и̑ пос-
5 та́вилъ⸱ болга́ри⸱ прави͑тели⸱ сътвори́лъ⸱ ми́ръ⸱ с црїцꙋ
ѳеѡ̑до́рꙋ⸱ женꙋ̀⸱ ѳеѡ̑фи̇ла⸱ црѧ̀⸱ тогⷣа̀⸱ била̀⸱ въдова̀⸱
и̑ ꙋзе́лъ⸱ сестрꙋ̀⸱ свою̀⸱ що би́лъ⸱ и̇зпреждѐ⸱ пленꙇ́лъ⸱ цръ
нїкифо́ръ⸱ когда̀⸱ билъ напа́лъ⸱ на до́мъ⸱ крꙋ́новъ⸱ бра́та⸱
его̀⸱ сестра̀ его̀⸱ била̀⸱ крще́на⸱ и̇ наꙋ́чена⸱ писа́ние⸱ и̑
10 хрⷭ҇тиѧ́нъски⸱ зако́нъ⸱ ѡ̑на̀⸱ поче́ла⸱ да ꙋ́чи⸱ бра́та⸱ сво-
его̀ да вѣрꙋ́етъ⸱ въ хрⷭ҇та̀⸱ и̇меѧ̇лъ⸱ некоего̀ ро́ба⸱ грка
нарица́лъ сѧ⸱ ѳеѡ́доръ⸱ кꙋфа́ръ⸱ би́лъ⸱ хриⷭтиѧ́нинъ до́бръ
и̇ искꙋ́сенъ⸱ и̇ ѡ̑нъ че́сто⸱ въспоменꙋва́лъ⸱ мꙋрътаго̇нꙋ⸱
да бѝ⸱ вѣрова͑лъ⸱ въ хрⷭ҇та̀⸱ но ѡнъ⸱ сла́бо⸱ то вънима̇лъ
15 би̇лъ⸱ люби́лъ⸱ въсегда̀⸱ да и́детъ⸱ на ло́въ⸱ да ло́ви
зве́рие⸱ зато̀⸱ начи́нилъ⸱ на ѡ̑на̀⸱ гора̀⸱ пала́та⸱ вѣл-
и́ка⸱ ра́ди⸱ ло͑ва⸱ тамо ꙋтеша́ти се и͗ свезоватї ѱѝ⸱ и̑
повѣле́лъ⸱ некоемꙋ̀⸱ мето́дию⸱ мона́хꙋ⸱ и͗конопи́сцꙋ⸱
да напи́ше⸱ по ѡ̑нѝ⸱ пала́ти⸱ зве́рове⸱ ѱи́⸱ лови́тва
1. бологарски̇ Z : бо́лгарскй K, M, S, L, Ch, T; хода͗лъ Z : ходи́ль K, M, S, L, Ch, T;

2. славъѧ́нъ Z : словѣ́нь K, L, славѧ́нъ M, S, словѧ́нъ Ch, T; 3. сⷮра́нъ Z : add. и S;
постави́лъ Z : add. сꙋди́и̑ и S; и̇хъ Z : ни́хь K, L, Ch, T; 4. ѡ̇бластмѝ Z : om. S, add.
и K, M, S, L, Ch, T; ни̇хенъ Z : те́хинь K; 5. прави͑тели Z : add. и S; 7. и̇зпреждѐ Z :
пре́жде S; цръ Z : om. S; 8. когда̀⸱ билъ напа́лъ Z : om. S; на Z : ѹ̑ S; 8.–9. бра́та
Z : братъ L; бра́та⸱ его̀ Z : om. S, add. но S; 9. наꙋчена Z : ꙋче́на K, M, S, L, Ch, T;
10. зако́нъ Z : add. знала S; 11. и̇меѧ̇лъ Z : add. и͗ M, S; 12. нарица́лъ сѧ Z : име мꙋ
былѡ̀ S; 12.–13. хри̇ⷭ҇тиѧ́нинъ до́бръ и̇ искꙋ́сенъ Z : transp. S; 13. въспоменꙋва́лъ Z :
въꙁꙿпоменꙋваше S; 14. вънима̇лъ Z : add. но S; 15. люби̇лъ ⸱ въсегда Z : transp. K, M,
S, L, Ch, T; и́детъ Z : иде S; ло́ви Z : лови́тъ K, L, Ch, T; 16. зве́рие Z : ѕве́рове S;
начи́нилъ Z : начина́лъ T; ѡ͗на̀ Z : ѻ̑на́ѧ S; 18. мето́дию Z : om. M, T; мето́дию⸱ мона͑хꙋ
Z : om. S, transp. L; 19. напи́ше Z : напи́шеть K, M, S, L, Ch, T; 19. зверове Z : ѕвѣрїй
K, ꙁвѣ́рїе M, S, L, Ch, T; ѱи́ Z : om. S.
130
български. После [Муртагон] тръгнал срещу [разбунтувалите се] славяни
и ги победил с голямо кръвопролитие и от двете страни181. Като изгонил
управниците от техния род, [той] поставил българи да управляват
областите им182. Сключил мир с царица Теодора, жената на цар Теофил –
тогава вдовица – и взел сестра си, която цар Никифор бил пленил по-
преди, когато нападнал дома183 на Крун, неговия брат. Сестра му била
кръстена и научена на Писанието184 и християнския закон и започнала
да учи брат си да вярва в Христа. Муртагон имал и един роб грък,
наричал се Теодор Куфар185, добър и вещ [във вярата] християнин, който
също често го увещавал да повярва в Христа, но онзи почти не обръщал
внимание на това. Обичал постоянно да ходи на лов и да лови зверове,
затова направил в гората голям палат заради лова – да се развлича и да
си връзва там кучетата. [Той] заповядал на някой си Методий186, монах
иконописец, да изрисува в онези палати зверове, кучета и ловни сцени.
181
В последните две изречения о. Паисий употребява българи и славяни като равнозначни
понятия. Всъщност конфликтът е между централната власт и местното самоуправление. –
Бел. прев.
182
Бунтът на тимочаните и абодритите ок. 818 г. е свързан с опита им да скъсат съюза
(societas) с България и да преминат под франкска власт. Омуртаг обаче осуетява техните
планове, като ги принуждава със сила да се откажат от това си намерение.
183
Т.е. ханската резиденция. – Бел. прев.
184
Има се предвид Свещеното писание, т.е. Библията. – Бел. прев.
185
У о. Паисий историята с Теодор Куфара, един от първите византийски мисионери в
езическа България, е взета от Бароний.
186
Това предание се свързва обикновено с княз Борис-Михаил Покръстител (852–889).
131
по не́кое⸱ времѐ⸱ закосне͑лъ⸱ цръ⸱ мꙋртѧго́нъ(!)⸱ меѳо́диѧ⸱

не написа́лъ⸱ зверовѐ⸱ и̑ подо́бие⸱ лови́тви̑ и̇ прочаѧ⸱
но написа́лъ⸱ вътороѐ⸱ прише́ствие⸱ хрⷭ҇тово⸱ ка́ко стоалї
ѡ̑ де́сною⸱ правѣ͑днꙑ́⸱ и̑ подо́бие⸱ раѧ̀⸱ а ѿ шꙋю⸱ гре́шнїцї
5 и̑ подо́бие⸱ вѣчна́ѧ⸱ мꙋ́ка⸱ егда̀⸱ прише͑лъ⸱ цръ мꙋ́рът-
ꙗгонъ(!)⸱ вїде́ти⸱ пала́тꙋ⸱ напа́ло⸱ на него̀ оу̑жа́съ⸱
ѿ виде́ние⸱ ѡнаго⸱ тогда̀⸱ мето́диѧ⸱ наче͑лъ сказова́тꙇ̇
емꙋ̀⸱ ѡ̑ прише́ствие⸱ хрⷭ҇тово⸱ и̑ ѡ̑ въздаѧ́ние⸱ грѣшнїхъ⸱
и̑ пра́вѣднїхъ⸱ ѡ̑н жѐ⸱ възъдахънꙋ́лъ⸱ и̇ река́лъ⸱ блаже͑нъ
10 и̑жѐ⸱ ѡ̑бреще́тъ се⸱ тогда̀⸱ ѡ̑ де́сною⸱ ѿ ѡ̑но̀⸱ времѐ⸱
наче͑лъ⸱ познава͑ти⸱ хрⷭ҇та⸱ по ма͑ло⸱ а не соврше́но⸱ въ
то̀⸱ врѣ̇мѐ⸱ попꙋсти́лъ⸱ бгъ⸱ на болга́риѧ⸱ вѣли͑къ⸱
гла́дъ⸱ и̑ смртоно́сие⸱ тогда̀⸱ наче͑лъ⸱ мꙋртагонъ⸱ мо-
лити́ се⸱ приле́жно⸱ хрⷭ҇тꙋ⸱ бгꙋ⸱ и̇ далъ ѡ̑бе́тъ⸱ ако престане́тъ
15 ѡ̑ни гладъ⸱ и̑ смртоно́сие⸱ съврше́но⸱ да возпри͑метъ вѣ́рꙋ
хрⷭ҇тиѧ͑нскою⸱ и̑ абие оу̑сли͑шанъ⸱ бꙑ́стъ⸱ въ ма́ло87⸱ вре-
ме⸱ преста́лъ⸱ ѡ̑ни гнѣ́въ⸱ бжїи⸱ що би́лъ⸱ на болга́рїѧ
тгда̀(!)⸱ посла́лъ мꙋрътаго́нъ⸱ въ ри́мъ⸱ па́пи⸱ ри́мскомꙋ
нꙇ́кола́и⸱ такожд̀(!)⸱ и̇ ꙋ ца́ри⸱ гра͑дъ⸱ къ цари͑цꙇ̇⸱ ѳеѡ̑до́ри
1. мꙋртѧго́нъ Z : мꙋртаго́нь K, M, S, L, Ch, T, add. ꙁакосне́лъ, а̑ S; 2. зверове Z : ѕвѣрїй

K, ѕверие S, L, Ch, T; и̇ прочаѧ Z : om. S; 4. ѡ͗ де́сною⸱ правѣ͑днꙑ́ Z : transp. S; ѿ Z : ѡ͗
Ch, T; шꙋю Z : шꙋ́ею K, M, L, Ch, T; а ѿ шꙋю⸱ гре́шнїцї Z : transp. S; 5. цръ Z : om. S;
5.–6. мꙋ́ртꙗгонъ Z : мꙋртаго́нь K, M, S, L, Ch, T; 6. оу͗жа́съ Z : страⷯ S; 7. виде́ние Z :
виденїѧ M, Ch, T; 8. въздаѧ́ние Z : вꙿвьздаꙗнїе K, M, Ch, T; грѣшнїхъ Z : грѣ̇шни͑мь
K, Ch, T; 9. правѣднїхъ Z : правѣдним K, L, Ch, T; възъдахънꙋ́лъ Z : вьздохнꙋ́вь
K, M, L, Ch, T; 10. де́сною Z : деснꙋю K, L, Ch, T, add. ѡ̑ц҃а̀ L; 11. по ма͑ло Z : om. S;
а Z : но S; 12. попꙋсти́лъ Z : пꙋсти́лъ T; болгари̇ѧ Z : болгари̇ K; 14. далъ ѡ͗бе́тъ Z :
ѡ̑беща́л се S; 15. и͗ смртоно́сие Z : om. S; 16. въ Z : и за S; 17. що би́лъ⸱ на болга́рїѧ Z :
om. S; 18. тгда Z : тoгда K, M, S, L, Ch, T; 18. мꙋрътаго́нъ Z : add. цръ L; папи̇ Z :
къ па́пе K, S, L, Ch, T, къ па́пи꙼ M; ри́мскомꙋ Z : om. S; 19. нꙇколаи̇ Z : нікола́ю K, S,
L, Ch, T; 19. такожд̀ Z : такожде K, M, S, L, Ch, T.
87
а е поправено от о.
132
Цар Муртагон дълго време не идвал [да навести ловния си дворец]
и Методий не нарисувал зверове, ловни картини и прочее, а изписал
Второто Христово пришествие: как праведниците стоят отдясно, както
и изображение на рая, а отляво – грешниците и изображение на вечната
мъка. Когато цар Муртагон дошъл да види палата, обхванал го ужас от тази
гледка. Тогава Методий започнал да му разказва за Христовото пришествие
и за въздаянието187 на грешните и праведните. [Царят] въздъхнал и рекъл:
„Блажен е [онзи], който тогава се окаже отдясно.“ Оттогава започнал да
признава Христа по малко, но не напълно. В това време Бог пратил на
България голям глад и мор. Тогава Муртагон започнал да се моли усърдно
на Христа Бога и дал обет: ако престане този глад и мор, окончателно да
приеме християнската вяра. И бил чут веднага. За кратко време Божият
гняв, който бил върху България, престанал.
След това Муртагон проводил [пратеници] в Рим при римския
папа Николай188, а също така и в Цариград при царица Теодора189.
187
Въздаяние – отплатата, която получават душите на християните според делата си в земния
им живот. – Бел. прев.
188
Папа Николай І (858–867). Тук о. Паисий смесва хан Омуртаг (814–831) и княз Борис-
Михаил Покръстител (852–889).
189
Става дума за св. Теодора, съпруга на император Теофил, която след смъртта на съпруга си
от 842 до 856 г. е регент на сина си Михаил III (842–867). По време на своето регентство
св. Теодора връща за кратко иконопочитанието. – Бел. прев.
133
ѳеѡ̑до́ра⸱ предва́рила⸱ и̑ посла́ла⸱ еди́наго⸱ епи͑скопа

баронїа
[в҃]частъ
ижѐ крсти́лъ⸱ его̀⸱ но́щию⸱ боꙗ́л се⸱ ѿ сво́и⸱ бола́-
[ли]стъ ре⸱ но ѡ̑ни͗⸱ оу͗разꙋме́ли̇⸱ за́що е⸱ прие́лъ⸱ кръще́ние
[ц]и въѡ̑рожи́ли се⸱ на него̀⸱ ѡ̑нъ въ́зелъ⸱ въ рꙋ́кꙋ честн͑и⸱
[п]аки͑ 5 крⷭ҇тъ и̑ та́ко⸱ ѡдо́лелъ88⸱ въсе́хъ⸱ ꙗко⸱ с некоѐ⸱ копие
[ц]оз ѡ̑ни же⸱ виде́ли⸱ то чꙋ́до⸱ и̑ мноⷢ се, ѿ ни́хъ⸱ ѡ̑братї́ли
[п]аки͑ къ хрⷭ҇тꙋ̀⸱ сило́ю⸱ крⷭ҇та̀⸱ стаго̀⸱ привлеч͑ени⸱ къ вѣрїи
[ц]кѳ въ лѣто ѿѯз89 посла͑лъ⸱ па́па ри̇мъски̇⸱ нїколаѧ́⸱ два̀
[ц]пд
епи́скопа⸱ и̇з ри́мъ⸱ па́вла⸱ и̑ формо́са⸱ и̑ тако ве-
[п]аки͗ 10 съ на́родъ⸱ къ стомꙋ⸱ крще́нию⸱ приве́доша⸱ и̑ формо́са
[ц]чз
поставї́ли̇⸱ архиепи́скопа⸱ па́ки̇⸱ послалъ цръ ми́-
зри̇ хаи̇лъ къ па́пи рѕ90 въпроси̑ро́си⸱ ра́ди вера⸱ и̇ црковь-
наѧ⸱ деѧ́ниѧ⸱ и̑ проси́лъ па͑па⸱ да поставитъ⸱
въ боⷧга́риѧ⸱ патриа́рха⸱ па́па⸱ ѿписа́лъ⸱ емꙋ̀
15 на рѕ въ́проси⸱ ѿвѣ́тъ⸱ за патриа͑рха⸱ рекълъ⸱ за-
що не е пришло̀⸱ ещѐ⸱ времѐ⸱ по три ле́та и̑зги-
инали(!)⸱ гръ́ци⸱ па́пинїи⸱ еписко́пи⸱ и̑з болъга́-
риѧ⸱ и͗гна́тиѧ⸱ патри́архъ⸱ царогра́дъски⸱ поста-
ви͑лъ⸱ блга́ромъ ѳєѡ̑филакта въ архи̇епи́скопа⸱
1.–11. Указанията в лявото поле в Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 1. ѳеѡдора Z : и̇ цри́ца K,

M, S, L, Ch, T; 2. ижѐ Z : add. и K, M, L, Ch, T; сво́и Z : свои́хь K, M, S, L, Ch, T;
6. то чꙋдо Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 7. крⷭ҇та̀ Z : крⷭ҇та́го L; привлеч͑ени Z : и̑ привлекли
се S; вѣрїи Z : вѣ́ре K, L, вѣ́рꙋ S, вѣ́ри T; 8. нїколаѧ́ Z : ни͗кола́и꙼ K, M, L, Ch, T;
ри̇мъски̇⸱ нїколаѧ́ Z : om. S; 9. ри́мъ Z : рима S; формо́са Z : add. и̑ нарекоха мꙋртаго́нꙋ
и̑ме михаи̑лъ S; 10. приве́доша Z : add. ведо́ша M, L, Ch; и͗ Z : а S; 11. цръ Z : add.
болгарски S; 12. па́пи Z : па́пе K, M, S, L, Ch, T; въпроси͗ро́си Z : вьпро́се K, M, S, L,
Ch, T; ра́ди Z : om. Ch; 13. проси́лъ Z : add. ѿ S; 14. боⷧгари̇ѧ Z : болгарїю K, S; въ
боⷧга́риѧ⸱ патриа́рха Z : transp. S; 15. ѿвѣ́тъ Z : add. а S; 16. времѐ Z : add. и S; 16.–17.
и͗згинали Z : и̑згна́лй K, M, S, L, Ch, T; 18. и̇гнати̇ѧ…постави̇лъ Z : transp. K; 19.
архи̇епи̇скопа Z : архїепи́скопства K, M, S, L, Ch, T.
88
ѡ е поправено от ѿ.
89
Цифрата отгоре е маркирана с киноварна черта, което показва, че в беловата трябва да е с
90
Цифрата отгоре е маркирана с киноварна черта, което показва, че в беловата трябва да е с
134
Бароний, Теодора побързала и изпратила един епископ [в българските земи], който

2 част
лист
покръстил Муртагон през нощта, тъй като [той] се боял от своите боляри.
908 Те, като разбрали, че е приел кръщението, се въоръжили срещу него. Той
също взел в ръка честния кръст и така, като че с някое копие, победил всички. Те
[л.] 977 видели това чудо и много от тях се обърнали към Христа, привлечени към
също вярата от силата на светия Кръст.
[л.] 984
През 867 година римският папа Николай изпратил двама епископи от
също Рим – Павел и Формоза190 – и така [те] обърнали целия народ към светото
[л.] 997
Кръщение, а Формоза бил поставен за архиепископ. Отново цар Михаил191
виж!
изпратил до папата 106 въпроса за вярата и църковните дела и молел папа-
та да постави в България патриарх. Папата му написал отговор на 106-те
въпроса, а за патриарха рекъл, че още не му е дошло времето. След три
години гърците изгонили папските епископи от България и Игнатий, цари-
градският патриарх, поставил за архиепископ на българите Теофилакт192,
190
Става дума за Формоза, титуларен кардинал-епископ на Порто в Лациум, а по-късно и
папа (891–896), деен участник в преговорите по Българския църковен въпрос в средата на
ІХ в.
191
Става дума за княз Борис-Михаил Покръстител.
192
Сведението за архиепископ Теофилакт, както и забележката, че трябва да се разграничава
от Теофилакт Охридски (1055–1107), титулуван архиепископ на България – ἀρχιεπίσκοπος
Βουλγαρίας – е взето от Бароний.
135
не ѡ̑нї⸱ ѳєѡ̑фи́лактъ⸱ що тлкова͑лъ⸱ ева͑нгели̇е⸱ но дрꙋги͑⸱

стꙑ⸱ ѳеѡ̑фи͑лактъ⸱ за много⸱ лѣ́та⸱ после би́лъ⸱ но гръ-
ци и̑ ла̇ти́н̇(!)⸱ пото́мъ⸱ и̑мали̇⸱ въ сиа вели́ка⸱ ра́спра
ради⸱ болга́риѧ⸱ на сабо́ръ⸱ ꙋ ца́ри гра́дъ⸱ въ то времѐ
5 и̑ по преждѐ⸱ билѝ⸱ ѿстꙋпи́ли⸱ лати́ни⸱ ѿ правосла́вїе
но ещѐ⸱ не билѝ⸱ разлꙋчени̇⸱ кона́чно⸱ ѿ гръ́ци⸱ но ра́ди⸱
болга͑риѧ⸱ распра и̇ма͑ли⸱ ко͑и⸱ да би ѧ̀⸱ имеѧ͑лъ⸱ по-
дъ своѧ̀⸱ въла́стъ⸱ и̑ тако сѐ⸱ кона́чно⸱ разлꙋчи́ли
гръ́ци⸱ ѿ латни̇(!)⸱ и̑ прокле́ли⸱ но болга́ре⸱ за ма́ло вре-
10 мѐ би́ли под патриаши͑ю(!)⸱ царогра́дскою⸱ гръ̇ци⸱
когда̀⸱ поставла́ли⸱ болга́ромъ⸱ архїепи́скопа⸱ и̑ска́-
ли⸱ ѿ ни́хъ⸱ мно́го⸱ зла́то⸱ и̑ да́ри⸱ зато се⸱ съблазни́ли⸱
болга́ри⸱ и̑ ѿлꙋчи́ли се⸱ ѿ патриарши́ѧ⸱ царогра́дскаѧ
поста́вили⸱ себѐ⸱ патрїа́рха⸱ въ болга́рию⸱ и̑ та-
15 ко доклѐ⸱ стоѧ́ло⸱ црⷭ҇тво болга́рское⸱ и͗меѧли⸱ себѐ
патриарховъ91⸱ ѿ своего̀⸱ ꙗзика̀⸱ зрѝ ѡ̑ томъ въ кни́гꙋ
кр́мчиѧ⸱ на листе е҃ ѿ краѧ ради̇ того̀ црѧ мїхаꙇ́ла
несагла́сно⸱ е́стъ⸱ въ летописхъ(!) маврꙋбиръ⸱ пи́ше⸱
мꙋртагонъ⸱ прие⸱ крще́нїе⸱ ⸱ а ба́ронъ⸱ пише⸱
2. много Z : add. вре́ме и K, L, Ch, T; лѣ́та Z : лѣ́тъ S; 3. ла̇ти́н̇ Z : лати́нй K, M, S, L,

Ch, T; и̇мали̇ Z : и̇меꙗлй K, M, S, L, Ch, T; въ си̇а Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 4. въ
то времѐ Z : om. S; 6. но Z : add. и͗ M, L, Ch, T; ещѐ Z : om. S; разлꙋчени̇⸱ коначно Z :
transp. K; 7. болгари̇ѧ Z : бо́лгарй K; и̇ма͑ли Z : и̑мѐꙗ꙼лй K, S, L, и̑ме́лй Ch, T; имеѧ͑лъ
Z : и̑мѐꙗ꙼лй K, M, S, L, Ch, T; 9. латни͗ Z : лати́ни K, M, S, L, Ch, T; 10. патри̇аши̇ю Z :
патри̇арши̇ю K, M, L, Ch, T; патриаши͑ю⸱ царогра́дскою Z : патриаршиѧ цроградскаѧ S;
11. когда̀ Z : кога S; 15.–16. себе Z : om. K, M, S, L, Ch, T; патри̇арховъ Z : патрїа́рха
K; 18. летописхъ Z : лѣ́топи́сехь K, M, S, Ch, T, лето(!) L.
91
о е поправено от а.
136
но не онзи Теофилакт, дето тълкувал Евангелието, а друг. Свети Теофилакт
бил по-късно, след много години. След това на събора в Цариград гърците
и латините имали голяма разпра заради България193. Оттогава, а и от по-
преди латините били отстъпили от православието, но още не били отделени
окончателно от гърците: и заради България имали разпра – под чия власт да
бъде. Така гърците веднъж завинаги се отделили от латините и [взаимно]
се проклели. Но българите били за кратко време под цариградската
патриаршия. Когато гърците поставяли архиепископ на българите, искали
от тях много злато и дарове. Затова българите се разсърдили и се отделили
от цариградската патриаршия, поставили си патриарх в България и така,
докле стояло българското царство, си имали патриарх от своя народ. Виж
за това в книгата Кормчая на лист 5 открая194.
За този цар Михаил има разминаване в летописите. Маврубир пише:
„Муртагон прие кръщението“, докато Барон пише „Болгарис“, което
193
Става дума за VІІІ Вселенски събор в Константинопол, 869–870 г., известен още и като
Четвърти константинополски събор.
194
Става дума за руската печатна Кръмчая от 1653 г., където е поместена разказаната от
о. Паисий история (Сказание, 4r. Срв. и Р а й к о в 1972: бел. 111, 167, 276, 277 и 285). –
Бел. прев.
137
болгари́съ⸱ но е то̀⸱ и̑мѧ̀⸱ по гр́чески ворга͑росъ не по-

годи́лї ка͑ко мꙋ⸱ би́ло⸱ и̑мѧ̀⸱ прежде кръще́ние⸱
но просто болгари́съ пи́сали⸱ ра́ди⸱ то несгла́сно(!)⸱ въ
лѣтопїсехъ⸱ сто́и́тъ⸱ би́лъ некои̇⸱ ро͑бъ ѳома̀ оу̑ неко-
5 его̀⸱ боларина⸱ въ ца́ри⸱ гра́дъ⸱ за не́кое⸱ согреше́ние⸱
побе́гналъ⸱ ѿ своиꙴго̀⸱ гⷭ҇дна⸱ и͗ прие͑лъ⸱ т͑рскаѧ вер͑а
по даваде́сетъ(!)⸱ лѣта⸱ при̇твори́лъ себе́ како е⸱ ѡнъ
костанти́нъ⸱ си́нъ⸱ ꙇ͑ри́ни⸱ цари͑ци и̑ та͑ко⸱ сабра́лъ
воинство⸱ и̑ взе͑лъ⸱ ѿ гръ́ци⸱ армениа⸱ пакъ пришелъ
10 с вели́ка⸱ си́ла и̇ ѡ̑бле́галъ⸱ цари⸱ гра́дъ⸱ и̇ билѝ⸱
гръ́ци⸱ въ вели́ка⸱ теснота̀⸱ не може́ли⸱ ни́како⸱ да
мꙋ се⸱ проти́ватъ⸱ того ра́ди⸱ писали́ томꙋ̀ црю
ѡще⸱ когда̀⸱ би͑лъ⸱ невѣренъ⸱ вѣли͑ко⸱ моле͑ние⸱
да би прише́лъ⸱ и͗ помо́галъ⸱ и́мъ⸱ ѡ̑н се⸱ подви́гналъ⸱
15 съ вѣли́ка⸱ си͑ла⸱ вои̑нскаѧ⸱ напа͑лъ⸱ на ѳома̀ ѿс-
тꙋпни́ка⸱ и̑ поразилъ го въ коне́цъ⸱ самого̀⸱ ѳома̀
оу̑хавати͑лъ(!)⸱ и̇ пъ́рво⸱ ѿреза́лъ⸱ емꙋ̀⸱ но́зе и рꙋ́це⸱
пото́мъ⸱ ѿсе́калъ⸱ емꙋ̀⸱ и главꙋ̀⸱ та͑ко се въз-
врати́лъ⸱ с вели́ки⸱ кори́стъ⸱ и̇ сла́ва⸱ въ болга́рию92
1. болгари́съ⸱ но е то̀ Z : бо́лгариское T; но е то̀... ворга͑росъ Z : om. S; ворга͑росъ Z :

ворга́ръ M, вꙋргаро́съ L, Ch, T; 2. како Z : какво K, M, S, L, Ch, T; 3. просто Z : add.
го S; 4. лѣтопїсехъ Z : лѣ́топи́сци̇ K, M, S, L, Ch, T; 5. боларина Z : бо́лгарина K, M,
Ch; гра́дъ Z : гра́де S; 6. гⷭ҇дна Z : гⷭ҇дра K, M, S, L, Ch, T; 7. даваде́сетъ Z : два́десеть
K, M, S, Ch, дванадесѧ́тъ L; при̇твори́лъ Z : претворил S; себе Z : се S; к̇ако е⸱ ѡнъ
Z : om. L; 8. і͑ри́ни⸱ цари͑ци Z : transp. L; 9. вои̇нство Z : вои̇ска K, M, S, L, Ch, T; 10.
ѡблегалъ Z : ѡблада́ль K, M, S, L, Ch, T; 11. ни̇како Z : ни̇какво K, L, ни́к꙽во Ch, T;
12. проти͑ватъ Z : проти́вати T; писали́ Z : посла́ли K, M, S, L, Ch, T; томꙋ̀ црю Z : црю
болга́рскомꙋ михаи́лꙋ S; 14. се⸱ подви́гналъ Z : воста́лъ S; 15. вои̇нскаѧ Z : и воинска K,
Ch, и̑ вою̑ска̀ L, и̇ во́и꙼ска T; 16. го Z : е̑го K, L, Ch, T; въ коне́цъ Z : om. S, add. и S;
17. оухавати̇лъ Z : ꙋхвати́ль K, M, S, L, Ch, T; и̇1 Z : add. самого S; ѿреза́лъ⸱ емꙋ̀⸱ но́зе
и рꙋ́це Z : transp. S; 19. вели̇ки̇ Z : вели́ка K, Ch.
92
В долното поле има бележка с молив: „Тукъ липсватъ нѣколко листа.“
138
[всъщност] на гръцки е „воргарос“ – не разбрал как му било името преди
кръщението, но писал просто „болгарис“. Поради това има несъгласие
между летописите.
Имало един роб Тома195 у някой си болярин в Цариград. За някакво
[свое] прегрешение побягнал от своя господар и приел турска вяра196.
След двадесет години се престорил, като че ли той е Константин, синът на
царица Ирина197, и така събрал войска и завзел от гърците Армения. После
дошъл с голяма сила и обсадил Цариград. Гърците били в страшна нужда
и никак не можели да му се противопоставят. Поради това още докато този
цар [Муртагон] бил неверник, [те] се обърнали към него с голяма молба
да дойде и да им помогне. Той се вдигнал с велика военна сила, нападнал
Тома Отстъпника и го победил окончателно. [Когато] хванал самия Тома,
първо му отрязал нозете и ръцете, а след това му отсякъл и главата198. Така
се завърнал с голяма плячка и [много] слава в България.
195
Става дума за въстанието на Тома Славянина (821–823), потушено от император Михаил
ІІ (820–829) с помощта на хан Омуртаг.
196
Вероятно става дума за връзките на Тома Славянина с династията на Абасидите,
управлявала Арабския халифат от 750 до 1258 г.
197
Ирина (795–801) отстранява сина си Константин VІ и управлява самостоятелно като
василевс до 801 г. Временно възстановява иконопочитанието.
198
Всъщност резултатът от битката при Ираклия (дн. Ерегли, Турция) през 823 г. остава
неясен, тъй като Тома Славянина продължава въстанието в течение на няколко месеца
след това.
139
K, л. 24r93 [ѡ цр͑҇твѣ Болгарстемъ]
По93 преставле́нїе црꙗ ми͗хаи́ла⸱ наста́ль на

црⷭтво̀ снь его сѵ̈меѡнь лаба́сь : :
Вь то̀ вре́ме и͗ма́ли кра́мола терго́вци гре́чеⷭ-
ки и͗ бо̀лгарски ⸱ пора́ди нꙗкоа кꙋ́плꙗ ⸱ пора́ди
20 ѡни терго̀вци͗ , ста́ла кра́мола и͗ межⷣꙋ ца́ри
16. наста́ль K : add. по немъ M, S, L, Ch, T; 18. терго́вци K : add. и L.
93
На това място в Z има липса от 4 листа, която в изданието се възстановява по Котленския
препис.
140
[За българското царство] Котл., л. 24а
След смъртта на цар Михаил се възцарил неговият син Симеон
Лабас199. По това време гръцките и българските търговци имали крамола
заради някаква търговия. Тези търговци станали причина да възникне
вражда и между царете –
199
Симеон І Велики (893–927). У Паисий прозвището Лабас идва от текста на Орбини –
Labasso. В случая Орбини неправилно е разбрал своя източник – византийския хронист
от XII в. Йоан Зонара, който пише τοῦτο τῷ αὐτῶν ἄρχοντι Συμεὼν λαβὰς ζητοῦντι τοῦ κατὰ
Ῥωμαίων πόλεμον ἄρασθαι εἰς πρόφασιν ἤρκεσε [На техния княз Симеон, който си търсеше
поводи да започне война срещу ромеите, това му стигаше за предлог.] (Подчертаването
мое – Д.П.) (Epitome historiarum, 40, 4–6). Всъщност λαβὰς е форма за вин. п. мн. ч.
от същ. λαβή, което означава повод, предлог, удобен случай. Първото значение на това
съществително обаче е дръжка, ръкохватка, ефес, откъдето то има и значението хващащ,
приемащ (като пето значение в речника на Liddell & Scott). Орбини явно го е възприел като
епитет на Симеон със значение ‘вземащия’, т.е. завоевателя. Коментираният гръцки текст
е посочен за първи път от Н. Рандов, но без препратки и тълкуване на формата (R a n d o w
1984: 153). – Бел. прев.
141
K, л. 24v [ѡ цр͑҇твѣ Болгарстемъ]
бо́лгарски͗ и͗ гре́чески ⸱ то́го ра́ди͗ подви͗гнꙋль си͗-

меѡнь лабаⷭ вои͗ска̀ на гре́ци ⸱ и͗ раꙁби́ль войска
гре́ческаа и͗ генера́ли и͗хь сь оумрьщавле́нїемь –
вели́кимь⸱ ꙁато̀ прїꙗль вели́ка печа́ль гре́чесꙿ-
5 ки црь ле́вь премꙋ́дри ⸱ и͗ прати́ль маџа́рско-
мꙋ кра́лю⸱ да бѝ при͗ше́ль вь бо́лгарїю⸱ и͗ ꙋчини́лꙿ
па́кость си͗меѡнꙋ и͗ бо́лгармь⸱ та́ко напа́ль
кра́ль маџа́рски напра́сно ⸱ и͗ раꙁори́ль мно́го –
мѣ́ста и͗ плени́ль нароⷣ беꙁꙿчи́сла мно́жество
10 црь же гре́чески⸱ и͗скꙋ́пиль ѡни наро́ди бо́лгаⷬ –
скїи ѿ кра́лꙗ маџа́рскаго⸱ оу пре́кость си́меѡ-
нꙋ лаба́сꙋ⸱ па́ки посла́ль премꙋ́дри кь си͗меѡнꙋ
нꙗкоего керосва́та да ꙋ͗тврьди́ ми́рь, нь си͗ме-
ѡнь оу͗держа́ль кѵ̈росва́та, а͗ са́мь пои͗шель ⸱
15 на маџа́ри, и͗ та́ко вь ко́нець роꙁори́ль вьса̀ ма-
џа́рскаꙗ ꙁе́млꙗ, вьꙁда́ль имь ѿмꙿще́нїе⸱ що́
би́ли ѡни пре́жⷣе сьтвори́ли бо́лгармь⸱ потоⷨ
пи͗са́ль кь црю ле́вꙋ⸱ а͗ко жела́е да има ми́рь да
ѿпꙋсти́ть ѡни͗ ро́бїе що оуꙁе́ль ѿ маџа́рскаго
20 кра́лꙗ꙼, црь ле́вь подви́гналь вои͗ска̀ на бо́лгарїꙗ
1. бо́лгарски͗ и͗ гре́чески K : болга́рскаго⸱ и͗ гре́ческаго M, S; 3.–4. сь оумрьщавле́нїемь

вели́кимь K : transp. S; 5. и͗ K : om. L; 9. мно́жество K : om. S; 10. наро́ди K : наро́дъ L;
11. пре́кость K : па́костꙿ S; 12. па́ки K : па́къ S; 13. нꙗкоего K : не́кое L; 17. сьтвори́ли
K : сотвори́лъ L; 18. ле́вꙋ K : лвꙋ̀ M, S, L, Ch, T; има K : има́ютъ M, S, L, Ch, и͗меють
T; а͗ко ... ми́рь K : om. T; 20. црь K : add. же L.
142
[За българското царство] Котл., л. 24б
българския и гръцкия. Ето защо Симеон Лабас излязъл с войска срещу
гърците и разбил гръцката войска и генералите им, умъртвявайки мнозина.
Поради това гръцкият цар Лъв Премъдри200 много се угрижил и проводил
[пратеници] при маджарския крал да дойде в България и да нападне
Симеон и българите. Тогава маджарският крал нападнал ненадейно,
опустошил много [български] области и пленил безчислено множество
народ. Гръцкият цар пък напук на Симеон Лабас изкупил този български
народ от маджарския крал. После Премъдрият201 изпратил при Симеон
някой си Керосват202 да сключи мир, но Симеон задържал Керосват, а сам
тръгнал срещу маджарите, разорил напълно цялата маджарска земя и им
отмъстил [за онова], което те по-рано били сторили на българите. След
това писал на цар Лъв, ако желае да сключат мир, да пусне онези роби,
които взел от маджарския крал. Цар Лъв изпратил войска срещу България,
200
Византийският император Лъв VІ Мъдри (886–912).
201
Т.е. Лъв. – Бел. прев.
202
Става дума за Лъв Хиросфакт, известен византийски дипломат от края на ІХ и началото на
Х в.
143
K, л. 25r [ѡ цр͑҇твѣ Болгарстемъ]
нь не воꙁмо̀гль ни́що оу͗спе́ти⸱ пораꙁи́ль его си́ме-

ѡнь лабаⷭ , и͗ та́ко ѿда́ль нево́лею ле́вь вьси́ ѡнїе
ро́бй и͗ проси͗ль ми́ръ, оуме́ршꙋ же ле́вꙋ⸱ ѡста́виⷧ
црⷭтво свое́мꙋ бра́тꙋ а͗леѯа́ндрꙋ, си͗меѡнь црь
5 посла́ль а͗леѯа́ндрꙋ⸱ хо́щете ли стоꙗти на ѡни
пе́рви ми́рь що би́ль ꙋчи͗ни͗ль сь бра́томь его –
лѐвомь⸱ но алеѯа́ндрь не прїꙗль сь по́честїю по̀-
сли си͗меѡнови, то́го ра̀ди настꙋпи́ль на ꙁе́мꙿ-
лю гре́ческою, и͗ раꙁори́ль мно́го мѣ́ста͗ ⸱ и побиⷧ
10 много ѿ вои́нство ихь ⸱ прїи͗ше́ль и͗ ѡблада́ль
цри граⷣ, и͗ пꙋсти́ли го гре́ци вьнꙋ́трь гра́да, ѡⷩ
и͗ска́ль са́мого црꙗ да и͗ме́ють раꙁгово̀рь, и͗ та̀-
ко при͗ше́ль црь гре́чески, вь пала́ти влахе́рскїе
беседова́ли ѡ догово́ре ми́рномь, нь гре́ци по-
15 че́ли беседова́ти непоко́рно и͗ вьпре́ки. си͗меѡⷩ
ѡнь абїе и͗ꙁꙿише́ль и͗ꙁꙿ цри͗ граⷣ, и͗ ѡбрати́л се –
на тра́кїю і͗ е͗дренѐ⸱ нь егда не вьꙁмо́гль по ско́ро
вьꙁѐти едренѐ⸱ да́лъ солда́томь ꙁла́то мно́го ⸱
и͗ ѡтве́рꙁли͗ емꙋ но̀щїю, и͗ та́ко плѣни́ль гра́дꙿ
20 и͗ ꙁапꙋсти́л го коне́чно, црь гре́ческїи коста́нтиⷩ
2. ѿда́ль K : add. и͗ M, S, L, Ch, T; вьси́ ѡнїе K : всѐ ѻни M, S, Ch, T, ѡ̑нѝ вси L; 3. ро́бй
K : ро́бїе M, S, Ch, T; ле́вꙋ K : лвꙋ̀ M, S, Ch, T, левъ L; 4. а͗леѯа́ндрꙋ K : ꙗ̑леѯантрꙋ L; 5.
хо́щете Z : хо́щеши T; 7. лѐвомь K : ле́въ L, лво́мъ S, Ch, T; алеѯа́ндрь K : алеѯа́ндрꙋ L;
прїꙗль K : воспрїѧ́лъ M, S, L, Ch, T; 10. прїи͗ше́ль и͗ K : transp. M, S; 12. и͗ме́ють K :
иметъ L; 14. беседова́ли K : беседовати S; 16. ѡнь K : om. S, T (зачеркнато); 20. црь
гре́ческїи коста́нтиⷩ K : transp. S; коста́нтиⷩ K : костанди́нъ S, L.
144
но нищо не успял да направи. Симеон Лабас го сразил и тогава Лъв върнал
против волята си всички онези роби и помолил за мир.
Когато Лъв умрял, оставил царството на брат си Александър203. Цар
Симеон отправил [пратеници] до Александър [да запитат] дали ще спазва
онзи, предишния мир, който бил сключил с неговия брат Лъв. Александър
обаче не приел с почести Симеоновите посланици. Затова [Симеон]
нападнал гръцката земя, разорил много области и избил много от войската
им. Стигнал до Цариград и го обсадил204. Гърците го пуснали вътре в града,
[понеже] той искал да разговаря със самия цар. Гръцкият цар дошъл и във
Влахернските палати обсъждали мирния договор, но гърците започнали
да говорят дръзко и да спорят. Симеон веднага излязъл от Цариград и се
насочил към Тракия и Едрене, но като не успял бързо да превземе Едрене,
дал на войниците205 много злато и [те] през нощта му отворили [вратите на
града]. Така завоювал града и го опустошил окончателно.
Гръцкият цар Константин206 събрал голяма войска и я изпратил срещу
203
Византийският император Александър (912–913).
204
В случая е използван гаголът ѡблада́ль със значение обсаждам, контролирам, което има
конотациите на владея, контролирам, но не и на превземам. – Бел. прев.
205
Т.е. защитниците. – Бел. прев.
206
Става дума за Константин VІІ Порфирогенит (913–959). Той управлява чрез регентство до
края на 944 г., когато отстранява всичките си противници и взема властта в свои ръце.
145
сьбра́ль вои͗ска вели͗ка⸱ и͗ посла́ль на бо́лꙿгарїю,

поⷣ нꙗкоего фо́ка генера́ла, егда се сраꙁи́ли гре́ци͗
и͗ бо́лгари на бо́ю, ѡдоле́ли гре́ци бо́лгармь и͗ на-
че́ли бо́лгари͗ бежа́ти, егда се ꙋмори́ль фо́ка –
5 на бо́ю ѿлꙋчи́л се са́мь на нꙗкои кла́денець да
се прохлади́, и͗ и͗строгнꙋ́л се ко́нь и͗ꙁ рꙋ́ка его
и͗ побѣ́гналь натра́кь оу вои͗ска⸱ ко̀гда ви͗дѐ-
ли͗ гре́ци ко́нь фоковь бежа́щь, а͗ ꙁа са́мого
фо́ка не ꙁнаꙗли͗ гдѐ есть, и͗ би́ло смете́нїе ве-
10 ли́ко, си͗меѡнь би́ль на нꙗкоꙗ͗ го́ра бли́ꙁо ихь
вьсе гледа́ль що са̀ дѣꙗло, и͗ сьбра́ль ѿ свое –
вои͗ска ⸱ коли͗ко наи͗ше́ль ⸱ напа́ль на гре́ци крѣ́пꙿ-
ко и͗ победи́ль и͗ раꙁгна́ль ихь, е͗дваⷨ вьꙁмо̀гль
ѡбежа́ти фо̀ка вь меса́мбрїи и͗ спа́сти се, то̀-
15 го ра́ди͗ би́ло вь цри граⷣ смете́нїе межⷣꙋсо́бꙿ-
ное мно́го, пора́ди то̀ дѣ́ло си͗меѡн се раꙁгорꙿ-
де́ль побе́дою, па́ки при͗ше́ль и̇ ѡбле́галь цри̇-
граⷣ, нь ѡни фо́ка па́ки при͗ше́ль с но́ва вои͗ска
и͗ ѿгна́ль си͗меѡна ѿ цри граⷣ, нь ѡнь посла́ль
20 кь кне́ꙁю сраци́нскомꙋ молѐ его да прїи́деть
2. поⷣ K : по S; генера́ла K : add. но L; 3. и͗ K : со M, S, L, Ch, T; бо́лгармь K : Бо́лгарѡⷡ

T; 6. его K : om. M, S, L, Ch, T; 7. побѣ́гналь K : побе́галъ M, S, L, Ch, T; 9. ꙁнаꙗли͗
K : знали S, L, Ch, T; 9.–10. велико K : add. а L; 11. и͗ K : om. S; 12. наи͗ше́лъ K :
нашелъ M, L, Ch, T; 13. раꙁгна́ль K : раꙁби́лꙿ S; е͗дваⷨ K : е̑два̀ L, Ch, T; 14. ѡбежа́ти
K : ѹбежа́ти M, S, L, Ch, T; меса́мбрїи K : месе́бриї S, L; 17. при͗ше́ль K : поше́лъ M,
S, L, Ch, T; 19. ѡнь K : симеѡ́нъ S.
146
България под [началството на] някой си генерал Фока . Когато гърците и
207
българите влезли в бой, гърците надвили и българите започнали да бягат.

Като се уморил от битката, Фока се отлъчил самичък до някакъв кладенец
да се разхлади. Но конят му се отскубнал от ръката му и препуснал обрат-
но към войската. Щом гърците видели как конят на Фока препуска, а не
знаели къде е самият Фока, настъпил голям смут. Симеон бил на някакъв
хълм близо до тях и гледал всичко, което се случва. Събрал, колкото наме-
рил от своята войска, нападнал здраво гърците, победил ги и ги разпръс-
нал. Фока едва успял да избяга в Месамбрия и да се спаси. Това станало
причина в Цариград да настъпи голям междуособен смут.
Симеон се възгордял от победата и отново дошъл до Цари-
град и го обсадил. Но оня Фока се появил повторно с нова вой-
ска и прогонил Симеон от Цариград. Този [Симеон] обаче про-
водил [пратеници] при сарацинския княз208, молейки го да дойде
207
Лъв Фока – византийски пълководец, който ръководи ромеите в битката при р. Ахелой на
20 август 917 г.
208
Става дума за преговорите на Симеон с фатимидския халиф на Египет Абу Мухаммад
Абдуллах ал Махди (909–934).
147
сь сво́и сраци͗ни по мо́ре, а͗ бо́лгари͗ по сꙋ́хо да би́

плени́ли цри граⷣ, кнѐꙁь сраци́нски посла́ль –
с по́сли си͗меѡнови сраци́ни да оутвердꙗть –
ꙁдра́во вь коѐ вре́ме да подви́гнать вои͗ска, егꙿ-
5 да прїи͗шлѐ вь кала́мбрїю, оухвати́ли таⷨ ѡ-
ни сраци́ни и͗ бо́лгари и͗ при͗вѐли ги оу цри гра́дꙿ
ро́мань црь ѿпꙋсти͗ль сраци́ни и͗ ѡбдари́ль,
а͗ бо́лгаровь ѡдержа́ль, нь си͗меѡнь лабаⷭ па́ки
вьста́ль и͗ раꙁорѝль гре́ческаа ꙁе́млꙗ͗, не смѐꙗⷧ
10 ни́кои да мꙋ́ са проти́ви ⸱ и͗ ꙋꙁе́ль мно́го кори́стꙿ
ро́мань црь посла́ль вои͗ска на бо́лгари, сь нꙗко-
его нари͗ца́емаго пота а͗рги́ра⸱ нь црь си͗меѡнь
раꙁвоева́ль его и͗ поби́ль коне́чно, и вьꙁврати́лꙿ
се вь цри граⷣ, не вьꙁмо̀гль ѡдоле́ти его, па́ки
15 вто́рое поше́ль на едренѐ, и͗ ѿ гла́да преда́ли се е-
мꙋ и͗ покори́ль граⷣ едренѐ поⷣ своꙗ͗ вла́сть, и͗
та́ко поше́ль по тра́кїю и͗ македо́нїю раꙁори́лꙿ
невьꙁбра́нно, и͗ па́ки при͗шель четврь́ти пь́тꙿ
на цри граⷣ ⸱ и͗ ꙁва́ль црꙗ ро́мана на раꙁгово́рь
20 сьтвори́ль сь ни́мь ми́рь и͗ вьꙁврати́л се вь болꙿ-
3. си͗меѡнови K : add. своѝ S; 5. таⷨ K : тꙋ̀ M, S, L, Ch, T; 8. ѡдержа́ль K : оу͗держа́лъ

M, S, L, Ch, T; 11. бо́лгари K : болга́ри́ю S; 12. нари͗ца́емаго K : om. S; пота K : то́па
L, (дес)по́та(!) T; 15. едренѐ K : add. симеѡ́нъ S; 16. граⷣ K : om. S; 20. сьтвори́ль…и͗
K : и̑ смирїли сѧ S.
148
[и да нападне] със своите сарацини по море, а българите по сухо, та
да превземат Цариград. Сарацинският княз изпратил [обратно] със
Симеоновите посланици сарацини, за да се споразумеят окончателно
по кое време да поведат войските. Когато пристигнали в Каламбрия209,
[гърците] хванали там онези сарацини и българите и ги довели в
Цариград. Цар Роман210 пуснал сарацините и ги обдарил, а българите
задържал. Симеон Лабас отново се вдигнал, разорил гръцката земя и
взел много плячка и никой не смеел да му се противопостави. Цар Роман
изпратил войска срещу българите с някой си [пълководец], наречен Пот
Аргир211. Но цар Симеон удържал победа и го разгромил напълно. Тогава
се върнал пред Цариград, но като не успял да го превземе, тръгнал пак
обратно срещу Едрене и [жителите му] от глад се предали. Така покорил
град Едрене под своя власт. След това тръгнал по Тракия и Македония,
разорил [ги] безпрепятствено и пак дошъл за четвърти път пред Цариград;
повикал цар Роман на преговори, сключил с него мир и се върнал в Бъл-
209
Областта Калабрия в Ю. Италия.
210
Роман Лакапин – регент и съимператор на Константин VII от 919 до 944 г.
211
Пот Аргир – византийски пълководец, който бива разбит от кавхан Теодор Сигрица край
Пиги в околностите на Константинопол през 922 г.
149
гарїю сь вели́ка сла́ва и͗ кори́сть ⸱ та́ко ца́рь

си͗меѡнь лабаⷭ попꙋще́нїемь бжїи͗мь⸱ мно́го
па́кость дѣа́ль на гре́ци⸱ и͗ непреста́но воева́лꙿ
на ни́хь⸱ после́жде поше́ль на харва́тїе, и͗ та́мь
5 вь нꙗкои те́сни мѣ́ста ѿ гре́ци и͗ харва́ти,
раꙁби́та би́ла вои͗ска его коне́чно, вь т̀
вре́ме напа́ло на нѐго боле́ꙁнь ѿ сто́маха и͗
оумрѣ́ль : :
По немь наста̀ль на црⷭтво снъ его пе́трь
10 Но нѐблгополꙋ́чень вь бра́нѣхь ꙗ͗ко́же ѿць е-
го би́ль прѐжⷣе, нь би́ль грѐкомь прїꙗтель и͗
покорли́вь⸱ ѿ то́го вре́мене ѡслабѣ́ла болꙿ-
гарска ски́птарь наси́лїемь гре́чески꙼мь по-
ра̀ди несогла̀сїе и͗ ма́лодꙋ́шїе пе́трово⸱ но вь
15 то е͗ди́но би́ль ве́лми блгополꙋ́чень, поне́же
вь вре́ме црⷭтвова́нїе е͗го проси͗ꙗль стїи пре-
поⷣобнїи ѿць на́шь і͗ѡа́нь ри́лски꙼⸱ и͗ ѿ вели́коꙴ
блгогове́нїе що͗ и͗ме́ꙗль кь стомꙋ ѡцꙋ і͗ѡа́ннꙋ
ходи́ль по ри́лскою пꙋ́стиною да би́ ви͗дѣ́лꙿ
20 его и͗ беседова́ль сь ни́мь, нь поне́же неꙋдо́бна
1. ца́рь K : add. болга́рски S; 1.–2. та́ко ... лабаⷭ K : om. T; 4. харва́тїе K : харва́тиѧ
M, S, L, Ch, T; та́мь K : тꙋ̀ M, S, L, Ch, T; 6. коне́чно K : add. и S; 9. немь K : него
S; 12. вре́мене K : врѣ́мена L; 13. наси́лїемь K : насила́емъ M; 16. црⷭтвова́нїе е͗го K :
негово црⷭ҇твованїе S; 17. на́шь K : на́ши L; 19. пꙋ́стиною K : пꙋсты́ню M, S, L, Ch, T;
20. нь K : om. T.
150
гария с голяма слава и [много] плячка. Така цар Симеон Лабас по Божие
допущение нанесъл много вреди на гърците и непрекъснато воювал срещу
тях. Впоследствие тръгнал срещу хърватите и там в едни теснини неговата
войска била разбита напълно от гърци и хървати. След това го налегнала
стомашна болест и [той] умрял.
След него се възцарил синът му Петър212. Но [той] не бил
благополучен в битките, както бил преди това неговият баща. Бил
обаче приятел на гърците и [ги] слушал. От това време под техен
натиск поради [вътрешни] несъгласия и поради Петровото малодушие
българският скиптър отслабнал. Само в едно бил твърде благополучен
[Петър]: в това, че по време на неговото царуване просиял светият
преподобен наш отец Иоан Рилски213. И от голямото благоговение,
което хранел към светия отец Иоан, [той] отишъл в рилската пустиня214,
за да го види и побеседва с него. Но тъй като местността [там] била
212
Цар Петър І (927–970) – трети син на Симеон Велики и негов наследник на българския
престол.
213
Свети Йоан Рилски (втората половина на Х в.) – един от най-почитаните православни
светци, небесен покровител на българското царство и на българския народ.
214
През средните векове пустиня означава пусто, безлюдно място. Това значение се е
закрепило в съвременния език за мястото на отшелническия подвиг на св. Йоан Рилски. –
Бел. прев.
151
мѣ́ста би́ли кь хожⷣе́нїю, ра́ди делбо́ки де́бꙿ-

ри͗ и͗ ви͗со́кихь хльмо́вь не вьꙁмо́гль ви͗де́ти
стго ѡца, нь по проше́нїе полꙋчи́ль ѿ стго пи͗-
са́нїе, та́ко и͗ме́ꙗль ѡно писанїе ве́лми вь
5 по́лꙁꙋ дше́внꙋю, се́и црь пе́трь посла́ль вь
цри граⷣ⸱ и͗ сьтвори́ль ми́рь сь костанти́на
и͗ ро́мана, па́ки пои͗ше́ль са́мь вь цри гра́дь
и͗ та́ко оутврьди́ли ми́рь⸱ ѡже́нил се ꙁа
внꙋ́ка црева дь́щи хри͗софо́на⸱ си́на црева
10 перворо̀дна, егда вьꙁврати́л се и͗ꙁꙿ цри гра́дꙿ
пѐтрь, бра́тїе его і͗ѡа̀нь и͗ михаѝль вьꙁдꙿ-
ви́гли бра́нь на пе́тра црꙗ⸱ сь баро́ни и͗ го́сꙿ-
подїи бо́лгарскїе, и͗ та́ко ꙁа мно́го вре́ме и͗-
мѐли ме́ждꙋсо͗бнаꙗ͗ бра́нь⸱ три́ бра́та та́ко
15 би́ло вели́ка бра́нь мно́го лѣ́та ме́ждꙋ и͗ма
пе́трь прати́ль сво́и снове бори́са и͗ ро́мана,
оу цри граⷣ ꙁа а͗мане́ть да би́ и͗ме́ꙗль ми́рь.
сь гре́цима⸱ ꙁащо̀ вь то̀ вре́ме би́ла оумрѣ́ла
жена̀ его, ѡнаꙗ црⷭкаꙗ вьнꙋ́ка, по вре́мене е-
20 гда оумрѣ́ль пе́трь црь⸱ вьꙁвратѝли се два̀
2. вьꙁмо́гль K : add. при̇и́ти, и͗ M, S, L, Ch, T; 3. нь K : om. T; проше́нїе K : проше́нїю

M, S, L, Ch, T; 3.–4. пи͗са́нїе K : писанїѧ S, add. и͗ M, L, T; 4. та́ко K : и S; ѡно K :
ѡнъ L; 4.–5. ѡно писанїе... дше́внꙋю K : го ꙁа дꙋше́вною по́лꙁꙋ S; 6. костанти́на K :
костандина L; 7. па́ки K : па́къ M, S, та́ко Ch; 8. оутврьди́ли K : оу͑тверди́лъ M, L,
Ch, T; 9. хри͗софо́на K : хрисово́на S; 10. вьꙁврати́л се K : transp. L; 13. вре́ме K : add.
ра́спра M, S, L, Ch, T; 14. ме́ждꙋсо͗бнаꙗ K : add. и͗ M, S; 15. мно́го K : мно́га M, S, L,
Ch, T; 18. то̀ K : това̀ S; 19. вре́мене K : вре́мена L.
152
непроходима заради дълбоките дебри и високите хълмове, [царят] не могъл
да види светия отец. Тогава по [лична своя] молба получил от светеца
писмо. И така [царят] пазел [у себе си] това писмо за голяма душевна
полза215.
Този цар Петър изпратил [посланици] в Цариград и сключил мир с Кон-
стантин и Роман216. После сам отишъл в Царския град и утвърдили мира, като
се оженил за внучката на царя, дъщерята на първородния му син Хрисофон217.
Когато Петър се върнал, братята му Иоан и Михаил218 заедно с българските
барони219 и господари започнали война срещу него. И имали тримата братя
междуособна разпра за дълго време. Така било между тях – голяма вражда
за много години. Петър пратил своите синове Борис и Роман220 в Цариград
за аманет221, за да живее в мир с гърците, защото по същото време била
умряла жена му, оная – царската внучка. Когато цар Петър умрял, двамата
215
Тези сведения са почерпани от Евтимиевото житие на св. Йоан Рилски, което о. Паисий
най-вероятно е познавал от киевското старопечатно издание ПРПⷣБНАГО ѺЦА НАШЕГѠ ІѠАННА
РЫЛСКАГО ЖИТІЕ И всѧ Слꙋжба по Преданїю Церковномꙋ от 1671 г. Пълен екземпляр от изданието
и досега се пази в библиотеката на Зографския манастир. Срв. и K a ł u ž n i a c k i 1901:
103–104. – Бел. прев.
216
Вж. бел. 206 и 210.
217
Хрисофон, всъщност Христофор Лакапин – баща на Мария Лакапина, наречена Ирина
след брака си с Петър І Български. Христофор е съимператор на баща си Роман Лакапин и
на Константин VII от 921 до смъртта си ок. 931 г.
218
Бунтовете на Йоан (928) и Михаил (930) не успяват да отстранят Петър от власт.
219
Барон – западноевропейска благородническа титла, по-ниска от тази на виконта в Англия
и на графа в Германия. У о. Паисий тя най-общо означава велможа и често служи за
обозначение на различни части от благородническата йерархична стълбица. Тъй като в
различните си употреби барон обозначава титли с различно достойнство и хронология,
а през първото и второто българско царство титулатурата силно варира и е трудно да се
установи точната ѝ стратификация, оставяме думата без превод. – Бел. прев.
220
След смъртта на съпругата си Мария-Ирина цар Петър изпраща синовете си Борис
и Роман за заложници в Цариград, където остават от възцаряването на Никифор Фока
(963) до смъртта на баща си (970), когато са върнати в Преслав, за да поемат българското
царство (вж. З л а т а р с к и 1971: 544, 566).
221
Аманет (от араб. през тур. emanet) – залог. – Бел. прев.
153
сна его бори́сь и͗ ро́мань ра́ди вьспрїꙗтїе цаⷬ-

ство вь бо́лгарїю, но имь мно́го дѣꙗли па́коⷭ94
баро́ни ихь:
По немь наста̀ль на црⷭтво снь его бори́сь :
5 Вь то̀ вре́ме напа́ли маџа̀ри на бо́лгарїю и͗
раꙁори́ли мно́го мѣ́ста⸱ бори́сь моли́ль црꙗ
ни͗ки͗фо́ра гре́ческаго, да мꙋ дадѐ по́мощь и͗
вои͗ска, но ни͗ки͗фо̀рь ѿпи͗са̀ль емꙋ ре́че ꙁа чесⷮ
црⷭтво гре́ческое⸱ не мо̀гꙋ с та́ковимь наро́доⷨ
10 непотре́бнимь чи͗ни́ти бра́нь и͗ кра́молꙋ⸱ по
ма́ло вре́ме сьтвори́ль црь бо́лгарски ми́рь
сь маџа̀ри, то́гда маџа́ри поче́ли раꙁорꙗти
гре́ческаꙗ ꙁе́млꙗ͗, то́гда ни͗ки͗фо̀рь посла́ль
да́ри и молѐнїе бори́сꙋ, да бѝ и͗ꙁи͗ше́ль и͗ про-
15 ти͗ви́л се вькꙋ́пе сь гре́ци маџа̀рмь⸱ нь бориⷭ
вьꙁврати́ль по́сли да̀ри ни͗ки͗фо̀рови⸱ ѿпи͗-
са́ль емꙋ, ꙁа че́сть бо́лгарстїи по́лꙁи⸱ не мо́гꙋ
дви͗ꙁа́ти꙼ бра́нь на маџа́ри, поне́же сь ни́мь
ми́рь оучи͗ни́хь⸱ ни͗ки͗фо̀рь прїꙗль ѡни ѿве́тꙿ
20 вь оукори͗ꙁнꙋ, посла́ль калоки́ра сна хереѡнова
1. сна K : си́нове L; бори́сь и͗ ро́мань K : om. S; 4. немь K : петра̀ M, S, L, Ch, T;

4. снь его бори́сь K : transp. M, L, Ch, T; 6. мѣ́ста K : add. цръ M, S, L, Ch, T; 7.
ни͗ки͗фо́ра гре́ческаго K : transp. M, S, L, Ch, T; да мꙋ K : om. L; 8. емꙋ K : мꙋ S; ре́че
K : ре́клъ S; 11. ма́ло вре́ме K : ма́ломъ вре́менемъ M, S, Ch, T, ма́лъ врѧ́мѧнемъ
L; 12. раꙁорꙗти K : раꙁори́ти L; 14. и͗ꙁи͗ше́ль K : иꙁе́лъ L; 16. по́сли K : add. и͗ M, S,
L, Ch, T; ни͗ки͗фо̀рови K : add. и L; 17. емꙋ K : мꙋ S; бо́лгарстїи K : болга́рскои꙼ M, S,
бо́лгарстей L, Ch, T.
94
Титлата над вдигнатото с е оформена като т.
154
му сина Борис и Роман се завърнали, за да поемат царската власт в
България. Техните барони обаче много им пречели.
След него222 се възцарил синът му Борис. В онова време маджарите
нападнали България и разорили много области. Борис молел гръцкия
цар Никифор223 да му даде помощ и войска, но Никифор му писал в
отговор: „Заради честта224 на гръцкото царство не мога – рекъл – да
правя вражда и крамола с такъв незначителен народ.“ Не след дълго
българският цар сключил мир с маджарите. Тогава маджарите започнали
да разоряват гръцката земя и Никифор изпратил дарове на Борис с
молба да излезе и да се опълчи заедно с гърците срещу маджарите.
Но Борис върнал Никифоровите посланици и даровете и му написал
в отговор: „Заради честта на българската полза225 не мога да започна
война срещу маджарите, понеже сключих мир с тях.“ Никифор приел
този отговор като оскърбление и изпратил Калокир, Хереоновия син226,
222
Т.е. след Петър. – Бел. прев.
223
Става дума за Никифор II Фока (963–969) и за събития от края на царуването на цар Петър.
224
Т.е. престижа. – Бел. прев.
225
Т.е. в името на българските интереси. Предпочетохме да оставим и в двата случая честта,
като го поясним с бележки, за да се запази синтактичния паралелизъм от оригинала. – Бел.
прев.
226
Калокир е византийски дипломат, който урежда съюза между Византия и киевския
княз Светослав Игоревич. Той е бил син на херсонския протевон (кмет). У Орбини стои
Херсоновия син, а при о. Паисий е преминало като Хереоновия син.
155
кь светосла́вꙋ кне́ꙁю росїи͗скомꙋ⸱ подви͗гнꙋ- –

ти͗ его на бо́лгари͗⸱ то̀и͗ же настꙋпи́ль сь вои͗сꙿ-
ка на бо́лгарїю, и͗ ѿтꙋ́дꙋ вьꙁе́ль пле́нь мно́го
и͗ кори́сть⸱ поше́ль вь ро́сїю, па́ки на дрꙋ́ги –
5 го́дъ па́ки поше́ль на бо́лгарїю⸱ и͗ покори́ль –
бо́лшаа ча́сть поⷣ сво́ю дрьжа́вꙋ⸱ и͗ оуми́слилꙿ
при͗не́сти престо́ль сво́и вь бо́лгарїю поста-
ви́ти⸱ поне́же вьꙁлюби́ль ꙁе́млю бо́лгарскоⷻ
ра́ди пло́доро́дство и͗ и͗ꙁѡби́-
3. бо́лгарїю K : болга́рїѧ M, S, L, Ch, T; 4. па́ки K : па́къ M, S; 5. па́ки K : om. S;

бо́лгарїю K : болгарїѧ S; 6. сво́ю K : своѧ̀ S; 7. при͗не́сти K : прене́сти M, Ch, T; 7.–8.
вь бо́лгарїю постави́ти K : и͗ поста́вити въ болга́рию M, S, L, Ch, T.
156
при руския княз Светослав , за да го изправи срещу българите. Същият
227
[Светослав] тръгнал с войска срещу България и взел оттам много плячка

и богатство. Върнал се в Русия, а после на следващата година отново
тръгнал срещу България, покорил по-голямата ѝ част под своя власт, като
замислил да пренесе престола си и да го постави в България, понеже
обикнал българската земя заради плодородието и изобилието ѝ.
227
Светослав Игоревич (963–972) – руско-варяжки княз на Киев.
157
лиѧ⸱ тако саветова́лъ⸱ емꙋ̀⸱ калоки́ръ⸱ егда̀⸱ възме-

тъ⸱ црⷭⷭ҇тво⸱ боларское(!)⸱ може́тъ⸱ въскорѐ⸱ възети и̇
гръческое⸱ егда̀ и̇ ꙋразꙋмелъ⸱ совѣ́та⸱ калоки́рова
ꙇѡ̑а͑нъ⸱ цимихски́ѧ⸱ насле́дникъ⸱ нїкифо́ровъ⸱ въздвї-
5 галъ⸱ воин͑сво⸱ на свѣтослава⸱ и͑ прогналъ⸱ его̀⸱
въ росию⸱ но поне́же⸱ бори́съ⸱ помага́лъ⸱ светосла́вꙋ⸱
того ра́ди поиманъ⸱ би́лъ⸱ ѿ цара̀⸱ иѡ͗ана⸱ цимисхиа
и̑ ꙋвел го⸱ оу̑ царигра́дъ⸱ съ цаⷭ҇ки⸱ венѣ́цъ и̑ ѡ̑деѧ́ние и̑ въ-
спрїималъ⸱ цимисхи́ѧ⸱ похвала̀⸱ побѣднаѧ⸱ ѿ грци и̑ по-
10 стави́лъ⸱ бори́са⸱ мага̑стриѧ(!)⸱ въ царигра́дъ⸱ по нек-
ое⸱ време⸱ и̇зи́шелъ⸱ таи́но⸱ бори́съ⸱ и̑ пришелъ⸱ въ болг-
арию⸱ но не́кои⸱ болга́ринъ⸱ вїде́лъ⸱ его̀⸱ ѡ̑деѧна⸱ въ
гръчески́е⸱ ѡ̑дежди⸱ възмне́лъ⸱ ꙗко гръкъ⸱ е́стъ и̇
оу̑билъ его тꙋ̀⸱ на пꙋти95̇⸱ и̑ таковъ⸱ конецъ⸱ борисовъ
15
по немъ настспалъ(!)⸱ на црⷭ҇тво⸱ селе́вкиѧ⸱ мꙋжъ во-
инственъ⸱ и̑ храбаръ96⸱ сеи ꙋзелъ⸱ ѿ гръци⸱ место нарїц-
аемое⸱ топли́ца⸱ и̑ сарди́ка⸱ егда̀⸱ възвращалъ сѧ⸱
ѿ бра́нїи въпа́лъ⸱ въ боле́занъ и͗ ꙋмре́лъ⸱ на пꙋтꙋ̀⸱
20
2. боларское Z : бо́лгарское K, M, S, L, Ch, T; 3. и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 4.

цимихски́ѧ Z : ци͗мѝхскїе K, цимѝсхїѧ T; 4.–5. въздвїгалъ Z : въздви́гналь K; 7.
цимисхиа Z : ци͗ми́хсїа K, цими́хсїѧ Ch, T; 8. оу͗ Z : вь K, M, S, L, Ch, T; 8.–9.
въспрїи̇малъ Z : вьспрїиꙗль K, S; 9. цимисхи́ѧ Z : ци̇ми́хсїе K, цими́хсїѧ Ch; и̇ Z :
om. K, L, Ch, T; 10. мага͗стриѧ Z : маги́стрїа K, M, S, L, Ch, T; 12. ѡ͗деѧна Z : ѡ͗деѧ́н
T; 13. възмне́лъ Z : възⸯмневь K, L, Ch, T; 16. немъ Z : не́го S; настспалъ Z : наста́ль
K, M, S, L, Ch, T; 19. пꙋтꙋ̀ Z : пꙋ́тй K, M, S, L, Ch, T.
95
и е поправено ꙋ.
96
по немъ... храбаръ е маркирано отгоре и отдясно с киновар, което означава, че в беловата
158
Така го подучил Калокир, че като превземе българското царство,
може скоро да превземе и гръцкото. Когато разбрал за съвета на Калокир,
Иоан Цимисхий228, Никифоровият наследник, повел войската си срещу
Светослав и го прогонил в Русия. Но тъй като Борис помагал на Светослав,
бил хванат от цар Иоан Цимисхий и бил отведен в Цариград с царската
корона и одеждите229. Цимисхий бил удостоен с победна възхвала230 от
гърците. [Той] направил Борис магистър в Цариград. След известно време
Борис избягал и преминал в България, но някакъв българин го видял, че е
облечен в гръцки дрехи, помислил, че е грък, и го убил там насред пътя.
Такъв е краят на Борис.
След него се възкачил на престола Селевкия231, мъж воинствен и
храбър. Той взел от гърците Сардика232 и областта, наречена Топлица233.
Когато се връщал от битката, се разболял и умрял по пътя.
228
Византийският император Йоан Цимисхий/Цимиски (969–976).
229
Българските царски инсигнии (отличителните знаци на царската власт) са отнети от цар
Борис II (970–971) и предадени на съхранение в църквата „Света София“ по време на
триумфа над България, отпразнуван от победоносния Йоан Цимисхий.
230
Става дума за триумф – тържествено влизане на пълководеца в града след голяма победа. –
Бел. прев.
231
Легендарният цар Селевкия е познат както от Българския апокрифен летопис, така и от
текста на Мавро Орбини. За него се споменава и в т. нар. Зографска история. Каква е
връзката му и изобщо съществува ли някаква връзка с династията на Селевкидите,
управлявала значителна част от империята на Александър Велики след смъртта му,
включително и части от Тракия, е въпрос, на който засега няма отговор в историческата
наука. Вж. по-подробно Т ъ п к о в а - З а и м о в а, М и л т е н о в а 1996: 78–79.
232
Сардика е вариант на името Сердика, т.е. София.
233
Топлица е област в дн. Сърбия, разположена по течението на едноименната река Топлица,
която се влива в Южна (Българска) Морава ок. 20 км южно от Ниш.
159
по немъ⸱ наста́лъ⸱ на царⷭ҇тво⸱ сꙋботинъ97⸱ но неблагополꙋче(!)

при немъ⸱ приемъ⸱ царство⸱ богаръское(!)⸱ ѡ̑долено⸱ и̑ поко-
рено било⸱ под грческое⸱ но въ време⸱ василиа⸱ порфироге-
нита⸱ паки⸱ ѿложили се⸱ болгари͑⸱ ѿ грци
5
поставїли⸱ на ца́рство⸱ дави́да⸱ си́на⸱ комисто- ⸱
полова98⸱ но давидъ⸱ мало не́что⸱ пребилъ⸱ на црⷭ҇сто(!)
ѡ̑ставїлъ⸱ престолъ⸱ и̑ приелъ їночески⸱ чи́нъ⸱ и̑ та-
ко⸱ сконъча́лъ99⸱ богоꙋго́дно⸱ и свѣто свое житие
10 по преставленїе его їмеѧлъ мощи́ свои нетленнї
по дави́да⸱ насталъ⸱ самои́лъ⸱ на црⷭ҇тво100⸱ и̑ ꙋстрь-

ми́л се⸱ разорилъ⸱ провинци́и⸱ за́падние⸱ и̑ покорилъ
подъ свою⸱ вла́стъ⸱ и̑ ꙋстрмиⷧ се⸱ на далматию⸱
15 пожегалъ предгра́дие⸱ рагꙋ́ское⸱ и̑ гра͑дъ⸱ ката́-
рꙋ⸱ много̀⸱ кра͑ти⸱ разбива́лъ⸱ гръци⸱ посекалъ въ
части⸱ вои́ска⸱ и́хъ⸱ ѿелъ⸱ ѿ грци⸱ солꙋна⸱ енише-
херъ карафериѧ сїре́чъ⸱ ла́рса⸱ и бе́ръ⸱ и̑ сва ѳета-
лиа⸱ и̇ преводилъ кꙋцовласи и̑ арнаꙋте⸱ и̇ гръци
20 ѿ ѡна̀⸱ места и заселилъ ги⸱ по́краи варна и тръново
1. немъ Z : не́го S; неблагополꙋче Z : неблгополꙋ́чень K, M, S, L, Ch, T; 2. при немъ Z :

om. K, M, S, L, Ch, T; богаръское Z : бо́лгарское K, M, S, L, Ch, T; 4. грци Z : add. и̑ S;
10. его Z : свое́го K; свои Z : om. K, S; 12. по Z : и по S; насталъ… црⷭ҇тво Z : на црⷭтвѡ
настана̀лъ самꙋилъ S; на црⷭ҇тво Z : om. L; 13. провинци́и Z : прови́нци M, S, L, Ch, T;
15.–16. гра͑дъ⸱ ката́рꙋ Z : гра́да ката́ра S; ката́рꙋ Z : капа́рꙋ L, Ch, T; 16. разбива́лъ Z :
add. и S; 17. ѿелъ Z : и͗ ꙋ͗зе́ль K, M, S, L, Ch, T; 17. солꙋна Z : солꙋ́нь K, L, Ch, T; 18.
сїре́чъ Z : сѝ ре́чи S; 18.–19. ѳеталиа Z : тета́лїа K, M, S, L, Ch, T; 19. кꙋцовласи Z :
вла́си K, M, S, L, Ch, T; и̑ Z : om. S; 20. ѡна̀ Z : ѡ͗на̀ѧ M, S, L, Ch, T; 20. заселилъ ги
Z : засели́ли T; тръново Z : терновꙋ M.
97
по... сꙋботинъ е маркирано отгоре и отдясно с киноварна черта, което означава, че в
беловата трябва да е с червенослов.
98
поставїли... комистополова е маркирано отгоре и отдясно с киноварна черта, което означава,
че в беловата трябва да е с червенослов.
99
Първото ъ е поправено от а.
100
по... црⷭ҇тво е маркирано отгоре и отдясно с киноварна черта, което означава, че в беловата
160
След него се възцарил Суботин , но [бил] неблагополучен. Като
234
поел [властта], българското царство било надвито и покорено от гръцкото,

но по времето на Василий Порфирогенит235 българите отново се избавили
от гърците
[Те] поставили за цар Давид, Комистополовия син236. Давид обаче
малко се задържал като цар, оставил престола и приел иночески чин237.
Така завършил богоугодно и свято своя живот. След неговата смърт мощите
му били нетленни.
След Давид се възцарил Самоил238. [Той] нападнал и разорил западни-
те провинции239 и ги покорил под своя власт, насочил се и срещу Далматия,
опожарил предградията на Рагуза240 и град Катара241. Много пъти разбивал
гърците, посичал на части войската им, отнел от гърците Солун, Енишехер242,
Караферия, сиреч Ларса243, Бер244 и цяла Тесалия. Прехвърлил куцовласите,
арнаутите и гърците от тези места и ги заселил покрай Варна и Търново245
234
Суботин е легендарен персонаж, споменат от Мавро Орбини. Райков изказва мнението,
че в случая се има предвид цар Борис II (Р а й к о в 1972: бел. 137). Това обаче е малко
вероятно.
235
Става дума за византийския император Василий ІІ Българоубиец (976–1025).
236
Комитопули – от гр. κομητόπουλος – син на комит (управител на област) – са наречени
четиримата синове на управителя на комитата Средец българския болярин комит Никола.
Тук става дума за най-големия от братята Давид, влязъл във възрожденската ни традиция
като свети Давид въз основа на една литография от Стематографията на Х. Жефарович,
където се чете надписът СТЫ ДАВИД ЦРЪ БОЛГАРСКЇИ.
237
Инок – монах, т.е. приел е монашески чин. – Бел. прев.
238
Самуил – най-малкият от комитопулите. Българската историография приема, че Самуил
е бил коронясан официално за цар едва след смъртта на Роман, законния представител
на Крумовата династия, умрял в Константинопол през 997 г. Сведения за аспирациите му
към царската власт преди тази дата има още в старобългарския превод на хрониката на
Симеон Логотет от третата четвърт на X в. (подробно вж. П е е в 2012). О. Паисий обаче със
сигурност не е познавал този извор. Неговият разказ за Самуил е комбиниран по Бароний и
Орбини. Вж. Р а й к о в 1972: бел. 140.
239
Става дума за териториите на дн. Босна и Херцеговина, Югозападните части на Сърбия и
Черна гора.
240
Околностите на Рагуза/Дубровник.
241
Дн. Котор в Черна гора.
242
Османското название на гр. Лариса в Тесалия.
243
Караферия е османското название на гр. Верия (Бер) в Ю. Македония. О. Паисий го
отъждествява погрешно с Лариса.
244
Дн. Верия в Егейска Македония, Гърция.
245
Става дума за многобройните гръцки колонии в Арбанаси и Варна. Първата общност се
преселва там от Епир през ХVІ в. и има смесен характер, включвайки гръцки, влашки
и албански фамилии. Във Варна покрай старото средновековно гръцко население е
съществувала и многобройна общност от гърчеещи се българи и гагаузи.
161
и̇ много ѿ нїхъ вои̑нї и̇меѧлъ над грци̑ ва енїшехеръ мно-

го воїнство болгарское поставилъ и̇ ѿꙋдꙋ(!) много мощи̇ стꙑхъ
пренелъ въ болгарию люби̇лъ и̇ почиталъ с велико благоговѣ-
инство стꙑхъ мощи̇ зато и̇ помагали̇ емꙋ̀ и̇спрво и̇ п-
5 обеждалъ и̇ покорилъ много земла сѣбѣ докле билъ и̇спрво⸱
благоговѣинъ къ бгꙋ и̇ свѣтимъ и̇ бгъ помагалъ емꙋ̀ после се развратилъ
и̇ бгъ ѡ̑ставилъ егѡ̀ въсталъ завистию на свои родъ и̇ племе црское
и̇ и̇збилъ све ѡ̇но племе тачию ѡ͗сталъ їѡ̇анъ владиславъ снъ брата
его̇ въсталъ нїкифоръ оу̇ранїа цръ грчески̇ на самоила цра с воинство
10 и̇ ѡ̇долелъ егѡ̇ и̇ ранилъ егѡ̀ на брани̇ ѡ̇н се возвратилъ въ домъ свои̇⸱
и̇ ѿпꙋстилъ господи̇ грческие кои имеѧлъ заробени̇ и̇спрво на
бранехъ далъ азотꙋ101 генералꙋ102 грческомꙋ свою дщеръ въ женꙋ
и̇ поставилъ егѡ̀ и̇ти̇ въ дꙋраца и̇ли̇ добрꙋџа ѡ̇нъ селъ ва кораблъ
и̇ побегалъ въ цари градъ и̇ поставили его̀ маги́стри̇а паки̇ поїшелъ
15 нїкифоръ оу̇ранїꙗ на болгариа с воинсво и̇ ѿелъ неколико градове
ѿ самоила грци̇ и̇шли̇ на скопие и̇ на србиа самоилъ поишелъ на е-
рене(!) и̇ разорилъ и̇ запꙋстилъ егѡ̀ паки поїшелъ с воинство на
скопи̇е но грци̇ ѡ̑бтекли̇ самоила некако и̇ поразили воиска
егѡ̀ много поробили̇ болгари̇ и̇ ѿ велика злоба що имеѧли̇
20 на самоила и̇ на болгари̇ и̇спрво створилъ нїкифоръ цръ мꙋчи̇-
телство неслишано ѿ века на еі хїлади̇ болгаровъ и̇зврте-
лъ ѡ̑чи̇ и̑ на сто чловека ѡ̇ставилъ едногѡ̀ с едино ѡ̇ко да
и̇хъ водитъ и̇ тако послалъ и̑хъ самоилꙋ ѡ̇слепени̇ толїко
1. нїхъ Z : тѣ́хь K; енїшехеръ Z : add. и S; 2. стꙑхъ Z : стїи K, L, Ch; 3. пренелъ

Z : прине́ль K, L, Ch, T; 4. мощи̇ Z : мо́щеи K, L, Ch, T; 5. и̇спрво Z : и͗спе́рва K, M,
Ch, T; 5.–6. сѣбѣ … свѣтимъ Z : om. S; 8. владиславъ Z : влади́савъ M, S, L, Ch,
T; 9. оу̇ранїа Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 10. брани̇ Z : бра́нь K, M, S, L, Ch, T; 11.
ѿпꙋстилъ Z : ѿстꙋпи́лъ и꙼ пꙋстѝлъ L; 11. заробени̇ Z : робени S; 13. дꙋраца Z : дꙋра́ци
K, M, S, L, Ch, T; 14. побегалъ Z : побѣ́гналь K; 14. поїшелъ Z : поше́ль K, M, S, L,
Ch, T; 15. оу̇ранїа Z : оура́нїе K; воинсво Z : во́иска S; 16. самоила Z : add. а̑ S, L; србиа
Z : сербїе L; 16.–17. ерене Z : едренѐ K, M, S, Ch, T, е̑дрнѐ L; 17. поїшелъ Z : поше́ль
K, M, S, L, Ch, T; воинство Z : вои́ска K, M, S, L, Ch, T; 18. скопи̇е Z : ско́пїа K; 19.
имеѧли̇ Z : и̑ма́лы K, L, Ch, T; много Z : add. и S; 19. болгари̇ Z : ихъ S; 20. самоила
Z : моїла(!) M; 21. болгаровъ Z : бо́лгари̑ K; 21.–22. и̇звртелъ Z : add. имь̀ K, M, L,
Ch, T; и̇звртелъ ѡ͗чи̇ Z : ѡ̑чи́те и̑мъ и̑ꙁврꙿтелъ S; 22. на Z : om. S; чловека Z : члци K,
M, S, L, Ch, T; едногѡ̀ Z : по е͗ди́наго K, L, Ch, T, om. S; едино Z : е͗дно̀ K, M, S, L,
Ch, T; 22. – 23. да и̇хъ водитъ Z : да во́датъ дрꙋги́те S; 23. послалъ Z : пратилꙿ ги S;
ѡ̇слепени̇ Z : ѡслѣпле́ни꙼ K, M, S, L, Ch, T.
101
ꙋ е поправено от друга неясна буква.
102
162
и събирал от тях много войници срещу гърците. В Енишехер поставил
246
голям български гарнизон247 и пренесъл оттам много мощи на светци

в България248. Отнасял се с любов, голямо благоговение и почит към
мощите на светиите, затова отначало и те му помагали и побеждавал,
и покорил много земя под себе си. Докле бил изпърво благоговеен към
Бога и светците, и Бог му помагал. После се покварил и Бог го изоставил,
защото бил обхванат от завист към своя царски род и семейство и избил
целия дом [на Арон]249. Останал само Иоан Владислав250, синът на брат
му.
Гръцкият цар Никифор Ураний251 излязъл с войската [си] срещу цар
Самоил, победил го и го ранил в битката. Самоил се завърнал у дома си
и пуснал гръцките първенци, които бил пленил по-рано в битките. Дал на
гръцкия генерал Азот252 дъщеря си за жена и го назначил да отиде [управител]
в Дураца или Добруджа253. Той се качил на кораба и избягал в Цариград,
[където] го поставили за магистър. Никифор Ураний отново тръгнал с войска
срещу България и отнел няколко града от Самоил. Гърците се отправили
срещу Скопие и срещу Сърбия, а Самоил се насочил към Едрене, като го
разорил и опустошил. После се отправил с войската [си] към Скопие, но
гърците някак си обградили Самоил, разбили войската му и поробили
много българи. Поради голямата злоба, която отпреди имал към Самоил и
българите, цар Никифор извършил нечувано отвека мъчение – извадил очите
на 15 хиляди българи, като на сто човека оставил по един с едно око да ги
води. И така ги изпратил при Самоил: толкова много ослепен народ. Когато
246
Т.е. рекрутирал. – Бел. прев.
247
У о. Паисий – войска. – Бел. прев.
248
Става дума за мощите на св. Ахилий Лариски, които Самуил пренася в Преспа. – Бел.
прев.
249
Става дума за екзекуцията на семейството на Арон на 14 юни 976 г., извършена от Самуил
в местността Разметаница (дн. Царичина) край дн. гр. Дупница.
250
Йоан или Иван Владислав (1015–1018 ) – последният владетел на Първото българско
царство.
251
Никифор Уран е византийски пълководец, който нанася тежко поражение на войските на
цар Самуил при р. Сперхей в Средна Гърция през 996 или 997 г.
252
Ашот Таронит – византийски пълководец от арменски произход, пленен от Самуил през
996 г. След брака му с дъщерята на Самуил Мирослава му е поверена крепостта Дирахион/
Драч, която той, въпреки династическите си връзки с управляващата българска династия,
предава на ромеите през 1005 г.
253
Дурацо е италианското име на Дирахион/Драч, дн. Дуръс в Албания. О. Паисий обаче
не е напълно сигурен за неговото местоположение и споменава и Добруджа, близка по
звучение до Дурацо.
163
народъ егда̀ прїишли̇ къ црꙋ самоилꙋ и̇ виделъ толико мꙋчите-

леххх лство и̇ порꙋгание болгарское аби̇е ѿ срдечнїе болезни̇⸱
въпалъ въ недꙋгъ и̇ по мало дни оу̑мрелъ тако самоилъ за про-
ли̇ти̇е неповинїе крви̇ що избилъ свое црское племе прогнѣвалъ
5 бга вѣлми̇ и̇ попꙋстилъ бгъ на негѡ̀ гнѣвъ и̇ на сва болгариа⸱
и̇ предалъ и̇хъ въ рꙋце грческиа за много време ꙗкоже речет се
по самоила насталъ на црⷭ҇тво снъ егѡ̀ радомиръ103 но за дино(!) лето

црсⷭ҇твовалъ и̇ ꙋбиенъ билъ на лове ѿ наваждени̇емъ нїкифора цра
10 грческаго ѡ̇нъ таи̑но пратилъ некоегѡ̇ и̇ ꙋбилъ егѡ̀ на ловѣ⸱
по радомира насталъ на црⷭ҇тво їѡ̇анъ владими̇ръ104 болгари̇ и̇згна-

ли гаври̇ла сина самоилова вълахїю(!) и̇ постави̇ли їѡ̇ана сна⸱
аронова аронъ билъ братъ самоиловъ и̇ давидовъ црстⷭ҇вовалъ
15 їѡ̇анъ сты владимиръ за три лета и̇ и̇меѧлъ и̇спрво чисто и̑
сто(!) жити̇е и̇ богоꙋгодно на тоⷢ и̇ѡ̇ана паки̇ въсталъ цръ грчес-
ки̇ с велика сила но ѡ̇нъ молитвою къ бгꙋ и̇ ꙋпованїемъ крѣ-
пкимъ и̇зишелъ с мало вои̇ска и̇ победилъ грцехъ и̇ вратили се по-
срамени̇ тогда въспетъ но и̇меѧлъ жена гркина и̇ шꙋра тако
20 при себе магистриа чиномъ ѡ̑ни̇ били̇ еретици̇ съ воѧ(!) сестра
новатиани̇ и̇ не любили̇ стагѡ цра владимира заради̇ право-
слави̇е и̇ чистое егѡ̀ житие и̇ сагласили се на ꙋбиени̇е егѡ̀
ѡ̇нѝ шꙋра е͗гѡ̀ ꙋбилъ егѡ̀ на пꙋти̇ в некоѧ гора̀ ѡ̑тсекаль
емꙋ главꙋ на кона како ходилъ напреди̇ ѡ̇нъ мановѣнїемъ бжїмъ
2. леххх Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 3.–4. проли̇ти̇е Z : проли́тїѧ L, Ch, T; 4. крви̇ Z :

крь́вѣ K, L, Ch, T; 6. грческиа Z : гре́ческїи͗ K; 8. по Z : на T; дино Z : едно̀ K, M, L, Ch,
T, еди́нѡ S; 9. наваждени̇емъ Z : насважде́нїемъ M, L, T, насважде́нїе Ch; 9. нїкифора
Z : никифо́рови͗мь K, M, S, L, Ch, T; 10. некоегѡ̇ Z : не́како M, S; 13. самоилова Z :
самои́лева K, S, L, Ch, T; вълахїю Z : вь вла̀хїю K, M, S, L, Ch, T; 14. аронъ Z : а̑аро́нь
K, L, Ch, а аро́нъ T; самоиловъ Z : самои́левь K, M, S, L, Ch, T; давидовъ Z : add. и L;
16. сто Z : сто K, M, S, L, Ch, T; 18. грцехъ Z : гре́ци K, M, S, L, Ch, T; 18. вратили
се Z : вьзврати́лй се K, M, S, L, Ch, возврати́л сѧ T; 20. магистриа Z : магистра S;
били̇ Z : add. потаени S; воѧ Z : сво́а K, M, S, L, Ch, T; 21. новатиани̇ Z : новотїа́ни
K, новата́ени꙼ M, но пота́и꙼ны L, но вⸯ тайни T, om. S; стаго цра владимира Z : transp. L;
23. шꙋра Z : add. и K, M, L, Ch, T; е͗гѡ̀ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; некоѧ Z : ѻнаѧ S;
гора̀ Z : add. и S; 24. кона Z : ко́не K.
103
по... радомиръ е маркирано отдясно с киновар, което изначава, че в беловата трябва да е с
104
по... владими̇ръ е маркирано отдясно с киновар, което изначава, че в беловата трябва да е с
164
дошли при цар Самоил и той видял това насилие и поругание над българите,
тутакси се разболял от сърдечна болест и не след много дни умрял.254 Така
за проливането на невинна кръв – задето избил своето царско семейство –
Самоил много разгневил Бога и Бог стоварил върху него и върху цяла
България [Своя] гняв и ги предал в ръцете на гърците за дълго време, както
ще бъде казано.
След Самоил се възцарил неговият син Радомир255, но царувал
[само] една година и бил убит по подстрекателство на гръцкия цар
Никифор, който тайно пратил някого да го убие по време на лов.
След Радомир се възцарил Иоан Владимир256. Българите изгонили
Гаврил257, Самоиловия син, във Влахия и поставили [на престола] Иоан,
сина на Арон, [който] бил брат на Самоил и Давид. Свети Иоан Владимир
царувал три години и от [самото] начало имал чист, свят и богоугоден жи-
вот. Гръцкият цар отново се вдигнал с голяма сила срещу този Иоан, но той
с молитва към Бога и със силно упование излязъл с малко войска и победил
гърците. Тогава [те] се завърнали посрамени назад. [Той] имал обаче жена
гъркиня258, както и шурей259, [който бил] с чин магистър при него260. Те със
сестра си били еретици – новатиани261 – и не обичали свети цар Владимир
заради православието и чистия му живот, затова се сговорили да го уби-
ят. Този негов шурей го убил насред пътя в някаква гора – отсякъл глава-
та му върху коня, както [царят си] яздел отпред. Той по Божие изволение
254
Тези събития и ослепяването на българските воини погрешно се приписват на Никифор
Уран, византийски военачалник, държавник и писател от последната четвърт на X в.
Всъщност в битката при село Ключ основна роля изиграва византийският пълководец
Никифор Ксифия, който успява да удари българските позиции в гръб. Император по това
време е Василий ІІ Българоубиец.
255
Гаврил Радомир (1014–1015) – български цар.
256
Всъщност става дума за цар Йоан Владислав (1015–1018), като в случая о. Паисий го
смесва с княза на Дукля (и Зета) св. Йоан Владимир (ок. 993–1016). Йоан Владимир е
пленен през 998 г. от Самуил и върнат като васал на Дуклянския престол след брака му с
дъщерята на Самуил Теодора Косара. След възкачването си на престола Йоан Владислав
вижда в негово лице претендент за българския престол и го убива с измама на 22 май
1016 г.
257
Гаврил Радомир всъщност е убит по време на лов от заговорници, организирани от
братовчед му Йоан Владислав. О. Паисий взема разказа за Гаврил Радомир от Орбини,
където събитията са изложени коректно. Вероятно от патриотични съображения той
приписва това убийство на „гръцкия цар“.
258
Този епизод е свързан с княза на Дукля Йоан Владимир. Вж. бел. 256.
259
Всъщност тук става дума за Йоан Владислав, който e първи братовчед, а не брат на Косара.
260
Т.е. при Йоан Владимир.
261
Новациан е римски презвитер от средата на III в. След гонението срещу христианите при
император Декий (251 г.), подтикван от картагенския презвитер Новат, той се обявява
срещу приемането в църковно общение на отпадналите по време на гонението. С това,
както и с незаконното си ръкоположение в епископски сан, той предизвиква църковен
разкол, който се разпространява и извън пределите на Римската църква – както на запад,
така и на изток, и продължава до VII в. Новатианите наричали себе си καθαροί (чисти) и
смятали, че отпадналите до края на живота си не могат да се приобщят към Църквата, а
може да им прости единствено Бог.
165
не спадналъ с кона но вазелъ въ рꙋце свою главꙋ и̇ ѡ̇правилъ

своегѡ̀ кона преишель много место и̇ прїишелъ во монастирь
що го билъ съмъ(!) испорво(!) съградиль и̇ тамо слезалъ с кона и̇
предалъ бгꙋ дꙋхъ свои̇ и̇ доселе въ ѡ̇ни̇ монастръ(!)⸱ въ странꙋ⸱
5 елбасанскою нетлени̇ и̇ цѣли̇ почиваютъ мощи егѡ̀ и̇ по-
дають мно(!) и̇сцѣление маиа месеца к҃в҃ день сва ѡ̇на ст-
рана празнꙋютъ егѡ̀ и̇ма жити̇е и̇ правило красно съст-
авлено с бдение и̇ славослови̇е и̇ с велико тржество и̇ похвала
тꙋ вакраце написахомъ за сегѡ̀ стаго цра їѡ̇ана владїм-
10 и̇ра и̇ма на грчески̇ преведено жити̇е єгѡ̀ и̇ правило и̇ тꙋ мн-
ого погрешно и̇ли̇ после за много време писано житие
егѡ̀ и̇ли̇ некои̇ србинъ и̇ли гркъ пременнили̇(!) и̇ хотели̇ по-
кри̇ти̇ родъ егѡ̀ како е ѿ рода царѝ болгарски̇хъ написа-
ли како да е биль ѿ рода србскаго синъ немана симиѡ̇на
15 но весма погрешили̇ не знали̇ въ коѧ лета билъ симеѡнь
србски̇ не били̇ в то време вь србие крали̇ нїкако а де ца-
рꙑ и͗хъ паки̇ после билъ симеѡ̇нъ наманъ(!) и̇ сни егѡ̀
крали̇ за много лета и̇ сви̇ сты србски̇ крали̇ зна-
то естъ и̑ напи̇сато кои̇ де се е преставилъ и̇ де сꙋ мощи̇
20 нихни̇ и̇ гроби̇ чи̇таи̇ родословъ србски̇ ѡ̇брещеши̇ въ кое
време билъ самоилъ и̇ симеѡ̇нъ и̇ стꙑ їѡ̇анъ владимиръ
и̇ пзнаеши̇(!) како погрешили̇ писатели̇ въ томъ и̇ли по-
кривали̇ родъ и̇ ѡ̑течество стгѡ̀ їѡ̇ана владимира
3. го билъ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; съмъ(!) испорво(!) Z : са́мь и͗спе́рво K, M, S, L,

