100 години от балканската война
3
III армия помита турците при
Лозенград
Ген.
Радко
Димитриев
В края на септември 1912
г. българските войски при-
вършват съсредоточаването
си по българо-турската грани-
ца. Първа армия, командвана
от ген. Васил Кутинчев, е съ-
средоточена в долината на р.
Тунджа от Ямбол до Елхово
и Тополовград. По долината
на р. Марица от Харманли до
Любимец е разположена Вто-
ра армия под командването
на ген. Никола Иванов. Трета
армия начело с ген. Радко Ди-
митриев заема като изходен
пункт долината на р. Факий-
ска.
Щабът на действащата ар-
мия получава редовно сведе-
ния за хода на мобилизация-
та и групирането на турските
войски. От тия сведения бъл-
гарското командване научава
следното:
1. Мобилизацията в Тур-
ция върви бавно и с големи
безредици. Превозването на
войската е неуспешно поради
липса на достатъчно морски
транспортни средства и пора-
ди лошото техническо състо-
яние на железопътните съоб-
щения;
2. Въоръжените сили на
Турция са разделени на две
армии: Източна (разположе-
на в Тракия) под началството
Българска пехота в атака край Люлебургаз, 1912 г.
на Абдулах паша и Западна
(разположена в Македония)
под началството на Али Риза
паша;
3. Източната армия се съ-
средоточава в района Одрин-
Димотика - Узункьопрю-Баба-
ески-Люлебургаз-Лозенград;
4. За главнокомандващ на
действащата армия е назна-
чен военният министър На-
зим паша.
Според българския опе-
ративен план срещу турските
войски в Източна Тракия тряб-
ва да действат I и II армия. На-
шето командване подготвя не-
приятна изненада за турците.
В последния момент е решено
в настъплението да участва и
ІІІ армия, държана дотогава
и освобождението на свиленград
в Североизточна Бълга-
рия поради опасения,
че там може да из-
бухне въстание
на турското на-
селение, което
надвишава
значително
българското
по числе-
ност.
Т р е -
та армия
прекосява
Източ-
на Стара
планина
и Бурга-
ската ни-
зина с без-
примерен
36-часов
пеши марш
и се прита-
ява в горис-
тите пазви
на Странджа.
Турското раз-
узнаване не ус-
пява да открие
предислокацията
й. Затова на нейния
участък на бъдещия
фронт не са отделени
сериозни сили за противо-
действие.
На 5 октомври 1912 г. Бъл-
гария, Сърбия и Гърция обя-
вяват война на Турция. След
обявяването на войната I и II
армия са насочени към Одрин.
ІІІ армия се изнася скрито на
рубежа Талишман-Карамза-
Алмаджик. В стратегическия
план на българското команд-
ване тя трябва да нанесе гла-
вен удар в направление Ло-
зенград и заедно с I армия да
разгроми Източната турска
армия, настъпваща по доли-
ните на Тунджа и Марица.
Бойното поле, на което се
разиграват боевете за заема-
нето на Лозенград, се прости-
ра между р. Тунджа на запад
и Странджа планина на изток,
на север то граничи с линията
Акбунар-Ериклер, а на юг – с
линията Одрин-Лозенград.
За действие на Тракийския
боен театър източно от Одрин
българското военно команд-
ване съсредоточава I и III ар-
мия, конната дивизия и 10-а
гранична дружина. Това са 113
дружини, 28 картечни роти,
75 батареи, 24 ескадрона и 3
картечни ескадрона, или 2 448
офицери, 151 297 войници, 29
432 коня и 270 оръдия.
Арсеналът на турците се
състои от Източната армия и
Одринския подвижен корпус в
състав 119 табора, 27 картечни
роти, 45 ескадрона, 71 батареи,
13 пионерни роти, или около 3
000 офицери, 122 000 войни-
ци, 26 000 коня и 378 оръдия.
На 8 октомври османски-
те сили се прегрупират и зае-
мат отбранителни позиции на
около 15 км северно от пътя
Одрин-Лозенград. Те включ-
ват няколко подразделения
на Източната армия. Същия
ден командващият III армия
генерал Радко Димитриев по-
лучава заповед за атака на Ло-
зенград.
