Проф. д-р т. н. инж. М И Л ЧО Н.

БРА Й Н О В
Доц. к. т. н. инж. Л Ю Б Ч О В. В Е Н К О В

СТОМАНЕНИ
КОНСТРУКЦИИ

И ЗД А Т ЕЛ С Т ВО «ТЕХН И КА »
С О Ф И Я . 1991
УДК 624.014(075.8)

Учебникът съдържа необходимите съвременни теоретични знания и методика за творческо

проектиране на стоманени носещи конструкции на сгради и съоръжения в най-широк смисъл и
обхват.
Стоманените конструкции са разгледани като комнлексна наука със систематична теория
за творческо проектиране. Материалът в учебника е изложен и разгледан от позициите, че нау­
ката, теорията и проектирането на стоманените конструкции (за конструктивното инженерство в
областта на стоманените конструкции) предполагат овладяването предварително на познанията
по «конструктивна механика», по «конструктивни товари и въздействия», по «конструктивни тех­
нологии».
Учебникът е предназначен за студенти, проектанти-коиструктори и научни работници
в областта на стоманените конструкции.

Отделните части и глави са написани, както следва: проф. д. т. н. инж. М. Брайнов —

част първа, глава 13 от част трета и глави 15,21 и 22 от част четвърта; доцент к.т.н. инж. Л . Венков—
част втора, глави 12, 14 от част трета и глави 16, 17, 18, 19, 20 от част четвърта.

© Милчо Нсшев Брайков. Любчо Викторов Венков. |99|

с/о Jusautor, Sofia

378
 П РЕД ГО ВО Р

Превръщането на естествената наша планета в цивилизован материален

свят, без който човешкото общество не може да съществува и да се развива,
съдържа една важна и вечно съществуваща задача. Това е създаването на
необходимите за всеки етап и епоха изкуствени среди и системи за живот и труд
на хората, за функциониране и развитието на обществото. Основните от тях са
сградите и съоръженията — в най-широк смисъл и обхват.
(Субективният фактор па обществото, отговорен за съвременното решаване
на тази сложна и многообразна научна и техническа задача, е интегрален, но
основната негова част се формира от целево подготвена група учени и специа­
листи — строителни инженери. И по-специално — инженери-конструктори. Със
своята комплексна подготовка и роля в този процес те до голяма степен
предопределят степените на възможност и готовност на този интегрален су­
бективен фактор да реши поставените му от цивилизацията задачи, да удов­
летвори предявените му от обществото изисквания към тях.
Отделяме по-специално инженерите конструктори, защото всяка сграда и
съоръжение (и изобщо всичко с определена форма) стои и функционира в
пространството («не пада» и «не се разпада») благодарение на своята носеща
го конструкция. Без конструкция, без конструктивно инженерство, без инжене­
ри-конструктори съвременните сгради и съоръжения са невъзможни и не­
надеждни.
Дейността на строителния инженер — в неговото проявление като кон-
структор-проектант на строителни носещи конструкции — изисква изключител­
но широка и комплексна теоретическа и практическа професионална подго­
товка, съчетана със съответни личностни интелектуални и творчески възмож­
ности, нравствени и волеви качества. Огромни и тотални са задачите и отго­
ворностите на конструкторите проектанти пред обществото за неговата видима
материална цивилизация.
Студентите от строителните специалности, особено по строителни кон­
струкции. се нуждаят от обучение и подготовка в изкуство и наука за проекти­
рането, строителството и поддържането на сфади и съоръжения и по-специално
на техните конструкции. Изкуството тук следва да се разбира не само като
форма и естетика, но преди всичко и като способност за интуитивна качествена
преценка с богато въображение на основата на овладени знания и натрупан
опит, при отчитане на обективните фактори, пред необходимостта от реализация
при всички условия и предпоставки — конюнктурата и културата, региона и
икономиката, епохата и степента на развитие.
Творческата страна на подготовката по конструктивно инженерство на
съвременния етап — в условията на все по-широкото използуване достиже­
нията на компютърната революция — става стратегически важна, поради силно
застрашения творчески процес, реализиран в компютърно наситена професио­
нална среда. Разбира се, застрашеност, която веднага се превръща в изключи­
телно полезна предизвикателна възможност, ако към компютъризацията се под­
ходи от позициите и с възможностите на знания и творчество.
Настоящият учебник по стоманени конструкции е и един опит да се намери
общото между, от една страна — взаимно противоречивите изисквания на ця-
лостната подготовка на специалисти-конструктори на носещи конструкции, и от
друга — разделно-дисциплинарния подход в университетската организация на
тази подготовка. Той е предназначен да послужи за достигане на крайните
цели по предмета в рамките на общия образователен процес, а именно: бъде­
щите специалисти да разберат и усвоят фундаменталните положения на науката
за металните конструкции във връзките й с другите науки; да се научат да
мислят творчески и критично при решаване на възможно противоречиви ком­
плексни проблеми; да развиват творческото си въображение изобщо и по пред­
мета; да могат да продължат научното и практическото развитие в предмет­
ната област; да се подготвят за творческа професионална реализация; да фор­
мират у себе си стремеж към професионализъм и отношение на съпричастност
към социалната практика и организираното общество [9].
Отделните части (а в тях и отделните глави) са изградени с такава относи­
телна самостоятелност, че тяхното разглеждане и усвояване да не е задължител­
но да става непременно в последователен ред. Това именно прави учебника
книга за ползване от специалисти проектанти по отделни проблеми при кон­
кретна нужда. Логично индуктивно структурираните отделни части със своето
конкретно съдържание целят по-пълно и по-цялостно задоволяване на отделни
аспекти от многостранната дейност на професионалиста проектант инженер-
конструктор. Независимо от това изложението на отделните въпроси и пробле­
ми е доведено до степен и на общо обвързване с оглед цялостната подготовка на
специалиста изобщо и като част от интегралния субективен фактор, за който
стана дума в началото, т. е. от позициите и на синтез с въпросите и проблемите
на всички учебни дисциплини и научни области, подчинени на крайната цел —
основно подготвен, с възможност за развитие специалист конструктор-проек-
тант по метални конструкции. Подчертаваме, че предметът и съдържанието на
дисциплината и в учебника са специално за (и по) проектиране на стоманени
конструкции. Технологията и организацията на тяхното изготвяне и строител­
ство е предмет и съдържание на други учебни дисциплини от общия учебен
план за подготовка на специалиста. Доколкото, разбира се, проектирането на
стоманени конструкции ( и на всичко) се съобразява право и обратно с техно­
логиите за тяхното изпълнение, то в учебника и дисциплината това безспорно
се отчита и взема предвид, но не се преподава и съдържа по споменатите при­
чини.
Четирите части са озаглавени фрагментарно, както следва: част първа —
«Същност и предназначение», част втора — «Елементи и съединения», част тре­
та — «Равнинни конструктивни системи», част четвърта — «Пространствени
конструктивни композиции». Фрагментарността се състои в това, че в заглавия­
та не са посочени всъщност две неща, че в тях са изложени основите по пред­
мета им и че се отнасят за стоманените конструкции.
На пръв поглед някои глави са за вече изградени специалисти. Действи­
телно, те не са за начинаещи проектанти, за които като че ли е достатъчно да
овладеят предимно съдържанието по изчислителните и оразмерителните интер­
претации на елементите и съединенията, изложени подробно и на необходимата
висота за това си предназначение в цялата част втора.
В този смисъл — с предназначение като че ли повече за изградени спе­
циалисти — това се отнася главно за глави 1, 2, 3, 13, 15, 21 и 22. В тях е дадена
философията , постановката на много въпроси и проблеми на конструктивната
наука, творчество, практика и инженерство. Те не са обременени с формули и
аналитични интерпретации. Не изискват запаметяване. Но дори и за начи­
наещия проектант инженер-конструктор те ще са необходими, за да разбере
важното и голямото, дълбочината и същността, на които е подчинен творческият
процес на проектирането.
Проф. д-р М. Брайнов
 ЧАСТ ПЪРВА

СЪЩ Н О СТ и П Р Е Д Н А З Н А Ч Е Н И Е

ГЛАВА 1

С ТО М А Н ЕН И ТЕ СТРО И ТЕЛН И КО Н С ТРУКЦ И И

1.1. Конструкциите на сградите и съоръженията

Сградите и съоръженията са огромната и скъпа строителна продукция —

изделия на строителството (сх. 1.1, колона 1). Те осигуряват основните пред­
поставки и условия за дейността, функционирането и развитието на всички.
отрасли и дейности в (бществото и държавата. В този именно смисъл те са
техните «основни фондове».

Части на строителната Конструкции Други

продукция

главни второстепенни
инстала­ функцио- естети­
носещи ограждащи и пр.
Строителна ционни нално об­ ческо
продукция системи завеждане оформяне
„кон струкци я - ф орма"

1 2 3 4 5 6
Ç 1
S
1.1. Промишлени 1
S
а 1.2. Селскостопански 1
и 1.3. Жилищни
1.m. Други

vs. У

\/
'S^
2.1. Мостове
2.2. Нефтодобивни платформи \
1
X 2.3. К ул и ■мачти
2.4. Радарно-космнчески
2.5. Резервоари
1 i
i
А
2.6. Технологически
о 2.7. Доменни пещи
2.П. Други
/ ^
Сх. 1.1. Видове строителна продукция и техните частн

Всички сгради и съоръжения са с предназначение да задоволят безброй

различни функции, като притежават съответни на тях и безброй различни мате­
риални форми. Тези материални форми представляват съответна функцио-
нално организирана система от конструктивни материали, коят('> ii оформя,
държи в пространството и е тяхна носеща конструкция. Накрая съществено
значение имат технологиите като средство за реалното изпълнение на конструк­
циите. Оформя се фундаментално четириединство сфуикция— форма— кон­
струкция—технология» (5], [6].
Орадите и съоръженията следователно, както и всички изделия и пред­
мети с определена форма в пространството съществуват благодарение на соб­
ствени материални носещи «форми-конструкции». Без инсталационни системи,
функционално обзавеждане и естетическо оформяне сградите и съоръженията
са по същество самоносещи се функционални «форми-конструкции». Или по­
гледнато обратно — конструкциите са функционалните материални форми на
сградите и съоръженията. Понятието «конструкция» на някои езици означава
«строеж; постройка; строителство», т. е. «сгради и съоръжения — в най-
широк смисъл и обхват» [8].
Сградите и съоръженията (строителната продукция) се състоят от пет
основни части (сх. 1. 1, колони 2 -^6):
1. Главни (носещи) конструкции.
2. Второстепенни (ограждащи) конструкции.
3. Инсталационни системи.
4. Функционално обзавеждане.
5. Естетическо оформяне.
С определението «сгради и съоръжения — в широк смисъл и обхват» се
имат предвид (вж. сх. 1.1, колона 1):
1. За сградите: обществените (административни, спортни, търговски, . . .);
промишлените (леки, тежки, етажерки, . . .); селскостопанските, жилищните и
много други сфади (най-разнообразни).
Необходимо е да се отбележи тук, че «формата» на сградите — като израз
на функционално организация на площи и пространства за живот и труд на хо­
рата и обществото — е компетенция на «архитектурата» и на «функционалната
технология», разбира се, само при възможна и целесъобразна носеща ги кон­
струкция [6].
2. За съоръженията: мостовете, кулите, мачтите, нефтодобивните плат­
форми, атомните и другите централи, резервоарите, язовирите, електрическите
далекопроводи, газопроводите и газголдерите, радарните и космическите уста­
новки, пристанищни съоръжения, тунелите, силозите, доменните пещи, основ­
ните (под-, на- и надземни) технически инфраструктури и много други съо­
ръжения.
Тук «формите» са приоритетна компетенция на «конструкцията», раз­
бира се, съобразена със съответната «функционална технология» и ползува-
ща съответна «оформителна архитектура».
1Ц() сс касас за видовете конструкции — щс отбележим три неща:
Първо; Конструкциите са най-разнообразни като система, вид, тип и пр.\ по
материал — от всички конструктивни (твърди) материали — метал (всички ви­
дове), дърво, пластмаса, бетон, стоманобетон и др. (в чист и композиционен
вид); за всички функционални и технологически предназначения; във всички
статически, технически и пр. системи.
Второ. Специално стоманените (в по-широк смисъл — металните) кон­
струкции са единствените многоотраслови («мултивалентни») конструкции: в
смисъл, че се използуват при всички съоръжения и инсталации, технологии и
инфраструктури, машини и системи, предмети и изделия — на и от всички отрас­
ли и промишлености, подвижни транспортни състави (земни и подземни, водни и
подводни, въздушни и космически), видове техники и инсталации, кранове и
много други. Изобщо — отнасят се до всичко от метал за произволна функция с
определена форма в пространството. И в този именно смисъл всички разсъжде­
ния дотук и по-нататък за «функция— форма— конструкция— технология» се от­
насят до всички метални конструкции.
Трето. За единството (сливането) на функционално необходимите с кон-
структивно възможните форми: и при сградите и съоръженията, както е и при
автомобилите, корабите, самолетите и пр., главните и второстепенните конструк­
ции все повече се интегрират в единна цялостна носеща «конструкция-форма»
(сх. 1. 1, колони 2 и 3).

1.2. Критерии и фактори за оптималиост при конструкциите

1.2.1. Конструктивни критерии

В съвременната епоха всичко, в т. ч. и конструкциите (сградите и съоръже­

нията) трябва да се създават научно и логично на основата на критерии и
изисквания за целесъобразност и оптималност.
Научната постановка за оптималност (в по-възможен смисъл — за степен
на целесъобразност) поставя предварителния въпрос за показател и цел. Такъв
показател в случая е равнището на човешкия научно-технически прогрес по от­
ношение на изкуствените «среди и системи», в които функционира и се развива
човешкото общество. В конкретния случай на сфадите и съоръженията като
едни от най-масовите и базови изкуствени «среди и системи» техническият
прогрес се изразява пък със социалната цел: повече и по-качествени сгради и
съоръжения при по-малко разходи и усилия. Тук именно естествено се поражда
въпросът за оптималност (целесъобразност), а с него — и за критериите
(сх. 1.2).
Критериите за оптималност ще класифицираме и дефинираме като групи
А и Б, както следва:
Група А. Качествени критерии — за максимум; (1) функционалност, (2 ) трай­
ност, (3 ) надеждност, (4 ) естетичност, (5 ) реконструкционност,. . .
Група Б. Количествени критерии — за минимум: (1) материал, (2 ) труд, (3)
енергия, (4 ) време, (5 ) стойност, . . .
Искаме да мотивираме с няколко думи последните критерии в двете гру­
пи — реконструкционността и стойността.
За реконструкционността. Тя произлиза от «трайността», която не бива да
СО схваща само като «дълготрайност», а и като краткотрайност и провизорност,
с възможности за реконструиране, преустройване, в т. ч. разглобяване и пре­
местване и т.н. [8]. Тази противоречивост е толкова важна, че ни дава основание
да запишем реконструкционността като отделен, пети качествен критерий.
За стойността. Тя е адекватен и събирателен израз на всички коли­
чествени критерии, поради което и нея записахме като отделен пети количест­
вен критерий.
Лесно е да се забележи сложната диалектическа противоречивост и
единство между тези много критерии както поотделно, така и по групи [5], [7].
Двете групи критерии, които могат да се разглеждат и като два комплексни
критерия, са взаимно външно противоречиви, тъй като обикновено с минимум
разходи не се постигат максимум качества. Следователно неправилно е да се
предявяват изисквания за изпълнение на двата комплексни критерия поотделно.
Те са също така и вътрешно противоречиви — между елементите си, тъй
като минимум материал обикновено се постига с относително повече труд,
енергия и т. н. Ето защо неправилно е и критериите в групите да се разглеждат
поотделно.
Посочените два фундаментални комплексни критерии следователно се нала-
га да се разделят на своите подкритерии, от които да се образува нова обща
съвкупност и въз основа на нея да се търси вече и комплексен многокритериен
оптимум (а не отделен минимум или максимум). Търсенето на отделен максимум
или минимум в тези случаи именно е проява на вреден конструктивен или
технологичен «тенденционализъм» — често срещано явление. Между конструк-

Качествми критерий ( в и м о я м имксимални) KofW' IM (въаможни минимални)

v :
(11 (2)" ( 3) (4) (5) (2) (3) (4) (51

функционалност надвкдност трайност естети<ност матепиал TOVB

•ктА вмвогия аовьйв

Конструктивни критер1м Технологични критерии

противоре*мя

1. Конструктивни критерии:
функционалност максимални © —ш —0 максимум труд
надеждност 0 @ минимум
енергия
време
трайност минималт

2. Количествени критерии
минимум максимум труд
метериал
минимум енергия
максимум 0_ А време

3. Скрити резерви
© Ф © имат

I________

Ь
4, Единство и противоречие м е ^ у материал, труд и енергия

ааместваема I
материал труд енергия материал
ri

Сх. 1.2. Критерии за оптималност — видове, класификация, противоречия

цията (като проектно създаване) и технологията (като строително реализира­

не) съществува постоянно диалектическо противоречие, което е всъщност проти­
воречие между проектирането (създаването, конструирането) и строителството
(изпълнението, технологиите) (5), [8].
Проектирането изисква да се вземат предвид оптимално всички качествени
критерии и само първият количествен критерий — за материал. Тази съвкуп­
ност от критерии ще наречем конструктивни критерии. При технологиите изиск­
ванията са по отношение на останалите количествени критерии — за труд,
енергия, време. Тях ще наречем пък технологични критерии (сх. 1.2). Тук
всички критерии участвуват комплексно за'постигане на оптималност. •
Някои от основните противоречия между технологичните и конструктивни­
те критерии, които носят характер на съответно «ведомствено противоречие»
между изпълнението (изготвянето и строителството) и проектирането, са по­
казани на сх. 1.2.
1. По отношение на конструктивните критерии. Комплексното възможно
максимално тяхно удоволетворение «в интерес на конструкцията» е обикновено
за сметка на по-голям разход на труд, енергия и време, което не е «в интерес на
технологията» (сх. 1.2 — 1).
2. По отношение на първия количествен критерий — материал. Масови са

8
случаите, когато конструкция с минимум материал е «нетехнологична», и обрат-
но (сх. 1.2— 2).
3. По отношение на «скритите резерви». Конструкциите с минимум мате­
риал могат да бъдат обективни в смисъл, че не е възможио на даден етап по-
нататъшно тяхно проектно усъвършенствуване за намаляване на количеството
му. Тук конструктивната наука е достигнала съвършенство — да може да опре­
дели конструкцията с минимум материал по научно-теоретичен път. Докато при
технологиите е обратно — възможно е «безкрайно» по-нататъшно тяхно разви­
тие, усъвършенствуване. И естествено е то да бъде в принудената посока и до
степен, определсии от и за конструкциите с минимум материал. В този смисъл
технологиите имат скрити резерви, а конструкциите нямат (сх. 1.2— 3).
4. Я о отношение на единството материал, труд и енергия. Материалът,
от една страна, и трудът, енергията, времето и стойността, от друга, бяха раз­
гледани като противоречиви. Всъщност обаче те се намират в глобално обек­
тивно непротиворечиво единство: материалът е овеществен труд, енергията —
трансформиран материал, трудът — заместваема енергия, а времето и стойност­
та — измерители и показатели за количеството и интензивността на всички
тях (сх. 1.2— 4).
Обръщаме специално внимание на последната т. 4, защото материалът,
енергията, трудът (независимо от това, дали са изразени с време, в стойност
или в някоя друга обща мерна единица) в края на краищата са едно и съш,о
нещо:
— в конкретните обхвати на всички етапи по сътворяването на конструк­
циите — сфадите и съоръженията;
— в глобалния обхват на дейностите на човека по линията на вечния негов
стремеж да изменя природата, да я приспособява към своите изисквания и
потребности;
— (и двете) в отсъствието на ведомствен обхват при осъщественото раз­
деление на труда н.а проектиране и на строителство (изпълнение).

1.2.2. Технологични фактори

Те се проявяват на фона на отчитаното единство «материал, труд, енергия,

време» като взаимозаменяеми, овеществявани, трансформируеми, съизмерими
и пр. — в единно функциониращата, устойчива във времето цялостна система.
В такъв общ план технологичните фактори са материал, труд, енергия, вре­
ме, . . , но вложени преди конкретното изпълнение и при по-други условия,
с цел да се улесни технологичното изпълнение на конструкциите. Тук имаме
предвид [8]:
1. Ешелониране на технологиите. В смисъл — към материал, труд и енер­
гия да се прибавят и изделия (елементи, полуфабрикати и др.), които от своя
страна са продукт на предшествуващи материали, труд, енергия.
2. Асортимент на материалите. В смисъл — да бъде достъпен. Ако кон­
структивните ни решения при други равни количества са от м^лък (беден) асор­
тимент, това е богато технологично предимство.
3. Технологичните процеси. По същите причини — стремеж към малък
брой и видове прости и универсални технологични процеси, възможно целесъоб­
разно разпределени между изготвяне в завод и монтаж на място.
4. Унификациите и типизациите. По-важни са мултивалентните унифи­
кации и типизации не на конструкциите, а на технологичните процеси до степен
на гъвкави автоматизирани технологии за изготвяне и монтаж — в динамично
изменящо се оптимално съотношение на всеки етап при всяка конюнктура.
 5. Реконструкцията и модернизацията. Противоречията между физическа­
та (капиталната) дълготрайност и функционалната (моралната) краткотрай-
ност непрекъснато и динамично растат и се изменят. Проблемът е те да се пре­
одолеят чрез безразрушителни реконструкции и модернизации. В това отноше­
ние предимството е на стоманените конструкции спрямо стоманобетонните и
особено спрямо предварително напрегнатите стоманобетонни конструкции [ 10]
6. Адаптивност на конструктивните напречни сечения. Това е «приспосо-
бимостта» им към измененията на граничните разрезни усилия по хода (ли­
ниите) на техните конструктивни форми (системи, схеми), което също е въз­
можност и предимство на стоманените конструкции [5].

1.2.3. Конструктивно-технологична оптималност

Оптималността в конструкци-ите е винаги конструктивно-технологична —

ii;j широка критернйна (т. 1.2. 1) и динамичпа многофакторна (т. 1.2.2) основа.
Тя е изключително сложна и практически невъзможна за аналитическо интер­
претиране — изобщо и особено в затворен вид. Изисква предварително коли­
чествено и качествено определян^ на многобройните динамични критерии и
фактори с техните закономерности и числени стойности, включени освен това в
огромна система от други знания. Дори и при съвременните възможности за
ползуване на компютри тя трудно може да получи цялостна алгоритмиза-
ция и още по-малко информатична трактовка, формално кодиране, програм-
иа обработка н пълно компютъризиране [5], [6 | , 17]. Ето защо на такава оп­
тималност за конструкциите днес не може да се разчита. Следва и може да се
разчита само на практически конструктивно-технологичната оптималност, която
виждаме със следните особености [8].
1. Въпросите по конструктивните критерии да се решават с доказано тяхно
оптимално (най-целесъобразно) удовлетворяване чрез конструктивно творчество
и творческо конструиране на основата на науката и теорията, вкл. нормите и
техническите условия, правилниците и стандартите. Имаме предвид творчест­
вото, науката и теорията за конструктивно формообразуване и видосъздаване,
товари и въздействия, материали и композиции, усилия и деформации, оразме­
ряване и надеждност, оформяване и детайлиране, действителна работа и пове­
дение и т. н. — на и за носещите конструкции.
Приемаме, че всичко това е познато на науката и теорията и е достижимо
от творческото проектиране и конструиране, ако не е ограничено от възмож­
ностите на съществуващите изпълнители и технологии.
Проектираните по този начин конструкции могат да се считат коиструк-
тивио оптимални конструкции.
2. Въпросите по технологичните критерии да се решават на основата на
принципа — принудено усъвършенствуване на технологиите с оглед изготвяне
на конструктивно оптималните конструкции, с категорично доказан и комплек­
сен минимум на труд, енергия, време.
Изготвените по този начин конструкции може да се считат технологично
оптимални конструкции.
3. Конструкции, които са едновременно конструктивно и технологично оп­
тимални, са идеалните. Те са комплексно леки конструкции — и по маса, и по
труд, и по енергия, и по време, а нс само по маса (тегло). Разбира се, имаме
предвид, че те трябва да задоволяват и комплекса от качества за конструк­
циите — функционалност, надеждност, трайност, реконструкционност, есте­
тичност.
Тези конструкции са конструктивио-технологично оптимални конструкции.

10
 4. Всяко неусъвършенствуване на технологиите до равнището на дефини­
раната по-горе обективна технологична оптималност ще означава принудено
отклонение на конструкциите и от тяхната конструктивна оптималност. Това
винаги ще води до конструкции с повече от необходимия за тяхната носеща
функция минимален разход на материал. Това ще са конструкции, съобразени
с конструктивните технологични възможности на условията, конюнктурата, сте­
пента на развитие и пр. Те също трябва да бъдат оптимални, но вече при съот­
ветните ограничителни условия. Такива конструкции биха могли да се нарекат
технологично принудени оптимални конструкции.
5. От противоречието между обективния характер на конструкцията с
минимум вложен материал и конюнктурния характер на технологиите за раз­
ход на труд, енергия и време (определен от технологичните възможности — на
периода и условията) се пораждат възбуждащите научно-техническия (техноло­
гически) прогрес фактори за стремеж към идеалните, комплексно леките кон­
струкции — на всеки етап и във всеки случай.
сЛеките конструкции» следва да се дефинират като комплексно леки
конструкции — с комплексен минимум (оптимум) на материал, труд, енергия,
време.
Комплсксно леките конструкции от този вил ще са възможни коиструктив-
мо-технологично оптимални конструкции или просто леки конструкции.
Ü свстлината на тези разсъждения следва:
— категорично да сс отхвърли ограниченото определение за леки кон­
струкции, в смисъл по-скоро като физически леки (само по маса, тегло);
— технологичното мислене да се разбира като развиване на нови усъвър-
шенствувани технологии в посока на обективната конструктивна оптималност.
п не като съобразяване с конюнктурните (неразвити) технологични възмож­
ности, което е преобладаващото консервативно мислене.
Ето защо е необходимо всеки проект за конструкция (сграда, съоръже­
ние, .) да се придружава освен с конструктивно-изчислителен анализ още и
с конструктивно-технологична мотивировка.

1.3. Етапи и тил за създаване и изграждане на конструкциите

1.3.1. Етапите за изграждане

Етапите на инвестиционния процес — за и след изграждането на конструк­

циите— в хронологически ред са: (1) планиране, (2) проектиране, (3) строи­
телство, (4) експлоатация (сх. 1.3, колона 2).
Тези етапи са специфично конкретни за различните строителни продукти —
конструкции, сгради и съоръжения (сх. 1.3, колона 3). Общо за всички е едно
твърде често срещано явление — разглеждането им поотделно, а не като ком­
плекс-. Проявява ce скъпо струващото подценяване на някои етапи в една или
друга степен, респ. проява на един или друг вреден тенденционализъм. Ще се
спрем на подценяването, тъй като е твърде важно за инженера-конструктор-
проектант, който винаги трябва да вижда проектирането в комплекса на всички
съзидателни етапи.
На първо място — ще отбележим подценяването на проектирането, а
чрез него и на планирането. А те са носители и внедрители на основния со­
циален просперитет, съвременния научно-технически прогрес, търсения технико-
икономически ефект, предпазване от лоша функционалност, опасна несигур­
ност, катастрофални аварии, погребване на материали, загуби на труд, прахо­
сване на средства и пр.

11
 На второ място — след етапа строителство, е подценяването на експлоата­
цията. Оттук могат да последват и следват огромни социални и икономически
загуби и човешки жертви, скъсяване на физически и морален живот, нама­
ляване на производствен капацитет и носеща сигурност.

Продукция (предмет) А/ за всички функции

на инвестициите Б/ за всички системи
Етапи В/ за всички материали
тил : на изгражда­ Г/ за всички видове
нето, вкл. екс­
плоатацията сгрдди I съоръжения други

|I!!
1. Планиране
— ка кво , ко л ко , кога, к а к '
- унификация на нуждите
- п о задание - за покуп ка
2. Проектиране
I Л - ф ункции и предназначения
- видове и форми
- товари и въздействия
II ■ill — материали и композиции

Шп
55I 5 -оразмеряване и надеждност
S S ^ S — оформяне и детайли
; s ? S 0) — технологии и изпълнение
SI — системни композиции
е & IS 3. Строителство
— изготвяне и доставки
i-n а,iф W
l о.
о l
— I 0) n il ~ такелаж и транспорт
IH I C O S комплектация и монтаж
^ С*1 r i Ш* (О гч' (В о> Ö ' 4. Експлоатация
- опериране и поддържане
- надзор и ремонт

Сх. 1.3. Етапи и тил за строителната продукция

На трето място е подценяването на строителството. С това пък се спира

развитието на технологиите като възможности за създаване на нови по вид и
качество сгради и съоръжения, предмети и изделия, които остават непроектира-
ни и неосъществени именно поради липса на заводско-изготвителни и организа-
ционно-строителни технологични възможности.
Ще отбележим, че основните фундаментално критични, тактически и
стратегически цели и проблеми на инвестиционното планиране, строителство и
експлоатация могат да се предпоставят и решат преди всичко с компетенцията
и възможностите във времето и с инструментариума от специалистите и учените
във и чрез етапа «проектиране». Той е обективно приоритетният етап, «ичодът»
на научно-техническия прогрес по предмета и в областта [9].
Отговорната дейност на проектирането се осигурява от широк предвари­
телен общофункционален тил.

1.3.2. Тилът за създаване

Тилът — това са (сх. 1.3, колона 1) : (1) постиженията на науката и тео­

рията, (2) опитът на техниката и от практиката, (3) достигнатото с нормите и
техническите условия, (4) достигнатото с правилниците и стандартите, (5) рав­
нището на организацията и автоматизацията, (7) равнището на компютъри-
зацията и роботизацията, (8) възможностите чрез международния трансфер
и обмен на знания и опит, (9) нивото на инспекцията и контрола, (10) подготов­
ката и перманентното обучение на специалисти с висше образование и научна
квалификация и други.

12
 Този тил е много широк и дълбок — фундаментален и приложен, научен и
технически, теоретичен и практически, стратегически и тактически. Той е изобщо
неотменно предпоставъчен, абсолютно необходим. Но той — по предмета и в
областта — е все още слаб и недооценен, неорганизиран и недостатъчен за ре­
шаваме на фундаменталните изисквания, за преодоляване на критичните про­
блеми, за внедряване на техническия прогрес, за осъществяване на качествен
растеж на комплекса «Строителство», по етапите на инвестициите. И тук се проя­
вяват аналогични, както при етапите основни подценявания.
Ще разгледаме само двете дейности — първата и последната (сх. 1.3,
колона 1) — «Постиженията на науката и теорията» и «Подготовката и перма­
нентното обучение на специалисти с висше образование и научна квалифика­
ция».
На първо място — подценява се науката за конструкциите (в науката
изобщо и във фундаменталните изследвания специално). В системата на нау­
ките няма обособено научно звено и не се извършват съответно организирано
фундаментални изследвания по научното направление «Носещи конструкции»
като комплексна многодисциплинарна наука с обща систематична теория за
конструктивно творчество [5]. Тук се поставя въпросът от гледна точка на
съответно организиран научен потенциал (кадри и база) за работа и дейност
в тази фундаментална за обществото област. Такъв потенциал, например по
метални и други конструкции, има във висшето учебно заведение, в научно­
изследователски проекто-конструкторски институти, но той е нищожен, не е ор­
ганизиран и не функционира от тези и такива позиции.
На второ място — подценява се научно-кадровото профилиране в областта
. на конструкциите. В ъ в висшето научно атестиране няма научно-атестационно
направление «Носещи (строителни) конструкции», организирано от позициите
на комплексна многодисциплинарна научна област.
На трето място — подценява се във висшето образование. В ъ в висшето
техническо образование у нас няма «професионално направление» и дори «спе­
циалност» «строителни (носещи) конструкции» — дори отделно по «метални
конструкции», «стоманобетонни конструкции» и т. н. — най-крупните, иай-отго-
ворните, най-скъпите, най-масовите носещи конструкции в света.
Подчертаваме всичко това, за да се знае (1), че специалистите конструк­
тори проектанти ще изпълняват творческата си конструкторска дейност в
условията на неразвит тил и (2), че те трябва да полагат големи усилия, за да
утвърждават развитието и бъдещето на този свой тил.

1.4. Металните конструкции — конструкции на съвременните

универсални конструктивни материали — металите
Металите са безспорно съвременни и универсални конструктивни ма­
териали. Използуват се за всички най-отговорни и най-сложни носещи кон­
струкции, притежават най-високи и постоянно растящи физико-механични ка­
чества — якост и пр. Оттук носещите конструкции от метал:
— заемат най-малко пространство;
— съединителните им средства са най-малко на брой и прости;
— изготвят се с няколко прости технологични процеси;
— имат високо противоземетръсно поведение (реагиране) и т. н.;
— лесни за обновление, реконструкция и модернизация в динамиката на
необходимите изменения на пасивните и активните фондове (сградите и техно­
логиите);
— получават облекчаващи преразпределения на усилията и напреженията

13
при претоварване поради възможностите на метала за провлачване след
границата на еластичност;
— поради същите възможности за провлачане на метала и за поява на
предразрушителни деформации «предсказват» катастрофални опасности;
— с тези си качества металните конструкции се характеризират с най-
високо адаптивни конструкции срещу морално остаряване, функционално пре­
натоварване, катастрофално разрушаване.
Металите са конструктивните материали с най-високите якости не само на
натиск, но и на опън. Те са причината човечеството;
— да напусне дъговите и сводовите конструкции на миналото и да премине
към гредовите и висящите конструктивни форми и системи на настоящето и
бъдещето;
— да осъществи прехода от пълностенни към прътови конструкции —
конструкциите на минимум материал за всички времена;
— да направи качествения пробив към съвременните конструктивни функ­
ционални възможности — на големите отвори и размери, на необходимите гео­
метрични сложности ( и при големите, и при малките конструкции и изделия),
на големите и сложни съчетания на товари и въздействия и т. н.
С металните конструкции преди всичко се достига функционалната универ­
салност на носещите конструкции изобщо и за всичко — в смисъл на полива-
лентно приложение (в строителството, машиностроенето, промишлеността и
пр.), за всякакви и най-разнообразни по вид, форма и размери потребности,
сгради и съоръжения, предмети и изделия.
Научно-техническият прогрес е благодатна област за металните конст­
рукции. В областта на носещите конструкции той трябва да се преценява по
крайната социална и икономическа ефективност на капиталните вложения:
първо — по отношение задоволяването на новопородени или незадоволя-
вани досега потребности;
второ — по задоволяването на сегашните потребности, но с оптимално
по-висок показател за качествата при взаимообвързан по-нисък показател на
средствата.
Под качества, както вече стана известно, разбираме функционалност,
сигурност, надеждност, трайност, естетичност, реконструкционност и пр. на
конструкциите — сградите и съоръженията. В средствата пък включваме разходи­
те на материал, труд, енергия, време, стойност и пр. — за тяхното изготвяне,
монтиране и пускане в експлоатация. С оптималността отчитаме противоречи­
вата взаимозависимост на всички тези показатели изобщо и особено в динами­
ката на времето.
Ще отбележим още ефективните възможности за безотпадъчна рекон­
струкция и модернизация на изградените със стоманени конструкции сгради и
съоръжения, естетичността на изгражданите със стомана конструктивни форми
и още много други благодатни в това отношение възможности на металните кон­
струкции.
За научно-техническия прогрес по споменатите по-горе нанравления
изобщо в света и за конкретните нужди на нашата страна проблемите вече са
по-скоро икономически и технологически, а не технически и проектантски.
Учените и инженерите конструктори-проектанти извървяха достойно най-труд­
ния път на науката и проектирането. Като възпиращи качеството и количест­
вото са проблемите в изпълнението (изготвянето и монтажа) и в икономиката
(средствата и ресурсите), а не в проектирането и науката, т. е. те са повече
в обективната отколкото в субективната сфера за конструкторите.

14
 1.5. Развитие и приложение на стоманените конструкции
в България

Предвид на предназначението на учебника — за проектиране на стоманени конструкции —

ще разгледаме тяхното развитие и приложение от позициите главно на проектирането. А поради
обстоятелството, че става дума за учебник по научиа дисциплина на профилираща във висше учеб­
но «аведение. ще се спрем предимно на проектно-конструкторската дейност на членове иа катедрата,
каквито са и авторите на учебника. Към това ни подтиква и убеждението, че преподавател-педа-
гог по предметната научиа дисциплина може да бъде само учен-изследовател и специалист-
коиструктор. Учебникът по проектиране на стоманени конструкции не би имал необходимите ка­
чества и заслужил респект, ако за неговите автори единството сучен — специалист — педагог»
не е налице. Тук, разбира се, се има предвид, че технологиите за изготвяне и монтаж на стоманени
конструкции са предмет и съдържание на друга научиа дисциплина от комплексната подготовка
иа проектанта-конструктор.
Първите стоманени конструкции в България са проектирани и изготвени в чужбина: пътен
мост над р. Янтра в гр. Велико Търново (1899). покривиа конструкция на Централните хали в гр.
София (1909). радиопредавателна мачта при Вакарел, няколко жп мостове над р. Искър и р. Вит
(1892— 1940), отваряемият мост над канала Черно море — Варна-запад. и др.
Проектирани от български инженери-конструктори. завършили в чужбина, са: покривката
конструкция на концертната зала «България» (1935) — автор проф. инж. Христо Попов, покрив-
ната конструкция на Народния театър «Ив. Вазов» (1937), покривната конструкция иа комплекса-
«Балкан» (сега Младежкия театър, 1937) и стоманената конструкция иа Българската народна
банка (1939) — автор проф. инж. Ст. Гочев, и др.
Проектираните у нас през този период конструкции са с малки отвори, предимно нитовани
стиманепи ферми, произвеждани в неспециалнзнрани заводи и предприятия.
През 194.') г. към Висшето техническо училище — София, сега (Университет) по архитек­
тура. строителство и геодезия, се създава специализирана катедра по «Статнка иа прътовите системи,
стоманени конструкции и мостове (сега катедра «Метални. Дървени и пластмасови конструкции»).
Исйми ръководители последователно са нроф. ннж. Хр. Полов (1945— 1965). проф. д-р т.и. инж.
М. Брайнов (1965— 1989). Успоредно с подготовката на специалисти започват научни изследвания
и развитието на теорията на стоманените конструкции у нас. Съществена роля в това направление-
оказват немската и руската школи в областта на стоманените конструкции.
Постепенно се създадоха и продължават да се създават инженери-конструктори. способни
да проектират и изпълняват сложни и отговорни стоманени конструкции на сгради и мостове.
Първи и значителен тласък по приложение на стоманените конструкции е изграждането на
двуетажния мост за железопътно и автомобилно движение на р. Дунав при гр. Русе (1952— 1954).
Мостът е изграден с водеща роля на съветски организации, специалисти и учени, с участие на ор­
ганизации и специалисти от България (вкл. първия автор) и Румъния. За развитието и приложе­
нието на стоманените конструкции голяма роля изиграват създадените възможности за изготвяне
на заварени стоманени конструкции (първоначално основно за промишлени сгради), когато по
съветски проекти с помощта на съветски специалисти (при участие на български специалисти,
в т.ч. и авторите) се изграждат конструкциите на М К «Ленин», М К «Кремиковци» и много други
обекти на металургията, химията и енергетика/а. През последните години бяха изградени К Т М —
Русе, К Т М — Радомир, и други отделни корпуси и съоръжения, които са проектирани от катедрата
с участието иа авторите.
В областта на обществените сгради трябва да се отбележат покривната конструкция на
зала «Универсиада» (1961), Дворецът на културата и спорта в гр. Варна (1968), куполната
конструкция на Дома-паметник на връх Бузлуджа (1981), новата сграда иа радио София (1973),
много спортни зали, изложбени павилиони, хангари за самолети и др.
През 1970 год. се създава специализирано обединение за проектиране, изготвяне и монтаж
на стоманени конструкции «Металстрой», сега фирма «Метални конструкции». От специалисти на
«Метални конструкции» са проектирани, изготвени и построени голям брой търговски, администра­
тивни, производствени, обществени и други сгради у нас и в чужбина. Тук отбелязваме зала зи
хокей на лед и фигурио пързаляне «Септември», Универсална спортна зала във Велико Търново,
изложбен павилион в Пловдив, серия двуетажни универсални магазини, система пълностении рам­
кови конструкции за производствени и складови сгради.
Върхово постижение в областта на общественото строителство е стоманената конструкция
на Народния дворец на културата — София. Това е многоетажна конструкция със сложна геомет­
рия, в която са вградени подовите и покривните конструкции на три разположени една над друга
големи зали и много други по-малки, обединени в общ носещ конструктивен метакомплекс. Кон­
структивният проект е дело на огромен колектив от специалисти и научни работници, в т. ч. всички
членове на катедрата. Основният авторски п|5оектантски колектив на конструкцията е в състав
проф. д-р т.н. М. Брайнов, инж. Б. Атанасов, доц. к.т.н. ннж. Л . Венков, проф. к.т.н. ннж. Т. Караман-
ски, проф. д-р т.н. В. Венков.

15
 в областта на мостовото строителство върхови постижения са: централ||ата стоманена
част на Аспарухов мост с авторски колектив проф. д-р т.н. М. Брайнов, проф. к.т.н. инж. Д. Димитров
и доц. к.т.н. ниж. П. Стайков, стоманените мостове по Автомагистрала «Хемус», проектирани от чле­
нове на катедрата с главни проектанти проф. к.т.н. инж. Д. Димитров и доц. к.т.н. и 1 Ж. П. Стайков.
Сега определено може да отбележим, че ние имаме български специалис и, способни да
проектират, изготвят и монтират възможно най-големи и сложни сгради и съо ['ъжения в наи-
широк смисъл и на най-високо световно равнище'.
Накрая бм.хмс желали да се извиним за всяка пропусната конструкция и не::поменат автор,
тъй като това е или случайно, или е съгласно уговорката в началото.

ГЛ АВА 2

П РО ЕКТН О -КО Н СТРУКТО РСКАТА Д ЕЙ Н О С Т

2.1. Конструктивни научни направления и творческа проектна

дейност
Конструкциите — като комплексна наука и систематична теория за кои-
структивно творчество и творческо конструиране чрез проектна дейност — се
състоят от шест основни конструктивни научни и проектни направления и дей­
ности, които ще систематизираме и дефинираме, както следва (сх. 2.1):
1. Конструктивно формообразуване и моделиране.
2. Конструктивни товари и въздействия.
3. Конструктивни материали и композиции.
4. Конструктивна механика — усилия и деформации.
5. Конструктивно оразмеряване и надеждност.
6. Конструктивно детайлираме и оформяване.

Основни конструктивни научни направления и проектни дшности

за изследвж е и творчество

1 2 3 4 5 6

конструктивни
конструктивно конструктивни конструктивни конструктивно конструктивно конструктивно
формообразуване товари и въ з ­ материали и усилия и де* оразмеряване оформяне и
и моделиране действия композиции формации и надеждност детаилиране

Сх. 2.1. Основни конструктивни научни и проектни направления и дейности — систематична

структура

При творческата проектно-конструкторска дейност те се разделят на две

групи — рутинни (канонични, изпълнителски) и творчески (композиционни,
създаващи) [5].

' По-подробно за развитието и приложението на стоманените конструкции в България вж. Р.

М л а д ж о в. Стоманените конструкции по-бързо, по-високо, по-силно. Техника, C., 1979.

16
 2.1.1. Рутинни конструктивни направления и дейности

Това са научните и проектантски направления и дейности по товарите,

материалите, механиката, оразмеряването на конструкциите ( 2, 3. 4, 5 — от
по-горе). Те са с развита наука и теория. Особеното за тях при проектирането
на конструкциите е:
първо, че те се свеждат най-общо до канонични, рутинни и нормативни
изчисления, оразмерявания и интерпретации, с което се поддават на автоматизи­
ране и компютъризация;
второ, че те еднакво се отнасят за всички конструкции от всяка конструк-
тивна форма (система) с всяко конструктивно детайлиране независимо от това,
дали тези конструкции удовлетворяват или не удовлетворяват изискванията за
целесъобразност или оптималност [7], [8], [9].
Овладяването на тези направления обаче е абсолютно необходима пред­
поставка за следващите творчески проектни направления, а фундаменталните
и приложни научни изследвания по техните области в никакъв случай не се
подценяват.

2.1.2. Творчески конструктивни направления и дейности

Те са за формообразуването и детайлирането (1 и 6 — от по-горе.).

За тях обаче няма и не може да бъде създадена необходимата и достатъчна
наука и теория, поради което при проектирането те се проявяват като творчески
конструктивни направления. Това са направленията, чрез които се удовлетво­
ряват изискванията за целесъобразност и оптималност на основата на крите­
риите: за качествата — функционалност, трайност, надеждност, естетичност,
реконструкционност, и за количествата — разход на материал, труд, енергия,
време, средства.
От изложеното е лесно да се разбере защо при конструкциите ( сградите и
съоръженията) научно-техническият прогрес не е просто резултат от прилагане
и внедряване на едни или други готови теоретични резултати и постижения
на науката, изобретения на практиката и лицензии на техниката. При всеки кон­
кретен проект той е най-непосредствен продукт на творческо-конструктивно мис­
лене и проектиране, композиране и видосъздаване, формообразуване и детайли­
ране — на момента, за случая. Разбира сс, това се постига с помощта на кано­
ничните, рутинните и нормативните изчисления, оразмерявания и прочее ин­
терпретации [6J , [8], (9].
Ефективността на проектно-конструктивната дейност, с изключителните
нейни възможности и от позициите на социалните изисквания от нея зависи
от две неща ~ творческото мислене и проектния подход. Ще се спрем накратко
върху тях.

2.1.3. Творческото мислене

То е едно от най-трудните, най-необходимите, но и най-редките видове

мислене. Основава се на много и постоянно развиващи се науки и теории, при
много и обективно действуващи предпоставки и условия. Имаме предвид и това,
че то е и възможно най-широко — по три методологически направления.
Първото на основата на видовете творческо мислене: ( I ) абстрактнотп
.мислене, (2) екстрапилационнити .чис.гене, (3) асоциагианото .числснс. (4)
предвидливото мислене (за осъзнатитс послгдствия ).
 Второто — на основата на видовете творчески методи: ( 1) диференциал­
ният анализ, (2) интегралният синтез, (3) мултипликационният метод, (4)
дедуктивният метод.
Третото— на основата на видовете творчески подходи: (1) системният
подход, (2) комплексният подход, (3) програмният подход, (4) целевият подход.
Ще отбележим, че тези творчески основи са почти неразработени като
методологически принципи и подходи, насоки и закономерности — за нуждите
на конструктивното проектиране. Не се поддават на рутинна и канонична раз­
работка — изобщо и особено за обхватно компютъризиране при проектирането
на конструкции.

2.1.4. Проектният подход

Той е този, който осигурява оптималното, възможно най-целесъобразното

решение:
— с варианти на всички алтернативи;
— за целесъобразност по всички зависимости;
— в стат,ика като състояние;
— в динамика като процес във времето.
Само чрез проектния подход:
първо — трябва да се решават скъпоструващите проблеми и задачи на
социално важните и технически комплексните «предмети и явления» (в случая—
сгради и съоръжения) в най-широк смисъл;
второ — може да се избягват в това отношение волунтаризмът, субекти­
визмът, консерватизмът, некомпетентността и пр. (били те лични или колектив­
ни), за взецане на отговорни решения (нерядко вземани чрез «болшинство»,
а не чрез компетентно неоспоримо решаване като задача с проект).
Спираме се по-специално на проектния подход тук, защото за разлика от
всички изделия на промишлеността, изделията на строителството — поради
големите им размери, високата стойност и пр. — нямат и не могат да имат аналогич­
ни прототипи, нулеви серии, предсерийни производства и т. н. Тук всичко трябва
да се предвиди проектно, да се реши в «абстракция-проект» — най-целесъобраз­
но, балансирано по фактори и критерии, по материали и ресурси, във време и
срокове и т. н. При това ще отбележим и без право да се греши. Проектните
грешки на носещите конструкции са обществено фатални и персонално (за кон­
структора) последствени.
В този смисъл персонализираното авторско проектиране, проектната
авторска отговорност се явяват и основни гаранция за обществото срещу
проектни и други грешки.

2.2. Фундаментални изисквания при конструктивното проек­

тиране
С помощта на посочените в т. 2.1 шест «конструктивни npoefCTHH"направ­
ления» следва по-нататък да се създават съответно оптимални или це'лесъоб-
разни конструкции, сгради и съоръжения — в най-широк смисъл и обхват.
Това се извършва, както вече бе пояснено в т. 1.2, при съблюдаване на комплек­
са от: качествени критерии (за функционалност, трайност, надеждност, естетич­
ност, реконструкционност, . ), количествени критерии (за материал, труд,
енергия, време, стойност, . .) и група действуващи фактори (за епоха, конюнк­
тура, регион, икономика, степен на развитие и пр.). С всичко това — чрез

18
описания по-горе «проектен подход» — следва да се удовлетворят съответни
изисквания.
Основно важно е да се посочи — кои са тези изисквания. Тук ще систе­
матизираме и дефинираме само най-важните изисквания с постоянна значимост
и ще ги назовем фундаментални изисквания.
Фундаменталните изисквания при проектирането на конструкции могат
да се определят най-общо като изисквания за:
I Оптимална икономичност и ефективност.
2. Повишена сигурност и надеждност.
3. Рационална функционалност и трайност.
4. Функционална естетичност и красота |6— П ) .
Възможно е и едно по-концентрирано тяхно обобщение, като включим из-
''кванията по (3) и (4) косвено в изискването по (1). В този случай зависи-
м. тите на функционалността, трайността, естетичността от икономичността
могат:
— в права зависимост — да се приемат като «степен на стандарт»;
— респ. в обратна зависимост — да се третират като «въпрос на прио­
ритети».
В този смисъл тогава остават само две фундаментални изисквания;
1. За оптимална икономичност и ефективност.
2. За повишена сигурност и надеждност.
За удовлетворяване на споменатите фундаментални изисквания чрез
проектирането и проектния подход трябва и могат да се отбележат няколко
принципни положения.
1. Фундаменталните изисквания се удовлетворяват чрез проучване и из­
следване, моделиране и композиране, изобретяване и видосъздаване. За всеки
конкретен случай трябва да се постигне едно-единствено оптимално (целесъоб­
разно) решение измежду безброй други решения — също възможни, но нецеле­
съобразни, по-малко целесъобразни и пр. А това може да се извърши само в и
чрез етапа проектиране, в който са съсредоточени кадровият потенциал, делова­
та компетентност, творческите възможности, производственият инструмента­
риум, професионалната съпричастност по проблема.
2. Проектирането извършва споменатото по-горе. съобразено с ( I ) потреб­
ностите от планирането. (2) възможностите на строителството и (3 ) задълже­
нията за експлоатацията. Те играят своята роля на «взискател», «съгласува-
тел», но самото създаване на проекта, като носител на всички качества и недо­
статъци на обекта, се извършва от и в проектирането След и извън проекта
всички и всякакви усилия (на инвестирането, строителството и експлоатацията)
не могат да доведат до съответни заслужаващи организационно внимание
резултати.
3. В условията на скъпоструващите, дългостроящите се, трайноексплоати-
раните конструкции (съоръжения и сгради) на преден план излиза необходи­
мостта от сложна взаимообвързаност между тактическите и стратегическите
планове и аспекти, идеи и проекти, условия и предпоставки. А те единствено
могат да се решават пак чрез проектирането — с взаимнообвързана дълговре­
менна предвидливост, по отношение на съответното организирано инвестицион­
но четириединство «планиране — проектиране — строителство — експлоата­
ция». Конструкциите (сградите и съоръженията) се различават качествено от
«предметите и изделията» на промишлеността. В етапа на изграждането им
сградите и съоръженията са неподвижни и се изграждат с подвижни произ­
водствени мощности. Другите — «предметите и изделията» — обратно, са под­
вижни — произвеждат се с неподвижни производствени мощности. Едните обик­
новено са индивидуални и имат инвеститор (бъдещ потребител) — преди про-

19
екта и по време на строителното производство. Другите обикновено са масови и
имат само потребител — едва след произвеждането им. При едните — няма ну­
леви серии, лицензни, прототипи (в цялост). За другите — има. Имаме предвид
и други известни разлики, показващи необходимостта от различното им органи-
зационно третиране. В случая с конструкциите е налице необходимост от по-
висока единна координация и организация на базата на посоченото единство
«планиране — проектиране — строителство — експлоатация». Извън такова
съпричастно единство «противоречията по интереси» и «разделението на труда»
водят до глобални вредни социално-икономически последствия. Например, само
едно от тях — цялостен или частичен внос на проекти, сградни и други системи
при наличие на национални възможности.
4. Методологическото (а и не само методологическото) единство на «пла­
нирането — проектирането — строителството — експлоатацията» при конкре­
тен обект може да се подпомогне съш,о чрез проектирането само ако проектите
се разработват в четири взаимообвързани проектни части с анализи, кореспон-
дснтни на споменатото четириединство, а именно: (1 ) конструктивно-планова —
кореспондентна на «планирането», (2) конструктивно-функционална — на
«проектирането», (3) конструктивно-технологична — на «строителството» (4)
конструктивно-експлоатационна — на експлоатацията.
Със съответно взаимообвързано съдържание тези части могат да
бъдат съответно възможна база за комплексна (в обхвата на четириединството)
експертна оценка от страна на инвеститор, строител, потребител, общество. А
преди тях, което е и най-важното — за селективното моделиране и самооценка-
та «в ход» — на комплексната основа от създателя-проектант. Другото —
«вариантното проектиране» с «избор на варианти» накрая — според нас в много
случаи е морално остаряло, може да носи случаен характер, целеви субекти­
визъм и дори корист. При такава постановка досегашните «технико-икономи-
чески обосновки» обикновено са бедни и ограничени на практика и по показа­
тели, систематика и критерии. Наименованите по-горе четири проектни части с
анализи следва, разбира се, да се регламентират нормативно, но високо про­
фесионално е, да се имат предвид и съдържат в проектите при всички условия.

2.3. Човешкият фактор при проектирането

Човешкият фактор при проектирането на конструкции са инженерите

конструктори — учени и специалисти — проектанти. Имаме предвид конструк-
тори-проектанти както на конструкцията като абстракция-проект, така и на
тс.хнологията за превръщането й в реалност-обект. Или възможно най-широко—
имаме предвид дейността на човешкия фактор като интегрален проектант
в инвестиционния процес — с неговата роля и значение за всички етапи и про­
цеси по предмета и дейността на конструкциите [9].
Познанията и уменията, информацията и опитът, квалификацията и
компетентността по проектирането на конструкции в този широк смисъл са
огромни и разнообразни. Те отдавна са разделени по отделни специалисти и зве­
на с различна хоризонтална н вертикална компетенция и квалификация -
по видове материали и системи, конструктивни направления и форми, функцио­
нални предназначения и етапи и пр.
Проявленията и действията на конструктора засягат критичните проб­
леми на инвестициите, свързват научно-техническия прогрес с проектно-
конструкторската дейност, определят изискванията и възможностите на кон-
структиБното проектиране за оптимална икономичност и ефективност, за по­
вишена надеждност и сигурност и пр. Ролята и значението на конструктора

20
{човешкия фактор при проектирането) е огромна и фундаментална. Ще се
спрем накратко по този въпрос, като посочим три момента.
Първо. Категоричният извод, че всички критични проблеми на инвести­
циите и строителството могат да получат своето ефективно решение само в
етапа проектиране, чрез творческото конструктивно проектиране, от учените
и специалистите конструктори. Социално-икономическият израз на тези про­
блеми са «ефективността и достатъчността на капиталните вложения», «ико­
номичността и надеждността на носещите конструкции», «завършеността и
ускореното пускане в експлоатация на строителните обекти», «намаляването на
относителния дял на строиимно-монтажните работи» и др.
Второ. Острата необ.уоОимост конструкторите проектанти да овладеят
творчески проектните конструктивни методологически познания и опит, прин­
ципи и подходи и пр. — до степен на необременяван от «технически» затруд­
нения творчески професионализъм.
Трето. Гражданската съпричастност към проблемите на обществото на
учените и специалистите конструктори по отношение на тяхната фундамен­
тално значима дейност. Нека приемем, че всички необходими «познания и
опит», «принципи и подходи» вече ги има и че те са добри от обективна науч-
на и техническа гледна точка. Съвсем конкретно в тях действително се
съдържат всички необходими насоки и за «оптимална икономичност и ефек­
тивност», и за «повишена сигурност и надеждност», и за «внедряване на науч­
но-техническия прогрес» и за «преодоляване на фаталните критични проблеми
на строителството». И тук е проблемът — дали това е достатъчно — за граж­
данската съпричастност на конструктора-проектант.
Ще се спрем по-подробно иа последния проблем, защото е пред-
поставъчен и защото срещу него се проявяват обратни, противопоставящи се
проявления и действия. Да разгледаме някои от тях.
1. На изискването за икономичност и ефективност. На тях се противо­
поставя практическият личен и колективен материален интерес, защото запла­
щането на проектантския труд в много случаи е по количествени показатели.
3^ по-икономична, с по-малък разход на материал, труд, енергия, време, сред­
ства конструкция (сграда, съоръжение) продължава да се заплаща обикно­
вено по-малко. А по-голямата икономичност се постига с повече знания, опит,
време, с по-голяма квалификация, талант, идеи. И на практика — възнаграж­
дението на конструктора е по-голямо, ако влага (или е — с) по-малко знания,
опит, талант, идеи.
2. Н а изискването за повишена сигурност и надеждност. На тях се про­
тивопоставя невъзнаграждението за отговорността, съпътствуваща професията
конструктор на сгради и съоръжения. Конструкторът «няма право да греши».
Изключително висока е неговата социална отговорност. Неговите грешки во­
дят до аварии и катастрофи, до загуби на човешки живот и огромни сред­
ства. Но неговите по-големи и по-високи възможности и идеи, знания и умение,
допълнително време и рискова грижа не се възнаграждават. В резултат, най-
често сигурността се постига с по-голям «коефициент за сигурност», т. е. с по­
вече разход на материал. И оттук — незабелязано за някои — се правят го­
леми (екстензивни) материални разходи в самото строителство, вместо десет­
ки пъти по-малко разходи за (интензивен) проектно-конструкторски интелек­
туален труд.
3. На изискванията за функционалност и трайност, естетичност и красота.
Те са толкова важни, а постиженията по тях практически не се възнаграж­
дават.
Всичко това е израз на подценяване на човешкия фактор в проектира­
нето, а с това и на самото проектно дело. То се подценява и в тактически план

21
и особено в стратегически план с фатално необратимите последствия в строи­
телството и за експлоатацията.
Подценяването на проектирането, с човешкия фактор в него пречи на
съвременния научно-технически прогрес, води до лоша функционалност, опас-
на несигурност и катастрофални аварии, погребване на материали и суровини,
загуби на труд и енергия, до критични проблеми в инвестициите на строител­
ството. За преодоляването на всичко това вниманието се насочва най-често
към строителното производство. Внимание, което по същество поражда грижи
към оперативни задачи — «за прелом в организацията на производството»,
«за съкращаване на времетраенето на строителството», «за ускорено въвеж ­
дане на основните фондове», «за намаляване обема на незавършеното строи­
телство» и т. н. Но те са насбчени към обекти, които са вече проектирани, за
които в строителното производство не могат да се търсят «значителни резерви».
Резервите са преди строителството, главно в проектирането, защото нужди­
те и потребностите, които ще задоволят тези обекти, може би са могли да бъдат
по-малко, по-евтини, по-ефективни, понякога дори неколкократно. А това е
могло да се извърщи само в проектирането, само с неговата компетентност
и инструментариум, само от неговия човешки фактор — специалисти и учени
инженери-конструктори, чрез творческо проектиране. Всичко това — подце­
няване на проектното мислене — е израз на поставянето му под или след дей­
ствието.
За преодоляване на тези парадокси е необходимо много сериозно да се
помисли за промяна както в цялостния процес на инвестициите като единство
на «планиране,— проектиране— строителство— експлоатация», така и в подхода
за обучение на конструктори с творчески възможности, за възпитание на лич­
ности със социална съпричастност.
И накрая на тези мисли още няколко думи за значението на конструк-
тивното инженерство — в съпоставимост и като продължение (в известен сми­
съл) на физиката.
Известна е мисълта «физиците проникват навътре в материята». Но ние
ще добавим пък, че конструкторите проникват с (организират) материята
в пространството.
Имаме предвид, разбира се, физиката на твърдото тяло, респ. твърдата
конструктивна материя.
Интересен е тук преходът: от опознаване (от физиката) на съществува-
щите твърди тела — към създаване (от конструктивната наука) на нови твърди
изкуствени конструктивни системи и форми, чрез функционална организация
на твърдата (конструктивната) материя. Имаме предвид по-нататък — съз­
даването чрез това на видимите изкуствени среди и системи, сгради и съоръ­
жения, с които човечеството превръи^а природната планета в цивилизован м а­
териален свят, без който човешкото общество не би могло да съществува и
да се развива.
Конструктори със значението и възможностите за гореизложеното се
подготвят освен с обучение по математика, механика, физика, оразмерява­
не и пр. още и с фундаментално овладяване на конструкциите — като кон­
структивни наука и творчество на основата на систематична теория и прак­
тика в областта:
— в началото на конструктивното формоообразуване — селективното
моделиране, функционалното видосъздаване, и
— в края на конструктивното детайлиране — материализирането, офор­
мяването.
Тази творческа подготовка по конструкции днес е повече от необходима
за ефективното проектиране. За нея все още почти няма научно-теоретична

22
основа, още повече такава, която да може да се сведе до канонични и рутинни
изчисления и операции, до съответна тяхна автоматизация и компютъризация.
В тази светлина ние отдаваме дължимото на основната подготовка по
математика, физика и механика, оразмеряването и пр. в широк смисъл. Тези
науки и дисциплини са дали и дават достатъчно за създаване и развитието
на носещите конструкции. И по тях, във връзка с проблема — не се чувствува
съответен дефицит от теории и методи. Нещо повече, в проектирането те уча­
ствуват с много полезни средства — канонични и рутинни методи и подходи,
изчислявания и операции, поддаващи се на (и обхванати от) автоматизиране.
Дефицитът е в знанията и уменията, творчеството и опита да се създават най-
целесъобразни (оптимални) конструкции — като форми, с детайли.
И доколкото тези знания и творчество, умения и опит трябва да се прите­
жават от конструкторите проектанти, като основен човешки фактор по предме­
та, ние искаме да обърнем внимание на тази празнина, касаеща тях, и да запъл­
ним отчасти тази празнина със съдържанието на тази книга.

2.4. Проектно-конструкторска дейност

Проектно-конструкторската дейност в областта на стоманените конструк­
ции е в известен смисъл универсална. Стоманените конструкции са основен
вид метални конструкции, към които спадат още конструкциите от алуминий
и други метали и сплави. Оттук — универсалността на стоманените конструк­
ции — може да се разбира и в смисъл, че познанията и творчеството при
създаването им имат генерализирано значение — за всички метални, а и не
само метални конструкции.
Стоманата участвува в комбинираните стомано-стоманобетоини и сто-
мано-дървени конструкции. Тя е основен и неотменен елемент на стоманобе­
тона — във всичките му най-съвременни модификации. Това е друг вид уни­
версалност на сто\к11кч1ите конструкции — участието им в комбинация с
другите (всичките) видове конструктивни материали.
И остава третият вид универсалност на стоманените конструкции, за която
вече стана дума — многоотрасловостта и мултивалентността.
От позициите на социалната обективна цел — оптимална конструкция
на сграда или съоръжение — винаги следва да се имат предвид като възмож­
ни всички видове (отделни или о комбинация) конструкции. А целесъобраз­
ността (оптималността, изборът) следва да се определи по познатите обектив­
ни критерии и при конкретните фактори. Под фактори ние ще разбираме не
само конюнктура, епоха, степен на развитие, регион, икономика, но и теоретич­
ните познания, творческите възможности и професионалния опит и социал­
ната съпричастност на конструкторите.
Ето защо споменатите по-нататък предимства на стоманените конструк­
ции следва да се имат предвид само като елемент в контекста на конструк-
тивно-технологичната целесъобразност (оптималност) на многокритерийната и
многофакторната основа — разгледана в т. 1.2 [8]. Именно на такава основа
в развитите страни се забелязва значително увеличение на стоманените кон­
струкции. В Япония например през последните десет години 30% от всички
новопостроени сфади и около 50% от нежилищния фонд, около 80% от адми­
нистративните и промишлените сфади са построени чрез използуване на сто­
манени конструкции (вж. Steel today and tomorrow №89, 1986).
Съответно на споменатата по-горе универсалност проектно-конструктор-
ската дейност на стоманените конструкции ще придобива все по-голямо зна­
чение.

23
 Причините за това са и качествата ^или предимствата;, а именно; (1)
еднородността на стоманата като конструктивен материал. (2) лекотата на кон­
струкцията от стомана, ( 3) малката потенциална енергия в експлоатационно
положение — маса по височина, (4) свободата (гъвкавостта на възможнос­
тите) на стоманените конструкции да удовлетворяват почти всякакви функ­
ции и предназначения, сложни геометрични форми и пространства, (5) голе­
мите отвори и височини на сградите и съоръженията, ( 6) гъвкавостта при фор­
миране на конструктивните напречни сечения на стоманените конструктивни
елементи (Т- и двойно Т-образни, П-образни и други заварени, студеноогъ-
нати и др. профили) съобразно вида и мястото, натоварването и работата на
елемента, (7) гъвкавостта (възможностите) при формообразуването на кон­
структивните форми и системи (пълностенни и прътови кор|струкпии от всяка­
къв вид и система, с произволно очертание на контури и пояси, равнинни, три-
поясни, висящи, вантови, скарови, пространствени отделни и цялостни кон­
струкции) в зависимост от качеството и количеството на функциите и пред­
назначенията, (8) реконструкционните възможности за надстрояване, при­
строяване и други изменения и поправки — при развитие на функционалното
предназначение, респ. при нарушаване на експлоатационните условия, вкл.
разглобяване, за преместване, за претопяване и пр., (9) качеството на изгот­
вянето и прецизността на размерите поради заводско изготвяне и с малък
брой добре разработени технологически процеси (рязане, продупчване, зава­
ряване, заболтване), ( 10) лек и бърз такелаж и транспорт поради малкото
тегло и обем на монтажните елементи, ( 11) лек, бърз и точен монтаж в проект­
но положение — след задължителния съответен контролен монтаж в завода
и поради възможността за ефективни болтови монтажни съединения, ( 12)
бързо изграждане на сградите и съоръженията и пускане в експлоатация —
един много важен показател и от гледна точка на комуникационни и други
смущения на и около местостроежа, (13) надеждно експлоатационно поведение
под въздействието на всички товари, специално — понижени ефекти ,от зе­
метръсни въздействия и повишени възможности за противоземетръсно пове­
дение, вкл. със сеизмоизолация и сеизмоамортисиране, (14) деформационно
показване на достигнати гранични напрежения в елементи и сечения на кон­
струкцията, като предсказание за последващи местни и цялостни разруше­
ния, ( 15) стабилност и дори понижаване на международната цена на стомана­
та поради наличието в света на неизползувани мощности за добив на стомана.
Разбира се, имаме предвид и недостатъците — корозионността и пожа-
роопасността, но срещу тях съществуват и непрекъснато се развиват сигурни
и калкулирани срещу предимствата съответни и познати средства.
При някои икономики се проявява и един трети конюнктурен недостатък —
дефицитността. Необективността на този недостатък се вижда в обстоятел­
ството, че с развита икономика са онези страни, които потребяват повече сто­
мана за конструкции, дори и в случаите, когато не я произвеждат.
Действително на този фон проектно-конструкторската дейност ще при­
добива все по-голямо значение, но и все по-широко приложение. Това го по­
казват практиката и опитът на развитите страни, за това се подготвят специа­
листи и изследователи по стоманени конструкции, затова се развива тяхната
наука и теория.

24
 ГЛ А ВА 3

Н А УКА Т А И Т Е О Р И Я Т А ЗА К О Н С Т Р У К Ц И И Т Е

3.1. Основни проблеми пред науката за конструкциите

В организираното цивилизовано човешко общество и държава пред нау­
ката и научния фронт все по-категорично се поставят [5] :
— от една страна — изисквания за повишаване на тяхната социална
роля и функция за всестранното и хармоничното функциониране и развитие
на обществото;
— от друга страна — необходимост от тяхно изграждане и развитие на
комплексна, системна, програмна, целева, мултивалентна и пр. съвременна
основа.
Тези общи изисквания и необходимост стават все по-безспорни и по-ясни
за техническите науки.
Измежду всички технически науки обаче те се отнасят особено и специ­
ално до онези науки (научни области и научни направления), които са:
— комплексни, многодисциплинарни — по своята същност и предметно
съдържание;
— мултивалентни, оби^ообслужващи — по своя характер и приложение;
— пряко ефективни — по своята непосредствена реализация в социал-
ната практика.
Такава именно е науката за носещите конструкции — на всички сгради
и съоръжения, предмети и изделия — в най-щирок смисъл и обхват. Както
се вижда от предметната област на носещите конструкции в социалната прак­
тика, става дума:
— за науката за конструкциите — най-неотменната и основната част на
всички материални тела с определена постоянна форма в пространството —
неподвижни и подвижни, изкуствени (дело на човека) и естествени (в приро­
дата) — които са формирали и формират основната материална среда и усло­
вия за живот и труд на хората, за функциониране и развитие на обществото;
— за научното обслужване и научния труд — на първостепенна по зна­
чение и глобална по приложение област и дейност — сътворяването на всич­
ки носещи конструкции, на всички съоръжения и изделия, за всички разнооб­
разни функции и предназначения, при всички предпоставки и условия;
— за творческото създаване и развитие — на всички видове и типове,
индивидуални и уникални конструкции — на основата на познания и опит,
закони и принципи за тяхното формообразуване и оформяне, за тяхното нап­
регнато и деформирано състояние, за тяхнотб статично и динамично поведение
и др., под влиянието на най-разнообразни функционални и технологични пред­
назначения, вънщни условия и товарни въздействия;
— за по-нататъшното и по-дълбокото опознаване и овладяване на не­
прекъснатите и прекъснатите твърди (макро- и микроструктурни) носещи сре­
ди и системи — които правят всичко материално — естествено (в природата)
и изкуствено (на техниката) — възможно, целесъобразно, сигурно, надеждно;
— за ефективното използуване, рационалното разпределение и функцио-
налното (от гледна точка функциите на конструкциите) организиране на кон­
структивните материали (метали, бетон, дърво, пластмаси и др.) — за и в
конструкциите за всички сгради и съоръжения в най-широк смисъл;
— (и най-сетне) за науката и практиката на конструкциите — без които
съвременният материален цивилизован свят не би съществувал, не би надхвър­
лил първичното си природно равнище.

25
 Лесно може да си представим пораждащите се от всичко изложено до­
тук проблеми пред науката за конструкциите, за практиката им в обществото.
Проблеми, с решаването на които се постига най-непосредствен социален ефект
и по двата изключително важни фундаментални общочовешки проблеми.
Първият проблем. Сигурност и надеждност, функционалност и трайност —
на изкуствените и фондови среди и системи на обществото (всички сгради и
мостове, строителни и технологични съоръжения, подвижни транспортни сред­
ства и пр.) — качества, които се определят именно от техните носещи конструк­
ции.
Вторият проблем. Икономия на материали и суровини, труд и енергия —
при създаване и изграждане на изкуствените и фондови среди и системи на об­
ществото, — която в.от делни случаи е качествена, в народностопански обхват—
огромна, в общочовешки план — неотменна.
Може би тук трябва да отбележим, че търсеният най-рационален път
за решаването на тези два основии проблема е конструктивното творчество
на основата на комплексно и системно развити и овладяни наука и теория за
конструкциите. И че най-иепосредствеиото внедряване на техните научни и тео­
ретични резултати и постижения е единствено възможно и най-ефективно чрез
тяхната творческа изследователска и проектантска дейност в областта на кон­
струкциите.
На фона на всичко посочено дотук (от една страна — необходимост, изис­
квания, указания и пр. пред науката изобщо, и от друга страна — функция,
значение, роля, отговорност на конструкциите конкретно) изникват с особена
острота и в качествено нова светлина:
— в тактически план — проблемите и задачите на научното и проектант­
ско обслужване на конструкциите, и
— в стратегически план — целите и задачите за подготовка на специа­
листи с висше образование и научна квалификация в областта на конструк­
циите.
Въ в връзка с тези именно проблеми (цели и задачи) развитието и ов­
ладяването на теорията и практиката на стоманените конструкции като пред­
мет на научноизследователската и учебнопреподавателската дейност следва
да се насочи в две основни системни направления:
Първо — създаването и развитието на системните предпоставки за кон-
структивно творчество и творческо конструиране на основата на комплексна
наука и систематична теория и композиция за конструкциите.
Второ — създаването и развитието и на системните предпоставки за ефек­
тивно използуване на съвременната електронноизчислителна техника на ос­
новата на изчислително анализиране, конструктивно композиране и оптимал-
но проектиране на конструкциите.
От позициите именно на такова системно създаване и развитие на нау­
ката и теорията за стоманените конструкции е направен опит да се системати­
зира и изложи съдържанието в настоящия учебник-книга.

3.2. Основни композиционни елементи на конструкциите

Композиционните елементи на конструкциите са диференциалните еле­
менти за анализ (изследване) и опознаване чрез основните направления на
комплексната наука и систематична теория на конструкциите, разгледани и
носочени в т. 2.1. Композиционните елементи са изградени на системна компози-
ционна основа в съвсем понятна йерархическа последователност от четири ком­
позиционни пластове (сх. 3.1).

26
 1. Конструктивните напречни сечения
Те са най-низшият първи композиционен елемент(пласт) на всички кон­
струкции — от всички видове, системи, материали и пр. В конструкциите те
се намират под въздействието на всички (а всъщност — изключително огра­
ничен брой от четири основни)оразмерителни усилия: опън, натиск, огъване
и усукване — поотделно или в произволно съчетание.

Композиционни материални елементи - общата йерархическа композиция

на конструкциите

Конструктивни конструктивни конструктивни системи - конструкции -

напречни елементи и зони отделни конструкции композиции — цялостни
сечения ( за сгради и съоръжения ) конструкции на сгради
и съоръжения

Елементна база Композиционна продукция

равнинна обемна равнинна обемна

Сх. 3. L Композиционни материални елементи за обща йерархическа композиция на конструкциите

Кореспондентно на тях, на конструктивните напречни сечения могат да

се придадат безброй различни възможни форми с размери. От своя страна, те
различно се съпротивляват на оразмерителните усилия чрез свое напрегнато
състояние само от два вида основни вътрешни напрежения — нормални и
тангенциални.
При едни и същи оразмерителни усилия, величината на вътрешните (нор­
мални и тангенциални) напрежения може да бъде най-различна. Оттук про­
блемът е не само да се определи величината на тези напрежения — за конкрет­
ни форми с размери на конструктивното напречно сечение, което е, така да се
каже, конструктивно съзерцателно познание. Но и да се определи най-целесъ­
образното (оптимално) по форма и с размери напречно сечение, при което
то с най-малка площ (разход на материал) ще получи и най-малки вътрешни
напрежения (по-малки от изчислителните съпротивления), което е вече конст-
руктивна творческа намеса. Определянето на конструктивните напречни сече­
ния в този смисъл е и творческа проектантска дейност — на основата на науч­
ните направления «конструктивно формообразуване и моделиране» и на «кон­
структивно оформяне и детайлиране» (1 и 6 в сх. 2.1 ), а не само рутинна опера­
ция — «конструктивно оразмеряване и надеждност» (5 от т. 2.1).
От гледна точка на компютъризацията, формообразуването и моделира­
нето на конструктивните напречни сечения за четирите вида оразмерителни
усилия с оглед на двата вида вътрешни напрежения, за всички видове материали
и пр. е първият пласт, който комплексната наука «конструкции» следва да
разкрие пълно и систематизира. Конструктивните напречни сечения в този
смисъл са предмет на част втора на учебника. Едва тогава и само на тази
основа този първи пласт ще може да се автоматизира, компютъризира. То-,
ва е задача на учените и специалистите конструктори, подпомогнати от инфор­
матиците математици.
За облекчение при оразмеряването се ползуват познати по форма кон­
структивни напречни сечения, показани на фиг. 3.2. Ще отбележим, че така
нареченото стъпаловидно асортиментно покриване на нуждите предполага
наличие на богати и пълни складови наличности. В противен случай, както е

27
обикновено, «стъпаловидните загуби» от преразход се увеличават многократно
По-нататък в част втора ще се разбере колко и какви научни и теоретични
проблеми поставя както създаването на стандартния асортимент, така и ин-
дивидуалното формообразуване на конструктивните напречни сечения. И кол-

© @ (D ©
б

I"
||У
S 'S *
о 01о

ос®

оразмерителни усилия

I
В

и други

Фиг. 3.2. Основни форми на конструктивните напречни сечения:

а — стандартен асортимент; б — схема на потребностите (непрекъсната крива) и на покриващите ги възможности (стъпа-
ловидно — разлнчно) посредством стъпаловидно различни размери ( / f ~ функция на съпротивителните потребности; л * —
стъпаловидни съпротивителни възможности на различни по форма и размери конструктивни напречни сечения) ; в — заварени
конструктивни напречни сечения — произволни по форма и размери; г — студеноогънати профили — произволни по форма н
размери

ко и какви са проблемите за тяхното теоретично разработване в необходим

и достатъчен систематичен вид; (както) за табличио ползуване — както е до­
сега, (така и) за автоматизирано формообразуване и моделиране на оптимал­
ните конструктивни напречни сечения.

28
 2. Конструктивни елементи и зони
Това е следващият композиционен елемент (пласт) и представлява кон-
структивно напречно сечение (първият композиционен елемент) с определена
дължина (сх. 3.1, колона 2). В реалните конструкции този пласт определяме:

U при прътовн конструкции. 6 при рамки. при други конструкции

( 1) като цялостен завършен конструктивен елемент — прът от прътова кон­

струкция (фиг. 3.3а) или стоика (колона) и ригсл (греда) от рамкова конструк­
ция (фиг. З.Зб), (2) като конструктивна зона - при други конструкции --
(|)|);)г\ич|т с ограничен;! ,/гь.1жима, част от ця.юспют;) ;п>.1жина на конструк­
цията по линиите на нейната изчислителна схема (статичсска система) (ik
от фиг. 3.3ß).
Общото (характерното) при този втори композиционен пласт е, че сле-
%11‘нгьт и зоната като изчислителна схсма се разглеждат като «прът» (в широк
смисъл), натоварен и опрян външно (по фиг. 3.4а) и напрегнат вътрешно
(по фиг. 3.46, в. г). Така че във всички безброй негови последователни
коисгруктишт напречни ссчения по дължината i — k се явяват нормални на­
прежения n = a^-f и тангенциа.ши папрежсмня i с произволни големини
по хода и дължината па елемента или зоната ik.
Добре е към тълкуиането на пин.чтисто конструктивни елементи и зони
ла се подходи просто и елементарно в смисъла:
ui‘ конструктивните елементи и зони са композиционно елементи на
всички и всякакви конструкции, и
— че независимо пт тава. на k iik (Ui конструкции тс са композиционни
елементи, тнхното вътрешно напрегнато (и деформирано) състояние се харак­
теризира основно с двете напрежения — нормални и тангенциални
И тук от гледна точка ма наук^и и геормии h u j Guiù и с оглед на
компютъризация, следва да се преодолеят две трудности:
Първата трудност е свър:шна с необходимостта непрекъснато да се обо­
гатява онази част от комплексната наука и систематична теория «Конструк­
ции», която пи дава методите ла определянето на носммоспособността па без-
броя конструктивни елементи при всички minniim опирания н натонариания,
с всички възможни вътрешни нап|)ежения, н услопияга на всички к()нструк-
ции. Тези проблеми за конструктивните елементи н зони в определен обхнат
са предмет също на част втора от учебника.
 Втората трудност е систематизирането на методите и знанията във вид,
подходящ за автоматизиране на формообразуването и моделирането па кон­
структивните елементи и зони при произволно външно опиране и натоварване
за произволни по форма и размери напречни сечения (в т. ч. по хода на тях

ÛM

МШШттттггг,
г
Фиг. 3.4. Натоварено и напрегнато състояние на елемент
и зона (/ — k) :
а — схема на най-общо външно опиране н натоварване на ионструктиоом
елемент или зона; б — диаграма на нормалните усилия N (вдясно нор­
малните напрежения о^,); е — същ о. на огъващ ите моменти М (с нормал­
ните напрежения Од^); — също, на напречните сили Q (с тангенциалните
напрежения т ) ;

ната дължина), а респ. и за композиране от тях на всички и всякакви безброй

различни конструкции.
И тук, за автоматизирането — възможната сложна и трудна конструк-
тивно-творческа работа следва и може да се извърши от учени и специалисти —
конструктори, подпомогнати от математици-програмисти.
3. Равнинни конструктивни системи — отделни конструкции
Разсъжденията по тях ще направим, имайки предвид отделните равнин­
ни носещи конструкции. Но същият подход и съждения са валидни и за про­
странствените отделни конструкции. На фиг. 3.5 са показани познати равнинни
конструктивни системи във вид на основни конструктивни форми, статически
системи, изчислителни схеми — при това само в ограничен брой основни мо­
дификации.
Лесно е да се разбере: (1) че тези (в случая равнинни) конструктивни
системи са само основни носещи части на цялостните (винаги обемно-простран-
ствени системи) конструктивни композиции, (2) че тяхната конструктивна
форма (система, схема) — винаги конкретно една-единствена измежду безброя
възможни за конкретната сграда или съоръжение — се определя от тяхната
функция и предназначение, (3) че конструктивните форми се превръщат в
реални материални конструкции чрез съответно последователна също материал­
на система от отделните материални конструктивни елементи или зони (i — k),
(4) че конструктивните системи, разгледани в част третр, се композират от
елементи и зони посредством съединителни средства и съединения, разгледани
в част втора.
Засега по проблема за равнините конструктивни системи основният
въпрос е за тяхната конструктивна форма (като статическа система) с нейни­

30
те геометрически размери. Това е проблемът за конструктивното формообра-
зуване и моделиране на основните конструктивни системи от вида на фиг. 3.5 —
за различните по функции и предназначения сгради и съоръжения в най-ши­
рок смисъл и обхват. Този проблем ще разгледаме отделно в част трета.

© © @

в д

1
Фиг. 3.5. Основни равнинни конструктивни системи:
0 — греда; 6 — рамкн: в — висящ и опънни вериги с укрепващи греди в различио височинно съчетвние; — иатискова верига
с укрепваща греда; â — вантови конструкции; е - конзоли (вси чки I. 2. 3 . . в кръгчета са ограничен брой лесноразби­
раеми тсхии вътрешни мидифнкацни)

Конструктивното формообразуване — както за конструктивните системи

(отделните конструкции), така и за конструктивните композиции (цялостни­
те конструкции) от част четвърта — се определя от функцията и предназна­
чението на конкретната сграда и съоръжение.
Ще отбележим още, че за масовите случаи на равнинни конструктивни
системи се разработват стандартни (номенклатурни) конструктивни части в
съответно определен брой и вид комплектовъчни типоразмери, като например:
греди и ферми (система проста греда) за опиране върху две колони (фиг. 3.56 —
сх. 1); триставни рамки (фиг. 3.56 — сх. 4), двуставни рамки (фиг. 3.56 —
сх. 3) и много други — най-различни и разнообразни.
4. Пространствените конструктивни композиции — цялостни кпиструкпии
Цялостните конструкции на сградите и на съоръженията са M'jrn про
странствени, тъй като условията за живот и труд на хората и cô.i » тини
осъществяват върху площи и в пространства. Те именно са конструюиш: ком­
позиции от много и различни композиционни части (системи и елементи) и
тук — посредством съединителни средства и съединения. В случая, когато кон-
структивната композиция е на основата на равнинни конструктивни системи —
успоредна поредица от отделни равнинни носещи конструкции — тя е (напри­
мер — за едноотворна сграда) от вида на фиг. 3.6. Състои се от: А — главни
равнинни носещи конструкции (на основата на безкрайно възможно разнооб­
разие от равнинни конструктивни системи); Б — второстепенни (ограждащи,
покриващи, преграждащи) конструкции — греди (столици) с топло и хидрои-
10лаци0нни обтивки върху тях или паиели и щитпвс, изпълняващи едновре­
менно носещата и обшиващата функция; В — надлъжно носещи и укрепяващи
конструкции — връзки [ 12]. Лесно е да се разбере в случая за какви изклю­
чително разнообразни конструктивни композиции става дума при изключител­
ното разнообразие на функциите и предназначенията на сградите и съоръ­
женията.

Фиг. 3.6. Конструктивни композиции нялостиа кои(трук 11ия на сграда (примерно);

Л главни иапрсчио iio ccu iii комструктнпии « ист(*ми (няиремно )1«1 л ь л м н и а т а на с г р а д а га ): /> и гн р о ст ш гн н и (огражл^ими)
конструкции столици и лр. (напречно на гланнии*). >h| 4 imaiUM (и ^д л ъ ж ио н о к чн и ) ко истгчи ц нн (иръзки)

За такива пространствени конструктивни композиции са особено под­

ходящи стандартните номенклатурни комплектовъчнн конструкции (конструк­
тивни системи). Говя под(.ка:1вг1 кяк1>н може да бьлс стрсмсжът при разра
Потваието n:i равнинните конструктивни системи (от нрсдхолмня материален
комно.пщиоисн илас1). м. ...... . vu i.n,. ..i i4>ih.J Koiihpeiiia кинструк!иьна ком­
позиция индивидуално мли; i руктивио фирмообразуване и оформяване на
конструктивна система, а — създаването и систематизирането на «банка>

32
от номенклатурни (съответно комплектовъчно-композиционни) конструктив­
ни системи (други части, елементи и пр.).
Въпросът, който непосредствено следва от така очертаната коиструктив-
на композиция, на основата на конструктивни системи и други комплектовъч-
но-композициони конструктивни части и елементи, е: как да се осъществи един­
ството между индивидуалното проектиране на разнообразните цялостни кон­
струкции и индустриализираното тяхно изграждане на различни места и при
различни условия?
И отговорът на този въпрос е: чрез композиционния метод в индивидуал­
ното проектиране и чрез комплектовъчния метод в индустриалиото изграж­
дане (6).
Композиционннят метод — в индивидуалното проектиране — ще де­
финираме като проектно композиране на различни сгради (конструкции) на основа­
та на композиционно-комплектовъчни сградни (конструктивни) части и еле­
менти от единна индустриализирана сградна (конструктивна) система.
Комплектовъчният метод — в индустриализираното изграждане —
ще дефинираме като строително-монтажна реализация на различни сгради
(конструкции) от комплектовъчно-композиционни сградни (конструктивни)
части и елементи, които се произвеждат стандартно в достатъчен брой, уедря­
ват се във възможна степен и се влагат в различни сгради (мегаконструкции)
на различни места.
Тези два метода — за проектирането (създаването) в сабстракция-
проект» и строителството (реализирането на сградите и техните конструкции)
в среалност-обект» — са по същество ефективни мултипликационни методи,
защото:
първо — чрез проектирането на цялата съвкупност от много или всич­
ки сгради и конструкции, които ще се изграждат чрез единна индустриализи­
рана сградна и конструктивна система, се определя необходимият брой раз­
лични унифицирано-стандартизирани комплектовъчно-композиционни сград-
ии и конструктивни части и елементи; това е именно мултипликационният
(размножителният) фактор за тях;
второ — чрез съответната единна индустриализация на строителството
на разположение са специализирани производствени мощности за производ­
ство (в необходимия брой) на различните унифицирано-стандартизирани
комплектовъчно-композиционни сградни и конструктивни части и елементи;
определя се оттук — мултипликационната (размножителната) производстве­
на възможност за тях;
трето — реализацията (строителството) на сградите и конструкциите
се осъществява, като се определя (от проектирането) необходимият и доста­
тъчен брой на сградните и конструктивните части и елементи, като се произвеж­
дат те (от индустрията) също в необходимия и достатъчен брой, след което
се уедряват и монтират от строително-монтажните организации в различните
сгради и конструкции.
Необходимо е да се отбележи, че тези два съвременни метода са широко
известни и ефективно прилагани в промишлеността — с най-ярък пример в
автомобилната и други подобни индустрии. Там композирането и комплекто­
ването на различни модификации (от много и различни унифицирани и стан­
дартизирани композиционни и комплектовъчни части и елементи) е отдавна
съществуваща практика. Тук те ще са основата на цялостната автоматизация
на проектирането и строителството на конструкции на сгради и сградни сис­
теми.
Понятието сградна система в цялото изложение дотук ще дефинира­
ме, както следва:

33
 Сградна система е проектно-композиционно съчетание на определени
архитектурно-функционална, конструктивна и други (за останалите части на
сградата) подсистеми въз основа на единна каталожни система за унифици­
рано-стандартни композиционно-комплектовъчни части и елементи, които се
произвеждат, транспортират, уедряват и монтират по определени производ­
ствени технологии и строителни методи с цел изграждане на сгради [6].
Въвеждането от нас, по предмета на конструкциите, на понятието «сград­
на система» е особено важно. То очертава (и от научно-теоретична, и от при-
ложно-практическа гледна точка) справедливия подход и правилната мето­
дология за комплексното теоретическо решаване и автоматизиране, за индук-
тивното изграждане и дедуктивното използуване на вечното единство «сград­
на функция — конструктивна форма — конструктивна композиция». А също
така — и на съвременното и особено бъдещото единство «наука — информа­
тика — компютъризация» в комплексната наука «конструкции» [6].

3.3. Науката за конструкциите в практиката на конструкциите

•

Науката и теорията за конструкциите от гледна точка на практиката

на конструкциите се изгражда в цялата. образователна система абстрактно
и индуктивно. Това е важно поради обстоятелството, че цялостното учебно
съдържание за подготовка на конструктора — учен и специалист, изследовател
и проектант — се съдържа в много взаимообвързани общи и специални, косве­
ни и преки науки и дисциплини.
Имаме предвид още, че са изучени и овладени поотделно знания и уме­
ния по други науки и дисциплини.
На първо място — по конструктивна («строителна») механика — за из­
числително определяне на абстрактни усилия и деформации в абстрактни ста­
тически системи (конструктивни форми) от абстрактни материали и ком­
позиции, под влиянието на абстрактни товари и въздействия. Имаме предвид
всички много сериозно застъпени дисциплини по конструктивна механика (в
широк смисъл — статика, съпрот.чзление на материалите, динамика, устойчи­
вост, еластичност, пластичност), като изчислителните операции по тях са все
повече автоматизирани.
На второ място — по конструктивни (строителни) материали — в дис­
циплината строителни материали, където не са застъпени достатъчно въпроси­
те по избора на стоманата за стоманени конструкции и по работата на стома­
ната под натоварване, което е причината тези въпроси да се разгледат и тук
в част втора.
На трето място — по товарите и въздействията — без да се изучават в
отделна дисциплина тук са използувани от действуващия правилник при кон-
структивното оразмеряване.
Вече тук — в цялата част втора «елементи и съединения» на учебника -
е разгледано конструктивното оразмеряване също на абстрактни конструктивни
напречни сечения и конструктивни елементи, при абстрактни външни опирания
и натоварвания за вътрешни разрезни усилия и напрежения. Употребяваме-
дотук понятието «абстрактни» в смисъл на общотеоретично, тъй като нищо не е
свързано с конкретна носеща конструкция на реална сграда или съоръжение.
И т. н. все тук — са конструктивните системи — в част трета, и конструктив­
ните композиции — в част четвърта.
В практиката при проектирането на конструкциите нещата се изграждат
макар и многоциклично точно обратно — дедуктивно и конкретно в следния
последователен ред:

34
 първо — определяне геометрията с размери на конструктивната форма
(система), получена чрез конструктивното творческо проектиране, съответно
на функцията и предназначението на сградата или съоръжението, осъществени
чрез конструктивното формообразуване и моделиране (сх. 2.1 — колона 1);
второ — определяне на видовете, броя и най-неблагоприятните разполо­
жения и съчетания на товарите и въздействията с техните стойности и коефи­
циенти за сигурност, породени от и свързани с функционалното предназначе­
ние и външните условия на сградата или съоръжението (сх. 2.1 — колона 2);
трето — определяне на вида, марката, класа и пр. на конструктивния
материал с неговите физико-механически характеристики — модул на еластич­
ността, изчислително съпротивление, коефициент за сигурност, работни диаг­
рами «напрежение — деформация» и т. н. (сх. 2.1 — колона 3);
четвърто — определяне на съответните разрезни усилия и деформации,
а така също и граничните стойности на оразмерителните усилия и деформации
по методите на конструктивната механика (сх. 2.1 — колона 4);
пето — определяне на материалните форма и размери на конструктивните
елементи (напречни сечения по дължината на линиите на конструктивната
форма) и съединения — чрез конструктивното оразмеряване и надеждност
(сх. 2.1 — колона 5) ;
шесто — конструктивно оформяне и детайлирана — «обличане» с мате­
риал на конструктивната форма (система) с всички допълнителни конструктивно-
изчислителни проверки на контактните и свързващите детайли и съединения
(сх. 2.1 — колона 6).
Предмет на настоящия учебник — от гледна точка на практически дедук-
тивен подход — са: петото — конструктивните елементи и съединения — ос-
новно и пълно; и първото и шестото — конструктивното формообразуване
и детайлиране на конструктивните системи и конструктивните композиции.
При тяхното разглеждане имаме предвид, че останалите части (второ­
то, третото и четвъртото — конструкт^ивните товари, материали и механика)
са достатъчно овладени и познати.
Конструкторът-проектант безспорно "трябва да овладее всичките шест
части в единна система от знания и опит. А тя — като единна личностна про­
фесионална квалификационна система — се формира едва при и с овладяване­
то на конструктивните системи (от част трета) и конструктивните композиции
(от част четвърта). При тях се извършва синтезът на всичко изучавано преди
тях, което именно оформя конструктора проектант за конструктивната проек­
тантска творческа практика.

35
 ЧАСТ ВТО РА

ЕЛЕМЕНТИ И СЪЕДИНЕНИЯ

ГЛ А ВА 4

РА БО Т А НА СТО М АН АТА В С Т Р О И Т Е Л Н И Т Е
КО Н СТРУКЦ И И

4.1. Избор на стомана за стоманени конструкции

4.1.1. Общи съображения

Сградите и съоръженията със стоманени носещи конструкции имат

най-различно предназначение — промишлени, обществени, жилищни и сел­
скостопански сгради, мостове, естакади, резервоари, газхолдери, тръбопрово­
ди, доменни пещи, кули, мачти, антени, електропроводни стълбове, хидротех­
нически съоръжения и др. Специфичните особености на експлоатация на сгра­
дите и съоръженията поставят строителните конструкции в различни условия
на работа — статични, динамични и вибрационни товари, голямо вътрешно
налягане, ниски и високи температури, агресивност на средата. Това налага
строителните стомани да притежават редица качества и да отговарят на оп­
ределени изисквания.
Работата на стоманата в строителните конструкции се определя основ-
но от нейните механични качества: якост, еластичност, пластичност, склонност
към крехко разрушаване и др. Те зависят преди всичко от химическия състав
и от технологията на производство на стоманата, оказваща влияние на нейна­
та структура. Якостта характеризира способността на материала да се съпро­
тивлява на външните въздействия, еластичността — свойството на материала
да възстановява първоначалните си форма и размери при разтоварване, плас­
тичността — свойство на материала да запазва невъзвратими деформации,
крехкостта — възможност за разрушаване при незначителни деформации.
Строителните стомани трябва да имат висока граница на провлачане
и якост на опън, добра пластичност, намалена склонност към стареене и крех­
ко разрушаване, повишена граница на умора, недопускане на разслой, зава-
ряемост, възможност за лесна обработка, корозиоустойчивост и иконо­
мическа ефективност. Механичните качества на стоманата се доказват при
изпитване на стандартни образци на опън, натиск, ударна жилавост, огъва­
не в студено състояние, умора на материала. Минималните стойности, които
стоманата трябва да показва при тези изпитвания, се дават в стандартите
за стомана. В зависимост от механичните свойства на стоманата (граница на
провлачане Оу и якост на опън а«) стоманите се подразделят условно на:
стомани с обикновена якост а^<250 М Р а , а „< 4 0 0 М Ра;
стомани с повишена якост Оу^400 М Ра , Ои^550 М Ра;
високоякостни стомани о„< 800 М Ра, 0^^900 М Ра.
Заваряемостта и корозиоустойчивостта на стоманата се гарантират
чрез химичния й състав и технологията на изпълнение на заваръчните рабо-’
ти, съответно антикорозионната защита.

36
 в повечето случаи изискванията, на които трябва да отговаря материалът,
са разнообразни и комплексни, каквито са и условията, при които се създава
и експлоатира една конструкция. Оттук произтича основната отговорност на
конструктора при избора на стомана в процеса на проектиране — във всеки
конкретен случай да се предвижда тази стомана, която е най-подходяща с ог­
лед на конкретните условия. При това често отделните части и елементи на
една и съща конструкция в зависимост от тяхната отговорност и характера
на напрегнатото им състояние се изпълняват от различни стомани.

4.1.2. Видове стомана

Стоманата е техническа сплав на желязото с въглерода и с други еле­

менти — метали и неметали. Едни от тези елементи са естествени и неизбежни
спътници — желани и нежелани. Такива са въглеродът, манганът, силицият,
фосфорът, сярата. Когато съдържанието на тези елементи е от нисък порядък
и тяхното наличие в стоманата няма за задача да й придаде по-специални свой­
ства, получената стомана е обикновена въглеродна стомана.
Въглеродът оказва най-голямо влияние върху качествата на обикновени­
те стомани. С увеличаването му се повишават якостта, еластичността и твър­
достта, но се намаляват пластичността (удължението) и жилавостта (удар-
ната якост). По съдържание на въглерод обикновените стомани се делят на:
нисковъглеродни с 0,09-н0,27%С;
средновъглеродни с 0,30ч-0,50%С;
високовъглеродни с 0,60-^ 1,20%С.
В строителството се употребяват само нисковъглеродни стомани, които
са с добра пластичност и заваряемост. Произвеждат се по БД С 2592— 71. Сред-
новъглеродните стомани са с голяма якост, но са крехки и лошо се заваряват.
Използуват се в машиностроенето. Високовъглеродните стомани предвид голя­
мата им твърдост се използуват за направа на инструменти.
Подобряване на някои свойства на обикновените стомани или повишава­
не на тяхната якост може да се постигне чрез прибавяне на други елементи
(хром, никел, ванадий, ниобий, мед и др.) или комбинация на няколко елемен­
та. Тези стомани се наричат легирани стомани. Като легиращи могат да се из­
ползуват и неизбежно участвуващите в стоманата елементи, но в по-големи
количества. По принцип една добавка се определя като легираща, когато
нейното процентно съдържание е по-голямо от 0,3%, за силиция — над 0,50%,
за мангана — над 0,65%. Легираните стомани се подразделят на нисколегира-
ни, среднолегирани и високолегирани. За строителни конструкции се изпол­
зуват преди всичко нисколегираните стомани, в които сумарният процент на
легиращите добавки е до 5 % . Провеждат се по Б Д С 4880— 79.
Подобряване на качествата на стоманата и на изделията от нея може
да се постигне и чрез термична обработка — съзнателно направляване на
структурата на стоманата чрез регулиране на термичните процеси. На термич­
на обработка могат да бъдат подложени и въглеродните и легираните стомани.
Стомана от даден вид с определен химичен състав и физикомеханични
характеристики се нарича марка стомана.
В съвременното металургично производство се използуват три основни
начина за добиване на строителни стомани с масово предназначение: кисло-
родно-конверторен, мартенов и електропещен. Поради по-ниска себестойност
при еднакви качества на стоманата предимство спрямо мартеновия има кис-
лородно-конверторният способ (около60% от световния добив). В електропещи
се получава висококачествена конструкционна стомана. И трите способа оси­

37
 гуряват необходимите качества на стоманите съгласно със стандартите, поради
което строителните стомани не се разграничават и не се означават допълни­
телно според начина на добиване.
При изливане на разтопената стомана Ь кофата, а от нея в специални
съдове — изложници, тя интензивно отделя кислород — с;томаната кипи. Ки-
пенето води до образуване на малки газови мехури, около които се съсредото­
чават неметални включения и примеси. Те са разсеяни по целия обем на изли­
вания блок, но вследствие на ликвацията' се съсредоточават най-много в гор-
ната му част и ядрото. Освен това при кристализацията металът заема по-малък
обем отколкото течният. Това може да предизвика образуване на остатъчни
раковини. По този начин се създава химична и структурна нееднородност.
Тя се запазва и след горещото валцуване. При елементи с малка дебелина
(/^ 1 2 mm) част ог мехурите и раковините при валцуването се размазват и
спояват, докато при дебелите елементи (/ ^ 1 6 mm) е възможно появата на
вътрешно разслояване.
За повишаване на качеството на въглеродните стомани и отстраняване
на посочените недостатъци, в края на металургичния процес стоманата се от-
кислява, като към разтопения метал се прибавят елементи, по-активни спрямо
кислорода и образуващи с него трайни окиси. Като такива най-често се из­
ползват силиций, алуминий, титан. Откислената стомана при изливане за­
пълва плавно съда, не отделя газове, ето защо се нарича спокойна стомана.
При нея ликвацията е по-слабо изразена отколкото при кипящата. Огкис-
лителите благоприятствуват образуването на дребнозърнеста структура, тъй
като увеличават огнищата на кристализация.
В зависимост от степента на откисляване въглеродните стомани със съ ­
държание на въглерод до 0,27% се произвеждат като кипящи, полуспокойни
и спокойни, а нисколегираните— като спокойни и рядко като полуспокойни.
Това подразделяне на стоманите е от съществено значение при проектиране
на стоманени конструкции и често е решаващо при избора на марката стома­
на, тъй като трите вида стомани се различават по;
I. Еднородност на структурата. Кипящите стомани нямат гарантирана
хомогенност на структурата, а освен това тя е с по-едри зърна. Механичната
неравномерност намалява пластичните свойства и повишава склонността към
стареене. Спокойните стомани имат най-хомогенна и дребнозърнеста структура.
27 Заваряемост. Увеличената химическа неравномерност при кипящите
стомани влошава заваряемостта в зоните, наситени с въглерод, сяра и фосфор,
и увеличава възможността за появата на дефекти при заваряването — най-
често горещи и студени пукнатини. Поради това се ограничава използуването
на кипяща стомана за заварени конструкции, подложени на непосредствени
динамични и вибрационни товари, и за елементи със сложно напрегнато със­
тояние. Спокойната стомана и при големи дебелини на елементите при прави­
лен режим на заваряване не е склонна към образуване на горещи пукнатини.
3. Склонност към крехко разрушаване. За разлика от пластичното «раз­
рушаване» на стоманата, което настъпва относително бавно, след значителни
пластични деформации, проявени като видими провисвания и премествания
на елементите, крехкото разрушаване се характеризира с внезапно проявяване,
тъй като е съпроводено с незначителни деформации. Разрушаващите пукнати­
ни се разтварят с много голяма скорост. При това в момента на разрушаването
в повечето случаи напреженията от външни товари са под изчислителното

' Явление, при което тяло, отлято от напълно хомогенна разтопена маса, показва различни
структури и състави в отделните зони на едно и също сечение (вж . А. Б а л е в с к и . Металознание.
C., Техника 1972. стр. 156— 158).