Ch, T; 3. с Z : ѿ K, M, S, L, Ch, T; 4. ѡ̇ни̇ монастръ Z : ѡномь монаⷭ҇сти́ре K, M, S, L,
Ch, T; 6. мно Z : мно́го K, M, S, L, Ch, T; маиа месеца Z : мцⷭ҇ь ма́їа K, add. вь K, M,
L, Ch, T; 7. егѡ̀ Z : add. и͗ K, M, L, Ch, T; 6.–7. маиа месеца… егѡ̀ Z : и̑ пра́ꙁнꙋють
е̑гѡ̀ въ ѻ̑на́ѧ стра́на мца ма́їѧ . въ кв. де́нъ и̑ S; 10. владїми̇ра Z : add. и͗ K, M, L, Ch,
T; тꙋ Z : то̀ K, S, L, Ch, T, то̀ꙋ(!) M; 11. погрешно Z : погреше́но K, M, S, L, Ch, T;
11.–12. житие егѡ̀ Z : om. S; 12. некои̇ Z : некое L; 13. царѝ Z : цреи K; 14. симиѡ̇на Z :
си́меѡна K, M, S, L, си́меѡнⷩ҇а Ch, T; 15. знали̇ Z : знаꙗлй K, L, Ch, T; коѧ Z : кои́ K, M,
S, L, Ch, T; 16. не Z : но L; вь србие Z : се́рбски K; де Z : add. ли S, add. и L; 16.–17.
царꙑ Z : црь K, M, S, L, Ch, T; 17. наманъ Z : нема́нь K, M, S, L, Ch, T; 18. сви̇ Z :
всеⷯ S; стьі србски̇ крали̇ Z : om. S; 19. напи̇сато Z : напи́сано K, M, L, Ch, T, писано S;
20. нихни̇ Z : те́хнй K, и ихни T; гроби̇ Z : add. ихъ L; 20. србски̇ Z : add. и͗ K, M, S, L,
Ch, T; 21. билъ Z : былѝ M, S, L, Ch, T; 22. пзнаеши̇ Z : позна́еши͗ K, M, S, L, Ch, T.
166
не паднал от коня, но взел в ръце своята глава и подкарал коня си. Така
изминал много път и дошъл в манастира, който сам бил съградил по-
рано. Там слязъл от коня и предал Богу дух. И досега в този манастир в
Елбасанската страна262 цели и нетленни почиват неговите мощи и даряват
много изцеления. На 22 май цялата тази земя празнува [неговата памет] с
голяма тържественост и възхвала, има житие и служба, написани прекрасно
с бдение и славословие263. Тук накратко написахме за този свети цар Иоан
Владимир. На гръцки има преведено неговото житие и служба, но там
много е сгрешено. Или житието му е писано много по-късно, или някой
сърбин или грък са го променили, защото са искали да скрият потеклото
му, че е от български царски род. Написали са го, като да е бил от сръбско
коляно, син на Симеон Неман264, но сбъркали много – не знаели в кои
години е живял Симеон Сръбски. По това време нямало никакви крале в
Сърбия, а камо ли техни царе. Симеон Неман и синовете му били крале
много години по-късно. За всички свети сръбски крале се знае и е написано
кой къде се е споминал и къде са техните мощи и гробове. Чети сръбския
родослов265 и ще намериш по кое време са живели Самоил и Симеон, и
свети Иоан Владимир, и ще узнаеш, че писателите или са сгрешили в това,
или са прикривали рода и отечеството на свети Иоан Владимир.
262
Манастирът, или по-точно църквата на свети Йоан Владимир, е построен през 1381 г.
в Шийон край Елбасан, като и до днес е една от големите светини на православните
християни в Албания. От 1995 г. мощите на светеца се намират в православната катедрала
в Тирана.
263
Т.е. службата се отслужва по чина на всенощното бдение, което съдържа и велико
славословие (заключителна част от празничната утреня). Целият разказ за смъртта на св.
Йоан Владимир е съставен по късното гръцко житие на светеца, издадено в Мосхополе
през 1741 г. – Бел. прев.
264
Стефан Неманя (1168–1196) – велик жупан на Рашка, който обединява сръбските земи и
слага началото на средновековното Сръбско кралство. Приема монашеството под името
Симеон и умира в Света Гора през 1199 г. Канонизиран е за светец, а също и цялата
династия на Неманичите е обявена за „светородна“. По-късно мощите му са пренесени в
манастира Студеница в дн. Сърбия. Йоан Владимир действително е сърбин по произход,
но живее в началото на ХІ в. В случая става дума за контаминацията между него и убиеца
му Йоан Владислав. В споменатото гръцко житие на Иоан Владимир наистина се казва, че
Симеон Неманя е баща на Йоан Владимир.
265
Родословите са сръбски историографски жанр, възникнал в последната четвърт на XIV
в. Първият сръбски родослов е съставен между 1374 и 1377 г. и има за цел да утвърди
кралските претенции на босненския бан Твърдко Котроманич, станал крал през 1377 г. в
Милешево. Родословите включват данни за сръбските владетели, така че чрез генеалогията
да се открои легитимността и произходът на управляващия владетел. След XV век жанрът
придобива все по-голяма популярност. Тук вероятно става дума за генеалогията на
сръбските крале и светци, написана от сръбския архиепископ Данило ІІ (ок. 1270–1337).
167
по ꙋбиение їѡ̇аново пои̇шелъ цръ грчески̇ невозбрано во ѡ̇хрꙇ̇дь

тамо пребивалъ билъ їѡ̑анъ стꙑ въ ѡ̇хридь за г҃ лета сво-
его црⷭ҇твованиа и̇ предали̇ емꙋ ѡ̇ни ꙋбиици̇ сва болгарїа
невазбрано приишелъ и̇ ѿврзалъ хазна и̇ съкровища црⷭ҇каѧ
5 и̇ и̇знелъ много злато и̇ ребро(!) безчисла и̇ раздавалъ своимъ⸱
воиномъ възелъ много вѣнци̇ и̇ корон(!) црскиѧ̇ и͑ камение многѡ̀-
ценое показалъ велика милость црици̇ мари̇и̇ жени̇ їѡ̇а-
на цра и̇ петь дщеремъ еи зналъ како ѡ̇на предала емꙋ
црстⷭ҇во болгарское оу̑била своегѡ̀ мꙋжа105 и̇ приишелъ ѿ тр-
10 новъ двидъ(!) патри̇архъ и̇ два̀ барона болгарски̇ богданъ
и̇ миробизо принели ключи̇ ѿ три̇десетъ и̇ петъ градовъ
болгарски̇хъ и̇ предали̇ клꙋчи̇106 и̇ гради̇ црꙋ грческомꙋ ѡ̇нъ⸱
поставилъ миробоза и̇ богдана паки̇ барои̇(!) над болгари̇а⸱
тако въ то време ради̇ греха̀ самоилова цра болгарскаго и̇
15 ради̇ ереси̇ новатиански̇е и̇ арианские арменские що се били̇ оу̇множили̇
въ хоридскаѧ(!) страна въ болгарехъ пало црство болгарскоє
под влать(!) грческаѧ коначно но поселеди̇(!) сты їлариѡ̇нь епꙇ̇-
копъ(!) меглиски̇ и̇ сты ѳеѡ̇филактъ и̇скоренили̇ и̇ погасили̇ ѡ́-
ни͗ проклети̇ ереси̇ конечно ѿ болгари̇а :
20 билъ некои̇ доланъ поробенъ ѿ гръци̇107 въ тиа брани̇ с болгари̇
що и̇меѧли̇ билъ въ цари̇ градъ в некоеко(!) великаго велмꙋжа
продать билъ хи̇тарь и̇ смотреливъ велми̇ п(!) некое
време побегналъ и̇з цри градъ и̇ прии̇шелъ въ стрꙋмица
2. пребивалъ Z : седель S; їѡ̑анъ стꙑ Z : transp. S; 3. црⷭ҇твованиа Z : црⷭ҇твова́нїе K, L;

и̇ Z : om. K, M, L, Ch, T; 4. съкровища Z : скро́вница K, L, Ch, T; 5. ребро Z : сре́бро
K, M, S, L, Ch, T; раздавалъ Z : раздалъ S; 6. корон(!) Z : корꙋ́ни K, M, L, Ch, T,
корони S; 6.–7. камение многѡ̀ценое Z : ка́мени мно̀гоцѣ́ннїи͗ K; 7. многѡ̀ценое Z : add.
и S; жени̇ Z : же́нꙋ S; 8. дщеремъ еи Z : д꙽щерей K, M, S, Ch, дще́ри L, T; ѡ̇на Z : ѡ̇ниа
Ch, T; 9. болгарское Z : add. и L; 9.–10. трновъ Z : те́рнова K, L, Ch, T, терново S; 10.
двидъ Z : двдь K, M, S, L, Ch, T; барона Z : боле́ри K, M, S, L, Ch, T; 11. миробизо
Z : add. и L; 12. и̇ Z : om. S; предали̇ Z : принели S; 13. барои̇(!) Z : баро́ни K, M, S, L,
Ch, T; над болгари̇а Z : на бо́лгарїю K, надъ болга́ри M, S, L, Ch, T; 14. то Z : това L;
самоилова Z : самои́лева K, M, S, L, Ch, T; и̇ Z : om. K, M, L, Ch, T; 15. новатиански̇е
Z : новатїанскїй K; и̇ арианские Z : om. K, M, S, L, Ch, T; арменские Z : а͗рме́нскїй K; 16.
хоридскаѧ Z : ѡхри́дскаа K, M, S, L, Ch, T; пало црство болгарскоє Z : па́днало бо́лгарско
црⷭ҇тво K, L, Ch, T, падна́ло црⷭ҇тво болга́рское M, S; 17. поселеди̇ Z : после́ди K, M, S,
L, Ch, T; 17.–18. епїкопъ Z : епи́скопь K, M, S, L, Ch, T; 18. меглиски̇ Z : мегли́нскй
K, M, S, L, Ch, T; 20. билъ Z : Въ тїѧ времена и̑ брани, бы́лъ S; 20.–21. въ тиа... що
и̑меѧли̑ Z : om. S; 21. и̇меѧли̇ Z : и͗ме́ꙗ͗ль K; в2 Z : ѹ S; некоеко Z : нꙗкоего K, M, S,
L, Ch, T; великаго Z : вели́ка M, S; велмꙋжа Z : велмо́жа Ch, T; 22. продатъ Z : прода̀нь
K, M, S, L, Ch, T, add. та K; 22. п Z : по K, M, S, L, Ch, T.
105
106
107
На това място има киноварен маркер показващ че в беловата билъ... гръци̇ трябва да е с
168
След убийството на Иоан гръцкият цар отишъл безпрепятствено в
Охрид – там, в Охрид, пребивавал свети Иоан през 3-те години на своето
царуване266. И онези убийци му предали цяла България. [Царят] влязъл [в
града] необезпокояван, отворил хазната и царските съкровища и изнесъл
[оттам] много злато и безчет сребро, [от които] раздавал на своите воини.
Взел много царски венци и корони, а също и скъпоценни камъни. Оказал
голяма милост на царица Мария267, жената на цар Иоан, и на петте ѝ
дъщери: знаел, че тя му предала българското царство и убила мъжа си.
Дошъл от Търново и патриарх Давид268 с двама български барони – Богдан
и Миробизо269, [които] донесли ключовете от тридесет и пет български
града и предали и ключовете, и градовете на гръцкия цар. Той поставил
Миробоз и Богдан отново за барони270 на България. Така по това време
заради греха на Самоил, българския цар, и заради новатианските и
арменските ереси, които се били умножили сред българите в охридската
страна, българското царство паднало окончателно под гръцка власт. По-
късно обаче свети Иларион, Меглиският271 епископ, и свети Теофилакт
задушили и окочателно изкоренили тези проклети ереси от България.
Някой си Долан272 бил поробен от гърците в битките, които водели с
българите. [Той] бил продаден в Цариград на някакъв голям велможа. Бил
хитър и много находчив. По някое време побягнал от Цариград и дошъл в
266
Тук отново става дума за контаминацията между Йоан Владимир и Йоан Владислав.
Последната столица на Първото българско царство е Охрид, където Василий ІІ влиза през
март 1018 г.
267
Последната българска царица от Първото царство наистина е Мария, съпругата на Йоан
Владислав, която капитулира пред победителя.
268
Действително последният български патриарх се нарича Давид. Тезата за съществуването
на Търново през Х и ХІ в., макар и отхвърлена от повечето историци, въз основа на
Воденския надпис има нови привърженици. Вж. последната публикация по въпроса и
посочената там библиография (Д о б р е в 2007: 134–142, 432–437).
269
В текста на Орбини се споменава Morobisdo като един от двамата пратеници, предали
града Пелагония (дн. Битоля) на Василий ІІ, както и Bogdan, началник на крепост във
вътрешността на България, който „посрещнал“ Василий (Orbini, 437). Богдан се среща
и в текста на византийския хронист от края на XI в. Йоан Скилица. Вероятно у Орбини
Миробизо/Миробоз е изопачено от Моровизд – средновековна крепост и епископско
средище на р. Брегалница, чийто управител също капитулира без съпротива през 1018 г. Тази
крепост се намира 20-ина км. североизточно от гр. Щип в дн. Македония. Отъждествява се
със село Мородвис, община Зърновци в Източна Македония, в подножието на планината
Плачковица. Срв. и И в а н о в 1931: 552, бел. 3.
270
Тук – управители. – Бел. прев.
271
Свети Иларион Мъгленски, български светец от ХІІ в.
272
Става дума за Петър Делян, изопачено умишлено от византийските автори в Долан,
свързано с гръцкото δόλος – коварство, интрига, δολοφονία – убийство.
169
и̇ творилъ себѣ како е о̑нъ снъ ароновъ и̇ ѿ рода црⷭ҇каѧ⸱

тꙋ било по слꙋчаю събрано много воїнство болгарское
и̇ ѡ̑гласили̇ себе долана за цара болгарска въстали̇
и прогнали̇ воинство грческое ѿ страни̇ ѡ̑хридски̇е и̇ въца-
5 рил се доланъ на болгари̇ ѡ̑хридские но не чествовали̇ своє
воинство добре зато вои̇нство и̇згнали̇ долана и̇ пос-
тавили̇ себе цара тихомира барона по неко(!) време ѡ̇-
н̇и̇ доланъ хитар си̇ събралъ паки̇ много народъ по се-
пе(!)108 и̇ приишелъ на тихомира и̑ оу̇хатилъ и̇ ѡ̑слепи͗лъ егѡ̀
10 и̇ ѡ̑слепилъ егѡ̀ и̇ ꙋбилъ и̑ црствовалъ за тридесетъ
лета доланъ и̇ ѿелъ много градове ѿ грци̇
неко алꙋсианъ въсталъ ѿ цри̑ градъ109 болгаринъ посланъ ѿ
грчки̇ съборъ на погꙋбление доланово алꙋсианъ казовалъ и̇ т-
ворилъ себе ѿ рода царѝ болгарскихъ тако наꙋчили̇ егѡ̀ грци̇
15 да дигне бранъ въ болгарию вѣровали̇ много народъ алꙋсїанꙋ
и̇ въстали̇ на долана бранию доланъ виделъ защо не можетъ пр-
оти̇вити се алꙋсианꙋ и̇ при̇ѡ̇бщилъ егѡ̀ на црство по мало вр-
еме алꙋсианъ въсталъ на долана и̇ ѡ̇слепилъ егѡ̀ и̇ ѡ̑ста(!)
самъ на црство и̇ предал се волею гркомъ и̇ бил и̇мъ поко-
20 ренъ за двадесетъ лета ва ѡ̇хридъ црствовалъ та за пети̇-
десетъ лета такмо ва ѡ̇хридь до копие(!) и̇ до щипъ држалї
доланъ и̇ алꙋсианъ а трново и̇ дꙋнавиа за о҃ лета би̇л[о]110
подъ ѡ̑бласти̇ грческиа и̑ творили̇ грци̇ много пакост[ъ]
3. болгарска Z : бо́лгарски L, add. и S; 4. воинство грческое Z : вои́ска̀ гре́ческаа K, M, S,

L, Ch, T; 5. на Z : наⷣ K, M, S, L, Ch, T; чествовали̇ Z : че́ствова́ль K, L, T, строили S;
7. неко Z : нꙗкои́ K, не́кое M, S, L, Ch, T; 8. си̇ Z : сїи K, om. L; паки̇ Z : om. S; много
Z : om. T; 8.–9. по сепе и̇ Z : послѐ K, M, L, Ch, T, om. S; 9. оу̇хатилъ Z : хватѝль K,
M, S, L, Ch, om. T; и̇ ѡ̑слепи͗лъ егѡ̀ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 10. егѡ̀ и̇ ꙋбилъ Z :
transp. S; ꙋбилъ Z : add. е̑гѡ̀ L; 10.–11. црствовалъ… доланъ Z : црⷭ҇твꙋвалъ дола́нꙿ л҃.
летѣ S; 12. неко Z : нꙗкои͗ K, M, L, Ch, T; въсталъ Z : add. ѿ гре́цы L; болгаринъ Z :
бо́лгаромъ L; 12.–13. неко алꙋсианъ… доланово Z : Воста́лъ не́ки а̑лꙋсиа́нꙿ болга́рїнъ ѿ
цриграⷣ: посла́лї го гре́ци да погꙋ́битъ дола́на S; 13. грчки̇ Z : гре́чески K, M, L, Ch, T;
13.–14. себе Z : add. да ѐ S; 14. царѝ Z : црⷭка̀ M; царѝ болгарскихъ Z : бо̀лгарскии꙼ црѝ
L; 15. въ Z : на T; 18. алꙋсианъ въсталъ Z : transp. S; ѡ̑ста Z : ѡста́ль K, M, S, L, Ch,
T; 19. и̇мъ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 20. лета Z : лѣ́тъ M, S, Ch, T, add. и S; 20. та
Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 20. та Z : add. і M; 20.–21. пети̇десетъ Z : петьна́десеть K,
S, Ch, педесе́тъ (отгоре с букви – еі) M, петъдесѧ́тъ L, T; 21. копие Z : ско́пїе K, M,
S, L, Ch, T; щипъ Z : щи́тъ L; 22. трново Z : те́рнова L; дꙋнавиа Z : дона̀вїе K; лета
Z : лѣ́ть K, L, Ch, T; 23. ѡ̑бласти̇ грческиа Z : ѡбла́сть гре́ческаа K, M, S, L, Ch, T.
108
п е дописано отдолу, така че да изглежда на б.
109
На това място има киноварен маркер, показващ че в беловата неко... градъ трябва да е с
110
При обрязването на тази страница крайните букви на последните два реда са били
изгубени. Тук се възстановяват в квадратни скоби.
170
Струмица , където се престорил, че е син на Арон и че е от царски род.
273 274
Там случайно се намирала голяма българска войска. [Те] провъзгласили

Долан за български цар, въстанали и прогонили гръцката войска от
охридската страна. Така Долан се възцарил над охридските българи, но не
ценял достатъчно своята войска, затова войниците го изгонили и поставили
за цар барона Тихомир275. По някое време този Долан, бидейки хитър,
отново събрал много народ след себе си, дошъл, хванал Тихомир, ослепил
го и го убил. Долан царувал тридесет години и отнел много градове от
гърците.
Вдигнал се някой си Алусиан276, българин от Цариград, [който бил]
изпратен от гръцкия синклит277 да погуби Долан. Алусиан казвал и се пред-
ставял, че е от рода на българските царе – така го научили гърците, за да
предизвика война в България. Много народ повярвал на Алусиан и въста-
нал с оръжие срещу Долан. Долан видял, че не може да се противопостави
на Алусиан, и го направил съуправник на царството си. Не след дълго Алу-
сиан въстанал срещу Долан, ослепил го и останал сам да царува. Предал
се доброволно на гърците и им бил покорен – [по този начин] царувал в
Охрид двадесет години. Така Долан и Алусиан управлявали петдесет го-
дини, [но] само от Охрид до Скопие и до Щип, а Търново и Дунавия278 70
години били под гръцка власт и гърците правели много злини на българите
и ги потискали.
273
Струмица, във византийската епоха и Тивериупол, играе важна роля в средновековната
българска история.
274
Всъщност Петър Делян е син на Гаврил Радомир и внук на Самуил. Той оглавява голямото
антивизантийско въстание през 1041 г. Според византийските извори той е самозванец.
275
Тихомир е водач на въстание, избухнало също през 1041 г. в темата Дирахион. След
обединяването на двете въстанически армии той е убит от въстаниците, за да се избегне
раздор между него и Петър Делян.
276
Алусиан – братовчед на Петър Делян и син на цар Йоан Владислав, зачислен след падането
на българското царство в редовете на византийската аристокрация със сан магистър.
277
В оригинала съборъ. Вж. бел. 139. – Бел. прев.
278
Става дума за темата Паристрион/Парадунавион, която не участва във въстанието.
Всъщност въстанието на Петър Делян е потушено за една година.
171
болгаромъ и̑ ѡ̑злоблали ихъ

билъ въ то време в лето ҂а҃ р҃ о҃111 въ търново патриархъ сты їѡ̇анъ
зрелъ ѡ̇злобление болга́рское ѿ гръковъ и̇ плакалъ и̇ молилъ бга
съ слзами̇ да и̇збавитъ и̑хъ ѿ работи̇ грческие и̇ ꙗвил се емꙋ
5 стꙑ великомꙋченикъ димитриа него би̇ли̇ слави̇ли̇ и̇ почи̇-
тали̇ цари трновски̇ и̇ болгарски̇ и̇спрво ѿ родъ въ родъ ѿ ми̇-
хаи̇ла благочестиваго до стго їѡ̇ана владимира тои̇
стꙑ мꙋченикъ поменꙋлъ112 домъ и̇ родъ цреи̇ болгарски̇хъ и̑
посланъ билъ ѿ бога на помощъ и̇ ѡ̇бновление црства⸱
10 болгарскаго въ трново рекалъ патриархꙋ да постави̇-
тъ а̑сѣна цра болгаромъ и̑ бгъ бꙋдетъ с нимъ и̇ ꙋсп-
еетъ скиптра болгарскаѧ въ рꙋкꙋ а̑сѣновꙋ тако
патриархъ по повелению божию призвалъ а̑сена и̇ пе-
тра̀ брата113 егѡ̀ ѿ влахию били̇ ѿ рода црскаго внꙋци̇
15 гаврилови̇ сна самоилова що билъ и̇згнатъ ꙗкоже
рече се вълахию(!) и̑ повелелъ и̇мъ съгради̇ли̇ црква крсна(!) въ
трново во име стагѡ̀ мꙋченика димитриа и̇ сазвалъ па-
триархъ епископи̇ и̇ господи̇ болгарски̇е въ трново на ѡ̇свѣ-
щение цркви̇ по смотрению бжию събрал се много народъ
20 егда ѡ̑стꙑлъ патриархъ црковъ принелъ вѣнецъ и̇ багр-
еница и̇ вечалъ(!) асѣна на црⷭ҇ство болгарское и̇ сказалъ
въсемъ како пове̇лено било емꙋ̀ ѿ бога стꙑмъ димит-
риемъ тако народъ ѿ радости̇ възивали̇ велегласно⸱
1. ѡ̑злоблали Z : ѡѕлоби́ли̑ K, M, L, Ch, T; 5. великомꙋченикъ димитриа Z : transp. K,

M, S, L, Ch, T; 6. и̇спрво Z : и͗спе́рва K, L, Ch, T; трновски̇ и̇ Z : om. S; ѿ родъ въ
родъ Z : вь роⷣ ѿ ро́дь K, ѿ ро́да въ ро́дъ S, L, Ch, T; 7. до Z : add. благочести́вагѡ и꙼
L; 8.–9. и̇ посланъ билъ ѿ бога Z : и ѿ бга посла́нь би́сть K; 10. трново Z : те́рновь K,
add. и S; 11. а̑сѣна Z : ꙗ̑се́на S; 12. болгарскаѧ Z : бо́лгарскаго K; а̑сѣновꙋ Z : асеновꙋ K,
L, Ch, T, ѧсѣновꙋ M, ѧсе́новꙋ S; 13. по Z : om. L; а̑сена Z : асѣна K, Ch, T, ѧсѣна M,
S; 14. црскаго Z : црⷭ҇ка S; 15. самоилова Z : самои́лева K, M, S, L, Ch, T; 16. вълахию
Z : вь вла́хїю K, M, S, L, Ch, T; повелелъ Z : повеле́ K; црква крсна Z : transp. S; крсна
Z : красна K, M, S, L, Ch, T; съгради̇ли̇ Z : сьгради́тй K; 19. събрал се Z : събра̀лй се
K; 20. црковъ Z : це́р꙽квата K; 20.–21. багреница Z : багрени́цꙋ K, M, S, L, Ch, T; 21.
вечалъ Z : вѣнча́л꙽ K, M, S, L, Ch, T; асѣна Z : ѧсѣна M, S, add. црѧ̀ L; 22. било емꙋ̀
Z : transp. K; 23. димитриемъ Z : add. и S; народъ Z : народи S.
111
билъ ... ҂а҃ р҃ о҃ е маркирано от двете страни с киновар, което означава, че в беловата трябва
да бъде с червенослов.
112
е е поправено от и.
113
б е поправено от п.
172
По това време през 1170 година в Търново патриарх бил свети Иоан279.
[Той] гледал угнетението на българите от гърците, плачел и молел със сълзи
Бога да ги избави от гръцката робия. Тогава му се явил свети великомъченик
Димитър280, когото търновските и българските царе още отначало славели и
почитали от род в род – от Михаил Благочестиви281 до свети Иоан Владимир.
Този свети мъченик си спомнил дома и рода на българските царе и бил
изпратен от Бога да помогне и да обнови българското царство в Търново.
И [той] рекъл на патриарха да постави Асен282 за цар на българите, понеже
Бог ще бъде с него и българският скиптър ще преуспее в ръката Асенова.
Така патриархът по Божие повеление призовал от Влахия283 Асен и неговия
брат Петър284 – [те] били от царски род, внуци на Гаврил, Самоиловия син,
който бил изгонен, както беше казано, във Влахия – и им заповядал да
съградят в Търново чудна църква на името на свети мъченик Димитър.
За освещаването на църквата патриархът свикал в Търново епископите и
българските първенци. И по Божие усмотрение се събрал много народ.
Когато патриархът осветил църквата, взел венец285 и багреница, венчал
Асен за цар на българите и разказал на всички, че [това] му било заповядано
от Бога чрез свети Димитър. Така народът от радост завикал гръмогласно:
279
Няма реални исторически податки за патриарх на име Йоан по това време. Възможен
източник на о. Паисий е църковнославянската Кормчая от 1653 г., където Йоан е назован
Търновски „первопрестолник“ (Сказание, 4r. Срв. Р а й к о в 1972: бел. 166, също и
Т р и ф о н о в 1939: 48–64). Срв. бел. 288.
280
Свети Димитър Солунски – раннохристиянски мъченик и светец, просиял през 306 г.;
покровител на Асеневата династия и на Второто българско царство.
281
Т.е. княз Борис-Михаил Покръстител.
282
Асен, наречен Белгун, който става цар под името Асен І (1187–1196).
283
У Никита Хониат и в някои западни извори от първата половина на ХІІІ в., използвани
от Орбини, българите често са наричани власи. Оттук и връзката, която о. Паисий прави
между Асеневци и Влахия. Смята се, че названието влах идва от старонемското walh –
название на чуждите народи и най-вече на латиноговорящото население на Европа. На
Балканите с това понятие се обозначават романизираните номади пастири, чиито общности
са разпръснати из всички планински области на полуострова от Епир до Молдова. Често
пъти то функционира като соционим и обозначава планинско пастирско население.
284
Теодор, коронясан за български цар под името Петър през 1185 г., споделя властта с брат
си Асен, а през 1196–1197 г. управлява самостоятелно.
285
Т.е. корона. – Бел. прев.
173
да живїтъ а͗сѣнъ многаѧ лѣта асѣнꙋ црю болгарс-

комꙋ многаѧ лета їѡ̇анꙋ блаженеишемꙋ патри̇-
архꙋ трновскомꙋ и̇ всеи болгари̇и многа лета тако пристали̇ много
господи̇ болгарски̇е по а̑сѣна цра ѡ̑нъ поставилъ пе-
5 тра̀ брата своего̀ въ први̇ и̇ вели̇ки̇ чинъ воински̇ и̇ по-
ставилъ съвъ чинъ воински̇ по чинꙋ првомꙋ како що
и̇меѧли̇ црѝ трновски̇ преродители̇ егѡ̀ и̇ стекал се
народъ болгарски̇ како единъ чловекъ въ трново еди̇-
нодꙋшно на помощъ асѣнꙋ и̇ събрало се воинсво ѿ вл-
10 ахиа послали влашки̇ господари̇ на помощъ асѣнꙋ⸱
то било вола бжиа съ асѣна и̇ прїишла емꙋ̀ века(!) помо-
щъ ѿвсꙋдꙋ и̑ ꙋкрѣпил се на црство болгарское и̇ ѿ-
мастилъ гркомъ сꙋгꙋбо ѡ̑би̇дꙋ и̇ ѡ̑злобление що ѡ̇-
ни̇ за о҃114 лета̀ творили̇ болгаромъ зимали данъ ѿ нї-
15 хъ тежка тако и ѡ̇ни̇ давали̇ за шестидесетъ лета
асѣнꙋ и̇ синꙋ егѡ̇ їѡ̇ан̇ що ѡ̇ни̇ ѡ̑слеплали̇ бо-
гаровъ(!) при само̇ила цра и̇ много таина пакостъ творили̇
болгаромъ то и нихъ постигло последи̇ ѿ болгари̇
тристотнъ(!) хилади̇ воиска грческа и̇ ѿ различни̇и̇и̇(!)
20 народи ѿкꙋповали̇ и̇ пратили на а͗сѣна и̇ на болга-
риа но асѣнъ и̇ болгари̇ све ѡ̇на воиска за ѡ̇самъ
лета побили ї поробили тако едва престали̇ ѡ͗ бранъ с грц[и]115
твори̇ти̇ и̇ ѿмащати̇ првою ѡ̑бидꙋ болгарско[ю]
1. а͗сѣнъ Z : ѧсѣнъ M, S, асѣна црѧ̀ L, add. на L; асѣнꙋ Z : ꙗсѣнꙋ M, S; 2. многаѧ

лета Z : мно́га мꙋ лѣ́та и꙼ L; 4. а̑сѣна Z : ѧ́сѣна M, S; 5.–6. и̇ поставилъ… првомꙋ Z :
и̑ ѹ̑строи́лъ во́искꙋ S; 6. съвъ Z : веⷭ҇ K, M, S, L, Ch, T; що Z : add. би́ли K, M, L, Ch,
T, былѝ пе́рво и̑меѧ́ли S; 7. трновски Z : бо́лгарски̇ K; преродители̇ Z : прароди́телй K, M,
S, L, Ch, T; 9. асѣнꙋ Z : ѧсѣнꙋ M, S; 9.–10. влахиа Z : вла́хїе K, S, Ch; и̇ събрало се
воинсво Z : om. S; ѿ влахиа послали влашки̇ господари̇ Z : и̑ посла́ли вла́шки господа́ри ѿ
влахїѧ во́иска S; 10. асѣнꙋ Z : ѧсѣнꙋ M, ꙗ̑сѣ́нꙋ S; 11. асѣна Z : ѧсѣна M, S; 11. века Z :
вели́ка K, M, S, L, Ch, T; 14. лета̀ Z : лѣ́ть K, M, Ch, T; данъ Z : даны S; 15. тежка
Z : те́жки K, M, S, L, Ch, T; лета Z : лѣ́ть K; 16. асѣнꙋ Z : ꙗсѣнꙋ M, S; ѡ̑слеплали̇ Z :
ѡслѣпова́ли K, M, S, L, Ch, T; 16.–17. богаровъ Z : бо́лгарѝ K, болга́ровъ M, S, L, Ch,
T; 18. и нихъ Z : ихь K, M, S, L, Ch, T; 19. тристотнъ Z : три́ста K, M, S, L, Ch, T;
различни̇и̇и̇ Z : разли́чнихь K, L, Ch, T, разли́чныи M, S; 20. народи Z : на́родъ M; а͗сѣна
Z : ꙗсѣна M, S; 20.–21. и̇ на болгариа Z : om. S; 21. све ѡ̇на Z : вьсѣ́хь ѡнаꙗ͑ K, M, L,
Ch, T, всѧ̀ ȏнаѧ S; воиска Z : om. K, M, L, Ch, T; 21. ѡ̇самъ Z : .и҃, M, Ch, к҃ T; 22.
поробили
Z : пробили L; едва Z : едваⷨ K; ѡ͗ Z : ѿ K, M, S, Ch, T.
114
Цифрата е маркирана отгоре с киноварна черта, което показва, че в беловата трябва да е с
115
При обрязването на тази страница крайните букви на последните два реда са били
изгубени. Тук се възстановяват в квадратни скоби.
174
„Да живее Асен много години! На Асен – българския цар – за много
години! На Иоан – преблажения търновски патриарх и на цяла България –
за много години!“ Така много български първенци се присъединили към
цар Асен. Той дал на своя брат Петър първото и най-голямо воинско звание
и уредил цялата воинска организация според предишния чин, който бил
при търновските царе, неговите предци286.
И българският народ, сплотен като един човек, се стекъл в Търново в
помощ на Асен. Събрала се войска и от Влахия – влашките господари я
изпратили също в негова помощ. Бог проявил благосклонност към Асен
и [той] получил голяма подкрепа отвсякъде, затвърдил се на българския
царски престол и отмъстил двойно на гърците за обидите и гнета, които
те 70 години причинявали на българите с тежкия данък, който вземали
от тях. По същия начин и те шестдесет години давали [данък] на Асен и
на сина му Иоан, задето ослепили българите при цар Самоил и подмолно
им причинявали много злини. Така впоследствие и тях ги застигнало
[възмездие] от българите: гърците изпратили срещу Асен и България
тристахилядна войска и наемници от различни народи, но Асен и българите
за осем години избили и поробили цялата тази войска. Едва тогава [те]
прекратили войната с гърците и [престанали] да отмъщават за предишната
обида над българите.
286
У о. Паисий е използвана думата преродители – букв. „родители предшественици“. – Бел.
прев.
175
ѡ̑бретает се въ стар̇и рꙋкописни̇ къниги̇ повѣстъ ра-

ди̇ того цра а̇сѣна старагѡ̀ како по реставление(!) па-
триарха їѡ̇ана стгѡ̀ призвалъ ѿ охридъ стгѡ̀ ѡ̑ца
ѳеѡ̇филакта и͗ поставилъ егѡ̀ патриахрха(!) въ трново⸱
5 то́и премꙋдри̇ и̇ вселенски̇ оу̑чителъ в та времена̇ про-
свѣтилъ и̇ ѡ̑чистилъ болгариа ѿ ереси̇ различни̇ тако и̇ вл-
ахиа били власи̇ приели римска ересъ сви конечно
и̇ и̇спърво116 читали̇ по латински̇ како сꙋ с латни͗(!) їединъ
родъ и̇ ꙗзикъ ѳеѡ̇филактъ стꙑ подвигналъ цра асѣна
10 пои̑шелъ на влахиа и̑ покорилъ ѡ̇бе влахии̇ под своѧ вл-
астъ и̇ запретилъ влахомъ кои чатитъ по латински̇
ꙗзикъ и̇ и̇сповѣдꙋетъ117 римско и̇сповѣдание꙼ и̇ вѣра
да мꙋ се ꙗзикъ ѿрежєтъ и̇ повелелъ и́мъ читати̇ по бо-
гарски̇(!) и̇ съдржати̇ вѣрꙋ праволавною(!) тако ѿ то вреⷨ
15 власи̇ ѡ̑братили се паки̇ въ православие и̇ читали̇ по
болгарски̇ ꙗзикъ до скорае време нїна паки̇ и̇зва-
дили̇ и̇мъ рꙋси̇ на влашки̇ ꙗзикъ проти̇(!) писание тако
тащаниемъ патриарха стгѡ ѳеѡ̇филакта и̇ цра
асѣна а̑сѣна много народъ ѡ̇братиⷧ се въ правосла҄вие
20 паки̇ поидемъ на прваѧ како въсталъ а̑сѣнъ на грци̇ и̇
и(!) победилъ и̇хъ и̇ прогналъ и̇хъ конечно ѿ болгариа
1. рꙋкописни̇ Z : рꙋкописниⷯ T; къниги̇ Z : кнꙵгъ M, L, Ch, T; 2. а̇сѣна Z : ѧсѣна M, S; 2.

реставление Z : преставле́нїе K, M, S, L, Ch, T; 3. ѿ Z : om. T; 4. патриахрха Z : патрїа́рха
K, M, S, L, Ch, T; трново Z : те́рнова L; 5. та Z : таꙗ̀ K, L, Ch, T, тїѧ S; 6. ереси̇ Z :
е́ресей K, Ch, T; 7. сви Z : вьсе́ K, L, Ch, T, всѧ̀ M, и̑ всѧ̀ S; 8. и̇ Z : om. K, M, S, L,
Ch, T; латни̇ Z : лати́нй K, M, S, L, лати́не Ch, T; 9. ꙗзикъ Z : add. а L; ѳеѡ̇филактъ
стꙑ Z : transp. S; подвигналъ Z : повꙿди́гналъ L, подви́галъ Ch, T; асѣна Z : add. и̑ L;
10. пои̑шелъ на влахиа Z : при͗шель вь вла́хїю K, прише́лъ на влахи́ѧ M, S, прише́лъ на
вла́хїю L, Ch, T; 11. чатитъ Z : чете́ть K, чита́етъ L; 12. римско и̇сповѣдание꙼ и̇ вѣра
Z : ри́мска ве́ра S; 13.–14. богарски Z : слове́нски K, M, S, L, Ch, T; 14. съдржати̇ Z :
держа́ти K, M, S, L, держа́та Ch, T; 15. въ Z : къ (поправено от въ) T; православие Z :
правосла́вїю K, L, Ch, T, правосла́вїѧ M, S; 16. болгарски̇ ꙗзикъ Z : слове́нски K, M, S,
L, Ch, T; до скорае време Z : до ско́рое вре́ме K, M, L, Ch, T, до скорꙋ S; нїна Z : om. K,
M, S, L, Ch, T; 17. проти̇ писание Z : про́сти пи͗са́нїемь K, M, Ch, T, простописа́нїемъ
S, про́стимъ писа́нїемъ L; 19. асѣна Z : om. K, M, S, L, Ch, T; ѡ̇братиⷧ се Z : ѡбрати́ли
K, ѡбрати́ли сѧ Ch; правосла҄вие Z : правосла́вїю K; 20. прваѧ Z : add. повѣ́сть K; како
Z : ка́к T; 21. и1 Z : om. K, M, S, Ch; и̇хъ1 Z : om. S.
116
ъ е поправено от е.
117
ꙋ е поправено от е.
176
В старите ръкописни книги има повест за този цар Асен, Стария,
287
как след кончината на светия патриарх Иоан призовал от Охрид светия

отец Теофилакт288 и го поставил за патриарх в Търново. Този премъдър
вселенски учител в онези времена просветил и очистил България, а така
също и Влахия от различни ереси. Всички власи до един били приели
римската ерес и отначало служели на латински, понеже са от един род и
език с латините. Свети Теофилакт подтикнал цар Асен да тръгне срещу
Влахия. [Асен] покорил под своя власт двете Влахии и заповядал на
власите: който чете на латински език и изповядва римско изповедание
и вяра, да му отрежат езика289. Заповядал им да служат на български и
да държат православната вяра. От това време власите се обърнали към
православието и служели на български език. И така до неотдавна. Сега
русите отново са им издали Писанието290 на прост влашки език. По този
начин с усърдието на светия патриарх Теофилакт и цар Асен много народ
се обърнал към православието.
Да се върнем отново на предишното – как Асен въстанал срещу
гърците, [как] ги победил и прогонил окончателно от България.
287
Не е ясно какви ръкописни книги има предвид о. Паисий. Някои смятат, че става дума за
недостигнали до нас изгубени извори, други отричат тази възможност. По-подробно вж.
Д р а г о в а 1962: 294–300. – Бел. прев.
288
Сведенията за търновските патриарси Йоан и Теофилакт са легендарни и с неясен
произход. Възможно е евентуален източнк на о. Паисий тук да е подправената Сводна
Зографска грамота от XVI в., където се споменава Търновският патриарх Теофилакт
(И в а н о в 1931: 542). Двамата светци се свързват с Търново и в Кормчаята от 1653 г.
(Сказание, 4r). Всъщност архиепископът на Търново по времето на Асен и Петър е Василий.
Светите Йоан и Теофилакт, които о. Паисий посочва като търновски патриарси, са най-
вероятно Йоан Дебърски и Теофилакт Охридски, едни от най-популярните архиепископи
на Охридската българска църква. За евентуалните източници на тези анахронизми вж.
Т р и ф о н о в 1940: 34–35.
289
Източникът на тази легенда е вероятно влахо-молдавски, вж. Я ц и м и р с к и й 1904: 309–
312, подробни извадки у Р а й к о в 1972: бел. 172. Очевидно о. Паисий смесва различни
събития, в т.ч. и обстоятелството, че власите говорят на румънски език, произхождащ от
латинския. От друга страна, не бива да се забравя фактът, че старобългарският език е
официален за Православната църква, както и за владетелската канцелария във Влахия до
ХVІІІ в.
290
Т.е. Библията. – Бел. прев.
177
егда слишали̇ грци̇ како поставили̇ болгари себе

цра̀ в трново а͗сѣна смели се ѿ ꙋжаса и̇ събрали̇
воинство много поишли̇ на асѣна цра не можелъ
а̑сѣнъ ѡ̇долети̇ гркомъ и̑ преишелъ дꙋнавъ въ вла-
5 хїю съ све воиство и̇ събралъ тамо⸱ мъного вои̇н-
ство пъкъ преишелъ дꙋнавъ и̇ ѡ̑братил се⸱
на грци̇ и̇ било бранъ страшна воиска безчи̇-
сленаѧ и̇ грческа и̇ болгарска и̇ пала воиска гр-
ческаѧ безчисла ѿ болгаровъ118 посечени и̇ побие-
10 ни̇ тако ѡ̑долелъ а̑сѣнъ гркомъ конечно и̇ побил ихъ и̇ ѿгн-
алъ ѿ земли болгарские паки поишелъ с воинство на с-
рбие и̑ покорилъ и̑хъ под свою властъ и̑ били србие
неколико време под властию е͗гѡ̇ паки въстали н-
а болгари̇ срби̇е и̇ грци̇ заедино и̑ много пакостъ
15 сътворили̇ србие црквамъ болгарски̇мъ билъ стꙑ
ѳєѡ̇филактъ въ то време патриархъ трновски̇ и̇ пла-
калъ много ѡ̇ запꙋстене многихъ цркавахъ билї
србие в то време римска ересъ држали̇ зато ра-
товали на цркви̇ болгарские и̇ по много крвопро-
20 литие ѿгналъ црь асѣнъ сръбие ѿ болгариа и̇ сми̇-
рилъ и̇хъ и͑меѧли̇ на помощъ себѣ119 србие120 и̇ маџаровь
1. слишали̇ Z : ѹ̑слиша́ли S; 1.–2. себе цра̀ Z : transp. K; 2. цра̀ в трново а͗сѣна Z : transp.
L; 3. воинство Z : во́и̑ска S; много Z : add. и S; поишли̇ Z : пришлѝ T; 4. преишелъ
Z : при͗ше́ль K, преше́лъ M, S, L, Ch, T; 4. а̑сѣнъ Z : add. цръ L; дꙋнавъ Z : дꙋ́нава
K, L, Ch, T; 5. све Z : в꙽сѣ́хь K, M, S, Ch, T; и̇ Z : om. K; 5.–6. мъного вои̇нство
Z : во́иска мно́го S; 6. пъкъ Z : па́ки K, L, Ch, T, па́къ M, S; преишелъ Z : при͗ше́ль
K, преше́лъ M, S, L, Ch, T; 7. страшна Z : add. и K, L, Ch, T; 7.–8. безчи̇сленаѧ Z :
без꙽ чи́сла K, L; 8. и̇1 Z : om. K, M, S, Ch, T; пала Z : па́ки L; 8.–9. и̇ пала ... грческаѧ
Z : om. T; 11. болгарские Z : add. а̑ ѿтꙋдꙋ S; воинство Z : во́и̑ска S; 12. свою Z : сво́ꙗ
K; 14. на болгари̇… заедино Z : transp. S; заедино Z : заедно́ K, M, S, L, Ch, T; 17.
запꙋстене Z : запꙋсте́нїе K, M, S, L, Ch, T; 18. римска ересъ држали̇ Z : transp. S;
19.–20. крвопролитие Z : крь́ве проли́тїе K, кро́вѣ проли́тїе M, Ch, T, кро́вѣ проли́тїѧ L;
20. болгариа Z : бо́лгарїю K; сръбие Z : add. и̑ гре́ци S; 21. и̇хъ Z : add. коне́чно S, add.
и L; на помощъ себѣ србие Z : се́рбїе на по́мощь K, S, на помо́щъ се́рбїе M, L, Ch, T;
маџаровь Z : маџари S; add. и̑ по мно́гое кро́вопроли́тїе, ѿгна́лъ цръ а̑сѣнъ се́рбїе и̑ гре́ци
ѿ болгарїѧ и̑ смири́лъ и̑хъ коне́чно S.
118
119
ѣ е поправено от е.
120
с е поправено от р.
178
Когато гърците чули, че българите си поставили Асен за цар в Търново,
изпаднали в ужас, събрали голяма армия и тръгнали срещу него. Асен [видял,
че] не може да победи гърците и преминал с цялата си войска [оттатък]
Дунава във Влахия. Там събрал много войска, отново преминал Дунава
и се насочил срещу гърците. Станала страшна битка между безбройните
армии – и гръцка, и българска – и паднали безчет гръцки воини, посечени
и избити от българите. Така Асен победил напълно гърците, избил ги и
ги прогонил от българската земя. Сетне тръгнал с войска срещу сърбите,
покорил ги и така известно време те били под негова власт. После сърбите и
гърците въстанали заедно срещу българите. Тогава сърбите сторили много
злини на българските църкви. По това време търновски патриарх бил свети
Теофилакт. [Той] много плакал заради запустението на [толкова] много
църкви. А сърбите в онзи момент изповядвали римската ерес, поради което
разрушавали българските църкви291. Те имали за помощници и маджарите,
но след много кръвопролития цар Асен изгонил сърбите от България и ги
усмирил292.
291
Вероятно се има предвид опитът на римската курия в края на XII – началото на XIII в. да
наложи на сърбите католицизма (вж. Н и к о л о в 1966: 163–191).
292
В периода на възстановяване на Българското царство българите и сърбите всъщност са
съюзници, а походите на Стефан Неманя в западните български земи се осъществяват
в контекста на борбата му с Византия. Споменаването на маджарите препраща към
нахлуването на сърби и маджари в дн. Западна България през 1183 г., когато временно са
отвлечени дори мощите на свети Йоан Рилски.
179
цръ грчески їѡ̇анъ катакꙋзимъ приишелъ на цра асѣ̇на

с велика воиска но асѣнъ победилъ е͗гѡ̀ и̇ ꙋхатилъ егѡ̀
и изболъ емꙋ ѡ̑чи по їѡ̇ана насталъ алеѯиа цръ гр-
чески̇ и̇ ѡ̇нъ събралъ воиска ѿ много ꙗзици̇ и̇ поиш-
5 елъ на болгариа егда се почели бити̇ ѡ̇долени̇ бол-
гари гркомъ и̑ побегалъ црь алеѯиа и̇ ѿ скорое
бегана(!) палъ шлемъ егѡ̀ црсⷦ҇ии ѿ глави̇ егѡ̀
болгарские воини принели̇ ѡни̇ шлемъ своемꙋ црꙋ
асѣнꙋ тако паки̇ побеждени̇ грцѝ ѿ болгаровъ
10 и̇ ꙋзелъ в то време црь асѣнъ много градове ѿ грци̇
но алексиа цръ паки собралъ воиска множест-
во и̇ пратиль на асѣна с василиа и̇ костантина
начелници̇ воински̇ и̇ генерали̇ грческие ҂с҃ о҃ хїла-
ди̇ но попꙋщениемъ божимъ побили̇ и̇хъ болгари̇
15 и̇ поробили и̇ не возвратил се никои началникъ къ
црю алеѯии̇ егда слишалъ алеѯиа то побитїе
воиское(!) палъ ва ѡ̇чаѧние и̇ послалъ възискати̇
миръ съ асѣна и̇ петра̇ но не полꙋчилъ ѡ̑нъ паки̇
послалъ воиска на асена множество но пакї
20 ѡ̇на воиска побили̇ болгари̇ и̇ възели въ пленъ але-
ѯиа дꙋка аспида три генерали грческие
1. катакꙋзимъ Z : кантакꙋзиⷨ T; 3. їѡ̇ана Z : add. какакꙋꙁи́мъ L; насталъ Z : add. на

црство L; 3.–4. алеѯиа цръ грчески̇ Z : transp. S; 5. се Z : си K; ѡ̇долени̇ Z : ѡдоле́лй K,
M, L, Ch, T, надви́ли S; 6. побегалъ Z : побѣ́гналь K; 7. бегана Z : бѣга́нїе K, M, S, L,
Ch, T; глави̇ Z : гла́ве K, M, S, L, Ch, T; егѡ̀ Z : add. а S, и L; 8. принели̇ Z : принеслѝ
T; 9. побеждени̇ грцѝ ѿ болгаровъ Z : победили болгари грековъ S; 10. много градове ѿ
грци̇ Z : transp. K; 11. но алексиа цръ паки Z : па́ки вто́ри пꙋтъ . црь а̑ле́ѯїа S; 11.–12.
воиска множество Z : мно́го во́иска S; 12. асѣна Z : add. црѧ L; с василиа и̇ Z : си́лна сь
K, си́лнаѧ съ M, S, Ch, T, съ L; костантина Z : костанди́на L; 15. никои Z : ние̑ди́нъ S;
16. алеѯии̇ Z : але́ѯїю K, M, S, L, Ch, T; побитїе Z : побие́нїе L; 17. воиское Z : воинское
K, M, S, L, Ch, T; 18. паки̇ Z : add. тре́ти пꙋ́тъ S; 19. множество Z : много S; 19.–21.
пакї … грческие Z : om. K, M, L, Ch, T, и̑ побежденꙿ бы́лъ ѿ а̑се́на S.
180
Гръцкият цар Иоан Катакузим тръгнал с голяма войска срещу цар
293
Асен, но Асен го победил, хванал го и му избол очите. След Иоан гръцки

цар станал Алексий294. Той също събрал войска от много народи и тръгнал
срещу България. Когато започнали да се бият, българите надвили гърците
и цар Алексий побягнал. От бързото тичане царският шлем паднал от
главата му. Българските воини донесли този шлем на своя цар. Така гърците
повторно били победени от българите. Тогава цар Асен взел и много градове
от гърците295. Но цар Алексий отново събрал голяма войска и изпратил
срещу Асен Василий и Костантин296, гръцки военачалници и генерали,
с 270 хиляди, но по Божия воля българите ги победили и ги поробили и
никой от пълководците не се върнал при цар Алексий. Когато Алексий
чул за това поражение на войската си, изпаднал в отчаяние и изпратил да
поискат мир от Асен и Петър, но не го получил. Той пак изпратил голяма
войска срещу Асен, но тази войска отново била разбита от българите и
били взети в плен трима гръцки генерали: Алексий, Дука, Аспида297.
293
Става дума за кесаря Йоан Кантакузин, зет на император Исак ІІ Ангел (1185–1195). Тук
има смесване и със събитията около битката при Клокотница от 9 март 1230 г., когато по
заповед на цар Йоан Асен ІІ са избодени очите на клетвопрестъпника Теодор Комнин.
294
Може би става дума за Алексий ІІІ Ангел (1195–1203), който сваля от власт брат си Исак
ІІ Ангел (1185–1195) и управлява до 1203 г.
295
Очевидно става дума за отглас от победата на Асеневци в Тревненския проход през 1190
г., когато Исак ІІ Ангел едва успява да се спаси.
296
Съчетанието Василий и Константин се чете единствено в Черновата. В останалите
преписи вм. с василиѧ и се появява неясното силна сь, вероятно плод на грешно разчитане
или словоразделяне от страна на преписвача на незапазения белови екземпляр на
о. Паисий. Всъщност не е ясно какво и кого има тук предвид о. Паисий. Й. Иванов разчита
сва силна (И в а н о в 1914: 38). Основен извор за историята на този период е византийският
хронист Никита Хониат, но и в неговата История няма данни за споменатите пълководци.
Тези имена не фигурират и у Мавро Орбини. От друга страна често в източниците
Василий Българоубиец се споменава заедно със своя брат и съимператор Константин VІІІ
(самостоятелно 1025–1028) именно в съчетанието Василий и Константин, което може
би е влязло като топос и в Паисиевия текст. Райков смята, че става дума за Константин
Аспиет, военачалник на Исак II Ангел (Р а й к о в 1972: бел. 177).
297
У Орбини fu preso vivo il Duca Alessio Aspiate (Orbini, 450), т.е. става дума за византийския
пълководец Алексий Аспиет, пленен от българите през 1195 г. О. Паисий ги възприема
като трима души (вж. също Р а й к о в 1972: бел. 179).
181
паки алексиа цръ послалъ четвртаѧ воииска(!)

на цра асѣна с некоего генерала їсака стокра-
тора тои исакъ побилъ г҃ хилади̇ болгари̇ по-
следи ѡ̇долели егѡ̀ и̇ ꙋхатили̇ егѡ̀ и̇ ѡ̇бтекли̇ св-
5 е воиство грческое болгари̇ и̇ поробили̇ и̇хъ
мало некои ѿ нихъ побегли̇ тако ѡ̇стала пꙋс-
та земла̀ грческаѧ без воинство сами̇ числа-
тъ ҂г҃ ҂т҃ хилади̇ воїска погибла грческаѧ на
болгариа побиена и̇ поробена тако ѿмастилъ
10 съмъ(!) бгъ цремъ грческимъ въ то време ѡ̇ни мно-
ого(!) пакости̇ чи̇нили̇ болгаромъ и̇спрво но и̇-
м се възвратило въ то време сꙋгобо(!) ѿмащенїе
не веровали како е асѣнъ повѣленемь божимъ̇
билъ посталенъ(!) црь б(!) болгаромъ но се рꙋгали̇ емꙋ
15 и̇ ѡ̇ни̇ дигали̇ воиска толико пꙋти на асѣна црѧ
ѡ̇нъ никако не ишелъ на нихъ но когⷣа приходили̇ на
нѣкго(!) ѡ̇нъ помощию божиею побеждалъ и̇хъ
крѣпко и̇ тако за ѡ̇самъ ле́та непрестана бра-
нъ чинили̇ грц̇и съ асѣна докле погꙋбили̇ све
20 сво(!) воинство и̇ ѡ̇бнищало црство и̑хъ последї се
покорилъ црь алеѯиа црю асѣнꙋ121 и̇ данъ давалъ
4. ѡ̇долели Z : надвили S; 4.–5. све Z : все́хъ M, L, Ch, T; 5. болгари̇ Z : om. S; 6. некои

Z : некое L; нихъ Z : тѣ́хь K; 8. ҂г҃ ҂т҃ хилади̇ Z : три́ста хилѣ́ди K, т҃ , хилѧ́ди S, L, Ch,
T; 9. болгариа Z : бо́лгарй K; 10. съмъ Z : са́мь K, M, S, L, Ch, T; време Z : add. защо
S; ѡ̇ни Z : add. и̑спе́рво S; 11. пакости̇ Z : пакость S; 12. въ то време Z : om. S; 13.
повѣленемь Z : повѣле́нїемь K, M, S, L, Ch, T; повѣленемь божимъ̇ Z : transp. S; 14.
посталенъ Z : поставле́нь K, M, S, L, Ch, T; 15. ѡ̇ни̇ Z : om. S; асѣна црѧ Z : на него
S; 16. нихъ Z : тѣ́хь K; когⷣа Z : кога̀ K, L, Ch, T; 17. божиею Z : бжию K, S, Ch, бжїи
T; 18. ѡ̇самъ Z : ,и҃, M, L, пе́тьдесе́ть и͗ че̇тири꙼ K, н҃ S, Ch, T; непрестана Z : непреста́но
K, M, S, L, Ch, T; 19. асѣна Z : add. црѧ̀ L; докле Z : догде S; 19.–20. све сво Z : вьсе́
K, всеⷯ ́ M, L, Ch, T, всѧ S; 21. алеѯиа Z : а͗ле́ѯи͑и꙼ M, Ch, T, алеѯїе L; црю Z : om. S.
121
ꙋ е поправено от н.
182
След това цар Алексий изпратил за четвърти път войска срещу цар Асен
с някой си генерал Исак Стократор298. Този Исак избил 3 хиляди българи,
но след това бил победен и заловен. Българите обградили цялата гръцка
войска и я поробили, само малцина от тях избягали. Така гръцката земя се
обезлюдила и останала без армия: сами изчисляват, че срещу България по-
гинала 300 хилядна гръцка войска – избита и поробена. По такъв начин то-
гава сам Бог отмъстил на гръцките царе. Отначало те правели много злини
на българите, но по това време отмъщението им се върнало двойно. Не вяр-
вали, че Асен е бил поставен по Божие повеление за цар на българите, а му
се присмивали. Те пращали много пъти войска срещу цар Асен, но той ни-
кога не тръгвал [пръв] срещу тях. Когато го нападали обаче, той с Божията
помощ ги разгромявал. И така гърците били осем години в непрекъсната
война с Асен, докато не погубили цялата си войска и не обедняло царството
им. Впоследствие цар Алексий се покорил на цар Асен и му давал данък.
298
Смята се, че Стократор е титлата севастократор, преосмислена като лично име.
Вероятно става дума за севастократор Исак Комнин, който през 1195 г. е разбит от
българите и умира в български плен.
183
доклѣ црствовалъ а͗сѣнъ зималъ данъ ѿ царѝ

грческие тако и снъ и̇ братъ егѡ̀ престали грци̇ и̇
болгари̇ бранъ творити̇ покорилъ асѣнъ себѣ подъ св-
оа властъ и̇ вахи̇(!) ѡ̇бе тако се прославилъ на зе-
5 мли̇ паче многихъ цри и̇ крали̇ и̇меновалъ се⸱
црь вселенск̇и защо имеѧлъ себѣ кесари̇ римскїе
даници̇ и̇ прочи крали̇ покорни̇ славно било име
егѡ̀ тако имеѧлъ сты мꙋжи̇ патри̇арси въ
трново и̇ посꙋшавалъ(!) и̇хъ покорно ѡ̇ни егѡ̇ нас-
10 тавлали̇ на велики̇ добродетелеи̇ много цркви и̇
монастири̇ съгради̇лъ по болгари̇а и̇ в стаа гора̀
атонскаа ѡ̇бновилъ монасти̇ри̇ моного(!) и̇ прилож-
лъ(!) и̇мъ села и̇ метоси̇ и̇ повелелъ и̇мъ читати̇ по бол-
гарски̇ ꙗзикъ трново ѡ̇бновѝлъ градомъ и̇ много
15 цркви̇ внꙋтръ съградилъ милостиа(!) нищимъ и̇ ц-
рквамъ оу̑стави̇лъ много ѿ црскаѧ съкровища
пишетъ снъ егѡ̀ їѡ̇анъ блаженꙑ ѡ̑цъ мои̇ цръ а͗сѣнъ
все свое и̇мение и̇ съкровища простре и̇ истощи̇ на
милостини̇ нищи̇мъ и̇ цркавамъ такоково(!) благочес-
20 тие и̇ ми̇ръ си͗ало въ болга́рию въ време благоче-
стиваго и̇ славнаго̇ цра асѣна стараго ї билъ
1. црствовалъ Z : add. цръ L; 2. грческие Z : гре́ческїй K; егѡ̀ Z : add. и тако S, add. и

L; 3. себѣ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 4. вахи̇ Z : вла̀хїи K, M, S, L, Ch, T; вахи̇(!) ѡ̇бе
Z : transp. S, add. и S; 5. цри Z : цреи S; крали̇ Z : add. и͗ K, S, L, Ch, T; и̇меновалъ
Z : наре́кл S; 6. кесари̇ римскїе Z : ке́сарїе римски K, S, Ch, T; 7. покорни̇ Z : покори́ль K,
M, S, L, Ch, T; 8. имеѧлъ Z : add. и S; патри̇арси Z : патриархй K, M, S, L, Ch, T; 9.
посꙋшавалъ Z : послꙋшаваль K, M, S, L, Ch, T; 10. велики̇ Z : вели́кїи K, вели́кїѧ M, S,
L, Ch, T; добродетелеи̇ Z : доброде́тели K, M, S, L, Ch, T; 11. съгради̇лъ Z : зꙿгради́ль
K, M, Ch, T, заградилъ S, L; 12. атонскаа Z : а͗ѳо́нскаꙗ͗ K, M, S, L, T, а͗фо́нскаѧ Ch;
моного Z : мно́го K, M, S, L, Ch, T; монасти̇ри̇ моного Z : transp. L; 12.–13. приложлъ
Z : при͗ложи́ль K, M, S, L, Ch, T; 13. метоси̇ Z : мето́хй K, M, S, L, Ch, T; 14. ꙗзикъ
Z : add. и L, add. въ T; и̇ Z : om. K, M, L, Ch, T; 15. съградилъ Z : згради́лъ M, S;
милостиа Z : млⷭ҇ти́нꙗ K, M, S, L, T; 16. оустави̇лъ Z : и̇ ѡста́вйль K, L, и͗ оу͗ста́вилъ
M, S, Ch, T; 18. все Z : всеⷯ ́ M; и̇ истощи̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 19. милостини̇ Z :
милости́нꙗ K, S, L, Ch, T; такоково Z : та́ково K, M, L, Ch, T, тако S; 20. и̇ ми̇ръ Z :
om. K, S, L, Ch, T; 21. и̇ славнаго̇ Z : om. K, S, L, Ch, T.
184
Докато царувал Асен, вземал данък от гърците, а така също и синът му,
и брат му. Гърците и българите престанали да воюват помежду си. Асен
подчинил на властта си и двете Влахии299 и така се прославил на земята
повече от много [други] царе и крале. Именувал се цар вселенски, защото
имал за данъкоплатци римските кесари300, [както] и други покорени крале.
Славно било името му. Имал свети мъже за патриарси в Търново и ги слу-
шал смирено, а те го наставлявали в истинските добродетели. [Той] съгра-
дил много църкви и манастири из България, както и в Света Гора Атонска,
обновил много манастири, дал им села и метоси301 и им заповядал да слу-
жат на български език. Обновил крепостната стена на Търново и съградил
много църкви вътре [в града]. Изразходвал много от царските съкровища
като милостиня за бедните и църквите. Неговият син Иоан302 пише: „Бла-
женият мой отец цар Асен пръсна и употреби цялото си богатство и съкро-
вища за милостиня на бедните и църквите.“303 Такова благочестие и мир
сияело в България по времето на славния цар Асен Стари. [Той] принесъл
299
Може би о. Паисий има предвид популярното през ХVІІІ в. деление на територията на
Влашкото княжество на Малка (Олтения) и Голяма (Мунтения) Влахия.
300
Т.е. византийските императори, вж. бел. 108. – Бел. прев.
301
Тези сведения са почерпани от подправената Калиманова грамота от XV век, пазена
в Зографския манастир, където цар Асен по източен маниер е наречен самодрьжьць
Трьновъскы и въс ѥ и въсе л ѧн ѧи (разредката моя – Д.П.). Срв. И в а н о в 1931: 605–606.
Вж. бел. 310. – Бел. прев.
302
Т.е. Йоан Асен ІІ (1218–1241).
303
Въпреки че цитатът не е точен, възможно е о. Паисий да има предвид следното място от
Калимановата грамота: Ѡбразѡⷨ сиⷨ прѣⷣлежѫ, ꙗкоже ѡць црⷭтва моего прⷭно блжени црь Асѣнь
и прежⷣе сего црствавшїиⷯ православныⷯ цреи, пачѧ въсѣхъ инѣⷯ въ сщенныⷯ попеченїе съставленїю
излиха рѣвнѫѫ, своиⷯ даровани богатнѣ бжⷭтвныⷯ бжїамь црквамь блгостоꙗнимъ монастирѣмь
дарова и пачїе излыха въ Горѣ стѣи соущиⷨ, въ ныⷯже нѣⷭ инѡ дѣиствѡ, нѫ на бжїе славословїе
излиха пооученїе еⷭ. (И в а н о в 1931: 605). – Бел. прев.
185
на вѣликꙋ ползꙋ болгаромъ с нимъ благоволилъ бгъ⸱

и̑ въздвигалъ и̇ ѡ̇бновилъ скипрꙋ(!) ї црство болгарское
ꙗкоже рече се и̇спрво таково благочестие и̇ миръ
не възмогалъ зрети̇ диаволъ въ болгарию но возд-
5 вигалъ завистъ на цра а̑сѣна билъ некои̇ и̇ванко
баронъ први̇ асѣна цра̇ и̇ билъ коваренъ и̇ завистенъ
чловѣкъ и̇меѧлъ родъ и̇ братиа много и̇ били̇ славн-
и̇ въ трново паче многихъ инехъ тои и̇ванко съгла-
силь се съ своими̇ и̇ преклонилъ многихъ на свои̇ съвѣтъ
10 ꙋбити122 цра а͗сѣна и̇ ѡ̇нъ да се въцаритъ тако и сестрꙋ
асѣновꙋ прелащалъ на сквърное безаконе(!) свое то
їванково дело разꙋмелъ цръ асѣнъ и̑ позваль егѡ̀ е-
дина нощъ на сꙋдъ к себѣ и̑ изрекалъ на нѣго сꙋ-
дъ смртн̇и но їванко ꙋготовилъ123 своихъ многихь
15 по ꙋлицахъ и̇ похитили̇ стражи̇ црские и̇ ѡ̇бвла-
дали̇ домъ црски̇ тако и̇ванко и̇меѧлъ скоровѣнъ(!)
мечъ на то и̑ ꙋстрмил се и̇ проболъ цра асѣна и̇ ꙋ-
мрелъ црь асѣнъ во тои̇ нощи̇ и̇ванко ѡ̇блвадаль(!)
трново и̇ изване горꙋ̀ емꙋ̀ и̇ ꙋкрепил со(!) на бранъ
20 но петръ братъ асѣновъ ѡ̇бтекалъ їванка внꙋ-
таръ гра̀да ѿвсꙋдꙋ за много време ви̇делъ
2. и̑ въздвигалъ Z : om. S; скипрꙋ Z : ски́п꙽трꙋ K, M, S, L, Ch, T; ї Z : om. K, M, S, L,

Ch, T; црство Z : црⷭтвꙋ M, L, Ch, om. S; болгарское Z : болгарскою S; 3. рече се и̇спрво
Z : transp. S; 6. први̇ Z : add. при S, add. на L; завистенъ Z : завистли́вь K, M, S, L,
Ch, T; 7. братиа Z : бра́тїи̇ M; 8. паче Z : add. и͗ Ch; многихъ Z : мно́го M, S, add. и L;
10. и̇1 Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 11. то Z : то́и꙼ M, Ch, T, тꙋи꙼ L; 12.–13. едина Z : вь
е͗ди́нꙋ K, M, S, L, Ch, T; 15. ꙋлицахъ Z : ꙋ́лицамъ T; похитили̇ Z : похи́ти́ль K; 15.–16.
ѡ̇бвладали̇ Z : ѡблада́ли K, M, S, L, Ch, T; 16. скоровѣнъ Z : ськрове́нь K, M, S, L,
Ch, T; 16.–17. скоровѣнъ мечъ Z : transp. K; 17. на то Z : om. K; 18. црь Z : om. S;
тои̇ нощи̇ Z : тꙋ́ю но́щь K, L, Ch, T; ѡ̇блвадалъ Z : ѡблада́ль K, M, S, L, Ch, T; 19. и̇
изване горꙋ̀ емꙋ Z : om. S; ꙋкрепил со на бранъ Z : transp. L; со Z : се K, M, S, L, Ch, T.
122
ꙋ е поправено от с.
123
ꙋ е поправено от п.
186
голяма полза на българите – Бог благоволил чрез него да въздигне и обнови
скиптъра и царството българско, както беше казано по-преди.
Дяволът не можел да гледа такова благочестие и мир в България и
разпалил завист срещу цар Асен. Имало някой си Иванко304, пръв барон
на цар Асен, [който] бил коварен и завистлив човек. [Той] имал много
роднини и братя. [Техният род] бил по-известен от много други [родове]
в Търново. Този Иванко се сговорил с близките си и подмамил мнозина
[други] в решението си да убие цар Асен и сам да се възцари. Така
привлякъл и Асеновата сестра за своето скверно беззаконие. Като разбрал
за това Иванково дело, цар Асен го извикал една нощ на съд при себе си и му
произнесъл смъртна присъда. Но Иванко [бил] подготвил мнозина от своите
[да чакат] по улиците, [те] заловили царските стражи и завладели царския
дом. А Иванко, който [специално] за целта имал скрит меч, се спуснал и
пробол цар Асен. Царят умрял в същата нощ. Иванко завладял Търново
и близкия хълм и се подготвил за битка. Петър обаче, Асеновият брат,
обсаждал дълго време и от всички страни Иванко в укрепения град. Иванко
304
Епизодът с убийството на Асен І от братовчед му Иванко през 1196 г. е добре известен и
добре документиран. У о. Паисий той е изложен по Мавро Орбини.
187
їванко защо не можтъ(!) стати противо петра брата а͗сѣно-

ва некако хитро съ свои̇ братиа и̇збегалъ и̇ приишелъ къ црю
грческомꙋ ѡ̇н го приелъ и̇ благодарилъ ем꙼ много за ꙋбиенїе
цра асѣна и̇ назвалъ егѡ̀ сѣбе ѡ̇ца далъ емꙋ̀ въ женꙋ свою
5 матеръ старꙋ и̇ въдовꙋ аннꙋ̀ и̇ поставилъ егѡ̀ въ филопопо-
лъ стари̇ и̇ драма генерала но на велико зло произишло грком
їванково приетелсто(!) ꙗкоже речет се благочестиви̇ и̇ славнї
црь асѣнъ смотренемъ(!) божимь таковъ конецъ мꙋченїчески̇
сконачалъ(!) црствовалъ лѣта и̇ прїишелъ до ѡ̇самдесе-
10 тъ лета житиѐ124 свое и̇ нареченъ стари̇ цръ асѣнъ
по асена насталъ петръ братъ егѡ̀125 на цртво въ тр-
ново и̇ имеѧлъ ми́ръ с грц̇и и̇ сви̇ кралевства миръ
и̇меѧли̇ с нимъ петъ лета црстⷭ҇воваль по асѣна бра-
та своегѡ̀ и̇ преставил се къ гⷭ҇дꙋ въ ми̇рѣ и̑ тишинѣ
15 по петра̀ въсприелъ црсⷭ҇тво126 калиманъ їѡ̇анъ снъ
асѣновъ некои го писали̇ кало їѡ̇анъ но се ѡ̇нъ самъ под-
писꙋе въ превѣлегии̇ златопечатни̇е їѡ̇анъ асѣнъ кал-
и̇манъ сиречъ їѡ̑ановъ асѣновъ калиманъ првомꙋ
преродителꙋ титла ї своемꙋ ѡ̑ц писалъ пакъ свое
20 и̇ме калиманъ ѡ̇ни̇ їванко ѿстꙋстꙋпилъ(!) ѿ грци̇ и̇
събралъ воиска много сътворилъ велика пакостъ гръкомъ
1. можтъ Z : мо́жйтъ K, мо́жетъ M, S, L, Ch, T; 2. некако хитро Z : transp. S; 4.

ѡ̇ца Z : add. и L; 5.–6. филопополъ Z : фи́липопо́ле K, M, S, L, Ch, T; и̇ драма Z :
Идрама(!) T; 6. и̇ Z : add. ꙋ S; произишло Z : прїишло̀ K, прои̑зꙿлⷲо̀ S, прїизишло̀ Ch, T;
6.–7. грком їванково приетелсто Z : transp. S; 7. приетелсто Z : прїꙗтелꙿство K, M, S, L,
Ch, T; речет Z : рече S; 9. сконачалъ Z : сконча́ль K, M, S, L, Ch; между црствовалъ
и лѣта е оставено празно място да бъде нанесена цифрата в Z : пе́т꙽десе́ть K, ,н҃, M,
S, L, Ch, T; прїишелъ Z : преише́лъ Ch; 10. житиѐ свое Z : жи́тїа свое́го K, S, L, Ch,
T; 11. петръ братъ егѡ̀ на цртво Z : transp. S, L; 11.–12. въ трново Z : om. S; 12.
сви̇ Z : со вси S; 12.–13. миръ и̇меѧли̇ с нимъ петъ лета Z : om. S; 13. петъ лета Z :
пѐтрь три́ лѣ́та K, L, пе́таръ лѣ́та ,г҃, M, пе́таръ лѣ́та трѝ Ch, T; црстⷭ҇вовалъ Z : add.
петръ S; 14. своегѡ̀ Z : add. лѣ́та :г: S; 15.–16. црсⷭ҇тво калиманъ їѡ̇анъ снъ асѣновъ
Z : снъ асѣновъ црⷭтво калима́нъ іѡ̑а́ннъ L; 18. їѡ̑ановъ Z : їѡа́нь K, M, S, L, Ch, T;
19. преродителꙋ Z : прароди́телю K, M, S, L, Ch, T; пакъ Z : add. и S; 20. калиманъ
Z : add. а̑ L; ѿстꙋстꙋпилъ Z : ѿстꙋпи́ль K, M, S, L, Ch, T; 21. много Z : add. и S, L.
124
Второто и е поправено от е.
125
по... егѡ̀ е маркирано от двете страни с киновар, което показва, че в беловата трябва да е с
126
по... црсⷭ҇тво е маркирано от двете страни с киновар, което показва, че в беловата трябва да
188
видял, че не може да му противостои и някак си с хитрост избягал заедно с
братята си и отишъл при гръцкия цар. Онзи го приел и много му благодарил
за убийството на цар Асен, нарекъл го свой баща, дал му за жена старата си
майка, вдовицата Анна305, и го назначил за генерал на стария Филипопол306
и Драма. Но Иванковото приятелство докарало голямо зло на гърците,
както ще бъде казано. Този благочестив и славен цар Асен по Божие
усмотрение имал такъв мъченически край. Царувал 50 години и доживял
до осемдесетата година на своя живот, и [бил] наречен цар Асен Стари307.
След Асен в Търново се възцарил неговият брат Петър. [Той живял]
в мир с гърците и всички кралства [поддържали] мир с него. Царувал пет
години след брат си Асен и се преставил в Господа308 в мир и тишина.
След Петър поел царството Калиман Иоан, Асеновият син309. Някои
го пишели Кало Иоан, но той сам се подписва в златопечатната грамота
Иоан Асен Калиман310, сиреч Иоанов Асенов Калиман: написал названието
на първия си прародител и на своя баща, и след това своето име – Калиман.
Онзи Иванко се отметнал от гърците, събрал голяма армия и им
причинил голямо зло, като погубил много тяхна войска. Гърците обаче
305
Анна Ангелина е и дъщеря на Алексий ІІІ Ангел (1195–1203). Тя е съпруга на севастократор
Исак Комнин, който умира в български плен, и майка на годеницата на Иванко, Теодора.
306
Иванко, който е наречен Алексий, получава за управление Пловдив и областта му, но по-
късно се отмята от верността си към Византия и бива убит. – Бел. Ал.Н.
Под Филипопол о. Паисий най-вероятно е разбирал античния град Филипи, тъй като в
текста си навсякъде за Пловдив той употребява турското – Филибе. В случая нашият
историк е подведен от източника си, където вероятно е стояло названието Филипопол,
обозначаващо Пловдив, поради което го е оставил в тази му форма, като го е свързал с
близкия до Филипи град Драма. В древността гр. Филипи е бил епископски център и до
ново време Драмската епископия е известна като Епископия Филипи, респ. Филипопол. –
Бел. прев.
307
В редица български средновековни паметници като Бориловия синодик, Надписа за
победата при Клокотница на Йоан Асен II, Житието на св. Петка от патриарх Евтимий
и др. Асен I (1190–1195) е наречен Асен Стари.
308
Преставил се в Господа често и само преставил се (букв.: преместил се или преселил се
при Господа) в православната традиция означава починал. – Бел. прев.
309
Тук има известна контаминация между Калоян (1197–1207) и Коломан І Асен, познат и
като Йоан Калиман (1241–1246).
310
О. Паисий има предвид т.нар. Калиманова грамота, пазена в Зографския манастир, за която
още Йордан Иванов доказва, че е подправена през XVI в. (И в а н о в 1931: 608). Грамотата
обаче вероятно почива на по-стари документи, към нея е прикрепен оригинален златен
печат на Йоан Асен II от недостигнала до нас негова грамота с привилегии за манастира. –
Бел. прев.
189
и̇ погꙋбилъ мого воиство и̇хъ но грци̇ прелъстили̇ егѡ̇ хит-

ро ѡ̇н се ѡ̑безꙋмиль и̇ вѣровалъ и̇мъ приишелъ самъ въ цари̇-
градъ ѡ̇ни гѡ̇ метнꙋли̇ въ един̇ мрачнꙋ темниц̇ тꙋ
и конецъ въсприелъ ѡ̇каѧни и̑ грди̇ цроꙋбиица127 ѡ̇стал
5 митаръ братъ егѡ̑ и̇ много градове грчески̇ ѡ̑блада-
лъ въсталъ на їѡ̇ана кали̇мана с воинство призва-
лъ рꙋси̇ ѿ рꙋсиа на помощъ себѣ но їѡ̑анъ калиманъ ѿгн-
алъ рꙋси паки̇ въ рꙋсию и̇ победилъ митара и ꙋбилъ егѡ̇ на
бою тако се разрꙋшила сила їванкова и̇ митарева що
10 чинили̇ много смꙋщение междꙋ грци̇ и̇ болгари̇ въ то вре-
ме въстали̇ латни(!) и̇ ꙋзели ѿ грци̇ цри́градъ разделили се
грци̇ на двое и͑меѧли в҃ цара единъ въ витинию їѡ̇а-
нъ калосъ единъ въ солꙋнъ ѳедоръ(!) ласкарь наговорилї
грци̇ солꙋнски̇ латиновъ да покоратъ себѣ латни̇(!) и̇ бо-
15 гарию(!) ѡ̇бещал се ѳеѡ̇дорь ласкаръ помагати имъ и͑
въстали̇ на їѡ̇ана калиманъа(!) с вѣлика си́ла но ѡ̇нъ билъ п-
аче ѡ̇ца̀ своего̀ благополꙋченъ и̇ хризъ и̇ и̇скꙋсенъ
на бранъ победилъ латини̇ и̇ ꙋхатилъ балдавиа
крала вѣнецискагѡ̀ и̇ сви̇ генерали̇ и̇ гоподи̇ егѡ̀
20 ѡ̑ковалъ и̇хъ и̇ водилъ и̇хъ за собою паки въсталъ
на ѳеѡ̇дора цра и̇ негѡ̀ побѣдилъ и̇ ꙋхвати̑лъ егѡ̀
1. мого воиство Z : мно́го вои́нꙿствⷪ K, M, S, L, Ch, T; 1.–2. хитро Z : сь хитро́стїю K,

M, S, L, Ch, T; 2. и̇мъ Z : и̇ K, M, S, L, Ch, T; 3. тꙋ Z : та́мь K; 4. и̑ грди̇ Z : om. K,
M, S, L, Ch, T; 4. цроꙋбиица Z : црю оу̑бїи́ца K, M, L, Ch, T; 6. воинство Z : add. и S;
8. митара Z : ми́тра K, M, S, L, Ch, T; 9. їванкова Z : и̑ва́нова M, L, Ch, T; митарева
Z : ми́трова K, митре́ва M, S, L, Ch, T; 9. що Z : что̀ M, S; 11. латни Z : лати́нй K, M,
S, L, Ch, T; 12. имеѧли в҃ цара Z : и̑мѐли̑ два̀ цри K, M, S, L, Ch, T; 13. единъ Z : дрꙋ́ги
K, M, S, L, Ch, T; ѳедоръ Z : ѳеѡⷣрь K, M, S, L, Ch, T; 14. латни̇ Z : лати́нй K, M, S,
L, Ch, T; 14.–15. богарию Z : бо́лгарїю K, M, S, L, Ch, T; 16. въстали̇ Z : восталъ S;
ѡ̇нъ Z : і͗ѡа́нь K, M, S, L, Ch, T; 19. гоподи̇ Z : го́сподїи͗ K, L, Ch, T; 20. за Z : сь K,
M, S, L, Ch, T; 21. егѡ̀ Z : om. S.
127
о е поправено от е, ꙋ е поправено от в.
190
го примамили с хитрост. Той сглупил, повярвал им и дошъл сам в
Цариград, а те го хвърлили в една мрачна тъмница, където този окаян и
горд цареубиец свършил живота си. Останал Митър311, брат му, [който]
завладял много гръцки градове и въстанал с войската [си] срещу Иоан
Калиман, [като] извикал на помощ русите от Русия. Но Иоан Калиман
прогонил русите обратно в Русия и победил Митър, като го убил в битка.
Така била унищожена силата на Иванко и Митър, които сеели много смут
между гърци и българи312.
По това време се вдигнали латинците и превзели от гърците Цари-
град313. Гърците се разделили на две и имали двама царе: един във Вита-
ния314 – Иоан Калос315 – и един в Солун – Теодор Ласкар316. Солунските гър-
ци наговорили латинците да покорят и България. Теодор Ласкар обещал да
им помага. Те се отправили [вкупом] с голяма сила срещу Иоан Калиман,
но той бил още по-благополучен от своя баща – храбър317 и изкусен в бит-
ка. [Българскят цар] победил латинците и заловил Балдавий318, венециан-
ския крал, и всичките му генерали и първенци, оковал ги и ги повел след
себе си. После се отправил срещу цар Теодор, победил и него, заловил го
311
Митър е може би Мицо Асен (1257), зет на Йоан Асен ІІ, който след 1256 г. за кратко е
коронясан за цар, но е отстранен от привържениците на Константин Асен Тих и в крайна
сметка предава последното си владение Месемврия на никейците и сам бяга в Никейската
империя през 1261 г. Възможно е също така в Историята да се наблюдава контаминация
между името на Мицо Асен и съдбата на самия Иванко, който умира в гръцки плен в
началото на XIII в. по времето на Алексий III Ангел (1195–1203) и цар Калоян (1197–
1207), наричан у о. Паисий Калиман.
312
Тези събития не са познати от друг извор. Руско нахлуване през Средните векове в
България има само през 970 г. във връзка с походите на Светослав Игоревич. От друга
страна е известно, че някои владетели от Второто българско царство, в т.ч. и Йоан Асен ІІ,
са използвали руски наемници.
313
Става дума за падането на Константинопол в ръцете на рицарите от ІV кръстоносен поход
през 1204 г. и създаването на Латинската империя (1204–1261).
314
Всъщност Витиния, т.е. Северозападна Мала Азия, където е разположен град Никея (дн.
Изник).
315
Йоан Калос (= Калоян) е може би вариант на името на Йоан ІІІ Дука Ватаци (1222–1254),
наречен в Бориловия синодик Калоян, или пък на Йоан Ласкарис, син на Теодор І Ласкарис
(1205–1222).
316
Всъщност Теодор І Ласкарис (1205–1222) е основател на Никейската империя, а Солун
първоначално е в ръцете на латинците и е отвоюван от епирския владетел Теодор Комнин
едва през 1224 г.
317
У о. Паисий – хризъ, което най-вероятно идва от гр. прил. χρηστός в значение смел, храбър
(вж. ΡΑΠΤΗ s.a. и ΣΤΑΜΑΤΑΚΟΥ 1999). В досегашните изследвания хризъ се свързва с гр.
χρήσιμος и се тълкува като хрисим, но това не отговаря на контекста. Срв. М и л е в 1962:
404. – Бел. прев.
318
Става дума за император Балдуин Фландърски, пленен от българите в битката при Одрин
през 1205 г. Ролята на Венеция като съюзник на Латинската империя е добре известна, а
в битката при Одрин взема участие и дожът на Венеция Енрико Дандоло, който умира при
отстъплението на разбитите латинци.
191
ї изболъ емꙋ ѡ̑бе ѡ̇чи̇ въ солꙋнъ и̇ всадилъ егѡ̇ в темнцꙋ(!) тꙋ и̇

ꙋмрелъ ѿ болезни̇ и̇ всталъ с вѣлика ꙗростъ їѡ̇анъ ка-
иманъ(!) и̇ разорилъ градовѣ грческие множество ѿ ѡ̇снова-
ни̑е и̇ до нинѣ пꙋсти̇ ѿ нихъ и̇ма филипополъ марꙋлъ ко-
5 нечно пꙋсти̇ ѿ то време стоꙗтъ а дрꙋги̇ разоѡ̇рени̇(!)
градовеи̇(!) и̇хъ драма серезъ кавала демирь и̇саръ не-
но ѡ̇рванъ тасо и̇ни многи̇ по нисии̇ единъ солꙋн̇
ѡ̇ставилъ за любовъ стомꙋ димитрии̇ коегѡ̇ сла-
вили̇ ѡ̇ни̇ и̇ почитали̇ и̇ ѡ̇бразъ егѡ̀ на печатъ свои̇ и̇-
10 мели̇ и̇ до нинѣ стоитъ на печатъ и̑хъ и̇ хрисовꙋли̇128
грци̇ кажꙋтъ приишелъ и̇ солꙋнъ да разори̇ и̇ ꙋбилъ егѡ̀
тꙋ стꙑ димитриа но нестъ и̇стина то ихъ мненїе
ѡ͗нъ последи̇ за мно(!) лета живеѧлъ и̇ паки̇ на вои̇с-
ка ва солꙋннъ(!) ранетъ билъ̇ на рꙋкꙋ десною и̇ ꙋмре-
15 лъ ѡ̇н имеꙇали̇ великꙋ вѣрꙋ и̇ ꙋсрдие къ стомꙋ ꙗ-
коже и̇спрово(!) рече се за ѡ̇ца̀ егѡ̀ тако сталъ на
грци̇ и̇ на латни̇(!) црь їѡ̇анъ калиманъ и̇ покорилъ⸱
и̇хъ и̇ дан зималъ и̇ ѿ латни̇(!) како пишеть въ житиѐ
преподобние параскеви̇ привелъ балдавиа вѣнь̇-
20 циискаго ї господи̇ и̇ генерали̇ егѡ̀ въ трново
и̇ исекалъ глави̇ и̇хъ на свехъ блалдавии̇ пр
1. темнцꙋ Z : темни́цꙋ K, M, S, L, Ch, T; тꙋ Z : та̀мо K; 2.–3. каиманъ Z : калима́нь

K, M, S, L, Ch, T; 3. и̇ Z : om. K, M, L, Ch, T; 3.–4. ѡ̇сновани̑е Z : ѡ͗снова́нїѧ M, S,
Ch, T; 4. филипополъ Z : add. и S; 6. градовеи̇ Z : гра́дове K, M, S, L, Ch, T; 7. тасо Z :
add. и͗ K, M, S, Ch, T; 8. димитрии̇ Z : дими́трїю K, M, S, L, Ch, T; коегѡ̇ Z : ко̀й го
K, M, S, L, Ch, T; 9. на печатъ Z : напеча́танъ L; 10. на печатъ Z : напеча́танъ L; и̇2
Z : om. L; хрисовꙋли̇ Z : add. а̑ L; 11. разори̇ Z : разо́ритъ M, S; 12. тꙋ Z : та̀мо K, om.
S; 12. димитриа Z : дими́трїе K, L, дими́трии M; нестъ Z : add. то K, M, S, L, Ch, T;
13. мно Z : мно́го K, M, S, L, Ch, T; 14. ва Z : на K, M, S, L, Ch, T; 15. ѡ̇н Z : и L;
имеꙇали̇ Z : и̑ме́ꙗ꙼ль K, M, S, L, Ch; 15. великꙋ вѣрꙋ Z : вели́ка вѣ́ра K, M, S, L, Ch, T;
стомꙋ Z : add. дими́трїю L; 16. и̇спрово Z : и̇сперва K, Ch, T; и̇спрво рече се Z : transp.
L; егѡ̀ Z : своегѡ̀ L; 17. латни̇ Z : лати́нй K, M, S, L, Ch, T; цръ Z : om. S; 18. дан Z :
данокъ S; зималъ Z : add. и̑ ѿ гре́цы S; латни̇ Z : лати́нй K, M, S, L, Ch, T; пишетъ
Z : пи̇сꙋе́тъ M, S, L, Ch, T; 19.–20. вѣньциискаго Z : венецїи̇скаго K, M, L, Ch, T,
венецыа́нскаго S; 21. блалдавии̇ пр Z : om. K, M, S, L, Ch, T.
128
192
и избол и двете му очи в Солун, и го хвърлил в тъмница, където [Теодор]
умрял от болест319. Иоан Калиман се вдигнал с голяма ярост и разорил
до основи множество гръцки градове. И досега има безлюдни от тях –
оттогава оконачателно са запустели Филипопол320 и Марул321, а други
техни градове [като] Драма, Серес322, Кавала, Демир Исар323, Нено324,
Орван325, Тасо326 и много други оттатък Нисия327 [били] разорени. Само
Солун оставил [непокътнат] заради любовта [си] към свети Димитър,
когото те [Асеневци] славели и почитали, и слагали образа му на печата
си – и досега стои на печата им и на хрисовулите. Гърците казват, че когато
[Иоан Калиман] дошъл да разори Солун, там свети Димитър го убил, но
това тяхно мнение не е истина. Той живял дълги години след това и пак в
битка край Солун бил ранен в дясната ръка и умрял. Те [Асеневци] имали
голяма вяра и усърдие към светеца, както беше казано по-рано и за баща
му [т.е. на Калиман].
Така Иоан Калиман станал цар на гърци и латини и ги покорил, и данък
вземал от латините, както пише в житието на преподобната Параскева328.
[Той] довел Балдавий Венцийски и неговите първенци и генерали в
Търново и им отсякъл главите на всичките.
319
Става дума за битката при Клокотница и съдбата на Теодор Комнин (1215–1230, †1253) –
епирски деспот и владетел на отвоюваното от кръстоносците Солунско кралство, който
към края на живота си е реабилитиран и възстановен като деспот на васалния Епир.
320
В древността Филипопол е наричан дн. гр. Пловдив, у о. Паисий обаче с това име се
обозначава гр. Филипи, недалеч от дн. Кавала (Гърция). Срв. бел. 306.
321
Неуточнено. Възможно е зад тази форма да се крие средновековното българско название
Морунец, с което е бил наричан град Христопол (дн. Кавала). Според Рандов Марул е
турското название на античния и средновековен град Маронея, дн. Мароня на брега на
Бяло море североизточно от о. Тасос (R a n d o w 1984: 137).
322
Серес или Сяр в Беломорието, дн. в Гърция.
323
Демирхисар или Валовища, дн. Сидирокастро, Сев. Гърция.
324
Неуточнено. Може би гр. Енос край устието на р. Марица, дн. в Турция.
325
Дн. Орфано в Северна Гърция.
326
Остров Тасос.
327
От гр. νησιά, букв. островите. Тук о. Паисий има предвид вероятно дн. Стилиарски
острови – малък архипелаг, формиращ най-източната точка на Атонския полуостров,
където има фар. Островите се намират североизточно от Хилендарския манастир и до днес
са част от неговото землище. В една руска карта на Света Гора от XIX в., публикувана в
репринтното издание на пътешествията на В. Григорович-Барски, островите са обозначени
като „Остр. Стаклара Ниссıя“. Вероятно разговорната форма за обозначаването на двата
острова сред хилендарското монашество е била просто Нисия. Всъщност в случая, ако
приемем за отправна точка Хилендар, оттатък Нисия означава най-общо из Беломорието.
Не е изключено в текста да става дума и за средновековната крепост Нисия, дн. с. Ниси в
дем Едеса. – Бел. прев.
328
Вж. K a ł u ž n j a c k i 1901: 70.
193
паки всталъ и̇ покорилъ србие и̇ маџари̇ и̇ арнаꙋти̇ пд(!)

