Априлско въстание

1876 година
/подробен план-конспект/

Изготвен от: Костадин Костадинов Маринов

XII г клас, №17

1. Подготовка за въстанието
а) създаване на Гюргевския комитет – През късната есен на 1875г. в Гюргево група
революционери създават комитет, който пристъпва към организиране на въстание в
България през пролетта на 1876г.

б) Гюргевския комитет разделя българските земи на 5 революционни окръга:

 Търновски – с център Горна Оряховица, главен апостол е Стефан Стамболов с

помощници Христо Караминков (Бунито), Иван Панов Семерджиев и Георги
Измирлиев;
 Сливенски – главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Стоил
войвода и Георги Обретенов;
 Врачански – главен апостол е Стоян Заимов с помощници Никола Обретенов,
Георги Апостолов и Никола Славков;
 Пловдивски – главен апостол е Панайот Волов с помощник Георги Бенковски,
по-късно като помощници са привлечени Георги Икономов и Захари Стоянов;
 Софийски – на практика само планиран, с апостоли Никола Обретенов и Никола
Славков.

в) действия по подготовката на въстанието

Още в Гюргево въпросът за въоръжаването се поставя с цялата му сериозност и

значение. Представителите, които комитетът оставя във Влашко, имат за задача да
намерят източници и след като получат средства и от революционните окръзи, да
закупят оръжие и осигурят прехвърлянето му в България.

В началото на 1876г. апостолите преминават река Дунав и тръгват по стъпките на

Васил Левски. Съживяват старите комитети и създават нови. В някой региони
въстанието среща трудности, не достигали средства, оръжие и барут. Най-добре
минавала подготовката в Четвърти - Пловдивски окръг начело с Волов, който отстъпил

1
водачеството си на Георги Бенковси, а център станал Панагюрище. В Търново се
включили много селища за разлика от Сливенски и Врачански.

На 14 април комитетите от Четвърти регион провели тайно събрание в местността

Оборище и определили 1 май като дата на начало на въстанието.

2. “Свобода или смърт за смелите българи?“

а) избухване на въстанието

Почти след събранието в Оборище и след предателското донесение на Пенко Стоянов

Терзийски от с. Балдево /Росен/, Пазарджишко, "делегат" и "помагач" на събранието.
Вероятно предателят е действал като завербувано по-отрано оръдие на властта. Иначе
трудно бихме могли да си обясним присъствието му като делегат /или помагач/ на
събранието от селище, в което никога не е имало комитетска организация и което не се
е включвало в революционното движение. Сега турската власт получава по - точни
сведения за размаха на подготовката и за взетото решение да се обяви в най-близко
време общо въстание. И тя преминава бързо към решителни действия на 20 април
1876г. в Копривщица.

От Пазарджик в Копривщица и Панагюрище били изпратени жандармерийски

отделения. При опит да бъде заловен Тодор Каблешков копривщенските дейци
нападнали и прогонили с оръжие полицията. Под звъна на черковните камбани и
гърмежа на пушките Каблешков изпратил в Панагюрище знаменитото „Кърваво
писмо“.

Още следобеда на същия ден (20 април) Георги Бенковски, съобразно с решението от
Оборище за избягване на провал, обявил преждевременно началото на българското
въстание. Избухването на въстанието в IV окръг довело до масови арести на
комитетски дейци в другите окръзи.

б) ход на въстанието

Революцията бързо обхваща Четвърти окръг. Въстават - Клисура, Стрелча, Поибрене,

Батак, Брацигово, Перущица и др. В Панагюрище е ушито знамето на Райна
Попгеоргиева, на което е изписано Свобода или Смърт. Георги Бенковски сформира
своята „Хвърковата чета“, която действа в Средна гора.

В Търновския окръг бунтът обхваща Севлиевски и Габровско. Четите на Поп Харитон

и Бачо Киро се укрепили в Дряновския манастир. В Сливенско действа четата на
Стоил Войвода, а във Врачанско въстанието не избухва.

 Действия в Първи революционен окръг

На 16 май от Румъния преминава чета от 20 души начело с войводата Таньо Стоянов

Куртев. До село Хайдар четата се сблъсква с турски войски и башибозук и води
първото си сражение. На 27 май се води бой близо до село Априлово. През нощта при

2
проливен дъжд четата пробива обкръжението и се измъква на височината Куш-тепе,
където е застигната от потеря и разбита.

В резултат провеждането на въстанието е осуетено от започналите масови арести и

репресии. На 26 април са арестувани и по-късно обесени Георги Измирлиев и Иван
Панов. Стефан Стамболов научава за провалите, но нито отменя въстанието, нито го
оглавява. Някои от ръководителите се опитват да следват първоначалния общ план,
който е повече четнически, а не масово въставане на цели селища, както се е замисляло
в Гюргево и е осъществено само в IV рев. окръг. Самият Стамболов се скрива
неизвестно къде и оставя въстанието в своя окръг на собствената му съдба. След три
месеца той, се появява в Румъния и започва отново да агитира за незабавно подготвяне
на следващо въстание в България.