38
съпротивление на материала. Ето защо то е много опасно. Особено неблаго­
приятно се проявява това явление при отрицателни температури и при големи
дебелини на елементите. Кипящите стомани са склонни към крехко разруша­
ване. При спокойните стомани тази опасност е чувствително намалена.
4. Себестойност. Кипящата стомана е най-евтина, тъй като не се откис-
лява специално, а процентът на изрязз»ата и бракувана горна част от излив-
ния блок с цел отстраняване на зоната с най-голяма ликвация е най-малък —
5 % , спрямо 8 % при полуспокойната и 15% при спокойната. В резултат спо­
койната стомана е с около 12% по-скъпа. По всички показатели полуспокой­
ната стомана заема средно положение.
Степента на откисляване се означава'при записване на нисковъглеродни-
те марки стомана с буквите кп, пс и сп.
В различните случаи на използуване на стоманата решаваща роля могат
да имат някои нейни качества, свързани с физико-механичните й характеристи­
ки, химичния й състав или с двете едновременно. Това налага още при проекти­
рането, а след това при поръчването точно да се посочва каква стомана гаран­
тирано да бъде произведена и доставена. В зависимост от тези изисквания въг­
леродните стомани по БД С 2592— 71 се подразделят на три групи:
Група А — стомана, доставяна с гарантирани механични свойства;
Група Б — с гарантиран химичен състав;
Група В — с гарантирани механични характеристики и химичен състав.
За строителни конструкции се използува стомана, доставяна само по група
В. Групата на доставката се означава като първа буква в пълното записване на
въглеродните марки стомана — ВСтЗкп, ВСтЗсп4 и т. и. Легираните стомани
задължително се доставят по група В, поради което групата не се означава при
записване на марката стомана.
За работата на стоманата в строителните конструкции от особено важно
значение е да не се допуска крехко разрушаване на стоманата. Ето защо строи­
телните стомани трябва да са с добра пластичност и намалена склонност към
крехко разрушаване. Критерий, окачествяващ стоманата в това отношение, е
стойността на ударната й жилавост при стандартно изпитване. За да се обхванат
условията на експлоатация и се осигури качествена работа на стоманата, удар­
ната жилавост се изпитва при различни тймператури (+ 2 0 °С , — 20°С, — 40°С)
и след механично стареене на материала, като получените стойности трябва да
са по-големи или най-много равни на тезн| по стандарта. В зависимост от изиск­
ванията, при които се изпитва ударната )1^илавост, стоманите се подразделят на
категории. Броят на категориите е различен за въглеродните и легираните сто­
мани. Числото на категорията се записва като цифра в края на марката стомана
(ВСтЗсп4, 09Г2Б-12 и т. н.).
■
)
4.1.3. Нисковъглеродни стомани с обикновено качество

От произвежданите по БД С 2592— 71 нисковъглеродни марки стомана

(СтО, Ст1, Ст2, СтЗ, Ст4) за строителни конструкции се използува стомана
СтЗ' Произвежда се като кипяща, полуспокойна и спокойна с дебелина на вал­
цуваните изделия от 4 до 25 mm. При договореност могат да се валцуват и по-
големи дебелини. За строителни конструкции се доставя по група В, като в за­
висимост от гарантираните механични характеристики — граница на провлача-

' Ннсковъглеродните стомани В18Гпс и ВСтЗГпс, които са с повишено съдържание на манган

и се произвеждат по ОН-3369087— 78, не са включени в Нормите за проектиране и поради това не се
разглеждат тук.

39
 Таблица 4.1
Категории иисковъглеродни стомани, достапяии по група В

Ударна жилавост
Кате­ Марка Химичен Механични свойства
гория стомана състав при опън и огъване в студено при темпе­ след меха­
състояние ратура *С нично
стареене
+ 20“ - 20*
ВСтЗкп + +
ВСтЗ-2 + + +
ВСтЗ-3 + + +
ВСтЗ-4 + + + +
ВС тЗ 5 + + +

не, якост на опън, относително удължение, огъване в студено състояние и ударна

жилавост, се де.111 на пет категории. Категорията со ошачава с цифра в края на
пълното записване на марката стомана, напр. ВСтЗпсБ. Когато не се посочва
степента на откисляване, категорията се отделя с тире — ВСтЗ-2. Единицата
за първа категория не се означава. В табл. 4.1 са дадени изискванията за всяка
категория. Знакът « + » означава, че се гарантира, а знакът « — », че не се гаран­
тира съответното изискване. Трябва да се има предвид, че кипящата стомана
се доставя по 1 категория, полуспокойната — по 2 или 5, а спокойната стомана—
по 3 или 4.
Произвежданата у нас стомана за строителни конструкции е недостатъчна
по количество и по асортимент на валцуваните профили. Тя се допълва с внос.
Свойствата на стомана СтЗ' се определят от нейния химичен състав. В ъ г ­
леродът в нея варира в границите от 0,14 до 0,22%. Той повишава якостта, но
влошава пластичността и заваряемостта. Ето защо за стомани, които трябва
да имат добра пластичност и заваряемост, съдържанието му не трябва да над­
вишава 0,22%. Неизбежни примеси са: манган — от 0,30 до 0,65% — повищава
якостта, без да намалява чувствително пластичността; силиций — до 0,07% в
кипящата, от 0,05 до 0,17% в полуспокойната и от 0,12 до 0,30% в спокойната
стомана — повишава якостта, но намалява удължението 65, напречната кон­
тракция 1рг и устойчивостта срещу корозия. Използува се като откислител. В
зависимост от рудата, стоманата може да съдържа също така хром, никел и мед,
всички със съдържание, не по-голямо от 0,30%. Никелът повишава якостта и
пластичността. Медта чувствително повишава корозионната устойчивост, но
влошава заваряемостта. Вредни примеси в стоманата са сярата и фосфорът, ето
защо тяхното съдържание се ограничава строго. Фосфорът прави стоманата
крехка при ниски температури и слабопластична при високи. Ограничава се до
0,045%. Сярата образува сернисто желязо, което прави стоманата склонна към
образуване на горещи пукнатини (при = 800н-1000°С). Ограничава се до
0,055%. Неблагоприятно е влиянието и на арсена — максимално съдържание
до 0,08%.
Вредни за механичните свойства на стоманата са и различните газове,
които попадат в нея, когато е разтопена. Кисл’ородът действува аналогично на
сярата, като освен това увеличава крехкостта. Несвързаният<азот влошава ка­
чеството на стоманата — подпомага стареенето и увеличава крехкостта й при
ниски температури. Ограничава се до 0,008%. В свързано съединение образува
нитриди и влияе благоприятно на структурата на стоманата. Водородът, макар

' Когато не е необходимо да се посочват групата, степента на откисляване и категорията,

в текста n k i i i k u i ü e iu \iu iia iiu' ч ' с u l i i u u i i u t u й juiiiKLidiK'. и с.|учс1Я С т З .

40
и съдържащ се в стоманата в много малко количество (до 0,0007% ), предизвик­
ва високи структурни напрежения в микрообема, намалява пластичните свойст­
ва и якостта на опън. Оттук следва необходимостта при заваряване стоманата
да се защитава от допир с въздуха.

4.1.4. Нисколегирани стомани

Легирането на стоманата с добавяне на различни елементи цели подоб­

ряване на нейните качества и повишаване на механичните й свойства. Като
легиращи добавки могат да се използуват неизбежно съдържащите се в сто­
маната съставки — манган (Г ), силиций (С ), мед (Д ), но с повишено тяхно
процентно съдържание. Легиращи елементи са също: никел (Н ), хром (X ), алу­
миний (Ю ), молибден (М ), ванадий ( Ф ) , ниобий (Б ), бор ( Р ) , титан (Т) и др.
При означаване на марката стомана у нас е възприето (както е по ГО СТ) хи­
мическите елементи да се означават с буква от руската азбука. Те са дадени
в скоби след всеки един от изброените по-горе елементи. Използуват се следните
по-важни групи нисколегирани стомани: манганови — 09Г2, 14Г2; силициево-
манганови — 09Г2С, 10Г2С1; мангано-ниобиеви — 09Г2Б; мангано-силициеви с
ванадий — 10Г2СФ; мангано-силициеви с ванадий и азот — 10Г2САФ,
14Г2АФ; хром-силициево никелови с мед — Ю ХСНД , 15ХСНД и др.
Означението на марката стомана се дешифрира по следния начин: цифрата
преди буквите дава в стотни процентното съдържание на въглерод, а цифрата
след дадена буква — процентното съдържание на съответната лепфаща до­
бавка. Когато процентното съдържание е до 1%, то не се отбелязва с
цифра. Например 12Г2БФ означава 0,12% въглерод, до 2 % манган и под 1%
ниобий и ванадий. В Нормите за проектиране с оглед по-лесно комплектуване и
доставка на материалите са включени само четири нисколегирани марки стома­
на наше производство и две съветски стомани. Това са:
09Г2Б — наша нисколегирана стомана с манган и ниобий с дебелина hji
валцованите изделия от 4 до 9 mm. За дебелини от 10 до 32 mm сто­
маната сс' произвежда с повишспа пластичност 09Г2Б-М и со и t-
ползува и в мостовото строителство; заварява се добре; има на­
малена склонност към крехко разрушаване;
09Г2С — нисколегирана стомана с манган и силиций. По ГОСТ се валцува
с дебелина от 4 до 60 mm и с нея се допълва нашият сортамент;
10Г2САФ Г)ь.нарека азотирапа (.■томама. .iciiipaiia със сп.тцми, азот и на
надий; има висока якост; заварява се удовлетворително;
12Г2БФ — българска стомана, легирана с манган, ниобий и ванадий; с най-
Таблица 4.2

Категории нисколегирани стомани

Кате­ Химичен Механични свойства Ударна жилавост

гория състав при опън и огъване в
студено състояние при след механично стареене и
температура при температура

- 2 0 °С - 4 0 °С -Ь2 0 °С - 2 0 °С - 4 0 °С

5 + + -1- — — _
6 + + — + — —
10 + + — — • — —
II + + — — — + —
12 + + — — — — +

41
 високи механични характеристики; заварява се удовлетворително;
10Г2АФ — съветска азотирана стомана, легирана с манган, азот и ванадий.
След съответна обосновка стомани марки 09Г2С и 10Г2САФ могат да се
произвеждат с повишено контролирано съдържание на мед, което повишава
корозионната им устойчивост. В такъв случай към означението се добавя буква­
та Д, а именно 09Г2СД, 10Г2САФД. В зависимост от гарантираните меха­
нични характеристики и ударна жилавост за нисколегираните стомани в Б Д С и
ГОСТ са регламентирани 15 категории. От тях в табл. 4.2 са дадени само тези,
които имат отношение към строителните конструкции.

4.1.5. Избор на Марката стомана за строителни конструкции

От изложеното става ясно, че стоманата за стоманените строителни конст­
рукции трябва да се избира въз основа на пълно познаване на условията на ра­
бота и на качествата и особеностите на различните марки стомана. Правилният
избор на Марката стомана е една от отговорните задачи при проектирането. За
улесняване на конструктора носещите конструкции на сградите и съоръже­
нията и техните части в Нормите за проектиране са разделени на пет групи, като
за всяка група се посочват и марките стомана, които могат да се използуват.
Към първа група се отнасят заварени конструкции или отделни техни
части, работещи при особено- тежки условия, подложени на непосредствено
действуващи динамични, вибрационни или подвижни товари и отговорни уни­
кални конструкции' В ъ в втора група са включени заварени конструкции
или отделни техни части, подложени на непосредствени динамични и
вибрационни товари извън тези от първа група и конструкции, работещи при
тежки условия. В трета група са заварени конструкции или отделни техни части
и елементи, работещи под статично натоварване при преобладаващи опънни
усилия, както и конструции от I и II група, изпълнявани без заваръчни шевове.
Към четвърта група се отнасят заварени конструкции или отделни техни части,
подложени на статично натоварване и работещи преобладаващо на натиск,
конструкции от I II група, изпълнявани без заваръчни шевове, леки покривни
конструкции с отвор до 12 т и изчислително натоварване на покрива до
0,2 kN/m^. Пета група включва спомагателни и слабо натоварени кон­
струкции и елементи за сгради и съоръжения, изпълнявани чрез зава{Гьчни
шевове или чрез болтове, както и конструкции от IV група, изпълнявани без
заваръчни шевове.
Изборът на стомана се извършва в следната последователност:
1. Определя се групата, към която се отнася проектираната конструкция
или конструктивен елемент.
2. Избира се марката стомана въз основа на доказани:
а) икономически ефект — намален разход на метал, по-ниска себестойност
на конструкцията, намалени разходи за транспорт и монтаж и пр.;
б) конструктивни предимства, свързани с вида на натоварването, характе­
ра на напрегнатото състояние, температурни въздействия и пр.;
в) технологични съображения — начин на обработка, влияние на остатъч­
ните напрежения при заваряване и пр.;
г) възможност за доставяне на материала по асортимент и дебелини.
След съответна технико-икономическа обосновка се разрешава прилагане­
то на марка стомана от по-предна група във всички следващи групи. Изпитва­
нията за ударна жилавост в този случай трябва да отговарят на фактическата
група.

' Подробно разпределение на строителните конструкции по групи е дадено в [43].

42
 4.2. Структура на стоманата

4.2.1. Структура на въглеродните стомани

Структурата на стоманата зависи от химичния състав, от температурата и от скоростта на

изстиване при получаването й. Обикновената нисковъглеродна стомана преминава през две основни
структури — аустенитова и ферито-перлитова. Преходът от едната към другата е свързан с фазови
превръщания.

Фнг. 4.1. Кристални решетки на желязото Фнг. 4.2. Ферито-перлитова структу­

Ü равнинно центрирана; б — обемно центрирана ра на стоманата

Температурата на топене на технически чистото желязо е 1535°С. Наличието на въглерод и

.ipvPH 1'лсмслти в стоманата намалява To'ikiiiii ii.i илк-нс и нисковъглеродмите стомани преминават
IIT течно в твърдо състояние в интервала 1490— 1420°С. С намаляване на температурата започва
кристализация на желязото. Кристалната му решетка е кубична, равнннно центрирана (фиг. 4.1,а) с
размер 3,64 Ä (ангстрьома). Атомите желязо са разположени във върховете на кубчето и в центро­
вете на стените му (у-желязо). Въглеродът се намира в твърд разтвор' в желязото и е в центъра
на елементарната клетка. Тази структура се нарича аустенитова. Аустенитът е фаза. Той е стаби­
лен само в температурния интервал, в който с ъ то с п и ва у-желязото С. намаляване на температурат.ч
(за нисковъглеродиите стомани в интервала 910— 723° С ) започва разпадане на аустенита, при което
у-желязото С1‘ 11)имюразува в а-желязо (ферит) Кристалинната рснлч h.i ii.i фс-рнта и също кубич 1к 1
с размери 2,88 А, но е обемно центрирана (фиг. 4.16). Феритът е мек и пластичен. Якостта му е около
■
-’.‘i '^1’ а, а относителното удължение около 50%. Примесите, които ее съдържат в стоманата илн
1)6 |>;и>11уг химични съединения, или се намират в твърд разтвор във ферита. Това влияе върху не­
тните свойства, но не променя пн.ча му Bi.i леродът се CBi.pin;i е же.лнкио и оЛр;! tvBii 1ч',С. ni
вестен с техническото название цнментит. Циментитът е твърд, но крехък. Има висока якост
ISOO ККК) МР а ) , но малки относителни деформации ( е=1' А, ) Притежава метални свойстип
Количеството циментит е в пряка зависимост от съдържанието на въглерод в стоманата. В
нисковъглеродиите стомани няма много въглерод, поради което не всички кристали на аустенита
01 >лържат вт.глерол Fto зашо циментит се образува само на някои места. Пп границата на пфнат.ч
циментигьт се смесва с фини ламелки ферит и образува аморфната маса — перлит. Механичните
I нийства на перлита зависят от вида, едрината и разпределението на съставящите го части.
Феритните кристали запълват почти целия обем на материала и са най-пронзволно ориентн-
||.]мм н 1 ависимо(.т от направлението ма кристализация. Перлитовнте прослойки се ракюлагат in<
границата на зърната, обхващат ги, уплътняват обема и по този начин оказват съществено влияние
на работата на стоманата под натоварване. Под микроскоп в изгладената повърхност на стоманата
ясно се виждат феритовите кристали — светлите зони и перлитовите прослойки — тъмните зони на
фиг. 4.2. При температури, по-малки от 723° стоманата съхранява ферито-перлитовата структура.
Като всички кристалинни образувания и монокристалът от ферит има различна носимоспо-
собиост в различните направления. Огромният брой на кристалите и тяхното безпорядъчно ориенти­
ране в обема на материала превръща стоманата в почти квазнизотропен материал, т.е. материал
с еднакви свойства във всички посоки.

' Твърдият разтвор се състои от еднотипни кристали и в отличие от химичния разтвор еле
ментите в него могат да имат различна плътност.

43
 Качеството на стоманата в много голяма степен зависи от големината на зърната. Дребно­
зърнестата стомана е много по-добра. Влиянието на перлитовите прослойки при нея е много по-
силно вследствие на по-голямата специфична повърхнина на зърната. Използуваните като откисли-
тели силиций, алуминий, титан, манган стимулират образуването на повече огнища на кристали­
зация. Ето защо спокойната стомана е с дребнозърнеста структура.
Структурата на нисколегираните стомани също се състои от ферит и перлит. Легиращите
добавки са в твърд разтвор във ферита и го заякчават. Разпадането на аустенита при тези стомани
става при по-ниски температури отколкото при СтЗ — 600— 450°С. Това води до много по-фина
структура на перлита.

4.2.2. Термична обработка на стоманите

На термична обработка се подлагат материали, които при различна температура имат раз-
1ИЧ11с1 структура. Такъв материал е и стоманата. Чрез термичната обработка се постига подобряване
на качеството й или повишаване на нейната якост. Термично се обработват готови изделия (н а­
пример болтове) или сортаментни полуфабрикатни профили.
Най-простата термична обработка е нормализацията. При нея стоманата се загрява с
20— 50° над температурата на фазовото превръщане, задържа се при тази температура и се охлажда
спокойно. При прехода на ферит в аустеиит и обратно се получава по-равномерна дребнозърнеста
структура и се намаляват вътрешните напрежения. Това подобрява якостните и пластични свойства
на стоманата, ето защо нормализацията се използува често.
Основна цел на термичната обработка е закаляване на стоманата. З а да се закали стоманата,
тя се загрява до определена температура с оптимална скорост, а след това се охлажда със съответна
надкритична скорост. За стоманени конструкции е необходимо да се постигне цялостно, а не само
повърхностио закаляване. Промените в структурата зависят от естеството на термообработката
и параметрите й. Възможни са следните структури:
Сорбитова. Получава се след преохлаждане. при което разпадането на аустенита става при
температура около GSC’C. Структурата е с много фин перлит, което увеличава твърдостта на сто­
маната.
Трооститова. Получава се след преохлаждане с по-голяма скорост, в резултат на което раз­
падането на аустенита протича при температура около 550 °С . Получава се най-фин перлит.
Мартензитова. При определена критична скорост на охлаждане тенденцията преохладения
аустенит да се разпада с по-голяма финост на продуктите се нарушава. При бързото охлаждане
се проявява само първата част на фазовото превръщане — замяна на у-желязото с а-желязо, а
въглеродът не успява да се отдели. Ето защо феритът е пренаситен с въглерод. Получава се нов
вид структура — мартензитова. Тя е нестабилна, тъй като въглеродът се стреми да се отдели и да се
свърже с желязото. Мартензитът е твърд, но е с намалена жилавост и пластичност.
Винаги при закаляването в стоманата възникват структурни напрежения, дължащ и се на
фазовите превръщания. За тяхното намаляване стоманата се нагрява до определена температура
и се оставя да изстине бавио. Получава се отвръщане на стоманата. В зависимост от температурата
на нагряване при отвръщането може да се получи отвърната сорбитова или трооститова структура.
На термична обработка се подлагат и нисковъглеродните и нисколегираните стомани. Когато
такива стомани се използуват за заварени конструкции, е необходимо да се разработва специална
писана технология за заваряване, за да не се получи намаляване на якостта.

4.3. Работа на стоманата при статично натоварване

Поведението на стоманата под статично натоварване се изследва чрез
изпитване на стандартни образци и се характеризира с работната диаграма
а — Е (напрежение — относителна деформация). Характерът на диаграмата и
механичните свойства на стоманата се определят от нейния химичен състав и
структура. За тяхното обясняване е необходимо да се познава механизмът на
работа на монокристала и на поликристала желязо.

4.3.1. Работа на монокристала. Влияние на несъвършенствата

Теоретичните и експериментални изследвания показват, че да се преодолее

взаимодействието на атомите в кристалната решетка на желязото при н,атовар-
ване на опън и кристалът да се скъса е практически невъзможно, тъй като много

44
преди това настъпва взаимно приплъзване (хлъзгане) на негови части една
спрямо друга. Ето защо пластичните деформации в кристала са деформации
на приплъзване. Обикновено то настъпва в най-гъсто осеяната с атоми равнина.
За да се осъществи хлъзгане в кристала на едно междуосно разстояние
в равнината на приплъзване А — А (фиг. 4.3), като се има предвид, че на всеки

Фиг. 4.3. Деформации на хлъзгане при идеална решетка

а б В г

Фиг. 4.4. Дефекти в кристалинната структура

а — ,1 ипса на атом; 6 — наличие на чуж д атом; в — наличие на свободен атом; г — линейна дислокация, d — BHHToea дислокация

1 2 3 А 5 6 1 2 3 ( 5 6
F ч

• А
L __ ' А А
- - -
- Г7
Г
Фиг. 4.5. Преместване и дислокация
U — начално положение; б — междинно; в — крайно

cm^ площ има около 10'^ броя атоми, е необходимо много голямо усилие. За тех­
нически чистото желязо то с десетки пъти по-голямо отколкото реално получа­
ваното при опън. Това се обяснява с факта, че идеалната кристална решетка е
само теоретичен модел. В действителност са налице различни дефекти в строежа
на кристалите и те променят характера на работа на материала. Дефектите са
точкови, линейни, повърхностни и обемни. Точкови дефекти са; липсата на атом
в решетката (фиг. 4.4а); внедряването на чужд атом в решетката (фиг. 4.46),
наличието на свободен атом в решетката (фиг. 4.4а). Линейните дефекти (дис­
локации) са в равнина (фиг. 4.4г) или винтави (фиг. 4.4d). Повърхностни
дефекти са неправилности в границата на зърната, двойникуване на структура-

45
та и др., а обемни — газовите и неметалните включения. Винаги около дефек­
тите на кристалинната структура възникват вътрешни напрежения, които водят
до начални изкривявания на кристалинната решетка. На фиг. Ф.5а е показано
такова изкривяване, причинено от дислокация. Тъй като при наличие на несъ­
вършенства идеалните връзки между атомите са нарушени, за да се предизви-

П, i/cm3

Фиг. 4.6. Зависимост между напрежението и броя на дисло­

кациите

Фиг. 4.7. Диаграма а — е при изпитване на опън

/ — монокристал; 2 — поликристал; 3 — нисковъглеродна стомана

кат последователни премествания на вертикалните редове атоми спрямо рав-

нината А — А, е необходимо много по-малко усилие F отколкото това при идеал­
на решетка. Взаимното приплъзване води до последователно изместване на дис­
локацията, доката тя излезе на повърхността (фиг. 4.5в). Така вследствие на
изместване на дислокацията частите на кристала се хлъзгат. Якостта на мате­
риала зависи от броя на дислокациите в единица обем. На фиг. 4.6 е показана
зависимостта между якостта и броя на дислокациите. С увеличаване на броя им
якостта намалява, но от определена критична стойност*отново започва да
расте. Поради големия брой дислокациите започват да си пречат и не могат
да се проявяват приплъзванията. Това води до увеличаване на якостта.
От графиката на фиг. 4.6 следва, че за увеличаване на якостта на материа­
ла са възможни два начина: първи — чрез намаляване на дефектите и прибли-

46
жаване към идеалната структура, и втори — съзнателно повишаване на плът­
ността на дислокациите. Стремежът да се избегнат несъвършенствата в структу­
рата н да се получи метал с якост, близка до теоретичната, доведе до създаване
на ново направление при производство на металите — праховата металургия.
При нея разтопеният метал се разпрашава на много малки частици, които криста­
лизират с почти идеална решетка и след това под много високо налягане става
спояване на частиците в единно изделие. Тя намира приложение при изготвяне
на специални части в машиностроенето. Вторият начин се постига чрез легиране
на стоманите.
Анализът на работата на монокристала под натоварване показва, че
основна е съпротивляемостта му на взаимно хлъзгане. Доколкото след отстра­
няване на външното въздействие преместванията на реално съществуващите
дислокации по равнините на хлъзгане остават, получените деформации имат
невъзвратим, пластичен характер. Носимоспособността на монокристала в срав­
нение с тази на стоманата е много малка (фиг. 4.7).

4.3.2. Работа на поликристала

Основната разлика в поведението на поликристала желязо спрямо моно­

кристала в областта на еластичните деформации е, че поликристалът има из­
разени изотропни свойства в различните посоки. Деформационните му свойства
се определят от поведението на отделните зърна. При натоварване те деформи­
рат различно в зависимост от тяхната ориентация. Пластичните деформации не
обхващат едновременно всички зърна, при което по-малко деформиралите въз­
препятствуват деформациите на по-неблагоприятно натоварените. Това увели-

Фиг. 4.8. Схема на взаимно хлъзгане на

частите на поликристала

чава якостта. Обща пластична деформация е възможна само ако се получи

преход на равнините на хлъзгане от едно зърно в друго. Винаги в поликристала
вероятностно има равнина, в която тангенциалните напрежения действуват най-
неблагоприятно и разположението на зърната е такова, че благоприятствува
взаимното приплъзване на частите му една спрямо друга (фиг. 4.8). По тази
равнина се развиват интензивни пластични деформации. На повърхностите на
поликристала тези линии са ясно очертани. Известни са като линии на Людерс - -
Чернов. Между равнините на интензивни пластични деформации материалът
работи предимно еластично със слабо развитие на пластични деформации. З а ­
висимостта о — е за поликристала е дадена на фиг. 4.7 — крива 2.

47
 4.3.3. Работа на стоманата

Разликите в работата на стоманата спрямо тези на технически чистото

желязо се дължи на заякчаващата роля на атомите на примесите, намиращи
се в твърд разтвор в метала и на перлитовите включения по границата на зърна­
та. Те затрудняват преместването на дислокациите — необходимо условие за
преминаване на равнините на хлъзгане от едно зърно в друго. Ето защо стома­
ната има значително по-голяма якост. На фиг. 4.7, крива 3, е показана зависи­
мостта а — г при изпитване на опън на образец от нисковъглеродна стомана с
максимално съдържание на въглерод 0,22%. Характерни точки в диаграмата са
напреженията о,, Оу и а„, които определят и основните стадии на работата на
материала. В първия стадий при напрежения, не по-големи от границата на
пропорционалност Ое, развитието на пластичните деформации в зърната се за­
държа от перлитовите прослойки. Удължението е малко и е в резултат на ела­
стично изкривяване на кристалните решетки. При снемане на товара деформа­
циите са напълно възвратими. Стоманата работи като линейно еластичен мате­

риал и за нея е валиден законът на Хук е = - ^ . С нарастване на натоварването

(съответно на напреженията) започва съсредоточаване на дислокации по краи­

щата на зърната. Част от тях, там където прослойките са по-слаби, започват
да проявяват пластични деформации, като броят им непрекъснато нараства.
В резултат удължението започва да нараства по-бързо отколкото напрежения­
та. Пропорционалността между напрежение и деформации се нарушава и на­
клонът на работната диаграма става променлив във всяка точка. Стоманата
започва да работи в еластично-пластичния стадий, като при разтоварване част
от деформациите са невъзвратими. Те се наричат още остатъчни. Близко до
границата на пропорционалност а, се намира границата на еластичността oo.oi
Това е максималното напрежение, при което материалът все още не дава оста­
тъчни напрежения. Тази граница има условен характер. Приема се равна на
напрежението, което предизвиква в епруветката остатъчно удължение от
0,001 до 0,01%. Тази граница няма практическо приложение в теорията на
конструкциите.
Последващо нарастване на напреженията води до увеличаване на броя
на равнините на хлъзгане, съпротивлението на немного мощните перлитови
прослойки постепенно се изчерпва, енергията, натрупана във феритовите зърна
се освобождава и в резултат се проявяват интензивни деформации без нараст­
ване на напрежението, а при дребнозърнестите стомани, които образуват зъб
на пластичността дори с известно негово намаляване. В работната диаграма
се образува площадка на провлачане. Напрежението, при което настъпват тези
деформации, е границата на провлачане Оу. Тъй като акумулираната енергия е
крайна величина, то и дължината на площадката на провлачане е също крайна
величина и е в границата на 1,5— 2 % относително удължение. Големината на
остатъчната деформация е в зависимост от проявените пластични деформации.
Тяхната големина се получава лесно, ако се приеме, че разтоварването е ли­
нейно. Тогава остатъчните деформации са равни на пълните минус еластичните.
Краят на площадката на провлачане ограничава I I I стадий на работа на стома­
ната — пластичния. След него увеличаването на деформациите се затруднява
от перлитовите включения. За да се образуват общи равнини на хлъзгане, е
необходимо перлитовите включения или да се обтекат, или да се разцепят сла­
бите им участъци (фиг. 4.9). Това води до увеличаване на напрежението. Този
участък на работа на материала, при който отново настъпва съпротивление
на външното натоварване, се отбелязва като зона на заздравяване. В него

48
материалът подобно на поликристала работи като еластично-пластичен. За
нисковъглеродните стомани този клон от работната диаграма няма практическо
значение, тъй като в повечето случаи настъпилите при провлачането пластични
деформации са недопустимо големи от експлоатационна гледна точка.
При натоварване на опън наред с надлъжните деформации има и напречни
деформации — свиване. Постепенно деформациите започват да се съсредоточа­
ват в най-слабото място на изпитвания образец, като се получава шийка. Сече­
нието на шийката бързо намалява, което води до увеличаването на напреже­
нието в мястото на образуването й. Ето защо, независимо че натоварването на
опитния образец намалява, той се скъсва.
Якостта на опън o„ е онова напрежение (отнесено към първоначалното
сечение на пробата у4о), което е предизвикано от максимално достигнатата при

изпитването сила Fu, т. е. а „ = , М Ра. Както се вижда от фиг. 4.7, след

достигане на о„ напрежението намалява. Ако се отчете образуването на шийка

и се работи с променливото лице на напречното сечение А,, в действителност то
нараства (вж. пунктираната линия на фиг. 4.7).
Изключително благоприятно обстоятелство за работата на нисковъгле­
родните стомани в строителството е обстоятелството, че границата на провлача-
не 0у « О ,6 а«. Това дава възможност да се разчита и да се използуват пластич­
ните свойства на стоманата.
Модулът на линейни деформации £ = 2,0б.10®МРа.
Върху вида на работната диаграма на стоманата голямо влияние оказват
съдържанието на въглерод и наличието на легиращи добавки. При ниско про­
центно съдържание на въглерод ( С « 0 ,1 0 % ) стоманите имат слаби перлитови

Фиг. 4.9. Линии на взаимно хлъзгане Фиг. 4.10. Изменение на работната ди­
при стоманата аграма а — е в зависимост от съдържа­
нието на въглерод и легиращи добавки
/ - при С а О , \ % . 2 - при С ^ О .3 % . Л — при
нисколегнрани стомани

прослойки и поради това още от началото на натоварването в част от поликри-

сталите се появяват и развиват пластични деформации (фиг. 4.10, крива 1). Ето
защо те не се прилагат за строителни конструкции. Стоманите със съдържание
на въглерод над 0,3% имат мощни перлитови прослойки. Те не позволяват раз­

49
витие на пластични деформации, ето защо при тях няма площадка на провла-
чане (фиг. 4.10, крива 2). За граница на провлачане при тях се приема напре­
жението, на което съответствува 0,2% остатъчно удължение 0^= 002. Опит­
ният образец не образува шийка, скъсването настъпва при малки деформации
и има характер на крехко разрушаване. Неблагоприятно при тези стомани е
обстоятелството, че отношението о^/ац ^ 0,8, т. е. двете основни граници са
много близко една до друга.
Нисколегираните стомани, макар и с неголямо процентно съдържание на
въглерод, предвид наличието на легиращи добавки, които влияят както на здра­
вината на прослойките във вид на карбиди,, нитриди и др., така и на дислока­
циите, като увеличават техния брой над критичния (фиг. 4.6), почти нямат пло­
щадка на провлачане (фиг. 4.10 — крива 3). След границата на пропорционал­
ност има незначително закръгляване и се преминава към стадия на за­
здравяване.
Влияние вьр\> вида на работната диаграма оказва и характерът на
напрегнатото състояние. При двуосов центричен опън и едновременно и посте­
пенно увеличаване на натоварването в двете посоки, o t h ö b o се получава пла-
стично деформиране вследствие на взаимно хлъзгане по наклонени равнини
(фиг. 4.11а). Границата на провлачане на материала не променя своята голе­
мина. Ако върху опитния образец действува едновременно натоварване на опън
и натиск (фиг. 4.116), пластичните деформации настъпват по-бързо и гра-
мицата на провлачане е с по-малка стойност. Ако при такова натоварване опън-
ните и натисковите напрежения по абсолютна стойност са равни, налице е чисто
срязване и провлачането настъпва при тангенциални напрежения, равни на
половината от границата на провлачане при едноосов опън. В този случай по­
лученият резултат съответствува на трета теория на якост (вж . т. 5.2).
При натоварване на образец с едноосов опън или натиск до границата на
провлачане и след това, без да се снема първото, се приложи ново натоварване
със същия знак в перпендикулярно направление (фиг. 4.12 а ), материалът ра­
боти еластично във второто направление до достигане на границата на
провлачане. Следователно развитието на пластични деформации в едно направ­
ление не оказва влияние на носимоспособността в другото направление, ако
натоварванията са еднозначни. Ако обаче второто натоварване е с обратен знак
(при опън — натиск и обратно), развитието на пластични деформации във вто­
рото направление бързо нараства (фиг. 4.12 б ) . За тяхното задържане до нивото
на тези, при които тангенциалните напрежения са равни на съпротивляемостта

111 П И n u n i
//////////////

///////////////
Фиг. 4.11. Пластични деформации при натоварване в две посоки
а — двуосов опън; б — опън и срязване

на конструкцията при пластично разрушаване, първите трябва да бъдат на­

малени.
Предварителното пластично’деформиране на образец в резултат на опре­
делено натоварване води до намаляване на еластичната работа на материала

50
при противоположно натоварване. Това явление е известно като ефект на Бау-
шингер. Обяснява се с влиянието на остатъчните напрежения. Ако първото на­
товарване е на натиск, остатъчните напрежения ще се стремят да удължат
образеца. Ето защо при натоварването му на опън пластичните деформации ще

г
Фиг. 4.12. Диаграма о— f при последователно натоварване в две взаимноперпендикулярни напран
ления
а — при еднозначни напрежения: 6 — при двузначни напрежения; / — деформации по посока на първото натоварване; 2
деформации по посока на второто натоварване

настъпят по-бързо, тъй като приплъзванията ще бъдат от сумарното действие

на създадените от външното натоварване напрежения и от остатъчните напре­
жения. По тази причина такива натоварвания не са разрешени в стоманените
конструкции.
Изменение на работната диаграма на стоманата и на основните механични
характеристики настъпва и при стареенето на материала. Това явление се обяс­
нява с наличието, макар и на малко количество несвързан въглерод (около
0,03%) след фазовото превръщане на у.-желязото във ферит. С течение иа вре-
Mi'To той или се групира около различни дефекти на кристалмата решетка, или се
отделя от нея и образувайки добавъчен цементит, се отлага в контактни про­
слойки, като ги уякчава. Аналогичио е влиянието и на други примеси в желязото.
При стареенето се увеличава границата на провлачане и якостта на

б.МРа

ю оо
fiTin
(M J
Rm

HW

a UU
K

Фиг. 4.13. Вид на диаг­ Фиг. 4.14. Изменение на якостта

рамата а — е преди (/) на опън 0 « н границата на пров­
и след {2) стареене на лачане Oj, при промяна на темпе­
материала ратурата

опън, но се намалява относителното удължение и съпротивляемостта на мате­

риала спрямо крехко разрушаване (фиг. 4.13). Ето защо стареенето е нежела­
телно и към стоманите се предявява изискването да имат намалена склонност
към стареене.

51
 Стареенето е бавен процес. То може да бъде ускорено чрез механични
въздействия (например при вибрации) при развитие на пластични деформации
или при нагряване на стоманата до температура 150— 200°С. Опитно склонност­
та на стоманата към стареене се проверява чрез пластифициране на материала

бу бу
бе
Cfe=0,86y

Фиг. 4.15. Действителни и теоретични диаграми

а — на обикновена стомана; б — на дребнозърнеста стомана; в — днаграуа на Прандтл; г — диаграма на линейно за зд р а в я ­
в аш се материал

и последващо нагряване в посочените граници — изкуствено стареене. Контро­

лира се ударната жилавост на материала след механично стареене.
Физико-механичните характеристики на стоманата зависят от темпера­
турата. Стандартното изпитване е при температура 20°С. При увеличаване на
температурата до 150— 250°С границата на провлачане Оу, якостта на опън
Оц и модулът на линейни деформации Е почти не се променят (фиг. 4.14), но
след това започват да намаляват (при /= 300°С се наблюдава известно увели­
чаване на Оц) и при температура 500° рязко спадат. При /= 600°С практически
може да се приеме, че стоманата изчерпва своята съпротивляемост на външни
въздействия. Обратно, с намаляване на температурата границата на провлача­
не и якостта на опън растат, но се увеличава крехкостта на стоманата. При
температура минус 40°С за нисковъглеродните и минус 60°С за нисколегираните
стомани те, стават крехки и особено чувствителни на ударни и динамични въздейст­
вия. Тези температури са известни като прагове на температурна крехкост.
В някои от теоретичните модели, обясняващи работата на материала сто­
мана в конструктивните елементи, действителната работна диаграма на стома­
ната се заменя с идеализирана. Предполага се, че стоманата е идеално еластич-
но-пластично тяло, за което е валидна диаграмата на Прандтл (фиг. 4.15в). От
фигурата се вижда, че дребнозърнестите стомани имат работна диаграма
(фиг. 4.156), която почти съвпада с теоретичния модел. Разликата между теоре­
тичната диаграма и тази, показана на фиг. 4.15а, е в пренебрегване на еластич-
нопластично закръгляване на работната диаграма. Тази разлика не оказва поч­
ти никакво влияние по отношение на якостните проверки, но по отношение на
устойчивостта води до отклонение от точните резултати. За стоманите с повише­
на якост се приема и идеализирана работна диаграма с еластична работа и уча­
стък на линейно заздравяване (фиг. 4.15г).

4.4. Крехкост. Фактори, влияещи на прехода от пластично

към крехко разрушаване

Както бе изяснено в предидущата точка, материалът стомана може да се

разруши по два начина:
1. Чрез хлъзгане, при което се изчерпва съпротивлението на материала на

52
взаимно приплъзване на части от материала една спрямо друга. То се съпровож­
да със значителни пластични деформации.
2. Крехко — чрез откъсване, което практически не се предхожда от пла­
стични деформации. При него разстоянието между две съседни части на стома­
ната, разположени по направление на силовото въздействие, се увеличава тол­
кова, че силите на междуатомното взаимодействие се оказват преодолени.
Крехкото разрушаване се получава в резултат на увеличена почти до раз­
рушаването еластична работа на стоманата, съчетана с условия на затруднени
пластични деформации и големи нормални напрежения. За обясняване на крех­
кото разрушаване на материала е необходимо да се откажем от представата за
непрекъснатост и хомогенност на неговата структура. В стоманата са възможни
дефекти — микропори и микропукнатини, които дори при малки напрежения
започват да се сливат и да образуват пукнатини. Те създават около себе си кон­
центрация на напрежения и оказват основно влияние върху иосимоспособността
на материала. Крехкото разрушаване може да бъде определено като процес на
образуване и прогресивно развитие на пукнатини при малки обши деформации'.
Един и същи материал в зависимост от условията, при които работи, може
да се разруши след развитие на пластични деформации или крехко. Ийсковъгле-
родните стомани при обичайни температури, при правилна форма на елементите
и при прости случаи на натоварване (опън, натиск, огъване, усукване) имат
по-малка съпротивляемост на хлъзгане, отколкото на откъсване и се разруша­
ват след развитие на пластични деформации. Възможни са обаче условия, при
които съшите стомани се разрушават крехко. Основните фактори, които в широк
смисъл влияят на склонността към крехко разрушаване, са химичният състав
(съдържанието на въглерод, фосфор и сяра), структурата на стоманата, харак­
тер и степен на напрегнато състояние, концентрация на напреженията, експлоа­
тационна температура, начални напрежения, история на натоварването, пре­
търпени предварителни пластични деформации и др.
За строителни конструкции се използуват стомани, които имат добри пла­
стични свойства (физическа нелинейност на материала). Ето защо от решаващо
значение са тези фактори, които при неблагоприятно съчетаване един с друг
променят характера на работа и на разрушаване на тези стомани. В т. 4.3 са раз­
гледани част от тези фактори: химичен състав, структура, температура, стареене
на материала. Тук се разглежда влиянието на неравномерността на напре­
женията.
Изменението на характера на диаграмата а — е в зависимост от разпреде­
лението на напреженията по дължина на изпитвания образец и преходът от
и .тсти чн о към крехко р азруш аване Haii-добре се илю стрират с опитите на Л у д в т
и Шен (фиг. 4.16). Вижда се, че с изменение на формата на изпитвания образец
.4' променя видът на диаграмата п —к н от р азр уш аван е с развитие на пластични
деформации (крива 1) се преминава към ярко изразено крехко разрушаване
(криви 3, 4, 5, 6). В елементите на строителните конструкции много фактори во­
дят до нарушаване на равномерното разпределение на напреженията и до поява
на концентрация на напреженията. 11а фиг. 4.17 са показани такива случаи.
При гладкия образец потокът от силови линии не се смущава и не се променят
неговите линейност и интензивност. Налице е осово напрегнато състояние. Ако
в елемента има отвор или друг концентратор на напрежения (пукнатина, изрез
и др.), силовите линии трябва да обтекат отвора, което е свързано с тяхното
уплътняване и изкривяване. Сгъстяването на силовия поток е най-голямо в зо-

' Читатг.жт М1)жр ла получи повече инфирмания по този ш.мрос във всеки Kvpc но механика
на разрушението. Т ук препоръчваме книгата н а Л . М. Б е р н щ а й н и В. А. З а й м о с к и й , Струк­
тура и механические свойства металлов. Металургия, M., 197Ü, стр 321—389.

53
ната около отвора и води до увеличаване на напрежението, а изкривяването —
до напрежения и в другата посока, т. е. създава се равнинно напрегнато състоя­
ние. Ако двете напрежения са с еднакъв знак (фиг. 4.17d), то тангенциалните

100

11® СО
t
25> 251

:e 3-
шk
т I
123l L L12.5

5l l l 5

3- 5
>!i
»!1 !1
Ill 1
00
6
1 i
Фиг. 4.16. Изменение на диаграмата о— е в зависимост от вида на изпитвания образец

Кг 1
Фиг. 4.17. Концентратори на напреженията и изменение иа траекторията на силовия поток

напрежения са малки ^Т|2= ^ , а при 01= 02, т = 0 и развитието на

пластични деформации се затруднява. Ето защо в тези случаи аналогично на
показаното на фиг. 4.16 границата на провлачане се увеличава, а пластичността
намалява. Отношението на максималното напрежение към средното, равномер-

54
HO разпределено по отслабеното сечение, се определя като коефициент на кон­
центрация k. В зависимост от вида на концентратора неговите стойности са
различни (фиг.4.17) и могат да достигнат 6—8.

Фиг. 4.18. Линии на разрушаване

•при елемент с отвори '

Напрегнатото състояние на конструктивните елементи с концентрация на

напреженията е сложно. В опасното сечение се очертават две зони (фиг. 4.18) —
зона 1 на максималните напрежения, и зона 2 на относително равномерни напре­
жения. При напрежения, близки до равномерно разпределените, разрушаването
настъпва от тангенциални напрежения, чиито максимални стойности са в сече­
ния с наклон под 45° спрямо оста. В зоната с рязко изменение на напреженията
пластичните деформации не могат да се проявят вследствие на факта, че па-
слабо напрегнатите участъци задържат деформаците на по-силно напрегнатите.
Ето защо разрушаването в тези зони става чрез откъсване, перпендикулярно
ма силата. Както показват експерименталните изслелваиия, носимоспособносттл
на откъсване е по-голяма отколкото при разрушаване чрез взанмно хлъзгане,
но много по-малка от теоретичната при монокристала.
Разгледана самостоятелно, концентрацията на напреженията не оказва
!н-и1ава 1цо влияние върху носимоспособността на елементите. В съчетание с
другите фактори, изброени в началото, е възможно да настъпи крехко разруша­
ване, независимо че якостта на опън се повишава. Опасна е концентрацията на
напреженията при многократно повтарящи се натоварвания, които могат да
доведат до умора на материала.
В основата на намаляването на концентрацията на напреженията стои
конструктивното решение. Ето защо всеки един конструктивен детайл трябва да
бъде оценяван ог гледна точка на това, каква концентрация на напреженията
поражда. Подобряването на детайлите (фиг. 4.17в, г) е свързано с известно тех­
нологично усложнение при тяхното изготвяне. ОтговорнсГстта на конструктора в
случая се състои в това, да реши на кое от двете обстоятелства да даде предпочи­
тание.
Д а се обхванат в единна оразмерителна методика основните фактори,
които влияят на склонността на стоманата в конструктивните елементи към
крехко разрушаване е сложен проблем. В нормите на С С С Р от 1982 г. е направен
първи опит в това направление. Отчитат се концентрацията на напреженията и
експлоатационните отрицателни температури. За целта страната е районирана
по отношение на температурни въздействия. Тъй като у нас няма отрицателни

55
температури, близки до праговете на температурна крехкост, в Нормите не се
предвижда такова оразмеряване, но се дават указания за правилно конструира­
не с оглед намаляване на концентрацията на напреженията.
Гарантиране на конструкциите срещу крехко разрушаване с оглед качест­
вата на стоманата се осигурява с изпитване на ударна жилавост. Изпитват се
стандартни образци при различна температура ( + 20°С, — 20°С, — 40°С) и
или след механично стареене, Мннималната необходима ударна жилавост се
дава от съответните стандарти.

4.5. Работа на стоманата при повторни натоварвания

В строителните конструкции стоманата може да бъде подложена на раз­

лични по вид променливи натоварвания. Основно влияние оказват; първо —
характерът на повтарящите се товари и периодът, през който се повтарят (исто­
рия на натоварването) и от друга, видът и степента на напрегнато състояние,
което те предизвикват.
При променливо натоварване с прекъсване и напрежения, не по-големи от
границата на пропорционалност Ое, носимоспособността на стоманата с течение
на времето не се променя, тъй като деформациите са еластични и възвратими.
Аналогично е положението и при напрежения, не по-големи от Оог, при което
големината на остатъчните деформации е малка и конструкциите са приспосо-
бяеми към следващи натоварвания.
Ако напреженията в даден елемент под натоварване достигнат границата
на провлачане и след това настъпи разтоварване, в резултат ще се получат
остатъчни деформации е, (фиг. 4.19а). Ако същият елемент след определено
време /, през което материалът възстановява своята структура, се натовари пов-
торно, стоманата отново работи еластично, като следва линията на разтоварва­
не, а след това диаграмата а — в при еднократно натоварване. Същ ият ефект
се получава, ако разтоварването започне тогава, когато е премината цялата пло­
щадка на провлачане (фиг. 4.196) или напрженията са в зоната на заздравя­
ване на материала (фиг. 4.19в). В този случай при повторното натоварване
стоманата няма да има площадки на провлачане и ще се увеличи еластичната й
работа. Това повишаване на якостта на стоманата се нарича уякчаване. То се

дължи на стареенето на материала и на изкривяване на кристалинната решетка

(ориентиране на структурните напрежения) по посока на основното натовар­
ване. Уякчаването увеличава склонността на стоманата към крехко разруша­
ване и не се използува в строителните стоманени конструкции. То обаче се из-

56
ползува за повишаване на якостта на армировката за стоманобетонни
конструкции.
При непрекъснато променливо натоварване стоманата може да се разруши
при напрежения, по-ниски от якостта на опън и даже по-ниски от границата на

провлачане. Характерно при това е, че стомани с добри пластични свойства при

статично натоварване се разрушават внезапно, без развитие на пластични де­
формации. Такова разрушване е в резултат на умора на материала и се дължи
на постепенно повреждане-на материала при продължително действие на на­
товарването. Умората на материала зависи от характера на натоварването, от
броя на циклите на натоварване и от концентрацията на напреженията.
Непрекъснато променливо или циклично натоварване е това, което се
повтаря достатъчно голям брой пъти и се изменя по един и същи закон. С ъ в­
купността от напрежения за един пълен период на изменение на режима на на­
товарване се нарича цикъл на напреженията. Цикълът се характеризира с го­
лемината на напреженията и с тяхното изменение. Най-простият цикъл е хар­
моничният с постоянен максимум и минимум на напреженията. Той е основният
при опитните изследвания. Основни параметри на цикъла са: амплитуда Оа,
средно напрежение От и коефициент на асиметрия р. Те се изчисляват по
формулите
(4-1) Оа= — 0;„ = — (о „„ + а„,„ ); о= ,

В които опънните напрежения се приемат за положителни, а натисковите —

за отрицателни.
На фиг. 4.20 са показани три възможни цикъла — с еднозначни напре­
жения (р> 0); пълен асиметричен цикъл (р = 0) и пълен симетричен цикъл
( р = - 1).
Способността на материала да се съпротивлява на непрекъснато циклично
натоварване определя неговата издръжливост. Граница на издръжливост или
граница на умора о„ е максималното напрежение за цикъл с определен коефи­
циент на асиметрия, които материалът може да издържи безкрайно много цикли,
без да се разруши.
Разрушаването вследствие на умора е в пряка зависимост от големината
на максималното напрежение в цикъла и от амплитудата. Ако максималното
напрежение е в границите на еластичния стадий на работа, разрушаването
настъпва след достатъчно голям брой цикли на натоварване — от стотици хиля­

57
ди до безкрайност. В тези случаи умората е високоциклична. Ако материалът
работи с напрежения в еластично-пластичния стадий, вследствие на остатъчните
деформации разрушаването настъпва при много по-малък брой цикли на нато­
варване — от няколко десетки до няколко хиляди пъти. Налице е нискоциклич-
ната умора на материала.

40

30

20

10

Фиг. 4.21. Изменение на границата на умора Фиг. 4.22. Изменение на границата на умора
за стомана СтЗ в зависимост от броя на цикли­ в зависимост от вида на цикъла за гладък об­
те на натоварване разец и образец с определена концентрация

На фиг. 4.21 е дадена опитна крива на изменение на умората за стомана

СтЗ при коефициент на асиметрия на цикъла р = — 1 в зависимост от броя на
циклите на натоварване. Границата на умора за стоманата настъпва след около
броя цикли. При изпитване на гладък образец тя малко се отличава от тази,
получена при л = 6.10® броя цикли, а при образец с определена концентра­
ция — при 2.10® броя цикли. Ето защо изпитването на умора на елементите и
съединенията на стоманените конструкции се извършва при 2. 10® броя цикли.
Влиянието на различните концентратори на напреженията върху умората
на материала се определя с ефективния коефициент на концентрация на напре­
женията ß, който е равен на отношението на границата на умора за даден цикъл
при изпитване на гладък образец към същата при изпитване на образец с нали­
чие на концентратори.
По отношение на високоцикличната умора циклите с еднозначни напре­
жения (р > 0) са най-благоприятни. При тях за гладък образец границата на
умора е по-голяма от границата на провлачане, приемана за изходна при опре­
деляне на съпротивлението на материала. Опасни са циклите в интервала
между пълния асиметричен цикъл (р = 0) и пълния симетричен цикъл (р = — 1),
за които при гладък образец границата на умора е по-малка от границата на
провлачане. Цикли с преобладаващ опън са по-опасни от цикли с преобладаващ
натиск.
Изменението на границата на умора за цикъл с преобладаващ опън при
изпитване на гладък образец от два вида стомани — нисковъглеродиа с грани­
ца на провлачане 0^= 240 М Ра, и нисколегирана— с Оу — 340 М Ра, е показано
на фиг. 4.22 с плътно изчертаните криви 1 и 2. На същата графика е показано из­
менението на умора на основния метал при изпитване на образец със съответна
концентрация на напреженията, в случая за съединение с надлъжни шевове
(вж. 8.16,а) — криви 3 и 4. Вижда се, че при наличие на концентратори на на­
преженията границата на умора на нисколегираните стомани в процентно от­
ношение се намалява много повече отколкото тази при стомана СтЗ и по абсо-
лютна стойност двете граници почти не се различават. Ето защо в конструкции.

58
подложени на променливи натоварвания при наличие на сериозни концентрато-
:ч1 n:i ияиреженнята, ако не се предприемат специални мерки, прилаганото ii.i
стомани с повишена якост не всякога е оправдано.
Разрушаването от умора настъпва вследствие на групиране на дислока­
циите по границата на зърната след всеки цикъл на натоварване. Независимо

Фиг. 4.23, Характер на разрушение

вследствие на умора

Фнг. 4.24. Хистерезисни криви при многократио натоварване с напрежения, по-

големи от а,
а — при пълен симетричен цикъл; 6 ~ при еднократен двузначен ц нкъл: в — при многократен д в узн а ­
чен цнкъл.

че общото напрежение в елемента е по-малко от напрежението, при което от

статично натоварване биха настъпили пластични деформации, в метала вина­
ги има зони на местни претоварвания. Те се предизвикват или от начални на­
прежения, или от концентрация на напреженията. В резултат се получават ло­
кални пластични деформации, които предизвикват уякчаване. При разширяване
на тези зони започват да се образуват микропукнатини, които верижно водят до
по-голяма концентрация, а като следствие — до по-големи пукнатини, които
постепенно се сливат в по-големи такива. Триейки се една в друга, стените се
изглаждат. В същото време в намаляващото активно ядро от елемента напре­

59
 женията растат до момента на изчерпване на неговата якост и настъпва вне­
запно крехко разрушаване. Ето защо в образеца има две ясно очертани зони —
гладка и с явно изразен крехък лом (фиг. 4.23). Редица автори, когато анали­
зират характера на разрушение при умора на материала, подчертават, че опи­
саният механизъм е възможен само при голяма амплитуда (голям размах) на
напреженията, което е характерно за разрушаване при относително неголям
брой цикли на натоварване. Разрушаването от умора при малки амплиту­
ди и голям брой цикли на натоварване има друг характер и може да бъде обясне­
но само чрез теорията за образуване на микропукнатини в структурата на стома­
ната и постепенно тяхно разтваряне' Тези въпроси са извън обема на тази
книга и не се разглеждат тук.
Нискоцикличната умора на материала се характеризира с това, че макси­
малните напрежения в цикъла са по-големи от границата на пропорционалност­
та, имат голяма амплитуда и малка повторяемост. Кривите на наторване и
разтоварване имат характера, показан на фиг. 4.24. Образуват се хистерезисни
криви, чийто вид зависи от вида на цикъла. Затворената между хистеризините
криви на даден цикьл площ характеризира енергията, изразходвана за образу­
ване на нови несъвършенства в кристалната структура на материала. Остатъч­
ните деформации са, общо взето, малки. След няколко последователни цикли се
забелязва постепенно сливане на кривите в права линия с повишена граница
на пропорционалност.
Ако след еднократно натоварване с напрежения а > Ое при разтоварване
се премине в отрицателния интервал, се приема, че границата на пропорционал­
ност се намалява с (а — о^) — фиг. 4.246. Ето защо хистерезисните криви при
такова натоварване са несиметрични спрямо хоризонталната ос (фиг. 4.24,а).
Нискоцикличната умора при строителните конструкции е все още непълно
изучена и засега няма нормативна методика, по която да се отчита. Основно-
то е правилното конструиране на елементите и съединенията. Нормативната
методика за оразмеряване на елементите и съединенията при голям брой цикли
на натоварване (от 10^ до оо) е изложена в т. 7.7.
Повишаването на издръжливостта на материала в строителните конструк­
ции, подложени на многократно повтарящи се натоварвания, трябва основно да
се постига чрез правилен избор на марката стомана, чрез правилно конструира­
не с възможна минимална концентрация на напреженията, а в някои случаи
и с регулиране на напрегнатото състояние, с цел създаване на преобладаващи
натискови напрежения, с повърхностна обработка на материала и др.

' В и ж [3], стр. 434-457.

60
 ГЛАВА S

РА БО ТА НА Е Л Е М Е Н Т И Т Е НА С Т О М А Н Е Н И Т Е
К О Н С Т Р У К Ц И И ПОД Н А Т О В А Р В А Н Е

5.1. Видове напрежения и тяхното отчитане

при оразмеряването
Напреженията, които възникват в напречните сечения на елементите и на
съединенията на стоманените конструкции в зависимост от причната, която ги
поражда, и от характера им, се класифицират като; основни, допълнителни,
местни и предварителни (начални).
Основни са напреженията, породени от външните товари и въздействия
и определяни по теорията на твърдото деформируемо тяло. Основните напрежения
се изчисляват с усилията, получени при приета най-целесъобразна, възможно
най-близка до действителната, но все пак идеализирана изчислителна схема.
Тези напрежения уравновесяват външния товар и по този начин (с малки из­
ключения) са основният фактор, който определя сигурността на конструкциите
по първо гранично състояние.
Допълнителни са напреженията, предизвикани от неотчетени при изчисля­
ването по идеализирана схема фактори: допълнителни връзки, неотчетено влия­
ние на закоравяващи системата обстоятелства и пр. Допълнителните напреже­
ния в преобладаващото число случаи не оказват голямо влияние на носимо-
способността на строителните конструкции, изпълнени от материал с добри
пластични свойства, какъвто е стоманата. Когато върху конструкциите дей-
ствуват максималните изчислителни товари, в зоните, където се получават по-
иисоки напрежения от иосимосмособпостта на материала, той започва да раз­
вива пластични деформации, при което допълнителните напрежения започват да
намаляват или дори да изчезват.
Типичен пример за допълнителни напрежения са напреженията, които
възникват в прътовите конструкции при непрекъснатост на поясите и закоравя-
ване на връзката на прътите във възела чрез възловата плоча в сравнение с
изчислените по ставно-прътова схема. При нея има само осови усилия и равно­
мерни напрежения на опън и натиск във всеки прът. От посочените причини оба­
че във възлите възникват н допълнителни моменти и сеченията на прътите в
действителност работят на осово усилие и огъващ момент. Това води до пре­
натоварване на крайните влакна на сеченията и до развитие на пластични
деформации. В резултат се реализира минимално завъртане и моментите на­
маляват. При развитие на пластични деформации по цялото сечение възелът
се превръща в става. Благодарение иа това обстоятелство граничната носи-
моспособиост, определена чрез осовите сили, се оказва гранична въобще.
В по-голяма част от случаите допълнителните напрежения не се отчитат
при оразмеряването.
Сегашният етап на развитие на методите на строителната механика и
наличието на Е И Т (с големи възможности) позволяват на инженера конструк-
юр ВСС по-точмо изчисляване на конструкциите с отчнтане на и-Гктвителното
натоварване, с изчислителни схеми без опростяване, с вземане предвид действи­
телните свойства на материалите. В този смисъл допълнителните напрежения
намаляват. Влиянието на факторите, които ги пораждат, се отчитат при опре­
деляне на основните напрежения.
Местни са напреженията, които се появяват само в определена зона иа
елемента. Те могат да възникнат в резултат на външни въздействия или на
концентрация на напреженията.

61
 Местните напрежения, породени от външни товари, уравновесязат тези
товари. Такива са напреженията под концентрирани сили в стеблата на пълно-
стенни елементи, неукрепени с укрепителни ребра в местата на приложение на
силите, напреженията в стеблата на подкрановите греди под колелата на мо­
стовите кранове (фиг. 5.1) и др. Местните напрежения от този вид се отчитат
при оразмеряването. Те могат да доведат до развитие на прекомерни пластични
деформации, до образуване на пукнатини, до загуба на местна устойчивост и пр.
Както бе изяснено в т. 4.4, при статично натоварване и нормална експлоа­
тационна температура 20 °С ) местните напрежения, предизвикани от
концентрацията на напреженията, не влияят съществено на носимоспособността
на елементите и конструкциите. При ниски отрицателни температури, при дина-
мично действие на товарите и най-вече при съчетаване на тези фактори кон­
центрацията оказва неблагоприятно влияние и може да способствува за крехко
разрушаване. Тя намалява якостта на умора. Тези обстоятелства задължи­
телно се отчитат при избора на конструктивната форма, на вида на материала,
я при умората — и в процеса на оразмеряването.
Предварителни са напреженията, които съществуват в елементите, кон­
струкциите и техните съединения, преди да са натоварени с експлоатационни,
товари и въздействия. Всички предварителни напрежения са взаимно уравнове­
сени и поради това диаграмите им са двузначни. Те са специфични за кон­
кретното сечение, елемент, съединение, конструкция и поради това се наричат
още собствени, начални или остатъчни. Причините за тяхното създаване (появя­
ване) са различни и могат да не зависят от дейността на конструктора или да са
съзнателно предизвикани от него.
Към първите спадат напреженията, породени от неравномерното изстиване
при валцуване или след заваряване, получени в резултат на предварителна ра­
бота на елемента и негови пластични деформации. Когато напреженията са
плод на структурни несъвършенства, то те са безпорядъчно ориентирани и се

Фиг. 5.1. Местни напрежения

U _ е местата на приложение на сили; б — при подвижен товар

уравновесяват в част от обема на елемента (монокристал, поликристал). Тях­

ното изучаване е предмет на металознанието. За строителните конструкции с
по-важно значение са началните напрежения, които са правилно ориентирани
и които се уравновесяват в обема на целия елемент. От тази група особено съ ­
ществени са заваръчните напрежения. Те са разгледани в гл. 8.

62
 Към втората група се отнасят всички начални напрежения, създадени
съзнателно за предварително напрягане на елементите и конструкциите с оглед
подобряване на тяхната работа и икономическа ефективност.
Предварителните напрежения се суперпонират с напреженията, предиз­
викани от външните товари и въздействия. Вследствие на това действителните

бу бу

Г t
N N+ä N

<>

1 2
Фиг. 5.2. Сумиране на началните с основните напрежения
/ — без развитие на пластични деформации; 2 — изравняване на напреженията при пластифициранс

резултантни напрежения се различават по характер (вид на диаграмата) от

тези, определени при оразмеряването.
Когато се сумират линейни начални напрежения (фиг. 5.2) с линейни на­
прежения, породени от външно натоварване, отрицателно влияние върху но-
симоспособността няма, тъй като първоначално се изчерпват началните напре­
жения. Това в повечето случаи води до известно повишаване на носимоспособ-
иостта. При развитие на пластични деформации резултантните иапрежения по­
степенно се изравняват. Този вид предварителни напрежения обаче води до по­
вишаване на деформативността. При опън или огъване началните напрежения
могат да доведат до по-късно или по-ранно развитие на пластични деформации,
което оказва влияние на тяхната деформативност. При натиснатите елементи
повишаването на деформациите вследствие на предварителните напрежения е
еквивалентно с намаляване на модула на линейни деформации, което се отразя­
ва неблагоприятно на устойчивостта.
При суперпониране на начални напрежения с компоненти по две оси
(равнинно поле) или по три оси (обемно поле) с еднозначни нормални напре­
жения развитието на пластични деформации е затруднено. В резултат на това
и в съчетание с други неблагоприятни фактори и най-вече с концентрация на
напреженията е възможно крехко разрушаване на материала.
Намаляване на влиянието на началните напрежения се постига чрез кон­
структивни мерки при проектирането и технологични — при изготвянето.

5.2. Критерии за пластифициране при сложио напрегнато

състояние
__ При опитно изпитване на стандартни о 6 раз[ 1 и от стомана с отношение'
Оу/аи = 0,75 на едноосов опън или натиск преходът на стоманата от един в
друг стадий на работа е ясно изразен. Когато напреженията о^о*. (фиг. 4.7)
налице е изцяло еластична работа на материала, при о , < п < о „ материалът

в тази глапа rp;miiuara на провлачанс п„ е прието да се отичиин със Oj,, за да се различава от

компонентата на нормалното напрежение по оста у — Оу.

63
работи с еластични и пластични деформации и когато а = Оу настъпва едно­
временно пластифициране във всички точки на напречното сечение и се получа­
ват пластични деформации с дължина, равна на площадката на провлачане.

Фиг. 5.3. Идеализирана работиа диаграма на стома­

ната

При сложно напрегнато състояние преходът от един в друг стадий при на­
растване на напреженията не е така ясен и зависи от виида на материала и
характера на напрегнатото състояние. Основен в случая е моментът, при който
вследствие на нарастване на усилията в най-напрегнатата точка интензивност­
та на напрегнатото състояние е такава, че започва развитие на пластични
деформации. Този момент определя условието за пластифициране в точка, а
неговото математическо записване се дефинира като критерий за пластифици­
ране при сложно напрегнато състояние.
Условието за изчерпване на съпротивляемостта на материала се дефинира
по различен начин в зависимост от теорията на якост, приета за изясняване
механизма на работа на материала. Първа и втора теория на якост (вж . курса
по съпротивление на материалите) не могат да обяснят работата на материала
стомана. Те се отнасят за крехки материали. Чрез третата теория на главните
тангенциални напрежения не могат да бъдат обяснени всички случаи, напр. при
триосов опън, когато до гранично състояние на материала не би следвало да се
достига (т = 0), а на практика настъпва крехко разрушаване. Тя дава добро
съвпадение с опитните резултати за оценяване на пластифицирането на матери­
ала II изчерпване на якостта на срязване като краен резултат от развитието на
1м;и.-тични деформации.
Резултатите от многобройните и многостранни изследвания на работата на
стоманата най-добре съвпадат с теоретичните изводи по четвъртата (енерге­
тична) теория на якост. Ето защо понастоящем тя е в основата на утвърдената
нормативна методика. По тази теория се предполага, че стоманата е идеално
еластично-пластично тяло и за нея е валидна идеализираната работиа диаграма
на Прандтл (фиг. 5.3)— идеална еластична работа до границата на провлачане,
и съвършено пластична — след нейното достигане. Съпоставянето на
идеализираната работна диаграма с реалната (фиг. 4.15,а) дава възмож ­
ност да се прецени верността и точността на това приемане. За дребнозърнестите
спокойни стомани съвпадението е много добро. При стомани с по-едрозърнест-
та структура (кипящи стомани) е налице известна разлика в интервала
Ое — Оу. Разликата между двете диаграми оказва несеществено влияние по отно­
шение на якостта (вж. т. 5.3), но води до непренебрежими отклонения при
устойчивостта.

64
 Близкото съвпадение между реална диаграма и теоретичен модел е об­
стоятелството, което определя стоманените конструкции като такива с подчер­
тана сигурност.
Съгласно енергетичната теория пластифицирането започва тогава, когато
специфичната потенциална енергия на деформациите (работата) за промяна на
формата достигне определена максимална стойност, характерна за даден мате­
риал и независеща от вида на напрегнатото състояние, а специфичната потен­
циална енергия на деформациите (работата) за промяна на обема е равна на
нула. Това означава, че в момента на пластифицирането стоманата се отъжде­
ствява с жилава несвиваема течност.
Като се използуват изведените в курса по съпротивление на материалите
формули за двата вида работи, второто условие се записва с уравнението

(5.1) «?'.= - 4 ^ ( о . + а 2 + оз)^ = 0,

където V е коефициентът за напречни деформации (коефициент на Поасон):

Ol, 02 и аз — главните нормални напрежения при обемно напрегнато състояние.
От (5.1) следва изводът, че при настъпване на пластифицирането
коефициентът v е равен на 0,5 и това е неговата максимална възможна стойност.
Работата за промяна на формата чрез главни нормални напрежения се
записва във вида
(5.2) W i= — ( aï + 02 + аз — 0|02 — 0203 — азО])

или след заместване на v със стойността 0,5

(5.3) W f= — (а ?+ 02 + 03 — 0102 — 0203 — OaOi).

Същата работа при едноосово напрегнато състояние има своя максимум,

когато напрежението о стане равно на границата на провлачане о, или

(5.4)

Тъй като в граничен преход максималиата стойност на работата за промя­

на на формата не зависи от вида на напрегнатото състояние, то десните части
на формули (5.3) и (5.4) трябва да бъдат равни. Ако двете страни на полученото
равенство се коренуват и резултатът от коренуването на лявата част се раз­
глежда като редуцирано напрежение, характеризиращо интензитета на напрег­
натото състояние в разглежданата точка, критерият за настъпване на пластични
деформации се записва във вида

( 5 .5 ) О л г < /= V ^ l + 0 2 + 0 3 — 0 | 0 2 — O 2O 3 — O 3O 1 = О у.

критерият за пластифициране в точка може да се запише и чрез компо­

нентите на напреженията върху три произволни взаимноперпендикулярни
площадки. Получава се

(5.6) O re d = Ох О у О г — 0x0у — О уО г — (ТгСУжН“ 3(Тху ~1“ Ту2-“ |“ Тгх) — Оу.

в този си най-общ вид критерият се прилага рядко, тъй като обемното

напрегнато състояние не е характерно, а е и крайно нежелателно за стомане-

5 Стоманени конгтппшмш 55
ните конструкции и се избягва. При равиинно напрегнато състояние' Ох = 0;
тху = т:гх= 0 и от (5.6) се получава

(5.7) а red = л]а1+а1 — агОу + Зт^у = О у , «

а когато и а^ = 0 —

(5.8) Ored — ЗТгу — Оу.

Формули (5.7) и (5.8) имат голямо приложение при оразмеряване на еле­

ментите на стоманените конструкции, като дясната им част е записана в съот­
ветствие с оразмерителния метод по гранични състояния.
За случая на чисто срязване (аг = 0) от формула (5.8) следва
(5.9) т= « 0.58 а,.
л/з
Полученият резултат дава възможност да се направи сравнение с трета
теория на якост. По нея пластифиц»1рането в точка настъпва, когато максимал-
ното тангенциално напрежение достигне определена гранична стойност. За сто­
маната тя е равна на 0,5 Оу.
•

5.3. Еластично-пластична работа на стоманата при огъване

5.3.1. Еластично-пластична работа при нормални напрежения

Разглежда_се работата на проста греда, изпълнена от стомана с граница

на провлачане а^^0,75 и натоварена с равномерно разпределен товар с
интензитет q (фиг. 5.4а). При такова натоварване в сечението с максимален
огъващ момент напречната сила е равна на нула. Това позволява в опасното
сечение да се проследи изменението на напрегнатото състояние вследствие уве­
личаване на интензивността на товара q само под влияние на нормалните на­
прежения о. На фиг. 5.4 б е показана примерна работна диаграма на стоманата,
от която е изпълнена гредата. С точки а, б и с от диаграмата са означени съответ­
но границата на пропорционалност Ос, началото и краят на площадката на про­
влачане. Относителните удължения, съответствуващи на тези три точки, са
ба, et, и и имат осреднени стойности
(5.10) ба = 0,0009; е* = 0,002 и ес = 0,02.

Чрез тези три точки се разграничават трите възможни стадия на работа

на стоманата — еластичен I (от 0 до а) ; еластично-пластичен II (от а до Ь) и
пластичен 1П (от Ь до с).
В основата на техническата теория на огъването е заложена хипотезата на
Бернули— Навие за равнинност на напречните сечения, която е обоснована и
теоретично, и експериментално. Математическият израз на тази хипотеза
(фиг. 5.5 а) е

' В нормите за проектиране [44) формула (5.7) за редуцираните напрежения е записана с напре-
Ж0НИЯ (Jxi (ïy И без да се обвързва с конкретен елемент и координатна система. Тъй като в лите­
ратурата по стоманени конструкции [2|, (39), [42], [43], [41] и др. и в тази книга е прието оситс
на напречното сечение да се означават с х — х н у — у, а оста по дължина на елемента — със г, то
тук формулата е дадена съобразно с това приемане.

66
 'max

'max

Фиг. 5.4. Еластично-пластична работа на елементи, подложени на огъване

а — вид на елемента; б — работна диаграма на материала; в — изменение на диаграмата на напреженията; / — в еластичния
стадий; 2 — при ограничено развитие на пластични деформации; 3 — при гранична носнмоспособност; 4 — диаграма на де­
формациите

|У

67
(5.11) г = С .у ,
където С е константа.
Ако зависимостта между напрежения и деформации а = Де) е зададена с
определена работна диаграма на материала (фиг. 5.4 6), за която модулът на
линейни деформации Е в общия случай е променлива величина, то изменението
на напреженията в надлъжните влакна' по височина на сечението на гредата
(фиг. 5.5 б) е

(5.12) а, = а{С.у) = Е .С .у

Зависимостта (5.12) води до линейно преобразуване на работната диа­

грама на материала, като се изменя мащабът по оста у.
Стойността на коефициента С се получава (фиг. 5.5 е) от равенството
(5.13) e.dz __ C.y.dz
Р У У
откъдето
(5.14) С = -^= ± У"

При огъване в еластичен стадий, когато е валиден законът на Хук за линей­

на пропорционалност между напрежения и деформации (а = в£, където Е =
= const), от (5.12) и (5.14), като се вземе предвид, че огъващият момент в
случая е
(5.15) М .= - ^ .

се получава известната най-обща формула за нормалните напрежения при

огъване
(5.16)

където у е разстоянието от нулевата линия до точка, в която се изчислява напрежението.

Съгласно с изложеното на фиг. 5.4 в са показани възможни диаграми на

разпределение на нормалните напрежения в сечението на разглежданата греда
при различни стойности на интензитета на товара q.
На фиг. 5.4 6-1 е показана диаграмата на напреженията за случая, ко­
гато максималното ръбово напрежение не надвищава границата на пропорцио­
налност Ое. Когато в крайните зони на сечението напреженията станат по-големи
от границата на пропорционалност, линейната зависимост между напрежения и
деформации не е валидна. С нарастване на интензитета на товара се достига до
диаграмата, дадена на фиг. 5.4 в-2, при която в ръбовите влакна на сечението
напреженията достигат до границата на провлачане äy. От нулевата линия до
точката а диаграмата на напреженията запазва линеен характер, но след това
преминава в крива, съответстваща на частта от работната диаграма в участъка
а — Ь. Разстоянието, на което се намира точката а от нулевата линия, се получава
от условието (фиг. 5.4 в-4)

(5.17) .- Ü - = 0 4 5 J _
^ ^ ^ е» 2 0,002 2 ’ 2 '

' Приемането на мислена влакнеста структура на стоманата дава възможност за по-добра нагледна
представа при обясняван^ на механизма на работа на гредата.

68
 При разгледаната диаграма носимоспособността на напречното сечение не
се изчерпва, тъй като пластични деформации има само в ръбовите влакна и
еластичните деформации на останалите задържат общите деформации на гре­
дата.

При последващо увеличаване на интензитета на товара пластичните де­

формации започват да навлизат в сечението. Когато това навлизане е незначи­
телно, големината на реализираните пластични деформации при разтоварване
не влияе на работата при последващо натоварване и сечението работи за новия
товар както в еластичния стадий. Този етап на работа на елементи, подложени на
огъване, се дефинира като работа при ограничено развитие на пластични дефор­
мации (вж . т. 6.3).
В следващия етап пластичните деформации навлизат все по-навътре в
сечението. Общите деформации на елемента започват да нарастват чувствител­
но, тъй като еластичното ядро, което ги задържа, намалява. Очевидно е, че
големинаТа на тези деформации зависи от вида на напречното сечение. За разли­
ка от еластичния стадий на работа при развитие на пластични деформации е
по-добре материалът да е близко до нулевата линия. При разтоварване пластич­
ните деформации са невъзвратими, ето защо се наричат още остатъчни. Ще ги
отбелязваме с бл (фиг. 5.6). Големината им е от съществено значение за послед­
ваща работа на елементите. Поради това остатъчните деформации се ограни­
чават в рамките 2 Този етап на работа се определя
Е Е
като работа при развитие на пластични деформации. За да се използува увели­
чената носимоспособност на напречните сечения при него, е необходимо да бъ­
дат спазени редица изисквания, които са разгледани в т. 7.3.2.
При греди със схема проста греда разглежданият стадий изчерпва въз­
можността за по-нататъшно навлизане на пластичните деформации в сечението.
За непрекъснати греди, при които вследствие статическата им неопределимост,
деформациите при еднакви отвори и товари са значително по-малки в сравнение
с тези на простата греда, граничната носимоспособност на сечението се достига,
когато диаграмата на нормалните напрежения е от вида, показан на фиг. 5.4 в-
3. В ръбовите влакна пластичните деформации съответствуват на края на пло­

69
щадката на провлачане. Разстоянията от нулевата линия до точки а и Ь в този
случай са
(5.18) у „= - ^ = = 0 .0 4 5 4 - ;
te 2 0,02 2
е, А 0,002 h
Уь = = 0.1
te 2 0.02 2

От (5.18) следва изводът, че еластичното ядро, което остава, заема много

малка част от напречното сечение и няма практическо значение. Диаграма-

Фиг. 5.7. Диаграми иа напреженията при идеализирана работиа диаграма

а—
а — диаграма
, на материала: б — при еластична работа на м атериала: в — прк рабоао пластифициране: г — при развитие на
пластични
плас деформации: д — при граинчиа иосиноспособност

70
та на фиг. 5.4 а-З е характерна за третия — пластичен стадий на работа на
материала.
Използуването в практиката на диаграмите, показани на фиг. 5.4 за опре­
деляне на носещата способност на напречните сечения, подложени на огъване,
се затруднява от две обстоятелства;
1. За всяка марка стомана трябва да се работи с унифицирана реална ра-
ботна диаграма.
2. Изчисляването на моментите на вътрешните сили при криволинейни уча­
стъци на диаграмата на напреженията е сложно.

Фиг. 5.8. Диаграма на напреженията при пластич-

на става

и двете затруднения отпадат, ако се премине от действителна към идеали-

;пфана работна диаграма на стоманата. В този случай отпада еластично-пла-
стичният участък в работната диаграма на стоманата (точка а се слива с точка
Ь ). Възможните диаграми на нормалните напрежения при разгледаните етапи
на работа са дадени на фиг. 5.7.
Максималният огъващ момент при работа в еластичния стадий за греди
със симетрично напречно сечение е

(5.19)
А А
където Л е височината на сечението;
I — инерционният момент на сечението за ос, перпендикулярна на равнината на огъване;
W — съответният съпротивителен момент.
Максималният огъващ момент при работа в пластичния стадий е моментът
на вътрешните напрежения от фиг. 5.7 д. С известно приближение с цел опростя­
ване този момент може да бъде определен, като се приеме, че двете части на
диаграмата на напреженията са правоъгълници (фиг. 5.8). Грешката, която се
допуска, е пренебрежимо малка (вж . доказателството по-долу), а в резултат
се получава проста формула. В този случай на пълно пластифициране на
напречното сечение то повече не може да носи, а двете части на елемента се
завъртат около него. Образувала се е пластична става. Пластичната става има
две особености в сравнение с обикновената:
1. Работи като става само за една посока на натоварването. При промяна
на посоката моментът намалява и ставата се затваря.
2. Моментът в нея не е нула, а е равен на максималния момент Ми, който
сечението може да поеме.
За произволното сечение, дадено на фиг. 5.8, моментът се изчислява по
формулата

71
(5.20) Л1, ,= ^ ay.y.dA = Oy ^ |{/|rfi4 = äy(5|+ S2),

където 5 |+ 5 г = 1/|^|+(/2i42 е сумата от абсолютните стойности иа статичните моменти на двете

разнозначно напрегнати части, на напречното сечение спрямо нулевата линия в пластичния стадий.

Разположението на нулевата линия се намира от условието за_интеграл-

но равенство на опънните и натискови усилия, което при Оу = const = а^ е /4iây =
= А 20 у и следователно
(5.21) А , = А 2 = 4-
2’
т. е. нулевата линия разделя сечението на две равнолицеви части.
Очевидно при несиметрични напречни сечения нулевите линии в еластич­
ния и в пластичния стадий на работа ще се различават, а при симетрични сече­
ния ще съвпадат.
Величината 5 i+ S 2 от формула (5.20) замества съпротивителния момент
U7 в случая на огъване в еластичния стадий и по аналогия се записва като
пластичен съпротивителен момент Wpt. По този начин моментът се записва
най-често с формулата

(5.22) Ми = Оу Wpi.

За несиметрично напречно сечение (фиг. 5.9) пластичният съпротивителен

момент може да се изчислява и по формулата

(5.23) Wpi = 2 S i Ù , ,

където е статичният момент на половината сечение спрямо оста х — х.

Формула (5.23) се получава лесно от (5.20) и фиг. 5.9

Отношението на максималните моменти в пластичния и еластичния ста­
дий от формули (5.19) и (5.20) дава ефектът от отчитане на развитието на плас­
тични деформации
уИ. Wр <
v=
м а ,. W
(5.24)

Wpr2S... =2А ., у, . с )

Wp.-S,*S,= -|-(y,.y,)

Фиг. 5.9. Към определяне на Wpi

Този ефект е различен за различни напречни сечения. По-голям е, когато

материалът в сечението е съсредоточен в зоната около нулевата линия. На фиг.
5.10 са дадени някои характерни сечения и стойностите на коефициента v.
За всеки един междинен етап на огъване (фиг. 5.7 г) еластично-пластич-
72
ният огъващ момент Мз може да се определи като разлика от момента Ми и мо­
мента Ма на защрихованата на фиг. 5.11 триъгълна диаграма с височина а.
Без с това да се намалява общността на извода, резултатите тук са получени за
правоъгълно напречно сечение —
-
(5.25) Мз = М и - М а = Оу I—

1,15 Н.17 h,27 |l,50 il,70 il.70 hü

Фиг. 5.10. Стойности на отношението Wpt/We за различни видове напречни сечения

Като се има предвид, че съгласно (5.11) и (5.14) а = ^--= . а огъ­

ващият момент в еластичния стадий на работа (фиг. 5.7 е) е M e = M i = ay —

от (5.25) се получава
(5.26) Л1з-Ме ( 2 ) ■

На фиг. 5.12 е показано изменението на момента Мз. Очевидно колкото и

да се увеличава кривината = — ^ , моментът на вътрешните сили

не може да достигне граничния, а само клони към него. когато O ttv k

следва изводът, че в напречното сечение на гредата винаги се запазва еластично
ядро (фиг. 5.7 д ). Лесно се доказва, че грещката, която се допуска, когато реал­
ната диаграма се заменя с условната (фиг. 5.8), е много малка. От (5.25), като
се вземе предвид, че
е» 0,002 1
0,02 10
за правоъгълно сечение се получава

(5.27)

73
 Фиг. 5.12. Зависимост на огъващия мо­
мент от кривината

а iU M l U U n n U i W U l U n i r n

Фиг. 5.13. Развитие иа пластичните деформации по дължина на

елемент, подложен на огъване
а — при правоъгьлно сечение и просто огъване; б при I сечение; в — при пра-
воъгълно сечение н чисто огъване

74
 а I
За I сечения коефициентът пред отношението — е равен на ----и в ре-
h 10

зултат се получава
(5.28) [ | - ^ ( ^ ) J
Доказаните грешки са пренебрежимо малки и преми­

наването към опростена диаграма за изчисляване на е напълно оправдано.

С отдалечаване от опасното сечение огъващият момент в гредата намаля­
ва и на определено разстояние от него е равен на момента при еластична работа
на материала. По този начин в гредата се получава зона на развити пластични
деформации. Нейната големина и характер зависят от вида на товарите и на
напречното сечение. Математическото условие за очертание на зоната може
лесно да се получи, като се изходи от зависимост (5.25), и се реши по отно­
шение на размера а. На фиг. 5.13 а и бса показани зоните при правоъгълно и при
I сечение за греди, натоварени с равномерно разпределен товар. Очевидно е, че
големината на тези зони влияе пряко на обшата дес^ормируемост на елемента.
Най-опасен е случаят на чисто огъване (фиг. 5.13 е), при който зоната може да
заеме голяма част от дължината на елемента. При този случай общите провис-
вания се получават много големи, преди да са достигнати допустимите при
другите случаи остатъчни деформации. Това налага в този случай при оразмеря­
ването да се работи с допълнителни ограничения за пластичните деформации.

5.3.2. Еластично-пластична работа при едновременно действие на а и т

Ако гредата от фиг. 5.4 а е натоварена и с концентрирана сила в средата на

отвора, то в разглежданото сечение има едновременно и нормални, и танген­
циални напрежения. По принцип тангенциалните напрежения ускоряват разви­
тието на пластичните деформации.
В еластичния стадий тангенциалните напрежения са разпределени в сече­
нието неравномерно. Стойността им се определя по формула (7.16). Когато най-
голямото тангенциално напрежение достигне стойността 0,58 öj,, съответната
част на сечението се пластифицира. При увеличаване на интензитета на товара,
пластифицирането се разпростира в другите части на сечението. Следователно
максималната напречна сила, която сечението може да поеме, ако се пластифи­
цира цялостно само под действие на тангенциалните напрежения, е

(5.29) Q„ = 0 ,5 8 ^ / 1 t ,
където А , е частта от напречното сечение, върху което действуват тангенциалните напрежения.

При едновременно действие на о и т граничното състояние на цялото се­

чение се характеризира с удовлетворяване аа условието за пластифициране
(5.8) във всички негови точки или само в определени зони.
При правоъгълно сечение влиянието на тангенциалните напрежения се
разпростира върху цялото сечение и А ,= А .
По-сложен е случаят с най-често срещаното в стоманените конструкции
I сечение.
Когато огъването е в равнината на стеблото по отношение на критерия за
цялостно пластифициране, в теорията са изследвани два случая:
1. Граничната носимоспособност настъпва, когато се образува пластична

75
става в стеблото, т. е. формула (5.8) е в сила за всички точки на стеблото, а
тангенциални напрежения в поясите не се отчитат.
2. Граничната носимоспособност настъпва, когато се пластифицира цяло­
то сечение. В този случай тангенциалните напрежения могат да се разпростират
върху цялото сечение или само върху стеблото.

Фиг. 5.14. Гранични криви при едновремен­

но действие на огъващ момент и напречна
сила, изведени при различни предпоставки
от различни автори [I, 2, 3, 4]

В основата на нашата нормативна методика е приет първият случай, ето

защо Лх = /1а, — лицето на стеблото на сечението, а Q„ = 0,58 Оу .Аа,.
Когато огъването е в равнина, успоредна на поясите Ar = 2 A j , където Л, е
,111цето на пояса на сечението.
Съгласно т 5.2 про\(път от еластичен към пластичен стадий на работа се определя
чрез критерия (5.8), при който и двете напрежения поотделно са по-малки или равни
на граничната им стойност (0 < 0у; т< 0,58 Оу). За разлика от описания меха­
низъм на пластифициране в т. 5.3.1 тук е възможно при големи напречни сили
пластифицирането да започне в зоната на нулевата линия, а ръбовите влакна
да работят в еластичния стадий.
Граничният момент при наличие на напречна сила (Q=^0) е по-
малък от граничния момент Ми, когато Q = 0. Аналогично граничната напречна
сила Qi* при наличие на огъващ момент { М ф О ) е по-малка от граничната сила
Qu при М = 0. Следователно може да се запише, че

м^и Qu
(5.30) и /= - ^ < 1 .

При едновременно действие на М и Q условието за образуване на пластич-

на става е функция на параметрите s и /. В координатната система /, s тази фун­
кция е някаква крива линия, която свързва точките (0,1) и (1,0).
За правоъгълни напречни сечения при различни предпоставки са из­
ведени различни криви (фиг. 5.14), като най-проста от тях е окръжността
(крива № 3)

(5.31)

76
 При I сечение в нашите нормативни документи са заложени резултатите
на Б. М. Броуде, получени при аналогични като за правоъгълното сечение пред­
поставки и неотчитане на тангенциалните напрежения в поясите. Анализирани
са два случая с преобладаващи М или Q.
Когато влиянието на огъващия момент е преобладаващо, то пластифи-
цирането на поясите настъпва преди пълното изчерпване на носещата способ­
ност на напречното сечение.
Когато е преобладаващо влиянието на напречната сила, пластифициране-
то започва от нулевата линия. При изчерпване на носещата способност на сте­
блото вследствие на образуване в него на пластична става поясите могат да
работят или с еластични, или с пластични деформации.
В резултат на тези изследвания формула (5.31) се предлага да се кори­
гира във вида

(5.32) (^=1.

където а < 1 е параметър, който зависи от отношението на статичния момент спрямо нулевата линия
на половината стебло към статичния момент на половината сечение.

Прякото използване на теоретичните резултати за практически изчисления е

трудно. Ето защо в нормите за проектиране се приемат по-прости критерии,
основани на теорията и осигуряващи сигурността на конструкцията като цяло.
. Когато тангенциалните напрежения т ^ 0 ,3 Оу, тяхното влияние при пла-
стифициране на сечението е незначително и може да се пренебрегне. Тогава са
валидни постановките, изложени в т. 5.3.1.
Когато т > 0,3 Оу, респ. Q ^ 0 ,5 Qu, условието за носимоспособност при
огъване в една от двете главни равнини се получава от (5.32) със заместване
в него на отнощенията s и / от (5.30) и преобразуване

(5.33) м ;= м .^ .

Очевидно е, че на практика моментът М® и напречната сила трябва

да се приемат равни на породените от вънщното натоварване разрезни усилия
М н Q. Ето защо в оразмерителните формули, дадени в т. 7.3.2, индекси не са
поставени.
Когато в стеблото действуват две компоненти на нормални напрежения
Ог и Oÿ и тангенциални напрежения т^у, зависимост (5.32) се усложнява още по­
вече и става непригодна за практическо ползуване. За опростяване на изчисле­
нията с достатъчна за практиката точност се приема редуцираните напрежения
да се проверяват чрез критерия за пластифициране в точка, а разпростране­
нието на пластичните деформации по стеблото се отчита със завишаване на
дясната част на оразмерителната формула с 15% (вж. формула 7.20 и т. 7.3.2).

5.3.3. Еластично-пластична работа при двойно огъване

Най-общото решение за произволно сечение при частично или пълно пла­

стифициране е сложно и не може пряко да се използува. Дори за най-често сре­
щаното в стоманените конструкции I сечение са възможни 4 случая на еластич-
но-пластична работа' и за всеки един от тях сечението има различна носимоспо-

' С т р е л б и ц к а я , А. И. Исследование прочности тонкостеиних стержней за лределом упругости.

Киев. Изд. АН С С С Р, 1958.

77
собност. На фиг. 5.15 е показана една възможна диаграма на нормалните на­
прежения при пълно пластифициране на сечението. На същата фигура в зависи­
мост от параметъра т = -у— в координатната система у /Л1„ „ и ,
АV
където J, и М ", са граничните моменти при двойно огъване, а и Ми. х —

Фиг. 5.15. Еластично-пластична работа при двойно огъване

а — напречно сечение и в ъзм о ж н а диаграма на нормалните напрежения; б — гранични криви на взаимодействие

граничните моменти при просто огъване спрямо съответната ос. са показани кри-
вите на взаимодействие. Всички криви са изпъкнали. Това дава основание с
известна сигурност правата линия да се приеме като линия, ограничаваща
безопасната област и формулата на взаимодействие да се записва във вида

м. Му
(5.34) + - < 1.

В ъ в формула (5.34) и са заменени с мол1ентите Мх и Му, тъй като

това са реално действуващите огъващи моменти.

5.3.4. Условия за образуване на пластична става при огъване с осова сила

Използуване на пластичната работа на материала при елементи, подло­

жени на огъващ момент и осова £ила, се допуска само ако са изпълнени от сто­
мана с граница на провлачане О у< 580М Ра, в сечението има само м орални
напрежения о и както при чистото огъване те са неравномерно разпределени
в напречното сечение. При пълно използуване на напречното сечение условието
на пластифициране а = Оу трябва да е удовлетворено за всички точки. Това води
също до образуване на пластична става, но при изместена нулева линия.
На фиг. 5.16 а са показани възможни диаграми на напреженията при нараства­
не на интензитета на натоварване за случая на опън с огъване.
При образуване на пластичната става както в случая на действие на М
и Q двете усилия са взаимносвързани. Видът на математическата крива зависи
от формата на напречното сечение.

78
 Ако А\ е лицето на напречното сечение, което се припада на нормалната
сила, а у4г — на силата от двоицата, то, когато едновременно действуват и двете
усилия, техните гранични'стойности са:

(5.35) yV**. = äy .A t и м а = ä , . A i . е,

където е е рамото на двоицата сили.

ггиаз- Г-
б
у Sy
0
-ÿ
бу

----
S'y

Х,6у •

Д fi

б
>>.=N Ï
Nu

0.8
\Nч^/
\ \
S

V
0.6

ОЛ 7^ бу

0,2
/
У;| \ \^г1
/ 1
/ . i Y . i
0,2 0,& 0,б{ 0,8

Фиг. 5.16. Еластично-пластична работа прн опън

с огъване
а — диаграми на напреженията; б — гранични криви прн
различни стадии на работа

Следователно при образуване на пластична става напреженията от мо­

мента и нормалната сила могат да се разделят. За изразяване на търсената за­
висимост се използуват отношенията
N:
(5.36) \ = 1.
Nu Ми
където

(5.37) IVu = au ■А и Ми = ац Wn,

са граничната нормална сила н граничният огъващ момент, които самостоятелно биха пластифи-
цирали цялото сечение.

Теоретично се доказва, че за правоъгълно напречно сечение и за Н сечение

при огъване в равнина, успоредна на поясите, кривата е парабола от вида

79
(5.38) v^ + \ i= \ .

На фиг. 5.16 6 е показана тази крива. Едновременно с това са показани

линиите, които в случая разграничават еластичния и пластичния стадий и съот­
ветните диаграми на напреженията в характерни точки.
За други видове напречни сечения математическото условие има друг
вид. Характерно за теоретично получените криви е това, че те се приближават
до права линия. В нормите се приема единна зависимост, която добре се прибли­
жава до теоретичните резултати и едновременно осигурява необходимата си­
гурност. Записва се с условието

(5.39) v" + ( i = l ,

където п зависи от формата на напречното сечение.

При действие на осова сила и огъващи моменти в двете главни равнини

по аналитичен начин е получена зависимостта

(5.40) у" + цх + ц ,= 1.

където
Л1» М>^

По подобен начин са изведени зависимости за съотношения на напре­

женията при образуване на пластична става вследствие действие на огъващ
момент, нормална сила и напречна сила, на осова сила и огъващ момент, при
стеснено усукване в комбинация с други разрезни усилия. Тези по-рядко
срещани в практиката случаи тук не се разглеждат.

5.3.5. Изравняване на моментите в непрекъснати греди чрез образуване

на пластични стави

Носимоспособността в пластичния стадий на статически определимите

конструкции се изчерпва с образуване на първата пластична става, тъй като
елементът се превръща в механизъм. При статически неопределимите конструк­
ции при образуване на пластична става се намалява статическата неопреде-
лимост. Те са способни да поемат последващо увеличаване на товара дотогава,
докато броят на пластичните стави ги превърне в механизъм. За крайно поле
на непрекъснатата греда със ставно опрени краища този брой е 2, а за вътрешно
поле — 3. Аналогично се разглеждат и рамковите конструкции.
Ще предполагаме, че пластифицирането настъпва вследствие на нормални
напрежения и че са осигурени общата и местна устойчивост.
Непрекъснатите греди при еластично-пластична работа на материала
могат да се решават чрез непосредствено интегриране на диференциалното
уравнение на еластичната линия, като се отчете обстоятелството, че неговият
вид в зоните, отслабени от пластични деформации, е

Е 1 у "= ----- ------- .

(5.42) Л/^ ^ м,

80
 Формула (5.42) ce получава чрез преобразуване на (5.26) и заместване
на Л1з с М .
Предвид обемистата изчислителна работа този метод се прилага само в
отделни случаи на просто натоварване и малка статическа неопределимост.
Той обаче дава възможност да се анализират зависимостите между нарастване-

Фиг. 5.17. Действителна и условна зависимост между момента на вътрешните сили

и кривата при огъване
а — зависимост M = \ б — изменение на пластичната зона при условната зависимост

то на товарите и съответното нарастване на моментите. На базата на този

анализ се доказва, че изменението на коравината на сеченията в зоните,
обхванати от пластични деформации, не оказва съществено влияние на работата
на гредата. На тази основа се приема, че образуването на пластична става е
мигновено и нарастването на моментите до образуване на пластичната става е
пропорционално на натоварването. Линейната зависимост се запазва и при
образуване на следващите пластични стави.
Приемането на пропорционалност между момента и натоварването
означава замяна на действителната зависимост между момента на вътрешните
сили и кривината в сечението, обхванато от пластични деформации, с условна,
при която еластичната работа на гредата в разглежданото сечение продължава
докато огъващият момент достигне стойността Af„. След това деформациите
в сечението нарастват без увеличаване на огъващия момент (фиг. 5.17,а ).
Тази замяна означава, че пластичната зона се отъждествява с едно сечение, за
което М е С М ^ М и (фиг. 5.17 б). Кривината в това сечение може да получава
различни стойности У " > — , докато огъващият момент е М = Ми.
Тези опростявания са характерни за простата теория на пластичността,
която е в основата на утвърдената нормална методика. По принцип са възмож­
ни два вида задачи:
1. При зададена носимоспособност на сеченията на елемента в пластичния
стадий да се определи граничното натоварване на конструкцията.
2. При зададено натоварване да се определи носимоспособността в
пластичния стадий при приети или при оптимални съотношения на напречните
сечения.
Известни са няколко метода за решаване на непрекъснати греди при

6 Стоманени kohctdvkuhh
81
уговорените предпоставки: директен, кинематичен (основава се на изследване
на възможните схеми на гранично състояние) и статичен. При статичния метод
стойностите на статически неопределимите величини се определят с оглед настъп­
ване на гранично състояние.
q

Mz.M,

Фиг. 5.18. Изравняване на моментите в двуотвор-

н_а греда в гранично състояние

Този метод се нарича още метод на изравняване на моментите в гранично

състояние. Тук методът се илюстрира с двуотворената греда от фиг. 5.18, при
която се изравняват моментът в първото поле и над средната опора. От фигу­
рата следва, че

(5.43) = М и .

Мястото на пластичната става в отвора се определя от условието огъва­

щият момент Мг в него да е максимален, т. е. - ^ - = Q(z) = 0. Получава се
м
(5.44) Г~ яг= о .

От съвместното решаване на уравнения (5.43) и (5.44) се получава

(5.45) z = ( V 2 - l) / и

От (5.45) при зададено натоварване q се определя оразмерителният

огъващ момент в полето

1
(5.46) М= ql^
11,66
Изравняването на моментите в непрекъснати греди с повече отвори при
различни опорни връзки в крайните отвори се основава на приемането, че гра­
ничните натоварвания за всеки отвор не зависят от стойностите и характера на
натоварване в другите отвори. Възприетата единна нормативна методика е
изложена в т. 7.3.3.

