Няколко думи за.... 1988 PDF

You might also like

Download as pdf or txt
Download as pdf or txt
You are on page 1of 363

UAHU

ШНЧЕВ
ПО НЯКОЛКО
ЛУМП
(ЗА ЗАНАЯТИТЕ,
БИЯКАРСТВОТО
И ПОВЕРИЯТА НА
БЪЛГАРСКИЯ НАРОД)

С Ъ С Т А В И Т Е Л
. С И М Е О Н
Я Н £ В

З Е М И З Д А Т
С О Ф И Я
19 8 8
Р Е Д А К Ц И О Н Н А
• К О Л Е Г И Я

И В А Й Л О П Е Т Р О В
Г Е О Р Г И М А Р К О В С К И
С И М Е О Н ЯНЕВ
З Д Р А В К О - Н Е Д К О В
П Е Т Ъ Р П Е Т Р О В
В А С И Л ' М И Ш Е В
Г Е О Р Г И М И Н Е В
Е М И Л К Р Ъ С Т Е В
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

НАРОДОВЕДСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЦАНИ ГИНЧЕВ - С и м е о н


Я н е 6 5
Н Я К О Л К О Д У М И ЗА Г Ю Л А И ЗА Д Р У Г И Т Е НАШИ З Е М Л Е Д Е Л Ч Е С К И И
ГРАДИНСКИ РАСТЕНИЯ 13
Н Е Щ О ПО Б Ъ Л Г А Р С К А Т А Н А Р О Д Н А М Е Д И Ц И Н А 24
Б Ъ Л Г А Р С К И С Т А Р И ВОЕННИ, Г И М Н А С Т И Ч Е С К И ИГРИ 108
С Т А Р А Н А Р О Д Н А П Е С Е Н ЗА Ч У М А Т А 119
Г А Р О И О Г Н Е Н И Т Е С Т Р Е Л И НА З А П О Ш К А / З А Г О В Е З Н И / В Р А З Л О Ж К И Т Е
СЕЛА 125
О Г Н Е Н И Т Е ТР АК ИЙ СК И, Л Ю Б О В Н И С Т Р Е Л И 146
И Ж И В И Т Е П О Л Е Л И И Л Е ЛИ / К У П И Д О Н И И ВЕ НЕРИ/ 146
Н Я К О Л К О Д У М И ЗА Г Е Р Г Ь О В Д Е Н 167
ОЩ Е Н Я К О Л К О Д У М И ЗА Ж Е Н И Т Б А Т А НА С Л Ъ Н Ц Е Т О 175
Н Я К О Л К О Д У М И ЗА Б О И Т Е / М А С Т И Т Е / 195
Н Я К О Л К О Д У М И ЗА С А М О Д И В И Т Е 20 8
ПОСЛОВИЦИ 226
О Т Е Ц М А К С И М Р А Й К О В И Ч / Н Я К О Л К О Д У М И ОТ Б И О Г Р А Ф И Я Т А И ОТ Д Е Я Т Е Л ­
Н О С Т Т А МУ/ 231
СУРВА 242
ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ 258
Н Я К О Л К О Д У М И ОТ И С Т О Р И Я Т А НА Н А Ш Е Т О Г Р А Д И Н А Р С Т В О
/Б А Х Ч О В А Н Д Ж И Л Ъ К / И ЗА У Р Е Д Б А Т А НА Г Р А Д И Н А Т А 26 2
РЕЧНИК 324
БЕЛЕЖКИ - И л и я н а В е л е в а 329
ПРИЛОЖЕНИЕ - Т е н ь о М е ш и н е в 364
НАРОДОВЕДЧЕСКИТЕ
ИЗСЛЕДВАНИЯ
НА ЦАНИ ГИНЧЕВ

С ъ б р а н и т е .в т о з и том народоведчески с т а т и и и с т у ­
дии на Цани Гинчев се я в я в а т за първи п ъ т в кн и га . П и ­
сани в п о сл е д н о то д есетил етие о т ж и в о т а на Гинчев
(1 8 8 6 -7 - 1894), те са печатани е д и нств е н о в п е р и о ­
д ични издания, ка то сп. "Труд", Сб НУНК, П ер ио д иче ско
списание, ко и т о д не с п р е д ста в л я в а т б иб л ио гр а ф ска р я д ­
ко с т. Заедно с това, повечето о т т я х са и зп о л зув а н и и
вгр ад ен и в тр у д о в е те на н а й -го л е м и т е п озна ва чи на
б ъ л га р с ки я ф ол кл ор и етнограф ия, не само за щ о то са
едни о т н а й -р а н н и т е събрани паметници на б ъ л га р с ка та
народна култура, но и защ ото х в ъ р л я т о р и ги н а л е н п о г ­
лед към нея, все едно в съ гласие или в п р о ти в о р е ч и е с
при ети те научни тези. Д о ста тъ чн о е да споменем ц е н а ­
та на К о н ста н ти н И речек, Иван~Шишманов, Д и м и тъ р М а р и - ’
нов, Н иколай Д ерж авин, Михаил А рнаудов - учени, които^
нее д н о кр а тно се обръ щ ат /и л и р а б о тя т с ъ в м е с т н о / към
Цани Гинчев, з а да се* о ткр о и значението, к о е т о той “ е
имал в зо р а та на б ъ л га р с ка та народоука.
Това значение ста ва още п о - я р к о , к о га т о се о ц ен ят
за сл уги те на Гинчев и ка то пръв помощ ник на
Г. С. Раковски при п о д го т о в ка т а и и зд а в а н е то на неговия
"П оказалец или р ъ ко в о д с т в о как да се и з и с кв а т и и з ­
д и р я т н а й -с т а р и черти нащего бития, я зи ка , н а р о д о п о -
коления, с та р о го ни правления, сл авного ни прош ествия
и прочия" - пионерски тр уд в и зсл е д в а н е то на б ъ л ­
га р ска та народ на култура, явил се още п ре з 1859 г о д и ­
на. Д виж ен о т силни патриотични и научни подбуди,
Гинчев не п р е къ с в а н ар од о вед ческа та си д е й н о с т след
см ъ р тта на Р аковски. До О своб ож д ението т о й е един от
н а й -а к т и в н и т е с ъ тр у д н и ц и на сп. “Общ тр уд ", ко е т о и з ­
лиза в Б о л гр а д /Б е с а р а б и я /, . ка кт о и п о - к ъ с н о на и з -

5'
яи за щ о то в Браила "П е ри од ическо списание". Но н а й -
а кти ве н е Ц. Гинчев, к а к т о вече се каза, в с ъ б и р а т е л с -
ка т а и и зс л е д о в а те л с ка та си д е й н о ст в п о с л е д н о то д е с е ­
ти л е ти е на ж и в о т а си. Т о га в а започва и зд а в а н е то на
со б ств е н о списание - "Т р уд “ (1887 - 1892 г.), гл а в н а та
с то й н о с т на ко е т о е именно в съ браните и о тпе ч а та н и
на стр а н и ц и те му м атериали за народния- ж и в о т , к а к т о и
в м ногоб ройните и зсл е д в а ч е с ки студ и й и с т а т и и на с а ­
мия Гинчев. "Труд" за п о чв а д а изл иза д ве го д и н и пред и
д а се п о я ви в д ъ х н о в е н и я т о т Иван Шишманов и та ка
м н о го за сл уж и л за б ъ л га р с к и я ф олклор и е тно гра ф и я
"С борник за народ ни ум отворения, наука и книж нина".
О пределено м ож е д а се ка ж е , че списанието на Гинчев
пр о пр а вя п ъ т я на сб о рн ика не само с примера си, но и'
к а т о п о д го т в я п ъ р в и те му бъдещ и съ тр уд н и ц и .
Във времето, к о га т о написва н а й -п р о с т р а н н и т е си и
п р е д ста в и те л н и сту д и и в ъ р ху б ъ л га р с ка та нар од н а к у л ­
тура, Цани Гинчев п р е д с та в я м етода на една вече ста ра
и оспорвана о т ф о л кл о р и с ти ка та и е тн о гр а ф и я та научна
школа, та ка наречената м и то л о ги ч е ска школа, и зв е с тн а
още ка т о р о м а н т и ч н о -п а т р и о т и ч н о направление в б ъ л ­
га р с ка т а наука. П рез В ъ з р а ж д а н е т о това направление е
о л и ц е тв о р я в а н о н а й - я р к о в е н ц и кл о п е д и че ска та л и ч н о с т
на Г. С. Р аковски. Но и в ъ п р е ки скептиц и зм а къ м ш ко л а ­
та, бл аго д а р ен ие на и з кл ю ч и т е л н а т а му ч е с т н о с т и п р е ­
ц и зн о с т при съ б и р а н е то ' на, материалите за н а р о д н и я
ж и в о т , к а к т о и на неизчерпаем ия му ентусиазъм , Гинчев
о с та в а ценен и уваж аван в науката. "Той е ти п а ла
К а р а д ж и ч , В ъ рчевич, С л а в е й ко в и ка то м н о го д руги ,
к о и т о с ъ з д а д е ю го с л а в с ко т о д в и ж е н и е в наш ето сто л е -
тие7 - пише з а н его К о н с та н ти н И речек - ала п о - с о л и ­
ден о т С лавейкова, п о в е ч е _ се е учил..." /Б ъ л га р с к и
д н е в н и к 1 8 7 9 -1 8 8 4 , т. И, С оф ия, 1932 г . / Това' са в п е ч а т ­
ления о т срещ ата им през 1882 година, к о га т о Гинчев
к а т о о кр ъ ж е н училищ ен и н с п е кто р е работил в ъ в в е ­
д о м с т в о т о на И речек - т о га в а м инистър на просвещ е­
нието. Години п о - к ъ с н о в е д н а с та ти я по случай де -
се тгод и ш ни н а та о т н а ча л о то на изл изането на С борника
за нар од н и ум отворения, наука и книжнина, проф. Шиш­
манов, чи и то научни м етоди се различават ч у в с тв и те л н о
о т - п о д х о д а на Гинчев, му о т д а в а заблуж ено внимание,
п о с та в я й ки името му н е п о ср е д ств е н о сл ед то в а на С л а ­
вейков в. р е д и ц а та на н а й -з а с л у ж и л и т е за б ъ л га р с ка т а

6
народ оука дейци. П ак Шишманов в писмо д о Гинчев от
май 1891 го д и н а /Б И А къ м НБКМ ф 173 арх ед. 3 / пише
по повод на т о к у - щ о и зл я зл а т а в Сб Н УН К Гинчева сту­
д и я за б ъ л га р с ка та народна медицина: "Т воята с т а т и я в
кн. 3 е направила и в чуж бина фурор. Има вече н я ко л ко
о тзи в а за нея. / . . . / Едва ли иуа тр у д подобен на тв о я
по обем в д р у га та сл авян ска литература. Н якои работи
за сл уж а в а т безусловно вниманието на учените медици".
П очти всички печатани и п о - н а т а т ъ к с ту д и и на Цани
Гинчев имат подобна съ д б а ; те п р е д и зв и кв а т силен и
спонтанен /н а й - ч е с т о в ъ з т о р ж е н / о т к л и к у просветените
читатели, д ава т тв о р ч е ски п о д ти к на мнозина за нови
изсл едвания, осм еляват още повече д р у ги з а събиране и
печатане на материали на б ъ л га рска та народна кул тура
в н а й -р а з л и ч н и т е й д ялове.
И все пак приет и оценен от всички, Цани Гинчев
пише н ар о д о ве д че ски те си студии с е нц икл опе д и че ски
замах в е дно време, к о га т о е нц и кл оп е д и зм ъ т о т с т ъ п в а
о т сцената на науката и културата. Именно на то ва се
д ъ л ж и ф а ктъ т, че в м ного отнош ения той и з гл е ж д а з а ­
учените си съврем енници малко з а къ с н я л и повече
пристрастен. В б ъ л га р с ка та народоука той е п о сл е д н и я т
в ъ зр о ж д е н е ц не само с м етодите и п охв атите си, но и
в духовната си устр о е но ст, в оня неукротим патриотичен
захлас, с к о й т о преди н его са пламтели Р аковски, Б о з -
вели, Каравелов. Е н ц икл опе д и зм ъ т на Гинчев не о зн а ч а ­
ва сл ед о вате л но само р азностранност на зн а н и я та и
интересите, но и д ух и плам, ко и то му д а в а т смелост
д а над никва в области и да строи тези, к о и т о не се
б о я т д а и з гл е ж д а т неприемливи, защ ото в съ щ о то време
се о ка зв а т заредени с р л о д о тво р ни идеи, к о и т о едва
д а л е чн о то бъдещ е ще оцени. М ного, та ки в а п л о д о тв о р н и
я д к и се к р и я т к а к т о в неговата тр а ки й с ка те о р и я , за
езика, та ка и в те о р и я та му за тр а ки й с ки я кул туре н
пл аст в б ъ л га р с ка та духовна култура и .т.н. Качествата
му на народ овед , направили делото му то л ко в а с в о е о б ­
разно в и с то р и я та на б ъ л га р ска та култура, се ко р е н я т
именно в н его вата енц икл опедичност. С ъбирач, той е.
к о л к о т о въодуш евен, т о л ко в а и прецизен, но не остава
н и ко га само д о съ брания материал; той 'г о проекти ра
въ рху и сто р и я та , тъ р с и началото и п р о сл е д я в а развоя.
П ознавач, то й Не п ро сто описва материалната и д уховната
ку л тур а 4 на народа, но св ъ р зв а ✓и зл о ж е н и е то обилно с

7
р ан ите в н е го ф акти за н а р о д н и я ж и в о т, н и то само с
о гл е д на т ъ л к у в а н и я т а , к о и т о то й им прави.П о при род а
си н кр е ти ч н о , к а к т о е с и н кр е ти ч н а "И сто р и я с л а в я н о б о л -
га р с ка я " на Паисий, то в а н а с л е д с тв о е м ногопосочно,
е н ц и кл о п е д и ч н о , напоено с в и со ки с тр а сти , о тпр а вен о
к о л к о т о къ м м иналото, т о л к о в а и към б ъ д е щ ето . Н е го ­
ва та в и с о ка цена не е н ито в е д н о т о , н и то в д р у го т о , а
в н е п о вто р и м а та , сво е о б р а зн а ц я л о с т , к о я т о п р е д с т а в ­
лява. Н а й -р а н о са оценени в ъ з м о ж н о с т и т е на Гинчев
к а т о е тн о гр а ф , съ бирач. В е д на га сл е д с м ъ р т т а му през
1894 го д и н а проф . Шишманов пише с особена т о п л о т а и
го р ч и в и н а в "Б ъ л га р с ки п р е гл е д " /г о д . II, кн. I/: "Още т о ­
гав а то й к а т о си спом ня го д и н и т е на т я х н о т о з а п о з ­
н а н ство в е д н а га сл е д О с в о б о ж д е н и е то - беше ме удивил
с ъ с с в о я т а с п о с о б н о с т да п р и вл и ча към себе си п р о с ­
т и т е хора, д а се р а з го в а р я с тя х, да ги р а з п и т в а за
б о л ки т е им, д а ги поучава. И те го зя п аха без с я н к а на
недоверие, к а т о един го с п о д , и с ж а д н о с т л о в я х а в ся ка
дума о т у с т а т а му... се га аз разбирам, че т о я чо ве к
имаше в с и ч ки ка ч е с тв а на е д и н о тл и ч е н е тно гра ф ."
Във в с и ч ки д р у ги о б л а сти п р и зн а н и е то на Цани Г и н ­
чев не е а д е к в а т н о с д е й с т в и т е л н и т е му за с л у ги . П о г ­
решно и н е з а д ъ л б о ч е н о <е о ц е н я в а н то й и о т л и т е р а т у р ­
ната и с то р и я , к о я т о н а й - ч е с т о го о п р е д е л я к а т о б и т о -
о писател им енно пор а д и това, че и ч и с то б е л е т р и с т и ч ­
н ите му р а б о ти имат огром ен п л а с т о т е тн о гр а ф с ки и в
н а й -о б щ см исъ л на д ум ата на; ^д ове д ски н а б л ю д е н и я .
Да се над явам е, че се га ш но то г ^р в о съ б р а ние на п о -
в и д н и те н а р о д о в е д ч е с ки рабо* и на Ц а н и ‘ Гинчев ще
промени о тн о ш е н и е то към ц я л с е т н о т о му н а с л е д с т в о -
промяна, к о я т о е н а п ъ л н о в ъ з м о ж н а при за с и л е н и я и н ­
те р е с към н а р о д н о с т н и я ни о б р а з и съ дб а.

С и м е о н Янев

12
НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ГЮЛА И ЗА ДРУГИТЕ
НАШИ -ЗЕМЛЕДЕЛЧЕСКИ
И ГРАДИНСКИ РАСТЕНИЯ

Не зн а я д а л и ще се намери на Б а л ка н с ки я п о л у о с т ­
ров че л о ве к, о т к о я т о и д а бил той н а р о д н о с т и вяра,
д а не знае к а к в о нещо е гю л . Но за щ о то т о в а име е
ту р с ко , ний ще ка ж е м за п о - г о л яма я сни на на ч и т а т е ­
л и те си, че г ю л ъ т е един в и д тренд аф ил , к о й т о на вид
не е т о л к о в а хубав по б о я т а на ц в е та си, но е н а й -
м и р и зл и в и я т о т с и н ки те д р у ги в и д о в е тр е н д а ф и л и . Т ази
му хубава м иризм а е п р и в л я к л а вним анието на х о р а та
още о т н е за п а м я тн и ста р и врем ена д а го с а д я т в г р а ­
д и н и те си з а х у б о с т т а и з а м иризм ата му и д а 'м у п р е -
в а р я в а т ц в е т а в казани, т а д а в а д я т, о т н е го гю л о в а
в о д а и о т в о д а т а - гю л о в о м и р и зл и в о масло. Г ю л о в а т а
в о д а у нас е п о з н а т а п о в е ч е то с т у р с к о т о име г ю л - с у ю ,
а т ъ й съ щ о и м а сл о то му - г ю л - я а . Гюл е, казахм е г о ­
ре, т у р с ка дума, а тренд аф ил гр ъ ц к а , к о я т о на б ъ л -
га р с ки ще рече т р и д е с е то л и с те н , а т о в а д а в а д а се
разбере, че. т а я дума п о ка з в а ки ч е с т тр е н д а ф и л , т.е.
к о й т о има 30 п ер ц а в ц в е та си.
В с т а р и т е б ъ л га р с к и к н и ги т о й се з ъ в е ш и п ъ к или
ш ипок, о т д е т о е о ста н а л а д у м а та ш ипка /ш и п ъ к а /, к о я т о
не е д р у го нищ о освен д и в тр е н д а ф и л , или е в р о п е й с ки -
тукаш ен тр ен д аф ил , за щ о то г ю л ъ т тр я б а д а е д о н е се н
о й е о т с т а р о време о т И з т о к и р а з в ъ д е н к а т о п и то м н о
ц в е те в гр а д и н и те .
Д нес о т о б р а б о тв а н и е то , о т п р и с а ж д а н и е т о и о т х а ш -
л а д о св а н и е то , са се и з в ъ д и л и м н о го в и д о в е тр ен д аф ил
с р а зл и ч н и бои, големина, к и ч е с т и н а на ц в е т о в е т е , й с
р а зл и ч н а миризма, а гю л ъ т си е особен в и д тр ен д аф и л .
О свен д р у ги т е в и д о в е тр ен д аф и л и г ю л ъ т д н е с се
в ъ д и п о ч ти в с я к а гр а д и н а за хуб а в а та си м иризм а и з а

13
с л а д ко , но в Ш ипка, К а за н л ъ к, К а р л о в о , Калоф ер, К л и ­
сура и в м й о го се л а по С р е д н а гор а , го с а д я т к а т о л о ­
з я и го о б р а б о т в а т за ц в е та му, о т к о й т о в а р я т гю л о в а
в о д а и м асло з а п р о д а ж б а .
О т ко е врем е са зе л и д а о б р а б о т в а т гю л а в т и я
места, ний не знайме, но а ко е Ш ипка п о л уч и л а им ето
си о т ш ипъ к, к а к т о н я ко и к а з в а т , т о и р а б о те н и е то на
гю л а т р я б а д а е о тко л еш но, за щ о то с. Ш ипка т р я б а д а
е с та р о село.
О т с т а р о време ли се е о б р а б о тв а л г ю л ъ т и к о л к о е
с та р а Ш ипка, т о не е т о л к о в а в а ж н о за н а с то я щ а та ни
с т а т и я , а в а ж н о т о е, че д н е с се о б р а б о тв а и п р и н а с я
го л я м а п о л з а на ония, к о и т о го о б р а б о тв а т, и че за
н е го се в н о с я в с я к а го д и н а ч и с т о зл а то , о т за п а д н а
Европа, а н а й - м н о г о о т Ф р а н ц и я. О б р а б о тв а н и е то на
гю л а не е н я к о я т е ж к а р а б о та : н е го го о б р а б о т в а т
п р о с т и т е с е л я н и , а н а й - в е ч е момите, ж е н и те и д е ц а т а
/ в б р а н и е /, к а к т о у нас о б р а б о тв а т л о з я т а , и п а к им ат
т а ка в а п о л за . А д а се з а л о в я т за о б р а б о тв а н и е т о му
хора п о - и н т е л и г е н т н и , хора, к о и т о з н а я т б о т а н и ка и х и ­
мия - уче н и зе м л е д е л ц и , п о л з а т а б ез съ м нение ще б ъ д е
м но го п о - г о л яма и с т о к а т а ще и зл е зе м ного п о - ч и с т а ,
п о -ф и н а , и ще м ож е м ного повече м асло д а се п ол учи.
Ний го р е казахм е, че г ю л ъ т се в ъ д и и р а сте по ц я ­
л о т о ни о т е ч е с т в о в гр а д и н и те , ц ъ ф ти с хубави м и р и з ­
л иви ц в е т о в е и ' о т него п р а в я т с л а д ко , а в Ш ипка, К а ­
з а н л ъ к и д р . г о о б р а б о тв а т, за д а в а д я т о т н е го г ю ­
л ова в о д а и гю л о в о ‘ масло. Да видим се га д а л и то й не
ще м о ж е д а се^ р а з в ъ д и по ц я л о т о ни о т е ч е с т в о , к а к т о
по ц я л а Т р а ки я , т а ка и по ц я л а С еверна, И з т о ч н а и
З а па д н а Б ъ л га р и я .
За д а м ож ем д а узнайм е т о в а п о - с и г у р н о д а се
объ рнем къ м сам ата п р и р о д а и о т нея д а се научим д е
м ож е .да р а с те гю л . Да видим н а й -н а п р е д д е р а с те
ш ипката и д р е б н и я т червен д и в тр енд аф ил и о тта м д а
се поведем .
Не зн а я д а л и ще има н я к о й б ъ л га р и н , к о й т о д а не е
в и д я л ш ипка и д а не е за б е л е ж и л на ка кв и м еста р асте .
Т я р а сте не само на д е б е л и те и то р н и места, не само в
усо й н и те , не само край д о л и щ а та и и зв о р и те , но т я
р а сте и по р ъ т о в и т е , и по с т р ъ м н и т е б ъ р д а , и по к а ­
м е н и сти те гр а м а д и и по в а р о в и т и т е канари и ур ви - с
е д н а реч т я р а сте вред. А с то в а сам ата п р и р о д а ни

14
п о ка зва , че д е т о расте ш ипката д ива , там м ож е д а р а с ­
те и г ю л ъ т и *може ка т о се о б р а б о тв а д а р асте м ного
п о - д о б р е и м ного п о -р а з к о ш н о о т ш ипката. К а то е т а ­
ка, да вид им с е га дали н е гд е о тсам Балкана, в Б ъ л г а ­
рия не са се о пи твал и н я к о га д а го р а з в ъ ж д а т . В
Трявна, к а з в а т , пред и 5 0 - 6 0 го д и н и имало гю л о в и б а х -
чии, но п о сл е к а т о измрели л ю б и те л и те , с т у п а н и т е им,
н а сл е д н и ц и те ги напуснали. К о га т о гю л ъ т е ставал в
Т рявна, д е т о е о б ъ р н а та на север и д е то е п о - с т у д е н о ,
р азби ра се, о т к о л к о т о доле в равнините, т о то й, а к о .
и ска п о - г о л я м а то пл ин а в р авн и н и те и те х н и те п о л и га т и
припеци ще р а сте м ного п о - д о б р е и ще д а в а п о -х у б а в
ц в я т и п о в е че масло. И наистина, че може д а ста ва и в
д о л н и те равнини ни п о ка зв а п ъ р в о това, че то й с та в а в
с я ка гр а д и н а , ц ъ ф ти и- и зд а ва сил н а миризма, к о я т о не
е д р у го , о свен гю л о в о масло; и в то р о , че п ре д и 5 0 - 6 0
го д и н и т ъ р н о в с к и я т Рашид бей, на св о е то село Гиран,
на чи ф л и ка си, край река Янтра, срещ у Д о л н я О р я х о в и ­
ца, е имал д о с т а гол ям а гю л о в а гр а д и н а и е п р е в а р я -
вал гю л о в и я ц в я т за м асл о1. Но после ка т о ум рял, син
му Н есит бей, к а т о останал м алъ к, напуснал к а к т о ч и ф ­
лика, т а ка и гр а д и н а та с гю л а и л озето , к о и т о в п о с -
л е д н я т а р у с к о - т у р с к а война б и д о ха разорени съв.сем.
А к о г а т о г ю л ъ т е ставал кра й Янтра и ста в а в с я к а
гр а д и н а в р е д и край Дунава и мирише, защ о да се не
в ъ зп о л зу в а м е о т то ва б л а го р о д н о растение д а го раз-^
въ д и м в р е д по нашето о т е ч е с т в о и да се ' ползувам е
б о га то о т него ?
О т го р н ь о т о се види, че т у ка самата п р и р о д а ни п о ­
ка з в а д е с т а в а гю л , а о п и ти те на л ю б и те л и те му ни д о ­
ка з в а т, че м ож е да се р а зв ъ д и и в С еверна Б ъ л г а ­
рия. То к а т о е ' тъ й, защ о да презирам е т а ко в а с и гу р н о
б о га т с т в о , с к о е т о може д а ни н ад ар и нашето о те ч е с тв о ?
П о сл о в и ц а та : "Б ог дава, но в кошара не вкарва" ни
п о ка зв а ясно , че д о гд е не се потр уд им , д о гд е не се
решим с п о с т о я н с т в о , в кош арата ни няма ко й да вкара.
.Н ий го р е казахме, че гю л ъ т ще м ож е д а р асте и по
ка м е н и ти те и по стр ъ м н и те места. Защо т о га в а д а орем
б ъ р д а т а и д а сейме по т я х о вес и ичумик, к о й т о не. ни
плаща ни т р у д а ни, гр и ж а т а и освен това, к а т о се о р а т
п о с то я н н о т и я места п ороите и з д и р а т о т л и ц е то им
п л о д о р о д н а т а п р ъ с т и п од ир н я к о л к о го д и н и , ни ва та
о ста в а само с д о л н я т а си ж е л т а и слаба глина, а на

15
н я ко и м еста се п р о гл е д в а т и ка м ъ н и те и т а я зе м я вече
н и ко га не с та в а з а нищо. Т акив а и зд р а н и и о го л е н и
места има д н е с ве че на м ного с тр а н и по р е б р а та нд
Б ал кана и по н е го в и т е крила, к а к т о наприм ер в ъ в В р а ­
ч а н ско м е ж д у В есл ец, Кремените, Кунино, Кам ено Поле,
м еж д у д в а т а И с къ р а и мн. др., к о г а т о т е з и зем и пред и
го д и н и , к а т о са б и л и нови ко р е н е ж и , са б ил и п л о д о ­
р од ни, а се га са го л и кам енити хъ лм ове, на к о и т о не
расте б у кв а л н о нищ р! Т я х н а та п р ъ с т , с п л о д о т в о р н и т е й
соли, п о р о и те са я за в л е кл и в И скъ р а , а о т там - в
Дунава и е н а та л о ж е н а край н е го в и те б р е го в е в п л о д о ­
р о д н и те л ъ ки и б а л ти ! А ж и т е л и т е о т т и я о го л е л и
места се п р и н у ж д а в а т о т гл а д д а б я га т и к а т о се п р е ­
с е л я т в р а в н и те сухи и не за т я х д а д е н и п о л е т а и з м и ­
рат го р к и т е о т в л и я н и е т о на сухия и го р е щ и я клим ат,
на к о г о т о т е не са н ави кнал и.
По п о л и те и к р и л а т а на Б ал кана в кл и с а в а т а глина,
с т а в а т н а й -х у б а в и т е сл иви - че р но сл иви, я б ъ л к и и
круши. С амата п р и р о д а ни п о ка з в а т о в а на о н и я вошки,
д е т о ги има, м акар на шега посад ени. Е, защ о д а п се не
в ъ з п о л з у в а н а се л е н и е то на ти я д н е с гл а д н и с тр а н и от
ур о ка на у ч и т е л к а т а п р и р о д а и д а п р е о б р ъ н е т и я места
на гр а д и н и , че д а си играе с пари, ами х о д и по ч у ж д и ­
те земи д а го р у в а * и д а р а б о ти на н а д у т и т е ч о ко и във
Влашко, к о и т о п е ч е л я т о т н е го в и я солен п о т, к о га т о
м уш ията е при в р а т а т а му и при, .д е ц а та му7 Босна,
Х е р ц его вин а, С ъ р б и я , п л а н и н ско Влаш ко /М у н т е т о /, н а ­
шето К ю с т е н д и л с к о , Г а б р о в ско , Т р е в н я н с ко и д р . се п о -
м инуват с та ки в а овощ ни гр а д и н и , к а к т о л о з а р и т е съ с
св о и те л о з я , м акар ощ е и д а не з н а я т д а ги о б р а б о тв а т
и и з н о с я т навъ н и д а в а д я т о т т я х к а к т о д р у ги т е учени
н а р о д и в с е в ъ з м о ж н а т а п ол за . К о га т о п р и м е р ъ т е пред
о ч и те ни, к о г а т о вид им б ез д а ни - п о ка з в а н я к о й та я
пол за, защ о д а се не заловим д а р а зр а б о ти м и то я
кл о н и непресекаем и зв о р о т наш ето гр а д и н а р с т в о и
о во щ а р ство ? Е д на с л и в а и о т к о с т и л к а д а б ъ д е посяна,
пак на т р е т я т а - ч е т в ъ р т а т а го д и н а ще д а д е ' п л о д и т о ­
зи п л о д к а т о г о ув е л и ча в а п о с т о я н н о с в ъ з р а с т т а си,
ще в ъ з н а гр а ж д а в а с т о п а н а си н а й - м а л к о 1 5 - 2 0 го д и н и .
А р б р а б о тв а н и е т о й е т в ъ р д е л е сн о и д а ж е н е з н а ч и -

Г о р у б а к а з в а т на о н и я хора, к о и т о х о д я т на ч у ж б и н а , на гурбет,
на мъ ки , к а к т о и с у х у в о , ж е д у в а .

16
тел но, к а к т о и р а з в ъ ж д а н и е т о о т и з д ъ н к и за п о - с к о р
д о х о д . П р е ко п а й те п о - д ъ л б о ч к о б а хчи я та си и вий на
в т о р а т а го д и н а ще имате вече изо б и л но ч и с л о и з д ъ н к и
за н ова бахчия. В п о - н и с к и т е места, д е т о т в ъ р д е не
д а в а т р о ж б а ч е р н и т е сливи, а п р а с ко в и те не и зм р ъ зв а т,
н а й -д о б р е и н а й - з г о д н о е д а се с е я т п р а ско в и , к а т о
л о зе и д а ' се в а д я т о т п л о д а им р азл ични сиропи, вина,
р а ки я и масло о т к о с т и л ки т е , и те за 3 - 4 го д и н и п о ­
р а с тв а т и д а в а т п л о д . Б ад ем и те, р а с та т у нас вр е д и
т р а я т повече о т сл ивите и п р а ско в и те . Защ о и то в а
б л а го р о д н о д ъ р в о д а се не р а з в ъ д и вр ед , к о га т о я д к и ­
те и м асл ото му се п р о д а в а т вред с д о б р а цена? Ами
орехите, то в а в е л и че ств е н о и д ъ л го т р а й н о персийско
д ъ р в о , ко е т о д а в а полза, к о л к о т о една м лечна кра ва и
м ож е д а се завещ ае на внуки и правнуки, защ о да се не
р а з в ъ д и вр ед и секий д а има в къ щ а та си о т н его и
орехи и масло*. В К а за н л ъ к и в о ко л н и т е му села, х о ­
р а та си п о д д ъ р ж а т къ щ ните р а зн о ски о т го л е м и те п л о ­
д о н о сн и орехови д ъ р в е та . В 1872 г. в К а за н л ъ ш ко то с е ­
ло Хаса един ту р ч и н , к о й т о имаше в д в о р а си един г о ­
лям орех, ми ка за , че той му при но ся п о - г о л яма полза,
о т к о л к о т о н а й - д о б р а т а му м лечна крава. И то в а т р я б а
да е истина, за щ о то ка то там каш ните о ре хи не зн а я
д ал и на д р у го м я с т о в наш ето о т е ч е с т в о ще има та ки ва
голем и и р азко ш н и орехови д ъ р в е та . П ак ще п о в то р я ,
к а кв о не р а сте по нас и не в ъ з н а гр а ж д а в а т р у д а на
сто па н и н а си?! Н о тр я б а да се об ъ р не внимание и т о
се р и о зн о вним ание и д а се р а зр а б о тв а с и ч к о и д а се
ва д и о т н его п о л з а д о гд е е още време, д о гд е не са
още и зд р а н и и о тсл а б н а л и зем ите ни, д о г д е е още в р е ­
ме повтар ям , и н а к ний с ко р о ще бъ дем нещ астни роби
на гл а д н и т е си съ се д и , к о и т о секий д ен се прим ичат в
о т е ч е с т в о т о ни и захващ ат с и ч ко в р ъ ц е т е си...
Нашата т ъ р го в и я и за н а я ти са вече уб и ти , т ъ р го в ц и т е
ни са д нес п о ч т и мисити, да не каж ем повече, на ф абри­
ка н т и т е и е в р о п е й с ки те ка п и та л и с ти евреи и са м ож е да
се к а ж е н еп ороб ени роби. Л о з я т а ни, ху б а в и я ни д о х о д
ще ги уб и я т п и в о в а р и те , к о и т о вече се з а гн е з д в а т у нас
м ъ л чиш ката и наш ата нещ астна и н т е л и ге н ц и я намерва
вече у д о в о л с т в и е и си приучва вкуса на и чум я н а та ч о р -

* О р е х ъ т р а с т е и 6 Б а л к а н а и 6 най-калленните м е с т а и урви, но не
го сеят.

2. По няко лко думи 17


6а, а з л а т о т о и с р е б р о т о и з п ъ л з я в а н е з а б е л е ж и т е л н о из
д ж е б о в и т е й и о т и в а в о т е ч е с т в о т о на пи во вар а !
Е, при т а к и в а со чни, б л а го р о д н и , п р о х л а д и т е л н и и
хр ан ите л н и наши р а с те н и я и п л о д о в е , о т к о и т о с т а в а т
п и т и я с т о п ъ т и п о - п о л е з н и о т го р ч и в а т а и ч ум я н а чорба,
не е ли срам, гр я х и безум но р азо р ен ие д а у п о т р е б я в а ­
ме т а ко в а п и ти е , к о е т о н у ж д а т а е и зм и сл и л а в о н и я
земи, д е т о б л а го д а т н а т а б о ж и я р ъ ка , к о я т о спущ а у
нас, там не д а в а ни д ини, ни круш и, ни череши, ни з а р ­
зали, ни п р а с ко в и , ни сливи, а н и ка к и не п о к а з в а б л а ­
го д а т н о т о б о ж е с т в е н о гр о з д е , к о е т о м ож е д а се к а ж е
в ъ з к р ъ с я в а ч о л о в е ч е с к и я о р га н и з ъ м и е ъ ж и в л я ю щ е т о му
вино в д ъ х в а н а й - п о л е з н а т а е н е р ги я на ч е л о в е ч е с ки я
дух! А ко не е б и л о т о в а вино, п о л о ж и т е л н о м о ж е д а се
ка ж е , че б ъ л га р и н ъ т не би имал т о я дух, т а я е н е р ги я и
т а я п р о н и ц а те л н а с п о с о б н о с т, а ко не се е п о л зу в а л о т
то в а л е ка р с т в о и п о д кр е п а в т е ж к и т е си р а б о ти и т р у ­
д ове , с к о и т о т р у д о в е то й е м ож ал д а изпл а щ а т е ж к и т е
и н е сн о ски д а н ъ ц и на за в о е в а т е л я си п е т в е ка н а р е д и
д а п р о съ щ е с тв у в а и уц е л е й и д о д н е с т ъ й з д р а в и б о ­
д ъ р . И о св е н ту й още м ож е д а се ка ж е , чи в и н о т о е
м но го п о м о гн а л о на наш ия н а р о д д а м ож е п о в е че д а се
р а з в ъ ж д а при с и ч к и т е н е сго д и , м ъ ки и с м ъ р т о н о с т н о с т и
на д е ц а та , к о и т о са бил и о т м е д и ц и н ска с тр а н а б е з н и ­
ка кв а помощ, о с та в е н и само на р ъ ц е т е и гр и ж а т а на
сам ата п р и р о д а ! И д о д н е с н а р о д ъ т се храни и ц е ри с
вино, к о га и з с т и н е , или се п р е д и га о т н я к о я б о л е ст.
З н а й те ли к о л к о п о л з а е п р и н е сл о в и н о т о в ъ в ф и з и ч е с ­
к и я тр у д ? Н е го в и я т 'б л а го д е й с т в у ю щ с о к не о т и в а н а п ­
р а зн о : то й р а б о ти з а е д н о с ц е л и я ч е л о в е ч е с ки о р г а н и ­
зъ м и дух!
Т ова в с е ки м о ж е д а го узнае к а т о н аправи н а б л ю д е ­
ние над се б я си в ъ в ф и зи ч е с ко и м орално отнош ение.
А з мисля, че т и я нар од и, к о и т о по н у ж д а , по немание
л о з я у п о т р е б я в а т п и в о и р а зл и ч н и п о р те р и , а ко биха
имали ка т о н а с л о з я , те не биха и п о гл е д н а л и на т а я
го р ч и в а , п о д ч е р в е н а с торена захар к л а д е н ч о в а во д а .
Ами че те нали на н а й - б о г а т и т е си и р азко ш н и т р а ­
п е зи п и я т в и н о т о за разкош и се с ч и т а т ч е с т и т и . И о свен
туй , гл е д а й т е ги у нас, те п о в е ч е то вино п и я т , а не п и ­
во; те п р е д п о ч и т а т в и н о т о о т п и в о то , а ний се тр у д и м
н а о п а ки д а правим !... И к о й т о се е за сел ил вече у нас

18
то й н а й -н а п р е д гл е д а д а си купи л о з е и се с ч и т а ч е с ­
ти т , че станал с то п а н и н на та ко в а б л а го р о д н о растение.
А че защ о д а не обърнем и ний н а й -п р и р ъ р ц н о
внимание и рад ение на то зи пл од , о т к о г о т о с та в а и св.
причастие, и на к о г о т о п р ъ чка та , щом се р а зл и с ти , з е м -
ва д а ни храни: л и ста та , л аста р я, я го р и д и т е , гр о з д е т о
ядем ; в и н о то пием; о т м ъ с тта правим р а зл и ч н и м адж уни,
с л а д ки работи, шурпии и гр о з д я н и ц а ; о т пръ щ ин ите -
р а ки я, храним си д о б и т ъ ка , вадим т о р за л о з я т а и н и ­
вите ; о т ка л а варим ка л я н а ракия, а п р о х л а д и те л н а та му
т р и ги я уп о тр е б яв а м е за п о д ки с е л я в а н и е на я с т и я т а си,
з а ц яр , за б о я и з а чистене на с р е б ъ р н и те и з л а т н и т е
неща; а о т к и с е л о т о вино правим винен о ц е т з а с я к а к в и
турш ии и з а ц я р . Е, ка ж е т е ми има ли п о - п о л з о в и т о и
п о - б л а г о р о д н о расте ни е у нашия кл и м а т о т л о за та ? А
ний о т ден на д ен се увличаме о т з а р а з а т а и захващ аме,
д а пием пиво, к а т о проповядвам е, че на пуб л и чн и места
бил о у ж срам ота д а се пие вино*. А не знайме, че п и ­
в о т о с ъ с с в о я л у п у л и н ** и с д р у ги т е та й н о вмесени н е ­
п о зн а ти нам п о д п р а в и , а особено у нас д е т о няма п о ч ти
н и ка къ в хим ически ко н тр о л , че т о к о л к о т о храни, повече
п о в р е ж д а стом аха...но нали е мода. М о д а т а к а з в а т не
гл е д а с го д а и ка р а т кон я !...
41
В е д н о п у б л и ч н а гр ад ин а, g e m o х о д я т г р а ж д а н и т е и г р а ж д а н к и т е
да п и я т пиво, се с л у ч и т а к о в а нещо: д в а м а т р и м а д у ш и п о и с к а х а
о т п р о д а в а ч а да и м д о н е с е по ед на ч а ш к а вино, п р о д а в а ч ъ т в м е с т о
да и м д о н е с е в и н о т о във в и н я н и чашки, д о н е с е и м е д н о ч е р в е н о
н е щ о в т а к и в а чашки, с ко и т о п и я т п и в о т о и въ в в с я к а ч а ш к а и м а ­
ш е по е д н а м а л к а л ъ ж и ч к а . Х о р а т а и з в а д и х а л ъ ж и ч к и т е и си и з п и х а
пи тието. К а т о п о п и т а х а п р о д а в а ч а з а щ о н е и м д о н е с ъ л в и н о т о във
в и н е н и ч а ш к и и з а щ о е т у р и л лъ жи чк ит е, т о й и м о т г о в о р и , че т о й
j

т о в а н а п р а в и л по т я х н а заповед, за да п о м и с л и п у б л и к а т а к о я т о
н а о к о л о им п и е в с е пиво, че и м е д о н е с ъ л ш у р у п и да н е и м се
смее, че п и я т в и н о ! ... Ет о до де с м е д о ш л и - да ни е с р а м с п а ­
р и т е си к о г а т о и с к а д у ш а т а да п и е м о т п р о и з в е д е н и е т о на н а ш е т о
о т е ч е с т в о ? ! И при т а к о в а н а с т р о е н и е мислим" да и м а м е д о б р о б ъ д е ­
щ е ? Роби, роби, р о б с т в о ни чака нас и ч е р н а с и р о м а ш и я . . . Ами
с а м о т о в а ли е? О т и г л а т а до п а р а х о д а - в с и ч к о 'е ч у ж д о у нас.
за к о е т о с м е д а л и к ъ р в а в пот!
Лупулин - горчицоба, х м е л е в а , горицова, побитова мая
го рч ил ка . ,

19
За д а в и д я т ч и т а т е л и т е к о л к о п о л за е принесъ л
г ю л ъ т в ч е ти р и о ко л и и /1 8 8 3 г . / ний т у ка ще п окаж ем
к о л к о з л а т о се в н о с я в т и я о ко л и и з а .г ю л о в о т о масло
и то в а з л а т о д о х о ж д а о т в ъ н , а н а й - в е ч е - о т Ф ра нц и я.
1. В С т а р о з а го р с к а т а о ко л и я са насадени 460 уврата,
к о и т о д а в а т 103 354 о ки ц в я т , к о й т о а ко се п р о д а в а на
ц в я т д а в а се по 1 з л а т е н грош и с тр у в а 103 354 гроша.
Т о зи гю л о в ц в я т к а т о се свари д ава 7591 м аскали г ю ­
л о в о масло, о т к о е т о в се ки маскал с тр у в а по 24 гроша,
с и ч ко 182 184 гроша.
2. В К а за н л ъ ш ка та о к о л и я има п оса д ен и 10 000 у в р а ­
та С гю л , к о й т о д а в а 3 м илиона о ки ц в я т , к о й т о а ко се
п р о д а д е с и ч к и я т по 60 пари о ка та , к а к т о се и прод ава,
с тр у в а 4 и по л о в и н а м илиона гроша, а к а т о се сва ри на
м асло д а в а 200 000 м аскала гю л о в о масло, по 32 грош а
маскала, И ринося 6 м илиона и 400 х и л я д и грош а.
3. В Н о в о з а го р с к а т а о к о л и я има 162 у в р а та посадени
с гю л ; о т н е го и з л я з в а 40 х и л я д и о ки ц в я т , по 1 грош
и 35 пари о ка т а пра ви 117 295 грош а. Т о зи ц в я т дава
3637 м а ска л а масло п о 32 грош а правги 116 384 грош а.
4. В Ч и р п а н с ка т а о к о л и я има 649 у в р а т а с гю л , дава
215 611 о ки ц в я т , по 1 грош 215 611 гр о ш а ,“ 14 911
м аскала масло по 35 грош а с т р у в а т 521 885 грош а.
В_ ч е т и р и т я х о ко л и и има 11 271 у в р а ти п о с а д е н и ю
гю л , к о и т о д а в а т 3 358 965 о ки ц в я т , ц в е т ъ т стр ув а
4 936 260 грош а, м асло 226 139 маскала, к о и т о . с т р у в а т
7 220 453 грош а.
Т ъ й щ о то в се ки д ю л ю м /у в р а т / д а в а с р е д н ь о число
по 670 грош а и 10 п а р и *. Но освен туй ьт в д р у ги о к о ­
лии се о б р а б о тв а г ю л ъ т . В 1881 г. о т : П л о в д и в с ка та ,
К онуш ката, О вчехъ л м еката, С ъ р н е го р с ка т а , С тр е м ска та ,
П ещ ерската, П а н а гю р с ка та , С т а р о з а го р с к а т а , К а з а н л ъ ш ­
ка та , Ч и р п а н с ка т а и Н о в о з а го р с к а т а е и з л я з л о 3 791 486
о ки гю л о в ц в я т , к о й т о дал 376 149 маскала, или 1421
о ки и 323 драм и гю л о в о масло, коегго к а т о се сметне
с р е д н ь о по 30 грош а м аскала, в с и ч ко ’ с т р у в а 11 284 470
грош а зл а тн и .
За д а не п о м и с л я т ч и та те л и те , че о б р а б о т в а н и е т о на
тр е н д а ф и л а - гю л а е нещо т е ж к о и м удно, ний ще к а ­
ж ем на свъ рш вание на с т а т и я т а си още н я к о л к о думи:

*Виж 6ъ8 6. Земледелец, брой 14 и 22, год. 11 .1884, г . Сгтгара-


Загора.

20
г ю л ъ т расте на в с я к а к в и земи, а н а й - д о б ъ р ста ва на
п р и п е ц и те и д е т о м я с т о т о е за га те н о о т с е в е р н и я в я ­
т ъ р . З е м я та се преорава и п р и го т в я ка т о за л о зе : н а п ­
р а в я т се б р е зд н и на редове, в те зи б р е зд н и се п о с а ж ­
д а т м лади и з д ъ н к и или п р ъ ч ки п о л е га то и се за р а в я т
п р и б л и зи те л н о д о е д н а д лан н а д ъ л б о ко . Г ю л о в о т о лозе
се о б р а б о тв а к а т о и д р у ги т е л о з я ; о т п р ъ ч к и т е о т к о -
л е н ц а та и зр а с тв а т п р ъ ч к и - б ъ д е щ и те гю л о в и л ози -
туф и; на т р е т я т а го д и н а те вече д ава т ц в я т . Ц в е т ъ т се
бере сутр и н рано по май, тур ва се в ка за н и и се п р е -
в а р я в а ка т о р а ки я о т пръщ ини. О т л у л а та на казана
и з т и ч а гю л о в а во д а , к а к т о и з т и ч а р а ки я та и те ч е в ш и­
шета; над в о д а та и зп л а в в а гю л о в о масло, к о е т о се с ъ ­
б ира, с л ъ ж и ч ки ; в о д а т а пак се пре ва рява и се съ бира
о т нея в с и ч ко т о масло, ко е то се налива ил и в малки
шишенца, к о и т о се з ъ в я т маскали и с ъ б и р а т до един
драм, или в голем и кункум и /м е д н и б ъ к л и ц и / и се з а ­
п е ч а т в а т д об р е д а не изф и рясва м аслото, за щ о то то е
м ного летящ е и п осл е се пр о д а ва всеки м аскал по 3 4 -
35 грош а, а н я к о ги и п о - с к ъ п о . Н а й -в е ч е го куп ува т
ф р а н ц узи те и п е ч е л я т о т н его м ного 'к а т о го см есват и
с д р у ги масла, или п р а в я т д р у ги м иризливи пом ади, п и ­
ти я , ц я р и т.н. За м асл ото р а зд а в а т на с е л я н и те и
н апр ед пари. К о й т о о т п о -д р е б н и т е гю л д ж и и неще да
вари, п р о д а в а си ц в е та на ония, що в а р я т . Г ю л о в а та
в о д а и тя се прод ава.
З а б е л е ж ка за Ш ипка. П реди 14 г. именно в 1872 г.
к о га т о б я х в Ш ипка р а зп и тв а х о т к о га е за с е л е н о селото,
но н и ко й не м ож а да ми ка ж е нещо о пр е д е л е н о . К ато
п о п и та х ста р и я свящ еник, на к о го т о името с е га не п о м ­
ня, ка кв и старини има в се л о то , той ми ка з а , че има
е д н а ста р а черква, за к о я т о не се помни к о га е правена
и в нея имало с та р и икони. Л ю б о п и т с т в о т о ме накара
д а ид а да- я в и д я . О тидохм е с д я д а попа и в и д я х че
д е й с тв и те л н о ч е р кв а та беше ста р а и малка. По кр о я си
т я м ного приличаш е на ония ц ъ р кв и , к о и т о са оцелели
о т А се н е в ски я п е р и о д к а к в и т о бяха с т а р и т е ц ъ р кв и
Св. Н и ко л а и Св. Д им итъ р в Л я с ко в е ц и С в. П етъ р в
г. О ряховиц а, к а к в о т о е и м ан а стиря т на П е т р о п а в л о в с -
к о т о училищ е, н я ко и ста ри тъ р н о в с ки ч е р кв и и к а к в о т о
съм в и ж д а л въ в В рачанско, а* именно в ъ в Влаш ко село,
Д о л н я и Горня Кремена, в Камено поле, е д н а т а , к о я т о е
о т в ъ н се л о то на м я с т о т о на с т а р о т о бивше се л о Камено

21
пол е и к о я т о е д н е с п у с та и о ста в е н а на п р о и з в о л а на
с ъ д б а т а на къ р а . И ко н и те , к о и т о ми п о к а з а с т а р и я т
свящ е н и к в Ш и пка б я ха д е й с т в и т е л н о ста р и , д ъ с ч а н и -
о т л и п о в а д ъ с к а - о б т е гн а т и о т л и ц е т о с д е б е л о к ъ л ­
чищ но п л а тн о и в ъ р ху п л а т н о т о и зо б р а ж е н и о б р а з и т е с
дебел п л а с т б о я и б я ха т ъ й почернел и, щ о то едвам се
позна ва ха о б р а з и т е на тя х. Н и ка къ в п о д п и с не м ож а х да
намеря на т я х освен им ето на с в е т и я т а . Д ъ с к и т е на
и ко н и те б яха п р о я д е н и н авр е д о т червеи и чакаха само
д а ги тр у с н е н я к о й и д а се р а з с и п я т ц е л и на че р в о -
еденен прах. Ш ипка, к а т о п ъ р в а с т а н ц и я о т в ъ д Б алкана,
тр я б а д а е съ щ е с тв у в а л а още в Б ъ л га р с к о т о с т а р о
ц а р ств о , а м ож е би още в ъ в врем ето на р и м л я н и те , а ко
не и п о - р а н о . Т р я б а д а се за б е л е ж и че д е т о са н а м е р -
в а т м огили - с т а р и т е е в р о п е й ски пирам ид и - гр о б н и ц и ,
там е бил о за с е л е н о м н о го о т д а в н а и там о к о л о зе м я та
е била, а и д н е с е н а й -п л о д о р о д н а , а о к о л о Ш ипка ги
има д о с т а и са д о с т а голем и. П р о х о д и те на Б а л ка н и те
са били с в ъ р з а н и о т д в е т е стр ан и с ъ с с т р а ж и и на
в ъ р хо в е те им е имало п о р ти , на к о и т о о с т а т ъ ц и т е и д о
д н е с се п о з н а в а т. Н ад Габ рово на п ъ т я къ м в ъ р ха има
о с т а т ъ ц и о т т а ки в а п о р ти , д е т о д у в а р и т е и хо р о са н а се
п о зн а в а т и д о д не с; на А р а б акон а к, на Б е р ко в и ш ки я -
на въ рха все се п о з н а в а т де са били п о р т и т е . О т с а м н а ­
та стр а н а е бил а градищ е, на с е в е р о и з т о к о т Габрово,
д е т о е в ъ р в я л и гл а в н и я т п ъ т, а о т в ъ д т р я б а д а е
бил а Ш ипка. На А р а б а ко н а ш ки я п ро хо д о тс а м н а та с тр а н а
е била д о д н е ш н о то се л о Врачеш д е т о има е д и н цял
гр а д р азв ал ен на к о й т о о с н о в а н и я та с т о я т и д о д н е с
п о д орханиш ките и вр ачеш ките ниви. С ам о то име Врачеш
или Вратеш п о ка з в а че там са били в р а т и т е на о р х а -
ниш кия д е р в е н т *. О т в ъ д през Балкана, на п о д н о ж и е т о
к а к т о е Ш ипка, има д р у го село, к о е т о се з ъ в е С т ъ р ге л ,
к о е т о ще рече с т ъ р га , т.е. стр а ж а .
О свен туй ш ипчани в т у р с ко време б я х а д е р в е н тч и и ,
т.е. те ва рд е ха ш ипче нския про хо д ; те п о п р а в я ха п ъ т я
к а т о го и з д е р а т п о р о и те и з а с и п я т в и е л и ц и те ; те п р е ­
карваха х а зн а та и пощ ата к о га трябаш е, и те го н я х а

Е д ин с т а р е ц 0 О р х а н и е , Д. Б р ъ н ч о б м и к а з а че т о з и град, 8 к о й-
. т о и т о й има нива, се зъ в я л К о с т е н г р а д . И м е т о К о с т е н г р а д се о т ­
д а в а на м н о г о р а з в а л е н и град ищ а, но з а т о в а щ е к а ж е м д р у г а д е .

22
х а й д у ти те а ко се п о я в я х а н е гд е о ко л о - т о в а беше до
р у с к о - т у р с к а т а война.
Ш ипчани освен туй бяха и овчери на с у л т а н ки н и т е
овце, к о и т о лете пасеха и ги м андреха на п л о с ки те
ста р о п л а н и н с ки го р с к и пол яни, на В ъ тр о пол е, н а д С е в ­
лиево, а есен ги за ка р в а ха на зимовищ е к ъ д е Е д рене в
У зун ко р и я . И Ш ипка т р я б а д а е имала прав д и н и и ф е р ­
ман, к а к т о е имал Л я с к о в е ц и д р у ги села, к а к т о са им а­
ли и в р а ч а н с ки те ш ахандж ии, т.е. с о ко л а р и , к о и т о са
пращали в с я к а го д и н а в Ц а р и гра д д е п у т а ц и я д а за н о ся
о п р е д е л е н о то чи сл о с о ко л и на султана. / У В а н ко в ц и има
та къ в ферман и д о се га . В а н ко в с ка та махала и д о с е га се
з ъ в е б о л я р с ка , а т у р ц и т е са я з ъ в а л и ш аха нд ж ийска .
Т ова ми е р а зка зв а л п о ко й н и я т А н ге л а ки Б анков в
1883 го д и н а к о га с връщ ахме в е д н ъ ж с н е го о т Враца
за О р я х о в о /.
НЕЩО
ПО БЪЛГАРСКАТА
НАРОДНА МЕДИЦИНА"

"Аз ща с н о п е т о запали,
ала с е н о то не мога,
че има б и л ки в с я к а к в и :
и гл и ка и кум уника
и е д н о с т ъ р к а т и н т я в а ...
К а то на Р а д ка напущ ат,
аз ще те Р а д ке о с т а в я ,
о с та в я , ще те парясам ".

/И . П ./ (

О тд а л е ч е н о т з а р и те на днеш ната н а ука и н о в и те


о т к р и т и я , наш ият н а р о д ж и в е е и д о д н е с с ъ с с т а р а т а
си ф ил ософ ия, с ъ с с т а р а т а си вяра, п о д л ю с п а т а на
новата. К л а н я се то й къ м с л ъ н ц е т о , п о д с к а ч а срещ у
н о ви я месец, вард и на Е невден д а в и д и к а к играе
с л ъ н ц е то , в я р в а че н а б р ан ите б и л ки п ре д и и з гр я в а н е т о
на с л ъ н ц е т о н а -Е н е в д е н , са н а й - л е к о в и т и 1; р а з д а в а мед
и м ед яни п и ти за с л а д к и и м е д е н и 2, р ъ си с мед м е с т а ­
та, на к о и т о се е р а з б о л я л ; п р о к л е в а и го н и б о л е с т и т е
о т 6 о л н и я ;в я р в а че _те са н еви д им и ж е н и з л о с т о р н и ц и ;
го р и на п ъ л т е н и ц и т е 3 т я л о т о с д ъ р в а н а тр уп а н и на т я ­
л о то на и зр о в е н и я п ъ л т е н и к, или му п р о б и в а гр о б а с
гл о го в р ъ ж е н и го за л и в а с л е к о в и т и сварени б и л ки , да
се с то п и п о - с к о р о и д а о т и д е при с в о и те п р е д ц и ; р а з ­
д а ва за д уш и те на ум рел ите, з а д а се намери на о н я
с в я т н а п р е д е им о т р а з д а д е н о т о ; р а з д а в а свещ и д а г о ­
р я т на б л ю д о т о йм; р а з д а в а и з а себе си д а му ,се н а ­
мери и нему; вари и т р е с к и т е и та л а с ъ м и те ; в я р в а в с и ­
л ата на б и л ки т е , че п р о го н в а т зм еевете, л и х у с и те и
*
Вж. п р и л о ж е н и е т о на с т р . 36*+.

24
у р о ки те ; трие ч е р в е н о то кам ъ не и му пие в о д а т а д а и з ­
б я га т у р о ки т е и т.н. и т.н. С е д н а реч, п о л зу в а се още с
п р а кт и ч е с к а т а наука, к о я т о е наследил о т с в о и т е п р а ­
д е д и и я вард и т ъ й ненарушимо, к а к т о му е п р е д а д е н а .
Н а р о д н а та м едицина е о гл е д а л о , в к о е т о м ож е я сн о
да се вид и н а р о д н о то в ъ ззр е н и е на е с т е с т в е н и т е науки
и уп о тр е б е н и е то им о т н е го /н а р о д а / за п о м а га л ка в
т р у д н и я му ж и в о т . В с та р и те му поверия, б а я н и я и м а ­
гии, м ож е да се ви д и н е го в о т о в ъ ззр е н и е на п р и р о д н и т е
сили и борбата, к о я т о е у п о тр е б я в а л п р о ти в з л о в р е д -
н о то им влияние, за да се за п а зи о т т я х н о т о р а з р у -
идающе д е й ствие . П р е н о ся н и е то на б о л н и те и те х н и те
р а зка зи п о д и р п р о б у ж д а н и е то им о т л е т а р ги я т а , ни п о ­
ка з в а явно, че н а р о д ъ т в я р в а кр е п ко в з а д гр о б н и я ж и ­
вот, в о н я ж и в о т , д е т о ц е л и те сем ейства се с ъ б и р а т на
б е зкр а й н а та п о л я н а по зе л е н а та морава / к о я т о и д о с е га
е л ю б и м и я т е п и те т на нашия народен е п о с /, д а с е д я т
та ка в м лад енчески невинен о б р а з и да се насищ ат и
н а с л а ж д а в а т с гл е д а н и е на д а д е н а та м и л о с ти н я в т я х н о
име на б е д н и те на зем ята.
И м ената на л е ко в и т и те б и л ки ни п о к а з в а т с т р о га т а
н а б л ю д а те л н о с т на нашия н а р о д въ рху у с т р о й с т в о т о им,
ц в е та и.м и ц е л е б ни те им^ св о й с тв а : ж и в о в л я к , с и н я т а
е д н о с т ъ р к а ти н тя в а , разв ал ни че , кол ичево б иле, п о р е з -
ниче и др. мн. Не ще съмнение, че н а р о д н а та м ед иц ина
е завещ ание о т наш ите п р а д е д и и о т п р е ж н и т е ' п о к о л е ­
ния, и о т н а р од ите , к о и т о са ж и в е л и на Б а л к а н с к и я п о ­
л у о с тр о в . Г р ъ ц ки т е и л а т и н с ки т е имена на н я к о и б и л ки
и б о л е с ти д о к а з в а т то в а явно. Има и м ного, а о со б е но
мехлемите, к о и т о са приети и о т т у р с ки т е хеким и и
д ж и р а хи , но има и ч и с то н а р о д н и церове и б и л ки . Б и -
л ер ите о т Тесалия и М а ке д о н и я , к о и т о д о п р е д и 4 0 - 5 0
го д и н и ходеха о т гр а д на гр а д , о т село на се л о и о т
п о р та на порта, и те са о с та в и л и нещо в н а р о д н а т а ни
м едицина, но т я х т р я б а д а ги причислим къ м н а р о д н и те
лекари, към б и л к о -п р о д а в а ч и т е и б и л к о ^ с б и р а ч и т е и
к о р е н о -к о п а ч и т е , за щ ото са м о то име билери е наша н а ­
р о д н а дума, к а к т о и те сами, к а т о прод аваха б и л ки в и ­
каха с един особен дебел и пр о то че н гл а с : "билерин
б и л ки прод ава!", о т к о й т о гл а с и о т д ъ л ги т е им черни,
кир л и ви, ц е нц а рски антерии и черната ки р л и в а гъ ж в а ,
ние се бояхм е и щом видвахм е билерин, б я гахм е у дом а
си и за кл ю чв а хм е п р о т к и т е в Л я с ко в е ц . С т а р и т е баби с

25
т я х усм и р я в а ха в н у ц и те си, к а т о пл ачат. "Ей б и л е р и н ъ т
и д е !" накарваш е д е ц а т а д а се пощ амат на м я с т о т о си.
Баба ми казваш е, че б и л е р и те л ъ ж а т . А че т и я ц и н ц а р и
л ъ ж е х а неви нн ия н а р о д и му даваха б и л ки за в с я к а б о ­
л е ст, т о е истина, но р а б о т а т а т у ка не е л ъ ж а т а , а за
то в а , че те са се зо в а л и билери и са п р о д а в а л и тр е в и ,
с б ъ л га р с к о име биле. З аим ствувал ли е и о т кого- е
за и м ств ув а л наш ият н а р о д ц е р о в е те и ц е р е н и е то , не е
т о л к о в а в а ж н о - в а ж н о т о е, че то й ги е усв о и л , з а ­
помнил к а к д а ги у п о т р е б я в а и се п о л зув а л с д е й с т ­
в и е то им, к а т о го е п ре д ава л о т р о д а в р о д , та п о д и р
т о л к о в а в е ко в е се е з а в а р д и л о и д о днес.
О свен н а с л е д е н и те и з а е т и т е б и л ки и ц е р о в е з-:;
р а зл и ч н и б о л е сти , имало е и случайни о т к р и т и я , о т к р и ­
т и я с о пи ти , п о в то р е н и е на м ного церове. П о го в о р к а т а :
"в ъ р ж и п р ъ с т и т р ъ гн и из се л о ц я р м ного" не е и з л я з ­
ла н а пр а зн о . З а б о л я в а л о н я к о го п р ъ с т ъ т , к р а к ъ т , о к о т о
и т.н., к а т о не е зн а я л с к а кв о д а си пом огне, то й е
т р ъ гв а л из село, п о ка зв а л си н е в о л я та и всеки, к а к ъ в т о
е зн а я л ц я р за б о л ка т а му, казвал му го е - т о в а ще
рече го р н я т а п о го в о р ка . А нима то в а не се п р а к т и к у в а и
д о с е га м е ж д у п р о с т и я н а р о д по се л а та - т ъ й си в ъ р в и
то , к а к т о си е бил о и п р е д и х и л я д а го д и н и . В О р я -
х о в с ко и В ра ча нско , к о г а т о х о д и х по с е л а та п е т го д и н и
к а т о О кр. и н с п е кто р , щом чуяха, че съм дош ел4 в село,
с т и ч а х а се д а ме п и та т за ц я р о т разни б о л е с ти , а
н а й - в е ч е о т рани и тр е с ки . Аз, д о к о л к о т о ми стига ш е
ум ъ т, ги с ъ в е т в а х ка к в о д а п р а в я т и ка к д а се ц е р я т
сами о т н е в и н н и те б о л е с ти и рани, а с ъ с с е р и о з н и т е ги
пращ ах при о к р ъ ж н и я л е к а р /

Веднъж ми се случи такова нещо. Излязох от с. Алтимир


/Оряховско/ • и отивам за Бяла-Слатина. Като изминах 3-^
к и л о м е т р а , к ъ д е к л а д е н е ц а на б е л о с л а т и н с к и я път, ч у в а м ч ^ н я к о й
вика подире м и . Обърнах се и г л е д а м е д ин человек на кон
п р е п у с к а п о д и р к а р у ц а т а ми, в и к а и м а х а с к а л п а к да спра. Аз
к а з а х на с л у г а т а си да спре, да в и д и м з а щ о ни г о ни т о я човек.
С п р я х м е при к л а д е н е ц а . К о н н и к ъ т ни с т и г н а и х в ъ р л и е д н о о щ и п а н о
прасе, д о 2 оки, 6 т а л и г а т а . "Видях т е като дойде в село и
м и с л е х , че щ е с е з а б а в и ш на ш к о л о т о повече; з а к л а х п р а с е т о и
д о г д е го оч истя, т и си т р ъ г н а л , з а т о в а т е гоня. Зе м н и го, я с ъ м
с и р о м а х , с п о в е ч е не м о г а да т е б л а г о д а р я . Ти м и н а п р а в и , да си
жив, т о л к о в а добро, щ о т о н е щ е м да т е з а б о р а в и м до гр об а" . Аз се

26
с л и с а х и п о м и с л и х да не е луд. "Зем ни си п р а с е т о и го да й да го
и з е д а т д е ц а т а ти, аз и м а м да си купя прасе; з а щ о м и го д а в а ш и
к о г а с ъ м т и п р а в и л д о б р о ? Аз не помня". "Не, г о с п о д и н е , , я за
т е б е с ъ м го о б р е к ъ л о щ е к о г а се опраси, ако го не з е м н е ш -
9
вярвай, щ е го х в ъ р л я 6 т р ъ н и и а т а и щ е се върна, но земни го,
м о л я те, за б о га и за з д р а в е т о на м о м ч е т о ми, к о е т о излекува.
Щ е го земниш, т а д р у г о не бива". Аз п о в е ч е се у с ъ м н и х да не е
луд, з а щ о т о 8 А л т и м и р аз не бях л е к у в а л ни ко го . Но к а т о го
р а з п и т а х к а к в о е т о в а ле ку ва ни е, т о й ми ра зп ра ви , че по м а р ш а
/а т о в а б е ш е по ок то мв ри /, ка т о с ъ м м и н у в а л п р ез село, т о й ме
п и т а л как да си л е к у в а м о м ч е т о , на к о е т о и к р а к а т а и р ъ ц е т о
б и л и с в и т и о т д в е г о д и н и и аз с ъ м м у казал да го з а в е д е по
г о р е щ н и ц и т е на в ъ р ш е ш к а т а баня, да го ки сн е и т о й к а т о го
носил, о з д р а в я л о . Ет о т о в а ми е б и л о л е к у в а н и е т о и з а т о в а ми
д а в а л пр асето, че м о м ч е т о о з д р а в я л о и т а я з и м а щ е го жени.
Т о г а в а и аз си пр ип ом ни х, че д е й с т в и т е л н о с ъ в е т у в а х е д н о г о да
си з а в е д е м о м ч е т о на Вършей, но с ъ м бил з а б о р а в и л . М е н пък ме
з а и н т е р е с у в а да го п и т а м как се е и з л е к у в а л о и к о л к о го е
к и с н а л в г о р е щ а т а в о да и го запитах: "Кога го води, к о л к о го
кисна и кога оздравя?"
- Е т е , г о с п о д и н е , га н а б л и ж и х а го ре щ н и ц и т е , я се п р и г о т в и х
и на с а м и т е г о р е ш н и ц и го з а в е д о х на Вършец. Т а м н а м е р и х м н о г о
свят. С т о в а р и х го от к о л а т а на р ъ це и го н а т о п и х в т о п л а т а во да
до шия. С т о я о т за р а н т а до за хо д с л ъ н ц е па с а м о и з л е з е и
п р о х о д и - бог з д р а в е да т и дава. - Аз се с м а я х как е о т р а я л о
т о л к о в а в р е м е и помислих: ет о м е ч а услуга! Ам и ак о бе ш е му
п р и п а д н а л о да умре! Но не м у ка з а х нищо, с а м о г о п о п и т а х : "Ами
че как у д ъ р ж а иял ден 0 т о п л а т а вода?"
- Е, удържа, г-не, у д ъ р ж а и оздравя, па т о в а си е.
- Ами с е г а з д р а в о ли е?
- Ч е к а й да т и кажа: кога се захлади, з е х а да го б о л я т
ко ле н е т е , я им ах работа, не го во д и х вече, навех му едно
о в ч а р с к о м а г а р е - он о ве че з н а е ш е п ъ т я - па о т и д е само. К и с н а л о
се о щ е дв а деня, па сд д о й д е здраво, к а т о о т ' м а й к а ф о д е н о . С е га
и г р а е на хорото, т а се д и м дига, к а з а х ти, щ е го ж е н и м т о я
зима. Ар тъ к т и го дигна, па п о в е ч е не з н а м . .. О т н е г о е п р а с е т о
оно, м а к я вера, щ е ш е да т е т ъ р с и в Оряхово, да т и го носи. па
т и го нешеш. Зе мн и го па го яж с д е ц а т а за н е г о в о здраве. . .
макя, ти чудо направи, та за т о в а чудо, ка да не ти
б. лагодарим?...
Р а з б и р а се, при т а к и в а увещания, аз н а м е р и х за у м е с т н о да
не го о с к ъ р б я в а м , зех п р а с е т о и м у казах, че с ъ м б л а г о д а р е н , не*

27
Д е то не назначихм е повече о т б о л е с т и т е с к а к в о се
ц е р я т, а назначихм е б и л ки те ка к в и б о л е сти ц е р я т , ц е л та
ни беше д а се п о с л у ж и и на б о т а н и ч е с ка т а 'т е р м и н о л о ­
ги я к о л к о го д е , за щ о то в наш ите учеб ниц и т в ъ р д е м а л ­
ко ч и с т о н а р о д н и имена са у п о тр е б е н и о т Т ъ р н о в с к о , д е ­
т о са се за в а р д и л и м ного п о - ч и с т и и х а р а кт е р и с т и ч е с ки
н а зв а н и я на р а с те н и я та , а о со б е н о на л е к о в и т и т е билки.
На н я к о и б и л ки турихм е и в с и ч к и т е им имена, к а к т о са
ни п о з н а ти , а н е гд е оставихм е и н я к о и т у р с ки н азвания,
за щ о то в н я ко и места, а о соб е но у гр а д о в е т е ги* у п о т ­
р е б я в а т, б е з д а з н а я т б ъ л га р с к о т о им название, ко е то
ще п о с л у ж и , мислим, да се у в е ж д а т наш ите ч и с т о н а р о д ­
ни н а зв а н и я .
С т а т и я т а си нарекохме "Нещо о т б ъ л га р с к а т а н а р о д ­
на м едицина", за щ о то то в а е д е й с т в и т е л н о не само "н е ­
що", но и м ож е д а се нарече "нещ ичко". То не обема ни
е дна с т о т н а ч а с т о т б ъ л га р с к а т а н а р о д н а м едицина,
к о я т о се у п о т р е б я в а о т ц е л и я б ъ л га р с к и н а р о д в Б ъ л ­
га р и я , Т р а ки я , М а ке д о н и я и т.н. М е ж д у н а р о д а р я д к о
б и л ка има, к о я т о да се не у п о т р е б я в а в е д н а или в
д р у га с тр а н а за цяр. "В си чки те б и л ки ги е дал го с п о д
за ц яр , к а з в а н а р о д ъ т , но ч и л я к ъ т заб равил к о я за к а ­
къ в ц я р с та в а и б л азе му, к о й т о ги знае". "Ц я р ъ т е за
пара, но т р я б в а да го знаем". Т и я дум и к а к в о ш ироко
поле о т к р и в а т на е с т е с т в о и з п и т а т е л я ! Н а р о д н а т а м е д и ­
цина, с п о р е д нашия н а р о д има б о ж е с т в е н о п р о и з х о ж д е ­
ние. Самси б о г е б л а го сл о в и л б и л к и т е д а ц е р я т ч е л о -
в е ч е с ки те н е д ъ з и . Б ог, сп о р е д н а р о д н о т о п ре д ан ие , ка т о
направил ч е л о в е ка о т кал, о с та в и л го д а пренощ ува, а
през нощ та дошел д я в о л ъ т и го н а д у п ка л с е д н а п р ъ ч ­
ка в р е д по т я л о т о . С у тр и н та , к о г а т о дошел б о г д а му
в д ъ х в а душа, в и д я л че т я л о т о б и л о н а д у п ка н о и познал,
че то в а г о е извърш ил д я в о л ъ т , д а го ка р а д а прави
д р у го т я л о , но б о г не рачил д а н аправи в о л я т а на д я ­
вола, а набрал р а зл и ч н и б и л ки о т в с и ч ки те , що с е ■н а ­
мирали в рая,' истул и л с т я х д у п к и т е на ч и л я ш к о т о т я -

т о л к о б а за п р а с е т о , к о л к о т о g e m o м у о з д р а в я л о м о м ч е т о т ъ й с к о р о
и лесно.
- М а к я л е с н о и как - с я к а ш с р ъ к а го с н е - к а з а а л т и м и р е ц ъ т
и се б ъ р н а к а т о м и п о ж е л а д о б ъ р час. Е т о как п и т а т и д о д н ес
п р о с т и т е х о р а за цяр, а после, к о га о з д р а в е я т к а з в а т ц я р а и
д р у г и м у и т ъ й се р а з п р о с т р а н я в а н а р о д н о т о л е ч е н и е м е ж д у н а р о д а
ло, за л и в о с а л го и му в д ъ х н а л душа. Т о га в а то й б л а ­
го с л о в и л в с и ч к и т е б ил ки, с к о и т о и стул ил т я л о т о д а се
у п о т р е б я в а т за ц я р и казал на че л о в е ка к о г а го за б о л и
н е гд е п о —т я л о т о д а се цери с о н и я б ил ки, с к о и т о му е
била н а пъ л н е н а о н а я д упка , д е т о го б оли; з а т о в а к о и т о
б и л ки бил и в гл а в а т а му, с т а в а т з а ц я р з а гл а в а , к о и т о
били в к р а к а т а му - за ц я р на кр а ка та , к о и т о - в
с ъ р ц е т о му - з а ц я р на с ъ р ц е и т.н. Но п о с л е х о р а та ,
ка т о се р а ж д а л и и мрели, за б р а в и л и м н о го о т б и л к и т е ,
ко я за к а к ъ в ц я р е,, о п р е д е л е н а о т б о га и с е га г и - т ъ р ­
с я т. К о я т о .с п о л у ч а т сп о р е д к а к т о я е о т р е д и л и б л а ­
го с л о в и л б о г, т я и помага, и з а т у й всеки щом у зн а е к о я
б и л ка к а к в а б о л е с т цери, гр е х о т а е д а не к а з в а на
д р у ги т е и д а не цери с нея б е зп л а тн о . А к о я крие, то й
пом ага на . д я вол а * к о й т о е п о в р е д и л ч е л я ш к о т о т я л о и
иска д а го п о в р е д и и сега... К а к в о в и с о ко п о н я т и е за
л е ч е б н и те с в о й с т в а на б и л ки т е ! К а кв о ч е л о в е ко л ю б и е и
с ъ с т р а д а т е л н о с т се крие в т а я л еге нд а ? Д а и зд ир ва ш
л е ч е б н и те с в о й с т в а на б и л ки т е и к а т о ги о ткр и е ш д а
лечиш н е д ъ га в и т е и б о л н и те б е зп л а тн о ! Е т о д е се кр и е
та й н а та на о н о в а б л а го д е я н и е , д е т о и д о д н е с н а р о д ­
ните л е к а р и - в р а ч к и и врачов е не п о и с кв а т о т с в о я п а ­
ц и е н т н и к о га пари, освен е д н а т а пара, кО я то е о з а к о н е -
на и о б р е че н а за ц я р или за л е к и к о я т о в се ки д а в а
д о б р о в о л н о за лека. От т о в а е о ста н а л а п о го в о р к а т а :
"няма ни з а л е к пара", к о га н я к о й ням а съ всем ни парица.
Н а й -п о с л е , н е ка ни б ъ д е п о з в о л е н о д а за б е л е ж и м ,
че н а р о д н а т а м ед иц ина т р я б в а д а се с ъ б е р е о т в с и ч к и ­
те краищ а на б ъ л га р с к о т о население, д а се опиш ат и
и з с л е д в а т в с и ч к и т е б аил ки и ц е р о в е с в с и ч к и т е им п о ­
ве ри я и л е ге н д и , в с и ч ки те б а и л ки и магии с в с и ч к и т е им
п о д р о б н о с т и и т о т р я б в а п о - с к о р о да се с ъ б е р е т о в а
н а р о д н о б о га т с т в о в общ ата к н и ж е в н а с к р и ж а л , д о г д е е
още време, д о гд е има из н а р о д а още хора, к о и т о з н а я т
ти я р а б о ти , за щ о то сл е д н я к о л к о го д и н и , в е че ще б ъ д е
къ с н о и т о в а б е зц е н н о н а р о д н о знание, к о е т о е п р и д о ­
б и то о т т о л к о в а в е ко в е с т о л к о в а т р у д и и зс л е д в а н и е ,
ще и зч е з н е б е з в ъ з в р а т н о на веки, за щ о то д н е ш н о то
м лад о п о ко л е н и е вече гл е д а на та ки в а н а р о д н и неща
с ке п т и ч е с ки , а още п о - м л а д о т о , ще гл е д а ощ е повече.
Н ека в се ки б ъ д е уверен, че то в а , к о е т о ще с ъ б е р е д н е с
о т о с т а т к и т е на -нашия п р а о т ч е с ки ку л т, к о е т о д н е с на
н е в е ж е с т в о т о се в и д и п р о с т о и гл упа во , с време ще

29
б ъ д е д р а го ц е н е н м атериал, к а к т о за к у л т у р н а т а ни и с ­
то р и я , т ъ й и з а м е д и ц и н с ка та и с то р и я ... Кой не би п о с ­
рещнал с в ъ з т о р г в се ки о т к ъ с л я к пер гам е нт, о ста н а л о т
С им еоновия п е р и о д например, в к о й т о д а б ъ д е писано с
що се ц е р и л и наш ите п р а д е д и в о н и я о т д а л е ч е н и о т нас
времена и к а к са се наричали днеш ните б и л ки ? Т ака ще
б ъ д е и д н е ш н о то , макар и с к у д н о съ б р а н и е з а гр я д у ш и ­
те п о ко л е н и я . З а то в а общ д ъ л г е н а л о ж е н на в се ки
м алко м но го о б р а зо в а н син на о т е ч е с т в о т о д а не о с т а в я
п р а р о д и т е л с к о т о си ум ств е н о б о га т с т в о о т з н а н и е т о да
п р о па д н е и д а се и згу б и о т и с т о р и я т а , за щ о то т о в а
б о га т с т в о п р и н а д л е ж и и на б ъ д е щ и те н а с л е д н и ц и на
наш ето п о т о м с т в о . К о га т о се о с ъ ж д а т п р а х о с н и ц и те на
м а те р и а л н о то н а р о д н о б о га т с т в о , к о е т о м ож е пак д а се
спечели, к о л к о о с ъ д и т е л н о т р я б в а д а б ъ д е за нас,
к о и т о о с та в я м е д а се прахосва и навеки и з гу б в а н а р о д ­
н о то ум ств е н о б о га т с т в о ? Н е п р о с ти те л н о е, за ко й д а е
к о л к о го д е уче н и н те л и ге н т е н б ъ л га р и н д а не за п и с в а
в си ч ко , к о е т о знае, к о е т о чуе о т у с т н а т а н а р о д н а с л о -
в е с тн о с т. К о й не ще м о * е д а ■запиш е д е с е ти н а песни,
п р и ка зки , п р е д а н и я в ц е л и я си ж и в о т -и д а ги о с т а в и
завещ ание на п о т о м с т в о т о ? "Искам д а пиша, к а з в а т н я ­
ко и млади хора, ама ням а з а к а к в о д а пиша". Т ов а е,
р азби ра се, само е д н о го л о извинение. Да искаш д а п и ­
шеш и м е ж д у нашия н а р о д д а не намериш за к а к в о д а
пишеш, д е т о в с я к о село е и с то р и я , в с я к а баба е по с и
все ки с та р е ц - л е то п и с, ще рече, че нещеш и нищо п о ­
вече. И ди в н я ко е , макар и н а й -м а л к о село, намери н я ­
к о я ста р и ц а или с та р е ц и напиши ц я л а кн и га . Те ще ти
р а з к а ж а т и з а м иналите времена и за д и в и -с а м о д и в и , и '
за та л а съ м и и за урисници, и за вампири, и за к а р а -
ко н д ж о в ц и , и за ц е р о в и ти б и л ки и песни и п р и ка з ки , и
вси чко , за к о е т о помолиш д а ти р а з п р а в я т . И д и при
н я ко й ста р о в ч а р на п л ан и н ата и го п оп ита й, то й ще ти
п о ка ж е им ето на в с я к а б и л ка с * в с и ч к и т е и ц елебни
с в о й с тв а и и сто р и и ; ще ти р а з к а ж е к о я з в е з д а к а к се
зове; к о га и з гр я в а и к о га з а с я д а с в с и ч к и т е й л е ге н д и
и д е й с тв и я на зе м ята . И ди при в о д е н ч а р а и и зуч и т е р ­
мините на м еханиката, при б ъ ч в а р я и зу ч и ч а с т и т е на
к р ъ га и и зм е р в а н и е то му. М ом ите ще ти и з п е я т ц ели
епопеи и л и р и ки . В р а ч ки те ще ти р а з к а ж а т ц я л а м е д и ­
ц и н ска б о т а н и ка и н а р о д н а м едицина. О р а ч ъ т ще ти
р а з ка ж е ц я л о зем еделие, гр а д и н а р я т - цяло гр а д и ­

30
н арство, а ц и гу л а р я - цял сб орник песни и т.н., че д а
няма да намериш материал и то н е п о б у тн а т и н е и зв е сте н
на нашата кн и ж н и н а ? Ние се наричаме н ар од и се г о р ­
деем съ с с в о я т а н а р о д н о ст, а п ъ к к у л т ъ т на та я н а ­
р о д н о с т с то и в п р о с то н а р о д и е то в у с та та , к о га т о би
тр я б в а л о д а с то и на книга, за да ни п р и з н а я т х о р а та
за народ.
С л е д т е зи п р е д в а р и те л н и б е л е ж ки изобщ о за н а р о д ­
ната м едицина, при стъ пвам е към и з л о ж е н и е т о на м а т е ­
риала, к о й т о сме захванали да съ бирам е о т п р е д и м ного
го д и н и из р азн и пре д ел и на нашето о т е ч е с т в о . И мената
на нещата, к о и т о се у п о тр е б я в а т в н а р о д н а та м едицина,
наредихме по азбучен ред, за да се нам ират п о -л е с н о .
1. А Б Ъ Л К А ИЛИ ЯБЪ ЛКА /P yru s m a lu s /. К а то ц я р
я б ъ л ка т а се опича, и з в а ж д а й се сем ето и о ко л о сем ето
т в ъ р д и т е л ю спи, р а зс ти л а се на е дна къ р п а , п осипва се
с ъ с захар, счу ка н а на д реб но и к а т о се прилепи на ц и ­
реи, син акви ц а , набрало, п р и в ъ р зв а се на цирея, с и н а к -
в и ц а та и т.н. й се о с та в я д а изсм уче б о л н о то м я с то и
д а и зч и с ти раната. К о га т о ц и р е я т не е зел да набира, а
само тупа, к о е т о пока зва , че ще почне да бере, т о га в а
поси пват пе че н а та я б ъ л ка с ниш адър и го п р и в ъ р з в а т ;
я б ъ л ка т а и н и ш а д ъ р ъ т изсм уква т ц ир ея , о т к о е т о п о б е ­
лява, р а з и ж д а се и о зд р а в я . Това се ка з в а "преварили
го и го р азвал ил и".
2. А Б Ъ Л К А В Ъ Л ЧА /A ristolochia cle m a titis/. В ъ л ч а та
я б ъ л ка р а сте по п о л я н и те на д р е б н и те осойни гори,
край д о л и щ а та и по пол я ни те, к о и т о са о ста н а л и о т
изко р е н е н а го р а . Т я в ъ р ж е зелени, на резневе я б ъ л к и
к о л к о т о м алко кокош е яйце, ко и то п р и л и ч а т на д ин че та.
То е м н о го го д и ш н о растение и в с я к а п р о л е т и зн и кв а
освен о т семе и о т ста р и я си кор е н. Я б ъ л ка та му е
р азд е л е н а в ъ т р е на^ п р е гр а д ки , к о и т о са п ъ л н и с е д р о
семе. Тая б и л ка е д о т о л ко в а горчива, щ ото никое т р е -
в о я д н о ж и в о т н о не я яде.
В ъ л ча та я б ъ л к а я берат и к а т о и с в а р я т л и ста та ,
с т ъ б л о т о и п л о д а , а ко го има /з а щ о т о м л а д ите р а с т е ­
ния, а ко и д а ц ъ ф т я т , не в ъ р ж я т я б ъ л к и /, д а в а т й
чо р б а та за ц я р п р о ти в тр е ска та .
3. БАРУТ. О свен о б и кн о в е н о то у п о тр е б л е н и е на б а р у -
т я за с тр е л я н и е и чупение камъни, у п о т р е б я в а т го и за

31
ц я р : к о га се пресече н я ко й и к а т о ням а п о д р ъ к а д р у г
цяр, с п у к в а т б а р у т на д реб но и за с и п в а т раната, о т
ко е то р а н а та см ъ д в а , но я п р е га р я и не я о с т а в я д а
забере.
4. БАХЧА - ГЮ ЗЕЛИ /P hytolacca d e c a n d ra /. К о р ен ите на
то в а р асте ни е ги н а с т ъ р гв а т на д р е б н о и ги д ава т за
повръщ ание, о т к о е т о б о л н и я т си л н о и м ного повръщ а
/б ъ л в а /, но в с я к о й не се наема д а ги д ава за ц я р , з а -
щ ото се б о я т д а се не о тр о в и б о л н и я т .
5. Б И Л Е КЛ И Н А В О Т О /Z in a ria v u lg a ris /. Т ова биле к о га
цъф не д об ре, б а б и те го берат и т о н а й - в е ч е на Е н ь о в ­
ден и ц е р я т кл и н а в и ж ени и м ъ ж к и д еца- о т клини.
Клини н а р и ча т о на я болест, к о я т о се п о я в я в а на м ал­
ки те д е ц а в сл а б и н и те /б о ш л у к а /, д о г д е не им са се
и зки н а л и още я й ч и ц а та , т.е. д о гд е не' са с л е з л и в к е -
сийка та , о т което^ д е ц а т а м ного п ищ ят о т б о л е с т, а на
ж е н и те и мом ите з о в а т клини б о л ки те , к о и т о им се
явяват в кръ ста п ре д и м енстр уац ии те. Като св а р я т
кл и н а в о то биле, или к а к т о н е гд е го з о в а т кл и н а в и ч е то ,
к ъ п я т с него д е ц а т а и с- горещ ите му сварени стъ б л а ,
л и ста и ц в я т им п а р я т слабините. Н я ко и им д а в а т и о т
варения ц в я т . Ж е н и те т ъ й същ о ги к и с н а т в т о п л а в о ­
да, в к о я т о има сва ре но кл и на во биле и в ъ в в о д а та им
н а л а га т к р ъ с т а и сл абините.
6. Б И Л Е К О Л И Ч А В О ИЛИ ГО РЧ И ВЧЕ . К о л и ч а в о т о б и ­
ле е о т у с т н о ц в е т н и т е растения, т о р а сте на туф ици и
не с та в а п о - е д р о о т е д н а пед я . Л и с т а т а му са м а х н а -
ти ч ки и по кр а я н а зъ б ен и ; го р ч и сил но. К о га б о л и н я ­
к о го с ъ р ц е или му се развие пъ п, в а р я т му о т то ва
биле и му д а в а т д а пие. По къ р а , к ъ д е т о ням а де д а
го с в а р я т, см а ч кв а т му л и с та та на хапове и ги гъ л т а т ,
о т к о е т о с ко р о прем инува с ъ р ц е б о л ъ т . А з сам съм го -
у п о тр е б яв а л и му з н а я п о л за та .
7. Б И Л Е КО ЧЕ, ДИ ЛЯ Н КА ИЛИ ЧЕ РН О КО С /V aleriana
officinalis/. К о р е н и те на то в а растение, к о и т о миришат на
една о собена миризма, ги к о п а я т и к а т о ги насушат,
д ъ р ж а т ги з а ц я р ; с т я х пушат в къщ и, а н а й - в е ч е при
р о д и л н и ц и те , но се в а р д я т д а не пушат м ного, че з а б о ­
л я в а л о о т м н о го т о му пушек глава. К о т к и т е м н о го о б и ­
ча т м иризм ата на ко р е н и те и д е т о го под уш ат съ б и р а т
се о ко л о* му, о т к о е т о си е п о л уч и л о и им ето к о ч е биле.

32
8. Б И Л Е О ГН И Ч Е В О /A ju g a eham aepitys/v Т о в а д р е б н о
ж е л т о ц в е т о расте ни е мирише на т е ж к о и се у п о т р е б я в а
п р о ти в огнищ ата. В а р я т го и в чо р б а та му к ъ п я т б о л ­
ните о т о гн иц а , т е ж к а б ол ест, а н я ко и п о с т и л а т и п о д
болния.
9. Б И Л Е О Ф И КЕ В О /R anunculus a c ris /. С то в а бил е
ц е р я т оф ика /б о л е с т , к о я т о се п о я в я в а на н о к т и т е и ги
руши, к а т о ги п реоб ръ щ а на л ю с п и / на д о б и т ъ к а и на
човека, в а р я т го и в ъ в в о д а та му си к и с н а т н о к т и т е , о т
ко е т о се о чи сте л и . С н его в а д я т я к м а д ж а т а : с ч у к в а т го
с ъ с сол и д е т о го п р и в ъ р з а т и з л я з в а прищ ей, или н е х -
л и в а н -я к а с и , к о г о т о после и з р я з в а т и о с т а в я т в и з и к а —
то р и я, к а к т о с и сп а н ски мухи.
10. Б И Л Е Ш АПАВО /C y n o g lo s s u m officinalis/. Т ова е д р о
растение, к о е т о р а сте по то р н и те дебел и зем и, а н а й -
вече в р а з л а т и т е дол ищ а се у п о т р е б я в а , за ц я р п р о т и в
шапа на д о б и т ъ к а : к о п а я т му ко р е н и те и к а т о ги н а д ­
р о б я т на дреб но, см есват ги с т р и ц и т е или с м ленината
и ги д а в а т на д о б и т ъ к а преди да ги е ул о в и л шап, к а т о
п р е д п а зи те л н о с р е д с т в о . Ш апът е го в е ж д а б о л е с т, к о я ­
т о -у д а р я д о б и т ъ к а в уста та , о т к о е т о се р а з р а н я т и не
м ога т д а я д а т , а к о п и т а т а им за б и р а т и д о б и ч е т о не
м ож е д а х о д и и по цели недели л е ж и и се м ъчи. П о ­
н я к о га се о б р а зу в а т о ко л о к о п и т а т а рани и ч е р в я с в а т
лете; о т т а зи б о л е с т п о н я к о га се и зх у л в а т ц е л и т е к о ­
пи та на д о б и т ъ к а и н я ко и се и осакащ ат. Т а я б о л е с т е
за р а зи те л н а и п о н я к о ги се р а зп р о с тр а н я в а по цели о б ­
лаци, а н а й - в е ч е к о га врем ето е киш овно. Н а р о д ъ т
т в ъ р д е се бои о т нея, за то в а и у п о т р е б я в а п р о ти в у fr
р а зл и чн и п о л е зн и и - б е зп о л е зн и с р е д с тв а , к а т о например
сушена н е в е с ту л ка /F o c to riu s vu lg a ris/, к о я т о д р о б и т ъ й
същ о в хр ан ата на д о б и т ъ к а и му я д а в а д а я яде,
з а в ъ р з в а им .в р о га т а кам ъ че та о т си н ур н и я ка м ъ к, к о й ­
то е за б и т м еж д у д в е мери, чер пипер и д р .т .
11. БОРИНА /P in u s sylvestris/. Б ор ин ата освен д е т о я
го р я т д а си с в е т я т , вм есто свещи в о н и я м еста д е т о
расте и го р я т о т нея, к а к т о се ка з в а п о - д о л е , боров
или б а л ка н с ки ка тр а н , у п о тр е б я в а т я и за ц я р п р о ти в
зъ б о б о л : н а ки с в а т или с в а р я в а т н ад реб нена на д ре б ни
тр е с ки борина в о ц е т и се ж а б у р я т с - н е я , к о га ги б о -
л я т зъ б и т е .

3. По н я ко л ко думи 33
12. Б О С И Л Я К /О с м т и т ЬаБШ сит/. Б о с и л я к ъ т се у п о т ­
ребява за украш ение, за мирисание, за св е те н и е в о д а , за
кръщ авание, з а венчавание, за кичение на л ихусите, за
за б о ж д а н и е на браш ната, що се д а в а т на б а б и те за д а р
н а ^п о н уд и те , за кичение кр а в а я за го с п о д а на к л а д е н е ­
ца4 , за бранение мухите на б о л н и те : "мама й - под
гл ава та й к л о н ч е б о с и л я к д ъ рж еш е, Р а д ка о т мухи б р а -
няше" /н .п ./. С б о с и л я ка о б ки ч в а т п о к о й н и т е и с б о с и -
л я ка им к и ч а т гр о б и щ а та и б о п р е ц и те на гр о б и щ а та на
момците и момите. С б о с и л я ка п р а в я т магии, б а я т, р а з ­
в ъ р зв а т с в ъ р з а н и т е /м а гь о с а н и т е /, т у р в а т го в ъ в в и н о ­
то, ко га кипи. С една реч б о с и л я к ъ т ни с ъ п р о в а ж д а
въ в в си ч ки я ни ж и в о т - о т р о ж д е н и е т о ни ч а к д о
гроба и в гр о б а с него ни спущ ат и р а з д а в а т го на
ж и в и те за зд р а в и е , да спом енат п о ко й н и те . Е то защ о
той е в ъ з п я н в нашите н ар од н и песни и е то защ о н и ко я
моминска гр а д и н е не м ож е д а се нарече м оминска, а ко
няма "рам б о с и л я к , ситен б о с и л я к, росен б о с и л я к, м и ­
ризлив б о с и л я к". Е то защ о се препира то й с ъ с з д р а в к а
о т планина, к о й т о иска д а привлече вним анието на м о ­
мите съ с с в о я т а миризма.
13. БО ТО РЧЕ /С у с 1 а те п е и г о р а е и т /. Б о т о р ч е т о има в
зем ята к р ъ гл и , черни гл ави, к а т о с п л е ска н а ряпа, к о и т о
са въ тр е че р в е н и ка в и ; ц ъ ф ти по а в гу с т пем беяни ц в е -
то вц и н а ' т ъ н к и опаш ки. К р ъ гл и т е му гл а в и ги и з к о п а в а т
и ги у п о тр е б я в а т к о га в а р я т к о в е т - м а д ж у н у , в к о й т о ги
смесват.-
14. БРАШ НО. Ч и с то ж и т е н о или р ъ ж е н о браш но з а ­
месват с чи ст, бял мед, н а п р а в я т о т т е с т о т о мека лапа
и налагат с нея рани "д а ги чи сти, за д а и з р а с т а т п о -
скоро".
15. БРЕЙ. Б р е я т е о т виящ ите се тр а в я н и е д н о г о ­
дишни р а сте ни я, к о е т о расте и се вие по т ъ н к и т е д ъ р ­
вета из д р е б н и те гори, в усо й н и че н и те места, ц ъ ф ти
бял ц в я т к а т о п о в и ти ц а та и в ъ р ж е т о п ч а с т и зъ р н а , к а ­
то грах на величина, к о и т о к а т о у з р е я т с т а в а т ч е р в е н о -
алени и са ки се л и на вкус, о т д е т о е о с та л а и п о г о в о р ­
ка та "кисел о к а т о брей". З р ел ите з ъ р н а о т б р е я се
у п о тр е б я в а т за ц я р п р о ти в лишея или ко ко ш е то д уп е
/е д и н вид лишей, к о й т о се разш ирочава на к о л е л о :’ в
ср ед а та о з д р а в я , а н а о ко л о расте и "пасе к о ж а т а "/.

34
Земват е д н о з р я л о зъ рн о, р а з к ъ с в а т го и н а тр и в а т
в с и ч ко то б о л н о м я сто д о д е т о се е р а зп р о стр а н и л л и ­
ш еят или ко ко ш е то дупе, о т което лиш еят з а га р я ,
олю щ ва се и о зд р а в я . Н абраните му зрел и червени
зъ р н а се изсуш ават и зимно време ги н а ки сн ув а т въ в
вода, ка то се разм екнат, у п о тр е б я в а т се к а к т о и п р е с ­
ните.
16. БРО Ж Д НАШ ЕНСКИ /S cherardia arvensis/. Б р о ж д я -
ните корени, освен д е т о ги у п о тр е б я в а т за б о я д и св а н и е
б р о ж д я н а боя, п р е ж д а и платове, л и с т а т а му ги у п о т ­
реб ява т д а ц е р я т с т я х м игачите на о ч и те о т д о л у , к о га
са кр ъ в я с а л и , о т ко е то и зти ча о т о д р а н о т о м я сто кр ъ в .
Т а ко ва д р а ни е на м ного болни е п о в р е ж д а л о о чите , з а -
то в а е опа сно и всеки не се наемва д а го п р а кти ку в а .
17. БРЯСТ /U lm u s cam pestris/. Б рястовите ко р и ги
у п о тр е б я в а т за ж ъ л т а боя, но к а т о ги с в а р я т, с ч о р б а ­
та им м ият рани, о т ко е то раните се с в и в а т п о - с к о р о ,
к а к т о и о т см ра д л и ка та . Ч уканите л и с та о т зелен б р я с т
се у п о тр е б я в а т за зам азка, ко га з а в р а н я в а т бъ чви.
18. БРЪШЛЯН ИЛИ БРЕШНЯЛ /H e d e ra helix/. Вечно
зе л ен ите л и с та на бръш ляна и ц в е т ъ т му с зе л е н и я
г р о з д я с т п л о д се уп о тр е б яв а зим но време за к и т к и и
венци по с в а тб и те , с ^ к о и т о , ка то ги в а р а ко са т с а л т ъ н -
варак, ки ч а т м л а д ата невяска, к о га я з а в о ж д а т на в е н ­
чило, а зе л е н и те му едри л иста се у п о т р е б я в а т вм есто
пл астери въ р ху рани "да ги чи с тя т", а н а й -в е ч е на ония
рани, ко и то са п р о изв ед ен и с испа нски мухи - на в и з и -
ка то р и и те - к о га т о им о т р е ж а т мехуря, н а л а га т ги с
ш ироки б р ъ ш л ян ови листа, ко и то за д а о тм е кн а т и да
се п р и л е п я т на раната, ги н а гр я в а т на о гъ н я да п о у -
вехнат. Т ези л и с та се т у р я т к о га т о и с ка т да се не з а ­
расте с ко р о раната, а тече н я к о л к о д е н я и к а з в а т :
"Б р ъ ш л ян ови те л и ста л о к в я т раната д а тече и д а и з в а ­
ди зи хи р я о т тя л о т о ". Такива рани . отваряш е пред и 35
го д и н и в Л я с к о в е ц баба Ивана К а рапапазова с испански
мухи и кв а с и лечеше о т гъ р л о : щом се п о д у я т н яко м у
сл и ви ц и те и му се зачервеше гъ р л о т о , отиваха при нея
и т я ако видеше, че б о л ка та не е опасна, изваж д аеш е
в и з и ка то р и я на ж и л и те при пулса /н а б о я / на л я в а та
р ъ ка. А к о га видеше, че б о л е с тта е опасна, и зв аж д аш е
д о с т а го л я м а в и з и ка т о р и я на в р а та в тила. Т а ки в а в и -

35
зикатор.ии вадеш е т я и за гл аво б ол ие , и къ щ а та й не
оставаш е без д а я п о с е т я в а т е ж е д н е в н о болни. Освен
то в а т я ходеш е и по къ щ и те и цереше б е зп л а тн о за
душа си. Н я ко и й плащаха само за мухите, а н яко и я и
д а р ява ха с къ р п и , пеш кири и др. И мене ме е водила
майка ми п о ср е д нощ у бабини И ванини "да ми вади
прищей /в и з и к а т о р и я /" о т гъ р л о б о л , а аз в о д и х една
нощ един уче н и к о т с. К е р яка , к о й т о се учеше у Л я с к о ­
вец /1 8 4 9 г . / и не й знаеше къщ ата, та д о й д е vу нас да
го в о д я . К а то му и зв а д и на вр ата прищ ей, л о кв и раната
с бръ ш л ян ови л и с т а н я к о л к о д еня, д о гд е му спадне
гъ р л о т о и се и згу б и червенината в ъ тр е . П осле му ка за
д а я маже< с лой и д а я нал ага с л и с та о т п р я сн о з е ­
ле, да за р а с те п о - с к о р о . Баба Ивана (беше мома и н я ­
маше кому д а п р е д а д е з а н а я т а си, з а т о в а т ъ й си го
занесе с ъ с себе си в гроба. Нея я п о чи та ха всички с е ­
л я ни за б л а го д е я н и ц а , що правеше без р а зл и ка на в ъ з ­
р а ст и с ъ с то я н и е , в оно ва време, к о га т о нямаше д о к т о ­
ри. .
19. Б У Л КИ ИЛИ КАДЪ Н КИ , П УКА Л /P a p a ve r rhoeas/.
Ц в е т ъ т о т че р в е н и те и б елите б ул ки го берат и ка то го
с в а р я т, д а в а т му с о ка д а ги п и я т о н и я ж е ни или моми,
на к о и т о са се сп ре л и м енструациите.
20. БЯЛ БОБ, Ф А С У Л /P haseolus v u lg a ris /. Освен за
я с ти е то , з р е л и я т бял боб се у п о тр е б я в а п р о ти в една
\Много опасна и м ъ чно церима см ъ р то н о с н а болест, а
именно, п р о ти в у д а л а кя , или, к а к т о в З а па д на Б ъ л га р и я
го зо в а т, гя в о л а /д ь я в о л а /, т.е. п р о ти в у carbunculus.
Д а л а к е п ъ п ка /ц и р е й з л о к а ч е с т в е н /, к о я т о к а т о изл езе
н яко м у по ' т я л о т о , боли, ка т о че на м я сто й е турен
ж и в в ъ гл е н , о т к о е т о е и наречена на л а ти н ски c a rb u ­
nculus - в ъ гл е н е ц . Тая б о л е ст е овча б о л е с т, к о я т о се
п р е н о ся и на че л о в е ка чр е з допирание, или к о га яде о т
та ко в а ж и в о тн о , к о е т о е било болно о т д а л а кя , месо,
м л я ко и т.н., или се д о п р е д о о д р а н а та му к о ж а или д о
к р ъ в т а му с го л о т я л о . Т оя цирей има м е ж д у нашия
нар од н я к о л к о имена, к о й т о в н я ко е м я с то у п о тр е б я в а
е д н о то , а в н я ко е - д р у го т о и т.н. З о в а т го. далак,
о в ч и я и к о з и я гя в о л / в О р я ко в с ки о к р ъ г /, якм а - г а -
га узи те , я к м а д ж а у Л я с ко в е ц , с л а д к а т а в Т ъ р н о в ско ,
н е гд е лош авата п ъ п ка , а вл аси те отсам Дунава, к а к т о и
у Влаш ко го з о в а т буба ря, т.е. цирей лошав.

36
К о га т о се п о я в и на чо в е ка та я лош ава п ъ п ка , пове —
ч е то усещ ат, че ги пари, к а т о в ъ гл е н , а к о и т о не ги
пари, клони ги на съ н и т о га в а к а з в а т , е п о -о п а с е н ,
за щ о то "удря н а в ъ т р е - към с ъ ц р е то и с к о р о умаря".
За да се у в е р я т си гур н о дали е с ъ щ и я т д ал а к,
у п о тр е б я в а т д в а о п и та : п ъ р в и я т е к а т о зе м а т д а о п и п ­
в а т о ко л о ц и р е я и д а с т и с к а т о ко л о му. А ко е д ал а к,
то й п о д ц ир ея има я ко, к о л к о т о е дно п е та ч е , к о е т о я к о
се зо в е сто л и щом има сто л и кл о н и на съ н - туй е
той. В т о р и я т о п и т е с о гъ н - н а го р е щ я в а т н я к о я ж е ­
л я зн а кука, що п л е т а т чорапи, или н я к о й гв о з д е й и
п а р ва т с го р е щ о то нещо в ъ р х а на ц ир ея . А ко е о б и к н о ­
вен цирей, б о л н и я т не дава д а се д о п р е д о него г о р е ­
щ ото нещо, а а ко е д ал а к, то й не осещ а и д а е светнал
гв о з д е я или к у к а т а . Щом се ув е р я т, че е д а л а к, т о з ч а с
п р и с т ъ п в а т д а го ц е р я т. Церение има н я к о л к о вида,
к о л к о т о им са и зв е с тн и , а м ож е да има и още, за к о и т о
а з не съм узнал. Н е гд е зем ат една б о р о в а тр еска , о т ­
ц е п в а т о т нея е д н а част, и з о с т р я т - о т т а я ча с т едно
о с т р о шило и с т о в а шило р а з ч о в ъ р в а т ц и р е я о т върха,
д о гд е почне д а т е ч е к р ъ в и д о гд е се о т в о р и рана; р а ­
н ата я н а п ъ л в а т с прах о т негасена ва р и с то в а го
и з га р я т . Но т о я ц я р не е т о л к о в а с и гу р е н . В с. К н я ж е
т а ка цериха м а й сто р С пира /д ю л ге р и н м а к е д о н е ц / у поп
И лиеви /1 8 8 5 г ./, но сл е д д в а дни ум ря. Н а й -с и г у р н о т о
гор е ние , к а к т о ще видим надолу, е го р е н и е с ъ с с в е тн а л о
о стро ж елязо.
Но пред и д а при стъ п им д а р азка зв а м е за н а с в е т л е -
н и те ж е л е за и за страш ните сцени на го р е н и е т о д а л а кя ,
д а каж ем , че в т о р и я т вид церение се с ъ с т о и в баяние.
Б о л н и я го б а я т, д о г д е заспи, под ир к о е т о о зд р а в я . В с.
О стр о в , О р я х о в с ка о ко л и я /н а Д у н а в а / има една жена,
к о я т о н ито насипва п ъ п ка та , н ито я го р и , а я бае: зема
и направя 99 т о п ч е т а /к о л к о т о м исирени з ъ р н а / от
хл я б , н а р е ж д а ги на е д и н а д е с е т / 1 1 / р е д а - всеки по
д е в е т то пч е та . Н а й -н а п р е д зема е д н о т о п ч е о т п ъ р в и я
р е д с д ва п р ъ с т а - с п о л и ж н и ка и п о ка за л е ц а и к а т о
почне да бае над п ъ п ка та , д ъ р ж и си р ъ к а т а с т о п ч е т о
д о е д н а д л а н в и с о ко и о б и ка л я о ко л о п ъ п к а т а на к о ­
л ел о д о д е в е т п ъ т я . П од ир то в а о с т а в я п ъ р в о т о то п ч е
и зема в т о р о т о и то в а съ щ о то прави и с него; после
зема т р е т ь о т о , ч е т в ъ р т о т о , п е т о т о и т.н . - д о гд е и з - ,
земе и в с и ч ки те и избае с в ся ко , т.е. т я о б и ка л я над

37
п ъ п к а т а 99 х 9 = 891 п ъ т . В ка кв и думи се с ъ с т о и 6 а -
я н и е то й, не се знае, за щ о то т я ги шепне и не ще да
ги о б а д и д р у ги м у /о б щ а х а р а кт е р и с т и ка на б а я ч к и т е и
в р а ч к и т е /. Д о гд е свърш и б а я н и е то си, б о л н и я т заспива,
а п о н я к о га за с п и в а и на п о л о в и н а та на б а я н и е то ; п ъ п ­
ка т а се р а з и ж д а и б о л н и я т о з д р а в я .
Не е ли т о в а е д и н в и д за хи п н о ти зи р а н и е и церение
чр е з внуш ение?
Т р е т и я т в и д церение е вече н е п о с р е д с т в е н о горение,
за к о е т о споменахме п о - г о р е . Но п р е д и да п р и с т ъ п я т
къ м т а я т е ж к а опе р ац ия, у п о т р е б я в а т е д и н п о - л е к н а ­
чин, т.е. и з п и т в а т с парение по ж и л и те . П ар е ние то ста в а
та ка : н а п р а в я т о т т е с т о една чашка, к о л к о т о е д и н ф и л -
д ж а н , н а л и в а т в нея д о п о л о в и н а та й мед и к а т о я т у ­
р я т на в р а т н и т е ж и л и , н а й -н а п р е д , спущ ат в меда в ъ р ­
ха на е д н о н а св е тл е н о ж е л я з о , к о е т о е о б и кн о в е н о г о ­
лям свр е д е л - р и т л и н и к или кр а ч н и к - на к о й т о се
н а с в е тл я в а не о с тр и н е то , а оная част, к о я т о е с т о я л а в
р ъ ч а л ка та . О т н а с в е тл е н и я свред ел захване д а ври и да
къ р к о р и м е д ъ т в т е с т я н а т а чашка, о т к о е т о се н а го р е -
щ ява и чаш ката, та пари на ж и л а та , в ъ р ху к о я т о е п о ­
л ож е на . Н а с в е тл е н и те ж е л е з а се м енуват - к а т о и з с т и ­
не п ъ р в о т о , т у р я т в то р о , т р е т ь о и т.н., а и з с т и н а л и т е
се го р е щ я т пак. Ч аш ката се мести по в р а тн и те ж и л и , на
гл а в а та , по с л е п и те очи и т.н. Де т р я б а д а се пари,
н а р о д н и я т х и р у р г знае.
А ко в и д я т , че о т парението не нам алява б о л к а т а и
не усещ а б о л н и я т н я ко е улекчение, т о га в а п р и с т ъ п в а т
къ м стр а ш н а та опе р ац ия, к о я т о в се ки не е в с ъ с т о я н и е
д а гл е д а . В с и ч ки те ж е л е з а се т у р я т в б уйния о гъ н и
в ъ р х о в е те им с в е тн а т. Н а п р а в я т о т м окри къ р п и "ед ин
венец, к а т о к р ъ гъ л кравай, дебел е д н а д л а н по о к р ъ ж ­
н о с тта . В с р е д а т а на кр а в а я о с т а в а т д у п ка о ко л о 3 - 4
п р ъ с т а в д и а м е тъ р и к р а в а я т се ту р в а въ рху п ъ п к а т а
така, щ о то п ъ п к а т а да о ста н е в п р а з н о т о му м я с то - в
ср е д а та . Х и р у р гъ т зема е д н о о т н а с в е тл е н и те ж е л е за ,
к о и т о б ива т, к а к т о се каза, св р е д л и и в р ете н а о т ч а к -
р ъ ц и и д р у ги , а ко няма специал ни ж е л е з а за т а я цел, и
,му за б и в а с в е тн а л и я в ъ р х въ в в ъ р ха на д а л а ке в а т а
пъ п ка ... Б о л н и я т не само, че не усеща к а т о гори, ц в ъ р т и
и се д и га д о гр е д и т е дим, к а т о к о г а п р о го р я в а т сухо
л и по во д ъ р в о , и миризма на печено месо н ап ъ л н а ц я л а ­
та ста я , а още моли и вика: "го р е те б ъ р ж е , че взе да

38
ми припада, го р е т е д о гд е не м и . се е п о д и гн а л о да
блъвна!"
К ато и зс т и н е е д н о то ж е л я з о , т о з ч а с д а в а т д р у го ,
т р е т ь о и т.н. догде., не и зго р и ц е л и я т цирей и с т о л ъ т
му. Щом и з го р и и горещ ото ж е л я з о д о п р е до з д р а в о
месо, ко е т о о б и кн о в е н о се случава п о д и р е д н о пукание,
ко е то се чува н а й -п о с л е , б о л н и я т вика, к о л к о т о .м у е
силата: "сти га , пари!" и го р е н и е то се спира. С ега всички
се у с п о ко я в а т, а в то в а число н а й -в е ч е - б о л н и я т, з а -
щ ото той е вече спасен от неминуемата см ърт. С лед
то ва снемат кр а в а я, и зб ъ р с в а т о ко л о р а н а та и з го р я л о т о
и я насипва т с крушумено белило /к р у ш у м - т у з у / и ка т о
я п о л е я т с р а ки я , п р е в ъ р зв а т я, но д о г д е не о з д р а в я
раната съ въ рш ено, ко е то се п р о д ъ л ж а в а п о н я к о га по
4 0 - 5 0 дена, на б о л н ия не му д ава т д а я д е ни солено,
ни кисело, ни пипериво, нито вино, ни р а ки я ; д а ж е и
хляба му не с о л я т , нито ки с е л я т, т.е. п е ка т му пресен и
безсолен хл я б *

*На т а к а в а е д н а о п е р а ц и я п р и с ъ с т в у в а х с ж е н а си в Б е с а р а ­
бия, в 1865 година, в с. К а р а г а ч , gemo б а ба В ъ л н е н к о в и ц а гори
д а л а к я на А н н а Ди мо ва , м о м а на 18 години. Д а л а к ъ т б е ш е се
п о яв ил на л и ц е т о й, под я б ъ л ч и ц а т а / с к у л а т а / на л и ч н и я м у с к у л
на л я в а т а с т р а н а и к а т о я гориха, аз с а м с и г о р е щ и х ж е л е з а т а и
ги п о д а в а х на бабата, а жена ми и ма йк ат а на Анна, ба ба
Д и м о в и ц а Г о т о в а т а , с т о я х а при б о л н а т а и я у т е ш а в а х а , а д р у ж к и т е
й, с е с т р и т е й се бяха с ъ б р а л и на ха я т а и я о п л а к в а х а . Но щ о м
и з г о р я о т р о в е н о т о м е с о и г о р е щ о т о ж е л я з о с т и г н а д о з д ра во месо,
Анна викна: "стига". И всич ки се ус по ко их а. И з г о р е н а т а р а на
б е ше д ъ л б о к а до д в а с а н т и м е т р а близо, к о я т о чак с л е д д в а м е с е ц а
зарасте, но вс е я н а с и п в а х а с к р у ш у м е н о б е л и л о и с р а к и я я
мияха, и н а й - п о с л е ги с ъ в е т в а л един чове,к о т Р е й н и /Т оморово/,
да м и я т р а н а т а с ракия, 6 к о я т о да е р а з т о п е н м а л к о а ф и о н
/опиум/, за да о з д р а в и с ъ в ъ р ш е н о и да се и з г у б и з а ч е р в я в а н е т о и
сърбелът, к о и т о се появяваха, щ о м ядеше м а л к о н е щ о с о л е н о или
кисело. На гореното място остана белег, колкото половина
лешник, но А н н а и до дн е с е ж и в а и има н я к о л к о деца.
В Бе с а р а б и я , g e m o х о ра та в ъ д я т м н о г о о в ц и , т а я б о л е с т е
р а з п р о с т р а н е н а , к а к т о и у нас в полето, по д у н а в с к а т а р а в н и н а и
м н о г о се б о я т о т нея, т а ' з а т о в а са се н а у ч и л и по н е в о л я и да я
церят.
В с. Вълконещи, което е ч е ти ри часа от Карагач на
северозапад, и м а ш е 6 он ов а в р е м е е д н о с е м е й с т в о , к о е т о не

39
плащаше никакъв данъ к: руското правител&гпво го о с во бо ди ло ,
к о г а т о д ъ р ж а л о т и я м е с т а / к о г а т о бях т а м т а я част, с п ор ед
П а р и ж к и я т р а к т а т , п о д и р С е в а с т о п о л с к а т а война, б е ш е о т д а д е н на
М о л д о в а , а с е г а е пак под Русия/. Б а щ а т а л е ч и л - г о р и л - за
далак, а в м о е т о в р е м е г о р е х а д в а м а т а м у с и н о в е безплатно.
З а т о в а б л а г о д е я н и е , к о е т о е п р а в и л о р е ч е н о т о с е м е й с т в о , Русия
го привилегирувала. Тези хо р а имаха различни железа,
приспособени за р а з л и ч н и т е ча с т и на тя ло то : криви за 6
устата, за 6 но с а и т.н. И р я д к о се с л у ч в а л о ден да не им
д о н е с а т болни от далак, от р а з л и ч н и села да ги горят. Те г о ре ха
без р а з л и к а на в ъ з р а с т и на р о д н о с т , но щ о м и м кажеха, че
б о л н и я т е б л ъ в н а л , не т у р в а х а р ъ к а вече на него. Б л ъ в а н и е т о
к а з в а т е знак, че о т р о в а т а е " п а д н а л а на с ъ р ц е т о на бо лн ия " и
той е вече о т р о ве н, та никакво горение вече не помага.
В ъ л к а н е ш к и т е д ж и р а х и б я ха по м а й с т о р и от ба ба В ъ л н е н к о в и ц а , за
к о е т о и т я с а м а се' признаваше,, но А н но не я з а н е с о х а при т я х ,
з а щ о т о с е бо я х а да не й п а д н е б о л е с т т а / о т р о в а т а / на с ъ р ц е т о и
да я блъвне догде я занесат във Въ лк ан иц и, та затова я
п р е д а д о х а да я г о ри б а б а В ъ л н е н к о в и ц а . Б а ба В ъ л н е н к о в и ц а беше
о т Ямболско, преселена в 1828 г. Когато подир в о й н а т а се
преселили последните колонисти’ в Бесарабия от Сливне нс ко ,
Я м б о л с к о и Е д ре нс ко , о т к о и т о п р е с е л е н ц и б е ше и б а ба Д и м о в и ц а
Г о щ о в а т а , от С р е д н я гора, от с. Ко зо см ад е, а м ъ ж Ь д я д о Д и мо
Гошов беше отс т ар ит е преселенци, от Пловдивско от с.
Рахманлий, на когото родителите се преселили още 6
к ъ р д ж а л и й с к и т е в р е м е н а в Бе са ра би я, ко ят о т о г а в а б и л а т у р с к о и
т а м ж и в е л и та тари.
П о н е ж е з а х в а н а х м е с т а т и я т а с бял боб да я д о в ъ р ш и м с не го и
да к а ж е м как ц е р я т д а л а к я и с бял боб. Как се ц е р и д а л о к я т с
бял боб, ето к а к в о м и ра зказа, в 1883 г о д и н а е д и н р о г о з е н ч а н и н ,
о т с. Р о г о з е н / О р я х о в с к и о к р ъ г / за п а т и л а т а си от далакя,
к о г о т о в О р я х о в с к о з о в а т г я в о л и го д е л я т на о в ч и и к о зи гявол.
" В о з и л и б я х м е о т О р я х о в о на В р а ц а сол д к и р и я я и б р а т ми с
'двете б и в о л с к и коли. На връщание, к ъ д е с . В ъ р б о в к а , з а в а л я ситен
дъжд; ние о т п р е г н а х м е б и в о л о в е т е да си п о ч и н а т и да не и м се
н а м о к р я т ш и и т е о т дъжда, т а да се наранят, з а щ о т о се г о т в е х м е
да орем наскоро. Догде валеше д ъ жд ът ,i я снех мешината с
м л е н и н а т а от колата,', н а г р е б а х от не я по g ß e -три ш е п и м л е н и н а за
в с я к о й би во л и я и з с и п а х н а п р е д е м у на м о р а в а т а . С л е д т о в а свих
м е ш и н а т а , з а в ъ р з а х я и я т у р и х пак 8 колата. В р ъ т ъ т м и се беше
н а м о к р и л о т д ъ ж д а и я зех т а го о б ъ р с а х с ръка. П о с л е м а л к о
/ н ие ощ е не б я х м е вп

40
к а т о да м е б е ш е у ж и л и л а н я к о я оса. На к а р а х б р а т а си да б и ди щ о
м е пари на б р а т а и т о й м и каза, че не б и ж д а н и щ о о с б е н м а л к о
червено там, gemo ме печеше. Впрегнахме /дъждът беше
п р е с т а н а л / , а м е н е м е се в ц е п е н и братът: не м о г а да го ш а б н а и
п о ч н а да м е вт ри са . С е д н а х на колата; б р ат ми п о в е д е н а п р е д със
св о я т а . Д о г д е с т и г н е м във В ъ р б о в к а с т ъ м н и се, а м е н е м е в т р е с е
добр е. Т е г л и х м е п р а в о на к р ъ ч м а т а и н а й - п ъ р в о п и т а м е кр ъч м а р я ,
има ли б с е л о т о н я к о й да л е к у в а о т г я бо ла / д о й д е ни на ум а за
н е г о гявол/. Има, ни к а за к р ъ ч м а р я т - баба М и н к а - на г о р н и я
к р а й на селото. Н я м а ш е щ о да се ми сл им , щ е с е иде. П о в е д е м е
б р а т м и и из т ъ м н и н а т а - горе, доле, н а й д о х м е й къ ща та , о она
заспала... В и ка хм е, хлопахме и някога - някога, с ъ б у д и се
б а б а т а и' ни п у с к а 6 къщи. - Щ о е, щ о би н о си по т о в а в р е м е ? -
Зло, зло и н а о п а к и зло ни д о н е с е б а б о Минке. З а п а л и с в е щ и в и ж
щ о е т о в а д е к а м е г о р и и с а к а да м е мори. . . Б а б а т а з а п а л и е д н а
в о щ е н и ц а и к а т о м и п о г л е д н а врата, каза ми: гявола,. х е м козия,
п у с т и н я т а , но с е небой, я щ е го из ле ку ва м. К а ч и с е на т а в а н а ,
с н е е д н о т и к в а / к р а т у н а / , и з в а д и е д ин Възел о т нея, р а з в ъ р з а го
и в з е 3-^ з ъ р н а б я л боб. Р а к и я щ е тряба, каза, с к о р о и д е т е за
\
р а к и я х е м да е люта. Б р а т м и на часа се з а т ъ р ч а и о т и д е за
ракия. Б а б а т а З з е ч е р я с л о т о , т у р и боба на е д и н г л а д ъ к ка м ъ к и
гс с ч у к а на д р е б н о - на брашно, и бр а т ми д о т ъ р ч а с раки ят а.
Б а б а т а взе б о б н о т о брашно, т у р н а го на д л а н т а си, п о л я го с
р а к и я и о м е с и е д н а питица, к о л к о т о един г о л о г а н - д в а д е с е т а к -
з а л е п и я на б р а т а м и в ъ р х у м я с т о т о , дека м е п е ч е ш е , п о л я го с
ракия, п р е в ъ р з а г о ^ с к ъ р п а т а ми, /в О р я х о в с к о с е е з а в а р д и л
с т а р и я т обичай,' че в с е к и с е л я н и н си носи б я л а п л а т н е н а к ъ р п а да
се бърше, н я к о и я пРосят /б С а л а н о в ц и / на п о я с а си п р о в е с е н а на
к ъ л к а т а си. Тоя о б и ч а й е бил в ц е л и я народ, о т д е т о е о с т а н а л а
п о г о в о р к а т а и до днес: " Б а р а б а р П е т к о с х о р а т а и о т р е п к а т а му
на пояса", к а з в а т на някого, к о г а т о не е п р и г о т в е н за нещо, пък
се вре/. П о л я в ъ р х у к ъ р п а т а с р а к и я и м и к а з а да си ид а да с п я
и на з а р а н т а да д о й д а пак пр и нея да го види. " К о г а п о ч н е да
и з с ъ х в а къ рп ат а, пак я п о л е й т е с ракия, не бо й се; н я м а ти
н и щ о . " Я и з в а д и х и д а д о х на б а б а т а един г р о ш и си о т и д о х м е при
к о л а т а на хана. Но още из п ъ т я у с ет их как бзе. да н а м а л я в а
бо лк ат а и п а ре ни ет о престана. Не ве ч е р я х нищо, л е г н а х си в
к р ъ ч м а т а и с ъ м з а с п а л . Б р а т м и м и за ливал к ъ р п а т а на в р а т а дв а
п ъ т я д о з а р а н т а . К о г а в з е да се с ъ м и н я / с ъ м в а / я се п р об уд их ;
п о в и х си в р а т а - в и е се, п и п н а х к ъ р п а т а - м о к р а ; п о п р и т и с н а х -
не м е боли. . . Зех пак р а к и я в е д н о ц ъ к л о и - п р и б а ба Минка.
О н а м е чекала. "Как е, м е з а п и т а от в р ат ня та , м и н а ли m ù ? " Не

41
21. Б Е Л И Л КА ИЛИ БЯЛА ПРЪСТ, БЯЛА ГЛ И Н А . К о га
и зл е зе няком у н е гд е о т о к , т а го р и и тупа, р а зм и в а т б е -
л и л ка с во д а и к а т о я т у р я т в ке с и я о т р я д к о п л а тн о ,
н а л а га т о т о ка "да му отнем а о гъ н я ".
22. БЕЛТЪ К ОТ ЯЙЦЕ. К о га т о б о л я т н я к о г о о ч и те
или са кр ъ в я са л и , о п и ч а т нам еко п и тка о т б е л т ъ к а на
п р я сн о яйце и с м еката стр ана, к о я т о не е д о п и р а л а д о
ти га н я , го з а л е п я т на б о л н о т о о ко и го п р е в ъ р з в а т "да
му изсм уче кр ъ в я с а л о то ". Яйца о т к о с т е н у р к а /к о с т я н и ц а ,
ж алва, ж е л к а /, се д а в а т д а ги я д а т о н и я б олни, к о и т о
са се и зс и п а л и .К р ъ в та на к о с т е н у р к а т а се д а в а на слаби
и гр ъ д о б о л н и хора да я п и я т за ц яр.

м е б о ли вече, й к а з а х - и истина, не м е бо ле ше . В л я з о х 6 къщи,


она м е р а з в ъ р з а и каза: не бой се, р а з и ш е л се, но п р е в ъ р з и го
пак и вс е го м о к р и с ракия, д о г д е си о т и д е ш дома. О т солено,
л ю т о и к и с е л о се пази н я к о л к о д е н я - да с е н е п о д с ъ р д и . Я й
да д о х о щ е г р ош и на т р ъ г н я н е й казах: г о с п о д д а т е по живи, д е ка
се н а м е р и т а м е из ле ку ва . " Д о б р е че си се н а у м и л д а дойдеш с
в р е м е - да бе ше ч а к а л досега., у м а р я ш е т е п у с т и н я т а ! - гя в о л
н а п р а з н о не са к а за ли - но не бой с е п о с е м с е г и . " Д о е с е н т а
г я б о л ъ т и з л е з е на с е с т р а м и на р ъ к а т а и през з и м а т а - на б р а т а
м и на ч е л о т о и ние, на ли се н а у ч и х м е о т б а ба М и нк а, вс е т а к а се
л е к у в а х м е - с бял боб и ракия.
К о г а зе хм е да д и р и м о т д е к а ни л о ви т о я гяво л, най-сетне
ра зб ра хм е, че т о й ни л о в я л о т м е ш и н а т а / к а з а ни о в ч а р я т , че т а я
м е ш и н а б и ла от е д на коза, к о я т о б и ла у м р я л а п р е д и е д н а г о д и н а
о т к о з и я гявол/. З е м а м я на е д н а вила. з а н а с я м я 8 д о л а и като
я н а п ъ л н и х с камъние, х в ъ р л и х я в е д и н вир, т а с е к у р т у л и с а х м е
от т о в а незнайно, зло. Т а к а с ъ м т и па т и л я о т к о з и я г я в о л - под
ка ме н да се п о ми не и н и к о й да г о не чува и н е вижда. У л о в и л и
те, а к о н я ма м а й с т о р да т е л е к у в а - м р е н е и н и щ о п о в е к е . "
Б а щ а ми, бог да го прости, м и р а з к а з в а ш е за д а л а к я т а к о в а
нещо: В л а ш к о т о п р а в и т е л с т в о п р е д и 30 години, д а л о да п р а в я т
к а л п а ц и с м н о г о н а дд ав ан ие , за д о р о б а н ц и т е и ги. зел е д и н е в р е и н
да ги яптардиса. Чи фу ти нъ т, к а т о вс ек и чифу ти н, н а м е р и л е в т и н и
о в чи ко ж и за п о д п л а т а в к а л п а ц и т е и ги я п т а р д и с а л , но, к о г а т о
зели да ги н о с я т д о р о б а н ц и т е , на м н о г о о т тях, по ч е л о т о и м се
п о я в и л д а л а к я т и ня ко и умрели, д о г д е р а з б е р а т к а к в а е б о ле ст та .
На й- по сл е, к а то зели да и з ди рв ат , открили, че е в р е и н ъ т к у п у в а л
е в т и н и кожи от о в ц и , к о и т о м р е л и от далак.

42
23.’ БЪЗЕ /З а т Ь и с и Б еЬиюБ/. Б ъ зе то се е у п о т р е б я ­
вало още о т незапам етни времена от наш ия народ, ка т о
п р о ти в о я д и е о т ухапвание о т змии, ч е т и р и д е с е т о н о ги
/ к а р к ъ - а я к / , с ко р п и о н и /с к р и п и /, паяци; о т у ж ю л в а н й е т о
на оси, пчели и стъ рш ъ л и. О свен това т о се уп о тр е б я в а
и д о д не с к а т о п р о ти в о я д и е о т ухапвание о т б я сн о куче
и д а ж е о т з д р а в о куче. К о га т о ухапе н я к о г о б я сн о куче, '
набират бъ зе, с в а р я в а т го и с чорб ата му м ият раната,
а о т л и с та та и м еките му с т ъ б л а п р а в я т лапа и я н а ­
л ага т. М и я н и е то и нал ага н ието се п р о д ъ л ж а в а д о гд е
изпад не и о з д р а в и раната. А к о га т о у ж и л и пчела, оса,
стъ рш ел, ч е т и р и д е с я т о н о га , скорпион, п а я к или д а ж е
комар, или п ъ к се падне н е гд е по т я л о т о , н е и зв е стн о
о т що, та боли и съ рби и о т о к ъ т почне д а се черви и
д а расте, набират зелено б ъ зе , с ч у к в а т му м ла д ите
с тъ б л а и л и с та и с ъ с с о ка и л и с та та т р и я т , ж у л я т и.
м ият б о л н о то м я сто силно, д о гд е хване д а пуща по
малко кр ъ в , а н я ко и го р а з ч о в ъ р кв а т , д о г д е пусне кр ъ в
и то га в а го т р и я т и н а й -п о с л е го н а л а га т с п р я сн о ч у ­
кано бъ зе, вм есто лапа". *

*Аз с о м с ъ м и з п и т в а л на с е бе си б л а г о д е т е л н о т о в л и я н и е на
бъзето: к о л к о т о п ъ тя лле са ж и л и л и пчели и оси, с ч у к а н о б ъ з е
сълл т р и л р а н к и т е и с ъ м усещал- как с к о р о п р е м и н у в а с м ъ д е н и е т о .
Преди 30 г о д и н и б я х м е п о с а д и л и на ц е л и н а н о в о л о з и е в Л я с к о в с к о
на З а й к о в кл ад е н е ц , под т у р с к и я път, в което имаше много
ч е т и р и д е с я т о н о г и / S c o l o p e n d r a m o r s i t a u s / . Тая с к о л о п е н д р а я има
по нас и е от ро вн а; въди се по п р и п е ч н и т е м е с т а из к л и с а в а т а
по ч в а и се з ъ ве т у р с к и к а р к ъ - а я к . 1 П ъ р в и т е т р и години, к о г а т о
копаяхме, о б у в а х м е с е с ца рв ул и и щ о м и з к о п а я х м е н я к о я А0-нога,
у б и в а х м е я, и т ъ й ги бя хм е п о и з ч и с т и л и . На ч е т в ъ р т а т а г о д и н а
зе хм е в е ч е да к о п а е м боси. Един ден, когато ко па ях ме , аз
усетих, че м е ужили нещо на д е с н и я крак по д ябълката, в
mpannulikama и м е смъдна, като к о г а ужили оса. Т о з ч а с си и з в а д и х
кр ак а о т в л а ж н а т а пръст, к о й т о беше з а р о в е н и на к р а к а ми
висеше една черна А0-нога, к о я т а си беше з а би ла кукяците
ч е л ю с т и В к р а к а ми. Аз т о з ч а с я б р ъ с н а х с ръка, с в а л и х я и я
с м а з а х с ч у ка на м о т и к а т а . Но у х а п а н о т о м я с т о в з е да м е см ъд и
п о в е ч е и g e m o й бя х а з а б о д е н и че лю ст ит е, се п о к а з а из д у п ч и ц и т е
и кръв, и вз е да о т и ч а м я с т от о. Б а ща ми, к о г о т о били х а п а л и
н я к о л к о пъти т и я о т в р а т и т е л н и ж и в о т н и , м и каза: "с ч у к а й б а з е и
го натрий, д о г д е е скоро". Аз се з а в т е к о х .на п о л я н а т а под
лозието, g e m o на м е ж д а т а и м а ш е в един в а г а ш / т р а п ч и н а / бъзе,

43
о т к ъ с н а х н я к о л к о листа, с м а з а х ги м е ж д у п р ъ с т и т е си и като
п у с н а х а сок, зех с т я х да ж у л я раната. К а т о я ж у л и х н я к о л к о
минути, болката изчезна и о т ок ът , ко йт о б е ш е с т а н а л колкото
п о л о в и н лешник, се. разиде. От п ъ р в о т о н а т р и в а н и е о ш е ус ет их , че
с м ъ д е н и е т о вз е да на ма л я в а . Д о в е ч е р т а о т с т р а х го т р и х още
д в а - т р и пътя.
В Л о м - П а л а н к а , пр ед и п е т години, бя ха и з л е з л и на р а з х о д к а
няколко чиновници и търговци при Косидевата воденица със
с е м е й с т в а т а си, g e m o над в о д е н и ц а т а бя ха си п о с л а л и к и л и м ч е т а и
б я х а н а с я д а л и кр ай в а д а т а да в а р д я т д е ц а т а си, да не па д н е
н я к о е във вадата. Деца и м а ш е 7 - 8 и все м а л к и о т 3 до 5-6
г о д и н и , на к о и т о к а з а х а да и д а т к ъ де К о с и д е в а т а г р ад ин а, пред
к ъ щ а т а да и г р а я т и д е ц а т а ги п о с л у ш а х а и о т и д о х а н а г о р е да
играят. Родителите се разприказваха за едно, за друго и
з а б р а в и х а за д е ц а т а си. Н о д е ц а т а нали са л ю б о п и т н и и искат
в с и ч к о да видят, в л е з л и в К о с и д е в а т а г р а д и н а и с е р а з п р ъ с н а л и
.из н е я да р а з г л е д а т всичко. П о е д н о вр е м е се чу писък, к а т о че
в з е н я к о й да. ги гори. П и щ я х а всички, к о л к о т о и м г л ас д ъ р ж и и
/
п и с ъ к ъ т се п о в т а р я ш е на т а л а з и в с е по -с ил но . М а й к и т е с к о к н а х а и
с е з а в т е к о х а при децата, но с л е д м а л к о п и с н а х а и те, и к а т о се
д и г н а в р я в а и писък, з а в т е к о х а се и мъжете, н о щ о м о т и д о х а и
те, з е х а да в и к а т и те.. С л е д м а л к о видяхме, че в с и ч к и б я г а т из
градината: д е ц а т а пищят, м а й к и т е охкат, а мъжието псуват и
в с е к и си д ъ р ж и т у челото, т у врата, т у си т р и е ли ц е т о , а д е ц а т а
се плещят с ръце и пищят непрестанно. След бежениите от
г р а д и н а т а д о й д о х а и н я к о л к о пчели, ка т о луди о т яд.
Р а б о т а т а е т о к а к в а била: 6 Косид,- *ата г р а д и н а и м а л о н я к о л к о
кошера /тръбни/ пчели. Лю бо пи тн иг :е в р а г о в е - де ц а т а , като
в л е з л и в г р а д и н а т а о т и ш л и при т я и без да знаят, щ о щ е ’им
д о й д е до гл ав ат а, зели п р ъ ч к и и х в а н а л и да р ъ г а т в к о ше ри те .
Пчелите, разбира се, се р а з с ъ р д и л и и ги н а п а д н а л и , та ги
и з п о ж и л и л и вред. Ма йките, к а т о не з н а я л и к а к в о щ е ги с п о л е т и и
тях, о т и ш л и и т е на п ч е л и н с к а т а война, но и т я х и з п о ж и л и л и ,• та
п о с л е и бащите. С л е д няколко- м и н у т и в с и ч к и т е у ж и л е н и м е с т а се
н а д у х а и п л а ч ъ т на д е ц а т а не преставаше.... Е д и н ст а р е й , к о й т о
и д е л о т с. Го лянци, ка т о в и д я л к а к в а е ра бо т а т а , н а б р а л край
р е к а т а Лом, от К о с и д е в а т а ли вада, ед ин сноп з е л е н о б ъ з е и д о й д е
пр и нас. Без да п и т а ка к в а е р а б о т а т а /той я в и д я л о т да ле ч/ ,
х в ъ р л и с н о п а с б ъ з е т о и каза: " Ч у к а й т е б ъ з е и т р и й т е н а ж и л е н и т е
места, д о г д е м и н е с м ъ д е ж ъ т " , и си замина къде града Лом.
К о к о н и т е за б р а в и х а , че ще им се п о ч е р н я т п р ъ с т и т е от бъзето,
з е ха го и з а х в а н а х а да ч у к а т с камъчета, с пенчетата на

44
n u n u u u m e cu u - т р и й и с е б е си и д е ц а т а си. О т м ъ ж и е т о , к о й т о
б е ш е у ж и л е н и т о й не о с т а н а н а з а д от г о с п о ж и т е . С л е д ч е т в ъ р т
час, в с и ч к о с е забрави.
В п р о т и в о я д и е т о на б ъ з е т о в н а р о д а има п о в е р и е , че к о г а се
дави някоя байновичка /байнова булчица, радова булчииа,
н е в е с т у л к а / с н я к о я я д о в и т а змия, н а м е р в а л а бъзе, р ъ в е го със
зъби, д о г д е й се н а м а ж а т з ъ б и т е с. бъзов г о р ч и в с о к и т о г а в а
о т и в а да се д а в и със змията, и к а з в а т , •че н я к о й си, к а т о г л е д а л
как с е д о в я л а е д н а б а й н о в и ч к а с е д на змия, и б а й н о в и ч к а т а , като
о т и в а л а н я к о л к о пъ т я да г р и з е един бъз и пак с е в р ъ щ а л а да с е
дави, т о й о т и ш е л и и з т ъ г н а л бъза. Б а й н о в и ч к а т а , к а т о д о ш л а пак
да г р и з е б ъ з а и к а то не г о намерила, ум р я л а . Това поверие
п о т в ъ р д я в а , че б ъ з е т о има п р о т и в о я д н а сила.
Б ъ з е т о го у п о т р е б я в а т о щ е и п р о т и в у м а я с ъ л а /хемороя/.
К о й т о с т р а д а о т м а я с ъ л к а з в а т му, като д о й д е п р о л е т да бере
м л а д о бъзе, да м у бели к о р а т а и сутрина, на г л а д н о с ъ р ц е , да го
яде к а т о л а с т а р о т к о е т о щ е м у м и н е м а я с ъ л ъ т . Н я к о и пък г ъ л т а т
з р е л и т е зъ р н а на б ъ з е т о в с е за с ъ щ а т а цел - п р о т и в у м а я с ъ л а .
Е д и н м и р а з к а з в а ш е в О р я х о в о , че от м а я с ъ л а м у с е б е л и л а к о ж а т а
на р ъ ц е т е и к а т о зел да я д е т а к о в а м л а д о бъзе, н е м у се
п о в т о р и л а в е ч е бо ле ст та .
О т д р ъ н - б ъ з или с в и р ч о к , св ир ч о в и н а , с в и р ч о ч е н а , б ъ з о в и н а
/ S a m b u c u s nigra/,, к о й т о е в с е от ро да на бъ з е т о , б е л я т м е к а т а
к о р а / м е ж д у д ъ р в о т о и т в ъ р д а т а д ъ р в е н а кора/, в а р я т я и ч о р б а т а
й д а в а т на б о л н и от к р а с н и к / в о д я н а болест, х и д р о п и к а / да я
п и я т в м е с т о вода, о т к о е т о с е п о я в я в а л о у б о л н и я ч е с т о п и к а н и е
и ’о т о к ъ т и з ч е з в а л . З и м н о в|земе к о г а т о м у е з а т в ъ р д я л а к о р а т а
му, у п о т р е б я в а т и к о р е н и т е за с ъ щ а т а цел.
Цветът на дрън-бъза го употребяват за истинало и за
к а ш л и ц а ; в а р я т го и го д а в а т на б о л н и я да м у п и е с о к а к а т о чай,
о т к о е т о с к о р о се и з п о т я в а и оздравя. К о г а т о н е м о г а т да
н а м е р я т т р а в о в и д н о б ъ зе /S. ebul us /, за п р о т и в о я д и е у п о т р е б я в а т
и д р ъ н - б ъ з , н о т р а в я н о т о с е п р ед по чи та , з а щ о т о е п о - г о р ч и в о и
според това било и по-лековито.
М л е ч н и я т до битък, ко г а е н я к о г и суша, е п р и н у д е н да яде
б ъ з е и м л я к о т о о т т а к ъ в д о б и т ъ к горчи, а и с и р е н и е т о му, т ъ й
с ъ щ о с т а в а го рчиво.
К л а д е н ч а р и т е / б у н а р д ж и и / по р а с т е н и е т о на б ъ з е т о п о з н а в а т
де ще намерят извор. . " Д е т о расте бъзе, ми казваше един
к л а д е н ч а р и н , т а м в о д а т а не е д ъ л б о к о . "
Б ъ з е т о на т у р с к и се з ъ в е с у лт ан -о ту , т. е. , с у л т а н с к о биле.

45
24. ВОДА Ж Е Л Я ЗН А ИЛИ КО ВАШ КА. К о га т о и з л я з а т
по д е ц а та с тр у п и , о т с л а д к и я стр упе й, та те че ж е л т а
в о д а и с т р у п я с в а т , м ай ки те ги з а н о с в а т при ко в а ч а с у т ­
рина, ма гл а д н о с ъ р ц е да ги п о п р ъ с ка с к и с т ц а т а о т
к о р и т о т о , в к о е т о си с т у д и кл ещ ите и ка л и сечива.
В с я ко й ко в а ч знае т о в а и щом види, че му н о с я т д е т е
или иде с т р у п а в о д е те , той н а кв а ся к и с т ц а т а в к о р и т о ­
т о и му н а п р ъ с кв а с тр у п и те , к а т о ги н а тр и в а по м алко и
с ки с т ц а т а д а о с та н е по т я х и по м алко с гу р и я /т о в а л /.
Н я ко и п ъ к зе м ат с паница вода, р а зм ъ те н а с ъ с з гу р и я ,
о т ко в а ш ко то к о р и т о и у дом а м о кр я т на д е ц а т а си
с т р у п и т е с пам ук. К о га се п о я в и в ъ зп а л е н и е на о чите ,
н я к о и х о д я т д а ги м и я т сутр ин а рано на ко в а ш ко то к о ­
р и то , д о гд е е още б и с тр а в о д а т а в него. Н я ко и ко в а ч и
п ъ к п и я т с у тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е в о д а о т к о р и т о т о си
и ка зв а т, че им д а в а л а сила. К о га т о се сл учи мор по
ко ко ш ки те , т у р в а т в ко ко ш е то к о р и т о з гу р и я / з г у р / да
се то пи в ъ в в о д а т а и д а п и я т ко ко ш ки те , о т к о е т о се
п р е д п а зв а л и о т мрение.
25. В О Д Е Н И Ч КА /Ж Е Р К А / ОТ Щ ЪРК. В п р о с т и я н ар од
има поверие, че к о г а т о спи н я ко й лете на къ р а , зя п н а л ,
в у с т а т а му в л я з в а л а зм ия и го "пиял а в. корема". За да
у м о р я т зм и я т а и д а о т ъ р в а т б о л н и я о т то в а зл о , у б и ­
в а т щ ъ рк и к а т о му и з в а д я т в о д е н и ч ка та , д а в а т я на
б о л н и я да я и з я д е , к а т о в я р в а т, че на щ ъ р ка в о д е н и ч ­
ка та , ка т о см ил ал а в с и ч ко що яд е, и змии, щ яла да
смеле и с д р о б и и з м и я т а в корем а му, за д а я и з х в ъ р ­
ли на къ со в е .
26. ВО СЪ К. О т ч и с т в о с ъ к, бял тем иян, б ял с а къ з и
д ъ р в е н о масло м ито п р а в я т с л а д ъ к мехлем з а рани: и з ­
м иват д ъ р в е н о т о м асло в д е в е т води, с ч у к в а т тем и яна и
с а къ з а , т у р в а т ги в м аслото, ту р в а т и в о с ъ к а и в с и ч к о ­
то го с в а р я в а т в ч и с т ганосан с ъ д д о гд е се с то п и и
смеси д об р е; посл е го и зл и в а т в чи с т с ъ д и с ч и с то
пер о м аж ат рани "да ги чи сти и храни м ехлемът". Н я ко и
т о я мехлем го в а р я т в кн и га над п л а м ъ ка на свещ та:
н а п р а в я т ф унийка о т б я л а ч и ста кни га , н а л и в а т в с и ч ка т а _
см ес въ в ф ун и й ка та и я д ъ р ж а т над я р а т а на свещ та,
д о гд е за вр и и уври д о к о л к о т о тр я б в а . К н и га т а не и з г а ­
р я, макар да ври в нея мехлемът.

46
27. ВЪРБА /S a lix a lb a /. C въ р б а та се ц е р я т о т тр е с ка
с пушение: наб ират млади въ рб о ви вейки и ги изсуш ават,
че ко га ул о в и н я к о го тр еска , натрош ават ги над ж иви
в ъ гл е н и и ка р а т б о л н ия да се надвеси н а д дима и да
го в д ъ х в а в себе си. Н якои п ъ к в а р я т в ъ р б о в и млади
ко р и и ги д а в а т на тр е с ка в и те да им п и я т чо р б ата
сутр ин а на гл а д н о съ рце. В ярват че в к о е т о село имало
м ного въ рб и, там хо ра та не ги л овел о тр е ска . В а р ят
л иста о т в ъ р б а и чо р б а та им наливат в у с т а т а на малки
телета, к о га имат гл и с ти , о т ко е то си и з х в ъ р л я т г л и с ­
ти те . За т а я цел у п о тр е б я в а т р а ки та та /S a lix tria n d ra /.
28. ВЪ ГЛЕН . К о га се пресече или п о р е ж е н яко й , с п у ­
к в а т ж и в в ъ гл е н на дребен прах и ,к а т о угасн е , д о гд е е
още то п ъ л , за с и п в а т с него раната и я п р и в ъ р зв а т.
В ъ гл е н ъ т о т м еките д ъ р в е та , ка то о т л е с ка та , клена,
въ рб а та, л и п а та се п р е д по ч и та , но а ко ням а н а б ъ р зо
та ки ва, у п о т р е б я в а т и о т д р у ги д ъ р в е та . Н я ко и за сипва т
пре се че н о то с б арут, но о т н е го см ъди.
К о га боли н я к о го гл а в а и м ислят, че е о т уроки,
зем ат е д н а зе л е н а паница, наливат в н е я с т у д е н а в о д а
и зем ат тр и или д еве т ж и в и чисти в ъ гл е н и , с ко и то
б а я т над л и ц е т о на б о л н и я и то га в а ги х в ъ р л я т във
во д а та . К а то у га с н а т в ъ гл е н и те , д а в а т на б о л н и я да пие
и о т в о д а т а и му омиват лиц ето. Това се ка з в а гасение
въ гл е ни .
29. ГЛ А В О Ч /In u la d ysenterica/. Г л а в о ч ъ т расте., по
в л а ж н и те м еста и ц ъ ф ти ж ъ л т к р ъ гъ л ц в я т . Ц в е т ъ т му,
освен д е т о го у п о т р е б я в а т за д а б о я д и с в а т ж ъ л т о , в а ­
р я т го и го р ч и в и я му со к у п о тр е б я в а т п р о т и в т р е с ка т а -
д а в а т го на б о л н и те да го п и я т, "от к о е т о ги напуща
тр е ска та ". ' *
30. ГЛ И Н А ПЕЧЕНА. К о га т о н яко й се п о д у е и му се
черви и б р о ж д и ко ж а т а , зем ат сурови ки р п и ч и или, ако
няма п о д р ъ ка кир пи чи - буци п р ъ с т /н о и в д в а та
сл уча я тр я б в а д а е ж ъ л т а или б я л а /, з а п а л я т пещ та и
я х в ъ р л я т д а се пече. К а то се н асве тл и и з в а ж д а т я и
я о с т а в я т д а и зсти н е . С л е д то в а я р а зтр о ш а в а т и ка то
я т у р я т в е д н о ко р и то , по л и в а т я с о ц е т д а се р а з ­
кисне и п о д и р вси ч ко , о б л а га т т я л о т о , д е т о е п о д у то , а
а ко е п о д у т о ц я л о т о т я л о - и ц я л о т о т я л о , "от ко е то
се зема о гъ н я и о т о к ъ т изпадва".-'

47
31. ГЛ О Г. /C ra ta e g u s oxyancantha/. Г л о го в и т е кори
н я ко и ги .белят, в а р я т ги и с чо р б а та им се ж а б у р я т,
к о га т о ги б о л я т в е н ц и те . Но освен то в а г л о г ъ т играе
го л я м а р о л я в наш ите н арод ни п о в е р и я .5 На Г е р гь о в д е н
с гл о го в и кл о н ч е та и ц в я т си о б ки ч в а т в р а т и т е сутрина
д о гд е още не е и з г р я л о с л ъ н ц е то ; с н е го си ки ча т
уш ите на ко тл и те , к о г а о ти в а т, тъ й същ о п р е д сл ъ нце
на Г е р гь о в д е н , за м ъ л ча н а вода. С гл о го в ц в я т н а к и ч -
ват я гн е т о , ко га ще го м я та т в пещ та за курб а н на св.
Г е р гя , с к о й т о н а ки т се пече. С гл о го в и р ъ ж н и п р о б и ­
ва т гр о б а и т я л о т о на у п ъ л те н й ц и те и н ал ива т в д у п ­
ка та варени билки, к о и т о св а р я в а т в един го л я м чер
ко те л . Т ая сл уж б а я и з п ъ л н я в а т о ния чел овец и, ко и то
се з ъ в а т гл о го в и /д ж а д а ж и и /. Г л о го в е т е * с п о р е д нар.
поверие с ъ синове на п ъ л те н и ц и , к о и т о у ж и зл я зв а л и
о т гр о б а и хо д и л и при ж е н а си, о т к о я т о се р а ж д а л о
д е те , к о е т о имало на носа си само е дна д у п ка и то с а ­
мо м о ж а л о д а види п ъ л т е н и ц и т е . Т акив а гл о го в и п р е д а ­
ва т с в о е то тайно и з к у с т в о да л о в я т, д а г о н я т и п р о ­
б о ж д а т п ъ л те н и ц и те , на св о и те синове о т р о д а - в
р од . Т ака ва една ф ам илия има в с. С трупен, в О р я х о в с -
ки о к р ъ г, к о и т о в т у р с к о време са х о д и л и в селата,
д е т о се п о я в я в а л п ъ л т е н и к, да го п р о б о ж д а т и да го
за л и в а т с варени -б и л ки . А з питах е д н о го т о о т т я х да
ми р а з к а ж е ка к п ро б ива п ъ л те н и ц и те , но то й се бояше
д а го не предам на в л а с т и т е и ми каза, че то й не знае,
а баща му знаял и не го научил, а п ъ к д р у ги т е селяни
ми казаха, че знае, но се бои да казва, за щ о то се га не
о с т а в я т вече да се л е ку в а т селата о т п ъ л те н и ц и . В
1880 го д и н а , к о га т о б я х о ко л . н ачал н ик в О р я х о в с ки о к ­
р ъ г, о т се л о Б укю в ц и д о й д о х а при мене старейш ините с
км е та д а ме м олят, д а им дам во л я, д а си д о в е д а т
един гл ог,, д а им л е ку в а с е л о то о т п ъ л т е н и к; защ ото
зел и да м р ъ т по д в а м а -т р и м а о т е д н а къ щ а и те се
б о я т д а не се е у п ъ л т и л н яко й , д а ги мори' и п о д о з р я -
ваха д а ж е е д и н ста р е ц , с л е д к о го т о , о т к а к ум рял, зели
д а мрат хо р а та в с я ко й д ен и д а ж е зел и да м рат и д о ­
б и т ъ ц и т е им, ка т о казваха , че все п ъ л т е н и к ъ т тр я б в а
д а мори и д о б и т ъ к а им. А з, разум ява се, не им п о з в о ­
лих и ги уверих, че т а к о в а нещо няма, но за д а се у з ­
нае ка кв а е раб отата, п р а ти х окр. д о к т о р г. С та н ке в и ча

Глоговете по някои м е с т а ги з ъ б а т г л о г и н к о б и и .

48
и се о ка за , че в с е л о т о имало тиф ус, за к о е т о се зеха
н у ж н и т е мерки и им се д а д о ха п о тр е б н и те н а ста в л е н и я ,
с л е д к о е т о б о л е с т т а с к о р о изчезна.
С гл о го в и кл и н и за кл и н в а т махъла на в о д е н и ц и те
к о га ги сп ир ат нощ я сам од ивите. За да не у р о ч а с в а т
в о л о в е те , п р а в я т им гл о го в и ж е гл и , а на д е ц а т а да не
у р о ч а с в а т п р а в я т гл о го в и к р ъ с ч е т а и ги заш иват на
ш епките им, но за т и я ,случаи се избира чер гл о г, т.е.
гл о г, к о й т о р а ж д а черни гл о ги н ки . К о га набере н я ко й
цирей, пр о б и ва т го с гл о го в бод, за щ ото о т м етала се
п о д с ъ р д в а л . - С е д н а реч, гл о г се у п о т р е б я в а п р о ти в
л о ш а в и те -д у х о в е и п р о т и в ур о ки те . На Г е р гь о в д е н п о н е ­
ж е св. Гео р ги гони л а м я та /з л и н а т а /, за д а се не скрие
в къщ и, в ъ в во д а та , д а не влезе в я гн е то , п р е д п а зв а т
се с гл о га , о т к о й т о в с я к о зл о б я га л о .
32. ГО РЧ И ВЧЕ И ЛИ ГО РЧ И ВКА /F u m a ria officinalis/.
Т ова д р е б н о го р ч и в о растение р асте д и в о по н и ски те
то р н и места и по х е н д е ц и т е на припек. По май месец му
бе ра т зе л е н и те л и с т а и ги я д а т сутр и н а за п р е ч и с т в а -
ние на к р ъ в т а и за ко л е ц .
33. ГО РЧИ Ц ИЛИ ГОРЕЦ /H u m u lu s lu p u lu s /. Г о р ч и ц ъ т
п р о л е т, ка т о и зр а с тб из зе м я та д о една п е д я , б ерат му
м л а д и те кре хки с т е б л а и в а р я т о т т я х ки с е л а чорба,
или ги поп а рв ат с в р я л а в о д а и п р а в я т о т т я х салата.
Т ова го п р а в я т н а й - в е ч е ония, к о и т о с т р а д а я т о т м а я -
съ л . Ч уш ките /о б и ч и ч к и т е / му ги берат есен и ги у п о т ­
р е б я в а т за. кв а с /м а я / к о га ще м есят кисел хл я б .
34. ГРОЗДЕ Г У Ч Е Ш К О 'Ч Е Р Н О /S ola nu m n ig ru m /. И на
ч е р н о то кучеш ко г р о з д е л и с та та - се у п о т р е б я в а т за
п л а с те р на рани, но лапи о т него не п р а в я т.
35. ГРОЗДЕ КУ Ч Е И ЛИ КУ Ч Е Ш КО ГРОЗДЕ ЧЕРВЕНО
/S o la n u m d ulca m a ra /. Ч е р в е н о то куче гр о з д е се зо ве още
и развал ни че , р а зв а л е н ка и се у п о тр е б я в а за р а зв а л я н и е
о т о ц и и циреи: н а б и р а т му л и с та та и м л а д и те стъ бл а ,
в а р я т ги и ка т о н а п р а в я т от т я х лапи, н а л а га т о то ц и т е
и цир еи те. Л и с та та му д о гд е са още зел ени се тур в а т
на рани вм есто п л а сте р , да ги ч и с т я т и и зс м у кв а т.
36. ГУРИДА ИЛИ ЯГУРИДА. Д о гд е е зе л е н о гр о з д е т о
зо в е се гу р и д а или я гу р и д а . Г у р и д и те /о с в е н д е т о се
у п о т р е б я в а т за п о д ки с е л я в а н и е на р а зл и ч н и ястия и
са л а ти и се ту р в а т в турш иите с пипер, михле, краста­

4. По н я ко л ко думи 49
вици и д р. да ги п о д к и с е л я в а т и с т я г а т д а т р а я т п о ­
в е ч е /, се у п о т р е б я в а т и за ц я р п р о т и в р а зн и б о л е с ти .
К о га б о л и н я к о го гл ава, с п у к в а т го р и д и и му н а л а га т
те м е то н а д ч е л о т о и с л е п и те очи. А к о г а има н я к о й
сю р м е к, с п у к в а т го р и д и т е т ъ й щ ото д а им се с м а ж а т и
сем ената, и з ц е ж д а т им сока, п р е ц е ж д а т го п р е з ч е с та
къ р п а и го д а в а т на б о л н и я д а пие, о т к о е т о му се
спир а с ю р м е к ъ т и му у га с в а о г ъ н я т на с ъ р ц е т о , к а т о о т
лимон. Н я ко и го д а в а т п ъ к смесен с каф е, к о га е б о л ­
н и я т ко л и ч а в и го боли на пъпа. К о га б о л и н я к о г о •
с ъ р ц е или му е п о в р е д е н с то м а х ъ т, в а р я т му ч о р б а и я
п о д к и с е л я в а т с гу р и д а "да му се о прави с ъ р ц е т о ". За
с ъ щ а та цел, к о га ням а още гу р и д и , ч у к а т л а с та р и л о -
зюви л и с т а и с ъ с с о ка им п о д к и с е л я в а т , а н я к о и у п о т ­
р е б я в а т за п о д ки с е л я в а н и е и с о ка о т чука н и зе л е н и к и ­
се л и ц и /д и в и я б ъ л к и /, к о га ням а ни л а ста р , ни го р и д и .
37. Д Р А КА /P a liu ru s a u stra lis/. Д р а ка та е д р е б н о д ъ р в о
- туф а; по л и с т а т а си п р и л и ча на б е л и я сал къ м , но по
ц в е та и п л о д а си се р а зл и ч а в а . П л о д ъ т й е т ъ р к а л я с т ,
к а т о п а р и ч ки . Т я има я ки о с т р и куки , о т к о е т о си е п о ­
л уч и л а и им ето, нам ярва се по ка м е н и ти те м еста, но
т в ъ р д е р я д к о в С еверна Б ъ л га р и я ; н а й - м н о г о я има
о ко л о Т ъ р н о в о и из Кам енец. Н ейните ко р е н и им ат в
себе си с ти п с а в о вещ ество, з а т о в а ги к о п а я т и к а т о ги
с в а р я т , ж а б у р я т се с т я х о ния , к о и т о ги б о л я т в е н ц и т е
о т н и ж и т или ония, к о и т о ги б о л я т з ъ б и т е .
38. Д Р ЕН КИ . Д р е н ки те освен д е т о ги я д а т ^сурови,
варени, сушени на ошав и на с л а д ко , у п о т р е б я в а т се и
за ц я р п р о т и в сю рм ек и п р о т и в ко л е ц . К о га у л о в и н я ­
к о го с ю р м е к, а н а й - в е ч е д е ц а та , - в а р я т д р е н к и и им
д а в а т ч о р б а т а д а п и я т. В 1875 го д и н а , в Т ъ р н о в о имаше
пом аци нйзами, от Л ове ш ки те села, к о и т о зим уваха по
ха нищ а та и п р е з зи м а та ги беше н а га зи л с ъ р ц е б о л с
д и а р и я и те сами се ц е р я х а с д р е н ки : ку п у в а х а о т
т у р с к и т е б а ка л и сухи д р е н ки , п р е го р я в а х а ги на а б а д -
ж и й с к а т а ф урна и к а т о ги с тр и в а х а з а е д н о с к о с т и л к и т е
на прах, л и ж е х а праха с у т р и н а на гл а д н о ' с ъ р ц е с е зи к.
Те бяха, к а к т о се ка за , о т Л о в ч а н с ки т е помаш ки се л а и
ми ка за ха , че по т я х т а ка се ц е р я т о т с ъ р ц е б о л и о т
сю р м е к. К о га ул о в и н я к о го ко л е ц и го б о л и п ъ п ъ т ,
т ъ р с я т о гн и л и д р е н ки и му д а в а т д а я д е "да му с т е г ­
н а т с ъ р ц е т о ".

