Canserfight

КАЗИМИР АДАМЧИК
ХРАНИ И
ПРИРОДНИ СРЕДСТВА
ЗА БОРБА С РАКA
2014
Съдържание:
Глава 1
Токсични лечения................................................................9
„Големите 3“....................................................................9
Подправяне на сроковете.............................................20
Туморна паника.............................................................23
Вашата къща гори ли?..................................................25
Глава 2
Биология 101 и рак............................................................31
Биология на клетката....................................................31
Аеробно срещу анаеробно дишане.............................35
pH балансът..................................................................41
Какво предизвиква ракът?............................................48
Защо някои се разболяват от рак, а други не............53
Глава 3
Нетоксични лечения..........................................................59
Алое арборесценс.........................................................64
Био-оксидиращи терапии............................................66
Методът на Боб Бек......................................................74
Гроздовият лек на Брандт/Кер....................................77
Диетата на Будвиг.........................................................80
Селект-Будвиг...............................................................85
ДМСО/МСМ/Цезиев хлорид (“ДМЦХ").........................88
Ензимна/Метаболитна терапия....................................96
Чай Есиак.....................................................................101
Генератори на честоти................................................107
Терапията Герсон........................................................112
КОНОП.........................................................................118
Хипертермия...............................................................123
Интравенозен Витамин С...........................................127
I.P.T. (Инсулин потенцирана терапия).......................132
Life One........................................................................138
Олеандър.....................................................................143
Protocel (Entelev/Cancell)............................................146
Сода бикарбонат.........................................................153
Терапия Ултравиолетово кръвно облъчване (“uvbi")157
Витамин В17................................................................161
Глава 4
Пет стъпки & седем токсичности....................................167
5 Стъпки при лечение на рак.....................................167
7-те токсичности..........................................................170
Глава 5
3 често срещани вида рак & „кахексия“.........................183
Рак на гърдата.............................................................183
Рак на кожата..............................................................194
Рак на простатата.......................................................199
“Цикълът кахексия“.....................................................203
Глава 6
Отвратително загнили....................................................209
Какво е пречистване/детоксификация?.....................210
Смъртта започва в колона..........................................211
“Домино ефектът“.......................................................213
Има си ред...................................................................215
Глава 7
Храненето е съществено................................................229
“Бори го" или “Подхрани го".......................................229
Просто го изстискай!...................................................234
Растителни храни & фитонутриенти..........................235
Съществени ензими....................................................239
Липсващи минерали...................................................243
Жизненоважни витамини............................................248
Диета & болест............................................................249
Глава 8
Фантастични храни & супер добавки.............................253
Водорасли (Хлорела & Спирулина)...........................254
Алое вера (Глюконутриенти)......................................257
Оцет от ябълков сайдер.............................................260
Астрагалус...................................................................262
Пчелни продукти.........................................................264
Карнивора....................................................................268
Котешки нокът (Una de gato)......................................270
Кайен............................................................................272
Десерти CocoChia & Шоколадов чай Cocopure........274
Коензим Q10................................................................276
Колоидно сребро.........................................................278
Куркумин (Куркума).....................................................280
Ехинацея.....................................................................282
Елагинова киселина....................................................283
Етерични масла & мазнини........................................285
Чесън...........................................................................290
Джинджифил...............................................................292
Женшен........................................................................294
Глутатион.....................................................................295
Хидрастис....................................................................298
Хидроген пероксид (H2O2).........................................299
Йод...............................................................................301
IP6 / инозитол..............................................................303
“Living Fuel rx ".............................................................305
Мелатонин...................................................................306
MMS (Чудотворен минерален разтвор).....................310
Медицински гъби.........................................................313
Имел.............................................................................316
Масло от риган............................................................318
Пау Д'арко....................................................................320
Пробиотици/sbo-та......................................................322
Протандим...................................................................325
Протеолитични ензими...............................................327
Ресвератрол................................................................329
Селен...........................................................................332
Витамин Д....................................................................334
Вода.............................................................................337
Зеолити........................................................................339
Глава 9
Ганодерма........................................................................341
Глава 10
Кажете „НЕ“ на ГМО!.......................................................365
Фалшиво чувство на сигурност..................................365
Глава 11
"Мръсната дузина"..........................................................375
“Франкен-храни"..........................................................376
“Ужасни токсини".........................................................389
Глава 12
Аспартам..........................................................................407
Глава 13
Флуорид...........................................................................417
Какво е флуорид?.......................................................417
Мръсната история на флуорида................................418
„Примамка & прехвърляне“........................................422
Наци-Рако-Алцхаймеровата връзка..........................424
Флуоридни „експерти“.................................................426
Флуоридни проучвания...............................................427
Глава 14
Живак & Алцхаймер........................................................431
Живачна лудост..........................................................432
Връзката с Алцхаймер................................................436
Отървете се от живака & върнете назад Алцхаймер
......................................................................................438
Глава 15
Соя: „магическото зърно“?..............................................443
Заключение......................................................................451
Материалът в това издание е предназначен само
за информация и не може да се тълкува като
лекарски съвет. Читателите се съветват да
потърсят съвет от компетентен
професионалист за техните индивидуални
здравословни нужди. Информацията и възгледите
в това издание се смятат за точни и ясни, според
информацията достъпна до автора. Редакторът
и издателите не са отговорни за грешки или
пропуски.
Всички права запазени. Нито една част от тази

книга не може да бъде размножавана или предавана
под никаква форма или начин - електронен,
механичен или фотокопиране, освен включването
на кратки цитати при отпечатване на рецензия
или публикуване в Интернет, без разрешението на
автора или издателя.
Въпреки, че авторът и издателят са положили

всички усилия да осигурят целостта и
прецизността на информацията, съдържаща се в
тази книга, не приемат отговорност за грешки,
пропуски, неточности или всякакви налични
противоречия.
Глава 1
Токсични лечения
„Големите 3“
Ако имате рак е много вероятно лекарят ви скоро да ви
посъветва, че единственото възможно лечение е операция,
химиотерапия и/или лъчетерапия. Ако имате тумор, лекарят
ще се опита да изреже или да „разцепи“ туморът чрез
операция. След като ви разрежат, обикновено ще ви
препоръчат химиотерапия, за да се опитат да убият
останалите ракови клетки с токсични „отрови“. След това ще
завършат с лъчетерапия, за да „изгорят“ останалите ракови
клетки. Затова аз и много други имам предвид протоколът
„Големите 3“ като „Режи, трови и изгаряй“. Това е токсичният
протокол, за който всички ние сме били подведени да
вярваме, че е най-доброто лечение на рак.
Сега, с последните нововъведения в медицината, човек би
предположил, че „Големите 3“ подобряват прогнозата за рак,
нали? Не лекуваме ли по-голям процент от хора с рак в
сравнение с 1950? Отговорът е кънтящо „НЕ!“. В интерес на
истината опитът с „Големите 3“ е толкова жалък, че Раковата
Индустрия го счита за „успех“, ако шансът за оцеляване на
пациентите, които преминават през „Големите 3“ е равен на
шансът за оцеляване на пациенти, които не предприемат
нищо! Всяко едно от тези лечения е инвазивно, има
унищожителни странични ефекти и третира само симптомите,
а не причините за рак.
9
Храни и природни средства за борба с ракa
Истината е, че „Големите 3“ причиняват

разпространението и ремисията на рак! Според броят от 21
септември 1989 на списанието за медицина на Нова Англия,
„Вторичните ракове са познати по усложнението от
химиотерапията и облъчването, използвани при лечението на
лимфома на Ходжин и не-Ходжинови лимфоми и други
първични ракове.“ Д-р Лучиан Израел, известен онколог,
написал в своята книга „Победата над Рака“, че няколко
изследвания са показали, че пациентите с рак, които
преминават лечение с радиация имат по-голям шанс раковите
им клетки да метастазират към други места в тялото.
Радиоактивността използвана за убиването на раковите клетки
отключва процеси по мутация на ДНК, които създават ракови
клетки от друг тип.
В своята книга „Раковата
Индустрия“, д-р Ралф Мос
заявява: „През 1902 година
немски лекар регистрира
първият случай на човешки рак
причинен от радиация: туморът
се появил на мястото на
хронично възпаление
причинено от излагане на
рентгеново лъчение. Експерименти проведени през 1906
година подсказват, че левкемията (рак на кръвта) може да
бъде причинена след излагане на радиоактивният елемент
радий. До 1911 година са докладвани 94 случаи на рак
предизвикан от радиация, повечето от половината (54) от тях
при лекари или персонал. До 1922 година над 100 радиолози
са починали от рак, предизвикан от рентгенови лъчи...
Специалист по рак на мозъка стоеше в хола ми и каза, че
никога няма да се изложи на радиация ако има мозъчен тумор.
Аз го попитах: „Но не пращате ли хора на лъчетерапия?“, а той
отговори: „Разбира се, щяха да ме изгонят от болницата ако не
го правех.“
10
Глава 1Токсични лечения
„Усложненията, последващи високо дозирана лъчетерапия

за рак на гърдата са: жилести, свити гърди, фрактури на
ребрата, белези на плеврата и/или белите дробове, увреждане
на нервите, белези около сърцето, потискане на всички кръвни
клетки, потискане на имунната система.“ - според д-р Роберт
Ф. Джоунс, написано в Сиатъл Таймс на 27 юли 1980.
Продължава: „Много усложнения от радиацията не се
появяват няколко години след лечението, давайки на лекаря и
пациентът лъжливо чувство за сигурност, за години или две
след терапията. Костният мозък, в който се произвеждат
кръвните клетки е силно унищожен в лицето на лъчението...
Това е необратим ефект.“ В своята книга „Да разберем рака“,
д-р Джон Ласцло (бивш вицепрезидент по изследванията на
Американското Раково Общество) показва, че когато
химиотерапията и радиацията са приложени заедно,
вторичните тумори имат 25 пъти по-голям шанс за появяване
от нормалното.
Според проучване публикувано в Архивите на Вътрешната
Медицина (2009), сканирането с компютърната томография
(КТ) предизвиква 29000 случаи на рак и 14500 смъртни случая
в САЩ всяка година. В проучването изследователите открили,
че хората са изложени на четири пъти по-голяма радиация,
отколкото е изчислено в по-ранни изследвания. На базата на
тези високи измервания, един пациент може да получи
радиация от един КТ скенер равно на 74 мамограми или 442
рентгена на гърдите!
Практически всички ракови операции са ненужни. Според
д-р Патрик МакГрейди: „Въпреки че окончателно е доказано,
че изрязването на лимфните възли след лъчетерапия не
предотвратява разпространението на рак на шийката на
матката, все още ще видите лимфаденектомии извършващи
се рутинно в цялата страна. Това, въпреки фактът, че
лимфаденектомиите карат жените да се чувстват толкова зле,
че те искат да умрат и са доказано безполезни процедури.“
11
Операцията много пъти е виновна за разпространението

на рак, тъй като небрежно боравене с туморна тъкан от страна
на хирург буквално може да разсипе милион ракови клетки в
кръвообращението на пациент болен от рак. Биопсиите също
могат да доведат до разпространението на рак. Според д-р
Доналд Кели в книгата му „Един Отговор за Рака“: „Често по
време на биопсията злокачественият тумор е разрязван по
дължина, което разпространява и ускорява растежа.
Биопсиите с игла могат да доведат до същите трагични
резултати.“
Доклад от 1986 година, в Списанието за Медицина на
Нова Англия, оценил прогресът срещу рак в САЩ в периода от
1950 до 1982 година. Въпреки прогресът срещу някои редки
форма на рак, равняващи се от един до два процента от
общият брой смъртни случаи предизвикани от болестта,
докладът установил, че общото темпо на смъртните случаи се
е увеличило съществено от 1950 година насам. „Основното,
заключение, което можем да извадим, е че 35 години на
задълбочени усилия, фокусиращи се главно на подобряване
на, лечението трябва с право да се считат за провал.“
Докладът по нататък заключава: „Губим битката срещу рака.“
Когато президентът Никсън
обявил „война на рака“,
милиарди долари за проучвания
били дадени на
изследователите, предназначени
за намиране на лекарство за рак.
Така че ако сте лекар който
прави пари от публикуване на
изследвания за рак, по-добре е
да не сменяте статуквото (т.е.
„Големите 3“), защото ако го направите най-вероятно
средствата ви ще бъдат спрени. Например, през 1966 година
д-р Ървин Д. Брос и четирима колеги публикували ред
разтърсващи статии, озаглавени „Наистина ли е нужна
токсичността.“ В тези статии те просто задали въпрос дали е
12
възможно да се намери алтернатива на химиотерапията и

облъчването, тъй като и двете са силно токсични. Резултатът:
бързо загубили поддръжката от държавата за изследвания по
тестването на лекарства.
Химиотерапията е токсична, карциногенна (причинява
рак), разрушава червените кръвни телца, унищожава имунната
система и убива жизненоважни органи. Колко е отровна
химиотерапията? Помислете... косата ви опада, имунната ви
система е разрушена, повдига ви се постоянно, разболявате
се и повръщате, често ви е замаяно и имате силно
главоболие. Не са ли това знаци, че това нещо е отрова и не
принадлежи на тялото ви? Не съм лекар, но това със
сигурност изглежда странен начин да „излекуваш“ някого.
Един от проблемите е, че сме измамени от Лекарската
Мафия и Раковата Индустрия с фалшиви статистики,
погрешна наука и подправени проучвания. Според Уебстър
Кер „Безполезността на операцията, химиотерапията и
облъчването е скрита зад лабиринт от много подправени и
подвеждащи статистики, подвеждащи определения,
безсмислени понятия и много други методи.“
След като се „разровите“ из измислените статистики на
Раковата Индустрия, ще научите, че истинския процент на
излекуваните (т. е. 5-годишно оцеляване) с химиотерапия е
малко над 2%. В интерес на истината, според проучване
проведено от Отдел по Радиационна Онкология към Раковият
Център на Северен Сидни, и публикувано през декември 2004
година в изданието Клинична Онкология, действителното
влияние на химиотерапията за 5-годишно оцеляване при
пълнолетни американци е нищожните 2.1%.
За съжаление, истината е, че много хора, които „умират от
рак“, всъщност умират от традиционното лечение по-рано,
отколкото биха умрели от самият рак. Накратко, лечението ги
убива преди рака. В интерес на истината,
химиотерапевтичното лекарство „5FU” е наричано от лекарите
„5 крачки под земята“ заради смъртоносният му страничен
13
ефект.
Но не приемайте думите ми за чиста истина, ето какво
казва д-р Алън Левин по темата: „Повечето ракови пациенти в
страната умират от химиотерапия. Химиотерапията не
премахва рак на гърдата, червата или белите дробове. Този
факт е документиран преди повече от десетилетие и лекарите
все още използват химиотерапия за тези тумори.“ Точно така,
„Големите 3“ доказано скъсяват живота в много случаи. В
своята книга „Темата за Рака: Когато убиването трябва да
спре“, Дик Ричардс цитира редица изследвания от аутопсии,
които показват, че раковите пациенти всъщност са починали
от стандартното лечение преди туморът да е имал
възможността да ги убие. Само помислете. Химиотерапията
винаги е била разработвана от отровни токсични химикали,
нали? Така че винаги е имало тънка линия между
предписването на „лечебна доза“ и убиването на раково болен
пациент. Много лекари прекрачват тази линия. В своята книга
„Когато лечението стане престъпление“, Кени Аусубел
отбелязва, че при изпробването на лекарство за химиотерапия
предназначено за левкемия, огромните 42% от пациентите
починали директно от токсичността на самото лекарство!
Интересно е да се отбележи, че лекарствата за
химиотерапия в началото са били извличани от
експериментите с азотен иприт от Първата и Втората световни
войни. Било е отбелязано, че излагането на иприт (горчичен
газ) предизвиква унищожаването на бързо растящи тъкани, и
така е било предположено, че тъй като ракът расте бързо, тези
отрови могат да убият раковата тъкан. Е, били са прави...
излагането на този газ наистина убива раковите клетки. Няма
спор, химиотерапията и радиацията смаляват размерът на
тумора и убиват раковите клетки. Но еквивалентно ли е
смаляването на тумор с лечението на рак? Имат ли те пряка
връзка? Отговорът е „не“. Според д-р Ралф Мос, „Ако може да
смалиш тумора с 50% или повече за 28 дни, значи имаш
дефиницията на АХЛ за активно лекарство. Това се нарича
време за резултат, имате резултат... (но) когато проверите
14
дали се увеличава продължителността на живота от това

лечение, това което намирате е алабалистика и песни и танци
за живот без болестта. В крайна сметка няма доказателство,
че химиотерапията, в болшинството от случаите, удължава
живота, и това е ГОЛЯМАТА ЛЪЖА за химиотерапията, че
някак има връзка между смаляването на тумора и
удължаването на живота на пациента.“
Ето ги фактите. През 1942
година Раковият Център на
Мемориал Слоан-Кетеринг тихо
започнал да лекува рак на
гърдата с производни на
горчичния газ. Никой не бил
излекуван. Опити с химиотерапия
са били провеждани в Йейл около
1943 година, където 160 пациенти били третирани. Отново
никой не бил излекуван. Но след като химиотерапията
смалява тумори, изследователите били толкова развълнувани,
че обявили опитите с химиотерапията за „успех.“
Предполагам, че трябва да дефинираме какво точно значи
„успех“, нали? В решително писмо до д-р Франк Раушер (негов
шеф в НИР), д-р Дийн Бърк осъдил политиката на института
да продължава да одобрява лекарства за химиотерапия,
когато всички знаят, че те причиняват рак. Той пише:
„Иронично, всички химиотерапевтични противоракови
вещества одобрени от Агенцията за храни и лекарства за
използване или тестване при ракови болни пациенти са (1)
силно или разнородно токсични в приложените дози; (2)
подчертано имунопотискащи, тоест разрушаващи
естествената устойчивост към различни болести, включително
и рак; и (3) обикновено силно канцерогенни... Тези вече добре
установени факти са били предадени в множество публикации
от самият Национален Институт за Рак, както и навсякъде в
САЩ, и дори по света.“ (20/Април/73 Писмо до Франк Раушер,
Грифин, „Лични Писма“)
15
В своята книга „Съмнения относно Химиотерапията“, д-р

Ралф Мос пише: „Установено е, че количеството отровни
химикали, което е нужно, за да убие всяка останала ракова
клетка, убива пациентът много преди да убие тумора... Помня
историята на химиотерапевт от Слоан Кетеринг, който щом
разбрал, че има рак казал на своите колеги, „Правете каквото
искате, но не и химиотерапия.“ Обществена тайна е, че
служител на Слоан Кетеринг изпратил своята майка за
алтернативно лечение в Германия. Може би най-странното
нещо относно химиотерапията е, че повечето от тези
лекарства са канцерогенни сами по себе си. Това може би е
учудващо за обикновеният читател – че лекарства борещи се с
рак причиняват рак. Все пак това е неоспорим факт.“
Според д-р Джон Даймън, „Изследване с над 10,000
пациенти показва ясно, че успехът на химиотерапията при
болестта на Ходжин (лимфома) всъщност е лъжа. Пациенти
подложени на химиотерапия имат 14 пъти по-голям шанс да
развият левкемия и 6 пъти по-голям шанс да развият рак на
костите, ставите и меките тъкани, спрямо тези пациенти, които
не се подлагат на химиотерапия.“Деца, които са успешно
лекувани за болестта на Ходжин, имат 18 пъти по-голям шанс
да развият вторични злокачествени тумори. Момичетата имат
35% шанс да развият рак на гърдата преди да навършат 40 –
което е 75 пъти повече от средното. Рискът от левкемия се
увеличил значително само четири години след успешно
приключване на лечението и достига плато след 14 години, но
рискът от развитие на плътни тумори останал висок и
достигнал 30% на 30 години.“
Мислите ли, че вашият онколог би се подложил на
химиотерапия, ако самият той имаше диагнозата рак?
Раковият център МакГил в Монтреал, един от най-големите и
уважавани центрове за лечение на рак в света, анкетирал 64
онколози, за да проверят как биха реагирали на диагнозата
рак. Резултатите ще ви разтресат. Подхилвате ли се?
Петдесет и осем (58) отговорили, че химиотерапията е
недопустима за тях и техните семейства поради фактът, че не
16
работи и е токсична за системата на организма. (Филипи Дей,

„Рак: Защо все още умираме да разберем истината“) Това
означава че 91% от онколозите не биха се подложили на
химиотерапия! Мислите ли, че знаят нещо, което не казват на
обществото?
В допълнението на второто издание на своята книга
„Гоненията и делото на Гастон Наесенс“, Кристофър Бърд
описва личните си преживявания с няколко лекари, които са
наясно, че лекуват пациенти с процедури, които не работят.
„Тринадесет от лекарите, които ми се обадиха, горяха от
нетърпение да разберат как да получат достъп до лечение
като това изработено от Гастон Наесенс за самите тях, техните
съпруги или близки, за да лекуват тежки случаи на рак, с които
са се сблъскали. Във всеки случай аз вмъквах свой въпрос:
„Докторе, как така не съветвате себе си (или близките си) да
предприемат същото лечение, което толкова дълго време
препоръчвате на своите пациенти? Химиотерапия или
лъчетерапия, или нещо подобно?“ И всеки път, макар и
формулиран различно, отговорът беше: „Защото знаем, че не
работи!“ Когато чувах този отговор, понякога произнесен късно
вечер, се чудех дали не живея в полудял лекарски свят.“
Ракът е болест, появяваща се в резултат на нарушена
имунна система. Известно е, че химиотерапията унищожава
имунната система. Гатанката е: как може да излекуваш болест
произлизаща от понижена имунна система с лекарство, което
я понижава още повече? Помислете за това. Няма абсолютно
никакъв смисъл.
През 1980-те, д-р Улрих Абел, немски епидемиолог,
направил подробен анализ на всяко голямо проучване и
клинично изследване на химиотерапията правено някога. За
да гарантира, че не изпуска някое от тях, той се свързал с над
350 лекарски центъра по света, със запитването да го снабдят
с всичко, което имат по темата за рака. Преди да публикува
докладът си, Абел най-вероятно е знаел повече за
химиотерапията от всеки друг в света. Резултатите били
удивителни! В този доклад, публикуван в Ланцет през август
17
1991 година, д-р Абел заявил: „Успехът на повечето

химиотерапии е ужасяващ... Няма научни доказателства за
способността ѝ да увеличава значително живота на
пациентите, страдащи от най-срещаните форми на рак...
Химиотерапията за злокачествени образувания, твърде
напреднали за операция, които наброяват 80% от всички
случаи на рак, е научна безсмислица.“ Разбира се Лекарската
Мафия веднага нападнала личността на д-р Абел, тъй като не
могли да нападнат труда му. Това е стандартна процедура.
Очаквано, никоя масова медия дори не споменала подробното
проучване на Абел: то било напълно погребано.
Д-р Глен Уорнър, който починал през 2000, бил един от
най-високо квалифицираните ракови специалисти в
Съединените щати. Той използвал алтернативни лечения за
раковите си пациенти с голям успех. За лечението на рак в
страната той казал: „Имам индустрия за милиарди долари,
която убива хора наляво и надясно само за финансова изгода.
Тяхната идея при изследванията е да проверят дали две дози
от тази отрова са по-добре от три дози от същата отрова.“ д-р
Алан С Никсон, бивш президент на Американското Химично
Общество, заявява: „Като химик обучен да тълкува факти, за
мен е неразбираемо как лекарите могат да игнорират ясните
доказателства, че химиотерапията прави много повече зло,
отколкото добро.“ Според д-р Чарлс Мат, френски специалист
по рак: „Ако аз получа рак, никога не бих отишъл в обикновен
център за лечение на рак. Само раково болни, които живеят
далеч от такъв център имат шанс.“
Все още, ден след ден, година след година, Раковата
Индустрия продължава да слага тези отровни химикали в
телата на раковите пациенти. И пациентите позволяват да го
правят, дори се нагърбват доброволно като, „опитни зайчета“,
за нови изследвания, просто защото някой с диплома от
факултета по болести (познат още като факултет по медицина)
им е казал, че това е „единствената възможност.“ Струва им
много пари, за да отровят телата на раковите пациенти и тези
пациентите с радост им плащат. За съжаление, някои хора
18
харчат 6-цифрени суми годишно за отравянето на телата си,

защото „лекарят така им е казал.“
Не бях учуден да разбера, че последните проучвания
сочат, че фармацевтите, които приготвят химиотерапията, са в
опасност от „вторична химиотерапия“. Броят на Сиатъл Таймс
от юли 2010 година съобщава: „Датски епидемиолози
използвали раковите регистри от 1940-те до края на 1980-те,
за да дадат сведения за значително повишен риск от левкемия
сред сестрите, работещи в онкологията, а по-късно и
лекарите. Миналата година друго датско изследване, от над
92,000 сестри, открило повишен риск от рак на гърдата,
щитовидната жлеза, нервната система и мозъка... Току-що
приключило изследване от Центъра за Контрол на Болестите
(ЦКБ) на САЩ – продължаващо 10 години и най-голямото до
днес – потвърждава, че химиотерапията продължава да
замърсява работните площи, където се използва и в някои
случаи дори е открита в урината на тези, които работят с нея.
„Казват, че хората, които живеят в стъклени къщи не трябва да
хвърлят камъни. По същият начин може да се каже, че
фармацевтите, които работят с химични отрови не трябва да
се чудят ако един ден открият, че се самоубиват с тях.“
Според думите на Майк Адамс: „Да лекуваш рак с
химиотерапия е като да лекуваш алкохолизъм с водка. Като
това да лекуваш сърдечните болести със сирене или диабет с
високофруктозен сироп от царевица. Ракът не може да се
излекува от същото нещо, което го предизвиква. Не
позволявайте на някой онколог да ви убеди за химиотерапия
като се опитва да ви сплаши. Те са добри в това. Така че
следващият път когато настоява да започнете химиотерапия,
помолете го той да изпие малко пръв. Ако вашият онколог не
иска да пие химиотерапия пред вас, за да ви докаже, че е
безопасна, защо трябва да се съгласявате тя да бъде
инжектирана в тялото ви?“
19
Подправяне на сроковете
Лъжат ли медиите, когато казват, че побеждавам във
войната срещу рака? С една дума „да“, но само защото
Раковата Индустрия лъже медиите. Раковата индустрия ни
казва, че благодарение на напредъка в химиотерапията хората
живеят по-дълго. Това е лъжа. Те са успели да увековечат
този мит чрез подправянето на данните и сроковете.
Д-р Джон Бейлър, който прекарал 20 години в щаба на
НИР и бил редактор на неговото списание, внася малко
светлина по темата: „Статистките за оцеляването след пет
години на Американското Раково общество са силно
подвеждащи. Те не включват само рак, и понеже можем да ги
диагностицираме на по-ранен етап, пациентите привидно
живеят по-дълго. Цялото наше проучване на рака през
последните 20 години е пълен провал. Повече хора над 30-
годишна възраст умират от рак от когато и да било... Повече
жени с леки или доброкачествени болести са включени в
статистиките и се броят за „излекувани.“ Когато чиновниците
от правителството сочат броят на оцелелите и казват, че
печелят войната срещу рака те използват процентът на
оцелелите неправилно.“
Ето как Г. Едуард Грифин поставя въпросът в своята книга
„Светът без Рак“: „Ясно е, че Американското Раково Общество
– или поне някой начело на него - се опитва да пробута на
американският народ старомоден трик. Истината е - въпреки
статистиките на АРО – че общоприетата медицина няма
„доказано лечение за рак“, а това, което има е напълно
недостатъчно, имайки предвид престижът, на който се радва,
парите, които събира и превзетата насмешка, която получават
тези, които не желаят да се подложат на тяхното лечение.
Раковата Индустрия използва снобизъм, фанатизъм,
сплашване и манипулация, за да запази пациентите имащи
рак напълно невежи относно истината касаеща токсичността
20
на лечението с „Големите 3“ и нетоксичните алтернативи на

лечението на рак. Както се казва: „Този, който определя
правилата печели играта.“
Ето как Раковата Индустрия манипулира данните и
преформулира сроковете (т. е. ни лъже) относно последиците
от „Големите 3“:
• Раковата Индустрия дефинира терминът „излекуван“ за
всеки раков пациент, който оцелее пет години след
поставянето на диагнозата. Това не означава
„оздравял“ нито пък „без наличието на рак“. В
следствие на подобреното диагностициране на рака, в
момента имаме възможност да видим тумор месеци,
дори години, по-рано, отколкото преди, благодарение
на модерни кръвни тестове и образна диагностика. В
резултат на това сега пациентите живеят по-дълго, тъй
като диагнозата се поставя по-рано. Обаче ако
пациентът развие рак след края на този период или ако
е обезобразен от болестта или лечението, или ако е
мъртъв два дни след края на периода - все още ще се
считат за „излекувани.“
• Раковата Индустрия обикновено пропуска определена
група от хора в своите статистики и включва
определена група, в зависимост от това кое ще направи
статистиката им в полза на „Големите 3“. Точно така. Те
определят кой да изберат. Например, пациентите с рак
на белите дробове обикновено са изключени от
статистиките им, въпреки фактът, че ракът на белия
дроб е водещ по смъртност сред другите видове рак. И
определени видове рак, като немеланомният рак на
кожата, са винаги включени в техните статистики, тъй
като 99% от пациентите с този рак надживяват петте
години, а така увеличават процентът на „излекуваните.“
Съмнително, а?
21
• Раковата Индустрия обикновено премахва пациент,

който почива по време на лечение с „Големите 3“ от
хората избрани за статистиката. Какво означава това?
Означава, че ако има десет пациенти подложени на
химиотерапия продължаваща шестдесет дни и десет от
тях умрат преди шестдесетия ден, и само един оцелее
до приключване на лечението, то деветте са премахват
и се твърди, че лечението има 100% успеваемост!
• Друг трик, който Раковата Индустрия използва в своите
статистики, е да игнорира броят на хората, които
умират от ефекта на „Големите 3.“ С други думи, нека
да кажем, че сте избрали химиотерапия и в резултат на
слабата ви имунна система хващате пневмония и
умирате. Е, знаете ли, че вашата смърт няма да бъда
считана в следствие на рак? Точно това се случи с
моята майка. „Лечението“ против рак ѝ причини
мозъчен инсулт и в свидетелството ѝ за смърт пишеше
„смърт поради инсулт.“ Така, в изкривената перспектива
на Раковата Индустрия, въпреки факта, че сега е
мъртва, раковото лечение на моята майка е успех.
Колко извратено е това?
• Също така Раковата Индустрия ни казва, че ако
лекарството за химиотерапия свива размерът на
тумора, то се счита за ефективно. Но какво означава
ефективно? Означава ли, че пациентът ще живее по-
дълго? Не. Добре документирано е, че свиването на
тумор не е свързано с по-голям шанс за оцеляване.
22
Туморна паника
Раковата индустрия е в „туморна паника.“ Повечето
онколози са толкова вманиачени в смаляването на размера на
тумор, че прекрачват границата напълно. Вижте,
химиотерапията смалява туморите, така е. Все пак, въпреки
факта, че онколозите успяват да смалят тумора, често
раковият пациент все пак умира. Но защо? Причината е, че
размерът на тумора няма нищо общо с лечението на рака.
Туморът е като лампата за „проверка на двигателя“ във
вашата кола. Появява се само след като вече има проблем, но
лампата сама по себе си не е проблем. Счупвате лампата или
се опитвате да поправите основния проблем? Туморът е
просто сигнал, че нещо ужасно грешно се случва в тялото. Той
е върхът на айсберга.
Според Уебстър Кер: „Традиционната медицина, със своят
фокус на високодоходният тумор, е промила мозъка на
обществото да мисли, че туморът е рак. Всъщност съм виждал
традиционни уеб сайтове, които казват, че туморите са
изградени единствено от ракови клетки. Всичко това са
глупости. Туморът може да бъде съставен само от ракови
клетки толкова, колкото една къща може да бъде изградена от
нефт. Раковите клетки НЕ МОГАТ да образуват тъкан. НЯМА
начин един тумор да бъде изграден единствено от ракови
клетки. Раковите клетки живеят в тъканта на тумора. Затова се
правят биопсиите. Затова ако убиете раковите клетки в тумора
той става просто безобидно парче тъкан! При алтернативното
лечение на рак се отделя малко, ако въобще се отделя,
някакво внимание на размера на тумора. Ако размерът на
тумора леко се увеличи, за много видове рак това не е
проблем. Раковите клетки в тумора са важни, а не самата
тъкан. Но дори и самите ракови клетки в тъканта на тумора не
заплашват живота на пациента... РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО на
раковите клетки е това, което убива пациентите. Нищо в
традиционната медицина не се занимава с разпространението
23
на рака.“
В своята книга „Жив и здрав“, д-р Бинзел твърди, че при
основните видове рак (с няколко изключения) туморът не
излага на риск здравето и не застрашава живота. Това, което
излага здравето на риск и застрашава живота е
разпространението на рака по останалата част от тялото.
Нищо в хирургията днес не може да предотврати
разпространението на рак. Откъде знаем? Само погледнете
статистиките. Времето за преживяване на пациент с рак не е
по-различно от това преди половин век. Единственият
напредък през последните 50 години е усъвършенстването в
начините за убиване на туморите с химиотерапия и лъчение.
Какво означава всичко това? Означава, че лекуваме грешното
нещо! Като се фокусираме само над тумора, а не на
истинската причина за рак (т.е. отслабената имунна система),
модерната медицина е оставила „лисицата в кокошкарника“...
и най-вероятно тя ще атакува отново!
Според д-р Филип Бинзел: „Проблемът с повечето (не
всички) Доктори и Онколози в сегашното общество е, че те са
обучени да бъдат „туморно ориентирани“... Например, когато
на пациент бива открит тумор, единственото нещо, което
лекарят обсъжда с пациента е какво смята да прави с
тумора... никой не пита как се чувства самият пациент. В
своето обучение по медицина си спомням добре как приемах
пациенти преминаващи лъчетерапия и/или химиотерапия.
Туморът се смаляваше, но пациентът ставаше все по-болен и
по-болен. На аутопсията се чуваше: „Не е ли чудо! Туморът го
няма!“ Да, него го нямаше, а също и пациентът. Колко милиона
пъти трябва да повтаряме тези сценарии преди да разберем,
че третираме грешното нещо?“
24
Вашата къща гори ли?

Представете си, че имате хубава удобна къща за 300 000$
в провинцията, но близко до малък град. Докато сте до
магазина, къщата ви се запалва. След като се връщате вкъщи
виждате, че две от стаите в къщата са в пламъци и пожарът се
разраства. Веднага се обаждате на пожарната. След двадесет
минути три пожарни коли пристигат. Мъжете и жените от
първата пожарна кола изваждат тежки костюми и брадви и
притичват до къщата, започвайки да режат частите от нея,
които вече са изгорели. Те режат яростно; след като са
отрязали около 10% от частта от къщата, която е изгоряла те
спират и се връщат обратно в пожарната кола.
Забелязахте, че пожарникарите не направиха нищо, за да
спрат разпространението на пожара. Това, което отрязаха
дори не гореше и определено нямаше нищо общо с
бушуващия пожар. Виждате мъжете и жените от втората
пожарна кола да изваждат маркучи и да пръскат прах върху
огъня. Количеството прах, което пръскат ви се струва
недостатъчно, за да изгаси този пожар. Но забелязвате, че
докато прахта забавя разпространението на пожара, също
така уврежда силно частите от къщата, които не горят.
Объркан, питате пожарникаря какво представлява прахта.
Отговарят ви, че е много отровна киселина способна да загаси
пожар, но не могат да пръскат много от нея, защото иначе
цялата къща ще се превърне в купчина камъни от киселината.
Затова, всичко което могат да направят е да забавят
разпространението на пожара, но не могат да го спрат. Още по
объркан питате защо не носят вода в колата. Отговарят ви, че
гасенето на запалена къща с вода са „бабини деветини“ и тя
не е ефективна. Заявяват ви, че правителственият регулатор,
Пожарната Администрация (ПА), е проучил водата и е
установил, че тя е „недоказан“ метод за гасене на горящи
къщи.
25
Тихичко си мънкате, че сигурно има огромна задкулисна

връзка между ПА и химическите компании. Докато си
говорехте с мъжете и жените от втората пожарна кола, петима
мъже са изскочили от третата пожарна кола. Те ви питат къде
в хола се намира дивана. Давате им обща посока за това къде
в холът ви е дивана, който предполагате в момента гори.
Всеки от тях моментално изважда пушка 30-06 калибър и
започва да стреля от мястото си до пожарната кола. Вие
крещите и ги питате какво правят. Отговарят ви, че са научени,
че е много лошо да имаш диван в къщата при пожар, затова се
опитват да го разпръснат на парчета. Поясняват: „Мислим, че
правим нещо добро.“ Казвате, че дори и диванът да помага за
разпространението на пожара, опитвайки се да го разпръснат
на парчета стоейки извън къщата, те правят дупки по страните
на самата къща.
Макар и разпространението
на пожар в къщата да бе
забавено от отровните киселини,
след два часа нямате къща.
Пожарникарите са горди с това,
че са го забавили. Казват ви, че
къщата е издържала час повече
заради тяхната работа.
Поздравяват се между себе си,
качват се в пожарните коли и се връщат в пожарното
управление. Между пламъците, киселините и патроните,
къщата ви е купчина отломки. Рязането на вече изгорелият
дървен материал от първата пожарна кола нямаше абсолютно
никакъв ефект върху спирането на пожара. Всъщност, нищо
направено не спря разпространението на пожара, само го
забави. Удивен сте от видяното. Мислите си защо
„разследващите журналисти“ не са се нахвърлили върху
случая. След това осъзнавате колко много реклами имат
химическите компании по телевизията и разбирате защо
„разследващите журналисти“ държат устите си затворени.
26
„Вашата къща гори ли?“ е написана от Уебстър Кер и

блестящо представя очевидната некомпетентност на
„Големите 3.“ Разбира се, първата пожарна кола представлява
хирургията, втората химиотерапията и третата лъчетерапията.
Режи, Трови и Изгаряй.
Въпреки факта, че традиционните лечения на рак от
„Големите 3“ са токсични, имунопотискащи и карциногенни,
онколозите продължават да изписват този метод за лечение.
Но защо? Следвайте парите. Лечението с „Големите 3“ е
основата на бизнес за МИЛИАРДИ долари. За съжаление, ако
имате рак и изберете „Големите 3“, шансовете сочат, че ще
умрете от усложненията на лечението преди да имате време
да умрете от рак. Макар и с изкривена ирония, може да се
каже, че „Големите 3“ предотвратяват много от раковите
пациенти да умрат от рак... Вместо това те умират от
„лечението.“
Историята на Кати Вернеки

През януари 2005 година на Кати Вернеки била открита
лимфома на Ходжин (рак на лимфните възли), когато тя била
само на 12 години. Родителите ѝ я завели в спешното
отделение с подозрение за пневмония, но се оказало много
по-лошо. Докторите ги убедели, че Кати се нуждае от
химиотерапия и те неохотно приели. Лекарите препоръчали и
лъчетерапия, но семейство Вернеки отказало. Кати казва:
„Нямам нужда от лечение с радиация. И никой не ме пита
какво искам. Това си е моето тяло.“
Опитвайки се да принуди семейство Вернеки да подложат
Кати на традиционно раково лечение, съвременното
„правителствено Гестапо“ (Службата за защита на детото)
отнела Кати от родителите ѝ през 2005 година, след като
получили сведения, че Кати и майка ѝ се крият в семейното
ранчо с цел да избегнат лъчетерапията, за която лекарите
твърдели, че Кати има нужда, за да оцелее. Властите взели
попечителството над Кати и арестували майка ѝ за намеса при
27
грижите за детето. Точно така, правителството на Тексас

отвлякло дете от семейството му с цел да го отрови и след
това арестувало майката за опит да спаси детето си от
отравяне.
Майка ѝ трябвало да плати 50,000$ гаранция, за да
излезе от затвора. Представете си... 50,000$, за да защитиш
собственото си дете! Това е нелепо! Чувал съм за убийци,
които са излизали за по малко от 50,000$ гаранция! В
допълнение към отвличането на дъщеря си, СЗД поставила
тримата ѝ синове в дом за сираци. Адвокатите от Отдела за
Семейна Защита в Тексас, заявили в съда, че семейство
Вернеки е „медицински небрежно“ заради отказ от
лъчетерапия. Очевидно тези адвокати са блажено неосъзнати
за иронията в това твърдение. В края на 2005 година, съдът в
Тексас постановил, че на семейство Вернеки ще бъде
„разрешено“ да изведат Кати извън щата за консултация с
алтернативен раков лекар, но не преди да премине през още 5
дни от химио-отрова. В крайна сметка Кати била освободена и
върната при семейството си. За щастие, химиотерапията не
убила Кати и тя оцеляла въпреки ужасното лечение. Тази
история е отличен пример за това как Лекарската Мафия е
извън всякакъв контрол.
Ако си мислите, че живеем в „свободно“ общество,
помислете отново. Сега, под ръководството на болестно
ориентиран раков специалист, съдия може да нареди на СЗД
да отвлече дете от собственият му дом, да го запрати в
болница и да влее отровни химикали във вените му! Според
Майк Адамс: „Това въобще не е здравеопазване за хора. Това
е система за контрол. Как контролираш населението? Тровиш
ги, от люлка до гроб. Държиш ги в мисловна мъгла. Объркваш
ги с картини от телевизията. Банкрутираш ги със сметки за
лечение. И ако не отстъпят, арестуваш ги с насочено оръжие и
тероризираш семейството им за пример. Наричам го лекарски
тероризъм спонсориран от държавата. В този случай
държавата е Тексас. Според мен, в едно честно общество,
служителите на СЗД от Тексас трябва да бъдат арестувани и
28
обвинени в отвличане, а онколозите участващи в раковата

конспирация трябва да бъдат съдени от международен съд за
престъпления срещу човечеството. Не е ли престъпление да
инжектираш дете със смъртоносни химикали против волята му
и тази на родителите му? Ако аз напълня спринцовка със
същите химикали използвани при това момиче и я инжектирам
във вашата ръка без разрешение, ще бъда (оправдано) съден
за опит за убийство.“
29
Глава 2
Биология 101 и рак
Биология на клетката
Преди да преминем към причината за рак е важно да
добием основна представа за биологията, както и да
дефинираме термините, които ще бъдат използвани по-
нататък в книгата. Така че, нека започваме!
Господ е създал телата ни
по удивителен начин. Сърцето
ни изпомпва кръв през вени,
артерии и капиляри до всяка
клетка на тялото. Представете
си, че вашето тяло е държава, а
клетките са нейните жители. За
да бъде държавата силна,
гражданите ѝ трябва да имат
различни задължения,
правилните инструменти за изпълняването на тези
задължения, правилно хранене, за да бъдат здрави, системи
за транспорт и комуникация, система за преработка на
отпадъци, сигурно място за почивка и защита от токсини, които
искат да им навредят. Нашата цел е да предоставим всичките
тези изисквания на клетката.
Също като хората, нашите клетки биват с различни
размери и форми и всички те имат различни способности и
задължения. Но всички те са жизненоважни за здравето на
нашето тяло. Клетките, които събират „боклук“ са толкова
31
важни, колкото клетките, които „сервират храната“ и клетките

за „комуникация“. Всички наши клетки са силно структурирани.
В центъра на клетката е ядрото, което е еквивалентно на
„мозък“. Ядрото е покрито от плазмена мембрана. Любопитно,
но освен червените кръвни телца, всички клетки в нашето тяло
имат ядро.
Простирайки се от ядрото до клетъчна мембрана („кожата“
на клетката) са клетъчните влакна, които са скелетът на
клетката. Тези клетъчни влакна също така служат като
„мускули“ на клетката, позволявайки ѝ да са разтяга в
различни форми. Тази способност за промяна на формата се
нарича плеоморфизъм. Във влакната на клетките са вградени
органелите, които са като „малки органи“, тъй като всеки от тях
има специфична функция. Както споменах, „кожата“ на
клетката се нарича мембрана и е изградена от белтъчни
молекули. Някои от тези белтъци играят ролята на „етикет“ за
идентификация на типа клетка, докато други са като „врата“ на
клетката.
Здравите клетки са аеробни, тоест функционират
правилно в присъствието на достатъчно количество кислород.
Здравите клетки метаболизират (изгарят) кислород и глюкоза
(кръвна захар) за производството на трифосфат (АТФ), което е
енергийната „валута“ на клетките. Този процес се нарича
аеробно дишане (или аеробен метаболизъм). Този цикъл на
създаване на енергия, наречен цикълът на Кребс, се извършва
в митохондрията, която е органел съставен от външна
мембрана и вътрешна мембрана. Ензимите нужни за
производството на енергия лежат на вътрешната мембрана.
АТФ се състои от три фосфата. Разкъсването на връзката
между вторият и третият фосфат отделя енергия за
захранването на практически всички клетъчни процеси.
Учудващо, всички ние генерираме метаболитна енергия, за да
произведем собственото ни тегло в АТФ всеки ден само за да
функционираме! Всяка секунда, всяка от нашите почти 60
трилион клетки консумира и регенерира 12 милиона молекули
АТФ.
32
Глава 2Биология 101 и рак
Производството на АТФ е главна основна функция на

всяка човешка клетка. Без нея, основни дейности като
клетъчно възстановяване, и синтез на белтъци, ензими,
хормони и невротрансмитери би бил невъзможен.
Възстановяването на ДНК и възпроизводството на клетки биха
спрели. Много фактори като стареене, лоша диета,
неправилно хранене и външни токсини могат да забавят това
критично важно производство на енергия. Отрицателно
заредените електрони водород са източник на енергия нужен
за производството на това изумително количество АТФ.
След като АТФ е
произведен се съхранява в
митохондрията докато не
бъде необходим на клетките
за техните дейности.
Вторичен продукт от този
процес по производство на
енергия е въглеродният
двуокис. Въглеродният
двуокис от своя страна е
отговорен за отделянето на
кислород от хемоглобина (белтъчен пигмент в червените
кръвни телца). След това кислородът бива изгарян за
производството на още АТФ с повече въглероден двуокис,
който бива използван за отделянето на кислород от
хемоглобина. Чудно състояние на един непрестанен поток.
Имунната система е сбор от клетки, химически сигнали и
белтъци, които работят в екип, за да предпазят тялото от
потенциални вредни инфекциозни микроби като бактерии,
вируси и гъбички; по този начин имунната система играе роля
в контрола на рак и други болести. Нашата удивителна имунна
система е съставена от левкоцити (бели кръвни телца),
антитела (белтъци в кръвта), тимус, далак и черен дроб. Тя
дори има своя мрежа от съдове (лимфната система), които
отвеждат остатъчните продукти от тъканите и ги
транспортират от лимфен възел към лимфен възел, където
33
макрофагите филтрират отпадъците.

Левкоцитите са нашата „първа линия на защита“. Когато
чужди „нашественици“ влезнат в нашето тяло, имунната
система ни спасява по два начина:
1. Левкоцитите директно атакуват нашественика.
2. Анитетелата повреждат нашественика директно или
сигнализират на левкоцитите да предприемат атака.
Има две основни подгрупи левкоцити. Първата подгрупа
са полиморфоядрени левкоцити (познати като гранулоцити).
Тези левкоците са изпълнени с гранули от токсични химикали,
които им позволяват да смилат микроби чрез процес наречен
фагоцитоза (буквално „изяждане на клетки“) . Трите типа
гранулоцити са неутрофили (които убиват бактерии),
еозинофили (които убиват паразити) и базофили.
Втората подгрупа левкоцити се нарича едноядрени
левкоцити, които включват моноцити и левкоцити. Моноцитите
смилат мъртви или повредени клетки (посредством
фагоцитозата) и предоставят имунологична защита срещу
много заразни организми. Моноцитите мигрират в тъканите и
се превръщат в макрофаги. Макрофагите съдържат гранули
или пакети от химикали и ензими, които служат за поглъщане
и разрушаване на микроби, антитела и други външни
вещества.
Лимфоцитите, намиращи се в лимфната система, са
едноядрени левкоцити, които идентифицират външни
вещества и микроби (бактерии и вируси) в тялото и
произвеждат антитела и клетки, които целят конкретно тях.
Нужни са от няколко дни до седмици за лимфоцитите, за да
разпознаят и атакуват ново чуждо вещество. Основните
подтипове лимфоцити са Б-клетките, Т-клетките и NK
(„естествени убийци“) клетките.
34
Аеробно срещу анаеробно дишане

Цикълът по производство на енергия се нарича цикъл на
Кребс и се извършва в митохондрията. Клетките обикновено
създават енергия чрез процес познат като аеробно (т.е., „с
кислород“) дишане. Но ако се случи нещо, което потиска
кръвта да пренася кислород, намалява количеството кислород
в кръвта, намалява въглеродният ни двуокис, пречи на
клетката да приема кислород от кръвта или намалява
способността на митохондрията да произвежда АТФ, то
цикълът на Кребс бива прекъснат, клетката няма енергия, а
ние имаме сериозен проблем.
След като няма достатъчно кислород за дишане на
клетката, тя превключва към анаеробно (т.е., „без кислород“)
дишане, за да оцелее. Според д-р Дейвид Грег: „Ракът не е
причината клетката да стане анаеробна, по скоро постоянното
анаеробно дишане е основната причина (или основното
изискване), която превръща нормалната аеробна клетка в
ракова.“
Клетката спира да диша кислород и започва да
ферментира глюкоза (кръвна захар) за производството на
енергия. Остатъчният продукт от ферментацията е море от
млечна киселина, което още повече спира постъпването на
кислород в клетката. Калцият и кислородът се използват за
поглъщането на тази киселина. Това позволява на раковата
клетка да се стабилизира.
Анаеробното дишане е
изключително неефективно и
е голяма тежест за тялото,
тъй като анаеробните клетки
трябва да работят много по-
усилено от аеробните клетки
за производството на АТФ от
глюкозата, която обменят. В
35
интерес на истината, аеробното дишане създава 36 молекули

АТФ от всяка една молекула глюкоза, докато анаеробното
дишане създава само 2 молекули АТФ. Следователно,
анаеробното дишане освобождава само 1/18 от наличната
енергия. Така, като направим сметката можем да изчислим, че
за да получава раковата клетка същото количество енергия
като нормална клетка, трябва да усвоява поне 18 пъти повече
глюкоза. Затова виждате ли вече от къде идва фразата „ракът
обича захар“?
Да бъда честен, раковата клетка няма реалната
възможност да усвои 18 пъти повече захар, за да се изравни с
нивото на енергия на добрата клетка. Затова тя е хронично
слаба. Тази слабост ѝ пречи да произвежда защитните
антиоксидантни ензими [супероксид дисмутаза (СОД),
глутатион пероксидаза (ГПк), глутатион редуктаза (ГР) и
каталаза], оставяйки клетката широко отворена за
окислителна атака от озон.
Както вече споменах, здравите клетки обменят кислород и
глюкоза за производството на АТФ и отделят въглероден
двуокис. Въглеродният двуокис на свой ред е отговорен за
отделянето на кислород от хемоглобина, който представлява
червените кръвни телца пренасящи кислород от белите
дробове към клетките. Все пак, раковите клетки не могат да
извлекат кислород от хемоглобина, тъй като тяхното
анаеробно дишане не произвежда въглероден двуокис нужен
за добиването на кислород от хемоглобина.
Различните клетки имат различна продължителност на
живота. Господ е направил невроните ни (нервните клетки) да
издържат цял живот, но е създал левкоцитите да издържат
само няколко дни. Когато клетките са увредени, могат да умрат
преждевременно; мъртвите клетки постоянно биват заменени
с цел правилно функциониране на тъканите. Този вид замяна
на клетки се извършва непрестанно чрез процес наречен
митоза, което на практика е деление на клетки, където една
клетка се разделя на две по-малки „дъщерни“ клетки. Новите
клетки са устроени и функционират сходно една на друга.
36
Казвам сходно, защото двете дъщерни клетки получават около

половината, а не точно половината от органелите на
родителската клетка. Много по-важно обаче е, че всяка
дъщерна клетка наследява точно копие на ДНК (наследствена
информация) на родителската клетка.
Въпреки че винаги настъпва значително количество
митоза, няма реална промяна в общия брой на клетките в
нашето тяло. Как се случва това? Е, на счетоводен жаргон,
тялото ви трябва да си „оправя регистрите“. Просто казано, за
да остане в баланс, за всяка нова клетка създадена чрез
митоза, друга трябва да умре. Програмираната смърт на
клетките е процес наречен апоптоза. Учудващо, но всяка
година обикновеният човек губи половината от теглото си в
клетки чрез апоптозата!
Нарушаването на апоптозата е свързано с няколко
заболявания и синдроми, включително рак и СПИН. В случай
на рак, потискането на нормална работа на апоптозата може
да доведе до развитието на тумори, тъй като клетки, които
трябва да са мъртви живеят неограничено. Но ракът не е
задължително резултат от проблем с генът P53 (регулиращ
апоптозата). В ядрото на големи ракови тумори има мъртви
клетки – няма липса на апоптоза в тези тумори. Краищата на
растящите тумори са живи, там където има добър източник на
захар и където не могат да се удавят в собствената си млечна
киселина.
Раковата клетка се описва като необособена. Това
означава, че раковата клетка няма полезна функция. В
резултат на това не може да се превърне сама по себе си в
част от тумора, тъй като туморната тъкан трябва да бъде
изградена изцяло от здрави клетки. Раковите клетки просто си
стоят в туморната тъкан като не правят нищо освен да се
размножават и да отказват да умрат. Това, което убива
пациентите с рак е разнасянето на раковите им клетки. Ето
затова биопсиите са толкова опасни! Разрязването на тъканта
може да изпусне раковите клетки в кръвоносната система,
позволявайки им да обиколят цялото тяло! Когато ракът се
37
разпространи по тялото, в крайна сметка раковите клетки

стават достатъчно, за да убият човек.
Разбира се, раковите клетки се разпространяват и без
биопсия. Заселването става и чрез разнасянето на „дъщерни“
клетки от „майката“ тумор. Дъщерните клетки се контролират
от статини изпускани от „майката“, докато туморът „майка“ се
премахне с операция или бъде разрушен от лъчетерапия,
докато дъщерните клетки няма от какво да бъдат спрени и
затова започват да растат.
Открито е, че туморите могат да се самоиздържат като
създават собствено оросяване. Ангиогенезата е процес, чрез
който се формират нови кръвоносни съдове и е нормален
основен процес за биологично развитие. Но ангиогенезата е
нужна и за растеж на раковите тумори. Основното събите
отключващо ангиогенезата е липсата на кислород (хипоксия).
Растежът на кръвоносни съдове се случва на повърхността,
така че повече захар да бъде доставена в краищата на
тумора, там където клетките са живи. Много неща могат да
потиснат ангиогенезата, включително приемът на голямо
количество панкреатични ензими. „Клетки лишени от кислород
излъчват ангиогенни сигнали.“ (Писмото до Таунсенд, юни,
2002, стр. 97)
Според д-р Дейвид Грег: „Сложният процес по образуване
на нови кръвоносни съдове се дължи на следното. Има логика
да се смята, че една нормална клетка би се държала по
подобен начин, не само туморна. Всъщност, това може би се
случва. Нормалните клетки в средата лишена от кислород на
анаеробните туморни клетки най-вероятно създават новите
кръвоносни съдове, а не раковите клетки. Винаги съм се чудил
защо всички видове рак имат анаеробна обмяна на
веществата. Това е едва ли не задължително. Мисля, че сега
разбирам отговора. Известно е, че за да растат туморите
трябва да образуват нови кръвоносни съдове, за да захранват
растящият тумор. Ако не го направят, не могат да растат. Това
е основно изискване за всички видове рак. Ако теорията за
ангиогенезата... е вярна, то туморът трябва да създаде среда
38
без кислород, за да стимулира растеж на нови кръвоносни

съдове. Анаеробният метаболизъм постига това. Така той е не
само вторично последствие от рака, а и необходимост за рака
да расте. Клетки, които не са анаеробни нямат начин да
стимулират образуването на нови кръвоносни съдове и затова
не могат да поддържат растежът на тумора. Без тази
способност те евентуално ще умрат много бързо.“
Един от учените допринесъл много за изследването на
рака е П. Г. Сийгер, публикувал почти 300 научни труда и
номиниран два пъти за Нобелова награда. През 30-те години
на 20-ти век той показал, че ракът се заражда в цитоплазмата
на клетката, а не в ядрото. Цитоплазмата е гелообразна
течност във вътрешността на клетката и служи като
платформа, върху която другите органели могат да работят в
клетката. Всичките функции на клетката, като разтягане,
растеж и копиране, се извършват в цитоплазмата на клетката.
Цитоплазмата съдържа митохондриите, които понякога са
наричани „двигателите на клетката“ заради производството на
АТФ посредством серия от стъпки, които ще наречем
„дихателна верига.“
Сийгер показал, че в раковите клетки, дихателната верига
е блокирана от разрушаването на важни ензими; затова
клетката може да произвежда енергия само анаеробно чрез
превръщането на глюкоза в млечна киселина. През 1957
година Сийгер успешно променил обикновени клетки в ракови
в рамките на няколко дни чрез химикали блокиращи
дихателната верига. Може би най-важното негово откритие:
определени вещества имат способността да възстановят
клетъчното дишане в раковите клетки като ги трансформират
обратно в обикновени. С други думи Сийгер вярвал, че ракът е
обратим. Едно от тези вещества е Б-витаминът инозитол,
използван (заедно със IP6) от професорът по Патология от
Университета в Мериленд, д-р АбулКалам М. Шамсудин, успял
да превърне ракови клетки в обикновени клетки.
39
Роденият в Германия д-р Ото Варбург, раков биохимик и

Нобелов лауреат по медицина от 1931 година, пръв открил, че
раковите клетки имат коренно различна дихателна енергия в
сравнение с нормалните клетки. Той открил, че раковите
клетки са анаеробни; следователно това, което е причината за
анаеробното дишане, е причината за всички ракове. Той
вярвал, че ракът се получава когато клетката е лишена от 60%
от нужният ѝ кислород и показал, че раковите клетки
проявяват анаеробно дишане. Неговата теза била, че ракът е
ферментационна болест причинена от клетки, които мутират
от аеробно към анаеробно дишане, в резултат на
ферментация на глюкозата и неконтролиран клетъчен растеж.
Той теоретизирал, че туморите са нищо повече от заградени
токсични отпадъци в тялото, поддържащи се от
ферментираща захар. Според Варбург, повечето, ако не
всички, дегенеративни заболявания са в резултат от липса на
кислород на клетъчно ниво.
Някои учени твърдели, че теорията на Варбург не била
валидна след като те успели да измерят определен бавно
растящ рак и не открили следи от ферментация. Дийн Бърн и
Марк Уудс, двама изследователи от Националният Институт
по Рак, проверили резултатите. Използвайки по модерно
оборудване, те определили, че оборудването на тези учени за
измерване на ферментацията не било достатъчно точно, за да
долови ферментация на ниско ниво. Използвайки ново и по-
точно оборудване, Бърн и Уудс показали, че дори в тези бавно
растящи ракови клетки, се извършва ферментация, макар и в
ниски граници.
40
pH балансът
След много години проучвания научих, че повечето
успешни, не токсични алтернативни лечения на рак, имат две
общи черти:
1. Поддържане на киселинно-алкален баланс в тялото ни.
2. Увеличаване на количеството кислород на клетъчно
ниво.
Нека разгледаме набързо тези две понятия. В училищната
химия сме учили, за киселинно-алкалният баланс, познат като
pH на тялото („потенциален водород“ или „степен на
водорода“). Нашето pH се измерва по скалата от 0 до 14, като
около 7.35 то е неутрално (нормално). pH показания под 7.35
са киселинни (като 0 е най-киселинното), а показания над 7.35
са алкални (като 14 е най-алкалното).
Водородът е едновременно протон и електрон. Ако
електронът бъде премахнат, останалият положителен йон ще
бъде протон. Без да навлизаме в подробностите за протони
(„+“ заряд) и електрони („-“ заряд), е важно да отбележим, че
алкалните вещества (още наричани „основи“) са протонни
„акцептори“, докато киселините са протонни „донори“. Какво
означава това за някой, който не е лекар? Нека ви го опростя.
Тъй като основите имат по голямо pH, те имат по-голяма
възможност да поглъщат водородни йони, обратното важи и за
киселините.
Защо водородът е
толкова важен? Вселената ни е
съставена от милиона вещества,
всички произхождащи от само
106 атома. От тези елементи,
водородът е първият и най-
основният. Водородът също така
е най-изобилният елемент,
41
съставящ 90% от всички атоми в космоса. В нашето слънце и в

звездите, водородното ядро се разтапя, за да произведе хелий
- вторият елемент. Това генерира огромна енергия,
захранваща животът на Земята. По същият начин, по който
водородът захранва слънцето, така и в нашето тяло той е
основният фактор в електрохимическите процеси,
произвеждащи АТФ, както вече споменахме.
От химията знаем, че водата (H20) се разлага на
водородни йони (H+) и хидроксилни йони (OH-). Когато един
разтвор съдържа повече водородни йони отколкото
хидроксилни, той се нарича киселина. Когато съдържа повече
хидроксилни йони отколкото водородни, се нарича алкален.
Както вече се досещате, pH равно на 7.35 е неутрално, защото
съдържа равен брой водородни и хидроксилни йони.
Над 70% от нашето тяло е вода. Когато клетките създават
енергия чрез аеробно дишане те изгарят кислород и глюкоза.
Не искам да става прекалено научно, но фактите са, че за да
създава енергия тялото има нужда от огромни количества
кислород. Факт е, че всеки ден вашето тяло използва около
220 гр. чист водород. Дори нашето ДНК е свързано с
водородни връзки. И тъй като pH-то на основите е по-високо,
те имат по-голям потенциал да поглъщат водород, което води
до повече доставен кислород до клетките.
Открито е, че концентрацията на водородни йони варира
над 1014 степен, така промяна на pH-то с единица променя
десетократно концентрацията на йоните. Скалата на pH е
обикновена логаритмична скала. За тези от вас, които никога
не са обичали математиката, това означава, че вещество
имащо pH 5.2 е 10 пъти по-киселинно от вещество с pH 6.2, и
100 (102) пъти по-киселинно от вещество с pH 7.2, и е 1,000
(103) пъти по-киселинно от вещество с pH 8.2 и т.н.
Кръвта ни винаги трябва да поддържа pH от около 7.35, за
да продължава да пренася кислород. Затова Господ направил
телата ни гъвкави, способни да се саморегулират при промяна
на нивото на pH чрез механизъм наречен буферна система. В
42
химията, буферът е вещество неутрализиращо киселините,

запазвайки pH-то на разтвор сравнително непроменено,
въпреки добавянето на значителни количества киселини или
основи. Заради нашето непълноценно хранене, бързите и
обработени храни или газираните, повечето от нас подлагат
телата си през огъня, за да запазят точното pH на кръвта.
Въпреки че телата ни обикновено поддържат алкален резерв
за буфериране на киселините използвани в този тип ситуации,
може да се заяви, че много от нас са изчерпали този резерв.
Когато буферната ни система се претовари и сме
изчерпали запасите си, излишните киселини се изхвърлят в
тъканите. С натрупването на повече киселина, тъканите ни
започват да се развалят. Киселинните остатъци започват да
оксидират („ръждясват“) вените и артериите, и започват да
разрушават клетъчните стени, и дори цели органи. Според д-р
Робърт Йънг: „Хронично свръкиселинно телесно pH разяжда
тъканите, бавно изяждайки 100.000 км от нашите вени и
артерии, както киселината яде мрамор. Оставено необуздано,
то ще прекъсне всички клетъчни дейности и функции - от
ритъма на сърцето до работата на невроните в мозъка ви.
Свръхокислението пречи на самият живот и води до всички
болести.“
Както научихме по-рано, нормалните клетки създават
енергия чрез аеробно (с кислород) дишане. Алкалните клетки
са способни да усвоят достатъчно количество кислород, за да
поддържат аеробно дишане. Но когато клетките се превърнат
в киселинни, по-малко кислород бива усвоен и клетките
започват да ферментират глюкоза, за да оцелеят. Тази идея е
съществена за разбиране, защото раковите клетки виреят в
киселинна анаеробна среда и не се чувстват добре в аеробна
алкална среда. Да имаш киселинно pH е като да караш колата
си с включена лампа за „проверка на двигателя.“ Това е знак,
че нещо много нередно се случва с двигателя; и ако не го
поправим, то евентуално колата ще се развали.
43
Според Кейчи Моришита, в книгата му „Скритата Истина

за Рака“, щом кръвта започне да става киселинна, тялото
отделя киселинни вещества в клетките, за да ги извади от
кръвта. Това позволява на кръвта да остане слабо алкална. Но
и кара клетките да станат киселинни и токсични. След време,
теоретизира той, много от тези клетки увеличават
киселинността си и някои умират. Все пак някои от тези
окислени клетки могат да се приспособят към тази среда. С
други думи вместо да загинат (както правят нормалните клетки
в киселинна среда), някои клетки оцеляват като се превръщат
в анормални клетки. Тези анормални клетки се наричат
злокачествени клетки и не съответстват с мозъчните функции
или паметта на нашето ДНК. Затова злокачествените клетки
растат неограничено и без ред. Това е ракът.
Слагането на твърде много киселина в тялото е като
слагането на отрова в аквариум. Преди няколко години
поръчахме аквариум и няколко златни рибки за децата ни.
След като убихме няколко златни рибки, бързо научихме, че
ключовият фактор за това рибките да оцелеят е състоянието
на водата. Ако водата им не е както трябва, те ще умрат
бързо. Научихме също, че можеш да убиеш риба доста бързо,
ако я храниш с грешната храна! Сега сравнете това със
състоянието на нашият вътрешен „аквариум“. Много от нас
пълнят аквариума си с химикали, отрови и грешните храни,
което понижава pH балансът и киселинното pH води до липса
на кислород на клетъчно ниво. Както вече споменах, това е
началото на дегенеративните заболявания.
Понеже започваме да разбираме кои вътрешни условия
помагат на ракът да вирее (киселинно pH и липса на
кислород), то следва, че обратните условия (алкално pH и
кислород) трябва да направят раковите клетки инертни или
безвредни. Един от начините да направим pH-то си по-алкално
е да спрем да приемаме неща правещи тялото ни киселинно.
Едно газирано има pH 2, затова е 100,000 (105) пъти по-
киселинно от вода с pH от около 7. Хората, консумиращи
големи количества газирани напитки (също така и кафе и
44
алкохол) са обикновено много киселинни и са „магнит за

рака.“ Една чаша с газирана напитка също така намалява
имунитета с 50% в рамките на шест часа!
Какво друго можем да направим, за да запазим pH-то на
тъканите си в правилните граници? Най-лесният начин е да
ядем повече алкални храни. Една от любимите ни книги се
нарича „Обратно в къщата на здравето“ от Шели и Робърт
Йънг. Основното правилото е да се ядат 20% киселинни храни
и 80% алкални. Пресните плодови сокове също доставят на
тялото ви изобилие от алкални вещества. Може да използвате
хранителни добавки като калий, цезий, магнезий, калций и
рубидий, които са силно алкални.
Някой чудесни алкално-формиращи храни са: повечето
сурови плодове и зеленчуци, смокини, зелен фасул, зехтин,
мед, меласа, ябълков оцет, мисо, темпе, сурово мляко, прясно
сирене, стевия, зелен чай, повечето подправки, пшенични
кълнове, зародиши, житна трева и ечемична трева. Храни като
йогурт, кефир и масло са неутрални. Няколко киселинно-
формиращи храни са следните: газирани, кафе, алкохол,
шоколад, тютюн, аспартам, меса, стриди, риба, яйца, пилешко,
пастьоризирано мляко, обработени зърнени, захар,
фъстъчено масло и паста.
45
Малко статистика
Един американец умира от рак всяка минута! Това са над
1,400 души всеки ден – достатъчни да напълнят четири
пътнически самолета. Това са над половин милион
американци всяка година. „Сатаната, по ужасен начин
използва буйната си свобода в разработката на разрушителни
бацили и вируси на микробно ниво, които отговарят за 1/3 от
всички смъртни случаи на планетата... (но всички)
спонсорирани проекти от Националният Раков Институт са
фокусирани върху химио- и лъчетерапията, а не
профилактика. Равностойно е на участие в 150 Виетнамски
войни – ако сравним броят на мъртвите. И все още се държим
сякаш няма война! Как съзнанието на Америка може да се
събуди от факта, че 1/3 от всички жени и 1/2 от всички мъже
ще „се заразят“ с рак преди да умрат?“
Губили ли сте близък заради рак? Струва ми се, че всеки
когото познавам има рак или е губил близък с рак. Да
разбереш, че ти или някой, който обичаш има рак може да
бъде напълно ужасяващо. Когато баща ми почина през 1996
година, бях вдъхновен да стигна до дъното на това кое
причинява рак и кои лечения наистина работят за спирането
на тази ужасна болест.
46
Имайте предвид тези факти:

• Всяка година пръскаме над 500,000 тона пестициди
върху посевите си.
• Даваме милиони тонове антибиотици на животните във
фермите.
• Редовно инжектираме рогатия добитък с хормони на
растежа.
• Ядем зърнени храни заразени с микотоксини (гъбични
токсини).
• Изхвърляме милиарди тонове токсични отпадъци в
сметищата и реките.
• Несъзнателно тровим децата си с ваксини.
• Пием вода, отровена с хлор, флуорид и други
химикали.
• Пием газирани напитки заразени с аспартам.
• Имаме усти пълни с живачни пломби и умъртвени зъби.
• Дишаме въздух замърсен с „химични следи“.
• Позволяваме на лекарите да разрушават телата ни с
рентгени.
• Пушим цигари и пием много алкохол.
• Ядем боклучава, бърза и рафинирана храна.
• Учудващо ли е, че сме болни постоянно?
47
Какво предизвиква ракът?

По чуден начин Господ е създал телата ни, с милиарди
живи клетки. Всяка клетка е уникална, има своя идентичност и
изпълнява специални задължения. В тялото тези милиарди
клетки трябва да намерят начин как да работят и общуват
заедно, за да го поддържат здраво и жизнено. Раковите клетки
биват създавани непрекъснато, но Бог по чуден начин е
създал имунната ни система със способността да намира и
разрушава тези клетки. Все пак, туморите възникват, когато се
създават повече ракови клетки, отколкото преуморената и
изтощена имунна система може да разруши. Изрязването на
тумор обикновено не решава проблемът. Запомнете, туморът
е просто неконтролируем растеж на клетки и е само симптом
на рак, а не причината.
Все пак туморите имат способността да се преселват до
различни части от тялото, както и да растат без контрол там,
така че не казвам, че туморите са без значение. Те могат да
свият определени структури и остатъчните им продукти могат
да бъдат токсични за останалата част от тялото. Поради това,
те често пречат на функциите на органи като мозък, черен
дроб, бъбреци и бели дробове, водейки до смърт.
Преодоляването на рака е процес на обръщане на процесите
довели до развитието му. Важно е да се отбележи, че ракът е
системна липса на баланс. С други думи, проблем с цяла
система на взаимно свързани части от тялото. Заради това,
адекватното лечение трябва да бъде на цялото тяло. Има
много теории за това какво всъщност предизвиква рак:
1. Теорията за външните токсини – тази теория твърди, че
разпространението на раковата клетка е причинено от
външен токсин, химикал или друг материал произведен
предимно от промишлеността и невежеството. Тези
химикали насищат водата, храната и въздуха, който
дишаме. Не можете да видите, почувствате или
48
помиришете много отрови – поне не изведнъж. Не

осъзнаваме техните въздействия, докато не получим
хронично заболяване (като рак) след години излагане.
Над 2 милиона тона токсични химикали са изпускани от
промишлеността в природата на човека всяка година,
включително 36,000 тона разпознати канцерогени.
Връзката между външните токсини и раковите клетки е
неоспорима.
2. Микробната теория – тази теория твърди, че ракът е
причинен от плеоморфни („с променяща се форма“)
микроби, като гъбички, ферменти, бактерии и паразити.
Неоспоримо е, че тези патогенни микроби са свързани с
рака. Добре познато и добре документирано е, че някои
гъбични инфекции са погрешно разпознати като
левкемия. Много видни учени през последните сто
години са наблюдавали клетъчен „плеоморфизъм“ с
помощта на микроскопи с тъмен фон. Плеоморфизмът
се основава на вярата, че гъбичките, мухъла,
ферментите и бактериите са просто различни етапи от
жизненият цикъл на микробите.
3. Теорията на Имунната система – тази теория заявява,
че в основата си ракът е болест на имунната система и
пуска корени тогава, когато излагането ви на
замърсители стане прекалено високо или имунната ви
система стане прекалено слаба. Накратко, в тялото ви,
като част от нормалният процес на обмяната на
веществата, се произвеждат между няколко хиляди до
10,000 ракови клетки всеки ден от вашият живот. Ако
имунната ви система работи правилно, то тя може да
разпознае всяка една от тези анормални клетки и да я
премахне от тялото. Причината, поради която не всеки
развива рак е, че имунната система е създадена да го
предотврятава. Според Джон Барон: „Така работи
здравата имунна система.“
49
4. Теория на хипоксията – тази теория, базирана основно

на изследванията на д-р Ото Варбург, твърди, че ракът
е причинен от лошо хранене и начин на живот, водещи
до натрупване на отрови, и по този начин претоварват
самопочистващите механизми на тялото. Предполага
се, че ракът е проява на дългосрочно възпаление от
храната и околната среда, както и недостиг на имунната
система, следващи до кислороден глад на клетката
(хипоксия) и водещи до неконтролируемо делене на
клетката. Тъй като кислородът е нашата основна
жизнена сила, обяснимо е да мислим, че липсата му ще
причини щети на тялото и органите ни. Този факт,
разбира се, е верен.
5. Теория за вътрешният бунт – това е доминиращата
теория на Голямата Медицина. Теорията твърди, че
буйният растеж на ракови клетки е един вид генетичен
бунт в тялото, където една клетка се бунтува и
разрушава тялото, което я е създало. Логично, ако
теорията е вярна, то единственото, което има смисъл е
да се направи всичко възможно за потушаването на
бунта. Това е причината лекарите да режат и изгарят
рак с отровни лекарства или да пращат радиация по
тялото, за да убие вътрешните бунтовници. С
придържането на традиционната медицина към
„теорията за вътрешният бунт“, стандартните лечения
са Режи, Трови и Изгаряй.
Проучванията ми през последното десетилетие доведоха
до теория, която е синтез от това какво причинява ракът и
какво можем да направим, за да го спрем. Обобщено в
няколко думи, вярвам, че основната причина за ракът е
понижената имунна система (причинена от прекомерни
отрови), съчетана със замяната на кислородно дишане в
нормалните клетки на тялото от ферментацията на захар. С
други думи, хипоксията (липсата на кислород) на тъканно ниво
и имунният недостиг са следствие от токсичността, и са
първопричината за рак.
50
Разбира се, микробите със сигурност за свързани с рака.

Все пак аз също вярвах, че ракът е причинен от микроби и
гъбички, но сега смятам, че микробите и гъбичките просто
следват като „екип за почистване.“ С други думи, те произтичат
от хипоксията и крахът на имунната система следствие на
свръхтоксичност. Според д-р Сол Пресман: „Причината за рак
е ясна: бедна диета и начин на живот, лоша ментална
настройка, водещи до натрупване на токсини, които
възпрепятстват самопочистващите механизми на тялото.
Ракът е проявление на дългосрочни хранителни и
обкръжаващи дразнения, водещи до клетъчен глад за
кислород, причиняващо неконтролируемо делене на клетки.“
При нормални обстоятелства, клетките на човешкото тяло
работят като изгарят захар и кислород за производството на
енергия. Остатъчните продукти са въглероден двуокис и вода.
Но, ако има липса на кислород на клетъчно ниво, изгарянето
им ще бъде непълно и ще се стартира анаеробно дишане,
образуващо въглероден оксид и млечна киселина, които ще
намалят вътреклетъчното pH на клетката. Тялото не може
лесно да се отърве от въглеродният оксид, тъй като той пречи
на хемоглобина да достави свеж
кислород от белите дробове и
температурата на тялото се
понижава. Млечната киселина
може да се натрупа в тялото ни,
запушвайки пътищата на
нервните сигнали и рано или
късно кристализира и причинява
разрушения.
След като анаеробното дишане е започнало, то се запазва
и засилва само поради факта, че не произвежда въглероден
диоксид необходим за добиването на кислород от хемоглобин.
Без кислород, няма въглероден диоксид... затова няма
кислород... затова няма въглероден диоксид... и процесът
продължава. В това състояние на хипоксия, лишената от
кислород ракова клетка бързо се удвоява и израства без
51
контрол. Много учени вярват, че това копиране на клетката

става в резултат от повреда в гена P53. Може би това е една
от причините за разпространение на раковите клетки, но със
сигурност не е единствената. Според д-р Стивън Айри:
„Раковите клетки получават енергията си чрез секреция на
свой собствен инсулин и се самостимулират да растат чрез
секрецията на собствен инсулиноподобен фактор на растежа
(IGF). Това са злокачествените им методи.“
Последното проучване на д-р Грег Л. Семенца в
Университета Джон Хопкинс в Балтимор показаха, че
причината за деленето на клетките не е непременно повреда в
гена P53, а по-скоро излагането на раковите клетки на IGF е
това, което ги кара да се самостимулират, и също стимулира
изразяването на стимулираният от хипоксия фактор 1 (HIF-1),
копиращ фактор контролиращ доставката на кислород (чрез
ангиогенеза) и метаболитната адаптация към хипоксия (чрез
ферментация). Някои от причините за хипоксията включват
натрупването на токсини във и около клетките, което блокира и
впоследствие уврежда механизмите за клетъчно дишане.
Натрупването на червени кръвни телца забавя
кръвоснабдяването и стеснява достъпът до капилярите, което
също причинява хипоксия. Дори липсата на правилните
градивните материали за клетъчните стени (незаменини
мазнини) ограничава обмяната на кислород и води до
хипоксия.
Британски учени от Фонда за проучване на Рак -
Лаборатория Грей заключили, че: „Клетките претърпяват
редица биологични промени положени в условия на хипоксия,
включително и активиране на сигнални пътеки регулиращи
размножаването, ангиогенезата и смъртта. Раковите клетки са
адаптирали тези пътеки, позволявайки туморите да оцеляват и
дори да растат при условия на хипоксия...“ (Международен
журнал по Радиация, Онкология, Биология, Физика, август
1986, стр. 1279-1282) Когато плътният тумор е достатъчно
голям и болестта прогресира, ракът започва да атакува и
други тъкани. Процесът се нарича метастаза. Включва ли това
52
и лошото насищане с кислород? Според М. Кунц и С. М.

Ибрахим: „Хипоксията на тъканите е считана като главен
фактор за агресивността и метастазата на туморите.“
(Клетъчен Рак 2003, стр. 23-31)
Защо някои се разболяват от рак,

а други не
Нека ви задам един въпрос: защо нямаме горски пожар,
всеки път когато някой изхвърли горяща цигара от прозореца
на колата? Има много причини, поради които горяща цигара
може да не причини горски пожар.
1. Може би цигарата пада на тротоара, а не на тревата.
2. Може би скоро е валяло и тревата е лека и не би се
запалила
3. Може би тревата е суха, но цигарата е загасена преди
да успее да запали пожар.
4. Може би успява да запали пожар, но тревата е
оградена от вода и не може да достигне гората.
5. Или пък може би има пожар, но вятърът духа силно и
успява да издуха пожара.
В примерът за горящата цигара по-горе (използван с
разрешението на Таня Хартър Пиърс от книгата ѝ „Надхитри
Рака си“), цигарата представлява една от многото потенциални
причини за рак, също като токсините, докато гората
представлява ракът. Тротоарът, мократа трева и вятърът
представляват вътрешните механизми на тялото,
предотвратяващи рак - като здрава имунна система,
балансирано pH и наситени с кислород клетки.
53
Ако някой със здрава имунна

система бъде изложен за определено
време на определени токсини, то той
може да няма никакви странични
симптоми в сравнение с някой с
нарушена имунна система, който може
да развие хипоксия и евентуално рак.
Следвате ли мисълта ми? Свидетели
сме на този факт постоянно в
обкръжението си. Един човек в офис
хваща силна настинка. Човекът седящ
до него дори не кихва. Със сигурност и
двамата са били изложени на едни и
същи микроорганизми. Но каква е разликата? Единият има
здрава имунна система, а другият - не.
Някои хора имат по-добра устойчивост срещу клетъчни
мутации и увреждани от външни токсини и карциногени. Може
би техните система за обработка на киселините са по-добре
пригодени за запазване на хомеостаза в pH системата на
тялото. И въпреки годините на излагане на външни токсини,
химикали, тютюн и лошо хранене, те няма да развият рак,
докато други изложени на същите токсини ще развият. Ракът
при човека се обяснява най-вече с химическите замърсители,
ужасни хранителни навици и нездравословният начин на
живот, а не на гените, според последните проучвания на Пол
Лихтенщайн от Инстутута Каролинска в Стокхолм, Швеция,
провел огромно проучване сред 89,576 близнаци и обявил
резултатите в Списание по Медицина на Нова Англия през
2000 година. Изследователите открили, че дори еднояйчните
близнаци имат само 10% шанс да бъдат диагностицирани със
същият рак като техният близнак засегнат от болестта.
Така че, без значение от генетичните ви
предразположености, има множество стъпки, които може да
предприемете, за да сведете до минимум рискът от рак, ако
нямате такъв или да използвате редица успешни протоколи за
лечение ако имате рак. Може и да изберете да заровите глава
54
в пясъка, да позволите безразсъдно на Голямата Медицина да

ви заблуди от истината и да си мислите позитивни мисли
(както много от нашите приятели са направили).
История 101
За да разберем по-добре научната основа на теорията за
рака, нека се върнем назад към 1850-те и разберем за
научният „дуел“ между двама французи - Луи Пастьор и
Антоан Бушемп. Двамата имали бактериологична теория за
болестта, но не били съгласни относно произхода и
свойствата на бактериите. Не им е било известно, че
победителят в техният дуел ще повлияе на развитието на
медицината завинаги. Пастьор популяризирал така
наречаната „микробна теория“ за болестта. Той предполагал,
че болестта се причинява от микроби извън тялото на човек
(бацили). Той вярвал, че всеки микроб има постоянна форма и
цвят (т.е., е едноморфен). Също така той смятал, че всяка
болест е причинена от уникален микроб, навлязъл в тялото, и
че болестта може да бъде причинена само от микроби или
бактерии навлезли в тялото отвън. Затова, единственото
лечение на болестта е убиването на нашественика.
Бушемп популяризирал така наречената „клетъчна
теория“ за болестите. Той предполагал, че болестта се
заражда от микроби в самите клетки на тялото. Хипотезата му
била, че микробите могат да преминат през различни етапи на
растеж и да мутират в различни форми през жизненият си
цикъл. С други думи, вярвам, че микробите са плеоморфни,
което означава с „много форми.“ Теорията му била, че когато
домакинът (т.е. човек) започне да губи способността си да
поддържа хомеостаза, то тези микроби започват да мутират и
да се превръщат в патогенни. С други думи, състоянието на
домакинстващият организъм е основата причина за болестта.
Бушемп наричал тези организми „микрозими“, което значи
„малки ферменти.“ Бушемп смятал, че бактериите, микробите,
вирусите и гъбичките винени за причиняването на болестта,
55
всъщност били част от „екип за почистване“ на Господ,

разрушавали болната тъкан и в крайна сметка разлагали вече
ненаселеното тяло.
Клод Бернар, друг френски учен, влязъл в дебата с
теорията, че всъщност средата е определящият фактор за
болестта. Той бил съгласен с мнението на Бушемп, че
микробите мутират, но Бернар твърдял, че всички мутации са
в резултат от средата, в която се намират. Затова теорията на
Бернар била, че болестта в тялото зависи от състоянието на
вътрешният биологичен терен. Пастьор не се спрял пред
нищо, за да опровергае теорията на Бушемп и Бернар. Заради
доброто си благосъстояние и политически връзки, той успял
да убеди научната общност, че неговата теория е вярна,
въпреки че никога не бил обучен в наука! Все пак, на
смъртното си легло Пастьор признал, че микробната му
теория има пропуски и Бернар бил прав. Той казал: „Бернар
беше прав... Теренът е всичко.“ Мисля, че гордостта му е
попречила да признае, че Бушемп също бил прав, тъй като той
бил отмъщението на Пастьор толкова дълго време. Все пак,
били твърде малко и твърде късно. Модерната медицина вече
била приела теорията за едноморфните микроби.
150 години от рождението на грешната микробна теория
на Пастьор, тя е толкова широкоприета, че дори рядко се
обсъжда в традиционните лекарски среди. Теорията му стои в
началото на модерната алопатична (традиционна) медицина,
твърдяща, че микроби от външен източник нахлуват в тялото и
са първопричината за инфекциозните болести. Микробната
теория породила и ваксинирането през 1796 година от Едуард
Дженър, който взел гной от раните на краката на болни крави и
ги инжектирал в кръвта на пациентите си. Така започнала
мръсната практика по ваксинирането/имунизирането.
За съжаление, модерните лечения на рак не се отправят
към условията лежащи в основата - като pH балансът ни,
крахът на имунната система и хипоксията (липсата на
кислород) на клетъчно ниво. Вместо това, модерните методи
за лечение на рак се фокусират върху лечението на
56
симптомите на рак, като туморите. Ако решите да изпълнявате

модерните лечения за рак или дори за грип, това, което ще
направите е да играете хазарт със здравето си. Лично аз бих
предпочел да използвам естествени лечения на рак, най-
доказаните, от които са изложени в следващите няколко глави.
57
Глава 3
Нетоксични лечения
Причината поради която започвам главата с този цитат е,

че искам да бъде пределно ясно, че тези методи не са „лично
мои“ сами по себе си. Те са формулиран и тествани от
медицински новатори и са доказано ефективни за лечение на
рак. Аз само съм ги събрал за вас с цел да направя цялата
тази информация достъпна и разбираема, тъй като е почти
невъзможно успешно да посетите милионите уеб страници
посветени на рака, да прегазите през лъжите разпространени
от Лекарската Мафия и да стигнете до истината за
алтернативните лечения.
Цялата тази глава е
посветена на нетоксичните
алтернативни лечения на рака,
доказали ли се като най-
ефективни в лечението на
напреднал рак (т.е. стадий III и
IV). Заглавието на тази глава
подчертава основната разлика
между традиционните и
алтернативните лечения на рака. Без изключение, всички
традиционни лечения на рака са отровни, докато всички
успешни алтернативни лечения са нетоксични.
През 2006 година, манипулираната преса изглеждаше
откровено зашеметена, когато Корета Скот Кинг (вдовица на
Преподобния Мартин Лутър Кинг младши) почина от рак след
изпробването на алтернативно лечение за рак в клиника в
Мексико. Това, което пресата не съобщи обаче, е че
традиционната медицина вече я
59
беше отписала и оставила да умре. Нищо чудно, че е решила

да изпробва алтернативите. За съжаление, твърде късно.
Истината е, че много пациенти търсят алтернативна
помощ само след като вече са били „рязани, отровени и
изгорени“ от „Големите 3.“ Да обвиняваш алтернативна ракова
клиника за смъртта на пациент считан за неизлечим при
влизането си, е като да обвиняваш работник от автосервиз за
колата, която си теглил до сервиза след удар с висока скорост.
Но за съжаление това е моментът, в който повечето ракови
пациенти се решават на алтернативни лечения за рак.
Ако имате рак, добрите новини са, че има надежда с
алтернативните лечения. Истинска надежда. А не фалшивата,
нечестна, лъжлива надежда, която докторите ви дават докато
се опитват да ви убедят, че „Големите 3“ са решението.
Запомнете, на това са ги учили в университета и това е всичко,
което знаят. Трябва да запомнете и да следите парите. Когато
лекарят ви е скептичен относно ново природно лечение, може
да се обзаложите, че само излива лъжите, които е прочел в
последното медицинско списание, спонсорирано от Големите
Фармацевтични компании.
Болезнено ясно е, че Лекарската Мафия няма абсолютно
никакъв интерес в истината или спасяването на животи.
Според Уолтър Ласт: „Има повсеместно потъпкване на
природните лечения на рак и гонение на успелите лечители.
Безспорният лидер в тази област е САЩ, други правителства и
медицински властти успешно следват примера им.
Обяснението за това потъпкване е твърдението, че
природните терапии на рака не са научно доказани да бъдат
ефективни и такова лечение, макар и безвредно, ще забави
по-ефективното традиционно лечение. Този довод щеше да е
смешен ако не беше толкова трагичен за милиони страдащи.“
Защо няма „официални научни доказателства“ за
алтернативните лечения? Много е важно това да се разбере.
Според Уебстър Кер: „причината, поради която няма прието
„научно доказателство“ за алтернативните лечения на рак, е
60
Глава 3Нетоксични лечения
че те не са високодоходни за Голямата Фармация.

Невъзможно е, със закон, едно вещество да бъде считано за
„научно доказателство“, освен ако Голямата Фармация не го
представи пред АХЛ, а те биха представили само неща, които
им носят много голяма печалба. Затова хилядите изследвания
на природни вещества излекували рака не са „научни
доказателства“ и са пренебрегнати от правителството само
защото не са под контрола на Голямата Фармация.“
Въпреки усилията на Лекарската Мафия напълно да
потъпче и смаже истината за алтернативното лечение на рака,
понякога светът чува за ефективно лечение, най-вече
благодарение на Интернет. Но Мафията е подготвена за
такива случаи и има стандартна процедури за такова
„изтичане.“ Обикновено ги третират по един от следните
начини:
• Доказателствата се обясняват като „несигурни“ или
„единични“.
• Алтернативните ракови лечения са игнорирани и
потулвани.
• Казват, че пациентите са претърпели „спонтанна
ремисия“ нямаща нищо общо с алтернативното раково
лечение.
• Казват, че пациентите са били излекувани от забавения
ефект на традиционната ракова терапия приложена
преди алтернативното лечение.
• Лекарите изписващи алтернативни ракови лечение са
преследвани.
Не вярвайте на лъжите на Лекарската Мафия!
Съществуват няколко нетоксични алтернативни лечения на
рака, които работят при пациенти с напреднал рак. Но поради
факта, че Голямата Фармация налива милиарди долари в
реклама всяка година, вероятно сте запознати само с раковите
лечения от „Големите 3.“ Тъй като повечето алтернативни
61
лечения на рак са доста евтини и не подлежат на патент, те не

носят на Раковата Индустрия нито стотинка печалба; ето
затова са относително неизвестни.
Запомнете, успешните
алтернативни лечения имат
за цел раковите клетки и не
увреждат здравите клетки.
Това е съществена разлика
между алтернативното и
стандартното раково лечение,
което няма избирателна
токсичност (т.е. убива всички
клетки, включително и
здравите). Голяма разлика, нали? Алтернативните ракови
лечения се фокусират върху пречистването на тялото и
стимулирането на естествената имунна система със
специални диети, хранителни добавки, детоксикация и
насищане с кислород.
Алтернативните лекари смятат рака за системно
заболяване (включващо цялото тяло); фокусирайки върху
отстраняването на корена на болестта, а не туморът, който е
просто симптом. Защо тогава всеки доктор не се хване на
хорото и да за почне да третира рак с лечения, които наистина
работят? Е, все още живеем в реален свят, нали?
Съществуват над 300 нетоксични алтернативни лечения
на рак, които съм проучил. Тази глава се фокусира върху най-
ефективните от тези 300. Ако имате напреднал рак, то се
считате за „неизлечим.“ Нямате време за губене с шеги за
недоказани лечения. Времето тече! След внимателно
разглеждане и обширно проучване, в тази глава описах
подробно най-ефективните и нетоксични лечения на рака.
Ако имахте 15 сантиметра рана на корема си, не бихте я
лекували с лейкопласт. Нито пък трябва да лекувате
напреднал рак със слабо ефикасно лечение. Ако имат рак и
сте отписан от традиционната медицина, то моля ви обърнете
62
внимание на тези лечения. Може би едно от тях ще спаси

живота ви.
Леченията в тази глава са подредени по азбучен ред, не
според ефективността им. Честно казано, това са методи,
които аз бих предпочел ако имах напреднала форма на рак.
Гарантирано ли работят? Съжалявам. Няма гаранции. Но ако
имате напреднал рак, най-вероятно лекарите са ви дали
гарантирана „смъртна присъда“ и имате 0% шанс за
оцеляване със съвременните ракови лекарства.
Освен ако изрично не е указано, тези нетоксични лечения
за рак никога не трябва да бъдат комбинирани, освен в
клинична среда. Това е така, защото дозировката за тези
лечения е зададена според способността на тялото само да се
освободи от мъртвите ракови клетки. Чрез комбиниране на
тези лечения сами, броят на мъртвите ракови клетки може да
стане твърде голям и да настъпи отравяне.
Ако решите да използвате едни (или повече) от тези
лечения вкъщи, ЖИЗНЕНОВАЖНО е да направите
официалните тестове (преди, по време и след) с цел да се
уверите, че ракът е напълно изчезнал преди да спрете
лечението. Препоръчвам Теста за урина Наваро, който засича
наличието на hCG в урината.
63
Алое арборесценс
През 1988 година, докато
пребивавал в бедняшкият
квартал на Рио Гранде дол Сул,
Бразилия, отец Романо Заго
(Франциски монах и учен)
научил от местните жители за
ефикасна напълно натурална
рецепта от растението Алое
арборесценс, използвано от тях
за изграждане на супер силна
имунна система. Той започнал да го препоръчва на
приятелите си и на своята църква, и тогава забелязал добрите
резултатите от приема на Алое арборесценс.
Заго бил изпратен в Йерусалим и Италия, където
продължавал да вижда огромен успех в подобряването на
имунната система при хората, които използвали рецептата,
приготвена с цели листа от растението, растящо естествено в
тези региони. Това го вдъхновило да посвети живота си на
обучение и изследвания на растението и бразилската рецепта,
за доброто на цялото човечество. В последствие Заго
публикувал две книги за бразилската рецепта от Алое
арборесценс, и те са следните:
1. Половин килограм чист мед (т.е. НЕ синтетичен или
рафиниран мед)
2. 350 грама листа от Алое арборесценс (приблизително 3
или 4 листа, в зависимост от размера)
3. 40-50 мл (6-8 чаени лъжички) дестилат (уиски, коняк
или друг чист алкохол) за консервиране на рецептата и
отваряне на пътеката за основното лечение, за да
достигне до цялото тяло чрез разширяване на
кръвоносните съдове. Дестилатът е само 1% от
64
рецептата, но е много важен.