82
 5.4. Работа на стоманата в натиснати пръти

5.4.1. Общи положения

Изясняването на поведението на елементи-те на стоманените конструкции

при натиск е от изключително важно значение за сигурността на конструкциите
като ццяло. Голям процент аварии на строителни стоманени конструкции са
;вързани с изчерпване на носимоспособността на натиснати елементи. Ето защо
от първото теоретично изследване, извършено от Ойлер и публикувано през
1744 год, до днес този въпрос е изключително актуален. Tïa "него са посветени
стотици научни, теоретични и експериментални изследвания. Сложността на
проблема произтича от обстоятелството, че той е комплексен, зависи от много
^ ктори, за неговото изучаване са необходими задълбочени познания по теория
на устойчивостта на еластичните системи, по проблемите на еластично-пластич-
ната работа на материала, по работа при геометрическа нелинейност (работа по
деформирана схема), а в същото време трябва да бъде сведен до практически
опростена методика, подходяща за работа в масовата практика.
Работната диаграма на стоманата при изпитване на натиск на стандартни
образци не се различава принципиално от диаграмата на опън. Това предопре­
деля и еднаква носимоспособност на якост в еластичния стадий или при развитие
на пластични деформации. Разликата в поведението на двата вида осово нато­
варени елементи е свързана с проблемите на устойчивостта.
Исторически са се обособили две групи въпроси, отнасящи се до:
1. Работа на стоманата в центрично натиснати пръти.
2. Работа на стоманата в нецентрично натиснати пръти.
Ще запазим това разделяне, независимо че идеално правият, строго
центрично натиснат прът, изпълнен от еднороден материал, без каквито и да е
начални несъвършенства и без предварителни напрежения, е абстракция. На
практика винаги са налице ексцентрицитети породени от редица начални не­
съвършенства, вследствие неправилност на оста, несъвпадение на геометрич­
ната ос с оста на масите, огъване при транспорт или под действие на собствено
тегло, невъзможност за точно центрично предаване на товара ТГдрПЧезавис^имо
от това, изучаването на центрично-натиснатите пръти продължава и днес,
тъй като е свързано с редица закономерности и е в основата на устойчивостта.
При обясняваме на проблемите на устойчивостта на отделни пръти или
на прътовите системи, те могат да се разглеждат като консервативни и некон-
сервативни.
Консервативни са системите, изпълнени от линейно-еластичен или не-
линейно-еластичен материал', за които работата на действуващите върху сис­
темата товари при преход от едно в друго състояние не зависи от траекторията
на движение. За консервативните системи е приложим енергетичният критерий
за равновесните състояния.
Системите от линейно-еластичен материал в зависимост от геометрията
на системата и формата на деформиране са идеални и с начални несъвър­
шенства (фиг. 5.19 а, б ) .
Критичното състояние на идеалната система (прът) се характеризира
с поява на безкрайно близки до първоначалната равновесни форми. В този слу­
чай е налице загуба на устойчивост от I род, т. е. с достигане на бифуркацион-
ната точка k (фиг. 5.19 в ). Критерий за идеалност на системата (пръта) е
условието за ортогоналност.

83
(5.47) j y{x)y*{x)dx = 0,
0

където i/(jc) е формата на дефиниране от външен товар;

у*{х) — собствената форма на деформиране в критично състояние.
Примери за идеални системи са дадени на фиг. 5.20.

н
h .

4>иг. 5.19. Натиснати елементи от линейно-еластичен материал

а — идеални; 6 — с начални ексцентрнцнтет; е — зави сн ио ст между сила и де-
форнацин за двата сл у ча я: I — за случай а: 2 — за случай 6

Реално съществуват само неидеални системи, т. е. системи с начални не­

съвършенства. При тях зависимостта F = е криволинейна и асимптотично
се приближава към критичната сила в Ойлерова постановка (вж. крива 2 на
фиг. 5.19в).
На фиг. 5.21 е показана зависимостта F = ip(f) за нелинейно-еластичен
материал, която се получава при работата на прът, подложен на центричен или
нецентричен натиск. При центрично-натиснат прът устойчиво равновесие е въз-
можно само при F c F c r н f = 0. Загубата на устойчивост настъпва при достига­
не на бифуркационната точка k. При нецентрично-натиснати елементи дефор­
мацията започва от самото прилагане на товара ( [ ф О ) . В този случай загубата

б
-4
\
. 1
/
1

(
1_
\
—4 Л! ч
гтг тг

Фиг. 5.20. Примери за идеални системи

на устойчивост настъпва с достигане на граничната точка Л1 (загуба на устой­

чивост от II ред).
За системи от типа на фиг. 5.20 (б. в, г) също е възможна бифуркация на
равновесните форми, която може да предшествува достигането на граничното
натоварване.

84
 Неконсервативни са системите (прътите), изпълнени от еластично-пласти-
чен материал, за които е в сила идеализираната работна диаграма на Прандл
(фиг. 5.3) или диаграмата на линейно уякчаващ се материал. При тези системи
не може да се използува енергетичният критерий за устойчивост. На практика

F
2.
-Н

Фиг. 5.21. Зависимост f = за нели-

нейно еластичен материал

при стоманените конструкции се допуска тези системи да се изчисляват като

такива, изпълнени от нелинейно-еластичен материал. Основание за това е
фактът, че проверката на устойчивост при проектирането обикновено се прави
за еднократно действие на максимални товари, чиято повторяемост е много
рядка.

5.4.2. Идеално центрично натиснати системи.

Ойлерова постановка

Разглежда се центрично натиснат ст>с сила F прът с дължина I с констант-

но напречно сечение, изпълнен от линейно-еластичен материал и различни опор­
ни връзки (фиг. 5.22). Предполага се, iJe:
— коравината при огъване E I е постоянна величина;
— деформациите са малки величини и следователно в момента на загуба на
м
устойчивост у ----
Критичният товар, при който прътът изпада в безразлично равновесие, се
получава по формулата
л^£'/ ji^EA я^ЕА

В ъ в формула (5.48) с lei е означена изкълчвателната дължина на пръта,

равна на разстоянието между две съседни инфлексни точки на деформираната
в критично състояние ос на пръта, а с А, — стройността. В общия случай изкълч­
вателната дължина се получава по формулата

(5.49)

85
 За показаните на фиг. 5.22 случаи стойностите на ц са записани до съот­
ветните схеми. При двуставно опрян прът (Задача на Ойлер) |j,= l. При този
случай уравнението на еластичната линия на огънатия при загубата на устой­
чивост прът се приема за синусоида с една полувълна

(5.50) y = f sin

JÜ= 1 0.И 0.5

Фиг. 5.22. Центрично натиснати пръти с различни опорни връзки

за която големината на стрелката f не може да бъде определена от изходните

условия.
С достигането на Fer започва изкълчването, но прътът не се разрушава вед­
нага. Макар и огънат, той остава известно време в състояние на устойчиво
равновесие. След нищожно увеличаване на товара деформациите рязко и бързо
нарастват. Разликата между граничния и критичния товар е много малка. С на­
маляването на стройността тази разлика намалява. За стройност Х С 2 0 0 тази
разлика се пренебрегва и за гранична сила на центрично натиснати стройни
пръти с постоянни инерционни моменти се приема критичната сила по Ойлер.

Фиг. 5.23. Зависимост на критичните напреже­

ния от стройността

На критична сила съответствува критично напрежение, което се изчисля­

ва по формулата
(5.51) .

Стоманата работи като линейно-еластичен материал, когато напреже­

нията в елементите 0 < . 0 е, съответно Осг<Сае, и изкълчването е в еластичната

86
област. От формула (5.51) може да се определи онази стройност, която ограни­
чава приложимостта на Ойлеровата постановка. Например за СтЗ с Ое«200МРа
и £ = 206000 М Р а се получава Х=101. Следователно прът от такава стомана
при големи стройиости (А.^101) се изкълчва в еластичната област.
Уравнението на критичното напрежение по (5.51) е уравнение на хипер-
бола. Тя е показана на фиг. 5.23.

5.4.3. Загуба на устойчивост на идеално центрнчно натиснати пръти при

развитие на пластични деформации

Идеалните центрично натиснати пръти (фиг. 5.22) при средна и малка

стройност ^ >.<л развиват пластични деформации, преди да загубят

устойчивост (Ое<СОсг<Сау). Докато прътът запазва праволинейната си форма,

напреженията са равномерно разпределени в напречното сечение. При достига­
не на критичните напрежения (о* = Осл) и при огъване на пръта към тези напре­
жения се прибавят напреженията вследствие на огъването. От вътрешната
вдлъбната страна двете напрежения са натискови и се сумират, като при това
сумиране следват криволинейния участък ниа^ работната диаграма а = /(е)
(фиг. 5.24). В тази зона трябва да се работи с постоянно намаляващия тан-
генционален модул £/ = tg ßi< £ ', който отговаря на работната диаграма на­
дясно от точка k.
От външната изпъкнала страна напреженията вследствие на огъването
са опънни. При сумирането на двете напрежения са изследвани две възмож­
ности, залегнали в основата на две теории.

Фнг. 5.24. Загуба на устойчивост с развитие на пластични деформации

Теория на приведения модул на Енгесер — Карм ан

Основни предпоставки на теорията:
1. Деформациите и преместванията са малки величини в сравнение с разме­
рите на напречните сечения.
2. Запазва са валидността на хигГотезата за равнинност на сеченията.
3. Равнината на изкълчване е равнина на симетрия.
4. Напреженията за всяко влакно от сечението се определят по реалната
о — е диаграма на натиск.

87
 Когато при достигане на критичното състояние не се отчита нарастване
на осовата сила ( A f = 0 ), то в опънната зона на сечението от огъването сумар­
ните напрежения намаляват. Налице е разтоварване, което е еластично и с мо­
дул на линейни деформации много близък до модула Е ', (tg ^ 2 = E z = E ) . По
този начин част от напречното сечение работи в еластичния стадий с модул Е ,
а останалата част — в еластично-пластичния стадий на работа на материала
с променливия тангенциален модул Et = da/dE. Цел на теорията е получаването
на единен редуциран модул Т = l\I\ Et, S ) , където S е геометричната характе­
ристика на сечението, който да отчита посочените обстоятелства и чрез който
критичната сила и критичното напрежение да се записват във вида

(5.52) £ „= ; а „= ^ .
ч,
При извеждане на търсената зависимост за модула Т се отчитат обсто­
ятелствата:
1. Напреженията а,, породени от огъването на оста на пръта са интегрално
уравновесени в напречното сечение.
2. Доколкото £ > Е,, нулевата линия при огъването се измества към опън-
ните напрежения и външният момент нараства с AMe = N . е', а увеличаването

на момента на вътрешните напрежения от огъването е ДМ, = J Ао,«/,^Л.

'‘ л
Разположението на нулевата линия се намира от условието за взаимно
уравновесяване на нормалните напрежения.
Формулата за модула Т при работа на материала в еластично-пластичния
стадий се извежда от условието в критично състояние нарастването на момен­
тите на вътрешните сили да е равно на нарастването на моментите на външни­
те сили AMi — AMe. Получава се
(5.53) Т= + ,
където /i е инерционният момент на еластично работещата част на сечението
спрямо нулевата ос;
/г — инерционният момент спрямо същата ос на частта от сечението, ра­
ботеща с еластично-пластични деформации.
Получените чрез теорията на приведения модул критична сила и критич­
но напрежение по формули (5.52) са горната граница на тези величини
(фиг. 5.23).
Теория на тангенциалния модул на Енгесер — Шенли
Предпоставките са същите. Когато се отчита нарастване на товара в
момента на загуба на устойчивост ( A F > 0), то в опънната зона разтоварване
по еластичен закон не се получава и цялото сечение работи в еластично-пластич­
ния стадий на материала с променливия модул на деформации E i = , кой­
то зависи само от свойствата на материала, но не и от формата на сечението.
Следователно, когато натиснатият прът преминава от праволинейната към без­
крайно близка до нея огъната равновесйа форма, от изпъкналата му страна
няма промяна на знака на деформацията. Изходен пункт в теорията на танген­
циалния модул е, че критичното натоварване е онова максимално натовар­
ване, поД действие на което първоначално правият натиснат прът ще остане
обезателно прав. Стойността на критичната сила и на съответствуващото й
напрежение се получава по формулите

' Предложение на Ясннски.

88
/с с л\ г' n^Eil л El
(5.54) Fcr= — jr---; — 5^2—

Кривата на изменение на Осг като функция на X е показана на фиг. 5.23.

Тя очертава долната граница на критичните напрежения в разглежданата
област.
Центрично натиснати елементи с пълностенни отворени напречни сечения
с една ос на симетрия (оста у ) и инерционни моменти 1х> 1у могат да загубят
устойчивост, като излизат извън равнината на симетрия — огъвно-усуквателна
форма на загуба на устойчивост. Критичната сила при тях се определя по тео­
рията на тънкостенните пръти, разработена от проф. В. 3. Власов и изло­
жена в книгата му «Тонкостенние упругие стержни». Предвид специфичността
и сложността на проблема, той тук не се разглежда. В т. 7.6.4 е дадена норматив-
ната методика за оразмеряване на тънкостенни елементи с отворено П сечение.
•

5.4.4. Центрично натиснати пръти с начални несъвършенства

В действителност всички центрично натиснати пръти имат случайни

ексцентрицитети. Изследването на такива пръти като изпълнени от линейно-
еластичен материал няма голяма практическа стойност, тъй като с нарастване
на преместванията и кривината в елементите на конструкциите възникват пла­
стични деформации, което изменя качествено поведението им под натоварване.
Ето защо при тези елементи критерият за загуба на устойчивост е винаги усло­
вен. Ol раничават се или общото премествано (/ </и), или относителните дефор­
мации (е„а. Работата в еластичния стадий може да се гарантира и от
условието
N М ^
(5.55) ~
в което усилията Л/ и М са определени чрез изчисляване на конструкциите по
деформирана схема.
За случая на изолиран прът, натоварен с нормална сила при случаен ек-
сцентрицитет вс (фиг. 5.19 6), напрегнатото и деформирано състояние може да
се определи чрез интегриране на линейното нехомогенно диференциално урав­
нение

(5.56) E l y " {x)-\-N . y { x ) = - N .вс.

При вс = 0 от (5.56) се получава уравнението на устойчивостта (Е1у"(х)-\-

+ Ny{x) = 0).
По принцип центрично натиснатите пръти се разглеждат като нецентрич-
по натиснати с малък ексцентрицитет и изпълнени от нелинейно-еластичен ма­
териал.

5.4.5. Анализ на работата на нецентрично натиснати пръти

Огъващ момент в праволинейни пръти може да има в резултат на:
1. Нецентрично приложение на силата спрямо оста. Това са нецентрично
натиснати елементи (фиг. 5.25а).
2. Едновременно действие на осово приложена сила и наличие на напречен
товар (фиг. 5.25 6). Това са елементи, подложени на натиск с огъване.
Максималните огъващи моменти за двата вида елементи са:

89
(5.57) M = F{e + f) ч M = F { e , + f ) ,

където e \ = M / F е условен ексцентрицитет.

Различия в поведението под натоварване на двата вида елементи има. То е

по-изявено в зоната на малките стройности. Когато E I клони към безкрайност,

Ч(.)

Фиг. 5.25. Пръти натоварени на натиск и огъване

а — нецентрично натиснати; б — подложени на натиск с огъване

то \ клони към нула, при което първите пръти остават нецентрично натиснати
и характерът на работа им се запазва, а за вторите се променя, като меродавно
за носимоспособността им е якостното условие. С известен запас на сигурност
по отношение на прътите, подложени на натиск с огъване (виж фиг. 5.32) в
утвърдената за практиката нормативна методика за проектиране не се прави
разлика между двата вида елементи. Тук те също ще се разглеждат обединено
като нецентрично натиснати пръти.
Изследването на работата на нецентрично натиснати пръти с различно
напречно сечение, при които усилията М » N могат да се изменят в целия диапа­
зон между центричния натиск {N ^ 0 , М = 0) и просто огъване ( N = 0 , М=^0) е
многовариантна сложна задача, която няма и не може да има единно решение.
Тук тя се излага постановъчно, като се поясняват само онези основни неща, които
са залегнали в основата на единната нормативна методика. Главни опорни
пунктове са:
1. Критичната сила при нецентричен натиск е по-малка отколкото съот­
ветната за центрично-натиснат прът със същата дължина /. Доказателството
на това твърдение следва директно от фиг. 5.26.
2. Загубата на устойчивост на нецентрично натиснати пръти реално винаги
е свързана с развитие на пластични деформации. Аналитично се доказва', че
най-голямата стойност на ексцентрицитета е, при който загубата на устойчивост
е в еластичния стадий, приблизително е

(5.58) е <0,000221 Л,
където Л е височината на напречното сечение.

При сечение с височина 50 cm от (5.58) следва, че максималният допустим

ексцентрицитет, за да загуби прътът устойчивост в еластичния стадий, е
0,011 с т = 0,1 mm. Тази стойност очевидно е много малка.
3. При нецентрично натиснатите пръти критичното състояние настъпва
при непълно развитие на пластичните деформации, т. е. в сечението винаги се
запазва еластично ядро (аналогично на еластичната зона при огъване —
фиг. 5.7 г). Доказателството следва от фиг. 5.27 при изпълнение на условието

' Герммерлинг, В. А. Несущая способность стержневих стальних конструкций, M .. 1958.

90
AMe = AMi. Критичният момент М „ ще бъде равен на граничния момент Ми само
ако е = о о , т. е. налице е случай на огъване.
При по-нататъшното огъване на пръта вследствие увеличаване на натовар­
ването се съпротивлява еластичното ядро. Това обстоятелство поражда идеята
нецентрично-натиснатият прът да се замени с еквивалентен идеален центрично

ре _7Г^Е1
" — F “

Фиг. 5.26 Фиг. 5.27. Изменение на моментите на външ­

ните и вътрешни сили в зависимост от стрел­
ката /

натиснат прът, работещ в еластичния стадий и имащ напречно сечение —

сечението на еластичното ядро' Тогава в Ойлерова постановка

(5.59)

където ц е отношението на инерционния радиус на еластичното ядро към инерционния радиус на

цялото напречно сечение.

Реализация на тази идея в практическа методика е трудно предвид об­

стоятелствата, изложени в следващите точки. Тя обаче може да бъде използу-
вана за оценка на резултати, получени по друг път^.
4. Степента на пластифицирането при изчерпване на носимоспособността
зависи от размерите на пръта и от вида и характера на напрегнатото му състоя­
ние. Възможни са следните пет случая:
а) при пръти с голяма и средна стройност и малък ексцентрицитет на
силата пластични деформации се развиват частично от вдлъбнатата страна
(фиг. 5.28 а) ;
б) при пръти с голяма стройност и голям ексцентрицитет едностранното
пластифициране се разпространява по цялата дължина на пръта (фиг. 5.28 б) ;

'Г е м м е р л и н г, В. А. Несущая способность стержневих стальних конструкции. M., 1958.

' П и и а д ж а н, В. В. Прочиость и деформации сжатих стержней металлнческих конструкций. Изда-
тельство АН Армяиской С С Р, Ереван, 1971.

91
 в) при пръти с малка стройност и малък ексцентрицитет се развива дву-
странно пластифициране по част от дължината (фиг. 5.28,е);
г) при пръти със средна и малка стройност и голяма ексцентрицитет е на­
лице пълно пластифициране по дължина от вдлъбнатата страна и частична
пластична зона от изпъкналата страна (фиг. 5.28,г);

Фиг. 5.28. Развитие на пластични деформации при иецентрично натиснати пръти

д) при пръти с малка стройност и голям ексцентрицитет се получава дву-

странно пластифициране по цялата дължина (фиг. 5.28,<?).
Следователно могат да бъдат отбелязани следните закономерности. С
увеличаване на стройността на прътите пластичните зони при тяхното разру­
шаване са съсредоточени в средната им част. При увеличаване на ексцентрици-
тета пластифициране настъпва не само във вдлъбнатата, но и в изпъкналата
страна. Това се обяснява с увеличаване на приноса на осовата сила F в общия
огъващ момент. С нарастване на ексцентрицитета на силата се увеличава при­
носът на началния огъващ момент върху напрегнатото състояние на елемента,
който по характер на работа се приближава до гредови елемент с еднакви на­
прежения в ръбовите влакна.
5. В зависимост от направлението на действие на огъващия момент спря­
мо главните инерционни оси са възможни различни форми на загуба на устой­
чивост. Случаите са три:

Фиг. 5.29. Възможни случаи на действие иа огъващия момент спрямо главните

инерционни оси на сечението

Случай 1. Огъващият момент действува в равнината с най-малка^коравина

на сечението или при еднаквост на двете коравини — с ексцентрицитет спрямо
едната ос (фиг. 5.29 а ). Прътът се изкълчва, като остава в равнината на дейст­
вие на момента. Налице е равнинна форма на загуба на устойчивост.

92
 Случай 2. Огъващият момент действува в равнината на най-голяма кора-
вина (фиг. 5.29,6). С оглед целесъобразно използуване на носимоспособността
на сеченията, това е най-често срещаният случай. При загуба на устойчивост
прътът се измята — огъва и усуква. Получава се пространствена форма на за­
губа на устойчивост. В този случай прътът може да остане в равнината си само
ако измятането извън нея е осигурено с конструктивни мероприятия.

а F

Фиг. 5.30. Изменение на огъващия момент по дължина на пръта

Случай 3. Загуба на устойчивост при ексцентрицитет спрямо двете главни

оси (фиг. 5.29 е). Получава се също пространствена форма на загуба на устой­
чивост. Случаят може да се разглежда като явление от първи род — само
огъване в двете равнини без усукване или като явление от втори род — двойно
огъване и усукване.
6. Огъващият момент може да има различен интензитет по дължина на
пръта. За нецентрично натиснатите пръти това е илюстрирано с фигура 5.30.
Между случая с два равни по стойност и действие огъващи моменти в края на
пръта (фиг. 5.30 6) и два равни по стойност и по посока огъващи моменти
(фиг. 5.30г) са възможни безброй случаи с различно съотношение на огъва­
щите моменти Л1| и Мг- Тук изчисляването може да бъде приведено към основна-
та задача на нецентрично натиснат прът с постоянни моменти чрез въвеж ­
дане на еквивалентен огъващ момент М*,. Стойностите на се определят от
условието, критичното напрежение на прът натоварен със сила F и различни
моменти М| и Мг да бъде равно на критичното напрежение на същия прът при
действие на силата f и постоянният еквивалентен момент. От такава позиция
трябва да бъдат разглеждани формулите и указанията, дадени за определяне
на огъващия момент в нормативната методика, разгледана в т. 5.5.
7. Нецентрично натиснатите пръти, както и центрично натиснатите могат
да имат различни опорни условия в двата си края (фиг. 5.22).
8. В строителните стоманени конструкции се използуват най-разнообразни
напречни сечения, твърде различни по конфигурация и по съотношение на ос­
новните параметри.
От изложеното следва, че за цялостното изясняване на работата на не­
центрично натиснатите пръти са необходими многобройни теоретични и ек­
спериментални изследвания. В следващите точки са разгледани само две, които
имат принципиално значение.

93
 5.4.6. Решение на Йежек

Разглежда се прът с константно правоъгълно напречно сечение при рав-

нинна форма на загуба на устойчивост. Точното решение се отнася за всички
пет възможни схеми на пластифициране (фиг. 5.28), но формулите са много
сложни и нямат практическа приложимост. Приблизителното решение раз­

глежда само случаите на пълно едностранно (фиг. 5.28 б ) и пълно двустран-

но пластифициране (фиг. 5.28,d), а получените критични напрежения Осг с извес­
тен запас се прилагат и за случаите на частично пластифициране.
Основните предпоставки са:
— стоманата е идеален еластично-пластичен материал с еднаква грани­
ца на провлачане при опън и при натиск ( | а / | = |оу“ I );
— валидна е хипотезата за равнинност на сеченията;
— деформираната ос на пръта е полувълна от синусоида, което дава
възможност да се изследват и двата вида елементи от фиг. 5.25.
На фиг. 5.31 са дадени изходните диаграми за двата случая — едно­
странно (случай 1) и двустранно (случай 2) пластифициране. Получените
формули за критичното напрежение са:
случай I
т
п^Е Осг Т"
(5.60)
— I

случай 2

Ос, 2т
(5.61) О сг

където Оу е границата на провлачане;

А е
т = е-^= ----относителният ексцентрицитет на сечението;
— ядровото разстояние;
е — действителният ексцентрицитет.

Двата случая се разграничават с неравенствата

(5.62) 9а,(3 — т )

94
 При едностранно пластифициране лявата част на (5.62) е по-голяма от
нула, а при двустранно — по-малка.
Формули (5.60) и (5.61) не дават критичното напрежение в явен вид,
но позволяват да бъдат съставени таблици и графики за в зависимост от
стройността К и относителния ексцентрицитет. На фиг. 5.32 са показани графи-

Фиг. 5.32. Зависимост на критичните напрежения от стройността и относителния ексцентрицитет

ките за нецентрично натиснати пръти и пръти, подложени на натиск с огъване.

От фигурата се вижда, че с увеличаване на стройността разликата между
двата вида елементи намалява.
Когато прътът е с друго напречно сечение, се използуват същите графи­
ки (таблици), но резултатите се привеждат към тези с корекционен коефи-

95
циент т). Това е отношението на относителния ексцентрицитет на прът с пра-
воъгълно напречно сечение към относителния ексцентрицитет на прът с друго
напречно сечение, но с еднаква стройност и еднакво напрежение. С разширя­
ване и задълбочаване на теорията и експерименталните изследвания стой­
ностите на коефициента т] непрекъснато се уточняват.

5.4.7. Една възможност за по-обобщено разглеждане на проблема'

При нецентрично натиснатите елементи има два вида деформации — надлъжни и напреч­
ни (фиг. 5.33, а ) . Ето защо тези елементи се изчисляват по деформирана схема. На фиг. 5.33 б е по­
казана зависимостта между натисковата сила F и преместването v. Граничната носимоспособност
е равна на максималната сила Fu, която прътът може да поеме. Предполага се, че;
— преместванията са малки величини в сравнение с размерите на напречното сечение;
— валидна е хипотезата за равнинност на сеченията;
— зависимостта между нормалните напрежения а и относителните деформации (фиг. 5.33,е)
е от вида о = а{е);
— при нарастване на товара и в момента на загуба на устойчивост стоманата се приема
за нелинейно-еластичен материал.
От тези предпоставки следват зависимостите:

I
I р= — V
(5.63) II F = I = fn— у '■у.
fn-|-pl/

Определянето на граничната сила N„ се основава на метода на безкрайно малките смуще­

ния в областите на равновесно състояние на пръта.
Изхожда се от равновесното състояние в точка А. Успоредно с него се разглежда равновес­
ното състояние в точка A i, отличаващо се от изходното с безкрайно малка големина на премест­
ването Ли. Нарастванията на деформациите и напреженията в сечението са съответно Де и До
(фиг. 5.33 е, г ) . Условията за равновесие на външните сили и вътрешните усилия в сеченията
на пръта за двете равновесни състояния се записват със зависимостите

А
(5.64)
— J a.ydA-\-F(v-\-e)=0
А

—j {a+/ia)dA+F+^F=0

(5.б5)
—j (o+^a)ydA+(,F+âiFXv+Av + e)=0

Когато от левите части на системата уравнения (5.64) се извадят съответните леви части
на системата уравнения (5.65), се получават равновесните условия за безкрайно малки преме­
ствания

- jÄarf>4-|-Af=0;

(5.66)

' [2] стр. 74 -7 6.

96
 Уравнения (5.65) са в снла за всяка произвол на точка от равновесната крива (фиг. 5.336).
На практика с оглед получаване на от значение е решението на тази крива за точка В. За
безкрайно малка област около точката В натисковата сила е постоянна и във формули (5.66) мо­
же да се приеме, че A f = 0 .
От работната диаграма на материала а = а ( Е ) е в сила зависимостта

da
(5.67) Ас = Де = Е ,М .
dz

У!

-+--

Фиг. 5.33. Относно изчисляване на нецентрично натиснати пръти от нелиненно еластичен материал
а — изчислителна cieua; б — крива на равновесните състояния; н — работна диаграма на иатериала; г — диаграна на де­
формациите и напреженията в сечението

където Е , е тангенциалният модул в разглежданата точка от работната диаграма на MaTej)HaAa.

От (5.63) се изразява нарастването на относителните деформации. Получава се Де =
= Аео + Apÿ = Део — Ди" 1/.
Като се отчете изложеното, системата уравнения (5.66) се преобразуват във вида

(5.68)
— j £|(Део — Sv"y)d A = 0;

— f £i(Aeo — tiv"y)ydA + f A и = 0.

Ако от (5.68) ce изключи Ato, ce получава окончателно диференциалното уравнение за оп­

ределяне на граничната снла F..

97
(5.69) E,I^v'' + F ^v= 0
или
(5.70) E I,^ v '' + F ^ v = Q ,
където 1 , = 1 ~ ~ е редуциран с тангенциалния модул инерционен момент на напречното сече-

ине спрямо'собствената му централна ос

Ако се приеме, че к р и в а т а на огънатата ос на пръта е сннусонда (i) = /sin— то условие­
то за равновесие е достатъ«»» се приложи за най-напрегнатото сечение на н р ьта. В резултат
от (5.70) се полу«»»“
( 5 .7 1 ) F u = ----- -р-----

З а определяне на приведената коравина на пръта £/< трябва да е известна диаграмата

на напреженията в най-напрегнатото сечение на пръта. П о аналогия със закона на Х ук зависи­
мостта а = сг(е) в точка А може да се представи във вида

(5.72) = £ .8 = £.(ео - v " y ) ,

където £s = tgas е секущият модул.

От система (5.64) може да се получ"и и диференциалното уравнение на огъването на нецент-
рично натиснатия прът

(5.73) E I „ v " + F{v + e )= 0 .

където !е\ = 1 е редуцираният секущ инерционен момент напречното сечение спрямо

собствената централна ос.

От решението на уравненир ^лед като се отчете, че за средното сечение на пръта,
когато то се намира в “ ö ° т кривата на състоянието v = f и F = F u , се получава

(&?-.)■ M = F.{e + f).

f.
1+
където
(5.75) ---

По този начин стойностите на граничните параметри в'точка В се получават от съвместното

решаване на (5.71) и (5.74) за средното сечение на пръта.

5.5. Обща устойчивост при просто огъване

Пълностенните елементи, подложени на огъване, когато натиснатият им
пояс е свободен, а опорните сечения са закрепени спрямо хоризонтални преме­
ствания, могат да загубят устойчивост преди да е изчерпана носимоспособ-
ността на напречното им сечение на огъване. Натиснатият пояс се измества
спрямо равнината на действие на товарите (равнина на огъването). В резултат
елементите се огъват в равнината с по-малка коравина и усукват (фиг. 5.34).
Този вид загуба на устойчивост се нарича измятане. Теоретично решение на
такава задача е дадено в [34] — стр. 89— 106. Тук въпросът се разглежда с ог­
лед изясняване на възприетата нормативна методика. Когато гредата е нато­
варена с произволен товар, той се заменя с еквивалентен по отношение на мак­
сималния огъващ момент концентриран товар. Критичната стойност на този
товар се определя по формулата

(5.76) ‘Ь ’ V ч,

където с е коефициент, който отчита вида на опорните връзки и разположението на товара

спрямо центъра на тежестта на сечението;
1,1 — свободната дължина на натиснатия пояс;

98
 E ly — коравината на сечението в равнина, перпендикулярна на равнината на дей­
ствие на товара;
jj2
01,+ -JJ- Elt, — огьвно-усуквателната корапнна на сеченисто;
‘'I G — модулът на ъглови деформации;
h — инерционният момент на сечението при чисто усукване;
/„ — секториалният инерционен момент.

Фиг. 5.34. Измятане на греда

Мястото на приложение на концентрирания товар влияе чувствително

върху стойността на критичния товар. Това се вижда от фиг. 5.35. Когато то­
варът е над центъра на тежестта на сечението (най-често по горния пояс), в мо­
мента на загуба на устойчивост той действува с ексцентрицитет, който бла-
гоприятствува измятането (фиг. 5.35 а ) . Обратно, когато товарът е приложен
под центъра на тежестта, моментът, който се получава, се стреми да върне сече­
нието в първоначално положение (фиг. 5.35 6).
Формула (5.76) може да бъде записана и по следния начин:

(5.77)

в която
G/,
(5.78) а= -1^1-
EL

Ако се отчете, че
(5.79) 0 = ^ v = 0,3.

изразът (5.78) за а се преобразува във вида

I, II,
(5.80) а=1,54-

99
 На критичната сила съответствува критичен момент, определян по фор­
мулата
(5.81) Мсг = ^Р.гЛ,
където ß е коефициент на япроксимация на товара;
I — отворът на гредата.

У|

Фиг. 5.35. Разположение на товара спрямо напречното

сечение

Критичното напрежение Осг се получава чрез (5.81) след заместване в

него на (5.77) и преобразуване

(5.82)

където
(5.83)

В т. 7.3.4 е дадена възприетата в Нормите, на основание на изложеното,

нормативна методика.

ГЛАВА е

О Р А З М Е Р И Т Е Л Е Н М Е Т О Д ПО Г Р А Н И Ч Н И С Ъ С Т О Я Н И Я

6.1. Основни положения

Целта на оразмеряването на строителните конструкции и техните еле­

менти, сечения и съединения е определянето в най-широк смисъл на размери­
те им така, че те да удовлетворяват зададени условия на работа през целия
иормативен срок, на експлоатация с достатъчна, но не и излишна сигурност.

100
Основен принцип на оразмеряването е поемането на усилията и осигуряване
на деформациите да става с минимален разход на материал.
Съгласно БД С 14784— Строителни конструкции и земна основа. Основ­
ни положения за изчисляване и БД С 16334 — Конструкции стоманени. О с­
новни положения за изчисляване, строителните стоманени конструкции се
изчисляват за силовите и други въздействия, които определят тяхното напрег­
нато и деформирано състояние и се оразмеряват по метода на граничните
състояния.
Методът на граничните състояния е разработен в С С С Р през 50-те го­
дини. Един от неговите създатели е чл.-кор. проф. И. С. (^трелецкий — осно­
воположник на съветската проектантска школа в областта на стоманените
конструкции. Основното в метода е да не се допусне с определена степен на
осигуреност строителните конструкции да изпаднат в гранично състояние по
време на изграждане и през целия нормативен срок на експлоатация. Посте­
пенно методът се разпространява в много страни на света и се приема като реа­
лен и приемлив за практиката общ подход за полувероятностно гарантиране
па сигурността от първо ниво. .kjrt i ;i по:<нанията ни за случайното поведение
на строителните конструкции и за iiii;,ipnle, лействуващи върху тях, не са все
още толкова съвършени, за да бъде възможни прилагането на общата вероят-
ностна теория на надеждността при практическото изчисляване и оразмеря­
ване на носещите системи.
Гранични се наричат състоянията, при които носещите конструкции или
техните елементи и съединения не могат да се съпротивляват на силовите въз­
действия или получават недопустими деформации, т. е. престават да удов­
летворяват предявените към тях изисквания в процеса на изграждане или на
експлоатация. Стоманените конструкции се оразмеряват за две групи гранич­
ни състояния:
П ъ р ва група — по загуба на носимоспособност и (или) пълна непригод­
ност за експлоатация;
Втора група — по непригодност за нормална експлоатация.
Критериите, които характеризират граничните състояния, най-общо мо­
гат да бъдат разделени на силови и деформационни. Доскоро деформацион-
ните критерии се прилагаха само за определяне на граничните състояния от
втора група. Постепенно обаче тези критерии започнаха да се използуват и
^a уточняване на граничните състояния от първа група при екстремални стой­
ности на товарите с отчитане на изменението им (история на натоварването)
и на съпротивляемостта на конструкцията. Това доведе до разделяне на първа
група гранични състояния на две подгрупи:
П о д г р у п а Г — гранични състояния по носимоспособност, към която
спадат общата загуба на устойчивост на формата, загуба на устойчивост на
положението, разрушаване от произволен характер, преминаване на конструк­
цията от неизменяема в изменяема система и качествена промяна на кон-
([)пгурацията.
П о д г р у п а Г — гранични състояния по експлоатационна непригод­
ност, при която се налага преустановяване на експлоатацията вследствие
развитие на пластични деформации, неработни деформации в съединенията,
пълзене, недопустими пълни или остатъчни деформации и разтваряне на
пукнатини.
Деформационните критерии позволяват да се уточни и усъвършенству-
ва начина на определяне на размерите на конструкциите в областта между
развитие на пластични деформации само в ръбовите влакна и граничната но­
сеща способност при пълно пластифициране. Съхраняване на необходимите
експлоатационни характеристики и свойства на стоманата при статични, под­

101
вижни или променливи товари, се осигурява в най-широк смисъл не само при
работа в еластичния стадий, но и при ограничено развитие на пластични де­
формации, съответствуващи на гранична относителна остатъчна деформация
след разтоварване Ел= 0,002. При конструкции с осигурена устойчивост и на-

Фиг. 6.1. Основни напрежения Фиг. 6.2. Работна диаграма

и деформации при еластично- F — f на конструкции от първа
пластичен материал група

товарени само със статични товари е възможно да се допусне развитие на плас­

тични деформации с чувствително по-голяма стойност на приноса на пластич­
ните деформации в общата относителна деформация, като се достигне до
0,005. На тази база вместо традиционния силов критерий, дефиниран с
настъпване на границата на провлачане в ръбовото влакно, е по-коректно
да се въведе критерият за ограничена пластична деформация, а вместо крите­
рия пластична става или механизъм на разрушение — критерий на развити
пластични деформации, при които 0,005 (фиг. 6.1).
Към втора група се отнасят състоянията, нарушаващи нормалната ек­
сплоатация вследствие недопустими премествания (провисвания, завъртания,
слягане на опорите и др.).
Оразмеряването по първа група гранични състояния се прави за макси­
малните стойности на ycнJ:иятa, породени от изчислителните товари и въздей­
ствия, или за многократно повтарящи се експлоатационни товари с отчитаие
на характера на тяхното действие, а по втора група гранични състояния —
за тези, получени от експлоатационните (нормативни товари и въздействия).
В зависимост от поведението им под натоварване, обусловено от свой­
ствата на материала, характера на товарите и въздействията и експлоатацион­
ните условия и причината за изпадане в гранично състояние строителните
стоманени конструкции могат да се разделят на шест групи.
Първа група — конструкции, при които първо гранично състояние нас­
тъпва при работа в еластичния или еластично-пластичния стадий. Към тях
спадат конструкциите, изпълнени от стомани с добри пластични свойства, при
които Gy^O,750u, и натоварени със статични товари с малка повторяемос!.
В началото тези конструкции работят изцяло в еластичния стадий (отсечката
0 — а на фиг. 6.2), а след това в еластично-пластичния стадий (участък а — Ь на
същата фигура). Пластични деформации в конструкцията се получават вслед-

102
ствие последователно или пълно (пластична става) пластифициране на опре­
делени зони и развитие на пластични деформации в тези зони. В следващия
етап на работа преместванията рязко нарастват поради пластифициране на
най-напрегнатите сечения при статически определими конструкции или превръ­
щане на статически неопределимите системи в изменяеми вследствие образу­
ване на голям брой пластични стави. В този етап конструкциите получават
толкова големи премествания, че практически стават непригодни за по-ната-
тъшна експлоатация.
При работа под натоварване тези конструкции могат да попаднат и в
двете групи гранични състояния. Първо гранично състояние може да настъпи
вследствие на претоварване на конструкцията и изчерпване на носимоспо-
собността й (подгрупа Г ) или вследствие на прекомерни деформации и непри­
годност за експлоатация при съхранена носимоспособност, което е възможно
при работа в еластично-пластичния стадий (подгрупа 1‘ ). При намаляване
или премахване на товарите общите деформации също намаляват предвид
еластичната работа на конструкциите, но част от тях е невъзвратима и е на­
лице остатъчна деформация fr- Допустима е само такава големина на остатъч­
ните деформации, при която не се налага капитален ремонт на конструкцията
и която не пречи за следваща нормална експлоатация. Максималните и оста­
тъчните деформации при работа на конструкциите в еластично-пластичния
стадий се определят с изчислителните стойности на товарите. Засега в норми­
те за проектиране няма ограничения на тези деформации и те трябва да се
допускат с големини, приемани на базата на досегащния опит на експлоатация
и анализ на условията на работа.
Второ гранично състояние може да настъпи вследствие на големи елас­
тични деформации, които нарущават нормалната експлоатация. За повечето
конструкции граничните премествания, при които не се нарущава нормалната
експлоатация, се дават в нормите за проектиране.
Втора ф упа — конструкции, при които граничното състояние настъпва
при работа изцяло в еластичния стадий. Към тази група се отнасят конструк­
ции, изпълнени от стомана с повищена якост, за която условната граница на
|||и)и.1ачапс п„ = пи;-^ 0,75о„, и са натовареии със статични товари с малка
повторяемост. При тези стомани пластичните деформации започват да се раз­
виват при напрежения, близки до якостта на опън, което прави опасно изпол­
зуването на тези напрежения (фиг. 6.3). Ето защо и по двете гранични състоя­
ния те се изчисляват в еластичен стадий на работа. При оразмеряване на
якост за тези конструкции се въвежда допълнителен коефициент на сигурност
Yu, чиято стойност е равна на 1,3.
Трета група — конструкции, при които граничното състояние настъпва
вследствие на загуба на устойчивост. Загубата на устойчивост настъпва при
сравнително малки премествания (фиг. 6.4), ето защо експлоатационната си­
гурност на конструкцията се определя от носещата й способност, а не от де­
формациите й. Следователно оразмеряването на устойчивост се отнася към пър-
иа група гранични състояния.
Четвърта група — конструкции, за които граничното състояние е вслед­
ствие на крехко разрущаване. Крехкото разрушаване настъпва при незначи­
телни деформации (фиг. 6.5) и е възможно за всички марки стомана при раз-
лична големина (изчислителна или нормативна) на товарите. Доколкото при
крехкото разрушаване се загубва носеща способност, то тя се отнася към пър­
ва група гранични състояния.
Пета група — конструкции, при които граничното състояние настъпва
вследствие умора на материала. Разрушаването от умора на материала се
отнася към първа група гранични състояния, тъй като се изчерпва якостта.

103
To настъпва при многократно повтарящи се товари (фиг. 6.6), което е практи­
чески възможно само при нормални условия на експлоатация на конструкция­
та. Ето защо оразмеряването на умора се извършва с нормативните или по-
малки от тях, но непрекъснато действуващи товари при работа в еластичния
стадий.

0Д)2
Фиг. 6.4. Диаграма
ции от втора група F — \ при елементи
от трета група

Фиг. 6.5. Диагра­ Фиг. 6 .6 . Зависимост на умората на мате­

ма F — / при кон­ риала о„ от броя на циклите п
струкции от чет­
върта група

Шеста група — конструкции, за които граничното състояние настъпва

вследствие трептения, предизвикани от динамическо действие на товарите.
Трептения в конструкциите се получават при пускане и спиране на технологи­
ческото съоръжаване, при негова нормална работа, при пулсации на ветрово­
то натоварване и др. и оказват неблагоприятно влияние на хората, на работата
на точна апаратура, на строителната конструкция като цяло. Особено небла­
гоприятни и опасни са трептенията при сеизмични въздействия. В зависимост
от вида и характера на трептенията конструкциите се отнасят към първа или
към втора група гранични състояния.
Сигурността на конструкциите в процеса на изчисляването и оразмеря­
ването се гарантира, като, от една страна, се отчитат най-неблагоприятниi с
условия на натоварване и съчетаване на отделните товари и въздействия, а
ÜT друга, възможната най-малка съпротивляемост на конструкцията на тсзн
товари и въздействия. При разкриване на закономерностите, от които зависят
Te3lf две основни части на единния изчислително-оразмерителен процес трябва
да се заложи и определен запас.

104
 Методът по гранични състояния бе изграден и се усъвършенствува не­
прекъснато на базата на задълбочено изучаване на:
— реалните товари и въздействия и възможностите за едновременна
поява на техни екстремни стойности;
— действителната работа на конструкциите, техните елементи и съе­
динения.
Всички вероятностно променливи величини по метода на граничните
състояния засега се дават в нормите с определени нормативни стойности, а
влиянието на изменчивостта им върху сигурността на конструкциите се отчита
със съответни коефициенти на сигурност. Всеки един от тези коефициенти
отчита изменението само на една величина. Ако сигурността на конструкциите
се представи като функция на много независими величини, то всеки един от
коефициентите на сигурност ще зависи от частната производна на тази функ­
ция. Ето защо тези коефициенти се наричат ч а с т н и коефициенти на сигурност.
Този подход позватява тогава, когато изоледваиията са в състояние да
гарантират това, методът по гранични състояния, който понастоящем има
характер на частично вероятностен, частично детерминистичен, да се превърне
в изцяло вероятностен с произволна степен на осигуреност.
Частните коефициенти на сигурнос+ са:
у„ — коефициент на сигурност по предназначение;
V/ — коефициент на сигурност на товарите;
у „ — коефициент на сигурност на материала;
Ус — коефициент за условия на работа.
Частните коефициенти на сигурност имат характер на случайно промен­
ливи величини. За изучаване и нормиране на техните стойности се използуват
методите на теория на вероятностите и на математическата статистика.
С коефициента на сигурност по предназначение у„ отчитат отговориост-
га, капиталността на сградите и съоръженията и нормативният срок ма експлоа­
тация. Чрез него се осъществява диференциран подход по отнощение на пред­
назначението при съхраняване на единност на метода по отнощение на ос­
таналите показатели. Този коефициент има важно стопанско значение, тъй
като е свързан с икономията иа материали. (..трукту|1ата му е сложна, поиежо
чрез него се отчитат редица обстоятелства, в т. ч. и възможността за изли­
зане от строя на определен процент (степен на осигуреност) на проектираните
обекти. Обикновено с този коефициент се умножават товарните въздействия,
ето защо стойностите му се дават в Нормите за натоварване. За сгради и съо­
ръжения с важно стопанско значение стойността му е равня на единица и
намалява до 0,8 за временни сгради и съоръжения с нормативен срок на ек­
сплоатация 5 години.
С коефициента за исловия на раппта у. се отчитат: пс»акономерната про-
менливост на неблагоприятните условия (случайни или конструктивно до­
пустими ексцентрицитети, пулсации на натоварването): характерът и продължи­
телността на максимално напрегнато състояние; възможносгга за р азвти е на
пластични деформации, неотчитани при оразмеряването; видът на нанречнитс
сечения и съединителните средства и др. В преобладаващото число случаи
стойностите му са по-малки или равни на единица. Дадени са в табл. 5 на [44].
Коефициентите на сигурност на товарите у/ и на ма‘териала у „ са обяс­
нени в т. 6.3 и 6.4.

105
 6.2. Гранични условия
По метода на граничните състояния всяка група гранични състояния се за­
писва с гранично условие. За Г група по носимоспособност и I* група по ек­
сплоатационна непригодност. Тези условия се записват във вида:

(6.1) и

( 6 .2 )

където N е обобщено усилие, което действува в оразмерявания елемент, сечение или съе­
динение;
S — обобщена носимоспособност, равна на максималното усйлие, което може да
поеме елемента, сечението или съединението;
6 i — обобщено преместване, предизвикано от външното натоварване;
6 |„ — гранично остатъчно или пълно преместване.

За втора група гранични състояния граничното условие е

(6.3) б2<б2.,
където Ô2 е еластичната деформация или преместване, предизвикано от товарните в ъ з­
действия;
Ô2u — граиичната стойност на разглежданата деформация или преместване, опреде­
лени с оглед ненарушаване на нормалната експлоатация и задавана в нормите
за проектиране.

За разкриване на същността и подхода на оразмеряването по гранични

състояния — осигуряване на експлоатацията на конструкциите за определения
нормативен срок — левите и десни части на граничните условия трябва да
бъдат записани в явеи вид. В този смисъл в условие (6.1) V е най-голямок»
ш.змижио обобиюно усилие при еднократно или с малка повторяемост нато­
варване или най-голямото многократно повтарящо се усилие при умора на
материала. Това усилие е функция на действуващите върху конструкцията то­
вари и въздействия. В най-общия случай обобщеното усилие N се записва
с равенството
(6.4) N = I.FinNiУ|.^Pi,
,„_са стойностите на нормативните т
V усилията, породени от
1(), — коефициент на съчетаване на товарите и въздействията; пояснен е в т. 6.3.2.
Обобщената носеща способност от (6.1) се записва във вида
(6.5) s = y c C ^ .

където С е геометричната характеристика, необходима за получаване на стойностите на

напреженията;
R., нормативното п.противление на стоманата; когато се изхожда от границата на
провлачане а когато от якостите на опън — /?„ = /?«, (вж . т. 6.4);
у,, кт-фнциент на сигурност за елементи, оразмерявани по якост с изчислително с ъ ­
противление, получено от якостите на опън.
След заместване на (6.4) и (6.5) в (6.1) и съобразяване с обясненията
към тях, граничното условие по носеща способност се записва с условията:
(6.6) Fi„Niyii^, ^ у с .С ;
Y"

(6.7) ynI.F,„Niynylp. < .

Ут-Уи
По аналогичен начин в подробен вид могат да се запишат и левите части
на условия (6.2) и (6.3).

106
 (6 .8 ) Y „2 F in . y fi^ ià I < ô I„

и _
(6.9)
където 6 | е преместване от f „ = l ;
62 — еластична деформация или преместване от F i „ = l.

Условие (6.6) след разделяне на двете части на характеристиката С

и преобразуване добива вида

(6.10) 2 или
Ь Уп-Ут

(6.11) •
- Уп-Ут
където N,n = F,n.N, са усилията, породени от нормативните товари;
о,п— напреженията от нормативни усилия.

Ако лявата част на (6.11 ) се запише в разгърнат вид и се приеме, че едно

от напреженията (напр. g i ) е основно за дадения елемент или сечение), след
преобразуване се получава
(6 .1 2 ) a ,„ ( Y n ip i+ - ^ V /2 i|) 2 + . .
V 0|л СУ|я / Уп-Ут

Изразът в скобите по отношение на първия товар (усилие, напрежение)

може да се разглежда като обобщен коефициент на сигурност за натоварване
Уо. В такъв случай
Ryn
(6.13) =
I
където

(6.14)
Коефициентът С е обобщеният коефициент на сигурност на метода по гра­
нични състояния за определено напрежение (усилие). Както се вижда от
(6.14), този коефициент се деструктурира на частните коефициенти на сигур­
ност. Това позволява неговото задълбочено изучаване и непрекъснато усъвър-
шеиствуване чрез изследване на.факторите, от които той зависи. Формула (6.14 )
подчертава и основното различие на метода по гранични състояния спрямо
метода на допустимите напрежения, при които коефициентът на сигурност у
е еднакъв по отношение на всички напрежения ^ о = —^ . Дори ако се при­
еме, че всички товари имат еднакъв по стойност коефициент на сйгурност на
товарите у/, общата сигурност по двата метода е различна, тъй като с коефи­
циента ус се отчитат различните условия на работа = ,

където
Уг /
Този анализ разкрива основното предимство на метода по граничните
състояния и обосновава неговото разпространение като оразмерителен метод
в света.

6.3. Товари и въздействия

В метода по гранични състояния товарите и въздействията са едни от
главните фактори, от които зависи вероятностната обосновка на сигурността
на строителните конструкции. В същото време те са най-променливите вели­

107
чини с най-голямо статистическо разсейване. Поради това тяхното изучаване
трябва да бъде продължително и целенасочено. Понастоящем сравнително
добре са изучени атмосферните товари, за които се извършват метеорологич­
ни наблюдения от много години и някои технологични товари, например то­
варите, породени от мостовите кранове. По отношение на другите товари и
въздействия (натоварване от технологично съоръжаване, складирани материа­
ли, от хора и животни, които не са напълно описани със статистически мо-
U'.ih ), голямо влияние за тяхното определяне оказва инженерният опит.
Основна характеристика на товарите и въздействията е тяхната норма-
тиБна стойност, която се определя на базата на номиналната им стойност или
по вероятностен път и се задава в Нормите за натоварване. Като правило все­
ки товар има една нормативна стойност. За някои технологични и атмосфер­
ни товари, когато трябва да се отчете възможността за тяхно продължително
действие, се определят две нормативни стойности — пълна и намалена.
Изчислителната стойност на товарите и въздействията се определя, като
нормативната се умножи с коефициента на сигурност на товарите у/. По този
начин се отчита възможно отклонение в неблагоприятна посока. Изчислител­
ните стойности на товари с две нормативни стойности се определят с един и
същ коефициент у). За някои товари, напр. сняг, стойностите на коефициента
на сигурност у/ се променят в зависимост от отношението на нормативното соб­
ствено тегло на покритието (включително теглото на окаченото обзавеждане)
към нормативната стойност на товара от сняг. Това е свързано с обстоятел­
ството, че при използуване на покритие от леки материали със собствена маса,
чувствително по-малка от тази на снега, при превишаване на снеговото на­
товарване над определени стойности в конструктивните елементи няма резерв,
който да го поеме.

6.3.1. Класификация на товарите и въздействията

В зависимост от продължителността на действие товарите се разделят

на постоянни и временни.
Постоянните товари не се променят по големина и посока по време на
нормативния срок иа оксн.юагация на сградите н съоръженията, временниic
товари и въздействия са променливи във времето. По характер на действие те
биват продължително действуващи, кратковременни и особени.
Към постоянните товари се отнасят: товарите от собствена маса (теглото)
на частите на сградите и съоръженията, в т. ч. теглото на носещите и ограж­
дащите строителни конструкции, теглото и налягането на почвата, планинският
lUiTHi'K, ностояпното 1!а.1яга1!С от вода, \ч'нлието от прелварителио на(1Г)ягапс',
При проектирането товарите от собствена маса на носещите конструк-
ишни елементи пьрвоначално се определят по приблизителни формули или на
базата на натрупан опит. След определяне на размерите на елементите е не­
обходимо да се докаже получената разлика. Преизчисляване на усилията с
действителното тегло трябва да се прави само ако то се отразява на общото
напрежение с повече от 5 % . На практика елементите се изчисляват и оразме­
ряват в последователност на реда на поемане и предаване на товарите и въздей­
ствията, при което е неизвестно само теглото на оразмеряваната част, неточ­
ността е малка и почти се изключват повторни изчисления.
Нормативната стойност на плътността на строителните материали, из­
ползувани в строителниго конструкции, елементи и изделия, са дадени в ( 46j .
Към продължително действуващите временни товари спадат: теглата
на временните преградни стени, на стационарното технологично обзавеждане,

108
налягането на газове, течности и насипни материали в резервоари (газхол-
дери, силози) и тръбопроводи в процеса на експ ло атац и ята, ва куум , н ато вар ­
ване от складирани материали в складови помещ ения, книгохранилищ а, а р ­
хиви и др. подобни, теглото на натрупан производствен прах, въздействието
на пълзенето и съсъхването, намалена нормативна стойност на товари от мос­
тови кранове и полезни товари, температурно-климатични възд ей ствия и сняг
в планински райони, въздействие от неравномерни деформации на осКОЗИте,
който не са свър зан и с изменение на зем ната основа.
Към кратковременните товари се отнасят; натоварването върху подовите
конструкции в жилищни и обществени сгради; натоварване от сняг, от вятър,
от обледеняване; температурните климатични въздействия; товарите от подвиж­
ните подемно-транспортни средства — мостови и окачени кранове, телфери и др.
Към особените натоварвания се отнасят: сеизмичните въздействия, взрив­
ните въздействия, въздействия, предизвикани от неравномерни деформации
па основите, съпроводни с изменение на структурата на земната основа; то­
вари, предизвикани от внезапни нарушения на технологичния процес, от вре­
менна неизправност или от разрушаване на технологичното обзавеждане.
При изчисляване на строителните конструкции на динамични въздействия
от същ ествено значение е не само конкретната стойност, но и историята на и з­
менение на кратковременните и особени товари с течение на времето.

6.3.2. Съчетаване на товарите

Строителните конструкции тр яб ва да се и зчи сл ява т за реално възможно-

то най-неблЗ(ГОТ1 риятно съче та ва н е на товарите и възд ей стви ята. Установени
са две групи съчетан и я:
1. Основни съчетания, които включват постоянните, продължително
действуващите и кратковременните натоварвания.
2. Особени съчетания, които се състоят от постоянните, продължително
действуващите временни товари, възможни кратковременни товари и въздей­
ствия и един от особените товари.
Временните товари с две нормативни стойности се включват в съчета­
нията като продължително действуващи с намалената си нормативна стойност
и като кратковременни — с пълната си нормйГгивна стойност.
Едновременното действие с максимални стойности на няколко товара е по-
малко вероятно отколкото действието на един товар с максимална стойност.
IÎTO защо при съчетаване на постоянните товари с две или повече вр см етт
натоварвания изчислителните стойности на временните товари или на съответ­
но породените от тях усилия се умножават с коефициенти на съчетание i|3i и
»^'2, равни на:
1) при участи е в съчетанието на един временен товар (прод ълж и телен или
кратковременен) —
2) при участие в съчетанието на два или повече временни товара, за про­
дължителните товари — г|3| =0,95;
3) при участие в съчетанието на един кратковременен товар и един или
повече продължителни товари, за кратковременния товар — г|)2= 0,9;
4) при участие в съчетанието на два или повече кратковременни товара
техният принос се отчита, както следва:
а) когато кратковременните товари не могат да б ъд ат степенувани по отно­
сителното им влияние вър ху разрезното усилие (п рем естване) в конструкц ията,
изчислителната стойност на всеки от тези товари се ум н о ж а в а с я()2 = 0,9 при два
или три товара и я|з2 = 0,8 при четири и повече товара;

109
 б) когато е възможно кратковременните товари да бъдат степенувани,
изчислителната стойност на всеки от тези товари се умножава със: за първия по
степен на влияние товар — за втория — \|5г= 0,8, а за останалите —
г|32= 0,6.
В особените съчетания изчислителните стойности на продълж ителните
товари се умножават с г|3|=0,95, а на кратковременните — с г|)2= 0,8, освен в
случаите на специални изисквания, както е при сеизмичните въздействия, които
се приемат без намаляване.
При товарите от мостови кранове се въвеждат и коефициенти на съчетание,
отчитащи едновременната работа на двата крана върху един подкранов път
или при четири крана в една линия, но на различни кранови пътища. Стой­
ностите им са дадени в т. 18.3.
Съчетаването на товарите трябва да се съобразява и с предизвиканите от тях усилия. Ако
товарите предизвикват две или три различни усилия, които при оразмеряването се отчитат съвместно
в едно и също сечение (Л1 и Л/, М „ Afj, н yV), то за всяка комбинация на товарите е необходимо да се
получат възможните варианти на изчислителните усилия. Сумарната изчислителна стойност на
дадено усилие X може да се определя по формулата

(6.15)
където X „,i са усилията, определени от нормативните стойности на отделните товари с отчитане
на коефициентите на съчетание;
уц — коефициентът на сигурност за товарите;
т — броят на едновременно действуващите товари.
При определяне на изчислителната стойност на дадено усилие в особено съчетание към
получената стойност на X по формула (6.15) се добавя усилието от особеното натоварване.
Всички необходими при проектирането количествени данни за товарите и
въздействията, характерът на тяхното действие и особеностите при съчетаване-
го им са дадени в liopMHTe за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръ­
жения [46].

6.4. Нормативни и изчислителни съпротивления

Изследването на работата на материала стомана под натоварване
(вж . т. 4.3.3) определя две стойности от работната диаграма, които имат реша­
ващо значение за поведението му в строителните конструкции. Това са граница­
та на провлачане Оу и якостта на опън a«. При достигане на първата в елементи­
те и конструкциите се проявяват пластични деформации, които могат да доведат
до пълна непригодност за експлоатация, а при втората се изчерпва якостта на
материала. Тези напрежения определят и двете основни нормативни съпротив­
ления на стоманата по смисъла на метода по гранични състояния, а именно:

(6.16) Ryn = Oy\

(6.17) Run = Ou.

И двете велични са статически вероятностно променливи за всяка марка

стомана и зависят от много фактори: технологичен процес, химически състав,
вид и дебелина на валцуваните изделия, скорост на изстиването и съгласно нор­
мативните документи на метода по граничните състояния се определят с осигу­
реност 0,95. Когато няма статистически данни се допуска нормативните съпро­
тивления да се приемат съгласно стандартите за производство като браковачен
минимум.

110
 За нисковъглеродните и нисколегираните стомани основна нормативна
характеристика е границата на провлачане.
В случаи, когато материалът няма изразена площадка на провлачане и
проявява слаба физическа нелинейност, както и при високоякостните стомани,
при които условната граница на провлачане е близко до якостта на опън, или
когато в зависимост от характера на работа носимоспособността на строителни­
те конструкции се определя от якостта, а не от развитието на пластични де­
формации, за нормативно съпротивление се приема якостта на опън Run-
Строителните конструкции се оразмеряват с изчислителните съпротивле­
ния. Когато изходна за тяхното получаване е границата на провлачане Ryn, из­
числителното съпротивление при опън, натиск и огъване се означава с Ry, а ко­
гато е якостта на опън Run — с Ru-
Изчислителните съпротивления по същество са също комплексни случайно
променливи величини, включващи на първо място измененията на характе­
ристиките на материала, но също така и: отклоненията в размерите на валцу­
ваните изделия (минусови допуски), изменение на свойствата на материала в
зависимост от характера на натоварване, структурни изменения в напречна и
надлъжна посока на валцуваните изделия, вид на разрущаването, обем на въз-
можното разрущаване (частично или пълно), характер на напрегнатото състоя­
ние, точност на изчисленията и др. Като правило осигуреността на изчислител­
ните съпротивления е по-голяма от тази на нормативните съпротивления пред­
вид по-големня брой фактори, оказващи влияние.
В ъ з основа на изложеното нормативното и изчислителното съпротивление
по отношение на границата на провлачане трябва да се получават по фор­
мулите:
(6.18) R^, = R {\ - a v ,)-

(6.19) /?, = ^ ( l _ ß v , ) ,
където R е средната стойност;
— коефициентът на вариация;
а — стандартният централен множител за съответно нормирана вероятност за осигуряване
на нормативното съпротивление;
ß — аналогичен множител за вероятността за осигуряване на изчислителното съпротив­
ление.

Стойността на ß зависи от приетата в изчисленията допустима вероятност

за разрущаване и от формата на разпределение на случайно променливите
величини.
По аналогичен начин се определят и якостите на опън Run и изчислителното
съпротивление Ru.
Отнощението на нормативното съпротивление Ryn към изчислителното
Ry (същото е в сила и за Run и Ru) дава стойността на коефициента на сигур­
ност на материала т. е.

(6.20) Ym= - ^ > 1 .

Ку
ч

Засега в нормативните документи този подход е приложим само за някои

марки стомана и валцувани изделия, при които има достатъчен брой статисти­
чески данни при тяхното производство. В същото време влиянието на редица
фактори, описани по-горе, не е отчитано. В преобладаващото число случаи
поради липса на статистически наблюдения за поведението на материала в строи­
телните конструкции е приет друг, детерминантен начин за определяне на изчис­
лителните съпротивления, като първоначално въз основа на натрупан опит и

111
изследване на факторите, от които зависи, се приемат стойностите на коефи­
циента на сигурност на материала ут и чрез него се определят изчислителните
съпротивления по формулите

(6.21) ' и / ?„= — .

7-"
При приемане на стойностите на коефициента на сигурност на материала
Ym се отчитат; репрезентативността на контрола на физико-механичните харак­
теристики в металургичните заводи, обстоятелството, че този контрол се про­
вежда върху опитни образци при едноосов опък, а В строителните конструкции
материалът работи продължително време в сложни ким^труктивни елементи и
при сложно напрегнато състояние, минусовите допуски на валцуваните
изделия и др.
За произвежданите у нас марки стомана стойностите на коефициента у т се
изменят от i ,05 до 1,15, но в [44] не се дават в явен вид. За стоманите, произвеж­
дани в Съветския СЪ.юз, стойностите на у т варират от 1,025 до 1,15 и се дават в
нормите за проектиране (C d и П I I — 20— 81* част II, чл. 23].
Основните нормативни характеристики на стоманите са изходни при опре­
деляне на изчислителните съпротивления на cTGÂîfiHaTa при: срязване Rs\ смачк­
ване на челна обработена повърхност опън в направле.ние, перпендикулярно
иа ua.iuynaiK-K) Rn,. i;ik;i илнримср изчислителното съпротивлСпН? на стома­
ната на срязване сс получава по формулата

(6.22) /?, = 0 , 5 8 - ^ = 0,58^^.

Y"*
Стойностите на нормативните и изчислителните съпротивления за различ­
ните марки стомана са дадени в [44].

ГЛ А ВА 7

О Р А З М Е Р Я В А Н Е НА Е Л Е М Е Н Т И Т Е НА С Т О М А Н Е Н И Т Е
КО Н СТРУКЦ И И

В тази глава са дадени основните формули, методиката и изискванията

при оразмеряване на елементите на стоманените конструкции, изпълнени от
горещо валцувани или ^туденоогънати ппофили с осигурена устойчивост на от­
делните части на напречното сеченис-. Особеностите при оразмеряване на еле­
менти със съставни напречни сечения и от студеноогънати профили с неосигуре-
иа устойчивост на отделни части на напречните сечения са разгледани в след-
luiiuHTo глави.
(.^ъгласно БД«.. 16334 се допуска условията за оразмеряване по граничпн
състояния на пълна непригодност за експлоатация да се свеждат както при
оразмеряване по носимоспособност до усилия или напрежения, изчислявани с
отчитане на физическата нелинейност. Оразмерителните формули по първа гру­
па гранични състояния могат да се представят като сравняване на усилията в
елементите с тяхната носимоспособност или като сравняване на{съответните
напрежения с изчислителните съпротивления. В учебника е възпр;^ета втората
възможност. По този начин основните оразмерителни формули се записват във

112
вид, аналогичен на извежданите и изЛолзувани в други учебни дисцИплини (съп­
ротивление на материалите, строителна механика, строителни материали) и
съответствуват на тези, дадени в Нормите за проектиране.

7.1. Елементи, подложени на центричен опън

Работата на центрично-опънатите елементи достатъчно добре съвпада с

работата на опитните образци от стомана при едноосов опън и се характеризира
с работната диаграма от фиг. 4.7.
Центрично опънатите елементи с отслабено от отвори напречно сечение се
оразмеряват по първа група гранични състояния на;
1) ограничени пластични деформации (условна якост) по формулата

(7.1) o= ^ ^ y c R y ,

когато са изпълнени от стомана, за която R y < R u h u , където Yü= 1,3 е коефици­

ентът на сигурност при оразмеряване с изчислителното съпротивление Ru\
2) на якост по формулата

(7.2) o = -^ < Y c“
V»
когато в особени случаи е възможна експлоатация и след достигане на грани­
цата на провлачане или по изключение се използува стомана, за която R y >
> Ruhu- Такива стомани не се разрешава да се използуват в традиционните
конструкции при строителство в сеизмични райони.
В ъ в формули (7.1) и (7.2) N е изчислителното усилие в елементите, Ащ —
лицето на напречното сечение «нето», а ус — коефициентът за условия на
работа.
При изчисляване на напречното сечение «нето» трябва да се имат предвид
случаите, показани на фиг. 7.1. При нормално (фиг. 7^1а) и шахматно (фиг. 7.16)
разположение на отворите отслабеното сечение се получава от общото, като се

Фиг. 7.1. Отслабени сечения от отвори за болтове

а — пр» нормално разположение; 6 — при шахматно разположение

извади сумата от сеченията на отворите в един ред. (В ъ в втория случай за реда

с повече отвори).
Когато няма отслабвания, в оразмерителните формули A„t се замества с А.
При оразмеряване по формула (7.1 ) на опънати елементи с отвори, когато

“ ............. 113
 отслабването не е по-голямо от 15%, то би могло да не се отчита и да се работи
със сечение «бруто». Завишената носимоспособност на отслабеното сечение се
обяснява с концентрацията на напреженията и със задържане развитието на
пластични деформации. Това обстоятелство е отчетено в нормите, като в тези
случаи е завишена стойността на коефициента за условия на работа (Vf> 1)>
а лявата част на формула (7.1) остава непроменена. В ъ в формула (7;2) стой­
ността на ус е винаги по-малка или най-много равна на единица.
При оразмеряване на опънатите елементи в началото не е известна голе­
мината на отслабването. Тя се изчислява едва след като се определят размерите
на напречното сечение и се уточни след конструирането характера на отслабва­
нето (диаметър и разположение на отворите за болтове). Поради това при избора
на напречно сечение се приема, че Л„,»(0,8-^0^9)/1 = а Л и необходимото лице
«бруто» се изчислява по формулата

(7.3) ^
aycRf,
След това се избира съответствуващият проф>|л, конструират се съедине­
нията и се определя действителното Ant. Окончателно напреженията се проверя­
ват по формули (7.1) и (7.2). I
В зависимост от предназначението на опънните|елементи (без стоманените
въжета и обтегачи или окачвачи от армировъчна или от ивична стомана) към
тях се предявяват и изисквания за необходима коравина. Тя гарантира тяхната
форма при транспорт, монтаж и експлоатация. За црлта в нормите за проекти­
ране се ограничава максималната им стройност, |като се спазва условието

(7.4) =
*min

където /,/ е изчислителната (свободната) дължина на елемента;

‘min — минималният инсрционен радиус на сечението;
К — граничната стройност за опънати елементи. Стойностите й са дадени в (44], табл. 31.

7.2. Елементи, подложени на центричен натиск

Центрично-натиснати елементи се оразмеряват на якост по формули

(7.1) и (7.2) само при чувствителни отслабвания на напречното им сечение.
Допуска се при отслабване от отвори за болтове с повишена точност или нитове
елементите да се разглеждат като такива с неотслабено сечение.
При центрично натиснатите елементи основно е оразмеряването на устой­
чивост. За да не загубват устойчивост, трябва да бъде удовлетворено условието

(7.5) o ^ - ^ ^ ycR cr,

където Rc, е изчислителното критично напрежение;

Ус — коефициентът за условия на работа.

С изчислителното критично напрежение трябва да се отчете обстоятелство­

то, че центрично-натиснатите елементи се оразмеряват на устойчивост в дейст­
вителност като нецентрично-натиснати с малък ексцентрицитет. При определяне
на големината на ексцентрицитета се вземат предвид; формата на напречното
сечение, началното изкривяване на осите на елемента и случайните ексцентри-
цитети на натисковата сила, установени в нормативните документи по приемане

114
на стоманените конструкции или получавани в резултат на статистически анализ
на действителните им стойности; собствените остатъчни напрежения.
Изучаването на случайните ексцентрицитети и на началните изкривявания
показва, че те се увеличават с увеличаване на стройността на елементите
(фиг. 7.2).
Ko- г
0.6
/
0.4 у
0.2
. 1
л=
■min
50 100 150 200
Фиг. 7.2. Изменение на параметъра уо =
8о
= ---- В зависимост от А.

В съответствие с изложеното, изчислителното критично напрежение тряб­

ва да се определя по формулата
(7.6) =
където Orr е критичното напрежение при центричен натиск; за елементи с постояино напречно
сечение се изчислява по формули (5.51) и (5.52);

к= -‘^ 1— отношението на критичното напрежение при нецентричен натиск към критичното иа-
°сг прежение при центричен натиск.

Влиянието на малките ексцентрицитети върху Ос, не е еднакво. То зависи

от стройността на елементите и е най-голямо в зоната около граничната строй-
ност. Съобразно с това нормативната стойност на величината х е различна.
Формула (7.5) е неудобна за пряко използуване при оразмеряването, тъй
като Осг, респ. Rer, зависят от стройността X и трябва при всяка оразмерителна
операция да се изчислява и критичното напрежение. За удобство дясната част
на формулата се преобразува по следния начин;

(7.7) ycRcr = y^^_J- x = Y . - ^ - ^ x = Yc9/?v.

Ут 1\уя ул

където у = х е коефициеитът на изкълчване при центричен натиск.

В окончателен вид формулата за оразмеряване на центрично-натиснати

елементи на устойчивост се записва във вида

(7.8) о = - ^ < Т сф /?у.

където N е изчислителната натнскова сила;

А — лицето на напречното сечение «бруто».
В редица учебни, нормативни и други литературни източници формула
(7.8) е преобразувана, като двете й страни са разделени с коефициента на из­
кълчване ф (ф ^О ). Тогава
(7.9)

115
 Такова записване е некоректно от физическа гледна точка (напрежението
. е равно н& N / А ),н о удобството е, че дясната страна е еднаква с други оразмери­
телни формули и проектантът по-лесно се ориентира в степента на използувае-
мост на изчислителна съпротивление.

T:C-ß-
1,01,7

Фиг. 7.3. Унифицирана диаг­

рама а — е

Стойностите на коефициента на изкълчване ф се определят във функция на

стройността Я,. Засега в нашите норми за проектиране те не са диференцирани
по вид на напречните сечения, както е в редица страни.
Стойността на критичните напрежения, а следователно и стойностите на
коефициента ф зависят от работната диаграма на стоманата о — е, която е раз-
лична за различните марки стомана. Ако се построи обаче работната диаграма
на опън в зависимост от бездименсионните параметри â = - ^ и г —
както е направено на фиг. 7.3, се вижда»че в интервала 0 < а '< 1, който съот-
ветствува на еластични деформации, отделните криви са много близко една до
друга. Това дава възможност да се приеме за всички марки стомана една и съща
обща унифицирана работна диаграма.
За да се използуват единни формули и таблици за ф за всички марки сто­
мана, вместо с действителната стройност А, на практика се работи с условна
стройност на елементите, определяна по формулата

(7.10)

където Е е модулът на линейни деформации.

Стойностите на коефициента на изкълчване <р като функция на условната стройност се из­
числяват по формулите:
— при

0 < Х < 2 ,5

(7.11) Ф = 1_ (0,073 - 5,53-|^) X -^1 ;

— при 2,5 < Х < 4,5 ,

(7.12) •р= 1.47-13.0-|!--- ( 0.371- 2 7 , 3 - | ^ ) ( 0 ,0 2 7 5 - 5 ,5 3 - ^ )

— при Х > 4.5

332
(7.13) Ф= ь-----
Х '(5 1 - Х )

116
 Формулите за изчисляване на стойности|те на ф са удобни п|)и автомати­
зирано проектиране. При обикновеното проектиране по-удобно_е да се ползуват
готови таблици, по които ф се отчита в зависимост от и X.
За изчисляване на стройността к е необходимо да се определят изкълчва-
телн1гге д-ьпжини спрямо главните инерционни оси Цл и по формула (5.49) и съответ­
ните инерционни радиуси. Меродавна за оразмеряването е по-голямата от двете
стройности А.Х и Ку, изчислени по формулите

(7.14) К = и Ку = * ^ ^ К и .
h I (у

Коравината на центрично натиснати елементи също се осигурява чрез

ограничаване на стройността. Изискванията тук са по-строги отколкото при
опънатите елементи и са съобразени с характера на натоварване, предназначе­
нието и отговорността на елементите. Стойностите на К са дадени в [44],
табл. 30.
Предварителните размери иа напречното сечение на центрично-натисиатите елементи обик­
новено се избират по итерационен път, тъй като във формула (7.8) неизвестни са i4 и ф. Редът на из­
числяване е следният:
1. Задава се стройността в зависимост от предназначението на елемента, големината
на действуващите усилия и дължината му. Изчислява се по формула (7.10) условната стройност
X. и се определя съответствуващият й коефициент на изкълчване ф.
2. По формулите / 4 ^ — —— и се определят необходимото лице иа напречното се-
(fŸcRy X
чение и инерционният радиус.
3. Подбира се подходящ профил, отчитат се или се изчисляват неговите геометрични харак­
теристики и се проверява пО формула (7.10). Ако проверката не е изпълнена или запасът от напре­
жения е голям (над 1 0 % ), изчисленията се повтарят, като за стройността к се приема стойността
от последния цикъл.
Итерацията е бързо сходяща и на практика се правят не повече от едно-две опитвания.

7.3. Елементи, подложени на огъване

Оразмеряването по първа група гранични състояния на елементи, подло­
жени на огъване, в зависимост от тяхното предназначение и експлоатационни
условия с вземане предвид изложеното в т. 5.3.1 се извършва в границите на
еластичността или извън нея с ограничаване на деформациите, граничните
стойности на интензивността на които се приемат в зависимост от следните
групи елементи (конструкции):
1. Елементи, в които не се допуска развитие на пластични деформации.
2. Елементи, в които развитието на пластични деформации се ограничава
от условието на пластична адаптация' и оразмеряването, на които се извършва
в границите на еластичните деформации.
3. Елементи, в които развитието на пластични деформации не води до об­
разуване на пластични стави и изчисляването на които се извършва без пре­
разпределяне на огъвашите моменти.
4. Елементи, в които развитието на пластични деформации води до образу­
ване на пластични стави и изчисляването на които се извършва с преразпреде­
ляне на огъва(^ите моменти.

' Свойство иа материалните тела, проявяващо се в това, че пластичните деформации възник­

ват само при първия етап на натоварване. При следващи натоварвания тялото се деформира ела­
стично.

117
 Към първа група се отнасят елементите (конструкциите) изпълнени от
стомана с повишена якост и натоварени със статични товари с малка повто­
ряемост (вж. т. 6.1 — втора група конструкции в зависимост от поведението
им под натоварване). Тези елементи се оразмеряват на якост за нормални напре­
жения, тангенциални напрежения и за интензивност на напреженията в стеблото
на базата на енергетичната теория на якост с характеристики на сечението
«нето».
Елементите от втора група се оразмеряват на якост като тези от първа
група, като геометричните характеристики на сечението «нето» се умножават с
коефициент на пластична адаптация, които са по-големи от единица и се опре­
делят чрез най-голямата стойност на интензивността на деформациите, допус­
нати за тази група. Засега в Нормите за проектиране няма разлика между двете
групи и те се оразмеряват по единна методика в еластичния стадий на работа.
Елементите от трета и четвърта група се оразмеряват на якост с отчитане
на развитието на пластични деформации сами ако са спазени изискванията,
дадени в т. 7.3.2.
Елементите, подложени на огъване в равнината с най-голяма коравина,
се проверяват на обща устойчивост извън равнината на огъване при огъвно-
усуквателни деформации, при което се отчитат характерът на натоварване,
неговото приложение по височина на сечението, наличността или липсата на
закрепвания в отвора и формата на напречното сечение.

7.3.1. Оразмеряване на якост при работа в еластичния стадий

Нормалните напрежения при просто огъване в еластичния стадий
(фиг. 7.4) се проверяват по формулите
Af м
(7.15) = -7— yn,..<ycRy или а-. -^ycRy-
Int W.

Елементи с постоянно по дължината им напречно сечение се оразмеряват

в мястото на максималния огъваш момент с отчитане на възможното отслабване
и в мястото на максималното отслабване със съответния огъващ момент.

Фиг. 7.4. Диаграми на напреженията при просто огъ­

ване

Тангенциалните напрежения се проверяват по формулата

Q S
(7.16) -<:ycRs,
1.1
където Q е напречната сила в разглежданото сечение;
/ — ннерцнонният момент на напречното сечение «бруто» спрямо оста х — х:

118
 s — брутният статичен момент спрямо оста х — х на частта от напречното сечение над
линията, в която се изчисляват тангенциалните напрежения;
I — дебелината на сечението в мястото, където се определя тангенциалното напрежение;
R , — изчислителното съпротивление на стоманата на срязване.

При отслабвания от отвори, разположени в един ред, тангенциалните

напрежения, определени по формула (7.16), се умножават с отношението

(7.17) а= -
a-d '

където а е разстоянието между центровете на отворите, a d — техният диаметър.

В местата на приложение на концентрирани товари по горния пояс на
елементите в стеблото се пораждат местни натискови напрежения. Тяхната не-
равномерност не е голяма и поради това се приемат за равномерно разпреде­
лени. Проверяват се по формулата
(7.18) а , о с = — < :ycRy,
lef-tw

където F е изчислителната стойност на товара;

tm — дебелината на стеблото;
1,1 — условната дължина на разпределение на товара.
При непосредствено опиране на напречен елемент върху горния пояс
(фиг. 7.5) lei се изчислява по формулата

(7.19) le, = b + 2t,.

където Ь е широчината на пояса на напречния елемент;

// — дебелината на пояса, ако разположеният отдолу елемент е със заварено сечение;
разстоянието от външния ръб на пояса до началото на вътрешното закръгляване —
ако р валцуван; за елементи с високоякостни болтове — съгласно фиг. 7.5в.
При големи нормални и тангенциални напрежения в едно и също напреч­
но сечение стеблото се проверява на якост за интензивността на напреженията
в най-напрегнатата точка по формулите;
— при Оу различно от нула

(7.20) ОгОу + а^ + Зтг, <ß.Yr/?,;

— при Оу равно на нула

(7.21) (Jred = ~\Jo'i -|-ЗТгу ^ ß . УсКу •

М
където о » = —^— У * нормалното напрежение в равнината на стеблото, успоредно на оста на
'' елемента;

119
 — нориалното напрежение, перпендикулярно на оста иа елемента, в т.ч. и
напрежението о ,„ по формула (7.18);
т,„ — тангенциалното напрежение по формула (7.16);
ß — коефициент, чиято стойност при еластична работа на стеблото е равна
на 1,10.

Едновременно с това всяко едно от напреженията не трябва да надвишава

изчислителното съпротивление, т.е.

Елементи, подложени на огъване в двете главни равнини, се оразмеряват

на якост в еластичния стадий по формулите:

(7.22) а= - ^ y ± - ^ x ^ y c R y ,

където X и (/ са координатите на разглежданата точка спрямо главните ииерционии оси;

(7.23) ^ +

7.3.2. Оразмеряване на якост при развитие на пластични деформации

Елементи със статическа схема проста греда се оразмеряват на якост при

развитие на пластични деформации, ако са спазени следните изисквания:
1. Натоварването да е статично. Когато в най-напрегнатото сечение ръбо­
вите напрежения достигнат границата на провлачане Ху, ръбовите влакна полу­
чават деформации £ ^ » 0 .2 % . Това не предизвиква прекомерни деформации,
тъй като по-слабо напрегнатите части на напречното сечение задържат провла-
чането. При навлизане на пластичните деформации навътре в сечението ръбо­
вите удължавания, респ. скъсявания, бързо нарастват и могат да достигнат
1,5— 2 % . Това води до увеличаване на общата деформация на елементите. Ако
товарите са подвижни, при движението им възникват центробежни сили
(фнг. 7.6), които действуват в равнината на огъването и увеличават статичното
им действие. В резултат се достига до бързо изчерпване на носещата способност
и елементът се разрушава. Това обстоятелство налага изискването оразмеря-

Фиг. 7.6

ване с отчитане на развитие на пластични деформации да се допуска само при

статични товари.
2. Стоманата, от която са изпълнени, да има площадка на провлачане с
дължина, не по-малка от 6 R y/E и отношение на нормативното съпротивление
R u n / R y n > 1,3. На това изискване отговарят строителните стомани, чиято гра­
ница на провлачане не е по-голяма от 580 М Ра.

120
 3. Тангенциалн1гге напрежения не надвишават стойностите 0,5 Ry при просто
огъване и 0,3 Ry при двойно огъване, с изключение на опорните сечения.
4. Осигурени са общата устойчивост на елемента (вж. т. 7.3.4); местната
устойчивост на стеблото и натиснатият пояс за най-голямата интензивност на
деформациите, определени за трета група елементи и при образуване на пла­
стични стави — за четвърта група.
5. При елементи с променливо сечение се допуска развитие на пластични
деформации само за едно сечение с най-неблагоприятно съчетание на AÏ и Q. В
останалите сечения развитие на пластични деформации не се допуска.
6. При наличие на зони на чисто огъване се ограничава общото провисва-
не на елемента.
При спазване на посочените изисквания елементите се оразмеряват на
якост с отчитане на развитието на пластични деформации по формулите:
— при просто огъване
(7.24) ^уЯу-,
min

при двойно огъване

(7.25) о= --- < т Л .

^ жя/. m in *'У ^ у п 1 . m in

Коефициентът С\ се определя в зависимост от големината на тангенциал­

ните напрежения, както следва:
— при — < 0,3 ci = c;

— при 0 ,3 / ? у < т = —^ — < 0,5

hw*w

(7.26) Cl = 1,05 ß C.

Коефициентът ß ce изчислява по формулата

в която за 1-сечения при огъване в равнината на стеблото стойността на кое­

фициента а е равна на 0,7, а за други видове сечения а = 0. Обяснението на фор­
мула (7.27) е дадено в т. 5.3.2.
Стойностите на коефициентите с, Сх и Су са дадени в табл. 7.1. Те са опре-
С
делени от условието остатъчната пластична деформация Ег ----= 3 (виж. т.
Ry
5.3.1).
Коефициентът С\ се приема не пЬвече от коефициента с и не по-малко от 1.
При двойно огъване и тангенциални напрежения т > 0,3 /?|,,оразмерява-
нето с отчитане на развитието на пластични деформации трябва да става с от­
читане на влиянието на тангенциалните напрежения. Тъй като по формула
(5.32) получаваното уравнение се записва много сложно и няма практическа
приложимост, то в този случай съгласно Нормите за проектиране се проверява
интензивността на напрегнатото състояние в точка по формула (7.20), като
разпространението на пластичните деформации в стеблото се отчита с увели­
чение на изчислителното съпротивление Ry с 15%, т. е. стойността на коефи-

121
Таблица 7.1

№ се­ Стойности иа коефициентите

чение Схема на сечението л .
А. с, с. п при Alj, = 0

0,25 1,19
У!

0,50 1,12
X 1.47 1.5

1,00 1,07

yi
2,00 1,04

0,50 1,40

1.00 1,28 1.47 2.0

W

yj 0.5 Af
2,00 1,18

0,25 1.19 1,07

У! A,
0,50 1.12 1,12
X___ .4..+.-.х 1,5
1,00 1,07 1.19
"0.5А^

У1
А,
«f
2,00 1,04 1,26

0,50 1,40 1.12

'0.5 A 1,00 1,28 1,20 2,0

0.25A^
2,00 1.18 1,31

a) 3,0
X___X ! X »ю_ .
1,60 1,47
" iL . - . J. - ü 1
- V iy
6) 1,0

122
Таблица 7.1 (продължение)

циента ß = l,1 5 . В този случай тангенциалните напрежения във формулата са

Q
средните напрежения т = —— — .
f l (ill fil

Оразмеряване на якост по формули (7.24) и (7.25) е възможно само ко­

гато разпространението на пластичните деформации по дължина на елемента е
неголямо. Такъв е случаят на равномерно-разЪределено натоварване (виж
фиг. 5.13,6), При голяма дължина на пластичната зона, както е при чисто огъ­
ване, където нейната дължина зависи от разстоянието между концентрираните
сили (фиг. 5.13,0), общите провисвания на елементите се оказват достатъчно
големи и елементът изпада в състояние на есплоатационна непригодност,

преди остатъчните деформации в сечението да достигнат е, -|- = 3. Ето защо

Ку
при зони на чисто огъване коефициентите С\, СхИ Су от формули (7.24) и (7.25) се
заместват съответно с
(7.28) С|ш = 0,5 (1 + с); Схт = 0,5 (1 +Сх) и Су„ = 0,5 (1 +Су).

Опорните сечения на елементи, подложени на огъване при развитие на

пластични деформации, се оразмеряват по формулата
Q ■а
(7.29)
t ut/lui

където a е коефициентът от формула (7.17).

7.3.3. Оразмеряване на якост при допускане на пластични стави

Оразмеряване с допускане на пластични стави се разрешава само.в ста­

тически неопределимите конструкции. В нормите е регламентирано оразмеря­
ването на непрекъснати греди и на едноотворни запънати греди с 1-сечение
при огъване в равнината с най-голяма коравина. Изисква се спазването на
всички условия както при оразмеряване на прости греди с развитие на пластич­
ни деформации, а за непрекъснатите греди освен тях трябва и разликата в отво­
рите на съседни полета да е по-малка от 20% .
Елементите се оразмеряват на якост по формула (7.24), в която изчисли­
телният огъващ момент, получен чрез преразпределяне на огъващите моменти
над опорите и полетата, се приема
(7.30) М = аМ^...
•ч
В ъ в формула (7.30) е най-големият огъващ момент в полето или над

123
опората, определен при изчисляването на непрекъснатата или на запънатата
греда в еластичен стадий.
Коефициентът а отчита преразпределението на моментите в еластично-
пластичния стадий и се изчислява по формулата

(7.31) а=0,5(1 + ^ ) ,

В КОЯТО М,1 е условен огъващ момент. Определя се, както следва;

1. За непрекъснати греди със свободно опрени краища за Mei се приема по-
голямата от стойностите:
(7.32) M ,f = max ---—
I
(7 .3 3 ) M ef = 0 ,5 М г,

където М\ и Л(г са съответно огъващите моменти в крайното и вътрешното поле, изчислени като
за проста греда;
а е разстоянието от крайната опора до сечението, за което е изчислен огъващият мо­
мент Afi;
I — отворът на крайното поле.
Символът max означава, че трябва да се намери максималната стойност
на израза в скобите.
За крайното поле на непрекъснати греди с равни отвори, натоварени с равно­
мерно разпределен товар, а = 0,414 7 и

2. За двустранно запънати греди и за непрекъснати греди със запънати

краища
Ме, = 0,5 М з,
където Мз е най-големият от огъващите моменти, изчислен при положение, че гредата е със стави
над опорите.

3. За греди с един запънат и един свободен край стойностите на Ме, се из­

числяват по формула (7 .32 ).

7.3.4. Оразмеряване на обща устойчивост

При оразмеряване на греди на обща устойчивост, аналогично на центрич-

но и нецентрично натиснатите елементи, се въвежда коефициент на измятане
ф(,= < 1, където Осг се определя по формула (5 .82 ). Ето защо пълностенни
Oj,
греди с 1-сечение при огъване в равнината на стеблото се проверяват на обща
устойчивост по формулата
(7.35) < J= - ^ < y c .W b .R y ,
където Wc е съпротивителният момент на напречното сечение по отношение на натиснатия пояс.
Стойностите на коефициента ф» зависят от статическата схема на елемен­
та (греда, конзола), от наличието или липсата на междинни закрепвания, от
вида на напречното сечение (симетрично, несиметрично), от характера на на­
товарване и от стадия на работа на материала в момента на загуба на устой­
чивост.

124
 За симетрични 1-сечения, коефициентът ф* се определя, както следва:
1. При измятаие в еластичната област (асл<Ое), за което е необходимо
стойността на ф(,^0,85

(7.36) ф* = ф|.

2. При измятане с развитие на пластични деформации

{ае<Осг<.Оу)
(7.37) Ф* = 0,68+ 0,21 ф |< 1.

Коефициентът ф: се изчислява по формулата

където ij) е коефициент:

I, и 1у — инерционните моменти на сечението;
l,f — свободната дължина на натиснатия пояс.
Стойностите на коефициента от (7.38) за гредови елементи се изчислява
по формулите от табл. 7.2, а за конзолни — по табл. 7.3, в зависимост от харак­
тера на натоварване, място на приложение на товара и от параметъра а, който
се определя:
1. За валцувани сечения — по формула (5.80).
2. За съставени чрез заваръчни шевове или чрез високоякостни болтове
1-сечения — по формулата

С + -^ ) ■
/,.
която се получава от (5.80) след заместване на с 2 — —— и на /, с форму­

лата
(7.40)

където v= l,3 за симетрично 1-сечение;

bi, ti са широчината и дебелината на стоманените листа, образуващи сечението.
В ъ в формула (7.39) означенията са:
I. За заварени сечения:
е дебелината на стеблото;
I
bl и h — широчината и дебелината на пояса;
Лг— разстоянието между центровете на тежестта на поясите, mm;
а = 0,5 Л.
2 За сечения с високоякостни болтове
е сумарната дебелина на стеблото и на вертикалните рамена на поясните ъгли;
I
bl — широчината на поясните листа;
^1 — сумата от дебелината на поясните листа и на хорнзонталното рамо на поясните ъгли;
hr — разстоянието между центровете на тежестта на пакетите поясни листа;
а — сумата от дебелината на поясния пакет и височината на вертикалното рамо на пояс-
ния ъгъл.
За греди с [-сечение коефициентът ф(, се определя, както за греди със си­
метрично 1-сечение, като стойностите на а се изчисляват по формула (7.39), а
стойността на ф1 се намалява с коефициент 0,7.

125
 Таблица 7.2

Брой на междин­ Зид на нато Натоварен Форм ули за ♦ при стойности на а

ните закрепвания варването в пояс
на натйснатня отвора 0 ,К а < 4 0 40< а^400
пояс в отвора

Без закрепвания концен­ горен ,h= 1,75 + 0.09 о ф= 3.3+0.053 а -4 .5 . 1 0 " V

трирано долен ,|, = S,5-f 0.09 о t(. = 6.6 + 0.0530 - 4.5. 10-*

равномерно горен ,h= 1,6+0,08 а 1|)= 3.15+0.04а-2.7. 10“ =

t() = 3,8+0,08 а 1|) = 5.35 + 0.04а-4.7 10-“ а ‘
разпределено долен

Две или повече, който н да е

разделящи отвора пронзволно = 2.25 +0.07 а ф = 3,6 + 0,04 а - 3 .5 . 10-* а*
на равни части

Едно в средата концентри­ който и да с

рано в сре­ t|)=l.75 tpi !()= 1,75 1|1|
дата

концентри­ горен ф= 1,14 ф| 1()= 1,14 t)3i

рано в чет­ долен !(!= 1.6 ifl ф=1,б1|)1
въртината

равномерно горен 1(1= 1,14 \(>| \|)= 1,14 \|)|

разпределено долен t|i=l,3 1^1 ф= 1,3
Стойностите на се приемат равни на <|) при две и повече закрепвания на натйснатня пояс.

Т а б л и ц а 7.3
Стойности на коефициента за кораво запънати конзоли с 1>сечение с две оси на симетрия
Формули за ф при липса lu lüKpcii-
Вид на натоварването Натоварен пояс ване на натиснатия пояс и при стой
НОСТИ 11.1 -I
4< а< 28 28<а=100

Концентрирано в края на конзолата горен 4,= 1,0+0,16 «»>=4.0+0.05

долен 41= 6.2 + 0.08 «р = 7,0+0,05

Равномерно разпределено горен Ч = 1,42\а

Забележка. При закрепване на натиснатия пояс в хори:^ |)1стална плоскост в края и по дъл-
жииата на конзолата коефициентът < (•се определя по табл. 7.2. Мри закрепване на натисн;!-
тия пояс в хорнзонтална посока само и края на конзолата стойностите на ф се приемат по
табл. 7.2 както за града без закрепване.

При греди с една ос на симетрия (фиг. 7.7) аснметричността на сечението се отчита с

коефициента л, изчисляван по формулата
(7.41) п= - ± — .
/|+/г
където /| и !г са инерционните моменти на по-големия и по-малкия пояс спрямо оста на симетрия на
сечението. ^
За определяне на коефициента qi» в този случай е необходимо да се изчислят и коефициенти­
те ф1 и ф2, като във формула (7.38) единият размер h се замени с удвоеното разстояние hi от центъра
на тежестта на сечението до центъра на тежестта на по-големия пояс. респективно — с удвоеното
разстояние hj до центъра на тежестта на по-малкия пояс, т. е

(7.42) 1Ь R,

126
 2/12 /I
(7.43) ф2= '|)‘
I. Ih ’ R,

където i|)' е коефициент, чийто стойности се изчисляват по формулата

(7.44) Ч>'= /5(0 + л/в' + С ).

Фиг. 7.7. Пълностенно сечение

с по-развит горен пояс

Стойностите на коефициентите С и D от (7.44) се приемат по табл. 7.4 в зависимост от ве-

.жчините ц н ai, изчислявани по формулите

(7.45) а,=О.Жу — — ( J ^ l ' ^:

h \ Л
л ./г /

(7.46) ц=л(1-пХ9.87 + а,),

к1 >лото /, е усуквателният инерниоисн момент ма сечението, изчисляван оо формула (7.40) при
\'= 1.25 за 1-сечение с елна ос на симетрия;
''=1,20 за Т-сечення.

Таблица 7.4
Стойностите на коефициентите С и D

Стойности на С при
Вид на натоварването D
1-сечеиие п Т-сечение и
rt^O.9 л= 1

Концентрирано в средата на отвора 3,25 0,330 ц 0,0826 а

Равномерно разпределени 2,247 0,481 |1 0.1202 а
Чисто огъване 4,315 0,101 ц 0,0253 а

В таблииата а се изчис.1 ява по формула (7.38).

(Стойностите иа коефниигнта Н с1' 4)прсд1мя по таС).!. 7.5 в üihiichmoct от величините 6, 5 и (-i.
изчислявани по формулите;
(7.47) ß=|0,47+0.035 [1 + -^^---

-0.072

(7.48) 6= /1+ 0,734 ß:

(7.49) 5= n+l,145ß,

127
 Таблица 7.5
Стойности на коефициента В

Вид на сечението и място на прило­ Стойности на В при вид на натоварването

жение на товара
Концентрирано в Равномерно раз­ Предизвикващо
средата на отвора пределено чисто огъване

6-1 1-1

1-6 1-1

-6 -I

където Ь\ е широчината на по-големия пояс.

Стойностите на коефициента <р», когато натиснатият пояс е по-голям от опънния, се получават
по формулите
— при Ч-'<0,85
(7.50) =

— при <Р2> 0,85

(7.51)1 >= <pi 0,21+0,68 ( - + -— 1

\ ф1 ф2 / J

Когато натиснатият пояс е по-малък от опънния, стойностите на ф» се изчисляват по фор­

мулите
Фг<0,85
при
(7.52) ф4= фг;

128
 — при Ф2> 0,85

(7.53) ф(, = 0,68+0,21ф2.

При 1-сечения и при 0,9< п< 1 коефициентът г|>' от формула (7.43) се определя чрез линейна
интерполация между стойностите, получени при л = 0,9 за 1-сечение и л=1 за Т-Ьечение.
За Т-сечения при концентрирано или равномерно разпределено натоварване и при а<40
стойностите на коефициента се умножават с (0,8 + 0,004а).
При л> 0,7 и 5 ^ 25 стойността на коефициента ф2 се намалява, като се умножи с из­
раза ^ 1,025 — 0,015 трябва да надвишава 0,95.

За греди с напречно сечение с по-развит опънат пояс не се допуска отношението /,(/Й2> 25.
Проьсрка на обща устойчивост на плътностенните греди не се изисква:
1. Когато натисковият пояс гарантирано е укрепен извън своята равнина,
напр. при подовите конструкции, поясът е сигурно свързан с плочата, при под-
крановите греди — със спирателна конструкция и др.
2. Когато при симетрично 1-сечение или 1-сечение с по-развит горен пояс
(като широчината на опънатия е не по-малко от 0,75 от широчината на натис­
натия пояс) отношението на изчислителната дължина на гредата lef към широ­
чината на натиснатия пояс 6/ не е по-голямо от съответно гранично отношение,
което зависи от размерите на сечението и мястото на приложение на товара.
За валцувани и заварени греди при IC / io / ö / C ö и 15^6^/^/^35, където ho е
разстоянието между центровете на тежестта на поясите, а bf н tf са широчината
и дебелината на натиснатия пояс, граничното отношение се изчис­
лява по формулите:
— при товар по горен пояс

— при товар по долен пояс

(7.55) (- ^ ) = 0,57 + 0,0032-?^+ ( 0 ,9 2 - 0 ,0 2 - ^ ) - ^ 1

V 0/ / “ I I, \ tf > ho \ S Ry

— при чисто огъване или при оразмеряване на участък между връзки

независимо от мястото на приложение на товара
\ bl I Е
(7.56) 0 ,4 1 + 0 ,0 0 3 2 - ^ + (0,73-0,016
'/ V ti } ho 1 У R,

За греди с отношение ö///f<15 в горните формули се приема b f/ tj= l5 .

При съставени с високоякостни болтове сечения стойностите на граничните от­
ношения се увеличават с 20%.
Закрепването на натиснатия пояс в хоризонталната равнина се оразмерява
за действителната или условната напречна сила. Условната напречна сила се
изчислява, както следва:
1. При закрепване на натиснатия пояс в отделни точки (фиг. 7.8 а) по
формула (1 1.26), в която фсе отчита за стройност е инерционният ра-
i
диус на напречното сечение на натиснатия пояс в хоризонталната равнина), а
N се изчислява по формулата

(7.57) Л/ = (Л, + 0,25Л^)/?„

9 Стоманени конструкции 129

където Af и Aw са лицата на натиснатия пояс и на стеблото
2. При непрекъснато закрепване (фиг. 7.8 (

(7.58) çf,;=

Фиг. 7.8. Видове закрепвания на горния пояс

б — непрекъснато
а — В отделни точки;

където Çfic е условната напречна сила за единица дължина от пояса на гредата;

Ql„ — условната напречна сила по формула (11.26), изчислена при ф=1 и Л/ по форму­
ла (7.57).

7.3.5. Проверка за достатъчна коравина

Проверката за достатъчна коравина се отнася към второто гранично

състояние. Чрез нея се осигурява възможността за нормална експлоатация.
Тя се свежда до проверка на максималното провисване на елементите при
доказани носимоспособност на якост и устойчивост. Следователно необходимо е
да бъде изпълнено условието

(7.59)

Максималното провисване на гредите се изчислява по методите на

строителната механика или по готови формули за най-неблагоприятната ком­
бинация от нормативни товари без отчитане на коефициент на динамичност.
При изчисляване на инерционния момент на сечението не се вземат предвид
отслабванията от отворите за болтове.
Граничното провисване зависи от предназначението на елементите и от
условията на работа. Задава се като част от отвора на елемента — [и = — /.

Стойностите на fu са дадени в табл. 12.1.