50
Т и р я ки и т е т ю т ю н д ж и и к а т о им се свърш и т ю т ю н я т и
не м о га т да нам ерят о т н и гд е , у п о тр е б я в а т д р я н о в а т а
ко р а вм есто т ю т ю н .
В е д н ъ ж , д я д о Н икола Х ранов о т Л я с к о в е ц , к о й т о
беше същ т ю т ю н д ж и я , ка то му се беше свъ рш ил на нива
т ю т ю н я т /н и е бяхме комшии с нивите си на П е с ч а н а /,
помня, че си обели д р я н о в и я т е гл и ч и п р е з д е н я му
пуши ко р а т а вм есто тю тю н .
39. ЕЛЕННИ ИЛИ ВО ЛС КИ ЯЗИК /S c o lo p e u d riu m offici —
n a ru m /. Л и с та та на то ва р а сте н и е ги берат, суш ат ги
на с я н к а и ги у п о тр е б я в а т вм есто чай п р о т и в гл и с т и т е .
/ У В раца един евреин в с я ка го д и н а съ б и ра т а ки в а л и сти
и ги праща въ в В и д и н ./
40. ЕНЮ ВЧЕЦ БЯЛ /G alium m o llu g o / и Е н ю в ч е ц ж ъ л т
/G a lium v e ru m /. Б е л и я т и ж ъ л т и я т е н ю в ч е ц се берат
срещ у Е н ю вд ен п ре з нощ та /н а 2 4 - т и ю н и /, к о г а т о х о ­
д я т сутр и н а рано д о г д е не е и з гр я л о с л ъ н ц е т о моми и
н еве сти д а берат разл ични ц е р о в и ти б илки, д а в и я т от
т я х венци и д а посрещ ат с л ъ н ц е т о с т и я венци, п р е п -
л есн ати през рам ената им и с малки тур ен и на гл а в и те
им, к а т о му п е я т еневски песни, а то играе на н е б о с к ­
лона с д в е сабли в д в е те си ръце. Тези в е н ц и о т л е ­
к о в и т и т е б ил ки се в а р д я т п р е з ц я л а го д и н а и к о га т о се
р а зб о л и н я ко й о т н я к о я н е и з в е с тн а б о л е ст, в а р я т ги и
се к ъ п я т Сг тях. Н якои, к а т о се в ъ р н а т о т б и л ки те ,
с в а р я в а т о т т я х по един к о т е л и си м и я т гл а в и т е за
зд р а ве , т.е. д а ги пази св. Еню о т в с и ч к и т е зл и н и и
б о л е сти.
Е н ю вд е н е един от н а й - в а ж н и т е , наши народни
п р а зн и ц и . За н е го в и те о б реди, песни га д а н и я и за л е ­
к о в и т и т е билки, к о и т о се б е р а т през нощ та, т р я б в а да
се и зс л е д у в а по д р о б н о . Т ози ден е п о в р а т на с л ъ н ц е то ,
то й е с л ъ н ч о в п р а з н и к - д е н я на н е го в о т о п о д м л а д я -
вание и завръ щ ание пак към нас.
41. Ж И В А К /H y d ra rg y ru m /. Ж и в а къ т "неуморен", т.е.
чи ст, к а к т о си е, го д ават д а го гъ л т а т з а стр а х. У м о ­
рен, т.е. обаян, се д ава т ъ й същ о за ц я р . Б а я н и е т о или
ум о р я в а н и е то му ста в а така: ту р в а т на д л а н т а си м алко
ж и в а к и на гл а д н о съ рц е п л ю я т въ рху му гл а д н а с л ю н ­
ка и го б ъ р ка т, д о гд е се умори, т.е. д о гд е се о б р а зув а
е д и н в и д амалгама о т него и сл ю н ка та , и т о га в а го д а -

51
ват за цяр. Смесен с сю лю м ен и лой се у п о т р е б я в а за
мазане рани, ко и то не о з д р а в я в а т о т д р у ги мехлем; тъ й
съ щ о с н его мажат с л а д ки я стр упе й, к о й т о и з л я з в а на
д е ц а та по гл а в а та и ка то те че ж ъ л т а вода, стр у п я с в а ,
но не боли, то затова го з о в а т с л а д ъ к. С ъ с същ ия
мехлем м о л я т и въшките.
Но освен за цяр, ж и в а ка го у п о т р е б я в а т и за п а ­
ко с т и : н ар и ча т го и го пращ ат в къ щ и те , или го х в ъ р ­
л я т в къ щ ите, от което х о р а та в о на я къщ а, г д е т о е
хвъ р л е н ж и в а к, не си в и ж д а т хаиря. К о га н я ко й иска да
изсуш и овош ката на съ сед а си на л о зе то , д а не му
прави сянка , п р о въ р тя ва в чатала, о т г д е т о се р а з к л о ­
н я в а т кл о н и те , с малко св р е д е л ч е над ол у, налива в
д у п ка т а ж и в а к и я замазва с в о с ъ к, о т к о е т о ж и в а к ъ т
в л я зв а л в с т ъ б л о т о на овош ката и я изсуш авал. К а зва т,
че к о га т о се хвърли ж и в а к в н я ко й я з, я з ъ т не можал
д а се з а д ъ р ж и - водата го п р о д ъ н в а л а . Н я ко и тайни
л ека ри п р а в я т от ж ива к и 'с ю л ю м е н хапове и ги д а в а т
на о ния, к о и т о имат рани в гъ р л о т о си о т венерика, но
то в а се прави тайно. От съ щ а та б о л е с т пушат с ж и в а к,
но к а к се прави това пушение, аз не зн ая , за щ о то не
к а з в а т ; с та ко в а пушение са ум ор я вал и м но го хора, а о с о ­
бено у Враца, гд е т о има н я ко и ж ени, к о и т о пушат.

П о н е ж е се о т б о р и дума за п у ш е н и е т о и за в е н е р и ч е с к и т е бо лести,
н е к а м и б ъ д е п о з в о л е н о да кажа н я к о л к о д у ми за т а я бо лест. В
о р я х о в с к и я и в р а ч а н с к и я окръг, за к о и т о аз п о в е ч е зная, т а я
р а з р у ш а я ш а б о л е с т е доста р а з п р о с т р а н е н а и н а с е л е н и е т о г и н е от
нея. К а т о ж е л а я х да узная о т г д е се е п р е н е с л а т а я з а р а з а м е ж д у
п р о с т о т о население, аз питах в р е д по селата, к а к т о м л а д и т ъ й и
с т а р и х о ра и никак не можах да се на у ч а н а в я р н о з а щ о т о м и к а з ­
в а х а ра зл ич но .
Едни м и казваха, че я д о н е с л и че р к е з и т е , д р у г и - т а т а р и т е ,
н я к о и к а з в а х а за вл асите от п о с л е д н я т а р у с к о - т у р с к а в о й н а и
д.т. В с. Бързина, оряховски о к р ъ г м и казаха, че с е л о т о и м с е е
м е с т и л о на т р и м е с т а от та я б о л е с т и дн е с н а с е л е н и е т о е з а р а з е ­
но от сифилис, т ъ й щ о т о с е .р а ж д а т у р о д и , без ръце, без крака, в
р а ни и п р . М е с т е н и е т о на с е л о т о т р и пъти и т о о т д а в н а и у р о д и т е
м е н а в е д о х а на мисъл, че та я б о л е с т е р а з п р о с т р а н е н а п р е д и п р е ­
с е л е н и е т о на т а т а р и т е и черкезите, и че т о в а н е щ о т р я б в а да е
п о -с та ро , т а затова и д н е ш н о т о п о к о л е н и е не з н ае о т г д е се е
б г н е з д и л о т о в а зло помежду му и го м о р и б а в н о и о т в р а т и т е л н о .

52
42. Ж И В А К И СЮ ЛЮ МЕН. О в ч а р и те по каш л ите, х а й ­
д у ти те , ка л у ге р и т е в н я к о и м анастири, к а т о се - б о я т д а
се не н а в ъ д я т с въш ки, в зе м а т ж и в а к и сю л ю м е н , с м е с ­
в а т го и к а т о го р а зм е с я т с лой, н а м а зв а т д в е пам учни
въ р ви или га й та н и к а т о го п р и п л е щ я т п р е з р а м е н а та си
н а кр ъ с т, н о с я т ги по го л о . О т ж и в а к а и с ю л ю м е н я ,
к о й т о о т тр и е н и е по р и з а т а и с н а га т а се р а з н о с я по
ц я л о т о им т я л о , и зм о р я в а т се в с и ч к и т е въ ш ки и д р у ги
не см е я т -д а ги п р и п ъ л з я т о тв ъ н .

Н а й - п о с л е 8 с. К о й н а р и на р. Искър, с л у ч а й н о с л я з о х у е д и н
учител, к о й т о ж и в е е ш е 6 к ъ щ а т а на д я д а А н д р е я . Д я д о А н д р е й беше
с т а р е ц на 8 0 години, бил е м н о г о г о д и н и к м е т 6 К о й н а р и 8 т у р с к о
В р е м е и б е ш е у м е н и о п и т е н с т а р е ц . К а т о д о й д е в е ч е р т а д у м а и за
т а я болест, аз м у к а з а х к а к в о са м и р а з к а з в а л и за п р и н о с я н и е т о
на б о л е с т т а и за р а з п р о с т р а н е н и е т о й. Т о й по ми сл и, п о м и с л и и м и
каза: "Те, т . е . х о р а т а или н е знаят, или са т е л ъ г а л и . Т а я б о ­
лест, синк о, е с т а р о н е що и т я е п р е н е с е н а о т В л а ш к о . В ъ в в р е м е
на к ъ р д ж а л и и т е , в с и ч к о т о о р я х о в с к о поле, л о м с к о т о , н и к о п о л с к о т о
и ц я л о т о к р а й д у н а в и е е б я г а л о у В л а ш к о и са с т о е л и 1 6 - 1 7 год.,
о т к о е т о ц е л и с е л а и о с т а н а х а и до д н е с там, а н а й - в е ч е тия, щ о
са п о к р а й Д у н а в а , т е са в с е б ъ л г а р и . Аз т а м .съм се р а ж д а л и ко-
г а т о с е з а в ъ р н а х м е /аз т р я б в а д а с ъ м б и л на 7 - 8 г о д и н и / помня,
че к о н д и с а х м е на Д о л н и Л у к о в и т и ч у х м а й к а си к а т о к а з в а ш е на
б а б а ми, че л е л я ни е б о л н а о т ф р е н г а - е т о о т г д е с и в о д и п о в -
л е к л о т о т а я бо ле ст ; не е т я ни о т ч е р к е з и , ни от т а т а р и , ни о т
турц и, а е в л а ш к и пешкеш, к а г о т о д о н е с о х а о т з е м п а р е ш к а т а в л а ш ­
ка земя; о т т о г а в а е тя; н я к о и я з о в а т шу г а , к р ас та , но т я н е е
х *

ни шуга, ни кр ас та , а ч и с т а в л а ш к а ф р е н г а и т я да не р е ч е ш , че
се ра знося т о л к о в а от з е м п а р е л и к , т е с е н а т р а в я т /заразяват,
м о л е п с в а т / о т едене, п и е н е и н е з н а я н и е . О т и в а т п о с в а т б и , п о
понуди, к р ъ щ а н я и д р у г и с б о р о в е и я д а т к а р а ш и к , п и я т о т б ъ к л и ­
ц и т е си редо м, с ъ р б а т по н я к о л к о н а р е д - с е д н а лъ ж и ц а , а т я т о в а
и т ъ р с и : к а т о се л е п н е б г ъ р л о т о м у , . ч е д о г д е го и з я д е . - В с.
Г о р н и к в с е о р я х о в с к и окръг, м е п о в и к а е д и н о т у ч и л и щ н и т е н а с т о ­
ятели у д о м а си й м и п о к а з а р а н и т е на б р а т о в и ц а си, к о я т о б е ш е
50 г о д и ш н а ж е н а и на г ъ р б а й и на м у с к у л и т е на ръцете- й и м а ш е
с т р а ш н и рани. Аз го с ъ б е т о в а х да я д о в е д е в О р я х о в о , д а я п р е ­
г л е д а д о к т о р а и да земни д а я цери, но н е с е в и д я х а в О р я х о в о ,
а с л е д т р и м е с е ц а се научих, че я з а в е л и ' В ъ в В р а ц а пр и н я к о я си
ж е н а д а я п у ш и и там, 0 п у ш е н и е т о , и ум ряла.

53
43. Ж И Л О В Л А К И ЛИ Т А Ч И -Т А Ч К А /P la n ta g o m e d ia /.
Л и с т а т а на ж и л о в л а к а ги б е ра т, в а р я т ги и ги у п о т р е ­
б я в а т з а лапи о т п о д у ти н а , а с ц е л и т е п р е сн и л и с т а
н а л а га т рани в м е с то п л а сте р , д а ги ч и с т я т .
44. Ж И ТО . К о га се н ад уе н я ко м у п о д н о к ъ т я п р ъ с т ъ т
и се г о т в и д а бере, с д ъ в к в а т ж и т е н и зъ р н а , д о г д е с т а ­
н а т на ж и л а в а каша, н а п р а в я т о т т я х п и т и ч к а и о б в и в а т
с н е я н а д у т о т о м я с т о "д а го изсмуче".
45. ЗЕ М Н А И Л И С У Х О ЗЕ М Н А - С У Ш Н И Ц А Ж А Б А . К о -
г а т о бере н я к о й с л я п ц ир ей или п о д б и ти н а , ил и к а к ъ в
д а е о т о к , р а з п а р я т сухозем на ж а б а и н а л а га т о т о к а , о т
к о е т о се и зс м у кв а и се п р о б и в а п о - с к о р о , но о т с м у к а -
н и е то , о т о к ъ т б о л и сил н о, т ъ й щ ото в с я к о й не м о ж е д а
изтъ рпи.
С ъ щ а та ж а б а я т у р в а т в р а ки я , но ц я л а и к а т о се
н а ки с н е и и з л е з е л и га т а о т к о ж а т а й, о т б р а д а в и ц и т е и,
д а в а т на т р е с ка в и д а п и я т о т р а ки я та , б е з д а з н а я т ,
о т к о е т о б ъ л в а т си л н о и у ж ги о с т а в я л а т р е с к а т а .
С криш ом я д а в а т , за щ о то а ко знае, що са ту р и л и в р а - '
к и я т а , н и ко й ням а д а се с ъ гл а с и д а пие т а ка в а п а к о с т .
46. З А М К И ЛИ ГУМ И А Р А Б И КА . К о га ка ш л я т м но го,
ил и к о га се п о я в и с х р а ч к и т е кр ъ в , д а в а т на б о л н и т е
д а л и ж а т за м к и д а му г ъ л т а т сока, к о й т о с т а в а о т ■
с л ю н к и т е и зам ка. Н я ко и у п о т р е б я в а т вм есто за м к, кл е й
о т сл и ви , череш и, за р з а л и и вишни, а н я к о и го см е св а т
с я й че м л я к о / г о г о л - м о г о л / и го п и я т.
47. ЗАХАР, Ш ЕКЕР. • З а х а р та се у п о тр е б я в а , з а д а
п о д с л а ж д а т с нея р а з л и ч н и т е ц ерове, д а в а т я р а з т о п е н а
в ъ в в о д а на ш ербет с е д н а п ъ п к а карамф ил "за и с т и н а -
ло", н а си п в а т я в очи, к о га б о л я т ; д е р а т с б у ч к а за хар
м и га ч и те на к р ъ в я с а л и о чи; п о с и п в а т печен л ук, праз,
го л и я /ш а н г ъ л / и в р ъ з в а т с н е я рани и о т о ц и . Ж ъ л т а т а
за х а р /н е б е т ш е ке р и / я д а в а т н а - д е ц а т а к о га ка ш л я т
"д а им о м е кв а т гъ р д и т е ". - С една реч, за х а р та , освен
з а я д е н и е , се у п о т р е б я в а в н а р о д н а та м ед иц ина в с т о ­
ти н и церо ве.
48. З В Ъ Н И Ч Е /H y p e ric u m p e rfo ra tu m /. Т ов а р а с те н и е
има н я к о л к о имена: зв ъ н и ч е , пор е зни че , п о р е з н а т о • биле,
п о с е ч е н о т о биле, п о с е ч е н а та трева, к а л ъ ч - о т у и к а н т а ­
рион. Че т о в а бил е е л е ко в и т о , сам ите му имена го п о ­
к а з в а т . О т н е го п р а в я т ц я р та ка : к о га ц ъ ф не д о б р е , а

54
т о ц ъ ф ти о т ю ни д о а в гу с т , набират ц в е та .с ча ш ки те,
н а п ъ л в а т г о в е д н о с т ъ к л о и го за л и в а т с ч и с т о д ъ р ­
ве но масло. Т о в а масло се зо ве зв ъ н и ч е в о масло, п о -
р е зн и ч е в о масло, посечено масло, к а л ъ ч - а я , к а н т а р и о н -
ая и се у п о тр е б я в а за рани; с н е го за л и в а т в с я к а к в и
пресни и с та р и рани. К а то се пресече н яко й , или му се
нарани н я к о я ча с т, за л и в а т р аната с м аслото, п р е в ъ р з ­
в а т я и за л и в а т w въ рху п р е в р ъ зка та , а ко е го л я м а и
опасна раната, а а ко е малка, н а м о кр я т в м а с л о то пам ук
или начепкан и о т чи сти парцали ко н ц и /т и ф т и к / и ги
п р е в р ъ з в а т в ъ р х у р аната д а има п о с т о я н н о н а д нея
масло. О т т о в а масло б о л к а т а и зч е зв а , в ъ зп а л е н и е не
с та в а и р ан ата не гн о я с в а . К о га се п р ъ с н а т о т р о д и л - '
н и ц и те з ъ р н а т а на ц и ц и те , к а т о се м а ж а т с т о в а масло,
о з д р а в я т с ко р о . Ц в е т ъ т б ез л и с та та му се у п о т р е б я в а
на чай и пом а га п р о ти в д и а р и я , съ р ц е б о л и к а т а р . Н я ­
ко и му в а р я т ц в е т а в кра ве масло и с н е го м а ж а т ц и ­
ц и те на б и в о л и ц и те и кр а в и те , к о га се с л у ч и д а се *
н а п р ъ с ка т и д а не м ога т д а се д о я т и д а си к ъ р м я т
те л е н ц а та , о т к о е т о м асло р а н ки те се з а р а с т в а т з а
д в а - т р и дена!
49. З Е Л Е /B ra s s ic a /. З е л е т о в се ки знае, че се у п о т ­
р е б я в а к а к т о п р я сн о , т ъ й и кисе л о за р а зл и ч н и я с т и я ,
н о о све н т о в а т о се у п о тр е б я в а и з а ц я р . К о га се п о =
пари н я к о й з а д а не и з л я з а т мехури на п о п а р е н о то
м я сто , н а л а га т го с л и с та о т ки с е л о зеле, т ъ й съ щ о
н а л а га т и и зм р ъ зн а л о . З е л е в а та ки се л а чо р б а / с о к / се
у п о т р е б я в а вм есто л им онада и .н а н я к о и чо в е ц и д е й с т ­
в ув а в м е с то сл а б и те л но . С л и с та та о т п р я с н о зе л е н а ­
л а га т вм е сто п л а с т и р рани, а н а й - в е ч е о т в и з и к а т о р и я
и о т и з го р я л о , к о г а се п у кн е прищ еят.
50. З Л Ъ Ч К А Т А И ЛИ З Л Ъ Ч К А Т А НА ЗЕМ ЯТА /E ry th ra c a
ce n ta u riu m /. Т а зи б и л ка р а с т е по сл аб ите- п р и п е чн и б ъ р ­
д а п о в е ч е то по сл аб ите м еста и по ж ъ л т о п р ъ с т и ц а т а и
б е л о п р ъ с т и ц а т а . П о ю ли я берат и к о га т р е с е н я к о го ,
в а р я т я к а т о чай и п р е ц е д е н а та й чо р б а д а в а т на б о л ­
н и я на гл а д н о с ъ р ц е д а пие по е д н а чашка. Т я е м ного
го р ч и в а , к а к т о и сам ото й име п о ка зв а и з а т о в а в се ки
не се реш ава д а я п и е ,“ а особено м ал ки те д ец а , но е
си гур е н ц я р п р о т и в т р е с к а т а и п р о ти в ко л и ц а .

55
51. ЗМ ИЯ ОТРО ВНА. К о га т о ухапе н я к о го н я к о я г р а -
мадница или ус о й н и ц а зм ия, гл е д а т д а у б и я т з м и я т а и
ка то й см а ж а т гл а в а та , н а л а га т р а н а та с нея д а си и з ­
те гл и у ж я д а и о т к о е т о о з д р а в я л б о л н и я т.
52. И М И Л А /V is c u m a lb u m /. И м илата е т у н е я д н о вечно
зелено растение, к о е т о р а сте п а р а зи т на д р у ги т е р а с т е ­
ния, а н а й - в е ч е на я б ъ л к и т е и на круш ите. Н ейните
пл од ове, к о и т о са е д р и к о л к о т о гр а х о в о з ъ р н о , меки
ка то гр о з д е и бели к а т о м аргарит, ги б е ра т и ги д а в а т
на б е з д е т ки н и т е ж е н и за р о ж б а . Най —л е ко в и т а за та я
цел била оная имила, к о я т о се нам еряла на орех. Ими —
л ата и д о с е га се с ч и т а к а т о н я ко е свещ ено р а сте н и е и
с него се ки ч а т м ом ите и го д ъ р ж а т за б о д е н о п о д г р е ­
д и те в къ щ а та си, д е т о ж и в е я т , за зд р а в и е . З а това
н яко и я з а в ъ ж д а т в гр а д и н и т е на я б ъ л к и т е и круш ите.
Т ова з а в ъ ж д а н и е с т а в а та ка ! р а зц е п в а т к о р а т а на н я ко й
зелен з д р а в кл о н с н о ж д о 1 д е ц и м е тъ р и в р а з ц е п е —
[_iqtq м я с то п ъ х в а т е д н о им илово семе и го з а м а зв а т с
л е п ки я с о к о т п л о д а му. Т ова се прави или есен или
прол ет. На п р о л е т о т сем ето и з р а с т в а имила, к о я т о се
храни о т д ъ р в о т о и р а с те на туф а м ного го д и н и , но
д ъ р в о т о с тр а д а е о т нея и а ко са м н о го туф и на м ного
клонове, изсуш ават го . Из Д елиорман, к о с о в е т е сами я
р ъ з в ъ ж д а т по круш ите: к а т о й я д а т сем ето и к а т о го
р а зм а зва т по кл о н и те , т о се прихващ а и круш ата о б т е гв а
о т имилови туфи. К а т о отиваш на Враца, в ъ в в р а ч а н с -
' ки те л о зя , край п ъ у я о т л я в о , в ко р и и т е , я има по д ъ р ­
ве та та д о с т а много.
53. И С ЛА Н Д С КИ ЛИШ ЕИ ИЛИ Д И Н И С -К А Д А И Ф / C e t ­
raria islandica/. К уп ув а т го зим но врем е о т а х та р и те и
ка т о го с в а р я т , д а в а т му с о ка на ка ш л и ч а в и !« з а ц я р .
54. К А Л И Н К А ИЛИ З А И К О В А С Я НКА /A s p a ra g u s o ffic i­
nalis/- К о га о з р е я т -червените з р ъ н ц а на ка л и н ка та , р е ­
ж а т й с т ъ б л о т о и к а т о изсъ хне, зим е се ки ч а т мом ите с
него. Но освен това, че р ве н и те й з ъ р н а ги в а р я т н я ко и
и ги д а в а т за чистилищ е. М л а д и те й с т ъ б л а п р о л е т ги
в а р я т и им п и я т с о ка за п р е чи ств а н е на к р ъ в т а .
55. КА Н Е Л А ИЛИ ДАРЧИ Н /C in n a m o m u m zeylanicum или
Laurus cin n a m o m u m /. К о р и те на канел а та /о с в е н д е т о се
' у п о тр е б я в а т в разни я с т и е т а за едение и за п о д п р а в к а /,
в л я з в а т в с ъ с та в а на ко в е т —м ад ж уну, в р а ки я з а н а с —

56
то йка; к а н е л я н о т о м асло / д а р ч и н - а я / се у п о т р е б я в а з а
р а зтр и в а н и е , к о га е настинал н я к о й и к о га го б о л и с н а ­
гата, а н а й - в е ч е п р о ти в б о д е ж и в я т ъ р /р е в м а т и з ъ м /.
56. К А Р А Ф И Л И ЛИ КА РА М Ф И Л /C a ry o p h y llu s arom aticus
или Eugania ca rio p h ylla ta /. К а р а м ф и л ъ т освен д е т о се
у п о тр е б я в а /п ъ п к и т е м у / за р а зл и ч н и п о д п р а в к и и ш ер­
бети, в л я з в а за ц я р п р о ти в з ъ б о б о л и е : в к у х и я б о л е н
зъ б з а в и р а т парче о т карам ф илова п ъ п к а "д а ом алом ощ и
б о л е стта ". К а р а м ф и л о в о то масло т ъ й същ о се у п о т р е б я ­
ва за б о л н и з ъ б и и се р а з т р и в а т с н е го о т и з с т и н к а .
57. .КО Ж А О В Ч А П Р Я С Н А.Кога се н а т ъ р т и н я к о й • о т
падание, о т у д а р я н и е или о т бой и к ъ р в я с а , о д и р а т
н аско ро н я к о я о в ц а и ка т о й п о с о л я т м а л ко к о ж а т а ,
о б вива т б о л н и я и к о ж а т а му и зс м у кв а к ъ р в я с а л о т о и
"кр ъ в т а не пад а на с ъ р ц е т о му и б о л н и я т о з д р а в в я , а
ако не го о б в и я т с ко ж а , к р ъ в т а п а д а на с ъ р ц е т о му,
с ъ с и р я в а се и то й умира".
, 58. КАТРАН БАЛКАНСКИ И ЛИ БОРОВ. Б ал канският
катран, к о й т о сб го р и о т с т а р о к о в и т е б орове и о т к о ­
рените им г освен д е т о се у п о т р е б я в а з а м азание на к о ­
лата, за о с м о л я в а н и е - на главини, смесен с че р н а см ол а
и за ка л а ф а те н и е и см оление на гем ии и л а д и и , к а т о го
про м и ят в 1 0 - 1 5 в о д и , д а ста не б я л , в а р я т г о с л ой и
бял с а к ъ з и м а ж а т с ъ с см еста /м е х л е м а / рани, к а к т о на
че л ове ц и, т а к а и на д о б и т ъ к . С нем ит к а т р а н м а ж а т
лишеи и о ф и кя в и т е н о к т и на д о б и т ъ к а , и о к о л о р о га т а
на б и в о л и т е к о га се пърииат.
59. КАТРАН В Л А Ш КИ - К о га т о се с л учи д а се нарани
н яко е д о б и ч е л е те и мухите го "н а п л ю я т", т а че р в я са ,
нал иват в р а н а та влаш ки ка тр а н и ч е р в е и те и зм и р а т или
и зп а д в а т. Н я ко и п а р я т- с горещ в. к. о т о ц и и рани на
д о б и т ъ к а . С влаш ки ка тр а н , лой и к а л е ш и - ч е н ге л / в и н -
н о - к и с е л а м е д /, сварени, м а ж а т б а д ж е р га н а на ко н е т е
/le s rapes, m a la n d re s/, к о й т о се я в я в а п о д к и т к и т е на
конете, к о г а им не ч и с т я т п о д к р а к а т а в ко н ю ш н и ц а та , и
се пука, та тече к р ъ в , и м ъчно за р а с тв а .
60. К А Ф Е /C o ffe a a ra b ic a /. К а ф ето освен д е т о го п и я т,
к а к т о е и з в е с т н о варено, с чука н о д р е б н о каф е п о с и п в а т
п о д с е ч е н и н а та на д е ц а та , к о га се п о д с е ка т з а д уш ите,
п о д ко л е н е т е и д р у га д е по т я л о т о , а освен т о в а у п о т ­
р е б я ва т го и за ц я р п р о ти в с ъ р ц е б о л , ко л е ц и п р о т и в

57
сю р м е к: с в а р я в а т е д н а с р е д н а чаш ка г ъ с т о го р ч и в о к а ­
фе, и з ц е ж д а т в н е го е д и н лим он и г о д а в а т на б о л н и я
д а го и зп и е на е д и н п ъ т , о т к о е т о б о л к а т а в стом аха
у м а л я в а и с ю р м е к ъ т се спира.
61. КО Н О П И И Л И ГРЪ СТИ /C a n n a b is sa tiv a /. Н я ко и
т е р е ки и т ю т ю н д ж и и , к а т о ги у л а в я го л я м м ерак и о т
т ю т ю н а не им прем инува, см е сва т в т ю т ю н а си и по
м а л ко к о н о п я н и л и с т а и ги пуш ат с чи б ук. С к о н о п и т е
п р е д п а з в а т з е л е т о о т з е л е н а т а п е п е р у д а д а не несе по
н е го семе и д а не се и з л у п в а т о т се м е то зе л е н и в ъ с е -
н иц и, к о и т о му и з я д а т л и с т а т а . За т а я цел о к о л о о н о в а
м я с то , д е т о ще с а д я т зел е, п о с я в а т ко н о п и , о т к о и т о
о т м и р и зм а та и о т ц в е т н и я прах не п р и б л и ж а в а т п е п е ­
р у д и т е и не к а ц а т на зе л е то .
62. К О Н С К И Ф А Ш К И И . К о га се с л у ч и д а се о пи е н я ­
к о й о т р а к и я и п а д а в н е с в е с т, зе м а т п ресни к о н с к и
ф аш кии, н а ц е ж д а т о т т я х д о 100 д рам а с о к и му н а л и ­
в а т в у с т а т а , о т к о е т о се с в е с т я в а и и з т а в р е з в а с к о р о .*
63. КО П Ъ Р И Л И КО П РЕЦ /A n e th u m fo e n ic u lu m /. К о п ъ ­
р ъ т о све н д е т о се я д е сур о в , на с а л а та , на тур ш и я и
ва ре н за п о д п р а в к а на я с т и е т а , се м е то му се у п о т р е б я в а
з а ц я р : к о г а т о на н я к о я р о д и л н и ц а й "липса" м л я к о т о ,

Т а к ъ в п р и м е р аз е д н о в р е м е в и д я х у Л я с к о в е и : д в а м а д р у г а р и ,
м о м ч е т а , ’ о т и ш л и у е д н о г о т о п р и ка з а н о , к о г а т о в а р и л и р а к и я и
щ о м п р о т е к ъ л к а з а н ъ т , т е се. ч е р п и л и и и з п и л и на г л а д н о с ъ р ц е
н я к о л к о чу н ч е т а /малка кратунка/ първак. След н я к о л к о часа п а д ­
на ха и д в а м а т а полумъртви, за пе ни ха се и им се с к л ю ч и х а ч е л ю с ­
т и т е /това се случи 8 училището/. Ние всички се из по пл аш их ме и
п р а т и х м е у д о м а и м да о б а д я т на т е х н и т е . На е д н о г о т о д о й д е б а т ю
му, а на д р у г и я - б а щ а м у и к а т о ги з е х а на г р ъ б -, з а н е с о х а си
ги. О т к ъ щ и т е с е н а у ч и л и , че т е с е ч е р п и л и п р и л у л а т а н а к а з а н а
и р а з б р а л и , ч е т е с а п и е н и о т в ъ р л и я п ъ р в а к . И без да г у б я т
в р е м е , ц е д и л и и м к о н с к и ф а ш к и и и ги о т ъ в р е з я л и . Но т и я м о м ч е т а
о т с р а м в е ч е н е д о й д о х а д а с е у ч а т 6 у ч и л и щ е т о , а о т и д о х а на
м а н а с т и р я св. П е т ъ р , т а т а м с е у ч и х а е д н а г о д и н а и не с л я з в а х а
д а ж е 8 село, д о г д е н е с е п о з а б р а в и н е щ а с т и е т о им, к о е т о ги с п о ­
л е т я л о без д а с а го и с к а л и .
К о г а и з с т и н е н я к о й и м у с е в ц е п и в с и ч к а т а снага, н а м я р в а т
негд е конски тор, който се е загорещил, р а з р а в я т го и з а ра вя т
и з с т и н а л и я в н е г о д о в р а т а и г о в а р д я т д о г д е се и з п о т и и м у
олекне.
или не й с л я з в а м л яко , с п у кв а т к о п ъ р о в о семе на д р е б ­
но, п р е с я в а т го с ч е с то с и то и к а т о г о р а зм е с я т с мед,
д а в а т й в с я к а сутр и н а по е д н а - д в е л ъ ж и ц и д а и з я д а ,
о т ко е т о й с л я з в а кърм а.
64. КО Ш УТИ Н А /L am ium a lb u m /. К о ш ути н а та р а сте в
го р и те по п о л я н и те , а н а й -в е ч е в у с о е т о и в р а з л а т и т е
д олини. За нея има поверие, че н я к о е си време е д н а
кош ута, к а т о се те л и л а на една п о л я н а , изси па л а се и
не м ож ал а д а се м ръ дне о т м я с т о т о си. О ко л о нея
имало и зр а сн а л а м ного кош утина и т я легниш ком пасла
о т та я б ил ка. К а то се наяла о т ко ш ути н а та , ч е р в а та й
се при б ра л и и о з д р а в я л а , та за то в а т а я б и л ка се зо в е
и д о д н е с кош утина о т им ето на ко ш ута та . Н а р о д ъ т
в ъ зп о л зу в а й о т то в а предание и д о с е га бере б и л к а т а и
ка т о я вари, д а в а й чо р б а та на ж е н и , к о и т о се п о в ­
р е ж д а т в ъ в време на р а ж д а н и е то и к о и т о са изсипани,
ка т о уве рява , че та зи б ил ка пом ага и на хо р а та д а им
се прибере и зс и п а н о то .
65. -КР А С ТА В И Ц А /C u c u m is sa tivus/. К р а с т а в и ц и т е се
у п о тр е б я в а т и за ц я р : к о га т о има н я к о й н е гд е ц ирей
или о то к, зе м а т зр е л и кр а ста в и ц и /к о г а т о у з р е я т д об р е,
п о ж ъ л т е я т /, та ста н а т м алко ки с л о в а ти , и к а т о ги р а з - '
ц е п я т на д ве, за е д н о съ с сем ето им, н а л а га т о т о к а или
цирея, а н я к о и ги н а с т ъ р гв а т с ъ с с т ъ р га л о и с ъ с
с т ъ р га н о т о н а л а га т вм есто лапа.
66. КУРШ УМ /P lu m b u m /. К о га се уплаш и н я ко й о т н е ­
що и се поболее, д а в а т му д а гл ъ т н е ц я л куршум, к о й т о
е х в ъ р л я н из пушка. Х а й д у ти те и н я к о и о б сад ени, к о г а т о
не м ога т д а нам ерят вода, за д а не о ж а д н я в а т , т у р я т в
у с т а т а си е д и н куршум и го д ъ р ж а т д а им и д а т л иги,
к о и т о гъ л т а т , за д а не им п ре съ хв а гъ р л о т о .
Курш ум ът го л е я т за страх, к о е т о се з о в е л еян ие
куршум или л еяние ко с и тр о . За т а я цел о т и в а т при
в р а ч ка та или врача, к о й т о знае д а 4 лее куршум и си
р а з ка з в а т с ъ с т о я н и е т о . /В с я к о й врач или в р а ч ка не се
наемва д а лее, за щ о то д ухо в н и ц и те им в ъ зп р е щ а в а т и '
не им д а в а т п р и ч а с те н и е /. В р а чка та с т о п я в а курш ум в
една ж е л я з н а л ъ ж и ц а , к о я т о съ б и ра д о п о л о в и н а о ка
куршум /т е си имат та ки в а л ъ ж и ц и с д ъ л ги о п а ш ки /,
тур в а на уплаш ения на с ъ р ц е т о /п ъ п а / е д н а паниц а с ъ с
сту д е н а в о д а и въ в в о д а та изл ив а куршума. К а то и з ­
стине и з л е н и я т курш ум, в р а ч к а т а го и з в а ж д а и к а т о се
' вд ъ л б и в себе си, м исли и гл е д а на д о л н я т а му страна.
Н а й -п о с л е нам ерва н я к о я ф игура д а п р и л и ча на н яко е
ж и в о тн о , на ч о в е к, или на н я ко й п р е д м е т и п о ка з в а на
болния с п р ъ с т : "е то о т то в а си се уплаш ил, +ова е
куче /н а п р и м е р /, не бой се, ще ти прем ине б о л е стта ".
А ко не м о ж е д а намери п о д х о д я щ е - п р и л и ч н о на нещо
- и зо б р а ж е н и е на куршума, л е я н и е то се п о в т а р я и п о т -
ретя, д о гд е намери п р и л и чн о и з о б р а ж е н и е и увери б о л ­
ния. Това нещо се прави само д а се утеш и и усп о ко и
б о л н и я т ил и к а к т о си к а з в а т "да и з л е з е о т мерак". Н я ­
кои, вм есто куршум л е я т в о с ъ к все по съ щ и я начин.
В рачката к а т о то п и и лее курш ума бае нещо, но тая
баилка не я зн а я , за щ о то не само че не к а з в а т б а снята ,
а не се о б а ж д а т д а ж е , че з н а я т д а л е я т - б о я т се.
Тази б о я з ъ н не е о т с е га , т я е о т с т а р о време, защ ото
в старо време п о п о в е т е са н а ка зв а л и т а ки в а в р а ч ки и
врачове...
67. К У К У В И Ч И Н А И ЛИ КУ КУ В И Ц А П РЕЖ Д А /C u s c u ta
еигораеа/. К у ку в и ч и н а т а н я ко и я б е ра т и к а т о я св а р я т,
м ият си с в о д а т а й гл а в а т а д а и м . р а с т а т к о с и т е д ъ л ги
и да не п а д а т ; н я ко и се и к ъ п я т с нея, но защ о, не зная.
68. КУ КУР Я КА /H e lle b o ru s /. Есенно врем е и з ко п а в а т
кор е ните на к у к у р я к а т а , изм ив ат ги д о б р е , изсуш ават ги
и ги д ъ р ж а т за ц я р . С т я х ц е р я т к о н е т е о т талаф
/ т а т а р - к у р д у / . К о га ул о в и н я ко й ко н талаф а, о т ко й то
тв ъ р д е л есн о м ож е д а умре,- зе м ат е д н о ко р е н ч е о т к у ­
ку р я ка т а и го и з п р а в я т . П осле зе м а т е д н о шило, у л а в я т
ко ж а т а на к о н я на гъ р д и т е с д в а пръ^ста, с т и с в а т я
силно и я и з т е г л я т м ал ко навъ н. П о д и р т о в а я н а с л ю -
'н я т д обре и р а з д е л я т ко з и н а т а тъ й , щ о то д а се п р о г ­
леда го л а ко ж а . В т а з и го л а к о ж а з а б и в а т ш ил ото до
д в а д ец и м е тра п о д к о ж а т а и к а т о го и з в а д я т , п ъ х в а т в
о тв о р е н а та д у п ка ко р е н ч е т о о т к у к у р я к а т а и к а т о го
наврат съ всем п о д к о ж а т а , д р ъ п в а т я н а в ъ н и т о о с т а ­
ва съвсем п о д нея. »К о га е опасна б о л е с т т а , п ъ х в а т и
по д в е - т р и т а ки в а ко р е н ч е та . Т о в а д е й с т в и е се зове
за п р я га н н е или з а п р и ж д е н и е . О т я д о в и т о т о д е й с тв и е на
кор е нчето , гъ р д и т е на ко н я се п о д у в а т к а т о сомун, з а -
бират и к о га набере д о б р е о т о к ъ т , н а д у п к в а т го с шило
или го н а р я з в а т с б р ъ сн ач, д а и з т е ч е и се и зч и с ти
гн о я т. С лед то в а к о ж а т а се о б е л я и на м я с т о т о й и з -

60
р а ств а нова, с н ова ко зи н а . Т ака ц е р я т с к у к у р я к о в и т е
корени т а з и опа сна к о н с ка б о л е ст, к о я т о а к о се не
превари с ъ с за п р и ж д е н и е , умаря ко н я . Н я ко и п ъ к к о га
н ям ат к у к у р я к о в и ко р е н и , з а к о л в а т п а ти ц а /ю р д е ч к а / и
д о гд е не й е и з т е к л а к р ъ в т а , п ъ х в а т й в р а т а на к о н я в
у с та та тъ й , щ ото к р ъ в т а д а те че в г ъ р л о т о му и то й
да я п р е гъ л т а .
Т оя сп о со б л е ч е н и е с к у к у р я к о в и ко р е н и се у п о т р е ­
б я ва в З а п а д н а -Б ъ л га р и я , в ъ в В лаш ко и в Б еса ра б ия.
Б е са р а б ски те б ъ л га р и , п о н е ж е им ат м н о го ко н е , в с я к о й
си има в къ щ а та п о един в ъ зе л к у к у р я к о в и корени,
ко и т о ги ку п у в а т о т м оканите, а м о ка н и те ги н о с я т о т
Т р а н си л в а н и я и им ги п р о д а в а т д о с т а с к ъ п о , за щ о то в
р авната п о л с ка Б еса ра б и я , не се в ъ д и к у к у р я к а , а д а си
я р а з в ъ д я т , не им и д е на ума.
69. КЪ Р ЛЕ Ш И Л И КАПУШ /R ic in u s c o m m u n is /. ^З рял ото
семе на кърлеш а, к о е т о м ного п р и л и ч а на капуш б ез
кра ка, се обира и се в а р д и за ц я р . К о га се с л у ч и д а се
з а д ъ н и н я к о е д о б и ч е , с ч у к в а т н я к о л к о къ р л е ш е в и с е м е ­
на, ' р а зм и в а т ги с т о п л а в о д а и ги в л и в а т в г ъ р л о т о на
д о б и ч е то , о т к о е т о г о с ю р д и с в а и се о т ъ р в а о т с м ъ р т.
Н я ко и д а в а т и на хора, но се б о я т д а д а д а т п о в е че о т
д ве зъ р н а .
70. Л Е Щ А /E rv u m le n s /. К о га т о се п о д б и е н я к о й п о д
н о к ъ т я и ж и в е ц ъ т му земе д а тупа, к о е т о е з н а к , че ще
забере, с в а р я в а т лещ а и в гор е щ а та й ч о р б а с и ки с н а т
п р ъ с та ' д о к о л к о т о м о ж е ^ д а трае, о т к о е т о т у п а н и е т о
пр е ста в а и п р ъ с т ъ т не 'з а б и р а , а о т о к ъ т се р а з и ж д а .
Т ака п а р я т и циреи, д о г д е не са в з е л и още д а б ерат.
71. ЛЯ С ТО В И ЧИ ГН ЕЗД А . К о га т о се с л у ч и на н я к о я
къ р м а ч ка ж е н а д а й се спре къ р м а т а и д а й с е п о д у я т
гъ р д и т е , нам ерват л я с т о в и ч и гн е зд а , с т р о ш а в а т ги на
д ре бно , р а з т о п я в а т ги с в о д а да с т а н а т на р я д к а т и н я
и с т и н я т а н а л а га т п о д у т а т а гъ р д а "д а и о тн е м е о гъ н я ".
Н яко и , к о г а не м о га т д а нам ерят л я с т о в и ч и гн е зд а ,
у п о т р е б я в а т ж ъ л т а ил и б я л а гл ина , т ъ й съ щ о р азм ита
на ти н я . И к а т о п о о т п а д н е о гъ н я т и п о о тм е кн е гъ р д а т а ,
р а з т р и в а т я с д ъ р в е н о масло п о л е ки ч к а и й и з ц е ж д а т
м л я ко т о п о л е к а - л е к а , д о г д е хване д а т е ч е р я д к о и
ч и с то м л я ко /п ъ р в о т о е г ъ с т о и ж ъ л т о в а т о /. По т о з и

61
начин п р е д в а р д в а т г ъ р д и т е д а не за б е р а т, от което
къ р м а ч ки т е т в ъ р д е м но го се б о я т .
72. Л И М О Н /C itru s m e d ic a /. К о га б о л и н я к о г о гл ава ,
н а р я з в а т к р ъ г л и р езени о т лимон и ги з а л е п я т по ч е ­
л о т о и по с л е п и т е му очи, "д а в а д и о гъ н я ". К о га т о има
н я к о й "о гъ н на с ъ р ц е т о си", п р а в я т му л им он ад а с ъ с
за хар и му д а в а т д а пие д о г д е му с п а д н е о г ъ н я т и
хване д а не го пали вече на в о д а . На н я к о и д а в а т цели
лим они д а с м у ч а т к о га ги пал и на во д а , и н а й -п о с л е ,
у п о т р е б я в а т г о д а п о д к и с е л я в а т пилеш ка чо р б а за б о л ­
ните , к о га им се п р о я д е и к а к т о се ка з а и напр ед , и з ­
ц е ж д а т го в каф е за спир ание на с ю р м е к и с ъ р ц е б о л .
73. Л И П О В ЦВЯТ. Л и п о в и я т ц в я т го н а б и р а т к о г а т о
цъ ф не д о б р е ,с у ш а т го на с я н к а и го у п о т р е б я в а т вм есто
чай, а о с о б е н о зим но време, к о га у л о в и н я к о г о к а ш л и ­
ц а та , или к о г а има н я к о й сю рм ек, но т о га в а му в а р я т
п о - г ъ с т ч а я "д а го за те гн е ".
74. Л О ЗЯ Н А С Ъ ЛЗА . П р о л е т, к о г а т о реж ат лозата и
асм ите д а т е ч е о т т я х л о з я н а с ъ л з а /в о д а / , п о д л а га т
п о д о т р я з а н а т а плачещ а л о з о в а п р ъ ч к а ч и с ти с т ъ к ъ л ц а ,
д а се н а п ъ л н я т с ъ с с ъ л за . Т ази с ъ л з а п о сл е я у п о т р е ­
б я т за ц я р п р о т и в о чи б о л ; к а п в а т в б о л н о т о о к о по
н я к о л к о к а п к и или м и я т ц я л о т о о к о и м и га ч и те му с ъ с
съ лзата.
75. Л У Г А Ч К А /D ip s a c u s sylve stris/. На л у га ч к а т а л и с ­
т а т а са п р о т и в о п о л о ж н и и д о л н и те , на п р а в о т о с т ъ б л о ,
е д и н с д р у ги с р а с тн а т и , о т к о е т о о б р а з у в а т е д н а т р и ъ ­
гъ л н а ке с и я . В т а я ке с и я , к о я т о на н я к о и с т ъ р к о в е с ъ ­
бира д о 100 д рам а в о д а о т р о с а та или о т д ъ ж д а , се
набира д ъ ж д о в н и ц а или р о сн и ц а ч и с т а в о д а . Т ази е с ­
т е с тв е н о д е с т и л и р а н а в о д а я. у п о т р е б я в а т п р о т и в о ч и ­
б о л : о т и в а б о л н и я т на л и в а д и т е или на л ъ к и т е , гд е т о
р а с т а т л у га ч к и и с ъ с с ъ б р а н а та м е ж д у с р а с т н а т и т е им
л и с та в о д а си мие о ч и т е н я к о л к о с у тр и н и наред , "от
к о е т о му о з д р а в я в а т о ч и т е и се о ч и с т я т ".
76. Л У К БЯЛ /A lliu m с е р а /. М е ж д у ч е р в е н и я л ук, а
именно м е ж д у р а з с а д н и ка / к а б а - с у в а н / се с л у ч а в а т н я ­
ко и гл а в и с б е л и л ю спи. Т а к ъ в бял л у к се у п о т р е б я в а и
з а ц яр : д а в а т го на къ р м а ч ки т е ж е ни, к о и т о н я м а т и з о ­
б и л н о м л я ко д а го я д а т , "о т к о е т о им с л я з в а кърм а".

62
77. Л У К П РАЗ И ЛИ ПРАЗ. О пичат п ра з, и з ц е д я в а т му
со ка и к а т о ка п н а т в него н я к о л к о к а п к и д ъ р в е н о м а с ­
ло, н ал ива т го в уш ите к о га б о л я т. С печен п р а з ц е р я т
и м ускул н ия р е в м а т и з ъ м / С уров чука н л ук и сол. К о га
ce^ н а т ъ р т и н я к о й о т уд аряни е, п ад а ни е или се навехне
и посинее и се над уе у б и т о т о м я сто , с ч у к в а т л у к с ъ с
сол и го н а л а га т, о т к о е т о с и н я к ъ т и зб е л я в а , о т о к ъ т
и зп а д в а и п о с л е о з д р а в я . Ж ените к о г а к ъ р м я т и не им
с л я зв а и зо б и л н о м л яко , я д а т зе л е н или з р я л л у к с ъ с
сол, о т к о е т о усещ ат, че м л я ко т о им се усилва.
К о га т о б о л и н я к о го п ъ п ъ т , к а к т о к а з в а т , к о г а му се
развие п ъ п ъ т и н ям а т време д а го за в и в а т, и з в ъ р т я в а т
или р а зц е п в а т д о п о л о в и н а та на ч е т и р и е д н а го л я м а *

* П е т ъ р Г. Л я с о б 6 1870 година, 8 г р . Русе, г д е т о ж и в е е и сега,


ето щ о лли р а з к а з а за т а к о в а ле че ни е: " Х о д и х н я к о л к о д н и по к ъ р а
по т ъ р г о в и я т а си и к а т о си дойдох, з а б о л я х а м е к р а к а т а в п р а с е ­
т а т а / б а л д ъ р и т е / и б о л к а т а д о т о л к о в а се у с ил и, щ о т о н е м о ж а х да
се п о м р ъ д н а . М а з а х ги с р а з л и ч н и м а с л а — н е по мага. А б о л к а т а
вс е п о в е ч е с е у с и л в а и в з е х в е ч е да р е в а о т бо л е с т . В д ю г е н я ми
д о й д е един ч е л о в е к , к о г о т о не п о з н а в а х и к а т о м у р а з к а з а х х а л а
си, т о й ми к а з а д а се не боя и че с к о р о щ е м е из и е р и , а к о го
п о сл уш ам . Аз се с ъ г л а с и х д а го с л у ш а м к а к в о т о ми каже. "Дай ми
два с н о п а праз, м и р е ч е о т б о г а п р о в о д е н и я т м и до ктор, аз с
не г о щ е т е о з д р а в я " . Аз п р о в о д и х м о м ч е т о д а в з е м е о т п а з а р я т р и
с н о п а праз / т о в а б е ш е е с е н н о в р е м е и и м а ш е о щ е да с е п р о д а в а по
па заря/. К а т о д о н е с о х а праза, т о й з а п о в я д а да го з а н е с а т на
ф у р н а т а и .отиде и т о й да к а ж е как д а го п е ка т, о п е к ъ л г о ц я л на
с н о п о в и , к а к т о си б е ш е вързан, и го до н е с е . П о и с к а м и д в е г о л е ­
м и к ъ р п и и к ъ р п и т е с е на ме р и х а . С л е д то в а , т о й в з е п р а з а и го
t
н а ц е п и на д в е на д л ъ ж , т а го н а р е д и на к ъ р п и т е е д и н д о д р у г и -
н а п р а в и лапи. П о с л е п о и с к а ч у к а н а з а х а р и п о с и п а в ъ р х у н а ц е п е ­
ния пр а з дост а. П о д и р т о в а п о д н е с е л а п и т е п о д б а л д ъ р и т е м и /аз
не м о ж е х да с т а в а м / и м и об в и к р а к а т а о т п е т и т е до к о л е н е т е и
ги п р ев ър за . " П о к р и й с е сега, ч е с п и / т о в а б е ш е п р е д в е ч е р / и
с у т р е щ е и г р а й м е на ръ ч е н и ц и " , м и к а з а и си отиде. Аз о т б о л е с т
не бях с п ал д в е нощи, з а с п а л с ъ м и к а т о с е п р о б у д и х на за ранта,
к р а к а т а не м е б о л я т в е ч е о з д р а в я х а и с л а в а б о г у е т о м е и до
д н ес - з д р а в и ч и т а в . . . Т а к а м е и з и е р и н е п о з н а т и я т д о б ъ р ч е л о ­
век, к о м у т о д о б р и н а т а н я м а да з а б р а в я д о г д е с ъ м ж и в . . . П о с л е
с т а н а х м е п о з н а й н и ц и и д о с т о в е " . П е т ъ р Г. Л я с к о в в Р у с е и до
д н ес е ж и в и з д р а в и на в с е к и г о м о ж е да и з п о в я д а г о р е р е ч е н о т о ,
к а к т о м и го р а з к а з а и мене.

63
л у ко в а гл ава , н а с и п в а т в нея сол и к а т о я т у р я т на
пъ па му, з а в и в а т я п р и ти сн а та , с т я г а т я с п о я с а му и
"след м ал ко б о л к а т а ум алява и и з ч е з в а ”.
На л у д и св и р е п кон, к о й т о се и зп р а в я , та бие с
п р е д н и ц а т а и хапе, к а т о му д а д а т да помириш е ср яза н
лук, или му н а т р и я т носа, т о з ч а с се у к р о т я в а и се
в м а р л уш в а .*
С л у ко в и л ю сп и га д а я т на ка д е н и я ве че р срещ у Нова
го д и н а - срещ у С уро ва . Земат 12 дебел и м еснати л у к о ­
ви л ю спи, н а р е ж д а т ги наред, н ар и ча т за в се ки месец
по е д н а лю спа, т у р в а т въ в в с я ка по р а в н о ко л и ч е с т в о
чука на д р е б н а сол и ги о с т а в я т д а пренощ уват. На с у т ­
р и н та рано ги п р е гл е ж д а т и в к о я т о има н а й - много
вода, п р е д с ка з в а т , че т о я месец, на к о й т о е б ил а н а р е ­
чена, ще б ъ д е н а й -к и ш о в е н , а к о й т о има н а й - м а л к о в о ­
да, то й ще б ъ д е н а й -с у ш о в е н .
С л у к т р о в я т с л е п о ка : С л е п о ц и те . /е р е к ь о Ь е к / /8ра1ах
^ р ^ Б / , о б и ч а т м н о го д а я д а т л у к и к о г а т о н а с а д я т лук
з а семе - сем еник, и се н а га н а д и с л е п о к ъ т д а го яде,
о п р о п а с т я в а ц я л а нива. Затова, к а т о му н а м е р я т д у п к а ­
та, зе м а т е д н а л у ко в а глава, и з в ъ р т а т я о т го р е , н а с и п ­
в а т в нея миш оморка, за х л ю п в а т я с и з в ъ р т я н о т о - о т
нея л у ко в о месо и я пъ хва т в с л е п о ко в а т а д уп ка , с
б р а д а т а къ м о н а я страна, о т д е т о ще д о й д е с л е п о къ т ,
к о й т о к а т о я н а б у та и ■земе д а я я д е о т к ъ м брад ата,
д о с т и га д о м иш ом орката, я д е о т нея и се о т р а в я .
78. Л У К ЧЕРВЕН. У п о т р е б я в а се в наш ата народ на
м ед ицина за ц я р п р о т и в р а зл и ч н и б о л е с ти : к о г а т о и з л е ­
зе н я ко м у цирей или забере н я ко й о т о к , р а з р я з в а т ц яла
гл а в а на две, о т д е л я т о т п о л о в и н ки т е го л е м и те меснати
л ю спи, т у р в а т им ч и с т лой и ги п о л а га т на ж а р т а д а се

»
Е д н о б р е м е к о г а т о са м и н у в о л и т у р с к и т е в о й с к и о т Анадола,
к о и т о са б и л и Вс е к о н н и ц а с а н а д о л с к и и ллъсърски а т о в е за към
Д у н а в а и с а к о н д и с в а л и в Ля ск о в е ц , д а в а л и с а си а т о в е т е на
с е л я н и т е да ги р а з в о ж д а т - по д в а - т р и на е д н о г о :, к о г а не е и м а ­
ло д о с т а во дачи. А т о в е т е цвилели, х а п е л и се, и з п р а в я л и се, р и ­
т а л и се и ч е с т о у х а п в а л и или у д а р я л и с п р е д н и т е си кр ак а и
ритвали водачите. Л я с к о в с к и т е по -о пи тн и старци с ъ ве ту ва ли м л а ­
д и т е да н о с я т в д ж о б а си по е д на н а р я з а н а л у к о в а г л а в а и щ о м им
д а д а т да в о д я т коне, к о е т о е б и л о н е м и н у е м о , д а г л е д а т как да
е, с к р и т о м да и м н а т р и я т н о с о в е т е с лук.

64
п е ка т с лоя. Щ ом се о пе ка т, и з в а ж д а т ги и к а т о п о и з -
с ти н а т, за х л у п в а т ги на ц ир ея или на о т о к а д а го и з ­
см учат и о м е кн а т; същ и т а ки в а печени с л о й л ю спи се
т у р я т и на рани д а ги ч и сти и "да ги храни".
Н а д р о б в а т л ук, сапун и лой и го п р а ж а т д о г д е стане
ка то т е с т о и к а т о н а п р а в я т о т това т е с т о лапа, п р е в -
р ъ з в а т с нея о т о ц и и набрали н е п р о б и ти циреи, о т
к о е т о о т о ц и т е о м е кв а т - и зсм укв а ги, и се р а з и ж д а т , а
ц и р е и те се п р о б и в а т п о - с к о р о , о т к о л к о т о а ко би ги ч а ­
кали д а се п р о б и я т о т само себе си. Т о я мехлем смуче
сил н о и п р о и з в о ж д а боление и см ъдение, но п ъ к с ко р о
пробива.
К о га се бели и д р о б и л ук за ядение, б р а д и т е му с
ч е л о то о с т а в я т ; т и я б рад и с че л ц ата ги зем ат, ту р в а т
лой и п р е го р е л и ф итил а о т у с е кн ъ т и л о е н и свещ и и
в с и ч к о т о н ае д н о п р а ж а т в т и га н , д о гд е се с т о п и и се
о б р а зув а нещо к а т о каш ица - мехлем. Т о з и мехлем го
у п о т р е б я в а т з а 'о ч и б о л , т.е. к о г а т о б о л я т н я к о г о м и га ­
чи те и ка то се з а ч е р в я т , о б ръ щ ат се и им и з п а д а т
кл е п а ч и те /к о с м и т е на м и га ч а /, м аж ат ги с т о я мехлем
д о гд е о з д р а в я т . Е д н а моя л е л я с тр а д а ш е о т та ка в а
м игачена б о л е с т и к а т о й о б а д и л и т о я н еви не н ц я р , за
д ве н ед ел и й о з д р а в я х а о ч и те и й и з р а с т о х а нови м игли.
79. ЛЮ ЛЯКА И Л И 'Л И Л Я К А /S yrin g a v u lg a ris /. Има я
д в а вид а, д и ва и ки ч е с та , и о т д в а т а в и д а л и с т а т а се
у п о т р е б я в а т за ц я р п р о ти в тр е с ка та : за в ъ з р а с т е н че"-
л о в е к 'с в а р я в а т т р и листа, а за м а л о в ъ зр а с те н - един
л и ст, въ в во д а , о т к о е т о в о д а т а с та в а го р ч и в а к а т о
пелин и я д а в а т на б о л н и я д а я и зп и е с у тр и н а на
гл а д н о съ рце.
80. МАНОТЪР /F o e n icu lu m vu lg a re /. М а н о т ъ р ъ т м ного
п р и л и ча на к о п ъ р а , но то й р а с те п о - е д ъ р и е м н о го ­
год иш е н - и з к а р в а 'п р о л е т из ста р и я ко р е н . О т сем ето
на м а н о тъ р а в а д я т масло, к о е т о се у п о т р е б я в а п р о ти в
съ р ц е б о л .
За ко п ъ р а има поверие, че м ож е д а се сее о т п р ъ с т.
К о га т о вл езе п ъ р в и я т д ен на март у нас, к а к т о в се ки
знае, и з н о с я т си н а в ъ н че р в е н и те п о с т и л к и и д рехи или,
а ко имат че рвена или алена п р е ж д а , и з н о с я т я и нея и
ги п о ка ч а т по п ъ р ж и н и , на ч а р д а ка д а п о с р е щ н а т баба-
М ар та с червено. На съ щ ея д е н у с у кв а т ко н ц и о т ч е р ­
вен и бял ко н е ц на д ва с т ъ р к а , к о и т о в р ъ з в а т на д е -
\

5. По н я ко л ко думи 65
ц а та на р ъ ц е т е и на врата. Т ези ко н ц и се з о в а т г а д а -
луш ки или м ар те ниц и и в с я к о й ги носи, д о г д е вид и
л я с то в и ц а . Щом в и д и п ъ р в а та л я с т о в и ц а , то й си о т к ъ с ­
ва га д а л у ш ки те , зем а о т зе м я та п р ъ с т и з а е д н о с г а д а -
луш ките х в ъ р л я срещ у л я с т о в и ц а т а и в и ка : "На ти л я с -
то в и ч ке га д а л уш ки , д ай ми ко п ъ р !" И в я р в а т , че у г р а ­
д и н а та им п ре з п р о л е т т а ще и зн и кн е к о п ъ р , к о е т о п о -
н я к о ги и д е й с т в и т е л н о се сл учава, т.е . п р е д и го д и н а
или д ве у гр а д и н а т а имало ко п ъ р , но п о сл е се о т в ъ д и л ,
а сл е д го д и н а или д ве пак се п о я в я в а са м о р асъ л .
П р о с то д у ш н и я т н а р о д вярва, че л я с т о в и ц и т е го д о н о с я т
и го р а з с я в а т .
81. М АС ОТ Б А ТЛА Н /РеПсапиБ/. К о га т о с т р а д а е н я ­
ко й о т в я т ъ р в к о с т и т е и с т а в и ц и т е /р е в м а т и з ъ м /,
т ъ р с я т мас о т б а тл а н /т у р . с а к а - к у ш у /, с к о я т о м а ж а т
б о л н о то м я с т о и го п е ка т срещ у о гъ н я , и б о л к а т а се
и згуб ва л а .
82. М АС ГЪША. В с то п е н а гъ ш я мас т у р в а т с а к ъ з и
сутр и н а на гл а д н о с ъ р ц е д а в а т по е д н а л ъ ж и ч к а на
каш л ичавите.
83. М АС ЗА Й Ч А . К о га бере н я ко й цирей, п о д б и т и н а
или н я ко й о т о к , или н я ко й се у б о д е на т р ъ н д ъ л б о к о ,
н а л а га т го с ъ с за й ч а мас, а у б о д е н о т о го п а р я т с г о ­
реща ^и в я р в а т , че з а й ч а та мас н а й - с к о р о п р о б и в а л а
' за б р а л о то и р а з в а л я в а о то ка .
84. М АС О Т Р Ъ Т П Ъ Д Ъ Ч КА /Р епл х соШ гтпх/. П ъ т п ъ д ъ -
ча та мас я п р е д п о ч и т а т п р е д д р у ги т е м асти п р о ти в
р евм а тизъ м , а- н я ко и си м аж а т с нея и м и га ч и те к о г а ги
б о л я т , а н а й - в е ч е к о г а се ч е р в я т и о б р ъ щ а т.
85. М АС С В И Н С КА . В св и н ска мас р а з т о п я в а т ка м ф о ­
ра и к а т о и зс т и н е , р а з т р и в а т се за и з с т и н а л о . В с в и н ­
с ка мас р а з т р и в а т ж и в а к и т р о в я т с н е го въ ш ки те , к а т о
нам азват в ъ ш ка в и я . С горещ а с в и н с ка мас п а р я т с т р у п и -
те о т с л а д к и я с тр у п е й . С та ка в а мас п а р я т и р а н и те на
д о б и т ъ ка , к о г а с е нарани, у б о д е или пресече. Р а зто п е н а
с в и н ска мас н ал ива т в у с т а т а на ко н е к о га с т р а д а т о т
суса ка ; т ъ й съ щ о н а л и в а т и на во л о в е к о г а се з а д ъ н я т
"д а ги прокара".
86. М АС ОТ С В И Н С КА ЧЕЛЮ С Т /Ч Е Р В И Ш /. К о га т о
р а зп л ъ щ а т п р а с е то и в а р я т гл а в а т а на ка д е н и я б ъ д е н

66
вечер срещ у С урва ки /с у р о в а /, о т д е л я т ч е л ю с т и т е и ги
д и га т на та ва н а п о д керем и дите. К о га се н а т ъ р т я т
шиите на в о л о в е те или б иво л ите , стр о ш а в а т една ч е ­
л ю ст и к а т о А и з в а ж д а т маста, м аж ат н а т ъ р т е н о т о с
нея да ом екне, или а ко има рана, д а се за р а с те . Т акива
че л ю сти са д ъ р ж а т по н я к о л к о го д и н и и к о л к о т о са
п о -в е х т и , п о - л е к о в и т а била м аста им.
<

87. МАС ОТ ТАРАЛЕЖ /е ж / /E rin a c e u s e u ro p a e u s/.


К о га бере н я ко й о т о к , т ъ р с я т от т а р а л е ж мас д а го
нал агат, з а д а се пробие. С ъ щ о то у п о т р е б я в а т и за г о ­
лемите сл е п и циреи /к ь о р - ч о б а н / .
88. МАС ОТ УХОТО НА БИ ВО ЛА. К о га т о и с ка т да
нака ра т н я к о г о да бъ л ва на н я ко е угощ ение, или на
сва тб а за д а го посрам ят, т у р в а т въ в в и н о т о кал от
б и в о л ско ухо и му д а в а т д а пие, без д а знае. О т то в а
се опива си л н о и повръщ а. За съ щ ата цел у п о т р е б я в а т
и пепел о т и з го р я л а р о го зка , о т к о й т о т ъ й съ щ о се
я в я в а повръ щ ание. Т ова го п р а в я т н а й - м н о г о на л а к о ­
мите мухтани.
89. М А С Л И Н А /О ю а /. У п о тр е б я в а се и за ц я р : к о га
боли н я к о го гъ р л о и му се н а д у я т с л и в и ц и т е , с п у кв а т
маслини с ^ с т и л к и т е им н ае д н о и к а т о ги о п р а ж а т в
ти га н я , н а п р а в я т лапа и я п р е в р ъ з в а т о ко л о гъ р л о т о
"да омекне".
90. М А С Л О ДЪРВЕНО /O le u m /. Д ъ р в е н о то масло -играе
го л я м а р о л я в н а р о д н а та м едицина. Н и ка кв о р а зтр и в а н и е
и мазание не с та в а без него, к а к т о и п о в е ч е т о мехлеми
не м ога т без него. В д ъ р в е н о м асло се ки сн е з в ъ н и ч е т о
за рани, в н е го се ки сн а т гл и с т и за с у л у д ж а н - а я ; в
него см есват камф ора, спирт и чер пипер за р а з т р и в а ­
ние; о т н е го п р а в я т камф орно м асло - смесен камф ор и
р а зто п е н в д ъ р в е н о масло. С месено само с о ц е т се
уп о тр е б я в а за мазание ко га б оли гл ава или "ко га има в
т я л о т о о гъ н ". Смесено с р а ки я го п и я т сутр и н а на
гл а д н о съ р ц е ; смесено с вино и нагорещ ено с ъ с с в е т н а ­
ло ж е л я з о го у п о тр е б я в а т на гл а д н о с ъ р ц е д а Се к р ъ -
в я т и к о й т о има д е р т, да го о с та в и д е р т ъ т му. В д ъ р ­
вено масло ки с н а т смокини и в с я к а с у т р и н а на гл а д н о
съ рце , и з я д а т по 1 - 2 да се к р ъ в я т и д а се о п р а в я т.
К о го т о боли ухо, ка п в а т му д ъ р в е н о м асло в ухо то . С ок
о т печен п ра з ' и д ъ р в е н о масло ка п в а т в уш ите ко га

67
б о л я т . В д ъ р в е н о масло ту р в а т го л и м иш чета д а се
с т о п я т и с н е го м а ж а т ж и в и н и ч а в и рани и в ъ л ч о е д и н а
/ц и р е и /. В д ъ р в е н о масло в а р я т в ъ ш ка в и ч е то /б и т о т у / и
м а ж а т о в ъ ш ка в е л и те хора, а н а й -в е ч е - з а т в о р н и ц и т е и
б о л н и те , к о и т о са се н а в ъ д и л и с въ ш ки по неволя.
С м есено с зю р ю л /ж и в а ч н а о к и с / се у п о т р е б я в а п ро тив
с т р у п и и скр о ф у л о зн и с т р у п и -и рани /д о м у з баши, дом уз
сара, са р а д ж а , з о л о т у х а /. •
91. МЕД /М е1/. М е д ъ т у нас играе го л я м а р о л я к а кт о
в н а р о д н а та м едицина, т ъ й и в н а р о д н и те п о в е р и я и
обичаи: с н его в п о - с т а р о време са п о д с л а ж д а л и в с и ч ­
ко, к а к т о д не с п о д с л а ж д а т с ъ с захарта, к о я т о го и з ­
м е сти о т у п о тр е б л е н и е то му и с то ва уби п ч е л о в ъ д с т -
в о т о . С мед к а к т о се спом ена напред,- се у п о т р е б я в а т
м н о го церове: с мед и чер пипер в а р я т вино, к о е т о се
з о в е о кр о п и се у п о т р е б я в а на св а тб и те , в н е д е л я пред
в е че р и на р а ки я та , в ъ в в то р н и к, о т к о и т о се носи и у
р о д и т е л и т е на н е в е с та та горещ с ко те л и с горещ ги
ч е р п я т . "Ходихме на окропа", ще рече ход и хм е в онов,а
време, к о га т о се вари о кр о п а и се ч е р п я т с в а т б а р и т е с
н е го . О кр о п си в а р я т зим но време к о га е с т у д е н о м ного
и го н о с я т ' с ъ с себе си в б ъ кл и ц и да п и я т , за д а се
за го р е щ я в а т . У Л я с ко в е ц , е д н о време, к о га о ти в а х а з и м ­
но време в Д о б р и д е л с ка т а го р а за д ъ р в а и т р ъ гв а х а
п о д и р п ъ р в и п етл и, за щ о то е 3 - 4 часа с кол а , с в а р я ­
ваха си о кр о п и си земаха с б ъ кл и ц и , да се с т о п л я т с
н е го к о га ги усил и с т у д ъ т . За с в а тб и те п о н е ж е се вари
м н о го д о 2 0 - 3 0 оки, а н я к о ги в а р я т и по д в а - т р и п ъ ­
т я , то за т а я р а б о та си имат с п е ц и а л и сти - о кр о пчи и ,
к о и т о з н а я т по к о л к о мед и чер пипер т р я б в а д а се
ту р и на е д н а о ка вино. И д о гд е уври, те з н а я т к а к да
го п р е п е н я т и п р е ц е ж д а т . /К о г а ври о к р о п ъ т о т м еда се
о б р а зу в а пяна, к о я т о снем ат и зкусн о , д о к о л к о т о тр яб в а,
з а д а б ъ д е о к р о п ъ т в к у с е н ./
С мед м а ж а т ю зум ави /у ж о ж о н о в и / л и с т а и ги лепя.т
на п о д у т о т о о т ч е р в е н ка та - чер вен ия в я т ъ р - /E r e s i-
p e la s / вм есто ко л о д и ум . С мед и ж и т о в ъ з п и р а т к р ъ в т а
к о г а те че сил н о о т носа: нам азват е д н а к ъ р п а с мед,
н а си п в а т въ р ху нам а зан о то ж и т е н и зъ р н а , д а се п о л е п я т
по м еда и с т о в а ж и т о п р е в ъ р з в а т ч е л о т о и сл епите
о ч и на б о л н и я и го с т я г а т д обре, к а т о в я р в а т , че н яко е
з ъ р н о ще се сл учи на о на я ж ил а, о т к о я т о те че к р ъ в т а
из носа, ще я п р и ти сн е и ще с п р е /
* ------------------------------------------------------

За т о в а ц е р е н и е ми р а з к а з в а ш е е д на б а ба в К. Та б а к при Бол-
г.рад, к о я т о б е ш е п р е с е л е н к а от Ям б о л 6 1 8 28 -9 г о д и н а и ц е р е ш е
по т о я начин. К а т о я з а п и т а х о т д е е н а у ч и л а това, т я м и р а з к а з а
М ед н о с я т на че р кв а и го о с т а в я т та м д а се о св е ти ,
с к о й т о посл е ц е р я т р а зл и ч н и б о л е сти. С м ед з а п о я в а т
м л а д о ж е н ц и те к о га ги в е н ч а в а т свещ ениците. С мед м а­
ж а т п и ти те на Св. Х аралам пия и ги р а з д а в а т за с л а д к а
и м ед яна /ч у м а т а /. С мед м аж а т м е д я н и ка на за с е в ки т е
у м ом ъ ка в п е т ъ к и у мом ата в с ъ б о т а , с мед м а ж а т
нощ ния м е д я ни к, к о г о т о м е ся т м ом ците в -п е т ъ к през
нощ та на п ро щ а л н ия вечер с д р у га р я си, к о г о т о и з п р о -
в о ж д а т вече о т с в о е т о е р ге н с т в о в з а м ъ ж н о т о с ъ с л о ­
вие. К а то п р е ч у п я т м е д я н и ка на з а с е в ки т е на гл а в а т а на
м л а д с ж е н е ка , н ам а зват му л и ц е то с мед о т м е д я н и ка и
к а з в а т : "да се о б и ч а те к а к т о п че л и те о б и ч а т меда". С
мед м аж ат кр а в а я , к о га т о го р а з д а в а т на че р кв а , к о га т о
на н е д е л я т а д о й д а т м л а д и те д а си ч е т а т п о д и р с в а т ­
бата. С мед м аж е н е в е с та та п р а го в е те на с в е к р о в и т е си
в р а ти , ко га се в ъ р н е о т в е н ч и л о то в с в е к р о в а т а си к ъ ­
ща. С мед и просо, разм есени, м аж ат б а б и т е на Бабин
д ен д ец а та , к о и т о са бабили и им з а л е п я т б я л а к а д е л я
вм е сто брада, "Да ги о б и ч а т к а т о меда, д а се р а з в ъ ж ­
д а т к а т о п р о с о т о и д а им побелее б р а д а т а , к а т о б я л а та
ка д е л я - д а о с т а р е я т и д а поб е л еят". -С мед р ъ с я т
о н и я места, на к о и т о м и с л я т че са н а га з и л и /у р а д и с а л и /
в ъ р ху с л а д ки и м ед яни /с а м о д и в и т е /. С е д н а реч м е д ъ т
има в н а р о д а свещ ено зн ачен ие и с л у ж и з а за б р а н а на
з л о т о .6
92. МЕСО СУРОВО. К о га т о има н я к о й по р ъ ц е т е си
б р а д а в и ц и , а н а й - в е ч е о т сухите, к о и т о се п у к а т и 6 о -
л я т , н а къ л ц в а т месо на д р е б н о и ги н а л а га т , "от к о е т о

с л е д у ю щ е т о : " К о г а т о б я х м е о щ е на В и л а е т /6 Б ъ л г а р и я / у н а с б е ш е
к о н д и с а л е д и н д ж и р а х и м о т т у р с к и я аскер. Т о з и д ж и р а х и м и м а ш е
е д н а книга, с к о я т о с а м се п и т а ш е и с а м ,си о т г о в а р я ш е . Аз з н а е х
т у р с к и и м у р а з б р а х . Т о г а в а о т н е г о чух, че к о г а т е ч е н е к о м у
к р ъ в из н о са и не се спира, н а м а ж и к ъ р п а с мед, н а с и п и - я с ж и т о
и го с т е г н и на г л а в а т а м у силно, о т жи тото, к о е д а е з ъ р н о щ е
н а м е р и ж и ла та , щ е я п р и т и с н е и щ е с п р е кр ъ в т а . Т о в а т о й го пов-
т а р я ш е м н о г о пъ ти и аз го з а п о м н и х и к а т о зех да го п р а в я и аз,
видях, че се с п и р а к р ъ в т а и о т т о г а в а и д о с е г а м н о г о х о р и и а с ъ м
о т ъ р в а л а о т с м ъ р т . " П р и ч и н а т а , к о я т о ме н а к а р а да п и т а м за т а я
р а б о т а б е ш е е д н а копаня, в к о я т о и м а ш е кръв, за к о я т о м и к а за
ба б а т а , че п р е д и ч а с с п р я л а к р ъ в т а на е д и н м о м ъ к п о г о р е о п и с а ­
н и я н а ч и н с м е д и жито.

69
о з д р а в я т и се и з гу б в а т ". К а з в а т , че в б р а д а в и ц и т е и м а ­
ло д р е б н и че р в е й ч е та , к о и т о прем инувал и в MecoYo и
о с та в я л и чо в е ка . С ъ с с у р о в о месо н а л а га т и п о д у т о и
кр ъ в я с а л о , н я ко и н а л а га т и к р ъ в я с а л и очи.
93. М ИРО ДИЯ /P e tro se lin u m sa tivu m /, рибя м иродия,
майданос, ко ко ш а м и р о д и я . К о р е н и те и ги в а р я т и ч о р ­
бата д а в а т на о н и я , к о и т о им се е с п р я л а п и к о ч т а , "да
ги р а зсл а б и ". Н я ко и само ги ч у к а т и с о ка д а в а т д а го
п и я т разм есен с в о д а , все за съ щ а та цел.
94. М И С И Р /Z e a m a y s /. М и с и р ъ т м е ж д у б ъ л га р и т е
има р а зл и ч н и имена: папур, гу гу ц и , гъ л ъ б и , мамули, ц а ­
ревица, а р а п ка , к у к у р у з , мумуруз, п а тки . К о га им ат н я к о и
д еца гл и с т и , в а р я т м исир и им д а в а т ч о р б а т а му д а я
п и я т на гл а д н о с ъ р ц е , " д о г д е са гл и с т и т е гл а д н и , за
д а ги и з х в ъ р л и п о - л е с н о " . Н я ко и д а в а т и м исира д а го
я д а т д е ц а та .
М и си р я н о браш но см есено с мед се у п о т р е б я в а к а т о
мехлем з а рани. К о га б о л и н я к о го си л н о "съ р ц е , т.е. к о ­
га го пр е ви в а на п ъ п а " н а п р а в я т мам алига /'ка ч а м а к, д и -
в я к / и к а т о я р а з с т е л я т м е ж д у д в а к а т а п л а т н о или
просоп /п е ш к и р /, д о г д е е то пл а , п о е п а с в а т я на корем а
му "да му се с т о п л и с ъ р ц е т о ".*
41
Т о ва н а й - З е ч е г о п р а в е х а 6 п о с л е д н я т а хо л е р а . В 1 8 63 г. к о г а т о
се б е ш е п о я в и л а х о л е р а т а , 6 Б е с а р а б и я аз на н а ш и т е к о л о н и с т и
б ъ л г а р и 6 К а р а г а ч , т а к а с ъ б е т у в а х да с е ц е р я т о т нея: сгореиля-
ваха б о д а с ъ с с о л и пепел, н а т о п б а х а на б о л н и я к р а к а т а до к о л е ­
н е те 8 т о п л а т а бода, п р е п а с В а х а м у т о п л а м а м а л и г а на корема,
т у р б а х а го д а . с е д н е на т о п л а п л о ч а и м у д а в а х а да п и е т о п л о н е ­
щ о к а т о чай, в о д а п о д с л а д е н а с ъ с захар, л а й - л а й к у ч к а и го ва р -
де-ха д о г д е с е из поти; п о с л е го з а в и в а х а д о б р е и б о л к а т а п р е с т а ­
ваше. Т о в а л е ч е н и е с ъ м го у п о т р е б я в а л и аз на с е б е си и с ъ м
отървал няколко души от смърт с такова то пл ен ие и из куствено
и з п о т я в а н и е . Т о г а в а т а м а м по въ рш ит ба , н а с т а н а г о л я м а с у ш а и
жега; т р е в а т а погоря, з е м я т а с е напука, в е ч е р с л ъ н ц е т о п р е д за-
х о ж д а н и е т о с и с т а в а ш е ч е р в е н о к а т о к р ъв о т г ъ с т а т а т ъ м а , к о я т о
беше н а п ъ л н и л а а т м о с ф е р а т а ; к о к о ш к и т е м р я х а н а в р е д ; в е ч е р си
л я г а х а здрави, а с у т р и н а ги н а м е р в а х а н а п а д а л и п о д л е г л о т о ; от
м а р а н я не м о ж е ш е да с е д ъ х а с в о б о д н о , а б о л е с т т а с е п о я в и и по
хората. Е д и н с т в е н и я т д о к т о р в ц е л и я о к р ъ г б е ш е п о к о й н и я т д я д о
Хаджи Ю р д а н С и л и м и н с к и , с т а р д о к т о р б ъ л г а р и н , р о д о м о т Сливен,
но п р е с е л е н 0 Броила. Но т о й с т о е ш е в Б о л г р а д , заидото и т а м бо-

70
95. М ЛЯ КО З М И Й С К О /С ИеГ|сю пю т т а ^ Б / . Т ова р а с ­
тение ка т о се о т к ъ с н е пуща ж ъ л т о - т у р у н д ж и я н о м ляко,
с ко е т о си м а ж а т лиш аите д а ги го р я т . О свен това,
ко и т о ц е р я т за б я с, к а т а пуснат на гл а в а т а к р ъ в с р о г

леотгтга В ъ р л у в а ш е , с е л а т а бяха о с т а н а л и без п о м о щ ; т р я б в а ш е да


и м се п о м о г н е с к а к в о да е. Четох 8 р у с к и т е в е с т н и ц и , че 6 О д е ­
са п р и п и с в а л и на б о л н и т е о т х о л е р а т а б у т и л к и с т о п л а вода да им
с т о п л я т корема. Аз се в ъ з п о л з у в а х о т т о в а и у п о т р е б и х м а м а л и г а -
т а , т о п л а т а вода, п л о ч а т а и т о п л о т о питие, к о и т о д а д о х а до б ъ р
р е з у л т а т и зех да ги п р е п о р ъ ч в а м на н а с е л е н и е т о . К а т о п о п и т а х
д я д а Х а д ж и я д о б р о ли е т о в а ср ед ст во , т о й го о д о б р и и ми каза
да го п р е п о р ъ ч в а м и да с ъ б е т у в а м н а р о д а да не х о д и с у т р и н а бос
и да с е о б л и ч а д о г д е и з г р е е д о б р е сл ън це ; да с е б а р д и да се не
и з п о т я в а и.?да яде с у т р и н а не що т о пл о; да се п р е д в а р д в а да не
пи е с т у д е н а вода, а н а й - в е ч е на г л а д н о с ъ р ц е и к о г а е уморен, и
ч

аз м у п р и е х с ъ в е т и т е и п р о д ъ л ж а в а х да церя чак до ес ента, д о г д е


престана болестта.
Т а м а м се з а в ъ р н а о т е д н а къща в уч ил ищ ет о, е т о че д р уг т и ч а
с б и л а т а на р а м о и и с к а помощ: " ж е н а м и п р ип ад на , по си н я в а , п о ­
м о г н и ми, г. у ч и т е л ю " се м о л и г о р к и я т . " Т и ч а й бърже, клади
огън, с щ о з а въ рн еш , т о п л и вода 8 х а р а н и я т а и г о р е щ и камъни, аз
ида". Чай и з а х а р м и б е ш е п ъ р в и я т цяр; до г д е се с т о п л и в о д а т а и
пл очите, ч а я т г о т о в и к а т о м у т у р я х м е к р а к а т а в ъ б вода, с е д н а л
на т о п л а т а плоча, д а в а х м е м у да п и е т о п л о и г о з а б у л в а х м е с
чергата отнаоколо; с л е д н я к о л к о м и н у т и , д а в а ш е г о с п о д да му
п р е с т а в а ш е б о л к а т а и к а т о се и з п о т е ш е и заспеше, о т ъ р в а ш е се от
о п а с н о с т т а .,К о и т о н е м о ж а х а да с е д я т и да си д ъ р ж а т н о з е т е във
водата, л е г н а л и на г ъ р б а си, им к и с н е х м е к р а к а т а и и м п о д л а г а х ­
м е т о п л а т а плоча, к а т о ги о б в и в а х м е и с ч е р г и . К о и т о не м о ж а х а
да п и я т чай, на с и л а и м о т в а р я х м е у с т а т а и с л ъ ж и ц а им н а л и в а х ­
м е п о л е к а - л е к а . На Н и к о л а В е л и ч е н к о в ж е н а му м а л к о б е ш е о с т а н а ­
ло да с в ъ р ш и - т ъ й я с п а с и х м е с м ъ ж а й, но не я я и р а з т р и в а х м е ,
з а щ о т о бш е п р е м а л я л а и п р ъ с т и т е на р ъ ц е т е й б я х а п о с и н е л и . На
К и р а М а в р о в с н а х а му, Д и м и т р и ц а , т а к а я с п а с и х м е и м н о г о други.
П о ч и т а е м и я т ч и т а т е л м о ж е да с е п о с м е е на о р и г и н а л н о т о ми
л е ч е н и е и на с а м о з в а н н а т а ми пр оф ес ия . И аз с а м с и с е с м е я кога
ми д о й д е п о н я к о г а на ума, но к а к в о да се п р а в и - н е в о л я т а учи
ч е ло ве ка , п о н я к о г а и'-против ж е л а н и е т о му. "К а т о т и и с к а т помощ,
п о м о г н и с к а к в о т о си ср ъчен", к а з в а н а р о д н а т а п о г о в о р к а - и аз,
к а к т о зн ая х т ъ й и баях, че кр и в о ли е било, п р а в о . л и е - госп од
да го оправя.

71
и о т л е п я т рога, нам азват р а н и те о т нещера с ъ с з м и й с ­
к о т о м л яко .
96. М ЛЯ КО ПРЯСНО И С Ъ С И РЕН О С ОЦЕТ. К о га има
н я ко й силен сю р м е к и не м о га т да го сп р а т, зе м ат до
100 д ра м а п р я с н о м ляко, н а л и в а т му една чаша оцет,
р а з б ъ р к в а т го д о б р е и му го д а в а т да го и зп и е н а в е д ­
н ъ ж , "о т ко е т о му се спира сю р м е къ т".
97. М Л Е Ч О К /E u p h o rb ia c y p a rissia s/. С м л я к о т о о т т о ­
зи м л е ч о к г о р я т б р а д а в и ц и и -си п р а в я т л ун и чки , ка т о
ка п в а т на ч е л о то си е д н а к а п к а о т м л я ко то му, о т к а п ­
ка т а к о ж а т а поч.ернява и се в и д и к а т о л уни чка, но п о с ­
ле се олю щ ва и и згуб ва .
98. МУХИ И С П АН С КИ /Z y tta ve sica to ria / или п р о с то
о т р о в н и мухи. П ред и о с в о б о ж д е н и е т о д о г д е не беше
з а п р е те н о да се п р о д а в а т, имаше ги по а х т а р и т е и по
б а ка л и те и с т я х о т в а р я х а в и з и ка то р и и , или к а к т о се
и з р а з я в а т ва д я ха якм адж а-та: сп укв а ха ги и к а т о ги н а ­
сипеха на п и ти ч ка квас, за л е п я х а го на т я л о т о по го л о ,
д е т о щ яха д а в а д я т я к м а д ж а т а , о т ко е то се подуваш е
прищ ей и ка т о го о б р е ж е ха с н о ж и ц и , нал агаха р а н а та с
б р ъ ш л я н о в лист, за к о е т о се спом ена при б р ъ ш л я н а /1 8 /.
99. НАР /P u n ic a g ra n a tu m /. Н а р ъ т расте по нас и у з ­
рява, но зиме т р я б в а д а се завива, д а не и зм р ъ зн е .
К о р и те о т п л о д а му, к а к т о и ко р и т е от к о р е н и т е му ги
в а р я т у чо р б а та им д а в а т п р о т и в сю рмек, а н а й - в е ч е
на м а л ки те д е ц а "за да им се с т е гн е с ъ р ц е то ".
100. НИШАДЪР. Н и ш а д ъ р ъ т играе ва ж на р о л я в н а ­
р о д н а т а м едицина; то й се у п о т р е б я в а п р о т и в р а зл и ч н и
б о л е сти , о т к о й т о п о - г л а в н и т е са сл е д ую щ и те : к о га спи
н я ко й н а кр и в о или му п ад н е гл а в а т а насъ не о т в ъ з ­
гл а в н и ц а та , сл учв а се та му п а д а м ъ ж е ц ъ т . В т о я с л у ­
чай зе м а т с т р и т на д р е б н о ниш адър, ту р в а т го на к у п ­
ч и н ка на една м алка д ъ р в е н а л о п а т к а /к о я т о д а е ш и­
р о ка к о л к о т о го л е м и я ни н о к ъ т на р ъ к а т а /, или на
о па ш ка та на н я к о я п л о с к о -о п а ш а т а л ъ ж и ц а , н а ка р в а т
б о л н и я д а зя п н е и к а т о п о д п ъ х н а т л о п а т к а т а с ниш а­
д ъ р а п о д м ъ ж е ц а му, п о д и гв а т го тихо н а го ре . М ъ ж е ­
ц ъ т о т н иш ад ъ ра се о хл а д я в а , свива се и в ъ з п а л е н и е т о
минува - уга св а и б о л ка т а озд равва,. к о е т о се ка з в а
м ъ ж е ц ъ т се д и гн а . К о га б о л н и я т е малко д е т е и не
м ож е д а му се направи т а к о в а д игание, т о га в а си н а ­

72
м о кр я т п о ка за л е ц а /п р ъ с т а /, н а т о п я в а т го в с т р и т и я
н иш а д ъ р и к а т о т у р я т м е ж д у к ъ т н и т е му з ъ б и о па ш ка та
на н я к о я т ъ п а л ъ ж и ц а , п ъ х в а т си п р ъ с т а п о д м ъ ж е ц а
му и ти х о го п о д и га т н а го р е . К о га т о пак з а б о л и н я к о г о
гъ р л о и се за ч е р в и о ко л о м ъ ж е ц а и д а ж е м ъ ж е ц ъ т и
н е б е то му, , зе м а т един м асур /ц е в /, о т р я з в а т й е д и н а
край ко со , на о б л о , н а с и п в а т на к о с о т о м е сто с т р и т н и ­
ш ад ъ р и к а т о г о п ъ х в а т в у с т а т а му, д у х в а т сил но, д а
се в д у х а в с и ч к и я т ниш ад ъ р в гъ р л о т о му. В т о в а време
к а з в а т на б о л н и я д а не п р е гл ъ т в а , а д а ч а к а и д а си
н а д в е с я гл а в а т а с у с т а т а н а д о л у, д а му т е к а т л и ги т е
=д о к о л к о т о м о га т, т.е. д о г д е т о п р е ста н а т. А к о не прем ине
с е д н о духание, на д р у г и я д ен пак го п о в т а р я т , или
д а ж е на съ щ ия, а ко е б о л к а т а опасна. К о г а т о н я к о г о
д р а зн и каш лица, д а в а т му д а г ъ л т а м алки б у ч к и н иш а­
д ъ р или д а гр и з е о т б у ц а т а и д а го п р е гл ъ щ а . К о га се
п о я в и н я ко м у лишей, к о й т о се з о в е к о к о ш е -д у п е , н а м о к ­
р я т лиш ея с в о д а или с ъ с с л ю н ка , о с т ъ р г в а т му ве не ц а
п о л е ка с н о ж , или го о т р и в а т с о с т ъ р в ъ л н е н п ар ц а л ,
д о гд е зем не д а пуща по кр а и щ а та о т д р е б н и т е п ъ п ч и ц и
д р е б н и ка п ч и ц и к а т о р оса к р ъ в , п о д и р т о в а г о н а м о кр я т
и г о н а тр и в а т с ниш ад ъ р д о г д е почне д а с м ъ д и . С л е д
н я к о л к о д е н я лиш еят з а га р я , изл ю щ ва се и о з д р а в я .
Н я ко и с т р и в а т на д р е б н о и с м ъ р к а т в носа си, к о га п о ч ­
не д а ги л ови м ъ рхавиц а /к и х а в и ц а , б р и н га в и ц а , х р е м а /.
Н иш ад ъ р и вар. К о га п а д н е н я ко й в н е с в е с т у р в а т в
е д н о с т ъ к л о с ш ийка вар и чукан й иш а д ъ р, н а л и в а т
х л а д к а в о д а и го р а з п л а кн у в а т . К а то хване д а и з л я з в а
о т с т ъ к л о т о о с т ъ р д ъ х /н и ш а д ъ р - р у х у / п о д н а с я т го
п о д н о са му и н е с в е с т н и я т к а т о поеме в н о с а ' си т о я
д ъ х, с тр е с в а се и се с в е с т я в а . Н иш адър, кам ф ор и с а -
р а - с а б у р /а л о е / т у р в а т в е д н о с т ъ к л о о т 100 драм и о т
в с я к о к о л к о т о е д и н леш ник, н а п ъ л в а т с т ъ к л о т о с х л а д к а
в о д а и го р а з п л а кн у в а т . К а т о се п о р а з т о п и , д а в а т го
п р о т и в т р е с к а т а -така: щом н а б л и ж и да г о в тр и са , на
в с я к о й час му д а в а т д а пие по една т р а п е з я н а л ъ ж и ц а .
Т о я ц я р с т о п л я б о л н и я и не го втр и са т ъ й сил но, на
в т о р и я п ъ т се п о я в я в а п о - с л а б о т р е с ка т а , а на посл е,
и зч е зв а . Т о я ц я р п р о и з в е ж д а повръ щ ание и сю р м е к.
Н иш ад ъ р т у р в а т в о ч и те на х у ч а с ъ л и те в о л о в е и коне,
но з а т о в а ще ка ж е м при овеса. ,
С н иш ад ъ р ц е р я т още и с а ч - к ъ р а н а , к о й т о не е д р у го
нищо, освен е д и н в и д лишей, к а т о коко ш е д упе, и се

73
п о я в я в а по гл а в а т а , а н а й - в е ч е на д е ц а т а и к а т о се
р а з п р о с т р а н я в а , сече, пасе ко см и те и ги ун и щ о ж а в а , о т
к о е т о си е п о л уч и л и т у р с к о т о име с а ч - к ъ р а н , к о е т о ще
р ече к о с о - и з т р е б и т е л . Н е го го ц е р я т н а й - в е ч е б е р б е р и -
т е : о б р ъ с в а т о к о л о му ко см и те , н а р я з в а т п л и т к о к о ж а т а
п о кр а и щ а та му с б р ъ с н и ч а , р а з т о п я в а т в ъ в в о д а ниш а­
д ъ р , н а кв а с в а т н а р я з а н о т о м я с то и к а т о д а д а т в о д а т а
на б о л н и я , к а з в а т му д а се м окри с нея т ъ й , к а к т о го
м о кр и л б е р б е р ъ т. С л е д н я к о л к о д е н я , л и ш е я т п р е га р я ,
и з гу б в а се и на м я с т о т о му п о н и кв а т н ови косм и.
101. ОВЕС /A v e n a s a tiv a /. К о га и з с т и н е н я к о й и му се
с хв а н е с н а га т а и ч л е н о в е те , с в а р я в а т в е д и н к а з а н овес,
и з ц е ж д а т го , н а с т и л а т г о на е д н а в ъ л н е н а ч е р га , п о д
к о я т о п о с т и л а т сл ам а и д о г д е е т о п ъ л н а к а р в а т б о л н и я
д а си л е гн е в ъ р х у му. П осл е к а т о го о б в и в а т с ч е р га т а
и о ве са , з а т р у п в а т го с още ч е р ги и му д а в а т д а пие
нещ о т о п л о , к а т о с в и р ч о к о в ц в я т , гр а д и н с к и чай или
т о п л о вин о и го в а р д я т д о г д е се и з п о т и д о б р е . П осле
г о п р е о б л и ч а т с ъ с суха р и за и го т у р в а т д а спи, п о к р и т
с ъ с сухи п о к р и в к и на суха п о с те л я . К о га т о х у ча са / и з ­
с т и н е / н я ко й во л , те го п о з н а в а т по н а с т р ъ х н а л а т а му »
ко з и н а , по с т у д е н и т е му уши и по с т у д е н о т о му д ъ х а н и е
и п о ч в а т д а г о ц е р я т с овес: т у р в а т в а р е н и я о в е с в
е д и н чувал , р а з с т и л а т го в чувал а на д л ъ ж д о е д н а
д л а н д е б е л о и д о г д е е т о п ъ л , т у р в а т ч у в а л а на гъ р б а
му н а д л ъ ж , п р и п а с в а т го с ко л а н или в ъ ж е т ъ й щ о то
д а му о б гъ р н е ц е л и я г р ъ б о т в р а та д о о п а ш ка та . За д а
г о и з п о т я т , т у р в а т в е д н а д ъ л г а т о р б а гор е щ , варен
о в е с д о п о л о в и н кр и н а ; п ъ х в а т му з у р л а т а д о о ч и т е в
т о р б а т а и я п р е в р ъ з в а т д а не и з л я гв а п а р а т а н а го ре .
В о л ъ т не м о ж е д а д о с т и гн е д о го р е щ и я о в е с д а се
о па р и , за щ о то т о р б а т а е д ъ л га , а т о п л а т а пар а го бие
в н о з д р и т е и т о й я в д ъ х в а и се с т о п л я о т нея, а о т
о в е са му се с т о п л я г ъ р б ъ т и ц я л а т а снага. К а т о се и з ­
п о т и д о б р е и о в е с ъ т хване д а и зс ти в а , с н е м в а т му ч у ­
в а л а и т о р б а т а , и з б ъ р с в а т го с ъ с суха сл ам а и п осл е
с ъ с суха ч е р га д о б р е , з а в и в а т с ъ с суха д е б е л а п о к р и в ­
ка, к а т о с че р га , к о з я к , чул и т.н. и к а т о п о с о л я т о т
в а р е н и я овес, д а в а т му д а я д е . С л е д т о в а му о т в а р я т
о ч и т е и п ъ х в а т п о м а л ко чука н ниш а д ъ р п о д го р н и т е
к л е п к и , р а з т р и в а т ги и ги о с т а в я т д а т е к а т с ъ л з и о т
т я х . И т ъ й с т о в а то п л е н и е и и з п о т я в а н и е , с п а с я в а т

74
б о л н о то д о б и ч е о т см ъ р т. Т о зи спосо б з а це ре ни е о т
хучасало се у п о т р е б я в а и за биволи и за ко н е , крави,
ка тъ р и , м агарета и т.н . Ц е л та е ту ка д а се с т о п л и д о ­
б и ч е то д о гд е се и зп о ти , че с к а к в о т о и д а е, но п о н е ­
ж е не м ож е д а се в о д и на баня, то н а р о д ъ т ' изм ислил
то в а с р е д с т в о , к о е т о посл е приспособил и з а че л ове ка.
К о га ням а т овес, у п о т р е б я в а т ичмик.
102. ОРЕХ /J u g la n s re g ia /. С л и с та та му к ъ п я т п е с и -
чави деца, а с ъ с зе л е н и те пресни л ю спи си т р и я т л и ­
шеите, о т к о е т о п о ч е р н я в а т, и з га р я т и се ол ю щ ва т.
С ъ л за о т оре хов о д ъ р в о смесена с д ъ р в е н о м асло се
у п о тр е б я в а за чернение коси .. С я д к а т а о т печен орех
т р и я т лишеи и ко ко ш и дупе, "от ко е т о о з д р а в я т ". К о га т о
и с ка т н я ко й п у я к д а се св ъ р н е /с к л ъ с т и /, т ъ п ч а т му в
гъ р л о т о орехи. В н а р о д а има поверие, че к о й т о п о са д и
орех, ка т о ста не дебел к о л к о т о вр ата му, ч и л я к ъ т у м и ­
ра. В ж и т е н о т о семе разм есват орехови л и с т и д а не
хв ъ р ка , т.е. д а не го я д а т червеите.
103. ОРЕХЧЕ И ЛИ Х И Н Д У С Т А Н -Д Ж И В И З И /M y ris tic a
m o sch a ta /. О р е хч е то освен д е т о го см есва т в к о в е т -
м а д ж ун у и в д р у ги м ного церове и ракии, у п о т р е б я в а т
го и с т ъ р га н о на д р е б н о за ц я р на м а л ки те къ р м а ч е та
д еца, к о га ги п р и св и в а съ р ц е . К о га д е т е т о е м ного
м ал ко и не м ож е ца, го приемне и п р е гл ъ т н е , м ай ка та
ту р в а на з ъ р н о т о на гъ р д а т а си м алко н а с т ъ р га н прах
о т о р е хч е то и к а т о д а д е на д е т е т о цица, т о с м л я к о т о
п о гл ъ щ а и о ре хче то . И п о - о п и т н и т е майки д ъ р ж а т п о д
гл а в а та на д е т е т о в с я к о га орехче и н о ж ч е , и щом д е ­
т е т о хване д а не поем ва ц и ц а и д а се п р и с в и в а и пищи,
те му д а в а т о т о р е х ч е то и п осл е се у к р о т я в а .
104. ОРИЗ /O ry z a sa tiva /. К о га с ю р д и с в а н я к о г о , о м и -
ва т о риз и му д а в а т ч о р б а та д а пие, за д а му престане
сю р м е къ т. На м а л ки те д ец а им м ел ят о р и з и им в а р я т
каш ица. На б о л н и те к о га хва на т да се п р и д и га т , в а р я т
им о р и зя н а чорб а и я п о д к и с е л я в а т с лимон.
105. ОСЕН /F ra x in u s e xce lsio r/. К о га има м ор по к о ­
ко ш ки те и по д р у ги т е домашни птиц и, н а б е л в а т осенова
ко р а и я н а т о п я в а т в ко ко ш е то ко р и то , о т к о я т о в о д а т а
п о си н я ва и с та в а гор чи ва. О т та я в о д а к а т о п и я т п т и ­
ц ите , не мрат.

75
106. ОХЛЮ В /H e lix /. О х л ю в ъ т има у нас н я к о л к о и м е ­
на: м ел чув, п л ъ ж го в , п л ъ ж а к , п л у ж ъ к , п л ъ ж е ц , бохлю ,
бухер, р о ж к о в , слим ак /с л ю м а к /, с л и н я к. О хл ю в и те , о с ­
вен д е т о ги я д ат ка т о п о с т н о я с ти е п р о л е т, по май, а
о с о б е н о на П ъ р в и май ги я д а т с го р ч и л а т а им, за п р е -
ч и с т я н и е на к р ъ в т а , с ч у к в а т ж и в и о хл ю ви с ч е р у п ка та
им н а е д н о и н а л а га т ц иреи и о то ц и , к о и т о б е ра т, д а се
пробият п о -с к о р о .
107. ОХЛЮ В ГО Л И ЛИ ГО Л А К /U m a x a g re s tis /. К о га
н я к о г о го за д уш а ва и не м о ж е д а д ъ х а лесно, зем ат
ж и в го л о хл ю в , ту р в а т го в е д н а чаша, п о с и п в а т го с ъ с
сол и н а л и в а т в чаш ата д о п о л о в и н а та вода. К а т о п р е ­
с т о и е д н а нощ, с т о п я в а се в ъ в в о д а т а и т а я в о д а я
д а в а т на д уш а вия да я изпие , о т к о е т о и о з д р а в я л .
108. П А В У Н Ч Е ИЛИ П Е КР А Л И Д И /L e o n to d o n ' taraxacum
или T araxacum officinale/. О т т о в а р а сте н и е п р а в я т н а й -
р а н н а та п р о л е т н а са л а та "за п р е ч и с тв а н е на к р ъ в т а ". Но
освен т о в а н е го го в а р я т и ч о р б а та му у п о т р е б л я в а т
в м е сто в о д а , п р о т и в м аясъ ла. Н я ко и са се и з ц е р я в а л и с
т а ка в а в о д а о т хр о н и че ски стом аш ен ката р .
109. П А Л А М У Д . Ч аш ките о т ж е л ъ д а на п ъ р н а р е в и я
д ъ б , к о и т о се з о в а т палам уд, /о с в е н д е т о ги у п о т р е б я ­
в а т та б а ц и т е д а а р га с в а т с т я х гь о н о в е и к о ж и / н а р о ­
д ъ т у п о т р е б я в а з а ц яр: с ч у к в а т ги на д ре б но , св а р в а т
ги с в о д а и к а т о я п р е ц е д я т о т %палам уда, д а в а т я на
о н и я , к о и т о с т р а д а я т о т сю р м е к, а н а й - в е ч е на м ал ките
д еца, о т к о е т о им се сп ир а с ю р м е къ т .
110. ПАП О РУН А, М А К И Л И Т. ХАШ ИШ /P a p a v e r s o m n i­
fe ru m /. Б ерат у з р я л и т е чуш ки /г л а в и ч к и / на мака и к о га
не с п я т м а л ки те деца, о т к ъ с в а т о т чуш ката по е д н о
парче, в а р я т го с во д а и д а в а т на п л а ч л и в о т о д е т е да
го успи, но н я к о и т ъ й го п р и с п и в а т, щ ото о с т а в а вечно
да с п и /
111. ПАПРАТ С ЛА Д КА , И Л И РАЙКО В КОРЕН /P o ly p o ­
dium v u lg a re /. С л а д к и я т ко р е н на та я п а п р а т, к о я т о
р а сте по нас по ка н а р и те из п л а н и н с ки т е м еста се
_ . • -

Аз з н а я е д н а у ч и т е л к а , к о я т о я б е ш е сралл да и д о н е с а т д е т е н ц е ­
т о да го н а к ъ р м и 6 у ч и л и щ е т о и за да не п л а ч е о т глад, с в е к ъ р в а
& г о п о я ш е с т а к а в а м а к о в а вода, но д е т е т о не с к л ю ч и година:
и з с ъ х н а к а т о в е й ч и и а и у м ря о т глад.

76
у п о тр е б я в а в р азл ични м а д ж у н и и го дъ вчат, както и
с л а д к и я ко р е н п р о ти в каш л иц ата .
112. П А Ч И Н А , ПАЧА ТР Е В А ИЛИ КО КО Ш А ТРЕ ВА. Т ази
дребна, влечещ а зелена тр е в а , к о я т о р а с те из д в о р и щ а ­
та, по п ъ т и щ а т а и из н и в и те вред , се у п о т р е б я в а п р о ­
тив ухапване о т я д о в и т а зм и я : берат я и к а т о я с в а р я т ,
с ч о р б а та й м и я т раната, а с л и с т а т а и с т ъ б л а т а / в а ­
р е н и / н а л а га т в ъ р ху р а н а та и о т о к а й. Т ова ми го р а з ­
каза е д и н с т а р тур чи н о т Т у з л у ка и я наричаш е и л а н -
оту, т.е . з ъ м и н с к а трева.
113. П ЕРУШ И Н Я К И ЛИ ПЕРУШ ИНА. П еруш ината я у п о т ­
р е б я в а т з а пъ л н ен ие в ъ з гл а в н и ц и , п о с т и л к и и с е д л а и
освен т о в а с нея се ц е р я т о т п о д х в а т и н а .* К о г а т о б о л и
н я к о го п о д л ъ ж и ч к а т а ил и п о д р е б р а та и не му д а в а
да си под е м н е душ ата, зе м а т д р е б н а перуш ина, т у р в а т я
в е д и н чер сух ко те л и т у р в а т к о т е л а на о г ъ н я д а се
п р а ж а т в н е го перата, н о за д а се н а го р е щ я т в с и ч к и
равном ерно, б ъ р к а т ги с е д н а п р ъ ч к а и ги п р е в ъ р щ а т
щом се н а го р е щ я т д об ре, и з в а ж д а т ги о т ко т е л а , т у р я т
ги на е д н а т ъ н к а къ р п а , с в ъ р з в а т ги на т о п и т у р в а т
то п а на п ъ п а п о д л ъ ж и ч к а т а на б о л н и я и г о з а в и в а т .
П ерата д ъ р ж а т д ъ л го врем е т о п л и н а т а и я и зп у щ а т
равном ерно, т ъ й щ ото м н о го п о - д о б р е т о п л я т о т к о л к о т о
д р у г п р е д м е т, о т к о е т о б о л к а т а "ути хва и прем инува".
114. П ЕП ЕЛ ИЛИ ПО ПЕЯ. П е п е л ъ т освен що го у п о т ­
р е б я в а т за лиш ея /л у га , ^ л ю т а вода, л е р е ц /, у п о т р е б я в а т
го и за ц я р . К о га т о б о л и н я к о го с ъ р ц е и г о п р е св и в а ,
зем ат с д в а п р ъ с т а ч и с т б ял пепел о т о гн и щ е т о и го
ту р в а т в е д н а чаш ка /1 0 д р а м и / р а к и я и к а т о г о р а з ­
б ъ р ка т , д а в а т го на б о л н и я д а го изпие. З а с ъ щ а т а
б о л е ст д а в а т и пеп е л я н о кр а й ч е о т хл я б , к о й т о е печен
в ж а р т а . С м есва т м ърва и пепел, п о р ъ с в а т го ' с в о д а и
ка т о го с в и я т в ъ в в ъ з е л , п а р я т с н е го н а т ъ р т е н о , пъ п,
б о д е ж и д р у ги б о л ки. Н я ко и , к о га ги б о л и с ъ р ц е , л и з -
ват н я к о л к о п ъ т и бял пепел. 'Бял пепел о т п р е го р я л на
м я с т о т о си в ъ гл е н , ^т.е. о т спасен в ъ гл е н , с м е с в а т с
пяна о т д ъ б о в а сурова гл а в н я /к о г а го р и и пущ а о т

П о д х б а т и н а с е з о в е о н ая б о л е с т , к о я т о б о д е по д л ъ ж и ч к а т а или
под м а л к и т е ребра. Тя с т а в а к о г а г а з я т б о с и из р о с а т а и л и из
студена б о д а .

77
к р а я си пяна и в о д а / и с ъ с см еста м а ж а т лишеи или
ко ко ш о дупе.
К о га н а п а д н а т на з е л е т о /к о е т о е п о с а д е н о з а се м е /,
к о га ц ъ ф ти , б о ж и кр а в и ц и и п о ч н а т да го я д а т , о т с я в а т
д р е б е н пепел с ъ с с и то и с у тр и н а по роса п р ъ с к а т по
зе л е то , да не к а ц а т по н е го б о ж и т е кр а в и ц и . Т ъ й съ щ о
п о с и п в а т и зе л е н и я р а зс а д , к о га го напа д н е зе л е н а та
б ъ л х а /H a ltica o le ra c e a /, о т к о е т о б ъ л х а та б я га .
С пепел п о з н а в а т к а к ъ в е т а л а с ъ м ъ т на за р о в е н о
имане. П онеж е в я р в а т че д е т о има за р о в е н о имане Bcé
има та л а съ м д а го пази, т о к о га ще и д а т д а к о п а я т
им ането, за да му у з н а я т та л а съ м а к а к ъ в е, з а н о с я т
пепел и го п о си пв а т, д е т о м и с л я т че е и м а н е то .7
115. ПЯНА О Т ' РАКИЯ. К о га т о н я ко й се п р о п и е и не
м о ж е д а се о с та в и о т пи е не то , за д а го н а ка р а т д а му
о т р и т н е пиението, зем ат д о е д н а - д в е о ки р а к и я пращ и -
нена и я в а р я т на тих о гъ н . Р а ки я та к а т о ври, пуща
п я н а о тго р е . Т ази пяна я о б и р а т с л ъ ж и ц а и за п о я в а т"
п и в н и ц а т а без д а знае, що ще пие. О т т а я п я н а му се
п о т ъ р с я и съ всем се о с т а в я о т п и я н с т в о т о .*
116. ПЕЛИН /A rte m is ia vulgaris д и в или м агареш ки п е ­
лин и Artem isia absenthium п итом ен п е л и н /. С н е го се

Р а з к а з в а х а ми, ч е п р е д и н я к о л к о г о д и н и /0 т у р с к о брелле/ и м а л о
6 Т у з л у к а един т у р ч и н , к о й т о ц е р я л п и я н и ц и т е о т п и я н с т в о по
с л е д у ю щ и я начин: к а т о м у д о в е д е л и н я к о й пи яница, т о й п и т а л о т
к а к в о м у е п и я н с т в о т о - о т в и н о или от ракия. К о г а т о б и л о о т
ракия, т о й з а п и р а л б о л н и я в е д н а с т а я /и ма л си о с о б н а с т а я за
т а я це л / и н а й - н а п р е д п о п р ъ с к в а л с т е н ит е, п о да и п о с т и л к а т а 8
с т а я т а с ракия, д а в а л на б о л н и я х л я б н а т о п е н в ракия, в я с т и е т о
м у н а л и в а л ракия, във в о д а т а г д е т о щ е - п и е с м е с в а л ракия, в е ч е р
к о г а щ е го п о к р и е п о п р ъ с к в а л п о к р и в к а т а и в ъ з г л а в н и ц а т а с р а ­
кия, в т ю т ю н я м у п р ъ с в а л ракия. Т о в а се п о в т а р я л о в с е к и ден,
д о д е на п и я н и ц а т а м у се п о т ъ р с в а л о о т р а к и я т а и н а ч е в а л д а п о в ­
ръща, но т о й не г о пущал; т а к а го д ъ р ж а л и в с е п о в т а р я л с р а ­
кия, д о д е н а й - п о с л е п и я н и ц а т а в и к н е л а м а н и т о г а в а го пущал, но
п о д и р т о в а це ре ни е, т о й в е че не п о м и с л ю в а л за р а к и я и к а т о ллу
з а м и р и ш е л о бя га л и п о вр ъщ ал .
Т ъ й с ъ щ о п о с т ъ п в а л и с ония, к о и т о били п и я н и ц и о т вино, но
в м е с т о р а к и я т я х с в и н о ги церял.
П о з н а т ли е т о я с п о с о б за л е ч е н и е и на д р у г о м я с т о и у п о т ­
р е б я в а ли се и с е г а негде, не м и е и з ве ст но .

78
ц е р я т о т н я к о л к о б о л е сти . К о га боли н я к о г о съ рц е ,
св а р в а т му пелин и му д а в а т д а пие. К о га тр е с е н я к о го
м ного време т р е с ка и не м ож е д а я и зц е р и с д р у го ,
вари си пелин и в с я к а су тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е и зпив а
по е д н а чаша, д о д е го о с та в и тр е с ка та . К о га ул о в и н я ­
к о го ко л е ц - к о га му се р а зв и е п ъ п ъ т, к а т о го за в и в а т
че сто , вм есто о т к ъ р п а п ъ п ил о , п р а в я т п ъ п и л о о т зелен
пелин. К о га боли н я к о го на пъ па и не е в ъ з м о ж н о да
се сва ри пелин, зема пел инови л и ста зе л ен и, с т р и в а ги
п о м е ж д у д л а н и те си, н апр авя хаРове и ги гъ л т а . Н я ко и
го н а ки с в а т в р а ки я и к а т о ста не го р чи в а , п и я т я за
съ рц е . С варен пелин м ият и рани.
О т д и в и я пелин п р а в я т гум нян и м етли и о т м ъха на
с т ъ б л а т а му, - смесен с д ребен в ъ гл е н и с т р и т , в З апад на
Б ъ л га р и я си п р а в я т прахан, к о я т о т в ъ р д е л есн о хваща.
117. П Л Ю Щ АВ И ЧЕ /P hysa lis a lke ke ng i/. П л ю щ а в и ч е то
в ъ р з в а червени з ъ р н а к о л к о т о лешник, к о и т о са в ч е р ­
вени ц и п я с т и мехури, голем и к о л к о т о е д и н орех. То
сп о р е д п л о д о в е т е си п р и л и ча на д р е б н о михле с бели
семена. К о га т о узр е е и му се за ч е р в я т з ъ р н а т а и м е ху­
рите, б е ра т го с ъ с с т ъ р к о в е т е и чуш ките на к и т к и и (го
о с т а в я т д а изсъ хн е. Зимно време, к о га за б о л и н я к о г о о т
къ щ н и те гъ р л о , в а р я т му з ъ р н а т а и д а в а т на б о л н и я да
се ж а б ур и /д а прави га р га р а /, От ко е т о г ъ р л о т о "ом еква
и о з д р а в я ". Н я ко и п ъ к с чуш ки те и п л о д о в е т е , варени,
п р а в я т лапа и н а л а га т гъ р л о т о о т в ъ н или д р у ги о т о ц и .
118. П О ДБЕЛ /T u s s ila g o fa rfa ra /. П о д б е л ъ т р а с те по
в л а ж н и т е се н ч е сти м еста из д ол ищ а та кр а й и з в о р и т е и
те кущ а та вода. Ш и р о ки те му м е к о -м ъ х н а т и , с р е б ъ р н о -
бели ш ироки л и с т а се у п о т р е б я в а т к а т о п р е в ъ з х о д е н
п л а с ти р не рани, к о и т о и зс м у кв а т и ч и с т я т в с и ч ко , що е
гн и л о в р ан ата и р аната с ко р о и зр а ств а , само т р я б а да
ги п р о м е н я в а т по т р и - ч е т и р и п ъ т и на д е н о н о щ и е то .
О свен това, н я к о и ги в а р я т и чо р б а та им д а в а т на о ния
болни, к о и т о не м ога т да си пущ ат в о д а т а л есно или
като я пущ ат, усещ ат б о л ка в д е т о р о д н и я си член.
119. ПОЛЮ Б И ЛИ ГЛ Е Ч /К У Р Ш У М Е Н О К И С /. С п о л ю -
ва ц е р я т рани, а н а й -в е ч е ш иите на в п р е га т н и т е в о л о в е
и биволи, к о га се р а з р а н я т о т н а т ъ р т в а н и е или о т

79
о м ъ р с е н о *, или п ъ к к о г а т о ги ка р а т в д ъ ж д о в н о време
и к а т о им се н а м о кр я т шиите, п р о т р и в а т се о т ярем а и
се р а з р а н я т . За т о я ц я р зе м ат д ъ р в е н о м асло и го
п р о м и в а т в д е в е т в о д и с перо. К а т о се изм ие д об р е
м а с л о то и с та н е б я л о , с п у к в а т п о л ю в на д р е б е н прах,
п р е с я в а т го п ре з ч е с т о с и т о и го см есват в м асл ото.
П о д и р т о в а г о б ъ р к а т д о д е се смеси д о б р е и стане
к а т о мед. К о га т о вече в с и ч к о е го т о в о , изм и в ат б о л н а та
шия с ъ с са пун и х л а д к а в о д а , н ам а зват я с п е р о т о и я
п р е в ъ р з в а т д а я не к а ц а т м ухите. Т о в а мнение и м а з а -
ние се п о в т а р я д в а п ъ т и на д е н ч а к д о д е озд равее
р ан ата . Т о з и мехлем се у п о т р е б я в а и на к о н с к и рани,
ко и то п о -м ъ ч н о зарастват о т го в е ж д и т е . На к о н с к и т е
рани у п о т р е б я в а т и и з го р е н гь о н . З ем ат гь о н о т И з н о ­
сени обущ а ил и п о д л о га о т щ авен ц ъ р в у л , и з г а р я т я на
о г ъ н я д а се п р е о б ъ р н е на в ъ гл е н и к а т о с т р и я т в ъ г л е ­
на на прах, п о с и п в а т к о н с к а т а рана, д о г д е о зд р а в е е .
120. П О П -П О П А Д И Я ИЛИ П О П -П О П А Д И И К А /Н у о Б -
с у а т и з т д е г /. К о га у зр е е п о п -п о п а д и й к а т а , д о г д е още
не й се е о т ъ р с и л о сем ето, о б и р а т я и я и зсуш ва т
д о б р е . К о г а т о за б ол и н я к о г о з ъ б , зе м ат ж и в и в ъ гл и щ а
на е д н а ке р е м и д а или на н я к о й д р у г с ъ д , п о с и п в а т на
в ъ гл и щ а т а с у х о то семе о т чуш ки те на п о п - п о п а д и й к а т а
и к а т о зе м а т д а се пуш ат, н а д в е с в а т над дим а им е дна
м о кр а зе л е н а паница. Д и м ъ т се п о л е п я по м о кр а т а п а ­
н и ц а и п о с л е к а т о н а л е я т в п а н и ц а та в р я л а в о д а , н а б у л -
в а т се с н я к о й п л ат или дреха, н а д в е с в а т се н ад пар а та
на в о д а т а с о тв о р е н и у с т а д а бие п а р а та в у с т а т а им. О т
т а я пара б о л к а т а на з ъ б а ум а л я в а и п р е ста в а . Н я ко и
к а з в а т , че в ъ в в о д а та , к а т о си п о д ъ р ж а т над н е я у с ­
т а т а о тв о р е н и , нам ервали че р в е й ч е та , к о и т о и з п а д в а л и
о т у с т а т а ' им. Н я ко и п ъ к н а п р а в о си д ъ р ж а т у с т а т а о т ­
во ре н и н а д дим а, но к а з в а т , че п о сл е ги у п о й в а л о и ги
б о л я л а гл а в а . Н я ко и зе м а т е д н а ф уния, т у р в а т й ц е в та
на зъ б а , с т и с в а т я в у с т а и я н а д в е с я т н а д дим а, тъ й
щ о то д и м ъ т д а в ъ р в и само на б о л н и я з ъ б ; а п ъ к д р у ги
се ж а б у р я т с в о д а т а и п о сл е я и з п л ю в а т ил и п ъ к
п р о с т о с в а р я в а т п о п - п о п а д и й к а т а и се ж а б у р я т .

О м ъ р с е н о с е к а з в а к о г а н я к о е к у ч е п р е п и к а е ш и и т е на х о м о т я и
к а т о с е с п р е г н а т в т а к ъ в хомо т, р а з р а н я т се ш и и т е на в о л о в е т е .

80
121. П РА С КО В И ЛИ С ТА /P e rs ic a vu lg a ris/. К о г а се с л у ­
чи д а "н а п л ю я т" мухи р а н а та на н я ко е ж и в о т н о и се
р а з в ъ д я т в нея червеи - че р в я с а , наб ират п р а с ко в и
л иста , с ч у к в а т ги в н я ко й с ъ д на каша, н а л и в а т им
м алко в о д а и з а л и в а т че р в е и те в раната, о т к о е т о и з ­
м ират и и з п а д в а т . Н я ко и у п о т р е б я в а т за т а я цел га з .
122. РАК. В о д н и те раци се у п о т р е б я в а т и з а ц я р .
К а то има н я ко й цирей, о т о к или рана, с ч у кв а т ж и в и р а ­
ци и му н а л а га т б о л к а т а д о г д е о зд р а в е е .
123. РАКИЯ. Р а ки я та освен г д е т о се у п о т р е б я в а с
р а зл и ч н и л е ко в е за ц я р , с нея р а з т р и в а т и з с т и н а л и т е ,
ка т о см есва т камф ора, пипер- и д ъ р в е н о масло.
г
124. РЕ М Ъ К И ЛИ РЕМЕН. К о га т о се п о р е ж е н я к о й и
няма с що д а спре к р ъ в т а , н а с т ъ р гв а т о т м е ка та в ъ т ­
решна с тр а н а на мек арга сал /о с м я н / р ем ъ к и к а т о - с ъ ­
б е ра т н а с т ъ р га н о т о , н а п р а в я т го на п и тчи ц а , з а х л у п в а т
го на р а н а та и к а т о я п р е в ъ р ж а т , к р ъ в т а се спир а. Н я ­
кои вм е сто ' р е м ъ к у п о т р е б я в а т п а я ж и н а ! П а я ж и н а т а се
у п о т р е б я в а още и к о га пущ ат на ж и л а т а на р ъ к а т а с
нещер кр ъ в , с п а я ж и н а т а з а т у л я т п ро се че н а та вена. Н я ­
кои п ъ к у п о т р е б я в а т лой.
К о га т о не м ож е д а се намери ни рем ък, ни п а я ж и н а ,
т о га в а т у р в а т п ъ р х а в и ц а /L y c o p e rd o n /. А п ъ к к а т о ням а
ни е д н о т о , ни д р у го т о , т у р га т п р о с т о гл и н а - п р ъ с т ил и
г ъ с т кал и п р и в ъ р з в а т раната. О све н туй, н я к о и н а м о кр я т
парцал с п и ко ч и го п р и в ъ р з в а т на н а р а н е н о то м я с то .
125. РЯПА. Има я д в а в и д а : черна /R a p h a n u s sativus
p ig e r/ и б я л а /R . sativus a lb u s /. О т черна с т ъ р г а н а р я п а
чо р б а та , и зц е д е н а , д а в а т д а п и я т гр ъ д о б о л н и т е . Т ъй
съ щ о я д а в а т на ония, к о и т о са си и з гу б и л и ищаха за
яд ене. Н я ко и н а л а га т о т о ц и и ц иреи с ъ с с т ъ р г а н а р я п а
д а ги и зсм уква . Е д но време, к о г а т о д ъ р ж а х а т у р ц и т е в
Т ъ р н о в о та в л и с а тове , к а т о им се в а д я х а а т о в е т е на
ичумик, Даваха им ряпа д а им се о т в о р и ищах?*

Д о к о л к о вярват, че р я п а т а п о м а г а н а с м и л а н и е т о н а яс ти ет о,
д о к а з в а с л е д у ю щ а т а п р и к а з к а : " Е д н о в р е м е н я к о й .си' с е х в а н а л на
бас д а и з я д е е д н о г о л я м о к о л и ч е с т в о п р е в а р е н и т в ъ р д и я й и а и ги
изял. Н о т о й з н а я л т а я т а й н а , че к а т о с е н а я д е п о д и р т о в а с р я ­
па, н я м а да м у с т а н е нищо. О т и ш е л да т ъ р с и ряпа, н о за н е г о в а
зла чест, не м о ж а л да н а м е р и нигде: н а м е р и л на п а з а р я с а м о ня-

6. По н я ко лко думи 81
126. РЕПЕЙ /L a p p a m a jo r/. К о га т о се м лам осат м а л ­
к и т е д е ц а о т си л н и я п е к на с л ъ н ц е т о и ги з а б о л и г л а ­
ва, зе м а т л и с т а о т репей, нам а зват ги с д ъ р в е н о м асло
и ги з а л е п я т на те м е то на б о л н о т о д е т е . Н я ко и в м е сто
д ъ р в е н о м асло т у р я т ки с е л о м л я ко и репей. Р епеевите
ч е р н и ко р е н и ги к о п а я т и к а т о ги и зм и я т, т у р в а т ги в
е д н о шише и н а л и в а т о т го р е им до\ е д н а о к а р а к и я /н а
о к а р а к и я т у р я т 1 - 2 к о р е н а /. О т ко р е н и те р а к и я т а с т а ­
ва го р ч и в а и я п и я т за "п р е ч и ств а н и е на к р ъ в т а ". За
т а я цел я д а т и о х л ю в и т е с че р в а та и го р ч и л а т а по май,
з а щ о т о о х л ю в и т е по т о в а време п аса т р епееви л и с т а и
о т т о в а са го р чи в и .
127. РИБА. У п о т р е б я в а се и за ц я р п р о т и в рани. К о га
има на н я к о г о ж и в е н и ч е в а рана, р а з п а р я т п р я с н а риба, а
най —вече шаран или л и н к и я н а л а га т д о д е я и з ч и с т и и
оздрави.
128. РИ БЕ Б И ЛЕ /A n a m irth a c o c c u lu s /. Р и б е то биле
/ б а л ъ к - о т у / е черни з ъ р н а , е д р и к о л к о т о м а л ъ к т о п -
ч е с т курш ум и го р ч и в и . Н е го го у п о т р е б я в а т д а т р о в я т
с н е го риба: с ч у к в а т г о на д ре б но , р а зм е с в а т г о с ъ с
се че ни гл и с т и и с а ж д и и т р о в я т с гл и с т и т е риба, т.е.
к а т о п р е с то и една нощ, т о о тр о в и гл и с т и т е и к а т о ги
х в ъ р л я т в ъ в в о д а т а /т о в а се прави о б и кн о в е н о н о щ е /,
к о я т о риба гл ъ т н е о т р о в е н о к ъ с ч е о т гл и с т а , о т р о в в а се
и т я и и зп л у в в а на кр а я , г д е т о я и у л а в я т . /С е г а е з а б ­
ранено, но кр а д и ш ка та п а к х в ъ р л я т бил е в р е ки т е , а
н а й - в е ч е в Д у н а в а /. Н о о свен това, р и б е то б ил е го у п о т ­
р е б я в а т и з а ц я р "п р о т и в въ ш ки: с ч у к в а т го на д р е б н о и
г о р а зм е с в а т с д ъ р в е н о масло, к о е т о к а т о п р е с т о и н я ­
к о л к о часа, ста в а о т р о в н о и щом н а м а ж а т о н о в а м я с то
д е т о са в ъ ш ки т е / а н а й - в е ч е п л о с к и т е / и зм и р а т.
129. РОМ. К о га има н я к о й го л я м о гъ н , н а к в а с в а т му
р и з а т а в ром и му я о б л и ч а т. П осле г о з а в и в а т 4 и го
о с т а в я т д а се и зп о ти . К о га не м о га т д а н а м е р я т ром,
у п о т р е б я в а т и сп и р т, разм есен с в о д а или р а ки я .

к о л к о о п а ш к и о т и з я д е н а р я п а и ги изял, но т е не м у п о м о г н а л и и
у м ря л. П о д и р с м ъ р т т а му, к а т о г о р а зп ра ли , б и д я л и 0 т ъ р б у х а му,'
н е д о д е т о д о с т и г н а л а ря п а т а , я й ц а т а з е ли да с е см и л а т , а н а д о л у
б и л и на кюлче, о т к о е т о и би л умрял. А к о да би н а м е р и л п о в е ч е
р я п а да яде, не би м у с т а н а л о нищо".

82
130. РУНО. К о га и зс ти н е н я ко й 'и земе д а г о про б а д а
н е гд е по гъ р б а или гъ р д и т е , зем ат се р я в о р ун о /н е п р а ­
на в ъ л н а /, о т к ъ с в а т к о л к о т о им тряб а, п о л и в а т в ъ л н а та
с ъ с спи р т, п о с и п в а т я с чукан чер пипер и с камф ора и
я п р и л е п я т на б о л н о то м ясто. От. то ва б о д е ж ъ т минува
за една нощ, а н я к о ги и п о - с к о р о .
131. РУЖ А Ж Е Л ТА /C a le n d u la officinalis/. Т а з и р у ж а се
са д и в гр а д и н и т е за ц в е те и п о в е че то сама се сее' и
въ д и , за щ о то зиме п о д снега не м ръзне. Н е й н и те меки
л и ста се н а гр я в а т на о гъ н я да п о ув я хн а т и се л е п я т на
циреи и рани вм есто п л а сти р "да ги и зсм укв а т".
' 132. РЪЖ ВАРЕНА /S eca le се ге а ю /. К о га о с е т я т , че
н я ко е д е те има гл и с т и , с в а р я в а т р ъ ж и му д а в а т ч о р ­
б а та д а пие вм есто вода, за д а си и з х в ъ р л и гл и с ти те .
Т ова съ щ о то го п р а в я т и на м ал ките те л е н ц а , к о га са
гл и с та в и . Н я ко и им д а в а т и р ъ ж т а д а я и з я д а т , о т
к о е т о т е л е т а т а п о - с к о р о си и з х в ъ р л я т гл и с т и т е .
133. С А Ж Д И ОТ ЧЕРНИЯ КО ТЕЛ. К о га п а д н е н я ко й от
в и с о ко или о т н я к о я висо ка л ю л ка на Г е р гь о в д е н , н а с -
т ъ р гв а т о т д ъ н о т о на черния ко те л с а ж д и , р а зм и в а т ги
с в о д а и му ги д а в а т да пие "да не му п а д н е к р ъ в т а
на с ъ р ц е то ".
134. С АЛ И ТРА И ЛИ ТУР. ГЮВЕРДЖИЛ.Е /S a lp e te r/. С е ­
л и т р а т а я у п о т р е б я в а т д а за с и п в а т с н е я п р е се че н о да
се спре к р ъ в т а . Р а зто п е н а в с т у д е н а в о д а я д а в а т д а я
п и я т о ния, к о и т о б ъ л в а т кръ в, о т к о е т о "к р ъ в т а спира".
К о га с о л я т с в и н с ко месо за сушение / б у т о в е / за е д н о
с ъ с с о л т а т у р в а т и салитра.
135. С А Л КЪМ БЯЛ /R o b in ia p se u d a ca cia /. Т о з и сал към
в О р я х о в с ки я о к р ъ г се зо ве и л и л я к. Ц в е т ъ т на белия
сал къ м го б е ра т и го сушат, „та к а т о ул о в и н я к о г о каш ­
л иц ата, в а р я т го с ъ с захар или мед и д а в а т на к а ш л и -
ча ви те с у тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е д а п и я т по е д н а чаша
д о д е ги о с та в и каш лицата. У

136. С А М О Д И В С КО ЦВЕТЕ, З И М -З Е Л Е Н И Л И З Е Л Е Н И ­
КА /V in c a m in o r/. С н его се ки ч а т м ом ите ве че р ко га
о т и в а т на с е д е н ки т е д а ги п р е д в а р д в а о т с б ъ х тв а н и е то
на са м о д ивите , а ко сл уча йно н а га з я т на н я к о е с а м о д и в ско
м я с т о .8 К о га п о л и в а т н я к о го о т с а м о д и в с ко сб ъ р тв а н и е

.83
и о т н е го /ц в е т е т о / см есват в б и л ки те , о т к о е т о т р я б в а
д а си е п о л у ч и л о и им ето - с а м о д и в с ко цвете.
137. С АП УН ЗАДАДЕН . С п о р е д н а р о д н о т о поверие, ч е -
л о в е к м о ж е д а се за д а в а или за п и св а на сапун и т о я
сапун к а т о се х в ъ р л и въ в в о д а или се за р о в и в зем ята,
з а д а д е н и я т се р а зб о л я в а , т о п и се, к а к т о се то п и с а п у -
н я т и н а й - п о с л е умира; а а ко се п о д п ъ х н е н е гд е на сухо
д а съ хне , т о й з а д а д е н и я т съ хне, д о г д е н а й - п о с л е и з ­
съ хн е и умре. К о й т о намери н е гд е за д а д е н сапун, к о й т о
о б и кн о в е н о бива н аб оден с и гл и, взема го и го у п о т р е ­
б я в а п а к п р о ти в з а д а д е н о за ц я р . Н а с т ъ р гв а т о т т о я
сапун и к а т о го р а зм и я т с во д а , д а в а т на з а д а д е н и я д а
го изпие , о т к о е т о го п р о ч и с т я /с ю р д и с в а / и о з д р а в я .
138. С А П У Н Ч Е /S a p o n a ria o tfic in a lis /. К о га б о л и н я к о го
гл ава , с ч у к в а т л и с т а т а и с т ъ б л а т а о т т о в а ц в е те и
п р е в р ъ з в а т с т я х гл а в а та и с л е п и те очи на б о л н и я .
139. С АП УН Я Н О КЛ И Н Ч Е . М а л ки те д ец а, к о г а т о се
з а п е к а т и не м о га т д а и з л я з в а т за го л я м а р аб о та, и з ­
р я з в а т о т е д н а л ю сп а Сапун е д н о кл и н ч е д о 2 - 3 с а н ­
ти м е тр а д ъ л г о и к о л к о т о е д н а д р е н ка д еб е л о, н а м о кр я т
го и ц я л о го п ъ х в а т на д е т е т о в з а д н и я п р о хо д . П осле
го о с т а в я т по р и з к а р а зв и то . С л е д н я к о л к о м инути д е ­
т е т о и з л я з в а н а в ъ н и за е д н о с и з в ъ р ж е н и е т о и з х в ъ р л я
и са п у н ч е то . Но о п и т н и т е м айки се б о я т д а у п о т р е б я в а т
то в а с р е д с т в о к о г а т р я б а и к о га не тр я б а , т.е. не го
у п о т р е б я в а т без н у ж д а , за щ о то , а ко го у п о т р е б я в а т
т в ъ р д е ч е с то , д е т е т о се научва и не и з л я з в а , д о д е не
му т у р я т сапунче.
140. С А П У Н РАЗМИТ.^ К о га т о се запече н я к о й вол или
д р у г д о б и т ъ к , р а зм и в а т сапун в х л а д ка в о д а и му я
н а л и в а т в гъ р л о т о , "к о я т о го прокарва".
141. С Р А КА И ЛИ СВРАКА. К о га cé п о д уе н я ко м у к о ­
р е м ъ т и се в и д я т по н его с и н и те ж и л и д еб е л и, уб ива т
св р а ки , р а зп а р а т ги и му н а л а га т п о д у т и я корем , д о гд е
и зп а д н е . Т о в а го п р а в я т п о в е ч е то ж е н и те .
142. С Е Д Е М И К И /C a s s ia se n n a /. О т т о з и р о д растение
има е д и н в и д и по нас, а о со б е но из т у р с к и т е д в о р о в е
и гр а д и н и , к о е т о ц ъ ф ти ж ъ л т ц в я т з а в ъ р з в а м ехур­
че сти чуш ки. Т у р ц и те го з о в а т селем ики и го у п о т р е б я ­
в а т з а ц я р - за чистилищ е, а наш ите го з о в а т ж ъ л т о

84
са л къ м ч е и го у п о т р е б я в а т само за украш ение. З а ц я р
' куп ув а ха се л е м ики о т а х та р и те , а сега о т с п и ц а р и и те :
в а р я т го /л и с т а т а / с черни суш ени сл иви и го д а в а т на
за п е ч е н и за про сл а б ва н и е - сю рм ек, но на м алки д е ц а
се б о я т д а д а в а т о т т о я ц я р , за щ ото д о д е т и п р о ка р а ,
б о л и ги с ъ р ц е и после ги с ю р д и с в а силно.
N
143. С АЛЕП /O rc h is u s tu la ta /. С а л е п ъ т о с в е н г д е т о се
у п о т р е б я в а за пиение п р о ти в каш лицата, б а б и те му к о ­
п а я т ко р е н и те , на к о и т о има по д ве гл а в и ч к и и ги д а ­
в а т д а ги я д а т б е з д е т к и н и т е ж е н и за р о ж б а . У Г а б р о в о ,
на П а д а л о , р а с те салеп и а з сам в и д я х к а т о го ко п а я х а
д в е б е з д е т к и н и и му я д я х а зъ р н а т а . П осл е се научих о т
баби те, че т о в а р асте ни е се у п о т р е б я в а л о з а деца.
144. С ЕДЕФ /R u ta g ra ve o le n s/. К о га б о л и н я к о г о гл а в а ,
с ч у к в а т л и с т а и м лади с т ъ б л а о т седеф и н а л а га т на
б о л н и я гл а в а та . О свен туй, н я к о и го в а р я т и го р ч и в а т а
му ч о р б а я д а в а т на т р е с ка в и да я п и я т , а н я к о и
п р о с т о го с ч у к в а т и к а т о му и з ц е д я т со ка , н е го го д а ­
в а т п р о т и в тр е с ка т а .
. 145. С И Н А К В И Ц А /M é lo e p ro s c a ra b a e u s /. С и н а кв и ц а т а
к а т о я уловиш , т ъ й същ о пущ а ж ъ л т а ж и д к о с т , к а к т о и
с ъ р п а р я т , к о я т о ж и д к о с т т ъ й съ щ о се у п о т р е б я в а , к а к т о
и с ъ р п а р е в а та , з а и зга р я н и е на лишеи.
146. С И НАП И Л И ХАРДАЛ /S in a p is n ig ra /. С ч у к а н о т о му
семе се у п о т р е б я в а за синапизм и: р а зм и в а т го с т о п л а
в о д а и к а т о , с та н е на каша, н а с ти л а т ка ш а та на е д н а
мека р я д к а къ р п а , п р е гъ в а т й п о л о в и н а та в ъ р х у р а з с л а -
н а та син апе на каша, т ъ й щ о то каш ата д а о с та н е м е ж д у
д в а т а к а т а на п л а та . П о д и р т о в а я п р и л е п я т на о н о в а
м я с то , к о е т о -е о тр е д е н о з а лекувание и го д ъ р ж а т
д о гд е хване д а с м ъ д и си л н о . П осле н а м а зв а т м я с т о т о ,
д е т о е с т о я л с и н а п ъ т с д ъ р в е н о масло, и л и го и зм и в а т
с в о д а . С инапизм и ту р в а т на о н о в а м я сто , д е т о ги п р о -
б а д а и д е т о ги в ъ р т и в к о с т и т е , т.е. д е т о има в я т ъ р ,
к а к т о си се и з р а з я в а н а р о д ъ т . О свен т у й к о га г о т в я т
т о п л а в о д а д а си ки сн а т к р а в а т а за д а се и з п о т я т , в ъ в
в о д а т а освен пепел и сол т у р в а т ,и по е д н а шепа ч у ка н о
си н а пе н о семе. Н я ко и , к о га ги б оли гъ р л о , т у р в а т и п о д
б р а д а т а си - на в р а та синапизм и, а н я к о и т у р в а т и на
п р а с е т а т а си синапизм и, к о га ги боли гл а в а .

85
147. СИНЯТА Ж Л Ъ Т К А ИЛИ Д Ъ ВКА /C ic h o riu m in ty b u s /.
М ом ите в а д я т о т н е го д ъ в ка : т ъ р г а т го п р е д и ж е т в а и
м л я ко т о , к о е т о и з т и ч а о т ко р е н и те му, го с ъ б и р а т, п р о -
д ъ р ж а в а т го на в ъ з д у х а д о д е се сче стн е и п о с л е го
с ъ е д и н я в а т в т о п ки к о л к о т о е д и н леш ник, к о и т о д ъ в ч а т
и пр о м и в а т съ с с л ю н к и т е си д о д е се о б р а зу в а ж и л а в о
р а з т е га т е л н о вещ ество, ко е т о м но го п р и л и ча на с а к ъ з ,
за то в а го и д ъ в ч а т , к а к т о и б е л ия с а къ з , д а си ч и с т я т
з ъ б и т е и венците.
148. С КРЕБЪ Р И ЛИ БЯЛА Л О ЗА /C le m a tis v ita lb a /. К о -
га т о има н я ко й в н я к о я с та в и ц а или н е гд е по т я л о т о
си в я т ъ р /р е в м а т и з ъ м /, о т р я з в а т една сур о в а с к р е б ъ -
ряна п р ъ ч к а /с т ъ б л о /, дебел а к о л к о т о е д и н дебел к а -
рандаш или м ал кия ни п р ъ с т, д ъ л г а д о 1 1 /2 п е д я , з а ­
р ива т й е д и на край д о п о л о в и н а та н а д л ъ ж в ж а р т а и
ка то п о ч н е д а и з л я з в а о т въ нка ш н ия й, н е за р о в е н кра й
горещ а пара, и з в а ж д а т я о т о гъ н я и я п р и б л и ж а в а т къ м
б о л н о т о м ясто. Г орещ ата пара д уха на о т р е д е н о т о б о л н о
м я сто и пари к а т о н а ж е ж е н а игла, "от к о е т о б о л к а т а
о зд р а в я л а ".
149. С ЛА Д КИ Я КОРЕН ИЛИ ТУР. М И Я М -Б А Л А /G ly c y r -
rhira g la b ra /. Т ова р асте ни е р а сте по нас край Д унава, а
о со б е но о ко л о Т утр а ка н , о т д е т о е д н о време /1 8 7 0 г . /
д о н е со ха в Русе д а му п р о д а в а т с л а д к и т е ж ъ л т и , ж и л -
че сти кор е ни . Тези ко р е н и ги д ъ в ч а т и им г ъ л т а т с о ка
каш л и ча ви те деца. Н я ко и ги в а р я т и им д а в а т ч о р б а та
п р о ти в каш лица. О свен то в а н е го го п р е н о с я т и о т в ъ н и
се нам ерва по а х т а р д ж и й с к и т е д ю ге н и за п р о д а н о т д е т о
зиме го ку п у в а т за каш лица.
150. С Л Е З /M a lv a ro tu n d ifo lia /. С л е з ъ т у нас има н я ­
к о л к о имена: молофа, ка м и л я к и о кр и л че . О т ва р е н и те
му л и с т а п р а в я т лапи, а в чЪ рбата ки с н а т рани и о т о ц и
и ги н а л а га т с л ап ите . С чука ни м л а д ите му л и с т а ги
в а р я т с п р я с н о м л я ко и п р а в я т в е л и ко л е п е н мехлем за
ом екчавание на о то ц и , з а чи сте н и е рани и п р о б и в а н и е то
им к о г а берат. Ц в е та на сл е за го б е ра т и см есен с ъ с
с в и р ч о ко в ц в я т и р о ж к о в и го в а р я т зим е з а каш лица.
Зиме, к о га се сл учи д а ням ат набран^1сл е з з а лапи, а
ста не н у ж д а , к о п а я т му ко р е н и те и т я х в а р я т. О т л и с ­
та та, сва ре н и с тр и ц и , п р а в я т лапи за п о д у т о .

86
151. С Л Е З ДИВ, ГОРСКИ /A lth a e a officinalis/. -Той р асте
по д р е б н и те припечни гори, ц ъ ф ти б ял о ил и б я л о - п е м -
беяно. К о р е н и те му ги ко п а я т и зиме ги в а р я т и ц е р я т
каш л ичавите.
152. С Л Е З ДИВ ЗЪ БЕСТ И ЛИ ДИВА РУЖ А /M a lv a а ю еа/.
И т о я сл е з се у п о тр е б я в а к а к т о и п р е д и д у щ и я за ц я р
п р о ти в гр ъ д н и б о л е сти . О т съ щ и я род е и к и ч е с т и я т
гр а д и н с ки сл е з, к о й т о на н я ко и места го з о в а т ки ч а с т а
р у ж а или г ю л -ф а т м а . Н е го в и я т ц в я т н а й - м н о г о го б е ­
р а т за каш лица и гр ъ д н и б о л е сти и го д а в а т на б о л н и ­
те вм есто чай.
153. СРЕЩ ИЩ Е, СРЕЩ ИЧЕ ИЛИ БО ГО РО ДИ ЧЕ. С и з ­
суш ените л и с та на срещ ищ ето пушат в къ щ и при р о д и л -
н и ц и те к а т о т у р я т на въ гл ищ а 2 - 3 л и с та о т срещище.
П овече се б о я т д а ту р в а т, за щ о то омайва, к а к т о к о ч е т о
бил е и омана, но срещ ищ ето още повече ом айва о т тя х.
Н я ко и р а зм е св а т срещище в т ю т ю н я си и г о пушат с
т ю т ю н я наедно, а н я ко и те р е ки и и чи сто го пушат. От
пуш ека на срещ ищ ето, к о й т о не му се е научил , м ож е да
пад н е в н е с в я с т .*
41
Един. г о р н о о р я х о в с к и а б а д ж и я е д н о в р е м е ми р а з к а з в а ш е , че в дю-
г е н я м у д о ш е л е д и н с е л я н и н за д р е х и т е си, к о и т о м у шиял. То ва
б и л о з и м н о в р е м е и с т а я т а g e m o ш и я л м а й с т о р ъ т б и л а за тв ор ен а.
С е л я н и н ъ т си н а п ъ л н и л л у л а т а и я запушил. Д о г д е я из пу ши , ед но
о т ч и р а ч е т а т а с е т ъ р к о л и л о на земята, а след него, п о д и р м а л к о
- и друго. А б а д ж и я т а с е уплашил, з а ч у д и л се, н о не зн ая л ка к в а
е п р и ч и н а т а . С е л я н и н ъ т ка то в и д я л това, казал: "а бе аз пуша
с р е щ и щ е и м о м ч е т а т а к а т о не са н а у ч е н и на д и ма му, в и ж п р и п а д ­
наха. Ч а к а й д а си и з л я з а - т о е п р о к л е т о за ония, к о и т о не са
м у се н а у ч и л и на д и м а " и излязъл, а м а й с т о р ъ т о т в о р и л вратата,
з а л я л м о м ч е т а т а с в о д а и е д в а м ги свестил, но п о д и р т о в а п о в р ъ ­
щ а л и и ги б о л я л о глава.
В 1881 година, к о г а т о бях н а ч а л н и к в О р я х о в о , акцизният
н а д з и р а т е л Г. К и м р я н о в пи са л в ъ в Финансовото, м и н и с т е р с т в о , че
н я к о и о т н а с е л е н и е т о на О р я х о в с к и я о к р ъ г в м е с т о т ю т ю н , п у ш а л и
богородиче, кържали /кържали е тютюн, нашенска мархотка, която
у п о т р е б я в а т да ц е р я т с не я о в ц е т е от кр аста/ хашиш, т . е . ' ш а п а -
в о т о б и л е / C y n o g l o s s u m o f f i c i n a l e / . / Х аш иш т у р ц и т е н а р и ч а т д и ­
вия и п и т о м н и я м а к и в и д и се, че на ш а п а в о т о б и л е е д а д е н о и м е ­
т о х а ш и ш в с р а в н е н и е с у п о я в а н и е т о му, като м а к а / . М и н и с т е р с т ­
в о т о п о и с к а д а м у с е и з п р о в о д я т т е з и треви, К и м р я н о в ги н а м е р и

87
154. С Л И В И ЧЕРНИ /С У Ш Е Н И /. К о га и зл е зе н я ко м у
червенка.та или че р вен ия в я т ъ р /е р е з и п е л /, р а з ц е п в а т
суш ени сл и в и , к о и т о са меки и сочни, п о с о л я в а т ги о т ­
в ъ т р е с ч у ка н ниш ад ъ р и ги п о л е п я т на п о д у т о т о "да
му и зв а д и о гъ н я ".
155. С Л Ю М КА ИЛИ С ЛЮ Н КА. ' К о га т о и з л я з а т по л и ­
ц е т о или по гл а в а т а на д е ц а т а стр у п и /с л а д к и я с т р у -
п е и /, с у тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е , д о д е не са си мили още
.о ч и т е и у с т а т а , п л ю я т и с ъ с с л ю н ка т а м а ж а т с т р у п и т е
н я к о л к о с у т р и н и наред, о т ' к о е т о с т р у п и т е з а го р я в а т и
се о л ю щ ва т. С т а ка в а с л ю н ка м о р я т и ж и в а к : т у р в а т на
д л а н т а си ж и в а ка , п л ю я т о т го р е му и го б ъ р к а т д о д е
се пресече, или к а к т о си к а з в а т , д о д е се ум ори и т о г а ­
ва го у п о т р е б я в а т за ц яр.
' М е ж д у н а р о д а има поверие, че а ко н я к о й п л ю е 40
д е н я , в с я к а с у тр и н а на гл а д н о с ъ р ц е на е д н а ха пка
х л я б и най - п о е л е \я д а д е на н я ко е куче, к у ч е т о се о т ­
р а в я о т х а п ка та . С равни и п о го в о р к а т а : "Да п л ю е на
зм и я в у с т а т а , ще я о тр о в и ".
156. С М О КИ Н Я , С М О КВА , ТУР. И Н Ж И Р /F ic u s c a ric a /.
К о га боли гъ р л о , в а р я т см оки н и с ж ъ л т а захар /н е б е т
ш и ке р и / и д а в а т на б о л н и те д а се ж а б у р я т с ч о р б а та
им и да я п р е гл ъ щ а т да им о тм е кн е гъ р л о т о . К о га бере
н я к о й цирей или о т о к , р а з ц е п в а т мека с м о ки н я на д ве
п о л о вин и, н а с о л я в а т я о т в ъ т р е с чука н н и ш а д ъ р и я
п р и в ъ р з в а т - на о то ка , о т к о е т о с к о р о се проб ива, за щ о то
н и ш а д ъ р ъ т и с о к ъ т о т с м о к и н я т а п р о с м у кв а т к о ж а т а .
15?. С О Л - ГО ТВА РС КА С О Л . Г о т в а р с к а т а сол е един
о т ч л е н о в е те на т р о и ч н а т а б л а го с л о в и я - хл я б , сол и
зд р а в е . Н аш ият н а р о д с ч и т а с о л т а за свещ ено нещ о и
п р о ти в с о л т а не се дума лош ава дума; на нея, к а к т о и

и аз м у - г и и з п р а т и х . С л е д н я к о л к о д е н я с е п о л у ч и о т М и н и с т е р с т ­
в о т о п р е д п и с а н и е , 6 к о е т о се к а з в а ш е , да се з а б р а н и на н а с е л е ­
н и е т о п у ш е н и е т о на т и я билки, з а щ о т о 6 т я х с е с ъ д ъ р ж а л и о т р о в н и
а л к а л о и д и . Аз п р е д п и с а х на к м е т о в е т е , но о в ч а р я т и г о в е д а р я т ,
к о й т о си б е р е по п о л е т о т и я т р е в и , н а д а ли е ч у л и д у м а о т м о е ­
т о н а с т а в л е н и е . Т о й се е н а у ч и л о т с в о и т е п р е д к и , че с е пуши
с р е щ и ч е т о и си го пуши, к а к т о си п и е и р а к и я т а . В и д и се, че н а ­
ш и т е с т а р и с а з н а я л и д е й с т в и е т о на с р е ш и ш е т о и з а т о в а с а г}о
у п о т р е б я в а л и да п у ш а т с н е г о р о д и л н и ц и т е да и м у с т а н я в а т чрез
слабото упоявание, нервното раздразнение.

88
на хл яб а , е греш но нещ о д а се с тъ п и . Но о с в е н това,
т я се у п о т р е б я в а и за ц я р п р о т и в м но го б о л е с ти . К о га
боли н я к о г о съ рц е , а ко ням а д р у г ц я р д а му се д а д е ,
д а в а т му сол д а б л и ж е или н а с о л я в а т е д н а х а п ка х л я б
и му я д а в а т д а я и з я д е . С ъ с сол п о с и п в а т п о р я з а н о т о
"д а п р е го р и раната". С ъ с сол п о с о л в а т л ука к о г а го
т у р в а т на п ъ п а на ко л и ч а в и я . Сол з а в и в а т в м окр а
к ъ р п а и я г у ж д а т на п ъ п а на б а б и ча сал ите . В со л е на
в о д а т у р в а т пелин и г о в а р я т , че п о с л е к а п я т о н и я ,
к о и т о ги с ъ р б и п о с т о я н н о тялото. Със сол с о л я т м ал у-
к и т е д е ц а на т р е т и я д е н п о д и р р о ж д е н и е т о им.
П о н е ж е т о я нар од е н об ичай вече зе д а се и з о с т а в я
по гр а д и щ а та ,- т о нека ми б ъ д е п о з в о л е н о д а к а ж а за
н е го н я к о л к о думи, т ъ й к а т о е в я р н о , че с л е д н я к о л к о
го д и н и м о ж е д а се и з о с т а в и . о т с и ч ки я н а р о д , д а с та н е
поне з а спом ен в наш ата и с то р и я . Н аш ите с т а р и и д о
д н е с в я р в а т , че к о й т о не е солен, то й не е б ъ л га р и н и
не само, к о й т о не е солен, но и к о й т о не е д о б р е о сол е н,
то й се с п а р я ,, п о д с и ч а се, п о т т а му вони на лош аво и
ч е с то го г а з я т б о л е с ти ^ С о л е н и е то ..на д е ц а т а с та в а
п о ч ти е д н а к в о м е ж д у с и ч ки я наш народ . На т р е т и я ден
с л е д р о ж д е н и е т о ,, с ч у к в а т кам енна сол в д ъ р в е н а чо ту р а ,
п р е с я в а т я с ч е с то с и т о на е д н а па р а л и я и о т д е л я т д о
е д н а о ка , а н я к о и баби и пов ече. К а то о к ъ п я т д е т е т о д о б ­
ре, с л а га т го на една го л я м а ч и с та пелена и д о г д е е
м окр о п о ч в а т д а го с о л я т . Н а со л в а т му в с и ч к о т о т я л о
б е з и з кл ю ч е н и е и на н а й - м а л к а т а ча с т. Н а й -м н о г о сол
т у р в а т на о н и я ча сти, д е т о се п р е гъ в а т : на сл а б и н и те ,
з а д уш ите, п о д б р ад ата} п о д миш ците, п о д гуш ата, п о д к о ­
л ен ете, п о д х о д и л а та , по гл а в а т а и по л и ц е то . С л е д то в а
го з а в и в а т д о б р е и го п о в и в а т. О тв и в а т го ч а к на д р у - '
га т а утр и н а . К а то го р а з п о в и я т , ц я л о т о му т я л о е (б я л о
о т и зс м у кв а н и е т о и д е й с т в и е т о на с о л та . С л е д т о в а го
о къ п в & т и и зм и в а т д об р е, п о д и р к о е т о зем е д а се з а ч е р ­
вя ва , но л и ц е т о му се с м ъ р кв а и ц я л о т о т я л о с т а в а к а т о
п о в я хн а л о . П осл е се п о п р а в я . Че д е т е т о т ъ р п и м ъ ка в,
с о л та , не ще н и ка кв о съ м нение, а п р и н а ся ли с о л е н и е то
п о л за , не з н а я / *
* Е д и н д о к т о р , унга ри н, к о й т о б е ш е 6 т у р с к а т а В о й с к а 6 Русе, 6
1 8 70 г . , к а т о с е о т б о р и п р и к а з к а за с о л е н и е т о н а д е ц а т а , м и к а ­
за, че а р а п и т е и д р у г и т е х р и с т и я н с к и н а р о д и В М а л а А з и я си с о ­
л и л и д е ц а т а не с а м о със сол, а и 6 с о л т а с м е с в а л и и ч у к а н и с у х и

89
С е га п о н е ж е наш ите п о -ц и в и л и з о в а н и м л а д и майки
зе ха д а не си с о л я т д е ц а та , б а б и те още се м ъ ч а т д а ги
п р и д у м в а т д а т у р в а т поне в ъ в в о д а та , к о га к ъ п я т д е ­
ц а та , по м а л ко сол за а д е т, д а б ъ д е с о л е н о и м и р о с а -
но, п о д к о е т о се разб ира, че к о й т о не е солен и м и р о -
сан, т о й не е х р и с ти я н и н .
За д в е т е си п ъ р в и д е ц а аз п о з в о л и х д а ги с о л я т ,
д а не давам п о в о д на дом аш ните си д а се с ъ м н я в а т к о га
се п о д с е ч е ил и р а зб о л и д е т е т о д а м и с л я т, че н е с о л е -
н и е то им е п р и ч и н а на з л о т о . А п ъ к на д р у ги т е п е т само
в ъ в в о д а т а им е ту р в а н о по м ал ко сол, к о л к о т о за а д е т.
' Ц ерение на д а л а к с м о р с ка ’ сол,. К о га т о се над уе
н я ко м у д а л а к ъ т и хване д а го п о д п и р а и б оли, т у р в а т в
е д н а т о р б и ч к а м о р ска сол, н а гр е в а т я на о гъ н я и го
п а р я т п р е з к о ж а т а по го л о , на пр а зе н месец, н я к о л к о
с ъ б о т и н аред , д о г д е се "р а зи д е и намалее". К о га ще си
ки сн е н я ко й и з с т и н а л к р а к а т а в т о п л а в о д а д а се и з ­
п о ти , в ъ в в о д а т а к а к т о се ка за , т у р в а т пепел, синап и
м о р с ка сол /м о р с к а т а се п р е д п о ч и т а /.
С ъ с сол м а гь о с н и ц и т е п р а в я т м а ги я д а прим ам ват
м л я к о т о на к р а в и т е и б и в о л и ц и те . За т а я цел о б а й в а т
е д и н круш ец сол и та й н о го з а р а в я т на п ъ т я в зе м я та ,
д е т о ще мине ч е р д а т а с к р а в и т е или на н я к о е п л а д н и -
ще, ил и в о д о п о й и к а т о м инат м л е ч н и те д о и л н и ц и -
кр а в и п р е з круш еца, зем ат го та й н о и го д а в а т на к р а ­
в и те си д а л и ж а т о т него, з а д а д а д а т п о в е че м л я ко ,
о т к о е т о с п о р е д п о в е р и е то , на д р у ги т е кр а в и м л я к о т о
нам алява, или д а ж е п р е га р я т , а на к р а в и т е на м а гь о с ­
н и ц и т е 'с е у м н о ж а в а .
К о га има н я к о й по р ъ ц е т е си б р а д а в и ц а и и ска д а
се о т ъ р в е о т тя х , в р а ч ки т е ги т р и я т с кр ухч е сол и
н а р и ч а т: "К а к т о се то п и с о л т а в ъ в в о д а , т ъ й д а се
с т о п я т на /и м е т о м у / б р а д а в и ц и те ; к а к т о се и з гу б в а
с о л т а в ъ в в о д а т а , т ъ й д а се и з гу б я т б р а д а в и ц и т е о т -
р ъ ка ; к а к т о се и з л и з в а с о л т а о т м л е ч н и те кра ви , тъ й
д а се и з л и ж а т и и з гу б я т б р а д а в и ц и те о т - р ъ ка". Т ова
се п о в т а р я д о т р и ж - д е в е т п ъ ти , т.е. 27 п ъ т и п р е д з а ­
с я д а н и е т о на с л ъ н ц е т о и д а в а т на б р а д а в и ч а в и я с о л т а
то й сам д а си я х в ъ р л и в н я к о я те ч н а в о д а .

____________
л и с т а о т н я к а к в о си р а с т е н и е . В г о р е щ и т е места, ме уверяваше
т о я д о к т о р , т о в а с о л е н и е е по лезно.