Дозите се измерват в супени
лъжици, една супена лъжица е една
доза. Взима се по една доза, три пъти
дневно (т.е. по три супени лъжици на
ден). Дозата се приема 10-20 минути
на гладно преди хранене. Разклатете
добре бутилката преди да налеете в
лъжицата. Запомнете, че сместа
никога не трябва да се излага на
директна слънчева светлина.
Всъщност дори когато използвате
сместа, опитвайте се да избягвате по
възможност всякакъв вид светлина. Например след като
изсипете сместа в лъжицата, изпийте я веднага.
Най-общо, трябва да се съхранява на тъмно и хладно
място. Това лекарство ще пречисти тялото ви (т.е.
детоксикира). Както при всеки метод премахващ отровите,
възможно е да има неприятни преживявания. Възможно е да
се изпитат широк кръг от детоксикиращи симптоми. Важно е да
не се спира лечението докато ракът не изпадне в ремисия. В
противен случай ще се върне обратно.
При направата на сместа, суровите продукти се
разбъркват с блендер и поради чистотата на растителния
продукт (с мед и дестилат), той може да бъде добавен към
всяко друго нетоксично лекарство. Всъщност, това е отлично
„добавъчно“ лечение, което може да бъде използвано
съвместно с други методи за лечение. Въпреки че мразя да
споменавам думата с „х“, този метод може да бъде
комбиниран с химиотерапия и е възможно значително да
намали страничните ѝ ефекти. За лекарството е доказано, че
облекчава изгарянията от облъчване.
Докато формулата изглежда проста, ако искате да си я
приготвите у дома, има много важни правила за това кога да
отрежете листата, как да ги обработите и т.н. Ако решите да
65
приготвите лекарството вкъщи, то наистина трябва да

прочетете книгата на Заго – „Ракът може да бъде излекуван!“
Книгата също съдържа библиография на актуална
информация от научни изследвания, потвърждаващи
лечебните свойства на Алое арборесценс. Заго цитира редица
научни статии, демонстриращи лечебния и противотуморен
потенциал на Алоето.
Съществуват много публикувани научни изследвания и
литература на комплексното действие на над 300-те
фитотерапевтични биохимични и хранителни съставки на Алое
вера, подпомагащи на тялото да засили имунната система и
да го защити от болести. Но това е първата книга разкриваща
слабо познатата сила на съставките на „братовчеда“ от вида
Алое арборесценс, съдържащ 200% повече лечебни съставки
от Алое вера и почти 100% повече противоракови свойства.
Био-оксидиращи терапии
Тялото може да оцелее седмици без храна, дни без вода,
но само минути без кислород. Телата ни са съставени
предимно от вода, която е над 90% кислород. Всяка клетка от
тялото се нуждае от непрекъснат запас от кислород, за да
захранява химичните реакции създаващи енергия, да
детоксикира отпадните продукти и да поддържа
производството на клетъчните компоненти. Спомняте ли си
Нобеловата награда на Ото Варбург? Била е базирана на
изследванията му относно цитохромите в клетъчното дишане.
Той категорично вярвал, че всички дегенеративни заболявания
са резултат от липсата на кислород на клетъчно ниво. Често
бива цитиран със следното: „Ракът има само една основна
причина. Основната причина е замяната на нормално
кислородно дишане на клетките от тялото с анаеробно
клетъчно дишане.“
66
Д-р Варбург посочил, че всяко вещество лишаващо

клетката от кислород е карциноген. През 1966 година той
заявил, че е излишно да се търсят нови карциногени, защото
крайният резултат от всички тях е един и същ - лишаване на
клетката от кислород. По-нататък той заявил, че
непрекъснатото търсене на нови карциногени има обратен
резултат, защото скрива основната причина, липсата на
кислород, и затова възпрепятства адекватното лечение. Щом
нивото на кислород достъпно до клетката падне под 40% от
нормалното, тя е принудена да превключи към по-нисш метод
за производство на енергия, наречен ферментация. Тогава
клетката губи регулаторът си на делене, защото се
самостимулира (като IGF) с фактори за растеж в отговор на
хипоксията.
Просто казано, „оксидирането“ е взаимодействието между
кислород и допир на всяко друго вещество. Дишането на
кислород е „оксидиращ“ процес. Не би съществувал живот ако
не се извършва оксидиране. Тялото използва оксидирането
като първа линия на защита срещу бактериите, вирусите,
ферментите и паразитите. Когато използваме принципите на
оксидирането да подобрим нещо в тялото го наричаме
„оксидираща терапия.“
Повечето биохимични реакции в тялото се „балансират“
чрез „редокс“ механизми. „Редокс“ означава редуциране на
оксидирането. Всеки път когато дадено вещество е
„редуцирано“ (т.е. приема електрони), нещо друго трябва да
бъде „оксидирано“ (т.е. да загуби електрони), за да остане
реакцията „в баланс.“ Като пример, оксидирането е процес
причиняващ ръжда при металите (бавно оксидиране) или огън
(бързо оксидиране).
Съществуват две прости природни вещества, чието
клинично използване е документирано в медицинската
литература от 1920 година, и които са доказано ефективни в
лечението на някои от най-сериозните заболявания,
включително сърдечни заболявания, рак и СПИН. Това са
водороден прекис (H202 или кислородна вода) и озон (O3),
67
използвани с в терапевтичния подход познат като „био-

оксидиращи терапии.“ Най-ранният изследовател на био-
оксидиращите терапии, д-р Чарлс Х. Фар, бил предложен за
Нобелова награда по Медицина през 1993 година, за своята
работа.
Философията зад био-оксидиращите терапии е проста.
Ако системата за кислород на тялото е слаба или има
недостиг (поради липса на спорт, лоша диета, замърсена
среда, пушене или неправилно дишане), то тялото не е
способно адекватно да отделя токсините. Био-оксидиращите
терапии се използват, за да снабдят тялото с активна форма
на кислород (през устата, венозно или чрез кожата) с цел то да
отстрани токсините и да се пребори с болестта.
Веднъж навлязъл в тялото, водородният прекис или
озонът, се разбива на различни подвидове кислород, които се
свързват с анаеробните вируси или микроби (т.е. вирусите или
микробите, които могат да живеят без кислород), както и
мъртви или нарушени тъканни клетки. Той оксидира клетките,
като оставя здравите клетки непокътнати. Когато тялото бъде
наситено с тази специална форма на кислород, достига
състояние на чистота, където мъртвите микроорганизми са
убити, докато криещата се токсичност е оксидирана и
елиминирана. Резултатът е по-силна имунна система и
цялостно подобрен имунитет.
Озонът е открит от Фридрих Шонбайн през 1840 година.
Това е кислород в „домакинство от трима“, активна форма на
кислород с три атома. (Кислородът е O2, а озонът O3.) В
началото озонът е използван за дезинфекция на рани през
Първата световна война. Озоновата терапия ускорява
обмяната на кислород и стимулира изпускането на кислородни
атоми от кръвообращението. За период от двадесет до
тридесет минути озонът се разбива на два атома обикновен
кислород, като отдава един атом синглетен кислород и оставя
един реактивен атом кислород. Този синглетен кислород
върши по-голямата част от работата за раковия пациент.
68
Доказано е, че озонът може да „разбива“ дупки в

мембраните на вирусите (ХИВ), гъбите, дрождите, бактериите
и клетките с анормална тъкан (ракови клетки) преди да ги
унищожи, без да наранява нормалната тъкан. Озонът е бил
обект на значителни проучвания през 1930-те в Германия,
където успешно е бил използван за лечението на пациенти,
страдащи от възпалително заболяване на червата, язвен
колит, болест на Крон и хронична бактериална диария.
Медицинският озон е направен от чист кислород смесен с
електрическа енергия (посредством озонен генератор) за
образуването на озон. Озонът (O3) има допълнителна
молекула кислород (кислороден синглет), който не иска да
бъде там, затова бяга и се опитва да се съедини с други
елементи като въглероден оксид (който е смъртоносен) и го
променя във въглероден диоксид (с който тялото знае какво да
прави). Телата ни обичат кислород, така че допълнителният
синглет кислород бива погълнат от всичко полезно в тялото и
разрушава всичко, което не е, защото патогените, като
бактерии, вируси, мухъл, гъбички, паразити и рак, мразят озон.
След като допълнителният синглет е използван, остава само
кислород (O2).
Е, как тялото ни да получи озон? Един чудесен метод е
чрез венозен озон (инжектиране на течност наситена с озон в
кръвта). Друг ефективен метод е автохемотерапията (чрез
банка за вливане), при която 10-15 мл кръв бива премахната
от тялото, насищана с озон и върната обратно. Може би най-
ефективната озонова терапия от всички е озоновата сауна, с
двойното прилагане на озон и хипертермия. Инжекциите са
мощни, но не чак толкова лесно достъпни като озоновата
сауна, която всеки човек може да приложи вкъщи, върху себе
си или семейството си, с отличен успех.
Запомнете, енергията на озона върши цялата работа.
Затова озонът винаги е бил считан като електротерапия. Както
казва Тесла, кислородът е носителят на електричеството в
тялото. Озонът стимулира производството на цитокини. Те са
„клетки куриери“, като например интерфероните и
69
интерлевкините, които отключват редица от позитивни

промени в имунната система. Увеличеният достъп до кислород
на свой ред поддържа метаболните и детоксикиращи функции
на всички органи в тялото. Както вече споменах, за разлика от
повечето бактерии, гъбички и вируси, Господ е създал по
чуден начин телата ни да се защитават сами от единичният
реактивен кислород. Защитата се осигурява чрез клетъчно
производство на отбранителни ензими [супероксид дисмутаза
(СОД), глутатион пероксидаза (ГПк), глутатион редуктаза (ГР)
и каталаза]. Тези ензими изискват голямо количество енергия
за производство, но слабите ракови клетки нямат тази
енергия. Там се крие уязвимостта им на синглетният кислород.
Така озонът не уврежда здравите клетки, а има „силно
изразени бактерицидни, фунгицидни и виростатични свойства,
и затова е широко използван за дезинфекция на рани, както и
срещу болести предизвикани от бактерии и вируси.“ Озонът е
избирателно токсичен, следователно крайният резултат е, че
озоновата терапия убива вредните бактерии, вируси, гъбички и
дрожди, но оставя здравите клетки непокътнати.
В брой от 22 август 1980, на списание Наука, бил
публикуван доклад написан от няколко лекари (Суийт, Као,
Хагър и Лий), озаглавен „Озонът избирателно потиска растежа
на ракови клетки при човека.“ В него се твърдяло: „Растежът
на човешки ракови клетки при рак на белите дробове, гърдите
и матката беше избирателно потиснат в зависимост от дозата
озон, при концентрация от 0.3 до 0.8 частици на милион озон в
наличния въздух през осемте дни на култивиране. Човешки
белодробни, диплоидни фибро-бласти послужиха като
контролни не-ракови клетки. Наличието на озон от 0.3 до 0.5
части на милион потисна растежа на ракови клетки с 40 и 60%
съответно. Не-раковите белодробни клетки бяха незасегнати
при това ниво. Излагане на озон от 0.8 части на милион
потисна растежа на ракови клетки с повече от 90% и растежа
на контролните клетки с по-малко от 50%. Беше доказано, че
механизмите за защита от увреждане с озон са увредени при
раковите клетки на човека.“ Доказателството от изследването
70
на тези лекари е неоспоримо.

АЗОС и АХЛ признават свойствата на озон, че оксидира
над 99.99% от всички патогени пренасяни по вода. Озонът е
използван за човешкото здраве от 1860 година и в момента се
употребява в над 16 държави. Най-широката му употреба е в
Германия, където над 7000 лекари са лекували повече от 12
000 000 души от Втората световна война насам. Все пак, както
можете да очаквате, АХЛ е забранила тестването на озон и
активно преследва лекарите, които го използват.
Според д-р Ханс Нийпер, използващ озон в Хановер,
Германия: „Няма да повярвате колко служители на АХЛ или
близки и познати на служители от АХЛ са идвали да ме видят
като пациенти в Хановер. Няма да повярвате, дори директори
на АЛА и АРА или президенти на модерни ракови институции.
Такива са фактите.“ Също така, много известни личности са
пътували до Германия, за да бъдат лекувани от д-р Нийпер,
включително президентът Роналад Рейгън, Сър Антъни Куийн,
Уилям Холден, Джон Уейн, Юл Брайнър и принцесата на
Монако Каролина.
Водородният прекис играе роля във всички жизнени
процеси и трябва да бъде наличен, за да функционира
правилно имунната система. Коластрата (намираща се в
майчиното мляко) има ужасно висока концентрация на H202.
Клетките в тялото борещи се срещу инфекциите, произвеждат
H202 свободно, като първа линия на защита срещу атакуващи
организми (т.е. паразити, вируси, бактерии и дрожди). Д-р
Чарлс Фар е доказал, че H202 стимулира системи от
оксидиращи ензими в тялото, което предизвиква увеличена
обмяна на веществата, кара малките артерии да се
разширяват и да увеличават притока на кръв, изчиства
токсините, повишава телесната температура и подобрява
разпределението и консумацията на кислород в тялото.
(Публикации от Международната Конференция по Био-
Оксидираща Медицина, 1989-1991) H202 също така
стимулира производството на бели кръвни телца, необходими
за борбата с инфекциите.
71
През 1950-те, д-р Реджиналд Холман провел

експерименти, включващи използването на H202 добавен към
питейната вода на плъхове с ракови тумори. Туморите
напълно изчезнали в рамките на петнадесет до шестдесет дни.
През 1960-те Европейски лекари започнали да изписват H202
на пациентите си. Не след дълго, използването на H202
станало общоприето за модерната медицина в Германия и
Русия, както и в Куба. В статия за издание наречено
Алтернативи, д-р Кърт Донсбах пише: „30 гр. от 35%
водороден прекис (на 4.5 литра вода) в пулверизатор всяка
нощ в стаята на болни от емфизема и те ще дишат по-леко,
отколкото са дишали от години! Прилагам това и при
пациентите си с рак на белия дроб.“
Чудили ли сте се някога защо H202 се пени, когато го
сложите върху рана? Причината за пяната е, че кръвта и
клетките съдържат ензим наречен „каталаза.“ След като
раната или ожулването съдържат едновременно кръв и
увредени клетки, на мястото се съдържа много каталаза.
Когато каталазата влезе в контакт с водородния прекис,
превръща водородния прекис във вода (H2O) и кислороден газ
(O2). Каталазата прави това по изключително ефективен начин
– над 200,000 реакции в секунда! Балончетата, които виждате
в пяната, са чисти кислородни балончета създадени от
каталазата.
Един отличен метод за прилагане на H202 е следният:
слаб, много чист H202 (0.0375% или по-ниска концентрация)
се добавя към захарен или солен воден разтвор, същият
използван за венозно хранене в болниците. Инжектира се в
дози от 50 до 500 мл в голяма вена, обикновено в ръката,
бавно в рамките на един до три часа, в зависимост от
количеството и състоянието на пациента. Безболезнено е,
освен лекото убождане от иглата. Лечението се дава около
веднъж седмично при хронично заболяване, но може да бъде
прилагано ежедневно при пациенти с болести като ХИВ и рак.
Лекарят ви ще определи общият брой процедури нужни за
конкретният случай. През последните петдесет години, десетки
72
хиляди пациенти са преминали през H202 лечение, без

сериозни странични ефекти.
Искам дебело да подчертая, че за вътрешно ползване не
бива да използвате какъвто и да е водороден прекис освен ако
не е „35% за хранителни цели.“ Водородният прекис от
аптеката е само 3% и съдържа отровни химикали. Той е САМО
ЗА ВЪНШНА УПОТРЕБА. Пациентите с рак трябва да стоят
далеч от тази форма на H202. Също така, раковите пациенти
използващи H202 вътрешно трябва да използват качествени
протеолетични ензими (като Виталзим), които ще разрежат
белтъчната обвивка на раковите клетки и ще позволят на H202
да премине през клетъчната стена. Ако спазвате диетата
Будвиг, трябва да избягвате употребата на хранителен H202 ,
тъй като взаимодействието на мазнините с H202 може да
предизвика увреждане на стомаха.
Оксицикленът е течност, съставена от естествни
вещества, която работи като двигател, ускоряващ
производството на H202 в белите кръвни клетки, което води до
разрушаването едновременно на болестните организми и
подслоняващите ги бели клетки. Оксицикленът използва
собствената защита на тялото, за да разпознае и унищожи
болните и мъртви клетки. За разлика от ваксините и
имунизациите, в основата си е без странични ефекти и
първоначалните резултати са крайно обещаващи.
Преди почти 200 години, по време на управлението на
Кралица Виктория, хората в Индия (тогава Британска колония)
открили, че малки количества H202 добавен в питейната вода,
лекувал редица заболявания, включително грип, настинка,
холера и малария. Тези познания заплашвали продажбата на
лекарства на „Британската Голяма Фармация“, затова
Великобритания изпратила агент „под прикритие“, който се
престорил за лекар и твърдял, че приема на H202 причинява
вирусно увреждане на мозъка. Той дори съчинил история за
(несъществуващо) дете, което се предполага, че починало от
мозъчно увреждане след прием на H202. След като идвала от
„лекар“, измислената история била приета за „истина“ и
73
индийците започнали да си поръчват британските лекарства.

Звучи познато, нали? Същият метод се използва и до днес
от Лекарската Мафия. Въпреки огромното количество научни
факти, потвърждаващи удивителните химични и биологични
ефекти на озона и водородния прекис, голяма част от
лекарската общност продължава да пренебрегва или
умишлено да игнорира тези невероятно прости и евтини
лечения.
Методът на Боб Бек

Методът на Боб Бек в началото е използван като
електромедицинско лечение на СПИН/ХИВ, но има удивителен
потенциал да бъде превъзходно лечение при напреднал рак.
През 1990 година двама лекари открили, че слаб
електричеси сигнал може да лиши микробите от способността
им да се размножават, превръщайки ги в инертни или
безобидни. Това е едно от най-великите открития в историята
на медицината, защото на практика всички болести са
причинени или зависят от микроби. Откритието е лек за почти
всяка болест позната на човечеството.
Все пак, макар и технологията им да е добре
документирана, традиционната медицина не се интересува от
откритието им. Модерната медицина се интересува от
„лечения“, а не „цярове“, защото да „лекуваш“ някой е много
по-изгодно от това да го „изцериш“.
Д-р Бек, починал през 2002 година, притежаваше докторат
по физика и 30 години проучвания на електромедицината зад
гърба си. Той разбрал за откритието на Лайман и Каали и
намерил неинвазивен начин за използването му.
Една статия описва „шокиращите“ лечения предложени за
СПИН от Колежа по Медицина Алберт Айнщайн в Ню Йорк,
който случайно открил начин за лечението на СПИН.
74
Разгледах го и открих, че доклад за лечение на СПИН е бил

представен на Съвместен Конгрес по Комбинативни Терапии
във Вашингтон, Окръг Колумбия, на 14 март 1991, по време на
Първият Международен Симпозиум по Комбинативна Терапия.
Когато се опитах да намеря копие на този доклад, за да
проверя написаното в него, открих, че всичко е изчезнало или
премахнато от бюлетина.
Наехме частен следовател, който получи лично копие на
резюмето от един от участниците в конференцията. Аз също
потърсих в Интернет и открих, че единственото друго
споменаване на тази технология е във „Външни Граници“ в
списание „Дълголетие“, излязло в брой от декември 1992.
Твърдеше се, че д-р Стивън Каали от Колежа по Медицина
Алберт Айнщайн е открил начин за потискане на СПИН в
кръвта, но са нужни години тестване преди устройството за
убиване на вируси с електрически ток да бъде готово за
употреба. С други думи, било е открито и веднага са опитали
да го скрият.
Но нещо странно се случило. Две години по-късно се
появил патент. Правителствената служба по патентите на
САЩ описала целият процес.
Може да получите Патент #5188738, в който самият д-р
Каали описва целият процес, който може да отслаби всяка
бактерия или вирус (включително СПИН/ХИВ), паразит и
всички гъбички намиращи се в кръвта, правейки ги
неефективни да инфектират обикновена здрава човешка
клетка. Това е правителствен документ! Това е било през 1990
година! Защо обществото не знае за него? Реших, че щом има
сигурно лечение на СПИН, трябва да разбера за него.
Когато прегледах труда на д-р Каали, реших да се заема и
да го проуча.
Открихме, че методът работи всеки път. За две години и
половина, дадохме пълно доверие за това откритие на д-р
Каали, чието име е на патента. Тогава открих, че технологията
75
има дълга история. Проследихме патентите 107 години назад!

Открихме патент #4665898, който лекува всички видове рак с
дата 19 май 1987.
Защо всичко това е било премълчавано. Защо лекарят ви
не е казал за напълно доказано, патентовано лечение на рак?
Отговорът е, че докторите взимат по $375,000 за пациент от
операция, химиотерапия, рентген, болничен престой, лекари и
анестезиолози. Това е официална статистика от Търговският
Отдел на САЩ. За съжаление излекуваният пациент е изгубен
клиент.
Ранните изследвания на д-р Бек трябвало да бъдат
извършени извън САЩ. Първото му електромедицинско
устройство е наречено Пречиствател на Кръвта или
Електризатор на Кръвта. Той създава много малък променящ
се електрически ток, който разрушава ключови ензими на
повърхността на микроба и предотвратява размножаването му.
Тялото изхвърля негодните микроби без проблем.
Все пак д-р Бек открил, че в някои случаи вирусът на
СПИН/ХИВ се завръщал обратно. Той заключил, че някои
вируси се крият в тялото и са латентни и затова не циркулират
в кръвта. След това разработил второто си
електромедицинско устройство (Магнетичният Пулсатор), за
да обезвреди тези микроби, които не циркулират в кръвта.
Методът на д-р Бек също съдържал колоидно сребро и
озонирана вода. Тъй като методът е възможно да унищожи
„приятелските“ бактерии в храносмилателната система, трябва
да обмислите добавянето на силни пробиотици към диетата
си, за да им помогнете да се възстановят.
Най-малко един човек е бил изпратен в затвора за
продажбата на оборудване по метода на Боб Бек, и други
двама са починали мистериозно. Боб Бек вярвал, че неговото
лечение, което очевидно премахва всички видове микроби от
тялото на човек, е мощен начин за възстановяването на
имунната система на този човек. Той смятал, че това е
основната причина за успех на методът му при раковите
76
пациенти.
ВАЖНО: Никое друго алтернативно или традиционно
раково лечение не може да бъде използвано с метода на Боб
Бек. Всички други ракови лечения трябва да бъдат СПРЕНИ
поне два дни преди започването на метода. Той трябва да се
използва сам по себе си. Без лекарства с рецепта, без билки и
т.н.
Гроздовият лек на Брандт/Кер

През 1920-те, Йоанна Брандт от Южна Африка казала, че
е излекувала рак на стомаха си с нещо наречено Гроздов Лек.
Няколко години по-късно тя написала страхотна книга,
разкриваща подробности как е спасила себе си от рака. Най-
общо Брандт е яла грозде...
много грозде... включително
кожата и семките. Както се
оказва, доказано е, че гроздето
съдържа вещество наречено
ресвератрол.
Според добре познатия
изследовател д-р Джон Пецуто
от Университета Илиноис в
Чикаго, този естествено
съдържащ се фенол „има множество начини на действие,
потиска растежа на рака на много различни нива, което е
необичайно.“ Вярва се също така, че ресвератрол активира
гена P53, който причиняава апоптоза (нормалната клетъчна
смърт). В допълнение към ресвератрола, гроздето (особено
лилавото грозде Конкорд) съдържа няколко други вещества,
познати със свойството си да убиват раковите клетки, като
елагова киселина, ликопен, OPC, селен, кверцетин, танинова
киселина и витамин B17. Какъв удивителен арсенал срещу
рак!
77
Тъй като много неща са се променили откакто Брандт

публикувала диетата си за Гроздовия Лек през 1920-те, съм
адаптирал тази диета според препоръките от Уебстър Кер; от
там я нарекох и „Гроздовият лек на Брандт/Кер.“ Например,
минералите в почвата са силно изчерпани през последните
петдесет години, флуор и хлор са добавени в питейната вода.
Споменавам тези неща, защото всички гроздови сокове,
включително и органичните, може да са смесени с хлорирана
вода. Също така всички гроздови сокове са пастьоризирани
според закона, унищожавайки по този начин ензими,
необходими за усвояването на гроздовия сок. Поради тези
причини, Гроздовият Лек на Брандт/Кер изисква известно
количество цели гроздове.
Типичен ден от диетата на Брандт/Кер включва
дванадесет часов пост, последван от дванадесет часа
консумация на грозде. През периода на консумация трябва да
се храните с нищо друго освен грозде, гроздова каша и прясно
изстискан гроздов сок, който трябва да се консумира бавно
през дванадесет часовия период, не само при хранене. През
този период, трябва да поемате между два и четири литра
чиста „гроздова каша“ приготвена от пасирано грозде. За да
избегнете гадене и да увеличите ефективността на гроздовата
каша, разделете я на осем равни порции, които трябва да се
ядат бавно всеки 1 час от дванадесет часовия период.
Уверете се, че на ден пиете поне четири литра чиста
изворна вода или вода от артезиански кладенец,
разпределена между двата дванадесет часови периода, и с
гроздовата каша по време на периода на консумация. Уверете
се, че водата ви не е обработена с хлор и флуорид. Кашата от
гроздов сок трябва да съдържа смачкани семки и кожи, а
гроздето трябва да бъде лилав Конкорд. Не купувайте грозде
без семки или бяло грозде, тъй като те не съдържат всичките
„деликатеси“, които има лилавият Конкорд. Поръчвайте
органично грозде, ако е възможно, тъй като гроздето се пръска
с много пестициди. Ако не можете да намерите органично
грозде, мийте гроздето си в топла изворна вода поне
78
петнадесет минути и го изплакнете.

По време на водния пост раковите клетки стават много
гладни. Когато най-накрая получат храна, то това бива
гроздето, което те налапват, тъй като то съдържа високо
съдържание на естествена захар. А раковите клетки обичат
захар! Но, същото грозде съдържа и няколко важни вещества,
които убиват раковите клетки, изброени по-горе. Така
всъщност „залъгваме“ раковите клетките да приемат безброй
вещества борещи се с рака. Нещо като да сложиш отрова в
бонбон и да го дадеш на гладуващо дете. След като раковите
клетки са силно неефективни в производството на енергия, те
имат нужда от много повече захар, отколкото здравите клетки,
така че налапват дори повече грозде! И както научихме по-
рано, раковите клетки приемат осемнадесет пъти повече захар
(и осемнадесет пъти повече противоракови вещества
намиращи се в гроздето) отколкото нормалните клетки. Ети
защо, диетата на Гроздовия Лек е един от най-добрите начини
да убиете раковите клетки!
Какви хранителни добавки трябва да се приемат с

Лекът на Брандт/Кер?
1. Екстракт от гроздови семки – проверете съставките за
най-много OPC
2. Екстракт от гроздови люспи – проверете съставките за
най-много ресвератрол
3. Кверцетин – наличен като хранителна добавка без
рецепта
4. Витамин С – от 12 до 15 грама разпределени през деня
(увеличавайте количеството постепенно в период от
две седмици, НЕ започвайте директно с 12-15 грама)
5. Лют пипер – колкото се може по-лют и пресен.
6. Ниацин – един грам на ден
79
Лютият пипер и ниацинът увеличават притока на кръв,

което помага на гроздовия сок да стигне до раковите клетки.
Раковите клетки често виреят на места, където има слабо
оросяване. Какви лечения може да използвате едновременно
с Гроздовия Лек? Не използвайте цезиев хлорд, тъй като
цезият не позволява на глюкозата да стигне до раковите
клетки, а Гроздовият Лек на Брандт/Кер използва глюкозата
като посредник за пренасянето на веществата борещи се с
рака.
Лечението има шест седмичен цикъл. Първите пет
седмици са чисто лечение с Гроздовия Лек на Брандт/Кер. Не
яжте или пийте нищо друго освен грозде. Точка. През шестата
седмица, яжте само сурови плодове и зеленчуци. Шестата
седмица ще позволи прием и на определени други храни.
Повторете шест седмичният цикъл колкото пъти е нужно, за да
излекувата рака си.
Диетата на Будвиг
Едно удивително алтернативно лечение на рака е
измислено от немският биохимик д-р Йохана Будвиг,
номинирана седем пъти за Нобелова награда. Нейният най-
важен принос в медицината включва изследванията ѝ за
ролята на незаменимите мастни киселини. За да произвеждат
и разпространяват храни с високо съдържание на масла,
производителите преднамерено променяли химичния състав
на маслата, за да им дадат по-дълъг срок на годност. През
1950-те тя доказала, че тези химично променени,
хидрогенирани мазнини (които нарекла „псевдо“ мазнини) са
неподвижни мазнини, които се залепят по клетъчните
мембрани и причиняват неправилното им функциониране.
Д-р Будвиг вярвала, че тези хидрогенирани, преработени
мазнини и масла изключват електрическото поле на клетките и
ни правят податливи на хронични заболявания, тъй като
полезните ферменти на оксидазата се разрушават след
80
нагряване или варене. Тя демонстрирала, че липсата на

незаменимите ненаситени мазнини е отговорна за
производството на оксидазата, която е причината за растежа
на рак и причинява много други хронични заболявания. Тя
стигнала до заключението, че ракът не е резултат от твърде
голям растеж на клетките, а от неправилен растеж на клетките
(т.е. делене на клетките), причинен от комбинация от твърде
много „псевдо“ мазнини и твърде малко полезни мазнини в
клетъчната мембрана.
Какво точно се случва с
мазнините, когато биват
преработени. В здравословните
мазнини се съдържа
жизненоважен облак от
електрони, което позволява на
мазнините да се свързват с
кислорода. Здравите, наситени с
кислород мазнини са способни
да се свързват с белтъци и в процеса да се превръщат във
водноразтворими. Разтворимостта във вода е съществена за
всички процеси на растеж, възстановяване на увредени
клетки, клетъчно възобновяване, мозъчни и нервни функции,
сетивни нервни функции и производството на енергия.
Всъщност, цялата основа на производството ни на енергия се
базира на липидния метаболизъм. Хидрогенирането
разрушава жизненоважният облак от електрони и в резултат
на това тези „псевдо“ мазнини не могат да се свързват с
кислород или с белтъци. Накрая тези мазнини блокират
кръвообращението, увреждат сърцето, потискат обновяването
на клетките и забавят свободното преминаване на кръв и
лимфа. Може би е добре да си припомните този факт,
следващият път когато искате да си купите маргарин или
пържени храни, тъй като и двете обикновено съдържат такива
вредни мазнини.
81
Д-р Будвиг започнала проучванията си през 1950-те и

бързо открила много повече за обмяната на мазнините,
отколкото някога се е знаело. Изследванията ѝ започнали с
анализиране на кръвните проби на хиляди тежко болни
пациенти, след това тя сравнила тези проби с кръвта на
здрави хора. Скоро открила, че кръвта на тежко болните
ракови пациенти е бедна на някои важни незаменими
съставки, включително фосфатиди и липопротеини, докато
кръвта на здравите хора винаги съдържала достатъчни
количества от тези вещества.
Тя предполагала, че липсата на тези вещества било
причината за размножаването на раковите клетки. Когато
анализирала кръвта на раковите пациенти, вместо да открие
здрав червен и богат на кислород хемоглобин, тя открила
зелено-жълта материя. Будвиг открила, че когато тези
естествени съставки биват заменени, раковите тумори
започват да се смаляват. Странните зеленикави частици в
кръвта, биват заменени със здрави червени кръвни клетки
веднага щом липопротеините и фосфатидите се появят. След
това тя открила, че храненето с комбинация от две храни ще
замени липопротеините и фосфатидите и ще направи кръвта
здрава отново.
Двете есенциални мастни киселини (ЕМК) са линоленична
киселина (ЛК), което е омега-6 мазнина и алфа-линоленична
киселина (АЛК), която е омега-3 мазнина. Доброто здраве се
нуждае от правилната пропорция между омега-6 и омега-3
мазнини; идеалното съотношение е около 2:1. Зеленчуците и
ядките (царевица, шафран, памучно семе, фъстъци и соя)
имат най-голямо количество омега-6 мазнини. ЛК е главната
омега-6 мазнина, която здравият човек преобразува в гама-
линоленова киселина (ГЛК). Другите омега-6 мазнини са
съединена линоленова киселина (СЛК), дихомо-гама-
линолинова киселина (ДГЛК) и арахидолиноленична нова
киселина (АК). Морската риба (като сьомга, тон, скумрия) и
някои ядки/семена (като ленено семе и орехи) имат най-
високо количество омега-3 мазнини. АЛК е главната омега-3
82
мазнина, която здрав човек би конвертирал в ейкозапетинова

киселина (ЕПК) и след това в докосаксеинова киселина (ДКА) и
докозахексанова киселина (ДПА).
Будвиг вярвала, че хроничните болести са в резултат от
липса на ЕМК, които са пълни с електрони и се свързват с
кислорода и белтъците. Когато биват погълнати в клетъчната
стена, те внасят кислород в клетката. А когато се свържат със
серо-базирани белтъци се превръщат във водноразтворими.
Това е теорията зад диетата на Будвиг: използването на
кислород в организма може да бъде стимулирано от
липопротеини (белтъци богати на сяра и ЛК). Ед МакКабе
споделя своята гледна точка за ЕМК: „Червените кръвни телца
в белите дробове отдават въглероден диоксид и приемат
кислород. След това биват транспортирани до клетката чрез
кръвоносните съдове, където изпускат своя кислород в
плазмата. Този изпуснат кислород бива „привлечен“ към
клетките от „резонанса“ на... мастните киселини. В противен
случай, кислородът не може да навлезе в клетката. „Богатите
на електрони мастни киселини“ играят решаваща роля при
дихателните ензими, които са в основата на дишането на
клетката.“ ЕМК комбинирани с белтъци богати на сяра (като
тези в изварата) ускоряват насищането с кислород на тялото,
тъй като електроните са естествено защитени докато тялото
не поиска енергия.
Разбира се, както може да се очаква, д-р Будвиг била
преследвана за своя труд. Само си помислете за парите
спечелени всяка година от маслената индустрия. Процесът на
хидрогениране е основен за тях и теорията на д-р Будвиг била
базирана върху това, че хидрогенираните мазнини допринасят
за образуването на раковите клетки! Впоследствие ѝ било
забранено да прави повече проучвания и да публикува
откритията си. Според нейните думи: „Имах отговор за рака,
но американските лекари не искаха да ме чуят. Те бяха тук,
наблюдаваха методите ми и бяха впечатлени. Искаха да
направим специална сделка, за да могат да вземат метода ми
с тях и да направят много пари. Аз отказах и затова съм
83
отхвърлена от всяка държава.“

Няколко отлични източници на богати на сяра протеини са
ядките, лукът, дребният лук и особено бялото сирене и
киселото мляко. Маслото от ленено семе оптимално трябва да
е чисто, студено-пресовано, органично, течно, студено и
нерафинирано. Една от най-добрите марки е маслото от
ленено семе Barkean's. Сместа от масло от ленено семе и
бяло сирене трябва да е част от диетата на всеки раковоболен
пациент. Просто смесвате една купичка органично бяло сирене
с две или три супени лъжици масло от ленено семе. Уверете
се, че ги смесвате заедно и ги оставяте да поседят за няколко
минути. Това ще превърне разтворимото в масло омега-3 във
водноразтворимо омега-3. Също е добра идея да смелите
свежо ленено семе и да го добавите към сместа. Важно е да
се отбележи, че нито храните богати на ЕМК (есенциални
мастни киселини), нито богатите на сяра протеини могат сами
да постигнат тези задачи. Това е, защото маслата първо
трябва да се свържат с белтъчините преди кислородът да
може да се свърже, и преди тялото да може да възприеме
комбинацията.
Благодарение на неуморната работа на доктор Будвиг
знаем, че богатите на електрони мазнини се свързват с
богатите на сяра протеини, за да се свържат с кислорода и да
спомогнат за аеробен метаболизъм, който възстановява
здравето. Според онкологът и бивш кардиолог доктор Дан С.
Роум7 „Това, което тя (доктор Будвиг) е демонстрирала, за
моето първоначално неверие, но по-късно за мое абсолютно
задоволство от практиката ми е: РАКЪТ Е ЛЕСНО ИЗЛЕЧИМ,
лечението е диетично/според стила на живот, отговорът е
моментален; раковата клетка е слаба и ранима. Точната точка
на биохимично пречупване е била отбелязана от нея през
1951 година и е специално поправима ин витро (тестова
тубичка), както и ин виво (реалност)... Тази диета е далеч най-
успешната антиракова диета в света.“
84
Бил Хендерсън е работил с над хиляда ракови пациенти

„на крайният етап“. Ключът към този протокол на лечение е
диета Будвиг. Неговата книга „Да се преборим с Ракът нежно“,
е отлична, както и новата му книга „Без Рак“. Бил е страхотен
човек и ще ви „напътства“ по телефона. Неговият протокол
включва някои много напреднали атрибути, които го правят
едно от най-потенциалните ракови лечения, които
съществуват. Той наистина се фокусира на строга ракова
диета, което е и една от причините толкова много хора да са
се излекували, използвайки неговото лечение. Както го
подсказва и името, то е и едно от „най-нежните“ лечения.
Всеки, който избере протоколът Будвиг, трябва да използва
протоколът Бил Хендерсън. Моля, имайте предвид, че ако сте
на диета Будвиг, не трябва да следвате Протокол, защото той
работи по обратният начин. Също така, не приемайте никакъв
продукт с папая или гравиола, тъй като тези растения
понижават нивата на АТФ и може да разстроят диетата Будвиг.
Селект-Будвиг
Тази част от книгата се фокусира върху пет лечения на рак
(използващи се заедно), които съставят протоколът Селект-
Будвиг. Това е едно от най-потенциалните, нетоксични и
високо ефективни алтернативни ракови лечения.
Сърцето и душата на това лечение е Селект (Cellect),
мултиминерална, мултиаминокиселинна и мултивитаминова
добавка с добавени няколко антиракови продукти. Селект е
създадена от биохимик на име Фред Айхорн, който е имал рак
на панкреаса „в краен стадий“ през 1976 година. Той е жив до
днес и е президент на Националната Фондация За Проучване
На Рак.
Сам по себе си, Селект е показал отлични резултати при
лечение на рак в напреднали стадии. Майк Врентас, член на
борда на Независима Фондация За Проучване На Рака ООД, е
добавил към диетата Будвиг витамин В17 (кайсиеви костилки)
85
и сокоизстискване до Селект, правейки лечението много

ефикасно.
1. Пудрата Селект
Както споменах, ключовият продукт в този протокол е
пудра, наречена Селект, която е показвала отлични резултати
с всички форми на рак. Раковите пациенти трябва да започнат
с бързо наслагване до четири лъжички на ден. Децата,
разбира се, трябва да приемат по-малки дози. Напредналите
пациенти трябва да достигнат между шест и осем дози на ден.
Селектът понякога причинява запек, така че се уверете, че
приемате три капсули от масло от Черен дроб на риба треска
(включително и Селекта) с всяка доза. Индийският живовляк
(псилиум) и свежият зеленчуков сок също помагат за
облекчаване на запек.
2. Диетата Будвиг
Предишният раздел на книгата описва диетата Будвиг,
така че няма да губя много време тук, за да преповтарям.
Обаче ще наблегна, че НЕ трябва да приемате Селекта и
диетата Будвиг в разстояние от 1.5 часа един от друг. Също
така се уверете, че приемате маслото от черен дроб на риба
треска със Селекта и лененото масло с диетата Будвиг.
3. Витамин B17
Ще отделя няколко страници по-късно в тази глава, за да
опиша витамин В17, така че да не отделям твърде много
време тук. Фактът е, че този витамин е избирателно токсичен
към раковите клетки, така че се вписва идеално в този
протокол. Препоръчва се да ядете по-добре кайсиевите
костилки, отколкото да приемате витамина под формата на
хапче. Според д-р Кребс, раковите пациенти трябва да
86
започнат с няколко кайсиеви костилки на ден, за предпочитане

изядени на гладен стомах и разбити между менютата от целия
ден, приемайки около десет костилки между закуската и
обяда, тогава още десет между обяда и вечерята, и още десет
преди лягане.
4. Органично зеленчуково
сокоизстискване
Както и с диетата Будвиг и витамин В17, ще обясня
свежото изстискване в друг раздел на книгата, така че няма да
навлизам в твърде много детайли тук. Просто запомнете, че
органичното зеленчуково изстискване е изключително важно
по две главни причини. Първо, зеленчуците обикновено са с
много високо съдържание на борещи се с рака хранителни
вещества и фитохимикали. Също така, когато се изпълвате
със свеж, органичен зеленчуков сок няма да имате толкова
много останало място за токсичната нездравословна храна,
която повечето хора обичат да ядат, като газирани напитки,
понички и чипсове. НЕ е необходимо да правите този сок
бързо, но раковите пациенти трябва да пият (дневно) около 30
гр. свеж зеленчуков сок за всеки 2 кг телесно тегло. Така че 90-
кг човек трябва да пие по 1,5 литра на ден, 70-кг човек трябва
да пие по 1 литър и т.н. Препоръчително е да го пиете в
няколко малки количества, разпръснати през целия ден, а не
да изпиете целият сок наведнъж.
5. Слънчеви лъчи (Витамин Д)

Погледнете следващите глави за повече информация
относно витамин Д. Препоръчително е да поемате тридесет
минути от слънчево лъчение всеки ден, ако е възможно. НЕ
използвайте слънцезащитен крем, тъй като той филтрира
полезната светлина и също причинява рак.
87
Прочистване на
черния дроб
Мога да кажа с 99%
сигурност, че пациент с
напреднал рак на протокола
Селект-Будвиг ще има нужда да
стимулира своят черен дроб, за
да се прочисти от прихванатите
токсини от други части от тялото.
Така че, следвайки терапията Герсон и лечението на д-р Кели,
иригатори с кафе са препоръчителни, тъй като кафето ще
отвори жлъчните канали и ще стимулира произвеждането на
жлъчен сок в черния дроб. Колко иригатори (клизми) на ден?
Ами, някои хора имат нужда от няколко, а някои се нуждаят
само от една на ден. Зависи от това в какъв тип форма е
вашият черен дроб. Повечето от нас имат черни дробове,
които са претоварени с токсини, така че е доста вероятно да
се нуждаете от три или повече иригатори на ден.
ДМСО/МСМ/Цезиев хлорид
(“ДМЦХ")
Диметиловият сулфоксид (ДМСО) е високо нетоксичен,
100% натурален продукт, който идва от
дървопреработвателната индустрия. Метилсулфонилметанът
(МСМ) е основно ДМСО с добавен кислороден атом,
прикрепен към серният атом, формирайки молекула с общо
два прикрепени кислородни атома. МСМ се появява в свежите
плодове и зеленчуци, суровото мляко, сокът от витграс (зимна
пшеница) и алое вера.
88
Както ДМСО, така и МСМ има свойството да са доста

разтворими в течности, базирани на масло и вода. В тази книга
използвам терминът „ДМСО“, за да се отнасям към двете
вещества, тъй като според биохимикът д-р Дейвид Грег, ДМСО
и МСМ, които се формират един друг в тялото, трябва да
бъдат в съществото си неразличаващи се по техните
биохимични ефекти.“
ДМСО, като лечебен агент, е бил представен през 60-те от
изследователски екип оглавяван от Стенли У. Джейкъб, с
докторска степен от Университета на Орегонското Медицинско
Училище. Проучване е било проведено, в което ДМСО е било
смесено с хематоксилин (лилава боя) и инжектирано в
пациенти с рак. Целта на изследването била да се определи
кои клетки биха привлекли ДМСО. Те научили, че ДМСО има
афинитет към раковите клетки. Всъщност, някои от раковите
пациенти били излекувани по време на това проучване,
въпреки че ДМСО бил комбиниран само с боя!
(„Хематоксилин, разтворен в диметилсулфоксид [ДМСО],
използван в преповтарящи се неоплазми“ от Е. Дж. Тъкър,
медицинска степен, и А. Каризо, медицинска степен, юни 1968
г.) Проучването показало също, че ДМСО не само може да
разтваря вещества, но може също да прониква в човешката
кожа и да носи разтворените вещества с това!
Как работи? Според д-р
Дейвид Грег: „В тялото ДМСО
формира равновесие с МСМ
(окислената форма на ДМСО), и
комбинацията става кислородна
транспортна система,
подсилваща аеробния
метаболизъм. Това оперира само
в една точка - респираторната
верига (във вътрешната мембрана на митохондрията).“
През последните четири десетилетия повече от 10,000
статии се появиха за биологичните усложнения от ДМСО в
научната литература, както и 30,000 статии за химията на
89
ДМСО. Резултатите от тези проучвания силно подкрепят

гледната точка, че ДМСО е забележителен нов терапевтичен
принцип. В своята книга „Ракът & природната медицина“, Джон
Боик цитира множество публикации, където разтвори от ДМСО
са причинили многобройни форми на рак ин витро (извън
живия организъм), за да се различат, така превръщайки се в
нормални клетки чрез установяване наново на аеробен
метаболизъм.
Веднъж щом аеробният метаболизъм се установи наново,
предишните ракови клетки в последствие ще бъдат
елиминирани чрез апоптоза. Запомнете, апоптозата е
програмирана клетъчна смърт, която се случва на повечето
нормални клетки за две седмици. Установяването наново на
аеробен метаболизъм с ДМСО няма да поправи генетичните
вреди, но поддържането на раковите клетки в нормално
състояние достатъчно дълго дава на естествения процес,
свързан със здравите клетки (т.е. апоптоза), време да убият
раковите клетки. Това е малък парадокс, но един от начините,
по който ДМСО убива раковите клетки е като ги прави здрави.
Разбира се, с ефективно алтернативно лечение можете да
очаквате приятелчетата от Раковата Индустрия да отидат на
работа. Според Уебстер Кер, „FDA (Администрацията по храна
и лекарства) е отбелязала ефективността на ДМСО при
лечението на болка и го е направила нелегално за медицински
цели, за да предпази доходите на компаниите за аспирин (В
онези дни аспиринът е бил използван, за да лекува артрит).
Така трябва да бъде продаван днес като „облекчаващ“. Малко
хора могат да уловят концепцията, че правителствените
агенции са стартирали с единствената цел да бъдат
„полицейската сила“ на големите корумпирани корпорации.
Купуването на душите на политиците е така лесно, както да
дадеш бонбон на бебе.“
Докато ДМСО е наричан „най-противоречивият
терапевтичен напредък на модерните времена“,
противоречието изглежда е базирано по-скоро на политика и
пари, отколкото на наука. Честно казано, надявам се да
90
живеехме в свят, където лекарите биха лекували раковите

пациенти с правилното лечение, а не да имат пациенти, които
да се лекуват сами у дома. За нещастие, поради влиянието на
Биг Фарма (Big Pharma), лекарите използват лечения, които са
били избрани единствено на базата на тяхната доходност, а не
на ефективността им. Когато отчетете фактът, че ДМСО не е
лекарство с патент, евтино е, безопасно и ефективно, и
знаейки това, което трябва да знаете за Раковата Индустрия,
чудно ли е, че има клеветническа кампания срещу ДМСО?
Едни от най-важните свойства на ДМСО и МСМ са, че и
двете работят в синергия с други лечения, като цезиев хлорид,
който е най-алкалният минерал. Факт е, че в много части от
света, където има високи нива на силни алкални минерали във
водата си, има много ниска вероятност за рак. Хунзите в
Северен Пакистан имат вода с високо съдържание на цезий и
никога не развиват рак, освен ако не се преместят надалеч от
родната си земя. Хунзите също ядат кайсиеви костилки (които
съдържат витамин В17) редовно. Ще обсъдя В17 терапията
по-късно в тази книга.
Когато цезият е транспортиран до клетката, той е
способен радикално да увеличи вътреклетъчното pH на
клетката. Щом веднъж е в клетката цезият започва да дърпа
калий от кръвта, така след време блокира приемът на глюкоза
на клетката, спира процесът на ферментация и уморява
клетката от глад. Цезият също неутрализира млечната
киселина, която се произвежда при анаеробното дишане, като
така пречи на клетката да процъфтява и спира „цикълът на
изтощение“ на клетъчно ниво.
Вероятно най-известният лекар, който е използвал цезий
за лечение на рак е д-р Х. Е. Сартори. Той започнал своята
терапевтична програма срещу рак с цезий през април 1981
година, в медицинските клиники „Лайф Сайънсиз Юнивърсъл“
(Life Sciences Universal) в Роквил, Мериленд, където 50
пациенти с „неизлечим“ рак са били лекувани. С други думи,
техният рак е бил с метастаза на другите органи и те са били
отпратени у дома да умрат. Раковата Индустрия е надписала
91
състоянията им като „безнадеждни“ и „неизлечими“. От 50-те

пациенти, 3-ма са били в летаргия и 47 вече са завършили
максималните дози от „Голямото 3“ преди да опитат цезий.
Цезиевият хлорид е даван на пациентите заедно с
витамин А, витамин С, витамин В17, цинк и селен. Диетата се
е състояла главно от пълнозърнести храни, зеленчуци и храни
богати на омега-6 мазнини. За да увеличат ефикасността на
лечението и да подобрят циркулацията и окисляването,
пациентите са получавали агентите за челация (chelation –
метод за венозно вкарване на химикали) ЕДТА (етилен диамин
тетра-ацетатна киселина) и ДМСО. Проучването включвало
десет пациенти с рак на гърдата, девет с рак на дебелото
черво, шест с рак на простатата, четири имали рак на
панкреаса, шест имали рак на белите дробове, трима имали
рак на черния дроб, трима имали лимфома, един имал рак на
пелвиса и осем имали рак с непознат произход.
Резултатите били удивителни. Приблизително 50% от
пациентите с рак на гърдата, дебелото черво, простатата,
панкреаса и белите дробове са оцелели за поне три години,
въпреки факта, че традиционно-практикуващите лекари са им
дали само няколко седмици живот! Тринадесет (13) пациенти
умрели през първите две седмици терапия. Резултатите от
аутопсията на всеки от тези тринадесет включвали намален
размер на тумора от цезиевата терапия. Удивително, болката
изчезнала при всички пациенти за един до три дни след
започването на цезиевата терапия. Записите по тези
проучвания могат да бъдат намерени в книгата на д-р Сартори
„Ракът – Оруелски или Утопиев?“.
Отчитайки факта, че цезиевият хлорид обикновено се
използва само при напреднали ракови пациенти, петдесет-
процентовият коефициент на излекуване на д-р Сартори е
удивителен. Ето защо: На всички пациенти вече е била дадена
„смъртна присъда“ от традиционните лекари. Те са били
отбелязани като „неизлечими“ и изпратени у дома да умрат.
Вероятно са имали щети на главните си органи от токсичните
химиолечения и/или радиация. И все пак, половината от тях са
92
били спасени! Това е наистина забележително. Запомнете, че

коефициентът на излекуване за сходни пациенти с напреднал
рак според ортодоксалната медицина е близък до нула
процента.
Д-р Кийт Брюър (лекар) много се заинтригувал от рака
през 30-те. Той открива, че раковите клетки имат афинитет към
цезий. Този факт е причината радиоактивният изотоп цезий да
се използва често като „маркер“ за проследяване на
движението на традиционните лекарства за химиотерапия на
тумор. Предлагането на значителни количества цезий на
тялото, обосновава се той, би могло да накара раковата
клетка да абсорбира достатъчно, че да промени своето pH, да
наруши анаеробният си метаболизъм и процесът на
ферментация, от които се нуждае, за да остане жива.
След продължително тестване Брюър установява, че
цезият или рубидият могат да повишат pH-то на раковите
клетки. Главно се фокусира върху цезий, защото той е по-
алкалният от двете. Въпросът, обаче, бил как да вкара
достатъчно цезий в раковата клетка, за да промени нейното
pH. Брюър решава, че има много витамини и минерали
(включително витамин В17), които доста повишават
абсорбирането на тези елементи от раковите клетки. Чрез
оказването на тези вещества в смес със цезият, нивото на
цезий, което се абсорбира, е достатъчно, за да убие раковите
клетки.
Ето как. Цезият продължава да алкализира раковите
клетки, като така ги принуждава да започнат наново аеробен
метаболизъм и кара делението на клетките да спре. Той също
причинява нормална апоптоза, която се случва за няколко дни.
През 1981 година били направени тестове на 30 пациенти с
рак и при всички 30 пациенти канцерогенните тумори
изчезвали и болката спирала за два дни. Този протокол става
база на това, което сега се нарича „Терапия на високото pH”.
93
Помните ли историята на Нийл Деул? Той финансира

проучване на цезий и алое вера, за да се пребори с рак и
СПИН. Беше съден и името му се валяше в калта по време на
дългосрочна съдебна битка, предизвикана от Раковата
Индустрия. По време на съдебната битка, Деул бил
диагностициран с рак и започнал форма на терапията на
високо pH, която в последствие го излекувала от рак.
Велики новини за алтернативните ракови лечения; ужасни
новини за Раковата Индустрия. Откакто била започнала
тяхната съдебна битка през късните 90 години, Нийл и цялото
му семейство били ужасяващо преследвани от Раковата
Индустрия.
ДМСО се свързва с цезиевият хлорид, за да влезе в
раковите клетки. Обаче това, за което ДМСО наистина се
използва, е да пропуска цезиевият хлорид през кожата в
кръвообращението. Протоколът ДМЦХ е особено ефективен
при пациенти с рак на мозъка поради това, че бързо минава
през кръвно-мозъчната бариера, но може да бъде използван
продуктивно с всякакъв тип рак.
В един проучен случай, един пациент с рак на мозъка
имал тумор, притискащ един от очните му нерви. Когато
смесил ДМСО с цезиев хлорид, той буквално можел да
почувства как цезият се влива в раковите клетки на тумора в
рамките само на няколко минути, тъй като туморът притискал
неговият очен нерв.
Според д-р Робърт Р. Беърфут в книгата „Калциевият
фактор: Научната тайна за здраве и младост“: „Цезиевият
хлорид е натурална сол и там където се намира не
съществува рак. Това е, защото цезият е най-разяждащият
минерал, който съществува и когато влиза в тялото, търси
всички горещи точки на киселинен рак, угасяйки огъня, като
така прекратява рака за дни. Също така, когато диметил
сулфоксидът (ДМСО) се потърка близо до болезнен рак,
болката е отстранена и ДМСО кара цезият да прониква в
раковия тумор много по-бързо, като така прекратява рака
94
много по-бързо“. Обаче, тъй като това също може да причини

свръх подуване, в някои случаи е по-добре да не се втрива
цезият директно над тумора.
Има множество теории относно това защо и как ДМЦХ
протоколът спира рака още в началото. Най-логичното
обяснение е, че ДМЦХ протоколът транспортира достатъчно
кислород към клетките, така че състоянието на хипоксия да се
преобърне и клетките да си изградят аеробен метаболизъм.
Според д-р Дейвид Грег, цезиевият „убиващ рака
механизъм“ е едно (или комбинация) от следните:
1. Променя осмотичното налягане в раковите клетки,
свързани с околните, подтиквайки ги да се подуят и да
се пукнат. Затова туморът се подува, което може да
бъде опасно в някои случаи.
2. В резултат се образува концентриран градиент на
цезий и калий, който възспира продължителното
опериране на вливането на натрий и калий, възспиращ
натриево-глюкозната транспортна система, давайки
глюкоза на раковата клетка, и така причинявайки глад
на раковата клетка.
3. В резултат се акумулират отрицателни йони вътре в
раковата клетка, отменяйки потенциалния градиент
през клетъчната мембрана, за което се изисква да се
енергизира натриево-глюкозната транспортна система,
и така причинявайки глад на клетката.
4. В резултат се срива маската на рака, която
„заблуждава“ имунната система, като така раковата
клетка става видима и е атакувана/унищожена от
имунната система.
Предполагам, че е възможно всички четири механизма
описани от д-р Грег да играят роля в убиването на раковите
клетки. Във всяко събитие, без значение от точния механизъм
за убиване на рак, важният факт е, че ДМЦХ протоколът убива
ракови клетки (дали пряко или непряко), спира ракът от
95
образуване на метастази (разпространение), смалява

туморите за седмици и облекчава болката в рамките на
няколко дни, в зависимост от това какво е причинило болката.
Обаче, моля ви, разберете, че каквото и да било ниво на
подуване, възпаление и/или конгестия може да бъде много
сериозно; така че ДМЦХ протоколът не е препоръчителен за
всеки.
Ензимна/Метаболитна терапия
Основната база на ензимната/метаболитна терапия за рак
произтича от разбирането, че раковите клетките са фактически
неразличими от плацентарни клетки, намиращи се през
бременността. Тази теория, наречена „трофобласт“
(trophoblast) теория, е била предложена от шотландският
ембриолог д-р Джон Биърд около 1900 година. Първо той
наблюдавал, че навлизащите плацентарни (трофобласти)
клетки били изумително сходни с раковите клетки, и други
изследвания го накарали да повярва, че има близка връзка
между тези трофобласти и раковите клетки.
По време на ранното фетално развитие, плацентарните
трофобласти произвеждат защитена среда (плацента) и
източник на хранителни вещества (пъпна връв) по начин
подобен на раковите клетки, формиращи защитена среда
(тумор) и източник на хранителни вещества (нов приток на
кръв). Друго наблюдение било, че плацентарните трофобласти
изглежда имат спад в активността около 8-та седмица от
бременността. Става ясно на Биърд, че този спад съвпада със
завършването на храносмилателната система във фетуса и
активирането на феталния панкреас.
Модерно медицинско проучване също показва, че тези
трофобласти секретират хормон, наречен човешки хорион
гонадотропин (hCG) и количествата на този хормон се
повишават до около 8-та седмица, и тогава започват да се
стопяват. Точно този хормон покрива трофобластите и
96
раковите клетки и ги прави непроницаеми за нашата имунна

система. Доказано е, че hCG може да се намери във всеки вид
рак. Освен трофобласт клетката и раковата, никоя от другите
човешки клетки не произвежда hCG. Така че ако си направите
hCG уринен тест и получите положителен резултат, тогава или
сте бременна жена, или имате рак. Уринният тест Наваро е
най-точният тест, според моето проучване.
Трофобластите са също обградени от покритие от
гликопротеин, включващо молекула, която им дава
отрицателен заряд. Този същият тип отрицателно заредено
покритие може да се намери около раковата клетка; и
всъщност е една от главните причини за класифициране на
всички ракови клетки като трофобласти. Също така,
левкоцитите (белите кръвни клетки) на имунната система са
отрицателно заредени; и както всички знаем, зарядите се
отблъскват, докато противоположностите се привличат. Щом е
така, както трофобластите, така и раковите клетки са
непроницаеми за естественият защитен механизъм на
Спомнете си, че плацентарните трофобласти произвеждат
hCG до осмата седмица от бременността, когато изтъняват.
Това е пряк резултат от факта, че феталният панкреас започва
да произвежда ензими! А когато сигурните ензими, и по-точно
трипсин и кимотрипсин и амилаза, срещнат клетка
трофобласт, те са способни да разрушат нейното отрицателно
заредено протеиново покритие. Ето защо „сутрешното гадене“
обикновено започва около 8-та седмица на бременността –
феталният панкреас все още не е напълно развит и все още
не произвежда амилаза, която е отговорна за храносмилането
на гликогена („глико“ частта от гликопротеиновото покритие). В
резултат гликопротеините не се разбиват на най-малките си
части, и както бъбреците, така и панкреасът на майката са
принудени да компенсират и се претоварват. Резултатът е
гадене, болки в кръста и ниска енергия. Така, бременната
майка може да захрани диетата си с амилаза и да минимизира
сутрешното гадене.
97
Интересно е, че един от най-редките видове рак е рак на

дванадесетопръстника, който е областта от червата с най-
много панкреасови ензими. Причината да намираме случаи на
рак на панкреаса е, че още не са били „активирани“ в тънкото
черво. Това също е и причината да има такъв висок процент
на смъртност от рак на панкреаса – панкреасът губи
способността си да произвежда ензими, като така няма
контролен механизъм за рак!
През 1911 година д-р Биърд публикувал труд озаглавен
„Ензимната терапия на Рака“, който резюмирал терапията му и
подкрепящите доказателства. След смъртта му през 1923
година, ензимната терапия била масово забравена, особено с
откритието на Мария Кюри и нейната работа с радиацията.
Пионер в развитието на Ензимната/Метаболитината терапия
бил д-р Уилям Доналд Кели (тексаски ортодонтист). Около
1960 година на 35 години здравето му започнало да се
влошава. През 1964 година серия от рентгени показали
признаците на напредващ рак на панкреаса, включително
поражения в белите му дробове, ребра и черен дроб. Хирургът
казал, че Кели бил твърде болен да оперира и казал на г-жа
Кели (жената и майка на четирите му деца), че той има още
четири до осем седмици живот. Кели бил готов да се откаже,
но жена му не била! Тя изхвърлила вредната храна и месо и го
инструктирала да яде само свежи и сурови плодове,
зеленчуци, ядки, зърнени храни и семена. След няколко
месеца Кели започнал да се чувства по-добре и дори можел
да се върне на работа.
Обаче след 6 или 7 месеца той спрял да се подобрява и
развил тежки храносмилателни проблеми, вероятно от
напредващият рак. Затова започнал да приема ензими за
панкреаса, за да подпомогне своето храносмилане и в
последствие увеличил дозата до 50 капсули ензими на ден. В
този момент открил работата на д-р Джон Биърд относно
връзката между ензимите на панкреаса и рака. Той също
срещнал написаното от д-р Едуард Хауъл, ранен защитник на
хранителната диета със сурови растения. С времето, Кели
98
напълно се възстановил от рака си. Отчитайки факта, че

Медикал Биг Медисин все още счита ракът на панкреаса за
неизлечим, това е било много внушително!
Кели теоритизира, че образуването на рак се дължи на
излишество от женски хормони, които са били отговорни за
промяна на стволовата клетка в трофобласт. Опростено
казано, това значи, че ракът е порастването на нормална
тъкан, но на грешното място, в грешното време. Той вярвал, че
ракът прогресира благодарение на липса на ензими на
панкреаса, които да храносмелят раковите клетки. В
последствие Кели продължава да лекува над 33,000 пациенти,
които имат рак. Д-р Кели имал коефициент на излекуване при
93 процента от пациентите, които живеят поне 18 месеца след
започването на лечението. С други думи, тези, които не са се
били „на последният си крак“ имали невероятен успех с този
протокол на лечение, тъй като това не е задължително
бързодействащо лечение.
Разбира се, съграждащите тухли на този протокол на
лечение са ензимите на панкреаса. Той също инструктирал
пациентите да елиминират пастьоризираното мляко,
фъстъците, бялото брашно и захарта, хлорираната вода и
всички преработени храни. Д-р Кели развил линия от над 50
хранителни формули за различни видове рак и винаги
персонализирал плановете за пациентите според техният
собствен метаболитен тип. Типичната диета на Кели
ограничава белтъчините, 70% до 80% суровоядство и набляга
на пълнозърнестите, плодовете, зеленчуците, суровите
сокове, корените и ензимите за панкреаса. Правят се и клизми
с кафе, за да помогнат на тялото да се детоксифицира и да
елиминира токсините, секретирани от туморите, когато те се
разграждат.
Медицинската Мафия, в своето помпозно невежество и
дяволска алчност, не харесвали това, че д-р Кели лекувал рак
с евтини ензими. Така че те изпратили млад медицински
стажант, д-р Никълъс Гонзалез, за да изследва твърденията на
Кели и да ги развенчае. Гонзалез пътувал до Далас през 1981
99
година, за да говори и разследва д-р Кели. Той бил удивен да

открие случай след случай подходящо диагностицирани, в
напреднал стадий ракови пациенти, които били здрави и
активни 10 до 15 години след диагнозата. Кели направил
видими всичките си записи (над 10,000 пациенти) и окуражил
Гонзалез да се свърже с който и да е от тях. В последствие
обектът на проучване се стеснил до 50 случая, които
представлявали 25 различни вида рак. Всички 50 пациенти
били първоначално диагностицирани като неизлечими.
Средното оцеляване на тази група било 10 години!
Колкото и невероятни да изглеждат тези резултати, д-р
Гонзалез решил да направи още една стъпка. Той искал да се
концентрира на рака на панкреаса, тъй като коефициентът на
оцеляване от пет години с ортодоксални лечения бил
практически нулев процент. Той проучил и открил 22-ма
пациенти с рак на панкреаса, които са били лекувани от д-р
Кели между 1974 и 1982 година.
Двадесет и двамата пациенти спадали към три

категории:
1. Десет пациенти се консултирали с Кели само веднъж и
никога не започнали да се придържат към протокола –
Всички умрели.
2. Седем пациенти следвали протокола само частично и
временно (както било определено от разговорите с
членовете на семействата, лекарите и записите) –
Всички умрели.
3. Обаче пет пациенти следвали протокола изцяло –
Всички постигнали дългосрочна ремисия (въпреки че
един умрял от болестта на Алцхаймер след 11.5 години
оцеляване. Средният коефициент на оцеляване на тези
пет пациенти с рак на панкреаса бил девет години!)
100
Разбира се, както и всички останали медицински

отцепници, д-р Кели получил дял от преследванията от
Медицинската Мафия и техните чупещи крака хора. Издадена
била ограничителна заповед, която му забранявала да лекува
каквото и да било друго освен зъболекарски проблеми. Когато
той нарушил тази заповед, бил хвърлен в затвора. Тексаски
съд също направил законно да разпространява публикуваната
от самият него книжка, озаглавена „Един отговор на Рака“.
Това направило д-р Кели първият (и единствен) лекар някога,
на когото е забранено със съдебен декрет да публикува!
Въпреки че той обжалвал решението до Върховния съд на
Съединените щати, спорейки, че правата му от Първата
поправка били скандално нарушени, решението се
потвърдило. В последствие трябвало да се премести в
клиниката си в Мексико. Не е учудващо, че неговият протокол
за ензимна/метаболитна терапия бил поставен сред черният
списък „Недоказани методи“ на Американското Раково
Общество през 1971 година, където си остава и до днес.
Чай Есиак
Баба ми, Хелън Кейд, „Мама Хелън“ както и казвахме
галено всички, е посещавала църква за повече от 40 години в
Първа Баптистка Църква Касъл Хилс в Сан Антонио. Тя и
моята майка са били две от 18-те членове при основаването
на църквата през 1952 година. (Църквата сега има над 10,000
членове.) Като посетител на църквата, работата на Мама
Хелън била да пътува до болници да посещава болни хора...
умиращи хора... ранени хора. Спомням си, че пътувах с нея; и
навсякъде, където тя отидеше, на всеки, когото срещнеше, тя
казваше, „Скъпи, познаваш ли Исус?“ И тогава им даваше
едно от своите „камъчета“, на които беше изписано „Исус Те
Обича“; тогава им казваше за смъртта и възкръсването на
Исус. Каква жена беше! Мога само да предполагам, че е имало
буквално хиляди души в рая като пряк резултат от
101
свидетелстването на Мама Хелън за Исус.

Мама Хелън беше диагностицирана с неизлечим рак през
1988 година. Не съм сигурен откъде е научила за това, но
почти веднага тя започна да си вари нейн собствен чай Есиак.
Спомням си как ходех до къщата й в Сан Антонио и й помагах
да си прави чай, да пълни тези стъклени шишенца и да ги
прибира в хладилника. Пиеше го с отдаденост, почти равна на
тази, с която споделяше Божието слово с всеки, когото
срещнеше. Казвам почти толкова отдадено, защото честно
казано не знам нещо, на което да
е била по-отдадена, отколкото
Божието слово. Както и да е,
Мама Хелън живя още 10 години
с неизлечим рак, най-вече като
резултат от приемът на чай
Езиак, по мое мнение. Не съм
сигурен защо, но тя спря да пие
този чай около две години преди
да умре.
Отдавна през 1922 година, канадска сестра на име Рене
Кес забелязала някаква тъкан, подобна на белег на гърдите на
възрастна жена. Жената казала, че лекарите я
диагностицирали с рак на гърдата преди години. Обаче нито
искала да рискува с операция, нито имала парите за нея. За
щастие, тя се срещнала със стар индийски лечител, който й
казал, че би могла да излекува рака с билков чай. Жената
продължила да разказва на Кес за съставките на чая. Около
година по-късно Кес вървяла редом с пенсиониран лекар,
който посочил към обикновената трева и отбелязал: „Сестра
Кес, ако хората използваха тази трева, щеше да има малко
или никакъв рак на света.“ Тази „трева“ (овчи киселец) била
една от билките в лекарството на формулата на мъжа.
Лекарят гледал как конят му се излекувал от рак, като
продължително пасял в определена част от пасището, където
растял овчият киселец.
102
През 1924 година Кес искала да тества чаят на леля си,

която била диагностицирана с неизлечим рак на стомаха и й
давали по-малко от шест месеца живот. Кес помолила лекаря,
д-р Р. О. Фишър, за разрешение да опита чаят на леля си и той
се съгласил. Леля й пила от билковия чай ежедневно в
продължение на два месеца и се възстановила. Изненадващо,
тя доживяла още 20 години! Кес също тествала чаят и на
майка си, която била диагностицирана с неизлечим рак на
черния дроб и й давали по-малко от два месеца живот.
Забележително, майка й живяла още 18 години!
Д-р Фишър и сестра Кес веднага започнали да лекуват
ракови пациенти с магическият чай, който в последствия тя
нарекла „Есиак“ (essiac), което е „Кес“ (caisse) написано
наобратно. Тя излекувала хиляда неизлечимо болни ракови
жертви с Есиак в клиниката си между средата на 20-те и
късните 30 години. От позицията на нейната намеса, Кес
виждала до 600 пациенти на седмица. Мнозинството от тези,
които лекувала, идвали от препоръки с писма от техните
лекари, свидетелстващи, че имат неизлечима или крайна
форма на рак и че са се отказали от медицинската практика,
като неспособна да ги излекува. Типично било за сестра Кес
да дава на пациентите си лечение с Есиак безплатно.
След като мълвата за забележителните й резултати се
разнесла из Съединените щати, водещ диагностик от Чикаго
представил Кес на д-р Джон Улфър, директор на клиниката за
тумори в медицинският факултет на университета
Нортуестърн (Северозападния). През 1937 година Улфър
организирал Кес да излекува 30 неизлечими ракови пациенти
под напътствията на петима лекари. Тя пътувала всеки ден от
Канада през границата до Чикаго, носейки бутилките си със
свежо приготвена билкова отвара. След надзираване на 18-
месечна Есиак терапия, чикагските доктори заключили, че
билковата смес „удължава живота, намалява туморите и
облекчава болката.“ Толкова били ефективни безплатните й
лечения, че през 1938 година поддръжниците й събрали
петиция с 55,000 подписа, за да се представи на управлението
103
на Онтарио приготвянето на чай Есиак като официално

лечение против рак. Отпаднала с три гласа.
Кес не била наясно с всеобхватното влияние на Биг
Фарма (Big Pharma) и Биг Медсин (Big Medicine), които са били
(и още са) по-заинтересувани да правят пари, отколкото да
помагат на хората. Есиак бил евтин и нетоксичен. Той можел
да намали огромните доходни печалби, генерирани от
„Голямото 3“. Кес постоянно си играела на котка и мишка с
канадските федерални здравни власти. Те изисквали клинични
тестове, но тя упорито отказвала да издаде формулата, освен
ако не получи официално уверение, че Есиак няма да бъде
изгубен от хората, които се нуждаят от него, тъй като главната
й лоялност била към хората, които са дошли да зависят от
нея. Властите не можели да й дадат уверението, от което се
нуждаела, тя никога не издала формулата.
Дори най-големият център в света за изследване на рака,
Мемориалният Слоун-Кетъринг Рак Център в Ню Йорк, не
успели да убедят Кес да издаде формулата си. Постоянен
поток от лекари я посещавали в Канада, разглеждайки
случаите й и разговаряйки с пациенти, притискайки я да им
продаде формулата си. Предложили й големи суми пари да
комерсиализира Есиак, но тя отказала всичко освен
минимални суми за заплащане на услугите й. Не е учудващо,
че Кес била много тормозена и продължително заплашвана с
арест. Най-накрая, страхувайки се от преследване, тя
затворила клиниката през 1942 година и се усамотила.
Рене Кес починала през 1978 година на деветдесет
години. Преди да умре, тя приписала правата над формулата
Есиак на две страни: Корпорацията Респерин в Торонто, да
тества, произведе и да го разпространи, и на отдавна
довереният си приятел д-р Чарлз Бруш от Кембридж,
Масачузетс, директор на престижната клиника Бруш и личен
лекар на бившия президент Джон Ф. Кенеди. Самият д-р Бруш
имал рак на тънкото черво, който напълно изчезнал след
лечение с Есиак. Бруш веднъж казал: „Знам лечебният
потенциал на Есиак. Може да облекчи състоянието на
104
индивида, да го контролира и може да го излекува.“

Рене Кес никога не е публикувала своята формула.
Единственият човек, на когото можела да се довери да й
помогне да прави Есиак, била най-добрата й приятелка, Мари
МакФерсън, която знаела формулата наизуст. Всеки с
интернет достъп може да провери правилната Есиак формула,
която Кес е поверила на Мари МакФерсън.
Там ще видите тази формула:

• 6 + 1/2 чаши нарязан лопуш (нарязан на парченца с
размерите на грахчета) – Векове наред лопушът е бил
считан за ефективен пречиствател на кръвта, който
неутрализира и елиминира отровите от тялото.
Проучвания показват антитуморна активност в лопуша.
Японски учени са изолирали антимутационна част в
лопуша, която наричат „Б-фактор“. Записи от СЗО
разкриват, че лопушът е ефективен срещу ХИВ.
• 450 грама киселец на прах (включително корените) –
Кес изолира листа от киселец като главната билка от
есиак, която раздробява канцерогенните тумори.
Киселецът съдържа алое емодин, естествено
вещество, което показва забележително
антилевкемично действие. Киселецът съдържа
антиоксиданти, диуретик е и е бил използван при
проверка за хемороиди. Уверете се, че сте включили и
корените от киселец, защото те са съществено важни.
• 1/4 купичка кора от хлъзгав бряст – хлъзгавият бряст е
добре познат с успокояващите си свойства. Той
намалява възпаленията, такива като възпалено гърло,
диария и уринарни проблеми. Съдържа бета-
ситостерол, който е познат с антираковото си действие.
• 30 грама корен от ревен на прах - „ревенът“ е показал,
че има антитуморно действие. Той е диуретик,
антивъзпалителен и антибактериален.
105
Приготвянето на чай Есиак е толкова важно, колкото и

самата формула. Есиак е отвара, не запарка. Запарка е това,
което хората правят, когато сложат чаена торбичка в чаша
гореща вода. Общо казано, запарката извлича витамини и
летливи масла. Отварата се използва за извличане на
минерали и т.н., от корени, кора или семена, чрез кипване за
няколко минути и оставяне на билките да се накиснат за
няколко часа. Предприемачите често продават имитациите на
Есиак под формата на тинктура (билки в алкохол) или в
желатинови капсули; нито една от формите не е Есиак, защото
Есиак е отвара.
1. Използвайки съд и капак от неръждаема стомана, кипнете
една чаша микс от билки в един галон чиста нехлорирана
вода за 10 минути.
2. Спрете котлона и позволете на билките да се понакиснат
за 12 часа.
3. Загрейте чаят до пускане на пара, но не и кипене.
Позволете на билките да се успокоят за няколко минути.
4. Отцедете горещата течност в стерилизирани буркани.
Останалата кашеста маса може да бъде използвана за
лекуване чрез лапа.
5. Изстудете чая. За дълготрайно складиране използвайте
метода с буркани на кипяща водна баня и складирайте на
хладно, тъмно и сухо място.
За предпазни цели хората приемат по 30 до 60 грама на
ден, разредени с около една чаша гореща вода. Уверете се, че
пиете много вода (поне половин галон) всеки ден, за да
можете да изхвърлите токсините от системата си. Ако имате
рак, трябва да приемате Есиак три пъти дневно. Не яжте или
пийте нищо (освен вода) един час преди до един час след
приемане на Есиак. Чаят Есиак е съвместим с други
алтернативни ракови лечения, освен Кансел (Cancell). Не
приемайте Протокола с чай Есиак, тъй като те се
неутрализират един друг.
106
Генератори на честоти
Терминът „електромедицина“ има много специфично
значение в алтернативният раков свят. Значи ниски на ампери
електрически потоци или електромагнитни вълни, които
пътуват през тялото. Има много видове „електромедицински“
устройства. „Генераторите на честоти“ са електромедицински
устройства, които могат да генерират широк набор от различни
електрически потоци в тялото и са способни да превърнат
раковите клетки обратно в нормални клетки. Нека обсъдим
теорията как генераторите на честоти могат да излекуват рак.
Ракът е причинен от дисбаланс между имунната система и
броят ракови клетки, които се формират. Всички ние имаме
ракови клетки, но когато имунната система е отслабена,
раковите клетки могат да надделеят и за един човек се казва,
че „има рак“. Обаче докато балансът между имунната система
и броят ракови клетки, които се формират, може да „причини
рак“, този дисбаланс не е това, което кара нормалната клетка
да стане ракова! Нормалната клетка става ракова, когато
силно плеоморфна бактерия е способна да влезе в
нормалната клетка.
Щом е веднъж в клетката, тази бактерия блокира
образуването на ATФ молекули вътре в клетката. Тогава се
връща към ферментиране, за да създаде ATФ молекули и
клетката се определя като „ракова“. Забележете, че повредата
на ДНК не подтиква клетката да стане ракова, а ДНК
повредата е резултат от ДНК-то на бактерията, влязло в
контакт с ДНК-то на клетката. Това значи, че ако можете да
убиете микроб вътре в раковата клетка, клетката ще бъде
способна да възстанови нормалният си метаболизъм и да се
превърне обратно в нормална клетка. Всъщност, това е
идеалният начин да се излекува рак, защото няма мъртви
ракови клетки и всъщност никакви ракови клетки въобще
(защото раковите клетки са се превърнали обратно в
107
нормални клетки).
Д-р Роял Реймънд Райф, микробиолог, който извършил
голяма част от проучванията си през 30-те години, напълно
разбирал всички тези неща. С това разбиране той създал
генератор на честоти (т.е. „Райф машина“), които да вибрират
микробите (вътре в раковите клетки) до смърт. Докато
честотните генераторите са съществували от 30-те, нов тип
честотен генератор е бил развит, който съвпадал, но и
надминавал оригиналната работа на д-р Райф.
Лечението на рак е
състезание. То е състезание
между вашите ракови клетки,
унищожаващи нераковите
клетки, срещу отърваването от
вашите ракови клетки бързо, за
да предпазите своите неракови
клетки. Колкото по-бързо се
отървете от своите ракови
клетки, толкова по-голям е
шансът ви за оцеляване. За да осъзнаете важността на
електромедицината, предположете, че сте на бойното поле и
сте в битка с огнестрелни оръжия (кръстосан огън) с врага.
Докато вашите главни оръжия са огнестрелни оръжия, бойни
машини, танкове и т.н., мога да ви уверя, че ще бъдете
страшно изненадани да чуете ръмженето на приятелски
самолети над главата си. Точно по същият начин, когато
честотните генератори се използват като второстепенно
раколечение, вашето основно раколечение може да бъде
оприличено на огнестрелни оръжия и танкове. Ръмженето на
самолетните двигатели е тихата работа на честотните
генератори.
За нещастие, няма да намерите никакъв производител
или продавач на честотни генератори, който да рекламира, че
техният продукт лекува болести (включително рак), нито е
вероятно те да използват термина „електромедицина“ в своята
литература, нито биха отговорили на вашите въпроси за
108
използването на устройството за лечение на някое

здравословно състояние! Това се дължи на потенциалното
преследване от FDA и Медицинската Мафия.
Този раздел съдържа информацията, която няма да
получите от продавач заради възможното (вероятно)
преследване. Фактът, че на производителите и продавачите не
им е разрешено да изказват медицински твърдения относно
оборудването (дори ако са точни и напълно доказани) е
доказателство, че FDA и FTC са постигнали своята цел - да
разделят истинската информация от продуктите. С други думи,
честната информация за продукт и самият продукт не е
разрешено да се комбинират в същия уебсайт или маркетинг
литература, или дори в същите места за продажба! Това е
напълно абсурдно, по мое мнение. Но затова никога няма да
видите информация като тази, да е показана на сайт на
производител или на сайт на продавач.
Честотните генератори, когато се използват правилно, са
изключително ефективни за лечението на рак. Докато всеки
раков пациент може да спечели от честотните генератори, има
седем ситуации, за които честотните генератори са
жизненоважни:
1. Пациентът не може да смели храните (обикновено
поради операция на стомаха или на дебелото черво).
2. Пациентът не може да извлече хранителните вещества
от храните (обикновено поради химиотерапия).
3. Пациентът има много бързо развиващ се рак.
4. Ракът се е разпространил в цялото тяло.
5. Имат рак на костите или на костния мозък.
6. Техният тип рак включва масивни инфекции.
7. Имат забележителна хронична слабост (cachexia, т.е.
проблеми с млечната киселина).
109
Това са ситуациите, когато диетата и добавките може да

не бъдат достатъчни за справяне с рака. Това, което
електромедицината осигурява на пациентите в тези ситуации,
е външен източник на безопасно отстраняване на раковите
клетки без причиняване на някакво подуване или възпаление.
Честотните устройства също са полезни за ново
диагностицирани пациенти и може и да са единственото
необходимо лечение за ново диагностицирани ракови
пациенти.
Моля, забележете, че защото електромедицинските
протоколи се фокусират само върху бързото премахване на
раковите клетки и не на изграждането наново на имунната
система с хранителни вещества, раковият пациент трябва
винаги да използва електромедицински протокол в комплект с
хранително-базираният протокол. За пациенти, които са имали
много химиотерапия, те не само трябва да използват
електромедицинският протокол, а също трябва да използват
няколко високо ефикасни течни добавки/храни, които се
смилат по-лесно от твърди храни и твърди добавки (като Алое
arborescens).
Има едно кардинално правило, когато се комбинира
електромедицината с други алтернативни ракови лечения и
предписани лекарства. Това правило е да не се използва
електромедицинско устройство и другото раково лечение или
предписано лекарство по едно и също време. За да сме по-
точни, от 120 минути преди използването на
електромедицинското устройство до 60 минути, след като
пациентът е приключил с електромедицинското устройство
(„правилото 120/60“), той НЕ трябва да приема никаква част от
друго раково лечение или предписани лекарства.
Причината за това правило е „електропорацията“, която е
феномен, при който електрически поток „отваря“ клетките,
които са изложени на него, така че почти всичко в кръвния
поток може да влезе вътре в тази клетка. Електропорацията
като цяло отваря вратата към клетката за всичко
преминаващо. Електропорацията може да бъде добра или
110
лоша, в зависимост от това какви вещества има в кръвта.

Например, поради това, че електропорацията „отваря“
ВСИЧКИ клетки в областта на тялото (не просто раковите
клетки), честотният генератор не бива да се използва в
рамките на четири дни от химиотерапия, тъй като много
неракови клетки биха били убити. Ето защо: Отнема 35 часа
на химиотерапията да сработи от системата (1 ден) и още
един ден, за да направи клетъчните повреди, които нанася на
тялото. Тогава трябват две седмици на тялото да се
възстанови от вредите над клетъчната структура и имунната
система (всъщност тялото никога не се възстановява напълно
от химиотерапия). Не е необходимо да чакате двете седмици,
но е най-добре да оставите четири дни след интравенозна
химиотерапия преди да започнете програмата с честотен
генератор. Ако пациентът приема ежемесечно орална
химиотерапия, оставете един или два дни почивка, тогава
действайте силно с честотната машина. В допълнение, поради
това, че химиотерапията буквално унищожава човешката
имунна система, твърде вероятно е да съществуват
потенциални инфекции. Внимателното наблюдение на
пациента е изключително важно, за да се търсят ранни
признаци на потенциални инфекции.
Точно както електропорацията може да бъде лоша, така
може и да бъде добра. Пример би бил, че електромедицината
има потенциал да помогне на ракови пациенти в напреднала
фаза, които имат хроническо физическо изтощение. Поради
това, че раковите клетки „крадат“ хранителни вещества и
глюкоза от нераковите клетки (и млечната киселина,
създадена от раковите клетки може също да блокира пътя на
хранителните вещества до нераковите клетки), нераковите
клетки са често много, много слаби. Електромедицината има
потенциал да създаде обратима електропорация, която може
да отвори всички клетки (не само раковите клетки) в цялата
област на тялото.
111
Ако тялото тогава се презареди със супер хранителни

вещества (като Гроздовият Лек на Брандт и Кер със смес от
Селект и колоидално сребро), здравите клетки ще могат да
получат допълнителен приток на супер хранителни вещества,
които обикновено биха били „откраднати“ от раковите клетки.
В същото време раковите клетки ще получат допълнителен
приток на Селект, ресвератрол, елагова киселина, ликопен,
селен, катехини, кверцетин, галиева киселина, витамин B17 и
колоидално сребро, като всички от тях ще убият микробите
вътре в клетките.
Заради това по време на електромедицинското лечение
на пациента не е разрешено да взема прекалено чисто
колоидално сребро (като MesoSilver) и/или чист гроздов сок.
Пациентът трябва да смеси колоидалното сребро и гроздовия
сок заедно. Причината колоидалното сребро и гроздовият сок
да са разрешени, е че са здравословни за нераковите клетки и
смъртоносни за микробите, които са вътре в раковите клетки.
Терапията Герсон
Терапията Герсон е метаболитна терапия, която използва
специална диета, заедно с добавки и клизми с кафе. Първите
две добавки на тази книга не съдържат данни за това раково
лечение, но поради допълнително проучване през последните
две години, сега вярвам, че Терапията Герсон е едно от най-
добрите познати ракови лечения. Без съмнение е най-
основното, най-признатото, най-пълното и най-дългото
съществуващо ефективно раково лечение, което е налице
днес. Също така е много строго и изисква пациентите да се
придържат към много стриктен протокол, за да успеят.
Д-р Макс Герсон бил немски бежански лекар, който
пристигнал в Ню Йорк и проповядвал евангелието на чистата
органична храна и фермерството. Преди да имигрира в САЩ,
докато бил местен лекар в Германия, Герсон можел да
излекува главоболията от своята собствена мигрена,
112
променяйки диетата си. Храните, към които Герсон бил

чувствителен, включвали много от основните продукти за
младите немски студенти по медицина (рибни ястия със сос,
люти наденички, алкохол, сол и мазни меса). По-късно когато
навлизал в частна практика, той започнал да предписва
своята диета за мигрена на своите пациенти и отбелязал
голям успех.
Един пациент с мигрена докладвал, че неговата кожна
туберкулоза (lupus vulgaris) също се изчистила при диетата за
мигрена на Герсон. Герсон започнал да използва своя
диетичен подход, за да излекува други, страдащи от лупус. Той
дори започнал да има успех при лечение на туберкулоза.
Изтъкнат белодробен хирург, д-р Фердинанд Сауербрух, чул за
успехите на Герсон и го поканил да проведе клинични проби
на своята терапия в мюнхенското туберкулозно крило на
Сауербрух.
Диетичният режим на Герсон бил приложен на 450
туберкулозни пациенти. По това време туберкулозата се
считала за „неизлечима“. След пробите, било докладвано, че
446 пациенти изцяло се излекували. За тези от вас, които
харесват проценти, това е 99.1% успеваемост на неизлечими
пациенти!
Диетичната терапия на
Герсон станала известна в
Европа и била възприета от
много хора като стандартно
лечение за болести на
имунната система от всякакъв
вид, включително туберкулоза.
Защитници на терапията
твърдят, че много швейцарски
планински туберкулозни санаториуми излезли от бизнеса
заради откритията на Герсон, и сега ски курорти, включително
Давос, Гщаад и други.
113
През 1928 година Герсон получил обаждане от жена, на

която й били казали, че има нелечим рак на жлъчния канал.
Според Герсон тя го помолила да я излекува със своята
терапия за мигрена и туберкулоза, приемайки, че той не знае
нищо за рака и не може да прогнозира изхода на лечението си.
Герсон твърдял, че напълно се възстановил от своята терапия,
както и двама нейни приятели, които имали рак. Разбира се, с
всяко успешно раково лечение, ще има „наемен убиец“ от
Медицинската Мафия, който ще опита да клевети и критикува
доставчика, и Герсон не е изключение.
Той наблегнал на клинични проби на терапията, като така
щял да опита да заглуши своите критици веднъж завинаги.
Решил да лекува само пациенти, които са били обявени за
„нелечими“ писмено от поне двама специалисти, така че да
няма съмнение за болестта или прогнозата й. На 1 април 1933
година, само шест седмици преди да трябва да представи
резултатите на проучването си, Адолф Хитлер започнал да
арестува евреите и да ги изпраща в концентрационни лагери.
Герсон буквално избягал от ареста по случайност и напуснал
Германия завинаги, оставяйки зад себе си резултатите от
своето проучване.
Като немски евреин, Герсон бил принуден да избяга от
Германия със семейството си през 1933 година, първо във
Виена и тогава във Вил д'Авре (близо до Париж) и Лондон. Той
се установил в Ню Йорк Сити през 1936 година. Щом бил вече
в САЩ, Герсон започнал да прилага диетичната си терапия на
ракови пациенти в напреднала фаза. През 1946 година заедно
с пет от своите излекувани ракови пациенти, той
свидетелствал в съда, че е открил лек за рак. Вечерта на 3
юли 1946 година било обявено публично по радиото, че Герсон
е открил лек за рак. Не е учудващо, че това публично
оповестяване било заклеймено от „по-просветени-от-вас“
колеги от Медицинското Общество на щата Ню Йорк.
След още няколко години на успешна медицинска
практика, но под увеличен контрол, д-р Макс Герсон починал
внезапно на 8 март 1959 година при много мистериозни
114
обстоятелства. Шарлот Герсон, неговата най-млада дъщеря и

основател на Института Герсон, заявила: „Моят баща, на 78
години, беше в отлично здраве, когато от ден на ден се
чувстваше все по-зле. Тестваха кръвта му и откриха високо
ниво на арсеник.“ Когато била запитана дали се е обадила на
полицията, тя отговорила: „Не, имахме своите подозрения, но
знаехме от опит, че справедливостта няма да
възтържествува.“
Според д-р Герсон ракът е резултат на две неща: дефицит
и токсичност. Нашето тяло просто не приема достатъчно
хранителни вещества при модерната диета и е подложено на
твърде много химикали и токсини, и като резултат развива рак.
Герсон вярвал, че ракът може да се преобърне, ако пациентът
прочисти тялото си от тези токсини и възстанови имунната си
система с правилно хранене. Като резултат на това
убеждение, залегнало в основата на Терапията Герсон, е
детоксификация и обновяване на тялото, базирано на
принципа на пренасищане на тялото с микро хранителни
вещества от безсолна, без мазнини, органична, вегетарианска
храна, включително 13 свежо изцедени плодови и зеленчукови
сока дневно. Това лечение възприема подход „за цялото тяло“,
за разлика от токсичните конвенционални лечения, тъй като
Герсон не вярвал, че лечението само на локализирана област
от концентрираните клетки е добра идея.
Ензимите на панкреаса са жизненоважни за Терапията
Герсон. Ето защо: Преди тялото да се изроди в развитие на
рак, всички защитни системи трябва да бъдат потиснати и
дисбалансирани. Ако вашият панкреас работи правилно и ако
имате адекватни ензими, не можете да развиете рак. Както
споменах в главата за храненето, ензимите на панкреаса
(особено трипсин и химотрипсин) разтварят защитното
протеиново покритие, покриващо злокачествената тъкан, и
правят невъзможно за естествената имунна система на тялото
да разпознае раковите клетки като чужди. Така че в тяло с рак
трябва да се прибавят панкреасни ензими.
115
Свързан с последователността си към панкреасни ензими,

Терапията Герсон също се слави с аксиомата, че излишните
протеини в диетата са карциногенни. Като бивш културист на
състезания, следвах съветите на доктори и диетолози и
консумирах големи количества животински протеини
всекидневно. Например, обикновено бих изял осем малки
порции от поне тридесет грама протеини, състоящи се главно
от пиле, риба и яйца. По погрешка вярвах, че месото, рибата,
яйцата и млечните продукти имат пълен набор протеини
(съдържащи осемте жизненоважни аминокиселини, които не
се произвеждат в тялото), докато всички животински протеини
са непълни протеини.
Обаче проучване в Института Каролинска в Швеция и
Института Макс Планк в Германия показали, че повечето
зеленчуци, плодове, семена, ядки и зърнени храни са отлични
източници на пълни протеини. Всъщност, техните протеини са
по-лесни за асимилиране от тези на месото и са нетоксични.
Докато изследователите в Каролинска също открили, че когато
месото се загрее до 212 градуса (независимо от това дали е
сварено, печено на грил, пържено или печено), протеинът на
месото става токсичен, причиняващ рак амид. Проучване,
направено в Калифорнийския Университет Ървайн, показва,
че за децата, които ядат дори не повече от три хотдога на
седмица, е от 10 до 12 пъти по-вероятно да развият левкемия
и мозъчни тумори. В голямо проучване, проведено в Китай от
доктор Т. Колин Кемпбъл, е открито, че групите хора, които са
изяли най-много животински протеини, в голяма степен имат
най-много болести на сърцето и рак.
Една от причините да се избягват излишни протеини е, че
тялото складира много малко протеини. Нашите бъбреци и
черен дроб са отговорни да се отърват от протеинът; така че
колкото повече протеини ядем, толкова по-упорито бъбреците
и черният дроб ще работят, за да ги екскретират. Герсон също
много се интересувал от лечението на черния дроб, тъй като
вярвал, че черният дроб всъщност бил най-важният орган в
тялото, поради факта, че е филтрираща система за
116
детоксификация. Всъщност, той забелязал паралел между

деградирането на черния дроб и растежа и прогресирането на
рака!
Поради неговата загриженост за проблемите с черния
дроб, той бил против гладуването и вместо това в режима си
призовавал към свежо изцеден сок на всеки буден час от деня.
Чрез пиенето на сок, пациентите получават огромно
пренасищане от хранителни вещества, минерали, ензими и
витамини, което започва с прочистването на бъбреците.
Хранителните вещества влизат в тъканите, в клетките и
изкарват насила отровите, и всички тези отрови се
освобождават в кръвния поток. Черният дроб ги филтрира
навън. Трябва да помагате на черния дроб да се отърве от тях
и има само един начин да направите това – като отворите
жлъчните пътища. Герсон постигнал тази задача с много
омразните и подигравани клизми с кафе. Дори днес, половин
век след смъртта му, той остава любимото „бичувано момче“
на Раковата Индустрия.
Доскоро не бях наясно с факта, че натрият стимулира
растеж на тумор. Също така е факт, че всички преработени
храни имат намалено съдържание на калий и увеличено на
натрий. Така че с фокусирането на Герсоновата Терапия върху
високо съдържание на калий и ниско на натрий (в същото
съотношение, в което могат да се намерят при свежите
естествени храни), не е чудно, че всички преработени храни са
забранени. С Герсоновата Терапия повечето мазнини са
строго забранени, тъй като стимулират растежа на тумор.
Обаче Герсон не бил наясно, че раковите пациенти се нуждаят
от определено количество жизненоважни киселини от
мазнините. Той го разбрал от работата на д-р Йохана Будвиг в
Германия, която показала, че лененото масло, което помага за
стимулиране на имунната система, е добре прието при ракови
пациенти. Като общо правило, с изключение на кокосовото
масло, никога не трябва да готвите с масла, тъй като тяхната
химическа природа се променя (изражда се), формират се
акриламиди и те причиняват здравословни проблеми. Така че
117
лененото масло трябва да се използва само сурово и студено.