свою властъ како пишетъ и̑ ꙋ прологꙋ на пренесенїе мощ-
еи̇ стаго їлариѡ̇на меглискаго ї превѣлегии̇ їзꙋгравскї
показ̇ютъ предели и̇ граници̇ егѡ̇ до бꙋдимъ и̇ вѣнеци̇а и̇
5 лехи̇а и̇ грециа под нимъ покорена била тако се просла-
вилъ црь калиманъ на сва земла̇ своимъ храбрствомъ
и̇ блгаполꙋчиемъ(!) паче ѡ̇ца своегѡ̇ цра а͗сѣна и̇ бгъ билъ
с ни̇мъ и̇ на свака бранъ ѡ̇долевалъ и̇ бо(!) побеждалъ⸱
съдалъ(!) монастиръ вънꙋтръ трново вѣлики и̇ краси̇(!) во име
10 м҃ мꙋчениковъ и̇ принелъ ѿвсꙋдꙋ мощи стыхъ многихъ въ
трново въ то(!) монастиръ полагалъ и̇хъ и̇ самъ тꙋ чес-
то приходилъ на пени̇е и̇ поклонени̇е стꙑмъ въ то време
сты савва србски̇ приишелъ въ торново(!) при̑ сегѡ̀ цра
би̇лъ събски(!) кралъ владиславъ и̇меѧлъ за женꙋ дщѐрь
15 того цра и̑ тꙋ се преставилъ стꙑ савва и꙼ погребли̇
егѡ̇ въ тои̇ монастирь црски последи пренели мощи̇ егѡ̀
въ срби̑ю тако цръ їѡ̇анъ и̇ дрꙋги̇ монасти̇ри̇ съградилъ
многи̇ въ сливѣнскою горꙋ̀ на подоби̇е стꙑе гори̇ а-
ѳонски̇е паки̇ въстали̇ латни(!) на того царѧ по
20 море и̇ било бранъ въ солꙋнъ много на таѧ брань
исходи̇лъ самъ напреди̇ и̇ ꙋправлалъ сво(!) вои̑нство
1. пд Z : поⷣ K, M, S, L, Ch, T; 2. свою Z : сво́ꙗ꙼ K; 2. како Z : та́ко K, S, L, Ch, T;

2. прологꙋ Z : проло́гь K, M, S, L, Ch, T; 2.–3. мощеи̇ Z : мо́щй K, M, S, L, Ch, T; 3.
меглискаго Z : мегли́нскаго K, S, L, Ch, T; превѣлегии̇ Z : превеле́гни K, превеле́ги M, S,
превели́гньі Ch; 4. вѣнеци̇а Z : вене́цїе K; 5. лехи̇а Z : ле́хїе K; грециа Z : гре́цй K; и̇ ...
покорена Z : om. T; 8. бо Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 9. съдалъ Z : сьзда́ль K, M, L, Ch,
T, согради́лъ S; краси̇ Z : кра́снй K, M, S, L, Ch, T; 10. мꙋчениковъ Z : мⷱ҇ник꙽ K; принелъ
Z : прине́сль K; мощи стꙑхъ Z : сты мо́щи S; многихъ Z : om. S; 11. то Z : om. K,
M, S, L, Ch, T; 13. торново Z : терново K, M, S, L, Ch, T; цра Z : add. калима́на S; 14.
би̇лъ Z : add. тогда S; събски Z : се́рбски K, M, S, L, Ch, T; владиславъ Z : влади́савъ
L, Ch, T; за Z : om. S; 15. цра Z : add. калима́на S; тꙋ Z : таⷨ K, add. въ те́рново S;
се преставилъ Z : transp. S; 16. пренели Z : принелѝ L; мощи̇ Z : om. S; 17. съградилъ
Z : зꙿгради́ль K, M, S, Ch, T, ꙁагради́лъ L; 18. многи̇ Z : мно́го K, M, S, L, Ch, T;
сливѣнскою Z : сли́вненскою L; 19. латни Z : лати́нй K, M, S, L, Ch, T; на того царѧ Z :
на црѧ калима́на S; 21. самъ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; сво Z : сво́е K, M, S, L, Ch, T.
194
След това отишъл и покорил сърбите, маджарите и арнаутите под
своя власт, както пише и в пролога за пренасянето на мощите на свети
Иларион Мъгленски329. Зографските грамоти330 също показват пределите и
границите [на царството] му – до Будим331, Венеция и Лехия332. И Гърция
била покорена под неговата [власт]. Така цар Калиман се прославил по
цялата земя със своята храброст и благополучие повече от баща си
цар Асен. Бог бил с него и във всяка битка надделявал и побеждавал.
Вътре в Търново създал голям и прекрасен манастир на името на 40-те
мъченици333 и донесъл отвсякъде мощи на много светци, като ги полагал в
този манастир. Самият той идвал често там на служба и за поклонение на
светиите. В това време при него в Търново дошъл свети Сава Сръбски334.
Тогава сръбски крал бил Владислав335. Той имал за жена дъщерята на
Калиман. Там [в Търново] свети Сава се преставил и бил погребан в този
царски манастир336. По-късно пренесли мощите му в Сърбия. По същия
начин цар Иоан съградил и много други манастири – в Сливенската гора337,
по подобие на Света Гора Атонска. Латинците отново се вдигнали по море
срещу него и станала голяма битка край Солун. В тая битка [цар Иоан]
излязъл сам напред и командвал войската си.
329
Тези сведения действително са от проложното житие на св. Иларион Мъгленски – вж.
И в а н о в 1931: 420. – Бел. прев.
330
Тук се има предвид началото на Калимановата грамота (И в а н о в 1931: 605). – Бел. прев.
331
Всъщност Буда, част от дн. Будапеща.
332
Т.е. Полша.
333
Става дума за църквата „Свети 40 мъченици“ във Велико Търново, построена след битката
при Клокотница (1230 г.), станала на 9 март, когато се празнува паметта на мъчениците.
334
Свети Сава (1219–1236) – най-известният и почитан сръбски светец от кралската фамилия
на Неманичи, пръв сръбски архиепископ.
335
Стефан Владислав (1234–1243) – сръбски крал, зет на Йоан Асен ІІ (1218–1241), женен
вероятно за дъщеря му Тамара (Д о б р е в 1982: 150, 162–165).
336
Свети Сава умира в Търново през 1236 г., откъдето мощите му са пренесени в Милешевския
манастир в Сърбия през 1237 г.
337
Тук, както и в повечето случаи в стария ни език, гора означава планина. Думата е оставена
без превод, за да не се загуби връзката със Света Гора, където гора също означава планина. –
Бел. прев.За Света гора Сливенска вж. подробно К о в а ч е в, Р у с е в 2001. Става дума за
24 средновековни манастира, които биват изоставени след османското нашествие.
195
на таѧ бранъ ранїли̇ егѡ̀ некако с оганъ латинъ(!) или̇

с пꙋша(!) въ десною рꙋкꙋ и̇ по три дни̇ оу̇мрель въ солꙋнь⸱
борони̇ егѡ̀ и̇ вои̇ство що и̇мелѧли̇(!) любовъ к немꙋ велїкꙋ129
не погребли егѡ̀ въ солꙋнъ но и̇спрали̇ вънꙋтрнаѧ егѡ̀⸱
5 и̇ принели̇ егѡ̀ во трново и̇ поребли̇(!) егѡ̀ въ м̇онастръ(!)⸱
егѡ̇ м҃ мꙋченїковъ
по калимана насталъ на црство бори́лъ синъ петровъ130
и̇ ѡ̇нъ⸱ оу̇чинилъ миръ с грци̇ и̇ латини̇ вратилъ имъ
некои̇ градове и̇ места и̇ имеѧлъ мирь црствоваль
10 еі лета и̇ преставил се на црⷭ҇ство въ т̇рново –̈
по борила насталъ мичо и̇ли смилецъ131 на царст-
во царствовалъ за двадесеть и̇ петъ лета но не бї-
лъ благополꙋченъ на бранъ въ то негово црство⸱
оу̑зели̇ гр̇ци землю ѿ болгари̇ до щипъ зато болга-
15 ри̇ възненавидели̇ смилца̇ цра и̇ и̇згнали егѡ̀ ѿ ц-
арсⷭ҇тво ѡ̇н поишелъ въ цари̇градъ съ сина своегѡ̀
асѣна̀ и̇ тамо скончал се смилецъ цръ снъ егѡ̇
ѡ̑сталъ и̇ далъ ем꙼ꙋ црь грчески̇ въ женꙋ свою дъ-
щеръ їри̇нꙋ
20 полгари(!)132 поставили̇ на црство костантина шишм-
ана133 внꙋка петрова ї асѣнова и̇спрво билъ
1. бранъ ранїли̇ Z : брани́ли K; с оганъ Z : om. S; латинъ Z : лати́нй K, M, S, L, Ch,

T; 1.–2. или̇ с Z : om. S; 2. пꙋша Z : пꙋ́шка K, M, S, L, Ch, T; солꙋнь Z : add. а̑ S; 3.
борони̇ Z : баро́ни K, M, S, L, Ch, T; и̇мелѧли̇ Z : и͗ме́ꙗ꙼лѝ K, M, S, L, Ch, T; велїкꙋ Z :
велико L, add. и͗ K, M, L, Ch; 4. вънꙋтрнаѧ егѡ̀ Z : transp. K; 5. принели̇ Z : прине́сли
K; поребли̇ Z : погре́блѝ K, M, S, L, Ch, T; 7. калимана Z : add. і̑ѡ̑а́нна S; 8. и̇ ѡ̇нъ Z :
і̑ѡ̑а́ннъ L; вратилъ Z : вьзврати́ль K, M, S, L, Ch, T; 9. некои̇ Z : нꙗколи́ко K, M, S,
L, Ch, T; 10. еі лета Z : пе́ть леⷮ K, е҃. лѣ́та M, S, L, Ch, T; 11.–12. насталъ … царство
Z : наста́лъ на црⷭтво ми́чо и̑лѝ сми́лецъ S, L; 11.–12. царство Z : add. и͗ K, M, S, L,
Ch; 12. лета Z : лѣ́тъ M, S, Ch, T; 14. щипъ Z : щи́тъ L; 15. смилца̇ Z : смели́ца K,
смилица M, S, L, Ch; смилца̇ цра и̇ и̇згнали Z : om. T; 16. поишелъ Z : поше́ль K, M,
S, L, Ch, T; 17. смилецъ Z : смели́ца K, сми́лицъ (ъ поправено от а) M, смили́ца S, L,
Ch, T; цръ Z : add. а L; 20. полгари Z : Но бо́лгари K, M, S, L, Ch, T; костантина Z :
костанди́на L; 21. и̇спрво Z : om. K, M, S, Ch, T, и L.
129
л е поправено от ї.
130
по... петровъ е маркирано от двете страни с киновар, което показва, че в беловата този текст
131
по... смилецъ е маркирано отдясно с киновар, което показва, че в беловата този текст трябва
да е с червенослов.
132
п е поправено на б по-късно с друго мастило, но от същата ръка.
133
полгари... шишмана е маркирано от двете страни с киновар, което показва, че в беловата този
текст трябва да е с червенослов.
196
В сражението латинците го ранили някак си с огън или с пушка
в дясната ръка и [той] след три дни умрял в Солун. Неговите барони и
войниците, които хранели голяма любов към него, не го погребали в Солун,
но извадили вътрешностите му, пренесли го в Търново и го погребали в
неговия манастир [посветен на] „40-те мъченици“338.
След Калиман се възцарил Борил, Петровият син339. Той сключил
мир с гърците и латинците, върнал им някои градове и области и живял в
мир. Царувал 15 години и умрял на престола си в Търново.
След Борил се възцарил Мичо или Смилец340. Царувал двадесет
и пет години, но не бил благополучен в битките. През неговото царуване
гърците превзели земите до Щип, затова българите възненавидели цар
Смилец и го изгонили от престола. Той отишъл в Цариград със сина си
Асен. Там се и споминал. Синът му останал [в Цариград] и гръцкият цар
му дал дъщеря си Ирина за жена.
Българите поставили на престола Константин Шишман, внука
на Асен и Петър341. [Той] бил висок на ръст и с красиво лице, всички
338
В текста се наблюдава смесване на събития от времето на цар Калоян и цар Йоан Асен ІІ.
339
Борил управлява между 1207–1218 г. и не е син на Петър.
340
Смилец управлява в самия край на ХІІІ в. (1292–1298). Обстоятелствата около смъртта
му са неизвестни. Синът му Йоан ІV Смилец (1298–1299) и съпругата му Смилцена
действително бягат в Константинопол през 1299 г.
341
Личността на Константин Шишман у о. Паисий е контаминация между фигурите на
деспот Шишман (1280–1313) – владетел на Видин, който се титулува и цар и претендира
за родство с Асеневата династия – и на българския цар Константин Асен Тих (1257–1277).
197
възрастомъ вѣликъ и̇ лицемъ красенъ съва͗ се дивилї

на красотꙋ и̑ возраста костантинова колико билъ кра-
сенъ и̇ перона(!) како ѿ црски̇ родъ и̇ племе билъ тако и̇ лї-
цѣ и персона егѡ̇ ꙗвлала и̇спрво билъ въ видинъ да-
5 тъ емꙋ би̇лъ видинъ ѿ смилца цра ѡ̇собна власт
и̇меѧлъ некако и̇ воиство и̇ много и̇меѧлъ бранъ
с милꙋтина крала србскаго последи̇ далъ емꙋ⸱
милꙋти̇нъ кралъ въ женꙋ дъщеръ прваго свогѡ̀(!)
велмꙋжа драгоша и̇ смирил се костантинъ с ми̇-
10 лꙋтина и̇ били въ великꙋ любовъ последи̇ за мно-
га времена егда родили̇ чеда далъ милꙋтинъ
дъщеръ свою недꙋ за михаила сина костантино-
ва ꙗкоже речет се последи̇ призвали̇ болгари̇
ѿ видинъ того костантина шишⷨана и̇ поставилї
15 егѡ̀ цра и̇ имеѧлъ и̇спрво миръ с грци̇ вртилъ(!) и̇мъ
градъ месебра по некое време ѿгналъ костантїнъ
женꙋ свою првою за некоѧ вина зазорна въ никею и̇ в-
зелъ за женꙋ ѳеѡ̇дорꙋ дъщи̇ цра грческаго ѳеѡ̇дора
пом по ѳеѡ̇дора цра насталь134 їѡ̇анъ снъ егѡ̀ на цр-
20 ство но михаилъ ѡ̑слепилъ їѡ̇ана и̇ изгнал егѡ̀
ѿ црство зато желала(!) жена̀ костантинова по
1. красенъ Z : add. и̇ K, M, S, Ch, T; съва͗ Z : вьси́ K, M, S, L, Ch, T; се дивилї Z :

transp. K, M, S, L, Ch, T; 2. возраста Z : во́ꙁрасⷮ S, во́ꙁрастомъ L; костантинова Z :
костанти́новꙋ K, M, S, Ch, T, костанти́новѡ L; 3. перона Z : персо́на K, M, S, L, Ch, T;
3.–4. лїцѣ Z : ли́цемь K, L, Ch; 4. и̇спрво Z : и͗спе́рва K, L, Ch, T; въ видинъ Z : om.
S; 4.–5 . въ видинъ… би̇лъ Z : om. L; 5. емꙋ би̇лъ Z : transp. S; смилца Z : смели́ца
K, сми́лица M, S, L, Ch, T; ѡ̇собна власт Z : ѡ̑собно да властвꙋ́е S; 6. некако Z : неколи́ко
K, L, Ch; и̇меѧлъ бранъ Z : чини́лъ брань S; 7. милꙋтина Z : ми͗лоти́на K, M, S, L, Ch,
T; 8. милꙋти̇нъ Z : милоти́нь K, M, S, L, Ch, T; свогѡ̀ Z : свое́го K, M, S, L, Ch, T; 9.
велмꙋжа Z : велмо́жа K, L, Ch, T, вел‘мо́жи M, S; 9.–10. милꙋтина Z : ми͗лоти́на K, M,
S, L, Ch, T; 10. многа Z : мно́го K, M, S, L, Ch, T; 11. времена Z : вре́мѧ S; милꙋтинъ
Z : ми͗лоти́нь K, M, S, L, Ch, T; 12. недꙋ Z : не́до L; 14. ѿ видинъ того костантина
шишⷨана Z : transp. S; костантина Z : костанди́на S, L; 16. градъ месебра Z : месе́брꙗ꙼ K;
17. за некоѧ Z : зане Ch; 18. дъщи̇ Z : д꙽ще́рь K, M, S, L, Ch, T; 19. пом Z : и͗ K, M, S,
L, Ch, T; 19.–20. їѡ̇анъ снъ егѡ̀ на црство Z : на црⷭтво снъ е̑гѡ͗ і͗ѡ͗а́ннъ S; 21. желала
Z : жали́ла K, M, S, L, Ch, T.
134
ь е зацапан с мастило.
198
се дивели на красотата и ръста на Константин. Бил много хубав и външният
му вид бил като [на човек] от царско коляно и род, както се виждало и от
лицето, и от осанката342 му. Първо бил във Видин – цар Смилец му бил
дал Видин като самостоятелно владение. Имал и някаква войска и много
воювал със сръбския крал Милутин343. Впоследствие крал Милутин му дал
за жена дъщерята на първия си велможа Драгош344 и Константин се помирил
с Милутин. След това живели в разбирателство дълго време. Когато му
се родили деца, Милутин дал дъщеря си Неда345 за [жена на] Михаил346,
Константиновия син, както ще стане дума. След това българите повикали
този Константин Шишман от Видин и го поставили за цар347.
Отначало [той] поддържал мир с гърците и им върнал град Месебра348.
След известно време Константин прогонил в Никея първата си жена поради
някакво срамотно деяние и взел за жена Теодора349, дъщерята на гръцкия
цар Теодор350. След цар Теодор се възцарил неговият син Иоан351, но Миха-
ил352 ослепил Иоан и го прогонил от престола. Понеже жената на Констан-
тин353 жалела354 за своя брат, предизвикала у Константин [справедлив] гняв.
342
За ‘външен вид’ и за ‘осанка’ в Зографската чернова е употребена думата персона (вж. М и л е в 1962:
408). – Бел. прев.
343
Войната на деспот Шишман със сръбския крал Стефан Урош II Милутин (1282–1321) през 1292 г. се раз-
вива зле за видинския владетел. В крайна сметка с помощта на татарския хан Ногай той успява да запази
властта си във Видин, но с цената на големи политически компромиси спрямо сърбите и татарите.
344
Става дума за сръбския велик жупан Драгош и неговата дъщеря, която става съпруга на деспот Шишман
след сключването на мира. Описаните събития се споменават в хрисовул на крал Стефан ІІ Милутин,
публикуван още от Виктор Григорович в средата на ХІХ в.: „Посемже веста кнез никто Шишмам в
земли бльгарсцеи, живы в граде Бдины, подрьже окрестные страны многы земли бльгарскые. Той при-
совокупив проклету ересь езыка татарска, дошел до места хвостна и хотел внити в место ждрело. Тут
великое знамение случилось: стлп огьнь и моужии огньние образы имоуще, кои прогнали бльгар. Тогда
идохом до града Бдына. Сей же прием древа преходить рекоу глаголемую Дунавь. Его же всю дрьжавоу
прием восхоте кралствоми вся жилища разорити и град, в немьже двор его беше, в конец ськрушити.
Сейже рабски молится яко един от меньших моих, обещая, во всем послушании быти кралевствуми.
Кралевствоми подтвердих и заповедах моего велможи великого жупана Драгоша дщерь себе взети в
жену. Сеже и бысть. По сих вдах дщерь свою за сына его Михаила.“ (Г р и г о р о в и ч 1877: 38–39).
345
Ана Неда, дъщеря на крал Милутин и съпруга на цар Михаил Шишман (1322–1330), майка на Йоан
Стефан (1330–1331), който за кратко заема българския престол след поражението при Велбъжд през
1330 г. и смъртта на баща си Михаил Шишман.
346
Михаил Шишман (1322–1330) – български цар, загинал в битката при Велбъжд на 28 юни 1330 г.,
когато сръбските войски нанасят тежко поражение на българската армия.
347
Всъщност става дума за Михаил Шишман.
348
Т.е. Месемврия, дн. Несебър.
349
Става дума за развода на Михаил Шишман с Ана Неда и брака му с Теодора Палеологина, вдовица на
цар Теодор Светослав Тертер (1300–1321) и сестра на император Андроник ІІІ Палеолог (1328–1341),
който се провъзгласява за император още през 1325 г. Андроник III води война за трона срещу дядо си
Андроник ІІ още от 1321 г., която печели едва през 1328 г. Разводът на Михаил Шишман с Ана Неда
и бракът му с Теодора Палеологина водят до изостряне на отношенията между България и Сърбия и
битката при Велбъжд през 1330 г.
350
Тук о. Паисий смесва събития, които се разминават с повече от половин век. Теодора Палеологина е
дъщеря на Михаил ІХ Палеолог, който от 1295 до 1320 г. е съимператор на баща си Андроник ІІ Палео-
лог (1282–1328). Гръцкият цар Теодор е Теодор ІІ Ласкарис (1254–1258), император на Никея. Неговата
дъщеря Ирина (от брака му с Елена Асенина) е първа съпруга на българския цар Константин Асен Тих
(1257–1277).
351
Йоан ІV Дука Ласкарис (1258–1261) – никейски император, син на Теодор ІІ Ласкарис (1221/1222–1258)
и Елена Асенина и брат на българската царица Ирина. Той идва на власт малолетен през 1258 г. и упра-
влява под регентството на Михаил Палеолог. След освобождаването на Константинопол от кръстоно-
сците на 25 юли 1261 г. Йоан ІV е отстранен от трона и ослепен от Михаил VІІІ Палеолог, след което е
замонашен под името Йоасаф.
352
Михаил VІІІ Палеолог узурпира изцяло властта през 1261 и управлява до 1282 г., като поставя началото
на династията на Палеолозите.
353
Става дума за Ирина Ласкарина, сестра на Йоан ІV и съпруга на цар Константин Асен Тих (1257–1277).
354
В оригинала – желала. Явно поради фонетичната близост в идиолекта на о. Паисий желати е било
равнозначно на жалити. Същият глагол (желати) в същото значение (жаля) е употребен на л. 38б 9, вж.
бел. 402. – Бел. прев.
199
по своегѡ̇ брата и̇ подвигла костантина на гнѣвъ

събралъ вои̇ска много и̇ поишелъ на михаꙇ́ла цра гр-
ческаго тако и̇ михаилъ и̇шелъ на костантина цра егд(!)
виделъ михаилъ множесво воинство болгарско оу̑бо-
5 ѧлъ се велми̇ и̇ побегалъ скришно ѿ своихъ краи̇ море и̇
нашелъ малъ кораблъ на краю де зимали̇ себѣ вода и̇ се-
лъ въ немъ п̇обегалъ въ цариградъ тако сва воиска егѡ̀
побегла натрагъ костантинъ разоралъ гради̇ и̇ села мн-
ого грчески̇ наплнїл се користъ много и̇ вратил се
10 въ трново оу̇мрела ѳеѡ̇дора жена егѡ̀ михаилъ пал-
еѡ̇логъ далъ костантинꙋ во женꙋ марию свою бра-
танїцꙋ но на но нї тако не полꙋчилъ135 миръ михаїлъ
с костантина шишмана паки̇ воевалъ на грчка
земла ꙇа(!) михаилъ послалъ и̑ призвалъ латини себѣ
15 на помощъ билъ приелъ верꙋ латинскою въ то време
преходили̇ латни(!) по море и̑ розорали̇ и͑ съжигали̇ стаѧ⸱
гора̀ аѳонскаѧ и̇ и̇збили̇ много̇ ѡ̑ци сты за благоче-
стие црствовалъ̇ костантнъ десетъ лета въ трново
въ̇сталъ некои̇ прости̇ ѡ̇вчаръ и̇ въвоинїл се по мало вр-
20 ме(!) сталъ баронъ и̇ билъ хїтаръ и̇ коваренъ преклонїлъ во-
и̇нсво къ себе и͑ въсталъ на костантина с воиска
2. михаꙇ́ла Z : add. палеѡло́га S; 3. цра Z : add. бо́лгарскаго S; егд Z : егда K, M, S, L,

Ch, T; 4. воинство Z : om. K; 5. своихъ Z : add. вои꙼нехꙿ L; краи̇ Z : кра́е K, покра́и꙼ L;
6. кораблъ Z : ко́рабъ S; на краю Z : на край Ch; себѣ Z : om. S; и̇ Z : om. S; 7. немъ
Z : add. и S; тако Z : add. и L; 8. натрагъ Z : наꙁа́тъ S; разоралъ Z : разори́ль K, M, S,
L, Ch, T; 8.–9. разоралъ ... грчески̇ Z : transp. S; 9. наплнїл Z : напо́лнили L, Ch, T; 11.
марию Z : om. K, L, Ch, T; 11.–12. марию свою братанїцꙋ Z : transp. S; 12. но на Z :
om. K, M, S, L, Ch, T; полꙋчилъ Z : полꙋчѝ M, S; 13. с Z : om. M, T; грчка Z : гре́ческаꙗ
K, M, S, L, Ch, T; 13.–14. воевалъ на грчка Z : восталъ костанти́нъ на греческа землѧ̀
воевати S; 14. иа Z : om. K, M, Ch, T, и S, но L; 16. преходили̇ Z : при͗ходи́лй K, M, S,
L, Ch, T; латни Z : лати́нй K, M, S, L, Ch, T; преходили̇ латни Z : transp. T; розорали̇ и͑
съжигали̇ Z : разѡри́лй и̑ сьжѐгли̑ K, M, S, L, Ch, T; 18. црствовалъ̇ ... трново Z : om.
K, M, S, L, Ch, T; 19.–21. въ̇сталъ … воиска Z : om. K, L, Ch, T; 19. въ̇сталъ Z :
воева́лъ M, S; ѡ̇вчаръ Z : add. вꙿ во́и꙼не M, add. ла́ганъ въ во́инстве S; се Z : add. и S;
20. баронъ Z : add. константи́нꙋ S; и̇ Z : om. M; 21. с воиска Z : om. S.
135
200
[Той] събрал много войска и тръгнал срещу гръцкия цар Михаил . Ми- 355
хаил също тръгнал срещу цар Константин. Когато Михаил видял голяма-
та българска армия, много се уплашил и побягнал тайно от своите към
морето. На брега, [на мястото], където [корабите обикновено] си вземали
вода356, [той] намерил малък кораб, качил се на него и отплавал към Цари-
град. Цялата му войска също хукнала да бяга. Константин разорил много
гръцки градове и села, преизпълнил се с много плячка и се върнал в Тър-
ново. Жена му Теодора умряла и Михаил Палеолог357 дал на Константин
за жена племенницата си Мария358. Но и така Михаил не постигнал мир
с Константин Шишман, [който] отново нападнал гръцката земя. Михаил
чрез пратеници призовал латинците на помощ, [защото] бил приел латин-
ската вяра359. По това време [латинците] преминали морето и разорявали и
опожарявали Света Гора Атонска, [където] избили много свети отци зара-
ди благочестието им360.
Вдигнал се един прост овчар, записал се във войската и не след дъл-
го станал барон; бил хитър и коварен, склонил войниците на своя стра-
на, въстанал срещу Константин и тръгнал на поход срещу България361.
355
През 1264 г. Константин Асен Тих достига почти до Константинопол, подкрепен от
армията на Златната орда, но в крайна сметка оттегля войските си от Тракия.
356
Обикновено през определено разстояние на брега имало малки пристанища, където
пътуващите кораби спирали най-вече да се запасят с прясна вода. – Бел. прев.
357
Михаил VІІІ Палеолог (1259–1282).
358
Става дума за смъртта на Ирина Ласкарина (1268 г.). През 1269 г. Константин Асен Тих
взема за жена Мария Палеологина Кантакузина, племенница на Михаил VІІІ Палеолог.
Вж. бел. 350.
359
Става дума за Лионската уния от 1274 г., която Михаил VІІІ приема, за да предотврати
антивизантийската коалиция, подготвяна на Запад от Шарл І Анжу (1266–1285), крал на
Сицилия и Неапол.
360
Заедно с другите манастири на Света Гора пострадва и Зографският манастир, който,
подобно на повечето монашески обители на Атон, отказва да подкрепи Лионската уния.
На 10 октомври 1275 г. загиват 26 зографски монаси, които не приемат унията. Подвигът
и мъченичеството им са описани в Разказ за зографските мъченици, запазен в препис от
ХVІІ в.
361
Става дума за въстанието на Ивайло от 1277 г., който става български цар в периода 1277–
1279 г.
201
и̇шли̇ на болгари̇а но ваталъ(!) кралъ ми̇лꙋтинъ

на палеѡ̇лога с воинство и̇ ꙋзелъ ѿ грци̇ землю ѿ
щипъ до серезъ що били зели̇ грци̇ прво ѿ болгари̇ то
зели сърбие ѿ грци̇ їшелелъ(!) палеѡ̇логъ на милꙋ-
5 тина с воиство но ꙋмрелъ на пꙋти̇ ѡ̇каѧнї ере-
тикъ не хотели свѣщеници̇ грчески̇ погребсти̇ егѡ͑
мариа цари̇ца шишманова пратила таиино(!)⸱
много зⷧато и̇ некои̇ свѣщеници̇ и̑ погребли стриа
еѧ палеѡ̇лога зато била накаⷥна много ѿ мꙋ-
10 жа своегѡ̀ костантина егда и̇спрво зели̇ грци̇-
и землꙋ ѿ смилца цара ѿ серезъ до щипъ разд-
елили се болгари̇ на двое ѡ̑хридски ѡ̑стали̇ съ а-
рнаꙋтїе заедино трновски съ вⷧаси̇ заедино и̇
сталъ ѡ̇хридски̇ баронъ136 кралъ съмовластенъ(!)
15 последи зели̇ србие таѧ земла ѿ грци̇ и̇ паки̇ бол-
гари̇ ѡ̇собъ били̇ и̇ до шишмана зде вънимаи̇ чи̇-
тателю речемъ въкраце137 ради србски̇ крали̇ симе-
ѡ̇нъ неманъ први̇ въсталъ чꙋенъ и̇ благоче-
стивъ въ србие ѿ него се почело лоза кралевска
20 въ србию и̇ благочестие били̇ ѿ рода латинска
а̇ не србка(!) ѿ ликинїа влачили свое племе србски̇
1. и̇шли̇ Z : и̑ и꙼шлѝ K, L, T, и͗ и͗шлѐ Ch; и̇шли̇ на болгари̇а Z : и̑шла была̀ на болга́рїа S; ваталъ
кралъ ми̇лꙋтинъ Z : кра́ль ми͗лоти́нь пои͗ше́ль K, L, Ch, T, хвати́лъ кра́лъ милꙋти́нъ M, а̑
се́рбски кра́ль милоти́нъ прогна́лъ S; 2. воинство Z : войска K, M, L, Ch, T; на палеѡ̇лога с
воинство Z : om. S; 3. щипъ Z : щи́тъ L, Ch; зели̇ грци̇ Z : гре́цы ꙋꙁе́ли S; 3.–4. грци̇ прво ѿ
болгари̇ то зели Z : om. L; 4. грци̇ Z : add. ꙁато̀ S; їшелелъ Z : и꙼ше́ль K, M, L, Ch, поше́лъ S,
и ише́лъ T; 4.–5. милꙋтина Z : ми͗лоти́на K, M, L, Ch, T; на милꙋтина с воиство Z : transp.
S; 5. воиство Z : войска K, M, S, L, Ch, T; но Z : и S; ꙋмрелъ Z : оуме́ръ Ch; 7. шишманова
Z : костанти́на K, M, L, Ch, T; мариа цари̇ца шишманова Z : црица же константи́нова марїѧ
S; таиино Z : таи́но K, M, L, Ch, T, om. S; 8. много зⷧато Z : transp. S; и̇ некои̇ свѣщеници̇
Z : нꙗкоймь сще́никомь K, M, S, L, Ch, T; стриа Z : чи́ча S; била накаⷥна Z : transp. S; 9.
много Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 10. егда и̇спрво Z : попрежде е̑гда̀ S; зели̇ Z : вьзе́ли͑ K,
M, L, Ch, T, ѹ̑ꙁе́ли S; 11. смилца Z : смили́ца K, S, L, Ch, T, сцми́лица(!) M; щипъ Z :
щи́тъ L; 12. ѡ̑хридски Z : add. бо́лгарй K, L, Ch, T, add. болга́ре M, S; ѡ̑стали̇ Z : add. сѧ
M, S, L, Ch, T; 12.–13. арнаꙋтїе Z : а͗рнаꙋ́ти꙼ K, M, S, L, Ch, T; 13. заедино Z : зае͗дно̀ K,
M, S, L, Ch, T, add. и͗ коцовла̀си, а͗ K, add. съ коцовла́си꙼, а͗ L, add. и͗ коцовла́си (с молив е
добавено к пред оцовла́си) Ch; трновски Z : add. бо́лгарй K, M, L, Ch, add. болгаре ѡ͗стали
S; вⷧаси̇ Z : кара̀ вла̀си K, кара̀ со вла́си L, Ch (с молив е добавено к пред а́ра); заедино Z :
зае͗дно̀ K, M, S, L, Ch, T, add. ѡста̀лй K, M, L, Ch, T; 15.–16. последи… шишмана Z :
и͗ та̀ко би́лй бо́лгари на дво́е раздѣле́нй, вь те́рновѡ црь назива́л се, а͗ (а͗ K : om. M, Ch, T)
вь ѡхриⷣ кра́ль, та́ко би́лй на дво́е раздѣле́нй ѿ смили́ца црꙗ̀, до после́дн꙽ аго црꙗ꙼ ши́шмана,
и͗ кра́лꙗ꙼ вꙋкаши́на, еще вь вре́ме костанти́на црꙗ꙼, при͗ше́ль се́рбскй кра́ль ми͗лоти́нь, и͗ оузе́ль
па́ки та́ꙗ꙼ зе́млꙗ꙼ ѿ гре́цй ѿ щи́пь (: щи́тъ L) до се́резь, и͗ па́ки би́ли бо́лгари раздѣле́ни K,
M, S, L, Ch, T; 16. вънимаи̇ Z : вънми́ K, M, S, L, Ch, T; 17. речемъ Z : да рече́мѧ S;
17.–18. симеѡ̇нъ неманъ први̇ Z : не́мань (: не́мамъ L) нарече́нїи. сѵ̈меѡнь пе́рвїй K, M, S,
L, Ch, T; 19. почело Z : поче́ла K, M, S, L, Ch, T; 35r 20.–21.–35v1. били̇… крали̇ Z : не
би́ль ѿ ро́да се́рбска, но ѿ ро́да лати́нска (лати́нска K : add. бы́лъ M, S, Ch, T) ѿ пле́ме црꙗ꙼
ли́ки́нїꙗ꙼ мꙋчи́телꙗ꙼, та́ко ѿ лати́нй влачи́лй сво́е пле́ме K, M, S, L, Ch, T.
136
б е поправено от п.
137
зде... въкраце е маркирано отгоре и отдясно с киновар, което означава, че в беловата текстът
202
Крал Милутин обаче нападнал с войската си Палеолога и взел от
362 363
гърците земите от Щип до Серес. Каквото били превзели по-преди

гърците от българите, това превзели сърбите от гърците. Палеологът
тръгнал на война срещу Милутин, но умрял по пътя окаяният еретик.
Гръцките свещеници не искали да го погребат, но Мария, Шишмановата
царица, изпратила тайно много злато и някакви свещеници [се съгласили]
да погребат вуйчо ѝ, Палеолога364. За това [деяние] била строго наказана
от своя мъж Константин. Когато гърците превзели най-напред земите
от Серес до Щип по времето на цар Смилец, българите се разделили на
две: охридските останали заедно с арнаутите365, а търновските – заедно
с власите. Охридският барон станал независим крал. След това сърбите
взели тая земя от гърците. И българите отново били разделени. И [така] до
Шишман366.
Тук чети внимателно, читателю! Ще разкажем накратко за сръбските
крале. Симеон Неман367 първи бил именит и благочестив в Сърбия. От него
започнала кралската лоза и благочестието в Сърбия. Сръбските крале били
от латински, а не от сръбски род. Водели своето потекло368 от Ликиний369,
362
Крал Стефан ІІ Милутин (1282–1321) нахлува в Северна Македония и отнема обширни
територии от Михаил VІІІ Палеолог, който умира при подготовката на ответния удар
срещу сърбите. Самият Стефан ІІ Милутин е провъзгласен за светец от Православната
църква, тъй като упорито се противопоставя на унията с Рим. От 1460 г. мощите му се
пазят в софийската църква „Света Неделя“, наричана още „Св. Крал“.
363
Става дума за Михаил VІІІ.
364
Евлогия Палеологина, майката на царица Мария, е сестра на Михаил VІІІ.
365
Т.е. албанците.
366
В преписите на Историята на мястото на това изречение има следния абзац:
„И така българите били разделени на две. [Владетелят] в Търново се наричал цар, а в
Охрид – крал. Така, на две, [те] били разделени от цар Смилец до последния цар Шишман
и до крал Вълкашин. Още по времето на цар Константин дошъл сръбският крал Милутин
и превзел земята от Щип до Серес, но вече от гърците – и отново българите били (т.е.
останали – Д.П.) разделени.“ – Бел. прев.
367
Симеон е монашеското име на Стефан Неманя, за него вж. бел. 264.
368
В преписите на Историята началото на това изречение се различава от Зографската
чернова:
„[Сръбските крале] не били от сръбски род, а от латински, от племето на цар Ликиний,
мъчителя. Така от латинците водели произхода си, а жени си вземали...“ – Бел. прев.
369
В средновековните сръбски родослови Лициний (308–324), който е август заедно с
Константин Велики, е обявен за сърбин и прадед на Неманичите. Това се дължи на
обстоятелството, че на самия Лициний, роден в Горна Мизия (т.е. в земите на древните
трибали), се приписва трибалски или сарматски произход, а в средновековната литература
по географски причини сърбите често са наричани „трибали“, така както българите
са наричани често „мизи“. Срв. „В начале да реку Неемана, перваго царя сербскаго,
которы ведетъ племя свое отъ кровы Ликиниа мучителя и Констанцие, сестре великаго
Константина, съ неюже Ликины имелъ два сина, котории съ матерою своею, по смерти
отца своего Ликиниа, боечи се великаго Константина прещениа, за немного временом
облежаний Белграда, новаго града от Ликиниа созданнаго, егда убо Ликинии разседшися
людии, от множества бегущих с ними людей, утопися на састанке Саве и Дуная.“
(Троношки летопис, 21).
203
крали̇ а жени̇ зимали̇ ѿ ини̇ крали и̇ цари̇ и̇ ко-

нечно немали̇ ѿ рода србскако(!) нїкакъво138 племе
нї женско нї мꙋжеско неманъ жꙋпанъ сталъ мона-
хъ приишелъ въ ста гора̀ съградилъ хїландаръ мо-
5 настиръ и̇ преставил се ѿ мощи̇ егѡ̀ ми̇ро исте-
кⷧо целебное⁘139 снъ егѡ̀ стефанъ по немъ сталъ
први кралъ сърбски̇ и̇ ѡ̇н сталъ монахъ при смрти̇
и̇ цели̇ мощи егѡ̇ и̇ до нинѣ въ стꙋденицꙋ
и̇меѧлъ три сни̇ први сталъ кралъ радославъ
10 и̇ и̇згналъ его̀ братъ егѡ̇ владиславъ ѡнъ сталь
монахъ и̇ престави(!) се с ми́ромъ⁘ радк владисла-
въ сталъ кралъ на смрти140̇ и̇ ѡ̇н сталъ монахъ и̇ по-
гребенъ ва милошево⁘141 сталъ оу̇рошъ братъ и̇хъ
кралъ србски̇ по некое време въсталъ снъ егѡ̀
15 драгꙋтнъ(!) и̇ изгналъ ѡ̇ца своегѡ̇ ѿ кралевство⁘
и̇ ѡ̇н сталъ кралъ по некое време приишелъ въ чꙋ-
всⷮво ѡ̇ставилъ кралевство своемꙋ брат̇ ми̇-
лꙋтинꙋ и̇ въ велико покаѧние скончалъ свои̇ жи̇-
вотъ и̇ мощи̇ егѡ̀ цѣли̇ въ градъ софию и̇ до нїнѣ
20 препбиваютъ(!) но софиане мнетъ и̇ кажꙋтъ142
1. ини̇ крали и̇ цари̇ Z : дрꙋ́ги крале́вства K, M, S, L, Ch, T; 2. немали̇ Z : не и͗мѐли͗ K, не

имеѧ́ли M, S, L, Ch, T; србскако Z : се́рбскаго K, M, S, L, Ch, T; нїкакво Z : ны́како M,
S, L, Ch, T; 4. гора̀ Z : add. те S; съградилъ Z : згради́ль K, M, S, Ch, T, и꙼ ꙁагради́лъ
L; 5. преставил Z : преⷣста́вил Ch; егѡ̀ Z : om. T; 5.–6. ми̇ро истекⷧо целебное Z : transp.
S; 6. снъ егѡ̀ стефанъ по немъ сталъ Z : transp. S; 7. и̇ Z : om. K; 9. сни̇ Z : сна L, add.
радосла́въ влади́славъ и̑ ѹро́шъ S; 10. братъ егѡ̇ Z : om. K, M, L, Ch, T; владиславъ
Z : владиса́въ L; 11. престави Z : преста́вйл K, M, S, L, Ch, T; радк Z : om. K, M, S,
L, Ch, T; 11.–12. владиславъ сталъ кралъ Z : по не́го ста́лъ кра́лъ влади́славъ S; 12.
кралъ Z : add. вь се́рбїе K; на Z : при K; на смрти̇ и̇ ѡ̇н Z : transp. S; 13. милошево Z :
ми́лошевꙋ S, add. монасти́рь K, M, S, L, Ch, T; сталъ Z : по не́мь сталъ K, L, по не́го
ста́лъ кра́лъ S; 14. србски̇ Z : om. S; 15. драгꙋтнъ Z : драгꙋти́нь K, T, драготи́нъ M,
S, драгоши́нъ L, драгꙋтинъ (-тинъ е добавено с молив от друга ръка на мястото,
оставено от първата ръка) Ch; 16. кралъ Z : add. се́рбскї S; 16.–17. чꙋвсⷮво Z : add. и̑
K; 17.–18. ми̇лꙋтинꙋ Z : милоти́нꙋ S, L; 19. софию Z : со́фїа K, M, S, L, Ch, T.
138
ъ е поправено от с.
139
Тук има киноварен маркер, че следващият текст в беловата трябва да е с червенослов,
липсва обаче затварящият маркер.
140
и е поправено от р.
141
142
204
а жени си вземали от други крале и царе и в крайна сметка нямали никакъв
корен от сръбския род нито по женска, нито по мъжка линия. Жупан370
Неман станал монах, дошъл в Света Гора, съградил манастира Хиландар и
се преставил [в Господа]. От неговите мощи изтекло целебно миро.
След него синът му Стефан371 станал първият сръбски крал. И той
станал монах преди да умре и мощите му са цели и до сега в Студеница372.
[Той] имал трима сина. Първо станал крал Радослав373, но брат му
Владислав374 го изгонил, Радослав станал монах и се преставил375 в мир.
Владислав станал крал. Преди да умре, и той станал монах, и е
погребан в Милошево376.
[След това] техният брат Урош377 станал сръбски крал. След
известно време синът му Драгутин378 се опълчил [срещу него] и изгонил
баща си от престола.
Така и той станал крал, но след време се опомнил, оставил престола
на брат си Милутин и в голямо покаяние завършил живота си. Мощите му са
цели и до днес се намират в град София379, обаче софиянци мислят и казват,
370
Жупан – титла, вероятно аварска по произход, позната и у българи, и у славяни, но с
различна съсловно-административна натовареност. Част от сръбските племенни владетели
носят титлата жупан. У българите наред с жупан се срещат и съчетанията боила-жупан,
жупан-таркан и др. невинаги със съвсем ясни функции. Подробно вж. у С л а в о в а 2010:
86–100.
371
Стефан Първовенчани или Стефан ІІ Неманич – велик жупан на Рашка от 1196 до 1217
и крал на Сърбия от 1217 до 1228 г. Получава кралска титла и корона от папа Хонорий
ІІІ през 1217 г. Титлата му е потвърдена през 1219 г. и от патриарха на Константинопол
и Никея Мануил І, а архиепископ свети Сава Сръбски го коронясва тържествено като
православен крал. Преди смъртта си приема монашески сан и името Симон, а по-късно е
канонизиран за светец.
372
Манастирът Студеница е една от най-големите сръбски светини в областта Рашка
(Санджак), където почиват мощите на Стефан Неманя, Стефан Първовенчани и майка му
Ана (Анастасия).
373
Сръбският крал Стефан Радослав (1228–1234) е детрониран от брат си Стефан Вла-
дислав, който се опира на брака си с българската принцеса Тамара и съюза с могъщия
Йоан Асен ІІ.
374
Стефан Владислав (1234–1243) – сръбски крал. Бива детрониран от доведения си брат
Стефан Урош; замонашва се и умира в манастира Милешево.
375
Вж. бел. 308.
376
Манастирът Милешево е разположен в Западна Сърбия, край Приеполье, и е основан
именно като задужбина на крал Стефан Владислав. Традицията за строителство на
задужбини – обикновено манастир или църква – е чисто сръбска и тръгва от основателя
на династията на Неманичите Стефан Неманя (1168–1196). След него практически
всеки представител на династията издига поне по една задужбина, където обикновено
бива погребан. Понятието задужбина етимологически идва от дълг (на старобълг.
задлъжьбина – от длъгъ). Всъщност това са били църкви или манастири, построени
за упокой на душата и опрощение на греховете на строителя си (оттук вероятно е
и популярната народна етимология, свързваща названието задужбина с душата и
опрощаването на греховете), като неговите наследници са поемали задължението
(длъгъ) да се грижат за задужбината. Основателят винаги се поменава в молитвите на
обитаващите задужбината монаси. – Бел. прев.
377
Крал Стефан Урош І (1243–1276) е син на Стефан Първовенчани от венецианката Анна
Дандоло. Той е детрониран от сина си Стефан Драгутин през 1276 г. и умира в манастира
Сопочани през 1277 г.
378
Стефан Драгутин управлява Сърбия от 1276 до 1282 г., впоследствие става крал на Срем
(1282–1316) като васал на Унгария.
379
Става дума за мощите на крал Милутин, намиращи се в църквата „Света Неделя“ или
„Свети Крал“. Според о. Паисий обаче това са останките на брат му Стефан Драгутин.
205
да сꙋ мощи милꙋтна(!) крала но нѣстъ тако жи̇-

тие чататъ на празникъ драгꙋтина143 крала
било емꙋ и̇ме монашеское ѳеѡ̇ктистъ милꙋ-
тинъ не билъ монахъ на смрти̇ не читали̇ родо-
5 словъ србскихъ крали̇ и̇ не разꙋмеютъ въ житие
кои естъ ѿ нихъ драгꙋтнъ(!) въ софиа лежитъ
а не милꙋтинъ правило и̇ празни̇къ заедино⸱
и̇мъ състалено(!) но прво милꙋтна(!) поменꙋетъ
и̇ вече славитъ правило и̇хъ зато некои̇ поради̇
10 ѡ̇но правило празнично възмнели̇ защо е милꙋтї-
нъ а житие не ванимаютъ за кого се чатитъ
милꙋтинъ въ бана лꙋчина мощи егѡ͑ били̇ ѡ̑(!) не-
коꙗ размирица погребени̇ и̇ ѡ̇стали̇ въ земли̇
незнано где нинѣшнимъ чловекомъ драгꙋтинъ
15 пренесенъ ѿ сремъ въ софиа⁘144 милꙋтинъ ста-
лъ кралъ по драгꙋтина м҃ лета црствовалъ
тои̇ наславни̇(!) и̇ добри̇ сты кралъ билъ разши̇-
рилъ землю сърбомъ и̇ много места ꙋзелъ ѿ грци̇
и̇ много монастири̇ и̇ цркви̇ начинилъ и̇ не билъ
20 подобенъ и̇нъ србски̇ крала(!) емꙋ̀ въ славꙋ и̇ въ
блачестие(!) и̇ ревностъ по бозѣ що и̇меѧлъ
1. милꙋтна Z : ми͗лоти́на K, M, S, L, Ch, T; 2. чататъ Z : чи͗та́ють K, L, Ch, T,

чета́тъ M, S; драгꙋтина Z : драготи́на S; 3. емꙋ и̇ме Z : transp. K, L; 3.–4. милꙋтинъ
Z : милоти́нъ L; 4. на Z : при K; читали̇ Z : чета́ли S; 4.–5. родословъ србскихъ Z :
радосла́ва се́рб꙽скй K, M, S, L, Ch, T; 5. житие Z : add. е̑го̀ S; 6. кои Z : коѐ M, Ch, T;
драгꙋтнъ Z : драгꙋти́нь K, M, S, Ch, T, драготи́нъ L; ѿ нихъ драгꙋтнъ Z : transp. K;
7. милꙋтинъ Z : ми͗лоти́нь K, M, L, Ch, T; правило и̇ празни̇къ Z : transp. S; заедино
Z : зае͗дно́ K, M, S, L, Ch, T; 8. състалено Z : составле́но K, M, S, L, Ch, T; но Z :
add. пра́вило S; милꙋтна Z : милоти́на K, M, S, L, Ch, T; поменꙋетъ Z : поменꙋ́вать K,
поменꙋ́ю̑тꙿ L, Ch, T, поменꙋ́етъ (второто е поправено от ю) M; 9. вече Z : пове́че K, M,
S, L, Ch, T; славитъ Z : сла́веть K, L, T, славїтъ (ї поправено от е) M; правило и̇хъ
Z : om. S; 10. ѡ̇но правило празнично Z : то S; възмнели̇ Z : вьз꙽мне́л се K, M, Ch, T,
воꙁне́сал сѧ L; 10.–11. милꙋтїнъ Z : ми͗лоти́нь K, M, L, Ch, T; 11. чатитъ Z : чи͗те́ть
K, читае́тъ M, L, Ch, T; 12. милꙋтинъ Z : ми͗лоти́нь K, L, Ch, T; лꙋчина Z : лꙋчица
S; ѡ̑ Z : ѿ K, M, S, L, Ch, T; 12.–13. некоꙗ Z : не́кое L; 13. земли̇ Z : ꙁе́млю S; 14.
нинѣшнимъ Z : ни́нешнемъ L; драгꙋтинъ Z : драготи́нъ L; 15. милꙋтинъ Z : милоти́нъ
M, L, Ch, T; 15.–16. сталъ... црствовалъ Z : по драгꙋти́на ста́лъ кра́ль, и̑ кралюва́лъ
(црⷭ҇твова́лъ L) м: лѣ́та (лѣ́тъ :м: L) S, L; 16. лета Z : лѣ́ть K, M, Ch, T; 17. наславни̇
Z : на́и сла́вни K, M, S, Ch, T; и̇ добри̇ Z : om. S; 18. сърбомъ Z : сь се́рбомь K, M, Ch,
T, се́рбскꙋю L; 19. начинилъ Z : съгради́лъ S; 20. подобенъ и̇нъ србски̇ крала Z : transp.
S; крала Z : кра́ль K, M, S, L, Ch, T; въ2 Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 21. блачестие Z :
блгоче́стїе K, M, S, L, Ch, T.
143
т е поправено от друга неясна буква.
144
206
че това са мощите на крал Милутин. Но не е така, [защото] на празника
[на светеца те] четат житието на крал Драгутин – монашеското му име
било Теоктист – [а и] Милутин не е станал монах, преди да умре. [Те,
софиянци,] не са чели родослова на сръбските крале и не знаят за кого
от тях е житието. В София лежи Драгутин, а не Милутин. За празника им
е съставен общ канон, в който се споменава първо Милутин и предимно
той бива прославян. Поради този празничен канон някои са решили, че
[в София] е Милутин, а не обръщат внимание за кого се чете в житието.
Мощите на Милутин са в Бана Лучина380, погребани по време на някаква
размирица и останали в земята неизвестно къде за сегашните хора, [докато]
Драгутин е пренесен от Срем381 в София.
Милутин станал крал след Драгутин и царувал 40 години. Този
най-славен и добър свети крал разширил земята на сърбите, превзел от
гърците много области, направил много манастири и църкви и нямало
друг подобен на него сръбски крал по слава, благочестие и твърдост в
Божия път.
380
Става дума за задужбината на крал Милутин в Северно Косово, известна като Бански
манастир „Свети Стефан“, където първоначално са се намирали мощите му. По-късно са
преместени в рударското селище Трепча, а през 1460 г. идват в София.
381
Срем, дн. Сремска Митровица в Сърбия.
207
по ми̇лꙋтна(!) сталъ кралъ снь егѡ̀ стефа-

нъ при̇ ѡ̇ца своегѡ̀ хотелъ стати кралъ и̇ дв-
и̇гналъ бранъ и̇ воиска но ѿцъ егѡ̑ милꙋтинъ хи̇-
тро некако при̇звалъ егѡ̀ к себе и̇ ꙋхватилъ и̇
5 ѡ̇лепилъ(!) егѡ̀ заточилъ го в цри градъ по некое вре-
ме даровалъ емꙋ ѡ̇чи стꙑ николаѧ и̇ сталъ краль
србомъ и̇ живелъ сто и̇ благочесно и̇ правѣдно
последи̇ въсталъ на негѡ̇ снъ егѡ̀ стефанъ и ꙋ-
давилъ егѡ̀ съ ꙋже тако мꙋченически̇ скончалъ
10 свое жити̇е мощи егѡ̀ и̇ до нинѣ цѣли и нетлении̇
въ дечане творатъ чꙋдеса много 145
и̇ сталъ ѡ̑ни стефанъ снъ егѡ̇ кралъ оу̑билъ

ѡ̇ца своегѡ̇ стаго м̇жа тои стефанъ и̇шел
на грци̇ и̇ ꙋзелъ до солꙋнъ и̇ ѡ̇хридъ ѡ̑(!) болгарскагѡ̇
15 крала146 но в солꙋнъ створилъ миръ с грци и̇ вратилъ
и̇мъ неколико гради̇ вратил се ва ѡ̇хридъ и̇ зелъ ѡ̇-
но племе кралевско съ собою ѡ̑ца вꙋкашинова и̇
вꙋкашина ѡ̑ца маркова тои̇ естъ вꙋкашинъ147
кралъ и̇ марко кралевикъ били̇ чловѣци̇ мꙋдри̇
20 и̇ храбри̇ и̇ красни зато се почꙋдъ(!) стефанъ
на нихна персона и̇ хїтроть(!) и̇ храбротъ(!) и̇ взелъ
1. ми̇лꙋтна Z : ми͗лоти́на K, M, L, Ch, T, om. S; сталъ Z : наста́ль K, M, S, L, Ch, T;

кралъ Z : om. S; 1.–2. стефанъ Z : стефа́на M; 2. при̇ ѡ̇ца своегѡ̀ хотелъ Z : transp.
S; при̇... кралъ Z : хотѧ́лъ ста́ти кра́лъ праѡ̑ца своегѡ̀ L; 2.–3. дви̇гналъ Z : дигнаⷧ K,
M, S, L, Ch, T; 3. бранъ и̇ Z : om. S; ѿцъ егѡ̑ милꙋтинъ Z : transp. S; милꙋтинъ Z :
ми͗лоти́нь K, M, L, Ch, T; 4. ꙋхватилъ Z : add. его K; 6. ѡ̇чи стꙑ николаѧ Z : ѡ͗ць сти
никола́е ѡчи K, M, L, Ch, T; николаѧ Z : никола́е K, L, нико́лѧ M, никола́й Ch, T; и̇ Z :
add. по́сле L; 10. нинѣ Z : днеⷭ҇ K, M, S, L, Ch, T; 11. чꙋдеса много Z : transp. L; 12. ѡ̑ни
Z : ѡнь K, M, L, Ch, T, om. S; стефанъ снъ егѡ̇ кралъ Z : transp. S; кралъ Z : add.
и K, M, Ch, T; 14. солꙋнъ Z : add. та́кожде S; ѡ̑ Z : ѿ K, M, S, L, Ch, T; 15. и̇ Z :
om. K, M, S, L, Ch, T; вратилъ Z : вьзврати́ль K, M, L, Ch, T; 16. гради̇ Z : гра́дове
S; вратил се Z : вьзврати́л се K, M, L, Ch, и̑ поше́лъ S; 17. кралевско Z : кралѐвство L;
съ Z : om. M; съ собою Z : при сѐбѣ S; 18. естъ Z : om. S; 19. и̇ Z : add. си́нъ е̑го̀ S;
кралевикъ Z : кралеви́чь K, S, L, Ch, T, рале́вичъ(!) M; били̇ чловѣци̇ Z : биль члкь K,
M, L, Ch, T; 20. почꙋдъ Z : почꙋ́ди́ль K, M, S, L, Ch, T; 21. хїтроть Z : хи͗тро́сть K,
S, L, Ch, T, хи́тросъ M; храбротъ Z : хра́брость K, M, S, T, хра́бросто L, Ch; и̇ взелъ
Z : и͗звѐль K, M, Ch, T, и̑ и̑ꙁвелъ S, L.
145
146
Второто а е поправено от о.
147
ꙋ е поправено от л.
208
След Милутин станал крал синът му Стефан . [Той] искал да стане
382
крал [още] по времето на своя баща383 и започнал война, като повел войска
[срещу него], но баща му с някаква хитрост го извикал при себе си, хванал
го, ослепил го и го заточил в Цариград. След време свети Николай му
дарувал очи. [Той] станал крал на сърбите и живял свято, благочестиво и
праведно. По-късно срещу него въстанал синът му Стефан384 и го удушил
с въже. Така мъченически завършил своя живот. Мощите му и досега са
цели и нетленни в Дечани385 и вършат много чудеса.
Този Стефан, неговият син, убил баща си – светия мъж – и
станал крал. Той воювал срещу гърците и превзел [земите] до Солун,
а от българския крал [завзел] Охрид. Но в Солун сключил мир с
гърците и им дал обратно няколко града. Върнал се в Охрид и взел
със себе си [тукашното] кралско семейство – Вукашиновия баща386 и
Вукашин387, Марковия баща, т.е. крал Вукашин. [Вукашин] и Марко
Кралевик388 били хора мъдри, храбри и красиви, затова Стефан се
възхитил на тяхното благородство, благоразумие и храброст и ги взел
382
Стефан ІІІ Урош Дечански (1321–1331) – сръбски крал, син на Стефан Урош ІІ Милутин
(1282–1321). През 1314 г. влиза в конфликт с баща си, поради което е лишен от
престолонаследие в полза на брат си Стефан Константин, частично е ослепен (Според
житието му той е жертва на заговор, поради което по-късно св. Николай му връща
зрението. Вж. Цамблак, 4.7, 19.1–20.) и е изпратен в Константинопол. По-късно е опростен
и след смъртта на баща си се завръща в Сърбия. В началото на 1321 г., подкрепен от
Православната църква, успява да се наложи над останалите претенденти за престола и е
коронясан за крал.
383
В житието му (паметта му се чества на 11 ноември) се казва, че е бил обвинен несправед-
ливо в претенции към царския престол, а не че е искал да стане крал преждевременно. –
Бел. прев.
384
Стефан Урош ІV Душан (1331–1355) се коронясва за цар на сърби и гърци през 1346 г. в
Скопие и създава краткотрайното Сръбско царство.
385
Манастирът Дечани или Високи Дечани се намира в близост до Печ в Косово и е основан
от св. крал Стефан Дечански между 1328 и 1335 г. Там се пазят и мощите на светеца.
386
Според сръбските родослови баща на Вълкашин е владетелят Мърнява от Ливно в
Херцеговина.
387
Вълкашин (Вукашин) Мърнявчевич през 1350 г. става жупан на Прилеп, а след разпадането
на Душановата империя управлява т.нар. Прилепско кралство в Македония (1366–1371).
388
Марко Кралевик или Крали Марко управлява самостоятелно Прилепското кралство между
1371 и 1395 г.
209
и̑хъ съ собою въ србию и̇ и̇меѧлъ вꙋкашина

прваго по сѣбе и̇ кнеза лазара в втора то би꙼-
ли̇ стефанꙋ148 први̇ вѣлмꙋжи̇ тои стафанъ(!) ста-
лъ цръ съмоволно(!) въ скопие нїкои емꙋ црь или͑ кр-
5 алъ не далъ титла црскаѧ тако поставилъ
србомъ патриарха без и̑зволение и̇ниехъ(!) четирехъ
патриарховъ прво билъ србомь кралъ и̇ архие-
пископъ но стефань по свое мнени̇е и̇ високоꙋ-
мие въсприелъ ти̇тли високи̇ црскаѧ и̇ патр-
10 иаршескаѧ за то мꙋ се безꙋмие сви подъсмеѧ-
ли̇ крали и̇ ца͑ри и̇ нарекли̇ го стефанъ насиль-
ни̇ сиречъ прво ѡ̇ца своегѡ̀ оу̇билъ потомъ
въ назвал се самъ црь тако и патриаха(!) неп-
равилно нарекалъ србомъ и̇ сви четири̇ па-
15 триарси̇ съборно проклели̇ и̇ ѿлꙋчили̇ егѡ̀ ѿ за-
кона тако навѣлъ на себѣ стефанъ за високо-
ꙋмие149 и̇ ꙋбииство ѡ̇ца своегѡ̀ и̇ проклети̇е
ѿ патриарховъ гнѣвъ божи и̇ на нѣгов се
домъ скончала лоза и̇ родъ немана симиѡ̇на
20 нарєкал се цръ погꙋбиль и кралесвство(!) сръс-
кое(!) вь то проклети̇е и̇ ѿлꙋчение и̇ ꙋмрелъ ѡни̇
1. собою Z : сѐбѣ S; 2. в Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 3. стафанъ Z : сте́фань K, M,

S, L, Ch, T; 4. съмоволно Z : са́мово́лно K, M, S, L, Ch, T; 5. тако Z : та́кожде S;
5.–6. поставилъ србомъ патриарха Z : transp. S; 6. и̑зволение Z : изволе́нїемь K, M,
S, L, Ch, T; и̇ниехъ Z : инехь K, M, S, L, Ch, T; 9.–10. црскаѧ и̇ патриаршескаѧ Z :
црⷭ҇кїе и̇ патрїа́ршескїе K, L, црⷭ҇кїѧ и͗ патрїа́ршескїѧ S, Ch, T; 10. се Z : om. S; 10.–11.
подъсмеѧли̇ крали и̇ ца͑ри Z : цри и̑ кра́ли подꙿсмеѧ́лї мꙋ се S; 13. въ Z : om. K, M, S,
L, Ch, T; патриаха Z : патрїа́рха K, S, Ch, патрїа́рхъа(!) M, патрїа́рхъ L; 17.–18. и̇
проклети̇е ... божи Z : transp. S; 18. патриарховъ Z : add. и͗ M, Ch, T; нѣгов Z : нѐго K,
M, S, L, Ch, T; 19. домъ скончала Z : веⷭ҇ до́мь сконча̀ль и͗ K, M, S, L, Ch, T; родъ Z :
ро́да S; симиѡ̇на Z : сѵ̈меѡна K, симеѡ͑на M, L, S, Ch, T; 20. кралесвство сръское Z :
кра́леⷡство се́рбское K, M, S, L, Ch, крале́вство T; 21. проклети̇е и̇ ѿлꙋчение Z : transp. S.
148
с е поправено от г.
149
210
в Сърбия, като поставил Вукашин пръв след себе си, а княз Лазар – вто- 389
ри. Това били първите велможи на Стефан. Този Стефан самоволно се про-
възгласил за цар в Скопие: никой цар или крал не му бил дал царската
титла390. По същия начин поставил и патриарх на сърбите без изволението
на другите четирима патриарси391. Отначало сърбите имали крал и архие-
пископ, но Стефан по своя приумица и поради гордост си присвоил висо-
ката царска титла, както и патриаршеската. За това му безумие всички царе
и крале му се подигравали и го нарекли Стефан Насилни, сиреч първо убил
собствения си баща, след това сам се нарекъл цар и по същия начин, не-
правилно, поставил и патриарх на сърбите. Всичките четирима патриарси
съборно го проклели и го отлъчили от закона392. Така поради гордостта си
и поради убийството на собствения си баща Стефан си навлякъл и про-
клятие от патриарсите, и Божия гняв. При него се и прекъснал коренът
и родът на Неман Симеон. Нарекъл се цар, [но по този начин] погубил
и сръбското кралство. Така си и умрял този Стефан – проклет и отлъчен.
389
Лазар Хребелянович – приближен на Стефан Душан, по-късно владетел на Сърбия (1373–
1389), който, макар и незаконно, се титулува и цар. Загива в прочутата битка на Косово
поле през 1389 г. и е провъзгласен за светец и мъченик.
390
Това става на 16 април 1346 г.
391
Провъзгласяването на Сръбската архиепископия за автокефална патриаршия става също
на 16 април 1346 г. Пръв патриарх е Йоаникий ІІ. Четиримата патриарси на Изтока (на
Константинопол, Антиохия, Александрия и Йерусалим) обаче не са представени на
церемонията, което поставя под въпрос нейната легитимност.
392
Т.е. от законната църква. Това става през 1350 г.
211
стефанъ но србие некои̇ подобни емꙋ по все-

мꙋ вїсокоꙋмиемъ покриваютъ дела̀ егѡ꙼ и̇ и̇м-
е насилни꙼ стеванъ нарекли гѡ̇ силни̇. стефань
и̇ имеѧютъ егѡ̀ за свѣтагѡ̀ защо ꙋбилъ ѡ̑ца св-
5 оегѡ̀ и̇ ꙋмрелъ въ проклетие и̇ ѿлꙋчени̇е и̇ н̈а
немъ се скончало племе родъ нємана симеѡна
то никако не смотрели̇ и̇ до нинѣ не смотраютъ
но гѡ̀ хвллатъ(!) вѣче ѿ ѡ̇ни̇ ни́хни̇ сты крали̇
паче милꙋтина деда егѡ̀ превъзнели̇ стефа-
10 на и̇ сва србска слава и̇ причти̇ немꙋ при̇-
писали̇ некои̇ латински̇ филоо⸱совъ(!) написа-
лъ при̇чти̇ и̇ титли̇ народние по европа ко-
лико народи̇ и̇ имена местамъ и̇ пределомъ
и̇зобразилъ причтею то србие нашли̇ и̇ припи̇с-
15 али̇ егѡ̀ стеванꙋ насилномꙋ и̇ изобразили̇
егѡ̇ на щапа(!) и̇ показꙋютъ како да естъ ѡ̇нї
места и̇ народи покорилъ и͑ имеѧлъ под властъ
стеванъ тако съмомнено(!) написали̇ кои̇ чꙋ-
лъ ѿ баби̇ що за стевана то писалъ за нѣгѡ̀
20 не смотрели̇ въ родословъ како написали̇ првї
за негѡ̇ и̇ за дела егѡ̇ и̇ колико земла држалъ
1. подобни Z : поⷣобїе K; 1.–2. всемꙋ Z : свое́мꙋ K, M, S, L, Ch, T; 2. вїсокоꙋмиемъ Z :

високоꙋ́мїю K, M, S, L, Ch, T; 2.–3. и̇ме насилни꙼ Z : имена си́лни꙼(!) K, Ch, T, имена
си́нїи꙼ L; и̇ме насилни꙼ стеванъ Z : наси́лство S; 3. стеванъ Z : сте́фань K, M, S, L, Ch, T;
5. въ проклетие Z : подꙿ проклетїѧ S; 6. немъ Z : не́го S; племе Z : add. и͗ K, M, Ch, T; 8.
ни́хни̇ Z : те́хнй K; 9. паче Z : па L; милꙋтина Z : ми͗лоти́на K, L, Ch, T; превъзнели̇ Z :
превьз꙽не́сли K; 10. сва Z : веⷭ K, Ch, всѐ M, T; немꙋ Z : емꙋ K, M, L, Ch, T; 11. латински̇
филоꙋ⸱совъ Z : transp. S; филоо⸱совъ Z : фи͗лосо́фь K, M, S, L, Ch, T; 13. народи̇ Z : add.
были́ S; 14. причтею Z : при́чтїю M, S, при́тчею T; 14.–15. припи̇сали̇ Z : преписа́ли K,
M, S, L, Ch, T; 15. стеванꙋ Z : стѐфанꙋ K, M, S, L, Ch, T; 16. щапа Z : ща́мбй K, L,
ща͑нпꙑ M, S, ща́мпьі Ch, T; 17. под Z : add. своѧ̀ S; 18. стеванъ Z : сте́фань K, M, S,
L, Ch, T; съмомнено Z : са́момне́но K, M, S, L, Ch, T; 19. що Z : нꙗщо K, не́що M, Ch,
T, и̑лѝ ко́и що̀ S; стевана Z : сте́фана K, M, S, L, Ch, T; писалъ Z : писа́ли꙼ L; за нѣгѡ̀ Z :
om. S; 20. смотрели̇ Z : смотри́ли K, M, S, L, Ch, T; 21. дела Z : дѣ́ло K, M, S, L, Ch, T.
212
Но някои сърби по всичко подобни на него поради гордостта си
прикриват делата му и името му Стефан Насилни го променили на Стефан
Силни. Те го имат и за светец, а за това, че убил баща си и умрял в проклятие
и отлъчен и с него се свършило племето и родът на Неман Симеон – за
[всичко] това никак не си давали сметка. Те и досега не си дават сметка,
но го хвалят повече от всичките свои свети крале. Превъзнесли Стефан
повече от неговия дядо Милутин и му приписали цялата сръбска слава
и отличителните изображения393. Някакъв латински философ394 съставил
отличителни изображения и кратки изречения за народите по Европа и
колкото народи и имена на страни и области [има]395, ги изобразил с гербове.
Сърбите намерили това, приписали [всички гербове] на Стефан Насилни,
изобразили го на щампа396 и излиза сякаш Стефан е покорил и държал под
властта си онези области и народи. Така произволно писали: кой каквото
чул от бабите за Стефан, това и писал за него. Не гледали в родослова
колко земя е владял и какво тогава са написали за него и за делата му.
393
С отличителни изображения или с гербове по-долу превеждаме цсл. причьтъ – списък,
регистър, чин, ранг, отличие; събор, клир. Както става ясно от следващия текст, о. Паисий
тук визира Стематографията на Христофор Жефарович, издадена във Виена през 1741
(превод на Стематография Илирикум на хърватина Павел Ритер-Витезович от 1701 г.),
и по-точно една от титулните страници, където по западен образец е изобразен апотеоз
на Стефан Душан, възседнал препускащ кон. Над него са нарисувани два ангела, единият
държи царска корона и венеца на славата, а другият – клонката на мира. Над главата му се
чете надпис СИЛНЇИ СТЕФАНЪ. Около него са изобразени в малки медальони 56-те герба
от Стематографията, в т.ч. и гербовете на българските области. Илирическата идея за
обединение под един скиптър на всички славяни, живеещи в Австро-Унгарската империя,
ляга в основата на сръбската национална идея и придобива особена популярност през
40-те год. на XVIII в. По времето на о. Паисий обаче, 20-ина години по-късно, тя вече е в
разрез със зараждащата се българска национална идея. – Бел. прев.
394
Става дума за хърватина Павел Ритер-Витезович, издал през 1701 г. Стематография или-
рикум. – Бел. прев.
395
Тук се наблюдава контаминация между западната идея, че управникът владее земята, и
източната – че управникът владее народа. – Бел. прев.
396
Т.е. на литография. – Бел. прев.
213
то не смотрали̇ и не смотраютъ но стефана нариц-

аю(!) силна кратка била сила егѡ̀ и̇ на зло емꙋ пр-
оизишла тако написали̇ за цра костантина⸱
шишмана щампа и̇ ꙋкораютъ егѡ̇ и сина
5 егѡ̇ михаила цра нарекли̇ въсезлобнаго шиш-
мана синъ михаилъ тои̇ костантинъ и̇ синъ
его михаилъ и̇меѧлъ жени̇ ѿ дома србскихъ
кралеве и̇ ѿгнали̇ и̇хъ последи̇ ѿ себѣ зато
вастала ненавистъ междꙋ србие и̇ богаровъ(!)
10 и̇ ꙋбиенъ билъ цръ михаи̇лъ синъ костантиновъ
ѿ крала дечанскако(!) на брани̇ зато се величаю-
тъ србие и̇ ꙋкараютъ домъ шишмановъ и̇ бо-
гаровъ(!) за толико лета србие единагѡ̇ цра побе-
дили̇ и ꙋбили̇ на бранъ и̇ хлалат(!) се и̇ причти̇ на-
15 писали̇ болгари̇ за толико лета црствовали̇ и꙼
толико цри ꙋбили̇ и̇ покорꙋвали̇ кесари̇ себе м-
ного пꙋта даники̇ нїкавꙋ(!) причтꙋ ни похваⷧ
не писали̇ имъ србие ни то смотраютъ но хꙋлат
сви и̇ до нинѣ на шишмана и̇ на домъ егѡ̀ болга-
20 рски̇ а своегѡ̀ насилнагѡ̇ стевана пох-
валаютъ и̇ покриваютъ ѡ̇цеꙋбииство егѡ̀
1. смотрали̇ Z : смотри́ли͑ K, M, S, L, Ch, T; 1.–2. нарицаю Z : нарицаюⷮ K, M, S, L, Ch,

T; 2. емꙋ Z : om. K, L, Ch, T; 3. тако Z : add. ѿ ꙁа́висти S; написали̇ Z : add. сербїе S;
5. нарекли̇ Z : add. го K, S, L, Ch, T; въсезлобнаго Z : вьса̀ѕло́бнаго K, всѧзло́бнаго L,
Ch, T; 6. тои̇ Z : то́ꙁи꙼ L; 7. и̇меѧлъ Z : и̑ме́ꙗ꙼лй K, M, S, L, Ch, T; 8. кралеве Z : кра́леⷯ
S, кра́ли꙼ L, Ch, T, гра́ли(!) K; 9. ненавистъ Z : не́вистъ L; богаровъ Z : болгаровь K, M,
S, L, Ch, T; 11. дечанскако Z : деча́нскаго K, M, S, L, Ch, T, add. сте́фана S; 12.–13.
богаровъ Z : бо́лгаровь K, M, S, L, Ch, T; 14. хлалат Z : хва́лет K, хва́лат M, Ch, T,
хва́лѧт S, L; причти̇ Z : при́тчи T; 14.–15. написали̇ Z : add. како сꙋ си́лны: а̑ S; 15.
толико Z : add. врѣ́мѧ и꙼ L; 16. цри Z : црѣ L; покорꙋвали̇ Z : покара́ли K, L, Ch, T; 17.
пꙋта Z : пꙋ́тй K; нїкавꙋ Z : нйкакво K, ни́каковꙋ M, S, L, Ch, T; причтꙋ Z : при́тчꙋ T;
18. србие Z : add. ѿ ꙁа́висти S; ни то смотраютъ Z : ни͗ по̀смотра́ють K, M, L, Ch, T,
om. S; но Z : add. еще S; но хꙋлат Z : и охꙋ́лѧтъ T; 19. нинѣ Z : днеⷭ҇ K, L, Ch, T; 20.
стевана Z : сте́фана K, M, S, L, Ch, T.
214
Не гледали това и не гледат, а нарекли Стефан силен, но силата му била
кратка и се обърнала на зло.
По същия начин направили щампа и за цар Константин Шишман и
хулят него и сина му, цар Михаил, наричайки Михаил „син на всезлобния
Шишман“. Този Константин и синът му Михаил имали жени от рода на
сръбските крале, но впоследствие ги пропъдили и поради това се породила
ненавист между сърби и българи. Цар Михаил, Константиновият син,
бил убит в битка от дечанския крал397, затова сърбите се величаят и хулят
Шишмановия дом и българите. За толкова години сърбите победили един
цар в битка, убили го и се хвалят. Че и гербове нарисували! Българите толкова
години имали царство и толкова царе са убили, и толкова пъти покорявали
кесарите398 [и ги правели] свои данъкоплатци, но никога не изписали герб
на царете си399, нито пък възхвала. Сърбите не обръщат внимание [на тези
неща], но всичките и досега хулят Шишман и неговия български род, а
своя си Стефан Насилни хвалят и прикриват неговото отцеубийство.
397
Става дума за битката при Велбъжд (28 юни 1330 г.), когато Стефан Дечански побеждава
Михаил Шишман, който умира от тежките си рани малко след сражението.
398
Вж. бел. 108.
399
На царете си в оригинала е изразено от местоимението имъ, т.е. на тях (на царете). –
Бел. прев.
215
поради то въкраце написа се зде за крали сръ-

ские(!) и̇ за шишмана̇ в болгарски̇е їстории̇ нїг-
де не поменꙋетъ за костантина защо било емꙋ̀
и̇ме шишманъ то србие пишꙋтъ тако за егѡ̀
5 и нарицають егѡ̀ шишманъ
стефанъ н(!) смрти̇ поставилъ над свои̇ домъ и̇ цъ
ꙇ̇ црство вꙋкашна(!) тои вꙋкашинъ не хотелъ тит-
ла с̇тефанова црскаѧ и꙼ писал се цръ грекомъ и͑
болгаромъ зато било несъгласие и̇ желалъ вꙋ-
10 кашнъ(!) по свое кралевство и̇ црсттво болга-
рское и̇ ѡ̇н билъ ѿ племе цреи болгарскихъ и꙼
билъ съродникъ елени̇150 цари̇ци̇ стефанови̇ еле-
на била дъщи смилца цра болгарскагѡ̇ тои̇
вꙋкашинъ оу̇билъ сна стефанова оу̇роша и꙼
15 сталъ кралъ србски̇ и̇ ѡ̇хридъск̇и̇ вратил се въ ѡ̇-
хридъ и прилепъ и̇ заповѣдалъ и̇ србомъ и̇ многѡ̇
места съдржалъ кнезъ лазарь ѡ̑сталъ покраи̇
дꙋнавъ въ шꙋмадиа ⸱ и̇ морава и̇ противис ле(!) вꙋка-
шинꙋ тако се разделила на двое србска земла̇
20 за неколико лета и̇ приишелъ сꙋлтанъ мꙋратъ
на кнѣза лазара с воиска вꙋкашинъ но(!) ходилъ
1.–2. сръские Z : се́рбкїе(!) K, се́рбскꙑѧ M, L, Ch, T, се́рбскї S; 2. їстории̇ Z : om. K, M,

L, Ch, T; 3. не Z : ни K; поменꙋетъ Z : ска́ꙁꙋеⷮ S; за костантина защо било емꙋ̀ Z : ꙁащо̀
было̀ костанти́нꙋ S; 3.–4. емꙋ̀ и̇ме Z : transp. L; 4. србие Z : add. ѿ себѣ́ S; тако за егѡ̀
Z : om. S; егѡ̀ Z : негѡ̀ K, M, L, Ch, T; 6. стефанъ Z : add. наси́лни е̑гда̀ бы́лъ S; н Z :
на K, M, L, Ch, T, при S; поставилъ Z : поста́ви L; над Z : на K, M, S, L, Ch, T; свои̇
домъ Z : om. L; над свои̇ домъ Z : на до́мъ сво́и꙼ S; и̇ цъ Z : om. K, M, S, L, Ch, T;
7. ꙇ̇ Z : на K, M, S, Ch, T; вꙋкашна Z : вꙋкаши́на K, M, S, L, Ch, T, add. ѻца маркова
S; 8. црскаѧ Z : add. наси́лнаѧ S; и꙼1 Z : om. K, M, S, L, Ch, T; писал Z : писали K,
M, Ch, писа́тї S; 9. несъгласие Z : несогла̀сно M; 9.–10. вꙋкашнъ Z : вꙋкаши́нъ K, M,
S, L, Ch, T, L; 9.–11. зато … болгарскихъ Z : понеже былъ ѿ племѧ болга́рскиⷯ цреи꙼,
жела́лъ по своѐ крале́вство и̑ црⷭ҇тво болга́рское S; 13. смилца Z : сми͗ли́ца K, M, S, L, Ch,
T; тои̇ Z : тꙋ́и꙼ L; 14. оу̇билъ Z : add. наси́лномꙋ S; сна стефанова Z : стефа́нꙋ сна S; 16.
и̇3 Z : om. K, S, L, Ch, T; 17. съдржалъ Z : держа́ль K, M, S, L, Ch, T; кнезъ Z : om.
L; лазарь Z : add. же L; 18. шꙋмадиа Z : шꙋмаи́да K, L, Ch, T, шꙋма́дна S; противис ле
Z : противи́л се K, M, S, L, Ch, T; 19. разделила Z : раздѣли́лй K, M, S, L, Ch, T; 20.
неколико Z : add. времѧ и̑ S; 21. вꙋкашинъ но ходилъ Z : om. S; но Z : не K, M, L, Ch,
T; ходилъ Z : хоте́лъ L.
150
Второто е е проправено от и.
216
Поради това тук накратко беше написано за сръбските крале и за Шишман.
В българските истории никъде не се споменава за Константин, че името му
било Шишман. Сърбите пишат така за него и го наричат Шишман400.
Преди смъртта си Стефан поставил над своя дом и своето царство
да царува Вукашин401. Този Вукашин не искал царската титла на Стефан, а
се подписвал „цар на гърци и българи“. Затова имало несъгласие и Вукашин
милеел402 по своето кралство и по българското царство403. Той бил от рода
на българските царе, сродник на Елена404, Стефановата царица, която била
дъщеря на българския цар Смилец405. Този Вукашин убил Стефановия син
Урош406 и станал сръбски и охридски крал. Върнал се в Охрид и Прилеп и
господствал и над сърбите, владеейки много области. Княз Лазар останал
край Дунава в Шумадия и Морава407 и [често] се противопоставял на Вукашин.
Така за няколко години сръбската земя се разделила на две. [Тогава] тръгнал
султан Мурад408 с войска срещу княз Лазар, но Вукашин не се притекъл
400
Вж. бел. 341.
401
През 1365 г. деспот Вълкашин като съвладетел на цар Стефан Урош V (1355–1371) е
провъзгласен за „крал на сърби и гърци“. Той обаче не остава лоялен към Стефан и на
практика отделя от Сръбското царство владенията си в Македония.
402
В оригинала – желал, срв. превода на 34а 21, вж. бел. 354. – Бел. прев.
403
Вълкашин и Марко често пъти са назовавани български крале, тъй като ядрото на техните
владения се намира в Средна и Северна Македония.
404
Всъщност царица Елена, съпругата на Стефан Душан, е сестра на цар Йоан Александър
(1331–1371).
405
Всъщност майката на Стефан Душан, Теодора, е дъщеря на българския цар Смилец.
406
Стефан Урош V (1355–1371) – сръбски цар, син на Стефан Душан и Елена. Обстоятелствата
около смъртта му не са напълно ясни.
407
След смъртта на Стефан Душан княз Лазар поема управлението на Рашка и Поморавие-
то. – Бел. прев.
408
Султан Мурад І (1359–1389).
217
на помощъ лазарꙋ кнѣзꙋ и̇ ꙋбилъ мꙋратъ лаза-

ра кнѣза на косово поле и ꙋзелъ државꙋ егѡ̑ п-
рво потомъ всталъ вꙋкашинъ кралъ с воис-
ка на тꙋрци̇ и̇ гналъ и̇хъ ѿ србиа до едрене но
5 паки̇ се оу̇крепили̇ тꙋрци̇ на вꙋкашина и̇ поте-
рали̇ егѡ̀ натрагъ и̇ ꙋбиенъ билъ ѿ своегѡ̀
слꙋга на марица при пазарчикъ марко согре-
шилъ нечто вꙋкашинꙋ ѡ̑цꙋ своемꙋ и̇ хотелъ егѡ꙼⸱
ꙋбити̇ ѡ̇цъ егѡ̀ ѡ̇н побегалъ при цара тꙋрскагѡ̀
10 въ едрене по ꙋбиение вꙋкашна(!) поставилъ црь ба-
ѧзитъ марка паша малаго̇ въ прилепъ и ѡ̇хр-
и̇ть тои̇ баѧзитъ снъ марии̇нъ дащи̇ цра але-
ксандра болгарскаго сна шишмана костантїна
лꙋбилъ марка кралевика по сародство ꙗкоже рече
15 се и̇ вꙋкашинъ и̇ марко ѿ рода костантново(!) билꙇ̇
по женско племе била дрꙋга мариа за многѡ̀
време последи̇ србкина за тꙋрско(!) цара̇ ѡ̇на се
нарицаедъ(!) кала мариа дъщи ћꙋра151 деспота по-
следи̇ ѡ̇сталъ синъ кнѣза лазара и̇ даѧлъ данъ
20 тꙋркомъ и̇ маџаромъ и̇ и̇меѧлъ мало въ сре-
мо(!) и̇ смедерево неколико земла и̇ нари̇цали се
1. на помощъ лазарꙋ кнѣзꙋ Z : om. S; мꙋратъ Z : мора́ть K; 1.–2. мꙋратъ лазара кнѣза
Z : е̑гѡ̀ S; 2. поле Z : add. а̑ вꙋкаши́нъ не ходи́лъ на помо́щъ ла́ꙁарꙋ S; државꙋ егѡ̑ Z :
тꙋ́рчинъ всю̀ держа́вꙋ кне́ꙁꙋ лаꙁарꙋ S; 4. гналъ Z : и͗згна́ль K, M, S, L, Ch, T; србиа Z :
се́рбїе K, L; 5. паки̇ Z : та̀ко K, M, S, L, Ch, T; 7. пазарчикъ Z : паза̀р꙽џи́къ K, M, S,
L, Ch, T; 8. нечто Z : add. и͗спѐрво K, M, S, L, Ch, T; 10. вꙋкашна Z : вꙋкаши́на K, M,
S, L, Ch, T; поставилъ Z : постави́ K, M, S, L, Ch, T; 10.–11. баѧзитъ Z : баа͗зи́ть
K, M, L, Ch, T; 11.–12. ѡ̇хри̇ть Z : ѡхриⷣ K, M, S, L, Ch, T; 12. баѧзитъ Z : баа͗зи́ть
K, L, Ch, T; 13. сна Z : снь K, M, L, Ch, T, а̑ снъ S; шишмана костантїна Z : transp.
S; 14. кралевика Z : крале́викѧ M, L, Ch; 15. ѿ рода костантиново(!) билꙇ̇ Z : transp.
S; костантново Z : костанти́нова K, M, L, Ch, T, шишманова S; билꙇ̇ Z : om. K, M, L,
Ch, T; 16. по женско племе Z : om. K, M, S, L, Ch, T; била Z : add. и͗ K, S; 16.–17.
за многѡ̀ време Z : om. S; 17. србкина Z : сербкинѧ L, (-кинѧ дописано с молив) Ch,
се́рбка T; тꙋрско Z : тꙋ́рскаго K, M, S, L, Ch, T; 18. нарицаедъ Z : нарица́еть K, M, S,
L, Ch; ћꙋра Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 19. данъ Z : да́нокъ S; 20.–21. сремо Z : сре́мꙋ
K, M, S, L, Ch, T.
151
ћ е изписано като ѣ.
218
на помощ на княз Лазар. Мурад убил княз Лазар на Косово поле и така 409
завзел първо неговата държава. След това крал Вукашин се отправил

с войска срещу турците и ги преследвал от Сърбия до Едрене, но после
турците се съвзели, [обърнали се] срещу Вукашин и го подгонили
обратно. [Той] бил убит от свой слуга при Марица край Пазарчик410.
Марко съгрешил нещо пред своя баща Вукашин и баща му искал да го
убие, затова той избягал при турския цар в Едрене. След убийството
на Вукашин цар Баязид411 поставил Марко за малък паша412 в Прилеп
и Охрид. Този Баязид, син на Мария413, дъщерята на българския цар
Александър – сина на Константин Шишман – обичал Марко Кралевик414
по роднинска линия. Както беше казано, и Вукашин, и Марко били от
Константиновия род. Имало и друга Мария, сръбкиня, много след това,
която била омъжена за турския цар. Тя се нарича Кала Мария415, дъщеря
на деспот Джура416. Последен останал синът на княз Лазар417. Той давал
данък на турците и маджарите [едновременно] и владеел малко земя
в Срем и някаква земя в Смедерево418. [Приемниците му] се наричали
409
Прочутата битка на Косово поле на 15/28 юни 1389 г.
410
Вълкашин и брат му Йоан Углеша, деспот на Серес, загиват много по-рано в битката при
Черномен през 1371 г.
411
Баязид І (1389–1402).
412
Крали Марко управлява като османски васал и вероятно това има предвид о. Паисий под
малък паша. В Османската империя е имало три ранга паши, формално различавани по
броя конски опашки (бунчуци), които носят като отличителен белег. Най-нисшият ранг има
право на една опашка, най-висшият – на три. Освен това паша е и почетна аристократична
титла, която няма пряко отношение към военноадминистративната система. Поради това
е трудно да се определи какво точно има предвид о. Паисий. Може би идеята е, че Марко
все пак не е управител на бейлербейство (вж. бел. 553), тъй като понякога и бейлербеят е
бил наричан паша, например паша на Румелия.
413
Кера Тамара, позната и като Мара или Мария – дъщеря на цар Йоан Александър и съпруга
на Мурад І.
414
Букв. Марко Кралевик или Марко Кралевич означава Марко, кралският син. – Бел. прев.
415
Мария Бранкович, съпруга на султан Мурад ІІ (1421–1444; 1446–1451).
416
Деспот Георги/Джурадж Бранкович (1427–1456).
417
Деспот Стефан Лазаревич (1389–1427).
418
Смедерево е последната столица на Моравското деспотство, завладяна от османците през
1459 г. Деспот Георги Бранкович е принуден да лавира между османците и Унгария и е
притежавал обширни владения както в Османскта империя, така и в Ю. Унгария (в Срем и
Войводина). Последните са му отстъпени от унгарския крал, след като османците времен-
но превземат столицата на деспот Георги Смедерево през 1439 г.
219
деспоти̇ и̇ близо за сто лета тако преишло ти деспо-

ти̇ србски̇ последи̇ тꙋрци̇ и̇ то попрали̇ и̇ ꙋзели̇ –
марко снъ вꙋкашна(!) крала за многѡ̇ време съде-
лъ(!) въ прилепъ много цркви̇ съградиль и̇ и̇меѧлъ
5 бранъ съ арнаꙋти̇ много и̇ било страна ѡ̇хритс-
каѧ под тꙋрци̇ но марко заповѣдалъ и не били̇
тꙋрци̇ нꙇ̇како тамо последи̇ позвалъ цръ тꙋрски̇152
марка на воиска на влахиа и꙼ поишелъ марко
на влахиа егда̇ ви̇деꙴлъ крсти̇ и꙼ икони́ христиа-
10 нские преди̇ воинство влашкое проплакаль
и̇ не хотелъ никако бити се сь христиани̇ тако ꙋ-
биенъ билъ марко вълахию(!) а тꙋрци̇ ѿ то време по-
ставили̇ тꙋрски паша въместо марка и̇ до нїнѣ
токовъ конецъ србомъ и̇ вꙋкашновъ(!) и̇ марковъ
15 ѿ симеѡ̇на немана прваго153 крала и̑ли꙼
жꙋпана србскаго͗ стоѧло србское кралѣв-
ство две154 стотинъ и̇ пети̇десетъ лета до ꙋ-
роша сна стефанова седмаго рода ѿ не-
мана тако на сѣдми̇ родъ се скончало крале-
20 вство и̇хъ ни̇ имеѧли̇ градове ни се знаеело –
нїти се знаеть де е коⷪи̑(!) ѿ ни̇хъ сѣделъ кои̑
1. ти Z : тїи꙼ K, M, S, L, Ch, T; 2. попрали̇ Z : погаꙁи́ли S; 3. вꙋкашна Z : вꙋкаши́на

K, M, L, Ch, T, вꙋкаши́новь S; крала Z : om. S; 3.–4. съделъ Z : седѣ́ль K, M, S, L,
Ch, T; 4. съградиль Z : згради́ль K, M, S, Ch, T; 5.–6. ѡ̇хритскаѧ Z : ѡхриⷣска K, S,
ѻхридскиѧ M, Ch, T; 7. цръ тꙋрски̇ Z : transp. S; 8.–9. и꙼ ... влахиа Z : om. T; 10. преди̇
Z : предꙿ S; проплакаль Z : om. K; 11. никако Z : om. S; христиани̇ Z : хрⷭ҇їа́ни̑мй K, M,
L, Ch, T; 12. вълахию Z : вь влахїю K, M, S, L, Ch, T; 14. токовъ Z : та́ковь K, M,
L, Ch, T; вꙋкашновъ Z : вꙋкаши́новь K, M, S, L, Ch, T; 15. немана Z : om. S; 16.–17.
србское кралѣвство Z : transp. S; 17. две стотинъ Z : двесте S; пети̇десетъ Z : пе́т꙽десеть
K, M, S, L, Ch, T; 19. тако на Z : и̑ на то́гѡ S; сѣдми̇ родъ Z : се́дмаго ро́да S; се
скончало Z : transp. K, M, S, L, Ch, T; 20. и̇хъ Z : сербское S; ни̇ Z : и͗ не K, M, S, L,
Ch, T; ни се знаеело Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 21. де е Z : де́ка K, M, S, L, Ch; де е кои̑
Z : дѐ како́и꙼ T; кои̑ Z : но съсꙿ то былѝ добрѝ S.
152
153
Над думата е поставен белег с киновар, указващ че в беловата този текст трябва да е с
154
в е поправено от е.
220
деспоти. Така близо сто години просъществували тези сръбски деспоти.
По-късно турците и това [деспотство] потъпкали и завзели. Марко,
синът на крал Вукашин, дълго време управлявал в Прилеп, много църкви
съградил и водил много войни с арнаутите419. Охридската област била под
турско, но там управлявал Марко и нямало никакви турци. Впоследствие
турският цар повикал Марко на война срещу Влахия. И тръгнал Марко [на
бой] срещу Влахия, но като видял християнските кръстове и икони пред
влашкото войнство, заплакал и въобще не поискал да се бие с християните.
Така Марко бил убит във Влахия420, а от това време турците поставили на
мястото на Марко [в Прилеп] турски паша. Така е и досега.
Такъв е краят на сърбите и на Вукашин и Марко. От първия
сръбски крал или жупан Симеон Неман до Урош, Стефановия син –
седмия потомък на Неман – сръбското кралство съществувало двеста
и петдесет години. Така на седмото поколение кралството им се
свършило: нито имали градове, нито се знае кой от тях къде е пребивавал.
419
420
Крали Марко загива в битката при Ровине във Влахия през 1395 г., когато влашкият
войвода Мирча Стари разбива армията на Баязид І, на чиято страна се сражава като васал
и Марко.
221
монастири правили̇ и цркви̇ красни̇ и̇ и̇меѧ-

ли̇ ревностъ вѣликꙋ по блачестие(!) с то се просла-
вили на земли̇ и пред бога кралевство и̇хъ мало
било весма тесно и̇ за мало време пребило
5 последи тои́ стефанъ ꙋзелъ неколико земла ѿ
грци и ѿ болгари̇ но весма за крако(!) било то
негово црсⷭ҇тво ѡ̇н покорилъ ѡ̇хридского крала
и̇ ѡ̇ни̇ тамошни болгари и̇ писал се цръ болгаромъ
но паки̇ ѡ̇ни̇ крали̇ по мало време искоренили̇
10 и̇ скончали̇ домъ егѡ̀ и̇ последи̇ въсприели̇ паки̇
свою землю болгарскою и̇ стефановꙋ државꙋ
на болгари се пренела и̇ ѿ боⷧгари̇ тꙋрци взели̇
ꙗкоже рече се ѿ вꙋкашина ѡ̑нъ последни̇⸱
кралъ билъ болгарски и̇ србски̇ въ ѡ̇хридъ –
15 то читателꙋ въкраце155 рече се поради србие и̇
болгари̇ и̇ стефана и шишмана зато имею-
тъ и̇ до нинѣ србие и̇ порицаютъ болгаровъ
ѿ безꙋмие мнит им се да сꙋ више били̇ ѡ̇ни꙼ и̇-
спрво славни̇ с кралевство и̇ воиска и̇ зе-
20 мла ѿ болгари̇ но нестъ тако болгари̇ сви̇
ꙗзици̇ знаютъ на земли и̇ ꙋ сваки̇ и̇стории̇
1. монастири Z : монасти́ръ M; 1.–2. и̇меѧли̇ ревностъ вѣликꙋ Z : transp. S; 2. вѣликꙋ

Z : вели́ко K; блачестие Z : блгоче́стїе K, M, S, L, Ch, T; то Z : що L; 5. тои́ Z : add.
наси́лни S; 6. крако Z : кра́тко K, M, S, L, Ch, T; 8. тамошни Z : та́мощни T; 9. ѡ̇ни̇
Z : add. болга́рски S; 10. последи̇ Z : om. S; въсприели̇ Z : ѹ̑ꙁе́ли S; 11. болгарскою Z :
om. S; 12. болгари Z : болгарїѧ S; се пренела Z : прине́сла се K, прене́ли S, transp. L, Ch,
T (л е поправено сл); и̇ ѿ боⷧгари̇ тꙋрци взели̇ Z : а̑ после́ди ѹ̑ꙁе́ли тꙋрци ѿ болга́ри S;
13. последни̇ Z : после́ди K, L, Ch, T; 16.–17. имеютъ и̇ до нинѣ србие и̇ порицаютъ
болгаровъ Z : и̑ до ны́нѣ се́рбїе хꙋлѧⷮ на болга́ри S; 17. нинѣ Z : днеⷭ҇ K, L, Ch, T; 18. им
се Z : transp. K, M, L, Ch, T; им Z : om. S; 18.–19. и̇спрво Z : исперва K, Ch, T, om. S;
19. славни̇ Z : om. K; с Z : om. Ch; 20. земла Z : add. исперво S; 21. на земли Z : om. S.
155
Над думата е поставен белег с киновар, указващ че в беловата този текст трябва да е с
222
[Онези от тях], които правели манастири и красиви църкви и имали голя-
ма ревност в благочестието, се прославили с това на земята и пред Бога.
Кралството им било малко и доста тясно и кратко време просъществувало.
Впоследствие този Стефан завзел малко земя от гърците и от българите,
но неговото царуване продължило твърде кратко. Той покорил охридския
крал и тамошните българи и се обявил за цар на българите. Но кралете
[на Охрид] не след дълго съсипали и премахнали неговия дом и впослед-
ствие отново си върнали своята българска земя. И Стефановата държава
преминала у българите. От българите, т.е. от Вукашин, я взели и турците,
както беше казано. Вукашин е бил последният български и сръбски крал
в Охрид.
Това, читателю, казахме накратко за сърбите и за българите, за Сте-
фан и за Шишман, защото и до днес сърбите имат [обичай] от глупост да
хулят българите. Струва им се, че те по-отрано са се прославили с кралство,
войска и земя отколкото българите и че са били [нещо] повече [от тях]. Но
не е така. Българите ги знаят всички народи по земята и във всички истории
223
свѣдетелсвꙋетъ и̇ ѡ̇бретает се писано за србїе

нїгде нема никако писмо ни свиделство(!) въ їс-
тории̇ латинские и̇ грческие но ѡ̇ни̇ ѿ симеѡ̇на
немена(!) почели писати̇ и̇ ѿ то време и̇меютъ
5 писано родословъ и̇ житиа на крали и̇хъ и̇ стꙑхъ
но и то никако несъгласно колико ни͑хни̇ кнїги̇
и̇ма за кралеве и̇х꙼ъ оу̑ свака различно написа-
ли̇ и̇ несъгласно кои како хотелъ и̇ како слишалъ
ѿ прости̇ чловеци̇ тако и писалъ зато не может се
10 разꙋмети̇ и̇ то самое що е право и͗ и͗стина ѿ нес-
агласнагѡ꙼ и̇звѣстиа и̇хъ и̇ до нинѣ некои̇ ѿ нїхъ
въⷶдатъ(!) новина и̑ китатъ и̇сториа и̇ речи̇ пра-
зни̇ но не имеютъ и̇спрво никако свидетелсво за сво-
егѡ̇ рода како що имеютъ болгари̇ ѿ грчки̇ и̇ латни̇-
15 ски̇(!) їстории̇
паки̇ ѡ̑кончаемъ повѣстъ ради костантина шишъ-
мана въсталъ некои̇ ѡ̇вчаръ именемъ лаганъ сталⷧъ
воинъ по мало време сталъ баронъ костантинꙋ билъ хї-
таръ и̇ смотреливъ по мамало(!) време ѡ̇ни лаганъ пр-
20 еклонїлъ къ сѣбѣ воинство болгарское защо биль бла-
гополꙋченъ и̇ храбаръ на брани̇ и̇ въсталъ на костантїна
с велика брань и̇ ꙋбиль егѡ̇ и̇ въцарилъ се вь трново
1. свѣдетелсвꙋетъ Z : свидетелствꙋюⷮ S; и̇ Z : add. не (над реда) K, M, L; и̇ ѡ̇бретает

се писано Z : om. S, add. а S; 1.–2. за србїе нїгде Z : transp. L; 2. нема Z : om. T; нема
никако писмо Z : ни́како не́ма пи́сано K, Ch, нема ни́како пи́сано S, никакво не́ма пи́смо
L; 3. латинские и̇ грческие Z : лати́нскй и̑ гре́ческй K, M, S, L, Ch, T; 4. немена Z : не́мана
K, M, S, L, Ch, T; 5. житиа Z : жи́тїе K; 6. и Z : om. M, S, T; никако Z : никакво L;
ни͑хни̇ кнїги̇ Z : transp. S; 7. оу̑ Z : и͗ во K, L, Ch, T, и̑ M; 7.–8. написали̇ и̇ несъгласно
Z : transp. S; 8. како Z : каⷦ K; 9. се Z : om. K, M, L, Ch, T; 9.–10. может се разꙋмети̇
Z : мо́же да се раꙁꙋмееⷮ S; 10.–11. и̇звѣстиа Z : и̑звѣ́стїе K, L; 11. нинѣ Z : днеⷭ҇ K, L,
Ch, T; некои̇ Z : нꙗкое K; 12. въⷶдатъ новина Z : ва́дѣтъ ве́сма K, T, ва́датъ но весма̀
M, S, L, Ch; китатъ Z : ки́теть K, M, S, Ch, T; и̇сториа Z : и̑сто̀рїе K, і̑сто́рїи S; 14.
латни̇ски̇ Z : лати́нскй K, M, S, L, Ch, T; 16. ѡ̑кончаемъ Z : сканча́емъ L, add. пре́жде
рече́ннаѧ S; 17. некои̇ Z : нѣ́ко L; 20. къ сѣбѣ воинство болгарское Z : transp. S; 21.
брани̇ Z : бра́нъ S; 22. бранъ Z : во́и̑ска и̑ бра́нъ L; въцарилъ се Z : ста́лъ лага́нъ црь S.
224
се намират свидетелства [за тях]. За сърбите никъде няма нито буква,
нито [пък има] свидетелства в латинските и гръцките истории. Те обаче
от Симеон Неман започнали да записват и оттогава имат писан родослов,
както и жития на кралете и светиите си, но при това няма единодушие
[между различните източници]. Колкото техни книги има за кралете им,
във всяка пише различно и несъгласувано. Кой както искал и както чул от
простите хора, така и написал. Затова поради несъгласуваните им известия
не може да се разбере и онова, което е вярно и е истина. И досега някои
от тях вдигат шум421 и редят422 история и речи празни, но нямат нито едно
старинно свидетелство за своя род, каквито имат българите от гръцките и
латинските истории.
Пак завършваме разказа за Константин Шишман423. Имало някакъв
си овчар на име Лаган424. [Той] постъпил войник и за кратко време станал
барон на Константин. Бил хитър и съобразителен. Не след дълго този Лаган
преклонил българската войска на своя страна, защото бил благополучен и
храбър в битка. Въстанал с голяма войска срещу Константин, убил го и се
възцарил в Търново.
421
Букв. вадят новина. – Бел. прев.
422
В оригинала китатъ, от китка със значение ‘събирам на китки, редя, подреждам,
прибирам’. От същия корен е и прил. китен. – Бел. прев.
423
Става дума отново за Константин Асен Тих.
424
Лахана, т.е. Зеленчукът, както византийският хронист от XIII в. Георги Пахимер нарича
Ивайло.
225
баронъ⸱ първи⸱ и̇ въздвига́лъ⸱ бра́нъ⸱ проти́вꙋ⸱ кос-

танти́на⸱ шишма́на⸱ црѧ⸱ и̇ ꙋбилъ⸱ его̀ на бою⸱
и̇ тако⸱ насталъ на црⷭ҇тво болга́рско и̇ме емꙋ̀ бїло

5 лага́нъ прише́лъ⸱ въ трново⸱ и̇ реченою⸱ марию гр-
кинꙋ⸱ мно́го⸱ рꙋга́лъ⸱ еѧ̀ и̇ ѿгналъ еѧ̀ и̇ михаила
въ цариградъ и̑ предржа̇лъ⸱ неко́лико⸱ време꙼⸱ црⷭ҇тво
но прежнї⸱ цръ⸱ и сми͑лецъ⸱ що го би͑лъ⸱ и̇згна́лъ ѿ
црьⷭ҇тво⸱ костанти́нъ⸱ шишма́нъ⸱ и̇меѧ́лъ си́на
10 при грческого црѧ⸱ и̇мене́мъ їѡ̇а́нъ⸱ того̀⸱ їѡ̑ана въ-
збꙋди͑лъ⸱ цръ⸱ проти́вꙋ⸱ лага́на⸱ и̑ пратилъ⸱ сго̀(!)
с воиска⸱ силна̀ на лага́на⸱ лага́н же⸱ вїде́лъ ꙗко
не мо́жетъ⸱ ста́ти̇⸱ проти́вꙋ⸱ си́ли̇ їѡ̇анови⸱ ѿбе́галъ
къ дво́рꙋ⸱ гспода́ра(!)⸱ тата́рскаго⸱ но по прошеню
15 їѡ̇а́новꙋ⸱ и̇ црѧ⸱ гръческаго⸱ ѡ оу̑билъ⸱ но́га⸱ господа́рь
тата́рска⸱ лага́на⸱ та̇ко⸱ скочалъ(!)⸱ свое⸱ течение⸱
їѡ̑а́нъ⸱ асѣнъ⸱ трети̇⸱ въсприе́лъ⸱ царсⷮво⸱ болгаръское⸱ невоз-

бра́но⸱ понеже⸱ би́ль царски⸱ си́нъ⸱ и̇ ѿ рода асѣна
1.–2. баронъ ... бою Z : om. K, S, L, M, Ch, T; 4.–5. и̇ме емꙋ̀ бїло лага́нъ Z : лага́нъ
би́ло име емꙋ K; и̇ тако… прише́лъ Z : om. S; гркинꙋ Z : гре́кинию Ch; 6. и̇ Z : кⸯ T; 7.
неко́лико⸱ време꙼⸱ црⷭ҇тво Z : transp. S; 8. прежнї Z : пре́ждни́хъ L; и Z : om. K, M, S, L,
Ch, T; го Z : om. K, M, L, Ch, T; 9. костанти́нъ⸱ шишма́нъ Z : костанди́на ши́шмана
L; 10. їѡ̇а́нъ Z : асѣнь і̑ѡ̑а́нь K, L, в Ch асѣнъ е добавено с молив; сго Z : его K, M,
S, L, Ch, T; 14. прошеню Z : проше́нїю K, M, S, L, Ch, T; 14.–15. но ... їѡ̇а́новꙋ Z :
om. T; 15. гръческаго Z : add. и K, M, Ch, T; ѡ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; но́га Z :
ѻ͗но́га M, S, Ch (ѻ͗- дописано с молив), T; господа́рь Z : господа́ра L; 16. тата́рска Z :
тата́рскй K, M, S, L, Ch, T; лага́на⸱ та̇ко⸱ скочалъ⸱ свое⸱ течение Z : transp. L; скочалъ
Z : сконча́ль K, M, S, L, Ch, T; 18. їѡ̑а́нъ⸱ асѣнъ⸱ трети̇⸱ Z : Тре́тїи (add. цръ L) їѡа́нь
асѣнь K, M, S, L, Ch, T.
226
И така се възкачил на българския престол. Името му било Лаган.
Дошъл в Търново и много се подиграл със споменатата гъркиня Мария425,
като изгонил нея и Михаил426 в Цариград. Задържал се известно време на
престола, но предишният цар Смилец, когото Константин Шишман бил
изгонил от престола, имал син при гръцкия цар на име Иоан427. Царят
настроил този Иоан против Лаган и го изпратил със силна войска срещу
него428. Лаган, като видял, че не може да противостои на силите на Иоан,
избягал в двора на татарския господар. По молба на Иоан и на гръцкия цар
обаче татарският господар Нога429 убил Лаган. Така [последният] завършил
живота си.
Иоан Асен Трети430 се възкачил безпрепятствено на българ-
ския престол, понеже бил царски син и от рода на стария цар Асен431.
425
Става дума за Мария Палеологина Кантакузина, втората съпруга на Константин Асен Тих.
426
Михаил ІІ Асен (1246–1256), син на Константин Асен Тих.
427
Йоан ІV, синът на Смилец, наистина бяга в Константинопол. Тук става дума обаче за Йоан
Асен III, сина на Мицо Асен и Мария Асенина (дъщеря на Йоан Асен ІІ) и внук на Йоан
Асен ІІ, претендент за българския трон, отраснал в Константинопол.
428
В оригинала – срещу Лаган. – Бел. прев.
429
Ногай – владетел на част от Златната орда през втората половина на XIII в.
430
Йоан Асен ІІІ управлява за кратко през 1279 г., след което губи опора и бяга тайно от
Търново в Константинопол, като отнася със себе си българската царска корона и скиптъра
на българските царе.
431
Цар Асен І.
227
стараго⸱ царѧ⸱ и̇меѧлъ⸱ женꙋ⸱ їринꙋ⸱ дъщеръ⸱ црѧ⸱

гръческаго⸱ и̇ предржалъ⸱ за много⸱ време црⷭ҇тво⸱
болгарское⸱ ми́рно⸱ и̇ безметежно⸱ но неки баронъ⸱
пе́тръ⸱ хїтръ⸱ въ коварстве⸱ преластилъ⸱ вои̇нство⸱ и͗
5 барони̇⸱ црⷭ҇кие⸱ въсприѧти̇⸱ престо́лъ⸱ їѡ̑а́новъ⸱
егда̀ оу͗разꙋме́лъ⸱ їѡ̑а́нъ⸱ съвѣтъ⸱ пе́тровъ⸱ събра́лъ
сокоро́вища(!)⸱ царⷭ҇каѧ ї ѿ и̇ ѿишелъ⸱ въ цриградъ⸱ и та-
мо⸱ сконча́лъ⸱ ми́рно⸱ и̇ ти́хо⸱ жи́занъ⸱ сво͑ѧ –
10 пе́тръ⸱ въсприелъ⸱ престолъ⸱ и̇ царство⸱ болга́рское

но ѡ̑ни⸱ но́га⸱ тата́рски⸱ гоⷭ҇пода́ръ⸱ въста́лъ⸱ съ сво-
и̇ тата́ри⸱ на пе́тра⸱ но пе́тръ⸱ ѡ̇до́лелъ⸱ его̀⸱ и оу̑ха-
тилъ⸱ его⸱ на бою⸱ жива ї удавїлъ⸱ его̀ въ темни̑цꙋ
по неколи́ко⸱ време꙼⸱ възненавїде́ли болга́ре⸱ петра̀
15 ѡ̑нъ ѿбега́лъ⸱ въ адрианополь⸱ и̇ тамо оу̑мрелъ ѿ огнїц
и̇ разделили се⸱ болга́ри⸱ на дво͑е⸱ едини̇⸱ и̇ска́ли⸱ на црⷭ҇тво

светослава перваго⸱ баро́но(!)⸱ и̇ и́зкꙋ́снаго въ бра́нехъ
а дрꙋ́ги⸱ и̇ска͑ли̇⸱ михаи́ла си́на црѧ⸱ костанти́на
3. ми́рно Z : ми́ромъ L; неки Z : не́кои S; 4. коварстве Z : кова́рствїе L; 7. сокоро́вища

Z : ськро́вйща K, M, S, L, Ch, T; ї ѿ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 8. сво͑ѧ Z : свою̀ S; 11.
тата́рски⸱ гоⷭ҇пода́ръ Z : transp. K, M, S, L, Ch, T; 13. жива Z : жи́вь K, M, S, L, Ch,
T; 14. неколи́ко Z : нꙗколко K; 15. ѿбега́лъ Z : побѣ́гналь K, побе́га́лъ M, S, L, Ch, T;
адрианополь Z : едрене S; огнїц Z : ѡгни́ца K, M, S, L, T, ѡгньца Ch; 17. едини̇ Z :
е̑днїи K, M, S, L, Ch, T; 18. баро́но Z : баро́нꙗ꙼ K, M, L, Ch, T, баро́на S.
228
Имал за жена Ирина , дъщерята на гръцкия цар. [Той] дълго време
432
управлявал българското царство мирно и безметежно, но някой си барон

Петър, изкусен в коварството, привлякъл войската и царските барони [на
своя страна], за да завземе Иоановия престол. Когато Иоан разбрал за
Петровия замисъл, събрал царските съкровища, отишъл в Цариград и там
мирно и тихо завършил своя живот.
Петър433 поел престола и българското царство, но онзи Нога,
татарският господар, тръгнал със своите татари срещу Петър. Петър
обаче го победил, заловил го в битката жив и [по-късно] го удушил в
тъмницата434. След известно време българите възненавидели Петър и той
избягал в Адрианопол, където умрял от треска.
Тогава българите се разделили на две: едните искали за цар Све-
тослав435 – първия барон [на Петър], изкусен в битките, а другите искали
432
Ирина Палеологина, дъщеря на Михаил VІІІ Палеолог.
433
В списъка на българските царе по-нататък наречен и Петър III. Под това име трябва
да се разбира Георги І Тертер (1280–1292). След абдикацията си през 1292 г. бяга в
Константинопол, умира след 1301 г.
434
Ногай загива в сражение през 1299 г., воювайки срещу законния хан на Златната орда
Токтай.
435
Теодор Светослав Тертер първоначално е приближен на сина на Ногай Чака, който
временно налага властта си в Търново. През 1300 г. Светослав Тертер отстранява Чака и
става български цар (1300–1321).
229
шишмана⸱ но премогалъ⸱ свѣтославъ⸱ и̑ въсприелъ⸱

престо́лъ⸱ цръски⸱ оу̑зелъ⸱ въ женꙋ̀ себе⸱ ѳеѡ̇дорꙋ дще
дъщеръ⸱ михаила⸱ црѧ⸱ гръческаго⸱ ѡ̑злоблаю̇щїмъ
персиѧ́номъ⸱ црⷭ҇тво⸱ гръческое⸱ моли̇лъ⸱ ми̇хаи̑лъ цръ
5 свѣтослава⸱ цра⸱ зета своегѡ̀⸱ да помо́жетъ⸱ ем͑
на персиѧнї⸱ светосла́въ⸱ посла͑лъ⸱ к҃ хи̇лади вои̇нство
сьс конѣ а ѕ҃ хилади⸱ пеши̇⸱ болга́ровъ⸱ подъ комнда́-
та(!)⸱ їѡ̑а́на⸱ хрисобо́зко⸱ мацꙋка́та⸱ и̑ та́ко въ начеле
победи́ли⸱ болга́ри⸱ победи́ли⸱ персиѧне⸱ егда̀ се въ-
10 звращали⸱ засели ги̇⸱ персиѧне⸱ въ некои̇⸱ тесни мес-
та и̇ поби̇ли⸱ и́хъ⸱ що се не възвратилъ⸱ ни̇ еди̇нъ⸱ въсп-
етъ⸱ за то⸱ подзренъ⸱ би́лъ⸱ їѡ̑аки́мъ патриа́рхъ⸱
тръновски̇⸱ аки би̇ ималъ⸱ неки договоръ⸱ с персиѧне
таи̇нї⸱ но їѡ̑аки́мъ⸱ ѡ̑ то́мъ⸱ би́лъ⸱ непови͑ненъ⸱ свѣ́то-
15 сла́въ⸱ повѣ́лелъ и̇ свѣ́ргли̇⸱ ѿ некоѧ̀⸱ гора̀ висо̇ка
їѡ̇аки̇ма⸱ патриа́рха⸱ ї оу̑били⸱ его̀⸱ егда̀⸱ видели̇
болгари̇ таково⸱ безбожно⸱ дело⸱ свѣтославово⸱
ѿложили̇ се⸱ ѿ него и̇ прогнали его̀⸱ ѿ царство
1. премогалъ Z : премно́галъ L; 2. дще Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 3. михаила Z : om.