90
\
К о га н я ко й ко н има в з а д н и я си п р о х о д червеи, к о -
га т о се и з п р а з н я , к а т о си о б ъ р н е г ъ з н о т о черво, х в ъ р ­
л я т му в ч е р в о т о е д н а шепа дребна сол, о т к о я т о к а т о
си прибере ч е р в о то , червеите се пущ ат и ги и з х в ъ р л я
навъ н на в т о р и я п ъ т. К о га т о с н а ся т дом аш ните п ти ц и
в а р д я т ги д а не я д а т сол или ки се л о зе л е, за щ о то ще
п о ч н а т д а н о с я т я й ц а та си без черупки.
К о га т о е паднал м ъ ж е ц ъ т няком у, а ко не м огат да
нам ерят ниш ад ъ р д а го д и гн а т, вм есто н и ш а д ъ р у п о т р е ­
б я в а т д р е б н а сол.
С пор ед п о в е р и е то , ко й то си п о д л о ж и п о д гл а в а т а
ка м ъ к сол, вм есто в ъ з гл а в н и ц а и спи на него, и з к р и в я ­
ват му се ч е л ю с т и т е и уста та .
К о га и с ка т д а се свъ рне /.с т л ъ с ти , о п р а в и / с о в а т с -
ки я д о б и т ъ к , к а т о н аб л иж и св. Б о го р о д и ц а захващ ат д а
му д а в а т п овече сол в м ленината и все повече и п о ­
вече я ум н о ж а в а т. '
На с о в а т с к и т е ко з и п р а в я т п р я со л : р а з т о п я в а т в ч е -
бури в о д а сол и к а т о се р а з т о п и с о л т а и стане в о д а т а
сил н о солена, н а п р а в я т о т парцали ки с ц и на д ъ л ги
т о я ги и с ки с ц и т е ^-пръскат п р я с о л а . по д р е б н а т а го р а по
л и с ти те и к а т о се о с о л я т, пущ ат к о з и т е д а ги я д а т и,
и з я д а т не само л и с ти те , а и п р ъ ч к и т е и к о р а т а о б е л в а т.
Д ето е х в ъ р л я н о п р я со л , там го р а та не си в и ж д а хаира
н я к о л к о го д и н и , т.е. д о д е не и зр а сте н о в а йз д ъ н е р и т е й.
Парена слама. К о га и с ка т д а им се о п р а в я т зим но
време в о л о в е те или б ивол ите, зем ат д р е б н а слама в е я -
ница или мекина, за л и в а т я в е д н о к о р и т о с в р я л а в о ­
да, р азм е сват в нея тр и ц и или м ленина и сол, за в и в а т
я о т го р е с въ л н е н плат или с чувал и *я о с т а в я т д а
изстине , к о я т о п осл е д а в а т на д о б и т ъ к а вм есто зоб. О т
та ка в а зо б т в ъ р д е добре се о п р а в я т и у г о я в а т д о б и т ъ ­
ците. В гл а д н и го д и н и с т а ка в а парена слам а и в р л с ки
пресни лайна си изхранват и сви н е те п р е з з и м а т а .*

П р е д и 90 г о д и н и к о г а т о е би л о глад. р а з к а з в а ш е ми ба ба Д и м о в и -
ца Г о ш о в а т а , м а й к и т е д а в а л и на д е ц а т а си по е д н а б у ч к а сол и по
е д н о в ъ же и ги п р о б о ж д а л и в г о р а т а да пасат, т.е. да яд ат к и с е ­
л е ц и м л а д и в е й к и / л а с т а р / о т л и п а и да л и ж а т сол, а с в ъ ж а т а
си п р а в и л и л ю л к и по дъ рв ен ат а, да се л ю л е я т и з а г ь л в и к в а т , д о д е
се мр ъ к н е . Т о в а е б и л о в с. Ку з о о м ъ д е , в С р е д н а гора. К о г а т о
т о в а е б и л о в С р е д н а гора, g e m o з е м я т а не е т ъ й бе з п л о д н а , ка к -
т о в Балк ан а, в Б а л к а н а к а к в о е би ло ? В Балкана, а особено в

91
К о га ч у п я т кам енна сол п о н я к о га се нам ерва в к р у -
п а та го л я м пра вил е н кр и с та л , к о й т о се з ъ в е с ъ р ц е и
т о я кр и с та л , или то в а с ъ р ц е го у п о т р е б я в а т за ц я р , но
з а к а к ъ в именно, не знам.
Сол н а р о ч н о се не го р и ' - к о й т о х в ъ р л и в о гъ н я
н а р о ч н о сол, к а з в а т , з а б о л я в а т го о ч и т е . О в ч а р и те и
к о з а р и т е т в ъ р д е о р и ги н а л н о и и ко н о м и ч е с ки си с о л я т
м л я к о т о к о га го в а р я т в к о т е л а : т у р в а т в м л я к о т о един
круш ец сол, к о л к о т о е д н о яйце, д о г д е уври м л я ко то ,
к о л к о т о се с т о п и в н е го - то в а му е н а й -у м е р е н о т о
соление.
К о га в а р я т винен кал за кал ена р а ки я , к а т о и зт е ч е
р а ки я та , о т х л у п в а т ка з а н я , х в ъ р л я т му е д н а - д в е шепи
д р е б н а сол и го о с т а в я т д а и зс ти в а . К а з в а т , че к о га му
се хв ъ р л и сол, повече т р и ги я д а в а л , и к р и с т а л и т е й б и ­
ва л и п о - е д р и . /
По с о л т а си п р о с т и я т н а р о д п о зн а в а к о га ще се р а з ­
в а л и и о пр а ви вр ем е то: щом му се п о д м о кр и , чили к а к т о
си ка з в а т, щом му се п о д п и ка е со л та , то й е уверен, че
с к о р о ще д а вали д ъ ж д , а щом земе с о л т а д а изсъ хва ,
к а з в а че .ще се о прави и ще се засуш и врем ето.

Е л е н с к о , т о г а в а н а с е л е н и е т о е о с т а н а л о н а п о л о в и н а - н а й - в е ч е са
м р е л и м а л к и т е деца. За т о з и г л а д м и е р а з к а з в а л а и б а б а ми, че
е д н а ж е н а в д о в и и а от Ел енско, д о в е л а у т я х д в е м о м ч е н ц а да т ъ р ­
с и да ги д а д е н я к о м у в Л я с к о в е ц , да г,и п р е х р а н и и; да м у ги о с ­
т а в и да м у с л у г у в а т н я к о л к о г о д и н и без плата, ил и да ги х а р и -
ж е ! . . ./в Л я с к о в е ц вс е се н а м е р б а л о о щ е п р е х р а н а , к а т о з е м е д е л -
ч е с к о село/. Д я д о ми и д я д о М и н к о по п Х р и с то в, к о м ш и я т а му, се
с ъ г л а с и л и да з е м а т по едно, н о к а т о ги н а х р а н и л и , т е о б л е щ и л и
о ч и и п р е м р е л и - т е не б и л и яли н я к о л к о д е н я нищо! Б а б а м и и
б а б а М и н к о б и и а ги т р ил и, п а р и л и и к а к т о да е, ги с а ф и р я с а л и .
" К о ж а т а на к о р е м а и м б е ш е и з т ъ н я л а , к а з в а ш е баба, че им се в и ­
д я х а през нея ч е р в а т а ! " М о м ч е н ц а т а не у м р е л и о т г л а д и с т о я л и
п о н я к о л к о години, но не с ъ в с е м без плата. Д я д о и д я д о М и н к о им
к у п и л и по е д н а крава, н а п р а в и л и им по е д и н к а т н о в и д р е х и и ер-
г е н ч е т а ги и з п р о в о д и л и на м а й к а им. "К ог а д о й д е х а на О р я х о в и ц а
на пазар, , к а з в а ш е б а б а ; в с е с е о т б и в а х а у на с с б у л к и т е си да
ни н а г л е д а т и п о н я к о г и и м к а зв ах а: " Х у б а в е г л е д а й т е ; ей т и я х о ­
р а са ни о т ъ р в а л и о т смърт, т е са ни в т о р и м а й к и и бащи".
С т р а ш н и са б и ли о н и я го д и н и ; т о г а в а са яли х о р а т а б я л а п р ъ с т и
т р о с ъ к !.... К о и т о и м а л и с о л и яли ра ст е н и я , п о - м а л к о м р е л и , а
к о и т о н я м а л и и яли пръст, вс е с е н а д у л и к ъ м п р о л е т т а и и з м р ел и.

92
К о га м е с я т хл я б , а ко се случи д а з а б р а в я т д а му
т у р я т со л , ка з в а т, че ще умре н я к о й или о т къ щ н и те
или о т р о д о в е т е им. >
С о л та , к а к т о се к а з а и напред, има свещ ено з н а ч е ­
ние. С н е я и с х л я б а се к ъ л н а т : "Да те о с л е п и х л я б ъ т
и с о л т а му, д е т о си го ял т о л к о в а го д и н и ", к ъ л н а т
н е б л а го д а р н и т е син о в е и сл уги . "Х ляб и сол съм ял на
в р а та та му, не м ога д а му пом исля з л о т о ", к а з в а т б л а ­
го д а р н и те .
"Х ляб и сол - в т о р б а - го т о в а го з б а " е н а р о д н а
по сл о ви ц а . "Х ляб и сол д а ядеш , ама самси д а си з а п о ­
вядваш ". Т а я е д е м о кр а т и ч е с к а п о го в о р ка .
158. С П О Р Е Ж /A c h ille a m illefolium /. С п о р е ж ъ т се зо в е
и равнец и бубниче. П о с л е д н о т о си име е п о л у ч и л д е т о
т у р в а т на н е го м а л ки те б уб и чки д а се в ъ з к а ч в а т по
л и с т а т а му и -то га в а ги з а х р а н я т с ъ с с т р и т и че р н и ч о в и
п ъ п ки на дреб но, / к о г а няма още п р о л е т л и с т / или с
д р о б е н л и с т, к о га е с т и гн а л л и с т ъ т . Т о в а р а с те н и е се
у п о т р е б я в а за к о л е ц , ■за с ъ р ц е и з а м а я с ъ л : в а р я т му
л и ста та , с т ъ б л а т а и ц в е т а и им д а в а т ч о р б а т а на б о л ­
н и те д а я п и я т. Н я ко и му ту р в а т ц в е та и в м ъ с тта ,
•ко га ври; о т н его в и н о т о пол учава о со б е н а м иризма.
159. С ТАРО Б И Л Е /A tro p a b e lla d o n a /. Т ов а е д р о , к л о ­
нато , о т р о в н о биле р а с те у нас по С та р а планина, а
о со б е н о и з о б и л н о в Б е р ко в и ш ка та планина, д е т о и п о к ­
рай н о в о т о шосе се в и д и на голем и туф и и о т д в е т е му
стр а н и . Н е го в и те л и с та , с т ъ б л а и ч е р н и т е му к а т о черни
череши з ъ р н а са я д о в и т и . В а р я т му л и с т а т а и с т ъ б л а т а
и ги д а в а т за ц я р на о н и я болни, к о и т о са се з а л е ж а л и
о т м ного време. Т ъ й съ щ о И' п л о д а / з ъ р н а т а / му д а в а т
за ц я р и т о н а й - в е ч е . за в я т ъ р /р е в м а т и з ъ м /. Но в с я - ,
ко й не се решава д а цери с него. С н е го ц е р я т само
о п и тн и те , к о и т о з н а я т д о к о л к о д а д а д а т на б о л н и я , з а -
щ ото а ко му д а д а т п о в е че о т к о л к о т о т р я б в а , м о га т да
го о т р о в я т /

В 1870 г. к о г а т о бях у ч и т е л 6 Р у с е и м е ж д у д р у г о т о п р о п о б я д б а х
и б о т а н и к а , к а т о р а з к а з в а х на у ч е н и ц и т е за д е й с т в и е т о на с т а р о ­
т о биле, и м а ш е е ^ и н у ч е н и к о т К о т е л на и м е .П е т ъ р Р а д и л о б , к о й т о
'ми каза, че б а б а м у к а т о с е з а л е ж а л а д ъ л г о в р е м е и к а т о я б о л е ­
ли к о с т и т е , с ъ б р а л и с е б а б и и. й д а л и да п и е с т а р о биле, о т к о е ­

93
С по р е д н а р о д н о т о поверие, с т а р о т о биле се д а в а в
крайна н у ж д а и а ко не п ом о гне и то, н и ко й д р у г ц я р
вече няма д а пом огне.
Н я ко и му в а р я т л и с т а т а и с т ъ б л а т а и си ки с н а т в ъ в
в о д а т а б о л н и т е чл енове, пак п р о ти в р е в м а ти зъ м .
С пор ед п о в е р и е то , с т а р о т о биле б и л о д в у п о л о в о , т.е.
м ъ ж к о и ж е н с к о и а ко з а п о я т с м ъ ж к о т о , б о л н и я т о з д ­
равява л , но о ста в а л б е зд е те н , а а ко го з а п о я л и с
ж е н с к о т о , не се п о в р е ж д а л .
В яр ва т, че с т а р о т о биле е д о т о л к о в а я д о в и т о , щ ото
к а т о му п а д н е л о з ъ р н о т о - плодът - на ко р е н а на
н я ко е д ъ р в о , д о г д е и з гн и я л о , д ъ р в о т о и зс ъ х в а л о .
За с т а р о т о биле к а з в а т , че з а т о в а го у ж н а р и ч а т
та ка , за щ о то още о т н а й - с т а р о време х о р а та го п о з н а ­
ли, че е ц е р о в и т о и зе л и д а се ц е р я т н а й - н а п р е д с
н е го с ъ с з ъ р н а т а му и т о га в а ц ерили с н е го в с и ч к и т е
б о л е сти.
Н аш ият н а р о д знае д е й с т в и е т о на с т а р о т о биле и
за т о в а в се ки врач или в р а ч ка не се реш ава д а "за п о я в а "

т о п о д л у д я л а u Ci се р а з ш и р о ч и л м н о г о ч и л е ч е ц ъ т на очит е, но
след няколко де ня оздравяла.
П р е д и н я к о л к о д е н я м и раз,каза на г . 3. Б о я д ж и е в м а й к а му,
к о я т о е с е г а 8 Т ъ р н о в о при с и н а си, че в К о т е л д е й с т в и т е л н о
с т а р о т о б и л е го д а в а т за цяр п р о т и в р е в м а т и з м а . Но ми каза, че
з ъ р н а т а - п л о д а м у - дават, а не л и с т а т а и с т ъ б л а т а . Пр и т о в а
о щ е м и каза, ч е н я к о й си овчар, к а т о си д о ш е л о т п л а н и н а т а ,
п р е с т о р и л ж е н а си на м е ч к а и зел да д ю к а и да я плаши. Н а й - п о с ­
ле с е ув ер ил и, че т о й е лу д и зели т а го з а т в о р и л и в е д н а стая.
П о д и р 2-3 деня, т о й д о ш ъ л в с е б е си и р а зк аз ал , че ял 8 п л а н и ­
н а т а зр ел и з ъ р н а от с т а р о б и л е и к а т о си дошел, н а и с т и н а ж е н а
м у м у се в и д я л а к а т о мечк а.
П о м а к ъ т д я д о Юсеи н, а с е г а п о д и р к р ъ щ е н и е т о си, с л е д о с в о ­
б о ж д е н и е т о , д я д о А л е к с а н д ъ р , в Га брово, д а в а н я к а к в о си б и л е
п р о т и в в я т ъ р а / р е в м а т и з м а / да п и я т болните, о т к о е т о т ъ й с ъ щ о
п о д л у д я в а л и , но о з д р а в я в а л и . Той не о б а ж д а к а к в о е б и л е т о му,
но н а в я р н о и т о т р я б в а да е с т а р о биле. К о г а щ е з а п о я в а н я к о г о
с т о в а биле, т о й м у казвал, че к а т о пие, п о д л у д е е и а к о е с ъ г ­
л а с е н бо лният, т о г а в а м у давал. Въ в вр е д g e m o д а в а т с т а р о биле,е
в с я к о г а п и т а т б о л н и я и с н е г о в о т о с ъ г л а с и е м у д а в а т да пие.

94
с него. И д е й с т в и т е л н о , които церят с него, са т в ъ р д е
р я д к о .*
160. С ТАФ И Д И И ЛИ СУХО ГРОЗДЕ, ТУР. Е К У Р У -
ЮЗУГ^. И зб и р а т м есната, пря сн а и с о ч н а б я л а и черна
стаф ида, р а з ц е п в а т я, и з в а ж д а т й . сем ето и к а т о я п о ­
с и п я т с ъ с с т р и т на д ре б но ниш адър, з а л е п я т я на ц и ­
рей или д р у г о т о к , ко й то е почнал д а бере, о т к о е т о
или се р а зв а л я , а ко не е забрал, или се пробива, а ко е
забрал. Т о я ц я р го у п о т р е б я в а т н а й - в е ч е к о га ги з а б о ­
ли п о д н я ко й н о к ъ т и почне д а 'т у п а / я с к а / . С та ф и д а та
с ниш адъра му "и з в а ж д а о гъ н я " и р а з в а л я о т о к а б ез д а
забере.
161. С ТИ П С А /A la u n /. В н а р о д н а та м ед иц ина с т и п с а т а
се у п о тр е б я в а в м ного случаи за ц яр. К о га боли н я к о го
съ р ц е и го с ю р д и с в а , зем ат една б у ч ка сти п са , к о л к о т о
един леш ник, р а з р а в я т нагорещ ено о гн и щ е и я т у р в а т
"да се пече". К а т о се р а зто п и и й и зв р и в о д а т а о т нея,
ста ва бял сух п у къ л , к о й т о с тр и в а т на д ре б но , р а з т о п -
ват го в е д н а ф и л д ж а н ка в о д а и д а в а т на б о л н и я д а я
изпие на д в а - т р и п ъ ти , о т ко е то ,му се спира с ю р м е -
к ъ т и му минува б о л к а т а на съ р ц е то . К о га те ч е н я ко м у
кр ъ в о т носа и не може д а се спре лесно, с т о п в а т
сти п са в ъ в в о д а и му д а в а т да с м ъ р ка д о д е се chpe
кр ъ в та . К о га се п р ъ с н а т на н я к о я къ р м а ч ка ж е н а з ъ р ­
ната на гъ р д и т е , м о к р я т . ги съ с с т и п с о в а вода, д о гд е
се с в и я т р а н ки т е и о з д р а в я т . К о га се п о т я т н я ко м у
кр а ка та м е ж д у п р ъ с т и т е и п о д п р ъ с т и т е и мириш ат на
лошаво, м и я т ги с печена стипса, р а з т о п е н а въ в во д а ,
или ги п о с и п в а т с прах о т печената с ти п с а , но о т т о я
ц я р се б о я т , за щ о то ка то се спре п о т т а на к р а к а т а
п р о ти ч а л а му к р ъ в о т носа и м ъ чно се спирала, о т
к о е т о м ож ал д а умре. О т стипса, б е л т ъ к о т яйц е и ч у - .
кан о д р е б н о каф е п р а в я т хапове /п и л ю л и / п р о ти в с ъ р -
цебол и силен къ р в а в сю рм ек така: зе м а т само б е л т ъ к а
о т е д н о п р я с н о яй ц е и го о т д е л я т , с л е д то в а с т р и в а т
с ти п са на м но го д реб ен прах и взема+ д о пол о вин драм
.от праха и к а т о си п в а т в б е л тъ ка , б ъ р к а т го д о д е се

Аз помня, че е д н о бреме, к о г о т о беше з а б о л я л а е д н а мома, наша


ко мш ий ка , к а к а М и л а П. Х р и с т о в а и кр ея н я к о л к о г о д и н и наред,
д о в е д о х а е д и н с т а р е ц о т Балкана, к о й т о я з а п о и съ с с т а р о б и л е и
д е й с т в и т е л н о п о д и р т о в а се оправи, о ж е н и се и и з в ъ д и си нове.

95
р а з т о п и в н его в с и ч к а т а стипса. П о д и р т о в а с и п в а т и о т
с ч у к а н о т о каф е и б ъ р к а т д о д е с та н е г ъ с т о т е с т о . О т
т е с т о т о н а п р а в я т х а п о в е едри к о л к о т о м и с и р я н о зъ р н о .
О т е д и н б е л т ъ к и з л я з в а т д о 5 0 - 6 0 хапа. К а т о б ъ д а т
ха п о в е те го т о в и , д а в а т на б о л н и я по 5 - 6 на в с е ки час,
д о д е ги и з г ъ л т а в с и ч к и т е . О т те з и хапове, к а к ъ в т о и
д а е с ю р м е к ъ т и д а ж е к о га е къ р в а в , се сп и р а л .
К о га б о л я т н я к о г о в е н ц и те или му се п о д с и ч а т у с ­
та та, к а р а т го д а се ж а б у р и с ъ с с ти п ч е н а в о д а , да му
се с в и я т р ан ите на в е н ц и т е и на у с т а т а . К о га 'н а л а з и
н я к о го ял ама, т.е. к о г а му се рани и л о кв и д о л н я т а у с ­
тна', к а р а т го д а я мие в с я к а с у тр и н а и ве че р с ъ с с т и п ­
чена в о д а или д а я п о с и п в а с п р а х' о т печена сти п са . С
печена с т и п с а п о с и п в а т п о н я к о га и п о д с е ч е н и т е рани на
сл а б и н и те или з а д уш ите на м а л ки те д ец а , к о га , се
п о д с е ка т м ного. Т ъ й с ъ щ о п о с и п в а т р а н и те на д о б и т ъ к а ,
а о со б е н о к о га им се п о д с е ка т к р а к а т а п о д ки ч и ц и те .
С ъ с с ти п ч е н а в о д а се ж а б у р я т и к о г а ги б о л и гъ р л о .
К о га бере н я ко й ц ир ей или д р у г н я ко й , о т о к , а о соб ено
п р ъ с т, с ъ в е т в а т д а не му т у р в а т сти п са , н и т о д а го
^м и я т с ъ с с ти п ч е н а в о д а , за щ о то с т и п с а т а с т я г а л а к о - ,
ж а т а и не м ож ал д а .се пробие с к о р о б е р е щ и я т о т о к
или цирей. 3 т а к ъ в сл у ч а й с ъ в е т в а т д а го н а л а га т с
' т а ки в а неща, к о и т о с м е кч а в а т и см учат.
162. С УРО ВА С Л А В О В А П РЪ ЧКА. К о га т о се п о яви
н я ко м у н е гд е по т я л о т о н я к о я п ъ п к а и хва не д а го
съ р б и ; не го о с т а в я т д а я чеше, за д а се не п о д с ъ р д и
и п о д в ъ р л и , а му д а в а т е д н а сур ова с л и в о в а п р ъ ч к а д а
се пари на с ъ р б е щ е то м я с то , д о г д е му прем ине с ъ р б е -
л ъ т . П а р е н и е то с т а в а т а ка : з а р а в я т д е б е л и я кр а й на
п р ъ ч к а т а в ж а ра , д о г д е се нагорещ и и зем не д а пука;
п о сл е я т у р в а т на м я с т о т о , д е т о го с ъ р б и и я м е с тя т
о т п о - с т у д е н о т о къ м п о - г о р е щ о т о й м я с то , д о г д е п о п -
р и в и кн е с ъ р б е щ е то м я с т о на горещ ината. К а т о п о и з с т и н е
п р ъ ч ка т а , н а го р е щ я в а т я пак, но по къ м край, т.е . н а г о - ,
р е щ я в а т н а го р е щ е н о то м я с т о къ м въ рха. А ко не "угасне"
с ъ р б е л ъ т с е д н а п р ъ ч к а , п р о д ъ л ж а в а т п а р е н и е то и с
д р у га . К о га т о се с л у ч и д а н ям ат п о д р ъ к а сл и во ва
п р ъ ч ка , у п о т р е б я в а т и о т д р у го ’ с у р о в о д ъ р в о п р ъ ч ка , а
п о н я к о га п а р я т и с ъ с су р о в а гл а в н я . Т а ко в а п ар е ние се
пра ви и на о н и я -рани, к о и т о и з р а с т в а т и се п о к р и в а т с
м лад а т ъ н к а к о ж а ; в т о я сл уча й н а й - м н о г о се п а з я т д а

96
не чеш ат м л а д ата к о ж а с нищо, защ ото т в ъ р д е лесно се
п р о че св а и раната се п о д в ъ р л я и ста в а п о - о п а с н а и о т
п ъ р в а та : т у ка п а р е н и е то е неминуемо, о т к о е т о и с ъ р -
б е л ъ т уга св а и б о л н и я т усеща го л я м а п р и я т н о с т о т п а ­
р ен ие то. К о га се н а т ъ р т и н я ко й на крака, а н а й - в е ч е на
п е та та , за да не о б ъ р н е на п о д б и ти н а и д а не забере,
о т к о е т о р а б о тн и те хора т в ъ р д е се б о я т , за щ о то не
о з д р а в в а по ц ели м есе ц и,на го р ещ ява т на о г ъ н я н я к о я
д ъ с ч и ц а или равн о п ъ н ч е и с него п а р я т н а т ъ р т е н о т о
м ясто , д о д е и з т р ъ п н е и хване д а не туп а /щ р а к а / вече.
А н я ко и , ка т о се у т р е п я т , п о р е ж а т или п р о с е ка т , щом
п р е в ъ р ж а т раната, п а р я т я д о д е престане б о л к а т а . Н я ­
ко и п а р я т та ки в а рани с р а зто п е н а с в и н с ка мас или с
ч р а з т о п е н а лой. С парение ц е р я т и в ъ хц а та . В ъ х ц а зо в а т
о н а я б о л е ст, к о я т о се п о я в я в а п о д к о ж а т а н а кр а к а на
с т ъ п а л о т о , а н а й - в е ч е на петата, та с ъ р б и д о п о л у д а и
к о л к о т о с е 'ч е ш е , т о л к о в а п о - с и л н о съ рб и. Н я к о и я и з ­
р я з в а т , д о д е пусне к р ъ в , но с ъ р б е л ъ т не престава, а
още п о - с ъ р б и и хване и да боли. За д а се о т ъ р в а т о т
н е сн о сн и я съ рб ел, к о й т о само о нзи м о ж е д а си го
в ъ о б р а зи , що го е те гл и л , п а р я т го р а з л и ч н о , н я ко и с
п р ъ ч ка , н я ко и с п ъ н че , н я ко и с горещ р ъ ж е н , с горещ
ка м ъ к, а н я ко и с т ъ п в а т на н аго ре щ ен о то 'о г н и щ е и си
д ъ р ж а т на н его к р а к а д о д е ги парне, к а к т о се казва,
ч а к д о м а л ко то с ъ р ц е . Н я ко и п ъ к т ъ р с я т д е т о е п и ка л а
о вц а и в п и ко ч н а т а б а р и ч ка си ки с н а т с ъ р б е щ е то м я сто и
го м а ж а т с кал о т пикоча: С ъ р б е л ъ т на в ъ х ц а т а се
уси л ва н а й - в е ч е вечер, к о га ще си л я га т д а с п я т или
по ве че р я, о т к о й т о п о н я к о ги б о л н и я т с т а в а о т т р а п е ­
за та д а иде д а го пари.. К о га се р а зр е ж е в ъ х ц а т а , к о ­
ж а т а над нея ч а к д о з д р а в о т о месо е на н я к о л к о п л а ­
с та и м е ж д у с я к о й п л а с т има б и стр а л и га в а вода. За
п р и ч и н а та на п о я д я в а н е т о на та я б о л е с т к а з в а т р а з ­
л ичн о - едни к а з в а т , че ста вал а о т с п а р в а н и е ^ к о га се
спи н я к о л к о нощи на ред без д а се съ б ув а или п р е о б у -
ва, д р у ги - че у ж , к о га с т ъ п и че л о в е к на о вча п икоч
бос, а. тр е т и - че к о га се хо д и бос по т ъ р л а т а , д е т о
нощ уват о в ц е те и я к а з в а т о вча б о л е ст, в к о я т о имало
ж и в о т и н и и те з и ж и в о т и н и я д е л и че л о в е ка и д о ка р в а л и
съ рб е л а , а ж и в о т н и т е ж и в е я л и -в л и га в а т а в о д а на
п л а с то в е те , за к о и т о се каза го р е и с ъ с с и л н о парение
ги ум ор явал и и т о га в а се о т ъ р в а л и 'от н е с н о с н и я съ рбел.

7. По н я ко л ко думи 97
163. С УР В А ТКА ИЛИ С И Р О -В А Д К А . К о га някой се'
за п е ч е и не м б ж е д а и з л я з в а за го л я м а р а б о та , д а в а т
му д а и зп и е д о п о л о в и н а о ка с и р о - в а д к а , а а ко е в ъ з ­
р а сте н и я к, и повече, о т к о е т о го и з к а р в а н а в ъ н и го
очистя.
164. С Ъ РБ О ЛЕ Ц , С ТА М Б О Л Е Ц , Л А Л У ГЕ Р , С У Е К, Л А -
ГУДЕР, ГУТЕР /A rv ic u la a rvalis/. К о га с т р а д а е н я к о й о т
марем /б а б а н , с л е за в с л а б и н и т е /, у л о в я т с ъ р б о л е ц ,
р а зп а р а т го и н а л а га т о т о к а д а се разв ал и.
165. СЪ РЦЕ ОТ ГЪ ЛЪ Б. К о га се уплаш и н я к о й и му
“и гр ае съ р ц е то ", р а з п а р я т ж и в гъ л ъ б /м л а д и т е п т и ц и се
п р е д п о ч и т а т / и д о д е му т р е п т и с ъ р ц е т о , и з т р ъ г в а т го
б ъ р ж е и го д а в а т на уплаш ения д а го гл ъ т н е и д а
т р е п т и в него , д о д е с л е зе в корем а му, "о т к о е т о б о л ­
н и я т о зд ра вва ".
166. СЪРПАР ИЛИ СЪ РПАРНИК. Има е д и н в и д голем и,
д еб е л и и м еснати т о п ч а с т и черни щ урци, к о и т о им ат
ж к л т о - с и н отлив^ /о т б л я с ъ к / и ц ъ р т я т с и л н о и з н и в и те
по ж е тв а . Т ези щ урци, к а т о ги уловиш пущ ат о т т я л о т о
си една ж ъ л т а ж и д к о с т , с *со я то болни хо р а си м а ж а т
лиш еите, о т к о е т о п о га р я т и се ол ю щ ва т, т а о з д р а в я т .
167. ТА ТУ Л И ЛИ Б И В О Л Ч Е /D a tu ra s tra m o m iu m /. За
т а т у л а има пред ание, че са го пренесл и ц и га н и т е , к о г а т о
са дош ли о т И н д и я и - с а го р а з в ъ ж д а л и о к о л о к а т у н и -
щ ата си, о т д е т о п о сл е се е р а зв ъ д и л и р а з п р о с т р а н и л .
С ам орасъл се в ъ д и о к о л о с е л а та по т о р н и т е м еста и по
купищ ата на см ета и то ра . Ц и га н и те с ъ с сем ената му
уп о я в а л и хо р а та и пра вил и р а зл и ч н и магии, к а т о са го
п р о д а ва л и „м н о го с къ п о , п о д име "р а з д е л н о семе, з ъ -
м ин ско семе, о м р а зно семе" и т.н ., за к о е т о се с п о м е н у ­
ва в нашите с та р и н а р о д н и песни; с н е го са з а п о я в а л и с в е ­
к ъ р в и т е сн ахите си, д а п о д л у д е я т , д а ги н а м р а з я т м ъ ­
ж е т е им и къ щ н и те и д а ги р а з д е л я т о т тя х . О т т о в а е
о ста н а л а и д о д й е с п о го в о р к а т а : "Не съ м пил та ту л ",
к о е т о ще рече, не съм л у д .*

В 1860 г о д и н а ми казваха, че е д и н н е х р а н и м а й к о воленгтшрин от


А р ба на си , П. Г р а м а д о в , 6 Б о л г р а д - 0 Б е с а р а б и я , к а т о с е д о к а ч и ­
ло в о л е н т и р с к о т о м у ч е с т о л ю б и е на с в а т б а т а на Ч е р к е з а , к о й т о е
бил ед ин о т п о ч е т н и т е б ъ л г а р и , б о л г р а д с к и г р а ж д а н и , с в а р и л , 6о-
л е н т и р и н ъ т т а т у л о в о с е м е и т а й н о го с м е с и л в ъ в в и н о т о на с в а т -

98
С ега н я ко и у п о т р е б я в а т т а т у л о в и т е сушени л и ста за
пушение вм есто т ю т ю н , к о га т о ги зад уш ва в гъ р д и т е , от
ко е то за време им олеква, но после пак се п о в т а р я з а -
душ аванието. Не само семето, но и ц я л о т о расте ни е 'и
ц в е т ъ т му са о тр о в н и . В с. Карагач м алки д е ц а му б я ­
ха брали ц в е та и го яли /т о й е с л а д к о в а т /, о т ко е то
се бяха опи л и и м айките им се б яха см аяли, д о д е не
намериха на е д н о в п а зв а та му т а т у л о в ц в я т , д а р а з б е ­
рат, че са пияни о т та ту л о в ц в я т . Д е ц ата не умряха, но
се в л я ко х а ц я л а н е д е л я ка то пребити.
168. Т И КВ А /C u c u rb ita /. С ъ с с т ъ р га н и т и к в и нал агат
о то ц и и циреи д а о тм е кн а т и да се п р о б и в а т п о - с к о р о .
За та я цел у п о т р е б я в а т и са л о то на т и кв и т е , т.е. оная
мека част, в к о я т о се с ъ д ъ р ж а т сем ената й. Н я ко и пак
за съ щ ата цел у п о т р е б я в а т варени ти кв и .
169. ТИНТЯВА СИНЯ ЕДНОСТЪРКА /G e n tian a p n e u m o -
n an th e/. Т ов а р асте ни е се у п о тр е б я в а за ц я р про тив
м ного б о л е сти , а н а й -в е ч е за поливание, к о га с б ъ х т я т
н я к о го са м о д и в и те или го либи змей или зм еевица; с
н его п о л и в а т или к а д я т л ю б о в н и ц и те на зм е я д а ги
напусне.9 С н е го з а е д н о у п о тр е б я в а т и още д в е билки,
к о и т о редом с н е го се спом енуват в~ наш ите с та р и н а ­
р о д н и зм е йски песни, о т дима на 'к о и т о б и л ки б я га т
зм еевете.*

борите, о т к о е т о к а т о пили; у п ои ли се и п о д л у д е л и , т а някои


т ъ р т и л и да б я г а т и из улиците, а т о й се н а с л а ж д а в а л о т в а р в а р ­
с к а т а си п о с т ъ п к а .
В е д на н а р о д н а п е с е н се казва, че ня ко я си Радка, к а т о я либил
о г н е н змей и т я и с к а л а да се о т ъ р в е от н е г о в е д н ъ ж к а т о я с р е щ ­
нал, к о г а т о о т и в а л а за вода, сп р я л я и зел да п р и к а з в а с нея, а
о т д о л у из п ъ т я ид е л и дв а к е р в а н а - е д и н ъ т съ с снопи-, а д р у г и я т
със с е н о и Р а д к а к а з а л а змею:
"Ако си л и б е о г н е н змей. Че има б и л к и с я ка кв и:
запали, либе, к е р в а н а иглика и кумуника
с ’с н о п и т е и със с е н о т о . " и едностърка тинтява.
- Р а д к е ле либе, Р а д к е ле, К а т о ма, либе, на пу ща т,
аз ща с н о п и запаля, аз щ а т а л и б е оставя,
ал а с е н о т о не мога, оставя, ще т е п а р я с а м . .."
По ди р т о в а Радка се възползувала от откровеността на
змея, к а з а л а на м а й к а си о т какви би лк и с е бо и з м е я т и м а й к а й
ги набрала, н а п у ш и л а не я и змея и т о й я о с т а ви л.

99
В О р я х о в с к и я о к р ъ г на м ного м еста из к ъ щ и т е в и д я х
на к и т к и набрана с и н я т а е д н о с т ъ р к а т и н т я в а и за б о д е н а
п о д гр е д и т е н ад в р а та та , в к о и т о се в л я з в а н а й -н а п р е д
в къ щ и / и там я з о в а т си н я е д н о с т ъ р к а т и н т я в а /, и
к а т о ги р азп и тах, ка за ха ми че и там я у п о т р е б я в а т за
п о л и в а н и е о т лоши б о л е с т и - п р о ти в х а л и те /з м е е в е т е /
и са м о д и в и те .
З а п о л и в ки т е , к а к т о и за б а и л ки те , т в ъ р д е м ъчно
м о ж е д а се узн а е п о д р о б н о , за щ о то се п о л и в а т ноще и
т о ‘ в п о та й н о време. Но д о к о л к о т о съм чувал и о т п е с ­
н и те зн а я , то с т а в а та ка : на о п р е д е л е н д ен на месеца и
н е д е л я т а , с в а р я в а т б и л ки т е . К о й т о ги вари, т р я б в а д а
б ъ д е го л и го л о гл а в и д о д е не са п р о пел и п ъ р в и п е т ­
ли, з а в е ж д а т б о л н и я на у р е ч е н о т о м я с то и 'к а т о се с ъ б ­
лече го л , п о л и в а т го и о с т а в я т на м я с т о т о к и т к а цвете.
М я с т о т о за п о л ива н ие б ива р а зл и ч н о и се о п р е д е л я
с п о р е д б о л е с тта . А к о и с к а т д а премине б о л е с т т а на
д р у ги го , п о л и в а т б о л н и я на н я к о й р а с ко л , т.е. м ясто,
о т д е т о се р а з д е л я т , р а з ц е п в а т н я к о л к о п ъ т я и с у тр и н та
п ъ р в и я т , ко й т о н а га зи на м я с т о т о , д е т о са се пол ивал и
- к а з в а се н агазил , или н а л е т я л на п о л и в ки . И п о д и р
то в а , а ко се р а зб о л и , к о е т о ч е с то с та в а о т стр а х, в я р ­
ва т, че б о л е с т т а е прем инала на него, а п о л я н и я т е
о с та в и л а . З а то в а щом в и д я т су тр и н а или ноще вода,
п р о л я н а 'н е й д е на п ъ т я и а ко при т о в а се в и д я т и в а ­
р е н и те б и л ки и к и т к а т а ц в е те , з а о б и к а л я т н астр ан а и
м ъ л чи ш ко м за м и н ув а т, без д а п о гл е д н а т н а за д . П о л и в ­
к и т е са опасни д о д е не е и з гр я л о с л ъ н ц е ; щом и згр е е
в е д н ъ ж с л ъ н ц е т о и д а мине н я ко й п ре з тя х , нищо не му
ста в а . А ко га и с к а т д а не н а га зв а иико\Р\ на пол ивните,
или а ко н а га зи д а не е о т т я х н о т о село, о т и в а т в д р у -
- га мера и там го п о л и в а т, или п ъ к в н я к о я град ина,
п о д н я к о я овош ка, но к а з в а т на къ щ н и те д о д е не и з г ­
рее с л ъ н ц е , н и ко й д а не с т ъ п в а там.
В пе сн и те се спом енува, че се п о л и в а т "на кола, на
р а с то ч н и ц а " т.е. не на ко л а само с д в е к о л е л а - к о л е -
са р ка , а на кол а , к о я т о е с че ти р и к о л е л е т а и има
р а с т о к а /с т ъ р ч у г а и п о те ги , л и с и ц и /. И т о в а го п р а в я т
и се га , но на о н и я б олни, к о и т о не м о га т д а с т о я т

100
прави, к о га ги о б л и в а т с в а р е н и т е билки - т я х ги т у р -
ват на р а с т о к и т е * д а л е гн а т и ” то га в а ги п о л и в а т .
Т о в а ,п о л и в а н и е не е д р у го нищо освен е д и н в и д к ъ -
пание с варени ц е р о в и ти б и л ки - днéш нитe б а н и /в а н и /,
без баня, и за т о в а т р я б а д а се е правило и ноще, к о е ­
то по пред ание си е о с та н а л о и д о се га . Н о има и т а ­
ки ва вр а чки и врачове, к о и т о в а р я т б и л ки т е и к ъ п я т в
го л я м о к о р и т о или в ка ц а б о л н и те , а н я к о и ги и ки с н а т
в сва р е н и те б и л ки по няколко пъ тя н ар ед . В
с .............. има един т а к ъ в вр ач на име.........................,*** к о й т о
прави та ки в а бани с р а зл и ч н и б ил ки и ки с н е и р а зтр и в а
б о л н и те , и зси па н и те и т.н. Т ука в а ж н о т о е д а се узнае
ка кв и б и л ки за к а к в и б о л е с ти в а р я т и д о к о л к о ки с н а т в
тя х б о л н ите , но и т о в а е м ъ чно, за щ ото м ъ ч н о к а з в а т ,
а о со б е н о сега, к а т о са се научили, че ги п р е с л е д в а т
д о к т о р и т е . И к о г о т о са л е ку в а л и и той и д а зн ае нещо,
не ка зв а , к а т о се б о и . д а го не п о т е гл я т , и н е го за
с в и д е те л !...
170. ТРО С Ъ К И Л И ТРО С КО Т, ПИРОВИНА, П И РЕИ. Н а -
ко п а в а т т р о с ко в и корени, и зм и в а т ги и к а т о ги с в а р я т ,
д а в а т , им чо р б а та на сл аб и или каш личави д а я п и я т
вм есто вода. '
171. Т Р Ъ Н -Ц В Е Т Е . Т ов а растение има яки зел ени
с т ъ б л а и листа, к о и т о са с ъ р ц е в и д н и и на в ъ р ха си
имат о с т ъ р бод. То е в е чн о зе л е н о и в ъ р ж е на л и с т а т а
си червени зъ р н а . Р а сте н и е то за е д н о с к о р е н и т е , с т ъ б ­
л а та и л и с та та го в а р я т и ч о р б а та му я д а в а т на о н и я
ж е ни, к о и т о имат мараз /п о л и п / в м а тка та си, о т к о е т о
си и з х в ъ р л я т мараза. Е д на ж е н а - в Т ъ р н о в о е п о м я та л а
н я к о л к о п ъ т и п о ч т и и зн о се н и деца, к о и т о е р а ж д а л а
м ъ р тв и и .като пил а о т т о в а растение и з х в ъ р л и л а из
м а тка та си нещо к а т о п а те о т месо, к о е т о б и л о ж и в о .
С л е д то в а вече не усещ ала о н и я б о л ки в м а тка та , о т
к о и т о п а ти л а м ного го д и н и , и после вече р о д и л а ж и ви ' и
зд р а в и деца.
172. ТЮТЮН /N ic o tia n a ta b a c u m /. Т ю т ю н ъ т о св е н д е т о
го у п о т р е б я в а т за пушене, за емфие и за ц е ре не на о в -

Растокът собствено се зове стърчугата или опашницата на


ко лата.
**Съшото е и в оригинала. Вероятно Ц.Гинчев не е .искал да
и з н а с я и м е т о на с в о я и н ф о р м а т о р (бел.ред,).

101
ча та и к о з я кр а с т а , н я к о и го у п о т р е б я в а т и за ц я р
п р о ти в тр е с ка та : заем ат с три п р ъ с т а р я з а н т ю т ю н ,
ту р в а т го една о ка в о д а и го в а р я т д о ч е т в ъ р т час,
посл е п р е ц е д я т в о д а т а и я д а в а т на т р е с к а в и т е д а я
п и я т. С чукан на д р е б н о т ю т ю н за с и п в а т рани о т п р е ­
сечено д а сп р а т к р ъ в т а . Т ю тю н е в ка тр а н , и з в а д е н о т
чибук, пъ хва т в о ч и т е на хучасали в о л о в е : зе м а т м алко
памук, у в ъ р д а л в а т го в ка т р а н я о т чибука, н а п р а в я т го
на то п ч е к о л к о т о е д н о м исирено з ъ р н о и т о га в а го п ъ ­
хат п о д го р н и я кл е п а ч на вола; з а т в а р я т му о к о т о и го
р а зтр и в а т. С л е д т о в а т е к а т м ного с ъ л з и о т о к о т о на
вола. Но ц е р е н и е то на т р е с к а т а с варен т ю т ю н не е
ки л и п и р - с т о я ц я р т в ъ р д е лесно м о га т д а о т р о в я т
че л ове ка, за щ ото в т ю т ю н я има сил н а о тр о в а .
173. УМ АН, ЧЕР УМ АН /In u la h e le n iu m /, в К о те л го
з о в а т и че р н о ко с. К о р е н и те на че р ния уман ги к о п а я т ,
сушат и с тя х пушат р о д и л н и ц и те , или се пушат за
зд р а в и е . К о га в л я з а т в къ щ и комари, пушат с уман да
и з п ъ д я т ком арите и да се умирише из къ щ и на хубаво.
К о га насти не н я к о е д ете , н а л а га т го по с н а га т а по го л о
с ш иро ките л и с та на умана. Той р а сте по нас из го р и т е
край д ол ищ а та на че р на та п р ъ с т.
174. УШ НО Б И Л Е ИЛИ ТУР. К У Л А К - О Т У /S e m p e rvivu s
te c to ru m /. Това р а сте н и е р асте по п о кр и в и , на д у в а р и те
и' по ке р е м и д и те на къ щ и те и е зе л е н о и зим е и лете.
К о га ■боли н я к о го ухо, зем ат о т л и с т а т а му, с ч у к в а т и
со ка нал ива т в б о л н о т о ухо, о т к о е т о си е п о л у ч и л о и
името.
175. ЦВЕТЕ Ж Ъ ЛТО , ЕДЪР ЗВЕЗДЕЛ /M e lilo tu s o ffic in a ­
lis /. Т о з и з в е зд е л р асте по н а с ' по п р и п е ч н и те м еста
п о кр а й д о л и щ а та и на ка м е н и сти те п очви; н е го освен
д е т о го у п о т р е б я в а т за гум нян и /х а р м а н с к и / м етл и и за
хр а сте на бубите, к о га в и я т мамули, у п о т р е б я в а т го още
и за ц я р : в а р я т му м л а д ите стъ б л а , ц в е та ■и ' л и с т а т а и
ч о р б а та му я п и я т за м аясъ л и за р а зв а л е н стом ах.
176. ЧАИ ГРА Д И Н С КИ , А Д А -Ч А И /S a lvia o fficin a lis/. О т
т о я чай освен д е т о в а д я т м а с л о и го у п о т р е б я в а т п р о ­
тив съ р ц е б о л , л и с т а т а му ги б е р а т ' и к а т о ги с в а р я т
у п о т р е б я в а т им с о ка п р о ти в и с ти в ка : д а в а т на б о л н и я
д а пие, за д а се и з п о т и и "д а му се о прави с ъ р ц е то ".

102
177. ЧАЙ М О С КО В С КИ /T h e a ch in e n sis/. В с та р о време
чая са го пили само ония, ко и то са се ц ерил и о т н а с -
тивка , за д а се и з п о т я т и вместо за хар с мед са го
п о д с л а д я в а л и . С егаш ното му уп отр е б л е ни е е и зв е стн о , но
п р о с т и я т н а р о д и д о с е га си го пие само з а истивка.
178. Ч Е Л Я Д Н И Ч Е /E c h in o p s ritro /. Т ова т о п ч е с т о - ц в е -
то, с и н ь о и б о д л и ка в о растение се б е ре да за в а р д в а
ч е л я д т а ц е л о куп н а : т ъ р с я т да нам ерят н я к о е растение с
т о л к о в а гл а в и ч к и /т о п ч е с т и ц в е т о в е /, к о л к о т о души са
ж и ви в къщ и. О т р я з в а т го д о корена с у тр и н а рано п р е д
сл ъ н ц е и к а т о го за н е са т у дома си с ъ б и р а т се в си ч ки
и ка то го у л а в я т с д я с н а ръ ка, д ъ р ж а т го всички и го
п о д а в а т на н а й -м л а д и я д а го за б о д е н а д гр е д а та над
въ нкаш ната, в р а та к а т о п р о го в а р я т : "к а к т о се д ъ р ж а т
в с и ч ки те / 5 - 6 или к о л к о т о са т о п ч е т а / гл ави на ч е -
л я д н и ч е т о на е д и н с т ъ р к неразделени, т ъ й д а ни з а ­
ва рд и го с п о д и нас ж и в и и зд р а в и в наш ата ч е л я д ц е -
л о к у п н и -ц е л и н и ч к и ". А ко се случи д а ум ре или да се
о ж ен и и и зл е зе н я ко й о т ч е л я д т а навъ н, или се ум нож и
с нов член, п ъ р в о т о ч е л я д н и ч е се х в ъ р л я на тавана, а
на м я с т о т о му т у р в а т на идущ ето л я т о д р у го ново с
т о л к о в а гл а в и ч ки , к о л к о т о са в с и ч ки те чл е н о в е в къщ и.
179. ЧЕР ПИПЕР /P ip e r n ig rum /. Ч е р н и я т пипер се
у п о тр е б я в а о свен за под пиперявание, за о кр о п , за з а х -
ранвание на ^ а л к и пуйчета и за ц яр: и с н его р а з т р и в а т
за и зс ти н а л о , к а к т о и с червения.
180. ЧЕРВЕН ПИПЕР /C a p sicu m a n n u u rn /. К о га и зсти н е
н яко й , р а з т р и в а т го с д ъ р в е н о масло, с п и р т и червен
чукан пипер " д а му пламне к о ж а т а ’’. О свен .туй н яко и го
н а ки св а т в с п и р т и к а т о ста не с п и р т ъ т в ъ р л о л ю т, м а ­
ж а т си с т а в и ц и т е и д р у ги т е части на т я л о т о , в к о и т о
има в я т ъ р /р е в м а т и з ъ м /, о т ко е то к о ж а т а пламва и
см ъ д и сил но, но "в я т ъ р ъ т и зл я зва ". К о га т о н я ко и и с ка т
д а им н еса т ко ко ш ки т е ч е сто и д ъ л го време, з а б ъ р кв а т
тр и ц и или мленина, в к о я т о смесват и по- д в е - т р и чуш ­
ки строш ен л ю т червен п и п е р или чука н д о един драм
на е д н а паница тр и ц и и д а в а т на ко к о ш к и т е д а я д а т .
К о га . в н я к о я къ щ а се н а в ъ д я т м ного д ъ р в е н и ц и и не
м огат д а ги и з ч и с т я т , з а т в а р я т п р о з о р ц и т е добре, т у р -
ва т в с р е д с т а я т а на мангал ж ара и т у р в а т на ж а р а та
л ю ти чуш ки д а пушат. К а то се почне пуш ението, з а т в а р я т

103
и в р а т и т е и о с т а в я т с т а я т а д а се п ъ л н и о л ю т и я п и -
перен дим. О т в а р я т я чак п о д и р 24 часа. О т л ю т и я дим
на п и п е р я д ъ р в е н и ц и т е и з м и р а т /
181. ЧЕРВЕН О ТО КАМ Ъ НЕ. М е ж д у н а р о д а и д о с е га се
нам е рва т един в и д червени кам ъ ни, к о и т о к а т о се н а ­
ки с н а т в ъ в в о д а я д а в а т д а я п и я т ур о ч а са л и те . Т акива
че р вен и кам ъ ни имаше е д н о време у Л я с к о в е ц у баба
х а д ж и Д им овиц а Куш овата и мене са ми ги ки с н а л и и
съм пил чо р б а та к а т о б ях м ал ъ к. К и сн а н е то на ч е р в е ­
н о т о кам ъ ние го п р е с л е д в а т д у х о в н и ц и те , з а т о в а го
ки с н а т п о в е ч е т о т а й н о /*
182. ЧЕРВЕН Щ ИР И ЧЕРВЕН СТРАТУЛ. На чер вен ия
щир, а н а й - в е ч е на че р вен ия с т р а т у л че р в е н и те г р е б е н -
ч е с т и ц в е то в е ги в а р я т и - ч о р б а т а им д а в а т на ж е н с к и я
пол к о га му се с п р а т м е н с тр у а ц и и те - м е се чн о то о ч и -
щение. За т а я цел и за кл и н и в а р я т и с а м о к и т к а т а или
дивия карамф ил / 01 апШ и 5 саП Ьиз 1апогипп/ и им д а в а т
ч о р б а та му д а я п и я т н а с ко р о п ре д и п о я в е н и е т о на п е ­
р и о д а или к о га се я в я т б о л ки и резание в к р ъ с т а .
183. ЧЕСЪ Н, ЧЕС Н О В Л У К, БЯЛ Л У К /А\\ит с е р а /.
У п о т р е б я в а се за ц я р п р о т и в м ного б о л е с ти : с ч у ка н и
разм е сен с о ц е т се у п о т р е б я в а за р а зтр и в а н и е о т п р о с ­
ту д а , о т р евм а ти зъ м и о т гл а в о б о л и е .* * 17

Т у р ц и т е с т а к ъ в д и м са п у ш и л и н я к о и п о л и т и ч е с к и п р е с т ъ п н и ц и
к о г а са ги и з п и т в а л и , а в З а п а д н а Б ъ л г а р и я с е й м е н и т е а р н а у т и по
т о я н а ч и н са с ъ б и р а л и и данък, к а т о са п у ш и л и н а р о д а в д и м и щ а с
л ю т пипер.
Не е ли п о д о б е н камък, за к о й т о п и т а Борис, б ъ л г а р с к и я т цар.
п а п а Н и к о л а я I та ка : "При нас се е з а в а р и л о щ е п р е д и да се п о к ­
р ъ с т и м н я к а к ъ Д камък, о т к о й т о б о л н и т е в з е м а т по м а л к о ; на н я ­
кои т о й по ма га , а на н я к о и не. К а к в о да п р а в и м с н е г о ? " А п а п а ­
т а и м о т г о в а р я : "Да го х в ъ р л и т е " .
* * * В 1 8 ^ 8 г. к о г а т о в ъ р л у в а ш е х о л е р а т а по нас, п у щ а н и е т о к р ъ в и
р а з т р и б а н и е т о с ч е с ъ н и о и е т 'по ц я л о т о тяло, б е ш е е д и н с т в е н о
с р е д с т в о . Т о г а В а х о л е р а т а се у с и л и н а й - м н о г о по ж е т в а и чесън.ът
б е ш е з а с к ъ п н а л , з а щ о т о ни к о й без в е н е ц ч е с ъ н и б ъ р д у ч е с о ц ет
не о т и в а ш е по к ъ р а на работа. Т о г а в а аз в и д я х д в а с л у ч а я от
п р и п а д ъ к , g e m o и з и е р и х а б о л н и т е с ч е с ъ н и оцет. -Жънехме на Ста-
н е в о по л е н е . В у й ч о в а Л а з а р о в а Г а н а п р и п а д н а на п о е т а т а /ч ик ъм /
и по с и н я . М а й к а м и и с е с т р а й я с в е с т и х а с т р и е н и е с ч е с ъ н и
о ц е т по ц я л о т о тя ло . По д и р н я к о л к о д е н я о т и д о х м е да ж е н е м но

•104
С чукан че съ н в а д я т в е з и ка т о р и и : н а п ъ л в а т е д н а
п о л о в и н ка ' о т о рехова ч е р у п ка с чукан че с ъ н и я п р и ­
в ъ р з в а т на о т р е д е н о т о м я с т о . С л е д 1 2 часа, п о д ч е с ъ н а
и зб и ва прищей, к о й т о о б р я з в а т , к а к т о в с я к а в е з и к а т о р и я .
С; че съ н ц е р я т очи: к о г а се з а ч е р в я т о ч и т е или
м игл ите, зе м ат е д н о ч и с то в р е т е н о /щ о п р е д а т /, з а б и в а т
му т ъ н к и я край в една ш ки л и д а чесън, п о в ъ р т я в а т го

б о с т ан я, на Г л о г о б е ц ; до нас, п р е з е д н а нива, ж е н е ш е К р ъ с т е б и ц а
М а т р о б а т а , с а м а с дб е м а л к и д е ц а о т 8 и 10 го ди ни . П о д и р п л а д ­
не, д е ц а т а за пи щ я х а , а м а й к а и м не се б и д е ш е п р и тях. Б а щ а ми,
бог д а го пр ос ти , се усети, ч е м а й к а им т р я б в а да е п а д н а л а и
з а т д б а д е ц а т а п л а ч а т и п р а т и м а й к а м и д а биди, щ о е с т а н а л о .
М а й к а м и се з а б т е ч е и к а т о д о й д е при децата, з а м а х а с р ъ к а да
•иде и б а щ а ми. Б а ш а м и г р а б н а л у ч н и к а , в е н е ц а с че съ на , о и е т я и
с ъ р п а и се з а б т е ч е и той. П о д и р н е г о о т и д о х и аз, / т о г а в а х о р а ­
т а не се б о я х а о т хо ле ра та , з а щ о т о я м и с л е х а н е з а р а з и т е л н а -
к а з б а х а , че е в я т ъ р и я з о б е х а самял/. К р ъ с т е б и ц а л е ж е ш е б е з ­
ч у в с т в е н а и п о с и н я л а . Б а ща м и т у р и 5- 6 г л а б и ч е с ъ н б л у ч н и к а и
цели, с л ю с п и т е на едно, ги с м а з а с р ъ ч а л к а т а на с ъ р п а и наля
о т г о р е им оцет. М а й к а ми п о м е р и да й с ъ б л е ч е р и з а т а о т гърба,
за д а я р а з т р и е по ц я л а т а с н а г а , но не м о ж е ш е , з а щ о т о не й се
в г ъ в а х а ръцете, а да се ба би н я м а ш е бреме, б з е че й р а з д р а р и ­
зата о т п а з в а т а н а д о л у и з а х в а н а да я т р и е по г ъ р д и т е , по с ъ р ­
цето, под м и ш ц и т е , п о с л е я о б ъ р н а х а с б а ща ми и й р а з т р и гърба,,
б р а т а и в с и ч к о т о тяло, д а д о х а й по д н о с а да м и р и ш е о ц е т и ч е ­
сън, р а з т р и й ч е л о т о и с л е п и т е оч и и с л е д т о в а К р ъ с т е б и ц а си
о т б о р и о ч и т е и б з е да скймти, но не м о ж е ш е да к а ж е ни що . П о с л е
п о д о й д е б с е б е си. Б а щ а ми у п р е г н а н а ш а т а к о л а /н ий б я х м е с к о ­
л а т а на н и в а / , д о к а р а я при болната,, р а з б ъ р з а д б а - т р и с н о п а ж и ­
то, р а з с л а ги 6 к о л а т а и с м а й к а 'ми н а т о в а р и х а К р ъ с т е б и ц а на
к о л а т а , к а ч и х а с е и д е ц а т а пр и нея, б ъ р з а х а й м а г а р е т о за с т ъ р -
ч у г а т а /те и м а х а ма г а р е , с к о е т о си н о с е х а х л я б а и в о д а т а / и
м е н е м е п р о в о д и х а да я з а в е д а б Л я с к о в е ц и да я п р е д а м на' с е с т ­
ра й, б а б а х о д ж и Д и м о б и и а К у ш е б а т а , з а щ о т о м ъ ж й К р ъ с т ю М е т р а т а
б е ш е с е л с к и б о л о б а р и не б е ш е у село. Аз п о в е д о х в о л о в е т е и
с л е д е д и н ча с бя х у б а б и н и х а д ж и й к и н и .
Б а б а Х а д ж и й к а ни п о с р е щ н а на п о р т и т е и б з е да пиши, к а то
м и с л е ш е , че с е с т р а й е в е ч е м ъ р т в а , но д е ц а т а я у в е р и х а , че
м а й к а и м е о щ е жива. В к а р а х м е к о л а т а 6 д б о р а и с б а б а Х а д ж и й к а
я с н е х м е д о л у п р е д с т ъл ба та ; о т в ъ р з а х м е м а г а р е т о и аз с е в ъ р н а х

пак п р и на ши те . П о д и р н я к о л к о д е н а К р ъ с т ю б и ц а о з д р а в я л а и о т и ш ­
ла д а си д о ж е н е ни вата.

105
д а се намаже д об р е, п о сл е м азват с н а ч е с н е н о т о в р е ­
т е н о м игача«•
на о ко т о ,* о т к о е т о м алко с л ъ з в а о к о т о и
с м ь д в а , но с м ъ д е ж ъ т с к о р о минува.
Н я ко и п ъ к д ъ в ч а т ч е с ъ н и д уха т на б о л н и я в о ко т о ,
а н я к о и и п л ю я т че сняна с л ю н ка в о ко т о .
К о га боли н я к о г о гл а в а и му се н а д у в а т и п о с и н е я т
м н о го ж и л и т е п о д езика, к о е т о по т у р с к и се з о в е д и л -
а л та , т.е. п о д е зи ч н а б о л е с т, п р е р я з в а т е д н а ш ки л и д а
/з ъ б , ч е с ъ н / че съ н, о б р ъ щ а т е зи ка н а го р е и с ш к и л и д а -
та т р и я т о т д о л у ж и л и т е /в е н и т е /, о т к о е т о с м ъ д и с и л ­
но, но "гл а в о б о л и е то минува".
В си ч ки те п о ч т и нар од н и врачове и в р а ч ки , к о и т о р е ­
ж а т и ц е р я т за б яс, у п о т р е б я в а т и ч е с ъ н в ц е р о в е т е
си. Д я д о С ейно о т Б я л а С л а ти н а /О р я х о в с к и о к р ъ г /,
к о й т о е п р о ч у т и в о к о л н и т е о к р ъ з и з а вещ л е ка р о т
беса, ми казваш е, че в ц е р о в е т е си все т у р в а и ч е с ъ н и
ме уверяваш е, че м ного чо в е ц и е изц е р и л о т беса. И н ­
те р е с н о ще б ъ д е д а се и з с л е д у в а к а кв и ц е р о в е у п о т р е ­
б я в а т тия врачове и дали действително и зц е р ява т о т
т а я т о л к о в а о пасна б о л е ст, п ре д к о я т о м е д и ц и н а т а още
с т о и в ту п и к.
Ч е съ н а го у п о т р е б я в а т още и к а т о м у с к и 10 п р о ти в
у р о к и и л ехуси*: к о га п р а в я т н я к о я нова къ щ а, на с т р е ­
х и т е й п о ка ч а т че сн ови гл а в и и че р вен о п а р ц а л ч е или
че р ве н а п р е ж д а д а не я у р о ч а са т л о ш а в и те очи. На
м а л ки те д е ц а на ш апките п о ка ч в а т е д н о с т ъ р к а че сн ова
гл а в и ч ка , т.е. гл а в и ч ка , к о я т о е само о т е д н а ш ки л и д а
- ц я л а , за да не ги хващ ат уроки. Р о д и л н и ц и т е ж е н и
н о с я т д о д е не са си чели, зл а тн а или с р е б ъ р н а пара
или п р ъ с те н и че сн ова гл а в а на гл а в а т а си. Ч е с н о в и те
ве н ц и /с п л и т о в е /, к о и т о се с ъ с т о я т о т ч е с н о в и опаш ки
/с т ъ б л а /, ,ги в а р я т и в р ъ з в а т с т я х п о д у т о , а н а й - в е ч е
о т и зв е хн а то /и з к ъ л ч е н о /.
184. Ч У Б Р И Ц А И ЛИ Ч У Б Р И К А /S a tu re ja h o rte n s is /. Т у р -
в а т я в р а ки я и к а т о се р а зки с н е д об р е, п и я т я п р о ти в
с ъ р ц е б о л и р а зв а л е н стомах. Н я ко и я в а р я т с о ц е т и се
ж а б у р к а т к о га ги б о л я т з ъ б и т е или ве н ц и те .
185. Ш И Л О -Б О Д /O n o n is s p in o s a /. К о га за б е р е н я ко й
ц и р е й или о т о к , п р о б и в а т го с ш и л е сти те б о д о в е о т
it
За у р о к и т е и л е х у с и т е има м н о г о поверия и заклинания /баяние
за у р о к и и д р ./

106
ш илобода, к о й т о расте по ниските влажни м еста край
р е ки те и дол ищ ата.
186. Ш И П КА /R o s a c a n in a /. Ш и пко вите ко р е н и ги к о ­
па я т, изм ив ат ги и ка то ги н а д р о б я т на д р е б н о ,, в а р я т
ги в н ово н е п о л я н о гъ р н е и чорбата им д а в а т на т р е с ­
кави и с тр у п а в и д а я п и я т в с я ка с у тр и н а по е д н а чаша.
На една о ка т у р в а т д о е д н а шепа ко р е н и и ги в а р я т
д о д е о ста н е д о 300 драми и ка то ги п р е ц е д я т , ко р е н и те
ги х в ъ р л я т , а чо р б ата п и я т д о д е се свъ рш и. Това го
п р а в я т та ка , за щ о то а ко с в а р я т м ного и не м ога т да
и з п и я т с ко р о в о д а та , т я се вкисва. Ч о р б а т а о т ш и п ко ­
ви те кор е ни е червена и м алко с т и п ч а в и ч ка ; за то в а , за
о н о го ва , к о й т о не може д а я пие ч и с та , т у р в а т й и по
м алко захар. С ш ипкова в о д а м ият и рани, о т к о е т о р а ­
ните се с в и в а т, и з ч и с т в а т се и скор о з а р а с т в а т . К о га се
р а зр а н я т н я ко м у ве нц ите о ко л о з ъ б и т е и зем ат да му
се к л а т я т з ъ б и т е , д ава т д а се ж абури с ш ипкова вода,
д а им се с в и я т раните и д а се с т е гн а т в е нц и те.. П лода
на ш ипките го о ч и с т в а т о т семената, в а р я т го с ъ с захар
и го д а в а т сутр и н а . на каш личавите.
187. Ш КРУМ . К о га се посече, п ор е ж е ил и о хл узи н я -
.кой и не м ога т д а спрат к р ъ в т а , взе м ат в ъ л н а , - и з го р я т
я и д о д е е още горещ в ъ гл е н ъ т й - ш кр ум ъ т, п р и т и с к а
в а т го' на р ан ата д о д е се прилепи и сп р е к р ъ в т а . Т ова
се ка з в а заш крум явание.
БЪЛГАРСКИ
СТАРИ ВОЕННИ,
ГИМНАСТИЧЕСКИ ИГРИ

Наш ите п р а д е д и к а т о са имали ц а р с т в о , к а т о са


имали в о й с к а и к а т о са се б ил и т о л к о в а го д и н и с в и ­
з а н т и й ц и т е и с д р у ги н а р о д и , к о и т о са имали п р е в ъ з ­
х о д н а т а кт и к а , с ъ о б р а з н о с т о га в а ш н о то о р ъ ж и е и п о ­
н я т и е за с т р а т е ги я , не са м о гл и д а се б и я т т о к у - т ъ й
слепеш ком с т а к т и ч е с к и я н е п р и я те л и д а го п о б е ж д а в а т ,
а т о то в а с т а в а явно, че и наш ите п р а о т ц и са знаел и
военна т а к т и к а и военна д и с ц и п л и н а . К а кв а е б ил а та я
военна т а к т и к а , ние д н е с ням аме нищо о т н е й н о то о п и ­
сание и н е й н и те военни у с та в и , к о и т о непрем енно т р я б в а
д а са съ щ е с тв у в а л и , макар у н а й - г л а в н и т е п ъ л к о в о д ц и ,
но все са съ щ е с тв у в а л и , и н а к..е нем ислим о д а се е у п ­
р а в л я в а л а и о б уча в а л а т а ка в а го л я м а арм ия, о т к о я т о е
треперал т о л к о в а го д и н и Ц а р и гр а /
Т в ъ р д е е в е р о я т н о , о т т а з и зо е н н а н а ука да се е
за в а р д и л о нещ о в ту р ц и те , а н а й - м н о г о в е н и ч а р с ки те
ко р п уси - в т е з и п о ту р ч е н и х р и с т и я н и , в ко н н и ц а т а , з а -
щ ото и зн а м е р в а н е то на б а р у т а - и у п о т р е б е н о т о в боя
о гн е с т р е л н о о р ъ ж и е е и зм е н и л о п е х о тн а та в о й с ка с ъ ­
върш ено. Но и о т е н и ч а р с ка т а ко н н а т а к т и к а , ние се га
т в ъ р д е м ал ко зн ае м *, за щ о то п о д и р и зб и в а н е то на е н и -
ча р и те о т С у л т а н „Махмуд и т а к т и к а т а им се забрави,
к а к т о се за б р а в и и т я х н а т а в о е н н а д о б л е с т и ю н ащ и н а . 1
За да м ож ем д а си с ъ с та в и м щ о - г о д е п о н я т и е за
н я ко и о т с т а р и т е военни б ъ л га р с к и игри, ние т р я б в а да

*В Ц а р и г р а д на А т - м е г д а н са с е у ч и л и с к о н е т е си, к а т о с а си
и з п и т в а л и с а б и т е в м о к р а плъст, к о я т о е би л а н а в и т а на е д н о ж е ­
л я з о 6 н я к о л к о ката.

108
се объ рнем към н я ко и н а р о д н и игр и и там, в т я х , д а
тъ р си м о с т а т ъ ц и о т м ин а л о то , к а к т о а р х е о л о гъ т р а з к о ­
пава, т ъ р с и , съ бира, с ъ о б р а з я в а и з а к л ю ч а в а по н а м е р е ­
ните о с т а н к и за с л а в а та и ве л и чи е то на о н о ва , к о е т о
все ра зр уш а ю щ ето време е разруш ило и о т н е с л о с ъ с себе
си, в с в о я т а вечна пазва.
К о га т о са ни за в о ю в а л и , за наш ите гре хо ве, т.е . за
наш ите е ж б и , н е с ъ гл а с и е и н е п о ко р с т в о на ц а р е т е и на
в е л м о ж и те , п о -с л а б и т е , но п о - е д и н н и т е о т нас, т у р ц и т е
са ни о тн е л и вси ч ко , и к а т о са ни п о д л о ж и л и п о д т е ж ­
к о т о че р н о р о б с тв о , за б р а н и л и са ни не само в о е н н и те
игр и и уп р а ж н е н и я , но не са ни о с т а в и л и д а ж е д а п о д ­
новим н я к о и о т разр уш ен ите си храмове, за д а има, гд е
д а се съ берем , д а се пом олим на Б о га *. В с и ч ко е п а д ­
нало и в с и ч к о п р о п а д а л о , но само духа, б о ж и я дух, в
нас б ъ л га р и т е , не са м о гл и д а у б и я т , за щ о то т о й се е
криел в б ъ л га р с к о т о с ъ р ц е и ум и в с я к о га ги е п о д ­
д ъ р ж а л , кр е п и л и о б н а д е ж д а в а л , че ще д о й д е в р е м е ,’
к о га т о ще се и з п л а т я т гр е х о в е те на п р а д е д и т е чрез
д ъ л ги и з п и т а н и я и с т р а д а н и я и п а к - т о я т у к ще ги п о ­
ве д е и научи, к а к д а р а з к о в а т н а л о ж е н и т е на р ъ ц е т е и
в р а та им р о б с ки око ви.
З а в о е в а т е л я т заб ра н ил , застраш ил с б е си л ка , с н а ­
биване на ко л , с о б е згл а в я в а н е , с ъ с с к е н ж и ** и
м ъки, но м ъ чил т я л о т о , а д у х ъ т о ста н а л п о ч т и н е в р е -
дим: не е знаел то й гд е е с к р и т т о з и дух, к ъ д е ж и в е е
и с к а к в о се храни, за д а му унищ ож и х р а н а та и д а го
задуш и в с ъ кр о в е н н а т а му. ^
П о д ч и н и л се е б ъ л га р и н ъ т т е л е с н о ,. захванал д а р а ­
б о ти, за д а прехранва м и л а та си ч е л я д и с т е ж к а т а
а н га р и я д а у го я в а з а в о е в а т е л я т у н е я д е ц ; за хв а н а л да
плащ а с т и д н и я х а р а ч 2 и з а в о е в а т е л я т , п р е с и те н , се
и зл е гн а л на д и ва на си д а си прави кефа.

"Не д а в а т т у р ц и " е п о г о в о р к а т а , к о я т о и д н е с се г о в о р и , к о г а т о
й се н а м е р и м я с т о т о . '
-Н -Н
С к е н ж а са д в е д е б е л и дъски, м е ж д у к о и т о се т у р я м ъ ч е н и к ъ т
л е г н а л и о т г о р е се п р и т и с к а с камъни, д о г д е м у и з л е з а т ч е р в а т а .
Д о с к о р о и м а ш е ж и в и б ъ л г а р и у д р я н и на ск е н ж а , но п о в е ч е т о са
у м и р ал и. В т у р с к и т е т ъ м н и ц и с к е н ж и т е и т у м р у ц и т е с т о я х а д о М е д -
ж и д о в о т о в ъ з ц а р я в а н е : у д а р и л и го на ск енжа, ил и щ е го у д р я т на
с к е н ж а б е ш е о б и к н о в е н а т а дума. В Д е я р - Б е к и р , казват, и д о с е г а
с т о я т п л о ч и т е , с к о и т о са с м а з в а л и о с ъ д е н и т е на т а й н а с м ъ р т .

109
И е то ти пастирите и в о л о в а р и те - м лад и момци,
снем ат с т а д а т а си о т зе л е н и те го р и и о т т л ъ с т и т е п а с и ­
ща на хуб а в а та б ъ л га р с к а зем я, край р е ка та в и з в и т и ­
те равни л ъ ки , на в о д о п о я ; н а п о я в а т ги; з а п л а д н я в а т ги
п о д с е н ч е с т и т е д ъ р в е т а ; за с в и р в а т ж а л н и т е песни о т
б ъ л га р с к а т а д ъ л га и р а зн о о б р а зн а е л е ги я за п а д н а л и те
г е р о и -в о й в о д и , и п о д и р с в и р н я т а и т е ж к а т а в ъ з д и ш ­
ка, к о я т о я и з п р о в о ж д а и ', д о д н е с подир всяка жал­
на песен, к о я т о не е д р у го нищо освен н а д гр о б е н плач,
и з л и з а из р а з т ъ ж е н а т а о т ка в а л и те д р у ж и н а е д и н м ом ъ к
и казва: "хайде, б р а т я , д а играем е в о е н н а та игр а -
д ъ л г а к о б и л а ! Ние нямаме вече островъ р-
хи стом анени ко п и я : К о га т о му д о й д е врем ето, ние т в ъ р ­
д е лесно м ож ем да забием на въ рха им ж е л я з н о т о о с т ­
рило, с т и га само д а знаем, ка к т р я б в а д а се м л у з га т
/ с т р е л я т / т е з и д р ъ ж к и на ко п и я та ". И в с и ч к и т е м лади
п а сти р и се с ъ гл а с я в а т ! С ъ б и р а т си д ъ л г и т е д р я н о в и
т о я ги , д а в а т ги на е д н о го и той, к а т о -ги направи на
сноп, п р е х в ъ р л я ги през гл а в а т а си; т о я г и т е п а д а т за д
н е го разм етеш ени и е д н а о т т я х пад а над в с и ч к и т е о т -
го р и .
- "Ч ия е т а я т о я га ? " и зв и кв а един о т д р у ж и н а т а .
- "М ил кова", и з в и к в а т вси чки , "М и л ко е за л о ж н и к".
М ил ко си взем а т о я г а т а и ста в а з а л о ж н и к , с ъ гл а с н о
с о б щ о то ж р е б и е . •.
И зб и р а т н а й -р а в н а т а пол яна , М и л ко си взем а т о я г а ­
та, а т ъ й съ щ о и д р у ги т е , и о т и в а т на равнищ ето. И з ­
б и р а т и о т б е л я з в а т м я с т о т о , о т г д е т о ще м л у з га т ; М и л ко
се о т д а л е ч а в а на 2 0 - 3 0 р а зкр а ч а ; з а л а га си т о я г а т а на
р а вн а та п о л я н а напреки, о т с т р а н я в а се на 1 0 р а зкр а ч а
о т нея и чака. Е дин о т с т р е л ц и т е се о т д а л е ч а в а на
1 0 - 1 2 к р а ч к и н а за д о т о п р е д е л е н о то н е п р и с т ъ п н о м я с то
- белега, з а т и р в а се тичеш ком , спира се с л е ви я си
к р а к д о о п р е д е л е н и я н е п р и стъ п е н б е л е г; д е с н и я т му
кр а к о с та в а п о н а за д и с ъ с зам ахната д я с н а р ъ ка, в
к о я т о д ъ р ж и т о я г а т а в ц е н т ъ р а на т е ж е с т т а , м л у згв а я
к а т о с тр е л а пра во в ъ р ху з а л о ж е н а т а т о я га . И м л у з н а т а -
та с ю наш ка сила т о я г а се у д р я , п а д а й ки на р авн а та
морава; п о в л и ч а се к а т о л етящ а зм ия п ре з з а л о ж е н а т а
М и л ко в а т о я г а и о ти в а н ап р ед к а т о стр е л а , п л ъ зга щ а се
*■
В м е с т о да т е г л я т жр е б и е , или да се н а д х в а щ а т на т о я г а , прех­
в ъ р л я н е т о на т о я г и т е и м с л у ж и в м е с т о жр еб ие .

1'10
по равн ин ата , и, к а т о си и згуб и за м ахн ата та сил а , спира
се. М и л ко п р е н а с я з а л о ж е н а т а си т о я га д о п р е д н и я
край на м л у з н а т а т а т о я г а и, к а т о я з а л о ж и п ак, к а к т о
си беше н апр еки, м л узва и той н а за д п р о в о д е н а т а му
т о я га на с т о п а н и н а й. П о д и р п ъ р в и я , к о й т о м я т а т о я г а ­
та, по съ щ и я начин м л у зга д р у г, у д а р в а и т о й и М ил ко
пак м ести т о я г а т а си напред. П о д и р то ва м я т а тр е ти ,
ч е т в ъ р т и , все по съ щ и я начин, д о к а т о се и з р е д я т и
д о й д е р е д п а к на п ъ р в и я д а мята.
К о й т о о т м я та щ и те ко п и е не д о с т и гн е , не ул учи, . и л -
л и, н а д м л у з гн е и не уд а р и з а л о ж е н а т а М и л ко в а т о я га ,
М и л ко му взем а т о я г а т а и я ту р я на стр ана, и м л узга -
ч ъ т ням а вече п р а в о д а м лузга. С т р е л я н е т о се п о в та р я
д о т о га в а , д о к а т о в с и ч ки с тр е л ц и не с п о л у ч а т, или не
м о га т д а д о с т и г а т вече. з а л о г а .
С е га М и л ко с ъ б и р а в с и ч ки те т о я ги на сн оп, д о х о ж д а
д о о т р е д е н о т о м я с то , о т г д е т о се м л узга, п р е х в ъ р л я пак
в с и ч ки те т о я г и п р е з гл а в а т а си, к а к т о к о га т о се захвана
и гр а та , и, к о я т о т о я г а пад не н а й - о т г о р е , н е я взем а и
захващ а д а се о т к у - п у в а в а , т.е. м л узв а я, к а т о
гл е д а д а д о с т и гн е и уд а р и с нея з а л о ж е н а т а си з а г о -
нена т о я га . А к о д о с т и гн е и уд а р и с п ъ р в а т а т о я га ,
с т о п а н и н ъ т й с т а в а з а л о ж н и к и с д р у ги т е о ста н а л и
т о я ги не м л у з га вече; а а ко не д о с т и гн е и не уд а р и с
п ъ р в а та , взе м а в т о р а т а , к о я т о е б и л а в п а д н а л и я ' куп
н а й - о т г о р е н а д д р у ги т е о ста н а л и т о я ги . С к о я т о т о я га
уд а р и , н е й н и я т с то п а н и н с та в а з а л о ж н и к , а, а к о не с п о ­
лучи д а у д а р и с нико:я, то й си о с та в а и за в т о р а т а и г ­
ра п а к з а л о ж н и к и и гр а т а се захващ а о т н о в о п о същ ия
р е д и се п р о д ъ л ж а в а д о т о га в а , д о к о га т о се у м о р я т о т
с и л н о т о с т р е л к а н е на войниш ката ю наш ка игра.
Т у р ч и н ъ т си гл е д а кефа, не му и д е на ума, че в о й ­
н и ш ки я т с к р и т д у х се п р о б у ж д а в п а с т и р и т е и се п о д ­
н о в я в а в о й н и ш ко то м я тан е на копие, к о е т о с е га вм есто
д а се и зв ъ р ш в а п р е д во й в о д и , царе и п ъ л к о в о д ц и , се
с ъ ж и в я в а ,в о т д а л е ч е н а т а о т насе л е н ие то р а в н а л ъ ка,
тихо, невинно и м ълчеш ком . Видяха, че не се я в и никой
субаш, п ъ д а р или сп ахи я тур чи н да ги р а з го н и и да им
з а п р е ти ю н аш ката игра. На д р у ги я д ен п а с ти р и те , по
с ъ щ о то време са п а к на пл ад нищ ето, л ю б и м а та им игр а
се п о в т а р я и д нес. П а с ти р и те о т о тс р е щ н и те пладнищ а
в и ж д а т на к а к в а и гр а и гр а я т п р е зр е ч н и те им съ се д и ;
п р е га з в а е д и н б е л и я б р о д на р ека та, д о х о ж д а при и г ­
р а ч и те и р а зб и р а ка кв а е р а б о т а т а - п о в т а р я т се о т е - ’
ч е с ки т е военни и гр и ; връ щ а се при д р у га р и т е си и им
р а з к а з в а в си ч ко . "Да играем и ние!" и з в и к в а т д р у га р и т е
му е д н о гл а с н о , т у к а ням а кой да ни ви д и о т “з е л е ­
н и т е " /т у р ц и т е / и захващ ат и те да и гр а я т на д ъ л га
ко б и л а . И те, к а к т о и п ъ р в и т е , за л а га т, в м е сто к о ­
б и л а , т о я га *.
В о е н н и я т д у х се п р о б у ж д а чр е з и гр а та , п р е д а н и я та
за боевете, за п о б е д и те , за сл а в н и те ю наци и м ятащ ите
ко"пие, д о к о л к о т о са се за в а р д и л и , се п о д н о в я в а т ; ф а н ­
т а з и я т а ги о ж и в я в а и в ъ з к р е с я в а пред о ч и т е им; т е ж ­
к о т о и го им н апом ня з а с в о б о д н и т е и сл а в н и времена;
с в и р н и те и п е сн и те - за м ин ал ото величие - им го в о р я т
с ж и в и думи; д у х ъ т се с ъ б у ж д а , о б о д р я в а и п р е д а н и е то
се у кр а с я в а с пом ощ та на ф а н т а з и я т а все п о в е ч е и п о -
вече^ - о тм ъ щ е н и е то се г о т в и .„
О х о л н и я т и н е о гр а н и ч е н и я т спахия о т в л е ч е хубава
С тан а , м илата с е с тр а на н а й - д о б р и я с тр е л е ц на т о я га т а
и се го т в и д а я п о ту р ч и , за д а си ум н о ж и з а т в о р е н и я
харем с още е д н а б ъ л га р к а - хубавица...
Б р а т й съ б и р а д р у га р и т е си, р а з ка з в а им ж а л о с т т а
си, р а зв ъ л н у в а се п о т а е н и я т военен дух, з а к л е в а т се
п р е д я сн а та месечена на п о л я н а та , в г ъ с т а т а го р а край
ко ш а р и те си; д а в а т си в я р а и кл е тв а , че, а к о се рани
или р азб о л ее н я ко й , на р ъ ц е д а го н о с я т и, а ко умре,
д а и з к о п а я т с н о ж о в е т е си гр о б и те д а го з а р о в я т с
р ъ ц е т е си; п р е к р ъ с т в а т се; в и к а т Б о га на помощ за о т ­
мъщение, за защ ита на п р а в о с л а в н а та д е в о й ка , д а им
д а д е сила и мощ, д а я и з б а в я т о т п о га н с к и т е р ъ ц е и
о т м ръ сни я харем на а н а д о л е ц а . Г ра б ва т си ш ишанетата,
с т я г а т им кр е м ъ н и те и на ц ъ р в у л и т е с и -р е м ъ ц и т е , н а ­
т о ч в а т си н о ж о в е т е , з а б о ж д а т си пищ овете, за п а с в а т
ч а н т и т е и се спущ ат из с т р ъ м н а т а ур в а къ м се л о то ,
д е т о е за тв о р е н а б я л а С т а н к а - с е с тр а та на в о д а ч а им...
П о ср е д нощ плам ва къ щ а та на спахи ята , п уш ки те з а п у к -

П р е д а н и е т о за т а я и г ра казва, че в м е с т о д н е ш н а т а з а л а г а е м а т о ­
яга, 8 с т а р о в р е м е са з а л а г а л и д ъ р в е н кон, или к о н с к о чучело, в
к о е т о са с т р е л я л и и са го м е с т е л и , к а к т о се м е с т и д н е с т о я г а т а ,
а g e m o и г р а т а с е з о в е д ъ л г а к о би ла , казват, че б ъ л г а р с к а т а к о н ­
н и ц а б и л а п о в е ч е о т ко били, к о и т о не т р я б в а л о д а се ра з в о ж д а т ,
к о г а т о са умор ен и, да пи ка ят , а пикаели и когато вървят и
бягат.

112
ват и сп а хи я та се валя в к р ъ в т а си... а д вам а момци
и з н а с я т на р ъ ц е п р е б л е д н я л а т а и п р и п а д н а л а хубавица.
Г о р а та приема с в о и т е п о з н а т и момци и ч е т а т а с В елчо
в о й в о д а и с ъ с с е с тр а му С та н а - б а й р а кта р вече е г о -
то в а д а се б о ри за ж ив,от д о см ъ р т... Д о г д е се чуе и
р а зч уе .в гр а д а , Велчо у д а р и л и ц а р с ка т а ха зн а : с н а б ­
д и л а се д р у ж и н а т а му с "т е ж к о имане, ко й к о л к о т о м о ­
ж е д а носи" и л е тув а в пл анината, к а т о б ие и убива
в се ки тур чи н , к о й т о й п а д н е в р ъ ц е те ...
М инува се т о п л о т о л я т о , н аста ва х л а д н а та * есен, п о ­
ж ъ л т я в а т л и с т а т а на д ъ р в е т а т а , л ю та та .с л а н а о с л а н я в а
л и с т а т а на го р а т а - з а к р и л н и ц а на ю н а ц и те ... Х л а д н и я т
в я т ъ р хвана д а св а л я го р с к а т а шума и д а п ъ л н и с нея
д о л и щ а та и кл и с у р и те , а в я р н а т а д р у ж и н а , п р е то в а р е н а
с т е ж к о имане, п оср е д нощ се носи на е д н а р и б а р ска
л а д и я през ти х и я бял Д унав "въ в В лаш ката з е м я и Б о г -
д а н с ка та ". П рем инува се с т у д е н а т а зима в ъ в Влаш ко в
з а т ъ н т е н и т е краищ а на Яш и п о д и р Г е р гь о в д е н същ ата-
л а д и я с ъ с с т а р и я рибар на къ р м а та пак п р е н а с я н е ч а ­
ка н и те го с т и на д е сн и я б р я г на Дунав и в л и з а в у с т и е ­
то на И скъ р или О го с та ... Х азната, п о д и р н я к о л к о дена,
п а к се обира и с у л т а н ъ т Ахмед, К а р н а б а ш ки я т в л а д е те л ,
се намира е д и н д е н п р о с т р я н в о д а я т а си: курш ум о т
с е д м о р ъ б е с т о т о В ел чово шишане п р е л е тя л п р е з п р о з о ­
рец а му и, к а т о му про н и за л гл а в а та , забил се в с р е щ ­
н а та с те н а на с т а я т а . П о т е р я т а о б и ка л я С л и в н е н с ки т е
пл анини, а В е л ч о -в о й в о д а с . в я р н а т а си д р у ж и н а я д е
печени а гн е та н ад С е в л и е в о 'н а В а тр опо л е , о пе че н и о т
ш и пче нски те с у л та н ки н и £ихаи и овчари...
В е л ч о в и я т прим ер п о д р а ж а в а т и д р у ги о с къ р б е н и , и
ч е т и т е се у м н о ж а в а т о т го д и н а на го д и н а , д о г д е т о в з е ­
мат д а минуват на с т о т и ц и 1 учени, д и с ц и п л и н и р а н и и п о с ­
л е д н а т а дума, подбудена от първия скри т д ух, който
учеше н а й -н а п р е д д а м л у з га т с т о я ги на л ъ к а т а и д а
у д р я т в за л о ж е н а т а т о я га , и з р и гв а из г ъ р д и т е на б о р ц и ­
те: "св о б о д а или с м ъ р т!" и та з и дум а д о н е с е с в о б о д а т а !
Е то та зи и гр а - д ъ л га коб и л а , е о с та н а л а о т с т а р а ­
та б ъ л га р с к а в о е н н а наука, с к о я т о са се у п р а ж н я в а л и
наш ите п р а д е д и д а м я т а т ко п и е въ рху к о н я и ко н н и ка ,
но после, к о г а т о п а д н а л о ц а р с т в о т о , к о г а т о н ям а л о гд е
да се у п р а ж н я в а т в о й н и ц и те , за щ о то н ям а л о вече в о й ­
ници, п а с ти р и те по р а в н и те п о л я н и съ с с в о и т е д ъ л г и и
прави, нарочно за т о в а п р и го тв е н и , д р я н о в и т о я г и са

8. По н я ко л ко думи 113
п о д р а ж а в а л и в о е н н а та игра, к а к т о и д о д н е с я п о д р а ­
ж а в а т в ъ в в и д на невинна п а с т и р с ка игра, к о я т о м ож е
д а се сравни с д н е ш н о то мерене в цел /н и ш а н /; и, а ко
би с ъ щ е с тв у в а л о м я т а н е т о на ко п и е и д о д н е с, в с е ки
се л я н и н , к о й т о зн а е д а играе т а я игра, к а т о влизаш е
в ъ в в о й с ка та , щеше д а б ъ д е п о д го т в е н д а м я т а ко п и е
о т л и ч н о , к а к т о д н е с , к о и т о в о йн иц и з н а я т д а и гр а я т о т
д о м а си д о б р е х о р о в о д н и т е игри, л есно се н а у ч а в а т д а
м арш ируват п о - с к о р о и п о -п р а в и л н о о т 'о н и я , к о и т о не
з н а я т д а и гр а я т .
В се ки т р я б в а д а е за б е л я за л , че с о л д а т и н , к о й т о о т
м а л ъ к е имал с л уча й д а у п р а ж н я в а о р ъ ж и е , д а е х о д и л
на л о в и д а е бил в нишан, к а т о в л е зе в ъ в в о й с ка та ,
т в ъ р д е л есно ще се научи да бие в нишана, за щ о то , т о й
е п о д го т в е н о т д о м а си.
Е то за то в а , п о к о й н и я т и т а л и я н с ки ге р о й и п а т ­
р и о т Парибалди> едно време, д окато не беше още
с ъ е д и н е н а И та л и я в е д н о ц я л о , е ка зв а л на н а р о д а
си, че а ко искат да видят разкъ саното си оте­
ч е с т в о съ е д и н е н о в е д н о ц я л о , т р я б в а в с е ки и т а л и я -
нец д а се научи д а бий п ра во ' в ниш ана*. Тъй и
наш ите невинни и гр и са поддържали в о й н и ш ки я
д ух, за щ о т о т е са о с т а т ъ к и п о д р а ж а н и е на в о е н н о т о
о бучение.
С е га д а преминем и да д ой д е м на с т а р а т а и гр а ;
к о я т о и д о д н е с се е за в а р д и л а и се у п о т р е б я в а в ъ в
в о е н н о т о обучение, а т я е д ъ р в е н и я т кон, в ъ р х у к о й т о
в о й н и ц и т е се у п р а ж н я в а т д а го в ъ з с я д а т и д а го п р е с ­
ка ч а т , к о га т о се у ч а т .на ги м н а сти ка . Т ова в о е н н о у п ­
р а ж н е н и е в н а р о д н и т е игр и се зо в е п р е с к о ч и
к о б и л а . Т а зи ги м н а с т и ч е с ка и гр а е в и ж д а л в се ки , а
има м но го, к о и т о са я игр а л и и още и д о д н е с я и гр а я т
м о м че та та . Тя си и гр а е та ка : вм есто д а п р и г о т в я т д ъ р ­
вен ко н , к о й т о не м ож е да се прави лесно, м ом чета та
п р а в я т ж и в к о н о т себе си.
К а т о се с ъ б е р а т н я к о л к о души и се с ъ г л а с я т д а и г ­
р а я т на п р е с ко ч и ко б и л а , п ъ р в и я т се о т д е л я о т д р у ж и ­
ната , п о д п р е си р ъ ц е т е у ко л е н е те си, н а кл о н и си г л а - *I
*
В т у р с к о бреме, у н а с и м а ш е м н о г о н и ш а н д ж и и и л о б ц и , но т о в а
I
х у б а в о и ю н а ш к о и з к у с т в о с е г а 6 н а р о д а в.зе да о т п а д а , а н а й -
вече, к а т о в з е х а д а и с к а т на л о в ц и т е п а т е н т по 1 0 - 1 2 лева,
к о и т о в с е к и н я ма да даде.

'114
вата, р а зкр а ч и си кр а ка та , за д а се п р и д ъ р ж а д о б р е и
така, за л о ж е н вм есто кон, чака. Един о т д р у ж и н а т а се
за ти ч в а , п о д п р е се с р ъ ц е на гъ р б а му, р а зкр а ч и си
кр а ка та , под ем ва се на р ъ ц е те си и го п р е с ка ч а . К а то
го пр е ско чи , о т д а л е ч а в а се на 1 0 - 1 2 р а з к р а ч а о т п ъ р ­
вия и се з а л о ж и и той в т а ко в а п о л о ж е н и е , к а к т о и
пъ р вия, и чака. Т р е т и я т се засили,- п р е с к о ч и п ъ р в и я ,
пре скочи в т о р и я и, ка то се о тд а л е ч и и т о й на т а ко в а
р а зсто я н и е , з а л а га си и то й т ъ й също, к а к т о и д в а м а та
му пред ш ественици. Т ъ й се и з р е ж д а т и се з а л а га т , д о -
ка то се з а л о ж а т всички.
Щом се з а л о ж а т в си ч ки те , н а й - п ъ р в и я т о с та в а в
н ачал о то; с е га . п ъ к и то й се и зп р а в я и захващ а да
пре скача в с и ч к и т е п р е д н его 'з а л о ж е н и ко б и л и , д о к а т о
д о й д е и п р е с ко ч и и н а й -п о с л е д н и я и т о га в а в то р и п ъ т
се за л а га . П о д и р н е го п ре скача в с и ч ки т е с л е д в а щ и я т,
ко й т о е о стан ал в н а ча л о то и т.н. Т ова п р е ска ч а н е , на
д ъ л га кобила, т ъ й б ъ р з о в ъ р в и и т ъ й с к о р о се д в и ж и ,
щ ото п о д и р н я к о л к о минути, ц я л а та в ъ р в о л и ц а о т т и я
ж и в и коне, к о и т о с т а в а т т у коне, ту ко н н и ц и , се о т д а ­
лечава на д о с т а го л я м о р а зс то я н и е о т п ъ р в о т о м я сто,
о т гд е т о се е ^п о ч н а л а играта.
П о н я ко га , в о л о в а р ч е та та , прескачащ и се та ка , п о д и р
в о л о в е те си, к о г а т о се за вр ъ щ а т вечер, б е з д а з а б е л е ­
ж а т, д о с т и га т ч а к д о кр а я на с е л о то си. Т а зи ги м н а с ­
ти ч е с ка и гр а е о с та н а л а о т об уче ние то н а б ъ л га р с к а т а
ста р а конница,- к о га т о са се учили д а п р е с к а ч а т цели
коне, или д а се х в ъ р л я т о т з е м я та право на го л и я гр ъ б
на ко н я , к о г а т о са у п о тр е б я в а л и ко н е те б е з се д л а , а
после то в а у п р а ж н е н и е им е с л у ж и л о д а м о га т л есно и
б ъ р з о д а в ъ з с я д а т на с е д л о т о въ рху к о н я . Т ези игр и
са в е л и ко л е п н а гим на стика , в к о я т о в зе м а т уч а с ти е и
в с и ч ки те чл е но ве на т я л о т о и м ускулите з а я к в а т . Те и
д н е с м огат да се и гр а я т с п о л за и не е з л е д а се в ъ ­
в е д а т в учи л и щ ата при д р у ги т е ги м н а с ти ч е с ки у п р а ж н е ­
ния на м ом четата. К а то н а р о д н о нещо, к а т о н а р о д н а
ги м на сти ка , в се ки има п о н я ти е о т нея и ще я и гр ае на
д р а го съ р ц е , б е з д а за б ел е ж и, че с и гр а т а _той прави
е д н о о т н а й -п о л е з н и т е ги м н а сти ч е ски у п р а ж н е н и я на
т я л о т о си. Г и м н а с ти ка та в с та р о време се е и зв ъ р ш ва л а
п о д ви д на и гр а и всеким у е б ил о д р а го д а играе, а с
то в а е била п о с т и га н а д вой на цел: и в е се л и е на духа, и
р а зв и ти е на т я л о т о .

115
Т р е та т а военна игра е к у ц а н г р а ж д . Нея
м о м ч е та та я и гр а я т така: р а з д е л я се ц я л а т а д р у ж и н а
на д в е равни части, п р а в я т един гр а ж д , о гр а н и ч е н нао
к о л о с белези от камъни, слама или пре кар а ни черти.
Г р а ж д ъ т бива обикновено ч е т в ъ р т и т и на гол е м и на съ
р азм ерен с чи сл о то на и гр а ч и те . К а то б ъ д е г р а ж д ъ т
го то в, взем ат една гл а д к а плочица, к о я т о се ка зв а
с л ю д к а, п л ю я т от е д н а та й страна, а д р у га т а о с т а ­
ва суха. Н а п л ю та та страна се зо в е м о к р о , а ненап
л ю т а т а - с у х о . Тази с л ю д ка , к о я т о не е д р у го нищо
о св е н едно общо ж р е б и е , се д ава на е д н о го , к о й ­
т о м о ж е д о б р е да хвъ рл я нагоре. К а то му я д а д а т , пи
т а т се: "вие о т гд е сте?" Е д ната стр ан а о т го в а р я :
"Ние сме о т сухото". К а то се с ъ гл а с я т , к о я по л о в и н а
о т и гр а ч и т е ще бъ д е о т сухото, а к о я о т м о кр о то , т о г а ­
ва о н зи , на к о го т о е поверена с л ю д к а т а , я х в ъ р л я н аго ре
в ъ в в ъ зд уха , д о к о л к о т о може и в с и ч ки те ч а к а т с н е т ъ р ­
пение да си в и д я т щ астието. К а то пад не с л ю д к а т а , в с и ч ­
ки се с т р у п в а т да в и д я т, к о я с тр а н а е о с та н а л а о тго р е .
А ко се случи да падне с л ю д к а т а ребром и д а се забие
в ъ в в л а ж н а та земя, ко е то по н я ко й п ъ т се сл учва , то,
к а т о не м ож е да се определ и к о я с тр а н а е о т го р е , а
к о я о т д о л у , хв ъ р л я н е то се извъ рш ва в то р и п ъ т.
К а т о пад не и се обърне с л ю д к а т а п л о ско м , к о я т о
с т р а н а б ъ д е о тго р е , тази ча ст о т д р у ж и н а т а ще б ъ д е
о т в ъ н гр а ж д а , а д р уга та пол о вин а ще б ъ д е в гр а ж д а .
О т въ нкаш ната д руж и н а в л и за в г р а ж д а един, к у ­
ц а й ки на един кр а к и гони в с и ч ки т е из гр а ж д а , к а т о се
м ъ чи д а ритне н я ко го с в д и гн а т и я си к р а к ; но те се
в а р д я т и б я га т ту насам, ту н а т а т ъ к из з а гр а д е н о т о
п р о с тр а н с т в о , но никой не смее д а и з л е з е и з гр а ж д а .
К о го т о ритне 'куц а щ ият, той се и з п ъ ж д а из гр а ж д а вън,
зо в е се р и т н а т и няма право да в л и за при д р у г а ­
р и те си. П о д и р това гони и р и та и д р у ги т е д о к а т о се
ум ори и с т ъ п и с д и гн а ти я си кр а к. Щом с т ъ п и и той
ням а вече право да куца и да гони. П о д и р н е го в л и за
в т о р и и то й куца, гони и рита, д о к а т о с т ъ п и ; т ъ й в л и за
и т р е т и я т , ч е т в ъ р т и я т и т.н., д о к а т о се и з р е д я т в с и ч ­
ките Но а ко двама или трим а и з р и т а т в с и ч к и т е о т
гр а ж д а и ги и з п ъ д я т , то и г р а ж д ъ т се п о в т а р я п а к и
съ щ и те о с т а в а т в гр а ж д а , а, а ко не м ога т д а ги и з р и ­
т а т и о стан е един, то гава въ нка ш н и те в л и з а т в гр а ж д а ,
а въ тр е ш н и те куц а т и ги го н я т . Е то та зи ги м н а с ти ч е с ка

116
и гр а се зо в е к у ц а н - г р а ж д . П р е д а н и е то за т а я и гр а
ка зва , че са я учили в о й н и ц и те за това, че к о г а т о Ьа
ранени о т н е п р и я т е л я н я к о и д а м ож е д а и з б я г а т и на
един кр а к, д о к а т о д о й д е д о св о и те д а го взе м а т, за д а
не п а д н е роб в н е п р и я т е л с к и т е ръце.
Ч е т в ъ р т а т а войниш ка и гр а е и г р а на к л е н -
з а. К о га т о ще и гр а я т на кл е н за , пак т ъ й съ щ о се р а з ­
д е л я т на д в а д я л а и т ъ й съ щ о х в ъ р л я т с л ю д к а . На
к о и т о с т р а н а т а на с л ю д к а т а остан е о т го р е , т е о с т а в а т
при б а б а т а . За б а б а та се и зп р а в я е д н а п л о ч а ,д ъ с к а
или н я ко й с т ъ л б , о т к ъ д е т о б и я т кл е н з а т а . Е д ин о т
го р н а т а стр а н а взема в р ъ к а к л и н з а р а *, к о й т о е
д о 1 1 / 2 л а к ъ т д ъ л га т о я га , към въ нш ния си кр а й п о -
д ебела, и кл е н за т а , к о я т о е д о една п е д я д ъ л г а и д е ­
бела к о л к о т о палец кл е ч ка . Тази к л е ч ка се взе м а о т
п ъ р в и я , к о й т о ще бие, в л я в а т а р ъ ка , а к л и н з а р а - в .
д я с н а т а ; а ко не- е л еви ча р, сти сн е кл и н за р а з а д о л н и я
кра й; и зп р а в и го и т у р и над го л е м и я си п р ъ с т до
кл и н за р а кл е н за т а , п о д х в ъ р л я я н а го р е и, к а т о п а д а
н а д о л у, у д р я я с кл е н за р а и я кара къ м д о л н а т а с т р а ­
на, г д е т о д р у га т а п о л о в и н а о т играещ ата д р у ж и н а в а р -
ди, за д а я улови, к а т о л ети. А ко я ул ови н я к о й , т о я ,
к о й т о я е бил, няма п р а в о вече д а бие, а на н е го в о т о
м я с то д о х о ж д а д р у г, к о й т о п р о д ъ л ж а в а и гр а та . А к о не
м ож е н и ко й д а ул ови к л е н з а т а , то га в а , к а т о пад не, на
зе м ята , взем а я н я ко й и х в ъ р л я д а уд а р и б а б а та , но
б ие щ ият, гл е д а д а я р оср ещ н е на л е та й и, к а т о я
уд а р и , о тб и в а я н а стр а н а и мери к о л к о к л и н з а р и я е
о тб и л о т б абата, а, а ко не сп ол учи д а я о т б и е и т я
у д а р и в бабата, т о га в а т о й няма пра во вече д а бие и
се к а з в а и з г о р е н . А к о не м ога т д о л н и т е д а и з г о ­
р я т го р н и т е и в се ки о т го р н и т е направи о п р е д е л е н о т о
ч и сл о уд а р и и определ еното чи сло кл и н з а р и о тб и е
кл и н за р а о т бабата, в с и ч к и т е гор н и чл е н о в е о т и в а т при
д о л н и те , в ъ з с я д а т ги и д о л н и т е ги з а н а с я т на гъ р б а си
ча к д о бабата; но н о с е н е то ста в а о т о но ва м я с то , д о
к о е т о е п а д н а л а к л е н з а т а при п о с л е д н и я уд а р .
А к о д о л н и т е ги и з г о р я т , т о га в а се п р о м е н ув а т: б и е -
щ ите о т и в а т на д о л н а т а страна, а л о в я щ и те о т и в а т на
го р н а т а и с т а в а т бойци.
41 ч
По ма ц и т е В РахоВско, които са преселници от Лобчанско, наричат
к л и н з а р а палица.

117
Т а зи и гр а са учи л и в с т а р о врем е в о й н и ц и те и е с
кл и н за р , с кл и н /б о з д у г а н , т о п у з / и са се у п р а ж н я в а л и
съ с сво я кл и н да отбиват хвъ рления о т неприятел я
кл и н ; т ъ й съ щ о д о л н а т а с тр а н а в с я к о га е п р е д с т а в л я ­
вала н апа д а щ и я н е п р и я те л , а го р н а т а - о т б р а н и т е л н а и
в с т а р о време са х в ъ р л я л и и д о л н и т е с б о з д у га н и , да
у д а р я т б а б а та , к о я т о е п р е д с т а в л я в а л ч о в е к - ч у ч е л о
н а п ъ л н е н о с ъ с слама, о т к ъ д е т о му е о с т а н а л о им е то и
д о д н е с - баба. А са м о то име к л и н з а р и и гр а т а к л е н з а
е о с т а н а л о о т к л и н а - б о з д у га н , к а к т о и пом а ш ко то
име п а л и ц а о зн а ч а в а п а к кл и н за р , т.е. к ъ с а т о я г а с
т о п у з на кр а я .
В с л е д в а щ а та к н и га ще споменем още за н я к о и и гр и,
к о и т о са се з а в а р д и л и и к о и т о знаеме; но те не са с а ­
мо т о л к о в а , к о л к о т о ги знаем. Има още м н о го о с т а т ъ ц и
о т с т а р и т е наши п р а д я д о в и военни игр и, к о и т о д а не
изчезнат, ние молим л ю бителите на наш ето м инало
сл а в н о време, д а се з а л о в я т д а ги опиш ат и с ъ б е р а т , и
а ко има нещо в нашите, го р е и з л о ж е н и в к р а т ц е , д а ги
д о п ъ л н я т и д а опиш ат н а з в а н и я т а им, а ко им ат и д р у ги
имена, к а к т о на и гр и те , т ъ й и на о р ъ д и я т а , с к о и т о се
и гр а я т . Ние, а к о ни ги и з п р а т я т д о б р е и т о ч н о описани,
на д р а го с ъ р ц е ще ги пом естим в "Труд".
В се ки т р я б в а д а има и т о в а п р е д ви д , че н и к о я о т
м ъ ж к и т е ю наш ки игр и не е изм исл е на само т о к у - т ъ й
без н и ка кв а цел. Те при в о й н и ц и те са бил и м н о го п о ­
п ъ л н и и п о -с е р и о з н и , 'н о после, к а к т о се к а з а и п о - г о ­
ре, к а т о п ад н ал н а р о д ъ т п о д иго, о с та н а л и д а ги и г ­
р а я т само м о м че та та не с о р ъ ж и е , а с п р о с т и о р ъ д и я ,
за к о и т о з а в о е в а т е л я т не се е усещ ал, че л есн о м о га т
д а се за м е н я т и с о р ъ ж и я . Имало е и още м н о го д р у ги
военни игр и, но са се и згу б и л и , за щ о то са бил и з а б р а ­
нени, к а к т о б о р б и те , к а т о о со б е н о за н я т и е , са' се з а ­
в а р д и л и само у пом а ц ите - пехливани, к о и т о , к а т о м о ха ­
м едани по в я р а , са м огл и д а ги з а п а з я т и д о днес. За
т и я неща ще п о го в о р и м и д р у г п ъ т .

118
СТАРА
НАРОДНА ПЕСЕН
ЗА ЧУМАТА

П он е ж е казахм е горе, че чумата, с п о р е д н а р о д н о т о


поверие, се б о я л а о т ку ч е та та , а н а й - в е ч е о т с ъ -
б о т н и ч е в и т е , за подтвъ рж дение на казаното
п р и в е ж д а л и д о л н а т а песен.

ЧУМ АТА У КАРАДЖ О ВИ


Х о д и л а е чум ата, х о д и л а е,
Х о д и л а е и е морила,
Че е край се л о и з л я з л а
И край с е л о то седнала,
Т еф тера д а си пр е гл е д а ;
На теф тера ,й писано:
У К а р а д ж о в и д а влезе,
Да. си умори К а р а д ж а ,
Караджа, Караджовица,
К а р а д ж у д е в е т синове
И д е в е т м лад и бул чици
С ъ с д е в е т м ъ ж к и д ечиц а ,
Та се е н а за д въ рнала:
У. К а р а д ж о в и отиш ла.
Не м огла в дом а д а вл езе:
Имал К а р а д ж а к у ч е т а ,
К у ч е та с ъ б о т н и ч е т а -
Ч ум ата ще си р а з к ъ с а т -
Не м ож е чума д а влезе.
Сама се чума д о с е ти :
При с т а д о т о му о ти д е ,
Че му с т а д о т о р азго ни ,

119
Р а зго ни и го р азп р ъ сн а...
На с у т р и н т а прирани,
Е то кихая, че иде
И на К а р а д ж а думаше:
"К а р а д ж а , наш Ч о р б а д ж и ь о !
Я д а ни дадеш куче то ,
К у ч е то с ъ б о тн и ч е то ,
Че нещо д о й д е п оср е д нощ,
Та ни с т а д о т о р а зп и л я ,
Р а зп и л я и го р а зго н и ;
Не м ожем д а го съ берем ..."
И К а р а д ж а го послуша,
Та че си д а д е куче то ,
К уч е то , с ъ б о тн и ч е то .
Т о га з е в л я з л а чумата,
Че си ум ори К а р а д ж а ,
К а р а д ж а и К а р а д ж о в и ц а ...
Д о гд е п е т л и т е пропели,
Т я ум орила К а р а д ж а ,
К а р а д ж а , Карад ж ов иц а,.
С ъ с д е в е т м лади б ул чи ц и
И с д е в е т м ъ ж ки д е чи ц а .
Д о гд е се з о р а за зо р и ,
Т я им къ щ а та з а р я з и *...

П онеж е захванахм е д а гов ор им за чум ата, за к о я т о в


наш ата и с т о р и я т в ъ р д е м ал ко се спом енува, или д а ж е
х и ч не се спом енува, а т р я б в а д а се знае, к а к в о е п а ­
тил наш ият н а р о д о т т и я черни чуми, з а к о и т о си е
съ ста в и л н а й -л о ш и т е п о н я т и я и ги е о л и ц е тв о р и л и
н ар екъ л - не о т д о б р о - ч е р н и ч у м и , п о з в о л и ми
л ю б е зн и ч и т а т е л ю , д а ти ка ж а ' още н я к о л к о думи, к а к -
в о т о съм чул и запом нил за ти я н а р о д н и нещ астия и
б о ж и и н а ка за н и я на света.
П о сл е д н а та чума е била не п о - р а н о о т 1835 - 6 г о ­
дина, к о я т о е м орила по ц е л и я Б а л ка н с ки п о л у о с тр о в . В
о н о ва време баща ми, б о г д а го п р о сти , е бил в Шумен
с Вача Гиранчанина, С т о я н Ф и л ко в и Димо Гиранчанина
д е т о са р а б о ти л и на с. Ч ингел гр а д и н а . Есента, к а т о си

З а ря зи - закл юч и, оп устя, затвори. Ет о как б ъ р з о е м о р и л а ч у ­


м а т а у нас и т б т р я б в а д а е п ъ р в а т а чума, за к о я т о к а з а х м е
горе.

120
и зп р о д а л и в с и ч к и я з а р з а в а т о т гр а д и н а т а и в зе л и
д а си п р и б и р а т в е р е с и и те о т гр а д а Шумен, д е т о били
носили по з а м о ж н и т е къ щ и за зим овищ е гр а д и н а р с к а
сто ка , отиш ли у н я к о й си -А н аста с Ч о р б а д ж и , к о й т о бил
един о т Ш ум енските п ъ р в е н ц и и, к а т о в л е з л и с ъ с С т о я н
ф ил ков в д в о р а на А н а ста с, ням ало ко й д а ги посрещ не
и те б утн а л и и в л е з л и в къщ и. Щ ом о т в о р и л и х а я т н а т а
врата, в и д е л и на х а я т н и я о д ъ р е д н а ж е н а м ъ р тв а ,
п р о с тр я н а и о ки че н а , с п о р е д нашия об ичай. При м ъ р т ­
в о т о т я л о бил и А н а с т а с Ч о р б а д ж и , н а ж а л е н и р а з п л а ­
кан. К а то ги в и д я л , че в л е зл и т ъ й н е н а д е й н о , то й р а з ­
брал, че са дош ли д а им плати, за щ о т о зн а е л , че с к о р о
ще си за м и н ув а т з а в и л а е т, но за д а не ги з а р а з и с
чумата, то й им ка з а л : " х о л а м, не м о ж е х т ^ ли д а п о ­
ча кате ..., п о - д о б р е беше, д а не с т е д о х о ж д а л и у дом а
ми в т а ко в а време" и в зе л д а плаче. Баща ми с д р у га р я
си С то я н , р а зб р а л и , к а к в а е р а б о та та , за щ о то зн ае л и, че
в гр а д а чум а та в ъ р л у в а л а и те, д е т о взе м ал и пари на
пазара, пущ али ги в е д н о гъ р н е с ' о ц е т п ъ л н о и, к а т о
ги прием али п ре з о ц е та , т о га в а ги в зе м а л и в себе си и,
к а т о ка за л и : "б о г д а я прости", и з л е з л и си, а п а р и те им
ги дал на д р у ги я ден, б р а т му на А н а с та с а .
Д о гд е си о т и д а т на т р е т и я д ен на гр а д и н а т а , С т о я н
го в тр е с л о и п о д и р т р и д ни и з л я з л а чум ата п о д м и ш -
ц а та му на го л я м син цирей, ко й то , к а т о набрал, пробил
се, и з т е к ъ л , а н и ко й о т д р у га р и т е му, н и т о я ва д и л ,
н и то се р а зб о л я в а л .
К а т о си дош ли в Л я с ко в е ц , Л я с к о в е ц бил з а п а ­
л е н - за р а зе н ,о т чум ата. '
На к о л к о го д и н и съ м бил аз т о га в а не зн а я , но
помня че баща ми, к а т о си д о й д е о т бахча, д о н е с е е д и н
мях с ъ с сирене, и з а мен червени ш ум енски к а т а р и*
и, ка т о и зс и п а п ар ите , к о и т о е сп е ч е л и л п ре з л я т о т о о т
бахчата, д а ' ги п р о ч е т е п р е д в с и ч к и ни и д а п о ка ж е
п р е д баба и майка ни, к о л к о пари е сп е ч е л и л , п а р и те му
бяха все б е ш л и ц и , а л т ъ л ъ ц и , и р м и л и -
ч е т а и д е с е т а ч е т а и е д н а м алка к е с и я с д р е б н и п а ­
ри. К о л ко са били, не зн а я , но пом ня, к а т о казваш е, че
в Шумен, с п о р е д а с к е р я, п о в е ч е то т а ки в а пари к о -
л а н д р и с в а л и - у п о тр е б я в а л и - и, че п о в е ч е т о о т

К а т а р и т е са е д ин б и д г а л о ш и , ч е р в е н и с дебели гьонове и яки
кори на п е т и т е - с е г а ги н я м а вече.

121
п а р и те им с а о т а с ке р я , за щ о то те д а в а л и з а р з а в а т на
а с ке р с ки я в е к и л - х а р ч . П о д и р т о в а сме б я га л и о т
с е л о и см е п р а в и л и ко л и б и на Г л о го в е ц * при наш ия
б о ста н с ъ с с в а к о си Г и н я Л е с и ч ко в . К а к в а е б и л а к о л и ­
бата, не п о м н я , но пом ня е д н о с ъ б и ти е , к о е т о ни н а ка р а
д а бягам е о т наш ия б о с та н и д а идем п о - г о р е , все
кр а й Г л о го в е ц , при с в а к о в о т о л озе, д а правим д р у га
кол иб а . П о и к и н д и я , к а т о бяхм е на п ъ р в а т а ко л и б а ,
д ухн а е д н а вихруш ка и, к а т о гр а б н а е д н а р о г о з к а о т
е д н а ко л и б а , к о я т о беше на се вер о т наш ата и д о с т а
д ал е ч, и я х в ъ р л и в ъ р х у в р а т а т а на И о р го Л е с и ч к о в на
ко л и б а та . Н аш ите, к а т о в и д я х а то в а , р а зв а л и х а наш ата
кол иб а , н а то в а р и х а д ъ р в е т а т а на к о л а т а и о т и д о х м е н а ­
го р е по Г л о го в е ц . И о р го Л е с и ч ка та , беше ч и ч о в син на
с в а ка ми Г и н я Л е с и ч к а т а и беше в наш ата д р у ж и н а , но,
щом р о г о з к а т а п а д н а на н е го в а т а ко л и б а , в с и ч к и т е му
р о д н и н и го о с та в и х а и се о тд е л и х а , з а щ о т о ка за ха , че
р о го з к а т а г о е зачум авил а. Т о в а т я х н о с тр а х у в а н е не е
б и л о н а п р а зн о . Р о го з к а т а б и л а гр а б н а т а о т к о л и б а т а на
зачум авени в е че хора, и д е й с т в и т е л н о Й о р го в о т о с е ­
м ей ство се за ч у м а в и л о и ум рели: то й , ж е н а му и г о л е ­
м и я т му син, а о с т а н а л о сам о е д н о момче, Д им о и е д н о
момиче Р ада, к о и т о се о т д е л и л и , щом в е д е л и , че т е х ­
н и те с а 'у д а р е н и о т чум ата. /Н а т о з и Й о р га е д в о р ъ т и
къ щ а та , д е т о га б р о в ч а н и н ъ т , у ж , в и д я л чум а та — м ом и­
ч е т о - в зи м н и ка , на б ъ ч в а т а , в ъ р х у л и к а т а и г о завел
в К о н д е в с к а т а м аха л а/. П ом ня, че л о з я т а ощ е не б я ха
обрани, з а щ о т о бащ а ми ни носеше^ с у т р и н г р о з д е и н я ­
ко и не ги и браха /т о г а в а х о р а т а б я х а с т а н а л и к а т о
л у д и и не зн а е х а що д а п р а в я т , само се п р е н а с я х а о т
е д н о м я сто на д р у го и б я га х а е д и н о т д р у г, ка;го о т
б я с н о куч е ил и, к а к т о се к а з в а и д о с е га , к а т о о т ч у ­
м а в и /. Т о га в а д о к т о р и не е имало, н ям а л о е к о й д а п о ­
с ъ в е т в а н а р о д а , що д а пра ви; п о л и ц и я не е с ъ щ е с т в у ­
вала, д а взе м е к а к в и т о и д а са м ерки; Т ъ р н о в о е б и л о
за р а зе н о ; Б ъ л га р и т е са бил и и з б я га л и п о в е ч е т о в Елена
и Т р я вн а ; Т у р ц и т е о т чум а та не б я га т , за щ о т о я с ч и т а т
за и д ж е л; ц е л и т е т у р с ки махали са о п у с т е л и ; о т к у ­
ч е т а не е м о гл о д а се в л е з е в гр а д а - г р о з о т и я т а е
бил а страш на. Д еца, о с та н а л и б ез р о д и т е л и са х о д е л и .

*Глоговец е дол на 1/4 ч а с а на с е в е р о и з т о к о т с. Ляскобец.

122
к а т о д иви зв е р о в е : всеки е б я гал о т т я х и в се ки се е
боял и о т с я н к а т а си!
В т а ки в а страш ни и опасни времена са п о л з у в а т
въ лф ите. В Л я с к о в е ц се е о б р а зув а л а една ш айка в ъ л -
фи, ко и то са обирал и п о - б о г а т и т е къщ и, о с та в е н и о т
с то п а н и те им, и з б я га л и о т чум ата в о ко л н и т е села, или
по к ъ р а на колиби. Н а р о д ъ т, к о л к о т о го е бил о
стр а х о т б о л е с т т а , те зи вълф и са усил ил и още п ов ече
т о я страх: ул о в и л и ко с те н и ж а би и нощем, к а т о з а л е п ­
вали вощени свещ и по гъ р б а и м ,' за п а л в а л и ги и пущал„и
ж а б и те д а п ъ л з я т по ул иц ите , за д а у с и л в а т п ов ече
всеобщ ия стр а х; намерили един бял кон, с ъ б л я к ъ л се
един г о л - г о л е н и ч ъ к , почернил се с ъ с с а ж д и , тур и л на
гл а в а та си е д н а б я л а ганосана т е н д ж е р а ; в ъ з с е д н а л на
го л и я ко н и о б и ка л я л по у л и ц и те и к р ъ с т о п ъ т и щ а т а .
Ц е л та им б ил а д а ги в и д я т и о ния, к о и т о още не са
били и з б я га л и да б я га т , а те, к а т о о ста н е с е л о т о
празно, д а м о га т д а о б и р а т без с т р а х *.
П р е д с та в е те си д уш евното н а стр о е н и е на п р о с т о д у ш -
н о т о население с в с и ч ки те страш ни п р е д а н и я з а че р н а та
чума и си в ъ о б р а з е те , че н я ко й б я га , к а т о си о с т а в я
мило и д р а го ,, и р азка зв а , че в и д я л чум ата, к а т о х о д и
по п ъ т я в о гъ н /к о с т е н и т е ж а б и /, а д р у г у в е р я в а , че
минала п р е д къ щ а та му, черна с ъ с ср е б ъ р н а ко р о н а на
гл а в а та , на б ял гол кон! - кой ще о стан е в село, к а т о
гл е д а о т д р у га с тр а н а че н а се л е н ие то мре п о с т о я н н о ?
Да о па зва б о г б ъ л га р с к и я народ о т т а ки в а н ещ а стия и
нака зан ия!
П р е д с та в е те си, че ви изм ряха в си ч ки : и ж е на , и
д еца, и баща, и майка, и б р а тя , и с е с тр и и вие о с т а ­
нахте "с д р е б н и те кам ъни" и в се ки б я га о т вас и ви
д ю к а ,'к а т о п о д и р б я сн о куче? Да не д а в а Г о с п о д н и к о ­
му д а д о ч а к а и в и ж д а т а ко в а нещо!
Това за к о е т о разказахм е т у к а е нищо: има п о -
страш ни и с ъ р ц е р а з д и р а т е л н и ка р ти н и , за к о и т о , к а т о
п о ч н а т д а ви р а з к а з в а т с та р и те хора, ко см и те ви н а с ­
тр ъ х в а т. "Ц я л а д о л и н а беше о сеяна с чум ови гробищ а,
п о д К о те л , ми разказваш е п о ко й н и я т наш в е л и к п а т р и о т

П о с л е т а я ш а й к а б ъ л ф и се е и з д а л а с а м а и т у р с к о т о п р а в и т е л с т в о
й о т к р и л о в к ъ щ а т а на едного, ця л а м а з а с обир, а н а й - в е ч е к о п ­
р и н а и ги е и з п р а т и л о в Ц а р и г р а д в т е р с х а н а т а , g e m o са п р е с т о я ­
ли 6 г о д и н и в ж е л е з а .

123
С. Р а ко в ски , и н а д в се ки гр о б плачеш е по е д н а жена!
П и с ъ к ъ т се разн а сяш е по ц я л а т а д о л и н а и оглуш аваш е
ц я л а т а о ко л н о с т ! Ц я л о т о население беше за чум а вен о и
нямаше ко й о т к о г о д а се бои, а о гн е н и я т меч на б о ­
ж и я гн я в метеше в с и ч к о ж и в о напр ед е си! А з минах по
въ рха на д о л и н а т а - на кон - и, к а т о чух пл ача и в и ­
д я х ка р ти н а т а , к о с а т а ми н астр ъ хн а , пре пусна х к о н я и
о т и д о х в Ж еравна д е т о бяха наш ите!"
А само та зи ли е ка р ти н а та , к о я т о е в и д я л Р аковски
в д о л и н а т а п о д К о т е л ! К о л ко т а ки в а п л а че в н и д ол ини
са били оглуш ени о т б ъ л га р с к и в о п л и п р е д б е з м и л о с т ­
ния меч на та я б е зп о щ а д н а б о ги н я на Б о ж и я П ром исъ л?
- Дано б о г о т к л о н и о т б ъ л га р с к и я н а р о д т о я сво й гн я в
и д а д а в а в с я к о га и в е зд е на б ъ л га р с к о т о п р а в и т е л с т в о
б о д р о с т , п р е д в и д л и в о с т и насъ рчение, д а б ъ д е неуморно
и, щом чуе, че м е ч ъ т на неум олим ата б о ги н я се е з а -
махнал, д а го сп ре с ъ с щ ита на д неш ната н аука и да
п р е д п а зи наш ето о т е ч е с т в о о т пл ача и о т д о л и н и т е на
р и д а н и е то .
ГАРО
И ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
НА ЗАПОШКА /ЗАГОВЕЗНИ/,
В РАЗЛОЖКИТЕ СЕЛА

П ре з д е н я на си р н и з а го в е з н и 1, к о и т о в Р а з л о ж к о се
з ъ в а т запош ка, се и зв ъ р ш в а т с л е д у я щ и те обичаи. М о м ­
ч е та та о т и в а т в го р а т а и н асичат ц е л и туф и овин а
/х в о й н а *, см ъ рч, а р д ъ ч /, н а в ъ р в я т ги на д ъ л г и в ъ р л и н и
по н я к о л к о и ги з а н о с я т в- се л о на о п р е д е л е н и з а т о в а
кр ъ с т о п ъ т и щ а , или к а к т о там се з ъ в а т р а с к р ъ с т я ц и . Т и я
р а с к р ъ с т я ц и се о п р е д е л я т в с я к а махала по един. К а т о
н а тр у п а т по н я к о л к о въ рл ини, а н я к о ги и по 2 - 3 к о л а
та ки в а о в и н а , 1 ч а к а т д а се м ръ кне, з а д а н а п р а в я т о т
нея Гаро.
По и ки н д и я кл е п е ч е р кв а и с и ч ки т е селени о т и в а т на
ч е р кв а д а се р а с п р о с т я т . М л а д и те струват п о кл о н и
на с т а р и т е д о т р и п ъ т я 43 ч е р кв а и д о т р и п ъ т я н а р е д
им ц е л у в а т р ъ ка и к а з в а т : "П р о сти ми а ко съ м ти нещ о
пригреш ил." - "П р о с т о *д а ти е о т м еня и о т б о га ;
прощ авай и ти." - "Г о с п о д д а ни п р о с ти и с и н ц а ни."
М л а д о ж е н ц и т е , к о и т о са се ж е н и л и 4п р е з зим ата, х о ­
д я т у кум ц и те /к р ъ с т н и ц и т е / си на прош ка и им з а н о с я т
в е д н о с т ъ к л о или у един кр у н д и л д о 1 0 0 драм и р а ки я ,
е д н а б ъ к л и ц а вино, н я к о л к о я б ъ л ки , д ул и , лим они, п р о ­
та ка л и и к а т о им ц е л у н а т р ъ ка , к р ъ с т н и к о в и т е къ щ н и
и з п р а з в а т р а к и я т а и вин о то, п р и б и р а т п л о д о в е т е , п о -
ч е р п в а т си м л а д о ж е н ц и т е и ги изпр ащ а т. П о д и р - т о в а
м л а д о ж е н ц и т е о т и в а т у д я д а си и баба си / т ъ с т а си и
тъ щ а с и /, съ щ о с . т а ки в а п о д а р ъ ц и , к а к т о х о д и х а и при
к р ъ с т н и к а си.
■*
ч З и гЦ р е ги в с о т т и п 1 5

125
В е ч е р та к а т о се с тъ м н и , с ъ б и р а т се с и н к и т е моми и
момци при н а т р у п а н а т а о в и н а и о к о л о т я х д о х о ж д а т и
м а л ки те м ом чета и м ом ичета и д р у ги з р и т е л и о т р а з ­
лична въ зраст.
К а т о се с ъ б е р е ц я л а махала о ко л о с в о е т о Гаро,
м ом ците з а п а л я т куп а о т о в и н а и т я почне д а го р и с ъ с
сил е н пл а м ъ к, к о й т о се и з д и га д о 5 - 6 л ахти н а го р е -
е то т о з и о гъ н се з ъ в е Гаро. Щом пламне Г а р о т о и
с в е тн е н а о ко л о , с и ч ки моми и момци се з а л а в я т о к о л о
Г а р о т о на хо р о ; м ом ите п е я т на за р е д а , т.е. е д н а т а п о ­
л о в и н а о т х о р о т о пее, а д р у га т а игр ае ; щом м л ъ кн е
п ъ р в а та , в т о р а т а захващ а п е с е н та о т п о с л е д н я т а д ум а
на с т и х а и т о га в а и гр а е п ъ р в а т а п ол овина. Д а к а п е я т и
и гр а я т о к о л о Г а р о то . Н я ко и о т м ом ците се пущ ат о т х о ­
р о т о и п р е с к а ч а т о гъ н я на Г а р о то , к а т о се х в ъ р л я т п р е з
б уй н и я му п л а м ъ к. Т ака п р е с к а ч а т и с и ч ки м ом чета, и
д а ж е ж е н е н и м лад и хора за зд р а в е , 'и д а се о ч и с т я т о т
гр е х о в е те , що са сгреш или на с в о и т е домаш ни и се л я н и .
М о м ц и те щом пламне Г а р о т о и з а п е я т момите, з а х в а ­
щат д а пущ ат о гн е н и т е си с т р е л и о т л ъ к о в и т е , к о и т о
/ л ъ к о в и / се з ъ в а т с а м о с тр е л и *. С а м о стр е л и те , к а к т о ми
ги н а ч е р та м о я т р а з к а з в а ч 2, з а к о г о т о п о сл е ще к а ж а
н я к о л к о думи, с а същ и л ъ к о в и с к о н д а к , о б р ъ ч , те те в а ,
к у к а за за ка ч а н и е на т е т е в а т а и с т р е л а с уши. С т р е л и т е
т у к а не се п р а в я т о т мекиш /A c e r ta ta ric u m /, к а к т о в
р о д о п с к о т о с е л о Еробас, за к о и т о гов ор ихм е в VII к н и га
на "Т р у д "3, а се п р а в я т о т б о р о в а с ъ р ц е в и н а , к о я т о е
напоена с б о р о в ка тр а н и са п о - т ъ н к и и п о - д ъ л г и о т
е р о б а с ки те . На в ъ р ха им з а л е п я т г ъ с т ка тр а н о т о с и т е
на ко л а т а , к о й т о ка тр а н е т ъ й съ щ о б оров, за щ о то в
р а з л о ж к о го има в и зо б и л и е - там го п р а в я т о т б о р о ­
в и те д ъ р в е т а . Т у ка за п а л в а т с т р е л а т а не на уш ите, к а к ­
то в. Еробас, а на въ рха, за щ о то уш ите й са при т е т е ­
в а та и м о га т т в ъ р д е л есно д а я п р е го р я т . К а т о си н а ­
т ъ к м я т д о б р е с а м о с тр е л и те и с тр е л и те , з а п а л в а т им
в ъ р х о в е т е и к а т о пл ам нат д о б р е , х в ъ р л я т ги н а го р е и
се ки гл е д а к а т о п а д а н а д о л у п л а м тя щ е та му с т р е л а д а
п а д н е на къ щ а та , или о к о л о къ щ а та на л и б е т о му, а
м а л ки те м ом чета,, к о и т о им ат л ъ ко в и , а н ям а т още л и ­
б е та, с т р е л я т н а в ъ н из с е л о т о . Домаш ните на в с я к а к ъ -

Л ъ к ъ т ее р а з л и ч а в а о т с а м о с т р е л а , з а щ о т о им а с а м о обръч и те-
те в а , а с а м о с т р е л ъ т им а и к о н д а к и кука.

126
ща в а р д я т д а не з а п а л я т п а д н а л и т е пл ам тящ и с т р е л и
н я к о я къщ а, или д р у го , за щ о то б о р о в а та с т р е л а и к а т о
падне не у га с в а лесно, п о н е ж е го р и ч а к д о к р а я *.
Д о гд е го р и Г а р о то и д о гд е се х в ъ р л я т с т р е л и т е , и
се п р е ска ч а п л а м ъ ка на Га р о то , с и ч к о т о хо р о играе, но
щом н а го р и о г ъ н я т и се и з х в ъ р л я т о гн е н и т е с тр е л и , х о ­
р о то се р а з в а л я и в се ки си о ти в а .
К о и то о т п о - с т а р и т е не са сварили д а о т и д а т у
с и н ки те си р о д о в е и с ъ с е д и д а се у п р о с т я т , к а т о и гр а е
хо р о то , х о д я т и з се л о и си и зв ъ р ш в а т д л ъ ж н о с т т а .
К а то се свъ рш и с и ч ко с ъ б и р а т се по 3 - 4 * къ щ и в
една и там з а г о в я в а т и се в е с е л я т ц я л а н ощ **.
П ре д и Е ка те р и н и н а та война, д о г д е още не е б и л о
обрано о т б ъ л га р и т е ,о р ъ ж и е т о 4, на сирни з а го в е з н и у
Л я с ко в е ц , ми приказваш е баба ми, вм есто о гн е н и с т р е л и
са гъ р м е л и м ом ците, а п о н я к о га и ж е н е н и те с пищ оли
или пуш ки и м ом ците ту р в а л и н а р о ч н о п р о б и ти круш уми,
о т срекм е, и л и . н а р о ч н о п р и го тв е н и , в пуш ките си и к а т о
гр ъ м н я л и п р а в о н а д къ щ а та на с в о и те л иб ета, п р о б и ­
т и я т курш ум пищ ял си л н о в ъ в в ъ з д у х а и с т о в а и з в е с ­
тя в а л на м ом ата о т к о го е п р о в о д е н . Но после, к о г а т о
о брали о р ъ ж и е т о и зе л и д а п р е т и с к а т н а р о д а и д а го
н ар и ча т м о ско в гя в у р , т о я о б и ча й се о с та в и л , а с е га е
вече и за бравен.
А з в п р е д и д а щ а та кн и га спом енах, че т р я б а т и я о б и ­
чаи за о гн е н и т е с тр е л и и д р у ги тем п о д о б н и д а се с ъ ­
б ерат о т р а зл и ч н и места, за д а се с ъ с т а в и нещ о ц я л о .
На 22 о кто м в р и , т а з и го д и н а , при Т ъ р н о в с к а т а д е в и ­
че ска ги м н а зи я р аб о теха н а о гр а д а т а н я к о л к о момци.
М е ж д у т я х а з с ъ гл е д а х е д н о го , к о й т о по о б л е к л о т о и
по го в о р а си не приличаш е 1 на тукаш ен и к а т о го р а з п и ­
тах, ка з а ми, че е о т Р а зл о ж ко , о г село Д рагл ищ е д е т о
гл а в н и я т им о ко л и й с к и гр а д е М ео м ия 5. К а т о и ска х д а
изпи та м за н я к о и техни обичаи и песни, аз го пом олих
д а д о й д е у меня на 26 т.м., на Д и м и тр о в д е н ; и д е й -
-м*
С т а к и в а с т р е л и с а п а д а л и 8 с т а р о врелле с т а р и т е т р а к и г р а д о в е ­
т е въ в в р е м е на об с а д а . Ти я с т р е л и и с е г а м о г а т да се у п о т р е б я т
8 в о е н н о дело, но да с е у с ъ в ъ р ш е н с т в у в а т .
С р е щ у з а г о в е з н и с е л я н и т е с ъ б и р а т бр аш но , сирене, м а с л о , я й ц а
и п а ри и д а в а т на б е дн ит е. В Т ъ р н о в о п р е д и 4 0 - 5 0 години, в с е к и
заможен ст оп ан ин е изпращал 6 за тв ор а цяла т р а п е з а с ястие и
х л яб на з а т в о р н и ц и т е .

127
с т в и т е л н о м о м ъ къ т Иван д о й д е . П о д и р н я к о л к о п р и ка з ки
н а й -п о с л е р е ч т а д о й д е т ъ й щ ото го за п и та х ка к з а с я ­
ва т у т я х п ъ р в о т о семе и посл е д ой д о хм е д о ка д е н и те
вечери срещ у К о л ед а , С ур в а ки и И ва н о в д е н и н а й -п о е л е
д о сирни з а го в е з н и , и ми ка за това, к о е т о и з л о ж и х горе
за о гн е н и т е с тр е л и и за Гара.
Гар, о т сам ата дума се види, ч е . о зн а ч а в а гор е ние -
гор , к о е т о се срещ а у наш ата дум а з а га р я или у га р ка =
у + га р ка , у га р е ц /к ъ с а запалена, н е д о го р я л а с в е щ /. По
см исъ л а си Гар о е съ щ а та кар а га ш ка п ъ л а л и я 6. И то в а
нещо ни п о к а з в а о т д е е за е т о им ето на Г о р ц к а т а б о ги н я
Гера /Ю н о н а /, а о т п а л а л и я - б о ги н я П ал а д а /п а л а л а
+ д а /; т ъ й д р е в н и т е гъ р ц и / г о р ц и / са нар ича л и б о ж и ц а
А ти н а или М инерва, а т о в а ще ка ж е , че д р е в н и т е го р ц и
- тр аките наричал и н а й -н а п р е д П ал ада - П алалия
д о гд е още не са се бил е сменили и о б ге л е н ч и л и о т г е -
л ените - п ри ш е л ци те карам анлии, к о и т о с ъ щ а та б о ги н я
после н а р е кл и по кар а м а нл и й ски А ти н а или Х а ти н а -
Хатуна, к о е т о ще рече го с п о д а р ка , с т о п а н ка - б о ги н я .
П алада се е п о ч и та л а з а б о ги н я на м ъ д р о с т т а о т с т а ­
р ите г о р ц и - т р а к о - п е л а з г и т е . <
С ега д а преминем на п ъ р в о т о за с я в а н и е в с. Д р а г -
лище. К о га т о п о ж е н а т и п р и в е за т, за хва щ а т д а в ъ р ха т;
в ъ р ха т с ко н е , н а в ъ р за н и на в ъ р в о л и ц а на с п о р е д у
с те ж а р а /н а ш е н с ки с т о ж а р - кол в с р е д а т а на гу м н о т о /.
К а то у в ъ р х а т п ъ р в и я харман, с ъ б и р а т ж и т о т о , о т д е л я т
н а й - е д р о т о з а семе, н а ки ч в а т го с к и т к и с червени
зъ р н а о т ка л и н а * с ъ с см инчец, к о й т о в с. Д р агл ищ е се
зъ в е с т а р о ц в е т , или с т а р о ц ве те, с ъ с сидеф и д р у ги
зе л ени ц в е т я ; см е л я т о т ' н о в о то ж и т о браш но и м есят
е д н а к р ъ гл а п р я с н а п и та д с е д н а п е д я в д и а м е тъ р , с
д у п ка д о е д н а д л ан ш ирока в д и а м е тъ р , к о я т о п и та се
зъ в е б о га ч а /б о г о в а п и т а / 7 к а к т о и б о го в и ц а т а ; о б ки ч а т
б о га ч а та с ъ с с т а р о ц в е т . и с кал ин а и к а т о я зем не в
д ве р ъ ц е о н зи , к о й т о ще о т и д е на нива д а сее, д ъ р ж и
я над е д и н п р а зе н чувал, а ж е н а му или с е с т р а му и з ­
сипва сем ето с кри на п ре з д у п к а т а на б о го в а т а п и та -
б о га ч а та , к о е т о тече в п р а зн и я чувал д о г д е и зп ъ л н и
чувал а тъ й щ о то да о с та н е м я с то д а м о га т д а му се
з а в ъ р ж а т у с т а т а . В то в а време, к о г а т о се п р е ка р в а с е ­
м ето през б о га ч а т а , с и н ки т е къ щ н и са н а ки те н и на г л а -
*•
V 1.Ь и г п и т ори 1 и з .

128
вите с ка л и н а и с д р у ги разни ц в е т я . К а т о н а п ъ л н я т
чувала и го з а в ъ р ж я т , з а в ъ р з а н и т е му у с т а ги н а ки ч в а т
с е д н а с м е с е н а . к и т к а о т с и н ки те ц в е т я . П о д и р т о в а
с и н ки те къ щ ни, стоиш ком з а о б и к а л я т с то п а н ка т а , к о я т о
д ъ р ж и б о га ч а т а с д ве р ъ ц е и в с е ки си о т к ъ р т в а о т
п и та та по е д н а хапка, а с т о п а н ка т а ка з в а : " о т к ъ р т е т е си
да в и д и т е с л а д ъ к ли е н о в и я т х л я б ”. О т съ щ а та б о га ч а
се д а в а по е д и н к ъ т а й и на в о л о в и те , ,с к о и т о ще и д е
о р а ч ъ т д а оре и д а сее. За в о л о в и т е т ъ й съ щ о се н а ­
ки ч в а т д в е к и т к и о т с ъ щ о т о ц в е те и се з а б о ж д а т м е ж ­
д у р о га т а им, на ч е л о т о им.
К а то б ъ д е с и ч ко п р и го тв е н о , с е я ч ъ т в п р я га 'к о л а т а
съ с сем ето, р а л о то и ярем а и п о в е ж д а в о л о в и те . Д о гд е
д о й д е д о в р а тн и ка , то й е вече о т в о р е н и е д н о момиче
го ч а ка с д в а м е д н и ка в о д а в р ъ ц е , • к о я т о е н а л я н а
мълчиш ком и д он есе н а т ъ й същ о м ълчиш ком , з а т о в а се
зъ в е м ъ л ча н а в о д а . О р а ч ъ т щом се п р и б л и ж и до п р а га
на в р а тн и ка , м ом ичето п л исва в о д а т а н а п р е д е му* и
ка зва : "На д о б ъ р час, д а ти в ъ р в и к а т о по вода". О р а ­
ч ъ т си за м инув а и о ти в а на нива. К а т о с т и гн е на н и в а та
н а л е т и н и в а та на лехи, к о и т о т у к з ъ в а т м еж и, т.е. н а -
м еж ава я и к а т о захване д а сее, сее сем ето с ц в е т е т о ,
що е б и л о в него , наедно. В ечерта к а т о си д о й д е , с ъ ­
б ир ат н е го в а т а ки т ка , к и т к и т е на в о л о в и т е и с и н к и т е
к и т к и и ги з а б о ж д а т над и ко н и т е на гр е д и т е в и с о ко ,
при к о и т о т у р в а т и п о га ч а та , за щ о т о т я е само о т к р а ­
ищ ата о къ р ш е на и ги о с т а в я т д о и д а щ а та се и тб а. _
Б о га ч а т а е б о ж и х л £ б и с т о и п р е д б о га д а б ъ д е
ж и т о т о хл еб н о; ка л и н а т а се т у р я д а б ъ д е ж и т о т о е д р о
и к л о н а т о / д а б р а т и / к а т о ка л и н а т а , а на в и с о ко се
д и га д а |6 а сте ж и т о т о ви со ко, к о л к о т о е в и с о к о д и гн а т а
б о га ч а та ; к о г а т о ги д и га т тъ й и б л а го с л а в я т : "Дай б о ж е
ж и т о т о е д р о и к л о н и л о к а т о ■ка л и н а т а , д а б ъ д е ч и с т о
ка то б о га ч а т а и в и с о ко д о гр е д и т е !"
На ид а щ а та се и тб а се п о в та р я п а к с ъ щ о т о само з а ­
варе н ата б о га ч а о т м инал ата го д и н а се зем а и се н а т -
рошава в сем ето, с к о е т о се сее на нива, а на н е й н о то У

У Л я с к о в е ц п о м н я м а й к а м и п о с и п в а ш е о к о л о ко л а т а , на к о я т о
б е ше се ме то , с ж и в а ж а р а к о л е л о - з а о б и к а л я ш е я д а б ъ д е ж и т о т о
к а то о г ъ н я ч и с т о и с в е т л о и т ъ й с ъ щ о п л и с к а ш е в о д а п р е д в р а т н и ­
ка / о г ъ н я и вода, или т о п л и н а и в л а г а .са д в а с и м в о л а на
урожая/.

9.‘ По НЯ КО ЛКО дум и 129


м я с т о о с т а в а н о в а та б о га ча , т ъ й щ ото з а в с я к а го д и н а
все се з а в а р я по е д н а б о га ч а и се зам енува с нова.
Ц в е т е т о си о с т а в а и се набира п о с т о я н н о , т ъ й щ ото
гр е д и т е се о б к и ч в а т с ц ве те, к о е т о не се б ута.
Т ази б о га ч а е това, к о е т о се з ъ в е кр а ва й з а го с п о д я
в д р у ги м еста, но в р е д не п р е си л в а т п ре з нея сем ето, а
я з а н о с я т на кл а д е н е ц а , о б ки ч в а т я с ц в е т я , т у р в а т я
п р е в ъ р з а н а на ко ф а та / у Л я с к о в е ц / и спущ ат я у к л а ­
д е н е ц а и я и з в а ж д а т с п ъ л н а коф а в о д а и м окра; п о сл е
я р а з д а в а т з а го с п о д я на с ъ с е д и т е , а н а й - в е ч е на
о н и я , к о и т о се с л у ч а т при кл а д е н е ц а , а н я к о и п ъ к само
и зв а д я т вода, пол е ят я и я раздават. О т ц ве тето , с
к о е т о е н а ки ч е н к р а в а я т - бога ча , т ъ й съ щ о р а з д а в а т
за е д н о с к ъ с о в е т е От кр а в а я . К а к т о в Р а з л о ж к о , т ъ й и
в Т ъ р н о в с к о и д р у га д е , д о г д е не м е ся т кр а в а й - б о га ч а
з а б о га ж е р т в а и не р а з д а в а т , не м е ся т за себе си
х л я б . Т о в а е ж е р т в а на б о га о т д е т о й е о с т а н а л о и
и м е то б о га ч а = б о га + са, т.е . на б о га е са, б о го в а е
са, к а к т о и б о го в и ц а = б о го в и + са, т.е. на б о га -
б о гу, б о го в и е са, а т ъ й съ щ о и кр а в а й за г о с п о д я ни
п о ка зв а съ щ ото.
П ъ р в о за ж е н в а н и е . К о га т о узр е е д о б р е ж и т о т о в
Р а з л о ж к о п р и г о т в я т се и о т и в а т на н и в а та д а ж е н а т.
Д вам а м л а д и се з а в т и ч а т напред, н а ж е н в а т е д и н сноп,
с в ъ р з в а т го и к а т о д о й д е с т о п а н ъ т , п о б и в а т го н а п р е д е
му, сн ем ва т си ка л п а ц и те и в и ка т : "Ж и в о и з д р а в о ! Д о ­
чакахм е нов, н ов сноп!", а то й им д а в а д а р /б а к ш и ш / 5 -
10 грош а: А к о м у т о . не н а п р а в я т то в а , т о й се с ъ р д и и
к а з в а гн е в н о : "В м о я то ке с и я зм и я не се е св и л а ! Защ о
не ме п о ср е щ н е те с нов сноп?"
К о га ж е н а т с у тр и н а рано к а т о и з гр е е с л ъ н ц е м ъ ж е т о
си снем ат к а л п а ц и т е и се п р е к р ъ с т я т д о т р и п ъ т я с р е ­
щу с л ъ н ц е . Вечер, к а т о ще си и д а т, н а ж е н в а т н я к о л к о
р ъ к о й к и и ги о с т а в я т на в ъ ж е т о , н е в ъ р з а н и в сн оп; т о ­
ва се о с т а в я на б ога.
К о га т о д о ж е н а т нивата, на с я к а нива о с т а в я т д о
е д и н ч е т в ъ р т и т л а к ъ т п р о с т р а н с т в о н е о ж е н а т о , на кр а я .
Т о в а се з ъ в е б о го в а б р ад а и н и ко й не го б у та д о г д е не
го и з я д е д о б и т ъ к а . Н я ко и о с т а в я т и на ч е т и р и т е кр а я
на н и в а та по е д н а брада, а п ъ к н я к о и - и в с р е д а та .
Т о в а се пра ви на в с я к о я нива. С ъ щ о то п р а в я т и в Т ъ р ­
н о в с ко , но само т у к а о с т а в я т на е д и н край и к а т о о п -
л е в я т тр е в а т а , о п л и т а т б о го в а т а б р а д а на коса, с в ъ р ­

130
зв а т я с червен конец, на к о й т о има и една ср е б ъ р н а
ста р а пара и к а т о се п р е к р ъ с т я т и п о м о л я т б о гу с и ч ки
/у с. Л есичери и д р у га д е /, н а й - с т а р и я т о т ж е н в а б р а д а ­
та и з в е д н ъ ж и к а т о я занесат у дома, т у р в а т я пре д
с в я т и ц и т е /и к о н и т е / д е т о сто и ц я л а го д и н а и на и д я -
щата ж е тв а , к а т о я за м ен я т с д р у га нова б о го в а б рада,
с та р а та я т у р в а т в хармана да се увърш е, или я н а т -
рош ават в сем ето, к а к т о в Р а з л о ж ко б о га ча та .
В Р а з л о ж к о вм есто б о го в а б р а д а ту р в а т п р е д и к о ­
ните м атки, т.е. б л изн ац и класове. К о й т о намери в н и ­
вата б л и зн и л кл а с - м атка, д а в а т му бакшиш и с и ч ки се
р а д ва т, че б о г им дал м атки в нивата, к о е т о п о ка з в а
изобил ие и тези- м атки се п о с в е т я в а т б о гу и с т о я т ча к
до ид ащ ата ж е т в а , к а к т о и б о го в а т а б р ад а в Т ъ р н о в с ко ,
пре д б о га - и ко н а та .
К а д е н и я в е ч е р 8. К а д е н и я вечер в Р а з л о ж к о се ка з в а
н а я д ка . Н а я д ки б и в а т три: срещу К о л ед а , срещ у сур о в а
и срещ у И ва но вд ен . За н а я д ка т а се п р и го т в я , к а к т о и
по нас в Т ъ р н о в с ко : б о го в и ц а та се з ъ в е б о го в и ц а и е
съ щ ата, к а к т о и по нас - гол ям кисел хляб с ъ с с тр е л и ,
л ъ ко в е и куп н и ; т ъ й съ щ о се ту р в а в нея и ср е б ъ р н а
ста р а пара. Р а зл и ка та е само в н ачупв ан ето . В р а з л о ж к о
к о га ще я ч у п я т , с т о п а н ка т а я у л а в я с д в е р ъ ц е и
д ъ р ж и о н а я с тр а н а към себя си, в която е п ар а та;
с т о п а н ъ т у л а в я д р у га т а пол о вин а и т о й с д в е р ъ ц е - и
д вам ата и с и ч ки къ щ ни в то ва време с т о я т прави, и
с т о п а н ъ т о т ч у п в а п ол о вин ата , к о я т о д и га при и ко н и т е
на п о л и ц а та . О ста н а л а та пол овина се п о д е л я на с и ч ки
къ щ ни и ко м у то се падне парата, п р е д с к а з в а т му, че ще
б ъ д е б о га т п ре з го д и н а та . На т р а п е з а т а има ва ре но о т
с и ч ко п о стн о , що дал го с п о д и м ож е д а се вари, ту р в а
се и о т с и ч ки п л о д о в е . К а то п р е к а д я т /н о т у к а не к а ­
д я т с емеж а, к а к т о в Т ъ р н о в с ко , -а с ка н д и л н и ц а , или с
л о п а т а / с и ч ко в къщ и и д о б и т ъ к а - и т у к а н а й - с т а ­
р и я т ка д и - с я д а т й в е че р я т. К а т о в е ч е р я т, о т с и ч ки
я с т и я о с т а в я т - никое я сти е не се д о я д а и к а т о се
н а в е че р ят, т у р в а т п о л о в и н а та б о го в и ц а , д е т о беше при
и ко н и те , на тр а п е за та , н а п ъ л в а т вино и о с т а в я т п ъ л н а т а
тр а п е за п р е д и ко н и те да слезе го с п о д и св. Б о го р о д и ц а
през нощ та д а я д а т . С утр и н а та с и ч ки къ щ ни о т и в а т на
черква. За К о л е д а /Б о ж и к / прасе не к о л я т , к о л я т го
п о д и р Д и м и тр о в д е н , а за К о л е д а к о л я т п ти ц и . К о л а д в а -
нието са и з о с т а в и л и о тд а в н а /с п о р е д р а з ка з в а ч а м и /.

131
На н а я д к а т а срещ у Н ова го д и н а , с у р в а ка р и те - д е ­
ц а та си к у п у в а т сур вакн и ц и , к о и т о т у к се з ъ в а т с у р у -
виски — д р я н о в и ’“н а п ъ п и л и к л о н ч е т а и ги зем ат о т г о ­
ве д а р я, к о й т о ги насича през д е н я в го р а т а и х о д я т да
с у р в а ка т к а т о в и ка т:. "С урва го д и н а ! До го д и н а ж и в о и
зд р а в о !" Ж е н и те к а к т о и по нас им д а в а т кравайчета,
ку кл и и пари.
В ечерта, к а к т о и по нас, о б р и ч а т секим у по една
сур ова д р я н о в а п ъ п ка и к а т о я т у р я т на н а ж е ж е н о т о
огнищ е, т я се н ад ува, пука и п о д с ка ч а . С еки, к а т о си
тур ва п ъ п ка та - на о гнищ ето, ка з в а й: "Хайде д а ми п о д ­
скочиш к а т о елен т р и т я к !" - к о е т о ще рече да п о д с ко ч и
ка т о елен, к о й т о е на тр и го д и н и - т р и т я к .
В секи знае, че о т К о л е д а д о гд е р ъ си п о п ъ т - срещу
Б о го я в л е н и е , или В о д окр ъ щ е , д н и т е се з ъ в а т по нас
м р ъ с н и ц и 9, а в Р а з л о ж к о т и я д ни ги з ъ в а т к а р а к о н д -
ж а р о в и д н и и в я р в а т , че т о га в а х о д я т к а р а ко н д ж а р и т е .
И п о п ъ т, в к о я т о къ щ а ръ си, и з п ъ ж д а к а р а к о н д ж а р и т е 1*.
С ъ с св я щ е н и ка х о д я т д е ц а о т учи л и щ ето , к о и т о п е я т
" В о ' Ю рдане кръ щ ая щ и ся..." и т а я ч е р ко в н а песен я
п е я т по п ъ т я и в д вор а , но щом в л е з е в къщ и, д е ц а та
що са с попа, се р а з т и ч а т из с и н ки т е р о го в и на с та и те
и за хва щ а т д а м я у ч а т к а т о к о т к и , т ъ й щ ото е кн е о т м я у -
ка н и е то им ц я л а т а къщ а - "мяу, мяу, м яу!" С м я ука ни е то
си д е ц а та г о н я т к а р а ко н д ж а р и т е , к а з в а р а з к а з в а ч ъ т ми,
а п о п ъ т ги го н и с п р ъ с ка н и е /р ъ с е н и е / и с кр ъ с т а .
К а то го п о п и т а х да ми р а з ка ж е к а к в о нещо е к а р а -
к о н д ж а р и , той. ми каза, че те биле хора, к о и т о се я в я ­
вали п р е д ч е л о в е ка го л и и го л ъ с т я л и и в о д я л и или в
н я к о я река, ил и в н я ко и п р о п а с ти и к а т о го за в е д е л и
там, те захващ ал и н а й -н а п р е д да с к а ч а т ‘ и ка н я л и и
н е го д а с ка ч а п о д п р е им, д о гд е го и з л ъ ж а т д а се
хв ъ р л и в ъ в вира, или о т с т е н а т а в н я к о я про п аст.
С п я щ и я т н а й - н а п р е д чувал на с ъ н я си гл ас, к о й т о го
викал по име д а и зл е зе и * а ко се о б а д я л и и з л е зя л от
къщ и, гл а с ъ т му се изчува л все н а п р е д и все го викал
д о гд е го за в е д е в ъ в в о д а та , или в п р о п а с т т а . В с е л о то
на р а зка зв а ч а ми - Д раглищ е се с л у ч и л о п р е д и н я к о л к о
го д и н и т а ко в а нещ о: на с е л с ки я ки ха я Ефтима, по м р ъ с -
— ,

За к а р а к о н д ж а р и т е и по нас 6 Т ъ р н о в с к о в я рв ат , но казват, че е
е д и н и го з ъ в а т К а р а к о н д ж о , к о й т о и з в и к в а ч е л о в е к а вън, в ъ з с я д а
го и го к а р а да го н о с и н а к ъ д е т о ще, д о г д е п о п е я т п е т л ит е.

132
ниците, една нощ му се изчул гл а с а на в и л а я т с к и я
к о д ж а -б а ш и я , п о м а ка М и с т а н -а г а , к о й т о го викал д а
изл езе. Ефтим к и х а я т а , к о й т о бил ки ха ю вал м но го г о д и ­
ни в Д раглищ е, и з л я з ъ л о т къщ и и м исл ял , че н а и сти н а
М и с т а н - а г а е дош ел в се л о и го в и ка д а му зем не к о ­
ня, д а го н аста ни - М истан бил о т гр а д а М еом ия. Г л а ­
с ъ т вм е сто д а го в и ка в конака, зе л д а му се о б а ж д а
къ д е Д р а га л и щ ка та река и той се повел по него. К а то
нагазил р е ка та , п р е д н е го и зл е зл и м ного го л и хо ра и
ка то с ка ч а л и на п р е д е му и о ко л о му, за в е л и го на у с ­
ти е то на Д р а га л и щ ка та р е ка д е т о се сл и в а с К а р а - с у .
К а то с т и гн а л и на устието, те з е л и д а р и п а т - с к а ч а т
о т в и с о ки т е с те н и в р. К а р а - с у и ка н и л и и н е го д а р и ­
па и т о й п о д и р е им, но в то ва време, к о г а т о се г о т в я л
да рипне, п е т л и т е попели и той се с в е сти л и позна л д е
е. А к а р а к о н д ж а р и т е се и згуб и л и . П о д и р т о в а т о й се
въ рнал и ч а к с у т р й н а т а си дошел в Д р а гл и щ е *, и з д р а н и
о къ р в а в е н д е т о пад а л по п ъ т я из р е ка та . Т о в а вика ни е
и п о д и р то в а му се и зч у в а л о и нощ е ста в а л д а и з л я з в а
вън, но ж е н а му го не пущала и з а д а я не и зд е б н е
к о га спи, т я го в ъ р ж а л а в себе си. П о д и р т о в а г о л е ­
кувал и; чели му, б а ял и , п ол ива л и го , но все си о ста н а л
с ъ л у д н и ч а в д о г д е и умрял..
Н я ко й си п ъ к д я д о Линче, п а к по к а р а к о н д ж а р о в и т е
дни, к а т о з а к ъ с н я л из село, дош ел си к ъ с н и ч к о у д ом а
и п р е з д е н я за б р а в и л д а д он есе ^ на в о л о в е т е си з а
през нощ та слама, б а ба та му зе л а д а му се кара, че
в о л о в и те о с та н а л и без, храна и т я не м о ж а л а д а и д е д а
им д о н е се , за щ о то бил о п о л е д и ц а и п л е в н и к ъ т им бил
о т в ъ н се л о на с т о т и н а р а зкр а ч а , на п о л я н а та . Д я д о
Л инче се р а з с ъ р д и л , зел кош ере - кош а и отиш ел за
слама. К а т о н а п ъ л н и л в п л е в н я т а кош ера и го зе л на
рамо, и з ч у й о му се, че н я ко й г о в и ка : "Л и н че ! Л и н ч е !"
Той и з л я з ъ л и в и д я л е д и н гол ч е л о в е к п р е д себе си.
Д о гд е 5с> о б гл е д а , надош ле о ко л о му още д е с е т и н а го л и
и зе л и д и в и к а т : "Л инче! Л инче!" и н а п р а в и л и о ко л о му
хоро, та зе л и д а и гр а я т го л о х о р о и д а к л я к а т и все
викали: *>.уппа, хе ста , хуппа, хе с та Л инче, Л инче". Л инче
се у с е ти л , че т о в а са к а р а к о н д ж а р и и не им се о б а д и л ,
а тръ ш нал кош ера в з е м я та и и з б я гъ л ... На с у т р й н а т а
отиш ел д а си т ъ р с и коша, но намерил само сл а м а та и з -

Д р а г л и щ е е 3 ч а с а д а л е ч о т Ка р-су.