Институтът Герсон е основан през 1977 година в Сан
Диего от Шарлот Герсон, единствено с цел образоване на
обществеността и раковите пациенти за терапията Герсон.
Изненада ли е, че корумпираното правителство на
Съединените щати не подкрепя Герсоновата Терапия?
Всъщност, в САЩ е нелегално да се лекуват и излекуват
пациенти с терапията Герсон. В отговор, Шарлот отворила
болница в Тихуана, Мексико.
КОНОП
Статия от 1938 година в Popular Mechanics твърди, че има
повече от 25,000 приложения на конопа... от храна, боя и
гориво до дрехи и строителни материали. Има дори конопени
фибри в торбичките чай Lipton. И няколко коли, направени
днес, съдържат коноп. Четири декара коноп могат да
произведат толкова много сурови фибри, колкото 40 декара
дървета. Претопяването на коноп за хартия може да
произведе по-здрава хартия, която издържа изключително
дълго и не пожълтява с времето. Конопеното масло
(извлечено от конопени семена) продължително време е било
считано за едно от най-гъвкавите и полезни вещества, познати
на човек.
Още в ранните дни на основаването на Америка, конопът
бил често срещано растящ и използван ресурс. Конопеното
наследство на Америка включва следните факти:
• Ранните закони в някои американски колонии всъщност
изисквали фермерите да отглеждат коноп и те можели
да отидат в затвора, ако откажели да го отглеждат!
• Според техните дневници, много от нашите (бел. прев. -
американските) ранни президенти, включително
Джордж Вашингтон и Томас Джеферсън, отглеждали
коноп.
118
• Както Американската Декларация на Независимост,

така и Конституцията на САЩ са били написани в
чернова на конопена хартия.
• Ейбрахам Линкълн използвал масло от конопено семе,
за да зарежда лампите в дома си.
• Хенри Форд построил експериментална каросерия от
конопени фибри, които са 10 пъти по-силни от стомана.
Първият Модел-Т всъщност бил построен, за да върви
на конопен бензин.
Конопът се счита за супер храна (като спирулина и
хлорела), поради своето високо съдържание на мастни
киселини и уникалното съотношение на омега-3 към омега-6,
особено на гама-линоленична киселина (ГЛК/GLA). Конопеното
масло съдържа до 5% чиста ГЛК, по-висока концентрация от
всяко друго растение. За хилядолетия, конопът е бил
използван в медицински чайове и тоници заради своите
лечебни свойства. Конопът не само облекчава болката и
помага за апетита на раковите пациенти; той също изглежда
има лечебни свойства. Химикалът в конопа (или канабиса),
който е отговорен за много от медицинските ползи, е делта-
тетрахидроканабинол (ТХК/THC). По-късно през 30-те в САЩ,
тинктурите от медицински коноп с ТХК са налични в повечето
аптеки.
Горе-долу по същото време
(късните 30 години), Уилям
Рандолф Хърст и
произвеждащият хартия Отдел
на Хърст Kimberly Clark
притежавал милиони декари
горски площи. Компанията на
Хърст, която снабдявала по-
голямата част от хартиени
продукти в САЩ и също притежавала повечето от вестниците,
рискувала да загуби милиарди заради конопената индустрия.
През 1937 година Дюпон патентовал процесът за създаване на
119
пластмаса от масло и въглища. Годишният Отчет на Дюпон

подтиквал акционерите да инвестират в този нов петроло-
химически раздел. Синтетики, като пластмасата, найлона и
изкуствената коприна, сега могат да се направят от масло.
Естествената конопена индустриализация е щяла да унищожи
над 80% от бизнеса на Дюпон.
Андрю Мелън станал Секретар на Хазната на президента
Хувър и главен инвеститор на Дюпон. Той сложил своят бъдещ
доведен племенник (Хари Дж. Анслингър) начело на
Федералното Бюро за Наркотици и Опасни Вещества.
Състояли се тайни срещи между тези финансови магнати.
Конопът бил обявен като „опасен“ и като заплаха за техните
предприятия за милиарди долари. За да останат династиите
им непокътнати, конопът трябвало да си отиде. Те взели
неясната мексиканска жаргонна дума („марихуана“) и я
набутали в съвестта на Америка. Медия блиц от „жълт
журнализъм“ се разразил през 20-те и 30-те: вестниците на
Хърст пускали истории, наблягащи на ужасите от
„марихуаната“. Читателите били подведени да вярват, че е
отговорна за катастрофи, загуба на морал, безброй актове на
насилие, нелечимо безумие и безмилостни убийства. Филми
като „Reefer Madness” (Конопена лудост) и „Marihuana: The
Devil's Weed” (Марихуана: Дяволската трева) били пропаганда,
създадена от тези индустриалци, за да създадат враг. Тяхната
цел била да спечелят обществена подкрепа, така че анти
марихуана законите да бъдат приети.
През 30-те хората били много наивни, дори до степен
невежество. Масите „по овчешки“ чакали да бъдат водени от
малкото на власт. Не се противопоставяли на властта. Точно
както и стадата днес, ако новините са написани или е по
радиото, те вярвали, че трябва да е истина. Така че, въпреки
факта, че кампанията за промиване на мозъци била базирана
на абсолютни лъжи, конопът бил извън закон през късните 30
години. Конопът бил твърде голяма заплаха за хартиената
индустрия и петролната индустрия. Освен това, на Big Pharma
(Биг Фарма) не им допадали нетоксичните и евтини
120
медицински приложения! Конопът бил в изобилие и

икономичен, и за да станат нещата още по-зле за
Медицинската Мафия, не причинявал никакви допълнителни
медицински състояния, които да изискват рецепта за още от
техните токсични отрови.
Медицинските доказателства за ефективността на ТХК
при лечение на рак, и също за намаляване на болката, са
поразителни. Знаем това от 1974 година, когато първият
експеримент, документирал антитуморните ефекти на
марихуаната, се е състоял в Медицинският Колеж Вирджиния
по волята на правителството на САЩ и Националният Здравен
Институт (НЗИ/NIH). Целта на проучването била да покаже, че
марихуаната уврежда имунната система и причинява рак.
Обаче вместо това проучването открило, че ТХК забавя
растежа на три вида рак при мишките (рак на дробовете и на
гърдите и причинена от вирус левкемия). ОПАА! Не можем да
разгласяваме тази информация публично, нали? Така че DEA
(Drug Enforcement Administration/Изпълнителна Администрация
по Лекарствата) бързо закрила проучването във Вирджиния и
всякакви по-нататъшни проучвания на антираковите ефекти на
конопа, въпреки че проучването доказало, че ТХК лекува рак!
През 2000 година, изследователи в Мадрид научили, че
ТХК в конопа спира разпространението на рак на мозъка, като
избирателно провокира програмирана смърт на клетките
(апоптоза) в клетките на мозъчния тумор, без да влияе
негативно на околните здрави клетки. Те можели да унищожат
нелечими мозъчни тумори при плъховете, като ги инжектирали
с ТХК. Но за жалост, повечето американци не знаят нищо за
мадридското откритие, тъй като естествено никой голям
американски вестник не оповестил за историята. Проучване на
Медицинският факултет на Харвард от 2007 година показало,
че ТХК-то в конопа намалява туморите при рак на дробовете с
50% и значително намалява способността на рака да
метастазира (да се разпространява). Други изследователи
също са показали, че ТХК е ефективно лечение за болестта на
Ходжин и саркома на Капоши. Скорошно проучване от
121
Тайланд демонстрира, че ТХК може да се бори с рак на

жлъчните пътища, който е рядък и смъртоносен. Всъщност,
Международната Асоциация за Медицинска истинност
включва конопеното масло в своя протокол за рака.
Рик Симпсън успешно лекува своят нелечим рак с
конопено масло и от тогава е водач в популяризирането на
конопеното олио като приложимо раково лечение. Иронично,
на 25 ноември 2009 година, един ден преди да му се даде
титлата „Борец за Свобода на 2009 година“ на Cannabis Cup в
Амстердам, за Симпсън се говорело, че е бил нападнат отново
от RCMP (Royal Canadian Mounted Police/Кралската Канадска
Конна Полиция) в Канада. Симпсън бил сурово преследван за
своето гледище относно медицинската марихуана и за
усилията си да помага на хората да се излекуват от рак с
конопено масло.
Хора, определено вярвам, че живеем в матрицата! Почти
всяко естествено вещество, което Бог е създал (като конопа,
кайсиевите семена и слънчевата светлина), се счита за
„опасно“, докато токсичните лекарства, които се пробутват от
Биг Фарма, се считат за безопасни. Законно е за лекарите да
нападат хората с техните отрови, но може да отидете в
затвора, ако се опитате да спасите себе си и обичаният от теб
от рак с масло от прост градински плевел или семе на прост
плод.
Две дроги, които са законни в тази страна (алкохол и
тютюн), са всеизвестни убийци. Всяка година в САЩ тютюнът
причинява 435,000 смъртни случая, а алкохолът причинява
85,000 смъртни случая. Същото проучване не показало
смъртни случаи, дължащи се на марихуаната. Въпреки това
правителството на САЩ продължава мнимата си „война с
дрогата“, която е точно такъв провал, както измамната „война
с рака“ и фалшивата „война с терора“. Доказано е, че всеки
път, когато корумпираното правителство обяви „война“ на
нещо, проблемът само се влошава. Кой с кого се майтапи?
122
Самият Административен Правен Съдия на DEA, Франсис

Янг казва: „В строго медицинско отношение марихуаната е
далеч по-безопасна от много храни, които често консумираме.
Например, яденето на 10 сурови картофа може да доведе до
токсично натравяне. Марихуаната в натуралната си форма е
едно от най-безопасните терапевтично активни вещества,
познати на човек. По всяка мярка на рационален анализ
марихуаната може да бъде безопасно използвана в рамките
на наблюдавана рутина от медицинска грижа.“
Науката за медицинската употреба на конопа е
изключителна. Трябва да се произвежда и да се предоставя на
всеки един раков пациент, който има нужда от него. Но
реалността е, че живеем в корумпиран свят, управляван от
Медицинската Мафия, която предпочита да взема пари,
докато раковите пациенти умират в жестоки страдания,
отколкото да им даде достъп до нетоксично, ефективно,
естествено лечение като конопа.
Хипертермия
Хипертермията е изкуствено причинена треска. Хипократ
е забелязал, че „болестта, която не се лекува с топлина, е
нелечима“. През 1893 година д-р Уилям Б. Коли наблюдавал
регресията на рак при 10 пациенти, на които инжектирал
бактериални токсини (или токсини на Коули) директно в
тумора и създал треска с висока температура. Модерното име
за токсините на Коули е Смесена Бактериална Ваксина (MBV).
При немско изследване, пациентите с напреднала
неходжинова лимфома, получаващи MBV, имали 93%
коефициент на ремисия, в сравнение с 29% за тези,
получаващи химиотерапия. През 1927 година Юлиус Вагнер-
Джаурег получил Нобелова награда за медицина за работата
си относно терапевтичното приложение на хипертермията.
123
Треската дълго време била неразбран и неправилно

лекуван симптом. Най-ортодоксалните доктори се опитват да
се преборят и да потиснат треската, от там и нуждата от Адвил
и Тиленол. Обаче е факт, че треската е конструктивен,
благоприятстващ здравето симптом, започнат и създаден от
тялото в собствените му усилия да се пребори с инфекции и
други болестни състояния и да възстанови здравето си.
Виждате, треската ускорява метаболизма, задържа растежа на
нахлуващия вирус или бактерия и ускорява лечебните
процеси.
Хипертермията е терапевтична
процедура, използвана за вдигане на
температурата на канцерогенен
тумор до поне 108° по Фаренхайт (42°
по Целзий) за един час. Базирана е
на простия и лесен за доказване
научен факт, че температура от 42°C
убива раковите клетки, но не и
нормалните клетки на човешката
тъкан. В нормалните тъкани,
кръвоносните съдове се отварят
(разширяват се), когато се приложи топлина, разнасяйки
топлината и охлаждайки клетъчната среда. За разлика от
здравите клетки, туморът е тясно свързана група клетки и
циркулирането е ограничено и лениво. Когато се приложи
горещина на тумора, жизнените хранителни вещества и
кислород са блокирани за туморните клетки. Това води до срив
на туморната кръвоносна система и унищожение на раковите
клетки.
Всичко, от което се нуждаем, е някакъв начин да вдигнем
температурата на тялото си и да създаваме избирателно
негативна среда за отстъпващите ракови клетки, които могат
да бъдат пометени от имунната система. Микровълновата
енергия е много ефективна в лечението на канцерогенни
тумори, защото обикновено туморите имат високо съдържание
на вода. През 1990 година д-р Алан Дж. Фен (електрически
124
инженер в Масачузетския технологичен институт) развил

концепция за загряване на туморите в дълбочина чрез
адаптирани микро вълни. Те се настройвали по свойствата на
тъканта на пациента, за да се концентрира микровълновата
енергия върху тумора.
Има няколко други метода, използвани, за да се провокира
хипертермия, като пълно потопяване на тялото в гореща вода,
ултразвук и сауни, например. Лично аз предпочитам сауни, тъй
като кожата е нашият най-голям отделителен орган и понякога
я наричат „третият бъбрек“. Като общо правило, кожата трябва
да елиминира 30% от токсичните отпадъци на тялото чрез
потене. Обаче, поради липса на физическа работа и
прекалено улегнал живот, кожата на повечето хора днес е
дегенерирала като отделителен орган (тъй като повечето хора
никога не се потят). Ако трябва да се възстанови здравето, от
жизнена важност е отделителната дейност на кожата да се
съживи наново. Вземането на сауна или парни бани редовно
ще помогне да възстановяване и обновяване на
пречистващото действие на кожата. Хипертермията,
комбинирана с ниска доза радиация, е много ефективно
лечение за много форми на рак. Има малко странични ефекти
и тялото има способността да се възстанови от ниската доза
на радиация в повечето случаи.
Д-р А. Луоф, известен френски бактериолог, е
демонстрирал в повтарящи се научни експерименти, че
треската наистина е „страхотно лекарство“ и че може да
помогне за лечението на много „нелечими“ болести. Прочутият
онколог, д-р Йосеф Иселс, отбелязва: „Изкуствено
причинената треска има най-огромният потенциал в лечението
на много болести, включително и рак.“ Не забравяйте, че тази
забележка е направена от един от водещите ракови
специалисти в света!
125
Хипертермията нанася на рака „троен

смъртоносен удар“ като:
1. Отстранява натрупванията на токсични химикали, които
причиняват рака.
2. Подобрява циркулирането, така че тъканите да бъдат
снабдени с кислород, както и да изхвърлят киселинните
отпадъци.
3. Отслабва и дори убива раковите клетки, които имат по-
малка поносимост към горещината от здравите клетки.
През май 2009 година, Медицинската корпорация BSD (с
база в Солт Лейк Сити) се добрала до Устройство за
Хуманитарна Употреба (HUD), предназначено за
Хипертермичната Система на компанията – BSD-2000, която
да се използва заедно с терапия с радиация за лечението на
някои пациенти с рак на маточната шийка. Но ако се опитате
да получите лечение с хипертермия в американска болница,
най-вероятно ще бъдете възпрепятствани. Ако искате да
имате разумната възможност да добавите хипертермията към
своята собствена програма за раколечение, ще трябва все пак
да отидете до Германия, Китай или някоя друга страна, която
приветства иновациите.
Моля, забележете, че поради това, че хипертермията се
фокусира само върху разрушаването на раковите клетки в
туморите и не върху възстановяване на имунната система с
хранителни вещества, раковият пациент трябва винаги да
използва хипертермията съвместно с базиран на хранителните
вещества протокол. Преди повече от 2000 години, известният
гръцки лекар, Парменид казал „Дайте ми шанс да създам
треска и ще излекувам всяка болест.“ Тази традиционна
мъдрост определено е удържала изпитанието на времето.
126
Интравенозен Витамин С
Витамин С е жизненоважен за формирането на колаген,
протеинът „цимент“, който крепи нашите клетки заедно.
Мислете за клетките като за тухли в стена. Силата на
тухлената стена не е наистина в тухлите, а в цимента между
тухлите. Колагенът е този цимент, който държи и вашите
клетки заедно.
Ако колагенът е изобилен и силен, клетките ще са
закрепени заедно добре. Ако клетките са скрепени заедно, на
туморите би им било трудно да се разпространят през тях. По
този начин силният колаген може да прекрати
разпространяването на рака.
Раковите клетки секретират ензим наречен
„хиалуронидаза“, който им помага да изяждат колагена и да
заразят тялото. Това е описано с големи подробности в
книгата „Хиалуронидаза и Рак“ от д-р Юън Камерън. За да
предотвратят хиалуронидазните ензими от разтварящ се
колаген, д-р Матиас Рат защитава повишената консумация на
амино-киселини L-лизин и L-пролин и EGCG (епигалокатехин
галат; полифенолен катехин, който може да се намери в
зеления чай) като съпътстващи хранителни вещества с
витамин С. Лабораторните опити демонстрират ефективността
на комбинацията от тези четири вещества при блокиране на
хиалуронидазните ензими.
Витамин С е нужен за нашите имунни системи, за да
генерира и мобилизира левкоцитите, които се борят с рака.
Максималната имунна функция е жизненоважна, ако искаме
тялото да се пребори с рака. Както споменах, традиционните
лечения като химиотерапията и радиацията унищожават
имунната система. В една публикация от 1995 година няколко
лекари представят доказателства, че аскорбиновата киселина
е преференциално токсична за канцерогенните клетки. С
други думи, витамин С убива раковите клетки, като оставя
127
нормалните клетки на мира.

Така че изглежда, че витамин С не само укрепва имунната
система, но и преференциално убива раковите клетки. Това е
невероятно. Преференциалната токсичност се случва ин
витро при няколко типа туморни клетки. Те също представят
данни, предполагащи, че концентрацията на аскорбат в
плазмата, която се изисква за убиването на туморните клетки,
е постижима при хората.
И ако това не е
достатъчна причина да
вземате витамин С, тогава
вижте това: витамин С помага
с транспортиране на
кислород и е мощен
антиоксидант. Според д-р
Дейвид Грег: „Обикновено
витамин С се транспортира
до дробовете в кръвта,
където се окислява. Тогава се транспортира до клетките,
където се разпръсква в митохондията и доставя своя
окисляващ потенциал, захранвайки дихателната верига, и
цикълът се повтаря.“
Д-р Грег има теория, че основният ефект от големи дози
витамин С е да ни служи като транспортираща кислород
молекула в кръвта, замествайки хемоглобина, който не може
да осигури кислород за раковите клетки. Той препоръчва
комбинация от витамин С и витамин Е, тъй като витамин С
транспортира кислород в цитоплазмата, а витамин Е носи
кислород през клетъчните стени.
Теорията на д-р К. Н. Прасад е, че на нормалните клетки
им трябва само минута точно контролирано количество
антиоксиданти, за да функционират. Те отхвърлят всякакви
излишъци. Но освен останалите дефекти, злокачествените
клетки са загубили капацитета да регулират своят приток на
антиоксиданти като витамин С и Е. Затова антиоксидантите
128
могат да се натрупват в раковата тъкан до нива, които могат

да доведат до срив и смърт на злокачествените клетки.
(Прасад, К. Н. „Антиоксиданти при грижата за рака: кога и как
да ги използваме като допълнителен стандарт и
експериментални терапии“, Expert Rev Anticancer Therapy)
В документ озаглавен „Съдържание на аскорбинова
киселина в човешката ракова тъкан“ („Раково изследване“, том
8, 1948 г.), доктор А. Гот и И. Литман описват откъде най-често
произлиза ракът в органите с нива на аскорбинова киселина
(витамин С) под 4.5 мг % и рядко се развива в органи с по-
високи нива. Виждате ли връзката? Помните ли как
водородният пероксид се сипва в рани, за да убива
микробите? Изследване, публикувано през септември 2005 г.
от д-р Марк Ливайн, показва, че интравенозният витамин С в
големи дози може да увеличи нивата на водороден пероксид
(H2O2) в раковите клетки и да ги унищожи.
Осведомеността, че витамин С е полезен при лечението
на рак, може главно да се отдаде на иноваторската работа на
д-р Лайнъс Полинг. През 1976 година той и шотландският
хирург, д-р Юъм Камерън, обявяват, че пациенти, лекувани с
високи дози витамин С, са оцелявали три до четири пъти по-
дълго от сходни пациенти, които не са получавали добавки
витамин С. Проучването било проведено през ранните 70
години в болница в долината Левън, в Лох Ломонсайд,
Шотландия. Д-р Камерън лекувал 100 пациенти с рак в
напреднала фаза с 10,000 милиграма витамин С на ден.
Напредъкът на тези пациенти тогава бил сравнен с този
на други 1000 пациенти (на други доктори), които НЕ били
получили витамин С. Откритията били публикувани през 1976
година, като Полинг бил съавтор, в Заседанието на
Националната Академия на Науките. Докладът от 1976 година
наблегнал, че всички пациенти по-рано са получили
конвенционално лечение (т.е. „Големите 3“). За пациентите с
витамин С е съобщено, че имат средно 300 дни повече време
на оцеляване, отколкото другите пациенти, с подобрено
качество на живот. Техните експерименти в заключение
129
доказали, че витамин С е отлично лечение за неизлечимо

болни пациенти в сравнение с химиотерапията.
Раковата Индустрия била бясна на Полинг и Камерън.
Нямало начин тези двама „измамници“ и тяхната витаминозна
терапия да прекъснат приток на пари от химиотерапия! Твърде
много било заложено за Раковата Индустрия. Акционерите
имали нужда от големи печалби! Бордът на Директорите се
нуждаел от 7-цифрени заплати и златни парашути! Децата се
нуждаели от образование в Ivy League! Така че следвайки
стандартната процедура на опериране, имало „замазваща“
кампания, за да се дискредитира д-р Полинг. Истината, която
Камерън и Полинг открили, трябвало да бъде смачкана. Но те
имали един голям проблем: резултатите от тези тестове вече
били публикувани в книгата на Камерън и Полинг, „Рак и
витамин С“.
Така че Раковата Индустрия и техните подчинени бързо
започнали да работят. Те провели три лъжливи изследвания с
„предрешени“ резултати, като всяко от тях противоречало на
откритията на Камерън и Полинг. Ето я и тяхната мръсна
малка тайна: и в трите проучвания, те не успели да следват
протокола за избор, не успели да следват протокола за
лечение и направили някакви фантастични лингвистични и
статистически трикове.
Чудно ли е, че накрая Раковата Индустрия гордо обявява,
че Камерън и Полинг са измамници и че на тяхното
изследване не може да се вярва? Обаче четири напълно
независими проучвания използвали същият протокол за
лечение и получили същите резултати като Полинг и Камерън.
Трите мними проучвания не използвали същият протокол на
лечение и не получили същите резултати.
Според Уебстър Кер: „Проучванията на клиниката Майо са
били направени специално, за да дискредитират работата на
двукратния носител на Нобелова награда Лайнъс Полинг.
Лайнъс Полинг караше хората да вярват, че има „научно
доказателство“ за витамин С, и той трябваше да бъде спрян.
130
Абсолютно е неприемливо (от гледна точка на Биг Фарма)

нашето корумпирано правителство да позволи каквото и да
било научно доказателство за алтернативни лечения на рак.
Поради това, че имаше научно доказателство за витамин С, и
понеже те не могат да затворят устата на двукратен носител
на Нобелова награда, трябваше да има фалшиви
изследвания, създадени, за да отклонят вниманието на хората
от инстинските проучвания. Щом фалшивите изследвания
приключат, тогава медията ще предприеме потискането на
истината и веднага ще започне да очерня верните
изследвания.“
На д-р Ейбрахам Хофър често се приписва, че е най-
важният основател на движението за алтернативно лечение,
използвайки хранителни (ортомолекулярни) методи на
лечение. По време на неговата практика, простираща се в
рамките на повече от 40 години, той лекувал хиляди пациенти
главно от рак и шизофрения, като бил автор на много статии в
журнали и книги. Като част от тези си усилия, той си
сътрудничел с д-р Лайнъс Полинг в концентрацията му да
използва витамин С (заедно с други хранителни вещества) за
лечението на рак.
Колко витамин С трябва да приемате? Проучвания
показват, че за да влеете задоволителни нива на витамин С в
канцерогенните клетки, интравенозният витамин С (IVC) е най-
добрият протокол. Разбира се, трябва да сте под
наблюдението на доктор – не бихте искали да се опитвате да
си давате интравенозно витамин С сами! Ключът е да бъдете
последователни с огромните количества витамин С. Трябва да
се приема няколко пъти всеки ден.
131
I.P.T. (Инсулин потенцирана

терапия)
Въпреки че съм против традиционната химиотерапия „с
висока доза“, ИПТ протоколът включва химиотерапия, ала в
изключително ниски дози. След време дозите на
традиционната химиотерапия поставят в риск кръвната
картина, имунната система и функцията на органите на
пациента до такава степен, че се изключва възможността за
по-нататъшно лечение и често се причиняват вреди на
органите, водещи до смърт. Обаче ИПТ елиминира избора
между „по-малката от двете злини“, който раковите пациенти
срещат, когато са диагностицирани.
Чрез насочване на малка доза химиотерапия (по-малко от
1/10 от типичната химична доза) към раковите клетки, ИПТ
увеличава токсичността в рака, докато намалява токсичността
в пациента. Това е изключително безопасна, ефективна и
относително евтина ракова терапия, използвана успешно
повече от 60 години.
Читателите ще се досетят, че инсулинът е хормон, който
се използва за лечение на диабет. Секретиран от панкреаса
при здравите хора, инсулинът е мощен хормон с много
действия в човешкото тяло, основен в способността си да се
справя с доставката на глюкоза през клетъчните мембрани в
клетките. Инсулинът предава съобщенията си на клетките,
като се присъединява към специални инсулинови рецептори,
разпръснати по външната повърхност на клетъчните
мембрани. Всяка клетка в човешкото тяло има между 100 и
100,000 инсулинови рецептора. Инсулинът всъщност отваря
клетъчната мембрана или „вратата“ към клетката, като така
позволява на захарта и други вещества да се транспортират
вътре. Затова диабетиците, които са неспособни да
произвеждат инсулин правилно, не могат да приемат захар в
своите клетки; така, те развиват хипергликемия (висока кръвна
132
захар).
Какво общо има това с рака? Добре известен научен факт
е, че раковите клетки имат неутолим апетит за глюкоза.
Запомнете, ракът обича захар! Също така запомнете, че
раковите клетки са анаеробни. Така че те произвеждат
енергия чрез ферментация на глюкозата, изключително
неефикасен начин за произвеждане на енергия и също така
една от причините раковите пациенти да отслабват толкова
много. Техните ракови клетки изискват толкова много глюкоза,
че те буквално я крадат от нормалните клетки на тялото, като
така оставят пациента да гладува.
С ИПТ инсулинът действа като „потенциатор“, измамвайки
раковите клетки, че ще бъдат нахранени със захар (от която те
процъфтяват), когато всъщност ще бъдат унищожени от
химиотерапия. Тъй като инсулинът действа като потенциатор и
увеличава ефективността на химиотерапията, далеч по-малко
химиотерапия е нужна, отколкото при традиционната. Това
значи далеч по-малко странични ефекти, както и много по-
ефективно лечение.
Интересната връзка между раковите клетки и инсулина е в
скорошни открития, публикувани в научен медицински
литературен доклад, че раковите клетки всъщност
произвеждат и секретират свой собствен инсулин.
Според д-р Стивън Еър, един от експертите по ИПТ:
„Раковите клетки вземат енергията си чрез секретиране на
свой собствен инсулин и се стимулират да растат чрез
секретиране на свой собствен подобен на инсулин фактор на
растеж (IGF). Това са техните пагубни механизми. Инсулинът и
IGF работят, като се прикрепят към специални клетъчно-
мембранни рецептори и тези рецептори са шестнадесет пъти
по-концентрирани върху раковите клетъчни мембрани,
отколкото върху нормалните клетки.
Тези рецептори са ключът към ИПТ. Използвайки инсулин
в ИПТ, крайният резултат е, че ниската доза на химиотерапия
се пренасочва специално вътре в раковите клетки, убивайки ги
133
по-ефективно и без странични ефекти от химиотерапията.

ИПТ е находчива; убива раковите клетки, използвайки същите
механизми, които раковите клетки използват, за да убиват
хора.“
Горният цитат е много важен за разбирането на механизма
на ИПТ терапията. ИПТ убива раковите клетки... и само
раковите клетки. Точно както раковите клетки имат свое
собствено, независимо секретиране на инсулин, те също имат
и свое собствено, независимо секретиране на IGF, което им
осигурява неограничен стимул за растеж. А раковите клетки
имат 16 пъти повече рецептори за инсулин и IGF на своите
клетъчни мембрани. Не само инсулинът може да се
присъедини към своите собствени специфични рецептори на
клетъчните мембрани, но инсулинът може и да се присъедини
към рецепторите за IGF и да изпрати съобщения за растеж
към клетката. Колкото и нежелателно да изглежда ракова
терапия да подпомага растежа на раковите клетки, това
всъщност е един ценен ефект на инсулина.
Винаги можете да познаете кога някой е на лечение чрез
химиотерапия, защото обикновено губят косата си и често са
много болнави и им се повръща. Някога чудили ли сте се
защо? Причината е проста. Клетките на фоликулите на косата
на пациента и клетките, които обграждат стомаха и
вътрешностите имат една обща черта: те са бързо делящи се
клетки. Такива са и раковите клетки. Лекарствата за
химиотерапия обичат да атакуват бързо делящите се клетки,
безразборно. Обаче в тумора не всички ракови клетки са в
този бързо делящ се етап наведнъж. Всъщност те се сменят.
Така че, когато инсулинът се присъедини към IGF
рецепторите на тези ракови клетки, той стимулира растежа на
много от клетките, които не са в този етап на растеж. Той
буквално ги „включва“ и ги прави активни. Тогава приложената
химиотерапия, след като инсулинът е бил инжектиран,
всъщност се цели в клетките, които са „активни“ и така – по-
податливи на химиотерапия. Крайният резултат, който е нещо
разкошно за раков пациент, е че се разправя с повечето от
134
тези клетки, податливи на химиотерапевтична атака.

Как работи това? В общи линии по време на ИПТ малка
доза инсулин се дава на пациент, като тя отваря клетъчните
мембрани и провокира хипогликемия (ниска кръвна захар),
правейки пациентът замаян и слаб. Запомнете, както д-р Еър
отбелязва, раковите клетки имат 16 пъти повече инсулинови и
IGF рецептори, отколкото нормалните клетки. Когато се
провокира хипогликемия, можем да накараме раковите клетки
да отворят своите рецептори в съотношение 16 към 1, като
това ни позволява избирателно да се прицелим в тях!
Обикновено е нужен около половин час за предизвикване на
хипогликемия. Тогава раковите клетки мислят, че ще бъдат
нахранени със захар и отварят „вратите“ си.
Обаче в този момент ние дръпваме „стръвта и включваме“
раковите клетките, като ниски дози от традиционната
химиотерапия се вкарват интравенозно. Раковите клетки
поглъщат химиотерапията, мислейки, че е захар и са убити
чрез много по-ниски дози от типичното химио. В статия,
появила се в Европейския Журнал на Рак и Клинична
Онкология (том 17, 1981 г.), д-р Оливър Алабастър от
Лабораторията по Ракови Изследвания в университета
„Джордж Вашингтон“ показва, че инсулинът може да увеличи
ефективността на даден химиотерапевтичен агент
(метротрексат) с 10,000 пъти и затова може да произведе
значително по-добри резултати срещу рака.
Но какво би се случило, ако добавим DMSO към
уравнението с ИПТ? Според д-р Рос Хаусер: „Повечето
лекарства не преминават правилно кръвно-мозъчната
бариера. Кръвно-мозъчната бариера забавя влизането на
много вещества в мозъка, включително на
химиотерапевтичните агенти. Теоретично, ако има някакъв
начин да се увеличи транспортирането на вещества в
централна нервна система и през бариерата, ефикасността на
лечението ще бъде много ускорена.“
135
Д-р Хаусер също твърди: „Различни вещества могат да се

използват, за да оптимизират убиващите рак ефекти от
химиотерапията, в добавка към инсулин, диметил сулфоксид
(ДМСО).“ Това, което д-р Хаусер казва е, че ДМСО се свързва
с някои типове химиотерапия и тогава инсулинът отваря
мембраните на раковите клетки към химиотерапията.
ДМСО/ИПТ е потенциално „двойният смъртоносен удар“ като
комбинация от лечения, особено за рак на мозъка. Докато
комбинирането на ДМСО с ИПТ не може да бъде направено
вкъщи, възможно е да се намери ИПТ клиника, където да се
убедят за комбиниране на ДМСО с ИПТ. В книгата на Хаусер,
се изброяват типовете лекарства за химиотерапия, които се
свързват с ДМСО. Лечението трябва да бъде изключително
успешно и да няма странични ефекти, тъй като на практика
всички химио лекарства ще се набият навътре в раковите
клетки.
ИПТ фактически няма странични ефекти. Със сигурност
няма косопад, няма прибиране у дома и треперене в леглото
два дни, и няма тежко повръщане. От време на време се
среща гадене за няколко часа след първите две лечения, но
това също лесно се преодолява. Дали работи ИПТ наистина?
Определено. ИПТ е сурова към туморите, докато е много
внимателна към пациента, който продължава да живее
нормален, жизнен стил на живот, докато се лекува. Леченията
продължават малко повече от час, така че повечето пациенти
са способни да продължат да си работят по обичайният начин,
докато минават през тези седмични лечения. Но защо
докторът ви не знае за този ефективен, не толкова скъп, не
толкова вреден протокол? Отговорът е прост: FDA
(Администрацията по Храните и Лекарствата) не са го
одобрили, освен като „експериментална процедура.“
Защо вашият онколог не знае за това, ако вече е познато
за 60 години? Не е, защото не е било документирано в Биг
Медсин (Big Medicine) или Биг Фарма – има множество
публикувани проучвания в професионални журнали. Но
запомнете, ако някога се съмнявате, просто следвайте дирята
136
с парите. Нека си поставим „математическите шапки“ тук и да

осъзнаем кое лечение е по-изгодно – традиционното химио
или ИПТ. Ами, тъй като ИПТ използва само 1/10 от скъпите
химио лекарства, предполагам, че намерихме отговор, нали?
Конвенционалният раков пациент на традиционна
химиотерапия ще произведе стотици хиляди долари приходи
за Раковата Индустрия. Такова просто и ефективно лечение
като ИПТ драстично ще намали печалбите им, нали? За
жалост, както сме виждали вече отново и отново, печалбите
имат предимство пред принципите. В резултат, ИПТ все още се
пренебрегва като много по-ефективна алтернатива на раково
лечение от традиционната химиотерапия.
Отличен ИПТ лекар (който е нещо като новатор в тази
област) е д-р Стивън Еър. Д-р Еър е изучил и изследвал ИПТ
за повече от 30 години и той всъщност е патентовал името
„Инсулин Потенцирана Терапия“ (“Insulin Potentiation Therapy”)
през 1986 година. Той е публикувал множество тези в
рецензирана медицинска литература за ИПТ и е излекувал
стотици раково болни пациенти с ИПТ. Той също използвал и
IVC (интравенозен витамин С) терапията.
Друг отличен лекар, който използва ИПТ е д-р Ричард
Линчиц, който ръководи Медицински център за благотворни
процедури Линчиц (Linchitz Medical Wellness) в Лонг Айланд,
Ню Йорк. Д-р Франк Шаленбергер също използва био-
оксидиращи терапии и ИПТ в клиниката си в Невада. Неговата
ИПТ технология е с върховно качество.
137
Life One
Д-р Джеймс Хауенстайн е образован в Америка доктор по
медицина, с над 30 години опит, който си служи с лечение,
наречено „LifeOne“ (ЖивотЕдно). Според д-р Хауенстайн:
„Всички болести с имунна недостатъчност се свързват с
увеличен коефициент на злокачествени болести, включително
лимфома, левкемия и болестта на Ходжинс. Пациентите,
които са имунопотиснати от химиотерапевтични лекарства и
радиация, могат да развият саркома на Капоши, неходжинова
лимфома, рак на маточната шийка и болестта на Ходжинс.
Пациенти с автоимунни болести имат повече случаи на рак
заради употребата на потискащи имунната система лекарства.
Имунната система е намесена в разпознаването и
унищожаването на раковите клетки.“
LifeOne е много специализирана комбинация от
естествени билкови съставки в течна форма, свързани в
специално създадена липозомна основа. Тази липозомна
основа дава пълното предимство на активните билкови
съставки да останат непокътнати, без да се разградят в
храносмилателния тракт. Този липозомен преносител помага
на билковите активни съставки да окажат пълен ефект върху
имунната система, злокачествените образувания и вирусите.
Активните съставки в LifeOne включват следните естествени
билки и съставки:
• Кризин – флавоноид, извлечен от пасифлората, който
има антиоксидантни способности и увеличава Фактора
некроза на тумор.
• Каваратаке (Coriolus Versicolor) – антивирусна китайска
гъба с ефекти за борба с рака, която стимулира
имунната система и възспира инвазията на раковите
клетки.
138
• Дииндолилметан – фитохимикал, който може да се

намери в кръстоцветните растения, имащ
антиестрогенов ефект върху раковите клетки.
• Ресвератрола – антиоксидант в гроздето, който
предотвратява съсиреците от тромбоцити и блокира
устойчивостта на инсулин, възспира действието на
естроген извън нормалното и блокира вирусното
размножаване и растеж.
• Екстракт от куркума (куркумин) – антиоксидант, който
здраво блокира възпалението, потиска инсулиновата
съпротива, потиска метастазата в тялото и има полезни
ефекти върху размножаването на вируса ХИВ (HIV).
• Кверцетин – флавоноид, които носи програмирана
смърт за раковите клетки (апостоза).
• Екстракт от Зелен чай – съдържа Епигалокатехин,
който е основен агент за борба с рака и антиоксидант.
• Селен Метионин – органична форма на селена, който е
антиоксидант, има ефект за борба с рака в тялото,
стимулира имунната система и помага за
възстановяване на стойностите на селена, които са
ниски при рак и ХИВ пациенти.
LifeOne осигурява амунициите, необходими за тялото да
се възстанови от рак, ХИВ и други болести с имунна
недостатъчност. През първия месец на терапията LifeOne е
нормално да се намали теглото и да падне кръвното налягане.
Отслабването се обяснява с подобрената ендокринна функция
с падащи нива на произвеждане на естроген (премахване на
излишния естроген, типичен при повечето хора). С по-малко
наличен естроген, чувствителността към инсулин се
възстановява и тялото започва да гори глюкоза нормално.
Механизмите на действие на LifeOne включват
мобилизиране на убийците лимфоцити, за да се атакуват
злокачествените клетки, както и да се убият много вредни
139
вируси и да се поправи увредената имунна система (която

винаги се среща при ракови пациенти). Това се постига чрез
стимулиране производството на убийци лимфоцити и други
лимфоцити, които увеличават производството на антитела.
LifeOne има двама американски патента за лекуващ имунитета
продукт. Клиничните проби на LifeOne върху пациентите с рак
и ХИВ се провеждат във Венецуела и Мексико, съответно.
Стандартната препоръчителна доза от LifeOne е две
супени лъжици (30 гр.) три пъти дневно за 25 до 30 дни.
Дозата тогава се намалява до една супена лъжица (15 гр.) за
11 месеца. Раковите пациенти, които не са имали
химиотерапия и радиация, може да се почувстват добре и с
повишена енергия в рамките на четири или пет дни от
стартирането на LifeOne.
Д-р Хауенстайн казва: „LifeOne
успя да излекува изключително
голямо разнообразие от типове
ракови клетки. Ин витро тестовете
показват, че е ефективна в 7 от 7
типа ракови клетки, които са
тествани, включително два типа рак
на гърдата, рак на дебелото черво,
рак на простатата, рак на маточната
шийка, рак на яйчниците и остра
промиелоцитична левкемия.“
За разлика от други естествени
ракови терапии, LifeOne преминава през продължително
тестване, включително ин витро тестване на няколко реда
ракови клетки. Тези тестове демонстрират ефективността на
продукта срещу различни редове клетки при различни
концентрации. Д-р Валери Бийсън направила това тестване,
докато все още работила в Националния Институт по
Здравеопазване (NIH) и Националния Институт по Ракови
Заболявания (NCI). Тези тестове показали, че LifeOne
наистина убива всички седем реда ракови клетки, които се
тестват, дори въпреки че типовете ракови клетки били
140
различни. Еднакво важно, те също показали, че не се

увреждат нормалните клетки.
LifeOne преминава през тестване с животни, направено от
д-р Джо Димърс. Неговите първи тестови обекти били два
пора, които развили злокачествени надбъбречни тумори. След
като и двата се възстановили напълно, неговото тестване
продължило, включвайки кучета и други животни. Поради своя
успех, в книгата си „Холистичен подход към лечението от рак“
той сега препоръчва LifeOne като първи избор за лечение от
рак при животните. В допълнение на работата на д-р Демерс с
малки животни, д-р Тутс Банър тества LifeOne на коне с голям
успех. Тестването върху животни продължава няколко години и
LifeOne се доказва като най-ефективната и безопасно
съществуваща терапия за животни според тестовите
резултати на тези двама ветеринари.
Въпреки че ин витро тестването показва, че LifeOne е
ефективен срещу всички седем реда клетка, които са
тествани, клинично също се е доказала като еднакво
ефективна в лечението на пациенти срещу чернодробен рак,
рак на бъбреците, глиобластом, рак на гърдата,
олигодендроглиом, рак на белия дроб и малък белодробно
клетъчен рак, както и тумори на пикочния мехур, дебелото
черво, яйчниците, панкреаса, меланом, саркоми и мозъчни
тумори.
Всички тестове, направени върху LifeOne са независимо
извършени, без да се плаща на лекари и ветеринари за
тяхното проучване. Тези участващи лекари направили
изследването, защото активно търсели по-добри методи за
лечение. Виждате ли разликата в този подход, в сравнение с
подкупите и корупцията, които характеризират тестването на
лекарства на Биг Фарма?
Един много силен защитник на LifeOne е д-р Пол Ла
Рошел, който е хирург ортопед, както и онкологичен хирург. Д-р
Ла Рошел използвал LifeOne върху безброй пациенти
диагностицирани с рак в четвърта фаза, от рак на гърдата до
141
пак на черния дроб и много други. Той никога не се е провалял

в удържането на рака, използвайки LifeOne. Чувства, че най-
големият проблем в лечението на рак не е ракът, а липсата на
знание от страна на лекаря. „Откриването на изначалния
причинител на срива в имунната система отнема практика,
която просто не се предлага в днешните медицински школи.
По-сложно е от това да препоръчаш прием на хапче за даден
симптом.“
Пациентите, на които е била приложена химиотерапия или
радиация преди да започнат с LifeOne, често дават по-бавен
отговор от останалите, но бавният отговор може да бъде
ускорен, като се използва De Aromatase (ароматаза) заедно с
LifeOne. De Aromatase също е изключително полезна в
приложението си при чувствителни към естроген редове
ракови клетки. Естествен продукт е, който се използва за
хормонално балансиране както на мъже, така и на жени, което
подобрява функцията на ендокринната система (хипофизна
жлеза, хипоталамус, надбъбречни жлези и щитовидна жлеза).
Факторите, които възпрепятстват незабавен отговор на
LifeOne включват: високи нива на захарта, недиагностицирани
или нелекувани бактериални и гъбични инфекции, повреда на
органите от химиотерапия и радиация, несъвместимост с
ниско гликемичната диета, неизвестна недостатъчност на
надбъбречната жлеза и свръххормонална функция – по-
известна като хиперестрогенемия – с липсата на достатъчно
тестостерон и прогестерон.
Изначалната фаза на терапията LifeOne винаги причинява
възпалителна реакция когато присъстват ракови клетки, тъй
като стимулира убийците лимфоцити да атакуват раковите
клетки. При приблизително 80% от пациентите това не
причинява никакви симптоми. При хората с мозъчни тумори,
когато туморната тъкан притиска нервите, и в ситуации когато
туморната маса включва поглъщане или дишане, този
възпалителен отговор трябва да бъде потиснат. Това е лесно
да се постигне с физиологични дози хидрокортизон или
кортизол. Тази реакция обикновено може да започне рано при
142
третия или четвъртия ден от употребата на LifeOne.

При хора, които имат по-здрави имунни системи, това
може да продължи 14 до 18 дни. Индивидите, които имат по-
тежко увредени имунни системи може да не започнат с тази
реакция чак докато не се завършат 10 до 14 дни от терапията
LifeOne. Закъснялото появяване на възпалителната реакция
може да бъде индикатор, че е необходим по-интензивен
преглед за имуноувреждащи проблеми. Имунните проблеми
често включват неподозирани или неправилно
диагностицирани гъбични, микотични или бактериални
инфекции. Заради възможната намеса в правилното
функциониране на LifeOne, създателят на LifeOne вярва, че
обикновено е препоръчително да се отложи
детоксификацията, докато 12-месечният курс LifeOne не бъде
завършен.
Олеандър
През ранните 60 години
турски лекар на име Х. Зима
Озел открил група турски селяни
от провинцията, които били
удивително здрави и нямали
болести, в сравнение с
останалите подобни селяни.
Когато направил по-
задълбочено проучване, открил,
че всички тези здрави селяни приемали народен лек, който
бил използван в Близкия Изток повече от две хилядолетия.
Този лек бил базиран на често срещано растение, споменато в
Библията като „пустинна Роза“, или по-известно на нас като
растението олеандър (зокум). Това растение е силно токсично,
когато се поглъща сурово, но е източник на чудесно лекарство,
когато се приготви правилно.
143
Терминът „олеандър“ се отнася до два вида растения,

Nerium oleander (обикновен олеандър) и Thevetia peruviana
(жълт олеандър). И двата вида съдържат химикали, наречени
„сърдечни гликозиди“, които постигат ефекти, сходни до
лекарството за сърце дигоксин, което може да бъде токсично.
Обаче почти всяко вещество, което човек поставя в устата си е
токсично, ако се приема в достатъчно големи дози. Захарта е
токсична, ако ядете много от нея. Както и преработената сол.
Да се върнем на нашият урок по история на олеандъра.
След откритието, д-р Озел кандидатствал за патент. В своята
кандидатура за патент той споменал няколко проучвания,
както и едно проучване, което включвало 494 пациента. Ето
цитат от кандидатурата му за патент: „Между януари 1981
година и декември 1985 година, 494 пациента с невъзможни за
опериране, напреднали злокачествени болести, бяха тествани
с NOI (инжекции олеандър). Всички злокачествени
образувания бяха диагностицирани по-рано в различни
медицински институции в Турция и чужбина. Злокачествените
образувания на тези пациенти бяха прогресирали до ниво, в
което вече не можеха да се възползват от съществуващите
антитуморни терапии. Тези 494 случая включваха примери на
почти всеки вид злокачествени образувания и се намираха в
различни органи.“
Тези 494 пациенти са почувствали подобрено качество на
живот, както и регресия на рака, като не е докладвано за
видими странични ефекти. Най-добрите резултати били при
рак на простатата, белия дроб и мозъка. Дори саркомите
показвали стабилизиране. Възможно ли е растението
олеандър, когато се приготвя по правилният начин и се приема
правилно, да е избирателно токсично към раковите клетки?
Ако си спомняте, общо възприето е, че има множество
естествени вещества, които са токсични за раковите клетки, но
безвредни за нормалните клетки. Всъщност, има много
естествени вещества, които спадат към тази категория.
Например, червеният сорт грозде конкорд има повече от
дузина такива вещества. Една от целите на алтернативните
144
изследователи на рак е да открият вещества, които са

достатъчно токсични, за да убият раковите клетки, но не
толкова токсични, че да убият нормалните клетки.
Тогава олеандърът се вмества в уравнението. Както
споменах, олеандърът е токсичен. Той винаги трябва да се
държи с ръкавици. Има много други предупреждения за
безопасност, когато се занимаваме с растението олеандър.
Оставяйки останалото, то е много токсично, както за раковите
клетки, така и за нормалните клетки. Но когато сме способни
да го разредим в подходящите пропорции, тогава е все още
токсично за раковите клетки, но безвредно за нормалните
клетки! Това ниво на разреждане вече е известно.
В имейл от г-н Исаакс до Уебстър Кер, той заявява: „Чувал
съм само добри отзиви от тези, които са използвали супа от
олеандър или екстракт от олеандър, който е наличен при
Takesun do Brasil (бразилски производител). Изчезнал рак, рак
в ремисия, свиващи се тумори и т.н. И докладите от Южна
Африка, където правителството е приветствало сместа от
олеандър плюс екстракт от Агарик Блазеи („златната“ гъба),
мравчено дърво и котешки нокът в комбинация (80%
олеандър), показват, че всеки един пациент се оправя. ХИВ-
СПИН спира и се стабилизира или дори видимо изчезва. И
нито един доклад не свидетелства за сериозен страничен
ефект или обратна реакция към екстракта от олеандър.
Хубаво чувство е да си способен да помогнеш на някого.“
Има глава в електронна книга, озаглавена „Антираков и
болестен протокол“, която описва в детайли изключително
ефективна програма за всеки, който иска да има максимум
шанс да се справи с рака и болестта. Тази глава включва
информация за прочистване и детоксификация, диета,
хранене, изграждане на силна имунна система и добавки за
борба с рака.
Простата и честна истина е, че олеандърът работи
изключително добре. Лекарството може да се използва
самостоятелно, с други имуностимулиращи добавки, и дори с
145
предписани лекарства и конвенционални лечения като

„Големите 3“. От препоръките, които съм чел, научих, че
комбинирането на олеандър с химио или радиация или ще
елиминира, или много ще намали почти всички вредни
странични ефекти, включително косопад!
Има два начина да се използва раковото лечение с
олеандър. По-предпочитаният начин е да се приема като
капсула или екстракт, тъй като те вече са били смесени, за да
са на безопасно за хората ниво, но са в токсично ниво за
раковите клетки.
Вторият начин да приемате този продукт е да си правите
„супата от олеандър“ сами. ВНИМАВАЙТЕ: Ако изберете сами
да си правите супата, въпреки че доста добре присъства
разреждащият фактор, винаги трябва да четете и
препрочитате „Естественият враг на рака“ няколко пъти преди
да започнете да обработвате истинското олеандрово
растение, тъй като олеандровото растение е токсично. Дори и
малко количество от този суров материал при поглъщане
може да причини смърт.
Protocel (Entelev/Cancell)
Entelev (Ентелев) е било изначално формулирано и
развито от Джим Шеридан от Мичиган, който бил химик,
адвокат и отдаден християнин. Той започнал работа по
формулата си още през 30-те и продължил да я
усъвършенства до 90-те. В началото Шеридан нарекъл
продукта си с научното име KC49. Обаче тъй като вярвал, че
основната идея на формулата била дар от Бога, Шеридан в
последствие преименувал формулата си на „Ентелев“, което
произлизало от гръцката дума „ентелечи“, значеща „частта от
човек, позната само на Бог“. В последствие било
преименувано на Cancell (Кансел) и сега се продава като
Protocel (Протосел).
146
В тази глава ще използвам терминът Protocel, за да

представя линията продукти, която включва както Entelev, така
и Cancell. Още като млад мъж Джим бил набожен християнин
и постоянно се молел Бог да ръководи стъпките му и да му
дава способността да използва интелекта си за доброто на
човешкия вид, и дори е имал ранни копнежи да открие лек за
рак. Нямал си е и представа, че молитвите му ще получат
отговор и мечтите му ще се реализират.
Набожен християнин, Шеридан отдава формулата си
частично на напредналите му проучвания по химия и частично
на мечтата, която вярвал, че е дошла от Бог. Той отказвал
каквито и да било финансови компенсации, твърдейки, че
Entelev било „дар от Бог за всички негови деца“. Г-н Шеридан
прекарал целият си живот, изследвайки, подобрявайки
формулата и опитвайки се да я даде на страдащите хора по
света. Когато той не успял да получи одобрение за формулата,
раздал продукта безплатно. Такъв алтруизъм рядко се вижда.
Какво е и как работи? Protocel е най-ефективният
пречиствач без радикали (антиоксидант) в света. Разработен е
специално да се насочва към анаеробните клетки в тялото
чрез намеса в производството на ATФ енергия във всички
клетки в тялото, което на свой ред намалява волтажа на всяка
клетка между 10% и 20%. Причината да казвам, че Protocel си
набелязва анаеробните (т.е. раковите) клетки е проста. Всички
клетки в нашето тяло имат специфичен волтаж, или
електрически заряд.
Здравите клетки имат много висок волтаж, докато
нездравите (анаеробните) клетки имат много нисък волтаж,
поради факта, че произвеждат енергията си чрез
ферментация. И най-слабото намаляване във волтажа кара
анаеробните ракови клетки да се смъкнат до точка под
минимума, който трябва да поддържат непокътнат, като така
клетките обикновено се самоунищожават и разкъсват или
„лизират“ в безобидни белтъчини. Здравите клетки на тялото
обикновено имат толкова висок нормален волтаж, че слабото
намаляване във волтажа, причинено от Protocel, не им вреди.
147
Да се върнем малко по-нагоре, може ли? Процесът, чрез

който нашите клетки произвеждат и разпределят енергия се
нарича клетъчна „респирация“ или „метаболизъм“. Повечето
хора мислят за респирацията като за дишане, но всяка жива
клетка в тялото е технически намесена в респирацията,
защото терминът „респирация“ също се отнася до химическа
реакция в клетката, която включва кислород и която осигурява
енергия на клетката. Критичен за дихателната система на
всяка клетка в нашето тяло е процесът, наречен „окислително-
редукционен“, също така наречен „редокс“ система.
Според Джим Шеридан: „Тази система може да се
възприеме като стълба с различна химическа реакция, която
се случва, на всяко стъпало... долните стъпала на стълбата
включват относително прости или „примитивни“ респираторни
реакции. Примитивните реакции на дъното на стълбата се
случват без присъствието на кислород. По-високите
респираторни реакции изискват присъствието на кислород.
Като цяло, за намаляване трябва да се движите надолу по
стълбата. За оксидиране да се движите нагоре по стълбата.“
Научната основа на Protocel е да постави дългосрочно
източване на силата на раковите клетките. Сега клетките
преминават през краткосрочно източване на силата през
цялото време. През 90-те бях конкурентен културист.
Тренировките с тежести причиняват краткосрочно източване
на силата на клетките, след това клетките хубаво се
възстановяват. Но когато клетка премине през дългосрочно
източване на силата, въпреки факта, че е свръхнатоварена,
респирацията ще продължи, но балансът на респираторната
система в последствие ще бъде засегнат. Например, пушенето
на цигари причинява дългосрочно източване на силата на
клетките в белите дробове. Този тип състояние се нарича
хронично състояние, при което клетките работят постоянно и
никога не си почиват.
Дългосрочното източване на силата кара клетката да се
движи бавно надолу по стъпалата на респираторната
стълбичка. Когато има източване на сила, движението на
148
клетката надолу по стълбата бавно продължава. Обаче когато

достигне точка, която е 85% от пътя надолу от върха на
стълбата, клетката не пада по-надолу по стълбичката и
клетката остава „в баланс“. Това е най-ниското ниво, където
клетката може да стигне по респираторната стълба и още има
забележителни прилики с нормалната клетка, и също е на най-
високата точка на стълбата за клетка, която има прилики с
примитивна клетка. Шеридан нарича тази точка „критична
точка“ в респираторната стълба.
Критичната точка е тегленото на черта между
диференцираните (нормалните) клетки и примитивните клетки,
и е точката, при която клетката се превръща в канцерогенна.
Щом веднъж бъде избутана до критичната си точка, клетката
иска да остане в това ново стабилно състояние на 15%-та
точка от стълбата. Проблемът при клетка със стабилно
състояние в критичната си точка, е че тялото не може да
разпознае клетката, така че не знае как да се отнася към нея.
Ако клетката е още здрава, тя ще знае как да се презареди.
Ако клетката е далеч надолу по стълбата, тялото ще знае как
да се отърве от нея чрез естествени процеси. Но раковата
клетката върви на границата, яхнала е оградата между
нормалните клетки и примитивните клетки.
Един от химикалите, които намаляват респирацията е
катехол. Естествените катехоли имат много различни
потенциали за намаляване на оксидирането. Protocel е
създаден, да се възползва от факта, че раковата клетка е
„яхнала оградата“, действайки като катехол, потискайки
респирацията в критичната точка и ефективно принуждавайки
клетката да слезе далеч по-надолу по стълбата на
респирацията; така че да бъде в напълно примитивен етап.
Щом клетката е в напълно примитивен етап, тялото я
разпознава, като ще я атакува и ще се отърве от нея
естествено. На някои места (като мозъка) тялото ще формира
коричка като мембрана около примитивните клетки. Там ще
има тумор, но той е мъртъв и затворен. На други места (рак на
кожата) тялото ефективно ще я смели в процес наречен
149
лизиране (самосмилане).
Но няма ли намаление в клетъчната респирация да
увреди и нормалните клетките? Чисто и просто, отговорът е
„не“. Запомнете, нормалните клетки работят добре с техният
потенциал да произвеждат енергия, тъй като са близо до
върха на респираторната стълбица. Понеже нормалните
клетките работят на такова високо ниво в редокс системата,
ако техният респираторен потенциал някак се намали, това не
е истински проблем.
Според Джеймс Шеридан: „Не се изисква специална
диета... Обаче не приемайте мега дози витамин С и Е, докато
приемате Entelev/Cancell. Химикалът, който съставя тези два
витамина, се изменя до степента от окислително-
редукционната стълбичка, където Entelev/Cancell работи. Тъй
като Entelev/Cancell е създаден да се бори най-вече в
„критичната точка“, всяка промяна ще намали ефективността
на Entelev/Cancell.”
Базирайки се на факта, че успехът на този протокол се
дължи на тласкането на раковите клетки надолу по
респираторната стълба, ясно е, че не трябва да използвате
този протокол в комбинация с продукти, които увеличават
произвеждането на клетъчна енергия. Продуктите, които
трябва да се избягват, включват ко-ензим Q10, селен, алфа-
липоева киселина, креатин, IGF (инсулинов фактор за растеж,
спирулина, хлорела и Super Algae (хранителна добавка от
водорасли и др.)
ЗАПОМНЕТЕ: Ако изберете това лечение, ТРЯБВА да
следвате насоките за това кои добавки, храни и други
алтернативни лечения можете да комбинирате с Protocel.
Много хора докладват за забележителни резултати при три до
пет седмици. До около два месеца повечето хора виждат
резултати. Чувал съм да се казва, че Protocel не точно „убива“
раковата клетка до безкрай, но по-скоро помага на тялото да
се отърве от раковите клетки чрез нормални средства като
лизиране. Обаче след дълъг разговор с Таня Хартър Пиърс,
150
вярвам, че Protocel всъщност убива раковите клетки.

Независимо от точния механизъм на убиване на рак, бъдете
търпеливи, тъй като може да отнеме известно време.
Според Уебстър Кер: „Ако лечението Protocel стане по-
малко ефективно с времето, има две възможни причини.
Първо, има ли нещо, което ядете (включително добавки) или
пиете, което пречи на Protocel? Проверете това много, много
внимателно... Второ, може да има по-сложен проблем.
Причината Protocel да е станал по-малко ефективен е, защото
Protocel може да не е способен да убива мулти-лекарствено
резистентните (MDR) ракови клетки (особено ако пациентът е
бил на химиотерапия). Ако мислите, че това е причината,
трябва веднага да добавите папая към лечението си.
Папаята не само че ще убие MDR клетките, но тя също ще
увеличи ефективността на Protocel по други начини.“
През 70-те, Националният Раков Институт (NCI) започва
финансиране на д-р Джери МакЛофлин в университета
Пърдю, за да открие ботанически вещества, които имат
цитотоксичен (ракоубиващ) заряд. Той тествал и наблюдавал
над 3500 вида растения и открил, че ацетогениновите
съставки от семейство Анонови са загубили най-много заряд.
Точно тези ацетогенини, които открил, драстично намалили
производството на аденозин трифосфат (ATФ) в клетъчната
митохондрия. Той работил с различни видове от това
семейство, включително папая и гуанабана. Използвайки
някои много изтънчени техники на химическо моделиране, той
открил и изолирал над 50 ацетогенина в папаята и 28 в
гуанабаната.
Тези ацетогенини, които са в основата си дълги вериги
въглеродни атоми, ефективно намаляват растежа на
кръвоносните съдове, които се грижат за раковите клетки и
също потискат растежа на MDR клетките. Както папаята, така
и гуанабаната могат да бъдат използвани за повишаване
ефективността на Protocel, тъй като и двете блокират
производството на аденозин трифосфат, като така намаляват
151
волтажа на клетката, докато практически тя не се разпадне

чрез апоптоза. Обаче според д-р МакЛофлин, папаята е много
по-ефективна от гуанабаната. Тестовете се правят под
насоките на д-р МакЛофлин за два водещи продукта на
гуанабана и тези тестове показват, че папаята има между 24 и
50 пъти колкото цитотоксичния заряд на гуанабаната.
Комбинацията от папая и гуанабана с Protocel е мощен
„борещ се с рака“ коктейл. За да се максимизира
ефективността на този коктейл, те трябва да се приемат на
всеки шест часа, двадесет и четири часа дневно, седем дни в
седмицата. Както споменах по-рано в тази глава, има теория,
че папаята и гуанабаната (като Protocel) не са толкова
ефективни, ако се комбинират с определени антиоксиданти.
За момента това все още се обсъжда.
За всеки случаи, е препоръчително да не приемате
витамин С и витамин Е с тези продукти, тъй като тези два
антиоксиданта увеличават аденозинтрифосфата и така биха
обезсилили тяхната ефективност. През 1997 година
университета Пърдю (Purdue) докладва, че ацетогенините на
гуанабана „не само че са ефективни в убиването на тумори,
които са се доказали като резистентни на антираковите
агенти, но и изглежда имат специален афинитет за такива
резистентни клетки.“
Важно е да се отбележи, че Protocel е име запазена марка
за формулите. Protocel 23 е патентованото име за Entelev, а
Protocel 50 е търговското име за Cancell. Името Protocel е
измислено малко преди смъртта на г-н Шеридан.
152
Сода бикарбонат
Въпреки факта, че не съм съгласен с полагащите основи
на това лечение (т.е. че ракът е гъбичка/плесен), трябва да го
включа в тази глава, тъй като има множество ракови пациенти,
които са били напълно излекувани, използвайки този протокол.
Част от тази информация идва от Виченте Есток и му
благодаря за неговото проучване.
Д-р Тулио Симончини е римски лекар, който има уникален
подход към лекуването на рак: той използва сода бикарбонат,
химична съставка с формулата NaHCO3. Разбира се, вероятно
одавна сте забравили гимназиалната химия и може да не сте
запознати със сода бикарбонат... но се обзалагам, че сте
чували содата за хляб!
Содата за хляб е широко
използвана като антиацид за
краткосрочно облекчаване на
разстроен стомах, за да се
оправи ацидозата в бъбречни
заболявания, за да се
„алкализира“ урината при пикочни
инфекции и да се минимизира
кристализацията на пикочната киселина по време на лечение
на подагра. Но според Симончини сода бикарбонатът е
безкрайно ефективна, когато става дума за ракови тъкани.
Лечението със сода за хляб на Симончини се базира на
теорията, че „ракът е гъбичка“, което е и заглавието на книгата
му. Докато не съм съгласен с встъплението му, по-точно, че
ракът е гъбичка, той със сигурност има отличен успех с този
протокол.
Вероятно успехът се дължи на факта, че содата за хляб
наводнява раковите клетки с ударна вълна алкалност и
кислород, като така връща назад хипоксията, която винаги се
свързва с канцерогенната тъкан. Или вероятно работи, защото
153
сравнение между ракова тъкан и здрава тъкан индикира, че

канцерогенната тъкан винаги има много по-голяма
концентрация на токсични химикали и пестициди, отколкото
нормалната тъкан, а сода бикарбонатът притежава свойството
да абсорбира тежки метали, диоксини и фурани. Вероятно е
комбинация от двете. Или вероятно има гъбична връзка в
рака. При всеки случай, независимо от механизма за убиване
на рак, няма съмнение, че хиляди ракови пациенти отдават на
лечението на Симончини със сода бикорбонат спасяването на
живота си.
Най-важните странични ефекти на това лечение са жажда
и слабост, за разлика от традиционните лечения като
химиотерапия. Според д-р Симончини: „Химиотерапията
всъщност унищожава всичко. Факт е, че тя драстично
изтощава клетките в костния мозък и кръвта, като така
позволява по-широко разпространение на инфекцията. Тя
необратимо отравя черния дроб, като му пречи да си създаде
нови елементи на защита, и безмилостно нокаутира нервните
клетки, като така заслабва способностите на организма да
реагира и го оставя на нахлуващите. Това е главно, защото не
е ясно как влияе на колониите и защото чрез силното
изнемощяване на организма такава интервенция прави
нахлуването на гъбичките по-бързо и по-яростно.“
Д-р Симончини вярва, че най-добрият начин да се опиташ
да елиминираш тумор е да го доведеш до контакт със сода
бикарбонат възможно най-близко, използвайки орален прием
за храносмилателния тракт, клизма за ректума, промивки за
вагината и матката, интравенозна инжекция за белите дробове
и мозъка, и инхалация за горните дихателни пътища. Гърдите,
лимфните възли и подкожните бучки могат да бъдат лекувани
с обливане на мястото. Вътрешните органи могат да се
лекуват чрез вкарване на подходящи катетри в артериите (не
черния дроб, панкреаса, простата и крайниците) или в
кухините (на плеврата или перитонеума). Симончини
теоризира, че сода бикарбонатът унищожава гъбичните
колонии в сърцето на раковите тумори.
154
Той също дава сведения за случаи на мозъчни тумори

(както обикновени, така и метастазни), които спират да растат
след терапия с 5%-разтвор сода бикарбонат. Той съобщава и
за успех с рак на простатата, чревен рак, рак на стомаха, рак
на пикочния мехур, рак на гърдата, рак на далака,
чернодробен рак, рак на белите дробове, рак на фаринкса,
перитонеална карциноза, рак на панкреаса и други ракове.
Според д-р Симончини, този протокол може да се приложи
при определени типове рак (орално, през хранопровода,
стомашно, ректално, чревно), ако ракът се ограничи до органа
и не метастазира. Обаче той препоръчва наблюдението на
доктор в тези случаи. Във всички други случаи, помощта на
лекар е задължителна, за да предпише смесите и т.н.
Има множество съотношения и прилики между раковите и
гъбичните инфекции. Има 400,000 вида гъбички, от които 400
са патогени. През 1990 година Елизабет Мур-Ландекър е
открила, че гъбичките и техните микотоксини са способни да
причинят генетични изменения и мутации. Фактът, че
микотоксините (гъбичните токсини) могат да причинят рак, не е
прибързан.
Учебникът на Американското Раково Общество по
Клинична Онкология казва: „Микотоксините са генотоксични
карциногени и излагането на тях започва в утробата и в
майчиното мляко, продължавайки през живота, тези състояния
предразполагат появата на болестта.“
Д-р Дъг Кауфман отбелязва много прилики между рак и
гъбички. Нека разгледаме някои смайващи факти, които той
посочва:
• И раковите клетки, и гъбичките могат да обменят чрез
метаболизъм хранителните вещества анаеробно (без
кислород).
• И раковите клетки, и гъбичките трябва да имат захар,
за да оцелеят, и ще умрат при отсъствие на захар.
155
• И раковите клетки, и гъбичките произвеждат млечна

киселина.
• И раковите клетки, и гъбичките могат да се повлияят от
антигъбични лекарства.
В книгата си „Бацилът, който причинява рак“, при пълно
съгласие с д-р Симончини, Кауфман прави хипотези, че в рака
заляга дълбоко гъбична инфекция, която нашата имунна
система не успява да разпознае. Той също вярва, че
антибиотиците, много от които започват като гъбичка, могат да
допринесат за развитие на рак. Прави хипотеза, че вероятно
много случаи на рак са всъщност грешно диагностицирани и
са всъщност гъбични инфекции или случаи на ненормално
бърз растеж. Гъбичните инфекции не само могат да бъдат
изключително заразни, но и вървят ръка за ръка с левкемията
(всеки онколог знае това). Например, през 1999 година д-р
Мейнолф Картаус гледа как три различни деца с „левкемия“
внезапно стават в ремисия, след като са получили троен
коктейл от антигъбично лекарство за вторичните си гъбични
инфекции.
Според д-р Симончини: „Моите методи са лекували хората
20 години. Много от пациентите ми са се възстановили
напълно от рак, дори и в случаи, когато официалната
онкология се е отказала.“ Тогава какъв е неговият процент на
излекуване? Д-р Симончини дава следната статистика: „Ако
гъбичките са чувствителни към разтворите от сода бикарбонат
и размерът на тумора е под 3 см, процентът ще бъде около
90% в неизлечими случаи, когато пациентът е в умерено
добро състояние, той е 50%.“
Д-р Симончини има наистина любящо хората сърце и
неговото желание е да излекува всички от рак. Неговите
намерения са доста благородни – той е човек на честта и
почтеността. Вярвам, че е подходящо да приключа този раздел
с цитат от д-р Симончини: „Моето дълбоко желание е да
направя достъпна тази терапия за цялото човечество. Моя
голяма надежда е, че скоро фундаменталната роля на
156
гъбичките в развитието на неопластичната болест ще бъде

известна, така че да е възможно да се намерят, с помощта на
всички съществуващи сили на здравните учреждения, тези
антимикотични лекарства и тези системи на терапия, които
могат бързо да сразят, без вреди и страдание, болест, която
носи толкова много опустошение на човечеството.“
Терапия Ултравиолетово кръвно

облъчване (“uvbi")
Значително проучване за използването на
ултравиолетовите (UV) лъчи за лечение на болести било
започнато през 1870-те. Един от първите изследователи, които
експериментирали с UV лъчи, бил Нилс Райбърг Финсън,
който спечелил Нобеловата Награда за Мир за „Физиология на
медицината“ през 1903 година за неговите UV лечения на 300
души, страдащи от лупус в Дания.
Друг отцепник от обществените норми, който
експериментира със светлинната терапия, бил Кърт Насуитис,
който директно облъчил кръвта с UV лъчи през един шунт през
1922 година. Тогава, започвайки през 20-те и продължавайки
през 30-те, сиатълският учен д-р Емет Нот търсил как да
обуздае познатите бактерицидни свойства на UV лъчите, за да
лекува инфекциозни болести на кръвта. Терапията
Ултравиолетово кръвно облъчване (UVBI) е точното научно
име, дадено на наричаното по-преди Фотобиологична терапия,
Фотофореза и Фотолуминесценция (редом с други имена).
UVBI се използва в продължение на много години за
деактивиране на бактерии, вируси, гъбички, токсини и други
нахлуващи организми. Тази терапия се изпълнява чрез
облъчване (с UV лъчи) на изчислена част (100-125 мл) от
кръвта на пациента за между 10 и 30 минути, като след това
кръвта се връща обратно в тялото. Тази облъчена кръв тогава
излъчва фотонична енергия към останалата част от кръвта,
157
което стимулира серия благоприятни реакции и създава богата

на оксиданти среда. Това на свой ред деактивира токсините,
увеличава кислородната способност, стимулира имунната
система, намалява кръвния вискозитет, потиска образуването
на съсиреци в главната циркулация и подобрява кръвната
циркулация чрез вазодилатация (т.е. разширяване на
кръвоносните съдове). UVBI също намалява струпванията на
тромбоцити и стимулира синглетния кислород, който създава
кислородна среда, благоприятствайки самоунищожение на
ненормални клетки (рак) чрез апоптоза.
Централно в разбирането на действието на UVBI било
откритието от 1922 година на Александър Гървич, че всички
живи клетки редовно изпускат биофотони. Фотон е единица за
частица светлина. Биофотоните са най-малките физически
единици светлина, които се складират и използват от всички
биологични организми (включително и вас). Жизнената
слънчева енергия намира пътя си до вашите клетки чрез
храната, с която се храните, под формата на тези биофотони.
Поради обсъдените по-долу причини, червените кръвни клетки
(еритроцити) са особено чувствителни към светлина и
отговарят на нея, изпускайки биофотони, които на свой ред
стимулират други червени клетки да направят същото.
Бактериите и вирусите са по-уязвими от биофотонни емисии,
отколкото нормалните клетки.
Ранни изследователи отбелязали, че UVBI има „двоен
ефект“ върху имунната система: нормалните дози стимулират
левкоцитите, докато дозите в излишък унищожават различни
левкоцити. Първият ефект е основата на обяснението за
имунния отговор относно полезните ефекти от UVBI. Вторият
предполага причина защо UVBI изглежда толкова ефективен
срещу автоимунни болести. При автоимунните болести,
изглежда сякаш метаболитно активните Т-клетки (т-
лимфоцити) и другите имунитетни клетки абсорбират много
по-голям брой биофотони, отколкото обикновените телесни
клетки, и това ги унищожава, забавяйки или спирайки
болестта. Така следователно UVBI може да бъде и
158
„имуностимулираща“, и „имунопотискаща“, в зависимост от

това, за кой набор клетки става дума. По същият начин,
началната доза UVBI може да стимулира една клетка, но
повтарящи се дози могат в последствие да я потиснат или да я
унищожат.
UVBI също се окислява и подобрява характеристиките на
кръвта. Това се случва бързо след преливането на лекуваната
кръв и може да трансформира съсиреците от червени кръвни
клетки в свободно течаща кръв за минути. Кръвното
окисляване може да бъде свързано с факта, че UVBI създава
малко количество озон в кръвта. Определени специални
характеристики на червените кръвни клетки, както и техният
общ брой (25 трилиона при възрастните), ги правят особено
ефективни като агенти на UVBI, което се счита основно за
имунотерапия на червените кръвни клетки. Стимулирането на
червените кръвни клетки ги превръща в „трета ръка“ на
имунната система. Възможно е също и частите от бактерии,
вируси и клетки, които са унищожени от UVBI, да действат като
един вид „ваксина“ в плазмата, увеличавайки имунния отговор.
UVBI премахва и потискането на детоксифициращата функция
на черния дроб.
Д-р Емет Нот, новатор в тази терапия, заедно със своите
колеги, се опитва да обясни точно как UVBI лечението постига
своят терапевтичен ефект. Те и нататъшните изследователи
идентифицират два възможни метода:
1. Ултравиолетовото лечение на кръвта унищожава или
изменя вирусите и бактериите в отделената кръв по
такъв начин, че провокира реакция от имунната
система при връщането си в тялото, което на свой ред
унищожава повечето или всички останали бактерии или
вируси в тялото; и
2. Лечението на малък участък (5%) от кръвта, като тогава
се разпространява по целия обем на кръвта при
връщането й в тялото, и предизвиканите вторични
емисии унищожават вирусите, бактериите и
159
активираните бели кръвни клетки (левкоцити).

На 2 ноември 2007 година в издание на Science Daily
(Наука Ежедневно), има интересна статия, която хвърля
светлина върху учените от университета Нюкасъл (Колин
Селф и Стивън Томпсън), които са развили технология за
борба с рак, използвайки UV лъчи, за да активират антителата,
които атакуват специално туморите.
Според професор Колин Селф: „Имаме средства, за да
осветим областта, така че да включим имунната система,
която да убие рака в тази област. Бих описал това развитие
като еквивалент на ултра-точни „магически куршуми“. Това
може да значи, че пациент, идващ за лечение на рак на
пикочния мехур, може да получи инжекция за своите прикрити
антитела. Би седнал в чакалнята за час и тогава би се върнал
за лечение с лъчи. Само няколко минути лъчева терапия,
насочена в района на тумора, би активирала T-лимфоцитите
да принудят собствената имунна система на тялото да атакува
тумора.“
В Раковия Център Йейл д-р Ричард Л. Едълсън е развил
много успешен метод за борба с кожната клетъчна лимфома
(CTCL), използвайки вариация на UVBI. Той нарича своята
версия „трансимунизационна терапия.“ В неговия вариант,
целият приток на кръв се лекува, а не само малка проба от
кръвта. Лечението на д-р Едълсън (дори да е много успешно) е
също и много скъпо, и той лекува само CTCL с него. Добрата
новина, обаче, е че има доста основания да вярваме, че
малките проби кръв, лекувани от UV лъчи, могат да бъдат
също толкова ефективни, колкото лекуването на целият
кръвен поток.
В обобщение, UVBI оперира по сравнително сложен
начин, но често и с учудващо опростена специфика и
последваща фактическа липса на странични ефекти. При
инфекциозните заболявания имуностимулиращият ефект и
предизвиканите вторични биофотони работят в тандем. При
автоимунни болести концентрираните вторични биофотони
160
изглеждат главния способ, чрез който UVBI постига ефекта си,

предполагайки, че дори при инфекциозните болести, те играят
много по-важна роля, отколкото при имуностимулиращия
ефект. В допълнение, UVBI е много по-безопасна от „Големите
3“.
Специални благодарности на Юджийн Барнът с
„Напреднали светлинни устройства“ за информацията,
съдържаща се в този раздел от книгата. Г-н Барнът е
изобретателят на водното пречистващо устройство, наречено
„Увенатор“, което е възможно да се използва по подезичен
начин до неинвазивен, и постига същите ефекти, както тези на
традиционните UVBI устройства.
Витамин В17
Първото алтернативно раково лечение, което открих,
беше витамин В17, също познат като лаетрил. Логиката и
науката как и защо витамин В17 убива раковите клетки, беше
пленителна за мен. Лаетрил терапията е базирана на
теорията, че ракът е резултат от хранителен дефицит и е
базирана на трофобластовата теория за рака.
През 40-те д-р Ернст Т. Кребс старши и синът му (д-р Е. Т.
Кребс младши) и други лекари били част от изследване на
трофобластовата теория на Биърд за рака, и те потвърдили,
че той бил прав. През 1949 година по-възрастният Кребс
написал труд за токсемията при бременност и ролята на
панкреаса и трофобласта при тези болести. Следващата
година д-р Кребс и синът му публикували трудът „Унитарна
или трофобластова теза за рака“ в Medical Record
(Медицински запис), Ню Йорк.
През следващите години екипът от баща и син изучили
коензимите и възможността ракът да произлиза от болест с
витаминозен дефицит. През ранните 50 години, била изказана
теория, че ракът е причинен от липсата на съществена
161
хранителна съставка в човешката диета, идентифицирана

като част от семейството на нитрилозидите, която може да се
намери в над 1200 растения, които се ядат. Кребс го научил от
племето Хунза в хималайските планини на северен Пакистан,
за които се говорело, че „нямали рак“.
Докторите Кребс знаели, че те ядат огромни количества
кайсии, но не вярвали плодът да съдържа някакви борещи се
с рака вещества. Докато не научили, че хунзите ядат и ядките
на кайсиевите костилки, които са един от най-богатите
източници на нитрилозиди!
Нитрилозидите са особено често срещани при костилките
на кайсии, ябълки, просо, бобени зародиши, елда и други
плодове и ядки, включително горчиви бадеми. Д-р Кребс
можел да извлече определени гликозиди от растенията, които
съдържали нитрилозиди и в последствие кандидатствал за
патент за процес на произвеждане на метаболитна форма на
тези гликозиди за клинична употреба. Той го кръстил „лаетрил“
(ЛАЕ-во-манделониТРИЛ-бета-глюкуронид).
Отнело няколко години и
същинско клинично тестване
около света, преди да бъде
предложен модел, който
предлага рационализиране на
използването на лаетрила в
предпазването, както и в
лечението на рак, когато
получил името „витамин В17“.
Сега е важно да се запомни,
че витаминът е коензим, което практически значи, че трябва
да се свързва с ензим, за да може ензимът да функционира
оптимално. Знаем, че панкреасните и останалите ензими са
зависими от няколко съществени кофактора и коензими. Нека
си спомним тази коензимна информация, докато научим малко
за хунзите.
162
Хунзите консумират между 100-200 пъти повече В17 в

диетата си от средностатистически американец, поради
многото ядене на кайсии и също многото просо. Интересно,
няма такова нещо като пари при Хунза. Богатството на човек
се мери по броят кайсиеви дръвчета, които той притежава. А
най-желаната храна е ядката на кайсиевата костилка, един от
най-богатите източници на В17 на земята. Посещаващ екип
лекари открил, че хунзите нямат рак. Един от първите
медицински екипи, които изучавали Хунза, бил ръководен от
световно известният британски хирург д-р Робърт МакКарисън.
Пишейки в AMA журналът (AMA Journal) на 7 януари 1922
година, той докладвал: „Хунза нямат познат случай на рак. Те
имат обилна реколта от кайсии. Изсушават ги на слънцето и ги
използват с широко приложение в храната си.“
Но защо не сте чували за витамин В17? Изглежда толкова
просто! Ами, всъщност, въпросът е, че Раковата Индустрия е
потиснала тази информация и дори е направила незаконна
продажбата на В17. Биг Медсин е създала изключително
успешни „плашещи“ кампании, базирани на факта, че витамин
В17 съдържа качествата на „смъртоносен“ цианид. Това
очевидно е грешно. Проучвания показват, че витамин В17 е
безвреден за здрава тъкан.
Ето защо: всяка молекула В17 съдържа един брой
хидроген цианид, един брой бензалдехид и две глюкози
(захари) плътно сключени заедно. За да стане опасен
хидроген цианидът, първо е необходимо да се отключи
молекулата, която да го освободи, трик, който може да се
изпълни само от ензим, наречен бета-глюкозидаза, който
присъства в цялото човешко тяло в незначителни количества,
но в огромни количества само на едно място: раковите клетки.
Така хидроген цианидът е отключен само на мястото на
рак с драстични резултати, което става крайно опустошително
за раковите клетки, тъй като бензалдехидът се отключва по
същото време. Раковите клетки получават двоен смъртоносен
удар от цианид и бензалдехид! Бензалдехидът е смъртоносна
отрова сама по себе си, но когато се обедини с цианид,
163
резултатът е отрова 100 пъти по-смъртоносна, отколкото в

отделен вид. Раковите клетки буквално се заличават!
Ами опасността за останалите клетки на тялото? Друг
ензим, роданеза, винаги присъства в много по-големи
количества, отколкото отключващият ензим бета-глюкозидаза
в здрави тъкани, има способността напълно да разгради и
цианид и бензалдехид до тиоцианат (безвредно вещество) и
салицилат (който е обезболяващо, сходно с аспирина).
Интересно е, че злокачествените ракови клетки не съдържат
никаква роданеза, като това ги оставя изцяло на милостта на
двете смъртоносни отрови. Целият този процес е известен
като избирателна токсичност, тъй като само раковите клетки са
специално на прицел и се унищожават. Удивително, нали?
Сега си спомнете, че по-рано нарекох витамин В17
коензим и казах, че тази терапия е базирана отчасти на
трофобластовата теория за рака? Трофобластовата теория се
фокусира върху значението на ензимите на панкреаса
(трипсин, химотрипсин и амилаза), за да се смели защитното
покритие около раковите клетки. Ето я връзката между тази
теория и витамин В17: При наличието на определени
инхибитори (вещества, които забавят реакцията на организма)
в кръвта ни, трипсинът става неефикасен и трябва да се
третира с хидроген цианид, за да стане отново активен. На
база на това витамин В17 действа като коензим на трипсина,
тъй като осигурява хидроген цианид, безвредна молекула,
която активира наново трипсина, необходим за смилане на
защитното покритие на раковите клетки. Очарователно, нали?
Стотиците клинични проучвания, проведени от много
компетентни лекари около света, включително тези,
ръководени от д-р Еместо Контрерас и болница Оазис на
Надеждата в Мексико, ни дават пълната увереност, че В17
терапията не представлява заплаха за нормалните клетки.
Това са лоши новини за Раковата Индустрия. Кайсиевите
костилки са евтини... наистина евтини... нямат нищо общо със
скъпият най-нов коктейл от лекарства за химиотерапия.
164
Най-дългите и най-известните тестове за лаетрил, които

някога са извършени, били правени близо пет години в най-
престижния център за изследване на рак в САЩ, Мемориал
Слоун-Кетъринг Раков Център в Ню Йорк. Д-р Канемацу
Сугюра, превъзходният раков изследовател в Америка,
оглавил екип изследователи. При приключването на пробите,
15 юни 1977 година, те направили изявление в пресата.
Изявлянието в пресата гласяло: „За лаетрила е открито, че не
притежава нито защитно, нито регресиращо тумора, нито
антиметастазно, нито лечебно антираково действие.“
Значи е това, така ли? Не. Когато журналист попитал д-р
Сугюра „Поддържате ли тезата си, че лаетрилът спира
разпространяването на рак?“ Той отговорил, „Поддържам.“
Тогава бил попитан защо Слоун-Кетъринг били срещу
използването на лаетрил, за да се борят с рак. Сугюра
отговорил: „Не знам. Може би на медицинският бранш не им
харесва, защото правят твърде много пари.“
Д-р Лойд Шлоен, биохимик в Слоун-Кетъринг, също
направил тест с лаетрил, но той бил включил и протеолитични
ензими в инжекциите си и докладвал 100% коефициент на
излекуване сред мишки албиноси. Тези данни трябвало да
бъдат покрити. Слоун-Кетъринг бързо предприели мерки. Те
направили свои собствени тестове, които били създадени, с
цел да противоречат на откритията на д-р Шлоен. Тогава те
променили протоколите на тестовете и количеството лаетрил,
за да направят такъв, при който ще се провалят. Не е
учудващо, че тестовете се провалили и това го докладвали. Не
можели да пуснат слуха, че лаетрилът е доказан като
естествен, ефективен лек за рак. Това можело да се тълкува
като икономическо бедствие за Раковата Индустрия.
Най-ефективният метод за лечение на В17 бил шест
грама интравенозно, веднъж на ден, който обикновено се дава
за три седмици. Трябва да добавите и цинк, тъй като той е
транспортният механизъм за В17 в тялото. Биохимици и
изследователи открили, че можете да давате огромни дози
В17 на пациент, но ако пациентът има дефицит на цинк,
165
никакъв В17 няма да достигне до тъканите на тялото. Също

важни в В17 терапията са ензимите на панкреаса, които
формират първия защитен слой, който тялото има срещу рак.
Ако имате малък приток на тези смилателни ензими, тогава ще
бъде трудно за В17 да действа. Също така, емулгираният
витамин А обикновено се използва като допълнителна добавка
към терапията В17. А лаетрил терапията се използва най-
добре в съчетание с много стриктен хранителен режим, често
с диета от сурови храни. Ако искате да приемате В17
превантивно, д-р Кребс предлага минималното ниво от 50
милиграма на ден за нормален, здрав възрастен.
И най-накрая, ето и малко любопитни факти: горчивото
бадемово дърво, отличен източник на нитрилозиди, е било
забранено в Съединените щати през 1995 година.
166
Глава 4
Пет стъпки & седем
токсичности
Тази глава е обобщение на методологията за раколечение

на д-р Рашид Бутар и по-голямата част от информацията е
осигурена директно от самия д-р Бутар. Д-р Бутар разбира
какво се случва с Медицинската Мафия и също разбира
основните проблеми, създаващи болестта, като тежките
метали и други токсичности. И по-важно, той разбира какво
трябва да се направи, за да се върне обратно здравето на
човек.
5 Стъпки при лечение на рак
Стъпка 1. Чистете.
Детоксифицирайте биологичната
система (дългосрочно)
Тази стъпка е първоначалната и основна стъпка за
изчистването на биологичната система. Тежките метали, както
и продължителните органични замърсители (POP), се
увеличават в телата ни. Като резултат от хроничната липса на
здравословно хранене и на изобилието от гореспоменатите
токсичности, промените започват да се случват във
физиологичната система, както се описва, с аналогия на
вулкан от различни токсичности, изригващи и причиняващи
167
огромна тежест на имунната система.

