УПЛЪТНЯВАНЕ НА КАНАЛИТЕ ВЪВ ВЪЛНОВАТА (ХРОМАТИЧНАТА)

ОБЛАСТ

1. Ограничения при уплътняването на каналите във времевата област.

На предна лекция разгледахме аналогово уплътняване във времето (във
времевата област) на N канала. В разгледания пример за стойност на fmax = 4
kHz (телефонен сигнал), 256 = 28 възможни нива на квантуване, т.е. n = 8 при N
= 32 уплътнявани канала, получихме τ = 488,3 ns. Това уплътняване
илюстрирахме чрез времевите графики на единния и на комплектния сигнал.

K1, i K2, i KN, i K1, i + 1

единен • • • • • •
сигнал
t
TN
T1

1 0 1 1 1 0 1 0
комплектен
сигнал t
τ≡T
TN = T1/N

Времеви графики на единния и на комплектния сигнал

1 T1 TN T1 T1
T1 = , TN = , T ≡τ= , ⇒ N= = ,
2 f max N n TN nτ

1 1
N= = = 32 канала.
2. f max . n . τ 2.4.10 3.8.488 , 3.10 − 9

След прилагане на цифрово уплътняване във времето, променяме

продължителността на еднобитовите импулси. Ако τ = 1 ns (1 Gbps) ще
получим максималния брой канали, които могат да се вместят след уплътняване
във времевата област в една СЛ-я, т.е.
τ = 488,3 ns → N = 32 канала,
τ = 1 ns → N = 15 625 канала.
Разгледаното до тук уплътняване е във времевата област. Очевидно е, че
броят на каналите, които чрез времево уплътняване могат да се вместят,
 2

колективно да се пренесат по една и съща световодна линия (СЛ), се

ограничава от:
fmax – максимална честота в спектъра на първичния аналогов сигнал,
n – разряд на двоичното число при квантуването/кодирането,
τ – продължителност на еднобитовите импулси .

За увеличаването на N имаме три възможности:

- намаляване на fmax – невъзможно поради природата на сигнала,
- намаляване на n – ако n = 6 ⇒ M = 64 – ще имаме високо ниво на шума
вследствие на квантуването,
- намаляване на τ.
Като че ли единствено можем да променим продължителността на
еднобитовите импулси τ. Но намаляването на τ може да е невъзможно поради:
- техническа неприемливост
- недопустимо разширяване на спектъра на ИКС.
Тогава се търси друга възможност.

2. Уплътняване на каналите в хроматичната област.

Идеята е много на брой информационни канали, всеки работещ на
индивидуална λ, да бъдат съвместени в едно ОВ-но така, че
- абонатът T1 се свързва с абоната R1,
- ...
- абонатът Tn се свързва с абоната Rn
и все едно за всяка двойка обонати се използва отделно оптично влакно.
Когато е необходимо предаването на големи количества информация на
големи разстояния неминуемо се стига до уплътняване на СЛ-я във вълновата
(хроматичната) област. Отделните групи от по N на брой канали, уплътнени във
времевата област, се разнасят по оста на λ, т.е. групират се в различни вълнови
интервали. В този случай всяка група времево уплътнени канали участва със
свой индивидуален оптичен източник. Като цяло отделните групи от по N
канала се пренасят по една физическа линия, едно влакно.
При това уплътнение са характерни три параметъра:
∆λ - вълново отстояние между централните дължини на вълната на излъчване
на ИОЛ-е, използвани за съседни канали;
(∆λ)S – ширина на хроматичната лента на излъчване на използваните ИОЛ-е;
 3

∆f – ширина на честотната лента на комплектния ИКС.