133
сипана, и гр а н о по нея и р а з п р ъ с н а т а , а ко ш ъ т з а т ъ р к а ­
лян ча к в л и в а д е т о .
При п л е в н и ка на д я д а Л инча им ало 12 голем и, с та р и
вековни б р я с т о в е . Т ези б р я с т о в е биле с а м о в и л ски и
ко й то п о с е гн я л д а о тс е ч е н я к о я п р ъ ч к а о т тя х , сх в а щ а ­
ла му се р ъ к а т а . На те зи б р я с т о в е ж и в е е л и с а м о в и л и те
и в а р д я л и Д р а гл и щ е о т чум ата. В чум а ва та го д и н а -
п о с л е д н я т а чума', чум ата за хва на л а д а мори в се л о Б е ­
л и ц а ,ко е то е д в а часа д а л е ч о т Д раглищ е. К а т о си н а ­
пъ л нил а т е ф т е р я , дош ла у Д рагл ищ е и к а т о и д я л а я
вид ели к а т о вихруш ка о т син п л а м ъ к. Н а й - п ъ р в о т я
в л я зл а у к ъ щ а т а на В ел ю Г ъ р к о в и п р е з н ощ та В елю
умрял. К а то з е л и на с у т р и н а т а д а п и щ я т къ щ н и те н а -
дошле и ком ш иите и зе л и д а п и т а т к а к в о е с та н а л о , че
е ум рял тъ й с к о р о , б ез д а б о л е д ув а .
В т о в а врем е се я в и л и е д н и ,с и л н и вихруш ки / с а м о -
в и л и / и за хв а н а л и да увиват дванадесеттях бряста
много силно. О т б р я с т о в е т е в ихр уш ки те дош ле и на В е -
л евата къщ а, за в и л и , за с у ка л и и д и гн а л и к я р а м и д и т е
нагоре к а т о слама. Ч ум ата зе л а д а пищи к а т о ж е на , и з ­
л я зл а о т Г ъ р к о в а т а къщ а, п а к к а т о син п л а м ъ к, в и х ­
руш ките се с в и л и п о д и р е й и я за ка р а л и п а к в Б е л и -
ц а .д е то р а з с ъ р д е н а , п о в т о р и л а пак мора и и зм о р и л а о т
300 д о 400 души, на к о и т о гр о б и щ а та се п о з н а в а т и д о
днес п о д с е л о т о , над Б я л а р е ка и се з ъ в а т чум а вите
гробищ а. Т о га в а д а в а л и в Б ел иц а по 30 грош а н а д н и ц а
/г ю н д ю л ю к / на с я к и го , к о й т о р о в я л ум рел ите. К о га т о
мрели, не пущ али ни в Б елица, ни из Б е л и ц а н и ко го .
П о д и р т о в а чум ата отиш л а у Т а т а р - П а з а р д ж и к и
"ка то си н а п ъ л н и л а и там те ф те р я ", отиш л а у П аничер.
К а то п о п и та х к а к в о нещо е чум ата, м о я т р а з к а з в а ч
ми ка за та ка : "Не з н а я и с ти н а ли е или не, но е то що
съм чувал о т с т а р и т е че л о в е ц и : н я к о и си к и р а д ж и и с
коне, к о и т о х о д я л и о т наш енските села н а д о л у д а н о с я т
вълна, н а то в а р и л и си ко н е т е и си и д я л и . Е д ин о т д р у ­
га р и те се о тб и л в е д н о с е л о д а т ъ р с и н я к о г о си, • о т
к о го т о имал д а зема. К а т о в л я з ъ л в с е л о то , не в и ж д а л
по ул и ц и те н и к о го - с е л о т о б ил о зачум авено, а то й не
знаял . Отишел у къ щ а та на с в о я д л ъ ж н и к . К а т о п о х л о ­
пал на п о р ти те , и з л я з л а е д н а с та р а ж ена, к о я т о то й
помислил, че е ‘ м айка на д л ъ ж н и к а и к а т о я п о п и та л де
е син й, т я му ка з а л а "Няма го дом а, но д о в е ч е р а ще
си д ой д е ", нека го почака. Нему не му се щ яло, но н я ­

134
мало що д а с т о р и - о станал . П ослали му д а спи на
чардака. П рез нощ та дош ла е дна с та р а баба с гол ям а
рошава гл а в а и с е д н а л а в е д и на р о г на с т а я т а ; о ко л о
нея се яв и л и още 11 ж ени го л и и рошави. Б абата зе л а
д а ги п и та що са извъ рш или и с я ка си п о к а з а л а т е ф т е -
р я и р а зка за л а д е к о л к о души е зела. Т о га в а бабата
ка за л а на е дна о т го л и т е ж е н и : "Тоя ч о в е к у т р е ще си
ходи, ти ще идеш с н его и к а т о с т и гн е т е к о н е т о д а се
качиш на в о д и ч а /п ъ р в и я кон, к о й т о в о д и д р у ги т е и
носи на в р а та си з в ъ н е ц /. Ч е л о в е къ т р а зб р а л ка кв а е
р аб о тата , но що д а прави... На с у тр и н а та к а т о и з л я гъ л .
из село, ж е н а т а го в ъ зс е д н а л а и то й я носил д о гд е
сти гн а л и ко н е те . Т ой усещал, че му т е ж и нещо на гъ р б а
но не м ож ал д а го вид и. К а то сти гн а л к о н е т о и д р у г а ­
р ите си, е д и на д е н к на в о д и ч а зел д а се н а в о ж д а на
стр ана; д р у га р и т е му искали д а му и з п р а в я т д ен ка, но
той им р а зка за л ка кв а е р а б о та та и те го о ста ви л и .
К о н я т се запенил и се уморил много. Е д ин о т д р у ж и н а ­
та бил с ъ р ч ъ н и без стр а х и рекъ л на д р у га р и т е си:
"Що ще с та в а д а стане. Аз т а я п р о к л е т и я ще я и зц е р я,
ка р а й те вие пол а ка , а аз ще ид а напред, ще ви чакам в
го р а та при те с н и я п ъ т" и зам инал. К а то с т и гн а л и д р у ­
га р и те му на у р е ч е н о т о м я сто видели, че то й бил н а к ­
лал д в а голем и о гн я и щом дошел в о д и ч ъ т м е ж д у о г -
ньо ви те , то й о т р я з а л п оп р ека /к о л а н я / и х в ъ р л и л т о в а ­
ра с в ъ л н а т а в о гъ н я . Из о гъ н я се д и гн а л о п и с ъ к и
и зл е тъ л син п л а м ъ к, ко й т о се въ рнал н а за д къ м о но ва
село, д е т о спал д р у га р я т им. - П р о п ъ д и л чум ата и
о тъ р в а л д р у га р и т е си и с е л о то си."
Т а ки в а р а з к а з и за чумата има у нашия н а р о д т в ъ р д е
м ного и р а зн о о б р а зн и , а то в а п о к а з в а ,; че т о я народ, а
особено т р а к и й с к о т о население, е м но го с т а р и помни
м ного чуми, за щ о то чум ата е морила на Б а л ка н с ки я п о ­
л уо стр о в м ного п ъ т я не само в н о в и те времена, а още и
въ в врем ето на е л и н и те и ко й знай и п р е д и т я х к о л к о
п ъ т я е о пусто ш ава л а населението д о г д е се с ъ с т а в я т в
н а р о д н а та ф а н та зи я о л и ц е тв о р е н и я и р а з к а з и . Че то з и
р а зка з за 1 1 - т е ж е н и и з а рош авата баба не е ново
нещо, все ки го в и д и и всеки за б е л я зв а , че ти я го л и
ж ени са б о ги н и са д и ц и , к о и т о имат и те ф те р и , в к о и т о
д ъ р ж а т им ената на см ъ р тн и те . И з а б е л е ж и т е л н о т о още
е и то ва, че с и ч ки т е б о л е сти ги п р е д с т а в л я в а т все ж е ­
н и 10: чум ата е или ж е на или мома, ш а р ка та - *баба,

135
тр е с ка т а - ж е на , ка ш л и ц а та - ж ена, хо л е р ата , с л а д ка т а
/я к м а д ж а т а /; у р о ки те , б а б и ц и те, м лам осите, о рисн иц ите ,
лихусите и т.н . все са ж е н и - б о г и н и .
И то в а д е т о се р а з ка з в а , че к и р а д ж и я т а хв ъ р л и л в
о гъ н я то в а р а с чум ата и че чум ата се п р и н о с я с въ л н а
и т о е с т а р о и п р е с та р о нещо, аз съм чувал още о т
баба си, че п ъ р в а та чума, к о я т о е била п р е д и 120 и
повече го д и н и я пренесл и с в ъ л н а о т Е д рене и у Л я с ­
ко в е ц се с е кн а л а /з а п а л и л а / у н я к о го си поп Дима, з а ­
то в а я зъвеш е, баба ми, поп Д им овата чума. О б икн ове н о
о т к о го т о се почне чум ата, в кое д а е село, носи н е г о ­
в о т о име. За п о с л е д н я т а чума у Л я с к о в е ц р а з к а з в а т , че
я пренесли с л и ка о т Т у тр а ка н . И за нея има п о ч т и т а ­
ки в а л е ге н д и . У н я к о го си И о р га Л е с и ч ка та , к а т о и з ­
мрели п о ч ти с и ч ки т е о т чум ата и д в о р ъ т му бил р а з ­
гр а д е н и кра й п ъ т я д о кл а д е н и ц а Ч о ка л ка , н я ко и си
ки р а д ж и и о т га б р о в с ки ко л и б и ка т о с т и гн а л и у Л я с ко в е ц
къ с н о , без д а з н а я т к а к в а е р а б о та та , пуснал и си к о л а ­
та у И о р го в и я д в о р д а пренощ уват. П рез нощ та зе л о да
се и зчува из зи м н и кя ж е н с ки плач; е д и н о т к и р а д ж и и т е ,
к о г о т о не б и л о страх, о тв о р и л зи м н и кя и в и д я л на една
го л я м а б ъ ч в а лика, а на л и к а т а е д н о м лад о момиче с е ­
д и с р а зп л е те н и ко си и плаче. К и р а д ж и я т а к а т о го
м исл я че е о т къ щ ата, зел д а го п и та защ о плаче. М о ­
м иче то му о т го в о р и л о , че и ска д а ид е у К о н д ю в с к а т а
махала, но го е стр а х о т куче тата*' и го п о м о л и л о д а го
п р е ве д е д о п р е з моста. К и р а д ж и я т а си зел о стен а, п о ­
вел го и го превел през м оста; к а т о минали моста, м о ­
м иче то се и згу б и л о , а т о й се въ рн ал , но к а т о се в р ъ ­
щал чул че куче^гата л авн а л и в р е д и се чул о, че м ом и­
ч е т о пл ачел о н а го р е к ъ д е х а д ж и Н е й ко в и я хан. Т акив а и
тем по д о б н и п р и ка з к и вие м о ж е те да ч у е те в с я к о село
и не само за чум а та ' а и за с и ч ки т е б о л е сти , че ги в и ­
д е л и ту ка т о ж ени, ту к а т о птиц и, ту к а т о черни коне,
б и во л и и т.н.
Т ука е д н о д е й с т в у в а с т р а х ъ т в т а ки в а времена, а
н а й - в е ч е в суе в е р н и я ч е л о в е к с та р и те п р е д а н и я , к о и т о
се р а зка зв а т ' на д е ц а т а вечер за т и я о л и ц е т в о р е н и я и
у б о ж е н и б о л е с ти и освен то в а и к о й т о в и ж д а та ки в а
."Ж
•От к у ч е т а т а ч у м а т а н а й - б е ч е я е страх, а о с о б е н о о т с ъ б о т н и ч е -
т а 'които са 6 с ъ б о т а ок у ч е н и - те' я в и д я т / В и ж п е с е н т а на
;к р а я / ..

136
п р и ви д е н и я , то й вече е за ра зе н и б олен, н о още не го
е сва л и л а б о л е с тта . В п ъ р в а т а чума, з а к о я т о спом енах
горе, о т д я д о в и я ми д ом с и ч ки са изм рели з а е дна нощ.
О т д е се т б р а тя , 4 снахи, баща и майка, са м о д я д о ми
Цани и още един б р а т Димо о с та н а л и и т о д я д о ми
останал за щ о то бил о в ч а р и спял с о в ц е т е п о д А р б а -
наш кото б ъ р д о , а б р а т му я и з в а д и л * и к а т о се п р о ­
била по д м и сц а та му и з т е к л а и о ц е л я л .
Е то ка к в о са ми р а з ка з в а л и з а т я х н а т а с м ъ р т : е д н а
о т б у л ки т е вечер по т ъ м н о о т и в а л а на к л а д е н е ц а за
вода; на п ъ т я п р е д в р а т н и к а им т я в и д я л а , че се к у к у -
шини един чер п у я к /м и с и р я к / и к а т о м инувал н апред е й
и си т а т р у з я л кр и л е т е по зе м ята , т я р е кл а д а го р и тн е
ка т о ка за л а : "Този пущ ина защ о е с л я гъ л о т л е гл о т о си
и ‘ по ,тъ м н о е зел д а се кокош ини" / т е им али пуйки,
ко и т о спел и на ч е р н и ц а т а /, но к а т о р и тн а л а , к р а к ъ т й
не д о п р я л д о нищо и п у я к ъ т се и згу б и л о т п р е д е й.
К а то си отиш л а в къ щ и в тр е с л о я, л е гн а л а , в т р е с л о и
д р у ги т е и п ре з нощ та изм рел и си ч ки . 'Н а д р у г и я д ен ги
и зр о в и л и ц и га н и т е - влаш ки ц и га н и х о д я л и д а р о в я т
чум авите с ьуки; з а ка ч а л и ги с к у к и т е и ги за в л и ч а л и в
гроба, к о й т о и зко п а в а л и в д в о р а и р о в я л и с и ч ки в е д и н
гр о б - т е з и ц и га н и се зъ в е л и ч о кл и и б и л е нам азани
цели, с д р е х и т е си, с ка тр а н .
Д я д о ми к а т о си дош ел за х л я б п о д и р 2 - 3 д е н а не
заварил н и к о го , освен б о л н и я си б р а т, но и при н е го не
го о с та в и л и ком ш иите д а иде, те му ка з а л и д а не в и ка
н и к о го по име, а д а х в ъ р л и о т п ъ т я е д и н к а м ъ к на к ъ ­
щата, че а ко има ж и в о , ще се об ад и. И т о й т ъ й и н а п ­
равил, но н и ко й не се о б а д и л и т о й не в л я з ъ л в д в о р а ,
а си отиш ел при о в ц е т е и ц я л а го д и н а н и к о й не п р и б ­
л и ж а в а л при н е го ; т о й не в л я з ъ л в къщ и, н и т о се с ъ ­
бирал с б р а т а си, а прекарал зи м а та в п л е в н и ка , в
слам ата, в к о я т о спал и д р у га р я т му бил о к у ч е т о , к о е т о
х о д я л о с н е го п о д и р о в ц е те . Х л яб му д а в а л и ком ш иите,
но го о с та в а л и на п ъ т я и то й го зем ал. Т ой бил т о га в а
на 12 го д и н и м ом ченце. Е то ка к в о нещо е б и л а го л я м а т а
чума! Д е то в л я зв а л а , к р а к не о с та в а л о !

К о г а т о ч у м а т а у с т р е л и н я к о г о си и не го умори, и з л я з б а т м у г о ­
л е м и ц и р е и к а т о гъши яйца, набират, п р о б и в а т ' с е и к а т о из те ка т,
о з д р а в я - т о в а се к а з в а " и з в а д и л я".

137
А п у я к ъ т д е т о се е в е с ти л на н е в я с т а т а , т о не е
б и л о н и к а к ъ в п у я к, а п р о с т о т я е б и л а ве че болна,
к а к т о и с и н к и т е дом аш ни и в б а л н у в а н и е то си й се е
в и д я л о п у я к, к а к т о т о в а се с л у ч в а и при д р у ги б о л е с т и
к о г а има в м о з ъ к а в ъ зп а л е н и е .
А п ъ к к о л к о т о за о гъ н я д е то ки р а д ж и я та опъ рлил
чум а та и т о е с т а р а и с т о р и я . О б и кн о в е н о п о в а л н и т е б о ­
л е с т и и е пи д е м и и ги ц е р я т с б о ж и о гъ н по с т а р о т о п о ­
в е р и е 11.
Ц е р е н и е то с б о ж и о гъ н се пра ви та ка : и з б и р а т се о т
• с е л о т о д ва м а б л и зн а ц и , зе м а т сухо л и п о в о д ъ р в о , д е б е ­
л о д о е д н а д л а н , о т с и ч а т о т н е го е д н о пар че д о е д и н
и п о л о в и н а арш ин, р а з ц е п в а т г о на д в е и н а п р а в я т д в а
ко л а ; к о л о в и т е ги з а б и в а т в з е м я т а е д и н срещ у д р у ги с
р а з ц е п е н о т о ; е д н а д л а н п о д в ъ р ха н а п р а в я т на к о л о в и т е
о т в ъ т р е м а л ко в гл ъ б н а т и д у п к и и к а т о н а п р а в я т е д н о
в р е те н о п а к о т с ъ щ а та суха липа, к о е т о е п о д о с т р е н о
о т д в а т а си к р а я , т ъ п о ко н о с о о б р а з н о , в м е с т в а т му
д в а т а в ъ р х а в п р и го т в е н и т е д у п ки на к о л о в и т е . С л е д
т о в а с т я г а т к о л о в и т е с е д н о в ъ ж е т ъ й щ о то д а ги
п р и с т и с н а т с и л н о къ м в ъ р х а на в р е т е н о т о и п р и п ъ х в а т
п о м е ж д у к о л о в и т е на в ъ ж е т о е д н а д е б е л а к ъ с а т о я га ,
к о я т о к а т о з а в и в а т д а м о ж е д а се у с у кв а и д а с т я г а
к о л о в и т е все п о - с и л н о и п о - с и л н о къ м в ъ р х о в е т е на
в р е т е н о т о . К а т о се свъ рш и с и ч ко , п р е в и в а т п р е з в р е т е ­
н о т о е д и н р е м ъ к т ъ й щ о то е д и н ъ т б л и з н а к д ъ р ж и е д и -
на край, а д р у г и я т - д р у ги я и к а т о з а х в а н а т д а т е г л я т
в р е т е й о т о захващ а д а се в ъ р т и н а с а м -н а т а т ъ к , за щ о то
к о г а т о е д и н ъ т д ъ р п а рем ъ ка, д р у г и я т го о т с л а б в а к а к т о
с т р у га с п ъ р т и д ъ с к а . В ъ р т е н и е т о се уси л в а , а т ъ й
с ъ щ о и с т и с к а н и е т о ; о т б ъ р з о т о в ъ р т е н и е и тр и е н и е на
в ъ р х о в е т е по в р е т е н о т о в д у п к и т е на д в а т а к о л а я в я в а
се то п л и н а , о в ъ г л я в а т се в ъ р х о в е те , зе м а т д а и з д а в а т
д им и н а й - п о с л е се за п а л в а т . О т т о з и о гъ н з а п а л в а т
прахан и с т ъ к в а т о гъ н . Е то т о з и о гъ н се з ъ в е б о ж и
о гъ н . П о д и р т о в а п р о к о п а в а т в н я к о й б р я г е д и н с в о д
на св о з, к о л к о т о д а ‘ м о ж е д а мине вол или ко н ; н а к -
л а ж д а т о гъ н в с в о д а и к а т о се с ъ б л е к а т го л и , п р е с к а ­
ч а т п р е з о г ъ н я д а се о ч и с т я т . П о д и р т о в а д о к а р в а т се
в с и ч к и я т д о б и т ъ к о т с е л о т о и го л и т е б л и з н а ц и го п р е ­
к а р в а т п о д с в о д а п р е з о гъ н я . Т ов а се к а з в а л ечение
п р е з б о ж и о гъ н . Но т о в а се чправи д о г д е не се е п о я ­
в и л а б о л е с т т а в с е л о т о . За д а я з а в а р д я т д а не в л е зе

138
в се л о то , нам ерват д в а вола б л изн ац и, у п р я га т ги
б л и зн а ц и те , к о и т о са запал ил и б о ж и я о гъ н , в е д н о рало
и го л и - е д и н ъ т во д и , а д р у ги я т оре, о б о р а в а т о ко л о
с е л о то е д н а б р е зн а на к р ъ г и я с к л ю ч в а т там о т д е т о
са я почнали. К а т о се пречисти д о б и т ъ к ъ т п р е з б о ж и я
о гъ н и к а т о се о б гр а д и с брезна о т б л и зн а ц и орачи и
волови, с е л о т о в я р в а т , че б о л е с т т а няма д а влезе в
с е л о то им д а им мори д о б и т ъ к а 12.
Но а ко в с е л о т о е била в л я зл а б о л е с т т а и те не са
уга д и л и , к а т о я з а гр а д я т не м ож е вече д а премине
б л и зн а ш ка та брезна, о ста в а в с е л о т о и и зм о р а в а с и ч ки я
д о б и т ъ к . Е то з а т о в а с е ко ги не се реш ават д а о б и ка л я т
и о б гр а ж д а т с е л о т о с близнаш ка брезна. Т ъ й се л е кув а т
и п р е д п а зв а т и х о р а та к о га се я в и н я к о я б о л е с т в
о ко л н и т е села. Е то то в а ни напом ня и о г ъ н я т , к о й т о е
наклал к и р а д ж и я т а в Р а зл о ж ко и хв ъ рл ил т о в а р а в н е ­
го, та о п ъ р л и л кр и л е т е на чумата и я в ъ р н а л в онова
село о т д е т о и д я л а , или о т д е т о я носял и.
Т ози б о ж и . о гъ н и п р е чи ств а н и е то п р е з н его за
п р е д п а зв а н и е т о о т з л и н и -б о л е с т и , н а й - я в н о ни пока зва ,
че о гъ н я т се е п о ч и та л за с в я т о нещо, за б о ж и я сила
- б о ж и о гъ н , за чистилищ е. И т о в а е о с т а н а л о още о т
о н и я ста р и времена, к о га т о нашите п р а д е д и са се к л а ­
н ял и към с л ъ н ц е т о - о гъ н я и д р у ги т е с в е ти л а , к о и т о
све тил а, не са се п о ч и та л и за съ щ ия б о г,а за негови
п р е д с та в и те л и , к о и т о са п р е д с та в л я в а л и б о га чи с т и
с в е тъ л ка т о о гъ н я . А ко бяха се п о кл а н я л и направо на
о гъ н я , то не щеше да се ка зва б о ж и , а щеше направо
д а се з ъ в е б о г - о г ъ н . Че о гъ н я т е сл уж и л к а т о о б ра з
само д а си н а п о м н я т чрез него б о га , т о и ко л е д н а т а
песен ни п о ка з в а то в а д е т о се п е е ,' че Б о ж а м айка ка т о
по ка н и л а С в я т и Н и ко л а д а й к р ъ с т и М л а д а бога, св.
Н икол а й о т го в а р я : "Н имога го в очи гл ед а, а камо ли в
р ъ ка хвана. Той си те ж и ка то з л а т о и си пари ка то
о гъ н ", а то в а ще ка ж е , че той не е о гъ н , а е под об ен
на о гъ н я или о г ъ н я т е под обен нему. Т ъ й щ о то нашите
п р а о тц и са п о ч и т а л и Е д н о го бога, к о го т о са си п р е д ­
ста в л я в а л и , че е к а т о о гъ н я с в е тл и в и т е ж ъ к ка т о
зл а то . А то в а се е за в а р д и л о и д о се га , к а к т о сме с п о ­
менували н я к о л к о п ъ т я , че и д н е с б ъ л га р и н ъ т , щом и з ­
грее с л ъ н ц е т о , снема си ка л п а кя и се к р ъ с т и срещ у н е ­
го , но не се моли то й нему, а се моли б о гу, а с л ъ н ц е т о
му напомня само з а 'бога, за д а си го п р е д с т а в и , че е

139
с в е т ъ л ка т о с л ъ н ц е т о . А ко беше с л ъ н ц е т о н а п р а в о бог,
то не щеше да се з ъ в е Райно, Герги, Еню и пр. С л ъ н ­
ц е т о е б о ж е о ко , с л ъ н ц е т о е б о ж и герой, к о й т о върш и
д о б р и р а б о ти о т с тр а н а т а на б ога, то е б о ж а сл уга. А
в ъ р х о в н и я т в л а д и ка , к о й т о е над н е б е то и н а д си н ки
тв а р и , то й е невидим бил за наш ите п р а д е д и , освен,
к о г а т о с ъ с с в о я т а всем огъ щ а сила се е п р е о б р а зу в а л на
ч е л о в е к - д я д о го с п о д и е с л я зв а л на з е м я т а д а учи
ч е л о в е ц и т е д а о р а т, д а с е я т , д а т ъ к а т и пр., т о г а в а са
го в и ж д а л и , но в съ щ о то време те не са го з н а я л и , че е
той, д о г д е не им се е п о ка за л чр е з с в о и т е о т е ч е с к и
н а с та в л е н и я и поучения, и п о в е ч е т о п осл е са се усещ али
к о г а т о е зам инял . З е м л е д е л и е то и т ъ к а н и е т о у наш ите
п р а д е д и е било б о ж е с т в е н о ; сам д я д о го с п о д , о те ц
го с п о д , н а й - с т а р и я т д я д о н а д б и т и е т о е научил б ъ л г а ­
рина д а оре, да сее и да тъ ч е . И а ко не го е п о с л у ш -
вал и скр е н о , то й го е и н а ка зв а л , но не с в а р в а р с ко
н а ка за н и е , к а к т о у И у д е и те д а го р и гр а д о в е и д а ги
п о т о п я в а в м ъ р тв и м орета, а с б л а го , о т е ч е с к о н а к а з а ­
ние: научил то й ж е н а т а да тъ ч е , но т я се в ъ з г о р д я л а и
на в т о р и я п ъ т, к а т о не му ка з а л а и с ти н а та , ко й я н а у ­
чил, ами с ъ с с в о е т о д е т и н с к о л у к а в с т в о му о т го в о р и л а :
"сама, самица, б ъ р з а б ъ р з и ц а " то й не я п р е о б ъ р н а л на
ка м ъ к, на солен с т ъ л б , ами я б л а го с л о в и л : "Г о д и н а да
тъ чеш , п о д мисца да го свиеш ." А на го в е д а р я , к а т о не
го послуш ал д а му д о н е се с т у д е н а в о д и ц а д а пие, б л а ­
го с л о в и л щ р ъ кел а д а му б о д е го в е д а т а , д а щ р ъ к л е я т , а
то й д а х о д и д а ги гони. А си ч кс го т о в а п о к а з в а б л а г а ­
та душ а на б ъ л га р и н а , к о я т о п р о гл е д в а п р е з н е го в и т е
с та р и -н а р о д н и у м о тв о р е н и я 'и н е го в а т а з д р а в а ф и л о ­
со ф ска м исъл. Т я е о л и ц е т в о р и л а б о га не в з в я р и
с к о т , не в кр ъ в о п и е ц - д е с п о т , а в б л а г, умен б а щ а -
д я д о - г о с п о д - у ч и т е л и н а с та в н и к. ~_ -
Е то д е е п о д к в а с а т а д е т о Б ъ л га р и н ъ т и д о д н е с е
о ста н а л б л а г н а с та в н и к, е с т е с т в е н б о го с л о в и ф илософ
- е с т е с т в о и з п и т а т е л . Е то д е се кр и е н а ч а л о т о на н е г о ­
в о т о с т о п а н с т в о , на н е го в а т а т р е з в о с т и на н е го в о т о
неум орим о тр у д о л ю б и е . Той е в я р в а л , а н е го в и я т п о т о ­
м ъ к и д о д н е с в я р в а , че .има в ъ р хо в е н с т о п а н и н над
с и ч ка все л е н а и т о я с то п а н и н н и ко й не е в с ъ с т о я н и е
д а го п р е д с та в и , н и т о с ка м ъ к, н и т о с б о я. Б ъ л га р с к и я т
д я д о го с п о д ж и в е е в б ъ л га р с к о т о с ъ р ц е с в с и ч ки т е
б л а ги о т е ч е с к и н а ка за н и я . Е то защ о б ъ л га р и н ъ т и до

140
д н е с р а зб и р а е с т е с т в е н и т е за ко н и и тв а р и , за щ о то то й
не ги меси с б о га , той не ги с ч и та з а б о го в е , н е го в и я т
д я д о го с п о д е над с и ч ко и наЪ си чки ; т в а р и т е с ъ си
тв а р и и то й ги р а зб и р а к а т о твари, к а т о в е щ ество , а
д я д а го с п о д р а зб и р а за д я д а го с п о д . Е т о защ о то й н е ‘
е имал и д о л и и не може д а се с ъ гл а с и с ъ с с в о е т о ф и ­
л о с о ф с ко б о го с л о в с к о в ъ з р е н и е и д а си п р е д с т а в и то й
св о я б л а г д я д а в кам ъ к, в боя, в ж и в о т н о , в с ти х и я .
С ти х и и те са тв а р и и т е х н и я т го с п о д а р е д я д о го с п о д ;
ка к м о ж е то й д а о с та в и д я д а си, д а го за б р а в и и да
се к л а н я на и с ту ка н , к о г а т о н е го в и я т д я д о г о с п о д в с я -
к о ги ще му се яви ка то умен о те ц и ще му д а д е н а с ­
та в л е н и е за онова, в к о е т о той има н у ж д а з а помощ и
ка к ще п о гл е д н е то й д я д а го с п о д а в о ч и те , к о г а т о се е
молил на онова, к о е т о е т в а р с ъ з д а д е н а о т него . Е то
защ о наш ият п р а д е д не е правил храмове: че хич н е г о ­
в и я т д я д о го с п о д , к о й т о х о д и к а т о г р и ж л и в бащ а д а
учи х о р а та по с в е т а да б ъ д а т умни с то п а н и , с т о и ли в
храм о т глина, ж иве е ли в ид ол о т вар и за п и р а ли се
в м ета л ! Той го срещ а п о д в е ко в н и я д ъ б на к о й т о д я д о
го с п о д с л я з в а о т с в о и те о гн е н и п р е с т о л и . Ч е л о в е к с
т а ко в а че л ове ш ко п о н я т и е з а бога, ще се п о к л а н я ли
п р е д ка м ъ ка и п р е д м етал а, к о го т о т о й м о ж е с е д и н
замах д а строш и? На т а ки в а неща се к л а н я т сам о т а ки в а
хора, к о и т о н ям а т д я д а д а с л я з в а о т н е б е т о о,т с в о я
о гн е н с то л и з а б л а го т о на с в о е т о т в о р е н и е д а се
п р е с т р у в а на см ирен с та р е ц , а че с то и на б о ж а к , за д а
не се п о б о я т о т н е го к о га ги учи на д о б р о т о . Б ъ л г а р и ­
н ъ т е ф илосф и н и ко ги ням а д а се с ъ гл а с и с д и в о т о
и д о л о п о к л о н с т в о , к о е т о се е р а зв и л о само в о н и я н а ­
р о д и , к о и т о не са м ож ел и д а р а зл и ч а в а т щс е д я д о
го с п о д и що е т в а р и с т и х и я .
Б ъ л га р и н ъ т е бил и е и д о д не с н а й - д о б ъ р с т о п а ­
нин. Т о й оре зе м я т а с б л а го с л о в е н и е , за щ о т о д я д о г о с ­
п о д н а й - н а п р е д го е научил д а оре и к а т о си прибере
п л о д о в е т е о т б л а го д а т н а т а нива, к о я т о е п о ка п а л а о т
н е го в и я тр у ж е н и ч е с к и п о т, б л а го д а р и на д я д а г о с п о д я
п р е д н е го в и я п р е д с т а в и т е л - герой Райна, не в п р ъ с т я н
храм', а п о д с я н к а т а на б о ж е с т в е н и я д ъ б , на в и с о ка т а
планина, срещу \и з г р е в а н и е т о на б л а го д а т н о т о с л ъ н ц е -
б о ж и е т о о к о 1 , к о е т о с ъ с с в о е т о гл е д а н и е му е у з р я л о
п л о д о в е т е и о в о ш ки те и му е р а зм н о ж и л о и н а сп о р и л о
с т а д о т о и о б ки ч и л о т р а п е з а т а с хл яб, вино и елейЕ

141
Б ъ л га р и н ъ т си о б и ча н ива та, л о з е т о и гр а д и н а т а и
не ги напущ а н и к о га без непреодолима н у ж д а , за щ о то
д я д о го с п о д на т а я нива, на т а я гр а д и н а , на т о в а л озе
го е научил д а б ъ д е зе м л е д е л е ц . Т ука му е ка за л то й:
"Н едей тъ й , с и н ко , недей п р и н о с я р а л о т о д а з а х в а ­
щаш п а к о т кр а я , ами ори насам и н а т а т ъ к , о б ръ щ ай на
кр а я " и сам му е о б ъ р н а л п ъ р в а т а брезна. Б ъ л га р и н ъ т е
б о ж и у ч е н и к по з е м л е д е л и е то , е то защ о го т о й о б и ча и
о с в е тя в а .
Б ъ л га р к а т а е т ъ к а л а и д н е с т ъ ч е и д о к о г а т о тъ ч е ,
д о т о га в а ще е ч е с т и т а б ъ л га р к а т а , за щ о то самси д я д о
го с п о д й ка за л : "Н е д е й тъ й , си н ко , не къ с а й в ъ т ъ к а на
кр а я на п л а т а и д а захващаш п а к о т съ щ и я кра й д а
мяташ, о б ръ щ ай насам и н а т а т ъ к " и сам й в ъ з в и л р ъ к а ­
та, е то защ о т я и д о д н е с в л я з в а в с в о я с та н с б л а г о ­
го в е н и е и к а т о ще захване д а т ъ ч е се п р е к р ъ с т я и моли
д я д о го с п о д я д а й пом ага - напом ня си т я н е го в а та
б л а га наука и с р а д о с т т ъ ч е на с т о п а н а си и на д е ц а т а
си р и зи и о б л е кл о , за щ о то в т о з и с та н я б л а го с л о в и л и
научил б о г на т о я т о л к о в а б л а го д а т е н з а н а я т !
Ц и в и л и з а ц и я т а на б ъ л га р и н а му е п р е д а д е н а не о т
въ о б р а ж а е м и ф а н т а с т и ч е с ки чудовищ а, а н а п р а в о о т д я -
да го с п о д я ; то й го е ц и в и л и зо в а л . Е то защ о б ъ л г а р с ­
к и я т н а р о д е с п о со б е н за ц и в и л и з а ц и я и л есн о я п р и е ­
ма и усво я в а .
Б ъ л га р и н ъ т е го сто п р и е м е н , за щ о то на н е го в а т а
тр а п е за д о х о ж д а д а в е че р я самси д я д о го с п о д на к а ­
д е н и я ' вечер /н а н а я д к и / срещ у Н ова го д и н а и с т о п а н и ­
н ъ т к а т о си о с в е т и къ щ а та с б ъ д н и к а /б у д н и к а /, чака
в ъ р х о в н и я в л а д и к а д а д о й д е на н е го в а т а т р а п е з а и "от
в си ч ко , що е дал д я д о го с п о д " д а в е че р я . Б ъ л га р с к и я т
д я д о .господ* се я в я в а в ъ в в и д на с т а р е ц - б о ж а к и
ч е с то н е п о зн а т. М о ж е ли б ъ л га р и н ъ т д а си з а т в о р и
в р а та та пре д п р о с я щ и я или п ре д го с т а , к о го т о , с п о р е д
б ъ л га р с к о т о че л о в е ш ко б о го с л о в и е , т о з и го с т , т о з и н е -
,п о зн а т б о ж а к м о ж е д а б ъ д е сам д я д о го с п о д ? И ту ка
б ъ л га р с к о т о го с т о п р и е м с т в о е д а д е н о и о с в я т е н о от
б ога, и т у ка б ъ л га р и н ъ т в с я к о й го с т е н и н си припом ня
б о га в къ щ а т а си и гл е д а д а му у го д и с в с и ч ко "що е
дал д я д о го с п о д ". Е то защ о той и д о д н е с к о г а с л о ж и
и п о ка н и го с т е н и н а си, не м ож е д а не ка ж е : ^‘З а п о в я д а й
- к а к в о т о е дал го с п о д "! Т ази дум а не е нова, не я
изм ие л ю ва с т о п а н и н ъ т т о га в а к о га т о си с л о ж и т р а п е з а т а

142
за в е ж л и в о с т - т я е о ста н а л а о т с т а р и я неписан, н и то
печатан още б ъ л га р с к и ка ти х и зи с ; т я не се п р е д а в а в
училищ е; нея и д о с е га не я е в ъ з ка ч и л на к а т е д р а т а
никой проф есор, нея не я е спомнил в у ч и л и щ е то н икой
учи тел ; т я е за б ра ве на и о т б о го с л о в и е т о на днеш ния
м атериален с в я т и о т м оралната наука; т я е о ста н а л а в
п р о с ти я н а р о д - в о н о гова , к о й т о е д о с т о е н д а п р и е м -
не б о га в къ щ а та си и д а го н а го с ти с т о в а що му е
дал сам б о г. Има я нея в б о ж е с т в е н о т о е в ан гел ие , в
ко е то се ка з в а "Г л ад е н бях, нахранихте ли ме?" но т я
д не с не се п р и л а га о т ония, к о и т о се м и с л я т , че са се
вчел овечил и, че са се ц иви л изова л и. Не са се те ц и в и ­
л изо вал и, а са за б р а в и л и "що е дал го с п о д ". Б ъ л га р и н ъ т
д о то га в а ще б ъ д е госто п р и е м е н, д о г д е т о помни "що е
дал го с п о д ", д о т о га в а ще срещ а го с т а си с п о ч и та н и е
и в е ж л и в о с т , д о к о г а т о вярва, че сичко , к о е т о се намери
на т р а п е за т а му, му го е дал д я д о го с п о д . В ц и в и л и ­
зо в а н и те и и з т ъ н ч е н и т е евро пей ци д я д о г о с п о д вече не
в л я зв а в къ щ и те ; те не го ч а ка т на н а я д к а ; те не си
о с в е т я в а т к ъ щ я т а с с в е тя щ и я б у д н и к д а с в е т и на д.
го сп о д а , к о г а т о д о й д е да в е че р я в к ъ щ а т а им - те не
му ни с л а га т тр а п е за , те са го за б ра вил и и з а т о в а са и
за б ра вил и и го с т о п р и е м с т в о т о . Дано не д а д е д. го с п о д
на б ъ л га р и н а д а за б ра ви с в о я б о г, д а н о в с я к о г и то й д а
го посрещ а и изпращ а и да го приема на с в о я т а т р а п е ­
за, д ано б о г ^ в с я к о г и д а му д а в а и в с я к о г а д а има в
къ щ а та си, за д а м ож е в с е ки го да п о ка н и и д а ка ж е :
"З а по вяд а й - що е дал го сп о д ", дано б о г д а му укр е п и
мишците д а р а б о т я т ч е с т о и неуморно; д а н о в с я к о г а д а се
прелива и п р е си п в а в къ щ а та му, д ано има в с я к о г и с що
да посрещ а в с е ки го и да м ож е да го п о ка н и и д а му
п р е д л о ж и тр а п е за , п р е д к о я т о д а м ож е с и с т и н с к о и
н е п р и тв о р н о са м о съ зна ни е д а ка ж е : "З а п о в я д а й - що е
дал го с п о д !" "Г о с п о д ми е дал зем я и т о в а е о т м о я та
земя, и зр а б о те н о с моя тр у д - б л а го д а р я т и б о ж е !"
Б ъ л га р и н ъ т е бил и е и д о д нес д о б ъ р п а сти р , з а -
щ ото него сам б о г го е сп о хо д и л /п о с е т и л / на п о л е то ,
к о га т о е пасял с т а д о т о си: "О вцете щ ъ р к л е я л и , а к р а ­
вите и в о л о в е те пл ад нувал и", ка зв а н а р о д н о бл"агословие
и д. го с п о д к а т о дошел при о в ча р я п о и ска л му с т у д е н а
в о д и ц а д а пие; о в ч а р я т при вси чко , че му се биле р а з ­
б я га л и о т щ р ъ ке л а о вц е те , остави л ги д а ги ва рд и д-.
го с п о д и отиш ел да му д онесе с ту д е н а в о д и ц а , д а го

143
напои и д. го с п о д , к а т о се напил, б л а го с л о в и л о в ц е те
д а не щ р ъ к л е я т . О тишел то й и при го в е д а р я ; поискал
му и нему в о д и ц а , но к р а в и т е и в о л о в и т е п л а д н ув а л и
мирни и с п о ко й н и , а го в е д а р я т леж ал п о д 'с я н к а и му
п о ка за л с к р а к леж иш ком де е и з в о р ъ т : "Е то де е и з ­
в о р ъ т , ид и се напий!" - му ка за л ’ той. Б ъ л га р с к и я т д.
го с п о д не г о н ака зал с в а р в а р с ко н аказание, но п р о в о ­
д и л щ ъ р кел а о т о в ц е те на кр а в и те и в о л о в и те . Е то к а ­
к ъ в н е к р ъ в о ж а д е н и б л а г е б ъ л га р с к и я т д. го с п о д !
О бид ил го о в ч а р я т , не г о послуш ал, п р е зр я л го , д. г о с ­
п о д го н а ка зв а невинно, к а к т о м айката или бащ ата ко га
им плаче д е т е т о за го р е щ а та пита, не го б и я т, ами
т ъ р к а л я т п и т а т а из с т р ъ м н о т о м я сто и. п р о в а ж д а т д е ­
т е т о д а тича, д а я го н и и д о г д е я с т и гн е , зем не и д о ­
несе, т я ще и зсти н е , а те ще се п о с м е я т н а д н е го в а та
д е т и н с к а гл у п о с т и т о га в а ще му о т ч у п я т о т нея.
Ето о т д е е о с та н а л о го с т о п р и е м с т в о т о на п а сти р и те .
И д е те на к о я т о щ ете б ъ л га р с к а кош ара, поищ ете нещо,
или на п о л е т о о т о в ч а р я вода, то й .знае с в о е т о б о г о с ­
ловие, зн а е , че б о г з а с т у д е н а т а в о д и ц а е п ро гон ил
щ р ъ ке л а о т о в ц е те му и ще ви напои о т с в о я т а т и к в и -
ца. Останете да нощ ува те на н е го в а та кош ера и то й ще
ви н а го сти с "що е д ал го с п о д ". А ко се д о я т овц ете ,
или ко з и т е , вие ще в е ч е р я т е на н е го в а т а с кр о м н а о т
у р я д и , а б о га т а о т м л я к о и сирене, тр а п е за ; вие ще
с ъ р б а те п р я сн о , пенливо, горещ о м л я ко о т н е го в и я о в -
ч е р с ки котел с щ ъ р б а та о в ч а р с ка л ъ ж и ц а , но ще се з а ­
д о в о л и те , за щ о то ще се н а я д е т е и ще б л а го д а р и т е д.
го с п о д а за "щ ото е дал".
С и н ки те д о б р и нрави, с и н ки те с в я т и и ч е л о в е к о л ю -
биви обичаи, к о и т о са се за в а р д и л и в наш ия невинен
народ , п р о и з т и ч а т о т н е го в о т о с та р о б о го с л о в и е , о т н е ­
го в и я с та р ка ти х и зи с , к о й т о му е д а д е н о т д . го с п о д а .
Ние учим в учи л и щ ата си н о в и я х р и с т и я н с ки ка ти х и зи с ,
н о в о то х р и с т и я н с ко б о го с л о в и е , но в; н а р о д а има д р у г
п о - с т а р ка ти х и зи с , п о - с т а р о б о го с л о в и е , к о е т о д о п ъ л в а
н о в о то и по ко е т о то й се е в о д и л и се в о д и . Т ози к а ­
тихизис, т о в а б о го с л о в и е не е написано още на книга,
те са пр е д а н и я ; те се п р е д а в а т о т баща на сина, о т
майка на д ъ щ е ря , о т баба и д я д а на в н уки и правнуки
и прем инуват о т р о д в р о д и д о д н е ш н о то време, но
ние още не сме о б ъ р н а л и внимание на т о в а нещо! Това

144
с та р о б о го с л о в и е , т о з и ка ти х и зи с е общ на с и ч к и я н е ­
винен и про сто д уш е н, н е гр а м о те н б ъ л га р с к и н а р о д .
А ко не беше т ъ й и а ко не беше та ка , т о не щ яха д а
б ъ д а т: б ъ л га р с к и т е об ичаи, б ъ л га р с к о т о тр у д о л ю б и е ,
б ъ л га р с к о т о го с т о п р и е м с т в о и б ъ л га р с к а т а чел овещ ина и
морал, общи и в се н а р о д н и да изучим , б р а т я , т а з и н а ­
р о д на м ъ д р о с т, д а я съ берем о т н а р о д н а та , неписана
л и те р а ту р а д о гд е е още време. Ние о т нея ще познайм е
себя си, м инал ото си и ще се р ъ ко в о д и м за в б ъ д е щ е то !

10. По н я ко л ко думи 145


ОГНЕНИТЕ ТРАКИИСКИ,
ЛЮБОВНИ СТРЕЛИ

И Ж И В И ТЕ П О Л Е Л И И Л Е Л И
/К У П И Д О Н И И В Е Н Е Р И /

А ко би се явил н я ко й в д неш ните врем ена д а земне


д а казва, че П ол е л и и Л ели, с т а р и т е с л а в я н с к и б о ж е с ­
тв а , с ъ щ е с тв у в а т и д о д н е с с ц е л и я си к у л т в бъл­
га р и т е о т т р а к и й с к о т о ко л я н о , ще се н а м е р я т м ного,
а ко не п о в е ч е т о о т с и ч к и т е * о т у ч е н и те и с т о р и ц и и
м и то л о зи д а не му п о в я р в а т , за щ о то т е з и го с п о д а са
научел и п о в е ч е т о та ка , че к о е т о нещо не се нам ерва
п и са н о в с т а р и т е к н и г й д а не го в я р в а т , а ко т о д а е
с ъ щ е с тв у в а л о о т незапам тени времена и се е з а в а р д и л о
и д о д н е с в с ъ щ а та си форма. Но т ъ й е т о к о г а т о х о ­
р а т а се за н и м а в а т само в ка б и н е ти те си и т ъ р с я т с и ч ко
сам о о т к н и ги т е ; за тя х, к о е т о не се нам ерва п иса но на
кн и га , не съ щ е ств ув а , а за н я к о и неща, к о и т о се н а м е р -
в а т в с та р и т е кн и ги , а у ч е н и я т не знае, че с ъ щ е с т в у в а т
и днес, то й п а к не вя р в а . А к о п ъ к з а н я к о е нещ о са
писани в с т а р о време и п р е з п е т -ш е с т о т и н го д и н и н я ­
м ало кой д а пише, а п осл е п а к се намерил д а пише н я ­
ко й , те о б и кн о в е н о , в п р а з н о т о п р о с т р а н с т в о на вр ем е то
к а з в а т , че т о в а нещо се и з гу б и л о в о н о в а време, к о га т о
не спом енават з а н его и п осл е к о г а т о писа л и з а него,
п а к се я в и л о !...
А к о би ка за л н я ко й , че с т а р и т е ге л е н и /е л е н и / и
п о д и р т я х р и м л я н и те са за е л и с в о я К у п и д о н и Венера
о т п о - с т а р и т е о т т я х тр а ки , к о и т о са имали св о и ж и в и
К у п и д о н и /П о л е л и / и Венери /Л е л и / и че т е з и К у п и д о н и
и Л ели с ъ щ е с т в у в а т в т р а к и т е и д о д не с, и т о в а не би
44-
С и ч к и т е не к а з в а м е , з а щ о т о им а м н ог о, ко.ито х о д я т и и з с л е д у -
ват, д у м а т а ни е за ония, к о и т о с е р о в я т с а м о в к н и г и т е .

146
п о вяр ва л и , за щ о то та ко в а нещо те не са нам ервали в
ста р и те кн и ги , а к а т о го няма в кн и ги т е , то не м ож е и
да съ щ ествува... Например, за Америка, к а т о ням ало п и ­
сано в с та р и т е е вр о п е й ски книги, че съ щ е ств ув а , т я не
може да съ щ е ств ув а , к о га т о не съ щ е ств ув а на кни га ? ...
И X. Колум б м алко ли си е патил, за щ о то е п р о п о в я д ­
вал та ко в а нещо, к о е т о не е писано в кн и ги те ? ... Защ ото
в ста р и те кн и ги не било писано, че з е м я т а се в ъ р т и
о ко л о с л ъ н ц е т о и о ко л о о ста си, не е ли щял д а си
и зпа ти и К о п е р н и к, за щ ото е п р о п о в я д в а л за т а ко в а
нещо, к о е т о т ъ й съ щ о не се намервало п и са н о в к н и г и ­
те, макар че зе м я т а се в ъ р т и о т о н а я м инута, о т к о га т о
се е о т д е л и л а о т с л ъ н ц е т о и се е сф орм ирувал а о т
о б р ъ ч на к ъ л б о и ще се в ъ р т и во ве ки ве чн и я . Но при
с и ч ко то в а и А м ерика съ щ е ствува и се о т кр и , и онези
к о и т о не.вярваха за с ъ щ е ств ув а н и е то й о т и д о х а ка т о
разб о йн иц и и унищ ож иха цели ц а р с тв а с к у л т у р а т а им и
с н а р о д и те им, к о и т о ц а р ств а бяха п о - н а р е д е н и и о т
е в р о п е й ски те *. И д н е с та я Ам ерика д а в а у р о ц и на Е в ­
ропа и я учи на ум и на разум... А има ли я в с т а р и т е
кни ги ? - т а я вяра...
Такава е била, а и д о д не с е още м о д а та на в я р в а -
нието: има го на к н и га - исти на е, ням а го — л ъ ж а е!...
К а кт о щат х о р а та тъ й д а в я р в а т, а ние ще каж ем ,
че сичко, к о е т о съ щ е ств ув а в света, ням а г о писано в
ста р и те кн и ги , а и д е т о има, м ного неща има писани или
невярно, или п р е с тр а с тн о ; за то в а ние ще гл ед ам е на
ти я неща, к о и т о са се за в а р д и л и в н а р о д и т е к а т о на
неща, к о и т о са съ щ е ств ув а л и и с ъ щ е ств ув а т.
Б а л к а н с к и я т 5 п о л у о с тр о в в м ного о тн о ш е н и я не е и з ­
сл е д ва н - то й е небрано лозе, несечена гора. К а к т о
зем ите, в о д и т е и зе м ните му б о га т с т в а са н е п о зн а ти на
о б р а зо в а н и я с в я т , т ъ й съ щ о и н а р о д и т е му с н ра вите
си, обичаите, в я р в а н и я та , п о е зи я та , м и т о л о ги я т а , я зи ка ,
типа и проч. т в ъ р д е м алко са „и з в е с т н и на с в е та и
т в ъ р д е м алко з н а я т уче ните за о ния неща, к о и т о са се
за па зи л и в н а р о д и те му, а н а й -в е ч е в б ъ л га р с к и я н а ­
род , а о соб ено в т р а к и й с к о т о ко л я н о , к о е т о е н а й - м н о -
го ч и с л е н о т о д н е с на т о я п о л у о с тр о в и е о с т а т ъ к о т

Чети "История ум стВенаго розбитя ЕВропи", толл II. с т р . 15^


т.н. Д ж о н о Велиялла Д р е п е р а ^ .

147
с т а р и т е тр а ки - п ъ р в и т е посел ници на т о я п о л у о с тр о в
още п р е д и ге л е н с к о т о д о х о ж д а н и е .
Ние вярвам е, а с к о р о ще д о й д е мислим и онова
време к о г а т о и т о м о в с ка т а и с то р и я ще го п о в я р в а , че
н и то Рим, н и то В и за н ти я , н и то н а ш е ств и я та на в а рва р ите
са м о ж е л и д а и з т р е б я т и да у н и ч т о ж а т т р а к и т е о т л и ­
ц е т о на зем ята, а о со б е н о в ония времена, к о га т о са
с ъ щ е с тв у в а л и го р и т е по пл анините и по р авнините в
д е в с т в е н о т о си с ъ с т о я н и е , о т к о и т о го р и о с т а т к и т е и
д о д н е с с ъ щ е ств ув а т, к а к т о и после и т у р с к и я т я та га н
и т о п у з не са м ож ел и д а д о в ъ р ш а т т и я т р а ки . В те зи
го р и и н е п р и с тъ п н и планини са се за в а р д и л и тр а ки те
к а к т о се в а р д я т и д о д нес, и к а к т о са се р а зм н о ж а в а л и
п о д и р н а м а л я ва ни е то о т войните, с л я з в а л и са и в р а в ­
н и н и те в п о -м и р н и врем ена и са се за с е л я в а л и , к а к т о
п р а в я т и днес, но с т а р а т а им л ю л ка - м и т р о п о л и я т а им
- п л а н и н и те все са се в а р д и л и о т тя х, к а к т о се в а р д я т
и д о с е га , и в опасен сл уча й са п р и б я гв а л и в тя х , к а к т о
п р и б я гв а т и сега в т а я л ю л ка . С в и д е те л и на то ва са
с и н ки т е разм ирици, б у н ту в а н и я и к ъ р д ж а л и й с к и времена.
К а к т о В и за н ти я свари и о ста в и т р а к и т е к а т о народ,
тъ й ги за в а р и и Т ур ц и я и т ъ й ги и о ста в и . П о с л о в и ц а ­
та: "П о р о я т минува, п я с ъ к ъ т остава", а ко не е изм ислена
за т р а к и т е , т в ъ р д е з г о д н о м ож е да им се п р и сп о со б и *.
'К о га т о д о й д о х а т у р ц и т е в Европа и к а т о з а в л а д я х а
целия Б а л ка н с ки п о л у о с тр о в , е в р о п е й ц и те т о га в а се
с в е с т я в а х а о т с р е д и в е ко в н и я съ н и н а у ки те т о га в а п о ч ­
наха д а се в ъ з р а ж д а т : то га в а , ста на ха н а й -г о л е м и т е
о т к р и т и я , но е в р о п е й ц ъ т т о г а в а трепереш е о т н о ж а ,и
м а ж д р а ка на гол е м и я т у р ч и н /С у л т а н а / и н и ко й не с м е -
яше д а с т ъ п и в зе м я та му, а кам оли д а х о д и д а прави
и з д и р в а н и я . Б ъ л га р с к и я т н а р о д н е м о ж я д а у с т о и ъа г о ­
л ям а та борба, к о я т о се п р о д ъ л ж и д о с т а д ъ л г о време и
изнем ощ ял падна, п о ко р е н п о д а з и я т с к и т е неизсекаем и и
н еско нчае м и полчищ а. П об ед ен той, к о л к о т о у ц е л я , се
д р ъ п н а п а к в н е п р о хо д и м и те свои е с те с тв е н и к р е п о с т и **

Ч у д н о е ка к албаниигле, г ъ р ц и т е , р и м с к и т е к л о н и с т и - ц и н ц а р и т е
и в л а с и т е са се за ва рд ил и, а т р а к и т е ги г л ъ т н а л а зе м я т а !
В г р а д о в е т е и 6 п о л е т а т а о с в е н п р и в и л и г и р о б а н и т е села, ко ит о
са п р и н а д л е ж а л и на п о т у р ч е н и т е 'Ъългарски к н я з о в е / б о е в и после/
и болери, сичко, ш о е о с т а н а л о живо, е и з б я г в а л о 6 п л а н и н и т е и

148
захванаха да плащ а п о с т и д н и я ха ра ч само д а го о с т а в я т
да си за в а р д и в я р а т а и н а р о д н о с т т а . К о и т о се насилиха
да си о с т а в я т в я р а т а - д а се п о т у р ч а т - п о м а ц и те и
те си за в а р д и ха я з и к а и н а р о д н о с т т а , м ака р д а им з а ­
виха чалми на гл а в а т а и ^за криха ж е н с к и я п о л с ф е р е д -
ж и. Ч ал м ата и ф е р д ж а т а за п а зи ха я з и к а и о б и ч а и те о т
н а си л н и ц и те и о т л у ка в и т е ф енерци п о - ч и с т и и о т ония,
к о и т о в ъ зп р и е ха д а плащ ат харач. П о с л е д н и т е ги нарече
з а в о е в а те л я т по прим ера на Ф енер, с т а д о / р а я / , а п ъ р ­
ви те - п о ту р ч е н и те , о ста н а ха с в о б о д н и и с та н а х а п о м а ­
гачи - помаци - на ислям а, но си за в а р д и х а , к а к т о се
каза, я зи ка , н р а в и те , о б ичаите, п о в е р и я т а и п о е з и я т а
с ъ с с и ч ка т а й м и т о л о ги я .
К а то се земне с и ч ко го р е ка з а н о п ре д в и д л есн о м о ­
ж е д а ~се п о в яр в а , че т р а к и т е са си з а в а р д и л и н а й -
с т а р и т е обичаи и м и т о л о ги я с н а й - с т а р и я й к у л т , к о й т о
к у л т Х р и с т и я н с т в о т о не е м о ж л о д а у н и щ о ж и в х р и с т и -
е н и те и д о днес, а И с л я м ъ т п о ч т и нищо не е унищ ож ил
в 'п о м а ц и т е .
П о н я т и е т о з а К у п и д о н а с т а р и т е - гел е ни са го заели
о т т р а к и т е или п о - д о б р е д а ка ж е м о т т р а к о - п е л а з г и т е ,
с к о и т о елените, к а т о са дош ле, са се с м е си л и и при
д о х о ж д а н и е т о им е с ъ щ е с тв у в а л о не к а т о п о н я ти е , а
ка т о ж и в о б р я д , к о й т о се е и з п ъ л н я в а л не о т в ъ о б р ъ -
ж аем и б о ж е с тв а , а о т млади момци, к а к т о ще видим
п о - д о л у ! че се и з п ъ л н я в а и д о д н е с о т т р а к и т е , к о и т о
са си уцелели непоел енчени, к а к т о са се пое л ен чи л и
те х н и те о ста н а л и б р а т я в Г ъ р ц и я . * \
Е л е ни те /г е л е н и т е / к а к т о и сам ото им н а р о д н о име
п о ка зв а , са биле приш елци /г е л е н тур. п р и ш е л е ц /, и то
н я ко е т у р с к о - ка р а м а н л и й с ко племе, за щ о то и на д неш ­
н и я п р о с т о т у р ц к и -к а р а м а н л и й с к и я з и к ге л е н ще рече
приш елец, приходан. Н о не е само им ето им, к о е т о м ож е
д а ни по ка ж е , че са бил е т у р с к о -к а р а м а н л и й с к о племе;
зе м не те им ц е л и я я з и к и в и ж т е не е ли п о в е ч е т о от
т у р с ки , п р о с т о т у р с к и речи съ с та в е н , см есени с ъ с с л а ­
в я н с ки , а това п о ка зв а , че п е л а з г о - т р а к и т е са го в о р я л и
с л а в я н с ки , а ге л е н и т е т у р с ки ка р а м а н л и й ски и к а т о т у р -
ци, в ъ в е л и са и харем ите /г е н е к и и т е /, к о и т о п о сл е с т а -

п о с л е са д о х о ж д а л и да се заселват полека лека 6 градовете и


п у с т и т е села.

149
нали н е гд е общи и на т р а к о -п е л е з г и т е , к о и т о се с м е с и ­
ли и ср о д и л и с т у р ц и т е -г е л е н и .
Щом се е въ вел харем ът, щом се е з а т в о р и л а ж е н а ­
та - п р е д м е та и б о ги н я т а на л ю б о в т а - и К у п и д о н -
ж и в и я т К уп и д о н - м ом а къ т - Полел е бил п р о п ъ д е н от
нея и посл е останал само в п р и ка з ки т е /м и т о л о г и я т а /, а
п ъ к т р а к о -п е л а з г и ч е с к и т е правнуци и п р а в н учки , поети,
зели да го в ъ з п я в а т и д а го о б о ж а в а т с о гн е н и т е му
стрели, а п ъ к с к у л п т о р и т е , геш еф тарите му и зв а я л и и
с т а т у я т а - о б р а за в ъ в в и д на лю бящ е м алко момче с ъ с
стрела и л ъ к. И' т ъ й ж и в и я т К уп и д о н се пр е о б ъ р на л на
бял мермер, а о ста н а л и само в ъ зп о м е н а н и я та за н е го в и ­
те о гн е ни с тр е л и и пламенна лю б ов къ м х у б о с тта . Но
ч и сти те тр а ки , к о и т о са о станал и о т д е л н о о т п о е л е н ч е -
ните - п о ту р ч е н и те - си б р а тя , в с в о и те т р а к и й с ки земи
и планини с ъ с с в о и те патриархални общ ини и к о л я н о -
началници - царе, к а к ъ в т о е, например д н е с Т а м р а ш л и я -
та и д р у ги т е , к о и т о са съ щ е ствува л и д о с ко р о , з а в а р ­
д ил и си с в о и те К у п и д о н и - П олели и д о д н е с ж и в и с
о гн е н и те им плам тящ и стр ел и, ко и то и д н е с ги с т р е л я т
в сво ите в ъ зл ю б л е н и , не скришом, к а к т о е искал т у р ч и ­
на елен, а я в н о - п р е д цял с в я т.
За д а не пом исли ч и т а т е л я т , че му при ка зва м е н я к о я
п р е д и п о то п н а басня д а при стъ пим къ м д е л о т о :
Г о сп о д и н Н е сто р М а р ко в *, бивш мой к о л е га в ш е с т ­
го д и ш н о то ни учи те л с тв у в а н и е , преди о с в о б о ж д е н и е т о ни
в Русе .и Габрово, к о й т о е настоящ и т р а ки е ц о т Х а с ­
ко в с ки я о к р ъ г, о т село Еробас, ми е р а зка зв а л м ного
п ъ тя , че в т я х н о т о село и в о ко л н и т е му села м ом ците
х в ъ р л я л и на л ю б о в н и ц и те си огне ни с тр е л и и д р у ги
м ного ста р и обичаи и песни, к о и т о са се з а в а р д и л и в
н е го в о то р о д о п с к о се л о и д о днес.
В п о с л е д н е т о В е л ико Н ародно съ б р а ние в Т ъ р н о в о ,
моя ко л е га д о й д е з а д е п у та т в Р усчук д е т о беше п о ­
пред и упра вите л и беше у меня на кв а р ти р а . П од ир
м н о го то въ пр о си, к о и т о му за д ава х и че сто го б е з п о ко я х
вечер д о д ъ л б о к а вечеря, дойдохм е пак д о о гн е н и те
стрел и. На о п и са н и е то им, к а к т о ми ги описваш е в р а з ­
каза си, аз не се за д о в о л и х , но го пом олих д а ми н а п ­
рави е д н а та ка в а с тр е л а д а я в и д я с очи. Г. М арков,
ко й то е. правил т а ки в а стр е л и к а т о е бил у дом а си,

Г. Н е с т о р М а р к о б по т р а к и й с к и се зъве Н о с т у р Ма рч об .

150
знаял д о б р е к а к се п р а в я т и ми направи е д н а стрела,
к о я т о е с е га п р е д меня, ка то пиша ти я р е д о в е .
С тр е л а та е д ъ л г а д о д ва децим етра и половина,
дебела е к о л к о т о е д н а ср е д ня стеаринова свещ ; о т п о ­
л ови на та напред е остра, вретенооб разна к р ъ гл а , а о т
по л о в и н а та н а за д и плоска; дебел ината на п л о ски я и
край е д о 2 1 /2 сантиметра, а ш ирочината равна с
кр ъ гл а т а й ча ст; ц е н т ъ р ъ т на т е ж и н а та й се намерва в
п р е д н я та й ч а с т на кр ъ гл а т а й половина; д о кр ъ гл а т а
ча ст д е т о се захващ а п л о с ко т о има една д у п ка д о три
са нти м е тр а в д и а м е тъ р ; на з а д н и я край на п л о с к о т о се
провира п ре з е д н а тя с н а продъ лбена, д ъ л го в а т а д уп ка
една т ъ н к а д о 1 / 2 са н ти м е тъ р треска, ш ирока д о 4
са нти м е тр а в д и а м е тъ р и д ъ л га д о 1 д е ц и м е тъ р . Тази
тр е ска д о гд е е още сурова се превива, е д н а т а й страна
към е д н а та п л о с к о с т на п л о с ко т о на с т р е л а т а на ляво,
а д р у га т а къ м д р у га т а п л о с ко с т - на д я с н о , и образува -
о тв о р е н о с т ъ р ъ гъ л ; д в а та въ рха на т р е с к а т а о т р я з в а т
о т в ъ т р е навъ н ко со , под о с тъ р ъ гъ л и о б р а зу в а т п е р а - '
та на стр е л а та . Т ези пера се з ъ в а т уши, к о и т о д о гд е е
още ж и л а в а тр е с ка та , се в ъ з в и в а т с в р е д е л о о б р а зн о и
о б р а зув а т нещо на п од об ие на о твор е на бурм а тъ й щ ото
ко га лети, т и я в и тл о о б р а зн и пера я ка р а т д а се в ъ р ти
и да в ъ р в и право ка то я влече ц е н т ъ р ъ т на те ж и н а та
й напред о т д а д е н а т а й сила.
Тези с тр е л и в г - н Н е сто р о в о то село Е робас ги п р а ­
в я т момците л ете из го р и те о т мекишево д ъ р в о т.е. о т
чер кл е н /A c e r ta ta ric u m / и секи си н апр авя по н я к о л к о
д е с е тки и к а т о ги изсуш ат д об р е да им о с т а н а т ушите
д обре за в и ти , с к ъ т в а т ги за о пр е д е л ен ия им ден. Освен
с тр е л и те се ки си п р о го т в я и по една ,б я л а гибкава,
д р я н о в а п р ъ ч ка , д еб е л а к о л к о т о един п р ъ с т и ' д ъ л га до
1 1 /2 м етъ р. П р ъ ч ка та на въ рха се п р и с п о с о б я в а тъ й,
щ ото да м ож е д а в л я зв а п л ъ т н о в п р о б и т а т а насред
с тр е л а та д уп ка . П о д и р това, п р и го т в я си и едн‘о д ъ р в о
дебел о д о 5 са нти м е тр а в д иа м е тъ р и д ъ л г о д о един
метър. Т ова с и ч ко т о : стр ел ите , п р ъ ч ка т а и д ъ р в о т о се
т у р я т на е д н о о пр е д е л ен о м я сто и ча ка т д е н я t на П о -
леля /К у п и д о н а /.
Всеки знае, че у нас с в а тб и те с та в а т в селата зиме
к о га т о зе м л е д е л ц и те си свъ рш ват си н ки те п о л с ки работи
и се при б ер ат зем ните пл од ове, w о б и кн о в е н о се з а х в а ­
щат после Б о го я в л е н и е /В о д и ц и , В о д о кр е щ е /, та се

151
п р о д ъ л ж а в а т ч а к д о С ирни за го в е зн и , т.е. д о г д е се
п о ч н а т В е л и кд е н с ки те п о сти .
Д о С ирни за го в е зн и , к о й т о м ом ък не се - ож ене и
к о я т о мома не се ом ъ ж е, те ще ч а ка т ча к д о идещ ата
зима, к о га т о щат п очна т п а к сва тб ите .
В село Еробас, ка т о ще з а го в я в а т за В е л и кд е н , на
с и р н а та неделя, в н е д е л я , се съ би ра хо ро и о с та н а л и те
момци и моми и гр а я т д о ве че ря . К а то з а го в е я т , т.е. к а ­
т о се н ав е че р я т, н е о ж е н е н и те момци* се с ъ б и р а т наедно
и о т и в а т на в и с о ка т а го р а , к о я т о е срещ у с е л о т о ка то
си зе м н а т с т р е л и т е , п р ъ ч к и т е , д ъ р в о т о и б о р о в катр а н
/ п ъ к ъ л / и на го р а т а н а к л а ж д а т о гн ь о в е о т сухи д ъ р ва .
К о га т о се с тъ м н и добре, в се ки м ом ък и з в а ж д а по една
о т н а й -х у б а в и т е си и верни стр ел и, за б ива я на д р я ­
н о в а та ги б ка в а п р ъ ч ка , у л а в я я с д я с н а т а си р ъ ка , а в
л я в а т а д ъ р ж и д ъ р в о т о . К а т о се п р и б л и ж и д о о гъ н я н а -
т о п я в а уш ите / п е р а т а / . на с т р е л а т а в ка т р а н я , запалва
ги на пл ам ъ ка и к а т о зам ахне с д я с н а т а си р ъ к а п р ъ ч ­
ка т а с пл а м тя щ а та стрел а, у д а р я п р ъ ч к а т а д о д в е педи
п о д с р е д а т а у д ъ р в о т о , к о е т о д ъ р ж и в л я в а т а си ръка,
над гл а в а си. С т р е л а т а о т замаха и о т с и л н и я уд ар у
д ъ р в о т о и з х в р ъ кв а о т п р ъ ч к а т а и л е ти п р а в о н а к ъ д е т о
е упр а ве на - с тр е л н а та . В секи с т р е л я о гн е н и т е си
с тр е л и о т в и с о ч и н а та на го р а т а право в. с е л о т о и всеки
мери пра во на къ щ а та на с в о я т а л ю б е зн а - на св о е то
п ъ р в о либе. С т р е л а т а пл ам ти и л ети к а т о о гн е н змей -
м олние в ъ в в ъ з д у х а и п а д а право на къ щ а та д е т о е
п р о в о д е н а о т л ю б о в н и ка - П ол еля. М ом ата - л ибето
му, с ъ с с в о и те къ щ н и д о ч а к в а о гн е н а та с т р е л а и гл е д а т
д е ще пад не д а я у га с я т , д а не за пал и къ щ а та . О гн е ­
н и те с тр е л и се п о в т а р я т по н я к о л к о п ъ т и над къ щ ата
на с я к а мома, к о я т о има п ъ р в о либе, но само о т л ибето
и. П р е д с та в е т е си к а р т и н а т а к о га л е т я т с т о т и н и огнени
пл а м тящ и с тр е л и и р а з р я з в а т в ъ з д у х а п р е з тъ м н и н а та
к а т о светещ и, пад а ящ и з в е з д и ! П р е д с та в е те си р а д о с т т а
на м ом ците, к о и т о ги пущ ат о т го р а т а и д р а г о с т т а на
момите, ко и т о ги д о ч а к в а т и в и ж д а т , че л и б е т а т а им
з а е д н о с п л ам ъ ка им и з я в я в а т п л ам ъ ка на с в о я т а н е -

М о м ъ к у на с се з ъ б е онзи, к о й т о н я м а п р е д с е б я си п о - г о л я м н е ­
ж е н е н брат„ или к а к т о казват, к о й т о н я м а "корито"; т ь й с ъ щ о и
м о м а е оная, к о я т о н я м а п о - г о л я м а с е с т р а н е ж е н е н а - к о я т о няма
"к о р и т о ”.

152
винна ч и ста л ю б ов! К о я т о мома има н а й - в я р н о либе, т я
пол учава н а й -м н о г о огнени стр е л и , к о и т о и з р а з я в а т с и ­
л ата и к о л и ч е с т в о т о на го р я щ е т о за нея в л ю б е н о съ р ц е ...
К а т о се и з х в ъ р л я т о гн е н и т е стрел и, м о м ц и те с песни
и свирни се в р ъ щ а т в с е л о т о и всеки, д о в о л е н , о ти в а у
дома си да нощ ува и д а ч а ка к а к т о той т ъ й и л и б е то
му - момата, идещ ата зима, к о га т о ще п о ч н а т пак
св а тб и те .
На с у тр и н та момите к а т о се съ б е р ат на кл а д е н ц и т е ,
в с я ка се хвали и п о ка зв а к о л к о огнени с т р е л и е п о л у ­
чила о т св о е то либе и к о я де е паднала. К о я т о е п о ­
л учил а н а й -м н о г о стрел и, д р у га р к и т е й я о б л а ж а в а т и й
з а в и ж д а т . Т ъй съ щ о р од и те л и те и роднините, а н а й -
вече м айките, се го р д е я т с м н о го то о гн е н и с тр е л и , к о и ­
то са пад нал и на къ щ а та им.
А и ко я о т н а й -о б р а з о в а н и т е е вр о п е й ски моми не би
се п о р а д в а л а на та ки в а о гн е н и , летящ и п р а в о на дом а й
стр е л и ? Това не е фалшива лю б ов само с дум и!
О т съ щ ата р о д о п с ка с тр а н а о т село Рахмалии има
преселени тр а ки й ц и в Б е са р а б и я та в Кахул о - п р у т с к и я
о к р ъ г в ко л о н и я /с е л о / Кар ага ч, к о и т о са и з б я га л и о т
к ъ р д ж а л и и т е п ре д и 1791 г. още к о га т о бил а Б е с а р а б и я ­
та п о д т а т а р и т е 1**. В те зи преселени тр а ки т ъ й съ щ о са
се за в а р д и л и в с и ч ки т е п о ч т и обичаи, песни, п р е д а н и я и
я з и ч е с к и о б р я д и . М е ж д у д р у ги т е им обичаи и о б р я д и ,
на съ щ и я вечер, на С ирни за го а е зн и , м ом ците к л а д а т на
к р ъ с т о п ъ т и щ а т а в с е л о то о гн ь о в е и к а т о си п р и го т в я т
с н о п ч е та о т с в ъ р за н а т р ъ с т , за п а л в а т ги к а т о машали
/ф а ке л и , ф а кл и и / и всеки ти ч а към дом а на л и б е т о си.
Т ози о б р я д се з ъ в е П ъ л е л и я , а момците, к о и т о н о с я т
маш алите - п ъ л е л и и **.
В Габрово, п а к на с ъ щ и я ден, м ом ите и момците,
пременени в н а й -х у б а в а т а си премяна, д о х о ж д а т - о т
о ко л н и т е с е л ^ —ко л и б и в Г а б р о в о да си п а з а р у в а т и по
и ки н д и я се с ъ б и р а т на р а в н и н а та под Г аб р о во, к о я т о се
з ъ в е П ад а л о и о т с я к о се л о момците и м ом ите н а п р а в я т
по е д н о хоро, т ъ й щ ото, там ще в и д и те м н о го р азл ични

За т и я т р а к и щ е г о в о р и м к о г а м у д о й д е редът, g e m o щ е п о к а ж е м и
д р у г и п о - в а ж н и т е х н и обичаи^.
** * *.
В и д и се. в Б е с а р а б и я като н я м а к а т р а н и г о ра да си н а п р а в я т
м е к и ш а в и стрели, з а м е с т и л и с т р е л и т е с ф а к е л и о т т р ъ с т , к о я т о
т у к а и м с л у ж и в м е с т о дърва.

153
хора, ко и т о се п о з н а в а т по р а з н о в и д н и т е си об л е кл а .
Х ората и гр а я т , пущ ат се, с ъ е д и н я в а т се д в е - т р и в е дно
и т.н. И гр и те с т а в а т п о в е ч е то с песни, о т х о л к о т о съ с
свирни. На т и я хора се в и ж д а т о т ко и ко л и б и к о л к о
моми и момци са о ста н а л и незадом ени д о С ирни з а г о -
везни.
П есните к о и т о се п е я т на т и я хора са м но го в а ж н и ;
в т я х се и з р а ж а в а т ъ га към б о ж и ц а Л е л я д е т о са о с ­
та на л и н ео ж е н е н и и си в ъ з л а га т на нея н а д е ж д и т е , но
аз не м ож ах д а запиша м ного, а к о л к о т о б ях записал
пропад наха в ъ в време на в ъ с та н и е то , к о е т о се сл учи на
сл е д уя щ а та година5. Т ези хора се п о в т а р я т и по п ъ т я
на равните п о л я н и , к о га си о ти в а в с я к а д р у ж и н а към
се л о то , тъ й щ ото ще в и д и те по р а зл и ч н и напр авл е ния,
към в с я ко се л о хора с песни и свирни.
П онеж е т о я обичай в гр а д а Габ рово вече беше и з ­
чезнал, макар и да и зл я зв а х а гр а ж д а н и и гр а ж д а н к и ,
млади и с та р и д а гл е д а т т и я хора, т о ка к в и още неща
се и з п ъ л н я в а т по ко л и б и те в е че р та и д а л и и гр а я т и те
П ълелии, не зн а я , но все т р я б а д а има още н я ко и о б -
р яд и , освен х о р а та на П ад ало и въ в в с я к о село п о д и р
за го вя ва н и е .
Види се, че т о я обичай т р я б а д а е съ щ е с тв у в а л и в
гр а д а Г аб р о во з п о - с т а р о време, д е т о му е б ил о ц е н ­
т ъ р ъ т , за щ о то и з л я з в а т да го гл е д а т гр а ж д а н и т е , а
н я ко и о т п о - д о л н и т е , о т краищ ата на гр а д а , се у л а в я т
и на ко л и б а р с ки т е хора.
Т ози обичай се з ъ в е О л елия и сам ата дум а О л е л ия
ни напомня им ето на богиня"* /б о ж и ц а / Л е л я .
* К а то се зем нат въ в внимание р о д о п с к и т е о гн е ни
стр е л и , х в ъ р л я н и на за л ю б е н и те моми о т л ю б о в н и ц и те
им, ка р а га ч к и т е П алелии и га б р о в с ка т а О л е л и я , я в н о се
в и ж д а , че м ом ците са п ра зн ува л и и п р е д с т а в л я в а л и б о га
или б о ж ка П о л е л я , а момите Л е л я - и гр а л и О - Л е л е / з а ­
ради Л е л е /. Т ъ й щ ото т о я п р а зн и к е п о с в я т е н на д в е т е
т р а к о -с л а в я н с к и б о ж е с т в а на л ю б о в та Полелия и Л ел я,
на ко и то се м о л я л и ' д а з а в а р д я т о гн е н а та л ю б о в в с ъ р ­
ц а та им и д а ги п о к р о в и т е л с т в у в а т за щ а стл и в брак.
К о га се е празнувал т о я п р а зн и к п р е д и Х р и с т и я н с т ­
в о то , сега е т р у д н о да се о пр е д е л и в я р н о , за щ о то не
*
И до д н ес ж е н и т е и моллите к о га се о п л а ш а т о т н я к о я о п ас но ст ,
бикст: "Ох,. Л е л е божиие; Л е л е б о ж к е ! " или "льо о о, ль о! "

154
са съ бр а ни т и я обичаи о т син ките с тр а н и д е т о са у ц е ­
лели, за да се с ъ с та в и нещо ц яло, за щ о т о не е само
това, ко е т о споменахме горе; ту ка има: песни, припявки,
предания, га д а н и я , о б р я д и още м ного и р азн и; н е гд е се
е за в а р д и л о едно, негд е д р у го ; н е гд е п о - м н о г о , . н е гд е
п о -м а л к о , но н а й - ц я л о т о тр я б а да се д и р и в Р од опите
и в н е п р е с тъ п н и те планински места д е т о не е развалено
гн е з д о т о на т р а к и й с к о т о население и д е т о д у х о в е н с т в о ­
то н ем ож ило д а ги унищ ожи.
Но при с и ч ко то в а пак може д а се ка ж е , че т о я
п р а зн и к и пре д и Х р и с т и я н с т в о т о тр я б а д а се е п р а з н у ­
вал в н а ч а л о то на п р о л е тта рано, к а т о се е я в я в а л а
п ъ р в а та п р о л е тн а п ол ска работа и х о р а та не са имали
вече време да п р а в я т сватби, к о и т о к а к т о е и зв естн о,
к о л к о т о са биле по в ста р о време, т о л к о в а са биле п о -
п р о д ъ л ж и т е л н и и п о -м а с р а ф л и и *. И о т т о в а се в и ж д а ,
че е ням ало и пред и Х р и с т и я н с т в о т о о пр е д е л ен ден
к о га т о се е о тп р а зн ув а л д е н я на П ол е л я и Л ел я и п о ­
д и р пр а зн и ка вече са се за п р е тя в а л и с в а т б и т е д о гд е се
приберат с и ч ки т е земни п л о д о в е и си н а р е д я т с и ч ко т о
с то п а н ств о , а то в а о б икно вено ста ва к о га удари сн я г,
стисне мраз и. с и ч ки с е 'п р и б е р а т у дом а си; ще рече, че
пак п о д и р днеш на К о л ед а са се за п о ч в а л и с в а тб и те и
са се п р о д ъ л ж а в а л и д о гд е пукне п р о л е т, т.е. д о П о л е -
левия и Л ел и н и я ден.
О т самите имена се в и ж д а , че П олел е м ъ ж ко б о ­
ж е с тв о , к о е т о са п р е д с та в л я в а л и и та ч е л и момците с
о гн е н и те Е робаски стр ел и и с о гн е н и те ко р а га ч к и ф а к е -
ли, а Л ел я - ж е н с ко , ко е то са п р е д с т а в л я в а л и и т а ч е ­
ли момите, към к о и т о са се с тр е л я л и п л а м тя щ и те с т р е ­
ли и са се н о ся л и ф акелите.
Но при с и ч ко то в а ние мислим, че п р е д и д а се в ъ з ­
ве д а т т и я обичаи в б о ж е ств а , те са б ил е в н а й -с т а р о
време п р о с то на п р о сто народни игри б е з в с я ко м и т и ­
че ско значение, о предел ени о т народ а к а т о за ко н , к а к т о
се извършват- и д о с е га невинно о т п о то м ц и те на ста р и те
тр аки, а после к а т о оставено от е л е ни те и му се з а б ­
равило п ъ р в о т о е сте ств е н о значение, е зе л о да се
п р е д с та в л я в а к а т о б о ж е ско . И о т сам ите е стестве ни

* П р о л е т и в и н о т о се с в ъ р ш в а и д о б и т ъ к ъ т о т с л а б в а , з а що то сяко
ж и в о т н о т о г а в а се р а зм но жа ва , з е л е нч ук няма и р а б о т а т а ги на-
тисва, ка кт о е и сега.

155
д ум и т.е. о т гл а го л а пал ел, палил, се е о б р а з у в а л о П ъ -
лел или П олел, а Л е л я о т гл а го л а лел, лела, лело. Тъй
щ ото, е д н о т о о зн а ча в а о гъ н , к о й т о пали, или огнена
с тр е л а , а д р у го т о во д а , к о я т о залива, лее и га си о гъ н я ,
к а к т о и д о с е га га с я т с т р е л и т е д а не им з а п а л я т к ъ щ и ­
те. Или п ъ к е д н о т о п р е д с т а в л я в а с л ъ н ц е т о - в ъ з в р ъ -
щ анието му къ м нас, р а в н о д е н с т в и е т о , а д р у г о т о - в о ­
д а т а с ъ с зе м я та , к о я т о ум ер ява с л ъ н ч е в и т е горещ и л ъ ­
чи. Но п ъ р в о т о е с т е с т в е н о п о н я ти е е о гъ н /с л ъ н ц е /, а
второто - в о д а или П аляш и Леящ а /г а с я щ а /. Да се
и з с л е д о в а д о б р е , мене ми се чини, че с ъ щ и я т п р а з н и к на
П о л е л я и Л е л я е бил на днеш ния п р а зн и к С. 40 м ъ ч е ­
н и ц и т.е. на 9 - и м арт на съ щ о то р а в н о д е н с тв и е , к о га т о
с е ки си пре м ита д в о р а и гр а д и н а т а в с е л а та и за п а л я
о гъ н , к о г о т о п р е ска ч а т с и ч ки за зд р а в е . И т о я ден е
бил пре д и Х р и с т и я н с т в о т о един о т с л ъ н ч е в и т е пра зн иц и.
К а к т о и д а е, но т о я обичай е м но го с т а р и са си
го пренесл и т р а к и т е о т в ъ с т о к още в н а й - р а н о т о си,
п р е д и и с т о р и ч е с ко пре се л и е в Европа. И о т т я х са го
за е л и и д р у ги т е п о - н о в и преселенци ге л е н и те к а р а м а н -
лии и л а т и н с к и т е племена. А ко беше и н ъ к, т о на б о ­
ж е с т в а т а им ената щяха д а б ъ д а т чу зд и , а не с л а в я н с ки
т р а ки й с ки .
Т р а ки те к а т о с л ъ н ц о -п о к л о н и т е л и са си о с та в и л и и
м н о го с о б с тв е н и имена, с к о и т о се именуваме и д о д не с
и к о и т о имена н о с я т и м е то на с л ъ н ц е т о , на з в е з д и т е и
на о гъ н я и к о и т о у д р у г и т е сл а в я н и не се срещ ат т о л ­
ко в а , или са и зч е зн а л и м н о го о т д а в н а с в ъ в е ж д а н и е т о
на Х р и с т и я н с т в о т о и д не с, к а т о не им р азб ирам е з н а ч е ­
н и е то , не знаем е що о з н а ч а в а т и се чуд им з а к о я п р и ­
чина н а р о д ъ т не иска д а ги о ста в и и а ко му к р ъ с т я т
д е т е т о с н я ко е гр ъ ц к о име, то й го п ре ин ачав а и го о б ­
р ъ щ а п а к на с ъ з в у ч н о нему ч и с то т р а к о с л а в я н с к о и то в а
нещо к а т о не го р а зб и р а т д р у ги т е сл а в я н и , на к о и т о са
н а д я н а т и насила гр ъ ц к и т е и л а т и н с ки т е имена, ч е с т о се
ч у д я т , за щ о то се именуваме с т а ки в а н е п о н я т н и имена.
За то в а нещо ние ще го в о р и м п о - п р о с т р а н н о на д р у го
м я сто , т у к а ще споменем само за н я ко и от, им ената на
с л ъ н ц е т о , с к о е т о се им енува е д н о го л я м о ч и с л о о т
б ъ л га р с к и я н а р о д и о т д в а т а пола.
На русина или на н я к о й о т д р у ги т е наши б р а т я с л а ­
вя н и , к о и т о са вече о б гъ р ч е н и и о б л а ти н ч е н и с им ената
си и . д о д н е с им се в и д и м ного ч у д н о и н е п о н я тн о

156
името Райно и Райна, о т к о и т о п р о и з л я з в а т ощ е м ного
имена: Райко, Райчо, Рачо, Рако, Рат, Раде, Р адан, Р а ­
дил, Радой, Р адойчо, Руй, Рую, Райо, Рако, Р ачка, Райка,
Рада, Радана, Радила, Р а д ой ка , Райда, Райдуш я, Райдуш,
Радана, Р адня, Радне и д р у ги много.
Д е й ств и те л н о , ако не би знаял че л ове к, че т и я и м е ­
на ни п о ка з в а т името на с л ъ н ц е то , т о и ние, б ъ л га р и т е ,
ще се чудим о т д е са се зе л и и к а кв о п о к а з в а т . Но е то
т р а ки й ка т а - мома к а т о пее хим ната на с л ъ н ц е т о к о га
припече с и л н о на пл ад не, к а к го именува в ж е т в а р с к а т а
си песен:

Ж Е ТВ А Р С КА ПЕСЕН

С л ъ н ч и ц е Райно мил мамин!


Нали ти мама за р ъ ча
д о п л а д н я я сн о да греиш,
ю ут п л а д н я в йоблак да влеиш?
Чи и з гу р я х а , Р а й н о -л е
ж е тв а р и в росни л ивади,
м лад ити б у л ки в д ве дреи,
д р е б н и те д и ц а в л ю л ки ти !...
С л ъ н ч и ц е я сн о гр е й ч и ц е ,
то на мама си думаши:
П ро сти ми, мамо, п р о с ти ми,
ас ни се, мамо, забравих,
я най с е ,' мамо, за гл е д а х :
двама се б р а т я д е л я х а
по д е в е т чи ф та в о л о ви
и д е с я т - сери б ивол и;
майци си д я л б а даваха
ч у з д а т а х у р ка д а преде,
да пре д е т а д а се храни;
се стр и си д я л б а ' даваха
ч у ж д и т и ниви да ж е н и
да ж е ни т а д а се г л е д а /

О т т а з и лесен, м и н а л а т а г о д и н а н а п е ч а т а х м е н я к о л к о с т и х а и се-
га к а т о ни я д о с т а в и Г. С. С т о й к о в цяла о т Д о л у к ю и / Б е с а р а б и я /
п е ч а т а м е я цяла. За к о е т о щ е п о г о в о р и м д р у г п ъ т п о в е ч к о , как е
д о щ л а д о нас.

157
О т т а з и песен я в н о и о ч е в и д н о се в и д и , че на я с -
н о гр е й ч и ц е т о с л ъ н ц е им ето е Райно, за к о е т о не т р я б а
н и ко й д а се съ м н я в а , за щ о то освен Райно, с л ъ н ц е т о се
з ъ в е о т б ъ л га р и т е не само в Т р а ки я , а и в С еверна
Б ъ л га р и я Р айко. К о га т о ж е н я т л ете на нива, п о н е ж е
о т и в а т м но го ран о и по х л а д и н а та и з к а р в а т по ц я л а
п о с т а /ч и к ъ м т у р ./, д о г д е се п о ка ж е с л ъ н ц е т о на х о р и ­
зо н та . К а т о н а б л и ж и д а и з т и ч а с и ч ки ж е т в а р и се с п и -
' р ат, пущ ат с ъ р п о в е т е и пал а м а р ки те на зе м я та ; м ъ ж е те
си снем ат ш а п ки те и с и ч ки правм го ч а к а т д о г д е и згр е е
и се о т д е л и о т зе м я т а /х о р и з о н т а /; щом се я в и на и з ­
т о к, с и н ки т е се п р а к р ъ с т в а т по тр и п ъ т я и к а з в а т :
"Р айко се и з д и гн а вече над зе м ята , ние си попочинахм е,
ха й д е пак - с я к о й на м я с т о т о си" захващ ат п а к д а ж е -
нат. Вечер к а т о почне д а з а л я з в а , п а к с ъ щ о т о се п о в ­
т а р я д о гд е се з а т у л и съ всем - пак се к р ъ с т я т , п о ч и в а т
и к а з в а т : "Р айко о т и д е при майка си д а вечеря".
О свен т о в а наш ите ко л и б а р ки о т Т р я в н е н с ко , Г а б ­
р о в с ко и д р ., к о и т о х о д я т на Романе, в Т р а ки я д а ж е -
н а т по чи ф л и ц и те , с я к а сутрина, к а т о и зв ъ р ш в а т г о р е -
п о ка за н а т а п о ч и в ка и молба при и з гр е в а н и е т о на с л ъ н ­
ц е то , в ъ з к л и ц а в а т : "Д я д о Райко, ка кв о п р а в я т наш ите
бащи, майки, б р а т я , с е с тр и : ж и в и ли са, з д р а в и ли са,
поченаха ли д а ж е н а т? " А вечер к а т о го и з п р о в о ж д а т
п о д и р м о л и т в а т а си, п о р ъ ч в а т му: "Д я д о Р айко*, носи
м но го з д р а в е на мама, т е т я и т.н., к а ж и им, че сме ж и ­
во и зд р а в о " и проч.
В б е л о р у с и те с л ъ н ц е т о тъ й съ щ о се з ъ в е Раек и
Рай /в и ж Б о ж е с т в а д р е в н и х с л а в я н /.
В го р н я т а песен я в н о се вид и освен д р у г о т о и то ва,
че с л ъ н ц е т о не м ож е д а тъ р п и н е п р а в д а та : з а п р я л о се
и за б р а в и л о д а в л е з е ' в о б л а к п о д и р п л а д н я , с п о р е д
м айчините си з а р ъ к и и р а з с ъ р д е н о и з п о го р и л о ж е т в а р и ­
те; б у л ки т е в д в е д ре хи и м ал ките д е ц а в л ю л ки т е . "Ас
не^ се мамо забравих", се и зв и н я в а т о на майка си, "я
най се; м ам о ,за гл е д а х" т.е. з а гл е д а х се в н е п р а в д а та , с
к о я т о с и н о в е те о не п р а в д а ха майка си и с е с тр а си. А
44-
Н я к р и в м е с т о Р а й к о викат: " Д я д о Г е р г е . . Г е р г е м у в и к а т от
Г е р г ь о в д е н до Е н ь о в д е н , а п о д и р Е н ь о в д е н в е ч е м у викат: "Д я д о
Еньо, к а к в о п р а в я т н а ш и т е . .. и носи м н о г о з д р а в е на н а ш и т е " и
пр. И т ъ й с л ъ н ц е т о има м н о г о имена; Райно, Райко, Г е о р г и и
Еньо, Яибо, Яико, Енчо, Ю н ч о и д р .

158
това пока зва , че с л ъ н ц е т о зема уча сти е в ч е л о в е ч е с ки те
д ел а и не м ож е да т ъ р п и х л а д н о кр ъ в н о з л о т о / Б я л - б о г
- н а ч а л о то на д о б р о т о , го н и те л на з л о т о /. "Не те ли е
гр я х о т с л ъ н ц е т о ! С л ъ н ц е т о те види о т го р е що правиш?
Такб ми ово б о ж е ако", п о в та р я н а р о д ъ т го р н и т е думи,
с к о и т о п о ка зв а , че с л ъ н ц е т о е сп р а в е д л и в о , не тъ р п и
нищо зл о п о д себ я си - /б о г на п р а в д а т а , бял бог,
о р м у з д /.
В Т ра кия, в с т р а н а т а на песните, в о т е ч е с т в о т о на
б о ж е с тв е н и я п л а н и н ски песнопевец Орф ея, ц и в и л и з а т о р а
на ге л е н и те и д н е с са се за пази л и б о ж е с т в е н и т е с л ъ н ­
чеви орф ееви песни в п о то м ц и те на с т а р и т е Т раки -
т р а ки те са ж и в и ! И д е те г.г. поети и с то р и ц и вч о рф е ево то
о те ч е с тв о , и д е те , п о кл о н е те се на планини и му и зу ч е те
б о ж е с тв е н а та - с л а в я н с ка д о и с то р и ч е с ка п о е з и я , в я р а и
пре д ания, и зу ч е те т р а к и й с ки я р о д о п с ки я з и к : то й е
п о - с т а р о т Кирил а и о т Х ерод ота, и о т Омира, и о т
М ойсея. Там е л ю л к а т а на сл авянина и н е го в а т а п р а -
д е д с ка вя р а и п ое зия. С л а в я н и те не са дош ле о т с т у ­
д е н и я север, те са се кол о н и зи р а л и о т Т р а к и я към с е ­
вер в б ур ните времена, за к о и т о и с т о р и я т а - та я няма
баба, т в ъ р д е м алко ще м ож е да се р а зп р а в и с в я с т н о ,
а ко не изучим т р а к и т е с вси ч ки те им за в а р д е н и , поне
д о се га , о с т а т к и о т с л а в я н с ка та д р е в н о с т. О ко н ч а н и е то
"ос", "он" не е гр ъ ц к о , т о е тр аки й ско , прем инал о в т у р с ­
ко ка р а м а н л и й ски я приш елчески я з и к о т п е л а з г о - т р а к и т е
и се е за в а р д и л о ч и с т о и д о д нес при с л а в я н с к и т е т р а ­
ки й ски думи, к а т о член: че л ове кос, дом ос, вол ос, к а м е -
нос, че л ове кон , дом он, волон, каменон и т.н. и т.н.
К о й то иска д а изучи с л а в я н и те т р я б а д а и зуч и т р а ­
ки те , тр а к и й с ки т е днешни б ъ л га р и - то й т р я б а о тта м
д а почне. Т р а ки те не са само тия, те х н и те б р а т я са се
за в а р д и л и о т незапам етно време и в А з и я в К у р д и с та н ,
и зуч е те к ю р д с к и я народ , я зи к, нрави, об ичаи и песни и
го ср авне те с т р а к и й с ки я . Тези два н а р о д а са се д ъ р -
ж е л и един д о д р у г и о т наш ествието на за в о е в а те л н и
племена, още п ре д и и с то р и ч е с ки те времена, са се р а з ­
къ са л и и са уц елел и само в н е п р и с тъ п н и те с в о и планини
- к у р д и т е в св о и те , а т р а ки т е - в т р а к и й с к и т е , к о с т ю ­
м ъ т на т р а к и т е е за в а р д и л много к у р д с к о , макар то в а
р азд е л е н ие д а е ста н а л о преди н а ч а л о то на П ерсия,
Х алдея, С ирия и пр. д ъ р ж а в и . Т р а ки й с ка та д ум а тъ рпош
т ъ р + пош, к о я т о п о ка зв а името на т р а к и й с к а т а ж е н с ка

159
гл а в я н а за б р а д ка /с у к а й ч е /, на персийски ще рече г л а -
в я н а о пи сал ка, гл а в я н а за б р а д ка , то в а и м но го д р уги
думи п о ка з в а т , че т р а к и е ц ъ т не е водил п е р си я н ка , а е
о т с ъ щ о т о к ю р д с к о -п е р с и й с к о ко л е н о . О т И н д и я по
т о з и п ъ т т р я б а да се в ъ р в и за в Т р а ки я - о тта м са
дош ле и т р а к и т е и са се д ъ р ж е л и с И нд ия или п о - д о б ­
ре с и р а н с ко т о огнищ е през М ала А зи я , ' но д р у ги т е им
б р а т я п р о п а д н а л и в р а в н и н и те и го л и т е без го р а бъ р д а;
уц е л е л и са само в пл анините, к а к т о к ю р д и т е т а ка и т р а ­
ки те . О т т а я т о ч к а на зр е н и е то тр я б а да се и зуч а в а с л а ­
в я н с к а т а древнейш а и с то р и я , кул тура , вя р а и пр. и пр.
Т р а к о -с л а в я н и т е са н а й - с р о д н и с п е р с и т е 1 и к ю р д и ­
те; ти п о в е т е на с та р и те гел е ни се п о зн а в а т и р а з л и ч а ­
ват о т тр а ки й с ки т е . С т а т у и т е н а е л е н ски те б о ж е с т в а са
т р а ки й с ки типове, за щ о то в я р а та е била т р а к и й с ка и
б о ж е с т в а т а техни, вие и се га ще намерите т и я чисти
ти п о в е с в с и ч ки т е им б о ж е с т в е н и че р ти ж и в и в т р а к и й с ­
к и т е м ъ ж е и ж ени в п л а н и н и те по ц я л а Т р а ки я и Б а л к а ­
ните. Г е л е н с ка та р е л и ги я е тр а ки й с ка . Белените са я з а ­
ва ри л и и са я приели к а т о ко л о н и с т и - приш елци - гелени.
С л ъ н ц е в и я т ку л т е бил гол ям , н е го в и те песни са
б е зб р о й н и , макар им ената на ге р о и те - б о ж е с т в а с л ъ н -
цеви п р е д с т а в и т е л и и д а са р а зл и чн и в р а зл и ч н и те
места. С л ъ н ц е т о е имало м ного имена, к а к т о в и д я хм е и
на с я к о п о - в а ж н о име е имало и п р а зн и к: Райно, Герги,
Еньо, к о л к о т о п р и л а га те л н и имена м ога т д а се п р и л о ж а т
на с л ъ н ц е т о , т о л ко в а и имена има то.. Ж ек, Ж е ко , Жеч,
Ж е чьо, Ж ейн, Ж ейно, Гер, Герьо, Г е р гьо , Зар, Зарко,
З а рчо и мн. др.
Е то ви и още една т р а ки й с ка песен за ж е н и т б а т а на
с л ъ н ц е т о .Т а з и песен е п о - с т а р а и о т с и н ки т е ге л е н ски
ом и ро вц и. Н ей ното о т е ч е с т в о е Т р а ки я . Т ази песен се
пее в е д н о о т т р а к и й с ки т е гн е з д а в Е тр о п о л е /В ъ т р о
п о л е */, я тр о п о л е , въ треш но, в пл анината поле. Ж ената,
к о я т о ми я и зп я я е учи л а в с в о е то р о д н о м я с то -
Е тр о по л е . В нея песен се в ъ зп я в а , че ч у д о т о е в Т р а ­
*
М е ж д у Г а б р о б о и Се вл ие во , г о р е на р а в н и я връх на С т а р а п л а н и н а
м е ж д у л е с а / г о р и т е / има е д н а п р е к р а с н а поляна, к о я т о се зъве
В ъ т р о п о л е , на не я има и езера, н а г о р н и езера. Т а м ш и п ч а н и п а с я ­
ха с т а д о т о на С у л т а н к а т а л е т е и п р а б я х а н а й - в к у с н о т о си р е н е , а.
с т а д о т о го з и м у в а х а кь д е Ед ри не . П л а н и н а щ е р е ч е р а в н о п о л е п о ­
ляни, п о л я н и н и на в ъ з б и н н о с т т а на Б а л к а н с .

Т
60
ки я ста н а л о , б л и зо при Т у н д ж а и М арица или в см есето
им- - в о т е ч е с т в о т о п а к на О рф ея свиреца и певеца.
С ъ щ ата песен с н я ко и изм енения в имената се пее й в
с. К а р а га ч о т там каш ните б ъ л га р к и - т р а ки й ки , п р е с е -
ленци о т Рехмалии п а к о т О рф еевото о т е ч е с т в о . П о д о ­
бие на нея има н апечатана и в П оказалеца.

НАРОДНА ПЕСЕН

С л ъ н ц е т о д и га Д о б р и н ка на неб ето с л ю л к и о т зл а ти
в е р и ги 4.
/И з п я н а о т г - ж а К у с ти н а Ц в е тко в а , род ом о т Е т р о ­
поле 1888 г., 1 2 - и ю ли в гр. В. Т ъ рново, а за п и с а н а о т
Ц. Г и н ч е в /.

Имала мама, имала,


е д н а д ъ щ е р я - М арийка.
Г л е д а я мама, о т гл е д а ;
р а сти ■М арййка, п о р а сти :
ста н а гЯШ мЬма на в ъ зр а с т,
на в ъ з р а с т ; къ щ а да въ р ти .
И м а Д д г^& я менила,
м енил а'тй; о ж е н и л а .
К а то я мама ож ени,
о т с и ч ко д о б р о с ти гн а л и :
' о т с ъ р ц е р о ж б а нямали...
Мама М арийки думаше:
"М арийке сино*, М арийке,
с и ч ко те мама научи
и туй ли д а те научи?..
Я ста н и рано в с а б о та **,
че иди, сине, на Т ун д ж а ,
на Т у н д ж а и на М арица,
уземи- б я л о кам ъче,
че си го у вас д онеси;
с п р я с н о го м л я ко о къ п и ;

*Н е салло 6 пе сните, но и 8 ж и в и я г о в о р д н ес н а р о д ъ т и на м о м и ­
ч е т а т а к а з в а сино, в м е с т о дъще.
К о г а т о п а д н е у д а р е н и е т о на %. в Е т р о п о л е се и з г о в а р я к а то
я с но "а".

11. По няко лко думи 161


с б е зс о л н о масло нам ажи,
в т о п л и го н а н ки * уповий,
в з л а т н и го л ю л ки у гу д и * * ,
у гу д и и го за л ю л е й ,
за л ю л е й , сино и запей..."
М а р и й ка мама послуша,
че с та н а рано в сабота,
че си о т и д е на Т у н д ж а
на Т у н д ж а и на М арица.
Е зел а б я л о к а м ъ ч е ***
че го е у т я х занела.
с п р я с н о го м л я ко о къ п а ;
с б е зс о л н о масло н а м а з а ****
в з л а т н и го л ю л ки у гу д и ;
у гу д и и го за л ю л я ,
з а л ю л я и песен за п я.
Три д н и го й наред л ю л я л а
и т р и с т а песни и зп я л а .
К а т о п есните изп я л а,
т я у л ю л к а т а п о гл е д н а -
в л ю л к а т а ч уд р го л я м о :
ка м ъ че д е те ст^а^ал.^’ ...
с та н а л о д е те момите!..
Л и чн о му име ту^,надй,
л и чн о му име Д обринка.
Р асти Д обринка, порасти,
с та н а л а мома хубава:
с л ъ н ц е т о гре е на небе,
Д о б р и н ка гр ^ е на земе...
Н ийде я мама не пуща -
н и то с момите на хоро,
н и т о с б у л ки те на чвода.
Мама. и за в ’д а о ти д е ;

Н а н к и с е к а з в а т 6 Е т р о п о л е п е л е н и т е на детето.
Уг о д и щ е рече, к а з в а пе ви ца та , да м у се н а п р а в и угода, згода,
у г о ж д е н и е , р а х а т л ъ к . О т т у к се види, ч е - г у д и на з н а ч и ту ри , п о ­
ложи, а и з п р а в и уг од и на л и ц е т о или п р ед ме та , g e m o щ е стои.
К а м ъ ч е т о - е зето о т е д н о място, но п о н е ж е се с п о м е н у в а т и
д в е т е р е к и Т у н д ж а -и Ма ри ца , т о к а м ъ ч е т о е з е т о о т с м е с е т о на
д в е т е реки.
^^^^
В Е т р о п о л е , м и ‘к а з а п е с н о п о й к а т а и с е г а си м а ж а т д е ц а т а с
п р я с н о к р о в е масло.

162
Д об ринка навън изл ял а;
на в и со к ча р д а к седнала,
на к о с т я н ги р гь о в шияше.
С л ъ н ц е то грее на небе,
Д об ринка грее на земе...
К а то я в и д я С л ъ н ц е то ,
тр и д ни й над нея т р и п т я л о ,
т р и п т я л о , не за л я зв а л о ...
А мама му се надява,
С л ъ н ц е то д а си отид е,
о т и д е да си вечеря,
ве че ря д а заминува:
С л ъ н ц е то няма д а д ойде,
д а д о й д е да си вечеря,
ве че ря д а заминува...
Кат са се три д н и минали,
ето С л ъ н ц е то че иде
и грее начумерено...
Мама сл ъ н чи ц у думаше:
"С лъ нчице, сино, С лъ нчице,
къ д е , се сине, забави,
че тр и д ни грееш, не идеш,
та и зп о го р и , с и н е -л е ,
с та р и те баби в л о зя та ,
м лад ите моми в З агори
а п ъ к момците в Д об руд ж а?"
С л ъ н ц е то грее с ъ р д и т о
и мили си майци думаше:
"М а й н о -л е стара майчице,
ка т о ме питаш д а ка ж а -
п р а в о то д а ти обадя,
к ъ д е се, мамо, замаях:
а з ,в и д я х мома хубава,
хубава мома Добринка.
Аз грея, мамо, на небе,
Д об ринка грее на земе...
А ко не зема Добринка,
а з .н я м а вече д а грея
1 к а к т о ' съм ясно гре ял о..."
А мама си му думаше:
"Как ще д а земнеш Д обринка,
к а т о й т я сл ъ нц е на, земе,
п ъ к ти си сл ъ н ц е на небе?"

163
С л ъ н ц е мами си думаше:
“М а й н о -л е , с та р а майчице,
нека ми д о й д е с в я т и ден,
с в я т ми ден, мамо, Г е р гь о в д е н ,
з л а ти ща л ю л ки направи:
з л а т и в е р и ги ща пусна
на Д о б рин кин и д в о р о в е ,
да в ъ р в и мало, го л я м о
за зд р а в е д а се лю лее,
че й Д о б рин ка ще д а д о й д е
за зд р а в е д а се пол ю л ей:
зл а т и в е ри ги ща д ръ пна ,
на небе ща я и з ка ч а
и Д о б рин ка си ще зема."
Каза л о и св ъ р ш и л о го:
ка т о е дошел с в я т и ден,
с в я т и ден, с в я т и Г е р гьо в д е н ,
зл а тн и се л ю л ки спуснали
на Д о б рин кин и д в о р о в е .
В ъ р в я л о мало й гол ям Ь
за зд р а в е д а се лю лее
н а й -п о с л е д о й д е й Д обринка
и се д н а да се лю лее...
К а то си се д н а Д обринка,
зл а тн и се л ю л ки д игнаха,
че се на небе качиха:
С л ъ н ц е т о узе Д обринка...
С л ъ н ц е то гре е п р е з .л я т о ,
Д о б р и н ка грее п р е з прол ет...

К а т о за п и та х пев и ц а та защ о гре е Д о б р и н ка п ро л ет,


т я ми о т го в о р и : "Защ ото т я е п о - с л а б и ч к а о т с л ъ н ц е т о
и н е йн а та све тл и н а е п о -с л а б а , за ту й т я в ъ р в и пред
с л ъ н ц е т о - Д о б рин ка е З о р н и ц а та , нали т я и з гр я в а п о -
напред, пре д сл ъ н ч е в и зори?"
К а кв о п о ка зв а в песента Д обринка, п е в и ц а та го
о б ясн и сама, з а т о в а не т р я б а д а се р а зп р о с тр а н я в а м е
м ного на д ъ л го и ш ироко. И, че Д о б рин ка е п р о и з л я з л а
о т водата,- пак не т р я б а д а с§ т ъ л ку в а , но само не е
ста н а л а о т м окр ата пяна к а т о гр ъ ц к а т а А ф р о д и т а / А п -
р е д и та : А п - р о д и те = в о д а - р о д н а / , а се п р е о б р а зу в а л а
в з л а т а т а л ю лка, о т т р и д н е в н и т е песни "Три д н и го й
наред _л ю л я л а и т р и с т а песни и зп я л а ", о т б я л о кам ъ че

164
на д е т е момиче, ко е т о к а т о порасло, с та н а л о д о т о л к о в а
хубаво, че гр е я л о на зе м я та к а т о с л ъ н ц е т о - "С л ъ н ц е то
грее на небе, Д о б рин ка гр е е на земе."
М а р и й ки н а та майка не е д р у го освен зе м я та , М а р и й ­
ка, М арика*, М орика, М орка, М арка е в о д а та , м а й ка та -
б о ги н я т а на м ар всто , к о я т о е р о д и л а р е к и т е -и съ з­
д ал а б я л о т о кам ъ че и к а т о го л ю л я л а - в ъ л н ув а л а ,
пл акнал а, мила и мазала п о д и р и зп я в а н и е то на т р и д ­
невни тр и с т а песни, гл а с а на в ъ л н и те и на те че н и е то ,
о т ка м ъ ч е то в з л а т н а т а л ю л к а с гол я м о ч у д о се р о д и л а
Д о б р и н ка - Зорница, к о я т о гр е я л а на зе м я та като
с л ъ н ц е то , но с л ъ н ц е т о не я бил о още в и д я л о , н и т о я
зн а я л о , бил о зим а още, но т я к а т о и з л я з л а с кр и т о м о т
майка си навъ н, щом зе л о д а се с то п л я , с л ъ н ц е т о я
с ъ гл е д а л о отбляснало се в ъ в в о д а та , о гл е д а л о се.
В л ю б и л о се в нея, три д ни и тр и нощи т р е п т я л о над
нея и си отиш ло с ъ р д и т о , за щ о то не м о ж и л о т о га в а да
я земне, ням ало още сил а д а преобръщ а в о д а т а на п а ­
ра, но н а й -п о с л е ча кал о да му д о й д е н е го в и я с в я т ден
Г е р гь о в д е н т.е. д а се п р и б л и ж и - да се с т о п л и в р е м е ­
то и пуснал о з л а т и т е в е р и ги с л ю л ки те , т.е. л у ч и т е си,
к о и т о ту ка се с р а в н я в а т с ъ с з л а т и вериги, л у ч и т е з а ­
л ю л е л и р о д е н а та о т в о д а т а Д об ринка - преобърнали
в о д а т а на пари - и д и гн а л о Д обринка на н еб е то, т.е.
о б р а зув а л о се о т в о д а та о б л ац и, а о т с в е т к а в и ц а т а на
о б л а ц и те п р о и з л я з л а з о р н и ц а т а - Д обринка, к о я т о к а т о
се р а зя с н и л о зе л а д а гре е п р е д с л ъ н ц е т о п р о л е т.
Т а зи песен е м ного с т а р о нещо и б о ж е с т в а т а , що се
спом енуват в нея са З т н а й - с т а р а т а с л а в я н с к а вяра.
Т ука се о б я с н я в а т н а й - с т а р и т е п о н я т и я на С л а в я н о -
Т р а ки те за м и р о тв о р е н и е то д е т о : зем ята, в о д а т а , о б л а - ,
ците, м ол нията, з в е з д и т е и с л ъ н ц е т о се п р е д с т а в л я в а т
ж и в и съ щ е ств а к а т о че л о в е ц и те . К а кв о в и с о к а . и невинна
б о ж е с т в е н а п о е зи я ! К аж и, Т р а ки й ке , кой е в ъ з п я л тъ й
умно т в о и т е ста ри б о ж е с тв а , к о га и де! Орф ей ли е с ъ ­
чинил та я песен и на с в о я т а з л а т а лира я свирил и пял!

M o r i c a ае<ж.р. б о г и н я т а 6 м и н т у р н с к а т а о б л а с т 'с п о р е д п р е д а н и е ­
т о м а й к а на Латина, и м а л а е г о р а п о с б я ш е н а ней l u c u s M a r i c a e ,
б л а т о P a l u s M a r i c a e ми нт урнис.кото блато, 6 к о е т о с е е к р и л М а -
р и й , к о г а т о б я г а л от С у л л а при г р а д а М и н т у р н и 6 Л а ц и я п р и у с ­
т и е т о на река Л и р а Liv. Virg.

165
На Д о б р и н ки н о то име са имали р и м л я н и те б о ги н я
B ona dea - б л а га б о ги н я , д о б р а б о ги н я и се я п о ч и т а л а
б о ги н я на ц и л о м ъ д р и е то , на к о я т о храм ъ т п о сл е ста на л
зр е л и щ е на ве л и ки с ъ б л а зн и .
Не са ли т и я б о ж е с т в а общи на т р а к и т е и на л а ­
т и н с к и т е ста ри н а р о д и ? Т ова и м н о го то д р у ги б о ж е с т в а
не п о к а з в а т ли, че с т а р и т е тр а ки , в р а зл и ч н и р о д о в и
ко л е н а , са се п р о с ти р а л и и в ц я л а И та л и я, к а к т о и по
с и ч к и т е о с тр о в и на С р е д и зе м н о море още п р е д и и с т о р и ­
ч е с к и т е времена? Не са ли те п ъ р в и те п р е се л е н ц и в
Е вропа? А ко не е тъ й , о т д е е то в а т о л к о в а я в н о и
б л и з к о с р о д с т в о в р е л и ги я т а и в я зи ка ?
НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ГЕРГЬОВДЕН

Г е р гь о в д е н е н а ча л о то на л я т о т о у нас. Т ой е н а й -
го л е м и я т и н а й -в е с е л и я т п р а зн и к на нашия народ . Той
е п о б е д и те л я т на зем ята; то й е л я т о т о о л и ц е т в о р е н о ;
него са го пра зн ува л и нашите прад ед и в с т а р о време
м ного п о - т ъ р ж е с т в е н о и п о - в е с е л о о т сега; нему са му
пели н а й -х у б а в и т е песни; то й е бил п р а з н и к ъ т на о в ч а ­
рите, п а сти р и те и о рачите; н е го го п о ч и та т и т у р ц и т е
по д името Е д р е л е с* и сички з а п а д н о -а з и а т с к и 'н а р о д и .
Наш ият овчар и зе м лед ел ец и до днес с ч и т а за го л я м
гр я х д а я д е младищ е преди то з и велик, б л а го д е т е л е н
за н его пр а зн и к; то й му п р и н о ся с б л а го го в е н и е ж е р т в а
- курбан, о т п ъ р в о т о п ро изв ед ен ие на п р о л е т т а - Г е р -
ге в а та н еж на се стр а - шаро ягне , к а к т о се пее в с т а ­
р и те ни песни, в к о и т о се в ъ з п я в а ве л и чи е то , х у б о с т т а
и си л а та на Г е р гя . Т ози д ен /2 3 а п р и л / се е празнувал
в неза пам ятн и времена и се е зъ в а л Яргов, Я рков, Юрев,
Ж ур о вд е н ; о т н е го в о т о име са останали и наш ите с о б ­
стве н и имена, к о и т о н а р о д ъ т д ава на д е ц а т а си, И орго,
Герго, Геро, Герган, Гергана, Ерчо, Зарчо, Герчо, Елка,
Елчо. В за п а д н и те наши б р а т я славяни л я т о т о се з ъ в е
яро; нашите имена: я р ка - е д н о л я т н о ж е н с к о пиле, яре
- е д н о л я т н о ко зл е , ярина - е д н о л я тн а ш илеш ка въ лна,
са имената на л я т о т о . Самата дума л я то е с ъ к р а т е н а о т
р я т о = р е то - ре + то, д е т о пред л или р т р я б а да
е имало г п р е д и ха те л н о и е било гре + то . Н е го в о то
име е било в с т а р о време наистина све тл о; т о е о з н а ­
чавало яра, светл ина, о гъ н , топлина, жара, ж и в о т / ж и +

Едрелес е р е л с , ерелес, ярел +с и т у к а се види яр, гер, гор.

167
во + т / , в ъ зо б н о в л е н и е , п о д н о в я в а н и е , с ъ ж и в я в а н и е на
п р и р о д а та - л я т о . Т ози ден, с н е го в и те о б р я д и и п о ­
читание, с н е го в и те песни и ж е р тв и , д о т о л к о в а е бил
о с в я те н о т н а р од ите , а н а й - в е ч е о т с л а в я н и те , щ ото
после и ц ъ р к в а т а го е приела и у за ко н и л а с ж е р т в а т а
му н а е д н о 1. Но за да з а гл а д и п ъ р в о т о му име и с то в а
да о ткл о н и н а р о д а о т о ния ге р гь о в с к и обичаи и о б р я д и ,
зам естила му е името с ъ с св. в. м ъ ченик Г е о р ги я , к а к т о
е за м ести л а и името на П еруна , съ с св. п р о р о к И лия,
името на Л ад а с Л азар и още д р у ги , за к о и т о ще п о г о ­
ворим ко га му д о д и врем ето.' И в ж и т и е т о на св. Г е о р ­
ги я е смесено п о в е че то о т с та р о то , д о х р и с т и я н с к о п р е ­
дание: езеро, л ам ята в а р д и е зе р о то /н а ш и те зм е е в и /,
граби секи д ен по една мома д а я яд е, ц а р с ка т а д ъ ­
щеря н а й - п о с л е о ти в а и св. Г е о р ги я и зб а вя , к а т о у б и ­
ва в о д н и я са йб ия /с т о п а н /, ц а р я т п о д а в а к л ю ч о в е т е на
св. Г е о р ги я о т кул а та на п о р т и т е си и т.н.; то в а с и ч ко
го има и д о д н е с в н а р о д н и те пре д ан ия и в я р в а н и я за
езерата, за и зв о р и те , за зм еевите, са й б и и те : зм е еви те
к р а д я т моми о т и зв о р и те , за в л и ч а т ги в пещ ерите /Р а ­
дина д у п ка в К о т е л /. При и зв о р а у Камено поле /с е л о
въ в В р а ч а н с ко /, и д нес момите ка з в а т, че в и ж д а т т а к и ­
ва хубави, к а т о св. Г е о р ги я , ю наци змееви, вечер къ с н о ,
ко га за се д н е сл ъ н ц е, на ка н а р и те при с в о я и зв о р над
се л о то и мн. др.
За Г ер га /Г о р г а , Я р ка / е имало в с т а р о време цял
к у л т 2. Н е го в и т е ' песни, к о и т о в ъ з п я в а т н е го в а та сила,
ю начество, победи, се п е я т и д о д нес о т б ъ л га р с к и я
народ на н е го в и я ден и на Б ъ д н и вечер срещ у К о л е д а .
На Г е р гь о в д е н се л ю л е я т за з д р а в е 3. У нас се лю лей
секи, а в Русия л ю л е я т п а с ти р и те да не за с п и в а т през
л я т о т о денем; у нас се т е г л я т да- в и д я т к о л к о са н а ­
расли о т м иналия Г е р гь о в д е н , ки ч а т се с гл о го в ц в я т и
о б ки т в а т в р а т и т е и в р а тн и ц и те си с ъ с зе л е н а шума да
срещ нат св. Г е р гя ; н о с я т м ъ л чана в о д а п р е д сл ъ н ц е ;
съ б и р а т роса йз нивите, с к о я т о п р а в я т м агии и си
м ият о ч и те за ц я р 4; п о я т си д о б и т ъ к а рано; пущ ат 'си
во л о вите , кр а в и те и ко н е те на паша; з а п о ч в а т си л и в а ­
д и те ; я д а т си курб а ни те на зе л ен а морава ц я л о т о село
на е д н о м я сто . В ста р о време ц я л о т о се л о се е с ъ б и ­
р а л о , на че р ко в а , или п о д го л е м и те свящ ени д ъ б о в е на
черковницата5, д а си я д е кур б а н и те , к о е т о и д о д н е с е
за ва р д е н о ; к о с т и т е о т курб а на не се х в ъ р л я т , а ги з а -

168
р а в я т в м р а в и н я ц и 6, или на ч и с то м я с то , п о д н я к о я
м лада вошка, или тр е н д а ф и л ; на т о з и д ен си ценят
, у ч и те л и *, п асти ри , слуги, п ъ д а р и , го в е д а р и и п р е ц е н я в а т
бивш ите и т,н. О б и ка л я т си нивите пред и згр е в а н и е на
с л ъ н ц е то ; м ер ят ж и т о т о , ичум ика и д р . на с я к а нива
ко л к о е в и с о ко изр а сл о ; о б и к а л я т си и н а гл е д в а т с т а ­
д а та ; не п р а в я т пещи п р е д Г е р гь о в д е н , за д а не ста н е
през л я т о т о суша;, н а с т р и гв а т си д е ц а та , пушат к и к и на
м ом четата, д е т о се б р ъ с н а т; срещу д е н я в а р д я т д а в и ­
д я т де ще п о и гр а е имане; л о в я т вещ иците, д е т о х о д я т
д а изм ам ват срещ у Г е р гь о в д е н б е р е ке тя и м ного д р у ги .
Но в д а л е ч н и те ста ри врем ена е имало и п ъ л н и о б р я д и ,
к о и т о г р ъ ц к о т о д у х о в е н с т в о е з а т у р и л о в гр а д о в е т е и
го л е м и те села, к а т о е о т л ъ ч в а л о о т св. п р и ч а с ти е н е ­
в и н н и те б ъ л га р и , за щ ото и з п ъ л н я в а т о б и ч а и те на с в о и т е
п р а д е д и !... Нещ астен б ъ л га р с к и народ!...
Но при с и ч к о т о гон е ние на г р ъ ц к о т о ф е не рско з л о б ­
но д ух о в е н с тв о , при с и ч к о т о п о д д а в а н и е на м екуш авите
гр а ж д а н и , при с и ч ко т о п ре зр ен ие о т у ч е н и т е -н е д о у ч е н и
гл а в и ц и , и д с д н е с в с ъ р ц е т о на народа, там в о т с т р а ­
нените, го р с к и места, в н е п р о хо д и м и те се л а и с е л ч и н и в
пл анините,' в р а в н о то пол е с п р ъ с т е н и т е б ур д е и, п о л ­
с к и т е кош ари и пол уга ри, има още м нго и м ного з а в а р ­
д е н о о т т о я к у л т и о т н е го в и т е песни, о б р я д и ^ о б и ­
чаи; но т о в а ча ка веща и п а тр и о ти ч е с ка , п р е д а д е н а на
д е л о т о р ъ ка д а го съ б е р е и нареди на кн и га , за да
видим ка кв о сме биле и ^н и е и ка кв о д о б р о и п о е т и ч е с к о
е им ало у нас...
-З а д а не кажеш , л ю б е зн и б р а тко , че ти го в о р я на
в я т ъ р а , аз ще ти п р и в е д а д о л н я т а песен на св. Г е р гя ,
к о я т о съм записал пред и 20 го д и н и в с е л о т о К а р а га ч , в
Б есарабия, на к о е т о ж и т е л и т е са преселени о ко л о .1791
г. о т ф илибелиш ки о к р ъ г о т с. Рахманлии, к о г а т о Б е с а ­
р аб ия е била още т а т а р с к а и м лад ите им момци, к о л я -
д ари, я п е я т и д о днес, к о г а к о л а д в а т на Б ъ д н и вечер
срещ у К о л ед а .
Е то песента:

Т р ъ гн а л ми е С в и ти Георги,
сутр ин р а ^у на Г и р гь о в д е н ,
*
В З а п а д н а Б ъ л г а р и я при с и н к и т е з а ръ ки и п о р ъ к и на и н с п е к т о р и ­
те, н а р о д ъ т пак си цени у ч и т е л и т е от Г е р г ь о в д е н до Д и м и т р о в д е н .

169
д а уб и д и зй л е н синур*,
с у тр и н рано на Г и р гь о в д е н ;
насрещ а му - С ура Л а м я **,
су тр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
С ура Л ам я с ъ с тр и гл ави,
- с у тр и н рано на Г и р гь о в д е н ;
о т в о р и си д о тр и уста,
су тр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
д а п о гъ л н и С в и ти Г ер гя ,
сутр и н рану на Г и р гь о в д е н .
Р а зс ъ р д и се С в и ти Герги,
сутр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
и з т р ъ гн а си о с т р а сабя,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ;
р а з в ъ р т я се н ави соко,
с у тр и н рану на Г е р гь о в д е н ,
н а в и с о ко й наш ироко,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ;
о тс е ч е й д о тр и гл ави,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н .
П о т е ко х а д о тр и реки,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н :
п ъ р в а р е ка - по ю рачи,
с у тр и н рану по Г и р гь о в д е н ,
по ю рачи б я л о ж и ту ,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ;
в т о р а р е ка - по копачи,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
по ко п а чи - руйно вино,
су тр и н рану на Г и р гь о в д е н ;
т р е т а р е ка - по овчари,
с у тр и н рану на Г и р гь о в д е н ,
по о вча ри - п р я с н о м л яко ,
су тр и н рану на Г и р гь о в д е н ...
О т го р н я т а песен т в ъ р д е я вн о м ож е д а се в и д и п о д
и м е то ламя, к а к в о са р а зб и р а л и наш ите с та р и ; р а зб и р а л и
са те именно зим ата, к о я т о о л и ц е т в о р я в а л и в лам я с
т р и гл а в и и к о я т о з а к л ю ч в а л а и о б в и в а л а с ъ с с в о е т о
с т у д е н о - л е д е н о т я л о с и н к а т а зем я и к о г а т о се вече
п о я в я в а л о л я т о т о , о л и ц е т в о р е н о в св. Г ер ги , т я зинва-

Синур, межа.
,К#
Сура, сива, с у р елен.

170
ла с тр и т е си страш ни ус та да го п о гъ л н е , но св. Герги,
л я то то , и зв а ж д а л с в о я т а о с т р а сабя, п о д к о я т о е о л и ­
ц е твор е на с в е тл и н а та и т о п л и н а та и й о тси ча л тр и те
глави с ъ с зи н а л и те уста , п о д к о и т о тр аб а д а се р а з б и ­
рат тр и те времена, к о и т о обема зим ата: есен, зим а и
пролет, и о т т е зи тр и о тсе че н и вратове, на к о и т о т я ­
л о то е зим а та - ламята, те кв а б л а го д а т по зе м ята .
Ю нака св. Герги, к о й т о си п р е д с та в л я в а н а р о д ъ т млад
момък, хубавец к а т о ясно сл ъ н ц е, с д ъ л ъ г перчем, на
бял хранен кон, п о б е д я в а х а л а т а -л а м я , н а д в и в а на с т у ­
д я, о с в о б о ж д а в а зе м я та /х у б а в а т а ц а р ска д ъ щ е р я / о т
л ед е ните о ко ви , р а з т о п я в а преспите, с н е го в е те и л е д о ­
вете, за в а л я в а т ге р гь о в с к и д ъ ж д о в е , б л и кв а с и ч к о да
расте и си н у р ъ т е вече зелен "сутрин рано на Г е р г ь о в -
ден"; зе м я та се о б л и ча в м ом инската си зе л ен а прем яна
и и зо б и л и е то - к р ъ в т а от л ам ята - в л а га та , т е к в а ка т о
три б л а го д а т н и реки и носи на о р а чи те б я л о ж и т о , на
ко п а ч и те руйно вино, на о в ч а р и те п р я сн о м л я ко ...
И д е й с т в и т е л н о има ли п о -х у б а в о и п о - в е с е л о в р е ­
ме о т то в а ? С и ч ко весело, с и ч ко р а д о с т н о ! Г о р и т е се
н а п ъ л в а т с песнопойни п ти ц и ; п р е л е те л и те певици, к о и т о
са и зб я га л и есен та о т лам ята, са вече ту ка ; в и б т си
„топли и меки гн е з д а за м илите пил ки и п р о с л а в л я в а т
Яра с ъ с св о и те н еж н и р а зн о гл а сн и песни. Р а н о б у д н и я т
славей се га н а й -р а н о се п р о б у ж д а и н а й -с и л н о и
с л а д ко гл а с н о изв и ва с в о я т а утр ин на песен; ш арената
п ъ д п ъ д ъ ч к а вече се о б а ж д а на с в о я т а д р у ж к а из з е л е ­
ните гъ с т и ж и т а и ичумици; кре щ ел ят се чува из нивите
и л и в а д и те с ъ с с в о я д р е з га в гл ас; г о р д и я т л е б е д си
извил белия в р а т и плува по "т и х а -б е л а Дунава"; ж е р а ­
в и те са вече тука . М л а д и те о гъ н ц а не са още о т л ъ ч е н и
о т к р о т к и т е с и 4 майки, се га те н а й -в е с е л о с к а ч а т край
кош арите по хъ л м о вете . В еселите яре н ца вече се уча т
да о гъ в а т м ла д ите вейки; м л я ко то тече вред. Т р у д о л ю ­
б иви те пчели са на гл о го в и я ц в я т и си за в и р а т о с т р и т е
см укала в с я к а чаш ичка за бял мед. .Л о з я т а о б л е кл и
че р ните си п о р я за н и б о тур и и ресата се п о к а з в а из
п а зв а та на м л а д ите листа. Ц в е т я т а вр е д ц ъ ф т я т , в ъ з ­
д у х ъ т вр е д мирише на б л а го д а т б о ж и я - с и ч ко ж и в о и
с и ч ко иска д а ж иве е и да вирее с нов ж и в о т !...
Е, за т а къ в б л а га д е те л , за т а къ в п о б е д и те л , за т а ­
к ъ в ю нак, не трябва- ли д а се ста в а рано и да се п о с ­
реща съ с зелени венци и с к и т ки ? Не т р я б а ли д а му

171
се п е я т песни и д а се в ъ з п я в а т н е го в и т е юнаш ки 'п о б е ­
ди над н а й - г о л я м о т о з л о - л ам ята, к о я т о а ко не е той
да я по б е д и , ще п о гъ л н е си ч ко , ще о м ъ р тв и с и ч ко *. Как
да не о т и в а о р а ч ъ т д а си о б ид и нивата, к о га т о н е го в а ­
та м л а д е н че ска ф а н та зи я е напоена с п о е з и я т а о т н е ­
го в и я п о е т вещер и вещица, ж р е ц и ж р е ч и ц а ? К о га т о
то й сам пее песните за п о б е д а та на Г ер ги над л ам ята
и ги в я р в а горещ о, че о т та зи поб е д а на л я т о т о ще му
се н а пъ л н и хам барят с б я л о ж и т о , б ъ ч в а т а - с руйно
вино и в е д р и ц а т а - с п р я сн о м л я ко ? Ами д р у ги т е д о б ­
рини? Ами м л а д ите те л е н ц а и ж р еб е нц а , ами м алките
пиленца, ами шарите а гъ н ц а , ами р о сн и те л ива д и , ами
вош ката, ами н а й -п о е л е в ъ з о б н о в л е н и е т о на ц я л а т а о р ^
га н и ч е с ка п р и р о д а , не за виси ли все о т т о го з и б е л о ко н я
ю нака? И о т и в а д а съ б и р а б л а го д а т н а роса, п оси па н а от
св. Г е р гя по зе л е н и те л ива д и за ц я р . К а то вя р в а , че с
та зи р оса ще ул ови и б л а го д а т т а , и зл я н а на зем ята,
л у ка в а та вещ ица я съ б и р а та й н о и меси с нея хляб,
к о й т о х в ъ р л я в гу м н о то си к о га върш ей д а привлече
и зо б и л и е то о т нивата, о т к о я т о е съ б р а н а р о са та ! Етр,
д о к о л к о е бил уверен ч е л о в е к ъ т в б л а го д а т н о т о д о -
х о ж д а н е на Ярия. Той е вя р вал , че ще срещ не н е гд е
т о го з и б ъ р з о к о н е ц а по зе л е н и те синури и ще го види
ка к му и гр а е л и ц е то к а т о я сн о сл ъ н ц е ! М а гьо сн и ц а та ,
вещ ицата, к о г а съ б и р а .роса, н а п р а зн о не в ъ з кл и ц а в а : У

У Г а б р о б о и м а обичай, че к о г а т о си я<" а т на Г е р г ь о в д е н п е ч е н и т е
я г н е т а из къ щи те , с и ч к и к ъ щ н и се с ъ б и р а т на т р а п е з а т а , а о с т а ­
ва т по е д н о м о м ч е ' д а ба р д и и к а то м и н е с т а р е ц ъ т , да го прогони.
За с т а р ц и с е о б л и ч а т пак м о м ч е т а с д р и п а в и дрехи, п о ч е р н я т си
лицата и като м и н у в а т покрай къщите и дюгените т р а к а т с тояга и
б я г а т к ъ д е к р а я на града, а д р у г и т е д е ц а ги г о н я т и п р о г о н в а т
от к ъ щ и т е си. С т а р е ц ъ т с е п р е с т р у в а че б я га и т а к а го г о н я т
д о г д е го п р о г о н я т чак на к р ая на града. П о с л е т о я с т а р е ц се
з а в р ъ щ а у д о м а си пр ез д р у г и улици, х в ъ р л я си д р и п а в и т е дрехи,
брадата, с м и в а си н а ч е р н е н о т о си л и ц е и и з л я з в а и т о й при д р у ­
гите. Но о б и к н о в е н о т е з и с т а р ц и си р а з м е н у в а т м а х а л и т е , т.е.
к о е т о момче, с е о б л е ч е на старец, а к о е о т г о р н я т а м а х а л а , от ив а
в д о л н я т а да хлопа, а к о й т о е от д о л н я т а , о т и в а в г о р н я т а . Ч е с ­
т о се с л у ч в а да си о с т а н е н е и з в е с т н о , к.ое м о м ч е е ст ар ец . Тука
с т а р е ц ъ т п р е д с т а в л я в а зимата, к о я т о щ о м х в а н а т да се я д я т к у р ­
б а н и т е на св. Гергя, и з б я г в а - о т с т ъ п в а в е ч е м я с т о на лятото,
но в с е пак г л е д а ’ да т р е в о ж и хората. Т о з и о б и ч а й го и м а ш е в
1872, а и с е г а т р я б в а да с ъ щ е с т в у в а още.

172
"С вети Г е р ге ! знаш ли защ о съм дош ла?" Т я в я р в а ч и с ­
то с ъ р д е ч н о , че св. Г е р ги е там и ще я чуе, и н а к т я не
би си п о д в и к в а л а сама нощ но време. Е, на т а к ъ в н а й -
б л а го д е те л е н б л а го д е те л , ка к д а не му се к о л и ку р б а н
от н а й -х у б а в о т о агне; к а к да не му се п е я т песни; ка к
да не му се вие п р е в и т кравай; к а к д а не му се сири
п ъ р во п р я с н о сирене; к а к д а не се р а зд а в а на сиром аси,
сираци и п ъ т н и ц и о т н е го в о т о принош ение - о т кур б а н я ,
ко е то се п р и н о с я о т н а й -и с к р е н а щ е д р о ст*.
И сме зе л и д а се чудим , к а к са уцелел и т и я об ичаи,
песни; и гр и и в я р в а н и я о т т о л к о в а х и л я д и го д и н и и
после при с и ч к о т о го н е н и е на гр у б о т о н е в е ж о г р ъ ц к о
д ухо в е н ств о , к о е т о н а й - п о с л е е с е д н а л о на п а р ц а л и т е
си, к а т о е в и д я л о , че не се и з л я з в а на гл а в а с ъ с с т а ­
рата си л н а в я р а в л я т о т о и зе л о д а прибира пл еш ките,
п о р е за н и ц и те и к о ж и т е о т ку р б а н я ! Ами че т а к ъ в п о е ­
ти ч е ски и е с те с тв е н к у л т , д е т о т о учи, че л я т о т о д о ­
х о ж д а в с я к а го д и н а на Г е р гь о в д е н на бял к а т о с н я г
кон, м ладо, хубаво, ю начно, непобедим о, щ едро, невинно,
р а вн о по д а я щ е на б о га т и и на сиром аси, на с л е п и и на
хроми, на м ал ко и го л я м о , на ж и в о т н и и р а с те н и я , т о з и
ку л т за б р а в я ли се, о с т а в я ли се тъ й лесно, а ко не се
замени с д р у го п о - б л а г о д а т н о нещо? А л я т о т о , к а к т о
се в и д и я в н о , ко е т о се ч а ка с о тв о р е н и о б я т и я , к о е т о е
п о зн а то секйм у, че непрем енно ще д о д и с ъ с с и ч к и т е си
д обрини, с к а к в о вие ще м о ж е те д а го за м ените ? Г р ъ ц ­
ка та ф а н та з и я се е тр у д и л а , за м е сти л а го с е д и н х р и с ­
т и я н с ки м ъ чен ик, но то в а не з а д о в о л и л о б ъ л га р и н а , то й
чака о н о го в а Г е о р ги я - Ярия, к о й т о х о д и д а о б и ка л я
зе л е н и те синури, к о й т о сече ламешки гл а в и и д а в а реки
изобил ие! Т ой не м ож е д а си пом исли, че Я рия м ож е
н я ко й д а го мъчи. И е то защ о т о з и п р а зн и к е у нас
еще и д о д н е с н а й -г о л р м и я т , н а й - в е с е л и я т и н а й - в е ­
л и ч е с тв е н и я т , за щ о то то й е п р а з н и к ъ т на л я т о т о , на
в ъ зо б н о в л е н и е т о нд ц я л а т а о р га н и ч е с ка п р и р о д а , а в
п о - с т а р о врем е той е бил и п р а з н и к ъ т на с л ъ н ц е т о - н а -
Райна,, за щ о то и т о п о ч и т а т о я п р а зн и к, на н е го е то
спуснал о з л а т и т е си л ю л к и - на личен ден Г е р гь о в д е н
на Т р о з д а н к и н и т е д в о р о в е и е д и гн а л о хубава Г р о з д а н к а
на н е б е то с ъ с з л а т а л ю л ка , за к о я т о се и о ж е н и л о .

Но Г е р г ь о в д е н 'всеки,, к о л к о л ю да е с и р о м а х , т р я б в а д а си с л о ж и *
курбан. Ц и г а н и т е по селата, м о х а м е д а н и б и л е т е или х р и с т и я н и ,
к о л к о т о м ъ ж к и и м а 6 къщи, на с е к и г о к о л я т курбан.

173
Т о зи ве л и к п р а з н и к н а й - в е ч е са го п о ч и т а л и с л а в я ­
н ите и на него т е са си именували д е ц а т а и д о днес.
Наш ите имена, к а к т о се каза, Й ор го , Г е р го , Геро, Г о р го ,
Г ю р го , Гиргин, Г и р ги н а , Герчу, Горчо, Гарчу,, З а р ку, р у с ­
к о т о - Юрий, с р ъ б с к о т о и х ъ р в а т с к о т о - иуро, Д ж ур о,
Ж уро, ч е с к о т о Ли /И р и й / и Ярко на м а л ки те д еца, са
все им ето на Ярия, Ю рия - на с в е т л о т о л я т о .
Р усите за Г е р гь о в д е н имат м ного п о го в о р к и , н а п р и ­
мер: "на Ю р ь я */ св. Егор1й р а з ъ е ж е т на бел ом ко н е р а з -
д а е т зве р ям н а ка зь!, Е го р ь я о к л и к и в а ю т : х р а б р ь 1й ти
наш Егор1й, упаси ти нашу с ко т и н у ! .Ю р ь е в а р оса о т
з гл а з у /у р у к и /, от семи н е д у го в . Б удь здоров ка к
ю р ье ва роса. Юр1й - т е п л ь 1й. Юр1й с в о д о й . Юр1й с . к о р -
мом. На Ю рья роса - не над о ко н я м овса! Юр1й росу
с п уска е т. Ж и в о ти н у на ю рьеву росу. На ю р ь я м ол еник
/к р а в а й / пастуху, кр о х и с ко т у . П р а зн и к п а стухо в,
м !рская яйчница, о ка ч и в а ю т /л ю л е я т / пастуха , ч то б ь ! не
дремал за ско та м . С к о т в ь 1го н я ю т в п е р в ь 1е в е р б о ю о т
в е р б н а го В о с кр е се н ь я . На ч ь ю д о л ю п о с т я н е т п ол е - т о
с к а ж е т Ю р ь е в -д е н ." '
Д е то са о с та н а л и още н я ко и п р а зн и ц и , на к о и т о има
н а р о д н и о б р я д и и обичаи и са за м есте ни д н е с с х р и с ­
т и я н с к и имена, на т и я пра зн и ц и е все им ало н а р о д н и
б ъ л га р с к и имена к а т о Г е р ги - Ярий, за м е сте н с Г е о р ги я .
Коледа - с Р ож дество Х р и сто в о , С уровден - със
св. В асил ия, П ерун, гор е щ и те п р а зн и ц и или г о р е щ н и ц и -
те - с п р о р о к И л ия, Л а д а - с Л азара. Но има и м ного,
на ко и т о ' имената1 са за тур е н и и за б ра ве ни вече, а са им
о ста н а л и само о б и ча и те , ка т о на Еремия, на 1 - в и май,
д е т о го н я т зм и и те и гущ ерите, М иш инден, В ъ л ч и п р а з ­
ници, Н икул д е н, , Д и м и тр о в д е н , Т а н а со в д е н и д р у ги , на
к о и т о е имало н а р о д н и празници, за щ о то им са о с та н а л и
о б ича ите . Но по о б и ча и те м оже д а се о т кр и е , а м ож е
н е гд е и д а са се за в а р д и л и из н а р о д а в н я к о и п о г о ­
во р ки , б л а го с л о в и и или кл е тв и , к а к т о на В е л и ки я б о г
им ето се е з а в а р д и л о в една б л а го с л о в и я , з а к о е т о ще
по го во р и м , к о га т о му д о д и врем ето, на д ъ л г о и ш ироко
за т о я ч и с т н ар од е н, н а й - с т а р п р а зн и к.

*На Ю р ь я сб. Е г о р и й / Г е о р г и й / хо ди но бял к о н и р а з д а в а на з в е ­


р о в е т е накази. О т т у к а н а й - я в н о се види, че Ю р и й е п ъ р в и я т п р а з ­
ник. на к о й т о св. Г е р г и / Е г о р и й / хо ди с бя л ко н да р а з д а в а на
з в е р о в е т е накази, к а к т о ка з а х и горе, че Я р и й - Юрий, е з а м е н е н
с Г е о р г и й - гр ъц ки й.

174
ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ЖЕНИТБАТА
НА СЛЪНЦЕТО

В VII кн и га на "Труд" аз казах, че с л ъ н ч е в и я т к у л т е


бил гол ям , н е го в и те песни са били м но го и е имало
м ного п р а зн и ц и .1 К а то ж е л а ех д а намеря ощ е н я к о я п е ­
сен за ж е н и т б а т а на сл ъ н ц е то , п о - п ъ л н а , п о - р а з н о о б ­
разна, или поне н я ко й неин вариант, аз м ислех по в а ­
ка н ц и я та д а и д а по селата, за щ о то т у к а в гр а д а , д е то
ту ка р о д е н о т о и и зн е ж е н о население е прем инал о в
д р у га атм осф ера и е забравил о, и о т д ен н а д ен з а б ­
равя с та р и т е н а р од н и песни, нрави и о б ича и, не се н а ­
мира т а ко в а нещо, исках д а о т и д а м еж д у п р о с т и я и н е ­
винен н а р о д - там, д е т о б ъ л га р с к а т а свещ ена п о е зи я не
е още за р а зе н а о т я з в а т а на н а р о д о р а зр у ш и те л н а та л ъ -
ж е ц и в и л и за ц и я ; д е т о б ъ л га р с к и я т д ух е ч и с т о т та я
за р а за и д е т о г е н и я т на п о е з и я т а има още гд е да
почива и д а в ъ о д уш е в я в а невинните б ъ л га р с к и ч и сти и
н е за я зве н и души с ъ с св о я б о ж е с тв е н о гъ н , но до. в а ­
ка н ц и я та има още д о с т а време.
На 1 0 - ти т о я месец, декем ври, сл уча й н о се о тб и х у
се стра си Д онка, д а в и д я ка к в о п р а в я т д е ц а т а й. К ато
в л я зо х в д вор а , чух един буен гл а с - е д н а с ъ р ц е т р о т а -
юща с та р а песен, к о я т о се издаваш е из е д н а с т а я и,
ка то пълнеш е ц е л и я дом, разстилаш е се и се разнасяш е
по це л ия д вор , по с ту д е н и я зимен ч и с т в ъ з д у х . К ато
в л я зо х в къщ и, аз попита х се с тр а си - п е с е н та още се
п р о д ъ л ж а в а ш е - к о я е та я песнопойка, д е т о се е п р о ­
викнал а к а т о М илица З а го р ка н я ко е си време в го р а та ?
- Наша М ария, ми о т го в о р и се стр а ми; т я д е т о ходи
все пее и все п о д ска ч а .

175
- О т ко га я имаш, п о п и та х пак, за щ о то знаех, че
с е с тр а ми д о с к о р о нямаше момиче за д ец а та .
- Д ве недели има ка к съм я п р и ста в и л а и, слава
Б огу, поул е сни ме о т стр ан а на д е ц а та /с е с т р а ми има
4 деца, о т 1 д о 8 го д и н и /.'
- О т д е е п есн о п о й ка та ти?
- О т П л ако во - истина е п е сн о по й ка и ц я л а в о й в о ­
да; в с и ч к о ми върш и и то, д о г д е я видиш, извърш ила
го. Г о с п о д зд р а в е да й дава. Не е го л я м о - на 1 4 - 1 5
го д и н и , ама и з р ъ с т н о и ю нак; баща й бил зам ож ен, но
в ъ в в о й н а т а ' му прибрали д о б и т ъ к а и с е га изпад нал.
Казва, че 3 - 4 го д и н и му пасла д о б и т ъ к а из го р и т е -
го р с к о чед о, и в ъ л ц и в и д я л о , ка к гра б ил и о в ц е те и
бурсуци, лисици - ка кв о не ни р а зка зв а ... Песните^ ги
'у ч и л а о т баща си; м ного песни знаел.
- Ж и в ли е баща й?
- Ж ив е, то й я д ове д е, и - кибар, ю нак, к о л к о т о
пои ска, пара не о т с т ъ п и . "Не бях аз за туй - д а си
п р и с та в я м д е ц а та , ама тъ й ме д о ка р а ха врем ената, взеха
ми р у с и те д о б и т ъ к а , ка т о минаха през Х а и н -б у а з и нищо
н е -в и д я х "... ми ка з а и не рачи д а ми р а зп р а в я повече.
К а то говорехм е това, е т о ти и М ария с песента в
уста , о т в о р и в р а т а т а и в л е зе в со б ата с е д и н наръ ч
д ъ р в а , д а пали со б н а та пещ. В и д я х я и аз: русо, д ъ л -
го л и ко , че р в е н д а л е с то , ю нак и весело момиче.
К а то в и д я ч у ж д чо в е к - т я още не ме беше в и ж д а л а
и не ме познаваш е - м лъкна, прехапа си д о л н а т а устна,
с к о е т о показваш е, че се е и з л ъ га л а д а пее пре д н е ­
п о зн а т ч о в е к - общ зн а к на наш ите невинни с е л я н ки - и
к а т о се и зч е р в и к а т о м о р о в я н ка я б ъ л ка , навед е се н а ­
д о л у д а пали со б н а та пещ; п о гл е д н а б ул я си - се стра
ми, за см я се, с к о е т о пак искаш е да й ка ж е , че се е
и зл ъ га л а , и п р о д ъ л ж а в а ш е д а си тъ км и кр и в и т е д ъ р в а
в пл итката е вр о п е й ска пещ, която е направена за
п е д я - сечени д ъ р в а .
- Т ой е бати, мари, й ка з а се стр а ми, недей се ч е р ­
ви т о л к о в а .К а т о си пяла, нали не -си кр а л а - т о й ' обича
пе сн и те - я я карай д о кр а я ...
М ария, д о г д е т о й говореш е се стр а ми, н а тъ км и пещ ­
та, п о д п а л и я, з а т в о р и я, пещ та пламна, за б у б у н и за ка то
вапор по Дунава, а М ария и з с к о ч и ка т о с тр е л а из с т а я ­
та и, п о д и р м алко, в нейната с т а я пак екна песента.

176
Знае ли м ного песни, п о п и та х аз сестра си, и какви й
са пе сн и те - о т н о в и те ли са: "Либе, либе, п ъ р в о либе..."
или о т ста р и те ?
- То с к о р о е дош ло о т село, не знае ощ е т о о т
т ъ р н о в с к и т е нови песни: с та р и пее и край ням а т. О т к а к
е дош ла, още ни една не е п о в то р и л о / и с е с т р а ми
знае м н о го п е с н и /.
Д ум ите на се с тр а ми ме за ин тер е суваха , за щ о т о аз
песни д и р я , и я пом олих д а д о й д е н я к о я в е че р с д е ­
ца та у мене, д а п о се д я н кув а м е и д ано с кл о н и м в о й в о ­
д а та д а ни изпее н я к о я песен, а аз, м акар крад еш ком ,
да я запиша. - Н е в и нн и я т наш народ, щом те в и д и , че
му пишеш песните, а н а й -в е ч е м ом ичетата, м л ъ ква , к а т о
се бои .д а не ги записваш , д а му се смееш п о с л е - п е ­
тима, о ста н а л а още о т о н о в а го р ч и в о врем е, к о га т о
р а зв р а те н а т а в и з а н ти й с ка с в о л о ч и о м а за н и те о к о -
лой б л ю д о л и з и гр ъ ко м а н и са усм ивали в с и ч ко
наше ч и с то н а р о д н о ; п ъ р в и те с ум исъл, з а д н а цел, д а ни
ун ищ ож и н а р о д н о с т т а , а в т о р и т е - о т патеш ки ум и разум .
На 1 5 - и т о я месец, м о е то ж елание се и зп ъ л н и :
се стр а ми д о й д е с д е ц а та си и с М ария; п р и к а з к и т е се
захванаха, к а к т о т о в а о б и кн о в е н о става, н а й - н а п р е д за
врем ето, за с ту д а , з а д ъ р в а т а , з а пещите, за х а узи н и те ,
р а с т р о ги т е на в р а ти те , през к о и т о и с ти в а т с к о р о с о б и те
и д ъ р в а т а не с п о р я т и т.н., д о г д е н а й -п о с л е захванах
аз о т п р и ка з к и з а д а д о й д е м д о песните. О т о п и т аз
съм научил, че к о г а т о искаш д а накараш пе в е ц а д а ти
изпее н я к о я песен, т р я б в а д а го захванеш о т д а л е ч - о т
п р и ка зки , на к о и т о с м и с ъ л ъ т е б л и з ъ к на п есе н та, д о г ­
де го накараш д а се п о о тп у с н е и д а му се р а зп а л и
ф а н та зи я та , че щом захване в е д н ъ ж да т и пее, т о й е
вече тв о й , - но т р я б в а д а се вардиш д а се не засмееш,
че п о д и р смеха си, няма вече д а чуеш ни е д н а д ум а -
тъ й наш ият песнопоен народ , особено д е в о й к и т е , цени
с в о и те песни.
К а т о ж е л а ех д а узн ая, д а л и М ария зн а е нещо о т
песе н та за с л ъ н ч е в а т а ж е н и т б а с Д обринка, а з захванах
с ъ д ъ р ж а н и е т о на п есента д а . г о разка зва м с у в л е ка т е л н а
п р и ка зка , к а т о се пр е стр ува х се рио зно, че не з н а я за
песента нищо. М ария, к а т о изсл уш а п р и ка з к а т а , о б а д и
се: "Аз зн а я е д н а песен за ж е н и т б а т а на с л ъ н ц е т о , ама
т я не е тъ й , к а к т о я приказваш ; т я не е Д о б р и н ка , ами
Р а д к а и не зн а я , че е с та н а л а о т кам ъ че , а зн ая ,

12.- По н я ко л ко думи 177


че м айка й, ка т о я в и д я л а , че и зл и за на д в о р а , в зе л а
д а й се кара д а в л е зе в къщ и, за щ о то с л ъ н ц е т о к а т о я
в и д я л о , се с п р я л о и не з а л я з в а л о т р и д н и дена."
К а т о съм съ би ра л м ного песни с р а зл и ч н и в а р и а н ти
о т р а зл и ч н и лица, а з се усетих, че М ария т р я б в а д а
зн ае н я ко й вариант о т песе н та з а с л ъ н ч е в а та ж е н и т б а и
я пом о л и х да ми изпее с в о я т а песен, к а к т о я знае, а аз
д а я запиша. Щом казах, че ще й записвам песе н та, т я
се пр и че р в и и каза: "Не зн а я ..., знаех я, ама с е га съм я
за б ра вил а ." А, т я го р ка та , не била в и д я л а , че песен се
за пи сва ! К а кво д а се прави? А з разбрах, че т я зн ае та я
песен, - знае и д р у ги , ама се бои от записване­
то...Т рябваш е д а се у п о тр е б и н я ко е с р е д с т в о . А з у п о т ­
ребих ср е д с тв /зто п а к о т песните: о т в о р и х моя домашен
сб о р н и к, в к о й т о имам м ного записани песни о т р азн и
л и ц а и о т р азл ични м еста и захванах д а ч е т а на в с е о с ­
лушание на ц я л а т а с е д я н ка ... Д ец ата се в стр е н чи ха , з а ­
л исаха се у к о л а д н а т а песен, д е т о са м о д и в а та н ап р ави л а
с к р и л о т о си с я н к а на ц я л о т о с т а д о на о в ч а р я ... П р о ­
ч е то х им после и е дна м оя басня з а ш а р ен и я
к р и в а к и. им п о ка за х Ч о л а ко в а сб о р н и к, В е р к о в и ч е -
вите, Я стребова сб о р н и к, п р о ч е то х им и о т н е го нещо, и
наша М ария, к а т о в и д я , че има писани и п е ч а та н и песни,
с ъ гл а с и се д а изпее песента, к о я т о с л е д в а п о - д о л у 2,
П о д и р нея ми и з п я още н я к о л к о , ко и т о , а ко д а д е Г о с ­
п о д зд р а в е , ще ги п р о ч е те те и вие, л ю б е зн и ч и т а т е л ю ,
к о г а т о им д о й д е врем ето и р е д ъ т .

Ж ЕН И ТБАТА НА С ЛЪ Н Ц ЕТО
ЗА РАДКА

Мама е Р ад ка мъмрала,
Защо е на д в о р а и зл я зл а .
Р а д ка се л ю т о р а зс ъ р д и ,
Че е на д в о р и седнала,
На ко с те н ге р ге ф д а шие
Р ъ кави и у гъ р л е ц и .
С е д я л а е м ал ко не м ного -
С е д я л а е т р и д н и и тр и нощи.
К а т я в и д я л о с л ъ н ц е то ,
С л ъ н ц е т о не си за л я зв а ,
М е се ц ъ т не си и згр я в а ...

178
Мама на Р адка думаше:
Р а д к е -л е , мила мамина,
Я и з л е з горе в собата,
Дано си с л ъ н ц е залези,
Дани м есецът и згр е е :
Х ора по нивя и з го р я х а -
К о са чи по л и в а д и те
И м алки деца в л ю л ки те .
Р ад ка мама си послуша,
И зл е зе горе в собата,
че си с л ъ н ц е т о зал ези
И си м есецът и згр е я .
Мама с л ъ н ц е т о чакала,
чакал а, н а д я в а л а му се
И се е чудом чуд ил а ,
Защо се с л ъ н ц е забави,
Че тр и дни не си д о х о ж д а .
Ч а кал а го е т р и нощи,
Три нощи и т р и д н и дена,
Да д о й д е да си вечеря.
К а то си д о й д е с л ъ н ц е то ,
Мама го на д в о р срещ нала
И ум илно го пита л а :
"К ъ д е си, с л ъ н ц е , ходило,
К ъ д е се, мами, забави,
Та си не идеш с и н о - л ь о
Три д н и ми, сино, и три нощи?
Три п ъ ^ и съм ти го тв и л а ,
За т р и вечери вечеря -
В е ч е р я т а 'т и и зти н а !"
С л ъ н ц е т о мами продума:
"Я м ълчи, мамо, онемявай -
И о т лиене с л ъ н ц е п о -и м а :
А з в и д я х Р а д ка хубава
Р ад ка и о т мене п о -г р е е ....
К а к д а си Р а д ка изл ъ ж ем ,
Сама в ъ з н а зи д а дойде?"
Мама сл ъ нчице- думаше:
"С лъ нчице, мило мамино, -
И туй ли д а т е науча:
Ден иде, сино, Великден
В еликден, сино, Г е р гьо в д е н .
Моми в го р а ще идат,

179
В гор а з д р а в е ц да берат
И за зд р а в е д а се л ю л е я т.
Ти спусни з л а т и л ю л чиц и,
Момите* д а се п о л ю л е я т.
В си чки те моми ще. д о д а т
За зд р а в е д а се л ю л е я т -
И Р адка мома ще д о д е
За зд р а в е д а се пол ю л ей.
В е д н ъ ж си Р а д ка за л ю л е й
И д в а ж н а го р е п о те гл и ."
Дошел е д ен ми в е л и кд е н
В еликден, В е л ик Г е р гь о в д е н
Т ръ гна ха моми з а зд р а в е ц
И за зд р а в е д а се л ю л е я т.
Р адка за з д р а в е ц ще ид е
И за зд р а в е д а се пол ю л ей.
Мама на Р а д ка думаше:
"Р а д к е -л е , мила мамина,
Я и зл е з го р е в собата,
Счеши се и се п р и гл а д и ,
З л а та прем яна обл е чи
И се хубаво за б р а д и ."
Р адка мама си послуш а;
И зл езе го р е в со б ата ,
С чеса се и се п р и гл а д и ,
З л а та прем яна облече
И се хубаво за б р а д и .
Мама на Р ад ка думаше:
"Р а д к е -л е , мила мамина,
К л е тв а д а имаш о т мене:
К а то отидеш при св е къ р а ,
При с в е къ р а и при с в е къ р в а
Д евет го д и н и д а говейш
На с в е къ р а и на с в е къ р в а ."
К а то отиш ла за з д р а в е ц
И за зд р а в е д а се пол ю л ей,
З л а ти се л ю л ки спуснали
На з д р а в к о в и т е п ол яни .
В си чки те моми въ рве л и,
И се за з д р а в е л ю л е л и
Н а й -п о д и р Р а д ка седнала,
За зд р а в е д а се пол ю л ей.
С л ъ н ц е то Р а д ка за л ю л я .

180
В е д н ъ ж си Р ад ка з а л ю л я
И д в а ж н а го р е п о те гл и ,
Че я на небе и зте гл и ...
Р адка е у т я х се д я л а ,
Д евет го д и н и го в я л а
На с л ъ н ч о в а та м айчица -
Н ейната с т а р а све къ р ва .
К а то е т р и д н и о стан ал о
Д о ка то Р а д ка продума,
С танала е рано пре д зори;
Запали ф урни големи,
Да меси бели погачи.
К а то ф урните палеше,
З л ат й се с к у т е ц запали.
С тар а с в е къ р в а продум а:
"Р а д к е -л е , мила снашице,
А ко си ням а немица,
Нима си с л я п а слепица? -
З л атен си с к у т а запали".
Р адка мами си продум а:
"М а й н о -л ь о , с та р а с в е къ р в о ,
Два дена още о ста в а т,
Д оде ти, мамо, о т гу в е я ,
П ро сти ме, д а ти продумам:
А з не съм ням а немица,
Н ито съм с л я п а сл епиц а -
Мама ме е мене проклел а,
Д евет го д и н и д а мълча,
Да м ълча д а не продумвам
П ред с в е къ р а и пред све къ р ва,
З атуй съм, мамо, м ълчала:
А з съм на тебе гу в я л а
И дума не продум вала.