В последствие този процес води до увеличаване на
клетъчните мутации и често резултатът е рак, тъй като
защитните пътища от антиоксиданти не са способни да се
справят с увеличаващият се процент клетъчни мутации.
Апоптозата (програмирана клетъчна смърт), която е отговорна
за самоунищожението на абнормалните, нездрави клетки,
започва да се потиска, позволявайки на раковите клетки да
растат необезпокоени. Това започва да се случва в раковата
картинка.
Стъпка 2. Оптимизирайте.
Реконфигурирайте физиологичната
среда (възстановете отново)
Тази стъпка е най-дългата и най-важна от петте стъпки.
Тази стъпка включва всички терапии, създадени да направят
вътрешната биологична система на пациента „неприятелска“
за рака, като правилно хранене, добавки (витамини, минерали,
билки и антиоксиданти), автохемотерапия, водороден
пероксид, хипертермия и хипербарна оксигенация или други
терапии, които увеличават окисляването. Също се включва и
поддържането на адреналин в системата, оптимизация на
храносмилателната система и поддържане на психологичните
аспекти (духовен, емоционален и психологически), които са
толкова жизненоважни за раковото лечение. Също критично
на този етап е възстановяването на надеждата.
168
Глава 4Пет стъпки & седем токсичности
Стъпка 3. Поправете.
Изградете наново и стимулирайте
имунната система (имунна
модулация)
Тази стъпка се фокусира върху изграждане наново и
поправяне на засегнатата имунна система на пациента. Д-р
Бутар има много прецизен режим, който използва високо
специфични имуномодулиращи полипептидни връзки, за да
постигне тази цел. Важно е да си спомните, че ако ракът
съществува в тялото, по дефиниция имунната система е
увредена. Затова, става жизненоважно да се поправи
имунната система и да се „регулира“ до такава степен, че да
започне естествено да адресира източниците на рак сама.
Стъпка 4. Идентифицирайте.
Целете се към придобиването на рак
(AARSOV)
Тази стъпка се използва като специфичен метод за
придобиването на рак чрез вече поправената и преоткрита
имунна система, която е била увредена по-рано и не е
функционирала правилно. Д-р Бутар назовава тази техника с
акронима “AARSOTA”, което значи „автогенно антиген-
рецепторно специфично онкогенно целево придобиване“. В
естеството си, това е метод, при който тялото е способно да
идентифицира рак като чужд и да позволи на имунната
система да се активизира срещу него.
Например, човешкият хорионгонадотропин (HCG) и алфа-
фетопротеин (AFP) са неспецифични маркери за рак, но са
също и маркери за бременност. Фетусът, който расте вътре в
женското тяло, е чужд. Защо имунната системата не се бори с
фетуса? Защото тези маркери (HCG и AFP) позволяват на
тялото да разбере, че този растящ организъм не бива да бъде
169
атакуван. Обаче раковите клетки са способни да имитират

фетус чрез отделяне на същите маркери. Д-р Бутар развил
AARSOTA като средство да се превъзмогне „маскиращото“
устройство, което използва ракът, за да заблуди имунната
система, да го остави. AARSOTA позволява на имунната
система на тялото да разпознае „подписа“ на рака, като за
начало.
Стъпка 5. Поддържайте.
Затвърждавайте постигнатите
промени с първите четири стъпки
Често раковите пациенти се завръщат към старите си
навици и не успяват да следват изцяло важните аспекти на
протоколът за рак; така ракът се завръща. Промените,
започнати през първите четири стъпки трябва да се
поддържат; в противен случай, ракът ще се върне. Петата
стъпка на д-р Бутар се фокусира върху поддържането на
прогреса, който е бил постигнат през първите четири стъпки и
удържане на рака надалеч... за постоянно.
7-те токсичности
Според д-р Бутар: „Моят опит от работата ми с няколко
хиляди пациенти от цял свят ме е научил, че голяма част от
токсините идват от седем главни източника. Говоря от знание
от първа ръка, когато казвам, че ако тези седем токсичности
ефективно се адресират и премахнат – с „ефективно“ като
ключовата оперативна дума тук – голяма част от
оксидативният стрес се елиминира. Когато това се случи,
хроничната болест, по дефиния, просто не може да
съществува. Става невъзможно за хроничната болест да се
застои в тяло, където оксидативното тегло е минимално или
несъществуващо, защото причината (токсичностите) вече
170
няма да присъстват, причинявайки увеличеното тегло от

оксидативен стрес, водещ до хронична болест.“
Нека да прегледаме и накратко да изследваме тези седем
токсичности.
Токсичност 1. Тежки метали

Тежките метали включват живак, олово, антимон, никел,
кадмий, калай, арсен, уран, както и много други. В добавка към
причиняването на изключителни оксидативни вреди, тежките
метали са „двойно опасни“, защото имат способността да
изместват много от жизненоважните минерали, от които
вашето тяло се нуждае, за да функционира правилно. Част от
тези минерали включват, например, магнезий, мед, манган,
цинк и селен. Слагайки сол в раната, тежките метали (и в
частност живакът) разрушават още повече ендокринната
система, която регулира хормоналните нива. И сякаш не е
станало достатъчно лошо, някои хора може дори да имат
допълнителен проблем, дължащ се на алергенност (алергична
реакция) към въпросният метал.
Д-р Бутар е Председател на Американския Борд по
Клинична Метална Токсикологичност, така че е негова
отговорност (наред с останалите от Изпълнителният борд) да
помогне в установяването на образователни насоки за
докторите относно опасностите от тежки метали, как да
идентифицират присъствието на тежки метали и как да ги
премахнат безопасно и ефективно от пациентите. Негова
отговорност е и да бъде в крак с последните проучвания
относно тежките метали и хроничната болест. Голяма част от
изследването му е публикувано в Toxline, търсачка, свързана с
уебсайта на Националната Медицинска Библиотека. Toxline е
под покровителството на Агенцията за токсични ввещества и
Регистър на болестите (ATSDR), което е подразделение на
Центровете за Контрол на Болести (CDC).
171
Обикновено търсене в Toxline na „живак“ разкрива 358

проучвания, свързващи живака със сърдечни болести, 643,
свързащи живака с рак, и 1445, свързващи живака с
невродегенеративни заболявания (като аутизъм, Алцхаймер и
т.н.) Запомнете, живакът е просто един от много тежки метали,
за които се знае, че създават сериозни проблеми със
здравето. Примерът, използван в този критерий за търсене,
беше намиране само на „меркурий“. Критериите на търсене не
са за намиране на всички метали, допринасящи за
болестотворни процеси. Тези, които спорят за хроничната
токсичност от тежки метали като действителна тревога в
клиничната медицина, са изложили на риск своята собствена
цялост и мотивите им стават крайно подозрителни. Простите
факти крещят истината, която всеки може лесно да потвърди
за себе си, само ако си отвори очите и остави настрани
пристрастията си!
Избрах живак за този пример, защото той причинява някои
от най-лошите вреди в човешкото тяло и се счита за вторият
най-токсичен елемент, познат на човек, според Агенцията за
Защита на Околната Среда (EPA). Само уранът се счита за по-
токсичен. Например, когато и да чуем за разливане на живак в
гимназия, учениците се евакуират, екип за опасни вещества
(HazMat) се втурва вътре и непосредствените околности се
ограждат като „застрашаваща живота област на разливане“.
На никого не се позволява да се върне, докато
Администрацията за Местна Безопасност и Здраве не е
разчистила сградата. Това, между другото, е, когато
неорганичен живак се разлее, всъщност най-малко токсичната
версия на метала.
172
Токсичност 2. Постоянни органични

замърсители
Втората категория токсини е позната като постоянни
органични замърсители (POP), защото те се „задържат“ в
тялото и са изключително трудни за елиминиране. Някои от
тези POP могат да продължат поколения наред, предавани от
майка на дъщеря и засягайки и двата пола, докато са още в
утробата. Много от тези включват инсектициди от 50-те и 60-
те. Докато те може вече да не са позволени или използвани,
ефектите им все още причиняват родилни дефекти при децата
на две поколения по-късно.
През 2000 година Конгресът на Световната Здравна
Организация се среща в Южна Африка, за да обсъди
усложненията от 12-те най-смъртоносни органични
съединения и замърсители, галено наречени „Мръсната
дузина“. Имало съгласувано усилие за индустриализираните
страни да стигнат до споразумение, за да започнат с
премахването на тези опасни елементи от средата, защото
„Мръсната дузина“ явно е замесена в причиняването на
множество болестотворни процеси. Тези смъртоносни
органични съединения и замърсители включват ДДТ, PCB
(полихлориран бифенил), диоксини, хлордан, фурани и много
други инсектициди.
Дори ако всички индустриализирани страни веднага спрат
да използват тези вещества, тези POP вече имат
монументална преднина. Например, „най-новият“ токсичен
химикал от „Мръсната дузина“ бил представен през 1957
година, преди повече от 50 години, а най-старият се
употребява от 1913 година, преди почти 100 години. Тези POP
съществуват в пестицидите, инсектицидите, лаковете,
почистващите разтвори и на практика всеки продукт в
аерозолна консерва, бутилка под кухненската ви мивка или в
гаражът ви - точно сега. Внимавайте, когато използвате който
и да е химически продукт, без значение колко безопасен
173
производителят твърди, че е.
През 2005 година Група за Работа за околната среда
представя доклад от Джейн Хулихан и д-р Тимъти Кроп,
озаглавен „Теглото на тялото: Замърсяването на
новородените“. Кръвта от пъпната връв на новородени бебета
била тествана за 413 различни индустриални химикали и е
открито, че е позитивна за 287 от тези вещества, които
включват PCB, живак, ДДТ, диоксини, флуорирани
хидрокарбони, органофосфати и много други категории POP.
Тази кръв се получава от тези бебета още на първият им ден
на планетата! Какви са пълните усложнения от тези и сходни
токсичности, предаващи се от майка на бебе?
Токсичност 3. Опортюнисти
Третата токсичност представлява опортюнистични
инфекции, които включват бактерии, вируси, паразити, дрожди
и домакин на други създания. Наричам ги „опортюнисти“,
защото тези организми имат нужда от възможност, преди да
могат да се устроят в тялото. Правилната среда трябва да
бъде създадена, за да могат да оцелеят и да процъфтяват.
Този трети клас токсичност е всъщност в голяма степен
зависим от първата и втората токсичност, защото тежките
метали и POP потискат имунната система и правят тялото
уязвимо за опортюнистичните патогени. Опортюнистите са
единственият клас от седемте токсичности, с който модерната
медицина може да се справи сравнително добре, занимавайки
се с него чрез антибиотици, антивируси, антигъби и така
нататък. Обаче медицинските професионалисти жестоко са се
провалили да установят защо има толкова много повече
инфекциозни патогени днес, отколкото през миналите години.
Никой не е считал първата и втората токсичност за причина за
необуздано увеличаване на опортюнистичните инфекции, по-
скоро са се отдавали на лекарствена резистентност от
свръхупотребата на антибиотици и други лекарства.
174
Още повече, проблемът защо един човек получава дадена

инфекция, а друг – не, никога не е бил зададен. Отговорът е,
поради разнообразието в човешките имунни системи,
дължащо се на разлики в типа и размера на токсичното тегло,
което всеки носи, се причинява сривът на имунната система.
Проблемът, въпреки че тези лекарства работят, е че ако не се
обърнете към належащият причинител на имунното потискане,
проблемът (инфекция) ще се повтори. Първата и втората
токсичност, които са отговорни за намаляването на имунитета,
се игнорират от традиционната медицина. Можете да
победите тези инфекции с лекарства за известно време, но
щом лекарствата бъдат спрени, проблемът винаги се връща.
Освен ако имунопотискащата причина не се премахне, тези
проблеми ще продължават да се повтарят като лош сън. Ето
затова болестни състояния като гъбични инфекции при жените
и гъбична инфекция по слабините и микоза при мъжете са
постоянни и са индикация за вглеждане по-навътре.
Токсичност 4. Енергетична
токсичност
Първите три обсъдени токсичности са обективно
измерими, но останалите четири са малко по-езотерични.
Енергетичната токсичност включва всички мощни енергийни
вълни, които преминават над, под и през телата ни всеки ден.
В модерното общество телата ни са бомбардирани от
енергитична токсичност от нещата, които не можем да видим,
включително електромагнитна радиация (от електрическите
жици до микровълните) и заобикаляща радиация (от
клетъчните телефони, военните радарни системи,
телевизионните и компютърните екрани). А тази четвърта
токсичност се увеличава със смайващо бърз експоненциален
темп.
Нивото на радиацията на клетъчните телефони в околната
среда, на която сме изложени, е само един пример за
енергетичните токсичности. Какви възможни усложнения биха
175
могли да имат клетъчните телефони относно токсичността? Д-

р Джордж Карло, адвокат и изследовател от Института за
Наука и Обществена Политика, провел проучване върху
радиацията от клетъчни телефони и рак още през 80-те, дълго
преди бумът от употреба на клетъчни телефони. Изследването
всъщност било спонсорирано съвместно от федералното
правителство и производител на клетъчни телефони. Целта
била да се докаже, че радиацията от клетъчни телефони не
причинява рак, но за нещастие, неговите данни доказали
точно обратното.
Д-р Карло обяснил на д-р Бутар (лично), че от 1984 година
до 2004 година първият милиард клетъчни телефони са
влезли в глобалният пазар. Трябвали само 18 месеца (не 20
години) за вторият милиард, за да се появи. По-малко от една
година по-късно третият милиард клетъчни телефони
наводнил въздушните вълни. Като резултат, в
средностатистическата градска област атмосферната
радиация на клетъчните телефони се увеличила с 500,000%
през последните десетилетия. В книгата си „Клетъчни
телефони: Невидимите опасности в безжичната ера“, д-р
Карло докладвал, че коефициентът на смъртност от мозъчен
рак бил по-висок сред използващите безжични телефони.
Поради това, че компанията за клетъчни телефони
спонсорирала проучването, те заявили, че притежават
данните и попречили да бъдат публикувани. Но д-р Карло
написал няколко книги по въпроса и разкрил, че здравето и
средата влияят на тази определена токсичност.
Някои читатели може би са запознати с все по-често
увеличаващите се новини за драстично намаляване в
популацията на медоносни пчели през последните няколко
години. Всъщност, популациите на пчели рязко изчезват на
четири от петте континента. Причините се отдават на
паразити, епидемии и инсектициди. Но в действителност, това
е свързано с естествено появяващият се минерал, наречен
магнетит, и как атмосферната радиация на клетъчните
телефони влияе на този минерал. Пчелите имат магнетит в
176
чревния тракт. Хората го имат в мозъка си. Птиците го имат в

човката си. Магнетитът помага да се ориентираме чрез
изравняване с магнитното силово поле на Земята и ни
позволява да намерим посоката. Отговорен е за способността
на животните и птиците да откриват пътя си обратно към дома
от хиляди километри разстояние и помага да обясним как
определени видове намират пътя си обратно към местата си
за гнездене и как следват специфични модели на миграция.
Магнетитът в чревния тракт на пчелите, когато се изравни
с магнитното силово поле на Земята, позволява на пчелите да
намерят пътя си обратно към кошерите. Обаче невероятното
увеличаване в атмосферната радиация на клетъчните
телефони пречи на магнетита да се изравни правилно с
магнитното поле на Земята, така че пчелите се дезориентират
и никога не успяват да се върнат в кошера. Резултатът е, че
популациите от пчели са рязко намаляващи.
Друг пример са пощенските гълъби, които имат магнетит в
човките си, както и повечето птици. Състезанията с пощенски
гълъби са древен и много изтънчен спорт, който предизвиква
птиците в състезания от до 1000 км. Само преди няколко
години броят на гълъбите, които се придържаха към курса и
завършваха състезанието беше 85%, но днес средно само
15% успяват да се върнат живи.
Представете си катастрофалното влияние на изчезването
на медоносните пчели. Пчелите опрашват огромно количество
от нашите запаси на храна. Без пчелите повечето храна няма
да расте. Американското Земеделско Министерство (USDA) е
пресметнало, че около една трета общо от човешката диета
произлиза от опрашените от насекоми растения и
медоносната пчела е отговорна за 80% от това опрашване.
Проучване от университета Корнел през 2000 година
заключава, че пряката стойност на опрашването от медоносни
пчели за американското земеделие е повече от 14.6 милиарда
долара, а това е било преди десетилетие!
177
Преди да продължа към следващата токсичност, има едно

последно нещо, което бих искал да спомена в тази дискусия за
четвъртата токсичност, и това е употребата на микровълнови
печки. Просто разберете, че това не е естествен начин за
затопляне на храна. Раковите пациенти, които д-р Бутар е
тествал за излагане на енергетична токсичност, имат най-
високите нива на излагане на микровълнова радиация от
всички различни типове енергетично замърсяване. Аз лично
не съм използвал микровълнова от 2005 година и дори нямам
такава, включена в контакта, нито вкъщи, нито в офиса си.
Надявам се, че това ще ви убеди да изхвърлите
микровълновата печка. Тостерите и конвекторите са добре,
обаче.
Токсичност 5.
Емоционална/Физиологична
токсичност
Независимо дали знаете или не, вашите клетки имат своя
собствена интелигентност. Те също имат памет, която е
напълно независима от съзнателният ви интелект. Атлетите и
танцьорите знаят какво е „мускулна памет“. Когато тренирате
отново и отново и дойде време да се състезавате, тялото ви
помни всички действия, които са необходими, автоматично,
без дори да ви се налага да мислите. По сходен начин
терапевтите, които се справят с разстройство от травма и
посттравматичен стрес, често използват физически
интервенции вместо „говорна терапия“, защото там се
складират тези спомени, вътре в тялото, като мускулна памет.
Връзката между физическото здраве и психическото
здраве дори не се дебатира от никого. Например, никой
пациент, страдащ от рак, който съм виждал, не е започнал да
се възстановява, докато не се е обърнал към емоционалните
си проблеми. Само тези, които са способни успешно да се
оправят с тях и да освободят гнева си, да простят и да изберат
178
да обичат безусловно, имат шанс да спечелят битката.

Д-р Райк Герд Хамер, немски онколог, чийто син трагично
умира при ловен инцидент през 1978 година, е свършил
забележителна работа в тази област. Той и жена му били
интензивно опечалени от загубата на сина си. В последствие,
самият д-р Хамер развил тестикуларен рак, а жена му развила
рак на гърдата, от което починала. Той в последствие открил,
че има психологично/емоционална връзка с всички видове рак
и накрая се излекувал. Десетки от хилядите хора прочели
книгите му, отдали своята ремисия на неговата работа.
Отрицателната емоция е една от най-токсичните и опасни
форми на оксидативен стрес, защото е вътрешна и често
потискана. Тези емоции загнояват като абсцес, повреждайки
доброто и разваляйки любовта. Те се крият от нас дори когато
си мислим, че сме се справили с тях, те се промъкват в
подсъзнанието ни, създавайки размисли и болка. Бъдете
храбри и отидете до тези страшни места! Това може да се
окаже липсващата връзка за лекуване на болестта ви.
Токсичност 6. Хранителна токсичност

Шестата токсичност не е свързана с химикалите или
добавките в нашата храна. Тези биха били включени в първите
две токсичности. Шестата токсичност включва генетичната
модификация на храната, манипулацията и облъчването от
това, което ние правим с веществата, които консумираме, и
имунологичните въпроси, които обграждат модерното
произвеждане на храна. Тревогите са, че тези форми на
хранителна манипулация са твърде нови и неизследвани, и
ние просто нямаме никаква идея от техните усложнения за
човешката физиология. Последиците могат да бъдат пагубни.
Кой би искал да поеме риск от консумирането на тези
продукти и тогава да изчака, за да види какви ще бъдат
ефектите 20 години по-късно? Генетичната модификация на
храната манипулира същинското естество на тези хранителни
179
вещества, като изменя ДНК. Когато се поглъща и слива с

нашите тела, това изменено ДНК вече става част от същността
ни. Измененото ДНК има потенциал да повреди или, дори по-
лошо, да стане част от нашият собствен генетичен код.
ДНК-то в царевицата, соевите зърна и друга продукция
вече са били генетично модифицирани, но въпросът е, какво
ще направи на ДНК-то вътре във вашето тяло, когато го
консумирате?
В допълнение, тялото ви
може да не разпознае това
генетично модифицирано
вещество като храна, тъй като то
е било изменено от своето
оригинално генетично състояние.
Всичко чуждо на тялото е антиген,
към който тялото ще изгради
антитела, като така потенциално
се увеличава вероятността от приютяване на нови автоимунни
заболявания. Има твърде много въпроси без отговор. Най-
лесното обобщено правило е напълно да се избягва реколта
от генетично модифициран организъм (ГМО) и облъчвана
реколта. Запомнете, ако е променено по някакъв начин от
своята оригинална, дадена от Бог форма, тогава мястото му
не е в тялото ви. Връщаме се към същият съвет: Дадено от
Бог = Добро... Направено от човек = Безумие.
180
Токсичност 7. Духовна токсичност

Седмата токсичност на д-р Бутар се нарича „духовна
токсичност“. Неговото верую е, че човек има духовна
токсичност всеки път, когато почувства, че някой няма правото
да вярва в нещо, което противоречи на неговата собствена
доктрина. Според д-р Бутар, човешкото сковано лично
убеждение причинява тази токсичност.
Въпреки че съм съгласен с д-р Бутар, че всички хора имат
правото да вярват в каквото искат, това НЕ значи, че всички
убеждения са равностойно точни. Твърдението на д-р Бутар е,
че всички „религиозни пътища“ в последствие водят до същото
място (небето), стига религиозните последователи да са
искрени. Ще трябва с уважение да не се съглася с моят
приятел по тази тема, тъй като съм християнин и вярвам, че
има само един път до Рая, и това е чрез разкаяние и вяра в
Исус Христос като Бог и Спасител. Тези, които дават вярата си
на друг „спасител“, въпреки че може да са напълно искрени,
грешат напълно. Исус го казва Сам в Йоан 14:6: „Аз съм пътят,
истината и животът, никой не идва при Отца, освен чрез мен.“
181
Глава 5
3 често срещани вида рак &
„кахексия“
Има множество различни типове рак, а целта на тази книга

е не да се обърне към специфичните видове рак един по един,
а да образова читателя с определени нетоксични
алтернативни ракови лечения, които действат върху по-
голямата част от напреднали видове рак. След като
отбелязахме това, аз се обръщам към три често срещани вида
рак в този раздел на книгата: рак на гърдата, рак на кожата и
рак на простата. Тази глава завършва с раздел за „цикъла на
кахексията“.
Рак на гърдата
Всяка година над 225,000 жени ще бъдат диагностицирани
с рак на гърдата и почти 25% от тези жени ще умрат от
болестта. САЩ има един от най-високите коефициенти за рак
на гърдата в света. Преди петдесет години само една на
двадесет жени беше диагностицирана с рак на гърдата. Сега
броят е една на седем. Тъй като е така често срещан при
жените, посветих цял раздел от книгата за рак на гърдата.
Всеки октомври започва с медийна бомбардировка,
позната като Национален месец за осведомяване за рак на
гърдата. Изобилства от розови панделки и съобщението, което
не спирате да чувате е: „Направете си Ммамография!“.
Престижни компании като Ейвън (Avon) и Ревлон (Revlon) са
се присъединили, заедно с базираната в Далас фондация на
183
Сюзан Дж. Комън „Състезание за Лек“. Едно от многото мотота

на Месеца за осведомяване за рак на гърдата е „Ранното
откриване е вашата най-добра защита.“
Така че предполагам, че всички сме готови да размахаме
своите розови панделки, да си сложим спортните обувки и да
се разтичаме, нали? Чакайте малко! Преди да бъдем отнесени
от емоционална вихрушка, трябва да разгледаме няколкото
факта за рака на гърдата. Първо, кой печели от рак на
гърдата? Знам, че звучи цинично, но хей, цялата тази книги се
фокусира върху посичане на пропагандата и стигане до
истината. А истината често е замъглена от емоциите на
болестта. Така че нека ви задам един въпрос. Знаехте ли, че
основният спонсор на Месеца за осведомяване за рак на
гърдата е АстраЗенека (AstraZeneca)? Този играч Биг Фарма е
замислил първоначалното събитие през 1985 година.
АстраЗенека е компанията, която
произвежда противоречивото и много
често предписвано лекарство за рак
на гърдата, Тамоксифен. В своята
книга „Подвеждане под отговорност:
Раково изследване“, д-р Тибор Дж.
Хегедюс пише: „Тамоксифенът се
дава на жени с рак на гърдата, за да
блокира навлизането на естрадиол в
туморните клетки, зависими от този
хормон, за да стимулира растеж. Когато хормоните са
блокирани от достигане на изначалните си цели, те се
фокусират да пътуват до други органи.“ Това на свой ред
стимулира процъфтяването на клетките в покритието на
утробата и в определени случаи причинява ендометриален
рак!
Помните ли разделът относно това какво причинява рак?
Помните ли цитатът на д-р Стивън Еър за инсулино-подобния
растежен фактор (IGF)? Според Л. Р. Уайсмън, патолог в
Кралска амбулатория Виктория: „Тамоксифенът стимулира
размножаването чрез пролиферация на клетките, като ги
184
Глава 53 често срещани вида рак & „кахексия“
прави чувствителни към размножителните ефекти на IGF.“ В

своята статия, озаглавена „Тамоксифен, сълзи и ужас“, Бети
Мартини пише: „IGF е хормон, създаден, за да помага на
нещата да растат, телета и бебета; също стимулира и ускорява
рак при жените с изострена чувствителност, тези, които
приемат Тамоксифен. Една от причините за врявата при
маркетирането от Монсанто на волския хормон на растежа,
който се инжектира в кравите, е безобразното увеличаване на
IGF, което ще доведе до пожар от случаи на рак от млякото.
Химическа компания ни продава газ на име Тамоксифен, за да
потуши огъня.“
В книгата си „Мляко: Смъртоносната отрова“, Робърт Коен
заявява: „Единственият най-тревожен аспект от rBGH
(рекомбинантният волски хормон на растежа) от гледна точка
на човешката безопасност, засяга инсулино-подобния
растежен фактор (IGF), който е свързан с рака на гърдата“.
Според д-р Самюъл Епщайн: „IGF не се унищожава при
пастьоризация, оцелява при храносмилателния процес,
абсорбира се в кръвта и произвежда потенциално
благоприятстващи растежа ефекти“. Епщайн казва, че е
твърде вероятно IGF да помага за преобразуването на
естествената гръдна тъкан в канцерогенни клетки и да помага
на злокачествените човешки клетки на рак на гърдата да
нахлуват и да се разпространяват в отдалечените органи.
Схващате ли картинката? Можете ли да си представите
някого да използва и rBGH млякото и Тамоксифен? В статия от
1994 година, Бети Мартини пише: „Тамоксифенът е бил
тестван и повторно тестван повече от 15 години. Тестващите
признаха измама, много контрасимптоми са били просто
пренебрегнати, тестовите резултати са били ограничени като
продължителност, а вторичните ефекти не си съответствали,
обаче жените се разболявали и умирали от тях. Тестовете не
доказали, че това нещо работи, така че те ги правят отново с
вашите парите. Те ще продължат да тестват, докато не
измислят начин да се снабдят с резултатите, които да
подтикнат здрави жени да купуват отровата за болест, която
185
нямат, но която ще бъде предадена от лекарството!“

През април 1996 година Световната Здравна Организация
обявява Тамоксифена за карциноген, но АстраЗенека
продължава да предлага това токсично лекарство. На 16 май
2000 година Ню Йорк Таймс съобщава, че Националният
Институт по Здравни Науки за Околната Среда е изброил
веществата, които са познати като карциногени. Тамоксифен
бил включен в този списък! Приемането на карциноген за
спиране на разспространяването на рак е като да играеш на
„Руска рулетка“ с напълно зареден автомат! Журналът „Наука“
публикувал проучване от Медицинския център на
университета Дюк през 1999 година, показващо, че след две
до пет години тамоксифенът всъщност предизвиква растеж на
рак на гърдата!
По-малко известно е, че АстраЗенека прави и хербициди и
фунгициди. За един от техните продукти, органохлориновият
пестицид Ацетохлор, се предполага, че е причиняващ фактор
за рак на гърдата. Милиони тонове токсични вещества се
отделят в средата всяка една година. И все пак само три
процента от 80,000 химикали в употреба са били тествани за
безопасност. (Шарън Бат, „Рак ООД“, списание „Сиера“/Sierra,
септември-октомври 1999 г., стр. 36). Тези токсични бомби със
закъснител могат да се открият в нашата вода, въздух и почва.
Защо има такава оглушителна тишина, когато се стигне до
токсичност на околната среда, карциногени, открити в
хербицидите, пестицидите, пластмасите и други токсични
химикали, които са известни с причиняването на рак... особено
рак на гърдата? Знаете ли, че Американското Раково
Общество е основано с подкрепата на семейство Рокфелер
през 1913 година? Членовете на химичната и фармацефтична
индустрия дълго са стояли на важни постове в борда на
директорите на ACS (Американското Химическо Общество).
Дали би могло това да има някаква връзка с любопитната
тишина относно раковите причинители от околната среда?
Само разсъждение...
186
За жалост, ракът на гърдата се е превърнал в любимата

болест на корпоративна Америка. Компаниите използват
розовата панделка, за да продават своите продукти и да
увеличат имиджа си за клиентите, докато увеличават своят
доход. Междувременно, коефициентите случаи с рак на
гърдата продължават да се вдигат всяка година. Може да има
много фактори, допринасящи за рак на гърдата, а тази глава в
никакъв случай не е изчерпателна, но съм се фокусирал върху
три главни причини за рак на гърдата: 1) Мамографии, 2)
Антиперспиранти, и 3) Сутиени. Може да намирате този
списък за доста смайващ, но ще започнете да разбирате,
когато очертая ролята, която всеки един от тези играе за
развитието на рак на гърдата.
Причина 1. Мамографии
Рак на гърдата е водещата причина за смърт сред
американските жени на възраст между 44 и 55. Масирани
кампании съществуват, които окуражават жените да си правят
годишни мамографии, за да се „предпазят“ от рак на гърдата
чрез „ранно откриване“. Но какво ако вместо да предпазват от
рак на гърдата, мамографиите всъщност причиняват рак на
гърдата? Д-р Чарлз Саймън (бивш служител на NCI,
Националното Раково Общество) твърди: „Мамограмите
увеличават риска от развиване на рак на гърдата и увеличават
риска от разпространяване или метастазиране на
съществуващ растеж.“
Виждате, мамограмата не е нищо повече от рентгенова
снимка на гърдата ви, която може да разкрие растежа на
тумори, които иначе не биха били засечени при лекарски
преглед. Както и рентгеновите лъчи, мамограмите използват
дози йонизираща радиация, за да се създаде този образ, като
така ще бъде изложена повече гръдна тъкан на
ракопричиняваща радиация всяка година. Тогава радиолозите
анализират снимката за абнормални новообразувания.
187
Мамографията ефективно средство ли е за засичане на

тумори? Много лекари казват „не“. В шведско проучване на
60,000 жени, 70% от туморите, засечени от мамограми, се
оказват фалшиво положителни. Тези „фалшиво положителни“
са не само емоционално и финансово напрежение за
жертвите, но също водят и до много излишни и агресивни
биопсии.
Според д-р Ръсел Л.
Блейлок, една приблизителна
оценка е, че годишните
радиологични тестове на гърдата
увеличават риска от рак на
гърдата с 2% на година. Така че
за повече от десет години рискът
ще се е увеличил с 20%. В своята
книга, „Политика на рака“, д-р
Самюъл Епщайн заявява: „Редовната мамография на по-
млади жени увеличава техните рискове от рак. Анализ на
контролираните проби през последното десетилетие показва
колко последователно се увеличава смъртността от рак на
гърдата в рамките на няколко години от започване на
наблюдението му. Това потвърждава доказателството за
високата чувствителност на предменопаузалната гръд и на
кумулативните карциногенни ефекти от радиацията.“
През 1995 година британският медицински журнал The
Lancet съобщава, че откакто мамографските прегледи са
започнали от 1983 година, случаите на дуктален карцином ин
ситу (DCIS), които представляват 12% от всички случаи на рак
на гърдата, са се увеличили с 328%, а 200% от това
увеличение се дължи на използването на мамография. Защо
тогава традиционната медицина продължава да препоръчва
мамограмите? Сметнете: 150-доларова мамограма за всички
70 милиона американски жени над 40 години са огромните 10
МИЛИАРДА долара за година за индустрията. Според д-р
Джеймс Хауенстайн: „Тази индустрия подкрепя радиолозите,
рентгеновите техници, хирурзите, медицинските сестри,
188
производителите на рентгеново оборудване, болниците и т.н.,

и няма да си разреши да изчезне, излекувайки или
предпазвайки от рак на гърдата.“
В статия от брой от юли 2006 година, на Журнал по
Клинична Онкология, изследователи показват, че радиацията
от мамограмите всъщност причинява рак на гърдата. В
проучване на 1600 европейски жени, изследователите
откриват, че жените, които са имали поне една мамограма,
имали 54% по-голяма вероятност да развият рак на гърдата,
отколкото тези, които никога не са имали.
По думите на Майк Адамс: „Ако беше зъл гений, който
иска да създаде и произведе машина, причиняваща рак, ще ви
е трудно да победите настоящата мамографска машина. Тя
излага човешката тъкан на мощна радиация, която, ако се
повтаря достатъчно често, практически гарантира, че ще се
развие рак в последствие. В известен смисъл, това е един вид
„бавна самоубийствена машина“, на която й отнемат години
(или десетилетия), да завърши своята работа по тялото ви. Но
преди да умрете, ще трябва да изхарчиш всичките си
спестявания за „лечения“, от които ще банкрутирате, точно
преди да ви убият. Това е целият смисъл на раковата
индустрия, все пак: Да се максимизират печалбите от рак.
Мамографията е ключов елемент от пъзела в постигането
точно на това. Но в същото време, тя е и перфектно оръжие за
генериране на рентабилен повторяем бизнес. Ако сте онколог,
най-добрият начин да се уверите, че ще имате пациент с рак
за лекуване на 55-годишна възраст, е да започнете да го
излагате на радиация на 40-годишна възраст (или по-рано).
Това е нещо като диабетична клиника, която предлага
безплатни бонбони на децата: В даден момент, след като
изядат достатъчно преработена захар, те ще се върнат като
повтарящи се клиенти, страдащи от диабет. Мамографията е,
при една честна оценка, чисто шарлатанство. Не е по-точна от
засичането на тумори, които се нуждаят от интензивно
лечение, отколкото това да махнете с ръка над някого и да
предположите дали има тумор, който се нуждае от лечение. В
189
действителност, махането с ръка над някого е много по-малко

опасно, така че всъщност е по-добро.
По мое мнение, мамограмите не са нищо повече от умен
инструмент, целящ да набира нови пациенти (чрез сплашващи
тактики и страх) във високодоходният свят на „раковите
лечения“. Пазете се: всеки път, когато заплашите да отнемете
„повтарящи се клиенти“ от Раковата Индустрия (особено в
полето на мамографията, което е „хляб и масло“), попадате в
борбата за кокала.
Има една по-добра алтернатива: напреднала
термография. Тази процедура не използва механичен натиск
или йонизираща радиация и може да засече знаците за рак на
гърдата години по-рано както от мамографията, така и от
медицинския преглед. Термографията е способна да засече
вероятността от рак на гърдата много по-рано, защото може да
отрази ранните стадии на ангиогенеза. Ангиогенезата е
образуването на директен приток на кръв към раковите клетки,
което е необходима стъпка преди да могат да израстат в
тумори.
Термографичният преглед на гърдата е брилянтно прост.
Термографията измерва радиацията на инфрачервената
топлина от женското тяло и превежда тази информация в
анатомични образи. Нормалната кръвна циркулация е под
контрола на автономната нервна система, която управлява
несъзнателни телесни функции. За да се направи преглед за
рак на гърдата, термографът духа хладен въздух на женските
гърди. В отговор, автономната нервна система намалява
количествата кръв, отиващи към гърдата, като температурно-
регулираща мярка. Обаче, събраната кръв и примитивните
кръвоносни съдове, които раковите клетки създават, не са под
автономен контрол и не са повлияни от студения въздух.
Тогава ще изпъкнат ясно на термографичния образ като
„гореща точка“.
190
Причина 2. Бръснене &

антиперспиранти
Изследване показва, че една от водещите причини за рак
на гърдата може да бъде употребата на антиперспиранти.
Човешкото тяло има много зони, които използва, за да
прочисти токсините от тялото си; те са зад коленете, зад
ушите, областта на слабините и под мишниците. Токсините се
изхвърлят от тялото под формата на пот (перспирация).
Главният проблем с антиперспирантите, е че както ясно
предполага името им, те ни предпазват от перспирация, като
така пречат на тялото да се прочисти от токсините под
областта на подмишниците.
Къде отиват токсините? Ами, това е проблемът. Тези
токсини не изчезват просто магически. Вместо това, тялото ги
трупа в лимфните възли под ръцете, тъй като не може да ги
изкара с потене навън. Това причинява висока концентрация
на токсини и води до рак. Множество клинични проучвания,
датиращи още преди десетилетия, са показали, че почти
всички видове рак на гърдата се случват в горния външен
квадрант на гърдата. Това е основното наблюдение, което сега
стана и факт от учебник. Познайте какво... точно там се
намират лимфните възли!
През 2004 година д-р Крис МакГрат, чикагски алерголог,
направил проучване, публикувано в Европейски Журнал за
Предпазване от Рака, в което твърди, че е първият, който е
намерил връзка между антиперспирантите, бръсненето на
подмишниците и рака. Той изучил 400 оцелели от рак на
гърдата в района на Чикаго и открил, че жените, „които
извършвали тези подмишнични навици по-агресивно“, имали
диагноза рак на гърдата 22 години по-рано от неизползващите,
и теоретизирал, че веществата, които се намират в
дезодорантите, като алуминиев хлорохидрат, влизали в
лимфната система чрез прорези в кожата, причинени от
бръснене.
191
Има няколко отлични марки дезодоранти без алуминий,

които са налични. Обаче, се уверете, че дезодорантът, който
избирате, не съдържа парабени. Парабените се използват
като консерванти и на етикета може да са записани като метил
парабен, етил парабен, пропил парабен, бутил парабен,
изобутил парабен или E216. Ето защо: изследователите са
открили следи от парабени във всяка проба на тъкан, взета от
20 различни гръдни тумора. Проучвания предполагат, че
парабените (намиращи се в дезодорантите за подмишници и
други козметики) могат да се просмучат дълбоко в тъканта,
след като бъдат приложени върху кожата. Това откритие
притеснява изследователите, тъй като парабените са се
доказали като способни да имитират действието на женския
хормон естроген, който може да помогне за растежа на
човешките гръдни тумори.
При мъжете е много по-малко вероятно да развият рак на
гърдата при използването на антиперспиранти, защото
антиперспирантът по-вероятно би се захванал в космите на
подмишницата, отколкото директно да се приложи върху
кожата. Обаче, жените, които бръснат своите подмишници,
увеличават риска от рак, като си нанасят едва видими
врязвания в кожата, което позволява на химикалите да влязат
лесно в тялото през подмишниците.
Причина 3. Носене на сутиен

Връзката между сутиените и развитието на рак на гърдата
се подкрепя от проучване, проведено на островите Фиджи.
През 1997 година медицинският антрополог Сидни Сингър
сравнил случаите на рак на гърдата при две групи жени във
Фиджи. Половината от жените носели сутиени, а другата
половина ходели без. Диетата, средата и стилът на живот на
двете групи били същите. Сингър открил, че тези, които
носели сутиени, имали същият коефициент рак на гърдата,
както и американските жени. Тези, които ходели без сутиен,
практически нямали никакъв рак на гърдата въобще.
192
В книгата озаглавена „Облечен да убива: Връзката между

рак на гърдата и сутиените“, Сидни Сингър и Сома
Грисмайжер представят някои смайващи статистики:
• Жени, носещи сутиен по 24 часа на ден, имат 3 на 4
вероятност от развиване на рак на гърдата.
• Жени, носещи сутиените си повече от 12 часа на ден,
но не в леглото, имат 1 на 7 вероятност да развият рак
на гърдата.
• Жени, носещи сутиените си по-малко от 12 часа на ден,
имат 1 на 152 вероятност от развиване рак на гърдата.
• Жените, които рядко или никога не носят сутиени, имат
1 на 168 вероятност от развиване рак на гърдата.
Защо? Според д-р Дейвид Уилямс: „Носенето на сутиен
поне 14 часа на ден изглежда увеличава хормона пролактин,
който намалява циркулирането в гръдната тъкан.
Намаляването на циркулацията може да възпрепятства
естественото изхвърляне на карциногенни течности от тялото,
които остават в капан на торбовидните жлези на гърдата
(лимфните възли). Тези жлези са най-голямата част от
лимфните възли в горната част на лимфната система на
тялото ви.“
Очевидно, ограничаващата природа на сутиените пречи
лимфната система (нашата вътрешна мрежа от съдове и
възли, които изхвърлят отпадъци от тялото) да върши
работата си. Млечните жлези са пълни с лимфни съдове,
които излизат от гърдата, през аксиларните лимфни възли под
мишницата, над ключицата, до гръдния лимфатичен канал.
Така гърдата изхвърля токсините и запазва вътрешната си
среда чиста. Обаче, ако нещо попречи на прочистващия
процес, се случва дисбаланс и вторичните продукти на
естрогена стават разрушителни молекули, наречени свободни
радикали, които започват клетъчно разрушение, водещо до
рак на гърдата.
193
Корелацията между сутиените и рак на гърдата е четири

пъти по-голяма, отколкото е тази между пушенето и рак на
белите дробове! За повдигащите сутиени се твърди, че са най-
ограничаващите. Ако не можете да се разделите с носенето на
сутиен, обмислете да го носите възможно най-малко и
използвайте сутиен, който позволява малко движение на
гърдата, без да се врязва плътно под и в горните ръбове на
гърдите, където се намират млечните канали.
Сега си представете наум картинката с току-що
обсъдените теми; имаме притисната лимфна система,
причиняваща токсично натрупване в млечните жлези, което (в
някои случаи) се представя годишно в клиника, където се
смачква и напада от рентгенови лъчи. Това звучи като
перфектния сценарий за създаване на рак, нали?
Д-р Лорейн Дей била диагностицирана с инвазивен рак на
гърдата и имала лумпектомия на малък тумор. Но туморът
скоро се върнал, станал много агресивен и се разрастнал
много бързо. Като лекар, д-р Дей много добре знаела, че
лекарите имат по-голям страх от рак, отколкото пациентите,
защото докторите знаят, че химиотерапията, радиацията и
хирургията не са отговорът за рак. Тя използвала
алтернативни лечения, за да излекува своя рак.
Рак на кожата
Ракът на кожата обикновено се асоциира с ограничен
набор от рискови фактори, свързани с ултравиолетовата (UV)
радиация. Те включват прекомерно излагане на слънце
(особено по време на юношеството), червена или руса коса и
светла кожа. Повече от 1.5 милиона случаи с рак на кожата се
диагностицират годишно само в САЩ. Според Фондацията за
Рак на Кожата от 2006 година, около един на пет американци и
един на трима европейци ще развият рак на кожата в живота
си. Ракът на кожата е най-често срещаният от всички видове
рак, представлявайки един от всеки три нови рака.
194
Има два главни типа рак на кожата:

1. Рак на кожата в бенки (злокачествена меланома)
2. Немеланомен рак на кожата (базалноклетъчен
карцином и сквамозноклетъчен карцином)
Меланомата е най-сериозната форма рак на кожата.
Меланомата е злокачествен тумор, който произлиза от
меланоцитите, които са клетки, произвеждащи пигмент
меланин, който оцветява нашата кожа, коса и очи и е силно
концентриран в повечето бенки. Ако имате меланома, която е
метастазирала в други части на тялото, тогава трябва
сериозно да обмислите силно напреднало раково лечение.
Щом веднъж се е случила метастаза с меланома, е много
сериозно и обикновено смъртоносно, особено ако се лекува с
„Големите 3“. Леченията, споменати в тази глава, не са
приложими за злокачествена меланома, която е
метастазирала. Нека да се повторя. Леченията споменати в
тази глава не са приложими за злокачествена меланома, която
е метастазирала!
Има два немеланомни рака на кожата: базалноклетъчен
карцином (BCC) и сквамозноклетъчен карцином (SCC). BCC е
рак, който започва в дълбокия базален клетъчен слой на
епидермиса (външния слой на кожата). Той е най-честият тип
рак на кожата и е шест до осем пъти по-често срещан,
отколкото злокачествения меланом. BCC е бавнорастящ рак и
никога не се разпространява по другите части на тялото. SCC
започва в сквамозните клетки на епидермиса и не е така често
срещан като BCC; обаче расте много по-бързо отколкото BCC,
особено когато се намира близо до очите, ушите, устата и
областта на пубиса. Системното прекомерно излагане на
слънчева светлина причинява почти всички случаи на BCC и
SCC, които се появяват най-често на изложените части от
тялото (лицето, ушите, врата, скалпа, раменете и гърба). От
време на време, те се развиват и на неизложени области.
195
Външното лечение на рак на кожата с „есчаротици“

(escharotics) пасти и мехлеми всъщност търси и унищожава
раковите клетки. Ескаротиците пасти и мехлеми са разяждащи
вещества, които се нанасят външно върху кожата с рак на
кожата. Те успешно разрушават тъканта и в последствие
разрушават и премахват лежащият под нея тумор.
Двамата най-уважавани и известни авторитети, които са
използвали ескаротичния подход, били американските лекари
Дж. Уелдън Фел и Фредерик Е. Мос. Д-р Фел бил член на
факултета на университета в Ню Йорк и по-късно един от
основателите на Медицинската Академия в Ню Йорк. През
ранните 1850 години, той се преместил в Лондон и изградил
много успешна практика за раколечение, базирана на
ескаротичната терапия, използвайки кървав здравец/канадска
сангвинария (sanguinaria canadensis) и цинков хлорид, като
фондацията. Канадската сангвинария е една от най-красивите
източни северноамерикански горски билки и била често
използвана за лечение на рак от кореняци американци.
Д-р Фредерик Мос нарекъл подхода си „химиохирургия“ и
използвал адхезивна паста. Имал по-цялостен подход, който
комбинирал употребата на есчаротична паста с хирургично
отстраняване на тумора. Неговият принос бил огромен, тъй
като поставил процедурата на много солидна, научна база, със
страхотно проучване. Той написал медицински текст,
озаглавен „Химиохирургия: Микроскопично-контролирана
хирургия за рак на кожата“, която била публикувана последно
през 1978 година. Медицинският „отзвук“ на неговият подход
бил подценен с доклад от 1990 година, който твърдял, че той
има доказан и документиран 99% коефициент успех в
лечението му на рак на кожата!
Ракоубийствената смес от цинков хлорид, кървав здравец
и други вещества била пресъздадена през 20-ти век и
наречена „Черен Локален Мехлем Кансема“ (Cansema).
Cansema e локално мазило, което, щом се приложи на кожен
рак, убива раковите клетки и създава „есчар“ (гнойно
образувание). Тогава тялото изхвърля струпея и оставя дупка
196
в кожата. През следващите няколко седмици дупката се

лекува, като обикновено остава леко обезцветена област,
където е била премахната повредата. Обикновено, тази
област се лекува за период от няколко месеца, ставайки
трудно да се каже, че е имало рак, който е бил премахнат от
мястото.
През лятото на 2008 година, имах няколко места на лицето
си (едно на носа и другото – между окото и ухото му), за които
подозирах, че са BCC. Каквото и да правех, те не се махаха.
Използвах Cansema за около седмица и паднаха и двете.
Cansema е наистина невероятно нещо! Купуваме си Cansema
от Alpha Omega Labs (Алфа Омега Лаборатории).
Друго лечение за рак на кожата се нарича „PDQ! Билков
кожен крем“, който е изцяло естествен и съставен от
патентована смес билки и други органични вещества
(дървесна кора, листа и корени). Аз лично съм говорил с
двама души, които са използвали това до пълното си
излекуване от рак на кожата.
Съставка в често срещаният патладжан е показала, че
лекува рак на кожата. Екстрактът се нарича „солазодин
гликозид“ (или BEC5), който се обвързва с раковите клетки и ги
кара да се разкъсат. Д-р Бил Чам първо открива BEC5 в
австралийската трева (дяволска ябълка); тогава открива, че го
има и в патладжаните. Той документира, че над 70,000
австралийци са излекували своят рак на кожата с BEC5.
В сляпо от двете страни, контролирано от плацебо
проучване в Кралската Лондонска Болница, докторите
открили, че приблизително 78% от пациентите, използващи
препарат за нанасяне от BEC5 видели, че ракът на кожата бил
излекуван. А последвало проучване показало, че щом ракът го
няма, той не се връщал! Този смайващ успех бил надминат
само от факта, че, за разлика от химиотерапията, BEC5 не
убива здрави клетки. Той се насочва и елиминира само ракови
клетки, което значи, че вместо да унищожава вашата имунна
система, BEC5 всъщност помага тя да укрепне.
197
Витамин С е друго приложимо лечение за рак на кожата.

Когато витамин С има контакт с рак на кожата, той втвърдява
тумора и формира коричка, така че струпеят да падне до
около две седмици, в зависимост от това, колко голям е
туморът и колко агресивни ставате с прилагането на витамин
С. Разтворът се прави от добавяне на 1/8 чаена лъжичка от
чисти кристали витамин С към една чаена лъжичка вода
(съотношение 1:8). Ако добавите повече витамин С, няма да
се разтвори. Това трябва да е достатъчен разтвор за целият
ден. Ако се прави повече, отколкото е нужно, трябва да го
складирате в затворена кутийка в хладилника.
Лечението е да прилагате сместа (използвайки памучен
тампон или клечка за уши) върху тумора. Това трябва да се
прави два или три пъти на ден. Най-добре е да сложите бинт
или друг памук, покриващ тумора след всяко лечение, ако е
възможно. Тъй като витамин С (аскорбинова киселина) е също
антиинфекциозен и се използва за нанасяне и интравенозно
за изгорени пациенти, вие ще лекувате рак и ще се борите с
инфекцията в същото време.
Друго алтернативно раково лечение за рак на кожата е
колоидното сребро. То може да се купи от много продавачи. Аз
имах генератор за колоидно сребро и си правех мое собствено
колоидно сребро, така че съм много запознат с този продукт.
Вижте раздела за колоидно сребро за препоръчани продавачи.
Две неща, за които да гледате при колоидното сребро са:
1) чистота на среброто и 2) размер на сребърните частици. По-
голямата чистота и по-малкият размер ще донесе най-доброто
колоидно сребро. Причината е, че колкото по-малки са
парчетата сребро, толкова по-голяма област от среброто
докосва раковите клетки. Колкото по-голяма е повърхността,
толкова по-добре.
198
Рак на простатата
Приблизително 190,000 мъже в САЩ ще бъдат
диагностицирани с рак на простата тази година. Ракът на
простата е често срещан рак при мъжете и вероятността да
имате рак на простата се увеличава с възрастта. Ракът на
простата може да има голяма публичност, но имайте предвид
числата: американците имат 16% вероятност да получат
диагноза рак на простатата, но само 3% вероятност да умрат
от него. Това е, защото мнозинството случаи с рак на
простатата растат бавно. С други думи, мъжете, които са
достатъчно късметлии, че да достигнат старост, е много по-
вероятно да умрат с рак на простатата, отколкото да умрат от
него.
Според традиционната ракова „мъдрост“ (и използвам
понятието много широко), ракът на простатата основно се
„засича“ при високи нива на ПСА (простатно-специфичен
антиген) и/или чрез хирургични биопсии, а се „лекува“ чрез
хирургично отстраняване на простатната жлеза и/или с
радиация. Виждате, моделът на традиционната медицина е да
използва „диагностични тестове“, за да обвърже
неподозиращата общественост с езотерично „лечение“, което
често по-скоро причинява рак, отколкото наистина да го
лекува. В съчетание с факта, че средностатистическият
конвенционален лекар е „пиян и надрусан“ от пропагандата на
Биг Фарма и следва протокола за „тестване“ отговорно и
сляпо, повечето ракови пациенти нямат шанс.
В случай на рак на простатата, „тестовият“ протокол е тест
за простатно-специфичният антиген (ПСА). Годишната сметка
за ПСА прегледи е поне 3 милиарда долара! Ако вашето ПСА
е високо, тогава докторът ви ще нареди биопсия или
операция. Проблемът е, че биопсия или операция за
„премахване“ на простатата може да причини инертен рак,
който да се разпространи по останалата част на тялото. ПСА
199
тестът е известен като „златният стандарт“ за засичане на рак

на простатата. Но наистина ли е? Високите ПСА равнозначни
ли са на рак на простатата? Това е важен въпрос, защото
високото ПСА за повечето мъже води право към биопсии,
тогава до „лягане под ножа“, и право към инконтиненция и
импотентност. Разбира се, да не забравяме, че тези процедури
ще гарантират милиарди долари за вашият доктор и
Медицинската Мафия.
Според скорошни статии в „Ню
Йорк Таймс“ и „Уошингтън Поуст“
(Washington Post), ПСА тестът
просто разкрива колко много от
простатния антиген има човек в
кръвта си, което е маркер за
възпаление. Обаче, инфекциите,
лекото подуване на простатата и
аптекарските лекарства (като
Ибупрофен) могат да повдигнат
нивата на ПСА, но НИКОЙ от тях не
е характерен белег за рак.
Д-р Томас Стейми, от университета Станфорд, е бил един
от най-ранните поддръжници на ПСА тест. На конференция от
2004 година той заявил, че ПСА вече няма връзка с рак на
простатата. ПСА тестът не е свързан. По същата логика
можете да направите биопсия на човек, защото има сини очи.“
Всъщност, ПСА тестът е бил толкова неприятен провал при
засичането на рак на простата, че изобретателят му (Ричард
Дж. Аблин) говорел срещу своето собствено откритие повече
от десетилетие! По-наскоро, в издание от март 2010 на „Ню
Йорк Таймс“, Аблин написал: „[ПСА] тестът едва ли е по-
ефективен от хвърляне на монета. Както се опитвах да поясня
от много години насам, ПСА тестът не може да засича рак на
простатата... Популярността му доведе до много скъпо
бедствие в общественото здраве.“
200
Конвенционалните онколози бързо обират лаврите за

увеличаващият се коефициент на оцелели мъже,
диагностицирани с рак на простатата, като резултат от ПСА
тест и „ранно откриване“, но те не биха споменали, че почти
всеки един от тези мъже е щял да си оцелее и без това – само
че без инконтиненцията и импотентността, причинени от
леченията. Според д-р Дейвид Уилямс в брой на бюлетина
Alternatives („Алтернативи“дз) от юни 2009 година: „Факт е, че
почти всеки мъж, който достига до 50 години, ще умре с рак на
простатата, но много малко умират от него.“
През 2009 година Медицинският Журнал на Ню Ингланд
(New England Journal of Medicine) публикува резултати от двете
най-големи изследвания на прегледите ПСА (едно в Европа и
едно в САЩ). Резултатите на американското проучване
показват, че за период от седем до десет години прегледите не
намаляват смъртността при мъжете на и над 55 години.
Европейското проучване показва малко намаление в
смъртността, но също и открива, че 48 мъже трябва да се
лекуват, за да се спаси един живот. Това значи, че 47 мъже
няма да могат да изпълняват сексуалната си функция или да
стоят далеч от банята за повече от половин час.
Какво можете да направите, за да предотвратите
проактивно рак на простатата? Първо, трябва да се опитате да
сте физически активни и да вървите или да тичате възможно
най-често, тъй като движението на мускулите и органите в
областта на пелвиса увеличава циркулацията към простатната
жлеза. Друго отлично упражнение е „въздушното колоездене“,
докато лежите по гръб. От гледна точка на диетата, трябва да
оставите месата, млечните продукти и алкохола и да ядете
множество плодове и зеленчуци. Сао палмето и куркума са
отлични билки за простата, а ликопенът (от сготвени домати и
диня) е съществено важен. Също така, опитайте се да ядете
по шепа орехи и тиквени семки всеки ден и много люти чушки
(които съдържат капсаицин). Последно се уверете, че пиете
много вода.
201
Отлична добавка към простатата се нарича „Супер Бета

Простата“ (“Super Beta Prostate”). Съдържа много
жизненоважни минерали (включително цинк, мед, йод, хром и
селен), които подобряват простатната функция, а също и
съдържа бета-ситостерол, който е показал, че поддържа
здравословен уринарен тракт, здравословна уринарна
функция и здравословно функциониране на простатата.
Друга отлична добавка за простатата се нарича “Pros-
Food”. Тя съдържа десет оптимални вещества за простатното
здраве, включително: цинк, мед, селен, сао палмето, жилеща
коприва, тиквено семе, пигеум, бета-ситостерол, червена
детелина и ликопен.
Част от тази информация за простатата е била
публикувана в издание от юни 2009 година на бюлетина
„Алтернативи“ от д-р Дейвид Уилямс. По мое мнение ПСА
тестът е „мъжкият“ еквивалент на мамографиите за жените,
тъй като води до много „фалшиви положителни“ резултати и
всъщност причинява повече рак, отколкото го предотвратява.
Според д-р Уилямс, конвенционалното лечение на рак на
простатата е „калпазанин за милиарди долари“.
202
“Цикълът кахексия“
Главният опустошителен ефект на рака върху тялото е
кахексията, която е основно „изхабяването“ на тялото,
характеризиращо се с отслабване и последващо
изнемощяване. Според Националният Раков Институт:
„Пресметнато е, че половината от всички ракови пациенти
имат кахексия, драстично смъкване на голямо количество
тегло, редом с изтощение, слабост и загуба на апетит.
Кахексията е сериозен проблем сред много пациенти, които
имат напреднал рак.“
Д-р Харолд Дворак, бивш завеждащ патологията в
болницата Бет Израел в Бостън, заявява: „В известен смисъл,
никой не умира от рак. Те умират от нещо друго – пневмония,
недостатъчност на един или друг орган. Кахексията ускорява
този процес на инфекция и изграждането на метаболитични
отрови. Тя причинява смърт много по-бързо, отколкото
туморът би го направил.“
Кахексията се причинява от неефективно изразходване на
глюкоза в резултат на анаеробно дишане. Раковата клетка
ферментира глюкозата и произвежда млечна киселина, тогава
черният дроб превръща млечната киселина обратно в глюкоза
(процес, наречен „глюконеогенеза“), което също изразходва
огромни количества енергия. Така, раковите клетки превръщат
глюкозата в млечна киселина, а млечната киселина се
придвижва до черния дроб. Черният дроб превръща млечната
киселина обратно в глюкоза, която се движи обратно до
раковите клетки и така нататък. Този цикъл на кахексия
консумира огромно количество енергия и може да принуди
тялото да започне да „изяжда“ своите собствени мускули и
кости, за да нахрани раковите клетки.
Д-р Джоузеф Голд бил учен изследовател за НАСА,
служещ във Въздушните сили на Съединените щати, и доктор
по медицина. Когато завършил своята забележителна военна
203
кариера, той тръгнал на мисия с една цел, да си отговори на

въпроса: „Има ли химически начин да се потисне
глюконеогенезата и да се спре кахексията?“ През 1969 година
д-р Голд чул, че биохимикът Пол Рей предал документ,
обясняващ, че хидразин сулфатът може да изключи ензимът,
необходим за производството на глюкозата от млечната
киселина. Много биха казали, че това е било „чист късмет“ или
„съвпадение“, но аз бих казал, че това е „Божествено
Съвпадение!“ Той веднага тествал хидразин сулфат на мишки
и открил, че, както и предполагал, той потиска
глюконеогенезата, като така преобръща кахексия цикълът.
Воала! Голд открил перфектният начин да умори от глад рака.
През ранните 1970 години, д-р Голд се срещнал с
Националният Раков Институт (NCI) в усилието си да започне
клинично тестване на хидразин сулфат. По време на тази
среща, той им дал необходимите файлове, обсъдил
препоръчителните дозировки и описал в списък нещата, които
не трябва да се използват по време на терапията, като
алкохол, приспивателни и успокоителни. Д-р Голд изрично
предупредил NCI, че пациентите могат да умрат, ако вземат
успокоителни. Та, какво се случило? NCI го тествали, не
следвали протокола, целенасочено саботирали проучването,
избили всички пациенти и направили доклад, твърдящ, че е
„безполезен“.
Е, каква е останалата част от историята? Вместо да
следва протокола от 60 милиграма хидразин сулфат на
единична доза, болницата извършвала проучването,
гарантирайки с недостатъчно и свръхдозиране на пациенти. В
някои случаи, на пациентите се давали само между един и пет
милиграма на ден. Други, които започнали с правилната
дозировка и показвали подобрение, били грубо прехвърляни
между 90 и 100 милиграма на единична доза, отмивайки
добрите им отговори. Също така, излиза, че никой от
пациентите на NCI не бил предупреден за факта, че
успокоителните са забранени. Под напрежение от
следователите на Главният отчитащ отдел (GAO), докторите,
204
които извършили една от пробите на NCI, признали в писмо до

„Журнал на Клиничната Онкология“, че реално всички (94%) от
обектите са взимали успокоителни докато приемали хидразин
сулфат. Въпреки тези признания, GAO все пак успял да заяви
в своят доклад, че пробите на NCI „не били недействителни“.
Това е абсурд. Това е нещо като кола да има изгорял мотор,
четири плоски гуми и да няма спирачки, но въпреки това да е
готова за употреба на магистралата.
Според д-р Голд: „Действията на NCI по отношение на
хидразин сулфата, характеризирани със сплашване, принуда,
непоколебима опозиция и вероятно клинично
фалшифициране на опитите, са наистина едно от най-
срамните, скандални медицински начинания в историята на
тази страна, лишавайки огромен брой хора от здраве, щастие
и живот.“ Всеки правилно проведен, клинично контролиран
опит, извършен в съответствие с международно приетите
стандарти за научно ръководене, без изключение, индикира
ефикасност и безопасност относно хидразин сулфат. Най-
голямото проучване на хидразин сулфат, проведено с 740
ракови пациенти в Съветския съюз, открива, че се е произвело
стабилизиране или регресия на тумора в 50.8% от пациентите.
Поради факта, че хидразин сулфатът потиска
глюконеогенезата, той кара туморите да спират да растат,
спира разпространението и често ги смалява или ги кара да
изчезнат. Уебстър Кер изтъква, че действието на хидразин
сулфат е да спре цикълът кахексия в черния дроб; докато
цезиевият хлорид спира цикълът кахексия на клетъчно ниво.
205
Ето и протокол за хидразин сулфат:

• Единична 60-милиграмова капсула всеки ден за
първите 3 дни (по време или след закуска).
• Единична 60-милиграмова капсула два пъти на ден за
следващите 3 дни (по време или след закуска и преди
вечеря).
• Единична 60-милиграмова капсула 3 пъти на ден всеки
ден след това (приблизително на всеки 8 часа,
започвайки от закуската).
Този протокол е базиран на тегло на пациент 55 кг и отгоре;
за пациент под 55 кг, половин дозировки са докладвани като
ефективни. Като цяло се докладва, че хидразин сулфатът е най-
ефективен, когато се приема сам по себе си (без други лекарства
да се дават за 30 минути преди или след приемането на хидразин
сулфат) преди храненията. Ако има адекватен отговор при две
капсули дневно, според сведенията пациентите поддържат този
график на дозировка и не я увеличават.
Най-голяма ефикасност с хидразин сулфат е докладвана при
поддържане на ежедневно лечение за 45 дни, последвано от
прекъсване за една до две седмици, тогава започване наново на
лечението. В добавка е докладвано, че има несъвместимост на
хидразин сулфат с етанол, барбитурати и успокоителни.
Пациентите, получаващи хидразин сулфат трябва да избягват
алкохолни напитки, успокоителни и барбитурати.
В допълнение, пациентът трябва да поддържа ниска на
въглехидрати диета (т.е. да не яде захар). Запомнете, опитвате се
да уморите от глад рака, не да го каните на шведска маса!
Запомнете, захарта храни рака. Така че, когато докторът каже на
раков пациент (който линее от кахексия) да яде каквото може, за
да увеличи теглото си, без значение дали ще бъде сладолед или
бонбони, докторът може със същият успех да му даде пистолет с
един куршум. Най-лошото нещо, което „нелечимият“ раков
пациент може да направи, е да яде каквото си иска.
206
Внимание! Хидразин сулфатът е MAOI („моноамино

оксидазен инхибитор“), който потиска ензимът, който разбива
моноамините (т.е. серотонин, норепинефрин и допамин), които
контролират настроението. Обаче MAOI-тата обменят чрез
метаболизъм аминокиселината тирамин. Когато приемате MAOI,
тираминът не се разрушава, а изяждането на храни с тирамин
може да вдигне кръвното налягане и сърцебиене, и това може да
доведе до ужасно главоболие. Така че, когато приемате хидразин
сулфат, не яж храни, съдържащи тирамин, като остарели,
ферментирали или мариновани храни (т.е. повечето сирена,
колбаси, хотдози, кисели млека, вина и бири).
Също забранени са фасул лима, бакла, леща, захарен грах,
соеви зърна, екстракти от закваса/дрожди, кисело зеле, банани,
авокадо, консервирани смокини, стафиди, червени сливи,
малини, ананас, шоколад, кофеин, фъстъци, бадеми и тиквени
семена. Това не е изчерпателен списък. Като цяло, всяка богата
на белтъчини храна, която е претърпяла остаряване, трябва да
се избягва. Също така, всяко аптекарско лекарство за настинка
или алергия трябва да се избягва. Употребата на витамин С
трябва да се ограничи до 250 мг/ден, а витамин В6 трябва
напълно да се избягва.
Важно: Хидразин сулфат е често използван при други
алтернативни ракови лечения, които ще обсъдим по-късно в
книгата, които може да имат или да нямат ограничения на
храна/добавки/лекарства. Запомнете, че хидразин сулфат има
дълъг списък от забранени храни. Ако започнете да имате лоши
главоболия, вероятно сте яли храни, съдържащи тирамин. Както
винаги, трябва да се консултирате с доктор или диетолог, ако
имате въпрос.
Хидразин сулфат трябва да се взема в точни дози, защото е
лекарство. Предозирането може да нанесе повече вреди,
отколкото ползи.
207
Глава 6
Отвратително загнили
Тази глава, озаглавена „Отвратително загнили“ е

посветена изцяло на прочистването (детоксификацията), която
реално е най-важната, но и пренебрегвана част от протокола
за раково лечение. Нека се повторя: Прочистването е най-
важната, но и най-пренебрегвана част от ефективния протокол
за раково лечение/профилактика. Според д-р Даръл Улф:
„Чревното здраве на средностатистическият човек ме удивява,
докато се разхождам сред оживените тълпи в центъра тази
сутрин. Като 25 години здравен работник, поклащам глава при
очевидното. За общество, така напреднало и в търсене на
здравословен напредък, защо не можем да видим, да
почувстваме или да подушим очевидното? Ние сме нация на
отвратително загнилите.“
Какво точно има предвид д-р Улф с горното твърдение?
Статистиките показват, че средностатистическият човек е с
наднормено тегло, а 25% от нас разнасят 12 допълнителни кг
не просто тегло, а токсични отпадъци. Наистина е удивително
колко много мъже изглеждат сякаш са бременни! Чудили ли
сте се някога как мъжкото шкембе може да стане толкова
грамадно? Особено след като останалата част от тялото му е
относително слаба? Ами това, с което наистина си имаме
работа, е дебелото черво (което е мускул), на което му липсва
тонус, рухнало е и стърчи от стомаха, пълно със застоял
отпадъчен материал. Знаеше ли, че средностатистическият
човек има около 4,5 кг фекална материя, разлагаща се (т.е.
гниеща) в неговото/нейното тяло? Както д-р Улф така уместно
заявява, много от нас са „отвратително загнили“.
209
Какво е
пречистване/детоксификация?
Детоксификацията е процес на изчистване на токсините от
тялото и неутрализирането или трансформирането им, и
изчистването на излишната кръв и конгестия. Лоша диета,
лошо храносмилане, бавен колон, намалена функция на
черния дроб и слабо отделяне от бъбреците, всички водят до
увеличена токсичност и липса на кислород на клетъчно ниво.
Както споменах множество пъти в тази книга, липсата на
кислород на клетъчно ниво създава перфектната среда за
анаеробни микроби, като
бактерии, паразити, вируси и
гъбички бързо, да се
разпространяват. Тези микроби
могат да бъдат много, много
пъти по-малки, отколкото
нашите телесни клетки, така че
нашите клетки буквално се
инфектират от тези микроби и в
последствие или тези наши
клетки умират, или се „преобразяват“ в ракови клетки.
Щом тялото (особено черният дроб, жлъчният мехур,
бъбреците и червата) загуби своята способност да преработва
всички токсини и замърсители, с които сме бомбардирани
всеки ден, кислородният приток се намалява, имунната
система започва да се срива, телесното pH все повече и
повече киселинно (т.е. ацидоза), и имаме перфектен
размножителен терен за смъртоносни микроби и паразити.
Тези микроби са крайният резултат, когато имунната система
на тялото ни е загубила способността си да предпазва своите
клетки от карциногени.
210
Глава 6Отвратително загнили
Тези вируси, бактерии, паразити и гъбички действат като

същински катализатор за рак и за почти всички други болести.
Като „отвличат“ здрава аеробна клетка, тези бактериални и
вирусни нашественици започват да изразходват притока на
кислород и енергия на клетката, докато клетката или умре, или
мутира в анаеробна клетка. Тази анаеробна клетка (т.е. ракова
клетка) сега разчита на ферментирала захар, за да
произвежда енергия. Битката с рак реално се води на
клетъчно ниво, в усилие да се прочисти вътрешният терен на
тялото обратно до здрав такъв. Затова прочистването е така
жизненоважно за всички нас.
Смъртта започва в колона

Според д-р Даръл Улф: „Твоето тяло е храм за духа и
емоциите ви да откриете баланс на физическо равнище, но то
трябва да е в здраво състояние, за да постигнете този баланс.
Това здраво състояние ви се предоставя, заедно с удивителна
поточна линия, позната като „храносмилателен тракт“. Тя
започва от устата и слиза долу по хранопровода до стомаха, и
тогава до тънкото черво, което е 1,5 до 2 метра дълго. Общо
разглеждаме 9 до 10 метра черва. Това е дълъг път, който
храната пропътува. Всичко трябва да бъде смляно в
подходящото си време. Процесът на ядене и храносмилане е
изкуство, просто и ефективно.“
Той продължава: „Неправилното ядене изхвърля всякакво
чувства за дисциплина и правила от прозореца, причинявайки
мъка, и в последствие гибел за тялото ви. Повечето хора
съзнават само първите 15 см от процеса, чувстват вкуса и
консистенцията от устата към гърлото. Така че имаме 13 см
наслада, последвана от 10 метра мизерия.“
По време на писането на това пето издание, моите деца
са на девет, осем, три години и три месеца. Моите три „големи
деца“ бягат напред-назад цял ден и почти никога не се
уморяват. Защо си мислите, че имат толкова много енергия?
211
Да, те са млади, но най-важното - не са токсични. Те не са

имали 40+ години за абсорбиране на токсични отпадъци,
придвижващи се от ленивите фекални дебри в дебелото
черво, замърсявайки кръвта, лимфата, органите и клетките на
тъканите им.
Имате ли наистина лош дъх? Ако е така, той не е
причинен само от това какво сте яли за закуска! Може също да
е резултат от това, което сте яли миналият месец... или
миналата година! Помнете, че топлият въздух се издига, а той
се издига от стомаха навън през устата. Някой има ли мента?
Не се заблуждавайте... ментата, пастата за зъби и
освежителят за уста са само временни мерки, които маскират
симптомите и никога не стигат до истинската коренна причина,
която е вашата собствена токсична „вътрешна купчина тор“.
Защо хората използват дезодоранти и парфюми за
подмишници? За да скрият истината. Истината е, че миришат.
Защо телесната миризма се увеличава с възрастта ни?
Отговорът е – ние сме отвратително загнили. Ние гнием
отвътре навън. Трябва да знаете, че почти всички дезодоранти
и парфюми са токсични и вредни за тялото, дори някои от така
наречените естествени продукти. Както разисквам по-късно в
книгата, много дезодоранти за подмишници могат да бъдат
допринасящ фактор за проблеми с лимфата и рак на гърдата.
Защо много хора избягват да ходят до обществена
тоалетна? Заради противната миризма, която оставят след
себе си. Представете си да влезете в своята собствена къща и
да сте посрещнати от отвратителна миризма и да не знаете
откъде идва. Няма да намерите покой, докато не я откриете.
Сигурен съм, че не бихте пръскали дезодоранти из къщата, за
да маскирате миризмата. Дори ако промените диетата си и
започнете да се храните правилно, никога няма да имате
крепко здраве, ако не изчистите личните ви „канализационни
тръби“. Вероятно най-важното изказване в цялата тази глава е
това: няма да има гниене, ако разбирате изкуството на
прочистването.
212
Обаче, много хора не искат да говорят за своята

разлагаща се фекална материя. Те завират главите си в
пясъка, надявайки се, че тя ще изчезне. Токсичен колон е
размножителен терен за бедствие.
Според д-р Даръл Улф: „Има една главна причина за
болестта и това е ацидоза (ниско pH). Знаете ли, че главният й
причинител е загниването на фекалните отпадъци,
реабсорбирани в системата ви? Това причинява токсемия,
което значи замърсена кръв. Нека ви задам въпрос. Вярвате
ли, че можете да имате системна кандидоза, хронична умора,
главоболия, сухо гърло, кожни болести, сърдечни болести,
подагра, артрит, синусови проблеми, дори рак – без вашата
кръв да е мръсна и токсична? Списъкът от болести е безкраен.
Единственият начин кръвта ви да стане токсична е чрез
реабсорбиране на вашият собствен фекален отпадък от
дебелото черво.“
Чудно ли е, че често чуваме фразата: „Смъртта започва в
колона“?
“Домино ефектът“
Нека поговоря за „домино ефектът“. Каква е основната
причина за токсемия (замърсена кръв)? Абсорбирането на
токсичен фекален отпадък от дебелото черво (колона). Така че
ако успее дебелото черво да работи правилно, няма да
абсорбирате фекалните токсични отпадъци. Това не е така с
99% от населението. Когато кръвта стане твърде обременена с
тези смъртосни токсини и отрови, черният дроб трябва да
поеме претоварването. Вашият черен дроб вече извършва над
500 различни функции в тялото и сега трябва да раздвижи
застоя и да се справи с токсичните отпадъци от дебелото
черво. Черният дроб работи извънредно, докато не стане
хронично изтощен и тогава тялото започва да изпитва ред
отрицателни странични ефекти. Така отивате до лекарски
кабинет и той ви казва, че сте добре и че това е просто
213
„нормално за възрастта ви“.

Всъщност, не е нормално. Това, което се е случило, е че
черният дроб е имал много повече да прави от това, на което е
способен заради ситуацията с токсичната кръв, причинена от
образувалите коричка фекални отпадъци в дебелото черво.
Сега черният дроб трябва да предаде тази тежест от токсични
отпадъци, причинени от мудно дебело черво (колон) на
бъбреците. Но бъбреците не са щастливи от поемането на
това допълнително тегло. Те вече са почувствали
допълнителното напрежение през последните няколко години,
заради нарушената функция на колона преди тежкото
състояние на черния дроб. Въпреки това, бъбреците дават
всичко от себе си, но с минаването на времето се установява
хронична болка в кръста в отговор на тези нежелани токсични
отрови. Други симптоми сигнализират за преработени
бъбреци, като потни длани, торбички под очите, често
уриниране и инфекции на пикочния мехур. Бъбреците поемат
главният удар от този токсичен отпадък. Оттам накъде? Към
придържащият резервоар, наречен пикочен мехур.
Това д-р Улф нарича „домино ефектът“. Първо – токсичен
колон, тогава – кръвта, черният дроб, бъбреците, пикочният
мехур и сега лимфната система стават токсични. Така че,
въпросът за милиони долари е този: Как да върнем нашата
вътрешна канализационна система в ред? Отговорът е...
ПРОЧИСТВАНЕ и ДЕТОКСИФИКАЦИЯ!
214
Има си ред
Ако детоксифицирате кръвта със задръстен черен дроб,
къде отиват токсините? Така че трябва да детоксифицирате
черния дроб преди да детоксифицирате кръвта. След това,
ако детоксифицирате черния дроб, но забравите за своя
токсичен колон, той ще се задръсти отново. Заради нашите
американски диети с бърза закуска, колоните ни са, в по-
голямата си част, натъпкани с токсини, които изцеждат
имунната система. Затова първо трябва да прочистите колона,
тогава да отървете тялото си от паразити, да прочистите
бъбреците, черният дроб и пикочния мехур, останалата част
от тялото и кръвта. Това е най-смисленият последователен
ред.
Тази поредица е горещо препоръчвана от много природни
здравни работници, както и от доктори по медицина.
1. Пречистване на колона
2. Пречистване от паразити
3. Пречистване на бъбреците
4. Пречистване на черния дроб/пикочния мехур
5. Пречистване на кръвта
Стъпка едно: Пречистване на колона

По думите на Хенри Уилър Шоу: „Един добър,
благонадежден комплект черва струва повече от всякакво
количество мозък“. От цяло сърце съм съгласен с г-н Шоу!
Кралското Медицинско Общество прави голямо проучване и
открива, че нефункциониращо правилно дебело черво (т.е.
колон, черва) е главният виновник за 85% от всички болести и
неразположения. Неправилно функциониращият колон е
основно гориво за огъня на всички болести и неразположения,
215
включително и рак. А докато този орган заема пълното ви

внимание и съдействие, вие не само няма да предотвратите
или преобърнете болестта, но ще останете болни и уморени от
това да сте болни и уморени.
Д-р Джон Харви Келъг, известен хирург и баща на
Корнфлейкс на Келъг (Kellogg's Corn Flakes), вярвал, че
колонът е източникът на повечето здравословни проблеми, от
това следва и създаването му на овесени ядки от трици, за да
подпомогне функцията на колона. Той поддържа тезата, че
90% от болестта се дължи на неправилно функциониране на
колона.
Знаехте ли, че вашето
дебело черво често е наричано
„майка на всички органи“? То е
първият орган, който се развива
във фетуса. Защо? Защото е
най-важният. Без правилно
изхвърляне на отпадъците
(канализационна система),
животът би спрял да
съществува още преди да е започнал. Само си представете
бедствието, което бихме посрещнали, ако канализационните
системи в градовете ни достигнат до улиците и домовете ни.
Но нали точно това се случва с „вътрешната канализационна
система“ на много хора днес, тъй като сме станали дишащи
помийни ями за токсични бактерии, газове, вируси, гъбички и
червеи, живеещи от застоял, гниещ отпадък? Ние сме
отвратително загнили.
Американците имат най-високият процент случаи на
колоректален рак от всяка нация в света. Той сега убива
повече американци, отколкото някога преди в историята.
Много хора мислят, че това е мръсна тема, а някои мислят, че
е срамно. Но ракът и смъртта са по-лоши, така че нека да
говорим как да ги предотвратим. Според американското
здравеопазване, над 90% от американците се разхождат със
задръстени колони. Поговорката „ти си каквото ядеш“ е
216
категорично правилна и е още една причина да прочистите и

детоксифицирате тялото. Когато червата са засегнати,
започват проблеми като запек, хемороиди, дивертикулит,
язвен колит, рак на колона и други неразположения в
излишество.
Според д-р Ричард Шулз: „Първата стъпка към здравната
програма на всеки трябва да бъде стимулиране, чистене и
тонизиране на всички отделителни органи, а червата са най-
доброто място за начало“. Д-р Шулц казва, че пречистването
на колона (червата) се случва в три стъпки. Първо, накарайте
червата да станат редовни (едно чревно движение на ядене).
След това, изчистете токсичният, разложен отпадък от
джобовете, разклоненията и сгъвките на колона. Накрая,
пазете го чист чрез всекидневна поддръжка.
Д-р Шулц с готовност признава, че след 20 години
клиничен опит, той е открил, че 80% от всички страдания, дали
ще е артрит, акне, множествена химична чувствителност или
рак, се изчистват с две седмици чистене на червата. Един от
най-добрите пречистватели на пазара днес е създаден от д-р
Шулц и се нарича Intestinal Corrective Formula (чревна
корективна формула; #1 and #2).
Много хора по погрешка вярват, че пречистването по два
до четири пъти на седмица е достатъчно, за да възстановят
здравето си. Те грешат. Ежедневната поддръжка на
храносмилателния тракт е задължителна и необходима за
установяване отново и запазване на здравето. Целта трябва
да бъде регенерация и поддръжка на колона. Ако някога сте
правили прочистване на колона, вероятно сте се чувствали
страхотно за около месец, но тогава пак сте се върнали към
нормалното състояние. Какво се е случило? Вашата вътрешна
канализационна система отново се е показала, нали? Ключът
е да пазите колона чист и да не се задръства.
Не само че трябва да се пречистваме, но трябва и да
установяваме отново една силна имунна система в
храносмилателния тракт с правилните благоприятни бактерии
217
(флора). Без да присъства тази приятелска флора, животът,

както го познаваме, не би съществувал. На повечето хора са
били унищожени благоприятните бактерии в
храносмилателният тракт поради жестоки химикали, питейна
вода, лоша диета, антибиотици и други токсини. Почвените
микроорганизми (SBO) имат най-голяма целокупност от всички
приятелски бактерии за правилното ново установяване на
здравословен храносмилателен тракт.
Помнете, „златното правило“ за ефективно храносмилане
(т.е. чист колон) е никога да не смесвате белтъчина със
скорбяла. Месото изисква ензими на белтъчините за
храносмилане, а картофите изискват ензими на скорбялата.
Когато тези ензими се съчетаят, те се неутрализират и вашата
храна загнива (разваля се).
Стъпка две: Пречистване от

паразити
Повечето хора вярват, че паразитите са сериозен проблем
само в страните от третия свят, но нищо друго не е толкова
далеч от истината.
Учените са идентифицирали над 300 типа паразити,
процъфтяващи в САЩ днес, включително, но не само
следните: нематоди, тении, анкилостоми, трихофитии,
власоглави червеи, кръгли червеи и дирофиларии.
Американското Земеделско Министерство ни казва, че
средностатистическото говеждо от 1,6 квадратни метра
съдържа до 1200 ларви. Пресметнато е, че над деветдесет
процента от американците страдат от паразити и дори не го
знаят. Когато симптомите се появят, червеите/паразитите
вероятно вече ще са били в системата ви над десетилетие!
Според д-р Хейзъл Парсълс: „Няма грешка за това,
червеите са най-токсичните агенти в човешкото тяло. Те са
една от първоначалните съществени причини за болестта и са
най-основната причина за увредена имунна система.“
218
Паразитите са мършоядни организми, живеещи в нас,

помагайки на много тежки здравословни състояния да се
развият, включително и рак. Паразитите процъфтяват в
чревния тракт, черния дроб, панкреаса и мозъка, където те
стават „наднормени“, когато се хранят на любимата си диета
от захари, преработени и нездравословни храни, токсини и
излишък от консумация на въглехидрати. От тези неканени
гости съществува опасността, че те ще станат изключително
токсични и дори смъртосни, като отпадъчни материали, които
се изхвърлят от тялото приемник, техните яйца се излюпват и
ларвите растат в тъканта на цялото тяло.
Паразитите имат три основни цели/ефекти в

човешкия приемник:
• Да надебелеят от вашата храна.
• Да пият от кръвта ви.
• Да ви пренатоварят с техният отпадък, който се
абсорбира отново в кръвния поток, отслабвайки цялата
функция на имунната система.
Д-р Хулда Кларк умира през 2009 година, но преди
смъртта си тя била един от хората с най-широки познания в
света за паразитите. Кларк печели докторат по биофизика и
клетъчна физиология и пише три бестселъра: „Лекът за всички
Ракове“, „Лекът за всички болести“ и „Лекът за ХИВ и СПИН“.
Д-р Кларк открива, че изглежда има два предразполагащи
фактора, намесени във всеки случай на рак, който тя е
срещала:
1. Присъствието на паразит (човешки чревен метил),
също наричан Fasciolopsis buski, и
2. Присъствието на различни разтворители и токсини в
тялото (включително изопропил алкохол), който в
комбинация с паразитите подготвя подходящите
условия за нападението на рака.
219
Д-р Кларк е най-известна за устройството, което тя нарича

„Запер“ (Zapper), който убива патогени в тялото.
Една интересна прилика между теориите на д-р Кларк и
другите теории за рак е свързана с микотоксините (гъбичните
токсини). По-рано в книгата споменах д-р Дъг Кауфман и д-р
Тулио Симончини, и двамата от които създават хипотеза, че
ракът е дълбоко залегнал в гъбична инфекция, която имунната
ни система не успява да разпознае. В части на Африка
афлатоксинът (микотоксин #1) се счита за причина номер едно
за рак на черния дроб, дължащ се на храненето с плесенясала
храна. Черният дроб изглежда най-податлив на повреждане от
афлатоксин, когато изопропил алкохолът се консумира в
обикновени хранителни продукти, а чревният метил влиза в
картинката, постилайки пътя за рак.
Д-р Кларк препоръчва измиване на всички храни с
озонирана вода, тъй като озонът може да направи всеки
токсин по-малко токсичен, да убие всички форми на плесени и
да елиминира паразитните яйца, които се намират в
градинските зеленчуци. Просто напълнете мивката в кухнята с
питейна вода, пуснете камъче за въздух (керамичен аератор с
пластмасова тръбичка на края, който е прикрепен за озонатор)
и прави мехурчета с озонов газ във водата за 10 минути,
докато зеленчуците, зърнените храни и бобовите се накиснат.
Тя е тествала и се е уверила, че това изчиства ситуацията,
правейки храната по-подходяща и безопасна за консумация.
Как се отървавате от паразитите? Кларк твърди, че три
билки могат да ви отърват от над сто типа паразити, без да
имате главоболие и гадене. Тези билки „чудеса“ са:
• Обвивки от черен орех (от дървото черен орех)
• Пелин (от храст пелин)
• Обикновен карамфил (от карамфилово дърво)
220
Тези три билки трябва да се използват заедно. Обвивката

от черен орех и пелинът убиват възрастните и стадиите на
развитие на поне 100 паразита. Карамфилът убива яйцата.
Само ако ги използвате заедно ще се отървете от паразити.
Ако убиете само възрастните, тези на ранен етап и яйцата
скоро ще пораснат до нови възрастни. Ако убиете само
яйцата, милионите етапи, които вече са свободни в тялото ви,
скоро ще станат възрастни и ще направят повече яйца. Те
трябва да се използват заедно като самостоятелно лечение.
Според д-р Кларк убиването на всички паразити и техните
етапи на ларви, заедно с отстраняването на изопропил
алкохола и карциногените от стила на живот на пациента, води
до забележително възстановяване, най-забележимо след по-
малко от една седмица.
При близък анализ на протокола на д-р Кларк, вероятно
някои от успехите й идват от включването на пелина.
Артемизинът е екстракт от храста Артемизия (т.е. пелин) и е
показал, че потиска ангиогенезата (образуването на нови
кръвоносни съдове). В средата на 90-те, двама изследователи
от университета Вашингтон в Сиатъл (професорите Хенри Лаи
и Нарендра Сингх) започнали да изучават употребата на
артемизин при човешки пациенти. Те открили, че артемизинът
избирателно се прицелва в раковите клетки, докато оставя
нормалните гръдни клетки и белите кръвни клетки невредими.
Раковите клетки събират и складират желязо, защото се
нуждаят от допълнително желязо, за да удвоят ДНК-то, когато
се делят. Затова раковите клетки имат по-висока концентрация
на желязо от нормалните клетки. Според професор Лаи се
счита, че работи, тъй като когато артемизинът има контакт с
желязото, произтича водопад от свободни увреждащи
радикали. Когато Лаи и Сингх тествали комбинацията от
артемизин с пренасяне (желязо-подсилваща молекула),
тестовете били удивителни. Имало 98% намаление в гръдните
ракови клетки в рамките на 16 часа! („Избирателна токсичност
на дихидроартемизин и холо-трансферин към човешките
гръдни ракови клетки“, Life Sciences 70, 2001)
221
Клетките на левкемията са показали, че се унищожават на

100% с тази комбинация само за осем часа, вероятно поради
факта, че се делят по-бързо, имат по-висока концентрация на
желязо и имат по-висок процент рецептори за трансферин
(който транспортира желязо). Очевидно, колкото по-агресивен
е ракът, толкова по-добре може да отговори на това лечение!
Можете да предприемете пречистване от паразити заедно
с пречистването на колона или след това, стига само да е
завършено преди да започнете пречистването на черния си
дроб. Само се уверете, че не пропускате паразитното
прочистване. Според д-р Рос Андерсън: „И други успели
лекари са съгласни с мен; че в човешката история
паразитното предизвикателство е вероятно най-непознатото от
всички ендемични проблеми. Заради това, че не могат да се
видят и рядко присъства с моментални симптоми, те остават
невидими като причиняващ или допринасящ фактор за
възможна по-сериозна болест.“
Стъпка три: Пречистване на

бъбреците
Защо пречистването на бъбреците е толкова важно?
Всеки ден бъбреците преработват кръвта и помагат да
пресеете отпадъчните продукти (като живак, олово, арсен, мед
и други токсини) и допълнителната вода. Отпадъкът и
допълнителната вода стават урина. Урината се влива в мехура
чрез уретерите. Вашият пикочен мехур складира урина, докато
не отидете до тоалетната. Когато бъбреците ви се
пренатоварят с токсини, могат да се случат бъбречни и
пикочни болести, тъй като сте неспособни да разтоварите
отпадъците и урината от тялото си. Формират се кристали от
различни соли, които се изграждат по вътрешната повърхност
на бъбрека. В последствие тези кристали стават достатъчно
големи, за да формират бъбречни камъни. Прочистване на
бъбреците е процедура, която се използва за разтваряне на
натрупванията вътре в бъбреците, които могат да доведат до
222
камъни в бъбреците.
Сега знаем, че твърдите минерали (главно от течащата
вода) не могат да се усвоят от телата ни; така те започват да
се натрупват в нашите бъбреци и други органи, допринасяйки
за много болести, включително рак. Според д-р Чарлз Майо
(от клиника Майо), „'Твърдостта на водата' е скритата причина
за много, ако не и всички, болести, предизвикани от отрови в
чревния тракт. Тези (твърди минерали) преминават през
чревните стени и навлизат в лимфната система, която ни носи
всички свои продукти в кръвта, която, на свой ред, разпределя
до всички части на тялото. Това е причината за толкова много
човешки болести.“
Има стотици билкови рецепти и много различни
хомеопатични средства, използвани за пречистване на
камъните в бъбреците. Един популярен начин за прочистване
на бъбреците е да направите пречистване с диня. Просто
купувайте няколко големи дини и ги яж през целия ден. Друго
известно пречистване на бъбреците е чай от семе от целина.
Просто сипете в кипяща изворна вода лъжица свежи смелени
семена от целина и ги оставете да се понакиснат. Чаят от семе
от целина е много ефикасен в случай на камъни в бъбреците и
хронични бъбречни болести. Семената от целина имат пряко
действие на бъбреците, увеличавайки отстраняването на вода
и ускорявайки прочистването от натрупани токсини в ставите.
Чаят от семе от целина често се комбинира с корен от
глухарче, за да се увеличи ефикасността на отстраняването и
в бъбреците, и в черния дроб. Обаче, ако сте бременна, не
пийте чай от семе на целина, тъй като той е маточен
стимулант!
223
Стъпка четири: Пречистване на

черния дроб & жлъчния мехур
Чувал съм да се казва: „Не казвай на момичето си, че я
обичаш с цялото си сърце. Кажи й, че я обичаш с целият си
черен дроб.“ Това изглежда странно, нали? Но когато
обмислите, че черният дроб изпълнява над хиляда задачи
дневно и филтрира всяка капка кръв, която тече през него,
предполагам, че ще можете да видите, че има смисъл.
Черният дроб произвежда химикали, които да се бият с
вируси и бактерии, подпомага фагоцитозата (яденето на
клетки) и произвежда антихистамини, за да неутрализира
веществата, които съдействат за растежа на рак. Той е такава
електростанция, че учените пресмятат, че до 80% от черния
дроб може да бъде увредена без да произведе никакви
симптоми! Плюс това, черният дроб се регенерира на всеки
шест седмици! В своята статия от 1994 година, озаглавена
„Черният дроб, лабораторията и живота“, д-р Лео Рой казва:
„Никоя болест, особено дегенеративни болести, включително
рак и СПИН, не могат да оцелеят за повече от няколко
седмици в присъствието на здрав черен дроб“. („Имунни
перспективи“, лято 1994 г.)
В книгата си „Черният дроб
и ракът“, д-р Каспър Блонд от
Виена, Австрия нарича
черният дроб „порта за
болестта“. В книгата той
заявява: „Никакъв друг стимул
не е необходим (за растежа на
рак), освен метаболитен
токсин, който не е преминал
през чернодробния филтър или не е бил неутрализиран,
вследствие на чернодробна недостатъчност.“ По-късно казва:
„Ракът на белия дроб не е причинен от никотин, а от
храносмилателни токсини, които са заобиколили
чернодробния филтър.“ Помните ли бейзболната звезда Мики
224
Мантъл? Той е бил диагностициран с рак на белите дробове,

докато чакал за чернодробна трансплантация. Виждате ли
връзката?
Има много начини да изчистите и да поддържате черния
дроб, но най-доброто чернодробно промиване, което съм
виждал, е петдневното чернодробно и жлъчно промиване на
Джон Барън. Друго добро чернодробно промиване е от д-р
Шулц. Пийте по литър органичен, необработен ябълков сок
всеки ден за три дни. Не е задължително да постите по време
на този период, но е препоръчително. На вечерта на третия
ден изпийте 240 гр. органичен, студено пресован, екстра
върджин зехтин. Разбъркайте го (заедно със сока на един
лимон) и го изпийте бързо. Вземете малък леген и легнете във
фетална позиция, свити на дясната си страна за половин час.
Дръжте легена до лицето си, за всеки случай, ако повърнете.
Следващата сутрин трябва да намерите няколко малки зелени
или черни частици в изпражнението си. Това са камъни в
жлъчния мехур.
Има наука зад пречистването на черния дроб и жлъчката.
Ябълковият сок е с високо съдържание на ябълкова киселина,
която действа като разтворител за отслабване на адхезията
между твърдите глобули. Органичният зехтин стимулира
жлъчката и жлъчния канал, за да се свие и да изхвърли своето
съдържание. Д-р Шулц твърди, че нашите диети са твърде
сладки, че трябва да приемаме някои горчиви подправки и
зеленчуци, за да стимулираме жлъчния приток. Той
препоръчва яденето на магданоз или къдраво зеле (или
някаква горчива подправка/зеленчук) точно преди ядене, за да
тръгне притокът на жлъчката. Сокът от цвекло, от люцерна от
зимна пшеница са наслада за черния дроб. А както вече
споменах, клизмите с кафе също стимулират потока на
жлъчката.
225
Стъпка пета: Пречистете кръвта си

Кръвният поток е нашата „Река на Живота“. Ние много
рядко отделяме дори секунда размисъл за кръвта, която
преминава през телата ни, докато не бъдем ранени и тази
ценна течност изтича пред очите ни.
Едно от първите неща,
които можем да направим, за
да подобрим кръвоносната
система, е да изчистим
каналите, през които тече
кръвта. Поради лошо
храносмилане и
използването на твърда
вода, стените на артериите,
вените и капилярите се покриват с неорганични отпадъчни
материали. Този отпадък формира обвивка, която не
позволява на клетъчната структура на вените и артериите да
се храни правилно, така че тези типично меки, гъвкави
структури стават твърди и губят своята еластичност. Тогава,
като „стар“ гумен маркуч, те не могат да се разширяват и
свиват с лекота и стават, от слабост, спихнали, или крехки и се
чупят, както при варикоза. Усилената употреба на хлябове,
хлебни изделия и рафинирани захари изцежда калций от
вените и артериите и когато има калциев дефицит, ние
изпитваме слабост, която позволява неизправности.
Когато колонът, бъбреците и черният дроб са влошили
способността си да пазят кръвта чиста от отпадъци, тогава тя
не може да извършва множеството си функции адекватно.
Разпределението на кислород до клетките на тялото е
намалено, имунната система е заета да се справя с някои от
излишните замърсители на кръвта, а крайният резултат е
дегенеративна болест. Така че, отново, връщаме се, откъдето
започнахме... ракът винаги е свързан с липса на кислород на
клетъчно ниво.
226
Всъщност има няколко начини да пречистите кръвта си.