130
 7.4. Елементи, подложени на опън с огъване
Пълностенни елементи, подложени едновременно на опън и огъване,
предизвикано от напречен товар или от нецентрично приложение на силата, ко­
гато има динамични въздействия или когато са изпълнени от стомана с граница
на провлачане R y „> 580МРа се оразмеряват на якост в еластичния стадий по
формулите:
— при опън и просто огъване

(7.60)
Ля/ in t

— при опън и двойно огъване

(7.61) .у ± ^ x ^ y c R y .
r\nt U.nt ‘ y.nt

Когато елементите са изпълнени от стомана с граница на провлачане

< 580 М Ра, усилията в тях са предизвикани от статични товари и са из­
пълнени условията

(7.62) и x ^ G ,Z R y ,
^ n t i\y

проверката на якост на нецентрично опънати пълностенни елементи се извършва

с отчитане на пластичната работа на стоманата В съответствие с формули
(5.39) и (5.40) оразмерителните формули са:
— при опън с просто огъване

(7.63) ( , ^„ V Н------- -------< 1 ;

- при опън с двойно огъване

(7.64) ( , ^ ) "Н------- — ------- ^

------- — ------< 1 .
\ А „,.у Я у } с,«/......

където N, М, М, и /И„ са абсолютните стойности на нормалното усилие и огъващ ите моменти

при н а 11-нсб,'1агоприятното им с ъ ч с т а н а т
II коефициент, чннто стойности нри М „ = () са дадени в табл. 7.1; мри
МуфО ,)а даденигс в таблицата ссчеиин /(=1,.);
с, Сх. — съшите, к а к 1 и иьн формули (7.23); (7.26).
/V
Ако ——-— <0,1, формули (7,63) и (7.64) могат да сс прилагат са-
III f\4
MO ако са осигурени устойчивостта на стеблото с отчитане на развитието на
пластични деформации по формула (12.13) и устойчивостта на пояса съгласно
изискванията на т. 10.7.3.
Обикновено за елементнте, подложени на опън с огъване, не са необходими
проверки на обща устойчивост и на провисване. Такива проверки се правят само
в случаите, когато напреженията от опънната сила са незначителни. В тези слу­
чаи се вземат под внимание само огъващите моменти.

131
 7.5. Елементи, подложени на натиск с огъване
11ецентрично натиснатите и натиснато огънатите елементи на основаши.'
изложеното в т. 5.4.5 се оразмеряват по един и същи начин като елементи,
подложени на натиск с огъване с ексцентрицитет на натисковата сила e = M / N .
Оразмеряването на тези елементи включва проверки на якост, на устойчивост в
равнината на огъване и извън нея, на стройност и на провисване.
Граничните стройности за нецентрично натиснатите елементи са същите
както за натиснатите елементи, а граничните провисвания — както за елементи­
те, подложени на огъване.

7.5.1. Оразмеряване на якост

Нецентрично натиснатите елементи се проверяват на якост както нецен­

трично опънатите — по формули (7.60) и (7.61) в еластичен стадий на работа
и по формули (7.63) и (7.64) — с отчитане на пластични деформации при
къщите ограничения. Проверки по формули (7.63) и (7.64) не се изискват, aKcj
едновременно са спазени условията:
— няма отслабване на напречното сечение;
— приведеният относителен ексцентрицитет mef<20;
— стойностите на огъващите моменти при оразмеряване на якост не са
по-големи от тези при оразмеряване на устойчивост.

7.5.2. Оразмеряване на устойчивост в равнината на действие на огъващия

момент

Устойчивостта в равнината на действие на огъващия момент на нецентрич­

но натиснати елементи с постоянно напречно сечение се проверява по формулата

(7.65) O—

получена след аналогични както при формула (7.7) преобразувания, където

(fe = ob/oy е коефициентът на изкълчване при нецентричен натиск (за Ос2 виж.
формули (5.60) и (5.61) и фиг. 5.32).
За пълностенни елементи коефициентът ф«. се отчита от таблици в зависи­

мост от условната стройност в равнината на огъване À = X приве­

дения относителен ексцентрицитет rriej, който се изчислява по формулата

/-7 е М.А
(7.66) mei = r\m = Tf]---=г|-
р ' N.Wc '

където г) е коефициентът, с който се отчита формата на напречното сечение, т.е. резултатите за

правоъгълно сечение се привеждат към друг вид напречно сечение. В табл. 7.6 са
g дадени формулите за получаване на т) за най-често срещаните напречни сечения;
т = ----относителният ексцентрицитет;
Р
Wc
р = ---- ядровото разстояние;
А

Wc — съпротивителният момент за най-силно натиснатото влакно.

132
 На фиг. 7.9 са показани графиките на фе в зависимост от А. и rtiej.
В съответствие с изложеното в т. 5.4.5 (фиг. 5.30) върху устойчивостта на
нецентрично натиснатите елементи влияе и разпределението на огъващите мо­
менти по тяхната дължина. Поради това изчислителният огъващ момент М, с
конто ое инчиолява ек^ центрицитетът е = —^ , се приема, както следва:
N

Фиг. 7.9. Изменение на ф, в зависимост от X

1. За колони с постоянно напречно сечение в рамкови системи — най-

големият момент по дължина на колоната.
2. За стъпаловидни колони — най-големият момент по дължина на всеки
участък с постоянно напречно сечение.
3. За колони със статическа схема конзола — моментът в запъването, но
не по-малко от момента в сечение, намиращо се на една трета от дължината на
колоната, считано от запъването.
4. За натиснати горни пояси на ферми и структурни плочи, натоварени
извънвъзлово — най-големият момент в средната третина на междувъзловата
дължина на пояса; моментът се определя от изчисляването на пояса като не­
прекъсната греда в еластичен стадий.
5. За елементи със ставно опрени краища и с напречни сечения с една ос на
v iivierpHH. 1-ъБпадаща о равнината на огъването — моментът, определен по фор-
\1\.1ите;

при

(7.67)

при m < 3 и Я, > 4.

133
 V/
s
V
00 CO
m in o' o' o'
СЧ
V/
s
V/

o 1«^
СЧ
o 00 00 00
V/ 1Л
CN o' o' o'
e I I I
V
Ю
s
a.
c
pr 1«<

o S ?
X o
>x o' I
o lO^ 1
H
U lO
Ю
S
lb o Ю
V/ 5 e o' СЧ
o o
Л E g I I I + o'
o 1Л m Ю Hr
I
V/ o' ïîï' +
I o ’ CO CO
o'
00
00 00 Ю e
Ю
Ю o o' Ö“ o' o
I I I o' o'
I I I o o’
+ +
Ю +
b- 1Л
o' o'

o lO
Cvj
Ю lO o lO o^
o’ o' o' o' o'
0 Д Д A Д
5
E
T
6 o
e
>
//
1 a;
C
X
9 s
X
a; lO

cHe o
s o V/
Q.
O ë 1Л
•& X
3 £ B j
Ü*J \''in
< o
o. V/
c
ca
X
+■
« ea
s X
ТГ
a
e
« s
Л s
u I’D

1=;
S
X
Ю •0-

134
 o o o o o o o o o o o o o o
o ТГ ЮCS) ТГ in -<rin CM in 00__
o‘ cT oo’
r-'in CO —*Oi 0>QO* in CO* o"

Q.
Ë
z o o o o o o o o o o o o o o o
cT Tf CDTf>0>^ O Tî* ;0 rj-СЛ O^in
oT oo’
h-.’
in CO — ai jc in Tp” Tj-'co”
(«
X

ë o S m«tD oCD CmO —00 С

in o
Ч Ю
o m o O in o o
mo CDin o>in CM
h-T <£>in Tj-“
co“
cs — c' tD in co"CM*CM*CM*
=<

in С
m
Ч r- 00 m o o
CT)^«^ —.
in
in C
h*Mb-
-h-C CN
M
J^o oÛc
00< in
o^
s lO co‘ o i — cT o* o ’ ТГ co*cm' CM*—*—*—*
ч
(
Ч
ш
т
Я T
=î 0> m in m CO oo 00 o in in o CM00 m o
n in h-_ in CO^CM
^
ffle
a m o> o —
E
«d CO*cs — —'o"o*o* co'CM*CM*—<
*—*—*—

cs O r-~ CO Юo
to 00 — m СЧ — —
CM 00
;D 00ccoo mo lO in in
O) O ) O)
ä csf -Г -Г o* c o“ o ' CM*—*—*—*o’ o*o*
(«
3
X
o CO m o m o o o
(Om
oo00<oin
<oГ--in
CMmin
tO O in CO — — —
Л
Q. — — cT cT o ' o* o —*—'o*o*o' o' o'
*
СЧ Ф O 00 o o o CMco00O) —o CM
— h- LO T ." Tj» T f T f
4) — cT o “ o “ o “ o “ o ' —o*o*o' o*o*o*
a
3
o 00(D 00cCM
00 O) o o o o
CO^CM — — — «o co oЮ
CM<0c
CMCo
M
cT o “ cT o ’ ö cT o “ o' o*o*o*o*o*o*
su o o o o o o —es Tj-o CDCM
u coCM————CM
o' o“
o“o“
o“o’
o’ o*o*o*o*o*o*o*
â
o o o o o o o ooooooo
S
a o‘
o‘o' o" o“
o“o‘ o o*o' o*o*o*o'
rt
Л
l«< — CM CO ^ in (O — CM co T f m CD

fO
С
Ч

Г
Ч ГМ
R
S

1Л
o F
CD I
II
cö la
зе cq
o; :J
=î X
^ o;
NO I
CO u
^ o; fO
Г0 o H
c

135
 o o o o o o o o o o o o o o
Ю CJ in <ю Ю O in O^ 1Л o^
O )' oo’ h-“ Ю * co co O )' oo ' oo" h-‘ r^’ <o’ CD

o o o o o o o O O CO o o o o
T t Tï* T f C*D O ) <0 1Л ^ — <D <0 Ю CO
o T OcT h-‘ to“ 1лГ in 1Л O i’ oo’ oo ' h-‘ t^’ h-"

o m in o o o o <
D
s s g s s s i q in 00^ in co_^ co^ co^ co_ 'S.
to " 1Л Tf- Tf‘ cn CO CO co’ in ’ m ' in ' in ' in ’ in ' o
'S.

Ю Л 00 o o in o o o o o o
Ю — 00 h ' <o in « 9> oo 00 00 00
T f CO CO СЧ c i СЧ <N ■^’ ^ ’ CO CO co’ co ' co ' CL

LO Ю CO o o o o
Ю h- <N — O O ) й - .°о § 8 §
co‘ СЧ см“ cm‘ cm' СЧ — cO cO cO cO cO cO cO

04 <0 1Л O Ю Ю 1Л CM o o o o o o
C D O h - '- D L C tO iC cO cO cO cO CO CO cO
cm’ cm’ cm’ cm’ cm cm’ cm'

O ад Ю o o o o 00 o in m m o o
CO^ CO^ in in in in
o
H
0^
CM O ^ 00 00 00 00
— cn 00 r- r- Г-.
gj o CO o o o ?
— o" o ’ o 'o 'o" o ’

O O Ю C'^ CM CNJ o 00 h- in m m in
t>- <0 Ю Ю Ю Ю Ю 00 h-
o ’ o" o ’ o ’ o’ o’ o ’ o ’ o 'o ’ o ’ o 'o 'o '

СЧ 00 h- CO lO 00 CM o o o o o o o
CO СЧ CM CM СЧ CM CO ^ ^
o ’ o" o 'o‘ o’ o‘ o ' o 'o 'o ’ o 'o 'o ’ o '

o o o o o o o o o o o o o o

o ’ o ‘ o ’ o 'o 'o 'o ' o 'o ’ o’ o 'o ' o 'o’

b
— CM CO ^ 1Л to — CM CO in <o

Ч
vo
rH
a
co
X

136
 (7.68) М = М,

при 3 < . т ^ 2 0 и Я,<4

(7.69) M = A Î2 + ^ ^ (M _ - M 2 );

при 3 < m < 2 0 и Х> 4

(7.70) М = М ,+ ^ ^ ( М _ - М , ) .

където Ml е най-големият огъващ момент в средната третина от дължината на пръта, но не по-

малък от 0,5
’ Л1„.,
ш ах

За елементи със ставно опрени краища и с напречни сечения с две оси на

симетрия стойностите на т,./ директно се отчитат от табл. 7.7.
При т , 1 > 20 влиянието мм мормалката сила върху напрегнатото състояние
иа елемента е малко, отпада проблемът устойчивост и елеметите се оразмеряват
на якост по формули (7.60) или (7.63). В нормативната методика няма указа­
ния как да се оразмеряват елементи с променливо напречно сечение. За тях би
могла да се прилага използуваната в миналото формула на Ясински

(7.71)

където с( с коефициентът на иякъ.пчва1гс при пситричсм натиск спрямо оста .г—.г.

7.5.3. Проверка на устойчивост извън равнината на действие на момента

Нецентрично натиснатите елементи с постоянно напречно сечение при огъ-

наие в равнината с най-голяма коравина (/,>■> /^), когато напречното сечение с
симетрично спрямо нея, се проверяват на устойчивост извън равнината на огъ­
ване по формулата

(7.72) а=

където с е коефициент, с който се отчита понижаване на носещата способност на натиснатия

( U'M('iiT под влияние на огъващия момент в другата посока;
((V — коефициентът на изкълчване при центричен натиск, определен за стройността на
елемента спрямо оста у —у.

Коефицненгъ! с във форму.1а (7.72) се опреде.1я, какю следва:

1. При относителен ексцентрицитет — по формулата

(7.73) с=
1+ а т .

където а и (i са коефициенти, които се приемат по табл. 7.8

2. При относителен ексцентрицитет т , ^ 1 0 — по формулата

(7.74) с = ---
Ф»
hl, U tip 1|. с К1)1'ф||цнс11Т11Т Mil помятане от формула (7.35), имрс.имсп k:ito ki r(ic i;i c две или пове-
■u' укрепвания иа натиснатия пояс; за затворени сечения се приема ф(,= 1

137
 т

e-’ ■S

av
I a» O)
:ïï
R
s Cs
QJ D.
Q. O C
H
Ot
s й“

il
s

s co
s =
o
s
R iO) ls
a.

H ■=(
Й_о
9-c

«=:
n
S.
H
®s
H-e-
s
“co =
_<
Л5
s s
^ Ö =î
s
<u
- Je s
CO t flj
X
<
^ S *u=
i
11-9- ? £

ii
4 a 5o
ca o 0
3 É-
X o X o
5
o.M
î= I c г*
o u o H
X S X
»X cg
■g ^ R S
dj
* X :â
0> X s
ÿ-e-
<v uS o
Ю
Я X {-
IX^
Г0 D. S

138
 3. При относителен ексцентрицитет 5 < ^ х < > 0 — по формула

(7.75) с = с (2 - 0 ,2 т ,) + г,„(0,2/?;« - П.
където Cs се определя по формула (7.73) при т , = 5, а Сю — по формула (7.74) при гпх = \0 .

При определяне на относителния ексцентрицитет Шх за изчислителен огъ­

неш момент Мх се приемл:
1. 3;i пръти със ставио пирони краиша. неотместваеми извън равнината
III огъващия mumcü i максима ш и я !' момои г ч rriaiiiiuii ; с иа срс.ша га ipoi ниа,
но не по-малък от половината на най-големия момент по дължина на пръта.
2. За конзоли — огъващият момент при запъването, но не по-малко от
огъващия момент в сечение, намиращо се на една трета от дължината на пръта,
считано от запъването.
При стройност к у Ж с = 3,\4 ^|E/Ry^ стойностите на коефициента с не
трябва да превишават;
1. За елементи със затворено напречно сечение — единица.
2. За елементи с 1 сечение с две оси на симетрия, стойностите, определени по
формулата
(7.76) с _ = ------------- ^--- - --

в която
(7.77) ц = 2 + 0.156 Ч
А.hl
+
(7.78) 6=
А.hl

където Л е инерционният момент на чисто усукване по формула (7.40);

Не — разстоянието между осите на поясите.

3. За елементи с1сечение с една ос на симетрия (фиг. 7.10 а) коефициентът

се изчислява по формулата

(7.79) = ---------------- ------------------- .

'+ “ + X ")
където
h,l,+h2h
(7.80) а .=
lyh c
M.
е ексцентрниитетът на натисковата сила спрямо ос х—х. която се приема със знака
си (на фиг. 7.10 а посоченият ексцентрицитет е със знак <плюс>);

, П..С /. ...
АМ *'•

/| и /г — инерционните моменти на по-големия и по-малкия пояс спрямо ос у —у\

(7.82) 0= 1+
Р Лс
6 — по формула (7.78);
I, се изчислява по (7.40), като коефициентът v се приема равен на 1,25;
ß — параметър, определян по табл. 7.8;

139
 4. За елементи с Т напречни сечения (фиг. 7.10 б) стойността на г,,,.,. се из-
чис 1яиа как ; Ü за I сече:IIIя с (..ьш ис на симе ; j)HH, ка го се приема, че /.>= 0 и мри
изчисляване на I, по формула (7.40) се приема v = l,2 , Й2= 0 и /2= 0.

_ÎL

1У

Ф и г. 7.10

7.5.4. Проверка на натиск с двойно огъване

Пълностенни елементи, подложени на натиск и огъване в двете главни

равнини, когато равнината с най-голяма коравина {1х> 1у) съвпада с равнината
на симетрия, се оразмеряват по формулата

(7.83)

където

(7.84) фр.ху — фг,|/(0,6д/с-f~0,4 \ ’С ).

Стойностите на коефициента (ре.у се отчитат в зависимосц от нриведення

относителен ексцентрицитет mej.y = r\.my и условната стройност Х = Ху \jRy/E от
таблиците за коефициента ф^, а коефициентът с се изчислява по формули (7.73)
- (7.75).
При изчисляването на приведения относителен ексцентрицитет mef.y = r\.my
за пръти с различни по големина пояси коефициентът т) се определя по табл.
7.6 за сечение номер 4.
Ако П1 е1 .у < т х , то освен проверката по формула (7.83) трябва да се на­
прави проверка по формули (7.65) и (7.72), като се приеме ву = 0.
Ако кх> то освен проверката по формула (7.83) е необходима проверка
и по формула (7.65), като се приеме ву = 0.
В случай че равнината на най-голямата коравина {1х> 1у) не съвпада с
равнината ма симетрия, стойността на гпх се увеличава с 25%.

140
 7.6. Елементи, подложени на усукване и огъване със стеснено
усукване

7.6.1. Чисто усукване

Подложени на усукване тънкостенни елементи с отворено напречно сече­

ние, когато деформациите им не са ограничени, т. е. опорите и всички вътрешни
сечения могат свободно да се депланират' в зависимост от реализираните по
дължина деформации (фиг. 7.11), се оразмеряват на свободно (чисто) усуква-
не^ Максималните срязващи напрежения се изчисляват по формулата

М,а
(7.85)
I,

където М, е усукващият момент;

а — разстоянието от центъра на усукване до точката, в която тангенциалните напре­
жения са максимални;
/, — инерционният момент на сечението при усукване;
— съпротивителният момент на сечението при усукване.

Инерционният момент при усукване на сложно сечение, което може да се

представи като сума от съставящи го правоъгълници с размери 6, и /, при прене­
брегване на влиянието на закръгляването в ъглите, се изчислява по формулата

(7.86) h — v(//|+/,2+ . . /,„) = v 2 ^ч.

1=1

За сечения от вида на показаните на фиг. 7.12, а. 6, в формула (7.87) се за­

писи;! във вида
Л= b ,
о

Фиг. 7.11

' Депланация (отклоняване от плоскостта) на напречното ссчение — преместване на точките

на нап|)ечното сечение, при което то престава да бъде равнинно.
Усукване, при което всички напречни сечения на тънкостенния прът имат еднаква деплана­
ция и в сеченията възникват само тангенциални напрежения.

141
където V е коефициент, който се приема равен на: 1,3 — за си.метрнченХ-профил; 1,25 — за несимет­
ричен 1-профи^т, 1,20—за Т-профил; 1,12—за ^-профил; 1,0—за ъглов профил; 1,5—за заварени
грели с )кренв;лци ребра, заварени към иоясите, 0,5 — за съставени с високоякостни болтове I-
сечения.
За валцуваните профили инерционният момент на усукване се дава в таб-
иш итс с рггшсри n;i сортлмснта.

пЛп

ТЗ
Фиг. 7.12. Стоманени сечения, подложени на усукване
а. 6. в ~ видове сечения; г — закр ъгл яван е при свързван е на два правоъгълника

Получените по формула (7.85) напрежения от усукване не отчитат кон­

центрацията на напреженията, която възниква в ъглите в местата на закръг­
ляване. Те служат за получаване на общото основно напрегнато състояние на
елементите и при избора на напречно сечение. При динамични товари, когато е
необходимо оразмеряване на умора на материала, посочената концентрация
трябва да се отчита. В този случай максималните напрежения в зоната на
закръгляването (фиг. 7.12 г) могат да се получават по формулата
_ 3 -----------

i7.8«) т,„,,, = ст,„,, = 1 , 7 4 - ^ - ^

където /■с радиусът на закръ! .]нване;

I — дебелината на профила непосредствено до закръгляването.

Тънкостенните елементи със затворено напречно сечение имат по-голяма

усуквателна коравина. Ето защо те са по-подходящи при работа на усукване.
Предвид малката дебелина на частите на сечението се приема, че тангенциал­
ните напрежения са равномерно разпределени по дебелината им и в общия слу­
чай (при закръгления) са насочени по допирателната към средната линия. Стой­
ността им е т = Mf/2At. където А е лицето на сечението, ограничено от средна­
та линия.

7.6.2. Стеснено усукване

В строителиите конструкции повечето ел 'менти, подложени на усукване, мс

могат свободно да се депланират по цялата нм дължина. В определени сечения
депланациите са ограничени по. желание на конструктора или по конструк-
тивна принуда и това поражда в поясите на елементите срязване и огъване в
тяхната равнина (фиг. 7.13). Такова усукване се нарича стеснено. При него
тънкостенните напречни сечения на елементите имат нееднаква депланация и от
това възникват нормални и тангенциални напрежения.

142
 Стеснено усукване се получава и при елементи от1-, £- или други подобни
отворени профили, подложени на огъване, когато равнината на действие на то­
варите не минава през центъра на огъване на сечението, а краищата им са
закрепени така, че не могат да се завъртат. Възможно е единият край да с
свободен.
Стесненото усукване поставя за решаване два проблема:
1. Определяне на деформациите.
2. Определяне на напреженията в елементите, подложени на комбинирано
действие на огъване и стеснено усукване.
В курса по съпротивление на материалите чрез теорията на тънкостенния
призматичен прът на В. 3. Власов се дава отговор и на двата въпроса. Тук се
разглеждат само някои основни положения с оглед прилагането на теоретич­
ните резултати при определяне на напрегнатото състояние на елементите на
стоманените конструкции и тяхното оразмеряване.
Теорията на тънкостенните призматични пръти е изградена на основата на
две основни хипотези: за неизменяемост на контура и за липса на ъглови де
формации в средната повърхнина. Съгласно първата хипотеза прътът се раз
глежда като цилиндрична или призматична черупка, чиято форма на напреч
ното сечение в произволно място по дължина на оста остава непроменена
Сечението може само да се завърта или премества в своята равнина. При дефор
мациите на пръта неговото сечение престава да бъде равнинно и депланира
Хипотезата за равнинност на сеченията е частен случай на хипотезата за неде
формируемост на контура. Второто приемане се отнася само за тънкостенни
отворени сечения.
При изграждане на теорията и за нейното практическо прилагане се
дефинират следните основни понятия и геометрически характеристики:
1. Векторна координата (секторна площ) на разглежданата точка ш.
Под секторна площ со се разбира удвоената площ, която радиус-векторът
с начало центъра на огъване на сечението описва при плъзгането му по оста на

аШ
2

Фиг. 7.13. Стеснено усукване Фиг. 7.14

напречното сечение на дадена стена от профила, до точка с координати (л:, у), за

която се определя секториалната площ (фиг. 7.14).
2. Център на огъването S — точката, през която трябва да преминава на­
пречното на оста на елемента натоварване, за да работи елементът на огъване
без усукване. За сечения, в които напреженията не са по-големи от границатя
на провлачане, разположението на центъра на огъване зависи само от геомет­
ричните характеристики на сечението. Мястото на центъра на огъване 5 за най-

143
често срещани отворени стоманени профили е показано на фиг. 7.15. За сече­
ния с две оси на симетрия центърът на огъване S съвпада с центъра на тежест­
та С.
3. Спомагателен полюс В — това е точката, разположена на контура на
сечението с най-малко разстояние до центъра на огъване, за която стойността на

C,B,S
\
Фиг. 7.15. Център на огъване за различни сечения

секториалната площ е равна на нула. През тази точка минава радиус-векторът,

I |ужещ за ii;i‘iii.io при изчисляваме па секторната площ.
За много профили големината на секторната площ е равна на нула. Такива
^;i (jTBO|)C'i!ine профили, чиито ктени ге npei-ичат в една точка, или -чатворенн
профили във формата на правилен многоъгълник.
Приемането на хипотезата за недеформируемост на контура изисква
въвеждане на следните геометрични характеристики, произтичащи от деплана-
цията на профила.
секторен статичен момент на площта на сечението

(7.89) 5ш = 5 iùdA\

секторно-линеен статичен момент на сечението спрямо оста х — х

(7.90)

секторно-линеен статичен момент на сечението спрямо оста у — у

(7.91) 5о,у = 5 (D.xdA-,

А
секторен инерционен момент

(7.92) L = \

Мястото на центъра на огъване спрямо спомагателния полюс В се оп­

ределя с координатите
s.... 5„
■’ „B f
(7.93) Уа

където и са секторно-лниейните статични моменти на сечението спрямо спомагателния

полюс В и осите х—х и у —у-

144
 Посоките на координатните оси при изчисляване на и от (7.93) са
показани на фиг. 7.15.
Координатите на центъра на огъване спрямо началото на координатната
система Xs и ys се получават от зависимостите

(7-94) Xs = Xj, + Хв\ У.^=У а+ У в ^

където Xg и уд са координатите на спомагателния полюс В спрямо центъра на тежестта С.

Секторната площ за произволна точка М от контура на напречното

сечение спрямо центъра на огъване може да се определи, като се изходи от
дефиницията за нея или по формулата

(7.95) ü)s = ü>s+yA х — х, y + ß,

където Шд е секторната площ на същата точка спрямо спомагателния полюс;
X, у — координатите на точката М\
ß — спомагателна величина в ст^, без да е геометрична характеристика на сечението.

Секторният инерционен момент спрймо центъра на огъването се изчислява

по формула (7.92), в която ш се замества с или по формулата
(7.96) L = L b + у. + ßS„«,
където /_д е секторният инерционен момент спрямо спомагателния полюс В.

Ако профилът има една ос на симетрия (напр. у — у ), то у^ = 0 и s„e = 0.

Тогава

(7.97) L ^ L B + y A S . s y = l S - y 'i l y .
в табл. 7.9 са дадени основНйТе характеристики за някои профили. За
валцуваните профили /.. се дават в справочниците.
При стесненото усукване на елемент, подложен на огъване от напречен
на оста му товар, неминаващ през центъра на огъване с напречно сечение!- или
се получава огъване на поясите в противоположни посоки от напречни сили,
предизвикани от усукващия момент (фиг. 7.16). В резултат възникват допълни­
телни моменти и допълнителни напрежения. Действието на двата противо­
положни момента характеризира допълнителна силова функция — бимомен-
та В.
Бимоментът е равен на сумарното произведение на равните по големина,
но противоположни по знак огъващи моменти М/, действуващи в равнината
на поясите, и разстоянието между тях или равнозначно ка момента на външните
сили, умножен с разстоянието от равнината на действие на товарите до центъра
на огъване. Следователно

(7.98) В = М;Ло = М.е.

За определяне на бимомента в общия случай се изхожда от диференциал­

ното уравнение
(7.99) B " {z ) - l^ B {z ) = my{z),

където

(7.100)

10 Стоманени конструкции [^ 5
 Т а б л и ц а 7.9
Геометрични характеристики на някои профили

№ Геометрични характеристики
по Вид сечение
ред ys

CES X

J.

tÖ '^1

t3 А=А1+Аз 2А 144 36

tib^
1 = r Ir l2
4 t " ., t2b\
'1' I2= i2
/,/2

У A ,I.
S<
•4-»

£
^ .
01 1 ^

A^I,
X

/ ,+ 2 / / з

h 3 /„

/l2 . _/|д
' Л—

146
 За греда, натоварена с постоянен усукващ момент my[z) = m,, опорни
условия, водещи до стеснено усукване, и координатна система съгласно
фиг. (7.17), интегралът на уравнение (7.99) е

т, ch.E ( i - . )
В =
(7.101) ch и

С С С С С С С С С С С С €Г^

Т[ТТ]ТТТттттггт^

ÏÏÏÏÏÏT TW

Фиг. 7.16. Стеснено усукване при елементи, Фиг. 7.17. Статическа схема и диаграми на усилия
подложени на огъване та на елемент, подложен на усукване

Бимоментът предизвиква допълнителни нормални напрежения.

При стеснено усукване на отворени сечения, получено вследствие дейст­
вието на равномерно разпределен усукващ момент т , , разрезното усилие
усукващ момент M i има две съставящи ^ усукващ момент по Сен Венан и
огъвно-усукващ момент М„, т. е.
(7.102) М, = т , --- 2 ) = М „ + М ...
(~

Огъвно-усукващият момент е първа производна на бимомента и се изчис­

лява по формулата .

М =
I ch
|/
(7.103)

Огъващият момент М;, се получава от (7.102). da фиг. 7.17 са дадени

диаграмите на бимомента и на усукващите моменти.

147
 Нормалните напрежения от бимомента В се изчисляват по формулата
(7.104) a=

Тангенциалните напрежения в елемент с отворено напречно сечение при

стсснено усукване се определят по (|1ор\|улата
М,Л M.S^
(7.105) T = ± - j - + — j j — ^ y c .R s .

da фиг. 7.18 са показани посоките на тангенциалните напрежения. Зн а­

ците на усукващите моменти се приемат положителни, ако при наблюда­
ване откъм положителната посока на оста z моментът завърта сечението обрат-
но на часовниковата стрелка.

7.6.3. Стеснено усукване н огъване

Напрегнатото състояние на елементи, подложени на комбинирано силово

въздействие, предизвикващо нормални напрежения о. в най-общия случаи сс
състои от осова сила V. огъващи моменти М , и М „ и бимомент В . Усп.тята.
пораждащи тангенциални напрежения, са: мапречии сили Q, и Q,„ огъвно-
усукващият момент М , и усукващият момент за отворени сечения М ;..
Напреженията от стеснено усукване възникват едновременно с напреже­
нията от огъване, т. е. те са част от общото напрегнато състояние. Когато всяко
от нормалните или тангенциалните напрежения в дадена точка са по-малки от
съответните стойности, гарантиращи еластична работа на материала
т< 0,58 /?„), и когато сумарните напрежения отговарят на същото условие,
елементите работят в еластичния стадий. В този случай е валиден принципът на
суперпозицията и напреженията от стеснено усукване се прибавят към остана­
лите. Ако посочените условия не са изпълнени, елементите работят в различни
стадии на развитие на пластични деформации, в т. ч. и пълно пластифициране
па сечсиието (образуване на пластичпа става).
Работата на стоманени елементи иа огъване и стеснено усукване с отчи­
тане на пластична работа на материала все още не е подробно изучена и тук
ИС се разглежда.
•^*а фиг. 7.19 са показани диаграмите на напреженията, които възникват
в проста греда, натоварена на огъване в една от двете главни равнини (верти­
калната), изпълнена от £ -профил. Сумарните напрежения в произволна точка

148
от напречните сечения се определя по формулите:

м В
( 7. 106) о= — У+ —

QS. , М„./
(7. 107) Н--- — — ± — -,—
I.t I,
По аналогичен начин се записват всички останали оразмерителни формули
при съчетаване на усилия от стеснено усукване с други компоненти на напрег-

Фиг. 7.20. Укрепяване на прът с отворено сечение

а — чрез диафрагми: 6 — със свързващи плочки

натото състояние, •-(апример при опън, двойно огъване и усукване нормалните

напрежения се получават по формулата

( 7. 108) о = ± . 0) < Y f^ !/•

В точки от напречното сечение с големи нормални и тангенциални напре­

149
жения ce прави и проверка на редуцираните напрежения по формули (7.20)
и (7.21).
Като правило конструктурът трябва да се стреми към създаване на такива
конструктивни форми на елементите, при които взаимодействието на тези
моменти елин с друг да изключва появата на усукващи моменти или бимоменти.
Най-добре е, когато външните товари, предизвикващи усукване, се предават на
система равнинни конструкции, работещи само на огъване. В тези случаи за
препоръчване са също така затворените профили, за които носимоспособността
им на усукване рязко нараства.
Поставяне на корави диафрагми (фиг. 7.20 а) или напречни плочки
(фиг. 7.20 б) многократно увеличава носимоспособността на отворените сечения
на усукване.

7.6.4. Центричен натиск и усукване на тънкостенни отворени сечения

Пълностенни елементи с отворено П сечение при Xx<3Xj„ където X, и са стройностите

в равнините, перпендикулярни съотве^о на оси ж— х и y —ÿ (фиг. 7.21 а), се оразмеряват на
центричен натиск, като освен по формула (7.8) се проверяват и за огъвно усуквателна форма на
загуба на устойчивост по формулата

N
(7.109) C.tfy ■V c  ÿ ,

hni
|У
м
О
X__ , X 1
X _x^ _
1 £
t 1 i
p
1 j1

b iy iy
Фиг. 7.21

кълето е коефициентът на изкълчване при центричен натиск:

с — коефициент, който сс изчислява по формулата

(7.110) 2 I 16а^
1+6 +
а, 4(3+ ß)
където а — ^ (^+ß) (6 + ß) ^ относителното разстояние между центъра на тежестта и цен-
търа на огъването;

(6+ßy

150
 За този вид елементи се препоръчва да се укрепяват със свързващи плочки или решетки,
както е показано на фиг. 7.20,6 и 7.21,6 и s. В този случай те се оразмеряват спрямо оста у —у както
прътовите съставни сечения, които са разгледани в т. 9.2.6.

7.7. Оразмеряване на умора

Стоманените конструкции и техните елементи, като подкранови греди,

греди на работни площадки, конструкции на бункерни естакади и естакади за
разтоварване, конструкции под двигатели и др., натоварени непосредствено
с многократно повтарящи се подвижни, вибрационни и други подобни товари,
се оразмеряват на умора при брой на циклите на натоварване, равен или по-
голям от 10^. Този брой на циклите определя високоцикличната умора на ма­
териала. За редица съоръжения, за които е характерен експлоатационен режим
при максимално напрегнато състояние, като различните видове резервоари
за съхраняване на течности и газове, се наблюдава разрушаване с характер
на умора на материала при значително по-малък брой цикли на натоварване.
Нискоцикличната умора на материала е все още недостатъчно подробно изучена
и не се регламентира в нормативните документи.
На умора трябва да се оразмеряват и стоманените конструкции на високи
съоръжения, като антени, мачти, димоотводни тръби, кули, подемно-транспорт­
ни съоръжения, за които при действие на вятъра се прави проверка на
резонанс.
Оразмеряването на умора се отнася към първа група гранични състояния.
Тя настъпва при многократно повтарящи се товари, което е практически въз-
м о ж н о ^ м о при нормални условия на експлоатация. Ето защо оразмеряването
на умора се извършва с нормативните или по-малки от тях, но непрекъснато
действащи товари при работа в еластичния стадий. Те се определят в Нормите
за натоварване. Броят на циклите на натоварване се определя от технологичните
изисквания за експлоатация.
Оразмеряването на умора се извършва по формулата

(7.111) — ,

където а е коефициент, отчитащ броя на циклите на натоварване;

— коефициент, зависещ от вида на напрегнатото състояние и коефи­
циента на асиметрия;
Rv — изчислителното съпротивление на умора.
Коефициентът а при брой на циклите на натоварване л>3,9.!0® се приема
равен на 0,77, а при п<3,9.10® се изчислява по формулите:
1. За елементи от 1-ва и 2-ра г^>упа
(7.112) а = 0,064 ( ^ ) -0,5 (- j^ ) +1,75.

2. За елементи от 3-та до 8-а група.

(7.113) а = о,07 ( - j ^ ) -0,64 ( ^ ) +2,2.

Групите на елементите и съединенията по отношение на умората са да­

дени в [44].
Стойностите на коефициента се отчитат от табл. 7.10 в зависимост от
вида на напрегнатото състояние (опън или натиск) и коефициента на асиметрия

151
 Таблица 7.10

Коефициент на асиметрия Формула за изчисляване на у»

2,5
-1< р< 0 7» =
1.5-р
2.0
Опън 0<р<0,8 7.=
1-р

1.0
0,8<р< 1
1-р

Натиск -1< р< 1

1-р

P = Omi„/a^„ . Тук и са съответно най-голямото и най-малкото по абсо-

лютна стойност напрежение в оразмерявания елемент. Те се изчисляват без от­
читане на коефициента на динамичност и на коефициентите ф, фе, Ф* за нетното
сечение на елементите. При напрежения с различни знаци коефициентът на
асиметрия е отрицателен.
Изчислителното съпротивление на умора /?„ зависи от якостта на опън
НЗ СТОМЗНЗТЗ /?ил и от групата на конструкцията. Приема се по табл. 7.11.
Подкранови греди, експлоатирани при режим на работа К7 и К8, се ораз­
меряват на умора по формула (18.20).

Т а б л и ц а 7.11

Група на Стойност на прн МРа

елементите
до 420 420 до 440 440 до 520 520 до 580 580 до 675

1 120 128 132 136 145

2 100 106 108 110 116

3 За всички марки стомана 90

4 75
5 п 60
6 45
7 36
8 27

Единственият път за повишаване на носимоспособността на конструк­

циите и на техните елементи при многократно натоварване е правилното кон-
структивно формообразуване и детайлиране. Основен стремеж е минимална кон­
центрация на напреженията. От такива позиции трябва да се разглеждат ре­
дица детайли, които се анализират и препоръчват в учебника.

152
 7.8. Автоматизирано изчисляване и оразмеряване
на стоманените конструкции. Оптимално проектиране
През последните години с интензивното 1!ув,1 изане на електронноизчислителната техник;!
в научните изследвания, в обучението и в проектантската практика на строителните конструкции
в световен мащаб се постига значителен прогрес. Затрудненията при сложните изчисления изчезнаха
с появата на съвременните мощни компютри и развитието на метода на крайните елементи.
БЛОК СХЕМА N"1

/НА^
1АЧАЛМ1 ВХ(Ш»1 1ЧАЛ^ ВХ0Д^«1
/Н А ‘
|ДА№*< ЗА СИСТЕМАТА |Д\АА№
т Л ЗА ЕЛЕНЕКТА

ИТЕПМ УСИЛИЯ
'" C T A T W B C K A ^
1к ЗА ЕЛ04В4ТА
СХЕМА
г 1

ПГТ МАТЕРИАЛ ]
МАРКА СТОМАНА
| " 2 [ з а СИРТЕМАТА |

— ^ ^тип ■
НАПРЕЧНО СЕЧЕМ1Е
â
Е
РАЗРЕЗНИ 1РЕДВАРИТЕЛЕН ПООБОР

>
УСИЛИЯ НА РАЗМЕРИТЕ
S.

ГРАНИЧНИ —йЗтширинЕ
УСИЛИЯ Е НД С Е Ч В 1 Е Т 0

ИЗЧИСГМТЕЛНА
НОСИМОСПОСОБНОСТ

ДЕФОРМАЦИИ

^ КРАЙ ^

Фиг. 7.22. Алгоритъм за изчисляване на усилията и оразмеря­

ване на елементите на стоманените конструкции

Сега е възможно да се правят миого по-детайлни изчисления с отчитане влиянието на фактори,

които в миналото въобще са пренебрегвани или са отчитани приблизително. В резултат на това се
утвърждават качествено нови технологии за проектиране на строителните конструкции. Чрез тях
|)я;жо се повишават производителността и качеството на проектантския труд. В бъдеще конструк­
торът ще има повече време за същинския проблем при проектирането — изборът на конструктйв-
ната форма, с което се създават предпоставки за значително повишаване на икономическата ефек­
тивност на инженерните решения.

153
 y нас са създадени голямо количество програмни продукти за изчисляване на усилията в
равнинни и пространствени конструкции при достатъчно голям брой на входните променливи па­
раметри. По отношение на оразмеряването на елементите засега подходът е да се автоматизират
процедурите, съответствуващи на Нормите за проектиране. Характерно за тозн подход като първи
етап на автоматизираното проектиране на конструкциите, е, че при изчисленията се съхраняват ре­
дица опростяващи предпоставки, важни и необходими при «ръчното» проектиране и в същото
време ограничаващи разкриването на съществени моменти от поведението на конструкциите,

БЛОК-СХЕМА N»2

Фиг. 7.23. Алгоритъм за оразмеряване на стоманени елементи

на нецеитричен натиск

техните елементи и съединения. Голяма част от тези ограничения не са необходими при съвременните
възможности на мнтг.питолната техника.
На фиг. 7.22 е дадена принципна блок-схема на алгоритъм за изчисляване на усилията и за
оразмеряване на елементите на строителните стоманени конструкции, а на фиг. 7.23 — блок-схема
на алгоритъм за оразмеряване на стоманени елементи на нецеитричен натиск по сегашната норма-
тивна методика. Като пример за реализиране на алгоритъма трябва да се разглежда следната про­
грама за оразмеряване на Н-сечения на нецеитричен натиск в равнината на действие на момента,
написана на езика БЕЙСИК.

154
 Възможностите на новите автоматизирани технологии за реализиране икономии на материали,
труд и енергия могат да се разкрият най-пълно само при внедряване в алгоритмите и програмите
на качествено усъвършенствувани научни методи за статично-динамичен анализ и оптимизация
на конструктивните системи и техните елементи. Ето защо в чл. 8 на Нормите за проектиране е
поставено изискването в бъдеще: «Стоманените конструкции да се изчисляват като единни простран­
ствени системи с отчитане на геометричната и физическата нелинейност, на пластичните и реологич-
ни свойства на материалите и на земната основа, йа деформируемостта на съединенията, както и
на други фактори, влияещи на напрегнатото и деформирано състояние». Тук под «изчисляване»
трябва да се разбира единният процес за определяне на усилията и оразмеряване на сеченията.
В процеса на изчисляване трябва да има пълно съответствие между усилия и сечения. Това е една
от гаранциите на истинност на напрегнатото състояние. Изискването е еднакво важно както при
изчисляване на конструкциите в еластичен стадий на работа на материала, така и при отчитане
развитието на пластични деформации.

П РО ГРА М А

L IS T

10 REM ПРОГРАМА ЗА ОРАЗМ ЕРЯВАН Е

20 REM НА 1-С ЕЧЕН И Е НА Н ЕЦ ЕН —
30 REM ТРИЧЕН НАТИСК ПО ПОСОКА
40 REM НА ОГЪВАЩ ИЯ МОМЕНТ
50 НОМЕ:Е = 206000
60 DATA.4,1,.5,.01,.2,.02
70 DATA 225,1,3
80 READ М, N, HW,TW, BF, TF, RY, GC, L
90 AF = BF*TF:AW = HW*TW
100 A = 2*AF + AW :FW = AF/AW
110 1= (B F*(H W + 2*TF)4 3—
(B F —TW )*H W Ч 3)/12
120 W = I/(HW/2 + TF)
130 M R=M/N*A/W
140 IR = SOR (I/A) ‘
150 LL = L/IR*SQR (RY/E)
160 IF LL<5GOTO 210
170 IF.25< = F W AND FW (.5T H EN
ETA=1.15+FW/5
180 IF.5< = F W AND FW< 1THEN
ETA=1.2 + FW/10
190 IF 1< = F W T H E N ETA=1.3
200 GOTO 290
210 IFM R< 5G O T0 260
220 IF.25< = F W AND FW< 5THEN
E TA=l . I 5 + FW/5
230 IF.5< = F W AND FW< I THEN
ETA=1.25 + (2»FW-1) ♦
(.15—LL/50)
240 IF 1< = F W T H E N ETA= 1,4-
.02*LL
250 GOTO 290
■iliO 1F.25< = FW AND FW (.5 THEN
X=1.45-.05*MR-.01*
(5 - M R )*L L :Y = 1 .7 5 - .l*
M R -.0 2 *(5 -M R ).LL:ET A
= X+(Y-X)*(4*FW-1
)
270 IF.5< = F W AND FW< 1THEN
X= 1.75-.l*M R-.02*(
5 - M R ).L L :Y = 1 .9 - .l*
M R - .0 2 .(6 - M R ).L L:ET A
= X + (Y-X)*(2 *FW -1
)
280 IF 1<=F WT HE N E T A = I . 9 -
.l*M R -.0 2 *(6 -M R )*L
L

155
 290 M EF = ETA*MR
300 F I= (7 - L L ) / (.63.MEF +
2.6) 4 2+ .07
310 PRINT ” SIGMA = N/A = ” N / A - M P A
320 PRINT '’FI*GC*RY = ” FI*GC*R
Y- MP A”
Реализирането на поставените изисквания предполага задълбочени, а в много случаи на по-
високо ниво познания за:
1. Товарите и въздействията върху строителните конструкции.
2. Действителното поведение на материалите под натоварване и на изпълнените от тях строи­
телни конструкции като цяло.
3. Уточняване на коефициента на запас при зададен нормативен срок на експлоатация за
различните по предназначение и по конструктивна форма сгради и съоръжения.
Както бе изяснено в гл. 6, това са въпроси, свързани с преминаване на полувероятностен
лодход при изчисляване и ора:)\1еряване на конструкциите към изцяло вероятностен подход.'
Грешки и неотчитане на фактори и в трите основни направления до голяма степен обезмислят
точността на съвременните изчислителни машини. Развитието на познанието по Г9 рните въпроси ще
издигне на ново ниво и проблемите за оптималност на инженерните решения.
Автоматизираното проектиране дава възможност за правилен избор на най-подходящата
конструктивна форма на базата на вариантис! проучване на целесъобразни проектни решения в
кратки срокове при критерии за икономическа ефективност — минимален разход на материали, труд
и енергия. Следователно е необходима оптимизация на проектните решения с методите на матема­
тическото програмиране. Изследванията показват, че икономията на материали при автоматизи­
раното проектиране на строителните конструкции е в границите от 3 до 20% и зависи както от вида
lia конструктивната форма, така и от характера на програмните комплекси.^
Най-ниски са те, когато програмите автоматизират традиционните ръчни методи за проекти­
ране на строителни конструкции. Средни стойности се получават при програми за анализ на поведе­
нието на конструкциите при физически и геометрични нелннеен изчислителен модел или такъв, чрез
който се оптимизира конструктивната форма чрез вариантно проектиране. Най-голяма икономия на
материал се получава при използуване на програмни комплекси за оптнмално проектиране на кон­
струкциите при математически строга постановка и решение на оптимизационната задача с мето­
дите на математическото програмиране.
Автоматизираното изчисляване и оразмеряване е немислимо без оптимизация. Засега тео­
рията на оптималното проектиране е все още в процес на развитие, стабилизиране и изясняване.
Ето защо не съществува единна дефиниция на понятието «оптимално проектиране», тъй като то е
МС само качествено нов, но и по-висок етап на инженерната теория и дейност. Анализът на целите,
които се поставят с оптимизацията, оформя становището, че всяко изменение на технологията на
проектиране, което води до намаляване на разход на материали, труд и енергия или в крайна
сметка на стойност, трябва да се възприема като оптимизационна задача. При такава сравнително
обща постановка може да се счита, че подходите за оптимално проектиране с помощта на ЕИМ
засега могат да се структурират в зависимост от тяхиата нарастваща сложност на три нива.
Вариантиото проектиране е най-ниското ниво на оптимизация. В случая ЕИМ се използува
като изчислително устройство, което при зададени от проектанта входни данни за две или повече
проектни решения дава технико-икономическите им показатели, които се сравняват. В програмите
не се предвижда изменение на зададени геометрични или механични параметри на конструкцията с
оглед оптимизация чрез варирането им. Проектантът сам определя пътя на оптимизация чрез срав­
няване на технико-икономическите показатели и техния анализ.
Второто ниво на оптимизация се характеризира с решаване на една или друга ограничена
оптимизационна задача, като към параметрите за автоматизирано проектиране се добавят блокове
за изменение на някои геометрични и механични параметри. В този случай обикновено се използува
целенасочен итеративен подбор на вариантите въз основа на оценка на технико-икономическите
показатели на проектното решение.
Третото ниво иа оптимизация е известно като оптимално проектиране при строга математи­
ческа постановка и решение на оптимизационната задача в тясна зависимост от инженерната
еьщиост на проектирания обект. Това е задача от научното направление «изследване на операции-
U ». чиято същност е изграждане на математичсч! мо.им на ситуацията, в която трябна да се вземе
решение. В основата на операционните задачи е заложен системният подход към изучаваните обекти

' А у г у с т и , Г., А. Б а р а т т а , Ф. К а ш п а т и . Вероятиостние методи в строительном

ироектированни. Стройиздат, M., 1988.
^ К о 3 а ч е в с к и й, Л. И., И. 3. Р Ь1 ш е н к о. Зкономия материальних и трудових ресурсов
от применення ЗВ М в расчетих и проектировании сооружений. С т р о и т е л ь н а я м е х а н и к а
и р а с ч е т с о о р у ж е н и й , 1982, №6.

156
и явления. В най-обшия си вид тези задачи са твърде сложни и засега имат ограничено приложение
в проектантската практика.
При проектиране на строителни конструкции понастоящем се решават редица частни опе­
рационни задачи, като се прилагат частни критерии за технико-икономическа ефективност, свързани
най-често с масата или със стойността, и ограничен брой условия, изразяващи главно носимоспо-
собността на съоръженията и много по-рядко тяхната трудоемкост и технологичност, срок на
служба, функционалност и естетичност. Твърде често под оптимизация и оптимално проектиране
се разбират именно тези задачи, а решаването нм е естествен етап от навлизане на операционните
методи в проектантската практика. В такъв аспект са разгледани и решени някои частни оптимиза­
ционни задачи в следващите глави на учебника.
Първото и най-важно условие за решаване на една оптимизационна задача е да се изгради
математически оптимизационен модел на задачата, което включва избор на управляеми параметри и
на критерии за качество, формулиране на целева функция и на ограничителни условия. Характе­
ристиките на модела определят възможността за използуване на едни или други математически
оптимизационни методи.
Друго важно направление при навлизане на научните методи чрез ЕИМ в проектирането на
стоманени конструкции е свързано с анализа на действителната работа на съоръженията. Из­
числителните модели трябва да се приближават най-близко до същността на реалните връзки между
елементите, до пространственото действие и отчитане на физическата и геометрична нелииейност
в работата на конструкциите. Изследванията в областта на нелинейните проблеми се развиват в две
основни направления. Първото се занимава със създаване на математически модели, които възмож-
но най-пълно да описват поведението на конструкциите, а второто — с изучаване на свойствата на ма­
тематическите модели. Наличието на редица методически и математически трудности е главната
причина за поява на приблизителни практически методи за изчисляване на стоманените конструк­
ции. Такива са: методът за отчитане на геометричната нелииейност на Н. В. Корноухов, методът на
пластичните стави, методът на приведения или на тангенциалния модул, методът на ефективните
напречни сечения и др.

ГЛАВА 8

ЗА ВА РЕН И С Ъ ЕД И Н ЕН И Я
8.1. Видове съединения

В основата на създаването на строителните стоманени конструкции е за­

ложен принципът на сглобяемостта. Тя е основно тяхно качество и предимство.
От гореиюиялцуваиитс профили и ламарини и.1и от студеноформуваните профи­
ли и ламарини чрез свързване в по-сложни конфигурации се получават всички
равнинни и пространствени стоманени конструкции. Мястото, където се свърз­
ват два елемента (профила), се нарича съединение. В стоманените конструкции
се прилагат три основни вида съединения:
1. Наставяме (снаждане), с което се постига увеличаване на дължината
на всички елементи или широчината на ламарината. Това съединение се налага
поради това, че размерите на профилите и ламарините са ограничени от произ­
водствените възможности.
2. Съставяне (съчетаване). С него се увеличават размерите на горещовал-
цуваните или се композират изцяло нови напречни сечения с теоретически неог­
раничена, а в действителност с конструктивно целесъобразна носимоспособност.
По този начин могат да се постигнат най-разнообразни напречни сечения, което
обогатява възможностите на конструктора и в този смисъл е едно от съществе­
ните предимства на стоманените конструкции.
3. Прикрепване (свързване) на един елемент или група от елементи към
друг елемент или група от елементи.
Съединителните средства, чрез които се осъществяват и трите вида съеди­
нения на стоманените конструкции, подредени до степен на приложимост, са:
заваръчни щевове, болтове, нитове и лепила.

157
 По отношение на приложението на лепилата като съединителни средства
в стоманените конструкции все още се пише в бъдеще време. Стоманата има
висока якост на срязване и постигането на такава якост на лепилата при про­
дължителен срок на експлоатация е задача, която все още се решава в лабора­
ториите. Получените засега резултати са обнадеждаващи и в бъдеще се очерта­
ва перспектива за рационално използуване на лепилата — първоначално в
комбинация с други съединителни средства (самонарезни болтове, глухи нитове,
предварително напрегнати болто1к |. ,i mim u u nine и самостонilmho. Целе­
съобразна област за приложение на лепилата са тънкостенните пълностенни
конструкции от гладка или профилирана ламарина.
Приложението на нитовете като съединителни средства в стоманените
конструкции в много страни и у нас е минал етап. Със своите качества те са мно­
го добро съединително средство, защитили и доказали това с многогодишна
експлоатация на възможно най-тежки и отговорни конструкции и съоръжения
във високото и мостово строителство. Съществен техен недостатък е трудоем­
костта при технологичното изготвяне на конструктивните детайли и при тяхното
поставяне. За занитване на един нит в заводски условия са необходими трима
работници, а в монтажни условия.— пет. При тях отворите отслабват напречните
сечения и това води до повишаване на разхода на метериал. Ето защо те бяха
напълно изместени от заваръчните шевове и болтовете и вече не са включени
като съединителни средства в нормите за проектиране на стоманени конструк­
ции и мостове.
Принципна разлика в характера на работа между нитовете и болтовете с
повишена точност няма и при необходимост написаното за тези болтове може
да се използува като информация и за нитовете.
Заварените стоманени конструкции са около 90% от съвременните строи­
телни стоманени конструкции. В същото време предимствата на болтовете и
най-вече на предварително-напрегнатите високоякостни болтове като монтажни
съединителни средства са безспорни. Ето защо тяхното приложение в бъдеще
ще се увеличава.
Двата вида съединителни средства èa разгледа!ни подробно в тази и след­
ващата глава. !

8.2. Видове заваряване за сто манени строителни конструкции

i
Заваряването е те1хнологически про пес, чрез който се осъществява моно-
литно свързване на две еднородни или разнородни тела посредством взаимно
атомно проникване и създаване на трай ни междуатомни връзки,
Стоманата като материал може да се заварява по два принципни начина:
1. Чрез разтопяване на метала в зоната на заваряване, подаване на допъл­
нителен материал и последващо съвместно кристализиране при изстиването. То­
зи начин се осъществява чрез;
а) електродъгово заваряване;
б) газово заваряване;
в) електрошлаково заваряване.
2. Чрез нагряване до подходяща температура и притискане на съединява­
ните елементи един към друг, при което в зоната на съединението се получава
висока степен на пластична деформация и сближаване на атомите на необхо­
димото минимално разстояние за възникване на взаимодействие на междуатом-
ните сили. Такова е електросъпротивителното заваряване с неговите три разно­
видности: контактно-точково; контактно-лентово и челно елекгросъпротивително
заваряване.

158
 Заваряването сега е основен технологичен процес при изготвяне на сто­
манените конструкции. Прилагането му за строителни конструкции в по-широк
план започва през 30-те години, но истински масово — след втората световна
война. Водещи страни в света са СС С Р, Франция, СА Щ , а между научните ин­
ститути — Институтът «Е.О. Патон» в Киев.

.. S я
и1
!| 1 1
!!
•L
г
1 I I , г' тÎ
€ :±

Преминаващи плочи
Ф и г. 8.1. Съединение наставяме
а — с челен заваръчен шев; б — с болтове

Широкото разпространение на заварените съединения в строителните

конструкции се дължи на техните предимства и на предимствата на метода,
чрез който те се получават. Предимствата на заварените съединения са:
1. Непосредствена връзка на съединяваните елементи. При тях не се
налага използуването на допълнителни свързващи елементи, както е при нито­
вете и болтовете (фиг. 8.16).
2. Отпадат проблемите по изготвяне на отворите.
3. Икономия на материал около 10— 15%, тъй като няма отслабвания на
напречното сечение от отвори и няма допълнителни свързващи части.
Предимствата на заваряването като технологически процес са:
1. Възможност за висока степен на автоматизация, което води до увели­
чаване на производителността, намаляване на себестойността, повишаване на
качеството и сигурността.
2. Универсалност, позволяваща да се заваряват произволни конструк­
тивни форми с различни дебелини в произволно пространствено разположение.
Недостатъците на заварените съединения са следствие на същите обстоя­
телства, които формират и техните предимства:
1. За получаване на качествено съединение от съществено значение е хи­
мическият състав на заваряемата стомана. Дори малки отклонения в процент­
ното съдържание на дадена съставка понякога налагат промяна на технология­
та на заваряване. Ето защо за заварени конструкции строителните стомани
трябва да имат гарантиран по стандарт химичен състав.
2. Пряката връзка е и по-корава. При нея липсва омекотяващото влияние
на податливостта на свързващите елементи. При неблагоприятно стечение на
факторите, влияещи върху напрегнатото и деформирано състояние, това може
да доведе до крехко разрушаване на съединението.
3. Вследствие на температурното влияние при заваряването и неравно­
мерното нагряване и изстиване възникват заваръчни деформации и напрежения.
Тези напрежения (виж т. 5.1) влияят на напрегнатото състояние на конструк­
циите в експлоатационно състояние и са нежелателни. Те изискват специални
конструктивно-технологични мероприятия за намаляването им.
Следователно, за да проектират грамотно и професионално възможно най-
добри и сигурни конструкции, конструкторите трябва да имат задълбочени
технологични познания по много страни на заваръчния процес.

159
 8.3. Електродъгово заваряване
Електродъговото заваряване е създадено първо и в момента е най-масово
прилаганото в строителните конструкции. Негови създатели са руските инже­
нери Бенардос, реализирал през 1881 г. заваряване на метали с електрическа
дъга и нетопяем електрод, и Славянов, разработил през 1888 г. електродъгово
заваряване с топими метални електроди.
По своята същност електродъговото заваряване е сложен металургичен
процес. Той се характеризира със следните особености.
1. Висока температура на нагряване в зоната на заваряването— около
2300°С в центъра на дъгата. При тази температура част от метала на изде­
лието се стопява и се образува заваръчна вана.
2. Концентрирано действие на източника на топлина. В резултат размерите
на заваръчната вана са минимални (при ръчно заваряване обемът на ваната
е не по-голям от 2 ст^).
3. Кратковременност на процеса. От разтопяването на метала до последва­
щата кристализация във ваната изминават само няколко секунди. След това
настъпва интензивно охлаждане на зоната на шева.
Източникът на топлина, необходима за разтопяване на заваряваните из­
делия, с електрическа дъга. Тя се създава между електрода, с който се заварява
и изделието, играещо роля на втори електрод при протичане на ток във веригата
(фиг. 8.2). Токът може да бъде постоянен — тогава източници са генератори
или токоизправители, и променлив. Като източници на променлив ток се изпол­
зуват заваръчни трансформатори, притежаващи висок коефициент на полезно
действие. Посоката на тока зависи от вида на заваряемите елементи и от вида
на тока. При постоянен ток катод е електродът, но при заваряване на тънки
ламарини — катод е изделието.

Фиг. 8.2. Схема на електродъгово заваряване

/ — заварявано изделие; 2 — електрод; 3 — електрическа дъга; 4 — заваръчна вана;
5 — държател; 6 — работен проводник; 7 — обратен проводник (маса) ; 8 — източник
на ток; 9 — заваръчен шев

Параметрите на тока във веригата варират в големи граници при различ­

ните заварявания. Характерно е ниското напрежение — от 20 до 80 V, и голяма­
та сила на тока — от 100 до 2000 А.
Електродите могат да бъдат топими (от стомана) и нетопими — коксови,
графитни, волфрамови. Топимите електроди участвуват директно при образу­
ване на съединението, като допълнителният материал се получава от тях.
При заваряване с нетопими електроди в зоната на горене на дъгата се добавя
стоманен тел, от който се получава добавъчният материал.

160
 Електрическата дъга е електрическо изпразване, при което се отделя
голямо количество топлина и светлина. За възникване на дъгата електродът се
допира до изделието, веригата се затваря и става късо съединение. Неравността
в мястото на контакта предизвиква бързо нагряване до висока температура.
Това води до отделяне на голям брой електрони от катода. Явлението се нарича

Фиг. 8.3. Електрожен за ръчно заваряване

термоелектронна емисия. Тя спомага за бързо йонизиране на въздуха, което се

получава при сблъскване на електроните с атомите и молекулите на въздуха и
парите на разтопения метал и в резултат се стабилизира електрическата дъга.
В процеса ип t;in;i|mn;iiii' отделянето на електрони от катодя се получава вследст­
вие потенциалната разлика на електричното поле.
След отделяне на електрода от повърхността на изделието на разстояние е.
равно на 3 до 5 mm, се получава електрическата дъга. От особено значение за
качествено заваряване е постоянството на дъгата. Това завис1г от спазването
па разстоянието е и от скоростта на придвижване на дъгата. По начин на п г
иълнение електродъговото заваряване е ръчно, полумо.\а1т:»ир;и1о м мех;|
низирано.
Като резултат от заваряването се получават заваръчните шевове. Те могат
да бъдат класифицирани по различни показатели. Това е направено в т. 8.5.

8.3.1. Ръчно електродъгово заваряване е топим електрод

Ръчното електродъгово заваряване с топим електрод се изпълнява с елек­

трожена на Славянов (фиг. 8.3). При него всички основни операции при заваря­
ването — запалване на дъгата, подаване и движение на електрода, регулиране
на силата на тока и скоростта на заваряване се контролират от заварчика.
Ето защо квалификацията и умението на заварчика играят първостепенна роля
за получаване на качествени съединения. До работа върху строителни конст­
рукции се допускат само специално обучени заварчици, притежаващи паспорт
за правомощие и квалификация, които периодично се доказват със заваряване
на контролни проби.
При заваряване с топими метални г к i трпли вслолгтвне на вмсокат;! и м
пература металът на елек1рида се тоим и се образуват капки точен m o t . i . i . l i n

161
влияние на електромагнитни сили капката метал винаги преминава от електрода
към изделието. Това обстоятелство определя основното предимство на ръчното
заваряване — възможност за изпълняване на различни видове съединения в
произволно положение в пространството. На фиг. 8.4 са показани четирите ос­
новни положения при изпълняване на съединенията прикрепване и наставяне.

Фиг. 8.4. Видове шевове при изпълнение на съединенията прикрепване и наставяне

а — подови; 6 — вертикални; в — хоризонтални; г — таванни

Фиг. 8.5. Конструиране с оглед на изпълнение на шевовете

Q — с ПОДОВ шев; б — с таванен шев

Най-лесно се заварява по пода (фиг. 8.4а). При заваряване по стената

хоризонталните шевове (фиг. 8.4в) се изпълняват по-трудно от вертикалните
(фиг. 8.46). За последните посоката е отдолу нагоре. Най-трудно се заварява
по тавана и такова заваряване по принцип трябва да се избягва. Когато се на­
лага, се използуват по-тънки електроди и ток с по-малка сила.
При изготвяне на строителните конструкции в заводите заваряемите еле­
менти се поставят във възможно най-благопрнятно положение с оглед изпъл­
няване на заваръчните шевове. На строителната площадка при изпълнение на
монтажни шевове това не е възможно. В процеса на монтажа конструкциите

162
заемат проектно положение. Когато монтажните съединения са предвидени със
заваръчни шевове, конструкторът трябва да се стреми винаги, когато това е
възможно, към решение с подово, а не с таванно изпълнение на шевовете
(фиг. 8.5).

Фиг, 8.6. Е;1ектрод за ръчно заваряване

/ — електродна тел; 2 — обмазка

Технологическата приспособяемост на ръчното заваряване в сравнение с

останалите е обстоятелството, което и в настоящия момент го прави основно при
монтажа на конструкциите и значително — при тяхното производство. Недоста­
тъци на ръчното заваряване са: ниска производителност на труда; по-голям
разход на материали, тъй като от всеки електрод се губи известна част, основно
влияние на субективния фактор върху качеството на изпълняваното съединение.
Топимият електрод за ръчно електродъгово заваряване е метален тел,
върху който е нанесена обмазка (фиг. 8.6). Единият край на електрода не се
обмазва с оглед по-лесно захваш,ане с електродържателя, а в другия край об-
мазката е леко скосена, за да се създава лесно началната дъга.
Диаметърът и дължината на електродния тел са стандартизирани. В строи­
телната практика се използуват електроди с диаметър 2, 2,5, 3,15, 4,5 и 6 mm
и дължина 250, 300, 350 и 450 mm. Диаметърът на електрода трябва да се
приема от проектанта, тъй като участвува при оразмеряване на някои от шево­
вете. Той зависи от дебелината на заваряемите елементи и от разположението
на шевовете. Препоръчваните диаметри са дадени в табл. 8.1.

Таблица 8.1

Лебелина, /, mm 3 4—5 6-12 14

Диаметър, d, 3 3—4 4—5 5

mm

При по-големи дебелини шевовете се изпълняват като многоходови, като

първият ход се прави с електрод с диаметър 3— 5 mm.
Марките електроден тел, които се използуват за заваряване на строителни
конструкции, са; СВ-08А, СВ-08-АА, СВ-08-ГА, СВ-08ХНМ, С В-Ю Н М А и др.
Двете цифри означават в стотни от процента съдържанието на въглерода,
буквите А или АА показват в намаляваша степен съдържанието на сяра и
фосфор, а останалите букви съответствуват, както при стоманите, на легиращи
добавки.
В зависимост от якостта на наварения метал, който се получава след за­
варяването, електродите се групират в класове. Класът се означава с буквата Е
и число, показващо в М Ра якостта на опън на метала на шева. Приетите в на­
шите норми класове електроди са: Е410, Е450, Е490 и Е590. След означението
на класа може да има буквата А (напр. Е410А, Е490А и т. н.), с което се отбе-

163
лязва, че извареният метал ще бъде с подобрени качества по отношение на
ударната жилавост. Към даден клас електроди се отнасят различни марки елек­
троди наше производство и внос. Изборът на марката електрод при фиксиран в
проекта клас е задължение на технолога или на главния заварчик на завода
за метални конструкции.

Фиг. 8.7. Заваряване с обмазен електрод

/ — основен метал; 2 — шлака; J — заваръчна вана; 4 — електродна тел; 5 — об-
мазка

в зависимост от количеството на обмазката електродите биват тънко,

средно, дебело и свръхдебело обмазани. За заваряване на строителни конструк­
ции се използуват предимно дебелообмазани електроди по Б Д С 5517. При тях
отношението на диаметъра на електрода D към диаметъра на тела d е в грани­
ците 1 ,4 5 < - ^ < 1 ,8 .
а
Обмазката на електрода има основно значение за получаване на качествени
заваръчни шевове. Нейното съдържание е сложно и трябва да осигурява: йони­
зиране на средата, газова защита, шлакова защита на готовия шев, подобря­
ване в металургично отношение и откисляване на наварения метал. Обмазката
трябва да се стопява равномерно, като с метала на електрода поддържа по-
стоянна дъга (фиг. 8.7). Обмазките биват:
1. Руднокисели («Л »). При заваряване с тях навареният метал по струк­
тура е близък до този на кипящите стомани. Използуват се за заваряване на
статично натоварени конструкции от нисковъглеродна стомана.
2. Рутилови («У?»). Шевовете са с добър външен вид и структура, високи
механични качества, добра ударна жилавост. Електродите с рутилови обмазки
имат много добри технологични свойства. Подходящи са чм и:и1ълненис на мон­
тажни съединения. Ето защо те са масово използувани.
3. Базични (« ß » ). Осигуряват най-високи механични показатели на нава­
рения метал и особено на ударна жилавост. При заваряване с тях изделията
задължително трябва да бъдат почиствани от ръжда и влага, а електродите да
се подсушават в специални пещи. Заваряването с базични електроди изисква
по-висока професионална квалификация на заварчика. Използуват се за за-
«аваряване във всички пространствени положения. Електродите с базичия
обмазка се прилагат при заваряване на отговорни, тежко натоварени със ста­
тични или динамични товари конструкции от нисковъглеродна или нисколеги-
рана стомана.
За лесно разпознаване челото на електродния тел се оцветява, различно
в различните страни.

164
 8.3.2. Механизирано електродъгово заваряване под флюс

Механизираното електродъгово заваряване под флюс се изпълнява със

специални заваръчни автомати. Те осъществяват всички операции на техноло­
гичния процес. Схема на механизирано заваряване е показана на фиг. 8.8. И з­
ползува се гол електроден тел, навит на кангал (руло). Електрическата дъга
се създава и поддържа под специален дребно гранулиран флюс, част от който по
време на заваряването се стопява и образува защитна среда. Флю сът анало-
гично на обмазката изпълнява комплексна роля. Най-често употребяваните у
нас марки флюс са АН-348А, АН-22, АН-43, АН-17М и др. Предимствата на
този начин на заваряване са следните:
1. Технологичният процес позволява използуване на ток с много по-голяма
сила (500— 1200 ампера). Това води до увеличаване на дълбочината на разтопя­
ване на основния метал и в резултат заваръчният шев се образува с по-голямо
участие на основния метал.
2. Повишена производителност на труда и неколкократна намалена себе­
стойност на заваръчните работи.
3. Високо качество кп таваръчните шевове поради това, че:
а) дъгата гори пол флюс и получаваната топлина се използува по-
рационално;
б) охлаждането на челния шев е по-бавно.
Недостатък на механизираното заваряване под флюс е, че то може да се
изпълнява само в подово положение. Ето защо се прилага предимно за шевове,
свързващи стебла и пояси на съставените сечения и за наставяне на ламарини.
За подфлюсово заваряване се използуват същите марки електроден тел
както при обмазаните електроди. Диаметърът на тела е най-често 5 mm. По-

Фиг. 8.8. Схема на механизирано заваряване

/ — заваръчен тел; 2 — флюсозахранваш съд; 3 — шлака; 4 — подлож-

рядко се използуват диаметри 4 и 6 mm. От съществено значение за получаване

на качествени заваръчни шевове е съвместимостта между електроден тел, флюс
и марка заваряема стомана.
Таблица 8.2 може да се използува като ориентировъчна такава.

165
 IT a б л и u a 8.2
Подходящи заваръчни материали (ориентировъчно)

Група Ръчио елек- Механизирано и полуме- Полумехани- Полумеханизи-

кон- Марки стомани тродъгово ханизираио електродъго аираио елек- рано електродъ
струк заваряване во заваряване под флюс тродъгово гово заваряване
цни заваряване в с ТЕТ
реда от СОг

типове елек­ марки флюс марки марки тел по марки ТЕТ по

троди по БДС по БДС 5472 тел по БДС 5084 ОН70734
5517 БДС 5084

I. II ВСтЗсп4. ВСтЗпс5. E4I0A, Е450 АН-348-А СВ-08А ТЕТ-КЗУ-3-OI

16Д СВ-08ГА ТЕТ-КЗУ-3-ll

09Г2С-12 Е450А, Е490 АН-47,

АН-48, Св-ЮНМА СВ-08Г2С
АН-348-А' СВ-08Г2СЦ
ПП-АН8.
ПП-АНЗ

09Г2Б-12. 10Г2САФ-12 Е490А, Е590А АН-47.

09Г2Б-М-12. 12Г2БФ-12 АН-17М

III ВСтЗпс5, Е410, Е450 АН-348-А CB-08A ТЕТ-КЗУ-3-01,

IV ВСтЗкп АН-60 СВ-08ГА ТЕТ-КЗУ-3-ll

V 09Г2С-6 Е450, Е490 АН-47, Св-ЮНМА, СВ-08Г2С,

АН-43, Св-10Г2= СВ-08Г2СЦ
АН-17М, СВ-08ГА' ПП-АН8.
АН-348-А' Св-ЮГА- ПП-АНЗ

(кшгв-б, 10Г2САФ1. Н490, е :.'"' \ll-47,

|"|Г2Б-М-6, 12Г2БФ-(. М1-43, i. lOH.W \
ЛН-17М
Забележки:
1. Използуването на флюс АН-348-А за съответните марки стомани изисква допълните.им
штрол на механичните качества на метала на шева при дебелини, по-големи от 32 mm.
2. Отбелязаните марки заваръчен тел не бива да се употребяват с флюс АН-43.
3. Разрешава се и използуването на заваръчни материали, непосочени в таблицата, ико
\:1иичните свойства на tueeoBCTe не са по-ниски, отколкото при употребата на материали ci.r,i.i.
\ in iiiu;i I .'I
Подфлюсово заваряване може да се нлю .иува и но нилу.механнзир.т
начин. При него подаването на флюс и на електроден тел е автоматизирано, а
скоростта на заваряване се контролира ръчно. Този начин на заваряване се
прилага рядко. Предпочитание се дава на полумеханизираното заваряване в
защитна среда от СОг.

8.3.3. Електродъгово заваряване

в защитна газова среда
При този вид заваряване електрическата дъга гори в среда от газ, чрез
който се елиминира контактът разтопен метал — въздух. Газовата среда може да
бъде от въглероден двуокис (СОг) — най-масово разпространена, и от инертен
газ аргон (А г). Електродите могат да бъдат плътен електроден тел или тръбен
електроден тел с пълнеж (Т Е Т ). При заваряване в газова среда в световната
практика се прилагат следните системи:
166
 1. M IG — заваряване c топим електрод в среда на инертен газ;
2. M AG — заваряване с топим електрод в среда на активен газ (С О 2);
3. V IG — заваряване с нетопим волфрамов електрод в среда на инертен
газ, най-често аргон.

Фиг. 8.9. Тръбни електродни телове

У нас за строителни конструкции се използува полумеханизирано зава­

ряване по системата M AG. Негови предимства са ниската себестойност и техно­
логическата гъвкавост, а недостатъци — по-бързото охлаждане, частично уве­
личаване на въглерода в наЬарения метал, необходимост от съответна защита
на работниците при заваряване в затворени помещения, почти невъзможност
да се прилага в монтажни условия поради въздушни течения и оголване на
дъгата. Електродният тел е с диаметър 1,2ч-2 mm. Тъй като няма обмазка и
флюс, подобряване на метала на шева се постига чрез тела, легиран най-често
с манган и силиций. Използуваните марки електроден тел са дадени в табл. 8.2.
Тръбните електродни телове са метални тръбички с диаметър 2— 3 mm, на­
пълнени с прахообразен флюс (фиг. 8.9). Приложението на тръбните телове е
най-ефективно в монтажни условия.

8.4. Други видове заварявания

Има и други методи за заваряване, които намират по-ограничено прило­
жение в строителните конструкции.
1. Електрошлаково заваряване
Електрошлаковото заваряване е бездъгово заваряване под флюс. При
него след възникване на електрическата дъга и разтопяване на флюса електро­
дите се потапят в образуваната шлакова вана и горенето на дъгата се прекра­
тява. Топлината, необходима за разтопяване на метала и електродите (около
2000°), се отделя при преминаване на тока от електродите през ваната към из­
делието. Използува се при заваряване на вертикални шевове при голяма дебе­
лина на съединяваните части на конструкции от нисковъглеродни и легирани
стомани. Методът е разработен в института «Е. И. Патон» в Киев.
2. Газово заваряване
Източник на топлина при газовото (оксиженово) заваряване е горенето
на газ, най-често ацетилен, в среда на обогатен кислород. Изпълнява се със
специални горелки. Разтопеният метал се свързва в единно цяло със или без
добавяне на допълнителен метал от гол електрод. По този начин могат да се за­
варяват тънки ламарини (0,2— 4 mm) от различни метали. Не се прилага за от­
говорни носещи стоманени конструкции.
Ако кислородът се подава под налягане и не се добавя метал, се получава
кислородно рязане на метала, което намира най-широко приложение при
производството на строителни конструкции.

167
 3. Електросъпротивително заваряване
Това е заваряване под налягане, предимно без разтопяване на метала.
Необходимата за нагряване на изделието топлина се получава вследствие
електрическото съпротивление иа токова верига с голяма сила и ниско напре­
жение. Контактната зона се нагрява до пластично състояние. Заваръчният

Фиг. 8.10. Електросъпротивително заваряване

а — контактно точково; б — коитактно лентоао; в — челно електросъпротивително; / — заваривани изделия; 2 — електроди;
3 — заваръчен шев

шев се получава при рязко притискане на елементите един към друг. Топлината
се отделя интензивно, а заваряването е импулсно. Извършва се с медни електро-
,1 И или без електроди. Когато електродите са цилиндрични (фиг. 8.10а), полу­
ченият заваръчен шев е точковиден, ето защо то се нарича още контактно точ­
ково заваряване. По характер на работа точковидните заваръчни шевове се
приближават до болтовете. Ако електродите са медни дискове, които се въртят,
се получава контактно лентово (непрекъснато или прекъснато) заваряване
(фиг. 8.106). И в двата случая дебелината на съединяваните елементи трябва
да е малка.
При заваряване без електроди елементите се притискат челно един към
друг (фиг. 8.10в). За целта сечението им трябва да е по-мощио.
И трите вида електросъпротивително заваряване се използуват ограни­
чено при строителните стоманени конструкции.

8.5. Заваръчни шевове

Заваръчните шевове се класифицират по:

1. Конструктивен признак — на челни и ъглови с частично или пълно про-
варяване.
2. Назначение — на работещи и свързващи.
3. Дължина — на непрекъснати и прекъснати.
и та в а н н ^ "“ '^^"'’^ “ пространството - на подови, вертикални, хоризонтални
5. Число на слоевете — на еднослойни и многослойни.

168
 8.5.1. Челни заваръчни шевове

Челните заваръчни шевове са най-естествените и най-добрите. Чрез тях

се наставят елементи, лежащи в една равнина и разположени чело до чело.
11авареният метал иа шева задължително трябва да свързва двете части ii;i
съединението по цялата им дебелина и широчина. За изпълнение на първото
изискване се налага обработка на краищата на елементите при дебелини, по-
големи от 8 mm при ръчно заваряване и 12 mm при механизирано. Така се
получават *V », *Х » и * U » шевовете. Степента на обработка зависи от дебелина­
та на плочите и начина на изпълнение на заваръчния шев. На фиг. 8.11 е показа-

2i1

\
i- t=3-H8
2-J 1-1.
•-Г*
N / V,
W
-C4
*г!|
t=10-^25

1=12т40 М2-40

Фиг. 8.11. Вид иа обработката на краищата иа елементите при челни шевове, изпълнявани ръчио

на обработката при ръчно заваряване. Когато плочите са по-тънки от 8 mm, качест­

вено изпълнение на шева без обработка на краищата се получава, ако разстоя­
нието между тях е около 0,3 t, където t е дебелината им.
При механизирано заваряване обработката е по-малка, тъй като количест­
вото отделяна топлина е по-голяма. Изискванията към обработката на краи­
щата на елементите се дават в справочната литература.

169
 При едностранните шевове за получаване на качествено пълно проваря-
наие по цялата дебелина с необходимо да се подвари коренът на заваръчния
П1ев (фиг. 8.12а) или да се изпълняват върху оставаща стоманена подложка
(фиг. 8.126), върху керамична или медна подложка, чрез флюсова възглавница

Фиг. 8.12. Използувани похвати за качествено заваряване на едностранно изпълнявани шевове

а — подваряване на корена на шева; б — изпълнение върху подложка; в — същ о върху флюсова възглавн и чка

(фиг. 8.12в) и др. В проекта трябва да има изисквания по този въпрос. Освен
това поради шч^имотрмчип (-пиплис (.'шлрянмиитс м.и гп с едностранни шевове
се изкривяват. Ето зашо. когато е налице възможност за двустранно заваря­
ване с «X» шев, то тя трябва винаги да се използува.
Обработката на краищата на шевовете, показана на фиг. 8.1 lö и е, се прави
при хоризонтално изпълнение на шевовете.
Когато заваряваните плочи са с различна дебелина и разликата не е по-
голяма от 4 mm, като издаването на дебелината от едната страна не надвишава
от дебелината на по-тънката, то допълнителни усложнения в обработката
не се налагат. Ако разликата е по-голяма от 4 mm, се прави двустранно
(фиг. 8.11дас), а при невъзможност — едностранно скосяване с наклон 1:5
(фиг. 8.11з).
При челно снаждане на елементи с различна широчина по-широкият еле­
мент също трябва да бъде двустранно скосен с наклон 1:5.
Краищата на челните шевове задължително се извеждат върху подложки
(входни и изходни плочки) и се отразяват наравно с широчината на снаждани-
те елементи.
При качествено изпълнение без дефекти челните шевове предават равно­
мерно усилията. Когато повърхността им е механично обработена наравно с
повърхността на елементите, няма концентрация на напреженията. Ето защо
челните шевове трябва да се предвиждат винаги, когато това е възможно. Те
са за предпочитане пред ъгловите в конструкции, подложени на динамични
товари.

8.5.2. Ъглови заваръчни шевове

Ъгловите шевове се разполагат в получения ъгъл на два припокриващи

се или прикрепвани един към друг елементи (фиг. 8.13). В преобладаващото
число случаи този ъгъл е прав, но са възможни и изключения (фиг. 8.13в).
По форма на напречното сечение ъгловите шевове са изпъкнали, прави или
вдлъбнати (фиг. 8.13г). Най-добре работи вдлъбнатият шев, но е най-труден
за изпълнение. Според разположението спрямо оста на съединяваните части
ъгловите шевове са надлъжни и напречни (фиг. 8.16). По дължина ъгловите
шевове са непрекъснати и прекъснати. От конструктивни и деформационни
съображения прекъснати шевове не се препоръчват и се срещат рядко.
Основни размери на ъгловите шевове са катетът и дължината им. Кате­

170
тът на шева е равен на катета на вписания в напречното му сечение правоъгъ­
лен равнобедрен триъгълник. Отбелязва се с kf. Като правило съотношението на
страните на ъгловия шев е 1:1. В комстр\киим с лиилмични и вибрационни то­
вари, с оглед намаляване на концентрацията на напреженията, ъгловите ше-
б -л
Л-

;■
ib. ,

Фиг. 8.13. Ъглови шевове

вове се изпълняват с плавен преход към основния метал, със съотношение на
страните 1:1,5 (фиг. 8.132--^). По принцип ъгловите шевове трябва да се приемат
с минимални по изчисление или по конструктивни съображения катети. Това
намалява неблагоприятните температурни ефекти. Минималните катети са
дадени в табл. 8.3.
Максималният катет зависи от вида на съединението. За съединения от
иида, показан на фиг. 8.13а — но не повече от 1,2 tn. За съединения от
вида, показан на фи1. 8.136 — = където е най-малката дебелина
на съединяваните елементи.
Минималната изчислителна дължина на ъглов шев е 4 kf, но не по-
малко от 40 mm. Максималната дължина на надлъжен ъглов шев по посока на
усилието е
(8.1) L.^.. = 85ßik,,
където ß/ е коефициент, пояснен в т. 8.8.
Т а б л и ц а 8.3

Вид съединение Начин на Граница на Дебелина t на по-дебелия от съединяваните

заваряване провлачане елементи, т т :
МРа
4—5 6-10 11— 16 17—2223—3233—4041-80

ръчно до 430 4 5 6 7 8 9 10

над 430 5 6 7 8 9 10 12
Т-образно дву- до 580
странно ъглово;
със застъпване механизирано, до 430 3 4 5 6 7 8 9
(припокриване) полумеха-
низирано над 430 4 5 6 7 8 9 10
до 580

ръчно 5 6 7 8 9 10 12
Т-образно до 380
едностранно механизирано, 4 5 6 7 8 9 10
полумеханизирано

171
 Ограничението е с оглед равномерно разпределение на напреженията по
дължина на шева. Когато усилието действува по цялата дължина на шева,
изчислителната дължина на шева не се ограничава.

Фиг. 8.14. Шевове с пълно проваряване

Ъгловите шевове имат няколко основни недостатъка:

1. Основното им напрегнато състояние е на срязване, независимо на какво
работят основните елементи. Поради това те са с намалена носимоспособност.
2. Създават голяма концентрация на напреженията, особено в корена на
заваръчния шев. Ето зашо дълбокото сплавяване е за предпочитане.
3. По дължината на шева напреженията са неравномерно разпределени.
По тези причини в конструкции, натоварени с динамични или вибрационни
товари, вместо ъгловите шевове се използуват шевове с пълно проваряване.
За целта е необходима обработка на краищата на единия от елементите — неси­
метрична или симетрична (<иК» шев), която е за предпочитане (фиг. 8.14). При
правилно конструиране и избор на заваръчни материали шевовете с пълно про­
варяване са равноякостни на основния метал и не се оразмеряват.

8.6. Видове заварени съединения

Разгледаните заваръчни шевове позволяват да се осъществят всички

възможни видове съединения при стоманените конструкции. Те могат да бъдат
групирани, както следва:

I ?
=•

Фиг. 8.15. Челни съединения с челен заваръчен шев

а. в ~ прав шев; 6 — наклонен шев

1. Челни съединения. Това са съединенията, решени с челни шевове. Зава-

ряемите елементи са един до друг чело в чело или странично. Те са най-добрите,
тъй като създават най-малка концентрация на напреженията, икономични са,
удобни за контрол. Дебелината на заваряемите елементи не се ограничава от

172
шева, a от други съображения. Обикновено при наставяне на ламарини чел
мият шев е перпендикулярен на оста на елемента (фиг. 8.15а). Челно съедине­
ние с наклонен те в се проектира, когато е необходима по-голяма дължина на
шева с оглед ii;i равноякост между основен метал м метал на 1пева (фиг.
8.156). Наклонените шевове са нежелателни от те.хнологична глоднаточка.
Челни съединения с челни шевове на валцувани профили се прилагат рядко
поради затруднена обработка на краищата (фиг. 8.15в).
Челни съединения трябва да се предвиждат навсякъде, където това е въз-
можно.
2. Съединения с припокриване. При тези съединения елементите се застъп­
ват частично един с друг (фиг. 8.16) и свързването им е с ъглови шевове. Съеди­
нението може ла бъде изпълнено само с надлъжни шевове (фиг. 8.16а), само с
напречни шевове (фиг. 8.166) или комбинирано и с двата вида шева (фиг. 8.16н)
Надлъжните ъглови шевове водят до чувствителна неравномерност на
напреженията в напречното сечение и по дължина на шева. На фиг. 8.17 е пока-
taH силовият поток н е ье.чииението, чувствителното му сгъстяване в зоната на
шева и диаграмата на разпределение на напреженията по дължината на шева.
Когато в краищата на шева максималните напрежения достигнат до границата
на провлачане, започва преразпределяне на напреженията, неравномерността

Фиг. 8.16. Съединения с припокриване

и, г — с надлъжни шевове; б — с напречни шевове; в — комбинирани

1-1 2-2

П П

гршящд
Фиг. 8.17. Концентрация на напреженията при надлъжни шевове

по дължина на шева намалява. В гранично състояние напреженията се изравня­

ват и разрушаването настъпва чрез срязване по най-слабото сечение. Ето защо
в основата на оразмеряване на тези шевове се приема равномерно разпределе­
ние на срязващите напрежения в опасното сечение.

173
 При много дълги шевове нaпpeжeни^fгa в крайните точки могат да дос-
тигилт якостт;) im от>и, прели да е настъпило изравнявано па мапрсжспият;!
по дължина на шева. За да не се получи това, се налага ограничението на дъл­
жината на шева, дадено с условие (8.1).
а б

Фиг. 8.18. Работа на напречните шевове

U — траектория на силовите линии; 6 — симетрично съединение с напречни шевове; в — концентрация на напреженията

Напречните шевове предават усилието равномерно по широчината на

елемента. При симетрично съединение (фиг. 8.18,6) напречните шевове имат
голяма носимоспособност. Поради рязката промяна на посоката на силовия
поток при преминаване от единия елемент в другия, по дебелина на шева на­
преженията са разпределени много неравномерно (фиг. 8.18,в). Особено го­
ляма е концентрацията на напреженията в корена на заваръчния шев, ето
защо разрушаването на шевовете настъпва при малки удължения (4— 6 % )
и наподобява крехкото разрушаване. Намаляване на концентрацията на на­
преженията може да се постигне чрез увеличаване на полегатостта на шева
и изпълнението му със страни в отношение 1:1,5 (фиг. 8.13г).
Поради сложното напрегнато състояние и неравномерното разпределе­
ние на напреженията качеството на такова съединение е понижено. Ето защо
неговата носимоспособност се приема еднаква и равна на носимоспособността
на ъгловия шев на срязване независимо от работата на шева на опън, натиск
или огъване.
На фиг. 8.16,fl е показано съединение с надлъжни и напречни шевове.
При натоварване на съединението напречните шевове като по-корави поемат
по-голяма част от действуващото усилие и едва след определена тяхна дефор­
мация в работата се включват по-меките надлъжни шевове. В гранично състоя­
ние разрушението настъпва при приблизително еднакви напрежения във всич­
ки шевове. Предвид изложените особености съединението с напречни и над­
лъжни шевове се прилага рядко, а за конструкции, подложени на динамични
товари не се препоръчва.
Следователно от възможните решения на съединения с припокриване
най-добро е съединението с надлъжни шевове, като с оглед намаляване на кон­
центрацията в началото на шева се препоръчва той да завива с около 10—
15 mm- От този вид са съединенията на леките ферми, изпълнени от съставе­
ни _L-сечения от ъглови профили, които все още масово се прилагат у нас
(фиг. 8.16,г).
Разновидност на съединенията с припокриване са прилаганите при нас-
тавяне на валцувани профили, а в монтажно състояние и на ламарини, съеди­
нения с преминаващи плочки (накладки). Най-просто за технологично изпъл­
нение е решението, показано на фиг. 8.19,а. При него обаче вследствие на
рязката промяна на напречното сечение концентрацията на напреженията
е най-голяма. За да се намали концентрацията, се препоръчва плавно включ­
ване на преминаващата плоча или наставящия профил (фиг. 8.19,6 и в ). О с­

174
трите ъгли на ромбовидната преминаваща плоча трябва задължително да бъ­
дат отрязани, иначе те са източник за образуване на пукнатини. Обработката
на снаждащите части изисква допълнителни технологични операции, следо­
вателно допълнителен разход на време, труд и енергия. В ъ в всеки конкретен
2-2

Фиг. 8.19. Съединения със снаждащи плочи

а — на ламарини; б. е — на валцувани профили

-L-- ХШШ1 I441IIW I3-

Фтл.Н.20. Комбинирано съединение

Фиг. 8.21. Видове ъглови съединения

а — ъглово; б — Т-съединеиие

случай с оглед сигурността на конструкцията и нейната отговорност трябва

да се преценява какво решение да се възприеме.
Съединенията с преминаващи плочи са по-леки за изпълнение от челните
съединения (по-лесна обработка на заваряваните краища и възможност за

175
чувствителни допуски), но са по-неикономични и тъй като се изпълняват с
ьглови шевове, предизвикват значителна концентрация на напреженията.
Макар и рядко, е възможно челни съедниения да бъдат усилени с припок
риващи плочи. Получава се комбинираното съединение, показано на ф т . 8.20.
За съединението са характерни големи остатъчни напрежения вследствие
многото заваръчни шевове, което може да доведе до образуване на пукнатини.
Използува се само в крайни случаи.
3. Ъглови съединения. Такива са съединенията, при които двата елемента
i ;i разположени под ъп^л смип спрямо друг (фиг. 8.21а). Изпълняват се с ъглови^
заваръчни шевове. Използуват се за образуване на кутиени сечения.
4. «Т» съединения. Масово прилагани съединения, при които челото на
единия елемент се приварява към повърхността на другия (фиг. 8.21,6). И з­
пълняват се с ъглови шевове. За отговорни конструкции или при динамични
товари ъгловите шевове се заменят с шевове с пълно проваряване (фиг. 8.14).

8.7. Контрол на качеството при заваряването

Експлоатационната сигурност на злплромнте конструкции е в пряка зави­
симост от качеството на заваръчните работи. То се доказва чрез контрол на
заваръчните шевове, при което се установява наличието или отсъствието на
дефекти.
Една част от дефектите при заваряването могат да се констатират при
външен оглед на шевовете. Такива са изпъкналост или вдлъбнатост на челни
шевове (фиг. 8.22,а), подрязване на основния метал (фиг. 8.226), липса на пъл­
но проваряване по дебелина на елементите (фиг. 8.22,е), неравномерност на
катета при ъглови шевове, непроваряване в началото и края на челни шевове
(фиг. 8.22,г) или недостатъчна дължина на ъгловите шевове, повърхностни
пукнатини в шева или в зоната на сплавяване (фиг. 8.22,д) и др.
На външен оглед подлежат всички шевове в дадена конструкция.
Дефектите могат да бъдат и скрити. Такива са вътрешни пукнатини (фиг.
8.23,а), газови шупли (фиг. 8.23,6), неметални включения (фиг. 8.23,в), нс-
мроваряване в корена на заваръчния шев (фиг. 8.23,г), липса на сплавяване
в зони на шева (фиг. 8.23,d) и др. Тяхното откриване може да стане с физи­
чески методи на контрол; радиационен, ултразвуков, магнитографски и др.
Физическият контрол може да бъде:
— пълен (100% ) — обхваща всички заварени съединения в дадена кон­
струкция или всички съединения от даден вид;
— частичен — обхваща част от даден вид съединения в дадена конст­
рукция.
Обектът на контрола се определя в зависимост от отговорността на кон­
струкцията и характера на напрегнатото състояние на съединенията и се за­
дава в проекта.

8.8. Оразмеряване на заварените съединения

8.8.1. Изчислителни съпротивления на метала на шевовете

Изчислителните съпротивления на наварения метал зависят от якостите

на основния метал и на електродния тел и от качеството на заваръчните шевове.
Напрегнатото състояние на челните шевове съответствува на напрег­
натото състояние на елементите, които съединяват. Ето защо изчислителните

176
 /

Гш~1

t /
S

i 1

Фиг. 8.22. Видими дефекти в заваръчните шевове

Фиг. 8.23. Скрити дефекти в заваръчните шевовг

12 Стоманени конструкции 177

съпротивления при тях са аналогични на тези на основния метал, като в оз­
начаването им се въвежда допълнително индексът w. Те са дадени в табл. 8.4.
При натиск евентуални дефекти в шева не се отразяват на неговата но-
симоспособност, ето защо Rwy = R y При опън и в опънната зона на огънати
елементи, ако не е извършен пълен физически контрол на шевовете, се работи
с намалено изчислително съпротивление.
Т а б л и ц а 8.4

Вид на зава Изходно Озна­ Изчислително

ръчните Напрегнато състояние съпротив­ чение съпротивление
ление

граница на Rwy —
Натиск. Опън и огъване при провлачане
пълен физически контрол
на шевовете якост на опън Rwu—Ru
Челни
Опън и огъване при частичен граници на R.,
контрол на шевовете провлачане

Срязване граница на Ru,s= O^Ry

провлачане

по метала якост на опън RiCU

Срязване иа шева Rwt Rwf — 0,50
Уч>т
Ъглови (условно)
ПО границата якост на опън Ru>,= QAORu
на сплавяване

Ъгловите шевове, независимо от ориентацията им спрямо направление­

то на усилието и от вида на усилията в елементите, се оразмеряват на условно
срязване. Това приемане отговаря на най-неблагоприятната ориентация, тази на
надлъжните шевове. Тенденцията сега е заваръчните материали да се избират
така, че металът на шева да е с равна или по-висока якост от основния метал.
Това води до икономия на заваръчни материали и енергия и повишаване на про-

Фиг. 8.24. Изчислителни сечения при

ъгловите шевове
/ — по метала на шева; 2 — в зоната на сплавява-
нето

изводителността, но и до възможността «срязването» да настъпи не по метала

на шева, а в зоната на сплавяването. Ето защо ъгловите шевове се оразмеря­
ват за две изчислителни сечения — по метала на шева и в зоната на сплавява­
нето (фиг. 8.24). Гранично състояние за заварените съединения с ъглови ше­
вове е разрушаването им. Ето защо изходни за получаване на изчислителните
спротивления са; за метала на шева — нормативното съпротивление на ме-

178
тала на шева Rwun\ за метала в зоната на сплавяването — нормативно съпро­
тивление на основния метал Run- Формулите, по които се получават двете из­
числителни съпротивления са дадени в табл. 8.4, а в табл. 8.5 са изчислени
стойностите на R^i за различни класове заваръчни материали с приетия в нор­
мите коефициент на сигурност на материала на шева ушт-
Таблица 8.5

Клас на якост на Нормативно съпротив­ Коефициент на си­ Изчислително съпро­

заваръчните мате­ ление на метала на гурност на материала тивление на срязване
риали шева , на шева у^т по метала на шева
Rtci,
МРа МРа

Е410, Е410А 410 1.35 150

Е450, Е450А 450 1.25 180
Е490А 490 1.25 200
Е590А 590 1.35 220

8.8.2. Оразмеряване на челни шевове

При правилен избор на заваръчните материали и технология на заваря­

ването, гарантиращи якост на наварения метал, не по-малка от тази на основ­
ния, при отсъствие на дефекти в заваръчния шев, доказано с физически контрол
и при размери на сечението на шева, равни на сечението на заваряемите еле­
менти, челните шевове са равноякостни на основния метал. Различната обра­
ботка на краищата на шевовете не се отразява на носимоспособността. В ъ в
всички останали случаи шевовете трябва да се оразмеряват.
Челни шевове, подложени на осова сила N и перпендикулярни на нея
(фиг. 8.15а), се оразмеряват по формулата
(8.2) C5w= —J —— ^ycRw y,

където /„. е изчислителната дължина на челния шев, равна на широчината на челата на съе­
диняваните елементи при извод на шева върху подложки; в противен случай е
равна на широчината на челата, намалена с
— изчислителната дебелина на челния шев, равна на по-малката от дебелините на
съединяваните елементи.
По изключение в случай, когато в челни съединения е невъзможно да се
осигури пълно проваряване, се препоръчва да се приема R^y = 0,7Ry.

Челни шевове, наклонени под ъгъл а спрямо осова опънна сила N

(фиг. 8.25,а), се оразмеряват с известно опростяване по формулите
/V.sina
8.3) ■^ycRwy\

N хоъа
(8.4) ycRws-
lw‘tw

179
 в действителност във всяка тош^а от шева възникват напреженията
o±= awx, а„ — аи,у и т = х„ху (фиг. 8.25,6) и резултантното напрежение трябва да
се проверява по формула (7.20), която в случая се записва по следния начин:

(8.5) O re d =

където 5 = 0,85 е коефициент, с който се н ам алява изчислителното съпротивление R„,y при ръчно
изпълняване на завар ъчн и я шев и частичен контрол.

На практика при статично натовариане се приема, че шевовете с наклон

2:1 са равноякостни на основния метал, <огато при динамични товари с оглед
на умората напреженията трябва да се н{ малят, то ъгълът на наклона може да
се намали до 45°, а напреженията се до1казват по формули (8.3) и (8.4)
Челни шевове, подложени на огъващ момент, се оразмеряват по фор­
мулата
(8.6) Оо) = ~^ -^:^ycRwy,
u.hl
където П7„=- е съпротивителният момент la челния шев.

Ако освен огъвашия момент в шева действуват и напречни сили, то се

проверява редуцираното напрежение по формула (8.5), като при пълен фи­
зически контрол на шевовете се приема ^=1.

8.8.3. Оразмеряване на ъглови шевове

Ъгловите шевове, подложени на осова сила, се оразмеряват на условно

срязване (фиг. 8.26,а) по едно от двете изчислителни сечения по формулите:
1. По метала на шева (сечение 1 на фиг. 8.24)
N
(8.7) -<ycRwi.

и — под действие иа опънна сила. 6 — под действнс на огъвай ! момент

2. По границата на сплавяване (сечение 2 на фиг. 8.24)

(8.8) [ycR^z,

180
където Р/ и Рг са коефициенти, скоито се отчита дълбочината на проваряване за двете из­
числителни сечения; за нормални режими на заваряване се приемат по
табл. 8.6; '
kl — катетът на заваръчния шев;
/„ — изчислителната дължина на шеВа, равна на действителната, намалена
с 10— 15 mm за кратери в началЬто и края на шева;
Rwi и — изчислителните съпротивления i^a срязване, приемани по табл. 8.4 и
табл. 8.5.