S; 5. да Z : om. Ch; 6. вои̇нство Z : во́иска S; 7. конѣ Z : ко́ни K, L, Ch, ко́нни T; ѕ҃ Z :
ше́съ L; 7.–8. комнда́та Z : кꙋменда́та K, M, S, L, Ch, T; 8. хрисобо́зко мацꙋка́та Z :
хрисобо́зко мамацꙋка́та K, хрисобо́зкѡма цꙋка́та M, S, хрисобо́зко …. цꙋка́та (оставено
е празно място, явно преписващият не е разбрал началните букви пред -цуката) Ch,
Хрисобо́зкома Цꙋка́та T; 9. победи́ли Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 9.–10. възвращали Z :
вьзврати́лй K, M, S, L, Ch, T; 10. засели Z : засе́длй K, M, S, L, Ch, T; 12. їѡ̑аки́мъ
Z : і̑ѡ̑киⷨ Ch, Іѡ̑аки́м (а е дописано над реда) T; 13.–14. договоръ⸱ с персиѧне таи̇нї Z :
transp. S; 14.–15. свѣ́тосла́въ⸱ повѣ́лелъ Z : transp. S; 15.–16. ѿ некоѧ̀ … патриа́рха
Z : transp. S; 18. ѿложили̇ се Z : add. ѿ црⷭ҇тво и̑ L.
230
Михаил – сина на цар Костантин Шишман. Но Светослав надделял и заел
царския престол, като си взел за жена Теодора436, дъщерята на гръцкия
цар Михаил. Понеже персите [постоянно] нападали гръцкото царство, цар
Михаил помолил зет си цар Светослав да му помогне срещу персите437.
Светослав изпратил 20 хиляди конна войска и 6 хиляди пешаци българи
под командването на Иоан Хрисобозко Мацукат438. В началото победили
българите, [но в крайна сметка] победили персите. Когато [българите] се
връщали, персите им устроили засада в едни теснини и ги избили, и никой
не се върнал обратно. Търновският патриарх Иоаким439бил заподозрян, че
имал някакъв таен договор с персите. Но Иоаким бил невинен. По заповед
на Светослав хвърлили патриарх Иоаким от една висока скала и го убили.
Когато българите видели това безбожно Светославово дело, се отрекли от
него и го прогонили от престола.
436
Става дума за Теодора Палеологина, дъщеря на Михаил ІХ Палеолог (1295–1320).
437
В случая Мавро Орбини също употребява наименованието перси, като има предвид
османските турци. Това е свързано с широко разпространената във византийските
хроники практика новодошлите племена и народи да бъдат назовавани с добре познатите
от класическата древност стари имена на завоюваните от тях територии.
438
У Мавро Орбини името е Йоан Херобоск Мацукат. Херобоск или Хировоск означава
свинепас, което препраща към въстанието на Ивайло, както и към епизода с Иван
Хировоск, т.е. Свинепаса – българин, който се сражава с турците в Северозападна Мала
Азия в началото на ХІV в. на страната на ромеите. Вж. П а в л о в 2005. Що се отнася до
Мацукат, това вероятно произлиза от гръцкото ματσούκι – тояга и би трябвало да означава
въоръжен с тояга.
439
Патриарх Йоаким е обвинен от Светослав Тертер в сътрудничество с татарите
(у о. Паисий – персите) и през 1299 г. по заповед на царя е екзекутиран, като е хвърлен
от крепостната стена на Царевец. Българската църква не признава обвиненията срещу
патриарха и името му е вписано в Бориловия синодик.
231
и̇ поставили⸱ болга́ри⸱ на царⷭ҇тво⸱ ми̇хаи́ла сина црѧ

костантина⸱ ши̇шмана⸱ ми̇хаи͑лъ ѿста͑вилъ(!) сво-
ю⸱ женꙋ̀⸱ не́дꙋ дащеръ⸱ кра́ла⸱ милꙋти꙼на и̇ възелъ
въ женꙋ̀⸱ ѳеѡ̇до́рꙋ⸱ женꙋ⸱ свѣтосла͑вовꙋ поне̇же⸱
5 свѣтосла́ва по мало времѐ оу̑би́лъ⸱ не́ки ко́нта⸱ де-
спотъ⸱ кефалони́тски⸱ но стефанъ⸱ неманъ⸱ кралъ⸱ ср-
бски⸱ оу̑готовил се⸱ къ ѿмащене⸱ за ѡ̑бид̇⸱ сестрѝ⸱
своеи⸱ на михаи́ла⸱ црѧ⸱ болгарскаго⸱ но ми́хаїлъ
токождѐ(!)⸱ собра́лъ⸱ вои̑нство⸱ болгарское⸱ и̑ влашкое⸱
10 такоже позва́лъ⸱ андронї́ка⸱ црѧ гръческого⸱ на помо-
щъ⸱ но царъ гръчески̇ и̇зишелъ с вои̇ска гръческаѧ но
лꙋкавъ си́и⸱ сталъ⸱ на странꙋ⸱ лагонскою не прише-
лъ⸱ на помощъ⸱ ми̇хаи͑лꙋ⸱ егда̀⸱ настꙋпилъ⸱ михаꙇ́лъ
на землю̀⸱ србскою⸱ ѿ севе́рнꙋ странꙋ и̇ разоралъ
15 краинꙋ⸱ даже⸱ до врхние⸱ реки стрꙋмици въ петї
денъ⸱ ѡ̑бтекалъ156 его̀⸱ стефанъ нѣманъ⸱ и̇малъ на
помощъ ꙇ҃ хи̇лади͗ и̑ триста немци̇ а прочи срби и̇ ма-
џари̇ и̇ победилъ⸱ михаила црѧ болгарскаго
стефанъ нѣманъ кра́лъ дечански и̇ ꙋби̇лъ его на бою
1. сина Z : снъ L; црѧ Z : om. S; 2. ми̇хаи͑лъ Z : add. же S; ѿста͑вилъ Z : ѡ̑ста́вилъ K,

M, S, L, Ch, T; 3. милꙋти꙼на Z : ми͗лоти́на K; възелъ Z : ѹ̑ꙁе́лъ S; 5. мало Z : нꙗкои
K; 6.–7. србски Z : деча́нски S; 7. къ ѿмащене Z : да ѿма́стиⷮ S; 7.–8. за ѡ̑бид̇ ...
болгарскаго Z : михаи́лꙋ црю болга́рскомꙋ ꙁа ѡ̑бы́дꙋ се́стри свое́ѧ꙼ S; 8. своеи Z : свое́ѧ͑ M,
S, L, Ch, T; но Z : add. и͗ K, L, Ch; 9. токождѐ Z : тогожⷣе K, M, S, Ch, T; 10. такоже
Z : та̀кожⷣе K, M, S, T, того̀жде L; позва́лъ Z : вьзва́ль K, M, S, L, Ch, T; 11. но Z :
но K, M, S, L, Ch, T; царъ гръчески̇ Z : андро́никъ, add. лꙋка́въ сїи꙼ S; и̇зишелъ Z :
и꙼з꙽ше́ль K, M, S, L, Ch, T; вои̇ска гръческаѧ Z : свою̀ во́искꙋ гре́ческꙋю S; 12. лꙋкавъ си́и
Z : лꙋка̀вскй K, L, Ch, T, лꙋка́в си͗и (поправено от лꙋка́вск͗и) M, om. S; 14. разоралъ
Z : разори́ль K, M, S, L, Ch, T; 15. врхние Z : верхи́не K, M, S, L, Ch, T; стрꙋмици Z :
стрꙋмица K, M, S, L, Ch, T; 16. нѣманъ Z : кралъ деча́нски S; 16.–17. на помощъ Z :
om. S; 17. і҃ Z : де́сеть K, L, Ch, T; срби Z : се́рбїе L, Ch, T; 18.–19. михаила… дечански
Z : стефа́нъ михаи́ла црѧ болга́рскаго S; кра́лъ Z : om. L.
156
232
И поставили българите на престола Михаил, сина на цар Костантин
Шишман. Михаил оставил жена си Неда440, дъщерята на крал Милутин,
и си взел за жена Теодора, жената на Светослав, понеже немного преди
това441 Светослав бил убит от някой си Конта, кефалонитски деспот442.
Сръбският крал Стефан Неман обаче се приготвил да отмъсти на
българския цар Михаил за обидата, нанесена на сестра му. Но Михаил
също събрал българската и влашката войска. Повикал на помощ и гръцкия
цар Андроник443. Гръцкият цар излязъл с гръцката войска, но бидейки
лукав, се спрял в Лагонската страна444 и не дошъл на помощ на Михаил.
На петия ден, след като Михаил нападнал сръбската земя от север и
разорявал [земите] от Крайна445 до горното течение на река Струмица446,
Стефан Неман го обградил. [Той] бил извикал на помощ 10 хиляди и
триста немци, а останалите били сърби и маджари. Дечанският крал
Стефан Неман победил българския цар Михаил и го убил в битката447.
440
Става дума за Ана Неда, дъщеря на крал Милутин и сестра на Стефан Дечански. Вж.
бел. 345.
441
У о. Паисий букв. не след дълго, като се има предвид – след като оставил Неда. – Бел. прев.
442
Цар Теодор Светослав умира от естествена смърт през 1321 г. Владетелите на Кефалония,
най-големия остров на западното гръцко крайбрежие, по това време са от фамилията
Орсини и носят титлата конт-палатин (пфалцграф) на Сицилианското кралство.
443
Андроник ІІІ Палеолог (1325–1341).
444
Всъщност става дума за областта Пелагония, край Битоля.
445
Крайна вероятно е областта Краище, днес разделена между България, Сърбия и
Македония. – Бел. прев.
446
Вероятно става дума за река Струмешница.
447
Михаил Шишман умира от раните си, получени в битката, и е погребан в църквата „Свети
Георги“ в близкото село Старо Нагоричино в дн. Македония.
233
и⸱ а͗ндронкъ(!) царъ⸱ вїде́лъ⸱ ꙗко꙼⸱ палъ⸱ михаїлъ

цръ⸱ а болга́ри⸱ и̇меѧли⸱ распра⸱ междꙋ собою⸱ ко-
го би⸱ постави́ли͗⸱ црѧ⸱ въста́лъ⸱ с вои́нство⸱ и̑ ꙋзе́лъ
меса́нбрию157⸱ и̑ ини⸱ многи⸱ гра͑дове⸱ ѿ болга́ри то-
5 го⸱ анⷣронїка⸱ миха́илъ⸱ поставїлъ еще158 прежде
на црство⸱ напа́лъ с велико вои́нство⸱ на цриградъ
и̇ и̇згна́лъ⸱ старага црѧ̀ андрони́ка⸱ и̇ постави́лъ⸱
того̀⸱ младаго андроника⸱ и̇ възималъ⸱ ѿ него⸱
данъ⸱ за коли́ко⸱ лѣ̇та⸱ би́лъ сѣделъ⸱ на царство болгарское
10
по михаи̇ла⸱ поставили⸱ болга́ри⸱ на црство алеѯанра(!)
брата его̀⸱ стеванъ159⸱ крал србски⸱ приишелъ⸱ въ бо-
лгарию⸱ с воиство и̑ сталъ⸱ при радомиръ160⸱ на мра-
ка⸱ посла́лъ⸱ посли⸱ болга͑ромъ⸱ рекалъ аще хощете
15 да имеете⸱ ми́ръ⸱ с на́ми⸱ и̇ землю и̇ землю⸱ вашꙋ целꙋ
невоеванꙋ161⸱ ижде́нїте алеѯандра ѿ царство⸱ и̇ пост-
авите⸱ стефана⸱ син́а⸱ се́стри моеи того стефа-
на⸱ билъ роди̇лъ⸱ михаи̇лъ⸱ с не́дꙋ сестрꙋ кра́ла србска-
го того̀ хоте́ли⸱ србие постави̇ти⸱ на црсⷮво
1. а͗ндронкъ Z : а͗ндрони́кь K, M, S, L, T, а͗ндоньі́къ Ch; 2. а Z : om. K, L, Ch, T;

болга́ри Z : болга́рскй K, L, Ch, бо́лгари (поправено от бо́лгарски) T; междꙋ собою Z :
междꙋсо́бна K, M, S, L, Ch, T; 3. вои́нство Z : во́иска S; 4. меса́нбрию Z : месе́брїю K,
M, S, L, Ch, T; многи Z : мно́го K, L, Ch, T; 6. велико вои́нство Z : вели́ка во́иска S; 7.
старага Z : ста́раго K, M, S, L, Ch, T; 7.–8. и̇2 ... андроника Z : om. T; 8. того̀ Z : om.
K, L, Ch; 11. алеѯанра Z : а͗леѯа̀ндра K, M, S, L, Ch, T; 12. стеванъ Z : сте́фань K, M,
S, L, Ch, T; крал Z : add. дечански и͗ S; 13. воиство Z : вои́нство K, M, L, Ch, T, во́иска
S; радомиръ Z : радоми́ра K; 14. болга͑ромъ Z : add. и͗ K; 15. и̇ землю Z : om. K, M, S,
L, Ch, T; 16. невоеванꙋ Z : невоева́но K; 16.–17. поставите Z : поставе́те K, L, поста́вте
M, поста́ветѧ Ch, T; 17. моеи Z : мое́ѧ꙼ M, S, Ch, T; 18. билъ роди̇лъ Z : transp. S.
157
н е поправено от б.
158
щ е поправено от г.
159
160
161
234
Цар Андроник пък, като видял, че цар Михаил загинал, а българите имали
междуособна разпра кого да поставят за цар, се вдигнал с войската си и
завзел Месабрия448, [а също] и много други градове. Преди това Михаил
бил поставил [същия] този Андроник на престола. Като нападнал с голяма
войска Цариград и изгонил стария цар Андроник449, [той] поставил този,
младия Андроник, и вземал данък от него толкова години, колкото седял
на българския престол.
След Михаил българите поставили на престола Александър, не-
говия брат. Стефан, сръбският крал, навлязъл с войската си в България
и спрял при Радомир на Мраката450. [Той] изпратил пратеници при бъл-
гарите и им рекъл: „Ако искате да имате мир с нас и цялата ви земя да
не бъде разорена, изгонете Александър от престола и поставете Сте-
фан, сина на сестра ми.“ Този Стефан бил роден от Михаил и Неда, се-
страта на сръбския крал, и сърбите искали да го поставят на българския
448
Дн. Несебър.
449
Става дума за Андроник II Палеолог (1282–1328), който е свален от престола от внука си
Андроник III Палеолог. През 1327/1328 г. Андроник III и Михаил III Шишман сключват
съюз за съвместни военни действия срещу Андроник II и Стефан III Дечански, които по
това време са съюзници. – Бел. прев.
450
Мраката се нарича областта около Радомир и Земен.
235
болгарское⸱ но але́ѯанъдръ⸱ ста́лъ⸱ с но́ва⸱ воиска про-

тивꙋ⸱ стефана⸱ немана⸱ и̇ възвратилъ⸱ его̀ воспетъ
въ србию⸱ по семъ⸱ ѡ̑братилъ се⸱ на црѧ грческого⸱ и по-
пленїлъ⸱ мно́го ме́ста⸱ и̇ едренѐ⸱ наплъни́ се⸱ кори̇стъ
5 и возврати́л се⸱ въ болгарию⸱ їѡ̇а͑нъ катакꙋзимъ цръ гр-
чески⸱ наста́лъ⸱ по андронїка⸱ сабралъ во́ска(!) силна
и̇ напа́лъ⸱ напра́сно⸱ на болга́риа⸱ и̇ разорилъ вели́́ки⸱
тра́къ оу̑ кра́инї⸱ сие виделъ⸱ алеѯандръ⸱ послалъ къ
їѡ̇а͑нꙋ⸱ проси́лъ⸱ ми́ръ⸱ но їѡ̇анъ⸱ не восхотелъ⸱ ми́ръ
10 александръ⸱ и̇меѧлъ⸱ при себе⸱ воиска ѡ̇самъ⸱ хї-
лади⸱ болгари̇ и̇ две хїлади⸱ влахове⸱ и̇ тако ста-
лъ съ десетъ⸱ хїлади⸱ воиска противо гръци що би́лї
седамдесетъ⸱ хїлади̇⸱ и̑ ꙋдрили бои междꙋ⸱ грковъ
но болга́ри не ѿстꙋ́пили⸱ ника́ко но били крепко
15 воин́ство⸱ грческое⸱ и̇ та́ко побе́гли гръ́ци нат-
рагъ и̇ цръ⸱ їѡ̑а́нъ⸱ катакꙋ́знъ(!) оу̑бегли⸱ въ гра́дъ
рꙋ́счꙋкъ а болга́ри⸱ ѡ̇сели гра́дъ за мно́го времѐ
и̇ та́ко цръ⸱ їѡ̑а́нъ катакꙋзимъ⸱ ста͑лъ⸱ ꙗко ѡ̑ча-
ѧнїкъ⸱ въ недоꙋме́нїе⸱ что̀ би име́ѧлъ твори́ти
1. але́ѯанъдръ Z : алеѯа́ндрꙋ L; 3. србию Z : се́рбїе L; 4. наплъни́ Z : наполни́л K, M, S,

Ch, T; 5.–6. їѡ̇а͑нъ катакꙋзимъ цръ грчески Z : transp. S; 6. наста́лъ Z : add. на црⷭ҇тво
S; во́ска Z : воиска̀ K, M, S, L, Ch, T; 7. болга́риа Z : болгарїю K; 8. тра́къ Z : оу̑тра́кь
K, M, S, L, Ch, T; оу̑ Z : на K; сие Z : и͗ K, M, S, L, Ch, T; 9. ми́ръ1 Z : мѵ́ро Ch;
восхотелъ Z : хоте́ль K, M, S, L, Ch, T; 10. александръ Z : алеѯа́ндрꙋ L; воиска Z : om.
K; 11. влахове Z : вла́хй K, M, Ch, T, вла́си S, L; 12. противо Z : проти́вꙋ S; 13. ꙋдрили
Z : оудри́ль K, M, S, L, Ch, T (поправено от оу͗дари́лъ); грковъ Z : гре́комъ L; 16.
катакꙋ́знъ Z : катакꙋзи́мь K, M, S, L, Ch, T; 17. рꙋ́счꙋкъ Z : рꙋхчꙋкъ S, рꙋшчꙋкъ L,
рꙋсꙿсꙋ́къ Ch; ѡ̇сели Z : ѡбсе́длй K, S, ѻ͗бсе́ли M, L, Ch, T; 18. їѡ̑а́нъ Z : om. K; 18.-19.
ѡ̑чаѧнїкъ Z : ѿчаꙗникь K, Ch, T.
236
престол. Но Александър се изправил с нова войска срещу Стефан Неман и
го изтласкал обратно в Сърбия. След това се обърнал срещу гръцкия цар и
опустошил много области, [в това число] и Едрене, напълнил се с плячка
и се върнал в България.
Гръцкият цар Иоан Катакузим451 се възцарил след Андроник, събрал
силна войска, нападнал внезапно България и разорил Велики Трак в Край-
на452. Като видял това, Александър проводил [пратеници] при Иоан да мо-
лят за мир, но Иоан не искал мир. Александър имал при себе си осемхиляд-
на българска войска и две хиляди власи. Така се опълчил с десетхилядна
армия против гърците, които били седемдесет хиляди. Гърците започнали
бой, но българите ни най-малко не отстъпили, а биели здраво гръцкото
войнство. Цар Иоан Катакузин и гърците побягнали назад и се спасили
в град Русчук453, а българите обсадили града за дълго време. И така цар
Иоан Катакузим се отчаял [и изпаднал] в недоумение какво да стори.
451
Йоан VІ Кантакузин (1347–1354), съимператор с Йоан V Палеолог (1341–1391). Няма
сведения за негова война срещу България. Събитията, за които става дума, са датирани
през 1332 г., когато Йоан Александър разбива ромеите при Русокастро.
452
Тук не е ясно коя точно област има предвид о. Паисий. По преписите – Велики Утрак.
453
Става дума за битката при Русокастро (18 юли 1332 г.), завършила с пълна победа на
българите над ромеите.
237
пакъ⸱ алексанъдръ⸱ цръ⸱ пожалилъ⸱ цръ162 їѡ̇ан и̇ пре-

дложилъ⸱ емꙋ волею⸱ ми́ръ и̇ казалъ емꙋ̀⸱ и̑ти въ ца-
ригардь(!)⸱ с ми́ромъ⸱ їѡ́ан се⸱ ѡ̑брадо͑валъ⸱ ѡ̑ томъ зело̀
въсхотелъ⸱ болши ми̇ръ⸱ и̑меѧти⸱ съ алеѯандромъ и̇
5 далъ⸱ свою꙼ дъщерь⸱ дестолетною(!)⸱ за сина⸱ алеѯанъ-
дрова їѡ̇ана шизма́на⸱ сꙋ́ща петинадесетолетна и̇ съ-
вршали⸱ бра̇къ⸱ славенъ̇ и̑ тржество163⸱ въ едренѐ⸱
тꙋ били⸱ ѡ̑ба дворѝ⸱ црски⸱ с вели́ко оу̑крашение⸱
и̇ слава⸱ цръскаѧ(!)⸱ по се́мъ възвратилъ се алеѯа-
10 ндръ⸱ въ тръново164⸱ свободил се⸱ ѿ сви꙼⸱ неприѧтели що
имеѧ́лъ противнї и̑ прави̇лъ⸱ своѐ⸱ царство с в-
еликимъ⸱ разꙋ́момъ⸱ що сви̇⸱ пданихъ(!) въ свобо-
дꙋ поживели⸱ въ време⸱ его̀ но и̇меѧлъ женꙋ зло-
наравнꙋ⸱ и̇ зле жила⸱ александръ ѿгналъ еѧ̀ и͗ ꙋ-
15 зелъ⸱ евъреѧнїна⸱ повелелъ прво крстити ю
и̇ тако поѧлъ ю въ женꙋ̀ а пр́вꙋю женꙋ съ си̇-
номъ⸱ страши̇ми́ромъ⸱ пославъ(!)⸱ въ ви̇ди́нъ⸱
даⷶлъ(!)⸱ страшимирꙋ⸱ своемꙋ̀⸱ синꙋ⸱ с матеръ
его⸱ правїтелъстсво(!) видинъ и̇ ѡ̇креснаѧ
1. пакъ Z : па́ки́ K, Ch, T; алексанъдръ Z : алеѯа́ндрꙋ L; цръ їѡ̇ан Z : црꙗ͑ їѡ͗а́нна K,

M, L, Ch, T, е̑гѡ̀ S; 5. дестолетною Z : десе́толѣ́тною K, M, S, L, Ch, T; 6. шизма́на
Z : ши́шмана K, M, S, L, Ch, T; петинадесетолетна Z : пе́тьна̀десето лѣ́то K, M, Ch,
T, пеⷮинадесетое S, петина́десѧтолѣ́тнїи L; 6.–7. съвръшали Z : съверши́лѝ K, M, S,
L, Ch, T; 8. тꙋ Z : та́мь K; 9. по се́мъ Z : потоⷨ S, по сѧ́мъ Ch, T; 9.–10. алеѯандръ
Z : алеѯа́ндрꙋ L; 12. пданихъ Z : пода́нихь K, M, S, L, Ch, T; 12.–13. въ свободꙋ Z :
свобо́дно K, M, S, L, Ch, T; 13.–14. злонаравнꙋ Z : ѕлꙋ́нара́в꙽нꙋ K, M, L, Ch, T, ѕло̀нра́внꙋ
S; 14. жила Z : живе́ла S; александръ ѿгналъ еѧ̀ Z : transp. S; александръ Z : алеѯа́ндрꙋ
L; 14.–15. ꙋзелъ Z : ꙁе́лъ L; 15. евъреѧнїна Z : е̑вреѧ́нка S; крстити Z : крⷭти M; 16.
поѧлъ Z : ꙋꙁе́лъ S; 17. пославъ Z : посла́ль K, M, S, L, Ch, T; 18. страшимирꙋ Z :
om. K, M, S, L, Ch, T; матеръ Z : матеремъ L; 19. ѡ̇креснаѧ Z : ѡкрⷭ҇тнїє K, M, S, L,
ѡ̑кре́снїѧ Ch, T.
162
ъ поправено от ѧ.
163
т поправено от д.
164
ъ поправено от а.
238
Тогава цар Александър съжалил цар Иоан и сам му предложил мир, като
му казал да си отиде мирно в Цариград. Иоан много се зарадвал на това и
пожелал да има още по-голям мир с Александър, затова дал десетгодишната
си дъщеря за [жена] на Александровия син Иоан Шизман454, който бил
петнадесетгодишен. Те направили славна венчавка и тържество в Едрене.
Там с голяма пищност и царска слава присъствали и двата царски двора.
След това Александър се върнал в Търново, освободил се от всичките
си противници и неприятели, които имал, и управлявал царството си с
много разум, така че всички поданици по негово време живеели свободно.
Имал обаче злонравна жена и живеели зле. Александър я изпъдил и взел
една еврейка455, но заповядал първо да я кръстят и така я взел за жена. А
първата си жена със сина [им] Страшимир456 изпратил във Видин, като дал
на сина си Страшимир и на майка му управлението на Видин и околностите.
454
Йоан VІ Кантакузин става съимператор през 1347 и управлява до 1354 г. Преди това
е регент на Йоан V Палеолог, който е провъзгласен за император през 1332 г. (упр. до
1391 г.). Първата съпруга на Йоан Шишман е Кира Мария, за която не се знае почти нищо
освен името ѝ, посочено в Бориловия синодик.
455
Първата съпруга на Йоан Александър (1331–1371) е влашката принцеса от куманско
потекло Теодора Басараб, дъщеря на войводата на Влахия Иванко Басараб. Втората
съпруга на Йоан Александър също носи името Теодора след кръщението си, тъй като
е от еврейски произход. Името Сара е по-скоро легендарно. То придобива особена
популярност след излизането от печат през 1907 г. на историческата повест на Ив. Вазов
„Иван Александър“, където еврейското име на втората жена на българския владетел е
Сара. Година по-късно Вазов написва пиеса по повестта със заглавие „Към пропаст“.
Драмата е играна дълго време в Народния театър и се превръща в любимо развлечение на
софийската театрална публика.
456
Става дума за Йоан Срацимир (1356–1396), син на цар Йоан Александър и Теодора
Басараб.
239
по неколико време страшими́ръ⸱ по наважде́ние⸱

своеѧ̀ ма́тере⸱ но(!) слꙋша́лъ⸱ своего̀⸱ ѡ̑ц҃а̀ но на-
зивалъ себе црѧ⸱ въ ви́динъ⸱ и̑ не покара́лъ се ѡ̑ц҃ꙋ̀⸱
ни в чесомъ⸱ алеѯандръ⸱ за премногою любовъ що
5 и̇меѧлъ къ страши́мирꙋ⸱ не въсхотелъ сътвори́ти⸱ нї-
кое⸱ зло⸱ страшимирꙋ⸱ но кра́лъ⸱ и̇нгарски(!) пришелъ
и̇ ѡ̑се́лъ⸱ видинъ165 и̇ тако⸱ оу̑хатиль⸱ страшими́ра и̑ на-
казалъ его̀⸱ мно́го⸱ за непокоре́ние⸱ его̀ къ ѡ̑цꙋ и̑ др-
жалъ его̀⸱ мно̇го⸱ въ темницꙋ⸱ по некое⸱ време⸱ ꙋмо-
10 ленъ⸱ кралъ венгарски̇ и̑ли маџарски ѿ црѧ але-
ѯандра⸱ свободилъ страшимира ѿ ꙋзъ ꙋзель емꙋ̀
еди̇но дете⸱ за аманетъ и̑ ѿишелъ въ своѧ си̇ то
би̇ло въ лѣто ҂а҃ т҃ н҃ а҃ въ то времѐ хотелъ сꙋлъта-
нъ мꙋратъ воздвигънꙋ̀ти166⸱ во́иска на болга́рїю
15 алеѯа́ндръ⸱ да́лъ емꙋ̀⸱ единꙋ⸱ свою дъщеръ въ
женꙋ̀⸱ и̇ та́ко⸱ и̑меѧ́лъ⸱ ми́ръ⸱ с морато́мь сꙋлъ-
таномъ⸱ тꙋ́рскимъ ели̇ко ва мале царствꙋвал
въ лѣто ҂а҃ т҃ ѯ҃ г҃ оу̑мрелъ⸱ алекса́нⷣръ ѡ̑ставилъ
г҃ си́ни̇ страши́мира асѣ́на їѡ̇ана и͑ шизмана
1. наважде́ние Z : наважⷣенїеⷨ K, L, Ch, T; 2. своеѧ̀ Z : свое́и K; но Z : не K, M, S, L, Ch,

T; 3. ѡ̑ц҃ꙋ Z : add. своемꙋ̀ L; 4. чесомъ Z : что S, add. же L; алеѯандръ Z : алеѯа́ндрꙋ L;
5. и̇меѧлъ Z : и꙼ма́лъ L, Ch, T; сътвори́ти Z : да мꙋ сотво́ри S; 6. и̇нгарски Z : оу͗га́рски̇
K, M, S, L, Ch, T; 7. ѡ̑се́лъ Z : ѡбсе́дель K, M, ѡ̑бедлъ S, ѡ͗бсѧ́делъ Ch, T, ѡ̑бсѧ́далъ
L; 9.–10. ꙋмоленъ Z : у̑моли́лъ L, Ch; 10. венгарски̇ Z : вега́рскй K, M, L, Ch, T;
венгарски̇ и̑ли Z : om. S; 12. еди̇но Z : е̑дно S, L, T; 14. воздвигънꙋ̀ти Z : да ди́гне S;
15. алеѯа́ндръ Z : алеѯа́ндрꙋ L; свою дъщеръ Z : transp. K; 16. морато́мь Z : мꙋра́том
M, S, L, Ch, T; 17. царствꙋвал Z : црⷭ҇ствова́ли̇ K, M, S, L, Ch, T; 18. въ лѣто ҂а҃ т҃ ѯ҃
г҃ оу̑мрелъ⸱ алекса́нⷣръ Z : и̑ ѹ̑мре́лъ црь а̑леѯа́ндръ въ лѣ́то ҂а҃ т҃ ѯ҃ г҃: S; алекса́нⷣръ Z :
алеѯа́ндрꙋ L, add. цⷭръ и T; 18.–19. ѡ̑ставилъ ... шизмана Z : om. K, M, S, L, Ch, T.
165
в поправено от д.
166
ъ поправено от а.
240
След известно време Страшимир, подучен от майка си, престанал да
слуша своя баща, обявил се за цар във Видин и в нищо не му се покорявал.
Александър поради преголямата любов, която питаел към Страшимир,
не искал да му стори никакво зло. Унгарският крал обаче дошъл,
обсадил Видин и така хванал Страшимир и го наказал, както трябва, за
непокорството към баща му, [като] го държал дълго време в тъмница. Не
след дълго, замолен от цар Александър, венгарският457 или маджарският
крал освободил Страшимир от оковите и се върнал в страната си, като взел
едно от децата му за аманет. Това се случило през 1351 година. В това време
султан Мурад искал да започне война срещу България. Александър му дал
една от своите дъщери за жена и така, колкото и малко да царувал, имал
мир с Мурад, турския султан458. Александър умрял през 1363 година459.
457
Т.е. унгарският. – Бел. прев. Става дума за временната окупация на Видин от войските на
Людовик (Лайош) Анжу между 1365–1369 г.
458
Кера Тамара става значително по-късно съпруга на Мурад І, през 1378 г.
459
Всъщност Йоан Александър умира през 1371 г.
241
ѡ͗ставїлъ а͗леѯа́ндръ три си́нове страшимиръ

шишманъ а̑сѣнъ по алѯандра̇(!) сталъ на црⷭ҇тво
шишманъ но сꙋлтанъ мꙋратъ въ брꙋса сѣделъ
и̇ било ми̇ръ междꙋ грци̇ и̇ мꙋрата и̇ болга-
5 ри̇ въ време цра а͗леѯандра по преставлєни-
нїе(!) егѡ̇ разорилꙑ тои̇ ми̇ръ болгари̇ и̇ грци̇ въ-
сталъ шишманъ и̇ ꙋзелъ ѿ грци̇ едрене и̇ нало-
жилъ данъ на грци̇ зато ѡ̇ни призвали̇ мꙋрата
с молениемъ великимъ на болгари̇ и̇ прїишелъ
10 мꙋратъ с велико воинство тꙋрское по чрно мо-
ре и̇ по сꙋхо на болгариа разделили се тꙋрци̇
полъ на болгариа пол на влахиа тако їѡ̇ань
шишманъ и̇ два̇ брата егѡ̇ страшимиръ⸱
и̇ асѣнъ били се крѣпко с мꙋрата и̇ ѡ̇долели̇
15 въ то време тꙋрцехъ и̇ мꙋрата и̇ побили̇ вои̇с-
ка мꙋратова множество и̇ прогнали̇ егѡ̀
посралена(!) ѿ болгариа на то́и̇ ратъ ꙋбили̇
тꙋрци̇ а̑сена брата шишманова тако
и̇ ѡ̇на воиска тꙋрска на влахиа що и̇шла поби̇(!)
20 власи̇ свѣ до единагѡ̀ дрꙋги се подавили̇ въ дꙋ-
навъ167 тако се спасли̇ въ то време болгари̇
1. а͗леѯа́ндръ Z : а͗леѯа́ндрꙋ L; три Z : г҃ M, S; страшимиръ Z : страши́мира S, L, add.

и꙼ L; 2. шишманъ Z : ши́шмана і̑ѡ̑а́на S; а͗сѣнъ Z : и̑ а̑сѣ́на S; алѯандра̇ Z : алеѯа́ндра
K, M, S, Ch, T, а͗леѯа́ндрꙋ L; сталъ Z : наста́ль K, M, S, L, Ch; 3. шишманъ Z : add.
асенъ L; 4. и̇ мꙋрата Z : om. L; 4.–5. болгари̇ Z : болга́ровъ S; 5.–6. въ време… егѡ̇ Z :
по преставле́нїе алеѯандра црѧ S; 6. болгари̇ и̇ грци̇ Z : transp. S; 7. шишманъ Z : add.
асенъ L; ѿ грци̇ едрене Z : om. K; 10. велико воинство тꙋрское Z : вели́ка воиска тꙋрска
S, add. на болгарїѧ S; 11. сꙋхо Z : сꙋхꙋ Ch, T; се Z : е S; тꙋрци̇ Z : om. S; 12. болгариа
Z : бо́лгарй, и͗ K; 14. ѡ̇долели̇ Z : add. е̑го S; 15. тꙋрцехъ Z : тꙋ́рцй K, M, S, L, Ch, T;
и̇ мꙋрата Z : om. L; побили̇ Z : и͗ то̀ би́ло K, и͗ то̀ былѝ M, T, и͗ то̀ была̀ Ch; 15.–16.
въ то време… множество и̇ Z : om. S; 17. посралена Z : посрамле́на K, M, S, L, Ch, T;
на то́и̇ ратъ Z : но на таѧ во́иска S; 19. ѡ̇на Z : ѡ̑наꙗ K, L, Ch, T, ѡ͗ниⷽа́(!) M, дрꙋга̀та
S; на влахиа що и̇шла Z : transp. S; поби̇ Z : поби́лй K, M, S, L, Ch, T; 20. свѣ Z : вьса̀
K, всѧ̀ Ch, T.
167
242
Александър оставил трима синове: Страшимир, Шишман и Асен460.
След Александър се възцарил Шишман. По времето на цар Александър
Мурад управлявал в Бурса461 и имало мир между гърците, Мурад и
българите. След смъртта на Александър462 българите и гърците развалили
мира. Вдигнал се Шишман и взел от гърците Едрене, като им наложил данък.
Затова те повикали Мурад с голяма молба да ги защити463 от българите.
Мурад навлязъл в България с голяма турска войска по Черно море и по
суша. Турците се разделили – половината срещу България, половината
срещу Влахия. Тогава Иоан Шишман и двамата му братя Страшимир и
Асен се били жестоко с Мурад и победили турците и Мурад, избили много
от Муратовата войска и го прогонили посрамен от България. В тази битка
турците убили Асен, Шишмановия брат. По същия начин власите избили
до крак цялата оная турска войска, която тръгнала срещу Влахия. Други
[от турците] се издавили в Дунава. Така се спасили тогава българите
460
Тримата синове на Йоан Александър са Йоан Срацимир (1356–1396), управлявал във
Видин, Йоан Шишман (1371–1395), управлявал в Търново, и Йоан Асен (†1388). Йоан
Александър има още двама синове от брака му с Теодора Басараб – Михаил Асен (†1355)
и Йоан Асен (†1349), – но те загиват приживе на царя в битка с османските нашественици.
461
Бруса (гр. Προύσσα; тур. Бурса) в Мала Азия, столица на Османската държава от 1326 до
1368 г. – Бел. прев.
462
В оригинала – след смъртта му. – Бел. прев.
463
Молба да ги защити в оригинала с молениемъ. Тук значението на стб. моление се покрива
със значението на гр. ἱκεσία – молба за помощ и защита. – Бел. прев.
243
и власи̇ ѿ попрание тꙋрское сꙋлтанъ мꙋра-

тъ оу̇дарилъ себѣ въ прси̇ и̇ въсприелъ вѣ-
лики гнѣвъ и̇ злоба на болгари̇ и̇ паки̇ за т-
ри лѣта събиралъ воиска тꙋрскаѧ на бо-
5 лгари̇а и̇ти̑ на то поꙋчавалъ егѡ̀ и̇ цръ гр-
чески̇ маноилъ въ то време страшимиръ и̇
шишманъ и̇меѧли̇ распра и крамола хотелъ
страшимиръ црствовати̇ въ трново како
по стари̇ братъ но їѡ̇анъ шишманъ не хот-
10 елъ оу̇стꙋпити̇ емꙋ но глаголалъ емꙋ те-
бе постави̇ ѡ̑цъ наша и̇здавна ва види̇-
нъ самовластна и̇ довлеетъ ти̇ видинъ
менѣ ѡ̑стави̇ ѡ͗цъ на црсⷭ҇тво не ꙋстꙋпаю ти̇
тагко(!) и̇меѧли̇ велика ненавистъ ѡ͗ба
15 междꙋ собою и̇ готовилꙑ воиска и бранъ⸱
междꙋсобна168 въ то време видели̇ грци̇ и̇
тꙋрци̇ несъгласие болгарское и̇ восталъ
мꙋратъ паки̇ с воиска на болгариа изише-
лъ по море на калиполъ169 тꙋ било житное при̇-
20 станище поишла воиска тꙋрскаѧ на болга-
риа страшими̇ръ не хотелъ прїити̇ на помошъ(!)
2. прси̇ Z : грꙋди S; 5. и̇ти̇ Z : и͗ K, M, S, L, Ch, T; поꙋчавалъ Z : поꙋчꙋвалъ S; и̇ Z :

om. K, S, Ch, T; 6. маноилъ Z : манꙋи́ль K, M, S, L, Ch, T; 7. и крамола Z : междꙋ
се́бѣ́ S; 7.–8. хотелъ страшимиръ Z : transp. S; 10. глаголалъ Z : ре́калъ S; 11. наша
Z : на́шь K, M, S, L, Ch, T; 14. велика Z : om. S; 15. собою Z : себѣ̀ S; готовилъі Z :
бра́ли S; 15.–16. и бранъ междꙋсобна Z : да се бы́ѧⷮ S; болгариа Z : add. и T; 20. поишла
Z : пошла S, пои̑ша̀ L; воиска тꙋрскаѧ Z : transp. S; 21. прїити̇ Z : ити S; помошъ Z :
по́мощь K, M, S, L, Ch.
168
В ръкописа две думи.
169
В ръкописа две думи.
244
и власите от турско потисничество. Султан Мурад се ударил по гърдите [от
яд] и се изпълнил с голям гняв и злоба срещу българите, а после три години
събирал турска войска срещу тях, за което го насърчавал и гръцкият цар
Маноил464. В това време Страшимир и Шишман имали разпра и крамола.
Страшимир, като по-голям брат, искал да царува в Търново, но Иоан Шишман
не искал да му отстъпва и му казвал: „Нашият баща още преди време те
постави за самостоятелен [владетел] във Видин и Видин ти стига. Мене баща
ни остави на [царския] престол. Не ти отстъпвам.“ По този начин двамата
имали голяма ненавист един към друг и подготвяли войска и междуособна
война. В това време гърците и турците видели неразбирателството сред
българите и Мурад тръгнал отново с войска срещу България. Излязъл по
море срещу Калипол465, където имало житно пристанище, и турската войска
се отправила срещу България. Страшимир не пожелал да отиде на помощ
464
Става дума за византийския император Мануил ІІ Палеолог (1391–1425).
465
Галиполи, дн. Гелиболу на Дарданелите, е първото трайно завоевание на османците на
Европейския континент.
245
братꙋ своемꙋ шишманꙋ ѿ злоба и ненави̇-

стъ що имеѧлъ на шишмана тако тꙋрци̇ прво
взели̇ едрене ѿ болгари̇ пакъ поишли̇ на тр-
ново с велика сила и̇ било много бранъ⸱
5 и крвопролитие бил се шишманъ цръ за мно-
го време с тꙋрци̇ и̇з трново и̇ по клисꙋри̇
и̇ тврди̇ места различна бранъ и̇ бои̇ било̀
междꙋ тꙋрци̇ и̇ болгари̇ но попꙋщенїеемъ(!)
божїемъ ѡ̑долели тꙋрци̇ въ то време и̇ ꙋзели̇
10 трновъ170 гра҆дъ и̇ сва болгариа попрали̇ и̇ ѡ̇сво-
или̇ ѿ то време и̇ до нинѣ попираютъ и̇ ѡ̇зло-
блаютъ землю болгарскою възели тꙋрци̇
землю и̇ црⷭ҇тво болгарское в лето гⷣ҇нѣ
҂а҃ т҃ о҃ и̑ пренелъ мꙋратъ престолъ свои̇
15 ѿ брꙋса и̇ поставилъ егѡ̀ въ едренѣ по два-
надесетъ лѣта поишелъ на србие и̇ ꙋзелъ
и̇ србскаѧ земла ѿ кнѣза лазара но мило-
шъ момчи̇ла(!) зетъ кнѣза лазара оу̇билъ сꙋ-
танъ(!) мꙋрата на косово поле по мꙋрата
20 сталъ баѧзитъ снъ егѡ̀ цръ тꙋркомъ171
по ѡ̇самдесетъ лѣта ѿкако зели̇ тꙋрци̇
1. шишманꙋ Z : om. S; 3. пакъ Z : па́ки K, L, Ch, T; 4. с велика сила Z : om. T; 5. бил се

Z : om. K, L, Ch, T; 7. различна Z : раꙁли́чни S; 8. попꙋщенїеемъ Z : попꙋще́нїемь K, S,
L, Ch, T; божїемъ Z : бжимъ S, L; 9. ѡ͗долели Z : ѡ͗доли́ли M, надви́ли S; 10. трновъ
Z : те́рново K, M, S, L, Ch, T; 11.–12. и̇ ѡ̇злоблаютъ Z : om. T; 13. болгарское Z :
болга́рскою S; гⷣ҇нѣ Z : ѿ рож҇ х҃во K; 14. пренелъ Z : прйне́сль K, прине́лъ M, L, Ch, T;
пренелъ мꙋратъ Z : прише́лъ мꙋраⷮ и̑ прене́лъ S; 15. бꙋрса Z : брꙋ́са K, M, S, L, Ch, T; и̇
поставилъ егѡ̀ Z : om. S; 16. лѣта Z : лѣ́ть K, S, Ch; 17. и̇ Z : om. K; и̇ србскаѧ земла
Z : се́рбїе всѧ̀ L; 18.–19. сꙋтанъ Z : сꙋлта́нъ K, M, S, L, Ch, T; 20. сталъ Z : add. на
црⷭ҇тво тꙋ́рское S; баѧзитъ Z : баа͗зи́т꙽ K, M, L, Ch, T; баѧзитъ снъ егѡ̀ Z : transp. S;
егѡ̀ Z : om. K, цръ тꙋркомъ Z : om. S; 21. зели̇ Z : ̑ꙁе́ли S.
170
171
246
на брат си Шишман поради злобата и ненавистта, която имал срещу него.
Така турците взели от българите466 първо Едрене, после се насочили с
голяма сила срещу Търново. Имало голяма битка и кръвопролитие. Цар
Шишман се бил дълго време с турците из Търново и по теснините и
труднодостъпните места [наоколо]. Множество сражения и битки имало
между турци и българи, но по Божие допущение тогава турците победили
и превзели Търновград467, като разгромили и подчинили цяла България.
Оттогава и досега мачкат и потискат българската земя. Турците завладели
българската земя и [цялото българско] царство в лето Господне 1370468.
Мурад пренесъл престола си от Бурса и го поставил в Едрене. След
дванадесет години тръгнал срещу сърбите и завзел от княз Лазар сръбската
земя, но Милош Момчила469, зетят на княз Лазар, убил султан Мурад на
Косово поле. След Мурад цар на турците станал синът му Баязид470.
466
Одрин е превзет от османците през 1365 г., като е отнет от ромеите и е превърнат веднага
в столица на Османската държава. Описаните от о. Паисий походи на Мурад в България
стават едва към края на управлението му с друга хронология и други участници. Основната
кампания за покоряването на България е проведена от султан Баязид І след 1389 г.
467
Търново пада в ръцете на османците през 1393 г.
468
Общоприета е датата 1396 г., когато османците превземат Видин.
469
Милош Обилич или Кобилич убива султан Мурад І (1383–1389) по време на битката на
Косово поле, на 15/28 юни (Видов ден, деня на св. Вит/Видо) 1389 г. Тук се наблюдава
известна контаминация с Момчил Юнак от южнославянския епос, общ за българи и сърби.
470
Баязид І (1389–1402).
247
болгариа и̇ли̇ и три̇ лѣта последи̇ въсталъ

сꙋлтанъ мехметъ ѿ брꙋса и̇ ѿ едрене ѿвсꙋ-
дꙋ ѿбтекалъ(!) грци̇ и̇ ꙋзелъ ѿ нихъ цриградъ
в лѣто ҂а҃ у҃ н҃ г҃ тако пали̇ и̇ ѡ̇ни̇ въ рꙋцѣ
5 тꙋрски ради̇ били да зематъ тꙋрци̇ болга-
риа и̇ пꙋстили̇ и̇хъ и̇ти̇ два реда през ни̇хна
земла на болгариа и̇ попирати ю но сѣбѣ на
вѣлико зло то творили̇ ѿбтекли(!) и̇хъ тꙋрци́ ѿв-
сꙋдꙋ тако последи̇ и̇ нихъ попрали̇ и̇ погазиⷧ
10 в грчески̇е и̇стори̇и̇ писано како да сꙋ сами̇
шишманъ и̇ а̑сѣнъ и̇ страшимиръ призвали̇⸱
тꙋрци̇ въ болгариа единъ на дрꙋги́ но тꙋрци̇ въ-
стали̇ на ѡ̇ба и̇хъ и̇ взели̇ ѿ нихъ болгариа то
грци̇ писали̇ но нѣстъ то истина ѡ̇ни̇ покри̇-
15 ваютъ̇ свое дѣло лꙋкавое и̇ испрво тако
написали̇ летописци̇ и̇хъ но рꙋски̇ и̇ моков-
ски̇(!) печатени̇ їстори̇и̇ показꙋютъ и̇звѣстно
како е црь грческ̇и манои̇лъ п̇ризвалъ тꙋрци̇
и̇спрво на болгариа и̇ пꙋстилъ и̇хъ през море и̇
20 по сꙋхо на болгариа тако вастала и̇спрво
бранъ чрезъ грци̇ на болгари̇а и̇ на цра шїшмаⷩ
1. и Z : om. T; 3. ѿбтекалъ Z : ѡбте́кль K, M, S, L, Ch, T; ѿ нихъ Z : om. L; 5. ради̇

били Z : transp. S; 5.–6. болгариа Z : болга́рска ꙁе́млѧ S; 6. пꙋстили̇ Z : пꙋщи́ли S; и̇ти̇
Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 7. и̇ Z : om. K, M, Ch, T; 8. ѿбтекли Z : ѡ̑бте́кли K, M, S,
L, Ch, T; 9. и̇ нихъ Z : ихь K; 10. писано Z : add. естъ L; 11. и̇ а͗сѣнъ Z : om. K, M,
S, L, Ch, T; страшимиръ Z : ста́ршимѵ́ръ Ch; 12. болгариа Z : бо́лгарїю K, L, Ch, T;
15. испрво Z : и͗спе́рва K, Ch, T; 16.–17. моковски̇ Z : моско́вскй K, M, S, L, Ch, T; 17.
печатени̇ Z : печа́тни K, L, Ch; 18. манои̇лъ Z : манꙋи́ль K, M, L, Ch, T; 19. болгариа
Z : бо́лгарїю L; 20. сꙋхо Z : сꙋхꙋ Ch, T; и̇спрво Z : и͗спе́рва K, Ch, T.
248
Осемдесет години след като турците завзели България, по-точно още три
години след това, султан Мехмет471 тръгнал от Бурса и Едрене, обградил
гърците отвсякъде и превзел Цариград през 1453 година. Така паднали и
те в турски ръце. Радвали се, че турците покоряват България, пуснали ги
два пъти през земята си срещу България, за да я превземат, но стореното
се обърнало в голямо зло срещу [самите] гърци472: турците ги обградили
отвсякъде и така по-късно ги покорили и превзели. В гръцките истории
пише, че Шишман и Страшимир сами повикали турците в България по
време на междуособните си разпри, но турците се обърнали и срещу
двамата и я завзели от тях. Това са писали гърците, но то не е истина.
Те прикриват своето лукаво дело. Изначално така написали техните
летописци, но руските и московски печатани истории показват ясно, че
най-напред гръцкият цар Маноил повикал турците против България и ги
пуснал по море и по суша срещу ѝ473. По този начин чрез гърците започнала
най-напред войната срещу България и срещу цар Шишман.
471
Мехмед ІІ Фатих ( 1444–1446; 1451–1481).
472
В оригинала – за тях. – Бел. прев.
473
Подобни обвинения са отправени най-напред към император Йоан VІ Кантакузин (1347–
1354), който използва турски наемници още през 40-те години на ХІV в.
249
тои̇ црь їѡ̇анъ шишманъ седамъ лѣта црст-

вовалъ въ трново и били̇ почели̇ въ то време
въ трново болгари̇ щампати̇ книги̇ бол-
гарские и̇ неколико книги̇ били̇ и̇зишли на
5 щамъпа въ то време и до нинѣ ѡ̑бретают
се евангилиа на кожи̇ щампани̇ въ то вр-
еме не били̇ чловѣци̇ хитри̇ на то дѣло и̇ п-
росто172 изви̇дили̇(!) и̇ речи̇ и̇ слова тако и̇ рꙋ-
си̇ и̇спрво просто и не врло и̇ косно щампа-
10 ли̇ книги̇ но нинѣ разꙋмели̇ и̇ поꙋкрасили̇
и извѣстили̇ и̇ речи̇ по граматика̇ и̇ слова
писмена лепо наредили̇ и ꙋкрасили̇ :
за того цра їѡ̇ана шишмана не имеетъ
и̇звѣстно писато что с нимъ би̇ло и̇ли ꙋби-
15 ли егѡ̇ тꙋрци̇ въ то време и̇лѝ поживелъ за
неколико лѣта последи̇ въ некое копие и̇ли̇
преводъ стари̇ ѿ превелегиа того їѡ̑ана
шишмана ѡ͗бретает се како да не сꙋ могли̇
трновски̇ господи̇ и̇ цръ шишманъ стати̇
20 противо тꙋрци̇ и̇ избегли̇ и̇з трново и̇ ѿ заго-
рие и̇ ѿ стара планина и̇ прїишли̇ в градъ
1. їѡ̇анъ Z : om. S; лѣта Z : лѣ́ть K, M, Ch, T; 1.–2. седамъ лѣта црствовалъ въ

трново Z : седе́́лъ и̑ црⷭ҇твꙋваль въ те́рново седамъ лѣ́та S; 2. въ трново и били̇ почели̇ въ
то време Z : въ тѻ̀ врѣ́мѧ те́рнова и̑ билы̀ поче́лы L; 3. въ трново Z : om. S, въ те́рнова
L; щампати̇ Z : да щанпаюⷮ S; 4. и̇зишли Z : и̑ꙁꙿшлѝ L; 5. щамъпа Z : ща́мпа K, M,
ща́нпа S, ща́нба L; 6. евангилиа Z : е͗ѵⷢ҇лїе K, L, е͗ѵⷢ҇иѧ M, S, Ch, T; то Z : ѡно K, L, Ch,
T; 7. и̇ Z : но K, M, L, Ch, T; 7.–8. изви̇дили̇ Z : и̑зва́дйли̇ K, M, S, Ch, T; речи̇ и̇ слова
Z : transp. S; 9. просто и не врло и̇ косно Z : не былѝ и̑скꙋсни и̑ просто S; врло и̇ косно Z :
би́лй и͗скꙋ́сни K, M, Ch, T; 13. имеетъ Z : и̑ме́ють K, Ch, T; 14. писато Z : пи́санѡ K,
Ch, T; би̇ло Z : ѹ̑чини́ сѧ S; 17. превелегиа Z : превели́гии Ch; 17.–18. їѡ̇ана шишмана
Z : і͗ѡ͗а́нь ши́шмань K, M, S, Ch, T; 20.–21. загорие Z : заго́рїа K, Ch.
172
Тъй като в L липсват няколко листа, съответстващи на текста от 47r 7 до 51r 15 в Z, няма
разночетения по L.
250
Този цар Иоан Шишман царувал седем години в Търново. Тогава
българите в Търново започнали да печатат български книги. Имало тогава
и няколко книги, издадени на щампа474 – и досега се намират евангелия,
щампани на кожа475. По онова време хората не били изкусни в това дело и
печатали просто и речите, и словата476. По същия начин и русите отначало
щампали книгите просто, не по много и неумело, но сега са се научили и
ги разкрасяват, тъкмят [простите] речи според граматиката, редят хубаво
книжните477 слова и [ги] украсяват.
За този цар Иоан Шишман няма сигурно писмено свидетел-
ство какво е станало с него: дали са го убили турците тогава, или е
живял още няколко години след това. В едно копие или стар препис
от грамота на този Иоан Шишман се споменава, че търновските пър-
венци и цар Шишман не могли да противостоят на турците, зато-
ва избягали от Търново, Загорие478 и Стара планина и дошли в град
474
По повод на това сведение на о. Паисий няма единно мнение в науката. Някои предполагат,
че става дума за търговищките печатни издания от началото на XVI в., отделни екземпляри
от които са печатани на пергамент и по форма, украса и езикова редакция възхождат към
търновската книжовна продукция от XIV в. Н. Драгова смята, че о. Паисий е виждал
преминала от ръкописната в печатната традиция възхвала на цар Йоан Шишман, но за
момента няма сведения за съществуването на подобна похвала. Подробно изложение на
мненията и литература по въпроса вж. у Р а й к о в 1972: бел. 261. – Бел. прев.
475
Т.е. печатани на пергамент. – Бел. прев.
476
В понятийната система на о. Паисий речите представляват писмения (книжния) език на
народна основа, а словата – високия традиционен литературен език (П и к и о 1993: 645–
651). Това схващане отразява обективно самата езикова ситуация от ср. на ХVIII в., за която
е характерно функционирането на три различни по своята същност писмени системи –
традиционен среднобългарски литературен език, руско-черковнославянския език на
печатните книги и книжен език на народна основа, към който се включва и т.нар. „прост“
език (Вж. М и н ч е в а 1983). Компилативният характер на Паисиевото съчинение в духа на
средновековните традиции за буквално репродуциране на изходния текст (в случая руския
превод на Орбини и превода на Бароний, силно повлиян от черковнославянския език,
както и големия брой домашни извори от среднобългарската епоха, вж. Д р а г о в а 1962)
и класическото схващане за необходимостта от разграничаване на говоримия от писмения
език предварително предопределят водещата роля на традиционните елементи в езиковата
структура на Историята. За о. Паисий словата словенски, т. е. черковнославянският език,
са изконният език на Православната църква и общият книжовен език на православното
славянство. Придобил функции на език на официалната грамотност, черковнославянският
се възприема като свой, идентичен на общоговоримия български език, негов по-висок,
книжовен стил, натоварен с престижност. От друга страна, разбирането „с прости речи
просто написах“ репрезентира идеята за използването на говоримия език за книжовни
цели. Макар и традиционен и архаичен по своята същност и концепция, езикът на
Историята се характеризира с известен брой народно-разговорни елементи особено в
случаите, когато о. Паисий прави автобиографични бележки или самостоятелно коментира
исторически факти. – Бел. ред.
477
Т.е. книжовните. – Бел. прев.
478
Загорие означава в случая Северна България. През ХІV в. българската държава, ограничена
основно в Мизия, в италиански и други западноевропейски извори често е наричана
империята Загора. От ХІV в. насетне Загорие обозначава Северна България и въобще
България, докато земите на юг от Балкана са познати в народната традиция като Руманя.
Това название идва от късносредновековното название на Византия – Романия, т.е. земя на
римляните.
251
средецъ илѝ софи̇а и̇ тꙋ застали̇ некои места

тесни̇ покраи и̇скаръ река и̇ по витоша гора̀
тако и̇меѧли̇ помощъ ѿ србие и̇ ѿ крала вꙋ-
кашина и̇ ѡ̇хридски̇ болгари̇ и̇ за сдамъ(!)
5 лета седелъ цръ шишманъ въ средецъ и̇ въ-
скраи искаръ и̇меѧлъ монастиръ оу̇рвичъ
с трⷡьди̇ гра́дъ и̇ изоколо вода ѡ̑бходила и̇ т-
ако с мало воинство и̇ трноски̇(!) велмꙋжи̇ тꙋ
преживели̇ и̇ крили се ѿ тꙋрци̇ когда ꙋзели̇
10 тꙋрци̇ ѿ вꙋкашина крала ѡ̇хридска земла̇
и̇ то попрали̇ и̇ ѡ̇долели и̇ тꙋ конечно похарали̇
и скончали цра шишмана и̇ воиство(!) и велмꙋжи̇
трноские и̇ болгарские зато и̇ до нинѣ въ та
места ѡ̇бретаю(!) на много места съкрови̇-
15 ща въ ѡ̑на времена чловеци̇ съкривали̇ и̇ з-
коповали̇(!) въ земли̇ ѡ̇(!) страха тꙋрскаго̇ после-
ди̇ изгинꙋли̇ и̇ ѡ̇стало въ земли̇ и̇мени̇е и́хъ
страшимиръ братъ шишмановъ пребега-
лъ въ молдовлахиа и̇ тамо поживелъ д(!) смрти̇
20 токовъ(!) конецъ на цри̇ болгарскихъ и̇ славное
име нихно що имеѧли̇ испрво како се на-
1.–2. места тесни̇ Z : transp. S; 3. србие Z : еⷭрбїѧ M; 4. и̇ Z : add. ѿ K, M, S, Ch, T;

4. сдамъ Z : сѐдмь K, M, S, сѣда́мъ Ch, T; 5. лета Z : лѣ́ть K; 7. с Z : om. K, M, S,
Ch, T; 8. трноски̇ Z : терновски K, M, S, Ch, T; велмꙋжи̇ Z : велмо́жй K, Ch, T; тꙋ Z :
та́мо K; 11. похарали̇ Z : add. но M; 13. велмꙋжи̇ Z : велмо́жй K, Ch, T; трноские Z :
те́рновскїе K, M, S, те́рновски Ch, T; 14. ѡ̇бретаю Z : ѡбрета́ю꙼тⸯ K, M, S, Ch, T; 15.
съкривали̇ Z : крѝли S; 15.–16. зкоповали̇ Z : закопова́ли K, M, S, Ch, T; 16. ѡ̇ Z : ѿ
K, S, Ch, T; 16.–17. последи̇ Z : add. и T; 17. изгинꙋли̇ Z : и͗зги́нꙋлꙋ K, Ch, изⸯгинꙋло
T; 18.–19. пребегалъ Z : при̇бѣ́гналь K, пребѣ́гналъ Ch, T; 19. д Z : до K, M, S, Ch,
T; 21. нихно Z : тѣ́хно K; 21. испрво Z : испе́рва K, Ch, T.
252
Средец или София. Тук те заели някакви теснини покрай река Искър и
по планината Витоша. Също така [тук] имали подкрепата на сърбите,
крал Вукашин и охридските българи. Седем години седял цар Шишман
в Средец. Край Искъра имал манастир – Урвич, с вътрешно укрепление,
който отвсякъде бил обграден с вода479. И така търновските велможи с
малко войска живеели и се криели там от турците. Когато турците завзели
охридската земя от крал Вукашин480, тогава и крепостта Урвич потъпкали
и покорили, и охридската земя окончателно разгромили, и погубили цар
Шишман и войската му481 и търновските български велможи. Затова и
до днес в тия местности на много места се намират съкровища. В онези
времена хората ги криели и закопавали в земята поради страх от турците,
а след като [те] погивали, имането им оставало в земята. Страшимир,
Шишмановият брат, избягал в Молдовлахия482 и там живял до смъртта си483.
Такъв е краят на българските царе и на тяхното славно име, което
имали отначало, както бе речено в тази историйца. Откакто българите
479
Вероятно става дума за популярните предания, които свързват цар Йоан Шишман със
съпротивата в Софийската област.
480
Вълкашин и Углеша загиват още през 1371 г. в битката при Черномен. Точната година на
падането на Охрид под османска власт не е известна, но се предполага, че това става след
1389 г. по времето на султан Баязид І (1389–1402).
481
Днес историците смятат, че Йоан Шишман е пленен и екзекутиран в Никопол през 1395 г.
след превземането на крепостта от османците.
482
Молдовлахия се нарича Молдовското княжество, за разлика от Угровлахия, т.е. собствено
Влашкото княжество, което в определени периоди през ХІV в. е васално на Унгария.
483
Всъщност Йоан Срацимир е пленен и отведен в Бурса през 1396 г., където по-късно
вероятно е екзекутиран.
253
писа въ сию историицꙋ ѿкако преи́шли͗ бол-

гари̇ дꙋнавъ и̑ населили се въ тракию и македонию
и̇ и̇лирикъ некою частъ предржали̇ свое црство
и̇ самодржавства за девѣтъстотинъ и̇ ѡ̇с-
5 амдесетъ лета егда насилели̇ чеда а-
гарини̇ и̇змаилеви̇ и̑ попꙋстилъ имъ бгъ на
много црства и̇ кралевства ѡ̇долели тогда
и̑ црⷭ҇ство болгарско конецъ въсприело и̇ па-
ло въ ѡ̇бластъ агаранскою ѡ̇бретает се в не-
10 кою краткою и̇сторию немечкꙋю по редꙋ
за тꙋрски царовѣ кои по коегѡ̇ цртвовалъ и̇
писано тꙋ за мꙋрата сꙋлтана когда̇ ѹ̑-
зелъ болгарскаѧ землѧ много народъ мла-
ди̇ юноши̇ и̇ красни̇ и̇ избралъ173 и̑ съ сила по-
15 хищалъ и̇ събиралъ ихъ въ едренѣ и̑ писалъ и̇хъ
ꙗничари̇ въ тꙋрское воинство и̇ тꙋрчилъ ихъ
съ сила тако чловѣци̇ въ ѡно време имеѧли̇
скрбъ на скръ(!) и жалостъ на жалостъ плакали̇
горко и̇ жалостно по црⷭ҇ство болгарское та-
20 ко и̇ по свои̇ чеда матери̇ и̇ ѡ̇ц҃и̇ и̇хъ и̇ срдници̇(!)
имеѧли̇ неꙋтешимое ридани̇е и̇ въздиханїе
1. ѿкако Z : ѿкакво̀ S; 5. лета Z : add. после́ди S; 5.–6. агарини̇ Z : add. и̇ K, M, S,

Ch, T; 6. имъ бгъ Z : бгъ тꙋркомъ S; на Z : наⷣ K, M, Ch, T, и S; 7. и̇ Z : om. S;
кралевства Z : om. K, M, S, Ch, T; ѡ̇долели Z : add. имь K, M, Ch, T, add. и̑ покорили
S; 9. агаранскою Z : а̑гаре́нскою K, S, а͗га́рнⸯскою Ch; 10. краткою Z : краткꙋ S; немечкꙋю
Z : не́м꙽цкою K, Ch, T, неме́чскою M, S; 11. тꙋрски Z : тꙋре́цки Ch; царовѣ Z : цри K,
Ch, T; 12. тꙋ Z : та́мо K; 14. и̇ Z : om. K, M, S, Ch, T; избралъ Z : и̇збира́ль K, S; 15.
писалъ Z : писꙋва́ль K, M, S, Ch, T; 18. скрбъ на скръ Z : ско́рбь на ско́рбь K, M, S,
Ch, T; 19. по Z : add. свое S; 20. срдници̇ Z : сро́днѝцй K, M, S, Ch, T.
173
254
преминали Дунава и се заселили в Тракия, Македония и част от Илирик,
[те] поддържали своето царство и независимост деветстотин и осемдесет
години. Когато чедата Агарини и Измаилеви484 укрепнали и Бог им поз-
волил да победят много царства и кралства, тогава дошъл и краят на бъл-
гарското царство и [то] паднало под агарянска власт. В една кратка немска
история има [писано] подред за турските царе кой след кого царувал485. Там
пише, че когато султан Мурад завзел българската земя, подбрал много на-
род – млади и красиви юноши – които отвличал против волята им и ги съ-
бирал в Едрене. [Там] ги зачислявал еничари в турската войска и ги потур-
чвал насила. Така хората по онова време имали скръб върху скръб и жалост
върху жалост и плачели горко и жалостно за българското царство. Така
майки, бащи и сродници неутешимо ридаели и въздишали по своите чеда.
484
Мюсюлманите често са определяни като „измаилтяни“, тъй като библейският Измаил или
Исмаил, син на Авраам и на египтянката Агар, робиня на Сара (вж. Битие 16), се смята за
един от прадедите на арабите.
485
Вероятно става дума за книгата на Вилхелм Стратеман Театрон или позор исторический
(Санкт-Петербург, 1724), в която има кратък списък на турските султани. – Бел. прев.
255
и̇ било на ѡ̇ни̇ чловѣци̇ въ оно време велї-

ка тꙋга и̇ жалостъ под тꙋрска држава
и̇збирали̇ кои̇ били̇ красни̇ цркви и ѡ̇бра-
щали̇ и̇хъ въ џами̇и тако ѿимали̇ мес-
5 та црковни и̇ монастирски̇ ѿ христиѧнї
и̇ вѣлики̇ домовѣ и̇ ниви̇ и̇ виногради̇ и̇ прї-
лични̇ места де що хотели̇ похищали̇ и̇ п-
рви̇ и начелни̑ христиани̇ ѹ̑бивали̇ и̇ по-
хищали̇ и̇мение и̑хъ тако ѡ̑ни̇ први родъ
10 чловѣци̇ при кои се ѹ̑зело црсⷭ҇тво болгарс-
кое и̇меѧли̇ вѣлика скрбъ и̇ жалостъ и̇
и̇(!) плачъ докле преишелъ ѡ͗ни први̇ родъ чло-
вѣци̇ последни̇ родъ навикнꙋли̇ по мало с тꙋ-
рци̇ живѣѧти̇ тако и̇ тꙋрци и̇спрво били̇
15 свѣрепи̇ и̇ вѣлики̇ грабители егда се ѹ̑к-
рѣпили̇ на црⷭ҇ство цроградское наꙋчили̑⸱
много ѿ чинь и̇ сꙋдъ христиѧнски̇ и̇ неко-
лико престали и̇ ꙋстидели се похищати̇
безъсꙋдно вѣщи̇ хирстиѧнские(!) и̑ именїе и̑хъ
20 за неколико време̇ и̑спрво но паки̇ ѡ̑каѧни̇
въ сие време не имеютъ нїкаква правда нї сꙋдъ
2. држава Z : add. и͗ K; 4. тако Z : add. и͗ K, M, S, Ch, T; ѿимали̇ Z : ѿма́ли K; 6.

виногради̇ Z : ви́й во́ гради̇ Ch; 6.–7. прїлични Z : при̇ли́чна K, Ch, T; 7. похищали̇ Z :
om. K, M, S, Ch; 7.–8. похищали̇ ... и Z : om. T; 8. и1 Z : om. K, M, S, Ch, T; начелни̇
Z : нача́лници S; 9. тако Z : om. K, Ch, T; 12. и̇ Z : om. K, M, S, Ch, T; докле Z : доко̀ле
M, догде S; 12.–13. чловѣци̇ Z : add. а S; 17. много Z : om. K, M, S, Ch, T; и̇ сꙋдъ Z :
om. K, M, S, Ch, T; 19. безъсꙋдно Z : безⸯстꙋ́дно K, M, S, Ch, стꙋ́дно T; хирстиѧнские
Z : хрⷭ҇тїа́нскїе K, M, S, Ch, T; 20. за неколико време̇ и͗спрво Z : om. S.
256
Хората изпитвали голямо страдание и мъка под турска власт. [Турците]
избирали [най-]красивите църкви и ги превръщали в джамии, отнемали
църковните и манастирските имоти, грабели къде каквото [си] поискат от
християните – големите къщи, нивите и лозята, хубавите имоти. Убивали
първенците и по-видните християни и заграбвали имотите им. Първото
поколение хора, при които било завзето българското царство, пребивавали
в голяма скръб и жалост, и плач, докато не си отишли. Следващите
поколения постепенно привикнали да живеят с турците. Така и турците
отначало били свирепи и големи грабители, но когато се утвърдили на
цариградския престол, научили много от християнския ред и закон и от
срам донякъде престанали да грабят без съд християнските вещи и имоти.
Но това станало само за известно време – в началото, докато в днешно
време окаяните отново нямат никаква правда, нито закон.
257
зде̇ потребно съвъкꙋпити̇174 заєдино и̑мена

кра́ломъ и̇ царомъ болгарскимъ колико се ѡ̑бре-
таютъ и̇ кои̇ по коегѡ̀ црⷭ҇твовалъ први̇ кра-
а҃ лъ вꙋкичъ билъ в҃ кралъ драгичъ два̀ бра-
5 та били̇ родни̇ вꙋкичъ и драгичъ г҃ кралъ борисъ
д҃ кра́лъ батоѧ силни̇ е҃ кра́лъ стъі тр-
ивѣлиа ѕ҃ кралъ тербалъ снъ тривелиїнъ
з҃ кралъ моисеи̇ синъ тривелиинъ на сѣдамъ
кра́ла̇ имена̇ писати̇ и̇ ѡ̇бретают се и̇спрво
10 много били̇ кнѣзи и̑ воеводи̇ болгарски̇ но не п-
исали̇ имена и̇ деѧниа и̇хъ и̇ тако преишли̇
въ забивѣние ѡ̑ни први вожди̇ и кнѣзи̇ седми-
мъ краломъ имена и̑ деѧниа въкрацѣ ѡ̇бретеⷭ
и начрта се въ сию историицꙋ по ред͑:
а҃ 15 асѣнъ вѣлики̇ први цръ болгарски̇ при лъва̀ и͗-
савра цра̀ грческого побѣдилъ арапи̇ и̇ ага-
рани̇ и̇ ѿелъ мидиа и̇ армениа ѿ нихъ и̇збилъ
девѣтъдесетъ и пети̇ хилади̇ арапи̇ и̇ тꙋрци̇
и покорилъ мидиа и армени̇а под црство грческое
20 и̇ при̇еꙴлъ(!) и̇ме и̇ титла и вѣнецъ црⷭ҇ки ѿ грчки̇
синклиъ мирски̇ и̇ дꙋховни̇ нареченъ асѣнъ вѣли̇-
1. заєдино Z : нае͗дно K, заедно M, S, Ch, T; 3. коегѡ̀ Z : кого̀ K, M, S, Ch, T, add. е

M, S, Ch, T; први̇ Z : а҃ S, T; 3.–4. кралъ Z : add. .а҃. M, Ch; 4. указанието в лявото
поле в Z : om. K, M, S, L, Ch, T; вꙋкичъ билъ Z : transp. K; 5. родни̇ Z : рожде́ни S;
6. батоѧ Z : бато́е K; 9. писати̇ Z : пи́сани͗ K, Ch, T; 11. деѧниа Z : деꙗнїе K, M, Ch; и̇
тако Z : ꙁато̀ S; 12. забивѣние Z : забве́нїе K, M, S, T, забаве́нїе Ch; вожди̇ и кнѣзи̇ Z :
transp. S; 12.–13. седмимъ Z : се́дмь K, на седамъ S; 13. краломъ Z : кра́ли S; деѧниа
Z : деꙗнїе K, M, Ch, T, add. иⷯ S; въкрацѣ Z : om. K, въкра́тце M, S, Ch, T; ѡ̇бретеⷭ Z :
ѡбрета́ет се K, Ch, T, ѡбретаетⷮеѧⷭ(!) M; 14. начрта Z : написа́ S; ред Z : add. ꙁде ре́че
се въкра́тце ꙁа крали болга́рски, да рече́мъ и̑ ꙁа цри колико сꙋ былѝ. S; 15. указанието в
лявото поле в Z : om. K, S, L, Ch, T, в основния текст в M; асѣнъ Z : пе́рвїи асѣнь
K, а҃. а͗сѣнъ M, S, Ch, T; вѣлики̇ Z : великїй K, add. и͗ M, S, Ch, T; први Z : om. K;
болгарски̇ Z : бо́лгармь K, M, S, Ch, T; 15.–49v 4. при лъва̀… къ гⷭ҇дꙋ Z : om. S, add.
ли́стъ кг S; 17. нихъ Z : add. и͗ K, Ch, T; 18. пети̇ Z : пе́ть K, M, Ch, T; арапи̇ Z :
а͗ра́повь K, M, Ch, T; 20. грчки̇ Z : гре́чески K, M, Ch, T.
174
258
Тук е нужно да съберем заедно имената на българските крале и
царе, доколкото са известни, [както] и кой след кого е царувал. Първият
1. крал бил Вукич. 2-ри крал Драгич. Вукич и Драгич били двама родни братя.
3-ти крал Борис. 4-ти крал Батоя Силни. 5-ти свети крал Тривелий. 6-ти
крал Тербал486, син на Тривелий. 7-ми крал Мойсей487, син на Тривелий. На
седем крале са записани и се намират имената. В началото имало много
български князе и воеводи, но имената и деянията им не са записани и така
преминали в забвение тези първи вождове и князе. За имената и деянията
на тези седем крале се знае накратко и [те] бяха описани поред в тази
историйца.
1. Асен Велики – първият български цар. При гръцкия цар Лъв
Исавър [той] победил арабите и агаряните и отнел Мидия и Армения от
тях. Избил деветдесет и пет хиляди араби и турци и поставил Мидия и
Армения под гръцка власт. [Той] приел царски почести, титла и корона
от гръцкия светски и духовен синклит488 и бил наречен „Асен Велики,
486
Тербал е вариант на името Тервел. В Историята се среща само тук. Няма сведение за хан
с това име. У Орбини се казва, че царството наследил Тербал (Terbagl), наричан от гърци
и латини Тервел (Terbele) (Orbini, 405). – Бел. прев.
487
Вероятно става дума за Мойсей, втория от братята Комитопули (вж. бел. 236), който обаче
никога не е бил цар.
488
Тук се има предвид Константинополският сенат. Вж. бел. 139. – Бел. прев.
259
ки пръви цръ болгарски̇ тои цръ асѣнъ пожи́-

вѣлъ благочесно и̇ мирно ⸱ за много лета
црсвовалъ въ ѡ̇хридъ градъ и̇ преставил се
въ старости своеи къ гⷭ҇дꙋ
в҃ 5 в҃ цръ добрица по а̑сѣна вѣликагѡ̇ црⷭ҇твовалъ
г҃ цръ телезвиа по добрица црⷭ҇твовалъ
д҃ цръ сабинъ по телезивиа(!) цртвовалъ(!)
е҃ цръ сꙋботинъ по сабина и̇ тезвїа(!) црсⷭ҇вовалⷧъ(!)
ѕ҃ цръ тагана по сꙋботина црсⷭ҇твовалъ
10 з҃ цръ телєрикъ по тагана црⷭ҇твовалъ
и҃ цръ кардамъ по телерика црⷭ҇твовалъ
ѳ҃ цръ крꙋнъ по кардама црⷭ҇твовалъ
ꙇ҃ цръ михаїлъ їѡ̑анъ по крꙋна црⷭ҇ствовалъ
аꙇ цръ симеѡ̇нъ лабасъ по михаꙇ́ла црⷭ҇твовалъ
15 вꙇ петрь цръ први по симеѡ̇на црⷭ҇твовалъ
гꙇ цръ борисъ по петра црⷭ҇твовалъ
дꙇ цръ селевки̇а по бориса црⷭ҇твовалъ
еꙇ цръ стъі двидъ по сѣлевкиа црⷭ҇твовалъ
ѕꙇ цръ самоилъ по давида црⷭ҇ствовалъ
20 зꙇ цръ радомиръ по самоꙇ́ла црⷭ҇твовалъ
иꙇ цръ сты їѡ̇анъ владимиръ по радомїра црⷭ҇твовалъ
2. мирно Z : миро́мь K, add. .а҃.(!) M; много Z : мнѡ́га M, Ch; 5. указанието в лявото

поле в Z : om. K, M, S, L, Ch, T; црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ кд S; 6. црⷭ҇твовалъ Z :
add. ли́стъ ке S; 7. телезивиа Z : теле́звїа K, M, S, Ch, T; цртвовалъ Z : add. ли́стъ
ке на ѡ̑боро́те S; 8. и̇ тезвїа Z : om. K, M, S, Ch, T; 9. тагана Z : тага́нь K, M, S, Ch,
T; црсⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ кѕ S; 10. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ кѕ на ѡ̑бороте S; 11.
црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ ки S; 12. крꙋнъ Z : крꙋ́ннъ M; црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ ки
на ѡ̑брⷪ҇те S; 13. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ ла на ѡ̑бороте S; 14. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ
лѕ S; 15. петрь цръ Z : transp. K, M, S, Ch, T; црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ лѳ на ѡ̑бороте
S; 16. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ ма S; 17. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ мв на ѡ̑боро́те S;
18. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ мг S; 19. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ мг S; 20. црⷭ҇твовалъ
Z : add. ли́стъ ме S; 21. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ ме на ѡ̑боⷬ҇ S.
260
пръв български цар“ . Този Асен живял благочестиво и мирно, царувал
489
много години в Охрид и се преставил в Господа в [дълбока] старост.

