Professional Documents
Culture Documents
Развитие на Византийската литургия
Развитие на Византийската литургия
Словото
От началото до Трисвятое
Различни тропари
Единородний Сине, и Слове Божий, безсмертен Сий, и изволивий спасения нашего ради
воплотитися от Святия Богородици и Приснодеви Марии, непреложно вочеловечивийся,
распнийся же Христе Боже, смертию смерть поправий, Един сий Святия Троици,
спрославляемий Отцу и Святому Духу, спаси нас.
Трите антифона
Молитви
Господи Боже наш, спаси люди Твоя и благослови достояние Твое, исполнение Церкве
Твоея сохрани, освяти любящия благолепие дому Tвoeгo: Ти тех возпрослави
Божественною Твоею силою, и не остави нас, уповающих на Тя.
Иже общия сия и согласния даровавий нам молитви, Иже и двема, или трем,
согласующимся о Имени Твоем, прошения подати обещавий, Сам и нине раб Твоих
прошения к полезному исполни, подая нам и в настоящем веце познание Твоея истини, и
в будущем живот вечний даруя.
Господи Боже наш, Егоже держава несказанна и слава непостижима, Егоже милост
безмерна и человеколюбие неизреченно: Сам, Владыко, по благоутробию Твоему, призри
на ни и на святий храм сей и сотвори с нами и молящимися с нами богатия милости
Твоя и щедроти Твоя.
Великата ектения
Пастирското служение
Брой на четивата
Цикъл на четивата
Днес ние имаме четива от Апостола и от Евангелието за всеки ден от
годината с изключение на Великия Пост, когато четива се предвиждат само
за събота и за неделя. Причината за това изключение е във факта, че
Литургията винаги се извършва в дух на радост и благодарение и затова
извършването на Евхаристията в дните на строг пост и скръб е сметнато за
неуместно.
Господи Боже наш, прилежное сие моление приими от Твоих раб, и помилуй нас по
множеству милости Твоея, и щедроти Твоя низпосли на ни и на вся люди Твоя, чающия
от Тебе великия и богатия милости.
След това дяконът започва нов тип прошение, което започва с Още се
молим и няма в своя край характерните за тази ектения глаголи: „Молим Ти
се, чуй ни и ни помилвай”. Броят и съдържанието на тези прошения може да
варира в зависимост от поместната църква. Ако се обърнем към старите
документи, ще видим, че прошението преди молитвата Помилуй нас, Боже е
било последното прошение на ектенията, но така че между това и първото,
Господи, Вседержителю, е имало и други прошения, които са изчезнали
днес. Две от тези прошения са били много характерни: Богатий в милости
и обилний в сострадании, молим Ти ся, услиши и помилуй и Не хотяй
смерти грешника, но еже обратитися и живу бити ему, молим Ти ся,
услиши и помилуй. Можело да се добавят също прошения за града, за
хубаво време и други, идентични с тези, които сега се четат на великата
(мирната) ектения. След последното Помилуй нас, Боже вярващите пеели
Господи помилуй – не само три пъти, както е днес, но девет или дванадесет
пъти, като издигали ръце нагоре. Епископът, четейки славословието Яко
милостив и человеколюбец Бог еси…, се обръща към хората и три пъти ги
благославя.
Ред на отпустите
* MATEOS, J. „The Evolution of the Byzantine Liturgy” – In: John XXIII Lectures, vol. I, NY: John
XIII Center for Eastern Christian Studies 1965, p. 76-112. Подзаглавието е на преводача.
Следва втора част. (бел. прев.).
[1] У нас е прието тези части да се наричат Литургия на оглашените и Литургия на верните
(бел. прев.).
[2] „Боже Всемогъщи, очисти моето сърце и уста, за да мога достойно да възвестя Твоето
свето Евангелие”.
[3] В оригиналния текст авторът използва католическия израз живот, удовлетворяващ Го
във всичко, който е несъвместим с православното богословие (бел. прев.).
Молитви на верните
Молитва на предложението
Боже, Боже наш, Небесний Хлеб, Пищу всему миру, Господа нашего и Бога Иисуса Христа
пославий, Спаса и Избавителя, и Благодетеля, благословяща и освящающа нас, Сам
благослови предложение сие и приими в пренебесний Твой Жертвенник. Помяни, яко Благ
и Человеколюбец, принесших и ихже ради принесоша, и нас неосуждени сохрани во
священодействии Божествених Твоих Тайн.