ширина на хроматичната лента на излъчване

(∆λ)i на i - тия източник на оптично лъчение
∆λ

λ
λ0, i - 1 λ0, i λ0, i + 1
( ∆ν ) i >> ∆f − ширина на честотната лента на комплектния ИКС ,
 1 1 
( ∆ν ) = c  − .
λ 
 min λ max 

Вълнови спектри на източниците на оптично лъчение

Това уплътнение има своите недостатъци:
- не е подходящо за директно използване – причината е в това, че
източниците на ОЛ, полупроводникови инжекционни светодиоди и
полупроводникови инжекционни лазери, имат вълнови спектри
значително по-широки от тези на импулсно-кодовите сигнали, т.е.
гъстотата на разполагане на отделните групи се лимитира от ширината
на хроматичната лента на излъчване на източниците, а не от
широчината на спектъра на сигналите, което води до много слабо
уплътняване
- за всеки канал е необходим отделен оптичен източник, което е
практически нецелесъобразно.
За преодоляване на този недостатък се използват динамично-едномодови
ПП инжекционни лазери, технологично интегрирани и с много тесни
индивидуални ширини на хроматичните разпределения на излъчванията си
(∆λ)i.
3. Грубо вълново уплътняване (CWDM).
Първоначалната реализация на вълновото уплътняване на каналите
(Wavelength Division Multiplexing - WDM), известна като грубо вълново
мултиплексиране (Coarse WDM) е намерила комерсиална реализация през
1996 г.
Използваните по стандарт вълнови ленти в СКС, в които могат да се
разположат отделните канали, върху които се прилага вълновото
мултиплексиране, са:
 4

1260 1360 1460 1530 1565 1625 1675

O-лента E-лента S-лента C- L-лента U-лента
2-ри прозорец лента λ

1200 1300 1400 1500 1600 1700 nm

1320 1550

Вълнови ленти в СКС

O – original E – extended S – short
C – centre L – long U – ultra long
Ако N = 2, т.е. две групи уплътнени във времевата област канали,
типично
λ 1 = 1320 nm 
 ∆λ = 230 nm е от порядъка на 100 − ци nm .
λ 2 = 1550 nm 

λ1 λ1 + λ2 λ1
T1 R1
Вълнов Вълнов
мулти- демулти-
λ2 плексор едно оптично влакно плексор λ2
T2 R2

Идеология на CWDM системата (симплексна схема)

Предимства:
- висока сумарна (обща) информационна пропускателна способност CI
без използването на високочестотни електронни елементи
- по-слабо изразено влияние на дисперсионните ефекти върху
комплектния сигнал
- много удобна система за надстройване (upgrade) при вече положено
ОВ-но
- реализира се с използването на вече разработени комерсиални
компоненти (материали – влакна и елементи).

4. Плътно вълново уплътняване (мултиплексиране) (Dense WDM).

Използва източници на ОЛ-е за които разстоянието между централните
дължини на вълните на излъчването ∆λ е от порядъка на 1,6 nm и по-малко.
 5

Ако работим в C лентата,

λ ∈ [1530 , 3 nm , 1567 ,1 nm ] − C − Band
∆ν = 4,6.1012 Hz = 4,6 THz ,
можем да пресметнем приблизителния брой на каналите, които е възможно да
разположим в нея, т.е. какви са възможностите (капацитета) на C лентата (C-
Band).
При λ0 ∼ 1550 nm.
(∆λ), nm 1,6 0,8 0,4
(∆ν), GHz ∼ 200 100 50
N, брой канали 23 46 92*
*
Комерсиално е реализирано: C-Band; 0,4 nm (50 GHz); 81 канала.

Предимства:
- голям брой канали в една лента (band)
- евтин начин за увеличаване на информационната пропускателна
способност CI без полагането на нови оптични влакна; допълнителните
разходи са ниски
o изисква само нова λ
o не е необходимо заменянето на някои от вече използваните
компоненти, като оптични усилватели
- CI по едно влакно е от порядъка на 80 Gbps
- позволява полагането на високоскоростни оптични пръстени.

1-ви канал / 10 Gbps

2-ри канал / 10 Gbps

40x10 Gbps
• DWDM
•
•
40-ти канал / 10 Gbps

Мултиплексиране на сигналите във вълновата (хроматичната) област –

плътно вълново мултиплексиране (Dense Wavelength Division Multiplexing –
DWDM)
 6

Ще посочим някои рекорди, постигнати до момента с DWDM.