2. 2-ри цар Добрица – царувал след Асен Велики.
3-ти цар Телезвий – царувал след Добрица.
4-ти цар Сабин – царувал след Телезвий.
5-ти цар Суботин – царувал след Сабин и Телезвий.
6-ти цар Таган – царувал след Суботин.
7-ми цар Телерик – царувал след Таган.
8-ми цар Кардам – царувал след Телерик.
9-ти цар Крун – царувал след Кардам.
10-ти цар Михаил Иоан – царувал след Крун.
11-ти цар Симеон Лабас – царувал след Михаил.
12-ти цар Петър Първи – царувал след Симеон.
13-ти цар Борис – царувал след Петър.
14-ти цар Селевкия – царувал след Борис.
15-ти цар свети Давид – царувал след Селевкия.
16-ти цар Самоил – царувал след Давид.
17-ти цар Радомир – царувал след Самоил.
18-ти цар свети Иоан Владимир – царувал след Радомир.
489
Вж. бел. 111, 132 и 134.
261
ѳꙇ цръ доланъ по їѡ̇ана владмира(!) црⷭ҇твовалъ

к҃ цръ алꙋсианъ по долина(!) царⷭ҇ствовалъ
ка а͗сѣнъ цръ втори̇ а̑сѣнъ нареченъ стари̇ цръ асѣнъ
по алꙋсиана̇ ѿ бга на царство помазанъ и нареченъ
5 славно цръⷭ҇твовалъ по алꙋсиана за мно(!) лѣта
кв цръ петръ втори̇ петръ по а̑сѣна црⷭ҇твовалъ
кг цръ їѡ̇анъ калиманъ по петра црствовалъ
дд кд цръ смилецъ по калимана црⷭ҇твовалъ
ке цръ борилъ по смилца цартвовалъ
10 каѕ цръ коⷭ҇тантинъ шишманъ по борила цртвовалъ
кз цръ лаганъ по костантина цртвовалъ
ки цръ їѡ̇анъ трети̇ а̑сѣнъ по лагана црсⷭ҇твовалъ
кѳ цръ петръ трети̇ по асѣна црⷭ҇твовалъ
л҃ цръ михаілъ втори̇ по петра црⷭ҇твовалъ
15 ла цръ алеѯандръ по михаꙇ́ла црⷭ҇твовалъ
лв цръ їѡ̇анъ шишманъ по алеѯанра(!) ѡ̇ц҃а̀ своегѡ̀
црствовалъ последни цръ болгарски̇ билъ тако
ѿ асѣна великаго прваго црѧ болгарскагѡ̀⸱
до їѡ̇ана шишмана последнагѡ̇ црѧ болгарскако(!)
20 ѿ ѱ҃ к҃ лето до ҂а҃ т҃ о҃ лето л҃ в҃ црѧ преї-
шли болгарски̇ ца́ри на нѣкои̇ се места и̇
1. владмира Z : влади͗миⷬ K, влади́мїра M, S, Ch, T; црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́сть .ми. S;

2. долина Z : дола́на K, M, S, Ch, T; царⷭ҇ствовалъ Z : add. ли́стъ мѳ S; 3. ка Z : add.
цръ M, Ch, T; а͗сѣнъ цръ Z : transp. K, S; а͗сѣнъ2 Z : om. S; стари̇ цръ асѣнъ Z :
om. S; 4. по алꙋсиана̇... помазанъ Z : и̑ помаꙁанꙿ ѿ бга, и̑ црⷭ҇твовалꙿ по алꙋсїанⷶ҇ S; 4.–5.
и нареченъ... лѣта Z : om. S, add. ли́стъ н S; 5. мно Z : мно̀го K, M, Ch, T; 6. кв Z :
вв(!) T; петръ Z : om. S; црⷭ҇твовалъ Z : црⷭ҇т-(!) M, add. листъ ни S; 7. кг Z : вг(!) T;
цръ Z : добавено над реда M; црствовалъ Z : add. ли́стъ ни S; 8. дд Z : om. K, M,
S, Ch, T; кд Z : вд(!) T; калимана Z : і͗ѡана калиⷨ K; црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́сть ѯв S; 9.
ке Z : ве(!) T; смилца Z : смили́ца K, M, S, Ch, T; цартвовалъ Z : цⷭ҇ртвова́л꙽ K, M, S,
Ch, T; 10. каѕ Z : кѕ K, M, S, Ch, вѕ T; цртвовалъ Z : add. ли́сть ѯв на ѡ̑боро́т S; 11.
кз Z : вз(!) T; цртвовалъ Z : add. ли́стъ ѯд S; 12. ки Z : ви(!) T; трети̇ Z : om. K, Ch,
T; а͗сѣнъ Z : асе́новъ S; црсⷭ҇твовалъ Z : add. ли́стъ ое S; 13. кѳ Z : вѳ(!) T; петръ Z :
пе́таръ M, Ch, T; асѣна Z : а̑се́нова S; црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́сть ое на о̑бороⷮ S; 14.–21.
л҃ цръ ... се места и̇ Z : om. K, M, S, Ch, T.
262
19-ти цар Долан – царувал след Иоан Владимир.
20-ти цар Алусиан – царувал след Долан.
21-ви цар Асен – втори Асен, наричан стария цар Асен, определен и
помазан от Бога, царувал славно много години след Алусиан490.
22-ри цар Петър – втори Петър, царувал след Асен.
23-ти цар Иоан Калиман – царувал след Петър.
24-ти цар Смилец – царувал след Калиман.
25-ти цар Борил – царувал след Смилец.
26-ти цар Костантин Шишман – царувал след Борил.
27-ми цар Лаган – царувал след Костантин.
28-ми цар Иоан Трети Асен – царувал след Лаган.
29-ти цар Петър Трети – царувал след Асен.
490
В оригинала името на Алусиан е употребено два пъти. – Бел. прев.
263
л҃ цръ свѣтославъ по петра црⷭ҇твовалъ

ла цръ михаꙇ́лъ втори̇ по стослава(!) црствовалъ
лв цⷬ҇ъ алеѯандръ по михаꙇ́ла црⷭ҇твовалъ
лг цръ їѡ̇анъ шишманъ по алеѯандра ѡ̑ца
5 своегѡ̀ црⷭ҇твовалъ и̇ тои последни̇ цръ бол-
гарски билъ тако ѿ а̑сѣна вѣликаго прва-
го цра болгарскагѡ̀ ѿ лѣто гⷭ҇днѣ ѱ҃ к҃ до
црѧ шишмана последнаго и̑ до лѣто ҂а҃ т҃ о҃
преишли лг црове болгарски̇ в нѣкои̇ цркви̇
10 и̇ монастири̇ въ помениц̇и ѡ̑бретают се и̇мена
цремъ болгарскимъ повече ѿ четиридесетъ и̇ не
по редꙋ писати̇ тꙋ има имена на синове црс-
ки̇ кои и не били̇ цровѣ175 но тако писали̇ и̇хъ
имена̇ цръ цръ цръ но сви не црствовали̇ на не-
15 кои̇ цри и не писали̇ и̇мена некои̇ ѿ нихъ би-
ли нечест̇иви̇ преди крꙋна и крꙋнъ нечестивъ
билъ ѿ михаꙇ́ла їѡ̑на(!) прваго благочестива-
го цра брата крꙋнова како се крстилъ въ т-
ново(!) сви били благочестиви̇ ѿ него се повл-
20 еко(!) племе и̇ родъ цри благочестиви̇ болгарс-
1. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́сть оѕ S; 2. стослава Z : свѣтосла́ва K, M, S, Ch, T; црствовалъ

Z : add. ли́сть оѕ S; 3. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́сть оꙁ на ѡ̑боро́те S; 4.–5. ѡ͗ца своегѡ̀
црⷭ҇твовалъ Z : црⷭ҇твоваⷧ ѡ͗ца свое́го K; 5. црⷭ҇твовалъ Z : add. ли́сⷮ п S; тои Z : add. і̑ѡ̑а́ннъ
ши́шманъ S; последни̇ Z : после́ди M, Ch, T; 6. ѿ а͗сѣна Z : om. K; 7. ѿ Z : om. K,
M, Ch, T, было S; гⷭ҇днѣ Z : ѿ хрⷭ҇та б҃га K; 8. последнаго Z : после́днага M, последнога
S; лѣто Z : лѣ́та T; 10. монастири̇ въ помениц̇и Z : помени́ци монасти́рски S; 11.
болгарскимъ Z : бо́лгарстемь K, M, Ch, T; 12. писати̇ Z : писа́нй K, M, Ch, T, писа́ли
S; 17. їѡ̇на Z : їѡа́нна K, M, S, Ch, T; 18.–19. тново Z : те́рново K, M, S, Ch, T; 19.
били Z : om. S; 19.–20. повлеко Z : повлѣ́кло K, M, S, Ch, T; 20. благочестиви̇ Z :
блгочести́виⷯ S.
175
о е поправено от в.
264
30-ти цар Светослав – царувал след Петър.
31-ви цар Михаил Втори – царувал след Светослав.
32-ри цар Александър – царувал след Михаил.
33-ти цар Иоан Шишман – царувал след своя баща Александър. Той
бил последният български цар.
Така от Асен Велики, първия български цар, от лето Господне 720 до
последния цар Шишман и до 1370 година се изредили 33 български царе. В
помениците на някои църкви и манастири се срещат повече от четиридесет
имена на български царе, но не са писани поред491. Там има имена на
царски синове, които не са били царе, но така са записали имената им –
цар, цар, цар – обаче не всички от тях са царували. На някои царе така
и не са записали имената. Някои от тях, преди Крун, били езичници. И
Крун бил езичник492. След като Михаил Иоан, Круновият брат493, първият
благочестив цар, се покръстил в Търново, всички [български царе] били
християни494. Както казахме, от него тръгнало потеклото и родът на
благочестивите български царе.
491
Вероятно тук о. Паисий има предвид най-вече Зографските и Хилендарските поменици,
които е познавал най-добре. За помениците вж. И в а н о в 1915. – Бел. прев.
492
В оригинала и в двата случая – нечестиви/нечестив. – Бел. прев.
493
Тук става дума за княз Борис-Михаил Покръстител (852–889).
494
В оригинала – благочестиви. – Бел. прев.
265
кихъ ꙗкожи̇(!) рехомъ тои блажени и̇ вѣлики̇

цръ михаꙇ́лъ тако се називалъ їѡ̇анъ михаїль
и по ѡно негово їме кои билꙑ ѿ негово племе
цари болгарски̇ такваѧ титла̇ и̇меѧли̇
5 прво писалъ їѡ̇анъ потомъ име свое како е-
мꙋ било тако и̇ последни̇ шишманъ црь пи̇-
шет се їѡ̇анъ шишманъ и̇ де им се ѡ̑бретаю-
тъ ѡ̑̇брази̇ и̇ печати и̇ превелегии̇ сви се
тако подписꙋвали̇ на име своегѡ̇ праѡ̇-
10 ца и̇ преродитела блажего(!) цра їѡ̇ана михаꙇ́л
некои̇ похищали̇ црсⷭ҇тво болгарское ѿ прос-
ти родъ но не ꙋспеѧлъ никои̇ ѡ̑(!) нихъ по некое вр-
еме и̇згонили и̇хъ господи̇ и̇ воинство болг-
арское и̇ паки поставлали̇ ѿ црⷭ҇ски̇ родъ и̇ п-
15 леме на црство болгарское и̇ до последнагѡ̀
црѧ шишмана
знамение на печатъ црⷭ҇ски и̇меѧли изобр-
ажение лавово то знаменꙋетъ како билъ
народъ болгарски силенъ на бран̇ъ и̇ воиска ка-
20 ко лъви̇ и̇ мали народъ но славно име и̇меѧли̇
и̇ ѿ кесари̇ много крати̇ данъ възимали̇
1. ꙗкожи̇ Z : ꙗ̑коже K, M, S, Ch; 3. негово племе Z : него̀ во плѣ́мѧ(!) T; 4. такваѧ

Z : такваⷭ҇ K; 5. писалъ Z : писали S; 6. шишманъ цръ Z : transp. S; 7.–8. ѡ́бретаютъ
ѡ͗брази̇ Z : transp. K, M, S, Ch, T; 8. превелегии̇ Z : превеле́гни K, S; 10. преродитела
Z : прароди́телꙗ K, M, S, Ch, T; блажего Z : бл҃же́наго K, M, S, Ch, T; їѡ̇ана Z : om.
S; михаꙇ́л Z : ми͗хаи́ль K, M, Ch, T, михаи́ла S; 11. некои̇ Z : add. ѿ ниⷯ S; похищали̇ Z :
похища́лъ M, Ch, T; 12. ꙋспеѧлъ Z : ꙋ͗стоꙗли K, ѹ̑спеѧ́ли S, T; никои̇ Z : ни еди́нъ S; ѡ͗
Z : ѿ K, M, S, Ch, T; 20. мали Z : ма́лки S.
266
Този блажен и велик цар Михаил всъщност се наричал Иоан Михаил.
И по неговото име българските царе, които били от неговото коляно, имали
такава титла: първо пишели Иоан, а след това името си, както им било495.
По същия начин и последният цар Шишман се подписва Иоан Шишман.
И където се намират техни образи, печати и грамоти, всичките така се
подписват: на името на своя отец и прародител блажения цар Иоан Михаил.
[Случвало се] и някои от простолюдието да заграбят българския
престол, но никой от тях не успявал [да се задържи]. След известно
време първенците и българската войска ги изгонвали и отново поставяли
[владетел] от царски род и потекло на престола496 – и така до последния
цар Шишман.
Техният знак на царския печат бил лъвският образ497. С това се означава,
че българският народ, макар и малък, в бран и на война бил силен като лъв.
Имал славно име и много пъти вземал данък от кесарите.
495
Става дума за представката І Ѡ (от стб. іѡан), която се среща и пред имената на влашките
войводи в подписите им върху влахобългарските грамоти, напр. іѡ мирча, іѡ богданъ,
предавана в преводите като лично име – Иоан Мирча, Иоан Богдан. Всъщност тя е имала
характер на владетелска титла подобно на титлите цар и крал, възхождащи етимологически
към имената на Юлий Цезар и Карл Велики. Описаната традиция тръгва от Второто
българско царство, вероятно от името на цар Йоан Асен II. – Бел. пр.
496
В оригинала – българския престол. – Бел. прев.
497
Тази информация вероятно е взета от Стематографията на Христофор Жефарович. – Бел.
прев.
267
се рекохомъ за болгари̇ и̇ цри и̇хъ и̇ грци̇ како

са непрестана бранъ имеали̇ грци и̇ болг-
ари̇ не писа се зде що би похвалали̇ болгарї
а грци̇ хꙋлили̇ смотри читателю но како се ѡ̑бр-
5 ете деѧниа и̇хъ тако и̇ написа се грци и̇спрво
не писали̇ по редꙋ а нинѣ не имеютъ писато и̇зв-
ѣстно све за болгари̇ и̇ храбрости и̑хъ неколико
време що имеѧли̇ и̇ не вѣрꙋютъ що ꙋ нихъ не е пї-
сато оу̑ нихъ писато по нихна прилика въ на-
10 ши̇ рꙋкописни̇ много книги̇ и̑ превѣлегии̇ тако
ѡ̑бретае се и̇спрво време писато како и на-
писа се ѿ начела зде болгари̇ и̇меѧли̇ и̇ дрꙋ-
ги̇ крали̇ и цари̇ изоколо болгари̇а татари̇
маџари немци латни̇(!) срби̇е но мало неко-
15 гда имеѧли̇ с нихъ воиска и̇ бранъ а с грци̇ неп-
рестано мало ко когда̇ и̑меѧли̇ миръ но се бр-
анъ и̇ воиска и̑ злоба междꙋ ихъ било грци̇
и̇меѧли̇ болгари̇ прости̇ и̇ глꙋпави̇ и̇ ꙋкорꙋва-
л-и-хъ с нихна мꙋдростъ и политика и̇ радели въсе-
20 гда да ихъ покоратъ⸱ под своѧ властъ но
болгари̇ ако и прости̇ били и̇ глꙋпави̇ ѿ грчка
1. се Z : om. K, M, S, L, Ch, T; болгари̇ и̇ цри и̇хъ Z : болга́рски црове S; грци̇ Z : и͗

гре́чески S; 1.–2. како ... грци Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 2.–3. и̇ болгари̇ Z : om. S; 3.
писа се Z : писа̀хомь K, M, S, L, Ch, T; похвалали̇ Z : похвалѧ́ти L; болгарї Z : бо́лгаръ
T; 4. хꙋлили̇ Z : хꙋли́ти꙼ L; како Z : какво́ S; 4.–5. ѡ͗брете Z : ѡ͗брѣ́тѧ Ch, T; 5. деѧниа
Z : деꙗнїе K, M, S, L, Ch, T; 6. а Z : и L; писато Z : пи́сано K, M, S, L, Ch, T; 7.
све Z : вьсѣ́х꙽ K, M, S, L, Ch; храбрости Z : хра́брьство K, L, Ch, T; 7.–8. неколико…
имеѧли̇ Z : transp. S; 8.–9. пїсато Z : пи́сано K, L, Ch, T; 9. писато Z : пи́сано K, L,
Ch, T; нихна Z : тѣ́хна K; 10. превѣлегии̇ Z : превеле́гни K, S, L, Ch; 11. ѡ̇бретае Z :
ѡ̑брета́ют L; писато Z : пи́сано L; 11.–12. написа се ѿ начела Z : ꙁдѐ написа́ се S; 12.–13.
и̇меѧли̇… болгари̇а Z : transp. S; 14. латни̇ Z : лати́нй K, M, S, L, Ch, add. и S; 15.–16.
непрестано Z : add. ни K, M, S, L, Ch, T; 16. ко Z : om. K, M, S, L, Ch, T; и͗меѧли̇ Z :
и꙼меѧ́ти L; миръ Z : om. S; се Z : вьса̀ K, L, Ch, T; 18. болгари̇ Z : add. за S; 18.–19.
ꙋкорꙋвал-и-хъ Z : оукорава́лй ихь K, Ch, T, ꙋкорꙋва́лй ихъ M, S, у̑карѧ́вали꙼ ихъ L; 19.
нихна Z : тѣ́хна K; радели Z : ради́лй K, M, S, L, Ch, T; 20. ихъ Z : гѝ K, M, S, L, Ch,
T; 21. грчка Z : гре́ческа K, S, гречеⷭкаѧ M, L, Ch, T.
268
Това казахме за българите и за техните царе и за гърците – как
постоянно били във война гърците и българите. Забележи, читателю:
[това] тук не е написано, за да похвалим българите, а гърците да похулим,
но както се намериха техните дела, така се и написа. Гърците отначало
не писали поред и сега нямат записано всичко подробно за българите и
тяхната отколешна храброст498. И не вярват, ако не е писано при тях499,
а написаното при тях е според тяхна изгода. В много наши ръкописни
книги и грамоти от най-стари времена се среща написано така, както и
[ние] тук в началото описахме. Българите имали за съседи много крале
и царе – татари, маджари, немци, латини, сърби – но рядко някога имали
война и бран с тях, докато с гърците – непрекъснато: рядко някога
имало мир помежду им, постоянно сражения и война, и злоба. Гърците
смятали българите за прости и глупави и ги хулели от висотата на своята
мъдрост и изисканост, и винаги искали да ги покорят под своя власт.
Българите обаче, àко и500 да били прости и глупави в сравнение с гръцката
498
В оригинала букв. храбростта им, която имали едно време. – Бел. прев.
499
Т.е. в техните книги. – Бел. прев.
500
В западните български говори съюзът àко и означава въпреки че, макар и, макар и да, дори
и т.н. – Бел. прев.
269
мꙋдростъ и̇ политика но на бранъ и воиска

били крѣпки̇ и̑ храбри̇ не боѧли се гркомъ на
бранъ никако но за толико лѣта се противла-
и(!) гркомъ гр грци̇ и̇меѧли̇ мꙋдростъ и поли̇-
5 тика и церемонии̇ много болгари̇ паки̇ хра-
бростъ и̇ сагласие на бранъ неꙋклона тако
не били̇ никако покорни̇ едини дрꙋгимъ до-
клѣ привлекли на сѣбе гнѣвъ бжи и̇ погꙋ-
били̇ свое црⷭ҇тво и̑ гⷭ҇дво и̑ стали̇ нижа-
10 иши̇ раби̇ тꙋркси̇(!) и̇ до сего днѣ да сꙋ име-
ѧли̇ любовъ и съгласие грци̇ и болгари̇ не би̇
могли̇ тꙋрци̇ ѡ̑долети и̇хъ никако но ѡ̇ни̇ сами
грци̇ позивали̇ и̇хъ на помощъъ(!) и̇ предали се
сами̇ въ рꙋце ихъ ѡ͗бтекли ихъ тꙋрци̇ ѿвсꙋ-
15 дꙋ и̇ покорили и̇хъ под своѧ влатъ(!) и̑ и̑го
събраное въкратце колико били̇ знаменити̇ крали

и̑ цри болгарскихъ в начеле билъ наи̇ силенъ и̇ знаме-
нїтъ кралъ батоѧ ꙗкоже рече се ѡ̑нъ ꙋзелъ нишка
20 епарихиа(!) скопскаѧ ѡ̑хридскаѧ ѿ грци̇ и̇ латинѝ
и̇ и̇згналъ и̑хъ ѿ таѧ земла̀ и̇ епархии̇ и̇ населилъ тꙋ⸱
2.–3. гркомъ на бранъ Z : на бра́нъ ѿ гре́цы S; 3.–4. противлаи Z : проти͗влꙗлй K, M,

S, L, Ch, T; гр Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 5. церемонии̇ Z : церомонїи꙼ L; много Z : add.
а S; паки̇ Z : om. L; 7. никако покорни̇ Z : transp. K, M, L, Ch, T; никако Z : om. S;
едини Z : е̑дѝнъ L; 7.–8. доклѣ Z : догдѐ S; 10. тꙋркси̇ Z : тꙋ́рскй K, M, S, L, Ch, T;
12. могли̇ Z : мо́- illegibile M; ѡ̇ни̇ Z : om. S; 13. позивали̇ Z : позва̀лй K, M, L, Ch,
T, приꙁва́ли S; помощъъ Z : add. се́бѣ S; 14. ихъ1 Z : add. и K, S, Ch, T; 15. влатъ
Z : вла̀сть K, M, S, L, Ch, T; 16. събраное Z : сьбра́нїе K, S, T; 18. болгарскихъ Z :
бо́лгарски T; начеле Z : нача́леⷯ M, S, L, Ch, T; 18.–19. силенъ и̇ знаменїтъ Z : си́лнй и͗
знамени́тй K, си́лни и͗ знамени́тъ M, S, L, Ch, T; 19. батоѧ Z : бато́е K; кралъ батоѧ
Z : transp. S; ꙗкоже Z : такожⷣе M, L, Ch, акожде T; 20. епарихиа Z : е͗пар꙽хїа K, M, S, L,
Ch, T, add. и͗ K; скопскаѧ Z : add. и͗ K, S, Ch, T; 21. таѧ Z : тїѧ S; земла̀ и̇ Z : om. S;
епархии̇ Z : епархїꙗ̑ K, M, L, Ch, T; населилъ тꙋ Z : насе́лилѝ та́мо K.
270
мъдрост и обиграност, в битка и на война били силни и храбри, ни
най-малко не се бояли от гърците в сражение и дълги години им се
противопоставяли. Гърците имали голяма мъдрост и дипломация, и
церемонии, докато българите – неизменна храброст и единство в боя. И
така [гърците и българите] не били никак в съгласие едни с други, докато
не си навлекли Божия гняв и не погубили своето царство и господарство, и
не станали най-долни турски роби – така и до ден днешен. Ако гърците и
българите бяха имали мир и разбирателство, турците никога не биха могли
да ги победят, но гърците сами ги повикали на помощ и сами се предали
в ръцете им. Турците ги обградили отвсякъде и ги поставили под своята
власт и иго.
Събрано накратко колко са били знаменитите български крале
и царе. В началото, както беше речено, най-силен и знаменит бил крал
Батоя. Той взел Нишката, Скопската и Охридската епархия от гърците
и латините и ги изгонил от земята и от епархиите, и населил там
271
болгари поставилъ прѣстолъ кралевски̇ и̇ крѣпост

болгарскою въ ѡ̑хридъ градъ покорилъ кесари̇ грчес-
кие костантина погоната їꙋстиниана втораго
и данъ ѿ нихъ възималъ за много време в лета шестаго̀
5 вселенскагѡ̀ събора
стꙑ кралъ тривѣлиа по того батоѧ крала наст-
алъ тако и̇ ѡ̇нъ билъ благополꙋченъ вѣледꙋшенъ мꙋ-
даръ последи̇ и сты и̇ вѣлики̇ оу̑годнїкъ божи тои̇
кралъ и̇шелъ на маџари̇ и̇ покориль и̇хъ под свою вл-
10 астъ и̇ много наложилъ на нихъ данъ и теготꙋ за ѡ̇-
ни̇ болгари̇ що били̇ маџари̇ и̑згнали̇ и̇ ѡ̇злобили̇
и̇спрво ꙗкоже рекохомъ за то много казнїилъ(!) аваровъ
и̇ли маџаровъ то́и сти кралъ велики̇ предводи̇телъ
и̇ свѣтилнкъ(!) болгарски̇ на вѣлика полза даровалъ
15 егѡ̀ бгъ народꙋ болгарскомъ ꙗкоже моисеѧ родꙋ
и̇евреискомꙋ и̇ костантина цра латиномъ и̇ гркомъ
тако и того болгаромъ о̇нъ поставилъ и̇мъ и̇
и̑ наꙋчил ихъ сꙋдъ црски и̇ градски̇ и̇ чинъ воински̇
оу̑редилъ болгаромъ и̇спрво то ѡ̇ни̇ никако не знаѧ-
20 ли̇ тако паки̇ при̇елъ стое крщенїе и̇ просвѣтилъ
све(!) народъ свои̇ болгарски̇ свѣтимъ крщениемъ
1. болгари Z : add. й K, S, Ch, T; крѣпост Z : кре́покъ L; 2. градъ Z : add. и S, L; 3.

погоната Z : пога́га́тъ(!) M, погана́та S; їꙋстиниана Z : и устиныѧ́на T; 6. тривѣлиа Z :
триве́лїе L; батоѧ Z : сато́ѧ(!) M; крала Z : кра́лъ L; 6.–7. по того батоѧ крала насталъ
Z : transp. S; 7. и̇ ѡ̇нъ билъ Z : transp. L; 8. и̇ вѣлики̇ Z : om. S; 9. свою Z : сво́а K;
12. рекохомъ Z : ре́хомь K, M, S, L, Ch, T; за то Z : om. S; казнїилъ Z : казни́вь K;
12.–13. аваровъ и̇ли маџаровъ Z : ихь S; 13. кралъ Z : add. бы́лъ S; 14. свѣтилнкъ
Z : свѣти́лни͗кь K, M, S, L, Ch, T; болгарски̇ Z : бо́лгаромь K, M, L, Ch, T, om. S; 15.
народꙋ Z : ро́дꙋ K; болгарскомъ Z : бо́лгарскомꙋ K, M, S, L, Ch, T; моисеѧ Z : моѷсе́а K;
16. костантина Z : костанди́нꙋ L; 17. и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 19. болгаромъ Z :
бо̀лгарскихъ L; 20. паки̇ Z : add. ѻнъ S; 21. све Z : веⷭ҇ K, M, S, L, Ch, T.
272
българи. Поставил кралския престол и българската столица в град Охрид.
Победил гръцките кесари Костантин Погонат и Иустиниан Втори и от
времето на Шестия вселенски събор дълги години вземал данък от тях501.
Свети крал Тривелий се възцарил след този крал Батоя. Той също
бил благополучен, великодушен и мъдър, а после [станал] свят и велик
Божи угодник. Този крал тръгнал срещу маджарите, покорил ги и заради
онези българи, които маджарите били унизили и изгонили по-преди, както
[вече] казахме, им наложил голям данък и [големи] тегоби502. Така сурово
наказал аварите, т.е. маджарите. Бог дарил за голяма полза на българския
род този свети крал, велик предводител и български светилник. Както
Мойсей над еврейския род и цар Костантин503 над латинците и гърците,
така и него поставил над българите, за да ги научи на царски и граждански
закони и да уреди военното им устройство. В началото те въобще нямали
представа за всичко това. После [Тривелий] приел светото кръщение и
[на свой ред] просветил целия свой български род със свето кръщение.
501
Шестият вселенски събор (или Трулски, по името на двореца, в който е проведен) се е
състоял в Константинопол през 680–681 г. по времето на император Константин IV
Погонат. Всъщност о. Паисий е имал ясна идея кога е възниквала българската държава
отсам Дунава. На Трулския събор е осъдена ереста на монофизитите и са взети общо 102
важни за християнския свят решения. – Бел. прев.
502
В смисъл на контрибуции. – Бел. прев.
503
Става дума за Константин Велики (306–337).
273
и̇ ѿ великие ревности̇ и̑ ꙋсрди̇е що и̇меѧлъ къ хрⷭ҇тꙋ бгꙋ

ѡ̑ставилъ кралевство и̇ въсꙋ славꙋ ми́рскою и̇
въсприелъ чинъ и̇ смерение монашеское и̑ скончалъ
свѣто и̇ богоꙋгодно свое житиѐ сваки̇ ѻ̑бразъ
5 и̇ чинъ деломъ сти̇мъ и̇ богоꙋгодни̇мъ показалъ
свемꙋ народꙋ болгарскомꙋ и̇ црски чинъ и̇ христиѧнъ-
ски̇ последи̇ и̇ дꙋховни̇ чинъ показалъ и̇мъ но болга-
ри̇ и̇спрво прости̇ и̇ неискꙋснї писанию ѡ͗ставили̇
без памтъ(!) и̇ правило и̇ празникъ таковаго стꙑлнїка
10 великаго болгарскаго стагѡ̀ и̇ блаженагѡ̀ крала
тривѣлиѧ за то недобре сътворили̇
тако паки̇ въспоменемъ г҃ цри стꙑ и̇ добродетел-
ни̇ ми̇хаꙇ́ла блаженагѡ̀ цра̀ по тривелиа стаго егд[а]
по некое време дꙋнавски̇ болгари̇ ѿстꙋпи̇ли̇ паки̇ ѿ п-
15 равославие въ поганство паки̇ того блаженагѡ̀
цра михаꙇ́ла їзбралъ богъ народꙋ болгарскомꙋ и̇ п-
росвѣтилъ егѡ̀ стꙑмъ крщениемъ и̇ показалъ чꙋде-
са стимъ кръстомъ в рꙋко(!) егѡ̀ и̇ ꙋслишалъ моле-
ние егѡ̀ въскоре ꙗкоже рече се испрво тои̇ пак[и]
20 втори̇ просвѣтителъ народꙋ болгарскомꙋ въ вел[и]-
кꙋ тишнꙋ(!) и̇ благочестие скончалъ свое житиѐ бог[оꙋ]-
1. великие Z : вели́кїи K, вели́кыѧ M, S, Ch, T; 3. и̇1 Z : om. M, S; 5. сти̇мъ и̇

богоꙋгодни̇мъ Z : om. S; 6. свемꙋ Z : add. ми́рꙋ L; свемꙋ ... болгарскомꙋ Z : болга́роⷨ S;
7. последи̇ ... чинъ Z : om. T; 8. и̇спрво Z : и̇спе́рва K, M, S, Ch, T, add. былѝ S; прости̇
Z : add. билѝ L; 9. и̇2 Z : om. Ch; 10. и̇ Z : om. K; 11. тривѣлиѧ Z : триве́лїе L; 12.
тако Z : ꙁдѐ S; цри Z : цръ L; 13. михаꙇ́ла Z : михаи́лъ L; михаꙇ́ла блаженагѡ̀ цра̀ Z :
михаи́лъ блжени цръ S; тривелиа стаго Z : transp. S; 14. дꙋнавски̇ болгари̇ Z : transp.
S; ѿстꙋпи̇ли̇ паки̇ Z : transp. S; 14.–15. православие Z : правосла́вїѧ L; 18. рꙋко Z : рꙋ́кꙋ
M, S, L, Ch, T; и Z : om. L; 20. просвѣтителъ Z : сти́телъ L; 21. тишнꙋ Z : ти́шйнꙋ
K, M, S, L, Ch, T.
274
Заради голямата ревност и усърдие, що имал към Христа Бога, оставил
кралството и цялата мирска слава, приел смирения монашески чин и
завършил свято и богоугодно своя живот. [Той] научил целия български
народ на всички видове и наредби чрез светите [си] и богоугодни дела.
Научил ги и на царска уредба, после и на християнския и духовен порядък,
но българите, първоначално прости и неизкусни в писаното [слово],
оставили без памет, служба и празник този велик светилник и български
светец, блажения крал Тривелий. Не са постъпили добре.
Така отново ще споменем 3-ма свети и добродетелни царе.
Блаженият цар Михаил, [който е] след свети Тривелий. Когато по
някое време дунавските българи отново отстъпили от православието
[и преминали] към езичеството, Бог поставил504 именно блажения цар
Михаил над българския народ, просветил го чрез свето кръщение, чрез
светия кръст в ръката му явил чудеса и чул веднага молитвите му, както
бе речено в началото. След това този втори просветител на българския
народ завършил свято и богоугодно своя живот в голяма тишина
504
В оригинала – избрал. – Бел. прев.
275
годно и̑ сто нареченъ їѡ̇анъ михаꙇ́лъ праѡ̑тецъ все-

мъ царѣмъ болгарскимъ ко́и по него црствовали̇ бл-
гочести̇е егѡ̀ съдржали̇ и̇ ѿ племени̇ и рода егѡ̀176 би̑ли
и̇ на негѡ̇вꙋ титлꙋ се подписовали̇ нарицаютъ егѡ̇
5 въ превелегии̇ и̇зꙋгравски̇ їѡ̇анъ михаїлъ нашъ праро-
дителъ вѣлики̇ въ црарехъ(!) болгарскихъ не можемъ
престꙋпити̇ заповѣдъ егѡ̀ що онъ испрво повѣлелъ то
и ми̇ подтврждаемъ тако имеѧли̇ ва вѣликꙋ почестъ цри̇
болгарсики̇(!) того блаженаго цра їѡ̇ана михаїла
10 тако въспоменемъ блаженаго давида цра болгарс-
каго и̇ ѡ̇нъ ѡ̇стави̇лъ волею црсⷭ҇тво и̇ славꙋ мирскою
и̇ всприелъ(!) смерен чинъ монашески̇ и̇ скончалъ свѣто
и̑̇ богоꙋгодно свое житие и̇ имеѧлъ мощи̇ ва ѡ̇хридъ градъ
цѣли̇ и̇ нетлени̇177 тако и̑ сты цръ владиславъ и̇ли̇ в-
15 ладимиръ наречен̇ би̇лъ снъ кол и̇ братаненецъ(!)
стомꙋ царꙋ давидꙋ въ вѣликꙋ добродетелъ поживе-
лъ и̇ за православною вѣ͑рꙋ и̇ за чистот̇178 телесною
мꙋченически̇ скончалъ се ꙗкоже и̇спрво рекохомъ и̇
грци̇ много несагласно писали̇ и̇ ва историю̑ и̇ въ жи̇-
20 тие егѡ̀ и̇ли̇ по невѣдениемъ и̇ли̇ покриваютъ родъ
егѡ̀ како е билъ цръ болгарски̇ и ѿ рода цари болгарскихъ
53r 21–53v 1. свое житиѐ бог[оꙋ]годно и͗ сто Z : transp. S; 3. племени̇ Z : пле́ме K, M,

S, L, Ch, T; 4. негѡ̇вꙋ Z : не́гово K; 5. превелегии̇ Z : превеле́гнїи K, S, L, Ch, превеле́гнꙵи͑
(надредното и е добавено по-късно) M; 6. црарехъ Z : црехь K, M, S, L, Ch, T;
можемъ Z : мо́жетъ L; 8. и ми̇ Z : имѧ L; 9. того Z : om. L; 10. тако Z : ꙁдѐ та́ко S;
12. монашески̇ Z : иноческїй K, L, Ch, T; 13. и̇2 Z : om. K; 14. владиславъ Z : владиса́въ
L, Ch, T; 15. снъ кол Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 15. братаненецъ Z : брата́нець K, M,
S, L, Ch, T; 18. и̇спрво Z : испе́рва K, L, T; и̇ Z : om. K, S, L, Ch, T; 19. несагласно Z :
om. S; 20. егѡ̀ Z : add. но несогла́сно S.
176
е е поправено от г.
177
На това място в Z има маркер, показващ, че следващият текст трябва да мине на нов ред,
както е в преписите.
178
276
и благочестие и [бил] наречен Иоан Михаил – праотец на всички български
царе. [Тези], които царували след него, съблюдавали неговото благочестие
и бидейки от неговия род и потекло, се подписвали с неговото [име като с]
титла505. В зографските грамоти го наричат: „Иоан Михаил, наш прародител,
велик сред българските царе. Не можем да престъпим неговата заповед.
[Онова], което той изпърво е заповядал, това потвърждаваме и ние.“506 Така
българските царе изпитвали голяма почит към блажения цар Иоан Михаил.
Ще споменем и блажения български цар Давид. И той оставил по
собствена воля престола и светската слава, приел смирения монашески
чин и завършил свято и богоугодно своя живот. Мощите му били цели и
нетленни в град Охрид.
[Също] така и светият цар Владислав или [както] бил наречен
Владимир, братанец на светия цар Давид. Живял в голяма добродетел и
умрял мъченически за православната вяра и за телесната [си] чистота507,
както казахме по-напред. Гърците писали много неразбрано и в историята,
и в житието му – или поради незнание, или да скрият потеклото му, че е
бил български цар и от рода на българските царе.
505
Вж. бел. 495.
506
Тук о. Паисий има предвид двете подправени грамоти на Зографския манастир –
Калимановата (XVI в.) и Сводната (XVI в.). В първата се съдържа клетвата, цитирана в
текста: ...помислиⷯ і азь моемꙋ монастирꙋ многаа мѧста дати въ Ст҃ѣи горѣ, нь оубоꙗ(хь) се
ѿ клѥтва, занѡ бѣше прѣжⷣе заклѧтѡ тѡ ѿ съборь сщ҃енꙿны патрїархы и блг҃очⷭтві̇и цр҃и и ѿ
прѣдѣдаа нашего Іѡанна цр҃а вѣликь въ Бльгарѣⷯ, докато във втората се споменава цр Іѡ̑нꙿнь
Трьновьскы. (И в а н о в 1931: 606, 542). – Бел. прев.
507
Тук под телесна чистота о. Паисий има предвид чистотата на тялото от живот според
желанията на плътта. Апостол Павел говори за тялото като за храм на живия Бог (2
Кор. 3:3, 6:16), поради което телесната чистота е необходимо условие за постигане на
духовно съвършенство. – Бел. прев.
277
тако и̑ асѣнъ први̇ цръ болгарски̇ знаменитъ и̇ сла-

вѣнъ и̑ благополꙋченъ въ бранѣхъ билъ ꙗкоже рече
се победилъ и̑ побилъ толико хїлади арапие и̇ поко-
ри́лъ толико земла̀ црствꙋ грческомꙋ и̇ приелъ вѣ-
5 нѣцъ и̇ титла црскаѧ поживѣлъ благочесно и̇ ми̇-
рно за много лѣта на црсⷭ҇тво болгарское въ ѡ̇хри̇дъ
градъ и̇ преставил се с ми́ромъ
добрица цръ вътори цръ болгарски̇ и̇ ѡ̑нъ билъ въ бра-
нехъ славѣнъ и̇ непобѣдимъ билъ ѿ страни̇ дꙋнавс-
10 кие зато пренелъ престолъ црски ѿ ѡ̑хридъ въ пресла-
ва ѡ̑градилъ преслава градомъ и̇ поставилъ тꙋ
престолъ и̇ крепостъ болгарскою зато възненавиде-
ли̇ егѡ̇ болгари̇ ѡ̑хридские понеже пренелъ ѿ ѡ̑-
хридъ престолъ въ свою странꙋ дꙋнавскою и̇ вста-
15 ли̇ на него и̑ ꙋбили̇ егѡ̀ по зависти̇ и̇ несагласие
чесо ради знаменитъ билъ цръ кардамъ понеже пре-
жде егѡ̀ четири̇ царѝ били неблагополꙋчни̇ и̇ ва м-
але не покорили̇ грци̇ въ време и́хъ под своѧ властъ
црство болгарское но тои̇ црь кардамъ билъ храбръ
20 и благополꙋченъ много брани̇ и̇меѧлъ съ грци и̇ мног[о]
воиство побилъ и̇ генерали̇ и̇хъ много поробилъ
1. асѣнъ Z : add. та́ко L; 1.–2. знаменитъ... билъ Z : transp. S; 3. побилъ Z : победи́л꙽

K; хїлади Z : om. K; арапие Z : а͗ра́повь K, L, Ch, T; 4. црствꙋ Z : црство K; црствꙋ
грческомꙋ Z : подꙿ црⷭ҇тво греческое S; приелъ Z : add. ѿ гре́цы S; 6. много Z : многа Ch,
T; 8. цръ Z : om. S; вътори Z : от кто́ри(!) M; и̇ Z : om. K, M, Ch, T; 10. пренелъ Z :
прйне́сль K, прине́лъ S; 10.–11. преслава Z : add. и͗ K; 11. преслава Z : переслава Ch; тꙋ
Z : та́мо K; 13. пренелъ Z : прине́сль K, прине́лъ L, Ch, T; 13.–14. ѿ ѡ͗хридъ престолъ
Z : transp. S; 16. билъ Z : бы́съ M; 17. егѡ̀ Z : om. S; 18. покорили̇ Z : add. ихъ S; 20.
брани̇ Z : браⷩ҇ K, M, S, L, Ch, T; 21. воиство побилъ и̇ генерали̇ и̇хъ Z : transp., add. и̑ S.
278
Също и Асен, първият български цар, бил известен, славен и
благополучен в битките, както бе речено. [Той] победил и избил толкова
хиляди арапи и подчинил толкова земя на гръцкото царство, [че] получил
[от гърците,] корона и царска титла. [След това] живял дълги години мирно
и благочестиво на царския престол в град Охрид и починал в мир.
Цар Добрица е вторият български цар. И той бил славен и
непобедим в битките. Бил от дунавската област, затова пренесъл царския
престол от Охрид в Преслав. Обградил Преслав със стена и установил там
престолния град на българите. Понеже преместил столицата от Охрид в
своята дунавска област, охридските българи го възненавидели, въстанали
срещу него и от завист и несъгласие го убили508.
Защо бил знаменит цар Кардам? Понеже четиримата царе
преди него били неблагополучни и по тяхно време гърците за
малко не покорили под властта си българското царство. Този
цар Кардам бил храбър и благополучен, водил много войни с
гърците, избил много войска и поробил много техни генерали.
508
Вж. бел. 140. Както отбелязваме по-горе, най-вероятно става дума за далечен отглас от
епохата на деспот Добротица.
279
на бранъ никако не могли грци̇ побѣдити̇ егѡ̀ та-

ко за много време свобождалъ землю болгарскою ѿ
насилие римское и̇ преставил се
почто знаменитъ билъ цръ крꙋнъ понеже и̇ ѡ̑нъ весма̀
5 билъ славѣнъ и̇ благополꙋченъ въ бранехъ ѿелъ ѿ грцї
градъ софиѧ самоковъ филибе щипъ стрꙋмица
едрене и͗ населилъ по таѧ земла̀ народъ болгарски̇
и̇ много грци̇ пленилъ и̇ и̇збилъ и̇хъ за вѣр̇ христиѧнскою
билъ нечестивъ но попꙋщениемъ бжїмъ много пако-
10 сти̇ деѧлъ гркомъ оу̑бил цра никифора ꙗкоже рече се
и̇спрво то́и прво съградилъ трново г҃ града междꙋ
рекꙋ ꙗнтрꙋ и̑ тꙋ поставилъ престолъ црски̇
чесо ради̇ цръ симеѡ̇нъ лабасъ знаменитъ билъ понеже
жестока бранъ и̇ непрестана съ цари꙼ грческие и̇меѧлъ
15 и̇ въсегда и̇хъ побѣжда́лъ четири̇ реда с воиска на ца-
ри градъ ходилъ и̇ много места плена̇лъ и̇ попалалъ
въ то негово црство за тридесетъ пети̇ лѣта нїкако
нѣ имеѧли̇ ми́ръ грци̇ и̑ болгари̇ ѿ то време велика вр-
жда(!) ѡ̑стала и̇ порицани̇е междꙋ грци̇ и̇ болгари̇ и̇ до се-
20 го временѣ тако симеѡ̇нъ црь свобождалъ землю бо-
лгарскою крѣпко и̇ и̇дꙋщи̇ на пꙋти̇ преставил се
5. бранехъ Z : add. и K; 6. самоковъ Z : add. па́ꙁарџїкъ S; филибе Z : фелибѐ T; 8.

христиѧнскою Z : add. поне́же S; 9. попꙋщениемъ бжїмъ Z : transp. S; 9.–10. пакости̇
Z : па́кость K, M, S, L, Ch, T; 11. прво Z : om. L; 13. цръ симеѡ̇нъ лабасъ знаменитъ
билъ Z : transp. S; 14. съ цари грческие и̇меѧлъ Z : transp. S; и̇меѧлъ Z : и꙼мелъ L; 15.
реда Z : add. и̑ше́лъ S; 16. ходилъ Z : om. S; пленалъ Z : плѣ́ни́ль и͗ покори́ль K, M, S,
L, Ch, T; попалалъ Z : попали́ль K, M, S, L, Ch, T; 17. пети̇ Z : и͗ пе́ть K, M, S, L, Ch,
T; лѣта Z : лѣ́тъ M, Ch, T; 18. имеѧли̇ Z : има́ли K, L, Ch, T; 19. ѡ͗стала и̇ порицани̇е
Z : transp. S; 20. временѣ Z : вре́мена K; црь Z : add. лаба́съ L; 20.–21. свобождалъ…
крѣпко Z : transp. S; и̇ и̇дꙋщи̇ Z : и́дꙋще K, M, L, Ch, T.
280
Гърците никак не можели да го победят в битките. Така той дълго време
съхранявал българската земя свободна от римско509 насилие и се споминал.
Защо бил знаменит цар Крун? Понеже и той бил твърде славен и
благополучен в битките, отнел от гърците град София, Самоков, Филибе,
Щип, Струмица, Едрене и заселил по тия земи български народ. [Той] и
много гърци пленил и избил заради християнската [им] вяра. Бил езичник,
но по Божие допущение сторил много злини на гърците, убил [и] цар
Никифор, както бе речено. Той пръв съградил Търново – 3 града510 между
[извивките на] река Янтра и поставил там царския престол.
Защо бил знаменит цар Симеон Лабас? Понеже водел жестока
и непрестанна война с гръцките царе и винаги ги побеждавал. Четири
пъти ходил с войска срещу Царския град и много области опожарил и
плячкосал. За тридесет и пет годишното му царуване между гърците и
българите никога не се възцарил мир. От онова време останали голяма
вражда и неприязън между гърци и българи – така е и до ден днешен. Цар
Симеон твърдо отстоявал свободата на българската земя. Споминал се по
време на път.
509
Т.е. ромейското. – Бел. прев.
510
Става дума за трите хълма, съставлявали историческото ядро на град Търново – Царевец,
Трапезица и Момина крепост (Девинград). През Средновековието всеки от тях е бил
ограден с отделна стена и е представлявал самостоятелна крепост, респ. град. – Бел. прев.
281
самоꙇ̇лъ цръ и̇спрво̀ благоговѣинъ и̑ благополꙋченъ

за много лѣтата(!) побеждалъ крѣпко лати̑ни̇ и̑ грци̇
и̇ мно(!) земла̇ ѿ нихъ възималъ и̇ држалъ и̑ преселалъ народї
по различни̇ страни̇ и̇ билъ славѣн҄ и̑ слишанъ по вселеною̇
5 послѣди̇ ради̇ оу̇биение що и̇збилъ племе црское казнї-
лъ егѡ̀ бгъ и̇ побѣдили̇ егѡ̀ грци̇ и̑ поразили̇ воиство
его и̇ ѡ̇слепили̇ ꙗкоже рече се и̇спрво за цра самои̇ла
чосо(!) ради̇ знаменитъ билъ цръ а̑сѣнъ стари̇ по премно-
го понеже съмъ(!) бгъ и̇збралъ е̇гѡ̀ и̇ помазалъ и̑ ꙋтв-
10 рдилъ егѡ̀ на црство болгарское би̇ло пало конечно и̇
запꙋстело ѿ ѡ̇бластъ грческою но того цра а̑сѣна
паки̇ бгъ въздвигнꙋлъ и̇ ѡ̇бновилъ в рꙋкꙋ егѡ̇ ски̇-
птр и̇ црство болгарскою и̑ покорилъ цри и̇ кеса-
ри̇ грчески̇е под нимъ и данъ даѧли̇ сем̀ црꙋ и̇
15 снꙋ егѡ̀ за многа лѣта ꙗкоже рече се и̇спрво
за сего благочестиваго цра асѣна̀ старагѡ̑
почто знаменитъ билъ ц̇ръ їѡ̇анъ калиманъ понеже
билъ и̇скꙋсенъ и̇ благополꙋченъ на брани̇ мног(!) крали̇
побилъ и̇ цра ѳеѡ̇дора ласкара̇ ѡ̇слепилъ и̇ мнго(!) зе-
20 ла179(!) и̇ гради̇ покорилъ под свою властъ ѿ сви̇ цри
болгарски̇ наи вече земла тои̇ царъ држаалъ(!)
1. самоꙇ̇лъ Z : та́ко и̑ самои́лъ S; 2. лѣтата Z : лѣ́та K, M, L, Ch, T, вре́мѧ S; 3. мно

Z : мно́го K, M, S, L, Ch, T; преселалъ Z : при͗селѣ́ль K; 4. различни̇ Z : разли́чнйхь K,
L, Ch, T; 5. племе Z : add. свое S; 6. поразили̇ Z : add. е̑го̀ L; 7. рече се и̇спрво Z : transp.
S; 8. чосо Z : че́со K, M, S, L, Ch, T; 9. съмъ Z : са́мь K, M, S, L, Ch, T; 10. би̇ло
пало конечно Z : transp. S; 11. грческою Z : гре́ческа S; 13. болгарскою Z : бо́лгар꙽ское K,
M, S, L, Ch, T; 14. даѧли̇ Z : дава̀лй K, L, Ch, T; сем̀ Z : то́мꙋ S; 15. егѡ̀ Z : еговꙋ
S; многа Z : много K, M, S, L, Ch, T; рече се и̇спрво Z : transp. S; 16. сего Z : сѧ͑гѡ̀ M;
17. почто Z : add. ради S; 18. брани̇ Z : бра́нь K, S, L, Ch; мног Z : мно́го K, M, S, L,
Ch, T; 19.–20. мнго зела Z : мно́го села̀ K, M, S, L, Ch, T; 20. свою Z : сво́а K; 21.
болгарски̇ Z : бо́лгарскїе K, M, Ch, T, бо́лгарскїѧ L, om. S; вече Z : мно́гѡ S; држаалъ
Z : держа̀ль K, M, S, L, Ch, T.
179
Въпреки че по преписите стои села, приемаме възстановката на Йордан Иванов зе[м]ла
(И в а н о в 1914: 65), т.е. в Черновата става дума за земя, а не за села.
282
Цар Самоил отначало [бил] благоговеен и благополучен, дълги
години неизменно побеждавал латинците и гърците, отнемал и владеел
много тяхна земя, преселвал народи из различните области и бил славен
и прочут по света. Впоследствие заради убийство, задето избил царското
семейство [на брат си Арон], Бог го наказал – гърците го победили, разбили
войската му и я ослепили, както бе речено в началото за него.
С какво бил знаменит цар Асен Стари? С премного [неща] – с това,
че Сам Бог го избрал, помазал го и го утвърдил на българския престол.
[Българското царство] окончателно било паднало под гръцко владичество
и спряло да съществува, но после Бог издигнал този цар Асен и чрез
неговата ръка обновил скиптъра и царството българско. [Асен] подчинил
на властта си гръцките царе и кесари и [те] дълги години давали данък на
него и на сина му, както бе речено в началото за този благочестив цар Асен
Стария.
Защо бил знаменит цар Иоан Калиман? Понеже бил
изкусен и благополучен в битка, победил много крале, ослепил
цар Теодор Ласкар511 и покорил много земя и градове под властта
си. От всички български царе този цар владеел най-много земя.
511
Вж. бел. 319.
283
преселалъ грци̇ въ болгарию а болгари̇ въ землю гръ-

ческою въ драма градъ тои̇ естъ македонїа и̇стї
столни̇ градъ филиповъ въ то́и̑ градъ драма и̇ серезъ
и̇ мелникъ и̑ солꙋнъ ѿ сви̇ ти̇ епархи̇и̇ и̇згналъ наро-
5 дъ грчески̇ и̇ населилъ народъ болгарски̇ и̇ до нинѣ болгари̇
по ти̑а епархиѝ сѣдатъ и̇ ѡ̇бретают се десетъ градове
грческие ѿ основание разорилъ и̇ покорилъ грци̇ латини̇
србие маџари̇ арбанаси̇ ѡ̑бе влахии̇ све тиа народи̇
и̇ земли ѡ̑бладалъ и̇ данъ ѿ нихъ възималъ како напи̇-
10 сано за то въ прологꙋ и̇ въ превѣлегии̇ и̇зографски̇е не би̇-
лъ дрꙋги̇ цръ болгарски̇ бодобенъ(!) сем̀ црꙋ їѡ̇ан̇ ка-
лиманꙋ въ благополꙋчи̇е и̇ въ славꙋ црскою
по чесомꙋ билъ знаменїтъ костантинъ шишманъ понеже
и̑ тои̇ билъ ѿ рода а̑сѣна цра и̇ толико билъ красенъ ли́-
15 цемъ и̇ възрастомъ ѿ мног страни̇ прихотили̇(!) чловѣци̇ ви̇де-
ти̇ егѡ̀ и̑ поради̇ великаго егѡ̇ възрста нарекли егѡ̀ ши́-
шма́нъ тои̇ цръ много бран̇ъ и̇меѧлъ съ цри грчески̇е
но никако не могли̇ побѣдити егѡ̀ но тои̇ много зе-
млю плени̇лъ грческою два цра грчески̇ дали̇ ем̀
20 свои̇ дащери̇ прво ѳеѡ̇дора последи̇ марию въ жени̇ како сє
и̇ испрво за то рече да би̇ и̇меѧли̇ миръ и̇ любовъ с ни́мъ
1. преселалъ Z : при͗селева́ль K, M, S, L, Ch, T; 2. тои̇ естъ Z : то̀ есть K, M, S, L,

Ch, T; македонїа… филиповъ Z : исти сто́лни граⷣ фи́липовъ еже гле́т сѧ македо́нїѧ S;
2.–3. и̇стї … драма Z : om. L; 4. мелникъ Z : мели́къ L; ти̇ Z : om. K, M, S, L, Ch,
T; 6. епархиѝ Z : е͗пархїе K; 7. основание Z : ѡ͗снова́нїѧ M, S, Ch, T; 8. све Z : вьсѣ́хь
K, M, S, L, Ch, T; 9. земли Z : зе́млꙗ K, M, S, L, Ch, T; како Z : та́ко K, L, Ch, T;
10. превѣлегии̇ Z : превеле́гнй K, S, превеле́гнии꙼ M, L, Ch; и̇зографски̇е Z : и͗з꙽ѡгра́вскїе
K, и͗зогра́фски M, S, Ch, T, и꙼ꙁꙋгра́вскїи L; 11. бодобенъ Z : поⷣобень K, S, подо́бѧнъ L,
Ch, T; 13. чесомꙋ Z : что̀ S; знаменїтъ Z : add. бы́лъ S; 14. красенъ Z : кра́сѧнъ M;
15. мног Z : мно́го K, M, S, L, Ch, T; прихотили̇ Z : при͗ходи́лй K, M, S, L, Ch, T; 16.
поради̇ Z : ра́ди L; егѡ̀3 Z : го K, S, L, Ch, T; 17. и̇меѧлъ Z : и̑ма́лъ S; съ Z : add. гре́ци
L; 20. како сє Z : ꙗ̑ко́же S; 21. и̇1 Z : om. K, S, L; за то Z : om. S; с ни́мъ Z : om. K, с
ни́ми M, S, Ch, T, (в полето) L.
284
[Той] преселвал гърци в България и българи в гръцката земя – в Драма. Този
град е [център на] Македония, истинският престолен град на Филип512. От
този град Драма и от Серес, и от Мелник, и от Солун – от всичките тези
епархии изгонил гръцкия народ и заселил българи. И досега те живеят513 по
тези места. [Той] разорил из основи десет гръцки града, покорил гърците,
латините, сърбите, маджарите, арбанасите514 и двете Влахии515. Всички
тия народи и земи владеел и вземал данък от тях, както пише за това в
Пролога и в Зографската грамота516. Нямало друг български цар, подобен
по благополучие и царска слава на този Иоан Калиман.
С какво бил знаменит Костантин Шишман? С това, че и той бил от
рода на цар Асен. Бил с толкова красиво лице и снага, че от много страни
идвали хора да го видят. Поради големия му ръст го нарекли Шишман517.
Този цар водил много войни с гръцките царе. [Те] не можели по никакъв
начин да го победят и той завзел много гръцка земя. За да имат мир и любов
с него, двама гръцки царе му дали своите дъщери за жени – първо Теодора,
след това Мария518, както се каза за това и в началото.
512
Вероятно тук о. Паисий има предвид руините на гр. Филипи, близо до Кавала. Срв. бел.
306, 320.
513
Букв. живеят и има. – Бел. прев.
514
515
Вж. бел. 299.
516
В основата на това свидетелство е началото на подправената Калиманова грамота (вж.
И в а н о в 1931: 605). – Бел. прев.
517
Има различни теории за етимологията и произхода на името Шишман. В народното
съзнание то се свързва с думата шишкав, шишко и под., а в традиционното българско
общество дебел, респ. голям е равнозначно на хубав. Вероятно това е подтикнало о. Паисий
за предложеното тълкуване на името Шишман. – Бел. прев.
518
Тъй като о. Паисий смесва видинския деспот Шишман с цар Константин Асен Тих в
своето изложение, тук не е ясно кого точно има предвид. Втората съпруга на Константин
Асен Тих е наистина Мария Палеологина.
285
почто цръ а̑леѯандръ знаменитъ билъ понеже егда̀

оу̑били србие цра михаꙇ́ла брата егѡ̀ въстали на
землю болгарскою и͗ приишли̇ до мрака и̇ радоми̇ръ во-
евали болгариа тако въстали̇ и̇ грци̇ ѿ чрное море на
5 гради̇ болгарские и̑ воевали̇ и̇хъ но тои̇ цръ алеѯандръ
мало воиска и̇меѧлъ но помощию божи̇ею всехъ ѡ̑до-
лѣлъ и̇ побѣдилъ изишелъ с нова воиска противо србие
и̇ ѡ̑долелъ и̑хъ и̇ прогналъ ѿ болгариа пакъ се ѡ̑бр-
атилъ на цара грческаго съ девети̇ хилади̇ вои̇ска
10 грци̇ били̇ ѻ̑самъдесетъ хилади̇ но победилъ и̇хъ
алеѯандаръ с мало воинство и̇ свободилъ ѿ много
беди̇ землю болгарскою и̑ предржалъ ми̇рно и̇ ра-
зꙋмно180 за много лѣта црсⷭⷭ҇тво болгарское ꙗко-
же и̇спрво рече се за цра а̑леѯандра
15 то сꙋ били́ знаменти̇(!) цри болгарск̇и гꙇ цаⷭ҇ри зде въ-
поменꙋхомъ(!) стагѡ цра давида їѡ̇анъна(!) владими̇-
мира(!) ради̇ стое и̇ праведное жити̇е ихъ препоме-
нꙋхомъ зде а прочи̇ три̇велиа стꙑ кралъ и̇ стꙑ
цръ їѡ̑анъ михаи̇лъ и̇ житиемъ били стꙑ и̇ бла-
20 гополꙋчи̇емъ црскимъ храбри̇ и̇ крѣпки̇ били̇
тако и̇ дрꙋги̇ ѳ҃ цари били̇ непобѣди̇ми̇ на бранъ
1. цръ а͗леѯандръ знаменитъ билъ Z : transp. S; а͗леѯандръ Z : а͗леѯа́ндъ(!) M, а͗леѯа́́ндрꙋ

L; 3. мрака Z : мра.ка̀(!) Ch, T; 4. болгариа Z : болга́рїю S; 5. и̇хъ Z : х͗иⷯ(!) M; алеѯандръ
Z : алеѯа́ндрꙋ L; 6. божи̇ею Z : бжїю K, L; 7. побѣдилъ Z : add. и꙼ L, T; 8. пакъ Z : па́ки
S; 9. на Z : и͗ K, M, L, Ch, T, и на S; девети̇ Z : деве́ть K, M, S, се́дмдесѧ́тъ L, десетъ
Ch, T; вои̇ска Z : add. ѡ̑ K, add. а͗ S, L, Ch, T; 10. били̇ Z : om. K, M, L, Ch, T; 11.
алеѯандаръ Z : а͗леѯа́ндрь K, M, S, Ch а̑леѯа́ндарꙋ L, om. T; свободилъ Z : add. ихъ L;
14. и̇спрво Z : испе́рва K, T; и̇спрво рече се Z : transp. S; 15. знаменти̇ Z : знаменїети K,
знамени́ти M, S, L, Ch, T; болгарск̇и Z : бо́лгарскихъ L; цаⷭ҇ри зде Z : om. S; 15.–16.
въпоменꙋхомъ Z : вьспоменꙋ́хомь K, M, L, Ch, T, om. S, add. за L; 16. їѡ̇анъна Z :
і͗ѡ̇а́нна K, M, S, L, Ch, T; 16.–17. владими̇мира Z : влади͗ми́ра K, M, S, L, Ch, T;
17.–18. препоменꙋхомъ Z : преⷣпоменꙋ́хомь K, L, Ch, T, пре́жде ре́че се S; 18. зде Z : om.
S; три̇велиа Z : триве́лїе L; три̇велиа сты кралъ Z : transp. S; 19.–20. благополꙋчи̇емъ
Z : блгополꙋ́чни꙼ L; 20. црскимъ Z : а̑ црⷭ҇кй K, L; а͗ црⷭ҇кимъ M, S, Ch, T; 21. ѳ҃ Z : де́веть
K, Ch, T, де́вѧтъ L.
180
м е поправено от друга неясна буква.
286
Защо бил знаменит цар Александър? Понеже, когато сърбите убили
брат му цар Михаил и се опълчили срещу българската земя, и стигнали до
Мраката и Радомир, завладявайки България, а в същото време гърците се
надигнали откъм Черно море срещу българските градове и ги покорявали,
този цар Александър с малко войска, но с Божията помощ взел връх и
победил всички. Тръгнал с нова войска против сърбите, победил ги и ги
прогонил от България. След това с девет хиляди войска се обърнал срещу
гръцкия цар. Гърците били осемдесет хиляди, но Александър с малка
войска ги победил и избавил българската земя от много беди. Дълги
години управлявал мирно и разумно българското царство, както бе речено
в началото за него.
Това са били знаменитите български царе – тук споменах-
ме 13519. Свети цар Давид и Иоан Владимир упоменахме тук заради
светия им и праведен живот. Останалите – свети крал Тривелий и све-
ти цар Иоан Михаил имали и свят живот, и били с царско благополу-
чие, храбри и силни. Останалите 9 царе също били непобедими в битка
519
В оригинала – 13 царе. – Бел. прев.
287
и̇ въ тешкаѧ и̇ ꙋсилнаѧ времена смотрениемъ бжи̇мъ свобож-

дали своегѡ̀ народа болгарскагѡ̇ ѿ вѣликое ѡ̑злобленїе
и̇ пленение и̇нехъ ꙗзиковъ и̇ црстви̑а181
за о̑ни̇ прочи̇и цари꙼ болгарские что̀ речемъ некои̇
5 ѿ нихъ билъ(!) неблагополꙋчни̇ и̇ побѣждали и̑хъ грци̇ не-
колико кратъї некои̇ паки̇ съмоволно(!) предаѧли се гр-
гкомъ(!) а дрꙋги182̇ не били̇ ѿ племе и̇ родъ црски и̇ въст-
аѧли̇ на ни̇хъ болгари̇ и̇ прогонали̇ и̇хъ ѿ црство
дрꙋгихъ оу̇бивали̇ за некое несагласие неко па-
10 ки̇ ѿ цари болгарски̇хъ лꙋбили̇183 ми́ръ и̇ имеѧлъ(!)
велика лꙋбовъ184 съ грци и̇ прочи крали̇ преживели ми̇-
рно тихо не имеѧли̇ никаква бранъ нї воиска⸱
ꙗкоже и̇спрво за сви̇ зеде(!) по реди̇ пи̇са се за не-
кои̇ цри́ вѣсма꙼ въкрацѣ напи̇са се како да сꙋ за е-
15 дино лѣто и̇лѝ по за мало црствовали̇ по много сꙋ
лета некои̇ црствовали̇ но въкраце се ѡ̇брете деѧ-
ниѧ и̑хъ зато се тако въкрацѣ и̇ написа мож-
аше ѿ грческаѧ и̇стори̇а на много цари болг-
арски̇ и̇зѡ̇брести̇ се по колико лѣта црсⷭ҇твовали̇
20 но не всемъ царемъ ѡ̑бретает се зато не писа-
хомъ лѣта и̇хъ по колико ко̇и царствовалъ
3. црстви͗а Z : црⷭ҇ство K, M, S, L, Ch, T; 5. билъ Z : би́ли K, M, S, L, Ch, T; 6. кратъї

Z : пꙋ́ти S; паки̇ Z : om. L; съмоволно Z : самово̀лно K, M, S, L, Ch, T; 8. прогонали̇
Z : прогони́лй K, M, S, L, Ch, T; 9. дрꙋгихъ Z : дрꙋ́ги K, S, L, Ch, T; неко Z : нꙗкой K,
M, S, L, Ch, T; 10. имеѧлъ Z : и̑ме́лй K, и͗меѧ́ли M, S, L, Ch, T; 11. и̇ Z : add. съ S;
преживели Z : преживеѧ́ли꙼ L, Ch, поживеѧ́ли T; 11.–12. преживели ми̇рно тихо Z : transp.
S; ми̇рно Z : add. и͗ K, M, S, L, Ch, T; 12. имеѧли̇ Z : и͗ме́лй K; 13. и̇спрво Z : и͗спе́рва
K; сви̇ зеде Z : всеⷯ здѐ K, M, S, L, Ch, T; реди̇ Z : ре́дꙋ K, S; 14. въкрацѣ Z : вькра́тце
K, M, S, L, Ch, T; 14.–15. едино Z : едно K, M, S, L, Ch, T; 15. по за мало Z : transp.
S; 15.–16. по много сꙋ лета некои̇ Z : не́кои па́ки и̑ по многꙋ S; 16. въкраце Z : вькратце
K, M, S, L, Ch, T; 16.–17. деѧниѧ Z : деа̀нїе K, M, S, L, Ch, T; 17. въкрацѣ и̇ Z :
и͗ вькра́тце K, Ch, T, въкра́тце и͗ M, om. L; 17.–18. можаше ѿ грческаѧ и̇стори̇а Z :
мо́жеше ѿ гре́ческй и͗сто́рїи K; 18.–19. на много… и̇зѡ̇брести̇ се Z : transp. S, add. кои
S; 19. лѣта Z : лѣ́ть K, Ch; 20. ѡ͗бретает Z : ѡ̑бре́те S; 21. по колико ко̇и Z : transp. K,
S; царствовалъ Z : црⷭ҇твовали K, M, S, L, Ch, T.
181
и е поправено от друга неясна буква.
182
ꙋ е поправено от ь.
183
184
288
и в тежки и усилни времена по Божията воля спасявали своя български
народ от големи беди и покоряване от други царства и народи.
За онези, другите български царе, какво да кажем? Някои от тях
били неблагополучни и гърците неколкократно ги побеждавали, някои пък
по собствена воля се предавали на гърците, а други не били от царски род
и потекло и българите въставали срещу тях и ги прогонвали от престола,
трети убивали поради някакви разногласия. Други пък от българските
царе обичали мира и живеели в голяма любов с гърците и другите крале –
живели мирно и тихо и не водели никаква война нито сражения, както в
началото за всички тук поред бе написано. За някои царе написахме твърде
накратко, като че ли са царували по една година или по-малко. Някои са
царували дълги години, но малко намерихме за делата им, затова и така
накратко написахме. Можеше от гръцката история за много български
царе да се пресметне по колко години са царували, обаче не за всички
царе [може да] се намери това, затова не писахме годините им – кой по
колко е царувал.
289
л. 57r183 [ѡ ѹ̑чи́тели̑ слове́нскїй]
въспоменꙋти⸱ потребно⸱ въкра̇тце⸱ за стаго185

ки̇рила⸱ и̇ меѳодиа⸱ въ кое време̇⸱ съставїли̇
пїсмена⸱ и̇ кнїги186⸱ на славѣнски⸱ ꙗзи́къ въ вре- ⸱
мѐ(!) ми̇хаила⸱ црѧ и̑коноборца⸱ би͑лъ⸱ кѵ̑рилъ и̑ мето-
5 диа⸱ родили се⸱ оу̑ сол͑нъ⸱ гра́дъ⸱ ѿ ѡ̑ц҃а̇ и̇менемъ лъва͑ са-
новїта и̇ богата и̑ добродетелна꙼ чловѣ́ка⸱ сты ме-
ѳодиѧ ста́лъ воевода⸱ славѣнски⸱ и̇ли̇⸱ болга́рски⸱ и̇ наꙋчи-
л се ꙗзикъ⸱ славѣнски⸱ по десетъ⸱ лета⸱ ѡ̑ста⸱ви̇лъ(!)⸱
са͑нъ⸱ во́и̇нски⸱ и̇ въсприелъ⸱ чи̇нъ⸱ монашески кирилъ стꙑ⸱
10 въ билъ187 по млади̇ бра́тъ⸱ мето́диинъ оу̇чи͑л се⸱ послежде⸱
филосо́фиѧ⸱ въ цариградъ⸱ заедно̀⸱ с михаила⸱ црѧ малаго̇
си́на⸱ ѳеѡ̇филова и̇ билъ⸱ философъ⸱ и̇зреденъ⸱ и̇ славенъ⸱
въ царигра́дъ⸱ и̇ по съвѣта⸱ бра́та его̀⸱ меѳо́диѧ⸱ ѡ̑ста́вїлъ
ми́ръ и̇ въсприѧлъ и̑ ѡ̑нъ⸱ мона́шески⸱ чи́нъ⸱ и̇ провождалъ
15 свѣто⸱ житие и̇ въ времѐ⸱то егда̀⸱ црствовалъ⸱ мꙋртаго-
нъ⸱ въ болга́рию⸱ прїишелъ⸱ меѳодиа⸱ въ трново⸱ понеже би-
лъ и̇ска́лъ⸱ тогда̀⸱ мꙋртагонъ188⸱ цръ писца їконаго(!) да
мꙋ напише⸱ пала̇ти⸱ меѳо́диа⸱ би́лъ⸱ зна́лъ то де́ло
но вѣче⸱ того̀ ра́ди⸱ прїше́лъ⸱ да би̇ възмо́галъ наꙋчи́ти̇
1.–4. въспоменꙋти⸱ потребно ... црѧ Z : Возспоменꙋ́ти потребное ... цр҃ѧ̀ започнато и
недовършено в края на раздела ѡ͗ црⷭтвѣ болга́рстеⷨ, след което е започнато на нова
страница M; 1. Пред този текст в K, M, S, L, Ch, T има заглавие: ꙍ оучи́телѣⷯ
слове́нскїй, словенскихь S, словѣ́нсыхъ(!) L, словенⷭиⷦхъ Ch, T; 5. родили Z : родѝ L; лъва͑
Z : ле́вь K, L, Ch, T; 8. лета Z : лѣ́тъ S; ѡ͗ста⸱ви̇лъ Z : ѡ͗ста́вйль K, M, S, L, Ch, T;
9. во́и̇нски Z : во́и꙼ски L; мона́шески Z : add. а̑ L; кирилъ Z : add. жѐ L; 9.–10. кирилъ
... мето́диинъ Z : а̑ брⷶть его сты кирі́лъ бы́лъ по́ младъ ѿ меѳо́дїѧ S; 10. въ Z : om.
K, M, S, L, Ch; мето́диинъ Z : меѳо́дїевь K, M, L, Ch, T; послежде Z : после́жди S;
11. филосо́фиѧ⸱ въ цариградъ Z : transp. K; заедно̀ Z : нае͗дно̀ K; 16.–17. билъ и̇ска́лъ⸱
тогда̀⸱ Z : transp. S; билъ Z : om. T; 17. мртагонъ⸱ цръ Z : transp. S; писца їконаго Z :
и͗конопи́сца K; 18. меѳо́диа Z : меѳо́дїе K; зна́лъ Z : знаꙗль K; 19. вѣче Z : по мно́гѡ
S; того̀ ра́ди Z : ра́ди то̀ S.
185
От л. 57, въпреки че почеркът е същият, начинът на писане се сменя (редовете на страница
стават 19), а също така и пунктуационните и диакритичните знаци стават значително
повече. Вероятно Паисий е продължил да пише след известно прекъсване.
186
к е поправено над реда от г, като г е задраскано.
187
188
290
[За славянските учители] л. 57а
[ЗА СЛАВЯНСКИТЕ УЧИТЕЛИ] Потребно е да се спомене
520
накратко за светите Кирил и Методий – в кое време съставили буквите

и книгите на славянски език. Кирил и Методий живели по времето на
цар Михаил521 иконобореца. [Те] се родили в град Солун от баща на име
Лъв – човек с положение, богат и добродетелен. Свети Методий станал
славянски или [по-точно] български воевода и научил славянския език522.
След десет години оставил воинската служба и приел монашески чин.
Свети Кирил бил по-млад брат на Методий. Впоследствие изучавал
философия в Цариград заедно с цар Михаил, малкия син на Теофил523,
и бил изключителен и прочут философ в Цариград. По съвет на брат си
Методий [той] оставил света и възприел също монашески чин, като водел
свят живот.
Във времето, когато в България царувал Муртагон, Методий524 дошъл
в Търново, понеже тогава царят търсел иконописец да му изпише пала-
тите. Методий познавал това изкуство, но дошъл по-скоро заради друго –
520
Заглавието е възстановено по Първи котленски препис, вж. бел. 1. – Бел. прев.
521
Михаил ІІІ (842–867) – византийски император, последен от Фригийската или Аморийската
династия, който възстановява иконопочитането през 843 г.
522
Методий известно време е управител на византийска област със славянско население –
т.нар. Склавиния. Възможно е това да е била архонтия Стримон, недалеч от Солун, където
живеели славяни, спадащи към българската говорна общност.
523
Император Теофил (829–842), баща на Михаил ІІІ (842–867).
524
Тази легенда смесва Омуртаг с княз Борис-Михаил Покръстител и монаха живописец
Методий със свети Методий Солунски. Срв. л. 21б, където о. Паисий не прави връзка
между монаха иконописец и славянския първоучител.
291
л. 57v [ѡ ѹ̑чи́тели̑ слове́нскїй]
и̇ ꙋлови́ти⸱ болга́ри̇ въ вѣ́ри⸱ хрⷭ҇тїѧнстеи⸱ како емꙋ заповѣ- ⸱

далъ⸱ мꙋртагонъ⸱ црь⸱ да мꙋ напїше⸱ на ѡ̇на⸱ пала́та⸱ звѣрове
птици̇ и̑ подобие⸱ лови̇тви⸱ но стꙑ методиа⸱ напїсалъ пр-
и̇шествїе⸱ хрⷭ҇тово толи́ко⸱ хїтро и̇ страшно⸱ когда̀⸱ вїделъ
5 цръ⸱ ѡ̑но̀ написанїе⸱ оу̑страши́л се⸱ и̇ пришелъ⸱ въ чꙋвство и̇
ꙋмиленїе тогда̀⸱ меѳо́диа⸱ оу̑лꙋчи́лъ⸱ времѐ⸱ подо͑бно⸱ и̇ гл-
агола̇лъ⸱ црю и̑ поꙋчавал го̀ да приметъ⸱ вѣрꙋ хрⷭ҇тиѧнскию189
и̇ ѡ̇брати́лъ⸱ мꙋртагона⸱ на си́е⸱ посла͑лъ⸱ къ црици ѳѡ̇дори̇
и̇ приїшелъ⸱ и̇з цриградъ⸱ епископъ⸱ посланъ ѿ црици⸱ и̇ крст-
10 илъ цра⸱ мꙋртагона⸱ нарекълъ⸱ ем̀ и̇ме михаи́лъ и̇ много
народъ⸱ болгарски⸱ кръстил се⸱ въ то време понеже меѳод-
и̇а глаголалъ⸱ и̇мъ и͗ ꙋчилъ⸱ и͑хъ ꙗзикомъ болгарскимъ
после того⸱ ꙋбежденꙑ ѿ црици и̇ ѿ инхъ(!) боларовъ въсприѧлї
меѳодиа и̑ кѵ̑рилъ⸱ спископство(!)⸱ да и̇датъ⸱ дꙋ(!) ꙋчатъ болъ- ⸱
15 гари и͗ прочи⸱ славѧнъ⸱ вѣ̇рꙋ хрⷭ҇тиѧнскою⸱ и̇ нарекли ихъ
апостоли⸱ болгарские⸱ постил се стꙑ⸱ кѵри́лъ м҃ дни
и̇ извадилъ л҃ и҃ слова и̇ сложили⸱ писмо⸱ на словѣнски̇
ꙗзи̇къ прво напїсали ѿ їѡ̑ана⸱ ева́нгелие въ начале⸱
бе слово и̇ показали то црю и̇ прочимъ и̇ патриархꙋ190
1. вѣ́ри Z : вѣ́рѣ K, M, S, L, Ch, T; 2. напїше Z : напи́шеть K, M, S, L, Ch, T; ѡ̇на Z :

ѡнаꙗ꙼ K, M, S, L, Ch, T; пала́та Z : пола́та K; звѣрове Z : add. и͗ K, M, S, L, Ch, T; 3.
лови̇тви Z : лови́ти L; но Z : а S; методиа Z : меѳо́дїа K, M, S, Ch, T, add. не писа́лъ
та́ко . но S; напїсалъ Z : add. вто́ро S; 5. цръ Z : add. мꙋртаго́нь K; ѡ̇но̀ Z : om. K; 7. го̀
Z : єгѡ̀ K, M, S, L, Ch, T; хрⷭ҇тиѧнскию Z : хрⷭ҇тїа́нскою K, M, S, L, Ch, T; 8. ѳѡ̇дори̇ Z :
ѳеѡⷣрй K, M, S, L, Ch, T; 10. ем̀ и̇ме Z : transp. L; 11. кръстил Z : крести́лꙑ M, крⷭ҇тили
Ch, T; 12. и͑хъ Z : add. по L; 13. того Z : add. е̑писко́па S; ꙋбежденꙑ Z : оу͗бежⷣень K,
M, L, Ch; црици Z : add. ѳеѡ̑дори S; инхъ Z : ни́хь K, M, L, Ch, T, ѻнехъ S; боларовъ
Z : бо́лгаровь K, S, L, Ch, T, бо́лгаровь (г зачеркнато) M; 14. меѳодиа Z : меѳо́дїе K;
спископство Z : е͗пи́скопство K, M, S, L, Ch, T; дꙋ Z : да K, M, S, L, Ch, T; 15. прочи⸱
славѧнъ Z : про́чїй слове́нй K, L, прочихъ славѧ́нъ S, прочи славѧни Ch, T; и́хъ Z : ги
S; 17. л҃ и҃ Z : м҃҃ K, S, L, Ch, T, м҃҃ (поправено от л҃ и҃) M; сложили Z : сложи́ль K, M, S,
L, Ch, T; 18. прво напїсали Z : и̑ написа́лъ пе́рво S; 19. и̇ прочимъ Z : om. S.
189
ю поправено от ѧ.
190
Между л. 57 и л. 58 в Z е пропуснат един лист. Възстановяваме го както и останалите
липси в Z, по Котленския препис (K). В долното поле е имало надпис с молив: „Липсватъ
нѣколко листа“. Почеркът е същият като на л. 23v. Надписът сега е изтрит, но може да се
разчете.
292
[За славянските учители] л. 57б
да успее да научи и улови българите в християнската вяра . Цар Муртагон
525
му заповядал да нарисува в онзи палат зверове, птици и ловни картини,

но свети Методий изписал Христовото пришествие толкова изкусно и
страшно, че когато царят видял това изображение, се изплашил, трогнал
се и изпаднал в умиление. Тогава Методий, намирайки подходящо време,
говорел на царя, поучавал го и в крайна сметка убедил Муртагон да приеме
християнската вяра. Тогава изпратил при царица Теодора [пратеник] и
от Цариград дошъл епископ, проводен от царицата, който кръстил цар
Муртагон и го нарекъл с името Михаил. Много българи се покръстили
по това време, тъй като Методий им говорел и [ги] поучавал на техния
български език. След това, убедени от царицата и от други боляри, Методий
и Кирил приели епископски сан, за да идат и да учат българите и другите
славяни на християнската вяра. Така ги нарекли български апостоли.
Свети Кирил постил 40 дни и изнамерил 38 букви, и съставили [с брат
си] писменост на славянски език. Първо написали Евангелието от Иоана:
„В начало бе словото“ (Ио 1:1) и го показали на царя и на другите, както и на
525
Изразът улавям във вярата е характерен за християнската литература и води началото си
от метафората по отношение на апостолите, които отначало с мрежите си улавяли риба, а
после улавяли души за Царството Божие. – Бел. прев.
293
К, л. 66v [ѡ ѹ̑чи́тели̑ слове́нскїй]
... и͗гна́тїю
и͗ ѡни то̀ ве́лми похва́ли́ли , и͗ ре́кли͗ имь ꙋчи́ти
10 бо́лгари и͗ слове́ни по ꙗꙁи͗кꙋ ихь, и͗ преводи́ти ѿ
гре́ческїи кни́ги на слове́нски, ѡни прїи͗шлѐ вь
ѡхриⷣ ⸱ при͗ а͗рхїе͗пкⷭпа кли͗ме́нта, ѡнь би́ль ро́доⷨ
бо́лгаринь ⸱ но по гре́чески чи͗та́ль, и͗ та́мꙿ се сьбра̀-
ле пе́ть фи͗лосо̀фе ѿ бо́лгарски роⷣ ⸱ ꙁнаꙗли є-
15 ли́нски премꙋдро́сти и пи́са́нїе, кли͗ме́нь, са́ва,
наꙋ́мь, е͗ра́ꙁꙿмь, а͗нгела́рїа, то́ са̀ вьси́ сти́ мꙋ́жи
пе́ть ѿ ꙗ͗ꙁи́ка бо́лгарскаго, и͗ та́ко с ки͗ри́ла и͗
стго меѳо́дїа би́ль се́дмь да́скали и͗скꙋ́сни и͗
премꙋ́дри, та́ко сьби͗ра́ли ре́чи и͗ꙁре́дни и͗ пра́ви
20 ѿ бо́лгари, ѿ се́рбїе, ѿ рꙋ́си ѿ моско̀вѣ, ѿ слове́не,
8. и͗гна́тїю K : и͗гна́тыи꙼ M; 10. преводи́ти K : преводи́ли S; 11. ѡни K : и̑ S; та́мꙿ K :

тꙋ́ M, S, L, Ch, T; 14. ꙁнаꙗли K : ꙁна́лꙑ M, S, L, Ch, T; 15. и K : om. M; кли͗ме́нь K :
кли́ментъ M, S, L, Ch, T; 16. а͗нгела́рїа K : а̑нгела́рїе L; то́ са̀ вьси́ K : тꙋ̀ сꙋ всиⷯ M, тїѧ
сꙋ всѝ S; 17.–18. и͗ стго K : transp. M, S, Ch, T; и͗ K : om. L; 18. би́ль K : былѝ M, S,
L, Ch, T; да́скали K : add. были́ S, add. и͗ M; 19. премꙋ́дри K : add. и꙼ L; ре́чи K : речѐ
Ch; пра́ви K : add. и͗ M, L, Ch, T; бо́лгари K : add. и꙼ L; се́рбїе K : add. и꙼ L; рꙋ́си K : add.
и꙼ L; моско̀вѣ K : мсквѣ̀ Ch, T, add. и꙼ L.
294
[За славянските учители] Котл., л. 66а
патриарх Игнатий . Те много похвалили това [им дело] и им рекли да
526
учат българите и славяните на техния си език и да превеждат [богослужеб-

ните] книги от гръцки на славянски. Те отишли в Охрид при архиепископ
Климент, който бил родом българин, но четял на гръцки. Там се събрали
петима философи от българско потекло, познаващи елинската мъдрост и
писанието – Климент, Сава, Наум, Еразъм527 и Ангеларий. Всички те били
свети мъже, и петимата от българска народност, с Кирил и свети Методий
били седем вещи и премъдри учители528. Така събирали отбрани и точ-
ни думи от българите, от сърбите, от московските руси, от славяните529
526
За разлика от предшественика си Фотий, константинополският патриарх Игнатий,
ръкоположен през 867 г., не подкрепя особено мисията на Кирил и Методий във
Великоморавия и търси компромис с Римската църква по българския църковен въпрос.
527
Свети Еразъм Лихнидски всъщност живее през втората половина на ІІІ в. и в началото на
ІV в. Тук поради връзката си с Лихнида (Охрид) е причислен към учениците на Кирил и
Методий.
528
Свети Седмочисленици, които включват петимата ученици на Кирил и Методий: Климент,
Наум, Сава, Горазд (тук заменен с Еразъм) и Ангеларий и двамата Солунски братя.
529
Не е ясно дали в случая о. Паисий има предвид конкретни славяни, но е възможно да
става дума за онези славяни, за които той разказва в началото, от които са се отделили
българите и досега имат много общи думи с тях (вж. л. 8б). При всички случаи дори и
през ХV в. земите на изток от Любек са познати като Славиния.
295
К, л. 67r [ѡ ѹ̑чи́тели̑ слове́нскїй]
ѿ ле́хове, то̀ са ꙁа мно̀го вре́ме лови́ли ре́чи ⸱ ѿ тїа

наро́ди, доде́ са сьстави́ли ѱалти́рь і͗ еѵⷢлїе и͗ дрꙋ́-
ги кни́ги ⸱ и͗ преда́ли ихь пе́рво бо́лгаромь, и͗ на-
рече́ни би́ли кни́ги бо́лгарски, ка́ко и͗ до ни́нꙗ,
5 гре́ци то̀ ꙁна́ють веⷭ нароⷣ, и͗ че́ти͑ри патрїарꙿсе
і͗ерⷭли́мь, си͗на̀ꙗ, ста̀ го́ра, вьси́ говорꙋ́ють кни́-
ги бо́лгарски и͗ли́ во́ргарска ⸱ а͗ нѐ се́рбска, и͗ли́
слове́нска, но сти́ ки͗ри́ль и͗ меѳо́дїа, после́жⷣи͗
били поставле́ни е͗пⷭкпи вь мора̀ва сла́веномь
10 не се́рбска мора́ва, що и́де преꙁꙿ шꙋмадїа, но дрꙋ́-
га мора́ва ⸱ прї ѡ͗кїа́нь мо́ре ⸱ що́ са наꙁи́ва мо́ре –
бати́нское(!) при͗ бранꙿди͗бꙋ́ра , ѿта́мꙋ са и͗спе́рво –
и͗ꙁꙿи͗шлѐ бо̀лгари, а͗ ѡни що са̀ та̀мо ѡста̀ли –
нари͗ца̀ют се славе́ни, та́мо би́ли ꙁа нꙗколикⷪ(!)
15 є͗пископствова̀ли и͗ ꙋчи́ли ѡни͗ сла́вени вѣ́рꙋ –
хрⷭтїа́нскою, и͗ тако после́жⷣе пора́ди то́го –
наро́да наре́кли пи́смо и͗ кни́ги слове́нски , и͗ та̀-
ко ко́и нароⷣ чатѐ тїе кни́ги та́ко се нарица́ю
ѡбщо слове́нски , но гре́ци͗ ка́ко и͗спе́рво ꙁна́ꙗ
20 бо́лгарски кни́ги ка̀жꙋть, а͗ не инако и͗ до ннꙗ
1. ѿ K : и꙼ ѿ L; ле́хове K : add. ѿ го́тове M, ѿ то́тове S; 2. доде́ K : доклѐ M, L, Ch, T,

догде́ S; 3. преда́ли K : преда́лъ L, Ch, T; 4. и͗ K : om. M; 5. веⷭ нароⷣ K : om. S; че́ти͑ри K :
.д҃. M, L, Ch, T; 6. і͗ерⷭли́мь K : і̑е̑рꙋсалїмъски꙼ L, Іерꙋсали́мскиѧ T; си͗на̀ꙗ K : и꙼ сина́и꙼скїи꙼
L, om. T; вьси́ K : ве́съ наро́дъ S; говорꙋ́ють K : гово́ратъ M, ка́жать S, гово́рꙋтъ
L, Ch, T; 6.–7. кни́ги бо́лгарски K : кны́га болга́рска M, L, Ch, T, кни́га во́лгарска S;
7. бо́лгарски и͗ли́ K : om. S; 8. после́жⷣи K : после́жде M, S, L, Ch, T; 10. шꙋмадїа K :
шꙋма́и꙼да L, шꙋмаꙵдиа Ch, шꙋманда T; 12. бати́нское K : балты́ское M, S, бати́иское Ch,
батⷧи́нское T; 15. є͗пископствова̀ли K : є͗пископова́ли M, S; 16. после́жⷣе K : после́ди S; 17.
и͗2 K : om. S; 18. чатѐ K : чатѝ M, S, L, Ch, T; 20. а͗ не инако и͗ до ннꙗ K : transp. S.
296
[За славянските учители] Котл., л. 67а
и от леховете . Те дълго време търсили думи от тия народи, докато не
530
съставили Псалтира и Евангелието както и другите книги – и ги дали

първо на българите, и книгите били наречени „български“, както и досега
целият гръцки народ знае това531. И четиримата патриарси532, Иерусалим,
Синай и Света Гора казват „болгарски книги“ или „воргарски“533, а не
„сръбски“ или „славянски“. Свети Кирил и Методий след това били
поставени за епископи на славяните в Морава534 – не Сръбска Морава,
която минава през Шумадия535, а другата Морава, при Окиан море, което
се нарича [и] Балтинско море536 – край Брандибур. Оттам най-напред са
тръгнали българите, а онези, които са останали там, се наричат славяни.
[Кирил и Методий] били там за малко – епископствали и учели онези
славяни на християнската вяра. И така, по-късно, заради онзи народ
нарекли буквите и книгите славянски. И затова народите, които четат
тези книги, общо се наричат славянски, но гърците и до днес не им
викат по друг начин, а както си знаят от началото – „български книги“.
530
Т.е. поляците.
531
Букв. ...и до сега гърците, целият народ, знаят това. – Бел. прев.
532
Вж. бел. 391.
533
Вж. бел. 63.
534
Става дума за Великоморавия в Централна Европа и за реката Морава, въпреки че според
текста на о. Паисий описаната област се намира в Померания.
535
Западна или Сръбска Морава и Южна или Българска Морава се сливат в областта Шумадия
в централната част на Сърбия в общата река Велика Морава, която се влива в Дунава.
536
Т.е. Балтийско море. – Бел. прев.
297
К, л. 67v [ѡ ѹ̑чи́тели̑ слове́нскїй]
та́ко пе́рво бо́лгари вьспрїꙗли пи́смена и͗ кни́ги

слове́нскїе и͗ стое крщенїе ѿ свое́го наро̀да славе́нꙿ-
скаго: а͗ко сѐ и͗ наⷣно́сеть моска́ли и͗ рꙋ́си и͗ се́рби͗,
и͗ п́ро́чїе да са́ по̀ пе́рво ѡни прїꙗли пи́смена сло-
5 ве́нска и͗ крще́нїе , но не́сть та́ко, не мо́гꙋть посꙿ-
тави́ти на то̀ ни́какво свиде́телство , а͗ко̀ и͗
пи́шеть мꙋска́ли и͗ рꙋ́си ꙁа то̀, но гре́чески́ и͗ ла-
ти́нски лѣ́топи͗си и͗ꙁвѣ́стно и͗ꙁꙗ͗влѣ́ють вь
кое вре́мена ...
3. се́рби͗ K : се́рбїе M, S, L, Ch, T; 4. п́ро́чїе K : про́чи M, S, L, T, про́чѡ (омегата не

личи ясно, като че ли е преправена от а) Ch; 4.–5. пи́смена слове́нска и͗ крще́нїе K :
стое крꙿще́нїе и̑ пи́смена славе́нска S; слове́нска K : слове́нски T; 7. пи́шеть K : пи́шꙋтъ
M, S, L, Ch, T; мꙋска́ли K : моска́ли M, S, Ch, T; 8. и͗ꙁвѣ́стно и͗ꙁꙗ͗влѣ́ють K : transp.
S; кое K : коѧ̀ M, S, L, Ch, T.
298
[За славянските учители] Котл., л. 67б
Така от своя славянски род първо българите получили славянското писмо
и книгите, както и светото кръщение.
Макар че москали537, руси, сърби и други се превъзнасят, че те по-
напред са приели славянското писмо и кръщението, не е така – не могат да
представят никакво свидетелство за това. Дори и да пишат москалите и ру-
сите за това, гръцките и латинските летописи точно съобщават в кое време
537
Т.е. московци. – Бел. прев.
299
л. 58r [вь коѐ вре́ме вьспрїꙗли бо́лгарй ст҃о́е кр҃ще́нїе прежⷣе ѿ вьсеⷯ славе́нь]
болга́рски⸱ кра́лъ⸱ сты тривѣ́лїа⸱ прие́лъ крщени̇е

съвои̇(!)⸱ на́родъ⸱ болга́рски⸱ въ лѣто⸱ ѱ҃ г҃ мало⸱
нечто⸱ по шестаго⸱ въселе́нскаго⸱ събо́ра и̇ др-
жа́ли⸱ благоче́стие⸱ болга́ри н҃ лѣта не имеѧ(!)
5 кнїги⸱ по своемꙋ̀⸱ ꙗзи́кꙋ⸱ но латинскї⸱ ⸱и гръ-
чески̇ чїтали̇⸱ и̇ пи̇сали⸱ не билї кре́пко⸱ оу͗тврж-
денї⸱ въ вѣрѣ⸱ того̀ ра́да(!)⸱ ѿстꙋпи́лї⸱ па́ки⸱ въ по-
ганство⸱ царїе⸱ болга́рски⸱ но не весъ⸱ народъ
въ ѡ̇хрї́дъ⸱ гра́дъ⸱ поставленъ⸱ естъ би́лъ на пети соборъ⸱ архїепїск-
10 опъ⸱ самъвластенъ⸱ за́що⸱ їꙋстїниѧнъ цръ бї-
лъ⸱ ѿ ѡ͗хрїдонъ⸱ родо́мъ⸱ пръво звалї ѡ́хрїдъ даръ-
данїа⸱ и̇ на пе́ти̇⸱ съборъ⸱ въселенски оу͗молїлъ
їꙋстїниѧнъ⸱ цръ⸱ стꙑ⸱ ѡ͗ци и̇ поставїли архї-
епїскопа̇⸱ самовла́стна⸱ да мꙋ не заповѣ́да нꙇ́-
15 ко̇и⸱ патриа́рхъ ї ѡ̇градилъ⸱ гра́домъ⸱ ѡ͗хрїда⸱
но въ та времⷨена̇⸱ болгари⸱ оу͗зелї ѿ грци̇ ѡ́хрїдъ
градъ⸱ и̇ тамо⸱ и̇меѧли столї́ца црⷭ҇каѧ въ ѡ́х-
ридъ при̇елъ прїелъ⸱ стое⸱ крщенїе⸱ сты кра̇лъ⸱ трївѣ́лїа
и̇ доклѣ⸱ и̇меѧлї въ ѡ́хрїдъ престолъ црⷭ҇кии⸱
1. прие́лъ Z : add. стое L; 2. съвои̇ Z : сь сво́и K, M, S, L, Ch, T; 4. н҃ Z : о҃ и҃ K, L,

Ch, T; 4. имеѧ Z : и͗мѐꙗлй K, M, S, L, Ch, T; 5. кнїги Z : пи́смена K, M, S, L, Ch,
T; 7. ра́да Z : ра́дй K, M, S, L, Ch, T; 8. царїе Z : цри K, L, Ch, T; 9. гра́дъ Z : om.
S; естъ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 10. самъвластенъ Z : самовла́стенъ K, M, S, Ch,
T, самовла́стемъ L; цръ Z : om. S; 11. ѡ͗хрїдонъ Z : ѡ͗хриⷣ K, S, L, Ch, T, ѻхридоⷩъ
M; 11.–12. даръданїа Z : дар꙽да́нїе K; 12. въселенски Z : вьси͗ле́нскйхь K, въселенскиⷯ
M, L, Ch, T; 12.–13. оу͗молїлъ їꙋстїниѧнъ⸱ цръ Z : transp. S; 13. цръ Z : om. K; 14.
заповѣ́да Z : ꙁапове́дꙋва S; 14.–15. нꙇ́ко̇и Z : нь́кои M; 17. тамо Z : та́ко K; 17. столї́ца
Z : сто̀лнйца K, L, Ch, T; 17.–18. въ ѡ́хридъ Z : om. S; 18. при̇елъ Z : om. K, M, S,
L, Ch, T; прїелъ Z : пиⷬѧ́ли K, M, S, Ch; трївѣ́лїа Z : триве́лїе S, L; 19. доклѣ Z : догде
S; въ ѡ́хрїдъ престолъ црⷭ҇кии Z : transp. S.
300
[В кое време са приели българите светото кръщение – преди всички славяни] л. 58а
българският крал свети Тривелий е приел кръщението със своя български

народ – през 703 година, малко след Шестия вселенски събор. И живели
българите в благочестие 50 години, без да имат книги на своя език, но
четяли и пишели на латински и гръцки. Не били здраво утвърдени във
вярата и затова българските царе се върнали обратно към езичеството,
но не целият народ. Понеже цар Иустиниан бил родом от Охридон538,
на Петия събор бил поставен автокефален архиепископ539 в град Охрид.
Първоначално наричали Охрид Дардания540. На Петия вселенски събор541
цар Иустиниан измолил от светите отци и [те] поставили автокефален
архиепископ, т.е. никой патриарх да не му заповядва. [Иустиниан] оградил
Охрид с [крепостни] стени. В тези времена обаче българите взели от
гърците град Охрид и поставили там царската си столица. Там приел светото
кръщение свети крал Тривелий и докато царският престол бил в Охрид,
538
Формата Охридон вероятно представлява разговорен гърцизъм от онова време. Подобна
форма – Лихнидон – срещаме у Христаки Павлович (Царственик, 76). Същата форма
(Лихꙿнидонъ/ Лихꙿнидонꙿски) се наблюдава и в Сводната грамота от XVI в. (И в а н о в 1931:
540, 541). – Бел. прев.
Всъщност император Юстиниан е роден в Таурезиум (дн. в местността Градище до село
Таор), край Скопие. Юстиниана Прима, която често е отъждествявана с Охрид, най-
вероятно се е намирала край гр. Лебане в Ю. Сърбия, където в местността Царичин град
са открити нейните останки.
539
Архиепископията в Охрид е възприемана като продължение на архиепископията в
Юстиниана Прима, съществувала между 535 и 602 г.
540
Дардания всъщност е име на антична област, разположена в Средна и Северна Македония,
чийто център бил град Скупи, дн. Скопие.
541
Петият вселенски събор се е състоял в Константинопол през 553 г.
301
л. 58v [вь коѐ вре́ме вьспрїꙗли бо́лгарй ст҃о́е кр҃ще́нїе прежⷣе ѿ вьсеⷯ славе́нь]
прї ахи̇епископа(!)⸱ пребива́ли⸱ въ благочестїе⸱ а егда̀⸱ пре-

нелї престолъ⸱ црскїи⸱ въ загорїие⸱ въ трново⸱ ѿстꙋпїли̇
ѿ благочестїе⸱ царїие(!)⸱ болга́рскꙑ⸱ и̇ би̇ли въ поганство
[б]арїнїа 191
детъ девѣтътедесѣтъ(!)⸱ и̇ двѣ лѣта⸱ пакъ въ лѣто⸱
[ли]стъ 5 ѿме мꙋрта́гонъ и̇лї мїха́ꙇ̇лъ⸱ а̇ не болгарїсъ како
[ц]и баронъ⸱ пїшетъ⸱ прїелъ⸱ стое⸱ крщенїе⸱ съ всемъ на-
родомъ⸱ болъга́рскимъ⸱ ѿ ѡ̇на времена⸱ и̇ до нїна народъ
[б]аронїа болга́рски̇⸱ неѿстꙋпно⸱ въ благочестївою⸱ вѣ́рꙋ п-
[ли]стъ 192
ребиваетъ⸱ ѡ͗лга⸱ кнѣгина⸱ росиїскаѧ⸱ прїела кр-
[҂а]мг 10 щенїе въ лѣто цни но с неки мало чловѣковъ ѿ рода⸱
росискаго⸱ свѣщенꙇ̇ци⸱ грческїе⸱ и̇меѧла⸱ а не славѧ-
[б]аронїа
нские⸱ не ꙋмеѧлї рꙋси̇ еще тогда̀⸱ нїкако⸱ чїтатї
[лис]тъ
[҂ао]ѳ
193
славѧнски⸱ послѣ ѡ̇лги кнѣгинїи владїмїръ кнѣ-
зъ⸱ роси̇ски⸱ и̇ киѡ̇въски⸱ прїелъ стое крщенїе⸱
15 въ лѣто ҂а҃ и҃ въсенародно весъ народъ⸱ рꙋскїи⸱ и̇ мо-
сковски крстїл се тꙋ и̇звѣстно⸱ естъ како болг-
ари прежде рꙋсиѧнскаго и̇ московскаго народа
за р҃ н҃ г҃ лѣта прїели̇⸱ въсенародно крщенїе та-
ко и̇ пїсмена⸱ и̇ кнїги славѣнски̇⸱ тогда̀ прїели̇
1.–2. пренелї Z : принѐслй K; 2. загорїие Z : ꙁаго́риѧ S; 3. благочестїе Z : бл҃гоче́стїи K;

царїие Z : цри K, L, Ch, T, црїе M, S; болга́рскы Z : болга́рсти M, S; 4. детъ Z : om.
K, M, S, L, Ch, T; девѣтътедесѣтъ(!)⸱ и̇ двѣ Z : ч҃ в҃ K, девѣ́тдесѧ́тъ и двѣ̀ M, S,
L, Ch, T; пакъ Z : па́ки K, M, S, L, Ch, T, add. баро́нїѧ пи́шеⷮ на ли́сте ц҃ и҃, а̑ S; лѣто
Z : add. баро́нїа ли́сть ,ц҃ и҃, лѣ́то K, L, Ch, T, add. баро́нїѧ ли́стъ, ц҃ и҃, лѣ́то лѣ́то(!) M;
8. неѿстꙋпно⸱ въ благочестївою Z : вь бл҃гоче́стїе неѿстꙋ́пною K; 8.–9. пребиваетъ Z :
пребива́ють K, M, S, L, Ch, T, add. а̑ ꙁдѐ въкратце рещи и̑ ꙁа рꙋ́си S; 9. росиїскаѧ Z :
рꙋсїи́ска K, рꙋсїи́скаѧ M, S, L, Ch, T; прїела Z : add. сто́е L; 10. цни Z : add. Баронїѧ
на ли́сте ҂ а҃ м҃ г҃ S, баро́нїа лиⷭ .҂а҃ м҃ г҃ K, M, L, Ch, Баро́нїѧ листъ ҂а҃ м҃ гі T; 11. росискаго
Z : рꙋси́скагѡ M, S, L, Ch, T; грческїе⸱ и̇меѧла Z : transp. S; и̇меѧла Z : и͗ме́ꙗ꙼лй K, M,
S, L, Ch, T; 11.–12. славѧнские Z : слове́нскїе K, Ch, T, сла́венкїѧ(!) M, славе́нски S;
12. еще Z : om. S; 13. славѧнски Z : слове́нскй K, Ch, T; 14. роси̇ски Z : рꙋсїи́с꙽кй K, L,
Ch, T, рꙋси́ски M, S; 15. ҂а҃ и҃ Z (sic L) : ҂а҃ н҃ K, M, S, Ch, T, add. Баро́нїѧ на ли́сте .҂а҃ о҃
ѳ҃, S, баро́нїа ли́сть. ҂а҃ о҃ ѳ҃ K, M, L, Ch, T; въсенародно Z : om. K, M, L, Ch, T, ка́кѡ
S; рꙋскїи Z : рꙋсїи́ски K, M, S, L, Ch, T; 16. крстїл Z : крⷭстилй K, M, S, L, Ch, T; 17.
рꙋсиѧнскаго Z : рꙋсїи́скаго K, M, S, L, Ch, T; 18. р҃ н҃ г҃ Z : р҃ п҃ г҃ T; въсенародно Z : вьсе́хь
наро́дно K, со всеⷯ ́ наро́дно M, S, L, Ch, T.
191
Бележката в лявото поле между ред 4 и 6 в преписите е внесена в основния текст, вж.
ръзночетенията.
192
193
302
[В кое време са приели българите светото кръщение – преди всички славяни] л. 58б
при архиепископа, българските царе пребивавали в благочестие, а когато

пренесли столицата в Загорие542, в Търново, отстъпили от благочестието
Бароний,
и живели в езичество деветдесет и две години. И отново през 845 година
лист Муртагон или Михаил, а не Болгарис543, както пише Барон544, приел
908 светото кръщение с целия български народ. От онези времена и до днес
Бароний,
българският народ пребивава неотстъпно в благочестивата вяра.
лист Руската княгиня Олга приела кръщението през 958, но с малко хора
1043 от руския род, свещениците ѝ били гръцки, а не славянски. Тогава русите
Бароний, никак не умеели да четат славянски. След княгиня Олга руският киевски
лист княз Владимир приел всенародно светото кръщение през 1008 година –
1079
целият руски545 и московският народ се покръстили тогава до един546.
Излиза, че българите са приели всенародно кръщение 153 години преди
руския и московския народ. Тогава приели също така и славянските букви
и книги.
542
Вж. л. 54а и бел. 478.
543
Болгарис или Богорис е всъщност вариант на името Борис.
544
Т.е. Бароний.
545
Тук под руски се има предвид само Киевска Рус. – Бел. прев.
546
Кръщението на киевския княз Владимир (980–1015) се датира в 988 г.
303
а србїе бїли⸱ подъ папа рїмского и̇ ри̇мска вѣра држ-

алї нїкако неме(!) нї ꙋ латїнски⸱ нї ꙋ ꙋ(!) гръчески͗⸱ лѣто-
пїси́⸱ за србїе пїсано194⸱ въ кое време̇ крстилї и̇хъ⸱
римлане⸱ но въ лѣто ҂а҃ р҃ л҃ неманїа жꙋпанъ сръп-
5 ски̇ приелъ стое⸱ кръщенїе⸱ но не весъ⸱ народъ⸱ ср-
пски но мало⸱ народъ⸱ полежде̇(!)⸱ стꙑ⸱ савва
архїепїскопъ⸱ си́нъ⸱ неманїевъ⸱ въ лето ҂а҃ р҃ ч҃
ѡ͗братилъ⸱ весъ народъ⸱ српски⸱ въ православною
вѣрꙋ⸱ тако и̇ србїе⸱ послѣ⸱ болгаровъ⸱ за т҃ м҃ е҃ лѣ-
10 та приели вѣрю⸱ православною⸱ тако болга͑ри ѿ
свї народи славѣнски195⸱ прежде приелї православїе⸱ прежде и̇м-
еѧли⸱ себѐ⸱ патрїаха(!) и̇ цра и̇ по своемꙋ ꙗзи̇-
кꙋ читати⸱ почели̇⸱ но болгариа на стреде тꙋ-
рчнїномъ(!) близо царїгра́дъ зато̇ сꙋ⸱ весма̀ ѡ͗зло-
15 блени̇⸱ и̇ попра͑нї⸱ болгари ѿ тꙋрковъ ꙗкоже вї-
дит се⸱ зато не могꙋтъ⸱ нїкаквꙋ хитротъ(!) и̇ли꙼⸱
мꙋдростъ⸱ кнїжною⸱ въсприети рꙋси̇⸱ и̇ московї
и̇меютъ⸱ црⷭ҇тво⸱ и̇ свобода⸱ црковнаѧ⸱ за мног(!)
време̇⸱ поставїли⸱ школово(!)⸱ и̇ тако⸱ по мало
1. а Z : add. ꙁа S; рїмского Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 2. неме Z : не́ма K, M, S, L, Ch,

T; ꙋ3 Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 3. време̇ Z : add. било L; 4. неманїа Z : нема́нїе K, M,
S, L, Ch, T; 5.–6. српски но мало⸱ народъ⸱ Z : om. L; 6. полежде̇ Z : после́жде K, M, L,
Ch, T, после́ди S; 8. српски⸱ Z : om. S; 9.–10. лѣта Z : лѣ́ть K, M, S, L, Ch, T; вѣрю
Z : вѣ́рꙋ K, M, S, L, Ch, T; 11. свї народи славѣнски Z : слове́нскй вьси́ наро̀дй K, M, L,
Ch, T, вси́ славе́нски наро́ди S; православїе Z : паⷬвосла́вїѧ M, S, L, Ch, T; 12. цра Z :
цри K, M, L, Ch, T; патрїаха и̇ цра Z : transp. S; 13. болгариа на стреде Z : бо̀лгарїе по
сре́де K, болга́риѧ и͗з꙽ сре́де M, S, болга́рїѧ по сре́де L, Ch, T; 13.–14. тꙋрчнїномъ Z :
тꙋ́рчиномь K, M, S, L, Ch, T; 14. царїгра͑дъ Z : цригра́да L; 16. нїкаквꙋ хитротъ Z :
нѝкакво хи͗тро̀сть K, ныка́ковꙋ хи́тростъ M, S, L, Ch, T; 17. московї Z : моска́лй K, M,
S, L, Ch, T; 18. мног Z : мно́го K, M, S, L, Ch, T; 19. време̇ Z : add. вре́ме K; школово
Z : шко́лй K, M, S, L, Ch, T.
194
о е поправено от а.
195
славѣнски е дописано между редовете с друго мастило, вероятно по-късно, но от същата
ръка.
304
А сърбите били под [властта] на римския папа и се придържали

към римската вяра. Нито в латинските, нито в гръцките летописи има
нещо писано [за това], кога са били покръстени сърбите от римляните.
Но в 1130 година Неманя, сръбският жупан, приел светото кръщение,
обаче не с целия сръбски народ, а само с малко хора. После свети Сава,
архиепископът, Неманевият син, през 1190 година обърнал целия сръбски
народ в православната вяра. Така и сърбите 345 години след българите
приели православната вяра.
Българите от всички славянски народи първи приели православието,
първи си имали патриарх и цар и [първи] започнали да четат на своя
език. Но България е насред турско, близо до Цариград, затова, както
се вижда, българите са твърде угнетени и потиснати от турците.
Поради това [те] не могат да получат никаква образованост или
книжовна мъдрост. Русите и московците отдавна имат царство и
църковна свобода – създали са [си] училища и така постепенно
305
ѿ гръци̇⸱ и͗ ѿ лати̇нї и̇ ѿ прочи⸱ ꙗзици̇ въсприели̇

