Русенски университет „Ангел Кънчев”

Факултет Природни науки и образование

Катедра Педагогика, Психология и История

ТЕМА : ГРУПОВА РАБОТА СЪС

ЗАВИСИМИ КЪМ ПСИХОАКТИВНИ
ВЕЩЕСТВА (ПАВ)

1
ПРОВЕРИЛ : Д-Р ВАНЯ
ДИНЕВА
ИЗГОТВИЛ : АЛБЕНА
НИКОЛАЕВА АТАНАСОВА
СПЕЦ. СОЦИАЛНА
ПЕДАГОГИКА, II КУРС ,
Ф № 136368

РУСЕ
2014

Съдържание

1.Групова работа. Социално групова

работа.

2
 2.Зависимост. Видове. Теоретични
подходи.

3.Психоактивни вещества. Видове ПАВ.

4.Терапевтични групи.

Историческите хроники сочат, че психоактивните

вещества (ПАВ) са използвани
от хората още от древни времена, защото са били
забелязвани и харесвани
ефектите от тяхната употреба, дължащи се на
свойствата на самите вещества.
Безспорно употребата на вещества е присъщо човешко
поведение още преди края
на ХIХ и началото на ХХ век, когато нелегалните ПАВ
се превръщат в огромна

3
 световна индустрия. Мащабите на явлението достигат
колосални размери, а
произтичащите от него икономически, здравни,
социални и персонални проблеми го
издигат в ранг на държавна политика и първостепенна
задача на гражданските
общества. България като страна с рисково географско
положение не остава
изолирана от този световен процес и може да се каже,
че през последните две
десетилетия социалните промени в нашата страна
превърнаха употребата на ПАВ в
значим проблем, който има своите измерения на
различни равнища. През
последните години многобройни проучвания доказват,
че у нас много хора
употребяват ПАВ през някакъв етап от своя живот, а
традиционно съществуващата
употреба на алкохол е очевидно културално явление.
Налице е не само повишена
достъпност, но и търсене на различни нелегални
вещества като хероин, марихуана,
кокаин, амфетамини, екстази. Масово сред населението
е разпространена
немедицинската употреба на различни лекарства за
справяне с напрежение, стрес,

4
 безсъние, което неминуемо без лекарски надзор може да
доведе до нежелани
последици.
По данни на Националния Фокусен Център за
наркотици и наркомании през
последните няколко години носители на опита в
употребата на ПАВ се явяват
младите хора в България между 15 и 34 години като
най-масово използваното
незаконно вещество е марихуаната, следвана от
синтетичните стимуланти. В
сравнение с 2006 г. когато делът на употребилите поне
веднъж в живота си
транквилизатори или сънотворни медикаменти е
14.1%, то през 2010 г. той вече
нараства на 18.2%. По последни налични данни през
2009 г. проблемно
употребяващите ПАВ в България са 31316 човека като
най-голям е делът с
интензивна употреба на марихуана, следвани от
опиоиди, амфетамини и екстази.
През 2010 г. е най-голям делът на потърсилите лечение
във връзка с употреба на
опиоиди, следвани от инжекционно употребяващите,
ежедневно употребяващите и
употребяващите с продължителност над 5 години. По
отношение намаляване на

5
 предлагането на ПАВ е налице нарастваща тенденция
на зъдържаните с ПАВ лица
(през 2009 г - 3159, а през 2010 г. – 3386), както и
осъдените за престъпления
свързани с ПАВ (през 2009 г - 1816, а през 2010 г. –
2108). Най-голям е интензитетът
на смъртните случаи през 2010 г. свързани с употреба
на ПАВ във възрастовата
група 29 - 39 години, както и делът на починалите
вследствие на случайно отравяне
с ПАВ, следвани от умишлено самоотравяне със
седативни, сънотворни или психотропни вещества

1.Групова работа

Основно предназначение на груповата работа е човек да

се развива, да се учи да разбира другите и да общува с тях
пълноценно. Груповата работа е взаимодействие между хора с
проблеми. Важни характеристики за нея :

Система за усъвършенстване на хора, групи и

общности, тъй като позволява хората да подобрят живота си и да си
справят с проблема си .