12
CI [Tbps]

3
80 130 180 230 280
N [nb. of channels]

Потенциални проблеми:
- неефективно при малък брой мултиплексирани канали
- загуби по влакното; освен това спектрална зависимост на загубите
- прислушване
- нелинейни ефекти
o с увеличаването на броя на каналите предавани по едно влакно
се увеличава и общата (сумарната) енергия на
разпространяващото се ОЛ-е. Достига се до ниво, при което се
проявяват нелинейни ефекти. Те зависят и от вълновото
разстояние ∆λ между отделните канали
o четиривълново смесване – появяват се допълнителни
компоненти
o стимулирано раманово разсейване – появяват се допълнителни
компоненти
- изисква използването на оптични усилватели.

ОПТИЧНИ МУЛТИПЛЕКСОРИ И ДЕМУЛТИПЛЕКСОРИ

1. Физически принцип на работа, видове.

Оптичните мултиплексори и демултиплексори са основен компонент на
WDM системите. Подобно на оптичните филтри те изискват наличието на
вълново-селективен (честотно-селективен) механизъм.
Важно е да отбележим, че едно и също физическо устройство може да се
използва и за мултиплексиране и за демултиплексиране, в зависимост от
посоката на разпространение на оптичното лъчение (ОЛ) в устройството. Това
се дължи на присъщата реципрочност на разпространението на оптичните лъчи
в диелектрична среда.
Физичните принципи на работа, а от тук и схемните решения, за
построяване на оптични мултиплексори са много разнообразни. По-важни са
мултиплексори базирани на:
 7

- дифракционна решетка и
o конвенционална леща
o леща с радиална промяна на коефициента на пречупване
o вдлъбнато огледало
- различни интерферометри
- матрици от планарни оптични влакна в комбинация с области на
“свободно разпространение” на ОЛ-е
- оптични ключове и интерферометри
- оптични разклонители и др.

λ1
лилаво λi

λn

червено
λ1 + λ2 +… λi +… λn

Дисперсия на светлината с дифракционна решетка

Една от възможностите е с използването на дифракционна решетка (ДР) и
огледало. ДР въздейства на бялата светлина подобно на призма, но с много по-
висока хроматична разделителна способност.
Дифракционната решетка представлява успоредни канали (жлебове) на
разстояние един от друг съизмеримо с дължината на вълната на разлаганото
ОЛ-е, примерно (1 / 10000) cm, изработени върху отразяваща повърхност.
В зависимост от формата на профила на ДР различаваме

− синусоидална

− триъгълна

− трионообразна

− правоъгълна,

което е съобразено с експлоатационните условия, технологията на изработката

(цената) и изискваните технически характеристики.
 8

2. Принципна схема на работа на мултиплексор/демултиплексор

(селекция на λ).
На фигурата е показан WDM с ДР и вдлъбнато огледало. Лъчите от ОВ-
на до огледалото и от там до ДР-ка не са тесен сноп лъчи поради дифракцията
на ОЛ-е от изходната апертура на влакното. Те формират широк конус.
Огледалото ги “фокусира” (оформя) в петно върху ДР-ка, която ги отразява
обратно към огледалото под ъгли, които зависят от λi. Отразеното от
огледалото ОЛ-е се рефокусира върху входната апертура, но на друго ОВ-но.

вдлъбнато
огледало
ДР

λn
λ1 z
λ1 + λ2 +… +λn

Оптичен демултиплексор на дифракционна решетка и вдлъбнато огледало

Обяснението за пътя на оптичните лъчи в горната схема с методите на
геометричната оптика (GO) може да се илюстрира с преминаването им през
двойно вдлъбната леща.

леща фокална
равнина

Фокусиране на успоредни снопове оптични лъчи

 9

Дифракционните решетки в по-сложна оптична система, включваща

огледала и лещи, се използват за компресия на оптични импулси. Това се
прилага за:
- компенсиране на дисперсията
- за скъсяване на импулсите – например за формиране на солитони.