мꙋростъ(!)⸱ пи̇смена⸱ и понеже⸱ възможно и͗мъ е͗сть
и͗ щампаютъ⸱ славенски̇е⸱ кнїги⸱ зато на свои⸱ ꙗз-
икъ⸱ много⸱ речи⸱ ѡ͗бращаю̇тъ и̇ пишꙋтъ⸱ коко(!) е⸱
5 нїмъ прилично⸱ тако и̇ србие⸱ кои сꙋ⸱ подъ тꙋрчина⸱
да́нїци⸱ горе сꙋ прости и̇ нїщетнї⸱ ѿ болгари̇ а к-
ои сꙋ⸱ под немечка⸱ држава̀⸱ ѡ͗ни мало⸱ по и̇скꙋс-
ни чита́ти⸱ и̇ пїсатъ(!)⸱ защо⸱ и̇меютъ⸱ свобода⸱ ц-
ркона(!) и̇ ѿ скораѧ⸱ времена почели ꙋчити се на ш-
10 коли̇ и̇ и͗меютъ⸱ архїереи̇⸱ ѿ сво́и⸱ ꙗзи̇къ и̇ при-
лежнї сꙋ⸱ своемꙋ̀ народꙋ оу͗чиⷶти(!) се⸱ некои ѿ рꙋси-
ѧни⸱ и̇ ѿ срби̇е⸱ немачки̇ поносѧтъ и̇ рꙋгают се
болгаромъ⸱ защо сꙋ⸱ прости⸱ и̇ некнїжнїи въ пїсане но ѡ̇ни́
рꙋси⸱ и̇ срби̇е⸱ да благодаръ(!)⸱ бга⸱ де ги е⸱ покрї-
15 лъ ѿ попранїе⸱ агаранское⸱ и̇ ѿ гръческаѧ⸱ влас-
тъ архїереискаѧ⸱ що болгари̇ страдаютъ да
сꙋ⸱ ѡ̇ни̇ то мало и̇скꙋсили̇⸱ то би̇ весма болг-
аромъ⸱ благодарили̇⸱ защо ва токо̇мъ(!) страда-
нїе и̇ насилие држатъ⸱ свою вѣрꙋ непременно
2. мꙋростъ Z : мꙋдро́сть K, M, S, L, Ch, T; и Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 3. славенски̇е

Z : слове́нски K, славе́нски S, слове́нскїѧ Ch, T; 3.–5. зато… прилично Z : om. S; 4. речи
Z : ре́чъ L; коко Z : како K, M, S, L, Ch, T; 5. сꙋ Z : се K; тꙋрчина Z : тꙋ́рцй K, L, Ch,
T; 6. и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 7. немечка Z : не́м꙽ска K, не́мцка L; ѡ͗ни Z : add. сꙋ S;
8. пїсатъ Z : пи͗са̀тй K, M, S, L, Ch, T; 8.–9. цркона Z : ц҃рко́внаꙗ꙼ K, M, S, L, Ch, T;
10. архїереи̇ Z : а̑рхїепїскопи꙼ L; 11.–12. рꙋсиѧни ... поносѧтъ и̇ Z : ни́хь K, M, S, L, Ch,
T; 14. благодаръ Z : бл͠годарѣ́ть K, M, S, L, Ch, T; 16. страдаютъ Z : add. ѿ какво́ се
ли̑ши́ли своѐ црⷭ҇тво и̑ до дне́съ S; 17.–18. болгаромъ Z : имъ S; 18. ва токомъ Z : вь
толи́ко K, M, S, L, Ch, T.
306
са усвоили писмената мъдрост547 от гърци и от латини и от други народи. И

понеже имат възможност да печатат славянски книги, затова превеждат на
своя език много книги и пишат, както им е угодно. Също така и сърбите –
[онези], които са поданици на турчина, са по-прости и по-окаяни [и] от
българите, а [другите], които са под немска власт, са малко по-умели в
четенето и писането, защото имат църковна свобода и отскоро са започнали
да се учат в училища и имат архиереи от своите, които с усърдие учат
народа си. Някои от руснаците и от немските сърби обиждат българите и
им се присмиват, задето са прости и неграмотни, но тези руси и сърби да
благодарят на Бога, че ги е запазил от агарянско потисничество и от гръцка
архиерейска власт. Ако бяха вкусили дори и малко от онова, от което
страдат българите, щяха да ги възхваляват неимоверно, задето в такова
страдание и насилие пазят непоколебимо вярата си.
547
Тук, както и по-нагоре, под писмена или книжовна мъдрост се разбира образование. –
Бел. прев.
307
вънемли̇⸱ зде⸱ ѡ͗пасно⸱ чи̇тателꙋ⸱ да помнїшъ⸱

въ кое време̇⸱ поставїлї⸱ болга́рские⸱ царїи⸱ себѐ
патриарха⸱ въ трново⸱ и̇ коли́ко сты⸱ ѿбретаю-
т се⸱ ѿ ꙗзика⸱ болгарскаго⸱ си̇меѡ͗нъ⸱ нари̇цае-
5 ми⸱ лабасъ цръ⸱ болгарски̇⸱ въсприелъ⸱ црство
по михаи̇ла коко(!) и̇спрва⸱ напи́сахъ при миха-
и̇ла⸱ заповѣдалъ⸱ паⷶпа римски⸱ г҃ лѣта болга-
риа⸱ защо и̇ папин(!)⸱ епископи̇⸱ павѣлъ⸱ и̇ формосъ
много⸱ народъ⸱ болгарски⸱ крстили⸱ но въ то вре-
10 ме⸱ ѿстꙋпилъ⸱ па́па⸱ ри́мски̇⸱ ѿ благочестие
зато гръци̇ и͗згнали̇ и̇з болгари̇а⸱ папини̇⸱ еп-
ископи̇⸱ и̇ поради͗⸱ болгари̇⸱ коѝ⸱ да би ихъ⸱ и̇м-
еѧли̇⸱ подъ своѧ̀⸱ властъ⸱ много распра и̇
пренїе било̀⸱ междꙋ̀⸱ грци⸱ и̇ римланї⸱ и̇ за-
15 то се конечно⸱ проклели̇⸱ и̇ разлꙋчили⸱ гръци̇
но гръци и̇ римланї и͗ ѡ͗стали̇⸱ болгари подъ цро-
градъскаѧ⸱ патриаршиа неколико време̇ но гр-
ъци̇⸱ ниⷶ(!) поставленїе⸱ архїеписко́па⸱ трновс-
каго и̇скали̇⸱ много⸱ злато и̇ дари̇⸱ ѿ цаїи(!)
1. помнїшъ Z : помни́шй K, Ch, T; 2. царїи Z : црѝ K, M, S, L, Ch, T; 6. коко Z : ка́ко

M, S, L, Ch, T; и̇спрва Z : и̑спе́рво L, Ch, T; напи́сахъ Z : и͗ написа́хоⷨ M, L, Ch, T, рече́
се S, add а̑ S; 6.–7. коко … михаи̇ла Z : om. K; 7.–8. паⷶпа римски⸱ г҃ лѣта болгариа Z :
transp. S; 8. папин Z : па́пйнй K, M, S, L, Ch, T; 9. болгарски Z : om. K; 10. благочестие
Z : блгоче́стїи K; 11. болгари̇а Z : бо́лгарїе K; 12.–13. и̇меѧли̇ Z : и͗ме́ꙗ꙼ль K, M, L, Ch,
T, и̑ме́ли S; 14. римланї Z : ри́мланъ M, римлѧ́не S, Ch, T; 14. и̇2 Z : om. K, M, S, L,
Ch, T; 16. но гръци Z : om. K, M, S, L, Ch, T; 19. дари̇ Z : да́нй K, M, S, L, Ch, T;
цаїи Z : цри K, M, S, L, Ch, T.
308
Внимавай тук добре, читателю, за да запомниш по кое време

българските царе са си поставили патриарх в Търново и колко светци има от
българския народ. Българският цар Симеон, наречен Лабас, поел престола
след Михаил, както написах в началото. По времето на Михаил в България
3 години се разпореждал римският папа. Тогава папските епископи Павел
и Формос покръстили много български народ. Но в това време римският
папа отстъпил от благочестието и гърците изгонили от България папските
епископи. И имало голяма разпра и спор между гърци и римляни заради
българите за това кой да ги има под своя власт. По тази причина гърците
и римляните окончателно се проклели и се разделили. Българите останали
известно време към Цариградската патриаршия, но гърците искали много
злато и дарове от търновските царе, за да им поставят архиепископи548
548
Преди извоюването на самостоятелна българска църква архиепископите по българските
земи са се назначавали от Цариградската патриаршия. В случая о. Паисий е пренесъл
действителността на своето време върху събития от времето на Симеон (893–927). – Бел.
прев.
309
трновские⸱ но симеѡ̇нъ⸱ лабасъ и̇меѧлъ вѣлика бр-

анъ и̇196 жестока⸱ воска(!)⸱ на грци⸱ за много време за
то свѣтокꙋпство⸱ що зимали̇⸱ за поставленїе⸱ арх-
їереа⸱ и̇ за дрꙋги гнѣвъ⸱ що и̇меѧлъ⸱ на грци⸱ ѿстꙋ-
5 пи̇лъ⸱ ѿ патриаршиа⸱ цроградскаѧ⸱ и̇ хотелъ при̇ст-
ати̇⸱ къ римланомъ⸱ того ради⸱ гръчки⸱ патриарси̇
сви четири⸱ ѡ͗во да ꙋчинатъ⸱ ми́ръ и̇ съгласие⸱ съ болга-
ри̇⸱ трꙋго(!)⸱ да не ѿпꙋщатъ и́хъ⸱ въ римскою⸱ ересъ
благослови́ли̇⸱ и̇ поставїли̇⸱ въ трново⸱ болгаромъ
10 патриарха⸱ самовластна⸱ докле црствовали̇
болгари̇⸱ поставлали̇⸱ патриа́рха⸱ и̇ епископи̇ ѿ
свои̇⸱ ꙗзикъ⸱ болгарски⸱ и̇ въ ѡ̇хритъ(!)⸱ трновски̇
патриархъ⸱ поставлалъ⸱ архїепископа по пат-
риарха билъ први̇ ѡ͗хридски по него преславъ-
15 свски(!) пакъ софиски въ ѡ͗хридъ въ преслава и̇
въ софиа⸱ и̇меѧли̇⸱ болгарски⸱ црїи палати црс-
ки̇⸱ и̇ седели̇⸱ барони⸱ велики сътржали(!) вои̑н-
сво⸱ болгарское и̇ събиралї данъ⸱ народни тꙋ
и̇меѧли⸱ архїепископи̇ први по патриарха
1. трновские Z : те́рновскїй K, те͑рновⷭкїѧ M, Ch, T, те́рновскаго L; 2. воска Z : войска

K, M, S, L, Ch, T; на Z : со S; 2.–3. за много време за то свѣтокꙋпство Z : transp. S;
3.–4. архїереа Z : а͗рхїере́и꙼ M, S, L, Ch, за а͗рхїере́и T; 6. гръчки Z : гре́чески K, M, S, L,
Ch, T; патриарси̇ Z : патрїа́рсѣ K; 8. трꙋго Z : дрꙋ́го K, M, S, L, Ch, T; ѿпꙋщатъ Z :
ѿпꙋща́ють K, ѿпꙋща́емъ L; 9. болгаромъ Z : om. S; 10. докле Z : и догде S; 12. ѡ̇хритъ
Z : ѡхриⷣ K, M, S, L, Ch, T; 14. први̇ ѡ͗хридски Z : transp. S; 14.–15. преславъсвски Z :
пресла́вскй K, M, S, L, Ch, T; 15.–16. въ ѡ͗хридъ… и̇меѧли̇ Z : transp. S; 16. болгарски⸱
црїи Z : om. S; 17. седели̇ Z : add. тꙋ́ S; 17.–18. сътржали Z : сьдер꙽жалй K, M, S, L,
Ch, T; 18.–61r 2 тꙋ... архїепископа Z : om. S; 19. и̇меѧли Z : и͗ме́ли K; први Z : пе́рво
K, M, L, Ch, T.
196
и е поправено от е.
310
в Търново. Симеон Лабас обаче дълго време водел голяма борба и жестока
война с гърците. Заради тази симония549, която гърците вземали за
ръкополагане на архиерей, а и по друга някаква [причина], поради която
се гневял срещу тях, [Симеон] се отделил от Цариградската патриаршия
и искал да се присъедини към римляните. Ето защо и четиримата гръцки
патриарси550, едно, за да уредят мира и разбирателството с българите, и
друго, за да не ги оставят в римската ерес, благословили и им551 поставили
самостоятелен патриарх в Търново.
Докато имали царство, българите поставяли патриарх и епископи от
своя си български народ. И в Охрид търновският патриарх поставял ар-
хиепископ. След патриарха пръв [по сан] бил охридският [архиепископ],
след него – преславският, след това – софийският. В Охрид, в Преслав и в
София, където българските царе имали царски палати, управлявали велики
барони552, които командвали българската войска и събирали данък от на-
рода. Там се намирали и първите [по ранг] след патриарха архиепископи.
549
В оригинала свѣтокꙋпство. С термина симония в съвременния език се обозначава
купуването и продаването на духовен сан. Названието идва от името на Симон Влъхва,
който си мислел, че с пари може да се купи Божията благодат. Симон Влъхва е изобличен
от св. ап. Петър (Деян 8:18–19). – Бел. прев.
550
Т.е. източните патриарси. – Бел. прев.
551
Букв. на българите. – Бел. прев.
552
Тук велик барон означава управител на голяма административна единица. В Първото
българско царство такива единици са комитатите, във Второто за обозначаването им се
е използвал византийският термин хора. В различните периоди комитатите или хорите са
варирали между 8 и 10. – Бел. прев.
311
та́ко⸱ и̑ ꙋ вїдънъ(!)⸱ билъ⸱ баро́нъ⸱ вѣлики̇ и̇ архи̑е-

пи̇скопъ четвръти⸱ по софиского⸱ архїепископа
та̇ко сꙋ⸱ и̇меѧли⸱ бо̇лга́рски⸱ црїи д҃ барони
и̇ли̇ беглеръ⸱ бе́гове по црѧ⸱ що сꙋ⸱ строїли⸱ вои̑ъ-
5 ство(!)⸱ болга́рское⸱ тако⸱ и̇ д҃ архїепископи̇ и̇ли̇
митрополити̇⸱ що сꙋ били⸱ по патриа́рха⸱ трно-
въскаго⸱ що сꙋ имеѧли⸱ под собою по много еп-
ископи̇⸱ то по болга́риѧ⸱ надъ болгарски⸱ ꙗзи̇-
къ⸱ тако⸱ и̇меѧли⸱ чи́нъ⸱ и̇ правленїе⸱ а когда̀⸱
10 и̇меѧли⸱ и̇ грчка⸱ земла̇⸱ неколи̇ко⸱ кра́тъ⸱ подъ
собою⸱ црїи⸱ болъгарски⸱ вои̇нсво⸱ болгарское⸱
и̇ баронї⸱ поставла́ли⸱ надъ ѡ̇ни́⸱ страни̇ и̇ мес-
та⸱ гръче́ски⸱ а владици⸱ и̇ свѣщенїци̇⸱ грческїе⸱
не дирали⸱ нїкако⸱ нїчто заповѣдалъ⸱ патриархъ
15 трновски⸱ на грчески⸱ епископи⸱ и свѣщенїци̇ но т-
ачи̇ю над болгариа⸱ за̇повѣдалъ⸱ над свои⸱ спї-
скопи̇(!)⸱ и̇ свѣщеници̇ а въ чꙋжди епархїи дꙋховни̇
не са вла꙼дали⸱ но црско⸱ воїнство⸱ тако⸱ и͑ грци̇
когда⸱ зи̇мали̇⸱ на врѣмена̇⸱ ѿ болгари некои̇ мест[а]197
1. вїдънъ Z : ви́дйнь K, M, S, L, Ch, T; и̇2 Z : om. K, M, L, Ch, T; 3. сꙋ Z : сй K;

болга́рски Z : om. K, M, L, Ch, T; црїи Z : црїе S; д҃ Z : че́тири꙼ K, че́три L; 4. беглеръ
Z : беелѣрь K; по црѧ⸱ що сꙋ⸱ Z : що сꙋ бы́ли перви по црѧ, и̑ S; 4.–5. вои̇ъство Z :
вои́нство K, M, S, L, Ch, T; 5. д҃ Z : че́тири꙼ K, L, Ch, T; 6. митрополити̇ Z : add. въ
тїѧ гра́дове S; 6.–7. трновъскаго Z : om. S; 7. що сꙋ Z : и̑ S; по Z : om. K; 7.–8. под
собою по много епископи̇ Z : transp. S; 8. то Z : om. K, M, L, Ch, T; то по болга́риѧ
Z : om. S; по Z : поⷣ K, M, Ch; 9. тако⸱ и̇меѧли⸱ чи́нъ⸱ и̇ правленїе Z : тако́въ чи́нъ и̑
правле́нїе и̑меѧ́ли S; 10. грчка Z : гре́ческаꙗ͗ K, M, S, L, Ch, T; кра́тъ Z : кра́ти K, L,
Ch, T; 14. дирали Z : ради́ли L; нїчто Z : add. ни L; 16. болгариа Z : бо́лгарй K, L, Ch,
T; свои Z : add. ꙗ̑ꙁи́къ L; 16.–17. спїскопи̇ Z : е͗пⷭкпи K, M, S, L, Ch, T; 17. епархїи
Z : add. по-късно на L; дꙋховни̇ Z : поправено дховныѧ, add. по-късно чинъ L; 18.
владали Z : вла́де́ле K, владе́ли M, S, L, Ch, T; воїнство Z : во́иство M; 19. врѣмена̇ Z :
вре́ме K, L, вре́мѧ Ch, T.
197
мест[а] е написано в полето и от а се вижда само част от лявата извивка на буквата, явно
изгубена при обрязване на тетрадата.
312
Във Видин също имало велик барон и архиепископ, четвърти след со-
фийския. Така българските царе имали 4 барони или беглербегове553 след
царя, които се грижели за българската войска, както и 4 архиепископи или
митрополити, които били подчинени на търновския патриарх и имали под
властта си много епископи. Такива били редът и устройството на българ-
ския народ в България. А когато българските царе няколко пъти владеели
и гръцка земя, поставяли в гръцките земи и области българска войска и
барони и не закачали гръцките владици и свещеници. Търновският патри-
арх нямал никаква власт над гръцките епископи и свещеници, а се раз-
пореждал само със своите епископи и свещеници в България. В чуждите
духовни епархии [българите] нямали власт, само царска войска. По същия
начин и гърците, когато вземали понякога от българите някои области,
поставяли [само] царска войска, но не [и] епископи и свещеници.

553
Бейлербей (или беглербей в по-стара транскрипция) е висша османска титла, обозначаваща
управител на бейлербейство – най-голямата административна единица в Османската
империя. Анадол, Румелия, Босна и т.н. са имали бейлербейове с ранг на везири. Наричани
били още и паши.
313
воїнство⸱ поставлали⸱ црское⸱ а не е̇пископи и̇ с-

вѣщенїци̇⸱ послежде⸱ когда са̀⸱ ꙋзели̇⸱ и̇ попрали т-
ꙋрци̇⸱ болгариа тогда сꙋ⸱ патриарси̇⸱ царо́градскꙇ̇
с тꙋрска⸱ помощъ⸱ и̇ насилие⸱ па́къ⸱ ѡ̇свои̇ли̇ тр-
5 новска̇ патриаршиа⸱ подъ своѧ⸱ вла́стъ и̇ на прко-
стъ⸱ и̇ зло́ба⸱ що и̇меютъ⸱ на болгари̇⸱ ѡ͗ще из прво⸱
време̇ не поставлаютъ⸱ ѿ болгарскаго⸱ ꙗзика̇⸱ еп-
и̇скопи⸱ болгаромъ⸱ но свѣ ѿ грчески⸱ ꙗзи́къ и нера-
датъ⸱ ѿнюдъ⸱ за болгарски̇⸱ школъ(!) и̇ли̇ ꙋченїе но
10 ѡ̇бращаютъ свѣ на грчки⸱ ꙗзи́къ зато сꙋ ѡ̑ста-
ли̇ болгари̇⸱ прости и̇ неꙋченї и̇скꙋсно писание
и̇ много сѣ⸱ ѿ нихъ⸱ ѡ͗братили̇⸱ на грчаска поли̇тї-
ка⸱ и̇ ꙋченїе⸱ и за свое⸱ ꙋченїе⸱ и̇ ꙗзи́къ слабо бр-
ѣжа́тъ⸱ таꙗ вїна̀⸱ болгаро͑мъ⸱ ѿ грческа⸱ дꙋхо-
15 вна⸱ властъ⸱ приходитъ и̇ много насили̇е не̇пра-
вѣдно⸱ ѿ грчески владици⸱ трпатъ въ сиѧ⸱ времена
но болгари прїи̇маютъ⸱ ихъ и̇ благоговѣи̇но ї почи-
таютъ їхъ⸱ за архїереи̇⸱ и̇ сꙋгꙋбо плащаютъ и̇мъ длжное
зато по нїхна просто́та⸱ и̇ незлобие⸱ въспри̇мꙋтъ198
1. поставлали Z : om. K; 2. са̀ Z : се K, сѧ L, om. T; 3. патриарси̇ Z : патрїа́рсѣ K; 4.

па́къ Z : па́ки K, S, L, Ch, T; 5. пркостъ Z : па̀кость K, M, S, L, Ch, T; 6. ѡ͗ще Z : еще
K, M, S, L, Ch, T; 7. време̇ Z : add. ꙁато̀ S; 9. ѿнюдъ Z : ни́како S; школъ Z : шко́лй
K, M, S, L, Ch, T; 10. грчки Z : гре́чески K, M, S, L, Ch, T; 11. и̇скꙋсно писание Z : и͗
неи͗скꙋ́с꙽нй пи́санїемь K, Ch, T, и͗ неи͗скꙋ́ни писа́нїе M, S, L; 12. грчаска Z : грѐческаꙗ K,
M, S, L, Ch, T; 13. и Z : а S; ꙗзи́къ Z : ꙗ̑зи́ка K, M, S, L, Ch, T; 16. ѿ грчески владици⸱
трпатъ Z : transp. S; владици Z : влⷣкй K, M, L, Ch, T; 17. и̇ Z : om. K, M, S, L, Ch,
T; 17.–18. почитаютъ Z : почи́та́еть K; 19. нїхна Z : тѣ́хна K.
198
Дотук стига текстът на Зографската чернова.
314
По-късно, когато турците завзели и унищожили България, цариград-

ските патриарси с турска помощ и насилие отново подчинили Търновската
патриаршия под своя власт. И нарочно, поради злобата, която имат срещу
българите още от най-старо време, не поставят на българите епископи от
български род, а все от гръцка народност. И никак не ги е грижа за бъл-
гарски училища и учение, но навсякъде въвеждат гръцкия език. Затова
българите са останали прости и ненаучени на изкусно писане и много от
тях са се обърнали към гръцката култура и образование, а за своята кни-
жовност и език малко ги е грижа. Тази незаинтересованост554 на българи-
те идва от гръцката духовна власт. И много неправомерно насилие тър-
пят [те] от [страна на] гръцките владици в тези времена. Българите обаче
ги приемат благоговейно и ги почитат като архиереи, и двойно им пла-
щат дължимото, затова според тяхната простота и беззлобие ще приемат
от Бога своята награда. По същия начин и онези архиереи, които с турска

554
В оригинала – вина. – Бел. прев.
315
K, л. 71v [ѡ ст҃ихь бо́лгарскихь]
... ѿ бга мь́ꙁⷣꙋ

сво́ю⸱ та́ко и͗ ѡни а͗рхїе͗ре́и̑ що̀ с тꙋ́рска си́ла ⸱
а͗ не со а͗рхїере́и͗ское прави́ло ⸱ творѣ́ть бо́лгаромꙿ
вели́ка ѡби́да и͗ насѝлїе, и͗ ѡни по сво́е дѣ́ло и͗ беꙁꙿ-
5 сове́стїе вьспрїи͗мꙋ́ть мь́ꙁдꙋ сво́ю ѿ бга по речѐ-
номꙋ ⸱ ꙗ͗ко ти́ вьꙁда́си комꙋждꙋ по дѣ́ломь его:
................199
Тꙋ сьбра́хомь вькра́тцѣ имена стихь бо́лꙿ-
10 гарски̇хь⸱ коли́ко просїꙗли ѿ бо́лгарски ꙗ͗ꙁи́кꙿ
вь послѣ́днаꙗ вре́мена :
Пе́рви̇ стїи꙼ кра̀ль три͗ве́лїа ⸱ нарече́нїи ѳеѡ͗кꙿ-
ти́сть мона́хь, би́ль вь лѣ́то ѱ҃ г҃, ма́ло
по ше́стаго сьбо́ра вьси̇ле́нскаго прїе́ль стое кре-
15 ще́нїе ⸱ и͗ крⷭ҇ти́л се вь то̀ не́гово црⷭ҇тво веⷭ҇ наро́дь
бо́лгарски ⸱ то̀ пе́рвое крще́нїе бо́лгарское би́ло
при͗ то̀го стго кра́лꙗ три͗ве́лїа ⸱ ѡнь по ма́ло врѐ-
ме що и̇ме́ꙗль ревно̀сть и̇ оу͗се́рдїе кь хрⷭ҇тꙋ бгꙋ
ѡста́ви꙼ль кра́левство ⸱ и̇ ми́рскаꙗ сла̀ва ⸱ согра-
20 ди́ль се́бе монасти́рь вели́ки̇ бли́ꙁꙋ ѡхрида и͗
3. а͗рхїере́и͗ское K : а͗рхїере́и꙼скꙋю(!) M; 4. сво́е K : add. наси́лїе L; 9. Тꙋ сьбра́хомь K :

Собра́ное S; 10. ꙗ͗ꙁи́кꙿ K : ꙗ̑ꙁи́ко S; 13. мона́хь, би́ль K : transp. S; 15. и͗ крⷭ҇ти́л се вь то̀
не́гово црⷭ҇тво K : om. S.
199
На това място в текста на Котленския препис има заставка. На същото място в Музейния
има оградено поле и вътре е написано небрежно с полуустав от друга ръка ѡ̑ стыⷯ болгарⷭкиⷯ.
316
[За българските светци] Котл., л. 71б
сила, а не според архиерейските правила вършат несправедливости и
насилие спрямо българите, и те според своите дела и безсъвестност ще
получат наградата си от Бога, както е речено: „понеже Ти ще въздадеш
всекиму според делата му“ (по Пс 61:13).
Тук събрахме накратко имената на българските светци, които са
просияли от българския народ в последно време.
Първият е свети крал Тривелий, наречен монах Теоктист. През 703
година малко след Шестия вселенски събор [той] приел светото кръще-
ние; в неговото царуване се покръстил и целият български народ. Пър-
вото българско кръщение било при свети крал Тривелий. Скоро след
това, понеже имал ревност и усърдие към Христа Бога, той оставил крал-
ството и светската слава, съградил си голям манастир близо до Охрид и
приел монашески чин в него. [Там] той пребивавал в сурови подвизи и
317
K, л. 72r [ѡ ст҃ихь бо́лгарскихь]
вь то́и монастиⷬ прїе́ль мона̀шеское(!) чи́нь и͗ пре-

би͗ва̀ль жесто̀кимь жи́тїемь, и͗ сконча́ль сто̀
и̇ бгооу͗го́дно сво́е(!) жи͗во́ть ⸱ и͗ преста́вил се кь͗ гꙋ
вь то́и монастиⷬ :
5 Вто́рїи црь те́рновски блженїи и̇ достопа̀-
метнїи ми͗хаи́ль и͗ли́ і͗ѡа́ннь: та́ко се наꙁи͗-
ва́ль ми͗хаи́ль і͗ѡа́нь⸱ ѿ не́го се повлѣ́кло плѣ́ме
и̇ ро́дь на цри бо́лгарски, до ши́шмана і͗ѡ͗а́нна
послѣ́днаго, вьси́ се на то̀ не́гово име и͗ ти́тла
10 поⷣпи͗сꙋва́ли ⸱ кои́ би́ли ѿ не́гово плѣ́ме ⸱ пе́рво
пи͗са́ль сво́е име ка́кое емꙋ би́ло ⸱ потоⷨ і͗ѡ͗а́нь
то̇ есть і͗ѡ̇а́ннови́чь, та́ко держа́ли ти́тла и͗
по́честь цри бо́лгарски своѐго прароди́телꙗ –
ми̇хаи́ла і͗ѡ̇а́нна ⸱ ѿ коѐго и͗ме́ли сво́е плѣ́ме цаⷬ-
15 ское и͗ правосла́вною вѣ́рꙋ вь ни́хь ѿ не́го се по-
че́ло, па́ки вь те́рново то́и црь ꙗ͗ко́же реко́хоⷨ
вто́ри просвѣти́тель би́ль бо́лгаромь по ца̀-
рꙗ три͗ве́лїа в лѣ́то ⸱ѿ҃ м҃ е҃, крⷭ҇ти́л се и͗ чꙋ-
деса̀ покаꙁа̀ль бгь сь ни́мь бо́лгаромь со крⷭ҇ть
20 вь рꙋ́кꙋ его , и͗ млтвою свое́ю кь бгꙋ , и̇ꙁба́виль
1. мона̀шеское K : мона́шаски M, S, L, Ch, T; 3. сво́е K : сво́и꙼ M, S, L, Ch, T; гꙋ K :

бгꙋ M, S, L, Ch, T; 5. Вто́рїи K : ⸱в҃⸱ M, S, Ch, T; 6.–7. та́ко ... і͗ѡа́нь K : om. T; 11.
ка́кое K : како M, S; 14. и͗ме́ли K : и͗меѧ̀ли M, S, L, Ch, T; 15. правосла́вною вѣ́рꙋ K :
православна вѣ́ра S; 15.–16. поче́ло K : поче́ла S, T; 16. па́ки вь те́рново K : и̑ S; 17.–18.
ца̀рꙗ K : кра́лѧ M, S, L, Ch, T; 18. ⸱ѿ҃ м҃ е҃ K : ѡ҃ м҃ M; в лѣ́то ⸱ѿ҃ м҃ е҃ , крⷭ҇ти́л се K :
transp. S; 18.–19. чꙋдеса̀ K : чꙋдесѐ M; 19. ни́мь K : не́го S; бгꙋ K : add. и T.
318
[За българските светци] Котл., л. 72а
така завършил свято и богоугодно живота си, като се преставил в Господа
в този манастир.
Вторият е блаженият и достопаметен търновски цар Михаил или
Иоан. Така се наричал – Михаил Иоан. От него тръгва родът и потеклото
на българските царе. До последния Шишман Иоан всички от неговия род
се подписвали с неговото име и титла: първо пишели името си, както било,
а после Иоан, т.е. Иоанович. Така българските царе пазели титлата и по-
читта към своя прародител Михаил Иоан, от когото водели своето царско
потекло555. И православната вяра при тях води началото си от него. После в
Търново този цар, както казахме, станал вторият просветител на българите
след цар Тривелий. Покръстил се през 845 година и Бог чрез него явил чуде-
са на българите: с кръст в ръка и със своята молитва към Бога [той] избавил
555
Вж. бел. 495.
319
бо́лгарїю ѿ вели́ки гнѣ́вь бжїи ⸱ ꙗ͗ко́же пи́шеⷮ

се ѡ не́мь вь баро́нїе вто̀рїе ча̀сти на ли́сте ⸱⸱ ц҃ н҃ ⸱
пожи͗вѣ́ль блгоче́стно и͗ ми́рно на црⷭ҇тво бо́лгаⷬ-
ско ⸱⸱ м҃ е҃ ⸱ лѣ́ть ⸱ и͗ преста̀вил се вь вѣ́чною жи́ꙁнь,
5 Тре́тїи стїи црь дави́дь ѡста́ви̇̇ль црⷭ҇тво ⸱
во́лею бра́тꙋ своѐмꙋ самои́лꙋ ѿти͗ше́ль(!) вь мо-
насти́рь ⸱ и̇ вьспрїе́ль мона̀шески чи́нь ⸱ и͗ пожи͗-
вѣ́ль сто̀ и͗ бгооу͗го́дно вь ма̀ло вре́ме и͗ преста̀-
ви́л се кь бгꙋ⸱ и̇ би́ли мо́щи е͗го нетлѣ́нни ⸱ и͗ꙁва̀-
10 дени и͗ вь ѡхридь при͗несе́ни :
Четврь́ти сти црь і͗ѡа́нь влади̇мирь , си́нь
а͗а͗ро́новь, црⷭ҇твова̀ль вь ѡхриⷣ три́ лѣ́та , и͗ме́ꙗⷧ҇
сто̀ и͗ бгооу͗го́дно жи́тїе, и͗ оу͗бїе́нь ѿ же́ни и͗ шꙋ́-
рꙗ свое́го ра́ди чи́стое и͗ вьꙁдержа̀телное сво́е
15 жи́тїе, и ра́ди правосла̀вною вѣ́рꙋ⸱ и͗ до ни́нꙗ –
почи͗ва́ють нетлѣ́ни стїи мо́щи его , вь е͗лбаса́нꙿ-
ска стра́на , ꙗ͗ко́же и͗спе́рва ꙁа не́го ре́че се :
То́ са ѿ бо́лгарски црове д҃ цри сти и͗ бгооу͗-
го́дни : Пе́ти сти́ і͗ѡ͗а́нь патрїархь терновⷭ҇ки
20 Вь вре́ме црꙗ асѣнꙗ ста̀раго ⸱ би́ль ѡнь вѣнча́ль
2. баро́нїе K : баро́нїю M, S, L, Ch, T; 4. м҃ е҃ ⸱ лѣ́ть K : въ лѣ́то :м҃:е҃ L; 5. Тре́тїи K :

г҃ M, S, Ch, T; 6. самои́лꙋ K : самꙋи́лꙋ M, S, L, T; ѿти͗ше́ль K : ѡ͗ти́шелъ L, T; 8. и͗ K :
om. T; 9.–10. и͗ꙁва̀дени K : om. S; 11. Четврь́ти K : д҃ M, S, L, Ch, T; 12. три́ K : г҃ M,
S, L Ch, T; и͗ме́ꙗⷧ҇ K : и̑ме́лъ S; 13. оу͗бїе́нь ѿ же́ни K : transp. L; 16. стїи K : сты́ѧ L,
Ch, T; 17. и͗спе́рва K : и͗ пе́рво M, S; и͗спе́рва ꙁа не́го ре́че се K : transp. L; 18. То́ са K :
тꙋ́ сꙋ M, S, То́ сꙋ L, Ch, T; 20. Пе́ти K : є҃. M, L, Ch, T; Вь вре́ме црꙗ асѣнꙗ ста̀раго⸱
би́ль K : transp. S.
320
България от голям гняв Божий, както пише за него във втората част на
Барония на лист 950. Живял 45 години благочестиво и мирно на българския
престол и преминал във вечния живот.
Третият е свети цар Давид. [Той] оставил доброволно престола на
брат си Самоил и отишъл в манастир, приел монашески чин и живял свято
и богоугодно. В скоро време се преставил при Бога и нетленните му мощи
били извадени [от земята] и пренесени в Охрид.
Четвъртият е светият цар Иоан Владимир, Аароновият син. [Той]
царувал три години в Охрид, водел свят и богоугоден живот и [бил] убит
от жена си и шурея си заради православната вяра и заради чистия си и
въздържателен живот. И досега светите му мощи почиват нетленни в
Елбасанската страна556, както бе речено за него в началото.
Това са [светците] сред българските царе – четирима557 свети и
богоугодни царе.
Петият е свети Иоан558, търновски патриарх по времето на цар Асен
556
Областта на гр. Елбасан в Средна Албания.
557
В оригинала с цифра. – Бел. прев.
558
Както отбелязахме (вж. бел. 279, 288), вероятно о. Паисий има предвид Йоан Дебърски,
първия архиепископ на Охрид след създаването на Охридската българска архиепископия,
по произход българин.
321
его на црⷭ҇тво ⸱ ꙗ͗ко́же ре́че се и͗спе́рво ⸱ сконча́ль

сто́е сво́е жи́тїе вь те́рново ⸱ на то́мь патрїа́рꙿ-
шескомь престо́лѣ :
Ше́сти стїи ѳеѡ͗фи̇ла́кть толкова̀тель
5 є͗ѵⷢ҇лꙿски оу͗чи́тель црко́вни. вели́ки и͗ премꙋ́-
дри ветїи́ꙗ , на три́ ꙗ͗ꙁи́ка пи͗са́ль кни́ги по-
лѣ́ꙁни цркви , и͗ и͗сто́рїи мно́го , по гре́чески ла-
ти́нски бо́лгарски, мно́го кни́ги при͗ве́ль на бо́лꙿ-
гарски ꙗ͗ꙁи́кь , вели́кь би́ль жи́тїемь ⸱ оу͗че́нї-
10 е͗мь сла́вень гре́комь и͗ лати́номь и͗ бо́лгаромь
би́ль на вели́ка по́лꙿꙁа и͗ похва̀ла ⸱ та́коваго ве-
ли́каго сти́телꙗ и͗ ꙋчи́телꙗ вьꙁⷣвигль бгь –
бо́лгаромь ѿ ро́да ихь, и͗ просвѣти́ль свои́мь
жи́тїемь и͗ ꙋче́нїемь вьса̀ бо́лгарїꙗ, при͗ꙁва́лꙿ
15 его црь асѣнь и͗ цри́ца марїа сꙋпрꙋ́га асѣнова
ѿ ѡхриⷣ с вели́ко моле́нїе ⸱ и͗ поста̀вили его вь
те́рново патрїа́рха, и͗ би́ль ꙁа мно́го вре́ме –
та̀мо жи͗вѣ́ль⸱ и͗ краси́ль престо́ль те́рновски
и͗ прогна́ль е͗реⷭ҇ новатїа́нскꙋ и͗ а͗рменскꙋю ѿ
20 бо́лгарїа⸱ та̀ко и͗ лати́нскаꙗ ѿ вла́хїа, на то́мꙿ
2. сто́е сво́е жи́тїе K : transp. L; вь те́рново K : om. S, въ то́мъ те́рнова L; 4. Ше́сти K :

ѕ҃ M, S, L, Ch, T; 5. є͗ѵⷢ҇лꙿски K : add. и̑ S; 6. ветїи́ꙗ K : вѣ́стыѧ L; 7. цркви K : om. S;
и͗ K : om. Ch, T; гре́чески K : add. и̑ S, L; 7.–8. лати́нски K : add. и̑ S, L; 8. бо́лгарски
K : add. и̑ S, L; 9. жи́тїемь K : add. и̑ S; 14. и͗ K : add. у̑чини́лъ L; 15. сꙋпрꙋ́га K : add.
е̑го̀ L; 17.–18. би́ль ꙁа мно́го вре́ме та̀мо жи͗вѣ́ль K : и̑ тꙋ живе́лъ ꙁа мно́го вре́мѧ S; 18.
та̀мо K : тꙋ M, S, L, Ch, T; 19. а͗рменскꙋю K : а͗рїаме́нскꙋю Ch.
322
[За българските светци] Котл., л. 73a
Стари. Той венчал Асен за царството, както бе речено по-рано. Завършил
своя свят живот в Търново, на патриаршеския престол.
Шестият е свети Теофилакт, тълкувателят на Евангелието559 –
църковен учител, велик и мъдър проповедник. [Той] писал на три езика по-
лезни за църквата книги и много истории – на гръцки, латински и българ-
ски. Много книги превел на български език. Той имал велик живот и бил
прочут с учението си560. Принесъл голяма полза на гърци, латини и българи
и бил голяма гордост за тях. Такъв велик светител561 и учител на българите
въздигнал Бог от техния род. Със своя живот и с учението си [той] просве-
тил цяла България. Цар Асен и царица Мария562, неговата съпруга, с много
молби го извикали от Охрид и го поставили за патриарх в Търново. И бил
[патриарх] дълго време – живял там и красял търновския престол. [Той]
прогонил новатианската и арменската ерес563 от България, както и латин-
ската от Влахия564. Завършил своя свят живот на [патриаршеския] престол.
559
Става дума за Теофилакт Охридски, известен и като Теофилакт Български. Вж. бел. 288.
560
Когато се говори за учение на светите отци или на отделен светец, се разбира
индивидуалното тълкуване на различни аспекти от християнската доктрина, пречупено
през личния духовен опит на светеца и познанията му в духовните и светските науки. –
Бел. прев.
561
Т.е. архиерей – духовно лице, което може да освещава. – Бел. прев.
562
Според о. Паисий името на съпругата на цар Асен I е Мария. – Бел. прев.
563
За новатианската ерес вж. бел. 261. Арменската църква отпада от православието през
536 г., когато съборно осъжда решенията на Четвъртия (Халкидонския) вселенски събор
(451 г.) и образува своя независима църковна йерархия, неприемайки учението за двете
природи в лицето на Иисус Христос. В случая обаче едва ли се имат предвид конкретно
тези ереси, по-скоро те се използват като епитети, с които се обозначават местни ереси и
разколи.
564
Във Влахия през ХІІІ в. действително действат католически мисионери от Доминиканския
орден, изпратени от Унгария за покръстване на местните кумани и власи. В първата
половина на ХІІІ в. съществува и Куманска епископия с център Милков в Молдова. По
време на унгарската окупация на Видинското царство през ХІV в. подобна роля играят
унгарските францисканци, които действат и на север от Дунава.
323
престо́ле сконча́ль сто́е сво́е жи́тїе :

Се́дми сти́ е͗ѵѳи́мїа патрїа́рхь те́рновскїи :
Оученикь стго ѡца ѳеѡ͗фи͗ла́кта ⸱ та́ко ꙋче́нь
би́ль и͗ мꙋ́дрь ⸱ и̇ стїи жи́тїемь, ка́ко и͗ ꙋ͗чи́тель е-
5 го ⸱ оученикь стго ꙋ͗чи́телꙗ по вꙿсѣ́мꙋ подража̀-
тель жи́тїе и͗ трꙋ́ди и͗ оу͗че́нїе ѳеѡ͗фи͗ла̀ктово
по не́мь и͗ наме́стникь престо́ла его ⸱ мно́го кни́-
ги̇ напи́саль и͗ жи́тїе сти́хь при͗ве́ль на бо́лгарꙿ-
ски ꙗ͗ꙁи́кь, и͗ похва́ла сти́мь мно́гимь написаⷧ҇
10 стого̀рскимь кало́геромь мно́го прави́ла и͗ чи́нь
црко́вни покаꙁꙋва́ль ⸱ и̇ ꙁа веⷭ҇ его вьпраша̀ли ѡⷩ҇
имь на то́ премꙋ́дро́сть ѿпи͗сова́ль, и͗ до ни́нꙗ
ѡбрета̀ет се вь рꙋ́кꙋпи́снихь кни́ги пи͗са́нїе его
прӥ і͗ѡ͗а́нна сна асѣнова послѐ би́ль, и͗ ходата́исꙿ-
15 твомь и͗ настоꙗнїемь его, мно́го монасти́ри
ꙁгради́ль црь і͗ѡ͗а́ннь вь бо́лгарїю по раꙁли́чниⷯ
мѣ́ста и͗ по пꙋ́стини, ѡнь вь тїе монасти́ри –
поставлꙗль и͗ мона́си мно́го и͗ предава́ль имь
чи́нь и͗ ѡ͗ста́вь(!) мона́шески, и͗ мно́го оу͗множи́ль
20 славосло̀вїе бжїи на мно́го мѣ́ста по вьса̀ бо́лгарїа
2. Се́дми K : ꙁ҃ M, S, L, Ch, T; е͗ѵѳи́мїа K : е̑ѵ̑ти́мїе L; 3. та́ко K : add. и̑ ѻнъ S; 4.–6.

и͗ ꙋ͗чи́тель… ѳеѡ͗фи͗ла̀ктово K : ѹ̑чи́телѧ свое́гѡ ѳе́ѡ̑фила́кта S; 7. наме́стникь K : add.
бы́лъ на S; 8. жи́тїе K : житїѧ̀ M, S, L, Ch, T; при͗ве́ль K : преве́лъ M, S, Ch, T; 8.–9.
бо́лгарꙿски K : бо́лгарскиⷯ L, Ch; 9. похва́ла сти́мь мно́гимь написа K : om. S; 11. веⷭ҇ K :
всѐ M, S, T; 12. премꙋ́дро́сть K : премꙋ́дро M, S, L, Ch, T; 13. ѡбрета̀ет се K : ѡ̑брѣта́ют
сѧ L; рꙋ́кꙋпи́снихь K : рꙋкопи́сни S; 14. прӥ і͗ѡ͗а́нна сна асѣнова послѐ би́ль K : transp. S;
послѐ K : om. S; 16. бо́лгарїю K : болга́рїѧ M, S; ꙁгради́ль K : ꙁагради́лъ L; раꙁли́чниⷯ
K : раꙁли́чни꙼ M; 17. ѡнь вь тїе монасти́ри K : om. S; 18. и͗ K : въ ны́хъ S; 19. ѡ͗ста́вь
K : оу̇ста́въ M, S, L, Ch, T; 20. бжїи K : бжїе M, S, L, Ch, T.
324
Седмият е свети Евтимий, патриарх Търновски , ученик на све- 565
тия отец Теофилакт. [Той] също бил учен, мъдър и със свят живот като
учителя си. Ученикът подражавал във всичко на светия учител – и в жи-
вота, и в трудовете, и в учението му, а след него [станал] и наследник на
престола му. Написал много книги и превел [много] жития на светци на
български. Написал похвала на много светии. На светогорските монаси566
разяснявал [монашеските] устави и църковния ред: за всичко него питали,
а той премъдро им отговарял в писма. И досега в ръкописните книги [може
да] се намери неговото послание567. После568 живял и при Иоан, Асено-
вия син, и по негово ходатайство и настояване цар Иоан изградил много
манастири по различни местности и пустини569 в България. В тези мана-
стири той изпратил много монаси и определил монашеския чин и устав –
така преумножил прославата на Бога в много области из цяла България.
565
Патриарх Евтимий Търновски е ученик на преп. Теодосий Търновски, с когото може би
о. Паисий смесва Теофилакт Български.
566
Букв. калугери. – Бел. прев.
567
Тук о. Паисий има предвид Евтимиевото послание до светогорския монах Киприан, по-
късно Киевски и Московски митрополит (1375–1406). Вж. K a ł u ž n i a c k i 1901: 236–
244. – Бел. прев.
568
Т.е. след смъртта на Асен. – Бел. прев.
569
Вж. бел. 214.
325
и͗ би́ль на вели́ка по́лꙿꙁа бо́лгарскомꙋ своѐмꙋ ро̀-

дꙋ ꙗ͗ко́же и͗ ꙋчи́тель его, и͗ преста̀ви꙼л се вь ста̀-
рости глꙋбо́це на своеⷨ престо̀ле вь те́рново :
ѡсꙿми сти і͗ѡа́кимь та́ко і͗ ѡнь би́ль патри-
5 а́рхь те́рновски̇ и͗ и͗ме́ꙗль сто̀ и͗ чи́сто жѝтїє
неправе́дно оу͗бїе́нь ѿ светосла̀ва црꙗ⸱ ра́ди
пе́рское вои́нство що̀ поби́ли бо̀лгаровь ⸱ та̀-
ꙗ ви́на налага́ль светосла̀вь на стго і͗ѡ͗а͗ки́мⷶ
ꙁа кое́ ⸱ ѡнь не би́ль ни́како пови́нень , и͗ све́рглꙿ
10 его црь с ви͗со́ка го́ра и͗ сконча̀л се мꙋ́ченически
тїе че́тири патрїа́рси сти бо́лгарскїи и͗мѐ-
ꙗ͗ли цѣ́ли и͗ нетлѣ́нни сво́и мо́щи вь те́рно-
во, ꙗ͗ко́же пи́сано вь кни́га ко́рмчїа на е҃ лиⷭ҇те
Деве́ти сти кли͗ме́нть а͗рхїе͗пкⷭ҇пь ѡхрⷣискї
15 вели́ки чю́дотво́рець и͗ до ни́нꙗ почи͗ва́ють
мо́щи его вь ѡхридь цѣ́локꙋ́пни :
Десе́ти сти наꙋ́мь бли́ꙁꙋ при ѡхридь :
въ монасти́ре его ⸱ и͗ до ни́нꙗ цѣ́ли стїи мо́щи
его подава́ють и͗сцеле́нїе и͗ мно́го наро́дь при͗-
20 ходи́ть та́мо на поклоне́нїе :
2. его K : add. ѳеѡ̑филаⷦ҇ S; 3. глꙋбо́це K : делбо́цѣи M, S, глꙋбоцеи Ch; вь те́рново K :

те́рновски L; 4. ѡсꙿми K : и҃, M, S, L, Ch, T; 7. вои́нство K : во́и꙼ство M; поби́ли K : би́лы
L; 9. кое́ K : коѧ̀ M, L, Ch, T; ни́како K : ни́какво L; и͗ све́рглꙿ K : и͗ꙁ͑све́ргалъ M, S; 11.
тїе K : ты́ѧ M, S, L, Ch, T; патрїа́рси K : патрїа́рхи S; 12. сво́и мо́щи K : transp. S; 13.
е҃ K : пе́тоⷨ M, S, L, Ch, T; 14. Деве́ти K : ѳ҃ M, S, L, Ch, T; 17. Десе́ти K : .і҃. M, S, L,
Ch, T; 18. стїи K : стые M, L, Ch, T; 20. та́мо K : тꙋ M, S, L, Ch, T.
326
Бил от голяма полза за собствения си народ, както и учителят му. Починал
в дълбока старост на престола си в Търново570.
Осмият е свети Иоаким571. Той също бил търновски патриарх и
имал свят и чист живот. Бил несправедливо убит от цар Светослав заради
персийската войска, която разгромила българите. Светослав вменил на
свети Иоаким този грях, за който той никак не бил виновен. Царят го
хвърлил от [една] висока скала и [той] умрял мъченически.
Мощите на тези четирима свети български патриарси се намирали
цели и нетленни в Търново, както пише в книгата „Кормчая“ на лист 5572.
Деветият е свети Климент, охридски архиепископ и велик
чудотворец573. И досега мощите му почиват в Охрид непокътнати.
Десетият е свети Наум574, [преставил се] в манастира близо до
Охрид. И досега светите му мощи са цели и вършат изцеления. Много
народ ходи там на поклонение.
570
Св. патриарх Евтимий умира ок. 1403 г. в Бачковския манастир. Вж. Т е м е л с к и 2004. –
Бел. прев.
571
Тук о. Паисий смесва св. патриарх Йоаким I от средата на ХІІІ в., който е първият патриарх
в Търново след събора в Лампсак от 1235 г., когато официално е възстановена Българската
патриаршия, с Йоаким III, патриарх по времето на Теодор Светослав Тертер, който e
екзекутиран по обвинение в заговор с татарите от Златната орда. Вж. бел. 439.
572
Тук се има предвид московската печатна Кормчая от 1653 г., където се споменава за
мощите на светите Йоан, Теофилакт, Евтимий и много други. Йоаким не е споменат
поименно (Сказание, 4r). – Бел. прев.
573
От ХV в. до 2002 г. мощите на свети Климент Охридски се намират в църквата „Света
Богородица Перивлепта“, известна и като „Св. Климент“ в Охрид. През 2002 г. те са
върнати в новопостроената съвременна възстановка на средновековната църква „Св.
Климент и Пантелеймон“ на Плаошник, където се е намирал манастирът и мощите на св.
Климент до разорението на града от турците през XV в.
574
Св. Наум Охридски, чиито мощи се пазят в манастира „Св. Наум“ на брега на Охридското
езеро.
327
аі⸱ сти́ е͗ра̀ꙁмь: ві, сти́ а͗нгела́рїа⸱ гі , сти́

са́вва⸱ тїи пе́ть стїи ⸱ кли͗ме́нть, са́вва̇
а͗нгела́рїа, баꙋмь(!) е͗ра́ꙁмь⸱ бѝли вь вре́ме ста̀-
го ки͗ри́ла и͗ меѳо́дїа ро́домь бо́лгари ⸱ наꙋче́ни
5 би́ли еленски⸱ и͗ име́ꙗли сто̀ и͗ сла̀вно и͗ сли͗ша̀-
но жи́тїе повьсю́дꙋ би́ли вь стра́нꙋ ѡхриⷣскою
по раꙁли́чни мѣ́ста жи͗ве́ꙗли, кь ни́мь пои͗шлѐ
ки͗ри́ль и͗ меѳо̀дїа вь ѡхриⷣ сьбра̀ли ихь , и͗ и͗ме́ꙗли
напи́сани ки͗ри́ль и͗ меѳо̀дїа , бꙋ́квѝ славе́нскїи ,
10 но не мо́гли сьвокꙋпи͗ти толи́ко ре́чи и͗ꙁре́дни
ѿ славе́нски ꙗ͗ꙁи́кь и͗ состави́ти ѱалти́рь пе́рꙿ-
во, но тїи͗ пе́ть стїи мно́го помага́ли имь ⸱
и͗ раꙁпрати́ли повꙿсю́дꙋ⸱ где́ са гово́ри славе́нски ⸱
и̇ собра̀ли ре́чи по грамати́ка гре́ческаꙗ , коли́ко
15 има та́мо ре́чи напи́сани ⸱ спро́ти ѡни ре́чи со-
бра́ли ѿ веⷭ҇ славе́нски ꙗ͗ꙁи́кь , и͗ состави́ли пе́рво
ѱалти́рь і͗ е͗ѵⷢ҇лїе вь ѡхриⷣ҇ и͗ вь со́лꙋнь ⸱ ꙁа то̀ грѐци
и̇ꙁвѣ́стно ꙁна́ють⸱ и͗ та̀ко напи́сано ѡбрета́етꙿ
се вь гре́чески ста́ри ѡте́чници рꙋкопи́сни⸱ и͗
20 да́скали гре́чески и͗конопи́сци ⸱ вьси́ се́дꙿмь нае͗дно̀
1. а͗нгела́рїа K : а̑нгела́рїе L; сти́3 K : om. M; 2. са́вва⸱ тїи K : савꙿва́тїи M, S, Ch,

сава́тїе L; 2.–3. кли͗ме́нть, са́вва а͗нгела́рїа, баꙋмь е͗ра́ꙁмь⸱ K : кли́ме́нтъ наꙋ́мъ є͗ра́ꙁмъ
сав‘ва а͗нгела́рїѧ M, Ch, T, Кли́ментъ: наꙋ́мъ: е̑ра́ꙁмъ: сава́тїи: а̑нгела́рїѧ S, кли́ментъ:
наꙋ́мъ: е̑ра́ꙁмъ: са́вва: а̑гела́рїе L; 4. наꙋче́ни K : но ꙋче́ни M, S, L, Ch, T; 5. еленски K :
єлински͗ M, S, Ch, T; име́ꙗли K : add. были S; 5.–6. и͗ сли͗ша̀но K : om. S; 6. повьсю́дꙋ
K : om. S; 7. жи͗ве́ꙗли K : живе́ли M, S; пои͗шлѐ K : пришлѝ S; 8. и͗ K : om. M; меѳо̀дїа
K : меѳо́дїе L; 9. напи́сани ки͗ри́ль и͗ меѳо̀дїа K : кѵ́рїлъ и меѳо́дїѧ писа́ни S; славе́нскїи
K : сла́венскїѧ M, S, L, Ch, T; 10. но K : om. L; и͗ꙁре́дни K : add. са́мо S; 11.–12. и͗
состави́ти ѱалти́рь пе́рꙿво K : om. S; 12. тїи͗ K : тї́ѧ M, S, L, Ch, T; пе́ть K : є҃ M; стїи
K : add. подвигнꙋ̀ли се и̑ S; 13. раꙁпрати́ли K : раꙁспрати́ли T; 14. собра̀ли K : собыра́ли
M, S, L, Ch, T; 15. напи́сани K : напи́сано M, S; спро́ти K : сⸯ простѝ T; 19. рꙋкопи́сни K :
om. S; 20. гре́чески K : гре́чести S; се́дꙿмь нае͗дно̀ K : ꙁ҃ ꙁа́едно M, се́даⷨ ꙁа́едно S, L, Ch, T.
328
11-ти – свети Еразъм . 575
12-ти – свети Ангеларий576.

13-ти – свети Сава577.
Тези пет светци – Климент, Сава, Ангеларий, Наум и Еразъм живели
по времето на свети Кирил и Методий. [Те били] родом българи, изучили
елински578. Водели свят и славен живот, [с който били] прочути навсякъде.
Живеели в Охридския край, но на различни места. При тях дошли Кирил
и Методий и ги събрали в Охрид. Кирил и Методий били създали [вече]
славянските букви, но не можели да съберат толкова [много] изящни
речи579 на славянски език, та да съставят първо псалтира580. Тогава тези
петима светци много им помогнали. [Те] разпратили [писма] навсякъде,
където се говори славянски и [така] събрали думи, съответстващи на
гръцката словесност581: колкото думи има записани там, срещу тях
събрали [и записали] думи от целия славянски език582. Най-напред
съставили Псалтира и Евангелието – в Охрид и в Солун. Гърците знаят
за това подробно и така се среща записано в старите гръцки ръкописни
отечници583. Гръцките учители иконописци ги изписват всичките седем
575
Вж. бел. 527, 528.
576
Св. Ангеларий – един от светите Седмочисленици. Според преданието мощите на светите
Горазд и Ангеларий се намират и до днес в гр. Берат (Белград) в Албания.
577
Един от светите Седмочисленици.
578
Тук под елински се има предвид високият гръцки език.
579
Вж. бел. 476.
580
Псалтирът, разделен на 20 катизми, е основна част от всекидневното богослужение. Поради
това той е първата книга, с която започва обучението на изучаващите християнската
книжнина за богослужебни нужди. Няма съмнение, че е бил и първата книга, преведена от
светите братя на славянски език. – Бел. прев.
581
Букв. граматика – наука за правилното и красиво четене и писане. – Бел. прев.
582
Така си е представял о. Паисий формирането на българския висок стил и формирането на
книжовен език въобще – чрез намиране на еквивалент и съпоставка с вече съществуващ
чужд образец – а именно гръцкия книжовен език (= граматика) (срв. бел. 476, 643). – Бел.
прев.
583
В съвременния гръцки τὰ πατερικά означава най-общо „писания на светите отци“. В това
си значение понятието е употребено и от о. Паисий. Вж. и Р а й к о в (1972: бел. 286).
329
пи́шать на и͗ко́ни ⸱ и͗ и͗менꙋ́ють ихь да́скали –

слове́нскїе ⸱ кои́ и̇ꙁва̀дили и͗ сьстави́ли кни́ги
славе́нскїи , тꙋ́ нае͗дно̀ сь ни́мь сти́ ки͗ри́ль
и͗ сти́ меѳо̀дїе :
5 ді ⸱ сти ни͗кола́е а͗рхїе͗пкⷭ҇пь ѡхри͗дскїи :
мно́го чꙋдеса̀ сьтвори́ль вь жи͗во̀те свое́мь ,
нѐмꙋ се ꙗ͗ви́ла пресвѣта́ꙗ бца , и͗ повелѣ́ла є͗-
мꙋ⸱ постави́ти и͗ларїѡна стго е͗пкⷭ҇па ме́глїи⸱
ꙗ͗ко́же пи́шит се вь жи́тїи ихь , и͗ преста́вилꙿ
10 се сти ни͗кола̀е вь ѡхриⷣ на своѐмь престо̀лѣ :
еі ⸱ сти́ и̇ларїѡ́нь мегли́нски е͗пⷭ҇кпь вели́ки
и͗ стїи жи́тїемь и͗ ꙋче́нїемь, би́ль мно́го бра́нь
со е͗рети́ци новатїа́не и͗ а͗рме́нїи и͗ме́ꙗ͗ль , но по̀-
мощїю бжїю ⸱ вьсѣ́хь ѡдолѣ́ль и͗ посрами́ль ⸱
15 и͗ и͗скорени́ль ѿ сво́ю па́ствꙋ ⸱ та́мꙿ се би́ло на́и
ве́че оу͗множи́ла ѡнаꙗ е͗реⷭ҇ вь мегли́нскаꙗ є͗-
па́рхїа⸱ и̇ гре́чески црове мно́го накаꙁꙋва́ль и͗
оу͗держа́ль ѿ е͗реси свои́мь премꙋ́дримь ꙋче́нїемꙿ
ꙗ͗ко́же напи͗са́ль вь жи́тїе его простра́но сти́
20 е͗ѵ̈ѳїмїа патрїа́рхь те́рновски ⸱ вь то̀ вре́ме
1. и͗менꙋ́ють K : и͗меютъ M, S; 3. нае͗дно̀ K : ꙁа́едно M, S, L, Ch, T; ни́мь K : add. и͗

M, S, L, Ch, T; 4. сти́ K : om. M, S, L, Ch, T; меѳо̀дїе K : меѳо́дїѧ M, S, L, Ch, T; 5.
ни͗кола́е K : ныко́лаѧ M, S, Ch, T; 6. мно́го K : и̑ ѡнъ мно́гѡ S; жи͗во̀те K : животе́мꙿ
L; 7. пресвѣта́ꙗ K : ста S; 8. ме́глїи K : ме́глинскїи L; 9. жи́тїи K : житїѧ̀ M, S, L, Ch,
T; 11. мегли́нски K : ме́глиски M, S, Ch; е͗пⷭ҇кпь… би́ль K : transp. S; 12. и͗ K : om. M;
бра́нь K : add. и̑ме́лъ S; 13. и͗ме́ꙗ͗ль K : om. S; 14. бжїю K : бжїею M, S, L, Ch, T; 15.
та́мꙿ K : тꙋ́ M, S, L, Ch, T; 16. мегли́нскаꙗ K : ме́глискаѧ M, Ch; 17. црове K : црквѣ
L; 18. премꙋ́дримь K : add. и͗ M; 19. сти́ K : om. T; 20. е͗ѵ̈ѳїмїа K : е̑ѵ̑ти́мїе L.
330
заедно по иконите и ги наричат „учители славянски“, [т.е. тези], които
изнамерили и съставили славянските книги. Тук заедно с тях са и свети
Кирил и свети Методий.
14-ти – свети Николай, архиепископ охридски584. Много чудеса
извършил през живота си. На него му се явила пресвета Богородица и му
заповядала да ръкоположи свети Иларион за епископ на Меглия585, както
пише в житията им. Свети Николай се преставил [в Господа] на престола
си в Охрид.
15-ти – свети Иларион, мъгленски епископ586. Бил велик и свят по
житие и учение. Водел много борби с еретиците – новатиани и арменци, но
с Божията помощ ги надвил и посрамил всичките, като изкоренил [ересите]
сред своето паство. Там, в Мъгленската епархия, тези ереси се били раз-
пространили най-много. Често наставлявал и гръцките царе и със своите
мъдри поучения ги предпазвал от ереси, както подробно е написал в жити-
ето му свети Евтимий, търновският патриарх. По време на своето царуване
584
Съществуват различни мнения относно свети Николай Охридски, „патриарх на
българите“. Според една от версиите той живее по времето на свети Иларион Мъгленски
(първата половина на ХІІ в. ) и го ръкополага за епископ на Мъглен. Според друга той е
съвременник на сръбския цар Стефан Душан и живее в средата на ХІV в. (вж. например
С н е г а р о в 1924: 340.) В житието на свети Иларион Мъгленски от свети патриарх
Евтимий Търновски името на българския архиепископ е Евстатий.
585
Мъглен/Меглен/Моглена – планинска област в югозападната част на Егейска Македония,
център на средновековна епископия.
586
Свети Иларион Мъгленски – български светец от първата половина на ХІІ в.
331
при͗нѐсль мо́щи се́го стго и͗ларїѡ́на, црь і͗ѡ͗а̀нь

снь асѣновь ѿ ме́глїи вь те́рново , сти е͗ѵ̈ѳи́мїа
мно̀гими похва̀лами оу͗блажае и͗ похвалꙗ́ю его ⸱
ѕі сти́ ни͗ко́димь ми͗рото́чець би́ль : :
5 вь стра́нꙋ ѡхриⷣскою пожи͗вѣ́ль, и͗ сконча́ль –
сво́е тече́нїе ⸱ послѣ́ди при͗не́сени мо́щи его вь
бе́ли̇ граⷣ а͗рнаꙋ́тски и͗ до ни́нꙗ подава́ють –
мно́го и͗сцѣле́нїе и̇ пребива́еть нетлѣ́нни :
ꙁі⸱ сти і͗ѡ͗а́нь ри́лски вь ри́лскꙋю пꙋ́стиню ,
10 ꙁа мно́го лѣ́та бгооу͗го́дно и͗ сто́е жи́тїе препро-
во́диль, и̇ мно̀го на́пасти ѿ бѣ́совь претерпѣ́ль
и͗ сконча̀ль сво́е тече́нїе вь то́и пꙋ́стини , и͗ стїи
мо́щи его и͗ до ни́нꙗ нетлѣ́ни и̇ цѣ́ли почи͗ва́ю
вь монасти́ре его ⸱ и͗ ѿ вьсѣ́хь бо́лгарїа прихо́дꙗ
15 наро́ди на поклонѐнїе мо́щи стго ѡца і͗ѡа́нна ,
и͗ прїе́млють мно́го и͗сцѣле́нїе, и͗ дше́внꙋ по́лꙁꙋ
бо́лгари⸱ кои́ сь оу͗се́рдїемь при͗хо́дꙗть кь не́мꙋ
и͗ вь стꙋю ѡби́тель его на поклоне́нїе⸱ ѿ вьсе́ꙗ
сла́ва бо́лгарскаꙗ що̀ би́ли и͗спе́рво толи́ко –
20 монасти́ри по бо̀лгарїа вели́ки и͗ црⷭ҇ки , вь та́ꙗ͗
1. при͗нѐсль K : прене́лъ M, S, Ch, прине́лъ L, T; 1.–2. при͗нѐсль мо́щи… асѣновь K :

transp. S; 2. ме́глїи K : ме́глинъ L; те́рново K : те́рновъ M, S, Ch, T; е͗ѵ̈ѳи́мїа K :
е̑ѵ̑тїмїе L; 3. похвалꙗ́ю K : похвалѧ́етъ M, S, L, Ch, T; 4. ми͗рото́чець K : мирото́ченъ
L; 6. при͗не́сени K : пренесени M, S, Ch, T; 7.–8. подава́ють… нетлѣ́нни K : нетле́нⷩ҇ сꙋтъ,
и̑ мно́гѡ и̑сцеле́нїѧ пода́юⷮ: S; 8. пребива́еть K : пребыва́ютъ M, L, Ch, T; 9. пꙋ́стиню
K : add. пости́л сѧ S; 10. бгооу͗го́дно K : om. S; 12. стїи K : стыѧ M, S, L, Ch, T; 14.
монасти́ре K : монасти́ръ L; вьсѣ́хь K : все́ѧ M, S, L, Ch, T; 15. мо́щи K : моще́и M, S,
L, Ch, T; 16.–17. прїе́млють мно́го… бо́лгари K : transp. S; 17. бо́лгари K : бо̀лгарскомꙋ
L; 17.–18. кь не́мꙋ и͗ K : om. S; и͗ K : om. T; 18. его K : add. и S; на поклоне́нїе K :
om. S; вьсе́ꙗ K : всѧ̀ M, S, L, Ch; 19. сла́ва бо́лгарскаꙗ K : transp. L; би́ли K : било̀
M, и̑меѧ́ли S.
332
цар Иоан, Асеновият син, пренесъл мощите на свети Иларион от Меглия
в Търново. [В житието] свети Евтимий го облажава и величае с много
възхвали.
16-ти – свети Никодим587. Бил мироточец588. Живял в Охридските
земи и [там] завършил своя живот. По-късно пренесли мощите му в
арнаутския Белиград589, [където] и досега вършат много изцеления и
пребивават нетленни.
17-ти – свети Иоан Рилски – имал свят и богоугоден живот. Прекарал
дълги години в Рилската пустиня590, където претърпял много изпитания от
бесовете и завършил живота си. Светите му мощи и досега почиват нетлен-
ни и цели в неговия манастир. От цяла България се стичат хора, за да се пок-
лонят на мощите на светия отец Иоан. Много българи, които с усърдие ид-
ват при него в светата обител на поклонение, получават изцеление и душев-
на полза. От цялата [предишна] българска слава, от толкова много велики и
царски манастири, които съществували отначало по България, сега в тези
587
Свети Никодим Мироточиви, чиито мощи са в Берат, поне според сведение от
„Стематографията“ на Христофор Жефарович от 1741 г., където е изобразен редом със св.
Наум Охридски. Вж. Р а й к о в 1972: бел. 290.
588
Т.е. от мощите му изтичало целебно миро. – Бел. прев.
589
Арнаутски Белиград е дн. гр. Берат в Албания, разграничаван чрез това название от
Сръбския Белград. В Средновековието този Белград в Сърбия е познат и като Български
или Гръцки Белград.
590
Вж. бел. 214.
333
на́ша вре́мена, е͗ди́нь то́и монастиⷬ ри́лски –

ѡста́виль бгь цѣ́ль преби͗ва́ти, млтвами –
стго ѡца і͗ѡ͗а́нна , и͗ на вели́ко(!) по́лꙁꙋ е то́и вꙿсѣⷨ
бо́лгаромь , ꙁатоⷭ҇(!) са до́лжни вьси́ бо́лгари чю-
5 ва́ти и͗ млⷭ҇ти́ню дава́ти ⸱ вь то́и стїи ри́лскїи
монасти́рь ⸱ да не оу͗га́снеть толи́каꙗ по́лꙁа и̇
похва́ла бо́лгарскаꙗ що̀ прїе́млють ѿ то̀и͗ мо-
насти́рь ри́лски ⸱ млтва́ми стго ѡца на́шего
і͗ѡа́нна сла́внаго стго бо́лгарскаго :
10 иі сти гаврїи́ль ле́сновски поживѣ́ль вь
пꙋ́стиню ле́сновскою вь е͗пархїи щи́пскїи ⸱ мно̀-
го лѣ́та препрово́диль по́стническое и͗ сто́е
жи́тїе и͗ преста́вил се кь го́сподꙋ :
ѳі сти́ прохо́рь пши́нскїи⸱ вь пꙋ́стиню ⸱ пши́нꙿ-
15 скою вь е͗пархїи ско́пскїе, пожи͗вѣ́ль бгооу͗гоⷣ-
но и͗ сто̀ и͗ ди́вно жи́тїе⸱ и͗ме́ꙗль да́рь проро̀-
чески⸱ и̇ ꙁа мно̀го вѣ́щи преⷣскаꙁꙋва́ль , ка́ко пи-
са́но простра̀но вь жи́тїе его, и͗ до ни́нꙗ стїи
его мо́щи точа̀ть ми́ро цѣлѐбное :
20 к҃ ⸱ сти́ і͗ѡ͗а͗ки́мь сарандапо̀лски пꙋ́стино- –
3. вели́ко K : вели́кꙋ M, S, L, Ch, T; е то́и K : єстъ S; 4. бо́лгари K : add. приле́жно M,

S, L, Ch, T; 5.–6. то́и стїи ри́лскїи монасти́рь K : вꙿ то́го мнⷭ҇ти́рꙋ S; 8. ри́лски K : om.
S; на́шего K : om. S; 9. сла́внаго стго бо́лгарскаго K : om. S; 11. щи́пскїи K : щи́пскїѧ
M, S, L, Ch, T, add. и̑ ꙁа S; 16. и͗ ди́вно K : om. S; 18. стїи K : сты́е M, S, L, Ch, T;
19. его мо́щи K : transp. S; сарандапо̀лски K : add. в лявото поле м҃. граⷣ S, сарапо́лскы
L, сара́нда по́лски Ch, Сара́нда, по́лски T.
334
наши времена благодарение на молитвите на светия отец Иоан Бог е
оставил непокътнат единствено Рилския манастир. Но и [само] той е от
голяма полза за всички българи, затова всички те591 са длъжни да полагат
грижи за него и да дават милостиня на светия Рилски манастир, за да не
секне тази голяма благодат и достолепие българско, което [те] получават
от Рилския манастир чрез молитвите на светия наш отец Иоан, славния
български светия.
18-ти – свети Гавриил Лесновски592. Живял в Лесновската пустиня
в Щипската епархия. Дълги години водел постнически и свят живот и се
преставил в Господа.
19-ти – свети Прохор Пшински593. Живял богоугоден, свят и достоен
за удивление живот в Пшинската пустиня в Скопската епархия. Имал
пророчески дар и предсказвал много неща, както е описано подробно в
житието му. И до днес от светите му мощи изтича целебно миро.
20-ти – свети Иоаким, Сарандаполски пустиножител594. В тази
591
В оригинала – българи. – Бел. прев.
592
Свети Гаврил Лесновски – български светец от ХІ–ХІІ в., основател на Лесновския
манастир край Злетово в Македония.
593
Свети Прохор Пшински или Пчински – български светец от ХІ в., основател на
едноименния манастир край р. Пчиня, на територията на дн. Южна Сърбия.
594
По-точно Сарандапорски (от Сарандапоро, гръцкото име на Крива река) или Осоговски.
Живее през ХІІ в. и основава Осоговския манастир край гр. Крива паланка в дн. Македония.
335
жи́тель⸱ вь то́и пꙋ́стини ꙁа мно̀го лѣ́та пре-

прово́диль ⸱ и͗ сконча́ль сто́е сво́е жи́тїе ⸱ но ѿ
ско́раꙗ вре́мена монастиⷬ его ꙁапꙋстѣ́ль, и͗
мо̀щи его и͗ли́ вь ꙁе́млю лежа̀ть , и͗ли́ нꙗкаде
5 и͗хь прине́сли кало́гери ⸱ ꙁато́ не ѐ и̇ꙁвѣ́стно дѐ
се ѡбрета́еть : ка ⸱ сти́ і͗ѡа͗нѝкїа деви́чески
жи͗вѐꙗль вь го́рꙋ деви́чꙋ на преде́ль серꙿбски и͗
бо̀лгарски ⸱ вь е͗пархїи грача̀нскїи ⸱ на бѐло по́ле ⸱
та̀мо пожи͗вѣ́ль и͗ сконча́ль сво́е тече́нїе ⸱ и͗ до ни́-
10 нꙗ стїе его мо̀щи и̇ꙁ гро́ба точа́ть ми́ро и͗
при̇хо́дѣть мно̀го наро̀ди ра̀ди и͗сцѣле́нїе и͗
поклоне́нїе вь монастирь деви́чески кь не́мꙋ :
ꙁа тїи че́тири сти́хь препооⷣбниⷯ ѡци на́ши
гаврїи́ла ⸱ прохо́ра ⸱ і͗ѡа͗ки́ма ⸱ і͗ѡ̇а͗ни́кїꙗ :
15 глаго́лет се и̇ ѡ͗брета́ит се пи́сано вь сла́восло́вїе
лю́дскаꙗ и̇ ми́рскаꙗ ⸱ ꙁащо́ са би́ли оученици пре-
поⷣобнаго ѡца і͗ѡ͗а́нꙿна ри́лскаго ⸱ ѡнь ихь наꙋчи́лꙿ
и͗ просвѣти́ль сти́мь жи́тїемь и͗ прави́ломь мо-
на̀шескимь ⸱ ꙁа мно̀го вре́ме вь ри́лскою пꙋ́стиню
20 преби͗ва̀ли сь ни́мь ⸱ послѣ́ди прати́ль иⷯ стїи
2. сто́е сво́е K : transp. L; 4. ꙁе́млю K : ꙁемлѝ M, S; нꙗкаде K : не́кꙋде M, S, L, Ch, T;

5. прине́сли K : прене́ли M, S, L, Ch, T; не ѐ и̇ꙁвѣ́стно K : неи͗ꙁве́стно єстъ M, S, L, Ch,
T; дѐ K : да L; 6. ѡбрета́еть K : ѡ͗брета́ютъ M, S, L, Ch, T; 7. серꙿбски K : се́рбїски Ch,
T; 8. грача́нскїи K : гра́чанскїе M, S, L, Ch, T; 9. та̀мо K : тꙋ M, S, L, Ch, T; 10. его
мо̀щи K : transp. S; 11. ра̀ди и͗сцѣле́нїе K : transp. S; 12. поклоне́нїе K : om. S; монастирь
деви́чески кь не́мꙋ K : то́го мнⷭ҇ти́ра S; 13. тїи K : тї́ѧ M, S, L, Ch, T; на́ши K : om. S;
14. і͗ѡ̇а͗ни́кїꙗ K : і̑ѡ̑а́ни́кїе L; 15. сла́восло́вїе K : славосло́вїѧ M, S, L, Ch, T; 16. ꙁащо́
K : да S; 16.–17. препоⷣобнаго K : ста́гѡ S; 18.–19. мона̀шескимь K : монаша́скоⷨ M, S;
20. сь ни́мь K : кꙋ́пно S; стїи K : сти́хъ L.
336
пустиня прекарал дълги години и [в нея] завършил своя свят живот, но от
595
скоро време манастирът му е запустял и мощите му или лежат в земята, или

калугерите са ги пренесли някъде, затова не е известно къде се намират.
21-ви – свети Иоаникий Дѐвически596. Живял в планината Дѐвича597
на сръбско-българската граница, в Грачанската епархия в Бело поле598.
Там прекарал и завършил своя живот. И досега светите му мощи изпускат
миро от гроба и много хора идват за изцеление и поклонение при него в
Дѐвическия манастир.
За тези четирима свети преподобни наши отци – Гавриил, Прохор,
Иоаким и Иоаникий се казва и пише в людските и мирски славословия599,
че са били ученици на преподобния наш отец Иоан Рилски. Той ги
просветил и научил на свят живот и монашеско правило600. Дълго време
[те] пребивавали с него в Рилската пустиня. След това светият отец Иоан
595
Т.е. сарандапорската. – Бел. прев.
596
Свети Йоаникий (Йоан) Дѐвички е сръбски светец, живял през ХV в., смятан за
последовател на свети Йоан Рилски. Мощите му се намират в Дѐвичкия манастир край
Сърбица (Скендерай) в Косово.
597
Дѐвича е гориста местност в областта Дреница на границата между Косово и Метохия.
598
Вероятно става дума за прочутия манастир Грачаница в Косово, който е доста отдалечен
от Дѐвич. От друга страна, Биело полье е град в североизточната част на Черна гора.
599
Под людски и мирски славословия о. Паисий има предвид т.нар. „слави“, които са били
разпространени из част от западнобългарските и из сръбските земи. Те се извършват
след като приключи литургията в центъра на храма с участието на духовници и миряни.
В „славата“ се изреждат всички чинове и видове светци, като се споменават и имената
на особено честваните в дадената поместна църква. Подобни „слави“ са се правели и в
частни домове. В момента тази практика се е запазила само в Сръбската църква. У нас
има сведения за такива славословия, правени в Трънско и Монтанско преди Балканската
война. В подобно славословие заедно с тримата западнобългарски анахорети е споменат
и Св. Йоаникий в сборник НБКМ 1068, л. 112, от XVIII в., писан от Никифор Рилец
през 1763 г.: ста́го ѡца іѡа́нна ры́лскаго, і͗ѡа́кима ѡ͗сого́вскаго, гаврїи́ла лесно́вьскаго, про́хора
пши́нскаго, и͗ѡани́кїа деви́ческаго, и͗ про́чихь стыⷯ прпⷣбныхь, ѡць, иже моли́твою и по́стомъ
бгꙋ блгоꙋгодившиⷯ. В подобно обкръжение е споменат св. Йоаникий и в требник НБКМ
1000, л. 47v. Вж. Т о д о р о в а 1997: 272, бел. 261; С т о я н о в , К о д о в 1964: 157, 369. За
„славите“ вж. още С е л и щ е в 1929: 222–227, 229–240 и по-специално разпространението
на тази практика из западнобългарските земи – с. 276–278. – Бел. прев.
600
Т.е. дал им монашески устав. – Бел. прев.
337
ѿць і͗ѡ͗а́нь по ѡни пꙋстини составлꙗти мо-

насти́ри⸱ и͗ соби͗ра̀ти члци ⸱ кои́ кь ни́мь при͗хо̀-
дѣть и͗ жела́ють би́ти мона̀си ⸱ предава̀ти иⷨ
чи́нь и͗ прави́ло мона̀шеское ⸱ и͗ та̀ко млтвами
5 ѡца і͗ѡ̇а̀нна просїꙗли ка́ко ѕвѣ́ꙁди че́тири –
оученици его⸱ тїи стїи ѿ ни́х се поче́ло вь бо́лꙿ-
гарїю пе́рво чи́нь мона́шески ⸱ и͗ мно́го монасꙿ-
ти́ри са согради́ли вь вре́ме ихь вь бо́лгарїю ⸱
и͗ вьси́ держа́ли прави́ло и͗ преда́нїе ихь ⸱ ка́ко
10 що би́ли прїе́ли ѿ стго ѡца і͗ѡ͗а́нꙿна и͗спе́рво,
та́ко стїи ѿць ри́лски нача́лникь инокомь ⸱
вь бо́лгарїю би́ль ⸱ а͗ по не́мь мно́го ѿ оу͗ченици
его просїꙗли и͗ чꙋ́днимь жи́тїемь , аще и͗ не ѡ͗-
брета́ит се ⸱ ꙁато̀ и͗ ннꙗ ѿ мно̀го вре́ме прїи͗шло̀
15 вь ꙁабве́нїе беꙁꙿ писа́нїе :
кв ⸱ сти́ препоⷣобнїи ѿць ѳеѡⷣсїа те́рновски
оученикь стго гри͗го́рїа си͗на́ита вь вре́ме –
црꙗ іѡ͗а́нна сна асѣнова ⸱ и͗ патрїа́рха ста́го
е͗ѵ̈ѳи́мїа ⸱ просїꙗль вь го́рꙋ сли́венскою⸱ та́мо
20 согради́ль црь мно́го монасти́ри⸱ на подо̀бїе
1.–2. монасти́ри K : монасти́ръ L; 2.–3. кь ни́мь при͗хо̀дѣть K : om. S; при͗хо̀дѣть K :

приходи́лъ L; 4.–5. млтвами ѡца і͗ѡ̇а̀нна K : om. S; 5. і͗ѡ̇а̀нна K : add. ста́гѡ M, L, Ch,
T; 5.–6. просїꙗли … стїи K : тїѧ чети́ри сты̀ просиѧ́ли ка́кѡ чети́ри ѕве́ꙁди S; 6. тїи
K : ты́ѧ M, L, Ch, T; 8. са согради́ли K : transp. S; 10. би́ли K : om. S; ѡца K : om.
M; 10.–12. и͗спе́рво … би́ль K : om. S; 11. инокомь K : мона́шаски M; 12. вь бо́лгарїю
би́ль K : transp. L; 14. прїи͗шло̀ K : преи́шло̀ M, S, L, Ch, T; 15. писа́нїе K : писанїѧⷨ(!)
M, писа́ниеⷨ S; 16. ѳеѡⷣсїа K : ѳеѡ̑до́сїе L; 19. е͗ѵ̈ѳи́мїа K : add. то́и꙼ сты S, е̑вти́мїе L;
сли́венскою K : сли́вненскою L; та́мо K : тꙋ M, L, Ch, T, и̑ тꙋ̀ S.
338
ги изпратил по онези пустини да основават манастири, да събират
хората, идващи при тях с желанието да станат монаси, и да ги учат на
ред и монашеско правило. Така по молитвите на отец Иоан четиримата
негови ученици просияли като звезди. От тези светци започнало най-
напред монашеството в България – по тяхно време били съградени много
манастири и всички те спазвали установените от тях правила, както ги
били приели първоначално от светия отец Иоан. Така светият рилски отец
станал родоначалник на монасите в България. Много от учениците му
просияли след него с чудното си житие, àко и да не се намира писано за
това, и сега, бидейки неописано, е преминало в забвение поради изтеклото
време.
22-ри – светият преподобен отец Теодосий Търновски601 – ученик
на свети Григорий Синаит602. По времето на цар Иоан, Асеновия син,
и на свети патриарх Евтимий той просиял в Сливенската планина603.
Там царят съградил много манастири по подобие на Света Гора Атонска,
601
Свети Теодосий Търновски (ок. 1300–1363) – виден български духовник и отшелник,
ученик на св. Григорий Синаит и учител на св. Евтимий Търновски.
602
Свети Григорий Синаит (ок. 1268–1346) – виден византийски духовник, представител на
исихазма. Негови ученици и последователи са свети Теодосий Търновски и свети Евтимий
Търновски.
603
Т.нар. Света гора Сливенска. Вж. бел. 337.
339
стїе го́ри а͗ѳо́нстїи ⸱ и͗ би́ль наⷣ вьси́ ѡни̇ монасꙿ-

ти́ри нача́лникь и͗ наста́вникь стїи ѿць ѳеѡ͗-
до́сїа те́рновски ⸱ би́ль ро́домь ѿ те́рново –
блгоро́день и͗ че́стень ⸱ но ѡ͗ста̀виль вьсѣ́хь ми́рсꙿ-
5 кое при͗стра́стїе ⸱ и͗ вда̀л се бгꙋ вьсѐдꙋ́шно и͗ веⷭ҇-
серде́чно просїꙗль чꙋ́днимь и͗ сти́мь жи́тїемь
та́ко и͗ не́гови оученици мно́го просїꙗли сти́мꙿ
жи́тїемь ⸱ ѿ тїи монасти́ри не́гови оученици
поставлꙗли патрїа́рсе те́рновски⸱ и͗ много е͗пи́сꙿ-
10 копи по бо́лгарїа, и͗ краси́ли сво́е е͗пи͗скопїи ⸱ чюⷣ-
нимь свои́мь жи́тїемь и͗ оу͗че́нїемь ѿ ни́хь би́ль:
кг ⸱ сти́ ма́рко ми̇трополѝть пресла̀вски ,
ѡнь при͗не́сль мо́щи препоⷣобнїи мтри на́ше
параске́ви ѿ епи͗фа́ть вь те́рново⸱ би́ль вели́-
15 кихь сти́мь жи́тїемь и͗ оу͗че́нїемь ⸱ и͗ на то́мь сво-
е́мь престо́ле вь пресла́ва преста́вил се кь гꙋ :
кд сти препоⷣобни ѿць ко́ꙁма и̇ꙁѡ̇гра́фски :
ке сти препоⷣобни ѿць си́монь пе́тровꙿски :
кѕ сти препоⷣобни ѿць фи͗лоте́и ски́тсꙿки :
20 тїи́ стїи три́ ⸱ препоⷣобнїи ѡци ѿ ро́да болгарсꙿ-
1. стїе K : сте́и S, стыѧ M, L, Ch, T; а͗ѳо́нстїи K : аѳо́нстёи꙼ M, S, L, Ch, T; 2.–3.