Знаем, че до 8 в. подготвянето на даровете се е извършвало веднага след
началото на Евхаристийната литургия. Нещо подобно и до сега извършва
епископът при своето архиерейско богослужение. Всички съвременни
форми на молитви и поменавания в миналото не са съществували, те се
появяват едва в 10 в. Имало я е само молитвата за даровете и тя се е
произнасяла след поставянето им върху Престола.
Ектенията
Преподаване на мира
Изводи
Анафора – Епиклеза
Анафората на Иполит
Въздаваме Ти хвала, Боже, чрез Твоя възлюбен Син Иисус Христос, Когото Ти ни
изпрати в последните времена като Спасител и Изкупител и Ангел на Твоя Съвет.
Който е неотделим от Тебе, чрез Когото Ти всичко сътвори и в Когото е Твоето
благоволение. Ти Го изпрати от небето в утробата на Дева и Той бе заченат вътре в
Нея и стана плът, показвайки чрез раждането от Светия Дух и Дева, че Той е Твой Син.
Той изпълни Твоята воля и приготви за Тебе народ свят, Той разпростря ръце в
страдание, за да избави вярващите в Него от страдания. Той, когато бе предаван на
доброволни страдания, за да унищожи смъртта и развърже връзките на дявола, и да
съкруши ада, и да просвети праведниците, да възстанови порядъка със Своето
Възкресение, взе хляба, и като Ти благодари, каза:„Вземете, яжте, това е Моето Тяло,
което за вас се преломява”. По подобен начин (взе) и Чашата, казвайки: „Това е Моята
Кръв, която за вас се излива; когато правите това, правете го в мой спомен”.
(Анамнеза)
(Епиклеза)
Заповедта
Анамнеза (Ανάμνησις)
Епиклезата (Επίκλησις)
Преп. Йоан Дамаскин († 760 г.), следвайки учението на св. Йоан Златоуст,
казва в Точно изложение на православната вяра (PG 94, 1145): „Така и
хлябът на предложението, виното и водата чрез призоваването и слизането
на Светия Дух свръхестествено се претворяват в Тяло Христово и кръв”.
Структура на поменаването
Плодовете на причастието
Смисълът на общението
Както ап. Павел, така и ап. Йоан Богослов използват гръцката дума
κοινωνίαв смисъл на дълбок съюз, който ние превеждаме като общение.[1]
Ап. Йоан Богослов – в своето Първо послание (1:3) – казва: „Това, което
видяхме и чухме, него ви възвестяваме, за да имате и вие общение
(κοινωνία) с нас: а нашето общение (κοινωνία) – с Отец и Неговия Син, Иисус
Христос”. Християните, чрез своето единство с апостолите, достигат до
общение с Бога – Отец и Син – чрез действието на Светия Дух, за което
ясно говори ап. Павел.
Според ап. Павел този съюз с Бога се постига чрез осиновяването: „Когато
се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син (Единороден), Който се роди от
жена и се подчини на закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та
да получим осиновението” (Гал. 4:4-6). Именно изливането на Светия Дух ни
прави синове Божии и братя в Христа:„Понеже всички, водени от Духа
Божий, са синове Божии; защото вие не приехте духа на робство, та пак да
бъдете в страх, а приехте Духа на осиновение, чрез Когото викаме: Авва,
Отче! Самият Дух свидетелствува на нашия дух, че ние сме чеда Божии.
Ако пък сме чеда, ние сме и наследници: наследници Божии, а
сънаследници на Христа” (Рим. 8:14-17).
Отче наш
* MATEOS, J. „The Evolution of the Byzantine Liturgy” – In: John XXIII Lectures, vol. I, NY: John
XIII Center for Eastern Christian Studies 1965, p. 76-112. Подзаглавието е на преводача.
Първа част на този текст виж тук (бел. прев.).
[1] На гръцки, както и на английски общност, общение и причастие се предава с една и
съща дума: κοινωνία и communion (бел. прев.).
[2] Българите също (бел. прев.).