Т абл и ц а 8.6
Стойности на коефициентите р/ и р^ при нормале н режим на заваряване

Начин на заваряване и диа­ Коефициент Ka-J-ет на шева kf в mm

метър на заваръчен тел
3— 8 9-12 14— 16 18

Механизирано при 1,0 0.9 0,7

d = 34-5 mm 1,05 1.0

Механизирано и полумеха- 0,9 0,8 0,7

низирано при

d = 1,4 — 2 mm 1,05 1.0

Ръчно; с прахонапълнен тел; 0.7

полумеханизирано при
1,4 mm 1.0

За ЪГЛОВИ заваръчни шевове, чиито размери се определят по изчисление,

в нормите за проектиране се изисква заваръчните материали да бъдат подби­
рани така, че да бъдат удовлетворени условията:
1. За стомани с граница на провлачане до 295 М Ра

(8.9)
Р/

2. За стомани с граница на провлачане над 295 М Ра

(8. 10) R w z C R w i^ ^ R
Р/

При оразмеряване на шевовете трябва предварително да се определя

коя от двете формули (8.7) или (8.8) да се използува, като се сравняват стой­
ностите ßf, Rwi и ß2, Rwz- Меродавна е по-малката стойност.
Ъгловите шевове се оразмеряват по формули (8.7) и (8.8), като в зави­
симост от съединението се приема единият от размерите — катетът или дължи­
ната, и се изчислява другият. По-често се задава катетът и се определя дължи­
ната, която трябва да отговаря на условие (8.1). Ако условието не е удовле­
творено или ако дължината на шева е ограничена по други съображения, то
тогава се изчислява необходимият катет. ^
При заваряване на ъглови профили към плоча (фиг. 8.27,а) ' по принцип
трябва оста на съединението да съвпада с оста на профилите. За целта е не-

' Съгласно Б Д С 5038 заваръчните шевове се означават с определени опростени символи.

В случая на единичен ъглов шев това е Д. С оглед на по-добро възприемане на конструктивния
детайл е възприето заводските шевове да се показват с чертички, а монтажните — с кръстчета.

181
обходимо двата заваръчни шева да имат различни лица на напречните сече­
ния. При еднакви катети на двата ъглови шева, което е предпочитаното в
практиката решение, дължините им се определят по формулите
b — Zo Zo
(8 . 11) /а 1— /ш'

Фиг. 8.27. Заваряване на ъглов профил към плоча

където Iw е общата дължина на шевовете, изчислена по формули (8.7) и (8.8).

В зависимост от вида на профила отношението — има различни
стойности. При равностранни профили (фиг. 8.27 б) то е приблизително равно
на 0,7, а при разнораменни (фиг. 8.27,е, г) — съответно на 0,75 и на 0,65.
Ъглови заваръчни шевове, натоварени на огъващ момент в равнина,
перпендикулярна на равнината на съединението (фиг. 8.266) се оразмеряват
по формулите
(8.12) — ^ycRw i или — ^ycRwz,

където W^i 11 IV са съпротивителните моменти на шевната група за сечения I и 2 (фиг. 8.24).

Фиг. 8.28. KjiM оразмеряване на ъглови шевове с напречна сила и момент, перпен­
дикулярен на равнината на шевовете

От такъв тип е съединението, с което се прикрепва чрез заваръчни ше­

вове къса конзола или греда директно към пояса на колона (фиг. 8.28). Напрег
натото състояние на шевовете в точка 1 е на срязване в две взаимноперпен-
дикулярни направления и се проверява по формулите

182
(8.13)

(8.130
V(ï hw

където /„/ и /„, са инерционните моменти на шевната група за сечения 1 и 2 (фиг. 8.24);
F “ j и f ï r — лицата на напречните шевове по стеблото за сечения 1 и 2;
hw — височината на стеблото на сечението.

Ръбовите напрежения в шева се проверяват по формули (8.12).

Ъглови заваръчни шевове, подложени на огъващ момент М в равнината
ма съединението (фиг. 8.29), се оразмеряват по формулите
М
(8.14) или
/ "Ь /ш/.у
м
(8.14') ~л1х^ Ч " ^ycRwz,

където ! „ 1у, /иг,1 и са \1нерционните моменти на шевната група спрямо осите х — х и y — ir.
X, у — координатите на най-отдалечената от центъра на тежестта на шевната
група точка.

Фиг. 8.29. Към оразмеряване

на ъглови шевове на огъваш
момент в равнината на съе­
динението

При едновременно действие на повече усилия N , М н Q проверката

се извършва за резултантната на напреженията от единичните усилия в най-
напрегнатата точка.

8.8.4. Оразмеряване на комбинирани съединения

При оразмеряване на комбинираното съединение, показано на фиг. 8.20,

се приема, че напрежението в челния шев и в преминаващите плочи е еднакво.
При това условие напрежението в челния шев е

(8.15)
А+У^А..

където А е лицето на сечението на съединяваните листове;

сумарното лице на сечението на преминаващите плочи.

183
 Дължината на заваръчните шевове, прикрепващи препокриващите плочи,
се определя по формули (8.7) и (8.8) за усилие Npi = Api.a.
Това оразмеряване носи условен характер, тъй като вследствие по-голяма­
та податливост на ъгловите шевове, челният шев поема по-голямо усилис.
За намаляване на концентрацията на напреженията се препоръчва ши­
рочината на препокриващата плоча да е близка до тези на съединяваните
листове.

8.8.5. Оразмеряване на Т- и кръстовидни съединения на опън,

перпендикулярен на валцуването на напречния елемент

Съединения от този вид (фиг. 8.30) се прилагат в рамкови конструкции

при кораво присъединяване между ригел и колона и други подобни. По прин­
цип те са неблагоприятни от гледна точка на възможен разслой в напречния
елемент. Освен оразмеряване на заваръчните шевове трябва да се прави про­
верка в напречния елемент за сечение 3— 3 по формулите:
1. При необработени краища и ъглови шевове (фиг. 8.30,а)

(8 *6 ) 2.8М,/.

2. При двустранно обработени краища и ъглови шевове без пълно прова-

ряване (фиг. 8.30,6)
N
(8.17) ; ycRth.
2(h + 0,\5t)U
3. При двустранни шевове с обработка на краищата и пълно проваряване
(фиг. 8.30,в)
N
(8.18) - < ycR Ih-

31

b i

31

Фиг. 8.30. Към оразмеряване на Т- и кръстови съединения

4. При едностранни шевове с пълно проваряване и подварен корен

(фиг. 18.30с’ )
N
(8.19)
1,15././.

където Rii, е изчислителното съпротивление иа опън, перпендикулярно на валцуването;

Л — дълбочината на обработката на краищата (фиг. 8.30 6).

184
 Ъгловите шевове при обработени ръбове, но без пълно проваряване
(фиг. 8.30 6) се оразмеряват за двете изчислителни сечения по формулите:
1. По метала на шева

(*■2») 2.6*,.
2. По границата на сплавяване

(8.21) 2.8». ■ ■
като във формулите е взето предвид, че шевовете са два.
Такова съединение е целесъобразно, когато катетите на ъгловите шевове
се получават по-големи от 14 mm.

8.8.6. Оразмеряване на заварените съединения на умора

Заваръчните шевове в съединения, подложени на динамични въздействия,

се оразмеряват по разгледаните формули, но усилията в тях са изчислени за
съответното натоварване, а навсякъде дясната им част се замества с а у« Rv
от формула (7.1 11).
Правилното конструиране на шевовете повишава тяхната якост на умора.

8.9. Влияние на топлината при заваряване върху структурата

на метала на шева и околошевната зона
При заваряване в зоната на заваръчната вана се отделя голямо коли­
чество топлина. Чрез нея се разтопява металът на изделието и на електрода
и се образува заваръчен шев. Вследствие на топлопроводимостта на стома­
ната се нагрява и металът в околошевната зона. Големината на температур­
ната зона при електродъговото заваряване зависи от количеството отделена
топлина, следователно от силата на тока и от скоростта на придвижване на
електрода. На фиг. 8.31 са показани изотермите при скорост на заваряване
0,1 m/sec. В температурната зона металът на изделието претърпява различни
промени.
Високата температура в зоната на електрическата дъга разтопява ме­
тала и го нагрява до точката на кипене, при което започват изпарения. Това
обстоятелство в съчетание с факта, че разтопеният метал е в контакт с азота
и кислорода от въздуха, води до промяна на химическия състав и на структу­
рата на метала в околошевната зона, което е от съществено значение за ра­
ботата под натоварване. Всички описани мероприятия за повишаване на ка­
чеството на заваръчните работи са свързани именно с това обстоятелство.
В заваръчната вана разтопеният метал на изделието и електродът се
смесват и при изстиването започва първична кристализация. След структур-
но-фазовите превръщания металът на шева получава характерна удължена
форма на кристалите (дендритна структура), благоприятна за отделянето на
газовете и шлаковите включения към повърхността на шева.
Дълбочината на разтопяване на заваряемото изделие се нарича дълбо­
чина на проваряване. При ръчното заваряване тази дълбочина е 1,5— 2 mm, а

185
при механизираното заваряване е по-голяма. Дълбочината на проваряване
на ъгловите заваръчни шевове се отчита с коефициентите ß/ и от формули
(8.7) и (8.8). Колкото проваряването е по-дълбоко, толкова шевът е по-добър.
Особено важно в определени случаи е дълбочината на проваряването да дос-
t",C t“.c
х= 0
1600 1600
у=С ' ' V / 0
х=0
р
У= 0.6- 0 .6
к6
и 1200 1200

V
X
■V
1 800 800
•у=: .4 \ Х=1

J2

,Ь с г п гV ДОО
'f i
V
400

X lc m l yicml
-20 -16 -12 -8 -и *и -6 -4 -2 0 *2 *4 *6

Фиг. 8.31. Изотерми при изпълнение на челен шев

тигне до корена на заваръчния шев. Както бе изяснено в т. 8.5.2, за това е не­

обходимо и съответна обработка на краищата на заваряемите изделия (фиг.
8.14).
По време на кристализацията изстиващият метал е подложен на дей­
ствието на опънни напрежения, което е неблагоприятно, тъй като тези напре­
жения могат да предизвикат образуване на микропукнатини, наричани «горе­
щи» пукнатини. В началото те са незабележими, но имат свойството с тече­
ние на времето при динамични или вибрационни товари да се разширяват и
да предизвикат разрушаване на шева. Горещите пукнатини са най-опасният
дефект при заваряването и с оглед на предотвратяване на тяхното образува­
не са изискванията, предявявани към стоманите за заварени конструкции, из­
ложени в т. 4.1.5. Образуването на пукнатините се благоприятствува от по-

186
вишеното съдържание на въглерод и сяра, едрозърнеста структура и вътреш-
но-структурната концентрация на напреженията, голямата дебелина на зава­
рените изделия. Възможността при заваряване на кипящата стомана да се об­
разуват горещи пукнатини е основната причина, ограничаваща прилагането

Диаграма на
състоянието
разтопен метал

течност

2 . участък на прегряване

3 . участък на
нормализация

^ .участък на непълна
прекристализация

5. участък на
рекристализация

.6. основен
метал

процентно съдържание
на въглерод в стоманата

Фиг. 8.32. Зони на термично влияние

на тази стомана за отговорни конструкции и препоръчването на спокойните

дребнозърнести стомани.
Сериозно влияние върху качеството на метала на шева има скоростта
на изстиване. Тук неблагоприятно влияе топлопроводимостта на метала,
вследствие на която се отнема бързо топлина от шева. Скоростта на изстиване
се намалява чрез защитаване на метала на шева с шлаково покритие. Поня­
кога при заваряване на изделия с по-големи дебелини се налага предварител­
но подгряване. То се уточнява при разработване на технологията на зава­
ряване.
До самия шев е зоната на термично влияние. В нея в зависимост от тем­
пературата металът има различна структура. Дълбочината на тази зона е
около 3— 6 mm при ръчно заваряване и 2— 4 mm при механизирано заваря­
ване под флюс. При нисковъглеродните стомани са характерни следните учас­
тъци (фиг. 8.32);
Участък 1. Основният метал в процеса на заваряване частично се разто­
пява. След изстиване кристализират зърна, принадлежащи едновременно на
основния и на наварения метал.
Участък 2. Зона на прегряване. Вследствие високата температура ( 1000-
1100°С) се получава нарастване на зърната на аустенита. При ускореното

187
изстиване може да се съхрани игловидна структура. Металът в този участък
има понижени механични свойства в сравнение с основния метал. Проявява
склонност към крехкост. Това е най-слабият участък в завареното съединение.
Участък 3. Металът се нагрява до температура 900— ЮОО^С и при това
нагряване преминава през фазовото превръщане на ферито-перлитовата струк-

Фиг. 8.33. Изпитване на заваръчни шевове на огъване

тура В аустенитова и обратно. Както бе изяснено в т. 4.2.2., това води до нама­

ляване на големината на зърната и до нормализация. По тази причина в срав­
нение с основния металът в тази зона е с повишени механични характеристики.
Участък 4. Обхваща температурния интервал 720— 900°С. М еталът се ха­
рактеризира с частични фазови превръщания и непълна нормализация. К а ­
чеството на метала е близко до това на основния метал.
Участък 5. Металът се нагрява до температура 500— 720°С, вследствие
на което в него не настъпват структурни промени. Това не се отнася за стомани
и изделия, които преди заваряването са претърпели пластични деформации.
В този случай натрупаната при пластичното деформиране потенциална енер­
гия се освобождава и в резултат се наблюдава интензивно нарастване на зър­
ната (явлението рекристализация).
Участък 6. Зона на нагряване до температура 500°С. По принцип в нея
няма промяна на първоначалната структура.
При нисколегираните стомани температурните интервали се изместват,
но структурните преобразувания са аналогични.
В зоната на термично влияние при бързо изстиване на метала е възможно
съхраняване на преохладени структури, характеризиращи се с намалена плас­
тичност, напр. мартензит. Металът с такава структура е склонен към образу­
ване на повърхностни пукнатини, наричани «студени». Те се разполагат успо­
редно на заваръчния шев. Образуването на студени пукнатини се благоприят-
ствува от повишено съдържание на въгдерод, голяма дебелина на елементите
и едрозърнеста структура, характерна за кипящата стомана. Студените пук­
натини са концентратори на напреженията, но не се разширяват като горещите.
Най-бързо изстива металът, когато се заварява при отрицателни тем­
ператури. Независимо от това при разработване на подходяща технология
заваряване при ниски отрицателни температури е напълно възможно.
Якостта на изготвените заваръчни шевове се доказва с изпитване на
опитни образци на опън и на огъване (фиг. 8.33), при което най-добре се про­
веряват пластичните свойства на шева. Добре изпълнени заваръчни шевове
позволяват огъване до 180°.

188
 8.10. Заваръчни деформаций, напрежения и премествания
8.10.1. Механизъм на възникване
При заваряване на конструкциите винаги възникват заваръчни дефор­
мации, напрежения и премествания. Причина за това е локалното нагряване
в зоната на заваръчния шев, характерно за разглежданите методи на заваря­
ване, и последващо изстиване на изделието до нормална температура. Тяхна-
та големина, характер и разпределение Ц ви сят от много фактори.
Заваръчните деформации, напрежения и премествания не могат да бъдат
избягнати, защото са резултат от заваръчния процес. С целесъобразни конструк­
тивни и технологични мероприятия е възможно те да бъдат регулирани или
намалявани до стойности, с които се гарантира геометричната точност и екс­
плоатационна сигурност на строителните конструкции.
Тъй като са резултат от термични влияния, а не от силови въздействия,
заваръчните напрежения спадат към предварителните (виж т. 5.1) и като та­
кива са взаимно уравновесени. Деформациите и преместванията при заваря­
ването са еластични и пластични и водят до определена равновесна форма на
изделието или конструкцията.
В зависимост от обема, в който се уравновесяват, заваръчните напреже­
ния са от първи, втори и трети род. Напреженията от втори род се уравновеся­
ват в обема на монокристала или на няколко кристала, а напреженията от
трети род — в кристалинната рещетка. Те нямат правилна ориентация, не за­
висят от формата на заваряваното изделие. Като структурни напрежения те
са плод на миниатюрния металургичен процес, който съпътствува процеса за­
варяване.
Напреженията от първи род се уравновесяват в обеми, съизмерими с
обема на заваряваните елементи, и са правилно ориентирани. Това са напреже­
нията, получени в резултат от неравномерното нагряване. Напрегнатото със­
тояние вследствие на заваряването може да бъде осово (при заваряване на
изразено линейни елементи, напр. армировка), равнинно и обемно. Последно­
то е най-опасно и се получава при заваряване на елементи с голяма дебелина.
При равнинно напрегнато състояние надлъжни (о^) са напреженията, които
са успоредни на оста на заваръчния шев, а напречни (а^) — перпендикуляр­
ните на оста.
Заваръчните деформации са еластични и пластични, местни или об­
щи, в равнината или извън равнината на изработваните детайли. Аналогич-
но е подразделянето на преместванията.
Количественото и качествено определяне на заваръчните напрежения
и деформации е самостоятелно направление в теорията на заваряването на
металите, в т. ч. и на строителните стоманени конструкции, и се основава на
сложни теоретични модели и многобройни експерименти.
Ограниченото им разглеждане тук е с цел показване на възможностите
за регулиране с конструктивни и технологични мероприятия, които задължи­
телно трябва да се имат предвид при проектирането.
При приближения теоретичен анализ на заваръчните деформации и на­
прежения се приемат редица опростяващи предпоставки: идеализирана работ-
на диаграма на стоманата, опростена зависимост на границата на провлачане
Оу при увеличаване на температурата — до 500°С е постоянна, след което ряз­
ко намалява и при 600°С, е равна на нула, валидност на хипотезата за равнин-
ност на сеченията, равномерно нагряване по дебелина на елементите, не се от­
чита уякчаването на стоманата вследствие на локални пластични деформации,
топлофизическите характеристики се приемат за постоянни за определен ин­
тервал на изменение на температурата и др.

189
 Първични при нагряване са деформациите и преместванията. Невъзмож­
ността да се реализират определени деформации води до появата на напреже­
ния. Механизмът на възникване на температурните деформации и напрежения
може да се илюстрира със следващите три схеми:

+б

t °C

-б|
Фиг. 8.34. Схеми за изясняване на механизма на температурните деформации

Ако елемент, чиито деформации не са ограничени (фиг. 8.34,а), равномер­

но се нагрява от начална температура Л, °С до /| °С и след това се изстуди до пър-
воначалната температура, като в температурния интервал материалът на еле­
мента не претърпява фазови превръщания и няма топлообмен с околната сре­
да, то в елемента не възникват вътрешни напрежения. Деформациите са въз-
вратими и остатъчен ефект от нагряването няма.
Когато деформациите при нагряване са възпрепятствувани и разширява­
нето в едната или в двете посоки е невъзможно, в елемента възникват натиско-
ви напрежения. За елемента от схемата на фиг. 8.34,6 такава е преградата,
плътно опряна в него отдясно. Увеличаването на температурата трябва да се

190
проследява едновременно с нарастването на напреженията и обратно. От
схемата се вижда, че до температура t\ °С деформациите и напреженията ще
бъдат еластични (о ^ о ,,). Ако нагряването се прекрати в този момент или при
по-ниски температури от /| °С, то деформациите ше бъдат напълно възврати-
ми и отново от нагряването няма да има ефект. Нагряването на елемента над
температура 1\ °С поражда и еластични, и пластични деформации. Напрежения­
та не нарастват, а следват изменението i^a границата на провлачане от темпе­
ратурата, като с повишаване на температурата нараства относителният дял
на пластичната деформация. Ако нагряването се преустанови при температу­
ра t 2 °С и започне охлаждането, натисковите напрежения ще започнат да на­
маляват. Разтоварването е еластично и при достигане на температура /з °С
напреженията стават равни на нула. Оттук до началната температура охлаж­
дането ще доведе до скъсяване на елемфнта и в резултат се променят първо­
началните му размери. Следователно из юдът е: ако при нагряване деформа­
циите са възпрепятствувани и вследствие на това се развият пластични дефор-
мации, при охлаждането ще се получат остатъчни деформации,
Температурната разлика, при която напреженията достигат до границата
на провлачане (точка 1 от диаграмата на ^1апреженията от фиг. 8.34 6), се
получава лесно от условието

(8.22) а = гЕ = ^ ^ Е = ^ !^ ^ ^ Е = а,А (Е = ау,

в което а, е коефициентът на линейно разширение.

Ако за Оу се приеме средна стойност 275 М Ра, се получава А/= 110°. Тем­
пературите при заваряването са много по-високи.
Когато елементът е неподатливо закрепен и в двата си края (фиг. 8.34,е) и
претърпи същите температурни промени, както тези от предишната схема,
до температура 1з °С , разлика в поведението им няма. При по-нататъшно охлаж­
дане стремежът е към скъсяване, но неподатливото закрепване пречи на това.
В резултат възникват опънни напрежения и еластично удължаване, които
нарастват с охлаждането и при пълно изстиване получават определени окон-
4irrc\iHH стойности. Налице са остатъчни напрежения и деформации. Тяхиат;)
големина зависи от относителния дял на пластичната деформация. От фигу­
рата се вижда, че е напълно възможно остатъчните напрежения да бъдат
равни на границата на провлачане.
Извод: Ако при нагряване се получат пластични деформации и при из­
стиване скъсяването е възпрепятствувано, в елемента възникват остатъчни
опънни напрежения.

8.10.2. Характер на заваръчните деформации

и напрежения

Заваръчните деформации и напрежения възникват по изложения меха­

низъм, но при много по-усложнени условия. Зоните, нагрети с температура над
Г)00°С, се намират в пластично състояние. На техния стремеж за свободно раз­
ширяване при увеличаване на температурата се съпротивляват по-слабо нагре­
тите участъци, работещи в еластичния стадий. Те играят ролята на прегра­
дата от фиг. 8.34 б. В резултат при нагряването в пластичните зони се появя­
ват натискови напрежения и невъзвратими деформации. Обратно, при изстива­
нето скъсените зони изпитват необходимост да се свият още и в резултат въз­
никват опънни напрежения и удължаване.

191
 По този начин сравнително лесно може да се изясни xapaKTepbt на зава­
ръчните напрежения, които възникват при челно заваряване на две ламарини.
За целта първоначално се изследват напреженията, породени от нанасяне
на заваръчен шев с голяма бързина по неин ръб, така че нагряването и ох­
лаждането да се смятат за равномерни.''^ Плочата мислено се разделя на две
части от изотермата 600°, а частите — на ивици. Проследява се тяхната
деформация при нагряване и изстиване, ако не са свързани — и деформацията
на плочата като цяло. Разликата между свободните (желаните) и проявени­
те деформации се погасява със заваръчните напрежения.
На фиг. 8.35 са показани примерни диаграми на получените заваръчни
напрежения. Примерни, защото техният вид зависи от широчината на плочи­
те и от количеството отделена топлина, т. е. от мястото на изотермата 600°, коя­
то определя големината на двете части. Напреженията Ох са вследствие на
възпрепятствувани деформации по дължина на шева и се получават по опи­
сания начин. Тези напрежения не са единствени от тази причина. Силният
натиск, който възпрепятствуваният в надлъжното си свиване шев упражнява
върху плочите, води до тяхно огъване, показано на фиг. 8.35,а с пунктир. В
резултат възникват напречни напрежения Оу. Тези напрежения са достатъчно
големи и се разпределят така, че четвъртина от плочата (фиг. 8.35,е) да бъде
в равновесие, т. е. N \С\ = N 2 C 2 . И двата вида напрежения в края са натискови,
а в средата — опънни. Поради това опасността от поява на пукнатини е най-
голяма именно в средата на шева. Там материалът е подложен на опън в две
взаимно перпендикулярни посоки и няма тангенциални напрежения.
Напречни напрежения Оу възникват и от напречното свиване на шева.
Ако шевът е нанесен мигновено, тп свиването ще бъде равномерно по дължи­
на на шева и вследствие противодействието на плочите биха се получили pas
номерни опънни напрежения Оу. В действителност заваряването е постепенно
и в течение на определено време, при което застиващият метал на шева пред-
а I в г д е

Фиг. 8.35. Диаграми на заваръчните напрежения при заваряване на челен шев

имвиква натиск върху положения преди него, в рпултат ма което разпреде­

лението на напречните напрежения по дължина на шева се променя и има ви­
да, показан на фиг. 8.35,г. Общата сумарна диаграма на напречните напре­
жения Оу е показана на фиг. 8.35,d.

' О к е р б л о м , Н. О. Конструктивно-технологическое проектирование сварних конструк

пий, Машиностросние, М , 1964.
■ Н и к о л а е в , Г ,Л Сварнис конструкции. Машгиз, M., 1962.

192
 Особено опасни заваръчни напрежения се получават при челно заваря­
ване на ламарини, закрепени срещу преместване (фиг. 8.36). При нагряване
в началото на заваряването детайлите свободно се разширяват за сметка на
разстоянието между тях. Практически заваръчният шев се нанася при тяхно
сближено състояние. При охлаждането има стремеж към свиване, но закрепе-

Фиг. 8.36. Фиг. 8.37. Диаграми на заваръчните напрежения при изпълне­

ние на «Т» сечения

ните краища не позволяват това. В резултат възникват големи опънни напре­

жения, достигащи якостта на опън и способни да скъсат метала на шева.
Заваръчните напрежения, които възникват от надлъжно свиване на ед­
новременно изпълнени ъглови шевове в «Т» съединение, са показани на фиг.
8.37. Техният вид може да бъде обяснен по описания по-горе начин.

Фнг. 8.38. Остатъчни премествания вследствие свиване на шевовете

Остатъчните заваръчни напрежения се предизвикват по принцип от

надлъжно и напречно свиване на шева. Това свиване е винаги към центъра
на заваръчния шев. Много по-неблагоприятно е напречното свиване, големина­
та на което може да е десетократно по-голяма от надлъжното. В резултат сс
получава изменение на формата на елементите (депланация) и се достига до
някаква уравновесена система. Остатъчни премествания вследствие свиване
на шевовете са показани на фиг. 8.38.

13 Стоманени конструкции 193

 При челно заваряване на ламарини с едностранен челен шев («и» или
«U») вследствие нееднаквата широчина на шева и по-бързото изстиване в тяс-
ната му част (корена на шева) при напречното свиване се получава изкривя­
ване на изделието (фиг. 8.38 а ). Това може да се предотврати, като преди за­
варяването плочите се разположат под ъгъл така, че след заваряване те да
се изправят.
в

41
Фиг. 8.39. Случаи, при конто деформациите на пояса са крайно нежелателни

На фиг. 8.38 б е показана деформацията от нанасяне на ъглови шевове

при съединяване с припокриване. М ежду шевовете листовете се огъват и в ре­
зултат може да настъпи температурна пластична деформация на метала (плас-
тично свиване). Ако разстоянието между шевовете е по-малко от в uio-
ва могат да се образуват пукнатини.
При заваряване на стеблото с поясите на симетрични 1-сечения чрез двой­
ни ъглови шевове се получава бързо отнемане на топлина на шева от широките
и дебели поясни плочи. Напречното свиване на шева предизвиква деформации
на поясите (фиг. 8.38,е). Получената гъбовидност в много случаи е недопустима
или не трябва да превишава определени граници. Такива са случаите, пока­
зани на фиг. 8.39. Гъбовидността на поясите се отстранява чрез изправяне
след заваряването или чрез предварително сгъване на пояса в обратна посока.
При заваряване на _L-сечения с едностранен шев вследствие на малката
коравина на стеблото се получава преместването, показано на фиг. 8.38,г. При
нанасяне на втория шев една част от това преместване се възвръща. Ако
двата шева се изпълняват едновременно, деформация на стеблото спрямо '
неговата равнина няма да има. При заваряването на такива профили вследствие
на надлъжното свиване иа шева се получава цялостно изкривяване на елемен­
тите — саблевидност (фиг. 8.38d).

8.10.3. Влияние на заваръчните напрежения върху работата

на заварените съединения

Правилно ориентираните заваръчн>^ напрежения от линеен характер по

принцип не оказват съществено влияние върху носимоспособността на еле­
ментите, ако предизвиканото от външното натоварване напрегнато състояние

194
също е линейно. Тъй като са взаимноуравновесени, те не нарушават равнове­
сието на външните сили. Наличието им води до по-бързо пластифициране в
определени зони, но с достигане на границата на провлачане заваръчните на­
прежения не нарастват. Пластичната работа на материала е благоприятна
t.i намаляване на върховите заваръчни напрежения.
При опънни заваръчни напрежения в две посоки (равнинно опънно по­
ле) развитието на пластични деформации се затруднява. В неблагоприятно
съчетание с дефекти в заваръчните шевове и други източници на концентрация
в този случай заваръчните напрежения могат да доведат до крехко разруша­
ване. Особено опасни са големите дебелини, когато се появява обемно напрег­
нато състояние.
Основен стремеж при проектирането и при технологичното изготвяне на
конструкциите е максимално намаляване на тези напрежения. Някои възмож­
ности в това направление са разгледани в следващата точка.

8.10.4. Конструктивни и технологични мероприятия за намаляване

на заваръчните напрежения и деформации

Тук се разглеждат мероприятията, които се имат предвид в процеса на проек­

тиране и се отразяват в производствените чертежи било като решение, било
като указания.
По-съществените конструктивни и технологични мероприятия са:
1. Заваръчните шевове да се приемат с възможни минимални размери.
По този начин температурното въздействие при заваряването се намалява.
2. Напречните сечения да бъдат по възможност симетрични. Да се избяг­
ват несиметрично разположени спрямо центъра на тежестта на сечението
детайли.
3. Да се избягват много големите дебелини на поясите на съставените
сечения. От гледна точка на заваръчните напрежения е по-добре поясите да
се състоят от две или три плочи с по-малка дебелина, свързани помежду си с
надлъжни шевове. От друга страна, това води до увеличаване на неравномер-
ността на напреженията в пояса от външно натоварване и в нормите за проек-

при дълги шевове

тиране не се препоръчва като основно решение. Това налага максималната

дебелина на поясите да не надвишава 40 mm (виж. т. 10.4.2).
4. Да се оставя достатъчно разстояние между близко разположени ше­
вове. Конкретните изисквания са дадени при съответните конструктивни еле­
менти. Д а се избягва пресичане на заваръчните шевове.

195
 5. Дългите челни заваръчни шевове да се изпълняват на участъци с дъл­
жина 20— 40 cm, които се заваряват последователно така, че следващият шев
да завършва там, където е започнат предидущият (фиг. 8.40). Това води до
намаляване на напреженията от напречно свиване на шева.

\ \
\ \ \
\

Фиг. 8.41. Намаляване на напреженията чрез изпълняване на шевовете като многослойни

а — заваръчн и напрежения при еднослоен и многослоен челен ш ев; 6 — същ о при ъглов шев; в — последова­
телност на полагане на шевовете

6. Дебелите челни и ъглови шевове да се изпълняват като многослойни.

Всеки следващ пласт при свиването си упражнява натиск върху предходния
и намалява появилите се при изстиването му опънни напрежения (фиг. 8.41).
На същата фигура е показана и последователността на изпълнение на шевовете.
7. Осигуряване на възможност заваряемите части да се деформират кол­
кото е възможно по-свободно. Например при монтажно наставяме с челни ше­
вове на съставен 1-профил (фиг. 8.42) трябва да се спазва последователността
на изпълнение на шевовете, показани на фигурата. Същественото тук е, че ше­
вовете, свързващи поясите със стеблото, не се изпълняват в завода на разстоя­
ние около 150— 200 mm от бъдещ челен шев. Ако това не се предвиди, голямата
~2до -200.

•ЖЖЧГ-
и

г
5
«»»»■

Фиг. 8.42. Последователност на изпълнение

иа шевовете при монтажно снаждане на
мълностенно съставено сечение

коравина на 1-профила не дава възможност отделните плочи да се деформират

свободно и остатъчните напрежения от заваряването са много по-големи.
Освен изброените препоръки има и други както от конструктивен, така

196
и от технологичен характер. Някои от тях са разгледани при съответните кон­
структивни части.
Като принцип при проектиране на заварени стоманени конструкции кон­
структор ьт никога не бива да забравя за съществуването на заваръчните деформа­
ции, напрежения и премествания. Основна негова цел трябва да бъде тяхното на­
маляване. Това е един от критериите за качеството на конструктивния проект.

ГЛ АВА 9

ВО Л Т О В И С Ъ Е Д И Н Е Н И Я

9.1. Обща характеристика и видове болтове

Болтът е най-старото съединително средство. В строителните конструк­
ции болтовите съединения намират приложение най-често като монтажни съе­
динения поради простота на изпълнение на строителната площадка и сигурност
в работата им. При тежки конструкции, натоварени с динамични или вибра­
ционни товари, и при конструкции от ограничено заваряеми стомани е възмож-
но използуването на болтовете като заводско съединително средство.
Болтът се състои от шестоъгълна глава, стебло и шестоъгълна гайка, под
която задължително се поставя шайба (фиг. 9.1 а ). Известна част от стеблото
е с метричен нарез. Във високото строителство най-често се използуват болто­
ве с диаметри 16, 18, 20, 22, 24, 27 и 30 mm. Дължината на болта се подбира
така, че резбата да навлиза с 2— 3 mm в дебелината на пакета, за да се осъще­
стви неговото притягане.
За реализиране на болтовото съединение е необходимо в съединяваните
и свързващи елементи предварително да бъдат изготвени отвори. Поставе­
ният в отвора болт се натяга чрез навиване на гайката, като по този начин се
натоварва на опън, а пакетът — на натиск.
В зависимост от степента на притягане на пакета болтовите съединения
работят различно. Двете основни възможности са:

Фиг. 9.1. Механични свързващи средства

а — болтове; 6 — резбонарезни винтове

1. Притягането е незначително, не се контролира и не се разчита на трие­

нето между отделните части на пакета. Предаването на усилието в съединение­
то става чрез болтовете, които работят като точковидни съединителни сред­

197
ства. Такива са основно съединенията с обикновени болтове.
2. Притягането е значително, контролира се с голяма точност и се разчи­
та на триенето между частите на пакета. Усилията се предават изцяло чрез
триене (фрикционни съединения). Съединението работи площно, като наподобя­
ва съединение с лепила. Така работят съединенията с предварително напрег­
нати високоякостни болтове. За повишаване на силата на триене повърхнос­
тите на съединяваните елементи в зоната на съединението се почистват от
окалина, ръжда, масло и други замърсявания по различни начини (чрез метал­
ни четки, газопламъчно. чрез дробеструене или песъкоструене и др.) и не се
боядисват до запечатване на съединението.
През последните години се очертава тенденция за обединяване на двете
възможности.
При болтовите съединения се получава по-голям разход на материал
главно поради необходимостта от допълнителни свързващи части (вж . фиг.
8.1). Отслабването на напречното сечение от отворите при обикновените бол­
тове частично се компенсира с допускане на еластично-пластична работа в зо­
ната на съединението и за основния елемент, и за свързващите елементи, което
се отчита с въвеждане на коефициент за условия на работа ус> 1, а при фрик­
ционните съединения с високоякостни болтове — вследствие на обстоятелст­
вото, че част от припадащото се на даден болт усилие се предава от единия
елемент на другия преди отвора (виж фиг. 9.11 б).
В зависимост от качеството им като изделие болтовете, използувани в
строителството, са с нормална точност (клас на точност ß ) и с повишена точност
(клас на точност А ) . За болтовете с нормална точност допустимото отклоне­
ние от нормалния диаметър е 0,52 mm при mm. При болтовете с пови­
шена точност тялото на болта е строго цилиндрично с диаметър, равен на
номиналния.
Според физико-механичните характеристики на стоманата, от която са
изготвени, болтовете се разделят на класове. Класът се означава с две циф­
ри, напр. 4.6, 5.6 и т. н. и се дешифрира по следния начин: първото число, умно­
жено на сто, дава якостта на опън на стоманата о„ в М Ра; второто число, ум­
ножено на 10, дава в % отношението на границата на провлачане към якост­
та на опън Ои, а произведението на двете числа по 10— стойността на граница­
та на провлачане в М Ра.
Обикновените болтове са от класове 4.6, 5.6. Изготвят се от въглеродна
стомана с горещо набиване на главата.
Високоякостни са болтовете от класове 10.9 и 11.9. Изготвят се от леги-
рана Стомана и готовите болтове са термично обработени. При тях шайба се
поставя и под главата на болта.
От съществено значение за качествена и сигурна работа на болтовите
съединения са начинът на изготвяне на отворите в елементите, образуващи
пакета, и разликата между диаметър на отвор и диаметър на болт, които са
взаимносвързани.
Отворите се изготвят чрез щанцоване или чрез пробиване със свредел.
В първия случай изделието, поставено на специални щанцовъчни преси, се при­
тиска със специален печат — поансон, изготвен от инструментална стомана
(фиг. 9.2). Налягането води до развитие на пластични деформации под пе­
чата, частично навлизане в метала и срязване по периметъра му. Щанцоване­
то е високопроизводителен процес, позволява едновременно пробиване нл
много отвори в едни и същи детайли, но води до нарушаване на структурата на
метала на дълбочина около I mm, което е недопустимо, ако конструкцията
е натоварена с динамични товари. При него има някои ограничения, напр. де­
белината на елементите трябва да е с 2 mm по-малка от отвора.

198
 Пробиването със свредел е по-бавно, макар че е възможно едновременно
свредлене на няколко отвора. За сметка на това отворите са строго цилиндрич­
ни и без нарушена структура на материала.
Качествени отвори в целия пакет te получават, ако те са пробити в съб­
рани в пакет елементи, в отделни елементи чрез специални шаблони — конду-

Фиг. 9.2. Щанцоване на отвори

/ — гайка за закрепване на поансона; 2 —
поансон; J — конус за центриране; 4 —
изделие; 5 — повърхност на срязване;
б — матрица; 7 — легло; Ä — център на
пробивания отвор

ктори, или чрез програмирано задаване iia разстоянията между центровете на

отворите и чрез щанцоване на отворите с по-малък диаметър от проектния в
отделни елементи с последващо разширяване до проектния диаметър в събра­
ни елементи. Това са съединения тип В. Отвори, изготвени по друг начин (съе­
динения тип С ), се използуват само при работа на болтовете на опън.
Болтовете с нормална точност се поставят в отвори с диаметър 1— 3 mm
по-големи от диаметъра на болта. По-голямата, разлика облекчава поставяне­
то на болтовете при монтажа, но води до по-големи нееластични деформации
и до неравномерно разпределение на усилията между отделните болтове в съе­
динението. Ето защо не се препоръчват за конструкции от стомана с граница
ма провлачане, по-голяма от 380 М Ра, и за отговорни съединения, работещи h ; i
срязване.
При болтове с повишена точност разликата между диаметъра на отвор
и болта е само 0,3 mm. Ето защо при тях не се разрешава плюсов допуск по от­
ношение тялото на болта и минусов по отношение на отвора. При поставянето
им те се набиват леко с чук. Това ограничава тяхното приложение. По характер
на работа болтовете с повишена точност са най-близко до нитовете.
Високоякостните болтове са с нормална точност. Препоръчваната разлика
при тях е I mm.
Завиването на гайката и натягането на болта се извършва с гайковерти,
с ключове с удължени рамена 40, 80 или 120 cm или комбинирано. За обикно­
вените болтове големината на отчитаната сила при натягане на болта не се
ко>1тролира. Опънното напрежение в тялото на болта е в границите 40— 80 М Ра.
В съединения с обикновени болтове трябва да се вземат мерки срещу разви­
ване на гайките чрез контрагайки, пружинни шайби и др. Повреждане на
резбата или заваряване на гайките към болтовете не се допуска.

199
 Таблица 9.1

Диаметър d. yVo= 700^,„ Завърташ момент М (kN m )

mm cm-* при смазване с
kN
M0S2 обикновено масло

16 1,57 110 250 350

20 2,45 171 450 600
24 3,52 246 800 1100

При предварително напрегнати високоякостни болтове големината на

опъниата сила в болта е от решаващо значение за тяхната работа. Те се натя-
гат първоначално с гайковерти и се донатягат със специални динамометрични
ключове, чрез които се осигурява необходимият завъртащ момент. В табл. 9.1
са дадени препоръчваните стойности на този момент. Ключовете задължител­
но се тарират най-малко веднъж на смяна, с което се гарантира сигурността
на работата им.
Специфични болтове, чиято употреба сериозно нараства, са резбонарез-
ните болтове (фиг. 9.16). Те служат за прикрепване на гладка или профилирана
ламарина към стоманени профили. Болтът се поставя в предварително изгот­
вен отвор едностранно, което е сериозно предимство. Ако към самия болт няма
монолитно излята шайба, се препоръчва да се поставя подложна шайба под гла­
вата. Цялото стебло на болта е със специална резба. Навиването на болта ста­
ва чрез завъртане на главата с ключ или гайковерт. При това част от резбата
се сплесква и уплътнява отвора.

-h
d=23

^20

Фиг. 9.3. Означение на болтовете по Б Д С 1410

а — кръгъл отвор; 6 — овален отвор; в — постоянен болт с нормална или повишена точ-
ност; г — временен болт; д — високоякостен болт

За анкериране на базите на колоните към фундаментите се използуват

фундаментни болтове. Те са разгледани ,в гл. 14.
В чертежите по стоманени конструкции условното означение на болтовете
и на отворите за тях по Б Д С 1410 е показано на фиг. 9.3.

9.2. Видове болтови съединения

Чрез болтовете се реализират два основни вида съединения — наставяне

и прикрепване на един елемент към друг елемент.
Наставяне на ламарина е показано на фиг. 9.4. Препоръчва се симетрично­
то спрямо равнината на ламарината съединение, т.е. снаждащите плочи да са
две (фиг. 9.4 а ). Ако се налага решение с едностранни плочи (фиг. 9.46), при
което силовият поток се отклонява едностранно от първоначалното направление,
възниква огъващ момент и стремеж за едностранна деформация, необходимите
по изчисление болтове се увеличават с 10%. Ако двете ламарини са с различна
дебелина, ее поставя пълнеж (хастар). В съединения, работещи на срязване,
когато се поставя хастар или когато има междинен елемент, който не участвува
в поемането на усилието, необходимият по изчисление брой на болтовете също

200
ce увеличава c 10%. Недопустимите деформации, които се получават при съеди­
нения с припокриване, вследствие стремежа за преминаване на силата по оста
(фиг. 9.4 г), правят тези съединения недопустими при болтове.
Челно наставяне на валцувани профили с болтове се решава също със
снаждащи плочи, а при ъгловите профили и със снаждащ ъглов профил. В този

1 I 11 J .. 4 ' <
!> <
i>
I
. 1 h '.

•L Т ” Il ■ t ' т 1т т т

Фиг. 9.4. Наставяне на плочи с болтове

Фиг. 9.5. Разположение на свързващите части спрямо напречното сечение на профилите при наста-
иимс
и ъглови профили с ъглови профили; б — ъглови профили с плочи; в — иормалии 1 и ( профили с плочи; г — широкопоясни
сочения с плочи

случай трябва да се снеме външният ъгъл на профила (снемане на фаска). На

фиг. 9.5 е показано разположението на свързващите части спрямо напречното
сечение на профилите. Разположението на болтовете и болтовите линии е по­
яснено в т. 9.4. Съществено предимство тук имат горещовалцуваните широко­
поясни профили с успоредни пояси, тъй като не изискват скосени шайби и поз­
воляват поставяне на двойни накладки и в поясите.
При прикрепване на ъглови или [-профили към плоча се предпочита

201
симетричното решение (фиг. 9.6 а) пред несиметричното (фиг. 9.6 6). При по­
следното възникват моменти, които водят до нежелани деформации. Тяхното
влияние се отчита, като нормалното усилие се завишава с 10%. В глава 13
подробно са разгледани различните случаи на съвпадение и несъвпадение на
тежестни оси, болтови линии и системни оси при фермите.

Фиг. 9.6. Прикрепване на ъглови и [ профили към плоча

Ако дължината на застъпване е ограничена или броят на необходимите

болтове е по-голям от 7, се използуват помощни прикрепващи ъглови профили.
Броят на болтовете, които свързват стърчащите рамена на профилите и чрез
които част от прътовата сила се отклонява към помощните профили, е с 50%
по-голям от броя на болтовете, които прикрепват същите профили към плочата
(фиг. 9.6 в ) .
Детайли на по-сложни прикрепвания са показани в главите за конструк­
тивните части.

9.3. Работа на волтовите съединения

9.3.1. Работа на съединения с обикновени болтове

Различните части на пакет от елементи, обединени чрез болтовете в единно

съединение, обикновено са натоварени със сили в различни посоки. Това води
до стремеж за разместване една спрямо друга. При съединения с обикновени

202
болтове големината на опънната сила в болта, която осигурява притискането
на пакета, не е голяма и както бе отбелязано, не се контролира. По тази причина
при определяне на носимоспособността на болта в съединението не се разчита
на триенето, породено от тази сила. Предаването на усилието от един елемент
на другия става чрез болтовете. Най-ясна е картината на работа при еднобол-

Фиг. 9.7. Работни диаграми на

болтовите съединения

тово съединение. На фиг. 9.7 е показано изменението на силата, поемана от

болта във функция от деформациите за обикновен болт с нормална (крива а)
и повишена точност (крива б). В началото до преодоляване на триенето между
елементите в пакета нарастването на силата е линейно. Съединението работи
еластично. Когато триенето се преодолее, отделните части се разместват и съеди­
нението се уплътнява по посока на действуващото усилие. Големината на про­
явените деформации зависи от разликата между диаметъра на отвора и диаме­
търа на болта dt. При болтове с повишена точност деформациите са малки,
докато при тези с нормална точност — значително по-големи. Тези деформации
влияят на обшата деформация на елементите и конструкциите, поради което са
нежелателни и в някои случаи недопустими. Това е причината за ограничаване
приложението на болтове с нормална точност в този вид съединения. След
уплътняването започва взаимодействието между елемент и болт. Усилията се
предават чрез налягане на повърхността на отвора върху тялото на болта и
обратно. С нарастване на външната сила стеблото на болта и краят на отвора
постепенно се смачкват, болтът се огъва и удължава, тъй като главата и гай­
ката възпрепятствуват свободното му огъване. Постепенно плътността на
съединението се разстройва и то преминава в еластично-пластична работа.
Разрушението на съединението настъпва от: срязване на болта (фиг. 9.8 а),
смачкване на един от съединяваните елементи (фиг. 9.8 6), изчерпване на
носимоспособността на плочата на опън (фиг. 9.8 е), изпрошване в края на
съединението (фиг. 9.8 г) и в по-редки случаи от откъсване на болтовата глава.
Изпрошване не се допуска, като се ограничава минималното разстояние от
края на елемента до центъра на отвора по посока на усилието, а останалите
случаи се гарантират чрез оразмеряване на съединението. Това оразмеряване
носи условен характер, тъй като в гранично състояние работата на съединение­
то е много усложнена от неправилност на стеблото на болта и смачкване на
отвора.
На фиг. 9.9 са показани диаграмите на напреженията в зоната на отвора.
Освен концентрация на напреженията, предизвикана от наличието на отвора

203
 rV-r-v^
F Г --------------^

W '4 t ^ ]

V ' -------------- V Л / --------------

Фиг. 9.8. Възможни разрушавания на съединения с обикновени болтове

---т~:гг_"Ц1---

Фиг. 9.9. Диаграми на напреженията в зоната на отвора

204
(виж обяснението към фиг. 4.17), тук картината се усложнява, тъй като при
плътното опиране рязко се уеличават смачкващите напрежения Ох и опънните
напрежения ây. Смачкващите напрежения в точка а могат да доведат до про-
влачане на материала, а опънните — до разрушаване на елемента. В същото

î:]
п:
Фиг. 9.10. Неравномерно разпределение на усилията в болтовете
U — при съединение с три болта; 6 — при повече болтове

време в точка Ь болтът практически не предава усилие. Трудността за отчитане

на действителното сложно напрегнато състояние на местно смачкване в точка
а (фиг. 9,9,6, /, 2) води до условно равномерно разпределяне на налягането по
диаметрална плоскост с размери d.l (фиг. 9.96, з).
При многоболтови съединения разликата между диаметрите на отвор и
болт и посочените по-горе деформации водят до неравномерна работа на отдел­
ните болтове. Тя се отчита чрез въвеждане на коефициент за условия на работа
на съединението уь.
Когато едно съединение е натоварено с осова сила и в него има повече от
два болта в един ред по направлението й, разпределението на силата между
болтовете е неравномерно. Ако се пренебрегне триенето между елементите, не-
равномерността се дължи на нееднаквите еластични деформации на елементите
между болтовете. На фиг. 9.10,а е показана триболтова връзка на два елемента
с еднакви сечения. Ако силата, поемана от един болт, е V;,, в долния елемент
усилието между болтовете 1 и 2 е F — N b , а между болтове 2 и 3 — F — 2 N ь = N ь.
При лице на напречното сечение на елементите А удълженията на съответните
участъци са различни и са равни на
F-N b Nb
ËI = И Ë2 =
(9.1) ЕА ЕА

Следователно при равни начални разстояния между болтовете s след при­

лагане на силата разстоянията са s + ei и s + ег. Обратното важи за горния
елемент в интервалите между болтовете 3— 2 и 2— 1. Поради симетрията пре­
местванията на двата крайни болта Ai и Аз са равни и са по-големи от премества­
нето Ло. При еластична работа и валидност на закона на Хук следва, че уси­
лието, което поема вторият болт, ще бъде по-малко от това, което поемат крайните
болтове. При повече болтове в един ред (фиг. 9.106) неравномерността между

205
болтовите усилия ce увеличават, a определянето на тяхната абсолютна стойност
се усложнява *
Ако елементите са недеформируеми в равнината си (ЕА-^сж), всички
взаимни премествания са еднакви и равни на нула, а болтовете — равномерно
натоварени. Изравняване на усилията се получава и при частично пластифици-
ране. На това основание нормите за проектиране приемат равномерно разпреде­
ление на осова сила между болтовете, но ограничават броя им в един ред по по­
сока на усилието максимум на седем.

9.3.2. Работа на предварително напрегнати високоякостни болтове

При съединения с високоякостни болтове с контролирано предварително

напрягане силите, притискащи пакета, са много големи. Разместването на еле­
ментите в пакета се възпрепятствува от силите на триене (фиг. 9.11,а ). До
преодоляване на триенето съединението работи еластично (фиг. 9.7, линия е).
След преодоляване на силите на триене и уплътняване съединението започва
да работи както при обикновените болтове на срязване и смачкване — пункти­
раната линия на фигурата. Ако тези болтове са с повишена точност и се изпол­
зуват като заводско съединително средство, принципно е възможно да се опре­
дели комбинирана носимоспособност от едновременна работа на триене със
срязване и смачкване. Засега в нашите норми носимоспособността се определя
само от работа на триене (фрикционни съединения). Възможно е също така,
ако това е технико-икономически изгодно, при съединения с големи дебелини
на елементите в пакета (смачкването не е меродавно) високоякостни болтове
от клас 10.9 да се използуват като обикновени и да работят на срязване. В този
случай не се контролира силата на натягане на болта.
Фрикционните съединения с високоякостни болтове имат две предимства в
сравнение със съединенията с обикновени болтове. И двете са следствие на

')ИГ. 9.11. Работа на предварително напрегнатите високоякостни болтове на триене

обстоятелството, че част от силата се предава от единия на другия елемент пре­

ди достигане на отвора (фиг. 9 116) и са взаимнообусловени. Те са:
1 ) при отслабено сечение преминава по-малка сила и влиянието нз отслаб­
ването намалява;

' X р. П о п о в . Стоманени мостове — елементи. Техника, C., 1966, с. 183— 190.

206
 2) чувствително ce снижава концентрацията на напреженията.
Тези предимства правят фрикционните съединения възможно най-добри
и най-сигурни. Те трябва да се използуват винаги когато това е ефективно.

9.3.3. Работа на болтовете на опън

Болтовете работят на опън, когато външната сила е успоредна на осите им.

Големината на опънната сила, припадаща се на даден болт, зависи от прило­
жението на силата спрямо болта или болтовата група и от деформациите на

п
L- л Д U
2.

Фиг. 9.12. Работа на болтови съединения на опън

а - прн симетрично съединение; 6 — при несиметрично съединение; / — при голяма коравина на ъгловия профил; 2 — при
малка коравина на ъгловия профил

съединяваните части. На фиг. 9.12,а е показано съединение, при което външната

сила е приложена центрично спрямо болтовата група и което при деформации
«отлепва», т.е. няма допир между съединяваните елементи. Безспорно в случая
силата в единия болт Л/* е равна на четвъртината от общата сила. При съедине­
нието, показано на фиг. 9.12,6, силата е приложена нецентри^но. Усилието Nb> F
може да бъде определено само ако се отчете коравината на ъгловия профил, от
която зависи мястото на приложение на реакцията V, спрямо края на профила.
На фигурата това разстояние е отбелязано с с. Ако коравината на ъгловия
профил на огъване клони към безкрайност, с = 0 (фиг. 9.126, /), а ако клони
към нула, а (фиг. 9.126, 2). За да не се решава непрекъснато стати-
U
чески неопределима задача за определяне на усилието в болта, в подобни случаи
се работи с намалено изчислително съпротивление.
На опън могат да работят и обикновените и предварително напрегнатите
високоякостни болтове. Практически големината на силата на предварително
напрягане на болта No не оказва влияние върху неговата носимоспособност на
опън. Обяснението на това обстоятелство е следното; В стадия на предварител­
но напрягане осовото усилие в болта No се уравновесява с контактния натиск
върху плочите Со, който се локализира около болтовете при идеално прилепващи
плочи (фиг. 9.13а). Много често при изготвяне на съединенията се получават
начални несъвършенства, например гъбовидност при заваряване (фиг. 9.136).

207
в резултат на това още в стадия на предварително напрягане на болта в тях
възникват и огъващи моменти, а контактът между плочите не е около болтовете.
След натоварване на съединението с опънна сила F по-голямата част от
нея отива за изчерпване на предварително създадения контактен натиск Дс, а

С=Со-ЛС T n ^=No* a N

Фиг. 9.13. Особености при работа на болтовите съединения на опън

по-малка част — за нарастване на усилието в болтовете A/V;, (фиг. 9.13в). Ста­

тически неопределимата задача за определяне на напрегнатото състояние на
болтовете се решава, като се изходи от следните равновесно и деформационно
условия:
(9 .2 ) F + C = nNb\

(9 .3 ) Л . = Д/ + 0 ,5 А б ,

където п е броят на болтовете;

Дс — деформацията при декомпресия на плочата в зоната на контакта;
Д/ — деформациите вследствие огъването на плочата;
Аб — осовото удължение на болтовете.

За усилието в болтовете след натоварване на съединението се получава

(9.4) Nь = No + ^ N = No + y^— .

където и е коефициент на основно натоварване.

Стойностите на коефициента х зависят от податливостта на съединението,
която включпя деформациите на болтовата връзка, огъването на плочата и по-
.чатлиЕюстта на контактните зони. В този аспект несъвършенства от вида, пока­
зан на фиг. 9.136, са благоприятни, тъй като увеличават податливостта вследст­
вие на огъването на плочите и в резултат се намалява допълнителното усилие ДЛ/.

208
 Работата на предварително напрегнато болтово съединение се отличава от
тази на неиапрегнато до изчерпване на първоначално издадения контакт, т. е. до
натоварване — , при което настъпва отделянето на плочите (фиг. 9.13г). От
П
този момент разлика няма. Външното натоварване се поема изцяло от болта
( N , = F / n ).
Ефектът от предварителното напрягане на болтовете, работещи на опън,
се изразява във възможността за използване на по-тънки плочи и в по-голямата
коравина на съединението като цяло.

9.4. Конструиране на волтовите съединения

Конструирането на болтовите съединения се свежда до определяне на
разположението на болтовете. По принцип болтовете се поставят в линии по
посока и напречно на усилието. Наричат се болтови линии, Разстоянията, които
трябва да се спазват при конструирането, се задават като функция от диаметъра
на отвора.
При конструиране на болтовите съединения трябва да се имат предвид
следните особености и изисквания:
1. За всички горещовалцувани профили линиите, по които се разполагат
болтовете и максималният диаметър на отвора, са стандартизирани (фиг. 9.14).
Конструирането в случая се свежда до определяне на разстоянията по дължина
на елементите.
2. При съединения на ламарини (фиг. 9.15а) няма ограничения в избора
на диаметъра, на отвора за болтовете. Препоръчваните диаметри болтове са
16, 20 и 24 mm. Когато меродавна е носимоспособността на срязване, по-изгодни
са болтовете с по-голям диаметър, тъй като се получават по-малък брой отвори,
с което се облекчава технологичното изготвяне на конструкциите.

tiL . t
Фиг. 9.14. Болтови линии в горещовалцувани профили

3. При снаждане на елементи по принцип болтовете трябва да се поста­

вят на минимални разстояния. Колкото съединението е по-компактно, толкова е
по-добро. Минималните разстояния се определят с оглед възможността за натя-
гане на болтовете и гарантиране сигурността на съединението (фиг. 9.8г). В съе­
динения, при които болтовете само притягат пакета и осигуряват неговата
плътност по отношение на изискванията за корозия или недопускане на локална

209
загуба на устойчивост при пакети, натоварени на натиск, болтовете се разпола­
гат на максимални разстояния (фиг. 9.15в).
4. Болтове с различни диаметри на ненарезната част на стеблото и болто­
ве, чиято резба навлиза в пакета на съединяваните елементи, не се допускат в
съединения, в които те работят на срязване.

щ
окантващ про(>ил

%
•
---- ( 1
---- (

Si =2

Ф и г. 9.15. Р а зсто ян и я между болтовете

Ü. б — В СИЛОВИ с ъ е д и н е н и я ; о ~ п ри о б е д и н я в а н е на е л е м е н ти в пакет

5. Съединения, подложени на осова сила и момент, първо се конструират

съгласно изложените изисквания и след това се проверяват поемат ли усилията.
Нормираните минимални и максимални разстояния между болтовете са
следните:
1. От ръба на елемента до центъра на отвора —
а) минимално по посока на усилието s\= 2 d ;
б) минимално напречно на усилието
— при валцувани ръбове Si = l,2c/;
— при рязани ръбове Si = l,5£f;
в) максимално S3 = 4d или St,
г) минимално за високоякостни болтове, независимо от посоката на уси­
лието и обработката на ръба Si = S3= l,3d.
2. Между центровете на отворите по посока и напречно на усилието
а) минимални
— при стомана с R y n ^ S S O M Pa S2 = 2,5 d\
— при стомани с /?;,„> 380 M P a «2 = 3.0 d\
б) максимални в крайни редове без окантващи профили S2 = Sd или 12/;
в) максимално в средни редове и в крайни редове с окантващи профили
— при опън 52=16 d или 24/;
— при натиск S2 = \ 2 d или 18 /.
При разполагане на болтовете шахматно (фиг. 9.)^'' . S » '■ '• меж­
ду центровете на отворите по посока на усилието '-т
02+ l,5fl[. където Û2 е разстоянието между рело> -. ■ 1l'иv^ ■■
■/ .■ ' ■.
това отслабеното сечение се приема ‘ '■ i'
отвори, а не по начупена линия.

210
 9.5. Оразмеряване на болтовите съединения
В съответствие е изложеното в т. 9.3.1 носещата спопособност на един
обикновен болт се определя по формулите:
1. На срязване
(9.5) Nbs = risA.ybRbs.

2. На смачкване
(9.6) ьр — d 2 tfbRbpt

Фиг. 9.16. Към оразмеряване на обикновените болтове на срязване

а — едносрезно съединение; б — двусрезно съединение

където съгласно фиг. 9.16

ris е броят на срезовете на болта;
d — диаметърът на ненарезната част на болта;
/1 — лицето на сечението на ненарезната част на болта;
2 t — по-малката сума от дебелините на съединяваните елементи, които работят в една
min посока;
7 /, — коефициент за условия на работа на съединението, чиито стойности в многоболтови
съединения при болове с повишена точност е v » = 1,0, а с нормална точност — =
Rhs и — изчислителните съпротивления на срязване и смачкване за болтови съединения, опре­
деляни по формулите от табл. 9.2.

Таблица 9.2

Напрегнато състояние Означение Изчислителни съпротивления

Срязване за клас 4,6; 5,6 Rbs= 0,38/?6un

1 -
Rbs
болтове

Опън за клас 4.6; 5,6 R b l= 0,42/?^ия

Rbt
болтове

Смачкване на болтове с повишена

съединяваните точност (0 ,6 + 4 1 0 - ^ )

елемент;< от сто­ Rbp

мана с болтове с нормална
« ,„< 4 4 0 М Р а точност Rbp= (0 ,6 + 3 4 0 - ^ ) . Ru„

За меродавна носимоспособност на болта се приема по-малката от двете

стойности, означени в оразмерителните формули с А//,.
Носимоспособността на един високоякостен болт, работещ на триене, се
определя по формулата
(9.7) JV,bh-
Ул

211
където Аь„1 е лицето на сечението на болта снето»;
Rbh = 0,7Ri,u„ — изчислителното съпротивление на опън на високоякостен болт;
Rbun — максималната якост на опън на стоманата на болта, приемана по с ъ о т в е т н и т е
стандарти;
ун коефициент за условия на работа на съединението, който се приема в за в и с и м о с т
от броя на болтовете в съединението п, както следва:
п<5 v» = 0.8
5< п< 10 vi' = 0.9
v»=1.0
ц — коефициент на триене, приема се по-табл. 9.3;
ун — коефициент на сигурност. При контролиране на напрягането в болтовете посредст­
вом големината на завъртащия момент има стойностите, дадени в табл. 9.3;
Лц — броят на работещите на триене равнини.

Таблица 9.3
Стойност на коефнциента на триене ц и на коефициента на сигурност у/, при съединения с
високоякостни болтове

Коефициент за сигурност -у* според

Начин на почистване на повърхностите Коефициент вида на натоварването и разликата в
на триене диаметрите на болта и отвора б

динамично, 6 = 1 mm;
статично, 6 = 1 — 3 mm

1. Пясъкоструене или дробеструене

на двете повърхности без консер­
вация 0,55 1,12

2. Също с консервация чрез метали-

зация на повърхностите с цинк или
алуминий 0,50 1,12

3. Газопламъчна обработка на двете

повърхности без консервация 0,42 1,12

4. Обработка с телени четки на две­

те повърхности без консервация 0,35 1,17

5. Без обработка 0,25 1,30

От таблицата се вижда, че стойностите на коефициента на триене вари­

рат в големи граници. При качестено почистване на повърхностите, носимоспоб-
ността на триене се увеличава два пъти. Това води до намаляване на броя на
болтовете (отворите), но изисква допълнителни технологични операции и раз­
ходи за почистване.
Ако след почистване на повърхностите не се предвижда трайна консерва­
ция, затварянето на съединението трябва да бъде в непродължителен срок —
от няколко часа до максимум едно денонощие, в зависимост от климатичните
условия. При консервиране на повърхностите с временна или постоянна защита
това време не се ограничава. Най-добро е решението, когато консервиращото
покритие се съчетава с трайната антикорозионна защита на стоманените еле­
менти чрез метализация с цинк. алуминий или в комбинация от тях. Изследва­
нията на такива съединения показват, че метализацията не влияе на трайностна-
та якост на съединението.
Носимоспособността на болтовете на опън се изчислява по формулата

(9.8) N bt = Abnt-Rbt-

212
 За обикновени болтове изчислителното съпротивление на болта на опън
се определя по табл. 9.2. При предварително напрегнати високоякостни болтове
Rbi = ycb.Rbyn, където = ^ коефициент за условия на работа, с който се от­
чита влиянието на лостовия ефект и на другите несъвършенства в съединението,
а — границата на провлачане на материала на болта.
Съединения, подложени на осова сила N, се оразмеряват, като се определя
необходимият брой на болтовете п по формулите

(9.9) - ^ и п^ ^
ycNb ycNbK ’
където ус е коефициентът за условия на работа на елемента или на конструкцията.

Когато N от формули (9.9) е усилиетЬ, получено в елемента при статическо­

то изчисляване, то определянето на броя на болтовете се нарича оразмеряване
по усилие. Ако във формула (9.9) под N се разбира N = АпЯу, при опън, респек­
тивно N = {çARy — при натиск, определянето на броя на болтовете п се нарича
оразмеряване по сечение, тъй като по този начин усилието е получено при пълно
използуване на носимоспобността на елемента. Оразмеряването по сечение
води до по-голям брой болтове, но съединението е равноякостно на основния
елемент и има същия запас в носимоспособност, който може да бъде използуван
при евентуално бъдещо увеличаване на товарите. Обикновено по сечение се
оразмеряват болтовите (заварените) съединения в тежко натоварени конструк­
ции от типа на мостовите.
Съединения, подложени на момент в равнината на съединението
(фиг. 9.17а), се оразмеряват при предпоставката, че съединяваните елементи са
недеформируеми. На стремежа на отделните части в съединението да се завър­
тят една спрямо друга се съпротивляват болтовете, които работят като система
материални точки. Реактивното усилие в даден болт е перпендикулярно на
радиус-вектора, свързващ болта с центъра на тежестта на болтовата група,
който е и център на завъртане. Ако болтовете в групата се номерират и се за­
пише условието ЕЛ1 = 0, за центъра на тежестта се получава

(9.10) 'V IГI + yV2^2+■ Л ^ ,г / + . . . N „rn = M .

/
tz: /
M=F.a

Фиг. 9.17. Съединения, подложени на огъващ момент в равнината на съединението

U — само огъваш момент Л). 6 — момент М н сила F

Усилията Л', могат да се изразят чрез усилието в най-отдалечения болт V,

по формулите:
гг г, Гп
(9.11) N2 = Nt
г\ Г\ Г,

213
 След заместване на (9.11) в (9.10) и решаване спрямо yVi се получава тър­
сеното усилие в най-напрегнатия болт, което не трябва да е по-голямо от носи-
моспособността на болта
(9.12) N i = M - ^ ^ y c N b или усМьн.

Фиг. 9.18. Съединение с болтове, подложено на огъващ момент,

перпендикулярен на равнината на съединението

При комбинирано действие на момент и сила максималното усилие се оп­

ределя като резултантно векторно усилие. За съединението, показано на
фиг. 9.176, оразмерителната формула ще бъде

(9.13) jVi m., = V № sina)^ + W c o s a + ^Vf)^< Ус^ь или ycNb,„

където A/f= --- , a N'^ i ce определя по формула (9.12).

fl

Усилията в болтовете в съединения от фланцеви вид, подложени на момент

в равина, перпендикулярна на равнината на съединението (фиг. 9.18) се получа­
ва по аналогичен начин. Центърът на завъртане се приема в точката, в която е
осигурено поемането на предизвиканата от момента натискова сила, равна на
сумата от опънните усилия във всички бо,.тове. Разрешава се в запас на сигур­
ност да се приема, че точката на завъртане съвпада с най-ниско разположения
болт. Болтовете работят на опън и оразмерителната формула в случая е

(9.14) тахЛ/ = Л1- ■<:УсМь,,

където k е броят на вертикалните редове.

Когато болтовете са натоварени едновременно на опън и срязване, напрег­

натото състояние в тях е по-сложно. На базата на експериментални изследвания
в Нормите за проектиране се разрешава оразмеряването да се извършва поот­
делно за всяко едно от двете усилия.
Сеченията на елементите, натоварени на опън или огъване, в зоната на
болтовите съединения трябва да бъдат проверявани за действуващите в тях
усилия с отчитане влиянието на отслабване на сечението от отворите по фор­
мулите от глава 7. При съединения с обикновени болтове, коефициентът за

214
условия на работа ус за отслабените сечения се приема по-голям от единица.
С него се отчита допускане на еластично-пластична работа на стоманата в зо­
ната на отслабването и в основните и в снаждащите елементи.
При съединения с високоякостни болтове проверката в отслабеното сече­
ние се извършва при предпоставката, че половината от усилието за всеки болт
е прието чрез триене преди отвора, както следва:
1. В статически натоварени конструкции, ако Ля(^0,85Л — по сечение
«бруто». При Л„(<0,85Л се оразмерява с условно лице Лг=1,18Л„,.
2. В динамично натоварени конструкции — с Л„,.
При оразмеряване на елементите в местата на снаждане с високоякостни
болтове за разлика от тези с обикновените се използва коефициент за условия
на работа ус=1, тъй като в съединението няма нееластични деформации.

Г Л А В А 10

П ЪЛ Н О С ТЕН Н И С Ъ С Т А ВЕН И Е Л Е М ЕН Т И

10.1. Общо върху композирането на напречните сечения

Богатият асортимент горещо-валцувани изделия и студеноогънати профи­
ли позволяват да се композират голям брой разнообразни видове напречни
сечения и по този начин целесъобразно да се задоволяват основните изисквания
на икономичното проектиране — минимален разход на материал при максимал-
на технологичност на изготвяне. Когато свързването на отделните части (дяло­
ве) на напречното сечение е непрекъснато (плътно), получените напречни сече­
ния са пълностенни, когато то е мрежесто (дискретно) — прътови.
На фиг. 10.1 са показани малка част от възможните пълностенни напречни
сечения. Съотношението на техните габаритни размери и общият им вид под­
сказва, че в първия ред на фигурата са показани сечения, подходящи за цен-
трично натиснати елементи, на втория — за нецентрично натиснати, а на тре­
тия — за елементи, подложени на огъване.
Изборът на целесъобразно по вид и размери напречно сечение за даден
елемент или група от елементи в една и съща конструктивна част или конструк­
ция при проектирането се решава в два етапа.
В първия етап се избира видът на напречното сечение. Критериите, които
ръководят конструктора при този избор, са много и се групират в следните на­
правления: статически, конструктивни, технологични, експлоатационни, архи­
тектурни и естетични.
Статическите критерии отчитат характера на напрегнато състояние и па­
раметрите, които го определят: натоварване, размери, опорни връзки и др. И з­
борът на сечение е подчинен на изискването усилията да се поемат и деформа­
циите да се удовлетворяват с възможно най-малък разход на материал. Н а­
пример за центрично-натиснати елементи най-подходящо от показаните на фиг.
10.1 а сечения ще бъде онова, което при еднакъв разход на материал с останали­
те ще има най-малка стройност, т. е. материалът ще е най-добре разпределен в
сечението с оглед на устойчивостта. За оценка на това качество на сеченията се
въвежда характеристиката относителен инерционен радиус — бездименсионна
величина, която се изчислява по формулата

(,0 .,) р= ^ .

215
където ( е инерционният радиус на сечението.

Колкото р е по-голямо при дадено лице А, толкова сечението е по-целесъоб­

разно. На фиг. 10.2 са показани няколко най-често срещани в практиката на­
пречни сечения и техните относителни инерционни радиуси. Най-голямо е р за

У. У у у у
- i h-
X

..y y
- f
X

-
y y /
[X

' \ y y 1/
IX

Jy y rh
t =
i* ix Ix Ix IX ix

y y

в 1У

ly
jy |y
ly

Фиг. 10.1. Пълностенни съставени сечения

о — за центрично натиснати елементи; в — за неиентрнчио натиснати елементи; * — за елементи, подложени на огъване

1^ |У
- L -
х.Л ..^
- t -
iy |y jy jy iy

%=0.6 %=0,705 51=0.39 V»y=V25 1.475

Î,=0.e3 VO.55 J,=1.02

Фиг. 10.2. Относителни инерционни радиуси за някои видове сечения

тръбното И квадратно сечение, най-малко — за все още масово прилаганите в

практиката Т сечения от два ъглови профила.
Конструктивните съображения отчитат възможността за прикрепване на
елемента към други елементи или присъединяване на други елементи към този
елемент. Ако сеченията са за пръти на ферми, подходящи са онези, които дават
възможност за лесно свързване на прътите във възела чрез възлова плоча или
директно свързване на прътите един към друг. Такива са сеченията, показани
на фиг. 10.2. За колони предимство имат сеченията с равни плоскости и достъп
от двете им страни, напр. Н, X и др. В този аспект кутиеното сечение не е подхо­
дящо за присъединяване към него на греди в монтажно състояние, а «Х»-се-

216
чението позволява пълно унифициране на такова присъединяване, изпълнява­
но без затруднения. То изисква големи дебелини с оглед осигуряване на местна­
та устойчивост.
Технологичните аспекти отчитат възможността за опростено изготвяне
на дадено сечение — автоматизирано заваряване, избягване на нежелани за­
варъчни деформации и напрежения, възможност за качествено изпълнение на
съединителните средства.
Експлоатационните критерии са свързани преди всичко с удобството за
оглед, за лесно поддържане на антикорозионната защита, за разположение и
подмяна на инсталационни системи, ако има такива в габаритите на сеченията
и др. От изброените фактори най-съществено значение има антикорозионното
поддържане.
Елементите с различна форма различно реагират на разпространението на
корозията. То зависи от влажността на средата, замърсяването с прах, обти-
чането от въздущни течения, други фактори, специфични за даден елемент с
определено напречно сечение, от степента на напрегнатото състояние. Изслед­
ванията показват, че най-благоприятни по отношение на корозията са сечения с
гладка външна повърхност. Такива са тръбите и кутиените профили. Глад-,
костта на сечението обикновено се дефинира с отношението на периметъра на
сечението към неговото лице. Интензивността на корозията зависи от разпо­
ложението на сечението спрямо направленията на отлагане на прах, влага, об-
тичане и други от наличието на «джобове» и «пазви». В табл. 10.1 са дадени
стойностите на коефициента на относителна интензивност на корозия а, отне­
сени спрямо гладкото тръбно сечение, за което е прието а = 1 .
Таблица 10.1

Вид
сечение
а
о п /ч I 1 н JL
1.0 1,75 2,1 2.2 2,7 3.1

Архитектурните и естетични съображения са свързани с мястото на еле­

мента в общата конструкция, с това видим ли е и как трябва да изглежда и въз-
действува. Много често архитектурната форма се получава чрез «обличане» на
конструктивния елемент, при което обикновено се сп.вместяват огнезашитата с
търсеното архитектурно изображение.
Изборът на напречно сечение по отнои1еннс на изложените критерии е за­
дача, изключително важна. В ъ в всеки конкретен случай тя трябва да се решава
след задълбочена преценка на всички «за» и «против» на базата на вариантно
проучване. По тази причина тук тя по-подробно не се интерпретира.
Вторият етап включва определяне на оптималните размери на напречно
сечение от даден вид. определено на базата на изложените съображения. Прн
сеченията, които се състоят от отделни листове или от профили и листове, от
(.•ънк‘ствено змлчонпе е определянето на габаритните размери на сечението и на
широчината и дебелините на частите му. Това е чисто инженерна задача и тя
трябва винаги да се решава с оглед проектиране на най-икономични и целесъоб­
разни конструкции. Подходът и решаването на поставената задача тук са
показани с 1-сечеиие, което масово се използува както за колони (центрично и
нецентрично натиснати), така и за греди.
В ъ в всички случаи след съставяне на дадено сечение трябва да се изчисля­
ват неговите точни геометрични характеристики, с които да се прдверява носе­
щата способност.

217
 10.2. Възможности за дефиниране на сеченията
Всяко едно несиметрично (симетрично) 1-сечение може да бъде еднозначно
определено по два начина: първи — ако са известни размерите на отделните
части, които го съставят (фиг. 10.3,а, б), и втори — ако е известно лицето на

&___ __£

'Aw

Фиг. 10.3. Относително дефиниране на напречните сечения

сечението А и стойността на бездименсионните параметри: асиметрия на сече­

нието а, стройност на стеблото и коефициента на разпределение на материа­
ла в сечението v. Те се определят по формулите:
л..
( 10. 2) V =-
Л| W, ' и- А '

където W i и и^2 са съпротивителните моменти за горния и долния ръб на сечението.

За несиметрично 1-сечение (фиг. 10.3 а) геометричните характеристики се

изчисляват по формулите:

=л ( -) ; А „= А (.
а+\ а+ 1 -)■
(10.3) h = ^ jÄ K ^ ; Л ,= ^ — ; /12= Л - ^ ;
6а — (а + I f v
W 2= ■
6(а+1) 6а(а+ 1)

f - - .1 М V

За симетрични 1-сечения поясите имат еднакви размери, асиметрия на се­

чението а = 1 и формулите се опростяват. Те са:

(10.4) > l? = f(l- v ); h = -\jAkw\ ;

-T-2v
W = ^ fÄ ^ / ,= - i ^ ( 3 - 2 v ) ;

- (3 - 2 v ) .
12

При търсене на оптималните размери на напречното сечение вторият на­

чин на определяне на сечението има редица предимства. Например стройността
на стеблото е физически параметър на сечението, който е свързан с характера на

218
работа на елемента и който подсказва на конструктора какви проблеми го очак­
ват при различните му стойности.
В учебника съобразно утвърдилата се в практиката методика в различните
случаи се използуват и двата начина.

10.3. Съставени Н-сечения за елементи, подложени на центри-

чен натиск
При натиснатите елементи с оглед на устойчивостта спрямо двете главни
инерционни оси от съществено значение е отношението на габаритните размери
на сечението v = (~ ^ ]f Чрез него формули (Ю .4) могат да се раз-

ширят и с характеристиките спрямо оста у — у. Получава се

F^k^vy
Г I сл -----
(10.5) 1 ,1 = --- -----( (11—
— v)
v) ии i iу
„ =
= -v/_L — ( 1 — V).
12

Изходни данни при определяне на напречното сечение са: изкълчвателните

дължини по двете главни оси Ui,x и Ui.y, нормалната сила N, марката стомана и
нейното изчислително съпротивление. Неизвестни са А, Kw, v и у-
Напречното сечение ш,е бъде оптимално, ако:
1. Носимоспособността му спрямо двете главни оси се използува макси-
мално.
2. Осигурена е местната устойчивост на пояса и на стеблото съгласно
изложеното в т. т. 8.7.2, 8.7.3 и 14.3. Тези условия се записват с четирите
уравнения

■^<ц>хУсЯу-. ^< (fyycRy-,

( 10.6)

Х .< (1 .2 6 + 0,4) ; - ^ < (0 .3 6 + 0.1 ОХ )

където X = \ - y J- ^ ~ е условната стройност на елемента.

Уравнения (10.6) са достатъчни за еднозначно определяне на четирите

търсени параметъра'. Тук се излага инерционен подход, който по-често се при­
лага в практиката.
От изискването за еднаква носимоспособност по двете оси следва, че:

(10.7) ф^, = ф^ или Х, = Ку,

а от него
( 10. 8) Ц.у Irl.iу
il очЛ 1у <Xib
И
(10.9) Ь= - ^
®2 1е1.у

' В е н к о в, Л . Оптимално оразмеряване на центрнчно натнснатн елементи, изпълнени от

съставени заварени сечения. С т р о и т е л с т в о 3/1976.

219
 Т a бл ицa 10.2

Приблизителни стойности на инерционните радиуси иа някои сечения {i, = a,h, iy = a ib )

у1 У У

0,28h
iy= 0,2i 6

' x " ' / 0.216 X

izr 0,1&5b

i^= iy= 0,406 X

0,37 0 i ; 0,37h

:Ж-
iy 0/2 6

|=0.37И_|Г1Пг'^
^ iv o .« s ;jd - V |ÿ-yO,276^^Jl 'yy

_"^ n _Ü O ^ h x=0 ,29h

'x 0,43h JiP,35ft
/0,296
i ; 0 ,0 6 1у0.5б6'

Следователно условие (10.7) позволява да ce определи съотношението на

основните (габаритни) размери на сечението.
Коефициентите а: и аг служат за приблизително изчисляване на инерцион­
ните радиуси на сеченията на стоманените елементи чрез техните основни разме­
ри и намират широко приложение при композиране на съставените сечения.
В табл. 10.2 са дадени стойностите на параметрите a i и аг на най-често среща­
ните елементарни и пълностенни и прътови съставени сечения.

220
 За Н-сечение при lei.x = lei,y от (10.9) след заместване на ai и а 2 със съот­
ветните им стойности от табл. 10.2 се получава, че b = l,82h (фиг. 10.4 а ).
Композирането на такова сечение среща две сериозни възражения:
1. Местната устойчивост на пояса се осигурява трудно.
2. Не при всички височини на сечението то може да се изготви чрез авто­
матизирано заваряване, което е единственото целесъобразно в случая. Мини-

Фиг. 10.4. Към определяне на оптималното сечение при центричен натиск

малната височина на сечението с оглед автоматизирано заваряване е 300 mm,

а останалите ограничения са дадени на фиг. 10.5.
По тези съображения на практика обикновено широчината на пояса се при­
ема около (1 — 1,2) Я и по тази причина при зададените изходни условия сече­
нието е принудено. Лимитираща за него е устойчивостта спрямо оста у — у
(фиг. 10.4 б).
тип А тип Б

Фиг. 10.5. Изисквания към размерите на сечението при механизирано заваряване

Ако изкълчвателните дължини се намират в друго съотношение, например

lef.x = 2lef.i,, то габаритните размери ще се намират в друго съотношение. За
случая b = 0,9h (фиг. 10,4 е) и не съществуват пречки такова сечение да бъде
изготвено. То ще отговаря на изискванията за оптималност.
Итерационният метод се заключава в следното. В зависимост от големина­
та на силата и изкълчвателните дължини се задава стройността на елемента
л„, изчислява се и се определя коефициентът на изкълчване ф. От формуля

221
(7.8) ce изчислява необходимото лице на напречното сечение, а с използуване на
коефициентите ai и аг — габаритните размери на сечението. Материалът се раз­
пределя в стеблото и поясите, като се съблюдават изискванията ( 10.6)f. С оглед
оптимално използуване на материала основен принцип при композиране
на напречното сечение е стеблото да бъде възможно най-тънко. Минималната
дебелина за натиснати елементи е 6 mm. След приемане на размерите се из­
числяват всички характеристики и се извършват необходимите проверки, изло­
жени в т. 7.2 и т. 14.3. Ако проверката не излиза или е налице преоразмеряване,
то се преминава към следващ цикъл, като първоначалната стойност X, се кориги­
ра в необходимата посока. Обикновено повече от една итерация не е необходима.

10.4. Съставени 1-сечения за елементи,

подложени на огъване
Изходни за композиране на напречното сечение са разрезните усилия М и Q
и оразмерителните формули (7.15) и (7.16). Те обаче са несъвместими и на прак­
тика се използуват само едната, а другата се удоволетворява. При гредите това е
огъващият момент и формула (7.15), при късите конзоли — напречна сила Q
и формула (7.16). Едновременно с една от тези зависимости принципно е въз­
можно и тук да се включат изискванията за осигуряване на местната устой­
чивост на стеблото и на пояса. Богатите възможности, с които разполага кон­
структорът, за осигуряване местната устойчивост на стеблото, правят практи­
чески неприложимо нейното използуване при определяне на оптималните разме­
ри на сечението. От това следва, че изходните условия са недостатъчни за
еднозначно определяне на сечението и се налага да се поставят допълнителни
критерии за оптималност. Такива могат да бъда разходът на материал, стой­
ността или себестойността на готовия елемент. Съществуват изследвания по
отношение и на трите критерия, но главен остава разходът на материал. Той е в
основата и на изложената по-долу методика.

10.4.1. Оптимална височина на сечението

Изходни за определяне на размерите на напречното сечение са огъващият

момент М и формула (7.15). Формула (7.16) се удовлетворява след определяне
на Л„р, . Единственото изходно условие налага симетрично I сечение от фиг. 10.3,6
да се идеализира, като материалът на поясите се предполага съсредоточен в
центъра на тежестта им и едновременно с това се приема, че h » h o » h ^ (фиг.
10.3 в ) . И двете приемания не намаляват общността на решението. На практика
размерите на пояса Ь/ и // се определят както от изискванията за осигуряване
на местната му устойчивост, така и от редица конструктивни съображения, кои­
то са изложени в т. 12.3.
На фиг. 10.6 са показани графиките на изменение на масата на стеблото и
на поясите на сечението за единица дължина при промяна на височината му.
С увеличаване на височината на сечението масата на поясите намалява, а маса­
та на стеблото расте и обратно. Кривата на общата маса е гладка и има своя
минимум при определена стойност на h. Това е оптималната височина Л^р,.
За определянето й-се изхожда от условието
(10.10) g = 2giyi>f + gwylpw = 2A ip . 1 % + .4^.р . 1 . г|)„,
където р е плътността на стоманата;
гр/ и \j)„ — конструктивни коефициенти, отчитащи евентуална "промяна на двете маси gf и g^,.

222
 в литературата по въпроса се препоръчват следните стойности на тези коефициенти, полу­
чени иа базата на анализ на реалнн проектни решения:
t|)f=|,0; i|)a,= l,2 — за заварени греди с постояино сечение;
t|)/=0,8 \|1„ = 1,2 — за заварени греди с променливо сечение;
ф ,= 1,3; — за болтовн греди с постояино сечение;
ф ,= 1,0; 1|)„=1,3 — за болтови греди с променливо сечение.

Лицето на стеблото се изчислява по формулата

i4af — h. iw —
K.
Лицето на поясите ce определя, като се изходи от стойността на необходи­
мия съпротивителен момент и неговото изразяване чрез инерционния момент на
сечението
м
110. 12) W= 2А +
ycRy 12

След заместване на /ш с — и преобразуване се получава

Г
(10.13) А ,= -

Изразите за Au, и Af се заместват в (10.10), полученото уравнение се

диференцира по отношение на h, приравнява се на нула и в резултат се извежда
формулата
(10.14) Л„р| = k 1

където

J ------ 't ------

(10.15) V '|!»,-0,ЗЗг|),
За най-често използуваните заварени греди с постоянно сечение /ji = l,05.
При извода на (10.14) се предполага, че kw не зависи от височината на
сечението. Това на практика е вярно само за ниските и високите сечения. В
литературата по въпроса са дадени формули, при чието извеждане се приема,
че дебелината на стъблото, следователно и неговата стройност са някаква функ­
ция на височината на сечението. Тези формули не намират приложение в прак­
тиката.
По принцип стеблото на съставените сечения трябва да бъде колкото е
възможно по-тънко, т.е. стройността на стеблото да бъде възможно най-голяма.
Приемането на стройността задължително се съобразява с местната устойчи­
вост на стеблото, която е разгледана в т. 10.7. В табл. 10.3 са дадени препоръч­
ваните стройности и съответните дебелини на стеблото в зависимост от височи­
ната на сечението.
Таблица 10.3
Препоръчвани стройности X...

h 0.8 1,0 1,25 1,50 ' 1,75 2 2,5 3 4

m

■«о_130 100— 125 125-140 125-150 125— 146 143 156— 178 166— 187 200

10— 8 10— 9 12-10 14 12 14 16— 14 18-16 20

223
 Характерно за кривата, изразяваща масата на сечението (<Ьиг. 10.6). е
нейната полегатост в зоната на оптимума. Отклонения в двете посоки с 10— 15%
спрямо Л„р, водят до увеличаване на материала също с (1,5— 2) % . Това позволя­
ва по-големи закръглявания при фиксиране на височината на сеченията. С цел
унификация височината се приема цяло число, кратно на 100 mm. В индиви-

Фиг. 10.6. Към определяне на при елементи, подложени

на огъване
дуалните проекти, където височината на сечението с малки изключения не е
обвързана с точни размери, е по-добре височината на стеблото да се приеме цяло
число. Това облекчава разкрояването на материала при изготвяне на конструк­
тивните елементи и намалява изрезките.

10.4.2. Разпределение на материала в сечението

Определянето на оптималната височина по формула (10.14) предопределя

и разпределението на материала в сечението. За симетрично сечение материалът
трябва да се разпределя поравно в стеблото и поясите, т. е. v = 0,5. З а доказване
на този резултат, аналогично на центрично натиснатите елементи, се въвежда
бездименсионен критерий за оценка на сечението — относителен съпротивите­
лен момент Wo = W/-\JA^. Изразът за него се получава по формулата за съпро­
тивителния момент от (10.4)

(10.16)
лА Г

)
Колкото при зададено А относителният съпротивителен момент Wo е по-го­
лям, толкова сечението е по-рационално. От (10.16) следва, че стойността на
трябва да се приема колкото е възможно по-голяма, т. е. стеблото да е по-
тънко. При зададена стройност на стеблото А,,, максимумът на Wn се получава
след приравняване на нула на първата производна на (10.16) по отношение на v.

(10.17) 4 ^ = V Ü ( - ^ - 4 - ) =0

От (10.17) следва, че v = 0,5.

224
 10.4.3. Определяне на минималната дебелина на стеблото

При уточнена височина на стеблото се определя неговата минимална ле-

ôi'.i,im;i с оглед удоплетворяване на формула (7.16). !1апрсчната cii.ia Q m.ii
формулата трябва да бъде максималната по дължина на елемента.
Стойността ма отношението — зависи от това, участвуват ли um не [kjm
>MU' мри поемане h ; i нанрочнат;! ' Нла. За случая, показан на фнг. 10.7о в сече­
ние 1— 1, достатъчно близко до опорното ребро, поясите не са включени в ра­
бота и напречната сила се поема само от стеблото. За правоъгълно сечение отно­
шението
S 1,5 Тогава от (7.16). р с т е н .ч прям о (.4' Н 0 Л \ Ч .1 1 М
/ “ Л
1.5 0
* '< т а я
(10.18) ^01, min
htv.ycRs
При опорно ребро навътре в сечението или при непрекъснати греди (фиг.
10.7 б) съдействието на поясите в поемане на напречната сила се изразява в
промяна на стойността на отношението у . в този случай в литературата' се
препоръчва числото 1,5 в (10.18) да се замени с 1,2.
При опорни сочсмня, изчислявани с отчитане ма пластични деформамии
(нж. форму.ьч 7.2^)), м ттм а.ш ага л с Г и м н ч i ii;i с ч г п .к и о сч' н(чнслнва но (|)ор
мулата

(10.19) min
/l.VcÄs
Дебелината на стеблото трябва да се съгласува с дебелините на произвеж­
даните валцувани листове. Минималната дебелина на стеблото на елементи,
оразмерявани по н:<лож1'ната в т. 7.3 мото.шка, с 6 mm. До 12 mm дебелината е

Ï-------------- ^> J1
--------
1 1
— 1
1 1
1 1
1 1
1 1
1 1
1 >
1 < ! J
т т ттт

Фиг. 10.7. Към определяне на отношението за форму

.la (10.18)

кратна на 1 mm, а над 12 mm — на 2 mm. Доставката на нечетни дебелини (с

изключение на 25 mm) трябва специално да се договаря. При гредите с повише­
на стройност на стеблото, разгледани в т. 12.7.4, съш,ото може да бъде по-тънко
от 6 mm.

С) т р с ш к Ü, А. И. Инженерние конструкции. M., Колос, 1968.

I.S Стоманени k o h c t d v k iih h

225
 Ако приетата във формула (10.14) стройност на стеблото се отличава с
повече от 10% от получената, след уточняване на неговите размери трябва да се
направи ново изчисляване на Л„р, .

10.4.4. Определяне на размерите на поясите

А. Заварени съставени сечения

Лицето на сечението на пояса се определя по (10.4) или по формулата:

( 10.20) = ---

кьдето Ç е коефициент, равен на 1,1, когато при проверката на якост се отчитат отслабвания h;i
ссчението, и 1,0— когато няма отслабвания.

Размерите на поясите се уточняват, като се имат предвид изложените по-

долу съображения;
1. При съставените сечения от гредови тип широчината на пояса е в грани-

(т - т )* '
2. Широчината на поясите трябва да се съгласува с изискванията, породе­
ни от предназначението на елемента и контактите му с други конструктивни
елементи, например с крановите релси и възможностите за тяхното прикрепване
при подкрановите греди, сигурно стъпване на подовата настилка при подовите
конструкции и пр. По конструктивни съображения минималната широчина на
пояса е 180 mm.
3. Дебелината на поясните листове трябва да се съгласува с произвежда­
ните за всяка марка стомана и не бива да е по-голяма от 32 mm. Използуване на
много дебели пояси не е рационално, тъй като се намалява границата на провла-

101

напрежения в
долния лист напрежения в 1
горния лист
•Лг -лЛ- -л^
1 -1

Фиг. 10.8. Пояс на съставено сечение от два листа

а ~ разпределение на напреженията: 6 — обработка с оглед намаляване на заваръчните напрежения

чане, а следователно и изчислителното съпротивление и се увеличава възмож­

ността за разслой.
4. За да се намалят деформациите при заваряване на поясите към
стеблото и осигури запъване на същото с оглед осигуряване на местната му

226
устойчивост (вж. формула 12.11), се препоръчва дебелината на пояса да се
приема по-голяма от дебелината на стеблото в границите
(10.21) //= (1,6Н-3)^«,.

‘W

х:

Фиг. 10.9. Към определяне

на bel

5. Изпълнение на поясите от два листа, симетрично разположени спрямо

1теблото, сс допуска по изключение. При две поясни плочи се увеличава не-
равномерността на напрежението в тях вследствие на предаване на усилията
между тях с надлъжни шевове. На фиг. 10.8а са показани експериментално
получени стойности в М Р а на напреженията в двата листа. За намаляване на
посочения недостатък и на концентрацията на напреженията в мястото на
включване на втората поясна плоча се препоръчва тя да се обработи с оглед
получаване на плавен преход и да се завари и с напречен шев, както е показано
на фиг. 10.86. Разликата в широчината на листовете трябва да бъде най-малко
40 mm.
6. С избора на тези pa3Mej/l\ задължително трябва да се осигури и местната
устойчивост на натиснатия n/^ic. За целта отношението на изчислителната ши­
рочина на рамото на пояса^^г/ към неговата дебелина if (фиг. 10.9) не трябва
да надвишава стойностите!'
а) в границите на еластичните деформации
bel
( 10.22)

б) с отчитане развитието на пластичните деформации

(10.23)
tu,

но ако Л а , / / а , < 2 , 7 м а к с и м а л н а т а стойност на отношението е

(10.24)

227
 Б. Съставени с високоякостни болтове сечения

При съставени чрез високоякостни болтове сечения поясите се състоят от

поясни ъгли и поясни плочи.
Поясните ъгли най-често са равнораменни ъглови профили. Препоръчва се
напречното им сечение да не бъде по-малко от 30% от общото напречно сечение

r
▼
-l Q
m in 10 m m

If

Фиг. 10.10. Конструктивни изисквания при пояси с високоякостни болтове

за пояса. Рамото на ъгъла се приема около — /j при височини на сечението до

2 m и достига до — h при по-високи сечения. За облекчаване на монтажните

снаждания на стеблото дебелината на профилите е желателно да е равна на
дебелината на стеблото.
Поясните плочи са най-много три. При определяне на техните размери
трябва да бъдат спазени конструктивните изисквания, показани на фиг.
10.10а,б.в.
Тъй като при предварително напрегнатите високоякостни болтове пробле­
мът за отслабване на сечението е сведен до минимум (вж. т. 9.3.2.), то при
изчисляване на сечението на пояса по формула (10.20) коефициентът t се прие­
ма равен на единица.

10.5. Съставени Н-сечения, подложени

на нецентричен натиск
При нецентрично натиснатите елементи определянето на оптималното се­
чение по единна методика се затруднява от три обстоятелства:
1. Съотношението между нормалната сила и огъващия момент с p;i3.in4iio,
като гранични са случаите центричен натиск (М = 0) и просто огъване (А/ = 0).
От изложеното в предидущите точки е ясно, че подходът при композиране на
напречното сечение в двата случая е принципиално различен.
2. Проверката на устойчивост извън равнината на действие на момента
се извърщва с участието на коефициента с (вж. формула 7.72), а той се из­
числява в зависимост от стойността на относителния ексцентрицитет Шх по три
различни многопараметрични формули. Това не позволява условието за еднаква
носимоспособност по двете главни оси да се използува директно както при
центрично натиснатите елементи.
3. При действие на нормална сила и огъващ момент в една посока оптимал-.
ното сечение е несиметрично. Такъв е случаят, когато моментът се предизвик­
ва от нецентрично прилагане на силата N. На практика в повечето случаи
моментът се получава от променливи по посока товари (вятър, земетръс, хори­

228
зонтални кранови товари), действуващи напречно на оста на елемента. Тогава
W~N
сечението се оразмерява за две комбинации от гранични усилия N » М и N к М ,
които обикновено са близки по абсолютна стойност и оптималното сечение е
симетрично.
Симетричното сечение има предимства и от технологична гледна точка. Ето
защо то се среща много по-често от несиметричното. Тук се разглежда само то.
Изложените обстоятелства водят до два възможни случая — при компози­
ране на напречното сечение.
Случай 1 — височината на сечението не е предварително зададена.
K()i ;iTo приведеният относителен ексцентрицитет 4, влиянието на нор-
малната сила върху габаритните размери на сечението е пренебрежимо малко и
оптималната височина на сечението може да се определя по формула (10.14).
Лицето на напречното сечение се изчислява по формулите':

— при ГПе1> 20

(10.25) Л = 2 .6 2 ^ ^ Ч ^ Л „;

— при 4< т^/< 20

(10.26) А = 2 . 6 2 ‘- ^ ' ^ + ^ .

където Ao = N/ycRy-,

Ф — коефициент за изкълчване при центричен натиск; приема се срещу предварително за­

дадена стройност.

Останалите размери на сечението се определят по формули (10.4) при

v = 0,5.
Когато размерите на напречното сечение се определят итерационио.
съобразно изложената методика за случай 2.
Случай 2 — височината на сечението h е зададена предварително с оглед
предназначението на елемента и изискванията към него. Изборът на сечението
се извърщва в следната последователност:
1. При известни изкълчвателни дължини с помощта на коефициентите
а от табл. 10.2 се определя стройността на елемента спрямо оста х — х =

= —a.h ))

2. Приведеният относителен ексцентрицитет се изчислява приблизително

по формулата
flO.27) m., = (2 ,8 ^ 3 .1 )- f.

3. За Я.Х и гпе! се отчита ф« и от формула (7.65) се изчислява лицето на на­

пречното сечение А.

' В е н к о в, Л . Зффектнвность прнмеиения предварительного напряжения в металлических

сплошних рам. Кандидатска дисертация. M., 1973 г.

229
 Полученото лице се разпределя най-благоприятно между поясите и стеб­
лото.
Широчината bf и дебелината // на поясите се определят, като се отчитат
следните указания:
— дебелината на поясите варира в границите 8— 40 mm;
— за осигуряване на устойчивостта на елемента извън равнината на дей­
ствие на момента се препоръчва широчината на пояса да се приеме в границите

(10.28) " » - = (о .5 ч - о д а .

където Н е общата дължина на елемента;

— за осигуряване на местната устойчивост на пояса отношението bef/tf

не трябва да превишава стойностите, дадени в табл. 10.4.

Таблица 10.4

Максимални стойности иа отношението b,i/ti

Изчислително Максимално отношение й,/// при стройност X, равна иа

съпротивление
Ry 50 75 100 125

210 16 19 21 24
250 15 18 20 23
300 14 17 19 22
350 14 16 19 21

Дебелината на стеблото се определя с оглед стройността му к„, да бъде в

границите 60— 120, като малките стойности се препоръчват при големи нормал­
ни сили, а големите — при големи огъващи моменти. Минималната дебелина
на стеблото е 6 mm.

10.6. Оразмеряване на съединителните средства,

свързващи стеблото с пояса
Между стеблото и поясите на съставените сечения действуват хлъзгащи
сили Т, които се стремят да разместят поясите спрямо стеблото.
В сеченията, натоварени на центричен натиск, хлъзгащите усилия между
стеблото и пояса са много малки, тъй като големината на напречната сила.
породена от случайните ексцентрицитети, е незначителна. Ето защо нояснито
заваръчни шевове в тези сечения се приемат по конструктивни съображе­
ния съобразно Марката на стоманата и дебелината на съединяваните елементи.
По принцип тези шевове трябва да се изпълняват автоматизирано с минимални
катети.
При сечения, подложени на огъване или на нецентричен натиск, ,хлъзгапи1-
та сила зависи от големината на напречната сила. Подходът е абсолютно ед­
накъв, но при сеченията на огъване е по-ярко изразен, ето защо тук са разгле­
дани те.
Ако отделните части на сечението не са свързани, при огъването то се стре­
мят да се хлъзнат една спрямо друга (фиг. 10.11 а ). Това разместване се въз­
препятствува от съединителните средства. От това в тях възникват усилия, рес­
пективно напрежения, за които те трябва да бъдат оразмерени. При елементи с

230
постоянна височина хлъзгащата сила за 1 cm дължина (фиг. 10.11 б) се изчис­
лява по формулата
(1 0 .2 9 ) Т = хЛ^ =
I
където Sf е статичният момент на пояса спрямо нулевата линия.

а 6 В

Фиг. 10.11. Към изчисляване на заваръчните шевове, свързващи стеблото с

пояса

Носимоспособността на заваръчните шевове на срязване по метала на ше­

ва или в зоната на сплавяването за 1 cm дължина се изчислява по формулите

(10.30) /' —

където п е броят на заваръчните шевове.

След приравняване на (10.29) и (10.30) се определя необходимият катет на
заваръчния шев
(10.31) — ■
n ß rtc R w l n ß .y c R w ,

При променливата височина на елемента хлъзгащата сила за дължина е

може да се определи като разлика от нормалните усилия N 2 и N i, които действу-
ват в разрези 2— 2 и 1— 1(фиг. 10.11а)
(10.32) Te = N 2 - N u

Нормалните сили N 2 и N\ се определят по формулите

Q.5, Q2S,
(10.33) и N 2=

Формули от вида на (10.33) намират широко приложение в стоманените

конструкции. В най-общ вид задачата е да се определи каква нормална сила
се припада на част от напречното сечение при работа на огъване в еластичния
стадий (фиг. 10.12)

(10.34)

231
 От диаграмата на напреженията на фиг. 10.12 следва, че
у М
(10.35) ö^ = a,., и а=
/ ■Уш
След заместване на (10.35) в (10.34) се получава

KI М
М r " , Л\ Л» „
(10.36) j V = --- [\ У о { А ) = --- S.
/
i/I

Фиг. 10.12

Когато се работи с формула (10.32), носимоспособността на заваръчните

шевове се определя за дължина е.
Обикновено заваръчните шевове са двустранно симетрични. Ако има
изискване те да осигуряват пълно проваряване, при дебелина mm е необ-

Фиг. 10.13. Към оразмеряване на връзката между пояс и стебло при

високоякостни болтове

ходимо fe/min= а при mm ce налага обработка на стеблото за изпъл­

нение на шев с пълно проваряване. За всички видове елементи при известни
ограничения, свързани с условията на експлоатация и характера на .кжгммото
напрегнато състояние, се разрен]ава прилагане ii.i ешостранен шев. Тези случаи
са посочени при конструктивните елементи.