ѳеѡ͗до́сїа K : ѳеѡ̑до́сїе L; 3. те́рновски K : om. S; ро́домь K : add. болга́ринъ S; 4.–5.
вьсѣ́хь ми́рсꙿкое при͗стра́стїе K : всѧ̀ ми́рскаѧ пристра́стїѧ S; 5. вда̀л се K : вда̀ L; 5.–6.
и͗ веⷭ҇серде́чно K : om. S; 6. просїꙗль K : add. и͗ M; 7.–8. мно́го ... оученици K : om. T; 8.
тїи K : тїѧ S, L, Ch, T; 9. и͗ K : om. M, L, Ch, T; и͗ много K : om. S; 10. сво́е K : своѝ
M, S, L, Ch, T; 11. ѿ ни́хь би́ль: K : om. S; 13. при͗не́сль K : прене́лъ M, S, L, Ch, T;
препоⷣобнїи K : препоⷣбнїе M, S, L, Ch, T; мтри на́ше K : om. S; на́ше K : om. M, на́шеи꙼
L, Ch, T; 14.–15. вели́кихь K : вели́ки S, T; 15. сти́мь K : сты M, S, Ch, T; 16. пресла́ва
K : пресла́вна M, L, Ch, T, add. и Ch, T; 17. и̇ꙁѡ̇гра́фски K : ꙁꙋгра́вски L, изꙋгра́фски
M, S, Ch, T; 19. препоⷣобни ѿць K : transp. L; 20. тїи́ K : тї́ѧ M, S, L, Ch, T; стїи три́
K : transp. M, S, Ch, T, трѝ мꙋ́ченицы сты̀ L; препоⷣобнїи K : om. S.
340
а наставник на всички тези манастири бил светият отец Теодосий
Търновски. [Той] бил благороден и знатен, родом от Търново, но оставил
всички мирски пристрастия и се отдал с цялата си душа и сърце на Бога.
Просиял с достоен за удивление и свят живот. Много негови ученици
също просияли със святия си живот. Негови ученици от манастирите [в
Сливенската Света гора] били ръкополагани за търновски патриарси.
Мнозина ставали епископи по България. [Те] красели своите епископии с
чудния си живот и учение. Сред тях бил:
23-ти – свети Марко, митрополит преславски604. Той пренесъл
мощите на преподобната наша майка Параскева605 от Епиват в Търново.
Бил велик със светия си живот и учението си. Преставил се в Господа на
престола си в Преслав.
24-ти – светият преподобен отец Козма Зографски606.
25-ти – светият преподобен отец Симон Пèтровски607.
26-ти – светият преподобен отец Филотей Скитски.
Тези трима свети преподобни отци от българския род просияли в Света
604
Сведението на о. Паисий се потвърждава и от Житието на света Петка Търновска от
Патриарх Евтимий, където се споменава „всеосвещения Марко, митрополит на Велики
Преслав“. Вж. K a ł u ž n i a c k i 1901: 137.
605
Става дума за Света Петка (Параскева) Търновска, родом от Епиват на Мраморно море,
чийто мощи са пренесени в Търново от цар Йоан Асен ІІ.
606
Български светец от края на ХІІІ и началото на ХІV в., подвизавал се в Зографския
манастир.
607
Отшелник от ХІV в., основател на манастира Симонопетра в Атон.
341
каго ⸱ просїꙗли вь стїи го́ри аѳо́нскїи⸱ стїи

ко̀ꙁма бли́ꙁꙋ ꙁѡгра́фь ⸱ вь е͗ди́нꙋ пещерꙋ́ жесꙿ-
то́кꙋ и͗ стра̀шнꙋ ⸱ ꙁа мно̀го лѣ́та прежи͗вѣ́ль
и͗ и͗ме́ꙗль вели́ки да́рь проꙁорꙿли́ви, и͗ мно̀го
5 преⷣскаꙁꙋ́валь бра́тїꙗмь хоте́щаꙗ би́ти -
ка́ко се пи́шеть вь жи́тї́е его : сти си́монꙿ
жи͗вѣ́ль вь е͗ди́нь ка́мень ⸱ вь ма́ло пе́щери́цꙋ
жесто̀ко жи́тїе и͗ сто ⸱ и͗ би́ло емꙋ ꙗ͗влѐнїе –
ѿ бга мно́го кра́ти ѕвѣ́ꙁдою на то́и ка́менꙿ
10 де ни́нꙗ монастиⷬ ꙁгради́ль ⸱ и̇ нари͗ца́ит се –
си́монь пе́трь , то̀ есть си́моновь ка́мень ,
и͗ и͗ме́ꙗль да̀рь и͗сцѣле́нїе, и͗ мно́го члци ѿ раꙁꙿ-
лѝчни боле́ꙁни и͗сцѣли́ль , и͗ маџа́рскаго кра̀-
лꙗ дꙿще́рь ѿ бѣ́са свободи́ль ⸱ то́и кра́ль и͗
15 монасти́рь емꙋ сьгради́ль : сти́ фи͗лоте́и
би́ль ꙁа мно́го вре́ме после́ди сьгради́ль на
то́мь мѣ́сте монасти́рь ⸱ и̇ по́ и͗мени его на-
рече́нь фи͗лоте́и ⸱ ни́како хлѣ́ба не вькꙋша́лꙿ
сти фи͗лоте́и, но кеста́ни би́ли сне́дь его ,
20 вь вꙿсѐ дни́ жи͗во́та его, после́ди мно́го на̀-
1. стїи K : сты́ѧ M, S, L, Ch, T; аѳо́нскїи K : аѳо́нтⷭеи꙼ M, S, а̑ѳо́нскїѧ L, Ch, T; 2. ко̀зма

K : add. бы̀лъ S; ꙁѡгра́фь K : ꙁꙋгра́фъ L, Ch, изꙋгра́фъ T; 3. прежи͗вѣ́ль K : поживе́лъ
T; 4. и͗ K : om. T; 5. хоте́щаꙗ K : хотѧ́щимъ L; 7. ка́мень K : ка́мѣкъ L, ка́микъ Ch;
ма́ло пе́щери́цꙋ K : пе́щерꙋ ма́лꙋ S; ма́ло K : ма́лꙋ M, L, Ch, T; 8. жесто̀ко K : жесто́кꙋ
Ch, T; 9. ка́менꙿ K : ка́микъ M; 10. монастиⷬ ꙁгради́ль K : ꙁагради́лъ монасти́ръ L; 11.
ка́мень K : ка́мекъ L; 12. и͗1 K : om. M, S, L, Ch, T; и͗сцѣле́нїе K : и̑сцеле́нїѧ M, S, L,
Ch, T; 17. то́мь мѣ́сте K : то̀ ме́сто M, S, то́мъ ме́ста L; 18. фи͗лоте́и K : фило́те̇ѧ M,
S, Ch; 19. фи͗лоте́и K : фило́теѧ M, Ch, T; сти фи͗лоте́и K : om. S; кеста́ни K : ко́сини(!)
M, ко́стани꙼ S, L, Ch, T; 20. вь K : om. S; дни́ K : om. M.
342
Гора Атонска. Свети Козма дълги години живял в една труднодостъпна
и внушаваща страх пещера близо до Зограф. [Той] имал великия дар на
прозорливостта и често предсказвал на братята бъдещето, както пише в
неговото житие.
Свети Симон живеел суров и свят живот в една малка пещеричка в
скалите608. Много пъти на тази скала, където сега е изграден манастирът,
наречен Симонопетра, т.е. Симонова скала, виждал божествено явление
във вид на звезда. [Той] имал дарбата да лекува и изцелил много хора от
различни болести. Избавил от бяс дъщерята на маджарския крал и кралят
му съградил манастир.
Свети Филотей живял много време след това. На мястото,
[на което живял], съградил манастир, наречен на неговото име
„Филотей“. Свети Филотей никога не вкусвал хляб, но се хранел с
кестени през всичките дни на живота си609. Впоследствие претърпял
608
В оригинала букв. в един камък, в малка пещеричка. – Бел. прев.
609
Тук са объркани житията на преп. Филотей и преп. Дионисий. Всъщност с кестени се е
хранел св. Дионисий. – Бел. прев.
343
па́сти претрьпѣ́ль ѿ свои́хь мона́си ⸱ и͗ и͗ꙁи͗шеⷧ҇

ѿ стаꙗ го́ра вь едренѐ ⸱ и͗ та̀мо преста́вил се ,
бра̀ть его дѵ̈ѡ͗ни́сїа би́ль ми͗трополи́ть вь е͗-
дренѐ , та́ко пи́сана вь гре́чески стого́рски ѡ͗-
5 те́чникь ꙁа филоѳе́а и͗ ди͗ѡ͗ни́сїа ка́ко са би́ли
ѡба стїи мꙋ́жи ро́домь бо́лгари :
кꙁ сти пи͗ми́нь препоⷣо́бнїи вь и͗ꙁⷹграфь :
вьспрїе́ль мона́шество и͗ прежи͗вѣ́ль ꙁа мно́го
вре́ме вь и͗ꙁꙋгра́фь ⸱ би́ль и͗ко́нопи́сець ⸱ и͗ме́ꙗ͗ль
10 сто̀ жи́тїе, но потае́но ѿ члци ⸱ покри͗ва́л се
мꙋ́дро и͗ хи́тро преⷣ члци ⸱ после́ди и͗ꙁи͗ше́ль
ѿ стїи го́ри⸱ и͗ прїи͗ше́ль вь со́фїи͗ска е͗па́рхїа
вь тїи лѣ́та да́ль црь тꙋ́рски хрⷭ҇тїа́номь
во́лю прави́ти цркви ⸱ то́и сти́ пимѝнь насꙿ-
15 тоꙗль и͗ трꙋди́л се ⸱ и͗ мно́го цркви напра́виль
и͗ монасти́ри ѡбнови́ль во софїи́скою е͗па́рхїю
ѿта́мо и͗ ро́домь би́ль , после́ди ѡбнови́ль че-
репи́нски монастиⷬ ⸱ при͗кра́и рѣ́ки искра ⸱ т
се и̇ преста̀виль кь гꙋ⸱ по мно́го лѣ́та ѡбре́ли
20 стїи мо́щи его вь гро́бе цѣ́ли̇ и͗ нетлѣ́ни⸱ и͗
1. мона́си K : мона́ховъ S; 3. дѵ̈ѡ͗ни́сїа K : диѡ̑ни́сїе L; 4. пи́сана K : пи́сано M, S, L, Ch,

T; 5. са K : om. M, S; 7. пи͗ми́нь препоⷣо́бнїи K : transp. S; 8. мона́шество K : мона́шескїи
чи́нь L; 12. ѿ ... прїи͗ше́ль K : om. T; стїи K : сты́ѧ M, S, L, Ch; 13. тїи K : ты̀ѧ M,
S, L, Ch, T; 15. и͗2 K : om. M, S, Ch, T; напра́виль K : согради́лъ S, om. T; монасти́ри
ѡбнови́ль K : transp. L; 18. рѣ́ки искра K : transp. L; 19. и̇ K : om. T; мно́го K : мно́га
M, S, Ch, T; 20. стїи K : стыѧ M, L, Ch, T.
344
много злини от своите монаси и отишъл от Света Гора в Едрене. Там и се
споминал. Неговият брат Дионисий бил митрополит в Едрене. Така пише в
гръцкия светогорски отечник610 за Филотей и Дионисий, че и двамата свети
мъже били родом българи611.
27-ми – свети преподобни Пимен в Зограф612. Приел монашество и
живял дълги години в Зограф. Бил иконописец. Водел свят живот, но скри-
то от хората – пред хората се прикривал мъдро и умело. По-късно напус-
нал Света Гора и отишъл в Софийската епархия. В онези години турския
цар разрешил на християните да правят църкви. Този свети Пимен [дълго]
усърдствал и [много] се трудил, направил много църкви и обновил [много]
манастири в Софийската епархия613, откъдето и бил родом. След това обно-
вил Черепинския манастир край река Искър614; там се и преставил в Госпо-
да. След много години намерили светите му мощи в гроба цели и нетленни и
610
Вж. Р а й к о в 1972: бел. 297.
611
Преп. Филотей Скитски – най-вероятно е подвижникът (аскет) от ХV в., живял в Карея,
централното монашеско селище в Света Гора, което е имало статута на скит (паметта му
е на 5 декември). Тук е объркан с преп. Дионисий (чества се на 24 януари), живял през
XVI в. в строго подвижничество (аскеза) близо до Филотейския манастир, където по-
късно е поканен за игумен от братството, състоящо се предимно от български монаси.
Когато част от братството започнала силно да роптае срещу него, той напуснал манастира
и след известно време се поселил в планината Олимп, където основал голям манастир.
Преп. Филотей Карейски имал сподвижник на име Дионисий по фамилия Ягарис,
произхождащ от знатен константинополски род. При тях се поселил Николай от Битоля
(вероятно българин), който в монашество получил име Нектарий (паметта му е на 5
декември). Между учениците пък на преп. Нектарий е известният прот Серафим (прот –
от гр. πρότος – до завладяването на Света Гора от турците е имал голяма еднолична власт
в Карея и околностите и често е бил арбитър във възникващите между манастирите
спорове). Няколко поколения, живели в килията „Ягари“, били от Битолско-Охридския
край. Вероятно поради това о. Паисий смята преп. Филотей Скитски и преп. Дионисий за
българи. – Бел. прев.
612
Свети Пимен Зографски или Софийски (ок. 1540–1620) – виден духовен и книжовен деец
от края на ХVІ и началото на ХVІІ в., родом от София, прекарал дълги години в манастира
Зограф и в Софийската епархия.
613
Според житието му – 300 църкви и 15 манастира. – Бел. прев.
614
Т.е. Черепишкия манастир.
345
и͗ би́ли прине́сени вь е͗пархїю ви́ди͗нскою, вь

монасти́рь сꙋходо̀лскїи, то́и̇ пи͗ми́нь би́ль вь
лѣ́то ⸱҂а҃ х҃ ї҃ : ки ⸱ сти́ ми͗хаи́ль вои́нь :
ѿ се́ло потꙋ́ка би́ль вь сли́венстїи е͗пи͗ско́пїи
5 ро́домь бо́лгаринь, но гре́комь вое͗ва́ль⸱ и͗ и͗-
мѐꙗль вели́ки чи́нь вои́нски⸱ и͗ би́ль хра́брь –
вь бра̀нехь ⸱ и͗ сти́мь жи́тїемь ⸱ моли́твою и͗
ме́чемь ꙋби́ль ѕмїа стра̀шнаго ⸱ и͗ црь і͗ѡ͗а́ннь
ѿ потꙋ́ка вь те́рново вь црковь принель мо́щї
10 е͗го вь црковь , м҃⸱ мꙋ́чениковь :
кѳ ⸱ сти ди͗ми́трїа но́ви ⸱ вь лѣ́то ⸱҂а҃ х҃ п҃ є҃ :
жи͗вѣ́ль про̀сто и͗ человѣ́кь ми͗рѣ́нинь би́ль,
но дхь бжїи ⸱ и͗де́же хо́щеть та́мо ди́шеть
и͗ преби͗ва̀еть ⸱ то́и сти́ би́ль и͗мѐꙗль нꙗко-
15 лико ѡвци , и͗ при͗ е͗ди́на рѣ́ка̀ и͗ стѣна̀ преби͗-
ва́ль⸱ и͗ начи͗ни́ль сѐбе ма̀ло ви͗ногра̀дець ⸱ и͗ и͗сꙿ-
копа̀ль коли́ба вь ѡнаꙗ стѣна̀ , и͗ та̀ко веⷭ҇ сво́и
живо̀ть прежи͗вѣ́ль ⸱ са́мь еди́нь на ѡно мѣ́стⷪ
но и͗ме́ꙗль про̀сто и͗ сто̀ жи́тїе и͗ ꙋгоди́ль бгꙋ
20 вь то̀ сво́е про̀сто жи́тїе ⸱ и͗ преста̀вил се кь гдⷭ҇ꙋ
2. то́и̇ K : add. сты̀ M, S, L, Ch, T; 3. лѣ́то K : add. гдⷭ҇нѣ L, Ch; 4. ѿ се́ло потꙋ́ка…
е͗пи͗ско́пїи K : transp. S; 5. но K : и L; вое͗ва́ль K : add. ꙗ̑ко́же пи́шет сѧ ѡ̑ не́мъ въ
про́лоꙁе . ное̑мврїи .кв. S; 7. сти́мь K : стыи꙼ M, S, L, Ch, T; и͗ K : om. S; 8. ме́чемь ꙋби́ль
K : transp. S; 8.–10. и͗ црь… црковь K : и̑ прене́лъ мощи е̑гѡ̀ ц̑ръ і̑ѡа́нъ ѿ потꙋка въ
те́рново . и̑ постави́лꙿ ихь въ цркви S; 9. црковь K : add. м҃⸱ мчнковъ M, L, Ch, T; 10.
вь ... мꙋ́чениковь K : om. M, L, Ch, T; 11. лѣ́то K : add. гдⷭнѣ̀ M, S, L, Ch, T; 14. би́ль
K : om. S; 15. и͗ стѣна̀ K : Истена̀(!) T; 15.–16. при͗ е͗ди́на… преби͗ва́ль K : transp. S:
16. начи͗ни́ль K : направи́лъ S; ма̀ло K : ма̀лъ M, S, om. L; и͗2 K : om. Ch; 17. сво́и K :
om. T; 20. вь то̀ сво́е про̀сто жи́тїе K : om. S.
346
ги пренесли в Суходолския манастир във Видинската епархия615. Този
Пимен бил жив през 1610 година.
28-ми – свети Михаил Воин от село Потука616. Живял в Сливенската
епископия, родом българин, но се сражавал за гърците. Имал висок войнски
чин. Бил храбър в битките и със свят живот. С молитва и меч убил страшен
змей. Цар Иоан пренесъл мощите му от Потука в Търново в църквата на
[светите] „40 мъченици“617.
29-ти – свети Димитър Нови618. [Преставил се] през 1685 годи-
на. Живял просто, бил човек мирянин, но Духът Божий, където же-
лае, там диша и пребивава (по Йо 3:8)619. Този светец имал няколко
овце и живял при една река до [един] склон. Насадил си малко ло-
зенце и си изкопал колиба в онзи склон и така прекарал целия си жи-
вот самичък на онова място. [Той] водел скромен и свят живот и уго-
дил на Господа с простотата на своя живот. Преставил се в Господа
615
Днес руини край гр. Княжевац, Сърбия, в подножието на Западна Стара планина.
616
Днес руини край с. Енина, Казанлъшко. Смята се, че свети Михаил Воин е живял през ІХ
в.
617
Става дума за църквата „Св. четиридесет мъченици“ в Търново. На 22 септември 1908 г. в
същата църква княз Фердинанд провъзгласява с манифест независимостта на България –
дотогава васална на Османската империя – и обявява себе си за цар. – Бел. прев.
618
Свети Димитър Басарбовски, просиял край с. Басарбово, русенско, през XVII в. До 1774 г.
мощите му се намират в едноименния скален манастир край Басарбово, по-късно по време
на една от Руско-турските войни са пренесени в Букурещ.
619
У о. Паисий това е почти буквален цитат по църковнославянския текст на Евангелието:
дхь бжїи и͗де́же хо́щеть та́мо ди́шеть (Дꙋ́хъ, и͗дѣ́же хо́щетъ, ды́шетъ... – в Елисаветинската
библия). Съвременният синодален превод на това място е много различен – „Вятърът
духа, дето иска...“. – Бел. прев.
347
вь ѡно мѣ́сто ⸱ та́мо и͗ погребе́нь би́ль , после́ди

ѿкри́ль бгь не́коимь члкомь мо́щи его и͗ при͗-
не́сли ихь вь се́ло басарбо́во бли́ꙁꙋ свещо́вь вь
е͗пархїи те́рновскїи⸱ и͗ тꙋ́ подава́ють мно́го
5 и͗сцеле́нїе , та́ко просїꙗль вь после́днемь вре́ме-
на(!) се́и стїи ди͗ми́трїа вь бо́лгарстїи ꙁе́мли
про́стимь жи́тїемь ⸱ и͗ про́стомꙋ наро́дꙋ бо́лꙿ-
гарскомꙋ⸱ но бгь просла́виль его по смѐрти мно̀-
гими чꙋде́сми : сти мⷱ҇ници бо́лгарскихь
10 коли́ко и͗менꙋ́ют се пе́рво вь стїи го́ри а͗ѳо́нсꙿ-
тїи вь монастиⷬ ꙁꙋгра́фь ⸱ ѿ лати́ни ко́гда по-
жига̀ли и͗ раꙁора̀ли ста́ꙗ гора̀ ⸱ и͗ и͗ꙁби́ли мно̀-
го стїи͗ ѡци⸱ прїи͗шлѐ вь и͗ꙁꙋгра́фь ⸱ та̀мо би́лꙿ
ѳо́ма и̇гꙋ́мень мꙋ́жь сти́ жи́тїемь и͗ ревни́-
15 тель по блгочести́вою и͗ правосла́вною вѣ́рꙋ ⸱
глагола́ль свои́мь мона̀хомь⸱ а͗ко сѐ бои́те сь-
ме́рти скрїи́ти се вь го́рꙋ ⸱ а͗ кои́ хо́щете ꙁа пра-
восла́вною вѣ́рꙋ оу͗мре́те(!) последꙋ́ети ми , та́ко
пои͗ше́ль на пи́ргь⸱ и͗ сь ни́мь пои͗шлѐ⸱ ке члка ,
20 че́тири би́ли ми́рски ⸱ не би́ли еще ста́ли мо-
1. вь K : на S; та́мо K : тꙋ̀ M, S, L, Ch, T; 2.–3. при͗не́сли K : принелѝ M, S, L, Ch, T;

3. свещо́вь K : свищо́въ M, S, L, Ch, T; 4. е͗пархїи те́рновскїи K : є͗па́рхїю те́рновскою M,
S, L, Ch, T; 5. после́днемь K : после́днаѧ̀ M, S, L, Ch, T; 6. вь бо́лгарстїи ꙁе́мли K : om.
S; 7. и͗ K : om. M, S, T; 9. чꙋде́сми K : чꙋдѐси S; бо́лгарскихь K : болга́рски S; 10.–11.
стїи го́ри а͗ѳо́нстїи K : сте́и꙼ горе аѳо́нстеи꙼ M, S, L, Ch, T; 11. ꙁꙋгра́фь K : ꙁогра́фъ M,
S, T, ꙁагра́фъ Ch; 12. раꙁора̀ли K : раꙁори́лы L; 13. прїи͗шлѐ вь K : дошлѝ ѹ̑ S; прїи͗шлѐ
K : add. и꙼ L; и͗ꙁꙋгра́фь K : ꙁогра́фъ L; та̀мо K : тꙋ̀ M, S, L, Ch, T; 15. блгочести́вою и͗
правосла́вною вѣ́рꙋ K : блгоче́стїе S; 17. хо́щете K : хо́щеⷮ S; 18. оу͗мре́те K : оу͗мре́ти M,
S, L, Ch, T; последꙋ́ети K : да после́дꙋет M, S, L, Ch, T; 19. пи́ргь K : add. сїречь кꙋла
S; ке K : к҃. и̇ е҃ M, S; 20. че́тири K : д҃ M, S, L, Ch, T; не би́ли еще K : transp. S.
348
на онова място и бил погребан там. По-късно Бог открил мощите му на
някакви хора и [те] ги пренесли в село Басарбово, близо до Свищов в
Търновската епархия, където вършат много изцеления. Така в последно
време просиял в българската земя този свети Димитър с простия си живот
за простия български народ, а след смъртта му Бог го прославил чрез
много чудеса.
Светите български мъченици620, прославили се621 преди вре-
ме в Света Гора Атонска, в манастира Зограф. Когато латините опожа-
рявали и разорявали Света Гора и избили много свети отци, дошли и в
Зограф. Там бил игумен Тома, мъж със свят живот и ревнител за бла-
гочестивата православна вяра. [Той] казал на своите монаси: „Ако се
боите от смъртта, скрийте се в гората, а които искате да умрете за пра-
вославната вяра, последвайте ме!“ Така влязъл в кулата и с него тръг-
нали 25 човека. Четирима били миряни, още не били станали монаси.
620
Вж. бел. 360.
621
Тук вероятно става дума за калка от гръцки. Българският глагол именовати сѧ е пряко
съответствие на гр. ὀνομάζομαι, който в едно от значенията си се превежда като прославям
се, ставам известен. – Бел. прев.
349
на́си̇ ⸱ а͗ дрꙋ́ги побе́гли по гора́хь и͗ скри́ли са , стїи

ѿць ѳо̀ма мно́го ѡбличава̀ль ѿ пѝргь лати́ни
ра́ди ереси иⷯ , ѡни ꙁажѐгли ѿвьсю̀дꙋ пи́ргь ⸱
та́ко вь пи́ргꙋ стїи ѡци и̇ме́ꙗли при͗ле́жна ,
5 млтва кь бгꙋ⸱ и͗ при͗ше́ль глаⷭ҇ сь нбⷭ҇е стра́шни
вьсе́мь сли͗ша́нь и͗ лати́номь си́цевь : ра́дꙋи- –
те се и͗ весели́те се ꙗ͗ко мь́ꙁда ва́ша мно́га на
нбⷭ҇ехь, та́ко преда̀ли стїи сво́и дши вь рꙋ́це
бжїи, ке мⷱ҇ници имена ихь и͗ нача̀лни :
10 а҃ ѳо́ма стїи и͗гꙋ́мень: в҃ ⸱ вьрсꙋноѳе́и ,
г҃ кири́ль д҃ ми͗хе́и е҃ си́монь ѕ҃ и͗ларїѡ́нь
ꙁ҃ і͗а́ковь и҃ марти͗мїа́нь ѳ҃ і͗ѡвь і҃ кипрї-
а́нь аі са́вꙿва ві і͗а́ковь гі ко́ꙁма ді се́ргїе
еі ми́на ѕі і͗ѡсифь ꙁі и͗ѡ͗н͗ни́кїа иі па́велꙿ
15 ѳі а͗нто́нїа к҃ е͗ѵ̈ѳи́мїа ка дометїа́нь кв
парѳе́нїа⸱ еще на трои́ца не пи͗са́ли имена⸱ то̀
са и͗ꙁогра́фски стїи мꙋ́ченици , но по ста́ꙗ го-
ра вь то̀ вре́ме мно́го побїе́ни ѡци (вь то̀ врѐ-
ме)200 ѿ ро̀да бо́лгарскаго⸱ и͗ ѡ͗ста́ло непи́сано коли́-
20 ко ихь би́ло имена бгь вѣ́сть , и͗ ѡнь и͗хь на-
2. ѡбличава̀ль K : ѡ͗бличалъ M, S; ѿвьсю̀дꙋ K : add. стаѧ L; пѝргь K : пирга S; 3. иⷯ

K : om. T; 5. млтва K : add. и͗ и͗схо́дна M, S, L, Ch, T; стра́шни K : стра́шнꙵмъ M, L,
стра́шенъ S; 7. мно́га K : add. єстъ M, S, L, Ch, T; 8. стїи сво́и K : стыѧ своѧ̀ M, S, L,
Ch, T; 9. бжїи K : add. сїи S; ихь K : add. пѐрви M, S, L, Ch, T; 10. а҃ K : om. M, S, L,
Ch, T; вьрсꙋноѳе́и K : варсꙋноѳе́и S, T, върсꙋнофей Ch; 13. се́ргїе K : се́ргїѧ M, S, L, Ch,
T; 15. е͗ѵ̈ѳи́мїа K : е̑ѵ̑ти́мїе L; 16. имена K : add. ихꙿ L; 17. и͗ꙁогра́фски K : и꙼ꙁꙋгра́фцки
L; 18. побїе́ни K : add. сты S; 18.–19. (вь то̀ врѐме)(!) K : om. M, S, L, Ch, T; 20. и͗хь
K : add. ве́стъ L; имена K : и͗ и͗мена̀ ихъ M, S, L, Ch, T.
200
Скобите са в K.
350
Другите побягнали по горите и се изпокрили. От кулата светият отец Тома
изобличавал много латинците заради техните ереси, [а] те [в отговор] я за-
палили от всички страни. Тогава отгоре622 светите отци отправили усърдна
молитва към Бога; и се разнесъл глас страшен от небесата, който бил чут от
всички, [дори] и от латинците: „Радвайте се и се веселете, защото голяма
е наградата ви на небесата.“ (Мт. 5:12, Лк. 6:23) Така 25-мата мъченици
предали своите свети души в Божиите ръце. [Ето] и техните имена по стар-
шинство623: 1. Свети Тома – игумен; 2. Варсунотей624; 3. Кирил; 4. Михей;
5. Симон; 6. Иларион; 7. Иаков; 8. Мартимиан625; 9. Иов; 10. Киприан; 11.
Сава; 12. Иаков; 13. Козма; 14. Сергий; 15. Мина; 16. Иосиф; 17. Иоаникий;
18. Павел; 19. Антоний; 20. Евтимий; 21. Дометиан; 22. Партений; на оста-
налите трима имената не са записани. Това са светите зографски мъчени-
ци626. Тогава по Света Гора [имало] много избити отци от българския род,
останало незаписано обаче колко са били. Бог знае имената им и Той ги е
622
В оригинала – от кулата. – Бел. прев.
623
Букв. начални. Ние разглеждаме това прилагателно като мн. ч., отнасящо се към имена.
Чисто граматически обаче то може да е м. р., ед. ч., сложна форма и да се отнася до
игумена. Не е изключено да е неясна калка на гръцка конструкция. Тъй като в онези
времена не е имало фамилии, а и монасите нямат прозвища, сме приели условно превода
по старшинство. – Бел. прев.
624
Т.е. Варсануфий. – Бел. прев.
625
Т.е. Мартиниан. – Бел. прев.
626
При преустройството и разширението на Зографския манастир през 60-те години на
XIX в. останките на кулата, където са пострадали 26-те зографски мъченици, са били
разрушени. На тяхно място днес в двора на манастира е изграден паметник, където са
записани имената на мъчениците. – Бел. прев.
351
пи́саль вь кни́гахь жи͗во́тнихь, би́ли ві мо-

насти́ри вь то̀ вре́ме чи͗та̀ли по болгарски ꙗ͗ꙁиⷦ
по келїи и͗ по ски́тове мно̀го мона́си бо́лгарски
преби̇ва̀ли⸱ вь то̀ вре́ме пове́че би́ли вь ста́ꙗ
5 гора̀ бо́лгари ѿ гре́ци⸱ и͗ до ни́нꙗ стоꙗть по мо-
насти́ри и͗ келїи и͗ ски́тове ста̀ри кни́ги бо́лꙿ-
гарски ⸱ и͗ превеле́гни(!) црⷭ҇ки по монасти́ри ⸱ що са̀
цри бо́лгарски вь та̀ вре́мена мно́го прелага́ли
сѐла и̇ мето́си⸱ и͗ ѿвьсю́дꙋ при͗хоⷣ монасти́ремь
10 бо́лгарскимь и͗ мона̀хомь на потре́бное жи́тїе ⸱
вь то̀ вре́ме на́и ве́че са ѡбнови́ла и͗ просла́ви-
ла ста́ꙗ го́ра а͗ѳо̀нскаꙗ⸱ ни́нꙗ то́чїю ѡста́лꙿ
бо́лгаромь та́мо е͗ди́нь монастиⷬ и͗ꙁогра́фь
вь ко́и пострада́ли тїи стїи⸱ ке мꙋ́ченици
15 и͗хꙿже стꙋю крь́вїю ихь и͗ млтвами храни́мꙿ
есть е͗ди́ноꙗ͗ꙁи́чнимь ихь бо́лгаромь :
вь граⷣ со́фїа ѡбрета́ет се три́ стїи мⷱ҇ници
а҃ сти геѡⷬгїа в҃ сти ни͗кола́е г сти ѳерапо́нꙿ-
тїа би́ль сще́ни͗кь вь те́рнь ⸱ де ни́нꙗ при͗хо́ди
20 мно̀го нароⷣ ра́ди и͗сцелѐнїе де посе́кли є͗го тⷬ-
1.–2. би́ли ві… вре́ме K : transp. S; 2. ꙗ͗ꙁиⷦ K : om. M, Ch, T; 3. по K : и͗ по M, S, L,

Ch, T; мно̀го K : add. монасти́ри и꙼ L; 5. по K : то L; 7. превеле́гни K : превеле́гии M, S,
L, Ch, T; по монасти́ри K : om. S; 8. прелага́ли K : прилага́ли M, S, L, Ch, T; 9. при͗хоⷣ
K : add. было̀ S; 10. и͗ мона̀хомь K : om. S; 11. ве́че K : много S; 13. та́мо K : тꙋ̀ M,
S, L, Ch, T; и͗ꙁогра́фь K : ꙁꙋгра́фъ L, и͗ꙁꙋгра́фъ Ch, T; 14. тїи K : тї́ѧ M, S, L, Ch,
T; 15. стꙋю крь́вїю ихь и͗ K : om. S; 16. есть K : add. и̑ до дне́съ S; ихь K : add. и́ M
(дописано с друг почерк), Ch, T; 17. граⷣ K : add. же L; со́фїа K : софи͑ю M, S; ѡбрета́ет
K : ѡ͗брета́ют M, S, L, Ch, T; 18. а҃ K : перви L, T, а҃ перви Ch; геѡⷬгїа K : геѡ́ргїе L;
ни͗кола́е K : нико́ла́и M, Ch, T, никола́ѧ S; 18.–19. ѳерапо́нꙿтїа K : терапо́нтїе L, add. то́и꙼
сты̀ S; те́рнь K : те́рновъ L; 20. и͗сцелѐнїе K : и̑сцеле́нїѧ S.
352
записал в „книгата на живота“ (срв. Откр 3:5). В онова време имало
12 манастира, [в които] се служело на български език; по килиите и по
скитовете [също] живеели много български монаси и българите били
повече от гърците на Света Гора. И досега има по манастирите, килиите и
скитовете стари български книги. И царски грамоти [има] по манастирите –
дето са дарявали627 българските царе някога села и метоси628. Отвсякъде
[идвали] приходи за българските манастири, а за монасите – необходимото
за живот. По онова време най-много се обновила и прославила Света Гора
Атонска. Сега там останал български единствено манастирът Зограф, в
който пострадали тези 25-ма свети мъченици, с чиято света кръв и молитви
е запазен за едноплеменните им българи.
В град София се намират трима свети мъченици: 1-ви – свети Ге-
орги629; 2-ри – свети Николай630; 3-ти – свети Терапонтий631. [Последни-
ят] бил свещеник в Трън, където сега ходи много народ за изцеление. [На
627
Букв. раздавали. – Бел. прев.
628
В оригинала – много села и метоси. – Бел. прев.
629
Става дума за свети Георги Нови Софийски, родом от Кратово, просиял в началото на
ХVІ в.
630
Става дума за свети Никола Нови Софийски, родом от Чурхли, Янинско, просиял през
ХVІ в.
631
Става дума за свети Терапонтий Софийски (познат и като Терапонт Сардикийски).
Предполага се, че е живял също през ХVІ в., свързан е както със София, така и с Трън.
Съществува и древен светец Терапонт от Сарди в Мала Азия, така че има възможност за
контаминация между двамата (вж. К а р а в ъ л ч е в s.a.).
353
ци и͗ꙁра́сль дꙋ́бь⸱ и͗ млтвами его пода́ют се

при͗ то́и дꙋ́бь мно́го и͗сцеле́нїе ⸱ та́ко и͗ сти́
геѡⷬгїа и͗ ни͗кола́е⸱ ѿ беꙁбо́жниⷯ тꙋ́рци постра-
да́ли вь црⷭ҇тво сели́мово ⸱ и͗ стїи ихь мо́щи по-
5 да́ють и͗сцеле́нїи вь то́мь гра́де со́фїа :
вь лѣто ҂а҃ ѱ҃ н҃ ⸱ вь би́толь гдѐ сѣди́тꙿ
тꙋ́рски и͗ македо́нски па́ша̀, мꙋчи́ли̇ и͗ посѐ-
кли тꙋ́рци ꙁа вѣ́рꙋ хрⷭ҇тїа́нскою е͗ди́наго юно-
ша кра̀снаго ли́цемь и̇ вьꙁра̀стомь, мно́го его
10 нꙋди́ли и͗ мꙋчѝли ѿвре́щи се хрⷭ҇та ⸱ но ѡнь пре-
мꙋ́дро и͗ дерꙁнове́но ѡбли͗чава́ль беꙁꙿбо́жною ⸱
вѣ́рꙋ ихь⸱ мно́го ѿве́ти его напи͗саль влади́ка
би́толски по гре́чески ꙗꙁи́кь напи́саль страда́-
нїе его, и͗ пока̀ꙁаль бгь вели́ко ꙁнаме́нїе надꙿ
15 мо́щи, име емꙋ би́ло анггль ѿ се́ло флори́на ⸱
тои стїи́ мⷱ҇никь анггль вь на̀шаꙗ вре́мена про-
сїꙗ͗ль вь бо́лгарскою ꙁе́млю :
толи́ко вьꙁмого́хь сти́хь мꙋ́чени͗ковꙿ имена
и͗ꙁѡ͗бре́сти ⸱ що са̀ би́ли ѿ бо́лгарски ро́дь и͗
20 ꙗ͗ꙁи́кь⸱ кѳ мꙋчениковь имена ѡ̇бре́те се вь
2. и͗сцелѐнїе K : и̑сцеле́нїѧ S; 3. геѡⷬгїа K : геѡргїе L; ни͗кола́е K : ныко́лаѧ M, S, Ch,

T; беꙁбо́жниⷯ K : беꙁбо́жни M, S; 3.–4. ѿ беꙁбо́жниⷯ тꙋ́рци пострада́ли K : transp. S; 4.
стїи K : стыѧ M, S, L, Ch, T; 5. и͗сцеле́нїи K : и͗сцеленїе M, S, L, Ch, T; 6. сѣди́тꙿ K :
седи S; 9.–10. его нꙋди́ли K : transp. S; 10. нꙋди́ли K : у̑ди́лы L; се K : add. ѿ L; 12.
ѿве́ти K : ѿве́сти L; 15. мо́щи K : add. є͗го̀ M, S, L, Ch, T; би́ло K : om. M, S, L, Ch,
T; флори́на K : add. та́ко M, S, L, Ch, T; 16. на̀шаꙗ K : наша S, на́шѧ L, T; 18. сти́хь
мꙋ́чени̇ковꙿ имена K : имена: кѳ: стыхъ мчни́къ S; 81 r 20.–81v 1. кѳ мꙋчениковь ...
бо́лгарїю K : om. S.
354
мястото], където турците го посекли, е израснал дъб и по неговите молитви
при този дъб стават много изцеления. В Селимовото632 царуване по подобен
начин пострадали от безбожните турци и светите Георги и Николай и
светите им мощи вършат изцеления в същия град – София.
През 1750 година в Битол, където се намира и турският македонски
паша633, турците мъчили и посекли за християнската вяра един красив на
лице и външен вид юноша. Много го насилвали и мъчили да се отрече от
Христа, но той премъдро и дръзновено изобличавал безбожната им вяра.
Битолският владика записал много от отговорите му и описал на гръцки
език страданията му. [Тогава] Бог явил велико чудо над мощите му. Името
му било Ангел от село Флорина634. Този свети мъченик Ангел е просиял в
наше време в българската земя.
Толкова имена на свети мъченици, които са били от българско
потекло и род, успях да намеря. В България се намериха имената на 29
632
Султан Селим І (1512–1520).
633
Т.е. турският паша за Македония. – Бел. прев.
634
Става дума за свети Ангел от Лерин (1732–1750). Флорина (Лерин) е град в Егейска
Македония, дн. в Гърция.
355
бо́лгарїю⸱ и͗спе́рва вре́мена ⸱ мно́го нароⷣ бо́лгарꙿ-

ски поби́ли тꙋ́рци по гра̀дове ра́ди вѣ́рꙋ хрⷭ҇тїа́н-
скою⸱ но члци ѿ простота̀ и͗ нераде́нїемь не пи͗са̀-
ли страда́нїе ихь, и͗ та́ко прїи͗шло ѿ рода вь роⷣ
5 вь ꙁабве́нїе страда́нїе и͗ и͗мена ихь :
такожⷣе ꙗко̀же и͗спе́рва ре́че се мно́гажди
вь сїю и͗сторїицꙋ бо́лгари ѿ про́стота и͗ нера-
де́нїемь⸱ не вни͗ма̀ли и͗спе́рво соби͗ра̀ти ⸱ и͗ препи͗-
сова̀ти жи́тїе сти́хь бо́лгарскихь ⸱ и͗ прави́ла
10 и̇ дѣа́нїа црⷭ҇каꙗ и͗ архїере́иска ⸱ та́ко и͗ страда̀-
нїе мꙋ́ченическаꙗ⸱ но на ма́ло се мѣ́ста ѡ͗бре-
та́ло⸱ а͗ потоⷨ и͗ поги́бло ѿ мно́го вре́ме ⸱ и͗ не мо̀-
жеть на вьси́ стїи́ бо́лгарски и͗ цри наи́ти се
простра̀нно на дѣꙗнїе ихь⸱ нꙗкоим са ѿ ни́хь
15 нахо́деть простра̀нно и͗ и͗ꙁвѣ́стно, нꙗкоимꙿ
е͗два̀мь вькра̀тцѣ по раꙁли́чни и͗сто́рїи ща́мꙿ-
пи и͗ рꙋкопи́сни ⸱ по ма́ло и̇ рѣ́дко ⸱ аꙁь вьси́ мо-
насти́ри стого́рскїе и͗стражи́хь ⸱ гдѐ и͗ме́ють
бо́лгарски ста̀ри кни́ги ⸱ и͗ црⷭ҇ки͗ превеле́гни(!) та(!)
20 по бо́лгарїа по мно́го мѣ́ста где́ се ѡ̇брета́еть
1. бо́лгарїю K : болга́рїѧ M, L, Ch, T; и͗спе́рва K : и͗спе́рво Ch; 1.–2. мно́го... гра̀дове K :

om. S; 2.–3. вѣ́рꙋ хрⷭ҇тїа́нскою K : правосла́внꙋю вѣ́рꙋ S; 4. прїи͗шло K : преи꙼шло̀ M, L, Ch,
T, прешло̀ S; ѿ рода вь роⷣ K : om. S; роⷣ K : ро́да M, Ch, T; 6. и͗спе́рва ре́че се мно́гажди
K : мно́гажⷣы рече́ се и͗спе́рво M, S, L, Ch, T; 7. и͗сторїицꙋ K : и̑сто́рїю S; 9. жи́тїе K :
житїѧ̀ M, S, L, Ch, T; прави́ла K : пра́вило L; 10.–11. страда̀нїе K : страда́нїѧ M, S,
L, Ch, T; 11. на ма́ло се K : transp. M, S; 12. вре́ме K : вре́менѧ S; 12. –13. мо̀жеть K :
add. сѧ L, T, в Ch – празно място; 13. вьси́ K : add. человѣ́цы L; 14. на K : om. S; 15.
нахо́деть K : нахо́дитъ M, S, L, Ch, T; нꙗкоимꙿ K : не́кои꙼ M, L, Ch, T; 16. е͗два̀мь K :
є͗два̀ M, S, L, Ch, T; 16.–17. ща́мꙿпи K : ща́нꙿпани S; 17. аꙁь K : аꙁи L; 18. гдѐ K : де
M; и͗ме́ють K : и͗ме́метъ(!) M, и̑ме́етъ S, L, Ch, T; 19. превеле́гни K : превелегии Ch, T;
та K : та́ко M, L, Ch, T, тако́жде S; 20. ѡ̇брета́еть K : ѡ͗брета́ютъ M, S, L, Ch; по2 K :
om. L; 20.–K 82r 1. где́ ... мно̀го K : om. T.
356
мъченици . В началото турците избили много български народ по
635
градовете заради християнската вяра, но хората от простодушие и

небрежност не записали техния подвиг и така от поколение на поколение
имената и мъченичеството им преминали в забвение.
По същия начин, както многократно бе казано в тази историйца,
българите тогава от простодушие и небрежност не полагали грижи за
събиране и преписване на житията на българските светци, на царските и
архиерейски деяния и постановления, както и на подвига на мъчениците. А
[тези писания] се намирали на малко места и по-късно с течение на времето
се погубили. Не е възможно да се намери подробно за делата на всички
български светии и царе. За някои от тях има пространни разкази636, а за
други [се намира] съвсем накратко, по малко и рядко, в различни печатни
и ръкописни истории.
Аз претърсих всички светогорски манастири, където има стари
български книги и царски грамоти, и много места по България, където се
635
Грешка на о. Паисий – вместо мъченици – светци. Голяма част от изброените светци не са
били мъченици.
636
Букв. се намира и подробно, и много. – Бел. прев.
357
по мно̀го ста́ри кни́ги бо́лгарски ⸱ по ви́ше не

ѡ͗бре́те се ꙁа цри бо́лгарски , пи́сано не́коимь
стѝмь жи́тїе и͗ме́еть простра̀нно ⸱ но вькꙿ-
ра́тцѣ напи́сахь ꙁдѐ коли́ко сьвокꙋпи́ти иⷯ
5 вьсѝ вькꙋ́пе вь сїю и͗сторїи́цꙋ кра́ткою ⸱ да
ꙁна́ють вьси́ бо́лгари коли́ко и͗ме́ють сти́хꙿ
ѿ ро́да бо́лгарскихь пе́тꙿдесе́ть и͗ ѡсꙿмь напи́-
саха се ꙁдѐ толи́ко се ѡбрето́ха : аꙁь паи́сїа201
і͗е͗ромона̀хь и͗ про͗игꙋ́мень хиланда́рꙿски сьво- –
10 кꙋпи́хь и͗ напи́сахь ѿ рꙋ́ски ре́чи про́сти ѡбꙿ-
рати́хь на бо̀лгарски про̀сти ре́чи и͗202 слове́нскї
по ма̀ло снеда̀ше ме ревно̀сть и͗ жа́лость по
ро̀да своѐго бо́лгарскаго , ꙁащо̀ не и͗ме́ꙗть –
и͗сто́рїа ꙁае͗дно̀ сьвокꙋпле́нна ꙁа пресла́внаꙗ
15 дѣꙗнїе и͗спе́рваꙗ вре́мена ро́да на̀шего⸱ и͗ –
сти́хь, и͗ цри ⸱ та́ко и͗ ꙋкара́хꙋ наⷭ҇ мно́гажди
се́рбїе и̇ гре́ци , ꙁащо̀ не и͗ме́еме сво́а и͗сто́рїꙗ
аꙁь ꙁрѣ́хь по мно́гихь кни́гахь и͗ и͗сто́рїꙗхь ,
ра́ди бо́лгари мно́го и͗ꙁвѣ́стїе напи́сано, то́го
20 ра́ди вьспрїꙗхь трꙋ́дь мно́го, ꙁа двѣ́ лѣ́та
1. по мно̀го K : om. S; 2. пи́сано K : add. на S; 3. жи́тїе K : житїѧ̀ M, S, L, Ch, T;

но K : add. аꙁь S; 5. и͗сторїи́цꙋ K : і̑сто́рїю S; 6. сти́хꙿ K : сты S; 7. бо́лгарскихь K :
болга́рⷭки M, S; пе́тꙿдесе́ть и͗ ѡсꙿмь K : .н҃.и҃. [пе́тъдесе́тъ и͗ ѻсамъ](!) M, add. стыи꙼ M,
L, Ch, T; 7.–8. напи́саха се ꙁдѐ толи́ко се ѡбрето́ха K : толи́ко сѧ ѡ̑бре́те. толи́ко и̑ написаⷯ
S; 8.–9. аꙁь паи́сїа і͗е͗ромона̀хь и͗ про͗игꙋ́мень хиланда́рꙿски K : om. S; 9. про͗игꙋ́мень K :
поро͗игꙋменъ Ch; 10. и͗ напи́сахь K : въ сїю і̑сто́рїю S; 10.–11. ѿ рꙋ́ски ре́чи про́сти
ѡбꙿрати́хь K : и̑ ѡ̑братѝхъ ѿ рꙋ́ски ре́чи про́сти S; 11. ре́чи K : ре́чъ L; 13. ро̀да своѐго
K : transp. S; и͗ме́ꙗть K : и̑ме́ють S; 15. дѣꙗнїе K : деѧ́нїѧ S, Ch, T; 16. сти́хь, и͗ цри
K : ꙁа цри и̑ сты́хь S; ꙋкара́хꙋ наⷭ҇ мно́гажди K : transp. S; 18. ꙁрѣ́хь по мно́гихь кни́гахь
и͗ и͗сто́рїꙗхь K : transp. S; 19. ра́ди бо́лгари мно́го и͗ꙁвѣ́стїе напи́сано K : transp. S; 20.
вьспрїꙗхь трꙋ́дь мно́го K : мно́гѡ потрꙋди́х се S; вьспрїꙗхь K : воспрїѧ́хомꙿ L.
201
Подчертано е в ръкописа.
202
На текста от л. 82r 11 до л. 83r 1, ... слове́нскї ... ... ... и͗ стареи́шаго ме́... в M няма съответствие,
защото в ръкописа липсва един лист.
358
намират повечко стари български книги – и не се намери повече писано за
българските царе.
Някои светци имат пространни жития, но тук ги описах накратко,
колкото да ги събера всичките заедно в тази кратка историйца – да знаят
всички българи колко светци има от българския род. Тук се написа за
петдесет и осем. Толкова намерих.
Аз, Паисия, иеромонах и проигумен хилендарски637, събрах и написах
[тази историйца, като] от прости речи руски обърнах [източниците си] на
прости речи български и на славянски638.
Постоянно ме разяждаше ревност и жалост за[ради] моя род
български, че няма наедно събрана история за славните деяния от
началните времена [на съществуване] на нашия род, за светците и за
царете [ни]. Много пъти ни се присмиваха сърби и гърци, че нямаме
своя история, а аз виждах в много книги и истории множество известия,
написани за българите. Заради това положих голям труд – две години
637
Проигумен букв. означава ‘бивш игумен’. Сведения за институцията на проигумените
на Света Гора има от средата XVIII в. В. Барски през 1744 г. дава следното описание.
Титлата „игумен“ се е давала от манастирския събор на йеромонаси, излизали по три-
четири пъти в света и придобили в полза на манастира значителни парични суми, като
всеки от тези „игумени“, без да е имал реална игуменска власт (по онова време всички
светогорски манастири са били идиоритмични), се е радвал на игуменски почести, докато
някой друг не е заслужел титлата с ново приношение в полза на обителта, при което
предишният „игумен“ е ставал проигумен. Тези проигумени са били много и някои от тях
са се ползвали с по-голямо уважение и почести от самия игумен. В манастирския събор
гласът на тези заслужили проигумени е имал по-голяма тежест от този на игумена. Никой
не е можел да изпрати проигумените на послушание извън манастира (т.е. в света); или
ако са били още млади, е можело само да ги помолят да поемат някое послушание, а ако
са били на възраст, са оставали до смъртта си в манастира и са се радвали на почести и
уважение. Описвайки ситуацията във Великата Лавра, Барски разказва, че най-сигурният
и най-съобразителният от проигумените е бил избиран от братството за скевофилакс (така
както го описва авторът – първи епитроп) и е управлявал целия манастир (Барски, 66–67).
Според съвременното светогорско предание всеки йеромонах в по-близкото миналото,
който е ставал проистамен, т.е. член на манастирския събор (управителното тяло на
манастира) в идиоритмичните манастири, е бил интронизиран формално за игумен, но
още същия ден е предавал символите на игуменската власт и е ставал проигумен. Тази
титла е имала почетен характер и е показвала високото положение на онзи, който я е
носел. Под някаква форма традицията е жива почти до края на XX в. и дори в момента
в манастира Ивирон на Света Гора, който става общежителен през втората половина на
XX в., има двама живи проигумени, произведени по този чин. По времето на о. Паисий
ситуацията е била по-близка до описаната от руския пътешественик и няма съмнение, че
о. Паисий като заслужил таксидиот е бил сред изтъкнатите хилендарски проигумени. –
Бел. прев.
638
Всъщност под прости речи руски о. Паисий разбира тогавашния разговорен руски език,
на който е било преведено Царството на славяните на Орбини (Д е л ’ А г а т а 1999:
175–176), докато под славянски трябва да се разбира църковнославянският език (П и к и о
1993: 651–653). Подробно вж. бел. 476, 643.
359
соби͗ра́ти по ма́ло ѿ мно́го и̇сто́рїи͗ ⸱ и͗ оу͗ не́мска

ꙁе́млꙗ пове́че ꙁа то̀ намере́нїе ходи́хь, та́мѡ
ѡбрето̀хь и̇сто́рїа маврꙋби́рова ꙁа се́рбїе и͗ бо́лꙿ-
гари вькра́тцѣ ꙁа цри ⸱ а͗ ꙁа сти́ ни́како не пи́саⷧ
5 лати́нинь би́ль не и͗сповѣдꙋ́еть стїи́хь бо́лгарꙿ-
ски и͗ се́рбски кои́ просїꙗли послѣ́ди⸱ ѿка́ко се
ѿдѣли́ли лати́ни ѿ гре́ци , но и͗ ꙁа сербски сти́
ѕлѐ пи́шеть и͗ покри͗ва́еть ⸱ а͗ ꙁа бо́лгарски ни́ка-
ко не поменꙋ́еть , та́ко аꙁь при͗ꙁрѣ́хь свое́ гла̀-
10 вобо́лїе ⸱ ꙗ͗ко ꙁа мно̀го вре́ме страда́хь , та́ко
и͗ ꙋтро́бою болѣ́хь ве́лми ⸱ и͗ то̀ ѿ жела́нїе мно́го
що и͗ме́ꙗхь преꙁрѣ́хь , и͗ ѿ мно́го вре́мена погре-
бе́наꙗ и͗ ꙁабве́наꙗ е͗дваⷨ совакꙋпи́хь нае͗дно̀
ре́чи и͗ сло́ва напи́сахь⸱ не ͗чи́х се нѝ грамати́ка
15 ни͗ поли͗ти́ка ни́како, но про̀стимь бо́лгаромь
про́сто и͗ напи́сахь, не би́сть мнѣ́ тꙿща́нїемь
ꙁа ре́чи по грамати́ка слага́ти и̇ сло́ва намеща̀-
ти⸱ но совакꙋпи́ти нае͗дно̀ сїю и͗сторїи́цꙋ, и͗
совакꙋпи́хь сїю вь хи͗ландаⷬ монастиⷬ при͗ и͗гꙋ́-
20 мена лавре́нтїа бра́та мое́го е͗ди́нома́ти͗роⷣ-
1. по ма́ло K : om. S; и̇сто́рїи͗ K : кни́ги и̑ і̑сто́рїи S; 1.–2. не́мска ꙁе́млꙗ K : не́мцїѧ S;

2. пове́че K : по мно́гѡ S; 3. и͗ K : add. за L; 3.–4. ꙁа се́рбїе и͗ бо́лꙿгари вькра́тцѣ ꙁа цри
K : ꙁа болга́рски цри и̑ се́рпски въкра́тце S; 5. и͗сповѣдꙋ́еть K : и̑споведꙋва́ль S; стїи́хь
K : сты S; 6. ѿка́ко K : ѿкакво S; 7. сербски K : сербскиⷯ T; 8. и͗ покри͗ва́еть K : om. S;
9. при͗ꙁрѣ́хь K : преꙁре́хь S, Ch, T; 10. ꙗ͗ко K : ѿ ко́и S; вре́ме K : om. S; та́ко K : om.
S; 11. ве́лми K : om. S; то̀ K : om. S; жела́нїе мно́го K : transp. S; 12. мно́го вре́мена
K : мно́говре́мѧнна T; 12.–13. погребе́наꙗ K : погребе́нїѧ L; 13. е͗дваⷨ K : е̑два̀ L, Ch, T;
нае͗дно̀ K : ꙁа́едно S, L, Ch, T; 15. ни́како K : om. S; 16. тꙿща́нїемь K : тща́нїе S, L; 17.
ре́чи K : ре́чъ L; 18. нае͗дно̀ K : ꙁа́едно S, L, Ch, T; 20.–K 83r 1. е͗ди́нома́ти͗роⷣнаго K :
единоматъродного Ch, еди́норо́днаго T.
360
по малко да събирам [сведения] от много истории. И в Немската земя639
повече с това намерение ходих. Там намерих Маврубировата история за
сърбите и българите. [В нея Маврубир] е [написал] за царете накратко,
а за светците никак не е писал. Бил латинянин, [затова] не признава
българските и сръбските светци, които просияли по-късно, след като
латините се отделили от гърците. Но и за сръбските светци пише зле и с
недомлъвки, а за българските въобще не споменава. Така аз презрях своето
главоболие, тъй като страдах от много време; също и от стомах страдах
твърде, но и това презрях поради голямото желание, което имах. И едвам
събрах в едно отдавна погребаното и забравеното. Написах [го] с речи
[прости] и със [книжни] слова640 – не бях учил нито граматика641, нито пък
някаква наука642, но за простите българи просто и написах643. Желанието ми
не беше да подреждам думите според граматиката и да тъкмя слова, а да
събера в едно тази историйца.
И я събрах в манастира Хилендар при игумена Лаврентий, мой
639
Немската земя е всъщност Австрийската империя.
640
Вж. бел. 476.
641
Тук под граматика вероятно се има предвид традиционната словесност, което означава,
че о. Паисий не е имал системни знания, за да бъде професионален книжовник. За
значението на граматика през Средновековието вж. бел. 581, 582. – Бел. прев.
642
У о. Паисий букв. политика, тук в значение на модерно светско знание – наука. Вж. бел. 17.
643
Въпреки тази декларация, изхождайки от общия дух, стил и вътрешната логика на История
славянобългарска, можем да твърдим, че о. Паисий пише своя труд на един сравнително
висок книжовен (черковнославянски) език. Вж. бел. 476. Всъщност Историята разказва
за царски събития и църковни деяния. Те са част от историческото битие на народа,
което протича в рамките на свещената християнска историческа парадигма, и тяхното
представяне изисква друго отношение и по-висока обработеност на изразните средства,
нещо, което обикновеният разговорен език не е способен да предостави. Ето защо за
стила на изложението са характерни редица езикови похвати, свойствени за старата
канонична и библейско-религиозна литература (Вж. ИНБКЕ, 58). Следвайки традицията
на средновековните монашески хроники (зародили се през VI в. като низова литература),
в чийто език, за разлика от езика на богослужебната литература, се включват понятия и
елементи от административно-канцеларския стил и се допускат дори просторечни форми,
о. Паисий също включва народно-разговорни елементи. Целта му е била да използва език,
по-близък и по-разбираем за възприемателя (слушател и в по-редките случаи читател) от
XVIII в. – Бел. прев.
361
наго и͗ стареи́шаго ме́не , бѐ емꙋ то́гда лѣ́-

та ше́сꙿдесе́ть , а͗ ме́не четири̇десе́ть ⸱ вь т̀
вре́ме даꙗше хи͗ландаⷬ да́нь тꙋ́ркомь три́
хи͗лѣ́ди гро́ша⸱ и͗ ꙁадолжи́л са бе́ше два̀десе
5 и͗ се́дꙿмь хи͗лѣ́ди гро́ша , и͗ бѐ мно́го смꙋщѐ-
нїе и͗ несогла̀сїе бра̀тско , ꙁато̀ не мо́гохь сь-
терпе́ти к то́мꙋ вь хи͗ландаⷬ , и͗ и͗ꙁи͗до́хь и͗
прїи͗до́хь вь и͗ꙁогра́фь , и͗ та̀мо еще мно́го –
ѡбрето́хь и͗ꙁвѣ́стїе и͗ пи́сма ра́ди бо́лгари
10 и͗ при͗сьвокꙋпи́хь и͗ сконча́хь рече́наꙗ вь сїю
и͗сторїи́цꙋ на по́лꙿꙁꙋ ро̀дꙋ на́шемꙋ бо́лꙿ-
гарскомꙋ : вь сла́вꙋ и͗ похва́ла гдⷭ҇ꙋ
на́шемꙋ і͗и͗сꙋ хрⷭ҇тꙋ е͗мꙋже поⷣоба́-
ть вьса́ка сла́ва че́сть и͗ покꙿ-
15 лоненїе сь беꙁначе́лнимь его
ѡц҃е́мь и͗ прести́мь и͗ бла-
гимь и͗ жи́вотворе́щиⷨ
его дхомь ннѣ́
и прⷭ҇но и͗ вь
20 вѣки вѣ-
комь
а м и н ь
8. и͗ꙁогра́фь K : и͗ꙁꙋгра́фъ Ch, T; та̀мо K : тꙋ̀ M, L, Ch, T; K 82v 18.–83r 10. сїю...
при͗сьвокꙋпи́хь K : om. S; 12. сла́вꙋ K : add. и̑ че́стъ L; похва́ла K : похвалꙋ̀ M, S, L, Ch,
T; 13. е͗мꙋже : add. слава во вѣ́ки вѣ́ковь а̑минь S; 13.–14. поⷣоба́ть K : подоба́етъ M,
L, Ch, T, om. S; вьсака K : om. S; 14. сла́ва K : add. и͗ M; 20.–21. вѣкомь K : вѣко́въ
M, S, L, Ch, T.
362
едноутробен брат и по-голям от мене – тогава той беше на шестдесет
644
години, а аз – на четиридесет. По това време Хилендар даваше данък на

турците три хиляди гроша и беше задлъжнял двадесет и седем хиляди
гроша645. И имаше голям смут и неразбирателство между братята. Понеже
не можах да понеса това в Хилендар, тръгнах си и отидох в Зограф. Там
намерих още много известия и писания за българите. И [така] допълних
и завърших казаното в тази историйца за полза на нашия български род и
за слава и похвала на нашия Господ Иисус Христос, на Когото подобава
всяка слава, чест и поклонение с безначалния Му Отец и с Пресветия и
Животворящ Негов Дух, сега и винаги, и во веки веков. Амин!
644
Букв. от една майка роден. – Бел. прев.
645
В Историята о. Паисий на няколко места загатва за бедственото положение на
светогорските манастири под османска власт. Самото съществуване на институцията на
проигумените говори достатъчно красноречиво за това. Срв. също и носталгията, с която
хилендарският монах пише за благоденствието на манастирите по времето на българските
царе. Вж. бел. 637 и Котл., л. 80б. – Бел. прев.
363
364
ИНДЕКСИ
365
366
ИНДЕКС НА ЛИЧНИТЕ ИМЕНА
Аарон: аронъ 25v 14, аронова 25v 14, 28r 1, 28r 21, 28v 20, 29r 4, 29r 10,
ароновъ 27r 1, аароновь K 72v 12. 29r 20, 29v 2, 29v 10, 30r 13, 30v 1,
Авраам: авраамъ 8r 10, авраамꙋ 8r 5. 30v 3, 30v 17, 31r 12, 31r 18, 31v
Агар, на Агар: агарини 48r 5. 8, 31v 10, 50r 3(3), K 73r 15, асѣнъ
Адам: адама 4v 10. стари 55r 8, асѣна 27v 11, 27v 13,
Азот: азотꙋ 25r 12. 27v 21, 28r 4, 28r 11, 28r 20, 28v 9,
Акум: акꙋма 12r 19. 28v 19, 29r 2, 29r 3, 29v 1, 29v 12,
Александър: вж. Йоан Александър. 29v 18, 29v 19, 30r 2, 30r 15, 30r
Александър, византийски император: 19, 31r 5, 31r 6, 31r 10, 31r 17, 31v
алеѯандрь K 25r 7, алеѯандрꙋ K 25r 4, 4, 31v 11, 31v 13, 33r 7, 33v 17, 50r
K 25r 5. 6, 55r 11, 55v 14, асѣна старагѡ 28v
Алексий Дука Аспиет, византийски 2, 30v 21, 41r 19, 55r 16, K 72v 20,
пълководец: алеѯиа 29v 20, дꙋка 29v асѣна стараго асѣнана 11v 4, асѣна 28v
21, аспида 29v 21. 19, асѣнꙋ 28r 1, 28r 9, 28r 10, 28r 16,
Алексий ІІІ Ангел: алеѯии 29v 16, алеѯиа 29v 9, 30r 21, асѣновъ 31r 20, 31v
29v 3, 29v 6, 29v 11, 29v 16, 30r 1, 16, K 75v 2, асѣнова K 73r 15, K 73v
30r 21. 14, K 77r 18, асѣнова gen. sg. 31v 1,
Алусиан: алꙋсианъ 27r 12, 27r 13, 27r 33v 21, асѣновꙋ 27v 12, 31r 11.
18, 27r 22, 50r 2, алꙋсиана 50r 4, 50r Аспида: вж. Алексий Дука Аспиет.
5, алꙋсїанꙋ 27r 15, 27r 17, Асулиман: вж. Сюлейман.
Алцек: алцека 12r 1, алъцекꙋ 13r 4. Афет: вж. Яфет.
Ана Ангелина: аннꙋ 31v 5.
Анастасий, византийски император: Балдуин І Фландърски: балдавиа 32r 18,
анастасиа 12r 14, 12r 16, 12r 18. 32v 19, блалдавии 32v 21.
Ангел Лерински, св.: анггль K 81r 15, Бароний, Цезар: баронъ 10r 2, 23r 19,
K 81r 16. 58v 6.
Ангеларий, св., ученик на св. св. Кирил Батоя: батоѧ 11r 15, 12v 12, 12v 15, 12v
и Методий: ангеларїа K 66v 16, K 20, 13r 13, 13v 4, 13v 8, 14r 8, 49r 6,
74v 1, K 74v 3. 52r 19, 52v 6, батои 13v 16, 14r 12.
Андроник ІІ Палеолог: андроника 43r 7. Баязид: баѧзитъ 39r 10, 39r 12, 46r 20.
Андроник ІІІ Палеолог: андронкъ 43r Бландарий: бландариѧ 13r 9.
1, андронїка 42v 10, 43r 5, 43v 6, Бовиан: бовїѧна 13r 2.
младаго андроника 43r 8. Богдан: богданъ 26v 10, богдана 26v 13.
Антоний, св., Зографски мъченик: Болгарис: болгарисъ 23v 1, 23v 3, 58v 5,
антонїа, K 80r 15. воргаросъ 23v 1.
Апсимар, византийски император: Борил: борилъ 33v 7, 50r 9, борила 33v
апомара 14v 13, 14v 18. 11, 50r 10.
Аргир: вж. Пот Аргир. Борис, легендарен български владетел:
Асен: вж. Йоан Асен, син на Йоан борисъ 12r 19, 49r 5.
Александър и втората му жена Борис ІІ: борисъ 24r 6, 24r 11, 49v 16,
Теодора (Сара). 49v 17, бориса K 27r 16, K 27v 1,
Асен: вж. Йоан Асен, син на Йоан K 27v 4, K 27v 6, K 27v 15, 24r 10,
Александър и първата му жена борисꙋ K 27v 14, борисовъ 24r 14.
Теодора. Борна: борна 19r 17.
Асен: вж. Калиман.
Асен Велики, легендарен български Валент: оуалетъ 9r 14, 9v 2, 10r 11, 10r
цар, когото о. Паисий смесва с 15, 10r 17, оуалета 10v 5, оуалента 10r
Тривелий: асѣнъ вѣлики 49r 15, 49r 12, 10r 16, 10v 15, оуалентꙋ 9r 18,
21, асѣнъ 16v 1, 16v 7, 16v 12, 16v 9r 21.
14, 49v 1, асѣнъ првїи 16r 8, асѣна Варсануфий, св., Зографски мъченик:
вѣликаго 16r 8, 49v 5, 50v 6, асѣна вьрсꙋноѳеи K 80r 10.
великаго 50r 18, асѣна 16r 13, 54r 1. Василий (византийски пълководец?):
Асен І, български цар, Асенов: асѣнъ василиа 29v 12.
367
Индекс на личните имена
Василий І Македонец: василїѧ кесаръ 2r Дионисий, св. прп.: дѵ̈ѡнисїа K 78v 3,

8, василиа македонъ 20v 15, василиа K 78v 5.
македона 21r 7, васїслиѧ 21r 11. Добрица (Добротица?): добрица 16v 14,
Василий ІІ Македонец (Българоубиец): 16v 18, 17r 4, 17r 11, 49v 5, 49v 6,
василиа порфирогенита 24v 3. 54r 8, добрици 17r 5.
Владимир: вж.Йоан Владимир. Долан: вж. Петър Делян.
Владимир: руски княз, владїмїръ 58v 13. Дометиан, св., зографски мъченик:
Владислав: вж. Йоан Владимир. дометїань K 80r 15.
Владислав, сръбски крал: владиславъ Драгич: драгичъ 49r 4, 49r 5, драгича 12r
33r 14, 35v 10, 35v 11. 13, 12r 17, 12r 19.
Воргарос: вж. Болгарис. Драгош, велможа на крал Милутин:
Вукашин: вꙋкашинъ 36v 18, 38v 7, 38v драгоша 34r 9.
14, 38v 21, 39r 3, 39r 15, вꙋкашнъ Драгутин: драгꙋтинъ 36r 14, драгꙋтнъ
38v 9, вꙋкашина 36v 18, 37r 1, 39r 5, 35v 15, 36r 6, драгꙋтина 36r 2, 36r
40r 13, 47v 3, 47v 10, вꙋкашна 38v 16.
7, 39r 10, 39v 3, вꙋкашинꙋ 38v 18, Дука: вж. Алексий Дука Аспиет.
39r 8, вꙋкашновъ 39v 14, вꙋкашинова
36v 17. Евер: еверъ 8r 6, 8r 8, 8r 11.
Вукич: вꙋкичъ 49r 4, 49r 5, вꙋкича 12r 9, Евтимий, св., зографски мъченик:
вꙋкича 13r 8. еѵ̈ѳимїа K 80r 15.
Евтимий Търновски, св., патриарх:
Гавриил Лесновски, св.: гаврїиль еѵѳимїа K 73v 2, K 75r 20, K 75v 2,
лесновски K 76r 10, гаврїила K 76v 14. K 77r 19.
Гавриил Радомир: гаврила 25v 13, Елена, жена на Стефан Душан: елена 38v
радомиръ 25v 8, 49v 20, радомира 25v 12, елени 38v 12.
12, 49v 21, гаврилови 27v 15. Еразъм: ераꙁꙿмь K 66v 16, K 74v 1, K
Гастолд: гастолдъ 13r 4. 74v 3.
Георги Бранкович: вж. Джура, деспот
на Моравия. Иаков, св., зографски мъченик: іаковь K
Георги Нови Софийски, св.: геѡⷬгїа нови 80r 12, K 80r 13.
софииски K 80v 18, K 81r 3. Ивайло, български цар: вж. Лахана.
Георги І Тертер: петръ 41v 4, 41v 10, Иванко: иванко 31r 5, 31r 8, 31r 14, 31r
41v 12, петръ трети 50r 13, петра 16, 31r 18, 31v 1, 31v 20, їванка 31r
41v 12, 41v 14, 50v 1, петра 50r 14, 20, їванково 31r 12, 31v 7, їванкова
петровъ 41v 6. f. 32r 9.
Григорий Синаит, св.: григорїа синаита K Игнатий, патриарх константинополски:
77r 17. игнатиѧ 22v 18, игнатїю K 66v 8.
Гримуалд, крал на лангобардите: Измаилев: измаилеви 48r 6.
грималда 12r 1. Иисус Навин: їсꙋсъ навинъ 7v 15.
Иисус Христос: іисꙋ хрⷭ҇тꙋ K 83r 13,
Давид, брат на Самуил: давидъ,24v 7, хрⷭ҇тосъ 4v 19, хрⷭ҇та 20v 19, 21v 14,
49v 18, K 72v 5, давида 24v 6, 24v 22r 11, хрⷭ҇тꙋ 15v 6, 22r 14, 22v 7, K
12, 49v 19, 53v 10, 56r 16, давидꙋ 83r 13, хрⷭ҇това 9r 14, хрⷭ҇тово 22r 3,
53v 16, давидовъ 25v 14. 22r 8, 57v 4.
Давид, еврейски цар: давїда 4v 10. Иларион, св., зографски мъченик:
Давид, св., патриарх български: двидъ иларїѡнь K 80r 11.
26v 10. Иларион Мъгленски, св., епископ:
Дагоберт: догобарда 11v 18, 12r 9. їлариѡнъ 26v 17, K 75r 11, їлариѡна
Джура, деспот на Моравия: ћꙋра деспота меглискаго 33r 3, иларїѡна K 75r 8,
39r 18. K 75v 1.
Димитрий Нови Басарбовски, св.: Ираклиев: іраклиева 14r 11.
димитрїа нови K 79r 11, димитрїа K Ирина: ꙇрина 19r 2.
79v 6. Ирина, императрица, майка на Констан-
Димитър, св.: димитрии 32v 8, димитриа тин VІ: ірини царици 23v 8.
27v 5, 27v 17, 32v 12, димитриемъ Ирина Палеологина, жена на Йоан Асен
27v 22. ІІІ: їринꙋ 41v 1.
368
Ирина Палеологина: їринꙋ 33v 19. Йоан Рилски, св.: іѡань рилски K 26v 17,
Исавър: вж. Лъв ІІІ Сириец. K 75v 9, іѡань K 77r 1, іѡанна K 75v
Исак Стократор: исакъ 30r 3, їсака 15, K 76r 3, K 76r 9, K 76v 17, K 77r
стократора 30r 2. 5, K 77r 10, іѡаннꙋ K 26v 18.
Йоаким Сарандапорски, св.: іѡакимь Йоан Срацимир: страшимиръ 44v 1, 45r
сарандаполски K 76r 20, іѡакима K 1, 45r 13, 45v 6, 45v 8, 45v 21, 46v
76v 14. 11, 47v 18, страшимира 44v 7, 44v
Йоаким: їѡакима 4v 11. 11, страшимира 44v 19, страшимирꙋ
Йоаким, св., патриарх търновски: 44r 18, 44v 5, 44v 6, страшимиромъ
їѡакимъ 42r 12, 42r 14, K 74r 4, 44r 17.
їѡакима 42r 16, K 74r 8. Йоан Стефан, български цар: стефана
Йоан: вж. Борис-Михаил. 43r 17 (2).
Йоан: вж. Калиман. Йоан Хировоск: їѡана⸱ хрисобозко⸱
Йоан, евангелист, св.: їѡана 57v 18. мацꙋката 42r 8.
Йоан, охридски архиепископ, у о. Паисий Йоан Цимисхий: їѡанъ цимихскиѧ 24r
търновски патриарх: їѡанъ 27v 2, 4, иѡана цимисхиа 24r 7, цимисхиѧ
їѡанꙋ 28r 2, 28r 16, 28v 3, K 72v 19. 24r 9.
Йоан, син на цар Симеон: K 27r 11. Йоан Шишман: їѡанъ шишманъ 45r
Йоан Александър: алеѯанъдръ 43v 1, 12, 45v 9, 47r 1, 50v 4, 51r 7, їѡанъ
43v 8, 43v 10, 44r 1, 44r 9, 44r 14, шишманъ 50r 16, шишманъ 45r 2,
44v 4, 44v 15, 44v 18, 45r 1, 50v 3, 45r 3, 45r 7, 45v 7, 46r 5, 46v 11,
56r 1, 56r 5, 56r 11, алеѯандръ 50r 47r 19, 47v 5, 51r 6, 46r 2, 46v 21,
15, александра 39r 12, 43r 16, 44v 47v 12, 50v 8, 51r 16, їѡана шишмана
10, 45r 5, 50v 4, 56r 14, алеѯанра 43r 47r 13, 47r 17, їѡана шишмана 50r
11, алѯандра 45r 2, алеѯанра 50r 16, 19, шишмана іѡанна K 72r 8, їѡана
алеѯандромъ 44r 4, алеѯанъдрова 44r шизмана 44r 6, шишмана 35r 16,
5. шизмана 44v 19, шишманꙋ 46r 1,
Йоан Асен, син на Йоан Александър шишмановъ 47v 18, шишманова 45r
от втората му жена Тодора (Сара): 18.
асѣнъ 45r 2. Йоан ІV Дука Ласкарис: їѡанъ 34r 19,
Йоан Асен, син на Йоан Александър от їѡана 34r 20.
първата му жена Теодора: асѣнъ 46v Йоан ІІІ Дука Ватаци: їѡанъ калосъ 32r
11, асѣна їѡана 44v 19, 45r 14, асена 12.
45r 18. Йоан VІ Кантaкузин: їѡанъ катакꙋзимъ
Йоан Асен ІІ: вж. калиманъ. 43v 5, 43v 18, їѡанъ⸱ катакꙋзнъ 43v
Йоан Асен ІІІ: їѡанъ 41r 10, 41v 6, 16, їѡанъ 43v 9, 44r 1, 44r 3, їѡанꙋ
їѡанъ асѣнъ трети 41r 18, їѡанъ 43v 9.
трети асѣнъ 50r 12, їѡана 41r 10, Йоаникий Девически, св.: іѡаникїа
асѣна 50r 13, їѡановъ 41v 5, їѡановꙋ девически K 76v 6, K 76v 14.
41r 15, їѡанови 41r 13. Йоаникий, св., зографски мъченик:
Йоан Владимир, св.: їѡанъ владимиръ иѡнникїа K 80r 14.
25v 12, 26r 21, 49v 21, K 72v 11, Йов, св., зографски мъченик: іѡвь K
їѡанъ 26v 2, їѡанъ стꙑ владимиръ 80r 12.
25v 15, владимиръ 53v 14, їѡана Йосиф: иѡсифа ѡбрꙋчнїка 4v 11, їѡсифа
владїмира 26r 9, 26r 23, 27v 7, 4v 20.
50r 1, иѡана 25v 13, 25v 16, 26v Йосиф, св., зографски мъченик: іѡсифь
7, владимира 25v 21, їѡанъна K 80r 14.
владимимира 56r 16, їѡаново 26v 1;
владиславъ 25r 20, 53v 14. Калиман: калиманъ 11v 4, 31v 20, 33r
Йоан Владислав: їѡанъ владиславъ 25r 6, їѡанъ калиманъ 32r 7, 32v 17,
20; вж. и Йоан Владимир. 50r 7, 55r 17, їѡанъ каиманъ 32v
Йоан Калиман, вж. Калиман. 2, калиманъ їѡанъ 31v 15, їѡанъ
Йоан Кантaкузин, кесар, зет на Исак асѣнъ калиманъ 31v 17, їѡанъ 30v
ІІ Ангел: їѡанъ катакꙋзимъ 29v 1, 17, 33r 17, K 73v 16, K 75v 1, K
їѡанъ 29v 3. 79r 8, їѡана калимана 32r 6, 32r 16,
369
калимана 33v 7, 50r 8, іѡанна K 73v 54v 4, крꙋна 21r 2, 49v 13, 50v 16,
14, K 77r 18, їѡан̇ калиманꙋ 55v 11, крꙋнꙋ 21r 11, крꙋновъ 19v 13, 20r 1,
їѡановъ асѣновъ калиманъ 31v 18, 21v 8, крꙋнова 50v 18.
кало їѡанъ 31v 16. Куфар: вж. Теодор Куфар.
Кало Йоан: вж. Калиман.
Калокир: калокиръ 24r 1, K 27v 20, Лабас: вж. Симеон Лабас.
калокира сна хереѡнова K 27v 20, Лаврентий, брат на о. Паисий: лаврентїа
калокирова 24r 3. K 82v 20.
Калоян, цар: вж. калиманъ. Лазар, сръбски княз: кнезъ лазарь 38v
Кардам: кардамъ 19r 7, 49v 11, 54r 16, 17, кнеза лазара 37r 2, 38v 21, 39r 19,
54r 19, кардама 19r 5, 19r 7, 49v 12, 46r 17, 46r 18, лазара кнѣза 39r 1,
кардамꙋ 19r 10. лазарꙋ кнѣзꙋ 39r 1.
Катакузим: вж. Йоан VІ Кантaкузин. Лахана: лаганъ 40v 17, 40v 19, 41r 5,
Кафила: кафила 16r 11, 16v 2. 41r 12, 50r 11, лагана 41r 11, 41r 12,
Керосват: вж. Хиросфакт. 41r 16, 50r 12.
Киприян, св., зографски мъченик: Лициний, съимператор на Константин
кипрїань K 80r 12. Велики: ликинїа 35r 21.
Кирил, св., зографски мъченик: кириль Лъв, баща на св. св. Кирил и Методий:
K 80r 11. лъва 57r 5.
Кирил, св., първоучителят на славяните: Лъв Фока, византийски военачалник:
кирилъ⸱ 8v 15, 57r 4, 57r 9, 57v 14, фока K 25v 2, K 25v 4, K 25v 9, K
57v 16, K 67r 8, K 74v 8, K 74v 9, 25v 14, K 25v 18, фоковь K 25v 8.
K 75r 3, кирила 57r 2, K 66v 17, K Лъв ІІІ Сириец (Исавър): лъвъ исавръ
74v 4. 15r 12, 16r 10, лъв 16r 18, 16v 8,
Климент Охридски, св.: климень K 66v лъвꙋ 16v 15, лъва исавра 49r 15.
15, климента K 66v 12, K 74r 14, K Лъв ІV Хазарски: лъвъ 18v 9, 19r 1,
74v 2. лъва 19r 9. Лъв VI Мъдри, левь K
Козма, св., зографски мъченик: коꙁма K 24v 20, K 25r 2, премꙋдри K 24v 12,
80r 13. лъвꙋ премꙋдромꙋ 2r 9, K 24v 5, левꙋ
Козма Зографски, св.: коꙁма иꙁѡграфски K 24v 18, K 25r 3, левомь K 25r 7.
K 77v 17, K 78r 2. Лъв V Арменец: лъвъ арменинъ 20v 9.
Комитопулов: комистополова 24v 6. Людовик I Благочестиви: лодовика 21r
Константин: вж. Шишман, деспот. 16, 21r 17.
Константин, византийски пълководец?:
костантина, 29v 12. Мавро Орбини: маврꙋбиръ 5v 8, 5v 11,
Константин Велики: костантина 52v 16. 23r 18, маврꙋбира 5v 16, маврꙋбирова
Константин ІV Погонат: костантина 12v K 82v 3.
17, 14r 10, костантинъ погонатъ Македон: вж. Василий І Македонец.
13r 10, костантина погоната 52v 3, Малсада: малъсада 15r 13.
константинова 13v 9. Мануил, св., епископ: маноила 20v 16.
Константин V Копроним: копронїма 17v Мануил ІІ Палеолог: маноилъ 45v 6,
4, 17v 9, 17v 10, копронїмꙋ 17v 7, 18v 46v 18.
2, копронїмъ 17v 11, 17v 15, 18r 9, Мария, (Кера-Тамара), дъщеря на цар
18r 12, 18r 16, 18v 10, копронїмовъ Йоан Александър: мариинъ39r 12.
18v 9. Мария, племенница на Михаил VІІІ
Константин VІ: костантинъ 19r 5, Палеолог: марию мариа 35r 7, 55r 20,
костантинъ 23v 8. 34v 11, 41r 5.
Константин VІІ Багренородни: костантиⷩ Мария, съпруга на цар Асен І: марїа K
K 25r 20, костантина K 27r 6. 73r 15.
Конта, кефалонитски деспот: конта 42v 5. Мария, съпругата на Йоан Владислав:
Копроним: вж. Константин V Копроним. марии 26v 7.
Крум: вж. Крун. Мария Бранкович: мариа 39r 16, кала
Крун: крꙋнъ 11r 21, 19r 11, 19r 12, 19v мариа 39r 18.
4, 19v 13, 19v 16, 20r 3, 21r 6, 20r 7, Марко, св., митрополит преславски: мар-
20r 8, 20r 12, 20v 9, 49v 12, 50v 16, ко митрополить преславски K 77v 12.
370
Марко Кралевич (Крали Марко): марко Михаил ІІ, византийски император:

39r 7, 39r 15, 39v 3, 39v 6, 39v 8, михаила 57r 4.
39v 12, марко кралевикъ 36v 19, Михаил ІІІ, византийски император:
марка 39r 11, 39v 8, 39v 13, марка михаила 57r 11.
кралевика 39r 14, марковъ 39v 14, Михаил VІІІ Палеолог: михаилъ 34r 20,
маркова 36v 18. 34v 3, 34v 4, 34v 12, 34v 14, михаилъ
Мартиниян, св., зографски мъченик: палеѡлогъ 34v 10, палеѡлогъ 35r 4,
мартимїань K 80r 12. михаіла 34v 2, палеѡлога 35r 2, 35r 9.
Мацуката: вж. Йоан Хировоск. Михаил ІХ Палеолог: михаилъ 42r 4,
Методий монах: меѳодиѧ 22r 1, 22r 7, михаила 42r 3.
методию монахꙋ 21v 18. Михей, св., зографски мъченик: михеи,
Методий, св., архиепископ на Панония K 80r 11.
и Моравия, първоучител на Мичо: мичо 33v 11.
славяните: меѳодїе K 75r 4, меѳодиа Мойсей, библейски пророк: моисеѧ 52v
8v 15, 57r 2, 57r 4, 57r 6, 57r 13, 57r 15.
16, 57r 18, 57v 3, 57v 6, 57v 11, 57v Мойсей, един от Комитопулите?: моисеи
14, K 66v 18, K 67r 8, K 74v 4, K 49r 8.
74v 8, K 74v 9, методиинъ 57r 10. Момчил: вж. Милош.
Мехмед ІІ Завоевателя: мехметъ 46v 2. Мосхос: мосхосъ 8r 15, мосхоса 8r 19,
Милош Обилич: милошъ момчила мохосовъ 8r 17.
46r 17. Мудо: вж. Мундо.
Милутин, сръбски крал: милꙋтинъ 34r
Мундо: мꙋда 12v 2.
8, 34r 11, 35r 1, 36r 4, 36r 7, 36r 10,
Мурад, турски султан, Муратов: мꙋратъ
36r 12, 36r 15, 36v 3, милꙋтина 34r
38v 20, 44v 14, 45r 3, 45r 10, 45v
7, 34r 9, 35r 4, 37v 9, 42v 3, милꙋтна
1, 45v 18, 46r 14, мꙋрата 45r 4, 45r
36r 1, 36r 8, 36v 1, милꙋтинꙋ 35v 17.
Мина, св., Зографски мъченик: мина K 8, 45r 14, 45r 15, 46r 19 (2), 48r 12,
80r 14. моратомь 44v 16, мꙋратова 45r 16.
Муртагон (Омуртаг): мꙋрьтагонъ 21r 13,
Миробизо: миробизо 26v 11, миробоза 21r 15, 22r 1, 22r 5, 22r 13, 22r 18,
26v 13. 23r 19, 57r 15, 57r 17, 57v 2, 58v 5,
Митар, брат на Иванко: митаръ 32r 5,
мꙋрътагона 22v 11, 57v 8, 57v 10,
митара 32r 8, митарева 32r 9.
мꙋрътагонꙋ 21v 13, михаилъ 57v 10;
Михаил (Борис-Михаил): михаїлъ, 11v
вж. и Борис-Михаил.
1, 22v 11, 23r 17, 51r 2, 57v 10 (вж.
Омуртаг), 58v 5, K 72r 6, михаїлъ
їѡанъ 49v 13, K 72r 7, михаꙇла їѡна Наум, св., ученик на св. св. Кирил и
50v 17, їѡанъ михаїлъ 51r 2, 53v 1, Методий: наꙋмь K 66v 16, K 74r 17,
53v 5, 56r 19, їѡанъ 51r 5, K 72r баꙋмь K 74v 3.
6, K 72r 11, михаила K 24r 16, 27v Неврот: вж. Нимрод.
6, 49v 14, 53r 13, 53r 16, 60r 6 (2), Неда (Ана Неда), дъщеря на крал
їѡана михаꙇла 51r 10, 53v 9, K 72r 14, Милутин и първа жена на цар
іѡанновичь K 72r 12. Михаил Шишман: недꙋ 34r 12, 42v
Михаил, син на цар Константин Асен 3, 43r 18.
Тих и Мария: михаила 41r 6. Неманя: вж. Стефан Неманя, вж. Стефан
Михаил, син на цар Симеон: михаиль K ІІІ Дечански.
27r 11. Никифор Уран, византийски пълково-
Михаил Воин, св.: михаиль воинь K 79r 3. дец: нїкифоръ оуранїа 25r 9, 25r 15,
Михаил Шишман: михаилъ 42v 2, 42v 8, нїкифоръ 25r 20, нїкифора 25v 9.
42v 13, 43r 1, 43r 5, 43r 18, михаꙇлъ Никифор І Геник: никифоръ 19v 1, 19v
втори 50v 2, михаілъ втори 50r 14, 8, 19v 14, 19v 16, 20r 1, 21v 8,
михаила 34r 12, 38r 5, 38r 6, 38r 7, никифора 19v 14, 20r 2, 20r 15, 54v
38r 10, 41v 19, 42v 1, 42v 8, 42v 18, 10, никифорова 19v 7, 20r 3.
43r 11, 50v 3, 55r 2, михаꙇла 50r 15, Никифор ІІ Фока: никифорь K 27v 8,
михаилꙋ 42v 13, шишмана 40r 16. K 27v 13, K 27v 19, никифора K 27v
Михаил І, византийски император: 7, нїкифоровъ 24r 4, никифорови K
михаилъ 20r 11, 20v 7, михаила 20r 10. 27v 16.
371
Никодим Мироточиви, св.: никодимь Роман Лакапин: романь K 26r 7, K 26r

мироточиви K 75v 4. 11, романа K 26r 19, K 27r 7.
Николай, папа римски: ніколаи 22v 19, Роман, български цар: романа K 27r 16,
22v 8. K 27v 1.
Николай, св.: стꙑ николаѧ 36v 6.
Николай, св., охридски архиепископ: Сабин: сабинъ 17r 17, 17v 1, 49v 7,
николае архїепкⷭ҇пь ѡхридскїи K 75r 5, сабнъ 17v 13, сабина 17r 16, 17v 12,
K 75r 10. 49v 8.
Николай Нови Софийски, св.: николае K Сава, св., зографски мъченик: савꙿва K
80v 18, K 81r 3. 80r 13.
Нимрод: невротъ 6v 17, 7r 4, 7r 16, Сава, св., ученик на св. св. Кирил и
неврота 8r 7, невротꙋ 8r 8. Методий: сава K 66v 15, K 74v 2 (2).
Ногай: нога 41r 15, 41v 11. Сава Сръбски, св.: савва србски 33r 13,
Ной: ноѧ 6r 7, 6r 8, 6r 10 , 6r 11, 7v 11. савва 33r 15, 59r 6.
Нужда: нꙋждо 14r 14. Самуил, български цар: самоилъ 24v 12,
25r 16, 25v 4, 26r 21, 49v 18, 55r 1,
Ог: ѡга 7v 18. самоила 25r 9, 25r 16, 25r 18, 25r 20,
Олга, руска княгиня: ѡлга⸱ кнѣгина⸱ 25v 8, 28r 17, 49v 20, 55r 7, самоилꙋ
росиїскаѧ 58v 9, ѡлги 58v 13. 25r 23, 25v 1, K 72v 6, самоиловъ
Павел, папски епископ в България: 25v 14, самоилова 25v 13, g. sg. m.
павѣлъ 60r 8, павла 22v 9. 27v 15.
Павел, св., зографски мъченик: павелꙿ K Светослав, руски княз: свѣтослава 24r 5,
80r 14. светославꙋ K 28r 1, 24r 6.
Паисий, св.: паисїа K 82r 8, паисїемъ Светослав Тертер, български цар: свѣ-
3r 3. тославъ 42r 1, 42r 6, 42r 14, K 74r
Палеолог: вж. Михаил VІІІ Палеолог. 8,светослава 41v 18, 42r 5, 42v 5, K 74r
Параскева (Петка) Епиватска 6, свѣтославово 42r 17, свѣтославовꙋ
(Търновска), св.: параскеви 32v 19, 42v 4.
параскеви ѿ епифать K 77v 14. Селевкия, български цар: селевкиѧ 24r
Партений, св., зографски мъченик: 16, 49v 17, 49v 18.
парѳенїа K 80r 16. Селим І, турски султан: селимово K 81r 4.
Петър: вж. Георги І Тертер. Сепиан: сеп·ана 13r 2.
Петър Делян: доланъ 26v 20, 27r 5, 27r Серай: серра 13r 2.
8, 27r 11, 27r 16, 27r 22, 50r 1, долана Сергий, св., зографски мъченик: сергїе,
27r 3, 27r 6, 27r 16, 27r 18, долина K 80r 13.
50r 2, доланово 27r 13. Сим: симъ 6r 9, сима 6r 18, симꙋ 6v 3,
Петър І, български цар: петрь K 26v 9, симовъ 8r 6, симово 7v 5, 7v 12,
K 27r 5, K 27r 11, K 27r 16, K 27r сїмовї 6v 16.
20, 49v 15, петра K 27r 12, 49v 16, Симеон Лабас (цар Симеон І Велики):
петрово K 26v 14. сѵ̈меѡнь лабась K 24r 17, K 24v 1, K
Петър ІІ, наречен Белгун, български 25r 1, K 26r 8, K 26v 2, 49v 14, 54v
цар: петръ 31r 20, 31v 11, 50r 6 (2), 13, 60v 1, симеѡнь K 24v 13, K 25r
петра, 27v 13, 28r 4, 29v 18, 31v 1, 4, K 25r 15, K 25v 10, K 25v 16, K
31v 15, 50r 7, петровъ 33v 7, петрова 26r 12, 54v 20, 60r 4, лабасъ 60r 5,
33v 21. симеѡна K 25v 19, 49v 15, симеѡнꙋ
Пимен Зографский, св.: пиминь K 78v 7, лабасꙋ K 24v 11, симеѡнꙋ K 24v 7, K
K 78v 14, K 79r 2. 24v 17, симеѡнови K 25r 8, K 26r 3.
Порфирогенет: вж. Василий Симеон, св.: вж. Стефан Неманя.
Порфирогенет. Симон, св., Зографски мъченик: симонь,
Пот Аргир: пота аргира K 26r 12. K 80r 11.
Прохор Пшински, св.: прохорь пшинскїи Симон Петровски, св.: симонь петровꙿски
K 76r 14, прохора K 76v 14. K 77v 18, K 78r 6, симоновь K 78r
11.
Радомир: вж. Гавриил Радомир. Синаит: вж. Григорий Синаит.
Радослав: вж. Стефан Радослав. Сион: сиѡна цара амореїска 7v 17.
372
Смилец, български цар: смилецъ 33v 11, Теодор ІІ Ласкарис: ѳеѡдора 34r 18,
33v 17, 41r 8, 50r 8, смилца 33v 15, 34r 19.
34r 5, 35r 11, 38v 13, 50r 9. Теодора, дъщеря на Теодор ІІ Ласкарис:
Ставракий: ставрїкиѧ 19v 13. ѳеѡдорꙋ 34r 18, 34v 10.
Стефан: вж. Йоан Стефан. Теодора, императрица, съпруга на
Стефан Неманя: симеѡнъ неманъ 35r 17, император Теофил: ѳеѡдорꙋ 21v 6,
неманъ 35v 3, симеѡнъ наманъ 26r ѳеѡдори 22v 19, 57v 8, ѳеѡдора 22r 1.
17, симеѡнъ 26r 15, 26r 21, немана Теодора Палеологина, дъщеря на
симиѡна 26r 14, 37r 19, неманїа Михаил ІХ Палеолог: ѳеѡдорꙋ 42r 2,
жꙋпанъ 59r 4, немана 39v 18, нємана 42v 4, ѳеѡдора 55v 20.
симеѡна 37v 6, симеѡна немана 39v 15, Теодорик: ѳеѡдорика 12r 21.
симеѡна немена 40v 3, неманїевъ 59r 7. Теодосий II: ѳеодосиа 9v 14, 10v 5.
Стефан Първовенчани: стефанъ 35v 6. Теодосий Търновски, св.: ѳеѡдосїа
Стефан Радослав, сръбски крал: терновски K 77v 2, ѳеѡⷣсїа K 77r 16.
радославъ 35v 9. Теоктист, монашеското име на крал
Стефан Урош І: 35v 13. Милутин: ѳеѡктистъ 36r 3.
Стефан Урош ІІІ Дечански: стефанъ 36v Теоктист, монашеското име на
1, 47r 12, стефанъ неманъ 42v 6, 42v Тривелий: ѳеѡктистъ 16r 4, K 71v
16, стефанъ нѣманъ кралъ дечански 12.
42v 19, крала дечанскако 38r 11, Теофан Летописец (Изповедник), св.:
стефана 40r 16, стефана немана 43v 2. ѳеѡфанъ лѣтописецъ 13r 14.
Стефан Урош ІV Душан: стефанъ 36v 8, Теофил, византийски император:
36v 12, 36v 13, 36v 20, 37r 3, 37r 8, ѳеѡфила 21v 6, ѳеѡфилова 57r 12.
37r 16, 37v 1, 38v 6, 40r 5, стеванъ Теофилакт Охридски, св.: ѳеѡфилактъ
37v 18, стефанъ насильни 37r 11, 22r 1, 22r 2, 26v 18, 28v 9, 29r 16, K
насилни стеванъ 37v 3, силни. стефань 73r 4, ѳеѡфилакта 22v 19, 28v 4, 28v
37v 3, стефана 37v 9, 38r 1, стевана 18, K 73v 3, ѳеѡфилактово K 73v 6.
37v 19, насилнагѡ стевана 38r 20, Терапонтий Софийски, св.: ѳерапонꙿтїа
стефанꙋ 37r 3, стеванꙋ насилномꙋ 37v софииски K 80v 18.
15, стефанова 38v 8, 38v 14, 39v 18, Тербал (Тервел?): тербалъ 49r 7.
стефанови d. sg. f. 38v 12, стефановꙋ Тиберий: тивериѧ 14v 13, 14v 18.
40r 11. Тихомир: тихомира 27r 7, 27r 9.
Стефан Урош V: ꙋроша 38v 14. 39v 17. Тома, св., зографски мъченик: ѳома, K
Стократор: вж. Исак Стократор. 79v 14, K 80r 2, K 80r 10.
Страшимир: вж. Йоан Срацимир. Тома Славянина: ѳома 23v 4, 23v 15,
Суботин, български цар: сꙋботинъ 24v 23v 16.
1, 49v 8, сꙋботина 49v 9. Тривелий (Тервел): трївелїи 14v 15, 14v
Сюлейман: асꙋлїманъ 15r 13. 19, 16r 16, тривелиа 11r 19, 12r 7, 14r
17, 15r 5, 15r 7, 15r 10, 15r 18, 15v
Таган: таганъ 17v 7, 17v 10, тагана 17v 3, 15v 12, 49r 6, 52v 6, 53r 11, 53r
6, 17v 17, 49v 9, 49v 10. 13, 56r 18, 58r 1, 58r 18, K 71v 12,
Телезвий: телезвиѧ 17r 11, 17r 16, 49v K 71v 17, K 72r 18, тривелиинъ 49r
6, 49v 7. 7, 49r 8.
Телериг: телерикъ 49v 10, телерика 17v
19, 18r 10, 18r 16, 18v 1, 18v 19, 19r Уалент: вж. Валент.
1, 49v 11, телерїкоⷡ 18v 6. Урош: вж. Стефан Урош І.
Теодор Комнин Дука Ангел, владетел Урош: вж. Стефан Урош V.
на Епир: ѳедоръ ласкарь 32r 13, 32r
15, ѳеѡдора 32r 21, ѳеѡдора ласкара Филотей Скитски (Карейски): филотеи
55r 19. скитсꙿки K 77v 19, K 78r 15, K 78r
Теодор Куфара: ѳеѡдоръ кꙋфаръ 21v 12. 19, филоѳеа K 78v 5.
Теодор Светослав, български цар: вж. Фока: вж. Лъв Фока.
Светослав Тертер. Формоза, папски прелат: формоса 22v 9,
Теодор І Ласкарис: вж. Теодор Комнин 22v 10, формосъ 60r 8.
Дука Ангел. Фортуна: фрътꙋно 14r 13.
373
Хам: хамъ 6r 9, хама 6r 18, хамꙋ 6v 7, 1, шишманъ 38v 4, 38v 5, 55v 16,
хамовъ 7v 19, хамово 6v 17, 7v 5, 7v костантина 34v 1, 34v 3, 34v 21, 35r
12, хамови 6v 16. 10, 38v 3, 40v 21, 50r 11, костантнъ
Ханаан: хананъ 7v 19. 34v 18, шишмана 38r 5, 38r 19,
Хасан Касан: хасанъ касанъ 16r 10. 38v 2, шишмана костантїна 39r 13,
Хереонов: вж. Калокир. костантинꙋ 40v 18, костантиновъ 38r
Хиросфакт: керосвата K 24v 13, кѵ̈росвата 10, шишмановъ 38r 12, костантинова
K 24v 14. 34r 2, 34r 12, 34r 21, шишманова 35r
Хрисобозко: вж. Йоан Хировоск. 7, костантиново 39r 15.
Христос: вж. Иисус Христос
Христофор Лакапин: хрисофона K 27r 9. Юстин І: їꙋстинꙋ 12v 3, иꙋстина 13r 9.
Юстиниан І Велики, Юстинианов:
Цимисхий: вж. Йоан Цимисхий. їꙋстинана 12v 4, 12v 8, їꙋстиниаѧнъ
12v 6, іꙋстинїана 13v 9, їꙋстинѧнъ
Шизман: вж. Йоан Шишман. 13v 12, іꙋстинїанъ 13v 17, 58r 10,
Шишман: вж. Йоан Шишман. 58r 13, їꙋстиниановъ 11r 18.
Шишман: вж. Михаил Шишман. Юстиниан ІІ Ринотмет: іꙋстинїана 14r 11,
Шишман, деспот, контаминация между іустїниѧнъ 14v 12, 15r 3, 15r 8, 16r
Михаил Шишман и Константин 15, іустинїѧна 15r 3, їꙋстиниана
Асен Тих: костантинъ 34r 9, 34r втораго 52v 3.
16, 34v 8, 34v 11, 38r 6, костантинъ
шишманъ 41r 9, 50r 10, 55v 13, Яфет: афетъ 6r 9, 8r 14, афета 6r 18,
костантина шишмана 33v 20, 34r афетꙋ 6v 9, афетово 7v 8, 8r 12,
14, 34v 13, 38r 3, 41v 19, 40v 16, афетови 6v 16.
42v 2, костантина шишмана 41r
374
ИНДЕКС НА ЕТНОНИМИТЕ И ТОПОНИМИТЕ
Авари, аварски: авари 9v 8, аравъва 14v 5, 10r 9, 10r 12, 10r 19, 10v 1, 10v 6,
1, аваровъ 9v 5, 52v 12, аварско 14v 10v 13, 10v 16, 11r 3, 11r 20, 11v 7,
4, аравско 14v 4. 11v 11, 11v 12, 11v 14, 11v 15, 11v
Агаряни, агарянски: агарани 49r 16, 16, 11v 16, 12r 8, 12r 10, 12r 12, 12v
агаранскою 48r 9, агаранское 59v 15. 1, 12v 4, 12v 8, 12v 9, 13r 15, 14r 5,
Адрианопол: вж. Одрин. 14r 7, 16v 4, 17r 4, 17r 5, 17r 14, 17r
Азия: азиа 7v 12, 7v 13, азїи 6v 5. 15, 17r 18, 17v 8, 17v 17, 18r 4, 18r
Албанци: вж. Арнаути, вж. Арбанаси. 7, 18r 15, 18v 1, 18v 14, 18v 16, 19r
Амги: амговъ 15r 13, 5, 20r 2, 21r 14, 21v 5, 23r 13, K 25v
Аморея, аморейски: амореѧ 12v 3, 3, K 25v 4, K 26r 1, K 26r 6, K 26r
амореїска 7v 17. 11, K 28r 2, 24v 4, 25r 19, 25r 20,
Араби: арапинъ 20r 15, арапи 49r 16, 49r 25v 12, 26v 20, 27r 5, 28r 18, 28r 21,
18, арапие 13v 18, 16v 3, 18r 13, 54r 29r 1, 29r 14, 30r 3, 30r 5, 30v 3, 32r
3, араповъ 16r 19, арапъскаго 16r 11, 10, 33v 14 (2), 34r 13, 35r 3, 35r 12,
16v 2, 16v 8. 35r 15, 38r 15, 40v 14, 41v 17, 42r
Арави, аравски: вж. Авари. 9, 42r 17, 42v 1, 43r 2, 43r 4, 43r 11,
Арбанаси: арбанаси 55v 8. 43v 11, 43v 14, 43v 17, 45r 4, 45r 6,
Армения, арменски: арменїа 12v 3, 23v 45r 9, 45r 21, 45v 3, 46r 3, 46r 8, 47r
9, 49r 17, 49r 19, армению 16v 4, 3, 47v 4, 48r 1, 51v 1, 51v 2, 51v 3,
арменские 26v 15, арменскꙋю K 73r 19. 51v 7, 51v 12, 51v 18, 51v 21, 52r 5,
Арменци: арменинъ 20v 9, армени 16v 6, 52r 11, 52v 1, 52v 11, 53r 7, 53r 14,
K 75r 13. 54r 13, 54v 18, 54v 19, 55v 1, 55v 5,
Арнаути: арнаꙋти 33r 1, 39v 5, арнаꙋте 56v 8, 57v 1, 57v 14, K 66v 10, K
24v 19, арнаꙋтїе 35r 12, арнаꙋтски K 66v 20, K 67r 13, K 67v 1, 58r 4, 58r
75v 7. 16, 58v 16, 59r 10, 59r 15, 59v 6, 59v
Атонски: вж. Света гора. 16, 60r 12, 60r 16, 60v 7, 60v 11, 61r
Африка: афрїка 6v 7, 7v 13. 19, 61v 6, 61v 11, 61v 17, K 74v 4,
K 75v 17, K 76r 4, K 78v 6, K 80v 5,
Балтийско море: мре(!) баⷧтское 8v 10, K 81v 7, K 82r 6, K 82r 19, K 82v 3,
батинское море K 67r 12, помариское K 83r 9, болгарїи 14r 3, 14r 17, 20v 2,
море 8v 11. 20v 3, 29v 5, 29v 14, 29v 20, 40r 6,
Банат: банатъ 11v 17. 40r 8, 40r 12 (2), 40r 16, 40r 20 (2),
Бански манастир в Северно Косово: богари 5v 12, 17v 6, полгари 33v 20,
бана лꙋчина 36r 12. болгаре 3v 14, 4r 12, 4v 6, 5r 2, 21r 5,
Басарбово: басарбово K 79v 3. 23r 9, 41v 14, болъгаре 13r 5, блгаре
Бели град (Берат): бели граⷣ K 75v 7. 13v 12, болгаровъ 11v 8, 14v 2, K 26r
Бело поле: бело поле K 76v 8. 8, 25r 21, 28r 16, 29r 9, 29v 9, 40r 17,
Бер: беръ 24v 18. 42r 7, 59r 9, K 74r 7, богаровъ 38r 9,
Берат: вж. Бели град. 38r 12, болгаромъ 9v 2, 10v 19, 11r 8,
Берцестия: берцестиѧ 18r 11. 11v 9, 12r 5, 12v 6, 14r 3, 16r 6, 18v
Беч: бечъ 6v 11. 13, 22v 19, 23r 11, K 24v 7, K 24v
Битоля, битолски: битоль K 81r 6, 17, K 25v 3, 27v 1, 27v 11, 28r 14,
битолски K 81r 13, 28r 18, 30r 11, 30r 14, 31r 1, 38v 9,
Бранденбург: брандибꙋри 9r 4, браⷩдибꙋръ 40r 8, 43r 14, 52v 17, 52v 19, K 67r
6v 11, брадибꙋра 8v 11, K 66r 12. 3, 59v 13, 59v 17, 60v 9, 61v 8, 61v
Бруса (Бурса): брꙋса 45r 3, 46r 15, 46v 2. 14, K 71v 3, K 72r 17, K 72r 19, K
Будапеща: бꙋдимъ 33r 4. 73r 10, K 73r 13, K 76r 4, K 80v 13,
Българи: болгаринъ 3v 15, 24r 12, 27r K 80v 16, K 82v 15, болгаромо 12r
12, K 66v 13, K 79r 5, болгарине 4r 16, болгарехъ 26v 16, воргари 9v 15,
19, болгари 3v 17, 4r 1, 4r 8, 4r 9, 4r 9v 16, воргарска K 67r 7.
21, 5r 5, 5v 16, 5v 20, 6r 6, 9r 3, 9r България, български: болгариа 12v 14,
12, 9r 15, 9r 20, 9v 6, 9v 7, 9v 10, 9v 14r 1, 18r 14, 19v 3, 19v 9, 20r 1,
11, 9v 15, 9v 17 (2), 10r 2, 10r 3, 10r 20r 12, 22r 12, 22r 17, 22v 14, 22v
375
Индекс на етнонимите и топонимите
17, 23r 4, 23r 7, 23v 19, K 24v 20, 17v 14, 26v 14, 27v 10, 36v 14, 38v
25r 15, 25v 5, 26v 3, 26v 13, 26v 19, 13, 40r 14, 42v 8, 42v 18, 49r 10, 49r
28v 6, 28v 21, 29r 20, 29v 5, 30r 9, 15, 50v 7, 53r 10, 53v 10, K 66v 17,
30v 11, 35r 1, 43v 7, 45r 11, 45r 12, K 77v 20, K 80r 19, 56v 2, 60r 4, 61v
45r 17, 45v 4, 45v 18, 45v 20, 46r 10, 7, K 76r 9, K 82r 13, блъгарскаго 2v
46v 1, 46v 5, 46v 7, 46v 12, 46v 13, 13, болгарскагѡ 50r 18, болгарскако
46v 19, 46v 20, 46v 21, 51v 13, 56r 50r 19, болгарстїи g. sg. K 27v 17, K
4, 56r 8, 59r 13, 60r 7, 60r 11, 61r 8, 79v 6, болгарскомꙋ 3r 7, 14v 11, 28r
61r 16, 61v 3, K 73r 14, K 73r 20, K 1, 53r 6, 53r 16, 53r 20, K 74r 1, K
73v 20, K 75v 14, K 75v 20, K 77v 79v 7, K 83r 12, болгарскомъ m. dat.
10, K 81v 20, болгарию 12r 21, 12r sg. 52v 15, болгарскою 6r 7, 12v 19,
22, 15r 9, 17r 3, 17v 16, 18r 2, 18r K 28r 8, 28r 23, 40r 11, 46r 12, 52v
17, 19v 12, 23r 14, K 24v 6, K 25v 1, 2, 54r 12, 54v 2, 55r 13, 56r 3, 56r
K 26r 20, K 27v 2, K 27v 5, K 28r 3, 12, K 81r 17, болгарстемъ 3r, 6r 1,
K 28r 5, K 28r 7, 24r 11, 25r 3, 27r болгарски pl. 8v 18, 14v 8, K 24r 19,
15, 30v 20, 31r 4, 43r 12, 43v 5, 44v K 24v 1, K 24v 10, 55r 21, болгарскїе
14, 55v 1, 57r 16, K 72v 1, K 73v 16, 3v 22, 16v 17, K 27r 13, 27v 18, 28r
K 77r 6, K 77r 8, K 77r 12, K 81v 1, 4, 29r 11, 29r 19, 29v 8, 38v 2, 47r 3,
богарию 17v 5, 32r 14, болгарїи 13v 47v 13, 56r 5, 56v 4, 57v 16, 60r 2,
10, 28r 3, болгарскї 3r 10, 3v 10, 3v болъгаские 13v 5, 18v 6, 19r 14, 20r
12, 4r 6, 5r 10, 5r 14, 5v 1, 5v 4, 10r 8, болгарскихъ 3r 2, 11r 13, 26r 13,
6, 10v 21, 11r 10, 11v 3, 13r 12, 13r 26v 12, 27r 14, 27v 8, 38v 11, 47v
13, 14r 8, 14v 5, 15r 1, 15r 18, 16r 9, 20, 50v 20, 52r 18, 53v 6, 53v 21, K
16v 13, 19r 14, 21r 1, 21v 1, K 27v 81v 9, K 82r 7, 56v 10, K 71v 9, K
11, 26v 10, 27v 6, 28r 8, 28v 16, 30v 79v 9, болгарскимъ 29r 15, 49r 2, 50v
13, 38r 19, 49v 1, 50v 5, 50v 9, 51r 11, 53v 2, 57v 12, 58v 7, K 80v 10,
4, 51r 19, 52v 14, 52v 21, 53v 9, 53v блгарск.. 17r 1.
21, 54r 1, 54r 8, 54v 7, 55v 5, 55v 11, Бяло море: белое море 8r 13, бело море 12r
56r 15, 56v 19, 57r 7, 57v 11, K 66v 3.
14, K 67r 4, K 67r 7, K 67r 20, 58r 1,
58r 2, 58r 8, 58v 3, 58v 8, 60r 5, 60r Вавилон: вавїлонъ 7r 1.
9, 60v 12, 60v 16, 61r 3, 61r 8, 61r Варна: варна 24v 20, варнꙑ 18r 6.
11, 61v 9, K 71v 10, K 71v 16, K 72r Васански: васанска 7v 18.
8, K 72r 13, K 72v 18, K 73r 8 (2), Велики Трак, неясно: велики тракъ, 43v
K 73v 8, K 74r 11, K 76v 8, K 80v 7,
2, K 80v 3, K 80v 6, K 80v 8, K 81r Венгарски: вж. маджарски.
19, K 81v 1, K 81v 13, K 81v 19, K Венецианци: венецаѧномъ 12r 5.
82r 1, K 82r 2, K 82r 11, K 82v 5, K Венеция, венециански: вѣнециа 33r 4,
82v 8, блгарски 5v 9, богарски 28v 13, вѣнецискагѡ 32r 19, вѣньциискаго
болгарски 50r 17, 50r 21, болгарска 4r 32v 19.
20, 5r 17, K 26v 12, 29r 8, болгарскаѧ Видин, видински: видинъ 12v 13, 34r 4,
3r 3, 20r 16, 21r 19, 48r 13, блгарскаѧ 34r 5, 34r 14, 44r 17, 44r 19, 44v 3,
16v 1, 27v 12, K 75v 19, K 76r 7, 44v 7, 45v 11, 45v 12, вїдънъ 61r 1,
болгарско 34v 4, 41r 4, 48r 8, K 72v видинъска 10v 2, видинскою K 79r 1.
3, болгарское 3r 12, 3v 1, 15v 15, 17r Виена: вж. Беч.
7, 17r 10, 17v 13, 23r 15, 25r 2, 25v Витиния: витинию 32r 12.
2, 26v 9, 26v 16, 27r 2, 27v 3, 27v Витоша: витоша 47v 2.
21, 28r 12, 31r 2, 38v 10, 40v 20, 41r Власи: власи 28v 7, 28v 15, 35r 13, 45r
18, 41v 3, 41v 10, 42v 9, 43r 9, 45v 20, 45v 1, влахове 43v 11, влахомъ
17, 46r 13, 48r 19, 48v 10, 51r 11, 28v 11.
51r 13, 51r 15, 54r 6, 54r 19, 55r 10, Влахернски: влахерскїе K 25r 13.
56r 13, 60v 18, 61r 5, 61r 11, K 71v Влахия, влашки: влахиа 28r 9, 28v 6,
16, блгарское 3v 6, богаръское 24v 2, 28v 10, 39v 8, 39v 9, 45r 12, 45r
боларское(!) 24r 2, болгарска g. sg. m. 19, K 73r 20, влахию 27v 14, 29r
27r 3, болгарскаго 3v 4, 3r 13, 5v 13, 4, вълахїю 25v 13, 27v 16, 39v 12,
376
влахии 28v 10, вахи 30v 4, влахии pl. 5, 46v 18, K 66v 13, 59r 2, 61v 8,
55v 8, влашки sg. 28v 17, влашкое 39v 61v 16, K 73r 7, K 78v 4, K 81r 13,
10, 42v 9, влашкꙋ 9r 18, влашки pl. грчки 11v 6, 21r 1, 27r 13, 40v 14,
28r 10. 49r 20, 60v 6, 61v 10, гръчка 4r 18,
Волга: болги 9r 9, болга 9r 11, 12v 9, 5v 9, 28r 19, 29r 8, 34v 13, 51v 21,
Воргари: вж. българи. 61r 10, грчаска 61v 12, грческа 61v
14, грческаѧ 12r 14, 13v 13, 14r 6,
Галиполи: калиполъ 45v 19, 17r 1, 18r 2, 20r 17, K 24v 3, K 26r
Готи: гоѳи 9v 11, 9v 12, 10r 12, 10r 17, 9, K 27v 13, 26v 17, 29r 8, 30r 7, 30r
10r 20, 10v 1, 10v 6, гоѳовъ 9v 5. 8, 42v 11, 56v 18, 59v 15, K 74v 14,
Грачански: грачанскїи K 76v 8. гръческое 24r 3, 24v 3, 30r 5, 42r 4,
Гърци: гръкъ 4r 16, 24r 13, 26r 12, 27r 43v 15, грческое 11r 10, 16v 7, K 27v
11, 27r 14, 27r 23, 32r 1, 32r 10, 32r 9, 27r 4, 49r 19, гръческаго 2v 13, 12r
11, 32r 12, 32r 14, грка 21v 11, грци 18, 19r 9, K 27v 7, 25v 10, 34r 18,
3v 20, 4r 11, 4r 14 (2), 5v 11, 9v 10, 34v 2, 40v 14, 41r 15, 41v 2, 42r 3,
9v 15, 10r 5, 10v 2, 10v 15, 10v 20, 56r 9, грческого 41r 10, 42v 10, 43v
11r 6, 11v 1, 11v 5, 12r 4, 12v 18, 13v 3, 49r 16, гръческие sg. f. 19v 1, 27v
10, 16r 9, 16v 17, 17r 7, 17r 13, 17r 4, грческомꙋ 12v 3, 18r 1, 25r 12, 26v
18, 17v 8, 18r 4, 18r 11, 18r 18, 19r 12, 31v 3, 54r 4, грческою 10r 9, K
1, 19r 13, 19r 16, 19v 6, 20r 5, 20v 2 25r 9, 55r 11, 55v 1, 55v 19, гречески
(2), 21r 5, 21r 14, 22v 17, 23r 2, 23r pl. K 24r 18, K 24v 1, 32r 5, 55v 5,
6, 23r 9, 23r 10, 23v 9, 23v 11, K 24v K 66v 11, K 67v 7, 61r 13, K 74v 19,
2, K 25r 11, K 25r 14, K 25v 2, K K 74v 20, K 75r 17, гръческие 24r 13,
25v 3, K 25v 8, K 25v 12, K 26v 3, 25r 11, 30v 2, 32v 3, 40v 3, 46v 10,
K 26v 5, K 27v 15, 24r 9, 24v 4, 24v 52v 2, 54v 14, 55r 14, 55v 7, 55v 17,
16, 24v 17, 24v 19, 25r 1, 26v 20, 28r 58v 11, 61r 13, 61r 15, грческиа 25v
22, 28v 20, 29r 1, 29r 7, 29r 14, 29v 6, 27r 23, гръческимъ 20r 9, 30r 10;
9, 29v 10, 30r 19, 30v 2, 31v 12, 31v грчки adv. 3v 13,
20, 32v 11, 32v 17, 33v 8, 33v 14, 34r
15, 35r 2, 35r 3, 35r 4, 35r 10, 35r 15, Далмация: далматию 24v 14, далъматии
36r 18, 36v 15, 40r 6, 43v 12, 43v 15, 19r 17.
45r 4, 45r 6, 45r 7, 45r 8, 45v 16, 46v Дардания: даръданїа 58r 11.
3, 46v 14, 46v 21, 51v 1, 51v 2, 51v Девича планина: девичꙋ K 76v 7,
4, 51v 5, 51v 15, 51v 17, 52r 4, 52r девически K 76v 6, K 76v 12.
11, 52r 13, 52r 20, 53v 19, 54r 18, Демир Хисар: демиръ исаръ 32v 6.
54r 20, 54v 1, 54v 5, 54v 8, 54v 18, Дечани: дечане 36v 11.
54v 19, 55r 2, 55r 6, 55v 1, 55v 7, 56r Добруджа: добрꙋџа 25r 13.
4, 56r 10, 56v 5, 56v 11, K 67r 5, K Драма, драмски: драма 31v 6, 32v 6, 55v
67r 19, 58r 16, 59v 1, 60r 11, 60r 14, 2, 55v 3, трамска 11v 5.
60r 15, 60r 17, 60v 2, 60v 4, 61r 18, Дубровнишки: вж. Рагузки.
K 74v 17, K 80v 5, K 82r 17, K 82v Дунав, дунавски: дꙋнавъ 9r 19, 9r 20, 9v
7, гръци 60r 16, гръковъ 27v 3, 43v 2, 9v 3, 9v 6, 9v 7, 10r 18, 10r 21, 10v
13, гркомъ 9v 1, 10r 8, 10r 10, 16r 16, 12r 8, 12v 10, 12v 13, 18r 5, 39r
19, 18v 13, K 26v 11, 27r 19, 28r 13, 4, 29r 6, 38v 18, 45r 20, 48r 2, дꙋнавъ
29r 4, 29r 10, 29v 6, 31v 21, 38v 8, 13r 7, дꙋнавски 53r 14, дꙋнавскою 54r
52r 2, 52r 4, 52v 16, 54v 10, 56v 7, K 14, дꙋнавъские 16v 14, 54r 9.
73r 10, K 73r 14, K 79r 5, гргомъ 9v Дунавия: дꙋнавиа 27r 22.
4, 13r 14, грецима K 27r 18, грцехъ Дурацо (Драч) : дꙋраца 25r 13.
10v 10, 11r 3, 25v 18; гркина 25v 19, Дългите стени: длъгїхъ стѣнъ 16v 19.
гркинꙋ 41r 5.
Гърция, гръцки: грециа 33r 5, грчески 14r Евреи: евреи 8r 11, їевреи 7v 15, 7v 16,
10, 16v 9, 17r 2, 20v 16, 21r 6, K 24v 8r 4, 8r 6, їевреѡмъ 8r 6; евъреѧнїна
4, K 24v 10, K 25r 13, K 26v 13, 25r 44r 15.
9, 25v 16, 26r 10, 26v 1, 29v 1, 29r Еврейски: їевреїскї 8r 11, иевреискомꙋ 52v
3, 33v 18, 34v 9, 42v 11, 43v 5, 45v 16, еврѣискихъ 2v 9.
377
Европа: евъропа 6v 9, 37v 12, европꙋ 32r 14, латиномъ 52v 16, K 73r 10,
8r 14. K 80r 6.
Египет: египта 6v 8. Лесновски: лесновски K 76r 10,
Едем: едемъ 6v 5. лесновскою K 76r 11.
Едрене: вж. Одрин. Лехи: вж. Поляци.
Елбасански: елбасанꙿска K 72v 16, Лехия: вж. Полша.
елбасанскою 26r 5.
Елински: єлински K 66v 14, еленски K Маджари (унгарци), маджарски
74v 5. (унгарски): маџари 9v 9 (2), 11r 21,
Енишехер: енишехеръ 24v 17, 25r 1. 11v 13, 11v 15, 12r 6, 14v 1, K 24v
Епиват: епифать K 77v 14. 15, K 27v 5, K 27v 12 (2), K 27v
Загорие: загорие 47r 20, 58v 2. 18, 33r 1, 42v 17, 51v 14, 52v 9, 52v
Замория: замориа 17v 2. 11, 55v 8, мачари 9v 5, маџаровь 29r
Зограф, зографски: ꙁѡграфь K 78r 2, 21, 52v 13, маџармь K 27v 15, 39r
ꙁꙋграфь K 79v 11, иꙁографь K 80v 13, 20, маџарски 11v 15, K 24v 8, 44v
K 83r 8, иꙁꙋграфь K 78v 7, K 78v 10, маџарска 11r 19, маџа́рскаꙗ K 24v
9, K 79v 13, иꙁѡграфски K 77v 17, 15, маџарскаго 12r 21, K 24v 11, K
їзꙋгравскї 33r 3, изографские 55v 10, 24v 19, K 78r 13, маџарскомꙋ K 24v
K 80r 17. 5, мачарскꙋ 9r 17; венгарски 44v 10;
ингарски 44v 6.
Илирик: илирикъ 10v 12, 12r 13, 13v 11, Македония, македонски: македониа 10v
48r 3. 12, 55v 2, македонїю K 26r 17, 48r 2,
Ингарски: вж. Маджарски. македонски K 81r 7.
Искър: искаръ 47v 2, 47v 6, искра K Марица: марица 39r 7.
78v 18. Марул (Морунец?; Маронея?): марꙋлъ
32v 4.
Йерусалим: ерꙋсалимъ 6v 6, 8r 4, K Мелник, мелнишки: мелникъ 55v 4,
67r 6. мелничка 11v 5,
Месембрия (Несебър): месебриѧ 18r
Кавала: кавала 32v 6. 18, месабриѧ 20r 17, месебра 34r
Калабрия: каламбрїю K 26r 5. 16,месамбрїи K 25v 14, месанбрию
Калипол: вж. Галиполи. 43r 4.
Караферия: карафериѧ 24v 18. Миди: миди 16v 6.
Кефалонитски: кефалонитски 42v 6. Мидия: мидиа 49r 17, 49r 19, мидию 16v
Киевски: киѡвъски 58v 14. 5.
Косово поле: косово поле 39r 2, 46r 19. Мизия: мизиѧ 13r 8, мизии 14r 2.
Котор: катарꙋ 24v 15. Милешево: милошево 35v 13.
Крайна (Краище): краинꙋ 42v 15. Молдовлахия (Молдавия): молдовлахиа
Крайна, неясно: краинї 43v 8. 47v 19.
Куцовласи: кꙋцовласи 24v 19. Морава: морава 9v 4, 38v 18, K 67r 10.
Моравия: морава K 67r 9, K 67r 11.
Лариса: ларса 24v 18. Москали (московци): вж. москове.
Латински (католически): латински 18v Москва, московски: московъ 6v 11,
16, 28v 8, 28v 11, K 66v 7, 59r 2, K моковски 46v 16, 58v 15, московска
73r 7, латински sg. 37v 11, латинскою 8r 19, 9r 10, московскаѧ 8v 4,
34v 15, латинска 35r 20, латниски московскаго 58v 17, московскою 9r 6.
40v 14, латинские 40v 3, латинскаꙗ Москва, река: мскова 8v 1.
K 73r 20. Москове (московци): москове 6r 4, K 66v
Латинци (католици): латининъ 5v 8, K 20, москови 8v 4, 59r 17; москали 9r
82v 5, латин 23r 3, латини 23r 5, 32r 6, K 67v 3, мꙋскали K 67v 7.
18, 33v 8, 34v 14, 52r 20, 55r 2, 55v Мрака: мрака 43r 13, 56r 3.
7, 59v 1, K 79v 11, K 80r 2, K 82v Мъглен, мъгленски: меглїи K 75r 8, K
7, латни 23r 9, 28v 8, 32r 11, 32r 14, 75v 2, меглиски 26v 18, меглински
32v 17, 32v 18, 33r 19, 34v 16, 51v K 75r 11, меглинскаꙗ K 75r 16,
14, латинъ nom. pl. 33v 1,латиновъ меглискаго 33r 3.
378
Немски (австрийски): немска K 82v Помариско море: вж. Балтийско море.