ОПТИЧНИ УСИЛВАТЕЛИ

1. Регенератори.
Дължината на СКС се ограничава от енергийните загуби при
разпространението на ОЛ-е по ОВ-но. Когато дължината на канала превишава
20 ÷ 100 km, което зависи от λ, е необходимо компенсиране на загубите в ОВ-
но. За компенсиране се използват оптоелектронни повторители

Transmitter Regenerator OF Receiver

T R T • • • R T R
1. ОЕ преобразуване
2. ЕО преобразуване

(регенератори).Това се налага особено при системите за големи разстояния

(long-haul systems). При тях оптичният сигнал се преобразува в електрически
ток и регенерира с използването на предавател.
Такъв вариант на регенериране е много сложен и скъп за WDM
системите. Алтернативният подход за решаване на проблема е използването на
оптични усилватели (ОУ).
2. Физически принцип на работа на ОУ.
ОУ е устройство, което усилва оптичния сигнал директно, без да е
необходимо неговото преобразуване в електрически ток.
Разработването на ОУ-ли започва през 80-те години. През 90-те те се
внедряват широко в СКС. Всъщност през 1996 година ОУ-ли са част от
оптичните кабели, положени по дъното на Атлантическия и на Тихия океан.
Концепцията, физическият принцип на работа на ОУ-ли е усилване на
входящото ОЛ-е чрез стимулирано излъчване. Това е механизмът и на
лазерното излъчване, само че при него има и съществена положителна обратна
връзка. Енергията за създаването на инверсна населеност, така нареченото
“напомпване” на активната среда, най-често е оптическа или електрическа.
 10

Използването на ОУ-ли е особено удачно при WDM системите, защото

всичките канали се усилват едновременно.
3. Типични схеми на използване на ОУ.
Основните схеми на използване на ОУ-ли (концепциите за замяна на
електронните усилватели/повторители с ОУ-ли) са:
а) усилватели по линията (in-line amplifiers) – в този случай броят на
последователно свързаните звена ОУ-ОВ се ограничава от интегралните
(сумарните)
- дисперсия
- нелинейност на влакното
- шум от усилването

Предавател ОВ ОУ Приемник

T • • • R

Оптични усилватели по световодната линия

б) за усилване на ОЛ-е на източника (booster of transmitter power) – чрез
усилване на предаваната мощност с поставянето на ОУ-л непосредствено след
предавателя се увеличава дължината на канала за връзка (без допълнителни
усилватели по трасето) до над 100 km

Предавател ОУ ОВ Приемник

T R

Оптичен усилвател към предавателя

в) за предусилване преди опто-електронното преобразуване в приемника
(preamplifier to the receiver) – дължината на канала се увеличава и чрез
поставянето на ОУ-предусилвател непосредствено пред приемника. По такъв
начин се повишава чувствителността на приемника.

Предавател ОВ Предусилвател Приемник

T R

Оптичен усилвател към приемника

 11

4. Видове ОУ.
Основните типове оптични усилватели са:
- полупроводникови оптични усилватели
- оптични усилватели на оптични влакна (най-използваните в момента)
o Раманови оптични усилватели
o Влакнесто-оптични усилватели чрез легиране на сърцевината на
ОВ-но с редки химически елементи.
a) Полупроводникови оптични усилватели (ПОУ).
Революционни в практическото използване на ПОУ в СКС са 80-те
години.
Физически принцип на работа.
Всички лазери са усилватели на ОЛ-е до момента на превишаване на
праговата стойност, когато лъчението “напуска” оптичния резонатор.
Полупроводниковите лазери не правят изключение. Полупроводниковите
лазери са изобретени през 1962 г.
Ще покажем схема за приложение на ПОУ-ли в СКС, при която се
редуцира поляризационната чувствителност при усилването чрез използването
на два ортогонално разположени ПОУ-ли.

вертикална ПОУ
поляризация

Splitter
2 Coupler
Sin Sout
1 3

2
хоризонтална
поляризация

1. Оптичен разклонител (Polarization beam splitter).

2. Полупроводников оптичен усилвател.
3. Оптичен разклонител (Coupler).