Т ази песен, к а к т о в и ж д а т е , не е цйла, т я е п р о д ъ л ­


ж е ние и д о п ъ л н е н и е на Д с б р и н ки н а та песен, и т у к а е
пром енено и името - вм есто Д о б рин ка - Радка. Кое е
съ щ о то име на с л ъ н ч е в а та невеста, не се знае, йо аз
мисля, че т я е имала м ного имена, к о и т о са п р е д с т а в ­
л я ва л и нейните качеств а, к а к т о и с л ъ н ц е т о има м ного
имена, за к о е т о говорихм е п о - п р е д и . В една песен им е­

181
т о на -сл ъ н ч е в а та н е в е ста - З о р н и ц а та е Г р о з д а н к а , в
п р е д и д у щ а т а е Д о б ринка, а т у к а - Р адка, но и т р и т е
о з н а ч а в а т все ка ч е с тв а . А з съ м уверен, че т я т р я б в а д а
има и още д р у ги имена, но т р я б в а д а се с ъ б е р а т в с и ч ­
к и т е песни, к о и т о са о ц е л е л и за с л ъ н ч е в а т а
ж е н и т б а и за З о р н и ц а т а . Т ази е п о п е я за
ж е н и т б а т а на с л ъ н ц е т о е б ил а ц я л а и го л я м а . Д о се га
н а п е ч а та н и те за нея песни са само о т к ъ с л я ц и от
о н а я поема, о т к о я т о , в р а зл и ч н и места, са се. з а в а р д и ­
ли н я к о и о т ч а с т и т е й. А ко не б ъ д е в ъ з м о ж н о д а се
намери ц я л а т а епопея, т о т р я б в а да й се с ъ б е р а т ч а с ­
т и т е , о т к о и т о ще м ож е д а се в и д и п р и б л и з и те л н о ,
к а к в а е била. И м ената на с л ъ н ч е в а та н е в е с та м ного
п р и л и ч а т на им ето на с л ъ н ц е т о .- С л ъ ъ н ц е т о се е н а р и ­
чало и Д о б р о или Д обри, к о е т о о т го в а р я на Д о б ­
ринка,* а Р а д к а о т го в а р я на н е го в о т о име
Р а й к о или Радко. И мената: Зора, З а рка ; Ж ека,
Ж е ч ка ; Бела, Б ел ка; С ветл а на , Ж и в ка или Ж е в ка и Ч ева
/Ж е в а /; Ж ейна, Ж е нд а ; Гена, Генда; Ж ана, Ж е н д а ; Гуна,
Г ун ка ; Гина, Гинка; Гана, Г анка; Зана, Занка; Цана, Ц а н ­
ка ; Цена, Ц енка; Чена, Ч е нка ; Яна, Янка; Йона, Й онка;
О гн я н а , О гн я н ка ; Горана, Гор а нка ; Кера, Керана,- К еранка;
З в е зд а н а , З в е з д а н к а и мн. д р. са им ената на З о р н и ц а та
- с л ъ н ч о в а т а ' невеста, к о я т о се в ъ з п я в а в р а зн и песни,
т у к а т о с л ъ н ч о в а невеста, т у к а т о с л ъ н ч о в а се с тр а . Т а ­
зи песен е -тъ й същ о ча с т о т Д о б р и н ки н а та и се з а х в а ­
ща о тта м , д е т о Д об ринка, к а т о и зв а р д и л а м айка си да
о т и д е за в о д а , п о н е ж е майка й не я пущ ала ни на хоро,
ни за вода, и з л я з л а на д вор а , на ч а р д а ц и т е д а шие на
к о с т е н ге р ге в и там я с ъ гл е д а л о с л ъ н ц е т о й, к а т о се
в л ю б и л о в нея, тр и д ни и т р и нощи т р е п т я л о и не з а ­
хож дало.
В Д о б р и н ки н а та песен, не се споменува, к а к в о й е
к а з а л а майка й з а то в а непослуш ание, и е то Р а д ки н а та
песен ид е д а д о п ъ л н и п р о п у с н а т о т о в Д о б р и н ки н а та :
"Мама е Р а д ка мъмрала, защ о е на д в о р и и зл я зл а ,"
к о е т о се и очакваш е о т в с е ки го д а чуе. И в Д о б р и н к и ­
ната, д е т о не се споменува, ка кв о е ста на л о, к а т о се е
в ъ р н а л а майка й о т в о д а и, к а т о е в и д я л а , че с л ъ н ц е т о
т р е п т и над д ъ щ е р я й, защ о не и е ка за л а д а в л е зе в
къ щ и, т у к а се кй з в а явно, че т я я е мъмрала, но Р адка
се р а з с ъ р д и л а и не щ яла д а я послуша. "Р а д ка се л ю т о
р а з с ъ р д и , че е на д в о р и се д н а л а на к о с т е н ге р ге в да

182
шие р ъ ка в и и у гъ р л е ц и . С е д я л а е м алко ни м н о го -
се д я л а е т р и д ни и тр и нощи. К ато я е в и д я л о С л ъ н ­
ц е то. С л ъ н ц е то не си за л я з в а , м есецъ т не си и з гр я в а "...
Е то к о я е била причината, д е т о с л ъ н ц е т о т р е п т я л о тр и
д ни и тр и нощи. А ко бше се скр и л а п р е з п ъ р в и я ден,
то и с л ъ н ц е т о щеше д а си зал ези, к а к т о си е з а л я з л о
п о д и р т р е т и я ден, к о га т о майка й, к а т о в и д я л а , че а ко
не се прибере д ъ щ е р я й, т о няма д а за л е зе , и ще и з ­
п о го р и в си ч ко , к а к т о и я увещ ава: " Р а д к е -л е , мила м а ­
мина, я и з л е з го р е в собата, дано си с л ъ н ц е за л е зи ;
д а н о м есе ц ъ т и згр е е ." Тука има п р о п усн а то о т н а т я к в а ­
нето , к о е т о в т а я песен не се споменува, но в н я к о й
д р у г -вариант и т о т р я б в а д а се яви, а т у к а и з в е д н ъ ж
се прем инува на с л е д с т в и я т а о т за п и р а н е то на в л ю б е ­
н о т о сл ъ н ц е . И м айка й, к а т о че с ъ р д и т о й ка з в а : "Хора
по н и вя и зго р я х а : косачи по л и в а д и те и м алки д е ц а в
л ю л ки те ," т.е. ти с тв о е т о непослуш ание, с т в о я т а с ъ р ­
д и т и я / и т у к а п р о зи р а б ъ л га р с к и я т и н а т !/ с та н а п ри чин а
д а и з го р я т хо ра и дребни невинни д ец а : а ко не щеш д а
послушаш мене, с ъ ж а л и п о н е т я х и в л е з в къ щ и, т.е.
с кр и й се, д а за с е д н е с л ъ н ц е т о и д а и згр е е м е се ц ъ т, -
к о е т о е равно с днеш ното п о н я ти е - за с е д н и , д а т е не
гл е д а с л ъ н ц е то , т а дано з а с е д н е и то, д а не го р и т о л ­
кова , че и з го р я х а т о л к о в а хора и деца. Н а й - п о д и р
Р адка, ням ало що д а сто р и , попрем инала й с ъ р д н я т а и
т о повече з а хо р а та и за н е ви нн и те д е ц а и в л я з л а в с о ­
бата, т.е. с кр и л а се - з а л я з л о и с л ъ н ц е т о , к а т о не
м о ж е л о вече д а я гл ед а, отиш ло си и т о при м айка си.
Т ука, к а к т о се в и ж д а , Р ад ка - З орниц ата, е п р е д с т а в е ­
на, к о га е В е ч е р н - и ц а /V e s p e r/. В Д о б р и н ки н а та
песен се казва, че к а т о си отива л о , гр е е л о н а ч у м е ­
р е н о , а т у ка я в н о се и з ка зв а , че б и л о с ъ р д и т о , з а -
щ о то майка му, к а т о го срещ нала на д в о р а , р а зб р а л а , че
е с ъ р д и т о , и ти х о го п о п и та л а - "И ум илно го пита л а ."
К ъ д е се е за б ави л о , та си не е дош ло тр и д н и и тр и
нощ и и в е ч е р я та му и зсти н а л а . С л ъ н ц е то , к а т о и з гу б и л о
о т о ч и те си хуб а в а та мома, с ъ р д и т о о т го в а р я на майка
си, без д а й р а зп р а в я на д ъ л г о и на ш ироко, защ о се е
забави ло, ка з в а й, ка то о т д осад а: "Я м ъ л чи , мамо,
онем явай - и о т мене с л ъ н ц е п о -и м а "... т.е. и а з с в е т я ,
и а з гр е я , но има д р у го сл ъ н ц е , к о е т о п о - с в е т и и п о ­
вече гр е е о т мене. "И о т мене с л ъ н ц е п о -и м а " - п о -
сл ъ н ц е о т мене - п р е в ъ з х о ж д а ме / п о / , и в к р а т ц е й

183
ка зв а : "Аз в и д я х Р адка хубава - Р а д ка о т мене п о -
грее." Е то т у к а се о б я сн я в а , к а к в о ще рече "И о т мене
слънце п о - и м а." В Д о б р и н ки н а та се ка зв а , че
с л ъ н ц е т о гр е е на небето, а- Д о б р и н ка - на зе м я та , а
ту ка с л ъ н ц е т о п р е д с т а в я Радка, че е п о - с л ъ н ц е и от
него, че п о —гр е е о т н его : "И о т мене с л ъ н ц е п о -
и м а", т.е. т у к а се п р е д с та в я , че е п о -в л ю б е н о и му е
д о с а д н о , че не е м ож ало д а я вземе. В Д о б р и н ки н а та
т о само раш ава д а я вземе, само ча ка д а му д о й д е д е ­
н я т - Г е р гь о в д е н , т.е. я в я в а се с а м о с то я те л е н гер о й , а
тука , к а к т о и в Г р о зд а н ки н а та , се п о ка зв а послуш ен син
и иска с ъ в е т о т майка си, д а му п о ка ж е начин, ка к да
направи, щ о то д а и з л ъ ж е Р а д ка сама при т я х д а о ти д е :
"К а к д а си Р а д ка и зл ъ ж е м , сама в ъ з нази д а д о д е ? " В
Д о б р и н ки н а та , то спуща з л а т н и т е в е р и ги с ъ с з л а т и т е
л ю л ки на п р а в о на Д о б р и н ки н и те д в о р о в е , а т у к а майка
му го учи, к а к т о го е учи л а и за м ного д р у ги неща: "И
туй ли д а т е науча." Че в е л и ки я т д ен Г е р гь о в д е н ско р о
ще д о й д е и, к а т о и зр а сте з д р а в е ц ъ т в го р а та , момите
ще се с ъ б е р а т и ще и д а т в го р а т а д а б ерат з д р а в е ц и
там на д ъ р в е т а т а - ще си н а п р а в я т л ю л ки , д е т о ще се
л ю л е я т *, е т о т у к а му е м я с т о т о д а спуснем з л а т и
л ю л ч и ц и , и момите ще п р е д п о ч е т а т т в о и т е зл а ти
л ю л ки и ще с е д н а т да се л ю л е я т . Р адка, к а т о с т ъ к м о г -
лава мома, не м ож е д а п р е зр е о б и ч а я на Г е р гь о в д е н , да
не иде с д р у га р к и т е си в го р а т а за з д р а в е ц и д а се не
по л ю л е е з а з д р а в е и, к а т о се д н е д а се лю лее, ти т о ­
га в а я д р ъ п н и н агоре и е т о к а к ще и зл ъ ж е м д а д о й д е
сама при нас: "В е д н ъ ж си Р а д ка за л ю л е й и д в а ж нагоре
п о те гл и ". *У
# *•
Б а б а В е д и к а -Д иА АО биц а Г о шо ба та , о т с. К а р а г а ч , 8 Б е с а р а б и я т а ,
к о я т о се е п р е с е л и л а б 1829 г о д и н а п о д и р Р у с к а т а война, о т Б ъ л ­
гария, о т С р е д н а гора, от с е л о Козуслладе, лли е р а з к а з в а л а , че
к а т о б и л а на в и л а е т - в Бъ лг а р и я , х о д и л а с м о м и т е в г о р а т а да
б е р е з д р а в е й на Г е р г ь о в д е н и да се л ю л е е <- п р а в и л и л ю л к и по
д ъ р в е т а т а в г о р а т а и се люле ел и, g e m o д о х о ж д а л и и м о м ц и , и м о м ­
ц и т е л ю л е е л и м о м и т е . Д е т о н я м а г о р а н а ли и с е г а се л ю л е я т в
градините. Люлеенето е възпоменание и м е н н о за ж е н и т б а т а на
У
с л ъ н ц е т о и Г е р г ь о в д е н е и м е н н о т о я ден, к о г а т о д и г н а л о слънцето,
с & о я т а н е в е с т а с ъ с з л а т и т е люлки. Г е р г ь о в д е н е с в а т б а т а на
слънцето.

184
С л ъ н ц е т о послуш ало майка си и направило, к а к в о т о
го научил а и, к а т о дошел В е л и ки я Г е р гь о в д е н , мом ите
се п р и го т в и л и д а и д а т за з д р а в е ц в го р а т а и д а се
л ю л е я т за зд р а в е . В иди се, че Р а д ки н а та майка т р я б в а
да е знаел а, че с л ъ н ц е т о е в.любено в д ъ щ е р я й, з а -
щ ото и н ъ к т я не щеше д а я ка р а д а се счесва, д а се
п р и гл а ж д а , д а се прем енува с ъ с з л а т а прем яна и д а се
за б р а ж д а хубаво, и не щеше д а й д а в а кл е тва , д а гуве е
на с в е къ р и с в е къ р в а д е в е т го д и н и .
В иди се, че т я , майка й се е н а д я в а л а , че с л ъ н ц е т о
ще й взем е Р адка и з а т о в а й д а в а п о с л е д н о то майчино
наставление. Е то и т у к а о т гл а в н а т а поема има и з о с т а ­
вено, к а к т о ка за х и п о - г о р е , к о е т о в н я ко й д р у г в а р и ­
ант т р я б в а д а се о б я сн я в а . В Г р о з д а н к и н а т а се ка зв а ,
че к а т о я д и га л о с л ъ н ц е то , майка й й п о р ъ ч а л а д а г о ­
вее д е в е т месеца, а на Г р о з д а н к а се д о ч у л о - д е в е т
' год ин и, а т у к а я вн о се ка з в а д е в е т го д и н и д а го в е й на
св е къ р и на св е къ р в а . П ъ р в о то т р я б в а д а е п о - в я р н о ,
защ ото в с т а р о време н е в е сти те д е й с т в и т е л н о с а го в е л и
по ц я л а го д и н а на с в е къ р и на с в е къ р в а , и д о с к о р о са
говели, а и д н е с в м а л ки те села го в е я т до четиресет
дена. В Г р о з д а н к и н а т а песен се п о р ъ ч в а д а го в е е и на
п ъ р в о то си либе с л ъ н ч и ц е. Дали са го в е л и н я к о га
н е ве сти те и на м ъ ж е те си, с ъ с с и гу р н о с т не зн ая .
• Д е то се споменува, че л ю л ки т е се спуснали в го р а т а
"на з д р а в к о в и т е поляни", т о п о ка зв а , че пе се н та са я
пели в п л а н и н с ки те места, д е т о м ом ите х о д я т на Г е р ­
гь о в д е н з а з д р а в е ц и се л ю л е я т з а зд р а в е , к а к т о с п о ­
менах в з а б л е ж ка т а , а д е т о ' се пее, в д р у ги т е ва ри ан ти ,
че л ю л к и т е се спуснали на д в о р о в е т е й, п ока зва , че се
е п я л а в та ки в а места, д е т о си п р а в я т л ю л ки в д в о р о ­
вете. И д о д н е с се ва рд и о т н а р о д а то в а пред ание, че
на Г е р гь о в д е н на сухо д ъ р в о , или на гр е д и не се прави
лю лка. На Г е р гь о в д е н л ю л к и т е т р я б в а непрем енно да
б ъ д а т п р и в ъ р за н и на зел ено д ъ р в о , за щ о то т о га в а се
л ю л е я т з а зд р а в е и д ъ р в о т о т р я б в а д а б ъ д е зел ено,
ж и во и з д р а в о . К о й то се лю лее на сухо д ъ р в о , ка з в а т ,
не м ож е д а д о ч а ка идущ ия Г е р гь о в д е н - и с т а р и т е не
п о з в о л я в а т д а се п р и в ъ р зв а л ю л к а на т о я ден на сухо
нещо, д а ж е и на сухите кл о н и на сур о в о д ъ р в о не д а ­
ват, а непрем енно - на суров кл о н .
Т ука ^ му е м я с т о т о д а споменем, че при л ю л е е н е то
на т и я Г е р гь о в с ки л ю л ки , се п е я т и особени песни о т

185
л ю л е е щ ите се и л ю л ящ ите , о т к о и т о са и те з и песни за
с л ъ н ч о в а т а ж е н и тб а . И н те р е сн о ще б ъ д е д а се с ъ б е р а т
те зи песн и з а лю леене о т в р е д м е ж д у наш ия н а р о д с
о собено за гл а в и е , к о и т о м но го ще п о с л у ж а т , з а д а се
д о п ъ л н и т а я б о ж е с тв е н а поема, к о я т о е е д н а ч а с т о т
с л ъ н ч е в и я к у л т на наш ите п ра о тц и. Ние, в им ето на
б ъ л г а р с к и я епос, молим в си ч ки л ю б и т е л и на
нашата н а р о д н а п о е зи я , а н а й - в е ч е с е л с ки т е учи те л и ,
д е т о н а й - в е ч е са се за в а р д и л и т и я и д р у ги песни и
обичаи, д а се п о гр и ж а т д а ги запиш ат о т у с т а т а на с а ­
мите п е в ц и с , в с и ч ки те д р у ги ста ри о б ре д и , д о к о л к о т о
са се за п а зи л и . Гергьовден с к о р о ще д о й д е , и н е ка при
д р у ги т е у д о в о л с т в и я на в е л и ки я п р а з н и к на с л ъ н ч е в а т а
сва тб а и на хуб а вата б л аго ухан на ц в е тя щ а п р о л е т, д а се
з а д о в о л я т и с то в а с в я т о д е л о - н а с л е д с т в о о т нашия
сл ъ н ч е в п о е ти ч е с ки к у л т на п р а д е д и те ни.
Да д о й д е м пак на п р е д м е та си. К а кв о е п р а в и л а у
с л ъ н ч о в и с л ъ н ч е в а та неве ста п о д р о б н о в п е сн и те не се
го в о р и , но за гл а в н о т о се ка зв а : в Г р о з д а н к и н а т а се
казва, че с л ъ н ц е то , к а т о я в и д я л о , че д е в е т го д и н и не
го в о р и /п о н е ж е майка й е за р ъ ч а л а и нему д а го в е е /,
т о се с го д и л о за д р у га и Г р о з д а н ка бил а п о ка н е н а да
им б ъ д е кум ица, д а ги венчее, а в съ щ и я д е н се и з ­
пъ л вал с р о к ъ т на го в е е н е то й, и т я н а р о чно п о д п а л и л а
б у л о то на н ам е стниц а та си, к о я т о не само че не го в я л а ,
ами на ча са й се скарала: "А ко си няма немица, че с л я ­
па ли си слепица, та ми б у л о т о запали?", и Г р о з д а н к а
то га в а прод ум ал а: "Аз не съ м няма немица, н и т о съм
с л я п а сл е п и ц а : мене ми мама п о р ъ ча д е в е т го д и н и д а
го в е я на с в е къ р и на с в е къ р в а и на п ъ р в о либе с л ъ н -
чице: с е га е д е в е та та го д и н а "... И с л ъ н ц е т о , к а т о я ч у ­
ло, че прод ум ал а, р а з к а я л о се и не се в е н ча л о с в т о ­
рата си невеста, а взело пак Грозданка.
В Д о б р и н ки н а та песен се ка з в а изр и чно , че с л ъ н ц е т о
грее п р е з л я т о , а Д о б рин ка грее през п р о л е т. В Р а д к и -
ната песен се пее, че Р адка, к а т о о ста н а л и тр и д ена
д о к а т о й се свърш и с р о к ъ т на го в е е н е то - д окато
свърш и д е в е т а т а го д и н а , ста н а л а е д н а с у тр и н рано:
"С танал а е рано п ре д зори". И за пал ил а го л е м и те пещи,
д а пече бели погачи : "Запали ф урни голем и д а меси б е ­
ли п о га чи ." И, к а т о й се запалил з л а т н и я т с к у т , с в е ­
къ р в а й в зе л а да мъмри, к а т о се и з к а з в а н я к а к с ъ с
съ ж а л е н и е , д е т о е няма немица, т.е. нарича я "милна",

18 6
о т к о е т о се в и ж д а че т я я обича, милей за нея, но в
съ щ о то време й е ж а л д е т о не м ож е д а го в о р и и, в и д и
се, т р я б в а д а й е п о ка зв а л а с п р ъ с т , че й го р и с ку та ,
к а к т о и д о д н е с се прави_ с нем ите и си ка зв а : "А ко си
няма немица, д а не си сляпа' слепица?" Т.е. н е в и ж д а ш
ли? Гл ед ай ! Запали си скута:,. "З л атен си с к у т а запал и."
И Р адка, а ко д а не е била още с кл ю ч и л а го д и н и т е на
го в е е н е то си, т.е. о ста в а л о още д в а дена, не се с т ъ р ­
п я л а вече, а, й о тго в о р и л а : "М а й н о -л ь о ста р а с в е къ р в о ,
д в а д е н а още о с та в а т, д о гд е т и мамо о т го в е я , п р о с ти
ми д а те продумам, аз ни съм ням а немица, н и т о съм
сл я п а сл епиц а : мама ме е мене п р о кл е л а .д е в е т го д и н и
д а м ълча, д а не продум вам п р е д с в е къ р и п р е д с в е ­
къ р в а - за т у й съм мамо, м ълчала: А з съм на те б е г у -
в я л а и дум а на продум вала..."
К а кв о зн а ч и Д обринка, ние при нейната песе н к а з а х ­
ме, к а к т о за нея, т ъ й и за с л ъ н ч е в и т е з л а т и в е р и ги и
з л а ти л ю л ки , с е га д а видим, к а к в о е то в а за п а л в а н е на
б ул о то , за п а л в а н е на гол е м и те ф урни сутр и н р а н о п р е д и
зо р и и за п а л в а н е то на з л а т н и я й с к у т . Д о б рин ка, Г р о з -
д ан ка, Р адка, то в а е все Зорница, с р а зл и ч н и имена,
к о и т о п о к а з в а т нейните времена и н е й н о то п р и б л и ж а в а н е
къ м зе м ята , к о га т о се в и ж д а п о - с в е т а и п о - о г н е н а , а
т ъ й същ о, к о га т о се и згу б в а и не се в и ж д а , ни вечер,
ни сутр и н . С л ъ н ц е т о се е в л ю б и л о в нея, к о г а т о е била
с в е тл а ве че рн иц а та. А за п а л в а н е то на б у л о то п р е д с т а в ­
л я в а нейните утр е н н и зари, з а з о р я в а н е т о , т.е . че к а т о
и згр е е су тр и н рано пред и с л ъ н ц е т о , т я пуща ощ е с в о и те
за ри къ м д р у га т а си съ перниц а, к о я т о и з гр я в а н ап р ед е
й и к о я т о з в е з д а се зо в а К ъ р в а н к а, или по т у р с ки
К ъ р в а н \ - к ъ р а н . М ъ л ча н и е то или го в е е н е то й о з ­
начава н е й н о то о тс ъ с тв и е , т.е. к о га т о не се в и ж д а , че'
к о га т о не и з гр я в а сутр и н и нам есто нея го п р е д ш е с т в у -
ва, но м ного п о - р а н о К ъ р в а н ка и, п он е ж е м а л ко о с т а ­
нало д а се о ж е н и и- вл ю б и с л ъ н ц е т о в нея, т о З о р н и ­
ц а та се я в я в а , пуща св о и те тр е п тя щ и л ъ чи, з а гр о з я в а
с ъ п е р н и ц а та си - и з га р я й б у л о то , и я о с т а в я без
н а й -х у б а в о т о украш ение, к а т о н евеста; я в я в а се с в о ­
б о д н а с в с и ч ки я си б л я с ъ к, п р о го в о р в а и с л ъ н ц е т о пак
я за л ю б в а и пак я взема, а о п ъ р л е н а та о т п ъ р в о т о му
либе в то р а невеста, К ъ р ванка, о с т а в я .
З а па л в а н е то на гол е м и те ф урни о зна ча ва п а к н е й н о то
и з гр я в а н е сутр и н рано, к а к т о се казва, че т я ги з а п а ­

187
лила п р е д и зо ри , т,е. п р е д и д а и згр е е с л ъ н ц е т о , т я т у ­
ка се я в я в а к а т о пред ш ественица, к а т о л ю б е зн а съ п р уга ,
ка т о го с п о д а р к а , к о я т о се р а з п о р е ж д а д а за п а л в а п е ­
щите, в к о и т о ще се п е ка т б е л и те п о га чи ; п о га ч и т е не
са д р у г о нищо о свен вси ч ко , к о е т о зрее, к о е т о се пече
о т с л ъ н ч е в и т е за р и и горещ ини - о зн а ч а в а т н и в я та с
ж и т н и т е зъ р н а , о т к о и т о с т а в а т б е л и те п о га ч и - Б о ­
ж и я т хляб.
О т за п а л е н и те го л е м и ,ф у р н и й се за п а л в а з л а т н и я т
с ку т, т.е . с л ъ н ч е в и т е за ри и з л я з в а т и, к а т о я бл еснат,
т я п о б л е д н я в а - за п а л в а т й се з л а т н и т е д ре хи, а т о
ще рече, ч£ с л ъ н ц е т о е п о - с в е т л о , п о - с и л н о , п о - г о р е ­
що о т н е го в и т е голем и ф урни, к о и т о п р е д с т а в л я в а т
с л ъ н ч е в и я т о гъ н и горещ ина, й се за п а л в а з л а т н и я т
скут, а т о в а п о ка зв а , че т я п о л у ч а в а с в о я т а с в е тл и н а
о т , с л ъ н ц е т о , к о е т о й пали з л а т н и т е премени. "Не в и ж ­
даш ли, й ка з в а на с л ъ н ц е т о м айка му, с т а р а т а й с в е ­
къ р в а , о н а я майка, к о я т о е р о д и л а с л ъ н ц е т о , о н а я п ъ р ­
во н а ч а л н а о гн е н а сила, която е за п а л и л а в с и ч ки те
з в е з д и , не в и ж д а ш ли че с л ъ н ц е т о ти за п а л и з л а т и т е
с ку то в е , о т с т р а н и се о т п р е д е му, б е ж о т ф ур н и те му,
уга си си с ку та , а ко си няма, че не си сл япа, п а зи се д а
те не , и з го р и !" - "Не, о т го в а р я З о р н и ц а та , а’з не съм
няма, н и т о съм с л я п а , но о т о б ич къ м тебе, о т обич
към п ъ р в о т о си либе С л ъ н ч и ц е, о т с кр о м н о с т и
п о сл уш н о ст къ м с в о я т а м айка,' не съм ти още прод ум ал а
т о л к о в а време, к о г а т о б ях д а л е ч и не и з л и з а х напред
да п а л я ф урните на моя о гн е н с ъ п р у г, с е га ще т и п р о ­
думам, че аз не се б о я о т то ва, че то й ми пал и з л а т ­
ния с к у т - а з го обичам и то й о т л ю б о в го е за пал ил ."
Е д и н о т м оите п р и я те л и ме пита, защ о не съ м казал
к о л к о е с та р а пе се н та за с л ъ н ч о в а т а ж е н и т б а , ка то
казвам , че е ста ра , и защ о не съм о п р е д е л и л го д и н и т е .
А ко м о ж е д а се о пр е д е л и к о л к о е с та р Т р а к и е ц ъ т и
ц е л и я т с л а в я н с к и р о д , то ще м ож е д а се о п р е д е л и и
с т а р о с т т а на т и я песни... Та т о в а е К о с м о г о н и я ,
то в а са п ъ р в и т е п о н я т и я на наш ите п р а д е д и з а с ъ т в о ­
р е н и е то на света, за м и р о р о ж д е н и е то ; то в а е неви нн ата
вяр а на п ъ р в и т е хора, к о га т о са мислели, че в с и ч ко , що
ги о б кр ъ ж а в а , е все ж и в о и ж и в е е к а к т о ж и в е е и човек
с в с и ч к и т е си човеш ки с т р а с т и и сл а б о сти . Т и я лица,
к р и т о се в ъ з п я в а т в т и я и тем п о д о б н и песни, са б о ­
ж е с т в е н и т е гер о и, ' к о и т о чо в е к с р а в н я в а с ге р о и т е си,

188
ка то им о т д а в а б о ж е с тв е н а сила. Ч овек има майка, защ о
с л ъ н ц е т о д а е б е з майка, и м ож ал ли е д а си в ъ о б р а зи
чо ве к в д е т и н с к о т о си невинно време, че с л ъ н ц е т о не
го е р о д и л а майка, ка т о в с я к о ж и в о съ щ е с тв о се р а ж д а
ох майка. К а т о се ж е н я т ю н а ц и те и и зб и р а т н а й - х у б а ­
вите моми, защ о сл ъ н ц е то , т а к ъ в д о б ъ р ю нак, такъ в,
б л а го д е те л на в с и ч ки я с в я т, д а не вземе н а й -х у б а в а т а
мома, к о я т о му е "л ика и при л и ка, ка то д в а с т ъ р к а и г ­
лика?" М ож а л ли е то гава ш н и я т, всеверую щ човеш ки ум
да си п о з в о л и д а ж ени т о я о гн е н герой и б л а го д е те л
за нещо, к о е т о не му е при л и ка ? Нему е п р и л и ка З о р ­
ницата и то й го ж е н и за нея. К а ква е тя ? С в е ти к а т о
него - Д обринка, Радка, Р а д остна , Г р о зд а н ка , Г о р е зд а н а
и, п о н е ж е се е в л ю б и л о в нея, т я му се в и д я л а п о - х у ­
бава о т него: "И о т мене с л ъ н ц е п о - и м.а", к а з в а то
на м айка си. Т ова ч о в е къ т го е сравнявал с ъ с себе си,
а о со б е н о момите и момците, к о и т о са т в о р ц и т е на ти я
песни. К а кв о ще рече влю бен човек? В н е го в и т е очи
може ли д а б ъ д е л иб ето му гр о зн о ? То непрем енно е
п о -х у б а в о о т в с и ч ки на св е та и о т него сам ия. И м ож е
ли д а б ъ д е инак ч и ста л ю б о в та , а ко не е т а з и у в е р е ­
ност, а ко не е т о в а неж но и б о ж е с тв е н о ч у в с т в о , ако
няма тази б о ж е с тв е н а вяра, к о я т о е за п а л е н а от
О т е ц а на л ю б о в т а , - ще има ли л ю б о в , ще
има ли та з и сам оувереност, за к о я т о не м о ж е д а се
намери дума, к о я т о д а м ож е д а и зр а зи с ъ щ и н с к о т о му'
значение? Л ю б о в т а е безим енно нещо, н е й н о то име само
с ъ р ц е т о го знае, но не м ож е д а го ка ж е ником у; за
л ю б о в та само в л ю б е н и те с ъ р ц а м ога т д а си го в о р я т , и
те си го в о р я т б е з думи, без гл а с : само б о ж е с т в е н и т е
л ъ чи на о ч и т е з н а я т то я е зи к, у с т а т а не м о га т нито
една б у кв а д а п ро и зн е са т о т т а я с ъ р ц е с ъ кр о в е н н а к н и ­
га... М ом ците п р и л ъ гв а т момите, с ъ в е т в а т се с п о - с т а ­
рите. С л ъ н ц е т о се вл ю бел о, тр и д н и ' не си х о д и л о , само
д а гл е д а о н о в а съ щ е ств о - л и б е т о си, к о е т о му се в и ­
д я л о п о - с л ъ н ц е о т него, и и зп о го р и л о с в е та ; но тъ й
тр я б в а и д а б ъ д е : в л ю б е н и я т има пред себе си онова
нещо, к о е т о е т ъ р с и л о с ъ р ц е т о му, намерил си идеала,
еня ли го е н е го за света, т о се занесло и о тиш л о с
в с и ч ки я си ум п о д и р онова съ р ц е , ко е то е п р о д у м а л о на
н е го в о то с ъ р ц е и е станал о н е го в о . Тези неща, за пазе н и
в т и я п ъ р в о б и т н и песни ни п о к а з в а т к а к е л ю б ил н а ­
ш ият п р а о те ц "И о т мене с л ъ н ц е п о -и м а , а зи си гр е я

189
е б е , Д о б р и н ка грее на земе, а ко Д о б рин ка не взема,
Н3 *ие си вече и згр я в а м , к а к т о д о с е га и згр я в а х ", ка зв а
Н 6 м айка си. И вл ю б ен чо в е к, а ко и згу б и о н о в а съ рц е ,
на е с ъ с т а в л я в а л о п о л о в и н а та о т н е го в о т о , м ож е ли
к о е "[ д а б ъ д е весел, не ще ли му п о съ р н е л и ц е т о и да
664 н а п у с н е о т п о с т о я н н а т а си раб ота? Е то защ о го в о р и
се с л ъ н ц е т о : ч о в е к ъ т го ,ср авн я вал с ъ с себе си и в
т а к о в а т а песен, т о й себе си и зо б р а зя в а ; в нея то й се
Н6Г в а ц я л , к а к ъ в т о си е бил без н и ка кв а п опр ав ка .
^ ИСС л ъ н ц е т о горе, а Д о б р и н ка или Р ад ка д о л у на з е -
° т е . б л и з о д о х о р и з о н т а се в и ж д а с у тр и н пред и
м ята’ т о и к о г а т о е З орница, а вечер - ко га то е В е -
сл ъ н и ^ ак да я д и гн е с л ъ н ц е т о при себе си, ч о в е к ъ т
п ер н и *0 е л ю л к а и знаел, че с в ъ ж е се в д и га нагоре;
зн а е т о с л ю л к а ще в д и гн е Д обринка. Е, к а к в а ще б ъ -
слънц лЮЛка; т о огн е но , зл а то , цар над зе м я та , а
Д е ^ ^ и н к а св е ти к а т о н е го - царица, ка к ще я т у р я т на
Д ° т а л ю л ка ; непрем енно н е го в а та л ю л ка ще б ъ д е о к а -
п Ро с на зл а тн и в е р и ги и т я самата зл а тн а , з а д а п р и -
ЧеНЗ на Д о б р и н ка или Р а д ка с ъ с з л а т н а т а ' прем яна, не
л и ч а и е за б е л я зв а л ч о в е к ъ т тр е п тя щ и те за ри - л ъ ч и те ,
^ п Лт и н е го в и т е з л а т и ве ри ги .
етоп уде си к р а д я т м ом ците моми? нали о т го р а та , к о -
о т и в а т з а ц в е т я , з а я го д и , е то и с л ъ н ц е т о спуща
гаТО з л а т и л ю л ки в го р а т а най на ху б а в о то м я с то -
СВ° И л р а в ко в и т е пол яни . К а т о н а п р а в я т м ом ците л ю л ки ,
на ЗД^ ан я т момите д а с е д н а т, а те ги л ю л е я т , е то и
налИ т о п о ка н в а З о р н и ц а та да се д н е на н е го в и т е з л а т и
сль н и то я за л ю л я в а , само в е д н ъ ж ' я з а л ю л я в а и
люЛ п ь Т и н агоре п о т е гл я . В л ю б е на та мома, к а т о я кр а д е
два - й> нали не плаче, а ка з в а ти хо " П о - с к о р о въ рви ,
ли&е ни с т и гн а т нашите" и Д о б рин ка и Р а д ка не п л а ч а т
А ^ н ис ка т помощ, а о т и в а т при о но гова , к о г о т о обича

СЪ^ Ш т а Д ите б ул ки го в е я т п р е д с в е къ р и п р е д св е къ р в а ,
б ъ л га р с к и я т с в я т обичай, ще п о зв о л и ли на З о р -
е ХИт а да не го в ее ? Говее т я п ре д м айката на т а къ в
ница г е р0 й, не к а к т о го в е я т с м ъ р тн и те - д е в е т месеца
о ги ® в е т го д и н и гов ее т я пра вил н о,б е з д а я ч у я т да

н Т а зи ко с м о го н и я е н а й -е с т е с т в е н а т а , н а й -с т а р а т а ,
- - п о н я т н а т а . П о д о б на на нея вие ще нам ерите и в
наИ и те ста ри народ и, но т я х н и т е са п ре р аб о тен и и з -

190
ку с тв е н о о т та я съ щ а та о т те х н и те поети и е с т е с т в е н и ­
те лица - с л ъ н ц е т о и З о р н и ц а та са зам енени с д р у ги
б о ж е с тв а и б о ги н и и п ъ р в о б и тн и те е с те с тв е н и п о н я т и я
са за тъ м н е н и . А то в а п ока зва , че т и я п о е ти са зи д а л и
въ рху с та р и т е о сно ви на п ъ р в о б и т н и т е ж и т е л и на Б а л ­
ка н с ки я п о л у о с тр о в - Т ра ките , с нов м атериал, д онесен
о тв ъ н , а с т а р а т а основа е за в а р д е н а и е д о л у - в
б ъ л га р с ки я народ , гд е т о с т о и и д о днес с ъ с с т а р и т е си
н е и згл а д е н и - ц и кл о п с ки сте н и . Г р ъ ц ка т а и л а т и н с ка т а
ко см о го н и и са п ро и зл е зл и о т та я, е с те с тв е н а та , п р е д ­
ш ественицата им, к о я т о , о т поко л е н и е на п о ко л е н и е , се
е за в а р д и л а и д о днес в нашия народ с в с и ч к и т е си
песни, обичаи и празници, к о и т о празници са се сл ел и с
х р и с т и я н с ки т е и се п р а зн ув а т и д о с е га с п о д о б а в а щ о то
им б л а го го в е н и е .
Х р и с т и я н с т в о т о съ бори Е л и н с ко то и Л а т и н с к о т о е з и -
че ство , но т о с ъ б о р и онова, к о е т о беше з и д а н о о т ц и к -
л о п с ки те о сн о в и нагоре, а на те з и я ки о сн о в и и т о з а - ,
зи д а , за щ о то ги намери м но го я ки и непокол ебим и, и т о
на т я х п о чи в а с м ного о т с в о и те о б реди и обичаи у
б ъ л га р и т е и д о с е га . А п о с т о л и т е и те хни те уче н и ц и к а ­
заха на тр а ки т е , че се род и м лад Б ог и нему т р я б в а д а
се кланям е. "Добре о т го в а р я т тр а ки те , не сам о д а му се
кланям е, ами д а му и пеем, ние имаме т а к и в а песни о т
наш ите п р а д е д и , с ко и то в ъ з п я в а л и С л ъ н ц е т о и З о р н и ­
ц а та и, щом за п о с ти л и за' п р а зн и ка на Р о ж д е н и е т о на
м л а д ия Б о г, захванали да се г о т в я т и п е сн и те му, и на
Б ъ д н и я вечер к о га т о им се е свъ рш вала с т а р а т а го д и н а
и н а ста ва л а нова, и к о га т о са чакали, п ре д и х р и с т и я н с ­
т в о т о , Д я д о Г о сп о д , ча кат м л а д и я Б о г и му п е я т: "З а ­
мъчи се Б о ж а майка, от И гн а ж д е н д о К о л е д а , д а си
р о д и м л а д а Б ога, та с и . р о д и млада Б ога , че кал е са
в си ч ки С в е тц и , д а й к р ъ с т я т м лад а Бога" и, к а т о п о к а ­
нила Св. Н и кол а д а й к р ъ с т и м лада Бога, т о й й о т г о ­
варя: "Не м ога го в очи гл е д а , а камо ли в р ъ ц е хвана:
Той си пари к а т о о гъ н и си т е ж и ка т о з л а т о ..." Е то
с та р а та ц и кл о п е ка основа, д е се я в я в а - "пари к а т о
о гъ н и т е ж и к а т о злато", - к а к т о си п р е д с т а в я л и пред и
х р и с т и я н с т в о т о Б ога, ка то о гъ н с в я т и к а т о з л а т о чи ст,
тъ й си п р е д с т а в я л и и м л а д и я Б о г - и з и д ъ т о т т у к а
захващ а д а се з и д а н агоре въ рху с т а р а т а о сн о в а на
с л ъ н ч е в и я ку л т .

' 191
к а з а л и им: "Не е Ярий /Г е р г и /, а Г е о р ги й е то я , що
го п р а зн у в а т е вие п р о л е т, и не е с л ъ н ц е т о , а е ч о в е к
воин". - "Д обро, ние и з а н его имаме песни" и посрещ ат
п а к Г е о р ги с пе сн и те на я р к о т о сл ъ н ц е : "Т р ъ гн ал ми е
С в е ти Г е о р ги сутр и н рано на Г е р гь о в д е н , д а о б хо д и з е ­
лен синур..."
У чил и ги : "Тая, д е т о я п е я т ваш ите моми песен и
х о д я т о т къ щ а на къщ а д а п е я т всекиму, н акичени с
венци, не е Л а д а , а Л а з а р " - "Добре, ние ще казвам е
вм есто Л а д а - Л аза р и, вм есто ладувам е - лазарувам е,
"И ка то з а п о с т и л и за В е л икд е н , почнал и мом ите д а се
събират и д а приспособяват л а д и н и т е песни на
Л а з а р а. И на Л а за р о в а та с ъ б о т а за п е л и : "Ой Л азаре,
Л азаре! Л а з а р се в о зи на з л а т н и ко л ц а ; из се л о хо д и ,
Б о гу се м оли: я дай ми Б о ж е , д ре б ен ми д ъ ж д е ц ; тр е в а
д а расте, паун д а пасе, паун д а пасе, пера д а х в ъ р л я ;
м о м и .д а б е р а т венци д а в и я т". А к а т о д ош ло време, д а
и д а т д а х в ъ р л я т ж р е б и е на т е ч е н и е то на р е ка т а с в е н ­
ц и ,за д а си и зб е р а т ц а р и ц а или кум ица, не м ож а л и д а
, п р и с п о с о б я т им е то на Л азара, а си о с та н а л о п а к с т а р о ­
то - л а д у в а н е т о - отиш ли д а се л а д у в а т.
Т ова нещ о е бил о п р о т и в н о но п о п о в е те и са го
пр е сл е д ва л и , к а к т о и д о д н е с гл у п а в и т е го гл е д а т с
кр и в о о ко и, к а т о не са м о гл и д а му т у р я т н ова основа,
гл е д а л и са д а го ун и щ о ж а т. За д о к а з а т е л с т в о , че п о п о ­
ве те са го го н и л и и са чуп и л и и взем али я й ц а т а на л а -
за р ки те , ни с в и д е т е л с т в у в а и р о н и ч е с ка та песен, к о я т о се
пее на п о д и гр а в к а на л а з а р ки т е : "Ой Л азаре, Л азаре,
я й ц а та ти с а см азале на п о п о в и , в р а т н и ц и .
П о п ъ т т и ч а с л оп а та, п о п а д и я т а - с реш ето"... Т о в а са го
правили, н а в я р н о , - г р ъ ц к и т е ф анатици попове, и о т г о р ­
н а та и р о н и ч е с ка песен се в и ж д а , че момите, к а т о са м и -
нувал и кр а й п о п о в и т е в р а тн и ц и , или са отиш ли и у попа
д а му п о п е я т неви нн ите л а з а р с ки песни, то й и с ко кн а л
с ъ р д и т с л о п а т а т а , взел на е д н и я й ц а та и ги смазал с
к р ъ к ъ , а д р у г и т е п о п а д и я т а Т и в зе л а в р еш ето то ...
Т а ки в а гл у п ц и и серсеми попове, н а д ъ ха н и о т д и в и я '
ф а н а р и о тски и , п а п ски ф анатизъ м , н а й - г о л я м о т о з л о са
пренесл и на с л а в я н с к а т а п о е зи я , нрави и обичаи. Сам
д и в, к а т о д и в нерез и гл у п а в к а т о пъ н, р а з в р а т е н и я т
ф анариот п о с я га на о н о в а нещо, к о е т о в ъ з п я в а в е л и ­
ч и е то на Т в о р е ц а , с човеш ки думи, д а ги р а зб е р е в се ки
— а то й см а зв а я йц а та...

192
Л у ка в и те ф а на ри отски д е сп о ти , п о д и р гр ъ ц к а т а з а ­
вера*, а о со б е н о под ир в ъ з д и га н е т о на гр ъ ц к о т о к р а л ­
с т в о 5, к а т о в и д я ха , че и б ъ л га р с к и я т н а р о д ще се с ъ ­
буди, за щ о т о при б о р б а та с Г ъ р ц и я м ного б ъ л га р и се
укриваха и се научиха -да миришат б а рут и л у к а в о т о
гр ъ ц к о о ко в и д я т я х н о т о неостраш им о ю н ачество , с ъ с ­
тавиха пл ан с тайни ко м и те ти , д а ун и щ о ж а т в с и ч к о ,’
ко е то н апом ня на б ъ л га р и н а за н е го в о т о б л я с к а в о м и ­
нало и взе ха си с те м а ти ч е ски да п р е с л е д в а т и у н и щ о ж а ­
ват наш ите с та р и обичаи, об лекла, песни, пам етници,
кни ги и пр. П од б у л о то на х р и с т и я н с т в о т о , те в с и ч к о
наше н а р о д н о наричаха Е л и н с к о , и д о л о п о к л о н с к о ►-
грешно, и чр е з б е зусл о в н о п о д ч и н е н и те наши гл у п а в и ,
нещ астни и п о т ъ п ка н и попове, а н а й - в е ч е ч р е з га р в а н и ­
те шашкън в л а с т о л ю б ц и чо р б а д ж и и , н а й -м н о г о усп я ха
да у н и щ о ж а т **. Д о то га в а в си ч ко си е било ц я л о и н е ­
п о къ тн а то . - А д не с Д о й д е 'д р у г о з л о - т о в а в с е р а з р у -
шающо з л о и х р о н и че ска язва, к о е т о за с т и д на са м о то
му хубаво .име ц и в и л и з а ц и я , к о я т о у нас се
разбира с г л а в а т а н а д о л у , невидим о ще у н и ­
щ ожи в с и ч к о народ но, к а к т о страш ната, т ъ й същ о н е в и ­
дима въ ш ка - ф ил о ксе р а та унищ ож и в З а па д на Е вропа
хубавите л о з я ! И освен туй, тая г а н г р е н а , к о я т о се
е вече в гъ н гр е н я с а л а в гр а д о в е т е и п ъ л з и из тя х , к а т о
хитра зм и я и в селата ще р а с т л е е цялото б ъ л ­
га р ско т я л о и, ка т о се разпад а, к а т о му и з гн и я т - м есата
и му се в и д я т го л и те ко с ти , т о га в а ще го н а ти с н а т

С а м о т о и м е Забера, п о к а з в а к а к в о у ч а с т и е са в з е л и българите- в
^ о р б а т а за о с в о б о ж д е н и е т о ' н а гърците. Но п о д л и я т гъ р к н и к о г а не
е бил б л а г о д а р е н и няма да б ъ д е . ,.
В о н о в а г л у п а в о и ш а ш к ъ н с к о време, м ъ ж е т е са с е х в ал ил и, че
ц е л у н а л и скут а, а ж е н и т е - че са у д о с т о е н и да м у ц е л у н а т м е к а т а
бяла и н а п а р ф ю м и р а н а ръ ка и да ги п о г л е д н е а г н я д е с п о т а с в о ч и ­
те. .•. Без да по до зи ра т, че т а я р ъ к а е с к бе рн а, че т я п о с я г а и
д е н е м и н о щ е м на б ъ л г а р с к а т а светиня, че по д т и я злати с к у т и в
к о ж а т а на ф е н е р е ц а п ъ к а т х и л я д и дяволи, н а с о ч е н и в ъ р х у у н и щ о ж е ­
н и е т о на б ъ л г а р с к и я дух... Нещастна славянска овча доверчи-
вост!... В ъ л к ъ т д о ш е л да т е яде, а т и т р о п а ш с крак и м у се
радваш, к а т о на г о с т е н и н . . . Е т о т о в а т е е д о к а р а л о т е б е д о т о з и
хал, да си си з а б р а в и л а и с т о р и я т а и с е л у т а ш из с т е п и т е к а т о
д и в и т е о в ц е н а билюци, на билюци, р а з к ъ с а н а и ж е р т в а на в с я к а к ­
ви въ л ц и и л и с и ц и ..

13. По ня ко лко дум и 193


гл а д н и т е п р о х о д а н и червеи и ще го д о и з г р и з я т ... Е то де
ни в о д и наш ата гл у п а в а хлабавщ ина, а л л а х -к е р и м а и
б е зхи са пщ и н а та на нашия и ко н о м и че ски ж и в о т !... С т а н ъ т
в гр а д о в е т е ве че взе д а не тупа, а зн а е те ли ко е туп а
в м е сто него? П р о т р и т а т а ке с и я на м ъ ж а! С е га има още
в н е я н я ко й го л о га н , но, а ко в ъ р в и все тъ й , го л о га н и т е
ще се свъ р ш а т и т я ще се и зд ъ н и ... Ами то га в а ? ...
Т о га в а м ож е д а к а ж е т е вие а л л а х -к е р и м , к а к т о к а з ­
в а т ту р ц и т е , но т о з и именно а л л а х -к е р и м , з а в е д е т у р -
ц и те ... З н ае те ли гд е ? - В неврата, в ги б е л т а - там
в о д и той... Керим е А ллах, д о б ъ р е той, д а в а то й, ама
“в кош а та не. вкарва"... Т ой ни е дал ум и разум да
р азби рам е и разл ичавам е д о б р о т о о т з л о т о , п о л е з н о т о
о т в р е д и т е л н о т о , сп а се н и е то о т ги б е л та , и, к о й т о не се
в о д и къ м с п а се н и е то си, то й го е п р о кл е л и о б р е къ л на
унищ ож е ни е... А к о не се упомним, ние ще б ъ д е м у н и щ о ­
ж е н и и ср и н а ти в см ета на м е ке р и л и кя - на с л у ги т е , на
р о б с т в о т о ... Б ъ л га р и н о ! ще се прозяваш ли още?... Г о с ­
п о ж о , го л о га н и т е ще се свъ рш ат!...
Наш ите н а р о д н и песни и обичаи са с в ъ р з а н и с наш е­
т о н а р о д н о и и ко н о м и ч е с ко о б л е кл о и кухня , а наш ето
о б л е к л о и ку х н я са т я с н о с в ъ р за н и с наш ата н а р о д н а
и ко н о м и я . Р а зкл а ти ли се н я ко й о т т и я з д р а в и н а р о д н и
с т ъ л б о в е , з д а н и е т о непрем енно ще рухне... и ще т р я б в а
д а се гр а д и ново, по н о в а та а р х и те кту р а . Г о т о в и ли
сме, и имаме ли време, м я с то и го л о га н и за н о в о з д а ­
ние? М ене ми се чи^и, не?... Е, т о га в а не ще ли останем
на п ъ т я — б е з страх, го л и и гл ад ни ?... П ом исл ете си!...
У м орих те а з теб с м оите лоши п р е д с ка з а н и я , л ю ­
б е зн и ч и т а т е л ю /д а н о д а д е Г о с п о д д а не се и з п ъ л н я т /,
н о к а к в о да^ н а п р а в я , к а т о се п о в е д о х по с т а р а т а т у р с ка
п о сл о в и ц а : "сьойлесем , лаф олур, сьойлемесем, д е р т к а -
лар *, за д а не ми о ста н е д е р т , р е ко х д а си ка ж а , к а к -
в о т о ми е на с ъ р ц е т о , че б е л к и м, о т т о л к о в а с в я т ,
ще се намери н я ко й макар о т с т о т я х е д н о д а приеме.
Дано се н а м е р я т и за повече!...

41
"Да кажа, м ъ л в а става, да не кажа, хроническа болест остава"
I

194
НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА БОИТЕ /МАСТИТЕ-7

Б оите или ц в е то в е те са примамвали чо в е ш ко то о ко


още о т н а й -п ъ р в о б и т н и т е времена, още о т д и в о т о с ъ с ­
то ян и е на човека. И до д н е с ония щ астли ви племена,
к о и т о ж и в е я т в п ъ р в о б и т н о т о с ъ с т о я н и е на ч о в е ш ко то
р а зв и ти е и к о и т о не са вкусил и о т го р ч и в и т е ко р е н и на
кр и в о р а зб р а н а та ц и в и л и за ц и я , об ичат я с н и те бои с в с и ч ­
ки те им хуб о сти. Те, ка т о не м огат д а си н а п р а в я т и з ­
ку с тв е н и бои, п о л зу в а т се о т б о ите на ц в е т о в е т е , с
ко и то си б о я д и с в а т н яко и неща за о б л е кл а , или си и з ­
п ъ с т р я т и б о я д и с в а т т я л о т о на р а зл и чн и места; а, к о и ­
то не м ога т д а н а п р а в я т това, те си о б ки ч в а т т я л о т о и
гл а в а та с ц ве тове , или с р а зл и ч н о б о я д и са н и п т и ч и пера.
И о б р а зо в а н и те народи, к о и т о се с ч и т а т з а ц и в и л и ­
зовани, при в с и ч ка та си ц и в и л и за ц и я и и з т ъ н ч е н вкус,
пак не се о т р и ч а т о т хуб авите п р и в л е ка те л н и бои. За да
се уверим в това, не т р я б в а да ходим н ад ал еч, а д а
обърнем внимание на днеш ните и м иналите м оди и т р у -
ф ила - на ка п е л и ни те и на техни те пера, ц в е т я и п ти ч и
крила, или д а ж е на цели сухи птиц и, за б о д е н и на т и я
капелини за украшение.
Ч овек, к о л к о т о и д а се ц ивилизова, нали о к о т о му е
направено д а приема о тр а ж е н и е то на о тр а ж а в а щ и те т е ­
ла, к о е т о с в е тл и н а та д о н а с я д о него, а п ъ к с в е т л и н а т а *1

Боя е т у р с к а дума, на б ъ л г а р с к и боята се зове лл а с т. И до


с е г а в К ю с т е н д и л с к о и о к о л н о с т т а му, в м е с т о б о я д и с в а м , к а з в а т
м а с т я. Огттук и и м е т о м а с т ил о, т.е. боя, и - р у с к о т о : ч е р ной
м а с т и , к а з в а т на ч е р н и т е коне, ко ит о ние н а р и ч а м е врани, к о е т о
е все с ъ щ а т а д у ма
1

195
н а й - д о б р е се о т р а ж а в а о т я с н о б о я д и с а н и те предм ети,
той, в о л ю и неволю , ще б ъ д е принуд ен д а обръщ а
с в о е то зр е н и е на боите, и така, к о л к о т о б о я т а б ъ д е
п о - я с н а , т о л к о в а п о в е ч е то ще примамва н е го в и я п о гл е д .
Това пр и в л и ча не на чо в е ш ко то о ко о т я с н и те бои е
н акарало ч о в е ка да изм исли р а зл и ч н и бои, с к о и т о бои
да п о д р а ж а в а п р и р о д а та и да си б о я д и с в а п л а т о в е т е за
о б л е кл о и» к о г а т о се е м а л к о -м н о г о ц и в и л и зо в а л , а п ъ к
то в а б о я д и с в а н е е п о р о д и л о , к а к т о частни б о я д ж и и , тъ й
и цели б о я д ж и й с к и еснаф и и в м ного неща е пом о гна л о
за н я ко и о т к р и т и я и у с ъ в ъ р ш е н ств ув а н и я на п р а к т и ч е с ­
к о т о п р и л о ж е н и е на хим ията.
Д о ка т о хи м и я та ' не е съ щ ествувал а, к а т о о тд е л н а
наука, т я в б о я д ж и й с т в о т о се е п р и л а га л а к а т о п р а к т и ­
че ска наука, на к о я т о та й н и те са се пре д ава л и о т баща
на син, о т син на в н ук и о т м ай стор н^ и зп и та н и таен
калф а и т.н .
И д о д н е с има м ного м айстори, б о я д ж и и , а още п о -
м ного ф а б р и ка н ти , к о и т о в а р д я т м ного та йно с ъ с т а в а на
боите, к о и т о те у п о т р е б я в а т и к о и т о / б о и / д р у ги т е
б о я д ж и и , или ф абриканти, не ги з н а я т , и ги п р е д а в а т
само на о н и я свои б л и зки , - или калф и, к о и т о ням а да
и з д а д а т т а й н а т а на н икой д р у г.
В н я ко и м еста д а ж е , б о я д ж и и т е , к а т о ще в л и з а т в
н я к о я ф абрика, д а в а т в я р а и кл е тв а , че няма д а и з д а ­
д а т нищо о т ф абриката, к о е т о т я в а р д и к а т о с в о я т а й ­
на; и т о га в а ги прием ат д а р а б о т я т , въ в ф абриката.
Б о я д ж и л ъ к ъ т в с та р о време е бил р а з в и т , и р а з -
п о стр а н е н у нас в д о с т а го л я м разм ер, а н а й - в е ч е в
о н о в а .. време, к о га т о са носели ш ити ризи, и з п ъ с т р е н и с
р а зл и ч н и ш арки /п о ш и в а н е /: алени, сини, червени, зелени,
морави,_ т у р у н д ж и е н и , ж ъ л т и , кр а сн ича ви, б р о ж д а в и , г ъ ­
лъ бови, пепелени, черни, тем енуж ени, к е с т е н я в и и д р.
Н яма съ м нение, че п ъ р в о б и т н о т о б о я д и св а н е на н а ­
шите п р а д е д и е м ного с та р о нещо и те са си го п р е ­
несли още • о т с та р а та с в о я л ю л к а - А зи я , з а е д н о с
пр е се л е н и е то си в Европа, но п о с л е д н о т о п о - у с ъ в ъ р -
ш енствувано б о я д и с в а н е т р я б в а д а е прем инало о т А зи я
още в д ъ л б о к а д р е в н о с т .2
За д а се уверим, че наш ите п р а д е д и - са зн ае л и о т
незапом нени времена д а б о я д и с в а т, д а видим к а кв и бои
са се за в а р д и л и и 'д о д н е с в п р о с т и я наш н а р о д , в
н а й -о т д а л е ч е н и т е о т гр а д о в е т е се л а - в з а т ъ н т е н и т е

196 '
пл анински б ъ л га р и , к о и т о си у п о т р е б я в а т н а й - п р о с т и
п ъ р в о б и тн и домашни с р е д с тв а за б о я о т тукаш ни кор е ни,
треви и ц в е то в е и т.н.
I. Ч е р н а б о я или ч е р н и л к а . По с е л а та и
ко л и б и те и д о д н е с си б о я д и с в а т - ч е р н я т п л а то в е ,
пре ж д а, в ъ л н а и к о ж и с ъ с с л е д н и те п р о сти с р е д с т в а :
1 / О б е л в а т осенови ко р и *, н атр ош ва т ги, к о г а т о и з ­
съ хнат, с в а р я в а т ги в е д и н казан , т у р я т в ъ в в о д а та , в
к о я т о е и св а ре н ата кор а , с ч у ка н а на д р е б н и к ъ с о в е .
сгури я, к о я т о и з х в ъ р л я т ко в а ч и те о т ко в а ч н и ц и т е .си,
или кал о т к о р и т о т о на ко в а ч и те , над к о е т о се в ъ р т и
то ч и л о то , в к о я т о кал има дребни, и з т р и т и о т т о ч и л о т о ,
ж е л е зн и ч а с ти ц и и, к а т о се смеси т а н и н ъ т о т о с е н о в а та
кора с ж е л я з о т о , се о б ра зува ч е р н и л ка - че р на б о я. В
та зи ч е р н и л ка се н а то п я в а т п л а то в е те , преж д ата и
д р уги неща, к о и т о ще ч е р н я т, в к о я т о б о я к и с н а т н я ­
ко л ко дена. П од ир 3 - 4 дена ги и з в а ж д а т , п р о с т и р а т ги
на с л ъ н ц е д а и зсъ хн а ^, ко е т о по хим ически е з и к ще р е ­
че д а се о ки с л и повече ж е л я з о т о и д а п очернее п ов ече
п л а тъ т и посл е пак го п о т о п я в а т в ч е р н и л ка та и т.н.
Това и зв а ж д а н е , сушене и п о то п я в а н е в ч е р н и л к а т а се
п р о д ъ л ж а в а , д о к а т о се почерни д о б р е п л а т ъ т , п р е ж д а т а
и пр. Но п р е д и д а ги п о т о п я т в че р н и л ка та , т е ги к о -
р е н ясва т, т.е. н а ко п а в а т корени о т щ а вл як /л а п а д , л о -
пош /, и зм и в а т ги д обре, с в а р я в а т ги д о к а т о се р а з м и я т
и в р а со л а им п о т о п я в а т п л а т ъ т , п р е ж д а та , к о ж а т а и
др. д а се н а п о я т д о б р е въ в в о д а т а и п осл е , к а т о ги
и з в а ж д а т о т коренил ка та , изсуш ават ги д о б р е и 4 ак т о ­
гава ги п о т о п я в а т в ч е р н и л ка та о т осенови к о р и и с г у ­
рия. ' П л а то в е те о т ^коренилкйте с т а в а т ж ъ л т е н и к а в и и на
вкус сти п ч и в и .
В щ а в л я ко в и те ко р е н и има с т и п ч и в о вещ ество, к о е т о
сл уж и вм е сто днеш ната стипц а. Днес, к о и т о у п о т р е б я в а т
стипца , не к о р е н я т п л а то в е те , а к о и т о ги к о р е н я т , не
у п о т р е б я в а т с ти п ц а та . О т ту ка м ож е д а се в и д и явно, че
още в. д ъ л б о к а т а д р е в н о с т, к о г а т о хо р а та не са зн ае л и
да си п р а в я т сти п ц а , к о я т о 'е п о - н о в о нещо о т к о р е н и ­
те, у п о тр е б я в а л и са щ а в л я ко в и те ко р е н и в м е сто н е я **.

*
Осен, Т г а х 1 п и з .
* * Щ а 6 л я к о 6 и т е к о р е н и с е у п о т р е б я в а т о щ е и да о ц в е т я в а т к о ж и за
г ь о н о в е и цъ рв ул и, о т г д е т о е и о с т а н а л о щ а в е н а к о ж а
и глаголът щ а в я и съществителното щаба /оцветител/
аргас3 .
197
О свен осен ов а кор а у п о т р е б я в а т още и м но го д р у ги
кори, р а с т е н и я и д ъ б о в и ш икалки, все по съ щ и я начин.
У п о тр е б я в а т , например, д ъ б о в и кори, д ъ б о в и л иста , д ъ ­
бови ш икалки, см р а д л и ко в и листа, бобул, а н а й - в е ч е
съ рпец, к о й т о и д о д н е с б ерат и б о я д ж и и т е за съ щ а та
цел. О свен това, о ре хо в и те зел ени л ю спи се у п о т р е б я ­
ват за съ щ а та че р ни л ка и въобщ е - в с я ка кор а и б ил ка,
ко и то п о с и н я в а т, к о га т о се д о п р е д о с о ка им ж е л я з о .
Тази ч е р н и л ка е м ного с та р о б о я д ж и й с к о и з к у с т в о и
нашите п р а о тц и са я у п о тр е б я в а л и от незапом нени
времена.
II. Б р о ж д е н а боя. Б р о ж д е н а т а б о я се прави
о т ко р е н и те на е д н о растение, к о е т о се зо в е б р о ж д
или брош /R u b ia tin c to ru m /. Т ова растение са си го с а ­
дили б ъ л г а р и т е ,'а и с е га още го с а д я т в гр а д и н и т е си.
К о р е н и те ' о т т о в а растение се н ако па ва т, изм иват, с в а ­
р я в а т се и въ в в о д а та им се н а то п я в а ко р е н е н и я т, или
с т и п ц о с а н и я т п л а т или п р е ж д а и, ка то му се ту р и и
малко т р и г и я о т вино, п л а т ъ т се б о я д и с в а с ч е р в е н о -
ж ъ л т а - /т у р у н д ж и е н а / бо я, к о я т о н и ка к не и зб е л я в а .
С ега б о я д ж и и т е у п о т р е б я в а т н а й -в е ч е за б о я д и с в а н е
а з и я т с к и я б р о ж д /R u b ia tin c to ru m /, к о й т о е п о - с и л е н о т
наш енския. -
III. Ж ъ л т а б о я от д ю л е в и л и с т а . Ко­
га т о п о ж ъ л т е я т , есенно време, д ю л е в и т е л и с та д об ре,
обират ги, с в а р я в а т ги добре, к о р е н я т ' или с т и п ц о с в а т
пл ата или п р е ж д а та , и к а т о я^ н а т о п я т , в а р я т н я к о л к о
часа пл ата , к о й т о се б о я д и с в а с ж ъ л т а /б о з о в а / б о я. ч
IV. Ж ъ л т а б о я от ж ъ л т м л е ч о к о в
ц в я т . К о га т о цъф не д о б р е к и ч е с т и я т м л е чок /E u p h o r ­
b ia / о б и р а т му ц в е то в е те , изсуш ават ги и, к а т о им т р я б ­
ва, к а т о ги с в а р я т, в а р я т въ в в о д а т а им кор е не н или
сти п ц о са н п л а т или п р е ж д а , к о и т о се б о я д и с в а т ж ъ л т о .
V. Ж ъ л т а б о я от с м р а д л и к о в о
ж ъ л т о д ъ р в о . Н асичат дебели ста ри о т с м р а д л и ­
ка /R h u s c o tin u s / п р ъ ти , о б е л в а т им ко р а т а и б е л т ъ ка ,
н а д р о б я в а т им ж ъ л т а т а съ рц е вин а, с в а р я в а т я д о б р е и
въ в в о д а т а й в а р я т сти п ц о с а н и пл атове, п р е ж д а и др.,
ко и то се б о я д и с в а т ж ъ л т о .
VI. О р е х о в о - к е с т е н я в а б о я . К о га т о у з ­
р е я т д о б р е орехите /J u g la n s re g ia / и им о б ер ат п л о д а -
ореха, с ъ б и р а т им зе л е н и те шушлупки, о с т а в я т ги да
п о и з гн и я т м алко и после, к а т о ги с в а р я т, ки с н а т въ в

198
в о д а та им плата, или п р е ж д а та , к о я т о се б о я д и с в а ч е р ­
н о - к е с т е н я в о и не и зб е л я в а н и ко га . О т т и я шушпулки
п р а в я т и черна боя, к а к т о се ка з а и горе.
Е то т и я бои м огат да се н а р е ка т стари н а р о д н и бои,
с ко и то н а р о д ъ т си е б о я д и св а л още 0 7 незапом нени
времена, а и д о д н е с още ги у п о тр е б я в а в дом аш ното
си бо яд и сва н е . Но п о - к ъ с н о , к о га т о се я в и л и и д р у ги
п о -и з к у с т в е н и бои, ка то : си н и л о то , в ъ р зи я т а , ка р м ъ за и
спо м а га те л н и те ср е д ств а , ка то : сти п ц а та , з е л е н и я т к а ­
м ък*, с ъ ч и -к а б р у с а , с и н и я т ка м ъ к и д руги , к о и т о у п о т ­
ребяват б о я д ж и и т е , т о га в а н а р о д ъ т взел д а се п о л зу в а
и с ти я ср е д ств а . С ъ с синил ото , н а р о д ъ т, к а т о не знае
да у п о тр е б я в а с я р н а та ки с е л и н а **, за да г о р а зто п и ,
б о я д и с в а по с л е д н и я начин: взем ат сяре ва ^в ъ л н а , о п и ­
рат я с горещ а в о д а и с ъ б и р а т во д а та , к о я т о се зо в е
сяреи, или ся р е в а вода. В т о з и сярей, д о к а т о е още
то п ъ л , с л а га т с ч у ка н о то синило, д о к о л к о т о тр яб в а* и го
б ъ р ка т, д о к а т о се р а зто п и и го о с т а в я т да в т а с а . И
п о д и р то в а т у р я т плата, или п р е ж д а т а в е д н о к о р и т о ,
или д р у г с ъ д край о гъ н я и, к а т о се п о с т о п л и с я р е я т ,
н а л я га т плата, б ъ р к а т и го п р и т и с к а т да се н апои в с я к а
негова ча с т с ъ с с и н я т а вода, и п р е ж д а т а ил и п л а т ъ т ,
ка то хване д а се б о яд и сва , за п о ч в а д а попив а с и н и л о т о
в себе си, к о е т о на п р о с т о н а р о д н и я е зи к се к а з в а : п л а ­
т ъ т или п р е ж д а т а в зе д а те гл и . К а то Почне д а т е гл и и
да попива, те л е ко го т е г л я т и б ъ р ка т в ъ в в о д а та ,
д о к а т о и зт е гл и , попие в с и ч ко т о синило, д о к о л к о т о и с ка т
да н а п р а в я т п л ата син. А ко в и д я т , че е д о ш л о д о о на я
степен, д о к о я т о им тр яб в а, д о б а в я т и още си н и л о на
сяре я, р а з т о п я в а т го и уси л в а т още с и н я та б о я . Т о в а се
прави, д о к а т о се д о ка р а на п л а та и зи скуе м а та си н я бо я.
П л а тъ т или п р е ж д а та , само о т себе си разб ира, т р я б в а
бт напред д а б ъ д а т коренени или сти п ц о са н и . К о й т о
иска п ъ к с и н и я т п л ат да го направи чер, т о й го п о т а п я
и в че р ни л ка та , о т ко е т о ста в а та ка чер, щ ото, не и з ­
б е л ява вече н икога .
Ето те зи -са боите, с к о и т о н а р о д ъ т си б о я д и с в а
сам, но има още м ного бои, к о и т о са тайни з а н е го и за

З е л е н и я т камък с е з о в е още и г а л и ц а .
С я р н а т а к и с е л и н а с е - з о б е : в е т р и о л , з а ч - я а и к и б р и т сую и с и ­
н и л о т о с е р а з т о п я в а само 6 нея и 0 с я р е я , а 6 ч и с т а бода не с е
топи .

199
т я х т о й си д а в а п л а то в е те или п р е ж д а т а на б о я д ж и и т е .
П р е д и 5 0 - 6 0 го д и н и , к о га т о ц ъ ф тя х а у нас в с и ч ки те
з а н а я т и , на м ного места в наш ето о т е ч е с т в о имаше
б а с м а д ж и и*, к о и т о щ а м п о с в а х а за ж е н с ­
к и я пол басми с р а зл и чн и бои, и на ц в е т я и пера; има­
ше к а з а с и, к о и т о си б о я д и с в а х а въ лнена, копринена
и пам учна п р е ж д а и пл етеха р а зл и ч н и п л е те н и неща за
укра ш ен ие на д рехите, к а т о р а зл и ч н и п е те л ки , ч и п -
р а з и, п и с кю л и за украш ение на ю зд и те , г ю ю с л ю -
ц и т е, се д л а та , ко л а н и т е и пр.; имаше к о л а н д ж и й к и
ж е н и , к о и т о т ъ ч а х а р азл ични ко л а н и за п ояси, за п о д -
в р ъ з к а п о д ко л е н е те (ко л ен ни ц и); имаше ки л и м д ж и й ки ,
к о и т о тъ ч а х а р а зл и ч н и кесии, губ е р и и д р . 4
К ъ д е т о са били р а зв и ти т и я за н а я ти , там е било
р а з в и т о и б о я д ж и й с т в о т о , к а к т о например в Трявна,
Га б р о в о , Елена, Ч ипр о вц и, К о те л , С ливен и др. М а й с т о ­
р и те , к а т о са р а б о ти л и и б о я д и с в а л и у, д ом а си, в с и ч ­
к и т е къ щ н и са им пом агали в' р а б о та та , а н а й - в е ч е ж е ­
н и те , о т к о е т о са се научили и те да б о я д и с в а т . В
Т р я в н а , например, к ъ д е т о е имало н а й - п р о ч у т и казаси,
о т к о и т о н я ко и са правели ц я л ко н с ки н а ки т /т а к ъ м / и
за с у л та н а з а ко н я , и д о д н е с има още м но го жени,
к о и т о т ъ к а т ко л а н и , губери и д р у ги г т а т о в е и з н а я т да
б о я д и с в а т с в с и ч к и т е бои п о - т р а й н о и п о - я с н о и о т
б о я д ж и и т е . Т ъ й съ щ о и в Габрово, и д о д н е с ж е н и т е си
б о я д и с в а т п р е ж д а и пл атове, к о и т о им са н у ж н и з а р а ­
б о та та .
За д а за п о зн а е м ч и т а т е л и т е си, ка к си б о я д и с в а т
р а б о т н и т е с т о п а н ки п р е ж д а т а и п л а т о в е т е в Т рявна, ние
т у к а ще пом естим пет р ец е п ти з а п е т в и д а р а зл и ч н и бои
о т н а й -у п о т р е б я в а н и т е , к а к т о ни ги д а д е го с п о ж и ц а М.
И ко н о м о ва , у ч и т е л к а при Т ъ р н о в с к а т а д е в и ч е с ка ги м н а ­
з и я , к о и т о р е ц е п ти е за писал а о т баба .си.

!. А Л Е, Н А БОЯ

К о га т о ще се б о я д и с в а алена п р е ж д а или п л а т, н а й -
н а п р е д , п р е ж д а т а или п л а т ъ т се п р е т е гл я т о ч н о и,

* Н а й - г о л я м б а см а д ж и й с к и е с н а ф е иллало 6 С о п о т , п о с л е 6 К а р л о б о ,
К а л о ф е р , К а з а н л ъ к , Г а б р о в о , Т ъ р но в о и п р . От т я х има и >до с е г а
м н о г о про зви щ а Б а с м а д ж и е в и .

200
к о л к о т о о ки и зл е зе , на в с я ка о ка се с л а га по 150 драм и
стипца, к о я т о к а т о се р а зто п и 'д о б р е в ъ в в о д а , н а т о п я -
ва се в с т и п ц о в а т а в о д а п л а т ъ т или п р е ж д а т а и се
о с та в я да се напои добре.
К а т о се с т и п ц о с а добре, п л а т ъ т се и з в а ж д а о т в о ­
д ата, изпира се хубаво и се и з ц е ж д а . П о д и р то в а се
п р е те гл я по 40 драми к а р м ъ з * за в с я к а о ка ; с ч у к в а
се д о б р е в ч у т у р а или хаван; о т с я в а се с ч и с т о с и то ,
после се т у р я д а ври въ в в о д а и ври, д о к а т о се с кр и е
п я н а та на в о д а т а му. П реди д а се п р и го т в и та зи во д а ,
взема се на в с я к а о ка п р е ж д а или п л а т, по 6 драм и
калай, р а з т о п я в а 'се в н я ко й с ъ д и се ка п е ка п ка по
ка п ка на н я к о я тава, ко й то , к а т о ка п в а на с т у д е н а т а
тава, в с я ка ка п к а се р а зс ти л а и и з с т и в а на т ъ н к а п л о -
чица ка т о л ист. К а то се и зка п е та ка в с и ч к и я т кал а й и
ка то се пр е в ъ р н е на л и сто в ц и , л и с т о в ц и т е се н а д р о б я -
ват с н о ж и ц и , с ъ б и р а т се и се изм ив ат в ч и с та во д а .
С лед туй в с и ч к и я т калай се т у р я в е д н о шише; нал ива
се о т го р е му 80 драм и гасен ке за п , т.е. 40 д р . ч и с т к е -
зап и 40 др. в о д а , и ка л а я т се с т о п я в а в кезапа . Н а й -
напред см е стта с т а в а черна, но к а т о я о с т а в я т д а п р е -
нощ ува една нощ, т я се и з б и с т р я и ста в а ж ъ л т е н и к а в а .
/Т а з и смес о б и кн о в е н о се п р и го т в я е д и н или д в а д ена
п о - н а п р е д о т б о я д и с в а н е т о ./ В ъ в в о д а та , в к о я т о е
р а зто п е н к а р м ъ з ъ т , се сл а га по 15 драми, на в с я к а ока,
чука на т р и т и я и после се нал ива и ж ъ л т а т а т е ч ­
ност, в к о я т о е р а зто п е н к а л а я т и в с и ч ко се р а з б ъ р к в а
д обре. В та зи смес, к о я т о е вече алена, се т у р я п р е ж ­
д а та или п л а т ъ т и ее вари на о гъ н я д о ч е т в ъ р т час. В
то в а време п р е ж д а т а или п л а т ъ т попив а в с и ч к а т а алена
боя- о т в о д а та , б о я д и с в а се и н а й - п о с л е се и з в а ж д а ,
и зп и р а се д о б р е в с ту д е н а в о д а ; и се изсуш ава на
сл ъ н ц е , а ко е л е те , а ако е зиме, на т о п л о м я сто .

*
К а р м ъ з ъ т е м а л к и б у б у л е ч и ц и , к о и т о с е в ъ д я т н а й - м н о г о в Мек­
с и к о /А м е р и к а / по е д но р а с т е н и е / к а к т у с а , ж е б и т е / , о т к ъ д е т о г и
б е р а т , с у ш а т и г и п р о д а в а т под им ето к а р м ъ з . И по н а с има е д ин
вид к а р м ъ з , а л е н и б у б у л е ч и ц и , к а т о п а я ч е т а , к о и т о с е н а м и р а т
ч е с т о под с у х и т е к о р и на д ъ р в е т а т а , но н е г о в а т а б о я е п о - с л а б а
ц
о т б о я т а на а м е р и к а н с к и я к а р м ъ з .

201
||. Г И В Е З Е Н А И Л И К А Р М Ъ З Е Н А
/М О Р А В А / Б О Я

На е д н а о ка п р е ж д а или плат се взем а 8 драм и


ка р м ъ з. П р е ж д а т а се сти п ц о с в а , к а к т о и при а л е н о то , и
в съ щ а та вода, к о я т о е с ъ с с ти п ц а та , се т у р я к а р м ъ -
з ъ т , сч ука н и п ре се ян и се о с т а в я д а ври ч е т в ъ р т час.
П о д и р то в а се с л а га и д о 10 драм и т р и ги я , д о б р е с ч у ­
ка н а на дребно. И к а т о се р а зб ъ р ка д о б р е , т у р я се и
п р е ж д а т а или п л а т ъ т и се вари. П осле се и з в а ж д а
п р е ж д а т а и се ка п в а т д о 30 ка п ки ве тр и о н /к и б р и т с у ю /
и п о д и р т о в а и зв а д е н а та п р е ж д а пак се т у р я д а поври
м алко. К а т о поври и в то р и я п ъ т , и з в а ж д а т я, и з п и р а т я
д о б р е в с ту д е н а в о д а и я изсуш ават.

III. Ч Е Р Н А Б О Я / Б А К А М Е Н А /

На е д н а ока п р е ж д а или п л а т се взем а 50 драм и


бакам ена боя, к о я т о е к а т о черна смола, с ч у к в а се
д о б р е на д ре б но и се ту р я д а ври в е д и н с ъ д с во д а ,
д о к а т о се с то п и д обре. П о д и р то в а се взе м а 4 0 - 5 0
д рам и син кам ъ к и к а т о се с ч у ка д об ре на д р е б н о , т у р я
се д а ври в д р у г с ъ д с вода. Н а й -н а п р е д п о т о п я в а т
п р е ж д а т а или п л а та в т а я во д а , в к о я т о е р а з т о п е н
с и н и я т ка м ъ к, в ъ з в а р я в а т / я м алко и п осл е я и з в а ж д а т .
Т о га в а в см еста о т си н и я ка м ъ к, в к о я т о е б и л а п р е ж ­
д а та , н а л и в а т и в о д а та , в к о я т о е бил р а з т о п е н бакам а
и, - к а т о разб ъ ркват д об р е см еста, н а т о п я в а т в нея
п р е ж д а т а и я в а р я т д о ч е т в ъ р т час, к а т о я б ъ р к а т
д о б р е . Н а й -п о с л е я и з в а ж д а т , и зп и р а т я и я изсуш ават.

IV. М О Р А В А Б О Я /о т н о в а та */

Н о в а та б о я се т у р я в е д и н с ъ д , налива се о т го р е й
т о л к о в а спирт* или в ъ р л а р акия, к о л к о т о ' д а я п о кр и е и,
ка т о се р а зто п и в р а ки я т а или спирта, н а л и в а се в
х л а д ка во д а , в к о я т о се сл а га и м алко чука н а т р и ги я . В

*Но6а боя наричат т а я , която се продава на прах /а н и л и н о в и те


бои/ .

202
та зи смес н а т о п я в а т п р е ж д а т а и я въ зваряват., д о к а т о
попие б о я та . П од ир то в а я и з в а ж д а т и я изсуш ават.

V. Ж Ъ Л Т А БОЯ

На е д н а о ка п р е ж д а или пл ат, с т о п я в а т 150 драми


сти п ц а и в ъ в в о д а та се нат.опява и с ти п ц о с в а п р е ж д а та ,
к а к т о се с ти п ц о с в а и при а л е н о то . В та зи в о д а се н а ­
р е ж д а един р ед ж ъ л т м лечоков ц в я т, или ж ъ л т ц в я т
о т гл а в о ч и един ред п р е ж д а , или един к а т плат, ако
се б о я д и с в а пл ат, после пак един ред п л а т или п р е ж д а
и един р е д ц в я т и т.н. д о к а т о се н а р е д и в с и ч ка та
п р е ж д а или п л а т и н а й - о т г о р е се н а р е ж д а един ка т
ц в я т . П о д и р то в а се тур я с ъ д ъ т с п р е ж д а т а или п л а та
на о гъ н я и ври един час. П о д и р това варене, се и з ­
в а ж д а и се о с т а в я да и зс т и в а 4 - 5 часа. П осле п а к се
ту р я д а се с т о п л и и, ка т о се извади, т у р я се в е д н о
ко р и то , н а ся в а се о т го р е с пепел и се за л и в а с в о д а та ,
в к о я т о е в р я л а п р е ж д а т а или п л а тъ т. К а т о п о с то и и в
та зи смес, п л а т ъ т или п р е ж д а т а се и зв а ж д а , изпир а се
д об р е в с т у д е н а в о д а и се изсуш ава.
К а к т о р а зл и ч н и б о я д ж и и б о я д и с в а т е д н а и същ а боя
р азл и чно , т.е., е д н и я б о я д и с в а т п о - я с н а , д р у ги п о -
тъмна, едни - п о -т р а й н а , д р у ги - п о -н е т р а й н а и т.н.,
та ка същ о и ж е н и те б о я д и с в а т различно. А то в а зависи,
к а к т о о т к о л и ч е с т в о т о на м атериала, т а ка и о т начина
на у п о тр е б я в а н е т о му и о т врем ето на д ъ р ж а н е т о в
б о я т а и т.н. З а то в а ние ще п о ка ж е м тука, к а к б о я д и с в а т
ж е н и те и в Габ рово т и я бои, при к о е т о 'и м а малка р а з ­
л и ка о т го р е и з л о ж е н о т о б о я д и с в а н е в Т р я в н а . Тези бои
ми ка за баба В енковиц а га б р о в ча н ка та , к о я т о сама ги
прави, к а к т о за себе си, т ъ й и п о ка зв а на п р и я т е л к и т е
си, к о и т о ж е л а я т д а се н а уча т на това, к о л к о т о лесно,
т о л ко в а и п о тр е б н о на в с я к а т р у д о л ю б и в а сто па н ка ,
бо яд и сва н е . I.

I. А Л Е Н О

Н а й -н а п р е д се взема по 6 драми ка л а й за в с я ка
ока, 50 драм и ке за п и 50 драм и вода, с к о я т о се угасв а
кезапа и в с и ч ка та смес става 100 драми. К а л а я т се то п и

203
и ,се капе на та в а и после се р еж е , мие и пуща в к е з а -
па, д е т о се с т о п я в а . П осле п р е ж д а т а или п л а т ъ т се
с т и п ц о с в а в ъ в вода, в к о я т о се р а з т о п я в а по 25 драми
с ти п ц а на в с я к а о ка п р е ж д а или п л а т. Взема се на
в с я к а о ка п р е ж д а или п л а т по 30 драм и ка р м ъ з. К а р -
м ъ з ъ т се с п у кв а , пре ся ва се и се т у р я д а ври в ъ в в о ­
да. В о д а та т р я б в а да б ъ д е т о л к о в а , к о л к о т о д а се
по кр и е п р е ж д а т а , к а т о се натисне; а ко т я е п о - м н о г о ,
не му в р е д и , за щ о то в о д а т а си о ста в а , а б о я т а се п о ­
пива о т в л а к н а т а на в ъ л н а та . К о га т о ще п о с т а в я т к а р -
м ъ за в ъ в в о д а т а д а ври, в о д а т а т р я б в а д а се с то п л и ,
д о к а т о с т а н е хмарна /х л а д к а / и т о га в а д а ре тур и к а р -
м ъ з ъ т жд а вр и ; т р я б в а то й д а ври д о к а т о му се скрие
п я н а т а . К а т о се скр и е п я н а т а в ъ в в о д а та , т у р я се по
30 драм и ч у ка н а т р и ги я на в с я к а о ка п р е ж д а или пл ат;
нал ива се с т о п е н и я т в ке з а п а кал а й в ъ в в с и ч к а т а т е ч ­
н о с т с ка р м ъ з а и ка т о се р а з б ъ р к а д о б р е , т у р я се в
к о т е л а п р е ж д а т а и се вари д о к а т о попие в с и ч ка т а алена
боя> и в о д а т а с та н е б истра. Въобщ е, к о л к о т о п ов ече ври,
т о л к о в а п о - х у б а в о и п о - т р а й н о се б о я д и с в а п р е ж д а т а .
Н а й - посл е се и з в а ж д а , о пира се с ъ с с т у д е н а в о д а и се
изсуш ава.

II. Г И В Е 3 Е Н О / п о - т ъ м н о а л е н о /

К о га т о ще се б о я д и с в а ги в е зе ч о , п р е ж д а т а се с т и п ­
ц о с в а с по 50 драм и с ти п ц а на в с я к а о ка п р е ж д а или
п л а т; в ъ в в о д а т а , в к о я т о ще се б о я д и с в а , се т у р я по
40 драм и к а р м ъ з и по 40 драм и т р и ги я на в с я к а о ка
п р е ж д а . К а р м ъ з ъ т и т р и ги я т а се в а р я т ; п о т о п я в а се в
т я х п р е ж д а т а или п л а т ъ т и се в а р д и д о к а т о се б о я д и ­
са. В о д а та т р я б в а д а б ъ д е т о л ко в а , к о л к о т о д а п о кр и в а
п р е ж д а т а , к а т о се п о то п и в нея. *

* За д а с т а н е а л е н о т о я с н о / а ч и к / , н я к о и т у р я т до 5 - 6 драми ч у - '
к а н и з е р д и ч а б и к о р е н и , к о и т о с е п р о д а в а т по д ю к я н и т е , а н а й -в е ­
ч е по а х т а р с к и т е .

204
III. З Е Л Е Н А БОЯ

На в с я к а о ка п р е ж д а или пл ат взе м ат по 4 драм и с и ­


нило и по 12 драм и в е тр и о н . С и н и л о то се с чукв а н а прах
и се си п ва в ъ в ве три она. К а то се- р а з б ъ р к а добре, д о к а -
то се с то п и , о с т а в я се д а сто и е д и н ден или д в а дни.
Н а й -н а п р е д п р и го т в я т ж ъ л т и л к а о т м л ечоков ж ъ л т
ц в я т ^ /к о я т о се с чи та з а н а й -х у б а в а /, или о т р е ж и -
в е р , о т к о й т о , на 1 о ка п р е ж д а т у р я т по 1 0 0 драм и
счука н и н е п р е ся в а н и с е ' св а р я в а в ъ в вода, д о к а т о
стане в о д а т а ж ъ л т а .
К о га т о и с к а т да б ъ д е зе л е н о то п о - т ъ м н о , в о д а т а се
с то п л я , д о к а т о стане хмарна /х л а д к а /, т у р я се в нея
с и н и л о то с в е тр и о н а и п р е ж д а т а - с е 5 б ъ р к а д об р е д о к а т о
заври и к а т о заври, и з в а ж д а се о т т о я ко те л и се п о ­
т о п я в а в ж ъ л т и л к а т а , в к о я т о т р я б в а д а ври н я к о л к о
часа, д о к а т о ста н е п р е ж д а т а д об р е зелена. П осл е то в а
снемат к о т е л а о т о гъ н я и го о с т а в я т на страна, з а да
п о и зсти н е . Н а й -п о с л е и з в а ж д а т п р е ж д а т а , и з ц е д я в а т я
и к а т о я и з п и р а т в с т у д е н а во д а д об р е, изсуш ават я.
А ко га то и с ка т да бъде зел еното я с н о -з е л е н о
/т у р с к о з е л е н о /, т о га в а н а й -н а п р е д п о т о п я в а т п р е ж д а т а
в ж ъ л т и л к а т а , че т о га в а в зе л е н а та б о я я в а р я т.

IV. Я С Н О - С И Н Я Б О Я / В Е Т Р И О Н Е Н А /

И я с н о - с и н к а в о т о се б о я д и с в а т ъ й същ о, к а к т о и
зе л е н о то , н о само т у р я т по 6 д рам и син ил о и по 18
драми в е тр и о н , в к о й т о се с т о п я в а си н и л о то , к а к т о се
ка за и при зе л е н а та б о я.

V. Ч Е Р В Е Н А К О П Р И Н Е Н А / С В И Л Е Н А /
БОЯ

Р а з т о п я в а се 100 драм и с ти п ц а на е д н а - о к а ко п р и н а
.и в с т и п ц о в а т а во д а се п о та п я ко п р и н а та , гд е т о т р я б в а
д а с то и . е д н а нощ; посл е се и з в а ж д а и се изпира д о б р е .
П од ир то в а се взем ат 80 драми на о ка ка р м ъ з и по 8

•*
Режибер с а д р е б н и жълти з р ъ н ц а , к о и т о с е п р о д а в а т по д ю к я н и т е .

205
драми п а л а м ут* и се с п у кв а т в с я к о о тд е л н о . К а р м ъ з ъ т
се вари в ъ в в о д а та , д о к а т о се скрие п я н а т а и п о сл е му
се ту р я пал ам ута и п о д и р туй се п о т о п я в а к о п р и н а т а и
ври, д о к а т о се б о я д и с а и н а й -п о с л е се и з в а ж д а , и з ­
ц е ж д а се, изп и р а се и се изсуш ава.
К о и то и с ка т д а б ъ д е б о я д и с а н о п о - я с н о /а ч и к /, и з ­
в а ж д а т п р е ж д а т а , пущ ат в б о я та , к о га т о ври, с три
п р ъ с т а чука н а т р и ги я и, к а т о се с т о п и т р и ги я т а , п о т о ­
пяват пак преж дата, д о ка то въ зври ве д н ъ ж , и я и з ­
в а ж д а т , и з п и р а т и изсуш ават.

VI. М О Р А В А БОЯ

М о р а в а та б о я е к а т о морава п р ъ с т, р а з т о п я в а се и
се в ъ з в а р я в а в ъ в в о д а и к а т о се и зв а д и , п о т о п я в а се
п р е ж д а т а или п л а т ъ т в нея и сто и т о п л а 2 - 3 часа. А
к о га т о и с к а т д а б ъ д е п р е ж д а т а п о - т ъ м н а , и з в а ж д а т я
и пущ ат м алко с а ч и къ б р у с и после пак п о т о п я в а т п р е ж ­
д а та . К а то п о с то и малко, и зп и р а т я и изсуш ават.

VII. Ж Ъ Л Т А БОЯ ОТ М Л Е Ч О К О В Ц В Я Т

Н абира се о т ки ч е с т и я м лечок ц в я т , н а п ъ л в а се
е д и н ко те л , за л и в а се с в о д а и се вари. К а то п о ч н е да
п о ж ъ л т я в а в о д а та , о тл и в а се о т нея, за д а не кипи.
К а то увр и д обре, и з в а ж д а се к о т е л ъ т на стр а н а , п р е ­
ц е ж д а се и се о т д е л я ц в е т ъ т о т в о д а та . На е д н а о ка
п р е ж д а взе м ат 1 0 0 драми с т и п ц а и я т у р я т в ъ в в о д а та ,
пото пяват преж д ата в стипцовата вода и я варят д о 1
час. П о д и р то в а и з в а ж д а т к о т е л ъ т на стр ан а, за в и в а т
го с н я ко й дебел пл ат и о с т а в я т п р е ж д а т а д а ки сн е 2 -
3 часа. К а то покисне така, и з в а ж д а т п р е ж д а т а и въ в
в о д а т а н а ся в а т със ситото чи ста пепел от дърва,
/к о л к о т о повече пепел т у р я т , т о л ко в а п о - х у б а в а с та в а
п р е ж д а т а / и го в ъ з в а р я в а т , но к а т о взем е д а в ъ зв и р а ,
тр я б в а д а се варди д а не кипне, за щ о то лесно ки п в а и

П а л а м у т е чашки о т желъд / о т п а р н а р о б и я д ъ б / , ко и то , с е п р е н а ­
с я т о т Мала А з и я и т а б а ц и т е г и у п о т р е б я в а т да в а д я т / щ а в я т / с
т я х кожи, за к о я т о цел ги ч у к а т или м е л я т . П р о д ав а с е и по дю­
к я н и т е з а цер п р о т и в с ю р м е к а и з а черна боя.

206
и зки п я в а к а т о п р я сн о м ляко. К а то в ъ зв р и добре, п о т о ­
пяват пр е ж д а та и я въ зваряват, като я разб ъ рква т
д обре с ч и с та то я га . Н а й -п о с л е я и зп и р а т и изсуш ават.

VIII. Ч Е Р Н А БОЯ ЗА П А М У Ч Н И
П Л А Т О В Е .

Н абират се кори о т елха /д и в а л е с к а / н а д р о б я в а т се


на д ре бно , с в а р я в а т се и к а т о п о и зс ти н а т, изпир а се въ в
в о д а та им п л а т ъ т или п р е ж д а та . К о га т о се пере п л а т ъ т ,
тр я б в а д а се р а з т я га въ в в о д а та , за д а не се с гъ р ч и , и
да попие в р е д е д н а кв о . П осле се и з в а ж д а п л а т ъ т , т у р я се
във в о д а та с а ч и къ б р у з и ка т о се стопи, п о т о п я в а се п л а ­
т ъ т въ в в о д а т а и се ту р я кра й о гъ н я д а се то пл и . Като.
п о сто и и зв е с т н о време, и з в а ж д а се, и з ц е ж д а се и. се п р о с ­
тир а д а се провет-ри. П осле пак се п о т о п я в а и по ки св а .
В а д ен е то и п р о в е тр я в а н е то се п о в т а р я т н я к о л к о п ъ ти ,
д о к а т о се б о я д и с а д обре. И зп ир а се и се изсуш ава.

IX. Б О Я Д И С В А Н Е А Л Е Н О С Н О В А Т А
БОЯ.

С ти п ц о с в а се п р е ж д а та или п л а т ъ т с по 25 драм и
сти п ц а на о ка п р е ж д а и се изпира д об ре. Взема се 10
драми н ова алена б о я на о ка п р е ж д а ; р а з т о п я в а се в
малко в о д а и се налива в ъ в в о д а та в ко те л а , к ъ д е т о
ще се б о я д и с в а п р е ж д а та . В ко т е л а в о д а т а т р я б в а д а б ъ ­
де х л а д ка и се вари д о к а т о се скрие п я на та. П о д и р то ва
се т у р я п р е ж д а т а да поври. К а то поври,’ т у р я се к и с е л и ­
на: или т р и ги я , или л и м о н - т у з у , ли п ъ к в е тр и о н
д о 2 драм а; но к о га т о ще се тури кисели ната, к о т е л ъ т
тр я б в а да се о т с тр а н и о т о гъ н я , за щ о то ако ври на о г ъ ­
ня, щом се пусне киселината, б о ята Ч си пва и м ож е д а и з -
кипи и д а направи п а ко с т на раб отнйка. Б о я д и с в а н е т о с
та я боя е м ного е вти н о и всеки може, к о га т о и ска и
к ъ д е т о и ска д а се б о я д и св а п р е ж д а , пл ат, коп р и н а и т.н.
В ъ л на та , к о п р и н а т а се б о я д и с в а т м ного хубаво, а
пам укъ т не м ож е да улавя о т в с и ч ки те бои, а н а й - в е ч е
о т алените, за т о в а не тр я б в а никой да се м ъчи да
б о я д и с в а пам ук алено. Него го б о я д и с в а т, но ф а б р и ка н ­
ти те не о т к р и в а т тайната си на пуб ликата.

207
НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА САМОДИВИТЕ

С а м о д и в и те им ат в б ъ л га р с к и я н а р о д н я к о л к о р а з ­
лични имена: с а м о -д и в и , диви, с а м о -в и л и , вили, р усал ки
и с а м о - ю д и и ю д и. '
Да р а згл е д а м е н а й -н а п р е д д е ж и в е я т , с п о р е д н а ­
р о д н о т о в яр ван ие , т е зи д ухо в е и к а к в и д е й с т в и я им
пр и пи сва н а р о д н о т о в ъ о б р а ж е н и е . За р у с а л к и т е в я р в а т,
че ж и в е я л и в ъ в ' в о д и т е и само на Р у с а л с ка та н е д е л я
и з л я з в а т по п о л е т а т а и л а го в и те , д е т о има р о с я н и му
о б и р а т в ъ р х о в е т е на ц вета. '
С а м о д и в и те ж и в е 'я т в ъ в в л а ж н и т е м еста: в го р и те ,
край д о л и щ а та , кра й р е ки те , о к о л о в о д е н и ц и т е , по г о ­
лем ите с та р и д ъ р в е т а , в з а п у с т е л и т е з д а н и я и д р у ги
тъ м ни и страш ни м еста и пещ ери. О т т и я си обични
места т е ч е с т о и з л я з в а т по п о л я н и т е на п о л е то , или по
р а вн и те б ъ р д а на в ъ р х а на п л а н и н и те и и гр а я т о гн е н о
с а м о д и в с ко хоро по с а м о д и в с ки те хорищ а, д е т о в п о л е ­
та та хо р и щ а та им се п о з н а в а т и д н е с по зе л е н а та
д ре б на тр е в и ц а , к о я т о р асте п р о л е т на к р ъ г на ония
места, д е т о са вили о гн е н о т о си хо р о п р е д и 1 п е т л яно
време. Те са н я к о л к о се стр и и н а й - с т а р а т а о т т я х е
царица, к о я т о в о з я т д р у ги т е с е с т р и гто в ъ з д у х а нощя,
д о гд е не са попели п ъ р ви п е тл и , на ко л а ; т а з и ко л а е
направена о т че л о в е ч е с ки ко с ти , к о и т о зе м ат о т ж и в и т е
хора и на к о г о т о и зсъ хн е или се хване н я к о й член о т
т я л о т о , к а з в а т : с л а д к и и м едени му зели, или уяли
кра ка, р ъ к а т а и т .н .1. О т т у к а е о с т а н а л а и д у м а та у я т,
у я то , у я т и , к о е т о ще рече у зе т, сух и пр.; с е д н а реч
че л о ве к, к о й т о е бил з д р а в и п о с л е му и зсъ хн а л н я ко й

208
член о т т я л о т о се ка з в а "уят" и се вярва, че с а м о д и ­
вите му уял и, зе л и т а я суха ча ст.
С а м о д и в и те се с ъ р д я т , к о га т о им с п я т на игрищ ата,
под д ъ р в е т а т а им; к о га т о им п р е га з я т п р е з тр а п е за та ;
к о га т о им о т с е к ъ т д ъ р в о т о ; к о г а т о им п р е о б ъ р н а т и з ­
вора на чешма; к о г а т о х о д я т нощем, д о гд е т о не са п р о ­
пели п е тл и те , на и зв о р а им д а гр и б а т в о д а и д а ги
б е з п о к о я т ко га се к ъ п я т в н е го и, ко й то направи това,
за к о е т о се с ъ р д я т , те го с б ъ х т в а т или го уям ат.
С б ъ х т а н и я т более, а у я т и я т о с а ка т я в а . К о га т о им с п о ­
м енуват името, те се с ъ р д я т и уям ват, з а т о в а п р о с т и я т
нар од в с я к о га к о га т о ще им спомене им ето, казва:
"С л а д ки и медени", или "Да си х о д я т ж иви и зд р ави".
О т с и л н о т о уверение, че с а м о д и в и те зем ат чл е но ве те
на ч е л о в е ц и те е п р о и з л я з л о и това, че те не само че
си п р а в я т о т ч е л о в е ч е с ки к о с т и к а л я с к а за ц а р и ц а та , но
и още г р а д я т цели гр а д о в е о т хора.' П есента: "Град
гр а д и л а С амовила, ни на небо,г ни на земя, т о к у т а к а на
облаци...", ни п о ка з в а явно го р е р е ч е н о то . В та зи песен
се ка зв а , че о т м ом ците направила коли, о т момите
п ъ р ти , о т с т а р ц и т е п о д п о р ки , о т км е то в и те с т ъ л б о в и , о т
км е ти ц и те врата, а о т м алките д е ц а тр ъ н и з а п о кр и в на
и з гр а д е н и я гр а д с к и п л ет и н а й -п о с л е , к а т о ням ало о т
к о го д а направи к л ю ч за в р а та та , зела е д н о р о д н о т о
д е те н ц е на е д н а майка и направила от- него и кл ю ч .
Че не с ъ щ е с тв у в а т в све та го р е п о м е н а ти те в ъ о б р а ­
жаеми д ухови , в днеш но време не тр я б а да д о ка зв а м и и
да уве рява м и н и к о го с в я с т н а го че л ове ка, но д а р а з г л е -
дами в к р а т к о о т ко и при род ни я в л е н и я са зе л и наш ите
п р а д е д и в м л а д е н че ски я си ж и в о т те зи п о н я т и я , о т
к о и т о са с кр о и л и ц я л са м о д ивски кул т, к о й т о и д о с е га
в п р о с т и я невинен народ има още м ного п о кл о н н и ц и ,
к о и т о п о кл о н н и ц и ще може да р а зув е р и само и с т и н с к о т о
общ е н ар од н о о б разование.
С а м о д и в и те к о г а т о и гр а я т с а м о д и в с ко т о си о гн е но
хоро на- с а м о д и в с ки те пол яни п р е д и п е тл я н о време, ако
мине н я к о й през него, те го с б ъ х тв а т. С а м о д и в с ки те
хорищ а са о б и кн о в е н о покрай в о д и т е на р авн и пол я ни .
Да видим се га к а к в о нещо са т и я хорищ а и о т д е се
зема т а я с в е тл и н а -и т о я о гъ н , д е т о гор и по т я х .2
Че д е й с т в и т е л н о има са м о д и в ски хорищ а не т р я б а да
се съ м н я в а никой, за щ о то ги ' има и д о ден днешен, и че

14. По няколко думи 209


о т т е з и хорищ а т р я б а д а се я в я в а с в е т л и н а и то в а
т р я б а д а е вярно.
К о й т о иска д а в и д и к а к в о нещо е с а м о д и в с ко хорищ е
м ож е д а за п и та п р о с т и я н а р о д в с е л а та и т о й н а й -
д о б р е ще му п о к а ж е д е са, ка кв и са и к а к в о е в и ж д а л
по т я х , и ще му р а з к а ж е м но го п р и ка з к и и л е ге н д и з а
ти я хорищ а и з а п о с т р а д а л и т е о т т я х че л о в е ц и . Но
н а й - д о б р е м ож е д а се уве ри за т о в а о т л я с к о в ч а н и и
д о л н о о р я х о в ч а н и в Т ъ р н о в с ко , с т и га д а д о й д е на р а в ­
ната це л ин а на л я с к о в с к о т о пасище п о д Ц е р о в а м о ги л а
и к о г о т о се л я н и н а д а п о п и та , се ки й ще му п о к а ж е с
п р ъ с т и ще му рече: "Е то там си и гр а я т с л а д к и и м е ­
дени". На т е з и хорищ а и аз, к а т о б я х м а л ъ к съ м х о д и л
и съ м брал ч е р в е н ки гъ б и п р о л е т и есен, к о и т о п о д и р
д ъ ж д о в н о и т о п л о време р а с т а т в и зо б и л и е по о к р ъ ж ­
н о с т и т е на с а м о д и в с ки т е хорищ а, к о и т о о к р ъ ж н о с т и са
ш ироки д о е д и н р а з кр а ч и са к а т о пр а в и л н и к р ъ г о в и . 4По
го л е м и н а та си хорищ а та са р а зл и ч н и : о т 10, 15 д о 20 и
п о в е ч е р а зкр а ч и п р я к о / в д и а м е тр а /.
> С п о р е д у в е р е н и е то на п р о с т о т о население т у к а п р о ­
л е тн о време се в и ж д а т к р ъ гл и о гн ь о в и , к а т о хорищ а,
к о и т о о гн ь о в и ту пл ам нуват, т у се и з гу б в а т на п р е с е к у л -
ки и к о г а т о се п о ка ж е т о в а явление, н и ко й не смее д а
се п р и б л и ж и , или д а мине о тта м , за щ о то щом се п р и б ­
л и ж и . или мине о тта м , ще го с б ъ х т а т “с л а д к и и м е д е н и “.
Т е зи о гн ь о в и , з а к о и т о м ного р а з к а з в а т , че са ги
в и ж д а л и , меня не ми . се е с л у ч и л о д а ги в и д я , а ко и
д а съ м брал, к а к т о ка за х по хорищ ата гъ б и , н о денем .
Т а ки в а същ и с а м о д и в ски хорищ а а з съ м в и ж д а л в ъ в
В р а ч а н с ко в равни ниски кр а й в о д н и м еста, що ги з ъ в а т
с а м о д и в с ки хорищ а. *
Да видим с е га к а к в о е п р о и з х о ж д е н и е т о на т и я х о р и ­
ща и к о я е п р и чи н а та д е т о р а с т а т именно по т я х гъ б и т е .
Б о т а н и к а т а ни учи, че гъ б и т е р а с т а т само на о н и я
места, д е т о има д а гн и я т н я к о и о р га н и ч е с ки в е щ е ств а -
р а с ти те л н и , или ж и в о т н и , и т о в а м я с то д а б ъ д е в л а ж -
н и ч ко . Но п о н е ж е на т и я хорищ а р а с т а т гъ б и т е , т о и
т у к а непрем енно т р я б а д а има н я к а кв и о р га н и ч е с ки неща
д а г н и я т и т е з и неща т р я б а д а са в д о с т а д е б е л п л а с т
п о д зе м ята , за щ о то гъ б и т е р а с т а т в с я к а го д и н а в ъ в
в л а ж н о и т о п л о време. О свен то ва, щом з а л о в и суша,
д р е б н а т а с и н я и гл о л и с т а тр е в и ц а , к о я т о р а с т е п о ц я л а ­
та о к р ъ ж н о с т на к р ъ га на и гр и щ е то и з с ъ х в а и о к р ъ ж ­

210
н о с тта на хорищ ето ста ва като опъ рлена, като че
д е й с тв и те л н о е игр а л о по н е я хоро и зе м я та почне ' да
побел ява о т е д н о б я л о вещ ество ка то сол. Т а зи сол не
е Д руго нищо освен са л и тр а /г ю в е р д ж и л е /, а т о в а с и ч -
к о т о ни уверява, че там има д а гн и я т о с т а т ъ ц и о т ж и ­
во тн и и р асте ни я.
Да видим се га о т д е са се зе л и те зи ж и в о т н и и р а с ­
те ни я п о д зе м я та в т и я с а м о д и в ски кр ъ го в и .
П он е ж е с а м о д и в ски те хорищ а се изм е рв ат все край
во д и те, а тези, к о и т о се и зм е р в а т край Я нтра, к о я т о е
тука бл изо, то т и я места т р я б а да са биле б л а тн и б а -
ри, в к о и т о в незапам ятни времена, к о га т о равнината' е
била обраснала с д е в ств е н и го р и о т д ъ б и б р я с т , о т
к о я т о е о ц е л я л ж и в свид е тел Ч е сто во /ч е с т о бранищ е/,
ко е то се е за в а р д и л о о т о р я х о в ч а н и и д о д н е с със- с в о ­
ите ве ко вн и огром ни б р я с то в е , т о и о ко л о т е з и хорищ а
са съ щ е ствува л и та ки в а го р и , о т ко и то н а д хорищ ата
сто и ги га н т с к и я т ти ся щ о л е те н цер*, о т к о й т о си е п о ­
лучила и о к о л н о с т т а името Ц ерова могила. На в т о р а т а
тераса / с к о к / п о д та я равнина е л я с к о в с к о т о б л а то и
над него, поД кам енния ко н гл о м е р а то в п л а с т, и зв и р а т
м ного и зв о р и и чучури; над т о з и пл аст е р а з п р о с т р я н а
го р н я т а равнина със с а м о д и в ски те хорища. В и д и се, че
те зи и зв о р и д о гд е не е б ил о и зд ъ л б а н о Я н тр и н о т о к о ­
р и то то л ко в а , са извирали п о д го р н я т а те р а с а к а Ц е ­
рова м огила, о т к о и т о и д о с е га , под л о з я т а в м ал ката
долина, п о д Д а в у д ж и е в о то лозе, има още м алки и зв о р и
и една чешма.
К а то се р а з гл е д а си ч ка та о ко л н а м е стн о ст о т г е о л о ­
ги ч е с ка т о ч к а на зрението, сам ото м е с то п о л о ж е н и е ни
уверява, че та я равнина о т д есн и я б р я г на р. Янтра,
н яко е си време е била р а в н о то д ъ н о на н я к о е си г о л я ­
мо езеро, о т к о е т о се е о б р а зу в а л о то в а р а в н о к о р и т и -
ще, к а к в о т о е О р ханийското, К а за н л ъ ш ко то , В р а ч а н с ко то
и С оф и йско то . Б ило е време, на ко е то м е с то п о л о ж е н и е то
е с в и д е те л , к о га т о река та Я нтра е била заприщ ена при
днеш ното село Влашица в теснеца, д е т о се сл и в а т и
д р уги реки: Капин овска та, Златариш ката, и д р. и та я
ко тл о в и н а , к о я т о д н е с е о б ки че н а с ъ с се л а н а о ко л о и
к о я т о д а ва н а й -х у б а в и т е зе м л е д е л че ски п р о и з в е д е н и я и
н а й -х у б а в о м ож е д а се о б зр е о т П е т р о п а в л о в с ки я м а -
• ■ '
# “ '
Цер - д ъб , О иегсиБ с е г г Ц в .

211
настир, е б и л а д ъ н о т о на т о я вир, или езеро, к о е т о се
е п р о с ти р а л о и е л ъ щ ял о ча к д о свъ рш ва ние то на Т ъ р ­
н о в с ки я д е р в е н т , при д не ш н о то село С ам оводене.
Но, к о г а т о в о д а та с ъ с с в о я п о с то я н е н напор и вечно
течение п р о д р а л а прага при Влашица и се и з т е к л а к ъ д е
Б я л а за в ти х и я Дунав, то га в а о ста н а л а с р е б ъ р н а та
ивица на р е к а т а Янтра, и зв и л а се ка т о зм ия, к а к т о се
вие и д о с е га и се лъщи к а т о ж и в а к, и зко п а л а си д неш ­
н о то к о р и т о и те че в н е го и д о д н е с к а т о и з л я з в а п о ­
н я к о га о т б р е го в е т е си к о га п р е д о д и . и с ъ р д и т о руши и
за л ива р а в н и те л ъ ки, к о и т о я о б гр ъ щ а т о т д в е т е й
стр а н и с р о с н и т е си л ива д и и п л о д о р о д н и л ъ го в и т и н и ­
вя, к о и т о д а в а т по две ж е т в и през л я т о т о - ичум яна и
п р о ся н а - все о т една нива.
К а то се е д р ъ п н а л а и и з т е к л а в о д а т а о т гол ем и я
тих вир, д ъ н о т о му се уц е д и л о , но по д ъ л б о к и т е ниски
м еста о с та н а л и бари, к о и т о са се хранили се га само о т
д ъ ж д о в н а т а в о д а , к о я т о се е с ти ч а л а о т к ъ д е Ц ерова
м огил а и о т о р е х о в с ки я д о л - О рехчица, к о га т о е п р е -
и ж д а л буен. В те з и бари са о с та н а л и м ного риби, ж а б и
и д р у ги в о д н и ж и в о т н и и гниещ и р а сте н и я, к а к т о то в а
м ож е и д н е с д а се види в е зе р а та и б а р и те *.
К о л ко го д и н и са п р о съ щ е ств ув а л и те зи малки езера
и -бари, не м о ж е д а се о пр е д е л и, но д о гд е са с ъ щ е с т ­
вувал и д е в с т в е н и т е непроходим и го р и о ко л о им и те
тр я б а д а са съ щ е ствува л и . Но посл е к о га т о се н а с е л и ­
ло, к о га т о се и зс е кл и го р и те , к о га т о зе л и д а р а з р а б о т ­
в а т зе м ята , д ъ ж д о в н и т е м ъ тн и порои наринали т и я бари,
к а к т о и д о д н е с в д ъ ж д о в н о време н ар ива т т о в а н иско
м я сто по с и ч к о т о му п р о с т р а н с т в о ча к д о Влашица и о т
д в е т е с тр а н и на река Янтра. К о га т о вече б а рите биле
сте сне ни и наринати, в о д н и т е ж и в о т н и , а н а й - в е ч е р и ­
бите, к а т о са о ста н а л и в м а л ко то вода, са изм рели и
т а л а зи т е на о кр у гл е н и т е бари ги и зх в ъ р л и л и по кр а и щ а ­
та си, д е т о п о сл е са се за р о в и л и с т и н я пак о т по р о и те
и к а т о о ста н а л и под зем ята, о б р а зув а л и к р ъ г, к а к т о е
бил к р ъ гъ л б р е г ъ т на б а р а та и т ъ й почнал и д а гн и я т .

*■ *
В О р х а н и й с к о т о ко р и ти щ е , при с е л о т о С к р а б е н а 6 р е к а т а с е н а -
м е р в а т ц е л и купищ а дъбови д е б е л и к л а д и з а р и н а т и к о г а т о и т о в а
м я с т о е б ило е з е р о и с е г а г и и з м и в а в о д а т а о т б р е г о в е т е , ч ер ни
к а т о см ола - а б а н о с .

212
О т гн и е н е т о на ти я ж и в о т н и и р а сте н и я се я в я в а б я ­
лата сол по хорищ ата к о га е суша и о т т о в а с ъ щ о то гни ен е
се я в я в а т и са м о д и в и те д а и гр а я т о гн е н и хора и д а с в е т я т
на п р е се кул ки п р о л е тн о време, к о га т о се с то п л и д о б р е и
зе м ята е още вл аж на. Т ези о гн ьо ве , те зи о гн е ни хо ра не
са д р у го нищо о свен ф осф орен в о д о р о д , к о й т о и з л я з в а
о т гниещ ите, ф осф ор с ъ д ъ р ж а щ и те л а и к а т о се смеси с
в ъ зд у х а плам нува о т самосебе си, и з га р я и после, к а т о
и зл е зе д р у г плам нува в т о р и п ъ т, т р е т и я - тр е ти п ъ т
пламнува и т.н. д о гд е т о не изл езе и не и з го р и с и ч к и я т
газ, к о л к о т о се е набрал в онова време. -
С ф осф орния в о д о р о д н а й - д о б р е м ож е д а се о б я сн и
то в а н а р о д н о суеверие, о т де се е в зе л о и що е т о в
д е й с тв и те л н о с т .
Н а р о д ъ т,, к а т о в и ж д а то в а нео б икно ве но за н е го в и те
п о н я т и я явл ен ие не м ож е д а не в я р в а , че не е в и д я л
о гъ н , а че няма там духове, ко и то и гр а я т на х о р о и
с в е т я т , за щ о то то й види о гъ н я , че се в ъ р т и о ко л о и
свети. А п ъ к к о га се е сл у ч в а л о д а пламне т о в а о гн е н о
са м о д и вско хоро, к о га т о че л о в е к сл учайно се намерва в
него, или о ко л о него, то п р о с т и я т че л о в е к, к о й т о м ал ко
разбира д а си т ъ л к у в а е с те с тв е н и те явл ен ия , непрем енно
ще се уплаши и п р е т р ъ гн е и о т стр ах м ож е д а се р а зб о л и
и т в ъ р д е л есн о м ож е и да умре о т страха. Той ако не е
страхл ив, м ож е и д а не умре о т страх, но т у к има д р у го
е д н о нещо, к о е т о м ож е д а- го о тр о в и и да го умори.
А то ва нещо, т а я причина, к о я т о м ож е д а му п р и ч и ­
ни см ъ р т, не е д р у го нищо освен ф о сф о р н и я т в о д о р о д ,
ф о сф о р ният д у х *, или газ, к о й т о к а т о се в д ъ х н е о тр а в я ,
д а ж е ко га е в м алко ко л и ч е с тв о , а там, д е т о се я в я в а
и го р и ка т о ц я л о хорище, той м ож е т в ъ р д е лесно и
с ко р о да о т р о в и че л ове ка и д а го умори.
. П р е д с та в е те си, че че л о ве к, к о й т о е бил о б и ко л е н с
т о я сам огорящ д у х ка то се върне у дом а си, к а т о р а з ­
ка ж е на с в о и те домашни, р од ни ни и с ъ с е д и ка кв о му се
е сл учи л о и п о д и р това се р а зб о л и и умре, п р е д с т а в е т е
си ка кв о ще м и с л я т ти я человеци, на к о и т о е р а зка зв а л
с а м - с и о ч е в и д е ц ъ т и п а т о с к и к ъ т . И п о д и р то в а , в ъ о б -

ТГ------------- ' , '


Дух л а т и н с к и вр д -ГиТ ие , о т д е т о е о с т а н а л о и им ето на с п и р т а
/р а к и я т с /; н е м с ки д е 1 з 1 ‘, г а й с т , отдето о ста н ал о г а с , т у р с к и
джин - д у х , о т д е т о е джан - душа и са м о д и в и , или д р у г и невидим и
духове.

213
р а зе те си к а к ще гл е д а т на о но ва м ясто, д е т о са с б ъ х -
та л и са м о д и в и те п о ко й н и ка и ще се б о я т ли о т с а м о д и ­
в и те или не и ще в я р в а т ли в т я х н о т о съ щ е ствува н ие?
П о д и р т а к ъ в случай, кой ще се реши д а мине нощ но
време през са м о д и в ски хорищ а, а н а й - в е ч е д о г д е не са
пели п ъ р в и п е тл и , или к а к т о ка з в а т, д о г д е не се е
п р е п о л о в и л а нощ та.
Простият наред вярва, че к а т о п р о п е я т п е тл и те ,
з л и н и т е - з л и т е д ухове се с кр и в а т - и з гу б в а т се, а
то в а не т р я б а д а се лриемва за суеверие, изм исл е но
т о к у - т ъ й ; н а п р отив , т о е ц я л а исти на о с н о в а н а на
д е й с т в и т е л н о с т т а и т р я б а д а се р а з т ъ л ку в а с е с т е с т в е ­
н ите за ко н и на п р и р о д а та .
Д о гд е т о се п репол ови нощ та, на к о е т о преполовени©
м я р ка т а са първите* петли, к о и т о о б и кн о в е н о п р о п я в а т
по 1 2 или по е д и на час по европейски, през нощ та, т и я
д ухо в е или га з о в е се и з п а р я в а т д о една сте пе н и к а т о
се р а зм е с я т с в ъ зд у х а и с та н а т п о - р е д к и ,, не са тъ й
в р е д и те л н и , или п ъ к и з га р я т въ в в ъ зд уха , к а к т о н а п р и ­
мер ф о сф о р н и я т в о д о р о д .
С и н ки т е н ар од н и вярвания,, к о и т о наричам е суе в е р и я
си имат с в о я т а о снова в п р и р о д н и те я в л е н и я /
Т а ки в а са с а м о д и в с ки те хорищ а вред и д е т о се н а -
м ерват, все са биле бари или езера, к о и т о са п р е с ъ х н а ­
ли и в т я х са изм рели ж и в о т н и , к о и т о гн и я т и и зпущ а т
о т себе си ф осф ора смесен с в о д о р о д , к о й т о като и з ­
лети във въздуха, за п а л я се о т самосебе си, к а т о се
с ъ е д и н я в а при го р е н и е то с ки с л о р о д а о т в ъ зд у х а .
С е га д а видим ка кв о п о ка з в а сам ото име с а м о д и в и 3.
А ко приемним, че то в а име е с л о ж н о о т само и диви,
к о е т о ще рече сами б о ги ни, то га в а сам одиви ще зн ачи
уса м о те ни б оги ни, б о ж е ств а , к о и т о ж и в е я т в у са м о те н и те
места. Но п о н е ж е сам ото име Дии се е з а в а р д и л о у В л а ­
с и те п о д им ето зев или зеу, зъ у , от л а т и н с к о т о Зевс,
Зеус /Ю п и т е р / и с л а в я н с ка т а б о ги н я Сива, и н д и й с к о т о
Ш ива или С ива /т р е т ь о т о лице о т и н д и й с ка та т р о и ц а /,
м но го п р и л и ча т на нашето дива, т о и д и в а ще рече б о ­
ги н я . Но п ъ р в о н а ча л н о с и н ки те ти я п о н я т и я т р я б а д а са
о зн а ч а в а л и о гъ н , о ж ъ н , на к о е т о ко р е н ъ т е "ж", т а з а ­
то в а и с и н ки те т и я п о н я т и я са п о ка зв а л и о л и ц е т в о р е н и я
на св е тл и н а и после вече са приети за б о ж е с тв а , к а к т о
и о гъ н я т на гниещ ите ф осф орни тела е о л и ц е тв о р е н в
д и ви и сам одиви. О т т у к се види, че са м о д ива ще рече

214
сам ож ива, с а м о + ж и + в а = с а м а го р и / ж и / т и я / в а / , или
сам огорящ а, к о е т о ни н а в о ж д а пак на о гъ н я , к о й т о го р и
о т самосебе си на с а м о д и в с ки те хорища.
О т т у к а се в и д я , че им ето сам одива се е д а в а л о с а ­
мо на о н и я д ухо в е /г а с о в е /, ко и то са се я в я в а л и в о гъ н
- в о гн е н и хора, о т ко й т о о гъ н са си п о л уч и л и и и м е то
пъ р в о н а ча л н о .
Но освен сам од иви има още и сам овили и ние т р я б а
т и я д в е имена д а ги разбираме, че с я к о о зн а ч а в а о с о ­
бено б о ж е с т в о , к о е т о е с т а н а л о о т о соб е но е с т е с т в е н о
явл ение . За с а м о д и в и те вид яхм е, че о з н а ч а в а т о гъ н , а
з а д а разберем к а к в о о зн а ча в а сам овила или вила, не
ни т р я б а м но го д а се тр у д и м , с т и га ни д а вид им о т
ка кв и дум и е с ъ с та в е н о т о в а име и к а к в о п о ка з в а с я к а
о т т я х 4. К а кв о п о ка з в а само всеки го знае, че е о п р е ­
д е л и те л н о м естоим ение: - сам, сама, само, сами. А к о л к о т о
за в т о р о т о - вила, т о не е д р у го нищо о свен д е й с т в и ­
те л н о п р и ч а с ти е о т гл а го л а вити, вия, вил, вила, вил о ,
вили. А т о в а ще рече, че т и я духове вият,- у в и в а т, в е я т ,
а к а к в о в и я т , а ко не д ъ р в е т а и гор и. О т т у к а се в и д я ,
че вил и и сам овил и са е д н и ' ветрове, к о и т о в и я т го р и т е ,
ко и то св а л я т едр ите д ъ рвета, които пов ал ят и лом ят
б у ка ка и б о р о в и т е по пл анините. Те се з ъ в я т и г о р о л о -
ми, к о и т о и д н е с в З а па д на Б ъ л га р и я ги з ъ в я т с л а ­
т и н с к о т о име хали, а п о д т о в а име се р азб и ра : д ухове ,
змееве, силен в я т ъ р , горолом и.
П о н е ж е с зм о в и л и те п р а в я т н а й - г о л я м о опусто ш ение
в го р и с т и т е пл анини и по м оретата, т о н а р о д а ги д е л и
о т д р у ги т е им се с тр и на Го р ски вили и М о р ски вили
или Г о р с ки сам овили и М о р ски самовили, с к о и т о о п р е ­
д е л е н и я се р а зл и ч а в а т о т п о л с ки те си се стр и , к о и т о
в ъ р л у в а т в р а в н и те п о л е та м се з ъ в я т Вихри и В и хруш ­
ки. Вихра или В и хъ р и В ихруш ка п р о и з л я з в а о т гл а го в а
вихря, го н я с и л н о и преследувам вред.
К о га т о дош ла са м о д ива та при Дан В о й в о д а д а го
п и та н а и сти н а ли владее "по се поле ч е с ти села и п о к ­
рай Дунав си паланки", то й , ка то не е зн а я л о т ко и
се с тр и е ка з в а й: "Имам си ги, хв а л я си се. И те б е съм
д я л о с та в и л : на п о л е то р авнинето, на в о д е т о д ъ л б и н е -
то , на го р е т о в и с и н е то "5. О т та я ко л а д н а песен се в и д и
де ж и в е я т са м о д и в и те - по равните "полета, по м о р с к и ­
те д ъ л б и н и 4 и по в ъ р х о в е те на п л ан ин ите. Т ъ й щ о то
п о л с ки т е са сам од ивите и вихруш ките, а го р с к и т е или

215
п л а н и н с ки те - в и л и те или са м овил ите и м о р с ки те -
м о р ски те ви л и или самовили.
П о л с ки т е са д в а вида, д в е .д р уж и н и се стр и : сам одиви
нощни, к о и т о и гр а я т д о гд е п о п е я т п е тл и те , на с а м о д и в ­
с ки те хорищ а о гн е н о хоро, и вихри и вихруш ки, ко и то
х о д я т денем . Г о р с ки те и м о р ски те х о д я т и денем и н о ­
щем. П ъ р в и т е ж и в е я т гю в и с о ки те планини, а в т о р и т е -
в м ор ските д ъ л б и н и .
•• С ега д а д о й д е м д о т р е т и т е "сестри" сам одиви, ко и т о
се н ар ича т р у с а л к и 6. За р у с а л ки те н а р о д ъ т вяр ва, че
х о д я т по р о с н и т е ливади, а ж и в е я т в ъ в в о д а та : в р е ки /
езера, д о л и щ а и вирища. В Р уса л ска та н е д е л я , к о я т о е
п о св е те н а на т и я сам одиви не си къ р ш а т л о з я т а да не
и зр е с я в а ц в е т ъ т им; не се к ъ п я т , за щ ото , к о й т о се къ пи
в Русаля, р у с а л к и т е го з а в л и ч а т *в д ъ л б о к о т о и го у д а ­
в я т ; в а р д я т с е ,д а не с п я т денем, за щ о то р у с а л ки те н а ­
съ не им зе м а т н я ко й член, а н а й - в е ч е им се и з к р и в я в а т
уста та , или ги у д а р я дамла. О свен т о в а още не перат и
въобщ е не р а б о т я т т е ж к а работа. П ре з Р усаля с ъ в е т у -
в а т все ки д а носи в п а зв а си пелин. П рез Русаля, а
именно на п ъ р в а т а нощ от^ п ъ р в и я ден, р у с а л ки те и з -
л я з в а т о т в о д и т е и о б и р а т в ъ р х о в е те на р о с я н о в и те
ц ве то ве . Р о с я н а * се с ч и та р уса л ко в ц в я т , та з а т о в а не
го я д я л н и ко й д о б и т ъ к . Н я ко и в я р в а т, че р у с а л ки те са
т и я хубави р уси пеперуди, ко и Г о и з л я з в а т из в о д а т а и
т р а я т само е д и н де.ч. 8 Г а б р о во и д р у га д е ' те з и е д н о ­
д невни п е п е р у д и ги з ъ з а т р у с а л ки **.
О свен т е з и в я р в а н и я , з а р у с а л ки те има още едно
сил н о поверие, че те връ щ али "у я ти те " чл е но ве на с у х и ­
те и с а ка т и т е и з а т о в а х о д я т при л ю б и м о то им ц в е те -
р о ся н а и с п я т на р о с я н о в и те п о л я н и д е т о р а сте това
расте ни е в и зо о и я и е .
На м ного м еста из Б ъ л га р и я има р о с я н о в и поляни,
на к о и т о на Р уса л ска та н е д е л я х о д я т д а с п я т п о д р о ­
сяна ; но най - п р о ч у т и са ресенскит.е при с е л о то Ресен,
ко е то , к а к т о к а з в а т си е п о л уч и л о им ето о т росяна.
"Х одили ма р о с я н , ще и д а т -;3 р осян" е о б и кн о в е н а дума
в о ко л н и т е т ъ р н о в с к и села.
На т о в а м а ги ч е с ко м я с то се и зв ъ р ш в а о л е д у я щ е то :
на п ъ р в и я д е н на Р усал ската н е д е л я в е че р та в с и ч ки те

Р о сян , D ic ta m n u s a lb u s .
•A 7 *
Р у с а л к и , E p h o m e ra v u l g a t a .

216
болни, к о и т о що с п я т п о д росяна се съ б и р а т на то ва
ресенско пол е и д о гд е не е за с е д н а л о сл ъ нц е, за всеки
болен и зб и р а т, или б о л н и я т ако м о ж е ' да хо д и , си и з ­
бира е д и н с т ъ р к или туф ер р о ся н , д е т о му п о с ти л а т
една б ял а , ч и с та къ р п а. П од ир т о в а се н а в е че р в а т и
ка то зем не д а се м ръ ква всеки бо л е н си л я га на п о с ­
ти л ка та и се по кр и в а п р е згл а в и . З д р а в и т е и те си л я ­
га т п о - о т с т р а н и о т б о л н и те и се в ъ ц а р я в а ч у д н о м ъ л ­
чание. Т о в а м ълчание се п р о д ъ л ж а в а ц я л а т а нощ и
всеки с го л я м а н а д е ж д а чака д а д о д а т р у с а л ки те над
него и д а му в ъ р н а т у я т и я член о т т я л о т о . К о м уто ще
въ р н а т у я т а т а част, р у с а л ки те му пущ ат на п о с тл а н а та
къ р п а цера. К а то хване д а се р азсъ м нува и к а т о ста на т,
всеки гл е д а на къ р п а та си да в и д и ка къ в ц е р са му
о ста ви л и р уса л ки те . К а к в о т о намери на п о с тл а н а та к ъ р ­
па, то в а му е д а д е н и я т ц я р , к о й т о тр я б а д а изпие с
вода; на о ния, на к о и т о не щат д а д а д а т р у с а л ки те
цяр, не им пущ ат нищо, а ко и то ще ум рат с б о л е с т т а
си, пущ ат на к ъ р п а т а им п р ъ ст.
К а зв а т, че р у с а л ки те д о х о ж д а л и над р о с я н о в о т о п о ­
ле по в ъ з д у х а и в о зя л и на ко с т е н а т а ко л а с в о я т а ц а - "
рица; зъ'в в ъ з д у х а се чували песни, свирни, смехове и
п о н я ко га се и зчув а л о : “В ъ рнете на е д и - к о г о си р ъ ка та ,
д ай те е д и - к о м у си крака, ха р и ж е те е д и - к о е й си п р ъ с ­
тите" и т.н . К о й то си, чуял името н а ^ с у тр и н а та о з д р а в я ­
вал, или п о д и р н я к о л к о време му се с ъ ж и в я в а л с у хи я т
крак, р ъ ка и т.н. К о га т о ста н а т и си т р ъ гн а т в се ки б о ­
лен о с т а в я на къ р п а т а по една пресна п и та хл яб и
къ р п а та , и си заминува. Т ози хл яб се о става з а р у с а л ­
ките, р а зу м я за се, но п о д и р зам инуването им д о х о ж д а т
о в ч а р ч е та и п а с ти р и те и го обират.
Н а р о д ъ т вярва, че в та я нощ, к о га т о с п я т б о л н и те
под росян а, р у с а л ки те сл я зв а л и на зе м я та и к а т о и з -
къ р ш зал и в ъ р х о в е те на р о с я н о в и те ц ве тове , о б ирал и ги
и ги зем али. с ъ с себя си.
Н и кол а Ц онев Ш е тил а та о т Л я с ко в е ц ми разказваш е,
в 1847 го д и н а , че к о га т о водил баща си, д я д а Ц еня
Ш етилата, к о й т о беше дам лалия, на росам екото поле на
росяна, в е ч е р та на си ч ки я росен в ъ р х о в е те биле цели, а
на с у тр и н та на никой ц в я т нямало в ъ р х - в с и ч ки т е б и ­
ле все прекъ рш ени; к а т о че биле п р е с тр и ж е н и с н о ж и ц и ;
но на баща му не му въ рнал и кр а к а и р ъ ка т а , ко и то
бяха, к а к т о се каза, дам лалии - т о й беше пад нал от

217
една ч е р н и ц а к о га т о береше л и с т за б уб и те и там му се
схвана к р а к ъ т и р ъ к а т а и т а ка си и ум ря п о д и р м н о го ­
год иш но стр ад а ние .
В ъ з д у ш н и я т п ъ т на р у с а л ки те к а з в а т о ти в а л на и з ­
то к о т Ресен, минувал през Г о р н я -О р я х о в и ц а , през'
д о л н и я й край, п р е з д о л н и я край на Л я с к о в е ц , а им енно
през М а н го в а т а махала и с т и га л д о Елена. Е л е на бил о
уж р у с а л с ко село и там не в ъ р л ув а л а чума -за то в а , в
чум авите го д и н и / о т Т ъ р н о в о и о т о ко л н и т е го л е м и се л а
б я га л и в Елена, за д а се з а п а з я т о т чум ата, к о я т о не
см еяла д а мори в о н и я села, к о и т о биле р у с а л с к и -
р у с а л ки те ги ва р д я л и .
Д о гд е т о не се мине Руса л е ка та неделя н и ко й о т б и -
л ерите и б и л е р ки те не смее д а бере р ося н .
В 1872 г. к о га т о б я х в Габ р о во у ч и те л , б я х а д ош л е
две баби о т Т р е в н я н с ки ко л и б и , о т в ъ р ха на Б а л ка н а и
бяха д о н е с л и на га б р о в с к и я п азар за п р о д а н д в а ч у в а л я
р а зл и чн и сушени, б и л ки за ц я р .
К а то се инте ре сувах д а у зн а я им ената на н я к о и
бил ки к а к ги з ъ в а т в Т ре вн ен ско, аз о т и д о х при т я х и
ги п и та х за м ного б и л ки за им ената и си ги за п и с а х
ка то ми обадиха и к о я б и л ка за к а к ъ в ц я р се у п о т р е ­
бява. К а т о ги п о п и та х имат ли с та р о бил е е д н а т а баба
ми п о к а з а д в а о т ъ р к а и е д и н корен, но б е з л и с т а . К а т о
ги п о п и та х ка кв о в я р в а т за то в а с т а р о бил е т е ми к а ­
заха, че то е д ва р о д а - м ъ ж к о и ж е н с к о и с я к о й не
смее д а го д ава за ц я р .з а щ о т о е гр е х о та : а ко д а д е о т
м ъ ж к о т о , ко й т о го пие о с т а в а б е зд е те н . П о д и р м но го
р а зп и т в а н и я н а й -п о е л е ги за п и та х и за р о с я н а - имат
ли и р осян .
"Нямаме, синко, р о ся н , ми ка за е д н а та , боим се д а го
берем; то й т р я б а д а се бере д о гд е не е п р е ц ъ ф т я л -
пред Р усаля, но нас ни е стр а х д а го берем, за щ о то
през Р уса л ска та н е д е л я ще д о д а т р у с а л ки т е д а си го
зем нат. Те д о гд е не му о б е р а т въ р хо в е те , не д а в а т н и ­
кому д а го' бере; д а го донесеш у дом а си, п р е з ко м и н я
ще в л я з а т и пак ще му зе м ат в ъ рха - р о с я н л е с н о не
се бере, бабин."
Е то к а к в о п о н я ти е им ат хо р а та и на в ъ р х а на Б а л ­
кана за т а я п о с в я те н а на р у с а л ки те р у с а л с ка б ил ка.
Т ази б и л ка се спом енува в с та р и те н а р о д н и песни:

218
"Т р ъ гн а л а е Янка
в го р а росянова,
в го р а росянова,
р о с я н д а набере,
р о ся н д а набере,
р о ся н риганина.
Не намери Янка
р о с я н д а набере,
р о ся н д а набере,
р о ся н риганина.
Най намери Янка
бача Р а д о сл а зя ,
бачо Р адослави
п о д пи л и н я л еж и,
п о д пи л и н я л еж и,
о т п и л и н я кърш и,
о т п и л и н я кърш и,
гл а в а т а си в ъ р зи ..."

О т к а з а н о т о д о т у к а за р у с а л ки те сп о р е д н а р о д н о т о
вярвание, се вид и, че те се я в я в а т през Р у с а л с ка та н е ­
д е л я ; о б и р а т в ъ р х о в е те на р о с я н о в и т е ц в е т о в е ; вр ъ щ а т
з е т и т е членове, по в о л я т а си, на ония, о т к о и т о са ги
зе л и за ча сти на ц а р и ц и н а та си ко л а и ча к д о и д ущ ата
го д и н а - пак д о Р усаля - не се я в я в а т ником у на зе м я та .
П он е ж е п р а зн и ц и те на р у с а л ки т е се п р а з н у в а т по
онова време, к о га т о се я з я в а т из в о д а т а е д н о д н е в н и т е
насеком и - р у с а л ки те и поне ж е т о га в а се и з гу б в а , или
и зр е с я в а в ъ р х ъ т на р о с я н о в и те ц в е то в е в е д н а нощ, т о
т в ъ р д е е в е р о я тн о , че п ъ р в о н а ч а л н о т и я е д н о д н е в н и
пепе руд и са д ал и п о в о д на п ъ р в о б и т н и я человек в
м л а д е н ч е ско то му с ъ с т о я н и е и д е т и н с к о в ъ о б р а ж е н и е д а
си с ъ с та в и п о н я ти е за ти я б о ж е с т в а . С а м о то име на
р у с а л ки те е м н о ж е с тв е н о чи сло и ни напом ня м н о ж е с т ­
в о то на са м о д и в и те - русал ките .
О свен това, с ъ щ о то име р уса л ки , Русални ни п о ка зв а ,
че е п р о и зв е д е н о о т русло /у с т и е на р е к а / р учл о , р у -
чало, ручай, речай = русалки, р уча л ки , р е ч а л ки . А то в а
ще ка ж е , че т и я б о ж е с т в а ж и в е я т в р усл а та , в р уча ите ,
в р е ки те - с една реч въ в в о д и т е и се п о я в я в а т само
в е д н ъ ж в го д и н а та , а именно в Р уса л ска та н е д е л я , на
Русаля и и з в е д н ъ ж се и згуб в а т.

219
П р е д с т а в е т е си ч е л о в е ка в м л а д е н ч е с ки я му ж и в о т с
д е т и н с к а т а му ф а нта зи я , к о я т о е о л и ц е т в о р я в а л а с и н к а ­
та о б кр ъ ж а я щ а го при род а,, п р е д с т а в е т е си го, че той
п о с т о я н н о се нам ерва о ко л о в о д и т е , о ко л о р е ки те , е з е ­
рата, р уч а и те и т.н. д е т о и д н е ш н и я т н а й - м н о г о се з а -
се л ява , п р е д с т а в е т е си го, че т о й ' ц я л а го д и н а х о д и и
н а б л ю д а в а в с и ч к о и и з в е д н ъ ж в и ж д а , че .из в о д а та , при
к о я т о е бил в с е ки ден и вчера, и з л е т я в а т б е з ч е т х уб а ­
ви, бели с п р е кр а сн и криле, д ъ л г и опаш ки и л ъ ска в и
о чици п е пе р уд и , а .той не знай о т д е са се зе л и т и я х у ­
бави ж и в о т и н к и , к о и т о д о г д е свари д а р а з гл е д а , се и з ­
губ в а т. П р е д с т а в е т е си, че той в че р а е гл е д а л в ъ р ха на
р о с я н о в и я ц в я т , напъ пи л , но още не цъф нал и днес
види, че с и н к и т е му въ рхо ве ги няма, к а т о че ги е
п р и с тр и га л н я к о й с о с т р и н о ж и ц и .
К а т о е гл е д а л т и я е с те с тв е н и неща, к о и т о са се
я в я в а л и п р е д о ч и т е му пром енени: из ти х а та в о д а и з -
л я з в а т ж и в о т н и и д о г д е ги р а з гл е д а се и з гу б в а т и р о -
сяна п р е с т р и ж е н , не ще ли д а си в ъ о б р а зи , че те зи
пепе руд и са д у х о в е и м ож е би на н е го в и те п р а д е д и *,
к о и т о се я в я в а т д а в и д я т с в о и те по то м ц и , д а си н а б е ­
рат р о с я н о в и ц в е т о в е и пак да се и з гу б я т . И д е о т и ­
ват? Р азбира се пак в ъ в в о д а та , с п о р е д н е го в о т о п о н я ­
тие, д е т о ж и в е я т п о с т о я н н о и п а к п ре з Р усаля ще и з ­
л я з а т д а в и д я т х у б а в о то сл ъ н ц е , о б ки ч е н а та с р а сте н и я
зем я и с в о и те п о то м ц и и д а д а д а т ц я р на с тр а ж д а щ и те .
И е то ти, че т о й вече в я р в а й им прави п р а зн и к, ко й то
п р а зн ува с ъ с с тр а х о п о ч и та н и е ' и б л а го го в е н и е п р е д д у ­
хо ве те на с в о и т е п р а д е д и .
С е га д а д о й д е м при о н и я са м о д иви, к о и т о се с ъ б и ­
р ат нощем по го л е м и те с а м о д и в ски д ъ р в е т а п о кр а й в о - '
д и те и п о д в р е т е н ки т е во д е н и ц и , д е т о се к ъ п я т във
в о д а т а при в р е те н а та .
В р а зл и ч н и м еста из наш ето о т е ч е с т в о има големи
ве ко вн и д ъ р в е т а , к о и т о се п о ч и т а т о т н а р о д а к а т о с е я -
щени и ги з ъ в а т са м о д и в ски д ъ р в е т а . Т акив а д ъ р в е т а са
н з й - з в ч е т о о н и я д ъ б о в и , п о д ко и го и з л я з в а т д а се
м о л я т за д ъ ж д , или за д р у га н я к о я зл о че стина :. под
к о и т о си я д а т ку р б а н и те и о б р о ц и т е и с н и я големи

П р о с т и я т нар о д и до д н е с В я р в а , че т е з и пеперуди са д уш ите не;


измрелите от п а м т и -8 е к а человеци.

' 220
д ъ р в е та край в о д и те и д ол ищ а та, ко и т о са п о в е ч е то
вековни б р я с т о в е , върби, т о п о л и / черници, орехи и др.
П од ти я д ъ р в е т а не х о д я т нощ но време, а н а й - в е ч е
д о гд е не са пропели п ъ р ви п е тл и и ко й то сл уча йн о, или
по н е з н а я н и е , спи под та ки в а д ъ р в е та , то й сп о р е д н а ­
р о д н о то поверие, се р а зб о л яв а , и зсъ хв а му н я к о я ча ст
от т я л о т о , или му се и з к р и в я в а т уста та, или п ъ к го
уд а р я дамла.
Само о т себ я си се разбира, че ко й то спи п о д т а ­
кива голем и д ъ р в е т а , д е т о о т с я н к а т а зе м я та п о с т о я н н о
е в л а ж н а и д е т о под д ъ р в о т о има п о чти в с я к о га в ъ з ­
душно течение, а н а й -в е ч е нощем, т в ъ р д е е лесно д а
и зсти н е с п я щ и я т и д а се разб о л и, или д а му се хване
н ако я ча ст о т т я л о т о и д а т е гл и после б о л е сти , или
д а ж е д а умре.
Т ези са м о д иви не са видими, к а к т о ония, що и гр а я т
огне но хоро, к а к т о сам овил ите що л ом ят го р а т а и в и х ­
руш ките, що се в и я т по п о л е та та , те не се п о з н а в а т по
нищо д р у го о свен по ш ум олението и т р е п т е н и е т о на
л и с та та на го л я м о т о д ъ р в о и д е т о с б ъ х т в а т за с п а л и те
под т я х на с ъ н я им.
За те зи сам од иви е д а л о п о в о д изст-иванието и те
не са д р у го нищо освен вл ага, р оса и в ъ зд у ш н о течение,
о л и ц е тв о р е н и в ъ в в ъ о б р а ж е н и е то на п р о с то д у ш н и я н е ­
винен че л о ве к, к о и т о ги е о б о ж и л о т страх.
А са м о д и ви те , к о и т о се с ъ б и р а т п о д в р е т е н ки т е в о ­
деници д а се к ъ п я т нощем се п о зн а в а т по това, че
често се сл учава, к а т о си и гр а я т д а в ъ с п и р а т нощем
н яко й ка м ъ к; т о в а се случава н а й - в е ч е к о г а т о е м алко
во д а та , в сухо време, или на в о д е н и ц и т е по д о л и щ а та -
на бариш ниците. В о д ен иц а та т р ъ г в а щом се намери н я ­
кой млевар п о -б е з с т р а ш е н и р и тн е кам ъ ка д а му д а д е
замах, или о п и т н и я т ста р в о д е н и ч а р стане, земне л о с та ,
уд ари н я к о л к о п ъ т и по под а, направи с ъ т р е с в а н и е и
каж е: "К а то че не вид ите , че т у к а има гл а д н и хора д а
ча ка т за брашно, та сте зе л и д а си и гр а й те ..." и пак
о т и д е при о гъ н я да си пуши л ул а та , или се за вие с
ям урл ука си кра й о гнищ ето да спи. А ко се за п р е и в т о ­
ри п ъ т с ъ щ о то се п о в та р я с още н я ко и н а т я к в а н и я на
сам од ивите.
Т а ки в а во д е н и ц и , д е т о ги за п и р а т с л а д к и и м едени
се ц е р я т с кл и н и о т чер г л о г / в ^ а е д и з / , с к о и т о з а к ­
л и н я т махала в гъ р л о т о на д о л н и я ка м ъ к и то в а к а т о

221
се направи, с л а д ки и медени не см еят да в ъ с п и р а т к а ­
м ъка вече.
Че има т а ки в а во д е н и ц и , к о и т о нощно време се з а ­
пират сами, е ц я л а истина, но в съ щ н о ст т я х не ги з а ­
пират н и ка к в и сам одиви, а д р у г д ух - д р у га сила, к о я ­
то д е й с т в и т е л н о се отм ахва с гл о го в и т е клини.
Е то к а к в а е р а б о та та в съ щ н о ст: махала или в р е т е ­
н о то е пр е ка р а н о през гъ р л о т о на д о л н и я ка м ъ к, к о е т о
гъ р л о е циф ун о т сухо в ъ р б о в о или л ип ово д ъ р в о и
о ко л о в р е т е н о т о се з а к л и н я пак с та ки в а сухи кли ни , за
да п р и л я га д о б р е д о в р е те н о то и д а не се р а зх а л та в я ,
а в с ъ щ о т о време и д а не го п р и с ти с кв а сил но. Но с у ­
хата въ р б а , или липа на гъ р л о т о нощ но време, к о га т о
в о д н а та пара ста н е повече и п о - г ъ с т а и к а т о се и з д и га
н агоре п о в е че о т к о л к о т о денем, п р о н и кв а и в л и п о в о т о
гъ р л о о к о л о махала, гъ р л о т о и кл и н и те се н а п о я т с
пара, н а д у я т се, с т и с н а т повече в р е те н о то и в ъ р т е н и е т о
се спира, а за е д н о с него и ка м ъ къ т .
П р е д с т а в е т е си, че во д е н ча р и н а и м леварите, к о и т о
се с л у ч а т п ре з та я нощ са п р о сти хора, напоени с р а з ­
лични р а з к а з и за з л и т е д ухове и уверени о т о б щ о то
поверие, че п о д в о д е н и ц и те се с ъ б и р а т са м о д и в и те д а
се к ъ п я т - к а к ще си и з т ъ л к у в а т т о в а запиране на к а ­
мъка, к а г о т а в о д а т а е все съ щ а та и с ъ с съ щ а та сила
бие л ъ ж и ц и т е на в р ете н ото ?...
А ко е в о д е н ч а р я т к а к т о се ка за б езстраш лив, а ко му
се е с л у ч а в а л о т а ко в а нещо и д р у г п ъ т , то й .ще с та н е и
с р и та н и е , или с и л н о у д р я н и е о ко л о кам ъ ка, ще п о д ка р а
пак ка м ъ ка и ще к а ж е на шега: "Добре се къ п и т е , ами
защ о ми сп и р а те в о д е н и ц а та ? " Но а ко е в о д е н ч а р и н ъ т .
н я ко й н е о п и те н и стр а хл и в , той ще се уплаши пов ече о т
м леварите, ще се за вие с п о к р и в к а т а си и ще ка ж е : "Не
го б у та й те , к о га им д о й д е кеф ъ т, те ще го пуснат..."
П р е д с т а в е т е си с е га в к а кв о п о л о ж е н и е ще се нам е ­
р я т суе в е р н и те млевари и ка к ще з а с п я т ? Само о т себ я
си се р азб и ра , че щом съм не и щом и згр е е сл ъ н ц е , в о ­
д е н и ц а та ще т р ъ гн е пак, за щ о то пар а та ще намалее или
ка то съ м не ще се намери н я ко й п о - с р ъ ч е н д а б л ъ сн е
ка м ъ ка и д а му д а д е замах, но ка к се пренощ ува в т а ­
кава во д е н и ц а , де-то са м о д и в и те се к ъ п я т при п а р к о в и ­
те, п о д гл а в и т е на с и н ки те млевари!
К о й т о е суеверец, не му т р я б а п о -л о ш а в о н ака зание
о т т о в а пренощ увание в с а м о д и в с ка та во д е н и ц а, д е т о

222
нощ та ще му се в и д и год ин а . Т а ки в а в о д е н и ц и си г у б я т
м леварите и к а т о се разчуе н а о ко л о с та в а т страш илищ е
за н а се л е н и е то , т ъ й щ ото, не само че не о т и в а т на т я х
да м ел ят, к о нощ но време се б о я т и д а м и н а т п о кр а й
т я х и. в о д е н и ц а т а о п устя в а .
Само о т се б я си се разум ява, че та ко в а нещо не е
у го д н о ни на с то п а н и н а на в о д е н и ц а та , ни на в о д е н ч а р я
и на туй з л о т р я б а да му се т ъ р с и цера. И п о ч в а т д а
п и та т ко й зн а е д а цери в о д е н и ц и о т са м о д и в и и н а й -
после ще н а м е р я т н я ко й с та р вод е н ича р , к о й т о ще се
наемне д а и зц е р и кам ъ ка, за д а се не запира. В и ка т го
и -той к а т о д о й д е , свали го р н и я ка м ъ к и з а к л и н и о к о л о
в р е т е н о т о г ъ р л о т о с ъ с сухи кл и н и о т чер г л о г , н а тъ км и
ка м ъ ка д о б р е , пусне го д а в ъ р в и и в о д е н и ц а та вече не я
за п и р а т "с л а д к и и медени" д о гд е не се и з т р и я т кл и н й те .
С т о п а н и н ъ т ще н а го с ти л е ка р я на в о д е н и ц а та , ще го
в ъ з б л а го д а р и с нещо и ще го пом о л и да му к а ж е с к а к ­
во це ри ка м ъ ка , и л е ка р я т а ко ще, ще му к а ж е , че го е
за кл и н и л с ъ с сухи кл и н и о т чер гл о г, о т к о й т о се б о я т
са м о д и в и те д а за п и р а т кам ъ ка. П о д и р то в а , к а т о се
р а зчуе н а о ко л о , че в о д е н и ц а та е вече и зц е р е н а и вече
не се за п и р а , п о ч в а т пак да д о х о ж д а т на н е я д а м е л я т.
М о ж е н я к о й д а си помисли, че то в а е гл у п о с т , но в
съ щ н о ст т у к а ням а н и ка кв а гл у п о с т , а има е с те с тв е н
за ко н , к о й т о се я в я в а при в с я к о трение. К о г а т о се з а к ­
лини ж е л я з н о т о в р е те н о /м а х а л а / с гл о го в и кли ни , к о -
га т с г л о г ъ т е^ т в ъ р д и п л ъ те н к а т о чимшир, т о й се и з ­
гл а ж д а д о б р е о т тр иението, не се я д е с к о р о к а т о л и ­
п а та или к а т о в ъ р б а та и от. в о д н а т а пара не се н а п о я в а
и не се н ад ува , а о т то в а и зл я зв а , че и в о д е н и ч н и я т
ка м ъ к неще д а се въ спи ра вече о т са м о д ивите .
О т р а з к а з а н о т о д о т у к а -с е - вид и, че с а м о д и в и те са
о л и ц е тв о р е н и т е пл ам ъ ц и о т ф осф о р ния в о д о р о д в н е в и ­
дими д ухо в е . С а м о д и в и те са о л и ц е тв о р е н и е на с и л н и те
ве тр о в е / х а л и Д к о и т о увива т и п о в а л я т г о р а т а и т ъ р г а т
го л е м и те д ъ р в е т а и освен т о в а п о т о п я в а т ко р а б и т е на
м ор е тата . В ихруш ките са о л и ц е тв о р е н и е на ви хр и те -
в ъ р т е н и е т о на в ъ з д у х а и у р а га н и те . Р уса л ки те са о л и ­
ц е тв о р е н и е на е д н о д н е в н и те п е п е р уд и - ‘ р у с а л ки *, к о и т о

Тези пеперуди някои ги з ъ б а т Ден до п л а д н я , а негде ги зъбат


Ц в е т а на в о д а т а .

223
и з л я з в а т из в о д а т а в е д н ъ ж в го д и н а та , по Р усал ската
н е д е л я и п о с л е се и згу б в а т.
С а м о д и в и те го р с ки , к о и т о с б ъ х т в а т п о д д ъ р в е т а т а са
о л и ц е тв о р е н и е на: / росата., в л а га та , в л а ж н а т а студ е н а
зе м я п о д го л е м и т е д ъ р в е т а и те ч е н и е то на с ту д е н и я
в я т ъ р нощ я п о д д ъ р в е т а т а . В о д е н и ч н и те са м о д иви са
о л и ц е тв о р е н и е на парата, к о я т о - н а д ув а г ъ р л о т о на
д о л н и я ка м ъ к и го спира.
Е то т е зи е с те с тв е н и явл ен ия , на к о и т о д н е с секи,
м а л к о -м н о г о о б р а зо в а н че л о в е к им знае п ри чин а та, са
д а л и п о в о д на п ъ р в о б и т н и я че л о ве к, к а т о не е можал
д а си ги и з т ъ л к у в а , д а се бои о т т я х и к а т о ги о л и ­
ц е тв о р я в а л в ъ в в ъ о б р а ж е н и е то си, д а им се кл а н я и д а
р а з д а в а за т я х я с т и е и питие, з а д а ги -умилостиви, да
не му п р а в я т з л о .
Н и то с а м о д и в и има, н и то сам овили, н и то р усал ки, но
има е с те с т в е н и я в л е н и я , о сно ва ни на е с т е с т в е н и т е з а к о ­
ни, кои то закони са д е й с тв у в а л и , действуват и ще
д е й с т в у в а т д о г д е с в я т п о б ъ д е и ч е л о в е к к а т о научи
т и я е с те с т в е н и за ко н и ще м ож е д а се за п а зи о т в р е д ­
н и те в л и я н и я на с и н ки те е с те с тв е н и я в л е у и я *и ням а да
се бои и д а в я р в а в неща, к о и т о се нам ерват само във
в ъ о б р а ж е н и е т о на суеверните, наплаш ени и напоени с
изм исл ени о б р а з и гл ави.
Т е зи в ъ о б р а ж а е м и страш ила ще м ож е н а й - л е с н о да
ги и зко р е н и о т н а р о д а и с т и н с к а т а наука, а н а й -л е с н о и
н а й - с к о р о - е с т е с т в е н и т е наукй.
К о га т о ч е л о в е к знае, че ф о сф о р н и я т в о д о р о д , ко й то
и з л я з в а к а т о г а з о т гни ящ и те, ф осф ор с ъ д ъ р ж а щ и , т е ­
ла, и к а т о и з л е т и в ъ в в ъ зд у х а , с ъ е д и н я в а се с к и с л о ­
р о д а му и се за п а л и сам, то й ням а д а в я р ва, че това
са С ам одивски о гн е н и хора, а к а т о знае, че т о з и га з е
о тр о в е н , то й ще се за в а р д и о т н е го и ням а д а си в ъ -
о б р а ж а ва , че т о в а са моми - сам од иви.
К о й т о знае з а ко н и т е , по к о и т о ‘ се (о б р а зу в а т в е т р о ­
вете, бурите, в и хр уш ки те и ур а га н и те , няма д а се бои о т
н и ка кв и са м о вил и и хали.
К о й т о знае, че хуб а вите пе п е р уд и р уса л ки п р е д и да
ум рат си с н а с я т я й ч и ц а та въ в в о д а т а д е т о се и зл у п в а т
те х н и те б у б у л е ч ки - червеи, к о и т о ж и в е я т и се х р а н я т
въ в в о д а т а д о г д е с та н а т на бабуш ки /к у к л и ц и /, о т к о и ­
то бабуш ки и з л е т я в а т р у с а л ки те из в о д а та , к а к т о и з л е -
т я в а т и к о п р и н я н и т е пепе руд и из с в о и те бабуш ки и ка то

224
си с н а с я т я й ц а т а /с е м е т о / умират н а ско р о - ка то знае
това, той ням а д а мирли, че това са д уш ите на н е го в и ­
те п р а о тц и или че това са сам одиви - моми, русалки.
К о й то знае, че ка то спи на в л а ж н а т а зем я под с е н -
ч а с ти те д ъ р в е т а , д е то нощ я тече в ъ з д у х ъ т под тях,
той няма д а спи под та ки в а д ъ р в е та , или а ко спи и се
разбол и, то й ще знае, че е изстина л и че не са го
сб ъ хта л и с а м о д и в и те .
К о й то знае, че в о д е н и ч н и я т ка м ъ к се запира ко га
о т в л ъ гн е с у х о то липово гъ р л о и сти сн е махала, той н я ­
ма д а в я р в а и д а се бои, че са м о д и в и те се к ъ п я т под
в о д е н и ц а та и по кефа си за п ира т ка м ъ ка за д а си п о ­
и гр а я т ка т о м алки деца. С една реч, к о й т о научи е с ­
т е с т в о т о с н е го в и т е за кон и и явл ения, то й ще се о т ъ р ­
ве о т та я м о з ъ ч н а б о л е ст - о т стр аха и суеверието. Но
д о гд е успее д а научи т и я закони, в м л а д е н ч е с ка та му
в ъ з р а с т н е го в и т е р о д и те л и , а н а й -в е ч е суе вер н ите с т а ­
ри баби и д р у га р и т е му, ще му н а п ъ л н я т гл а в а та и ще
му 'з а п а л я т в ъ о б р а ж е н и е то с х и л я д и суеверни п р и ка зки
и р а зка зи , е д и н о т д р у г п о -ф а н т а с т и ч н и и п о -с т р а ш н и ,
и в ъ о б р а ж е н и е т о му тъ й ще ги о л и ц е тв о р и , щ ото и
посл е к о га т о узнае, че т о в а с и ч ко т о е -лъ ж и и и з м и с л и ­
ци, п а к в н я к о и м инути т и я в ъ о б р а ж е н и я ще се и з п р е ч -
ват напред е му. Е то защо т р я б а д а се пазим и д а п а ­
зим д е ц а та д о г д е са още малки и д о г д е в ъ о б р а ж е н и е то
им е сил но и ф а н та зи я та х в ъ р к о в а т а и огнена, да се не
го в о р и и п р и ка з в а пред т я х за н и ка кв и суеверни духове,
вампири и в ъ р ко л а ц и , за щ ото ще убийме в т я х и с ти н с ки я
м ъ ж е ств е н , че л о в е ч е с ки б о д ъ р дух.
Ц е л та ми д е т о казах т у к а н я к о л к о дум и за ти я в ъ ­
ображ аем и д у х о в е е та я: да п о ка ж а , че т а ко в а нещо
няма, а има .е с те с тв е н и явл ен ия , осно ва ни на б о ж е с т в е ­
ните е с те с тв е н и вечни за кон и, к о и т о не са направени за
зл о на че л о в е ка , а за н е го в о д об р о, с т и га само д а ги
научи, д а ги р а зб е р е и да' се п о л зу в а о т тя х, а не да
се плаши и д а ги п о чи та за б о ж е с тв а . '

15. По няколко думи 225


пословици*

К а зв а т, че в с я к а п о с л о в и ц а з а к л ю ч а в а в с е б я си по
е д н а истина, но ние ще каж ем , че та я р е ти н а е ф и л о ­
со ф ска и неопро вер ж им а , за щ о то е з е т а о т о п и т и т е на
ежедневния ж и в о т , о т ф а кто ви, и зп и та н а , преф инена,
прем инала п р е з м ного п о ко л е н и я , к о и т о са я к р и т и к у в а ­
ли и вече п р и зн а л и за и с т и н с к о -в я р н а . О свен туй в с я к а
п о с л о в и ц а си е имала и с в о я и с то р и я , но п о н е ж е п о с ­
л о в и ц и те са м ного стари, т о на м ного о т т я х и с т о р и и т е
им са се и згу б и л и и за б р а в и л и о т н а р о д а и е о с та н а л а
само п о с л о в и ц а т а ка то о т к ъ с л я к о т ц я л о съ чи н е н и е , или
к а т о см етана /к а й м а к /, обрана о т ц я л а т а и с т о р и я .
Н аш ият н а р о д има м ного п о сл о в и ц и о т к о и т о д о с е га ,
в наш ата н а р о д н а кн и ж н и н а , т в ъ р д е м алко са съ б р а н и , а
и к о л к о т о са съ брани и напечатани, те се нам ерват в
р а зл и ч н и с п и са н и я и сб о р н и ц и , т ъ й щ ото м о ж е д а се
ка ж е , д не с ги нямаме напечатани в е д н а ц я л а кн и га , з а
д а м ожем д а ги прочетем и зц я л о .
К а то се надявам е, че наш ата учена м л а д е ж ще се
стр е сн е вече о т днеш ния м ъ р тъ в за с т о й и ще о б ъ р н е
и с кр е н о внимание на н а р о д н о т о у м о тв о р с тв о , за щ о то в е ­
че му д о д е врем ето и а ко с т и га то л ко в а , с т и га ние ще
ка ж е м на о н е зи л ю б ите л и, к о и т о ще се з а в зе м а т Ь т о в а
с в я т о и похв ал но дело, че наш ият народ , т.е. н е у ч е н и я т,
в к о г о т о се кри е т о в а . б е зц е н н о б о га т с т в о , а ко му к а ­
жеш : "К а ж и ми н я к о я посл овиц а", то й ням а д а т е р а з ­

*
П о с л о б и ц а т а с е з ъ б е : р у с к и п о с л о в и ц а , не м ски d a s S p r i c h w o r t ,
ф р е н с к и le p r o v e r b e , а н г л и й с к а а p r o v e r b , л а т и н с к и p r o v e r b i u m .

226
бере, за щ ото вм есто "пословица", или вм есто д а ка ж е
“спор е д посл о виц а та", ка кто сме се научили ние д а г о ­
ворим, у п о тр е б я в а д р у ги думи, п о д и р к о и т о д о д а в а и
с в о я та посл о виц а , или п ъ к т р я б а да му п о ка ж е м пример,
за да ни разбере ка кв о искаме о т него.
Ние ту ка н а д о л у ще турим н я к о л к о та ки в а думи, к о л -
ко т о знаеме и п од ир всяка ще сместим по една п о с л о ­
вица, тъ й щ ото с то в а мислим да помогнем на о ния д о б -
р о ж е л а те л и , к о и т о ще се з а л о в я т д а т ъ р с я т и с ъ б и р а т
те зи безценни кам ъ ни в н а р о д н и те ни сипеи /р о н е и /. Е то
ка к го в о р и н а р о д ъ т ко га ще ка ж е н я к о я п о сл о в и ц а : "Д ето
има една дум а - свой своего не храни, а т е ж к о му, к о й т о
го няма. Д ето р екъ л онзи - к о й т о се д ави и з а зм и я та се
улавя. Д ето се ка зв а - не ми е изп и л а ку ку в и ц а ума. Нали
ка з в а т - храни куче да те лае. Що се е р е кл о - куче няма
на в р а та та си. Д ето ка з в а т - луд и з я д а и тр и зе л ни ц и , а
п о - л у д ко й му ги дава. Д е то р екл и - и куче о т сой
избирай. Т о ку тъ й не са рекли - л у д о т о б я га о т пияно + о.
На пра зн о не е речено - сл я п о п р о гл е д а л о . А ко не беше
тъ й не щяха д а ка з в а т - уче н и я т е. с че ти р и очи. Д е то е
о стан ал а е дна дума - присмял се хумник на череп. Е дно
време д я д о Иван казваш е - к о й т о си бие в о л а - бие си
ке с и я та ; к о й т о си бие ж е на та - бие си гл а в а та . С т а р ц и т е
ка з в а т - гр а д гл а д не прави. Т о к у - щ о не му ка за с т а р а т а
дума - к а к в о т о си дробил - "сърбай"! Т а ки в а и м ного дру-^
ги п р е д и с л о в и я у п о тр е б я в а т вм есто им ето "пословиц а".
Горе споменахме, че в с я ка п о сл о в и ц а си има и с в о я ­
та и сто р и я , но на м ного са се за б ра вил и и с то р и и те . За
д о к а з а т е л с т в о ще ка ж а ту ка е д и н пример, к о й т о ни н а ­
пом ня на та ки в а пословици, на к о и т о и с т о р и я т а още се
помни. В е д н ъ ж чух в един к о т л я н е ц та зи п о сл о в и ц а : "Не
в и д я л а вя р а магаре - вид ял а, че п о д л у д я л а ". К а т о зе х
да го разпитвам ка кв о п о ка зв а та я посл о виц а , то й ми
ка за ц я л а т а й и сто р и я - ка за ми, че в К о те л имало
едно време един сиромах, к о й т о о т д я д а - б а б а не бил
в и ж д а л на в р а та та си н и ка кво д о б и че и к а т о се п о о б о -
га ти л , купил си едно магаре и зел д а носи с н его д ъ р ­
ва о т планината. П одир н я ко л ко време то й п о д л у д я л о т
р а д о с т и т о га в а и зв ад ил и т а я посл о виц а , на к о я т о
см и съ л ъ т е т а къ в , че ко й то не е в и д я л добро,' к а т о го
.в и д и случайно, за б ра вя се.
Д руга е дна п о го в о р ка има, к о я т о се го в о р и в Л я с к о ­
вец - Т ъ р н о в с ки я , а може би и в д р у ги т е о ко л н и села.

227
Тя е: “П уста гл а в а Пенюва". Н ейната и с то р и я е п ъ к т а ­
кава: н я ко й се Пеню Г о л -Д е ч е в , к а т о отиш ел в Горна
О ряховица на пазар, о ткр а д н а л о т чехл арите едни ж е л -
ти чехли и с т о драми л оян и свещи - о т м ум дж иите.
ка то го ул о в и л и , сп ор е д тогаваш ния обичай, пре д ал и го
на в л а с тта и го завели в Л я с ко в е ц . Завили му на к а л ­
пака една б я л а къ рпа, заб ол и чехл ите на къ р п а т а на ­
место уши д а с т ъ р ч а т н агоре и наболи свещ ите пак тъ й
същ о нагоре, нам есто рога. Качили го на е д н о магаре,
назад с л и ц е т о ; дали му на м агарето опаш ката да я
д ъ р ж и в р ъ ц е и го прекарали о т едина край на се л о то
чак д о д р у ги я . А ка т о го в о д я л и през село, кар а л и го
да вика "К о й т о кра д е, т ъ й го п р а в я т!...". К а то и зт ъ р п я л
то зи срамен поход , пуснали го. Т ова му е било с и ч ко то
наказание, но то й го р к и я т заб егнал о т село и вече не
се връщал...
М омите му и зв а д и л и песен, к о я т о пеял и на хо р о то
така:

П уста гл а в а П еню ва!


Щ о й имала д а те гл и ? ! -
Ж е л ти чехли на уши
и л ояни свещи на рога...