На 29 април в селата западно от Търново сформират голяма чета (200 души) – четата на
поп Харитон с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Четата се
отправя през нощта към Габрово и на 29 април достига Дряновския манастир.
Манастирът е обкръжен от близо 10000 души редовна войска и башибузуци под
командването на Фазлъ паша. Битките продължават 9 дена. На 7 май през нощта
въстаниците правят опит за пробив, при който загиват по-голямата част от тях.
Защитата на Дряновския манастир е един от военните върхове на въстанието.

От Габрово и околните села е сформирана чета от около 400 души с войвода Цанко
Дюстабанов. Четата се придвижва на запад и се включва в бойните действия в помощ
на въстаналите села между Габрово и Троян. На 9 май четата е разгромена и оцелелите
четници отстъпват в Балкана. На 11 май четата е окончателно разгромена след тежък
ръкопашен бой под връх Марагидик. Цанко Дюстабанов е заловен и по-късно обесен в
Търново. Трявна и околните села на 5 май образуват чета от 80 души с войвода Христо
Патрев. След няколко сражения на 8 май води битка с редовна войска и е разбита.
Селата между Троян и Габрово въстават масово и образуват свободна въстаническа
територия. В продължение на близо две седмици въстаниците яростно отбраняват
планинските боази водещи към селата, а след това и селата Батошево, Кръвеник, Ново
село и събраните в тях жители на околните въстанали села и махали и са разбити след
тежки сражения. В борбата им се притичва на помощ Габровската чета и една малка
чета от Троян начело с Иван Книговезеца.

 Действия във Втори революционен окръг

В Сливенския революционен окръг подготовката за въстание е слаба и е възприета

четническа тактика.

На 3 май е сформирана чета комитетски дейци от Ямбол и Сливен начело със Стоил
войвода. Начело на четата стоял военен съвет в състав Иларион Драгостинов, Георги
Обретенов и Георги Дражев. Знаменосец на четата е Стефан Серткостов. На 7 май
четата се насочва към селата Нейково и Жеравна които въстават и много селяни се
присъединяват към четата (около 73 души). Завалява дъжд, който през нощта
преминава в сняг, което подпомага потерите тръгнали след четата. На 9 май се води бой

3
с потеря и редовна войска близо до Раково. На 10 май Стоил войвода с 11 души
четници води тежък бой с обкръжилите го потери. Вечерта се измъква от обкръжението
и се насочва към село Кечидере, а от там към прохода Вратник. На 12 май в областта
Сатмачешма – четата е обкръжена и заловена. След неравен ръкопашен бой Стоил
войвода е съсечен, главата му набучена на кол и откарана заедно с другите въстаници в
Сливен.

На 8 май в гората в Ягач до Чирпан е образувана малка чета от комитетски дейци под
командването на Георги Тумбев, която се насочва към Средногорието, но почти
веднага е разбита след сражение с турците.

 Действия в Трети революционен окръг

Въстанието не избухва във Врачанско поради големия брой турски войски,

съсредоточени в региона в очакване на война със Сърбия, и малодушието на местните
комитетски дейци.

в) потушаване на въстанието

Първоначално османската власт изпитала объркване, но бързо организирала

башибозушката армия. Първи били опожарени Клисура и Стрелча, Панагюрище 4 дена
давала отпор, но паднала. В Батак башибозуците извършили ужасно клане, в Перущица
някои въстаници предпочели да се самоубият пред това да се предадат на Османската
власт. Мъжествено се сражавали и загинали четниците на в. Еледжик и Дряновския
манастир. Много жени, деца и старци намерили смъртта си. Над 200 селища били
опожарени.

3. Подвигът на Ботевата чета

БРЦК подготвя в Румъния чета, оглавена от Христо Ботев, чиято цел е да подпомогне
въстанието във Врачанския революционен окръг. Числеността и наброява 205 души. За
военен ръководител е определен Никола Войновски, който е имал чин подпоручик от
руската армия.

На 17 май 1876 г. четниците превземат командването на парахода „Радецки“ и го

заставят да спре до българския бряг при село Козлодуй, където слизат и параходът
отплава без проблеми. С бърз преход се отправят към Враца, като до вечерта достигат
до с. Бутан. Въпреки умората четата продължава марша и през нощта и до сутринта
достига до моста около с. Оходен. След кратка почивка продължават към с. Баница, но
там са пресрещнати от башибозук и черкези. Поради това четата се оттегля към
височината Милин камък. Завързва се сражение в което към 14 ч. се присъединяват и
пристигналите от Враца две роти редовни войски с две оръдия.

През нощта четата пробива обръча и до сутринта на 1 юни достига Веслец. Тук четата
си почива, а изпратените до Враца разузнавачи донасят, че въстанието там не се е
състояло. Ръководството решава да се оттегли към Балкана. Следващата цел на четата е

4
Косталевският мост, където според плана е трябвало да се съберат въстаниците от
Долна и Горна Кремена и съседните села.

Призори четата достига района на връх Таушаница. Тук ги нападат два табура пехота,
артилерийски взвод с две оръдия, башибозук и черкези.. Ето защо четата се отправя
към връх Вола и заема отбрана по височините Камарата, Купен и Околчица. През целия
ден неколкократно са отбити атаките на противника. Вечерта боят затихнал и Христо
Ботев заедно с щаба се събират около една скала, за да решат действията на четата за
следващия ден. В това време с единичен изстрел е убит войводата.