6
 Участниците в групата проявяват активност и за това
груповата работа се определя като АКТИВЕН МЕТОД НА
ВЗАЙМОДЕЙСТВИЕ.

Едновременно прилагане на терапевтични принципи,

като целта е индивидите да осъзнаят проблема си.

Груповата работа е динамичен процес , който отразява

това което се случва в , и , или извън групата и целта е да се
постигне баланс между вътрешните и външните действащи сили –
ОСНОВНО ПРАВИЛО НА ГРУПОВАТА ДИНАМИКА

Груповата работа не е еднократен акт, а процес със свое

начало, развитие, кризисни периоди и отмиране.

Различна продължителност в зависимост от целите,

задачите на групата и характера на междуличностните отношения.

Членовете на групата се включват или изключват от нея

по свое желание.

Отговорност на участниците към себе си , другите и

групата като цяло.

В основата на груповата работа са ТРЕНИНГЪТ,

ГРУПОВАТА ПСИХОТЕРАПИЯ, АКТИВНОТО ОБУЧЕНИЕ И
ПСИХОКОРЕКЦИОННАТА РАБОТА.

Терапия е насочена към хора с различни психични

проблеми.

Тренингът е съвкупност от различни активни методи.

7
 Активното обучение е свързано със създаването на
знания, а при груповата работа се набляга на формиране на умения,
извличане на знания от личния живот, както и готовност за
прилагане на решенията на проблема реално.

Корекцията тренира определени личностни и

поведенчески структури от човешката психика.

Корекционна терапия в груповата работа – включват се

всички психични структури (корекция на поведението, нагласата,
мотивацията)

1.1Социална групова работа

В социалната групова работа могат да се разграничат 3

направления:

I РАЗГРАНИЧЕНИЕ НА ОТДЕЛНАТА ЛИЧНОСТ

Набляга се на обсъждане проблемите на всеки от

групата.

II ОРИЕНТИРАНО ВЪРХУ ЛИЧНОСТНОТО

ВЗАЙМОДЕЙСТВИЕ

Обсъждат се взаимоотношенията между участниците и

социалния педагог възникнали тук и сега.

III ОРИЕНТИРАНО КЪМ ГРУПАТА КАТО

СЪВКУПНОСТ

8
 Набляга се на групата и нейното действие.

ИМА ДВА МОДЕЛА НА СОЦИАЛНО ГРУПОВА

РАБОТА

МОДЕЛ ЗА СОЦИАЛНО ТРЕТИРАНЕ

Груповата работа се използва като модел за лична

помощ. Разчита се на ефекта на малката група, изразяващ се в
приемането, разбирането, доверието, защитата и възможността да
се прилагат различни модели на поведение.

МОДЕЛ ЗА ДОСТИГАНЕ НА СОЦИАЛНИ ЦЕЛИ

Груповата работа се използва като инструмент за

микроорганизация за постигане на груповите интереси и решаване
на групови задачи. Разчита се на нея като колектив, защитават се
интересите.

РАЗДЕЛЯНЕТО НА ДВАТА МОДЕЛА Е УСЛОВНО,

ТЪЙ КАТО ЕДНА И СЪЩА ГРУПА МОЖЕ ДА СЕ ЯВИ КАТО
ГРУПА ОТ ПЪРВИЯТ МОДЕЛ И ОТ ВТОРИЯТ МОДЕЛ.

Етапи на социална групова работа

1.Наблюдение и анализ на групата

2.Професионална оценка и изработване на проект за

работа в група.

9
 3.Работен (интервенции)

4.Приключване и оценка на резултатите

2. Зависимост. Видове. Теоретични подходи.