Тази п о го в о р к а се уп о тр е б я в а в т а къ в см исъл: к о г а -
то иска т д а к а ж а т няком у, че ,е гл упа в и о т гл у п о с т т а
си тегли, к а з в а т - УХ! пуста гл а в о Пеню ва... А н я ко й и
ко га се кай за нещо, че не се е ,д о го в е д и л д а извърш и
п о _ ум н о то и сам си ка з в а "Да съм се ва рд ил , ама на...
пуста гл а в о П еню ва" и се у д а р я в гл а в а т а с р ъ ка.
К о йто е съ би ра л народ ни ум о тв о р е н и я т р я б а д а се е
уверил, че н а й - т р у д н о се с ъ б и р а т б а и л ки т е и п о с л о в и ­
ците. Б а и л ки те не ги к а з в а т лесно, за щ ото се б о я т да
не им се отем не с и л а та за лекувание,' а п о с л о в и ц и те не
ги пом нят и к о га т о искаш или д а ж е и к о га т о иска да
ти ги ка ж е са м и ят р а зка зв а ч, не му хрум ват на ума. Те
н а й -д о б р е се за п и св а т к о га се слуша н ар од а к а т о си
го вор и и щом уп о тр е б и п о сл о в и ц а - д а се запише о б ­
с т о я т е л с т в е н о с ъ с с и н ки те думи, к о и т о са казан и пред
нея и п о д и р нея, то е с т, с ъ с с и н ка т а о б с та н о в ка на
разказа, к о й т о я е и зв и ка л , а т ъ й съ щ о и за ка къ в
пример е употр е б ена.

228
П реди три го д и н и ко н д и са х у къ щ а та на км е та в с.
Върбеш ница, в ъ в В рачански о к р ъ г и ве че р та к а т о г о в о ­
рихме за едно, за д р у го , майка му, 8 0 -г о д и ш н а ста р и ц а
взе д а ми се оплаква, че зем ята им била м алко и т я -
кам ениста и че не м ога т д а се пом инуват к а к т о тр я б а , и
д руги такива. А з й ка за х да п р о д а д а т с и ч ко н е д в и ж и м о
и да се п р е с е л я т в Р а ковски о кр ъ г, д е т о има п ра зн и и
широки ч е р ке з ки селищ а и там ,да о р а т к о л к о т о щат.
"Ох, нали знаеш, баби? Кое де е никна л о , тамо е и н а ­
викнало. А з т у к а съм никнала, т у к и н авикнал а... Не м о ­
жем ние в п о л е то ... Нали ходиха о т пл анината; изм ряха
го р ки т е к а т о д об иц и ... Там не е за нас!..." К а то зех д а я
питам защ о не си п р е п р а в я т къщ ата, к о я т о беше малка,
ниска и тъм на, т я ми о т го в о р и пак с п о сл о в и ц а : "Сам е,
сам" и сочеше с б рад а към сина си, ка т о ка з а : "Сама
р ъ ка и в Дунав се не мие. К о й то го е казал , право е
имал...И зм ряха му д е ч и ц а та - зе ги то в а п у с т о лошо
гъ р л о ... Б ъ хти се го р к и я т ка то риба на б р его ви, ама все
сам и сам!..."
А з мисля, че тъ й би бил о н а й - д о б р е да се за п и с в а т
посл о виц ите , п о го в о р ки т е , ко е то ще п о ка ж е в к а к ъ в
смисъл се у п о т р е б я в а т и освен то в а , ще им се д а д е
още и ж и в о с т.
В ' З го р и гр а д , пак вр ачанско село, над гр а д а Враца,
горе в пл анината, д е т о е бил н я к о га си с т а р и я т гр а д
Враца д о д о х о ж д а н е т о на тур ц и те , к о и т о ' го и зго р и л и ,
о т ко е то си носи и им ето д н е ш н о т о " село, чух та з и
пословица: "П челата не б я га от м ед о *, ами б я га о т ч а ­
до" ми ка за е д и н че л ове к, ка то ми д оказваш е, че с е л о то
им не расте по причина на т е с н о т и я т а и -с т р ъ м н и н а т а на
планината и че п о с т о я н н о се и зс е л я т н а д о л у в п о - р а в ­
ните места на В рачанско.
К о га т о п и та х у ч и т е л я о т . с. О сико виц а , О рханийско,
н о ся т ли му д о б р а храна учениците, то й ми о т го в о р и :
"Н о сят ми - на ’ ти б о ж е що мен не може", с к о е т о и с ­
каше д а -ми ка ж е , че не му нося т д о б р а храна, а такава,
к о я т о и те не я д а т к ъ д е - г о д е . Д ум ата п о с л о в и ц а е
преминала у нас в ъ в време ..на н о в о т о ни в ъ з р а ж д а н е ,
от р уска та кн и ж н и н а . В с та р о време б ъ л га р и т е са с ъ в е -
* : ■
'
В т и я с т р а н и о к о л о В раиа г о в о р я т к а к т о и 6 Л я с к о в е ц : на к р а я
на д ум и те вллесто ц , у п о т р е б я в а т о: г р а д о , м о е т о , б р о д о , м едо.
чадо / к а д о , дим, п у ш и л я к / .

229
ли п о с л о в и ц а та при тча , а с е га по н е гд е я з ъ в а т п о г о ­
во рка . П о го в о р к а ще рече дума, к о я т о ид е п о д и р го в о р а ,
а п о сл о в и ц а - к о я т о иде п о д и р сл ова та . И д в е т е се
у п о т р е б я в а т за п о - в я р н о .д о к а з а т е л с т в о на речен ото.
П р и тч а или п р и т ъ ч а ще рече дума, к о я т о се д о д а в а ,
п р и ти ч а д о д ум и те пак за съ щ ата работа, т о е с т , за
п о т в ъ р ж д е н и е на ка за н о то . Т ова с ъ щ о то зн ачен ие има
т я и в д р у ги т е е вро пей ски я зи ц и .
В ладим ир Д а л 1 в с в о я "Т о л ко в ь 1й сл о в а р ж и в а го В е -
л и ко р у с ка го я з ь 1ка" о п р е д е л я п о с л о в и ц а та та ка : п о с л о ­
в и ц а та е к р а т к о изречение, поучение, п о в е ч е то в ъ в вид
на п р и тч а ,-и н о с ка з а н и е , или в ъ в в и д на ж и т е й с к и п р и г о -
вор /п р е с а д а /; п о сл о в и ц а та е с о б с т в е н о с т на н а р о д н а та
реч /г о в о р /; т я не се съ чи н я в а , а се р а ж д а сама / р а -
зум я в а се о т н я к о й за б е л е ж и те л е н сл учай и си има и с ­
т о р и я т а /. Т о в а е х о д я щ и я т ум на народ а; т я прем инува
в п о го в о р ка , или в п р о с то обръ щ ение на р е ч та /г о в о р а /.
Г о с п о д а у ч и те л и и го с п о д а л ю б и те л и на н а р о д н и я
хо д ящ ум, с ъ б и р а й те н а р о д н и те ум отв о р е н и я , с ъ б и р а й те
н а р о д н а та ф ил ософ ия д о гд е не е про п а д н а л а ! П о т о м ­
с т в о т о ще ви н а гр а д и . Ние, т ъ й д а каж ем , с и ч ки сме
д л ъ ж н и на наш ето с к ъ п о и мило о т е ч е с т в о д а посл уж им
- за то ва т о ни е и учило... Да п о сл уж и м ко й с к а к в о -
то може... не м ислете, че а ко запиш ете н я к о л к о п о с л о ­
вици, п о го в о р к и , песни, п р и ка з ки и т.н., че с т о в а вие
не с л у ж и т е на о т е ч е с т в о т о , н а п р отив , вие с ъ б и р а те
р а зп и л е н и я бисер, к о й т о е остан ал о т наш ите п р а о тц и и
вр ем е то го е р а зп р ъ сн а л о ... А ко се не съ бере, в я р в а й те ,
че д ъ л г о т о и б е зпощ а д н о време ще го з а т ъ п ч и в т и н я т а
на за б в е н и е то !... П р и тчи те на цар С олом она с л у ж а т за
г о р д о с т и поучение не само на и зр а и л с ки я н ар од , но и
ц я л о х р и с т и я н с т в о ги чете и се поучава о т тя х ... Да не
м ислите, че сам С оломон ги е изм ислил из гл а в а т а си -
те са у м о т в о р е н и е 'н а и уд е йския, народ , съ б р а ни по С о -
л ом онова за п о в е д . А к о га са съ брани?... П ред и к о л к о
х и л я д и го д и н и ? Но съ брани са и д не с ж и в е я т ... Ами ние
д н е с - в 1 9 - и век... и п а к не се п о гр и ж в а м е , .ко га т о
един л и с т к н и га с тр у в а 5 пари и е д н о шише м астило -
1 грош !... А к о въ рвим все т ъ й - зл о !..

230
ОТЕЦ
МАКСИМ РАИКОВИЧ

/Н Я К О Л К О ДУМИ
ОТ БИОГРАФИЯТА
И ОТ ДЕЯТЕЛНОСТТА М У /

П од ир о с в о б о ж д е н и е т о на Г ъ р ц ия , Ф а н а р ь о ти т е се
устрем иха и се заловиха д а р а б о т я т п о -е н е р г и ч е с к и ' за
ве л и ка та и д е я , т.е. д а п о гъ р ч а т б ъ л га р и т е и с т я х н а т а
помощ д а в ъ з о б н о в я т В и за н ти й ска та им перия. И хванаха
чр е з с в о и те а ге н ти - в л а д и ц и те д а д е й с т в у в а т c e ro
п о - с и л н о д а се о т в а р я т гр ъ ц к и училищ а, д о к о л к о т о е
в ъ зм о ж н о , в ц я л а Б ъ л га р и я , а н а й -в е ч е в гр а д о в е т е и
п о -г о л е м и т е села, о ко л о м итрополиите. За учи тел и са
и зп р о в а ж д а л и белом орски кал угери, но п о в е ч е то от
С в я та гора, к о и т о са биле и зп о в е д н и ц и , попови и у ч и ­
тели. Те са п ре д ава л и по с т а р а т а систем а: четение ф и -
л о д а та /б у к в а р я /, О кто иха /н а у с т н и ц а т а /, П са л ти р я ,
А п о с то л а и О р о л о ги я /с в я т ч е т о /.
О т Л я с к о в е ц /т ъ р н о в с к и й / Х а д ж и И л и я X. Ц онев,
ка т о хо д и л на С в я т а гора, пре д и 80 го д и н и , по п р е п о ­
р ъ к а т а на с в я т о го р с к и т е кал угери, д о в е л у Л я с к о в е ц
един т а къ в ка л уге р и н белом орец, к о го т о настанил у с е ­
ло за у ч и те л *, при к о го т о се е учил и баща ми, о т к о -

За т о г о з и г ъ р к а к а л у г е р а не щ е б ъ де и з л и ш н о да се к а ж а т дв е
т р и думи. То й у ч ил филадата, Октоих, А п о с т о л и О р о л о й и с и л н о
н а к а з в а л уч е н и ц и т е , к о г а т о не м о ж а л и да и з г о в а р я т г р ъ ц к и т е б у к ­
ви и .др. Е д и н у ч е н и к бил пет п ъ тя през е д ин ден, заидото не м о -
ж ъ л да и з г о в о р и Ав вакум: у ч е н и к ъ т го и з г о в а р я л А в а в а к у м и з а т о ­
ва бил н а к а з а н бе зб о ж н о , тъй щото, за т а я д у м а н е щ а с т н и я т б ъ л ­
г а р и н би л п р и н у д е н да н а п у с т н и у ч и л и щ е т о ! . .. У ч е н и ц и т е си к у п у ­
в а ли р о г о з к и и на т я х сяда ли т у р с к и покр ай с т е н а т а наоколе, но
а к о се з а б е л е ж а л о п р ед н я ко го да е м а л к о п о о т р и т а р о г о з к а т а ,
г ъ р к ъ т го н а к а з в а л на ф а л а г а б е з ч е л о в е ч н о .

231
С у т р и н а се з а п р е щ а б а л о но у ч е н и ц и т е да я д а т у д о м а си: бсе-
ки й т р я б а л о да д о д и 6 у ч и л и щ е т о на г л а д н о с ъ р ц е и, к о г о т о у л о ­
вя л учителят, че е ял, у д а р я л м у по 50 п р ъ ч к и по т а б а н и т е и не
го о с т а в я л на о б е д да яде. К о г а т о д о х о ж д а л и у ч е н и ц и т е 6 у ч и л и щ е
су трина, в с е к и й т р я б а л о да о т и д е при у ч и т е л я си, да м у гледа
език а, по к о е т о по зн а в а л , д а л и е ял у ч ен ик ът . На к о г о т о е з и к ъ т
б и л бял, т о й не е бил ял, а к о м у т о бил червен, т о й бил ял и го
н а к а з в а л п р о т и в у в с я к а к в о у в е р е н и е и о п р а в д а н и е , че не е т у р в а л
н и щ о 6 у с т а т а си. К а л у г е р и н ъ т , учител, се п р и д ъ р ж а л у п о с л о в и ­
цата: "Пълен с т о м а х не учи". Оптпука всек ий м о ж е да ра зб ер е, че
в с и ч к и т е з д р а в и ученици, на к о и т о е з и ц и т е са б и л е е с т е с т в е н о
червени, са б и л е н а к а з в а н и в с я к а с у т р и н а и са с т о е л и г л а д н и по
ця л ден. ‘ 4
За урок о с в е н боя, н а к а з в а л така: и м а л о д в е в ъ р б и чу р у п к и
о т ед ри охлюви, н а н и з а н и на д в е д ъ л г и о г а р л и ц и , к о и т о се пр еп -
л е щ я л и през д в е т е р а м е н а накръст, ка т о п р о с е ш к а торб а, на у ч е ­
ника; п о ч е р н я л и м у л и ц е т о със сажди, т у р в а л и м у на п о я с а две
к ъ с и глъвни, в м е с т о пищови, п р е м я т в а л и в ъ ж е т о на ф а л а г а т а на
в р а т а му, з а в и в а л и я к о л к о т о да м о ж е да се не з а д у ш и и го и з ­
в е ж д а л и по улици/пе, из село, о т р е д е н и т е за т а я р а б о т а ученици,
к о и т о го в о д я л и по пъ ти ща та , к а то д ъ р ж а л и д в а м а ф а л а г а т а за
д в а т а края и ви к а л и : " К о й т о не учи, т ъ й го п р а в я т ! " К о г о т о
ср ещ ня ли , к а р а л и у ч е н и к а да в а д и о т по яс а си г л а в н и т е и да го
гърми, к а т о и з г о в а р я при в с я к о п о м е р в а н и е " Д у м ! " С т о е н и е т о на
е д и н ден е б и л о о б и к н о в е н о нещо, к а к т о и з а п и р а н и е т о в н у ж д н и -
ц и т е и в ма з а т а .
П р о ле тн о врем е к а р а л у ч е н и ц и т е си да х о д я т из д р е б а к а под
м а н а с т и р я и под' А р б ан аш ко то б ърдо, да му б е р а т из д р е б н а т а го р а
з а м и н с к и о х лю ви, к о и т о т о й я д я А , к а т о г и в а р я л и им в а д я л м е с о ­
т о с г у б е р к а . Д е ц а т а му н а с я л и хл яб и я с т и е н а з а р е д а . П о л и вал и
му г р а д и н а т а и а с м и т е с в о д а , к о я т о н о с я л и с ч е б ъ р . .
К о г а т о с в ъ р ш а л н я к о й Ок тоиха, П с а л т и р я или А п о с т о л а , т у р в а -
ли го на е д ин с т о л и ч е т и р м а г о л е м и уч е н и ц и го н о с я л и на рамо,
о б к и ч е н с венец, от у ч и л и щ е т о у д о м а му. Р о д и т е л и т е д а р я в а л и
уч е н и ц и т е , щ о го н о с я л и с пош /кърпа, ш а м и я / и в п о ш а - грош, а
на д а с к а л а д а в а л и риза и пешкир. П о с л е н а г о с т я в а л и в с и ч к и т е му
д р у г а р и у ч е н и ц и и д а ск ал а. Тъй са н о си ли и б а щ а ми, когато
с в ъ р ш и л п с а л т и р я . К о г а т о с в ъ р т а л и ц е л и я курс, чак т о г а в а им д а ­
в а л и да пишат. П и т а л и на п а н а к и д а - на д з а р з а л о в а дъска, като
л о па та , с о п а ш к а до е д н а педя дълга. На т а з и п а н а к и д а са писа ли
с т у р с к о м а с т и л о , к о е т о не се п о п и в а от д ъ с к а т а и после, в м ес то
д а се. мие, п и с а н о т о се е с т ъ р г а л о с нож, и т ъ й са п и с а л и догд е-

232
го т о имаме още О кто и х, П сал ти р и А п о с то л на гр ъ ц к и и
д и ви т, с к о и т о съм се учил да пиша и аз. Т ези кн и ги ги
донесъ л на д я д а ми, за баща ми, С та т и Ш а ра нка та -
ч о р б а д ж и я , к о й т о ходил у Ц а р и гр а д з а н я к а к в а селска,
л я с ко в с ка р а б о та и д о н е с ъ л за баща ми и за сина си
кни ги , по р е ко м а н д а ц и я та на п а тр и ка та - С та ти бил
учен на гр ъ ц к и - учил се у Арбанаси.
Но в онова време, к о га т о гъ р ц и т е са про б уд и л и , з е ­
ли са да се п р о б у ж д а т и б ъ л га р и те . О т е ц -п а и с и е в а т а
и сто р и я и н е го в и те п о с л е д о в а те л и са се за л о в и л и да -
уча т б ъ л га р с ки . О т т и я п о сл е д о в а те л и е бил и О тец
М аксим Р айкович, п ъ р в и я т б ъ л га р с ки у ч и те л в Л я с ко в е ц .
Той е родом о т Д р я н о в о и н а й -н а п р е д се е учил б ъ л ­
га р с ки у Д р ян о в о , но п о н е ж е майка му бил а сиромашка,
не м ож ала д а го о б д ъ р ж а ^ дала го т и р з и я при С та н ча
Д ряновчанина, к о й т о шиял у Л я с ко в е ц . И м ето на О тц а
М аксима, д о гд е е бил б ге л е ц е б и л о , М инчо. К а то шиял
при м айстора си у Л я с к о в е ц на моста, т о й се кр и я л о т

т о се п р о с т ъ р ж о ц я л а т а д ъ с к а и по сл е са я залленубали с друга,
или пък са п и с а л и на шн е д р а , к о я т о е дъска, без оп аш ка , о б ш и т а
с к о ж а / п е р г а м е н т / , на к о я т о се пише т ъ й с ъ щ о с м а с т ил о, но т я
не се стърже, а п и с а н о т о се и з м и б а със с ю н г е р и б о да съ с сапун,
и з с у ш а в а се и пак се пише. Песни и м о л и т в и са п р е п и с в а л и на
т у р с к а д е б е л а к н и г а /х ар ти я/ , к о я т о н а й - н а п р е д са о г л а ж д а л и с
о б л о стъгло, н а с п а р т о с б а л и я съ с с п а р т а от конц и, о п ъ н а т и и з а ­
л е п е н и на дъска, к о я т о с е е т у р б а л а под к н и г а т а и к а т о се т р и е
о т г о р е и с парцал, над к о н ц и т е и з п ъ к в а т п р а в и л и н и и о т г о р е и з ­
дути, а о т д о л е в д л ъ б н а т и и по т е з и л и н и и с а п и с а л и с о р е л с к о
п е р о с ц ъ р к о в н и .г р ъ ц к и б у к в и онова, к о е т о с а п р е п и с в а л и . Ня к о и
са п и с а л и и с ч е р в е н о м а с т и л о / к ин ов ар / з а г л а в и е т о или н а ч а л н и ­
т е бу кв и на п и с а н о т о . Т е з и н а к а з а н и я о т б л ъ с к в а л и д е ц а т а о т у ч и ­
л и щ е т о и д у м и т е : " Щ е т е п р а т я на даскала, или, щ е к а жа на д а с к а ­
ла", са к а р а л и у ч е н и ц и т е да т р еп ер ят . Х о д я л и са о н и я ученици,
които, ка то са си 'дохождали и ба ща им е уз навал, че са н а к а з в а ­
ни, н а к а з в а л ги е и т о й и ги е з а в е ж д а л пак, а някои, к о и т о не
е и м а л о кой да ги б и е и у тях, сд б я г а л и и са с е к р и л и по т а в а ­
н и т е о т д р у г а р и т е си, к о и т о са х о де ли да ги в з е м а т о т т я х на
сила, а н я к о и с а б я г а л и и из г о р а т а под м а н а с т и р я или из л о з я т а
по ц я л о лято. К о г а т о са з а в е ж д а л и у ч е н и к а в у ч и л и щ е т о к а з в а л и
са н а учителя: "Или го научи, или т и м у п р а т и к о с т и т е 8 т о р б а . "
К о г а т о са с в ъ р ш в а л и к у р с а у Лясковец, о т и в а л и са в А р б а н а с и да
се у ч а т за попови, g e m o е и м а л о п о - б и с ш е уч ил ищ е.

233
м ай стор а и о т ка л ф и те и ч е т я л скриш ом, з а к о е т о ч е с то
ял бой. Ж е н а та на м ай стор а му, ч е с т о к а з в а л а на м ъ ж а
си, д а го не бие, за щ о то то й , к а т о се кр и е д а ч е те и
к а т о му т е гл и т о л к о в а с ъ р ц е на кн и га , ще с т а н е н я ко й
го л я м ч и л я к , но м а й с т о р ъ т му си зн а я л с в о е т о . М инчо
бил ж и в о , х и тр о и ю н ак м о м ч е ;'н е д ава л д а го о б и ж д а т
в р ъ с т н и ц и т е му и ч е с т о се б иял , к а к т о по чеш мите, т ъ й
и по х о р о то , з а к о е т о п а к си п а тя л о т м а й с то р а си,
к о га се о пл ачал н я ко й о т него . Той е бил бащ ин ми
в р ъ с т н и к и д р у га р , т а о т то в а зн а я т и я п о д р о б н о с т и ,
д е т о ми ги е р а з ка з в а л баща ми.
М инчо, к а т о ста на л на 16 - 17 го д и н и напусн ал з а ­
н а я т а и се и згу б и л о т Л я с к о в е ц . С л е д 10 - 12 го д и н и
то й дош ел у Л я с к о в е ц к а л у ге р М аксим и в зе л д а пее в
черкова,. У зн а л о се, че то й знай д а ч е те с л а в я н с к и и д а
с л у ж и с л а в я н с к и в че р ко в а . Той се учил на П р е о б р а -
ж е н с к и я м анастир в у с т и е т о /д е р в е н т я / п ри Т ъ р н о в о и
там се ка л у ге р и л *.
С та р и те ч о р б а д ж и и , в о гл а в е с Х а д ж и И л и я , г о у с л о ­
вили за уч и те л и за св я щ е н и к, д а учи д е ц а т а на С р е д -
н я т а махала и д а с л у ж и в с р е д н я т а ч е р ко в а С в. Н икола,
к а т о му д ал и и м етоха на н е го в о р а з п о л о ж е н и е з а у ч и ­
лище и ж иве л ищ е. Т о в а т р я б а д а е б и л о п р е д и 65 г о ­
д ини. На Г о р н я О р я х о в и ц а имало г р ъ ц к о училищ е. О р я -
хо вча ни се гъ р ч е я л и само X. Иван Ч а р т а з а н а и X. И в а н -
чо К а р а п а п а зо о л у биле б ъ л га р с к а п а р т и я и п о - е д р и т е
ч о р б а д ж и й с к и д е ц а о т Л я с ко в е ц , се у ч а л и на Г о р н я
О р яхо ви ц а , а О те ц М аксим взел д а у ч и м а л ки т е л я с -
ко в с ки , ч о р б а д ж и й с к и д ец а. Ч о р б а д ж и и т е са му д а л и
го л я м а в л а с т и а ко б иял н я к о го , н и ко й не е см еял д а
се о п л а кв а ником у, а то й . е бил м н о го с т р о г и е б иял
н е м и л о сти во , л е н и в и те и нем ирниците, но е и учал д о б ­
ре:- к о й т о и з б ъ р к а е д н о уд арение, е ял бой. Т о й сам ми
е р а зка зв а л на 1861 го д . в Галац /п о с л е ще вид им , з а ­
що е бил у Г а л а ц /, к а к е п о с тъ п и л н а й - н а п р е д . "Г о л е ­
м ите м ом чета на ч о р б а д ж и и т е : на Х а д ж и И л и я , Д я д а *I
§
С т а р и я т Т ъ р н о в с к и п р о т о е р е й О т е ц Д и м и т р и й м и каза, че ве дн ъж ,
д о г д е бил- М а к с и м к а л у г е р на П р е о б р а ж е н с к и я м а н а с т и р , го в и к а л и
на м и т р о п о л и я т а в Т ъ р н о в о д а го м ъ м р я т и м у к а з а л и , че щ е го
I “
за тв о р я т , но т о й и з б я г а л и д о ш е л при о т ц а Д и м и т р а , който* би л
т о г а в а у ч и т е л в Т ъ р н о в о на м и т о х а и м у каза л, че а к о би го з а т ­
во рили, щ я л да п р о б о д е н я к о г о с нож.

234
Т о н я Б у ю кл и я та , Н и ко Л я са та , Поп С ъ б я и д р . се учеха
на О р яхови ц а, а аз прибрах м алките им б р а тч е та , к о и т о
б яха по 8 - 9 го д и н и , ми казваш е о т е ц М аксим , о т т я х
са: Даскал Енчу У зун о в, Пеню Л я с о в , Ц о н чу Х а д ж и
Илиев, Д аскал М анол, Д. С та те л о в , Н и ко л а С та т е в , Ш а -
ран ков, Поп Д осю , Поп П анайотов и б р ат му Н икола,
Поп С то я н Б русев, Поп Х р и сто Капнилов, Д а ска л Пеню
Карапазов, С т о я н и С ивчу М аринов и още н я к о и и д р у ги .
Ц я л а го д и н а се м ъчих д о гд е ги науча д а ч е та т и
к а т о свърш иха б у кв а р я , к о г о т о зн а я ха н а и з у с т /Р у с к о -
с л а в я н с ки б укв а р и им ге т е р д и с а х /, научих ги д а п е я т:
Г о сп о д и помилуй, п о д а й Господи , те б е Г о с п о д и и т.н. и
д а ч е та т: С в я т и й Б ож е, П р я с в я т а я Т роице, О тч е наш,
Б о го р о д и ц и и в е р ую и после и д р у го и к о г а т о сл уж ах,
те ми пеяха. Т ова беше ч уд о : п ъ р в и й п ъ т о т' т у р с ко
време аз съм ка за л у Л я с ко в е ц пак и пак на б ъ л га р с ки
и м оите уче н и ц и са запел и Г оспо д и пом илуй. К а то се
разчу, че се с л у ж и с л а в я н с ки и се пее, зе ха да и д а т
повече н а р о д в че р кв а и ж е н и те се чуд я ха :"Б ах, Б ож е
- Кирелейсун, б и л о Г о с п о д и помилуй, п ъ к ний д о с е га не
сме гу зн а я л и !.." Р о д и те л и те на д е ц а та , к о и т о д е ц а ч е ­
тя х а и пеяха, не пропущ аха ни в е че рн я ни с л у ж б а : з а ­
палих им аз вече че р га та . Голем ите д я в о л и , к о и т о се
учеха на Р яховица, и д я х а си у с ъ б о т а и се смеяха на
б р а т ч е т а т а си, че ч е т а т б ъ л га р с ки , р а зум я в а се п о д у ч е ­
ни о т у ч и т е л я си у Р яховица и в е д н ъ ж се усм ел ил и да
х в ъ р л я т кам ъ ни в метоха, но то ва им и з л е з е го р чи в о :
з а тв о р и х ги в д в о р а и ги бих с един п ъ р т , д о г д е п р о -
реваха ка т о го в е д а ." К о га т о че тял Е в а н ге л и е то , ка т о
ням ало с р е б ъ р н о -о к о в а н о с л а в я н с ко Е в а н ге л и е в ч е р ­
кв а та , то й преписвал на б я л а кн и га н е д е л н о т о Е вангелие
на сл а в я н ски , ту р в а л л и ста в г р ъ ц к о т о с р е б ъ р н о и о т ­
там чел: то в а го пра вял к а к т о ми р а зка зв а ш е то й сам,
за да се не усум н я т, че ч е т е 7нещо о т себе си, а ко би
го чел о т б я л а т а кни га . Т ака т о я горещ п о б о р н и к и
п а т р и о т -р е ф о р м а т о р е учил у Л я с к о в е ц и е сл уж и л и
п р о п о в я д в а л неум орно 9 - 10 го д и н и наред и д о гд е не
е научил у ч е н и ц и те си д а ч е та т в с и ч ко , що се чете в
че р ко ва , д а п е я т д о б р е на се д е м тя х гл а с а и хе р ув и ки то ,
не ги е о с та в и л . К а то ги п р и го тв и л д обре, т о й оставил
о т т я х е д н о го з а учи те л , а н я ко и е п ра тил у Свищ ов
при Даскал Х р и с т а к я П авлович, да п р о д ъ л ж а в а т п о - н а ­
т а т ъ к с в о е то о б ра зо вание , ко и то п осл е ста н а х а учи тел и

235
и свящ ен иц и, о т к о и т о има и още .н я ко и ж иви . В Свищ ов
е отиш ел Даскал Енчу У зун о в, Б ую кл и й ски , к о й т о после
беше у ч и те л у -С в и щ о в , д е т о се и ж е ни и с л е д т о в а -
у Л я с к о в е ц , Д аскал М анол Д. С та те л о в , Поп С т о я н Б р у -
сев и д р у ги . У Свищ ов те са учили: Грам м атика, а р и ­
тм е ти ка , ге о м е тр и я , пеяние, ч е р ко в е н р ед и нещо г е о г ­
раф ия. Там е бил о ц я л а тогаваш на а кад ем ия, им ало е от
ц я л а С еве р на Б ъ л га р и я учениц и и то в ъ з р а с т н и . Д я д о
Димо С т а т е л а т а е ходил по н я к о л к о п ъ т я в го д и н а т а
пешки у С вищ ов д а си н а гл е д в а м ом чето М анол я, а тъ й
същ о са х о д и л и и д р у ги т е р о д и те л и д а си н а гл е д в а т
д е ц а та .
Поп Д о с ю Поп П анайотов станал учи тел у Л я с ко в е ц
сл е д О. М аксима, при к о г о т о се за учи х и аз п р ъ в пъ т,
ко е т о т р я б а да е било о ко л о 1843 го д . Той предаваш е:
буквар , ка у с тн и ц а , псал тир , а п о сто л и св е тчи . В сички
уче н иц и бяхм е у една с та я - у метоха, д о 6 0 - 7 0 деца.
И само е д и н имаше, к о й т о четеш е А п о сто л - Васил С.
К о зл е в , а Х р и с то "Поп И ванов, С т о я н Н. Ц онев, С т о й ч о и
М ар ко Л я с о в и , Васил Ганчов, С та н ю Поп Н иков, Ю рдан
Рогев, А н а с та с Танасов - Б уров, Ц они Г у гу ч ко в , С то я н
З а й че то , П оп Димо Гогев, П оп С т о я н Ч а п къ н о в и д р у ги
- , ч е тя х а П са л ти р я . Н аустн и чар и имаше д о 20 души, а
д р у го т о б у кв а р и и а зб ука р и - на кни га , тур е н а в р а з ­
цепена кл е ч ка , написано а зб уки . Т ая ш кола и д и с ц и п л и ­
н ата й е м ного л ю б о п и тн а , но ,тука не му е, за сега,
м я с т о т о д а се р азп р ости ра м и. Щ ? к а ж а само, че си чки
сто яхм е се д н а л и на р о го з к и по ера рхи че ски ред и к о й т о
д о д я ш е н а й -п о с л е , сядаш е на самия край, а н а й - у ч е -
н и я т - а п о с то л а , беше н а й -н а п р е д . П осле ста в а ха у ч и ­
тели : Д а ска л Енчо, Даскал М анол, Поп Х р и с то , Поп
С т о я н Б русев, при к о и т о съм се учил и аз наусница,
п с а л ти р - д о там -сти гн а х че те ни е с л а в я н с ки , хисап и
писание писма. П с а л ти р я го п р и го в а р я х 4 го д и н и и го
зн а я х н а и зу с т.
О те ц М аксим, ка т о о ста в и свои ученици ц я л а школа,
п о д го т в е н и з а ' уч и те л и и попови, за л о в и се д а зем не в
р ъ ц е те си и П е т р о п а в л о в с ки я манастир, к о й т о е над с.
Л я с ко в е ц . В т о з и м анастир д о т о га в а са с е д я л и п о в е ч е то
гр ъ ц к и ка л у ге р и и егумен и са п р а в я л и р а зл и ч н и б е з о б ­
р а зи я и се я л и р а зв р а т, за к о и т о у Л я с к о в е ц и д о с е га
има м н о го смешни и б зо б р а зн и п р и ка зки .

236
П о н е ж е О. М аксим е спечел ил д о в е р и е т о на л я с -
к о в с к и т е п ъ р в я н ц и и е п о л уч и л го л я м а в т о р и т е т , т о в а
не е б и л о м ъчно: д а го и зб е р а т за игумен на м ана стиря.
К а то ста н а л игум ен на м ан а сти ря , т о й го у кр а с и л и му
привел им ущ ествата и д о х о д и т е в ред - о б о га т и л го.
Н аправи с щ ерня д а се с ъ б и р а о т л а ко м и с ти те д ъ ж д о -
ва та в о д а в нея, направил к о н с к а во дениц а, к о я т о з а -
повних и аз - управл яваш е я един руснак; п о д п р а в и л
метоха, завел х а за й с тв о и зе м лед ел ие, л о з а р с т в о и п о п ­
равил ки л и и те и че р кв а та , но не се е м инувало д е н д а
не с л е з е у Л я с ко в е ц д а д и к т у в а на с в о и т е уче н иц и
ка кв о д а въ рш ат и да д а в а п л анове на п ъ р в е н ц и т е за
общ ите им работи, а н а й - в е ч е 'з а училищ ата и ч е р кв и те .
В с ъ б о т а д о хо ж д а ш е д а с л у ж и в ч е р кв и те о ч е р е д н о -
ту у с р е д н я т а - Св. Н икол а, т у у Ч е р т о в с к а т а - Св.
Д и м и тъ р , т у у К о н д ю в с к а т а - Св. А танасие - туй бяха
т о га в а ч е р кв и т е у Л я с ко в е ц , а с е га има ощ е д в е Св.
Герги, у Ч е р то в е ц и Св. В асилий при м оста. К о га се
поминяш е н я ко й о т п о - с ъ с т о я т е л н и т е с е л я н и , не го
п о гр е б в а ха без О .М аксима, з а щ о т о то й четяш е м н о го я с ­
но, вним ател но, пеяше д о б р е и казваш е сл о в а . С луж аш е
м ного т ъ р ж е с т в е н н о и в а ж н о . В л и я н и е то му беше г о л я ­
мо. К о га минуваше през село, / се ки й му ставаш е на к р а к '
* и с ъ с с тр а х о п о ч и та н и е го по зд р а в л я в а ш е . К о г а т о е бил
още у ч и те л и п о сл е по в е л и кд е н с к и т е ^ п р а зн и ц и , ч а к д о
С п а со в д е н се казваш е Х р и с т о с в ъ зкр е с е , в п о з д р а в л е ­
н и я та и к о го т о е чуял д а к а ж е Х р и с то с а не сте -
гр ъ ц к и , то й на часа д е т о и д а е б ил о и к о й т о и д а е
бил, г о е изобл ичавал страш но. Н а й -в е ч е са си п а тя л и
ж е н и те , на к о и т о е прикачал и м ного е п и те ти : т о й не се
е с т е с н я в а л д а ка ж е : "К а кв о разбираш , мари м агарице,
ка т о казваш Х р и с т о с -а н е с т я , не можеш ли д а каж еш
Х р и с т о с в ъ з к р ъ с н а и - и с ти н а в ъ з кр ъ с н а , д а т е р а з б е ­
р ат и д а разбереш ? До к о га ще б ъ р б о р и ти к а т о п а тки
ч у з д и т е дум и б ез д а ги р а зб и р а ти " и д.п.
С амо о т себе си се разб ира, че т а къ в п а т р и о т - а г и ­
т а т о р е бил т р ъ н в о ч и те на г р ъ ц к и я в л а д и к а в Т ъ р ­
ново, за щ о т о освен това, т о й е и зка зв а л в с и ч к и т е г н у с ­
ни п о с т ъ п к и и р а з в р а т н о т о п ов ед ен и е на в л а д и к а т а
пред н а р о д а и в л а д и к а т а все му е т ъ р с я л к о л а я д а го
уничтож и.
Но д о г д е т о са биле л я с к о в с к и т е в л и я т е л н и ч о р б а д ­
ж ии, к а т о Х а д ж и И лия, Д я д о Т о н ю Б у ю кл и я т а , Д я д о

•237
Т о н ю М ъ н за та , д я д о Н ику Л я с а та и т ъ р н о в с к и т е п ъ р -
в я н ц и , не е см еял явно да го нападне. П о - п о с л е к а т о е
в зе л д а го п ре сл ед ва , п ъ к го е п о д д ъ р ж а л е д и н в л и я ­
те л е н сербезин т ъ р н о в с к и ага - Халвадж иолу, кой то
бил с ъ с е д с ъ с св о и те л о з я с м а н а сти р ски те м еста в
К о сти м я л п о д м анастиря и се е поминувал д о б р е с О.
М аксима, к о го т о е и ува ж ава л за ума му и у ч е н и е то му.
О. М аксим не се е 'с т е с н я в а л да и зка зв а гн у с н и т е п о с ­
т ъ п к и на в л а д и к а т а и п р е д Х а л ва д ж и о л у.
Р а зка зв а т, че в е д н ъ ж , на байрама, к о га т о отиш ел
в л а д и к а т а Н еоф ит да му направи в и зи та и го п о з д р а в и
с празника, Х а л в а д ж и о л у му казал : "Д еспот еф енди, ти
м оя кишишин, М аксима - ком ш ията ми, т в ъ р д е не го
за ка ч а й , че видиш ли т о я к ъ л ъ ч , ка т о п о ка за л на с а б я ­
т а си - на с те н а та , аз отсичам на ч и л я ка гл а в а т а за
е д и н най..." И Н еоф ит е мирувал, но п о д и р с м ъ р т т а на
а га та , той се за л о в и л д а го п ри сл е д ува с и с те м а ти ч е с ки .
За да за п о ч н е ка в га та , Н еоф ит п р о в о д и л д а и ска о т
М аксим а две я гн е т а за В е л икд е н , но М аксим, не само,
че не му дал, а наругал п р а те н и ц и те и им казал д а з а ­
н е са т на Н еоф ита н е п р и л и чн и ду.ми за печени я гн е та .
Н еоф ит зам ъ лчал, но д е й с т в у в а л тайно чр е з п а т р и а р ­
ш и я та в Ц а р и гр а д и п о ка зв а л О. М аксима за б у н т о в н и к
срещ у т у р с к о т о п р а в и т е л с т в о и че у ж имало о р ъ ж и е
с ъ б р а н о у м анастиря за в ъ с та н и е и др. п о д . П а т р и а р ­
х ъ т и зд е й с тв у в а л чрез П о р т а т а да се а р е стув а М аксим,
к а т о се б а стиса м анастирят и д а се направи о б и с к
в р е д . К а то дош ла з а п о в е д т а н я ко й си К а н т а р ж и е в о т Г.
О р я хо в и ц а му съ общ или, че ще го а р е с ту в а т - и с ю р -
д и с а т на Св. го р а *. К а то б а с ти с а л и сейм ените м а н а сти р я
то й сварил д а и з б я га и с л я з ъ л у Л я с ко в е ц у уче н и ка
си В ъ л ча Шопа. За н его си и зп а ти л брат К о с та ' Ч о л ака ,
м аксим овия я с а кч и я , к о г о т о б ил и и м ъчили д а к а ж е де
е М аксим, но то й не зн а я л . П осл е дош ле у Л я с к о в е ц да

* О т е ц Д и м и т ъ р м и каза, К а н т а р ж и е в о т и ш е л н а . м а н а с т и р я да м у с ъ ­
общи, че е и з л я з л а з а п о в е д о т Ц а р и г р а д , но к а т о не го н а м е р и л в
м а н а с т и р я , т о й м у о с т а в и л е д н а запи ск а, к о я т о п о с л е п о п а д н а л а
в р ъ ц е т е на с е й м е н и т е и п о с л е на в л а д и к а т а и в и к а л и о т ц а Д и м и т ­
р а к а т о е к с п е р т ди о п р е д е л и ч и я е, з а щ о т о н я м а л а подпис., но. не
с е узнало: т о й к а з а л че н е п о з н а в а словата, но п о д о з р е н и е т о
п а д н а л о и на него, а м а не м о ж а л о да се докаже, а т о й з н а я л чии
с а б и л е с л о в а т а и знаял, че К а н т а р ж и е в и х о д и л на м а н а с т и р я .

238
го д и р я т , но В ъ л ч о го скр и л в купена - и з т р ъ гн а л н я ­
к о л к о сн о п а из купена, д е т о в л я з ъ л М аксим и после
за ту л и л п а к с ъ с сн опи д у п ка т а , д е т о е с т о я л д о с р е д -
•нощ и п о сл е го и зв а д и л и го скрил в д р у га къ щ а, за
к о й т о сл уча й има песен: "Оче, оче, М аксим е, го л я м зор,'
го л я м стр ах," в к о я т о се о п и с в а в с и ч ко , к а к са м ъ чил и
Ко ста , к а к му тр ош ил и р ъ ц е т е и проч. О т Л я с к о в е ц О.
М аксим е п о б я гн а л в С ъ р б и я - В Б е л гр а д , д е т о е
стоял в м и тр о п о л и я та , ч и ки ми се д в е го д и н и , и се е
научил с р ъ б с ки . Т ъ й също, аз в и ж д а х п о сл е в Галац-, в
б и б л и о те ка т а му с ъ ч и н е н и я т а на Д о с и ти я О б р а д о в и ч , на
Райча и с т о р и я т а и д руги. О т Б е л гр а д с ки я м и т р о п о л и т
П етра, то й имаше и зл а те н к р ъ с т и, чини ми се, там е
п р о и зв е д е н и А р хим а нд ри т. Но б уйната а ги т а т о р с к а н а ­
тура, не е о с т а в я л а О. М аксим а, д а о с та н е в Б е л гр а д
д ъ л г о време б ез д е й с тв и е : то й е т ъ р с я л пол е з а а г и ­
т а ц и я п р о ти в гъ р ц и т е и з а т о в а е о с та в и л С ъ р б и я и е
с л я за л в И браила, а о т там си е изб р а л постоянно
ж илищ е в Галац, д е т о п р о ж и в я д о с м ъ р т т а си, к а т о
свещ еник, п р о п о в е д н и к и а ги т а т о р п р о т и в у Ф енер. Р я д к о
ще има б ъ л га р и н к о й т о да е минавал п р е з Гал ац , в н е ­
го в о време, и д а не го е намерил О. М аксим , д а г о к а -
та хисиса и д а а ги т и р а п р о т и в у г р ъ ц к и т е в л а д и ц и . Н а й -
н а пр е д вл а с и те о тпусн а ха на га л а ш ки те б ъ л га р и н о в а та
че р ко ва , на н о в и я пазар, С в. Харалампие, к о я т о са п р а ­
вили сам ите б ъ л га р и , в к о я т о О. М аксим с л у ж и б ъ л ­
га р с ки и влаш ки, м но го го д и н и /т о й се беше научил и
в л а ш ки / и ж иве я ш е в с т а и т е в с гр а д а т а й. Н о п о д и р
С е ва сто п о л с к а т а в о й н е г заб раниха му д а с л у ж и в нея и
то й н а с т о я д а се направи днеш ната н о в а ч и с т о б ъ л г а р ­
с ка ч е р ко в а и при нея б ъ л га р с к о училищ е. Б ъ л га р с к о
училищ е беше осно ва л О. М аксим и при ч. св. Х а р а л а м -
пия, в к о я т о е уча ств ув а л Д. Ц анков, Т о д о р Ш ум няница,
И з в о р с ки и д р . и са учи л и б ъ л га р с к и т е д е ц а на б ъ л ­
га р с ки . При н ова че р кв а, т о й о сно ва в е л и ко л е п н о е д н о ­
ка т н о училищ е, д е т о пак с е учеха д е ц а т а при б ъ л га р с к и
учи те л и , п о д ъ р ж а н и о т гр а ж д а н и т е б ъ л га р и , п о д н а д з о ­
ра на О. М аксима.
В ъ в време на р у с к о - т у р с к а т а война, в 1854 О. М а к ­
сим в зе ж и в о уч а с ти е ; то й беше св я щ е н и к на б ъ л г а р с ­
к и т е во л е н ти р и , к о и т о се б я ха съ б р а л и д о н я к о л к о х и ­
л я д и , но после, к а т о .се прем ести в о й н а та в С е в а с то п о л ,
о ти д о х а само ч е ти р и р о ти о хо тн и ц и о т п о - и н т е л е г е н т -

239
ните, а д р у ги т е о ста н а ха в ъ в Влашко. О те ц М аксим и
той си о с т а н а в ъ в Влаш ко и си п р о д ъ л ж а в а ш е с л у ж б а т а
в Гал ац. Той беше н а гр а д е н о т р у с ки я цар с к р ъ с т и
медал и беше п о д р у с ко п о к р о в и т е л с т в о , но вл аси те
взеха д а гл е д а т на н е го с д р у го о к о и д а го н е н а в и ж ­
д а т, но нямаш е що д а му с т о р я т .
Той имаше сил но в л и я н и е на с и н ки те б о га т и и с и р о ­
маси б ъ л га р и и п о с т о я н н о ги обикал яш е д а 1^и к а т и х и -
сисва. С тарият А н та ки , А врам ович, свищ овци родом,
Е в л о ги е Г е о р ги е в ка р л о в е ц , Д о б р о в и ч сл ивн ен ец , П е тко
х а д ж и А в р а м о в Т упузан о в, Л я с ко в е ц , в с и ч ки те гр а д и н а р и ,
т ъ р го в ц и , д ю л ге р и и д р у ги , б яха п о д н е го в а ко м а н д а за
общ ите б ъ л га р с к и р а б о ти . Не се минуваше с у тр и н а д а не
о б и ко л и ’ в с и ч к и т е д ю ге н и и ка н то р и , д а ' ги в и д и що
п р а в я т и д а ги п о ка ти х и с и с а и ка л и в б ъ л га р щ и н а та ,
ка т о им д ъ л б я ш е п о с т о я н н о д а се в а р д я т о т гъ р ц и т е , а
н а й -в е ч е , д а се не с р о д я в а т с тя х. К а к т о е д н о време в
Л я с ко в е ц , т ъ й и тука , т о й се беше д о ка р а л тъ й , щ ото
все ки й го почиташ е с и с т и н с к о стр а х о п о ч и та н и е . Той б е -
чше е д ъ р , ' в и с о к п р е д с т а в и т е л е н , че р но ок, ,д ъ л го л и к,
м алко к ь о с е р л а к .и с а м и я т му з в ъ й т л и в и сил ен гл а с
внуш аване * всеким у п о ч е т и ув а ж е н и е към него. Той беше
а р хи м а н д р и т • и служ еш е т ъ р ж е с т в е н о к а т о архиерей с
н а б е д р е н н и к и с ве л и ко л е п н и о д е ж д и . В си чки б ъ л га р и и.
повл а ш е н ите д а ж е , д о х о ж д а х а на н е го в а та че р кв а, д е т о
с л е д б о ж е с т в е н а т а с л у ж б а се съ б р а ха у н е го и се с ъ -
ве тува ха з а о б щ епол езни р аб о ти. Т ой беше т ъ й д а се
рече ц е н т ъ р на б ъ л га р щ и н а та в Гал ац и н а п р а зн о не го
наричаха га л а ш ки те б ъ л га р и кв а ч ка . Д е й с тв и те л н о , той
ги съ бираш е о ко л о си, к а т о к в а ч к а п и л ц и те си и ги
ва рд яш е о т в с я к а о б и д а с ъ с с в о и т е умни п а т р и о т и ч е с ки
с ъ в е ти . О све н това, н е го го ува ж ава ха и в л а с и те и
в л а ш ко то дисше д у х о в е н с тв о ; за щ о то в и ж д а х а у него
ч е л о в е к д о с т о е н и п а тр и о т. Той агитираш е п р о т и в у г ъ р ­
ц и те и у Влаш ко и за у с в о я в а н и е т о на м а н а сти р и те им
о т ‘ в л а ш ко т о п р а в и т е л с т в о и то й, к а к т о и Р а ко вски , са
п о м о гн а л и м ного. К у з а т а беше л и ч н о знако м на О. М а к ­
сима, к а т о го л а ц я н и н и то й му е м ного п о д е й с тв у в а л за
см азвание на г р ъ ц к о т о в л и я н и е в ъ в Влашко.
О те ц М аксим имаше и парици, к о и т о после, пред и
с м ъ р т т а си завещ а на н я к о и общ ини в Б ъ л га р и я *, ка т о
*
Им а и п е ч а т а н о .з ав ещ ан ие то му, но не е п о д р ъ к а т а ни за сега.

240
незабравил и Л я ско в е ц , м ястото на н е го в а т а п ъ р в а
д е я т е л н о с т и на н е го в а та п л о д о р о д н а школа, к о я т о д а -
ди м но го учител и, свещ еници и п а тр и о ти с е л я н и и о т
к о я т о се р а зкл о н и ц ял рой п о сл е д о в а те л и и п о б о р н и ц и
за н а у ка та и б ъ л гарщ ината. Т ъ й щ ото Л я с к о в е ц за
сво ето ум стве но п о - р а н н о с ъ ж и в я в а н и е в б ъ л га р с к о т о
учение и све стяван ие , ако има д а б л а го д а р и н я ко м у, то
за сл уж и ва ю щ и б л а го д а р н о с т т а му человек, е О. М аксим
Райкович, к а т о гл авен учител и деец, а с л е д н е го на
своите с та р и първенци, к о и т о са се водили по н е го в и те
и п а тр и о ти ч е с ки с ъ в е ти и н асъ рчава н ия и н а й - п о е л е на
н его ви те ученици - н арод ни учи те л и , свещ еници п а т ­
риоти. О те ц Максим д о ч а к а да в и д и б ъ л га р с к а т а че р кв а
о св о б о д е н а о т ф е не рско то д ухо в е н ств о , к о е т о той т ъ й
неуморно гоняш е, но не д о ч а ка д а види о т е ч е с т в о т о си
и п о л и ти ч е с ки с в о б о д н о о т т у р ц и те , ко е то т о й т о л к о в а
горещ о обичаш е и му беше предан и духом и телом .

16. По н я ко л ко думи 241


СУРВА

В секи знае, че б ъ л га р и те са п ра зн ува л и и п р а зн у в а т


и д о се га п р а зн и ц и те на год иш ните времена: Г е р гь о в д е н ,
к о й т о е д е н я т на сл ъ нц ето, д е н я т на н а ч а л о то на л я ­
т о т о , Горещ ниц ите - п р а зн и къ т на гр ъ м о в е р ж е ц а Перун
- с р е д а т а на л я т о т о , деня на В е л и ки я Б о г, к о й т о е
заменен с Д им итровден - свъ рш ването на л я т о т о и Т а -
н асо вд ен , на к о й т о празник с т а р о т о б ъ л га р с к о име з а - '
с е га е н е и зв е с тн о - сред ата на зим а та*. Но о свен те зи
че ти р и гл а вн и празници, к о и т о са р а з д е л я л и го д и н а т а
на че ти р и равни части, по 90 дена в с я к а , и по т я х са
си о п р е д е л я л и в с и ч ка та пол ска с то п а н с ка р аб о та, имали
са и още д р у ги празници м еж д у ти я , к о и т о са о п р е д е ­
л я л и и д р у ги т е годиш ни вр е м е на -н а р а з в и т и е т о на п р и ­
р о д а та , к а к т о на 1 - и февруари - . З а р е з а н , кой то
д н е с е заменен с ъ с Св. Трифон, к о й т о о т с т а р и я З а р е ­
зан си е получил и той името Т р и ф о н З а р е ­
з а н . Т р и те дена о т начал ото на ф евруари се з о в а т
Т р и ф о н ц и, к о е т о ни пока зва , че З а р е за н се е
празнувал три дена, през к о и т о дни са х о д и л и д а з а ­
р я з в а т л о з я т а , к а к т о и до д нес х о д я т на п ъ р в и я Т р и ­
фон, т.е. на п ъ р в и я ден на месеца. Т о зи ден се п р а з н у ­
ва за това, че на него о ти в а т на л о з я т а да в и д я т д ал и
не са и зм р ъ зн а л и и да и з п и т а т д ал и са за хва на л и д а
се н а л и ва т п р ъ ч ки те , т.е. дали са в зе л и д а се д и га т

Т е з и ч е т и р и г о д и ш н и п р а з ни ци са се п р а з н у в а л и в с е к и по т р и
дни: Г о р е щ н и ц и т е 3 дена, Т р и ф о н ц и т е т ь й също. Д и м и т р о в д е н / М и ­
ш и т е п р а з н и ц и / 3 де н а и Г е р г ь о в д е н / р а з п у с т / 3 дена.

242
со ко в е те нагоре. Те п о зн а в а т то в а ка то о т р е ж а т п р ъ ч ­
ката, к о я т о е о т р я з а н а до чукана, п о си п в а т на о т р я з а ­
н о то д ребни меки с а ж д и и ги п р и ти сн а т с п р ъ с т въ рху
о т р я з а н о т о . А ко се у в л а ж н я т с а ж д и т е и -з а л е п н а т на
о т р я з а н о т о м ясто, то в а пока зва , че п р ъ ч к а т а се е н а ­
л я л а и не е изм р ъ зна л а . П ра зн ува т п р а з н и ка на Лада,
к о й т о е заменен с Лазара, за п о н и кв а н е то на тревата,
ко е т о се в и ж д а о т л а з а р с ка та песен:

"Л а за р се во зи на зл а тн а к о л ц а ,
И з се л о ходи, Б о гу се моли:
Я дай ми Б о ж е дребен ми д ъ ж д е ц ,
Т рева д а расте, павун д а пасе,
Павун д а пасе, пера да х в ъ р л я ,
Пера да х в ъ р л я , моми да б е р а т,
Моми д а берат, венци д а в и я т . -
Р а зр ед и се Л азаре, р а зр е д и се, р азкл он и
И з юнашки д вор о ве, из м ом ински п и л и в о р **"

II.

- "Ой, Л адо, Л ад о , Л а д и н о момне,


К а т о х о д и те , к о го во д и те? "
- "М ом ъ к водиме, мома брод им е".
- "К о я е луда, при вас д а д ой д е ? "... -
- "Пена е луда, при нас ще д о й д е "...

О свен т е з и е с т е с т в о и з п и т а т е л н и п ра зн и ц и , в к о и т о са
и зп и тв а л и п р и р о д а та , к а т о зе м ед ел ц и и д о б и ч а р и / с к о ­
т о в ъ д ц и /, в с я ка го д и н а са пра зн ува л и и п р а зн ув а т
п р а зн и ка С у р о в а - п о гъ р ч е н о С у р в а ки **, к о й т о е бил

*
Пилибоо / г о с ю и н а / .
* *В
* Карагач /Бесарабия/, ж и т е л и т е на к о е т о с е л о са п р е с е л н и ц и
о т п л о в д и в с к о т о с е л о Р а х м а н л и и о т к ъ р д ж а л и й с к и т е в р ем ен а, д е ­
ц а т а с р е щ у С у р в а к и х о д я т от к ъ щ а в къща и в и к а т : "Сурова!:1
т.е. С у р о в а година, или с у р о в а щ е б ъ де т а я г о д и н а .

243
п р а з н и к ъ т на н а ч а л о то , на с ъ ж и в я в а н е т о , п о д н о в я в а н е то ,
подм ладяването на н о в а т а и д в а щ а г о д и н а ,
о т д е т о т р я б в а д а е о с та н а л о и д о д н е с д а се наченва
н о в а та го д и н а .
З а п о ч в а н е то на н о ва та го д и н а не е и з к у с т в е н о нещо,
не е изм исл ено о т чо в е ка по п ри щ евките му и по в о л я ­
та му: т о е е с те с тв е н о п о д н о в я в а н е и с ъ ж и в я в а н е на
р а с т и т е л н а т а при ро д а. Че то в а е тъ й , о б ича ите , о б р я -
д и т е и песните, к о и т о са се за в а р д и л и и д о сега, ни
п о к а з в а т това. И освен туй, те ни п о к а з в а т , че т о зи
п р а зн и к е о стан ал о т д ъ л б о к а д р е в н о с т - о т н е за п о м ­
нени времена, и то й е п р а з н и к на о н и я нар од и, ко и то
ж и в е я т в с е в е р н о -у м е р е н и я пояс, д е т о има че ти р и г о ­
диш ни времена.
П р е д с т а в е т е си п ъ р в о б и т н и я зе м ед ел е ц и с к о т о в ъ д е ц
в д е т и н с к и т е му невинни времена, к о га т о т в ъ р д е малко
е р азб и ра л о т е с т е с т в е н и т е за ко н и ; к о га т о не е знаел
к о га ще се начене п р о л е т т а и к о га ще се свъ рш и л ю т а ­
та зим а; к а т о е гл е д а л , че к а т о н а с тъ п и зим ата, л и с т а ­
та на д ъ р в е т а т а ги няма вече; го р а т а п о ч е р н я л а и п о ­
съ р н а л а ; с н е гъ т засипал в с и ч ко ; с т у д ъ т ско в а л р е ки те и
п о т о ц и т е с ъ с с в о и те л ед е ни брони; п о й н и те п ти ц и о т ­
л е те л и в т о п л и т е стр ан и и в с и ч ко ж и в о , к о е т о е о с т а ­
нало, се ум ъ рлуш ило и се с в р я л о в с в о и т е зим ни п р и -
беж ищ а, и страха, д а не се п р о д ъ л ж л и т о в а с ъ с то я н и е ,
все тъ й п о с т о я н н о о б л а д а в а ц я л о т о му човеш ко с ъ ­
щ ество. "А ко се п р о д ъ л ж и т о в а време все т ъ й , к а к в о ще
б ъ д е с нас?" - се п и та т уплаш ените хора. "Х раната за
нас и за д о б и т ъ к а ще се свъ рш и и ние и д о б и т ъ к ъ т ни
ще измрем", - са ка зв а л и с о тча я н и е , к а т о , са гл е д а л и ,
че зи м а та все п р о д ъ л ж а в а и с н е гъ т вали. "Дали пак ще
д о й д е п р о л е т т а ; д ал и п а к ще пекне я с н о т о горещ о
с л ъ н ц е ; д а л и п а к ще п о к а р а т л и с т а т а на д ъ р в е т а т а ;
д а л и ще се р а з з е л е н е я т п о л я н и т е ; д а л и ще се в ъ р н а т
п а к хуб в и те п е сн о п о й ки - п ти ч ки ; д а л и ще д о й д е пак
д ъ л го к р и л а т а весела л я с т о в и ц а п о д с т р я х а т а на к о л и ­
б а та ; д а л и ще си д о й д е щ ъ р к о к р а к и я т б ял щ ъ р к съ с
с в о я т а д р у га р к а на с т а р о т о гн е з д о , д а м ъ ти; д а л и Б о ­
ж е, ще се в ъ з о б н о в и пак в си ч ко , к а к т о м иналата г о д и ­
на?" - в се ки в себе си се е питал, к а т о е гл е д а л з а с ­
п а л а та о т с т у д а природ а.
И на д р у ги я ден о ти в а н я ко й си в го р а т а д а си б е ­
ре д ъ р в а , за д а грее м илите си д е ц а . и, м е ж д у д р у ги т е

244
д ъ р в е та , за сп а л и о т с т у д , с ъ гл е д в а е д н о д ъ р в о , 'к о е т о
се го т в и д а ц ъ ф ти! Н а д е ж д а т а б л я св а н ап р ед е му ка то
м ъ л ния, о ч и те му с в е т в а т и с р а зтр е пе р ан о с ъ р ц е о ти в а
при н е го , спира се и ка з в а : "Б л а го д а р я ти Б о ж е , уверих
се, че ням а д а ни оставиш д а загинем !" Р а з гл е ж д а го
о т в с и ч ки стр ан и, чуд и се и слави Б о га в н е в и н н а та си
д е т и н с к а душа; р а з гл е ж д а му п ъ п ки те , мирише ги, р а з г ­
ръщ а ги , гл е д а ги и н а й - п о с л е се уверява, че н аистина
то е с у р о в о, то е ж и в о, ж и в о и с е га се го т в и
д а цъф не. П ом ислете, к а к в а н а д е ж д а с гр я в а н е го в а та
душа, о т ч а я н а о т зи м н о то м ъ р твил о ! И ка зв а в себе си
в ъ зх и те н : "Душо! Няма д а загинеш , ням а да о с т а н е тъ й,
няма д а ум рат д ец а та , не бой с е ' вече: Б ог с л я з ъ л о т
с и н ь о т о небе и духнал н ов ж и в о т в го р а та ; е т о д ъ р в о т о
н а п ъ п и л о и се го т в и д а пусне ц в я т - не б о й се! Това
е нов ж и в о т ; то в а е п о д н о в л е н и е ; т о в а е с ъ ж и в я в а н е ,
то в а е в ъ з к р ъ с в а н е на р а с те н и я та ; ново време, нова
го д и н а вече се захващ а! Не бойте се • човец и, ням а да
умрем вече о т студ а!"...
За д а за р а д в а и н а с ъ р д ч и св о и те домаш ни; за да
о б о д р и с в о и те съ се д и ; за д а вд ъ хн е и у кр е п и н а д е ж ­
д а та на с в о и те е д н о р о д ц и , д ъ р в а р я т - п ъ р в и я т о т к р и ­
вател на п о д н о в я в а щ а та се природа, п ъ р в и я т у ч р е д и те л
на н о в а та год и н а , п р о т я га с в о я т а р а зтр е п е р а н а о т р а ­
д о с т д е сн и ц а и о т к ъ р т в а о т н а п ъ п и л о то д ъ р в о н а й -
р а з в и т и т е вейки; с в ъ р з в а си набраните сухи д ъ р в а ; з а ­
д я в а ги на гъ р б а си и, к а т о д ъ р ж и в р ъ ка н а п ъ п и л и те
кл о н ч е та , връ щ а се у д о м а си съ с сил н а вя р а и н а д е ж ­
да, че ще д о й д е пак в е се л а та п р о л е т и с л е д нея -
то пл о то л ято!
К а т о п р и б л и ж а в а д о ч е стн а та си с кр о м н а колиба,
ве се л и те му го л о с ко к и д е ц а го посрещ ат с го л е м и р а ­
д о с т и и о ч и т е им са вперени в н а п ъ п и л и те в е й ки . Влиза
ум о р е н и я т д ъ р в а р , техен баща, в б е д н а та си къ щ а, с т о ­
варва си брем ето край огнищ ето, и с весел гл а с в и ка ,
в с и ч к и т е си къщ ни: "Е лате деца, ела ж ена, д о й д е т е
вси чки , д о й д е т е да в и д и те , че Б ог няма да ни о стави
д а за ги н е м : зим ата с к о р о ще си о ти д е , го д и н а т а се
п о д н о в я в а , ще д о й д е п а к т о п л о т о л я т о . Ето ви б о ж и я
зн а к, е то ви б е л е гъ т, к о й т о ни е п р о в о д и л Б о г д а ни
увери, д а ни об од ри, д а ни зарадва, че няма д а о ста в и
с т у д ъ т д а ни изм ори и д а ни и стр а в и д о б и т ъ к а ; ето
вече го р а т а напъпила, е т о д р я н ъ т , ко й то д е л и м и­

245-
н а л а та го д и н а о т н овата, е то ви б е л е г ъ т 1!. Не б о й те се:
п а к ще д о й д е п р о л е т; пак ще се с то п л и ; пак ще пекне
хуб а в о то , т о п л о сл ъ н ц е, пак ще се р а зл и с ти го р а та , пак
ще поникне зе л е н а та трева; пак ще ц ъ ф н а т к л о н е с т и т е
д ъ р в е т а ; пак ще з а в ъ р ж а т п л о д ; пак ще у зр е е п л о д ъ т
на р а зкл о н е н и т е им вейки; ще си д о й д е пак л я с т о в и ц а ­
та ; ще се въ рн е пак наш ият щ ърк и ще за кл е п е с ч е р ­
в е н а та си, д ъ л га кл ю в н и ц а ; ще запее пак с л а в е я т край
р е ка т а в гъ с т и т е , л и с т н а т и туф и; ще за св и р и к о с ъ т ; ще
за кре щ и кре щ ел я т; ще з а п ъ д п ъ д ъ к а в л и в а д и те хуб а в а та
п ъ д п ъ д ъ ч к а . Р адвайте се, веселете се 'и се б л а го д а р е т е
на Б ога: то й е вече с л я з ъ л на зем ята, то й е д ухнал на
д р я н а сила, той е при нас, то й е д о нас, то й е у нас.
Т о й ни варди, то й ни за кр и л я ; той милее за нас: то й
ням а д а ни о ста в и - б л а го д а р и м ти, Б о ж е !"
П од ир м алко се с ъ б и р а т и с ъ с е д и те му, а п о сл е и
в с и ч ки т е се л я н и и в е с т и т е л я т на н о ва та го д и н а им к а з ­
ва: гл е д а й те , б р а тя , гл е д а й те , д р я н ъ т ще цъф не, не
б о й те се, имаме вече нова год и н а , имаме с у р о в а
го д и н а , н е д е й те се вече плаши. С то з и д р я н Д я д о Г о с ­
п о д ни п ока зва , че с ко р о ще д о й д е ново л я т о , го д и н а т а
е сурова, б р а тя : ще има и кл а с на нива, и г р о з д на
л озе, и я б ъ л к а в гр а д и н а , й та зи го д и н а ще б ъ д е с у ­
рова, весела, зел ена!" И с е л я н и те за р а д в а н и , б л а го с л а ­
в я т б о га и в и ка т с р а д о с т: "Б ож е! Дай д а се п о в т а р я
т о в а в с я ка го д и н а !"
Р азвесели се уплаш еното о т зим ата село, з а р а д в а се
и захвана д а пее, д а играе и д а слави и б л а го д а р и на
б о га , ко й то не ги е забравил, не ги е о ста в и л и к о й т о
се е п о гр и ж и л , д а им п р о в о д и бл ага в е ст с д р я н о в о т о
д ъ р в о , к о е т о д а им с л у ж и к а т о п р е д те ч а , к а т о в е с т и ­
те л , ка т о нов д ар за уверение на и д ва щ ата н ова го ­
д и н а - за н о в о то ’й п о д н овя ва н е.
Д и га т се о т с е л о то в с и ч ки те момци и моми, о т и в а т в
го р а т а и намират, че в с и ч ки т е д р я н о в е са н а п ъ п и л и и
н я ко и , по при пе ц ите , к о и т о са на з а в е т о т се в е р н и я
в я т ъ р , се г о т в я т д а цъ ф нат. И о т р а д о с т м ом ите п е я т,
а м омците къ р ш а т н а й -х у б а в и т е вейки и им ги п о д а в а т .
В р ъ ц е те на в с я ка мома има вече по е д н а к и т к а н а п ъ ­
пил и д р я н о в и вейки. Връ щ ат се къ м с е л о то ; момите
в ъ р в я т п о - н а п р е д и пея т, о т н а д е ж д а , че ще д о й д е
п а к л я т о т о - хуб а вото и веселото,, то п л о лято,; а м ом ­
ц и те п о д п р е им с в и р я т с ж ъ л т и св и р ч о ко в и кавал и. С е ­

246
л я н и те чув а т п е сн и те и св и р н и те и и з л и з а т д а ги п о с ­
рещ нат край се л о то .
К а то в л я з а т в се л о то , в ъ р в я т из в с я к а ул и ц а и, с
песни и свирни, р а з д а в а т в ъ в в ся ка къ щ а ' д р я н о в и , с у ­
рови, н апъ пили к л о н ч е т а и в песента н а р е ж д а т :

"С урова е сур>ва


И та з и год ин а .
П ак ще д а се роди:
Г о л я м кл а с на нива,
Г о л я м гр о з д на лозе,
Я б ъ л ка в градина.
И все ще ни д ава
Б о г в с я к а год и н а ,
О т с е га н а т а т ъ к
Д ору д о амина".

М а л ки те д е ц а взе м ат сур ови те д р я н о в и п р ъ ч к и и


шибат с т я х : "Ш ибайте д я д о си, - к а з в а м айката, -
ш ибайте го д а д о ж и в е е д о год ин а ; ш ибайте баба си и
т я д а д о ч а ка д о го д и н а ; ш ибайте баща си д а о с та р е е и
д а побелее, к а т о С та р а планина". Д я д о т о си обръщ а
гъ р б а и д е ц а т а ш ибат по го л и я му к о ж у х и п о в т а р я т
д ум и те на майка си. "Ха шибайте и мене," - к а з в а б а ­
щата. Те ш ибат и него . "Ха, шибайте и м айка си и в с и ч ­
ки къщ ни" и те ш ибат и и з р е ж д а т вси чки .
Утеши се о пл а ш е ни ят човек, увери се, че е дош ла
вече н о ва та го д и н а . Н а д е ж д а т а св е тн а п р е д о ч и т е му
с ъ с св о я о ж и в л я ю щ фенер, не се бои т о й вече, че ще
се п р о д ъ л ж и зи м а та б е зкр а йно , не се бои, че ще умре
о т с т у д и гл а д .
"С урова е го д и н а т а момчета, вика с т а р е ц ъ т , не б о й те
се, п а к ще д о й д е л я т о и с ко р о ще д о й д е , е т о му п р е д ­
в е с т н и къ т ," и им п о ка з в а то й п ъ п ки те на с у р о в а кн и ц и те ,
с ко и т о му шибаха ко ж у х а палавите внуци. И наистина,
д н и те т е ка т и се и з н и з в а т един п о д и р д р у г к а т о з ъ р ­
н а та на б о е н и ц и те ; о т д ен на ден все п ов ече и повече
се п р и б л и ж а в а я с н о т о сл ъ нц е, д е н я т п о ч в а .д а н а е д р я в а
и д а расте. Д ухва ю ж н и я т в я т ъ р : с н е гъ т се с то п я в а ;
в о д и т е се и з ц е ж д а т в н и с ки те места; к у к у р я к ъ т и зн и кв а
с ъ с св о и те ко р а в и и пернати листа; к о к и ч е т о и минзу^-
х а р ъ т се р а з ц ъ ф т я в а т и св е тв а т, к а т о за п а л е н и свещи
из го р а та ; те м е н у га та се синва м еж ду с в о и т е ш ироки и

247
к р ъ гл и л и с т а и разм ирисва с ъ с с в о я т а п р и я тн а миризма
го р а та ; д ъ р в е т а т а н а п ъ п в а т е д н о п од ир д р у го , ц ъ ф т я т
и се р а з л и с т в а т ; пче л ите за б р ъ м ча в а т по ц в е т о в е т е да
б ерат мед; ш арените пеперуд и се п о я в я в а т по п р и п е ц и ­
те; д о ж и в е л и т е през зим ата мухи и з л е т я в а т и з п о д к о ­
р и те на сухи те д ъ р в е та ; т р е в а т а п р о б о ж д а с о с т р и т е си
къ л н о в е и л и сти ц а м еката в л а ж н а зем я. Д о х о ж д а в р е ­
м ето на Зарезана, на днеш ните Св. Ч е тир есе т, Б л а г о в е -
щение, Г е р гь о в д е н , П е тр о в д е н , Горещ ниците и д е н я т на
В е л и ки я б о г ч о в е къ т се уверява, че н а п ъ л в а ­
н е т о на д р я н а , не го е и зл ъ га л о ... П о ж ъ л т я в а т
и у п а д в а т л и ста та , пада слана, а п о д и р нея - и б е л и я т
с н я г; з а м р ъ з в а т пак реките , д ол ищ а та и езерата, и ч о ­
в е к ъ т се гр е е при о гъ н я и я д е о т съ б р а ни те п ре з л я ­
т о т о п л о д о в е на с в о я т р у д , и не се бои вече, че няма
д а се я ви хуб авата и весела прол ет, с то п л о т о , п л о д о ­
в и то л я т о . Н аб л иж ава п а к д е н я т , в к о й т о д я д о Ц в я т
намери м инал ата го д и н а н а п ъ п и л и я д р я н в
го р а та , и в с и ч ки момци и моми се г о т в я т д а и д а т д а го
в и д я т , д а се у в е р я т в то р и п ъ т и да д о н е с а т в с е л о то
кл о н ч е на с в о и те домашни и селяни.
Т оя зн а м е ни т ден ще б ъ д е п р а зн и к; о т с е га се з а х ­
ваща н о в а та го д и н а ; б о г с л и за на зе м я та да п о д н о в и
п р и р о д а та , то й т р я б в а д а се посрещ не, т р я б в а д а бе
чака, т р я б в а д а б ъ д а т в си ч ки в къщ и будни; т р я б в а
В е л и ки я т о т е ц - Д я д о Г о с п о д да се посрещ не о т в с и ч ­
ки весело, т р я б в а 'д а се -н а го с ти , но да се н а го с т и от
в си ч ко , що е дал на сто па н ина , от вси чко , що има в
,къ щ и за я д е н е и пиене. С ъ б и р а т се в с и ч ки т е с т а р ц и о т
с е л о то и о п р е д е л я т : в с и ч ки те къщ ни, в ъ в в с я к а къщ а,
д а ча ка т т а я нощ Бога.
За д а б ъ д е ц я л а нощ в. къщ и св е тл о , за д а не
уга св а ц я л а нощ о гъ н я т , бащ ите ка з в а т на си н о в е те си:
"М ом чета! И д е те в го р а та и д о в л е ч е те по един сух пън,
че да го изправим на кам ината, да го р и ц я л а нощ и да
ни све ти - д о н е се те "буд ник" /б ъ д н и к /. В с и ч ки те момци
о т с е л о то се св и кв а т, с ъ б и р а т се на хорищ ето, с ъ г л а ­
с я в а т се д а и д а т в го р а та з а буд ниц и . М ом ите, к а т о
в и ж д а т м ом ците на хорищ ето, д о х о ж д а т и те и ги м о ­
л я т : "Да д о й д е м и ние д а видим ка к е -н а п ъ п и л д р я н ъ т ".
- "Д ойд ете, - о т го в а р я т м омците, - ама ще ни п о п е е ­
те". - Ще ви попеем, ще ви попеем, к о я т о песен щ ете, а
и вие ще ни п о св и р и те с кава л и те ."

248
М ом ите з а п я в а т напред, м ом ците за с в и р в а т с ж ъ л ­
ти те ка в а л и и о ти в а т в е сел о в го р а т а д а в и д я т д а л и е
напъпил д р я н ъ т - п р е д в е с т н и к ъ т на н о ва та го д и н а , д а
о ткъ р ш а т с у р о в и вейки - с у р о в а кн и ц и и д а ги з а ­
несат в с е л о за уверение, че го д и н а т а е с у р о в а , а
м ом ците д а д о н е с а т п ъ н о в е - б у д н и ц и .
С песни и свирни в л и з а т в гор а та. "Е то го там на
при пе ка цъ ф нал , е то и т о з и ще цъф не, гл е д а й т е о н зи в
усо е то - напъпил", - захващ ат да в и ка т р а д о с т н о м о ­
мите. "С урова е, сурова, и та з и го д и н а ще б ъ д е сурова,
не б о й те се", - чув а т се р а д о с т н и и в ъ з х и т и т е л н и в и ­
ко ве о т мом ците. И при в се ки р а з ц ъ ф т я л д р я н се н а т ­
р упват о р л я ц и о т моми.
"Елате, бре Ц в я т ко , ни о т к ъ р т е т е ; ‘ елате бре Б о ж к о ,
ни набе ре те ; елате, бри М инко, ни н ареж ете", - се м о ­
л я т м ом ите гл е зл и в о . "Ще д о й д е м , - о т го в а р я т м ом ците,
- ще ви наберем, но и вие ще ни попеете по е д н а п е ­
сен". М о м ц и те кърш ггг и р е ж а т н а й -х у б а в и т е д р я н о в и
п р ъ ч ки , а момите поем ат о т р ъ ц е т е им в е й ки те и п е я т:

"Цъф нал е д р я н а на припек


В наш ата го р а и усои,
Цъф нал е и напъ пил е,
С ко р о го р а т а ще листне,
С ко р о го р а т а ще листне,
И ще запее сл аве я,
И ще запее сл авея,
В д р е б н о к и ч е с т о усое;
Ще се р а з з е л е н я т нивите,
Н ивите и л и в а д и те ;
Ще узр е й кл а с а на нива
И я б ъ л к а в гр а д и н а ,
И я б ъ л к а в гр а д и н а ,
Б я л о т о гр о з д е на лозе...
Б о ж н е - л е вишен Господ и ,
Ето д р я н а ни п о ка зв а ." '

С ега в с я к а мома д ъ р ж и по е д н а к и т к а д р я н о в и в е й ­
ки и п е сн и те се п р о д ъ л ж а в а т . *

* К о г а т о се с л у ч и з и ма та т о п л а , п о н я к о г а д р я н ъ т се р а з ц ъ ф т я в а за
С у р б а - за п ъ р в и януари, а В с е к и н а п ъ пб а, м а к а р и да е с т у д е н а
зимата.

249
"С ега д а идем д а т ъ р с и м б ъ д н и ци" - казват
м ом ците.
"И ние ще д ой д е м , ние не се делим о т вас", - в и ка т
м л а д и те моми и се р а з д е л я т из го р а т а на о р л я ц и . "Е то
го , е то го , д е л еж и", и з в и к в а един м ом ък, у "Е то и за
мене", - и з в и к в а д р у г и "Аз намерих" - се о б а ж д а т р е ­
ти . "От т о з и п о - д о б ъ р не м ож е и д а б ъ д е ", - дума
ч е т в ъ р т и ...
О к ъ р н я в а т сухи те кл о н и и с ъ ко в е на п а д н а л и т е п ъ н о ­
ве, и з г л а ж д а т ги и ги у р а в н я т ; с в ъ р з в а т ги с п о я с и т е си
и ги п о в л и ч а т по снега. М ом ц ите в л е ка т б ъ д н и ц и т е , а
м о м и те (в ъ р в я т п о д и р е им, п е я т и се см е я т, к а т о гл е д а т ,
че им се з а к а ч а т п ъ н о в е т е по ш убраците и ка м ъ н и т е .
В е се л а та д р у ж и н а се п р и б л и ж а в а къ м се л о ; м а л ки те
д е ц а , чул и песните , поср е щ ат п р е д в е с т н и ц и т е на н о в а та
го д и н а и и с ка т д р я н о в и ве йки. М ом ите се р а з д е л я т на
м ал ки д р у ж и н и и р а з д а в а т на в с я ка къ щ а д р я н о в и с у -
р о в а кн и ц и . М ом ц ите з а в л я к о х а б ъ д н и ц и т е у д ом а си и
в с и ч к о т о село се го т в и д а с т о и б у д н о и д а ч а ка през
н о щ та Б ога , д а д о й д е д а го н а го с т я т .2. >
С т а р ц и т е още о т у с т р и н т а казаха в к ъ щ и т е си, че
ще п р а зн у в а т утреш ния д ен. Б абите и снахите знаят,
че ще д о й д а т в н у ки т е им д а ги ш ибат с д р я н о в и т е с у ­
р о в и п р ъ ч ки , д а им к а ж а т , че н о ва та го д и н а д о й д е , че
ще б ъ д е сурова, весела и ще има на н и в а та кл а с, на
л о з е т о г р о з д и в гр а д и н а т а я б ъ л ки , и да ги б л а г о с л о ­
вя I , да остареят и да побелеят като С т а р а т а
п л а н и н а , и захващ ат д а се г о т в я т още о т р ан о през
д е н я за поср е щ ан ето на н о в а та го д и н а . З ахващ ат д а се
п р и го т в я т , д а се о т п л а т я т на св о и те внуц и, за б л а г о с ­
л о в и я т а , с п о д а р ъ ц и . И к а к в и п о д а р ъ ц и е м ож а л да
д а д е с та р о в р е м е н н и я т д о м а ки н, освен о т о нова, к о е т о
му е д а л а п р и р о д а та . И е т о ж е н и те о т с я в а т о т н а й -
ч и с т о т о браш но, за м е св а т ки с е л о т е с т о , у п а л в а т пещ та и
и з в и в а т о т т о в а т е с т о : кра в а й че та , к у к л и /м ъ н и ч к и ч о ­
в е ч е та и к о н ч е т а /, л ъ ко в е ; п р и го т в я т то р б и ц и , п р е с т и л ­
ки, шити р ъ ка в и и у гъ р л я ц и ; за м ом чета та са л ъ к о в е т е ,
к о н ч е т а т а и т о р б и ц и те , а за м ом ичетата - куклите,
п р и с т и л ки т е и у гъ р л е т а т а . А с т а р ц и т е г о т в я т , о т с в о я
стр а н а , д р е б н и д у ка т а . П рез нощ та Б о г ще д о й д е да
вечеря на т р а п е з а т а им; в е ч е р я та ще т р я б в а д а се
п р и г о т в и ‘ к а т о за Б ога. И о т и в а м л а д ата б у л ка при р а к ­
л а та с н а й - ч и с т о т о брашно, о т с я в а тр и п ъ т и с н а й -

250
ч е с т о т о с и то /ч е с т е н я / и зам есва п ре сяна ки с е л а пита
- б о г о в и ц - а .
Б о го ви ц а та , к а т о за пред Бога, т р я б в а да б ъ д е г о ­
лям а - п о - г о л я м а о т о б и кно в е н н и я хл я б , к о й т о се меси
за всеки ден. За да п о ка ж а т , че са зем еделци и в о й н и ­
ци, б о го в и ц а т а о т го р е се у кр а с я в а с четири с т р е л и , на
к о и т о в ъ р хо в е те се срещ ат в с р е д а та на к р ъ с т и на
ч е ти р и те ъ гл и се и зв и в а т че ти р и те сте н и я б ъ л ки , к о и т о
п р е д с т а в л я в а т че ти р и купна ж и то . На че ти р и те к р а я на
с тр е л и те се и зв и в а т четири за п ъ н а ти лъка. А, з а да
д о к а ж а т , че имат и сребро, че не ги е о стави л Г о сп о д
и без пари, т у р я т в б о го в и ц а та и е д н а с т а р а чиста
ср еб ъ рн а бабка и н я к о л к о сур ови п ъ п ки от д р я н о в и т е
вейки, с к о е т о б л а го д а р я т на Бога, че е п о д н о в и л пак
го д и н а та , к а т о им е пр о в о д и л д р я н а за в е с ти те л , че ще
б ъ д е и та зи го д и н а " С у р о в а" и весела.
Д о ка то се м ръкне, в с и ч ко е го т о в о : б ъ д н и к ъ т е и з ­
правен на кам ината и п р е в ъ р за н с верига, за д а не се
стр о п о л и , к а т о п р е га р я ; че р н и я т петел е за кл а н , н а т ъ к ­
нат на ръ ж е на , .за е д н о с гл а в а та и опечен; с в и н с ка т а
гл а в а с кр а ка та са сварени на п и хти я и р а зл я н и - в п а ­
ници, да се с м р ъ зв а т; б о го в и ц а та опечена и н а т р и т а съ с
счука ни я д к и о т орехи; ж и т о т о сварено и р азм е сен о с
мед и чукани орехи; о ко л о тр а п е за та наредени пан иц и с:
ж и т о , просо, ечемик, леща, чесъ н, л ук и още о т в си ч ки
овощ ия: сушени круши, сливи, я б ъ л ки , м адж ун, г р о з д е н и -
ца, ки се л о зеле, пипереница, круш аница и т.н., - с една
реч, о т всичко, к а к в о т о е дал Г о сп о д в къщ и, е тур ен о
на тр а пе за та . С ур о в и те д р я н о в и п р ъ ч ки и т е са ту ка
при я с т и я т а , гъ р н е т о е п ъ л н о с вино, а ш улето с р акия.
С ъ б и р а т се в къщ и в си ч ки го с п о д а р и и с л у ги . Н а й -
с та р а та в дом а - с в е къ р в а та , учи снахите и д ъ щ е р и т е '
си, ка к да с л о ж а т и к а к д а н а р е д я т тр а п е за т а : п о ка зв а
им кое сл е д кое т р я б в а да се тури на тр а п е за т а , к а к т о
е в и д я л а о т майка си и с в е къ р в а си. В с и ч ки те ч а к а т да
д о й д е н а й - с т а р и я т - ж р е ц ъ т и п а тр и а р хъ т на дом а, да
п р и ка д и б у д н а та тр апе за. .
К а то зем еделец, с ка кв а ка д и л н и ц а ще ка д и т о й б о ­
ж и я т а б ъ д н а /б у д н а / вечер, ако не с емежа, за щ о то
п о -с в е щ е н о о т домаш ните зе м е д е л ски о р ъ д и я з а з е м е ­
д е л е ц а няма о т б л а го сл о в е н и я хранител емежа,
к о й т о му оре зем ята. На та зи св е ти н я, ко я т о , и з гл а д е н а
о т б л а го д а т н а т а бразда,- лъщ и ка т о ч и с т о ср е б р о , д о -

251
м о в л а д и ка та , к а т о си снема ка л п а ка , < пом олва се Богу,
тур я н я к о л к о ж и в и в ъ гл е н и о т б ъ д н и ка ; за л е п в а една
вощ еница и с ж е л я з н а т а х р а н и т е л к а -к а д и л н и ц а о ти в а
го л о гл а в п р е д с в е ти ц а та /и к о н а т а /. С то п а н ка та т у р я на
в ъ гл е н и т е н я к о л к о бели зъ р н а ти м и я н и к а д и л о н о с е ц ъ т
ка д и п р е д с в е ти я о б ра з с д я с н а т а си р ъ ка, а всички
къщ ни, и зпр а в е н и о ко л о му, се к р ъ с т я т и се м о л я т на
Бога, че ги е п о ж и в и л д а д о ч а к а т нова та го д и н а . Не
знае той, го р к и я т , д ъ л ги и ш ироки м олитви, к а т о .г р ъ ц ­
ките : "П р о с ти ни Б о ж е ; пом огни ни, Б о ж е ; дай з д р а в е на
в си ч ки ни в къщ и, и на п ти ц и и на д о б и т ъ ц и ; д ай да
се р о д и в с и ч к о и недей ни з а б р а в я в н а й - т е ж к и т е б е ­
ди, н е во л и и п р е м е ж д и я !" Т ака се моли той на къ с о , но
о т н а й - с к р и т а т а д ъ л б о ч и н а на душ ата му и з л и з а в ся ка
дума, с н е п р и с то р е н о чув ств о . Д е ц а та се к р ъ с т я т , п о в ­
т а р я т бащ ините си думи и м о л я т Б ога, д а им д ад е
зд р а ве , .д а п о ж и в и баща им, м айка им -и в с и ч ки къщ ни.
П о д и р т а я къ са , но искрена и п ъ л н а с ч у в с т в о м олитва,
н е р ъ к о п о л о ж е н и я т ж р е ц се о б ръ щ а към н а р е д е н а та б о ­
ж а тр а п е за , кад и в с и ч ко на нея и о ко л о нея и отива
при д о б и т ъ ц и т е , при браш ното, при в и н о то , ж и т о т о и
при в с и ч ко , що му е дал Б о г и, к а т о го п р и ка д я в а к а з ­
ва: "З а в а р д и и за кр и л и , Б ож е, д ай д а 'с е п р е л и в а и
пресипва, д а има и за сир ом а сите и за си р а ц и те !"...
К а то п р и ка д и ц е л и я си дом, връщ а се, п р и ка д я в а
п о в то р н о с в е ти ц а та и т р а п е за т а ; с л а га к а н д и л н и ц а т а
пред и к о н а т а и ка з в а на в с и ч к и т е д а се н а р е ж д а т о к о ­
ло ка д е н а т а б уд на вечеря.
Д е ц а та и в си ч ки къщ ни с я д а т о ко л о к а д е н и я ж е р т -
вени к и ч а к а т с б л а го го в е н и е з а п о в е д т а на домаш ния
вл а д и ка . П р е кр ъ с т в а се то й т р и п ъ т и и п о д и р него
всички, и ка з в а : "Д ойди, Б ож е, на ка д е н а та ве че р я , хляб
да ядем и х л я б д а се роди". У л а в я в д я с н а т а си р ъ ка
б о го в и ц а т а *, и з д и га я нагоре: "Дай, Б ож е, в с я к о га * на
та зи ве че р д а се- намира на т а з и тр а п е за б о ж а т а б о г о -
вица". К а т о ка ж е това, пре чуп ва я на ч е ти р и равни
ч е т в ъ р т и н и и я п о д а в а на с т о п а н к а т а си, к о я т о чупи
в с я ка ч е т в ъ р т и н а на п о - д р е б н и къ с о в е и нарича: "Това
е за Г о сп о д а , то в а з а бащата, т о в а за м айката, з а б а ­
бата, за д я д о /а к о г и ' има в къ щ а та ж и в и /, т о в а за
С то я н а , з а М ладена, Ц в я т ка , П енка, Данка" и т.н: и н а ­
р е ж д а п р е д в с е ки го наречения му къ с .

В ня к о и м е с т а п р а в я т и б а н и ц и на б ъ д н и вечер.
А ко имат негд е навъ н н я к о го о т домаш ните си, и за
него о т ч у п в а т д ял о т б о го в и ц а та . П о д и р то ва ч е п я т за:
воловете, з а конете, за о вц е те , за дом аш ните п ти ц и и
за в си ч ки домашни ж и в о тн и .
К а то се начепи и р азд е л и т а ка б о го в и ц а т а , в се ки
захваща д а си р а з гл е ж д а д ел а и д а тъ р с и , д а л и не се
е п ад н ал а ср е б ъ р н а та бабка в д е л а му*. В д е л а на к о ­
го т о се намери ср е б ъ р н а та пара, п р е д с ка з в а т му', че
през ц я л а т а го д и н а ще има щ астие д а печели пари, или
ще намери н е гд е имане.
Н ам ерената пара не я взема, к о й т о ' я е нам ерил: т я
е б о ж и я и н икой о т къ щ н ите ням а право да я п р и с в о я ­
ва; т я се зал епва на ико на та и с т о и за д р у ги т е ка д е н и
в е че р и **. К а то се н а в е че р ят и к а т о хапнат о т в си ч ки
я сти я , к о и т о са ка д е н и на тр а п е за т а , т р а п е з а т а
не се в д и г а т а з и в е ч е р : т я с то и п ъ л н а и
пре л яна с вси чко , що е о с та н а л о на нея и гъ р н е т о се
н апъ л ва с вино.
Д ецата, к а т о гл е д а т , че т а з и вечер се о с т а в я т р а ­
пезата д а пренощ ува пълна, п и т а т майка си, з а к о го се
о с та в я т а ка пъ л на и преляна. "Б о г ще д о й д е нощ ес д а
вечеря", - им о т го в а р я с н а б о ж н о ч у в с тв о м айка им. -
"Той с е га в е че р я н е гд е в н я к о я къ щ а и после ще д о й д е
у нас". Д е ц а та си л я га т , к а н д и л о т о го р и пред с в е т и ц а т а ,
б ъ д н и к ъ т тл е е в кам ината, и д о к а т о за с п я т, н я к о е п о -
л ю б о п и тн о д е те , к о е т о иска д а в и д и всичко, се н а д и га
над п о к р и в к а т а и гл е д а на тр а п е за т а , за да в и д и ка к
ще в е че р я Д я д о Г о сп о д .
На с у т р и н т а д е ц а та п и та т м айка си, д о х о ж д а л ли е
Д я д о Г о с п о д д а ве че ря. И м айка им казва, че к о га т о
спели в с и ч ки , то й д о х о ж д а л , ве че р я л и си отиш ел. Т ова
вя р ва сам ата п ро сто д уш н а майка.
О т в е ч е р та , д о к а т о още не са к а д и л и т р а п е за т а , майс­
ка та га д а е с ъ с сур ови д р я н о в и п ъ п ки : о т к ъ с в а о т с у р -
в а кн и ц и те н я к о л к о избрани хубави сурови п ъ п ки , р а зр а в я
н а ж е ж е н о т о огнищ е и на нагорещ ената му р авнина т у р я
за в с е ки го , к о л к о т о са ж иви в къщ и, по е д н а п ъ п ка .

м
На н я к о и м е с т а т у р я т и пъпки от с у р о в а к н и ц а т а , а 6 г р а д и щ а т а I
книжки, с к о и т о нари ча т: къщата, ло зето, нивата, о в ц е т е , в о л о ­
в е те и т .н .
С е га и м а т р и к а д е н и вечери: с р е щ у Коледа, 'Нова г о д и н а и Бо­
го я в л е н и е , а някои, п о н е г д е к а д я т и с р е щ у И г н а ж д е н .

253
К о м у т о п ъ п ка т а , к а т о се н а ж и ж е , п о д с к о ч и и се пукне,
п р е д ска зв а , че т о й през ц я л а т а го д и н а ще б ъ д е з д р а в
и ще ти ч а и скача, а ко м уто не п о д с ко ч и , а само се
пукне на м я с т о т о си, -той ще более през го д и н а т а *.
Д о м о в л а д и ка та е д л ъ ж е н ц я л а нощ да с то и буд ен
/б ъ д е н / и д а п о д т ъ к в а о гъ н я , за д а го р и и св е ти п о с ­
то я н н о и д а ч а ка д а д о й д е Б ог да вечеря. С т о п а н ка т а
ц я л а нощ г о т в и и н а гл е ж д а гр ъ н ц и т е с го з б и т е , к о и т о
в р я т край б ъ д н и ка .
П осред нощ се чува д ъ р в е н о т о кл е п а л о о т черква,
ко е т о и з в е с т я в а на хората, че т р я б в а д а и д а т д а се
по м о л я т на Б о га и д а му п о б л а го д а р я т , д е т о ги е п о ж и ­
вил да д о ч а к а т п о д н о в е н а та го д и н а . М а й ка та щом чуе, че
кл е п а л о то чукн е, взем а п р и ка д е н а та су р о в а кн и ц а и п о чв а
д а сур вака в с и ч к и т е спящ и в п о с т е л я т а и го в о р и :

"Сурва, сурва го д и н а -
До го д и н а д о амина -
Весела год и н а .
Г ол ям кл а с на нива,
Г ол ям гр о з д на лозе,
Ж ъ л т мамул на леса,
Ч ервена я б ъ л ка в гр а д и н а .
Ж и в о и з д р а в о д о го д и н а ,
До го д и н а д о амина.
Да остарееш , д а побелееш
К а то С та р а та планина.
Ж иви и зд р а в и -д о год ина".

Децата, п р о б уд е н и о т ш ибането на с у р о в а кн и ц а та
въ р ху п о к р и в к а т а им, н а ска чв а т и захващ ат д а п и та т:
"Гд е ми е н о в а та риза, долам ата, де ми са гащ ите, де
ми е п о я с ъ т , обущ ата, ка л п а к ъ т " и т.н. и, к а т о ги д а д а т
на п о -г о л е м и т е , захващ ат д а се о б л и ч а т и д а се г о т в я т
д а и д а т в че р кв а . П о -г о л е м и т е о т и в а т на че р кв а з а е д ­
но с баща си, а на п о -м а л к и т е им ка з в а т , да п о ч а ка т

*■
В ня ко и м е с т а г а д а я т и с л у к о в и люспи, с к о и т о п р е д с к а з в а т 6
кой м е с е ц п р е з г о д и н а т а щ е има д ъ ж д или сняг: н а р е ж д а т 12 с у р о ­
ви, м е с н а т и , л у к о в и люспи, т у р я т във в с я к а по м а л к о ч у к а н а
д р е б н а со л и на с у т р и н т а гледат: 6 к о я т о им а п о в е ч е вода, т о я
месе ц, на к о й т о е н а р е ч е н а лю спата, щ е б ъ де д ъ ж д о в е н или с н е г о -
вит, ак о е з и м е н м е се и.

254
или д а п о с п я т , че п о д и р малко, к о га т о се в ъ р н е баща
им, щ е' и д е майка им, и ще ги заведе, но в р а го в е т е не
л я га т вече и в с е ,в р ъ н к а т майка си д а ги о б л е че и да
ги за в е д е на ч е р кв а и, к а т о ста в а т, н а к л я к в а т го л о с к о к и
о ко л о о гн и щ е то и захващ ат да п и т а т майка си: "К акво
ври в туй гъ р н е , в ко е е сърм ата, д е е о р и з а т о т о , к о га
ще метнеш б а н и ц а та в пещ та" и м ного д р у ги в ъ п р о с и й
за д а в а т, а н а й - в е ч е за Д я д о Г о с п о д , к а к е ве че ря л
сам, ко е му се е у с л а д и л о повече, пил ли е вино и р а ­
кия, к о л к о п ъ т и е пил вино, ка то щял д а пие, к а к е
б л а го с л а в я л , ви ка л ли е баща им да п р и ка з в а с н его и
м ного д р у ги д е т и н с к и въ проси.
Щом се ч е те п ъ р в о т о евангелие, б ащ ата си д о х о ж д а
д а н а гл е д а що се върш и в къщ и, и о с т а в а д а вард и
в с и ч ка та къ щ а. М а й ка та се прем енява, о б л и ч а г о л о с к о -
ц и те и ги з а в е ж д а на черква.
К а то с т о и в ч е р кв а д о в то р о е в а н ге л и е и т я се
връщ а д а н а гл е д а я с т и я т а в гр ъ н ц и т е и д а в и д и ' д а л и
е изв ъ р ш е но в с и ч ко , к о е т о е п о р ъ ч а л а на м ом ичетата.
К а то си д о й д е ж е н а та , м ъ ж ъ т пак о ти в а . Щом н а б л и ж и
да пуща че р кв а , ще д о й д е едно д е т е д а й и зв е с ти , че
с ко р о ще б ъ д е р а з п у с т и т я , ка к д а е, ще ид е д а се
мироса и д а си взем е нафора.
К а то пусне че р кв а , захващ а вече д а се р а зс ъ м в а и,
щом се р а зсъ м н е д об р е, р а з д и гв а т к а д е н а т а т р а п е з а и
се г о т в я т вече д а посрещ ат с у р в а к а р и т е .
Б аба та и с т а р е ц ъ т - д я д о т о /а к о има т а ки в а в к ъ ­
щ а та /, за хва щ а т д а си г о т в я т д а р о в е те . Д я д о т о р а з ­
в ъ р з в а ш арената к е с и я и д а в а на б а б а та д р е б н и пари.
Бабата, или к о я т о е н а й -с т а р а т а в къ щ и, го т в и : к р а -
ва й че та та , к у к л и т е , л ъ ко в е те , к о н ч е т а т а , и з а в с я к а
б л и зка в н у ч ка : р ъ ка в и , п р е сти л ка , ч о р а п и и д р ., а за
къ р м а ч е та та ш апчици, пелени, ю р га н ч е та и тем п о д о б н и .
Н а й -н а п р е д за хва щ а т д а ги с у р в а ка т къ щ н и те внуки,
к о и т о с у р в а к а т в с и ч к и т е п о - с т а р и о т себе си.
Е то к у ч е т а т а за л аяха , п о р ти те се захлопаха, о тв о р и х а
се и в н у ки те в л и з а т , в с я ка с ъ с с у р в а кн и ц а в р ъ ка . Д я д о
и баба с т о я т на п ъ р в о т о м ясто: о т т я х ще за х в а н а т д а
су р в а ка т и и з р е ж д а т в си ч ки кьщ ни. "С урова го д и н а , в е ­
села го д и н а , го л я м кл а с на нива, го л я м гр о з д на лозе,
ж ъ л т мамул на леса, червена я б ъ л ка в гр а д и н а , ж и в о и
зд р а в о д о го д и н а , д о го д и н а , д о го д и н а д о амина; да
остарееш , д а побелееш , к а т о С тара планина", се п о в та р я

255
н а д в с е ки над гъ р б а , к а т о го ш ибат с ъ с с у р в а к н и ц и т е и
го б л а го с л а в я т н е в и н н и те деца.
Д я д о в а т а ке с и я се р а зв ъ р зв а ; то й д а в а на в с я ко
вн уче пари, и в с я к о му ц е л ув а д я с н а т а р ъ ка ; баба, в у й ­
на, с т р и н ка , леля, или к р ъ с т н и ц а им, д а в а им к у к л и и
д р у ги п о д а р ъ ц и . П ар ите се з а б о ж д а т в к у к л и т е . Р ъ к а ­
в и те се п р е м я та т п р е з р ам о то на д е ц а та , т о р б и ц и т е се
при пл а щ ат, а в т о р б и ц и т е се т у р я т к у к л и т е с парите.
П ъ р в а т а д р уж и н а , к а т о и зл е зе , д о х о ж д а в т о р а , т р е т а и
т.н . Т а ки в а м лади д р у ж и н и се нам ират в ъ в в с я к а къ щ а и
п о ч т и ц я л ден не о с т а в а къ щ а та б е з сур в а ка р и .
К о я т о е го д е н и ц а , с е с т р и т е на м ом ъка, или д р у ги
м л а д и б у л ки и моми о т и в а т о т с тр а н а на г о д е н и к а д а я
поздравят, д а я с у р в а к а т и д а й поднесат д а ­
р ове о т го д е н и ка й. Г о д е н и ц а та о т с в о я с т р а н а праща
д а р о в е на го д е н и ка , на р о д и т е л и т е му и д а р я в а с у р в а ­
ка р и те . С в е к ъ р ъ т , с в е к ъ р в а т а и д е в е р ъ т , к а т о приемат
о т го д е н и ц а т а д а р о в е т е , и те ще й в ъ з в ъ р н а т д р у ги
п о - с к ъ п и д арове, о т с в о я стр ан а.
Т ъ й се е посрещ ал и празнувал п р а з н и к ъ т на С у ­
р о в а н а к о й т о п р е д в е с т н и к ъ т е с у р о в и я т напъпил
свещ ен д р я н , - о т незапом нени врем ена в нас, тъ й
почти го е при ел а и покровител ствува б ъ л га р с к а т а
ц ъ р к в а и т ъ й се п р а зн у в а и д о д н е с в н е в и н н и те села
и м ал ки гр а д о в ц е ; но в го л е м и те гр а д о в е , д е т о вече
п р о н и кв а з а п а д н о -е в р о п е й с к а т а цивилизация, ве че е
и з о с т а в е н о и за б р а в е н о м н о го ’ о т т и я н е в и нн и стари
' обичаи, к о и т о т р я б в а д а са били н я к о га д а ж е о б щ о ­
е в р о п е й ски . И ц и в и л и з о в а щ и те се наши г р а ж д а н и м ного
неща са вече за п о ч н а л и д а п р е н е б р е гв а т и д а ги и з о с ­
т а в я т , м н о го се е изм е ни л о и се изм еня о т о н о в а , ко е то
са ни за п а зи л и п р а о т ц и т е ни о т незапом нени го д и н и !
В се ки гр а ж д а н и н се въ зхищ ава, к а т о гл е д а , к а к н е ­
в и н н и я т се л я н и н е за в а р д и л и и з п ъ л н я в а т и я све ти
п р а о т ч е с ки обичаи и о б р е д и , к о и т о са о с т а н а л и о т м но­
го хи л яд и ., го д и н и , но п а к не ги и зв ъ р ш в а т ъ й , к а к т о
се л я н и н а , с та ко в а б л а го го в е й н о и горещ о ч у в с т в о , з а -
щ о то т о в а ч у в с т в о за п о ч н а в м ного с ъ р ц а д а о хл а д яв а ,
а в н я к о и е вече и з т и н а л о и се е в л е д е н и л о ! Б л а ж ен и
са т и я че л я д и , к о и т о в а р д я т с в е ти те об ичаи на св о и те
прадеди.
. Ц и в и л и зо в а н и те е в р о п е й с ки народи са изм енили
с в о и те с та р и об ичаи с м но го нови и п о - и з т ъ н ч е н и , а

256
ние, к а т о не сме дош ли още д о там и к а т о о с т а в и м ’
онова, ко е т о са ни завещ али ста р и те , ще се въ звр ъ щ а м е
в д и в а ч е с т в о т о , к о е т о са и згл а д и л и наш ите пра д ед и
пре д и хи л я д и го д и н и .
С н а р о д н и те обичаи, о б р е д и и пра зн иц и са могли
наш ите д е д и д а з а п а з я т н а р о д н о с т т а ни, е з и к а ни, за
д а оцелеем и д о д н е с к а т о народ. Н арод без свои
обичаи, не е н ар од , а с та д о , ко е то се в о д и само по
един и н с ти н кт, к а т о в с я ко добиче.

17. По н я ко л ко думи 257


ИСТОРИЧЕСКИ
БЕЛЕЖКИ

На 20 ноември на Св. Б о го р о д и ц а , т а я го д и н а с л у ­
ча й н о о т и д о х на К а п и н о в с ки я м анастир Св. Н икол а, д е т о
б я х а се съ бр а л и м н о го ж и т е л и о т о ко л н и т е м еста д а се
ч е р ку в а т , или к а к т о к а з в а т сами те - с ъ б р а л и се на
з б о р а, за щ ото в з д а н и е т о има е д н а м алка ц ъ р к в и ц а
С в. Б о го р о д и ц а . Т у ка в с я к о село, о т п о -г о л е м и т е , си
им а' о пр е д е л е н а о д а я , к о я т о им се о т в а р я и им се п р е ­
д а в а на тя х н о р а зп о р е ж д а н е . В с и ч ки те с та и б яха пъ лни,
а те не са малко. В ечерта, в п о в е ч е то ста и , д е т о имаше
м л а д е ж и и м ом ичета с р о д и т е л и т е си или с р о д н и н и те
си, за сви р и ха ц и гу л ки т е , м ного си в о д е ха сво и га д у л а р и
с га д у л к и - тр и с тр у н н и гусл и, и се захванаха и гр и те . В
К а п и н о в с ка т а стая беше н а й -в е с е л о : някол ко пари
/ч и ф т а / моми играеха на кр е х н а ти я гл а с на га д у л к а т а ,
х у б а в и те крехнати р ъ ч е н и ц и ; наш йте р ъ че н и ц и , к о и т о ги
и гр а я т мом ичетата, се я в я в а т в н а й -х у б а в а т а си к р о т к а
ф орм а и м ного п р и л и ч а т в д в и ж е н и я т а си на м а л о р у с -
к а т а ка за ч ка , с ъ е д и н е н а с п о л с ка т а ^ е л с ка п ол ка. Р а з ­
л и к а т а е, че к а т о и гр а я т , не се д ъ р ж а т з а р ъ ц е т е н а п -
р а в о , а чрез бели р ъ чениц и, к о и т о се л о в я т , ту о т
д в е т е момичета, т у се пущ ат и само е д н а т а и гр а е с ъ с
с в о я р ъ ч е н и к, ту д в а т а р ъ ч е н и ц и ги у л а в я т и д в е т е и
п р а в я т р а зл и ч н и ф игури. И гр а та и с в и р н я т а се п р о д ъ л ­
ж и д о къ с н а вечер и н икой о т ка л у ге р и те не им н а п р а ­
ви н и ка кв а б е л е ж ка , че е п о сти и пр., за щ о то то з и
о б и ча й д а се пее, свир и и и гр ае бил с та р и в с я к о га при
в с е ки с ъ б о р се п о в та р я . Види се, че в с т а р о вре
ме, с ъ б о р н и т е храм ове са с л у ж и л и на н а р о д а к а т о
з 6 о р, о т д е т о е о с та н а л о и името с ъ б о р , дето

258
с т а р о т о п о н я т и е за зб о ра и и гр и т е о ко л о о гъ н я , хърама,
гарама, го р о са се слели в е д н о и н а р о д ъ т т а ка си ги
разбира, т.е. т о й се весели и играе и на м анастира, ако
и д а е монаш еска обител, к а к т о и на с в о я с е л с ки збор
при храма на с в о я т а ц ъ р кв а - к а к т о е б и л о и в с та р о
време - п р е д и х р и с т и я н с т в о т о - И м о н а с и т е ,. к а т о хора
о т н а р о д а и зл е зл и , и к а т о з н а я т това з а с та р обичай,
не им за б р а н я в а т.
П ред и че ти р и го д и н и б я х на Ч е р е п и ш к и я ма­
настир, въ в В р а ча н ско на р. И скъ р, на Г о л я м а Б о го р о ­
д ица, к о га т о е и храм ъ т на манастира. Там п ъ к нямаше
свирни, но о т в с я к о село момите о т с в о и т е о даи, на
к о и т о б яха о тв о р е н и п р о зо р ц и те , и о т в и с о к и т е м анас­
т и р с к и ча р д а ц и , пееха ц я л а нощ, ка то се н а д п я в а х а м о ­
м ите о т е д н о се л о с момите о т д руго , т.е'. е д н а и същ а
песен се пееше о т д в е стр ан и, к о га т о м лъ кнеш е е д н а та
стр ан а, захващаше д р у га та , а д о л у в ц ъ р к в а т а св е щ е н и ­
ц и те и зп ъ л н я в а х а всенощ но бдение. С т а р ц и т е и с т а р и ­
ц и те бяха в че р ко ва , а м л а д е ж т а пееше по своем у н а ­
р о д н и т е си песни и на с у тр и н та се п р е ч и с тя в а х а всички.
Е то ка к п р а в о с л а в и е то на нашата в я р а се е с л я л о с
н а р о д н и те с та р и р е л и ги о зн и в я р в а н и я и об ича и /е д н и т е
п е я т в храма х р и с т и я н с ки б о ж е с тв е н и песни, а д р у ги т е
- е п и ч е с к и / и се е о б р а зува л о това, к о е т о се з о в е о т
народа б ъ л г а р с к а вяра, т ъ й щ о то с името
б ъ л га р с к а ’ в я р а н а р о д ъ т р а зб и р а х р и с т и я н с т в о т о и с
им ето х р и с т и я н с т в о - б ъ л га р с к а вяра. Е то защ о той
сл и в а п о н я т и е т о за прием ането на х р и с т и я н с т в о т о съ с
с в о я т а " н а р о д н о с т, к а т о ка зв а : един т у р ч и н се п о б ъ л га ­
рил, вм есто станал хр и сти я н и н . От т у к а и зл и за , че
х р и с т и я н с т в о и б ъ л г а р с к а н а р о д -
н о с т," в народа, е все е д н о понятие. П р о т е с т а н т с к и т е
мисионери, к о и т о в п о сл е д н о време са се р а зп ъ л з е л и
к а т о рой о т червеи м еж д у б ъ л га р с ки я п р о с т и невинен
н а р о д и б е зн а ка за н о го п реоб ръ щ ат в п р о те с та н и зъ м , не
п р а в я т д р у го нищо, освен д а го о т к ъ с н а т ' о т н а р о д н а та
му вяра, с к о я т о е с в ъ р за н а н а р о д н о с т т а ни и, к а т о ни
р а з к ъ с а т на къ с о в е , да захванем и ние д а си късам е
гл а в и те ф а на тиче ски и х у б а в и я т б ъ л га р с к и н а р о д да
про пад н е, к а к т о са го д ове л и едно време д о п р о п а с тт а
и са го б л ъ сн а л и в ъ т р е Б о г о м и л и т е!...
I И те зи м исионери са б ъ л га р с ки синове! Т а ки в а са
бил и и Б ого м и л и те, но к а к т о на пъ рвите, т ъ й и на в т о ­

259
р и те к в а с ъ т им е ч у ж д . Б о го м и л с т в о т о в З а па д н а
Е вропа см аза в л а с т т а на п а п и т е, а у нас - наш ата
гл а ва !...
К а то п о п и та х с т а р ц и т е о т м анастира, ням а ли д а се
е за в а р д и л н я к о й р ъ ко п и с или н я ко и б е л е ж ки н я к ъ д е ,
т е ми казаха, че в с и ч ко е п р о п а д н а л о . На п и т а н и е т о ми,
к о га се е направил т о я м анастир, казаха ми, че има з а ­
п иса но з а д о л та р а . А з на часа о т и д о х и на и з д а д е н и я
п о л у к р ъ г на о л та р а, го р е по перваза, в и д я х с л е д н и я
н а д пи с:
-ьПерко создьса сей к н м а т р т л ъ ст-км Кьгтннскхго ДОвнтелА
чуА от*«|>ид И жс &л ь а стнт « л а л ьто Г д и е 1272. Со овиовление 1835.
К а то з а п и т а х д я д о х а д ж и я , ко й е бил м а й с т о р ъ т на
ц ъ р к в а т а , к о г а т о са я о б н о в я в а л и , т о й ми каза, че на
гл а в н и я м а й с то р им ето не помни, а помни на б р а т му Р а ­
чо, к о й т о бил под м а й сто р , - и д в а м а та бил и д р я н о в ч а н и .
П о д и р т о в а д я д о х а д ж и я се за и н те р е с у в а и, к а т о
д о н е с е е д н а м ал ка к н и ж к а м ол итв ен иче , к а з а ми: "Е то
п ъ к аз що съ м записал." П и с а н о то беше с ч е р ко в н и б у к ­
ви на п ъ р в и я л и с т на к н и ж к а т а . К н и ж ка т а , черна и у к а -
д е н а : е то п и с а н о то :
"На го д и н а 1829, д о д о х на м анастира с в я т а го Н и к о -
л а я С т о й ку Т а н а с о в * и, к а т о в с я к о момче, п о ж е л а х д а
се уча. Т о з и мой. р о д н и н а о т е ц Х а д ж и П аисия, х а р и зв а
ми ту й м о л и тв е н и че за н е го в о пом енувание.
На 1835 т о га в а се о с в е ти н о в а та ц ъ р к в а о т архиерея
Т ъ р н о в с ки И л арион на се пте м вр и на С вети Симеон. Т о ­
га в а ста н а в ъ с т а н и е т о , обесиха И в а н а кя и М и т я С о ф и я -
л и я т а и Х а д ж и Ю рдана Б р а д а т а о т Елена и с ю р д и с а х а
игум ена на П л а к о в с ки я м анастир X. С е р ги я на М а гл и ш ки я
м анастир с м н о го м ъ ки и Т е о д о с и я монаха н е го в д р у га р ,
и аз на с в е т е н и е т о . ц е р кв и о т И лариона сащ. Е п и ско п
б и д о х а н а гн о с или чтец ."
К а то го з а п и т а х за М и т я С о ф и я л и я та , т о й ми каза,
че т о й т о га в а , в ъ в време на в ъ с та н и е то , правел Св.
П ре о б ра ж ен ие , /т .е . М итю С о ф и я л и я т а бил б и н а и м и н и я -
та, а р х и т е кт на м анастира Св. П ре о б р а ж е н и е в Т ъ р н ~ в с -
к и я д е р в е н т /.

К а т о не б и л к а л у г е р с е н а р и ч а л С т о й к о Т а н а с о б •j

26С
"М акар д а не съм писал, ми ка за д я д о Х а д ж и я , но
запиши: т о га в а обесиха и Велча. В си чки те ги обесиха в
Т ъ р н о в о ."1
О т д я д о Х а д ж и я , к о й т о е 8 0 -го д и ш е н с та р е ц , м о ­
жеше да се запиш ат още м ного устни р а зка зи и п р е д а ­
ния, но п о н е ж е с т а р ц и т е бяха за е ти с угощ аване на
го с т и т е си, т о га в а не бе в ъ зм о ж н о , а и аз тр яб в аш е д а
си д о й д а в Т ъ рново. К а то ме н а го сти ха и мене на о б ­
щата тр а п е за , аз им б л а го д а р и х за го с т о п р и е м с т в о т о , а
особено на О. А рхим а нд ри та Стеф ана, к о й т о с е га з а ­
в е ж д а м анастира, и к о й т о ме прие м ного радуш но, аз си
в ъ зс е д н а х к о н я и си д о й д о х в град а.
А ко д а д е Г о сп о д з д р а в е и о б с т о я т е л с т в а т а п о м о гн а т,
мисля д а и д а пак при д я д о Х а д ж и я , да го р азп итам
още за н я к о и интересни неща, к о л к о т о е запом нил.
Всеки с та р е ц у нас е един пер ио д о т нашата и с т о ­
рия; те зи период и не т р я б в а д а се о с т а в я т бели и
знаю щ и на , с тр а н и ц и те на б ъ л га р с к и т е д е я н и я . И то
тр я б в а д а се върши с ко р о , защ ото, к а к т о съм ка зв а л
м ного п ъ ти , врем ето не ча ка д о гд е ни д о й д е ке ф ъ т: т о
въ рви - т е ч е и лети на кр и л а неуморни и п о с т а в я с ъ с
сво и те неумолими и неизм енни за ко н и в си ч ко в о т р е д е ­
н о то му м я с то !... А ко се е бил о записвало о т с т а р и т е
хора, що п о м н я т, ние щяхме да имаме м ного п о - с в е с т н а
и с то р и я и м ного п о - п ъ л н а и нямаше д а се ровим из
ч у ж д и т е архиви и д а черпим м ного и неверни неща - а
п о н я ко га и измислени. З аписвайте, го с п о д а л ю б и те л и на
нашата и с т о р и я и л и те р а тур а , за писва йте, д о гд е е в р е ­
ме, че и нам тъ й ще ни н а т я к в а т нашите п о то м ц и и ще
ни о б в и н я в а т в лен и н е б р е ж е н и е! В секи г р а ­
мотен м л а д е ж т р я б в а д а си има един гол ям п о д в ъ р з а н
теф тер - сб о р н и к и д а внася в него в сичко, к о е т о чуе
о т м иналите тъ м ни -за наш ата кн и ж н и н а времена.

261
н я к о и гъ р ц и , ц е н я в а л и с е 1 при т я х и р а б о тя л и по г р а ­
д и н и т е на В л а нга и по д р у ги гр а д и н и в Ц а р и гр а д и в
о к о л н о с т и т е му.
К а то са научили гр а д и н а р с к о т о и з ку с т в о , те се с ъ б ­
р а л и н я к о л к о души и п о ж е л а л и сами д а си о т в о р я т г р а ­
д и н а в Ц а р и гр а д , но п о н е ж е в онова време са с ъ щ е с т ­
вува л и еснаф ите, гр а д и н а р с к и я т еснаф не им п о з в о л я в а л .
Едни о т тя х, к а т о се в ъ р н а л и една зим а в Л я с к о в е ц ,
м е ж д у к о и т о е бил и д я д о ми по бащ ината ми в л а к а -
д я д о Цани Б р а д в и ч ка та , к о г о т о гъ р ц и т е в Ц а р и гр а д
п р е кр ъ с т и л и о т б р а д в и ч ка на ш кипарня, к о е т о на г р ъ ц к и
ще рече тесла.
К а то зим ували в Л я с к о в е ц и м исляли на п р о л е т т а
п а к д а и д а т на Ц а р и гр а д , в е д н ъ ж отиш ле в Т ъ р н о в о " д а
си п а за р ув а т д е т о се срещ нали с един т ъ р н о в р к и т ъ р ­
го в е ц , к о й т о х о д я л в Брашов д а пр о д а в а ко п р и н а и к а ­
т о се за п р и ка зв а л и о т реч на реч дош ле и на т а я реч:
д а се и з к а ж а т , че з н а я т гр а д и н а р с т в о т о д об р е, н о не
м о га т д а си о т в о р я т на с в о я гл ава гр а д и н а в Ц а р и гр а д ,
за щ о то еснаф ъ т не им д а в а в о л я - т е с т и р /е д и н в и д
п р а в о / за м айстори. Т ъ р н о в с к и я т т ъ р го в е ц к а т о п о з н а ­
вал. д о б р е Брашов и зн а я л наверно, че там ням а г р а д и ­
на, казал им а ко се наемват д а р а б о т я т и д а и з в а д я т
д о б р а с т о ка д а д о д а т с н е го д а ги за в е д е в Брашов,
д а с п е ч е л я т пари и д а го спом енуват д о н я к о ги си.
Д я д о ми т о га в а бил м ом ък, а, т ъ й съ щ о и н е го в и т е
д р у га р и . К а то се въ рн ал и в Л я с ко в е ц и се п о с ъ в е т в а л и
п о м е ж д у си, р азм исл ил и д о б р е и решили д а 'Съберат
тайф и и д а и д а т на Брашов. Но к а т о ням а л о .о т д е д а
зе м н а т семена о т н я ко и гр а д и н а р с ки з а р з а в а т и , к о и т о
н ям а л о тука , о т р е д и л и д а п р а т я т е д н о го в Ц а р и гр а д д а
куп и семе. За т а я р а б о та и зб р а л и д я д а ми, за щ о т о то й
зн а я л д об р е т у р с ки и д о н е гд е си гр ъ ц к и и разб и ра л
д о б р е о т семената, за то в а и н его п р о в о д и л и . Той о т и -
шел в Ц а р и гр а д пешком, а к а к си е дошел не з н а я , но
си дош ел и д о н е с ъ л н у ж н и те семена. .
^ На п р о л е т т а ц я л а т а тайф а т р ъ гн а л а пеш ки к а т о си
наела к и р а д ж и й с к и ко л а за д ре хите , хл яба, сем ената и
пр. д о Свищ ов, а о т Зимнич д р у га д о Б укурещ и т.н.-
Т о га в а Влаш ко било т у р с к о , 1 а и Б р а ш о в ' н а д а л и е
бил а в стр и й с ки и отиш ле на Брашов п ъ р в и т е б ъ л га р с к и
гр а д и н а р и . Де им е била бахчата, ка кв о са р а б о ти л и , ка к
са продавали," не м ога д а ви ка ж а . за щ о то баба ми, к о я ­

264
то ми е р а зка зв а л а това, не можаше д а ми р а зп р а в и , а
д я д о беше умрял о т ко л е .
Баба само то в а ни приказваш е п о н я к о га ве че р: че
д я д о ни, к а т о се въ рнал о т Б р а то в спечелил 1000 г р о ­
ша тогаваш ни пари; дошел си с един червен кон, с ч е р ­
ни ботуш и и хубав чер влаш ки калпак, п о д к о й т о му се
р а зв я в а л а д ъ л га т а ки ка /п е р ч е м /.
"К о га т о отиваш е на хо р о то , - казваш е баба, в с и ч ки т е
го сочаха с п р ъ с т, че има м ного пари /т о г а в а па р и те
биле к е с а т /. По та я причина то й се о ж ен и л на п р и в о д
/п р и в у т / и к а т о хо д и л още н я ко л ко го д и н и , н а й - п о с л е
се о стави л , и зко р е н и л си един гол ям ко р е н е ж /н и в а / на
С та н ю в о полене, за л о в и л се. за ораш ество, садил в г р а ­
д и н а та си р а зл и ч н и семеници, а н а й -в е ч е зеле з а г р а ­
д и н а р с ки семена и ги продавал на гр а д и н а р и т е , к о и т о
вече се р а зм н о ж и л и и о тв о р и л и гр а д и н и и в Яш, о т
к о и т о са о ста н а л и н я ко и си б р а тя Ка л чиш ков ци и са се
о ж е н и л и там.
О т печал б а та на браш овските бахчи д я д о ми си
направил д в у .о т н а къщ а, к о я т о после и з го р и л и д а а л и й -
ц и те и в к о я т о му и з го р я л о 300 б а ж д а р с ки кр и н и ж и т о .
Той с п ъ р в а та си ж е н а нямал деца и з а т о в а не се г р и ­
ж и л вече да прави гол я м а къщ а, а стр упа л е д н а малка:
о т е д н а о д а я , една соба, хамбар и хлев, все п о д един
п о кр и в , к о й т о му с л у ж и л и за зим ник /м а а з а /. Н аско ро
п о д и р и з га р я н е т о на къ щ а та му и н апр ава та на. м ал ката
къ щ ица, ум рял а и ж е н а му.
К а то ум рял а п ъ р в а т а му сто п а н ка то й се о ж е н и л за
баба ми - баба Йова, к о я т о била в д о в и ц а и в о д я л а
н я к о го си Н икол а К ъ в р ъ ка , к о го т о т о га в а за д ъ л г и т е му
м устаци т у р ц и т е наричал и У з у н - б у ю к л у - Н икола. Н икол а
К ъ в р ъ к а бил обсен о т т у р ц и т е на О реховица /Т ъ р н о в с к а
О р е хо в и ц а /, на и к и н - пазар на една черница.
О б есванието на Н икол а К ъ в р ъ ка с та н а л о т а к а : 1 к о ­
га т о се п оя ви л и п ъ р в и те къ р д ж а л и и , или д а а л и й ц и те ,
к а к т о ги з н а я т в Л я с ко в е ц и зели п о с т о я н н о д а н а п а ­
д а т и д а г о р я т о ко л н и т е п о -с л а б и се л а в Т ъ р н о в с ко ,
н а р о д ъ т, к о й т о м ож ал и зб я га л във Влаш ко за спасение.
В то в а чи сл о била и баба ми с п ъ р в и я си м ъ ж Н икол а
У з у н -б у ю к л и я т а . О т п ъ р в и я си м ъ ж К ъ в р ъ к а баба ми
имала то га в а е д н о д е т е - момиче, на име Ивана, к о я т о
т о га в а била на е дна го д и н ка .

265
НЯКОЛКО ДУМИ
ОТ ИСТОРИЯТА
НА НАШЕТО ГРАДИНАРСТВО
/БАХЧОВАНДЖИЛЪК/ И ЗА УРЕДБАТА
НА ГРАДИНАТА

I.

Р а б о та та у нас д н е с д о та м е дош ла, щ ото ний -


б ъ л га р и т е п овече купувам е о т в ъ н о т к о л к о т о прод авам е
отвътр>е, т.е . а ко купим з а пет пари, продавам е з а д в е
пари, или ощ е за п о - м а л к о д а ж е . Нашите п р о и зв е д е н и я ,
о т к о и т о пол учавам е н я к о я пара о т д р у ги т е народи, о т ­
въ н, са с у р о в и п р о и зв е д е н и я ка то : к о ж и , въ лна, нещо
храни, гю л о в о масло, с м р а д л и ка и о т о б р а б о те н и те : г а й -
тан, нещо ш еяци, аби и п о ч ти нищо повече, а купувам е
в с и ч ко о т в ъ н за ко е т о давам е ч и с т о зл а т о .
За т а я р а б о та м ож е м ного д а се пише и д а се п о ­
к а ж е на н а р о д а ни ям ата, къ м к о я т о въ рвим и с к о р о
м ож е д а се стр оп о л и м , а ко се не стреснем д о г д е има
още време; но то в а н е ка го н а п р а в я т о ния, к о и т о з н а я т
п о л и т и ч е с ка т а ико но м ия н а д ъ л го и ш ироко - к о и т о са
сп е ц и а л и с ти по т о я кл о н на наука та.
А ний ще каж ем т у к а за е д и н наш д о х о д к а т о с п о ­
менем нещо и за н е го в а т а и с то р и я , к о й т о д о х о д д о н а с я
в о т е ч е с т в о т о ни в с я к а го д и н а по е д н а д о с т а го л я м а
..с у м а пари, а з а него д о х о д , или п о - д о б р е д а ка ж е м за
н е го и з т о ч н и к , д о с е га п о ч т и нищо не се е спом енувал о в
наш ата с т а т и с т и к а , а т ъ й съ щ о и в наш ата л и те р а ту р а ;
за щ о то те зи , к о и т о д о н а с я т т и я пари не и з н о с я т с т о ка ,
а само с ъ с с в я т и я т р у д д о н о с я т в с я к а есен п ъ л н и к е -
мери с ъ с ж ъ л т и ц и . К а то не и з н о с я т нищо, освен н я к о л ­
ко семена и в н о с я т само ч и сти пари, т о и нашата м и т ­
н и че ска с т а т и с т и к а не м ож е д а ни д а д е ни една циф ра,
за щ о то т о з и д о х о д не м ож е з а с е га д а се запише в н и ­
к о я м и тн и ч е с ка кни га .

262
Тези пари ги в н о с я т в наш ето о те ч е с тв о не ф а б р и ­
канти и т е ж к и т ъ р го в ц и , а хора п ро сти , к о и т о к а к т о се
казва не и з н о с я т п о ч ти нищо, о св е н честен т р у д , з а т ­
ворен в те хн и те м ускули и нерви и те зи м ускули р а ж д а т
зл а то, п о ка п а н о с ъ с солен п о т и съ б р а но с б о д р а и к о ­
номия. А зн а й те ли ко и са т и я хора? Да не п о м и сл и те ,
че са н я к о и богаташ и ка п и та л и с ти или д ж и л е п и ? - Не
те са наш ите тр у д о л ю б и в и гр а д и н а р и , к о и т о п е ч е л я т
това з л а т о покрай р е ки те , б л а т а т а и д ол ищ ата в ч у ж ­
д и те земи, д е т о ц я л о л я т о им п е я т кр е с л и в и те ж а б и
своя нескончаем нощен ко н ц е р т и м узи ка н ти те ко м а р и им
с в и р я т на у х о то с в о я т а е д н о о б р а зн а песен. - Т е зи хо ра
са наш ите гр а д и н а р и - б а х ч о в а н д ж и и те , т р у д о л ю б и в и т е
и неум орим ите б а хчо в а н д ж и и , к о и т о с ъ с с в о я т а ф и з и ­
ческа си л а и п о с т о я н с т в о п ре о б ръ щ ат черната п р ъ с т на
сребро и зл а т о .
Д о гд е д о д и м д а запознайм е ч и т а т е л я си н а д ъ л г о и
ш ироко с ъ с сам ото п р о и з в о д с т в о на гр а д и н а р с т в о т о и
от ко и м еста са те з и т р у д о л ю б и в и б ъ л га р и , ний ще
помолим ч и т а т е л и т е си да п о т ъ р п я т м алко д о г д е им
р азка ж ем нещо и о т и с т о р и я т а на нашето п о хв а л н о г р а ­
д и н а р ств о , д о к о л к о т о сме м ож али д а изпитам е и з а п о м ­
ним о т д я д а и баба, о т д е се е поченало т о у нас и
о т де са т е з и т р у д о л ю б и в и начинатели, к о и т о з а с л у ж в а т
похвала, м е ж д у д р у ги т е наши тр у д о л ю б ц и .
М е тр о п о л и я та , или м айката на наш ето днеш но г р а д и ­
н ар ство в С. Б ъ л га р и я , е го л я м о т о д не с т ъ р н о в с к о се л о
Л я с ко в е ц , к о е т о б л а го д а р е н и е на т е з и гр а д и н а р и д н е с е
може д а се ка ж е п ъ р в о т о се л о в ц я л а Б ъ л га р и я и за
ко е то п о - п о с л е ще к а ж е м ’ н я к о л к о думи.
П ред и 1 5 0 -1 6 0 го д и н й в С. Б ъ л га р и я не е и м а л о -
гр а д и н а р и в п ъ л н а та смисъл на днеш ната дума. В п ъ р ­
вата ч е т в ъ р т и н а на м иналото с то л е ти е , а им еннр н я к о л ­
ко го д и н и п р е д 1720 год ин а , н я к о и л я с ко в ч а н и са х о д и ­
ли в Ц а р и гр а д и там, п о кр о в и те л с тв у в а н и о т Х р ю с т е м -
беевите н асл ед ниц и, на к о и т о Л я с ко в е ц е б ил вакуф ,
р а б о тя л и в т ъ й наречените б е гл иш ки фурни з а е д н о , а
п о - п о е л е и с Д р а ги ж а ни , д е т о са пекли х л я б и сухар
/п е к с и м и т / з а таин на во й ски те . Г л а в н и я т ки х а я на т е з и
фурни е бил л я с ко в ч а н и н . К о га т о почнали д а х о д я т п о -
- вече и к о г а т о зе л о д а няма вече м я сто за в с и ч к и т е д а
р а б о тя т на ф урните, н я ко и о т т я х о тива л и п ри ц а р и г ­
р а д с ки те гр а д и н а р и , а н а й -в е ч е при Карам анлиите и при

263
П онеж е Н и ко л а К ъ в р ъ к а бил ю н ак и н о ся л голем и
мустаци, к о и т о к а к т о казваш е баба ми за с у кв а л з а д
ушите си, т у р ц и т е о т Т ъ р н о в о и О р я хо в и ц а го м р а зя л и и
ги било' м н о го я д на него, именно за м у с та ц и те му и
ю н а ч е с тв о то му и ч е сто му ка зв а л и д а не носи т а ки в а
големи м устац и , за щ о то та ки в а м устаци не п р и л и ч а л и на
гя в ур и н *.
Като п о с т о я л и н я к о л к о месеца на е д н о вл аш ко село
о ко л о Г ю р ге в о , къ м е сен та Н и ко л а К ъ в р ъ к а искал д а си
д о д и в Л я с к о в е ц , за да ви д и що с та в а в село. Той о с ­
тавил ж е н а си и о б р ъ ж е н дошел си и в л я з ъ л в село
нощя. К а кв о е с та н а л о не . зн ая , за щ о то и баба ми не
знаяш е д а ми р а з ка ж е , но т у р ц и т е го ул о в и л и , н аб е д и л и
го, че е дош ел д а обира и го обесили на О р я х о в и ц а на
и к и н -п а з а р на е д н а черница, д е т о му е и гр о б ъ т .
Баба ми р азб и ра се не зн а я л а к а к в о се е с л у ч и л о с
м ъ ж а й и к а т о се забавил м ного т я зе л а д а се ка хъ р и
и д а плаче з а него. В л а хинки те ка т о я с ъ ж а л и л и , д о ­
вели й е д н а гл е д а ч к а влахинка, к о я т о гл е д а л а нощ я над
в о д а в е д н а зе л ен а паница, в к о я т о паница, в ъ в в о д а т а
се о тр а ж а в а е д н а зв е з д а . И к а т о гл е д а л а н я к о л к о н в е ­
йери наред, ка з а л а на баба ми, че м ъ ж ъ т й е обесен."
П ознала ли е гл е д а ч к а т а или к а т о е з н а я л а к а к в и са
времената си е в ъ о б р а зи л а , че е обесен, не м о ж е д а се
ка ж е п о л о ж и т е л н о , но п р е д с ка за н и е то й и з л я з л о истина.
На п р о л е т т а баба си зе л а д е т е т о , дош ла си в Л я с ­
ко в е ц и се научила, че наи сти на м ъ ж ъ т й Н и ко л а бил
обесен на О р я х о в и ц а на ж и т н и я пазар на к л о н я на е д н а
черница и й п о ка за л и и гр о б а му, к а т о й ка з в а л и , че
над гр о б а му у ж се спущ ало нощем к а н д и л о о т неб ето.
О станал а м лада в д о в и ц а , с м алко н е к а д ъ р н о д ете ,
баба ми се о ж е н и л а за Ц аня Б р а д в и ч к а т а или Ш к и п ъ р -
н я т а и му за в е л а е д н о мом иченце -. л е л я ми Ивана. С
д я д а ми Ц а н я т я п р и р о д и л а д в е м ом ичета - л е л я Д о н ­
ка и 'л е л я Лепа, и д в е . момчета - баща ми Гинча и п о -
м алкия му б р а т Дима; но Лепа и Димо ум рели д о с т а
в ъ зр а стн и .
П од ир о в д о в я в а н и е т о си, п о д и р п о ж а р а , що му н а п ­
равили д а а л и и те , п о д и р п р и р а ж д а н и е т о на д е ц а т а си,

Турците и досега м р а з я т гябурин с големи м у с т а ц и . На С т а н ч о


К о т а 6 Г а б р о в о във в р е м е на в ъ с т а н и е т о м у и з т ъ р г а ф а з л ъ паша
д ъ л г и т е м у с т а ц и и го би много.

266
д я д о ми вече не хо д и л на бахча, а си р а б о тя л нивята,
л о з я т а и си садил разл ични семеници, о т к о е т о се п о -
минувал д о с т а д об ре.
П реди 70 го д и н и д я д о ми умрял на 80 го д и н и с т а ­
рец. П од ир п ъ р в а т а бахча в Брашов, бахчите се р а з м н о ­
ж и л и все о т съ щ и те тайфи в Яш, к а к т о се спом ена н а п ­
ред, в Букуреш и д р у га д е , а как и именно в ко е време
са се о тв а р я л и т и я бахчии не м ога о п р е д е л и те л н о д а
каж а , за щ о то с т а р и т е хора, ко и то са ги о тв а р я л и , ги
няма. П о д и р о с в о б о ж д е н и е т о на Влаш ко, на р. С ерет
м еж д у Галац и Б раила е имало д в е ве л и ко л е п н и бахчи,
работени о т л я с ко в ч а н и *.
В 1828 го д и н а е имало бахча на М ан кал я в Д о б р у д ­
жа, на к о я т о са р а б о ти л и С то я н Ф и л ко в , Димо Г и р а н ч а -
нина, Н икол а Б ъ ч в а р я М р ъ ц -м у с т а к о т С ер гевец , при
ко и то и баща ми к а т о момък е бил на пол овин пай. Но
ка то дош ле р уси те с в о й ски те си, „минали през бахчата
им по П е тр о в д е н и за д в а часа об рали в с и ч ко и з а в л е к ­
ли си ч ка та гр а д и н а к а т о прегазил и с в о й с ка та п р е з нея.
К а то о ста н а л и само с м оти ки те си, гр а д и н а р и те о с ­
тавил и бахчата си с ъ с с ъ л з и на о чи и по б е гн а л и да си
д о д а т ;н о на п ъ т я ги ул ови л и д о б р у д ж а н с к и т е та та р и и
ги накарали д в а д ена д а им ко п а я т ями, за . д а 'с и з а ­
р а в я т б а къ р а и д р у ги т е покъщ нини, к а т о ги з а т в а р я л и
вечер в един дам. Един ста ре ц б ъ л га р и н о т т а т а р с к о т о
село им приш епнал, че щом за р о в я т б а къ р а , т а т а р и т е ще
ги з а к о л я т . На п о с л е д н я т а нощ, Н и ко л а б ъ ч в а р я т с д е ­
белия си б ъ ч в а р с ки н о ж извадил р е з и т е /п а н т и т е / на
в р а та та на дама и и зб я га л и . Ц яла нощ въ р ве л и из една
д ребна гора, у ж д а б я га т , но с у т р и н т а се о з о в а л и пак
над съ щ о то се л о - губ ил и се из го р а т а ц я л а нощ. К а то
видели, че са б л и зо д о селото, те , се скр и л и в шумака
д о гд е се м ръ кне и в е че р та се у п ъ ти л и на юг.
Гладни, ж е д н и , го л и и боси в ъ р в е л и все п р е з го р и те
и дош ле д о Кесарево ж и в и и зд р а в и , но в Кесарево
/Т ъ р н о в с ко , на р а з гр а д с к и я п ъ т /, т у р ц и т е ги ул ови л и и

Още бъб б р е м е т о на в ъ с т а н и е т о на И л с и л а н т и и Тудора, 6 Б р а ш о в


е р а б о т и л М а р и н П р а п и н а т а и Ге рг и С т р о ш и л а т а , к о и т о с а би ле 'с
И п с и л а н т и и с а с е били с т у р ц и т е 6 м а н а с т и р я Н я мц ул уй . Ка-по г и
о б к р ъ ж и л и е н и ч а р и т е и спахиите, а к у р ш у м ъ т и м се с в ъ р ш ’.*л, т е
с е к л и п а ри и с к е с м е т а п ъ л н и л и пушките, н а й - п о с л е на ь с ж в л е з ­
ли и си п р о б и л и път. Аз ги по м н я и д в а м а т а живи.

267
ка то ги в ъ р за л и н а о п е т -р ъ ц е , д о ка р а л и ги в Т ърново,
д е т о ги о б в и н я в а л и за р уски ш пиони и б ез м ал ко щели
д а ги о б е с я т, а ко д а не ги е о тъ р в а л Х а д ж и Илия
Х а д ж и Цонев о т Л я с ко в е ц , к о й т о в онова време е бил
м е л м е к е т -ч о р б а д ж и с и и е давал та ин на т у р с к а т а в о й с ­
ка, к о й т о р а зка за л на т ъ р н о в с к и т е ту р ц и к а к в а е р а б о ­
т а т а и ги зел п о д с в о я п оръ ка.
Д о гд е с т о я л и за пре ни д в а дни, казваш е п о ко й н и я т
ми баща, обесили двам а души. Е д и н ъ т бил н я к о й си т у р с ­
ки циганин, к о й т о се впуснал да влече н я к о е б ъ л га р с к о
момиче о т Л е д е н и к /с е л о б л и зо при Т ъ р н о в о / в м и с и р -
л и ц и те и к о га т о го д о ка р а л и сейм ените в ко н а ка , в ъ ж е ­
т о му бил о м е тн а то на в р а та и б ез д а го р а з п и т в а т , к а ­
то казал и, че в л е къ л момиче, т у р ц и т е р е кл и : "Р ъ з п а т и -
ш ахъ нъ нъ д ъ р ", за ка р а л и го на М арно поле и го обесили.
П о д и р о с в о б о ж д е н и е т о на Влаш ко и М о л д о в а 2 в
р а зл и ч н и гр а д о в е се о тв о р и л и л я ско вски гр а д и н и и
л я с ко в ч а н и зе л и с е га вече да не х о д я т в Ц а р и гр а д
то л ко в а , к о л к о т о х о д я л и изпъ рвом . С в о б о д н и т е зем и и
са м о с то я те л н а та печал б а ги п р и в л и ча л а все п овече и
повече на гр а д и н а р с т в о т о . В секи калф а к а т о изучвал
д об р е гр а д и н а р с к о т о и з ку с т в о , а н а й - в е ч е и з в ъ ж д а н е т о
на р а зс а д и т е и п р е ка р в а н и е то на^ в о д а т а /н и в и л и р у в а -
н и е т о / по ц я л о т о п р о с т р а н с т в о на гр а д и н а т а , к о е т о не
е т в ъ р д е лесна р аб о та, отивал в д р у г гр а д д е т о е н я ­
мало гр а д и н и и си е о тв а р я л h o p а гр а д и н а , или в с ъ ­
щия гр а д ,а ко е им ало д о в о л н о г р о д а ж б а , са о т в а р я л и
в то р и , тр е т и и т.н. гр а д и н и . Т ъ й щ ото в п р о д ъ л ж е н и е
на 1 5 - 2 0 го д и н и в ъ в Влашко не е останал гр а д и г р а ­
д е ц д а не е имало гра д ин а. Най- го л е м и те гр а д и н и са
биле в Яш, Букурещ , Браила, Галац,., Кр а йов а, Ф окш ан,
Питеш, Руш де Веди и п о - п о с л е в Г ю р ге в о , В о л тен иц а ,
Зимнина, Плоещ, Т е куч , Б урл о т, А л е кс а н д р и я и д р у ги .
О свен то в а и в Т урско, в п о - г о л е м и т е гр а д о в е , а
н а й - в е ч е д е т о е им ало т у р с ки войски, к а т о в Шумен,
Варна, Русчук, В и ди н и С и л и стр а са се о т в о р и л и по н я ­
к о л к о гр а д и н и , д е т о са д ава л и го л я м о к о л и ч е с т в о з а р ­
за в а т на в о й ски те , за щ о то б ъ л га р и т е още не б ил е н а ­
ви кн ал и д а я д а т т ъ й , к а к т о се га д ребен з а р з а в а т , ка т о
п а тл а д ж а н , бамя, п ра з, л у к и р азн и б о б о в и и мазари,
целини, д ол м и и д р у ги .
П он е ж е всеки калф а, к а к т о се к а з а го р е се е с т р е -
•мил да ста не с а м о с то я т е л е н м ай стор - гр а д и н а р , по е д ­

268
но време са зе л и д а с т а в а т м алко / к и с а т / м л а д и те м ом ­
ци з а п о - д о л н и пайеви и з а р ата йчета ; з а т о в а л я с к о в -
чани зе л и да х о д я т по о ко л н и т е тя м б л и ж н и се л а д а си
т ъ р с я т момци за п о - д о л н и о р та ц и и чераци. Д о л н е о р я -
ховчани, Тимнишчани, С ер гю вча н и , П ол икрайщ чани, Д р а га -
ново се л о и о т д р у ги п о л с ки села са зе л и д а в л я з в а т в
с ъ с т а в а на гр а д и н а р и те . .П о д и р то в а са з е л и д а зем ат
о р та ц и и чераци о т и з т о ч н и т е на Л я с ко в е ц села: Д р а ги -
ж ево, М ердана, Ц е р о в а ко р и я , Капиново, К о в а н л ъ ка , Ф и -
да бей, К о за ре ве ц , Д обри Д я л , Д ж у л ю н и ц а и д р у ги .
П ъ р в о т о п р о с т р а н с т в о д е т о са обемали гр а д и н и т е е
било, к а к т о се к а з а Влашко и М о л д о в а н а й - в е ч е и г о ­
лемите гра д ищ а в Б ъ л га р и я . О т в ъ д Б а л ка н а не са х о ­
д ил и д а р а б о т я т - всеки е гл е д а л д а мине Дунава и
д а и д е д а подиш а с в о б о д е н в ъ зд у х . В т у р с к о са р а б о -
тя л и или н а й -ю н а ц и т е и курш ум д ж и ите, к о и т о са се
н а д я в а л и на н о ж а и на пуш ката си*, или о н и я , к о и т о са
биле п о кр о в и т е л с т в у в а н и о т н я ко и бееви, в л и я т е л и аги
и паши, к а к т о наприм ер, Х ю сеин паша в ъ в В и д и н, Дели
Ибрихам паша в С и л и с тр а и т.н.
К а т о се о с в о б о д и л а С ъ р б и я 3, л я с ко в ч а н и т е отиш ле и
там д а о т в а р я т бахчи. Н а й -н а п р е д са о ти ш л е трим а
б р а тя : Върбан, Ц они и Иван Б ънанови. Те о ти ш л е н а й -
н апр ед в Б е л гр а д и ка т о о б и ко л и л и о к о л н о с т т а и р а з ­
гл е д а л и гр а д а и го л е м и н а та му, ,вид е л и че н ям ало н и ­
ка кв а гр а д и н а и нам ислили д а о т в о р я т там гр а д и н а . Но
ка то не зн а я л и още чии са м естата, отиш ле при к н я з
М илош а О бреновича, к о й т о т о га в а уп р а в л я в а л С ъ р б ия.
/Т о в а е бил о н а с ко р о п о д и р о с в о б о ж д е н и е т о на с р ъ б ­
с ка та зем я, с л е д о в а т е л н о в п ъ р в о т о к н я з у в а н е на О б ­
р е н о в и ч а /. К а то му р а з ка з а л и ка кв и са, к а к ъ в им е з а ­
н а я т ъ т и че ж е л а я т да о т в о р я т (в Б е л гр а д гра д ин а,
Милош ги приел м н о го д обре, зарад вал се, н а съ р ч и л ги
и з а п о в я д а л д а им напиш ат е д н о о тв о р е н о писмо д о
ка п и та н и те д а им д а в а т улеснение и помощ и д е т о н а ­
м ерят с го д н о м я с то з а гр а д и н а д а го з а л о в я т . "А ко не
го д а д е с т о п а н и н ъ т му, им казал Милош, а з ще ви го
дам: ний нямаме в С ъ р б и я н и гд е гра д ин а, а т о н а й -
тр яб а ". Т рим ата б р а т я зели писм ото, но не х о д и л и н а -
л г
К о г а т о се с ъ б и р а л и е с е н пари, н и к о й не е с п я л 6 к о л и б а т а , за
да не ги б а с т и с а т и оберат, к о е т о ч е с т о е с т а в а л о , но зеллал
п у ш к а т а и с п я л 6 т р ъ н а к а или из б у р я н а к а из б о х ч а т а .

269'
д а л е ч ; те о б и ко л и л и о ко л о Б е л гр а д и им се ха р е са л о за
най —с го д н о м я с т о т о "Топче дере", д е т о и М илош имал
е д н а л я т н а къ щ а при К о ш утн я ка , д е т о п р е д и н я к о л к о
го д и н и убиха си н а му М ихаила О б р ен о вича *.
К а т о р а з гл е д а л и м я с т о т о д об ре, к а т о р а з п и т а л и за
д е р е т о - Т о п ч и дере д а л и не п р е съ хв а л ете, в ъ р н а л и
се при к н я з а и му р а зп р а в и л и си ч ко . М илош се за р а д в а л
още повече, че ще о т в а р я т бахча при л е т н и я му д в о р и
ги н а съ р чи л ощ е повече.
- Т ова м я с то , за к о е т о ми р а зка зв а те , ка за л то й, е
т р ъ н а к и д р а ка л а к, ка к ще н а п р а в и те вий там бахча?
- Ний знайм е на т о в а нещо цяра, р е къ л В ъ р б а н Б ъ -
нан ата , ще и зко р е н и м т р ъ н а к а и д р а ка л а ка ; ще го и з ­
равним и л я т о с , а ко бъ д е м ж и в и , ще ви го с т и м с д ини.
К а кв а бахча ще направим ний там, Г о с п о д а р ю , че и ти
ще н и д од иш н я к о га , к о га отиваш на чи ф л и ка си, на
го с т и , само не знайме ч и я е т а я зе м я д а идим д а я
искам е о т с то п а н и н а й.
- Т ази зе м я е моя, р е къ л к н я з ъ т , с меня ще се у с -
л о в в а те - т я е б е л гр а д с к а м е р а -п а с и щ е и там п аса т
кр а в и те и с в и н е те на гр а д а , з а т о в а ще т р я б а д а я г р а ­
д и те .
- То е наша раб ота, о т го в о р и л и Б ъ н а н о в ц и само а ко
ни з а и с ка т е м н о го с к ъ п а ки р и я , ний не ще м ож ем д а
д ад ем , а н а й - в е ч е за щ о то е н ово м я с то и д о г д е се
ур е д и ще т р я б а т м ного р а зн о с ки .
- К а то к о л к о м ислите ще ви искам? р е къ л К о д ж а
Милош.
- А з няма д а ви зем на ни пара з а н я к о л к о го д и н и ,
им ка за л М илош весело, само н ап р а ве те гр а д и н а , но н я ­
ма д а п р о д а в а т е на сир ом а си те с к ъ п о и зел д а се смее,
к а т о п о в то р и л ; ами вий зн а е те ли, че там не м о ж е те
д о ка р а в о д а о т го р е и а ко ко п а й те вада, ням а д а ви
д а д а т о т го р н и т е м еста д а п р е ка р в а те в а д а т а п ре з
ч у ж д и т е л и в а д и и д а п р а в и те я з на д о л а !...
- Н аш ият я з и наш ата ва д а е д ъ р в е н о ко л е л о , Г о с ­
п о д а р ю и д в а чи ф та во л о ви. С то в а ко л е л о ний вадим
в о д а о т д е т о - щем; а ко не с т и гн е е д н о ти й тур вам е д в е
и п о н я к о га и т р и та ки в а к о л е л е т а /д о л а п и /.
1» -—

Точни д е р е е 1 ч а с на ю г о т Б е л г р а д . Т о е - н а р е ч е н о о т щ у р ц и ­
те, з а щ о т о 0 т у р с к о врелле б е л г р а д с к и т е т у р с к и т о п ч и и с а си п а с ­
ли т а м л е т е ко не те .

270
- К а то е т ъ й на д о б ъ р час да б ъ д е , р е къ л О б р е -
нович весел о и прибавил: вий с те М илош еви б а х ч о в а н д -
ж ии, няма д а се б о ите о т н и ко го , р а б о те те б ез гр и ж а .
И тъ й п ъ р в а т а гр а д ин а в С ъ р б и я се о тв о р и л а от
го р е спо м е н а ти те , се га вече покойни, трим а б р а т я Б ъ н а -
новци, в Т о п чи дере, м еж д у п ъ т я и д е р е то , п о д баиря,
на край б е л гр а д с к и т е л о з я п о д кам енолом ните, к о я т о
бахча и д о д н е с се, работи.
П о д и р т о в а в Топчи дере о т д в е т е с тр а н и са о т в о ­
рили и още д р у ги бахчи. Б ъ нановц и о т в о р и л и още една
над п ъ р в а та , а д р у ги л я с ко в ч а н и о тв о р и х а и още к а т о
С то я н П аско в, Й о р го Келев и д р уги .
В 1 8 5 3 -5 4 г. о ко л о Б е л гр а д имаше 1 0 - 1 2 бахчи, а в
ц я л а С ъ р б и я в: Смедерево, П ож аревец , Н е го ти н , К р а -
гуевац, К ю п р и я , С вилайница, Шабац, Валево, У ж иц а, П а -
ракин, Г р о ц ка се наброяваха 8 0 - 9 0 б ъ л га р с к и б а х ч и ,’
ко и то са д о н е с л и милиони пари, а и с е га още д о н а с я т в
Б ъ л га р и я .
П реди 5 го д и н и , к о га т о д о х о ж д а л в Л я с к о в е ц с р ъ б ­
с к и я т м и тр о п о л и т Михаил, к о га т о го и з п ъ д и х а о т С ъ р ­
бия, ка т о се ч у д я л на голем ината, б о га т с т в о т о и -хуб а ­
вите голем и д в у к а т н и къщ и на Л я с к о в е ц ,, е д и н л я с к о в -
чанин му ка за л , че о т те зи къ щ и п о в е ч е то са направени
съ с с р ъ б с ки пари. Н а й -н а п р е д то й се за ч у д и л на о т г о ­
вора, но к а т о му разправили, че б а х ч о в а н д ж и и те , що
р а б о т я т в Б а л гр а д и в ц я л а С ъ р б и я са п овече л я с к о в ­
чани, то й п о в я р в а л и казал : "Е т а ка е то к о га т о с ъ р б и ­
те нещ ат д а се уч а т на т о я т о л ко в а хубав и д о хо д е н
за н а я т *."
К о л к о т о п ов ече се разм нож аваха гр а д и н а р и т е в Л я с ­
ковец, к о л к о т о повече се о тв а р я х а нови гр а д и н и , т о л к о ­
ва повече и пов ече имаше н у ж д а о т момци и то л ко в а п о ­
вече се я в я в а х а нови, на св о я глава, м айстори гр а д и н а р и .
К а то хвана д а се н е *н а м е р в а т момци в го р е с п о м е н а ­
ти те о ко л н и на Л я с ко в е ц села зеха д а зе м ат момци за
о р та ц и и чи ра ц и и о т Балкана, а именно о т Еленско.

_______________ ___ /
ц.
За з а б е л я з в а н е е, че във в с и ч к и т е г р а д о в е в С ъ р б и я има б а х ч и
от т о л к о в а го дини, но ни „е д ин с ъ р б и н не се е погрижил' д а се
улови при г р а д и н и т е и да се изучи. Те с ч и т а т т о я з а н а я т за д о л ­
но н е щ о и го п р е з и р а т . Но в л а с и т е не са тъй: с е г а илла м н о г о
вл ас и в е ч е г р а д и н а р и .

■ 271
Е л енските кол иб а ри , к а т о нямаха д о с т а зем я за да
се г.оминуват, о ти в а х а на д р а го съ рц е , м акар и на п о -
д о л н и паеви и чераци, само да с п е ч е л я т н я к о я пара, за
д а се пом инат и д а се и з б а в я т о т е л е н с ки т е ф а и с ч и и -
лихвоимци, к о и т о д о т о л к о в а бяха з а д л ъ ж и л и т и я н е ­
щ астни хориц а, щ ото ги наричаха техни раи и с я ко й
е ленски ч о р б а д ж и я си имаше с в о я рая, т ъ й щ ото к о л и -
б а рите бяха д в о й н а рая: и сул тан о ва и на ч о р б а д ж и и ­
т е - лихвоимци.
Гра д ин ите, б л а го с л о в е н и те гра д ин и, ка ктО сам ите к о ­
либари ги н а р и ча т, ги избавиха о т н е с н о с н о то п о д ч и н е ­
ние и униж ение, и ги направиха с а м о с то я т е л н и сто па н и .
К а то се в ъ р н е о т Влаш ко или С ъ р б и я с кемер ж ъ л ­
ти ц и , ко л и б а р и н ъ т о ти в а при д я д а си х а д ж и я и не се
присмича вече к а т о напр ед , а го в о р и к а т о с а м о с то я т е л е н
че л о в е к и а ко има д а му дава, р а з в ъ р з в а к е с и я т а н а п -
р е д е му и му ка зв а : "Е то ти парите, ч о р б а д ж и , б л а г о ­
д а р я на б о га и на л я с ко в ч а н и , че ме о т ъ р в а х а о т б о р -
чови, ко и то н и к о ги нямаше да се - и з п л а т я т , а ко не беше
б л а го с л о в е н а та б а хчув а н ска майка..."
Н апразно д я д о х а д ж и я го увещава, че с е га не му
т р я б а т пари, че ще ги земе, че не е з л о д а има у него
д я д о в и х а д ж и е в и му пари в ке с и я т а му, к а т о гл е д а с
т о в а да не го и з т ъ р в е о т р а я л ъ ка , но м о м ъ къ т не с л у ­
ша, х в ъ р л я му ги и си отива, к а т о к а з в а : "Б л а го д а р я
б о ж е , че ме о т ъ р в а о т б е зкр а й н и я д ъ л г !"
Т ъ й е в ъ р в я л а р а б о т а т а и т ъ й се е р а з п р о с т р а н я ­
ва л о гр а д и н а р с т в о т о о ко л о Л я с ко в е ц и о т д ен на ден
все се р а зп р о с тр а н я в а . Сега- о т Е л е нски - ко л и б и има
н а й - в е ч е гр а д и н а р и ' или п о - д о б р е д а се ка ж е , г р а д и ­
н а р с т в о т о им е с та н а л о п о ч ти е д и н с тв е н о з а н я ти е , з а -
щ о то т у ка н ям а т д о с т а т ъ ч н о зем я за п о м и н ъ к, к а к т о
д р у ги т е села о ко л о Л я с к о в е ц и с а м и я т ’ Л я с к о в е ц , к о и т о
са на равно м я с т о и с п л о д о р о д н и земи.
З а б е л е ж и те л н о е, че в Г а б р о в ско и Д р я н о в с к о а ко и
там да е п л а н и н и сто , ням а гр а д и н а р и : га б р о в с к и т е к о л и ­
би се с тр е м я т къ м т ъ р го в и я , - то й к а к в о д а е ще нам е­
ри д а занесе в п о л е то и ще го п р о д а д е с ъ с с го д н а цена,
или ще купи е в ти н о и ще спечели; в т я х с п е к у л а т и в н и я т
д ух е р а зв и т и го с т о п р и е м с т в о т о е п о - с л а б о , а гр а д и н а -
р и н ъ т е п о -го с т о п р и е м е н , п о - ч е с т е н и п о -и н т е л и г е н т е н
и го р д , за щ о то то й не е зависим : щом си свъ рш и гр а ­
д и н а та и си зем не дела, то й е с а м о с т о я т е л е н го с п о д а р

272
на св о е то и няма н у ж д а да се п о д ч и н я в а . К а т о срещнеш
един гр а д и н а р и един тукаш ен с п е ку л а н ти н га б р о в ски
кол ибарин т о з ч а с ще забележ иш го р е ка з а н о т о *.
Д е то Т ъ р н о в с к и я т о к р ъ г се с ч и т а за един от н а й -
р а зв и ти те и н а й -б о г а т и т е , т о на то в а п р и ч и н а та му се
крие именно в гр а д и н а р с т в о т о и в гр а д и н а р с к и я д ух -
инак не м ож е и д а б ъ д е . Вий р я д к о ще нам ерите о т
Т ъ р н о в с ки я о к р ъ г, като изкл ю чите гр а д и щ а та , м ъж ,
ко й то д а не е ж и в я л ’ в н я к о л к о гр а д о в е в ъ в Влашко,
С ъ р б и я, У н га р и я и в п о с л е д н о време в Р усия и м ож е те
да си в ъ о б р а з и те с к о л к о человеци и н а р о д н о с т и и в е ­
ри се е срещ ал.
И стина гр а д и н а р и те р а б о т я т гр а д и н и т е си повече по
се л а та о ко л о го л е м и те градищ а, но те п р о д а в а т в г р а ­
д ищ ата и с гр а ж д а н и им ат работа, те са ц я л о л я т о на
гол е м и те п и я ц и и пазари, т > й щ ото те н аучава т и
гр а ж д а н и т е и с е л я н и те на оная стр ана, в К о я т о р а б о ­
тя т;' освен туй и зу ч а в а т и м естния е зи к, нрави, обичаи и-
т.н. И к о л к о млади момци са оставал и в т и я ч у ж д и с т р а ­
ни и са пол учил и о б р а зо ван ие в там каш ните училищ а, а
н я ко и и з а н а я т и и т ъ р го в и я ; тъ й напр., б р а т я М ъ н зо в ц и
в Браила, П е т ко Х а д ж и Аврамов в Галац и мн. др.
В н и ко и в ъ с т а н и ч е с ки д в и ж е н и я , в н и ко и че ти и
войни не се е м инувало д а няма чград инари. К а то ж и ­
в е я т в с в о б о д н и т е Земи, те е с те с тв е н о с та в а ха п а т р и о ­
ти, к а т о ср а в н я в а ха с в о б о д а та , в к о я т о ж и в е я х а с р о б ­
с т в о т о на т я х н о т о о т е ч е с т в о . Т ъ р н о в с к и я т о к р ъ г д нес
има гр а д и н и по ц я л а С еверна Б ъ л га р и я , въ в Влашко и
М ол д ова, С ъ р б и я , У н га р и я , Х ъ р в а тс ко , С л а в о н и я , у Б е р ­
лин има д в е гр а д и н и , в ц я л а Б есарабия, в Х е р со н ска и
К и евска губернии, в Крим, на К а в ка з, в ’ М о с кв а и П е ­
те р б ур г. В ъ в Ф р е н с к о -п р у с к а т а война е имало в Мец
д ве гр а д и н и , о т к о и т о е д ната з а т ъ п к а л и в о й с ки те , а
д р у га т а о ц е л я л а и п р о д а в а л и по 4 ф ранка е д н а з е л ка **.
За н а п р о л е т един о т б р а т я Русевци, к о и т о имат н я ­
ко л к о бахчи в Тулча, Крим и на К а в ка з, к а к т о казваха
4+
В Р у с ч у ш к и села, g e m o са се з а с е л и л и г а б р о в с к и ко ли б а р и , всеки
е о т в о р и л при к ъ щ а т а - с и и дюкен^ и е к с п л о а т и р а т т у з е м ц и т е п о л я н -
ц и , к а т о г и 1 з а д л ь ж а в а т с вересии.
4+ 4+
Един от т и я г р а д и н а р и , е с е н т а м и н а през Р у с ч у к и п а р и т е м у ги
н о с и х а ' ч а к п р и в а л и я т а и го к а р а х а да се о п р а в д а в а от де е зел
т о л к о в а злато.

