Анатомично устройство на гръкляна (ларинкса)

Гръклянът е въздухоносен и гласов орган. Разполага се в предната

срединна част на шията, на нивото от долния край на ІV до горния край на
VІ шиен прешлен. У жените се разполага по-високо, отколкото у мъжете.
У възрастни височината на ларинкса достига 8 сm, ширината – 4 сm, а
предно-задният размер – 3 сm. Големината му е различна в различните
възрасти и полове. У момчетата гръклянът расте много по-бързо,
отколкото при момичетата. Към 14-15 годишна възраст настъпва промяна в
гласа на момчетата – т.нар. мутация. Дължи се на бързото нарастване най-
вече на предно-задния размер на гръкляна, което довежда до удължаване
на гласните връзки. След 15-ата година темповете на нарастване се забавят
и растежът спира между 20-ата и 25-ата година. За развитието на ларинкса
значение имат мъжките полови хормони.

Отпред гръклянът е покрит от долните подезични мускули, шийната

фасция, платизмата и кожата. По долно-страничните му части залягат
дяловете на щитовидната жлеза. Отзад е срастнал с предната стена на
гълтача. Странично от двете страни на ларинкса преминават съдове и
нерви – a. carotis communis, v. jugularis interna, n. vagus. Надолу преминава
в трахеята.
Гръклянът може да извършва движения във вертикално направление при
гълтане и говор. Пасивно може да се отклонява и встрани.
Гръклянът има хрущялен скелет, изграден от:

-Нечифтни хрущяли (Щитовиден хрущял (cartilago thyroidea) – това е най-

големият хрущял. Свързан е с подезичната кост чрез мембрана (membrana
thyrohyoidea); Пръстеновиден хрущял (cartilago cricoidea); Надгръклянник
(cartilago epiglottica) – има форма на листо. Долната му част е изострена
като дръжка и се свързва чрез съединителнотъканна връзка (lig.
thyroepiglotticum) с вътрешната повърхност на щитовидния хрущял. Чрез
друга връзка – lig. hyoepigloticum, се свързва с подезичната кост.
Пространството между надгръклянника, подезичната кост и щитовидния
хрущял е запълнено с мастна тъкан. При гълтане гръклянът се повдига
нагоре и напред, при което корена на езика избутва горната част на
надгръклянника назад и входът на ларинкса се затваря.)

-Чифтни хрущяли (Пирамиден хрущял (cartilago arytenoidea) – има форма

на пирамида. Предният ъгъл на основата му се нарича вокален израстък
(proc. vocalis). За него се прикрепват гласната връзка и част от гласния
мускул – m. vocalis; Рогчест хрущял (cartilago corniculata); Клиновиден
хрущял (cartilago cuneiformis); Пшеничен хрущял (cartilago triticea).)

Между пръстеновидния, щитовидния и пирамидния хрущял се намира

еластичен конус (conus elasticus). Свободният му ръб се нарича гласна
връзка – lig. vocale. Предният участък на еластичния конус е уплътнен и
образува най-еластичната връзка в човешкото тяло – lig. conicum. Тази
връзка се прерязва при т.нар. горна трахеотомия.

Гръклянът притежава няколко ставни свързвания: Articulatio

cricoarytenoidea – съчленява пръстеновидния и основата на пирамидния
хрущял; Articulatio cricothyroidea – съчленява долните рогчета на
щитовидния хрущял с пръстеновидния хрущял.

Мускулите на гръкляна са напречнонабраздени. Биват скелетни и

собствени. Те предизвикват разширяване и стесняване на гласната цепка,
изопване и разхлабване на гласните връзки, стесняване и разширяване на
входа на гръкляна.
Лигавицата на гръкляна се свързва хлабаво с подлежащата тъкан чрез
добре развит подлигавичен слой. Поради това в хлабавата тъкан около
входа на гръкляна и в субглотисното пространство лесно възникват отоци,
които могат да доведат до смърт от задушаване.
В кухината на гръкляна лигавицата образува два чифта големи гънки.
Лъжливи гласни гънки (plicae ventriculares) и Истински гласни гънки
(plicae vocals) – съдържат гласната връзка (lig. vocale) и гласовият мускул –
m. vocalis. Гласната връзка се изгражда от еластични влакна.
Лигавицата на ларинкса е изградена от многореден цилиндричен епител.
Богата е на слузни жлези, съдържа и лимфоидни елементи. Инервира се от
симпатикови, парасимпатикови и сетивни нервни влакна.

Кухината на гръкляна има форма на пясъчен часовник и се разделя на три

части: Предверие на гръкляна (vestibulum larynges) – пространството от
входа на гръкляна до лъжливите гласни гънки; Двете лъжливи гласни
гънки заграждат една цепка – rima vestibule, а двете истински гласни гънки
заграждат гласната цепка – rima glotidis или glottis. Гласната цепка има
форма на равнобедрен триъгълник; Подглотисно пространство (cavum
larynges infragloticum) – пространството под истинските гласни гънки.

Истинските гласни връзки са подвижни при говор и дишане. Гласът се

образува вследствие колебанията на гласните връзки под действие на
издишваната въздушна струя.
Гръклянът се кръвоснабдява от a. laryngea superior et inferior, от ramus
cricothyroideus. Венозната кръв се оттича по едноименните вени. Лимфата
се оттича към дълбоките шийни възли и др.
 Остър ларингит

На латински: Laryngitis acuta

На английски: Acute laryngitis

Определение: Острият ларингит представлява сравнително често срещано

заболяване, което се характеризира с възпаление на лигавицата на
гръкляна. Рядко се проявява самостоятелно, обичайно съпътства общо
възпаление на горните дихателни пътища (нос, глътка, трахея), простуда,
хрема, грип, инфекциозни заболявания.