Зависимостта е процес, който се развива постепенно и

преминава през фазите на експериментиране, активно търсене и
загуба на контрол върху приема на веществото. Надеждна диагноза
на зависимост към ПАВ се поставя на базата критериите на
десетата ревизия на Международна класификация на болестите. По-
важните диагностични критерии за зависимост към ПАВ са :

Силно желание за приемане на психоактивни вещества

Абстинентно състояние след прекратяване на приема

Повишен толеранс

Промяна в начина на живот, при което употребата на

вещества придобива много по – висок приоритет

2.1Видове зависимости

Зависимостта от ПАВ е процес, който се развива

постепенно и преминава през няколко етапа. Обикновено започва с
експериментиране в младежка възраст и най-често под влияние на
средата и приятелите. Експериментирането е нормално поведение
при подрастващите, но при някои от тях употребата продължава и

10
експериментирането преминава в следващата фаза на активното
търсене. В тази фаза ефектите на веществата вече са познати и се
наблюдава определен интерес към събирания на места, където
наличието им е вероятно, както и с групи, които одобряват тяхната
употреба. Тези хора смятат, че напълно контролират процесите и
могат да спрат, когато поискат, но в повечето случаи употребата на
ПАВ продължава и активното търсене на веществата също се
задълбочава. Употребата им, постепенно измества другите жизнени
интереси и ценности. Приятелският кръг се променя. Старите
приятели, които не употребяват дрога, постепенно се отдръпват и се
сменят с други, повечето от които също се дрогират и употребата на
ПАВ е част от социалните норми и ритуали.

Така се стига до етапа на зависимост, когато промените

в мезолимбичните мозъчни структури са вече трайни и вземане на
рационални решения за спиране на употребата е практически
невъзможно. При лица с формирана зависимост поведението на
поддържане на употребата е извън съзнателния контрол.

Зависимият човек изпитва силно и неопредолимо

желание да приеме определено ПАВ. Характеризира се с честа
употреба на веществото (поне 1 път дневно), като поведението на
индивида е фокусирано върху намирането на веществото,
употребата му и притежанието на принадлежности свързани с
употребата му. Ако не го приеме, изпитва абстиненция (комплекс
от телесни и психически болестни прояви, развиващи се в резултат
на липсата на наркотичното вещество в организма). Зависимостта
бива физическа и психическа:

11
 физическа - когато има абстинентен синдром (група
симптоми, появяващи се при рязкото спиране на употребата на
веществото – треперене, изпотяване, безсъние, мускулни и ставни
болки).
психическа - когато човек непрекъснато мисли само за
едно и също нещо и не може да приеме друг вид информация;
ангажирани са изцяло всички мозъчни процеси - паметта,
интелекта, волята.
Толеранс е процес, който се получава в резултат от
повтаряща се употреба на ПАВ, при която организма се адаптира
към веществото и се нуждае от по - голямо количество за постигане
на желания ефект.

2.2 Видове пристрастявания според обекта на

пристрастяване:

Графомания - болезнено влечение и пристрастяване

към усилено и безплодно писане, към многословно и безполезно
съчинителство.

Алкохолизъм - психическа и физическа зависимост от

алкохола.

Наркомания - състояние на психическа или

комбинация от психическа и физическа зависимост към даден вид
вещество с въздействие върху централната нервна система

12
 Хазартна зависимост зависимост към хазартни игри
като тото, комар, казино, покер, конни надбягвания.

Тютюнопушене - пристрастяване към тютюневи

изделия, цигари, пури, лула.

Работохолизъм - натрапчиво желание за себедоказване

чрез службата.

Чревоугодничество - зависимост от преяждане.

Сексуално пристрастяване

Телевизионно пристрастяване: Телемания

Пристрастяване към кино: Киномания

Пристрастяване към футбол : Запалянко

Интернет Пристрастяване

Уикихолизъм

Форумно пристрастяване

Чат

Компютърни игри

2.3 Теоретични подходи

1. Биопсихосоциален подход

13
 Основава се на взаимодействието между личността и
нейните психични и биологични особености – средата и
веществото.