18. По ня ко лко думи 273


ш ереметчани, щял д а ид е в А м ерика д а в и д и д а л и не
м о ж е д а се о т в о р я т и там бахчи!
Д р у ги те н а р о д и е кс п л о а т и р а т све та с ъ с с в о и те м а н и ­
ф а кту р н и и д р у ги п р о и зв е д е н и я ; пом ислете, а ко у с ъ в ъ р -
ш енствувам е още наш ето гр а д и н а р с т в о с ъ с с п о м а га те л н и те
му е с те с тв е н и науки, к о л к о п о л за можем д а имаме? Г р а д и ­
н а р с ка т а с т о к а е с ъ я д о м о нещо, т я е п о тр е б н а е ж е д н е в н о
все ки м у и в с ъ д е . Защо да се не в ъ зп о л зув а м е о т т о з и н е -
изсъ хва ем и з т о ч н и к ? Да бъ д ем примерни гр а д и н а р и в с в е ­
та ! Но то в а нещо т р я б а д а се п о д кр е п и с в с е в ъ з м о ж н и н а ­
с ъ р ч е н и я и п о д д р ъ ж к и о т п р а в и т е л с т в о т о и о т народа.
Н аш ето п р а в и т е л с т в о т р я б а д а п о к р о в и т е л с т в у в а т о я б л а ­
го д а т е н и б л а го р о д е н кл о н н а ' наш ето н а р о д н о и з к у с т в о .
Н ям а д а б ъ д е зл е а ко се о т р е д я т и з л о ж е н и я по ц я л о т о
к н я ж е с т в о о т в с и ч к и т е м естни п р о и зв е д е н и я , а о со б е н о о т
гр а д и н а р с т в о т о , к о е т о е съ щ и нско п р о и зв е д е н и е и д а се
н а гр а д я т , к а к т о се н а гр а ж д а в а т и в д р у ги т е п р о св е те н и
д ъ р ж а в и п р о и з в о д и т е л и т е с к а к в о т о им п о д о б а в а , и д а се
н а с ъ р ч а т о т в с я к а страна. Н ад то в а нещо в се ки е д л ъ ж е н
д а пом исли, че ний с е га за се га не можем д а присадим
е в р о п е й с ки те ф абрики у нас. Да п о д д ъ р ж и м барем туй,
к о е т о е н ар од н о, к о е т о н а р о д ъ т е изучил и го работи.
Н и ко й д а не мисли, ч е «гр а д и н а р с т в о т о е нещо д о л н ь о и
н е б л а го р о д н о . Е в р о п е й ски те о б р а зо ва н и н а р о д и го у в а ж а ­
в а т и о б л а ж а в а т гр а д и н а р и те . Те се въ зхи щ а ва т о т наш ите
гр а д и н а р и в р е д и ги у в а ж а в а т к а т о честни т р у д о л ю б ц и . О т
гр а д и н а р я и сиром аха и б о л я р и н ъ т има е ж е д н е в н а н у ж д а .
Г р а д и н а та е б л а го д а т б о ж и я за гр а д о в е те , д е т о в се ки н я ­
ма д а си п о са д и зе л е н ч у к. К а к т о каса пни ца та , т ъ й г р а ­
д и н а т а са неминуемо п о тр е б н и за всеки гр а д и село...

К а то казахм е н я к о л к о думи за и с т о р и я т а на наш ето


гр а д и н а р с т в о , ний молим ч и т а т е л я д а ни послуш а д а му
ка ж е м още н я к о л к о думи и за сам ото у с т р о й с т в о на
гр а д и н а р с к а т а наредба. За д а можем д а си съ ста в и м
п о - д о б р о п о н я т и е нека да земним и д а опишем е дна
гр а д и н а и н е й н о то у с тр о й с тв о .
П р е д с та в е те си, че н я ко й м ом ък се е усл ови л при
н я к о й м ай стор гр а д и н а р и н н а й -н а п р е д че р а к и к а т о р а ­
б о ти л една го д и н а , на д р у га т а го д и н а го прием ва м а й с­

274
т о р ъ т му о р т а к на е д и н черек, т.е.. на 1 /4 о т целия
пай, на в т о р а т а го д и н а го зема на п о л о в и н пай, а на
т р е т я т а и ч е т в ъ р т а т а го д и н а - на ц я л пай и т.н . Ме­
р а к ъ т вече е р аб о тил н я к о л к о го д и н и и е изучи л д о с т а
д о б р е гр а д и н а р с к о т о и з ку с т в о . На п е та та го д и н а , к а т о е
вече спечел ил н я к о л к о х и л я д и капита л , и ска д а б ъ д е
са м о сто я те л е н , независим м айстор. К а т о п о ж е л а й това,
то й т р я б а д а съ б е р е тайф а и д а о т и д е т а т ъ р с и нова
гра д ин а. О ти в а д а каж ем в Б ел гра д , о б и ка л я о к о л н о с ­
ти те , д е т о м о га т д а се о т в о р я т нови гр а д и н и и намерва
е д н о с го д н о за гр а д и н а м ясто. К а то р а з гл е д а -добре
м я с то то , к а т о му и зп и т а д о б р е сп о р е д с в о я о п и т к а ­
ч е с тв о то , к а т о к а к в а с т о к а ще м ож е д а р о д и т о в а м я с ­
то,- то й намерва сто п а н и н а на м я с т о т о и го наемва с
ки р и я за една, две, или за п о - м н о г о го д и н и , с п о р е д
с в о е то съ о б р а ж е н и е .
А ко е м я с т о т о н ово - а ко не е б и л о д р у г п ъ т г р а ­
дина, то й се ста р а й д а го наемне п о - е в т и н о , к а т о у в е ­
р я в а сто па н и н а му, че к а т о се р а зр а б о ти и зем не да
д а в а хубава с т о к а и в с ъ щ о то време се п р о чуе г р а д и ­
вн а та му, т о га в а ще му д а д е п о - г о л яма ки р и я . Щ ом се
с ъ гл а с я т н апр авя писмено усл овие с ъ с с то п а н и н а , или
у с т н о и зема б а хча та въ р ху си.
. К а то я зем не то й сам или с д р у ги с в о и д р у га р и , то
се ка зв а че е наел бахча. К а то наемни б а х ч а та то й
с м я та ко л к о души ще м ога т д а о б р а б о тв а т то в а м я с т о и
к о л к о пая ще носи та я бахча. Да каж ем , че м я с т о т о ще
м о га т д а го о б р а б о тв а т 1 2 души и б а х ч а та т р я б а д а се
с ъ с т о и о т 8 пая. Т о га в а ' т о й см я та к а т о к о л к о ка п и та л
- сирм ия ще т р я б а за да о тв о р и та я гр а д и н а . Да каж ем
че ще т р я б а т 40 000 гроша, к о е т о ще р ече че на в се ки
пай ще се п ад н е д а в л о ж и по 5000 гро ш а ка п и т а л , или
к а к т о си го з ъ в я т гр а д и н а р и те по 5000 грош а си р м и я .
, Т о га в а м а й с т о р ъ т а ко е б о га т ка зв а : "Аз ще в л о ж а
1 0 .0 0 0 грош а сирм ия и ще земна д ва пая, а а ко не се
с ъ гл а с я т д р у ж и н а т а , ще дам о т себя си и е д н о момче,
т.е. един черак, н а 'к о г о т о аз о т себя с и ще ‘з а п л а т я ".
Т о га ва т о й намерва 4 души д р уга р и , к о и т о ще зем ат
по 1 пай и в се ки ще в л о ж и по 4000 грош а, р а в н о 16
х и л я д и грош а, 5 души на пол овин пай, о т к о и т о в се ки
ще в л о ж и по 2500 грош а = 12 500 гроша, двам а душ и на
ч е т в ъ р т о т пая, к о и т о ще в л о ж а т по х и л я д а гроша,
равно на 2 0 0 0 грош а и т ъ й в с и ч ки те р а б о тн и ц и с т а в а т

275
13 д у ш и ,ко и т о без чи р а ка в л а га т 40 500 грош а, т.е. г р а ­
д и н а та ще се о б р а б о тв а о т 13 душ и с ъ с с л у га т а н аедно;
к а п и т а л ъ т ще б ъ д е 40 000 грош а, а 5 0 0 - т я х ще б ъ д а т
за р а зн о с ки , но ще в л я з а т в о б щ ата сирм ия /к а п и т а л / и
б а хча та ще б ъ д е р а зд е л е н а та ка :
1 М а й с т о р ъ т и с л у га т а ще земе 2 пая и ще вложи
10 0 0 0гр.
4 Ч е ти р и души на по един пай ще вложат
х 4000 гр. = 16000"
5 П ет души на по по л о ви н пай и
х 2500 = 12500 "
2 Двама • души на по четвъ рт пай н
х 10 0 0 = 2 0 0 0 "
1 С л у га

13 души, к о и т о са в л о ж и л и 40 500 гр .
О т т е з и пари ще си к у п я т : семена, к о и т о им т р я б а т ;
а р п а д ж и к, а к о ще т р я б а д а го н о с я т о т т у к а ; о т т я х ще
плащ ат к и р и я за о тивание, а ко е по сухо или по в о д а ;
о т т и я пари ще си к у п я т : в о л о в и , каруца, к о л я ; ще п р а ­
в я т д о л а п а ко б ъ д е б а хча та .на д о л а п ; ще си к у п я т
браш но за я д е н е , я с ти е и проч. - С е д н а реч х а р ч а т о т
си р м и ята , д о г д е се свъ рш и и д о г д е си н а т ъ к м я т в с и ч ко ,
що им т р я б а , д о гд е за хв а н а т д а п р о д а в а т и д а в а д я т
пари, т.е. д о г д е за хв а н а т д а п е ч е л я т , с п о р е д г р а д и ­
н а р с к о т о и зр а ж е н и е .
А ко им се -с л у ч а т н я к о и н е п р е д в и д е н и р а з н о с ки т о ­
га в а н я ко й о т о р т а ц и т е а ко има при се б я си пари п о ­
мага, за к о е т о д р у ж и н а т а го в ъ з н а гр а ж д а в а или м ор а л н о
с п о ч е т и ува ж ен и е , или му д а в а нещ о к а т о лихва, а ко
п о ж е л а й то й , но то в а с та в а п о м е ж д у им, б ез - н и к а к в и
писмени у с л о в и я . А а ко не се намери м е ж д у им т а к ъ а
д р у га р с изл иш ни пари, т о га в а те зе м а т на заем ил и о т
с то п а н и н а на б ахчата си, или о т н я к о й п о з н а й н и к о т
гр а д а , а ко са п о зн а ти в гр а д а , или о т с е л я н и те , д е т о
им е бахчата. З а б е л е ж и те л н о е, че на гр а д и н а р и т е в с е ки
им в я р в а и е го т о в д а им пом огне, за щ о то не се б ои о т
т я х к а т о в и ж д а ^ко л ко ка п и та л и т р у д са п о л о ж и л и в
гр а д и н а та . И освен т о в а ' н икой, к о й т о им е пом о гна л не
о с та в а о т т я х н е в ъ зн а гр а д е н . К о й т о им е пом о гна л т е
ще го в ъ з н а г р а д я т д е с е т е р и ц е я : ц я л о л(я т о , к о га се с л у ­
чи д а д о й д е н я ко й о т къ щ н и те му, т е ням а д а го и з ­

276
п р о в о д я т без дар; ще му наб е ра т о т в с и ч ко п о нещ о и
ще му г о д а д а т даром , в п р а з н и к ще му п р а т я т нещо и
ще му и д а т на го с т и , а ко е б л и зо . А ко има моми, м ом ­
ц и те непрем енно ще им п р о в о д я т цвете. К о га им д о д и
на гр а д и н а т а , те ще го посрещ нат л а ска в о и а ко не са
о б я д в а л и непрем енно ще го п о к а н я т на с в о я т а скр о м н а
тр а п е за ; ще го н а го с т я т с що е дал го с п о д и к а т о ще
си о т и д е непрем енно ще му н аб е ра т к а к в о д а е д а му
д а д а т, д а занесе и в дом а си и д а се п о хв а л и к а к т о
при п р и я т е л и т е си т ъ й и при дом аш ните си, че е хо д и л
при с в о и те гр а д и н а р и , - с е д н а реч, те с т о я ‘ скро м ен
заем к а т о че се с р о д я в а т с ъ с св о и те за е м о д а в ц и .
А а ко са заели о т сто п а н и н а на гр а д и н а т а , к а т о
наприм ер о т . ч о ко и н а в ъ в Влаш ко, или в У н га р и я , т о й ще
о стан е с т о п ъ т и б л а го д а р е н з а скр о м н и я заем. Те ще му
о тб е р а т о т н а й - д о б р и я пипер и към есен ще му н а п р а ­
в я т сами пиперниц а /т у р ш и я /, сами ще му н а с о л я т зеле,
сами ще му з а р о в я т целина, ка р то ф и , праз, с и н ь о зе л е
за зим на салата, м е р о д и я и д р. Я ете ще му за н е с а т
н я к о л к о са кси и /г ъ р н е т а /с ран, дребен б ял и ч е р н о о к
б о с и л я к, л ед е ниче и д р у ги ц в е т я за дом аш ните му, а
а ко има моми, всеки п р а зн и к ще п р а т я т с ч и р а ч е т а т а си
ки тки цветя.
Т ъ й щ о то го с п о д а р я т на гр а д и н а т а ги о б и к в а з а е д н о
с ц е л и я си дом. "Наш ите гр а д и н а р и "- е п о ч е т н а д ум а в
къ щ а та на в се ки ч о ко и н в ъ в Влаш ко и У н га р и я и в ъ в
все ки се л я н и н д е т о има при с е л о т о му гр а д и н а , г р а д и ­
н а р я т е п о ч е т н о име. - С е д н а реч о б с т о я т е л с т в а т а и
б ъ л га р с к о т о д обродуш ие, щ е д р о ст, т р у д и и с к р е н о с т ги
п р е п о р ъ ч в а т вред ; гр а д и н а р я н и ко й не го п р е з и р а и не
го гони. Той в с е ки го в ъ з б л а го д а р я в а , к а к т о го б л а г о д а ­
ри и н е го че р на та п л о д о р о д н а гр а д и н с ка зе м я и н е г о ­
в и я т неусипаем че сте н тр у д . "Р аб о те те м ом чета, ка з в а
м а й с то р ъ т на д р у га р и т е си, т р у д е т е се ч е с т н о ; не си
ж е л е й те те л а та , б о г ще ни п ом огне д а спечел им "; и
д е й с т в и т е л н о б о г в с я к о га не о с т а в я те зи и с кр е н и с л у ­
ж и те л и на н е го в и я б л а го с л о в е н т р у д б ез в ъ з м е з д и е .
В си ч ки са о р та ц и , в с и ч ки я д а т о т е д н а паница;
в си ч ки р а б о т я т един д о д р у ги го ; в си ч ки се т р у д я т за
о б щ о то д о с т о я н и е ; н и ко й в гр а д и н а т а не м ож е д а ' к а ж е
то в а е мое, а то в а е тво е; в с е ки ка зв а : наше - общо,
б р а тс ко , о р та ш ко и в се ки се т р у д и и съ б и р а в общ ия
кош ер /т р ъ в н а /, к а т о неуморима т р у д о л ю б и в а пчел а! И

277
ч и р а къ т , к о й т о се н а д я в а , че на и д ущ ата го д и н а , к а т о
с п е ч е л я т д р у га р и т е му, ще б ъ д е и то й о р т а к на о б щ о то
,д о с т о я н и е , т р у д и се ч е с т н о и б е зу ко р и зн е н о д а се п о ­
к а ж е " д о с то е н , за д е го п о в и ка т на и д е щ о то л я т о за
с ъ д р у ж н и к . К о н ку р е н ц и я т а т у к а се о сн о в а в а на че с тн а
р а б о та и на бъдещ а н а д е ж д а . И д е й с т в и т е л н о н а д е ж ­
д а т а се и з п ъ л н я : има м н о го п р о ч у т и - и б о га т и м ай стор и
гр а д и н а р и , к о и т о само с ъ с с в о я че сте н т р у д и невинна
о б н о ска , о т чираци са с та н а л и гл а в а та р и на н я к о л к о
гр а д и н и , н а д с т о т и н а душ и м орално тем п о д ч и н е н и и са
в л а д е те л и на голем и ка п и та л и .
К о м ун и сти те , с о ц и а л и с т и т е и не знам ка кв и и сти , х о ­
д я т да^ т ъ р с я т р а зл и ч н и те о р и и за п о д о б р е н и е т о на
ч е л о в е ч е с ко т о об щ ество: и зу ч е те , го с п о д а , наш ите г р а ­
д ин ар и, п р о н и кн е те в о р га н и зм а на т я х н о т о у с т р о й с т в о и
въ тр е ш н а н а р е д б а и вий -ще се уверите, че п о - д о б ъ р и
п о -м и р е н со ц и а л и зъ м , с ъ д р у ж а в а н и е , н и ко й о т ваш ите
те о р е т и ц и не е м ож ал д о с е га д а изм исли, а наш ият
п р а о те ц гр а д и н а р и н ъ т го е изм ислил б ез шум и без
п р о п а га н д н о п р о н и р с тв о , п р и л о ж и л г о ' е п р е д и 1 0 0 и
повече го д и н и на п р а к т и к а и д н е с гр а д и н а р и н ъ т , о с н о ­
ван на н е го , прави ч у д е с а б ез д а х о д и д а п р и го т о в л я в а .
а д с к и машини и д ин ам итн и бомби д а уб ива п о д о б н и т е на
се б я си б р а т я и за нищ о и н и ка кв о д а с та в а и сам
ж е р т в а б е з д а м ож е к о л к о го д е д а пом о гне на с е б я си
и на б л и ж н и я си.
В с и ч ки те д р у ж е с т в а , а ко биха ж е л а л и с ч е с те н ' и
б л а го р о д е н т р у д д а се п о л з у в а т , ний с о т к р и т о че л о ги
съ в е тв а м е д а и зу ч а т наш ето гр а д и н а р с ко с ъ д р у ж а в а н и е
и д а се в ъ з п о л з у в а т о т н е го в о т о у с т р о й с т в о : т о е
п р о с т о и л е сн о за в с я к о д р у ж е с т в о , но з а н е го още не
се. е п р о м ъ л в и л а в Е в ро па д р у га дума о т наш ата т у к а
скр о м н а и к р о т к а . И з у ч е т е го , г. г., и аз ви уверявам ,
че вий в н е го ще нам ерите материал за цели томищ а и
о сн о в а ^да п о д о б р и т е ц я л о т о ч е л о в е ч е с ко общ ество.
В сички, к о и т о са се з а п о з н а л и с наш ите гр а д и н а р и се
ч у д я т на т я х н и я д р у ж е н и мирен ж и в о т ; на т я х н а т а с ъ ­
р азм ерна печал ба; но ~ вярвам , че никой д о с е га не е и
помислил* д а п р и с тъ п и п о - б л и з о и д а и зучи т и я рибари
на т р у д а и на невинния со ц и а л и зъ м : в н е го има м ного
д а н н и за п р е о б р а зо в а н и е то на ц я л о т о ч о в е ч е с тв о .

278,
III

Да преминем се га и да д од им на сам ата работа:


м а й сто р ъ т, к о й т о е вече наел гр а д и н а та с ъ б р а ц я л а та
си д р уж и н а , нае си 'чи р а к; всички в л ож и ха с в о я скром ен
капита л ; купиха семена, п р и го тв и ха си в си чко , к а к в о т о
ще им б ъ д е п отр е б но , ка т о м отики, кал е сти р и , тр и ги я ,
без к о я т о р я д к о о т и в а т град инари на град ина; в се ки си
с тъ км и д ъ л ъ г п о д п л а те н с к о ж и ко ж у х за п о к р и в к а и
то п л о о б л е кл о , нови навуща, ц ъ рвул и, ризи, гащ и и
дрехи за в п разничен ден; н атъ км и ха всичко, н а то в а р и ха
го на ко л я и да каж е м ще 'зам ина т за С вищ ов, или за
Русчук, о т д е т о с вапора ще о т и д а т за Влашко д а каж ем .
Но пре д и д а т р ъ гн а т те се с ъ б и р а т на с ъ в е т и реш а­
ват: всеки д а о ста в и на къ щ н ите си а ко "има н у ж д а по
нещо пари за през л я т о т о /н а то з и с ъ в е т п р и с ъ с т в у в а т
и ж е н и те и ка з в а т к а к в о ще им т р я б а през л я т о т о з а в
къ щ и /. О п р е д е л я т а ко са п о - б л и з о , ка то в ъ в Влашко,
или С ъ р б и я , или н е гд е из Б ъ л га р и я да п р о в о д я т е д н о го
о т д р у га р и т е си к ъ д е П е тро вд ен д а си д о й д е д а д о н е ­
се по нещо пари и д а пом огне на д ом о вете на в с и ч ки те
си д р уга р и д а п р е в е з я т снопието, а ко имат с е и т б а и да
,го увъ р ха т. Всеки, к о й т о няма свои в ъ зр а с тн и д е ц а да
о ста в и в къщ и, т р я б а ..да о стави един рата й з а ц я л о
л я то , или п о р ъ ч в а на домаш ните си д а зем ат р ата й за
в о зи тб а , д а п р е в е зя т, ув ъ р ха т, оберат л о з я т а и ги з а ­
р о в я т. К о й то има во л о в и на къ щ а та си и ням а свое
момче д а ги пасе, т р я б а д а си цени н я ко е 1 2 - 1 5 г о ­
диш но момченце д а му пасе през л я т о т о в о л о в и те .
И зп р о в о д е н и я т д р у га р п о д и р върш идба .тр я б а д а се
за в ъ р н е на гр а д и н а та , а д р у ги й ще д о й д е за гр о з д о б е р
/в и н о б е р м а /, д а пом огне пак на в с и ч ки те си д р у га р и , да
о б е р а т л о з я т а и д а н а л е я т виното. Т ози п о д и р н и я т
ч е сто се сл учв а д а остан е тука, т.е. да не с е връщ а
вече на гр а д и н а та , к а т о чака д а си д о д а т д р у га р и т е му
и му д о н е с а т к о л к о т о печалба се п ад а на н е го в и я пай.
К а то о т р е д я т в с и ч ко и п о р ъ ч а т кой к а к в о т о ще п о ­
ръ чва, и з п р о в а ж д а т си ка л а б а л ъ ка с к о л я т а .д а т р ъ гн е ,
а те с я д а т и се н а я д а т добре, или а ко е рано п о ч е р п -
ват се с м алко р акия, и л и ’ вино, прощ ават се с ъ с св о и те
къ щ ни и р о д о в е и т р ъ гв а т .
К а р ти н а та на р а з д я л б а т а е - пов ечето т р о га т е л н а .
М л а д а та -бул ка и з п р о в а ж д а м ъ ж а си и през ума й м и н у -

279
ват в с и ч ки т е нещ астия, к о и т о м о га т д а п о с т и гн а т ч е л о -
ве ка в ж и в о т а му на чуж бина, с ъ л з и т е т е ка т сами... М а й ­
к а ' и з п р о в а ж д а м ил ото си ч е д о и не знае д ал и ще го в и ­
д и в т о р и п ъ т, в с и ч ко лош аво п р и м е ж д и е се га се и з п р а ­
вя н а п р е д е й и по н а б р ъ ч ка н и те й о т гр и ж а страни
с ъ л з и т е т е ка т и се и з т ъ р к а л я в а т над ол у, та к а п я т ка то
е д ъ р , гр а д на зем ята... С т а р е ц -б а щ а изпращ а сина си. -
е д и н с т в е н а т а п о д п о р ка на с та р и н и те му и о к о л о него
в с и ч к и т е му вн уки с майка си изпращ ат баща си и ка то
гл е д а т , че д я д о им е н а ж а л е н и те се н а ж а л я в а т , а
с ъ л з и т е на о ко л н и т е и з в и к в а т и те хн и те с ъ л з и . В сички
се к р ъ с т я т , в си ч ки б л а го с л а в я т и м о л я т б о га п о к р о в и ­
те л я и пом ощ ника на .т р у д о л ю б и в и т е че стн и хора д а им
пом огне в п р е д п р и я т и е т о им. Ж е ните се га се обръ щ ат
къ м Св. Б о го р о д и ц а - помощ ница и за кр и л н и ц а и на нея
п р е п о р ъ ч в а т с в о и те синове, м ъ ж е и б р а тя . Т я д а ги з а к ­
р и л я и па зи о т з л о т о , к о е т о в чуж б и на, о тд а л е ч е н и от
о ч и те им, м ож е д а ги с л е тя . Д е ц а т а 'м о л я т н еви нно б о га
д а з а в а р д и бащ ите им, д а не о с т а н а т кл е т и сираци...
О ти в а ю щ и те т ъ й същ о си п р и п о м н я т, че се о т д е л я т
о т н а й - б л и з к и т е и н а й -м и л и т е си, а м ож е д а се случи,
д а ги и не с в а р я т ж иви. В секим у в гл а в а та се в и я т
н а й - т ъ м н и т е к а т о "чер о б л а к __ мисли, но в се ки в ъ з л а га
с в о я т а ж и в а н а д е ж д а на б ога, к о й т о п о кр о в и т е л с т в у в а
в с е ки го , а н а й -в е ч е с тр а н с тв у я щ и те , к о и т о ням а т д р у -
ги го п о к р о в и т е л я освен него и н е го в а т а о т е ч е с к а помощ.
П о гл е д и т е п о ка з в а т това: гл е д а т се в о чи те , н а с ъ л з е ­
н и те очи си го в о р я т , в си ч ки си п р е д с т а в л я в а т все з л о ­
то, котето м ож е д а с л е т я и ид а щ и те в ч у ж б и н а и о с -
та я щ и те си дома...
В секи гл е д а зе м я т а и мисли... К о й т о не се е о т д е ­
лял о т св о и те , то й не е и зп и т в а л това ч у в с тв о . За да
се р а з о б л и ч з т те зи тъ м ни м ъ гл и о т ума им, н я к о й и з ­
т е гл я ку б у р а или пуш ката и пуща в ъ в вузд уха . С ъ т р е -
са я щ и я т и с ъ ж и в я ю щ и я т п л а м ъ к м гръ м из ж е л я з н а т а
цев с т р е с в а в си ч ки и гл а с о в е т е хва на т д а се чуват:-
"Хайде на д о б ъ р час! Хайде, б о ж е пом о гни!... Ч е с ти то ;
Да д а д е го с п о д да се, видим п а к в с и ч ки ж и в о и з д р а ­
во!" Бащи, майки, 'ж е н и , деца, се стр и , б р а т я в ъ р в я т с к у -
пом с гр а д и н а р и т е и ги и з п р о в а ж д а т с п ъ л н и б ъ к л и ц и в
р ъ ка : "На, пийнете си, б л а го с л о в е те , не си з а б р а в я й т е
бащ ините огнищ а; вард ете' си з д р а в и е т о ; п а з е те си ч е с т ­
та; не х а р ч е те на в я т ъ р а .п а р и ; с п е ч е л и те не спечел ите,.

280
гл е д а й те на есен д а се п р и б е р е те при д е ц а т а си и б а ­
щ ините си огнищ а; пишете ни ч е с т и ч ко д а ви разбирам е
ка к сте ; в а р д е те си м ом четата; не ги п р е си л в а й те м н о го
на р аб о та; о б и ча й те се к а т о б р а т я , пом агайте си; а к о се
разбо л и н я ко й о т д р у ж и н а т а ви не го о с т а в я й т е без
помощ; м олете се на бога: т о й ще ви з а к р и л я и з а п а з ­
ва!" Т а ки в а и на т и я под об ни б л а го сл о в и и и н а с та в л е н и я
се ч ув а т о т у с т а т а на п о - с т а р и т е , ко й то и з п р о в а ж д а т
сво и те гр а д и н а р и .
И зп р о в а ж д а н и е т о ста ва с п о р е д врем ето и м я с т о т о :
ако е хубаво врем ето и м я с т о т о , и з п р о в а ж д а т ги д а л е ч
от село, а ко няма н яко е п р е п я т с т в и е , к а т о река, го р а и
т.н., т ъ й щ ото о т и в а т с т я х п о -н а д а л е ч .
Н а й -п о с л е м л а д ите ц е л у в а т р ъ ц е на п о - с т а р и т е ;
п о р ъ ч в а т си н а й -т а й н и т е п о р ъ ч к и ; п р е гр ъ щ а т се, п р о ­
щ ават се, ч е р п я т се и се р а з д е л я т ...
Г р а д и н а р и те щом се о т д е л я т захващ ат д а гъ р м я т и
да п о д в и кв а т ^ весело, за д а д а в а т ку р а ж и уте ха на
сво ите , но о ста я щ и те м алко вн им ават на т я х н и я гъ р м е ж :
вр ъ щ а т се п о в е ч е то с п р о с ъ л зе н и очи...
И м ож е ли д а не им се п р о с ъ л з я т о ч и т е к а т о м н о го
се с л у ч в а о т и зп р о в о д е н и те д а се не в ъ р н а т и д а се
не в и д я т : н я ко и ум ират без д а се в и д я т, а н я к о и м ом ­
ци, к а т о в и д я т , че там ще - им б ъ д е п о - д о б р е , о с т а в а т
на чуж б и н а , за д о м я в а т се и с т а в а т тамкаш ни гр а ж д а н и
или се л я н и . В С ъ р б и я , Влаш ко, У н га р и я и с е га в п о с ­
л е д н о време, в Русия м ного м лад и момци са о с та н а л и и
са се о ж е н и л и там, ка то о с т а в а т о тсечен и чл е н о в е о т
б а щ и н и я 'с и дом... Д е то има б ъ л га р с к и гр а д и н и в ч у ж б и ­
на, р я д к о ще нам ерите гр а д ил и село д а не са о с та н а л и
гр а д и н а р и , а н а й - в е ч е в о н о в а време, к о г а т о т у р с к о т о
п р а в и т е л с т в о притесняваш е б ъ л га р с к и я н а р о д : о с къ р б е н ,
бит, обиран, запиран н е п р аве д но м лад че л о ве к, к а т о п о -
д ъ ха с в о б о д а т а в с ъ с е д н и те х р и с ти я н с ки д ъ р ж а в и , а ко
няма т в ъ р д е ’ н я к о я неразреш има с в р ъ з ка с о т е ч е с т в о т о
си, не се връщ а...
Има м ного, к о и т о са бил е ж енени и са си за в е л и
ж е н и те и д е ц а та при себя си в чуж бина, само и само.
д а се о т ъ р в а т о т т е ж к о т о н есн осн о иго... Има д а ж е и
та ки в а об ид е н и, к о и т о са си о с та в в а л и ж е н и т е и не са
се .връщ али вече... Е то защ о се л е я т ’ с ъ л з и т е при и з -
пращ анието; за щ о то това, що го споменахме го р е , в се ки ,
к о й т о изпращ а гр а д и н а р и го зн а е и ч у в с тв у в а и к а т о си

281
го п р е д с т а в л я в а п р е д о чи те , с ъ л з и т е н е в о л н о т е ка т ... Не
е л есно нещо д а изхраниш син к а т о с о ко л , д а го и з ­
пр о во д и ш в ч у ж д а зем я и д а не го видиш вече!... К о й то
не е и зп и т в а л то в а , то й не м ож е д а си го п р е д с та в и ...
Г р а д и н а р и т е заминаха, къ щ н и те се в ъ рн аха и си з а ­
л овиха р а б о т а т а - всеки о т и д е д а се тр уд и * и д а си
печел и н а съ щ н и я хл яб...
Да вид им с е га к ъ д е о т и в а т т р у д о л ю б и в и т е наши
гр а д и н а р и . Те и з л я з в а т на го л е м и я п ъ т , а там ги п р и д ­
р у ж а в а т и д р у ги ч е ти гр а д и н а р и , и зп р о в о д е н и и те т ъ й
съ щ о о т с в о и т е къ щ ни и род ни ни . Ч е ти те се с ъ б и р а т,
п о з д р а в л я в а т се, ж е л а я т си д о б ъ р час и д о б р е п е ч а л ­
ба, гъ р м я т с п уш ки* и се у п ъ т я т д а каж е м к ъ д е С вищ ов.
За д в а д е н а а ко са пешком с т и га т на с в и щ о в с ка та
с ке л я и к а т о п р и с п я т и си п р е д а д а т нещ ата на а г е н ­
ц и я та , к о и т о ще зам инават нагоре, или н ад ол у, п о д п и с ­
в а т си п а с п о р т и т е , ка ч в а т се на п а р а хо д а и о т и в а т .
К о и т о ще о т и в а т в ъ в Влаш ко м инуват с ка и ц и на Зим нич
и о тта м о т и в а т н а в ъ тр е по сухо с к о л я . В п о с л е д н ь о
време, к а т о се направи Г ю р гь о в с к а т а ж е л е зн и ц а , п о в е -
ч е то за к ъ д е Букурещ и о к о л н о с т и т е му, д о г д е т о се
р а з к л о н я в а т ж е л е з н и ц и т е , т е г л я т п ре з Русе за Г ю р ге в о .
К о га т о с т и гн а т на гр а д и н а т а си, д е т о ще р а б о т я т
през л я т о т о , а ко е имало момчета, о с та н а л и о т е сен та
на гр а д и н а т а , о т и в а т н а го то в о , д е т о ще с в а р я т в с и ч к о
п р и го т в е н о и гр а д и н а т а о чи сте н а , п реорана и т о р н а н е ­
сен. А а ко не са о с та в и л и на гр а д и н а т а м ом чета, или
гр а д и н а т а е нова, к а т о с т и гн а т , п о н е ж е н ям а т още нищо
п р и го т в е н о на гр а д и н а та , к о н д и с в а т у н я ко й св о й п о з ­
найник в с е л о то , при гр а д и н а та , или у с то п а н и н а на
гр а д и н а та , а ко има б л и зо при гр а д и н а т а н е го в о зд а н и е ,
к а к в и т о имат у Влаш ко и в У н га р и я /М а д ж а р с к о /' и
д р у га д е ч о к о и т е у селата, при гр а д и н и т е си, к у р т е т а
/ч и ф л и ц и /, или сам ите се л я н и им нам ерват н я к о я къ щ а
и ги при ем ва т д о г д е се н а т ъ к м я т и си н а п р а в я т на
гр а д и н а та ко л и б а з а ж иве я ние .
I
В т у р с к о б р е м е б е ш е о б и ч а й да се г ъ р м и пр и и з п р а щ а н и е т о , п о с л е
з а б р а н я в а х а бъ б б р е м е т о на б о й н и т е и четите: п о с л е пак се г ъ р-
. меше, а с е г а зе да се н а п у щ а т о з и обичай. П р е д и 30 го дини, д о г ­
де н я м а ш е п а р а х о д и п о Ду н а б а , б с и ч к и т е г р а д и н а р и о т и в а х а за
С ъ р б и я тс к о н е и м е л и к о н н и д р у ж и н и п ъ т у в а х а к ъ д е с р ъ б с к а т а
гранииа.

282
К а то се н а с т а н я т н а й -н а п р е д си к у п у в а т в о л о в и и
коне, а ко не са имали о ставе ни о т есента, п р и г о т в я т си
брашно и п о т р е б н и т е неща з а я д ен ие . Щом се н а т ъ к м я т
волови, коне, ко л а и рала, захващ ат д а о р а т гр а д и н а т а
и д а я ч и с т я т о т с т ъ р к о в е т е на бивш ия л а н с ки пипер,
п а тл а д ж а н , бамя и д р у ги сухи тр е в о л а ц и , а ко е бил а и
през м инал ото л я т о град ина, а а ко е на н о в о м я с то
захващ ат д а я ц е п я т и да я ч и с т я т о т т р о с ъ к /п и р е я ,
п и р о в и н а т а / и д а д и га т вади, д е т о ще т р я б а д а се и з ­
д и га и пр е ка р в а в а д а та *.
Н а й -н а п р е д п р е о р а в а т н я к о л к о п ъ т я о н о в а м ясто,
д е то ще си с а д я т а р п а д ж и ка , чесъ на, д е т о ще си с е я т
р а зс а д и те /ф и д а н и т е / и н а й -р а н н и т е ; з а р з а в а т и ка то :
бакла, мазари, ка р то ф и , м еродия и др.
К а то п р и го т в я т д о б р е т и я м еста за хва щ а т вече да
с а д я т . К а то н а с а д я т а р п а д ж и к а и че съ на за хв а щ а т да
н о с я т о т с е л о то , или о т д е т о н а м е р я т з р я л т о р за р а з ­
са д и те : з а р а з с а д а на к а б а -с у в а н а , на праза, ц е л ин а та,
м е р о д и я та и з а д р е б н и я а р п а д ж и к.
П о н е ж е т о в а време, в к о е т о п р и с т и га т на гр а д и н а т а
е н а ч а л о то на м арт, т о о б и кн о в е н о к ъ д е 25 м арт вече
захващ ат д а си с е я т и р а зс а д и те на я с т ъ ц и т е /п а р н и ­
ц и т е /. За д а с т и гн а т р а з с а д и т е п о - р а н о з а садение,
ко е т о е н а й - г о л я м о т о и з к у с т в о на гр а д и н а р и т е те им
р ъ т я т / р ъ с т я т / се м е н ата **.
Р ъ те н и е то на сем ената наш ите гр а д и н а р и г о п р а в я т
по тр и начина: а/, в ко н с ки за го р е щ е н пресен т о р /ф ъ ш -
к и и /, б / в к о р и т о с п ре зр я л т о р и в / в пещ ника.
По п ъ р в и я начин семето о т пиперя, п а т л а д ж а н а ,
м ихлето и д р у ги се с в ъ р з в а в р я д к о п л а т н о и се н а ­
ки сва в х л а д к а в о д а на то п л о м я с то и к а т о п о с т о и е д ­
на нощ, п р е гл е ж д а т го дали се е д о б р е н а п о и л о . Щом
за б е л е ж а т, че е напоено д о к о л к о т о т р я б а / т о в а нещо го
върш и о ня, к о й т о се е наел д а р ъ т и с е м е н а т а / м а й с т о ­
р ъ т познава, че е го т о в о з а р ъ те н и е . Т о га в а нам ерват
загорещ ен к о н с к и то р , о т к о й т о о б и кн о в е н о се п р и н о ся *У

* Д и г а н и е т о на В а д и т е е н а й - т е ж к а т а р а б о т а на г р а д и н а р и т е . Им а
ня к о и м е с т а g e m o д о л а п ъ т е 6 н и с к о мяст о, а ' В о д а т а , за да се
и з к а р а на В и с о к о т о т р я б а да се у р а в н о в е с и / н и в е л и р а / , з а т о б а
при д о л а п а д и г а т В и с о к о к а т о цяла т а б я з е м л я н а Вада, по В ъ р х а
на к о я т о м и н у б а Во да та . ' '
У В р а ч а н с к о в м е с т о н а ш е т о о ш ъ р б е н о рътят, к а з В а т ра ст ят .

283
н я к о л к о ко л а п о - о т р а н о и се н а тр уп в а на куп, или в
тр а п н а р о ч н о з а т о в а п р и го тв е н , за д а се за го р е щ и и в
т о з и то р з а р а в я т в ъ з л и т е с м о кр о то семе и за б и в а т по
е д н а п р ъ ч к а при всеки, з а д а м о га т и нощ е д а ги н а ­
м ерят, к о г а т о с та н е н у ж д а д а ги п р е гл е д а т д а л и са
ста н а л и го т о в и з а сеяние.
О т т о п л и н а т а на т о р а и о т в ъ гл е н а т а му к и с л о т а и
амияка, сем ената п о к ъ л н я в а т , т.е. пущ ат к ъ л н о в е -
р ъ с т ц и . Н ад т о в а т в ъ р д е вн им ате л но се пази, з а д а не
п р е го р я т , или к а к т о се к а з в а д а не се з а п а р я т и д а им
се п о в р е д я т ко р е н ч е т а т а ; з а т о в а р ъ т а ч ъ т , к а т о н аб л иж и
р ъ т я в а н и е т о , п о д в а , т р и и повече п ъ т и на д е н я и на
нощ та, х о д и д а ги р а з р а в я и д а ги п р е гл е ж д а д а не
прем инат или д а не се с п а р я т о т гор е щ и я т о р *.
В то в а врем е д о г д е се р ъ т я т сем е н ата гр а д и н а р и те
и з к о п а в а т д о е д и н аршин д ъ л б о к и ями, к о и т о о б и к н о в е ­
н о б и в а т д о д в а - т р и арш ина ш ироки, з а д а м о га т д а се
д о с т и га т о т д в е т е с тр а н и д о с р е д а т а к о г а ги п л е в я т,
п о л и в а т и д а м о га т д а се п о к р и я т с р о г о з к и нашир, за
к о е т о п о кр и в а н и е ще ка ж е м п о - д о л у . Д ъ л ж и н а т а м ож е
д а б ъ д е к о л к о т о я щат. К а т о ги и з к о п а я т и и з х в ъ р л я т
о т т я х п р ъ с т т а , п р о б и в а т им д ъ н о т о с то км а ц и , з а д а
не м о га т л е сн о д а п р о б и в а т мишки и к ъ р т о в и ; н я к о и ги
п о с т и л а т д о е д н а п е д я с ъ с сур о в а т р ъ н к а п а к с ъ с с ъ ­
щ ата цел, з а д а не м о га т д а прем инуват мишки, к ъ р т о в и
и конопеш ници, д е т о се с ъ м н я в а т, че ще се п о я в я т т и я
в р е д и т е л н и з а р а з с а д и т е ж и в о т н и . Т ов а о б и кн о в е н о се
пр а в и там, д е т о и на п р е д н я т а го д и н а на с ъ щ о т о м я сто
са биле я с т ъ ц и , или д е т о з е м я т а е м н о го рохкава.
В ъ р ху т р ъ н к а т а , а к о са п о сл а л и с т р ъ н к а н а с и п в а т н а ­
горещ ен, но не за п а л е н, пресен ко н с к и т о р /ф ъ ш к и и /,
д о г д е о ста н е е д н а д л а н д о л и ц е т о на зе м я та , у р а в н я т
г о и го п р и т ъ п к в а т д о б р е ; в ъ р х у т о з и т о р н а с и п в а т до
е д н а д л а н / 0 ,1 м ./ хубава черна о тб р а н а п р ъ с т и въ рху
п р ъ с т т а н а с т и л а т д о тр и п р ъ с т а з р я л то р . Т ор а с граби
г о по р а зм е св а т с п р ъ с т т а , у р а в н я т , го д о б р е с ъ с • с ъ ­
щ ите гр а б и с гъ р б а или с п р ъ ч к а и п о с я в а т п о к ъ л н а л и ­
те семена о т го р е му, к а т о ги р а з р е ж д а т , а ко са н е гд е
п а д н а л и че сто , с т ъ н к а п р ъ чи ц а . К а т о ги р а з р е д я т р а в ­
ном ерно добре,., т о га в а ги п о кр и в а т с ъ с з р я л хубав
* \
' К о г а е т о р ъ т м н о г о горещ, б ъ з е л а с ъ с с е м е н а т а го з а р о б я т п л и т ­
ко, на к р а я и в н и м а т е л н о го п р е г л е д б а т .

284
разд ребнен черен то р о т в о л о в и или б и в о л и /к о н с к и се
п а зя т д а ту р в а т, за щ о то п о в р е ж д а т р а з с а д а - с тя га
г о /. Н а й -д о б ъ р з а н а й - о т г о р е въ рху се м е то е то р о т
прегнили гр о з д я н и пръ щ ини /д ж и б р и , к о м и н и /, но то й
вред не се намерва. О вчи т о р тъ й съ щ о не ту р в а т, з а ­
щото о т н его и зн и кв а м но го трева, о т к о я т о м ъ чно м о ­
га т д а се о т ъ р в а т р а зс а д и те .
П одир за с я в а н и е то , я с т ъ ц и т е * се п о к р и в а т с р о г о з ­
ки, а п о н я к о ги а ко сти с н е н я ко е м ного с т у д е н о време,
въ рху р о го з к и т е се н а тр у п в а и сено, или е д р а слама.
Щом се за го р е щ и о т д о л у к о н с к и я т то р , то п л и н а т а и з -
л я зв а й през п р ъ с т т а , с т о п л я и нея и р ъ т е н и т е семена
захващ ат д а н и к н а т .К а т о зе м на т да н и кн а т в с и ч к и т о г а ­
ва, а ко е хубаво и т о п л о врем ето, ако има с л ъ н ц е , о т к р и ­
ва т ги д о гд е п о чне д а з а с я д а с л ъ н ц е т о и в е че р пак ги
п о кр и в а т, но з а д а не д о п и р а т р о го з к и т е д о и зн и кн а л и я
р азса д , за б и в а т край я с т ъ к а в и л я с ти ко л ч е т а , п ре п р е ча т
въ рху им п р ъ т о в е и в ъ р х у п р ъ т о в и т е т у р я т р о го з к и т е .
Р о го з ки те се т у р в а т д а за в а р д в а т т о п л и н а т а о т д о л у и
д а п а з я т о т слана, к о я т о е чум ата на р а з с а д и т е .
, А ко в и д я т че я с т ъ к ъ т се загорещ и м н о го и ще л о в -
реди разсад а, п р о б и в а т с кол д уп ки т у к - т а м е в я с т ъ к а
или по кр а я му и изпущ ат то п л и н а та или а ко има н у ж д а
нал иват в д у п к и т е в о д а д а го у га с я т . В т о р и я т начин н а «
р ъ те н и е то е т а к ъ в : к а т о се накисне, к а к т о казахм е с е ­
мето, зем ат е д н о к о р и т о и го с е я т в н е го к а т / р е д /
то р, к а т семе, д о г д е се н ап ъ л н и к о р и т о т о . Т о р ъ т т р я б а
д а б ъ д е п р е зр я л - чер. П о д и р то ва п о з а п а л я т пещ та и
к а т о се п о с то п л и м я т а т в нея к о р и т о т о с ъ с се м е то и го
з а т у л я т . К а то и зс т и н е пак я п о с т о п л я т и т ъ й п р а в я т
д о гд е п о къ л н и д об р е. К а то го в и д я т , че е вече д о б р е
п о къ л н и л о , т ъ й Също го с е я т к а к т о и по п ъ р в и я начин,
само го х в ъ р л я т сч н е го в и я т о р наедно, в к о й т о се е
р ъ ти л о и го р а з р е д я в а т равном ерно на я с т ъ к а .
Т р е т и я т начин е т а к ъ в : к а т о се нам окри, к а к т о и при
го р н и те д в а начина семето, и зко п а в а т в н я к о й б р я г е д н а
пещ ица д о ' 1 / 2 или един аршин д ъ л б о ка , у п а л в а т я д а
се за то п л и д о б р е и з а е д н о с в ъ зе л а т у р в а т в нея с е ­
мето, з а т у л я т го с един чим, за р а в я т го и го о с т а в я т .
А ко не м ож е д а се р ъ т и с е д н о топл ение, с т о п л я т я и

В п о с л е д н е брелле н я к о и п о - р а з б и т и и мераклии градинари зе ха


да си п р а б я т с т ъ к л е н и я с т ъ ц и .

285
в то р и п ъ т и т.н. д о г д е п о къ л н и д о б р е и п осл е го с е я т
по п ъ р в и я начин.
Има още и е д и н начин, к о й т о са го у п р а ж н я в а л и н я ­
ко и м ай стор и: то й е н а й - п р о с т и н а й -с и г у р е н . К а то се
накисне сем ето, м а й с то р ъ т д а в а на с я к о момче по е д и н
в ъ зе л , а ко са м ного в ъ з л и ; м ом чето о б ви ва в ъ зе л а в
н я ко й в ъ л н е н парцал; ту р в а го в п а зв а си или за н а й -
с и гу р н о на п ъ п а ( си по го л о м е ж д у р и з а т а и т я л о т о си,
при па сва го с го л е м и я си в ъ л н е н п о я с к а т о д о к т о р с к и
съ гр е в а ю щ ко м п р е с и го носи с ъ с се б я си и денем и
нощем д о г д е се р ъ т и и посл е го д ава на м ай стор а си
д а го сее, к а к т о се ка з а п о - г о р е , по п ъ р в и я начин.
К а то се с л у ч а т д а д о д а т в я с т ъ ц и т е м иш ките п р а в я т
на сем ената м н о го го л я м а по в р е д а : р о в я т ги и им я д а т
сем ето д о г д е не са и зн и кн а л и и о тр а сл и , з а т о в а а ко
н ям а т к о т к и д а ги л о в я т, е д и н о т м ом ците в а р д и ц я л а
нощ и шиба с е д н а п р ъ ч к а по р о го з к и т е д а ги плаши и
гони. - С е д н а реч н а й - г о л ям ата гр и ж а на гр а д и н а р и т е
е д о гд е им о т р а с т а т р а зс а д и те . К о й т о м ай стор знай д а
и зв а д и н а й - д о б р и и н а й -р а н н и р а зса д и , то й н а й - в е ч е
се сл а ви *.
К а то п о о т р а с т а т р а зс а д и те и се п о с т о п л и врем ето,
захващ ат д а ги о т к р и в а т и д а ги п о л и в а т, за к о е т о пак
т р я б а вещ ина к о га именно и к о л к о д а се п о л и в а т; з а -
щ ото а ко е с т у д е н о врем ето и ги п о л е я т рано, или
къ с н о , с м н о го с ту д е н а во д а , р а з с а д и т е се п о в р е ж д а т ,
с п и р а т д а р а с т а т или с п о р е д гр а д и н а р с ки я терм ин к р а -
ч е н я с в а т, а о т м н о го то ч е с то пол иване п о ж е л т я в а т и
и з ц у л я в а т , т.е . и з р а с т в а т т ъ н к и 'д ъ л ги и слаби. К о га т о
и з н и к н а т г ъ с т о , п р о т ъ р гв а т ги и ги р а з р е д я в а т . П он е ж е
с т у д е н и т е п р о л е т н и ветрове, а н а й --в е ч е с е в е р н и я т в ъ з ­
п и р а т успеш ното, расте ни е на р а з с а д и т е и ч е с т о ги п о в ­
р е ж д а т , т о наш ите гра д ин ар и, за д а си з а в а р д я т р а з с а ­
д а о т п о в р е д а и д а им с т и гн е п о - р а н о , в а р д я т то в а
пр а ви л о : н а й -н а п р е д гл е д а т да си н а п р а в я т я с т ъ ц и т е
на з а гъ т е н о о т се вер н ия в я т ъ р м я с то и при пе к, о б ъ р ­
н а ти п о в е ч е т о къ м ю го и з т о к и освен то ва, з а г р а ж д а т ги
с в и с о к о ко п , в ъ р х у к о й т о н а тр у п в а т сено, сух тр е в ул а к,

Д о б р е щ е ш е да б ъ д е да се с ъ б е р а т н я к о л к о бахчи, g e m o са н а б л и ­
зо и да си н а п р а б я т парници, п о к р и т и съ с с т ъ к л а и в ъ т р е соби,
но до т о в а о щ е не са д о ш л е н а ш и т е г р а д и н а р и к а т о се п о л з у в а т
с ъ с с т а р и я сп о с о б , к о й т о са н а у ч и л и от д ъ л ъ г г о р ч и в опит.

286
д р ъ ж и о т пипер, п а т л а д ж а н и пр., или д е т о има т р ъ с т
/к а м ъ ш / о п л и т а т н а о ко л о им в и со к г ъ с т и дебел п л е т
о т т р ъ с т , к о й т о д а за сл а н я о т в я т ъ р . Т ази о гр а д а
о б и кн о ве н о се з ъ в е перд е на я с т ъ ц и т е .
Г о р е о п и с а н и те я с т ъ ц и се п р а в я т з а н а й - д е л и к а т н и т е
и н а й -р а н н и т е р а зса д и , за: пиперя, п а т л а д ж а н а , м и х л е -
то, р а н о то зе л е , целината, ц в е кл о т о и ц в е т я т а , а на
р а зса д а з а л ука , праза; к ъ с н о т о зе л е и д р . не се п р а ­
в я т то п л и я с т ъ ц и , а се с е я т на ф итари и п р о с т о на з е ­
м ята и се п о к р и в а т с тор. За къ с н о зе л е, пипер, ц в е кл о ,
п а тл а д ж а н , т ъ й съ щ о се с е я т р а з с а д и т е на зе м ята ,
ко и то се з ъ в а т ка р а я с т ъ к * .
Д о гд е р а с т а т и се п о л и в а т и п л е в я т я с т ъ ц и т е и
д р у ги т е р а зс а д и , гр а д и н а р и те о ра т п р и л е ж н о гр а д и н а т а
по 2 - 3 и д а ж е че ти р и п ъ ти , к о л к о т о м о га т п о - д ъ л б о к о
и п о - д р е б н о и я ч и с т я т о т т р о с ъ к и д р у ги корени.
Щом п р и с т и гн е р а з с а д ъ т , д о л а п я т , а ко е б а хча та с
д ол ап, т р я б а д а б ъ д е вече го т о в д а в а д и в о д а , в а д и те
- направени, п р е т ъ п ка н и и в с и ч ко н а гл а се н о . К а то н а ­
р е ж а т ф и та р и и те и л ехите захващ ат д а п р а в я т и д а
р а в н я т ф ита ри и и д а с а д я т и в о д а т а в ъ р в и п о д и р е им
и пол ива н а с а д е н о т о д о гд е не е уве хна л о. О б и кн о в е н о
ко га е м но го го р е щ о и с л ъ н ц е т о п р и ж у л в а , т о га в а п р а ­
в я т ф итарии, а с у тр и н а по х л а д н о т о и н а д в е ч е р с а д я т .
М а й с то р ъ т или н я ко й вещ момък н а б л ю д а в а к о га се
т ъ р га р а зс а д а д а го п ро б ир ат, т.е. д а п р о т ъ р гв а т по с
д е б е л и те с т е б л а и п о - е д р и я , а д а о с т а в я т п о - д р е б н и ,
к о й т о к а т о се п р о р е д и и се полее н а р а с тв а и то й за
н я к о л к о дена. За д а не се п о д гъ в а т к о р е н и т е на р а з с а ­
да к о га се спущ а п о д и р с а д и л о т о в зе м я та , на с р е д н и т е
му т ъ н к и ко р е н и се п р е р я з в а върха, к о е т о се з ъ в е с к о -
репсвание на р а з с а д а **. К а то се н а са д и ц я л а леха, по
ва д и те, о т д е т о ще се п ол ива лехата, с а д я т р ан о зел е,
алабаш / г о л и я / , или ц в е кл о и цвете. П и п е р я т и п а т л а д ­
ж а н ъ т се са д и и на ф итарии и на б р е зн и , но пипер я
{
*_
Д у м а т а яс тъ к е т у р с к а , к о я т о щ е рече. в ъ з г л а в н и ц а ; з а щ о т о н я к о и
п о д л а г а т д е б е л и д ъ р в е т а в ъ з г л а в н и ц и или на ш е й н а т а си с е я т я с ­
тък, за м а л к а р а б о т а .
С к о р е п с в а н и е ,. ф и т а р я /л еш иц а/ , к а в а л / б р е з н а в и с о к а / , к а л и с -
т и р / м а л к а м о т и ч к а / , с к а л и с в а н и е / к о п а н и е с к а л и с т и р я / , кофа,
м е р о ди я, и н г и н а р / а р т и ш и к / , к а р н а б и т / ц в е т н о зеле/, са г р ъ ц к и
думи заети о т Ц а р и г р а д .

287
повече на ф итари го с а д я т , за щ о то по - д о б р е се о б р а ­
б о тв а и п о - л е с н о се бере. Д о гд е н а с а д я т пи п е р я , п а т ­
л а д ж а н а , . р а н о то зел е, м ихлето и го п р е ко п а я т , д о с т и га
и л у к ъ т - каба с у в а н ъ т и п р а з ъ т д а се са д и .
М а л ко п о д и р з а с я в а н и е т о на р а з с а д и т е се с е я т и
кр а с та в и ц и т е ; т я х ги с е я т или р ъ те н и , или • нер ъ те ни,
ко га е т о п л о врем ето. Р атението на к р а с т а в и ц и т е става
к а к т о и на п и п е р я и п а тл а д ж а н а , но т я х ги с е я т не на
я с тъ ц и , а п р о с т о на зе м ята , на гн е з д а или на брезни.
За т я х и з о р а в а т з е м я т а д о с т а д ъ л б о к о , за щ о то те пущат
ко р е н и те си н а д ъ л б о к о и ш ироко. Г н е з д а т а се о б ко п а в а т
д об р е, р а з д р е б н я в а т , ту р в а им се по 5 - 6 шепи з р я л тор,
т о р ъ т се р а зм е с тв а с п р ъ с т т а с р ъ ц е , т у р в а т се по 4 - 5
семена, з а р и в а т се д о д в а п р ъ с т а / 3 - 4 с а н т и м е т р а /, и
о т го р е п а к д о д в а п р ъ с т а се ту р в а над ц я л о т о гн е з д о
о т съ щ и я то р , з а д а не п р е п л е т и д ъ ж д ъ т п р ъ с т т а и да
попр ечи на и з н и к в а н и е т о на м л а д о то растение.
К а то и з н и к н а т и с т а н а т , на 4 л и с та з а г ъ р л я т ги
вн и м а те л но с р ъ ц е и ги п о д п ъ л в а т д о д о л н и т е л и ста с
т о р и п р ъ с т т а о т в ъ р х а на г н е з д о т о им. К о га т о стане
н у ж д а за пол ива н ие, к о е т о за виси о т врем ето, п ол ива т
ги к о га гр е е сл ъ н ц е , но т ъ й пущ ат в о д а та , щ о то д а з а ­
о б и ко л и г н е з д о т о , а д а не го прелее. На т о в а н а й - в е ч е
се внимава, , за щ о то щом ги прелее в о д а та , к о е т о се
ка з в а у д а в и л а ги, з е м я т а к а т о и зсъ хн е , к о р я с в а и се
н а п р ъ скв а , а то в а им в р е д и м ного, ед н о, че к о р е н и т е им
с ъ хн а т, а д р у го я к а т а кора, ка т о ги п о л ю л е е в я т ъ р ъ т ,
пре си ча им с те б л а та , -ко и т о са м н о го кр е х ки и ,н еж ни.
Щом се у д а в и н я к о е гн е з д о , к а т о п о у т р ъ п н е з е м я т а и
хване д а се р аб о ти, б е з д а се ка л я , з а г ъ р л я т го ' и го
п о д п ъ л в а т с р о хка в а п р ъ с т о ко л о с те б л а та . На д р у ги т е
р а с те н и я , о св е н на т и к в и т е , б е л ите т и к в и / с ъ к ъ с - к а б а к /
и д о н е гд е си на д и н и те , к о га са п о д вада, т о в а п р а ­
в и л о не се п а зи с т р о го . То би б и л о п о л е з н о и за с и н ­
к и т е гр а д и н с к и р а с те н и я , но сп о р е д начина на г ъ с т о т о
им са д е ни е, не / м ож е д а се направи. Че е пол езно,
в и ж д а се на о н и я с т ъ р к о в и , к о и т о са наса д е н и в к а в а ­
л и т е ч - п о - в и с о к о о т о б щ о то р а вн и л о на в о д а т а , к о я т о
не м ож е д а ги прелее, а ги само п о д ги з в а , че р а с т я т
п о - в е с е л о , п о - с и л н о и д а в а т повече р о ж б а , за щ о то к о -
р я с а л а т а зе м я не м о ж е д а им с т и с к а т а к а кор е ни те ,
к а к т о на о н и я , що ги е п р е л я л а в о д а т а и о к о л о корена

288
им ста в а суха и о с т р а кора, к о я т о си с т и с к а и к а т о се
н апръ ска, съхне им ко р е н ъ т.
К о са то п очна т д а с а д я т л ука каба сувана, то га в а
д о х о ж д а н а й - т е ж к а т а и н а й -и з н у р и т е л н а т а раб о та на
гр а д и н а р и те : ноще п о ч т и ц я л а нощ на м есечината, а п о -
н яко са и с фенер, к о га няма месечина, п р а в я т ф итари, а
денем с а д я т о т сутр е н а д о вечер, п ре ве д е н и на две...
О т п о с т о я н н о т о н аве д ен о пол ож ение, к р ъ в т а се прелива
в гл а в а та им и о ч и те им се н а п ъ л в а т с к р ъ в , а о ко л о
п о д п ухв а т ка т о мехури. Л у къ т н а й -м н о г о се садй на
гр а д и н и те и щом п о ч н а т д о гд е го не н а с а д я т не м огат
да се о с т а в я т и освен то в а той се сади г ъ с т о и т я л о ­
то с то и п о с то я н н о в е д н о п о л о ж е н и е - н а в е д е н и цял
ден, а само р ъ ц е т е р а б о тя т. Л ю т а т а м иризм а на л ука
о ти в а п о с то я н н о в о ч и те им к а т о се и з п а р я в а нагоре;
к р ъ с т ъ т им се вц е п е н я в а и боли к а т о пресечен, но няма
ка кв о д а се прави, р а б о т я т го р к и т е д о душ ица и до
п р о п ъ л зя ва н и е , а о соб ено ония, к о и т о ги б о л и к р ъ с т ъ т ,
прем ират о т болка.
За д р у ги т е р а б о ти те си пом а гат к а т о за: копание,
плевение, скаласвание, плетение, с ко р е п с в а н и е * и др.
ка то о т ку п у в а т о т м е стн и те ж и те л и р а б о тн и ц и , а н а и -
вече мом ичета и :жени, но за с а д е ки е т о не м о га т т в ъ р д е
да о т к у п я т , защ ото, ед н о, че р я д к о има м ом ичета да са
се научили д а с а д я т и д р у го , че са д е н и е то т р я б а да
б ъ д е правилно и се р и о зн о ; за щ ото о т н е го зависи и
п о -н а т а т ъ ш н и я т успех н а -гр а д и н с к и т е р а с те н и я - п о с а ­
дени п л и тко , или д ъ л б о к о не с та в а т.
К а то се насади л у к ъ т ‘ и п р а з ъ т рабсзтата им вече
п о о тл е кв а , а к а т о н а с а д я т и к ъ с н о т о зеле, к а з в а се:
, "Г р а д и н а та е вече напълнена". С ега вече к о п а я т , с к а -
л асват. п я е в я т, берат, п р о д а в а т и п ол ива т. К а т о д о й д е
П е тр о в д е н още повече им о тл е кв а , защ ото т о га в а вече
в си ч ко е насадено и об ра б оте но - се га б е р а т и в о з я т
с т о ка на пазарите. Ч а к к о га т о д о й д е време д а се вади
каба с у в а н ъ т и д а се плете, пак ги усилва р а б о та та , но
вече не тъ й, к а к т о при садението.
Н а й т напред, о т п р о л е т, захващ ат д а п р о д а в а т зелен
л ук - а р п а д ж и к и чесан, после - м ер о д ия, спанак и

С к о р е п с б а н и е т о е п р е р я з б а н и е б р а д и т е / к о р е н и т е / на лука, пр аз а
и др. На л у к а и пр а з а ллу п р е р я з в а т и перйта'"една д л а н от с т ъ б ­
л о то нагоре, а т о й и з к а р в а о т с ъ р ц е т о н о ви пера.

19. По н я ко лко дум и 289


бакла, п о - п о е л е и з л я з в а бял боб, м азаря, б а р д о кв и ,
месечна р япа , бели т и кв и и о ко л о П е тр о в д е н захващ ат
д а п р о д а в а т вече кр а ста в и ц и и п о д и р м алко и пипер,
п а тл а д ж а н , бамя, мехле, а р п а д ж и к пл ете н и др., а о ко л о
И линден - д и н и и пъпеши, рано зе л е и ц в е кл о , к о е т о
п р о д ъ л ж а в а ц я л о л я то . По Б о го р о д и ц а захващ ат д а в а ­
д я т каба сува на и д а го п л е та т.
К о га т о е "д о б р а го д и н а та ", т.е. к о га т о им с та н е
д о б р а с т о к а т а и ги за п а зи го с п о д о т гр а д и мана и
к о га т о се п р о д а в а т п р о и зв е д е н и я та им с д о б р а цена, д о
Голям а Б о го р о д и ц а си и з в а ж д а т сирм ията, т.е. в л о ж е н и я
капитал и к а к в о т о остане, то в а им е вече печалбата.
Да видим се га ка к и з в а ж д а т та я сирм ия к а т о п р о ­
д а в а т к и т к а по к и т к а и с ъ б и р а т пара по пара.
П рол ет, като и зл е зе п ъ р в и я т зе л е н ч у к, един от
момците, к о й т о е вещ в п р о д а в а н и е то и знае м е стн и я
е зи к за н о с я п р ъ в п ъ т на пазар с т а л и га и почва п ъ р ­
в а та п р о д а ж б а . К а то се поусили с т о к а т а и насили б р а -
нието, уси л в а се и носението. А ко не са си хванали Ьще
д ю ге н с е р ги я , с е га хващ ат и хванат д а п р о д а в а т на
се р ги я .4 Н а й -н а п р е д м о м ъ къ т к а т о п р о д а д е а ко е б л и зо
гр а д и н а та връ щ а се при д р у га р и т е си и ка з в а к а т о о т
к о я с т о ка ще т р я б а повече да н о ся т, т.е. ка к в о повече
се тъ р с и о т ку п ув а ч и те , а а ко е д а л е ч с то и ц я л а н е д е ­
л я и п о р ъ ч в а на м ом четата, к о и т о д о к а р в а т с то ка , к а к в о
повече д а му д о н е са т. Той о б а ж д а на м ом чето к о л к о
пари е у л о в и л а д о ка р а н а та пред ид ащ а с то ка , а к а т о се
въ рн е в е ч е р та съ б и р а в с и ч ки те момци и д а в а к о л к о т о е
в ъ зм о ж н о п о д р о б н а см етка за п р о д а д е н о т о и к о л к о пари
е^ похарчил з а л я д е н и е или за д р у ги н я ко и общи п отр е б и,
ка т о п р е ч и та п р е д в с и ч ки парите що е съ брал и п о ка з в а
ка кв и в и д о в е пари е зел. К о га т о се с ъ б е р а т д о с т а пари
и няма н у ж д а д а ги носи с ъ с себя си, то й ги п р е д а в а
на м айстора си, а ко не. е то й същ м айстор, за п и с в а т ги
или ги р е ж а т на рабош и ги п р е д а в а т на н я к о го о т
д р у га р и те си д а ги д ъ р ж и на съ хранение п о д с в о я
лична о т го в о р н о с т . К о й то приемне о т го р е си пари, той
сам се гр и ж и д а ги с к ъ т а дето' намери за с и гу р н о м я с ­
то: н а й - в е ч е р а зб и р а се то й ги п о в е р я в а на зе м ята ,
ка т о ги за р а в я ноще н е гд е без д а го в и д и или знай
н яко й. О б и кн о в е н о тъ й се п р е д а в а т пар ите секим у д а ги
съ хранява, к о й т о е в л о ж и л капита л и повече о т к а п и ­
тала му не му се д а ва т. Това се прави д а не б ъ д а т

290
си н ки те пари у с р е д о то ч е н и в е д н о го за ’ в с е ки случай.
А ко са р а зб о л и н я ко й , ко й то е зел пари о т общ ите д а
ги пази, то й п о ка з в а на си н ки те си д р у га р и д е са д а ги
и з в а д я т, д а ги п р е ч е та т пред ц я л а т а д р у ж и н а и д а ги
п р е д а д а т д руги м у, д о гд е о з д р а в я то й . Щом о з д р а в я , то й
си ги приемва п а к п р е д си н ки те и си ги вард и.
, К а то и з в а д я т с и ч ки я капитал /с и р м и я т а с и /, що са
в л о ж и л и , с ъ б и р а т се един вечер п о д и р в е че р я в к о л и ­
бата си или в къ щ а та, а ко има къ щ а в гр а д и н а та , т у р -
ват н а о ко л о с т р а ж и за всеки случай, а а ко се. б о я т о т
б а с ка н л ъ к /н а п а д е н и е /, к а к т о е д н о време беше в т у р с к о
и д а ж е в ъ в Влаш ко, н а п ъ л в а т си о р ъ ж и е т о , п р и го т в я т
се за о тб р а н а и к а т о принесе в се ки к о л к о т о пари са му
дали на съ хранение, пре п и та т ги вним ателно, р а з д е л я т
ги на со р то в и , а ко са разл ични и д а в а т секим у в л о ж е ­
ната му сирм ия, к а т о му д а д а т о т 'с и н к и т е с о р т о в и с ъ ­
разм ерно с ка п и та л а : зл а то , ср е б р о и пр., т ъ й щ ото д а
не о ста н е ником у ха тъ р , че е д н ом у д а л и само зл а т о ,
или п о - ч и с т и пари, а другим у - само сребро или п о -
нечисти. О б и кн о в е н о още к о га т о се съ бираУ парите*
м едните и п о - т е ж к и т е и н е с го д н и за носение пари се
пром енуват на з л а т о , или на п о - ч и с т и и с го д н и .
К а то се р а з д е л я т та ка б р а т с к и 1 б ез н и ка кв и писмени
а кто в е и въ нкаш ни сви д е те л и , в с е ки си взем а в л о ж е н о т о
и самси се вече гр и ж и д а го в а р д и к а т о с в о я с о б с т в е ­
ност. В т а я д е л б а п о н я к о ги се плащ а и на р а та й ч е та та ,
а ко има наети р а та й ч е та , ко е то е д о с т а р я д к о , за щ ото
всеки гл е д а д а б ъ д а о р т а к - с ъ д р у ж н и к в гр а д и н а т а
на к о л к о т о и д а е: на ч е т в ъ р т - 1 /4 , на 1 /8 и д а ж е на
1 /1 6 о т пая. Т ов а се прави с н а р о ч н а цел д а раб оти
всеки не к а т о наемник, а ка то с ъ д р у ж н и к и с то п а н на
общ ото д ел о.
К о га т о си и з в а д я т сирм ията п о - р а н о и им о стан е
още д о б р а и д о с т а сто ка , м а й с то р ъ т ка зв а : "М ом чета!
Ето то в а що о с та в а в гр а д и н а та : во л о ви, кон е , кола,
каруци, рала, д о л а п и син ката с т о ка , това, а ко го з а ­
вард и го с п о д , е наш к я р ; р а б о те те , т р у д е т е се, с ъ б и ­
райте, то в а е ваше..."
А ко им е о ста н а л каб а су в а н ъ т, к ъ с н о т о зе л е , п р а ­
з ъ т , целината, м о р ко в и те , ка р то ф и те с д р у ги я н ед об р а н
за р за в а т и з н а я т г о р е - д о л у ка к се п ро д ава , м а й с то р ъ т
пре д ска зва , к а т о ,зем не в с ъ о б р а ж е н и е с и ч ко к а т о по
ко л к о кя р ще им ( се падне на пай, к а т о ка зв а : "А ко ни

291
за п а зи и за кр и л и го с п о д о т го р е /к о е т о ще рече о т град,
мана, н аво д не ни е и проч. атмосф ерни п о в р е д и /, т а я г о ­
д ин а с .б о ж а т а в е л я ще имате по т о л ко в а хиляди гроша
на все ки пай - с е д н а реч д о б р е сме, д а б л аго д а р им
б о га и д а се тр у д и м ."
В та къ в сл уча й с и ч ки т е д р у га р и се р а з в е с е л я в а т и
д е я т е л н о с т т а им се п о д н о в я в а и усил ва о т б л а га т а н а ­
д е ж д а . С ега о б и кн о в е н о се п о я в я в а т в ъ тр е ш н и те д уш е в­
ни пор иви к а т о се обещ ават, че а ко с п е ч е л я т д о т о л ­
ко в а и то л ко в а ,, ще н а п р а в я т т о в а и о н о ва . В п о - с т а ­
р и те времена в т о з и момент м ного са се вр и ча л и , че ще
и д а т на С в я т а го р а д а в и д я т гр а д и н а т а на С в я т а б о ­
ж и я м айка з а к р и л н и ц а на гр а д и н а р и те и к а т о си д о д а т
о ти в а х а с цели с т о т и н и да и з п ъ л в а т об ещ анието си...
К о и то са х о д и л и в е д н ъ ж обещ аваха д а се п о в т о р я т ,
а н я ко и п о ж е л а в а ха и д а и д а т на б о ж и - г р о б . В м ла­
д и т е - в м ом ците в гл а в а т а б л е св а е с т е с т в е н о м исъ л та
д а се о ж е н я т . М н о го има, к о и т о к а т о т р ъ г в а т на бахча
к а з в а т на своите, л ю б о в н и ц и , моми д а се м о л я т на бога,
д а им пом огне д а с п е ч е л я т , че к а т о си д о д а т ж и в о и
зд р а в о , пре з зи м а та ще ги зем нат. И вий а к о м о ж е те да
в н и кн е те в- м о л б а та на та ки в а моми, н а й - н а п р е д ще
' ч у е те д ум ите: "Б о ж е , пом огни му д а с п е ч е л и и д а гси
д о й д е ж и в о и зд р а в о ",
З а б е л е ж и те л н о е, че к о га т о имат д о б р а печалба
гр а д и н а р и те , н а й - м н о г о св а тб и с т а в а т през зим ата.
К а т о и з п р о д а д а т с и н ка та с т о к а и п р е б и р а т парите
гр а д и н а р и т е п а к се с ъ б и р а т на д ел б а, к а к т о и при д е ­
л е н и е то на си р м и я та . П ак .тъй се о т д е л я т п а р и те и с е -
ким у се д ава с п о р е д пая му. А ко са с п е ч е л и л и добре,
а ко са за д о в о л н и , на р а та и те се ки ще п о д а р и о т себя
си по нещо, или о т общ ата печалба ще им о т д е л я т и
ще им х а р и ж а т за насъ рчен ие , к а т о им к а з в а т : "На м ом ­
чета, че за д о д о го д и н а д е т о и д а б ъ д и т е , д а се т р у ­
д и те , си н ко че стн о , неум орно, че^ б о г и вам ще ви п о ­
м огне д а е та н и те м айстори и д а п е ч е л и те и вий, к а кт о
б а чо ви си". Р азум ява се, че чи р а ц и те о с т а в а т душ евно
за д о в о л е н и , ц е л у в а т р ъ к а на м айстора х и и на п о - с т а ­
р и те с б л а го го в е н и е . Само о т се б я си се р азб и ра , че
т а ко в а момче на ид а щ а та го д и н а ням а д а о с т а в и м а й с ­
то р а си, к о й т о , к а т о го знай, че е ч е с тн о и и скр е н о
Т р у д о л ю б и в о , ще го приемне за с ъ д р у ж н и к , м акар и без
сирм ия. Има м но го м айстори, к о и т о по т о зи п ъ т са д о с —.

292
ти гн а л и д а с т а н а т с а м о сто я те л н и у п р а в и те л и на по
д в е - т р и гр а д и н и и д а с п е ч е л я т големи ка п и та л и .
• В ол евите, ко н е те , кол я т а и каруц ите, а ко не ще им
т р я б а т за ид ущ ата го д и н а , или ако са нещ о повредени,
се п р о д а в а т п р е д и д е л б а т а . и парите им в л я з в а т в о б ­
щия д е л е ж , а а ко ще им са потребни и за н а п р е д , з а щ о -
то има м ного гр а д и н и усл овени за' по 2 - 3 го д и н и , т о г а ­
ва те о с та в а т в т ъ й наречения ги д и к.
К а то о стан е г и д и к ъ т , в к о й т о в л я з в а т с и ч ки н е п р о ­
д а д е н и неща и д о л а п и те , а ко е б а хча та с д ол а п, и
д р е б н и я т а р п а д ж и к ; к о й т о та я го д и н а не се продава,
к а т о се го т в и за ид ащ ата прол ет, т о га в а с и ч к и я т ги д и к
се и з в а ж д а на в и ш е -н а д д а в а н и е . Р азум ява се, че а ко е
ги д и к ъ т зд р а в и с го д е н за идащ ето л я т о за в работа,
н а й -н а п р е д ще го н а д д а в а м ай стор ъ т, или с и н ки т е д р у ­
гари, ко и т о о с т а н а т д а р а б о т я т на с ъ щ а та гр а д и н а и
за н а п р е д , а а ко се наемне н я ко е момче д а го н а д д а в а и
м а й сто р ъ т види, че с т и я пари ще м ож е д а си н а тъ км и
п о - д о б ъ р , о т с т ъ п в а т го на о ногова, к о й т о д а д е повече.
Т ова става о б и кн о в е н о то га в а , к о га т о н я к о й о т д р у ж и ­
н ата мисли д а о т в о р и д р у га гр а д и н а и д а с та н е с а м о с ­
т о я т е л е н ко м а н д и р на с в о я глава, или ‘ п ъ к н я ко и го
за м а т за печалба, с цел, на идащ ата п р о л е т д а го п р о -
д а д а т п о - с к ъ п о , или д а го в л о ж а т вм есто ка п и та л .
А а ко п ъ к се с ъ гл а с я т и на ид ущ ето л я т о д а р а б о ­
т я т и сички, к о е т о ч е с то се случва, т о г а в а к а т о го
о ц е н я т за е д н а д о с т а сп р а в е д л и в а цена, п о в р ъ щ а т на
о ния. к о и т о п о к а ж а т , че не им се знае о п р е д е л е н о , че ще
д а м о га т д а д о д а т на идащ ето л я т о за о р т а ц и , а а ко
се с ъ гл а с я т и си ч ки , с и ч к и я т ги д и к о с т а в а общ, т.е. в
о р т а я т а , сп о р е д гр а д и н а р с ки я термин -на з н а ч е н и е т о на
тая. дума.
На идущ ата п р о л е т к а т о д о й д а т ,с и ч к о е го т о в о , з а ­
то в а на п о в е ч е то м еста о с та в а т н я к о л к о м ом чета да
в а р д я т бахчата, д а пребират на сушина с и ч ко т о , що
гние, д а н а гл е д в а т д р е б н и я а р п а д ж и к д а не и зм р ъ зне
през зимата, к о й т о о б и кн о в е н о о с та в а т по та в а н и те на
с е л с ки те къщ и в н а й - б л и з к о т о село в с в о и т е п о з н а й н и ­
ци и да гл е д а т д о б и т ъ к а , а ко з а д ъ р ж а т д о б и т ъ к , с
к о й т о м ом четата, д о г д е захване зима, ще р а б о т я т в
гр а д и н а та - и н а п р о л е т ще о р а т и ще н о с я т то р , д о гд е
се за в ъ р н а т и д о д а т на гр а д и н а т а б ъ д е щ и те им д р у г а ­
ри. За гл е д а н и е то на д о б и т ъ к а се д ава в ъ з н а гр а ж д е н и е

293
на о с та н а л и т е момци в пари, или в повиш ение на п а е в и -
те, а за прехрана на д о б и т ъ к а им се о с т а в а т п р и б л и з и ­
те л н о пари, или сено и зо б /я р м а / д о п р о л е тта .
Г р а д и н а т а е м лечна кр а в а ка з в а т, з а т о в а т я не се
и з д о я в а съ въ рш ено - все о ста в а и п о д и р свъ рш анието.
А ко наприм ер, е хубава е сен та и сл ан ата още не е п о ­
парила пипер я, п а тл а д ж а н а и проч., то й има още д а б а -
б е р кув а ч а к д о слана, а д р у ги т е р асте ни я, к о и т о не се
б о я т о т слана ка то : ц в е кл о , ряпа, м еродия, м оркови,
пра з и д р у ги , о с т а в а т ги на м ом четата, з а е д н о с л у к о ­
в и те гл а в и , к о и т о не са се п ро д ал и, с е д н а н ищ ож н а
цена д а ги д о б и р а т и д о п р о д а в а т , к о я т о п р о д а ж б а се
п р о д ъ л ж а в а ц я л а зима: на гр а д и н а т а д о х о ж д а т о т о к о л ­
н ите села, н о с я т им брашно, коко ш ки, леща, я й ц а и прч.
и зем ат пипер, ряпа, гл а в и л ук, целина, м о р ко ви и др.
А н я к о и о т м ом четата ку п у в а т о т о б щ о то л ук, праз,
зе л е и д р . и к а т о си зам инат гр а д и н а р и те с и ч ко земне
д а с та в а п о - с к ъ п о , т о га в а т е 1 се п о л з у в а т и п р о д а в а т с
д о б р а цена. Н я ко й п ъ т о т та ка в а прекупена с т о к а и о т
б а б е р ки те се случава, че м ом четата сп е ч е л в а т повече,
о т к о л к о т о са спечел ил и п ре з л я т о т о . Т ези м ом чета, к а т о
свие зим а и няма р аб о та, к а т о си н а т ъ к м я т д о б и т ъ к а ,
а ко има д о б и т ъ к о ста в е н при тях, ц ял д ен се р а з х о ж ­
д а т из се л о то , а вечер х о д я т по с е л я н ки те , а о соб е но у
Влаш ко и за д и р а т в л а хи н ки те . О т те зи м ом чета н а й -
м ного се сл уча ва да о с т а в а т и д а се о ж е н в а т там.
В л а хи н ки те гл е д а т на та ки в а м ом чета с п о - д о б р о око,
о т к о л к о т о на св о и те р азпасани власи ергени, к о и т о н я ­
мат ни пар а в п у н ги я т а си и у п о т р е б я в а т с и ч ки с р е д ­
с т в а д а ги прим ам ят д а се о ж е н я т за тя х, а б ъ л г а р и ­
н ъ т т в ъ р д е л есно се п о в е ж д а п о д и р хубавица и за б р а в я
с и ч ко за б я л о т о й л иц е и н е ж н и я вл ахи нски гл а с и
песни к а т о я види, че се увива о ко л о ' му. Но т а ки в а
б р а ко в и т в ъ р д е р я д к о се с л у ч а в а т ч е с т и т и д о край.
В л а хи н ка та м аж е и гл а д и напр ед е му, а о т з а д е му кара
к а к т о е в и д я л а о т майка си и к о е т о е н а й - ж а л н о т о за
та ки в а момци, че ка т о му о тхр а н и деца, т я освен д е т о
ги о тх р а н я ч и с ти власи, но ги п р е в ъ р зв а при се б я си,
щ ото те захващ ат да гл е д а т на баща си к а т о на ч у з д о -
п р и хо д а н и захващ ат д а го п р е зи р а т. К а то о с та р е е у л а ­
в я т с и ч к о т о му съ б р а но б о га т с т в о в с в о и те р ъ ц е и на
ста ри го д и н и го и з п ъ ж д а т да умре на п ъ т я . Т а ки в а
в ъ зм у ти те л н и примери аз съм в и ж д а л в ъ в Влаш ко м ного,

294
к о и т о са се случавали над б ъ л га р с к а т а д о в е р ч и в а и ж е -
н ол ю б ива гл а в а и а ко зем нат д а се т ъ р с я т , ще ги нам е ­
рите вр ед и н а в с я къ д е по чуж бина. Вий р я д к о ще нам ерите
б ъ л га р и н , о ж ен ен за ж е н а о т д р у га н а р од н ост, а н а й - в е ч е
на влаш ка д а е щ астлив с ъ с с в о я семеен ж и в о т . А то в а
за виси е д н о о т д о б р и я ха ра ктер на б ъ л га р и н а , к о й т о е
п р о ти в о п о л о ж е н на влаш кия р а зв р а те н и коварен и д р у го -
о т необм и сл е н ото д оверие на б ъ л га р с к а т а д о в е р ч и в а към
ж е н а та душа, к о я т о ж е н а лесно го у л а в я за носа и го з а ­
в е ж д а на б о кл ука . Ето тъ й с х и л я д и и х и л я д и б ъ л га р с к и
синове са п о тъ н а л и в ъ в вл аш кото море б е з в ъ з в р а т н о за
нашата н а р о д н о с т! К о га т о д р у ги т е н а р о д н о с ти като
гъ р ц и , немци, руси и т.н. не се п о д д а в а т тъ й л есн о д а ги
е кс п л о а ти р а т и д а ги с т о п я в а т . В л а х ъ т най не се п о д д а в а
на н а тур а л и за ц и я . В е д н о село д а има 10 къщ и влаш ки с е ­
мейства, те съ способни да п р е о б ъ р н а т в ъ в вл аси 10 0
б ъ л га р с ки . П рим еръ т е пред о ч и те ни в нашите п о к р а й д у -
навски села о т Видин ча к д о Ч ерно море. В л а ш ко то ну
щив не го о с т а в я д а се прелее и с т о п и в д р у га н а р о д н о с т .
Той и д а з н а й 'п о - д о б р е и о т те б я б ъ л га р с ки п а к в и ка ну
щив, а ний, а ко знайми д ве думи влаш ки, гр ъ ц к и и т.н. к а т о
се срещнем с влаха, или гъ р ка , ще гракним к а т о га р га и
ще ги каж ем д а се похвалим, че знайм и и те хни я я з и к , а с
то в а ний п о л е к а - л е к а забравям и с в о я и се преливам и в
т я х н а т а н а р о д н о с т. Т о зи наш ф илософ ски ф и л а н тр о п и зъ м
е сто пи л милиони б ъ л га р и въ в Влашко, У н га р и я , Г ъ р ц и я ,
С ъ р б и я и т.н.
П о д и р р а зд я л б а та , гр а д и н а р и те о ти в а т в гр а д а да
се р а з п р о с т я т с ъ с с в о и те по зн а й н и ц и и д а си к у п я т
неща, к о и т о ще за н е са т на дом аш ните си арм аган. В
с та р о време си купуваха къ д р а в и черни влаш ки ка л п а ц и
и браш овски ботуш и и кунд ур и. О т С ъ р б и я о б и кн о в е н о
д о н о ся ха о р ъ ж и е : п у ж ки , пищ ови и нож о ви. К а т о с в ъ р ­
шат си ч ко , т р ъ гв а т си; и з л я з в а т на Свищ ов или Русе,
д е т о в т у р с ко време чакаха, а ко са малцина д а д о й д а т
още н я ко и чети, д а с та н а т м нозина и то га в а си т р ъ г в а ­
ха с к и р и д ж и й с к и кола, коне, а н я ко и и пеш ки в ъ р в я х а
п о д и р ка р уц и те , на к о и т о си н а тв а р я х а д р е хи те и д р у го
що носяха. С ега п о ч ти си чки си и д а т с та л и га , к о га
имат печалба, а к о га не са сп е ч е л и л и ,ко й к а к т о може.
К о га т о се случи д а не с п е ч е л я т, често, п о в е ч е то
момчета, о с та в а т, без д а ха р ча т пари за по п ъ т з а н а ­
сам и н а т а т ъ к .

295
К о га т о се сл учи д а не ги за ка ч и гр а д , мана, рана
зима, д а не за л ее пов од ие и д а не ги п о в р е д и че р в е я т
и в ъ се н и ц и те , и д а не с п е ч е л я т, м а л к о -м н о г о все ще
зем нат, но к о г а т о се случи д а ги с п о л е т я н я к о я о т
го р н и те зл о ч е с т и н и , п о н я к о ги са си п р о д а в а л и ко ж у с и т е
и са в ъ р в е л и пеш ки ча к д о у дом а си...
К а то се в ъ р н а т у дома си те ще з а в а р я т и ж и т о
насипано, и вино нал яно и прасе изхранено и д им ито
и з т ъ к а н о и п л а тн о убелено, - с е д н а реч, з а в а р я т ц я л о
с т о п а н с т в о н а р е д е но и натъ км ено.
В е че р та к а т о си д о д а т , д о г д е още не са вечеряли,
с ъ б и р а т къ щ н и те си и к а т о разпаш ат хем ерите, а о с о ­
бено к о га има д о б р а печалба, п р е б р о я в а т си парите
пре д с и н ки т е къ щ н и д а ги з а р а д в а т и д а д а т на д е ц а та
по н я ко й грош за спомен, а к о й т о има мома, или млада
б ул ка, ще й д а д е н я к о л к о ж ъ л т и ц и , а н я к о и и за цял
р е м ъ к д а си ги н ан и ж е д а ги н о с и . на гъ р д и си на
п р а зн и ч н и т е д ни, на хо р о то , на с в а т б а и на че р кв а. Това
е пак м орална н а гр а д а на къ щ н и те . Д о м а ки н я та а ко е
припечел ил а' през л я т о т о о т вино, ж и т о , коприна, лук,
гр о з д е , овош ки и д р. и т я ще и з в а д и с в о я т а печал ба и
ще я п о ка ж е на с то па н и н а си - гр а д и н а р я . По н яко й
п ъ т, к о га се с л у ч и да не д о н е се гр а д и н а р я т повече,
о т к о л к о т о ' е сп ечел и л а ж е на му, ч е с то се черви пред
п е ч а л б а та на къ щ н и те си, но н и ко й не д р ъ з в а д а го
укор и , за щ о то в се ки е уверен, че то й е р а б о ти л с в с и ч ­
ка т а си сила, ' но т ъ й се сл учи л о , че не му пом огнали
обстоятелствата. 1
На и д ущ ата н е д е л я о б и кн о в е н о ще и д а т на пазар, а
о соб е но а ко гр а д и н а р я т е ж енен с ко р о и б у л ка та му а
млада, ще се п ри м е н ят, ще се н а ки ч а т и к а т о се- п о в е ­
д а т ще о т и д а т на п азар да си п а з а р у в а т нещо прим янз.
обуща и д р у го , к о е т о ще им б ъ д е п о тр е б н о з а д е ц а т а и
къ щ н ите .
Домаш ните на гр а д и н а р и те о б и кн о в е н о се в ъ з д ъ р ж а т
през л я т о т о о т харчене, освен за н а й -н е о б х о д и м а т а ,
за щ ото не з н а я т д о д о х о ж д а н и е т о на градинаря си
ко л ко пари ще с ъ б е р а т за зим ата.
К а то си д о н е с а т д ъ р в а и си с м е л я т браш но г р а д и ­
нарите о б и кн о в е н о си п о ч и в а т к а т о р а б о т я т п о - л е к а
р аб о та о к о л о ' къщ и, или н я ко и си п р и го т в я т зем я за
нови с а д о в е - л о з я и берат п р ъ ч к и за сад, а ко е х у ­
баво вр е м е то к ъ д е н а ч а л о то на. ф евруари.

296
К а т о з а к о л я т на К о л а д а п р а с е то и в и н о то узр ее ,
п о ч ти цял я н уа р и се в е се л я т, х о д я т си на го с т и , на
кръщ ение, а н а й - в е ч е по сва тб и, к о и т о се захващ ат п о ­
дир И ва но вд ен и т р а я т д о С ирна н е д е л я . К о га има
д о б р а печал ба и и зо б и л н о вино, с в а тб и те с т а в а т т в ъ р д е
м ного: в Л я с к о в е ц например, в т о в а време, т.з. п р е з
ц е л и те месници са ставали, к а к т о к а з в а т , повече о т
2 0 0 -3 0 0 с в а т б и ". Т ъ й също" с л а б и т е изнурени гр а д и н а р и
през то в а врем е за ч е р в я в а т врата, с ъ б и р а т сили за
ид а щ е то л я т о д а ги у п о т р е б я т в д е л о и з л а т о .
Щ ом д о й д е ф евруари пак захващ ат д а ш ават н а го р е -
н а д о л у - за хва щ а т д а си с ъ б и р а т и д а си т ъ к м я т д р у ­
ж и н и и д а си п р и го т в я т семена, а р п а д ж и к, на к о и т о ще
т р я б а д а се н оси о т т у ка и д а си ш ият н у ж н и т е за
гр а д и н а т а д рехи; д ъ л ги п о д п л а те н и ко ж у с и , д а си в ъ р ­
в я т ц ъ р в у л и и проч.
Т о в а д в и ж е н и е , го т в я н и е и о ти в а н и е на гр а д и н а с т а ­
ва у гр а д и н а р и т е к а т о п е р и о д и ч е с ка та б о л е с т на п р е с е -
л я ю щ и те се п ти ц и , к о га им н а б л и ж и врем ето д а т р ъ гв а т
на зимовищ е. К о й т о е ходил п о с т о я н н о на гр а д и н а , а ко
се сл уч и да о ста н е д о гд е за м и н а т ’ с и н ки те гр а д и н а р и ,
той х о д и невесел, м ъчно му е к а т о си прим исля, че т у к а
ще пр е ка р а л я т о т о без ве се л а та си гр а д и н а р с ка д р у ж и ­
на, д з т о цял д ен се пее, свири и вечер п р е д ко л и б а та
се и гр а е кр е х н а то ю наш ко хоро, а есен п ъ л н и я т кем ер
му п р и ж у л в а к р ъ с т а д о гд е си д о й д е . И сти н а г р а д и н а р ­
с т в о т о е т е ж к о , а особено п р о л е т, д о г д е се н аса д и
гр а д и н а та , но т о е и весело и п о е ти ч е с ко : все м лади
хора с пресни сили, съ брани з а д р у ж н о , р а б о т я т , н а д -
с п р е в а р я т се и се в е с е л я т ц я л д е н д о тъ м н а вечеря,
ка т о не в и ж д а т к а к зам инува вр ем е то; у п р а з н и к г р а д и ­
ната е ка т о пазар, а особено о н и я гр а д и н и , к о и т о са
б л и зо д о гр а д о в е т е ; гр а ж д а н и - м ъж е, ж е н и и д е ц а
д о х о ж д а т не само д а си к у п я т нещо, но п о в е ч е д а се
н а гл е д а т на н а р е д е н а та и о б р а б о те н а з е л е н о -р о с н а
гр а д и н а , на к о я т о о ко л о ж и л и щ е то на гр а д и н а р и т е е
о б гр а д е н о с цели лехи о т ф итари, п о са д е н и с р а з н о -
вид н и и разно ухайни ц в е тя . В а д и те с е - ж е л т е я т о т ж е л -
та и ч е р н о о ка камшица, а д о л а п я т к а т о се и зл и в а к а т о
вечен в и н т, п р и в л и ч а в с я к о гр а ж д а н с к о о к о д а иде при
н его д а се пснал-ю бува на д е б е л и те б и с тр и с т р у и во д а ,

Л я с к о в е ц има п о в е ч е от 20СС к ь щ и , в ч е р к в и и 5 у ч и л и щ а .
к о я т о ш урти е д н о о б р а зн о в ко р и т а т а и о т и в а ч а к на
д р у ги я кр а й на гр а д и н а т а к а т о минува по ц в е т н и т е в а ­
ди, л ъ щ и се ка т о ср е б ъ р н а иви ц а и се спира п р е д е д н о
босо, д о кол е не з а п р е т н а т о момче, к о е т о й з а п о в я д а
с ъ с с в о я т а л ъ с ка в а м о ти ка д а п ъ л н и в с я к а ф и та р я и
п о л и в а в с е ки кор е н на м л а д о то гр а д и н с ко р асте н и е р а в ­
ном ерно, б е з д а прелее н я к о я ф и та р я ' и д а с ъ д е р е н я ­
ко й ка в а л .
С е л я н и н ъ т и с е л я н ка т а д о х о ж д а т д а д о н е с а т на
гр а д и н а р и т е е д н о п е тл е и я р к а д а им н аб е ра т е дна
п р и с т и л к а за р з а в а т . Мома носи на рамо си т о р б а п ъ л н а
с браш но и за н а с я д в е то р б и п ъ л н и с в с я к а к в и з а р з а ­
в а ти и на с т р а н а т а си смесена к и т к а о т ран босил я к и
пи м б е ян а къ н а . Д ете носи коф а с б а ту т /а й р а н / и се
връ щ а с п ъ л н а коф а пипер. П ъ т н и к ъ т спира к о н я си да
п о гл е д а на х у б о с тта , п р о и зв е д е н а о т неусипаем ия т р у д
на гр а д и н а р я . Н я ко е м л а д о момче носи п ъ л н а кош ница
с ъ с см есени к и т к и и ги р а з д а в а на ко ко н и т е , к о и т о са
дош ле с ф айтона си д а п о к а ж а т на д е ц а т а си х у б а в и ­
цата на гр а д и н а та , о т к о я т о с я к а сутр и н а к у п у в а т з е ­
л е н ч у к за ку х н я т а си.
Г р а ж д а н с к и т е д е ц а к о га д о д а т на гр а д и н а т а з а п л е с -
в а т се д а гл е д а т ; в е се л а та зе л ен ин а и хуб а в а та н а р е д б а
п р и в л и ч а о к о т о на с та р и те , а к о л к о т р я б а д а п р и в л и ч а
д е т и н с к и т е о с т р о гл е д и очи и т я х н о т о л ю б о п и т с т в о , а
о со б е н о а ко е ж и в я л о д е т е т о в къ щ а без д в о р и . г р а ­
дина. Е т о защ о п о н я к о ги д е ц а т а п л а ч а т и не щ ат д а се
в ъ р н а т с р о д и т е л и т е си. Н ап р азно вл аш ките к о к о н и не
в и ка т: "К а т о умра ей м е ж д у т о в а ц в е те д а ме з а р а в я т !"
С е д н а реч, к о й т о д о й д е у гр а д и н а та , н е за д о в о л е н
не се връ щ а; а ко не занесе 'нищ о у дом а си, т о ще му
о т к ъ с н а т поне е д н о кл о н ч е б о с и л я т . А ко й ням а д а си
купи р о с н и м лади кр а с т а в и ч к и с ц в е та на ч е л о т о им
още? К о й неще да и з я д е п о д гр а д и н а р с к и я ч а р д а к е д н а
червена шам ка р п узу, д и н я с д р е б н о че р но семе и с
к р и с т а л и ч е с к о съ рц е , к о я т о щом я резнеш се п р ъ св а ?
К о й то д о й д е на гр а д и н а т а не се връщ а пр а зе н и н е з а ­
д о в о л е н . Г р а д и н а р и н ъ т е щ едъ р, то й всеким у ще п о д а р и '
нещо: на м л а д о с т т а и на б о га т с т в о т о ц в е те , на с и р о -
мащта нещ о з а яд ене. Д в е - т р и чуш ки пипер или д в а -
тр и с т р ъ к а л у к ' Него не го с ъ б а р я т . Той се н а д я в а на
б о га и п о с т ъ п в а съ щ о е в а н ге л с ки : т о й н и к о го не з а б р а ­
вя. И к о г а е н а й - с к ъ п о то й к а т о п р о д а в а с е к о ги ще

298
д а д е к а т о ка зв а : "Хайде п ъ к т о в а о т меня д а се р а ж д а
и за сиром аси и за сираци!" Е т о за то в а гр а д и н а р и т е
к а к т о ка за х и п о - г о р е , всеки ги обича и в с е ки о т и в а на
гр а д и н а та им д а се полю бува. И д е й с т в и т е л н о , а ко и ска
н я ко й д а в и д и р а зко ш н о с тта на умерения п о л ю с т о й
то в а н а й - д о б р е м ож е д а го в и д и в гр а д и н а р с к а т а г р а ­
д ин а по д неум орим ата гр и ж а на б ъ л га р и н а . Н и гд е не
м ож е д а се в и д и т ъ й явно б ъ р з о т о расте ни е на р а с т е ­
н ията, к а к т о в гра д и н а та . Г р а д и н а р и н ъ т к а т о спи в
гр а д и н а та си нощем чува к а к , р а с т е л ука му; т о й к а т о се
полее и зп р а в я си перата и пл ю щ и к а т о к о га се скъ р ш в а
суха п р ъ ч ка . Вечер то й з а б е л я з в а д о гд е е д о с т и гн а л а
п я н а та на в о д а т а на п о л я н и я л у к и сутр е в и д и , че о т
та я п ян а тр и п р ъ с т а нагоре е и зр а сл о н о в о с ъ р ц е на
с т ъ р к а , к о е т о е н е ж н о и б е л и з н я в о , за щ о то не го е
о за р и л о още б л а го д а т н о т о с л ъ н ц е д а го н апои с я с н а та
зе л енина на хлороф ила. Л ю б о п и тн и гр а д и н а р и са з а п а л ­
вали фенер и са гл е д а л и с вним ание ка к им р а с т е с т о ­
ка та нощем, по П е тр о вд е н , к о га н а й -с и л н о у с п я в а си ч ко .
Н апразно то й не ка зв а : "М ом чета! П олейте к р а с т а в и ц и т е
да н а р а с та т т а я нощ една к о л а повече"; т о й зн а й о т
о пи т и набл ю д ение, че р а с т е н и я т а р а с та т нощем н а й -
вече з а т о в а ка зв а : "П олей го д н е с и сутр е б е р и !..."
Е, т и я х у б о с ти ка к д а не в ъ л н у в а т д уш а та на о н о -
гова, к о й т о се е научил да слуш а р асте н и е то , д а гл е д а
п о р а с тн а л о то , д а се въ зхи щ а в а " о т ч е с т н о т о д е л о на
т р у д а си и д а б ъ д е в с я к о ги весел и з а д о в о л е н ? ! Т ой на
гр а д и н а та р а б о ти о т сутр ин ч а к \ д о тъм ен в е ч е р все там
и к а т о се ум ори спи к а т о о къ п а н , а к о га о с т а н е в село,
с у тр и н а и вечер т р я б а да и з в ъ р в я в а по * н я к о л к о часа
п ъ т д о гд е о т и д е на р а б о та та си и д о гд е се в ъ р н е ' о т
нея вечер у дом а си. П ъ т я т н а й - в е ч е д о т я г в а на р а ­
б о тн и ка - з а т у й то й се о п р и л и ч а в а п р о л е т на п ти ц а ,
к о я 7 0 т р я б а д а в ъ р в и на юг: н е го в и я т ю г е гр а д и н а т а !
П ре д свъ рш вание д а каж ем ощ е н я к о л к о д ум и и за
това, ка к п о зн а в а т гр а д и н а р и те з е м я т а б ез н и к а к в а т е о ­
р ия о т хим ията, а само от е д н а с в о я п р а к т и к а и н а б ­
л ю д е н и е и к а к п р е ка р в а т в о д а та вред .
К о га т о р а з гл е д в а зе м я та д е т о ще си гу б и л я т о т о и
уп о тр е б и тр у д а , о п и т н и я т гр а д и н а р си о т в а р я о ч и т е
д обре. За о на я зем я, в к о я т о се нам ерват д р е б н и ч е ­
рупки о т о х л ю в ч е т а или от строш ени миди п а р ч е та , то й
ка зва : "Тука е м я с т о т о на каба сувана - на л ука"; там

299
д е т о е з е м я т а черна и мазна той дума: "Тука. ще б ъ д е
з е л е т о и п р а з ъ т ". Д е то з е м я т а е гл и н я с т а , но к а т о се
о р е се сип и н а я д к и : "Тука е м я с т о т о з а с и ч ко , но н а й -
ве че за д и н и и кр а ста в и ц и ", п о в т а р я то й. Д е то е п е ­
с ъ ч л и в а о п р е д е л я : "Там ще насадим ка р то ф и те , а на
р а з б и т а т а ц е л и н а чесъна". По т и я б е л е зи и по н я ко и
тр е в и п о з н а в а т те д о б р е к о я зем я к а к в о н а й - д о б р е ще
р о д и . Има н я к о и , • к о и т о п р о л е т к о га п е кн е с л ъ н ц е и з е ­
м я т а хване д а и зд а в а пара, о т к о п а в а т о т р а зл и ч н и м ес­
т а п р ъ с т и я миришат, та и по м иризм ата п о зн а в а т, но
т о в а е се ки м у н е и зв е стн о , за щ о то м ир изм ата не м о ж е да
се п о ка ж е на г л е д к а к т о го р н и т е б е л е зи, що споменахми.
Н а й - т р у д н о т о з а н ео питен гр а д и н а р е п р о в е ж д а н и е т о
на в о д а т а т ъ й , щ ото д а .може д а и з л е з е в р е д д е т о
п р е д п о л а га т д а с а д я т с т о к а п о д в о д а . О т п р а в и л н о то
изм ервание и нивелирание за в и с и и н а п р а в а та на д о л а п я
и д и га н и е т о н а в а д и те . А к о не м ож е д а изм ери д о б р е и
напр ави д о л а п я м алъ к, то й не ще м ож е д а и зка р а в о д а
на п о - в и с о к о т о м ясто. Т ъ й съ щ о а ко не умее д а нареж и
л е хи те и ф и та р и те така, щ ото в о д а т а д а в ъ р в и в с я ка
леха и д а п о л и в а с я к а ф ита ря, пак зл о . З а то в а , к о й т о
м а й сто р е н о в и н ео п итен още в и ка с т а р о п и те н д а му
п о к а ж е за п р е ка р в а н и е то на ва д и те.
К о й то е д о б р е о п и те н м айстор, к а т о си с л о ж и гл а в а ­
т а на н а й - в и с о к о т о м я сто на зе м я т а и п о гл е д н е к ъ д е
н и с к о т о о т д е т о ще т р я б а д а 'д о к а р в а т , в о д а т а , то й му
ка з в а : т о л к о в а и т о л к о в а п ед и ще д игнеш в а д а т а и т о л ­
к о в а пед и ще т и б ъ д е в и с о к д о л а п я т , к а т о н ака ра да
з а б и я т при д о л а п я една в ъ р л и н а и .з а б е л е ж и на нея к а к ­
т о в и с о ч и н а та н а ва д а та , т а ка и в и с о ч и н а та на д о л а п я .
А к о й т о се с ъ м н я в а в о к о т о си, то й х в ъ р ъ л я т е р а -
з и я , т ъ й к а к т о я х в ъ р л я т и че ш м е д ж иите : н а ка р в а да
му .д о н е са т к о л и о т р а зл и ч н а в исо чи на и д а ги п о д о с т ­
р я т . П о д и р т о в а т о й си н а п р а вя е д н а т е р а з и я с>т едно
ч а т а л а т о д р ъ в ц е на п о д о б и е на д ю л г е р с к а т а т е р а з и я и
к а т о я п р и го т в и и з п и т в а я "над в о д н о равнищ е, за д а й
за р е ж и к у к и т е р а в н о и д а й о п р е д е л и , ц е н тр а за о т в е с ­
н а та те ж и н а , к о я т о е о б и кн о в е н о е д и н крушум, или от
крушем то п ч е с превиел о. К а т о б ъ д е т е р а з и я т а го т о в а ,
то й зим а е д и н ко н е ц о т 10-^15 л ахти д ъ л ъ г , п р е гъ в а го
н а д в е и з а б е л я з в а с р е д а та му с е д н о че р ве н о конче,
или -п р о с т о я п о з е л е н я в а с ъ с зел ена см ачкана трева.
С е га .той о т и в а на н а й - в и с о к о т о ,м я с то и за б и в а н а й -

300
к ъ с о т о ко л ч е к а т о го о с та в а една п е д я над зе м ята , на
д р у ги я край на кон е ц а набива д р у го к о л ч е и о п ъ в а к о ­
неца о т е д н о т о д о д р у го т о , к а т о за ка ч а т е р а з и я т а в
ср е д а та на ко н е ц а тъ й, щ ото самата му ср е д а д а д о й д е
на ср е д а та на т е р а з и я т а и а ко е в и с о ко к ъ д е в т о р о т о
кол че, ко е то се п о зн а в а о т круш ум еното то п ч е и от к о ­
неца му, к о й т о б я га к ъ д е п ъ р в о т о ко л ч е , то й ка з в а да
набиват к о л ч е т о пол е ка д о гд е се ур авн о веси т е р а з и я т а .
В т о р о то ко л ч е в с я к о га бива п о - в и с о к о о т п ъ р в о то , з а -
щ ото е на п о - н и с к о м я сто . Като и зм е р я т е д и н конец,
за б и ва т и т р е т ь о ко л ч е и и зм е р я т о т в т о р о т о д о т р е -
т ь о т о , ко е т о ще б ъ д е п о - в и с о к о о т в т о р о т о . Т ъ й з а б и ­
ват ко л ч е та е д н о п о д и р д р у го ча к д о г д е д о д а т дс
гл а в а та на в о д а та . Само о т себя си се разбира, че
н а й -п о д и р н ь о т о ко л ч е ще б ъ д е и н а й - в и с о к о и о т н е ­
го в и я въ рх д о в ъ р ха на н а й -к р а й н о т о , въ р ху в ъ р х о в е те
на си н ки те к о л ч е т а се о б ра зува е дна л ин ия, по к о я т о
ще въ р ви в о д а т а к а т о се д и гн е в а д а та сп о р е д в и с о ч и ­
ната на к о л ч е т а т а и д и гн а т а т а в а д а ще и з гл е д в а к а т о
един клин, на к о й т о д е б е л и я т край ще б ъ д е при д о л а -
пя, а т ъ н к и я т - при въ рха на кр а я на в а д а та .
Д о л а п я т о б и кн о в е н о бива един д о 1 1 /2 аршин п о - ­
в и со к над в а д а та , тъ й щ ото да м ога т 4 - 5 коф и в о д а
д а се нал ива т и з в е д н ъ ж в улука, о т к о й т о ще я поемва
в а д а та и ще в ъ р в и к ъ д е кр а я , т.е. к ъ д е н а й - в и с о к о т о
м ясто, че о тта м ще се пуща по д р у ги н и с ки в а д и н а д о л у
к ъ д е н и ска та н а кл о н н о с т на гр а д и н а та , за д а м ож е д а
пол ива с и ч к о т о п р о с тр а н с тв о , ко е т о о с т а в а п о д нея.
К а то н а б и я т ко л и т е и и зм е р я т д о б р е , т о га в а н а с и п ­
ват в а д а та о т п р ъ с т и я при б ива т с то км а ц и д а се з а ­
д ъ р ж а ка то на та б я венеца. Щом б ъ д е в а д а т а го т о в а ,
пущ ат по нея в о д а т а д а я о п и та т д ал и ще д ъ р ж и и ще
и зл е зе ли в о д а т а чак д б кр а я . Още к о г а т о х в ъ р л я т т е ­
р а зи я та , зема се въ в внимание да б ъ д е в а д а т а м алко
наклонна, за д а б я га в о д а т а б ъ р ж е . Н о в и те в и с о ки в а д и ,
д о гд е се в р а с т а т с тр ева и се сл е гн а т ч е с т о се сл уча ва
ка то п о д ги з н а т о т в о д а та д а се р а зц е п в а т на д в е и д а
се р а зти л а т, к о е т о е го л я м о наказание за гр а д и н а р и т е
д а я п р а в я т в т о р и п ъ т, к о е т о правяние е м ного п о - м ъ ч ­
но о т п ъ р в о то , за щ ото п р ъ с т т а е п р е о б ъ р н а та в ти н я !
О лучавало се е п о н я ко ги к а т о се" п р о к ъ с а н е гд е н о ­
вата висо ка вада, за да не я р а зв а л и в о д а та , к о я т о
иде о т ^ д о л а п я и тр я б а да се спре с нещо, а няма т а ­

301
ко в а нещо на часа, то гава , к о й т о свари л я га ц я л въ в
в о д а т а д а я сп ре с т я л о т о си и в и ка сил н о д о г д е му
д о д а т на помощ д а я с п р а т или д а п о п р а в я т вадата.
Разбира се, че д о л а п я ще го спре м ом чето що го кара
к а т о чуе вика, че в а д а т а се е съ д р а л а , но в о д а та , к о я ­
т о е вече въ в в а д а т а о т д о л а п я д о с ъ д р а н о т о м я сто
т р я б а д а се спре, д о гд е се по д п р а в и с ъ д р а н о т о м ясто.
За та я р а б о та гр а д и н а р и т е н а р е ж д а т по н я к о л к о снопа
папур / р о г о з / по ва д а та , к о и т о в т а къ в сл учай се н а т ­
р у п в а т на с ъ д р а н о т о м я сто и к а т о се спре в о д а та , б ъ р ­
ж е се п о д п р а в я , д о г д е не е с ъ д р а л а д ъ л б о к о ; а ко не се
пр е д ва р и , в а д а т а се п р е къ с в а н ад ве ч а к д о д ъ н о т о и
с ъ б а р я н и е то в ъ р в и т ъ й б ъ р ж е , щ ото за н я к о л к о се кун д и
о т в а р я се на гр а д и н а р и т е р а б о та за н я к о л к о д ена. Р а -
зум я в а се, че т о в а ста в а с н ови те вади, д о г д е още не
са се ср а стл и , а к а т о се с р а с та т с кор е ни о т р а зл и ч н и
тр е в и , а н а й - в е ч е о т т р о с ъ к, те не се вече с ъ б а р я т .
К о и то гр а д и н и се п ол ива т без д о л а п или к а к т о се
к а з в а на гр а д и н а р с ки я з и к сал ма, те се н а й - п р е д п о ч и ­
т а т , а ко не им пре съ хв а, р азб и ра с е ,в о д а та в сухи лета;
но та ки в а гр а д и н и са р ед ки, те не( м ога т по в о л я т а на
гр а д и н а р и н а д а се уве л и ча ват, за щ ото д о г д е т о ул а в я
сам ата вода, д о та м е и гр а д и н а та , а с д о л а п я гр а д и н а -
р и н ъ т м ож е д е т о ще д а и зв а д и вода. Има н я к о и г р а д и ­
ни с два, с тр и и д а ж е с че тир и д о л а п я , о т к о и т о
в се ки все съ щ а та в о д а ва д и и я качи все п о - г о р е ' и
п о - г о р е . Но и б а хчи те с та в а т м ного п о -с и р м а л и и , з а ­
щ о то и з и с кв а т м но го р а зн о ски за д о л а пи и за д о л а п и те
д о б и т ъ к . К о га е суша д о л а п и те ц я л о л я т о не за п и р а т
ни денем, ни нощем, а д о б и т ъ к ъ т тр я б а д а се п р е п р я га ;
т ъ й щото,. а ко е б а хча та с д в а д о л а п я ще т р я б а н а й -
м ал ко д о тр и чи ф та волЪви или коне на в се ки д ол а п,
т.е. ще т р я б а т ш ест чиф та само за д о л а п и те , а за к о ­
л а та и т а л и ги т е още то л ко в а , а н е гд е с ч е т и р и - п е т
к о л а ка р а т на пазар, на ко и то в о л о в и те т ъ й съ щ о тр я б а
да се п р е п р я га т . В Б раила например има гр а д и н и с по
1 8 - 2 0 чиф та д о б и т ъ к , с 3 0 - 4 0 души о р та ц и , без с л у г и ­
те и н а д н и ча р и те , и с д в е - т р и х и л я д и ж ъ л т и ц и сирм ия.
П о в е че то гр а д и н а р и се изучиха сега сами д а си п р а ­
в я т д о л а п и те . Е дин м айстор к а т о кара на гр а д и н а т а си
н я к о л к о го д и н и д о л а п и ка т о го поправя, к о га се п о в ­
р е ж д а нещо по него , то й без д а у га д и с та в а ц я л м еха­
н и к и ф и зи к и т в ъ р д е лесно си направя д о л а п и зн о в о .

302
В А в с т р и я р а зка зва ш е един л я с ко в ч а н и н , е д и н немски
м айстор им пои ска л 500 ф иоринти д а им н ап р а в и е д и н
д ол ап, но д а го ч а к а т три -месеца д о г д е го изкара.
Гра д и н а р и те се р а з с ъ р д в а т о т та ка в а е д н а б е з б о ж н а
цена и си го н а п р а в я т сами, к о й т о им и з л я з ъ л за 1 2 0
ф иоринти с в с и ч ко - и с улуци, и с к у и я *, и с к ю п р и я
и с ъ с с т ъ н д ж а л а и проч.
Д олапи на гр а д и н и т е има д в а вида: о б и кн о в е н , к о й т о
се с ъ с т о и само о т ко л е л о , на к о е т о са п р и ко в а н и или
и зд ъ л б а н и коф ите, що гр и б а т и и з н о с я т го р е в о д а , и
осма д ол ап, на к о й т о к о л е л о т о е горе; т о не га з и в ъ в
ва д а та , а ко ф и те му, ко и то са провесени *■ на в ъ ж я се
спущ ат д о л у в ку и я т а , гр и б а т в о д а и се и з д и г а т с в ъ -
ж я т а , влечени о т д о л а п я . Т и я д ол апи т в ъ р д е ,не ги
у п о тр е б я в а т гр а д и н а р и те , за щ ото те п о - л е с н о се ч у п я т,
в ъ ж я т а се к ъ с а т , п о - т е ж к и са и не м ога т т ъ й п р а в и л н о
и п о с т о я н н о д а в ъ р в я т , к а к т о о б и кн о в е н и те д о л а пи .
О б и кн о в е н и я т д о л а п м ож е и п о л е ка д а се в ъ р т и и бър^-
ж е, т.е. м ож е и м ал ко и м ного в о д а д а се в а д и с него,
а асм ата д о л а п не м ож е тъ й б р ъ ж е д а се кара. Но на
н я ко и в и со ки м еста ги у п о тр е б я в а т, а н а й - в е ч е на о н и я
гр а д и н и , к о и т о в а д я т в о д а о т Дунава; за щ о то л е т е к а т о
се д р ъ п н е в о д а т а - к а т о намалее, те н а д я т в ъ ж я т а и
спущ ат н ад ол у, к а т о д о д а в а т и още коф и з а р авновесие;
а то в а о б и кн о в е н и я т д о л а п не м оже д а н а п р а ви : то й и
да се спусне, т в ъ р д е м алко м ож е да се спущ а: о т е д н а
д о е д н а и по л о в и н а п е д я надоле, к о га т о а см а та м ож е
д а се спуща д о к о л к о т о ^ тряб а. Разумява се, че т о га в а
то й с та в а и п о - т е ж ъ к , но т е д о д а в а т и в п р я г а т още
д о б и т ъ к . Е то защ о п о кр а й Д унава не п р а в я т т в ъ р д е
гр а д и н и - к о г а т о п р е д о д и т о й ги зал ива, а к о г а т о се
д р ъ п н е , о с та в я им д о л а п и т е на сухо.Н о п ри с и н к и т е т и я
н е сго д и , пак има д о с т а гр а д и н и и на Дунава, а н а й - в е ч е
на д о л н о т о му течение, к ъ д е Рейни, И смаил, Т ул ча и
др., за щ о то зе м я та п о кр а й Дунава, к о я т о е п о в е ч е то
то р н а - та л о га , е н а й - и з г о д н а з а гр а д и н с к и т е р а сте н и я ,
к о га т о няма мана. Но покрай Дунава май р я д к о се с л у -
чава го д и н а 'д а не у д а р и маната /б а л с а р а т а /. К а т о с п о -

К у й я з ъ б а т трапа^ о т д е т о се бади бода, к о й т о с е п о д г р а ж д а с


дъски, п л е т и пр., к ю п р и я - д ъ р б о т о над х а р м а н а , за к о е т о е
п р и к р е п е н фенерят,' с т ъ н ж а л ъ т - д ъ р б о т о - л о с т ъ т с к о й т о с е в ъ р ­
ти ф е н е р я и за к о е т о т е г л я т конете.

303
менуваме им ето мана н я к о л к о п ъ ти да не пом исл и ч и т а ­
т е л я т , че т а я мана е о н а я съ щ ата, к о я т о са б р ал и с у т -
рина и з р а и л т я н и т е , ний ще каж ем т у к а и за т о в а е с ­
т е с т в е н о я в л е н и е н я к о л к о думи, за щ о то то м аносва не
само гр а д и н и т е , а и ж и т а т а и д а ж е м исирите покрай
Д унава и по н и с ки те м еста край р е ки те и д о л и н и те .
М аната не е д р у го нищ о освен сва ря ва ни е на р а с т е ­
н и е то , к о е т о п о д и р т о в а по б л е д н я ва ,- ту н я с в а и и згн ива .
А то в а го прави м ъ гл а та . В о д а та н а й - в е ч е на Дунава
к а т о е в го л я м о к о л и ч е с т в о , и ка т о се с т о п л и л е те от
го р е щ о то с л ъ н ц е , п о н е ж е повече з а д ъ р ж ^ в себе си
т о п л и н а т а о т к о л к о т о суш ата, к о я т о я л уче и зп ущ а ноще
в я с н и те нощ и и над н е я о ста в а в ъ з д у х ъ т п о - с т у д е н ,
пар а та, к о я т о ц я л а нощ се и зп а р я в а о т с т о п л е н а т а вода
се д и га в п о - с т у д е н и я о т нея в ъ з д у х и к а т о изстине ,
с г ъ с т я в а се на м ного д р е б н и капчиц и, к о и т о още м огат
д а се д ъ р ж а т на в ъ з д у х а и д а п л а в а т по н е го . Трва
с т а в а н а й - в е ч е с у тр и н а п р е д с л ъ н ц е к а т о се набере
м н о го м ъ гл а и се спусне н а д гр а д и н а та , ч а к д о зем ята,
к а т о о б гр ъ щ а с я к о р асте ни е, к о е т о е още п о - с т у д е н о
о т нея и к а т о се с г ъ с т я в а по л и с та та му, по с т ъ б л а т а
и по п л о д а му с та в а на п о - е д р и ка п ч и ц и по ц я л о т о
расте ни е, к о и т о ка п ч и ц и ний зъ вем роса. А ко д ухн е н я ­
ко й в я т ъ р о т н я к о я с т р а н а през и з гр я в а н й е т о или с ко р о
п о д и р и з гр я в а н и е т о на с л ъ н ц е т о и я разнесе, т о р оса та
се и з п а р я в а п о л е к а - л е к а и т о га в а не се п о в р е ж д а т
р а с т е н и я т а о т мана, но а ко няма в я т ъ р и с т о и много,
д о о б е д или д а ж е д о п л а д н я , к о е т о ч е с то се сл учава
к о г а е ти хо врем ето, т о щом препече с л ъ н ц е т о и щом се
д и гн е м ъ гл а та , с л ъ н ц е т о не м ож е д а изп а р и д е б е л а та
р о са с ко р о и я с т о п л я на р а сте н и е то . Т ази сто п л е н а
р о са п о в р е ж д а т ъ н к а т а ц и п и ц а на к о ж а т а на ц я л о т о
р а сте ни е , а н а й - в е ч е на н е ж н и те с о чн и к а т о • лука,
к р а с т а в и ц и т е и д р. и с в а р я в а ц е л ия л и ст. К а т о се и з ­
пар и т а з и горещ а роса о т р а с те н и е то и с л ъ н ц е т о ж ари
си л н о , л и с т а т а п о д и р 3 - 4 часа ’ за хв а н а т д а п о б е л я в а т и
д а съ хн а т. На помощ на т о в а зл о д о х о ж д а т и р а зр у ш и ­
т е л и т е на св е та , т.е. гъ б и т е , м ухалът, т у н я т а , п о си пв а т
си н еви д им о с п о р и те /т е х н и т е сем ена/, к о и т о и з н и кв а т
по т я л о т о на п о п а р е н о то р асте ни е и за н я к о л к о д ена се
р а з р а с т в а т и го и з я д а т , т.е. пре о б ръ щ ат му л и с т а т а и
с т ъ б л о т о на мухъл, к о я т о к а т о се б утне, пуши се ка то
дим, к о й т о дим не е д р у г о нищо освен п р е гн и л и д ребни

304
в л а кн я н и гъ б и с те х н и те семена, к о г о т о в о б и кн о в е н и я
я з и к зъ ве м мухъл, плесен, т у н я и т.н . Тези г ъ б и не са
есе е д и н вид . На л у ка са сивочерни, на б о б а ,д и н и те ,
кр а с та в и ц и те са ж е л т и или ту р у н д ж и я н и . Т ези г р о б о к о -
па те л и за ко п а в а т п о н я к о ги цели гр а д и н и и о п р о п а с т я в а т
тр у д а на го р к и т е гр а д и н а р и .
Д е то има въ зд уш н о те че ни е или к а к т о се к а з в а д е т о
л ъ хв а в я т ъ р , там мана*, к а к т о к а з в а т гр а д и н а р и те , не
га зи р а сте н и я та . И е т о защ о се п р е д п о ч и т а т та ки в а
гр а д и н и , но те са в с я к о г и на в и со ки места и в о д а т а им
се в а д и с гол я м д о л а п ил-и с повече д о л а пи и с л е д о ­
в а те л н о с т а в а т п о -м а с р а ф л и и , т.е. и з и с кв а т п о - г о л ям
ка п и та л з а сермия. Д о б р о би било д а се з а п о з н а я т н а ­
ш ите гр а д и н а р и с ту л у м б и те и к а т о ги н а у ч а т д а ги
у п о т р е б я в а т вм есто д о л а п и за в и с о ки т е м е ста к а т о ги
п р и с п о с о б я т пак с д о б и т ъ к д а ги в ъ р т я т , к о е т о ще ги
и зб а ви о т с ъ с и п а те л н а та мана; но на то в а те ощ е не са
о б ъ р н а л и внимание, за щ о то п о в е ч е то о т т я х н я м а т ко л к о
го д е поне с р е д н ь о о б р а зо в а н и е и п о н я ти е о т т е з и п о ­
мощ ници на ч е л о в е ч е с т в о т о : и в е тр е н и те ту л у м б и м огат
д а им пре н еса т д о н е гд е си п о л за к о г а д уха' в я т ъ р .
К а к т о днеш ните гр а д и н а р и в и з к у с т в о т о с и са п о -
в и с о ко о т бивш ите, т о к а т о се з а л о в я т п о —о б р а зо в а н и
хо р а з а ;т о я т о л к о в а п р и д о б и т ъ ч е н з а н а я т , ще им д о й д е
ний мислим на ума д а се в ъ з п о л з у в а т и о т ту л у м б и те
/и з в л е ц и т е /. Е то защ о т р я б а е дно сп е ц и а л н о училищ е за
гр а д и н а р и те , в к о е т о ще м о га т м ного неща д а и з ч е р п я т
и д а ги п р и с ъ е д и н я т при днеш ната си м н о го о п и тн а
п р а кт и ка , к о я т о са с п е ч е л и л и - с 'г о р ч и в тр у д и б е з в ъ з в ­
р а тн и за гу б и .
Г р а д и н а р и те на п а т я т само о т маната. Те им ат м ного
п а ко с тн и ц и , с к о и т о се с р а ж а в а т ц я л о л я т о : с и в и я ч е р ­
вей, к о й т о п о д гр и з в а гл а в и ц и т е на л ука, пра за , п и п е р я и
кс р е н и т е к а кр а с т а в и ц и т е най м ного им п а к о с т и , н его
н а й - в е ч е го има в н о в о о тв о р е н и те гр а д и н и . П о д и р то ва
ид е м лам осницата - ж е л т и я т д ъ л ъ г червей, к о й т о се
за б ива в ко р е н и те на з е л е т о , л ука и пиперя. В ъ с е н и ц и т е
на зе л е н и те бели п е п е р уд и п о н я к о га им о п р о п а с т я в а т
зе л е то . П е д я н и ц а та в ъ с е н и ц а /Ас1с1аНи Ь ги т а 1 а / , к о га е

Мана - турски балсъра, но това име се дава на сладката мана,


която е с ъ в с е м друго нещо: т я действително е сладка и пчелите я
берат.

20. П а н я к о л к о д у«и 305


го л я м а суша, к о я т о к а т о п ъ л з и се п р е гъ в а , к а т о к о га
мерим с п е д я , т ъ й съ щ о ги вр ед и; б е л и я т ч е р н о гл а в
червей на м айския б а з у н я к м ного п а к о с т и им прави, но
к о га се р а б о ти гр а д и н а т а н я к о л к о го д и н и н а р е д и се
полива и о б р а б о тв а се рио зн о, те зи червеи се у н и щ о ж а ­
ват. К о н о п е ш н и ц и те ", къ р т о в и т е , м иш ките, с л е п о къ т ,
с л я п о ку ч и / е р - к ь о п е к / и га р ги т е им п а к о с т я т д е т о ги
има о ко л о гр а д и н и те .
О т тр е в и т е с к о и т о се с р а ж а в а т н а й -о п а с н и са щ и -
р ъ т , к о й т о п о н я к о ги к а т о се и зв ъ д и , и з н и кв а в ъ в ф и т а -
р иите п о д и р п о л и в а н и е то к а т о м ораво ка д и ф е и т ъ й
б ъ р ж е р а сте , щ ото за 4 - 5 дена п о кр и в а д р е б н и я л ук,
пипер и про ч. К о щ р яв а та , а н а й -в е ч е ш и р о ко л и с та та -
б и в о л ска наречена ги плаши м ного. К л а с т и ц а т а /т у ч н и -
цата, сем из о т у я р б а гр а с а /, к о я т о е о б ъ р н а т а и н а го р е
с корена, ц я л о л я т о с т о и кра ве на п о ка в а л и т е на ф и -
та р и и те и к о г а се н а в ъ д и , гр а д и н а р и те п р о р е в а в а т б р е -
варе о т нея. • П е р н а ти я т т р о с ъ к д е т о не се п о л и в а г р а ­
д и н а та ги плаши, но д е т о се пол ива не ха р о ксв а . П о в и —
т и ц а т а ***, к о я т о пуща д ъ л б о к о т ъ н к и т е си бели ко р е н и и
п о с то я н н о н и кн е о т т я х все п о - б р а т я с а л а и б р а тя с а л а ,
ги ум орява с ъ с св о и те увивал ни с т ъ б л а п о р а с те н и я т а .
Е то за то в а всеки м ом ъ к ка т о хо д и из гр а д и н а т а , щом
в и д и н я к о я тр е в а че ще класи, т ъ р га я и я унищ ож ава.
Но не са само т и я н еп р и я те л и , с к о и т о в ц я л ж и в о т
се бори гр а д и н а р я т : суе вер ие то н а , п р о с т а т а маса и т о
им прави го л е м и п а ко с ти . Засуши ли се м ного, к о й прави
суш ата - гр а д и н а р и т е и кер а м и д а ри те са в и н о в а ти те , т е
з а р а в я т ж и в и ку ч е т а и м агарета д а с в ъ р з в а т о б л а ц и те
и д а з а к л ю ч а в а т неб е сата к а т о п р о р о к И л и я ! Т у р я т ли
н е гд е в гр а д и н а т а си н я ко й череп о т к о н с к а гл а в а на
н я ко й кол д а плаш ат га р ги т е , д а не им н а к ъ л в а в а т д и ­
н и те и кр а с т а в и ц и т е , суе ве р и е то ще г о п р е т ъ л к о в а , че
са направили м агия д а не вали д ъ ж д и ц я л о т о село,
начел о с км е та и попа, ще д о д а т д а ги п и т а т защ о е -
о н а я глава, или онова плаш ило в д и н и те или к р а с т а в и ­
ц и те . Н апр азно гр а д и н а р я т ги уверява, че т о в а нещ о е
тур е н о с д р у га цел, но су е в е р н и я т влах п а к си о т и в а с
т и я уб е ж д е н и я , с к о и т о е и дошел д а п и та б е з д а
разбере, к а к т о го у в е р я в а б ъ л га р и н ъ т , че ч е л о в е к не
*
6 г И 1 о 1 о 1 р а \zulgaris
С о п у о 1 \/и 1 и 5 а г ^ е п 5 1 5

3 06
м ож е д а з а к л ю ч в а небесата, че т о в а а ко би м о ж а л и д а
п р а в я т, те в с я к а го д и н а ще го п р а в я т, но в л а х ъ т вие с
глава, о ти в а си неуверен, наеж ен и к р о и п л а н о в е ка к да
п овре д и - на н е в и н н и те тр уж ен и ц и , к о и т о г о х р а н я т* с
н а й -б л а го р о д н и т е з а р з а в а ти !...
В У н га р и я , в т а я зем я, к о я т о се с ч и т а з а о б р а з о в а ­
на и п р о св е те н а в х р и с т и я н с т в о т о , в 1868 го д и н а , на
е дни л я ско в ч а н и , д в е - т р и села са се съ б р а л и и са им
н асе кл и д о л а п я и ко л я та , все по т а я причина, ч е спрели
д ъ ж д а ! Т ова ми р а з к а з а съ щ и я т м ай стор , к о й т о в 1869
го д и н а беше дош ел гв Р усчук при - а в с т р и й с к и я ко н сул д а
п и та з а д а в и я т а си, к а к в о е .станал а, за щ о то се з а л о ­
вили на д а в и я с ъ с селата, п он е ж е гр а д и н а т а им п р о ­
п ад н ал а о т суш ата. Н о ка кв о е с та н а л о после, н е зная...
Н а й -с т р а ш н о и н а й -о п а с н о нещо з а гр а д и н а р и т е е
за л и ва н и е то . П о м и сл е те си, че с те о т в о р и л и в е л и ко л е п н а
гр а д и н а ; н а са д и л и с т е с и ч ко ; н а т ъ км и л и с т е ; в л о ж и л и
с те 5 0 - 6 0 х и л я д и грош а капитал и б е з т е г л и л к а т р у д и
ста ра ни е и се за о б л а чи , з а т ъ н т и , з а с в я т к а се, затрещ и
се и въ р ху гр а д и н а т а ви ид е с г ъ р д и в и с о к е д и н ч и -
л яш ки бой м ъ те н буен порой о т к ъ д е п л ан ин ата , вл ече
д ъ р в о и ка м ъ н и и минува през к р ъ в е н а т а з е л е н а бахча,
п о т о п я в а с и ч ко с ъ с с в о я т а т е ж к а м ъ ти л ка ; в л е ч е и носи
и вий а ко не М ож ете д а и зб я га те , к а ч и т е се на к о л и б а ­
т а си, или на н я к о е д ъ р в о , а ко г о има н а б л и зо и г л е ­
д а т е к а к ви се зем а тр у д а , б о га т с т в о т о и н а д е ж д а т а
п р е д о ч и те ви.
И к а т о се и з т е ч е т а я неумолима с ти х и я о с т а в а п р е д
о ч и те с ъ р ц е р а з д и р а т е л н а кар тин а: д е т о е бил з е л е н и я т
х у б а в и я т пипер д о к о л я н о т и н я о ста в е н а , а п и п е р я т п о ­
вален, л е ж и на д ъ н о т о й. Д е то бил с е н ь о - п е р я с т и я т
к а т о море м л а д и 'б у е н л ук, и зд р а н а с и ч к а т а р а з р а б о т е ­
на по ч ва ч а к д о з д р а в а т а м р ъ тв и ц а и в и й в и д и т е не
гр а д и н а , а д ъ н о т о на н я ко й с тр ъ м е н п л а н и н с ки д о л .
В и со ки те к а т о т у р с к и таби вади, р а зд р а н и , п р о къ с а н и и
д о л а п я т г о няма, а н е го в о т о м я сто , к у и я т а му и г ъ р л о ­
т о за р и н а ти с п я с ъ к и т и н я и сравнени с ъ с зем ята.
К о л я т а и т а л и ги т е зе ти , р а зко л е л е н и , за в л е ч е н и из л и ­
в а д и те и н я к о и о т ч а с т и т е им за р о в е н и с т и н я , а н я ко и
за ка ч е н и на в ъ р б и т е и б р я с т о в и т е п о кр а й р е ка т а -
с и ч к о д и гн а т о ^ и с и ч к о разорено!
Т а ки в а и още п о —страш ни сл уча и с а и зо б и л н и в г р а ­
д и н а р с ка та и с т о р и я , но т я няма ощ е л и т е р а т у р а и не ги

3 07
е записал а... Ами к о л к о п ъ т и се е сл уча вал о д а се и з ­
д а в я т и гр а д и н а р и те к а т о ги свари т а къ в п о т о п насъне,
или ги за о б и ко л и о т в р е д , а ням а на що д а се п о ка ча т
д а си о т ъ р в а т барем душ ата. Една го д и н а п р е д и 3 0 - 4 0
го д и н и р. В еди у Влаш ко е р азо р ил а с и н к и т е гра д ин и
д о г д е т о са д о с т и гн а л и н е й н и те страш ни в о д и . Т ая река
е е д н а о т н а й -о п а с н и т е . Т о га в а ка з в а т, Н е д я л к о Г и р а н -
л и я т а о т Л я с к о в е ц и д р у ги т е му момци с т о я л и тр и дни
на ко л и б а т а гор е , д о гд е се и з т е ч е в о д а та и се спасят.
П осл е отиш ле р ата и на ч о ко и те .
К о га т о е • киш овно л я т о т о или се и з л е я т ненадейни
буйни д ъ ж д о в е , ч е с то се сл уча в а д а си д о д а т гр а д и н а ­
р и те без време и ч е с то се чува д а ги в а й к а т :"З а л я л о ги
сиром асите, за н е сл о ги го р к и т е !"
Т е зи термини, к о и т о на д р у ги т е хора не п р о и з в е ж д а т
н и к а к в о впечатление, к а т о д о й д а т д о гр а д и н а р с к о т о ухо
п р о ка р в а т по с и ч к о т о му т я л о т р ъ п к и и т р е с к а : само
той' р азби ра т я х н о т о зн ачен ие ; само т о й м о ж е д а си
п р е д с т а в и ка р т и н а т а на з а л и в а н и е то и н о с е н и е то съ с
с и н к и т е • й р а зо р и те л н и п о с л е д с т в и я и го р к и сетнини...
К о га т о гр а д и н а р я е з а л и в а л о или още п о - с т р а ш н о т о -
н о си л о , то й п о д и р н я к о л к о го д и н и не, м ож е д а д о й д е на
се б я си, а н я ко и сиром аси и съ всем са се о п р о п а с т я в а -
ли и пропад али.
Има н яко и, к о и т о н я м а т п о н я т и е о т гр а д и н а р с т в о , че
з а в и ж д а т или у к о р я в а т гр а д и н а р и н а з а о б о га т я в а н е т о
му, н о те са та ки в а хора, к о и т о ням ат ни н а й -м а л к о
п о зн а н и е о т т р у д н о с т и т е и го р ч и в и я п о т, с к о й т о те зи
ч е с тн и тр у ж е н и ц и са сп е ч е л и л и п а р и ц и те си. А к о са
к а к т о к а з в а т н а й -х а л а л п а р и те на та б а ц и те , о т к о и т о ,
р а зм е н я в а т х а д ж и и т е и с в я т о го р ц и т е , за д а з а н е с а т х а ­
лал печел ени пари на С в я т и т е места, то гр а д и н а р с к и т е
пари т р я б а д а са д е с е т п ъ т и п о -х а л а л , за щ о т о тя х н а та
печал б а е д е се т п ъ т и п о - т е ж к а и и зл о ж е н а на х и л я д и
н е п р е д в и д е н и сл у ч а й н о с ти ! Н апр азно не ка з в а м а й с то р ъ т:
"М ом чета, о т в а р я й т е си д о б р е о ч и те , ж и в е й т е ч е с т н о и
харам нищо не прием айте, че ний сме п о д о б л а к и край
во д а ..." В те зи к ъ с и н а с та в л е н и я се з а к л ю ч а в а т д в е те
н а й -с т р а ш н и за гр а д и н а р и т е б е д с т в и я : гр а д и з а л и в а -
ние, за вл и ча н и е и за н о ся н и е , - о б л а к ъ т м о ж е д а йм
убие г р а д ^ а т а и д а им о п р о п а с ти т р у д а и ка п и та л а , а
в о д а т а — п о р о я т м ож е д а ги за вл ече б е з в ъ з в р а т н о .

308
К а то к а ж а т : ’Т а з и гр а д и н а я влече, или за л и в а ", никой
не се решава д а я наемне.
За гр а д а не м о га т да о п р е д е л я т де и к о г а ще бие,
за то в а те се м о л я т на св. И л ия и н а й - с т р о г о в а р д я т
го р е щ н и ц и те - го р е щ и те п р а зн и ц и . Но при с и ч к о това,
о т о п и т и наб л ю д ение, те п а к з н а я т гд е п о - ч е с т о бие
гр а д . П о д п о л и те на М у н те то /п л а н и н и т е м е ж д у Т р а н ­
си л в а н и я и Р у м ъ н и я / те з н а я т , че п о - ч е с т о - б ие гр а д ,
/к а к т о и по п о л и те на наш ия Б а л ка н /, о т к о л к о т о в р а в ­
ните м еста край Дунава, из р авн и н а та по ц я л о В л аш ко и
Б о гд а н с ко , и из наш ето р авн о поле по с и ч к о т о к р а й б р е ­
ж и е на Д ун а в с ка та равнина.
Г р а д и н а т а се в а р д и о т в с я к а к в о о с кв е р и е н и е к а т о
о л та р . Ж енени хора с ж е н и т е си наедно м ъ ч н о се при--
емват д а р а б о т я т на гр а д и н а . С та р и те м ай стор и т о в а не
са го прием вали п о д н и к а к в о извинение. Е то т о в а у в е - 1
рение, в п о -п р е м и н а л и т е времена, е з а п а з в а л о м о р а л н а ­
та с тр а н а на гр а д и н а р и те , о т к о е т о лош ите п о с л е д с т в и я
не з а к ъ с н я х а д а се п о я в я т ... О т ч у ж д и т е с т р а н и се е
пр и не сл о м ного з л а т о и д о с т а п р а к т и ч е с к о ум ств е н о
развитие,- но з а е д н о с то в а - и м ного ч у ж д и п о р о ц и са
се п р и с а д и л и на б ъ л га р с к а т а невинна почва с ъ с с и ч ки т е
си лош ави сетнини...

IV

Че гр а д и н а р с т в о т о к у л т и в и р а и д о н е гд е си о б л а г о ­
р о д я в а стр а н а та , д е т о се развива, мислим не ще има
н я ко й д а се с ъ м н я в а в т а я о че в и д н а и с ти н а . М но го
б л а го р о д н и гр а д и н а р с ки р а с те н и я , к о и т о д о р а з в и т и е т о
на гр а д и н а р с т в о т о или съ всем ги е нямало, и л и к а т о са
биле р я д к о с т и с къ п и , са се куп ува л и само з а в н а й -
б о га т и т е къщ и и хо тел и, ' к о г а т о д н е с и н а й - б е д н и я т
м ож е д а ги занесе в го т в а р н и ц а т а си за н и щ о ж н а цена
по ц я л а кош ница. Б л а го р о д н а т а {ззстител на хр ан а, к о я т о
се в н о с я с я ка с у тр и н а с ке р ва ни гр а д и н а р с ки к о л а и
та л и ги в го л е м и те гр а д о в е к а т о Букурещ, Гал ац , И б р а и -
ла, Б е л гр а д , Пеща, Виена и проч. и проч. и се п о д а в а
на с я к а тр апе за, не е о с та в и л а населението б е з б л а г о -
д е т е л н о т о си в л и я н и е на з д р а в и е т о и на п о - п р а в и л н о т о
р а зв и ти е на те л е с н и я о р га н и зъ м . Л я т н о врем е п а з а р и те
т е ж а т о т гр а д и н с ки п р о и зв е д е н и я , а зим но врем е м азите

309
и зи м н и ц и те на ц е л и я гр а д з а в а р д в а т о т р а зр ущ а ю щ и я
м раз т е з и б л а го р о д н и и необ ход им и з а т р а п е з а т а р а с ­
те н и я. Б е з гр а д и н с к о р а сте н и е т в ъ р д е м ал ко я с т и я д н е с
м о га т д а се п р и го т в я т ; гр а д и н а т а е с в ъ р з а н а н е р а з д е л ­
но с к у х н я т а и гр а д и н а р я т с го т в а ч а , а т о в а с и ч к о т о
вл и яе на з д р а в е т о и о б л а го р о д я в а духа, к о й т о п р о и з ­
в е ж д а п о —го л я м о и п о - с и л н о д е й с т в и е в д о б р е н а х р а ­
н ен ото з д р а в о т я л о . А к о би се наел н я к о й д а и з д а д е
т а къ в з а к о н , с к о й т о д а се у н и щ о ж а в а т гр а д и н и т е , с и ч -
к и я т н а р о д , к о й т о д а б ъ д е то й и д е т о д а б ъ д е , ще се
д и гн е о т м а л ко д о го л я м о и о т сиром аш ко д о б о га т о и
ще р а з к ъ с а т а к ъ в за ко н о д а т е л на к ъ с о в е в с р е д гр а д а !
Но т а къ в з а к о н о д а т е л ням а д а се р о д и и о т го д и н а на
го д и н а гр а д и н а р с т в о т о ще расте , ще се р а з п р о с т р а н я в а ,
ще ц ъ ф ти , ще се о б л а го р о д я в а и ще н апред ва, к о л к о т о
повече н а п р е д в а о б р а зо в а н и е то и р а з в и т и е т о на н а р о ­
д и те , к а т о ще им пом ага в т о в а р а зв и ти е . К о л к о т о п о ­
вече и з у ч а в а т гр а д и н а р и те е с т е с т в е н и т е науки, т о л к о в а
повече ще у с п я в а и д е л о т о им и ще пом ага на ч е л о в е -
ч е с ко то р а з в и т и е все пов ече и повече. З а д а ч а та на
гр а д и н а р с т в о т о е велика, но т я още сл а б о се р а зб и р а
о т ч е л о в е ч е с т в о т о . И днеш ната м ед иц ина м ал ко в н и м а ­
ние е о б ъ р н а л а на него и на н е го в и т е д о б р и с л е д с т в и я .
К а зв а т, че о н и я общ ества, к о и т о са се о б р е кл и да
се х р а н я т сам о с р а с ти те л н а храна - т р а в о я д и т е , биле
п о - з д р а в и и п о - д ъ л г о ж и в я щ и о т м е с о я д н и те и д е ц а т а
им биле п о - з д р а в и и п о - м а л к о п о д л о ж е н и на с м ъ р т ­
н о с т. Д али гр а д и н а р с т в о т о не п р о и з в е ж д а т е з и д о б р е
сетнини, а м акар в п о - м а л ъ к разм ер и на те зи , к о и т о
не са съ в се м т р а в о я д и ? А к о " п р о и з в е ж д а на е д н и те , т о
непременно' ще го п р о и з в е ж д а и на д р у ги т е . Н ий не сме
п р и в ъ р ж е н и ц и на т р а в о я д ц и т е , но не. .см е т ъ й съ щ о
п р и в ъ р ж е н и ц и и на само м есо я д е н и е тб . С а м о то ' у с т ­
р о й с т в о на че л о в е ч е с ки те з ъбу-, ни п о ка зв а , че ч е л о в е к
не е само м е с о я д н о ж и в о тн о , напротив,^ t o -й\ е п о в е ч е т о
растениея-дно. В се ки к о й т о я д е н я к о л к о д ен а н а р е д ..само
месо, хване д а се оплаква, ~ че не му ' с е .- я д е 1вече и
т ъ р с и п о с тн о , растително,.-. Н ий ома уверени, 'ча. :акр- се
направи г р и ж л и в о и в я р н о изсл е д в ан и© - о ка ж е ;-*ч е
■дато" г£звече • гр а д е н и /' там в а с а л %Ла е
п о v зд р а в о , - п о - д о б р о ,: ' лея- сп оси б чо м ;:. 8-'|Ьъм40то speiwe
д й - к р а с и в о , 'н о ■ на- то в а хи гй б н & та .
йе ska** д а л « -.с а . o s го ' •р а з й и с й я ^ ..'
В С ъ р б и я д о о т в а р я н и е т о на гр а д и н и т е т в ъ р д е м а л ­
ко гр а д и н с ки , р а с те н и я са биле и з в е с т н и на н асе л е н ие то.
Т ая го р и с т а с тр а н а п о д и р о с в о б о ж д е н и е т о си е била
т в ъ р д е на д о л н я сте п е н в зе м л е д е л ^ е с ко отнош ение , а
в гр а д и н а р с ко и п о н я т и е не е имала. Още в 1853 го д и н а
ш ум ад ийските с е л я н и ка т о д о х о ж д а х а в Б е л гр а д да
п р о д а в а т сирене, д он есе н о на ко б и л и , идваха на б е л г ­
р а д с ка т а п и я ц а при нашите гр а д и н а р и и т в ъ р д е наивно
ги питаха з а си н и я п а тл а д ж а н :
- А, е д е ли се о в о майсторе?
- Еде се.
- А ку в а /в а р и / ли се?
- Кува се.
- А пече ли се?
- Пече се.
- А ка к о се зо в е б о га ти?
- П а тл а д ж а н .
- А ща е т о п а тл а д ж а н ?
На гр а д и н а р и н а к а т о му о м р ъ зваха т и я д е т и н с к и в ъ п ­
роси и к а т о не можеш е д а им о б я с н я в а п о - н а т а т ъ к к а к ­
во нещо е п а т л а д ж а н , к о га т о п а т л а д ж а н ъ т е напр ед е
им, н я ко и з е в з е ц и им казваха: "О во су / с а / а р а п с ка я я
/я й ц а /" .
Ш ум а д и н е ц ъ т за ч у д е н о т а р а б с ки те яйца, з а х в а щ а ’ д в
п о д св и р в а , к а к т о си п о д с з и р в а т о б и кн о в е н о с и ч ки с р ъ б ­
с ки се л я ц и и д а п о д в и кв а и св и кв а с в о и те д р у га р и д а
д о д а т да в и д я т а р а п ска я я.
— О, о! Б о га ми, д а съм ум рю ю че /у м р я л в чер.:-/ че
би зна»о ща су а р а п с ка яя!
- О, Р адоване, »оди овам о б о га ти , д а вид иш гъгал­
с к а яя!
Р адован, М илован и н я к о я К е я /ж е н а К е р а / додат,-
г”: »К
л-.
н а о б и ко л я т с е р ги я т а , п о д с в и р кв а т, ч у д я т 5№
л а д ж а н а , р а з гд е д в а т го , миришат- г о \ подвикват: Тг. - V -а*::

ЩвПИ;'

Ралата а пл у го вита са ги приели от. п р е с е л е к ц и т е бил-гору.


га ва «лисиря со го сеятчи сърбите с К олаи /кол/ но иел«ъ{ОГ..ч-:-
.го ковали. Тово /ли е казвал в 1853 Г-г. ед и н стар' с ъ р б и н
град. Калето ш д ч с о з а н е с е н и от П иратско и са същи т е *;та«и
кийски кола, кола -б е з ;:-.льоки. Напред,- до о с & о б о ж д е к и & п о ,
со носили на кон©, както и днес се носи 3 Шулдадик.
Г р а д и н а р я т р а зб и р а се' не м ож е д а се с д ъ р ж и д а не
се смее.
С е л я ц и те к а т о го в и д я т че се смее р а зб и р а т, че ги
п о д и гр а в а и захващ ат:
- М о ж е о в о д а ни су а р а п ска я я ? К а ж и , б о га ти , ща е!
Т о га ва гр а д и н а р я т захващ а д а им о б я с н я в а , че то ва
е п л о д к а к т о и п и п е р я и се я д е и печен и варен с м е ­
со, с м асло и т.н. и ги кани д а си к у п я т , к а т о ги у в е ­
рява, че щом я д а т в е д н ъ ж , п осл е ще т ъ р с я т д а си к у ­
п ува т и д р у г п ъ т . Т а ки в а и п о -с м е ш н и и с то р и и се с л у -
чаваха и с м о р ко в и те , с че р в е н и я п а т л а д ж а н , алабаша,
б а м ята и д р у ги гр а д и н с к и р а сте н и я, к о и т о го р е ц ъ т , ш у -
м адинец, ощ е не е в и ж д а л в н е го в о т о п л а н и н с ко село.
Н о щом куп и , я д е и му се усл ад и , т и я р а с т е н и я си
пробиха ве че п ъ т и в з а т ъ н т е н а т а Ш ум а д и я и почнаха
д а о б л а го т в о р я в а т и с кр о м н а та т р а п е з а на с е л я н и н а .
Т ъ й са се ч у д и л и и в ъ в Влаш ко и Б о гд а н с к о п о - о т ­
п ре д и, но с е га ням а вече се л я н и н д а не е п о з н а т с
гр а д и н с ки т е р а с те н и я и д о д н е с има м н о го д е т о не
я д а т с и ч ки те . И по н ас в З а па д н а Б ъ л га р и я , в Р аховско,
В рачанско, Л о м с ко и д о д н е с с е л я н и т е не я д а т з р я л о
че р вен о михле /ф р е н к - п а т л р д ж а н /, з е л е н о т о я д а т , но от.
з р я л о т о ги е гнус.
Не само с е л я н и те , к о и т о не м ожем д а о бвинявам е,
за щ о то те в с я к о ги п о - м ъ ч н о се впущ ат в н о в о в ъ в е д е -
-н и я та , но и гр а ж д а н и има още, к о и т о ги у ч а т гр а д и н а ­
р и те кое р а сте н и е к а к се го т в и и я д е . И в и е н с ки те
гр а ж д а н и о т с к о р о , т.е. о т к о г а т о • са зе л и д а се о т в а р я т
о ко л о Виена гр а д и н и са зе л и д а я д а т с л а д к и я пипер, а
п о д и р негсь т у к - т а м е захващ ат и л ю т и в и т е п и те л ки .
В и с т о р и я т а на гр а д и н и т е има х и л я д и а н е к д о т и за
още н е п о зн а т и т е на н асе л е н и е то растения, но ням а кой
д а ги съ би р а . За б а м я та ка к в и не п р и к а з к и няма, за
ка р н а б и тя /ц в е т н о т о з е л е / и проч. V .

V.

Р а зм н о ж а в а н и е то на м е стн и те гр а д и н а р и - учениц и
на наш ите и п р е ку п ц и те . Н апред в с т а т и я т а си с п о м е ­
нахме, че гр а д и н а р и т е к а т о р а б о т я т на чуж б и н а , ч е с то
се сл уча ва д а зем ат о т там каш ните н а р о д и м ом ченца да
им пасат в о л о в и те , д а ка р а т кол я т а с ъ с с т о к а на п а з а -

312
ра, д а ка р а т д о л а п и т е и д а п о л и в а т. О т т е з и момчета,
ко и то и з л я з а т д о б р и , р аб о тни и че стн и , гр а д и н а р и т е на
идащ ата го д и н а п а к г и в и ка т, к а т о им д а в а т п о - г о л яма
заплата. Т а ка к а т о р а б о ти е д н о момче н я к о я и д р у га
година, т о и зучв а д о с т а нещо о т гр а д и н а р с к о т о и з к у с т -
во, и зуч в а и б ъ л га р с к и д а го в о р и и се н а в и кв а вече на
гр а д и н а р с тв о , к о е т о му ста в а за н а я т. К а т о гл е д а к а к
д обре п е ч е л я т, т о м оли м айстора си д а с та н е и т о о р -
та к, макар на п о - м а л к о д я л . М а й с то р ъ т, к а т о г о е и з у ­
чил и ва ре н о и печено, к а к т о се ка зв а , с ъ гл а с я в а се и
без д а си ва рд и и з к у с т в о т о в тайно, зем а г о и о р та к.
Това влахче, д а ка ж е м че е влахче, к а т о п о р а б о т и н я ­
ко я го д и н а , к а т о сп е ч е л и и изучи още п о - д о б р е з а н а я ­
та, т о к у в и ж , че си о т в о р и л о н е гд е н я к о я п о - м а л к а
гр а д и н а при в о д а ил и на ^ у х о и ста н а л о и т о с а м о с ­
то я т е л е н го с п о д а р . Р аботници т о намерва о т с в о и те
власи з а п о - п р о с т а работа, а м ом ичетата, а ко е имало
сестри, к о и т о са р а б о ти л и по н я к о л к о го д и н и п ри г р а ­
д инарите, о т и в а т и при него д а му р а б о т я т , ил и п ъ к
а ко се о ж е н и /з а н я к о я мома, к о я т о знай д о б р е д а р а ­
б о ти на гр а д и н а , к о е т о че с то става, т о га в а т о й с ж е н а
си и д р у ги т е пом ощ ници хване д а ва д и и то й с т о к а и
д а пр о д а ва , к а к т о и д р у ги т е град инари. Т а ки в а м естни
гр а д и н а р и д н е с има н а й -м н о г о в ъ в Влашко, к о и т о к о н ­
кури ра т с нашите, с бивш ите си м айстори, и п о - д о б р е
пе ч е л я т, за щ о то са си зиме там и з а д ъ р ж а т с т о к а в
м аазите си за зим на п р о д а ж б а , коя*то е б е з съ м нение
ц о - с го д н а . М е ж д у т е з и м естни гр а д ин ар и има н а й - м н о г о
пак б ъ л га р и , п р е се л е н ц и те в 1812 г. и проч. В с ъ р б и те ,
к а к т о споменахме и п о - п р е д и , та я ч е р та не се за б е л я з в а .
Т ъ й щ о то гр а д и н а р и т е и в то в а отнош ение к у л т у з и -
р ат н а р о д и т е д е т о р а б о т я т и к а т о им н а с а д я в а т м естни
гр а д и н а р и .
П рекупци. Г р а д и н а р и те к а т о в а д я т го л я м о к о л и ч е с т в о
с т о ка и к а т о не м о га т с и ч ка т а все парлама - на д р е б н о
д а я п р о д а д а т , я в я в а т се на п и я ц и т е п р е ку п ц и , к о и т о
в с я ка с у тр и н а п р е ку п у в а т о т т я х цели к о л я и чували
с т о ка т о к т а н , р а зум я в а се на п о - е в т и н о и я р а з н о с в а т
по д ю ге н и , по п о - м а л к и пазари, по махалите и уб о рите ,

А к о би б и л е на м я с т о т о на б ъ л г а р и т е д р у г и н а р о д и т е не би си
п р о д а л и т ъ й е в т и н о и з к у с т в о т о , но б ъ л г а р и н ъ т в т о в а о т н о ш е н и е е
филантроп.

313
р а з н о с я т я с кош ници, или с м алки на р ъ ц е к о л ц а и я
р а зп р о д а в а т . Т ъ й щ о то п р е ку п ц и те п о - с и г у р н о п е ч е л я т
в с я к о ги и т о б ез ка п и та л : то й зема с т о к а т а о т г р а д и ­
н ар я _ на в я р а д о п л а д н я , или д о в е ч е р я я и зп р о д а в а ,
плаща на гр а д и н а р и н а и на д р у ги я д ен п а к зема. Т а ки в а
пре купци в Букурещ , Браила, Галац и т.н . ги има м ного
и к о и т о не са п и я н и ц и и р а з п и л е й -д о м , им ат д о б р и к а ­
пи та л и и с ъ с т о я н и е . Те са о т р а зл и ч н и н а р о д н о с ти :
власи или к у р ги т и , т.е. о т б ъ л га р и н и вл ахинка, о т
б ъ л га р и н и гъ р к и н к а , или ч и с ти б ъ л га р и , но зе л и вече
д а се повл а ш в ат. Те п е ч е л я т н а й - в е ч е зим но време, з а -
щ ото о т есен з а ку п у в а т с я к а к в а гр а д и н а р с ка с т о к а и
зим е я п р о д а в а т . Н я ко и п р е ку п у в а т и ,о с т а т ъ к а в г р а д и ­
ните. Т ъ й наприм ер в н я к о я гр а д и н а о с та н е о т с и ч ка
с т о к а по нещ о и гр а д и н а р и те нещ ат д а се б а в я т, д а си
гу б я т врем ето, за щ о то у д ом а им ги ч а ка р аб о та, или
ста не вече къ с н о , а с т о к а т а е н е и з п р о д а д е н а и ням а да
о с т а в я т м ом чета на гр а д и н а та , т о га в а т е я п р е п р о д а в а т
на п р е ку п ц и т е п о - е в т и н о и п р е ку п ц и те я д о о б и р а т и
п р о д а в а т ч а к д о п р о л е т. И о т наш ите гр а д и н а р и има
м ного, к о и т о без д а л о в я т гр а д и н а з а л а в я т се с п р е к у -
пувание и сп е ч е л в а т д о б р и пари с п о - м а л к о т р у д , но те
са п о в е ч е то о т ония, к о и т о са се п о з а с т о я л и там.V I.

