Тема 3.

Закон на Гаус

Тема 3. Закон на Гаус за предаване на грешките за функция от

некорелирани величини. Обосновка на точността на
геодезични трасировъчни работи въз основа на
строително-монтажни допуски.

1. Закон на Гаус за предаване на грешките за функция от некорелирани

величини.
Много често в геодезическата практика се налага да се търси не само средната
квадратна грешка на дадена измерена величина (ъгъл, дължина, превишение), а и на
някаква функция от измерени величини – сума на ъгли в триъгълници, сума от
превишения, координати, площи, обеми и т.н.

Aко y = f ( x1 , x2 , ... xn ) е функция от некорелирани (независими) аргументи и

m1 , m2 ,mn са средните квадратни грешки на аргументите x1 , x2 , xn , то е в сила

следната зависимост за ср.кв.грешка на функцията my , известна като законът на Гаус

за предаване на грешките:

 ∂F  2  ∂F  2  ∂F  2  ∂F  2
m =   m1 +   m 2 +   m3 + ... +   m n ,
2 2 2 2

(3.1)
 ∂x1   ∂x 2   ∂x 3  ∂x n
2

 
F

 ∂y 
където   са частните производни на функцията F, спрямо всички параметри, от
 ∂ xi 
които тя зависи.
В съкратен запис, формулата за ср. кв. гр. на функция от некорелирани аргументи се
среща и в следният вид:
 ∂y  2
m = ∑
2

 mxi
n
(3.2)
i =1  ∂ xi 
2
y

Тази формула в Теория на грешките се извежда пряко от закона на Гаус за предване на

грешките, като стандартното отклонение (σ) се замени със средна квадратна грешка
(m) .

Стойностите на аргументите и средните кв. грешки обикновенно се получават от

директни измервания/изпитвания. В някои случаи могат да се получат от
предварително извършени изследвания или литературата.

Фурмула (3.1) дава възможност да се решават три основни задачи:

1) Определяне на ср.кв.грешка на функцията my , когато са известни стойностите

на аргументите и техните ср.кв.грешки mi ;
2) Определяне на стйностите на ср.кв.грешки на аргументите mi , при известна
стойност на ср.кв.грешка на функцията my ;
3) Определяне на условията при които ср.кв.грешка на функцията my има
минимална стойност.

Лекционен курс по Инженерна геодезия – спец. „ТС” III курс. 1

доц.д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема 3. Закон на Гаус

При решаване на задачи от първия вид процедурата се свежда до съставяне на

уравнението на функцията и при известни стойности на аргументите и техните
ср.кв.грешки се достига до определяне на ср.кв.грешка на функцията.

По-долу е развит пример за определяне ср.кв.грешка на площта на правоъгълен парцел

със страни „а” и “b” :

1) Съставяне на функцията - P = a.b

 ∂P  2  ∂P  2
- m 2p =   ma + 
2 2

2) Прилагане закона на Гаус  mb

 ∂a   ∂b 
∂P ∂P
3) Намиране на частните производни - =b= , = a=
∂a ∂b
4) Изчисляване на m p : m 2p = ( b ) ma2 + ( a ) mb2 , [кв.м]
2 2

m 2p = ( b ) ma2 + ( a ) mb2 =
2 2

При решаване на задачи от втори вид е известна средната квадратна грешка на

функцията F . За да се определят средните квадратни грешки на аргументите

m
може да се подходи по някой от следните начини:

- Принцип на равното влияние – при него се приема, че всички параметри имат

еднакво влияние върху стойността на функцията.

 ∂F   ∂F   ∂F 
  m1 =   m2 = ... =   mn = F
m
(3.3)
 ∂x1   ∂x2   ∂xn  n

- Принцип на пренебрежимо малкото – използва се когато може да се приеме, че

един аргумент влияе върху функцията, а влиянието на другите е пренебрежимо малко и
се пренебрегва. Може да се постави условието, че това се постига когато :

 ∂F 
  mi = mF (3.4)
1
 ∂xi  3

- Принцип на известно съотношение на влияние – грешките на аргументите се

определят като е известно съотношението на тяхното влияние. За целта се въвеждат
тежести и всички аргументи се представят като функция на един.