Един от най-ефективните е да приемате храносмилателни
ензими между храненията или преди лягане. Само за минути
ензимите навлизат в кръвния поток и започват да чистят
остатъците от кръвта и да стимулират имунните клетки. Но
също препоръчвам да използвате билков пречиствател на
кръвта, за да отстраните токсичните остатъци от кръвта, така
че тя да е враждебна към рак и тумори. Страхотните
кръвопречистващи билки са следните: червена детелина,
корен на репей, креозотов храст, корен от американски
винобой и овчи киселец. Има билки, които ще намерите в
известни кръвопречистващи формули като чай на Хокси
(Hoxsey), чай ЕСИАК (Essiac) и формулата на д-р Шулц. Те
буквално изкарват туморите от тялото.
Джон Барън има отлично пречистване на кръвта. Според
него най-добрият начин да приемате такъв тип формула е като
билкова тинктура, която концентрира билки до 30 пъти.
Приемайте между четири и дванадесет капки за цял ден (в
зависимост от нуждата) под формата на сок. Приемайте през
останалите дни колкото е необходимо, но довършете цялата
бутилка. Повтаряйте толкова често, колкото е необходимо.
БЕЛЕЖКА: Голяма част от тази глава е направена от
извадка (с разрешение) на статията на д-р Даръл Улф,
озаглавена „Отвратително загнили“.
227
Глава 7
Храненето е съществено
“Бори го" или “Подхрани го"

Посветил съм няколко глави на хранене и диета, тъй като
диетата е най-важното парче от пъзела на раковото лечение.
Нека повторя: диетата е най-важното парче от пъзела.
Започвайки с протокол за алтернативно раково лечение, е като
да слагаш дърва в камината (т.е. тялото си). Щом веднъж това
дърво се запали и започне да гори, огънят ще убие раковите
клетки, които са направили колония в камината. Обаче,
храненето с лоша диета е като да сипваш вода в същият този
огън. Лошата диета може да унищожи много алтернативни
ракови лечения. Всъщност, много научни изследвания са
доказали, че самата диета може да причини рак. Така че, ако
искате да преобърнете рака, тогава трябва да преобърнете
диетата си. Диетата ви е това, което „лекува“ рак, тъй като тя
гради имунната система и балансира „вътрешният терен“.
Ако трябва да си кажем истината, много хора всъщност са
преобърнали рака, като единствено са променили диетата си.
Раковата диета е точно толкова важна, колкото и раковото
лечение. Тъй като съм сравнявал много ефективни
алтернативни ракови лечения с тези, които са по-малко
ефективни, доказано е, че дори малко „кривване“ от раковата
диета може да повлияе на ефективността на определено
лечение. Ако диетата зарежда раковите клетки, тогава те са
много устойчиви на повечето лечения. Само запомнете това:
ако диетата не се бори с рака, тогава тя го зарежда. Няма
229
средно положение.
Диетата (а не лечението) ще осигури дълготраен лек за
рак, тъй като диетата изгражда имунната система и балансира
вътрешният терен. И двете неща са съществени, за да има
дълготраен успех при борбата с рак. Твърде често хората
мислят, че са излекувани от рак, когато туморът си отиде или
когато раковите клетки са мъртви. Тогава те се връщат към
стария си начин на живот, старата си диета, старите си пороци
и ракът се завръща. Това, което трябва да запомним е, че
някои вътрешни състояния позволяват на рака да расте от
началото и ако това вътрешно състояние се завърне,
вследствие на лоша диета, тогава ракът също ще се завърне.
Човешкото тяло е съставено
от най-често срещаните
елементи на земята. В Битие,
ние четем за историята на
създаването на света и Райската
Градина. Четем в Битие 2:7, че
Бог „създаде човека от пръстта
от земята и вдъхна в ноздрите му
дъха на живота“. Какво е
използвал Бог, за да създаде Адам? Бог го е направил от най-
богатите горни слоеве почва на земята. 100% съм убеден, че
всеки елемент е присъствал в почвата, която Бог е използвал,
за да направи Адам, и че и плодовете, и ядките, и зърнените
храни, и зеленчуците му са пораснали на тези същите почви.
Но тогава Адам пропаднал, а така станало и със средата.
С изтощаването на връхните слоеве почви в Америка с
90% от минералната им стойност, ненужни химикали и
хормони, които се добавят към нашите почви и храни, и
преработването, което унищожава витамините и
храносмилателните ензими, правейки ги по-киселинни, не е
чудно, че имаме епидемия от дегенеративна болест. При
проучването за книгата си „Хранене под обсада“, Алек Джак
разгледал данни, публикувани от лабораторията ARS за
хранителни данни на американското Земеделско
230
Глава 7Храненето е съществено
Министерство (USDA), и заключил, че сравнение на данните

„показва остър упадък на минерали, витамини и други
хранителни вещества в много храни, откакто последното
подробно проучване е било публикувано преди повече от
двадесет години“, което той отдава на „устойчивото влошаване
на качеството на почвата, въздуха и водата. Тези елементи,
които сега липсват от средностатистическата американска
диета, са решаващи за поддържането на самото добро здраве
и живот.
Преди сто години ракът бил на практика непознат, но днес
изглежда сякаш всеки има роднина, който е починал от тази
ужасяваща болест. Какво се е променило? Телата ни са се
променили? Генетиката ни ли се е променила? Или сме
изтощили почвите от основните им хранителни вещества?
Променили ли сме това, което слагаме в телата си? А тези
храни, които смиламе, променили ли са на свой ред
вътрешния терен по такъв начин, че да ни правят по-
податливи на болест?
В книгата си озаглавена „Преборване на рака с хранене“,
д-р Патрик Куилин ни дава страшна аналогия: „Плесента расте
по кората на дървото поради благоприятните условия на жега,
влага и тъмнина. Можете да отрязвате, горите и тровите една
плесен, колкото си искате, но докато продължават
благоприятни условия, тя ще се завърне. По сходен начин,
ракът се развива в човек, когато условията са правилни.
Документирани фактори, които благоприятстват формирането
на тумор, включват токсична обремененост, имунно потискане,
лошо хранене, психична депресия и високи нива на кръвна
глюкоза... Ако не поправим тези ракови причинители,
цитотоксичните терапии са обречени на неуспех.“ Това, което
д-р Куилин казва е, че трябва да се фокусираме на
причинителите на рак, а не на симптомите.
Липсата на минерали и витамини в почвата, химикалите в
храните, пиенето на газирани напитки, затоплянето в
микровълнова, яденето на вредни храни, преработени храни,
храни, заразени с пестициди, и фалшиви храни, са само част
231
от много диетични фактори, които са белязали нашият

вътрешен терен, променяйки из основи pH балансът и давайки
плодородна почва за развитие на рак. Нашата празна на
калории диета, с киселинна, вредна, храна тип „бърза закуска“,
е един от главните злодеи за издигането на рака.
Както споменах, няма средно положение. Или храната,
която ядем се бори с рака, или го подхранва. Така, храната,
която ядем може да бъде групирана в една от двете категории:
1. Храна, която подхранва рак: Дали чрез хранене на
раковите клетки или чрез възспиране на имунната ни
система да убие раковите клетки. Тези храни включват
следното: микотоксини (токсични плесени), киселинни
храни, газирани напитки, захар, трансмазнини, кафе,
моносодиев глутамат, содиев нитрит, аспартам,
преработени храни, храни с пестициди, пастьоризирано
мляко и сирене, рафинирани брашна, флуорид, хлор и
т.н.
2. Храна, която се бори с рак: Дали чрез убиване на
ракови клетки, балансиране на pH или предпазване на
рака от разпространяване чрез хранителни вещества,
ензими, витамини и минерали. Тези храни включват
следното: изворна вода, ябълки и техните семена,
кайсии и техните семена, лилаво грозде и семената му,
малини, боровинки, ягоди, канталуп пъпеш, моркови,
броколи, чушки, домати, авокадо, чесън, лимони, лайм,
кокосово масло, ленени семена, ленено масло, сурови
орехи, хлорела, спирулина, билки и др.
Ключът към успешна „ракова диета“ е да ядете храни,
които се борят с рак и да избягвате яденето на храни, които
подхранват рак. Просто, нали? Не и в Америка през 21-ви век!
Преди столетие нямахме много преработена храна.
Семействата ядяха свежи плодове и зеленчуци, свеж хляб,
свежи ядки, свежо, хранено с трева говеждо, свежи яйца, и го
прокарваха с богата на минерали, кладенчова вода и сурово
краве мляко. Но днес майката е твърде заета, за да готви.
232
Така че за закуска всеки си хапва няколко понични или

мъфини. Мама и татко ги взимат с кафе, докато децата пият
голяма чаша с пастьоризирано шоколадово мляко.
За обяд има пътуване до ресторант за бързо хранене, за
чийзбургер и пържени картофки със сода, и сладолед за
десерт. А вечерята се състои от пица, чипс и бира или сода, и
вафла преди лягане.
КОНТРАМИСЛЕНЕ
Виждате ли проблем? За нещастие, типичната
американска диета се състои от около 95% от храните, които
подхранват рак. Тези храни са силно киселинни, така
причинявайки дисбаланс в pH нивото. Нека разгледаме
пържените картофки: белим картофите, после ги нарязваме на
тънко, за да се покаже тяхната повърхностна част, после ги
замразяваме, после ги пържим в олио от трансмазнини, и
накрая трупаме сол. Накрая няма фибри, няма хранителни
вещества, няма минерали. Нищо не е останало освен голямо
количество несмилаем, силно-киселинен отпадък. Чудно ли е,
че някои от нас едва оцеляват ден за ден? Нашият вътрешен
терен е в ужасна форма!
Не само че тези храни са киселинни, но те също са и с
дефицит на ензими. Тъй като ензимите карат храната да се
разваля бързо, най-добрият начин да предпазим от разваляне
храните и да им дадем по-дълъг „живот на етажерката“, е да
премахнем или да унищожим ензимите. Но „не са ли ензимите
важни?“ може да попитате. Разбира се, че са. Важна роля,
която ензимите играят в човешкото тяло, е в смилането на
храна. Но на преработените храни в днешно време им липсват
тези жизненоважни ензими.
233
Просто го изстискай!
Един отличен начин да приемате ензими е да пиете свежо
изцеден плод и зеленчуков сок. Тъй като плодовете и
зеленчуците се изстискват сурови, ензимите остават живи.
Повечето хора имат увредени черва поради яденето на вредна
храна с години и години; така че на тях им е трудно да
абсорбират хранителни вещества. Изстискването на
растителните храни е еквивалент на предварителното им
смилане, като така сме способни да абсорбираме повече
хранителни вещества.
Свежото изстискване може да бъде отговор за тези от вас,
които просто не обичат да ядат сурови зеленчуци. Знам, че сте
свикнали на хамбургери и пържени картофки, и че мисълта за
ядене на свежа салата с броколи, моркови, краставици, ряпа и
целина може да не е най-апетитната мисъл, но свежият сок е
отлична алтернатива на яденето на препоръчаните 1,3 до 1,8
кг свежи, сурови зеленчуци на ден. Изстискването на сок е
най-практичният начин да посрещнете всекидневните си
нужди от свежи зеленчуци и плодове.
Ние се опитваме да изстискваме често. Нашият сок
обикновено се състои от органични моркови, ряпа, ябълки,
целина и краставици. Децата го обичат. Обикновено пия около
половината от сока си и тогава добавям месестата част в
другата половина. Ползата от това е, че се добавят фибри,
които служат като оплодотворител за здравите бактерии в
колона. Пийте сокът веднага след изстискването, тъй като
хранителните вещества и ензимите започват да се развалят
при досег с кислород и светлина.
Огромен борец срещу рак е сокът от витграс (wheatgrass).
Според Уебстър Кер: „Ако разглеждаме кислорода като
куршум за убиване на ракови клетки, тогава трябва да
разглеждаме витграс като взрив от пушка за лечението на рак.
Различните начини, чрез които се справя с рака, са
234
невероятни. Първо, съдържа само хлорофил, който има почти

същата молекулярна структура като хемоглобин. Хлорофилът
увеличава производството на хемоблогин, което значи, че
достига повече кислород до рака. Във витграс има също и
селен и лаетрил, като и двете са антиракови. Хлорофилът и
селенът също помагат за изграждането на имунната система.
Още повече, витграс е една от най-алкалните храни, познати
на човечеството. И списъкът продължава“. Сокът от витграс е
показал, че пречиства лимфната система, възстановява pH
баланса, изгражда кръвта и отстранява токсични метали от
клетките. Той също съдържа хлорофил, който има химическа
структура, сходна на хемоглобина, което помага да се
транспортира кислород в кръвта.
Растителни храни &

фитонутриенти
Когато става дума за това кои храни предлагат най-
доброто „лекарство“ за рак, нищо не може да пребори
растителните храни, поради факта, че те съдържат множество
ензими и хиляди фитохимикали. „Фито“ значи растение; така,
фитохимикалите са растителни химикали, включително
витамини и минерали. Обаче, има хиляди други
фитохимикали, различни от витамини и минерали, които се
съдържат в растенията.
Един известен фитохимикал е бета-каротинът, който дава
на морковите и сладките картофи техният ярък оранжев цвят.
Бета-каротинът е всъщност член на семейството на
фитохимикалите, наречени каротеноиди, които дават на
плодовете и зеленчуците ярките им цветове. Изследване
показва, че фитохимикалите намаляват риска от рак. Важно е
да знаете, че само растенията (плодове, зеленчуци, ядки,
семена, зърнени и бобови) съдържат фитохимикали.
235
Растителните храни, особено зеленолистните зеленчуци,

съдържат ензими, които помагат на тялото да се
детоксифицира (прочисти) по-ефикасно и да елиминира
причиняващите рак вещества. Зелените растителни храни
съдържат хлорофил, който има химична структура, сходна на
хемоглобина, който помага за транспортиране на кислород в
кръвта. Растителните храни са пълни с антиоксиданти, които
помагат да се предпази тялото от окисляване. Както
обсъдихме по-рано, нашите клетки използват кислород и
глюкоза, за да произведат ATФ (аденозин трифосфат),
източникът на енергия. Обаче, свободните радикали са
вторичен продукт от тази химическа реакция. Свободните
радикали, също така наречени оксиданти, причиняват
окисляване, което поврежда клетъчните стени. Окисляването
е като ръжда по колата ви.
Филизите са богати на
витамини, минерали,
белтъчини и ензими и ги
доставят под форма, която
лесно се асимилира и смила.
Интересно е, че тъй като
филизите са живи храни, те
ще продължават да растат
бавно и тяхното витаминозно
съдържание всъщност ще се увеличи, след като ги наберете.
Сравнете това с купените от магазина зеленчуци и плодове,
които започват да губят съдържанието си на витамини веднага
след като бъдат събрани, и често трябва да бъдат пренасяни
на хиляди км.
Поникването е много ефективен начин да добавите сурови
храни към диетата си. Ако можете да си осигурите буркан,
някакво сито или мрежа и да миете филизите по два пъти на
ден, можете да си отгледате вкусни, органични филизи за по-
малко от седмица. Отглеждането на ваши собствени филизи
значи, че ще си имате свои лични запаси от свежи, органични
зеленчуци всеки ден на няколко квадратни метра от щанда. А
236
семената могат да се размножават до петнадесет пъти от

тяхното оригинално тегло. Отличен избор на филизи включва:
люцерна, бадеми, броколи, зеле, сминдух, нахут, леща,
папуда, грах, репичка, червена детелина и слънчогледови
семена. Слагайте в хладилника готовите филизи. В най-
добрия случай ще ги ядете веднага, след като ги наберете.
Тези филизи все още растат в чинията ви! Това вече е свежо!
Честно казано, здравословните предимства на редовното
ядене на свежи растителни храни не са нищо по-различно от
чудотворни. Базирайки се на последното здравно проучване,
няма съмнение, че растителните храни могат да намалят
риска от рак и дори ако вече имате рак, растителните храни ви
помагат да се възстановите и да останете здрави. Има
буквално хиляди проучвания, които ни казват, че растителните
храни намаляват риска от заболяването рак и също
предпазват от повторната му поява.
Ние несъмнено обичаме малини, ягоди, къпини и
боровинки. Всички тези горски плодове съдържат
разнообразие от фитохимикали и антиоксиданти. Горските
плодове са богат източник на много витамини и минерали,
включително цинк, калций и магнезий – минералите, които
липсват на повечето американци. Всички тези горски плодове
съдържат и елагова киселина, съставка, която предотвратява
клетъчните мутации и е антикарциноген. Клинични тестове
показват също, че елаговата киселина пречи на раковите
клетки да потискат причинявато на апоптоза от ген P53.
Боровинките съдържат „епикатехин“, затова са толкова
ефикасни при подобряване на чернодробната функция, а
съдържат и „птеростилбен“, който предпазва от рак на колона.
Всички деца се наслаждават на яденето на череши.
Интересното е, че черешите съдържат перилил алкохол, който
може да предизвика клетъчна смърт на тумора. През 1999
година учени от щатския университет на Мичиган открили, че
тъмният оцветяващ материал на черешите е отличен източник
на антиоксиданти, познати като „антоциани“. Всъщност,
антиоксидантното действие на киселите черни череши е по-
237
добро от това на витамин Е, който е „запазена марка“

антиоксидант. Черешите съдържат и болкоуспокояващи
съставки (COX инхибитори), които са толкова ефективни, че
FDA (Хранителната и лекарствена администрация) опитваше с
всички сили да запуши устата на отглеждащите череши,
предотвратявайки свързването на научните изследвания с
черешите! В заключение, черешите съдържат учудващо
високи нива на мелатонин, хормон по-рано считан за
произвеждан само от епифизната жлеза в мозъка.
Мелатонинът е част от естественият начин на тялото да
регулира съня, има и антиракови свойства.
Всички мои деца обичат ябълки и са се научили да ядат и
семената им. Семената съдържат нитрилозиди (витамин В17),
които са показали, че убиват раковите клетки. Свежите
филизи също са ни любими – те са пълноценна храна. Ядем
ги в сандвичи и салати. Отглеждането на филизи на зърнени
храни и зеленчуци увеличава и тяхната алкалност. Обичаме да
използваме свежи подправки, като босилек, кориандър,
магданоз и т.н.
Трябва да запомните две важни неща относно
растителните храни: 1) яжте ги сурови, тъй като ензимите се
унищожават при 112°(около 44°С), и 2) яжте органични
зеленчуци и плодове (ако е възможно), тъй като
конвенционално отглежданите растителни храни са съсипани
от токсични пестициди. Обаче, ако не можете да намерите
органична реколта, не използвайте това като извинение да се
върнете към пицата, пържените картофки, бургерите и бирата.
Отидете, купете си конвенционална реколта и я измийте добре
в топла сапунена вода.
238
Съществени ензими
В предишните глави научихме за важността на това да
пазите pH-то в тялото си в алкално състояние. Сега, нека
разгледаме малко основна хранителна наука. Химията на
храносмилането е наистина проста; с всичките три главни типа
храни – белтъчини, въглехидрати и мазнини. Ние
храносмиламе тези три типа храна до техните използваеми
форми: белтъчините до аминокиселини, въглехидратите до
глюкоза и мазнините до мастни киселини.
Повечето хора вярват, че когато ядете храна, тя слиза
долу в басейн от стомашна киселина и се раздробява,
хранителните вещества се абсорбират в тънкото черво, тогава
излизат от тялото през колона. Това не е съвсем точно. Бог е
възнамерявал да ядем богати на ензими храни и да дъвчем
храната си правилно. Ако всички го правехме, храната щеше
да влезе в стомаха, обвита с храносмилателни ензими. Тези
ензими щяха „предварително да смелят“ храната за не повече
от час, разбивайки до 75% това, което току-що сме изяли. За
жалост, повечето от нас не се хранят с правилна диета и
определено не дъвчим храната си правилно. Помнете,
важното нещо не е колко храна ядем, а по-скоро колко храна
храносмиламе.
Какво е ензим? Знаех си, че ще попитате! Ензимът е
катализатор. Но какво е катализатор? Спомням си моята
учителка по химия в гимназията, г-жа Рийд, която ни научи на
определението за катализатор. В случай, че имате моментен
пропуск в паметта, катализатор е субстанция, която
предизвиква да се случи химическа реакция без самият той да
стане част от тази химическа реакция. Има множество ензими
в тялото, които са отговорни за стотици химични реакции,
които трябва да се случат, за да може тялото да продължава
да функционира нормално.
239
Но сами по себе си, ензимите са само парченца от

храносмилателния пъзел. За да могат наистина ензимите да
изпълняват хиляди задачи, те се нуждаят от помощ от
витамините и минералите (ко-фактори). Ензимът и ко-
факторите се оркестрират в сложно биохимично
произведение, наречено „комплекс“. Това е ензимният
комплекс, който води съществената ензимна дейност.
Според д-р Тим О'Ши: „Витамини, минерали и ензими се
нуждаят едни от други, точно както трите крака на столче. В
смахнатия пазар на днешните хранителни добавки, сякаш сме
нападнати от всички страни от хора, крещящи Витамини!,
други крещящи Минерали! и други викащи Ензими!, сякаш
всяко само по себе си е Магически Куршум, който може да
излекува всичко. Истинските идеи са обединяване, синергия и
ко-фактори. Нищо не съществува в изолация в тялото. Ензим
без ко-фактори няма ензимна дейност. Ензимите са известни с
изключително специфичната работа, която вършат. Тяхната
дейност може да се сравни с ключовете, които трябва да
паснат в определени ключалки. Ензимите са дълговерижни
белтъчини, скрепени заедно в много специфични форми от
водородни връзки.“
Той продължава: „Мислете за кълбо прежда, което се
държи в много странна форма от малки ивички велкро. Ако
нещо се случи с подобните на велкро връзки, ензимната
белтъчина се разплита, губи формата си. Без формата,
ключът вече не може да пасне в ключалката. Тогава вече не е
ензим – просто още една чужда белтъчина. А какво
причиняват чуждите белтъчини в тялото ни? Правилно –
възпаление. Имунен отговор. А точно това е значението на
автоимунитет. Тялото атакува себе си, защото усеща, че има
нашественик на борда. Собственото е станало не-собствено.“
Ако връзките се скъсат, ензимът се срива и вече не може
да върши специфичната си работа. Такъв унищожен ензим се
счита, че денатурира (променя свойствата си). Свободни
радикали, загрявани над 112°F, обработени, консервирани,
генетично инженерно преработени и флуорирани са просто
240
някои от нещата, които могат да накарат ензим да денатурира.

Интересно е, че ензимите в сурова храна всъщност смилат до
75% от храната без помощта на ензимите, секретирани от
тялото.
Има три главни класа ензими: метаболитни ензими
(ензими, които работят в кръвта, тъканите и органите),
хранителни ензими от сурова храна и храносмилателни
ензими. Има също и три главни категории на
храносмилателните ензими: протеази (за смилане на
белтъчини/протеини), амилази (за смилане на въглехидрати) и
липази (за смилане на мазнини).
Без ензимите няма живот. Органичните сурови плодове и
зеленчуци са страхотни. Те съдържат ензими, някои съдържат
нитрилозиди и са натъпкани с витамини и минерали. Обаче,
както споменах, готвенето на зеленчуците унищожава техните
ензими. При 112°F ензимите са унищожени. Добро общо
правило е да ги ядете сурови: сурови плодове, сурови
зеленчуци и сурово мляко. Готвенето унищожава ензимите,
същото постига и пастьоризацията.
Виждате, пастьоризацията е пуснала корени от
фалшивата теория за микробите на Луи Пастьор. Бог ни е дал
млякото в натурална сурова форма, която е заредена с
естествени субстанции, които укрепват имунната система, а
също дават много съществени ензими, витамини и минерали,
които помагат на храносмилателните ни системи и тела да
работят при оптимални нива на здраве. Но измененото от
човек пастьоризирано мляко, което купуваме от магазина, е
лишена от жизненост, дефицитна на ензими, „нехранителна“
храна. За разлика от пропагандата, която чуваме по
телевизията, пастьоризираното мляко е неспособно да
възстановява или поддържа костите и зъбите, тъй като не е
добър източник на калций (понеже ензимът фосфатаза, който
се изисква, за да се абсорбира калцият, е унищожен по време
на процесът пастьоризация).
241
Проучвания показват, че липазата (ензим в млякото, който

помага за смилането на мазнини) се унищожава напълно при
пастьоризация, което също намалява витаминозното
съдържание, унищожава витамини В12 и В6, убива полезните
бактерии и се свързва с алергиите, увеличава развалянето на
зъбите, коликите при новородените, проблемите с растежа при
деца, остеопорозата, артрита, сърдечните болести и рака. По
думите на Тимъти О'Ший, пастьоризираното мляко е
еквивалент на „течна пластмаса“.
Америка е затлъстяваща нация. CDC (Центърът за
контрол и превенция на заболяванията) заявява, че един от
всеки трима американци се счита за затлъстял (т.е. тежи 30%
повече от нормалното си тегло). Някога чудили ли сте се
защо? Ами, отчасти се дължи на това, че сме нация на
чревоугодници и мързеливци. Самоконтролът се счита за
старомоден. Обаче, част от причината за затлъстяването на
Америка е фактът, че нашата диета обикновено е 90%
сготвени храни. Свиневъдните фермери отдавна са научили,
че прасетата затлъстяват два пъти по-бързо, когато са хранени
със сготвена храна. Кое унищожава готвенето? Схванахте.
Ензимите.
242
Липсващи минерали
Има шест хранителни групи – вода, витамини, минерали,
мазнини, белтъчини и въглехидрати – всички шест групи са
необходими за оптимално здраве. За да кажем истината,
когато разгледаме диетата на повечето хора, минералите
може би са „липсващото звено“. Много хора мислят, че
минерали и витамини са едно и също, но те не са. Главната
разлика е, че витамините са органични вещества (което значи,
че съдържат елемента въглерод), а минералите са
неорганични вещества.
Четири елемента съставят 96% от строежа на тялото:
въглерод, водород, кислород и азот. Останалите 4% от състава
на тялото са минерали. Има няколко мнения относно това
колко от минералите са съществено важни.
Някои казват 14, други казват 16, дебатът продължава.
Обаче, всички са съгласни, че се нуждаем от малки
количества от около 25-30 минерали (14-16, от които се считат
за „крайно необходими“), за да поддържаме нормална телесна
функция и добро здраве, но поради нездравословни диетични
навици, а и лоши почвени условия, повечето от нас имат
дефицит на минерали.
Има две групи минерали: макроминерали и
микроминерали. Макроминералите (или „главни минерали“) са
необходими за диетата в количество от 100 милиграма или
повече всеки ден. Те включват калий, хлор, фосфор, калций,
магнезий, сяра и натрий. Макроминералите присъстват във
фактически всички клетки на тялото, поддържайки основната
хомеостаза и нужни за нормално функциониране.
Микроминералите (или „трейс минерали“) са микро
хранителни вещества, които са химични елементи. Те
включват желязо, молибден, хром, мед, манган, флуорид, йод,
цинк и селен. Те са диетични минерали, необходими на
243
човешкото тяло в много малки количества, за разлика от

макроминералите, които се изискват в по-големи количества.
Запомнете, при
минералите не е
задължително повече да е по-
добре. Излишният прием на
диетични минерали може да
доведе до болест или пряко,
или непряко, заради
състезателната природа на
минералните нива в тялото,
така че се уверете, че следвате препоръчаните дневни дози.
В този раздел, накратко ще се докосна до магнезий,
калций, хром и цинк. Знам, че йодът е минерал, както и
селенът, но съм отделил на тези два минерала техни
собствени раздели (по-късно в книгата), така че няма да ги
обсъждам тук.
Магнезий
Магнезият има невероятен лечебен ефект върху широк
набор от болести, както и способността да подмладява
остаряващото тяло. Магнезият е от съществено значение за
над 300 ензимни реакции (особено по отношение на
произвеждане на клетъчна енергия), за здравето на нервната
система и мозъка, а също и за здравите кости и зъби.
Магнезиевият хлорид (магнезиево/хлорно съединение),
използван трансдермално, е показал, че укрепва имунната
система. Например, белите кръвни клетки унищожават до три
пъти повече микроби от преди след приема на магнезиев
хлорид. Магнезиевият хлорид също е показал, че е ефективен
при бронхит, астма, емфизема и пневмония.
В регионите с богата на магнезий почва хората имат по-
малко рак, отколкото при тези с ниски нива на магнезий,
според епидемиологични проучвания. Индийски учени са
244
демонстрирали как случаите на тумор на гърдата при

плъховете могат да бъдат намалени с 88% при еднократно
намазване с магнезиев хлорид, витамин С, витамин А и селен.
Магнезият е и крайно необходим в областта на
детоксификацията, особено при тежките метали. Например,
глутатионът изисква магнезий за своята синтеза. Според д-р
Ръсел Блейлок, ниските нива на магнезий се асоциират с
драматични увеличения в генерирането на свободни
радикали, както и на изтощаване на глутатиона. Това е
жизненоважно, тъй като глутатионът е един от малкото
молекули антиоксиданти, за които се знае, че неутрализират
живак. Без работата по чистенето и челатирането на
глутатиона (магнезий), клетките започват да загниват като
клетъчна мръсотия и тежките метали се натрупват: отлична
среда за привличане на смъртоносна инфекция и рак.
Калций
На 13 октомври 1998 година, в изданието на „Ню Йорк
Таймс“ има статия, озаглавена „Калцият заема мястото си като
суперзвезда на хранителните вещества“, която съобщава за
изследване в Журнала на Американската Медицинска
Асоциация, което „увеличава забързаното нормално развитие
на калций от епителните клетки и може също да предотврати
рак в органи като гърдата, простата и панкреаса.“
Щом веднъж калцият се раздроби, неговото абсорбиране
в тялото е абсолютно зависимо от присъствието на витамин Д
в червото, така че се уверете, че поемате много естествена
слънчева светлина. Никой друг минерал не е способен да
извършва толкова много биологични функции, както калцият.
Този забележителен минерал осигурява електрическата
енергия, за да бие сърцето, както и за всяко мускулно
движение. Калциевият йон е отговорен и за храненето на
всяка клетка, постижение, дължащо се на присъединяването
към седем хранителни молекули и една водна молекула,
издърпвайки ги през хранителния канал, отделяйки се от
245
товара и повтаряйки процеса. Една обща черта, която свързва

хората, които живеят през последните 100 години е, че те
всички получават огромни количества (5 грама) калций
дневно.
Друга важна биологична задача за калцият е
репликацията на ДНК, която е основата за всички телесни
поправки и е решаваща за поддържане на здравето и
предпазване от дегенеративни болести. Колкото и важни да са
тези и стотици други биологични функции на калцият за
човешкото здраве, никоя не е по-важна от работата на pH
контрола. Казва се, че: „Калцият към киселината е като водата
към огъня.“ Калцият бързо унищожава ограбващите кислород
киселини в телесните течности.
Хром
Проучване на USDA (Американското Земеделско
Министерство) разкрива, че хромът играе много важна роля за
разпростирането на инсулиновият отговор при диабетици.
През 1977 година, първият публикуван случай на хромо-
диабетна връзка показва, че тежките диабетични симптоми,
които са се развили в една жена, докато се хранела дълго
време интравенозно (IV), били смекчени от добавката хром.
Според д-р Уолтър Мец, изследовател от USDA, който
разпознал хром като основна съставка за глюкозо-
толерантния фактор (GTF), „често 50% или повече от обектите
на различни проучвания се подобряват след прием на добавки
с хром“. Тялото се нуждае от GTF, за да метаболизира
захарта. Учени открили, че яденето на храни с високо
съдържание на прости захари стимулира изхвърлянето на
хром чрез урината. В допълнение, рафинираните
въглехидрати са лишени от хром и други задължителни трейс
минерали.
Докато транспортирането на глюкозата е основната роля
на инсулина, главната функция на хрома е да увеличи
ефикасността на инсулина при регулиране на нивата на
246
кръвната захар. Проучване сочи, че хромът помага да се

отвори вратата към клетъчната мембрана, позволявайки на
глюкозата да влезе. Това се случва, когато хромът се
превърне в GTF, който подпомага функциите на инсулина в
тялото.
Според д-р Скот Уитакър, автор на бестселъра МедиСин
(MediSin; игра на думи от medicine=лекарство и sin=грях), „без
съмнение, с използването на хром на хранително ниво, GTF
ще елиминира диабета за 6 седмици, заедно с масло от черен
дроб на треска и диета, която е елиминирала всички
обработени храни и рафинирани захари.“ Всеки с диабет,
който използва инсулин, трябва да се консултира със здравен
работник относно добавки с хром, тъй като дозировките на
инсулин може да трябва да се нагодят.
Цинк
Ролята на цинк в широкият набор от клетъчни процеси
(включително клетъчно делене и размножаване, имунна
функция и защита от свободни радикали) е добре установена.
Цинкът е най-изобилстващият трейс елемент в клетките, а
увеличаващи се доказателства наблягат на важната му роля в
генетичната стабилност и функция.
Цинк може да се открие в над 300 ензима, включително
мед/цинк супероксид дисмутаза, който е важен ензим
антиоксидант и в няколко протеини, свързани с поправка на
ДНК. Цинкът също помага за предпазване на клетъчните
компоненти от окисляване и вреди. Цинковият дефицит може
да доведе до имунна дисфункция и разстройства в растежа,
когнитивната функция и хормоналната функция. Витамин В17
(лаетрил), заедно с цинк, магнезий, селен и витамини А и В,
подтикват да се изгради телесният защитен механизъм срещу
рак, като така предотвратяват растеж на рак в тялото. В
допълнение, цинкът е транспортната система за
изразходеният лаетрил в тялото, като така укрепва имунната
система срещу рака.
247
Има реципрочна връзка между цинк и мед. Ако кръвните

цинкови нива са твърде високи, медните нива ще бъдат
твърде ниски. Например, хората, които живеят в райони с
„мека вода“ обикновено имат дефицит на цинк, тъй като
нивата им на мед принципно са високи поради изсмукване от
медните водопроводи.
Жизненоважни витамини
Всички витамини се изискват за много от естествените
процеси в човешкото тяло и са всъщност крайно необходими
за живота. Заради това, че тялото не може да синтезира
витамини само, те трябва да бъдат доставени чрез диета или
прием на добавки. Витамините са или „водноразтворими“
(изисква се вода за абсорбиране и се екскретират в урината)
или „мастноразтворими” (изисква се мазнина за абсорбиране и
се складират в мастната тъкан).
Има девет различни
„водноразтворими“ витамини:
витамин С и осем В витамина –
тиамин (В1), рибофлавин (В2),
ниацин (В3), пантотенова
киселина (В5), пироксидин
(В6), биотин (В7), фолиева
киселина (В9),
цианокобаламин (В12).
Има четири различни „мастноразтворими“ витамини:
витамин А (Бета Каротин), Д, Е и К. Всеки един от тези
витамини има уникална роля и функция в нашите тела.
Например, витамин А благоприятства зрението и ни помага да
виждаме в тъмното, докато витамин К помага на кръвта ни да
се съсири. Витамините са уязвими от топлина, светлина и
химически агенти, така че готвенето, приготвянето на храна,
обработването и складирането трябва да са подходящи за
запазване на витамините в храната.
248
Теоретично, трябва да сме способни да придобием

задоволителни нива от съществено важни витамини чрез
диетата си. Обаче, поради модерните фермерски техники,
методи за хранопреработване и ефекти от готвенето, нашата
храна често е лишена от витамини докато стигне до чиниите
ни. Добавките могат да предложат разумно разрешение на
този проблем.
Важно е да отбележим обаче, че повечето витамини
изискват присъствието на други хранителни вещества, за да се
използват правилно от тялото. По тази причина, може би е по-
добре да добивате витамини от цялостна хранителна добавка
или няколко витамино-минерални формули, отколкото да
приемате индивидуални хранителни вещества под формата на
добавки.
Диета & болест

Един от главните проблеми, които имам с повечето лекари
е, че те фактически не знаят нищо за храненето. Някои
медицински школи преподават за храненето няколко седмици,
но повечето доктори никога не са имали курс относно
храненето. Според д-р Филип Е. Бинзел: „Моят най-голям
проблем (първоначално) беше да разбера храненето. За
четири години в медицинско училище, една година стаж и една
година... лекарска специализация, никога не съм имал дори
една лекция относно храненето.“
Само погледнете най-добрите доктори и ще осъзнаете, че
те като цяло са най-болнавите хора. Д-р Нийл Пинкни твърди:
„Открих, че на докторите обикновено не им се правят много
обучения относно храненето и че някои така наречени
хранителни експерти не са добре квалифицирани в тази
област. Голям процент лекари били попитани колко обучение
са имали по хранене в медицинското училище. Средно било
по-малко от три часа, с много от тях, които имали само по
един час или по-малко. Това е от почти 3500 часа медицинско
249
обучение. Истината е, че докторите може би получават своята

хранителна информация от същите вестници и ТВ програми,
от които и ние, и че ако те не са имали допълнително
обучение по хранене, може да не знаят много повече за
храненето, отколкото останалите от нас.“
Д-р Патрик Куилин е експерт по връзката между диетата и
болестите. Той е убийствено точен, когато проповядва, че
трябва да се фокусираме върху коренната причина за
болестите, а не да лекуваме симптомите: „Г-жа Джоунс може
да страда от метастазирал рак на гърдата, защото, в нейният
случай все още страда от тежък развод отпреди 2 години,
което докарва катехоламините й до стресов режик и
депресира имунната й система; тя си ляга с кутия курабийки
всяка нощ; имат дефицит на рибно масло, цинк и витамин Е;
има дисбаланс на естрогена и прогестерона в тялото си.
Нейният онколог може да отстрани гърдите й, да й даде
Тамоксифен, за да укроти естрогена, да предпише химио или
радиация; но нито една от тези терапии не се справя с
причините, залегнали в болестта. А тя ще се върне, освен ако
тези движещи сили на болестта не се преобърнат.“
Нашите тела са като коли. Ако сложим висококачествено
гориво в колата, двигателят ще действа спокойно и тихо,
докато се справя по-добре и ще издържи по-дълго. Обаче, ако
започнем да пълним резервоара с дизел гориво, самолетно
гориво, керосин, алкохол за втриване или газ, тогава
несъмнено ще имаме сериозни проблеми с двигателя на
колата. В последствие, нашата кола ще започне да издава
смешни звуци, да прегрява и накрая дори няма да запали,
когато превъртим ключа. Един добър автомобилен механик
бързо ще диагностицира проблемът: горива с лошо качество
причиняват проблемите с двигателя. Един лош автомобилен
механик ще ви каже, че няма никаква връзка между горивата,
които слагате в колата и представянето, което прави колата.
За жалост, когато се стигне до диагностициране на
„двигателни проблеми“ в нашите тела, много (не всички)
доктори са като лоши автомобилни механици. Те просто не
250
виждат връзката между правилното гориво (хранене) и

оптималното представяне (добро здраве). Но не очаквайте от
тях да признаят своето невежество по тази жизненоважна
тема. В добавка към хубавата доза промиване на мозъци в
медицинското училище, много доктори си имат и голяма доза
„его“. С това „удрям“ всички доктори. Много от моите добри
приятели са доктори и вярвам, че повечето доктори имат
добри сърца и благородни намерения. Просто казвам
очевидното – че повечето, които имат минимални знания
относно храненето, вероятно няма да го признаят. Щом е така,
важно е да се научи възможно най-много по тази тема, тъй
като вероятно няма да придобиете много стабилна
информация за храненето от доктора си.
251
Глава 8
Фантастични храни & супер
добавки
Някога чували ли сте да казват, че приемането на

хранителни добавки е безполезно и само ще ви даде „скъпа
урина“? Ако вземах по петак за всеки път, когато съм чувал
това! Убива ме, когато чуя някой да казва нещо така наивно.
Изявление като това разкрива дълбоко невежество за
медицинската литература относно стойността на добавките.
Истината е, че даден процент от повечето добавки се
отделя в урината, но това не значи, че те са безполезни.
Важният фактор е не дали изхвърляте някои от различните
хранителни вещества, а това какво тези хранителни вещества
правят по пътя си в тялото ви. Нека разгледаме водата.
Разбира се, че изхвърляте много от водата, която консумирате.
Ако не го правехте, щяхте да изглеждате като Pillsbury Dough
Boy (рекламна икона на компанията „Пилзбъри“)! Вие отделяте
една част чрез урината, една част чрез потта и една част се
изпарява с дъха. Фактът, че отделяте, не значи, че нямате
нужда да пиете вода! Някога чували ли сте някой да казва, че
няма нужда да пиете вода, защото ще я изхвърлите така или
иначе? Това би било нелепо да се каже, нали?
Въпросният факт е, че най-скъпата урина в света се
създава от вземането на няколко надценени предписани
лекарства, а не – на витамини и добавки. При повече от 40%
от американското население на предписани лекарства в
момента, съдържанието на лекарства в човешката урина е
толкова високо, че незначителни количества от
антидепресанти и лекарства за висок холестерол (като Прозак
253
и Липитор) могат да се открият в обществените водни запаси!

В сравнение с предписаните лекарства, добавките са евтина
профилактика, а истината е, че те са съществено важни за
добре балансирана, бореща се с рака, оптимално-хранителна
диета.
Томас Едисън е цитиран: „Докторът на бъдещето вече не
ще лекува човешкото тяло с лекарства, а ще лекува и
предотвратява болестта с хранене.“ Ако той беше заместил на
двете места думата „ще“ с „трябва“, тогава щеше да е прав.
Докторите трябва да лекуват и да предотвратяват болестта с
хранене. За нещастие, повечето доктори все още вярват, че
лекарствата са отговорът и напълно пренебрегват правилното
хранене и добавки.
Водорасли (Хлорела & Спирулина)

Хлорела е „чудотворна
пълноценна храна“, чието име
произлиза от количеството
хлорофил, което притежава.
Тя е едноклетъчно водорасло
и всъщност съдържа повече
хлорофил на грам, отколкото
което и да е друго познато
растение. Хлорофилът е едно
от най-чудесните хранителни вещества за прочистване на
черва и други отделителни системи, както черният дроб и
кръвта, а и също е инструмент за транспортиране на повече
кислород към тялото и мозъка. В допълнение, „мистериозният“
хлорела фактор на растежа (CGF) ускорява коефициентът на
лечимост на всяка наранена тъкан, включително ракова тъкан.
В добавка към подсилване на реакцията на имунната
система към раковите клетки, хлорелата действа като
превантивна мярка срещу рак чрез вдигане на кръвните нива
на протеина албумин. Според „Библията с добавки“ на Ърл
254
Глава 8Фантастични храни & супер добавки
Миндел: „Множество проучвания са документирали, че ниското

ниво на албумин е маркер за сериозни болести като рак и
сърдечни болести. Те изтъкват изследвания на ин витро,
потвърждаващи, че увеличаването на нивата албумин може
както да предпази от канцерогенни промени, така и да удължи
жизнения цикъл на човешките клетки.“
При японско изследване, учените оставили лабораторни
мишки на режим с хлорела за десет дни и тогава инжектирали
мишките с три типа рак. Учудващо, над 70% от мишките,
инжектирани с хлорела, не развили рак, докато 100% от
нелекуваните мишки развили рак и умрели за 20 дни. В
книгата си „Лекуване на рака с билки“, д-р Майкъл Тиера пише:
„Препоръчвам хлорела за всички ракови пациенти без
значение от другите зелени напитки, които използват... Тя си е
фактически пълноценна храна сама по себе си. Действа като
мощно хранително вещество и детоксифицираща храна.“
Хлорелата също помага в балансирането на телесното pH
ниво, помага за отстраняване на токсични, тежки метали и
съдържа широка гама витамини, минерали и ензими. Тя
стимулира производството на червени кръвни клетки и дори
премахва лошият дъх. И е безопасна за деца. В проучване,
извършено върху двама идентични близнаци, този, на когото
дали хлорела пораснал много по-бързо, по-здрав и имал по-
малко болести от близнака, на когото не се давало хлорела.
Спирулина е синьо-зелено водорасло, което може да се
открие в алкални, топловодни езера. Съдържа концентрация
от хранителни вещества, различна от всяка друга зърнена
храна, подправка или растение. Спирулина е около 70%
изцяло белтъчини, с всички крайно необходими
аминокиселини в перфектен баланс, а също и осигурява
високи концентрации на много други хранителни вещества,
челатирани минерали, микроелементи и ензими. Спирулина
съдържа съществено важните мастни киселини (линолейна и
алфа-линолейна), гама-линолейна киселина и арахидонична
киселина. Спирулина е единственият вегетариански източник
на витамин В12, който е нужен за здрави червени кръвни
255
клетки. Той има значителни количества хлорофил, въпреки че

не е така концентриран като в хлорела, и е показал, че
подсилва имунната система. Вероятно най-важното, показано
от лабораторни изследвания, е че спирулина полизахаридите
могат да действат, за да се поправи повреден генетичен
материал; така, спирулината притежава важни
антинеопластични (за борба с рак) свойства.
Някои учени спекулират с „манната“ на лутащите се
израелтяни, която Бог им осигурява всяка сутрин, и е описана
с вкус „като нафора направена с мед“, която може да е била
форма на изсушена, инертна спирулина. Разбира се, това си е
чиста спекулация, но е интересна теория, все пак.
Способността на спирулината да расте в горещи и
алкални среди гарантира санитарният й статус, тъй като други
организми не могат да оцелеят, за да замърсят водите, където
вирее спирулината. За разлика от стереотипната асоциация на
микроорганизмите с “нечистотии“ и „микроби“, спирулината е
една от най-чистите, най-естествено стерилни храни, които
могат да се намерят в природата. Нейната адаптация към
горещината също гарантира, че спирулината запазва своята
хранителна стойност, когато е подложена на високи
температури, по време на обработка и складиране на рафт, за
разлика от много растителни храни, които бързо се развалят
при по-високи температури.
256
Алое вера (Глюконутриенти)

Всички знаем, че алое вера е растение, нали? Това е
смешно изглеждащото растение, което прилича малко на
кактус без тръни. Растейки, около къщата ми винаги сме
имали голямо растение алое вера. Щом като някой изгореше
на слънце, мама отрязваше едно от месестите листа и го
налагаше на изгоряното. На следващия ден имаше голямо
подобрение, тъй като алоето успокоява кожата, хидратира я,
грижи се за нея и ускорява регенерацията на новата кожна
тъкан.
Но алое вера е полезно не само за успокояване от
слънчеви изгаряния, но и се използва при лечение на
измръзване и различни типове изгаряния, включително
изгаряния в резултат на излагане на химикали и радиация.
Било е използвано хиляда години за лекуване на рани, както и
за чистене на рани, а има и аналгетичен (болкоуспокояващ)
ефект, поради съдържанието си на магнезий и салицилова
киселина. Също с високо съдържание на витамин С и селен,
алое вера се счита за антиоксидант.
Преди да продължа с лечебните ползи на алое вера, нека
разгледаме малко основна терминология, която ще ви помогне
да разберете по-добре следващата информация:
• Захарид е захар.
• Глюкан е верига от захариди.
• Монозахарид е единична захарна молекула (като
глюкозата).
• Дизахарид е верига от две захарни молекули (като
лактоза, която се състои от глюкоза и галактоза).
• Олигозахарид е верига от захари, която е дълга от три
до 20 молекули.
257
• Полизахарид е верига от захари, която може да варира

от 10 до хиляди захарни молекули на дължина и
ширина.
• От полизахаридите, олигозахаридите и дизахаридите
трябва да се отдели вода (хидролизиране), за да се
образува техният компонент монозахарид, преди да се
абсорбира.
• Глюконутриентите са хранителни вещества (нутриенти),
съставени от захар (гръцката дума „глико“ значи
„сладък“).
Изследователи установили малка група от осем
жизненоважни глюконутриенти, които са решаващи за
правилната структура и функция на нашите 600 трилиона
клетки. Тези глюконутриенти се комбинират с протеини и
мазнини, за да създадат гликопротеини, които покриват
повърхността на практически всяка клетка в тялото, като
формират сложна известителна система за комуникация „от-
клетка-на-клетка“. Ако клетките нямат достатъчно от осемте
жизненоважни глюконутриенти, тогава не могат да правят
правилните гликопротеини и съобщенията „от-клетка-на-
клетка“ се нарушават. В последствие, имунната система не
може ефективно да се справи с офанзивата срещу
бактериални и вирусни патогени или бързо делящи се ракови
клетки. Резултатът е начало на болест.
За нещастие, нашата модерна диета често осигурява само
два от осемте съществени глюконутриенти (глюкоза и
галактоза). Така че е важно да захраните с добавки диетата си,
с продукт, който съдържа всички осем (глюкоза, галактоза,
маноза, фукоза, ксилоза, N-ацетил-глюкозамин, N-ацетил-
галактозамин и N-ацетил-неураминова киселина). Познахте!
Алое верата съдържа всички осем глюконутриенти. Без крайно
необходимите глюконутриенти, имунната система действа на
сляпо и е много неефективна. Нещо като да играете „закачи
опашката на магарето“, знаете тази игра. Лишени от
способността си да разпознават патогенни бактерии, вируси и
258
плесени, вашите собствени клетки ще позволят на тези чужди

нашественици да завземат тялото.
Общоприето е да се вярва, че алое вера е въведено като
разхлабително от гръцки лекар около 50 г. пр. Хр. Алое верата
също било използвано и по библейски времена. След като
Исус бил разпънат, Йосиф от Ариматея и Никодим понесли
тялото му и го подготвили за погребение, използвайки 35 кг
миро и алое (Йоан 19:39).
Медицинската употреба на
алое започнала през 30-те с
доклади за успешно лечение
на изгаряния от рентген и
радий. През 1976 година,
изследователи изолирали
емодин от алое, съставка,
която показала забележително
антилевкемийно действие.
Едно проучване, публикувано в
издание от 1995 година на „Международна
Имунофармакология“, показало, че полизахаридите на алое
вера (наречени „полиманани“) показвали убедителни
макрофагни активиращи свойства. Запомнете, макрофагите са
левкоцити (бели кръвни клетки), които поглъщат чуждите
нашественици и са жизненоважен компонент от нашата
имунна система. Мананите са като „хоросанът“, който държи
строителните блокове на имунната система заедно, помагайки
на макрофагите и другите компоненти на имунния отговор да
„разпознаят“ чуждите нарушители.
Aloe Immune е отличен продукт от алое, с всички осем
съществени глюконутриенти в дехидратирана пудра, вместо
замръзнала или изсушена спрей пудра или разводнена под
форма на сок. Aloe Immune е също така не толкова скъпо,
колкото много други продукти, които са на пазара днес.
Няколко пъти си кореспондирах със Скот Сийгъл, чийто баща
(д-р Робърт Сийгъл) е разработил Aloe Immune. Интересното
е, че д-р Сийгъл се е излекувал от три различни видове рак
259
(на простата, колона и бъбреците), използвайки този продукт.

В заключение, алое вера е антибактериален, антивирусен
и противогъбичен. Този факт е добре известен за билкарите
по света. Алое вера също унищожава канцерогенни тумори,
укрепва имунната система и лекува язви, IBS (синдром на
раздразненото черво), болестта на Крон и целиачна болест.
Това е, по мое мнение, едничкото най-добро растение, което
да си имате у дома.
Оцет от ябълков сайдер

Сигурен съм, че сте чували старата поговорка: „По една
ябълка на ден държи доктора надалеч“. Това до голяма степен
може да има основание. Ябълките са сред най-
здравословните плодове, които са ни под ръка, и те са
централна съставка в оцета от ябълков сайдер (ACV). За
Хипократ се казва, че е използвал ACV като здравословен
тоник, а за американските войници се казва, че са го
използвали, за да се преборят с лошо храносмилане,
пневмония и скорбут. ACV е вид оцет, направен от
ферментацията на ябълков сайдер. По време на този процес,
захарта в ябълковия сайдер се разбива от бактерии и квас до
алкохол и тогава до оцет. ACV е мощен детоксифициращ и
пречистващ агент. Аминокиселината в ACV е ефективен
антисептик и антибиотик, докато оцетната киселина може да
помогне за лечението на различни гъбични и бактериални
инфекции.
ACV раздробява натрупванията на мазнини, слуз и храчки
в тялото. Чрез раздробяването на тези вещества, ACV
подобрява здравето и функцията на жизненоважните органи в
тялото (такива като бъбреците, пикочния мехур и черния дроб)
чрез предотвратяване на прекалено алкална урина. Той също
оксидира кръвта, което е важно за превенция от високо кръвно
налягане.
260
Преди няколко години Шарлийн усети изтръпване и

гъделичкане на крака си, причиняващо непоносима болка и
правейки ходенето трудно. За да излекуваме това, ние
комбинирахме ACV с меласа Blackstrap, която съдържа много
витамини и минерали. Тя изпи тази смес три пъти същия ден и
до следващата сутрин болката беше утихнала, а изтръпването
беше почти изчезнало. След два дни тя отново беше навън да
се разхожда и да тича с децата, без болка и щастлива.
Определено е „вярваща“ в дневните дози ACV с меласа
Blackstrap. Щастливи сме да кажем, че това определено
работи!
Най-добрите доктори разкриха, че комбинацията от чесън,
ACV и мед е „чудотворна отвара“. В проучване на жертвите на
артрита, д-р Ангъс Питърс от Института по проучване на
артрита към университета Единбург, открива, че дневна доза
от ACV и мед намалява болките до 90%. Също, дневна доза
чесън и ACV са се доказали като мощен унищожител на
мазнини и намаляващ теглото, според д-р Реймънд Фиш от
известният лондонски Център за проучване на
затлъстяването. Д-р Хен Лий Цно пише в китайски уважан
журнал по естествена медицина: „Пациентите, на които се
дава тази чудотворна напитка преди закуска, показват
забележително намаляване на високото кръвно налягане и
холестерол за по-малко от седмица.“
Пазете се... не всички ACV са създадени равни! Много
търговски ACV са били пастьоризирани, филтрирани,
рафинирани и дестилирани, за да се направи продуктът да
изглежда добре. За нещастие, това допълнително
обработване унищожава много от здравословните ползи и така
много от ползите на ябълковия сайдер, които са били в
продукта в началото. Най-добрият тип ACV за употреба е този,
направен от студено пресовани, органично отгледани цели
ябълки, в които не са били добавяни никакви химикали или
консерванти. Ние купуваме Bragg ACV, който е суров и
органичен.
261
Астрагалус
Сигурно сте чували за естествени лекарства за настинка
като ехинацея, чесън и хидрастис. Но има е лекарство, което
може да бъде още по-добро!
Но какво точно е това чудотворно лекарство? То е древна
китайска билка, наречена „хуанг ки“, което значи „жълт лидер“,
но вероятно ви е познато с по-често срещаното си име
„астрагалус“. Астрагалус е растение, произлизащо от Азия, и
част от растението, което се използва медицински е коренът,
който е сходен с глава чесън.
Безброй проучвания
показват, че астрагалусът е
мощно средство за
подсилване на имунитета.
Обаче, разпространено
погрешно схващане е, че дори
самото стимулиране на
имунната система ще бъде
достатъчно, за да се „пребори
рак“. Вероятно в някои
изолирани случаи ще бъде.
Обаче, главният проблем с рака е не само, че имунната
система е била засегната (а тя е била), но СЪЩО, че имунният
отговор не работи. С други думи, ракът е „невидим“ за
имунната система и дори не се появява на „радара“. В
резултат, когато се лекува рак, е важно да предприемете
лечение, което е както „имуномодулиращо“ (т.е. подсилва
имунната система) и „адаптогенно“ (т.е. поправя имунния
отговор и „светва раковият радар“).
Астрагалус изглежда способен да свърши и двете. Първо,
има феноменални модулиращи имунната система ефекти. При
тестове в медицинския факултет в Хирошима, Япония, е
показал, че директно увеличава нивата на Б и Т-лимфоцити,
262
интерлевкин и производството на антитела. Но астрагалусът

не само увеличава броят левкоцити, в частност „ловуващите“
Т-лимфоцити; той също помага и за идентифициране на
вирусите, бактериите и други пакостливи клетки.
Университетът Тексас показва, че астрагалус е адаптогенна
билка, която помага вирусите, бактериите и дори раковите
клетки да бъдат „засечени“ от радара на имунната система. В
едно проучване, астрагалусът е бил способен да възстанови
имунната функция при 90% от изследваните ракови пациенти!
При италианско изследване от 1994 година (Морацони,
Бомбардели), на пациенти с рак на гърдата била дадена
комбинация от лигуструм и астрагалус. Пациентите, на които
бил даден този микс, показали намаление на смъртността от
50% на 10%. А в две други изследвания, раковите пациенти,
получили астрагалус, имали два пъти по-голям коефициент на
оцеляване, от тези, които получили лечение с „Големите 3“.
Има неоспорими научни доказателства, че подпомага
чернодробната функция (често повредена при ракови
пациенти.) В Китай астрагалусът е широко разпространено
използван при лечението на хепатит. Изглежда забележително
намалява нивата на токсините и повдига нивата на
интерферон, имайки малък или никакъв ефект върху
нормалното ДНК. (Жанг 1995, Фан 1996)
В обобщение, това забележително лекарство подсилва
имунната система срещу настинки и грип, бактерии, вируси,
гъби, хепатит и дори рак. За разлика от други
имуностимулиращи билки (като ехинацея и хидрастис), можете
да приемате астрагалус всеки ден, без неблагоприятни
странични ефекти.
263
Пчелни продукти
Пчелен полен
Пчелният полен съдържа
минимални количества
минерали и витамини, и е с
много високо съдържание на
белтъчини и въглехидрати, и
съдържа всички съставки,
необходими за балансирана
диета. Двадесет и две
хранителни вещества,
изискващи се от човешкото
тяло, се намират в тази
„перфектна“ храна, включително всички витамини от В-
комплекс, витамин С, Д, Е, К и бета каротин (витамин А), плюс
множество минерали, ензими и коензими, растителни мастни
киселини, въглехидрати, белтъчини и 22 аминокиселини
(включително всички осем „съществено важни“
аминокиселини, които тялото не може да произведе само).
Ненужно е да се казва, че пчелният полен е една от най-
пълноценните храни на пазара.
Според изследователи в Института по пчеларство,
Таранов, Русия: „Поленът от пчелен мед е най-богатият
източник на витамини, който може да се открие в природата в
една единствена храна. Дори ако пчелният полен нямаше нито
една от другите си жизнени съставки, съдържанието му само
на рутин би оправдало приемането на поне една чаена
лъжица дневно, ако не за друго, поне за укрепване на
капилярите. Поленът е изключително богат на рутин и може би
има най-високото съдържание от всеки източник, плюс това
осигурява високо съдържание на нуклеиновите киселини РНК
и ДНК.“
264
Докторите в Европа често го предписват като хранителна

добавка за увеличаване на енергията и жизнеността. Друг
интересен факт за пчелният полен е, че не може да бъде
синтезиран в лаборатория. Когато изследователите вземат
пълна с полен медна пита и я заредят с „направен от човек“
полен, пчелата умира, въпреки че всички известни хранителни
вещества присъстват в лабораторно произведената
„синтезирана“ храна.
Хиляди химикални анализи са били направени на пчелен
полен, с най-новото диагностично оборудване, но все още има
някои елементи, които присъстват в него, които човекът, с
неговата ограничена мъдрост, не може да разпознае.
Очевидно, пчелите добавят някаква мистериозна тяхна
„добавка“. Тези неидентифицируеми елементи могат да бъдат
причина пчелният полен да работи така чудодейно срещу
толкова много разнородни здравословни състояния.
БЕЛЕЖКА: Не давайте пчелен полен на новородени по-
малки от 18 месеца.
Суров мед
Не само тази прекрасно богата златна течност има
страхотен вкус, но и съдържа всички основни минерали,
необходими за поддържане на живота. Суровият мед е
практически без бактерии, ето затова рядко се разваля и е
антивирусен и противогъбичен. Суровият мед доставя два
вида енергия. Глюкозата в меда се абсорбира от тялото бързо
и дава моментално енергично подсилване, тогава фруктозата
се абсорбира по-бавно, осигурявайки продължителна енергия.
Суровият мед съдържа всички вещества, необходими за
поддържане на живота (включително ензими, витамини,
минерали и вода), и е единствената храна, която съдържа
„пиноцембрин“ (антиоксидант, свързан с подобреното мозъчно
функциониране).
265
Най-добре е, ако купувате местно произведен, органичен

суров мед, когато можете, тъй като се произвежда от пчели,
които са от средата, в която живеете. Винаги е най-добре да
произвеждате или консумирате храни от местността, в която
живеете, тъй като те съдържат имуностимулиращи свойства,
необходими на тялото ви да се адаптира към средата си.
БЕЛЕЖКА: Тъй като в суровия мед се съдържа
естественото присъствие на ботулинови ендоспори, не го
давайте на новородени под една година, тъй като техният
чревен тракт не е достатъчно развит, за да потисне растежа на
ботулинови бактерии (Clostridium botulinum).
Прополис
Докато прополисът се
радва на преоткриване едва
сега, полезността на му може
да се проследи до времето на
Хипократ, който го използвал,
за да лекува рани и язви. Един
от най-мощните антибиотици,
които се намират в природата,
прополисът е
висококомплексна смес от
вакса, смоли, балсами, масла и малко количество полен.
Пчелите използват това вещество, за да запечатат своите
кошери, предпазвайки ги от външни заразители.
Бог е създал пчелите като едно от най-стерилните
създания на земята, като пчелният кошер е най-стерилното
място в природата. Прополисът е веществото, отговорно за
неутрализиране на всякакви бактерии, гъбички или вируси,
които влизат в кошера. Интересно е, че през Втората световна
война е бил използван от Съветския съюз за лекуване на
бойни рани, тъй като е такъв могъщ антибиотик (без странични
ефекти) и стимулатор на имунната система. Прополисът
понякога се нарича „природен пеницилин“ и също е показал,
266
че се бори с бактериални видове, които са станали устойчиви

на синтетични антибиотици.
Освен витамин К, прополисът има всички познати
витамини. От минералите, изисквани от тялото, прополисът
съдържа всички тях, с изключение на сярата. Днес,
прополисът се използва в производството на дъвки, козметика,
кремове, подсладени таблетки и мехлеми.
Пчелно млечице
Пчелното млечице (желе роял) е гъста, изключително
хранителна, млечнобяла, кадифена течност, секретирана от
хипофарингеалните жлези на пчелите работнички. То
превръща обикновената женска пчела в „Кралица пчела“,
увеличава жизненият й цикъл от три месеца на над пет години,
и й помага да създаде два пъти повече от собственото си
тегло в яйца всеки ден (над 3000 яйца).
Въпреки че някои от елементите, които се намират в
пчелното млечице са в микрограмни количества, те все пак
могат да действат във висша степен с коензимите като
катализатори или могат да действат синергично.
Пчелното млечице е богато на белтъчини, витамини от В-
комплекс, витамин С, витамин Е и инозитол. Страхотна
добавка е за използване за намаляване на стрес. Всъщност,
съдържа 17 пъти повече пантотенова киселина (витамин В5),
която намалява стреса, като тази, намираща се в сухият
полен. Пчелното млечице съдържа гама глобулин, известен с
това, че стимулира имунната система и се бори с инфекции.
Също доставя минералите калций, мед, желязо, фосфор,
калий, силикон и сяра.
Изследователи във Валхала, Ню Йорк са открили, че
пчелното млечице съдържа комплексна съставка, която
стимулира жлезите и нормализира репродуктивните системи,
и на мъже, и на жени, и действа като естествен хормон.
Пчелното млечице е богато на нуклеинови киселини РНК и
267
ДНК. Желатинът, друга забележителна съставка, е един от

прекурсорите на колагена, който е друга съставка на пчелното
млечице. Колагенът е анти състаряващ елемент, който запазва
видът на кожата гладък и младежки.
Според Алберт Айнщайн: „Ако пчелата изчезне от лицето
на земята, на човечеството няма да му остават повече от
четири години да живее.“ В светлината на този цитат от Алберт
Айнщайн, фактът, че популацията на пчелата бързо намалява
е доста тревожен, нали?
Карнивора
Карнивората е 100% чист екстракт от растението
Венерина мухоловка и била развита от д-р Хелмът Г. Келър,
онколог от Германия. Като млад доктор, Келър бил
разочарован от мрачният успех на леченията на „Големите 3“ и
обмислял да се откаже от онкологията. При странен обрат на
съдбата, той открил венерината мухоловка, когато купувал
букет цветя за жена си. Докато Келър наблюдавал
мухоловката (месоядно растение), той заключил, че тя трябва
да притежава развита имунна система, способна да различи
вредни нарушители и своите собствени клетки, и бил
заинтригуван от способността му да разпознава и храносмила
животински белтъчини от насекоми и паяци. Д-р Келър имал
предчувствие, че това ядящо насекоми растение може да
стане медицински пробив. Излиза, че бил прав!
През 1988 година, бил изолиран активният компонент на
Карнивора „плумбагин“. Доказал се е ин виво и ин витро (в
живи обекти и в лабораторията), като мощен имуностимулант,
стимулиращ цитокините и също потискащ киназите на
белтъчини, като така спира неестественият растеж на клетките
и разпространението на раковите клетки. Карнивора се счита,
че работи терапивтично, за да свие твърди ракови тумори, и
всъщност работи за всеки тип рак, освен за кръвни аномалии
(като левкемия). Няколко знаменитости са използвали
268
Карнивора успешно за раково лечение, включително бившият

президент Роналд Рейгън, който отишъл до Германия на
терапия. Според д-р Мортън Уолкър: „Той (Келър) сега има
повече от три десетилетия лабораторен анализ, клинично
изследване и лечение на около 15,000 ракови пациенти зад
гърба си. Това растение е пълно със 17 различни вещества,
които укрепват имунната ви система.“
Карнивора има драматичен ефект върху пациенти
заразени с ХИВ вирус, тъй като увеличава броят и действието
на Т-лимфоцитите и други компоненти на имунната система. В
статия озаглавена „Лекът Карнивора за рак, СПИН и други
патологии“, д-р Мортън Уолкър заявява, че Карнивора „е
високо ефективен за пълното отстраняване на ХИВ вирус ин
виво от човешката кръв и може да се счита за лек за синдрома
на придобитата имунна недостатъчност СПИН“.
В допълнение към рака и ХИВ, Карнивора е успешен и при
лечението на артрит, лаймска болест, хепатит С, болестта на
Крон, лупус, синдром на хроничната умора, язвен колит и
множествена склероза. Според д-р Дан Кенър: „Ако мога да
избера само едно растително лекарство, което да използвам,
отговорът ще бъде прост: венерина мухоловка. Защо
венерина мухоловка? С една дума, екстрактът й е най-
подходящата за различни цели растително базирана
субстанция, за лечението на хронични инфекции и
дегенеративни болести, които съм изпитал.“
Предупреждение: Не приемайте Карнивора, ако сте
бременна.
269
Котешки нокът (Una de gato)

Котешки нокът е растение
от амазонската тропическа гора,
което има два главни вида
(„Uncaria tomentosa” и “Uncaria
guianensis”). В САЩ виждате
главно “Uncaria tomentosa”, а в
Европа ще видите главно
“Uncaria guianensis.” Обикновено
наричан “una de gato” на
испански и “cat’s claw” на
английски, името идва от бодлите на листата на растението,
които изглеждат като ноктите на котка. Това чудотворно
растение, според индианският фолклор, е било използвано за
лечение на храносмилателни проблеми, артрит, възпаления,
язви и дори за лечение на рак. Тази част, която се използва
медицински, е кората на корена.
Въпреки че са практически неизвестни за САЩ до скоро,
ползотворните ефекти от котешкия нокът са били изучени в
изследователски лаборатории в Перу, Австрия, Германия,
Англия, Унгария и Италия през 70-те. Тези проучвания са
доказали, че имуномодулиращата билка е тази, която
увеличава нивата на белите кръвни клетки и стимулира
производството на ЕУ („естествени убийци“) клетки, Т-
лимфоцити и макрофаги. Четири определени алкалоиди
подпомагат фагоцитозата (буквално „яденето на клетки“),
когато белите кръвни клетки атакуват, увиват и отнасят
пакостливите клетки в тялото.
Котешкият нокът притежава забележителни лечебни
свойства и ползи за имунната система, както и излишество от
терапевтични приложения. Д-р Джулиан Уитакър докладва
използването на котешки нокът, заради неговите
имуностимулиращи ефекти при рак, помага за
270
предотвратяване на случаи на инфаркт и удар, намалява

кръвните съсиреци, и дивертикулит и Синдром на
раздразненото черво (IBS). Поради своите антивъзпалителни
свойства, котешкият нокът се използва за ревматоиден артрит
и остеоартрит. Съставките в кората и корените на котешки
нокът (наречени „хининово киселинни гликозиди“) блокират
производството от тялото на субстанции, наречени
„простагландини“ и „туморен некрозиращ фактор“ (TNF), който
причинява възпаление.
Котешкият нокът също изглежда, че има способност да
направи пробив при тежките чревни неразположения, които
други продукти на пазара не могат да достигнат. Д-р Брент
Дейвис нарича котешкият нокът „отварящият пътя“ заради
способността му да прочиства целия чревен тракт и неговата
ефективност при лечение на стомашни и чревни болести, като
болестта на Крон, синдрома на раздразненото черво, язви,
гастрит, дивертикулит и други възпалителни състояния на
червата, стомаха и вътрешностите. Според д-р Мери Д. Ийдс,
в нейната книга „Пълен наръчник на доктора за витамини и
минерали“: „Много единици химикали, които могат да се
открият в тази мощна билка, са били патентовани за употреба
при лечение на СПИН, рак, артрит и други болести. Обаче
използването на цялото растение може да бъде по-ефикасно
от всяка друга изолирана съставка.“
271
Кайен
Лютият плод на растението кайен (“Capsicum annuum”) се
използва като отлична кулинарна подправка от векове. Обаче
знаете ли, че освен гъделичкането на езика, кайен (люта
чушка) е вероятно най-ценната медицинска билка в
кралството на билките, не само за цялата храносмилателна
система, но и за сърцето и кръвоносната система? Кайенът
действа като катализатор и увеличава ефективността на други
билки; активното вещество в кайен се нарича „капсаицин“.
През 2004 година д-р Санджей К. Сривастава и колегите
му (Медицински факултет в университета Питсбърг) лекува
клетки на панкреаса с капсаицин и открива, че е нарушена
функцията на митохондриите и е предизвикана апоптоза
(програмирана клетъчна смърт) в канцерогенните клетки, без
да се повлияват нормалните клетки на панкреаса. Резултатите
от проучването били публикувани на 20 април 2005 година, в
издание на Innovations Report („Доклад за иновации“), в което
д-р Сривастава казва: „Нашите резултати показват, че
капсаицинът е ефективен антираков агент, причинява
апоптоза в раковите клетки и не води до забележими вреди за
нормалните клетки на панкреаса, считайки ефективната му
употреба като непознат досега химиотерапевтичен агент за
рак на панкреаса.“
В статия, публикувана в Ройтерс на 16 март 2006 година,
озаглавена „Лютата чушка убива раковите клетки на
простатата според проучване“, д-р Сорен Леман от
медицински център Cedars-Sinai и Медицински факултет на
UCLA (Калифорнийският университет) твърди: „Капсаицин има
абсолютен анти разпространителен ефект върху раковите
клетки на човешката простата при култивиране. Той подтиква
80% от простатните ракови клетки, растящи в мишките, да
извършат самоубийство в процес познат като апоптоза.“
Изследователи в Япония също показват, че кайен пиперът
272
може драматично да забави развитието на простатни тумори.

А ако борещите се с рака способности на кайен не са
достатъчни, ефектите му върху венозната структура и сърцето
не са нищо друго, освен чудотворни. Кайенът е изключително
питателен за сърцето и се знае, че спира инфаркт за 30
секунди. Ако искате да носите нещо в комплекта си за бърза
помощ за сърдечен удар, носете кайенова тинктура. Дори и
бутилка сос Табаско може да бъде достатъчно добра. Според
д-р Джон Р. Кристофър: „За 35 години практика и работа с хора
и преподаване, никога не съм загубил нито един пациент със
сърдечен удар при домашно посещение, и причината е, че
когато вляза (ако все още дишат) им изливам чаша чай от
кайен (лъжичка кайен в чаша топла вода) и за минути те са се
вдигнали на крака.“
Кайенът традиционно се използва за превъзмогване на
изтощение и възстановяване на енергия. Той е естествен
стимулант без заплашителните странични ефекти
(сърцебиене, хиперактивност или вдигане на кръвното
налягане) на повечето други стимулиращи агенти. Втрит в
кожата, кайенът е ефективно лекарство за ревматични болки и
артрит, поради това, което се нарича „ефект на контра
иритатора/раздразнителя“. Контра иритаторът е нещо, което
причинява раздразнение на тъканта, към която се приложи,
като така разсейва от първоначалното раздразнение (като
болки в ставите в случай на артрит).
Но това не е всичко. Кайенът може да изгради наново
тъканта в стомаха и перисталтичното действие в червата. То
цели елиминиране и асимилиране, особено на белтъчини. Има
и доказателство, предполагащо, че кайенът може да бъде
полезен за лечение на затлъстяването. Резултатите от една
проба показали, че консумацията на 10 грама чушка кайен с
храната помага за намаляване на апетита, докато резултатите
от друго разкриват, че кайен увеличава метаболизмът на
мазнините в диетата. Накрая, билкарите от векове ръсят кайен
пипер директно в пресни рани, за да ги стерилизират и да
спрат кървенето.
273
Ако трябва да бъдем честни, удивителните лечебни сили

на кайен са почти смайващи. Ясно е, че не трябва да се счита
за нищо друго освен „чудна билка“, която научно е доказала
стойността си! Според д-р Ричард Шулц: „Ако овладеете само
една билка в живота си, овладейте чушката кайен. Тя е по-
мощна от всяка друга.“
Десерти CocoChia & Шоколадов

чай Cocopure
Мисля, че е подходящо само за тази глава да включа две
вкусни шоколадови „закуски“. За да бъда честен, шоколадът е
една от най-неразбраните храни. Твърде често се счита за
нездравословно глезене, което и е, ако говорим за млечно-
шоколадови десерти, шоколадови бонбони, шоколадов
сладолед или шоколадов сироп. Обаче точно обратното важи,
когато ядете или пиете чист какаов екстракт. Вярвате или не,
чистите какаови продукти са с много съставки,
предотвратяващи рак.
Знаете ли, че много от най-популярните „здравословни“
енергийни десерти на пазара са по всяка вероятност точно
толкова лоши за здравето ви, колкото и обикновените сладки
десерти? Много енергийни десертчета съдържат
пастьоризирано мляко и соев белтък, две храни, които могат
да нанесат забележителна вреда на тъканите всеки един път,
когато ги ядете. Обаче има едно десертче, което е точно
толкова добро за вас, колкото е и вкусно: десерти CocoChia
(КокоЧиа).
Тези десерти доставят четири мощни „суперхрани“ (сурово
какао, кокос, семена от чиа и бадеми) в имаща страхотен вкус,
удобна форма. А съставките са 100% органични.
Необработените цели семена чиа осигуряват стабилен,
бавногорящ източник на енергия, докато органичният кокос
дава крайно необходими мазнини за нуждите на тялото.
274
Органично сурово бадемово масло, микрокапсулирани

пробиотици, протеин на кафяв ориз не-ГМО, Therasweet (вид
подсладител) и органично какао, са приблизителният списък
от здравословни съставки, осигуряващи отлично хранене и
страхотен вкус без добавена захар или алкохол.
Десертчетата CocoChia са с високо съдържание на фибри
и без глутен, което ги прави добър избор за много хора, които
имат храносмилателни проблеми. Те са с ниско съдържание
на калории и имат нисък гликемичен рейтинг, правещо ги
добър избор за тези, които търсят нещо за похапване и
поддържат своето идеално тегло, и тези, които имат проблеми
с регулирането на нивата на кръвната захар и инсулиновите
нива.
Всяка чаша CocoPure има 4000 милиграма концентрирано
какао, но това не е всичко. В допълнение, здравословните
ползи от какаото са още по-обогатени от добавянето на
ресвератрол, зелен чай и разтворими фибри. Тази уникална
комбинация от хранителни вещества поддържа сърдечно-
съдовото здраве, артериалното здраве, увеличеният кръвен
поток, храносмилателното здраве и имунната система. Това е
великата напитка „за вечерно време“.
275
Коензим Q10
По-известен като коензим Q10 (CoQ10), „убиквинонът“ е
подобна на витамин субстанция, намираща се във всяка
клетка на тялото, която се преобразува в ефективен
антиоксидант („убиквинол“) и е жизненоважен за
произвеждането на енергия. Няма съмнение, че ако сте над 30
години, трябва да приемате добра „убиквинол“ CoQ10 добавка
всеки ден, тъй като производството на тялото на CoQ10
намалява с възрастта, както и способността да го превръща в
убиквинол.
Когато започнете да
приемате правилната CoQ10
добавка под формата на
„убиквинол“ и в правилната
CoQ10 доза, ще почувствате
разликата в енергията и
издръжливостта си веднага.
Една добра CoQ10 добавка
захранва производството на
енергия на всяка една клетка
в тялото ви, като съдейства за произвеждането на аденозин
трифосфат (АТФ) в митохондриите. Тази подобрена енергийна
производителност от CoQ10 терапията се е доказала като
доста ценна при лечение на неврологични болести като
Паркинсон, множествена склероза, амиотрофична латерална
склероза (болестта на Лу Гериг), Алцхаймер, болестта на
Хънтингтън и сърдечен удар.
Ако приемате статинови лекарства, една добра CoQ10
добавка е дори още по-важна, защото статиновите лекарства
лишават тялото ви от запасите на CoQ10. А без адекватен
запас от CoQ10, сърцето не може да функционира правилно.
Професорът в университета в Тексас и биохимик, д-р Карл
Фолкърс, окуражава кардиологът, д-р Петер Х. Лангсжоен, да
276
използва CoQ10 за лечение на конгестивна сърдечна

недостатъчност, с голям успех. Според д-р Лангсжоен:
„Клиничният опит с CoQ10 е нищо друго освен драматичен.
Разумно е да вярваме, че цялата медицинска област трябва
да се преоцени в светлината на това растящо знание. Само
сме потърсили по повърхността на биомедицинските и
клинични приложения на CoQ10, и свързаните области по
биоенергетика и химията на свободните радикали.“
През 70-те д-р Фолкърс е следвал лечебният курс на шест
ракови пациенти, които приемат CoQ10 за конгестивна
сърдечна недостатъчност. Четирима от тях имали рак на
белите дробове и двама имали рак на гърдата. Всички шест
изпитали ремисия на рака, в следствие на CoQ10 терапията.
Фолкърс убедил един от финансовите си спонсори, който бил
развил „терминален“ малък клетъчен карцином на белия дроб
с широко разпространена метастаза, да опита CoQ10. Дадено
му било по-малко от година да живее. След една година
използване на CoQ10, той нямал признак за метастази и бил
все още жив, дори 15-години по-късно! Единствената терапия,
която получил, била употребата на 500 милиграма CoQ10. Д-р
Фолкърс, който починал през 1988 година, препоръчвал на
пациенти с тумори употребата на 500 милиграма CoQ10
дневно.
При проучване на университета Скрантън в Пенсилвания,
учени открили, че ежедневното лечение с локален лосион
CoQ10 осигурява антиоксидантна защита за кожата както на
млади, така и на обекти на средна възраст. Интересното е, че
крайният стадий на СПИН се свързва със забележителен
дефицит на CoQ10.
Един отличен начин да се подобри абсорбирането на
CoQ10 е да се сложат капсули в чаша горещ чай. А тъй като
мазнините също подобряват абсорбирането, добавете чаена
лъжичка кокосово масло към този чай.
277
Колоидно сребро
Колоидното сребро е разтвор от изключително фини
(субмикроскопични) частици от чисто сребро, суспендирано
във вода от положителен електрически заряд на всяка
частица. Частиците остават суспендирани в разтвора, защото
тези позитивно-заредени частици се отблъскват една от друга
с по-голяма сила от гравитацията. Като мощен гермицид,
среброто е забележителен метал с това, че не е токсичен за
човешкото тяло, но смъртоносен за над 650 болестотворни
бактерии, вируси, гъбички, паразити и плесени. Ежедневното
поглъщане на колоидно сребро е като да имате „втора имунна
система“.
Спомням си как дядо ми казваше, че са слагали сребърни
долари в млякото, за да го запазят свежо по-дълго, преди да
имат хладилници. Добре известно е, че древните гърци са
знаели медицинската стойност на среброто. Те осъзнали, че
семействата, които използват сребърни прибори, рядко се
разболявали и имали малко инфекции. Това знание се
предавало на крале, императори, султани и техните семейства
и членове на кралските им дворове. Те ядяли от сребърни
чинии, пиели от сребърни чаши, използвали сребърни прибори
и складирали храната си в сребърни съдове.
Като резултат от тази употреба, среброто се олющва и
смесва с техните храни и напитки. Като общо правило, те били
много по-здрави, отколкото селяните, които ядяли ястия
направени в глинени изделия и прибори направени от желязо.
Затова кралските особи били известни като хора „със синя
кръв“, тъй като тяхната кожа имала синьо-сиви нюанси от
натрупването на микроскопични следи от чисто сребро. От там
се ражда и фразата „роден със сребърна лъжица на устата
си“.
278
Докато изучавал регенерирането на крайници, гръбначни

стълбове и органи в края на 70-те години, д-р Робърт О.
Бекър, автор на „Телесното електричество“, открил, че
сребърните йони благоприятстват растежа на кости и убиват
околните бактерии. Издание от март 1978 година на Science
Digest, в една статия, „Нашият най-могъщ борец с микроби“,
съобщава: „Благодарение на отварящо очите изследване,
среброто се явява като чудо на модерната медицина.
Антибиотикът убива вероятно половин дузина различни
болестни организми, но среброто убива към 650.
Съпротивителни елементи не успяват да се развият. Още
повече, среброто е фактически нетоксично.“ Статията
приключва с цитат на д-р Хари Марграф, биохимик и първи
изследовател на среброто: „Среброто е най-добрият всеобщ
борец с микробите, който имаме.“
Как работи? Присъствието на колоидно сребро близо до
вирус, гъбичка, бактерия или какъвто и да било друг
едноклетъчен патоген, изважда от строя неговият ензим за
кислороден метаболизъм. С други думи, то прави негоден
„химическия бял дроб“ на патогена, така че да не може да
диша. За няколко минути, патогенът се задушава и умира и се
изчиства от тялото чрез имунната, лимфната и отделителната
система. За разлика от фармацевтичните антибиотици (които
унищожават полезните бактерии и ензими), колоидното сребро
избирателно се цели в патогени и оставя здравата тъкан.
Прието орално, колоидното сребро се абсорбира от устата
в кръвния поток и тогава се транспортира бързо до телесните
клетки. Жабуркането на разтвор под езика кратко преди
гълтане може да приключи с по-бързо абсорбиране. До три
или четири дни, среброто може да се натрупа в тъканите
достатъчно, за да започнат ползите. Колоидното сребро се
отделя от бъбреците, лимфната система и червата. Преди
1938 година колоидното сребро било използвано от лекари
като общоприето антибиотично лечение и се считало за
„новаторско“ лечение за множество неразположения. Не е
учудващо, обаче, че Биг Фарма се нанесоха и предизвикаха
279
колоидното изследване да се загърби в полза на финансово

изгодните лекарства.
Друг отличен сребърен продукт (но много по-скъп),
съдържащ „наночастици“ е MesoSilver (МезоСребро).
Куркумин (Куркума)
Куркумата (къри) е известна като „златната подправка на
живота“ и се използва в индийската кухня от хиляди години.
Всъщност, невъзможно е да мислите за индийската храна без
куркума. Куркуминът, активна съставка в куркумата, има
няколко борещи се с рака свойства. Скорошно проучване
откри, че куркуминът може всъщност да възстанови ДНК, която
е била увредена от радиация. Това са много добри новини,
защото човек не може да избегне всички източници на
радиация. Според учени от университета в Чикаго, куркуминът
потиска провокиращите рак бактерии, свързани с гастричен
рак и рак на дебелото черво. (Magad GB, Антираково
проучване, ноември - декември 2002 година)
А друго антираково свойство на куркумина е, че е мощен
антиоксидант. Затова може да предпази телата ни от свободни
радикали, които увреждат ДНК. Ето защо куркумата (която
съдържа куркумин) може да се използва за съхранение на
храни. Тестове в Германия, докладвани в Журнала по
Фармация и Фармакология през юли 2003 година, разкриват,
че „всички части от приготвеният екстракт от куркума са
показали очевидно антиоксидантно действие“. Екстрактът от
куркума се приема като по-ефикасен от чесън, котешки нокът
и масло от сьомга.
На 27 януари 2007 година, в брой от „Журнал по Клинична
Имунология“, учени в раковият център М. Д. Андерсън в
Хюстън казват: „Куркуминът може да потисне стартирането на
тумор, увеличаването му и метастазата. Фармакологично,
куркуминът се счита за безопасен. Човешките клинични опити
280
не свидетелстват за ограничение на дозата за токсичността,

когато се предписват дози до 10 гр/ден. Всички тези
проучвания предполагат, че куркуминът има огромен
потенциал в превенцията и терапията за рак.“ (Aggarwal, BB и
т.н., Антираково проучване, януари - февруари 2003)
А в юнско издание на „Молекулярна медицина“,
изследователи от Медицинският факултет в Харвард
публикуват техните открития, че куркуминът потиска
ангиогенезата (образуването на нови кръвоносни съдове),
чиито тумори се грижат един за друг, докато се
разпространяват.
Куркуминът може също да предпази клетките от зено-
естрогени, защото може да спадне към същият рецептор като
естрогена или имитиращите естроген химикали. В проучване
на човешките клетки на рак на гърдата, куркуминът преобръща
назад растежа, причинен от определена форма естроген на
98%, както и растежа причинен от ДДТ (дихлоро-дифенил-
трихлороетан) на 75%. Куркумата се счита за „храна за
кожата“ в Индия и други култури хиляди години наред, поради
факта, че пречиства кожата, помага за поддържане на
еластичността, грижи се за кожата и балансира ефектите на
кожната флора. Няколко изследвания на животни са
демонстрирали, че куркумата възпрепятства растежа на
разнообразни бактерии, паразити и патогенни гъбички.
Тъй като куркуминът се съдържа в подправката куркума, а
куркумата е основна съставка в кърито, може да се насладите
на защитните предимства на куркумина просто като добавите
подправката къри в храните си. Ако комбинирате куркумин с
черен пипер, той умножава ефективността на куркумина 1000
пъти. Прави я най-мощната „естествена химиотерапия“, която
можете да изпитате някога. По думите на Майк Адамс: „Ако
ядете къри и пипер, и добавите малко броколи, за следващите
48 часа тялото ви ще унищожава ракови тумори по-добре от
всяка химиотерапия позната на модерната наука!“
281
Ехинацея
Ехинацея е една от билките с
най-полезни ефекти за човешкото
здраво. Също известна като
„американско конус цвете“, тя е
била използвана от древни
времена от кореняците
американци за предпазване или
лекуване на чести здравословни
проблеми (като настинка и грип) и
също като антидот за ухапвания от змии, и отровни
ужилвания.
През 30-те д-р Жерард Мадаус (немски учен) провел
подробни изследвания върху тази „чудотворна билка“ и
открил, че потенциалът й идва от внушителният списък
съставки, включително витамини А, С и Е, и голям брой
хранителни минерали (мед, желязо, калий и йодин). Също е
богата и на антиоксиданти и други полезни елементи (масла,
алкиламиди, полизахариди, феноли и флавоноиди).
Ехинацеята стимулира и заздравява нашата имунна
система, като активира белите кръвни клетки, особено
макрофагите, лимфоцитите и Т-лимфоцитите. Тя забавя (и
дори предотвратява) образуването на ензим наречен
„хиалуронидаза“, намиращ се в отровата на влечугите, и
функциите чрез разтваряне на защитната подобна на гел
субстанция около човешките клетки. Хиалуронидазата също се
използва от други опасни бактерии за разтваряне на
съединителната тъкан в нашето тяло и за проникване по-
лесно и по-дълбоко в телата ни, но ехинацеята предотвратява
формирането им.
Ехинацеята е силен естествен антибиотик; бори се с
инфекции, предпазва от възпаление, а може също да увеличи
производството на интерферон (важна част от отговора на
282
тялото за вирусни инфекции). През 2007 година д-р Крег

Коулман (Фармацевтичен факултет на университета
Кънектикът) докладва, че комбинирането на ехинацея и
витамин С намалява случаите на настинки с 86%, а само
ехинацеята намалява настинките с 65%.
Елагинова киселина
Елагиновата киселина е естествено образуваща се
субстанция, намираща се в почти 50 различни плодове и ядки
(като червени малини, ягоди, боровинки, грозде, нарове и
орехи). Принадлежи на семейство фитонутриенти, наречено
„танини“ и се разглежда като отговорна за важна част от
антиоксидантното действие на тези плодове и ядки.
„Елагитанините“ са продукти, които съдържат елагинова
киселина в естествената си форма. За този раздел ще
използвам термините като взаимозаменяеми.
Раковият институт Холингс (Hollings) към университета в
Южна Каролина е провел 9-годишно (двойно-сляпо) проучване
на 500 пациенти с рак на шията. Изследването, публикувано
през 1999 година, показало, че елагиновата киселина спира
митозата (клетъчното делене) за 48 часа и предизвиква
апоптоза (естествена клетъчна смърт) за 72 часа, за раковите
клетки на гърдите, панкреаса, кожата, дебелото черво,
хранопровода и простатата.
В допълнение към предотвратяването на митоза и
предизвикването на апоптоза, елагиновата киселина също
предпазва от свързване на карциногените с ДНК и укрепва
съединителната тъкан. Елагиновата киселина се счита и за
ефикасно антибактериална и противогъбична, и предпазва
черния дроб. Европейски медицински проучвания също
демонстрират, че елагиновата киселина намалява случаите на
родилни дефекти, благоприятства лекуването на рани и
намалява сърдечните болести.
283
Д-р Даниел Никсън от Медицинският университет в Южна

Каролина изучавал елагитанините (от малините) от 1993 до
1996 година и публикува следните резултати и наблюдения:
• Клетките на рака на шията (HPV), изложени на
елагитанини от червени малини, преживяват апоптоза.
• Елагитанините водят до „фаза G1” на раковите клетки,
като така възпрепятстват и спират митозата (деление
на ракови клетки).
• Елагитанините предотвратяват от унищожение на ген
P53 от раковите клетки.
• Тестовете разкриват сходни резултати за раковите
клетки на гърдите, панкреаса, гърлото, кожата,
дебелото черво и простатата.
Според британски научни изследователи, червените
малини също предпазват от сърдечни болести, тъй като
съдържат естествена форма аспирин, наречен „салицилат“.
Билкарите също вярват, че елагитанините са ефективни при
лечение на диария и гадене.
284
Етерични масла & мазнини

Двете етерично мастни киселини (ЕМК/EFA) са
линоленовата киселина (ЛК/LA), омега-6 мазнина и алфа-
линоленовата киселина (АЛК/ALA), омега-3 мастни киселини.
Зеленчуците и ядките (царевица, див шафран, памучно семе,
фъстъци и соеви зърна) са с най-
високо съдържание на омега-6
мастни киселини. ЛК е основна
омега-6, която един здрав човек
ще превърне в гама-линоленова
киселина (ГЛК/GLA). Други омега-
6 включват конюгирана
линоленова киселина (КЛК/CLA),
дихомо-гама линоленова
киселина (ДЛГК/DGLA) и арахидонова киселина (АК/AA).
Океанската риба (като сьомга, тон и скумрия) и определени
ядки/семена (като лененото семе и орехите) са с най-високо
съдържание на омега-3 мастни киселини. АЛК е основна
омега-3, която здрав човек може да превърне в
ейкозапентаенова киселина (ЕПК/EPA) и по-късно – в
докозахексаенова киселина (ДХК/DHA) и докозапентаенова
киселина (ДПК/DPA).
Доброто здраве изисква правилно съотношение на омега-
6 и омега-3; идеалното съотношение е около 2:1. И двете
етерични мастни киселини са в изобилие при зелените
растения, консумирани от скитащи се животни, осигуряващи
почти равни пропорции на тези ЕМК. Например, маслото от
конопено семе има оптимален баланс между омега-3 и омега-
6. Преди въвеждането на зърнените реколти като храна,
добитъкът е пасял тучни зелени треви, които осигуряват пълна
и балансирана диета и допринасят за здравословен растеж
без излишно производство на мазнини. В светлината на този
факт, важно е да се уверите, че ядете само месо от животни,
които се хранят с трева, тъй като тяхното месо има
285
перфектното съотношение между омега-6 и омега-3 мазнини и