232
 При сечения, съставени с високоякостни болтове, се о р азм ер яват болтовето,
к "П К 11 |Г1.|и в; 1Т поясиитс i>nii ciic стсблото. При oripo.u'.н'м лмлмстьр ii;i по.гкик'
те в зависимост от разликите на ъгловите профили и броя на болтовите линии
"Р;|зм е р яван е то се свеж д а до определяне на разстоянието е, на което тр яб ва дл
1,4' pa tiio.|()ж;1Т тс.
шмт;| (.4' 1п\пж,1;| от ус.ювието, че си.шта, коиш i t мрииада ма един
ÔO.IT ! .е (фнг. 10.13п). тряпна ла о по-малка от посимосмособността на то;)п
болт Nbh по формула (9.7). Получава се

(10.37)
Q. Si
където статичният момент на пояса включва статичния момент на поясните пло­
чи и поясните ъгли, без стеблото между тях, спрямо нулевата линия х — х (фиг.
10.13а).
Полученото разстояние не трябва да е по-малко от 3 d и по-голямо от 12 d
или 18 (ш-
Ра:и'тоя|1исто между болтопсто, свързващи поясните i>r.iii с пояспитс плочи
I |||иг 10.1 Ли ). се по.'1\ чапа т т а г м iio-io. 1ЯМо от по. i\ чикио по (|)o|)\i\. la ( 10..Ч7 ),
тъй като статичният момент само на плочите е по-малък от общия на пояса.
За по-добро конструиране те се поставят на същото разстояние. Прй нитовете с
оглед несъвпадение на всички отвори в едно напречно сечение се препоръчва те
да се поставят разместено на е/2. При високоякостните болтове намаленото от
птиорп лице ИС намалява практически носещата способност па сочоииото и тако-
п оискване от тази гледпа точка ис сс постаия. l ’ a.i\iecTRani'To мри тя\ \юж^' д.ч
се използува с оглед по-лесно натягане на болтовете.
В зависимост от специфичните условия на експлоатация — големи по­
стоянни или подвижни концентрирани сили, сложно напрегнато състояние,
характерни за конкретните конструктивни елементи — при оразмерявано иа
1
. |)0динителните срсмства, ст.рзпаии) иояса със стеблото, има някои особености
е са дадени към тези елементи

10.7. Местна устойчивост при елементи с пълностенни

с ъ с т а в е н и се ч е н и я

10.7.1. Основни положения

Местната загуба на устойчивост е явление, свързано с работата на еле­

менти с пълностенно напречно сечение, натоварени на натиск, огъване или
нецентричен натиск. Проявява се в местно (локално) изкорубване на отделните
равнинни плочи, образуващи напречното сечение. Местната устойчивост е най-
изявена като проблем при съставените и при студеноогънатите сечения, къ­
дето стремежът за минимална дебелина е в основата на тяхното създаване.
Размерите на горещовалцуваните профили се определят така, че местната им
устойчивост ла (' осигур1'иа. иозависимо от л1>лжииата на елементите.
При п I.. 1П(к'тсчти1Ч' е-i.ci аксип сс^чсипя м ечта \ч’гойчиност могат ла заг\'бяг
стеблата и натиснатите мияси.
Местна загуба на устойчивост на пояса по принцип не се допуска.
По отношение на загубата на местна устойчивост на стеблото стоманените
елементи се делят на две групи:
П ъ р в а група — елементи, за които с оглед условията на експлоатация
загуба на местна устойчивост не се допуска. При изкорубване на стеблото се

233
 нарушава основният модел на тяхната работа — намаляват се изчислителните
характеристики на сеченията, които от симетрични стават несиметрични, прс-
моства се центърът на огъване, пораждат се нспрелвмдеии ексиентрнцптотм
Всичко това води до преждевременно изчерпване на носещата способност на
елементите въобще.
Втора група — елементи, за които в експлоатационно състояние се допуска
и предопределя загуба на местна устойчивост. Те работят в следкритнчен стадий
и този стадий е заложен в техния изчислителен модел. Характерно за тези еле­
менти с попитопата н голяма стройност на стеблото. Такива са гредите с по-
miiiieiia стройност ма стеблото, разгледани п т. 12.7.4. и пълностенните колоии.
при които не се разчита на цялото стебло, а само на негова съдействуваща
част към поясите (вж. т. 14.3).
Към тази група спадат и студеноогънатите профили с неосигурена устой­
чивост на отделните части на сечението. Тук се разглеждат елементите от първа
група, за които загуба на местна устойчивост не се допуска.
Местната устойчивост на елементите може да бъде осигурена по два ос­
новни начина. В първия при композиране на напречното им сечение дебелините
се подбират така, че тя винаги да бъде осигурена. Такъв е подходът при на­
тиснатите пояси. Това не всякога е изгодно с оглед разхода на материал. Ето за­
що във втория начин дебелините на елементите, приети по икономични съобра­
жения, са такива, че загубата на местна устойчивост е възможна. В този случай
осигуряването срещу изкорубване се постига с конструктивни мероприятия.
Такъв е подходът при стеблото на съставените сечения.
Размерите на напречните сечения на конструктивните елементи са значи­
телно по-малки от тяхната дължина. Ето защо всяка една равнинна част от
напречното сечение (стебло, пояси) може да се разглежда самостоятелно като
достатъчно дълга (безкрайно дълга) пластинка (тънка плоча). Начинът на опи­
ране на пластинката по контурите и и действуващите в тях напрежения трябва
да възстановяват нарушените връзки с останалата част на напречното сече­
ние. Следователно задачата за осигуряване на местната устойчивост на от­
делните части на сечението е неразривно свързана с проблема за устойчивост
на пластинките.
Ако критичните напрежения за безкрайно дългата пластинка при всички
възможни натоварвания по контура й са възможно най-големите, то устойчи- ,
востта на пластинките би следвало винаги да бъде осигурявана при подбора на
напречното сечение. Тогава на разположение на конструктора не би имало други
(конструктивни) мероприятия за осигуряване на местната устойчивост. В
демстпмтелност не е така и ко1кт|>\кторът разполага с възможности за регу-
ицмие и 01И1л ряпаие нп меетмат.! \ст()11чиност. клто ч кроиява пластинките е
ребра, разположени перпендикулярно на равнината на пластинките и увелича­
ващи коравината й. Чрез укрепяващите ребра безкрайно дългата пластинка
може ла се раздроби на пластинки с крайни размери и в резултат да се пови­
шат критичните напрежения. Когато това не е целесъобразно, се прибягва към
други решения.

10.7.2. Осигуряване на устойчивостта на стеблото срещу изкорубване

Ра и лежла се слч чаят на загуба ма устойчивост в еластичния стадий на p.i

бита, т. е. когато критичните напрежения Ос, са по-малки от границата на про­
порционалност Ое. При развитие на пластични деформации местната устой­
чивост се проверява по изложената в т. 12.3.5 методика.

234
 Укрепяващите ребра, с които се осигурява местната устойчивост на сте-
плото. с а три вида: основни напречни ребра. нал,П)ЖИ11 p i'o p a и т . с м напречим
ребра (фиг. 10.14).
Късите напречни ребра се прилагат за гредови елементи, натоварени с
големи подвижни концентрирани товари. Такива във високото строителство са
подкрановите греди.

Фиг. 10.14. Видове укрепяващи ребра

В практиката на проектиране на стоманени конструкции се срещат най-

различни случаи. Очевидно, че не е възможно, а и не е необходимо всички те да
се разглеждат подробно. Тук на базата на теоретичните резултати се достига
до основните изводи, които направляват конструктора в неговата работа, водят
го към правилни конструктивни решения. В този смисъл задачата се свежда
до анализ на критичните напрежения за пластинка, натоварена в общия случай
с произволни нормални напрежения по два срещуположни края и с тангенциал­
ни напрежения по целия си контур (фиг. 10.15). Това може да бъде всяка една
от номерираните на фиг. 10.14 пластинки.
Височината на пластинката hej се приема по фиг. 10.16 съобразно вида на
композираното напречно сечение. С а е означено разстоянието между основните
напречни ребра.

г
Фиг. 10.15. Пластинка, натоварена с нормални и тангенциални напрежения

Разглежданата задача се подразделя на три самостоятелни подзадачи.

1. Пластинка, подложена на действието само на нормални напрежения.
2. Пластинка, полложома на дсмстннето само иа тангенциални iiaiipt'-
жсния.
3. Определяне на безопасната област за пластинка, подложена на едно­
временното действие на а и т напрежения.

235
 От теоретичното решение на първите две подзадачи за пластинка с размери
а, hef и дебелина се получават следните формули за критичните напрежения:

: 10.38)
12(1-v^)
12(1 ■ ) V
\ ук.

Фиг. 10.16. Към определяне на hei

л^Е ( \
(10.39) Тсг-- k..
~~ 12(1 - V ^ ) \ h e, )

K i.li'T O V K ()^ (|)iiu n p M T i.T ii ; i iloücoii;

II /г, — кисфицисити на y c ru it'iiiB o ci

От формули (10.38) и (10.39) се вижд;1. чс при за.тлденн дебелина и ефек­

тивна височина на безкрайно дългата пластинка върху критичните напрежения
може да се влияе само чрез промяна на стойностите на коефициентите на устой­
чивост. При v = 0,3 стойността на израза в началото на формулите е
3,14^.206000
(10.40) С= = 186000 М Ра.
12(1 12(1 -0,.32)

1. Изкорубване под влияние на нормални напрежения

Разглежда се пластинка с размери а и hef при произволно а = --- (фиг.
10.15 е). Критичните напрежения зависят от:
а) начина на опиране на пластинките по контура;
п ) \;ip;iKTc'p;i n;i ртпредслеимс ил нормалните напрсжоиня.
Оиирлието и;1 стргпттс, Ri.pw които лействх ппт иормллиитс напрежения, ме
иказва влияние върху големината на критичните напрежения. По другите два
контура са възможни свободно опиране, запъване, свободен край или комби­
нация между тях. Анализът тук се прави само за свободно опрени пластинки.
Влиянието на запъването на стеблото в поясите се отчита различно при колоните
и при гредите и е дадено при тяхното разглеждане.
От центричния натиск до огъването са възможни различни разпределения
на нормалните напрежения по височина на пластинката. Те са показани на фиг.
10.17. Отделните случаи се дефинират с параметъра ß, който се изчислява по
формулата
(10.41) ß=

К1 >лс'Т() п ... с 11Л11-го.1я\|от() натисково иппрожсмие в края на пластинката (със знак с — >);
напрежението в протнгиию,южния кр;м|. пн-то ci.c споя знак.

При центричен натиск (|i = 0) коефициентът k„ се изчислява по формулата

(10.42)
'а ПГ
където п е броят на HOjyBbjiHHTe нри изкорубване на пластинката; п расте с увеличаване на а.

236
 На фиг. 10.18 е показана графиката на изменение на k„. Неговата минимал-
на стойност е 4. На същата фигура е показано изменението на k„ при огъване
Iß = 2). Минималната стойност тук е 23,95. Наличието на опънна зона в поло­
вината стебло води до шесткратно увеличаване на критичните напрежения.

ш и w max

щ Г ]
6min
N f k
■»mtn 6min Jmin
Я=о J3=1

Фиг. 10.17. Изменение на нормалните напрежения по височина на пластинката

Фиг. 10.18. Изменение на от формула (10.39) в зависимост от параметъра а

Аналогични графики могат да бъдат начертани за всяка друга стойност на па­

раметъра ß.
От графиките се вижда, че като се пренебрегне незначителната осцилация
при прехода от един брой полувълни към друг, коефициентът k„ при дадено ß за­

237
пазва постоянна минимална стойност. Ето защо за стойности на о' ' щението а
от оо до 1 при центричен натиск и до 2/3 при огъване коефицт • . ,i на устой­
чивост, а следователно и критичните напрежения не се променя ■ i ;i равни на
2
съответния минимум. Едва когато а < 1 при ß = 0 и а < ^ п р н ß = 2,-критичните
напрежения започват да растат. Поставянето на основните напречни ребра тол­
кова нагъсто е очевидно нецелесъобразно. Изводът е; чрез основни напречни
ребра не могат да се увеличат критичните нормални напрежения и да се осигу­
рява устойчивостта на стеблото?
В случая върху критичните напрежения може да се влияе, като се нама­
лява размерът Ле/. Това се постига чрез надлъжните ребра. В ъ в високото строи­
телство конструкциите са такива, че едно надлъжно ребро е достатъчно. При
пълностенните мостове, където има големи височини, се срещат решения с ня­
колко надлъжни ребра. По принцип сечението на надлъжното ребро се включ­
ва към лицето на напречното сечение.
Надлъжните укрепяващи ребра усложняват технологичното изготвяне на
конструктивните елементи, увеличават се дължините на заваръчните шевове,
налага се надлъжните ребра да се прекъсват в мястото на пресичане с основните
напречни ребра, поставени по други съображения. Ето защо конструкторът ви­
наги трябва да преценява ще използва ли надлъжни ребра или още при компо­
зиране на напречното сечение ще приема такива стройности (дебелини на
стеблото), които няма да изискват поставянето им. Анализът е технико-икономи-
чески.
До каква стройност е възможно да не се поставят надлъжни ребра, се по­
лучава, като критичните напрежения по формула (10.38) с отчитане на стойност­
та на С от (10.40) се приравнят на минималната граница на провлачане за да­
дена марка стомана. Така за стомана СтЗ при центричен натиск се получава
стройността Кш= ^ = 55, а при огъване = 136. Когато се отчете запъването
tw
на стеблото в поясите, получените стойности на ки, се завишават.
В нормите за проектиране критичните напрежения са записани чрез услов-

ната стройност = и по този начин формулите се отнасят за

£
всички марки стомана. Например при ß = 2 критичното напрежение се изчисля­
ва по формулата

110.43) о „=
Ли,

където Сс, е коефициент, чиято стойност е изчислена чрез С от формула (10.40) н Jïo с отчитане
на степента на запъване.

При извеждане на формули (10.38) и (10.39) не се отчита нарастването

на нормалните и тангенциални напрежения. Това поставя определени изиск­
вания за кое сечение на пластинката да се изчисляват действителните напре­
жения, които са разгледани в т. 12.3.5.
2. Изкорубване под действие на тангенциални напрежения
Под влияние на тангенциалните напрежения, чието резултантно дей­
ствие може да се разгледа като опън по единия диагонал и натиск по другия,
пластинката се деформира, както е показано на фиг. 10.19а. При нарастване
на тангенциалните напрежения настъпва изкорубване на пластинката, като се
образуват вълни, наклонени спрямо оста на елемента под ъгъл около 45°

238
(фиг. 10.20). При безкрайно дълга пластинка дължината на полувълната е
/=1.25Ле,.
Полученият чрез обобщеното теоретично решение израз за изчисляваме
на стойностите на коефициента на устойчивост не дава необходимата точ-

Фиг. 10.19. Загуба на устойчивост на пластинка под действие на тангенциални

напрежения

Фиг. 10.20. Изкорубване на пластинка под

действие на тангенциални напрежения

ност. Ето защо за k, се използува емпирична зависимост, която е изведена на

базата на точните решения за безкрайно дълга пластинка, когато k, = 5,34. и за
квадратната с Лт = 9,34 и потвърдена експериментално. Тази зависимост е

(10.44) *. = 5,34Н--

където 11 е отношението на по-голямата към по-малката страна на пластинката.

Гогава от (10.39) се получава
T o i

(10.45) х „ = (1 0 0 + ^ ) ( - 100./„

където d е по-малката страна на пластинката.

Анализът на формула.(10.45) показва, че в противовес на нормалните

напрежения при тангенциалните чрез сгъстяване на основните напречни се
постига увеличаване на критичните напрежения. Изводът е: при тангенциални
напрежения устойчивостта на стеблото трябва да се осигурява с основни
напречни ребра!
Влиянието на запъването се отчита, като критичните напрежения при сво-
оодно опиране се умножат с коефициент х > 1. Икме.яванията показват, ч(-
при различни стойности на ц влиянието на запълването намалява с намаляване

239
на отношението а = — — и при а ^ —^ може да се пренебрегне. В нашите
hff 3
норми е прието х » 1,23. Тогава от (10.45) след умножаване с х и аналогични
както при формула (10.43) преобразования се получава приетата в нормите
формула
(10.46) т „= 1 0 .3 (l+ - ^ ^ )^ .
' \1 ' Kl

= а K , = ä / t.

Стройностите на стеблото, чрез които се разграничават устойчивото от

исустойчиво състояние вследствие на тангенциални напрежения, изчислени
чрез ( 10.46), са:
— за безкрайно дълга пластинка —
— за квадратна пластинка — А,ц,»;125
3. Изкорубване при съвместно действие на нормални и тангенциални
напрежения
Най-често в елементите нормалните и тангенциални напрежения действу-
ват едновременно. Когато максимумите на огъващия момент Л! и на напреч­
ната сила Q не са в една и съща зона на елемента, както е при простите греди,
решаващо за загубата на местна устойчивост е едното напрежение. При непре­
къснатите греди и при рамковите системи максимумите на двете усилия са в
една и съща зона. В тези случаи изкорубването зависи от двата вида напре­
жения. Тук решаването на задачата за устойчивостта се свежда до определя­
не на безопасната област. З а целта се въвеждат отношенията

(10.47) —2 ^ = - <1и
Осг Т ,, Т.г

к ьлето a^ и т'.\ са критичните напрежения зл ра имеж.иишта иластиика при едновременно

действие на двете напрежения.
Осг И Ter — Критичните напрежения при самостоятелно действие на дадено напре­
жение.

Очевидно е, че максималните стойности на действителните напрежения

в пластинката, породени от усилията М и Q, могат да бъдат най-много равни
на olr и Гсг. Ето защо отношения ( 10.47) се записват и чрез тях. В координатната
система и безопасната област се ограничава от някаква крива,
(TfC ^cr
мимапаша през точките с координати (0,1) и (1,0). Видът мя кривата (фиг.
10 21 ) от отношението на страннтс im нластмикптл а и илраметъра р от
(10.41), характеризиращ разпределението на нормалните напрежения. За плас­
тинки с а ^ 2 и ß = 2 тази крива е окръжност, а при а > 2 и ß « 0 — парабола.
За случаи извън указаните трябва да се използува специализираната литера­
тура по въпроса*.
За разглеждания първи случай се получава

(10.48)

С отчитане условията на работа на различните елементи и замествано на

п' със п и на т!' с т е нормите за проектиране формула (10.48) е записана вън
вида

* в о л ь м и р, А. С, Устойчивость пластинок. Устойчипость оболочек. Справочник сПрочность».

мтойчивость колебаний», т. 3 «Машиностроение», 1968

240
(10.49)

където ус е коефициентът за условия на работа.

••
При извеждане на формули (10.38) и (10.39), чрез които се определят
критичните напрежения и от формула (10.49) за случаите ß=?fcO не се

Фиг. 10.21. Гранични криви при едновременно действие на

нормални и тангенциални напрежения

отчита нарастването на нормалните и тангенциални напрежения по дължина

иа пластинките. Това налага да се дадат изисквания, за кое сечение да се и;(-
числяват действителните напрежения а и т. Те са разгледани към съответните
конструктивни елементи. Също така са дадени и всички отклонения от разгле­
дания принципен подход, породени от напрегнатото състояние, разполеше-
нието и размерите на разглежданата пластинка. При гредите е показано ка1к
трябва да се проверява устойчивостта на стеблото при развитие в него на
пластични деформации. Към конструктивните елементи са разгледани и кон­
структивните изисквания относно разположението и размерите на укрепява­
щите ребра.

10.7.3. Осигуряване на устойчивостта на натиснатия пояс

Натиснатият пояс може да се разглежда като дълга пластинка, ставно

опряна в стеблото и натоварена по посока на дългата страна -с равномерно
разпределени по сечението нормални напрежения (фиг. 10.22). Ставно опира­
не се приема с известен запас на сигурност. Тънкото стебло слабо затруднява
пояса при стремежа му да се завърти. Загубата на местна устойчивост на та­
кава пластинка се изразява във вълнообразно нагъване на нейния свободен

241
край. За случая критичното нормално напрежение по формула (10.38) след
заместване в нея на стойността на и С от (10.40) се определя по формулата

(10.50) ас. = 5,15(- ЮОЬ

bel ■)
където bel се приема по фиг. 10.9.

bef

Фиг. 10.22. Загуба на устойчивост на натиснатия пояс

От (10.50) след приравняване на Осг на изчислителното съпротивление

Ry и решаването му спрямо отношението bet/ij се получава граничното отно­
шение при еластична работа на материала (10.22).

ГЛ А ВА И

Р Е Ш Е Т Ъ Ч Н И С Ъ С Т А В Е Н И Е Л Е М Е Н Т И ЗА Ц Е Н Т Р И Ч Е Н
И Н ЕЦ ЕН Т РИ Ч ЕН НАТИСК

11.1. Конструктивно композиране

Решетъчните съставени елементи за центричен и нецентричен натиск се
прчлагат за колони с различно предназначение, за пръти на ферми, за елек­
тропроводни стълбове, за стволове на мачти и др. В зависимост от предназна­
чението им те могат да имат различно напречно сечение. На фиг. 11.1а са по­
казани напречни сечения, подходяш,и за центрично натиснати елементи, а на
фиг. 11.16— за нецентрично натиснати елементи. Елементите се композират
от отделни дялове, изпълнени от горепювалиувани. студеноогънати или т>л-
ностенносъставени профили. Дяловете се свързват помежду си с неплътна
връзка — решетка. Разликата между двете групи елементи е в разстоянието
между дяловете.
За центрично натиснатите елементи разстоянието между дяловете се
определя при оразмеряването с оглед еднаква носимоспособност (равноустой-
чивост) спрямо двете главни оси и с оглед на необходима коравина. То трябва
да позволява нанасяне на антикорозионно покритие от вътрешната страна
и поддържането му. Ето защо при напречни сечения от вида, показан на фиг.
11. 1,0 — /, светлото разстояние между дяловете е необходимо да бъде минимум
100 mm.

242
 За нецентрично натиснатите елементи разстоянието между 'дяловете в
равнината на действие на момента е значително по-голямо. Най-често то се
уточнява в самото начало на проектиране при композиционното решение на
конгтрукцията като цяло.
Най-масово приложение имат двуделните елементи. Триделни елементи
са подходящи, когато единичният дял е изпълнен от тръба. При пръти с голяма
дължина и неголеми усилия с оглед необходима коравина се налага по-голя-

|у
10 11
X X' X X____

\
ly Ч

г3

- — Ь—
=— I— ‘ Î — I— . L
|У \У |у

Фиг. 11.1. Решетъчни съставени елементи

а за ц см тр и чн о н а ти си а ти ел с м о н ти ; б — за нец ен тр и чн о н а ти сн а ти елем ен ти

в
rvi

^1'W

|N
-

iN. V kJ kJ

Фиг. 11.2. Видове свързващи решетки

ма размерност на сечението. Това се постига, когато то се композира от чети­

ри ъглови профила (сечение 5 на фиг. 11.1а). Елементите са с минимален раз­
ход на материал, но се усложнява технологичното изготвяне.

243
 Отделните дялове може да се свържат с различни по конструктивно из­
пълнение решетки. Свързващите плочки (фиг. 11.2а) се използуват предимно
при елементи, подложени на центричен натиск. Те се прикрепват към дялове­
те чрез заваръчни шевове или болтове (минимум два). Предимство на еле­

ментите със свързващи плочки е лесното им технологично изготвяне, а недос­

татък — появата на огъващи моменти в дяловете и плочките в момента на
загуба на устойчивост. По статическа схема прътовият елемент с плочки е рам­
ка със СТОЙКИ — дяловете, и ригели — свързващите плочки. Ето защо се изпол­
зува и понятието «рамков прът».
Решетката само от диагонали или от диагонали и хоризонтали (фиг.
11.26, в) доближава елемента до фермовите конструкции, особено когато
огъващият момент М е голям, а нормалната сила N — малка. Изготвянето на
такава решетка се усложнява, но в елементите й действуват осови усилия.
При решетки в четири равнини са възможни два начина на разположение на
възлите — обикновен (фиг. 11.3а) и с разместване (фиг. 11.36). Решетката
се прикрепва към дяловете със заваръчни шевове или болтове. При малки уси­
лия се разрешава едноболтово съединение.
Специфични прътови елементи са тези с перфорирана пълностенна връзка
между отделните дялове (фиг. 11.2г). По характер на работа те са най-близко
до пълностенните елементи. Най-голямо приложение имат в мостовите ферми.

11.2. Центрично натиснати решетъчни елементи

11.2.1. Основни положения

От фиг. 11.1e видно, че при някои от сеченията на съставените елементи

едната главна ос пресича материала на всички дялове, а другата не. П ърва­
та се нарича материална ос, а втората — нематериална ос. Възможни са на­
пречни сечения с две нематериални оси (сечения 5 и 6 на фиг. 11.1а). Разли­
ката между двете оси не е само в наименованието.
Спрямо материалната ос х — х на сечението решетъчните съставени еле­
менти работят като пълностенни със същата дължина на изкълчване. Видът

244
и характерът на връзката между дяловете не оказват влияние върху носимо-
способността спрямо тази ос. Горното твърдение се доказва чрез равенство
на стройността на целия прът Кх с тази на еднаквите по размер дялове Хх\- Н а ­
пример за сечение 1 от фиг. 11.1а се получава

и. Je L .
Хх= -^= -

V-T л/^
Тук с индекс 1 са отбелязани характерис-тиките на единичния профил
спрямо оста х-^х.
Следователно стройността на елемента спрямо материалната ос на сече­
нието е равна на стройността на единичния профил спрямо същата ос. Оттук
следва, че при центричен натиск всеки един от дяловете спрямо материалната
ос може да бъде оразмеряван самостоятелно за припадащата се част от обща­
та сила. За указаното сечение тази част е половината от силата.
Спрямо нематериалната ос постановката е различна. При зададени еди­
нични профили на дяловете носимоспособността (критичната сила) при цен­
тричен натиск зависи от разстоянието между осите на дяловете с и от вида и
параметрите на решетката, която ги обединява в единен рамков или фермов
прът. Ако няма решетка (фиг. 11.4а), всеки един от дяловете работи на центри­
чен натиск за припадащата му се сила самостоятелно и критичната му сила
се определя с характеристиките спрямо собствената му ос у \— у\. Свързващите
плочки или прътовата решетка значително увеличават коравината на пръта
като цяло и водят до увеличаване на критичната сила спрямо несвързаните
(фиг. 11.46). В ъ в всички случаи обаче носимоспособността на решетъчните
пръти спрямо нематериалната ос у — у е по-малка от тази на пълностенен еле­
мент със същата дължина на изкълчване 1е\.у и инерционен момент 1у. Причина

А 1-1 2-2

Ü£ >i! y Jy,

Ü il 1
:
Г-+ --1
1 ^
i1

y y.

Y V
Ф и г. 11.4. Двуделни пръти без и с решетка

за тази разлика е по-голямата деформируемост на решетката от плътното стеб­

ло при огъване и деформациите на дяловете между точките на закрепване.
При центрично натиснатите елементи с пълностенни напречни ссчения
влиянието на възникващата в момента на загуба на устойчивост напречна сила
Q върху устойчивостта (премествания и критична сила) е пренебрежимо мал-

245
ko'. Там е доказано, че при изменение на стройността на пръта от 20 до 150 кри-
тичната сила след отчитане на Q се намалява с 0,5 до 0,2%. Ето защо при тези
елементи това влияние не се отчита. При мрежестите пръти влиянието на на­
пречната сила върху стойността на критичната сила нараства и не може да
се пренебрегне. Тук основно значение има решетката и нейната деформа-
тивност.
Задачата, която се решава при различните видове съставени решетъчни
пръти, е устойчивостта им спрямо нематериалната ос да се приведе към устой­
чивост на монолитен прът със същия инерционен момент !у, но със съответно
увеличена дължина на изкълчване респективно с увеличена стройност, от­
белязвана като приведена стройност

( 11.2) Ir e d .y — И

където |х е параметър, чиято стойност е по-голяма от единица.

При ТОЗИ подход чрез приведената стройност K j съставеният мрежест

прът се оразмерява по методиката на едноделните елементи.
«

11.2.2. Устойчивост на решетъчен съставен прът

Разгл.ежда се центрично натиснат двуделен прът с дължина /, натова­

рен със сила F (фиг. 11.5). Решетката е от типа на показаните на фиг. 11.2.
Чрез свързващите плочки рамковият прът се разделя на полета с дължина

У
Фиг. 11,5. Към устойчивост на двуделен прът

/ |= — Препоръчва се п да бъде четно число. Най-малкият брой на вът-

П
решните плочки е две. Всяко поле е затворен контур. Предвид характера на на­
товарване и симетрията прътът е пъти статически неопределим. По-

' Б л е й X, Ф. Устойчивость металлнческих конструкции. Государствениое издательство

фнзико-математической литератури. M., 1959, с. 38— 39.

246
лучаването на критичната сила чрез приравняване на нула на детерминантата
на системата от хомогенни уравнения е сложно и трудоемко. Ето защо се при­
бягва към опростяване, като неопределимата рамка се заменя с определима със
стави в средата на стойките и ригелите (фиг. 11.56, е ). При прътова решетка
опростяването е, че елементите се разглеждат като ставно-прътови (фиг. 1\.Ъг)
и не се отчита приносът на дяловете в поемането на напречната сила. Приема
се, че огънатата ос на пръта е полувълна на синосуида (вж . формула 5.50).
Критичната сила F,, се определя, като се изходи от енергетичния критерий
за безразлично равновесие, съгласно с които
(11.3) ^W e = ^ W i,

където е нарастването на работата на външните сили вследствие взаимното преместване

по направление на силите при огъване на пръта;
Ди>', — нарастването на деформационната работа на вътрешните сили вследствие на
огъването в момента на загуба на устойчивост.
В зависимост от големината на напреженията в момента на достигане
на бифуркационната точка, дяловете могат да работят с модула £, едновре­
менно с Е н Ï или по концепцията на Шенли с модулите Е и Е\. Разликите
са несъществени и в окончателните формули обикновено се пренебрегват. Ето
защо тук въпросът е разгледан в Ойлерова постановка.
Работата на външните сили е
(11.4) \W e = F , A t = F c r ( î - I ) ,

където А/^е преместването вследствие огъването (фиг. И .5 а );

Т — дължината на огънатия прът.

При безкрайно малки премествания дължината на огънатия прът е

7= ^ds=^^Jdx'^+dy^= + (- ^ ) ^
0 0 0
(11.5)
« ^ ( 1н— =
0 0

След заместване на (11.5) в (11.4) се получава

( 11.6 ) уy'^dx.
AWe=-^[‘ 2
Деформационната работа на вътрешните сили в момента на изкълчване е

(11.7)
AW.=\—^x+[^dx.
2Ely ) 2

Ако ce вземе предвид, че

(11.8) M = Fcr.y\ Q = -ÜM_=Fcr.y'-, Y = YiQ i.
дх

където с VI е означен ъгълът на завъртане вследствие на Q = l ; формула (11.7) се преобразува

във вида

(11.9) A W i= — ( y^dx -\— I ( y'^dx.

4 F I.. j 2 y

247
 След изчисляване на първата производна на у от формула (5.50) и съ­
образяване, че вследствие на симетрията четните тригонометрични интеграли,
които се получават са с равна стойност

t sin^ ^ d x = Ç cos^—5^-djc= —
(11.10) 0^ ' 0^ ' 2

H след приравняване на формули ( И . 6) и (11.7) се получава

(11.11) Fcr = ---

където _________
(11.12) ц=

11.2.3. Определяне на ^ за рамков прът

На фиг. 11.6 е показан фрагмент от деформирания прът и диаграмата на

огъващите моменти вследствие напречна сила Q = l . Стойността на преме­
стването Ô се получава чрез непосредствено интегриране.

(11.13) ô = Ç ^ i ^ s = --- -----1---- ---- ,

J £/ 24£/j,i 12£(2/,)

където /, е инерционният момент на една свързваща точка.

Тогава ъгълът y i се определя по формулата

(11.14) Y i = — = --- ---- 1

----
h 24£/„ 12£(2/,)

След заместване на Yi въ в формула (11.12) и преобразуване се получава

- ! - д / ^ Н 0 .8 2 XÎ ( 1+
(11.15) V V Us '
По този начин формула (11.2) се записва във вида

(11.16) К е 0 = л 1 )^ + 0 Ж Т 1 Т п )^ ,
където
п=
1,1.

Когато отношението — ^ ^ ^ 5 , стойността на израза пред A,i

П С /,|
е известен запас на сигурност се приема равна на единица и формула (1 1.16) се
опростява
(11.17) X,,, = V X T + X f.

В проектантската практика формула (11.17) се използува много често, тъй

като по принцип се препоръчва отношението-^ . —^ > 5 .
с /
(,
1

248
 Стройността на единичния дял A,i не трябва да е по-голяма от стройността
на целия прът. Освен това най-добре е критичните напрежения за дела откъм
вдлъбнатата страна, който между две съседни плочки се разглежда като само­
стоятелен елемент, да са близки до границата на провлачане, за да отпаднат

Фиг. 11.6. Към определяне на vi от формула (11.12)

проблемите за неговата устойчивост. Оттук следва необходимостта да се ограни­

чава стройността Х,1 чрез условието

(11.18) «V.

Таблица 11.1

Редуцирана стройност kef на пръти

Схема на напречжпо
сечение c плочки
c решетка
<5
lyl-C
^ !y\
%

У!
11 1 1
Ki =
X 1! ! !1 W
К , = -у1 \ ^ + 0 » 2 [)^ }+ ^ Н /.. /=
- н - н - -
1,1 1 i> V l Ad, 1
4- ^1Ф+ П 2)\

ii ! i
yi-

\ |У/

1 0Л
а - ./ А .Д л v - b /..,= V j?+ Ö ,8 2 ^ |(l+ 3 n ,)
3^;

'- b i-

249
 По аналогичен начин са получени и формулите за трнделии и четириделнн пръти, дадени
в табл. 11.1, в която останалите означения са:

X — най-голямата стройност на съставения прът като цяло;

^ 1, А.2. Хз— стройностите на отделните дялове при изкълчването им в равнини, п е р п е н д и к у л я р ­
ни съответно на осите 1— 1, 2— 2 или 2— 3, изчислени за дължина между заварени­
те плочки (светло) или между центровете на крайните болтове.

а б в

ПГ JM
Фиг. 11.7. Елементи, свързани непосредствено или с междинни
плочки

Параметрите ль лг и лз са аналогични на параметрите л и се изчисляват по формулите.

/|С /г . с /j . с
(11.19) П] = —-- ^ ; Л2= —-- ;— ; лз =
Л,./|
където /|, /г и /з са инерционните моменти на единичните дялове спрямо осите 1— 1, 2— 2 или 3— 3;
^ 1. ^s2 — инерционните моменти на свързващите плочки, лежащи в равнини, перпенди­
кулярни на осите 1— 1 и 2— 2;
Il — разстоянието между центровете на плочките.

' Елементи, съставени от ъглови профили, [ профили, свързани в отделни зо-

ми непосредствено при плътно допиране или чрез междинни плочки (фиг. 11.7),
се оразмеряват като пълностенни, ако светлите разстояния между заварените
плочки или между крайните болтове за всяка плочка не са по-големи от
/f^ 4 0 й — за натиснати елементи;
1с^ 80 ti — за опънати елементи,
където 1 | е инерционният радиус на ъгловия профил или на (профила. З а '| f n сечения ce из­
числява за оста, успоредна на равнината на плочките, а за кръстови сечения (фиг. 11.1, а — 12) i, е
минималният.

11.2.4. Определяне на ц при прътова решетка

При огъване на елементи с прътова решетка напречните сили се поемат

изцяло от решетката. Ето защо тя оказва съществено влияние на критичната
сила. Стойността на yi от формула (11.12) зависи от вида на прътовата решетка.
Тук се дават формулите при решетка от диагонали и хоризонтали (фиг. 11.26),
за която стойността на ъгъла yi (фиг. 11.8) се изчислява по формулата

Y ,= -^ = - L / . 1 I
(11.20) +
£ V 2Ad cos^a sinn 2Аь tg a )

250
където е лицето на сечението на диагонала; при кръстосани диагонали — на двата диагонала;
Аь — лицето на сечението на хоризонтала.
За препоръчваните ъгли на наклона на диагонала а = 45— 60° вторият
член дава малък принос и се пренебрегва. След заместване на (11.20) и пре­
образуване се получава

( 11.2 1 ) ц = — д/>.у + а | - ^
A.U V Ad

Фиг. 11.8. Към изчисляване на прътовата

решетка

където Al е лицето на сечението на единичния дял.

Параметърът oci се изчислява по формулата

(11.22) а, = 10

в която означенията са съгласно с фиг. 11.8.

Приведената стройност в този случай е

(11.23)

З а триделни и четириделни сечения изведените по аналогичен начин формули са дадени в

табл. 11.1, в която допълнителните означения са:
А — лицето на напречното сечение на целия прът;
— сумата от двете лица на сеченията на диагоналите Hd решетките, разположени перпен­
дикулярно на ос 1— 1; при кръстосани диагонали в сумата се включват и двата диаго­
нала за всяка решетка;
А ^2 — същото за решетките, разположени перпендикулярно на ос 2— 2;
а -2 — коефициент, изчисляван по формула (11.22) с размерите за съответната решетка;

При мрежестите пръти стройността на отделните дялове между възлите не

трябва да бъде по-голяма от 80 и не трябва да превишава редуцираната строй­
ност kei на пръта като цяло. По-голяма стройност, но не повече от 120, може да
се допусне при условие, че изчисляването на пръта е проведено по деформирана
схема.

251
 11.2.5. Напречна сила при центрично натиснати елементи

Напречната сила при центричен натиск възниква в резултат на огъването на

пръта от загуба на устойчивост. Отбелязва се с Q/„. След приемане, че кривата
на огънатата ос е полувълна на синусоида, от (5.50) и (11.8) се получава
дМ
(11.24) Qiic =
дх
= Fc,
dx
_

I
L I

Максималната стойност на напречната сила е в краищата на пръта при

jc = 0 и х = 1.
(11.25) max = Q „ c = ^ L „F u =

Стрелката ce определя от условието най-голямото натисково напреже­

ние в средата на единичния дял при х = — , породено от нормалната сила Рсг,ч
огъващият момент Fer / „„д а не е по-гол5?мо от границата на провлачане, като
в запас на сигурността се приема, че при X i^ 4 0 ф| = 1.
От формула (11.25) е видно, че напречната сила зависи от стрелката на
пръта от лицето на напречното сечение i4 и от материала ( а „ ) . Ето защо
в нормите'за проектиране е приета следната формула за условната напречна
сила
(11.26) Q^r = 7,15.10-® ^ 2330---
V R, f ц,
където ф е коефициентът на изкълчване на съставения прът като цяло в равнината на съединител *
ните плочки или решетката;
N — надлъжиото усилие в съставения прът.
С достатъчна за практически изчисления точност Q/„ може да се определя
и по табл. 11.2, в която А е лицето на напречното сечение в ст^ За междиннн
стойности на Ry се интерполира линейно.

Таблица II.2

Изчислително съпротивление М Ра 210 260 290 380 440 530

Qu^. kN 0.2 А 0,3 А 0,4 А 0,5 А 0,6 А 0,7 А

11.2.6. Оразмеряване на центрично натиснати решетъчни пръти

Изходни величини са: нормалното усилие Л/, изкълчвателните дължини

11 ^ >изчислителното съпротивление Ry и коефициентът за условия на ра­
бота Yc- ^Оразмеряването се извършва в следната последователност:
1. Спрямо материалната ос х— х по формула (7.8) се уточняват размерите
на профилите (валцувани или съставени), а следователно и размерът h на със­
тавеното сечение (фиг. 11.9). Това най-често се извършва по итерационен път,
като предварително се задава определена стройност. Препоръчва се при из­
числително усилие N = до 1500 kN и дължина 5— 7 m X. да се приема в границите
90— 60, а при усилия 2500— 3000 kN — А. = 60— 40. След избор на профилите за­
дължително се проверяват напреженията по формула (7.8), като Л и ф се изчис­
ляват или отчитат за тези профили, и се удовлетворява условие (7.14).
2. Спрямо нематериалната ос се определя другият размер на сечението —
габаритното разстояние между профилите Ь или разстоянието между центро-

252
вете на тежестта им с. Това разстояние ще бъде най-добро, ако прътът има
еднаква носимоспособност спрямо двете оси. За това е необходимо да са из­
пълнени условията:
а) при свързващи плочки

(11.27) Хх = kred = ~\J^x + ;

б) при прътова решетка

‘k x = 'k r e d =
(11.28) V /1.
Стройността к\ се приема по-малка или равна на 40 и след това се осигуря­
ва с поставянето на необходимия брой плочки, а лицето на сечението на диаго­
нала на рещетката A,i се задава и впоследствие се доказва с оразмеряването му.
Ако при това се получат неприемливи резултати, оразмерителният цикъл се по­
втаря. От (11.27) и (11.28) след решаването им спрямо стройността ку се по­
лучава

(11.29)

Трябва да се има предвид, че стройността к\ трябва да бъде по-малка от

Ху. В противен случай е възможна загуба на устойчивост на единичния дял пре­
ди тази на елемента като цяло. При елементи с прътова решетка се проверява
устойчивостта на единичния дял с изкълчвателна дължина — разстоянието
между съседните възли.
Когато е известна стойността на Ху, размерът Ь може да се определи, като
се използува табл. 10.2, а размерът с — от израза на инерционния момент по
теоремата на Щайнер. Получава се
(11.30) ь= И b = c-\~2zo
OL'i . Ху
където

(11.31)

I''
Фиг. 11.9. Към оразмеряване на
решетъчни пръти

След закръгляване на размера прътът се проверява на устойчивост спря­

мо оста у — у по формула (7.8), като за целта се изчисляват точните стойности на
геометричните характеристики и се фиксират окончателно параметрите на ре­
шетката. Ако окончателната редуцирана стройност Kred е по-малка от кх, провер­
ка по формула (7.8) не е необходима.

253
 Когато разстоянието Ь е фиксирано, например при двустенните ферми с
оразмеряване на един от прътите, и трябва да се съхрани при другите, равно-
якостност може да се постигне и чрез намаляване на разстоянието 1\ (сгъстяване
на решетката).
При двуделни пръти от вида, показан на фиг. 11.1а— 9, 10. I I , не е възмож-
но да се изравнят стройностите кх и kei, тъй като разстоянието между профилите
се определя от дебелината на възловите плочи, която ги свързва. Поради това
при еднаква дължина на изкълчване спрямо двете оси стройността кх на със­
тавени от два равностранни ъглови профила пръти е значително по-голяма от
стройността ку. Ако е налице богат асортимент, изравняването на двете строй-
ности е възможно чрез комбиниране на подходящи разностранни ъглови про­
фили.

11.2.7. Оразмеряване на свързващите плочки,

Свързващите плочки се оразмеряват след определяне на разстоянието

между тях по формула (11.18), решена спрямо размера 1\ и съобразено с кон­
структивните изисквания — минимум две почки, четен брой плочки. Като се има
предвид, че формулите за приведената стройност са изведени при предпостав­
ката за корави плочки, се препоръчва широчината на плочките bs да се приема
в границите (0 ,5 0 ,7 5 ) Ь при прикрепването им със заваръчни шевове
(фиг. 11.10а) и (0,75-^1) Ь при прикрепване с болтове (фиг. 1Г.106). Дебели­
ната на плочките е ( —!— h ^ bs
V 10 15 /
Свързващите плочки работят на огъване и срязване, породени от хлъзга­
щите сили ]'s в средата на всяка плочка. По аналогия с пълностенните елементи,
силите l's могат да бъдат изчислени като резултанта на хлъзгащите напреже­
ния за дължина 1\ и дебелина ts по формулата

(11.32) ]\ = Q x - l i ^ ^ Q x - ^ ,
Ix ^
където Qr е условната напречна сила по формула ( 11.24), изчислена с координата х за съответната
* плочка. \
в нормите за проектиране е приета постоянна условна сила по дължина
на пръта, равна на нейния максимум в края на пръта и изчислявана по
формула (11.26). Напречната сила, която се припада на една плочка, е
Q s= , където п е броят на плочките в успоредни равнини на един напречен
П
разрез.
Хлъзгащата сила /'s за всяка една плочка (фиг. П .Ю в ) се определя от
равновесното условие 2Л1а = 0 за лявата част от системата. Получава се

(11.33)
с

където 1\ в случая е разстоянието между средите на плочките.

Огъващият момент в плочката е

(11.34) 2 2

При закрепване на плочките с болтове под с трябва да се разбира разстоя­

нието между болтовите линии.

254
 За получените разрезни усилия се оразмерява плочката по формули
(7.15) и (7.16), като при това се определят окончателната й широчина и дебели­
на и съединителните средства.
а б в
Ms
IÎFTîtn
V-

Фиг. 11.10. Към оразмеряване на свързващите плочки

Заваръчните шевове при приет от конструктора катет се проверяват по

формули (8.13) и (8.13'), като се има предвид, че сечението на шева е право­
ъгълник с размери ^fkf или и L- = b,.
Болтовете, прикрепващи плочките, се оразмеряват по формула (9.13) при
а = 90° и F = l \ .

11.2.8..Оразмеряване на прътовата решетка

За определяне на усилията в елементите на решетката се приема опростена

ставнопрътова схема на съчетания решетъчен прът (фиг. 11.5г). По тази схема
в диагоналите възникват само осопи усилия or м;1ирочи^та сила в процеса на
огъването. Приема се съш,о, че дяловете (поясите) не поемат напречна сила,
независимо от вида на сечението им. При решетка от вида, показан
на фиг. 11.11а, усилието в диагоналите се определя по формулата

(11.35) A/d= —
п . cosa

където п е броят на диагоналите в един напречен разрез.

Когато решетката е от кръстосани диагонали (фиг. 11.116), те се оразме­

ряват за усилие Nj-\-Nad, където Nad е усилието, възникващо във всеки диагонал
от скъсяването на дяловете под действие на нормалното усилие в тях. То се опре­
деля по формулата
(11.36) Nad = a N , - ^ ,
^I
където N\ е усилието в единичния дял на пръта;
а — коефициент, който се определя по формулата

lä.l]
ß -Ь2с'
(11.37)

255
 Означенията във формула (11.37) са показани на фиг. 11.116.
Хоризонталите, предназначени да намаляват изкълчвателната дължина
на дяловете, се оразмеряват за усилие, равно на условната напречна сила за
укрепявания елемент, определяна по формула ( 11.26). В този случай ф е коефи­
циентът на изкълчване за дяла в равнината на укрепяването.

Фиг. 11.11. Към'оразмеряване на решетката

Елементите на решетката предимно се изпълняват от единични ъглови про­

фили. Ето защо при оразмеряването им на натиск по формула (7.8) се съблю­
дават следните особености:
1. Коефициентът ф се отчита за максималната стройност, получена чрез
минималния инерционен радиус на единичен ъглов профил;
2. Коефициентът за условия на работа ус е по-малък от единица и от­
чита едностранното прикрепване на ъгловия профил. Стойностите му са дадени
в нормите за проектиране.
Минимално допустимият профил за решетката при заварено изпълнение
е L 40.40.5.

11.3. Нецентрично натиснати решетъчни пръти

Нецентрично натиснатите решетъчни пръти се прилагат най-често за коло­
ни. Характерно за тях е разнообразието в съотношението между нормалната
сила N и огъващия момент М . При голяма нормална сила и незначителен
огъващ момент те се доближават по характер на работа до центрично натисна­
тите и основно значение има устойчивостта на пръта като цяло. Когато нормал­
ната сила е малка, а огъващият момент голям, те работят като ферма с успоред­
ни пояси'. В този случай основно е устойчивостта на единичния дял. Тъй като
ясно разграничаване на двата случая няма, на практика всичките пръти се
оразмеряват по една и съща методика.
Приема се, че нормалната сила и огъващият момент се поемат от дялове­
те (поясите), а напречната сила — от решетката. Изчисляват се усилията в

' Имат се предвид пръти с решетка от диагонали или диагонали и вертикали. Пръти с плочки при
голям огъващ момент не се препоръчват. Те се изследват като вирснделови колони. При оразме­
ряване на отделните дялове трябва да се отчитат~нЬрмалната сила в тях, получавана по формули
(11.38) и (11.39), и огъващият момент в самия дял, породен от действителната или условна на-
1гречна сила Q (вж . |44|, чл. 120, ал. 2).

256
дяловете и всеки един от тях се оразмерява като центрично натиснат, като се
осигурява устойчивостта му във и извън равнината на пръта. След оразмерява­
не на дяловете елементът се проверява на устойчивост като цяло.
При реализиране на тази обща постановка трябва да се имат предвид
следните особености:
1. Огъващият момент в тези елементи се поражда предимно от знакопро-
менливи по посока товари. Ето защо в общия случай натисковите усилия в
дяловете се определят за най-неблагоприятната за в^ ки дял комбинация на
товари и породени от тях усилия ;V и М, означен1
н с N ', М и N ", М по формулите
111.30) л ,= _|----- М ^

âe^
(11.39) Л/2=-^^^^^Н--- ---- ,
Х\ -\-Х2 Xi -\-Х2
където разстоянията xi и Х 2 са съгласно с фиг. 11.12.
Когато двете комбинации h ç са равностойни, усилията в дяловете са раз­
лични и сечението на пръта като цяло е по-добре да бъде несиметрично. Поло­
жението на центъра на тежестта за несиметрично сечение, като се приеме, че лицата
на напречното сечение на дяловете са пропорционални на усилията в тях, се
определя от уравнението ^ кг- ^
(11.40) =
' V N '- N " / N '- N "
К1 .Л0 ТО h.. (' разстоянието мржлу ш-итропстс на тежестта на дяловете.

Приблизително х\ може да се приема също така в границите (0,45Ч-

0,55).Ло и при голяма разлика след точното му получаване изчисленията да се
повторят.
2. Единичните дялове се оразмеряват като центрично натискати по форму­
ла (7.8) със спазване на условие (7.14). Изкълчвателната дължина на дяла из­
вън равнината на пръта обикновено е много по-голяма от тези в неговата равни­
на — равна на разстоянието между възлите на решетката. Ето защо за дялове­
те са подходящи напречни сечения с различна носимоспособност спрямо двете
оси. Такива са I- и [‘ Профили.
3. Устойчивостта на пръта като цяло в равнината на действие на момента
се проверяв_а по формула (7.65) като:
а) коефициентът фе се определя за условиата приведена стройност K f =

където K f се определя както за центрично натиснати пръти;

Е
б) относителният ексцентрицитет гпх за решетъчни пръти се изчислява
по формулата
(11.41) т , = -^ --- — .Х с,
N
където е инерционният момент на сечението спрямо нематериалната ос у —у,
Хс — разстоянието от центъра на тежестта на сечението до центъра на тежестта на по-
натоварения дял.
Таблицата за отчитане на фг за прътови елементи е различна от тази за
пълностенните.
4. Устойчивостта на пръта като цяло извън равнината на действие на
момента не е необходимо да се прави, тъй като тя се осигурява с оразмеряване­
то на отделните дялове.

17 Стоманени ko h c td vkuh h 257

 5. Елементите на решетката се оразмеряват по същия начин, както при
центричен натиск за напречна сила, която съгласно с БДС 16334 трябва да отчитл
възможността за еднопосочно действие на фактическата сила Q, получена при
статическото решение и на условната сила Qj.^.

г i
h.

Фиг. 11.12. Към оразмеря­

t
Фиг. 11.13. Сечение на решетъчен
ване на решетъчни нс- прът. подложен на натиск с двойно
центрично натиснати пръ­ огъване
ти

В случаите, когато фактическата напречна сила е по-голяма от условната,

ие се препоръчва свързване на отделните дялове с плочки.
6. Съставснн 11|' 1.ти от два пълностенни дяла с решетки в две успородмн
равнини (фиг. 11.13), подложени на натиск и огъване в двете главни равнини,
се проверяват:
а) на устойчивост на пръта като цяло в равнината, успоредна на равнина­
та на решетките, по формула (7.65). като се приеме < ’, = 0;
б) на устойчивост на отделните дялове като нецентрично натиснати елемен­
ти по формули (7.65) и (7.72). При този случай нормалното усилие във всеки
дял се определя с отчитане на приноса на огъваш.ия момент Му, а огъващият
момент Мх се разпределя между дяловете пропорционално на техните коравини.
Ако моментът М , действува в равнината на един от дяловете, то той изцяло се
поема от този дял.

' В нормите за проектиране засега се изисква елементите на решетката да се оразмеряват

за по-голямата от двете напречни сили.

258
 ЧАСТ Т Р Е ТА

ОСНОВНИ К О Н С Т Р У К Т И В Н И СИ СТЕМ И

Г Л А В А 12
П ЪЛН О СТЕН Н И ГРЕД И

12.1. Видове пълностенни греди

Гредите са носещи конструктивни елементи, които работят предимно на
огъване. По конструктивно изпълнение са пълностенни и прътови (ферми).
Пълностенните греди са широко прилагани в строителните стоманени кон­
струкции. Това се дължи на простата им конструктивна форма, намалена тру­
доемкост при изготвяне и сигурност по време на експлоатация. Гредите са
съставна част на подовите и покривни конструкии, на ограждането, на мосто­
вете и естакадите, на подкрановите конструкции, на пътищата за окачени кра­
нове и монорелси, на хидротехническите съоръжения и много други.
В зависимост от начина на подпиране гредите са едноотворни — свободно
опрени или запънати, и многоотворни — непрекъснати или герберови. Най-често
се прилага простата греда. Непрекъснатите греди са ло-икономични по разход
на материал и при еднакъв отвор, натоварване и коравина с простата греда имат
значително по-малки провисвания, но напрегнатото им състояние се влияе от
температурни колебания и нееднакви слягвания на опорите. Необходимостта
от наставяне на обекта в проектно положение затруднява монтажа им. С
разширяване на приложението на високоякостните болтове като монтажно
съединително средство ще се увеличи и делът на непрекъснатите греди в строи­
телството.
От възможните начини за образуване на герберови греди в строителните
конструкции се прилага само този, при който във вътрешните полета се реали­
зират по две стави в отвор през отвор. В нашата практика понастоящем гербе-
ровите греди имат ограничено приложение.
В зависимост от големината на огъващия момент гредите могат да се
проектират от горещо валцувани, студеноогънати или съставени профили
(фиг. 12.1). Гредите от съставени профили могат да бъдат заварени (масово
прилагани) и с високоякостни болтове (най-често в мостовото строителство).
За повишаване на икономическата им ефективност гредите могат да се из­
готвят от две марки стомана, да се напрягат по различни начини или да се из­
ползуват по-рационални конструктивни форми: греди с отвори в стеблото, греди
с повишена стройност на стеблото и др.
При проектирането на гредовите конструкции най-напред се определят
основните им размери — отвор, разстояние между гредите и височина на сече­
нието. В повечето случаи отворът на гредите се получава от общото компози-
иионно решение на строителната конструкция, което се съобразява с архитек­
турните, технологичните и други изисквания. Възможно е също така целесъобраз­
ният от конструктивна гледна точка отвор да окаже влияние на другите пара­
метри на композиционното решение. В този случай съображенията за избор на

259
 отвор са технико-икономически. В ъ в високото строителство отворът на гредите
<варира от 6 до 60 т , а в мостовото строителство надхвърля 100 гп. Най-големият
пълностенен гредови мост е този над р. Сава при Белград с отвор 261 m.

I
Фиг. 12.1. Видове сечения за пълностенни греди
а — горешовалцуванн; 6 — студено формувани; * — съставени

Отворът може да се зададе като разстояние между осите на опорите / (из­

числителен отвор) или като светло разстояние между тях 1с (фиг. 12.2). В за ­
висимост от решението на опорната зона на гредите действителната им дължина
/д може да бъде по-голяма или по-малка от изчислителния отвор (при минусов
допуск на изготвяне на гредите).
lg

Фиг. 12.2. Основни размери при гредите

Т !1 б л и и а 12.1
Гранични деформации fu за елементи, подложени на огъване

№ Вид на гредите Гранично провисване

1 Греди и ферми за подови конструкции

— главни //400
— второстепенни 1/250
— настилка от стоманена ламарина 1/150
2 Греди и ферми за покривни конструкции
— главни 1/250
— второстепенни и столици 1/250
3 Подкранови греди и ферми
— при кранове с група по режим на работа
К1 К.Ч, тслфсри 1/400
— общо, но от група К 4 — К6 1/500
— също, но от група К7 и К8 1/600
4 Спиратолии I pivin и ([и-рми
■ — при кранове с група по режим на работа
К1 до К6 //1000
— също, но от група К7 и К8 //2000
5 Елементи на стенното ограждане, стойки и ригели //250

260
 Височината на гредите се определя от условието за необходима коравина
{ h ^ J , за минимален разход на материал (hopf) и по архитектурни, технологични
или' конструктивни съображения he.
Коравината на гредите осигурява тяхната нормална работа, тъй като от
нея зависят провисванията им. Граничната деформация fu зависи от експлоата­
ционното предназначение и се дава като част от отвора = Стойно-
постите на за най-често срещаните в практиката случаи са дадени в табл. 12.1.

12.2. Греди от горе що валцува ни профили

Гредите от горещовалцувани профили се използуват в покритията за
столици, в огражданията — за водачи, в подовите конструкции, за монорелсови
пътища и за пътища на леки мостови и окачени кранове. Прилагат се и трите
основни профила, показани на фиг.12.1а. От тях у нас се произвежда само [ про­
фил с макснмална височина на сечението /г = 160 mm. Ето защо основно такива
профили се внасят. Особено подходящи са широкопоясните I профили с успоред­
ни стени на поясите, произвеждани по D1N 1025 или E U R O N O R M 53-62 и по
ТУ 14-2-24-72' Освен конструктивните предимства тези профили имат и голяма
носимоспособност.
Оразмеряването на гредите от валцувани профили на якост, обща устой­
чивост и коравина се извърщва по методиката и формулите, изложени в т. 7.3.
В зависимост от условията на експлоатация гредите работят в еластичния ста­
дий или с развитие на пластични деформации, а при статическа схема непрекъс­
ната греда и с преразпределяне на усилията при допускане на пластични стави.
С оразмеряването еднозначно се определя и височината на гредите. Местната
устойчивост на стеблото и пояса на греди от нормални горещовалцувани профи-
1 И , работещи в еластичния стадий, не се проверява, тъй като тя се осигурява с
определяне на размерите на профилите. При развитие на пластични деформа-

S s
is .

Фиг. 12.3. Укрепяващи ребра при горещовалцувани профили

ции местната устойчивост на стеблото се проверява по формула (12.13). Под

големи концентрирани товари се поставят укрепяващи ребра, които при нормал­
ните профили се изрязват фигурно, както е показано на фиг. 12.3. Възм о ж ­
ностите за наставяне на гредите са разгледани в т. 12.5.

' К а п л у н , Я. А. Строительние конструкции из широкополочних двутавров и тавров.

Стройиздат, M., 1981.

261
 12.3. Греди със съставени сечения

12.3.1. Композиране на напречното сечение

Греди със съставени напречни сечения тсе проектират, когато няма възмож­
ност да се използуват готови горещовалцувани профили. При известни разрезни
усилия изборът на напречно сечение започва с определяне на неговата височина.
Минималната височина на гредата се получава от формулата за провис-
ване, като се има предвид, че оразмеряването на деформации е по второ гра-
11ИЧИО състоянис и сс нзвър 1пва с нормативните стойности на товарите. При рли-
номерно разпределено по дължината на гредата натоварване, след като се вземе
предвид, че
(12.1) М п= + / = ^ ; а .= ^ ,
8 2 W
където и l.Vn са сумите от нормативните стойности на постоянните и временно действуващитс
товари, се получава

(12 2) f = ^ ^ 5а„./^
34« £/ 24EW Â 24£./1
След решване спрямо h формула (12.2) добива вида
12
(12.3) h
24£,/„
Напрежението се изчислява по формулата

(12.4) =
2g + 2ü
To е максималното възможно нормативно напрежение в ръба на сечението, по­
лучено при положение, че напрежението в същия ръб от изчислителни товари
е равно на изчислителното съпротивление Ry. Ето защо минималната височина
иа гредата по формула (12.3) осигурява необходимата коравина при пълно
използуване на носимоспособността на материала. Ако по други съображения ви-
1()чин;| г;| ii;i i |h m ; i i ;i i ряГ)и;1 ,i;i Г)1.,к' no-\i:i. i k ; i or no. и чоиитл no (fiopxiy, i;i ( 12..'^),
TO изискването за коравина може да се удовлетвори, като се намали Оп, а следо­
вателно и Ry. В този случай не се използува напълно носимоспособността на ма­
териала и е целесъобразно да се прилага стомана с по-ниска якост.
Макар че формула (12 3) е получена при равномерно разпределено нато­
варване, с известно приближение тя може да се прилага и за други случаи на
натоварване с изключение на подкрановите греди.
Оптималната височина на гредите се получава по формула ( 10.14). като с('
и\1Я 1 и|)одни,1 и:».1()же'иит1- и т. 10.4 съображения.
Височината на гредите е най-добре да се приема близка до оптималната,
като се имат предвид изложените в т. 10.4 съображения, и не по-малка от мини­
малната. 11ри закръгляването тя трябва да се съгласува и с размерите иа npon:i-
иеж.итнп' етомпиоии . i h c t o iu '. Жо.чате.шо е етоб.юто ,i;i се н:и1i>.nmn;i мо инео-
чина от един лист. Това е възможно, ако височината на стеблото не превищава
2000— 2200 mm. При по-голяма височина се налага н;ь ■ ' чпе с надлъжен
заваръчен шев, което усложнява технологията на изготвяне. Желателно е също
така с цел унификация височината на сечението на съставените греди да се
приема кратна на 100 mm.
Разпределението на материала в сечението, определянето на минималната
дебелина на стеблото и на размерите на поясите трябва да съответствува на
постановките и изводите, направени в т. 10.4.

262
 12.3.2. Проямна на напречното сечение по дължина на гредите

Напречното сечение на съставените греди се композира за максималния

огъващ момент М ■При по-големи отвори ( / ^ 12 т ) и товари ико­
номия ii;i \1,1 I може лл се реализира с промяи;) па илпречиото сечение.
От друга страна, тази промяна усложнява технологичното изготвяне на съставе­
ните греди. Ето защо за греди с отвор до 30 m се препоръчва само еднократил
смяна на напречното сечение. Мястото на смяна зависи от характера на момент­
ната диагарама. То може да бъде определено от условието разходът на мате­
риал за гредите като цяло да бъде минимален. При равномерно разпределен то­
вар по този начин се доказва, че то се намира приблизително на разстояние
0,15 / от опорите.

=■
m.

v5-
1.

71^'hr

- 0.15 l

Фиг. 12.4. Конструктивни възможности за промяна на напречното сечение на гредите

Конструктивните възможности за промяна на сечението са показани на

фиг. 12.4.
По принцип сечението на гредата може да се промени чрез смяна на раз­
мерите на поясите или чрез смяна на височината му.

263
 Технологично най-лесна е промяна на сечението чрез намаляване на ши­
рочината на поясите (фиг. 12.4а).
Снаждането на двата пояса с различна широчина може да бъде извър-
1нено с прав челен шев и скосяване на по-широкия към по-тесния с наклон 1:5
11.111 ч р о ! i i i c ' h г i k i k . i o i i 2: 1. Пр.ишят шев е по-лесен ла и з т . л н е т ю , и о :ta , t:i бт,лс
равноякостен на основния метал в опънния пояс, трябва да бъде изпълнен върху
подложка с извеждане на краищата му върху нея и да б'ьдс изнъртси физически
контрол. Ако такъв контрол не се предвижда, напреженията в пояса в мястотс
на смяна на напречното сечение трябва да са равни или по-малки от носимо-
способността на заваръчния шев {o f^ R w y = 0,85 R y ) . Конструктивните изиск­
вания към размерите на по-тесния пояс са

(12.5) fe/:>/i/10; йп>180; I p ^ b i

При промяна на дебелината на пояса са възможни две решения. В първия

случай стеблото е с постоянна височина (фиг. 12.4а), но външните повърхности
и,'1 пояситс пс са па олио и съшо пино. Такова peinenne в много случаи е неприем­
ливо от експлоатационна гледна точка, например когато върху гредите непрекъс­
нато стъпва някаква друга конструкция или релса. В ъ в тория случай поясите са
подравнени на едно ниво, но стеблото на гредата е с различна височина
(фиг. 12.4г). Затрудненията при него са от технологично естество. И двете ре­
шения имат ограничено приложение в строителната практика.
Промяната на височината на гредата (фиг. 12.46) също усложнява техно­
логията на изготвяне. Точно изпълнение изискват местата на сгъване на долния
пояс. При големи напречни сили се налага да се увеличава дебелината на
стеблото в крайните участъци с оглед поемането на тангенциалните напрежения.
Предимство на такова решение е по-голямата стабилност на гредата в монтажно
гьстояние, тъй като центърът на тсжестта й е почти на едно ниво с точките n;i
оиираие. Към такова решение се прибягва и когато при греди в сдиа ос (иапри-
мер подкранов път) с определено междуосие има единични големи отвори или
когато експлоатационните съображения изискват това. Такъв е случат с главни-

1 '---- 1
h:b=1:2 ^ ^ 1 h:b =1:2

i
S

hÿ0,7t
> ^ г h:(0,5H-0,7)t
1
---\ ----------«л--- 1 -Лг-

11 fît

1
s

t
Фиг. 12.0 Конструктивни решения на прекъсване на горната плоча с цел нама­
ляван' н. концентрацията на напреженията

те греди на таблените хидротехнически затвори. В зоната на намалената висо­

чина се намира ходовата талига за вертикално движение на таблата. ■
Когато поясите се състоят от пакет от плочи, промяната на иапрсмиото се
чспие е най-:югичиа. При съставени греди с високоякосum болтове с нрскьсиа
не на плочите се постига по-плътно покритие на моментната диаграма. При това
всяка плоча зад теоретичната точка на прекъсване се продължава с толкова,
че да бъде прикрепена за усилие, равно на половината от граничната й носимо-
способност {N = 0 ,5 A „iR y). В същото време всяка поясна плоча от нейното на­
чало до началото на следващата трябва да бъде прикрепена за усилие, равно
на граничната й носимоспособност {N = AniRy) ■
При заварени греди с пояси от две плочи в мястото на прекъсване на горна-
та плоча се получава висока концентрация на напреженията. За нейното нама­
ляване се препоръчва изпълнение на напречен ъглов шев с плавен преход с
отношение 2:1 (фиг. 12.5а). При динамично натоварване е необходимо и скося­
ване на горната плоча за по-добър плавен преход (фиг. 12.56). В този случай
горната плоча се продлъжава от двете си страни спрямо теоретично получената
с половината от широчината си.

12.3.3. Проверки на якост, провисване

и обща устойчивост

Проверките за носимосопосбност и деформативност на гредите се извърш­

ват с характеристики, съответствуващи на окончателно приетите размери на
напречното сечение. Когато гредата работи изцяло в еластичния стадий или при
ограничено развитие на пластични деформации (вж. т. 5.3.1), се проверява на
як(нг III) (|)0 |)\1>, 111 (Г).1 Г)), ( Г ) .| ( ) ) , (Г),18) II ( 5 .2 0 ) . Ако l a н tu ь . п к м т \ г. ю и п я га.
La И 'nil И 1 . 7..'5.2, rp i' u m ' i i' п|)а ш с р я н а i па я к о п при ра um i lU' n.i n. l a r i п чп и ,U ‘-
формации по формули (7.24) и (7.25). При това, ако се променя напречното сече-
iiiu ' ИЛ I рг La I а 1|() оли о o i к i>п ю / к п и гг k o ik ' i р \ к i и mi и ре инч т я . п и к а tan п и а ф т
12.4, трябва да се има предвид, че развитие на пластични деформации се допуска
. амо за едно сечение с най-неблагонриятно съчетание на Л1 и Q (т. 7.3.2, условис
1
5). За непрекъснати греди оразмеряването на якост може да се извърши при до­
пускане на пластични стави и преразпределяне на усилията (т. 7.3.3).
Определянето на максималното провисване от нормативни товари се из-
иършва по методите на строителната механика. То трябва ла удовлетворява
\словие (7.59). Стойностите на граничните провисвания са дадени в табл. 12.1
Проверката на обща устойчивост се прави съгласно с методиката, изложена
и I. 7.3.4.
В процеса на доказване на носимоспособността и деформативността на
гредите е възможно да се наложат корекции на някои от приетите размери.

12.3.4. Оразмеряване на връзката между пояс и стебло

I laii-pa uipocrpaiioiioTO копгтруктитю реикмпк' па пръзката меж.ту пояси и

1 I (.'Q1() е директното съединяване на двете части с ъглови шевове или шевове с пъпно про
наряваме (фиг. 12.6а, 6). Когато натоварването с статично, видът па това практиче-
I |\и 1К' оказва влияние на носимоспособността на ( редага. 11|)н лмиалшчпо на­
товарване поясните шевове по принцип рязко намаляват якостта на умора в
сравнение с валцуваните греди. В този случай видът на шева е от съществено
(мачпик'. особено когато товар 1>т се движи по пояса, какьито е случаят с пол-
крановите греди. Тук предимство има челният шев с използуване на специални
мрофили за пояса (фи[. 12.ü ö ) и л и шевът с н ь.то ироиарньапс. При юва и.<
следванията показват, че предвид специфичния характер на работа на шевове­
те якостта на умора иа материала с и заловолитолми граници и при използуваме
на едностранни шевове. Ето защо те могат да се използуват както за статично, така

265
и за някои динамично натоварени конструкции. Засега нормите за проекти-
l';iiie на стоманени конструкции разрешават използуване иа едностранни шснои>
viivio при статично натоварени греди, с 1-ссчение. оразмерявани в еластичмия
1тадий. ако: натоварването е разположено симетрично спрямо ссчспнето. осиг\
|чпа е общата устойчивост иа гредата чрез свързване на натиснатия пояс с ко­
рав под в неговата равнина, в местата на приложение на концентрирани товари

К" лг ▼ 1»
Фиг. 12.6. Връзка между стебло и пояс при различни решения чрез заваряване

КЪМ пояса се поставят укрепителни ребра. В този случай са по-строги изисква­

нията при проверката на местна устойчивост на стеблото. Колиствено те се изра-
чяпат в това, че дяспата част на формула (10.49) се приема равна на 0,9yc при
> < 3.8 и 7, при L
Специфични конструктивни решения са тези, при които за свързването на
. гсблото с поясите се използуват и междинни елементи. Предимства на такова
|)ошение са:
1. По-малки по стойност напрежения от заваряването вследствие на това,
че елементите са по-тънки и охлаждането им е по-бавно.
2. Увеличаване на коравината на пояса извън равнината на гредата и осо­
бено на усуквателната коравина. Недостатък е усложненото технологично из­
готвяне. Ето защо такива решения се прилагат рядко при създаване на нови
конструкции, но могат да се използуват за подобряване на работата и увелича­
ване на носимоспособността при усилване на съществуващи конструкции.
При проектиране на връзката с високоякостни болтове се прилагат две
конструктивни решеиия i- опрлботпаио на стеблото и плътно опиране към
пояса, което облекчава работата на поясните болтове (фиг. 12.7а). или бс:< тм
кова допираие (фиг. 12.7t3).
(. i.e iiiiiiiTO .im n o сре.астиа, с и i>|i:tn:imn i T i'fi.io io с ito n c in e нри иегкини/кмо
пптоварване. се оразмеряват по ф ормулите от т. 10.6. Ако върху гредите действх
nai и подвижни юиари, к о т и предизьикиа г и стеб.юто напрежения на местен
натиск или ако под неподвижни концентрирани товари няма укрепяващи ребра,
проверката се извършва по формулите:
1. При заваръчни шевове

( 12. 6 )
nß,kl nß,k,

2. При високоякостни болтове

(12.7)

където Т е хлъзгащата сила за единица дъ;лжина по формула (10.29);

v = J iъ} L . _ местният натиск за единица дължина от концентриран изчислителен товар, но

ц без коефициент на динамичност;

266
 Y/l — коефициент, който за случаите, показани на фиг. 7.5 и отнасящи се за формулл
(7.18), е равен на единица, а за нодкранови греди е даден към формула (1Н. Ш );
K in iiii I Ü д к 1Ж 11м ;1I U I ||.1 n i p r n M cm io ла r()ii;i|i.i, ( ) ii| U M iM H iiii i i | i m .............................; .............
ii;iiir Mil i[i()pM V .r;i | 7Г '' ......... .. и ш ж м и .. ..................................... ( I s I I I .
- разстоянието между болтовете, прикрепващи вертикалните рамена на поясните'
M.III Ki>.vi cKÜ-icmi;
М « '(()И Ц И С М Т , който |||Ч 1 1| Г ) | 1^|Г) 1Н I II I . и М .М .ГИ О о п р ян о М .М ГорИИЯ lliilK l ll'ô '

(фиг. 12.7а), се приема равен на 0,4, а в останалите случаи (фиг. 12.76) — 1,0.

а б о
I

обработен и
плътно пасвам
кън пояса край

Фиг. 12.7. Конструиране на връзката пояс — стебло при греди с

високоякостни болтове

Заваръчните шевове, свързващи стеблото и поясите, както и всички оста-

||,1ли топове при гредите със съставени сечения, в1С1Ючително и икиоиоте. прик
репващи укрепяващите ребра, трябва да бъдат непрекъснати. При подвижни
г()1К 1|1м нър.ху грелите н|)ь;1КсП;1 \н'жд\ пояс и стсО.ю о препор ьчигс.шо д;1 ч
ишълнява с пълно проваряване по пялата й дължина. В този случаи заварп.чмтг
тоииве сс iipoucpHUüi па якист по приведени напрежения, каги прн налпчме ма
местен натиск са задължителни и двете проверки по формули (7.20) и (7.21).

12.3.5. Проверки на местна устойчивост на стеблото

За осигуряване на местната устойчивост стеблото на гредите се укрепява
с ребра (вж. т. 10.7.2). Устойчивостта на стеблото се проверява с вземане под
ттм а н и е на всички компоиоитн иа напрегнатото с-ъстоянис (п. т, гт,,„). 1акана
проверка за греди, укрепени само с основни напречни ребра, не е необходимо
да се прави, ако са изпълнени изискванията на формули (7.2U) и (/.21) и ако
условната стройност на стеблото кш, изчислявана по формулата

( 12.8 )
V
не е по-голяма от стойностите:
3.5 — за греди с двустранно изпълнени поясни шевове без местни напре­
жения (o/of = 0);
3,2 — греди с едностранно изпълнен поясен шев без местен натиск (а/ос =
= 0);
2.5 — за греди с двустранно изпълнени поясни шевове, когато има местни
напрежения.
Устойчивостта на стеблото на пълностенни греди със съставено симетрично
спрямо двете оси напречно сечение, укрепено само с основни напречни ребра
нри работа п еластичния стадий, когато няма местни мапрежения (п/,„=0) и
условната стройност на стеблото ^.^,<6, се проверява по формула (10.49), като
се вземат предвид из.1ожсниге тук пояснения.
Натисковото напрежение в края на стеблото ст, прието със знак « + », и
с 1)едното тангепциа.ию нанрежеиие т се изчисляват но форму.мпс:

267
 CT = м
(12.9)
/х

( 12. 10) т =-
tai-hai
където М и Q са средните стойности на огъващия момент и напречната сила в границата на раз­
глежданата пластинка; ако дължината на пластинката е по-голяма от изчисли­
телната й височина, А1 и Q се изчисляват за условна квадратна пластинка със
стриии /|, , |>.'1 111().10Ж 1'и;| ог стрлиг) llfi rio-ro.-|i'\iiiH' ||;|11р('Ж 1' 11ия; ;iko iid ,i i.. i'^iiiui
на пластинката М и Q сменят своя знак, то средните стойности се изчисляват за
(.'дпозмачиитс им участъци;
— иълната височина на стеблото.

Кри I II4IMI и' нормп.IIMI 11;1пр('/К('1111я п,, rt' м (числип;1Т но формула (10.43).
Стойността на коефициента Сс, се приема, както следва:
I. За заварени греди по liiô.i. 12.2 в зависимост от стойностите на коефи­
циента 6, отчитащ степента на запъване на стеблото към пояса и изчислявани
по формулата

( 12. 11)

К1)Л('Т() h II I. c;i |i;i I\U’|I|I U' ii.i ii, 'iiin 'ii; m in iim u ';
P — коефициент, определян по табл. 12.3.
2. За греди с високоякостни болтове Осг = 35,2.
Критичните тангенциаж 1и напрежения се определят по формула (10.46), в
която условната стройност се изчислява по формулата

( 12. 12)

където d е по-малката страна n;i ii uicTmiici la (Л,/ или а).

Т ;| Г) ,1 II II ,1 Ц).2
Стойности на коефициента Сс, от формула (10.43)

6 0,8 1,0 2,0 4,0 6.0 Ю.О 30

Сс, 30 ' 31,6 33,3 34,6 34,8 35,1 35,5

Т а бл ица 12.3
Стойности на коефициента ß от формула (12.11)
Вид на гредата Условия, при които p;i6i)TM натиснатият пояс Р

Подкранови греди Незаварени кранови релси 2

Заварени кранови pc.iiii оо
За участъци, в които концентрираният товар е
приложен по долния пояс 0,8

Други греди При непрекъснато опиране върху натиснатия

пояс на корава плоча (под) оо
В останалите случаи 0,8

Стеблото на греди със симсгрично напречно сечение, оразмерявани с раз-

mmicK) h ; i п л а сти ч н и , 1С(|юр\|;|11ии. ;iko н я м а местни напрежения ( п / , „ = 0 ) и c;i
спазени условията: т<0,5У?у, у4//Ли,>0,25 и 2 , 2 6 се проверява по фор­
мулата

268
(1 2 .1 3 ) М < ycRyhlft^ + -Х ) ,

където а = 0.24-0,15 ( — ) ' -0,0085(^»-2.2)-’

т СО изчисляла по форму.!:! (12.10).

Устойчивостта ма стсо.юто на иълиостенни греди със симетрично съставено
със заваръчни шевове или с високоякостни болтове напречно сечение, укрепени
само с оспоиин напречим робра. когато има иаирожения на местен натиск
(а 1„сф О ) и 2,5, се проверява по формулата

(12.14)
V( Осг
:YC.

В която а/„г се определя по формула (7.18) или формула (18.13) при у^| = 1;
С1 м т II - I I 1Ч1К. 1)111,1 г МО ( ( i o | ) \ i \ . M i (12.0) II (12.11));
т,, се изчислява по формула (10.46) за действителните размери на пластинката.
Загубата на устойчивост на пластинка при наличие на местни напрежения
е аналогична на загубата на устойчивост само от нормални напрежения
(фиг. 12.8). Критичните напрежения а/ос,сг зависят в много по-голяма степен от
размерите на пластинката отколкото Осг. На базата на изследванията се разгра­
ничават три случая: ^

Фиг. 12.8. Загуба на устойчивост на стеблото при наличие и на местни

напрежения

1. При гъсто разположени основни напречни ребра (а^0,8/г<./) стеблото

се изкорубва с една полувълна (фиг. 12.8). В този случай Осг се определя по
формулата (10.43) и табл. 12.2 както за пластинка без местни напрежения.
Критичните напрежения ai„c.cr се изчисляват по формулата

12.15) O u ic .c r — - £ i R h-^

където С| е коефициент, чиито стойности за заварени греди се приемат по табл. 12.4 в зависимост
(п с гойиост га па иару мс г i>|);i h от (|)o|)\iyui ( I 2.1I ) и итмошеинето a / h r i ' , a за г|и.'ли i-
в и с о к о я к о с т н и б о л т о в е МО lil f). '] 12.5;
— условна стройност, изчислявана по формулата

12.iÜi Ки =

Ако натоварването е по опънатия пояс, то проверката се извършва по фор­

мула (12.14) с отчитане само на oioc и т, като параметърът Ô се изчислява по
формула (12.11), в която tf и 6/ са размерите на опънатия пояс.

269
 Т a б л и ц a 12.4
Стойности на коефициента с, от (12.15) за заварени греди

Стойности на Ci за заварени греди при a/h,i равно на;

< 0 .5 0.6 0.8 1.0 1.2 1.4 1,6 1.8 ^2.0

1 11.5 12.4 14.8 18.0 22,1 27.1 32.6 38.9 45.6
2 12.0 13,0 16.1 20.4 25.7 32.1 39.2 46,5 55.7
4 12.3 13,3 16.6 21.6 28,1 36.3 45.2 54.9 65.1
6 12.4 13.5 16.8 2LM 29.1 38.3 48.7 59.4 70.4
10 12.4 13.6 16.9 22.5 30.0 39.7 51,0 63.3 76.5
30 12.5 13.7 17.0 22.9 31.0 41.6 53.8 68.2 83.6

Т а бл ица 12.5
Стойности на коефициента Ci от (12.15) за греди с високоякостни болтове

a/hei 0.5 0,6 0.8 1.0 1,2 1.4 1,6 1,8 2,0

Cl 13.7 15.9 20.8 28.4 38.7 51,0 64.2 79,8 94.9

Т абл ица 12.6

Стойности иа за греди със симетрично напречно сечение

Гранични стойности на отношението при a//i,./. равно на:

Г реди А
и
< 8,0 0.9 1 1.2 1.4 1.6 1.« > 2 .0

Зава­ 1 0 0.146 0.183 0.267 0.359 0,445 0.540 0,618

рени 2 0 0.109 0.169 0.277 0.406 0,543 0.652 0,799
4 0 0.072 0,129 0.281 0.479 0,711 0,930 1,132
5 0 0.066 0,127 0,288 0,536 0,874 1,192 1.468
10 0 0.059 0,122 0,296 0,574 1,002 1,539 2.154
30 0 0.047 0,1 12 0,300 0,633 1.283 2.249 3.939

На ви-
соко-
якост­
ни
бол­
тове 0 0.121 0,184 0,378 0,643 1,131 1.614 2.347

2. При напречни ребра през разстояние а > 0,8 hei и отношение о/„г/а, по-
голяма от стойностите, дадени в табл. 12.6, изкорубването на стеблото може да
V i;iiK' i i.tuo по една ii().ivin..iii;i по дължина на пластинката така. както и при
a<c.O,Shej, но критичното нормално напрежение е по-голямо отколкото когато
няма местни напрежения. Тук загубата на мсстна устойчивост в по-голяма
степен зависи от местните напрежения. В този случай критичните напрежения
а,г се изчисляват по формулата

(12.17) Of,

където С2 е коефициент, чиито стойности се приемат по табл. 12.7.

270
 Таблица 12.7
Стойности на коефициента Сг от формула (12.17)

а/А,/ < 0,8 0,9 1.0 1.2 1,4 1.6 1.8 ^ 2 ,0

сг По табл. 12.2 37 39.2 45,2 52,8 62,0 72,6 84,7

{C-i = Cr r )

Критичните напрежения о/,„ ,■ се определят по формула (12.15). при което,

ако а/А,/> 2, се приема a/hef = 2.
11р н i'ici, ;нм p;i I Dviiiiu' ц II,S// и oi ш и т н и с i. ''гт n o -
малко от стойностите, дадени в табл. 12.6, изкорубването на стеблото може да
(.ïijiie 110 две полувълни по дължина на пластинката. В този с.|учай Ос, со из­
числява по формула (10.43) и табл. 12.2, а аюс.сг по формула (12.15), при
което а се замества с ° както във формулата, така и в табл. 12.4.
И в трите случая т,? се изчислява за действителните размери на пластин­
ката.
При греди с голяма височина и тънко стебло тогава, когато стройносгга 160 (X „ > 5),
1.1(H.III уривамс lid еюб.юто срищу изкорубване се налага да се поставят над:1 ь ж 1П1 риОра в пагшм)
вата зона. Те се опират в напречните и са на разстояние (0,2— 0,3) от натиснатия пояс. Надлъж-
иото ребро разделя стеблото по височина на две пластинки (фиг. 12.9), чиято устойчивост се изследва
разделно. Доколкото надлъжните ребра са необходими с оглед устойчивостта при действие на нор­
мални напрежения, то те се поставят само в зоната на големите моменти, респективно норма.мт
|м||режемня.
За пластинката, разположена между натиснатия пояс и надлъжното ребро, е характерно, 'и
има малка стройност, но е натоварена изцяло на натиск, което е неблагоприятно (вж . анализа на
к„ в т. 10.7.2). Тази пластинка се проверява на устойчивост по форму.шга

(12.18)
О/ос, et, 1 ' Т„. 1 >

в която а, а;ос и т се изчисляват както при формула (12.14).

Критичното напрежение Осг. i, когато ai„c = Q. се изчислява по формулата

4,76
(12.19) О сг.] =

I?
1-

където

Когато върху пластинката действуват и местни натискови напрежения, критичните иапр('

жомня се и:1чис.пянат по форму.1Ите

1,194) Ä,
(I2.2U)

R
( 12. 21) 0,0.. сн=(1.24 + 0,476ц,)>|>-:^
Ха

в конто ка се изчислява по формула (12.16);

' (Il '

Ml <2.
Ul

271
 Лко M i> 2 . то мри II |||11с,1я в а 11с на п,,, и о,„г ,,, се приема a = 2h\.
стеблото. р;имоложеио между надлъжното ребро и о и м к п и я мояс, L' ViipiiNTcpiicr
I) iia\ia.i>iiiaiu' ма lo u M iiiia ia im Mi-i riiiiii' iiaiiicKuuii наиреженни ди U.-1 4/.<г. ни >величан.i
на дължината, върху която те действуват;

■ II
L

/
6;0.46,„;t /
Q a

Фиг. 12.9. Устойчивост на стеблото при наличие на надлъжно ребро

U — при местни напрежения в натисковата зона; 6 — при местни напрежения в опънната зона

2) по-голяма опънна зона, но намалено влияние на запъване в горния край.

Устойчивостта на тази пластинка се проверява по формулата

о(1-2/1|/М Oloi\2
( 12.22)
л/р Осг2
+■ -h

5,48
örr.2 — - Jil.
f-i-
(12.23)

П/„, ce изчислява по формула (12.1.5) и табл. I 2.*) при Л = 0.8. а отнои1ението а/Лг/се заменя с
III h
«л.,.1>= 0.4 п/,,,, когато товарът е разположен по натиснатия пояс;
J =ч/.„ Koiaro юиарът е по опъпнпн ноис;
т„,'» се изчислява по формула (10.46) за действителните ра ии.'ри на пластинката.
Когато върху гредите действуват големи концентрирани подвижни товари, както е при под-
крановите греди, устойчивостта на пластинката, разположена между натиснатия пояс и надлъжно-

272
TO ребро, проверявана по формула (12.18), може да не е осигурена. За да не се увеличава дебелината
на стеблото, в този случай се поставят къси напречни ребра с височина fti (фиг. 12 К Ь I’, тояи случаи
мри проверка на новополучените пластинки на устойчивост по формули от (12.18) до (12.21)
размерът а и тях се заменя с разстоянието между осите на две съседни къси напречни ребра.

Устойчивостта на стеблото на греди е несиметрично напречно сечение

(горният пояс е с по-голямо лице) се проверява по изложената методика, като
се отчетат следните обстоятелства:
1. При стебла, укрепени само с основни напречни ребра във формули
(10.43), (12.17) и табл. J2.7, под hei трябва да се разбира удвоената височина
на натиснатата зона на стеблото. 11|)м ii;i.iii4 ik im i i un . 1. |ч жения ce извърш­
ват и двете проверки (случаи 2 и 3) независимо от отношението aioc/o.
2. За стебла, укрепени с основни напречни ребра и едно надлъжно ребро,
разположено в натисковата зона
а) във формули (12.19), (12.20) и (12.22) отношението се замества
с отношението ah\/2hej, където а = о —а. ■и а/е опънното напрежение в края на
пластинката, взето със знак «минус»;
б) във формула (12.23) изразът (^0,5— се заменя с израза ( —----
„ \ hei ' \ а hei /
в случаите, когато с по-голямо лице е опънният пояс и натоварването е
нрн.южоио к ь \1 мсмч). проверката ма устойчивост при едновременно действие
ма о и т сс извършва по формула (14.7).

12.3.6. Конструиране и оразмеряване на ребрата

Укрепяващите ребра увеличават разхода на стомана и заваръчни материа-

. 1м, чсложмяпат технологията на изготвяме и намаляват производителността на
труда. В същото време, освен че осигуряват стеблото на съставените греди сре­
щу изкорубване, те увеличават усуквателната коравина на напречното сечение.
Ето защо по принцип укрепяващите ребра трябва да се разполагат на макси­
мални по изчисление или конструктивни изисквания разстояния.
Ребрата се изпълняват предимно с правоъгълно напречно сечение от
стоманен лист (фиг. 12.11а). При необходимост от по-голяма коравина ребрата
могат да се изпълняват и от валцувани профили (фиг. 12.116). Спрямо стебло­
то ребрата могат да бъдат разположени симетрично от двете му страни или
едностранно (несиметрично). Едностранните ребра (фиг. 12.11 в, г) облекчават

273
технологичното изготвяне и намаляват два пъти дължината на заваръчните
шевове за тяхното прикрепване. Ето защо за конструкции от I I I и IV група
те трябва да бъдат предпочитаното решение.

Г " т
"-Т-"
3ltw 3ltw Sl<w I 5i tw Si tyi 5itw
S,tw Jitw

Фиг. 12.11. Напречни сечения на укрепителни ребра

При оразмеряване на ребрата за тяхно напречно сечение се приема

съставено сечение, което освен самите ребра включва и съдействувата широчи­
на на стеблото от двете страни на реброто с дължина, равна на
(12.24)
л/
Инерционният момент на едностранните ребра се изчислява за нулевата ос на
съставеното сечение.
Когато това е целесъобразно, стеблото може да се укрепява и с едностран­
ни ребра, изпълнени от L -профил, заварен към стеблото с края на едното си рамо
(фиг. 12.1 1(>). Инерционният момент на такова рс6|)о се изчис.1яца спрямо ос
-vi — х\, съвпадаща с по-близката до реброто страна на стеблото, и не трябва да
бъде по-малък от този на двойка симетрични ребра.
С т е г а т а на гредите се укрепяват с основни напречни ребра, ако условната
стойност ки, е по-голяма от 3,2 при статично натоварване и 2,2 при подвижно
натоварване. Разстоянието_между тези ребра не трябва да е по-голямо от 2Л,/
при Х,и,> 3,2 и 2,5 hei при Ха,<3,2. По изключение се допуска увеличаване на
максималното разстояние до 3 hej, ако общата и местна устойчивост на гредите
са доказани чрез съответните формули.
Основни напречни ребра се поставят и под големи концентрирани товари,
а ако гредата се оразмерява с отчитане развитието на пластични деформации —
под всички концентрирани товари в пластичната зона.
Когато стеблото е укрепено само с основни напречни плоски ребра, мини-
малната им широчина в mm е:
1. За едностранни ребра
bs= — — h 50 mm.
(12.25) 24

2. За двустранни ребра

bs = — — 1-40 mm.
(12.26) 30

Дебелината на реброто ce приема не по-малка от 2bs-\J-i_ R ,

При укрепяване с основни напречни и едно надлъжно ребро необходимият

инерционен момент на напречните ребра се определя по формулата

(12.27) I, = 3heiti.

274
 Инерционният момент на надлъжното ребро /ч/ се определя в зависимост
от отношението Л|/Ле/ по формулите, дадени в табл. 12.8, като за междинни стой­
ности се разрешава линейна интерполация. Минималните размери на двете
системи ребра се определят по формули (12.25) и (12.26).

Т а б л и ц а 12.8
Необходими инерционни моменти на надлъжното ребро

Л| Необходим инерционен Гранични стойности

момент на надлъжното
ребро минимален максимален
^st, min

0,20 \,5heiti Ihejti

0,25 l,5helti 3 ,5 h e it i

0,3 1

Напречните и надлъжни ребра се заваряват към стеблото на гредите с

непрекъснати шевове. Допуска се заваряване с едностранни шевове. Укрепява­
щи ребра, успоредни на челни снаждания на стеблото, трябва да бъдат отдалече­
ни от тези снаждания най-малко на 1Ü 1^.. Когато надлъжните ребра пресичат
снаждаши стеблото шевове, те не се заваряват на разстояние 40 mm от двете
страни на този шев.
Напречните укрепяваши ребра на заварените греди трябва да бъдат
скосени, за да не се довеждат шевовете им до поясния заваръчен шев. При
статични натоварвания това скосяване е без специална обработка (фиг. 12.12а, б).
За намаляване на концентрацията на напреженията и повишаване на якостта
на умора при динамично натоварване (задължително при мостовете) скосява­
ното сс закръглява (фиг. 12.12г, d ). Най-често ребрата се заваряват към
иатиснатия пояс (фиг. 12.12а, б). Пи предаване на големи концентрирани
товари с допустимо изместване от равнината на стеблото, както е при подкрано-

W шг

Фиг. 12.12. Начини на прикрепване на ребрата към сечението на гредата

вите греди, ребрата не се заваряват към пояса, а челата им плътно се опират

к него (фиг. 12.12в). За подкранови греди с група по режим на работа К7 или
К8 челото на реброто, опиращо се в пояса, трябва да бъде обработено със степен
на гладкост Д З (фиг. 12.12г).

275
 По принцип е нежелателно опънният силов поток на долния пояс да се
пресича с напречен шев на укрепяващите ребра (фиг. 12.126). За да не се намалява
усуквателната коравина на сечението, най-добре е, когато реброто е плътно
опряно в този пояс (фиг. 12.12в). Възможно е също така между реброто и

i
LUi

t
лтиимии

Фиг, 12.13. Пресичане на

A
Фиг. 12.14. Напречни ребра при греди с високоякостни болтове
напречно и надлъжно реб-
ро

пояса да се постави плочка, която да се завари към пояса с надлъжен щев

(фиг. 12.12d). Допуска се също така реброто да не се довежда до пояса и да
не се свързва с него (фиг. 12.12а).
При пресичане на напречни и надлъжни укрепяващи ребра прикрепващи­
те ги шевове не трябва да се застъпват. За пелта непрекъснатото ребро се заваря­
ва изцяло, а прекъснатото се скосява, както е показано на фиг. 12.13.
На фиг. 12.14 е дадено конструктивното решение на ребрата при греди
с високоякостни болтове.

Фиг. 12.15. Към оразмеряване на укрепителните ребра

Основните напречни ребра, разположени под концентрирани товари, се

оразмеряват като центрично натиснати стойки, ако са симетрични, и на не-
центричен натиск — ако са едностранни. Ексцентрицитетът е равен на |);iи ю я-
нието от средната равнина на стеблото до центъра на тежестта на изчислително-

276
TO сечение на стойката, в която се включва и съдействуващата широчина на стеб­
лото. Изкълчвателната им дължина се приема равна на височината на стеблото.
В зоната на опорите гредите завършват (фиг. 12.15,а) или се укрепяват
(фиг. 12.156) с опорни ребра. Широчината на опорното ребро bs с оглед оси­
гуряване на местната устойчивост не трябва да е по-голяма в първия случай от
L л1— , а във втория от 0,5 д . Челата на ребрата, чрез които се предава
^ Ri, ^ R i/
опорната реакция, трябва да бъда! обработени, плътно опрени или заварени
към долния пояс. Напреженията в тези сечения от действие на опорната реакция
ме трябва да са по-юлеми:
1. .За случая, iioKa.iaii ма фиг. 12.1,5а от изчислителното съпротивление
на стоманата на смачкване Rp, когато l,5^s, и на натиск Ry, когато а > 1,5^ч;
размерът а се приема в зависимост от широчината на опорната конструкция и
завъртането на опорното сечение под натоварване.
2. За случая, показан на фиг. 12.156 — от изчислителното съпротивление
на смачкване Rp.
При заваряване на опорните ребра към долния пояс на гредата, заваръч­
ните шевове се оразмеряват за опорната реакция.
Опорните ребра се оразмеряват като центрично натиснати стойки на
устойчивост извън равнината на стеблото по формула (7.8). Изкълчвателната
им .п.лжмиа сс нрнсма ранма ма височмиата ма стеблото. Изчислителното им
1Ч‘чемие, както и при другите ребра, включва съдействуваща . широчина на
(.п-Гмок), ()м|хмс'.1нма по формула: (12.23).
ЗаварП)Чните шевове, прикрепващи реброто към стеблото, се оразмеряват
ta опорната реакция с максимална изчислителна дължина съгласно формула
(8.1). Следователно дължината на шева се приема lu, = hu,— \0 mm, ако (Ли,—
— 10)<85ß/«:/. В противен случай /„, = 85ß^.Ä^.

12.4. Заводски и монтажни снаждания

Заводските снаждания на гредите от горещовалцувани профили или
на отделните части на сечението на съставените греди (стебло или пояси) са
необходими предвид ограничените дължини на валцуваните изделия — лама­
рини и профили. Изпълняват се със заваръчни шевове.
Горешовалцуваните профили се наставят в едно сечение чрез челно за­
варяване на профилите един към друг, чрез преминаващи плочи или комбинира­
но. При съставените греди снаждането на отделните части е с челни шевове.
При тях основен принцип е шевовете, снаждащи отделните части, да не попадат
в едно и също напречно сечение. Ето защо те се изпълняват разместено по дъл­
жина на гредите. Отделните части се снаждат преди заводското сглобяване
на гредата като цяло. При това с цел избягване на задължителен физически
контрол на шевовете или направата на наклонен шев снаждането на опънатия
пояс трябва да се прави в участъци, където напреженията в него не са по-големи
от изчислителното съпротивление на заваръчния шев У?и.у = 0,85 Ry. Снаждането
на натиснатия пояс и на стеблото винаги са прави с шев, перпендикулярен
ма оста.
Монтажните снаждания са необходими, когато масата или размерите
ма гредите не позволяват да бъдат транспортирани или монтирани в окончате-
.к‘м вид. Монтажните снаждания при непрекъснати греди на повече отвори са
меизбежни. Члененето на гредите на отделни- транспортни единици — марки,
трябва да бъде такова, че отделните елементи да са еднотипни. Монтажните
снаждания се изпълняват в едно напречно сечение. Те трябва да се проектират
предимно с високоякостни болтове.
277
 На фиг. 12.16 са показани вариантни решения на снаждане на греди
от горещовалцувани 1-профили. Съединителните средства трябва да се ора;»-
меряват за усилията, припадащи се на частите, които свързват. Съединението
с челен шев (фиг. 12.166) може да бъде изпълнено само чрез рьчно заваряване.

i
по 1-1

j;
>
t 1
S

no 3-3 ПО ‘> - i

S B s

Фиг. 12.16. Наставяме на греди от горещовалцувани профили

При това контролът на шева е затруднен. Ето заш,о носимоспособността на

сечението в мястото на снаждане е по-малка отколкото извън него. Като се
изходи от напрежението в долния пояс. то максималният момент, който сечение­
то може да поеме, е M a = W y c R w y Ако в мястото на снаждане огъващият
момент е по-голям от момента Мш и то не може да се измести, се изпълнява
комбинирано снаждане — с челен щев и преминаващи плочи (фиг. 12.16в).
Усилието в плочите и тяхното сечение се определя по формулите

(12.28) yVp,= и Ар,= Na

h ycRy

където h е височината на профила.

Размерите на плочките се избират така, че заваръчните шевове да се из­
пълняват като подови. Шевовете се оразмеряват за усилията в плочите.
Съединението, показано на фиг. 12.16г, е с най-голяма концентрация на
напреженията. То може да се прилага за греди, натоварени със статични то­
вари и работещи при положителни температури. За него се приема разделно
поемане на разрезните усилия. Плочите по поясите поемат изцяло огъващия

278
момент. Усилието в тях и лицето на напречното им сечение се определя по фор­
мулите
(12.29) N „= - ^
А ycRy

1-1
т

.4 I .if. I I .
чГ ТР

2-2

3-3

Фиг. 12.17. Монтажни снаждания на греди със съставено напречно сечение

U — с ВИСОКОЯКОСТНИ болтове: 6 — със заваръчни шевове

Плочите за стеблото се приемат конструктивно е широчина 100— 150 mm.

Сумарната им дебелина се приема равна ,на (1,2— 1,5) tu,. Височината им се
съобразява с правата част на стеблото, т. е. разстоянието между закръглява­
нията. Ъгловите шевове, които ги прикрепват, се оразмеряват за напречната
сила Q по формули (8.7) и (8.8).
Монтажните снаждания на гредите със съставени сечения се изпълняват
с високоякостни болтове или със заваръчни шевове. На фиг. 12.17а е показано
монтажно снаждане с високоякостни болтове на греди със заварено сечение.
Основно изискване е снаждането да бъде колкото е възможно по-компактно.
Ето защо поясите се снаждат с плочи, разположени от двете им страни, а болто­
вете се приемат с голям диаметър (М20, М24) и се поставят на минимални
разстояния. Напречното сечение на плочите не трябва да бъде по-малко от

279
loiin ИЛ (чтжлаиия елемент. За опънния пояс А„, се получапа с отчитане n;i
и )||скванията, дадени в т. 9.5. Всяка група болтове трябва да бъде изчислявана
за припадащата се на съответната снаждана част усилия. 1ова са:
1. За поясите
(•2-30) у, = / И - ^ и 0, = 0.
hol
2. За стеблото

(12.31) М^ = М - ! ^ и Qw = Q,
където /, II / i',1 iiiic|m ii()iim iii' момсмти ип поясите и и.ч i icn inio;
II,, V |)ü:k-tohiiiicto мсжлу центровете ini геж есп и nu м онете.