Операцията започва рано
сутринта. През целия ден се
водят кръвопролитни боеве в
района на Ескиполос и Ери-
клер. Турските дивизии не
Генерал Радко Димитриев проваля плана на противника
за настъпление към Пловдив
издържат и през нощта се от-
теглят. В централния участък
при Гечкенли и Селиолу 1-а пе-
хотна Софийска дивизия с ко-
мандващ генерал-майор Сте-
фан Тошев, подпомогната от
Конната дивизия и 4-а пехотна
Преславска дивизия с команд-
ващ генерал-майор Климент
Бояджиев, с тежък бой успя-
ват да отблъснат османските
части. В западния участък при
Муратчалъ-Кайпа 3-а пехотна
Балканска дивизия блокира
опит за неприятелска атака.
Това дава възможност на 4-а
дивизия да доразвие българ-
ското настъпление в централ-
ната зона, като отблъсне тур-
ските войски от Ескиполос
към Петра. В източния участък
5-а пехотна Дунавска дивизия
с командващ генерал-майор
Павел Христов също настъпва
с няколко километра на юг от
Ериклер.
На втория ден от операция-
та частите на Трета българска
армия продължават настъп-
лението си към Лозенград,
преодолявайки опитите за съ-
протива. Турците включват в
боя резервната 7-а низамска
дивизия и за кратко спират
настъплението. От своя страна
българското командване също
извежда резервни части. Чрез
масирана атака е ликвидирана
съпротивата на противникови-
те войски, които отстъпват не-
организирано към Лозенград,
изоставяйки земните укре-
пления около града. В запад-
ния участък османските части
също се изтеглят към Одрин
под натиска на Трета дивизия
и 10-а пехотна сборна дивизия
с командващ генерал-майор
Стою Брадистилов.
На 10 октомври 1912 г.
Първа българска армия пре-
минава ниските гранични въз-
вишения на планината Сакар
и среща войските от центъра
на турската армия, тръгнали
в настъпление срещу бълга-
рите. По линията на крайгра-
ничните села Петра-Селиолу-
Гечкенли, южно от Ериклер,
пламват яростни боеве. В тях
действат стотици оръдия и
картечници, които добре обу-
чените българи умело използ-
ват срещу врага. Турците се
сражават отчаяно, с присъщия
им фанатизъм. Те вървят сме-
ло напред, застилайки полето
с хиляди трупове под огъня
на картечниците и оръдията
на българите, и побягват па-
нически, едва когато от плит-
ките, набързо изкопани окопи
изскачат с бесен рев „ура“ ня-
какви грамадни, окаляни до
уши хора със сиви шинели и
огромни фуражки, стискайки
в ръце стоманени манлихери с
остро присвяткващ, натъкнат
над дулото нож.
Източната турска армия
претърпява пълна катастрофа.
След отстъплението на турци-
те от Ериклер командващият
III армия заповядва енергич-
но преследване, което сам той
ръководи. Това преследване
завършва с боя при Лозенград.
Тук турците не позволяват на
най-напредналите българи да
влязат още на 10-и вечерта в
града, но тоя успех е послед-
ното усилие за изчерпване на
малкото морал, останал след
пораженията в III армейски
корпус на Ма-
хмуд Мухтар
паша. Корпусът
е принуден с
по-голямата си
част да отстъпи,
вместо на изток
към Виза, на юг
към Бабаески,
като повлича
в тая посока и
останалите кор-
пуси.
В двудневни-
те боеве турците
претърпяват ог-
ромни загуби и
в края на втория
ден остатъците
им панически
побягват назад,
захвърляйки
десетки оръ-
дия и обозите
си. Причина за
паниката освен
вихрените ата-
ки на нож е и
опасността да Български войници в Лозенград след завземането на града, 1912 г.
бъдат обкръже-
ни. Втора армия методично от генерал Радко Димитриев, град. Втората последица от
изтласква защитните подраз- влизат в Лозенград и тържест- поражението при Лозенград
деления на Одрин и обкръ- вено са посрещнати от мест- е осигуряването на успеха на
жава града, като източните й ното българско население. В съюзниците на Македонския
части надвисват над фланга ръцете на българите падат не- театър. Трета последица е
на турския център. Но ужасът покътнати огромни складове с пълното разстройство на тур-
идва от Трета армия. Неочак- оръжие, муниции и хранител- ската Източна армия. Частите
вана от никого, нефигурираща ни припаси. не само са излезли от контро-
дори върху картите на турска- Броят на жертвите в Ло- ла на началниците, но са така
та Главна квартира, тя помита зенградската операция от тур- размесени, че образуват тъл-
слабите прикриващи части на ска страна се оценява на около пи от хора, принадлежащи на
разни полкове
и дивизии, даже
и корпуси.