1, немскомꙋ 9r 1, Немечкꙋю 48r 10, Потука: потꙋка K 79r 4, K 79r 9.
немечка 59v 7, немачки 59v 12. Преслав, преславски: преслава 54r 10,
Нено: нено 32r 6, 54r 11, 60v 15, K 77v 16, преславски
Никея: никею 34r 17, K 77v 12, преславъсвски 60v 14.
Никопол (Никополис ад Иструм): Прилеп: прилепъ 38v 16, 39r 11, 39v 4.
никопола 19v 18. Пшински: пшинскїи K 76r 14, пшинꙿскою
Нисия: нисии 32v 7, K 76r 14.
Нишки: нишка 52r 19, ншка, 10v 3,
нишкаѧ 11r 16. Рагузки (дубровнишки): рагꙋское 24v 15.
Немци (австрийци): немци 9r 4, 42v 17, Радомир: радомиръ 43r 13, 56r 3.
51v 14. Рилски: рилски K 26v 17, K 75v 9, K
76r 1, K 76r 5, K 76r 8, K 77r 11,
Одрин, одрински: едрене 10r 13, 11v 2, рилскаго K 76v 17, рилскою K 26v 19,
12v 5, 20v 1, 20v 14, K 25r 17, K 25r K 75v 9, K 76v 19.
18, K 26r 15, K 26r 16, 39r 4, 39r 10, Рим, римски: римъ 6v 11, 22r 18,
43v 4, 44r 7, 45r 7, 46r 3, 46r 15, 46v римъски sg. 22v 8, 60r 7, 60r 10,
2, 48r 15, 54v 7, K 78v 2, K 78v 3, римска 8v 19, 10v 8, 28v 7, 29r
ерене 25r 16, адрианополъ 20v 1, 41v 18, 59r 1, римъскаѧ 21r 17, римско
15; едренелискаѧ 11v 7. 28v 12, римское 11r 2, 11r 10, 54v
Океан: ѡкианъ моро 8v 10, ѡкиѧнъ море 3, римскаго 21r 16, рїмского 59r 1,
9r 11, K 67r 11. римскомꙋ 13r 19, 22r 18, римскою 10v
Орван: ѡрванъ 32v 7. 17, 60v 8, римски pl. 12v 22, 14r 10,
Охрид, охридски: ѡхридъ 11r 18, 12v римскїе pl. 30v 6.
18, 26v 1, 26v 2, 27r 20, 27r 21, 28v Римляни: римлани 9r 2, 60r 14, 60r
3, 36v 14, 36v 16, 38v 15, 40r 14, 16, римлане 3v 19, 21r 17, 59r 4,
49v 3, 52v 2, 53v 13, 54r 6, 54r 10, римлановъ 10v 11, 11r 3, римланомъ
54r 13, K 66v 12, 58r 9, 58r 11, 58r 9v 1, 10r 8, 60v 6.
16, 58r 17, 58r 19, 60v 15, K 72v Руси (украинци): рꙋси 6r 4, 9r 6, 28v
10, K 72v 12, K 73r 16, K 74r 16, 17, 32r 7, 32r 8, K 66v 20, K 67v
K 74r 17, K 74v 8, K 74v 17, K 75r 3, K 67v 7, 58v 12, 59r 17, 59v 14,
10, ѡхрить 39r 11, 60v 12, ѡхрїда рꙋсиѧни 59v 11.
58r 15, K 71v 20, ѡхрїдонъ 58r 11, Русия (Украйна), руски (украински):
ѡхридски sg. 35r 14, 38v 15, 60v 14, рꙋсиа 32r 7, росїю K 28r 4, 24r 6,
K 74r 14, K 75r 5, ѡхридска 11r 16, рꙋсию 32r 8, рꙋски 46v 16, 58v 15, K
47v 10, ѡхридскаѧ 12v 18, 39v 5, 52r 82r 10, росиски 58v 14, росиїскаѧ 58v
20, хоридскаѧ 26v 16, ѡхридского 40r 9, росискаго 58v 11, росїискомꙋ K 28r
7, ѡхридские f. sg. 27r 4, ѡхриⷣскою K 1, рꙋсиѧнскаго 58v 17.
74v 6, K 75v 5,ѡхридские m. pl. 27r Русчук (Русокастро): рꙋсчꙋкъ 43v 17.
5, 54r 13, ѡхридски pl. 35r 12, 47v 4.
Самоков, самоковски: самоковъ 54v 6,
Пазарджик: пазарчикъ 39r 7. самоковские 3r 5, самоковска 11v 2.
Палестина: палестинъ 8r 4. Сарандапорски: сарандаполски K 76r 20.
Панония, панонски: панонїа 11v 13, 11v Сарацини: срацинїи 15v 1, K 26r 1, K 26r
16, 11v 17, 14v 2, 21r 15, 21v 1, 3, K 26r 6, K 26r 7.
панонию 9v 8, панониски 12r 5, 19r Сарацински: срацински K 26r 2,
16. срацинскомꙋ K 25v 20.
Пелагонийски: лагонскою 42v 12. Света Гора Сливенска: сливѣнскою горꙋ̀
Персийски: перское K 74r 7. 33r 18, K 77r 19.
Персийци: персиѧнї 42r 6, персиѧне 42r Света Гора, светогорски: ста гора 35v 4,
9, 42r 10, 42r 13, персиѧномъ 42r 4. стаа гора атонскаа 30v 11, 34v 16, K
Петровски: вж. Симонопетърски. 80v 12, K 67r 6, K 78v 2, K 79v 12,
Пловдив: вж. Филибе. K 80v 4, сте гори аѳонские 3r 4, 33r
Полша: лехиа 33r 5. 18, стїе гори аѳонстїи K 77v 1, стїи
Поляци: лехове K 67r . гори K 78v 12, стїи гори аѳонскїи K
379
78r 1, стїи гори аѳонстїи K 79r 10, 47v 1, 47v 5, софиски 60v 15, софиска
стогорски K 78v 4, стогорскимь K 11v 1, K 78v 12, софиского 61r 2,
73v 10, стогорскїе K 81v 18. софїискою K 78v 16.
Свищов: свищовъ 10v 7, 12v 13, свещовь Софиянци: софиане 35v 20.
K 79v 3. Средец: вж. София.
Сердика: сардика 24r 18. Срем: сремъ 11v 17, 36r 15, сремо 39r 20,
Серес (Сяр), серески (серски): серезъ Стара планина: стара планина 47r 20.
32v 6, 35r 3, 35r 17, 55v 3; сереска Струмица, струмишки: стрꙋмица 19v
11v 5. 3, 26v 23, 54v 6, стрꙋмици 42v 15,
Симонопетра, Симонопетърски: стрꙋмичка 11v 2.
петровꙿски K 77v 18, симонь петрь K Студеница: стꙋденицꙋ 35v 8.
78r 11. Суходолски: сꙋходолскїи K 79r 2.
Синай: синаꙗ K 67r 6. Сърби: србинъ 26v 12, срби 42v 17, K
Скандинавия: скандавиа 8v 5. 67v 3, срб·е 14v 1, 21r 18, 26r 16, 35r
Скандинавци: скандавлане 8v 7 (2), 8v 4, 35r 15, 35r 19, 37v 1, 37v 14, 38r
12 (2). 9, 38r 12, 38r 13, 38r 18, 38v 4, 40r
Скити: скиѳовъ 9v 5. 15, 40r 17, 40v 1, 46r 16, 47v 3, 51v
Скития, скитски: скития 13r 8, скитсꙿки 14, 56r 2, 56r 7, K 66v 20, 59r 1, 59r
K 77v 19. 3, 59r 9, 59v 5, 59v 12, 59v 14, K 82r
Склавуни: вж. славяни. 17, K 82v 3, србомъ 36r 18, 36v 7,
Скопие, скопски: скопие 25r 16, 25r 18, 37r 6, 37r 7, 37r 14, 38v 16, 39v 14;
37r 4, копие 27r 21; скопска 11r 16, србкина 39r 17.
скопскаѧ 52r 20, скопскїе K 76r 15. Сърбия, сръбски: србиа 25r 16, 29r 11,
Славомир, местност: славомиръ 19v 18. 29r 12, 29r 14, 29r 15, 29r 18, 29r
Славяни: славѧни 8v 14, 9r 8, 19r 16, 21, 33r 1, 39r 4, срби̑ю 33r 17, 35r
славаѧнї 8v 13, словъѧни 12r 3, 20, 37r 1, 43v 3, србски 26r 16, 26r
славени K 67r 14, K 67r 15, словени 18, 26r 20, 33r 13, 33r 14, 35r 17,
K 66v 10, словене K 66v 20, словѧнѣ 35r 21, 35v 7, 35v 14, 36r 20, 38v
9r 2, слоѧнѣ 9r 12, славъѧнъ 21v 2, 15, 39v 2, 40r 14, 42v 6, 43r 12, 59r
славѧнъ 57v 15, славеномь K 67r 9; 4, 59r 5, 59r 8, K 76v 7, K 82v 6, K
склавꙋни 12r 4. 82v 7, србска 37v 10, K 67r 7, K 67r
Славянобългарски: славеноболгарски 10v 10, србка 35r 21, 38v 19, србскаѧ 46r
18, славѣноболгарскаѧ 3r 1. 17, сръское 37r 20, 39v 16, србскаго
Славянски: славѣнски 4r 5, 5r 15, 8v 17, 26r 14, 34r 7, 39v 16, 43r 18, србскако
57r 3, 57r 7, 57r 8, 58v 13, 58v 19, 35v 2, србскою 42v 14, сръские 38v 1,
59r 11, K 74v 9, K 74v 11, K 74v србскихъ 36r 5, 38r 7.
13, K 74v 16, K 75r 13, славенъски
6v 11, 8r 16, словѣнски 57v 17, K Тасос: тасо 32v 7.
66v 11, K 67r 17, K 67r 19, K 82r Татари, татарски: татари 9v 5, 9v 13, 10r
11, славѣнскаго 4r 1, 4r 4, K 67v 2, 22, 41v 12, 51v 13; татарски 41v 11,
словенскаго 6r 4, славаниски 8v 16, татарска 41r 16, татарскаго 41r 14.
словенска K 67r 8, K 67v 4, словѣнское Тесалия: ѳеталиа 24v 18.
18v 16, славѧнские 58v 11, 59v 3, Топлица: топлица 24r 18.
словенскиїе K 67v 2, K 75v 2. Трак: вж. велики тракъ.
Сливенски: сливенстїи K 79v 4; вж. и Тракия: тракиа 10v 12, тракию 12v 5, 9r
Света Гора Сливенска. 20, 9v 3, 10r 18, 10r 21, 14r 5, K 25r
Смедерево: смедерево 39r 21. 17, K 26r 17, 48r 2.
Солун, солунски: солꙋнъ 32r 13, 32v 1, Трън: тернь K 80v 19.
32v 7, 32v 11, 33r 20, 33v 2, 33v 4, Турски: тꙋрскїи 15r 14, 39v 7, 39v 13,
36v 14, 36v 15, 55v 4, 57r 5, K 74v 46v 5, 48r 11, K 78v 13, K 81r 7,
17, солꙋннъ 32v 14, солꙋна 24v 17, тꙋрска 45r 19, 48v 2, 61v 4, K 71v 2,
солꙋнски 32r 14, солꙋнска 11v 6. тꙋрскаѧ 15v 3, 23v . 6, 45v 20, тꙋрское
София, софийски: софиѧ 19v 7, 36r 6, 45r 10, 45v 1, 48r 16, тꙋрскаго 5r 20,
36r 15, 47v 1, 54v 6, 60v 16, K 80v 39r 9, 47v 16, тꙋрско g. sg. 39r 17,
17, K 81r 5, софию 35v 19; средецъ тꙋрскиѧ f. sg. 45v 4, тꙋрскимъ 44v 17.
380
Турци: тꙋрчина 59v 5, тꙋрчнїномъ 59r Френски: франциские 19v 1, францꙋскаѧ

13, тꙋрци 5r 17, 13v 1 (маджари), 19r 17.
39r 4, 39r 5, 39v 2, 39v 6, 39v 7, Френски (фараонски): френски 6v 8.
39v 12, 40r 12, 45r 11, 45r 18, 45v
17, 46r 2, 46r 6, 46r 8, 46r 9, 46r Ханаански: хананю 7v 16, хананска 7v 18,
12, 46r 21, 46v 5, 46v 8, 46v 12 (2), ханане 8r 1.
46v 18, 47r 20, 47v 9, 47v 10, 48v Херсон: херсонъ 14v 14.
13, 48v 14, 49r 18, 52r 12, 52r 14, Хилендар, хилендарски: хїландаръ 35v
61v 2, K 80v 20, K 81r 3, K 81r 8, 4 , K 82v 19, K 83r 3, K 83r 7;
K 81v 2, тꙋркси 52r 10, тꙋрковъ 59r хиландарꙿски K 82r 9.
15, тꙋркомъ 39r 20, 46r 20, K 83r 3, Хуни: гꙋни 9v 11.
тꙋрцехъ 45r 15. Хървати: харватїе K 26v 4, харвати K
Търново, търновски: тръново 24v 20, 26v 5.
27r 22, 27v 2, 27v 10, 27v 17, 27v Хършава (Оршова): хршава 9v 4.
18, 28r 8, 28v 4, 29r 2, 30v 9, 30v
14, 31r 8, 31r 19, 31v 11, 32v 20, 33r Цариград, цариградски: цариградъ 6v 6,
9, 33r 11, 33v 5, 33v 10, 34v 10, 40v 9r 15, 12v 16, 20v 7, K 25v 17, 24r 8,
22, 41r 5, 44r 10, 45v 8, 46r 3, 46r 6, 24r 10, 32r 3, 32r 11, 33v 16, 34v 7,
47r 2, 47r 3, 47r 20, 54v 11, 57r 16, 41r 7, 41v 7, 43r 6, 57r 11, 57r 13, 57v
58v 2, 60r 3, 60v 9, K 72r 16, K 73r 9, 59r 14, царигра 6v 11, царіи градъ
2, K 73r 17, K 74r 3, K 74r 12, K 13v 15, 15r 2, 15r 9, 15r 15, 15v 3, 17r
75v 2, K 77v 3, K 77v 14, K 79r 9, 15, 17v 3, 17v 10, 18r 8, 18v 3, 18v
трново 34v 18, торново 33r 13, тново 5, 18v 8, 20r 9, 20v 12, 22r 19, 23r 4,
50v 18,трновъ 26v 9, трновъ гра҆дъ 23v 5, 23v 10, K 25r 11, K 25r 16, K
46r 10, трновски 27v 6, 28r 7, 29r 16, 25v 15, K 25v 19, K 26r 2, K 26r 6,
35r 13, 42r 13, 47r 19, 60v 12, 61r K 26r 14, K 26r 19, K 27r 6, K 27r 7,
15, K 72v 19, K 73r 18, K 73v 2, K 27r 10, K 27r 17, 25r 14, 26v 21,
K 74r 5, K 75r 20, K 77r 16, K 77v 26v 23, 27r 12, 36v 5, 46v 3, 54v 15,
3, K 77v 9, трноски 47v 8, трновска царигардь 44r 2, цароградъски 22v 18,
10v 2, 61v 4, трновскаго 60r 18, 61r 7, 61v 3, цароградскаѧ 23r 13, 60r 16, 60v
трновскомꙋ 28r 3, трновские 60v 1, K 5, цроградское 48v 16, цароградскою
79v 4, трноские 47v 13. 23r 10.
Цигани: цигане 8r 2.
Урвич: оурвичъ 47v 6.
Черепишки манастир: черепински
Филибе (Пловдив), филибелийски монастиⷬ K 78v 17.
(пловдивски): филибе 54v 6; Черно море: чрно море 45r 10, чрное море
филибелїска 11v 1. 8r 13, 9v 3, 56r 4.
Филипопол (Филипи): филопополъ стари
31v 5, филипополъ 32v 4, столни Шумадия: шꙋмадиа 38v 18, K 67r 10.
градъ филиповъ 55v 3.
Филотей, светогорски манастир: Щип, щипски: щипъ 27r 21, 33v 14, 35r
филотеи K 78r 18. 4, 35r 11, 54v 6, щипскїи K 76r 11,
Флорина (Лерин): флорина K 81r 15. щипска 11v 2.
Франция: френцию 11v 18, франгию
12r 13. Янтра: ꙗнтрꙋ 54v 12.
381
382
ТАБЛИЦИ
383
384
ɋɜɨɞɧɚɬɚɛɥɢɰɚɧɚɜɢɡɚɧɬɢɣɫɤɢɬɟɢɦɩɟɪɚɬɨɪɢ
ɛɴɥɝɚɪɫɤɢɬɟɯɚɧɨɜɟɢɰɚɪɟɢɫɪɴɛɫɤɢɬɟɠɭɩɚɧɢɢɤɪɚɥɟ
Ƚɣɢɛɨɭɣɤɬɥɣɣɧɪɠɫɛɭɩɫɣ ȼɵɦɞɛɫɬɥɣɰɛɨɩɝɠɣɱɛɫɠ 1
Ɍɫɵɜɬɥɣɡɮɪɛɨɣɣɥɫɛɦɠ
ɟɩȻɫɥɛɟɣɤɬɛɣɋɣɧɬɥɣ
324–337 Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ
I ȼɟɥɢɤɢ
337–361 Ʉɨɧɫɬɚɧɰɢɣ
II
361–363 ɘɥɢɚɧ
Ɉɬɫɬɴɩɧɢɤ
363–364 Ƀɨɜɢɚɧ
364–378 ȼɚɥɟɧɬ
379–395 ɌɟɨɞɨɫɢɣI
385
395–408 Ⱥɪɤɚɞɢɣ
Таблици
408–450 ɌɟɨɞɨɫɢɣII
450–457 Ɇɚɪɤɢɚɧ
457–474 ɅɴɜI
474 ɅɴɜII
474–475 Ɂɟɧɨɧ
475–476 ȼɚɫɢɥɢɫɤ
476–491 Ɂɟɧɨɧ
ɜɬɨɪɢɩɴɬ
491–518 ȺɧɚɫɬɚɫɢɣI
518–527 ɘɫɬɢɧI
527–565 ɘɫɬɢɧɢɚɧI
1
ɌɢɬɥɚɬɚɧɚɛɴɥɝɚɪɫɤɢɬɟɜɥɚɞɟɬɟɥɢɨɬȺɫɩɚɪɭɯɞɨȻɨɪɢɫ-ɆɢɯɚɢɥɟɯɚɧȻɨɪɢɫ-ɆɢɯɚɢɥɊɚɫɚɬɟɢɋɢɦɟɨɧɞɨɝɫɚɤɧɹɡɟɋɥɟɞɬɚɡɢɝɨɞɢɧɚ
ɜɫɢɱɤɢɧɨɫɹɬɬɢɬɥɚɬɚɰɚɪ.
565–578 ɘɫɬɢɧII
578–582 ɌɢɜɟɪɢɣI
Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ
582–602 Ɇɚɜɪɢɤɢɣ
602–610 Ɏɨɤɚ
610–641 ɂɪɚɤɥɢɣ 632–665 Ʉɭɛɪɚɬɭɩɪɚɜɥɹɜɚ
ɋɬɚɪɚȼɟɥɢɤɚ
641 Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ Ȼɴɥɝɚɪɢɹ
III
641 ɂɪɚɤɥɟɨɧ
641–668 ɄɨɧɫɬɚɧɫII
668–685 Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ 665–701 Ⱥɫɩɚɪɭɯɨɬ
IV ɉɨɝɨɧɚɬ ɭɩɪɚɜɥɹɜɚɜ
Ȼɪɚɞɚɬɢ Ɉɧɝɴɥɚɨɬ– ɜ
ɉɥɢɫɤɚ
685–695 ɘɫɬɢɧɢɚɧ
II Ɋɢɧɨɬɦɟɬ
386
ɇɨɫɨɨɬɪɹ-
Таблици
ɡɚɧɢɹ
695–698 Ʌɟɨɧɬɢɣ
698–705 ɌɢɜɟɪɢɣII 701–718 Ɍɟɪɜɟɥ
Ⱥɩɫɢɦɚɪ
705–711 ɘɫɬɢɧɢɚɧ
II Ɋɢɧɨɬɦɟɬ
ɜɬɨɪɢɩɴɬ
711–713 Ɏɢɥɢɩɢɤ
ȼɚɪɞɚɧ
713–715 Ⱥɧɚɫɬɚɫɢɣ
II
715–717 ɌɟɨɞɨɫɢɣIII
Ⱥɞɪɚɦɢɬ
717–741 ɅɴɜIII 718–725 Ɍɨɜɢɪɟɦ *
ɂɫɚɜɴɪ 725–739 ɋɟɜɚɪ
ɋɢɪɢɟɰ
741–742 Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ 739–756 Ʉɨɪɦɢɫɨɲ
V
Ʉɨɩɪɨɧɢɦ
742–743 Ⱥɪɬɚɜɚɡɞ
743–775 Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ 756–762 ȼɢɧɟɯ
V 762–765 Ɍɟɥɟɰ
Ʉɨɩɧɨɧɢɦ
ɜɬɨɪɢɩɴɬ 765–767 ɋɚɛɢɧ
766 ɍɦɨɪ
766–767 Ɍɨɤɬɭ
767–768 ɉɚɝɚɧ
768–777 Ɍɟɥɟɪɢɝ
775–780 ɅɴɜIV 777–803 Ʉɚɪɞɚɦ
ɏɚɡɚɪ
387
Таблици
VI
797–802 ɂɪɢɧɚ
Ⱥɬɢɧɹɧɤɚɬɚ
802–811 ɇɢɤɢɮɨɪI 803–814 Ʉɪɭɦ
Ƚɟɧɢɤ
811 ɋɬɚɜɪɚɤɢɣ
811–813 ɆɢɯɚɢɥI
Ɋɚɧɝɚɜɟ
813–820 ɅɴɜV 814–831 Ɉɦɭɪɬɚɝ
Ⱥɪɦɟɧɟɰ
820–829 ɆɢɯɚɢɥII
829–842 Ɍɟɨɮɢɥ 831–836 Ɇɚɥɚɦɢɪ
*
ȼɴɩɪɟɤɢɫɩɨɪɧɢɬɟɦɨɦɟɧɬɢɜɬɴɥɤɭɜɚɧɟɬɨɧɚɈɉɪɢɰɚɤ (P r i t s a k ɜɠɢM i k k o l a 1914 ɫɦɟɩɪɟɞɩɨɱɟɥɢɢɦɟɧɧɨɧɟɝɨɜɚɬɚɜɴɡɫɬɚɧɨɜɤɚ ɡɚɪɟɞɚɧɚɯɚɧɨɜɟɬɟɩɪɟɡ
VIII ɜɬɴɣɤɚɬɨɬɚɦɫɚɨɬɱɟɬɟɧɢɞɚɧɧɢɬɟɨɬ ɂɦɟɧɧɢɤɚɧɚɛɴɥɝɚɪɫɤɢɬɟɯɚɧɨɜɟ– ȻɟɥȾɉ
842–867 ɆɢɯɚɢɥIII 836–852 ɉɪɟɫɢɹɧ
867–886 ȼɚɫɢɥɢɣI 852–889 ȻɨɪɢɫI Ɇɢɯɚɢɥ
Ɇɚɤɟɞɨɧɟɰ ɨɬ– ɤɧɹɡ
886–912 ɅɴɜVI 889–893 ȼɥɚɞɢɦɢɪɊɚɫɚɬɟ

Ɇɴɞɪɢ 893–927 ɋɢɦɟɨɧI ȼɟɥɢɤɢ
Ɏɢɥɨɫɨɮ ɨɬ– ɰɚɪ
912–913 Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɴɪ
913–959 Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ 927–970 ɉɟɬɴɪ I
VII
ɉɨɪɮɢɪɨɝɟɧ
ɢɬ(Ȼɚɝɪɟɧɨ-
ɪɨɞɧɢ
920–944 ɊɨɦɚɧI
Ʌɚɤɚɩɢɧ
959–963 ɊɨɦɚɧII
963–969 ɇɢɤɢɮɨɪII
Ɏɨɤɚ
388
Таблици
969–976 ɃɨɚɧI 970–972 ȻɨɪɢɫII

ɐɢɦɢɫɯɢɣ
ɐɢɦɢɫɤɢ
976–1025 ȼɚɫɢɥɢɣII 976–1014 ɋɚɦɭɢɥ ɰɚɪ ɨɬ
Ȼɴɥɝɚɪɨɭɛɢ *
ɟɰɡɚɟɞɧɨɫ 978/9–997 Ɋɨɦɚɧ ɋɢɦɟɨɧ
Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ ɫɴɭɩɪɚɜɢɬɟɥ ɧɚ
VIII ɋɚɦɭɢɥ
1014–1015 ȽɚɜɪɢɢɥɊɚɞɨɦɢɪ
1015–1018 Ƀɨɚɧȼɥɚɞɢɫɥɚɜ
VIII
ɫɚɦɨɫɬɨɹ-
ɬɟɥɧɨ
*
ȽɨɞɢɧɚɬɚɧɚɜɴɡɰɚɪɹɜɚɧɟɧɚɋɚɦɭɢɥɢɨɬɧɨɲɟɧɢɹɬɚɧɚɩɨɫɥɟɞɧɢɹɫɉɟɬɪɨɜɢɹɫɢɧɊɨɦɚɧ ɫɚɫɩɨɪɟɞɞɚɧɧɢɬɟɢɡɧɟɫɟɧɢɭȾ ɨ ɛ ɪ ɟ ɜ 2007 ɢɉ ɟ ɟ ɜ 2012. – ȻɟɥȾɉ
1028–1034 ɊɨɦɚɧIII
Ⱥɪɝɢɪ
1034–1041 ɆɢɯɚɢɥIV 1040–1041 ɉɟɬɴɪȾɟɥɹɧ
ɉɚɮɥɚɝɨɧ
1041–1042 ɆɢɯɚɢɥV
Ʉɚɥɚɮɚɬ
1042 Ɂɨɹɢ
Ɍɟɨɞɨɪɚ
IX Ɇɨɧɨɦɚɯ
1055–1056 Ɍɟɨɞɨɪɚ
ɜɬɨɪɢɩɴɬ
1056–1057 ɆɢɯɚɢɥVI
ɋɬɪɚɬɢɨɬ
1057–1059 ɂɫɚɚɤI
389
Ʉɨɦɧɢɧ
Таблици
X Ⱦɭɤɚ
1068–1071 ɊɨɦɚɧIV
Ⱦɢɨɝɟɧ
1071–1078 ɆɢɯɚɢɥVII 1072 Ƚɟɨɪɝɢȼɨɣɬɟɯ
Ⱦɭɤɚ
1078–1081 ɇɢɤɢɮɨɪIII
ȼɨɬɚɧɢɚɬ
1081–1118 ȺɥɟɤɫɢɣI
Ʉɨɦɧɢɧ
1118–1143 ɃɨɚɧII
Ʉɨɦɧɢɧ
1143–1180 ɆɚɧɭɢɥI 1168–1196 ɋɬɟɮɚɧɋɢɦɟɨɧ
Ʉɨɦɧɢɧ ɇɟɦɚɧɹɜɟɥɢɤ
ɠɭɩɚɧɧɚɊɚɲɤɚ.
1180–1183 ȺɥɟɤɫɢɣII
Ʉɨɦɧɢɧ
1183–1185 ȺɧɞɪɨɧɢɤI
Ʉɨɦɧɢɧ
1185–1195 ɂɫɚɚɤII 1185–1187 ɉɟɬɴɪII
Ⱥɧɝɟɥ 1187–1196 ȺɫɟɧI
1195–1203 ȺɥɟɤɫɢɣIII 1196–1197 ɉɟɬɴɪII ɜɬɨɪɢ 1196–1228 ɋɬɟɮɚɧII
Ⱥɧɝɟɥ ɩɴɬ ɇɟɦɚɧɢɱ
1197–1207 Ʉɚɥɨɹɧ ɉɴɪɜɨɜɟɧɱɚɧɢ
1203–1204 ɂɫɚɚɤII ɞɨ–
Ⱥɧɝɟɥ ɜɟɥɢɤɠɭɩɚɧɚ
ɜɬɨɪɢɩɴɬ ɨɬ– ɤɪɚɥ
ɢȺɥɟɤɫɢɣ ɧɚɊɚɲɤɚ
IV Ⱥɧɝɟɥ
1204 ȺɥɟɤɫɢɣV
Ⱦɭɤɚ
Ɇɭɪɡɭɮɭɥ
Ʉɪɴɫɬɨɧɨɫɰɢɬɟɩɪɟɜɡɟɦɚɬ
Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧɨɩɨɥɢ
ɢɦɩɟɪɢɹɬɚɫɟɪɚɡɩɚɞɚɧɚ
390
ɧɹɤɨɥɤɨɱɚɫɬɢ
Таблици
Ɇɛɬɥɛɫɣɟɣ–Ɉɣɥɠɤɬɥɛ Ʌɩɧɨɣɨɣ–ɍɫɛɪɠɢɮɨɟ ɅɩɧɨɣɨȿɮɥɛȻɨɞɠɦ– Ɇɛɭɣɨɬɥɛɣɧɪɠɫɣɺ

ɣɧɪɠɫɣɺ ɀɪɣɫɬɥɩɟɠɬɪɩɭɬɭɝɩ
1204–1221 ɌɟɨɞɨɪI 1204–1222 ȺɥɟɤɫɢɣI 1205–1214 ɆɢɯɚɢɥI 1204–1205 ȻɚɥɞɭɢɧI 1207–1218 Ȼɨɪɢɥ
Ʌɚɫɤɚɪɢɫ Ʉɨɦɧɢɧ ɄɨɦɧɢɧȾɭɤɚ Ɏɥɚɧɞɴɪɫɤɢ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ Ⱥɧɝɟɥ 1205–1216 Ⱥɧɪɢ
1204–1214 ȾɚɜɢɞI 1217–1219 Ƀɨɥɚɧɬɚ
Ʉɨɦɧɢɧ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ
1221–1254 ɃɨɚɧIII 1222–1235 ȺɧɞɪɨɧɢɤI 1214–1230 ɌɟɨɞɨɪI 1219–1228 Ɋɨɛɟɪɬ 1218–1241 ɃɨɚɧȺɫɟɧII 1228–1234 ɋɬɟɮɚɧ
Ⱦɭɤɚ Ʉɨɦɧɢɧ ɄɨɦɧɢɧȾɭɤɚ 1241–1246 ɄɚɥɢɦɚɧI Ⱥɫɟɧ Ɋɚɞɨɫɥɚɜ
ȼɚɬɚɰɢ Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ 1234–1243 ɋɬɟɮɚɧ
1246–1256 ɆɢɯɚɢɥII Ⱥɫɟɧ
ȼɥɚɞɢɫɥɚɜ
1243–1276 ɋɬɟɮɚɧ
1235–1238 ɂɨɚɧI
Ʉɨɦɧɢɧ ɍɪɨɲI
1254–1258 ɌɟɨɞɨɪII 1238–1263 ɆɚɧɭɢɥI 1230–1271 ɆɢɯɚɢɥII 1228–1261 ȻɚɥɞɭɢɧII 1256–1257 ɄɚɥɢɦɚɧII 1276–1282 ɋɬɟɮɚɧ
Ⱦɭɤɚ Ʉɨɦɧɢɧ ɄɨɦɧɢɧȾɭɤɚ 1229–1237 ɀɚɧɞɶɨ 1257 Ɇɢɰɨ Ⱦɪɚɝɭɬɢɧ
Ʌɚɫɤɚɪɢɫ Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ Ȼɪɢɟɧ (ɪɟɝɟɧɬ
1258–1261 ɃɨɚɧIV ɧɚȻɚɥɞɭɢɧ,, 1257–1277 ɄɨɧɫɬɚɧɬɢɧȺɫɟɧ
Ⱦɭɤɚ Ɍɢɯ
Ʌɚɫɤɚɪɢɫ
ɃɨɚɧVIII
ɉɚɥɟɨɥɨɝ–
ɪɟɝɟɧɬɨɬ

ɉɪɟɡɜɥɚɞɟɬɟɥɹɬɧɚ
ɇɢɤɟɹɜɥɢɡɚɨɮɢɰɢɚɥɧɨɜ
Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧɨɩɨɥɢ
ɜɴɡɫɬɚɧɨɜɹɜɚ
ȼɢɡɚɧɬɢɣɫɤɚɬɚɢɦɩɟɪɢɹ
1259–1282 ɆɢɯɚɢɥVIII 1263–1266 ȺɧɞɪɨɧɢɤII 1271–1297 ɇɢɤɢɮɨɪI 1277–1279 ɂɜɚɣɥɨ
ɉɚɥɟɨɥɨɝ Ʉɨɦɧɢɧ ɄɨɦɧɢɧȾɭɤɚ 1279–1280 ɃɨɚɧIII Ⱥɫɟɧ
ɡɚɩɨɱɜɚ Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ
ɤɚɬɨɪɟɝɟɧɬ
391
1266–1280 Ƚɟɨɪɝɢ
ɧɚɃɨɚɧIV
Таблици
Ʉɨɦɧɢɧ
Ʌɚɫɤɚɪɢɫ Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ
1282–1328 ȺɧɞɪɨɧɢɤII 1280–1284 ɂɨɚɧII 1297–1317 ɌɨɦɚI 1280–1292 ȽɟɨɪɝɢɌɟɪɬɟɪI 1282–1321 ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲII
ɉɚɥɟɨɥɨɝ Ʉɨɦɧɢɧ ɄɨɦɧɢɧȾɭɤɚ 1292–1298 ɋɦɢɥɟɰ Ɇɢɥɭɬɢɧ
1298–1300 ɃɨɚɧIV ɋɦɢɥɟɰ
1284–1285 Ɍɟɨɞɨɪɚ
Ʉɨɦɧɢɧɚ 1299 ɑɚɤɚ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɚ 1300–1322 Ɍɟɨɞɨɪɋɜɟɬɨɫɥɚɜ
1285–1297 ɂɨɚɧII 1322–1323 ȽɟɨɪɝɢɌɟɪɬɟɪII
Ʉɨɦɧɢɧ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ 1323–1330 ɆɢɯɚɢɥIII
ɜɬɨɪɢɩɴɬ ɒɢɲɦɚɧ
1295–1320 ɆɢɯɚɢɥIX 1297–1330 ȺɥɟɤɫɢɣII

ɉɚɥɟɨɥɨɝ Ʉɨɦɧɢɧ
ɫɴɭɩɪɚɜɢ- Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ
ɬɟɥ
1328–1341 Ⱥɧɞɪɨɧɢɤ 1330–1332 ȺɧɞɪɨɧɢɤIII 1330–1331 Ƀɨɚɧɋɬɟɮɚɧ 1321–1331 ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲ
III ɉɚɥɟɨɥɨɝ Ʉɨɦɧɢɧ 1331–1371 ɃɨɚɧȺɥɟɤɫɚɧɞɴɪ III Ⱦɟɱɚɧɫɤɢ
1332 ɆɚɧɭɢɥII
Ʉɨɦɧɢɧ
1332–1340 ȼɚɫɢɥɢɣ
Ʉɨɦɧɢɧ
1340–1341 ɂɪɢɧɚ
ɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɚ
1341 ȺɧɚɄɨɦɧɢɧɚ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɚ
1341 Ɇɢɯɚɢɥ
Ʉɨɦɧɢɧ
392
1341–1376 ɃɨɚɧV 1341–1342 ȺɧɚɄɨɦɧɢɧɚ 1331–1355 ɋɬɟɮɚɧȾɭɲɚɧ
Таблици
ɉɚɥɟɨɥɨɝ Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɚ ɞɨ– ɤɪɚɥ

ɜɬɨɪɢɩɴɬ ɩɪɟɡɫɟ
1342–1344 ɃɨɚɧIII ɫɚɦɨɩɪɨɜɴɡɝɥɚɫ
Ʉɨɦɧɢɧ ɹɜɚɡɚɰɚɪ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ 1355–1371 ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲV
1344–1349 Ɇɢɯɚɢɥ ɞɨ– ɤɪɚɥ
Ʉɨɦɧɢɧ ɫɥɟɞɫɦɴɪɬɬɚɧɚ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ ɛɚɳɚɫɢɋɬɟɮɚɧ
ɜɬɨɪɢɩɴɬ Ⱦɭɲɚɧ– ɰɚɪ
1347–1354 ɃɨɚɧVI
Ʉɚɧɬɚɤɭɡɢɧ
ɫɴɭɩɪ
1353–1357 Ɇɚɬɟɣ
Ʉɚɧɬɚɤɭɡɢɧ
ɫɴɭɩɪ
1376–1379 Ⱥɧɞɪɨɧɢɤ
IV ɉɚɥɟɨɥɨɝ
1379–1390 ɃɨɚɧV 1349–1390 ȺɥɟɤɫɢɣIII 1371–1393 Ƀɨɚɧɒɢɲɦɚɧ
ɉɚɥɟɨɥɨɝ Ʉɨɦɧɢɧ 1360–1396 Ƀɨɚɧɋɪɚɰɢɦɢɪ 1365–1366 ȼɴɥɤɚɲɢɧ
ɜɬɨɪɢɩɴɬ Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ ɭɩɪɚɜɥɹɜɚɜɴɜ Ɇɴɪɧɹɜɱɟɜɢɱ
1390 ɃɨɚɧVII ȼɢɞɢɧɰɚɪɨɬ (ɨɬɠɭɩɚɧ
ɉɚɥɟɨɥɨɝ ɨɬ–
1366–1371 ɤɪɚɥȼɴɥɤɚɲɢɧ ɞɟɫɩɨɬ ɧɚ
1390–1391 ɃɨɚɧV ɉɪɢɥɟɩɨɬ
Ɇɴɪɧɹɜɱɟɜɢɱ
ɉɚɥɟɨɥɨɝ 1365 – ɤɪɚɥɢ
(ɩɪɟɡɨɬɰɟɩɜɚ
ɬɪɟɬɢɩɴɬ ɫɴɭɩɪɚɜɢɬɟɥɧɚ
ɨɬɋɪɴɛɫɤɨɬɨ
ɤɪɚɥɫɬɜɨ ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲ
ɡɚɩɚɞɧɢɬɟ V
ɛɴɥɝɚɪɫɤɢɡɟɦɢɫ 1371–1389 ɤɧɹɡɅɚɡɚɪ
ɰɟɧɬɴɪɉɪɢɥɟɩ 1389–1427 ɞɟɫɩɨɬɋɬɟɮɚɧ
ɜɥɚɞɟɟɈɯɪɢɞ Ʌɚɡɚɪɟɜɢɱ
ɋɤɨɩɢɟɢ
ɉɪɢɡɪɟɧ *
1365–1371 Ƀɨɚɧɍɝɥɟɲɚ
ɞɟɫɩɨɬɧɚɋɹɪɢ
ɛɪɚɬɧɚȼɴɥɤɚɲɢɧ
393
Таблици
1371–1395 ɤɪɚɥɆɚɪɤɨ
ɞɟɫɩɨɬɧɚɉɪɢɥɟɩ
ɫɢɧɧɚȼɴɥɤɚɲɢɧ
ɜɚɫɚɥ ɧɚȻɚɹɡɢɞI
1371–1395 Ƀɨɚɧɢ
Ⱦɪɚɝɚɲɢɞɟɫɩɨɬɢ
ɧɚȼɟɥɛɴɠɞ
1391–1425 ɆɚɧɭɢɥII 1390–1416 ɆɚɧɭɢɥIII
ɉɚɥɟɨɥɨɝ Ʉɨɦɧɢɧ
*
ɋɩɨɪɟɞ ɢɡɬɨɱɧɨɩɪɚɜɨɫɥɚɜɧɚɬɚ ɬɪɚɞɢɰɢɹ ɜɥɚɞɟɬɟɥɹɬ ɜɥɚɞɟɟ ɧɚɪɨɞɚ ɩɨɪɚɞɢ ɤɨɟɬɨ ɩɪɟɡ ɰɹɥɨɬɨ ɫɪɟɞɧɨɜɟɤɨɜɢɟ ɞɟɫɩɨɬɢɬɟ ȼɴɥɤɚɲɢɧ ȼɭɤɚɲɢɧ ɍɝɥɟɲɚ ɢ Ɇɚɪɤɨ
ɜɴɩɪɟɤɢ ɫɪɴɛɫɤɢɹ ɫɢ ɩɪɨɢɡɯɨɞ ɫɟ ɜɴɡɩɪɢɟɦɚɬ ɢ ɤɚɬɨ ɛɴɥɝɚɪɫɤɢ ɜɥɚɞɟɬɟɥɢ ɉɨ ɩɨɞɨɛɟɧ ɧɚɱɢɧ ɫɟ ɜɴɡɩɪɢɟɦɚɬ ɢ Ⱦɪɚɝɚɲɢɬɟ ɞɟɫɩɨɬɢɬɟ ɧɚ ȼɟɥɛɴɠɞ ɋɚɦɢɹɬ ɋɬɟɮɚɧ
Ⱦɭɲɚɧ (1331– ɦɧɨɝɨɤɪɚɬɧɨ ɟ ɧɚɪɢɱɚɧ ɜ ɢɡɜɨɪɢɬɟ ɛɴɥɝɚɪɫɤɢ ɰɚɪ ɩɨɪɚɞɢ ɮɚɤɬɚ ɱɟ ɩɨɫɬɚɜɹ ɡɚ ɰɟɧɬɴɪ ɧɚ ɫɜɨɢɬɟ ɜɥɚɞɟɧɢɹ ɡɚɩɚɞɧɨɛɴɥɝɚɪɫɤɢɬɟ ɡɟɦɢ Ⱥ ɧ ɝ ɟ ɥ ɨ ɜ
1979. – ȻɟɥȾɉ
1416–1429 ȺɥɟɤɫɢɣIV
Ʉɨɦɧɢɧ
1425–1448 ɃɨɚɧVIII 1429–1459 ɂɨɚɧIV 1427–1456 ɞɟɫɩɨɬ

ɉɚɥɟɨɥɨɝ Ʉɨɦɧɢɧ Ⱦɠɭɪɚɞɠ
Ɍɪɚɩɟɡɭɧɞɫɤɢ Ȼɪɚɧɤɨɜɢɱ
XI ɉɚɥɟɨɥɨɝ 1456–1458 ɞɟɫɩɨɬɅɚɡɚɪ
Ⱦɪɚɝɚɲ Ȼɪɚɧɤɨɜɢɱ
29.V.1453
1459–1461 ȾɚɜɢɞII
Ʉɨɦɧɢɧ
394
Таблици
ɄɊɍɆɈȼȺȾɂɇȺɋɌɂə*
Ʉɪɭɦ–
Ɉɦɭɪɬɚɝ–
ȿɧɪɚɜɨɬɚ Ɂɜɢɧɢɰɚ Ɇɚɥɚɦɢɪ–

ȼɨɢɧ
ɉɪɟɫɢɚɧ–
395
ȻɨɪɢɫɆɢɯɚɢɥ– Ⱦɨɤɫ Ƚɚɜɪɢɥ
Таблици
Ɇɚɪɢɹ
ȼɥɚɞɢɦɢɪɊɚɫɚɬɟ Ƚɚɜɪɢɥ ɋɢɦɟɨɧ əɤɨɜ ȿɜɩɪɚɤɫɢɹ Ⱥɧɚ

– –
+ Na
+ Na
Ɇɢɯɚɢɥ ɉɟɬɴɪ– Ƀɨɚɧ ȼɟɧɢɚɦɢɧ Na Na

+ ɆɚɪɢɹɂɪɢɧɚɅɚɤɚɩɢɧɚ Ȼɨɹɧ
ȻɨɪɢɫII– Ɋɨɦɚɧ Na Na
*
ȼ ɝɟɧɟɚɥɨɝɢɱɧɢɬɟ ɬɚɛɥɢɰɢ N ɨɡɧɚɱɚɜɚ ɧɟɢɡɜɟɫɬɟɧ ɚ Na – ɧɟɢɡɜɟɫɬɧɚ. ȼ ɫɤɨɛɢ ɫɟ ɞɚɜɚɬ ɜɚɪɢɚɧɬɢ ɧɚ ɢɦɟɧɚɬɚ ɢɥɢ ɦɨɧɚɲɟɫɤɢ ɢɦɟɧɚ ɧɚ ɩɪɟɞɫɬɚɜɢɬɟɥɢɬɟ ɧɚ
ɪɨɞɚ ɂɦɟɧɚɬɚ ɧɚ ɜɥɚɞɟɬɟɥɢɬɟ ɫɜɟɬɰɢ ɫɟ ɞɚɜɚɬ ɜ ɱɟɪɜɟɧɨ ȼ ɩɨɥɭɱɟɪ ɫɟ ɞɚɜɚɬ ɫɚɦɨ ɜɥɚɞɟɬɟɥɢɬɟ ɨɬ ɨɫɧɨɜɧɚɬɚ ɞɢɧɚɫɬɢɱɧɚ ɥɢɧɢɹ ɍɩɪɚɜɥɹɜɚɳɢɬɟ ɨɬ ɞɪɭɝɢ
ɞɢɧɚɫɬɢɱɧɢɥɢɧɢɢɫɚɞɚɞɟɧɢ ɜɩɨ-ɞɪɟɛɟɧɲɪɢɮɬɤɚɬɨɩɪɢɜɫɢɱɤɢɨɮɢɰɢɚɥɧɨɭɩɪɚɜɥɹɜɚɥɢɜɫɤɨɛɢɫɚɭɤɚɡɚɧɢ ɢɝɨɞɢɧɢɬɟ
ɊɈȾɈɋɅɈȼɇɈȾɔɊȼɈɇȺɄɈɆɂɌɈɉɍɅɂɌȿ
ɤɚɜɯɚɧɒ࣊ɲɦɚɧ*
ɇɢɤɨɥɚɒ࣊ɲɦɚɧ N
ɤɨɦɢɬ
Ɋɢɩɫɢɦɢɹ
Ⱦɚɜɢɞ Ɇɨɣɫɟɣ Ⱥɚɪɨɧ ɋɚɦɭɢɥ(976–1014) ɉɢɧɰɢɣ

Ⱥɝɚɬɚ
Ƀɨɚɧȼɥɚɞɢɫɥɚɜ–1018) ȽɚɜɪɢɥɊɚɞɨɦɢɪ(1014–) ɌɟɨɞɨɪɚɄɨɫɚɪɚ Ɇɢɪɨɫɥɚɜɚ Na Na N

Ɇɚɪɢɹ 1Dɭɧɝɚɪɫɤɚɩɪɢɧɰɟɫɚ Ƀɨɚɧȼɥɚɞɢɦɢɪ Ⱥɲɨɬ (ɢɡɜɴɧɛɪɫɢɧ
ɂɪɢɧɚ ɤɧɹɡɧɚɁɟɬɚ Ɍɚɪɨɧɢɬ
396
Таблици
ɉɪɭɫɢɚɧ Ⱥɥɭɫɢɚɧ Ⱥɚɪɨɧ Ɍɪɚɹɧ Ɋɚɞɨɦɢɪ Ʉɥɢɦɟɧɬ Ʉɚɬɟɪɢɧɚ Na Na Na Na Na ɉɟɬɴɪȾɟɥɹɧ
(ɦɚɝɢɫɬɴɪ ɩɚɬɪɢɰɢɣ ɩɚɬɪɢɰɢɣɜɟɫɬ Ʉɫɟɧɢɹ (1040–
ɫɬɪɚɬɟɝ ɫɬɪɚɬɟɝ ɦɚɝɢɫɬɴɪɩɪɨɟɞɴɪ ɂɫɚɚɤI
ɢɞɭɤ Ɇɚɪɢɹ Ʉɨɦɧɢɧ
Ⱥɧɞɪɨɧɢɤ
Ⱦɭɤɚ
N N N N N N Na Na
ȼɚɫɢɥɢɣ ɋɚɦɭɢɥ Na Ɋɚɞɨɦɢɪ Ɍɟɨɞɨɪ Ɇɢɯɚɢɥ Ƀɨɚɧ ɂɪɢɧɚ Ⱥɧɚ Ɍɟɨɞɨɪ
ɩɪɨɟɞɴɪɢ ɩɪɨɟɞɴɪ ɊɨɦɚɧIV Ⱥɚɪɨɧ Ⱥɚɪɨɧ ȺɥɟɤɫɢɣI
ɞɭɤɧɚȿɞɟɫɚ ɢɞɭɤ Ⱦɢɨɝɟɧ († Ʉɨɦɧɢɧ
*
ɄɚɜɯɚɧɒɢɲɦɚɧɤɚɬɨɪɨɞɨɧɚɱɚɥɧɢɤɧɚɄɨɦɢɬɨɩɭɥɢɬɟɢɉɢɧɰɢɣɤɚɬɨɟɞɢɧɨɬɧɚɫɥɟɞɧɢɰɢɬɟɦɭɫɚɩɪɟɞɫɬɚɜɟɧɢɫɩɨɪɟɞɞɚɧɧɢɬɟɨɬɧɟɨɬɞɚɜɧɚɨɬɤɪɢɬɢɹȼɨɞɟɧɫɤɢɧɚɞɩɢɫɧɚɰɚɪ
ɋɚɦɭɢɥ.ɑɥ-ɤɨɪɩɪɨɮɞɮɧɂɜȾɨɛɪɟɜɩɨɫɜɟɬɢɨɬɞɟɥɧɚɦɨɧɨɝɪɚɮɢɹɧɚɧɚɞɩɢɫɚɤɴɞɟɬɨɜɫɜɟɬɥɢɧɚɬɚɧɚɧɨɜɢɬɟɞɚɧɧɢɨɬȼɨɞɟɧɫɤɚɬɚɩɥɨɱɚɤɨɪɢɝɢɪɚɧɹɤɨɢɨɬɜɴɡɫɬɚɧɨɜɤɢɬɟɧɚ
ɢɡɬɪɢɬɢɬɟ ɱɚɫɬɢ ɧɚ Ȼɢɬɨɥɫɤɢɹ ɧɚɞɩɢɫ Ⱦ ɨ ɛ ɪ ɟ ɜ 2007 – – ȼɴɩɪɟɤɢ ɧɟɟɞɧɨɤɪɚɬɧɨ ɢɡɤɚɡɜɚɧɢɬɟ ɜ ɩɨɫɥɟɞɧɢɬɟ ɝɨɞɢɧɢ ɭ ɧɚɫ ɦɧɟɧɢɹ ɩɪɨɬɢɜ ɚɜɬɟɧɬɢɱɧɨɫɬɬɚ ɧɚ
ɧɚɞɩɢɫɚ ɞɨ ɦɨɦɟɧɬɚ ɧɹɦɚ ɧɚɭɱɧɚ ɩɭɛɥɢɤɚɰɢɹ ɤɨɹɬɨ ɞɚ ɨɫɩɨɪɜɚ ɦɧɟɧɢɟɬɨ ɧɚ Ⱦɨɛɪɟɜ Ɉɛɳɨɩɪɢɟɬɚɬɚ ɝɟɧɟɚɥɨɝɢɹ ɜɠ ɭ Ȼ ɨ ɠ ɢ ɥ ɨ ɜ/Ƚ ɸ ɡ ɟ ɥ ɟ ɜ Ʉɨɧɬɪɚɚɪɝɭɦɟɧɬɢ ɡɚ
ɉɢɧɰɢɣɜɤɨɧɬɟɤɫɬɚɧɚXɜɜɠɭɁ ɥ ɚ ɬ ɚ ɪ ɫ ɤ ɢ –ȻɟɥȾɉ
ȾɂɇȺɋɌɂəɇȺȺɋȿɇȿȼɐɂ
N Ⱥɫɟɧ
ɌɟɨɞɨɪɉɟɬɴɪII ȺɫɟɧI Ʉɚɥɨɹɧ Na Na

(1185–1187) (1187–1196) (1197–1207)
(1196–1197) ȿɥɟɧɚȿɜɝɟɧɢɹ
ɃɨɚɧȺɫɟɧII Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɴɪ Na ȼɢɬɥɟɟɦ Ȼɨɪɢɥ ɋɬɪɟɡ Ⱥɥɟɤɫɢɣɋɥɚɜɞɟɫɩɨɬ

(1218–1241) ɢɦɩɟɪ (1207–1218) ɫɟɜɚɫɬɨɤɪɚɬɨɪ + Na ɞɴɳɟɪɹɧɚɢɦɩȺɧɪɢ
ȺɧɚȺɧɢɫɢɹ Ⱥɧɪɢ + Na ɉɟɬɪɚɥɢɮɢɧɚ
ȺɧɚɆɚɪɢɹ
ɂɪɢɧɚɄɨɦɧɢɧɚ
Ɇɚɪɢɹ Ɍɚɦɚɪɚ ȿɥɟɧɚ ɄɚɥɢɦɚɧI Na ɆɢɯɚɢɥII Ɇɚɪɢɹ ȺɧɚɌɟɨɞɨɪɚ ɄɚɥɢɦɚɧII Na

Ɇɚɧɭɢɥ ɋɬɟɮɚɧ + ɌɟɨɞɨɪII Ⱥɫɟɧ Ⱥɫɟɧ Ɇɢɱɨ ɉɟɬɴɪ (1256–1257)
Ʉɨɦɧɢɧ ȼɥɚɞɢɫɥɚɜ Ʌɚɫɤɚɪɢɫ (1241–1246) (1246–1256) (1257) ɫɟɜɚɫɬɨɤɪɚɬɨɪ
397
ɞɟɫɩɨɬ (1234–1243) (1254–1258)
Таблици
ɄɨɧɫɬɚɧɬɢɧȺɫɟɧɌɢɯ* ɂɪɢɧɚ Ʌɚɫɤɚɪɢɧɚ Ɇɚɪɢɹ Ɍɟɨɞɨɪɚ ȿɜɞɨɤɢɹ Na ɃɨɚɧIV ɃɨɚɧȺɫɟɧIII** ɄɢɪɚɆɚɪɢɹ Na

ɂɪɢɧɚɅɚɫɤɚɪɢɧɚ Ⱥɫɟɧɢɧɚ Ʌɚɫɤɚɪɢɫ (1279–1280) Ƚɟɨɪɝɢ ɞɟɫɩɨɬ
Ⱥɫɟɧɢɧɚ Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ (1258–1261) + ɂɪɢɧɚ ɌɟɪɬɟɪI ɒ࣊ɲɦɚɧ***
Ɇɚɪɢɹ ɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ ȺɫɟɧɌɢɯ ɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ (1280–1292)
Ʉɚɧɬɚɤɭɡɢɧɚ (1257–1277)
Ɇɢɯɚɢɥ
* ȾɚɧɧɢɬɟɡɚɪɨɞɫɬɜɟɧɢɬɟɜɪɴɡɤɢɧɚɄɨɧɫɬɚɧɬɢɧ ȺɫɟɧɌɢɯɫɞɢɧɚɫɬɢɢɬɟɧɚɇɟɦɚɧɢɱɢɬɟɢɧɚ ȺɫɟɧɟɜɰɢɫɚɜɡɟɬɢɨɬȾ ɨ ɛ ɪ ɟ ɜ 1982: 140– Ɍɴɣɤɚɬɨ

ɞɢɧɚɫɬɢɱɧɚɬɚ ɥɢɧɢɹ ɧɚ ɫɪɴɛɫɤɢɬɟ ɤɪɚɥɟ ɤɚɤɬɨ ɢ ɩɪɹɤɚɬɚ ɜɪɴɡɤɚ ɫ Ƀɨɚɧ Ⱥɫɟɧ II ɫɩɨɪɟɞ ɤɚɧɨɧɚ ɛɪɚɤɴɬ ɦɭ ɫ Ⱥɧɚ Ⱥɧɢɫɢɹ ɟ ɛɢɥ ɧɟɡɚɤɨɧɟɧ ɧɟ ɫɚ
ɥɟɝɢɬɢɦɢɪɚɥɢɄɨɧɫɬɚɧɬɢɧȺɫɟɧɌɢɯɤɚɬɨɛɴɥɝɚɪɫɤɢɰɚɪɜɬɨɜɚɩɨɥɟɫɦɟɝɨɞɚɥɢɛɟɡɨɲɪɢɮɬɹɜɚɧɟɢɛɟɡɝɨɞɢɧɢɬɟɧɚɰɚɪɭɜɚɧɟ – ȻɟɥȾɉ
** ɈɬɬɭɤɡɚɩɨɱɜɚɜɢɡɚɧɬɢɣɫɤɢɹɤɥɨɧɧɚȺɫɟɧɟɜɚɬɚɮɚɦɢɥɢɹ
*** Ɉɬɬɭɤɡɚɩɨɱɜɚ ɞɢɧɚɫɬɢɹɬɚɧɚɬɴɪɧɨɜɫɤɢɬɟɒ࣊ɲɦɚɧɨɜɰɢɢɥɢɬɧɚɪɂɜɚɧɚɥɟɤɫɚɧɞɪɨɜɤɥɨɧɧɚȺɫɟɧɟɜɚɬɚɮɚɦɢɥɢɹ
ȾɂɇȺɋɌɂə ɇȺɒɂɒɆȺɇɈȼɐɂ
ɞɟɫɩɨɬɒ࣊ɲɦɚɧ
NaȺɫɟɧ
ɆɢɯɚɢɥIII ɒ࣊ɲɦɚɧȺɫɟɧ Ȼɟɥɚɭɪ Ʉɟɪɚɰɚɉɟɬɪɢɰɚ

(1323–1330) ɞɟɫɩɨɬɋɪɚɰɢɦɢɪ
Ⱥɧɧɚɇɟɞɚ
Ɍɟɨɞɨɪɚɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ
Ƀɨɚɧ ɒ࣊ɲɦɚɧ Ɇɢɯɚɢɥ Ʌɸɞɨɜɢɤ N Na Ƀɨɚɧ ɃɨɚɧɄɨɦɧɢɧ Ɇɢɯɚɢɥ ȿɥɟɧɚ Ɍɟɨɞɨɪɚ
ɋɬɟɮɚɧ ɞɟɫɩɨɬ Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɴɪ Ⱥɫɟɧɞɟɫɩɨɬ ɋɬɟɮɚɧ
(1330–1331) (1331–1371) Na Ⱦɭɲɚɧ
ɌɟɨɞɨɪɚI +Ⱥɧɚ (1331–
ɌɟɨɞɨɪɚII ɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ
398
Таблици
ɆɢɯɚɢɥȺɫɟɧ Ƀɨɚɧɋɪɚɰɢɦɢɪ ɃɨɚɧȺɫɟɧ ɄɟɪɚɌɚɦɚɪɚ Ʉɟɪɚɰɚ Ƀɨɚɧɒ࣊ɲɦɚɧ ɃɨɚɧȺɫɟɧ Ⱦɟɫɢɫɥɚɜɚ ȼɚɫɢɥɢɫɚ

ɂɪɢɧɚ (1360–1396) Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ Ɇɚɪɢɹ (1371–1393)
ɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ ȺɧɚȻɚɫɚɪɚɛ ɞɟɫɩɨɬ ȺɧɞɪɨɧɢɤIV ɄɢɪɚɆɚɪɢɹ
ɆɭɪɚɞI (1376– ɆɚɪɚȾɪɚɝɚɧɚ Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɴɪ ɒ࣊ɲɦɚɧ
(1359– ɏɪɟɛɟɥɹɧɨɜɢɱ" Ʉɨɦɧɢɧ
Ⱥɫɟɧ
Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ Ⱦɨɪɨɬɟɹ Na ɃɨɚɧVII Na Na Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɴɪ Ɏɪɭɠɢɧ 1Ⱥɫɟɧ 1Ⱥɫɟɧ Ʉɟɪɚɰɚ N
Ⱦɨɪɨɫɥɚɜɚ ɉɚɥɟɨɥɨɝ ɂɫɤɚɧɞɟɪ ɃɨɫɢɮII*
Ɍɜɴɪɬɤɨ ɩɪɢɟɥɢɫɥɹɦɚ ɜɫɟɥɟɧɫɤɢ
ɭɩɪɚɜɢɬɟɥɧɚɋɚɦɫɭɧ ɒ࣊ɲɦɚɧ N Na ɩɚɬɪɢɚɪɯ
(1398— (1416–
ɢɧɚȺɣɞɴɧɫɤɨ-
ɢɡɦɢɪɫɤɢɹɫɚɧɞɠɚɤ
(1413–
*
ɃɨɫɢɮɟɢɡɜɴɧɛɪɚɱɟɧɫɢɧɧɚɰɚɪɃɨɚɧɒɢɲɦɚɧɋɜɟɬɫɤɨɬɨɦɭɢɦɟɟɧɟɢɡɜɟɫɬɧɨȻɢɥɟɦɨɧɚɯɧɚȺɬɨɧɚɨɬɟɦɢɬɪɨɩɨɥɢɬɧɚɝɪȿɮɟɫɜɆɚɥɚȺɡɢɹɈɬɟɄɨɧɫɬɚɧɬɢɧɨɩɨɥɫɤɢɩɚɬɪɢɚɪɯ
ɍɦɢɪɚɧɚɸɧɢɝɜɴɜɎɥɨɪɟɧɰɢɹɤɴɞɟɬɨɨɬɢɜɚɤɚɬɨɱɚɫɬɨɬɞɟɥɟɝɚɰɢɹɬɚɪɴɤɨɜɨɞɟɧɚɨɬɆɢɯɚɢɥVIIIɉɚɥɟɨɥɨɝɡɚɩɨɞɩɢɫɜɚɧɟɧɚɎɟɪɚɪɨ-Ɏɥɨɪɟɧɬɢɧɫɤɚɬɚɭɧɢɹɉɨɝɪɟɛɚɧɟɜɤɚɬɟɞɪɚɥɚɬɚ
ɋɚɧɬɚɆɚɪɢɹɇɨɜɟɥɚȽɪɨɛɴɬɦɭɟɡɚɩɚɡɟɧɢɞɨɞɧɟɫ–ȻɟɥȾɉ
ȼɂɁȺɇɌɂɃɋɄɂɄɅɈɇɇȺȺɋȿɇȿȼɐɂ(1280–1460)

ɃɨɚɧȺɫɟɧIII

(1279–1280)
+ ɂɪɢɧɚ
ɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ
Ɇɢɯɚɢɥ Ⱥɧɞɪɨɧɢɤ ɂɫɚɚɤ Ɇɚɧɭɢɥ Ʉɨɧɫɬɚɧɬɢɧ Ɍɟɨɞɨɪɚ Ɇɚɪɢɹ

+ Na + Na Ɍɟɨɞɨɪɚ + Na Ɏɟɪɧɚɧɏɢɦɟɧɟɫɞ’Ⱥɭɧɟɫ + ɊɨɠɟɞɶɨɎɥɨɪ
+ Na Ⱥɪɯɚɧɬɥɭɧ ɆɚɧɭɢɥɌɚɝɚɪɢɫ
+ Na
Ⱥɜɪɚɚɦ əɪɨɫɥɚɜ ɂɪɢɧɚ Ƀɨɚɧɞɟɫɩɨɬ Ɇɚɧɭɢɥ ɂɪɢɧɚ ȿɥɟɧɚ Ⱥɧɞɪɨɧɢɤ Ⱥɧɞɪɟɣ Ɇɢɯɚɢɥ ɂɪɢɧɚ Ɇɢɯɚɢɥ N
+ Na ɞɟɫɩɨɬ + Ƀɨɚɧ VI (ɫɟɜɚɫɬɨɤɪɚɬɨɪ) + Na Ƚɟɨɪɝɢ ɂɪɢɧɚ
399
Ⱥɧɚ Ʉɚɧɬɚɤɭɡɢɧ + Na Ɏɢɥɚɧ-
Таблици
(1347–1354) ɬɪɨɩɢɧ
N Ⱥɧɞɪɨɧɢɤ Ɇɚɬɟɣ Ʉɚɧɬɚɤɭɡɢɧ Ɇɚɧɭɢɥ Ⱥɧɞɪɨɧɢɤ Ɇɚɪɢɹ Ɍɟɨɞɨɪɚ ȿɥɟɧɚ Na ɂɫɚɚɤ

ɫɟɜɚɫɬɨɤɪɚɬɨɪ Ⱥɫɟɧ + ɃɨɚɧV + N Ɋɚɭɥ Ⱥɧɧɚ
ɂɪɢɧɚ ɉɚɥɟɨɥɨɝ
Ƀɨɚɧ ȿɥɟɧɚȺɫɟɧɢɧɚ Ⱥɧɞɪɟɣ Na

+ Na Ʌɚɫɤɚɪɢɧɚɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ + ɞɨɧɅɭɢɫɎɚɞɪɢɤ + Na Ƚɟɨɪɝɢ Ɏɢɥɚɧɬɪɨɩɢɧ
ɝɪɚɮɧɚɋɚɥɨɧɚ
ȿɥɟɧɚ Ɇɚɧɭɢɥ Na
ɆɚɧɭɢɥɊɚɭɥɆɟɥɢɤɟɫ
ɆɚɬɟɣȺɫɟɧɉɚɥɟɨɥɨɝɊɚɭɥɆɟɥɢɤɟɫ† 1497)
ɌȿɊɌȿɊɈȼȺȾɂɇȺɋɌɂə
N
+ Na
ȽɟɨɪɝɢIɌɟɪɬɟɪ ȿɥɬɢɦɢɪȺɥɞɢɦɢɪɞɟɫɩɨɬ

(1280–1292) ɆɚɪɢɹɆɚɪɢɧɚɋɦɢɥɟɰɨɜɚ
Ɇɚɪɢɹ
ɄɢɪɚɆɚɪɢɹ
400
Ɍɟɨɞɨɪɋɜɟɬɨɫɥɚɜ(1300–1322) Na ȺɧɚɌɟɪɬɟɪ ɃɨɚɧȾɪɚɝɭɲɢɧ
Таблици
+ ȿɮɪɨɫɢɧɚ ɑɚɤɚ) + ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲII Ɇɢɥɭɬɢɧ–

Ɍɟɨɞɨɪɚɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ ɆɢɯɚɢɥȾɢɦɢɬɴɪȾɭɤɚɞɟɫɩɨɬ
ȽɟɨɪɝɢIIɌɟɪɬɟɪ–1323) N Na
ɊɈȾɈɋɅɈȼɇɈȾɔɊȼɈɇȺɋɆɂɅȿɐ
N
+ Na
ɋɦɢɥɟɰ(1292–1298) Ɋɚɞɨɫɥɚɜ ȼɨɣɫɢɥɞɟɫɩɨɬ

+ Na ɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ ɫɟɜɚɫɬɨɤɪɚɬɨɪ + Na
+ Na
401
Таблици
Ƀɨɚɧ,9ɋɦɢɥɟɰ ɆɚɪɢɹɆɚɪɢɧɚ Ɍɟɨɞɨɪɚ

ɄɨɦɧɢɧȾɭɤɚȺɧɝɟɥȼɪɚɧɚ + ȿɥɬɢɦɢɪȺɥɞɢɦɢɪ + ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲIII
ɉɚɥɟɨɥɨɝ(1298–1300) ɞɟɫɩɨɬ Ⱦɟɱɚɧɫɤɢ32–
ɃɨɚɧȾɪɚɝɭɲɢɧ ɋɬɟɮɚɧȾɭɲɚɧ –

ȿɥɟɧɚɫɟɫɬɪɚɧɚɃɨɚɧ
Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɴɪ
ȾɂɇȺɋɌɂə ɇȺɇȿɆȺɇɂɑɂɌȿ
ɁɚɜɢɞɚɜɥɚɞɟɬɟɥɧɚɊɚɲɤɚ†1127)
Na
Ɍɢɯɨɦɢɪ ɋɬɪɚɰɢɦɢɪ Ɇɢɪɨɫɥɚɜ ɋɬɟɮɚɧɋɢɦɟɨɧɇɟɦɧɹ Na

ɜɟɥɢɤɠɭɩɚɧɧɚɊɚɲɤɚ ɠɭɩɚɧɧɚɡɚɩɚɞɧɚ ɜɟɥɢɤɤɧɹɡɧɚɏɭɦ ɜɟɥɢɤɠɭɩɚɧɧɚɊɚɲɤɚ
1165–1168) ɫɪɴɛɫɤɚɆɨɪɚɜɚ –1190) –
163–1189) +ȺɧɚȺɧɚɫɬɚɫɢɹ
ɌɢɯɨɦɢɥɢɥɢɌɨɥɟɧ ȼɭɤɚɧ ɋɬɟɮɚɧɋɢɦɨɧ ɫɜɋɚɜɚɋɪɴɛɫɤɢ Na

Naɞɴɳɟɪɹɧɚɦɚɪɤɝɪɚɮ ɤɪɚɥɧɚɁɟɬɚ ɉɴɪɜɨɜɟɧɱɚɧɢ ɜɟɥɢɤ Ɋɚɫɬɤɨɇɟɦɚɧɢɱ Ɇɚɧɭɢɥ
ȻɟɪɬɯɨɥɞIV –1208) ɠɭɩɚɧɧɚɊɚɲɤɚɢɤɪɚɥ Ⱥɧɝɟɥ
ɮɨɧȺɧɞɟɤɫ ɧɚɋɴɪɛɢɹ –
ȿɜɞɨɤɢɹȺɧɝɟɥɢɧɚ
ȺɧɧɚȾɚɧɞɨɥɨ
402
ɫɜȾɚɜɢɞ ɋɬɟɮɚɧ ɋɬɟɮɚɧɊɚɞɨɫɥɚɜ Ƀɨɚɧ – ɋɬɟɮɚɧȼɥɚɞɢɫɥɚɜ– ɫɜɋɚɜɚIIɉɪɟɞɢɫɥɚɜ) ɋɬɟɮɚɧɋɢɦɟɨɧ Na
Таблици
Ⱦɦɢɬɴɪ) ɌɚɦɚɪɚɞɴɳɟɪɹɧɚɃɨɚɧȺɫɟɧII) ɍɪɨɲI – 1ɛɴɥɝɚɪɫɤɢ

Ȼɟɥɨɫɥɚɜɚ ȿɥɟɧɚȺɧɠɭɣɫɤɚ ɜɟɥɦɨɠɚ
ȼɪɚɬɢɫɥɚɜ ɄɨɧɫɬɚɧɬɢɧȺɫɟɧɌɢɯ Ⱦɟɫɚ Na ɋɬɟɮɚɧȾɪɚɝɭɬɢɧ Ɍɟɨɤɬɢɫɬ ɋɬɟɮɚɧ ɍɪɨɲ II Ɇɢɥɭɬɢɧ – ɋɬɟɮɚɧ Ȼɪɴɧɱɚ Ʉɚɥɨɹɧ
ɂɪɢɧɚȺɫɟɧɢɧɚ – ȿɥɟɧɚɃɨɚɧɚȾɭɤɢɧɚ ɫɟɜɚɫɬɨ-
Ɇɚɪɢɹɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ Ʉɚɬɚɥɢɧɚɍɧɝɚɪɫɤɚ ȿɥɢɫɚɜɟɬɚȺɪɩɚɞ ɤɪɚɬɨɪ
Ʉɚɧɬɚɤɭɡɢɧɚ ȺɧɚɌɟɪɬɟɪ ɤɬɢɬɨɪɧɚ
Ɇɢɯɚɢɥ ɋɢɦɨɧɢɞɚɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ Ȼɨɹɧɫɤɚɬɚ
ɰɴɪɤɜɚ)
ȼɪɚɬɤɨ ɋɬɟɮɚɧ ȿɥɢɫɚɜɟɬɚ ɍɪɫɭɥɚ ɋɬɟɮɚɧ ɋɬɟɮɚɧɄɨɧɫɬɚɧɬɢɧ Ɂɨɪɢɰɚ ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲIII Ⱦɟɱɚɧɫɤɢ– Ⱥɧɚɇɟɞɚ
ȼɥɚɞɢɫɥɚɜII ɋɪɴɛɫɤɚ ɉɚɜɥɟ ɍɪɨɲɢɰ – Ɍɟɨɞɨɪɚɋɦɢɥɟɰ ɆɢɯɚɢɥIII
ȼɥɚɞɟɬɟɥɧɚ ɋɬɟɮɚɧɌɜɴɪɞɤɨI ɒɭɛɢɱ Ɇɚɪɢɹɉɚɥɟɨɥɨɝɢɧɚ ɒ࣊ɲɦɚɧ
ɋɪɟɦ Ʉɨɬɪɨɦɚɧɢɱ –1330)
ɛɚɧ–ɢ
Ɇɢɥɢɰɚ – ɋɬɟɮɚɧȾɭɲɚɧ – Ⱦɭɲɢɰɚ†1318) ȿɥɟɧɚ ɋɢɦɟɨɧɋɢɧɢɲɚ Ɍɟɨɞɨɪɚ
ɤɪɚɥɧɚȻɨɫɧɚ
ȿɜɝɟɧɢɹ 77–1391) ɫɪɴɛɫɤɢɰɚɪ – –1
ȿɮɪɨɫɢɧɢɹ ȿɥɟɧɚɫɟɫɬɪɚɧɚɃɨɚɧ ɞɟɫɩɨɬɧɚȿɩɢɪ
+Ʌɚɡɚɪ Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɴɪ ɌɨɦɚɢɫɚɈɪɫɢɧɢ
ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲV ɂɪɢɧɚ Na
ɏɪɟɛɟɥɹɧɨɜɢɱ
1355–
– Ƀɨɜɚɧɍɪɨɲ ɋɬɟɮɚɧɍɪɨɲȾɭɤɚ Ɇɚɪɢɹ
ȺɧɧɚȻɚɫɚɪɚɛ ɌɨɦɚIIɉɪɟɥɸɛɨɜɢɱ–1384)
ɞɟɫɩɨɬɧɚȿɩɢɪ
ɊɈȾɈɋɅɈȼɇɈȾɔɊȼɈɇȺɎȺɆɂɅɂəɌȺɏɊȿȻȿɅəɇɈȼɂɑ–ȻɊȺɇɄɈȼɂɑ
ɉɪɢɛɚɱ
+ Na
Ʌɚɡɚɪɏɪɟɛɟɥɹɧɨɜɢɱ Ⱦɪɚɝɚɧɚ ɏɪɟɛɟɥɹɧɨɜɢɱ Na

ɤɧɹɡ– ɆɭɫɚɭɩɪɚɜɢɬɟɥɧɚɄɚɩɚɨɧɢɤ
+ Ɇɢɥɢɰɚ Ƀɨɚɧɒ࣊ɲɦɚɧ (1371–1393) ?
ɋɬɟɮɚɧɅɚɡɚɪɟɜɢɱ ȼɭɤ Ⱦɨɛɪɨɜɨɣ Ɇɚɪɚ ȿɥɟɧɚ Ⱦɪɚɝɚɧɚ Ɍɟɨɞɨɪɚ Ɉɥɢɜɟɪɚ

ɤɧɹɡ–ɢ ȼɭɤȻɪɚɧɤɨɜɢɱɜɥɚɞɟɬɟɥɧɚ ȾɠɭɪɚɞɠII Ȼɚɥɲɢɱ Ⱥɥɟɤɫɚɧɞɴɪɫɢɧɧɚ ɇɢɤɨɥɚ ȻɚɹɡɢɞI
ɞɟɫɩɨɬ–ɧɚɆɨɪɚɜɢɹ ɤɨɫɨɜɫɤɢɬɟɡɟɦɢɫɥɟɞ (1385–1405), Ƀɨɚɧɒ࣊ɲɦɚɧ Ƚɚɪɨɜɢɱɛɚɧ (1389–1402)
+ȿɥɟɧɚȽɚɬɢɥɭɡɢɨ ɫɢɧɧɚȻɪɚɧɤɨɆɥɚɞɟɧɨɜ ɜɥɚɞɟɬɟɥɧɚɁɟɬɚ ɭɩɪɚɜɢɬɟɥɧɚɋɚɦɫɭɧ ɧɚɆɚɱɜɚ
ɭɩɪɚɜɢɬɟɥɧɚɈɯɪɢɞɩɨ ɩɨɜɪɟɦɟɬɨɧɚ
403
Таблици
ɜɪɟɦɟɬɨɧɚɋɬɟɮɚɧȾɭɲɚɧ ȻɚɹɡɢɞI ɢɧɚȺɣɞɴɧ

ɩɪɢɆɟɯɦɟɞI
ȽɴɪɝɭɪȽɪɢɝɨɪ Ƚɟɨɪɝɢ Ʌɚɡɚɪ

ȾɠɭɪɚɞɠȾɠɭɪɚȻɪɚɧɤɨɜɢɱ
ɞɟɫɩɨɬɧɚɆɨɪɚɜɢɹ–
+ Na
ɂɪɢɧɚɄɚɧɬɚɤɭɡɢɧɚ
ȿɥɟɧɚ ɆɚɪɚȻɪɚɧɤɨɜɢɱ ȽɴɪɝɭɪȽɪɢɝɨɪ Ʌɚɡɚɪ ɋɬɟɮɚɧɋɥɟɩɢ– ɄɚɬɟɪɢɧɚȻɪɚɧɤɨɜɢɱ

ɪɟɝɟɧɬɧɚɋɬɟɮɚɧɋɥɟɩɢ – + Ⱥɧɝɟɥɢɧɚ, ɞɴɳɟɪɹɧɚ ɝɪɚɮɍɥɪɢɯII ɐɟɥɫɤɢ
ɆɭɪɚɞII (1421–1451) ȽɟɨɪɝɄɚɫɬɪɢɨɬɢɋɤɟɧɞɟɪɛɟɝ
Ⱦɠɭɪɚɞɠ ȼɭɤ Ɇɚɤɫɢɦɚɪɯɢɟɩ Ƀɨɚɧ ɏɟɪɦɚɧ Ƚɟɨɪɝɢ ȿɥɢɡɚɛɟɬ

ȼɥɚɯɨɡɚɩɥɚɧɢɧɫɤɢ († 1451) († 1441) († 1455)
404
ИЛЮСТРАЦИИ
405
406
Илюстрации
Зографски манастир, ръкопис Зограф 43 (Z), 1762 г., л. 57r
407
София, Национална библиотека, ръкопис НБКМ 368 (K), 1765 г., л. 65v
408
София, Църковен историко-архивен институт, ръкопис ЦИАИ 137 (S), 1771 г., л. 100r
409
София, Национален исторически музей, ръкопис с инв. № 39646 (M),

80-те г. на XVIII в., л. 102r
410
София, Национален исторически музей, ръкопис НИМ, инв. № 39646 (M),

80-те г. на XVIII в., л. 102v
411
София, Национална библиотека, ръкопис НБКМ 776 (L), 1811 г., л. 64v
412
Калофер, ОУ „Христо Ботев“, ръкопис с инв. № XII – 2, отд. История (T),

нач. на XIX в., л. 11r
413
414
ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ
ИСТОРИЯ СЛАВЯНОБЪЛГАРСКА
Българска, първо издание
Научен редактор: Иван Добрев Добрев

Наборно издание и разночетения: Димитър Пеев Димитров,
Маргарет Драганова Димитрова, Петко Димитров Петков
Превод на съвременен български книжовен език: Димитър Пеев Димитров
Историко-филологически коментар: Александър Николов Николов,
Димитър Пеев Димитров
Предисловие: Зографски манастир „Св. Вмчк Георги Победоносец“
Приложения: Петко Димитров Петков, Димитър Пеев Димитров
Редактор на съвременния български текст: Мария Петрова Мицкова
Коректура: Вл. Миланов, М. Мицкова, М. Димитрова, П. Петков, Д. Пеев
Художествено оформление и корица: Виталий Алексиев

Предпечат: Демакс АД
Формат: 50/70/16 Печатни коли: 26

Тираж 500
ISBN 978-619-152-094-7
Печатница Демакс АД
София, кв. Горубляне
ул. „Абагар“ № 16
www.demax.bg
415
416

01b DPeevMDimitrovaPPetkov PAISIJ 2012 PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

You might also like

01b DPeevMDimitrovaPPetkov PAISIJ 2012 PDF

Uploaded by

Document Information

Original Title

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

01b DPeevMDimitrovaPPetkov PAISIJ 2012 PDF

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

ТЕКСТА ПОДГОТВИХА ЗА ПЕЧАТ

ПРЕВОД НА СЪВРЕМЕНЕН БЪЛГАРСКИ КНИЖОВЕН ЕЗИК

СВЕТА ГОРА АТОН

Преподобни Паисий Хилендарски. История славянобългарска. Научен редактор:

Всички права са запазени.

Всяко разпространяване извън Закона за авторското право и сродните му права, както и

Предисловие. Историята между времето и вечността .......................... 7

Изданието на История славянобългарска, което предлагаме на четяща-

в своя най-съществен аспект тя остава една непоследвана програма. За да

I. Предпоставки и смисъл на историята

ция за историята, известна дотогава само на израилския народ. В книгите

вият стремеж към самодостатъчност и самообоснованост. Неговите дейци

индивиди, по необходимост свързани помежду си от външни (често враж-

бития – от Неговото Рождество до Възкресението и Възнесението Му. Това

II. Християнската историография през

Първата християнска историография се съдържа в самото Евангелие.

определят умонастроенията на мнозинството от християнското общество.

та нишка е съвременното на пророка Асирийско царство и тя се развива

образяване на наличното. Така множество понятия, свързани в езическата

е вселенска, съборна, Богочовешка, вечна, затова е хула, непростима хула

III. Историческият поглед в История славянобългарска

141–151). По своя замисъл то е крайно причастно и същевременно край-

любов, леко и радостно. Но понякога под натиска на обстоятелствата душата

в последната част – от главата за славянските учители до края (П и к и о

архиерейските правила вършат несправедливости и насилие спрямо бъл-

ята е заменена с йерархия по значимост и в нейния порядък предхождат

изключително важно при писането на история изобщо: „Аз твърде много

IV. Перспективи на християнския поглед към миналото

бихме искали да очертаем и някои по-общи измерения на този поглед по

империята, са се чувствали и „встрани“ от историята, т.е. дали посочена-

От друга страна, духовно-интелектуалният елит, от който по принцип

ография е лекцията на П. Мутафчиев „Поп Богомил и св. Иван Рилски.

В изданието текстът на Паисиевата История славянобългарска се пре-

текста (след л. 61), която всъщност започва с текст след л. 57 на оригинала,

Бележка на поп Стойко на л. 1r:

M = ръкопис с инв. № 39646 в Националния исторически музей в

поита́нїѧ Благодарности꙼ посвѣща́етъ і̑сто́рїю сїю̑ списа́телъ нико́лꙋ у̑и́телъ

Създаден е не по-късно от 1829 г., защото на предния форзац има бележка

четенето, напр. „ꙋ3 Z : om. K, M, S, L, Ch, T“, което означава, че третото

М. Димитрова, П. Петков, Д. Пеев

анастасиѧ – Анастасий, батоѧ – Батоя, баѧзитъ – Баязид, василиѧ – Василий,

Д. Пеев, Ал. Николов

Добрев 2007: Добрев, Ив. Два Царсамуилови надписа. Linz, 2007.

Николов 2009: Николов, А. Средневековый славянский перевод „Учите-

1962). Сборник от изследвания по случай 200-годишнината от

Флоровски 2006а: Затрудненията на християнина историк. – В: Християн-

Kałužniacki 1901: Kałužniacki, E. Werke des Patriarchen von Bulgarien Euthy-

Белова Паисий Хилендарски. История славянобългарска 1762. Бе-

нова. – В: Прѣмѫдрагѡ манасїа и лѣтописца събранїе лѣтно

ΡΑΠΤΗ ΡΑΠΤΗ, Γ.Α. ΛΕΞΙΚΟ ΟΡΘΟΓΡΑΦΙΚΟ-ΕΡΜΕΝΕΥΤΙΚΟ

1. Вѣдѣнїе Z : Вѣданїе S; бы́въшхъ Z : би́вшихь K, M, S, L, Ch, T; 4. сї́хъ Z : сиⷤ S;

на землѝ⸱ ѿ четенꙇ́ѧ оубо дре́внихъ лѣто-

1.–2. лѣтопꙇ́сани͗ Z : лѣ́тописа́нїе K, L, лѣ́тописа́нїи M, S, Ch, T; 3. нашхъ Z : на́шихь

къ до́бромꙋ ѡ̑блада́нию пода́етъ ра́зꙋмъ⸱ ка́ко

1. къ до́бромꙋ ѡ̑блада́нию Z : om. S; ра́зꙋмъ Z : add. како ѡбладати своиⷯ S; 2. възмо́жно

ди́вин сꙋ́дъ(!), сꙋдбы̀ бжꙇ̑и⸱ и̑ неи̇слѣдимаѧ бе́зна

1. и̇зли̇ха Z : и꙼ꙁли́хо L; 2. съворихъ Z : сьтвори́хь K, M, S, L, Ch, T; 2.–3. разли̇чни̇