I Личност – разграничават се две поднива : психични

особености на личността (девиации на преморбидната структура на
личността на зависимия и някои изменения в резултат на
продължителната злоупотреба с наркотици) и биологична система
(биологичните фактори допринасят за формиране на зависимостта
от наркотици, генетични различия по отношение на приемането на
дрогите, техния метаболизъм, развиването на толеранс и проявата
на абстиненция)

II Вещество – на това ниво се описва видът , химичният

строеж , свойствата на ПАВ към което е създадена зависимост и
начина на неговата употреба

III Среда – има две поднива : Макросреда (обществото

като цяло) и микросреда (социална среда) , Група на връстниците
(мощен фактор за въздействие върху младата личност)

2. Системен подход

Основава се на теорията за общите системи т.е използва

се функционален, математически и психологически анализ.

I Откритост – отнася се до необходимостта на

системата от допълване чрез асимилация на обекти от околната
среда.

14
 Функционирането на откритата система се осъществява
от два цикъла :

1. Максимално откриване на системата – включва

изследването на обкръжението и асимилация на определени обекти
от него

2. Затваряне на системата – изразява се в преработка на

вътрешната информация и усъвършенстване на собствената
структура или самоорганизация

II Активност

Проявява се в постоянното търсене на нови изменения

на собствената структура и моделиране на средата. В живите
системи е характерна и способността за обучение и свързаната с нея
способност за развитие.

III Системност за самоорганизация

3.Психологичен подход

Развитието на зависимостта се разглежда като една от

най-изявените форми на абнорно личностово на интрапсихични и
интерперсонални трудности.

Психодинамични теории

Бихевиористични теории

15
 Социално – когнитивни концепции

Теория за социално научаване

4. Медицинско – епидемиологичен подход

Основни параметри :

Причина за болестта (ПАВ)

Лицето , което се разболява от определена болест

Средата в която се разпространява болестта

5. Социологичен подход

Концепции за диференцирани групи за общуване

Концепция за недостатъците в структурата за нормални

възможности

Концепция за аномията - Аномията е причина за

различни форми на девиантното поведение включително и за
възникването на наркоманията.

Концепция за соцалния протест

3.Психоактивни вещества.Видове

Психоактивни са всички вещества от естествен или

изкуствен произход, т.е. натурални или синтетични, въздействащи
върху психиката, които водят до промяна в структурата или

16
функционирането на организма, променящи възприятията и
съзнанието.

Психоактивните вещества са съпътствали човека от

най-древни времена, практически откакто хората са започнали да се
движат изправени. Тяхната употреба се споменава в египетските
йероглифи, датиращи около 5000г. пр. н. е. Листата на кока са били
използвани от населението на Южна Америка преди повече от
4000г., а в няколко гробници в Близкия Изток и Азия са намерени
семена на марихуана. Тези и много други археологически находки
доказват, че ПАВ са били употребявани от човека много отдавна,
но още тогава са били забелязани някои проблеми свързани c или
предизвикани от тях. Ето защо всяка култура е изработила в
продължение на столетия социални ритуали, забрани и механизми
за контрол върху употребата на ПАВ

Стимуланти (психическа зависимост от умерена до

остра; отказването е на психична и психосоматична основа):

Амфетамин и метамфетамин

Кокаин

Кофеин

Успокоителни и хипнотични (психическа

зависимост, слаба до остра; отказването изведнъж може да е
фатално):