Българите
печелят победа-
та благодарение
на добре съста-
вения и изкусно
изпълнен стра-
тегически план.
Освен психо-
логическия
ефект, който
оказва първата
българска по-
беда в Източна
Тракия, успехът
на Лозенград-
ската операция
реализира и
предварител-
ните планове
на българското
командване.
Основните ос-
мански сили са
Пленени оръдия и муниционни коли в двора отблъснати на
юг и откъснати
на гарнизона в Лозенград, 1912 г. от Одринската
крепост, която
противника и се оказва пред 1000 убити и 1500 пленени. От вече може да бъде ефективно
крепостта Лозенград – едно от българска страна само Трета обсадена. В същото време ня-
най-добре укрепените военни армия губи 532 убити, а 1420 колкодневното забавяне на
съоръжения на Турция по това са ранените войници и офи- българските войски след пре-
време. цери. вземането на Лозенград дава
На 11 октомври сутринта Поражението при Ло- възможност на османското ко-
Трета армия се подготвя за зенград съкрушава настъпа- мандване да организира раз-
окончателното овладяване на телния дух на турците. То ги пръснатите си подразделения
Лозенград. Командването оба- принуждава не само да минат в нова отбранителна линия
че установява, че по-голямата към отбрана, но и да отстъпят, при Люлебургаз-Бунархисар.
част от вражеските войски са за да дирят опора в удобна по- Тя също е преодоляна от бъл-
се изтеглили от града. След зиция и да дадат възможност гарската армия, но с цената на
кратка артилерийска подго- на подкрепленията от Азия тежки загуби.
товка преди обед настъпле- по-скоро да пристигнат. Тур-
нието е подновено. Към 11.30 ците съсредоточават всичките Ангел
ч. българските части, водени си сили за защитата на Цари- Ангелов
Под гърма на победите – отгласи в чужбина
„Един от най-големите триумфи, които въобще в изпълнението - такива са характерните черти на
военната история познава”. командването и неговите подчинени в славния под-
Луи Бързина – кореспондент на вестник „Дейли теле- виг, с който може да се гордее обсадната армия.
граф“, за овладяването на Лозенград Превземането на Одрин стои наред с най-слав-
ните военни подвизи във военната история на всич-
„Най-модерните фортове Айвазбаба, Таштабия ки народи“.
и Айджиолу са съвършено разрушени. Като гледа Полковник Пиер де Мондезир, комендант на Тулонска-
развалините, човек не може освен да се чуди на бъл- та крепост
гарската артилерийска стрелба“.
Вестник „Морнинг стар“ за действията на артилерията „Храбростта на българската армия е безподобна.
при Одрин Аз сега се уверих, че на вашата армия никаква кре-
пост не може да противостои“.
„Най-голяма слава за българите…Този толкова Мехмед Шукри паша, комендант на Одринската кре-
хубав успех беше постигнат за 32 часа битки за чест пост
на българите, които действаха прекрасно“.
Майор Камий Луи дьо Матарел – френски военен аташе „Българите не се придържаха никъде към ша-
в България, за Одринската операция блонни способи за атакуване. Те се приспособяваха
към обстановката и използваха много умело всички
„Превземането на една съвременна голяма кре- възможни начини за движение напред“.
пост след двудневен щурм се явява случай съвърше- Оценка на Генералния щаб на германската армия
но неизвестен в историята на войните от последното
столетие… Несъмнено и истинско военно изкуство „Атаката е в кръвта на българите, техният боен
показаха българите при Одрин. Истините на воен- дух и техният устрем са достойни за възхищение“.
ното дело са известни на всички, но да ги прокарат Из донесение до Генералния щаб на австро-унгарската
на дело могат само надарени хора“. армия
К. Шумский – кореспондент на вестник „Русская мол-
ва“ „Българският офицер е прилежен, старателен и
ревностен в службата, разсъдлив и непретенциозен,
„Заповеди къси, точни и своевременни, аб- твърд спрямо себе си, запазва самообладание, про-
солютна тайна в приготовлението, величествена явява сърцатост и настъпателен дух и е изпълнен с
дисциплина и търпение в чакането, тясна свръзка огнена обич към отечеството“.
между всички родове войски, изненада и енергия Оценка на Генералния щаб на германската армия