Необходимият брой болтове за снаждане на поясите се получава по форму­

ла (9.9). Съединението се конструира съобразно допустимите разстояния. При
стеб.юто се мостi.mui п обратния ред. Г! i.pnoiiaMa.iiio ci>e;imiemieTo ce конструира
(приемат се броят на болтовете и разстоянията между тях) и след това се про­
верява усилието в най-натоварения болт. Предвид изискването за компактност,
вертикалните редове болтове се поставят на минимални разстояния. В този слу­
чай се разрен1ава във формула (9.12) разстоянията да се заменят с ве1)тикалмм-
1г |1а:и'т()я1111я между болтовете от .тадеп реч. Ion a ошачана, че iuckii рел <и
болтове се оразмерява за припадащата му се част от огъващия момеш'
11олучава се
(12.32)
II
м.лсто II е броят на вертикалните релоне.
у , — разстоянията между съответнни- шиици силн.

От (12.30) следва и опростяване на формула (9.13) във вида

(12.33) (.Vr)' + (-V?)^

Когато монтажното снаждане се изпълнява с челни заваръчни шевове,

снаждането на отделните части може да бъде изцяло в едно напречно сечение
(пж. (()мг. 8.42) или с миимма.пк) разместване (фнг. 12,17о). Шевовете, ст.рз-
иащи натиснатия пояс и стеблото, се изпълняват перпендикулярно на оста, а
шевът за опънния пояс — наклонен под ъгъл 60°, тъй като при монтажа ме
всякога е възможен повишен контрол. Последователността на изпълнение на
заваръчните шевове трябва да се съобразява с изложеното в т. 8.10.4 и фиг.
8.42. При непрекъснати греди, когато снаждането се извършва не на приобектна
площадка, а в проектно положение, за точно нагласяваме на двете съединявани
части се предвиждат специални приспособления, облекчаващи стъпването на
гредата и регулиране на положението й. Една възможност за такива приспособ­
ления е показана на фиг. 12.176. След изпълнение на заваръчните шевове те
се премахват.

12.5. Опорни части при гредите

В зависимост от отвора и предназначението на гредите опорните им
части могат да бъдат решени по различен начин.
При отвори до 18 m предаването на опорната реакция обикновено става
чрез опорно ребро от вида, показан на фиг. 12.15а. Двете опори на гредите
се решават по един и същи начин, макар че при изчисляването едната се приема

280
за подвижна, а другата за неподвижна. Предвид малкия отвор разликата между
конструктивното решение и изчислителаната схема не оказва съществено влия-
иие на усилията. Челото на реброто трябва да е обработено и перпендикулярно
на оста. В противен случай опорната реакция не се предава по цялата му площ
в
1 1-1

Î
'i v

2-2

-Ш -
Фиг. 12.18. Връзка между греда и колона

равномерно. Предвид тази възможност всеки един от вертикалните заваръчни

щевове на опорното столче (фиг. 12.86) се оразмерява за сила, равна на 2/3 от
опорната реакция. Тъй като предаването й става върху малка площ, такова
решение се използува, когато гредата стъпва върху (фиг. 12.18а) или се при­
съединява към (фиг. 12.186) друга греда или колона. Възможно е и конструк-
гитюто pcmcmic'. показапо иа фиг. 12.18я. При него опорните ребра са ci.i.iacHO
фиг. 12.156. Оразмеряването на опорните ребра е дадено в т. 12.4.6.
Друга възможност за предаване на опорната реакция е центриращата
плоча (фиг. 12.18г). Тя се използува и когато стоманените греди стъпват
върху стоманобетонни елементи. Размерите на плочата се определят от условие­
то — напреженията в опорната конструкция да не надвишават съответните
изчислителни съпротивления. Например при стъпване върху стоманобетонен
елемент
(12.34) Ар, = а . Ь ^ ---— ,

където Rhin, е изчислителното съпротивление иа беюма на смачкване '.

l ';i nii |) bT Ь се приема равен на широчината на пояса на гредата. Дебели-
ii;n;i IM и.ю чата се определя кпкто при тангенциалния лагер.
При отвори, по-големи от 18 т , трябва да има съответствие между конструк-
гивното изпълнение и изчислителната схема. Това се постига чрез специалии
опорни части — лагери. Лагерите се подвижни и неподвижни. В ъ в високото
строителство най-масово се използува тангенциалният лагер. Прилагат се също
неопренови, а при много големи товари — балансиращи лагери.

' Вж . Морми за проектиране на бетонни и стоманобетонни конструкции, К Т С У , C., 1988,

стр. 104, чл. 101.

281
 Тангенциалният лагер (фиг. 12.19а) се състои от две части. Горната
част е плоча, която се приварява към пояса на гредата под опорното ребро.
Долната част е с цилиндрична повърхност, върху която се опира горната част.
При огъване на гредата чрез нея се осигурява възможност за завъртане, като
а б

N г

Фиг. 12.19. Тангенциален лагер

теоретично опирането е само по една образуваща. По този начин вертикалната

реакция се разпределя равномерно върху опорната плоскост. Тази част се за­
крепва, неподвижно към опорната конструкция по различен начин — заварява­
не, анкериране и пр.
1 юдвижният тангенциален лагер е плъзгащ се лагер, т. е. при него надлъж-
ното преместване е за сметка на плъзгането на двете части една спрямо друга.
При това възникват сили на триене, които нарастват с увеличаване на големи­
ната на опорната реакция. Това ограничава тяхната приложимост за отвори
до 42 m. Неподвижност на тангенциалния лагер се постига за сметка на силите
на триене по контактната повърхност (стомана върху стомана) или чрез верти­
калните опорни повърхности. Скритият ЩИП в първия случай (фиг. 12.196)
служи предимно за центриране и неразместване и не му се придават носещи
функции.
Частите на тангенциалния лагер се изпълняват от лята стомана или
чрез обработка на дебелолистна ламарина. Размерите в план на долната част
при неподвижния лагер (фиг. 12.19 г) се определят по формулата

6V,.h
(12.35) +
а.Ь аЧ

282
където V'l. и Vh са вертикалната и хоризонталната компонента на опорната реакция;
Л| е дебелината на долната част;
К HJ 4iK.iMu I.IUI.P >i.iipm 11И.1ЧИИ lid опорната конструкция (Äp или

Размерите в план на горната част се определят от условието напрежения­

та на смачкване (стомана върху стомана) да не са по-големи от изчислител­
ното съпротивление. Широчината й зависи от възприетия начин на огранича­
ване в напречно на оста на гредата направление.
Дебелината на частите се определя от работата им на огъване по схе­
мата, показана на фиг. 12.19г. Огъващият момент за долната част е равен на;
1) за неподвижен лагер

(12.36) M = R e - i):lb V h .

2) за подвижен лагер

(12.37) Af = 0,125l/..ai,
h i. u To R I' |H':ty.iTiiiiTiiTii IM ii;n искптмч' 11;|мр('жспия надясно от оразмеряваното сечение 1— 1;
Л| дебелината на до.шата част.

От формула (12.35) се вижда, че за получаване на огъващия момент

е необходимо да се приеме първоначална дебелина, която да се докаже при ораз­
меряването. То се извършва по формула (7.15), в която в зависимост от на­
чина на изпълнение се приема Ry или изчислителното съпротивление за от­
ливки.
Радиусът на закръгляване се определя, като се изходи от формулата на
Херц за максималното напрежение при свободно допиране на две цилиндрични
повърхнини

(12.38) а _ = 0 , 4 2 3 у - ^ ( ^ ^ ---- j - ) < 5 S V ^ ,

където Е е модулът на линейни деформации на материала, от който е изпълнена плочата;

Ь — дължината на линията иа допиране.

Когато едната повърхност е равнина, радиусът г>= оо и формула (12.38)

се опростява. От нея лесно се определя необходимият радиус г. В нормите за
проектиране е възприето да се проверява не напрежението а напреже­
нието в диаметралната равнина. За целта е нормирано изчислителното съ ­
противление на диаметрален натиск при свободно опиране Rcd = 0,025Ru. Ораз­
мерителната формула е
(12.39)
2гЬ

Формула ( 12.39) с следствис от формула (12.37), ето защо получаваните

радиуси по двете формули са еднакви.
Понастоящем в мостовото строителство се използуват различни усъвър-
шенствувани плъзгащи лагери'
През последните години значително се разширява приложението на ие-
опреновите лагери (фиг. 12.20а). Те могат да бъдат неподвижни и подвижни —
хоризонтално деформируеми или плъзгащи. Всички разновидности осигуряват
сигурно завъртане иа лагеруваната конструкция. Подробни указания за ма-

' X. З г г е р т . Ю Г р о т е , В. К а у ш к е . Опориие части в строительстве. Транспорт.

M.. 1978 (превод от немски).

283
ториалитс, от които се правят, характер на работа и начин на изчисляване са
лалсии ß посочената по-горе монография.
При отвори, по-големи от 40 т , се прилагат балансиращи лагери, lia
фиг. 12.2Ü6, в са показани едноролков и двуролков подвижен лагер. Плочите

Фиг. 12.20. Видове подвижни лагери

а — неопренов; б — едноролков; в — двуролков

ИЛ олиоролковия лагер се оразмеряват аналогично на тези при тангенциалния

■idrep, а диаметърът на ролката се определя по формула (12.39). Оразмерява­
нето на частите на двуролковия лагер се дава в учебниците по мостове.

12.6. Гредореди и гредови скари

Пълностенните стоманени греди имат широко приложение в подовите

конструкции на сгради с метален носещ скелет, в работни площадки, етажер­
ки, естакади и др. Подът може да бъде решен чрез монолитна или сглобяема
стоманобетонна плоча, ламаринобетонна плоча или метална настилка (в ра­
ботни площадки, етажерки и др. подобни). Подът и поддържащите го греди
могат да работят независимо, но също така е възможно да се обединят в един­
на конструкция. Когато за съвместна работа се обединяват стоманобетонна­
та или ламаринобетонната плоча със стоманените греди, се получават комби­
нирани стомано-стоманобетонни конструкции. Като комбинирана конструкция
може да работи и самата ламаринобетонна плоча, в която профилираната ла­
марина се използува като армировка. Стомано-стоманобетонните конструкции

о - oj
S — — оГ о

--- ---
1о ---------

nb|nb|nb пЬ [ 1 1,

Фиг. 12.21. Типове гредореди

а — опростен; б — нормален; в — усложнен

са самостоятелен клас конструкции. В тази книга те не се разглеждат. Кога­

то за съвместна работа се обединяват стоманената настилка с носещите я гре­
ди, се получава ортотропна плоча. Те се използуват най-често в стоманените
мостове като носеща част на пътното платно.

284
 По конструктивно решение гредовата конструкция може да бъде гредо­
ред или гредова скара. При гредоредите няма взаимодействие между отдел­
ните гродп. Прсдапаиото на товарите става послодоилтслмо от елемент im ело-
мснт. Обратно, при гредовите скари взаимодействието между гредите е в ос­
новата на конструкцията.
В практиката се използуват три типа гредореди — опростен, нормален
и усложнен (фиг. 12.21).
Опростеният гредоред (фиг. 12.21а) се състои само от една система гре­
ди, разположени на разстояние а по късата страна на покриващата площ.
Подът лежи върху тези греди.
Нормалният гредоред (фиг. 12.216) е най-често прилаганият. Той се със­
тои от две групи греди — главни и второстепенни. Главните греди се опират
на колони, стоманобетонни шайби, стени, зидове или други вертикални но­
сещи конструкции, а второстепенните — на главните. Второстепенните греди
иай-чссто СО приемат клто прости греди, ио могат да бп.дат и непрекл.снати.'Ко­
гато тяхното ниво е над това на главните греди, те носят пода, когато са на едно
ниво — работят съвместно, съобразно решението на пода. Разстоянието меж­
ду второстепенните греди зависи от носещата способност на пода на огъване.
То обикновено се приема кратно на отвора на главната греда.
При усложнения гредоред се включва още една система греди — спома­
гателни греди, които служат за директно стъпване на пода върху тях. В този
случай се прилага понижено стъпване на второстепенните греди (фиг. 12.23в).
Тук пътят на предаване на товарите на опорната конструкция е най-дълъг и
технологичните затруднения са съществени.
Изборът на целесъобразен вид гредоред и неговите конструктивно-ком-
позиционни параметри зависят от вида на пода и неговата носимоспособност,
конструктивното решение на пресичане на гредите, зададена предварително или
определяна оптимална конструктивна височина, функционалното предназначе­
ние на подовата конструкция и др. Както при другите оптимизационни зада­
чи, и тук е възможно да се състави целева функция и да се търсят оптималните
стомиости на основните параметри. При това се приемат различни ограниче­
ния' F.TO защо на практика това се прави на базата на сравнителен анализ
ма конкурентноспособни варианти на конструктивното решение. За намалява­
не на общата трудоемкост по принцип се препоръчва броят на гредите да бъ­
де възможно най-малък и второстепенните, а ако е възможно и главните гре­
ди, да са от горещовалцувани профили.
Изчисляването на гредите в гредореда става последователно, по пътя
на предаване на товарите — от второстепенните към главните и чрез тях на
опорната конструкция. За целта е необходимо правилно да се определят то­
варните ивици на всяка една греда. На фиг. 12.22 са показани тези ивици за
второстепенната и главната греда. За главните греди такова еквивалентно
приемане на натоварването е приемливо само при гъсто разположение на вто­
ростепенните греди и неголеми концентрирани товари, иначе гредите трябва
да се изчисляват с концентрирани сили, равни на опорните реакции на второ­
степенните греди. Оразмеряването на гредите (второстепенни или главни), ако
са от валцувани профили, става по указанията на т. 7.3, а ако са от съставени
сечения — по т. 12.4.
Принципно са възможни три основни пресичания на гредите в гредоре­
да — етажно, с горни пояси на едно ниво и понижено.

' Металлические конструкции — под редакции Н. С. Стрелецкого. Издательство по архитек-

туре и строительству. M., 1961, с. 258— 260.

285
 Етажното разположение на гредите (фиг. 12.23а) е най-естествено и най-
тохпо.югично по отношение на изготвяне и монтаж. То позволява лесно про­
карване на всякакъв вид инсталация в равнината на подовата конструкция,
Иегов съществен недостатък е голямата височина на iiu.ujuuiü ки1к 1р>кция

Разположението на гредите на едно ниво (фиг. 12.236) в подовите кон­

струкции се прилага най-често. В сравнение с етажното разположение този
начин позволява да се увеличи височината на главните греди в границите на
зададената архитектурна или технологична височина на пода, а при отношение
на страните на полето по-малко от две — да се намали дебелината на стома­
нобетонната плоча предвид възможността за опиране по четирите страни.
Недостатък е конструктивното усложняване при изготвяне и монтаж на връз­
ката между гредите.
При пресичане на гредите с горни пояси на едно ниво, когато второсте­
пенната греда по статическа схема е проста греда, са възможни различни
конструктивни решения. Предимство на връзката, показана на фиг. 12.236, е.

Фиг. 12.23. Видове пресичания на греди

U — етажно; 6 — с горни пояси на едно ниво, в — понижено

че опорната реакция се предава на укрепяващо ребро, но неин недостатък е

необходимостта от пълно изрязване на двата пояса или пълно на горния и час-
тично на долния пояс ( I I вариант на фиг. 12.236). Конструктивното решение
от вида, показан на фиг. 12.24а, е с опростена обработка и лесно изпълнение

286
на съединението, но с отдалечено от стеблото на главната греда предаване
на опорните реакции. Това поражда огъващи моменти в заваръчните шевове,
прикрепващи ъгловите профили към стеблото, а ако опорните реакции отляво
и отдясно не са еднакви, главната греда се натоварва с усукващ момент. При

i- l,

Т
Фиг. 12.24. Конструктивни решения за пресичане на греди с горни пояси на едно ниво

решението от фиг. 12.246 отдалечаването е по-малко, но се налага фигурно

рязане на второстепенната греда. Показаното на фиг. 12.24в решение е едно
от най-добрите в конструктивно отношение, но може да се прилага при по-го­
ляма разлика на височините на двете греди и освен това изисква по-голяма
точност при изготвянето и монтажа. На фиг. 12.24г е показано решение при
( M ii.iK u ii височини на двете системи греди.
На фиг. 12.25а. б, в са дадени детайли на пресичане на греди с горни
пояси на едно ниво и непрекъсната второстепенна греда.

287
 Оразмеряването на съединителните средства в посочените детайли ста­
ил и сьответствис с изложеното в гл. 8 и гл. 9. Прсмюрт.чпя со :uin;ipi.4iiiiT(' м к-
нове или болтове, свързващи стеблата на двете греди, да се оразмеряват hü
увеличение с 2 и % оиорна реакция, с което да се отчита частичното запъват-,
което те реализират. Заваръчните шевове или високоякостните болтове, свърз­
ващи преминаващата плоча към пояса на второстепенната греда (фиг. 12.25)
се оразмеряват за сила F, получена от представянето на огъващия момент
във вид на двоица.
Гредовите скари са носещи конструкции, състоящи се от две групи пре­
сичащи се греди, успоредни помежду си. Когато те са успоредни и на контура,
се получават правоъгълни (квадратни) скари (фиг. 12.26а), а когато са нак­
лонени към него — диагонални (фиг. 12.266). За подови конструкции най-
често се използуват четиристранно опрени скари на квадратна или правоъгъл-
на основа. Правоъгълните скари са целесъобразни при съотнощение на стра­
ните най-малко 1:2. При по-голямо от-нощение ефектът от взаимодействието
между гредите рязко намалява.
Скарите намират най-често приложение за касетирани подови конструк­
ции, които покриват големи зали в обществени сгради 30— 40 m в двете направ­
ления. Те са благоприятни в архитектурно отношение, тъй като освобождават
помещението от колони и изискват малка конструктивна височина h/l =
= '/ 25Ч-'/зо. Гредите в скарата са с еднаква височина и са непрекъснати в
двете направления.
Точното изчисляване на гредовите скари изисква отчитане влиянието
на усукващите моменти в мястото на пресичане на гредите. Предвид многократ-

A n р-\Л
1
1
1
1
1
4 h m т
ЛН
Фиг. 12.25. Конструктивни решения за пресичане на греди е горни пояси на едно ниво и непрекъсна­
та второстепенна греда

ната статическа неопределимост се използва Е И М . Едно инженерно решение

е предложеният от Байер метод, при който влиянието на усукващите моменти
се пренебрегва. Това води до завишаване на огъващите моменти във възлите
с 10— 20%. Приема се, че в мястото на пресичане гредите са съединени с ус-

288
ловен прът (фиг. 12.26в), който е натоварен с осова сила. За статически не-
определими величини по силовия метод се приемат усилията в тези пръти. По
101И начин основната система се състои от несвързани в двете посоки греди.
Трябва да се отбележи, че усилие в условния прът ще има, когато гредите, ако
а
X-

Фиг. 12.26. Схеми на гредови скари

не са свързани, под експлоатационно натоварване биха имали в точките на пре-

гмчанс' различни провисваиия. При еднакви провисвания усилието в този ус­
ловен прът е нула. Това обстоятелство, съчетано с възможността да се изпол­
зуват групови исизвестни води до чувствително опростяване на решението.
Например квадратната скара от фиг. 12.26а при пълна симетрия на размери,
товари и коравини е само един път статически неопределима.
Конструктивното решение на пресичането на гредите в гредоскарите е
от типа на показаното на фиг. 12.25а, като вместо заваръчни шевове могат
да се използуват и високоякостни болтове.

12.7. Развитие на конструктивните решения

на пълностенните греди

Стремежът към икономия на стомана при проектирането и повишаване

на технологичността при изготвянето доведе до внедряване в строителната
практика на нови ефективни конструктивни идеи и решения на пъ^тностенни
елементи. При гредите такива са: пълностенните греди от студено формувани
сечения, гредите от две марки стомана, гредите с отвори в стеблото, гредите
с повишена стройност на стеблото, предварително напрегнатите стоманени гре-

19 Стоманени конструкции 289

ди и др. Всяко едно от тези решения има своя ефективна област на приложение
и отговаря в определена степен на изискванията на техническия прогрес в
оП.кк гтп нл стомаисмите конструкции. За да бъдат икономически изгодни и
конкурентоспособни на традиционните, решенията на тези елементи трябва
да бъдат възможно най-добри. Ето заш,о тяхното проектиране е тясно свър­
зано с изследване на оптималните им параметри. В следващите подточки са
дадени най-общите положения, свързани с проектирането на тези греди. Пред­
варително напрегнатите стоманени конструкции са самостоятелен клас кон­
струкции с редица особености. Те не се разглеждат в книгата.

12.7.1. Греди ог студено формувани профили

Гредите от студено огънати профили (фиг. 12.16) с осигурена местна

устойчивост на натисковите зони се оразмеряват както тези от горещо валцу­
ваните профили. Проектирането на греди от студено формувани профили с
неосигурена местна устойчивост на натиснатите зони и следкритична работа
има редица особсности н трябва да се изт>ртва в съотвстствие с изискванията
на нормите за проектиране на тънкостенни профили.

12.7.2. Греди от две марки стомана

Една от възможностите за олекотяване на строителните конструкции е

II ( 110лл\rt;mcTo n;i гтомяпи с повишена якост. Проектираното на с.юмопти из­
цяло от такива стомани невинаги е напълно изгодно, тъй като тези стомани са
по-скъпи, а намаляването на напречните сечения и на дебелините на техните
части води до повишаване на деформативността и до по-трудно осигуряване
на местната устойчивост. Освен това в зоните с по-малки усилия материалът
не се използува рационално. Посочените противоречия могат да се намалят,
ако се конструират от марки стомана с различна якост. Пример в това отно­
шение са гредите от две марки стомана. Конструктивната идея, която се реа­
лизира при тях, доразвива възможността за промяна на напречното сечение.
В зоната на максималните огъващи моменти поясите на сечението са от стома­
на с повишена якост, а в зоната на малките моменти — от стомана с по-ниска
якост. Стеблото се изпълнява изцяло от стоманата с по-ниска якост, тъй като
това е по-благоприятно с оглед осигуряване на местната му устойчивост (фиг.
12.27а). Поясите на гредите в двата участъка могат да бъдат с различно на­
пречно сечение,
В участъка, където сечението е от две марки стомана, работата на тези
греди се различава от обикновените по това, че в стеблото частично се разви­
ват пластични деформации (фиг. 12.276). Това не е опасно за гредите като
цяло, тъй като стеблото в този участък работи при условия на ограничени плас­
тични деформации. Тяхното развитие се възпрепятствува от еластичната ра­
бота на поясите и на останалата част от стеблото.
Оптималната височина на двустоманените греди не се отличава чувствително от тази на
обикновените съставени греди. При зададена височина на сечението или дебелина на стеблото
композирането на напречното сечение изисква определяне на конструктивните параметри така,
че стойността на гредата да бъде минимум'

' В е н к о в, Л., Е. Д у л е в с к и. Върху проектирането на пълностенни греди от две марки

стомана. П ъ т и щ а , 1, 1986.

290
 От условието максималните нормални напрежения от огъване в точки с абсциси
I -^ I^ ^
— ^— / и — ^— / да не са по-големи от изчислителното съпротивление R^t се определя дъл-

жл|р,'1т;| INI г|П'лиата зона х/. Максималният огъващ момент, който сечението в тези точки може
да поеме, е
{ci.Ai2h^+W^),

2^ Д0-Ь1 П02-2
(1-ае)1 (1-ae)l
sel
• Л
jw
1
£г

Mi M .
^2

Ryi Ry2 Ryi ПОЯСИ

Ry, Ry2 Ry, стебло

Фиг. 12.27. Греда от две марки стомана

Я,2
където г = — — е отношението на изчислителните съпротивления на двете марки стомана;
Я|,1
Ац
C j= — ^ ----- OTHOiiicmii'To n;i лицето на напречното сечение на поясите в крайната и
А,2
1 |)1мм;1та ;u)iia;

съпротивителният момент на стеблото;

н h „ — дебелината и височината на стеблото.

Максималният момент, който сечението в средната зона може да поеме,

се приема равен на максималния огъващ момент от външно натоварване.
Чрез приравняване на М\ от формула (12.40) на огъващия*момент от
външно натоварване в същите точки се определя стойността на параметъра
к. Получава се

(12.41)
"=л/- гМ
Като се изходи от диаграмата ма нормалните напрежения в мястото па
максималния огъващ момент (фиг. 12.276), се изчислява максималният огъ-

291
ващ момент, който стеблото може да поеме. Стойността на този момент зависи
от изчислителните съпротивления на двете марки стомана и се изчислява по
формулата
(12.42) M^ = k^W^Ry2,
където kw = — Η ( 3 --- е поправъчен коефициент за съпротивителния момент на стебло-
2г V /
то, с който се отчита наличието на пластични зони.

Необходимото лице на пояса в средата на гредата се изчислява по фор­

мулата
(12.43) Aj2 = - ^ ( m ---
Ха. ' 6 '
М
където
iwRy2
Изследванията показват, че гредите от две марки стомана при о 1ггима.1-
но проектиране са с 10— 12% по-икономични от обикновените.

12.7.3. Греди с отвори в стеблото

Гредите с отвори в стеблото дават възможност да се повиши ефективност­

та на горещовалцуваните профили, от които се изготвят. При проектиране на
тези греди трябва да се имат предвид редица конструктивни и технологични
особености, конкретните условия на експлоатация и технологията на из­
готвяне. Те са особено подходящи за елементи, при оразмеряването на които
е меродавно второ гранично състояние. Когато се използуват за подови кон­
струкции, отворите в стеблото позволяват безпрепятствено прокарване на ин­
сталациите в произволно направление.
Пълностенните греди с отвори в стеблото могат да се изготвят по два основни начина.
Първи н ачи н — чрез зигзагообразно разрязване на стеблото на горещовалцувани нор­
мални или широкофланшови 1-профили' и последващо разместване с една полувълна и заваря­
ване с челни шевове на стърчащите части на стеблото. Така се получава 1-сечение на изходния
профил и (1,3— 1,5) по-голяма носимоспособност. Разрязването на изходния профил трябва да
бъде такова, че да няма остатъци. Възможни са симетрично и несиметрично разрязване на изходния
профил спрямо неговата вертикална ос. В първия случай (фиг. 12.28а) се образуват два вида еле­
менти — без допълнителни плочки (фиг. 12.286) и с допълнителни плочки в двата края (фиг. 12.28в).
При втория случай се получава еднотипен елемент с допълнителна плочка в единия край (фиг.
12.28d).
И в двата случая на разрязване са възможни три варианта на окончателния профил;
а) симетричен 1-профил, получен от един и същи изходен профил (фиг. 12.286, е, д)\
б) несиметричен 1-профил, получен от два изходни профила от различни марки стомана
и разлнчни размери — двустоманена греда с отвори в стеблото; този вид греди при правилен
избор на изходните профили е по-икономичен, тъй като в натисковата зона профилът има по-големи
дебелини и местната устойчивост се осигурява без допълнителни мероприятия;
в) симетричен или несиметричен профил с допълнителни свързващи плочки; в този случай се
увеличава рамото на вътрешните сили, при което се намалява разходът на материал, но се услож­
нява технологията на изготвяне.
Схемата на разрязване се съгласува с характера на приложеното върху гредата натовар­
ване. При равномерно разпределено натоварване дължината на основната клетка s може да бъде
разлнчиа, а при концентрирани товари трябва да осигурява стъпване на второстепенните греди
в зоните с плътно стебло. Препоръчват се да се спазват условията;

(12.44) /ti =(0,6-^0,75)Л, a ^ 9 0 m m , c ^ 2 5 0 mm, а = 40°-^70°

'Тъй дато тези профили у нас са внос, такива греди се получават и от съставени заварени
профили, 110 това ги оскъпява.

292
 3
. С .

■cj 2 £

jf

a '

® f r
....1 |/ \ ||||||/ \а / \ IJ
->--- 1 — и
f /
A

Фиг. 12.28. Греди с отвори, получени чрез зигзагообразно разрязване на стеблото на пъ^тностенни
профили

шхшшгш

Фиг. 12.29. Греди с отвори, получени чрез свързващи

плочки

Най-икономично разрязване на изходния профил се получава прн Л|=0,75Л м /i2 = 0,25/i.

За осигуряват' i k j .местната устойчивост на стсблото в участъка мсж.ау отворите трябва

да бъде спазено условието -, а на стеблото иа натиснатото Т-сеченне

ловието
(12.45)

293
 Втори начин — чрез съединяване на валцувани 1-профили или разрязани половинки от
1-профили със свързващи г>лочки. Плочките могат да бъдат правоъгълни (фиг. 12.29а), X-oô
разни (фиг. 12.296) или трапецовидни (фиг. 12.29в). Слабост на такива греди е мястото на при­
съединяване на свързващата плочка с профила. Неблагоприятно работи и Т-сечението на профила

п ж тт п

Фиг. 12.30. Вариантни решения на греди с отвори и подоб­

рена концентрация на напреженията

Б-Б А-А
[----

Ч \
/

V-
Oll а а1 а ,Б| = А|
с S S F-

Q-qs

Фиг. 12.31. Към изчисляване на гредите с отвори

294
в зоната на отвора при приложение върху него на концентрирани сили. За усилване на тези
места могат да се поставят специално огънати плочки (фиг. 12.30а) или поясите от Т-профили
да се заменят с 1-профил от еднакви или различни марки стомана (фиг. 12.306). Към усилване
с огънати плочки може да се прибегне и при гредите от първия вид (фиг. 12.30в).

За намаляване на концентрацията на напреженията в ъглите на отворите

при разрязването е желателно да се изпълнят закръглявания с радиус г =
= (2 — 3)/ш. С това не се усложнява трудоемкостта при зигзагообразното сряз­
ване, но се подобрява работата на елементите особено при променливи товари.
Гредите с отвори са многократно статически неопределими системи. С
достатъчна за практиката точност те могат да бъдат изчислявани приблизи­
телно като виренделова греда с приемане, че нулевите точки на моментите
са в тежестната ос на плътните участъци и в средата на отвора (фиг. 12.31).
В тях действуват само напречни сили.
В нормите за проектиране е дадена методика за оразмеряване на двус-
томанена греда е отвори в стеблото. Проверката се извършва в четири точ­
ки. При греди от една марка стомана точките са две. На фиг. 12.31 са показани
усилията и породените от тях напрежения по приетите в Нормите методика за
оразмеряване на тези греди.

12.7.4. Греди с повишена стройност на стеблото

В т. 10.4.2 бе изяснено, че ефективността иа съставените пълностенни
1'очения се изразява с бездименсния критерий отмосителен съпротивителен
момент. Анализът на формула (10.16), чрез която той се изразява, показва,
че при зададено лице на сечението неговата носимоспособност расте с увели­
чаване на стройността Хщ, т. е. с намаляване на дебелината на стеблото. При
традиционното разглеждане на работата на гредите увеличаването на строй­
ността се ограничава от необходимостта да се осигурява местната устойчивост
на стеблото чрез надлъжни ребра. При тях това, което се печели от изтъняване
на стеблото се губи в укрс'пяващите ребра.
Изучаването на работата на греди с тънко стебло, първоначално укрепе­
но със симетрични основни напречни ребра, а впоследствие и без оребряване
показва, че загубата на устойчивост на стеблото не изчерпва носимоспособ-
ността на гредата. При изкорубване на стеблото между укрепващите ребра
по направление на главните опънни напрежения се образуват надлъжни гън­
ки и стеблото продължава да носи. Елементът навлиза в следкритичен ста­
дий на работа. В него пълностенната греда започва да работи като ферма с
диагонална решетка. Ролята на диагонали се изпълнява от опънното поле в
стеблото, а на вертикали — от укрепяващите ребра.
Работата на греди с повишена стройност на стеблото и напречни ребра
бе изследвана теоретично и експериментално и у нас'. На базата на получените
резултати и обобщаване на световния опит бяха разработени указания за про­
ектирането им, залегнали в нормите. На фиг. 12.32 е показана една от изпит­
ваните греди при изчерпване на носещата й способност.
"Греди с повишена стройност на стеблото са тези, при които условната
стройност на стеблото се изменя в границите 6 ^ Х „.^ 1 2 .5 . Ограниченията,
които се поставят за тяхното прилагане, са: статическата схема да е проста
греда, натоварването да е статично и приложено в равнината на стеблото,
сечението да е симетрично и постоянно по дължината на гредата, стоманата

' Л и н к о в , Г Изследване върху носимоспособността на стоманени гредови елементи с

голяма стройност на стеблата. Кандидатска дисертация. C., 1984.

295
да има реална граница на провлачане, да е осигурена местната устойчивост на
пояса чрез изпълнение на условието b f / 80-^1— стеблото да е укре-
пено само с напречни ребра през разстояние а в границите h w ^ a ^ \ , 5 h y .
осигурена е общата устойчивост на гредата чрез непрекъснато опиране изв!,!!
нейната равнина или в отделни точки през разстояние Ц, като се спазва от­
ношението

Фиг. 12.32. Изчерпване на носещата способност на греди

с повишена стройност на стеблото

lrl/bi-^0,2\^ стеблото на гредата над опората и на разстояние ai, не

V R,, ------
по-малко от широчината на реброто и не по-голямо от . се ук­
репява със симетрични напречни ребра, напреженията па мгпчч! иатмск п/,„
не трябва да са по-големи от Q JbR y. Означенията са съгласно с фиг. 12.33.

1 , а а
11 Jw.

bf *

Фиг. 12.33. Към ошеделяне на граничната носимоспособност под действие на нормални напре­
жения

Граничи IT.J но ИЛ. )способност на сечението на огъване се определя, като се отчита обстоя­
телството, че част от 1ат-1сковата зона излиза от своята равнина при незначителни относителни
.аеформации в c ie; lan.i равнина. Огъващ ият момент се поема от определена (ефективна) част
от напречното сечсмис при прието разпределение на нормалните напрежения по височина. На
фиг. 12.33,^ е показано ефективното сечение и диаграмата на напреженията, приета в норматив­
ните указания. Граничният момент се изчислява по формулата

296
 2L Iw h i
(12.46) Af„ =

ki. U I4 /, I' mu'iiniioiimiHi момент m;i пялото напречно сеченис спрямо cn j;i л — j :.
.4.1 (iM|uMc.imir II,'I I |ijim 'iii:ir;i посимоспособност iipii ч н г ю i |>n in.inc i i- p;i (г.и'Ж,ч;1 иок.
<;iimnr lia фиг. 12.34 фрагмент от гредата. Тя е сумата от носимоспособностите при двата стадия
.юкритнчен и следкритичен, и се определя по формулата

(12.47) Q,,=(>n,, + iiu.)l^.hu,Rs

Фиг. 12.34. Към определяне на граничната посимоспособност под дейст­

вие на тангенциални напрежения

Фиг. 12.35. Гранична посимоспособност при

едновременно действие на yVf и Q

Стойностите на параметъра гпс,, с който се отчита докритичната работа на стеблото и на

параметъра Ша,. с който се определя следкритичната работа, се изчисляват по формулите

112.48)

(12.49) 1.73ц
т „ = (1 — т „ ) -
1+V

297
където ц 0 отиошенисто на по-голимата към мо-малката страна на пластинката, ограничена между
две напречни ребра.
Следкритичната носимоспособност се получава за сметка на опънното поле по направле­
ние на главните опънни напрежения. Наклонът на това поле, характерът на разпределение на
напреженията и неговата форма (фиг. 12.346) зависят от коравината на поясите и на напреч­
ните ребра. Следователно следкритичната носимоспособност е функция на максималните опънни
напрежения в опънното поле. Големината им се ограничава от условието за пластифициране в
точка при сумиране на двата случая.
Граничната носимоспособност на якост при едновременно действие на Л1 и Q се определя
'|||1 1ч|)ива на взаимодействие межлу ни ir с'1>ст(птмя '1'ч е ii()i<;ri:iii;i n;i (|im I ‘2 .l.'i
■"I ,iTO B iipdiu |1.м..1ми I п.нцият момент е равен или по-малък от този, който пос-
\|.| I I I . о к in е , н о с и м о с т u n i ' ........ i i , i i m . i r . n u - не ce влияе от него и проверката на якост на срязване
с удои. и-11111|Ч'Н;|. . 1К(1 >,>
11 |М1 напрсчпа сила Q ^0 ,5 Q u граничн;п .1 носимоспособност на огъване не сс влияе oi
.................. . на якост изисква спазване на условието А 1 ^ М „.
В случаите, когато огъващият момент е по-голям от този, който могат да поемат поясите,
поснмосноспи.ик гта на сечението се осигурява по формулата

(12.50) ^ + - ^ ^ < l,2 5 .

която съответствува на правата А Б от графиката на фиг. 12.35.

Г Л А В А 13

П РЪТО ВИ КО Н С ТРУКЦ И И

13.1. Произход и същност на прътовите конструкции

За изясняване произхода на прътовите конструкции ще разгледаме кон-

структивната форма «греда» («проста греда») — на фиг. 13.1 а. Тук под кон-
структивна форма разбираме абстрактен модел — статическа система, изчисли­
телна схема — на реалните материали стоманени пълностенни греди и пръ-
тови греди-ферми — фиг. 13.16 и в.
Конструктивната форма (употребява се и «конструктивна система» и
«конструктивна схема») е абстрактен модел на безброй реални материални
коиструкним:
— от всички конструктивни материали — метални (в частен случай
стоманени), стоманобетонни, дървени, пластмасови и други, с всички възмож-
но различни техни физико-механични характеристики;
— във всички възможни конструктивни изпълнения — конструиране,
оформяне, детайлиране, напречни сечения и пр.
(..нмомгтмпо t-To\i;iiiciiiiTC' прп.тони и мь.шостсини греди, разглсжлаии
тук, ще са една съвсем малка част от реално безкрайно разнообразие. Но ма­
кар и малка, тя, както ще видим по-нататък, е също безкрайна дори само
в обхвата на прътовите греди-ферми, разгледани в настоящата глава 13.
При цялото това разнообразие обаче трябва да се има предвид общото
в тяхната конструктивна функция:
— да поемат всички разрезни усилия, но предимно огъващи моменти;
— да притежават достатъчна коравина на огъване.
А това означава те да притежават конструктивни напречни сечения с
достатъчни съпротивителни моменти (U^') и инерционни моменти (/).
В историко-хронологичен аспект първо са се появили и естествено изпол-
зували пълностенните гредови конструкции. И въпросът е защо и кога са съ з­

298
дадени прътовите конструкции, какви са произходът и съи^ността им, кое ги е
предизвикало като необходимост, респ. кое ги е породило като действителност?
Обективното развитие на функциите и предназначенията на сградите
и съоръженията налага непрекъснато увеличаване на техните размери (ус-

Фиг. 13.1. Единство и различие между абстрактната конструктивна форма (статическа система) и
реалните пълностенна и прътова (проста) греда
Ü конструктивна форма; 6 — пълностенна; в — прътова

лoвнoL, ß и /У) и на функционално-технологичните товари и въздействия (ус-

ловно Р и G ). Непрекъснато и динамично растат площите, пространствата и
р;1,'5\1ерите на сградите и съоръжепнята от всякакъв вид.
В резултат на това обективно развитие, също така обективно е непре­
къснатото увеличаване и на разрезните усилия Л1, /V и Q (фиг. 13.2) в някаква
функция Ф на развитието, от вида
J3 .1 ) Л1, N, Q = (D (развитие) = (D(L, ß. H, Р, G).

За поемане на тези растящи разрезни усилия е необходи.мо и носещите

възможности на констуктивните напречни сечения също така да растат. Имат
14' 11| н м т 1д lioi'ciiiHTC' 1П.:(М0 Ж 110СТИ и но първо гранично с1>стоятю на якост
и устойчивост, и по второ гранично състояние — за деформации и динамика.
Това се постига - и за двете — чрез увеличаване на съпротивителните мо­
менти и/ и на инерционните моменти /.
Ще отбележим, че носещите възможности на конструктивните напречни
сечения зависят от 4 фактора:
I От физико-механичните качества на конструктивните материали (£,
/?, -V
2. От количеството на конструктивния материал (размерите на напречното
конструктивно сечение).
3. От формата на разпределение на материа.1а в конструктивиото на­
пречно сечение (кръгло, Т-. двойно -Т, кутиеобразно и др.).
4. От конструктивната височина на напречното сечение (hi,).

299
 П ър ви ят фактор — увеличаване на физико-механичните качества на кон­
структивните материали — се изменя бавно, не зависи от конструктора, има
характер и на съответна конюнктура.
Вторият фактор — увеличаване количеството на конструктивния матери­
ал — е количествен, зависи от конструктора, но е екстензивен и неефективен.

Фиг. 13.2. Разрезните усилия (огъващи Фиг. 13.3. Конструктивната височина на

моменти М, нормални усилия N, напречни конструктивните напречни сечения в за-
усилия Q) в зависимост (качествена) от нисимост (качествена) от обективното
обективното развитие на функциите и увеличаване на разрезните усилия
предназначенията (увеличаване на гео­
метричните размери и товарните въздей­
ствия на сградите и съоръженията)

Гретият фактор — формата на напречното сечение — е важен лост в

ръцете на конструктора, но е изчерпан. Човечеството отдавна е напуснало при-
р о ч п о г п к р ь г . к ) iiiiiip cM H o (Ч 'Ч (' 11И(\ н р о м н п м ,к ) е през rip a H o iin i.iiiO T O н а п р е ч н о
сечение и днес ефективно използува двойно-Т и кутиеобразни напречни со­
чения. Отдавна е осъзната целесъобразността и ефективността на-напречните
сечения с концентрация на материала в близост до контурните ръбове, респ.
с отдалеченост от неутралната ос.
Четвъртият фактор — увеличаване на конструктивна височина — е
осноасн. най-аажсн п к о н п р у к riitiHo най-ефективен лост в ръцете на конструк­
тора. Развитието, функцията (L, В , Н, Р, G), увеличаваща разрезните усилия
М , N и Q, изисква увеличаване на конструктивната височина /г*, което е илю­
стрирано на фиг. 13.3 и може да се изрази с

[13.2) /1* = ф|(ЛЛ N, Q ) ^ 0 { L , В, И, Я, G).

Следователно логично растящите размери на сградите и съоръженията,

респ. големините на товарите и въздействията, предизвикват все по-големи
разрезни усилия, които изискват все по-големи конструктивни височини Л/,.
Но при големите конструктивни височини пълностенните конструкции
стават конструктивно нецелесъобразни — с по-голям разход на материал, по­
ради две обективни обстоятелства:
ПЪрНО ПЛОЖОМИЯТ ft МРПреКТ.СМЛТОТО СТОбЛО КОНСТруКТМПСИ M .lTcpiI.I, I
не се използува ефективно, което се вижда от диаграмите за о,, и за a„d A на
фиг. 13.4,а;
второ — в непрекъснатото стебло се влага допълнителен материал за
осигуряването му на устойчивост, който или изобщо не се използува (укрепи­
телните ребра) или се използува неефективно (при увеличена дебелина на
стеблото).

300
 Вси чко това може да се избегне, ако стеблото вместо непрекъснато-
пълностенно се конструира като мрежесто-прътово, както е показано на фиг.
13.4г. С това се постига, от една страна, най-добро използуване на конструк­
тивния материал в конструктивното напречно сечение (най-добра концентрация
на материала в поясите, в най-голяма отдалеченост от нулевата ос) и от дру­
га — минимален разход на конструктивен материал в стеблото (концентриран
по пръти, вместо разпределен в стебло — с рязко подобрено поведение на ус­
тойчивост). Между тях са случаите с тънкостенно или ажурно стебло (фиг.
13.46, в ) .
В това накратко се състои конструктивната логика за произхода и същ­
ността на прътовите конструкции, която се свежда:
— до най-ефективно използуване на конструктивния материал на основа­
та на принципа за концентрация на материала и при поясите (чрез поясните
пръти) и при стеблото (чрез пълнежните пръти);

ÖMdA

Т
Â
В
бм бм^А

'J~\ j
à £

бм Gm А

Фиг. 13.‘I. Разположение и ефективност иа материала в конструктивни напречни сечения при:

U I cTi'ß.K«, п I in,-iitucTfmio тънкостенно, п - о аж\рно, с' - с г1ръТово стсбло

(и рои.ттат) .яо май-сфоктииим мпсеши функционални конструкции от

гледна точка на минимален разход на материал;
- (също в резултат) до най-големи носещи възможности на конструк­
циите за големите растящи размери на сградите и съоръженията, на товарите
и въздействията върху тях.

301
 Следователно преходът от пълностенни към прътови конструкции пред­
ставлява принципно достижение (качествен скок) в областта на носещите
конструкции — изобщо. Той е основен фактор за качествено повишаване на
носещите възможности на конструкциите — дело на човешката конструктивна
мисъл, израз на конструктивния научен и технически прогрес и цивилизация.
Той е и израз на породения от обективната необходимост стремеж за задово­
ляване на големите и растящи настоящи и бъдещи конструктивни функции
и конструкции — с по-малко разход на материал.
Ще отбележим, че е възможно олекотяване на конвенционалните пъл­
ностенни конструкции (намаляване на вложената в тях стомана) и по пътя
на тяхното вътрешно усъвършенствуване — чрез използуване на тънкостенни
стебла, чрез избягване на укрепителни ребра, чрез подходящо очертание на
поясите. И ефектите от това са значителни — няколко десетки процента по-
малко вложен материал. При прътовите конструкции обаче — предвид ка­
чествения скок в нова конструктивна форма — ефектът е от порядъка няколко
стотин процента (до 2— 3 пъти).

13.2. Конструктивно формообразуване

на равнинни прътови греди
Конструктивното формообразуване на равнинните прътови греди има за
цел да определи тяхната конструктивна (статическа, изчислителна) форм;:
(система, схема). От различните специалисти и на различни езици употреба­
та на определенията — конструктивна, статическа, изчислителна спрямо съще­
ствителните — форма, система, схема е най-произволна.
Среща се конструктивна — и «форма», и «система», и «схема», стати­
ческа — и «система», и «схема», и «форма», изчислителна — и «схема», и «сис­
тема», и «форма», а също така, за всички тях и «модел».
Приемаме и ще си служим с понятието конструктивна форма, с което
и процесът на нейното създаване е конструктивно формообразуване (и моде­
лиране). Говорим за процес на създаване с оглед да включим и създаването
на нови форми, а не за «избор» на форма (система) — като че ли става въпрос
само за известни, веднъж създадени и без развитие форми.
Все пак веднага следва да се подчертае, че прътовата греда (или по-об-
що прътовата конструкция) се състои най-общо от два контурни пояса и мно­
го пълнежни пръти между тях. А по-нататък — конструктивното формообра­
зуване на прътовите конструкции-греди е безкрайно разнообразно. То съдър­
жа три основни определения:
1. Определяне на очертанието на контурните пояси, респ. на отстоянието
между контурните пояси.
2. Определяне на схемата на пълнежните пръти.
3. Определяне на конструктивна височина.
Тези три определения изчерпват изцяло конструктивното формообразу­
ване на равнинните прътови греди.
Ще ги разгледаме поотделно, предвид възможността за всякаква тяхна по-
нататъшна «суперпозиционна» комбинативност.

13.2.1. Очертание на контурните пояси

Основната конструктивна форма примерно за три (а са възможни без­
брой) случая на натоварване е една и съща — проста греда (фиг. 13.5а, б и
в ). Под влияние на тези три случая на натоварване са показани съответните

302
диаграми на огъващите моменти (фиг. 13.5а, б', в ). Веднага ще отбележим
познатото обстоятелство, че една и съща основна конструктивна форма (прос­
та греда) в зависимост от конкретното и натоварване получава различни (нео­
бозримо голям брой) диаграми на огъващите моменти (ЛЬ).

"G
o
а
б
а. ^
б' ■М(Х) М(х)
-■ЧЦЩ] B' III 1 II 11П III II
h(x)

h(x) hix)
\
/Ч /
h(x)

Фиг. 13.5. Конструктивно-прътова форма (a, б и е) за три вида (възможни безброй) натоварвания:
а - с равномерно разпределен товар; б - с два съсредоточени товара: е - с два огъващ и момента в края

При една и съща основна конструктивна форма, но при различни нато­

варвания и Л/(д:)-диаграми естествено е да има и различни очертания на поя­
сите. Определянето на това различно очертание на поясите за всяка конкрет­
на Л1(л:)-диаграма трябва да се извърши въз основа на някакви критерии, които
да породят принципи, да определят подходи и т. н.
.Toi iiMiiii II бок-пории тук c;t почилтпто два универсални критерия.
Първият критерий е конструктивно-икономически — ta минимален рал-
ход на материал. Без да го обосноваваме (и без да отчитаме други фактори),
той се удовлетворява при дне кореспондентни условия;
— при възможно най-еднакви поясни усилия N(x) и
— при възможно най-малки (най-близки до нулеви) усилия в пълнежните
елементи D(x).
Този пръв критерий, респ. тези две кореспондентни условия, се изпълня­
ват тогава, когато конструктивната височина Л(х) като отстояиие между двата
пояса е пропорци0нална на А1(х), т. е., когато

(13.3) h(x) = kM{x).

Такова примерно качествено очертание на поясите при прътово изпълне­

ние на основната конструктивна форма проста греда за трите различни случая
на натоварване е показано на фиг. 13.5а", б". в". Общите случаи като отстоя-
ние на поясите от системната хоризонтална линия h'(x)-\-h"{x) = h(x) показват
безброй възможни очертания на поясите (отстояния между тях), подчинени
НСС иа този първи критерии. Или с други-думи — при съответни условия сдма
и съща основна конструктивна форма (основна статическа система), в случая
проста греда, може да получи по същество безброй конкретни окончателни
конструктивни (прътови) форми (дотук само от гледна точка очертания на
поясите).
Нека разгледаме основната конструктивна форма проста греда и в най-
обобшен вид (фиг. 13.6). За безброй различни възможни натоварвания тя

303
получава и безброй различни диаграми на огъващите моменти. Оформени ка­
то поле на възможните гранични диаграми, те са показани на фиг. 13.66. По
принцип от израза 13.3 (по първия критерий) полето на възможните гранич­
ни М(л’)-диаграми представлява съответно пропорционално на /г и поле на въз­
можните очертания на поясите h(x), което се вижда на същата фиг. 13.66.

h«=kM„ox

Фиг. 13.6. Очертание на поясите при основна конструк-

тивна форма (основна статическа система) проста греда:
а — основна статическа система: 6 —поле на огъващите моменти, p c c t i
на очертание иа поясите; е — очертание на поясите по първи крите­
рий — минимален разход на материал; г — очертание на поясите по
втори критерий — минимален разход на труд. енергия, време

За по-нататъшните разсъждения е необходимо да се разгледа и вторият

критерий.
Вторият критерий е конструктивно-технологичен — за минимален разход
на труд, енергия, време — при изпълнението на конструкцията. Този критерий
за прътовите конструкции се удовлетворява:
— при възможно най-малък брой снаждания на поясните пръти;
— при възможно най-голяма геометрична еднаквост на пълнежните
пръти;
— при също такава еднаквост на конструктивните възлови плочи.
Тези условия се изпълняват, когато поясите са прави, а не начупени и
когато диагоналните и възловите плочи са геометрично еднакви. Това е слу­
чаят на фиг. 13.6г.
Една съпоставка на очертанията на поясите по така описаните два кри­
терия — конструктивно-икономическия и конструктивно-технологичния —
показва пълиата тяхна противоречивост: на фиг. 13.бе — по конструктивно-
икономическия критерий — най-малък разход на материал и на фиг. 13.6г —
по конструктивно-технологичния критерий — най-малък разход на труд и
енергия.
Вече се вижда и как от позициите на тези два критерия — при една и
съща основна конструктивна форма, и примерно при едно и също натоварване
и гранична моментна диаграма — окончателната конструктивна (прътова)
форма (система), по отношение на очертанието на поясите получава две гра­
нични качествено различни решения. Оттук нататък се появява необходимост
от оптимизация — стремеж към някакъв съвкупен минимум на сумата от два­
та предишни критерия, при което трябва да се имат предвид някои характерис­
тики и принципи за двата критерия.
За първия критерий (конструктивно-икономическия) ще отбележим, че

304
изобщо е обективен — постоянен. Във всички времена и при всички условия
минимален разход на материали ще се получава при очертания на поясите
по този критерий — като обвивка-очертание на силовите линии. Впрочем това
е постигнато при природните конструкции (костите, дърветата и др.), които в
своето историческо развитие са достигнали своя оптимум.
За втория критерий (конструктивно-технологичния) ще отбележим, че е
конюнктурен — динамичен. За всеки конкретен период и при конкретни условия
той представлява съответна конюнктура, която, разбира се, непрекъснато и ди-
iiriMii'Mio рл шива II изменя. Тук впрочем това развитие и изменение о под
влиянието (в посока на изискванията) на първия критерий— за минимален раз­
ход на материал.
От тези характеристики на двата взаимнообвързани критерия могат да
произлязат редица разсъждения — за възбуждащи фактори, за тенденции и пр.
на техническия прогрес, за стремеж към оптималните (идеалните) конст­
рукции [8].

13.2.2. Схема на пълнежните пръти

По този също основен момент от конструктивното формообразуване на

прътовите конструкции ще отбележим накратко;
— че са възможни много и най-различни принципиални схеми на пълнеж­
ните пръти; основните от тях са върху пример за успоредно очертание на поя­
сите (фиг. 13.7), но са съответно приложими и при неуспоредни пояси;
— че принципиалните схеми имат свои вътрешни вариации — гъстота и
пр., в зависимост от конструктивната височина Л* и полетата X;
— че всяка от тях има особености и предпоставя свои условия за избор
и развитие;
— че изборът и развитието следва да се извърщи пак въз основа на ня­
какви критерии, изисквания, принципи, подходи;
— че за различните конкретни условия действуват не само обективни
(критерии), но и принудени (гранични) изисквания.
Преди да направим коментар на фиг. 13.7 ще отбележим, че проблемът
за схемата на пълнежните пръти е проблем на конструктивно формообразу-
ваие. подчинява сс ма всички общи познания и теории, постижения и резулта­
ти, на разглежданото тук конструктивно формообразуване. В редица случаи
то има своите изненадващи понякога специфични проблеми, които следва да
се преодоляват с конструктивно творчество и специален конструктивно-изчис-
лителен анализ.
И така по схемите от фиг. 13.7:
а) това е основната проста триъгълна схема при всички нормални слу­
чаи — с неконкурируеми качества;
б) същата проста триъгълна схема с допълнителни (вА^ъкнати) верти-
кали към единия (обикновено натисковия пояс) или и към двата пояса —
с цел намаляване на X два пъти (À');
в) често срещаната схема с вертикали и диагонали. При стоманените
конструкции се приемат диагонали (падащи към средата), тъй като те работят
на опън, който е по-ефективно да се поеме от по-дългите пръти. При дърве­
ните конструкции се приема обратно — падащи диагонали към опорите. Но
гия разс1.жл('ния са за статически системи, но не и за реални конструкции. В
този случай възловите плочи са два пъти повече спрямо случаите а и б, кое­
то е по-голям недостатък от недостатъка някои от диагоналните пръти да ра­
ботят на натиск;

305
 Фиг. 13.7. Схеми на пълнежните пръти
а — проста тр и ъгьл н а; 6 — същ о. с допълннтелми вертнкали; в — с осртикали и
диагонали; г — с кръстосани диагонали и вертнкали, à с К-иръзка; е - ром
Ооичиа; ж многодиагоналиа в отделните полета; з — ммогодиагонална к р ъ сто ­
сана; U — ttpocia тр и ъгьл н а схема с вм ъкнати системи

306
 г) случай с кръстосани диагонали и вертикали — със или без вмъкнати
допълнителни вертикали по познатите съображения (к = 2к'). Обикновено в
случаите при противоветрови връзки се приема да работи само единият диа­
гонал — примерно на опън. Но като кръстосани диагонали с вертикали между

Фиг. 13.8. Схема на решение на многодиагонална мрежа в едно поле

Ü — схемата със зам е стваш диагонал; действителната схема; в и г — схеми за изчисления преход
от о н б

еднакво натоварени пояси на главни равнинни конструкции те работят съвмест­

но с поясите. При натиск само в поясите, диагоналите също са натоварени
на натиск и обратно. Тези особености следва да се имат предвид при мостове,
мачти, висящи мрежи и други [18], [19];
д) система с К-връзка. Обикновено поясите тук са от главна равнинна
конструкция, вертикалите са столиците (напречните греди) и К-връзката
прави диску K()|)ciu мрьтова греда;
е) ромбовидна схема — твърде често избирана по естетически съображе­
ния. Трябва да се внимава да не се окаже геометрически изменяема — със
завършека в краищата;
ж) многодиагонална схема в отделните полета. Принудена е от голямо
hk = b и малко к на главната носеща конструкция. .
В този случай единичен диагонал, както е по фиг. 13.8а, е непадходящ
от конструктивна гледна точка поради острите ъгли. Те се избягват чрез
многодиагоналната схема по фиг. 13.86. г1ейното статическо изчисляване е
елементарно, но малко познато. Просто: полетата се изчисляват най-напред
с по един «заместващ» диагонал по схемата от фиг. 13.8а — с определяне Hd
0,1,. Dkl. Vi; и T. H. Слел което за тези диагонални усилия вече като натоварва­
не върху многодиагоналните схеми, те се изчисляват по начина, показан на
фиг. 13.80 и г, както следва: полето i — fe (фиг. 13.8в) се изчислява за Du, и се по­
лучават усилията Mik (Dil, и К*) ; съответно за полето k — j (фиг. 13.8г) —
NkjiDkj и I/*); диагоналните усилия D,* и D*/, както и поясните 0(U)k са оконча­
телните; усилията във вертикалите обаче се суперпонират от две съседни клет­
ки - 1^=1/,+К-;

307
 з) многодиагонална кръстосана схема — позната и употребявана при
принудени условия или по естетически съображения;
и) проста триъгълна схема с вмъкнати (допълнителни) пълнежни сис­
теми. Тя се използува при големи подпорни разстояния / и големи конструктив­
ни височини hl,. По същество тя е системата от фиг. 13.7а. Това е основната
носеща система (фиг. 13.7а — с дебелите линии). Но при правилното фор-
мообразуване на диагоналите под ъгъл около 45° основните дължини на поя-
сиитс пръти im вертикалните пръти ( h i ) н на диагоналите стават големи
(огромни — над 20 m — при стоманения прътов мост Русе — Гюргево). Не­
ефективна става тяхната работа при всички видове натоварвания. И тогава се
вмъкват допълнителни схеми, които намаляват неколкократно подпорни раз­
стояния, изкълчвателни дължини, стройности. Често пъти схемата на пълнеж-
ните пръти при такива конструкции е визуално много сложна, но опитното
око на конструктора винаги т е вили зад тази сложност една проста основил
схема (в случая — проста триъгълна) и много елементарни вмъкнати систе­
ми. Определянето на усилията и деформациите на една такава конструктивна
форма е елементарно и познато от конструктивната механика.
И така препоръчваме:
— при нормални условия — простата триъгълна схема със или без допъл­
нителни вертикали или вмъкнати системи;
— при принудени условия — и всяка друга схема, но съответно мотивира­
на от позициите на познатите критерии ( конструктивно-икономичен и конструк-
тивно-технологичен) и с породена неизбежност на и от принудата.

13.2.3. Оптимална конструктивна височина

Конструктивната височина е третият основен момент от конструктивното

формообразуване. Търсенето и определянето пък на нейния' оптимум е изклю­
чително важна конструктивно-формообразувателна процедура. Ще илюстри­
раме тази процедура и тук върху основна конструктивна форма (статическа
система) проста греда. Подходът, принципите и пр. в това отношение са също
така аналогични за всички други основни конструктивни форми и системи, как­
то следва:
Имаме предвид основната констуктивна форма от фиг. 13.9а и диагра­
мата на огъващите моменти (фиг. 13.96). На фиг. 13.9е и г са показани слу­
чаите с безброй възможни констуктивни височини (h\, ho, /г.з,. • ) при две въз­
можни гранични очертания на поясите — по конструктивно-икономическия
критерий (фиг. 13.9 е) и по конструктивно-технологичния критерий (фиг.
13.9г). За случаите с променлива конструктивна височина по дължината
на гредата разбираме максималната височина в средата, която именно може
да бъде различна по големина — /ii, ho, h^,. . (фиг. 13.9а).
При различните максимални конструктивни височини усилията и вложе
п и я т коиструктипеи материал (в поясните и т.лиежните ирп.ти) естествемо
са също различни. И логично се поставя въпросът, коя от безброй възможните
конструктивни височини е оптималната? За да се отговори на този въпрос,
предварително е необходимо да се определи критерият или критериите. Крите­
рият в случая (и то само по отношение на фактора оптимална конструктив­
на височина) е същият обективен конструктивно-икономически критерий —
минимален разход на материал.
Предполага се, че другият конструктивно-технологичен критерий (раз­
ход на труд и енергия) е отчетен по линията на други фактори — например
с определяне на очертанието на поясите и пр.

308
 Тук и в това отношение се забелязва взаимнопротиворечивата законо­
мерност; с увеличаване на конструктивната височина Л* се намалява вложеният
материал в поясите и се увеличава вложеният материал в пълнежните пръ­
ти Сд и обратно. Следователно, както е показано на фиг. 13.10, оптималната
конструктивна височина се определя за минимум на сумарната функция

(13.4)

Фиг. 13.9. Възможни конструктивни височини на nfib- Фиг. 13.10. Зависимост на вложе­
товн конструкции при основна конструктивна форма ния конструктивен материал от
проста греда конструктивната височина
а — основна статическа система; б — конкретна М-днаграма; в -
безброй възм о ж н и височини при очертани пояси по първи крите­
рий; г — безброй възм ожни конструктивни височини при очертани
пояси по втори критерий.

Доколкото вложеният материал зависи косвено най-общо от разрезните

усилия (Л1, Л/ и Q), от физическите характеристики на материала (А, Е, р), от
някои лруги коиструктивии фактори {\|), (р), от геометричната форма и разме­
ри (/, h), вкл. от схемата и гъстотата на пълнежните пръти (X) и пр., то (13.4)
може да се изрази в общ вид и по

(13.5) С = Ф(УИ, N, Q; R, Е, у- Ц), ф; /, Л,. . .) = Ф ,^М -

Ако се построи изразът (13.5) в аналитичен обективно справедлив вид

и съдържание, hopi следва да се определи като минимум на функцията (13.5)
по познати начини. Това е теоретично възможно и е познато за случая на прос­
та прътова греда с успоредни пояси, но с твърде условни, твърде теоретични
приемания. То е сложно и възмржно чрез използуване на електронноизчисли­
телна техника за някои случаи на основни конструктивни форми в прътово
изпълнение и при редица условни приемания. Съществуват препоръчителни
формули и ориентировъчни препоръки за конструктивната височина. Те могат
U1 се използуват като ориентировъчно препоръчителни.
Във всички досега известни аналитични случаи — интерпретации, е налице
в една И.1И лруга степен теоретичен (в лошия смисъл) подход, чиито резултати
нямат в този случай особена практическа стойност. Ето защо обективно си ос­
тава изискването за оптимален (съвкупно минимален) разход на материал,
труд и енергия при удовлетворяване на условията за носимоспособност и ко-
равина на конструкцията (в широк смисъл) с вариране на много фактори, вкл.

309
гъстотата на замрежване на прътовото стебло, независимо по кой път ще се
стигне до него.
По отношение на замрежването естествена е закономерността — при
по-голяма гъстота на замрежването оптималната конструктивна височина да
е по-малка (да се приближава към пълностенните конструкции) и обратно —
виж закономерността на фиг. 13.11.

Фиг. 13.11. Оптимални конструктивни височини при различна степен (гъстота) на пълнежно-
прътово замрежване — до пълностенна

големи конструктивни височини

а — обикновена интерпретации,. 6 - усъвър ш енствуван а творчески

В заключение ще отбележим, че при конструктивното формообразуване

на индивидуални носещи конструкции се намесват много други принудителни
функционални изисквания (в широк смисъл), които елиминират изобщо момен­
та «определяне на оптимална конструктивна височина» в разглеждания сми­
съл. В този случай естествено въпросът остава да се реши със или чрез кон-
структивно творчество при зададени условия, при наличие на принуда и т. н.
Например: на фиг. 13.12 — очевидно, на фиг. j3.7 г, д, е, ж — при противо-
ветрови и др. връзки.
От всичко дотук може да се получи представа колко и какви са принци­
пите и закономерностите за констуктивното формообразуване на прътовите
конструкции изобщо, а не само за простите греди. Да се знае, че крайната цел
на конструктивното формообразуване е достигане и определяне на една (опти­
мална, най-целесъобразна) измежду безкрай (възможни, но не оптимални
и не най-целесъобразни) конструктивни (статически, изчислителни, компютър­
ни) форми (системи, схеми, модели) — с напълно определена геометрия и раз­
мери.

13.3. Конструктивно оформяване

на равнинните прътови конструкции

13.3.1. Предпоставки за конструктивното оформяване

Конструктивното оформяване е следващият по хронология (след конструк

тивното формообразуване) творчески KOHCTj>yKTHBeH процес при проектирането
и създаването на носещите конструкции. Неговата обща теория и познания
са основа за творческото конструиране.

310
 Конструктивното оформяване (в смисъл на обличане с конструктивен ма­
териал) предполага:
1. Напълно завършен процес конструктивно формообразуване, довел до
окончателно установена конструктивна форма с напълно определени геомет­
рични размери, т. е. напълно определен по форма и размери конструктивен
модел, статическа система, изчислителна схема (/, h, A., а, ß и т. н. — фиг.
13.13а).
Ао

Фиг. 13.13. Конструктивна форма — окончателна

а — конструктивна форма с размери; а ' и а " — оразмерителни усилия: 6 — реална конструкция — облечена с материал конст­
руктивна форма

2. Напълно завършен процес статико-динамични изследвания и изчис­

ления върху изчислителната схема, респ. статическата система, довели до окон­
чателни гранични стойности на прътовите усилия, т. е. напълно определени
по методите на конструктивната механика окончателни оразмерителни уси­
лия {М, N, Q).

311
 Разбира ce, винаги имаме предвид, че процесът «конструктивна форма —
сгатико-динамични изследвания — конструктивен материал — оразмеряване—
конструктивно оформяне» е обикновено многоциклинно взаимообвързан. Тук
става дума само за един цикъл независимо от това, колко пъти той ще се пов­
тори до създаване на окончателната конструкция.
Оттук нататък именно следва процесът конструктивно оформяне, респ.
творческо конструиране. Те означават, най-общо казано, обличане (покрива­
не) с конструктивен материал на определената конструктивна форма (стати-
ч с ч к а система, изчислител|1а схема, конструктивен модел), при които именно
се явяват опасни несъответствия.

13.3.2. Несъответствия между действителна конструкция

и конструктивен модел

11<’| (|)1П'. 13.13« с показан;) прои.чио.ша комструктивиа форма (и:)числм-

телна схема) с точно определени размери и гранични оразмерителни прътови
усилия. На фиг. 13.136 е дадена схематично същата конструктивна форма
(I ' I ; т 1чсч‘ка систсма и.ми изчислите.ш;! схсма). облечена с комстхктивен мап'-
риал, т. е. конструктивно оформена като действителна конструкция. В нея се
съдържа (непоказана) абстрактно вградената изчислителна схема.
Предварително ще отбележим, че между конструктивната форма (ста­
тическата система, изчислителната схема) от фиг. 13.13а и действителната
конструкция (облеченият с материал конструктивен модел) от фиг. 13.136 съ­
ществува качествена разлика:
Конструктивната форма (фиг. 13.13а) е абстракция — за всеки конкре­
тен случай строго определена и установена.
Действителната конструкция (фиг. 13.136) е обективна — всяка строго
определена конструктивна форма притежава безброй възможни конструктив­
ни решения.
От гносеологична гледна точка действителната конструкция се изследва
(изчислява) върху конструктивния модел (изчислителната схема). Но кон­
структивният модел, както е при всички други модели на предмети и явления,
обикновено се различава от своята действителна конструкция. Оттук е и ос­
новният гносеологичен проблем — валидността и достоверността на познания­
та от конструктивния модел за действителната конструкция.
Следователно при един и същ конструктивен модел (конструктивна фор­
ма) има два проблема:
— от една страна, възможни са безброй конструктивни решения на дей­
ствителната конструкция — при една и съща конструктивна форма;
— от друга страна, съществуват много и най-различни отклонения и до­
пълнителни явления в поведението и работата на действителната конструк­
ция — спрямо конструктивния модел.
По отношение на първия проблем — трябва да се прави рационален или
оптимален избор на едно конструктивно рещение при безброй възможни кон­
структивни реш ?ния.
По отноше lUt на втория проблем — трябва да се разкрият отклоненията
и допълнителните твления в действителната конструкция спрямо конструк­
тивния модел, да се оценят качествено и количествено, да се управляват и ко­
ригират с коне-РУчтнвни средства и решения.
Изследваното и решаването на тези два проблема има принципиално
методологическо и философско познавателно практическо значение за конст
руктивното оформяне и за творческото конструиране. Свързано е с възможни

312
фатални и катастрофални непосредствени и практически явления и последст­
вия. При това значение и възможни последствия обаче тези проблеми се оказ­
ват все още системно неразработени и неразкрити. Ето защо тях тук ще се
опитаме да разгледаме по-подробно и специално [5].
Коструктивната форма (фиг. 13.13а) е изградена като абстракция от:
— системни оси — линиите по хода на системата i — k — j\
— системни пръти — отсечките i — k , k ~ j и т. н.;
— системни възли — точките г, k, / и т. н. (като ставни или рамкови).
Действителната конструкция като обективна материална реалност
пък има:
1. Конструктивни оси — тежестните оси на конструктивните напречни
сечения.
2. Конструктивни пръти — материалните конструктивни елементи върху
системните пръти.
3. Конструктивни възли — материалното конструктивно оформяне на
системните възли за реална връзка между конструктивните пръти.
Оттук естествено следват проблемите около съответствието или несъот­
ветствието (ще видим по-долу, че става дума за възможни много и големи не­
съответствия) между:
1. Системни оси и конструктивни оси (а се наместват и свързващи оси).
2. Системни пръти и конструктивни пръти.
3. Системни възли и конструктивни възли.
4. Действителната рамково-прътова конструкция (с реални N. М, Q) и
изчислителната ставно-прътова схема (със само /V). Това несъответствие днес
при наличието на съвременните ЕИ М може и трябва да се елиминира чрез
изчисляването на прътовите конструкции като рамково-прътови системи с тях-
ната многократна статическа неопределимост.
И тези проблеми именно като диференциални проблеми оформят генерал­
ния проблем за несъответствието между конструктивния модел и действител­
ната конструкция.
Можем да си представим (а и ще посочим) колко и какви са проблемите,
които трябва да получат теоретична разработка и осветляване като подходи
и принципи, методи и правила, закономерности и закони. Изобщо — като тео­
рия и основа за творческо конструиране, конструктивно оформяне.
В съответствие с възприетата методология ще разгледаме необозримия
брой различни видове и типове прътови конструкции не поотделно. Това е тео­
ретически понятно, но методологически неефективно и практически невъзмож­
но. Затова ще разгледаме;
— най-напред — конструктивните пръти и конструктивните възли поот­
делно в обобщен вид, от позиции на техен пълен диференциален конструктивен
анализ, като конструктивни диференциални елементи;
— така че — те да могат да се обединяват във всички и всякакви конструк­
тивни системи от позициите пък на системен интегрален конструктивен синтез.

13.4. Конструктивни пръти

13.4.1. Основни видове конструктивни напречни сечения

Това, както стана известно, са реалните материални конструктивни пръ­
ти на реалната действителна прътова конструкция. Те могат да имат всички
възможни конструктивни напречни сечения, разглеждани за конструктивните
елементи и зони по колона 2 от схема 3.1. Като качествени видове, с количестве-

313
HO различни размери, съобразно оразмерителните усилия, в съответствие с
конструктивната форма и нейното натоварване те са безброй. За всеки случай
обаче се определят строго конкретно, чрез конкретно конструктивно формооб-
разуване — на основата на избрани качествени видове и типове конструктив-

Ус^Ук Ус-Ук ^ = Ук Ус = Ук Ус=Ук Ук Ус

Î т-|-н|г-”
о п ::1 : D ••• Mv =N.z

1
Ус

в _а_и

Жт I I I

>^=Ук Ус^Ук
Ф иг. 13.14. Конструктивни напречни сечения — качествени видове и типове
и сдиостебленн симетрични; 6 - елностеблени несиметрични; ь — двустеблсни ч материална връзка между двете стеб.к»
.• — двустеблени без материална връзка между лвете стебла

ни напречни сечения, посочени на фиг. 13.14. Там те са разделени на четири

групи;
а) едностеблени (условно за една възлова плоча) със симетрично раз­
положен материал спрямо нея (стеблото);
б) едностеблени, но с едностранно (несиметрично) разположение на m ü -
n'pim.'ia;
в) двустеблени (с две възлови плочи на отстояние а) с материална връз­
ка ма напречното ссчспис мсжд\ тя.ч;
г) двустеблени двуделни, но без материална връзка между двата дяла.

314
 Освен това всяка от така разположените качествени форми, както е из­
вестно, представлява богата фамилия по отношение на конкретните геометрич­
ни размери, оформени в таблици, наръчници и т. н.
При избор — търсене, формообразуване, моделиране, определяне — на
една от много възможности, естествено произлизат проблемите за целесъоб-
рлчиостта или оптимп.шосттл иа този избрр. Той трябва ла и()лч1и1япа иа
определени принципи, да има съответен подход, да изхожда от установен
критерий и пр. За всичко това пък трябва да съществува теория, да се извър­
шват изследвания и пр. за развитието и усъвършенствуването на валцовъчния
и комплектовъчния асор i и ч н ; ш конструктивни напречни сечения — на иа\ ч-
иа основа, чрез оптимизация, И1)И съвкупност от критерии и фактори.
R краткото илюстратииио ич.южсиио тук приемаме, чс комструктипиого
формообразуване — избор на конструктивните напречни сечения, респ. целе­
съобразен (оптимален) избор — оразмеряване на конструктивните пръти, са
изучени от част втора — «елементи и съединения».
При този и такъв богат асортимент и размери на конструктивните на­
пречни сечения ще разглеждаме всички възникващи (от системна и дедуктивна
гледна точка) въпроси, с илюстрация само върху един или няколко профила
конструктивни напречни сечения. Добре е четящият тези редове винаги да ге­
нерализира конкретно разглежданите моменти (диференциални конструктив­
ни елементи) върху цялата еднофамилна конструктивно-прътова общност.

13.4.2. Конструктивните пръти спрямо системната равнина —

несъответствия.
Тук и в това отношение се явяват два основни случая:
Първи случай — когато тежестните оси на конструктивните пръти (глав­
ните им инерционни оси Ук — Ук) съвпадат със системната равнина на конструк­
цията (II.— II,] (фиг. 13.14а, в, г).
Итори с.|учай - когато тежестните оси на конструктивните пръти (ук—
Ук) не съвпадат със системната равнина (ус — ус) (фиг. 13.146).
Тези два основни случая от своя страна се декомпозират по-нататък на
четири послучая.
Два подслучая — по отношение на конструктивните пръти:
първият — едноделни и двуделни сближени конструктивни пръти (фиг.
13.14а);
вторият — двуделни раздалечени (без материална връзка между двата
дяла) конструктивни пръти (фиг. 13.14г).
И два подслучая — по отношение на конструктивните възлови плочи:
третият— с едностеблени възлови плочи (фиг. 13.14а и б);
четвъртият — с двустеблени възлови плочи (фиг. 13.14в и г).
В ъв връзка с разположението на конструктивните пръти следователно
се явяват като комбинация (от тези случаи и подслучаи) много и най-различ­
ни възможни конструктивни решения (положения).
Те от своя страна с малки изключения внасят качествени несъответствия
между конструктивна форма (изчислителна схема) и действителна конструк­
ция. Тези качествени несъответствия трябва да се разгледат системно, тъй
като засягат принципиални въпроси, могат да доведат до катастрофални по­
ложения. Какво имаме предвид?
Цялото изследване и изчисляване на действителната конструкция е на
базата на изчислителната схема, която има точно установена системна равни­
на. Докато при различните конструктивни решения действителната конструк­
ция се отклонява геометрично от нея. Вследствие на това се появяват качестве-
*
315
HO различни допълнителни (по отношение на изчислителната схема) явления
(напрегнати и деформирани състояния), които следва да се вземат предвид:
— или на основата на допълнителни оразмерителни изчисления за до­
пълнителни усилия и напрежения;
— или да се елиминират допълнителните усилия и напрежения чрез до­
пълнителни конструктивни мерки.
При разположение на конструктивните пръти спрямо системната равни­
на на прътовата конструкция са възможни три случая конструктивни реше­
ния — едно препоръчително и две принудени.
1. Препоръчително конструктивно решение — при съвпадение ук — ук
С Ус — У с
Измежду многото споменати различни конструктивни решения само в
случаите на съвпадение на ук — ук с Ус — Ус — при едноделни и двуделни сбли­
жени конструктивни пръти с едностеблени и двустеблени възлови плочи (фиг.
13.14(; м «) лейс-тнитслната конструкция лостатъчио съответствува на из­
числителната схема, т. е. тогава, когато конструктивната равнина съвпада със
системната равнина. 1огава и в това отношение не се налагат допълнителни
оразмерителни изчисления и конструктивни мерки. Към такива конструктивни
решения именно трябва да се стремим при конструктивното оформяне с конструк-
г и и п и пръти. Го (' мропг)р1,читсл11() коиструктмвмо рстспис.
2. Принудено конструктивно решение — при несъвпадение на ук — ук с
Ус — Ус-
Има се предвид несъвпадение при едноделни едностранно поставени кон­
структивни пръти при едностеблени възлови плочи (фиг. 13.146).
При този случай, когато допълнителни конструктивни мерки са обикнове-
IIO 1К'1п.ч\1ож 11и, се яняиат лот>лпитолни огъващи разрезни усилия M„ = N.z
и допълнителни напрежения от тях, т. е. явява се качествена смяна на дей­
ствителното напрегнато и деформирано състояние, които задължително тряб­
ва да се вземат предвид. Конструктивният прът работи не само на осово нато­
варване N и огъващ момент Мх, както е примерно по изчислителна схема, но
и на огъващ момент Му. Разбира се, тук и по-нататък всичко се разглежда
при моделна постановка — много корави пръти спрямо възловата плоча.

3. Принудено конструктивно решение — при съвпадение на yi, — yi, с ус — у, -

1ова е случаят при двуделни раздалечени конструктивни пръти при дву­
стеблени възлови плочи (фиг. 13.14г).
Практически този случай се среща масово при «тежки» прътови конструк­
ции, показани на фиг. 13.15. Общият вид на такава конструкция от фиг. 13.15а
става ясна в конструктивно отношение чрез конструктивния възел, показан
на фиг. 13.156, който е еднакъв или подобен на всички други възли. На него
са нанесени схематично за пълнота и укрепителните диафрагми — напречни
и надлъжни — които ще обясним по-долу. Съединенията между прътите и
възловите плочи са показани по-нататък.
При това принудено конструктивно решение се налагат две възможни
намеси — решения.
3.1. Без допълнителни конструктивни мерки — непрепоръчителен
При този случай отделните части на двуделните конструктивни пръти
(фиг. 13.16) са натоварени не само на осова сила N и огъващ момент Л1х, но
също и на огъващ момент Му от вида

(13.6) М у = - ^ ( е - \ — ^ ^ . е .
2 V 2 ' 2

316
 Този огъващ момент дава допълнителни напрежения Oj,, които следва
ла се отчетат.
3.2. С допълнителни конструктивни мерки — препоръчителен
Тази мярка цели елиминиране на огъващите моменти ,Vf„. Възможните
конструктивни мерки тук са три:

Фиг. 13.15. Прътова конструкция с двуделни конструктивни пръти н двустеблени конструктивни

пъзли
а — общ вид; б — конкретен възлов детайл с напречни (дясио) и надлъжни (ляво) диафрагми
а иадлъжни диафрагми. 6 напречни диафрагми

3.2.1. Чрез напречни диафрагми — показана схематично на фиг. 13.17.

Напречните диафрагми са натоварени при моделна предпоставка — из­
ключване локалната статическа неопределеност на пръта. В тях се получават
(като двоица) усилия от порядъка

317
 13.7) Ne
± D -
2c
където ± D са усилията двоица, които се поемат от двете диафрагми с обратни знаци — на
натиск и на опън.

f I

1% N/.
Ja . -Е
—Х >- N

Фиг. 13.1Г). Разположение на двуделни конструктивни пръти с двустеблени възлови плочи

и ............. изглед на пръта; б — конструктивен напречен разрез на пръта; в — поглед отгоре на пръта

t ’
îD iO

м -N-e
My— ^

tM(D)=D.c=N.4^
д iy
.1 ь ,
----------

Фш 13 17 ll.inpi'Mmi диафрагми la е.шминирамс на ло 1п .л м и п м ни огъващи моменти Му при дву-

делни конструктивни пръти и двустеблени възлови плочи
с/. Ô к<)110 1|)ук1и[к‘н иид; «. J yiii.tiiH н iiüTmiüpitumiH. «• ii.jtcd.ipM.i.n- м.. |и.и|)|>агмата; ж . :i - напречни сечения ни
диафрагмата

За такива усилия (специално за /V на натиск) напречните диафрагми

следва да се проверят (оразмерят по всички правила по схемата на фиг.
\Ъ.\7е) — на центричен натиск ( - D ) при сечение по фиг. 13.17ж (6. tg), за
устойчивост около оста х — х й направление у — у .Н тъй като дебелината на
диафрагмата плоча е малка, с ниска носимоспособност на устойчивост спря-

318
MO x — x, TO и тук можем да си послужим с конструктивни мерки. Например —
напречното сечение на диафрагмата да е с кантове от вида на фиг. 13.17з, кое­
то не се нуждае от допълнителни пояснения. Алтернативата е — да се увели­
чава дебелината /о, което не е ефективно, макар и за някои случаи да е прием­
ливо. Въпрос на анализ и преценка.

I__ I

Фиг. 13.18. Надлъжни диафрагми ta елиминиране на допълнителни огъващи моменти при двуделни
КОИСП р\ 1>' 1'| IIII I ,1 11:>. ч П .к ч т В1>ЗЛ0ВИ плочи
i|iiL.mv il ||.|||||>,

Поставянето на напречните диафрагми — като конструктивни мерки —

наистина елиминира по-нататък огъващият момент М„ в отделните части на
несвързания двуделен конструктивен прът.
Под влиянието на N /2 двете части получават огъващ момент по фиг.
13.17г:
, — N.e
(13.8) dz М„ = -Ь
2

или ненужно по-точно ± М у = + -JL^e-\ ___ ^

Под влияние на усилията ± 0 в напречните диафрагми обаче те получа­

ват и обратен огъващ момент по фиг. 13.17<?;
N.e N.e
(13.9) + M„ = D.c= ± -.С= ±
1Г 2

Сумата от двата огъващи момента — по (13.8) и (13.9) — е равна на

iiv.in. откъдето и огъващият момент в отделните части е (-.iii\mimp;ni. И при дру­
га по-точна трактовка проблемът е аналогичен. В конструктивен вид вижте
още веднъж фиг. 13.l.'ô — идясно.
3.2.2. Чрез надлъжни диафрагми — показана на фиг. 13.18.
Надлъжната диафрагма е натоварена по фиг. 13. 8в. В нея по възприе­
тата моделна предпоставка се получават нормални напрежения на огъване
от порядъка

319
 N .e
:I3.10) a = -
M
w ■=i±V

:ja което тя също следва да се оразмери по всички правила. Имаме предвид,

че тънката диафрагмена плоча с напречно сечение по фиг. 13.18в може дя
загуби устойчивост в натисковата си ръбова част и диафрагмата да се изключи.

N=6.tD-1

Icm
7

|Nr6.tn1

1- 1
- t .. без кантове

I--1
г кантове

Фиг. 13.19. Проверка на надяьжната диафрагма на

устойчивост
а -■ вид на плочата; б — изрязана ивица за отделна проверка.
в — кантове срешу и зкълчване

T v K едва ли е необходимо малката плоча (с размери о и <) да се изслелп.ч

като плоча. И ще препоръчаме проверката й на устойчивост да се извърши
приблизително по схемата от фиг 13.19.
На фиг. 13.19а е показано натоварването на надлъжната диафрагма
N .e
от а-диаграмата, резултат от Му = с ръбово напрежение по
(13.10). Изрязваме (отделяме) една крайна вертикална ивица с широчпп;!
1 cm и я разглеждаме като малка колонка по фиг. 13.196. Тя е натоварена дос-
татъчно сигурно с центрична сила

(13.11) Л/= о./„.1, (о</?).

Има напречно сечение с размери и 1 cm и инерционни оси х — х и у — у. След­

320
ва да се провери на изкълчване спрямо х — х в направление у — у по елемента­
рен познат начин.
Ti.ii KiiTo ()Г);1че тънкото сечеинс-плоча е чувствително на изкълчване по
У~У. тази проверка може да се замени с ползуване или поставяне на кан­
тове, както е посочено на фиг. 13.19в. И тук приблизителността не е от значе­
ние по отношение противоречието «сигурност — икономичност» предвид ни­
щожните размери на дебелини и кантове.
Наллъжиата л и а ф р л гм ;] като конструктивна мярка елиминира огъващия
момент в едноделните части от осовата сила;

(13.12) М у ( от
V
чрез Ьбратния огъващ момент в тях от диафрагмата
N
(13.13) м , = ( + )Г.(Т= ^— — = (=F)-JL_e.

схсматичен вид конструктивните рещения с надлъжните диафрагми

са показани на фиг. 13.156 — ляво.
3.3.3. Чрез конструктивно свързване по дължината на едноделните
пръти — показано на фиг. 13.20.
Конструктивното свързване е в два основни вида:
— със свързващи планки — левите части на фигурата 13.20а и б;
— с диагонално замрежване — десните части на същата фигура.
Двуделните конструктивни напречни сечения са най-общо също два вида:
— с едноделни елементи — външно на двете стеблени плочи (фиг.
13.20а);
— с едноделни елементи — вътрешно на (между) двете стеблени плочи
(фиг. 13.206).
Конструктивното свързване на отделните елементи по дължината им
безспорно се противопоставя на външното натоварване с познатите огъващи
моменти Му. Точното тяхно конструктивно-изчислително проанализиране и
оразмеряване за натоварването на едноделните елементи с двоицата огъващи
моменти Му е възможно и познато, но сложно и трудоемко. То може да се из­
бегне, като независимо от него се ползуват познатите по-горе диафрагми, каква­
то е изобщо практиката. Или по-конкретно:
— при външно разположение на едноделните пръти (фиг. 13.20а) обеза­
телно се поставят и познатите диафрагми (напречни — вляво на фигурата или
надлъжни — вдясно);
— при вътрешно разположение на едноделните пръти (фиг. 13.206) ви­
наги могат да се поставят планки в района на възловите плочи така, че по съ­
щество те да представляват две надлъжни диафрагми, за к о и т о в а ж и к а ­
з а н о т о за тях по-преди.
Разгледаните дотук накратко случаи са само принципиални и илюст­
ративни, идеализирани и приблизителни. Но те са напълно достатъчни, за да
покажат качествената страна и значението на явлението и предмета с оглед
на необходим конструктивно-изчислителен анализ при конструктивното офор­
мяване в случая.
Пълният обхват на този предмет е далеч по-широк в теоретичен аспект,
безкрайно по-разнообразен в аспекта на възможни конструктивни решения,

21 Стоманени конструкции 321

по-точен в изчислително-оразмерително отношение и т. н. Но при всичката
тази широта, разнообразие и подробност, принципиалното и достатъчното е
това, което излагаме дотук — като подход и приложение на системен диферен-

1'-1'

[Ж 11

1' - 1‘

-TJ
Фиг. 13.20. Елиминиране на двоицата огъващи моменти посредством конструктивно свързване по
дължината на едноделните пръти
а И 6 — при външ но и при вътреш но (спрям о възловите плочи) разположение иа едиоделните пръти; е — свър зващ и те плаики
в района на възловата плоча като две надлъжни диафрагми

циален конструктивно-изчислителен анализ, с възможности за мултивалент-

но генерализиране на обща дедуктивна основа.
Ще приключим с това, че всичко останало по натоварването, изчисля­
ването и оразмеряването на двуделните пръти е изложено в част втора.

13.4.3. Конструктивните пръти спрямо системните пръти — несъответствия

Системните пръти, прслставенн във всяка конструктивна (статическа,

изчислителна) форма (система, схема), са точно определени — ясно и едно­
значно.
Разполагането на конструктивните пръти върху системните пръти или об­
личането с конструктивен материал на конструктивната система е най-разно-
образно и многозначно. Дължи се: от една страна — на многообразието на въз-

322
можните конструктивни пръти (фиг. 13.14), и от друга — на тяхното възмож-
но разнообразно свързване в единна конструктивна система.
Особеностите тук се пораждат:
първо — от свързването на поясите помежду им;
второ — от свързването на пълнежните пръти (д1^гоналите)към поясите;
трето — от несъответствията между конструктивни и системни пръти.
Ще ги разгледаме последователна
1. Свързване на конструктивните поясни пръти помежду им
То поражда в много случаи разместване на конструктивните (тежест-
ните) оси, показано на фиг. 13.21. По дължината на поясите се явяват различ­
ни разрезни усилия и различни конструктивни пръти с различни конструктив­
ни тежестни оси. При допира снаждане на различните конструктивни пръти
тук са възможни два случая:
— първи — запазване непрекъснатостта на конструктивните оси, но със
стъпало по контура на конструкцията (фиг. 13.216), което се избягва, и
— втори (обратно) — запазва се непрекъснатостта на контура, но със
стъпало в конструктивните оси (фиг. 13.21в), което се препоръчва.

\ fr - '
X -

i ■ -Н
®

Фиг. 13.21. Свързване на конструктивни пръти по поясите на прътова конструктивна система:

а — обш вид за мястото на свързван е; б — конструктивните оси съвп ад ат (стъ п а л о по пояса) ; в — поясиннт контур е 6e;i
стъпало (стъ п а л о в конструктивните оси — препоръчително)

Веднага ще отбележим, че при непрекъснатостта на системните пояснй

оси при този втори случай не е възможно съвпадение с тях едновременно и
на двете конструктивни оси.
Алтернативата е целият пояс да се изпълни само от един вид и размери кон­
структивен прът, с което се избягват такива допири-снаждания по пояса,
МО се влага повече материал.

2. Свързване на конструктивните пълнежни пръти към поясните

То поражда в много случаи пак разместване между конструктивните оси
(к. о.) и възловите оси (в. о.), показано на фиг. 13.22.
Този случай се среща при използуване на несиметрични по х — х конструк­
тивни напречни сечения от вида на тези от фиг. 13.22:
— При болтови съединения — когато конструктивно възможната и до­
пустима линия за болтовия ред отстои от ръба на разстояние w, по-голямо от
отстоянието на тяжестната линия е (фиг. 13.226). Тогава несъвпадението на
конструктивната и възловата ос е неизбежно.

323
 — При заваръчни шевове — когато двата шева са принудено недирижи-
рани така, че тяхната резултантна възлова ос не съвпада с конструктивната
ос (фиг. 13.22 г).
На фиг. 13.22в е показан случаят с така дирижирани дължини на зава­
ръчните шевове, че двете оси съвпадат.
Употребяваме понятието «принудено», за да подчертаем, че стремежът
на конструктора да дирижира съвпадението на двете оси не винаги е удовлет-

а б В
/Ч

Фиг. 13.22. Свързване на несиметрични конструктивни пълнежни пръти към пояси чрез възлови
плочи:
а — обш вид на болтове (л я в о ) и на заварки (л я с н о ): б — при болтове; в — при заварки с дирижирани заваръчн и шевош-.
г — при заварки с принудено недирижирани заваръчни шевове

ворим. Доколкото нещата зависят, както ще видим по-нататък, и от други

изисквания, то действително се явяват принудени отклонения от този стремеж.
С изложеното дотук искахме да покажем, че между конструктивните
оси (к. 0 .) и възловите оси (в. о.), а и системните оси (с. о.) просто съществу­
ват много възможни и неизбежни случаи на несъвпадения (несъответствия).
И че конструкторът, който не трябва да греши, трябва да ги има предвид
да ги отчете като допълнителни напрежения или да ги елиминира чрез конструк­
тивни мерки, за което стана дума. Посочените дотук несъответствия са гео­
метрически напречни несъответствия — напречно на осите на пръта.
Но има и други не по-малко важни, също възможни и неизбежни несъ­
ответствия, които могат да се видят при почти всички пълнежни пръти. Прос­
то краищата на конструктивния прът а — Ь не достигат до краищата на систем­
ния прът i — k, както е показано на фиг. 13.21а и на фиг. 13.22а. Това са пък
геометрични надлъжни несъответствия.
Ще ги разгледаме поотделно и в обратен ред. Най-напред надлъжните
и след това напречните несъответствия — по методологически съображения.
3. Несъответствия между конструктивни пръти и системни пръти
Както ще видим, тези несъответствия са геометрически — надлъжни и
напречни.

324
 3.1. Надлъжни геометрични несъответствия
Те се свеждат например до това (фиг. 13.23а и б), че изчислителният
системен прът ik се покрива (облича) материално в действителност от конструк­
тивен прът ab плюс две възлови части ia и bk, т. е.

ik = ia + ab-\-bk.

От споя страня конструктивният прът ah се състои съшо от две части:

свободна част— конструктивен прът cd, плюс две възлови части— конструкти­
вен прът ас и db:

ab = ac-\-cd-\-db.

Оттук веднага произлиза едно особено важно обстоятелство — действи­

телният (цялостният материален) конструктивен прът в интервала на систем­
ния прът ik поема изчислителните прътови усилия по три различни начина,
чрез три вида напрегнато и деформирано състояние, в трите си различни зони:
— свободна част — конструктивен прът cd\
— възлови части — конструктивен прът ас и db\
— възлови части — конструктивен възел ia и bk.
И доколкото в действителност конструкторът се интересува от напрегна­
тото и деформираното състояние, респ. от носимоспособността и надеждност­
та на всички сечения по целия системен прът, това съвсем не е без значение.
За да обременим случая с други важни за случая неблагоприятни ефекти,
на фиг. 13.23 е приет случай, при който системната ос, конструктивната ос и
възловата ос не си съвпадат (т. е. налице е пълно и напречно-геометрично не­
съответствие) .
Но от друга страна пък, за да го освободим от някои други за случая
ефекти, ще приемем, че прътът е натоварен само с осова сила N, макар че сис­
темата е рамково-възлова (с корави възли) и винаги има и огъващи момен­
ти Му.
При това приемане да разгледаме разликата между абстрактния систе­
мен прът и действителния конструктивен прът.
При този примерен случай в системния прът се явява само jVr-диаграма
ti\c¥=0), Мс- и Q,-диаграми са нулеви, както това е показано на фиг. 13.23в.
Докато в действителния конструктивен прът-, (с неговите части по
фиг. 13.23а и б и вследствие напречните несъответствия) Nk-, М- и Q-диагра-
мите са обезателно различни от нула (фиг. 13.23г), засега те са неизвестни. Те
ще бъдат предмет на следващо разглеждане по-нататък.
Тук следва веднага да се отбележи, че е налице твърде честият конструк-
тивно-идеалистичен подход — да се интерпретира действителната конструкция
по изчислителната й схема, която качествено се различава от нея.
3.2. Напречни геометрични несъответствия
При тях става дума за напълно реалните (неизбежни и принудени) съ­
ответствия или несъответствия между трите оси, показани на фиг. 13.23а —
системна ос (с. о.). конструктивна (тежестна) ос (к. о.) и възлова (съедини­
телна) ос (в. о.). Комбинативно напълно възможни са четири основни случая:
с.о. = к.о. = в.о. — пълно съвпадение;
с.о .^ к .о .^ в.о . — частично несъвпадение;
(13.14) с.о. ^ к.о. = в.о. — частично несъвпадение;
с .о .^ к .о .^ в .о . — пълно несъвпадение.

325
 Първият случай е идеалният, към който се стремим винаги, но който в
редки случаи може да се осъществи.
Вторият случай се диктува от конструктивните решения за връзката на
конструктивен прът с конструктивен възел.

Фиг. 13.23. Несъответствия между системен и конструктивен прът

а — действителна конструкция; б — надлъж ни н есъответствия; в — разрезни усилия в системен прът по изчислителна схема,
г — същ ото в действителния конструктивен прът (ощ е неизвестна)

Третият случай се явява при поясите на прътовите конструкции, изпъл­

нени с различни профили.
Четвъртият случай е сборен — от втория и третия.
По-нататък (засега) ни интересува напрегнатото състояние само на кон­
структивния прът ab с неговите две зони — чист конструктивен прът cd и кон­
структивен прът върху възлови плочи ас и bd (фиг. 13.23а и б). Зоните ik и
bk ще разгледаме при конструктивните възли, за възловите плочи.
Ще отбележим предварително, а по-късно и ще разгледаме като случай
важното обстоятелство, че при едни и същи разрезни усилия в системния прът

326
(фиг. 13.23e), в действителния конструктивен прът ik вследствие надлъжни­
те и напречните геометрични (и изчислителни) несъответствия се появяват
(засега неизвестни) всички разрезни усилия Л/*, М», Q* (фиг. 13.23г). Тази
качествена разлика между системния и конструктивния прът трябва да се има
предвид, да се оцени изчислително, да се реши конструктивно и т. н. Става ду­
ма за необходима и достатъчна носимоспособност и надеждност на действи­
телна конструкция по цялата дължина на системните пръти.
Тук не ще разгледаме всички четири случая на напречно несъответствие
\к'Ж 1\ конструктивните, системните и възловите оси по (13.14) [5].
Щ е разгледаме само последния случай — «пълно несъвпадение» на три-
II- оси като най-общ, обременен още и с надлъжните несъответствия по фиг.
!.}.23«. Ще отбележим, че първите три мапречни несъответствия по (13.14)
винаги могат да се разгледат като частни случаи от четвъртия, или те са
четвъртият случай, при който някои от напречните отклонения са просто нули.
От своя страна надлъжните несъответствия имат само числово коли­
чествено значение. Просто размерите ia. bk, ас, db и cd могат да имат различ­
ни, а някои и нулеви стойности (вж. фиг. 13.23а).
3.3. Най-общ случай геометрични несъответствия
Той е показан на фиг. 13.24.
На фиг. 13.24а и б е показано конструктивното оформяне (обличане с
материал) на системния прът ik примерно с два ъглови профила; вляво — със
заваръчни съединения, вдясно — с нитови или болтови съединения.
Когато става дума за разглеждане на конструктивния прът, трябва да
се има предвид следното важно обективно обстоятелство: изчислителните раз­
резни усилия /V„j, и М„4, в точката i{k) са една абстракция — резултантни, които
действуват не направо върху конструктивния прът, а през възловата плоча
чрез съединенията, свързващи конструктивния прът в конструктивния възел.
Това именно — поотделно за лявата (на заварка) и дясната (на болтове) съе­
динителна част, е показано на фиг. 13.24в и г:
На заварка. На фиг. 13.24к с показана редукцията на Nt и Л1, за центъ­
ра о на съединителната заваръчна връзка, където тя се декомпозира на:
.V = л ,:
A(,, = M, + f e (0 = 0 "О приемане)
(знаците на усилията са произволни, но уравновесени).
На фиг. 13.24в" са показани и изразени заваръчните напрежения Тд^,
предизвикани от /V-., а на фиг. 13.24а'' — заваръчните напрежения т„ от
М-: На фиг. 13.24в' заваръчните напрежения са на основата на прибли­
зителен модел — моментът се поема от надлъжната двоица. На фиг.
13.24в'' пък, заваръчните напрежения т"*, са на основата на друг приблизи­
телен модел — моментът се поема напречно от съпротивителен момент
на двете двойки заваръчни шевове. Последните случаи са приблизителни.
След такова определяне на съединителните напрежения конструктивният
прът по-нататък не се намира под въздействието на изчислителното усилие
-V, и Mi (фиг. 13.24а), не и на редуцираните усилия N-^. и (фиг. 13.24в'),
а както следва:
— или на Ту и Тл, — от фиг. 13.24в" и е"'
(13.16) — или на Ту и т;;, — от фиг. 13.24а'| и е"
— или на Tv и т'и — от фиг. 13.24в" и в\
Оттук интересуващите ни диаграми на разрезните усилия V». Mt, Qi, на
действителния конструктивен прът (лесно определими по познати начини)

327
Фиг. 13.24. Конструкт! вен прът върху системен прът при несъвпадащи оси
а. б - конструктивси ,ipi въ|-ху ihctcm ch прът с различни ск д и н е и и я вляво (з ава р ъ чн и ш евове) и вдясно (б о л то в е ), в. г
изчислителни схеми и и^,)ази la и ръзката между конструктивен прът и конструктивен възел — на заварки и на болтон«
(н и то ве ); d диаграми на р^зрезните усилия по системен прът;
е диаграми на разрезните усилия в действителния конструктивен прът

328
 ще бъдат не като за изчислителния системен прът от фиг. 13.24(9', с?" и д"'
\ М ^П , Q = 0), а от вила на показаните на фиг. 13.24«’ е и е ляво
Vi.=^0. МкфО, Q*=/=0 — определим и по цялата дължина (тук посочени илю-
'. тративно).
Следователно действителният конструктивен прът най-общо има
M i/^0 и Q(,=5tO, с което просто и само показваме, че неговото напрегнато със­
тояние качествено се отличава от това на системния прът — с всички и въз-
можно опасни последствия.
На болтове. >Ча фиг. 13.24г е разгледан аналогично случаят при съеди­
нения на болтове от фиг. 13.246. И тук изчислителните усилия Л'*, и Ми се реду­
цират за центъра на болтовата връзка на /Vv и /Vf,v (фиг. 13.24г). На фиг.
13.24г" са показани болтовите усилия /,v от Л/^, а на фиг. 13.24г' — болтовите
усилия /д, от — в еластичен стадий, респ. на фиг. 13.24г'' — същите в плас­
тичен стадий. Изписаните тук формули са елементарни за получаване и поз­
нати.
Оттук нататък действителният конструктивен прът се намира под въз­
действието не на изчислителните усилия /V/, и УИ* от фиг. 13.246, не и на реду­
цираните iVv и Mv от фиг. 13.24г', които са абстрактни резултанти, а на комплек­
сните иатоварпания от
1о 17- — (или) и / ,1 (от фиг. 13.24г" и г"')
(или) /, и /\, (от фиг. 13.24с’" II г'').
И в този случай диаграмите за разрезнито усилия на действителния
конструктивен прът (лесно определими по познати начини) ще са, както са по­
казани схематично на фиг. 13.24е', е" и в"' — дясно.
Ще отбележим веднага, че при наличие (освен на /V и УИ) и на нап­
речна сила Q — в двата края па iijibTa (/ и k) достатъчно е само нейното влия­
ние да се прибави към Mw (фиг. 13.24в) или към (фиг. 13.24г). Всичко
по-нататък като подход е еднакво, ясно и познато. Имаме предвид именно ка­
то подход с принципиално важно значение. Защото изчислителното интерпре­
тиране е елементарно и рутинно, познато от конструктивната механика и от
част втора тук.
Ще обърнем внимание още само на следните особености:
I При определяне на диаграмата на разрезните усилия \ -. .М /, и Qk (фиг
13.24е) за сеченията в чй^стия прът може да се работи с резултантните сили
\ W, (фиг. 13.24о, 6), а не с шмюсрс.тствено лойстнунащи и п.трсжсния
II съсмиисниото. Това е по силата иа принципа, че «ефектът от /уезу.ггангиги
(’ рс1-' Ч на ефекта пт нейните компоненти» и обратно.
2. При определяне на Nk, М* и Р*-диаграмите за сеченията върху възло­
вата плоча (фиг. 13.24а и 6) следва да се работи само със заваръчните уси-
.1ИЯ (фиг. 13.24 « — ляво), реси. с болтовите усилия (фиг. 13.24г — дясно),
тъй като за всяко от тези сечения се вземат заваръчните и болтовите усилия
«само от едната страна на сечението».
3. При определянето на заваръчните напрежения, респ. на болтовите уси­
лия, се прави просто познатото тяхно векторно събиране, което следва да бъ­
де по-малко (или равно) на изчислителните съпротивления за заваръчниir
шевове, респ. изчислителните носимоспособности за болтовете.
4. Между впрочем, трябва да обърнем внимание на едно важно обстоя­
телство, подсказано от болтовата връзка на фиг. 13.246 и г, изведено до важен
«конструктивен принцип» — най-малко два болта». Разбира се, може и с един
ÔO.IT, IIO 11 този c.iynaii връзката с просто стайна, неконструктивна, макар и
елементарна за интерпретиране. Прътът се натоварва само с една сила — но
директрисата на единичните болтове от двете му страни. В зависимост, дали

329
тлзм сила п>впала мли не съвпада с тяжостиата (конструктивната) ос на прп>-
та, той е натоварен на центричен или нецентричен натиск.
5. Всичко това дава повод да се отбележи и едно друю основно несъот­
ветствие между действителната конструкция и изчислителната схема, когато
изчислителната схема е ставно-прътова, а действителната конструкция е рам-
ково-прътова. В изчислителната схема има само осови сили /V, а в действи­
телната конструкция — и огъващи моменти М, които нямаме право да пренеб­
регваме (фиг. 13.24а W б — М, W Mi,).
И така, прп коиструктивнотп оформяне (обличане с конструктивен \i;i-
териал) на конструктивната форма (система, схема) основно се явява разпо-
.южението на конструктивните пръти спрямо системните пръти. В това отно­
шение обикновено действителната конструкция се третира като изчислителната
схема. Че се разкриват и не се вземат предвид съществуващи и възможни ка­
чествени геометрични несъответствия — между системен прът и конструктивен
прът, които водят и до качествени несъответствия по отношение на техните
(по начало различни) напрегнато и деформирано състояния. Геометричните не­
съответствия са първични, а напрегнатото и деформираното състояние са произ-
no.iim, т. г. сьшсствуп,'! ппиятиа взаимозависимост межлу тях.
Геометричните несъответствия са принудени или неизбежни в болшин­
ството от случаите. Те трябва да се познават, за да се отчитат оразмерително,
респ. за да се елиминират чрез съответни конструктивни мерки. Във втория
случай те са следователно и управляеми, като възможности на конструктора.