е богато на КЛК. Много проучвания са показали, че КЛК се
бори с рак при лабораторни животни. Животните, които
естествено пасат, имат от 3-5 пъти повече КЛК, отколкото
животни угоявани на зърнени храни.
Привидно, КЛК приличат на линоленовата киселина, но
изглежда имат обратни ефекти. Докато прекаленото изобилие
на линоленова киселина благоприятства растеж на тумор, КЛК
го блокира. Всъщност, КЛК може бе е един от най-ефикасните
борци с рак. При скорошно проучване се открива, че
храненето на плъхове с малки количества КЛК свива
бозайническите тумори с 45%. Учени добавят много малки
количества КЛК, за да може да растат клетките на рак на
гърдата в култура. До 8-ия ден, КЛК убива 93% от клетките.
Група финландски изследователи откриват, че жени, които са
консумирали най-много КЛК, имат 60% по-нисък риск от рак на
гърдата, отколкото други жени. КЛК също стимулира имунната
система, подобрява инсулиновата чувствителност, подобрява
нивата на кръвни липиди, подобрява телесната маса без
тлъстини в съотношенията на мазнини и няма известни
практически нива на токсичност.
Модерните фермерски практики са довели до стабилно
намаляване на количеството КЛК, доставено чрез диетата
през последния половин век. Днешните млечни продукти имат
само около 25% от съдържанието на КЛК, което са имали през
1960 година. Може да се твърди, че ракът, сърдечните
болести, диабетът и епидемиите на затлъстяване, които сега
изпитваме, в мнозинството си се дължат на западането на КЛК
в диетата. За нещастие, ако отидете до супермаркета, за да
купите говеждо, ще получите говеждо, което е било хранено
със зърнени култури. Като резултат съотношението на омега-3
към омега-6 ще бъде напълно повредено и няма да можете да
получите съдържанието на КЛК, което би имало от хранено с
трева говеждо.
286
По мое мнение, кокосовото масло е най-здравословното

масло; една от най-внушителните характеристики на
кокосовото масло е, че е изключително богато на лауринова
киселина (около 50% от обема). Единственият друг богат
източник на лауринова киселина, намиращ се в природата, е в
млякото от човешките гърди. Огромно количество изследвания
са установили фактът, че лауриновата киселина се използва от
хората за унищожаване на вируси и различни патогенни
бактерии и микроби, като например кваси, гъбички, бактерии,
паразити и плесени.
Според Мери Ениг, водещ експерт в САЩ относно
мазнини: „Кокосовото масло има уникална роля в диетата,
като важна физиологически функционална храна. Здравните и
хранителни ползи, които могат да се извлекат от
консумирането на кокосово масло, са били признавани в много
части от света векове наред... кокосовото масло осигурява
източник на антимикробни липиди за индивиди със засегнати
имунни системи и не благоприятства мазнините по отношение
на химична карциногенеза.“
Кокосовото масло не съдържа трансмазнини и около 2/3
от наситените мазнини в кокосовото масло са съставени от
средноверижни мастни киселини (СВМК/MCFA). Точно
обратното, най-често срещаните масла от растения и семена
се съдържат от дълговерижни мастни киселини (ДВМК/LCFA),
които напрягат панкреаса и черния дроб и се складират в
тялото главно като мазнини и втвърдяват артериите с
холестерол. СВМК в кокосовото масло имат антимикробни
свойства, полезни са за имунната система, лесно се
храносмилат за бърза енергия и спомагат отслабването. Точно
така... яденето на кокосово масло ще ви помогне да
отслабнете!
50% от американците са с наднормено тегло. Едно от
основните предимства на кокосовото масло заляга в
способността му да стимулира метаболизма. Още през 30-те,
д-р Уестън Прайс (зъболекар) пътува из Южния Атлантически
океан, разглеждайки традиционните диети и техният ефект
287
върху денталното и цялостно здраве. Открил, че тези,

хранещи се на диети с високо съдържание на кокосови
продукти, са здрави и стегнати, въпреки високата
концентрация на мазнини в диетата им. Тогава през 40-те,
фермери открили (случайно), че когато се опитат да използват
евтиното кокосово масло, за да угоят добитъка си, не ставало!
Вместо това, кокосовото масло карало животните да слабеят!
От тогава, много изследвания на животни и хора показали, че
заместването на ДВМК със СВМК предизвиква както намалено
телесно тегло, така и намален процент телесни мазнини. Така
че, чрез промяна на мазнините в диетата си от ненаситени
ДВМК, които се намират в масла от растения и семена, в
СВМК в кокосовото масло, ще отслабвате!
Всички сме чували за реторичният въпрос дали
наситените мазнини са нездравословни, но това е абсолютна
глупост. Наситените мазнини в кокосовото масло всъщност
подобряват здравето. Как е започнал този слух? Ами, базиран
е бил на грешни проучвания, направени преди почти 50
години. Проучванията използвали хидрогенирано кокосово
масло и митът бил увековечен от индустрията за зеленчукови
масла (подпомогната от FDA) още през 80-те. Фактът е, че
всички хидрогенирани масла са лоши, тъй като са били
химически изменени. Но върджин (девственото) кокосово
масло е чудесно за човешкото тяло. Това е единственото
кокосово масло, което ние консумираме. Всъщност,
използваме толкова много кокосово масло, че купуваме по
един галон всеки път! Според д-р Брус Файф: „кокосовото
масло е най-здравословното масло на земята.“
Зехтинът е единственото зеленчуково масло, което може
да се консумира свежо пресовано и е най-известният източник
на омега-9, също познат като олеинова киселина. Полезните
здравословни ефекти на зехтина се дължат както на високото
му съдържание на мононенаситени мастни киселини, така и на
неговото високо съдържание на антиоксиданти. Проучвания
показват, че зехтинът предлага защита срещу сърдечни
болести чрез контрол на LDL („лошите“) холестеролови нива,
288
докато се повдигат HDL („добрите“) нива. Никое друго

естествено произведено масло няма толкова голямо
количество мононенаситени мастни киселини, колкото
зехтинът. Използваме зехтин през цялото време, в салатни
дресинги и в зеленчукови смеси.
Когато купувате зехтин, бихте искали да придобиете
екстра върджин зехтин с високо качество. Маслото, което идва
от първото „пресоване“ на маслината е студено пресовано
(извлечено без използване на топлина или химикали), е
наградено със статус „екстра върджин“. Това е най-доброто
масло, защото е обработвано по-малко, като така е по-близко
до естественото си състояние и съдържа по-високи нива на
антиоксиданти, витамин Е и феноли. Обаче, докато трябва да
включите зехтина като здравословна част от диетата си, то не
трябва да готвите със зехтин, тъй като топлината може да
повреди мастните киселини и да създаде токсини, наречени
акриламиди. Ако ще готвите с масло/олио, използвайте
кокосово масло, тъй като то не преминава през токсично-
химикалени промени, когато се нагрее. Обичаме да правим
пържени картофки с кокосово масло, а Шарлийн също прави
наистина страхотни пържени зелени домати с това масло.
Авокадото е превъзходен източник на мастни киселини,
особено омега-3 и омега-9. Според покойния д-р Робърт
Аткинс, „авокадотата не са само питателни, те са укрепващ
сърцето, борещ се с рака плод, който предлага ненадминати
здравословни предимства.“ Не само авокадотата са богат
източник на омега-6 олеинови киселини, които са показали, че
предлагат забележителна защита срещу рак на гърдата, но
тези плодове също съдържат най-високо количество от
каротеноидния лутеин от всички често консумирани плодове,
както и малки количества от свързаните каротеноиди
(зеаксантин, алфа-каротин и бета-каротин), плюс
забележителни количества токофероли (витамин Е).
В лабораторно изследване, публикувано в брой от януари
2005 година, на Журнал на хранителна биохимия, екстракт от
авокадо, съдържащ каротеноиди и токофероли, е потиснал
289
растежа и на андроген-зависимите и андроген-независимите

клетки на рака на простатата. Обаче, когато изследователите
се опитали да подложат простатните ракови клетки само на
лутеин, единичният каротеноид не предотвратил растежа и
умножаването на ракови клетки.
Не само цялата матрица от каротеноиди и токофероли в
авокадото е необходима за способността му да убива
простатни ракови клетки, но изследователите забелязали и, че
забележителното количество мононенаситени мазнини в
авокадото играят важна роля. Каротеноидите са липидно
(мастно)разтворими, което значи, че трябва да присъстват
мастни киселини, за да се абсорбират биоактивните
каротеноиди в кръвния поток.
Чесън
Има повече написано за чудесните предимства на чесън,
отколкото за всеки друг познат източник на храна. Историята
му датира още от преди 3500 години. Хипократ, бащата на
медицината, бил първият, който написал, че чесънът е
отлично лекарство за премахване на тумори. Скорошни
проучвания на чесъна показват, че той убива насекоми,
паразити, лоши бактерии и гъбички. Той също елиминира
различни тумори, намалява нивата на кръвна захар, намалява
вредните мазнини в кръвта и предотвратява запушването на
артерии. Изследователи са показали, че алицинът (органична
съставка, която дава на чесъна неговият аромат и вкус)
действа като много ефикасен антиоксидант.
Било е открито, че диалил дисулфид в чесъна намалява
образуването на карциногени в черния дроб. (Проучване на
Рака, 1988 г., 23-48) Д-р Суджата Сундарам, изследовател в
щатски университет Пенсилвания, открил, че диалил
дисулфидът кара човешките туморни клетки на рака на
червата да се смалят и да умрат, когато се трансплантират в
мишки.
290
Интересно е да се отбележи сходството между диалил

дисулфид и диметил сулфид (ДМСО/DMSO). Според д-р
Дейвид Грег: „И двете съдържат една молекула сяра с
прикрепени две органични молекули. В случаят на
диметилсулфида са прикрепени две метилни групи (CH3), а в
случая на диалил сулфида са прикрепени две алилни групи
(C3H5)... Има установено равновесие между диметилсулфида
(без прикрепен кислород), ДМСО (един кислород, прикрепен
към сярата) и МСМ (два кислорода, прикрепени към сярата).
Заради това равновесие, този набор от молекули може да
действа като ефективна транспортираща кислород система.
Тъй като диалил сулфидът е много сходна молекула и същите
връзки ги има и със сярата, би
се очаквало да се държи по
подобен начин и изглежда е
така. Това би предположило, че
един от главните антиракови
приноси на диалил сулфида (и
по този начин на чесъна) е да
засили транспортирането на
кислород към раковите клетки.“
Първият научен доклад,
който изучава чесъна и рака, бил направен през 50-те. Учени
инжектирали „алицин“ (активна съставка на чесъна) в мишки,
страдащи от рак. Мишките, получили инжекцията, оцелявали
три пъти по-дълго, отколкото останалите мишки. Много
проучвания показали, че „алил сярата“ (друга активна
съставка на чесъна) е ефективна при предотвратяване
развитието на рак и тумори. В допълнение, ажоенът, друга
главна съставка на чесъна, е показал, че предизвиква
апоптоза в човешките клетки на левкемия. (Дирш ВМ/Dirsch
VM и пр., Молекулярна Фармакология, март 1998 г.)
Чесънът съдържа и германий, който е мощен съдържащ
сяра антиоксидант. Германиумът не само подсилва
окисляването, но и заделя кислород, тъй като челира токсични
метали като живак, олово и кадмий от тялото ви. Показал е, че
291
възстановява нормалната функция на лимфоцитите (Т-

лимфоцити, В-лимфоцити и NK клетки) и стимулира
производството на антитела. Ядем чесън в почти всичко –
дипове, салатни дресинги, сосове, супи, сандвичи, вие го
назовете. Но запомнете... готвенето убива свойствата за борба
с рак на чесъна. Има записани случаи, когато ракът е бил
преборен само с добра детоксифицираща програма и чесън.
Ето мощна антиракова смес: разбъркайте малко джинджифил,
лук, сурово броколи и чеснов сок. Ако можете да понесете
вкуса, това е една от най-ефикасните борещи се с рак смеси
налице.
Джинджифил
Ароматен, остър и
пикантен, джинджифилът
добавят специален аромат и
вкус към пържени зеленчуци и
много други плодови и
зеленчукови ястия.
Предимствата на джинджифила
като лечебна храна са добре
познати в Азия, където често се
нарича „универсалното лекарство“. Джинджифилът се
разглежда като отличен „карминатив“ (субстанция, която
отпуска и успокоява чревния тракт).
Джинджифиловото противоповръщащо действие се е
показало като много полезно при намаляването на гаденето и
повръщането при бременност. Ефективността на
джинджифила като храносмилателна помощ се дължи в
голямата степен на неговите активни фитонутриенови
съставки: „гингероли“ и „шоганоли“. Тези субстанции помагат
да се неутрализират стомашните киселини, увеличават
секретирането на храносмилателни сокове (стимулиращи
апетита) и тонизират мускулите на храносмилателния тракт.
292
Но това не е всичко. Както гингеролите, така и шогаолите са

показали, че се борят с рак.
Гингеролите са фитонутриенти, отговорни за характерния
вкус на джинджифила. Научно изследване е показало, че
гингеролите имат антибактериални свойства да възспират
растежа на „хеликобактер пилори“, свързан с развитието на
рак на стомаха и дебелото черво и потискат растежа на
човешки колоректални карциноми. Лабораторни
експерименти, представени от д-р Ребека Луи (и колеги от
университета Мичиган) на 97-то Годишно събрание на
Американската Ракова Асоциация, показват, че гингеролите
убиват раковите клетки на яйчниците чрез предизвикване на
апоптоза (програмирана клетъчна смърт) и фагоцитоза
(самосмилане).
В проучване от 2007 година, публикувано в Журнала по
Земеделие и Хранителна Химия, д-р Чунг-И Чен (и колеги от
Американското Химическо Общество) представя убедителни
доказателства, че шогаолите на джинджифила ефективно
предизвикват апоптоза при раковите клетки. Изследване на
университета Рътджърс по-късно тази съща година, подкрепя
борещите се с рак свойства на шогаолите и гингеролите.
Джинджифилът е показал, че намалява слепяването на
кръвните тромбоцити и може да намали рискът от
атеросклероза. Той е забележителен източник на манган,
магнезий, калий, мед и витамин В6. Джинджифилът е една от
най-здравословните храни в света, която се консумира свежо
настъргана, изсушено смелена или като чай. Запомнете, че
фитонутриентите в джинджифила са чувствителни към
топлина, така че за максимална ефективност, трябва да ядете
свеж корен от джинджифил и/или да приемате
джинджифилова добавка (като джинджифилов корен на прах
или екстракт от джинджифил).
Миналата година си кореспондирах с мъж на име Бил,
бивш раков пациент на Фаза IV, който излекувал рак с
джинджифил. За 70-кг човек, Бил препоръчва приемане между
293
четири и шест грама джинджифилов корен на прах на ден.

Джинджифиловият корен трябва да се приема за един до три
дни. Неговите точни думи са: „Преди съм използвал
джинджифилов корен на прах в капсули от 500 мг за разстроен
стомах. Но тогава се опитах успешно с по-висока доза от
написаната на опаковката вместо антибиотик. Когато ракът на
простатата се разпространи и блокира черният ми дроб,
опитах джинджифил. Взимах си до шест капсули, четири пъти
на ден. Бях голям късметлия. Проработи!“
Женшен
Женшенът е вероятно най-известната китайска билка и
най-всеобщо признатото растение, използвано в
традиционната медицина. Животоудължаващите свойства на
женшена първо са били описани около 500 г. сл. Хр. в китайски
медицински учебник от Шенонг, и различни негови форми са
били използвани в медицината хиляди години наред. Двата
най-често срещани типа женшен са „панакс гингсенг/женшен“
(или азиатски, корейски и китайски женшен) и „панакс
куинкуефолиус“ (или американски, канадски и
северноамерикански женшен). Думата „панакс“ произлиза от
гръцката дума „панацея“, която значи „лекуващо всичко“ -
ползите на женшена са такива.
Женшенът е често използван като адаптоген, което значи,
че нормализира физическото функциониране, в зависимост от
какво се нуждае индивидът. Например, ще намали високото
кръвно налягане, но ще повдигне ниското кръвно налягане.
Женшенът е също ефективен в борбата с рак, диабет, стрес и
изтощение. Тези ефекти се отдават главно на група вещества,
наречени „гинсенозиди.“
При проучване, проведено от д-р Тайк-Ку Юн (и колеги),
публикувано в Международния Журнал по Епидемиология от
юни 1998 година, консумацията на женшен води до 67%
намален риск от рак на стомаха и 70% за рак на белите
294
дробове. Животински проучвания показват, че женшенът

стимулира производството на интерферони и увеличава
действието на NK (“natural killer”/“естествен убиец“) клетките.
Според доклад, публикуван от Китайски Медицински Журнал,
гинсенозидите в женшена се борят в рака чрез предпазване на
ангиогенеза (създаване на нови кръвоносни съдове),
предизвикване на апоптоза (нормална клетъчна смърт) и
предотвратяване на метастаза (разпространение) и
пролиферация на рака.
Други китайски проучвания сочат, че гинсенозидите също
увеличават синтезът на белтъчини и действието на
невротрансмитерите в мозъка, като така женшенът се
използва за възстановяване на паметта и увеличаване на
концентрацията и познавателните способности. Допълнително
проучване показва специфични ефекти, които подкрепят
централната нервна система, функцията на черния дроб,
функцията на белия дроб и кръвоносната система.
Глутатион
Според д-р Марк Хайман: „[Глутатионът] е една от най-
важните молекули, от които се нуждаете, за да сте здрави и да
предотвратявате болести – и все пак сигурно никога не сте
чували за него. Той е тайната на предотвратяване на
стареене, рак, сърдечна болест, деменция и още, и е
необходим за лечение на всичко - от аутизъм до Алцхаймер.
Има повече от 89,000 медицински статии за това – но докторът
ви не знае как да нарече епидемния дефицит на тази критична
даваща живот молекула... Какво е това? Говоря за майката на
всички антиоксиданти, главният детоксификатор и маестрото
на имунната система: глутатионът.“
Технически, „глутатион системата“ се състои от глутатион,
глутатион пероксидаза (Gpx) и глутатион редуктаза (GR). За
целите на този раздел от книгата, ще използвам терминът
„глутатион“ като обобщен термин, отнасящ се или за цялата
295
глутатион система или за съставните й части, в зависимост от

контекста. Глутатионът се произвежда по естествен начин в
тялото, особено в черния дроб, и е съставен от три
аминокиселини: цистеин, глутаминова киселина и глицин. N-
ацетилцистеинът (NAC) е биологичен прекурсор на амин
киселината цистеин, която, на свой ред, е прекурсор на
глутатиона.
По думите на д-р Хайман: „Глутатионът е критичен по
една проста причина: Изхвърля антиоксидантите. Виждате ли,
да се разправяте със свободни радикали, е като да държите
горещ картоф. Те се предават от витамин С на витамин Е на
липоевата киселина и тогава накрая на глутатионът, който
охлажда свободните радикали и изхвърля останалите
антиоксиданти. След като това се случи, тялото може да
„намали“ или да регенерира друга защитна глутатионова
молекула и се връщаме пак на работа“. Глутатионът е също
жизненоважен за синтеза и поправянето на ДНК, синтеза на
белтъчини и мазнини, регулирането на ензими и
аминокиселинният транспорт.
Добрите новини са, че телата ни произвеждат глутатион.
Лошите новини са, че стресът, остаряването, травмите,
инфекциите, радиацията, замърсяването, токсините,
лекарствата и лошата диета могат забележително да намалят
вашият глутатионов резервоар. Изследвания показват, че
нашите телесни запаси от глутатион започват да намаляват с
10% до 15% на десетилетие, започвайки от двадесетгодишна
възраст. Индивидите, които имат ниски ниви на глутатион са
склонни към хронични болести. Както знаем сега, отслабената
имунна система може да доведе до болести и
неразположения. Докато имате нужда от глутатион за
производителната имунна система, една отслабена имунна
система затруднява производството на глутатион. Това е
порочен кръг.
Тайната на потенциала на глутатиона заляга в
химикалната сярна група, която съдържа. Сярата е лепкава,
миризлива молекула, която действа като „мухоловка“. В
296
резултат всички „лоши“ момчета в тялото ви (като тежки

метали и свободни радикали) залепват за глутатиона, който ги
носи до жлъчката и изпражненията, а после извън тялото.
Богатите на сяра храни (като чесън, лук и кръстоцветни
растения) поддържат производството на глутатион.
Намаленият (т.е. „активен“) глутатион е също познат като
„GSH”, докато окисленият (т.е. „неактивен“) глутатион е познат
като „GSSG”. Проучвания показват, че когато GSH падне под
70%, тялото ви е в голяма беда. Щом е така, има смисъл да
захранвате тялото с GSH прекурсори, нали? „Цистеин“ е една
от трите аминокиселини, които генерират GSH в черния дроб и
се считат за фундаментални в този процес, тъй като цистеинът
не е толкова многоброен, колкото глициновата и глутаминова
киселина, като така наличието на цистеин контролира
производството на GSH.
Суроватката (вторичен продукт от преработването на
сирене и кисело мляко) е страхотен източник на цистеин и
аминокиселинните изграждащи блокчета за GSH синтеза.
Моля, забележете, че протеинът на суроватката ТРЯБВА да
бъде биоактивен и направен от не-денатурирани (т.е.
естествени и нераздробени) белтъчини, както и суровото
мляко, което не съдържа пестициди, хормони и антибиотици.
„Имунокол“ е биоактивен ненатуриран протеин на суроватката,
който е отличен продукт за стимулиране на производство на
GSH. „Изчерпването на тази малка молекула е често срещано
последствие от увеличеното образуване на реактивни видове
кислород по време на увеличени клетъчни дейности.
Концентратът на биоактивния суроватъчен протеин е показал,
че представлява ефективен и безопасен донор на цистеин за
снабдяване с GSH по време на изтощаването на GSH в
състояния на имунна недостатъчност.“ (Антираково Проучване
20, 4785-4792, 2000)
Както може би сте предположили, всички меса са с високо
съдържание на цистеин, но ако животното е било инжектирано
с rBGH и хранено с пестицидно отглеждани зърнени храни и
трева, хормоните и токсините практически ще неутрализират
297
GSH. Обаче, аспержи, авокадо, броколи, диня, орехи и

тъмнозелени листни зеленчуци са добър избор за укрепване
на GSH. В допълнение към биоактивния протеин на
суроватката и богатите на сяра храни, упражненията също
помагат за повишаване на GSH нивата. Други субстанции,
които помагат за производството на GSH са алфа-липоична
киселина („АЛА“), В витамините (особено фолиева киселина,
В6 и В12), селен и магарешки бодил. Както споменах,
Имунокол е супер GSH добавка.
Хидрастис
Хидрастис (или „жълт корен”) е билка, произлизаща от
източната част на Северна Америка. Употребата на хидрастис
е била преподавана на ранните американски колонисти от
лечителите и лечителките чероки. През 1798 година,
Бенджамин Смит Бартън го включил в Есетата си към Материя
Медика на Съединените щати, отбелязвайки, че
американските индиански групи го използвали за лечение на
широк кръг от състояния, включително очни инфекции,
диария, чернодробна болест, задавяща кашлица и пневмония.
Дори е бил използван при много ракови лечения от такива
успешни лекари като Джон Патисън, който започнал кариерата
си, използвайки канадска сангвинария, и го променил на
хидрастис, защото я разглеждал за клинично по-добра.
Хидрастисът е силен антимикробен, антипаразитен,
антисептичен и антибиотичен агент. Много хора се уповават на
хидрастиса за често срещани неразположения (като настинки
и рани), както и за дългосрочни (хронични) състояния.
Конюнктивитът (или „розово око“) може ефективно да се
лекува чрез използване на течност за промивка на очите от
хидрастис. В допълнение към горното, хидрастисът е много
популярно лечение при инфекция на венците и възпаление на
венците. Гаргарата с тинктура от хидрастис се намира за
изключително полезна в лечението на вторични проблеми с
298
гърлото. Използван външно, хидрастисът е много успешен при

лекуване на порязвания, рани и други бактериални кожни
инфекции и гъбични инфекции.
Проучвания показали, че комбинацията от трите му главни
алкалоиди (берберин, хидрастин и канадин) създава синергия,
която е по-мощна от сумата от частите й. За тези алкалоиди се
знае, че повишават кръвната циркулация към черния дроб и
далака и също стимулират секрецията на жлъчката. Всички
тези свойства на хидрастис помагат за гладко и ефективно
функциониране на панкреаса, щитовидната жлеза и лимфната
система.
Билката хидрастис съдържа много важни и полезни
витамини, включително витамин А, различни витамини В,
витамин С и витамин Е. Също съдържа цинк, калий, калций,
желязо, манган, фосфор и селен. Като цяло, здравните
предимства на хидрастиса се засилват, когато се комбинират
ехинацея и хидрастис. Тъй като хидрастис има
утробностимулиращи свойства, не трябва да се използва по
време на бременност.
Хидроген пероксид (H2O2)

Въпреки че хидроген пероксид вече беше споменат в
раздела за био-окислителни терапии, достатъчно важно е, за
да се спомене отново. Знаете ли, че вероятно сте поели
първата си глътка хидроген пероксид (H2O2) кратко след като
сте поели за първи път въздух? Така е! Майчиното мляко,
особено коластрата, съдържа извънредно висока
концентрация на H2O2. В светлината на факта, че знаем, че
една от главните функции на майчиното мляко е да активира и
стимулира имунната система при новороденото, фактът, че
съдържа ненормално високи количества H2O2 има смисъл.
299
Когато озонът се смеси с влагата във въздуха, формира

H2O2, който се излива в дъжд и сняг. H2O2 се появява
естествено при свежите плодове и зеленчуци, понякога
идвайки от дъжда, понякога произведен по време на
фотосинтеза. Повечето хора са запознати с разнообразието на
близката аптека от 3% хидроген пероксид, използван за
всичко, от стерилизиране на порязване до чистене на
кухненски маси. Стерилизиращата сила идва от
допълнителният кислороден атом. H2O2 има сходна
пречистваща сила в тялото. Но, моля, запомнете, че
разнообразието от H2O2 в аптеката никога не трябва да се
използва вътрешно заради химикалите, които съдържа като
стабилизатори. За вътрешна консумация, ще имате нужда от
пригоден за хранене H2O2.
Д-р Чарлз Фар е показал, че H2O2 стимулира
окисляващите ензимни системи в тялото, което подтиква към
увеличаване на метаболитния коефициент, карайки малките
артерии да се разширят и да увеличат притока на кръв,
изчиства токсините, вдига телесната температура и подобрява
разпределението из тялото и консумацията на кислород. H2O2
стимулира NK (“natural killer”/”естествен убиец“) клетките,
които атакуват раковите клетки, докато се опитват да се
разпространят в тялото. Като имунен отговор на тялото H2O2
е освободен от Т-клетки, за да унищожи нахлуващите
бактерии, вируси и гъбички. Кръвните тромбоцити
освобождават H2O2 при среща на частици в кръвта. В
дебелото черво ацидофилус лактобациликус произвежда
H2O2, който пази повсеместната кандида гъбичка от
неконтролируемо размножаване. Когато кандида се
разпространи извън червото, тя убягва на естествената
контролираща система и може да си спечели солидно
положение сред органите на тялото, причинявайки нареченото
синдром на хроничната умора.
Всички ракови пациенти, които използват хидроген
пероксид вътрешно, трябва да използват и качествен
протеоличен ензим (като Виталзим), който ще разреже
300
покритието от белтъчини на раковите клетки и ще помогне на

H2O2 да проникне в клетъчната стена. Ако сте на диетата
Будвиг, би трябвало да избягвате поглъщането на хранителен
клас H2O2, тъй като взаимодействието на мазнините с него
може да причини стомашни вреди. Обливането с хидроген
пероксид е най-добрият начин да го вкарате в тялото и е
евтино лечение. Препоръчаното съотношение е 240 гр от 35%
хранителен клас хидроген пероксид във вана от нехлорирана
вода, да се киснете 30 минути.
Ако чувствате, че се разболявате, се опитайте да капнете
няколко капки H2O2 във всяко ухо. Започва да работи за
минути, убивайки настинката или грипа. Вероятно ще бълбука,
което е знак, че убива „лошите“. Почакайте докато
бълбукането стихне, подсушете ухото и повторете с другото
ухо. Хидроген пероксидът е една от малкото „чудотворни
субстанции“, все още налични за общата публика. А най-
доброто от всичко е, че безопасен и безсрамно евтин!
Йод
Йодът е отговорен за производството на всеки хормон в
тялото ви. Той е антибактериален, антипаразитен,
антивирусен и мощен борец с рак. Повечето американци (над
95%) имат дефицит на йод. Защо всички имаме дефицит на
йод? Много години наред йодът се е добавял в хляба в щедри
количества, което е предотвратявало йоден дефицит. Всяка
филия хляб е съдържала 150 микрограма йод, което е било
препоръчаната дневна доза. Преди петдесет години средният
американец е консумирал около един милиграм йод дневно,
като тестените продукти наброявали около 75% от всичко.
Обаче, през 70-те хранителната индустрия решава да
премахне йода от тестените изделия и да го замени с бром.
Според д-р Джин Хауенстайн: „Йодът и бромът изглеждат по
подобен начин на щитовидната жлеза и бромът лесно се
свързва с рецепторите на щитовидната жлеза за йод. Бромът,
301
обаче, няма стойност за щитовидната жлеза, за разлика от

йода, и възпрепятства дейността на йода в щитовидната
жлеза. Бромът също може да причини повредено мислене и
памет, сънливост, замаяност и раздразнителност. Тази замяна
на бром вместо йод е довела до почти всеобщ дефицит на йод
в американските маси.“
Йодът помага на тялото да елиминира тежките метали и
токсини (като олово, арсен, алуминий, живак и флуорид).
Интересно е, че флуорираната питейна вода всъщност
намалява абсорбирането на йод. Йодният дефицит води до
рак на гърдата, простата, яйчниците, матката и щитовидната
жлеза. Йодният дефицит може също да доведе до умствено
изоставане и стерилитет. Така че, как можем да поправим
йодната недостатъчност? Да поправим йодният дефицит чрез
приемане на йодирана сол не е осъществимо, тъй като ще
имате нужда от 20 чаени лъжици йодирана сол дневно, за да
получите достатъчни количества йод.
Д-р Джей Ейбрахамс развил йоден разтвор (наречен
„Йодорал“), за да лекува йодната недостатъчност. Жена ми и
аз приемаме тази добавка почти всекидневно. Д-р Ейбрахамс
вярва, че правилното количество йод, нужно за поддържане на
достатъчни количества йод в тялото, е 13 милиграма дневно
(1 таблетка Йодорал). Удивителното е, че това е 100 пъти
повече отколкото USRDA за йод. Японките (които ядат много
водорасли) имат най-високият среден прием на йод (13.8 мг
дневно) спрямо жените навсякъде по света. Те също имат и
най-ниският коефициент на рак на гърдата в света. В добавка,
Япония има един от най-ниските коефициенти на йодна
недостатъчност, гуша (уголемена щитовидна жлеза) и
хипотироидизъм. Исландия, друга страна с високо количество
прием на йод, има ниски проценти на гуша и рак на гърдата.
Рибата съдържа йод, но може да поискате да ограничите
приема поради високи нива на живак. Обаче сардините имат
толкова кратък цикъл на живот, че не се заразяват с живак.
Моето предложение е да се купуват консерви сардини с
доматен сос, така че да избегнете трансмазнините, използвани
302
в опакованите с олио сардини. Също така, водораслите

съдържат най-много йод от морските зеленчуци. А помнете, че
селенът, витамин С и магнезият подсилват ефективността на
йода. Накрая, може все още да се нуждаете от йодна добавка
като Йодорал.
IP6 / инозитол
IP6, също познат като „инозитол хексофосфат“ или
„фитинова киселина“, е съставен от инозитол (един от В
витамините), свързан с шест молекули фосфор и се намира
натурално в семена, трици, пълнозърнести и бобови растения.
IP6 е един от най-ефективните борци на природата с рак. IP6
избирателно отстранява желязо от раковите клетки, което
ефективно ги лишава от техният основен фактор на растеж.
Обаче, IP6 не премахва желязото от червените кръвни клетки,
които са тясно свързани към хемоглобина. За разлика от
лекарствата за рак, здравите клетки не са повлияни от IP6,
така че IP6 има много ниска токсичност. (Делилиърс ГЛ,
Британски журнал по хематология, 117, 87-577, 2002)
Защо челацията на желязо е толкова важна? Защото
желязото е нужно на раковите клетки, за да произвеждат ново
ДНК. Също така, излишното желязо, складирано в тъканите,
съдейства за инсулиновата резистентност, водейки до високи
нива на глюкоза и инсулин, като никое от тях не е от полза за
контролирането на рак. IP6 се отървава от излишната мед,
необходима за произвеждане на нови запаси от кръв за рака.
IP6 също премахва тежките метали като живак, кадмий и
олово, но не отстранява полезните минерали като калий и
магнезий. Той активира NK клетките, съдейства за
диференциация на клетките (превръщането на раковите
клетки в по-нормални клетки), намалява туморните размери и
помага за потискане на туморния ген P53, който често е
дефектен при рак. Имало е множество проучвания, които
убедително доказват, че IP6 е ефективна и нетоксична бореща
303
се с рак молекула.
От късните години на 80-те, д-р Абулкалам Шамсудин,
учен от Медицинският факултет на университета Мериленд, е
бил пионерът изследовател на IP6. Той открил, че когато се
комбинира правилно с инозитол, IP6 образува две молекули
IP3 в тялото. Инозитол, гръбначната структура на IP6, имал
шест въглеродни атома, които са способни да се свързват с
фосфатни молекули; когато всички шест въглерода са заети от
шест фосфатни групи се образува IP6. Обаче, когато само три
от въглеродните групи са свързани с фосфат, се нарича IP3.
Химията е важна, защото, въпреки че IP6 печели цялото
внимание, всъщност IP3 е този, който върши цялата работа.
IP3 играе важна роля вътре в клетките на нашите тела.
Основно функционира като бутон за „включване/изключване“
за човешки рак според ин витро проучвания. Когато IP3 нивата
са ниски (както в раковите клетки), клетките извършват
репликация без контрол. Това в общи линии е, което се случва
при рак. Когато раковите клетки се окъпят в бульон от IP3, те
буквално „се изключват“. Това действие се отразява на
централната роля, която IP3 играе в контролирането на
ключови клетъчни функции, включително репликация и
комуникация.
Д-р Шамсудин препоръчва прием на дневна доза от 800
до 1200 милиграма IP6, заедно с 200 до 300 милиграма
инозитол като обща превантивна мярка. При пациенти с рак
или с висок риск от рак, той препоръчва доза в рамките на
4800 до 7200 милиграма IP6, заедно с 1200 до 1800
милиграма инозитол. Това трябва да се приема на гладен
стомах.
Забележителният продукт на д-р Шамсудин се нарича „IP6
Gold”. Жена ми, Шарлийн, и аз приемаме тази добавка
всекидневно.
304
“Living Fuel rx "

“Super Greens” (супер зелени зеленчуци) на Living Fuel
(гориво за живот) съдържа концентрирани източници на
витамини, минерали, белтъчини, жизненоважни мастни
киселини, ензими, коензими, билки, ботанически екстракти и
разтворими и неразтворими растителни фибри от свежи,
висококачествени, основно органични, не-ГМО, богати на
хранителни вещества храни и добавки. Super Greens е цяла,
сурова, природно обработена, цялостна, фундаментална
„суперхрана“. Тя е смес от органични, напълно естествени
храни, които са били оптимизирани с най-бионаличните и
използваеми хранителни вещества. Този продукт комбинира
хранителните вещества на повече зеленчуци и плодове,
отколкото бихте могли да ядете. Дори включва хлорела,
спирулина и пробиотици.
“Super Berry” (супер горски плод) на Living Fuel също ще ви
осигури абсолютна хранителност и страхотен вкус, но вместо
да получите зелените зеленчуци в “Super Greens”, “Super
Berry” съдържа цели органични ягоди, малини, сини боровинки
и червени боровинки. Living Fuel ви осигурява
висококачествено хранене и има повече калий от бананите,
повече калций от млякото, повече фибри от овесената каша,
повече приятелски бактерии от киселото мляко, повече
белтъчини от шест яйца и повече витамини, минерали и
антиоксиданти от пълен дневен запас от плодове и зеленчуци
Тези, загрижени за своето здраве, и тези с алергии и други
състояния могат уверено да консумират който и да е от тези
продукти, защото нямат ГМО, нямат пестициди, нямат захар,
нямат пшеница, нямат млечни продукти, нямат яйца, нямат
малтодекстрин, нямат пълнеж, нямат изкуствени оцветители,
нямат ирадиация, нямат хербициди, нямат соя, нямат мая,
нямат суроватка, нямат ядки, нямат консерванти, нямат
изкуствени цветове и нямат хидрогенирани масла. По мое
мнение, няма други добавки сравними със “Super Greens” and
305
“Super Berries” на Living Fuel. И двете всъщност могат да се

използват или като добавка, или като заместител на хранене.
Мелатонин
Знаете ли, че ако спите на нощна светлина, увеличавате
рискът от рак? Доказано е, че това подлагане на светлина през
нощта потиска производството на мелатонин. Това на свой ред
може да доведе до увеличен риск от рак.
Така че какво точно е мелатонин? Мелатонинът е хормон,
който модулира нашите невротрансмитери. Произвежда се от
аминокиселината триптофан от епифизната жлеза (жлеза с
размер на грахче в мозъка), когато светлините угаснат през
нощта. Той е причината да ви се приспива, когато е тъмно.
Мелатонин се произвежда и от ретината и в много по-големи
количества – от гастроинтестиналната система. Нивата на
мелатонин достигат връхната си точка през нощта, но се
увеличават и след ядене, което обяснява защо ви се доспива
след ядене. Мелатонинът е много разтворим в мазнини и също
водноразтворим, като така помага лесно да се проникне в
клетъчната мембрана, цитоплазмата и ядрото.
Според д-р Айлийн Линч: „Амфифилността на
мелатонина, или способността да абсорбира и да отблъсква
вода – заедно със способността му да действа като слаб
превантивен антиоксидант, слаб челатор на метални йони и
при определени обстоятелства, директен чистач на свободни
радикали – му помага да си противодейства с окислителният
стрес в хаотичната туморна микросреда.“
Поради факта, че над 75% от раковите клетки проявяват
повреждане на окислено ДНК, изказването на д-р Линч по-горе
е много важно. Като чистач на свободни радикали,
мелатонинът си съперничи с витамин С в способността си да
противодейства на окисляващите ефекти на токсините. Не
само че мелатонинът действа като чистач на свободните
306
радикали; той е и хормон, който убива раковите клетки!

Според д-р Линч: „Мелатонинът играе критична роля в
защитната система на приемника срещу прогресирането на
рака чрез активиране на цитокинната система, която проявява
възспиращи растежа свойства и чрез стимулиране на
цитотоксичното действие на макрофагите и моноцитите.“
Множество проучвания са показали цитотоксичните
ефекти на мелатонина, включително статия от 2002 година в
„Туморна биология“, публикувано от д-р К. Уинчик и колега,
озаглавена „Възможна намеса на ядреният RZR/ROR-алфа
рецептор при антитуморното действие на мелатонина върху
миши рак на дебелото черво 38“. В друга статия от д-р П.
Лисони и колега в „Европейски журнал по рак и клинична
онкология“ от 1989 година, мелатонинът също бил показан
като подсилващ имунната система.
В доклада си от 2004 година към Американската
Асоциация по Изследване на Рака, д-р Дейвид Е. Бласк дава
сведения, че мелатонинът приспива клетките на рак на
гърдата, и също показва увеличение на рак на гърдата със
70%. Раковете на гърдата се „включват“ от линоленовите
киселини (омега-6); обаче, мелатонинът си взаимодейства с
линоленовата киселина. На новинарска конференция д-р
Бласт заявява: „Този механизъм на ускоряване на рак на
гърдата се забавя от мелатонина. Нощният мелатонин е
определен антираков сигнал за човешкият рак на гърдата.
Деветдесет процента от случаите на човешки рак на гърдата
имат специфични рецептори за този сигнал.“
Екипът на Бласт е подложил лабораторни мишки с
човешки рак на гърдата на постоянна светлина. Познайте
какво се е случило: големината на тумора се е увеличила
неимоверно. Д-р Бласк твърди: „С постоянна светлина
туморите растат седем пъти по-бързо и се потапят в
удивителни количества линоленова киселина. През деня
раковите клетки са будни и линоленовата киселина стимулира
техният растеж. През нощта раковите клетки заспиват. Когато
включим лампите през нощта за дълго време, ние потискаме
307
мелатонина и се връщаме обратно до дневното състояние.“

Допълнително проучване подкрепя факта, че мелатонинът
може да убие много различни видове човешки туморни клетки,
включително разтърсващото проучване от 2000 година,
направено от трима руски лекари, Рябикх, Николаева и
Бодрова. Доклад от д-р Р. М. Сайнз и пр. в издание на
„Клетъчна молекулярна жизнена наука“ от 2003 година.
показва, че мелатонинът е естествено произведен цитотоксин,
който може да предизвика смърт на туморната клетка
(апоптоза). Интересно е, че д-р Лисони също открил, че
мелатонинът възпрепятства ангиогенезата, която всъщност е
развитието на нови туморни кръвоносни съдове. (Д-р П.
Лисони и пр., „Невроендокринологично писмо“, 2001)
Нарастваща маса доказателства, свързващи увеличената
светлина през нощта (LAN) с определени видове рак, са
предизвикали изследователите да заподозрат, че може да е
свързано с постоянното увеличаване на случаи на детска
левкемия. Учени, представящи изследване на Първата
Международна Научна Конференция за Детска Левкемия,
казали, че светлината през нощта и работата на нощни смени
(която нарушава циркадния /денонощния/ ритъм на тялото,
или вътрешния часовник) се свързват с увеличен риск от рак
на гърдата и колоректален рак.
Би трябвало да се запитате дали рязкото увеличаване на
телевизията и видео игрите през последните 30 години не са
допринесли за увеличаването на детската левкемия. Децата
стоят до по-късно и по-късно, а тази LAN може би потиска
естественото производство на мелатонин, който в противен
случай би се борил със свободните радикали, които вредят на
ДНК и водят до рак. Само съвпадение ли е, че детската
левкемия буквално е експлоадирала в същото време на
ескалацията на телевизията и видео игрите?
„В сравнение с други работещи жени, работничките нощна
смяна имат около 50% по-висок риск да развият рак на
гърдата“, казва Уилям Хрушески от медицинския център Dorn
308
Veterans Affairs (дела на Дорн ветераните) в Колумбия, Южна

Каролина. Това вероятно обяснява защото първоначалната
катедра за медицински сестри в Харвард, която била
ръководена от Ева С. Шернхамер, открили, че работниците на
смени имат повишен риск от рак на гърдата. („Научни новини“,
1/17/01, стр. 317)
Наскоро Шернхамер и нейната харвардска колежка Сюзан
Е. Ханкинсън открили, че при жените, които имат мелатонин
над средните концентрации, е относително по-малко вероятно
да развият рак на гърдата. „Тези с по-високи нива изглежда
имат по-нисък риск от рак на гърдата“, казала Шернхамер. Тя и
Ханкинсън докладвали данните в Журнала на Националният
Раков Институт (20 юли 2005 г.).
Човек би предположил, че ако производството на
мелатонин се ускорява от тъмнината, тогава тези, които имат
най-голямо производство, биха били слепите хора, нали? При
проучване от 1998 година на докторите Фейхтинг и Остерлунд,
по-високи нива на мелатонин се откривали при слепи и хора с
увредено зрение, заедно със съответно по-малкото на брой
случаи на рак, в сравнение с тези с нормално зрение, като
така предлагали роля за мелатонина в намаляването на рак.
(„Намалени случаи на рак сред слепите“, Епидемиология, 1998
г.)
Няколко проучвания са показали, че денонощният ритъм е
намесен в потискането на тумор на различни нива и също
регулира имунният отговор. Щом е така, логично е единствено,
че нарушението на циркадния ритъм може да доведе до
отслабена имунна система и растеж на канцерогенни тумори.
Обаче, мелатонинът се е показал, че действа като „циркаден
рефер“ и е способен да регулира вътрешният часовник на
тялото, като така пази имунната система на най-високото ниво
на наблюдение. „Сънят сам по себе си не е важен за
мелатонина“, казва д-р Ръсел Дж. Райтър, невроендокринолог
в Центъра по Здравни Науки на университета Тексас в Сан
Антонио, цитиран в брой на „Научни новини“ от 7 януари 2006
година: „...но тъмнината е“.
309
Скорошни проучвания са открили намалени нива на

мелатонин в цереброспиналната течност на пациенти с
болестта Алцхаймер, в сравнение с контролни субекти на
сходна възраст (Х. Тохги, 1992г.; Д. Дж. Скийн, 1990 г.) Поради
факта, че циркадните ритми са нарушени при болестта
Алцхаймер, интересно е да се предполага дали
възстановяването на мелатонина до нормални нива при тези
пациенти би облекчило и други симптоми. Мелатонинът
вероятно трябва да се приема тридесет минути до един час
преди сън. Можете да намерите мелатонин във всеки магазин
за здравословна храна. Черешите са добър естествен
източник на мелатонин, като така са страхотна закуска преди
лягане.
MMS (Чудотворен минерален

разтвор)
Хлорният диоксид е бил изучаван от учените много години
наред и е бил споменаван в много научни журнали. Обаче
Джим Хъмбъл бил този, който изкарал хлорният диоксид на
предната линия на алтернативната медицина.
Хъмбъл, минъор за злато и металург, бил на експедиция в
джунглите на Централна Америка, търсейки злато, когато член
на неговата експедиция се разболял от малария. Били на
повече от два дни далеч, през гъстите джунгли, от следващата
мина. След много години опит Хъмбъл винаги носел
стабилизиран кислород на такива експедиции, за да направи
местната вода годна за пиене. Посрещайки възможността от
бърза загуба на живот, той го дал на пострадалия човек и за
учудване на всички, мъжът бил добре след няколко часа. Това
със сигурност изглежда като чудо, но Хъмбъл искал по-добре
да разбере какво се е случило.
310
В продължение на няколко години Джин Хъмбъл

установил, че това, което направило стабилизираният
кислород толкова ефективен при лечение на малария, въобще
не бил кислородът, а по-скоро миниатюрните количества
хлорен диоксид, които се използвали широко като
дизинфектант в индустриите за храна и питейна вода в
продължение на почти век. Добре доказан е като по-
ефективен и по-малко вреден от хлора при убиване на вируси,
бактерии и протозои във вода.
Чудотворният минерален разтвор (Miracle Mineral
Solution/MMS) работи като се сложи малко количество хлорен
диоксид в кръвообращението. MMS разтворът е 28%-натриев
хлорит (стабилизиран кислород) в дестилирана вода. Хъмбъл
открил, че натриевият хлорит може да се трансформира в
хлорен диоксид, ако се смеси с „активатор“. „Активаторът“ е
този, който преобразува натриевият хлорит в хлорен диоксид.
MMS се базира на това знание.
Трите потенциални активатора за натриев хлорит са свежо
изстискан лимонов сок, свежо изстискан сок от лайм или 10%
лимонова киселина на прах. Лимоновата киселина на прах е
предпочитаният обект за смесване с MMS. Обаче, ако не
можете да си набавите лимонова киселина, тогава
използвайте свежо изстискан лимонов или лайм сок (който
сами сте изстискали). Нищо друго не е приемливо за
активатор.
Как работи? Щом веднъж хлорният диоксид се вкара в
кръвообращението, той извършва високоенергиен прием на
четири електрона, когато се сблъсква с всяка клетка, която е
киселинна (pH под 7.35). Това значи, че болните клетки в
основата си са се изпарили, докато здравите клетки са
незасегнати.
Виждате ли, червените кръвни клетки (които пренасят
кислород през тялото) не могат да различат хлорния диоксид
от кислорода. Затова, след поглъщането на MMS, червените
кръвни клетки грабват йон на хлорен диоксид и го
311
транспортират до паразити, гъбички или болни клетки, всички

от които имат ниско pH. Тези „нашественици“ са унищожени
заедно с йонът на хлорния диоксид. Ако не се открият
нашественици, хлорният диоксид ще се развали и така ще
загуби един-два електрона. Това може да му позволи да се
комбинира с много важна субстанция, която имунната система
използва, за да прави хипохлорна киселина, която убива
патогени, ракови клетки и дори канцерогенни клетки. Имунната
система се нуждае от много повече хипохлорна киселина,
когато присъства болест. Улеснен от MMS разтвора, хлорният
диоксид я доставя до голяма степен.
Приемът на MMS е прост. Добавете капките си от MMS в
чиста, празна суха чаша. Ако не е критична,
животозастрашаваща ситуация, започнете с една капка. Ако е
ситуация с акутна болест, трябва все пак да ограничите
началното си приложение до петнадесет капки MMS.
Обърнете внимание, че настоящото общо правило е три капки
натриев хлорит на 12 кг телесно тегло.
За една до шест капки натриев хлорит, добавете К чаени
лъжици свежо изцеден лимонов или лайм сок. За седем до
петнадесет капки, добавете една чаена лъжица лимонов или
лайм сок. Ако използвате лимонова киселина като активатор,
сложете едно ниво супена лъжица, пълна с кристали, в чиста
чаша или буркан. Тогава добавете девет нива супени лъжици,
пълни с пречистена вода в същия буркан. Когато кристалите
са се разтворили, това е 10% разтвор. Използвайте пет капки
от този разтвор за всяка капка MMS. Правете всичко останало
по същия начин.
Изчакайте три минути след смесването, добавете свежо
изцеден сок (грозде, ябълка, червена боровинка или ананас)
или вода и го изпийте веднага. Ако изберете да използвате
сок, не го купувайте от етажерката. Трябва да бъде свежо
изцеден. Също така, не използвайте портокалов сок, тъй като
предотвратява производството на хлорен диоксид.
312
Интересно е, че през 1999 година Америнското

Аналитично Общество на Химиците отбелязва, че „хлорният
диоксид е най-мощният познат убиец на патогени“. Хлорният
диоксид се носи през тялото, точно както кислорода, и
заличава причиняващите болести патогени при контакт.
Протоколът на Хъмбъл успешно е помогнал на над 75,000
души в Африка да се отърват от малария, хепатит, СПИН и
рак.
Медицински гъби
Гъбите са оценявани и като лекарство, и като храна и
лекарства хиляди години наред. Около света много хора се
наслаждават да берат диви гъби, оценявайки разнообразието
от цветове, форми и размери. В Япония уличните продавачи
продават много видове медицински гъби за загрижените за
здравето си граждани, които ги използват, за да поддържат
здравето и да съдействат за дълъг живот. Някои японци
пътуват стотици километри, за да наберат диви гъби, които
растат само на много стари сливови дървета. Хиляди години
наред, китайците са оценявали много гъби за техните лечебни
свойства, особено тоници за имунната система.
Повечето медицински гъби съдържат полизахариди
(сложни захарни молекули), наречени „бета-глюкани“, които
увеличават ДНК и РНК в костния мозък, където се създават
имунните клетки (като макрофаги и Т-лимфоцити). В Япония
се използват екстракти, съдържащи различни видове бета-
глюкани, за да се помагат успешно при лечение на ракови
пациенти през последните 20 години. Бета-глюканите укрепват
имунитета чрез множество механизми, много сходни до тези
на ехинацеята и астрагалуса.
Изследователи от Alpha-Beta Technology (Алфа-бета
технология) в Масачузетс разгледали ефектите на бета-
глюканите върху човешка кръв. Когато двете се инкубирали
313
заедно, бета-глюканите ускорявали растежа на миелоидни и

мегакариоцитни прогениторни клетки (които се развиват в
имунните клетки) и предизвиквали взрив от свободни
радикали в белите кръвни клетки, подсилвайки
антибактериалното действие на клетките. Интересно е, че
капацитетът за убиване на бактерии на белите кръвни клетки
бил пропорционален на дозата бета-глюкан.
В брой на Имунофармакология (Immunopharmacology) от
юли 1984 година, д-р Р. Селджелид (и колеги) докладвали, че
бета-глюканите стимулират производството на малки
протеинови съставки, наречени цитокини, вътре във
фагоцитните клетки. Тази цитокинна стимулация увеличава
капацитета на макрофагите, за да спре растежа на туморни
клетки и да убие тумора изцяло. През 1975 година журналът
на Националният Раков Институт публикувал резултатите от
проучване, проведено от д-р П. У. Мансел, което разглеждало
ефектите на бета-глюканите за борба с рак при девет ракови
пациенти. Пациентите (които имали рак на кожата, гърдата и
белия дроб) имали инжектирани бета-глюкани в туморите си.
При всичките девет случая бета-глюканите започвали
моментален имунен отговор, а туморите били намалени до пет
дни.
Гъби Рейши
Гъбите рейши са били използвани като лекарство в Азия
над 4000 години. На китайски те се наричат „Линг Жи“
(преведено като „гъбата на безсмъртието“). Рейши е известна
като подобряваща дихателното и сърдечно-съдовото здраве,
както и нивата на кръвна захар. Едно вещество в рейши
(наречено кантаксантин) забавя растежа на тумори, според
автора Филис А. Балч и други експерти. Като резултат на тези
удивителни антиракови способности, японското правителство
официално признава рейши за лечение на рак. В САЩ тази
твърда червена гъба може да се намери в основата на живи
широколистни дървета (особено клен) от май до ноември.
314
Гъби Майтаке
Гъбите майтаке обикновено са известни като „кокошка на
горите“ поради тяхната интересна форма. На японски
„майтаке“ всъщност значи „танцуваща гъба“, тъй като се казва,
че хората танцуват от радост, когато намерят някоя. Тези гъби
се препоръчват особено за стомаха и червата и е известно, че
регулират кръвната захар и налягане. Майтаке също съдържат
„грифолан“ (бета-глюкан), който е показал, че активира
макрофаги в имунната система. В Китай екстракт от майтаке е
показал, че има антираков ефект върху пациенти с рак на
стомаха, рак на белия дроб и левкемия.
Гъби Шийтаке
Гъбите шийтаке се използват, за да се лекуват хранителни
дефицити, за да се понижи кръвното налягане и да се
облекчат болести на черния дроб. Наскоро се откри, че
шийтаке съдържа забележително високи нива на витамин Д,
когато се изсуши на слънце. В Япония клинични проучвания
също са били проведени с „лентинан“ (бета-глюкан), намиращ
се в шийтаке. Тези проучвания са показали, че лечението на
пациенти с напреднал рак с интравенозен лентинан води до
увеличен брой и действие на имуноубиващите клетки и до
продължително оцеляване (понякога пет или повече години).
Шийтаке е култивирана гъба в САЩ и не се намира в дивата
природа.
Проучване на UCLA от 2009 година показало, че
пациентите с рак на гърдата, които ядяли медицински гъби по
два пъти на ден, предотвратявали своя рак от завръщане.
Заключило се, че това се дължи на антиестрогенното действие
на гъбите. Така че яжте гъби и добавете малко зехтин и
нарязан чесън... много вкусно! И запомнете, че всички гъби
трябва да бъдат сготвени, за да се извлече хранителната им
стойност. Клетъчните стени не могат да се смелят, освен ако
не бъдат смекчени топлинно.
315
Имел
Имелът всъщност е мощно лековито растение, използвано
от древни времена. Препратки към „лекуващите всичко“
свойства на имела датират още от древните гърци и друидите.
Използван е векове наред за лечение на епилепсия, артрит и
хипертензия. А въпреки че е ефективен при много употреби,
той е особено смъртоносен при ракови тумори.
Има два вида имел:

1. Американският имел (видовете Phoradendron) е
отровен и не трябва да се поглъща. Смъртта се
забелязва да настъпва в рамките на 10 часа от
поглъщане.
2. Белият /европейски/ имел (Viscum album) се е
използвал за лечение на някои болести през
последните няколко десетилетия. Растението е познато
и като „златна клонка“ или Herb de la Croix (от френски
„билката на кръста“).
Базирайки се на информацията по-горе, мисля, че е
съвсем очевидно, че ще обсъждаме медицинските употреби
на белият имел в този раздел на книгата.
Модерният фокус на имела
като лечение на рак започнал
около 20-те и стабилно е
станал по-широко
разпространен. В определени
европейски страни продуктите,
направени от бял имел, са сред
най-предписваните терапии за
ракови пациенти. Всъщност
докторите в Германия лекуват над 50% от раковите си
пациенти с имел под една или друга форма. Много от тези
316
терапии са описани в специален доклад, „Немският раков

пробив“, който е ръководство към най-добрите немски
алтернативни ракови клиники. Мой приятел и колега, Анди
Шолберг, нарича имела „лаетрилът на Германия“.
Екстрактите от имел се продават под няколко търговски
имена в Европа, най-известното от които е Искадор (Iscador).
Една от основните функции на Искадор е, че той стимулира
части от имунната система (NK клетките), които могат да
забавят растежа на раковите клетки, и го прави с много
ограничени странични ефекти. Като резултат, друга
докладвана полза е драматичното увеличение в качеството на
живота, докато се води борба с рака. Така че ако преминавате
през „Големите 3“ лечения, имелът намалява вредните ефекти
на химио и радиацията.
В издание на „Алтернативни терапии“ от 1 май 2001
година д-р Р. Г. Матичек (и колеги) публикували резултатите от
30-годишно проучване (с повече от 35,000 участници), което
заключило, че екстрактът от имел (Искадор) значително
подобрява коефициента на оцеляване на многообразие от
видове рак (включително рак на гърдата) чрез укрепване на
имунната система, спиране туморния растеж и
предотвратяване на метастазния растеж на рак.
Най-честото лечение е да се инжектира екстракт от имел
под кожата. Разбира се, FDA не позволяват да се продава или
използва имел за инжектиране в САЩ, освен за проучване.
Така че, ако живеете в САЩ, единствените ви опции са орални
формули или да пътувате до друга страна за инжекции.
Така че следващия път, когато закачите клонка имел над
входната си врата, ще оцените повече от нея, отколкото
силата й да ви спечели целувка на празниците.
317
Масло от риган
Маслото от риган, билков продукт, който се е използвал от
библейски времена, се извлича от растението див риган.
Маслото от риган е доказало, че убива паразити и вируси,
бактерии и някои видове гъби, както е и антихистамин.
Маслото от риган е било използвано векове наред за
лечение на инфекции и може да бъде спасител за страдащите
от колит, възпаление в гастроинтестиналната системата.
Добива се от растението див риган (член на семейство менти),
което расте естествено в планините на средиземноморският
регион и обикновено се бутилира и смесва със зехтин и
кокосово масло заради своята ефикасност.
Главната съставка в маслото от риган е карвакролът,
силно антимикробиален, използван за съхранение на храна и
предпазване от плесен и други често срещани бактерии,
правейки го най-големият лечебен агент в маслото. Тимолът е
втората най-активна съставка, важна като фунгицид, и е
водещият анти халитозен (т.е. борещ се с лош дъх) агент в
Листерин. Останалите съставки осигуряват повече
антибактериална подкрепа, предпазват от вредите причинени
от свободни радикали, действат като блокиращи алергените и
възпрепятстват растежа на ракови клетки.
Маслото от риган също съдържа мед, калций, ниацин,
цинк, бор, бета-каротин, витамини А, С и Е, калий и желязо,
както и други. Жан Валне, в книгата си „Практиката
ароматерапия“, описва как маслото от риган замества
антивъзпалителните лекарства за преобръщане на болката и
възпалението и е почти толкова мощно, колкото морфина като
болкоуспокояващо. Притежава забележителна антиоксидантна
сила и също стимулира притока на жлъчка в черния дроб,
което страшно много помага на храносмилането.
318
Д-р Кас Инграм написал книга наречена „Лекът е в шкафа:

Как да използваш риган за по-добро здраве“ относно неговата
животосласяваща среща с маслото от риган. Това „супер
масло“, твърди той, е полезно за успокояване или лечение на
над 170 различни телесни състояния – всичко от микоза до
глисти, диария до обрив от памперс, ужилване на пчела до
недостиг на въздух. Приисква ви се да отидете да си купите
масло от риган точно сега, нали?
Обаче преди да влезете онлайн или в местния магазин за
билки се уверете, че сте направили проучването си. Която и
марка да решите да купите, се уверете, че маслото е поне
70% карвакрол. Важно е да се отбележи, че маслото от риган
не се препоръчва за човек, алергичен към риган, мащерка,
босилек, мента или градински чай. Маслото от риган може
също да намали приема на желязо в тялото, така че трябва да
обмислите да приемате добра желязна добавка. Поради този
факт бременни жени не трябва да приемат масло от риган.
Групата положителни доказателства за маслото от риган
като основен антибиотик нарастват. От 52 тествани растения,
за риганът се е считало, че има „фармакологично“ действие
срещу често срещаните микроорганизми като Candida albicans
(квас), Escherichia coli, Salmonella enterica и Pseudomonas
aeruginosa. („Журнал приложна микробиология“, Том 86, юни
1999)
Също така, маслото от риган не трябва да се бърка с
обикновеният риган от шкафа с подправки в кухнята, който
обикновено е по-скоро майоран, отколкото истински риган.
Моят любим източник на масло от риган (неразреден и 85%
карвакрол) е от Кърт Уилсън, „оцелелият от креслото“.
Маслото от риган на Кърт е 100% чисто етерично масло.
Поради това не слагайте директно върху кожата си или в
устата си. Ще пари! Ако това се случи, прокарайте го веднага с
млечен продукт като мляко, кисело мляко или сладолед. Не се
тревожете, няма да причини постоянни щети.
319
Пау Д'арко
Лапачо е огромно вечнозелено дърво, което се намира в
дъждовните гори на Южна Америка, особено Парагвай,
Бразилия и Аржентина. Медицинската част на дървото е
вътрешното очертание на кората (наречено „флоемът“), което
съдържа съставки, известни като „нафтакинони“ (или N-
фактори). Лапачо е по-известен с португалското си име „пау
д'арко“. Познат е и с племенни имена като „тахибо“ и „ипе
роксо“.
В Южна Америка племена, живеещи на хиляди километри
разстояние, са използвали пау д'арко за същите медицински
цели хиляди години наред, включително лечение на малария,
инфлуенца, лупус, дихателни проблеми, сифилис, колит и
гъбични инфекции. Също е използван, за да облекчава болка
(артрит и ревматизъм), да убива микроби, да увеличава
притока на урина и дори като антидот за отрови и ухапвания от
змии. Обаче докладваните излекувания на различни видове
рак са тези, подхранили много от ранното проучване през
ранните години на 60-те.
Химическите компоненти и активните съставки на пау
д'арко са били добре документирани, а изследователите са
заключили, че един от най-важните химикали е N-факторът
„лапахол“. Кверцетин, кслоидон и други флавоноиди също
присъстват и без съмнение допринасят за ефективността му
при лечение на тумори и инфекции. В проучване от 1968
година, лапахолът демонстрира изключително забележително
действие срещу канцерогенните тумори при плъхове.
Според д-р Даниел Б. Маури: „Част от ефективността на
лапачо (пау д'арко) може да се корени в наблюдаваната му
способност да стимулира производството на червени кръвни
клетки в костния мозък. Увеличеното производство на червени
кръвни клетки би подобрило капацитета за пренасяне на
кислород на кръвта. Това на свой ред, може да има важни
последици за здравето на тъканите в тялото. Също
320
необходимо за транспортиране на кислород чрез червените

кръвни клетки е желязото. Това може да обясни нарастването
на терапевтичните свойства на лапачото, когато се комбинира
с богатото на желязо йерба мате, друго южноамериканско
растение; всъщност, местна практика е почти винаги да се
комбинират тези два растителни вида... Докато няма
съмнение, че лапачото е много токсичен за много видове
ракови клетки, вируси, бактерии, гърбички, паразити и други
видове микроорганизми, субстанцията изглежда няма никаква
забележима токсичност към здравите човешки клетки.“
Пау д'арко е станал стандартна форма на лечение за
някои видове рак и за всички видове инфекции в болниците в
Бразилия, Аржентина и други страни в Южна Америка.
Неизненадващо, използването на пау д'арко все още се счита
за „племенно шарлатанство“ в САЩ. Обаче е интересно да се
отбележи, че Биг Фарма редовно проверяват пау д'арко за
наличие на вещества (като лапахол), които могат да бъдат
основа за нови лекарства. Разбира се, щом веднъж Биг Фарма
се опита да изолира, копира и патентова естествено вещество,
то никога не работи така добре, както естественото вещество.
Също така, никой изолиран компонент на пау д'арко не се
доближава по равностойност с комбинираното действие на
всичките му съставни части (т.е. цялата билка).
Пау д'арко е наличен в магазините за здравословна храна
под формата на капсули, таблетки, алкохолни разтвори,
изсушена кора и чай. По много начини пау д'арко е аналогичен
на имуностимулиращите свойства, откриващи се в ехинацея и
женшен.
321
Пробиотици/sbo-та
Широко разпространено е разбирането, че всички
бактерии са лоши. Но това не е така. Оптималното
гастроинтестинално здраве зависи от баланс на полезните
бактерии и патогенните бактерии. Когато болестта покосява,
обикновено се случва, защото полезните бактерии са
намалели (често поради антибиотици, диета висока на захар,
стероиди, химиотерапия или други лекарства). Добре известно
е, че инфекцията и токсините от патогенни бактерии, гъбички и
вируси са една от причините за рак.
Докато полезните бактерии виреят, те предпазват
патогенните бактерии и гъбички от колонизиране. По този
начин полезните бактерии помагат да сте здрави чрез
естествено подсилване на имунната система. Те произвеждат
естествени антибиотици, които възспират растежа и
действието на патогенни бактерии, като увеличават
производството на тялото на гама-интерферон (важна
антивирусна молекула, създадена от Т-лимфоцитите) и
увеличено производство на ензими като протеаза и липаза.
Обаче, ако чревната среда бъде нарушена, патогенни
бактерии, гъбички и паразити се нанасят, множат се и атакуват
полезните бактерии.
Всеки, който някога е вземал една серия от антибиотици
трябва да прочете това. Според д-р Джоузеф Меркола:
„Антибиотиците унищожават нормалните, защитни чревни
бактерии, позволявайки на чревните дрожди и гъбички да
растат необезпокоявани. Тези вътрешни чревни дрожди
правят и токсини. Това може да доведе до потискане на
имунитета, симптоми на автоимунна болест или дори рак.“
Така е. Антибиотиците не само убиват враговете ви
(лошите бактерии), но те убиват и бодигардите ви (добрите
бактерии). Когато вашите бодигарди лежат мъртви, нямате
защита, тогава храносмилането ви ще пострада, както и
322
цялостното здраве. Виждате ли, трябва да имаме баланс от

около 85% добри към 15% вредни бактерии в чревния тракт,
но повечето от нас днес имат обратните пропорции,
създавайки хронично нездравословно състояние.
Но антибиотиците не са единственият виновник. Знаете
ли, че хлорираната вода не само убива вредните бактерии в
питейната вода, но убива и добрите бактерии в
храносмилателния ви тракт, докато преминава през него? Не е
чудно, че се разболяваме през цялото време! Така че, как да
се запасите със здравословни защитни бактерии в червата си?
Пробиотиците и почвобазираните организми (SBO) са добър
старт.
Пробиотиците са благоприятстващи здравето бактерии,
които, когато се вкарат ефективно в чревния тракт, обновяват
добрите бактерии и помагат на тялото да храносмели и
абсорбира храната, както и да се пребори с много различни
болести и неразположения. Най-приятелските бактерии идват
от групите Лактобациликус и Бифидобактериум. През 1908
година професор Ели Мечников спечелил Нобелова награда
за работата си върху имунната система. Той по-късно открил
лактобациликус (една от бактериите в киселото мляко) и
заявил: „Смъртта започва в дебелото черво“.
SBO-тата са полезни бактерии, които живеят в
мръсотията. До 19-ти век, когато обработването на храната
заместило поглъщането на сурови плодове и зеленчуци, SBO-
тата формирали редовна част от нашата диета. До около 1900
година присъствието им в хранителната верига сериозно се
намалило. И модерните земеделски методи с тяхното
прекомерно разчитане на силни пестицидни, фунгицидни и
гермицидни химикали и топлинно-базираното обработване на
храна са токсични за SBO-тата.
Вътрешностите на всеки здрав човек съдържат около 1,3
кг полезни бактерии, които произвеждат крайно необходими
витамини и хормони. Тези бактерии, от които SBO-тата са
жизнено важен източник, помагат на храносмилателната
323
система да раздроби белтъчини, мазнини и въглехидрати,

както и храносмилателен отпадък. Най-важното е, че те се
състезават с нежеланите микроорганизми, като дрожди,
гъбички, бактерии и паразити, за да държат техният брой под
контрол.
Някои от ползите на пробиотиците и SBO-тата:

• Те стимулират действието на тимуса и далака, които
пазят нашата имунна система на оптимално ниво, като
подтикват тялото да произвежда естествени антитела.
• Определени видове пробиотици предпазват от
образуване на тумори и благоприятстват
производството на интерферон (хормон, който
предпазва от рак), както от лимфоцитите, така и от
тимусната жлеза. („Журнал по имунотерапия“, 1991; 4-
7)
• SBO-тата секретират специални белтъчини, които
стимулират имунната ви система да произвежда повече
бели кръвни клетки и антитела, което драматично
увеличава имунитета.
• Двете помагат за намаляване размера на токсични
химикали в тялото, т.е. патогенните бактерии и гъбички,
които произвеждат собствените си токсини.
• И пробиотиците, и SBO-тата водят до изобилие от
богата флора в храносмилателния тракт и подсилват
разграждането на храната, което води до една по-
алкална среда.
Редовното приемане на добавки с пробиотици и SBO-та
заселват отново чревния тракт с добри бактерии, като така се
оптимизира имунната система и се бори с болестта. Всяка
антиракова диета трябва да включва добавки с тези двете.
Досега най-добрият наличен пробиотик на пазара е „Healthy
Trinity” („Здравото триединство“) на Натрен.
324
Протандим
С остаряването телата ни се претоварват от свободни
радикали и е типично да се случи оксидативен стрес
(клетъчната повреда, причинена от свободни радикали).
Повечето хора вярват, че най-добрият начин да отървем
тялото от свободни радикали и да намалим оксидативния
стрес е да консумираме повече антиоксиданти. Все пак на
това са ни учили всички, нали? Ами, нашите тела всъщност
притежават много по-висш механизъм за отърваване от
оксидативния стрес: ускорявайки производство на борещи се
със свободните радикали ензими, познати като супероксид
дисмутаза (SOD), каталаза и глутатион. Тези ензими имат
силата да отстраняват свободните радикали много по-бързо,
отколкото антиоксидантите могат.
Протандим (Protandim) е уникална смес от фитонутриенти
(ашваганда, бакопа, куркумин, зелен чай и бял трън), които
увеличават естествената антиоксидантна защита на тялото
чрез намеса в производството на тези три важни защитни
ензими. Според д-р Джо МакКорд: „Често срещаните
антиоксиданти са много ограничени в способностите си – и в
действителност те само предлагат ползи извън
антиоксидантната сфера. Всеки от ензимите на тялото обаче
може да отстрани приблизително един милион свободни
радикали на секунда, без да бъде изконсумиран.
Предимството на ензимите пред антиоксидантите витамини е
почти смайващо.“
От избледняващите цветове на дрехите, чиято боя
започва да се отлющва, всъщност можем да видим знаците,
че нещо остарява. Обаче телата ни също имат вътрешни
методи да отбелязват хронологически възрастта:
тиобарбитуричните киселинно-реагиращи субстанции
(„TBARS”). TBARS са токсините в кръвта ви, произвеждани от
свободните радикали в клетките, и са основни лабораторни
325
„маркери“ за оксидативен стрес в тялото. Сумата на тези

TBARS има пряка връзка с темпа, с който остарявате;
остарявайки, количеството на TBARS се увеличава.
Д-р МакКорд провел клинични опити с Протандим, като
измервал TBARS при мъже и жени на различни възрасти.
Количеството на TBARS в кръвта им било в съответствие с
възрастта им (т.е. колкото по-стар е субектът, толкова по-голям
брой TBARS има в кръвта му). Тестваните субекти вземали
едно хапче Протандим всеки ден в продължение на тридесет
дни. Резултатите били забележителни. Проучването разкрило,
че след само 30 дни, нивата на TBARS се намалили средно с
40%, което било равностойно на темп на остаряване на 20-
годишен!
Оксидативният стрес е важен участник в развитието на
рак, а асоциацията между хронично възпаление и рак е добре
известна. Защитните антиоксидантни ензими (особено СОД)
са демонстрирали, че намаляват образуването на тумори,
потискат клетъчната пролиферация и също намаляват
възпалението. Свойствата за борба с рак на Протандим били
публикувани в проучване от април 2009 година, на
изследователи от щатския университет Луизиана (д-р
Джянфенг Лиу и колеги) в PLoS ONE. Протандим се
рекламира чрез многопластов маркетинг, но нека това да не ви
плаши. Много добър продукт по мое мнение.
326
Протеолитични ензими
Химията на храносмилане е много проста; с всичките три
главни типа храна, които са белтъчини, въглехидрати и
мазнини. Но запомнете, важното нещо не е колко храна ядем,
а по-скоро колко храна смиламе. А ензимите са главният
компонент в храносмилането. Както споменах преди, има и
три главни категории смилателни ензими: протеаза (за
смилане на белтъчини/протеини), амилаза (за смилане на
въглехидрати) и липаза (за смилане на мазнини). Ние смиламе
белтъчините в аминокиселини, въглехидратите – в глюкоза, а
мазнините – в мастни киселини.
Всеки ден панкреасът секретира около 1.7 литра
панкреатичен сок в малкото черво. В този сок са ензимите
(включително липаза, протеаза и амилаза), необходими за
смилането и усвояването на храната. Липазите, заедно с
жлъчката, помагат за смилане на мазнините. Амилазите
раздробяват молекулите на скорбялата в по-усвоими захари и
секретират чрез слюнчените жлези, както и през панкреаса.
Протеазите, секретирани от панкреаса (трипсин, химотрипсин
и карбоксипептидаза), разбиват молекулите на белтъчините в
единични аминокиселини. Има и две растително-базирани
протеази – бромелаин (от стъблата на ананасите) и папаин (от
неузрели плодове папая).
Нека погледнем отблизо протеазите, произведени от
нашият панкреас, често наричани „протеолитични“ (смилащи
протеини) ензими. Когато „чуждият нарушител“ влезе в нашата
система, левкоцитите застават начело на имунния отговор.
Обаче раковите клетки имат протеиново покритие, което ги
прави „неразпознаваеми“ за левкоцитите и ги предпазва от
унищожаване. В този сценарий не би ли имало смисъл да има
нещо, което да съблече външното протеиново покритие на
раковите клетки? Разбира се, че би имало. Тази идея е имала
смисъл в Европа и Азия почти половин век, където са
327
обстрелвали с високо протеолитични и фибринолитични

(изяждащи белязана тъкан) ензими рак с голям успех. По-рано
в книгата научихме за д-р Уилям Кели, който имал ензимно-
базирано раково лечение, което ефективно използвал върху
десетки хиляди ракови пациенти.
Протеолитичните ензими унищожават раковите клетки,
като разбиват протеиновото покритие около клетката и тогава
левкоцитите атакуват останалото от раковата клетка и я
унищожават. Обаче, когато ядем диета, висока на прекалено
много сготвени белтъчини, на които им липсват хранителни
ензими, нашите собствени протеолитични ензими са
призовани да смелят белтъчините. Ние имаме само ограничен
запас от тези протеолитични ензими и ако техният запас се
изтощи от смилане на белтъчините в храните, тогава почти
никой не остава да разгради протеиновото покритие на
раковите клетки. Така клетките започват да се
разпространяват и множат, защото левкоцитите ни не могат да
ги убият.
Истината е, че ракът често е болест на протеиновия
метаболизъм, защото „борещият се с рак механизъм“ на
протеолитичния ензим може да се преодолее чрез
консумиране на богати на белтъчини храни в неподходящо
време или в прекомерни количества. Тялото се нуждае от
около 12 часа на ден без консумиране на белтъчини, за да
може борещият се с рак механизъм на ензимите да работи
оптимално.
Около 30-годишна възраст производството на ензими в
тялото ви драстично намалява, така че е крайно необходимо
да започнете да ползвате добавки веднага, ако сте по-големи
от 30 години. Какъв е най-добрият ензим? Жена ми и аз
приемаме Виталзим (Vitalzym) всеки ден. Vitalzym съдържа
серапептаза, който е ензим, произвеждан от червата на
копринените буби, за да разчупят стените на пашкула. Този
ензим се е доказал като изключителна алтернатива на
нестероидните антивъзпалителни агенти (NSAID),
традиционно използвани за лечение на артрит. Обаче, ако сте
328
раков пациент, Вобензим (Wobenzym) съдържа повече трипсин

и химотрипсин, отколкото който да било друг ензим, така че
това може да бъде най-добрият избор за вас. По мое мнение,
не можете да сбъркате нито с Vitalzym, нито с Wobenzym.
Ресвератрол
Ресвератрол е биофлавоноидът, намиращ се в ципата на
черното грозде, което се произвежда натурално, когато
растението е атакувано от патогени като бактерии и гъбички.
Тъй като главната функция на ресвератрола по природа е да
защитава плода от патогени, единствено има смисъл да
показва ефикасното си антигъбично действие в човешкото
тяло, както и прави. Той също унищожава кандида албиканс.
Предполага се, че ресвератролът лежи в основата на
феномена, познат като „френски парадокс“ (необяснимият
факт, че французите, които имат същите нива на холестерол,
колкото и останалите от нас, имат само една трета от
процентът ни на сърдечни болести). Защо? Защото
французите пият вино с храната си, а червеното вино съдържа
висока концентрация на ресвератрол. СЗО предположиха, че
ресветролът може да намали сърдечно-съдовите рискове с до
40%, тъй като спира „слепването“ на тромбоцитите,
предотвратява окисляването на LDL (липопротеини с ниска
плътност), намалява нивата на триглицерид и (най-важно)
намалява нивата на напрежение, като така отпуска и
разширява артериите.
Ресвератролът е практически нетоксичен, тъй като след
орално поглъщане, бързо се обменя чрез метаболизъм в
черния дроб, прикрепен за детоксифицираща молекула
наречена „глюкуронат“, която го прави безвреден. Обаче на
мястото на тумора ресвератролът се разтваря от ензим
наречен „глюкуронидаза“, който го разделя от глюкороната и го
праща „да ходи на работа“ при раковите клетки.
329
В „Журнал за алтернативна и допълнителна медицина“ от

април 2004 година, изследователи от медицинския колеж Уейл
на университета Корнъл публикуват резултати от тестове на
клетки на рак на гърдата и рак на мозъка. В тези тестове
ресвератролът е показал, че предизвиква апоптоза (смърт на
нормалните клетки) чрез генът P53, който поправя ДНК. В
проучвания публикувани в „Антираково проучване“ от март
2004 г., ресвератролът и куркуминът спрели растежа на
туморните клетки и предизвикали апоптоза в невробластомите
(рак на мозъка) чрез активиране пътя на ген P53. При
проучвания на невробластомите при мишки, ресвератролът
спира клетъчното разпространение и изменя клетъчната
структура на туморните клетки, водейки до апоптоза.
(„Хирургия“, юли 2004 г.)
В допълнение към предизвикването на апоптоза,
ресвератрол изглежда убива раковите клетки като
деполяризира (демагнетизира) митохондрийните мембрани
(енергиен източник) в туморните клетки, което води до
намаляване на клетъчния заряд за функциониране.
Ресвератролът е дузина борещи се с рака лекарства в едно.
Той е още един от Божиите естествени убийци на рак и се
бори с него по много начини, че изследователите не могат
открият кой път за поощряване на рак той не спира.
През ноември 2008 година изследователи от
медицинският колеж Уейл на университета Корнъл докладват,
че диетичната добавка с ресвератрол забележително
намалила образуването на плака в животинските мозъци,
компонент от Алцхаймер и други невродегенеративни болести.
Според университета Базел, ресвератролът увеличава
жизнеспособността на клетките като предлага „невро-защитни“
и антиоксидантни предимства чрез повишаване на
производството и поглъщането на глутатион от тялото,
„антиоксидантът господар“.
Една от най-интересните разработки относно ресвератрол
е дошла от областта на ограничаването на калориите.
Проучвателни изследвания с плъхове показват, че лишаването
330
от калории води до повишено дълголетие: намаляване на

калориите с 10% до 30% може почти да удвои жизненият им
цикъл. През 2007 година изследователи от медицинският
факултет на Харвард докладват, че големи дневни дози от
ресвератрол могат да компенсират за нездравословна, висока
на калории диета, като така се постига същият ефект като
намаляването на калории: увеличен жизнен цикъл.
Не е учудващо, че ресвератролът също привлякъл
вниманието и на няколко компании на Биг Фарма, които вече
се опитвали да уловят ползите му в ситентично, патентовано и
скъпо лекарство. Моята прогноза: НЯМА да проработи. Всеки
път, когато човек се опита да модифицира това, което Бог е
направил и да „подобри“ сътвореното от Него, никога не
работи! Също запомнете, че е вероятно тези обременени с
пестициди и генетично модифицирани плодове да не
произведат значими количества ресвератрол, тъй като те имат
малка нужда естествено да се предпазват от патогенна атака.
В обобщение, ресвератролът не само предпазва от
бактерии, гъбички, дрожди и вируси, но и се бори с рак,
сърдечни болести, диабет и Алцхаймер. И ако това не е
достатъчно, той също допринася за дълголетие. Корпорацията
Biotics Research („Биотично проучване“) продава страхотен
продукт, наречен ResveraSirt-HP, който съдържа 250 мг
ресвератрол, заедно с кверцетин и IP6. Това е най-добрият
продукт с ресвератрол, който съм намерил при проучването
си.
331
Селен
Селенът, както повечето здравословни неща, е нещо,
което много от нас не приемат достатъчно. Селенът е минерал
и е показал в многократни проучвания, че е ефективен
инструмент за предпазване от различни видове рак,
включително рак на гърдата, гърлото, стомаха, простата,
черния дроб и пикочния мехур. Повечето американци приемат
по-малко от половината препоръчана доза от 200 микрограма
на ден, според „Превенция и лекуване на болести“ на
фондацията Life Extension („удължаване на живота“).
Селенът в началото се е използвал в конвенционалната
медицина за лечение на пърхот, но разбирането ни за този
минерал драматично се разшири през последните 20 години.
Той е крайно необходим компонент от мощен антиоксидант,
произвеждан от тялото. Този антиоксидант, наречен глутатион
пероксидаза, защитава особено срещу пероксиди, вид
свободни радикали, които атакуват мазнините. Както другите
антиоксиданти, глутатионът пероксидаза също намалява
риска от развиване на рак и сърдечни болести и стимулира
отговора на имунната система към инфекции.
Проучване показва, че селенът, особено когато се
използва в комбинация с витамини С, Е и бета-каротин, работи
за блокиране на много химични реакции, които създават
свободни радикали в тялото. Помнете, че свободните
радикали могат да увредят нашето клетъчно ДНК, което в
последствие може да доведе до дегенеративни болести като
рак. Селенът помага и за предпазване от възпроизводство и
разпространение на увредени молекули ДНК, процес, наречен
митоза. С други думи, селенът действа, за да попречи на
туморите да се развият. „Допринася за смъртта на
канцерогенни и предракови клетки. Тяхната смърт изглежда се
случва преди да могат да се делят чрез репликация, като така
помага за спирането на рака преди да е започнал“, казва д-р
332
Джеймс Хауенстайн в „Ръководство на лекаря към

естествените здравословни продукти, които работят“.
Проучването върху селена през последните 20 години се е
фокусирало много върху необичайна форма на селен:
метилселеноцистеин (MSC). Относително просто органично
селениево съединение, MSC се образува естествено в
различни растения, включително чесън, броколи, див лук и
лук, отраснали на богата на селен почва. MSC лесно се
преобразува в метилселенол от ензим, наречен бета-лиаза,
който е широко разпространен в тялото. Според д-р Даниел
Медина (колеж Бейлър, медицински факултет по Молекулярна
и Клетъчна биология), метилселенолът се е показал като
ефективна антиракова форма на селен, която убива раковите
клетки чрез апоптоза, която е програмирана клетъчна смърт.
Метилселенолът е също известен, че възпрепятства
ангиогенезата (създаването на нови кръвоносни съдове) при
започването на ракови тумори и представлява най-
безопасната и най-ефективна антиракова форма на селен
налична днес.
Най-важното сляпо проучване на селена и рака е било
двойно сляп опит с интервенция, проведен от д-р Л. К. Кларк
(и колеги) в раковия център на университета в Аризона. Когато
всички резултати били подредени, станало ясно, че
лекуваната със селен група развила почти 66% по-малко рак
на простата, 50% по-малко колоректален рак и около 40% по-
малко рак на белия дроб, в сравнение с плацебо групата.
Приемът на добавка селен, дори под формата на
безопасно MSC, трябва да се ограничи до 200-400 мкг дневно
за максимална безопасност. Чувал съм за алтернативни
ракови лекари, използващи до 2000 мкг дневно, но това не е
препоръчително, ако не си под наблюдението на лекар, тъй
като е известно, че дозите селен над 850 мкг дневно
причиняват селенова токсичност.
333
Някои от най-добрите естествени източници на селен са

бразилски орехи, чесън, филизи броколи и брюкселско зеле.
Всички тези храни съдържат селен под формата на MSC.
Въпреки че чесънът има най-голямата концентрация на MSC,
вероятно няма да ядете достатъчно от него, за да произведете
желаните резултати, така че бразилските орехчета, филизите
броколи и брюкселското зеле са вашите най-добри варианти.
Витамин Д
Ултравиолетовата светлина
от слънцето идва в две главни
дължини на вълните –
ултравиолет А (“UVA”) и
ултравиолет В („UVB”).
Мислете за UVA като за
„лошото момче“, а за UVB –
като за „доброто момче“, тъй
като UVA прониква в кожата по-
дълбоко и причинява повече
вреди на свободните радикали, докато UVB помага на кожата
ви да произвежда витамин Д. Говорейки технически, витамин Д
не е наистина витамин сам по себе си, но може по-подходящо
да се класифицира като „про-хормон“. Независимо от това,
витамин Д е показал, че е решаващ при превенция от рак.
Механизмите, по които витамин Д намалява риска от рак, са
сравнително добре познати. Те включват усилване на
апоптозата (програмирана клетъчна смърт), намаляване на
метастазата и разпространение и намаляване на
ангиогенезата (формирането на нови кръвоносни съдове).
Така че откъде да купя най-добрата витамин Д добавка?
Да си кажем истината, повечето добавки с витамин Д са
практически безполезни. Ето защо: Витамин Д в млякото и в
повечето витаминови добавки е витамин Д2 и е синтетичен.
Витамин Д2 също се нарича „ергокалциферол“. Това не е
334
формата на витамин Д, от която се нуждаете, за да се

предпазите от рак и дегенеративни болести. Формата на
витамин Д, от която се нуждаете, е витамин Д3 (или
„холекациферол“) и се произвежда от UVB лъчите на
слънчевата светлина. Ето защо често наричам слънчевата
светлина „най-достъпното борещо се с рака хранително
вещество на света“. Помислете за това, можете да си
осигурите доживотен запас БЕЗПЛАТНО!
КОНТРА МИСЛЕНЕ
Не се заблуждавайте от „мита за слънцезащитен крем“.
Въпреки това, което чуваме от Медицинската Мафия,
слънчевата светлина всъщност е полезна за вас (особено UVB
лъчите), а слънцезащитният крем, филтриращ UVB е октил
метоксицинамат (или „OMC”), който е доказал, че убива миши
клетки дори в малки дози. Освен това е показал, че е частично
токсичен, когато се изложи на слънчева светлина. И познайте
какво? OMC присъства в 90% от марките слънцезащитен
крем!
Най-известните марки слънцезащитен крем също
съдържат и други токсични химикали (като диоксибензон и
оксибензон), които се попиват през кожата когато влязат в
кръвообращението, генерират свободни радикали, причиняват
опустошение на имунната система, увреждат черния дроб и
сърцето, и дори благоприятстват за системен рак.
Нужното време на слънце е вероятно 15 до 30 минути на
ден. Оптималното време за UVB производство на витамин Д е
около средата на деня, когато съотношението на UVB към UVA
е най-голямо и необходимото време на излагане е най-кратко.
Обаче това работи само когато сънцето е достатъчно високо.
По време на зимните месеци често е невъзможно да се
произведе някакъв витамин Д от слънчева светлина, в
зависимост от това колко на север живеете.
Но НЕ ви се иска да изгаряте! Ако ще сте навън на
слънчевата светлина за продължителни периоди от време,
трябва да предпазите кожата си от изгаряне. Гелът с алое
335
вера е естествен слънцезащитен крем (ако имате

чувствителна кожа) и също помага за лекуване на слъчево
изгаряне. Ние използваме „Естествен слънцезащитен крем със
зелен чай“ на д-р Меркола, ако ще бъдем навън на слънце за
продължителни периоди от време.
Обаче, когато слънчевата светлина (особено UVB) не е
налице, отличен източник на витамин Д, който също осигурява
полезните омега-3 мастни киселини DHA и EPA (които са
главни в превенцията от сърдечни болести, рак и много други
болести), е маслото от черен дроб на риба треска.
Трябва да бъдете внимателни, когато използвате масло
от черен дроб на треска, тъй като е възможно да предозирате
с витамин Д. По тази причина маслото от черен дроб на треска
трябва да се консумира само през месеците със студено
време, освен ако не можете да тествате своите нива на
витамин Д, за да се уверите, че не са твърде високи. В топло
време повечето хора получават достатъчно витамин Д от
слънцето, така че не приемайте масло от черен дроб на
треска по време на летните месеци.
Изследователи от Белгия изглежда са първите, показали,
че витамин Д понижава С-реактивния протеин (CRP), мярка за
възпаление в тялото при критично болни пациенти. CRP се
повишава, когато има възпаление в тялото и хроничното
възпаление е рисков фактор за много състояния, включително
коронарна болест на сърцето, диабет и рак.
336
Вода
Въпреки че главата завършва,
водата е вероятно най-важната
тема. Без храна повечето хора ще
умрат за месец. Без вода сме
мъртви за по-малко от десет дни.
Водата съставя над 70% от тялото,
около 90% от кръвта и около 85%
от мозъка. Проблемът с повечето
от нас е, че ни се продават сума ти
стоки – когато сте жадни, пийте сода, или поредната
„енергийна напитка“ (гъсто натъпкана със захар между
другото). Американците пият кафе и соди, и бири, и всичко
останало, което са ни определили да купуваме, но повечето от
нас забравят да пият достатъчно вода.
Много хора пият дестилирана или осмотична вода, но по
мое мнение това е мъртва вода. Да, повечето от токсичните
химикали са били премахнати, но също липсват алкалните
минерали и кислород... особено в случаят с дестилираната
вода, тъй като тя е „киселинна“. Семейството ми пие чешмяна
вода, която е филтрирана с воден филтър Big Berkey, който
филтрира олово, арсен, хлор, флуорид и т.н. Всичко, което
остава, е чиста вода. Свикнали сме да пием бутилирана вода,
но изтичането на пластмаса си беше тревога за нас, така че
превключихме на филтрирана вода.
Ако сте жадни, това значи, че клетките ви вече са
дехидратирани. Пресъхналото гърло трябва да се разглежда
като последният външен знак за дехидратация. Така е, защото
жаждата не се развива, докато телесните течности не се
изчерпят точно под нивата необходими за оптимално
функциониране. Някои статистики показват, че 90% от нас се
разхождат с хронично състояние на дехидратация. Един начин
да разберете дали сте дехидратирани, е да проверите цвета
337
на урината. Ако е тъмен през цялото време, вероятно сте

дехидратирани.
Лекарите рядко изтъкват лечебните свойства на водата,
но покойният д-р Феридун Батмангхелидж (или „д-р Батман“)
изследвал ефекта на водата върху човешкото тяло и открил,
че тя е едно от най-добрите болкоуспокоителни и терапии за
превенция. Неговата пионерска работа показала, че неволната
хронична дехидратация (UCD) допринася и дори произвежда
болка и много дегенеративни болести, които могат да се
предотвратят и лекуват с увеличаване приема на вода.
Д-р Батман бил роден в Иран през 1931 година и
практикувал медицина в Обединеното Кралство преди да се
завърне в Иран, където играел ключова роля в развитието на
болници и медицински центрове. Когато Иранската Революция
избухнала през 1979 година, д-р Батман бил затворен в
печално известния затвор Евин като политически затворник за
тридесет и един месеца. Там той открил лечебните сили на
водата. Една нощ д-р Батман трябвало да лекува съкилийник
с парализираща болка от стомашна язва. Без лекарства на
свое разположение д-р Батман му дал две чаши вода. За
няколко минути болката му напълно изчезнала. Заръчано му
било да пие две чаши вода на всеки три часа и останал без
никаква болка през четирите му последващи месеца в
затвора. Докато бил в затвора, д-р Батман успешно излекувал
над 3000 съкилийници, страдащи от предизвикани от стрес
стомашни язви само с вода.
Докато бил в затвора, той провел разширено проучване на
медицинските ефекти на водата при предпазването и
облекчаването на много болезнени дегенеративни болести.
Затворът Евин се доказал като перфектна „стресова
лаборатория“ и въпреки че му предложили по-ранна амнистия,
д-р Батман избрал да остане още четири месеца в затвора, за
да завърши своето проучване за връзката между
дехидратацията и кървящата стомашна язвена болест. Трудът
с откритията му бил публикуван като уводна статия в „Журнал
по клинична гастроентерология“ през юни 1983 година.
338
При освобождаването си от затвора през 1982 година д-р