За задачата от предходният пример, целта е да се определят с каква грешка

трябва да се измерят страните на правоъгълен парцел, така че площта да се изчисли
със ср.кв.грешка с известна стойност. Или с други думи, известна е ср.кв.грешка на
функцията, да се определят ср.кв.грешки на аргументите.
Ако се използва принципът на равните влияния, задачата може да се реши в следният
ред:

Лекционен курс по Инженерна геодезия – спец. „ТС” III курс. 2

доц.д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София
 Тема 3. Закон на Гаус
1) Съставяне на функцията: P = a.b
 ∂P  2  ∂P  2
m 2p =   ma + 
2 2

2) Прилагане закона на Гаус:  mb

 ∂a   ∂b 
∂P ∂P
3) Намиране на частните производни: =b ; =a
∂a ∂b
4) Определяне на съотношението между аргументите - принцип на равните
влияния:
 ∂P  2  ∂P  2  ∂P  2
 ma =   mb = 
2 2 2

  mx ,
 ∂a   ∂b   ∂x 

ma = mb =
mp mp
= ; =
 ∂P   ∂P 
  2   2
 ∂a   ∂b 

2. Обосновка на точността на геодезически трасировъчни работи въз

основа на строителни допуски.
Правилното изграждане на един строителен обект, както разбира се и неговата
надежност по време на експлоатацията му зависи до голяма степен от точността на ГТР.
ГТР осигуряват правилното разположение и свързване на отделните части на обекта,
така че да са спазени съответните строителни допуски.

2.1. Строителен допуск

Строителният допуск се определя чрез максималната и минималната допустима

стойност на даден размер (фиг. 3.1), т. е.: ∆ = Lmax − Lmin

Фиг. 3.1

2.2. Допустими отклонения

На фиг. 3.1 с δ е означено допустимото отклонение (допустимата средна

квадратна грешка), като връзката между ∆ и δ е:

∆
δ= (3.5)
2
Допустимите отклонения представляват разликите между мin/мax размер и
проектния/теоретичен такъв :
δ Г = Lmax − L ( δ Г - горно) (3.6)

δ Д = Lmin − L ( δ Д - долно)

Лекционен курс по Инженерна геодезия – спец. „ТС” III курс. 3

 Тема 3. Закон на Гаус

2.3. Връзка между строителен допуск, допустимо отклонение и средна квадратна

грешка
Връзката между ср. кв. гр. m и допустимото отклонение δ и строителния
допуск се изразява чрез следните зависимости:

∆ δ
m= = ; (3.7)
2t t

Точността на строително-монтажните работи се определя със следната

формула:

m = mт2 + mи2 + mм2 + mд2 , (3.8)

където: mт е сумарното влияние на грешките, които се допускат при извършване на

ГТР;
mи - грешки, с които се изработват конструктивните елементи при
монтажното строителство или кофражът при монолитното строителство;
m м - грешки при монтажа;
mд - грешки, породени от деформации.

Тези грешки са независими. Тяхното сумарно влияние върху грешката на

изградената част или елемент от обекта е:

m∑ = mт2 + mи2 + mм2 + mд2 + ... + mn2 (3.9)

1
Ако се приеме, че mт представлява -та част от подкоренната величина, то:
2

m∑ = mт q (3.10)

Стойността на q може да се определи от следните принципи:

- принцип на равните влияния;
- принцип на пренебрежимо малкото влияние;
- принцип на обоснованите съотношения върху влиянието на отделните
фактори.

Определената по изброените начини ср. кв. грешка на ГТР ( т ) също е

m
съставна грешка. Тя зависи от метода, по който се извършва трасирането, от
грешките, които се допускат при отделните трасировъчни операции, от грешките в
изходните данни и от грешката при фиксиране на точките. Ето защо трябва да се
определи точността, с която следва да се извършат споменатите по-горе операции.

Лекционен курс по Инженерна геодезия – спец. „ТС” III курс. 4

доц.д-р инж. Антонио Ангелов, кат.”Приложна геодезия” , Геодезически факултет, УАСГ – гр.София