VI.
К а кво в л и я н и е п р о и з в е ж д а гр а д и н а та н з з д р а в и е т о
на самите гр а д и н а р и . П о - г о р е казахме, че гр а д и н а р и те
зим но време наб ир а т сил а и им се з а ч е р в я в а в р а т ъ т , но
т а з и си л а се и з т ъ щ я в з и в р а т ъ т И зтъ н я в а д с г д е т о н а ­
п ъ л н я т -гр а д и н а т а . Те о б и кн о в е н о с т и га т на гр а д и н а т а
л р з з ' в е л и ки п е с т и и к з ^ с х р и с ти я н и те п о с т я т ц е л и т е
Г *• ± м-р «.-.е п о - ч и с т о и . б л а го го в е й н о ; н о в
* = \.Ч .» т с /

*•**с ^-2^-ме, е постите,> тем- . им


н а й -.т е ж к а т а п р о л е т н а
п ъ р в о р Ш а д н а " гр а д й н а р с к а .т р а б о т з ■ и о свен п о с т и т е и
с ту д Ш о тс - ги изпива' й м а р т е н с ки я т в я т ъ р им о б -

;; нр^:;М0таст,,да Ъз д о П е тр о в д а н ,
О све п о с т е н и е т о , к о е т о не им д а в а месна под кре ­
п и те л н а храна, т е ч е с т о са п р и н у ж д е н и н а й - в е ч е у
Влаш ко, к а т о не са се още н а тъ км и л и и не с а си ^ н а п -
равили пещ при ко л и б а т а д а се х р а н я т с м ам алига , и с
л ук, к о е т о н а й - м н о г о им р а зв а л я сто м а ха и у л а в я т к а ­
т ъ р /к о л и ц /, к о й т о после т в ъ р д е м ъ ч н о се и зц е р я в а .
К а т о ги н а ти сн е р а б о та и всеки гл е д а к о л к о т о м ож е
повече д а р а б о ти , з а д а й н а д д е л е й , т е ж к о и го р к о на
о н о го в а , к о й т о се р азб о л и : у х л а д н а т а в л а ж н а и тъ м н а
кол иб а , на т в ъ р д а т а п о сти л ка , ч е с т о на е д н а само р о ­
го з ка , п о с тл а н а на че р на та м окра зе м я , б е з н и к а к в а п о ­
мощ и без п о д к р е п и т е л н о ястие, т о й п р о п а д а в а и у га с в а
к а т о за па л е на свещ ... К о й д а му п о м о гн е к о г а т о р а б о т а ­
та не ги допущ а, а и д а иска д а му пом огне, п р о с т и я т
ч е л о в е к не зн ае к а к д а тъ р с и д о к т о р . М о ж е д а си п о ­
м ислите, ами, че д о к т о р ъ т е в гр а д а , а г р а д ъ т е 2 н о ­
щи / 8 часа п ъ т / д ал е ч о т гр а д и н а т а , а д а л и ще с т и гн е
с и ч к и я т му ка п и та л д а за п л а ти з а д о х о ж д а н и е т о и о т -
х о ж д а н и е т о на н а д у т и я гр а ж д а н и н д о к т о р , к о й т о ще му
п о и ска непрем енно не п о - м а л к о о т 10-^15 ж ъ л т и ц и . Ами
то й м ож е ли д а го гл е д а д о гд е о з д р а в я ? П р а зн а р а б о ­
та! З а то в а то й и не се п о м ъ л вя з а д о к т о р , а се цери
сам и го ц е р я т н е го в и те д р у га р и д о к о л к о т о з н а я т , с
парение, то пл е н и е , р азтр и ва н и е и хранение с п о - д о б р а
храна и питие. М н о го се обръ щ ат з а помощ к ъ м бабите,
к о и т о у Влаш ко д о с т а -д о б р е , к а к т о и - п о - н а с , з н а я т да
л е ку в а т о т п р а кт и ка , п о в е ч е то с р а зтр и в а н и е и парение.
Но ако^ не м о га т д а п ом о гна т д ом аш ните с р е д с т в а , ч е сто
се сл уча ва д а умре насила л евент м о м ъ к и д а се п р о с ­
тр е пред д р у га р и т е се к а т о планина... Е то за щ о п л а ч а т
къ щ н и те и р о д н и н и т е -к о г а т о и з п р о з а ж д а т с в о и т е синове,
м ъ ж е и р о д н и н и на градина,- '/'Г о с п о д д а си има е н я т а
за вас! Св. Б о го р о д и ц а ' д а "ви п а з и • и закрщ еуг Н а п р а зн о
не ка з в а т на в се ки •гр а д и н а р '/с в о и т е му, к о г а т о го и з ­
пращ ат, те го. о т п и с в а т 'и^зхо-рси д о й д е ж и в , “ ой ща ш-и-
бъде ка т о х а р и з а н ,з а щ о т а те * з н а я т к а к в о чь-:* в . к р а д и -
нарина н а ' б е з р е д н а т а О, к о л к о н е в е н и .м лади
с о ко л и са о с та в и л и ;'{ ш г т р /а т си о д - п у с т и т е "р а з и н м в
ч у ж д и т е з е м й /З з д а -гад. им, ■■^г.щетте игй
ж е н и .и р о д н и н и , илй ергдня*с.;^©з' д а го о п л а ч е V. прел ее
. с т а р а т а .м&зй&в&а й т и т щ - . Х оди.
.
•-г•_
Качодгак, - дц8 гп
г о р к а т а д а плаче п о ч у ж д и т е гробищ а, за щ о то гр о б ъ т
к о й т о е п о гъ л н а л н е й н о т о ч е д о е т р и д е с е т ко н а ц и п ъ т
д а л е ч о т н е я и не г о зн ае на ко е се л о и м е ж д у кои
гр о б и щ а е!...
И м а ке д о н с ки я т гу р б е т е т е ж ъ к , но м а ке д о н е ц ъ т
ж и в е е в гр а д а , у д ю ге н д е т о има и х е ки м и н * и му е
л е сн о д а намери помощ , а гр а д и н а р и н ъ т ж и в е е на п о л е ­
т о , в с е л а та , при п о - п р о с т и и н е в е ж и о т себе си и н е ­
му е с т о п ъ т и п о - т е ж к о д а намери помощ...
Но к а к т о и д а е, гр а д и н а р и н ъ т м акар и д а знае, че
з л о т о м о ж е д а го с л е т я утр е , то й се п р е к р ъ с т я , пом о л я
се на Св. Б о го р о д и ц а и се впущ а в чуж б и н а , к а к т о се
впущ а и н ги л и з и н ъ т в о ке а н а д а иде. Да ж и в е й гр а д и н а ­
р и н ъ т з а сл ава и ч е с т на т р у д о л ю б и в а т а б ъ л га р с к а
майка, к о я т о го е р о д и л а и о тхра ни л а . Т о в а ний а ко не
сме го ка з а л и д о с е га , ч у ж д и т е народ и, к о и т о о ц е н я в а т
зн а ч е н и е то на гр а д и н а р я , о т д а в н а са го к а з в а л и и п о с ­
т о я н н о го ка з в а т , п р и к о й т о гр а д се е за л о в и л на г р а ­
д ин а, д е т о не я е им ало...

VII.
\
П о п р а в я н й е то з д р а в и е т о на гр а д и н а р и т е в р а б о та та .
П ри с и ч ко т о , че гр а д и н а р и т е д о г д е си н а п ъ л н я т
гр а д и н а т а д о с т а м н о го се т р у д я т и и зм ъ ч в а т, но щом я
и з п ъ л н я т и н а р е д я т, р а б о т а т а ^ им вече о т л е к в а и к а т о
зем не д а р а ж д а з а р з а в а т , хв а н а т д а се х р а н я т п о - д о б ­
ре и ( д а се о п р а в я т. О ко л о с я к а гр а д и н а кр а й ко л и б а т а
вий ще в и д и т е ц я л о р л я к ко ко ш ки и п е тл и , к о и т о им
д о н а с я т с е л я н и те и ги п р о м ^н у в а т за р а зл и ч е н з а р з а в а т.
В ъ в Влаш ко им н о с я т б а т у т / сирене и м л я ко . Н я ко и си
к у п у в а т по е д н а кр а в а и я д о я т ц я л о л я т о . К о и т о г р а ­
д и н и се нам ерват п р и Д унава или при н я к о я река, в
к о я т о има риба, те н и к о ги не о с т а в а т в п р а зн и к, з н я -
к о г и и в д е л н и к, б е з р и б я го з б а . В ъ в в с я к а гр а д и н а си
о п р е д е л я т е д н о момче, к о е т о зн ае д а меси х л я б и да
го т в и , н а р и ч а т го а х ч и я и т о й си знае о п р е д е л е н о т о
* ' л \
Х е к и м и н - кадия, п р а в о с ь д , а х е к и м и н - доктор.
Г р а д и н а р и т е п р и п о з н а в а т С в . Б о г о р о д и ц а за т я х н а п о к р о в и т е л к а
м а й к а " п о м о щ н и ц а " з а щ о т о и т я има г р а д и н а - С в я т а гора. за т о в а
т е н а й - м н о г о 'х о д я т на С в я т а гора.
*1аатут, айрян, б у т а н о м л я к о , м ъ т е н и ц а .

316
време, к о га ще меси и к о г а ще о с та в и гр а д и н с к а т а р а ­
б о та д а о т и д е на ко л и б а та д а го т в и . Щ ом б ъ д е о б е д ъ т
или п л а д н уш ка та го т о в а , т о й в р ъ з з а е д н а ч е р н а д р е х а
или н я ко й п л а т на е д и н д ъ л ъ г п р ъ т, и з п р а в я г о на о п ­
р е д е л е н о то м я сто , с к о е т о им д а в а з н а к , ч е т р я б а д а
д о й д а т о т р а з л и ч н и т е краищ а на гр а д и н а та , д е т о р а б о ­
т я т д а о б я д в а т . На о ния, к о и т о ка р а т д о л а п я и п о л и в а т,
п о н е ж е не м о га т д а с п р а т • р а б о та та , тем и л и им з а н а с я т
на м я с т о т о я с т и е и ги за м е н ув а т д о гд е с е н а я д а т , или
ги за м ен уват и ги в и к а т и т я х на общ ата тр а п е з а .
А х ч и я та к о га им ^ време, а т о в а с т а в а в р а б о т н и д н и
н а д ве че р , зем а с р е км е то и т о р б а т а и о т и в а д а н ал ов и
риба, а а ко не е а х ч и я та и рибар, о т и в а д р у г м ом ъ к и
ки с е л а та чо р б а з а в е че р я е го т о в а , а к о г а у л о в я т м н о ­
го , и ц я л а та в а п ^ е н а . Е то з а т о в а н и ко й гр а д и н а р и н д а
л о в и н а й -о п а с н и я л ов - ки т о в и ... А н а р о д , к о й т о се
впущ а в о п а с н о с т т а и к а т о я знае, т о й е ю н а к и д о с ­
то е н за ува ж ен и е . К о й т о зн а е к а к в о т е г л и м а т р о с ъ т на
м о р е то и к о й т о п о з н а в а б е зм е р ни я т р у д н а гр а д и н а р и н а ,
т о й тр я б а и на д в а м а та д а им снеме ш апка,- д а им се
о тб и е о т п ъ т я , д а им се п о кл о н и с и с кр е н о б л а г о го в е ­
ние, к а т о на о т в а ж н и ю нац и; за щ ото , к а к т о н а м о р я ка
на в се ки миг е с м ъ р т т а п о д к р а к а т а му, т ъ й и на г р а ­
д и н а р и н а т а я с м ъ р т се нам ира п о д т в ъ р д а т а му скр о м на
п о с т и л ка , п о с т л а н а на в л а ж н а т а зем я, на к о я т о т о й л я ­
га и зп о те н , у к о р е н и р а з гл о б е н в с и ч к о т о с и т я л о о т
б е зм е р н и я т р у д , н е д о я д а н и е й й се п р е д а в а ; но и н а д
д в а м а та че стн и т р у ж е н и ц и б о г п р о с ти р а с в о я т а р ъ к а
пом ощ ница и ги з а п а з в а д а се в ъ р н а т п р и о гн и щ е т о си,
при р о ж б и т е си, п р и с в о и те си, к о и т о ги ч а к а т с о т в о ­
рени р ъ ц е и д е н о н о щ н о не з а б р а в я т т а я с и л н а п о к р о ­
в и т е л ка р ъ ка ...
Л е сн о е нам, к о и т о с у тр и н а ставам е о т м е ка т а т о п л а
п о с т и л ка , к о и т о и зп ъ л в а м е с и н к и т е пр и щ е в ки н а наш ето
гъ р л о и т я л о и в е че р п а к ни ча ка т а я м е ка п о с ти л ка .
Л есн о е ще р е ка д а кр и ти кув а м е , д а у к о р я в а м е и д а ж е
д а н а тя кв а м е на гр а д и н а р и н а , к о й т о ни п о д н о с я с в о я
т р у д в р а зко ш н о то гр а д и н а р с к о р асте ни е и ни х р а н и ' е в ­
ти н о ' и е вти н о , н о а ко бихме п о р а б о ти л и 1 - 2 л е т а - с -
н его , а ко бихме в и д е л и к а к се лъщ и с о л т а на р и з а т а ни, •
к о я т о е и зв л е ч е н а о т ц я л о т о ни т я л о о т т р у д а и т о п ­
л и н а та и к а т о се е и зп а р и л а п о т т а , т я се е к р и с т а л и ­

3 17
зирала на платното на гърба ни, ний бихме погледнали
на тоя герой на труда с друго око...
От една семка зелено семе, която не е п о -го л яма
от едно житено зърно, посеяно по Гергьовден, този г е ­
рой на Св. Богородица — подир 6 месеца ти дава за 10
пари една зелка от 2 - 3 оки, с която ще прехранят ч е­
лядта цял ден... Е, не тряба ли да се почита неговия
труд и умение? Ако беше си ценил той труда тъй, както
го цени мекушавият гражданин,той би трябало да ни
продаде една чушка пипер за един лев и един стрък
праз за два лева. Но неговите железни мисци ни го
харизват по два за пара! И ний смейме още да роптай-
ме, че скъпо продава?! Благословен да бъде освятеният
му труд! не отива на градината си без да земне 4 - 5
оки тригия от село. Тригията е необходима за под кисе-
лявание на чорбата, затова тя се купува от орташките
пари и вл язва, както и сичкото за ядение в общата
сирмия.
В празник, кога е хубаво времето и се лови риба, то
сутрин отиват за риба и налавят повече, от която г о т ­
вят различни ястия и пити с ориз. Кокошки колят в
благ ден и то чак подир Петров ден кога нарастат. П о -
някоги си купуват и месо от селото, или от града, но
за най-евтино и най-зд раво ястие, което може да се
яде и в благи и в постни дни, градинарите си купуват
дървено масло и с него си готвят ястия от различните
си зарзавати. Този обичай е останал от праотците на
градинарите, които са го донесли в България от Ц а ­
риград, д ето дървеното масло в ония времена е било
най-обикновената подправа на храната.
Както между сичките народи и хора се намерват
скъперници и къскатии, които се скъпят да си нахранят
тялото, така, и между градинарите се случават някои
майстори, скъперници, които си мъчат момците и о р т а -
ците с проста и евтина храна; но такива майстори, ос­
вен дето не могат да намерят на идащата година о р т а -
ци за дружина, но като се прочуят с къскатилъка си,
всеки бяга о т тях и те не прокопсват. "Проклет е", като
каж ат за него, той и остава действително проклет и не
може да хорокса. Затова всеки майстор, който иска да
намерва всякоги добри ортаци и момци, всякоги яде от
общата трапеза и гледа да си храни другарите д о ко л -
кото му позволяват обстоятелствата. Ако майсторът

318
почне да се дели да яде сам, или да ходи в селото,
или в града да яде, макар за свои пари, другарите му
го намразват и между цялата дружина се явява ропот и
незадоволство. Затова умните майстори много пазят то ­
ва, защото дето има ропот в общото дело, това дело,
каквото ще да е то, не върви към добър успех.
Во при всичките несгоди в сравнение с другите наши
земледелци, може да се каже, че градинарите ,пак се
хранят доста добре. Това най-добре може да се види
на балканджиите, кога додат пръв път на градина. Те
обикновено са слаби, желти, далакливи и слабодушнича—
ви /б е з енергия/; но като поработят едно лято, като им
се опънат сичките жили от работа, както казват гради­
нарите, и като се потят и пекат , на слънцето, и като се
хранят по-добре, те подир тая всекидневна работа се
оправят, заякват, зачервяват се, ободряват се и както
казват градинарите, изпичат се: боята на лицето им не
е вече бледаво- зелена, а става червено-кестенява като
на лясковчаните. Мускулите им заякват, гласът става
по-силен - не мечат вече като премрели, и тялото им
наедрява и се изправя, тъй щото кога си додат есен
домашните им не могат да ги познават.'
Освен тия телесни променения, те си променяват и
язика: хванат да говорят по-сербес и по-грубо, като
лясковчаните; духът им става по-ю начен и по—отважен,
а особено кога спечелят и добра печалба през лятото.
Тъй щото градината, освен дето дава на убития б а л -
канджия средство за по-охолен живот - пари, тя му
дава телесна сила, дух и енергия и го прави п о -о т в а —
жен във всяко предприятие...
И от неподвижните качамакоядци шопи от Западна
България, който е работил някой година на градина при
градинарите от Търновско, щом го видиш ще забележим,
че не е такъв заспал шоп, каквито са другите му съсе­
ляни и комшии. В него се е пробудил вече бодрият дух
и отважност и той, щом остане в село, гледаш, че си
отворил негде * около селото бахчица, не облича вече
белите клашници и щом заговори с тебя, видиш, че не е
задремал. Той вече не стои в подземна къща /б о р д ей /,
като другите си съседи и родови, а си прави къща на
лице с по-голем и прозорци за светлина. А с това той
дава пример не само на своите едноселци, а и на дру­
гите околни села.

319
Е т о и т у к а гр а д и н а р с т в о т о , б з н и ка кв а пл а ти м а п р о ­
п а га н д а , п р о и з в о ж д а с в о и те д о б р и п о с л е д с т в и я на о пи —
то м я в а н и е то .
К о й т о не в я р в а и и ска сам о ч е в и д н о д а се увери в
то ва, що го в о р и м , нека, к о г а о т и д е в н я к о е село д а
п о п и т а ко й о т т о в а село е х о д и л гр а д и н а р и н и к а т о
о т и д е у д ом а му и му р а з гл е д а къ щ а та и си н ка та му
наред ба, т о й сам о ч е в и д н о ще се увери, б ез п о - н а т а ­
тъ ш н о у б е ж д а в а н и е и тъ л ку в а н и е . А с и ч к о т о то в а и
с и ч ко що казахм е о тн а ч а л о в с т а т и я т а си, ни п о ка зв а
о ч е в и д н о и о с е за те л н о , че гр а д и н а р с т в о т о е едно о т
н а й —д о х о д н и т е , н а й -п о л е з н и т е и най - п р а кт и ч е с ки т е
с р е д с т в а з а о б о га т я в а н е и п р а к т и ч е с к о р а зв и ти е и о б ­
р а зо ва н и е на н а р о д а . То не е т р у д н о , т о е приспособим о
за в с я к и г о и в с ъ щ о то време не и з и с кв а м н о го голем и
ча стн и ка п и та л и , за щ о то е о сно в а но на н а й - з д р а в и т е
о сн о ви на с д р у ж а в а н и е т с /с о ц и а л и з м а / и в с ъ щ о т о в р е ­
ме т о е ш кола з а н а у ки те в т о я з а н а я т , к о я т о ш кола не
д ъ р ж и н и к о го б е з пл ата, к а к т о д р у ги т е з а н а я ти , к о и т о
си д ъ р ж а т ш е гъ р т и т е /ч и р а ц и т е / по н я к о л к о го д и н и и
ги е кс п л о а т и р а т з а с в о я домаш на р а б о та , б е з д а ги т у ­
р я т на с т о л а . ил и т е з гя х а п ри себе си и д а им п о ка ж а т
поне п ъ р в о н а ч а л н и п о з н а н и я о т за н а я т а , з а к о г о т о са
отиш ле д а си г у б я т в р е м е то на м л а д и н и те и д а си из —
т ъ щ я в а т с и л и те . П ри гр а д и н а р и н а р а б о ти н е о т л ъ ч н о и
м а й с то р ъ т и о р т а к ъ т , и ка л ф а та и ч и р а к ъ т на е д и н ред;
в с и ч ки я д а т о т о б щ а та т р а п е з а и п ан и ц а и нищ о о т и з ­
к у с т в о т о не се кр и е о т н и к о го : с т и г а всеким у д а му
т е гл и с ъ р ц е д а и с к а д а г о р а зб е р е и изучи.
Г р а д и н а р и те ' а к о с и б я х а д ъ р ж а л и и з к у с т в о т о тайно,
а ко не б я ха го п р е д а в а л и на ч у ж д и т е н а р о д и , д н е с щяха
д а б ъ д а т , к а к т о се ка зв а , п о з л а т е н и о т п е т и т е д о г л а ­
вата, н о т е с а л иб ерали в н а й - п ъ л н а т а см исъ л на т а я
с в я т а дума. Те п о с т ъ п в а т по д у м и те на С п а с и те л я : “Туне
п р и я с те , ту н е д а д и т е “. "Н ека се у ч а т, к а з в а с т а р и я т
м а й с т о р -гр а д и н а р , че д а ме пом е нува т д о н я к о е си
време; м о я т м а й сто р нищ о не крияш е о т меня, б о г да го
п р о с т и и д а му е л е ка п р ъ с т . На т о я с в я т б о га т с т в о т о
н и ко й не г о е ту р и л п о д гл а в а т а си в гр о б а : д а се * учат
и д а х р а н я т и сиром аси и сирац и . На гр а д и н а р и н а г о с — '
. п о д му спущ а б е р е ке т я о т го р е , т о й в ъ з б л a ro д а р я в а
в с е ки го и ням а н и ко й да се о пл а че о т н его ..." И д е й с т ­
в и те л н о щ е д р о с т т а на гр а д и н а р и н а е прим ерна: никой

320
п р о с я к не връ щ а о т него п о д а д е н а та си р ъ к а празна;
той всекиму, к о й т о му поиска ще д ад е и ще д а д е . тъ й,
к а к т о се ка зв а в Е вангелието, к а т о че не ви д и , що дава
и гл е д а да не го в и д я т. К о й то мине край гр а д и н а та и
пои ска м и л ости ня ; всеки о т д р у ж и н а т а и д а ж е чирац ите
имат в о л я о т м айстора д а не го в ъ р н а т празен. К о га
пр о д а ва т, ний казахм е горе, те не м ога т д а д а д з т ексик,
но в с я к о ги н а д д а в а т ка то к а з в а т : "Да се роди" Б л а го ­
р о д н а та работа, хубавата и весела град ина, веселата
д р уж и н а , небесната посланица - н а д е ж д а та , о б л о г о р о -
д я в а т душ ата на град инарина и т я се п о ка зв а чрез
с в о я та щ е д р о ст и см илявание къ м с тр а ж д у щ и те ...
И то в а б л а го р о д н о о тн а ся н и е д а не м ислите, че не
се пр и л е п я в а н е с ъ зн а те л н о и на ония народи, на к о и т о
се прави от град инарина? Д о б р о то е к а т о д ъ р в е н о м а с­
ло, т о д е т о капне и там се попив а и се впива и р а з ­
п р о стр а н я в а все повече и повече, тъ й щ ото м ъ чно вече
се и з в а ж д а о т н апо ен ото тя л о . М е стн и те д р е б н и г р а д и ­
нари и овощ ари, к о и т о п р о д а в а т с кош ници и не са д а ­
вали на л ю сп а даром , ка т о в и д я т че б ъ л га р и н ъ т щом
начете 1 0 0 -2 0 0 чушки, х в ъ р л я о т го р е д а р 1 0 -1 5 , ще,
неще и той к а т о п р о д а д е о т с в о я т а кош ница, ще хв ъ р л и
макар 1 - 2 .
К о га т о дойде н я ко й нещ астен п р е д с е р ги я т а на
б ъ л га р и н а и си п р о те гн е изнем ощ ялата р ъ к а ,, б ъ л га р и н ъ т
съ с с ъ ж е л я ю щ п о гл е д го п о гл е ж д а и му в р ъ ч в а ц я л а
к и т к а зе л е н чук, или му пуща в р ъ ка т а с в о я п е та к, без
да го по гл е д н е , к о га т о го и з в а д и о т д ж е б а си. К а то
д о й д е съ щ и я т б о ж а к д о тузем еца, ту зе м е ц ъ т го е срам
д а г о въ рне - и той ще му спусне к а к в о т о му се о т ­
къ сн е о т съ рц е.
Д е то са р а б о ти л и гр а д и н а р и б ъ л га р и и по н я к о я
причина са о с та в и л и гр а д и н а та , о ко л н о т о население ги
оплаква, ка то че е и згуб и л о н а й - б л и з к и т е с и / род нини.
В л ахъ т ко га ще спомене за гра д ин ар ин а, в с я к о ги казва:
"Сараку гра д ин ар у, ун д е ^калка печору луй, аке лу е ши
б е р и ке ту луй Д о м н е -З е у . И к а к сиром ахъ т влах д а не
се в а й ка за гра д ин ар ин а: д о й д е си вечер о т п о л с ка р а ­
б о та уморен; ням а ка кв о д а си хапне; праща си д е т е т о с
две шепи м исирено брашно, или с 2 - 3 о ки мисир и п о -
* '
Горкият гр ад ин ар , gemo ллу стъпи кракът, тал/Г е и божият
берекет.

21. По н я ко лко думи 321


д ир 5 - 6 минути д е т е т о му д о н о с я то р б а с чуш ки, п а т ­
л а д ж а н и и н я к о л к о кр а ста в и ц и : е то ти и с е л я н и н ъ т с и т
и су тр е ще има що д а тури и в то р б а та си.
О свен те зи д об рини, с к о и т о се п о л зу в а т с е л я н и те
от гра д и н ар и н а, ч е с то се сл уча ва д а заем ват о т т я х и
пари, т ъ й например, за ж ъ т в а 'влахъ т се намерва у т е с -
нен, д о г д е си прибере храната: о ти в а при гр а д и н а р и н а ,
р а зка зв а си хала и го моли д а му заемне н я к о л к о пари,
ко и то си обещава д а му върне к о га си п р о д а д е ж и т о т о ,
или на есен д а му за ка р а н я к о л к о ко л а зеле, или л ук в
гр а д а с го л я м а та си м оканска ко л а /ка р у ш а р и /. Г р а ^ и -
н ар и н ъ т, без запис,- без с в и д е те л и и без н и ка кв и п о р ъ ­
чители, на х р и с ти я н с ка вяра, му д ава без н и ка кв а л и х ­
ва и го ул еснява. Е, ка к да не се укайва с е л я н и н ъ т к а ­
то се лиши о т та ки в а б л а го д е те л и , ко га то , а ко беше зел
ти я пари о т кръ чм арина цинцарин, щеше да з а п л а ти с т о
на с т о т я х б е зб о ж н а лихва за 2 - 3 месеца, а а ко ги з е м -
не о т чо ко и н а съ с записи и паразаписи, не можеш е д а
се о т п л а т и под и р н я к о л к о го д и н и и д о гд е ги земне, ще
сто и 2 - 3 дена го л о гл а в на д в о р а му, к а т о е ги п е т с ки
роб. Но и б ъ л га р и те не м огат д а се о п л а кв а т о т с е л я ­
ните, д е т о им са гр а д и н и те , освен в н я ко и н е п р е д в и д е н и
случай, к а к т о за сушата, за за кл ю чванието на о б л а ц и те
и проч. суеверни неща, ко и то се сл уча ват в н я ко е и з ­
в ъ н р е д н о - б е д с тв и е понегд е. И те че с то прол ет, к о га не
им д о с т и гн а т парите, земат на заем о т м естните ж и т е л и
и пари и на почак волови, коне, кола, брашно, сирене и
др. - с е д н а реч пом агат си о б о я д н о . С кро м на та б л а ­
го р о д н а об носка, м н о го го д и ш н и я т опит, с т р а н с т в о т о и
ж и в е н и е то м еж д у р а зл и ч н и народ и, вери и с ъ с л о в и я е
научило гр а д и н а р я д а може с в с е ки го да ж и в е е и да
накара в с е ки го с п о в е д е н и е то си да го уваж ава. П о л о ­
ж и т е л н о м ож е д а се каж е, к а т о се изучи д об р е г р а д и ­
н а р ски я дух, че п о -с н и з х о д и т е л н и , п о -щ е д р и , п о - л и б е ­
рал ни и че л о в е ко л ю б и в и за н а я т и нам дали имаме о т
гр а д и н а р с ки я . Всеки д р у г з а н а я т ч и я все гл е д а д а те
ш ашардиса и да те е кспл оа тир а . Кой д р у г з а н а я т не
носи м ърда?...
Т ова к а т о казвам, не ща да река, че гр а д и н а р и те са
ангели: и в тя х има грешни те л е сн и хора, но в с р а в н е ­
ние с д р у ги т е , те морално с т о я т д н е с за д не с по н а в и ­
со ко с тъ п а л о , а дали то ва б л а го р о д н о повед ение ще се
за ва р д и м ного, т о врем ето и о б с т о я т е л с т в а т а ще го п о ­

322
ка ж а т. Но д о д е т о то се варди, д о т о га в а гр а д и н а р и н ъ т
в с я к о ги и в р е д ще б ъ д е приет го сто п р и е м н о и л аска во,
к а к т о се е приемал и още се приема. Дано б о г д а сп а зи
в гр а д и н а р с к а т а душа т и я д о б р и ка ч е ств а и д а го з а ­
вард и о т ч у ж д и т е пороци!
С и ч ки те гр а д и н а р и са д л ъ ж н и д а м ол ят б о га и с у т ­
рин и вечер д а п р о с ти и помилва, к а к т о те х н и те м а й с­
тори, тъ й и о н и я о т ка кв а то в я р а и н а р о д н о с т да са
биле те, д е т о са научили б ъ л га р и н а на т о в а с в я т о и
б л а го р о д н о за н я ти е , о т ко е то д н е с х и л я д и къ щ и б л а г о -
д е й с тв у в а т, а милиони се х р а н я т с н а й -х у б а в и т е п р о и з ­
в е д е н и я на гр а д и н а та !
Р Е Ч Н И К

АХЧИЯ - готвач^

БАБКА - стара, д р е б н а м о н е т а ;
БАРИШНИЦА - б о д е н и ч к а на м а л к а р е к а /бара/;
БАТЛАН - пе ликан;
БОГИНИ - САДИЦИ - богини, к о и т о д ъ р ж а т н и ш к а т а
*н а ж и б о т а , с ъ д н и ц и ;
БРОЖД - брощ; р а с т е н и е с ч е р б е н к о р е н и
е л и п с о б и д н и листа, с к р е т о б а г р я т
б оранжебо-чербено;

ВАКУФ - н е д в и ж и м имот, п о с в е т е н на д ж а м и я
или на н я к а к в о б о г о у г о д н о или о б ­
щ о п о л е з н о дело;
ВЕКИЛИН - п р е д с т а в и т е л , п ъ л н о м о щ н и к , агент;
ВИЗИКАТОРИЯ - лапа, к о я т о л е к у в а п о д к о ж н и бъз-
па ле ни я; б о л н о т о м я с т о с е н а м а з в а
с клей;
ВЛАКА - род, ко ля но , п о те кл о;
ВЪЛФИ - д и а л е к т е н и з г о в о р на в л ъ х в а / м ъ д ­
рец/, т у к ' е в с м и с ъ л на харамия,
р а з б о й н и к по п ъ т и щ а т а , к о й т о г р а ­
би ил и у б и в а п ъ т н и ц и т е ;

ГАНОСВАМ - калайдисвам;
ГЕТЕРДИСАХ -. г е т е р д и с б а м , д о н а ся м;
ГОЛОСКОК - гол ч о в е к ;
ГРАЖД - ко ша ра , о г р а д а за д о б и т ъ к ;
ГРОЗДЯНИЦА - т у р ш и я от грозде;

324
гююслюци ч а с т и о т к о н с к и такълл, нагръдник
• /
ДАВИЯ д е л о пр ед съда;
ДЕРВЕНТ п л а н и н с к а т е с н и н а , проход;
ДЖИЛЕПИ дж ел е п и н ; т ъ р г о в е ц на д о б и т ъ к за
клане; 6 с л у ч а я е о б о б щ е н о и о з ­
н а ч а в а т ъ р г о в е ц , но 6 п е й о р а т и в е
смисъл;
ДЖИРАХИМ дж ирах; знахар, хирург;
ДИВИТ п р и н а д л е ж н о с т за п и с а н е - м а с т и л
ница, с п р и к р е п е н а к ъ м н е я к у т и й
ка за пера;
Д О Г О В Е Ж Д А М СЕ д о с е щ а м се, д о г а ж д а м се;
ДОЛМА ш и р о к и чу шк и за пъ лн ен е, я с т и е т о
п р и г о т в е н о от тях;
ДРАМ м я р к а за т е гл о, 1/ 40 0 о т оката;
о т г р ъ ц к о т о др а х м а , в н а ч а л н о
з н а ч е н и е - е д н а драхма; 3,10 гр.

Ж И В Е Н И Ч А В И Р А НИ раниот живеница /скрофулоза/,


с к р о ф у л и . Тежка, н е и з л е ч и м а б о ­
л ес т , о т и ч а н е и н а г н о я в а н е на
в р а т н и т е л и м ф а т и ч н и ж л е з и /на т у
беркулозна основа/;

ЗАМК л е п и л о от р а з м и т а смола;
ЗАРЕДА р е д у в а н е при ра бо та , п е е н е и д р .
ЗЕМПАРЕЛИК женкарство;
ЗЕРДЕ в а р е н с во да и п о д с л а д е н ориз;

ИДЖЕЛ с м ъ р т е н час, смърт, н е и з б е ж н о с т .


Тук е с и н о н и м на съдба,- п р е д о п р е
де ле но ст ;

КАБА-СУВАНА к а ба -с ув ан , р а с т е н и е , в и д е д ъ р
воднист л у к ;
КАЗАСИ т ъ р г о в ц и , п р о д а в а ч и на к о п р и н е н и
ко н ц и и с у р о в а коприна;
КЕЗАГ1 а з о т н а ки се ли на ;
КЕСАТ н е д о с т а т ъ ч е н , о с к ъ де н;
КЕСМЕТ с е ч е н и сачми, д р о б и н к и за о г н е ­
стрелно- оръжие;
КИШИШИН кишиш, м о х а м е д а н с к и м о на х;

325
КОВЕТ-МАДЖУНУ - кобет маджун - силно лекарство
бь б вид на каша за у к р е п в а н е на
здравето;
КОЛЕЦ - болест, о с т р и бо л к и в корема, к о ­
лики; д р у г о н а р о д н о и м е на б о ­
л е с т т а е с ъ рц еб ол , к о е т о е п р е ­
д и з в и к а н о о т р а з б и т пъп на к о р е м а
/пъпа наричат и с ъ р ц е / ;
КЪСКАТИИ - къ ск а т и я , д р е б н а в човек, з а в и с т ­
ник;
КЬОСЕРЛАК - п о ч т и , к ь о с е , го ло бр ад ;

ЛАКОМИЦА - д ъ л г о дърво, и з д ъ л б а н о на улей,


за да т е ч е по н е г о в о да о т с т р я ­
ха, жлеб;

МЕМЛЕКЕТ-ЧОРБАДЖИСМ - м е м л е к е т - ч о р б а д ж и с и , стопанин,
г о с п о д а р на о п р е д е л е н а земя;
МИСИТИ - меситин, посредник в търговията;
МИХЛЕ - д о м а т е н о пюре; ч е р в е н и до ма ти ;
МУХТАНИ - б е з п л а т н о , за ч у ж д а см етка;
Ч
МУХТАР - с т а р е й ш и н а на с е л о т о по в р е м е на
робството;
МУМДЖИЯ - сбещар;
МЬРВА - гореща пепел и дребна жар
/спуза/;

НА ПРЙВОД - при р о д и т е л и т е на же на та ;
НАН - хляб;
НАЯДКА - н а яж да не , н а с и щ а н е с храна;
НЕЩЕРА - н е щ е р , ланцет, д в у о с т р о л е к а р с к о
ножче с копиевиден в р ъ х ;

ПОАУГАР - з и м н а к о ш а р а за овце;
ПРИЩЕЙ - прищ, пришка; пъпка;
ПРОНИРСТВО - прония, д а р е н а зе м я за п о л з в а н е .
В случая - скромността и т р у д о л ю ­
б и е т о на г р а д и н а р и т е ;
ПЪРЖИНА - върлина, д ъ р в е н прът;

РЪЗ - ПАТИШАХЪНЪНЪДЪР - по в о л я т а на т в о я г о с п о ­
да р /п ат иш ах /;

326
своз сбозям, с в а л я м иа по -н ис ко ; п р е ­
к о п а в а м е на ни съ к н е г о л я м свод;
СИРМАЛИИ о т сирма, т ъ н ъ к като н и ш к а т е л от
з л а т о или сребро, за т ъ к а н е , ш и е ­
не, ин к р у с т а ц и я . В с л у ч а я - с и н о ­
н и м на яешо, к о е т о е д о с т а скъпо;
СМЕЖ лемеж, р а л н и к ;
СПАРТА черта, т е г л е н а с п о м о щ т а на о п ъ ­
н а т конец;
СТЪКМОГЛАВА МОМА девойка, к о я т о е вече за женене;
СУБАША т у р с к и п о л и ц е й с к и н а ч а л н и к на
г р а д ч е или н е г о л я м о село;
СУЛУДЖАН-ЯА со лу дж он -я а, б о д н и с т о м а с л о ;
СУСАКА суска, суха болест, ох ти ка ;
СЪЧИ-КАБРУСА зе л е н к а м ъ к , ж е л е з е н су лф ат ;
СЮЛЮМЕН м и ш е мо р, а р с е н и е б дв уокис;
СЮРДИСАТ сю рд ис ва м, затварям, за т о ч а в а м ;
СЮРМЕК стомашно разстройство;
СЯРЕЙ с е р е й , з а с ъ х н а л а пот и м а з н и н а по
в ъ л н а т а на овцете;

ТАБАК к о й т о шаби к о ж и за об ув ки , ремъии


и др;
ТАБЯ о т табия, ук ре п л е н и е , 6 с м и с ъ л на
н е щ о здраво, устойчиво;
ТАВЛА об о р за коне;
ТАИН д а ж б а за войник;
ТЕРСАНА сграда, к ъ д е т о се пази оръжие,
арсенал;
ТИРЯКИИТЕ т е р е ки я, пр ис т р а с т е н , упорит;
ТОКМАК чук за х а б а н ч е и др;
ТОКТАН то пт ан , всичко, изцяло, из ве дн ъж ;
ТРИТИЯ ви н е н к а м ъ к , к о й т о о с т а в а по с т е ­
н и т е но б ъ ч в и т е с вино;
'ТУЛУМБА бодна п о м п а ;
ТУМРУК стегалка, д ъ р в е н и пранги;
ТУРВДЖИЯН ж ъ л т о - ч е р б е н , п о рт ок ал ов ;

ФАЛАГА д ъ р в е н уред за с т я г а н е но к р а к а т а
при бой с п р ъ ч к а 6 п р е д о с в о б о ж -
д е н с к и т е училища;
ФИТАРИЯ л е ха в градина;

327
ХАРАМ - незаслужен;
ХАУЗИНИ - х а ус ин и, ям а^ ду пк а;
Х А ЯТ - о т к р и т трелл п р е д къща;
Х Л ЕВ - обор, кошара;
ХУМНИК - съд, 8 к о й т о се д ъ р ж и хума;
ХУЧАСВАМ - изстивам;

ЦИФУН - м а л к а ие8;
ЧИЛЕЧЕЦ - зеница;

ШУЛЕ - н е г о л я м г л и н е н с ъ д за в и н о или
ракия;

ЯГОРИДА - кисело, н е д о з р я л о грозде;


ЯКМАДЖА - якма, б о л е с т - В ъ з п а л е н и е на
гърлото;
ЯСАКЧИЯ - Въоръжен ч о в е к , който придружава
п ъ тн иц и, за да ги пази;
Б Е Л Е Ж К И

Н Я КО Л КО Д УМ И
ЗА ГЮ ЛА И Д РУГИ ТЕ
НАШ И З Е М Л Е Д Е Л Ч Е С КИ
И' ГРАДИ НАРС КИ РАСТЕНИЯ

Тази с т а т и я к а т о че ли н а й - п ъ л н о о т го в а р я на м о ­
т о т о на списанието, ко е т о гл а с и : "Знанието' е сил а.а
т р у д ъ т - б о га т с т в о . "П уб л икувана е в кн. XII на с п и с а ­
нието, г. !, 1887 г., с. 802. Ц енна е не само с е т н о гр а ф ­
ски те св е д е н и я , но и с и ко н о м и ч е с ки те проблем и, к о и т о
п о ста вя . По д ан ни те, и зл о ж е н и в нея, би м о гл о д а се
с ъ с та в и ге о го а ф с ка к а р т а за в с и ч к и селищ а и м ест­
ности, в к о и т о е в ъ з м о ж н о д а се о т г л е ж д а т р о зи . За
н е о б и кн о в е н а та п р о з о р л и в о с т на Ц. Гинчев го в о р и и
ф а ктъ т, че п р е д л о ж е н и я т о т н е го з а к о н о п р о е к т за р а з ­
пре д ел е ние на с е л с к о с т о п а н с к о т о п р о и з в о д с т в о се п р и б ­
л и ж а в а къ м д не ш н о то райониране на "п р о и з в о д с т в о т о .
И нтер есн о е, че п р о б л е м ъ т за гю л а прер!аства в п р о б ­
лем и зо б щ о з а това, к а к да се с то п а н и с в а б о га т с т в о т о ,
ко е то кр и е в себе си б ъ л г а р с к а т а зе м я и к о е т о и з и с кв а
ко м п е те н тн и кад р и. С т а т и я т а е за в л а д я в а щ а не само с
п а тр и о ти зм а на с в о я а втор , но и с вещ ото п о зн а в а н е на
пр о б л е м и те и с п у б л и ц и с ти ч н и я си п а то с. В м н о ж е с т в о т о
п о го в о р ки , с к о и т о е и зп ъ с тр е н а , е за л о ж е н а и д е я т а за
п о л за та о т тр у д о л ю б и е , о сн о в а н о на и с т и н с к о н аучно
знание. 1

1. Рашид бей е п о с л е д н и я т о т п о то м ц и те на г е р а н с -
ки я бей. За да се спаси о т п о тур ч в а н е , б ъ л га р с к о т о
население н апуска т е з и места. И нтер есн и с в е д е н и я за
то зи п р о ц е с н а изсе л ван е дава М. М о ско в в с в о е т о и з ­
сл е д ва н е "Л я с ко в е ц . М ина л ото и б ъ д н и н а т а му", Т ъ р н о в о ,
1920. Е то к а к в о пише то й: "На с е в е р о и з т о к о т Л я с к о в е ц
имало е д н а д р у га махала, к о я т о се наричал а Геранска,
там се нам ервали и м о ти те на ге р а н с к и я бей, ч и и т о п р а -

329
д е д и н а в я р н о с а -б и л и н я ко и б ъ л га р с к и б о л я р и . Д о ка т о
б е й о в е те били д об ри, н а се л е н ие то ги т ъ р п я л о и ж и в я л о
в т е х н и т е вл а д е ни я, к а т о им р а б о те л о зем ите. Н о к а т о
о ста н а л Рашид бей, о соб е но ж е н а му, к о я т о и с ка л а да
п о ту р ч и в с и ч ки те б ъ л га р и и б ъ л га р ки , к о и т о б и л и в
нейн ите вл а д е н и я, ге р а н с к о т о население, с л е д д ъ л ги
борби и ж е р тв и , и зб я га л о , к а т о напуснал о б ащ ините си
къщ и и се преселило в п р и в и л е ги р о в а н и я Л я с к о в е ц . Там
то о б р а зу в а л о ге р а н с ка т а махала; о т т о в а население о с ­
танал р о д ъ т Геранл иите.

НЕЩ О ПО Б Ъ Л ГА Р С КА ТА
НАРОДНА М ЕДИ Ц И Н А

По отнош ение на п у б л и ку в а н е то т а з и с т а т и я е е д н о
щ а стл и в о о ткл о н е н и е и и зкл ю ч е н и е , за щ о то ф а к т ъ т на
о т п е ч а т в а н е т о й на с т р а н и ц и т е на С б Н У Н К о т 1890 г.,
кн. 3, е о т о гр о м н о значение, т ъ й к а т о с ъ з д а в а в ъ з ­
м о ж н о с т т я д а се за б е л е ж и в степен, к о я т о н а п ъ л н о
о т го в а р я на ц е нн и те й ка ч е с тв а .
С т у д и я т а е с в и д е т е л с т в о з а е н ц и кл о п е д и ч н и т е п о з ­
нания на Цани Гинчев въ р ху н а р о д н и я ж и в о т , и п о ­
то ч н о , в ъ р х у начини те и с р е д с т в а т а , с к о и т о н а р о д ъ т се
п р о т и в о п о с т а в я на б о л е с т и т е - е д н о ж е с т о к о и зп и т а н и е
за х о р а т а о т онова време. В т я с н а в р ъ з к а с т о з и т р у д
е и с т а т и я т а о т сп. "Труд" /1 8 8 7 г . 7 кн. V / - "Н я к о л к о
думи з а наш ите н а р о д н и б а ян ия ". В нея б а я н е т о се и з ­
с л е д в а и к а т о с р е д с т в о п р о т и в б о л е с ти те , и се р а з ­
г л е ж д а т п о д р о б н о и з п о л з в а н и т е б ил ки. В тя х, б а я н и я т а ,
Ги н че в о т к р и в а специф ичен начин д а се изм е рва п р о ­
д ъ л ж и т е л н о с т т а на л е че н и е то , к а к т о и а к т на т в о р ­
ч е с тв о о т с тр а н а на н а р о д а при п р и л а га н е на б а и л ки те .
"В наш ия н а р о д има б а я н и я и б а ил ки т о к у речи з а с и ч -
ки те б о л е с т и , п р и д р у ж е н и с р а зл и ч н и д е й с т в и я и ц е р о ­
ве. Ний имаме н я к о л к о та ки в а басенки, к о и т о ще п е ч а ­
таме с е ги с т о ги с в "Труд", е д н о за л ю б о п и т с т в о на н а ­
ш ите ч и та те л и , а д р у го , д а се нам ерват в наш ата к н и ж ­
нина, к о и т о ще м ога т д а п о с л у ж а т на наш ите б ъ д е щ и
и сто р и ц и , д е т о им б ъ д е н уж н о ." Л ю б о п и тн о е, че с "б а ­
сенки" т о й н азо ва ва с л о в е с н и те б аилки, к о и т о п о ч т и в и ­
наги са с о пр е д е л е н с ю ж е т .

330
З а сл уж а в а ин те р е с не само ф а кт о л о ги ч н а т а п л ъ н ка
на "Нещо по н а р о д н а та медицина" - то зи п р ъ в по р о д а
си е тн о гр а ф ски т р у д , а и начина на и зл о ж е н и е . Цани
Гинчев си с л у ж и ве л и ко л епн о с п р о и з в е д е н и я т а на н а ­
р о д н о т о х у д о ж е с т в е н о тв о р ч е с т в о , ка т о ги и з п о л з в а в
ка ч е с т в о т о им на и л ю стр а ти в е н материал з а то в а ка к
о б и кн о в е н и я т нар од се бори срещ у б о л е сти те . О т д р у га
страна, то в а н е го в о изсл е д в ан е е и зо в за б о р б а срещ у
л е ко в е р и е то на хората, срещу н е в е ж е с т в о т о и в р е д а та
о т суе вер ие то. В т о з и тр уд , к а к т о и в м ного д р у ги не--
го в и и зс л е д в а н и я умело в ' вп л е те н и а в то б и о гр а ф и ч е н
елемент, к о е т о п р и д а в а специф ичен д ъ х на а в т е н т и ч н о с т
и о с в о б о ж д а в а о т д и д а к т и ч н о с т ^ и зл о ж е н и е то . В л и т е ­
р а т у р н о -к р и т и ч е н очерк, посв ете н на Цани Ги н че в , Димо
М инев дава интересни сведения за д ействителната
с т о й н о с т на п о з н а н и я та на п и с а те л я за с р е д с т в а т а на
н а р о д н а та м едицина. По време на -хо л е р н а епидем ия,
избухнала в Б есарабия през 1863 год и н а , в о к р ъ г а и м а ­
ло само един л ека р - д -р Иван С елим ински. Н егов
п р ъ в и ценен пом ощ ник станал Цани Гинчев, к о й т о се
про яви л ка т о вещ народен л ечите л . Той спаси л ж и в о т а
на м ного хора.
За зн а ч е н и е то на тази с т у д и я го в о р и и ф а к т ъ т , че
а ка д . Д е р ж а в и н в и зс л е д в а н е то си "Б ъ л га р с к и т е ко л о н и и
в Русия" в р а зд е л а "За б олести, за м етоди на лечение,
баилки, м атериали по н а р о д н а та медицина" со чи ка то
о сн о вн о съ чинение в б и б л и о гр а ф и я та си т р у д ъ т на Цани
Гинчев "Нещо по н ар о д н а та м едицина".
• В свое писмо д о Ц. Гинчев в и д н и я т наш е тн о гр а ф и
ф о л кл о р и с т Ив. Шишманов пише по п о в о д С т у д и я т а през
1890 г,: "Т в о я та с т а т и я в кн. Ili направила и в ч у ж б и н а
ф урор. Има вече н я к о л к о о т з и в а за нея. Д о п ъ т и м ож е
' 1д а ти ги препиша. Е д ва ли има тр уд , под о б ен на т в о я в
д р у га с л а в я н с ка литература. Н я ко и , работи з а с л у ж а в а т
б е зусл о в н о вним анието на у ч е н и те медици. А з се у ч у д ­
вам, че нашите лекари за се га не са се о п и т а л и - д а се
в ъ з п о л з в а т о т ем перическите р е ц е п ти на н а р о д н а т а м е ­
д и ц и н а !"
С е р и о зн о е в ъ з д е й с т в и е т о на тр у д а на Ц. Гинчев и
въ р ху наш ата о б щ ественост. За то в а с в и д е т е л с т в у в а
о ц е н ка та , к о я т о д ава И. Б ака л о в в "М атер иа л и из о б ­
ластта на б ъ л га р с к а т а н ар од н д м едицина" - тр у д ,
в д ъ хн о в е н о т с т у д и я т а на Гинчев и пом естен в С б Н У Н К ,

331
1895 г., кн. XII: "В б ъ л га р с ка та книж нина п р ъ в ' обърна
п о -с е р и о з н о внимание върху б ъ л га р с ка та народна м ед и­
цина п о ко й н и я т /Ц . Г и н ч е в у м и р а п р е з
1 8 9 4 г . / списател Цани Гинчев, к о го т о справедливо
един о т м ладите б ъ л га р ски писатели нарече "достоен
старей ' на б ъ л га р с ка та етнограф ия". П о - н а т а т ъ к И. Б а­
ка л о в и зсл е д в а един, ръ кописен народен "Л екарственик",
намерен о т него през 1890 г.
За първи п ъ т Цани Гинчев с ъ с та в я оригинален р е ч ­
ник на билките, използвани в н ар о д н о то лечение, ка то
ги д о п ъ л в а не само с техните д иа л е ктни ' наименования,
но и с ъ с с ъ о тв е тн а та л ати нска терм инол огия. Значение­
то на то зи пръ в и оригинален по рода си тр у д се и з ­
мерва не само с б о га тс тв о то о т ф акто л огичен материал,
но е и принос към н а р о д о пси хо л о ги ята на б ъ л га р и те .
Т ук о т пъ рвостепенно значение е п л а сти ч н о то и ж и в о ­
писно под насяне на материала, за ко е то Ив.Шишманов в
д р у го свое писмо до Цани Гинчев пише: "Д р ъ ж се о с о ­
бено в опи санията на обичаите, че имаш меко и гъ в ка в о
перо. О стави п р о с то то записване, копиране повече на
д р у ги п о -н е д о д я л а н и ръце..."

1. В нар од ния календар 24 юни - Еньовден, се смята


за пред ел на то чка . На то зи ден, според н а р о д н и те в я р в а ­
ния, с л ъ н ц е т о се преобръщ а три п ъ ти при и згр я в а н е и се
обръщ а към зимата. В то зи преломен момент билките,
ко и то о ста в а т на о ткр и то п о д з е зд ите, имат л еко вита
сила. Д. М аринов в "Ж ива с та р и ка " т в ъ р д и поетично, че
н а р о д ъ т вярва в слизането нг з в е з д и т е на зе м ята по
Ен ь овден, о т к ъ д е т о идва л е ко в и та та сила на билките.
О т б и л ки те , набрани на то зи ден, се сп л ита венец, ч и я -
то сила и л е ко в и то с т се п од си л ва и о т сам ата му форма,
предпазващ а о т зло. В та зи пре д став а се о ткр ива
д р е в н о то м ито л о гично схващане за о соб е но то в ъ з д е й ­
ствие на лиминалните ситуации, в ко и то се., пре п л и тат
ж и в о т и см ърт, б и л к а -л е к и отрова, т.е. в ка ч е с тв о то
си на преломен момент Е ньовден и зц я л о у д о в л е тв о р я в а
м и то л о ги ч н а та представа. /П о -п о д р о б н о виж у Ив.
Георгиева "Б ъ л га рска народна м итология", С., 1983./
2. К о га т о се го в ор и за съ щ ества или сили, в р а ж д е б - ’
но настроени към човека, те не се назовават н и ко га с
и сти н ски те им имена. У п о тр е б я в а т се евфемизми с п о ­
л о ж и те л е н смисъл с цел да б ъ д а т ум илостивени. В

332
сл учая "сл а д ки и медени" е употребено к а т о п р е д п а з в а ­
що с р е д с т в о о т евентуално зл о ж е л а те л н о д е й ств и е или
напа ко стява не . Хората в я р в а т, че при споменаване на
името им те ще д о й д а т по думите. М е д ъ т и м едените
п и тки се р а зд а в а т за з д р а в е т о на сам одивите, к о га т о
н яко й се разболее, с н а д е ж д а та , че те ще приберат
б о л е стта .
3. Н азванието на те зи демони е вампир на д р у ги
места. В С еверозападна Б ъ л га р и я д и а л е ктн а та форма е
п л ъ те н и к / с частична начална м етатеза - п ъ л т е н и к /.
В ярата в ъ в вампира е св ъ р за н а с определ ени хора и
п о - ч е с т о с тези, чи ято см ъ р т е насилствена, т.е. били
са уб и ти или сами са о тне л и ж и в о та си, к а к т о и а ко не
е спазен ритуален обичай при погребението им - о п я - -
ване или оплакване н а й -ч е с т о . Във вампир се превръщ а
и всеки, през чийто тр уп падне сянка, бива п о д а д е н
предм ет или прескочи куче, ко тка , к а к т о и ако п р е х -
вр ъ кн е птица. Всеки м ъ ртвец, ко й то е неокъпан, нем и­
нуемо се превръщ а във вампир. О бикновено за п ъ л те н и к
се приема "вампир,, кой то е добил за и зв е стн о време ч о ­
вешки вид /п р и д о б и л е п л ъ т /. /В и ж у М .А рнаудов "С т у ­
дии въ рху б ъ л га р с ки те о б ре д и и л егенд и" й Ив. Г е о р ­
гиева - цит. с ъ ч ./
4. Във в р ъ з к а с обичая д а се управи Кравай з а г о с ­
п о д а в 'к н . \/[1на сп. "Труд", 1887 г., на с Г 4 0 8 _ е п у б л и ку в а ­
на п р и ка зка , записана о т Ц. Гинчев - "Кравай за г о с п о ­
да". П оука та о т нея е, че ста р и те хора тр я б в а винаги
да б ъ д а т м еж д у нас, д о р и само за това, че в тр уд е н
момент м ога т д а пом огйат с ъ с съ вет, Т ака ста на л о в
ц а р ств о то , за ко е то се р а зка зв а . Е д и н с тв е н и я т ста р ч о ­
век, ко й то бил ж ив бл агодарение о б и чта на сина си
/т о й го скри л , ко га т о ц а р я т заповяд ал всички в ъ з р а с т ­
ни хора д а се у б и я т /, спасил ц а р с тв о то о т гл а д . Той
посъ ветвал св о я син да р а зр о в я т м равуняците, за да
взем ат о ттам ж и т о за посев. От то зи ден ц а р я т издал
нова за п о в е д - всички д а се о тн а с я т с уваж ение към
ста р и те хора. В края на п р и ка зка та Ц. Гинчев дава
обяснение на обичая Кравай за го сп о д а : - "З атова и д о ­
сега, ка то увъ рш еят н и в и те и ка то см ел я т о т н о во то
ж'ито, н а й -н а п р е д месят кравай, о б ки ч в а т го с ъ с ч *в е т е ;
за н о сва т го на кладенеца, поливат го с в о д а и р а з д а ­
ват за Господа, за д е то не си е зел ж и т о т о от зем ята
f /н а н яко и места за в ъ р зв а т кравая на коф ата, спущ ат го

333
н а ки че н в кл а д е н е ц а , к а т о го и з в а д я т с в о д а та , р а з д а ­
ва т го за Г о с п о д я /."
5. О б щ о пр ие то е схващ ането за п о д ч е р т а н а т а а п о т р о -
пейна сила на гл о га , че съ н а и л е с ка та в н а р о д н и те в я р ­
в а ни я. Г л о г ъ т п р е д п а з в а о т зл и сили, к а к т о има и с п о ­
с о б н о с т да п р о го н в а вампири. За м а ги ч е с ка та си л а на
г л о га се спом енава и в д р у га с т а т и я на Ц. Гинчев - "Н я ­
к о л к о думи з а са м о д и в и те ", о тп е ч а та н а в сп. "Труд", 1888 г.
6. О тн о в о на п ре д ен план и з п ъ кв а м а ги ч е с ка та сил а
на д ум а та - за кл и н а н и е ; с л а д ки и медени се н а р и ч а т не
само са м о д и ви те , за д а не се спом енава и с т и н с к о т о им
име, за щ о то м о ж е д а ги п р е д и зв и ка , но и чум ата. Т ака
не само се "п о д с л а ж д а " им ето им, но те се у м и л о с т и в я -
в а т и се п р е д р а з п о л а га т .
7. С по р е д н а р о д н а т а д е м о н о л о ги я в с я к о имане се
п а зи о т о п р е д е л е н дух, в сл у ч а я - ' та л а съ м . За д а се
о т к р и е к а к ъ в е то й й д а м ож е д а се принесе с ъ о т в е т ­
н а та ж е р тв а , на п р е д п о л а га е м о то м я сто се п о си п в а п е ­
пел вечерта, а на д р у га т а сутр ин , а ко се о т к р и я т с т ъ п ­
ки, се р а зб и р а и к а к ъ в е т а л а с ъ м ъ т. В ъ з м о ж н о с т т а
им ането д а б ъ д е и зр о в е н о се о п р е д е л я о т п р и н е се н а та
ж е р т в а . В п р о т и в е н сл учай ч о в е к ъ т , и зр о вил им ането, е
о б ре че н на с м ъ р т.
8. В п р е д с т а в и т е на н а р о д а са м о д и в и те освен с
д о б р о т о си отнош ение къ м хо ра та, п о н я к о га - точно
о б р а тн о то , о т л и ч а в а т се с ъ с с в о я т а ж е с т о к о с т и о т -
м ъ с т и т е л н о с т . Те са о соб ено ч у в с т в и т е л н и при п р е к р а ч ­
ване гр а н и ц и т е на в л а д е н и я та им. В т а ки в а сл уча и ч о ­
в е к умира или т е ж к о се р а зб о л я в а . За д а се п р е д п а з я т
о т то в а , м ом ците и момите, к о и т о с т р а д а т н а й - м н о г о о т
тя х, н о с я т у себе си ц в е т е т о росен. Знае се, че с н е го
се к и ч а т са м о д и в и те на С п асо вд ен , к о га т о са весели,'
м и л ости ви, с кл о н н и да л е кув а т б о л н ите . /В и ж у Д. М а ­
р ино в "Ж ива с т а р и н а "./
9. С та в а д ум а за т.нар. п ол ивка , к о я т о се п р и г о т о в ­
л я в а о т о т в а р а т а на Някои р а сте н и я . Б о л н и я т се п ол ива
с н е я на м я с т о т о , на к о е т о се е р а зб о л я л или п о с т р а ­
д ал , к а т о т о в а е с ъ п р о в о д е н о и с ъ с сл о в е сн о з а к л и н а ­
ние с цел д а се п р о п ъ д и б о л е с тта . Тази б и л ка у ч а с т в у ­
ва и в р и ту а л а .. за п р о го н в а н е на змей или змеица,
о б и кн а л и чо в е к. В ,тази в р ъ з к а е и о т к ъ с ъ т о т н ар од н а
песен, по ста ве л к а т о м ото на с т у д и я т а на Ц. Гинчев.
В е р о я тн о р и т у а л ъ т с о б л и в а н е то на б о л н и я има м ного

3341
д ревен ха р а кте р , за щ о то в м и то л о ги че н план в о д а т а
/ р е к а т а / 'с е с м я т а т за поср е д н иц и м еж д у ж и в о т а на з е ­
м ята и п о д зе м н и я с в я т, т.е. м еж д у с в е та на ж и в и т е и
све та на м ъ р тв и те . С им вол ично то значение на т о в а п о ­
ливане, при т о в а на м я сто то , на ко е т о е п о стр а д а л ч о ­
в е къ т, в е р о я тн о цели да п од пом огне п р е ч и с тв а н е то на
бо л ния, да в ъ рн е з л о т о там, о т к ъ д е т о е дош ло. В
с т р у кт у р н о отнош ение - о т гор е на д о л у - к а к т о се и з ­
върш ва и са м о то поливане, с м и с ъ л ъ т е съ щ и я т. /В и ж и
Ив. Гео р ги ева - ц ит. с ъ ч ./
10. Ч е с ъ н ъ т , наред с гл о га и л е ска та , е растение с
п о д ч е р та н а а по тр о п е й н а сила в н а р о д н и те в я р в а н и я .
Ч е с ъ н ъ т се см я та за универсално с р е д с т в о п р о ти в
в си ч ки зл и сили, заоб икал ящ и човека, п р е д п а зв а о т
ухапване о т зм ия, о т самодиви, о т б о л е сти . В я р а та в
та зи запазващ а сила на чесъ на е р а зп р о с тр а н е н а и у
д р у ги т е сл а в я н и . Н осенето на чесъ н е с р е д с т в о за п р е д ­
пазване и о т чума. С ъщ о та ка е важ ен елемент о т о б ­
р е д и те за п р е д п а зв а н е то на п о ко й н и к о т вам пирясване.
При за кл и н а н и е за и зго нв ан е на б о л е с ти те о т р о д и л к а т а
ч е с ъ н ъ т се спом енава за е д н о с катр а на к а т о про гон ва щ
зл и те сили. В ярва се, че д о ч е т и р и д е с е т и я ден о т
р а ж д а н е то ж е н а та е п оставена въ в в л а с т т а на т.нар.
лехуси, ко и то “ се с тр е м я т да й п р и ч и н я т з л о по в с я к а ­
къ в начин. А ко не се съ о б р а зи с т я х н а т а в р а ж д е б н о с т ,
р о д и л ка та м ож е и да умре. Това е с ъ з д а л о един го л я м
к р ъ г о т р и туа л и и об ре д н и д е й с тв и я , с в ъ р зв а н и с п р е д ­
п а зва н е то на м айката н е п о ср е д ств е н о сл е д р а ж д а н е . / П о -
по д р о б н о в и ж у Д. М аринов, Ив. Г е о р ги е в а - ц ит. с ъ ч ./

БЪ ЛГАРСКИ СТАРИ
ВОЕННИ,
ГИ М Н АС ТИ ЧЕ С КИ ИГРИ

П уб л и кув а н е то на та зи с т а т и я в н аучния о т д е л на
списанието /"Т р у д ", г. II, кн. II, 1888 г., с. 180,/ го в о р и
за с е р и о зн о т о отнош ение към о с та н ки те на наш ето м и ­
нало. Бихме м огл и с основание да я причислим къ м е т ­
н о гр а ф ски те и зс л е д в а н и я на Ц. Гинчев.
С е р и о зн о то отнош ение на Гинчев къ м те зи с п о р тн и
уп р а ж н е н и я п р о и з т и ч а о т в ъ згл е д а , че те са о т гл а с на

335
д ревни б г^д га р ски военни уп р а ж н е н и я . С л е д о в а те л н о в
н а р о д о в е д с ки план те са о т значение при о б р и со в ка та
на д у х о в н и я и ф и зи ч е с ки я о б л и к на б ъ л га р и н а , о т т у к и
за с ъ хр а н е н и е то 'н а н е го в а та национална са м о б и тн о ст, а
то ва е проблем о т п ъ р в о с те п е н н о значение в т в о р ч е с т ­
в о то на Ц. Гинчев, същ о та ка д ъ л б о к о с в ъ р за н с т е о ­
р и я та му з а с та р и н н и я ни п р о и зхо д .
С т а т и я т а е инте ре сна и с това, че п р о д ъ л ж а в а едно
п о - с т а р о намерение на Гинчев, още о т п е р и о д а на "П о­
ка за л е ц ил и р ъ к о в о д с т в о ка к д а се и з и с кв а т и и з д и р я т
н а й - с т а р и т е че р ти на наш ето битие, е зи к, н а р о д о п о к о -
лени'е...", к ъ д е т о се п о с т а в я в ъ п р о с ъ т за изуча ван е на
н а р о д н и те ни игри. Т ук а в т о р ъ т съум'ява д а р азгр а н и чи
с та р и те военни и гр и за упра ж нение на в о й н и ц и те от
ги м н а с ти ч е с ки те и гр и к а т о с р е д с т в о за в ъ зп и та н и е . Една
о т о с н о в н и те за д а ч и , к о и т о то й си п о с та в я , е д а с ъ з ­
д а д е п р е д с т а в а за н я ко га ш н и я б и т на б ъ л га р и н а . В то зи
см исъл и тук, к а к т о и в н я к о и д р у ги н е го в и ста ти и
гр а н и ц а та м е ж д у п у б л и ц и с ти ка и научно и зс л е д в а н е е
п о ч ти нед ол овим а.

1. У н и щ о ж а в а н е то на е н и ч а р ски я ко р п у с е д е л о на
М ахмуд II. То е изв ъ р ш е но през 1826 г. к а т о ч а с т от
реф орм ите му въ в в р ъ з к а с ъ с с ъ з д а в а н е т о на ц е н т р а ­
л изирана д ъ р ж а в а и начало на е в р о п е и за ц и я та на Т у р ­
ц и я . Н е го в о д е л о е и л и кв и д и р а н е то на военнол енната
систем а и с ъ з д а в а н е т о на с в е тс ки училищ а и у ч р е ж д е ­
ния. Реф орм ите му не са д о с т а т ъ ч н о р е з у л т а т н и , в с л е д ­
ств и е на к о е т о и д в а п о д е м ъ т на н а ц и о н а л н о -о с в о б о д и ­
те л н о т о д в и ж е н и е на Б а л ка н с ки я п о л у о с тр о в и Р у с к о -
т у р с ка т а во й н а о т 1 8 2 8 -1 8 2 9 г., к о и т о о т с л а б в а т мощта
на т у р с ка т а им перия още повече и с ъ з д а в а т в ъ з м о ж н о с т
з а а в то н о м и я на С ъ р б и я , М ол д ова , Влахия.
2. С та в а дума за д а н ъ ка , к о й т о в с я к о лице о т м ъ ж ­
ки пол б и л о д л ъ ж н о д а плаща на в л а с т т а , при п о л о ж е ­
ние че не и з п о в я д в а м охам ед анството.
СТАРА
НАРОДНА ПЕСЕН
ЗА ЧУМ АТА

З аед но с "Нещо по н ар од н ата м едицина" и "Н я ко л ко


думи за наш ите н а р о д н и баяния" /с п . "Труд", г. I, кн. V,
1887 г . / та з и с т а т и я о че р та в а един те м а тичен к р ъ г в
т в о р ч е с т в о т о на Ц ани Гинчев - с р е д с т в а т а за борба с
б о л е сти те та ка , к а к т о са и зв е стн и ср е д н а р о д а от
н а й - с т а р и времена. П уб л икувана е в сп. "Труд", г. II, кн.
VIII, 1888 г ., с. 963, и е т в ъ р д е и н те р е сн а к а к т о с е т ­
н о гр а ф ски те си, т а к а ^ и с и с то р и ч е с ки те с в е д е н и я . Н аред
с и с т о р и я т а на п о с л е д н а та го л я м а чумна е пи д е м ия на
Б а л ка н ски я п о л у о с тр о в през 1 8 3 5 -1 8 3 6 го д и н а е п о м е с­
тен и т е к с т ъ т на о т к р и т а т а о т Ц. Гинчев песен - "Ч у ­
мата у К а р а д ж о в и ". Т я може да се и н те р п р е ти р а в две
насоки - чум ата к а т о п ерсониф и кац ия на с м ъ р т т а в н а ­
шите н а р о д н и песни и, о т д р у га страна, к а т о песенен
вари ант на м отива за в гр а ж д а н е то .
В ъ п р е ки че не о т д е л я спец иал но м я с то за т ъ л к у в а ­
н ето £>*, Ц. Гинчев с усе та на о пи тен п о зн а в а ч в е р о я т н о е
оценил в ъ з м о ж н о с т и т е за анализ, к о и т о т я п р е д о с т а в я . И
още нещо - с т а т и я т а носи та ка х а р а кте р н и я з а Гинчев
п а то с и е н е р ги ч н о о т х в ъ р л я н е на д ъ л б о к о в ко р е н е н и те у
н арод а суеверни п р е д с та в и , с в ъ р за н и с б о л е с ти те .

ГАРО
И ОГНЕНИТЕ СТРЕЛИ
ЗА ЗАП О Ш КА /З А Г О В Е З Н И /
В РА ЗЛО Ж КИ ТЕ С Е Л А

В с в о и те "О черки по б ъ л га р с ки ф о л кл о р " М. А р н а у ­


д о в п о со ч в а то в а и зсл е д в а н е к а т о п ъ р в о по р о д а си.
Той не т ъ л к у в а о б и ча я , но че сто д ава прим ери о т с т а ­
ти я та , к о е т о п о д ч е р т а в а ц е н н о с т т а на ф а кт о л о ги ч н и я
материал, з а л о ж е н в нея.
П ом естена е в сп. "Труд", г. II, кн. VIII, 1888 г., с. 943,
и р а зка зв а за е д и н ш ироко р а зп р о стр а н е н , макар и в
р а зл и чн и варианти, обичай в Ю го и зто ч н а Б ъ л га р и я .
С тр е м е ж ъ т да се и з я с н я т съ щ н о стни че р ти о т н а р о д о -
п с и х о л о ги я т а на б ъ л га р и н а е м ного х а р а кте р е н за Цани
Гинчев. Но ф о л к л о р н о -п р и к а з н и я т п о д х о д къ м я в л е н и я - ’

22. По н я ко л ко думи 337


та чес^о е причина той да б ъ д е обвиняван в ненаучност
о т сеои съврем енници. За нас обаче ц енното о става в
и зкл ю ч и те л н а та д о б р о с ъ в е с тн о с т при съ бирането и и з ­
л ож е ни ето на емпиричния материал, к а к т о и б о га та та
худ о ж е ств е н а инвенция на автора. Тсй съ ум ява да о б е ­
дини п р е ц и зн о то етнограф ско наблю дение с п р о н и ц а те л ­
н о стта на учения народовед. С ъ с заразяващ в ъ з р о ж ­
денски п а тр и о ти зъ м Ц. Гинчев го в ор и за сп о со б н о стта
на бъ л га р и н а да съхрани д ъ л б о ки т е корени на н а р о д ­
н остно"© ни битие под формата на обичаи, в я р в а н и я и
легенди; д а запази чи сто та та и ж и зн е н о с тта на н р а в ­
стве ни те за ко н и, к а к т о и пречистващ ата вяра в д о б р о т о
началс. П и са те л я т формулира синтезирано всичко то ва в
искрения п ри зив да се съхрани миналото, защ ото т о е,
ко е то ще р ъ ко в о д и бъдещ ето. От д р у га страна, в тази
с та ти я се заклейм ява суеверието и н е в е ж е ств о то , д ъ л ­
боко вкоренени ь народ ните пред стави.

1. Това е д е н я т на п р о л е тн о то сл ъ нцестоене. Във


в р ъ зка с пречистващ ата сила на о гъ н я , с н его вата
предпазващ а сила, са и обичаите за запалване на нов
о гъ н ; на н яко и места той се нарича млад или бо ж и
огъ н. С им вол ично то п ре д став ян е на с л ъ н ц е то е с в ъ р з а ­
но съ с за п а л в а не то на о гъ н на високо м ясто и о б р е д ­
ните ^а нц и о ко л о него са с магично предназначение.
С трелите, ко и то се изпращ ат на гол ям а далечина по
време на те зи обреди, сим волизират л ъ ч и те на в с е в и ж -
дащ ото сл ъ нц е. /В и ж у Ал. Ф сл "Т р акий ски ят орф изъм",
Ив. Георги ева - цит. с ъ ч ./
2. Р а зка зв а ч ъ т, за ко й то става дума, е Н естор М а р ­
ков, в ъ з р о ж д е н с к и деец и п атр ио т, чи нто ж и в о т е
блестящ пример за всеотдайно сл уж ене на нарсда. И з к ­
л ю чите л но инте л иге нтен и ерудиран к а к т о в о б л а с тта на
то чн ите науки, та ка и в сф ерата на хум анитарните, той
съ че тава п р е п о д а в а те л ска та си д ей но ст с. а кти в н а о б ­
щ ествена д е я те л н о с т. На него д ъ л ж и о ткр и в а н е то си
д е в и ч е с ко то училищ е в Плевен: о т д е л я н е т о на у ч и л и щ ­
ното н а с т о я т е л с т в о от ц ъ р ко в н а та община с цел п о -
о перативно р ъ к о в о д с т в о и п о - д о б р а материална база е
една о т м но гото реформи, чийто инициатор е. И зд ава
н я ко л ко учебника, някои от тя х по турски, ф ренски,
аритметика. Има д о с г з добри за онова време познания
по с та р о гр ъ ц ки , Ф ренски, тур ски и арабски език, к а к т о и

338
по физика, а н тр о п о л о ги я , ф изиология, ф илософ ия и а л ­
гебра, и то само благодарение на неизтощ им ата си воля
и упор ито ст, с ко и то се самообразова. Разбира се, и з ­
вестен д ял в то ва има и о б с то я те л с тв о то , че той е у ч е ­
ник на и зв е с тн и я наш в ъ зр о ж д е н е ц Йоаким Груев. По
време на у ч и те л с тв у в з н е то си в Га б р о в ска та гим назия е
обвинен за ед н о с Цани Гинчев и д р у ги учители в участие
в А пр и л ско то въ стание /1876 г ./, р ъ ко в о д е н о о т Ц анко
Д ю сгабанов. Те биват разследвани и лишени о т право на
учи тел ствуване в тази област. С лед това Н. М арков
бива поканен за преподавател в Б о го с л о в с ко т о «училище
на Т ъ р н о в ска та м итрополия. С лед О с в о б о ж д е н и е то той
заема различни постове, известно време е м инистъ р на
вътреш ните работи, но отново се връщ а към п р е п о д а в а ­
те л ска та си д ей но ст. Умира през 1916 г. в София.
3. Н естор М арков е роден в село Еробас, Х асковско.
О т него Ц. Гинчев научава за о б ича я да се х в ъ р л я т
стрел и на С ирни за гове зн и /и л и С ирни п о к л а д и /, ко й то
е посл е д н и я т голям празник о т зим ата. С него п р е к ъ с ­
ват сватбените празненства през л я т о т о , за да се п о ч ­
нат чак наесен отново. Явно е, че то зи п р а зн и к има
етаро аграрно значение за населението, тъ й к а т о в р е ­
мето през п р о л е тта и л я то то е и зкл ю ч и те л н о в а ж н о за
зем ед ел ския тр уд . Що се отнася д о спом енаването на
с та ти я о т сп. "Труд", то т я е "О гнените тр а ки й с ки л ю ­
бовни стр ел и или ж иви те П олели и Лели" о т кн. VII,
1888 г.
4. В р ъ зка та м еж ду войната на Екатерина II с тур ц и те
и пр и те ж а ва не то на о ръ ж ие о т б ъ л га р и те и зи с кв а п о -
обстойно обяснение. Екатерина II Алексеевна /1 7 2 9 -1 7 9 6 /
се в ъ з ка ч в з на р уски я престол през 1762 г. П ол итика та ,
к о я т о п ро ве ж д а , следва л и н и я та на т.нар. просветен
абсол ю тизъ м и се характеризира с ъ с за си л ен о то п р и ­
съ ствие на ф ренската култура .в Русия. Пишейки п о л и т и ­
чески и ф илософ ски съчинения, т я п о д д ъ р ж а тесни
ко н та кти с ф ренските е нц икл оп е д и сти и лично с Волтер.
П ро ве ж д а д ве последователни войни с Т урц и я /1 7 6 8 -
1774 и 1 7 8 7 -1 7 9 1 /, първата о т к о и т о завърш ва с и з в е с ­
тния К ю ч у кка й н а р д ж и й с ки мирен д о го в о р , под писа н на
10 юли 1774 г. при с. К ю ч укка й н а р д ж а , С ил истренско.
Той п о зв о л я в а на Русия сво б од но плаване през п р о л и ­
вите, о т с т ъ п в а й се част от Ч е рном орското кра йб реж ие
и й дава право на п о кр о в и те л ств о над Влашко и М о л -

339
дова. Тези пр и д о б и вки п о зв о л я в а т на Русия да се п р е ­
въ рне в черном орска д ъ р ж а в а и усилват вл и я ни ето й
въ рху православните хр истиян ски народи в О сманската
империя, стим улирайки н а ц и о н а л н о -о с в о б о д и т е л н о т о им
д виж ение. В с ъ гл а си е с кл а узи те на д о го в о р а руската
армия тр яб в а да напусне северните б ъ л га р ски земи. К а ­
то посл е д и ц а от то ва бива о тн е то о р ъ ж и е т о , кое то
б ъ л га р с ко т о население при теж а ва л о д о то га в а , и е н а й -
си л н о то д о ка з а т е л с т в о за с ъ т р у д н и ч е с т в о т о на много
б ъ л га р и в борбата срещу О см анската империя.
5. Меомия /М е х о м и я / е старо име на гр. Р азлог, с ъ ­
щ ествувало до 1925 г.
6. Ц. Гинчев се насочва вярно към о б яснение то на
про и зхо д а на те зи думи, но неправилно смята, че п р а з ­
н и къ т на Гаро е в основата им. Горя п р о и зл и за от
с та р о б ъ л га р с ко т о го ^тн . в то зи дух сл ед ва да се
р азби рат и д р у ги т е пояснения, ко и то се о тн а с я т за
е зи ко в и явления. Те са о тгл а с на тр а ки й с ка та те о р и я на
Гинчев и са ценни п о - с к о р о ка то проява на вл и я ни ето
на Раковски, к а к т о и на в ъ з гл е д а на м и то л о ги ч е ска та
школа за про изхо д а на бъ л гарите. Воден о т патр ио тични
п о д б уд и , Ц. Гинчев се опитва да защ ити и д е я та за
ста ри нн и я произход на нашето население и д а д о ка ж е ,
че гъ р ц и т е са насл ед ници на т р а к о -п е л а с ги й с к и т е п л е ­
мена на Б ал кан ски я пол уостров. К о л ко т о и неве р оятн о
д а е, но неговата хипотеза е поне наполовина вярна.
Г ъ р ц и те не са наследници на тр аките , но на Б алканите
д е й ств и те л н о са о т к р и т и сл е д и те н а . т р а к о -п е л а с ги й с к а
е тн о кул тур н а общ ност, кое то е дело на една млада
наука - т р а ко л о ги я т а .
Във в р ъ зка с "пъ лал ията" /с т р е л я н е т о съ с запалени
с т р е л и / е известно, че об ичаят се и зп ъ л н я в а разл ично
на р а зл и чни те места. Н я къ д е се с тр е л я по кош, к о й т о е
запален и в д и гн а т нависоко. Тук се о ткр и в а м и т о л о ге -
мата за сим во л и чното разпръ скване на семената от
о гъ н я . При това изпращ ането им /н а с т р е л и т е / в ч е т и ­
рите посо ки на све та е начин за превръщ ане на хаоса в
о р га низира н космос. Така в т о зи древен обичай се о т ­
кр и в а т сл ед ите на м итологични пред стави и вяр ван ия на
н а й -с т а р о т о население. В последствие то зи обред п р и ­
д об ива обобщ ения смисъл на обред за добро, п л о д о р о ­
дие, д ор и и за зл о, ко е то е р е зул та т о т р а зв и ти е то на
човеш кото мислене о т м итологично към понятийно, към

340
обобщаване. /П о -п о д р о б н о виж у Д. М аринов, СбНУНК,
• кн. XXVIII; Ал. Фол "Тракийският_ орф изъм "./
По д остоен начин е оценена тр аки й ска та теория на
Ц. Гинчев в с т а т и я т а на Ив. Шишманов /"Т р а ки й ска та
теория на Ц. Гинчев" - "Юбилеен сборник - С лавянска
беседа, 1895"/: "На в я тъ р а Гинчевите и д е и . все пак няма
да о ти д а т, поне не всички. Даже нищичко научно да не
се намери в тях, те ще останат едно с в и д е те л ств о , че
Гинчев негли наистина е бил гл авният вд ъ хн о ви те л на
Раковски, нещо, к о е т о той то л ко в а пъти ни е повтарял
и ко е то е от гол я м а важ ност за и с то р и я та на нашата
народна пробуда. Какво д ъ л ж им ние на ф антазиите на
един Раковски, сл ед о вате л но и на Гинчева, то ва остава
още да се оцени, а тр акий ска та теория ни кара пак да
съжалявам е, че една глава ка то Гинчевата, надарена с
мощно въ ображ ение и способна сл ед о вате л но за х и п о ­
тези /а кой ще о т ка ж е значението на хи п о те за та в н а у­
к а т а / нема в ъ зм о ж н о с т да получи на свое време една
п о -с и с те м а т и ч н а и методична научна п о д го т о в ка ." Дори
и днес ние все още сме д л ъ ж н и ц и на Цани Гинчев що
се о тн а ся до о пр е д е л ян е то на научната сто й н о с т на
неговите идеи и пред по л ож е ния.
7. Този вид обреден хляб има различни наименования
в разл ичните краища. Общото е, че той е за д ъ л ж и те л е н
елемент о т о б редната практика. Такъв хл я б се замесва
във в р ъ зка с различни празници, о т к ъ д е т о идва и р а з ­
личната му орнаментация. Тя е ср е д ство за извърш ване
на магично действие. Орнаментите в кл ю ч в а т различни
изображ ения - сл ъ нчеви лъчи, образи на ж и в о тн и и др.
С поред Ив. Георгиева /"Б ъ л га р с ка народна м и то л о ги я "/
върху к р ъ гл о т о пр о стр а н ств о в обредната п р а кти ка се
м оделират основните символи на изобилие, пл од ородие,
здраве, щастлив семеен ж иво т, победа над зл ото...
И зо б ра ж ен ията с кр ъ гл а форма имат ха ра ктер на з а к л и ­
нание: върху к р ъ гл и я кравай - модел на космоса, се
п р е д с та в я т н еговите основни елементи, к о и т о имат б о ­
га то символично значение и в ъ зп р о и зв е ж д а т всеки път
м агичния смисъл на изобразените елементи. Ц елта е
магически да се в ъ зд е й ств ув а за осигуряване на здраве,
' пл од ородие, щастие.
8. Каденето на трапезата, къщата, ж и в о т н и т е е ши­
роко разпространен обред. Той придава с в я то с т на

341
празника, и зр а зя в а благопож елание за здраве, п л о д о в и ­
тост, а също та ка пред пазва с т о п а н с тв о т о о т зл и сили.
9. Тези дни обхващ ат периода о т Ко л ед а д о Нова
го д и н а или И орд ановден. Смята се, че през т я х з л о т о е
във в ъ зх о д и преобладава над д об р ото. В те зи д ни се
носи чесън, за да предпазва. Ч е съ н ъ т е з а д ъ л ж и т е л е н
ком понент от тр а п е за та на Б ъ дни вечер не само у нас,
но и у д руги славяни. През "мръсните" дни се з а б р а н я ­
ват определени д ейности - не се п р а в я т сватби, не се
за къ сн я в а вечер, не се кръщ ават деца и др., с. цел да
се п р е д п а зя т хо ра та о т зл о то. С ъщ ествува и вярване,
че пепелта, съ брана о т огнищ ето през те зи дни, има
с в о й ств о то да пре д па зва р асте ни ята о т паразити. /В и ж
п о -п о д р о б н о у Д. М аринов, СбНУНК, т. XXVIII и Ив. Г е о р ­
гиева, М. А рнаудов - цит. с ъ ч ./
10. П р е д ста в я н е то на б о л е стите въ в вид на с ъ щ е с т ­
ва от ж е нски р о д е тв ъ р д е разпр остр а не но и е с в о е о б ­
разен а кт на персониф икация в н ар од н ите вяр вания.
Чума, холера, тр еска , шарка, лехуса, дамла и др. са все
от ж е н ски род. Дори чумата се п р е д с та в я за с та р а ж е ­
на, с рошави ко с и и с теф тер в е д ната ръ ка, к о я т о м о ­
ри хората, д о к а т о не си напълни теф тера. В те зи н а з ­
вания се д о л а в я влияние по ^а н а л о ги я - например в
турски е зи к чум ата се нарича CUMA, но същ о та ка в е ­
р о ятн о е т я да про изл иза о т още п о -д р е в е н корен, о т
арабски - с ъ с значение "подувам се", "изпъквам". На
ниво м итологем а обаче, ж е н с ко т о начало е синоним на
природата, т.е. на хаоса б езред ието, б е зза ко н и е то , о т -
къ д е т о е т в ъ р д е в е р о я тн о да п р о и зл е зе схващ ането за
бо л е стите - жени. В с т а т и я т а си "Н я ко л ко думи за н а ­
шите народни баяния" Ц. Гинчев т в ъ р д и : "Б а ян и я та и
за кл е ва ни ята на бо л е стите са м ного ста ри неща в н а ­
родите. Тези б а ян и я и за кл и на ни я са останали още о т
онова време, к о га т о человек, в св о е то м ладенческо
съ сто я н и е е вярвал , че си чки те б ол ести са ж и в и с ъ ­
щества, ка кт о и д о днес има м ного, к о и т о в я р в а т, че
чумата, тр е ска та , и огниц а та са ж ени, н е ж и т я м ъж,
ш арката също тъ й ж ена и т.н. и освен това, на н я ко и
хора у ж се били вестили и ги видели!..." Явно т у к се
намесва не само персониф икацията, но и механизм ът на
метаф оричното мислене, ко и то п о з в о л я в а т да се намери
аналогия м еж ду л о н я т и я т а за б о л е ст и ж е н с ко т о начало
в природ ата и м исленето на човека. Освен това Ц. Г и н ­

342
чев явно е бил за п озн а т с огром ното значение на п о д ­
съ зн а те л н о то в човеш кото мислене и а нтр опо л огични я
под хо д при изясняване проблемите на човеш ката психи­
ка. В н его вото списание намират място м нож ество п ре ­
водни публикации по въ просите на психологията. /В и ж
Д. Маринов, М. А рнаудов - цит. съч.; сб. "М итология,
и зкуство , ф олклор", С., 1985 г ./
11. Запалването на нов, млад или бож и о гъ н е р и ­
туал, с ко й то се смята, че се п ро гонва т болестите.
О бикновено за запалването му се изп о л зва д ъ б о во
д ъ рво, см ятано за свещено, а о гъ н я т се придобива чрез
триене. Всичко това е описано о т Д. Маринов в СбНУНК,
т. XXVIII; М. А рнаудов "Студии...", освен това се среща и в
худ о ж е ств е н а та литература. Й. Й овков го вплита в р а з ­
каза "Нов о гъ н" о т ц икъ л а "Ако можеха да го в о р я т"; П.
Вежинов също го описва в разказа ч "С иният кам ък" ка то
нарича то зи обичай на Заговезни П оклади - характерно
за Западна Б ъ л гария. О бичаят за нов о гъ н е общ за
ба л ка нските народи.
12. О б р ед ъ т заораване в к р ъ г е много стар. Той
символизира пренасянето на образа на сл ъ н ц ето , снема­
нето му на зем ята, в смисъл на символична защ ита, м а­
ги ч е ско действие срещу враг или болест. Заораването в
к р ъ г в ъ зп р о и зв е ж д а о бикол ката на небето от сл ъ нц ето.
В кн и га та си "Т ракийският орф изъм" А. Фол д ока зва
в р ъ зка та м еж ду обреда и очертаването на те р и то р и я та
на ц а р ств о то у древните траки, извърш вано от ц а р я -
б о г-с л ъ н ц е .
13. В съ врем енността проучванията върху и сто р и я та
и д ревната кул тура на траките недвусмислено и зв е ж д а т
въ рхо вн ото б о ж е ств о на тази общност, ко е то е древно
орф ическо сл ъ нчево божество. Тази идея намира д о к а ­
за те л ств о в прием ствеността на кул та към Орфей
/А п о л о н /. О т д руга страна, не случайно п р и съ ств ув а о б ­
р а зъ т на свещ ената дъбрава - м ястото, на ко е то о б и ­
чайно се и зп о в я д в а вярата в това тр акий ско бо ж е ство .
/В и ж сб. "М итол огия, изкуство, ф олклор"; А. Фол "Тра­
ки й ски я т орф изъм"; Д. Попов "Б е нд ид а"./ На базата на
е зи ко в е д ски анализ е изведено името на зе м ята на
тр а ки те ка то "страна на дъбовете".

343
ОГНЕНИТЕ, .ТРАКИЙСКИ
ЛЮБОВНИ СТРЕЛИ
И Ж ИВИТЕ ПОЛЕЛИ И ЛЕЛИ
/КУ П И Д О Н И И ВЕНЕРИ/

С трем еж ъ т на Цани Гинчев да д о ка ж е на в с я ка цена


древния произход на населението по нашите земи е
въ пл ъ тен в ц икъ л статии, една о т ко и то е и "О гнените
тр акий ски лю бовни стрели". О тпечатана е в сп. "Труд", г.
II, кн. VII, с. 801. Ж еланието на автора не е само да
д о ка ж е ж и зн е н о с тта на тр а д и ц и и те на н а й -с т а р о т о н а ­
селение на Б алканите - тр аките , но и тя х н о то д е й с т ­
вително същ ествуване в съврем енността. Д руг аспект на
то зи проблем при Гинчев е стр е м е ж ъ т това да се п о с ­
ти гн е на базата на е зиков анализ. В писмо д о Ив.
Шишманов от 6.V I.1890 г. той пише: "Аз съм о т лагера на
ония, ко и то вяр ват, че тр а ки те са били сл авяни и тъ й
ще си умра."
Т ракийската теория на Ц. Гинчев п р е д и зв и кв а р а з ­
нообразни о тзи в и , ко и то си приличат по това, че всички
о бвиняват Гинчев в робуване на принципите на м и т о л о -
гическата школа и на идеите на Р аковски. По повод
"тр а ки й ската теория" Ив. Шишманов пише: "Гинчевите
мисли за п р о и зхо ж д е н и е то и съ д б а та на тр а ки те з а с л у ­
ж а в а т обаче нашето внимание, и инак, - а не само ка то
докум ент за и с то р и я та на нашата наука и кни ж нина, или
ка то материал за ж и в о та на автора. Т р а ки й ска та теория,
к о л ко т о и да е ф антастична, с ъ д ъ р ж а все пак една
зд р а ва научна я д ка . Преди всичко и д е я та за това, че
тр а ки те не са изтребени окончател но, че те ж и в е я т още,
е идея, к о я т о се сп о д е л я о т всички п о -с е р и о з н и учени
историци и тр а ко л о зи ." /Ю билеен сборник на сл авян ска
беседа, С., 1895 г. "Т ракийската теория на Цани Гинчев"/.
О т своя страна М. А рнаудов в "Р азцвет на б ъ л га р с ­
ка т а народоука" тв ъ р д и : "Д о ка за те л ств а та му са тъ й
д и во ф антастични, к а к т о и ф и л о л о ж ки те му схващания
о тно сно съ става на б ъ л га р с ки я език. П р и в ъ р ж е н и к на
м итологичните теории той в и ж д а в невинните поверия и
обичаи останки от древната тр акий ска р ел игия, п р и е ­
майки всичко стр ан но и тъмно за тр а ки й ско н а сл е д ств о
/сам од иви, пролетни огньове, кол едни обичаи и т .н ./."
Две полярни схващ ания за тр а ки й ска та те о р и я на Цани
Гинчев, принадлеж ащ и на двама видни учени. И стината

344
за реаяния принос на Гинчев по тези в ъ п р о си може да
се установи само сл ед прецизна съ п о с та в ка съ с с ъ в р е ­
менните схващ ания и новите постиж ения на тр а ко л о ги я та .
Значението на та зи с та ти я е в х у д о ж е с т в е н о т о о т ­
разяване на етнограф ски ф акти, ка кто и в заразяващ ия
патриотичен пато с на изл ож ението. Още в начал ото той
недвусм ислено се о б я в я в а срещу онези и сто р иц и и м и ­
то л о зи , ко и т о зам енят н епо ср е д стве н о то наблю дение с
ровене сред кни ги те. За да д о ка ж е на п р а кти ка сво ята
позиция, то й п р и в е ж д а сведението на св о я приятел и
ко л е га о т Габ р о вска та гим назия Нестор Марков* /з а к о ­
го т о тв ъ р д и , че имал тр а ки й ско име Н остур М ар чо в/,
ко й то не само р а зка зв а за обичая в р о д н о т о си село
Еробас, но и п р и го т в я соб ственоръ чно стрели, заедно
с ъ с съ о тв е тн и те им принад леж ности. Д о с то в е р н о с тта на
описанието д ава в ъ зм о ж н о с т на Ц. Гинчев да изгр ад и
анализа си на то зи интересен обичай.

1. С тава дума за важ ен тр уд на у ч е н и я -е с т е с т в е н и к


о т вто р а та половина на XIX век Д ж о н Уилям Дрепер
/1 8 1 1 -1 8 8 2 /. Той е американски учен с д ъ л б о к и интереси
към проблем ите на ф и зи о л о ги ята и ф илософ ията. Под
влияние . на X. С пенсър прилага идеите на позитивизм а
въ в ф илософ ията. П ъ р в и я т том на н е го в а та "И стория..."
е преведен на б ъ л га р ски през 1891 г. о т д - р К. К р ъ с ­
тев. Х арактерно за в ъ з гл е д и т е на Дрепер е, че и с т о р и ­
че ско то развитие на общ еството се о б я с н я в а само с
б и о л о гически законом ерности. О сновният му в ъ з гл е д е,
че ч о в е къ т е п р о то ти п на общ еството, а и н д и в и д уа л н о то
развитие е модел на социалния прогрес. Р азум ът н а п ­
равлява р азв и ти е то , а етапите на о б щ ественото р а з в и ­
тие п о в та р я т етапите на човеш кото о съ щ е ствяван е -
раж дане, о тр о че ств о , м ладост, м ъ ж е ств о , старост,
см ърт, о т к ъ д е т о и и д е я та за нео ткл о н но в ъ рвящ ите към
см ъ рт народи. Ц. Гинчев ве ро ятно е за п о зн а т с идеите
на Дрепер по линия на б л и зко т о си п р и я т е л с т в о с д - р
Кръ стев. /В и ж у Лю бомир С таматов " Д - р К. Кръ стев.
Л ичност и кр и ти ч е с ка съдба", С., 1987 г . /
2. Тази мисъл е р а зв и та детайлно в с т а т и я т а "Гаро
и огнените стр ел и на запош ки..."
3. В ъ станието, за ко е то говори Ц. Гинчев, е А п р и л с ­
ко т о въ стание о т 1876 г. В Габровско т о е р ъ ко в о д е н о
о т Ц анко Дю стабанов. По това време Гинчев и Н. М а р -

345
ков са учи тел и в гим на зия та в Габрово и взем ат у ч а с ­
тие въ в в ъ ста н и е то ; вп о сл е д ствие са за д ъ р ж а н и и
арестувани за е д н о с много д р у ги учители, та ка че н а ­
п ъ л н о в ъ зм о ж н о е в настъ п и л ата суматоха д а се и з г у ­
бят съ браните материали и д окум енти. В "Юбилеен
сборник", посветен на Габ р о вска та гим назия, 1905, Н.
М арков си спом ня: "От д а ска л и те аз и Цане Гинчев
бяхме н а й -м н о г о въ ор ъ ж е ни . Цане имаше един щуцер,
донесен о т Бесарабия, д е то го купил о т п о л я ц и те , з а ­
едно с един д ъ л ъ г сю р тук, к а к т о ми казваш е той. Тая
пушка беше м ного п о - т е ж к а о т р уска та кримка. Той
имаше същ о я та га н и револвер."
4. П есента "С л ъ н ц ето д и га Д обринка на небето с
л ю л ки о т зл а ти вериги" е записана о т Гинчев к а т о д о ­
ка з а те л с тв о за това, че гр ъ ц к а т а м и то л о ги я е з а и м -
ствува л а о т тр а ки й с ки т е вярвания. И т у к Ц. Гинчев
п р о я в я в а за в и д е н усет, защ ото о т съврем енната и с т о р и ­
ческа наука е установено наличието на тр а ки й ски е т н и ­
чески суб стр ат, ко й то оказва ку л ту р н о влияние въ рху
е л и нската тр а д и ц и я .

НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА ГЕРГЬОВДЕН
I
С т а т и я т а е поместена на стр а н и ц и те на сп. "Труд", г.1,
кн. X II-X III, 1887 г. с. 744, К а кто и п ов ечето о т с т а ­
ти и те на Ц. Гинчев, т я е тр у д н о определим а по ж анр,
за то в а и акад. Д ерж авин в тр у д а си "Б о л га рские к о л о ­
нии в Русии" я при числ ява към е тн о гр а ф с ко то н а с л е д с ­
тв о на писателя. Т я е интересна съ с сво ео б ра зн ия к о н ­
гл ом ерат о т идеи, научни в ъ з гл е д и и хипотези, п р е д л а ­
гани о т Ц. Гинчев. Независимо че м ного о т схващ анията
му т ъ р п я т кр и ти ка или зв уч а т наивно, с т а т и я т а си о с ­
тава чудесен образец на д о б р о съ в е стн о отнош ение към
съ би ра не то и обраб отването на ф олклорни и е т н о гр а ф с ­
ки материали, к а к т о и на великолепната им х у д о ж е с т в е ­
на обработка. Още И. Шишманов оценява в и со ко н е о б и к­
новената спо со б н о ст и м а й сто р ств о то на Гинчев при
описанието на р азл ични те обичаи, необикновено ж и в о т о
и гъ в ка в о перо на писателя. И тук, к а к т о и в "П о ка з а ­
лец...", е явен с тр е м е ж ъ т д о ка з а т е л с т в а т а да се и з г ­

346
р а ж д а т на о сновата на езикови ф акти и явления. В и з ­
л ож е ни ето си Гинчев непрекъснато п р и б я гв а до хип о тези
о т о б л а стта на етногенезиса на тр а ки те , вплита п р е д а ­
ния о т д ре вната исто р ия на б а л ка н с ко то население. О т
съвременна гл е д н а то чка по зи ц и я та на Гинчев д а о т ­
крива д р е в н о с тта чрез и сто р и я та е съ всем уместна. И н ­
те ре сно то е, че на въ просите, кои то т о й за д ава преди
с то години, днес се опитва да о тго в о р и една нова н а у­
ка - тр а ко л о ги я та . Ето защо Ц. Гинчев би м огъл да се
нарече пионер на проучванията от то з и род.
П роблем ът за ку л та към св. Георги и н е го в и те к о ­
рени в д р е в н о с тта е о б е кт на м н о ж е ств о изсл едвания.
П реобладава обаче схващането, че той асимилира к а кт о
древни ф олклорни предания на с л а в я н с ко т о население
на Балканите, та ка и обобощава ш ироко разпространени
хр и сти ян ски вяр ван ия за чудеса, извърш вани от светци.
В образа на св. Георги се наслагват че р ти и о т е з и ­
чески времена, и о т епохата на хр и с ти я н с тв о то . Но това,
ко е то о чевид но интересува Ц. Гинчев, е ка к в к у л т а на
св. Георги се о т р а з я в а т в ъ згл е д и те на н а й -с т а р о т о н а ­
селение на Б ал кан ския полуостров - тр а ки те .

1. Св. Георги е известен ка то све тец , ко й то п о б е ж ­


д ава чудовищ ето. Един о т широко р азп р о стр а н е н и те м о ­
тиви във ф олклора е борбата с ъ о змей. Той има д ъ л б о к
м итологичен и библейски смисъл. В п о в е ч е то случаи т о ­
зи мотив се контам инира с пре д ан и я та за чуд е сата на
великом ъ ченик Георги, ко й то п ъ к в апокриф ната л и т е р а ­
тура заема централ но м ясто и е я д р о на много о т ж и ­
т и я т а на светци. Така силната нар од н а м итол огична
тр а д и ц и я налага заед но с апокриф ните ж и т и я е д и н нов
ку л т на оф ициалната църква. Друг модел на и н те р п р е ­
тиране на то зи образ изпол зва А. Ф ол в кн и га та си
"Т ракий ски ят орфизъм". Той с ти га до и зв о д а за р е л и ги ­
о зна та еманация на то зи образ о т с о л а р н о -х т о н и ч н и т е н а ­
чала, въ пл ъ те н и в тр а ки й ски я Херос. Ж е р тв е н о то агне се
тъ л ку в а ка то сл ъ нчев курбан, посветен на о гъ н я , обред,
ко й то поста вя в определен ред косм о го н и чн и те елементи.
/В и ж А. Ф ол, "Т ракийският орфизъм", С., 1986, 4 0 - 4 3 /
2. Т въ р д ен и е то на Ц. Гинчев е основател но, т ъ й к а ­
то в съврем енната наука проблем ът за про изхо д а на
то зи ку л т че сто се свъ рзв а с тр а ки й с ки я конник. /В и ж
Ив. Георгиева, А. Фол - цит. с ъ ч ./ В с в о я та кни га

347
"З л атни ят сто ж е р на прабъ л гарите" Ив. В енедиков дава
интересно тъ л кува не на едно р я д к о срещано име на
сл ъ н ц е то - Райко. С л а вян ите от е зи че ска та епоха в я р ­
вали, че сл ед с м ъ р тта си о ти ва т в рая. Тази дума била
една и същ а у всички славяни. Но името Райко не се
среща н и къ д е д р уга д е , освен в б ъ л га р с ки я ф олклор.
В ероятно то е обозначавал о особен аспект на сл ъ н ц ето .
От една страна, сл ъ н ц е то ка то бог на п л о д о р о д и е то и
изобилието като в рая, о т д руга - в р ъ з к а т а м еж ду
Райко и м ъртвите. Т акъ в е обикновено механизмът на
езическите религии, к ъ д е т о б о ж е ств а та на п л о д о р о д и е то
са и б о ж е ств а на м ъ ртвите.
3. О бикновено се л ю л е я т млади хора - момък или
девойка. А ко не напр авят това, о ча кв ат ги големи и з п и ­
тания през л я то то ; о ста ва т незащ итени пред сил ите на
зл о то - самодиви, змейове и др. Н а р о д ъ т е о п о е т и з и -
рал то зи ритуал, въ зприем айки л ю л ка та за лъчи, с п у с ­
нати о т сл ъ н ц ето , с ко и то то прибира при себе си д е ­
войката, за ко я т о ще се ож ени. Н ейното име обикновено
е Гр о зд а нка или Добринка, к а к т о в песента, записана от
Ц. Гинчев в с т а т и я т а "Още н я ко л ко думи за ж е н и тб а та
на слъ нцето". Смесването на чстария езически к у л т към
сл ъ н ц ето с вярването в св. Георги съвсем е стестве но
води до мотива за ж е н и тб а та на сл ъ н ц е то - също
често срещан във ф олклора. /В и ж Д. М аринов СбНУНК,
кн. 28, с. 4 5 8 /
4. В народ ните п ре д став и м ълчаната во д а е с о с о ­
бена сила. Тя се нарича така, защ ото се д о н а ся при
пълно мълчание о т извора о т девойки или млади м ом и­
чета. С чита се, че на н я ко и празници тя , к а к т о и р о с а ­
та, пр и те ж а в а л еко вита сила. Един о т т я х ’ е Гер гьо в д е н .
5. Д ъ б ъ т пр и съ ств ув а в н арод ните в я р в а н и я в к а ­
че ство то си на свещено д ъ р в о . Това е с в ъ р за н о с у в а ­
ж ението на б ъ л гарина към старите д ъ р в е т а или към
тези, ко и то растат в д в о р о в е те на манастир или ц ъ рква,
ко е то е и последица о т го л я м о то им значение в м а те ­
риалното битие на б ъ л га р и те . М оже би т у к се насл агва т
и някои езически п ре д став и за това, че б о го в е те о б и ­
тават такива дъбрави. /В и ж Д. М аринов, цит. с ъ ч ./
6. Този елемент о т обреда цели чрез за р а в я н е то в
зем ята на ко с ти те "да се м ножи ста д о то ". Т ук е о т р а ­
зено и вяр ването, че ж и в о т н о т о ще в ъ з кр ъ с н е след

348
см ъ ртта си. Ето защо тр яб в а да се съ хранят ко с ти те
кр ъ в та и кож ата. /В и ж Ив. Георгиева - цит. с ъ ч ./

ОЩЕ НЯКОЛКО ДУМИ


ЗА ЖЕНИТБАТА
НА СЛЪНЦЕТО

Една о т основните идеи, които Ц. Гинчев п р о п а га н ­


дира чрез тв о р ч е с тв о то си, ка кто стана ясно, е д р е в ­
ният про изхо д на населението по нашите земи, и още
п о - т о ч н о - тр а ки й ска та основа на ф олклорните и р е ­
л и ги о зни те вярвания на българина. Сред ,н я к о л к о т о
д руги ста ти и , третиращ и същ ия проблем, та зи се о т ­
кроява с ъ с за д ъ л б очена постановка и оригинален а на­
лиз. О тпечатана е в "Труд/', г.П, кн. IX, с. 1088. Тя се
отнася къ м научния отдел-- на списанието, в к о й т о са
отпечатани повечето о т изсл е д в анията на Ц. Гинчев.
А кц е н тъ т ту к пада въ рху призива да се об огати нашата
кн и ж о в н о с т с нови народни песни и етнограф ски м ате­
риали, за ко и то Гинчев заявява, че е го то в да о тп е ч а та
на стр ан иц ите на списанието. Освен това с т а т и я т а дава
и интересни автобиограф ични сведения. Цани Гинчев,
ка кто сам пише, успял да убеди едно момиче - сираче,
д оведено о т сестра му, да изпее песента за Д обринка и
С лъ нцето. С необикновената си та кт и ч н о с т и д е л и к а т ­
ност той преодолял стеснението на момичето и записал
тази интересна песен. Ив. Шишманов в спомените си п и ­
ше: "Още то га в а /д в а м а та се срещат по време на о б и ­
ко л ка на Шишманов из Б ългария, к о га т о Гинчев е още
училищен инспектор - б .м ./ той ме беше уд ивил със
сво ята способност да привлича към себе си п ро стите
хора, да се разговаря с тях, да ги р азпитва за б о л ки те
им, да ги поучава. И те го зяпаха без сянка о т н е д о ­
верие ка то един го сп о д , и с ж а д н о с т ловяха в с я ка дума
о т уста та му... Сега аз разбирам, че т о я човек имаше
всичките качества за един отличен етнограф ... О гр о м н и ­
те етнограф ически материали, които той бе съ брал в
течение на сво ята д ей но ст между народа, бяха една
неизчерпаема мина, к о я т о той п о л е к а -л е к а р а з р а б о т в а ­
ше. О тту к излезе н е го в и я т превъ зходен труд по н а р о д ­
ната медицина, о т т у к той снабдяваш е всички п о -л и ч н и

349
наши списания с народни песни." /В и ж "Ц. Гинчев,... в
спом ените на съ врем енниците си", С., 1964./
За интереса на Ц. Гинчев към м отивите за с л ъ н ц е то
в б ъ л га р с ки я ф олкл ор св и д е те л с тв у в а и песента, к о я т о
то й лично е записал - "Д обър юнак се надварва с я с ­
н о то сл ъ нце" /"Т р уд ", г.П, кн. II, с. 148/, ка т о то в а е
само една о т м ногоб рой ни те му за сл уги за съ б и р а н е то
на н ар од н ите ум отворения. В с т а т и я т а си ."Значението и
за д а ч а та на нашата етнограф ия" /С бН У Н К, кн. XVI и XVII,
1900 г . / Ив. Шишманов прави подробен п р е гл е д на
всички и зд а д е н и сборници и книги, в ко й то се намират
обнарод вани б ъ л га р с ки народни ум отворения. "Тия с б о р ­
ници вкупом с ъ д ъ р ж а т повече о т 200 песни, 3500 п о г о ­
ворки, с то ти н а п ри ка зки, баяния, гатанки, описания на
обичаи и пр. Немалко материал има пръ снат из разни
д р у ги сборници, пер ио д иче ски списания и п о л и ти че ски
ве стни ц и - б ъ л га р с ки и ч у ж д и : "П ериодическо списание",
"Труд"..." В сл учая в а ж н о то е, че списанието на Ц.
Гинчев се н а р е ж д а на в то р о м ясто след "П ериод ическо
списание", ко е то е още едно признание за го л я м о то му
значение при събиране и изучаване на б ъ л га р с ко т о н а ­
р о д н о тв о р ч е с тв о .
В писмо д о Ив. Шишманов о т 3.1.1892 г. Ц Гинчев
пише р а зв ъ л нува н о по п о в о д изл изан ето на СбНУНК.
О ка зв а се, че п р и зи в ъ т на "Труд" за събиране на н а ­
р о д н о тв о р ч е с т в о започва да дава плодове. По пов од
на списанието си Гинчев сп о д е л я : "Н е го вият почин и з ­
лезе та къ в щ астлив /у р л и я /, щ ото след него изникнаха
ка т о гъ б и т о л ко в а д р уги списания, н яко и о т ко и то , ако
и да ни ко н кур и р а т, пак нам е д раго, защ ото нашата
и д е я, к о я т о проповядвахм е тъ й горещ о и н а с то я те л н о
/ з а съ б и р а н е то и напечатването народните у м о тв о р е н и я /
се осъ щ естви." Така може да пише само човек, предан
д о кр а й на ид е ите си. И още едно с в и д е те л с тв о за
с л о ж н и я п ъ т, к о й т о изминават материалите, д о к а т о в и ­
д я т бял с в я т : П рез 1857 г. Раковски п р и сти га в Б е л ­
гр а д и срещ ата му с м ладия Ц. Гинчев е била с ъ д б о ­
носна и за двам ата. Ц. Гинчев си спомня: "Тогава аз му
наумих да напишем едно р ъ ко в о д с тв о , да го изпровод им
в н я ко л ко е кзе м п л я р а д о учителите, да ни съ б е р ат м а­
териал по б ъ л га р с ки я бит, обичаи, песни и т.н. М е ж д у
ти я песни имаше една те тр а д ка , изпровод ена о т г - н
П .Р .С лавейков, зе та о т н яко й учител, к о я т о С лавейков

350
бил изпровод ил на Априлов. Нейните песни не б яха б у ­
тани - писани бяха с черковни букви. От нея е зе та
песента за "Ж енитбата на С л ъ н ц е то с Грозд анка" /В и ж
Д.М инев "Ц. Гинчев За стогод иш нината от р о ж д е н и е т о
му", В., 1932./ В ероятно това сведение се о тнася за п е -
' сента, к о я т о е публикувана в "П оказалец..." и за к о я т о
споменева Ц. Гинчев в сво ята ста тия.

1. С тава дума за с т а т и я т а "О гнените тр аки й ски л ю ­


бовни стрели" о т кн. VII, 1888 г., "Труд".
2. За да пре д ра зп ол о ж и инф орм аторката Гинчев
про чи та баснята си "П ъ стра та тояга". Що се о тн а с я д о
сборниците, за ко и то се споменава, те са - Васил Ч о -
лаков "Б ъ л га рски народен сборник", Бол град , 1872; С т е ­
фан В еркович "Народне песме м акедонски бугара", 1860;
Ястребов "Обичаи и песни тур ец ких сербов", в к о й т о има
над 200 б ъ л га р ски песни, гл авно от Д ебърско. Т ова
описание на Гинчев е важ но о т гл е д на то ч ка на п р е д ­
пол о ж ение то, че в личната му б иблиотека са се н а м и р а ­
ли м ного ценни произвед ения, свъ рзани с б ъ л га р с к и я
ф олклор и етнограф ия.
3. Г р ъ ц ка та завера е в ъ ста н и е то на А л е кса н д ъ р И п -
силанти, ко й то в 1821 г. призовава гр ъ ц к и я н а р о д на
въ стание против т у р с ко т о иго. Сигнал за начал ото му е
въ ста н и е то в М олдова. Д е л о то му е довъ рш ено о т
Дмитрий - н е го в и я т брат, ко й то е назначен през 1828 г.
за главноком андуващ во йските на въ станала Г ъ р ц и я . Той
съ ум ява да прогони тур ц и те о т гр ъ ц ка те ри тор ия.

НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА БОИТЕ /М А С Т И Т Е /

По значение тази с та ти я д о сто й н о съ перничи на


"Нещо по народ ната медицина", ка то и д вете имат и з к ­
л ю чител на с то й н о ст в етнограф ско отношение. Т я е
св и д е те л ств о за за д ъ л б о че н и я интерес на Ц. Гинчев
към изсл е д вания о т та къ в род. О тпечатана е в научния
о тд е л на сп. "Труд", г. II, кн. II, 1888 г., с. 190.

1. Т ур ско то название боя се е н ал ож и л о в е з и ко в а т а .


■ п р а кти ка и е изм естило с та р о б ъ л га р с ко то багра, к о е т о

351
се уп о тр е б яв а много р я д ко , предимно в Ю жна Б ъ л га р и я
/С т р а н д ж а , Родопите, П и р и н ско /. О граничено е и и з ­
пол зва н ето на думата маст о т гл а го л а мастя /б о я д и с ­
вам / в н я ко и райони на С ред ногорието. Но ш ирокото
проф есионално разпространение на то з и за на ят е д ове л о
и до п о -ш и р о к а т а употреба на ту р с ки я термин боя,
б о я д ж и я , ко е т о , от д р у га страна, с в и д е те л ств ув а за с т а ­
ринния п р о и зхо д на занаята, в е р о я тн о о ко л о XIV век.
Още един ф акт в полза на това пред по л ож е н ие е често
срещ аната фамилия Б ояд ж иеви. Б а гр и л н и я т за н а я т е
упраж няван в п о -го л е м и т е селища според Д. М аринов и
Хр. Вакарелски. От корена маст е и думата мастило, за
чието пр и го то в л е н и е е имало рецепта в с р е д н о б ъ л га р с -
ката книж нина.
2. Д е йствите л но умението да се добиват багри е
било ш ироко и зв е стн о на б ъ л га рите в д ал е чн ото минало.
Но то постепенно се ограничава в р е зу л та т на вноса на
го то ви багри в стр ан ата чрез тъ р го в ц и те , ко е то се
наблю дава още в XVIII век. Дали то в а умение води н а ­
чал ото си о т А зи я в случая не е о т съ щ ествено з н а ч е ­
ние, а и няма ка те го р и ч н и сведения.
3. А р га с /д и а л е к т н о - щ ава/ е специална каша, в
ко я то се о б ра б отва т по специфичен начин ко ж и те . А ргас
произл иза о т гр ъ ц к а дума / - обработвам ко­
ж а / съ с съ щ о то звучене, свъ рзана п р я ко с п роизход а на
занаята. И нтер есн о то е, че тя изм ества ста р а та б ъ л ­
гар ска дума усмаряне /л чм ъ - к о ж а / , к о я т о съ че тава в
себе си зн ачен ие то и на щавенето,' и на бояд исва нето .
Терминът аргас изм ества значението на думата повече
към процеса на обработване на к о ж и т е за см етка на
багрите.
4. Не може да се уточни д е й с тв и те л н и я т брой на
боите, ко и то е и зп о л зв а л о населението, но се смята, че
той надминава петд есет, защ ото за багри се у п о т р е б я ­
вали всички познати, намиращи се в о ко л н о с ти те на с е ­
лището, растения. Редки са сл учаите на изпол зване на
чуж д е стр а н н и багрила ка то е кз о т и ч н о т о в а р д зи я , от
кое то се добивал червен ц в я т, един о т н а й -ч е с т о с р е ­
щаните цветове, свъ рза н и д ъ л б о ко с ж и те й с ка та п р а к ­
тика и ко см о го н и я та на б ъ л га рите . Това б агрило се
упо тр е б яв а л о предимно за б ояд исване на ве л и кд е н ски те
яйца. П остеп е нн ото западане на за н а я ти те , к а к т о т в ъ р ­
ди в едно свое изсл едване и в и д н и я т някогаш ен и к о н о ­

352
мист Ив. Ев. Гешов, ко е то се набл ю д ава по съ щ ото
време, в о д и след себе си отм ирането и на то з и за на я т
и почти п ъ л н о то загубване на м ногобройните рецепти за
при го то вл ен и е на б о ите и начините за уп отр е б ата им. В
то зи смисъл е похвално усъ р д и е то , с кое то Ц. Гинчев
се о пи тва да в ъ зста н о в и м алкото, ко е то е останало.
Това е напъ л но в духа на н еговия в ъ згл е д , че тряб ва
да се съ би ра и д а съ хранява всичко, кое то е о стан ал о
о т миналото, и че то има значение за запазване на н а ­
родния дух, на обичаите, на ж и в о та ни като нация.
5. Тази боя е една от м алкото с ж и в о ти н ски п р о и з ­
ход. Изсуш ените ж е н с ки насекоми, о т ко и то се получава,
имат л а ти н с ко то наименование C occus ilicus. По о тн о ш е ­
ние на про и зхо д а Ц. Гинчев ве р о я тн о смесва та зи боя с
б р а зи л с ко то д ъ р в о /C aesalpina braziliensis/, от к о е т о с ъ ­
що се е добивал а червена боя.

НЯКОЛКО ДУМИ
ЗА САМОДИВИТЕ

С та т и я та е поместена в сп. "Труд" г.И, кн.1, 1888, стр.


51. Тя е ча ст от е тно гра ф ските изсл е д в ан ия на Ц. Г и н ­
чев, за ко и то ж а н р о в а та н е е д н о р о д н о ст е характерна
черта. Те съ ч е та в а т в себе си елементи и на п у б л и ц и с ­
тиката, и на научното изследване. Същ евременно п и с а ­
те л я т р а зкр и в а разл ични страни о т народната м а те р и ­
ална и духовна ку л ту р а в ц я л о то им б о га тс тв о о т п р о ­
явления,
С та т и я та е и недвусм ислено д о ка з а т е л с т в о за ум е­
нието на Ц. Гинчев д а подбира етнограф ски материали,
ка кт о и д а ги ком ентира и об яснява. С ъ д ъ р ж а н и е то е
обединено о ко л о и д е я та да се п о ка ж е го л я м а та вреда
о т суеверията, разпространени сред народа, и да се
даде научно обяснение на различни ф акти от д е й с т в и ­
те л н о стта . В' то зи смисъл б л изка по съ д ъ р ж а н и е е с т а ­
ти я та "Н я ко л ко думи за фосфора и киб ритя" /"Т р уд ", г.1,
k h .XI, 18б7 г ., с. 6 8 1 ,/,’ в к о я т о п и са те л я т о б я сн я в а
процеса на ф осф оресциране ка то е стествено при ро д но
явление, а не ка то зн а к за сам од ивско хорище. Н е о б о с­
новани са т в ъ р д е н и я т а на М. А рнауд ов в "С тудии върху
б ъ л га р с ки те обреди и легенди" за б е зкр и ти ч н о то см ес­

23. По няколко думи 353


ване на русалки и сам одиви, к а к т о и за е ти м о л о ги ч н а та
ф антазия и м итологизм а при обяснение п р о и зхо д а на
думата русалка от русло. На фона на д е й с тв и те л н и я
принос на Ц. Гинчев в о б л а с тта на ф о л кл о р и с ти ка та и
е тн о гр а ф и я та те з и не съвсем наивни хип о тези са п о -
скоро о тр а ж е н и е на е д и н' неуморен патр ио тичен дух, о т -
к о л ко т о ж елание да се пренебрегнат и с ти н с ки те причини
на я в л е н и я та . Освен то в а Ц. Гинчев тв о р и в епоха,
д о ста специф ична по дух и с ъ д ъ р ж а н и е , о т к о я т о не
може д а б ъ д е изолиран.

1. П оказател ен е ф а ктъ т, че сам одивите о б и та в а т


п р о с тр а н с тв о то м еж ду небето и зем ята. Това гов ор и , че
в те зи вя р в а н и я са о тр а зе н и т в ъ р д е стари м и то л о ги ч н и
пре д стави . Н еобикновените съ щ ества об икновено се р а з ­
п о л а га т тв ъ р д е далеч о т п о зн а ти те на чо в е ка т е р и т о ­
рии. С разш иряване и о б о га тя в а н е на п р е д с та в и те и
п о зн а н и я та на човека, те все повече се п ре м естват и
о тд а л е ч а в а т по периф ерията на ку л т у р н о то п р о с т р а н ­
ство, то в а влияе и въ рху ге о гр а ф ско то им р а з п о л о ж е ­
ние. В • една'' народна песен се ка зв а "Град гр а д и л а с а ­
модива, ни на небо, ни на земя". А ко приемем, че те зи
съ щ ества имат древен тр а ки й ски произход , то то ва би
било сл е д с тв и е от схващ ането, че гра н иц ите на п о з н а ­
н и я та на д ре вн ото население са били именно т р а к и й с ­
ки те земи, о т т у к и тв ъ р д е н и е то за сам одивите ка т о б о ­
ж е ств а на траките. Но няма писмени с в и д е т е л с т в а в
по д кр е п а на то ва пре д по л ож е ние. Знае се, че т р а к и й с ­
ката ку л ту р а е безписмена. 8 с в о я та с т а т и я "А м азонката
и сам одивата" /С б . "М и то л о ги я , и зку с тв о , ф олклор", С.,
1983/ Ив. М аразов прави интересна аналогия. В б ъ л г а р ­
ския ф о л кл ор д е в о й к а т а -ю н а к с то й б л и зо д о об ра за на
сам одивата. И тя к а т о нея с тр о и гр а д о т к о с т и т е на
уб и ти те юнаци, има сво я царица, обитава гр а д , чи е то
м естонахож дение ,е определено общо, но не е известно.,
С ам одивата може д а ? се, р а з гл е ж д а .^и. ка то м и т о л о ге м а -
ко д на пре д б ра чн ото уединение на д ево йка та, т.е. в .со­
циалния. : й ста тус, н а стъ п в а специф ичен вакуум, к о й т о
д о пр и н а ся ,за прием ането й ка т о "несвой", "ч у ж д " е л е ­
мент. А в системата., на , м и то л о ги ч н о то , мислене то в а -е
ч у ж д е н е ц ъ т , ко й то ж иве е "Ни на небо, ни, на земя". Така
един ф а кт,, ко й то се о б ясн я в а с ф о л кл ор на та тр а д и ц и я ,
п ри д о б ива ново, осветление, а ко се о б в ъ р ж е с -м е то д и те

354
на к у л т у р н о -и с т о р и ч е с к и я и с р а в н и т е л н о -т и п о л о ги ч е с к и я
под ход. С ъщ ествува и д р у г общ момент. - и сам одивата,
и амазонката, и д е в о й к а т а -ю н а к не съ зд а ва т сем ейство
- то ва е отразено в много народни песни и легенди.
Има още редица проблеми, свъ рзани с изучаване "к а р т а ­
та" на б ъ л га р ски я фолклор. В ъ зм о ж н о стта те д а б ъ д а т
проучени от нов ъ гъ л е пред им ството на ко м п л е ксн и я
п о д хо д към тези явления. С поред Ив. В енедиков ^ /" М е д -
ното гумно на прабългарите", С., 1983/, н а й -с т а р о т о и з ­
вестие за самодиви е от Х1Н век: "В една о т гр а м о ти те
на б ъ л га р с ки те царе, издаденгГ от К о н ста н ти н Асен
/1 2 5 7 -1 2 7 7 / се споменава за. една местност, к о я т о се
нарича Вилски кладенец. О чевидно топоним ът е п о - с т а р
от грам отата и ни дава представа за съ щ ествуването на
подобни имена преди д атата на грамотата, т.е. и през
XII век." Всичко това води до мисълта, че, ..вярванията
в тези свръ хестествени същ ества е общ момент в' п р е д ­
ста ви те на различните народи, че, това е един пътуващ
мотив.
2. В св о я та с та ти я "Н якол ко думи за ф осф ора и
кибритя", публикувана в сп. "Труд", г.1., кн.Х), 1887 г.,
с.681,.^ Ц. Гинчев подробно и зя сн я в а произхода на с в е т ­
л и н а та ’ кое то п р я ко о тв е ж д а към о б ясн ен и е то на
светенето на сам одивските хорища. Като и з я с н я в а п о д ­
робно произхода на тези явления, той не пр о п уска сл у.-
чая да кр и ти кув а липсата на предприем чивост у , б ъ л г а ­
рите, ко и то пил еят ценно б о га тств о , защ ото им липсва
енергия да го о п о л зо тв о р я т. С т а т и я т а му завъ рш ва с
призива: "Помърдай бе, братко!", изречен с Б оте вски
патос. Още в е д н ъ ж тази ста ти я д о ка зв а си н те ти ч н и я х а ­
р акте р на пуб лиц истичното тв о р ч е ств о на Г и н ч е в , ко й то
преплита по оригинален начин научността в и з л о ж е н и е ­
то, етнограф ските под робности и пуб л и ц истична та е н е р ­
ги я на човек, д ъ л б о ко загриж ен за б л агото на народа.
3. А на л и зъ т на името показва, че то е образувано
от при л а гате л но то сам и индоевропейския кор е н див,
ко й то е п р я к аналог на л а ти нско то "дивус" - б о ж е стве н,
но в лексикал изпраната си -употреба стои п о - б л и з о до
гл а го л а д ивя се, възхищавам се, дивен. Ето защ о т в ъ р ­
де често се среща сравнението м еж ду сам одива и х у б а ­
ва жена, .или п ъ к и зр а зъ т "сам одивска хубост"

355
4. В тор ата съ ставн а част на името е про изв од на от
гл а го л а вия, развивам, в значение на раззеленяване на
го р а та , о т т у к и името на в я тъ р а - развигор.
5. Ш ироко разпространено е вярването, че са м о д ива ­
та се с п р и я те л я в а с юнаците, п о кр о в и те л ств ув а ги п о ­
н я к о га и им помага в тр уд н и моменти; съ щ ото се о тна ся
и за пастирите, ко и то съ с своето и зку с тв о да св и р я т
спе че л ва т б л аго вол е ни ето им. О т д р у га страна, с а м о д и ­
вата се о тн а с я тв ъ р д е враж д ебно към хората, п р е с т ъ п -
ващи гр а н и ц и те на владението и. От сам одивите се
плаши дори чумата.
6. По въпроса^ за русалките съ щ ествуват д о с та с п о ­
рове. Така Д. М аринов за стъ п в а мнение аналогично на
Цани Гинчевото, а М. Арнаудов ги обвинява в н е н а у ч -
н о ст и дилетантщ ина, защ ото смесвали п о н я ти я о т р у с ­
ки я ф о л кл о р и език, пренасяйки ги механично в б ъ л ­
га р с ки я . И нтересно е мнението на Ив. В енедиков за
п р о и зхо д а на русал ската неделя, типичен празник в чест
на русал ките . Той и зв е ж д а името о т древнорим ските
празници на м ъртвите, наречени Розалии /р о з а т а се
сч и та л а за символ на с м ъ р т т а /. "П ренасяйки Р озалиите
в Т ракия, рим ляните прехвърлили името на сво я празник
на м ъ р тв и те върху подобни празници на траките."
/"М е д н о т о гум но ..."/. Границите на русал ската нед ел я са
св. С пас и св. Дух, ка то винаги м еж д у тя х се празнува
и Голям а задуш ница, т.е. д е н я т на м ъртвите. Ето защо
по д о б н а а на л о гия с римските Розалии е в голям а степен
оправдана. Н алице е и р о л я та на сам одивите ка то п о с ­
р е д н и ц и м еж д у света на ж иви те и света на м ъртвите,
к о га т о връщ ат "уятите" крайници на болните. В х у д о ­
ж е с тв е н а та л итература това лекуване на болни в н а в е ­
че р ието на С пасовден е описано о т Елин Пелин в р а з ­
каза му "С пасова могила", но там изц ел ението е п о к а з а ­
но к а т о д ел о на д об р ия д я д о Боже.

ПОСЛОВИЦИ

За Цани Гинчев пословиците са своеобразен род


"народно ум отворчество". В • призива му да се* събира
"ходещ ия ум на народа" се с ъ д ъ р ж а ха ра ктер на та за
него д о б р о с ъ в е с тн о с т и в зи ска те л н о ст, с ко и то се о т ­

356
нася към всичко, свъ рзано по един или д р у г начин с
д уховн а та ку л т у р а на народа ни. Тази с та ти я е о т п е ч а ­
тана в научния о тд е л на списанието /"Т руд ", r.l, k h .V II,
1887 г., с. 410 / . В ко н кр е тн и я ф актол огичен п о д хо д към
посл о виц ите и п о го в о р ки те се с ъ д ъ р ж а б о га т емпиричен
материал за п ро изхо д а и б и тува н е то им сред народа.
За Ц. Гинчев п о го в о р ки те и посл овиц ите са израз на
ж и те й с ка и ф илософ ска ко н ц е п ц и я , в ка ч е с тв о то си на
д ъ л б о ки истини за д ей ств и те л н и я с в я т.
Висока о ц енка за приноса на Гинчев в та зи област
дава М. А рнаудов. Той см ята в ъ з гл е д а му, че "всяка
посл овица има св о я история" за и зкл ю ч и те л н о ценен и
заед но с пр и зи в и те за съхранение на тази м ъ д р о с т и за
нейното записване, нареж да приноса на Гинчев в тази
област д о те зи на Д. Маринов, П .Р.Славейков. /М . А р ­
наудов "О черки по б ъ л га р ски я ф олклор", С., 1934 г . /
1. Владимир Дал е виден етнограф и лексикограф .
Той п р о я вя в а интерес към съ би ра не то на ф олклорни и
л ин гви стичн и материали. През 1861 г. се п о я в я в а с б о р ­
н и къ т му "П о с л о в и ц и р уско го народа", събрал в себе си
над 30 000 пословици, п о го во рки. Н его вият основен тр уд
в тази област е че тир ито м ният речник /1 8 6 3 -1 8 6 6 г /,
ко й то с ъ д ъ р ж а о ко л о 200 000 думи. За голем ия принос
към л и н гв и с ти ка та и етно гра ф ията е уд осто е н с Л о м о -
носова н агр ад а и п очетно то звание академик.

ОТЕЦ МАКСИМ РАИКОВИЧ

/Н ЯК ОЛ КО Д У М И
ОТ Б И О Г Р А Ф И Я Т А
И Д Е Я Т Е Л Н О С Т Т А МУ/

С та т и я та е публикувана в сп. "Труд", г.Ш, кн. VII,


1890 г, с. 800, С ъ д ъ р ж а много автобиограф ични сведения,
носи ф а кто л о ги че н материал, ко й то п р е д ста в я и с т о р и ­
чески систем ата на пр о св е тн о то д ел о в Б ъ л га р и я о т
времето- на че р ко в н и те борби. Л и чн о стта на Максим
Райкович е п ре съ зд а д ен а в духа на в ъ з р о ж д е н с ка т а
борба против ф ана ри отско то иго. Максим Райкович е бил
приятел и ученик на един д р у г наш голям в ъ зр о ж д е н е ц
- Неофит Б озвели. М. Райкович е не само виден о б -

357
щ ествен д е я т е л , но и у ч а с т н и к в Р у с к о - т у р с к а т а война
о т 1854 го д и н а , а с л е д и з т е гл я н е т о й къ м С е в а сто п о л
о с та в а в Галац, к ъ д е т о п р о д ъ л ж а в а с в о я т а б о рб а п р о ­
ти в гъ р ц и т е . З а с л у ги т е му за о с в о б о ж д а в а н е на Влаш ко
о т гъ р ц к о в л и я н и е са м н о го голем и, а и з к л ю ч и т е л н и т е
ка ч е с т в а на х а р а кте р а му са при чи н а та д а с та н е водещ а
ф и гур а ср е д б ъ л га р с к а т а е м и гр а ц и я о т о но ва време.
П о д р о б н о с т и за л и ч н о с т т а и д е л о т о на т о з и и з к л ю ­
ч и те л е н ч о в е к о т е п о ха та на В ъ з р а ж д а н е т о м о га т д а се
н а м е р я т в т р у д о в е т е на М. М о ско в - "Л я с ко в е ц . М и н а ­
л о т о и б ъ д н и н а т а му", Т ъ р н о в о , 1920 г.; Д. М инев "Ц.
Гинчев, Н. К о зл е в . Ж и в о т и т в о р ч е с т в о ", В. 1932 г.

СУРВА

Т ази с т а т и я е пом е стен а в научния о т д е л на с п и с а ­


н и е то /"Т р у д ", г.И, k h .IV , 1888 г. с. 477 / . В писм о д о
р е д а к ц и я т а на сп. "Общ т р у д " /Б о л г р а д / о т 7 април
1868 г. Ц. Гинчев пише: "А з б я х п р е д узе л д а съ бирам ,
к а т о се начене о т С у р в а ки д о С урва ки, на с е ки ден
к а кв и о б р я д и и зв ъ р ш в а т б ъ л га р и т е и к а к в о п р е д а н и е е
о с та н а л о за се ки п р а зн и к, че д а се с ъ с т а в и съ вре м ен ен
е д и н "н ар о д е н ка л е н д а р ", но к о л к о т о м атериал имах
съ б р а н о ста н а у п о ко й н и я Р а ковски, о т к о й т о т о й м но го
к а к т о гл е д а м напечатал в "Б ъ л га р с к а т а ста р и н а ", т ъ й
съ щ о и у "П о каза л ец а ".
С ъ т р у д н и ч е с т в о т о на Ц. Гинчев при с ъ с т а в я н е т о и
р а зп р о с тр а н е н и е т о на "П о ка за л е ц " на Г .С .Р а ко в с ки е
неоспорим ф а кт. Има т в ъ р д е м ного с в и д е т е л с т в а , к о и т о
с о ч а т ц е н н и я п ри но с на Ц. Гинчев. В т о з и см исъ л е и
сп о м е н ъ т на Ив. Ш ишманов, ' к о й т о ка з в а : "Ц ани Гинчев
бе и по време е д и н о т п ъ р в и т е наши е тн о гр а ф и . Н е г о ­
в и те п ъ р в и с б и р ки д а т у в а т още о т 1850 го д и н а ... Е д ва
ли има у нас въобщ е ч о в е к, к о й т о т ъ й д о б р е и о т б л и з о
д а е п озна ва л н а р о д а к а т о Ц. Гинчев."
С т а т и я т а е и н те р е сн а не само с б о г а т с т в о т о о т е т ­
н о гр а ф ски с в е д е н и я за п р а зн у в а н е то на Н ова го д и н а , но
и ка т о о р и ги н а л е н х у д о ж е с т в е н и зр а з на с и н т е з а м е ж д у
б е л е тр и с ти ч н о описание и е тн о гр а ф с ко н а б л ю д е н и е . Т ов а
е при съ щ о на п о в е ч е то о т п р о и з в е д е н и я т а на Гинчев, но
т у к намира о со б е н о ж и в а и п ъ с тр а р е а л и за ц и я .

358
1. С то в а д ъ р в о е с в ъ р за н о е д н о интересно предание,
сп о р е д ко е т о д р я н ъ т бил наказан о т го с п о д а д а ц ъ ф ти
н а й - р а н о , 'а да д а в а п л о д н а й -к ъ с н о , защ ото п о зв о л и л
на д я в о л а д а си о ка чи те р зи и те на него, за д а п ро д ава
н а й -р а н о , пон е ж е го в и д я л , че н а й -р а н о е ц ъ ф нал . Това
е л ю б о п и тн о о писано у Д. М аринов в С бН У Н К, т. XXVIII,
с. 50. С ред н а р о д а е р а зп р о стр а н е н о и схващ ането, че
д р я н ъ т е нео б и кно ве но ж ил ав о и я ко д ъ р в о , за то в а
ч е с то се с м я та за символ на д ъ л го л е т и е . О т т у к и и з ­
п о л зв а н е то му за сурвакане; с н е го се ко л е д у в а , а в
б аницата на Б ъ д н и вечер се с л а га т д р я н о в и п ъ п ки и
кл о н че та , по к о и т о се га д а е за сл ед ва щ ата го д и н а .
2. Т р а п е за та за Б ъ д н и вечер у б ъ л га р и т е не се
р а зд и га , за щ о то се вярва, че Г о сп о д ще сл езе на з е м я ­
та д а о б и ко л и х о р а та и тр я б в а да б ъ д е н а го с т е н б о г а ­
то . О т т у к и им ето на п ита та, к о я т о се зам есва - б о г о -
вица, т.е. п р е д н а зн а ч е н а за бога, к о я т о се у к р а с я в а по
специф ичен начин. М но го о т ф игур ите , и зо б р а зе н и на
нея„ са с в ъ р за н и с ъ с с л ъ н че в а та сим волика. О б р е д и т е с
б ъ д н и ка същ о имат см исъ ла на с л ъ н ч е в а м агия, ч и я т о
цел е д а п о д с и л и с в е тл и н а та на с л ъ н ц е т о п р е з н а с т ъ п ­
ващ ата го д и н а . /В и ж у Д. М аринов "Ж ива ста ри на ", М.
А р н ауд о в "С туд и и въ р ху б ъ л га р с к и т е о б р е д и и легенди",
Ив. Георги ева "Б ъ л га р с ка народна м и т о л о ги я "./

ИСТО РИЧЕСКИ
БЕЛЕЖ КИ

Д ъ л б о ки я т и н те р е с на Цани Гинчев къ м б ъ л га р с к о т о
минало и и с т о р и я д ава п о д т и к з а н а п и св а н е то на тази
с та ти я . С в ъ р за н а е с Черепиш кия манастир, а в п о -о б щ
план отразява научната п о л и т и ка на сп и с а н и е то -
д а пуб л и кув а м атериали о т б ъ л га р с к а т а и с т о р и я на
сво и те стр ан иц и. По с в о я и с т о р и к о -е т н о гр а ф с к и х а р а к ­
тер та зи с т а т и я се д о б л и ж а в а д о п ъ те п и са "А л т ъ н П а ­
нега". П убл икувана е в научния о т д е л на спи са ни е "Труд",
г.М, кн.VIII, 1888 г., с. 1012. Намира се в т я с н а в р ъ з к а
с м но го б р о й ни те и зс л е д в а н и я в ъ р ху б ъ л га р с к о т о и с т о ­
р и че ско н а с л е д с т в о - кни ги , м онети, с т а р о б ъ л га р с к и
р ъ ко п и си , чи е то п оп ул я ри зир ан е е една о т о сновните,
за д а ч и на к о л е кт и в а на списанието.

359
В ъ з д е й с т в и е т о на и с т о р и ч е с ки т е м атериали е о гр о м ­
но, освен т о в а те имат с т о й н о с т т а на при нос в р а з в и ­
ти е то на б ъ л га р с ка т а и с то р и ч е с ка наука. С ам ият
Ц .Гийчев з а е д н о с б р а т си Г е о р ги предприем а р а з к о п ки
за о т к р и в а н е т о на с ъ кр о в и щ е то на Осман паша; м алко
сл е д О с в о б о ж д е н и е т о по ини ц и а ти ва на проф. М. Д ринов
се п р а в я т п ъ р в и те р а зко п ки , п ъ р в и т е а р х е о л о ги ч е с ки
п р о уч в а н и я по хълма Т ра пезиц а. Т о га в а Ц. Гинчев е
п р е д с е д а те л на о к р ъ ж н и я с ъ в е т и з а е д н о с М. Д ринов
с та в а т о с н о в а те л и на п ъ р в о т о а р х е о л о ги ч е с ко д р у ж е с т в о
в Б ъ л га р и я . С в е д е н и е то на А. Т о д о р а н о в /е д и н о т р е ­
д а к т о р и т е в с п и с а н и е т о / се п о т в ъ р ж д а в а и о т Димо
М инев: "На 15 май 1879 го д и н а Ц. Гинчев, М. Д ринов,
д - р В. Б е р о в основали в Т ъ р н о в о а р х е о л о ги ч е с ко д р у ­
ж е с т в о и за п о ч н а л и р а з к о п ки на Т ра пезиц а." /Д . М инев
- цит. с ъ ч ./. У с т а в ъ т на то ва н о в о о сн о в а н о д р у ж е с т в о
е п о т в ъ р д е н на 19 януари 1884 г. - "К о га т о беше още в
Б ъ л га р и я , г - н М. Д ринов за е д н о с ува ж ае м ия наш с ъ т ­
р у д н и к г - н Цани Гинчев о т кр и на Т р а п е зи ц а е д и н с та р
б ъ л га р с ки храм..." - ка з в а в с т а т и я т а си "Наши ста ри ни"
А. Т о д о р а н о в , к о я т о е пуб л и кув а н а в сп. "Труд", г.1,
кн.XII —XIII, 1887 г.
1. С в е д е н и е то се о т н а с я за б унта, о р га н и зи р а н о т
Велчо А та н а с о в Д ж а м д ж и я т а , и зв е с те н още и к а т о В е л -
ч о в а та за в е р а о т 1835 год ин а .

Н Я КО ЛКО ДУМ И
ОТ ИСТОРИЯТА
НА НАШЕТО ГРАДИНАРСТВО
/Б А Х Ч О В А Н Д Ж И Л Ъ К /
И ЗА УРЕДБАТА НА ГРАДИНАТА

С т у д и я т а е и з кл ю ч и т е л н о ценна с това, че е п р ъ в по
р о д а си о п и т за и зя с н я в а н е на в ъ з н и кв а н е т о и р а з в и ­
т и е то на б ъ л га р с к о т о гр а д и н а р с тв о . П уб л икув ан а е в сп.
"Труд", г.1, кн .X V III-X IX и кн. XX —XXI, 1887 г., и с ъ д ъ р ж а
в а ж ни и с то р и ч е с ки и е тн о гр а ф с ки с в е д е н и я , о р и ги н а л н и
н а б л ю д е н и я въ рху н а р о д о п с и х о л о ги я т а на б ъ л га р и н а . По
значение т я се н а р е ж д а д о с т у д и я т а "Нещо по б ъ л г а р ­
с ка та н а р о д н а медицина". И н т е р е с ъ т на Цани Гинчев към
зе м е д е л и е то ка т о ко м п л е кс о т п р а кт и ч е с ки зн а н и я и
умения на б ъ л га р и н а про л и ча ва още с и зд а в а н е то през

360
1871 г. на уче б н и к по зем ед ел ие, к о й т о е п р е и з д а д е н
по д наим енованието "К а те х и зи с по зе м е д е л и е то " през
1874 г. Ф а к т ъ т , че то з и у ч е б н и к в р а зс то я н и е на че ти р и
го д и н и бива и зд а д е н д ва п ъ т и , д о с т а т ъ ч н о кр а с н о р е ч и в о
го в о р и за н у ж д а т а о т п о д о б н а л ите ра тур а. В ъ в в т о р о т о
изд а ни е, е. р а зд е л а за гр а д и н а р с т в о т о , а в т о р ъ т и з р а з я в а
нед вусм исл ено нам ерението си да о т д е л и сп е ц и а л н о
внимание на "го л я м о т о гр а д и н а р с т в о ", к а к т о н а р и ча з е ­
л енчуко пр о изво д ството /б а х ч о в а н д ж и й с т в о т о /. След
о ко л о д е с е т го д и н и то в а намерение е о с ъ щ е с тв е н о на
с т р а н и ц и т е на списанието.
Т ази с т у д и я е пръ в и о р и ги н а л е н о п и т д а се и з ­
с л е д в а гр а д и н а р с т в о т о к а т о п о м и н ъ к на н а с е л е н и е то о т
е по ха та на 1 8 - 1 9 век. Но т я е ценна не само к а т о
ф а к го л о ги я , не само ка т о а в то б и о гр а ф и я , а и к а т о ча ст
о т л и т е р а т у р н о т о н а с л е д с т в о на п иса тел я . И з с л е д в а н е т о
на Г и н че в не о с та в а при ф а кти те , т о не е с т а т и с т и к а , а
ж и в о и о б р а зн о п р е с ъ з д а в з д уха на една епоха, д о с т а
о тд а л е ч е н а о т нас по време.
К а ч е с т в а т а на то в а и зс л е д в а н е го п р а в я т ценен и
ви н а ги а ктуа л е н и з т о ч н и к на св е д е н и я . П рез 1888 г. Ив.
Ев. Геш ов, и з т ъ к н а т т о га в а ико но м ист, о т п е ч а т в а на
с т р а н и ц и т е на "П е р и о д и ч е с ко списание" /П С п , кн. X X V II/
с т а т и я т а си "Нашите гр а д и н а р с ки д р у ж е с т в а ", в к о я т о
и н те р п р е ти р а проблема, п о д х в а н а т о т Ц Гинчев, с м е т о ­
д и т е на и ко н о м и че ска та с т а т и с т и к а . Ч е с то т о й ц и ти р а
с т у д и я т а на Гинчев, и з п о л з в а б о га т и я й ф а кт о л о ги ч е н
м атериал . Ив. Гешов е п ъ р в и я т ко м п е те н те н и д о с т о е н
учен, к о й т о в и с о ко о ц е н я в а т р у д а на Гинчев и п уб л и чн о
изказза своята б л а го д а р н о с т . Той се позовава на
Ц .Ги нчев и з и з с л е д в а н е т о си "З а д р у ж н о т о в л а д е е н е и
р аб о те н е з Б ъ л га р и я " /П С п , 1888 г., кн. X X V III/.
И д е и т е на Ц ани Гинчев в д ъ х н о в я в а т и о с н о в а т е л и т е
на п ъ р в а т а б ъ л га р с к а ко о п е р а ц и я в с. М и р к о в о - Т.
В л а йков и с ъ п о д в и ж н и ц и т е му. П рез 1947 г. и з л и з а в ъ з ­
пом енателен лист, посв е те н на п е т д е с е т го д и ш н и н а т а о т
с м ъ р т т а на Ц. Гинчев. В н е го са и з т ъ к н а т и з а с л у ги т е му
не само ка т о пионер на з е м е д е л с ка т а п р о с в е т а в Б ъ л ­
га р и я , но и с приноса къ м е тн о гр а ф и я та , з а к о е т о Хр.
В а ка р е л ски ^о нарича и н те гр а л е н е тно гра ф , но и к а т о
общ е стве н д е я те л и п р о с в е те н р а б о тн и к. С ъ с с в о я т а
т р а к и й с ка те о р и я то й се я в я в а к а т о е д и н с т в е н о п о н е н т
на р а зп р о с тр а н я в а н а т а п р е д и О с в о б о ж д е н и е т о у нас т е -

361
(рия за т а т а р с к и я п р о и з х о д на б ъ л га р и те . В р ъ ц е т е на
у р ко ф и л с ка та п а р ти я т я се п ре въ рнал а в с р е д с т в о за
>тдалечаване на б ъ л га р с к и я народ о т и д е я т а за с л а -
(я н с ко то е д и н с тв о . С т у д и я т а на Ц. Гинчев се с ч и т а за
13вор, о т к о й т о ч е р п я т вси ч ки , к о и т о се и н те р е с у в а т о т
ю т о р и я т а на б ъ л га р с к о т о гр а д и н а р с тв о .
1. Д р у ж и н и те на к ъ р д ж а л и и т е се ф орм ират с п о н та н н о
ì к р а я на 18 и н а ч а л о то на 19 век. Т ова са р а з б о й н и -
нески гр у п и с р азл ична н а ц и о н а л н о ст и о т р а зл и ч н и с о -
диални слоеве. П о я в а та им, к а к т о е и зв е стн о , се о б у с -
павя о т р а зп а д а н е то на о см а н ска та ф еодална си сте м а и
з то в а време на п р о ц ъ ф тя в а щ а анархия в им п ер ия та те са
о сно вна та военна сила. К а т о е с те с тв е н о тп о р на те зи
р а зб о й н и ч е ски набези б ъ л га р с к о т о население о р га н и з и р а
свои д р у ж и н и о т ха й д ути , за кр и л н и ц и на насе л е ние то.
С ул та н Селим III с ферман о т юни 1793 г. д ава с в о б о д а
на р а я т а -х р и с т и я н и за о тб р а н а и общи д е й с т в и я срещ у
к ъ р д ж а л и и т е . В и с т о р и ч е с ки план то в а п о д п о м а га з а ­
с и л в а н е то на б ъ л га р с к и я елемент в гр а д о в е те , к а к т о и
о с н о в а в а н е то на Б ъ л га р с к а ко л о н и я в Русия и Б ъ л га р с к и
ко л о н и и в ъ в Влаш ко и М ол д ова .
С л е д в ъ зка ч в а н е т о на с ул та н М ахмуд II /1 8 0 8 - 1 8 3 9 /
к ъ р д ж а л и й с т в о т о зам ира и б е зч и н с тв а та са п р е кр а те н и .
2. С л е д в ъ с та н и е то на Т у д о р В л адим иреску о т 1821
г. В лаш ко и М о л д о в а са об яве н и з а с а м о с то я т е л н и к н я ­
ж е с тв а . П рез 1829 го д и н а с О д р и н с ки я мир те п о л уч а в а т
н е за ви си м о ст /а в т о н о м и я / и това п о з в о л я в а с р а в н и те л н о
с в о б о д н и я д о с т ъ п на б ъ л га р с к и т е гр а д и н а р и в те зи
райони.
3. В ъ с та н и е то на Милош О бренович о т 1815 г. е част
о т о с в о б о д и т е л н о т о д в и ж е н и е на Б а л ка н с ки я п о л у о с т р о в
о т н а ч а л о то на 19 век. Пр£з 1826 г. С ъ р б и я по л уча в а
пра во на а втон о м н о к н я ж е с т в о , ко е т о бива у т в ъ р ъ д е н о с
О д р и н с ки я мир /1 8 2 9 г ./. Н аселението на Л я с к о в е ц се
п о л зв а л о с д о с та гол ем и привил егии в п е р и о д а 1 8 - 1 9
век. То бил о п о кр о в и т е л с т в у в а н о о т н а с л е д н и ц и те на
Рустем паша - ве л и к в е зи р и гл авн око м ан д ув ащ на а р ­
м и я та в Румелия на с у л та н С ю лейман хан I /1 5 1 9 - 1 5 6 6 /.
С е л о то бил о д л ъ ж н о д а праща в с я ка го д и н а в Ц а р и гр а д
д р у ж и н а момци, к о и т о д а п ека т в б е гл и ш ки те фурни
х л я б и сухар за в о й с ка т а /Д . М инев "Ц. Гинчев. За с т о ­
го д и ш н и н а та о т р о ж д е н и е т о му”, В .,1932/. Но к о г а т о б е г -
л и к ч и й с т в о т о се о ка з в а б е зп е р сп е кти в е н за н а я т, в п е р и ­

362
о д а 1 8 - 1 9 век, п ре д пр ие м чиви те л я ско в ча н и се н а с о ч в а т
към гр а д и н а р с т в о т о - нов и н е тр а д и ц и о н е н за н а я т,
к о й т о им дава в ъ з м о ж н о с т за к о н т а к т и с д р у ги страни
и нар од и. О т т у к и и д е я т а на Ц. Гинчев за т о в а , че
б л а го д а р е н и е на т я х л я с ко в ч а н и о съ щ е с тв я в а т обмен не
само в и ко но м иче ско отнош ение, но и на к у л т у р н и ц е н ­
н о сти . В п ъ р в и те д е с е т и л е т и я о т р а зв и ти е то на г р а д и ­
н а р с т в о т о то в а е била д о с т а пр и в л е ка те л на ф орм а на
т р у д , независим о о т спец иф ичните т е ж ки у с л о в и я . В п о с ­
л е д ств и е , с у п а д ъ ка на за н а я т и т е ка т о ц я л о , з а п о ч в а и
о т л и в ъ т о т гр а д и н а р с т в о т о . М. М оско в в "Е м и гр а ц и я та
на б ъ л га р и т е в с в р ъ з к а с ъ с с то п а н с ки я ни ж и в о т"
/Т ъ р н о в о , 1911 г . / р а зкр и в а и о тр и ц а те л н и те п о с л е д и ц и
о т т о з и за н а я т. Т в ъ р д е м ного бо л е сти, р е з у л т а т о т н е ­
р е д о в н и я ж и в о т по бахчите, гол я м а част о т м л а д о то
тр у д о с п о с о б н о население, вм есто да се т р у д и на род на
зем я, о ти в а на гур б е т, к о й т о че с то е ф атален, д р у г п ъ т
о с та в а в чуж б и н а или ч е с то се връщ а без н и к а к в а п е ­
чалба. Но това, р азб и ра се, е д р у г проблем. В сл учая
о с та в а е д и н с тв е н о в п е ч а тл е н и е то о т п р о гр е с и в н а т а роля,
к о я т о б ъ л га р и т е гр а д и н а р и и зи гр а в а т в онази епоха.
П Р И Л О Ж Е Н И Е

КЪМ РАЗДЕЛА
"НЕЩ О ПО БЪ Л ГА Р С КА ТА
НАРОДНА М ЕДИЦИН А"

С ъ б р а н и те и п о д р е д е н и о т а в то р а лечебни с р е д с т в а
о ф о р м я т п р е д с т а в а т а ни за то в а , ка к наш ият нар од се е
сп р д вя л с р а зл и ч н и за б о л я в а н и я по врем ето, к о г а т о
кв а л и ф и ц и р а н а та м ед иц инска помощ за н е го е била
п р а к т и ч е с к и н е д о с тъ п н а . О ценен през п о гл е д а на с ъ в ­
рем енника, то з и материал м ож е д а за д о в о л и не само
п о зн а в а те л н и интереси, но и д а п р о в о ки р а ж е л а ни е за
н е п о с р е д с т в е н о ' п р и л о ж е н и е на н я ко и о т о п и са н и те м е ­
т о д и на лечение. В тази в р ъ з к а е в а ж н о д а се . има
пред вид следното:
К а т о ц я л о , п о д н е с е н и я т м атериал ням а х а р а кте р на
пра ктическо ръ ковод ство по нар од н а м едицина. Той
с л е д в а д а се приема пред и в с и ч ко к а т о ф о л кл ор , к а т о
и с т о р и я на л ечеб н ата п р а кти ка .
В го л я м а ч а с т о т о пи са н и те с р е д с тв а за лечение не
е п о со ч е н а то ч н а рецептура. В р е д и ц а случаи, в о с н о ­
в а та на и зб р а н и я о т народ а м ето д с то и суе в е р и е то , а
не л о ги ч н и я т и рационален п о д х о д /Р е ц е п т и NN 25. 51,
66, 136, 165 и д р ./.
С амият автор обръщ а внимание на риск - г те и
о п а с н о с ти т е , к о и т о кр и я т н я к о и о т о п и са н и те ф .'р.чи на
лечение / NN 7, 16, 110, 159, 167 и др./'.
Н еобход им о е да се имат п р е д в и д с е р и о зн и те р и с ­
кове, с в ъ р за н и с е в е н ту а л н о то п о л зу за н е и на с л е д н и т е
р е ц е п ти :
№ 2 - В ъ л ча я б ъ л ка /А пе ю ю сги а с ю т а й й з / - о т ­
р о вн о растение!
№ 4 - Бахча гю зе л и /РЬу1о!аса с!есапога/ - о т р о в н о
р асте ни е!

364
№ 19 — Булки... /P a p a ve r rh o e a s / - отровно
расте ни е!
№ 34 - Черно куче ш ко гр о з д е /S o la n u m n ig ru m / -
о т р о в н о растение!
NiNi 41 и 42 - Ж и в а к ъ т и н е го в и те и зп а р е н и я са
си л н о т о кс и ч н и !
№ 47 - При н а д р а с кв а н е на кл е п а ч и те с ъ с захар
м ож е д а се пол учи о п а сн о нараняване на о ч н а та я б ъ л ка .
№ 52 - Имила / = б я л имел/V is c u m a lb u m / о т р о в н о
растени е!
№ 61 — К о н о п /C a n a b is sa tiva / - с ъ д ъ р ж а о па сн и за
з д р а в е т о упойващ и вещ ества!
N5 66 - О л о в о то е т о к с и ч н о !
№ 74 - С ъ врем енните л о зо в и н а с а ж д е н и я и д о м а ш ­
н и те асми се н а т о р я в а т с и зку с тв е н и т о р о в е и се
п р ъ с к а т с р а зл и ч н и хим ически препарати. П од ф орм ата
на н и тр а ти , н и тр и ти , т е ж к и м етали и о с т а т ъ ч н и п е с т и ­
ц и д и те се н а тр уп в а т в ц я л о т о растение. П о р а д и та зи
п ри чин а не е ц е л е с ъ о б р а зн о "л о зя н а та с ъ л за " д а се и з ­
п о л зу в а за л екуване на о чи те .
№ 75 - А н а л о ги чн о на го р н о т о с ъ о б р а ж е н и е ! В
днеш но време д ъ ж д о в н а т а вода, к о я т о се с ъ б и р а в
л и с т н и т е влагалищ а на л у га ч ка та , няма нищо общ о с
д е с т и л и р а н а т а вода. Тя се за м ъ р сяв а о т м н о го б р о й н и
хим ически вещ ества, о т д е л е н и въ в в ъ з д у х а о т п ро м иш ­
л е н о с т т а и тр а н сп о р та . С е р н и я т д в у о к и с се с в ъ р з в а с
в о д н и т е ка п ки и о б р а зув а ся р н а и с е р и ста ки с е л и н а /в
п о с л е д н о време са п о п у л я р н и тъ й наречените ки се л и н н и
д ъ ж д о в е /. М ож ем да си пр е д ста в и м к а к в о би се п о л у ­
чило, а ко лекувам е о ч и т е си с р а зр е д е н р а з т в о р ' от
с я р н а киселина!
№ 81 - Не е ясно д а л и ста ва в ъ п р о с за пел ика н
или корм оран. И д в а та в и д а п ти ц и обаче са п о ста в е н и
п о д за кр и л а на Закона з а защ ита на п р и р о д а т а и са
в кл ю ч е н и в Ч ервената к н и га на НРБ к а т о р е д ки и з а с ­
траш ени о т изче зван е ! А б с о л ю т н о е н е д о п усти м о т я х н о т о
унищ ож а ва не за к а кв и т о и д а било цели! В к о н к р е т н и я
сл уча й о п и с а н о то лечебно с р е д с т в о не се о т л и ч а в а с
о соб е на спец и ф и ка и м ож е успеш но д а се замени с д р у го .
№ 38 - И сп а н ска та муха е силно о тр о в н а !
N° 120 - П о п - п о п а д и я .../H yo scya m u s n ig e r/ - сил но
о т р о в н о растение!
N? 144 - С едеф /R u ta g ra ve o le n s/ - в п о -го л е м и
ози р а сте н и е то е о тр о в н о !
№ 145 - Внимание! С ин аквиц а та, наричана още черна
айка, е о тр о в н а !
Н а тр уп а н и я т опит о т с та р а та н а р о д н а м ед иц ина не е
1губил с в о е то значение и в наши д ни. Ние см ятам е за
;обено п о л е зн и п о ч ти в с и ч ки о т п р е п о р ъ ч а н и те с р е д -
ва за за гр я в а н е , за общ о укре пван е на о р га н и зм а и
). Те м огат да ни б ъ д а т пол е зни вин а ги , но н е ка не
[бравяме: С АМ О С ЛЕД КО Н С УЛ ТА Ц И Я С О П ИТЕН Л ЕКА Р!!
Наш ият н а р о д д об р е п о зн а в а и наим енова е д н о з н а ч н о
лям брой ку л ту р н и р а сте н и я или р а с те н и я о т е с т е с т ­
в а т а ф лора. Т в ъ р д е ч е с т о обаче при и з п о л з у в а н е на
»лгарските наим енования на р а с ти те л н и те в и д о в е в ъ з -
к в а т с л о ж н и проблем и в ъ з основа на у т в ъ р д е н и т е в
а к т и ка т а м н о ж е с т в о синоним и, омоними и пароними.
>ради та зи причина и в научните с п р а в о ч н и ц и по б о -
н и ка все още няма о б щ опри ети б ъ л га р с к и н а и м е н о в а -
я за в с и ч ки наши и ку л т и в и р а н и в наш ата с тр а н а р а с -
ния. И зп о л зув а н е то на л а т и н с ки т е наим енования н а м а -
а а з а тр у д н е н и я т а о т п о д о б н о е с те с тв о , но с р а з в и -
е то на та кс о н о м и я та при т я х същ о н а с т ъ п в а т н о м е н к -
тур ни промени.
С о гл е д за па зв а н е а в т е н т и ч н о с т т а на а в т о р с к и я р ъ -
пис, не са нанесени ко р е кц и и в б ъ л га р с к и т е / т у р с к и -
/ и л а ти н с ки те наим енования на р а с т е н и я т а и ж и в о т -
re в те кс т а . За улеснение на ч и т а т е л и т е п р е д л а га м е и
кои п о - н о в и , п о п у л я р н и ср ед н ар од а н а зв а н и я . По
оед ния номер на о п и с а н и те рец епти, с ъ о т в е т н о :
4 - Бахча гю з е л и = винобой
5 - Б иле кл и н а в о т о = об икно вен а л у л и ч ка
6 - Б иле ко л и ч а в о = п о д ъ б и че
8 - Б иле о гн и ч е в о = н и ско срещ ниче
9 - Б иле оф икево = о б и кн о в е н о л ю т и ч е
10 - Б иле ш апаво = лечебна наумка
13 - Б о то р ч е = б о ту р ч е
19 - Б улки, к а д ъ н к и ... = п ол ски мак
23 - Б ъ зе = т р е в и с т б ъ з
50 - З л ъ ч ка т а или з л ъ ч к а т а на з е м я т а = червен
ка н та р и о н
52 - Имила = б я л имел
77 - С л е п о к = с л я п о куче

366
80 - М а н о тъ р = резене
90 - М асло д ъ р в е н о = зехтин
93 - М и р о д и я ... = м агданоз
103 - О рехче ил и хин д устан д ж и в и з и = м ускусно
орехче
108 - П авунче или п е кр а л и д и = гл ухар че
110 - П апоруна, мак или т. хашиш = с ъ н о т в о р е н мак
117 - П лущ авиче = мехунка
120 - П о п - п о п а д и я = б л ян
124 - П ъ р ха виц а = п ъ р х у тка
131 - Р уж а ж е л т а = невен
147 - С и н я та ж л ъ т к а или д ъ в к а = син я ж л ъ ч к а
148 - С кр е б ъ р или б я л а лоза = повет
149 - С л а д к и я корен, м и я м -б а л а = с л а д н и к
164 - Б ъ л га р с к о т о наименование л а л уге р не с ъ о т -
в е т с т в у в а на л а т и н с к о т о /A rv ic u la arvalis/,
к о е т о се о т н а с я за в о д н и я плъх.
173 - Уман, чер уман = оман
175 - Ц в е те ж ъ л т о , е д ъ р з в е зд е л = ж ъ л т а ком ун ига
177 - Чай м о с ко в с ки = ки та й с ки чай
185 - Ш и л о - б о д = гр ъ м о тр ъ н
За н я ко и о т в и д о в е т е а в т о р ъ т не е п о со чи л съ от­
в е т н о т о л а ти н с ко наименование:
6 - Б иле ко л и ч е в о = Teucrium cham aedrys L.
15 - Брей = Tam us com m unis L.
109 - П алам уд = Q uercus aegylops L.
153 - Срещище = Ajuga laxmanii (L.)Bernh.
170 - Т р о с ъ к = C ynodon dactylon (L.)Pers.
171 - Т ръ н ц в е те = Ruscus aculeatus L.
Н я ко и о т л а т и н с к и т е наим енования в а в т о р с к и я т е к с т
имат п о -н о в и и п о -п о п у л я р н и сред с п е ц и а л и с ти те
синоним и:
1 - Purus m alus = Malud sylvestris gr.
13 - Cyclam en europaeum = C yçlam en hederifolium Ait.
17 - Ulm us cam pestris = Ulmus m inor Mill.
29 - Inula dysenterica = Pulicaria dysenterica (L.)
Bernh.
31 - C rataegus oxyacantha = C rataegus m onogyna
Jacg.
37 - Paliurus australis = Paliurus s p in a -C h risti Mill.

367
39 - S colopendrium officinarum = Phyllitis scolopendrium
(L.) Newm.
63 - Anethum foenicuium = Anethum graveolens L.
70 - Ervum lens = Lens culinaris L.
75 - Dipsacus sylvestris = Dipsacus laciniatus L.
150 - Malva rotundifolia = Malva sylvestris L.
h .c . K.6.H. T. M e in m h e b

You might also like