Алкохол

17
 Барбитурат

Бензодиазепини

Метаквалон

Барбитурати - Те потискат различни функции на

централната нервна система. При по- високи дози настъпва сън или
дори кома. Тази група от различни субстанции, използвани по-
рано като сънотворни средства, днес се прилага рядко само при
определени форми на епилепсия. Наред с това барбитуратите
понякога имат парадоксален ефект и предизвикват възбуда. През
последните 20 години групата на барбитуратите постепенно бе
изместена от групата на бензодиазепините (например валиум). При
свръхдоза бързо водят до дихателна недостатъчност и понякога до
смъртен изход. Абстинентният синдром прилича на този при
алкохола, не са редки епилептичните припадъци и делирите.
Бензодиазепини - Най- често използваните препарати са валиум,
либриум и диазепам. Въведени са през 1960 г. и бързо стават най-
популярните лекарствени средства, предписвани в Европа и
Америка. Използват се главно при напрегнатост, тревожност,
лечение на алкохолна абстиненция, обезболяване, мускулна
релаксия. Зависимоста към тези препарати се изгражда лесно и при
спирането им се появяват абстинентни явления: тремор, замаяност,
безсъние, прилошавания, свръхчувствителност. Комбинирането им
с алкохол и други медикаменти лесно води до предозиране. При

18
предозирането им се наблюдават повърхностно дишане, студена
суха кожа, ускорен пулс, което може да доведе до кома и смърт.

Опиати и опиоидни аналгетици (психическа

зависимост, слаба до остра; отказването рядко може да е
фатално):

Морфин и кодеин, естествени опиятни аналгетици

Хероин, оксикодон, - полусинтетични

Фентанил, метадон - синтетични

Никотин

4. Терапевтични групи

Терапевтичните групи при зависимите клиенти имат

своята специфика поради особеностите на груповия процес. Тези
особености са свързани с директивният начин на изразяване,
респекта към участниците в групата , които са с по – голям опит във
възстановяването необходимостта от правила и граници. Поради
общите си характеристики клиентите се познават по начин по който
терапевтът не би могъл да ги познава. В много случай те са по –
ефективни в конфронтиране на поведението, от колкото водещият.
Взаимната помощ в групата е много по ефективна от
индивидуалният начин за въздействие.

Фактори

19
Вдъхване на надежда

Универсалност

Споделяне на информация

Алтруизъм

Корективно пресъздаване на първичната семена група

Социализация

Имитационно поведение

Интерперсонално учение

Катарзис

Групова сплутеност

Екзистенциални фактори

Фази

Първоначална фаза

Преходна фаза

Фаза на кохезия

Заключителна фаза

20
 ЛИЧНО МНЕНИЕ

По мои наблюдения зависимите, зависимостите и ПАВ се

увеличават с всеки изинал месец , най-малко година, а специалистите в
груповата работа с такива индивиди са малко, както и институциите ,
които се занимават с такава дейност. Мисля, че не само специалистите
трябва да са запознати с причините за това защо хората посягат към
ПАВ или става зависим от нещо. Повечето зависими се плашат от
лекари, терапии и само в краен случаи прибягват до хора, който могат
да им помогнат. ЗЛОУПОТЕБИТЕ МОЖЕ ДА СА ФАТАЛНИ!

Обществото днес, не знае какво е гражданско съзнание , но не

си и прави труда да разбере и да го приложи. НИЕ подминаваме тези
хора , вместо да сигнализираме за състоянието им!

Колкото до груповата работа надявам се специалистите да

продължат да си вършат работата и да не оставят недовършени
,,дела’’ , защото тези хора имат нужа от тях!

Литература :

1. Василев, П. , Терапевтични общности., София 2008

2. НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2012,

том 51, серия 6.2 Развитие на зависимостта към психоактивни

21
 вещества, Ваня Динева - http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp12/6.2/6.2-
14.pdf

3. Министерство на здравеопазването , ЗАВИСИМОСТ КЪМ

ПСИХОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЛЕЧЕНИЕ
- http://www.mh.government.bg/Articles.aspx?lang=bg-
BG&pageid=462&categoryid=1825&articleid=3874

22