Освен остър ларингитът може да бъде и хроничен, който е следствие от

рекурентно остро ларингеално възпаление. По-често срещан е при хора с
професии, налагащи повече говорене и чести публични изяви – политици,
актьори, преподаватели, певци. Хроничен е ларингитът, който продължава
повече от три седмици.

Видове остър ларингит:

В зависимост от етиологията си ларингитът бива:
• Инфекциозен – с вирусна или бактериална генеза
• Неинфекциозен – причинен от механични и химични дразнители (прах,
дразнещи газове, тютюнев дим, алкохол).

Според патохистологичните промени се различават следните форми на

остър ларингит:
- Катарален
- Ексудативен
- Улцерозен.
Етиология
Инфекциозни причини:
• Вирусни – Influenza virus, Adenovirus, Parainfluenza virus, Morbillivirus,
Bordetella pertussis, Varicella-zoster virus, Rhinovirus
• Бактериални – по-рядко срещани – Streptococcus група А, Streptococcus
pneumoniae, M. catarrhalis, Haemophilus influenzae, C. diptheriae.

Неинфекциозни причини:
• Гласово пренатоварване
• Механични (нараняване на лигавицата от чуждо тяло), термични (прием
на студени течности), химични (аерозоли, пари, газове) дразнители
• Алергени
• Рефлукс – може да бъде причина за развитие на хроничен ларингит.

В редки случаи ларингеалното възпаление може да се причини от

автоимунни заболявания като ревматоиден артрит, саркоидоза,
грануломатоза на Вегенер.

Ролята на предразполагащи фактори изпълняват:

• Простуда (излагане на студен и влажен въздух)
• Чест прием на много студени напитки
• Грипна инфекция
• Престой в замърсена среда (вдишване на дразнещи аерозоли, тютюнев
дим)
• Тютюнопушене
• Алкохолна злоупотреба.

Патофизиология: Острият ларингит се характеризира с възпаление на

лигавицата, покриваща гласните връзки и ларинкса, което е с
продължителност под три седмици. Развиват се оток и хиперемия на
мукозата. Гласните връзки стават оточни, уплътнени, нарушава се
нормалната им вибрация, което води до влошаване на фонацията. При
тежко възпаление е невъзможно да се премине фонационното прагово
съпротивление, гласните вразки вибрират слабо или остават неподвижни и
се развива афония (загуба на гласа).

Клинична картина: Характерни за острия ларингит са следните симптоми:

Местна симптоматика:
• Сухота и дразнене в гърлото
• Мъчителна кашлица – тя е суха, дрезгава, лаеща
• С развитие на заболяването се отделят гъсти мукопуролентни храчки.
Развива се силен задух, който може да доведе дори и до събуждане през
нощта поради затрудненото дишане.
• Промяна в гласа – дрезгав пресипнал глас, дисфония (разстройство във
функциите на гласа). С развитие на заболяването болният започва да
говори шепнешком, може да се стигне до пълна загуба на гласа (афония).
• Затруднено преглъщане (дисфагия)
• Болка при преглъщане (одинфагия)
• Усещане за заседнало чуждо тяло в гърлото
• При деца има опасност от дихателна обструкция поради оток на
ларинкса, набъбване на гласните връзки и стеснена гласна цепка.

Обща симптоматика:
• Обикновено остава почти незасегнато
• Възможно е да има фебрилитет
• Бързото покачване на температурата е признак за настъпващи
усложнения и разпространение на инфекцията към долните отдели на
дихателната система (трахея, бронхи, бронхиоли).
• Понякога болните се оплакват от обща отпадналост, неразположение,
изпотяване, мускулни болки, втрисане, запушен нос, хрема, заглъхване на
ушите, увеличени шийни лимфни възли.
Усложнения:
• Трахеобронхит
• Пневмония
• Псевдокруп при деца.

Диагноза се поставя въз основа на:

• Анамнестичните данни
• Обективното клинично изследване
• Ларингоскопия – с най-голяма диагностична стойност – в първите дни от
заболяването се установява суха лигавица, покрита с точковидни
кръвоизливи, оток на гласните връзки. С развитие на възпалението отокът
и хиперемията се засилват, отделя се серозно – гноен ексудат.

Диференциална диагноза се прави с:

• Тумор на ларинкса
• Микседем
• Ларингеална пареза
• Дифтерит
• Рефлукс ларингит
• Инфекциозен или алергичен хроничен ларингит
• Засягане на ларинкса при оперативна интервенция.

Лечение: Обичайно излекуването на острия ларингит отнема около една

седмица. Прилагат се следните мерки:
• Антисептични таблетки за смучене – стрепсилс, хексоралетен
• Противокашлични и отхрачващи препарати – либексин
• Антипиретици и аналгетици (парацетамол, НСПВС)
• Инхалации с водна пара или етерични масла
• Общоукрепващи средства – витамини (А, Е, С), прием на топли храни и
течности
• Почивка на гласа
• Да се избягва престой в помещения със сух замърсен въздух
• Антибиотици се прилагат само при инфекциозен ларингит.