Батман избягал от Иран и дошъл в Америка. Написал
революционната си книга „Многото викове за вода на тялото
ти“ през 1992 година, която била преведена на 15 езика и
продължава да вдъхновява читатели по целия свят. В книгата
си той заявил, че пресъхналото гърло не е надежден
индикатор за дехидратация. Тялото сигнализира за недостиг
на вода чрез произвеждане на болка. Дехидратацията
всъщност създава болка и безброй дегенеративни болести,
включително астма, артрит, хипертензия, ангина, диабет при
възрастни, лупус и множествена склероза.
Съобщението на д-р Батман към света било: „Не си болен,
жаден си. Не лекувай жаждата с лекарство.“
Зеолити
Зеолитите са естествени вулканични минерали с
уникална, сложна кристална структура. Зеолитите, като цяло,
са били използвани почти 1000 години като традиционен лек в
Азия за повишаване на общото здраве. Едно удивително
свойство на зеолитите е, че тяхната шуплеста рамка от кухини
и канали (като клетки) работи на клетъчно ниво, затваряйки
тежките метали и токсини в капан. Както знаете, токсините
тровят въздуха, водата, храната и телата. Според EPA
(Агенция за защита на околната среда), 80,000 химикали се
използват търговски в Съединените щати, а 75,000 от тях са
потенциално опасни за нашето здраве. Консулът за Защита на
Околната Среда докладва, че повече от 1,800,000 тона
токсични химикали се изхвърлят в околната среда всяка
година, включително 32,000 тона непознати карциногени.
Зеолитите са едни от малкото отрицателно заредени
минерали в природата. В основата си те действат като
магнити, привличащи положително заредени тежки метали и
токсини, улавяйки ги и премахвайки ги от тялото. Те са
извънредно ефективен челиращ агент. Ето как: в структурата
339
на зеолитите има определени „клетки“, вътре в които има

положителни йони. Положителните йони си разменят местата
с тежките метали, пестициди и хербициди, които също са
положителни йони и тогава клетъчната структура на зеолитите
плътно ги връзва. Едно удивително качество на този ефект на
„клетъчно връзване“ е, че токсините и тежките метали са 100%
изхвърлени. С други думи, те не се „преместват“ до друго
място в тялото, те всъщност се изваждат!
Зеолитите са ефективни срещу груби микроорганизми
като бацили, гъбички, плесени, стафилококи и стрептококи. Те
функционират като разширен спектър антивирусни агенти,
помагат да се балансират pH нивата в тялото, да се намалят
алергичните реакции, да се челират тежките метали, да се
неутрализират киселините, да се увеличат нивата на кислород,
да се прогонят микроорганизмите и да се укрепи функцията на
340
Глава 9
Ганодерма
Ганодерма луцидум (Ganoderma lucidum), също наречена

линг жи или рейши, се използва много по цял свят от векове.
Според китайската медицина ганодерма луцидум може да
проникне и да работи в петте ключови човешки органи при
проблеми на сърцето, белия дроб, черния дроб, панкреаса и
бъбрека. Ганодерма луцидум може да излекува болести на
различни човешки системи,
включително дихателна,
кръвоносна, храносмилателна,
нервна, ендокринна, двигателна
и т.н., включително медицински,
хирургични, гинекологични,
педиатрични и УНГ (уши, нос,
гърло). Всички тези са поради
фундаменталният му ефект на
„укрепването на жизнената
същност и подсигуряването на основното“, като така се
подобрява имунната система. Различава се от всички други
лекарства, които се използват за лечение на определена
болест, или от хранителните добавки, които се обръщат само
към определени телесни изисквания. Ганодерма луцидум
помага да се регулира цялостният телесен механизъм и
метаболизма, за да се увери, че всички органи функционират
правилно. Някои специфични ефекти на ганодерма луцидум
са, както следва:
341
1. Ефект върху тумор

Главната причина за развитието на тумор е болест или
недобро функциониране на имунната система. Ганодерма
луцидум може най-добре да регулира и активира имунната
система. Тя забележително подсилва имунната функция на
тялото и увеличава способността за самозащита от тумор.
Ганодерма луцидум подсилва функцията на моноцитните
макрофаги чрез активиране синтезата на интерлевкин H. Тя
също укрепва капацитета на кръвна синтеза, особено на ниво
бели кръвни клетки. Комбинирайки с възспиращият ефект
върху раковите клетки, осигурен от определени съставки, тя
става едно от най-ефективните лекарства за антитумор,
предпазване от рак и добавка към раково лечение. Ганодерма
луцидум едва ли притежава някакъв токсин за човешкото тяло.
Тази уникална черта на укрепване на имунитета без
токсичност е определено предимство на ганодерма луцидум
над останалите усилватели на имунната система.
2. Защита & детоксификация на

черния дроб
Ганодерма луцидум е способна да предпази черния дроб
от увреждане от различни физиологични и биологични
фактори. Още повече, ефект може да се постигне или преди,
или след вредата. Ганодерма луцидум ускорява метаболизма
и на лекарствата, и на токсичните вещества в черния дроб,
водейки до лечение на токсичен хепатит. Ганодерма луцидум
също е подходяща за лекуване на хроничен хепатит,
ефективно отстраняваща свързаните симптоми като
замаяност, изтощение и така нататък. Ганодерма луцидум
може да се използва за лечение на хронична токсикоза,
различни видове хроничен хепатит и други хепатитни болести.
342
Глава 9Ганодерма
3. Ефект върху сърдечно-съдовата

система
Клинични проучвания и
експерименти с животни
потвърждават, че ганодерма
луцидум може ефективно да
разшири коронарната артерия,
да увеличи кръвния поток по
коронарните кръвоносни
съдове и да подобри
циркулацията на сърдечно-
мускулните капиляри, като така
увеличи притока на кислород и енергията към сърдечния
мускул. Затова ганодерма луцидум помага за предпазване на
сърцето от недостиг на приток на кръв и е идеална и за
лечение, и за предпазване от сърдечни болести като морска
болест. Ганодерма луцидум може видимо да намали нивото на
кръвния холестерол, липопротеин и триглицериди при пациент
с хипертензия. Тя предотвратява образуването на артериални
атероматозни плаки. Ако плаките вече са се образували,
ганодерма луцидум ще намали холестерола в артериалната
стена и ще смекчи кръвоносния съд, за да избегне по-
нататъшни вреди. Също частично подобрява
кръвообращението и възпрепятства струпването на
тромбоцити. Всички тези ефекти допринасят за превенция от
различни видове удар.
343
4. Превенция от остаряване
Полизахаридите и полипептидите, намиращи се в
ганодерма луцидум, могат ефективно да отложат
остаряването чрез следните механизми:
1. Да подсилят и да регулират имунната функция. Такова
подсилване и регулация могат ефективно да отложат
остаряването при възрастни и застаряващи хора. За
младите имунната система ще бъде оптимизирана, за
да се подсигури здрав растеж.
2. Да регулират метаболизма и да ускорят синтеза на
нуклеинови киселини и белтъчини. Изследователски
трудове са показали, че ганодерма луцидум ускорява
синтеза на нуклеинови киселини и белтъчини в
кръвната плазма, черния дроб и костния мозък,
следователно ефективно предотвратяват остаряването.
Наблюдавано е, че употребата на ганодерма луцидум
за предотвратяване на стареене носи ползи не само за
застаряващите, но и за младите, тъй като процесът на
порастване и развитие в основата си ще доведе до
остаряване.
3. Ефект върху свободни радикали. Една причина за
остаряване е намаляването на самосъздаващият се
антиоксидант или антиоксидантоподобният материал
(като SOD) в тялото. Тези антиоксиданти са крайно
необходими при сблъскването с щети на тялото от
свободни радикали. Полизахаридите на ганодерма
луцидум притежават свойства, които са много сходни
до SOD, който може да отстранява свободни радикали
и да предпазва от вредите им върху тялото, като спира
свръхоксидирането на липиди. Такова действие
предпазва клетките и отлага тяхното стареене.
344
4. Полизахаридите на ганодерма луцидум забележително

ускоряват синтеза на ДНК в клетъчното ядро и
увеличават броя клетъчни деления, което води до
отложено стареене.
5. Ефект върху неврастения

При китайските медикаменти ганодерма луцидум е била
използвана за лечение на неврастения и безсъние, тъй като
работи върху централната
нервна система. Екстракт от
ганодерма луцидум може да
попречи и да намали нивата на
активност на тялото. Този
възспиращ ефект е качествен и
полезен за връщане на реда в
нивото на активност. Фактът, че
ганодерма луцидум може да
отложи смъртта като резултат
от свръхдоза на главен стимулант като кофеин, демонстрира,
че ганодерма луцидум работи върху централната нервна
система, като прилага ефект на инхибитор.
В древните китайски медицински публикации ганодерма
луцидум може да служи за „стабилизиране на емоцията“,
„увеличаване на мъдростта“ и „ускоряване на силата на
паметта“. Наскоро се съобщи, че ганодерма луцидум има
забележителен ефект върху безсънието, причинено от
неврастения: Ефективността е 87.14% до 100%. Като цяло,
ефектът става очевиден след период от 10 до 15 дни, когато
сънят се подобрява, апетитът се увеличава, а телесното тегло
се покачва. Свързаните главоболие и замаяност ще бъдат
намалени или спрени. Ганодерма луцидум има относително
силен ефект върху централната нервна система, което прави
ганодерма луцидум ефективно вещество за лечение на
неврастения и безсъние. Ганодерма луцидум става все повече
и повече необходима за страдащите от неврастения и
345
безсъние. Към днешна дата, ефектът на ганодерма луцидум

върху неврастенията и безсънието ясно е бил описан и
съобщен на фармакопеята на китайската държава.
6. Ефект върху хипертензия

Ганодерма луцидум може ефективно да намали кръвното
налягане на анестезирал заек: със систолично и диастолично
налягане, намалени с 15% и 25% съответно. Свързаната
нервна активност е също потисната: потискането е 20% и 40%
съответно. Според болничен доклад е имало 18 случая на
високо кръвно налягане, успешни излекувани от екстракт на
ганодерма луцидум, с ефективност до 88.9%. Заявява се, че
ефектът при намаляване на кръвното налягане от ганодерма
луцидум бил главно в резултат на забавянето на
симпатиковата нервна система. От друг доклад при 30 случая,
използващи продукти на ганодерма луцидум, за да лекуват
високо кръвно налягане, ефективността била 88.3%. Освен
това, било открито, че ганодерма луцидум също удължава и
стабилизира ефектът от намаляване на кръвното налягане на
друго лекарство.
7. Лечение на диабет
Съставките на ганодерма луцидум, които намаляват
кръвната глюкоза, са ганодерма В и С. Принципът е, че чрез
ускоряване използването на кръвна глюкоза от телесните
тъкани, ганодерма луцидум служи като заместител на
инсулина за възспиране на освобождаването на мастни
киселини. Така тя подобрява симптомите при пациенти с
висока кръвна глюкоза и висока уринова глюкоза. Кръвната
глюкоза ще се намали от 173 на 116, холестеролът – от 233 на
179, белтъчините – от 580 на 465. Водноразтворимите
полизахариди в ганодерма луцидум потискат независимият от
инсулин диабет. Здравословните хранителни продукти,
произведени от японеца Нумата Кенджи, са широко
346
използвани за лечение на диабет.
8. Ефект върху хроничен бронхит &

бронхиална астма
Ганодерма луцидум може да спре кашлицата, да прочисти
храчките и да потисне астмата. Тя също облекчава
симптомите на свързаните болести. Тъй като ганодерма
луцидум може да активира имунната система, може да
предотврати грип, а така и горните симптоми. Ганодерма
луцидум е особено подходяща за лечение на рак при
пациенти, категоризирани като „студени и мокри“ от китайската
медицина, докато за „горещите и сухи“ пациенти би било
относително по-малко ефективно. Средната ефективност е
80%.
9. Ефект върху хиперчувствителност

Когато тялото бъде атакувано от антиген, който
предизвиква имунологични реакции и води до различни
аномалии и имунопатологични симптоми, ганодерма луцидум
може да бъде използвана за спиране освобождаването на
фактори на хиперчувствителност и за предотвратяване
развитието на алергични реакции. Затова ганодерма луцидум
е относително по-ефективна от другите настоящи лекарства,
когато се лекуват болести, причинени от анормална
хиперреактивност или автоимунитет, като алергична астма,
еритематозен лупус вулгарис, ревматичен артрит, ревматични
сърдечни пороци, алергичен ринит, кожни болести и т.н.
Ганодерма луцидум може също да помогне за лекуване на
токсификацията на пациенти в резултат на прекомерна
употреба на хормони.
347
10. Ефект върху грижа за красотата

Ганодерма луцидум е била наречена „лекарство за вечен
живот“. Главно това се отнася за ефектът върху защитата на
кожата и отлагането на стареенето. Ганодерма луцидум може
да задържи и регулира водата в кожата и така може да
задържи еластичността на кожата, хидратирана и гладка. Тя
също предотвратява формирането и отстраняването на
меланин от кожата. Днес разкрасяващите продукти, направени
от ганодерма луцидум стават новите звезди в индустрията.
Приемането на ганодерма луцидум като хранителни продукти
може да спечели синергичен ефект. Да се добави ганодерма
луцидум в банята, не само ще запази кожата гладка и лъскава,
но и ще предотврати от бактериална инфекция.
В добавка към горните ефекти, ганодерма луцидум
стимулира кръвната синтеза в костния мозък и увеличава
нивото на WBC (левкоцити), което го прави подходящо за
лечение на симптоми на ниско WBC, причинено от свръхдоза
радиация и болести на кръвта и т.н. Чрез подсилване на
имунната система на тялото, ганодерма луцидум може да го
защити от вирусни инфекции като вирусът на СПИН.
Ганодерма луцидум също повишава толерантността на тялото
към враждебна среда. Тя потиска прекалените контракции на
гладкия мускул в матката, за да излекува функционалното
кървене. Ганодерма луцидум е също ефективна за
денатуриране на пигмента в ретината, за недоразвит мозък,
както и за анормално мускулно развитие. Ганодерма луцидум
е също ефективно болкоуспокояващо за главоболие,
неврологична болка, болка от рак и т.н.
Сингапурски медицински доклад показва: радиотерапията
и химиотерапията са причинили директна смърт на 1/3 от
раковите пациенти.
348
Ганодерма може да намали

повторното появяване на раковите
клетки и тумор.
Д-р Юпенг Хуанг, директор на Пекинският международен
медицински център по антиостаряване посочва, че
настоящото раково лечение по света е базирано на
недоразумение. Концентрирало се е върху туморните клетки,
опитвайки всякакви средства, за да ги убие. Радиотерапията и
химиотерапията убиват туморни клетки, но в същото време
убиват и имунни клетки, водейки до загуба на самозащитата
на пациента. В последствие, много пациенти умират по време
на фазата на рехабилитация. (Медицински доклад от Сингапур
показва, че радиотерапията и химиотерапията са причинили
директна смърт на 1/3 от раковите пациенти.)
Човешкото тялото съдържа некроза, както и раковите
клетки. Растежът на тези клетки е продукт на телесен
метаболизъм. Да се превъзмогне растежът на тумора, зависи
от превенцията. Едностранно е да се прилага лечение чрез
изрязване или облъчване на тумора, за да се излекуват
ракови пациенти.
349
Скорошно изследване показва, че пациентите на ранен

етап на рак могат да се възстановят чрез радиотерапия и
химиотерапия. Обаче пациентите на междинен или късен етап
обикновено са твърде слаби след радиотерапията и
химиотерапията, за да възстановят здравето си. Драстичното
лечение, всъщност, често ускорява смъртта им. Клинично
изследване показва, че повечето ракови пациенти не са
диагностицирани, докато не стигнат до среден или късен етап.
Те вече страдат от физически дискомфорт и имунитетът им е
засегнат. Така че експертите съветват да се вземат мерки за
укрепване на общите здравни условия и подобряване
имунитета преди радиационната терапия, за да се очаква най-
добрият резултат. Не е разумно впускането в лечение, без
първоначално да е излята добра основа.
350
Забележки: Препоръчително е раковите пациенти да

приемат продукти на ганодерма луцидум поне две седмици
преди химиотерапия. Тя ефективно ще подобри клетъчната
дейност и ще минимизира щетите върху имунната система,
дължащи се на химиотерапията. Тези ефекти отнемат време.
Човек просто не може да очаква моментален развой.Записана
в китайската фармакопея, ганодерма луцидум може
забележително да подобри имунитета. Подходяща е за ракови
пациенти на лечение с лекарства, както и за тяхното
следоперативно възстановяване.
Полизахаридите, активните вещества на ганодерма
луцидум, ускоряват растежа и умножаването на имунните
клетки и макрофагната фагоцитоза. В същото време те могат
да активират лимфоцитното генериране на стимулиращи
фактори за раздробяване на теломеразното действие отвътре
и да ускорят смъртта на раковите клетки. Ганодерма
тритерпените, от друга страна, могат да засилят човешкият
метаболизъм и детоксифициращата функция, както и да
възспрат растежа и метастазата на раковите клетки. Тя също
помагат и за подобряване на апетита и намаляване на
страничните ефекти, причинени от лекарства.
Ганодерма луцидум е съкровище, което е получило
увеличаващо се внимание от медицинското общество в
световен мащаб. Както се казва, превенцията е по-добра от
лекуването. Ганодерма продуктите могат да направят точно
това за вас!
351
Ганодерма: Универсална храна,

която действа като лекарството
спасител от модерните болести
„Ганодерма наистина ли е универсално лекарство?“ Да не
говорим за болестите, които са често срещани в историята, а
за модерните болести. За да намерим отговор, ние
разследвахме функциите й отново и отново тринадесет години
наред. Бяха постигнати задоволителни резултати.
Първият въпрос е дали ганодерма може да бъде
ефективна за всички видове болести. Отговорът ни е „Да“,
защото е способна да поддържа здравето на модерният човек.
При болен човек ганодерма може да повлияе на най-
немощните части от тялото му. За пациент може да проследи
източникът на болестта и да позволи възстановяване.
Ганодерма може да промени дисбалансирано тяло към
здраво. Няма разлика в човешки раси, древни или модерни
хора. Хората по целия свят постигат същите резултати.
Ако организмът на пациента е в съгласие с ганодерма,
пациентът постига най-добрите ефекти на лекарството.
Всъщност не сме открили човек, който да е постигнал
отрицателни ефекти или неефективни резултати.
Някои изключителни резултати, постигнати наскоро, са
опростено анализирани по-долу, за да се оцени ефикасността
на ганодерма.
Главоболие и болка в раменете, причинени от
хипертензия и артеросклероза, са напълно излекувани, а
кръвното налягане също се е подобрило.
Експерименталните субекти са били главно пациенти с
хипертензия. Кръвното налягане показало забележително
подобрение. Един пациент, с показатели 180/96, имал
показатели 126/94 след три месеца. Такова забележително
352
подобрение рядко се вижда без използването на

антихипертензивно лекарство.
Кръвното налягане на някои пациенти с артеросклероза се
намалило до 128/67 от 158/77 за три месеца. Нивото им на
холестерол също се е подобрило от 269 на 242.
Някои пациенти имат хипертензия с главоболие и болка в
раменете. Тяхното кръвно налягане пада от 151/78 на 118/72
за един месец, а главоболията са премахнати.
От пациентите, които са имали проблеми с кръвно
налягане и болки, и двете неразположения са се подобрили.
Базирайки се на горните резултати, можем да видим, че
ганодерма е полезна за пациентите с хипертензия.
Използването на антихипертензив за понижаване на кръвното
налягане може да понижи систоличното налягане, но не
диастоличното налягане. Ганодерма може да понижи и двете.
Това е забележително качество.
353
Защо е ефективна както за

систолично, така и за диастолично
налягане?
Д-р Шигере Южи от университета Кинки дава шест
обяснения защо ганодерма е ефективна за сърдечно-съдови
болести.
• Лекува хипертензия.
• Повдига кръвното налягане на хипотензивни пациенти.
• Предотвратява артеросклероза и намалява нивото на
холестерол.
• Предотвратява тромбогенеза и разтваря тромбите.
• Намалява страничните ефекти на антихипертензива.
• Използвана заедно с хипертензив, причинява
хипотензивен ефект.
• Болестите рак, внезапна сърдечна смърт и исхемия
вече не са заплашаващи.
354
Ефективна е и при лечение на

церебрална исхемия, инфаркт на
миокард, церебрална апоплексия и
ангина пекторис
Приемането на ганодерма
може да намали сериозните
симптоми на горните болести без
традиционното лечение. Сред тези
случаи имало пациент с дясна
церебрална исхемия, която се
случила двукратно. Той получил
най-добрият резултат, след като
приемал ганодерма и урокиназа
заедно. Пълната подвижност най-накрая се върнала.
Пациент, страдащ от церебрална исхемия, който бил
частично парализиран, можел да се движи свободно, след
като приемал ганодерма. Стойностите му на липса на мазнини
и с B-липо протеини се възвърнали към нормалното.
Приемането и на ганодерма подобрява състоянието на
пациенти със сърдечни проблеми. Това доказва, че
приемането на ганодерма заедно с други лекарства може да
доведе до по-добър резултат. Между другото, тъй като по-
горните болести са трудни за лекуване, по-добре е да се
приема ганодерма редовно, за да се предотврати тяхното
първоначално появяване.
Ефективна е при лечение на акутен или хроничен хепатит,
или на чернодробна недостатъчност.
Към настоящият момент, хепатитът е все още болест,
която не може да бъде лекувана по никакъв специфичен
метод. Ако ганодерма е ефективна, би била значимо
лекарство за лечението му.
355
Шест капсули на ден са били предписани на някои

пациенти с хепатит. Три месеца по-късно всички пациенти се
възстановявали, като стойностите им на GOT и GPT намалели
от 200-300 на 100.
Като допълнение, един пациент, който използвал
ганодерма заедно с китайски билкови лекарства, постигнал
намалени GOT и GPT. Имало един случай на хепатит,
комбиниран с хипертензия. След прием на ганодерма били
постигнати задоволителни резултати.
Горните състояния не могат да са били в заключителен
стадий, но могат да се очакват положителни резултати от
прием на ганодерма при хепатит.
Когато чернодробната функция се влошава, пациентът
може да се уморява. Приемането на ганодерма може да
помогне за облекчаване на изтощението.
Веруюто, че „чернодробната болест е нелечима“ може да
се изостави.
Черният дроб е най-важният орган за здравето.
Чернодробната функция е доста сложна. Затова
чернодробните болести се считат за трудни за лечение и
диетичното лечение е единственият метод, възприет от
западните лекари.
Обаче ганодерма е способна да накара сложният орган да
функционира и да го върне към нормалното. Базирайки се на
практическото ни изследване, ганодерма може да допринесе с
много положителен ефект. Д-р Шигеру Южи съобщил, че 10%
от чернодробните болести могат да се излекуват след
приемането й в продължение на два месеца. 40% от
пациентите облекчили симптомите си, а размерите на черните
им дробове намалели. 50% от пациентите почувствали, че
симптомите им са отслабнали.
356
. Болката от гастрит, гастритна язва, дуоденална

язва и т.н. могат да се облекчат веднага.
Използвахме ганодерма при лечение на гастрит, гастритни
язви и дуоденална язва. Най-интересният случай беше на
мъж, който е развил гастритна язва, когато е бил млад, и която
наскоро се е завърнала. Другите лекарства не бяха
ефективни, но една седмица след лечение с ганодерма,
болката осезаемо намаляла. Когато дозата беше намалена,
той чувстваше болката веднъж на ден или почти никаква
болка. Обикновено използваше аналгетик, но товаизглеждаше
безполезено. Това лечение е ефективно и за пациенти с
гастрит и дуоденална язва, които страдат от болка в гърдите,
загуба на апетит и пациенти с гастритна язва, които са
немощни и слаб. Може да помогне и за постоперативна болка
от гастричен рак. Цветът на някои пациенти се подобри и те
напълняха малко по малко след прием на ганодерма.
. Ганодерма предпазва пациентите, които

преяждат или ядат само един вид храна, или които са
отровени от храна.
Има изненадващи резултати при дизентерия, запек,
стомашна хиперкиселинност и пептична язва. Ефектите й са
равни на тези от лекарства, които сега често се използват. Д-р
Шигеру Южи също съобщава за високата й ефикасност при
лечение на гастрит и язви.
Главната функция на стомаха и червата е да абсорбират
необходимите хранителни вещества в храната, тогава да
отдели отпадъците преди ферментация. Хората обикновено
ядат твърде много или ядат небалансирана диета, или ядат
токсични храни, тогава техните храносмилателни органи се
увреждат. Ганодерма може не само да предпази органите, но
може и да подобри функционирането на храносмилателния
тракт.
357
. Няма нужда наднормените да продължават с

диети на гладуване
След Втората световна война хората били бедни и нямали
достатъчно храна за ядене. Нямало нужда да се интересуват
от наднорменото тегло, защото повечето от тях били много
жилести. Поради медицинският прогрес и подобрените
икономически условия, заразните болести и бедността са
много по-малък проблем, докато хроничните болести и
различните видове болести на възрастните се увеличават.
В нашето разследване беше открито, че слабите хора,
които приемат ганодерма, могат да напълнеят, а
наднормените хора могат да отслабнат. Без значение колко е
стар или млад, дали е мъж или жена, какво е състоянието му,
ганодерма може да позволи на човек да поддържа оптимално
телесно тегло и фигура. Ганодерма ще регулира състоянието и
ще изравни биологичните функции, ако човек я приема
редовно.
Тъй като ганодерма може да елиминира затлъстяването,
наднормените хора няма нужда да се тревожат за
затлъстелите си фигури и притеснените за фигурата си жени
няма нужда да страдат от болката и страничните ефекти на
диетите с гладуване и лекарствата за отслабване.
Приемането на ганодерма заедно с химиотерапия може да
има забележителни резултати за пациенти, които са имали
операция за рак на гърдата, рак на дебелото черво и рак на
стомаха.
Експерименталните субекти бяха пациенти, които са били
лекувани неправилно след операция, и пациенти, които са
страдали от страничните ефекти на химиотерапия.
След мастектомия и химиотерапия лицето на една
пациентка много потъмняло. След използването на ганодерма
за два месеца, нейното дебело черво се подобрило.
358
Крайниците на един пациент се парализирали и подули

след мастектомия. След използването на ганодерма за един
месец, вкочанеността значително се подобрила.
Някои пациенти използвали ганодерма заедно с билкови
лекарства десет дни след колостомия. Нощните изпотявания
изчезнали и апетитът се подобрил.
Някои пациенти, които са имали операция за рак на
стомаха, бяха загубили апетит. Когато започнали да приемат
по шест капсули ганодерма всеки ден, техният апетит се
подобрил.
От гледна точка на по-горните резултати, можем да видим,
че ганодерма, приемана с химиотерапия, може да лекува не
само като ценна помощ, но и може да намали страничните
ефекти на химиотерапията.
Предотвратява раковата метастаза, облекчава болката и
може да подобри вероятността за дълголетие.
Ганодерма принадлежи на семейство гъби Polyporaceae и
се вярва, че е ефективно раково лечение в Япония, Китай,
САЩ, Канада, СССР и Шотландия. Някои медицински
специалисти от различни страни използват най-новите научни
инструменти, за да направят клинични тестове, по-точно проф.
Та-ченг, медицински колеж на Националния Тайвански
Университет; проф. Ченг Хуй-хуа и проф. Тунг Уй-чи от
медицинския колеж Тайпей. Експерименталните резултати са
доказали, че ганодерма е ефективна при раково лечение.
Информацията относно ганодерма за лечение на рак от
докладите на изследванията е изброена по-долу.
Антираковите компоненти на ганодермата са
полизахаридите и германият.
Ефикасността й е добавъчна ефикасност и умножаваща
се ефикасност. Ако се приема отделно, никакви ефекти няма
да бъдат постигнати.
359
Може да заздрави издръжливостта, да укрепи имунната

система и да удържа раковата метастаза.
След претърпяване на операция тя е полезна за
пациентите с рак, като рак на гърлото, рак на стомаха, рак на
гърдата, рак на червата и рак на матката.
Може да елиминира канцерогенни асцити, да увеличи
апетита и да облекчи болката при късен стадий на рак.
Може да се използва заедно с други ракови лечения, като
например операция, радиация или комбинирана с
химиотерапия. Няма странични ефекти и е ефективна.
Базирайки се на по-горните клинични доклади можем да
видим, че притежава превантивни, потискащи и лекуващи от
рак качества.
Повечето от нас може да имат зъбен кариес, миопия или
предразположености към рак, докато сме млади, или може да
са се развили по всяко време. Трябва да опитаме да дадем
най-доброто от себе си, за да ги предотвратим да се случат.
Ако искам да предотвратим разваляне на зъбите, трябва да
ядем повече калций и да избягваме сладкото. Ако искаме да
избягваме миопия, трябва да приемаме повече витамин А и да
избягваме изтощение на очите. Ако искаме да предотвратим
рак, трябва да ядем ганодерма и да избягваме небалансирана
диета.
Ганодерма се оказва ефективна при лечение на
разширени вени, на кръста и раменете, и ревматизма в ръцете
и коленете. Тя може да лекува и ишиас.
Ганодерма може да се използва за лечение на болка в
кръста и болка в ръцете, раменете и коленете. Има един
случай на разширени вени, който се е подобрил малко.
Ганодерма е доста ефективна при лечение на болка,
причинена от кръв, кръвоносен съд или хематома в торса.
Колкото до болка в рамото, врата и коляното, в един случай
болката идвала от деформирано коляно, но била облекчена.
360
Лекуването на болката, която е в резултат на структурен

фактор, като болка в кръста, причинена от интервертебрален
диск на херния, е неефективно.
Ганодерма е също ефективна
при лечение на гинекологични
проблеми, като например
менструални спазми, световъртеж,
менопаузални безпокойства и др.
Писателят, който е специалист
акушер-гинеколог (OB-GYN),
предписал ганодерма на
пациентките си, които имали
менструални спазми, замаяност,
нередовна менструация,
менопаузални смущения и трудност
за забременяване.
Имало е три случая, които са имали положителни
резултати. 46-годишна жена, приемала ганодерма един месец,
докато замаяността и болката в раменете й се облекчили.
Бременна жена е усещала стегнатост в гръдния кош и имала
намален апетит. След лечението с ганодерма, състоянието й
се подобрило. Една жена с физиологична болест била женена
много години, но не можела да зачене. След приемане на
ганодерма три месеца, тя забременяла. Има два случая с
положителни резултати, постигнати от комбинирането на
ганодерма с билкови лекарства. При първият случай
стомашната болка била намалена.
Ганодерма може да облекчи следродилните симптоми,
действайки като хемокатарзис, диуретик и детоксикант.
Ганодерма е необходимо лекарство за бременните жени и
жените, които ще раждат.
Когато дъщерята забременее, родителите й може да се
запитат дали е безопасно да й дават ганодерма. Бъдещата
майка може да стане раздразнителна, особено ако е първата й
361
бременност. По време на бременността жените са доста

чувствителни към външна стимулация, както умствена, така и
физическа. Въпреки че е естествен феномен, на повечето
жени им е трудно да се адаптират.
През този период приемането на ганодерма може да
действа като хемокатарзис (пречиствател на кръвта), диуретик
и детоксикант и ще позволи на фетуса да се развие нормално.
Казва се, че ганодерма може да помогне на жената, имаща
трудности да забременее или която е имала спонтанен аборт
преди. Професор Каната от университета Тохоку вярва, че
приемането на ганодерма може да заздрави сексуалните
способности и на мъже, и на жени, интензифицирайки
действието на сперматозоидите и регулирайки овулацията при
жените.
Информация от различни източници разкрива, че
ганодермата може да се счита за „приятел на жените“. Тя
трябва да се смята за необходимо лекарство за жените, може
да повлияе като 100% лек за бъбречни заболявания.
Бъбречните болести са също едни от трудните за
лекуване болести. Те включват остър или хроничен нефрит,
диабетичен бъбречен синдром, нефроза и ревматична треска.
Тези може да се дължат отчасти на високо ниво на холестерол
и високо ниво на кръвна захар. Бъбреците са претоварени и
кръвта не може да достигне бъбречните капиляри. В резултат
се получава нефроза, с оток, изтощение и вероятно сериозна
уремия.
Професор Фумио Цурудани от Медицинският институт на
университета Нагоя, Япония, направил експеримент с
пациенти, страдащи от бъбречна болест, за да провери
ефективността на ганодерма. Открито било, че не само
можели да се намалят протеинурията и холестеролемията, но
можело и да се поддържа правилна бъбречна функция.
Базирайки се на нашите експериментални резултати,
бъбречните болести могат да се излекуват на 100% при прием
на ганодерма. Без съмнение, тя е изненадващо постижение.
362
Диабетът вече не е ужасяваща болест.

Казва се, че ако веднъж сте имали диабет, животът ви ще
се обърка от него. Обаче, ние излекувахме много случаи с
ганодерма.
Както знаем, недостатъчната секреция на инсулин е
причина за диабет и това води до някои сериозни усложнения.
В момента западните лекари използват инжекции с инсулин
като единствено лечение. Обаче ако инсулинът е способен да
понижи нивото на кръвна захар, то симптомите се връщат
много скоро. Още повече, че това е точно като инжекция
кортизон - с много странични ефекти. Инсулинът не е
способен да възстанови функцията на панкреаса и ускорява
остаряването му.
Медицинският институт за проучване на университета
Кинки открил при годишните експерименти, че ганодерма има
същата функция, както и инсулинът. Съответно, след прием на
ганодерма, не само че за инсулиновият дефицит може да се
използва като добавка, но може и да накара панкреаса да
възвърне първоначалната си функция. В допълнение, няма
никакви странични ефекти като инжекциите.
Появяването на наследствени болести може да бъде
предотвратено.
Много видове наследствени болести имат висок процент
на появяване. Ако сте здрави в този момент, искате да
поддържате това състояние през целия си живот. Ганодерма
може да ви помогне да постигнете тази цел. Забележителната
черта на ганодерма е, че „може адекватно да повлияе на
леките симптоми на болестите, запазвайки човешкото тяло в
хармонично състояние“. Този израз е заключението, направено
от експерименти с хиляди хора.
Ганодерма е вид медицинска храна с над две хиляди
години човешки опит. След дългосрочните експерименти,
фармакологичната й природа се е изяснила и се използва
широко за поддържане здравето на човешките същества.
363
Позицията й в медицинската област е твърдо установена.

Времето минава твърде бързо. Няма ли да съжалявате,
ако сте на този свят, без да я приемате?
Ганодерма е ефективна при лечение на трудни и
мистериозни болести като:
Не може да се намери никакъв причинител.
Дори ако причината може да се намери, е нелечимо с
лекарства. Например, болестите на кръвното налягане са
причинени от много фактори, но е твърде сложно да се
разбере източникът и да се отстрани. Дори ако
антихипертензивните лекарства могат да облекчат
симптомите, източникът не може да се отстрани.
За болести, които не могат да бъдат лекувани адекватно с
медицина, не могат да бъдат диагностицирани, или не могат
да бъдат излекувани от „западни“ лекарства, ганодерма може
да се счита за безценна панацея. Само ганодерма може да
лекува тези болести успешно, елиминирайки коренният
причинител на тези различни озадачаващи болести.
364
Глава 10
Кажете „НЕ“ на ГМО!
Фалшиво чувство на сигурност

Мнозинството американски консуматори погрешно вярват,
че FDA (Администрация по храните и лекарствата) одобрява
генетично модифицираните храни чрез строги, задълбочени,
дългосрочни проучвания. Нищо не може да бъде по-далеч от
истината. Наложително е напълно да се разберат тежките
последици от поглъщането на тази лабораторно създадена,
ако ме извините за израза, „храна“. Генетичното
инженерство/модификация на храната включва лабораторен
процес на изкуствено вкарване на гени в ДНК на храни от
реколта и животни. Резултатът се нарича генетично
модифициран организъм („ГМО“). ГМО-тата могат да се
проектират с гени от бактерии, вируси, насекоми, животни или
дори хора. Основната причина растенията да се проектират е
да им се позволи практически да пият отрова. В тях се вкарват
чужди гени, които им позволяват да оцелеят при иначе
смъртоносни дози отровни хербициди, фунгициди и
инсектициди.
Единственото „тестване“ за безопасност, което се изисква,
е ГМО производителят да изпрати доклад от собствено име за
новата безопасност на ГМО. Това мошеничество се
изобретява от Майкъл Тайлър, бивш адвокат на FDA, който
уредил политиката „без тестване“, обосновавайки се, че ГМО-
тата са „веществено еквивалентни“ на храната, а храната вече
се е определила като безопасна. Тейлър (втори братовчед на
365
Типър Гор) е печално известен с назначенията си тип

„въртяща се врата“ в американското правителство и Монсанто
и бил избран от Обама като представител член на комисията
на FDA за храните (или „цар на хранителната безопасност“)
през юли, 2009 година. Докато бил в Монсанто, главната
отговорност на Тейлър била да спечели законното одобрение
за ГМО рак-причиняващият рекомбинантен волски хормон на
растежа (rBGH). В действителност, в областта на
американската хранителна безопасност сега имаме „лисица“,
която пази „кокошарника“.
Виждате, че ни е било дадено фалшиво чувство за
сигурност относно безопасността на предлагането ни на храна.
Невежеството е ключът в тази кампания на измама, тъй като
само около 25% от американците знаят, че някога са яли ГМО
храна в живота си! Петте главни ГМО храни са соя, царевица,
памук, канола и захарно цвекло. Тези производни се откриват
в повече от 75% от храните в хранителните магазини. Факт е,
че ГМО-тата са били свързани с токсични и алергични
реакции, болен, стерилен и мъртъв добитък и вреди на
практически всеки орган, изучаван при лабораторни животни.
ГМО храната е била забранена от производителите на храна в
Европа и почти всяка друга страна по света, но все пак
съществуват сред широкото разнообразие от преработени
храни в САЩ и Канада.
Според Джефри М. Смит, автор на бестселъри и кинодеец:
„ГМ храните са особено опасни за бременни майки и деца.
След като с ГМ соята се нахранели женски плъхове, повечето
от бебетата им умирали – в сравнение с 10% смърт при
тестваните, хранени с естествена соя. ГМ-хранените бебета
били по-малки и вероятно стерилни. Тестисите на плъховете,
хранени с ГМ соя, се променили от нормалното розово до
тъмносиньо. Мишки, хранени с ГМ соя, също изменили
младата си сперма. Ембрионите на хранените с ГМ соя
родители мишки променили ДНК. А мишките, хранени с ГМ
царевица имали по-малко и по-малки бебета. В Хариана,
Индия, повечето биволи, които яли ГМ памучено семе имали
366
Глава 10Кажете „НЕ“ на ГМО!
размножителни усложнения, като преждевременни раждания,

аборти и неплодовист; много малки умрели. Около две дузини
американски фермери казали, че хиляди прасета станали
стерилни от определени видове ГМ царевица. Някои имали
фалшиви бременности; други раждали торби с вода. Кравите и
биковете също станали неплодовити. В САЩ случаите на
бебета родени с малко тегло, безплодие и смъртност на
новородените ескалирали“.
Д-р Джоузеф Меркола твърди: „Силно вярвам, че един от
най-очевидните признаци за опасността от ГМО храните са
това, че просто почти ВСЕКИ вид животно, на което се
предлага ГМО храна срещу не-ГМО храна, ще избегне тази с
ГМО. Много пъти те ще го правят до степен гладуване, тъй
като имат интуиция за опасността от тази храна“.
Монсанто е корпорацията в голяма степен отговорна за
внасянето на отровните ГМО-та в нашия хранителен запас. Да,
през миналите 15 години същите Монсанто, които ни дадоха
оранжевия агент, диоксина и rBGH, „пробутват“ ГМО реколта
на несъзнаващата американска публика. По настоящем
мутиралите семена на Монсанто съставят над 90% от соевата
реколта на САЩ, 85% от царевичната реколта, а пшеницата е
следваща на дневен ред.
Заразена царевица
Царевичният чипс (и тортила чипс) са доста популярни,
особено в родният ми щат Тексас. Вероятно сами сте го яли
тази седмица? Ами, нека да видим как ще се почувствате
относно купуването му пак, щом прочетете тази информация.
ГМО царевицата (и памукът) е проектиран, за да
произвежда вграден пестицид, наречен „Bt-токсин“, който се
произвежда от почвената бактерия „Бацилус турингиензис“
(Bacillus Thuringiensis).
Когато буболечки ухапят растението, отровата се разтваря
в стомаха им и ги убива.
367
ГМО царевицата също е въвлечена в смъртта на крави и

коне в Германия, водни биволи и пилета във Филипините.
Помислете си за това, ако и Bt гените се прехвърлят, яденето
на царевичен чипс може да трансформира вътрешните ви
бактерии в жива „пестицидна фабрика“. Този царевичен чипс
току-що стана малко по-малко „вкусен“, нали?
Монсанто е в процес на пускане на нов
„франкенхранителен“ експеримент, нова версия на ГМО
царевица с осем анормални генни черти, наречена царевица
„Genuity SmartStax”. Точно така, Smartstax има не по-малко от
осем „трансгени“ (т.е. мутирали гени), комбинирани или
„натъпкани“ заедно – шест за устойчивост срещу насекоми и
два за хербицидна толерантност. За да ви дам правилната
гледна точка, в настоящата купчина ГМО реколта, всяко
отделно има само три черти.
Царевицата Smarstax
съдържа сбор от трансгени, за
които се твърди, че контролират
вредителите както над, така и
под земята. Genuity, филиал на
Монсанто, използва комбинация
от фунгициди, заедно с
клотианидин (инсектицид) в
своите ГМО семена.
Клотианидинът е системен
инсектицид, който може да бъде пренасян до всички части на
царевичното растение, включително произвеждащата полен
брада и поленът, събиран от пчели. Изборът на клотианидин
за лечение на семената е по-скоро „нехаен“, защото е свързан
с намалението на популацията на пчелите. („Химически &
инженерни новини“, 5/26/08). Ако ГМО-тата заличават
опрашителите на земята (като пчелите), те са много по-
опустошителни, отколкото самата заплаха, която
представляват за хората и останалите бозайници.
368
Комитетът по Изследване и информация относно

Генетичното инженерство (CRIIGEN) и университетите Каен и
Руен изучават три различни вида от ГМО царевицата на
Монсанто. Данните „ясно подчертават страничното влияние
върху бъбреците и черния дроб, диетичното детоксифициране
на органите, както и различните нива на вреди за сърцето,
надбъбречните жлези, далака и хемопоетичната система“,
докладва Гилс-Ерик Сералини, молекулярен биолог от
университета Каен.
Но сега Монсанто пробутва ГМО царевица с осем
трансгени! Това не е шега работа. Ако живеете в Америка,
здравето ви и здравето на децата и внуците ви са на карта.
Изглежда повече като сцена от филм на ужасите, отколкото
като нещо, случващо се в модерна Америка.
Стерилизиране на соята
При скорошно руско проучване (съвместно проведено от
Института по Екология и Еволюция на Руската Академия на
Науките и Националната Асоциация по Генна Сигурност),
изследователите открили, че ГМО соята причинила стерилитет
при 3-то поколение хамстери! Хамстерите били хранени с ГМО
соя за период от две години, през което време
изследователите оценявали три поколения хамстери. По
време на проучването 2-то поколение хранени с ГМО соя
хамстери имали коефициент на смъртност, при новородените,
пет пъти по-висок от „не-ГМО-соя-хранените хамстери“. Но
тогава дори по-голям проблем излязъл наяве, защото почти
всички от 3-то поколение хамстери (над 90%) били стерилни!
Тревожно е, че руското проучване използвало същата ГМО
соя, която се произвежда на над 90% от соевите площи в
САЩ.
Още през 2005 година д-р Ирина Ермакова (също от
руската Национална Академия на Науките) съобщава, че над
50% от бебетата на майки плъхове, които били хранени с ГМО
соя, починали за три седмици. Тя искала да направи по-
369
нататъшни изследвания, за да анализира органите, които

събрала от проучването, но не й се дало шанс. Според
Джефри Смит (автор на книгата бестселър „Семена на
измамата и генетична рулетка“): „Тя ми каза, както си седяхме
в Парламента на ЕС, след като направи презентация там, че
нейният шеф бил притискан от неговият шеф. Така че й
казали да не прави повече ГМО проучвания върху животни,
документите й били изгорени на бюрото, пробите били
откраднати от нейната лаборатория и един от колегите й се
опитал да я утеши, казвайки: „Ами, може би ГМ соята ще
разреши проблемът със свръхпопулацията на Земята“. Тя не
беше впечатлена.“
В единственото някога публикувано проучване на човешко
„ядене“ на ГМО, седем доброволци яли така-наречените
„глифозат-готови“ соеви зърна (т.е. соеви зърна, които имат
хербицидно-резистентни гени вкарани в тях, за да оцелеят
напръскване с иначе смъртоносни дози от хербицидът
глифозат). При три от седем доброволци, генът поставен в
соята, се прехвърлял в ДНК на техните чревни бактерии и
продължавал да функционира дълго след като спирали да
ядат ГМО соя! Представете си храносмилателният си тракт
превърнат във „фабрика за глифозат“ и други изкривени
генетични сигнали, постепенно и прогресивно да влошават
здравето ви. Една от основните функции на черния дроб е
детоксификация. Мишките и плъховете, хранени с ГМО соя,
имали дълбоки промени в черните си дробове. В някои случаи
черните дробове били по-малки и постепенно атрофирали.
Някои били забележително по-тежки и възпалени.
370
„Технология Терминатор“
В ранните години на 80-те, американското правителство и
компании като Монсанто тихо са работели, за да изпипат ГМО
техниката, чрез която фермерите да бъдат принудени да се
обръщат към своя доставчик на семена при всяка сеитба за
закупуване на нови семена. Семената могат да произвеждат
само една реколта. След това ще „се самоубият“ и ще бъдат
безполезни.
Това се нарича „Технологията Терминатор“ (или
Ограничителна технология за генетична употреба или “GURT”).
Това е основно нарушение на правата на фермерите да
спасят и използват наново собствените си семена. А чрез
движението на полена през първото поколение, терминатор
гените могат „кръстосано да заразяват“ посевите на
фермерите. Избягалите гени от ГМО растенията причиняват
кръстосано заразяване и представляват заплаха за
земеделското биоразнообразие и за прехраната на
фермерите. Не е учудващо, че Монсанто са се сдобили с Delta
& Pine Land (DPL), най-голямата компания за памучно семе в
света, която съвместно притежава три американски патента от
„Технологията Терминатор“ с американското Земеделско
министерство.
GURT са заплаха за хранителната сигурност, както на
Северна Америка, така и в Западна Европа, Япония и
навсякъде, където Монсанто и неговият елитен картел от ГМО
земеделски партньори влиза на пазар. Rafael Alegrîa of Via
Campesina (организация, представляваща над 10 милиона
селски фермери по света) заявява: „Терминаторът е пряко
посегателство върху фермерите и местните култури и върху
хранителния суверенитет. Той заплашва благосъстоянието на
хората от селата, основно на най-бедните.“
GURT са отговорът на мечтата на Биг Агра за
контролиране над световното производство на храна. Повече
няма да имат нужда да наемат скъпи детективи, да шпионират
371
дали фермерите не използват повторно семе на Монсанто или

друго ГМО-патентовано. Терминатор царевицата или соевите
зърна, или памуковите семена могат генетично да се
модифицират, за да „се самоубият“ след един сезон на
реколта. По думите на Хенри Кисинджър: „Контролирай
храната и контролираш хората“.
Възможно е технологията да заличи храната от планетата
за един момент. Храната може да се използва като оръжие.
Съдията от Върховния Съд Скалиа отбелязва, че
кръстосаното заразяване не е „краят на света“. Ами, може и да
е прав, но може да бъде краят на Америка.
Какво можем да направим?

Повечето американци казват, че не биха яли ГМО, ако е
надписано, но за разлика от останалите индустриализирани
страни, САЩ не изисква надписване. Можете да благодарите
на FDA за това, тъй като те не са направили задължително
слагането на етикети на ГМО храните като съдържащи ГМО-та
(тъй като те са „генетично разпознати като безопасни“). Обаче
компаниите могат доброволно да надпишат продуктите като
„не-ГМО“. Една компания, която прави това е Whole Foods.
Решението е да се образова семейството ви, да се
образоват приятелите ви и особено образоването на
фермерите е съдбоносно. Най-лесният начин да се избегне да
завършите с ГМО храни в пазарската си количка, е да
направите предварително планиране, използвайки безплатно
не-ГМО ръководство за пазаруване. Благодарение на Джефри
Смит, най-непоколебимият борец и изобличител на ГМО-тата,
който е развил това безплатно ръководство.
372
Като общо правило трябва да избягвате продукти,

направени с някои от зеленчуците, които са ГМО, като
например:
• ЦАРЕВИЦА – царевични брашно, храна, масло,
скорбяла, глутен и сироп;
• СОЯ – соеви брашно, лецитин, изолиран протеин и
изофлавони;
• КАНОЛА – масло от канола (или масло от семе на
рапица)
• ПАМУК – масло от памуково семе
• ЗАХАР – избягвайте всичко, което не е изброено като
100% захар от захарна тръстика, кондензиран сок от
захарна тръстика или органична захар;
Не е разрешено сертифицираните органични продукти да
съдържат никакви ГМО-та. Затова, когато купувате продукти с
етикет „100% органично“, „органично“ или „направено с
органични съставки“, тези продукти са напълно не-ГМО.
373
Глава 11
"Мръсната дузина"
В последните две глави се занимавахме с това кои билки,

храни и добавки трябва да консумирате. Сега за продуктите,
които трябва да избягвате. Озаглавих тази глава „Мръсната
дузина“, защото тя описва дванадесетте храни/токсини, които
може да причинят сериозни здравословни проблеми, ако се
консумират или поглъщат редовно. Всъщност някои от тях
могат да причинят сериозни проблеми дори ако се
консумират/поглъщат само понякога.
Възможно ли е да се елиминират тези вещества напълно?
Вероятно не, но поне ще сте наясно кои са най-лошите, тъй
като храните и токсините са неделими компоненти от раковото
уравнение. Всъщност, скорошен доклад от факултета по
Обществено здраве на университета в Колумбия изчислил, че
95% от случаите на рак са причинени от токсичността на
диетата и средата.
Ето още няколко плашещи статистики:

• Има над 80,000 химикали, произведени в Северна
Америка.
• Има над 3000 химикали, добавени към хранителните ни
запаси.
• Има над 10,000 химични разтворители, емулгатори и
консерванти, използвани в хранителното преработване.
• Има над 1000 нови химикали, въвеждани всяка година.
375
Тази глава е същински „бюфет“ от храни, токсини и

отрови, които да избягвате като чума, ако имате рак! Първият
раздел е озаглавен „Франкен-храни“, а последният раздел е
озаглавен „Ужасни токсини“.
“Франкен-храни"
Тази секция е озаглавена „Франкен-храни“, защото, както
ще забележите, всички храни са били изменени от
естественото им състояние или съдържат съставки, които са
били изменени. 5-те храни/хранителни добавки в този раздел
не само имат малка хранителна стойност, но и дават на тялото
ви здрава (или е „нездрава“) доза от карциногенни токсини, от
което идеята да ги ядете става наистина „трудна за
преглъщане“.
„Фалшиви-мазнини“
(трансмазнини & хидрогенирани

масла)
„Трансмазнините“ са производствени мазнини,
произведени от вкарването на хидроген в растителните масла
за произвеждане на твърди мазнини, затова се наричат и
„хидрогенирани“ или „частично хидрогенирани“ масла.
Трансмазнините са в пържените храни, маргарините и
тестените изделия, пакетираните закуски, курабийките, корите
от пай и поничките. Дори „здравословните“ нискомаслени
мъфини и овесени ядки може да съдържат трансмазнини.
Проблемът е, че трансмазнините са лоши за нас дори и в
миниатюрни количества. Проучване е показало, че те са
замесени в увеличение на сърдечните болести, нивата на
холестерол и да, на рак.
376
Глава 11"Мръсната дузина"
Според д-р Браян Олшански, професор по Вътрешна

медицина в университета Айова: „Проблемът с киселините на
трансмазнините е, че тялото ви не знае какво да прави с тях.
Трансмазнинните киселини може да помагат за запазване на
храната, така че да има добър вкус, но тялото ви не може да
ги разгради и да ги използва правилно. Нормалните мазнини
са много меки и еластични, но трансмазнинната киселина е
твърда мазнина, която може да се натрупа в тялото и да
създаде хаос. Химичната рецепта за трансмазнинната
киселина включва добавяне на хидрогенни атоми на грешното
място. Това е като да правите пластмаса.“
За да се произвеждат и разпространяват масово храни с
високо съдържание на масла, хранителните производители
преднамерено изменят химичния състав на маслата, което им
дава по-дълъг „живот на етажерките“. Друг проблем с много
преработени храни е, че те не само са облъчени, но и са
направени с генетично модифицирани храни. Ако разгледаме
царевичния чипс, ще видим продукт, който вероятно е
направен с генетично модифицирана царевица, тогава
преработен в трансмазнини и накрая облъчен. След всичко
това, чипсът се пакетира в опаковка, която казва „Изцяло
натурално“. Но не се подвеждайте... няма нищо „натурално“ в
пържения царевичен чипс.
През 50-те, д-р Йохана Будвиг доказала, че тези химично
изменени, хидрогенирани мазнини (които тя наричала „псевдо“
мазнини) унищожават клетъчните мембрани. Тя
демонстрирала, че тези хидрогенирани, преработени мазнини
и масла затварят електричното поле на клетките и ни правят
податливи на хронични и терминални болести.
При здравословните мазнини има жизненоважен
електронен облак, който помага на мазнината да се свърже с
кислорода. Здравословните, оксигенирани мазнини са
способни да се свържат с белтъчина и в процеса стават
водоразтворими. Тази водоразтворимост е жизненоважна за
всички процеси на растеж, поправяне на клетъчна повреда,
клетъчно обновяване, мозъчни и нервни функции, сензорни
377
нервни функции и енергийно развитие. Всъщност, цялата база

на нашето производство на енергия се базира на липиден
метаболизъм. Хидрогенирането унищожава жизненоважният
електронен облак и като резултат тези „псевдо“ мазнини не
могат повече да се свържат с кислород или с белтъчина.
Оказва се, че тези мазнини блокират циркулирането, увреждат
сърцето, възпрепятстват обновяването на клетката и пречат на
свободния приток на кръв и лимфа.
Три от най-известните храни, които съдържат
трансмазнини, са понички, пържени картофи и чипс.
Поничките не са нищо друго освен големи топки със захар,
трансмазнини и бяло брашно. Те нямат хранителна стойност.
Повечето пържени картофи и чипс са киснали в трансмазнини
до такава степен, че фактически няма останала питателност в
тях. Някои компании са опитали да ги направят „по-
здравословни“ чрез елиминиране на трансмазнините, но
всички понички, чипс и пържени картофи, които са сготвени в
масло (независимо какъв вид масло), съдържат
причиняващите рак акриламиди.
Химикалът акриламид, който се използва индустриално
при производството на някои пластмаси, също се формира
при нагряването на скорбялите. И познайте какво... три храни с
особено високи нива на акриламиди са поничките, пържените
картофки и картофеният чипс. Акриламидите са позволени в
питейната вода само до ниво 0.12 микрограма на порция
според EPA. Тревожно е, че 180 грама порция пържени
картофи от местната бърза закуска ще съдържат някъде от 50
до 70 микрограма акриламиди. Това е между 400 и 600 пъти
повече от ограничението на EPA! Чувал съм множество
доктори да казват, че пърженият картоф е по-лош за здравето
ви от цигарата. Съгласен съм.
В светлината на факта, че са показали, че причиняват
толкова много здравословни проблеми, защо производителите
на храни продължават да използват трансмазнини? Отговорът
е ясен и прост: пари. Трансмазнините значително удължават
живота на стилажа за преработените храни.
378
Захар, сироп & соди

Реших да комбинирам тези три продукта, тъй като те
обикновено вървят „ръка за ръка“ в нашето общество с
„Голяма глътка“, въпреки това, което чувате от захарната
индустрия и усилията й да предотврати разпространението на
информация, която точно да свързва рафинираните захари с
хроничните болести. Захарта, високо-фруктозният царевичен
сироп (HFCS) и содите са в списъка „не, не“, ако искате да
постигнете оптимално здраве.
Запомнете, раковите клетки
растат с анаеробно дишане. С
други думи, те ферментират
захар. Ако някога сте правили
вино, ще знаете, че
ферментацията изисква захар.
Има много хранителни ракови
терапии, но нито една не
позволява храни, високи на
въглехидрати, и нито една не позволява захар, тъй като
захарта храни раковите клетки.
През жизненият ми цикъл HFCS превзе хранителните
щандове внезапно. Присъства в почти всичко, което ядем
днес, включително хлябове, сладкиши, соди, овесена каша,
барбекю сос, кетчуп, желе, конфитюр, шоколадово мляко,
тарталети и овесени ядки, като пример. Но не е ли HFCS
здравословна алтернатива на захарта? Ами, с една дума: „не“.
Преди няколко месеца си спомням, че видях реклами на
HFCS, главното посланието в които беше, че HFCS е
направено от царевица, няма изкуствени съставки, има
същите калории като захарта и е добро за ядене. Рекламите
са безценни в своето абсолютно грешно интерпретиране на
фактите и тяхната пълна липса на уважение към IQ-то на
гледащата публика.
379
Истината е, че HFCS всъщност не съществува никъде в

природата. Той е произведен продукт, създаден, използвайки
ензими (два естествени, един синтетичен), за да се увеличи
фруктозното съдържание на царевичния сироп до около 90%.
Този супер HFCS тогава се „забърква“ със 100% глюкозен
царевичен сироп, за да се добави в нашите храни. Когато
HFCS се погълне, той пътува право до черния дроб, който
превръща захарната течност в мазнина. Според Земеделското
министерство на САЩ, HFCS лишава тялото от хром, който е
важен, за да помогне на глюкозата да премине от
кръвообращението в клетките. Това лишаване от хром, в
комбинация с претоварен панкреас, често води до диабет.
Но не е ли HFCS направен от царевица? Да, абсолютно е
вярно, че HFCS е направен от царевица, но това не значи
нищо. Биодизелът също е направен от царевица, но не искате
да ядете биодизел! Заключението е, че просто защото
започвате от естествено безопасно вещество, това не прави
автоматично производните на това вещество безопасни. Нека
помислим за това за момент. С какво хранят фермерите
кравите, когато искат да ги угоят за пазара? Царевица,
разбира се! Така че, ако искате да изглеждате като крава,
всичко, което трябва да направите, е да изядете доста
царевица и вторични продукти на царевица, включително
HFCS.
И за да влошат нещата, две отделни проучвания – едно,
публикувано в „Журнал за здраве на околната среда“ и друго
проведено от Института по Земеделие и Търговска Политика
(IATP) – наскоро разкриха факта, че HFCS може да съдържа и
живак. „Но защо моят доктор не ме предупреди за HFCS?”
Помнете, че не беше много одавна, когато на докторите им се
плащаше от компаниите за цигари, за да препоръчват цигари.
Така че наистина не е учудващо, че има някои доктори, които
са в неведение за опасностите от HFCS, въпреки факта, че е
въпрос на здрав разум за всеки, който има половин мозък и е
прекарал повече от няколко минути, изучавайки темата.
380
Една кутия сода има почти 13 чаени лъжици захар,

повечето от които са фруктоза от HFCS. Друга причина да
избягвате газираните соди е, че те имат pH около 2.0, което
допринася за висококиселинна среда. Според д-р Джеймс
Хауенстайн в книгата му „Ръководство на лекаря към
естествените здравословни продукти, които работят“: „В
интересен експеримент захарта от една безалкохолна напитка
беше способна да увреди умението на белите кръвни клетки
да смилат и убиват бактерии на гонококи за седем часа...
Безалкохолните напитки съдържат и големи количества
фосфор, който, когато се отдели, издърпва калций от костите.
Честите потребители на безалкохолни напитки ще имат
остеопороза, заедно с повредените си артерии.“
През 1951 година д-р Клайв МакКей, флотен диетолог във
Флотния Институт по Медицинско Проучване, открил, че
човешките зъби омекват и започват да се разграждат за кратък
период от време, след като стоят в чаша Кока Кола. Той
съобщил, че киселинността на напитките с кола е почти
същата като на оцета, но е маскирана от захарното
съдържание. Може би затова содите се наричат и „меки
напитки“ (soft drinks; безалкохолни напитки от англ.ез.) -
защото омекват зъбите и костите!
А ако мислите, че диетичните соди са по-добри,
помислете пак. Диетичните соди обикновено имат по-ниско pH
от нормалната сода и също съдържат вредни изкуствени
подсладители като аспартам. Ако искате да подсладите
храните, препоръчвам стевия, която е билка 300 пъти по-
сладка от захарта, предпазваща от хипертензия, лекуваща
кожни болести и предотвратяваща разваляне на зъбите. Други
изследвания показват, че е и естествен антибактериален и
антивирусен агент. Така че, докато прави храната ви вкусна,
стевията е всъщност и добра за вас!
За раковият пациент захарта е твърдо „не, не“. Но ако
мразите ракът, който имате, тогава го уморете от глад. Ако
редовно пиете соди, опитайте да пиете вместо това вода.
Елиминирането на захарта, HFCS и содите от диетата ви е
381
един от най-лесните начини веднага да подобрите здравето

си.
Иксайтотоксин (МСГ & Аспартан)

Какво е иксайтотоксин? Има вещества, обикновено
аминокиселини, които реагират със специални рецептори
(неврони) в мозъка по такъв начин, че да доведат до
унищожението на определени видове мозъчни клетки. На
хората им липсва кръвно-мозъчна бариера в хипоталамуса,
което позволява на искайтотоксините да влизат в мозъка и да
причинят вреди. Просто казано, както е описано в книгата на
д-р Ръсел Блейлок „Екситотоксини: Вкусът, който убива“, те са
точно това, като което звучат: токсини, които възбуждат (от
англ. excite) мозъчните клетки до смърт!
Никой вид плъхове или мишки не е естествено затлъстял,
така че учените трябва да ги създадат. Те правят тези
патологично затлъстели създания, като ги инжектират с
моносодиев глутамат (МСГ), когато те първоначално се родят.
МСГ утроява количеството на инсулин, което панкреасът
създава, карайки плъховете да затлъстеят. МСГ създава
поражения на хипоталамуса, които се приемат като анормално
развитие, включително затлъстяване, нисък ръст и проблеми
със сексуалното възпроизводство. МСГ също показва, че
убива мозъчни клетки и причинява гадене, повръщане,
мигренни главоболия, депресия и сърдечни проблеми. За
нещастие, МСГ често е дегизиран под други имена; така че
може да не успеете да го забележите в списъка със съставки.
Някои синоними на МСГ са „Глутамат текстурен протеин“,
„Екстракт от квас на глутаминова киселина“, „Нутриент на
желатинова квас“ или „Хидролизиран растителен протеин“.
МСГ се прикрива под много различни имена, за да се заблудят
тези, които се хванат. Хранителните компании са научили, че
МСГ може да засили вкуса и аромата и да подобри
приемането на търговските хранителни продукти, така че е
съмнително те да се откажат да използват убиващата мозъка
382
добавка към хранителните запаси. Бързо се отбийте до

кухнята си и проверете фризера и хладилника. Ще осъзнаете,
че МСГ е във всичко: супите, чипса, рамена, хамбургера, соса,
салатните дресинги, царевичното масло, бульона и т.н.
Аспартамът е също иксайтотоксин и е показал, че руши
интелекта и влияе на краткотрайната памет. Вярвате или не,
аспартамът някога е бил в списъка на Пентагона за биовоенни
химикали, изпратен до Конгреса! Съставен е от две
аминокиселини и метанол (дървен алкохол). Въпреки че
тестовите проучвания показват, че е изключително токсичен за
мозъка, правителството скрива този факт и той е официално
одобрен като хранителна добавка за употреба при
безалкохолните напитки през 1983 година. FDA пренебрегват
оплакванията от главоболия, замаяност, гадене, повръщане,
припадък, конвулсии, замъглено виждане и множество други
негативни реакции към аспартама.
rBGH/Натриев нитрат
През 1994 година Монсанто и FDA въвеждат rBGH
(рекомбинантен волски хормон на растежа) на пазара. Това е
мощно лекарство на генното инженерство, което, когато се
инжектира в млечните крави, ги принуждава да произвежда до
25% повече мляко. Обаче, когато крава е инжектирана с rBGH,
производството й на мляко се стимулира, но не пряко.
Присъствието на rBGH в кръвта на кравата стимулира
производството на друг хормон, наречен инсулинов фактор за
растеж (IGF). IGF е този, който стимулира производството на
мляко.
IGF е появяващ се естествено хормонален протеин при
кравите и хората. Многобройни проучвания са показали, че
IGF при кравите е химически идентичен с IGF при хората.
Употребата на rBGH увеличава нивата на IGF в кравето мляко,
а IGF не се унищожава при пастьоризация. Тъй като IGF е
активен при хората и подтиква клетките да се делят,
увеличение на IGF в млякото повдига очевидните въпроси
383
дали ще причини неподходящо клетъчно деление и растеж,

водейки до растеж на тумори.
От появяването на rBGH на пазара през 1994 година всяка
индустриализирана държава в света (освен САЩ) го е
забранила. Забележителният факт е, че rBGH никога не е бил
адекватно тестван преди FDA да го допусне до пазара.
Стандартен тест на нови биохимично произведени продукти и
животински лекарства изисква 24 месеца тестване с
няколкостотин плъха. Но rBGH бил тестван само за 90 дни
върху 30 плъха. Това краткосрочно изследване върху плъхове
било изпратено на FDA, но никога не било публикувано. FDA
отказали да позволят на някого извън агенцията да прегледа
грубите данни от това съкратено проучване, казвайки, че то ще
„нарани непоправимо“ Монсанто.
През февруари 1997 година двама ветерани новинарски
репортери от Фокс ТВ в Тампа, Флорида, били застреляни,
защото отказали да разводнят разследване, съобщаващо, че
rBGH може да благоприятства рака при хората, които пият
мляко от третирани с rBGH крави. Монсанто притискали Фокс
ТВ да разводнят сериите, предлагайки да платят на двамата
репортери да напуснат станцията и да не продумват за техния
репортаж, но те отказали и били застреляни. На 2 април 1998
година те подали иск срещу ТВ станцията. След петседмичен
процес и шест часа обсъждане, което приключило на 18 август
2000 година, жури от щатския съд на Флорида единодушно
отсъдилило, че Фокс „действал преднамерено и обмислено, за
да фалшифицира или изопачи новинарския репортаж за rBGH
на ищеца“. Журите присъдило 425,000 долара за щети. Защо
Монсанто били толкова решителни да запушат устата на
репортерите?
Ето защо. През 1998 година канадски учени успели да се
сдобият с пълните проучвания на Монсанто за първи път. Те
били изумени да открият, че FDA никога дори не са
поглеждали първоначалните данни, на които се базира
одобрението на агенцията. Преглеждайки данните, учените
разбрали, че „тайните“ проучвания на Монсанто показвали, че
384
rBGH причинява рак на простата и рак на щитовидната жлеза

при лабораторните плъхове!
През август 2009 година Ели Лили (Eli Lilly) се съгласили
да купят rBGH от Монсанто. Това изглеждало като странен
избор по това време. Защо би искала ветеринарната дивизия
на Ели Лили (Еланко) да плати 300 милиона долара за
лекарство, което другите компании не биха докоснали и
отдалеч? Тогава започнах да свързвам точките. Когато бях в
колежа, прочетох история за собственика на магазина за
авточасти, който бил арестуван за „надраскване“ от стотици
коли. Какъв начин да увеличиш бизнеса си! Ели Лили правеше
„лекарствен еквивалент“ на надраскване на колите и тогава
получаваше на пари, за да ги оправи!
Виждате ли, Ели Лили също продава лекарства за рак.
Така че, докато Ели Лили пробутва млечно лекарство (rBGH),
което причинява рак, те също планират да „спасят“ с други
лекарства да „излекуват“ рака, който rBGH току-що е създал.
Наречете го перфектният бизнес „двойна игра“. Но това не е
всичко... Става още по-добре за Ели Лили. Кравите, лекувани
с rBGH, имат много повече случаи на мастит (инфекция на
вимето). Познахте. Ели Лили са повече от доволни да
продават антибиотици за лечение на инфекцията.
Междувременно, Ели Лили се смее през целият път до
банката.
Натриевият нитрат (NaNO3) и неговият близък родственик
натриев нитрит (NaNO2) са консерванти, които намирате в
много от преработените меса. Неща като салам, пеперони, хот
дог, наденица, шунка, бекон (дори пуешки бекон), храна за
добитък (още една причина да ядете само хранено с трева
говеждо) и SPAM обикновено съдържат натриев нитрат като
една от съставките си. Това е съставката, която дава на тези
меса хубав „червеникаво-розов“ цвят, а не – техния естествено
развален сив. Той прави месата да изглеждат „свежи“, дори да
са били на стилажите месеци.
385
Почти всички преработени меса са направени с натриев

нитрит, въпреки факта, че той е предшественик на рака, носещ
химикалите, наречени нитрозамини. Огромно количество
доказателства сочат, че нитрозамините са човешки
карциногени. Например, тютюноспецифичните нитрозамини са
една от главните групи химични карциногени в тютюневите
продукти. Само помнете, когато ядете наденица, пеперони или
бекон, че ядете и натриев нитрит, който образува
нитрозамини, които съдействат за растежа на ракови клетки.
През 70-те Земеделското министерство на САЩ се опитва да
забрани натриевия нитрит, но не успява, поради лобиращите
усилия на месопреработвателната индустрия.
Искате ли статистика? Университета в Хавай провел
проучване, което продължило седем години върху почти
200,000 души. Резултатите от проучването показвали, че
хората, които консумират преработени меса (като хот дози и
наденица) имат 67% увеличен риск от рак на панкреаса, в
сравнение с тези, които консумирали малко или никакво месо.
Сега, не казвам, че месните продукти са лоши, тъй като вече
обсъдих храненото с трева говеждо. Но всички преработени
меса и месата от rBGH крави... те са ужасни! Една от
причините е натриевият нитрит. А това е само върхът на
айсберга.
386
Соя
Според най-добрите здравни
професионалисти соевите зърна
са най-многостранните,
естествени, добри към сърцето,
подобряващи здравето храни на
Земята. Соята е най-големата по
печалби реколта в САЩ и е
предлагана настойчиво, като
имаща много здравословни
предимства. Но според д-р Уилям Уонг: „Соята е отрова,
многоточие!“ В неговата статия, озаглавена „Соя: Отровното
семе“, д-р Уонг описва няколко причини защо соята е отрова.
Соята съдържа два изофлавона (естроген-подобни вещества),
които са вградени основно в инсектициди за соевото зърно.
Той пита: „Ако те убиват буболечки, дали са добри за хората?“
Има смисъл.
Според диетолога Мери Ениг, доктор по медицинските
науки: „Причината да има толкова много соя в Америка е,
защото те (соевата индустрия) са започнали да садят соя, за
да извличат маслото от нея, а соевото масло е станало много
голяма индустрия. Щом веднъж вече имали определено
количество масло в хранителните запаси, те имали много
остатъци от соеви протеини настрана и тъй като не можели да
хранят животните с него, освен в малки количества, те
трябвало да открият друг пазар“. А другият пазар бил точно
каквото и открили: неподозиращата американска
общественост. След десетки милиони, похарчени за реклама,
кампания за пропаганда, която прави Хитлер да изглежда с
ранг аматьор, и интензивно лобиране с FDA, приблизително
75% от американските потребители започнали да вярват, че
соевите продукти са здравословни.
387
Ако мислите, че здравословните твърдения, обграждащи

соята, звучат твърде добре, за да бъдат истината, може би сте
прави. Соята съдържа фитин, който премахва крайно
необходими минерали като желязо, цинк и магнезий преди да
могат да се абсорбират. Соята също съдържа инхибитори на
трипсина – помнете, че трипсинът е крайно необходим за
разпознаването и храносмилането на белтъчини и ракови
клетки. Освен това, соевите зърна съдържат и хемаглутинин,
предизвикващ съсирване на субстанция, която подтиква
червените кръвни клетки да се струпат заедно. Тези запушени
кръвни клетки са неспособни да абсорбират правилно
кислорода за разпределение в тъканите на тялото.
Според д-р Тим О'Ший: „Още един токсин, намиращ се в
някои преработени соеви продукти, е алуминият, който е с 10
пъти по-високо съдържание в бебешките соеви формули,
отколкото в базираните на мляко формули – и 100 пъти по-
високо, отколкото в непреработеното мляко. Нивата са дори
по-високи, когато соевите продукти са хидрогенирани.
Алуминият, причина за Алцхаймер, може също да увреди
новоформираните бъбреци на новородено, което пие соева
формула. Още по-лошо, алуминият може директно да увреди
мозъка на новороденото, защото кръвно-мозъчната бариера
не се е формирала все още. Преработената соя може да
съдържа и известен карциноген, наречен лизиноаланин. Той е
вторичен продукт от стъпката на преработване, наречена
алкално накисване, която се прави в опит за отстраняване на
ензимните инхибитори. Въпреки че зърната са изцяло измити,
лизиноаланинът вторичен продукт може да остане от
взаимоотношенията на соевите зърна с алкалния разтвор.“
Заключението за соята е това: соевите зърна не са
абсолютни протеини, не са естествена храна, съдържат
няколко вредни и няколко карциногенни субстанции, и
повечето соеви зърна в Съединените щати са генетично
модифицирани. Според д-р Уонг: „Всяко мнение, което
противоречи на описаните по-горе факти, е било платено от
земеделските гиганти Монсанто и Archer Daniels Midland. Щом
388
веднъж стане обществено достояние тяхната манипулация на

публично мнение и на FDA, се очаква чудовищен наплив на
съдебни дела срещу тези приятели. Те напълно си го
заслужават!“
“Ужасни токсини"
Токсините, изброени в този раздел, са навсякъде, така че
се пазете! В действителност цяла книга може да бъде
посветена на токсините от околната среда и храните, но аз
избрах само да спомена няколко от най-често срещаните
токсини. При проучване от 21 февруари 2004 година,
Британският медицински журнал отчита, че 75% от случаите
на рак са причинени от фактори на околната среда и стила на
живот, включително излагане на химикали.
Азбест
Повече от тридесет милиона тона азбест в различните му
форми са били изкопани през последния век. Азбестът е една
от широко разпространените опасности на околната среда в
света, присъстващ в повече от 3000 произведени продукта.
Бил е широко използван от 50-те до 70-те. Азбестът е
всъщност семейство минерали, който може да се преобърне
във фибри и тогава да се изтъче в плат. Поради този факт той
не гори; така че е бил използван усилено в изолиращата
индустрия като огнеупорен материал. Проблеми се появяват,
когато материалът стане стар и ронлив, отделяйки фибри във
въздуха и тогава се вдишва в белите дробове. Азбестът не
гори; нито ще се разтвори, когато веднъж е вътре в тялото.
Фибрите остават в белите дробове и другите органи, като
дразнят тъканите и причиняват вреди, и евентуално белези.
Има три болести, които са предизвикани от вдишване на
азбестови фибри: азбестоза, мезотелиома и рак на белия
дроб.
389
Азбестозата е причинена от вдишване на азбестови

фибри, които остават в капан на белите дробове. В отговор,
тялото се опитва да разтвори фибрите чрез произвеждане на
киселина. Когато не унищожава фибрите, киселината служи за
белязване на белодробната тъкан. В последствие белязването
може да стане толкова сериозно, че белите дробове да са
неспособни да функционират. Мезотелиомата е ракът на
външната тъкан на белите дробове. Този рак е пряко свързан с
азбеста. Времето от излагането до проявата на тези болести е
от 15 до 40 години.
Главните източници на азбест са изолацията по подове,
тавани, печки и водни тръби от 50-те до 70-те. Въпреки че
употребата на азбест в офисните сгради е спряла преди
повече от 30 години, милиони офисни работници все още
работят в други сгради, които съдържат азбестова изолация.
Пресметнато е, че над 50% от небостъргачите в Америка все
още съдържат азбест. И двете „Кули Близнаци“, които бяха
свалени (по класическия стил на „контролирани експлозиви“)
на 9/11/01 били пълни с азбест.
Имало притеснения за възможното покриване с азбест на
EPA и Федералното правителство по време на разчистването
на Световните търговци центрове. Всъщност Съединените
щати са едни от малкото нации, които все още не са
поставили забрана за азбеста – все още е съставка в хиляди
продукти. Точно така, удивително е, че въпреки известните
здравословни рискове, азбестът не е бил забранен в САЩ.
Потребителската Комисия по Безопасност на Продуктите
(CPSC) изоставила опитите си за забрана на азбестовите
продукти през 1979 година, прехвърляйки отговорността на
EPA. През 1989 година EPA опитала своя собствена забрана,
но през 1991 година 5-ият Апелативен Окръжен Съд на САЩ
го преобърнал. Коварен и смъртоносен, азбестът изработил
пътя си през „пукнатините“ на защитната система на
потребителите за почти 30 години.
390
В резултат азбестът все още се депозира дълбоко в

тъканта на американската търговия и почти никой не обръща
внимание. Въпреки факта, че здравните експерти очакват
азбестът да претендира за още 250,000 живота в САЩ по
време на следващите няколко десетилетия, все още се
използва като съставка в множеството ежедневни продукти,
вариращи от спирачки до плочки на тавана. Вносът на
продукти, съдържащи азбест, също се повишава. Изводът е, че
практически всеки мъж, жена и дете са били изложени на
азбест поради неговата разпространителна способност. Само
времето ще покаже вредните за здравето ефекти, които са в
резултат от този опасен карциноген.
Флуорид
През ранната 2010 година имало голямо изригване на
вулкан в Исландия. Понастоящем, животните в южна
Исландия са подложени на риск от флуоридно отравяне, ако
вдишат или погълнат пепелта от изригването. Флуоридното
отравяне може да доведе до вътрешно кървене, дълготрайна
повреда на костите и загуба на зъби. Според BBC Новините
(19 април 2010): „Флуоридът в пепелта създава киселина в
животинските стомаси, корозира червата и причинява
хемороиди. Той се свързва и калцият в кръвния поток и след
тежко излагане в период на дни прави костите крехки, дори
причинява счупване на зъбите.“
Повечето хора никога не „свързват точките“ между
трагичното отравяне на тези животни поради естествено
събитие и преднамереното отравяне на човешки същества
чрез прекомерно излагане на флуорид всеки един ден.
Практиката с добавяне на флуорид към питейната вода
започнала през 40-те, но обратно на популярното мнение,
флуоридът не спира гниенето на зъбите въобще. Научни
изследвания всъщност доказват, че флуоридът е невротоксин
и причинява родилни дефекти, рак и остеопороза. Флуоридът
също вреди на имунната, храносмилателната и дихателната
391
системи, както и на бъбреците, черния дроб, мозъка и

щитовидната жлеза.
Издание на „Журнал на Американската Дентална
Асоциация“ от 1936 година съобщава, че флуоридът при
концентрация 1 ppm (частица на милион) е токсичен, колкото
арсенът и оловото. Има повече от 500 рецензирани от колеги
проучвания, документиращи страничните ефекти на флуорида
в диапазон от рак до мозъчно увреждане. И все пак общините
в цял САЩ всъщност купуват този продукт и тогава го пускат в
обществените водни запази. Д-р Чарлз Г. Хейд, бивш
президент на AMA, заявява: „Аз съм възмутен от
перспективата за използване на водата като превозно
средство за лекарствата. Флуоридът е корозивна отрова, която
ще произведе сериозни ефекти на дългосрочна база. Всеки
опит да се използва водата така е нежелателен.“
Няма научно доказателство, че флуоридът е полезна
добавка към водата и всъщност има преобладаващо научно
доказателство, което доказва, без съмнение, че флуоридът е
вреден. Той всъщност подтиква зъбите да се развалят и
отчупват! Изводът е, че всички здравни федерални агенции са
знаели тези факти години наред, но са били контролирани от
политически интереси на производителите на ядрени
въоръжения, алуминий и фосфати, за да го запазят тайна.
Живак
Знаетее ли, че повечето от рибата, която ядем, съдържа
живак? Защо? Хиляди тонове живак се освобождават във
въздуха всяка година чрез замърсяване и отпадъци. В
последствие, той се акумулира в хранителната верига, така че
всяка риба да абсорбира живака в другите риби и организми,
които яде. Колкото по-голяма е рибата, толкова повече живак
ще абсорбира. Акула, риба меч, бланкило, скумрия, морски
костур, марлин, камбала, стриди, сьомга и риба тон съдържат
най-високите нива на метилживак.
392
Според д-р Джоузеф Меркола: „Метилживачната

токсичност може да доведе до парестезия, депресия и
замъглено виждане. Във фетусите и развиващите се
новородени, може също да има негативни ефекти върху
задържането на вниманието, езика, визуално-
пространствените умения, паметта и координацията.
Пресметното е, че близо 60,000 деца всяка година се раждат с
риск от неврологични проблеми поради излагането на
метилживак в утробата.“
Агенцията по Защита на Околната Среда (EPA) е издала
здравни съветници за консумирането на риба при живачно
замърсяване. „Имате ли меркурий? Калкулатор“ може да ви
помогне да решите колко и какъв тип морска храна е
безопасна за вас и вашето семейство. Просто впишете своето
тегло, вида морска храна и количеството и натиснете бутона
за изчисление. Онлайн калкулаторът ще ви каже дали вашата
консумация надвишава безопасния лимит на EPA за живак.
А тези живачни пломби в устата ви? Зъбните пломби от
живачна амалгама съдържат приблизително 50% живак. В
началото Американската Дентална Асоциация (ADA) отричала
живакът в тези пломби да изпуска изпарения, които тогава се
абсорбират в телата ни. Но в скорошните години, срещайки
множество изследвания на обратното, ADA призна, че
живачните пломби изпускат живачни изпарения, които са
изключително токсични.
Знаетее ли, че металният живак, използван от
зъболекарите за производство на зъбна амалгама се пренася
като опасен материал до зъболекарския офис? Знаетее ли, че
когато живачните пломби се изхвърлят, трябва да е в
съотвествие на федералните OSHA регулации? През
последните няколко години Шарлийн и аз си премахнахме
всички живачни пломби. Препоръчвам да направите същото.
Както живакът, другите тежки метали (като арсен, олово,
алуминий и кадмий), които са преобладаващи в много области
на нашата среда, могат да се акумулират в меките тъкани на
тялото и могат да причинят множество дегенеративни болести,
393
включително рак. Тези тежки метали се намират в нашата

питейна вода, в рибата, ваксините, пестицидите,
антиперспирантите, строителните материали и зъбните
амалгами, за да упоменем няколко източника.
Микотоксини (гъбични токсини)

Микотоксините са отровни вещества, произведени от
определени плесени, намиращи се основно в зърнените
култури и ядките. Те са основно „гъбични отрови“, които
причиняват широка гама от здравословни проблеми при
хората. Царевицата често се заразява от фумонизин и други
гъбични токсини, като афлатоксин и фумонизин (и двете
известни с техните ракопричиняващи ефекти). Проучване от
1993 година демонстрира 24 различни вида гъбички,
намиращи се във фъстъците, включително афлатоксин.
(Константини, А. „Етиология и превенция на атеросклероза“,
Фунгалнобионични серии 1998/99) Гъбите също съдържат
микотоксини.
Сега, не препоръчвам напълно да елиминирате
фъстъците, тъй като те са много добър източник на фибри,
витамин Е, калий, фолиева киселина, цинк и магнезий.
Фъстъците съдържат и ресвератрол (веществото, намиращо
се в черното грозде), флавоноиди и антиоксиданти, чиито
здравословни ползи все повече се доказват, като помагащи да
предотвратите разнообразие от болести. Ключът към
консумирането на здравословни фъстъци е да се уверите, че
са органични и израснали в регион, където почвата е суха и
затова афлатоксинът не е бил докладван като проблем, както
в Ню Мексико. Моето семейство обича фъстъчено масло, така
че купуваме фъстъчено масло Мараната, което е органично и
използва фъстъци Валенциа от сухата почва на Ню Мексико;
така те са без афлатоксин, пестициди и химикали.
Рейши, шийтаке и майтаке гъбите са показали, че
притежават борещи се с рака свойства, така че не съм против
гъбите също. Активната антиракова съставка в тези гъби е
394
полизахарид, наречен бета-глюкан, огромна захарна

молекула, съставена от много малки захарни молекули на
верига заедно към аминокиселините. Тези сложни захари
стимулират или модулират имунната система чрез активиране
на имунните клетки като макрофагите и помощниците Т-
лимфоцити, като увеличават и нивата на имуноглобина
(имуноглобините са специален тип антитела), за да
произведат повишен отговор към чуждите клетки, дали ще са
бактерии, вируси или туморни клетки.
За да бъдем честни, всичко, което е животинско или
растително може да плесеняса. Зърнените храни, ядките,
плодовете, чаените и кафени растения, билките и зеленчуците
- всички плесенясват. Докато живите неща са живи,
атакуващите плесени могат да се задържат, но щом те умрат,
започва плесенясването. Първо плесенясва и тогава
бактериалното действие започва; това прави нещата
биоразградими. Без плесен и разлагане, улиците на Форт Уърт
все още щяха да са пълни с конска тор от дните на конете,
файтоните и нашите езера – твърде пълни с умряла риба, за
да се плува. Няма абсолютно никакъв начин да можете
напълно да елиминирате микотоксините от диетата си. Обаче,
в светлината на пионерската работа на д-р Тулио Симончини,
свързана с потенциалната гъбична връзка с рак, силно
препоръчвам да минимизирате количеството микотоксини,
което поглъщате. Това определено е добра идея. И можете да
увеличиш периодът, през който хлябът ще бъде без плесен,
като добавите малко витамин С към тестото. Това ще го
накара да се надигне. Може да направите същото, когато
готвите ориз.
395
Органохлорини (Хлорни вторични

продукти)
Хлорният газ е бил оръжие, използвано и в двете световни
войни и е невротоксин, толкова отровен, че е бил незаконен по
международните военни кодове. Не може да се засече от
белите ни дробове, влиза по-бързо от кислорода и веднага се
абсорбира в кръвообращението, когато се вдиша, а ако
концентрацията му е подходяща, смъртта е моментална. Като
молекулярен биолог, Джо Торнтън обяснява: „Няма употреби
на хлора, които да разглеждаме като безопасни.“ И все пак
хлоризацията, считана за един от най-големите възходи някога
в общественото здраве и хигиена, е почти универсално
възприета като метод на избор за пречистване на водните
запаси.
Най-много питейна вода в САЩ идва от повърхностни
водни източници, а това е езеро или река. Тези езера и река са
обикновено богати на невидима органична материя,
произвеждана от разлагащите се листа и водорасли. По време
на дизинфекция хлорът произволно се прикрепя към тази
органична материя, за да образува хиляди новосъздадени
химикали, наречени „органохлорини“. Съставките на
органохлорина не се намират натурални навсякъде по света,
но щом веднъж се образуват чрез комбиниране на хлор с
органични материали, тогава са изключително токсични и
много стабилни. Повечето от тях не се раздробяват стотици
години.
Органохлорините лесно се абсорбират в телата ни и са
липофилични (складиращи се в мастните ни клетки), където се
усвояват. Според молекулярния биолог Джо Торнтън:
„Хлоризацията практически винаги увеличава токсичността.“
Нарастващ брой проучвания свързват хлорираната питейна
вода с рак при хората. Най-уважаваното раково проучване е
сбор от 10 отделни епидемиологични проучвания на
хлорираната питейна вода и рак, известно като проучването
396
Морис. То открива, че дезинфектиращите вторични продукти в

хлорираната вода са отговорни за 9% от всички случаи на рак
на пикочния мехур и 15% от случаите на ректален рак в САЩ.
Това значи 10,000 допълнителни смъртни случаи на година
само за тези два органа.
Според американския Съвет за Качество на Околната
Среда: „Рискът от рак сред хората, пиещи хлорирана вода, е
93% по-висок, отколкото сред тези, чиято вода не съдържа
хлор.“ Продължителното излагане също е показало, че
произвежда родилни дефекти, проблеми с имунната система и
репродуктивни болести.
Въпреки че водната дезинфекция отговаря само за малък
процент от общото глобално производство на органохлорин,
ефектът върху човешко здраве е пропорционално по-голям,
защото излагането на хлорирана питейна вода е голямо и
продължително. Тя се влива директно в домовете ни. Но
органохлорините в нашата питейна вода са само върхът на
айсберга! Най-токсичният органохлорин е диоксинът. EPA
счита диоксинът за 300,000 пъти по-карциногенен от ДДТ.
Никакво ниво на диоксин не се счита за безопасно.
Чернови доклад, издаден за обществен коментар през
септември 1994 година от американското EPA, ясно описва
диоксина като сериозна заплаха за общественото здраве.
Диоксинът се образува като резултат на запалителните
процеси като търговското или общинско изгаряне на отпадъци,
от горящи горива (като дърва, въглища или бензин) от
произвеждащите хартия и пластмаса индустрии. През 1997
година Международната Агенция за Проучване на Рака (част
от Световната Здравна Организация) обявява, че най-
ефикасният диоксин сега се счита за група 1 карциноген, което
значи „познат на човека карциноген“.
В добавка към рак, диоксините могат да причинят
репродуктивни и свързани с развитието болести, чернодробно
увреждане, хлоракне, кожни обриви, кожно обезцветяване и
т.н. Главните източници на диоксини са животинските мазнини.
397
Тъй като диоксините са мастноразтворими, те биоакумулират,

изкачват се по хранителната верига. Типичният американец
получава 93% от своето излагане на диоксин от месните и
млечни продукти. В рибата тези токсини се биоакумулират
нагоре по хранителната верига, така че нивата на диоксин в
рибата са 100,000 пъти по-големи от тези на околната среда.
Главните източници на диоксин са хартиенопроизводствената
индустрия, пластмасопроизводствената индустрия и пещите
за горене на смет, които горят хлорирани отпадъци.
Скорошно научно изследване ясно показва асоциацията
между органохлорините и рак на гърдата. Анализи на гръдните
мазнини при жените с рак на гърдата откриват, че ДДТ,
производното му ДДЕ, ПХБ-тата и другите органохлорни
замърсители всъщност се концентрират върху самата ракова
тъкан, за разлика от обграждащата не-канцерогенна тъкан.
Органохлорините не само са често открито токсични, но и
също притежават естрогенно действие. С други думи, те
имитират естроген. Химикалите, които функционират като
естроген, се наричат ксеноестрогени (буквално „чужди
естрогени“) и нанасят разрушение по много начини. Най-
ранният и най-опасен контакт на една жена с тях може да
бъде в утробата. Ксеноестрогените са били свързвани с рак на
гърдата, както и с увеличение на репродуктивните
анормалности при мъже, включително рак на простатата и рак
на тестисите.
398
Пластмасови замърсители
Когато ядете или пиете неща, които се съхраняват в
пластмаса, или я вкусвате, помирисвате, носите, сядате на нея
и така нататък, пластмасата се влива във вас. Всъщност,
пластмасата влиза в храната и храната влиза в пластмасата и
във вас. Така че, доста буквално, вие сте това, което ядете,
пиете и дишате. Ставаме „пластмасови хора“.
Бутилките вода се правят от различни видове пластмаса,
като поликарбонат (PC), полиетилен терефталат (PET),
полипропилен (PP), високоинтензивен полиетилен (HDPE),
нискоинтензивен полиетилен (LDPE), поливинилхлорид (PVC
или винил) и други. Бисфенол-A (BPA) е мономер, използван в
синтезата на PC пластмаси, епоксидни смоли и смеси, както и
за топлинен стабилизатор в PVC.
Списъкът с продукти, съдържащи BPA е дълъг, тъй като
дълбоко е залегнал в продуктите на модерното общество.
BPA-базираните PC пластмаси се използват за запълване на
зъбите на децата за предотвратяване на кухини, за покритие в
металните консерви, за да се попречи на метал да влиза в
контакт с хранителните съставки, за пластмаса при
хранителните съдове, рафтовете на хладилника, бебешките
бутилки, връщащите се съдове за сок, мляко и вода,
микровълновото огнеупорно покритие и приборите за хранене.
С остаряването на пластмасата, BPA пуска. Експерименти
с плъхове показват, че ниските нива на излагане на BPA по
време на феталния растеж причиняват рак на гърдата при
възрастни, както и инсулинова резистентност. В малко
перспективно проучване изследователи от Япония докладват,
че нивата на BPA са по-високи при жените с история на
повтарящи се спонтанни аборти.
BPA е само един от дълъг списък пластмасови
замърсители, списък, който е толкова дълъг, че би изисквал
своя собствена книга, за да има задоволително изследване.
399
Изводът е, че BPA (и другите пластмасови замърсители) са

изключително токсични и са навсякъде! Това значи, че
повечето от живота ви ще прекарате на една ръка разстояние
от BPA или друга форма на токсична пластмаса.
Фталатите са пластификатори, използвани за правенето
на пластмасовите продукти по-гъвкави и удължаване живота
на ароматите. Около четири милиона тона фталати се
произвеждат световно всяка година. Фталатите се разпознават
като токсични вещества по закона за екологичната среда, но
компаниите могат свободно да използват неограничени
количества в козметиката.
Някои разпространени фталати и продукти, които

ги съдържат:
• Диетил фталат (DEP): Четки за зъби, авточасти,
инструменти, играчки, пакетиране на храни,
инсектициди, репеленти за комари, аспирин, лак за
нокти, парфюми, спрейове за коса
• Дибутилфталат (DBP): Целулозна пластмаса,
разтворители за бои, разтворители за козметика, лак за
нокти, хранителни опаковки, парфюми, кожни
емолиенти, спрей за коса, репеленти за насекоми
• Бензил бутил фталат (BBP): Пластификатори в лепила,
PVC подове, дървени ламперии, биоразградими
тампонени печати
Тази миризма на нова кола, която е особено силна, след
като колата е стояла на слънце няколко часа, е миризмата на
фталатите, утаяващи се от горещата пластмасова броня.
Тогава, когато се охлади вечерта, фталатите се кондензират,
за да образуват мазно покритие от вътрешната страна на
предното стъкло. Екологичното изпускане на само 4,5 кг DBP
може да се докладва до екологичните власти според закона за
свръхзапасите. Обаче козметичната индустрия поставя хиляди
тонове DBP в лаковете за нокти всяка година без изисквания
400
за тестване на безопасността и докладване на някого.