Принципна схема на усилване на ОЛ-е с ПОУ-ли

б) Оптични Раманови усилватели (стимулирано раманово разсейване).
Физически принцип на работа.
 12

Рамановите ОУ-ли на ОВ-но използват за физическа основа на работа

стимулираното Раманово разсейване. То се осъществява в силициевите ОВ-на
(Si OF) при разпространението в тях на мощно напомпващо лъчение.
Стимулираното излъчване се различава от стимулираното Раманово
разсейване в един фундаментален аспект. При стимулираното излъчване
падащият фотон предизвиква излъчването на нов идентичен фотон, без първият
да загуби своята енергия, без да я предаде на квантовата система, с която
взаимодейства.
При стимулираното Раманово разсейване падащият фотон отдава своята
енергия на квантовата система, при което се излъчва нов фотон с по-малка
енергия и с по-ниска честота (нееластично разсейване). Разликата между двете
енергии се поглъща от средата (от квантовата система) под формата на
вибрационна енергия на молекулата. По този начин Рамановите ОУ-ли се
“напомпват” оптично за да осигурят усилване.

1-во действие: напомпване (възбуждане) на активната среда

λp λ квантови
системи
λS λS

λS
2-ро действие: стимулирано излъчване

Стимулирано Раманово разсейване

νp – честота на напомпващото оптично лъчение
ν – честота на лъчението след стимулираното Раманово разсейване
νs – честота на сигналното оптично лъчение
В квантовата система “остава” вибрационна енергия
∆W = W ph
p
− W ph ≡ W vib ,
която впоследствие се отдава чрез стимулирано излъчване.
Типична схема на Раманов оптичен усилвател е:
 13

νp

coupler Si-во ОВ-но

νS
ν S
filter
съединител
(спойка)

ν p – честота на напомпващото оптично лъчение

ν S – честота на сигналното оптично лъчение
Раманов оптичен усилвател с Forward-pumping
Често усилването е по схема с обратно напомпване (Backward pumping),
сигналното и напомпващото ОЛ-я са с обратни посоки в ОВ-но, с което се
повишава ефективността на усилването.
в) Оптични усилватели на легирано с ербий оптично влакно
(стимулирано излъчване).
ОУ-ли на легирани ОВ-на са важен клас. Използват редки химически
елементи като допанти, за легиране на сърцевината на ОВ-но, която по този
начин се превръща в активната за усилването среда. Дължината на вълната на
усилваното ОЛ-е, ширината на лентата на усилване, се определят от допанта
(не от силициевото ОВ-но).
За допанти се използват ербий, холмиум, неодим, самариум, тулиум и
интербиум. По този начин ОУ-ли усилват ОЛ-я с λ ∈ [0,5 µm; 3,5 µm].
Физически принцип на действие на усилвателите на ОВ-на.
“Напомпващо” ОЛ-е се добавя към входния оптичен сигнал. Процесът се
осъществява във вълновия мултиплексор. По дължината на легирано най-често
с ербий ОВ-но част от напомпващата оптична енергия чрез стимулирано
излъчване се прехвърля към енергията на оптичния сигнал.
Основно се използват от 1995 година насам.
Ербият е подходящ допант когато λ е в областта на 1550 nm.
Дължината на вълната на напомпващото ОЛ-е е
λ = 980 nm или 1480 nm, типично
Фp ≈ 50 mW, усилването е
30 ÷ 40 dB (1000 до 10 000 пъти).
 14

λ ≈ 1550 nm Optical Fiber

Coupler Er 3+ Doped,
Sin оптичен оптичен ~ 14 m оптичен Sout
разкло-
изолатор нител изолатор

оптично влакно,
легирано с Er 3+
Лазерен
диод
980 nm
Laser Diode или
Φ ≈ 70 mW 1480 nm

Оптичен усилвател на легирано с ербий оптично влакно

5. Приложение на ОУ в зависимост от дължината L на СКС.
Оптичните усилватели се използват:
- при канали с дължина до 200 km. Комплектният оптичен сигнал се
усилва в предавателя и с предусилвател в приемника
- при канали с дължина до 600 km се поставят допълнително по трасето
линейни усилватели
- при канали с дължина над 600 km по трасето се поставят и
регенератори.

booster of transmitter power

L ≤ 200 km
preamplifier to the receiver

L ≤ 600 km ” + in line amplifiers

L ≥ 600 km ” + ” + regenerators
(OE / EO)

L – дължина на комуникационния канал

Оптични усилватели – приложение в зависимост от L