Но „защо?“ може да попитате. Много кардинални съдебни
решения, свързани с Акта за Контрол на Токсични Вещества
(TSCA) от 1976 година, са основно направлявани от EPA.
Виждате ли, EPA трябва да докаже „неразумен риск от
нараняване“ на човешкото здраве преди да може да премахне
химикала от пазара. Обаче те не могат да докажат неразумния
риск от нараняване без да проведат проучвания за
безопасност, които са нарочно забранени, докато не се
докаже, че се случва „съществено“ или „значително“ излагане.
Така, това е безкраен кръг, тъй като FDA надали някога ще
могат да докажат, че съществено или значително излагане се
случва, защото данни за излагане са изключително трудни за
добиване. Казвайки го просто, EPA не може да регулира
химикал, докато прави открития за рискът, базиран на данни,
които законът де факто забранява да се събират. Това е
абсурдно, нали?
Жените, които са бременни, кърмачки или мислят да
забременяват трябва да оглеждат и избягват всички продукти
за лична грижа с думата фталат на етикета. Главните
източници на фталати са пластмасовите опаковки,
пластмасовите бутилки, пластмасовите кутии за складиране
на храна, лакът за нокти и козметиката. Фталатите са
показали, че имат естрогенни качества, че имат токсични
ефекти върху тестисите и че причинява родилни дефекти. Те
могат и да причинят рак, вреди на ендокринната система и са
особено опасни за деца.
Чували ли сте за бензол? Почти 300,000 души на година
са изложени на бензол на работното място. Бензолът е
ароматен въглеводород и летлива органична съставка (VOC),
която се произвежда от изгарянето на натурални продукти.
Компонент е на продуктите, добивани от въглищата и петрола
и се намира в бензина и други горива. Най-много бензол се
произвежда за употреба като строителен материал в
производството на множество продукти, като медицински и
индустриални химикали, пластмаса, гума, лепило, синтетични
401
платове и бои.
Изследване показало, че бензолът е изключително
карциногенен; известен карциноген е и е един от основните
причинители на левкемия в САЩ. Като цяло, излагането на
бензол идва от тютюнев дим, бензин и автомобилни
изпарения. Бензолът се използва и като разтворител на вакси,
бои, лепила и мастила.
Обаче има друг източник на бензол, който е много
тревожен: содите. Два консерванта, които обикновено се
добавят към содите (аскорбинова киселина и натриев бензоат)
реагират, произвеждайки, да, познахте: бензол. Колкото по-
топла става содата, толкова повече бензол ще се произведе.
FDA и производителите на сода са знаели за тази „мръсна
малка тайна“ от 1990 година, но не са успели да предупредят
обществеността. Така че за почти две десетилетия хората
несъзнателно са пиели соди, които съдържат известен
човешки карциноген. През 2007 година имало предявен
съдебен иск и няколко производители на сода (включително
Кока Кола, ПепсиКо и напитки Sunnt Delight) уредили
споразумение и се съгласили да намалят размера на бензол в
напитките си. Обаче много производители на напитки все още
използват аскорбинова киселина (витамин С) и бензоатови
соли в световен мащаб. Изложеното поколение е огромно,
вероятно милиарди.
Свързано да отбележим, много марки пластмасови съдове
се правят от меламинова пластмаса, тъй като е твърда и
гладка и запазва добре своята форма. Знаете ли, че до 90% от
бебешките формули, продавани в САЩ може да са заразени с
минимални количества меламин? Според скорошни тестове
(резултатите от които FDA е скрила от обществеността),
продуктите с бебешка формула на Nestle, Mead Johnson and
Enfamil всички са били заразени с меламин.
Истината за меламина става публична едва след като
Асошиейтид Прес пуска молба за Акт за свобода на
информацията (FOIA), изисквайки тестовите резултати от FDA.
402
Разбира се, FDA твърди, че ниските нива на меламин са

абсолютно безопасни за консумиране от бебетата в
неограничено количество. Естествено, че са! Предполагам, че
и BPA е безопасно? Ами аспартамът, МСГ, флуоридът,
натриевият нитрит и всяка друга отрова? Ако вярвате на FDA,
всички тези токсични отрови са безопасни за консумация.
Обаче от гледна точка на тази книга се надявам сега да
осъзнавате, че FDA (и Медицинската Мафия) не са нищо
повече от узаконена банда от неподведени под отговорност
престъпници, заети с тактики на заплашване, цензура и
потисничество, които могат точно да бъдат описани като
здравен „тероризъм“.
“Цидите” (пестициди, хербициди,

фунгициди, инсектициди)
Все още ли мислите, че плодът, който ядете, е безопасен?
Помислете отново. Скорошно проучване от Обединеното
Кралство сочи, че пестицидните остатъци по някои
разпространени плодове са необичайно високи. Някои ябълки,
круши, малини и грозде съдържат пестицидни остатъци, които
надвишават законните граници. Череши, маруля и тикви,
всички съдържащи потенциално опасни нива на токсични
пестицидни остатъци също. А реколтата не била просто от
една област – тя произхождала от целия свят, от Бразилия
през Испания до Канада.
Така че запомнете, че когато се пресегнете към този сочен
плод в хранителния магазин, може
несъзнателно да храните децата
си и с пестициди. Плодовете и
зеленчуците, които се пръскат
много, включват ягоди, канталуп
пъпеш, чушки, праскови,
нектарини, целина, картофи,
моркови и вносно грозде.
Препоръчвам да купувате
403
органични, когато става дума за тези плодове и зеленчуци. Ако

не можете да откриете органична продукция, опитайте се да
смесите двадесет капки екстракт от гроздено семе, една
супена лъжица сода за печене, една чаша оцет и една чаша
вода заедно в бутилка за впръскване. Напръскайте реколтата,
оставете я за около десет минути и тогава изплакнете изцяло.
Този процес трябва да елиминира голямо количество остатъци
на пестицид. Боровинки, грейпфрут, банани, броколи, манго,
карфиол, авокадо, аспержи, лук, калифорнийско грозде,
цитруси, ананас и пъпеши обикновено не съдържат голямо
количество пестициди.
Според EPA, 60% от хербицидите, 90% от фунгицидите и
30% от инсектицидите са известни като карциногени.
Тревожно е, че пестицидни остатъци са засечени в другата
половина от американските храни. Повечето пестициди
съдържат множество токсини и няма клас пестицид, който да
няма потенциал за причиняване на рак. Най-убедителното
доказателство, че пестицидите причиняват рак, е от
епидемиологичните изследвания. Често срещаният ливаден
пестицид (“Weed-B-Gone”) е показал, че увеличава риска от
рак на лимфата при фермерите шест пъти повече от
нормалния коефициент според доклад на Националния
Институт по Рака. (Синклер, У. 18 „Изследвания показват защо
пестицидите са по-опасни от по-рано осъзнаваното“)
Учени вярват, че употребата на ливадни химикали (като
Weed-B-Gone) са били забележителен фактор при 50%
увеличение в неходжиновата лимфома през последните 20
години при американското население. (Световна Здравна
Организация, Екологични Аспекти, Женева, Швейцария, 1989
г.) Пестицидът 2,4-D също е бил свързан със злокачествена
лимфома при кучетата. Животните били изложени на по-
високи дози пестициди, защото са по-близко до земята, където
концентрациите са най-високи. Проучвания показват, че
рискът от лимфоми се е удвоил при кучетата, чиито
собственици третират ливадите четири пъти на година.
404
През 1983 година Националният Раков Институт проучил

3827 флоридски пестицидни пръскачи, които пръскали повече
от 20 наред. Те открили, че тези пестицидни пръскачи имали
близо три пъти по-голям риск от развиване на белодробен рак
и два пъти повече риск от развиване на мозъчен рак. Нямало
увеличен риск за пестицидните пръскачи, които пръскали само
от пет години (Журнал на NCI, юли 1983 г.)
Говорейки за пестициди, DEET е химикал, който бил
патентован от американската армия през 1946 година и все
още се разпознава като ефективен репелент срещу комари.
Всъщност, най-комерсиалните репеленти срещу насекоми
били направени от DEET в различни концентрации. По
настоящем, DEET се използва в до 230 различни продукта.
Обаче, не всичко е наред с DEET. Когато се комбинира с други
химикали или лекарства, DEET може да има токсичен ефект
за мозъка и тялото. DEET е показал, че причинява припадъци,
неврологични вреди, загуба на паметта, главоболия, слабост,
изтощение, мускулна и ставна болка, тремор и недостиг на
въздух. Децата са дори по-податливи на фини промени в
мозъка, причинени от токсични химикали в тяхната среда,
защото кожата им е в много по-голяма готовност да ги
абсорбира. Така че никога не трябва да използвате някакъв
съдържащ DEET продукт при новородени!
От късните години на 70-те е имало множество доклади,
свързващи пестицидите с левкемията при деца. Проучване от
1987 година от NCI показало, че децата, живеещи в третирани
с пестициди домове, имали близо четири пъти по-висок риск
от развиване на левкемия. Ако децата живеели в домове,
където пестициди се впръскват на моравите и градините,
рискът от развиване на левкемия бил 6.5 пъти повече. (д-р
Джон Питърс, USC, Журнал на NCI, юли 1987 г.)
Някога чували ли сте за алтразин (Atrazine)? Алтразин е
мощен хербицид, прилагащ се в над 70% от полетата с
царевица на Америка. Следите от химикала обикновено се
появяват в американските поточета и кладенци и дори в
дъжда, а остатъците на алтразин са често намирани в нашите
405
хранителни запази. Е какво? Ами, този токсичен химикал,

който е бил наскоро забранен от Европейския съюз, е
подозрителен карциноген и ендокринен нарушител, който се е
свързвал с ниска концентрация на спермата при фермерите.
Всъщност, Тайрън Хейс, херпетолог в UC Беркли, докато
прави проучване от името на Syngenta (производителят на
алтразин), открива, че дори при ниски концентрации от 0,1
частици на милиард, алтразинът химически ще скопи мъжка
жаба, карайки половата жлеза да произвежда яйца,
ефективно, превръщайки мъжките в хермафродити. Не знам
за вас, но няма начин да поискам синът ми да е подложен на
алтразин!
В статия от юни 2006 година на NY Times, озаглавена
„Начинът, по който живеем сега“, авторът Майкъл Полън
коментира: „Алтразинът често присъства в американските
водни пътища при много по-високи концентрации от 0.1
частици на милиард. Но американските стабилизатори като
цяло не забраняват пестицид, докато телата, или случаите на
рак, започнат да се натрупват – докато по-точно учените не
докажат връзката между заподозряната молекула и болестта
при хората или екологичната катастрофа. Така че и
алтразинът е, поне в американската хранителна система,
обявен за невинен до доказване на противното – стандартът
за доказателство е изключително труден за постигане, тъй
като се очакват резултатите от химическото тестване при
хората, които ние с право не извършваме. Не знам за вас, но
като баща на юноша, аз донякъде харесвам идеята да запазя
такава молекула извън диетата на сина си...”
406
Глава 12
Аспартам
Какво ще кажете за диетична сода? Диетичните соди са

безвредни, нали? Диетичните соди ще ви помогнат да
отслабнете, нали? Грешно. Световна епидемия бушува.
Причината е отровният химичен подсладител, наречен
аспартам (рекламиран като NutraSweet, Equal, and
AminoSweet), който е най-противоречивата хранителна
добавка, която някога е одобрявана. Тази добавка, за която
сме подведени да вярваме, че е напълно безопасна, всъщност
е лекарство, което си взаимодейства с други лекарства и
променя химията на мозъка и причинява множество видове
хронични болести, включително рак.
Истината по въпроса е, че FDA винаги са знаели, че
аспартамът е карциноген. Покойният д-р Ейдриън Грос
(токсиколог на FDA) казал на Конгреса, че без сянка на
съмнение аспартамът подбужда мозъчни тумори и рак на
мозъка и нарушава Поправката Дилейни, която забранява
поставянето на нещо в храната, за което се знае, че причинява
рак. Както д-р Джеймс Бауен казал на FDA, производителите
на аспартам са повредили поколение деца и трябва да бъдат
криминално преследвани за геноцид, за масовото отравяне на
САЩ и стотици други страни по света.
Накратко, споменах аспартама няколко пъти по-рано в
книгата, но поради факта, че е изключително токсичен, фактът,
че е съставка в толкова много храни и напитки и гнусната
история как той печели одобрението на FDA, съм посветил
цяла глава от книгата. Както споменах, аспартамът е
иксайтотоксин, което просто значи, че възбужда мозъчните ви
клетки до смърт. Д-р Ръсел Блейлок казва, че „съставките
407
(в аспартама) стимулират невроните на мозъка до смърт,

причинявайки мозъчни щети в различни степени.“
Така че какво е аспартам? Аспартамът е направен от три
компонента: 50% фенилаланин, 40% аспартанова киселина и
10% метанол (дървесен алкохол). Метанолът е широко
разпространен в тялото, включително в мозъка, мускулите,
мазнините и нервната тъкан. Това е важно: когато
температурата на аспартама надвиши 86° по Фаренхайт (30°
по Целзий), метанолът се превръща във формалдехид
(течност за балсамиране) и образува киселина. Каква беше
нормалната телесна температура? Ако си спомням правилно,
тя е 98.6°(37° по Целзий), нали? Така че, когато поглъщат
аспартам, той се нагрява над 30°С и метанолът се превръща
във формалдехид, който влиза в клетките и се свързва с
белтъчините и ДНК.
Метанолът е токсичен. Хроничното, ниско ниво на
излагане на метанол причинява главоболия, замаяност,
гадене, шум в ушите, гастроинтестинални проблеми, слабост,
световъртеж, тръпки, бели петна в паметта, схванатост и
пронизващи болки, поведенчески разстройства, неврит,
замъглено виждане, тунелно зрение, депресия, сърдечни
проблеми (включително болест на сърдечния мускул) и
панкреатично възпаление.
Но много плодове и зеленчуци
не съдържат ли метанол? Да,
съдържат, но те също съдържат
голямо количество етанол, което
действа като буфер и
неутрализира метанола, като така
предотвратява обръщането на
метанола във формалдехид. При
аспартама няма такъв буфер.
Максималното ниво на „безопасност“ за метанол на ден,
определено от EPA, е 7.8 мг. Един литър диетична сода
съдържа 56 милиграма. А ако това не е достатъчно, помнете,
че аспартамът е 50% фенилаланин, субстанция, която до
408
Глава 12Аспартам
двадесет милиона души не могат да метаболизират, и тази

неспособност генетично се наследява от децата.
Неспособността да се метаболизира фенилаланин може да
доведе до умствено изоставане при децата. Това значи, че
аспартамът причинява увеличен риск от умствено изоставане
за милиони деца.
А фенилаланинът в аспартама заличава серотонина; така,
той благоприятства за всякакви видове психиатрични и
поведенчески проблеми. Менталните институции са пълни с
пациенти, които не са нищо повече от жертви на аспартама.
Ако не беше фенилаланинът в аспартама, който се намесва с
приема на мозъка на леводопа, Майкъл Дж. Фокс, бивш
говорител на Диетичното Пепси, вероятно никога нямаше да
бъде диагностициран с Паркинсон на 30 години. Той вероятно
все още щеше да прави филми и още да е здрав, ако не беше
консумацията му на Диетично Пепси.
Аспартамът бил случайно открит през 1965 година от
Джеймс Шлатер, химик Дж. Д. Сиърл компанията (Searle),
който близнал от новото лекарство за язви от пръстите си и
открил сладкия вкус на аспартама. Еврика! Продажбата на
този химикал като хранителна добавка на стотици милиони
здрави хора всеки ден щяла да значи много повече долари,
отколкото ограничените продажби на много по-малката група
страдащи от язва. Така че през 1967 година Сиърл започнали
тестовете за безопасност на аспартама, които били
необходими за кандидатстване за одобрения като хранителна
добавка пред FDA. Ранните тестовете на веществото
показали, че произвежда микроскопични дупки и тумори в
мозъците на експерименталните мишки, епилептични
пристъпи при маймуните и се преобразувал в животните до
опасни вещества, включително формалдехид.
През 1969 година Сиърл наели д-р Харолд Уайсман,
биохимик в университета Уисконсин, за да проведе тестовете
за безопасност на аспартама върху седем новородени
маймуни, които били хранени с аспартам, смесен с мляко.
След 300 дни, пет от маймуните имали генерализирани
409
клонично-тонични пристъпи и една умряла. (Спомняте ли си

спринтьора, Фло Джо, който пил Диетична Кола и умрял от
генерализиран клонично-тоничен пристъп?) Д-р Уайман умрял
преди всички проучвания да бъдат завършени. През пролетта
на 1971 година д-р Джон Олни (невроучен) информирал
Сиърл, че проучванията му показват, че аспартамът причинява
дупки в мозъците на новородени мишки. По-късно тази година
един от собствените изследователи на Сиърл потвърдил
откритията на д-р Олни е сходно проучване. Но на Сиърл не
му пукало... те гонели дойната си крава!
През 1973 година Сиърл кандидатствал за одобрение от
FDA и изпратил над 100 проучвания, които твърдели, че
подкрепят безопасността на аспартама. Един от първите учени
на FDA, разгледал данните за безопасността на аспартама,
казал, че „информацията осигурена (от Сиърл) е неадекватна,
за да се разреши оценка на потенциалната токсичност на
аспартама“. Според покойния д-р Ейдриън Грос, Сиърл „...
взели страшните болки, за да прикрият тези недостатъци на
проучването. Както казвам, филтрирай и само представи на
FDA това, което FDA искат да знаят, а те ще направят други
ужасни неща. Например, животните развивали тумори, докато
били проучвани. Ами, те биха премахнали тези тумори от
животните.“ Все пак, на 26 юли 1974 година FDA одобряват
аспартама за ограничена употреба при сухи храни, правейки
налични за публиката за първи път данните, подкрепящи
тяхното решение. Тези данни били в последствие разгледани
от известния мозъчен изследовател Джон Олни от
университета Вашингтон в Сейнт Луис, който пуснал първото
възражение срещу одобрението на аспартам.
Две години по-късно, през 1976 година, подтикнати от
възражението на Олни, FDA започнали разследване на
лабораторните практики на Сиърл. Разследването открило, че
процедурите им на тестване са калпави, пълни с неточности и
„манипулирани“ тестови данни. Разследващите докладвали, че
„никога не са виждали нещо толкова лошо, колкото тестването
на Сиърл.“ Тогава през 1977 година правителствена ударна
410
група разкрила, че Сиърл е фалшифицирал данни,

изпращайки неточни кръвни тестове. При друго проучване, по-
близко разглеждане разкрило, че маточни тумори са се
развили при много от тестваните животни и Сиърл признал, че
тези тумори са свързани с поглъщането на аспартам. FDA
официално поискали американската адвокатска колегия да
сформира процедури за голямо жури, за да разследва дали
обвиненият трябва да се повдигне срещу Сиърл за съзнателно
погрешно представяне на открития и „скриване на материални
факти и създаване на фалшиви твърдения“ при тестовете за
безопасност на аспартам.
Докато пробата на голямото жури се извършва, „Сидли и
Остин“ (Sidley & Austin), правната фирма, представляваща
Сиърл, започва преговори за работа с американския адвокат
начело на разследването, Самюъл Скинър. През юли 1977
година Скинър се оттеглил и приел работа в правната фирма
на Сиърл. Оттеглянето на Скинър застопорило разследването
на голямото жури толкова дълго, че статуята на границите се
сринала. В последствие изследването на голямото жури било
оттеглено.
През 1979 година FDA основал Обществен Борд за
Разследвания (PBOI), за да управлява въпросите по
безопасност около аспартама. Година по-късно PBOI
заключили, че аспартамът не бива да се одобрява за по-
нататъшни изследвания на мозъчни тумори при животни и
базирайки се на своите ограничени отзиви, PBOI блокира
маркетирането на аспартам, докато туморните проучвания не
могат да бъдат обяснени. Освен ако FDA комисионер не
поемел борда, въпросът бил приключен. Но през 1979 година
Роналд Рейгън бил избран за Президент на Съединените щати
и неговият транзитен отбор включвал Доналд Ръмсфелд,
главният директор на G. D. Searle. Според бившия говорител
на G.D. Searle, Пати Ууд-Алът, Ръмсфелд казвал на отдел
продажби, че, ако е необходимо „ще повика всичките си
маркери и че без значение как, ще види как аспартамът е
411
одобрен тази година. „Не е учудващо, че преходният отбор

избрал д-р Артът Хъл Хейс младши да бъде новият
комисионер на FDA. Хейс бил известен като човек, който
вярва, че одобрението на нови лекарства и добавки е твърде
бавно, защото „FDA е изисквала твърде много информация.“
През май 1981 година три от шест вътрешни учени на
FDA, които били съветвани срещу одобряването на аспартам,
съобщили на запис, че Сиърл тестовете били ненадеждни и
неадекватни, за да се определи безопасността на аспартама.
Обаче, през юли същата тази година, по един от първите
официални актове, д-р Хейс, новият FDA комисионер,
надделял PBOI и официално одобрил аспартама за всички
сухи продукти. През 1982 година Сиърл подписали петиция, за
да се одобри аспартамът като подсладител в газираните
напитки и други течности.
Почти веднага Националната Асоциация за Безалкохолни
Напитки (NSDA) принудила FDA да отложат одобрението на
аспартам за газирани напитки, в очакване на по-нататъшно
тестване, защото аспартамът е много нестабилен в течната си
форма. Както вече споменах, когато течният аспартам се
складира при температури над 86° по Фаренхайт, той се
дезинтегрира на формална киселина и формалдехид, като и
двете са токсини. Въпреки публичния отзвук, през 1983 година
FDA одобрява аспартама за безалкохолни напитки и първите
газирани напитки, съдържащи аспартам, се продавали за
обществена консумация.
Скоро след като е одобрен аспартамът за напитки,
започват да пристигат оплаквания във FDA. Реакции, като
замаяност, замъглено виждане, загуба на паметта, забавена
реч, главоболия и припадъци са често срещани при
консумацията на напитки, съдържащи аспартам.
Оплакванията били по-сериозни, отколкото агенцията някога е
получавала за някоя хранителна добавка. Само през първите
няколко години, след като аспартамът бил одобрен за напитки,
FDA получили над 10,000 оплаквания от аспартам. През
февруари 1994 година американското министерство по Здраве
412
и Хуманитарни Услуги издало списък с обратни реакции,

докладвани във FDA. Удивително е, че аспартамът наброявал
повече от 75% от всички странични реакции, докладвани на
FDA. Това раздува 10,000 оплаквания до около милион!
През 1985 година д-р Ейдриън Грос казал на Конгреса, че
защото аспартамът бил способен да произведе мозъчни
тумори и туморен рак, FDA не трябвало да бъдат способни да
поставят „позволен“ дневен прием на веществото на никое
ниво. Последните му думи към Конгреса били: „А ако FDA
наруши собственият си закон, кой ще остане да защитава
обществеността?“
От 1985 до 1995 година изследователи направили около
400 проучвания върху аспартам. Д-р Ралф Дж. Уолтън
разгледал всички проучвания на аспартам и открил 166 с
връзка с човешката безопасност. От тези 166 проучвания, 74
били спонсорирани от Сиърл, 85 били независими, а 7 били
спонсорирани от FDA. Резултатите ще ви удивят, но вероятно
няма да ви изненадат. От 74-те проучвания, спонсорирани от
Сиърл, всички давали на аспартама чисто здравно досие.
Обаче от 85-те проучвания, които не били спонсорирани от Биг
Фарма или FDA, 84 от тях намирали аспартама за опасен за
здравето на човек.
През ранната 2010 година, производителят на аспартам
Аджиномото започнал нова инициатива да направи марка на
този токсичен подсладител под името „AminoSweet”
(аминосладък), за да ни припомни, че е направен от
аминокиселини, строителните тухли на белтъчините. О, това
не е ли специално? Хората ще се почувстват топло и уютно и
ще вярват, че трябва да е здравословен. Все пак
аминокиселините са добри, нали?
Не се хващайте на гъвкавата маркетингова маневра. Това
е измама в най-висша степен: Започнете с късче истина и
тогава „го завъртете“, за да пасва на вашият собствен дневен
ред, което в този случаи изглежда е, за да ни убеди, че това е
само „здравословен подсладител“, направен от
413
аминокиселини, които вече присъстват в телата ни. Но дали

ще го наречете NutraSweet, Equal или AminoSweet,
аспартиновата киселина е добре-документиран
„иксайтотоксин“. А както споменах по-рано, аспартамът някога
е бил в списък на Пентагона за биовоенни химикали, изпратен
на Конгреса!
За да се каже истината, аспартамът предизвиква всякакви
видове родилни дефекти - от аутизъм до заешка устна - и
също се нарича „абортифациент“, което се определя като
лекарство, което предизвиква аборт. Нормално е за младите
момичета да чакат с нетърпение брак и деца. Обаче много
млади момичета си сръбват диетична сода, не осъзнвайки, че
аспартамът е ендокрино-нарушаващ агент, който променя
менструалния поток и причинява стерилитет. За жалост, много
дами, които са израстнали, пиейки диетична сода, никога не
разбират защо не са способни да имат деца. А ако това не са
достатъчни причини за избягване на аспартам, изследванията
са показали, че аспартам е токсичен за черния дроб, кара ви
да ви се дояждат въглехидрати, предразполага към диабет и
всъщност ви кара да пълнеети!
Така че, когато FDA ни каже, че аспартамът е доказано
безопасен, бъдете уверени, че това се базира на откритията
на измамните изследвания на Сиърл (т.е. те „лъжат през
зъби“). Тогава, когато JAMA преглежда откритията на FDA
(които са базирани на измамните изследвания Сиърл)
обявява, че „консумацията на аспартам не представлява
рискове за здравето на повечето хора“, не го вярвайте.
Аспартамът убива. Силно препоръчвам да гледате „Сладка
мизерия“ (документален филм за аспартам).
Въпреки факта, че FDA твърдят, че аспартамът е
безопасен, токсичните ефекти на аспартам са документирани
от собствените данни на FDA. През 1995 година FDA били
принудени, от Акта за Свобода на Информацията, да
публикуват списък с 92 аспартам симптоми, докладвани от
хиляди жертви. Изглежда това е само върхът на айсберга. Д-р
Х. Дж. Робъртс публикувал медицинския текст „Болестта
414
аспартам: Пренебрегната епидемия“, който съдържа над 1000

страници симптоми и болести, предизвикани от този
иксайтотоксин, включително и мръсната история по
одобрението му.
Обичате сладко? Препоръчвам стевия, билков
подсладител, здравословна алтернатива.
415
Глава 13
Флуорид
Няма нищо друго като чаша студена, чиста вода, за да

утолите жаждата си. Но следващият път, когато врътнете
кранчето, може би ще поискате да се запитате дали водата
всъщност не е твърде токсична за пиене. Ако водата е
флуорирана, отговорът вероятно е „да“. Десетилетия наред са
ни казвали лъжа, водеща до смъртта на стотици хиляди
американци и отслабването на имунните системи на още
десетки милиони. Тази лъжа е флуоридизацията. Процес, за
който са ни подвели да повярваме, че е безопасен и
ефективен метод за защита на зъбите от кариес, всъщност е
измама. По думите на д-р Робърт Картън, бивш учен от ЕПА:
„Флуоридизацията е най-големият случай на научна измама на
този век, ако не на всички времена.”
Какво е флуорид?
Флуоридът е всяка комбинация от елементи, съдържащи
флуориден йон. В своята елементова форма, флуоринът е
бледожълт, силно токсичен и корозивен газ. По природа,
флуоринът се намира, комбиниран с минерали като
„флуориди“. Съставките на флуорина („флуориди“) са
изброени от американската Агенция за Токсични Вещества и
Болестния Регистър, като един от топ 20 от 275 субстанции,
които представляват най-забележителна заплаха за човешкото
здраве. Те са кумулативни токсини.
417
Фактът, че флуоридите се натрупват в тялото, е

причината, американското законодателство да изисква
Главният Хирург да определи „максимално ниво на зараза”
(MCL) за съдържание на флуорид в обществените водни
запаси, както е определено от ЕПА. Смайва ме, че хиляди
зъболекари с промити мозъци гордо разгласяват, че
флуоридът е „чудотворно хранително вещество“, което
предпазва от дупки и благоприятства здрави зъби и венци.
Нека ви задам въпрос. Как може продукт от токсичен отпадък и
кумулативен токсин да бъде описан като „хранително
вещество”?
Добре известно е, че флуоридът предпазва от
абсорбиране на йод и болести на щитовидната жлеза. Знаете
ли, че ендемичните области на „дентална флуороза” показват
същото, както и тези, повлияни от йодна недостатъчност?
Йодната недостатъчност причинява мозъчни болести, аборти и
гуша, както и много други болести.
Мръсната история на флуорида

Ами, ако откриехте, че флуоридът е невротоксичен
индустриален отпадък? Ами, ако откриехте, че уврежда
имунната, храносмилателната и дихателната системи, както и
бъбреците, черния дроб, мозък и щитовидната жлеза? Ами,
ако разкриехте, че няма научно доказателство, че флуоридът
е полезна добавка към водата и всъщност, че има поразителни
научни доказателства, които доказват без съмнение, че
флуоридът е вреден? Ами, ако откриехте, че всички
федерални здравни агенции са знаели тези факти години
наред, но са били контролирани от политическите интереси на
производителите на ядрени оръжия, алуминий и фосфати, за
да останат тайна?
Флуоридизацията на нашата обществена вода е нещо,
което се е дискутирало много десетилетия наред, и все пак
практиката продължава днес, въпреки стабилните
418
Глава 13Флуорид
доказателства, които сочат, че флуоридизацията причинява на

човек страдания и болести. Историята на флуоридизацията на
водата се връща почти 90 години назад. През 20-те,
производството на алуминий, най-вече поради
процъфтяващата консервираща индустрия, подемва. Но той е
също и голям производител на токсичен флуориден отпадък.
Най-голямата дилема бил разходът за безопасното
изхвърляне на този опасен отпадък, тъй като било
изключително скъпо. Компания в Питсбърг, ALCOA, е имала
някои революционни идеи за това, как да намалят разходите
за отпадъци. По това време, Американската Служба за
Обществено Здраве (PHS) е била под юрисдикцията на
Секретаря на хазната Андрю У. Мелън, който се оказало, че е
основател и главен акционер на ALCOA.
През 1931 година зъболекар на PHS на име Х. Трендли
Дийн (или „бащата на флуоридизацията“) бил изпратен до над
300 малки градчета в Тексас, където кладенците с вода
съдържали високи концентрации на флуорид, който е най-
вероятно калциев флуорид (CaF2). Неговата мисия била да
определи колко флуорид могат да толерират хората, без да
изтърпят очевидна вреда на зъбите си. Това, което открил,
било стряскащо: зъбите в тези високи на флуорид градчета
често били обезцветени и с петна. Обаче, той изложил теория,
че тези „привидно“ малко на брой случаи на кухини се
получавали, имайки около една частица на милион (1 PPM)
флуорид във водата.
Дийн използвал стратегия наречена „избирателна
употреба на данни“, за да се опита да докаже теорията си. Той
избрал да използва данните само от 21 общества до „обратно
в бройката си”. Така го наричаме в счетоводния свят, когато
знаете желаният отговор и избирате само числата, които ще
подкрепят този отговор, и тогава достигате до предрешеното
си заключение. Дийн напълно пренебрегнал останалите над
270 местностти, които не показвали връзка между флуорида и
кухините. По-късно през 1955 година признал (под клетва), че
флуоридът не действа като лекарство за разрушаване на
419
зъбите („Флуорид“, Том 14, No. 3, юли 1981 година). Тогава

през 1957 година трябвало да признае пред изслушванията на
AMA (Американската медицинска асоциация), че дори водата,
която съдържала едва 0.1 (1/10) PPM можела да причини
зъбна флуороза. Още повече, никога не е имало и едно
двойно сляпо проучване, което да сочи, че флуоридизацията е
ефективна при намаляване на кухините. Нито ЕДНО!
Но ALCOA не позволяват на фактите да застанат на пътя
им! Спонсорираният от ALCOA учен Джералд Дж. Кокс научил
за откритията на Дийн и разработил начин как ALCOA
всъщност да печели от флуорида. Той предположил, че този
„видимо безполезен вторичен продукт“ може да намали
кухините при децата (макар и без доказателства). Той
надменно обявил, че флуоридът е добър за зъбите ви, и през
1939 година предложил САЩ да флуоридизира своите водни
запаси. Това не е правилно, не от доктор, не от зъболекар, а
от учен, който работи за най-големият производител на
флуорид в цял САЩ.
Алуминиевата индустрия вече рекламирала своя токсичен
флуориден отпадък като инсектицид и отрова за плъхове, но
те искали много по-голям пазар. Но имали малка пречка на
пътя си. В Журнал на Американската Зъболекарска Асоциация
(ADA) от 1944 година, ADA предупредили, че „вероятността от
вреда (от флуоридизация) далеч надхвърля тази от полза“.
През 1945 година два мичигански града били избрани за
официално „петнадесет годишно“ сравнително проучване, за
да се определи дали флуоридът може безопасно да намали
кухините при деца, а флуоридът бил напомпан в питейната
вода на Гранд Рапидс. През 1946 година въпреки факта, че
официалният петнадесет годишен експеримент в Мичиган
едва бил започнал, на още шест американски града било
разрешено да флуоридизират своята вода. Мичиганският
експеримент с два града бил изоставен преди да е и
наполовина завършен, с резултати „неопределени“. Това е
единственият научно обективен тест за безопасността и
ползите на флуоридизацията, който някога е бил правен.
420
През 1947 година Оскар Р. Юинг, дългогодишен адвокат

ALCOA, бил назначен за глава на Агенцията за Федерална
Сигурност, длъжност, която го поставила на пост на PHS
(Служба за Обществено Здраве). По време на Юинг започнала
национална кампания за флуоридизация на водата. Стратег за
връзки с обществеността за кампанията с вода
флуоридизация бил не друг, а племенникът на Зигмунд Фройд,
Едуин Л. Бернийс, известен като „баща на увъртането”.
Бернийс бил новатор в приложението на теориите на Фройд за
реклама и „полуистините” на правителството. В книгата си
„Пропаганда” Бернийс спорел, че научната манипулация на
общественото мнение е ключът. Той отбелязал: „Относително
малък брой са хората дърпащи конците, които контролират
общественото мнение.” Флуоридизационната кампания на
правителството бил един от най-продължителните успехи.
Техниките на Бернийс били прости. Представете си дали
има някакво подкрепящо проучване чрез използване на фрази
като „Множество проучвания са показали...” или „Проучване е
доказало...” или „Научни изследователи са открили...”, но
тогава никога наистина не цитирайте нищо (тъй като имат
НУЛА научни изследвания за цитиране). Казвайте го
достатъчно дълго и достатъчно силно, и в последствие хората
ще повярват. Ако някой се усъмни или оспори лъжите,
атакувайте техният характер и/или техният интелект. Като
допълнение, няколко години по-късно Бернийс помага да се
популяризира идеята за жените, пушещи цигари. Като човек,
който не се отказва от предизвикателство, Бернийс наглася
рекламния формат, който продължава почти 50 години,
доказвайки, че цигарите са „полезни“ за здравето.
Бернийс никога не страни от своята фундаментална
аксиома да „контролира масите без те да знаят“. Той вярва, че
най-доброто промиване на мозъци се случва, когато хората не
са наясно, че са манипулирани. Така че под заклинанието на
Бернийс, популярният имидж на този инсектицид и отрова за
плъхове се трансформира в полезен източник на широки
усмивки, абсолютно безопасен и добър за децата. Това бил
421
брилянтен маркетинг ход от страна на ALCOA! Вместо да

трябва да правят изключително високи разходи, за да
изхвърлят безопасно този токсичен отпадък, ALCOA (и други
производители на алуминий) можели да го продават на
общините за огромна печалба! Всички противници били бързо
и за постоянно заклеймени в общественото съзнание като
чудаци, шарлатани и лунатици.
„Примамка & прехвърляне“

Калциевият флуорид (CaF2), също познат като флуорит,
се намира естествено в растения и вода. Обаче, флуоридът,
който се добавя към водните източници (и пастата за зъби) не
е калциев флуорид. Не, добавката към водата и зъбната паста
е или натриев флуорид (NaF), или силикофлуороводородна
киселина (H2SiF6), или натриев силикофлуорид (Na2SiF6),
като и трите са токсични отпадъци. Само защото веществото
съдържа думата „флуор”, не значи, че е същото като
естествено създаден калциев флуорид. Но Медицинската
Мафия ни казва, че флуоридът във водата и пастата ни за
зъби е добър за нас. Виждате ли, те направили класическата
„примамка и прехвърляне“ на нас, разчитайки на
американското „стадо“ да повярва на всичко, което им се каже.
Някога чели ли сте етикета на пастата си за зъби? Предлагам
да го направите. Предупреждението казва да се пази далеч от
деца. Чудя се защо. Вероятно, защото ако цяла тубичка паста
за зъби се погълне от малко дете, дозата ще бъде фатална!
Според CDC (Център за контрол и превенция на
заболяванията), най-често срещаният „флуорид“, използван
във водоизточниците на САЩ е силикофлуороводородната
киселина (63%), следвана от натриевия силикофлуорид (28%)
и натриевия флуорид (9%). Силикофлуороводородната
киселина е регулиран от EPA токсичен отпадък, произвеждан
от трупащия се пушек на различни индустриални
производители на химикали. Тази форма на „флуорид“
422
представлява такава опасност за здравето, че се регулира от

EPA, и трябва да се изхвърля като токсичен отпадък. С други
думи, незаконно е да се приема и да се заравя в земята или
да се зарязва в реките или поточетата на тази страна, но е
абсолютно законно (дори задължително) да се продава на
общините, които я пускат във водоизточниците, така че хората
да я пият. Според д-р Уилям Хързи от EPA, „ако достигне до
въздуха, значи е замърсител. Ако достигне до местната вода,
това е замърсяване. Но ако съоръженията за обществена
вода го купуват и наливат в питейната ни вода, вече не е
замърсител. Изведнъж, като на магия, той е полезна мярка за
общественото здраве.“
Разбира се, това, което влиза, трябва да излиза, така че
ние предаваме флуорида (поне част от него) чрез телата си
директно в реките и потоците. Така той ни води до странната
реалност на флуоридизацията: това опасно за околната среда
токсично вещество е законна за изхвърляне в реки и потоци,
освен ако не преминава през телата на човешки същества
първо, в който случай не само е абсолютно законен, но
всъщност е и задължителен при зъболекарите. Доста странно,
а? Разбира се, това са същите хора, които все още слагат
живак в устите ни, така че какво можем да очакваме?
Флуоридът е по-токсичен от оловото и има повече от 500
рецензирани проучвания от колеги, документиращи
страничните ефекти на флуорида, вариращи от рак до
увреждане на мозъка. И все пак, общините в цял САЩ
всъщност купуват този продукт и тогава го пускат в
обществените източници на вода. Не само че флуоридът не
защитава зъбите ни, но той е показал и че причинява зъбна
флуороза и понижено IQ. Многобройни проучвания са
показали, че флуоридът причинява генетично увреждане при
ниски концентрации като една частица на милион. Можете ли
да познаете какво е средното ниво на флуоридизация във
водоизточниците ни? Точно така... една частица на милион.
423
Първият случай на флуоридизирана питейна вода бил

открит в немските концентрационни лагери. Гестапо не се
тревожели особено от предполагаемият ефект на флуорида
върху детските зъби. Тяхната предполагаема причина за
масово лекуване на водата с натриев флуорид била, за да
стерилизират хората и да ги принудят да се подчиняват
спокойно. (Джоузеф Боркин, „Престъплението и наказание на
И. Г. Фарбен“) Интересно е да се отбележи, че натриевият
флуорид е и една от основните съставки и в Прозак
(ФЛУокситин хидрохлорид) и Sarin Nerve Gas (Изопропил-
метил-фосфорил ФЛУОРИД).
Наци-Рако-Алцхаймеровата
връзка
Чарлз Елиът Пъркинс, разследващ учен, изпратен от
правителството на САЩ да поеме лекарствените/химични
централи на И. Г. Фарбе, потвърждил този факт, когато открил,
че „истинската цел зад водната флуоридизация е да се намали
резистентността на масите към доминиране, контролиране и
загуба на свобода“. В доклада си към фондацията за
хранително изследване Лий от октомври 1954 година, той
казал: „Повтарящите се дози от безкрайни количества
флуорид след време ще намалят силата на индивида да
противостои на доминацията, като бавно отравят и
наркотизират определена област от мозъка, като го правят
покорен на волята на тези, които искат да го управляват.“
Някои от най-вредните свойства на флуорида са тези, че
възспира ензимната дейност, парализира белите кръвни
клетки и предизвиква разпадането на колаген. Ензимите,
левкоцитите на имунната система, и колагенът са
фундаментални при борбата с рак. А всичките три са вторично
повлияни от флуорид. Д-р Джон Ямуянис, биохимик и
президент на фондацията „Безопасна вода“, бил един от
двамата изследователи, които първи определили флуоридно-
424
раковата връзка. Ямуянис предупреждава: „Флуоридът е

отрова!... Използвал се е като пестицид за мишки, плъхове и
други малки вредители. 4,5-кг новородено може да бъде убито
от 5 гр., а 50-кг възрастен може да бъде убит от 50 гр.
флуорид. Регионалният център по отрови Акрон сочи, че 200-
грамова тубичка паста за зъби съдържа 199 мг. Флуорид,
повече от достатъчно, за да убие 12-кг дете.“
През 1977 година епидемиологични изследвания от д-р
Дийн Бърк, бивша глава на химическия отдел на Националния
Раков Институт, и д-р Ямуянис показали, че флуоридизацията
е свързана с около 10,000 ракови случая на смърт годишно.
Според д-р Бърк: „Флуоридът причинява повече човешки рак,
и го причинява много по-бързо, отколкото който да било друг
химикал“. („Флуорид, факторът остаряване“, 1986)
Флуоридът също се е свързвал с болестта Алцхаймер, тъй
като алуминият се свързва с флуорида и образува алуминиев
флуорид, който е способен да премине през кръвно-мозъчната
бариера. Експерименти от януари 1987 година, извършени от
ендокринологичния отдел по медицинско изследване
(Нюкасъл на Тайн, Англия) и отделът по физика в
университета Руана, Шри Ланка, показват, че
флуоридизираната вода с една частица на милион (когато се
използва в готвенето с алуминиеви съдове) концентрира
алуминия до 600 пъти, докато водата без флуорид не го прави
(Научни Новини, 73-131)
425
Флуоридни „експерти“
Едно от нещата, които намирам за толкова интересни
около този дебат за флуорида, е че зъболекарите и лекарите
ще се впуснат да защитават тази практика при всеки удобен
случай.
Защо? Така е, защото има добри научни доказателства, че
флуоридизацията е някак полезна за обществото? НЕ. Това е,
защото им е казано да я подкрепят от Медицинската Мафия
(особено AMA и ADA). Всичко това е толкова странно, че един
здравомислещ човек може само да заключи, че тези доктори и
дентисти оперират на автопилот. Те повтарят като папагали
„точките за обсъждане“, които са им дали.
И на всичкото отгоре, обикновено са изключително
арогантни за цялото това нещо. Действат сякаш са
квалифицирани да говорят за този единствен хранителен
недостиг и ефектите му върху цялото човешко тяло, защото са
зъболекари. Всъщност зъболекарите нямат квалификациите
да говорят за ефектите на флуорида върху човешката нервна
система, притокът на кръв, хроничните болести,
поведенческите болести и други физиологични ефекти.
Зъболекарите наистина са квалифицирани само да говорят за
това, което се случва с вашите зъби – не лекарства или
химикали, които поглъщате и имат систематичен ефект. Нито
пък докторите са квалифицирани да говорят за хранене. Както
вече споменах, в най-добрия случай те имат няколко часа
образование за храненето и са в мнозинството си неграмотни
относно взаимоотношенията между хранителния дефицит и
хроничните болестил. Изводът е, че имате цяла група т.нар.
„експерти“, които не знаят нищо по темата, и все пак
парадират и твърдят, че са компетентни по въпросите.
426
Флуоридни проучвания
В средата на 80-те се извършило най-голямото проучване
проведено някога, върху флуоридизацията и загниването на
зъбите, използвайки данни от 39,000 деца от училищата в 84
области около страната. Резултатите не показали
забележителна статистическа разлика в темповете на гниене
на зъбите между флуоридизираните и не-флуоридизираните
градове. Изненадани сте? Аз не съм. Но това не е всичко.
Изследване от 1989 година на Националния Институт по
Дентално Изследване заключава, че 12% от децата, живеещи
в области с изкуствено флуоридизирани (между една и четири
частици на милион), развиват дентална флуороза, постоянно
обезцветяване и ронливост на зъбите. Проучване на
факултета по Дентално Здраве на Харвард открило, че
флуоридът в питейната вода пряко допринася за
причиняването на рак на костите при младите момчета.
Проучването заключава, че „момчетата, подложени на
флуорид между 5 и 10 години, ще страдат от увеличен темп на
остеосаркома – рак на костите – между възрастите 10 и 19
години.“
През ранната 2010 година две отделни истории от Индия
разкриват, че децата ослепяват и осакатяват частично в
резултат на изкуственото добавяне на флуорид към питейната
им вода. В индийското село Гаудиян, повече от половината от
населението има деформации на костите, което ги прави
физически недъгави. Децата се раждат нормални, но след
като почнат да пият флуоридизирана вода, те започват да
развиват осакатяващите дефекти на ръцете и краката си.
“Поради излишното флуоридно съдържание в питейната
вода, приемът на калций не се абсорбира в тялото,
причинявайки инвалидност и деформации“, казва д-р Амит
Шукла, неврологичен лекар. Обаче с високомерен маниер,
който би направил Медицинската Мафия горди, лекарите на
427
индийското правителство отричали, че флуоридизацията на

питейната вода има някаква връзка с инвалидностите и
отказват да тестват водата, настоявайки, че такива тестове „не
са необходими“. Междувременно, в селото Павагада децата
ослепяват, след като са били диагностицирани с ламеларна
конгенитална катаракта (състояние, при което очните лещи са
повредени). Местните лекари отдават слепотата на децата на
два фактора – родствените бракове и „флуоридното
съдържание“ на водата.
Цитирайки племенника на Алберт Айнщайн, д-р Е. Х.
Брьонер (химик, който бил и военен затворник през Втората
световна война) в писмо, отпечатано в „Католическото
огледало“ (The Catholic Mirror), Спрингфийлд, МА, януари 1952
година, следват извадки, разделени с многоточия: „Има
зловеща мрежа от подмолни агенти, безбожни „интелектуални“
паразити, работещи в нашата страна днес, чиито
подразделения се разширяват повече, по-успешно и по-
тревожно всяка нова година и чиято истинска цел е да
деморализират, парализират и унищожат нашата велика
Република – отвътре, ако могат, съгласно техния план – за
тяхното собствено притежание. ... Флуоридизацията на
обществените ни водни системи може да стане тяхното най-
неуловимо оръжие за нашето сигурно физическо и умствено
деградиране. ... Като проучващ химик с установено
местоположение, през последните 22 години изградих 3
американски химически завода и лицензирах 6 от своите 53
пациенти. Базирайки се на годините ми практически опит в
областта на здравословната храна и химията, нека ви
предупредя: флуоридизацията на питейната вода е престъпна
лудост, сигурно национално самоубийство. Не го правете...
Дори в малки количества, натриевият флуорид е смъртоносна
отрова, за която не е открит ефективен антидот. Всеки
екстерминатор знае, че той е най-ефективният убиец на
плъхове... Натриевият флуорид е напълно различен от
органичния калциев-флуоро-фосфат, необходим на телата ни
и осигуряван от природата, според великото провидение и
любовта на Бог, за да се изградят и укрепят костите и зъбите
428
ни. Този органичен калциев-флуоро-фосфат, добит от

правилните храни, е ядлива органична сол, неразтворима във
вода и асимилираща се от човешкото тяло, докато
неорганичният натриев флуорид, използващ се във
флуоридизираната вода е моментална отрова за тялото и
напълно водоразтворима. Тялото отказва да я асимилира.“
Д-р Брьонер продължава: „Внимателни, неподправени
експерименти от съзнателни, патриотични изследващи химици
и същински медицински опит са разкрили, че вместо да
съхранява и благоприятства „денталното здраве“,
флуоридизираната питейна вода унищожава зъбите преди
пълнолетие и след това, чрез унищожителни петна и други
патологични състояния, които тя всъщност причинява в тях, и
също създава много тежки патологични състояния на
вътрешните организми в тялото при консумирането й... Че
някакви така наречени „доктори“ биха убедили цивилизована
нация да добавя доброволно смъртоносна отрова в системите
си за питейна вода е невероятно. Това е от висотата на
криминално безумие.... Нашите организации и агенции за
гражданска защита будни ли са при рисковете от водно
отравяне чрез флуоридизация? Употребата била записана в
други страни. Водните разтвори с натриев флуорид са най-
евтините и най-ефективни убийци на плъхове, познати на
химиците: безцветни, безмирисни, безвкусни; няма антидот,
няма лек, няма надежда: Моментално и пълно изтребление на
плъхове... флуоридизацията на водните системи може да бъде
бавно национално самоубийство или бързо национално
ликвидиране. Криминално безумие е – измяна!“
През 1950 година, въпреки липсата на научни
доказателства в подкрепа на използването на флуорид в
обществените водоизточници, американското правителство
официално одобрява флуоридизацията. Оттогава над 75% от
резервоарите на нацията са били флуоридизирани и 150,000
тона токсичен флуорид се натъпква годишно, за да ги пази
такива. От другата страна на монетата, въпреки напрежението
от зъболекарите с промити мозъци, над 90% от Европа е
429
отхвърлила, забранила или спряла флуоридизирането поради

екологични, здравни, законови или етични тревоги. На 12
април 2010 година списание „Тайм“ изброява флуорида като
един от „Топ десет най-чести токсини в домакинството“ и го
описва като „невротоксичен и потенциално туморогенен, ако
се погълне“. За да кажем истината, почти всяка страна в света
(включително САЩ) е срещу законът за „масово прибавяне на
лекарство“ за една цяла популация с вещество, което всеки
признава, че е токсично. Обаче, в САЩ го правим така или
иначе...
Какво трябва да направите, за да се предпазите от
флуорид? Първо, никога не трябва да използвате продукти,
които съдържат флуорид, като флуорирана паста за зъби или
течност за уста. Също, не купувайте бутилирана вода, която
има добавен флуорид в нея. Мисля, че това е нелеп продукт
за стилажите. И не пийте от публичните водоизточници освен
ако нямате добър флуориден филтър.
Силно препоръчвам книгата на Кристофър Брисън,
озаглавена „Флуоридната измама“. В тази книга Брисън
(печелил награди журналист и бивш продуцент в BBC) описва
преплетените интереси, които съществуват през 40-те и 50-те
между алуминиевата индустрия, американската програма за
ядрени оръжия и денталната индустрия, което води до
обявяване на флуорида не само за безопасен, но и за
„полезен за човешкото здраве“.
430
Глава 14
Живак & Алцхаймер
Десетилетия наред повечето хора са посещавали поне

веднъж зъболекар и в последствие са имали запълнена зъбна
кухина като необходима и редовна процедура. Страничните
ефекти обикновено не се изкарват на светло, така че малко са
оспорвали сегашното положение. Доказателства предполагат,
обаче, че такава видимо безобидна процедура може да има
сериозни вредни ефекти. Знаехте ли, че зъболекарските
амалгами за пълнене (по-позната като „сребърни пломби“) са
всъщност 50% живак, който е смъртоносна отрова, която сее
хаос в човешкото тяло? Живакът, съдържащ се в
зъболекарската амалгама би бил опасен отпадък в река, и все
пак той стои в устата ви, бавно пропускащ живак в системата.
Сравнително голяма живачна пломба съдържа достатъчно
живак, за да убие дете, ако му е дадена на една доза!
Какво не е наред с тази картинка?

В тази глава ще разгледаме отблизо взаимоотношенията
между зъболекарските пломби от „сребърна“ амалгама (т.е.
живак) и болестта на Алцхаймер.
431
Живачна лудост
Някога чели ли сте Алиса в Страната на Чудесата?
Спомняте ли си „Лудия Шапкар“? Знаехте ли, че терминът „луд
като шапкар“ произхожда от болест, присъща за индустрията,
произвеждаща шапки през 1800-те години? Сложна поредица
от процеси е била необходима, за да се превърне кожата в
завършена шапка. С по-евтините видове кожа лесна стъпка е
било да се втрие разтвор със съставката живак в кожата, за да
загрубеят тъканите. Заради това шапкарите вдишвали
газовете на този високо токсичен метал, водейки до
акумулиране на живака в телата им. От това произтичали
симптоми като треперене (известно като “шапкарски тръпки“),
неясна реч, загуба на координацията, безпокойство, промени в
личността, депресия и загуба на паметта. Това в последствие
станало известно като „Синдром на Лудия Шапкар“ и все още
се използва днес за описване на живачно отравяне.
ADA (Американската Зъболекарска Асоциация) остава в
отрицание относно токсичността на живака. В изказване по
новините на ADA на 13 юни 2001 година, президентът на ADA
Робърт Андертън твърди: „Няма ясно научно доказателство,
подкрепящо връзката между амалгамовите пломби и
системните болести или хроничните болести.“ Не те е срам, д-
р Андертън! Това е безочлива лъжа. Всички доказателства
сочат, че „сребърните“ амалгама пломби (които обикновено
съдържат почти 50% живак) са изключително токсични за
човешкото тяло.
Покойният д-р Патрик Стортебекър, световно известен
невролог и писател от Стокхолм, Швеция, е написал в книгата
си „Живачно отравяне от зъболекарска амалгама – Риск за
човешкия мозък“: „Зъболекарската амалгама е силно
нестабилен метал, който лесно изпуска живачни изпарения.
Най-опасният маршрут за транспортиране на живачни
изпарения, които се изпускат от зъболекарските амалгами, е
432
Глава 14Живак & Алцхаймер
от лигавиците на горната носна кухина и директно нагоре към

мозъка, където живачното изпарение лесно прониква в дура
матер (т.е. кръвоносно-мозъчната бариера). Живакът
(изпарение) може да действа в много по-силна концентрация
право на мозъчните клетки.”
Не бихте взели течащ термометър, слагайки го в устата си
и оставяйки го там 24 часа на ден, нали? Но според д-р
Майкъл Зиф, изпълнителен директор на Международната
Академия по Орална Медицина и Токсикология (IAOMT), това
е „точно това, което се случва, когато амалгама пломба се
постави в устата ви.“
Според Том Уорън: „По света има около 4000
документални изследвания, показващи, че живакът е високо
токсично вещество. Как могат зъболекарите да бъдат толкова
безотговорни, че да поставят един от най-смъртоносните
токсини на 5 см разстояние от мозъка ни?“
Сега доказателствата демонстрират, че амалгама
пломбите постоянно се чупят и остават във устата. Тези
миниатюрни частици от живачни пломби се преработват от
орални и чревни бактерии, за да произведат метил живак
(дори по-токсична форма на живака от елемента живак) с
целеви участъци - основно хипофизната жлеза, щитовидната
жлеза и мозъка. Точно така, мозъкът! След като пломбите са
били поставени в устата, незначителни промени в кръвната
картина могат да се наблюдават, които сочат към специфична
хронична болест, т.е. рак, множествена склероза (МС) и
Алцхаймер. Трудността в различаването на „връзката с
амалгамата“ от хронична болест е, че клиничните симптоми не
присъстват, докато имунната система на пациента не се
разреши, което може да е след 40 или 50 години.
Е, колко живак има в устата ви? Има приблизително ½
грам живак във всяка живачна пломба. Може да мислите, че
понеже имате само две живачни пломби, не е кой знае какво.
Помислете отново. Според д-р Ричард Фишър, бивш
433
президент на IAOMT: „Зъболекарските амалгама („сребърни“)

пломби допринасят за повече живак в телесното тегло на
хората, отколкото всички други източници (диети, въздух, вода,
ваксини и т.н.) заедно. Тези пломби съдържат 50% живак –
което е по невротоксично от олово, кадмий или дори арсеник.“
За да поставим това в перспектива, количеството живак,
съдържащо се в една пломба среден размер, превишава
стандарта на EPA за човешкото излагане за над сто години.
Казано с други думи, нужен е само половин грам живак
(количеството в една пломба), за да се зарази всичката риба в
десет акра езеро.
Според Пам Флонър, бивш говорител на IAOMT:
„Металният живак, използван от зъболекарите да произвеждат
зъболекарска амалгама се превозва като опасен материал до
зъболекарския кабинет. Когато амалгамите се махнат, по
каквато и да било причина, те се третират като опасен отпадък
и се изисква да се изхвърлят според правилата на OSHA
(Администрация по Работна Сигурност и Здраве) и е
невъобразимо, че устата би трябвало да се счита за безопасно
хранилище за този токсичен материал.”
Така че моля, разберете правилно... ако зъболекар
изхвърли живачна амалгама в езеро, ще наруши закона. Но
ако този същият зъболекар изхвърли живак в устата ви (под
формата на зъболекарски амалгама пломби), тогава ще е
напълно законно и повече няма да се счита за заплаха за
околната среда. „Не се чувствам комфортно, използвайки
вещество, считано от Агенцията за Предпазване на Околната
Среда за опасен за изхвърляне отпадък. Не мога да го хвърля
в боклука, да го заровя в земята или да го оставя в депо за
боклуци, но казват, че е ОК да слагат това в устите на хората.
В това няма смисъл.” – Ричард Фишър, Доктор по Дентална
Медицина.
Д-р Диетич Клингхард, експерт по токсичността на живака
в Американската Академия за Неврологична Терапия,
отбелязва: „Докато някой има някакъв вид медицинско
заболяване или симптоми, дали медицински или
434
емоционални, амалгама пломбите трябва да бъдат

премахнати и живачните остатъци трябва да се елиминират от
тялото, особено от мозъка... Повечето – ако не всички –
хронични инфекциозни заболявания не са причинени от срив
на имунната система, а са съзнателна адаптация на имунната
система към иначе смъртоносна среда на тежки метали.“
Но не очаквам вашият зъболекар да застане на ваша
страна, ако поискате да си махнете пломбите. Според етичния
код на ADA, зъболекар, който осъзнава, че амалгама пломбите
са токсични и препоръчва премахването им, е действал
неетично. Според решенито 42H – 1986 на ADA:
„Отстраняването на амалгама възстановяванията от
неалергичен пациент с предполагаема цел за премахване на
токсични вещества от тялото, когато такова лечение се
извършва единствено по препоръка на зъболекар, е нередно и
неетично...“ Какво? Неетично е да премахнеш токсична отрова
от устата си? Още повече доказателства, че ADA е все още в
Средновековието...
Знаете ли, че зъболекарите са с най-висок процент на
самоубийства от всяка друга професия? За тях е присъщ и
висок процент на депресия и проблеми с паметта. Два от
ефектите на живачно отравяне са загуба на паметта и
депресия. Мислите ли, че високият процент самоубийства (в
следствие на депресия) и проблемите с паметта при
зъболекарите имат нещо общо с ниското ниво на излагане на
живак в рамките на няколко години? Това е живачната
токсичност, чисто и просто.
435
Връзката с Алцхаймер
Може да сте чували, че за отравянето с олово се счита, че
причинява Алцхаймер, но според д-р Марсия Басиано:
„Максималният размер живак, на който Агенцията по Опазване
на Околната Среда позволява на хората да бъдат изложени е
5000 пъти по-малък, отколкото допустимия размер за излагане
на олово; с други думи, EPA очевидно счита, че живакът е
5000 пъти по-токсичен от оловото.” Възможно е най-честият
причинител на болестта на Алцхаймер да се дължи на
токсичен живак, който се пропуска през амалгама
зъболекарските пломби.
По думите на д-р Чарлз Уилиамсън, един от директорите
на Института по Токсилогични Изследвания и всепризнат
критик на живачните амалгами: „Има проучвания от световно
известни институции, които категорично показват причинно-
следствената връзка между живака и болестта; това е
частично вярно за Алцхаймер. Живакът е цитотоксин (т.е.
отравя клетките). Защо това не би ви накарало да се
отвратите?”
Според д-р Мъри Вими, изследовател от Университета
Калгари, Канада и член на СЗО (WHO): „На 9 март 1995 година
една приятелка ми прати по факса доклад от аутопсията на
майка си от Клиниката Майо. Майка й умря от болестта
Алцхаймер. Бедната жена имаше 53 пъти повече живак в
мозъка си, отколкото хората, които умират по други причини.“
През 1991 година д-р Бойд Хейли, разследващ токсиколог в
Университета Кентъки, открива солидно доказателство, което
променя дебата за живака завинаги. „Беше почти случайно...
Открих колко е вредна живачната амалгама за мозъка, докато
проучвах тъканта, засегната от болестта Алцхаймер. Направих
експеримент. Сложих живачна амалгама във вода. Тогава
поставих мостра от мозъчна тъкан в тази вода и я проверявах
от време на време. След период от няколко седмици
436
забелязах, че излагането на живак е потиснало секретирането

на мозъчната тъкан тубулин – главен ензим, който изпълнява
изключително важни функции в мозъка. Това откритие е
съществено както за живачната токсичност, така и за
мозъчната тъкан, повлияна от болестта Алцхаймер. От това
заключавам, че е ясно, че има изтичане от живачната
амалгама – и че има голяма вероятност хората, които имат
такива пломби в зъбите си, да са изложени на хронично
вливане на живак в малки дози...”
Д-р Хейли продължава: „(Зъболекарите) настояват, че
живачната амалгама е безопасна, нетоксична и не протича...
(но) живакът е невротоксин. Той протича от зъболекарските
пломби, в това няма съмнение. ... Това увеличава рисковете от
болестите Алцхаймер и Паркинсон, както и от други
неврологични болести. Зъболекарите защитават употребата
си на живачни амалгами, но не е оправдано. Чувствам се
сякаш съм спорил с градския пияница в рамките на осем или
девет години. Моето заключение е просто и ясно: живакът е
токсинът, стоящ зад Алцхаймер.“
Другите учени са показали, че следи от живак могат да
причинят тип вреда на нервите, характерен за вредите,
нанесени от болестта Алцхаймер. Нивото на излагане на
живак, използван в теста е доста под тези нива, открити в
много хора с живачни/амалгама зъболекарски пломби.
Изследването е било проведено в Университета Калгари,
Медицински Факултет, от професорите Фриц Лоршайдер и
Навид Сиед. Професорите открили, че излагането на живак е
причинило образуването на „неврофибриларни плетеници,“
които са една от двете диагностични признаци за болестта
Алцхаймер. Предишно изследване показа, че живакът може да
причини образуването на друг признак за Алцхаймер -
„скорбялни плаки.”
Д-р Лоршайдер и д-р Сиед забелязват, че никой друг
материал или метал, който е тестван, включително и
алуминий, никога не е произвеждал дори и близки реакции. Те
също така са създали и визуална документация на
437
биохимичния механизъм, чрез който представянето на живака

предизвиква критерийни диагностични маркери, неразличими
от тези, които могат да се видят в мозъка, заразен от
Алцхаймер. Когато д-р Лоршайдер е изпратил документа на
британският журнал Невро Репорт, който в последствие
публикувал, той добавил видеото като придружаващ документ,
правейки го един от малкото пъти, когато анимиран материал
е обект на процес на преглед.
Отървете се от живака &

върнете назад Алцхаймер
Според д-р Х. Ричард Касдорф: „В голяма степен,
измъчваните от деменция показват резултати на токсичност от
живак, алуминий, олово, кадмий, арсеник и други тежки
метали. Тези неврони са били отровени. Те са се превърнали в
жертви на Алцхаймер пряко чрез усилията на зъболекарите,
които стриктно следват страничната линия на организацията
на техният търговски съюз, ADA. От 1952 година медицинската
професия има средства да намалява или връща назад
признаците и симптомите на болестта Алцхаймер.”
Препоръчвам ви да прочетете доклада на Том Уорън,
озаглавен „Връщане назад на болестта Алцхаймер“.
Терапията чрез челация е средството да се намалят или
върнат назад признаците на болестта Алцхаймер.
Произлизаща от гръцката дума „челе“, значеща „нокът“,
думата челация се отнася до начинът, по който терапията се
връзва с тежки метали, токсини и метаболитни отпадъци в
кръвния поток. Според докторите Х. Ричард Касдорф и
Мортън Уокър, автори на „Токсикологичният метален синдром:
Как металното отравяне може да повлияе на мозъка ти“,
терапията по челация е показала, че помага на поне 50% от
възрастните хора с Алцхаймер, които са я опитали.
Документирани са като показващи по-голяма умствена яснота,
увеличено IQ и подобрена памет. В книгата си авторите
438
твърдят, че пациентите с Алцхаймер „са наблюдавани от

близките си, за да се върнат до нормалното си или близо до
нормалното функциониране. Било е задоволително
преживяване за всички, замесени в тестването и лечението:
диагностици, клиници, здравни техници, пациентите, плюс
техните семейства и приятели.“
Първата стъпка за премахване на живак от системата ви е
да се отървете от амалгама пломбите! Обаче има безопасни
начини да го направите и има не съвсем безопасни начини.
Ако пломбите ви бъдат премахнати от зъболекар, който не
вземе предпазни мерки, тогава крайният резултат ще бъде, че
сте по-зле от преди. Небрежното премахване на амалгама
пломбите може да изпусне дори повече живак в системата ви,
отколкото този, който се е изпускал преди да се премахнат
пломбите.
Когато живеехме в Далас, моят зъболекар беше д-р Елис
Рамзи. Той знаеше за опасностите на живака от поне три
десетилетия. През 2007 година ми махна всички живачни
пломби. Той е експерт по безопасно премахване на живак и
силно го препоръчвам, ако сти в района на Северен Тексас
(DFW). Ако живеети другаде, уверити се, че търсите
„биологичен зъболекар,“ за предпочитане член на IAOMT,
който разбира проблемите, обграждащи амалгама пломбите.
Две предпазни мерки: 1) Поискайте кислород по време на
процедурата – така ще се уверите, че вдишвате чист кислород,
а не токсични живачни изпарения, когато пломбите се
изстъргват. 2) Поискайте кофердам – това ще пази парченцата
от пломбата от попадане в гърлото ви или на езика.
След като са ви махнали пломбите, следващата стъпка е
да направите челация на тежките метали. Най-бързият и
ефективен метод на челация, който е наличен днес, е
интравенозна EDTA челация терапия. Агентът за челация,
EDTA, е аминокиселина, която има отрицателен заряд свързан
с нея. Щом веднъж е в тялото, тя търси положително заредени
молекули като олово, желязо, живак и кадмий. Броят на IV
439
EDTA леченията, който е необходим, е обикновено между

двадесет и петдесет сесии, според зависимост от вашето
състояние. Това ще струва между 2000 и 5000 долара.
Според Уебстър Кер: „Това лечение е известно от
десетилетия, но поради това EDTA челацията не е достатъчно
доходна за традиционната медицина, лечението е било
заровено. Не че EDTA челацията не е скъпа, скъпа е.
Проблемът е, че лекува пациенти твърде бързо и не лекува
симптомите на Алцхаймер. Накратко, не е достатъчно доходно
за Биг Фарма и не е достатъчно „изтънчено“, което значи, че е
твърде опростено за Биг Медисин. Биг Фарма и Биг Медисин
харесват да лекуват симптоми, не причини.“
Оралната EDTA струва значително по-малко от IV EDTA,
между 20 и 50 долара на месец, в зависимост от приема.
Клиничният опит предполага, че устната EDTA челация
осигурява много, но не всички от ползите на IV терапията.
Само между пет и десет процента от оралната доза EDTA се
абсорбира от кръвния поток (в сравнение със сто процента IV
доза). Все пак, поради продължителният дневен прием,
количествата се натрупват и могат да се постигнат сходни
ползи. Като цяло, разликите в ползите са повече от гледна
точка на степен, удобство, скорост и разход на доза, отколкото
в качеството.
Друго оръжие в нашия „арсенал за челация“ е хлорелата.
За големи дози хлорела (10 до 20 грама) е било открито, че са
много ефективни за елиминиране на живак. Това е важна част
от добре систематизираната програма за елиминиране на
живак, защото приблизително 90% от живака се елиминира
при ходенето по нужда и хлорела помага за фекалното
изхвърляне. И запомнете, хлорела е храна, така че не можете
да ядете твърде много от него! Обаче, нужно е да стигнете до
20 грама, тъй като може да причини диария.
Хлорела трябва се използва в смес с кориандър. Д-р
Омура, японски изследовател, открил, че кориандърът може
да мобилизира живака и други токсични метали рязко от
440
централната нервна система. Кориандърът сам по себе си

често не отстранява живак от тялото. Често само размества
металите от по-дълбоките складове на тялото към по-
повърхностните структури. Кориандърът ще помогне за
мобилизиране на живака от тъканта, така че хлорела да може
да се свърже с него и да му позволи да се отдели от тялото.
Заедно с хлорела и кориандър, трябва да започнете да ядете
свеж чесън всеки ден. Това ще увеличи запасите на сяра.
Между две и три скилидки на ден е отлична идея. Уверете се,
че счуквате чесъна, за да освободите неговите активни
съставки. Джон Барон има фантастичен продукт, наречен
„Метална магия”, който съдържа както хлорела, така и
кориандър.
Също така, предлагам приемане на МСМ. МСМ, който
обсъдихме в главата за ракови лечения, е форма на сярата,
която действа на клетъчните мембрани и която ще помогне на
тялото ви да елиминира живака. Тук е и обяснението на Карл
Лорън за това как МСМ челатира токсините и металите:
„Мозъкът е съставен от милиарди нервни клетки, сложно
свързани една с друга като електрони в електрическа верига.
Когато мислите – изпращате електрически импулси в мозъка
си. Болестта на Алцхаймер е състояние, където много от тези
клетки са покрити с алуминий, каращ ги да съкратят веригата и
изпраща мозъчни импулси към грешния синапс, създаващ
объркване. МСМ отваря мембраната, която съдържа алуминий
и позволява на нежеланите запаси да бъдат изхвърлени в
кръвния поток. Гореща баня с Клорокс кара тялото да се поти
и освобождава алуминий. Тогава Клороксът се възползва от
това за тялото ви.”
Според д-р Андрю Х. Кътлър: „Амалгама болестта е
аналогична на война. Вашият враг, живакът, се е захванал за
мост на зъбите ви и го е закрепил с амалгама. Тогава е
стартирал атака. От къща на къща. От орган на орган. От
клетка на клетка. Бавно обхващащ тялото. Печелите войната с
хирургичен удар. Дентална хирургия. Изтръгнете тези пломби.
Премахването на амалгамите води до примирие. Борбата
441
спира, но живачните атоми са все още заровени там, докъдето

са стигнали. Челацията изпраща изчистващи отряди да
обградят врага и да го изведат навън. Междувременно
оцеляващите клетки в тялото ви започват да работят и да
поправят вредите от войната.“
ДЕНТАЛНИ ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ:

Знаете ли, че оригиналните „шарлатани“ (“quacks” от англ.)
били зъболекари, които подкрепяли употребата на живачна
амалгама? „Quacksalber” е старата немска дума за „живак“.
442
Глава 15
Соя: „магическото зърно“?
Според най-общоприетото
и медията за „алтернативен
живот“, соевите зърна са най-
гъвкавата, естествена, полезна
за сърцето, подобряваща
здравето, предпазваща от
мазнини, благоприятстваща
растежа и като цяло „отвсякъде
полезна за вас” храна, която
някога е расла на тази Божия зелена земя. С хранителните
рафтове, пълни догоре със стотици соеви продукти,
включително соев протеин, соеви десертчета, соеви бургери,
соев сладолед и безкрайно разнообразие от соеви напитки,
дали ще последва скоро и соева бира?
Всъщност, тя вече е тук! Лекари, атлети, диетолози,
фермери, правителствени служители и уважавани фирми,
всички те държат да ни кажат колко безопасна и прекрасна е
соята за нас и за безбройните здравословни ползи на соята.
Те ни казват, че е толкова отлична и толкова безопасна, че
дори няма нужда да се изброява като съставка в много
преработени храни. Но ние нямаме нищо против, нали? Искам
да кажа, всички знаят, че е безопасна, нали?
Освен че е новата здравословна храна, соята също е
станала и поредната дойна крава за фирми като Monsanto
(Монсанто). Около света, милиарди декари са отбелязани за
култивиране на соеви зърна, като така се осигуряват сигурни
пари от реколта за милиони фермери, които с удоволствие
изплащат „тарифа“ на Монсанто, разработчиците на техните
443
генетично модифицирани соеви зърна. Какво е модерното

верую на хранителното производство? „Соята е добра за Вас.“
А дали е така? За жалост, в продължение на няколко
десетилетия корпорациите са знаели за (и са потискали)
доказателството, че поглъщането на соя причинява рак,
унищожава костите и създава бъркотия с хормоналните
системи. Истината зад крещящо комерсиалната интеграция на
соевите зърна в нашата диета е печална приказка за измама,
алчност, пропаганда, потискане, корпоративна безотговорност,
корупция, калпава наука и политически опортюнизъм.
Виждали ли сте „соевите крави“, от които идва соевото
мляко? Не съм сигурен дали сте наясно с това, но не може да
издоите соево зърно! Според Йлейн Холингсуърт в книгата й
„Соя – Отвратителното зърно“: „За да постигнете този чисто
изглеждащ, приканващ поток от бяла течност, описан така
привлекателно в рекламите, са необходими много процеси.
Необходимо е да се смелят зърната при висока температура и
тогава да се извлекат останалите масла с опасни
разтворители, някои от които остават в ястието. Тогава ястието
се смесва с алкален разтвор и захари в отделен процес,
създаден, за да се премахнат фибрите. Тогава е утаен и
отделен с използване на киселинно измиване. При всеки етап
на обработването малко количество отрова остава в соята.”
Тя продължава: „Регулаторите казват, че е толкова малко
количество, че не се брои. Чудя се кой ли е им го е казал? И
защо не забележат учените, които казват, че се брои, поради
натрупването му в тялото при дълги периоди на поглъщане?
Наистина ли ще се задоволите да приемете уверенията на
производителя, че е безопасно да ядете малки количества
отрова всеки ден, вероятно по няколко пъти на ден, докато
имате сериозен здравословен проблем?“
Една от многото маркетингови маневри за соята е, че
съдържа изофлавони, които са основни растителни хормони
(или „фитоестрогени“). Въпреки факта, че той/тя си няма
представа какво е изофлавон, вашият типичен пияч на соево
444
Глава 15Соя: „магическото зърно“?
мляко ще повтори мантрата, която е чул/чула по вечерните

новини за изофлавоните. Това, което няма да чуете по
новините, е, че учените са знаели години наред, че
изофлавоните в соевите продукти могат да потискат
щитовидната функция, причинявайки автоимунно тиреоидно
заболяване и дори рак на щитовидната жлеза. Учените знаят
от повече от половин век, че соята влияе отрицателно на
щитовидната жлеза.
Проучване в Япония заключи, че ежедневната консумация
на само 30 грама соеви зърна в продължение на деветдесет
дни причинява уголемяване на щитовидната жлеза и потиска
тироидната функция. Някои обекти дори развиват гуша.
Обектите се връщат към нормалната, когато престанат да ядат
соя. (И. Ишисуки ет ал: „Ефектите при щитовидната жлеза от
соевите зърна експериментално приемани от здрави
индивиди“, 1991 г.) Соевият изофлавон генистеин потиска
тироидната функция по-ефективно от предписването на
лекарства, които контролират хипертироидизма. Според
доклад от NIH/NCI (Национален Институт по
Здравеопазването/Рака) от 1996 година, японците (и азиатците
като цяло) имат много по-голям коефициент рак на гърлото,
стомаха, панкреаса, щитовидната жлеза и черния дроб. Това
има смисъл в светлината на факта за горните факти, нали?
Одавна през 50-те фитоестрогените са били свързани с
увеличаване на случаите на рак, безплодие и левкемия.
Според д-р Уилям Уонг: „Соята е отрова, точка!“ В неговата
статия, озаглавена „Соя: Отровното зърно“, д-р Уонг описва
няколко причини защо соята е отрова. Два от соевите
изофлавон фитоестрогени (генистеин и даидзеин) са в общи
линии вградени инсектициди за соевото зърно. Той пита: „Ако
убиват буболечки, дали са добри за хората?“
Д-р Майк Фицпатрик, уважаван токсиколог, който е на
предния фронт на новозеландската кампания срещу соята,
написал документ през 1998 година, цитирайки много от
публикуваните трудове относно опасностите от соевите
изофлавони, която изпратил на FDA (Администрация по
445
храните и лекарствата). Този документ бил публикуван като

статия през февруари 2000 година в Новозеландски Здравен
Журнал, озаглавена „Соеви формули и ефектът им върху
щитовидната жлеза“. В този документ д-р Фицпатрик заявява:
„Токсичността на изофлавоните към животните първо
увеличава осведомеността на научната общественост за
факта, че соевите изофлавони са ендокринни разрушители...
Имало е неразбираеми негативни ендокринни ефекти при
всички животински видове, изучавани до днешна дата...
Соевите изофлавони увеличават риска от рак на гърдата...
Соевият изофлавон нарушава менструалния цикъл по време и
до три месеца след поглъщане... Хранителната концентрация
на генистеин може да стимулира гръдните клетки да влязат в
клетъчния цикъл... Загриженост е изразена, че жените,
хранили се със соеви изолирани протеини, имат увеличен
брой случай на епителна хиперплазия.“
Шарлот Герсън, от ракова клиника Герсън, е публикувал
подробно проучване, доказващо, че генистеинът е по-
карциногенен от диетилстилбестрол (ДЕС), синтетично
естрогенно лекарство, което се дава на милиони бременни
жени, основно между 1938 и 1971 година. (Клиниката Герсън:
Проучване на Рака, 1 юни 2001 г. – 61) ДЕС е причинил
смъртта и страданието на безброй жени и техните дъщери по
време на този период. В статия, озаглавена „Диетичните
естрогени стимулират човешките гръдни клетки да влязат в
клетъчния цикъл“, публикувана в брой от 1997 година в
„Екологични Здравни Перспективи” (Environmental Health
Perspectives), д-р Крег Дийс открива, че соевите изофлавони
карат рака на гърдата да расте!
Сякаш имаме нужда от още едно проклето доказателство,
соята съдържа и фитинова киселина. Присъствието на
фитинова киселина в соята тотално унищожава
правдоподобността на твърдението на производителите, че
соята е добър източник на калций и помага за предпазване от
остеопороза. Ето защо: фитиновата киселина блокира
поемането на основни минерали (калций, магнезий, мед,
446
желязо и цинк) в чревния тракт. Тъй като соята съдържа

повече фитинова киселина от всяка друга зърнеста храна, тя
буквално изсмуква хранителните вещества направо от тялото
ви! Само дълъг период на ферментация би намалил
забележително съдържанието на фитинова киселина в соята.
Учените са взаимно съгласни, че диети, високи на фитинова
киселина, допринасят за широко разпространените минерални
дефицити в страни от третия свят.
Соята не е абсолютен протеин, тъй като й липсват
съществено важните аминокиселини метионин и цистин. А
соевият протеин е труден за смилане, защото съдържа
изобилни количества инхибитори на трипсина. Запомнете,
трипсинът е крайно необходим за смилането на белтъчини, а
раковите клетки са защитени от протеиново покритие, което ги
прави толкова „невидими“ за имунната система. Соята също
съдържа хемаглутинин, предизвикваща субстанция, която
подтиква червените кръвни клетки да се съсирват. Тези
натрупани кръвни клетки са неспособни правилно да
абсорбират кислорода от разпространение по телесните
тъкани, което може да увреди сърцето и да доведе до рак.
Всички знаем за връзката между кислород и рак, нали?
Според д-р Тим О’Ший: „Още един токсин, който се
намира в някои преработени соеви продукти е алуминият, за
който се казва, че съдържанието е 10 пъти по-високо в
соевите формули за новородени, отколкото в базираните на
мляко формули – и 100 пъти по-високо, отколкото в
непреработено мляко. Нивата са дори по-високи, когато
соевите продукти са хидрогенирани. Алуминият, причина за
Алцхаймер, може също увреди новоформиращите се бъбреци
на мозъка на новороденото, защото кръвно-мозъчната
бариера още не се е образувала. Преработената соя може
също да съдържа известен карциноген, наречен
лизиноаланин. Той е вторичен продукт на стъпката при
обработване, наречена алкално накисване, която се прави в
опит за отстраняване на ензимни инхибитори. Въпреки че
зърната са изцяло измити, вторичният продукт на
447
лизиноаланина може да остане от взаимоотношения със

соевите зърна с алкалния разтвор.“
А точно, когато си мислите, че не може да стане по-зле,
скорошно проучване на японци (живеещи в Хавай) разкрива,
че консумирането на 2 или повече седмични порции тофу е
свързано с развиването на деменция! (Л. Р. Уайт, и др.,
„Остаряване на мозъка и консумацията на тофу в средна
възраст“, Журнал на Американския Колеж по Хранене, април,
2000 г.) А не ядат ли китайците и японците много соя?
Отговорът е „не, не ядат“. И мнозинството соеви продукти,
които те ядат, са ферментирали (темпех, тамари, нато и мисо).
Отдавна са открили, че ферментацията подтиква белтъчините
по-лесно да се смилат, а фитиновата киселина, токсините и
„анти хранителните вещества“ да бъдат унищожени. Щом е
така, ферментиралите соеви продукти са приемливи, но само
в малки количества.
Относно соята, другите страни са светлинни години
напред от САЩ. През юли 1996 година, Британското
Министерство по Здравеопазването издава предупреждение,
че фитоестрогените, които могат да се намерят в базираните
на соя бебешки формули, могат да повлияят неблагоприятно
на здравето на новороденото. Предупреждението било ясно,
сочещо, че соевата формула трябва само да се дава на
бебета при препоръки от здравен професионалист. Те
съветват, че на бебетата, които не могат да се кърмят или
които имат алергии към други формули, се дават алтернативи
на базирани на соя формули.
Със залог тяхната дойна крава, пазарът за соя трябва да
се поддържа. Американските соеви фермери „допринасят“
почти 80 милиона долара всяка година, за да помагат да се
спонсорира това, което трябва да се счита за една от най-
ефективните кампании за промиване на мозъци в историята.
Произтичащият мощен медиен блиц се уверява, че историите
по „новините“ за множеството предимства на соята
изобилстват от радиото до ТВ и до интернет. Но не се
оплитайте в лабиринта от лъжи! Соевите зърна не са пълни
448
белтъчини, не са натурална храна, съдържат няколко вредни

карциногени и повечето соеви зърна в САЩ са генетично
модифицирани.
Ако за всеки случай се нуждаете от още една причина да
стоите далеч от соята, производителите на „натурална“ храна
сега използват токсичен химикал, наречен хексан, за да
преработват соята в нейните продукти. Да, хексанът е същата
субстанция в лепилото, която ви надрусва и в бензина, която
го кара да експлоадира. Изпаренията от хексана отиват
директно в мозъка ви и причинява вреди почти моментално.
Хексанът е толкова токсичен, че EPA са го определили като
опасен химикал, който причинява рак и родилни дефекти, и
дори Паркинсон.
През 2009 година независима лаборатория открива нива
на утайки от хексан, с високо съдържание от 21 частици на
милион в соевото масло и соевото ядене (използвано в
соевата бебешка формула и протеиновите десертчета). Но
всеки „шъшка“ за тази мръсна малка тайна, защото соевата
индустрия е мощна и FDA не изискват тестване за хексан в
хранителната и бебешка формула. Соевата формула е една от
най-лошите храни, с които можете да храните детето си. Не
само, че има абсолютно вреден хормонален ефект, който е
описан по-горе, както и опасно високи нива на хексан, но и има
над 1000% повече алуминий, отколкото в конвенционалните
базирани на мляко формули.
Но това не е всичко! Според ГМО Компас, онлайн меката
на информацията относно индустрията на генетично
модифицирането („ГМО“), 91% от соевите зърна отглеждани в
САЩ са ГМО. В скорошно руско проучване, изследователите
откриват, че ГМО соята причинява стерилитет при 3-то
поколение хамстери! През 2005 година д-р Ирина Ермакова
съобщава, че над 50% от бебетата на майки плъхове, които са
били хранени с ГМО соя, умират за три седмици. Когато
искала да разследва още, документите й били изгорени.
449
Осъзнавайки растящия публичен интерес за опасностите

от ГМО и показвайки видът „творческо повторение“, което дори
принц Макиавели би аплодирал; Корпорация Монсанто има
почти 50 милиона акра ГМО соеви зърна, отглеждани в САЩ.
Ето я уловката: Американският закон позволява тази реколта
да бъде смесена с малко количество органични соеви зърна и
произтичащата комбинация може тогава да се нарече
„органична“! А все още мислите, че правителството не би им
позволило да ви лъжат? Тази смъртоносна „храна“
принадлежи към токсичните отпадъци, но мултинационалните
корпорации като Монсанто я изхвърлят във вас, семейството
ви и в бебешките формули! За тези, които питат дали
органичната соя е безопасна, казвам: „Бихте ли яли органичен
антракс?“
450
Заключение
Вярвам, че от тази книга е станало пределно ясно, че

имате естествени алтернативи на „Големите 3”, въпреки че
тези алтернативи може да нямат „печат за одобрение“ от
Раковата Индустрия или Медицинската Мафия. Надявам се,
сега ще осъзнаете, че няма нужда да тровите, бичувате или
изгаряте тялото си. Не сте ограничени до алтернативните
ракови лечения, които упоменавам в тази книга. Докато
леченията, включени в тази книга се считат за такива с най-
добрите засечени данни и са показали голям ефект с раковите
пациенти, има буквално стотици други алтернативни ракови
лечения, които работят по-добре от „Големите 3”.
Пазете се от вълци в овчи одежди! Болниците и други
източници, които предлагат така наречените „хранително-
базирани“ или „холистични“, или „интегрирани“ програми,
често само плащат данък обществено мнение на молбите на
пациентите за алтернативни ракови лечения, само за да ги
приканят за посещение. Обаче, щом веднъж сте там, те често
ще се опитват да ви убедят, че „Големите 3” са единствената
ви надежда. Не се връзвайте на тази лъжа. Знаете по-добре.
Как да лекувате рак си е ваш избор. Ако докторът ви казва, че
ракът ви е терминален, това, което наистина има предвид е,
че е терминален ако използвате „Големите 3”.
Тъжно е, че парите, а не – алтруизмът, ръководят Биг
Фарма и Биг Медисин, но това е реалността. И винаги ще бъде
така, тъй като ако алтернативните ракови лечения станат
общоприети, милиони фармацевтични продавачи и
изследователи веднага ще трябва да си търсят работа,
печалбите на акционерите рязко ще спаднат, а главните
изпълнителни директори ще загубят златните си парашути.
Нека го приемем, приятели, Биг Фарма ръководи шоуто. Те
451
искат да останете в неведение и „в тъмното“. Тези, които

печелят от рак са като собствениците на роби преди 200
години. Ако сте управлявали плантация в робските дни, искали
сте да се уверите, че робите ви ще останат покорни, послушни
и неграмотни. Ако роб има смелостта да не се подчини на
„господаря“, тогава го бият почти до смърт. Книгите не били
разрешени, като така робите не можели да се научат да четат.
Тези стъпки се предприемали, за да се гарантира, че те никога
не биха имали дързостта да напуснат плантацията и
господарят ще има „роб до живот“. При Раковата Индустрия
пациентите са като роби, а собствениците на роби искат да се
уверят, че ще останат поробени от потискащата информация
относно алтернативни лечения и преследването на тези, които
се осмелят да оспорят авторитета им и да използват
алтернативно лечение. „Оставете ги да са глупави“ изглежда,
че е тяхното мото. Така че казвам: „Не дарявайте!“
Следващият път, когато ви помолят да дарите за
благотворителност за рак, помнете, че парите ви ще бъдат
използвани, за да поддържате индустрия, която се счита, от
много изтъкнати учени, за квалифициран провал и от други за
абсолютна измама. Благодаря ви, че прочетохте тази книга.
Искрено се надявам, че ви е дала както бойни средства, така и
надежда. Ако е писано, ще дойде ден, когато обществеността
ще има безплатен достъп до всички алтернативни ракови
терапии. Но дотогава, вероятно тази книга ще бъде източник
на информация за вас и вашите любими хора, които отчаяно
се нуждаят от помощ, придвижвайки се през раковата джунгла
и „стъпвайки извън рамката“.
Нека Бог ви благослови с дълъг и здрав живот!
452

Canserfight

Uploaded by

Document Information

Copyright

Available Formats

Share this document

Share or Embed Document

Sharing Options

Did you find this document useful?

Is this content inappropriate?

Copyright:

Available Formats

Canserfight

Uploaded by

Copyright:

Available Formats

КАЗИМИР АДАМЧИК

Всички права запазени. Нито една част от тази

Въпреки, че авторът и издателят са положили

Истината е, че „Големите 3“ причиняват

„Усложненията, последващи високо дозирана лъчетерапия

Операцията много пъти е виновна за разпространението

възможно да се намери алтернатива на химиотерапията и

дали се увеличава продължителността на живота от това

В своята книга „Съмнения относно Химиотерапията“, д-р

работи и е токсична за системата на организма. (Филипи Дей,

1991 година, д-р Абел заявил: „Успехът на повечето

харчат 6-цифрени суми годишно за отравянето на телата си,

на лечението с „Големите 3“ и нетоксичните алтернативи на

• Раковата Индустрия обикновено премахва пациент,

Вашата къща гори ли?

Тихичко си мънкате, че сигурно има огромна задкулисна

„Вашата къща гори ли?“ е написана от Уебстър Кер и

Историята на Кати Вернеки

грижите за детето. Точно така, правителството на Тексас

обвинени в отвличане, а онколозите участващи в раковата

важни, колкото клетките, които „сервират храната“ и клетките

Производството на АТФ е главна основна функция на

макрофагите филтрират отпадъците.

Аеробно срещу анаеробно дишане

интерес на истината, аеробното дишане създава 36 молекули

Казвам сходно, защото двете дъщерни клетки получават около

разпространи по тялото, в крайна сметка раковите клетки

без кислород, за да стимулира растеж на нови кръвоносни

Роденият в Германия д-р Ото Варбург, раков биохимик и

съставящ 90% от всички атоми в космоса. В нашето слънце и в

химията, буферът е вещество неутрализиращо киселините,

Според Кейчи Моришита, в книгата му „Скритата Истина

алкохол) са обикновено много киселинни и са „магнит за

Имайте предвид тези факти:

Какво предизвиква ракът?

помиришете много отрови – поне не изведнъж. Не

4. Теория на хипоксията – тази теория, базирана основно

Разбира се, микробите със сигурност за свързани с рака.

контрол. Много учени вярват, че това копиране на клетката

и лошото насищане с кислород? Според М. Кунц и С. М.

Защо някои се разболяват от рак,

Ако някой със здрава имунна

в пясъка, да позволите безразсъдно на Голямата Медицина да

всъщност били част от „екип за почистване“ на Господ,

симптомите на рак, като туморите. Ако решите да изпълнявате

Причината поради която започвам главата с този цитат е,

беше отписала и оставила да умре. Нищо чудно, че е решила

че те не са високодоходни за Голямата Фармация.

лечения на рак са доста евтини и не подлежат на патент, те не

внимание на тези лечения. Може би едно от тях ще спаси

рецептата, но е много важен.

приготвите лекарството вкъщи, то наистина трябва да

Д-р Варбург посочил, че всяко вещество лишаващо

използвани с в терапевтичния подход познат като „био-

Доказано е, че озонът може да „разбива“ дупки в

интерлевкините, които отключват редица от позитивни

на тези лекари е неоспоримо.

През 1950-те, д-р Реджиналд Холман провел

хиляди пациенти са преминали през H202 лечение, без

индийците започнали да си поръчват британските лекарства.

Методът на Боб Бек

Разгледах го и открих, че доклад за лечение на СПИН е бил

има дълга история. Проследихме патентите 107 години назад!

Гроздовият лек на Брандт/Кер