13.4.4. Конструктивните пръти спрямо собствените им инерционни оси

В конструктивните системи конструктивните пръти могат да притежават

еднакви или различни системни дължини, респ. изкълчвателни дължини /,
и [у, спрямо най-общо двете си главни инерционни оси х —х и у — у (фиг.

а б
У,! У 1 У'1
'.-1 ^1! У|
I

I
y^iy' 'У,
ix iy
,У У|

-m
ly

Фиг. 13.25. Конструктивно разпределение и форма на на­

пречното сечение спрямо собствените му инерционни оси
а — едностеблено, двуделно и едноделно сечение; б — дву-
стеблено, двуделно и едноделно сечение

13.25). И конструкивният проблем е така да се формообразува (подбере) фор­

мата на конструктивното напречно сечение, че те да имат по възможност ед­
наква стройност и спрямо двете си главни инерционни оси:
I,
13.18) Х,=-

330
 Това е проблемът за формообразуване на конструктивното напречно
сечение или за «дирижирано» разположение на конструктивния материал по
форма спрямо двете оси, а именно — чрез инерционните моменти /, и /„ и
инерционните радиуси ix и /„ да се удовлетвори изискването (13.18). А то е из­
равняване на стройностите Â., и Х,„ а не на инерционните радиуси /, и
Конструкторът разполага и с другата възможност — чрез дирижиране
на изкълчвателните дължини /> и /,, посредством съответно конструктивно
укрепване на прътите по направление на х — х и у — у.

13.4.5. Конструктивни пръти при реално натоварване и на огъване

Този проблем се среша само при конструктивни напречни сечения —

несиметрични спрямо главната си инерционна ос х — х, перпендикулярна на
равнината на конструкцията. Той се поражда от натоварването на конструктивни­
те пръти на огъване, което е винаги налице:

m-jk
® ,-бм

а
Фиг. 13.26. Разположение на несиметричните напречни сечения при реално натоварване и на
огъване
а ■ стааен прът с о гъ ва ш момент от собствено тегло, 6 — прът с корави възл и с о гъващ и моменти от собствено тегло и
«т рамковите възли : е - съ щ и ят прът с о гъващ момент от собствено тегло, от кониентрирани сили в полето, от рамковите
в ъзл н ; г и д - препоръчително разположение на несиметричните напречни сечения; е и ж същ о то грешно

1. При реална ставно-прътова система — с огъващ момент M.j от собстве­

ното тегло ц на конструктивните пръти (фиг. 13.26а и а ).
2. При рамково-прътова система— с огъващи моменти .И . от
собствено тегло g и чрез рамковите възли Мь (фиг. 13.266, б', б")

331
 3. При рамково-прътова система — с огъващи моменти Mg + M^ + Mp ,
натоварена във възлите и в полетата от собствено тегло g, от външно натои^рил
ме F в полетата и чрез рамковите възли Мл (фиг. 13.26в, в, в", а'").
Обръщаме специално внимание на огъващите моменти Мр от рамково-
прътова система и особено на огъващите моменти от собственото тегло,
които обикиошчю при С.1Я110 (мсмилис- II.I 1'т;и»ио-прътова изчислителна схема
ме се осъзнават и не се вземат предвид. Б някои случаи, разбира се, те са отно­
сително незначителни и пренебрежими, но конструктор],т при всички случаи
е длъжен сам да провери.
Така или иначе в конструктивните пръти освен осови усилия /V винаги
са налице и огъващи моменти М. които трябва да се отчетат оразмерително.
Освен оразмерителното отчитане обаче ефектът от огъващите моменти
може да се коригира и чрез конструктивни мерки, свързани с конструктивното
разположение на конструктивното напречно сечение както това, показано на
фиг. 13.26г, д, е и ж. Има се предвид такова разположение на материала в
напречното сечение, при което главната инерционна ос х — х да се повдига
(фиг. 13.26г — É”,, по-малко от е„) или да се понижава (фиг. 13.26(5 — е„ по-
голямо от е „ ) .
Първият случай от фиг. 13.26г следва да се използува по принцип при
натисково прътово усилие ( — /V) и положителен огъващ момент ( + УИ) с оглед
към натисковото напрежение ( — (т^) да се прибави допълнително по-малко
също иатмскопо нлпрсжспио — п,,). Клто нрпннло при обикновени прътови
конструкции от ъглови профили това означава стърчащите рамена да са от­
горе — например при натиснатите горнопоясни и диагонални пръти.
Вторият случай на фиг. 13.26 д се използува по принцип при опънно пръ­
тово усилие (-[-/V) и също положителен огъващ момент ( + Л1). Това се прави
с оглед към опънното напрежение ( + av) да се прибави допълнително по-малко
опънно напрежение ( + п„). Аналогично като правило при обикновени случаи
с ъглови профили това означава стърчащите рамена при опънните долнопояс-
ни и диагонални пръти да са отдолу.
На фиг. 13.26 е и ж са показани непрепоръчителните за случая обратни
решения за разрезните усилия от фиг. 13.26,г и д.
С всичко това дотук обръщаме внимание, отбелязваме един принцип
..I конструктивното ()(||ор\1/||И .1,1 конструктивните пръти при неизбежното иа-
,1ичие на огъващи моменти с ог.1ед намаляване на неговия ефект чрез възмож­
ни конструктивни мерки.

13.5. Конструктивни възли

13.5.1. Практическо разнообразие и системно обобщение

Един дедуктивен анализ на конструктивните възли от унификационни

позиции показва, че не е необходимо да разглеждаме, както е обикновено, без­
крайното разнообразие от конструктивни възли за различните видове и типове
конструкции, при различните конструктивни напречни сечения в някакъв пос­
ледователен ред.
И затова и тук възприемаме предварително да извършим съответно тях-
но системно и дедуктивно обобщение и унифициране, за да изведем и разкрием
общовалидните теоретични и практически познания за всички възли от вида
и с характер на «конструктивни диференциални елементи».
Системният и комплексният подход насочват към обстоятелството, че
всички бс.(Орой много прътови конструкции в света — от всички видове и

332
типове конструктивни форми, функционалио прелмазначение, конструктивни
напречни сечения и пр. — имат конструктивни форми (изчислителни схеми),
и;)градени от ограничен брой фрагменти (фрагментите ab, показани па
фиг. 13.27);
а) двата пояса прави в различно разположение един спрямо друг (фиг.
13.27а):
б) двата или само единият пояс «извити (начупени) навън» (изпъкнали),
С1.1ПС) и рач.шчпо ргино.южспио помежду си (фиг. 13.276);
в) двата или само единият пояс «извити навътре» (вдлъбнати), също
м различно разположение един спрямо друг (фиг. 13.27в).
С тези три групи фрагменти са изградени или се изграждат всъщност
всички прътови греди и други конструкции в света.
1lo-iiar ;i г ьк лпа.пггьг иа iumimkm t'lir ii'mhii or ([фрагментите ah на
фиг. 13.27 показва, че те могат да се унифицират качествено също в три
групи;
П ъ р в а група — с прави през системния възел системни поясни пръти,
показани на фиг. 13.27 — с една точка.
Вто р а група — с изпъкнало-начупени в системния възел системни поясни
пръти (фиг. 13.27 — с две точки).
Трета група — с вдлъбнато-начупени в системния възел системни пояс­
ни пръти (фиг. 13.27 с три точки).
гИли след отбелязване на поясните (контурните) пръти с О и О' и на
нълнежните (диагоналните) пръти с D и D' тези случаи могат да се видят на

прав •• начупен изпъкнал Ilf начупен вдлъбнат

Фиг. 13.27. Схеми Mil П1ГДОПО комструктивно-прътови фрагменти

а — с два прави пояса (успоредни, долей и горен под ъ г ъ л ); 6 — с изпъкнали пояси (д вата, само единият, надолу
II iiiJi'opc); Ö — с вдлъбнати пояси (д вата, само единият отдолу и отгоре)

фиг. 13.28 съответно; а — за първа група, б — за втора група, и е — за трета

i pyiia. При това всеки от тези възли можо ла бъде или горен (вънщен), както
е на фигурата, или долен (вътрешен) конструктивен възел.
И пак ще ои')ележим, че в каче^ iiu ii иометричен аспект и юзи системни
възли се включват обективно всички осиовни конструктивни възли на всички
(безброй) прътови конструкции в света.
Следващото обобщение довежда качествено до един единствен системен
възел за всички конструктивни форми, показан на фиг. 13.29. Ще назовем
този системен възел стандартен (в смисъл на общовалиден, вариабален) сис­
темен възел и ще разбираме такъв, който се състои;

333
 —от два поясни пръта (0 и 0 ') — минаващи право или начупени във
възела:
— от два пълнежни диагонала (D и D i пид съответни ъгли а, р, у спря­
мо поясите и помежду си.

б (■ »изпъкнал)

Фиг. 13.28. Унифицирани конструктивни възли:

Ü — с прави поясни пръти; б — с изпъкнали поясни пръти; t» — с вдлъбнати поясни пръти

Лсспо с ла СО ра:<боро. че п това общовалилно определение за стандар­

тен възел влизат всички възможни случаи, в т. ч. частният случай за пръто-
ни конструктивни форми също с два пълнежни пръта — вертикал V и диа­
гонал D.
Тук е необходим съответен коментар само за големината на ъглите а, (-i,
Y за извеждане на някои конструктивни принципи, правила и т. н.,’които
тук няма да разглеждаме. Става главно дума — тези ъгли да не са много остри
поради конструктивни трудности, които са понятни и се подсказват от и »ри
творческото конструиране.
Накрая на тази геометрична унификация искаме да стигнем до ед»н
единствен стандартен (в геометричен аспект) системен възел, който да подложим
на конструктивно оформяне (обличане с материал), от което да извлечем об-
пшвалидна методология, познания, принципи и пр. — и тук от вида на позна­
вателни конструктивни диференциални елементи. На тяхна основа (след това
.ич 11(|| ще отбележим само дребните специфични допълнения за отделните
специални случаи, за ла доведем тези елементи и случаи до пълна готовност
и годност и за конструктивен интегрален синтез.

Фиг. 13.29. Стандартен системен възел с два поясни и два пъл-

И1-ЖНИ пръта (днагоиа.чн или диагонал н вертикал) — обобщен
вариабълен

Конструктивното оформяне (и тук — обличане с материал) на всеки сис­

темен възел предполага (фиг. 13.30а):
първо — пълна геометрична определеност, определени ъгли (а. ß и у)
между системните пръти, включени в системния възел, напълно определена
конструктивна форма;

334
 второ — точно определени гранични (оразмерителни) прътови усилия
и;| смстомммтс n pi>Tii осовите у с и л и я 0 1 (1 ). ( У D !У ^ и огъвптите мо­
менти Mo’W) (разбира се, възможно е наличие и на Q );
трето (окончателно конструктивно опродс и тс) избор на кпнстр1/к-
чр7,ти ПО комстрхктипсн M.I'' ■' II ([iop\i;i im иппрочии сочени я (рои-
|н н итативно от вида на фиг. 13.306 за едностеблени решения и на фиг.
13.30в — за двустеблени решения). Още оттук се вижда, че при един и същ кон­
структивен вариабилен системен възел са възможни безброй много (пълна фа­
милия) конструктивни възлови решения.
da основата на възприетия системен, дедуктивен и пр. подход по-нататък
ше разгледаме не всички конструктивни възли, а само някои обособени
и систематизирани като качествено различни. За другите по необходимост сис­
темно могат да се разгледат и посочат само особеностите, твърде често като
незначителни отклонения и допълнения. Това е възможно най-икономичното
и ефективно творческо излагане и овладяване на познанията по този предмет
съгласно утвърдения и проведен изцяло дотук подход.
Няколкото качествено различни стандартни конструктивни възела са сис­
тематизирани и обособени основно като:
— едностеблени или двустеблени;
— със :нишрсни или пплтопи (нитови) съединения:
— със или без възлови плочи.
От тях в това отношение основно (качествено) е различието «със или без
т>злопм плочи». Останалите имат твърде общо помеж.ту си.
Преминавайки от системни към действителни конструктивни възли, тя.\
111) 11) p;i iiiDoôpii.iiiL' (.' изключително. 1\к, в краткото само примерно-илюстративпо
изложение ще разгледаме само седем систематизирани и обособени случаи на
действителни конструктивни възли, а именно:
първи — с една възлова плоча на заваръчни съединения;
втори — с една възлова плоча на болтови и нитови съединения;
трети — с две възлови плочи на заваръчни съединения;
четвърти — с две възлови плочи на болтови и нитови съединения (тук
и по-горе споменаваме нитовите съединения по-скоро от гледна точка на тях-
ното историческо значение, но и не само на него) ;

Т ФШТ
<Г>иг. 1.3.30. Схема на стандартен системен възел с определени във всяко отношение
/ Ъ Г Л И и прътови
® ® ~ конструктивни напречни сечения при едиостебленн и двустеблени възлови плочи (ро-
презентативен брой)

пети — без възлови плочи на заваръчни съединения;

шести — при тежки прътови конструкции;
седми — при студеноогънати конструктивни напречни сечения.
Творческото овладяване на тези седем случая смятаме за достатъчно—
като основа за по-нататъщна широка творческа дейност по предмета.

335
 13.5.2. Конструктивни възли с една възлова плоча
на заваръчни съединения

По този случай, както и за всички останали ще оформим системен «под-

ход-технология» за конструктивно оформяне (обличане е конструктивен ма­
териал) при класическия случай — два ъглови профила. Този случай е илю­
стриран върху конструктивния възел от фиг. 13.31.

Фиг. 13.31. Подход-технология за конструктивно оформяне на конструктивен възел с една възлова

плоча на заваръчни съединения и два ъглови профила

Подходът технология за него се свежда до четири операции [5].

Първо — нанасяне на конструктивните пръти върху системните пръти.
То сс извършва при спазване основно на два принципа:
— първи принцип: конструктивните (тежестните) оси да съвпадат със
системните оси (с. о. = к. о.) — чрез е„\ допуска се като възможно — откло­
нение от този принцип в принудените случаи; осъществява се като надлъжно
очертание на страничните контури на конструктивния прът чрез е„ и ви (ръбови­
те отстояния от тежестните оси) и дебелината на стърчащите рамена чрез тях-
ното /;
— втори принцип: спазване на предписаните отстояния между отделните
прилежаи^и пръти — чрез Д ; осъществява се като напречно очертание (спира-
нс) па челата на конструктивния прътнаотстоянието Д (примерно д =5ümm —
I'. |.м;ч|, иа предпмсаиие по правилника или по усмотрение на конструктора).
С това конструктивните пръти са напълно определени, нанесени геометрич­
но върху системния възел.
Второ — нанасяне на заваръчните шевове с техните размери.
То се осъществява първоначално на основата на принципа за съвпадение
на възловата ос (в. о.) със системната ос (с. о.) и конструктивната ос (к. о.) -
чрез /ш|, /ш2 и kj по познати от част втора начини и съображения.
Трето — очертаване на първичната форма на възловата плоча.

336
 To ce осъществява на основата на принципа за необходимите и достатъч­
ните заваръчни съединения за включване на конструктивния прът в конструк-
тивната възлова плоча. Формата на така получената първична възлова плоча
е ноказана с пунктир— по 1, 2, 3, 4, 5, 6 (в кръгчета).
Четвърто — определяне на окончателната форма (с размери) на възлова­
та плоча и нейното разположение спрямо системния възел.
То се осъществява на основата на принципа за целесъобразна успоред-
ност на страните, за избягване на вдлъбнати очертания и пр. — по съобра­
жение за ефективното й разкройване от листови ивици и по други техноло­
гични съображения. Най-малко две от страните на плочите би следвало да са
уснородни, за да може при разкроя да се работи със стоманени ивични плочи
(11 ^. 1\ч,1и ii;i фиг. 13.31 ивичната щирочииа с а) .
В |)1,зултат дотук се получава и означава формата на възловата плоча
с означените размери а, Ь, Ь ' . Нейното геометрично разположение спрямо (об­
вързване със) системния възел става чрез посочените размери а ' ч с (фиг.
13.31). В редица случаи при някакво нейно и геометрично завъртане— и с
ъгъл а, който тук е нула и непосочен.
Трябва да се отбележи, че окончателната форма и място на възловата пло­
ча (по размер1пч' и. и' h. h', с. а ) наляга допълнителни заваръчни щевове,
посочени на фиг. 13.31 (с едър щрихт). Те пък веднага създават несъвпадение на
възловата ос (в. о.) със системната (с. о.) и конструктивната ос (к. о), което
е един от масовите случаи при конструктивните пръти.
Към този основен подход-технология за случая могат да се добавят само
особености за следните особени случаи:
Първо — преход към правоъгълна плоча.
На фиг. 13.32 са показани принципните конструктивни мерки за преход
от възлова плоча с две успоредни страни (фиг. 13.31 и 13.32,а) към плоча с
правоъгълна форма — чрез удължаване на диагонала D' и обрязване на приле­
жащото му рамо (фиг. 13.326) или чрез удължаване на възловата плоча по
диагонален прът D, със или без негово съответно скъсяване (фиг. 13.32в).

Фиг. 13.32. Моделиране формата на възловата плоча към правоъгълна форма

Ü мсмодолнрана форма; 6 с уд ълж авам е ма диагонала; о - с уд ълж аване на нлочатя

Второ — при конструктивен възел с вертикали и диагонали.

На фиг. 13.33 е показано принципното конструктивно оформяне на възло­
ва плоча при прътова конструкция с вертикали и диагонали по два възможни
начина — ромбично и правоъгълно (фиг. 13.33а и б) ; съпоставката им ще стане
ясна при разглеждане на възловите плочи.
Трето — при напречно опрени върху възела елементи.
На фиг. 13.34 са показани принципно двата възможни начина за зава­
ръчни щевове на поясите към възловата плоча — с външен нормален щев и по­

337
тънал шев при наличие на напречните елементи върху (под) поясите (фиг.
13.34а и б).
Четвърто — снаждане на прекъснат пояс.
На фиг. 13.35 е показано принципно снаждането на прекъснати поясни
пръти във възловата плоча, което, както ще видим допълнително, е задължи­
телно.

вертикал и диагонал:
а — ромбично: б — правоъгълно

Фиг. 13.34. Заваръчни шево­ Фиг. 13.35. Снаждане (прин-

ве между поясни пръти и ципно) на поясни пръти вън
възлова плоча: възела — задължително
а — външен шев; б — потънал шев

Фиг. 13.36. Конструктивно оформяне (принципно) на конструк­

тивен възел при начупени пояси — задължително снадени;
а — вдлъбнато; 6 - изпъкнало

Пето — снаждане на начупени пояси.

На фиг. 13.36 е показано принципното конструктивно оформяне на възлови
плочи при начупени (вдлъбнати и изпъкнали ) пояси, задължително и със снаж­
дане на самите пояси.

338
 Ш есто — случаи с Т-сечение.
Илюстрирани са на фиг. 13.37. Особеното в случая е да се формира възлова
плоча чрез:
1. Стеблото на Т-сечението е и възлова плоча (фиг. 13.37а).
2. Стеблото на сечението в района на конструктивния възел е повишено с
оглед възможностите за включване на пълнежните пръти (фиг. 13.376 —
ляво).

Фиг. 13.37. Конструктивен възел с Т-сечение (стеблото на Т-сечението е възлова плоча):

а без увеличаване на стеблото; 6 — с увеличаване на стеблото в района на възела, респ. от увеличаване на Т-сечението i
съединяващ ото поле

Фиг. 13.38. Едностеблен конструктивен възел при тръбно сечение:

и възлова млича, заварена външио; б — съш о в прорез

3. Същото, когато повишеното сечение се постига с по-голямо Т-сечение

от страна на по-натоварения поясен прът (фиг. 13.376 — дясно).
Седмо — случаи с тръбно сечение.
Илюстрирани са на фиг. 13.38 с две възможности и тук само до формира­
не на конструктивната възлова плоча:
1. Чрез външно заваряване (фиг. 13.38а).
2. Чрез прорязване на тръбата (фиг. 13.386).
Всички други случаи с една възлова плоча са безброй, но особеното
е вече познато: просто конструктивно формиране на възлова плоча чрез външно
или прорезно нейно заваряване буквално към всякакъв профил конструктивно
напречно сечение, което не се нуждае от допълнителни обяснения и илюстрация.

339
 13.5.3. Конструктивни възли с една възлова плоча на болтови
(нитови) съединения

Ще разгледаме този случай на основата на разгледания на фиг. 13.31 (на

заваръчни съединения) с посочване само на особеностите:
Тук подходът-технология е същият като за предходния случай от фиг.
13.31 по отношение на нанасяне на конструктивните пръти върху системните оси
(к. о. = с. о.) и оформяне на челата на пълнежните пръти на технологичното
отстояние ( Д ) .
По-нататък подходът-технология за случая се свежда до три операции, раз­
гледани и посочени като особени на фиг. 13.39, а именно;
Първо — определяне видовете, размерите и броя на болтовете (нитовете)
за всеки конструктивен прът (за пояса за разликата д О или A U , тъй като е
винаги непрекъснат или снаден).
Второ — оформяне на «очертателните полуелипси»:
— за пълнежните пръти — чрез минималните надлъжни и напречни бол­
тови (нитови) отстояния и с оглед плочата да бъде по-малка;
— за поясните пръти — чрез максималните такива и тъй като
броят на необходимите болтове за а О (U)e малък, а плочата ще трябва да бъде
с две успоредни страни.
Посочените нормирани отстояния si и sj служат за геометрично опреде­
ляне на така наречената и използувана от нас очертателна елипса.

Фиг. 13.39. Конструктивен възел с една възлова плоча на болтови (нитови) съединения — кон-
структивно формообразуване

Трето — оформяне на възловата плоча с нейните страни (размери и раз­

положения — а, а'. Ь, Ь'. с) — чрез тангиране на нейните страни по очертател­
ните елипси. Всичко останало до края е като подходът-технология при предход­
ния случай от фиг. 13.31.

340
 13.5.4. Конструктивни възли с две възлови плочи
на заваръчни и болтови (нитови) съединения

Такъв възел всъщност разгледахме още на фиг. 13.15, но главно от глед­

на точка на неговото конструиране за елиминиране на огъващите моменти М„
при двуделно двустеблено решение.

Фиг. 13.40. Конструктивен възел с две възлови плочи на заваръчни (вляво) и болтови (нитови)
вдясно съединения

И тук ще се спрем само на особеностите на подхода-технология по кон­

струиране на този конструктивен възел, даден в изглед на фиг. 13.40, а именно:
Първо — нанасяме конструктивните пръти при спазване на изискването
к. 1 ).= с.п . и при съблюдаване на отстоянието
Второ — оформяме очертанията (а, Ь, Ь, Ь', Ь', а, а, с,.
.) на плочата (вля-
и<) при ишаръчни и вдясно — при болтови съединения) по познатите начини
от преди.
Трето — прерязваме ъглите на възловата плоча перпендикулярно на оста
на пълнежните пръти, поради голяма тяхна широчина Ь (при малки широчини
Ь това не е необходимо), защото по принцип «операцията» изрязване на остри­
те триъгълни отпадъци «струва» повече от изрязъка и отежняването от него.
Виж за всичко останало още един път фиг. 13.15 и текстовите обясне­
ния към нея.

13.5.5. Конструктивни възли без възлови плочи

В 1>з\юж1т са коиструктивии възли без в1)Злови плочи и много случаи —

навсякъде, където пълнежните пръти могат директно да сс ,i;iit;ipn i в i-p\\ пояси­
те. '*о иай-характсрни, най-употребявани поради тсхиико-икономическите им
предимства са тези с кръгли (появили са се по-рано) и с правоъгълни (създаваД
сс специално за конструкциите) «тръбни» сечения, i е' между впрочем са инте­
ресни за конструкторите по две основни конструктивно-логични причини:
Първата — показват големите технико-икономически предимства на пръ-
товите конструкции без възлови плочи.
От една страна — чрез тях се напускат възловите плочи, които са се поро-

341
дили от (и са били необходими за) болтовите и нитовите съединения, и от дру-
i ;i m. n o n i i T i ' плочи п прътопитс конструкции като р.ихо i lui \i;iTi'pii;i-i npi' i
ставляват» съвсем немалък относителен дял.
Втората — показват и богати възможности за интересен и необходим обек­
тивен конструктивно-изчислителен анализ.
Техните конструктивни .характеристики и оформяване, работа и поведение
могат да се пренесат творчески като подход с анализ и върху другите случаи без
конструктивни възлови плочи.
Ще разгледаме поотделно кръглите и правоъгълните сечения.
КРЪ ГЛ И ТРЪБНИ С ЕЧЕН И Я
Конструктивният възел без възлова плоча за случая — заваръчно ст.г
диняване (с ъглови шевове) на пълнежните диагонали към пояс — е показан на
фиг. 13.41а. Ще разгледаме само конкретните особености с необходимия н оП
шовалиден конструктивно-изчислителен анализ на основните му проблеми и
явления, а имеиио:
Първо. Конструктивният възел е рамково-прътов (а не ставно-прътов).
Прътите се включват към възела не само с осова ch . ui \. но и с огъваш мо­
мент М.

натоверен натоварен и
деформиран

M d
ж
A
....
Ww
D
Aw
-a-
Lm
(U
Фиг. 13.41. Конструктивните възли — без възлови плочи с кръгли тръбни сечения:
а - общ вид на конструктивния в ъзе л : 6 — недеформирано напречно сечение; в и г — съответн о деформирани напречни
сочения: d - форма на заваръчн ите ъглови ш евове: е и ж — алгебрично и векторно събиране на заваръчн ите напрежения

Второ. Челата на пълнежните пръти се обработват и допират по цялата си

обиколка върху повърхността на пояса. Отклоненията от точното допирано
трябва да са в рамките на допустимия толеранс (допуск) за ъглови шевове.
Обработката затова е технологически трудна, ако няма съответни инструмен­
тални машини.

342
 Трето. Оразмерителните напрежения (фиг. 13.4le) на ъгловите за ва р ъ ч­
ни шевове при известните им форми с размери (фиг. 13,41(?) се определят: чрез
векторно събиране на напреженията (фиг. 13.41äc:t д, + т д, = т ^ R,) или в
посока на сигурността — по-голямата тяхна алгебрична сума (фиг. 13.41 е\
Тл + т „ = т < / ?Л .
Четвърто. Отчитане влиянието на неизбежните напречни деформации на
тънкостенната поясна кръгла тръба върху напреженията на тръбното сечение
на пояса и на заваръчните шевове, а именно:
— По отношение на пояса;
Деформациите на напречното сочение на пояса качествено са от вида,
показан на фиг. 13.4la и г — за посочените сечения (1 — 1, 2—2, Г — Г, 2'— 2').
На същите фигури са посочени качествено и огъващите моменти (М^— тръба) и
съответните напрежения в тръбата рамка с ( + 1 и f — ).
Ако се знае радиусът на кривината на напречната деформация, може да се
определи по познат начин съответният огъваш момент /И,„ а оттам и напреже­
нията в напречната тръбна рамка. Те по-нататък, като нормални напрежения
гт„ = (т„ (от М„) следва да се отчетат заедно с перпендикулярните на тях основни
нормални напрежения о, (от N и УИ,) — в равнината на възела. Всичко това —
само за разкриване на явлението.
Интересно е и местното натоварване на срязване на пояса от напречни
сили в сеченията между (1 — 1) и ( Г — Г ) . чието отчитане следва да се има
предвид и интерпретира приблизително.
Особено опасна може да се окаже — макар и в отделни случаи и след
достатъчно дълго използуване на конструкцията — местната умора и разруше­
нието вследствие на тази умора при конструкции с динамично и циклично про­
менящи се по големина и знак оразмерителни усилия, нормални и разрезни
напрежения.
Може да се препоръча приблизително изследване за определяне порядъка
на горните деформации и напрежения в тръбните рамки (фиг. 13.41в и г ) ,
както следва: изрязваме мислено от тръбния пояс «ивици-пръстени» с определе­
на дебелина; натоварват се с товари от контактните напрежения: това се съпро­
вожда с творчески комплексен конструктивно-изчислителен анализ за натовар­
ването, за работата (в т. ч. от втори ред), за връзката на ивицата пръстен с
пояса и т. н.
Всички тези деформации, усилия и напрежения на тръбните ивици-рамкм
(фиг. 13.41в и г) обикновено не се познават качествено — като явление, не се
отчитат количествено — като напрегнато състоянис. ис r;i п т дм, i -
тъчните теоретико-експериментални изследвания — като необходимост за про-'^
1.'КТ()-К0 НС1р\ к I орска дейност.
Това е важно, защото става дума за появата на допълнителни усилия и
напрежения, които конструкторът няма право да пренебрегва. Тяхното неотчи-
тане може да доведе до опасни последствия и отговорности на конструктора.
— По отношение на заваръчните шевове.
Тук трябва да се имат предвид:
— намаляването на ръбовите напрежения в контактните ъглови шевове,
поради намаляването на огъващите моменти и M q. вследствие на напречни­
те деформации (местните подавания) на пояса по фиг. 13.41в и г;
— появата на възможно разрушаване от умора при динамично и циклич­
но променящи се усилия и напрежения, както по-горе.
— По отношение на пълнежните пръти.
Тук ще отбележим само възможното намаляване на изчислителните огъва­
щи моменти М„ и M'l,. Те са (изчислително) по-големи, защото в изчислител-

343
 плтл г\ом<'1 ( кпиструктмниата форма на нпсршата комстр\’кция) мсстните c.i;i-
стично- или еластично-иластични поддавания на поясите по фиг. 13.41в и г не са
отчетени, а са реални.
1ова са все проГ). и. \т, кин i и 1кч ки коне i р\ мо]) с. к-.uia да има ( и вземе) пред­
вид при всеки конкретен проектантски случай. И също така по тези проблеми
следва да се извършат доста и значителни по важност фундаментални обшо-
TcopcTMK()-cKi'iu'pii\u'iiT;i niii иимодвания. Именно поради липсата на
такива изследвания посочихме и съответните за тях конструктивно-изчислител-
ни анализи. Това са «мини» анализи, но с «макси» отговорности, които следьй
да се извършват до тогава грубо приблизително, но достатъчно сигурно.
П РА ВО Ъ ГЪ Л Н И ТРЪБН И С ЕЧЕН И Я
Конструктивното оформяване с конструктивно-изчислителен анализ за тях ш,е
разгледаме аналогично на предходния случай (с кръглите тръби), върху илю­
страцията на фиг. 13.42. Кои са особеностите тук:

F ___IT---

Фиг. 13.42. Конструктивни възли — без възлови плочи — с правоъгълни тръбни сечения:
а — обш вид. б н в напрочни деформации и усилия в пояса; г , д и е — напречни сечения и диаграми на ............................... м\ни
ръчните съсдиш чшн

Първо. По от юшение на пояса. И тук се появяват познатите вече:

— деформа. и!., усилия и напрежения — тук при четириъгълна рамка
и|)иг. 13.426 и î)
— срязва сили Q между сеченията (1 — 1) и ( Г — I').
Второ. По отношение на заваръчните съединения. И гм ■' йииптс напрг
жения т = т,у + тд, (векторна или алгебрична сума по фиг. 13.42<? и е) се понижават

344
 (облекчават). Това понижение е толкова по-голямо, колкото относително по-
малка е широчината Ь„ на пълнежните пръти спрямо широчината Ь„, , на пояса
(фнг. 13.42г). Това явление изчезва, ако двете широчини са еднакви (è„ =
= Ь„ 1 ), когато изчислителните ръбови напрежения не се понижават, тъй като
не се намаляват и огъващите моменти.
Трето. По отношение на пълнежните пръти. Намаляването на огъващите
моменти и М,у е в съответна зависимост от отношението на широчините на
пълнежните и поясите пръти (Ьд и Ь,„ както е казано в т. 2.
Четвърто. По отношение на изчислителната схема. И тук еластично- или
еластично-пластичното поддаване на коравата връзка на пълнежните пръти към
поясите не се взема предвид.
За тези проблеми важи казаното изобщо и накрая на случая с кръгли тръбни
сечения.

13.5.6. Конструктивни възли при тежки прътови конструкции

Ще илюстрираме тези възли при конструктивни пръти със заварено Н-се-

чение, композирано целесъобразно от листова стомана. Ще разгледаме схе­
матично няколко вида такива възли.
I При непосредствено «понриилно.
Това е показано на фиг. 13.43, където трябва:
1.1. Да се обърне внимание на точността при оформянето на челата за чел­
ните заварки — точно геометрично разкрояване.
1.2. Ла СО има продинл .ник-.п;: n;i и i. шожност t;i монтажим снаждания,
което прави тези конструктивни възли приложими при конструкции с транс-
портабълни габарити.

2. При надстроена възлова плоча.

Това е показано на фиг. 13.44а — в изглед. И тук ще разгледаме само
особеностите:
2.1. Надстрояването на възловата плоча става принципно възможно по два
начина — по фиг. 13.446 и в, като вторият случай също има две възможности
по фиг. 13.44в — ляво или дясно.
2.2. Включването на пълнежните пръти може да се осъществи по два
основни начина;

345
Фиг. 13.44. Надстроена възлова плоча;
а - страни че II изглед със заварено съединяване (л я в о ) и монтаж но снаждаие с високоякостни болтове ( дясно) на пълнеж-
ните пръти; б и е — три начина за надстрояване на възлова плоча; г — вариант с в м ъкн ат диагонал между плочата

2-2

Фиг. 13.45. Конструктивни възли при конструктивни пръти с кутиеобразно (сандъкообразно) се­
чение

346
 — чрез заварено съединяване от вида на фиг. 13.44а — ляво, изискващо
точност при заводски условия, т. е. не може да бъде монтажно снаждане;
— чрез високоякостни болтово монтажно снаждане на пълнежните пръти
към възловата плоча.и поясите (фиг. 13.44а — дясно, с изгледа 1— 1) или по
фиг. 13.44г, което го прави приложимо при големи нетранспортабълни на цяло
конструкции или техни монтажни части.
3. При сандъкообразно сечение.
То е показано на фиг. 13.45. Употребено е понятието «сандъкообразно»
(iiMiH'To «кут1к'()б|1;14110»). un .i;i ce подчсрi;и'. чо ст;жл .чума t;i [олемм затворени
иапречни сечения (например при големите отвори на моста на р. Дунав при
гр. Русе, в пояса на който може да се движи човек). При всички случаи тук се
употребява надстроена възлова плоча по два начина:
t;iit;ipcii;i и .чобппена ип.ч c;iii.4 i>i<()o6 p;i:tното сочсиис п посока ма пълнеж-
иите пръти, както бе при предходния случай от фиг. 13.446 (тук фиг. 13.45 —
ляво) ;
— също заварена, но прилепена към сандъкообразното сечение (фиг.
13.45 — дясно). При наличието на възлова плоча за включване на пълнежните
пръти към пояса — в зависимост от една или друга необходимост — са възмож­
ни много и най-различни случаи.

13.5.7. Конструктивни възли със студеноогънати конструктивни напречни

сечения (пръти)

Копструктпипитг 1'.1с'\к'11Т11 С1.С CTy.K'iioon.iiiiTii профи.п! могат ла имат мно­

го и || ;т р;п 11()()пр;1;)ни ( моделирани от конструктора) нанрс-чим сечения. В съответ­
ствие с това и конструктивните възли при тях са много и най-разнообразни.
Не е възможно да се разгледа това разнообразие. При всеки конкретен случай
конструкторът трябва сам творчески да ги формообразува и оформява. Да може
творчески да екстраполира известните познания в нови неизвестни области.
Представените по-долу два вида конструктивни възли със студеноогънати
профили са в този смисъл нови — израз на авторово търсене.
Те са търсени като конструктивни възли за сглобяемо-разглобяеми пръто-
1111 конструкции от монтажни цели пояси и отделни диагонали: изготвени в завод,
контролно сглобени и пасвани в завода, палетирани и транспортирани на снопо-
Г.1- (поясни и .iiinroii;:. I INI ), n .loni'iiii ючио и nc'uipo6.ii’Mно im м1Ч'тост|1оеж;1 c
болтове (търсена е възможността връзката да бъде на един болт поради
очертание на поясите пропорционално на огъващите моменти, когато усилията
н диагоналите са много малки).
Ще разгледаме споменатите тук конструкции чрез особеностите на два
вида конструктивни възли.
П Ъ Р В И в и д — Конструктивен възел е напречно начупена
възлова плоча ( Н Н В П )
Той е посочен на фиг. 13.46а и б в изглед — при прав и при начупен пояс от
просто П-сечение. Кои са особеностите?:
1. Начупеният пояс се изпълнява чрез съответни клиновидни изрези на
рамената, пречупване на хоризонталното поясно стебло и заваряване на раме­
ната (фиг. 13.4Г)0).
2. Възловата плоча е начупена напречно по системните оси на диагонали­
те и вътрешните коитури на поясите (фиг. 13.46а и б ) . При нужда към нея
могат:

347
 — да ce заваряват напречни вертикални плочи за вертикални конструк­
тивни пръти (фиг. 13.46а и б — с пунктир);
— да се поставят две странични плочи, укрепващи възловата плоча (фиг.
13.46,д).
„А"

1-1

----- 1
-----
Фиг. 13.46. Конструктивни въз;1И с «напречно начупена възлова плоча» (Н П В П ) :
а - с прав пояс, 6 - с пачупеп пояс; е - укрепване на И Г Ш 1 1срсш у огъвапе в равнината на конструкцията

3. Диагоналите могат да бъдат най-разнообразни (от вида, показан на

i|'iir. 13.46, i — k) — едноделни или двуделни с възможности за ползуване на дву-
Iрозен болт. При принудени условия — малки усилия, голям диагонален про-
(|)||.|. .imic-ил iu;i тгхио. loi ия t;i i)(()op\i4MC lui диусрсзон 6o,'i г и нр. може да се
ползува и едностранен диагонал с едносрезен болт. Тогава следва да се вземат предвид
съответните ексцентрицитети — с отчитане на допълнителни напрежения или
да се елиминират те с конструктивни мерки — по творчески конструктивно-
изчислителен анализ.
4. Едноболтовите съединения могат да бъдат «пасвани» (с повишена точ­
ност, но и «черни» (с нормална точност). При черните болтове трябва да се отче­
тат и възможните неработни деформации на конструктивния прът, за което щс
стане дума по-долу (т. 13.8).

348
 ВТОРИ в и д — Конструктивен възел чрез диагонални накрайници с
толерансни възможности (Д Н Т В )
Т():?м случай е илюстриран иа фиг. 13.47 Начииът за включване иа лиагоиа-
ли на едно- или двуболтова връзка е същият като при предходния (Н Н В П )
(ИНВ11).
И TVK me ра:и 1еламе само особеностите ла случая;
1. Диагоналните накрайници са съответно разкроени Н-сечения, към
стеблото на които с един болт (а и с два болта) се включва диагоналният прът.
2. Толерансните възможности за «обиране» на неточностите, респ. за
намаляване иа изискванията за точност нри разкроя на диагоналните пръти, се
извършват, както следва:
3. Технологичният ред е със следната последователност:
първо — диагоналните пръти се свързват с диагоналните си накрайници
посредством болтовете в двата края;
второ — в този вид те (диагоналите със свързаните към тях накрайници)
се включват към поясите (с толерантни възможности) и се заваряват към тях;

1-1

(î>-
Ф
©

Фиг. 13.47. Конструктивен възел чрез диагонални накра йииии с толерансни възможности (Д Н Т В )
/ — диагонални накрайници; 2 — стебло на диагоналните накрайници

трето — след това диагоналите се разглобяват (отделят) от диагоналните

накрайници, които остават заварени към поясите;
четвърто — поясите (със заварените към тях диагонални накрайници) и
диагоналите се палетират на снопове и транспортират;
пето — на местостроежа конструкцията се сглобява безпроблемно и мои
тира в проектно положение. Безпроблемно — в смисъл, че с първо и второ от по-
юре е извършен по съшество контролен монтаж, който дава възможност за
сглобяване и монтаж на местостроежа «а ла млад конструктор» — без геоме­
тричен контрол.
Всички особености по отношение на съобразяване с неработните дефор­
мации тук са същите като при предходния случай.

349
 13.6. Конструктивни възлови плочи

13.6.1. Същност на натоварване — форми на разрушения — опасни

сечения

В изложеното от 13.3.2 до 13.3.6 бе изяснено всичко по носимоспособ-

ността и оформяването на конструктивните пръти без възловите плочи.
От 13.3.7 до 13.3.12 бе изложено необходимото по конструктивното формо-
образуване и на възловите плочи — в случаите, когато те съществуват. Нс
бе определена обаче тяхната носимоспособност. Тя освен свързващите функции
между отделните включени в системния възел конструктивни пръти е и част от
системния прът (зоните на възловата плоча ас и db, респ. ia и Ьк от фиг. 13.23).
Без това системните пръти са материално неосигурени, действителните пръти
могат да се компрометират катастрофално, а с това и цялата конструкция е
също неосигурена. Затова именно е необходимо да се извърщват оразмерител­
ните проверки за носимоспособността на конструктивната възлова плоча.
След определянето на формата, както е посочено на фиг. 13.48а, необхо­
димо е да се определи и нейната дебелина t.
Ще отбележим предварително, че приемането (както е обикновено) на
дебелината / по таблици, в зависимост от големината на включваните прътови
усилия е категорично неправилно и катастрофално опасно [2] и др. Това ще се
види по-нататък от разглеждането на настоящия проблем [5].
Па фиг. 13.48а е показана схематично една произволна конструктивни
възлова плоча, определена напълно геометрично с а, а', Ь, Ь', с, и приета /.
По същ1Ч'тио н ъ з л о в а т а н.юча се намира в действите.шост под въздей­
ствието не на осовите прътови сили D, D', 0(0'), U(U') и огъващите моменти М —
IIO изч1К'.1ито.1п;| r;i i a на усилията т — от заваръчните съединения (фт .
13.48м), Ч1К'Т() «шределяне е елементарно и вече познато. Нарочно сме изключили
пьв фиг. 13.486 о г ъ в а щ и т е моментн М. i 1.й като искаме — най-напред ,i.i
разгледаме случая със ставно-прътова изчислителна схема, когато се получава

Фиг. 13.48. Конструктивна възлова плоча:

а форма, размери, разположение и натоварване от вклю чването на конструктнините нрътн. б — зава
ръчните усилия т заместващ и прътовите усилия D. D'. ('(O '). U ( U ')

д } _ 0 . И след това — да покажем, колко много сс рмзличмиа .ичктиптс.шостта

в случаите, когато не се iipi iu Прп п аi oi i.uaiimu- моментн M .
t... KMDua K. mo действителната конструктивна възлова плоча се мамнра под
въздействието на разпределените контактни усилия на заваръчните съединения

350
T. в резултат на това се получава изключително сложно, необозримо напрегна­
то състояние, показано само схематично на фиг. 13.49а (с главни — опънни и
натискови — силови линии).
С моделни (фотоеластични и др.) изследвания и по някои методи на
конструктивната механика напрегнатото и деформираното състояние са обхва-

\ /\ /

ию)
\/ ___
д иио)
и'(0‘)

Фиг. 13.49. Схема на напрегнато и натоварено състояние на конструктивна възлова плоча при
ставно-прътова схема:
а — напрежения; 6 — прътовн натоварвания

тими и определими, но това става бавно, трудно, скъпо, приблизително и прак­

тически не се прави. Още повече, че ни интересува не цялото и точното напрег­
нато и деформирано състояние на конструктивната възлова плоча, а възмож­
ността конструктивната възлова плоча да поеме и уравновеси глобално систем­
ните прътови усилия. За това е достатъчно ;i;i со мрпигрят само тъй наречените
опасни сечения като форма на разрушение [5].
Опасните сечения — в достатъчно обхватима обл;и 1 са основно три
(фиг. 13.49а);
сечение /— I — над и в непосредствена близост до пояса;
сечение 2— 2 — някъде в средата между двата диагонала;
сечение 3— 3 — някъде около очертанието (включването) на диагона­
лите.
За съпоставка освен действителния конструктивен възел (възлова плоча)
от фиг. 13.49а е показан и съответният изчислителен системен възел на фиг.
13.495 примерно и тук слмо с осови прп.тови усилия, както е обикновено при
ставно-прътова изчислителна схема. При него нещата са пределно прости —
равновесие на четири сили, пресичащи се в една точка.
Действителното напрегнато състояние на конструктивната възлова плоча
е качествено по-сложно, различно при наличие на възлова плоча, когато из­
числителната схема е рамково-прътова (фиг. 13.50) и когато освен осови усилия
се появяват и огъващи моменти. Тогава в самата възлова плоча — по схема на
равнинно напрегнато състояние — напрегнатото й състояние е и далеч по-
сложно.
Ще отбележим, че и на това действително обективно състояние не винаги
се обръща достатъчно внимание. Проявява се идеалистичният подход — дей­
ствителната конструкция да се разглежда с неверен изчислителен неин модел и

351
да ce третира на негова основа, което е възможно катастрофално опасно за въз­
ловите плочи, а чрез тях и за цялата конструкция.

'^0(U)\
Фиг. 13.50. Изчислителна схема на
рамково-прътов конструктивен възел

Ще разгледаме посочените опасни сечения принципно и показателно —

от гледна точка на извършване на необходими и достатъчни (без тук да ги обос­
новаваме) сигурни гранични оразмерителни проверки, като боравим, макар и
твърде условно, само с разрезните усилия Л1, N {а и Q ).

13.6.2. Конструктивните възлови плочи — първо опасно сечение

Първото опасно сечение е показано като форма на разрушение по сечение

1— 1 на фиг. 13.51а и б с размори « и / (на фиг. 13.51в). Разрезните усилия
като редукция на всички сили от едната страна (отдолу), определени по позна­
ти начини (фиг. 13.516) и взети със своите знаци, са;

yVi-i=0;

(13.1'Jj M ,_ i= (± )0 .2 (T )0 '.2 (± )M j( + )M „ .= (± )z .A 0 (± )M ,(T )M ,.;

Q,_, = 0 - 0 ' = A0.

Ако към възловата плоча отдолу е окачена или действува друга сила или товар
тя се взема предвид елементарно. Ще отбележим, че обикновени при
ставно-прътовата изчислителна схема се пропускат изцяло обективно съществу­
ващите моменти и които са «пренебрежими» само с доказване.
Лицето и съпротивителният момент на проверяваното сечение 1— 1 са:

А\-\ =аЛ\
(13.20)
6

С разрезните усилия по (13.19) и съпротивителните геометрични харак­

теристики на напречните сечения по ( 13.20) лесно могат да се определят напре­
женията и извършат оразмерителните проверки по

(13.21)

Т= --Q i- I < ycR,.

А\-\

352
 Ако при оря пюритслните проверки норавомотват;! (13.21) ш* ся удов.К‘т
ворени a> yR y, T>yeRs), увеличава се съответно А\-\, респ. W\-\, чрез t u a .

Фиг. 13.51. Изчислителна схема на разрушение по сече­

ние 1— 1
а — изглед; б— разрез с усилия; е — напречно сечение

13.6.3. Конструктивни възлови плочи — второ опасно сечение

Второто опасно сечение е показано на фиг. 13.52а и тук като форма на
разрушение по сечение 2 2. 1о следва да се определи въз основа на анализ
да се избере или опита не непременно в средата.
Разрезните усилия въа основа на редукция на всички външни сили от ед­
ната страна (избрана отдясно) за центъра на тежестта на сечението (фиг.
13.526) са:
N2-2 = AU ■D' cosa;

(13.22)

Q i - 2 = D' sina.

B (13.22) всички сили ce вземат със своя знак. Прави впечатление, че в

N2 - 2 и М 2-2 не участвуват целите Л^/, а съответната част о—с (в слу-

23 Стоманени конструкции 353

чая — приблизително половината) от А6/, която ангажира само заваръчните
усилия от едната (дясната) страна на проверяваното сечение.
Лицето и съпротивителният момент на опасното сечение от фиг. 13.52в се
изчисляват също по формула (13.20),

А2~2 = (Л\
Щ - 2 =
6

А напреженията са
а= j- Мг-г ^ о
Аг-, Гг-2
(13.23)
■= _0 2 ^ < ycRs.
А2 - 2

A2.2=l.h

1
-к
£ W
^2-2 6

Ф иг. 13.52. Изчислителна схема на разрушение по сечение 2— 2

U — изглед; б — разрез с усилия; в — напречно сечение

Фиг. 13.53. Изчислителна схема на разрушение по

сечение 2— 2 при прекъснат във възела конструкти­
вен пояс
а — изглед; 6 — разрез с усилия

И тук оразмерителните проверки (13.23) от позициите на необходимост

и достатъчност се управляват от конструктора чрез А 2 - 2 и W 2 - 2 от / и Л.
Предварително отбелязахме като правило, че поясите трябва да преми­
нават през възловата плоча в конструктивния възел непрекъснато — цели или

354
снадени. Сега само ще покажем произхода и категоричността на това правило
(фиг. 13.53).
В тези пслопустими случаи (при прекъснати пояси) особеното е, че от една­
та страна (отдясно) действува цялата U ' (фиг. 13.53а), а не само частта
\и^ (фиг. 13.52а).
а 2
Следователно разрезните усилия N 2 - 2 ч Мг - 2 в случая се получават много-
кратно по-големи (и дори в случая, когато пренебрегнем огъващите моменти М^
и за опростяване на показателността).
Без огъващите моменти по фиг. 13.53а разрезните усилия във второто
опасно сечение, взети със своя знак съобразно действителната им посока,
са:

N 2 - 2 =U'-\-D'cosa-,

(13.24)

М 2 - 2 = U'.z^+ D'cosa.2 ^+

Това личи от първите членове за N 2 - 2 и М 2-2 на (13.24), съпоставени със

гъшите от ( 13.22).
Например при възможни t/ = 800 kN, U ' = 1000 kN, c = А{У = 200 kN —
110 (13.22)

N^_^ = ^U . =200 + . ■. = 100+ . .kN;

a a
M 2 - 2 = ^U . . . = 1000.2^^+ . kN.m;

no (13.24) N2 - 2 = U ' =1000+ .kN;

M 2 - 2 = U' . 2 ^+ . . . =1000 z^+ ...kN.m.

Вижда ce, че разликата в първия член ще е примерно десетократно по-го-

ляма, т. е. катастрофално опасна!

13.6.4. Конструктивните възлови плочи — трето опасно сечение

Третото опасно сечение е показано на фиг. 13.54 — за заварено включ­

ване и на фиг. 13.55 — за болтово включване на пръта. Това опасно сечение се
отнася обикновено за пълнежни пръти. То е най-опасно измежду всички, тъй
като представлява основно носеща част (продължение) на конструктивния
прът, гарантира част от системния прът, и тъй като неговото конструктивно
оформяне (при основното му конструктивно носещо предназначение) се извърш­
ва само чрез оразмерителна проверка на възловата плоча.
da практика това опасно сечение, с такова първостепенно основно и от-
говорно носещо предназначение е недопустимо подценено. Това и тук се дължи
на неправилното третиране на сложните действителни конструкции — само на
основата на простите техни изчислителни модели (схеми).

355
 При него възможните форми на разрушения са много, но основните след
съответно конструктивно анализиране могат да се сведат до трите от фиг. 13.54.
Всички останали са в техния обхват, откъдето следва, че те са достатъчно ре­
презентативни:
— първата форма (3' — 3') е по контура на конструктивния прът;
— втората форма (3" — 3") е идеализирана по три прави линии — челото
на конструктивния прът и най-късите разстояния до ръбовите краища на въз­
ловата плоча;
— третата форма (3'" — 3'") е избрана по кръгова крива.
Ясно е, че при едни или други случайни фактори действителното разру­
шение може да стане и по всяка друга форма, но обезателно тя е между тях.
Така че проверката на посочените три сечения може да служи за достатъчно
сигурна гранична проверка изобщо.
В общността на разглеждането обръщаме внимание на опасните сечения
3 — 3 при нитово или болтово съединение (фиг. 13,55а и б). Формите на разру­
шение тук са аналогични, третирането — също. г1о следва да се има предвид,
че по линиите на 3' — 3'. 3" — 3" и 3"' — 3'" опасните сечения са отслабени и от
отвори, които трябва да се приспадат от носещата (работещата) площ на въз-
.'ювлтл плоча. Така че разглежлшкчо иа. опасните сочения 3 — 3 о валилио зл
всички конструктивни възли на заваръчни и болтови съединения с посочените'
техни особености.
Щс p;i чг.и'л;1мо послоловатсмио оппсчттс сечения 3 — 3 за случаите от фиг
13.54 (респ. от фиг. 13.55) при изчислителен случай с наличие само на осово
прьтово усилие и симстричиа възлова плоча спрямо систсмиата ос, съвпадащи
с възловите оси. Това ще сторим като фон на сложните реални случаи — с осово
усилие и огъващ момент, с несиметрична възлова плоча, при несъвпадение на
възлова и системна ос и пр. — за впечатляваща съпоставка.
Разглеждаме този идеален случай и защото при един изчислителен (идеа­
лизиран) подход към носещите конструкции от него са изведени някои форму­
ли, които се ползуват опасно неправилно като общовалидни (мултивалентни).
И така;

Фиг 13..S4. Иччиглитрлна гхсма на ра i- Фиг. 13.55. Форми на разрушения по сеченис

рушение по сечение 3— 3; възможни 3— 3 при нитовано (болтово) свързване на кон­
форми на разрушение при заваръчна структивните пръти
връзка а — едноредово съединение: 6 — двуредово съедниенне

Сечение 3 '—3' — при опростения изчислителен случай.

На фиг. 13.56а е показано, че сечението А\ работи на нормално напре­
жение о, а сеченията Ао и Ля — на тангенциални напрежения т. На фиг.
13.566 са показани техните резултантни:

356
 D\ =i4,o = Ci/a;

(1 3 .2 5 ) D o= /42T = C2^t ;

D,4= -4iT = C : i/ T .

При прието и даже нормирано съотношение а и т от вида

(13.26) — =/г, респ. T = Äa

изразите (13.25) добиват вида

D\=A\ü\

(13.27) Di = A-îka\

Ол=^А.\ка.

На тази основа по-нататък равновесието между външната сила и вътреш­

ните усилия Dl. D 2 и D:) е

(13.28) D = Di + D:. + D;, = ^,a + ^2/?a + /l:,fea = o[i4i + Ä(^2+i43)J,

огм.лето, ако се приеме поради симетрията и Ау = Ац, т . е. c-i = C\, оразмерител­

на формула за случая е

13.29) о=
Al k{A2-\-Ai) Л,+2Мг /(С|+2*С2)

Оразмерителното неравенство ( 13.29) (за необходимост и достатъчност) е

управляемо чрез t — увеличаване дебелината на възловата плоча, и чрез С2 и

Фиг. 13.56. Схема за проверка на сечение 3' — 3' в оп­

ростен изчислителен случай
а — с вътреш ни усилия; 6 — с резултвнтни усилия

С\ — увеличаване размерите на възловите плочи като възможности на конструктора.

Сечение 3" — 3" — при опростения изчислителен случай­
на фиг. 13.57а е показана работата на трите сечения А\, А: и .4 . за всички
работещи на нормални напрежения а с техните резултантни Ь\, D_. и D\.

357
 Dl = A i o = c,fo-,

: 13.30) D-2= A'2a = C2fa\

D^ = A.iO = CAia = D> (oT симетрията).

Ha фиг. 13.576 e дадено едно възможно графическо равновесие между

външната сила D и вътрешните усилия 0\. D: и Di, което в аналитичен вид е

(13.31) D = Di + D 2C0sa + Dssina = Ai.a-\-A госоза + A aosina,

откъдето ce получава оразмерителната формула

D
13.32) <,ycRy
А I +/42Cosa+i43sina /[ci+(c2C osa + C3sina]

И тук оразмерителното неравенство е управляемо'(като възможност на кон­

структора) чрез /, Со и сь
Ще отбележим, че при а » 4 5 °

fl 3.33) cosa = sina = A = 0,701,

откъдето (13.32) добива вида

D D
(13.34) о=
А\ -\-к(А1-\-Аз) t [ C \ + k ( C i + Ci)\

Фиг. 13.57. Схема за проверка на сечение 3 "— 3" в опро­

стен изчислителен случай
0 — с вътрешни усилия: 6 — графнчно уравновесяване на резултамтнитс
уснлня

Формула (13.29) за сечение 3' — 3' и формула (13.34) за сечение 3" — 3"
получиха почти еднакъв вид. С /t«0,75, което е приблизително и за единия,
и за другия вид, те се срещат и употребяват универсално в приблизителния
общ вид;
D ______________________ D
(13.35) 0=
/1 |+ 0,75(^2+ ^ з ) /(С|+0,75(С2+ С з)]
Да се употребява тази формула като универсална е абсолютно неправилно и
катастрофално опасно в много случаи.

358
 Твърдим това, защото нито т = 0,75а, нито винаги а = 45°, нито cos45° =
= sin45° = 0,75, нито е винаги симетрична формата на възловата плоча спрямо
системната ос на D, нито съединителната ос (в. о.) съвпада винаги със систем­
ната ос (с. о.), нито съществува само осова сила D и т. н.

Фиг. 13.58. Схема за проверка на сечение 3 "'— 3"' в опростен

изчислителен случай
а, б — схема на уравновесяващ ите се вътрешни и външни усилия при прав и
остър ъ гъ л на в ъзл овата плоча; в. г — графическо уравновесяване нл и н Z
ja двата сл учая

Но за правилното рещение — по-нататък. Тук само отбелязваме колко без­

отговорно е отношението към (и третирането на) една основна носеща част от
действителните прътови конструкции. Колко и какви катастрофални последст­
вия може да има всичко това, особено ако се изключват и обективно съще­
ствуващите огъващи момоиги.
Сечения 3'" — 3'" при опростения изчислителен случай.
Равновесието тук, показано на фиг. 13.58, е между вънщната сила D и вът-
рещните усилия — радиалните нормални напрежения {p = a.t). На фиг. 13.58а и
б са показани две възможни симетрични форми на възловата плоча, при които
равновесието е от един и същ вид — по формулата за котела (графически пока­
зано на фиг. 13.58в и г) и не внася никакви принципни различия.
При приетата форма на разрушение по част от кръг (пръстен) съществу­
ва известната зависимост

(13.36) Z = p.r = a.t.r\ {p = a.t).

Междинното равновесие между D w Z за двата (.мучая от фиг. 13.58а и б

с определимо графически елементарно по фиг. 13.58в и г. Може да се опреде-
•1И и аналитично. Оразмерителната проверка от (13.36) е но
(13.37) а = — ^— <ycRy,
t.r

КОСИ) (' n.iuo управляемо чро.т I н г. и т. и.

Отбелязваме, че всички разгледани дотук случаи са при опростения из­
числителен случай, каквито на практика не се срещат. Имаме предвид, че ъгълът
а може да не е 45“ , очертанията на възловата плоча спрямо системната ос да не
са симетрични, освен осова сила N да действува и огъващ момент М и. т. н., как­
то това е показано на фиг. 13.59.
Това налага да се разгледат и тези случаи като проверка в най-общ

359
случай, за да се види огромната (катастрофално опасната) разлика с пред­
ходните опростени случаи.
Проверка на опасни сечения 3—3 в най-общ случай — меродавен.
Те са най-често срещаните и действително достоверните за носимоспособ-
ността и надеждността на конструктивния прът и прътовата конструкция.

Фиг. 13.59. Схема на сечения 3' — Л'.

3" — 3", 3"' — 3"' прн общ случай

На фиг. 13.59 посочваме и при този случай формите на разрушение 3' — 3'.
— и — като ииаспи сечсния. които обезатс.пю трябва да се itpoBcpm
оразмерително при новите възмЪжни действителни най-общи условия.
В настоящето примерно изложение ще разгледаме само опасното сечение
(с означение само 3 — 3) като най-общо рещеиие на случаите. Другите
опасни сечения могат да се изследват аналогично.
Меродавна проверка на сечение 3— 3 — в най-общ случай.
Най-общите условия за оразмерителна проверка на сечение 3— 3 са пока­
зани на фиг. 13.60а;
— външни въздействия — осова сила /V и огъващ момент М;
— несиметрично разположение между системен прът спрямо страните
(о ч ср тл ттта ) ил in> i,юплт;) ii.io4;i:
— несъвпадението на конструктивна, системна и възлова ос (в слу­
чая без значение).
Па фиг. 13.60(> са моказани необходимите геометрични елементи:
— средата т на проверяваното сечение 3 — 3;
— нормалата тс на сечението 3 — 3;
— пресечната точка п на сечението 3 — 3 и директрисата на осовата пръто-
n;i СЧ1ЛП D:
— пресечната точка с на нормалата т с и директрисата на D.
1loK.'i t.'iiio с ii()-ii;it;itiiK |ia:i.’mrtiiK'T() Mil i4i.i:rr;i D и точката c iia компо­
нентите: /V (no нормалата me) и Q' (напречно на нея).
LJ резултат проиоряиаиото сечение се намира под въздействието на компо­
нентите Л^, Q' и iW,.
На фиг. 13.60« по-нататък е показана редукцията на Q' спрямо правата
3 — 3, в резултат на което се появява Q = Q' по правата 3 — 3 и огъващ момент

360
м = Q '.e . В посока на сигурността може да се приеме М = Q '. т с > Q 'e (фиг.
13.606).
В резултат накрая проверяваното сечение 3 — 3 се намира под въздей­
ствието на N (фиг. 13.б0г) и на тИ =Мд+Л1^(фиг. 13.60(9), показани поот-

Фиг. 13.60. Оразмерителна проверка на еечгиио 3— 3 в най-общ случай

(i — схема на най-общнтг \словия; б — геометрични характеристики иа с-1учая; е — редукция на нсичк
външ ни сили върху сечението 3— 3; г — напрежения само от N ( г ' — помошно уравновесяване Z и d
мапреженин от М ; е сумарни воктирни маирсжсине

Първо за N. По фиг. 13.60г и (13.67) от фиг. 13.58 могат да се определят

нормалните напрежения само от /V:

(13.38) о - (със Z — по фиг. 13.58 а и г).

t.r

Второ за М. По фиг. 13.60(5 пък могат да се определят нормалните ръбови на­

прежения а^ от М по елементарен — с приемания в посока на сигурността
начин, а именно;

W: 1.0^
(13.39)
■)

Употребихме понятието «в посока на сигурността», защото приемаме

M ^ = Q '.m c > Q'.e, { т с > е)\

(13.40)
W= (а с З т З )

361
 По-нататък окончателните нормални напрежения с достатъчна за практи­
ката достоверност могат да се определят:
— или чрез векторно събиране на от (13.38), и на 3 ^ от (13.39) по
фиг. 13.60г.
— или (в посока ма сигурността) чрез алгебрична сума на техните аб­
солютни величини о И и а м
„ по

(13.41) п = Од, + Ол)> о« + 0 л (^

Обръщаме внимание още един път на високата отговорност на тази до­

статъчна гранична оразмерителна проверка за общата сигурност на конструк­
тивния прът и цялата прътова конструкция.
Препоръчваме по-свободна приблизителност в посока на сигурността,
която се отразява крайно незначително в посока на неикономичността.
С приблизителността в посока на сигурността отчитаме и възможна нели-
нейност на разпределение и възможна концентрация на напреженията, т. е.
поява и на по-големи напрежения от (13.41). Едновременно с това имаме пред­
вид обаче и възможно пластифициране в местата на високи върхови напреже­
ния, което също е в посока на сигурността, като проява на адаптивност («инте­
лигентност») на конструктивния материал стомана.
Об|П|И1<1М(' имимлинс ii.'i T()n;i, тт.и k;ito всички наши гранични оразмери­
телни проверки дотук са, както подчертахме в началото, приблизителни и
илюстративни, но достатъчни и сигурни. По [2] всичко това липсва!

13.7. Прътови конструктивни системи — греди

13.7.1. Конструктивни прътови системи — от конструктивни пръти

и конструктивни възли — общи принципи

Съгласно възприетия подход дотук разгледахме в методологически

смисъл на диференциален конструктивно-изчислителен анализ конструктив­
ните пръти (13.3.2 до 13.3.6) и конструктивните възли (13.3.7 до 13.3.17) като
диференциални (отделни) елементи (части) от цялостните конструктивни систе­
ми (прътови конструкции).
Следващата, в известен смисъл крайна задача е да се композират от тях
цялостни прътови конструктивни системи. В същия методологически смисъл
това е пък извършване на съответен функционален интегрален конструктивен
ciiHTt‘:i от тях.
Всичко това — след определяне на конструктивна форма, след изчи­
сляване на гранични разрезни усилия, след оразмеряване и оформяване на
конструктивни пръти и конструктивни възли — за всеки конкретен случай, пред­
назначение, функция.
В този преход — от отделни (диференциални) конструктивни елементи към
цялостни (интегрални) конструктивни системи — три са основните проблеми.
1. Първият проблем е теоретико-методологически.
Стапа дума ча умепнето дл сс нчт>ршпа нолсим функционален конструктн-
1н'н интегрален синтез на всички натрупани досега познания и опит, вкл. кон-
крс'тннтс'т\'к ноптння и о п т но oiномимик’ n:i коне гр\ н т т iч- npi.iii и ixom-i
руктивните възли, разгледани дотук под формата на отделни (диференциални)
конструктивни елементи.

362
 Творческото овладяване на тези познания и опит (по диференциални ме­
тодологични познавателни единици) трябва да позволява възможност за твор­
ческо конструиране на всички отделни конструктивни пръти, възли и детайли
на всички прътови конструкции. В ъ в всички случаи това е така, ако в обхвата

\КП-1 |о ,| д РКП-2 |,Оз~р

б'
КП-1 < КП-2 < КП-3' < КП-А
липса на унификация

б- ■
КП -2
КП-А
частичка унификация

пълна унификация
КП-4

В' D-1 ît D-2 Ф О -Зч*. ............ =/D-7

липса на унификация

В < В" D-1 = D-2 = 0 - 3 = D - А It D- 5 = D-6 = 0 - 7

частична унификация

В" 0-1= 0- 2= 0-3 = 0-А - 0 - 5 = 0 - 6 - D - 7

пълна унификация

Фиг. 13.61. Унификация на конструктивни пръти

а — схема на действителна конструкция; 6 — унификация иа пояси; а ■
— унифнк^
ция на пълиежни пръти

на проведеното дедуктивно изложение систематично обхванем, от една страна—

общовалидните проблеми, и от друга — специфичните (допълнителните) особе­
ности.
2. Вторият проблем е практико-технологически.
Тук става дума за умението да се извършва неизбежна унификация по от­
ношение на отделните конструктивни пръти и конструктивни възли в една ця-
.loiiii.'i коиггрукимя. а имспио (примерно):
2.1. Унификация на конструктивните пръти. Тя е показана на фиг. 13.616 -
за поясните пръти, и на фиг. 13.61в — за диагоналните пръти. За поясните и

363
диагоналните пръти в конкретния случаи са показани по три напълно понятни
степени на унификация:
— първа (б', респ. в ') — липса на унификация;
— трета (б "', респ. в '" ) — пълна унификация;
— втора — между тях (б"и в " ) — частичка (много възможни) унифи­
кация.

^1®/® I ® / ® I ® /®Т^
® 1/® \ ® / ® \ ® / ® \ ® ~

®I/®X®/®X®X®Z^
Фиг. 13.62. Унификация на конструктивните възлови’
плочи — дебелината t и размерите на формата а и Ь:
и - йъз.юви плочи в прътовата конструкция; б — препоръчителни фор­
ми; а — листови ивици

Избирането на една от всъщност многото унификационни възможности

при конструктивните пръти е въпрос на технико-икономически анализ (избор ii;i
по-големия от двата пръта, вместо снаждане между тях и пр.).
2.2. Унификация на конструктивните възли. Тя се отнася до дебели
пата и формата (размерите) на възловите плочи (фиг. 13.62в):
— дебелината /, е задължително еднаква или приблизително еднаква
по съображения за равнинност на конструкцията (фиг. 13.62а);

364
 — размерите на формата а, и Ь, — двете или едно от тях — е препоръчител­
но да бъдат еднакви, за да могат възловите плочи да се изрязват от листови
иници с постоянна широчина (фиг. 13.626 и в) ■
3. Третият проблем е геометрически
Геометрическо обвързване на отделните конструктивни пръти и възли в
цялостната прътова конструкция-система. Тя се свежда до точното геометрично

Ф 1г. 13.63. Действителна конструкция, обвързана с отделните конструк-

>| II и и \,i. Ill
II) 1

1 зпо ожение на конструктивните пръти и възли в общата конструкиция-систе-

Mi (ф|т. 13.63), както следва:
3.1. З а конструктивните пръти. Всеки действителен конструктивен прът
с. >д унификацията:
— получава позиция с някакъв номер (или буква) по ред (k);
— той е с определен вид и размери на конструктивно напречно сечение,
който следва да се отбележи над чертата с позицията (Ä);
той ii\i;i и дойстиитолма дьлжииа /*•, рапмя ii;i изчислителната .'п.лжим;!
к — j без двете възлови отстояния Со и Сц, чрез които прътът е точно разположен
върху общата схема.
Случаят е при диагонали с възлови плочи — като най-показателен и пъл-
нообхватен.
3.2. З а конструктивните възлови плочи. Те следва да се обвържат геомет­
рически със системните възли i, k, j чрез най-общо два размера а ' и с', показа­
ни на фиг. 13.63. При завъртяно положение на плочата и с някакъв ъгъл а,
липсващ за случая.

13.7.2. Конструктивни прътовн системи — прости

и ригелни греди

Като конструктивни системи те са показани на фиг. 13.64а — прости греди

и б — ригелни греди. Характеризират се достатъчно с техните конструктивни
възли (конструктивни детайли). А те са от вида, разгледан от 13.5, съответно

365
във фигури 13.22 до 13.47 — за всички възможни видове, на базата на геометри­
ческа унификация.
Геометрическата унификация обаче води и до комструктивма унификация.
Например за системите прости и ригелни греди — с достатъчно геометрическо раз-

^ 1' ^ 1'

Фиг. 13.64. Конструктивни схеми на прътови системи — проста греда

и — при ставно опиране — система проста греда; б — при кораво опиране — ригелна греду

366
нообразие на фиг. 13.64 — констуктивната унификация се свежда до четири-
пет конструктивни детайла, много от тях от една фамилия, посочените с цифрите;
I . Конструктивни детайли с една възлова плоча и два ъглови профила —
по 13.5.2 и 13.5.3.

Фиг. 13.65. Всички действителни конструктивни възлови детайли — схематично — за всички прътови
конструкции — системи проста греда сгг фиг. 13.64— при класическо изпълнение с два ъглови
профила

Фиг. 13.66. Действителни конструктивни възлови детайли на прътова

система — ригелна греда за свързване към колона

367
 Конструктивните детайли — в случая пет — са показани на фиг. 13.65 и
(|1иг. 13.6Г). 1Цг шТхможмм. 'к- пчм пот детайла i;i от c\ni;i копструктивиа фами­
лия, а именно: детайл Г и 1" (фиг. 13.65) се различават от детайл 1 само пото­
па, че при Г липсва единият диагонал и продължението на единия пояс, а прп

а.1

Фиг. 13.67. Конструктивни гредови системи, срещани при

.чвустеблени конструктивни детайли

368
 1" — само продължението на единия пояс; детайл 2 е същият като 1, само че
поясът му е начучен във възловата плоча, проблем който изяснихме вече; де­
тайл 3 е елементарен — от детайл 1 липсват двата диагонала; детайл 4 е като
детайл Г — обърнат и вм еср вертикал от два ъглови профила е с напречна пло­
ча; детайл 5 (фиг. 13.66) е като 1", но като с вертикал и диагонал; детайл 5'
(фиг. 13.66) е като 5 с друга възлова центровка и с по-висока плоча.
2. Конструктивни детайли с две възлови плочи — (по 13.5.4) с два П-
профила.
Достатъчно показателни за тези случаи са конструктивните гредови си-
стсми от фиг. 13.67. Ако сс вземе като стандарт за фамилията конструктивни
възли детайлите от фиг. 13.15 до фиг. 13.20, ще се види, че такъв стандартен де­
тайл е'детайлът 1 от фиг. 13.67. Неговата фамилия Г и 1" не са нищо друго освен
премахване от него на диагонал, продължение на пояс, вертикал и пр.
3. Конструктивни детайли без възлови плочи — по 13.5.5.
Стандартни (основни) конструктивни детайли за тези конструктивни гре­
дови системи са показани на фиг. 13.41 и фиг. 13.42.
По аналогия на показаните случаи може да се създаде цялата фамилия
конструктивни детайли.
4. Конструктивни детайли при тежки прътови конструкции — по 13.5.6.
По аналогия — за стандартни детайли се имат предвид конструктивните
възли от фигури 13.43, 13.44, 13.45 с всички описани за тях особености в 13.5.6.
Аналогично, чрез конструктивни детайли — фамилия от него — може да се съз­
даде цялостната конструктивна гредова система от този вид.
5. Конструктивни детайли със студеноогънати конструктивни пръти —
по 13.5.7.
Основните конструктивни детайли за него — по предложените от автора
две нови примерни конструктивни решения — са показани на фиг. 13.46 и
13.47. От тях — с изключение на опорните възли, които са лесно конструктивно
решими в най-богато разнообразие — лесно е да се създаде цялата прътова
греда.

13.7.3. Конструктивни прътови системи —

непрекъснати греди

За тях ще припомним, че важат всички разсъждения, изложени до тук —

в гл. 13 — за определяне на конструктивната форма по икономическия «първи
критерий» (фиг. 13.68в) и по технологическия «втори критерий» (фиг. 13.68г)
и за конструктивното детайлиране по конструктивни пръти и възли, както е за
простите греди.
По пиллогия, тук три са основните конструктивни детайли, като фамилия
от един стандартен детайл (фиг. 13.68d), с помощта на който може да се оформи
(детайлира) всяка цялостна непрекъсната прътова греда. При това този стан­
дартен възел, с всичките си фамилни производни, има своето разнообразие от
нида иа исички конструктивни възли (схващани тук като конструктивни де­
тайли), разгледани в 13.4 (като различни конструктивни пръти) и в 13,5 (като
(i;i t.iiiMiiM коиструктикни
И тук всичко следва да се извършва по линията на комплексния, систем­
ния, дедуктивния, мултипликационния и пр. подходи, чрез интегрален синтез и
композиция на и от предварително диференциално анализирани методологични
(теоретични и материални) единици и елементи, до творческо сътворявзне (ком­
позиране) на цялостни конструктивни системи.

369
 в случая става дума за гредови конструкции, но всъщност този е
подходът за всички и всякакви други прътови конструкции.
Нарочно тук не се спираме на съвсем конкретни конструктивни детайли —
пръти и възли — на и от известни прътови конструкции. Защото още в началото
я

--i-- i Д

Mix)

снаждане
h(x) =kM(x)

снаждане
:kMmax

Фиг. 13.68. Конструктивна система — непрекъсната греда:

а — основна статичсска систсма; 6 диаграма на о гъ н а т и те моменти; е очертамис ма ш ж ситс по мърви критерий: с
очертаване на поясите по втори кр»гтерни: â— при конструктивни възлови детайли от една ф амилия на основата на стандартен
възел

се уговорихме, че да разгледаме от позициите на индуктивен подход всичко и от

всякъде, в безбройното им разнообразие е невъзможно. Възприехме обратния
подход: обобщение и систематизиране на индуктивно оформилите се безброй
случаи и на тази основа дедуктивно систематично декомпозиране на достатъчен
краен обем познания и опит — с общовалидно значение за безброя. Общовалид-
но — е конструктивно творчество (за формообразуването) и творческо конст­
руиране (за детайлирането) по отговорната функция на носещите конструкции.
Още повече:
— първо — че тези известни конструктивни детайли могат да се видят във
всички литературни източници (учебници, ръководства, списания и пр.) [2],
1 3 3 ). [5 3 1 ;
— второ — че не всички от тях са най-добрите, особено ако бъдат ползу-
вани не от позициите на цялостните конструкции;
— трето — че много методологически познавателни елементи на конструк­
циите непрекъснато се развиват и изменят, на фона на които тези детайли «оста­
ряват» и все повече се налага творческото екстраполиране извън известното, в
новото.

13.8. Някои особености иа статическите изследвания

на конструктивните прътови системи

Особеностите са свързани с отклонения на изчислителните схеми и интер­

претации от действителните конструкции и действителните техни поведения.
А тези отклонения основно са три:
— първото — рамково-прътови вместо ставно-прътови изчислителни ин­
терпретации;

370
 — второто — поддаваеми връзки на прътите във възлите при болтови
съединения;
третото — поддаваемост на тръбните поясни напречни сечения при възло­
вите включвания на пълнежните пръти.
От тях третата особеност разгледахме в т. 13.5.5. — конструктивни възли
без възлови плочи при тръбни сечения.
Тук ще се спрем само на първите две.

13.8.1. Рамково-прътовата изчислителна схема

и интерпретация '

Действителната конструкция — в масовите случаи — е рамково-прътова,

каквато е и нейната изчислителна схема по фиг. 13.696. Но също масови са и
случаите, когато рамково-прътови действителни конструкции се изчисляват като
ставно-прътови. Това именно е неправилно. Но защо се е появило?
Причината по наще мнение е от миналото, когато изчисляването на много-
кратно статически неопределими статически системи беше трудно, за да не кажем
и практически невъзможно. Защото една най-обикновена рамково-прътова си­
стема по силов метод е десетки пъти статически неопределима. Решаването на
такива системи бе действително реално-практически невъзможно и се изчислява
като ставно-прътови системи от вида на фиг. 13.69а. Няма да оценяваме разли­
ката между действителното поведение и изчислителното състояние на конструк­
цията в резултат на това. Но ще отбележим, че това и такива несъответствия во­
дят до различно действително поведение на конструкциите от това по изчисли­
телната схема А оттук и до много проблеми в научното направление — «действи­
телна работа на конструкциите», различаваща се от «изчислителната им
работа».
Днес, при наличието на изчислителна техника, изчислителната интерпрета­
ция по съответствуваща на действителността рамково-прътова система (изчи­
слителна схема) не е проблем. Оттам— с все по-големите възможности следва да се

Np.n и М

Фиг. 13.69. Изчислителни схеми на прътови конструкции

а — ставно-прътова; 6 — рамково-прътова

работи с изчислителни схеми, които са съответствуващи на действителните

конструкции. А това съществено ще намалява твърде трудоемкото и иначе не­
ефективно научно направление «Действителна работа на конструкциите», защо­
то тя ще бъде все по-близо до предвидената изчислително, научно.

371
 13.8.2. Изчисляване на прътови конструкции
с поддаваеми съединения

Този случай ще разгледаме репро н^иативно на основата на конструктивни

възли от вида, показан на фигури 13.46 и 13.47 — с един болт (с нормална точ­
ност) и с осова сила (без огъващи моменти) в пълнежния прът. Или показател­
но изобщо — за ставно-прътова система с черни болтове.

Фиг. 13.70. Системен прът с неработни деформации (болтови подавания)

U схема; 6 — зависимост «усилие — дефорнацни»

Абстрактната схема на един прът i — k c черни болтове, с възможни нера­

ботни деформации в двете посоки са показани на фиг. 13.70а и имат вида

А'_ = Д ;+ Д ; > 0 при /V = /V ,_*> 0 ;

(13.42)
А"_* = Л "+ Л "< 0 при /V= yV,_»<0.

При възможно случайно попадане на двата болта едновременно във вът­

решните крайни положения (фиг. 13.47а 1— 1) неработните деформации на пръ­
та ще бъдат
Д' = л ;_ , + Д"_* при N > 0 -
А" = 0 при N < 0 .

И обратно — във външните крайни положения —

372
 . Д' = 0 при jV > 0;
Д" = Д;_* + Д"_* при N < 0 .

В крайна сметка конструкторът трябва да има предвид следните вероят-

ностии възможности за появата на неработни деформации у всеки прът по

( 1345 ) + при y v > 0 ;

^ ^^ + при N < 0 .
Двете зависимости от ( 13.45) могат да се изразят е една чрез «знаков (удо­
бен за компютър) оператор» от вида
(13.46)
I/V1 2

който именно показва проявата на неработните деформации в плюс (Д ') или в

минус (Д "), в зависимост съответно само от знака (плюс или минус) на jV — не­
зависимо от нейната величина [17].
Ако сега вземем и еластичните деформации с познатия техен вид
(13.47)
ЕА

то изразът за общата (неработната и еластичната) деформация на един прът

ще получи основния вид (фиг. 13.706 — с плътни линии) по

(13.48) 6 = Д + б .= - ^ Д1+Д" + Д'-Д"

|Л/| 2 ПА

Лесно е да се види, че известната по Хук зависимост (фиг. 13.706 — с

пунктир , за еластична работа) по
(13.49) a { N )- E { ^ ) .

е просто частен случай на общата зависимост (13.48).

Оттук нататък се появява цяла строителна механика на основата на зави­
симостта (13.48) по фиг. 13.706 — с плътна линия, или «строителна механика
на система с податливи съединения» [ 17]. Тя имаше отдавна своето значение и
бе разработена от автора по необходимост за дървените конструкции, където
зависимостта <na{N) — е(Д)» е още по-сложна.
При простата статически определима прътова греда важно е определянето
на провисванията, които на основата на зависимостта (13.48) могат да се опре­
делят по
(13.50) 6= 2 - ^ ^ + ^ " + ^ '- ^ " + у +
l^VI 2 ,е , ЕА

където всички елементи са познати, но не точно количествено определени.

Това са Д' и А" за всеки прът. Например в прътова греда с диагонални
пръти, включени към пояс с по един болт от двата му края и при вероятна нера­
ботна деформация (хлабина) от по 1 mm, неработните деформации ще бъдат
Д' = Д" = 2mm = 0,002 m.
Изчисляват се в метри както всички други размерни величини, т. е. с раз­
мерна хомогенност на величините.
И друго, тези ± 2 mm са вероятностни, могат да се явят най-общо от 0 до
2 mm, откъдето б по ( 13.50) може да се определя в граници — по преценка и на
отговорност на конструктора.

373
 Г Л А В А 14

КОЛОНИ и СТОЙКИ
«
14.1. Видове колони и стойки

Колоните и Стойките са конструктивни елементи, чрез които товарите и въз­

действията се предават от конструкцията на фундаментите. Най-често те са част
на рамкови конструкции (фиг. 14.1а, б, в ), но могат да бъдат и елементи на

ограждането (фиг. 14.1г) на поддържаща конструкция (фиг. 14.Id ), а в по-

редки случаи самостоятелна конструктивна част (фиг. 14.l e — цилиндричен
резервоар с мембранен покрив и централна стойка). В зависимост от разположе­
нието в конструкцията и натоварването върху тях колоните работят на центри-
чен натиск, на нецентричен натиск или на натиск с огъване. По конструктивно

374
изпълнение са пълностенни и решетъчни (прътови) с постоянно или променливо
по височина сечение. При производствените сгради, когато вътрешноцеховият
транспорт се извършва чрез мостови кранове, колоните се проектират и със стъ-
палообразно променливо сечение. С това се осигурява сигурно стъпване на под-
крановите греди върху колоните.

N
^ м✓

- W - .

Фиг. 14.2. Основни частн на колоните

/ — глава; 2 — тяло; 3 — база; 4 — средна траверса

В едноетажните сгради всяка колона има три основни части — глава, тяло
и база (фиг. 14.2а. б ) . Главата е горната част на колоната, върху която стъпва
или се присъединява покривната конструкция (вж. фиг. 12.18). Базата е долна-
та част, с която колоната стъпва върху фундамента. За стъпалообразните коло­
ни основна част е и средната траверса — конструктивното решение на отстъпа,
чрез което се осъществява запъването на горната част към долната (фиг. 14.26).
При многоетажните рамкови конструкции съществено влияние върху конструк­
тивното решение оказва възприетото ставно или кораво присъединяване на
ригелите (фиг. 14.2а).

14.2. Изкълчвателни дължини на колоните

Изкълчвателните дължини на колоните зависят от вида на конструктив-
ната схема и от начина на закрепването им към фундаментите. В обшия случай
те се определят с формула (5.49), като чрез коефициента ц, се отчита видът на
опорните връзки.
Стъпването на колоната върху фундамента може да бъде конструирано
като запънато или като ставно. Изборът на конкретно решение е тясио обвързан
с вида на строителната конструкция, с нейното предназначение и условия на
работа, с вида на земната основа и дълбочината на фундиране и др. Коравата
връзка изисква сигурно анкериране на колоната във фундамента и усложнява
решението на фундирането. Ето защо тя се прилага при тежко натоварени коло­
ни, при изискване за по-голяма коравина на строителната конструкция и в други
специфични за различните конструкции случаи. Коравата връзка изисква по­
точен монтаж, но след нейното изпълнение колоната е монтажно устойчива.
Ставното стъпване е за предпочитане при леко натоварени колони.
При едноетажните конструкции гредите или други носещи елементи могат
да стъпват на колоните отгоре. Тогава колоната се разглежда като ставно опря­

375
на в горния си край, отместваем или неотместваем, в зависимост от възмож ­
ността за преместване на горния край (фиг. 14.3а). С по-голяма коравина с
присъединяването на гредите към колоните отстрани (фиг. 14.36). При доста-
тъчно мощна гредова конструкция и при кораво присъединяване на гредите към
колоната тази връзка може да се приеме за запъната.

ао шшт
—п—
ато шшш ltdUlU

Фиг. 14.3. Видове стъпване на гредите към колоните

Стойността на коефициента за центрично натиснати в горния им край

колони при различни случаи на опиране са дадени на фиг. 5.22.
В преобладаващото число случаи колоните са части на рамкови конструк­
ции и изкълчвателните им дължини се определят с оглед устойчивостта на рам­
ковата конструкция като цяло. В най-общия случай това е достатъчно сложна
задача. Тя може да се решава като задача на устойчивостта в еластичния стадий
на работа (класическа постановка); като устойчивост с отчитане на геометрич­
ната нелинейност (устойчивост по деформирана схема) и привеждане на резул­
татите към изкълчвателни дължини в Ойлерова постановка и като задача за оп­
ределяне на граничната носимоспособност на рамкови конструкции с отчитане
на геометрическата и физическа нелинейност на материала. Решаването на
последните две задачи се извършва при помощта на ЕИ М .
За нуждите на практиката след съответно обоснована оценка на резулта­
тите, се приемат някои опростяващи предпоставки. При решаване на първата
задача се предполага, че рамките са натоварени само възлово, че материалът
работи еластично, при едноотворните рамки двете стойки загубват устойчивост
едновременно, не се отчита пространствената работа на строителната конструк­
ция и др.
За колони с постоянно сечение в едноетажни рамки коефициентът ц, от
формула (5.49) зависи от съотношението на линейните коравини на ригелите и
колоните и от връзката на колоните с фундаментите (фиг. 14.4). Меродавна в
случая е асиметричната форма на загуба на устойчивост. На фиг. I4.4de пока­
зано изменението на ц за едноотворна двуставна «П» рамка (фиг. 14.4а) и за
едноотворна запъната «П» рамка (фиг. 14.46). При запъване на колоната във
фундамента изкълчвателната дължина намалява чувствително.
В нормите за проектиране са възприети следните формули за изчисляване
на коефициента ц за едноетажните рамки' (фиг. 14.4в):
1. При ставна връзка между колоните и фундамента

(14.1 ) 0,38
(* = 2 ^ 1 +

За многоетажни рамки виж (44|, чл. 156,

376
 2. При запъваме на колоните във фундамента

+ 0.56
(14.2)
‘- V - T + 0,14

в които
(14.3)

където Hk и Л са съответно дължината и инерционният момент на проверяваната колона;

/| и/г — инерционните моменти на напречните сечения и дължините на ригелите, които
се присъединяват към разгледаната колона.
Изкълчвателната дължина на ригела на двускатни двуставни (триставни
рамки), ако не се доказва по-точно, може да се определя по формулата
1^1 = 2 h -\/(1+0.38/п) k , в която при изчисляване на п / се замества с 2s, а
k = !,Nk /!кНг, където Л/* е осовото усилие в колоната, а N , — осовото усилие в
ригела.
Ако инерционните моменти /* и /, на колоната и ригела са променливи, те се
изчисляват за сеченията, отстоящи на разстояния 0,65 А, съответно 0,65 s, от
опората или от чупката на ригела (фиг. 14.4 г).

ÎTfftTT

Фиг. 14.4. Към определяне на изкълчвателната дължина на колони от напречни рамки

При ставна връзка между ригел и колона във формула (14.2) се приема
п = 0. Особеностите при определяне на изкълчвателните дължини на едноетажни
рамки със стъпалообразни колони са разгледани в глава 20.

377
 Изкълчвателната дължина на колоните извън равнината на рамките зави­
си от укрепяването им и се приема равна на разстоянието между неподвижно
закрепените точки.

14.3. Центрично натиснати колони

Центрично натиснатите колони са с постоянно по височина напречно сече­

ние. Подходящи за пълностенни колони са сеченията, показани на фиг. 10.1 а,
а за решетъчни — на фиг. 11.1а. От пълностенните сечения най-голямо прило­
жение намира горещовалцуваното (за предпочитане широкопоясно) или със­
тавено Н-сечение. То позволява лесно присъединяване на гредите към колоните в
четири посоки. Ако е съставено, заваръчните шевове се изпълняват механизи­
рано.
Пълностенните колони трябва да се използуват при малки височини и
големи усилия, а решетъчните обратно — при големи височини и малки усилия.
Центрично предаване на товарите се постига чрез стъпване на покривката
или подова конструкция по начина, показан на фиг. 12.18а. Ако гредите се при­
съединяват към тялото на колоната (фиг. 12. 186) или стъпват върху нея по
начина, показан на фиг. 12.18в, центрично натоварване има, когато опорните
реакции са еднакви.
Изборът на напречното сечение и оразмеряването на центрично натисна­
тите пълностенни колони се извършва в съответствие с изложеното в т. 10.3
и т. 7.2. Означенията вж. на фиг. 14.5а. Проверката на якост по формула (7.1)
се прави само при наличие на съществени отслабвания на сечението. Оразме­
ряването на устойчивост и коравина се прави по формули (7.8) и (7.14). Гранйч-
ната стройност на колоните е равна на 180 при статично натоварване и
150 — при динамично.
Местната устойчивост на стеблото на центрично натиснати колони със със­
тавено сечение в съответствие с теоретичните постановки, изложени в т. 10.7.2
се осигурява, както следва:
1. Чрез ограничаване на максималното отношение hef /iw {hei ce определя
съгласно е фиг. 10.16) по формулите:
а) за Н сечения (фиг. 14.5а)

(14.4) JhL ■<(1,26 + 0,4

V Ru

j
♦ f

tf hv. 0,65

Фиг. 14.5. Към местната устойчивост на колони с птлностенно съставено сечение

б) за кутиено или Н сечение

(14.5) - ^ ^ ( 1 , 2 6 + 0,2 1 )^ -

378
където X. е най-голямата условна стройност на колоната.
Ако сечението е недонапрегнато, максималните отношения по формули

(14.4) и (14.5) се умножават с коефициент ,

N
където а = — , но не трябва да са по-големи от 90.
А
2. Ако при композиране на напречното сечение е приета стройност на стеб­
лото по-голяма от тази по горните формули, има две възможности.
Първата възможност е свързана с поставяне на надлъжно ребро (фиг.
14.56). В този случай граничното отношение по формула (14.4) се увеличава
X пъти в зависимост от стойността на параметъра у = , където I е инер­

ционният момент на сечението на реброто. При разполагане на надлъжното

ребро само от едната страна на стеблото, неговият инерционен момент се из­
числява спрямо ос, съвпадаща с по-близката до реброто страна на стеблото.
Стойностите на х са дадени в табл. 14.1.

Таблица 14.1

1.4 1.6 1.8 2.0

Сечението на реброто се прибавя към лицето на напречното сечение.

Както бе изяснено в т. 10.7.2, надлъжните укрепяващи ребра усложняват
технологията на изготвяне и поради това за всеки конкретен случай трябва да
се преценява да се използуват ли при осигуряване на устойчивостта на стеблото.
Втората възможност води до изключване от работа на неустойчивата част
на стеблото и преминаване към изчислително сечение, състоящо се от поя­

сите и съдействуваща част от стеблото с широчина 0 , 6 5 (фиг. 14.5в).

V Ry

Такива колони се изчисляват като пълностенни с геометрични характеристики

определени за изчислителното сечение.

Стеблото на пълностенните колони при - ^ ^ 2,2 -^— се укрепява с

напречни укрепяващи ребра през разстояние не по-голямо от^ hej и не по-малко
от две ребра в един елемент. Ребрата могат да бъдат и едностранни. Минимал­
ните им размери се приемат по формули (12.25) и (12.26).
Местната устойчивост на пояса на центрично натиснати Н сечения в съот­
ветствие с т. 10.7.3 се осигурява, като се ограничава стойността на отношението
bei /и чрез условието

;i4.6) <(0,36 + 0,10 A,)^/-Ê-

t, V /?„

където Ь ,-1 се определя съгласно фиг, 1Ü.9.

При условна стройност Я ,< 0,8 И Х > 4 В Ъ В формула (14.6) X се замества с

л = 0,8 и \ = Ако сечението е недонапрегнато, максималното допустимо отно­

379
шение се умножава с коефициент ->/ , но не повече от 1,25.
If V "
Изборът на напречно сечение, видът иа решетката и оразмеряването на
цснтрично натиснатите решетъчни колони сс и.шършва в съответствие с изложе­
ното в т. 11.2. Свързването на отделните дялове с прътова решетка дава по-
голяма коравина отколкото със свързваш,и плочки, ето заш,о такова решение се
препоръчва при големи нормални сили. Оразмеряването на тези колони се прави
по методиката, изложена в т. 11.2.6, а на решетката в т. 11.2.7 и т. 11.2.8.

14.4. Нецентрично натиснати колони

Нецентрично натиснати са всички колони, части на рамкови конструкции,
колоните на ограждането, на поддържащата конструкция и др. Усилията в тях
се определят при статическото изчисляване на конструкцията. Огъващият мо­
мент е следствие на напречно действуващи товари, на ексцентрично предаване
на силите или на рамковото действие. Обикновено той сменя посоката си.
Подходящи сечения за пъ.,1н0стенни нецентрично натиснати колони са по­
казани [ia фиг. 10.1 б. Най-често използуване е симетричното горещовалцувано
(за предпочитане широкопоясно) или съставено Н сечение, тъй като огъва­
щите моменти в двете посоки се определят от приблизително еднакви товари и са
близки по стойност. Ако единият момент по абсолютна стойност е много по-голям
от другия, е целесъобразно да се премине към несиметрично сечение. Съста­
вените сечения се композират съгласно с изложеното в т. 8.5.
Нецентрично натиснатите колони се оразмеряват на якост и устойчивост.
Проверката на якост се прави по формули (7.60) или (7.61) при работа в ела­
стичен стадий и по формули (7.63) или (7.64) с отчитане на пластични дефор­
мации при същите ограничения. В тях Мх и Му са огъващите моменти в равни­
ната и извън равнината на рамката. Проверката на якост е необходима при
отслабване на напречното сечение или когато приведеният относителен ексцен-
трицитет гпе! по формула (7.66) е по-голям от 20.
За колони от рамкови конструкции с постоянно напречно сечение, оразме­
ряването на устойчивост в равнината на рамката (равнина на действие на
момента) се изв 1>ршва по формула (7.65). Огъващият момент за изчисляване
на относителния ексцентрицитет се приема най-големият по дължина на коло­
ната. За други видове колони се спазват указанията, дадени в т. 7.5.2.
В равнината на действие на момента сечението на колоните логично
трябва ла има по-голям инсрционем момент, отколкото в другата равнина
(/jt> /ÿ). В този случай е възможна и огъвно-усуквателна форма на загуба на
устойчивост. За нея проверката се извършва по формула (7.42), като се имат
предвид дадените указания за определяне стойностите на параметъра с. Ако
колоната е натоварена на натиск с двойно огъване, оразмеряването на устойчи­
вост се извършва по формула (7.83).
Колони на двуставни или триставни рамки с променливо напречно
сечение могат да се проверяват на устойчивост по формула (7.71), в която
Ф = Фт,„. т.е. коефициентът ф се отчита за по-голямата стройност независимо
от посоката на огъване, а jV и /И са максималните стойности на усилията по
дължина на колоната.
Местната устойчивост на стеблото на пълностенни съставени И и пра­
воъгълни кутиени сечения зависи от разпределението на нормалните напреже­
ния в него. То варира в целия диапазон от центрично натиснатите до огънати­

380
те елеменсти (фиг. 10.17) и в случая се изразява с отношението а = — — ^ . къ
П
дето о е най-голямото натисково напрежение в по-напрегнатия край на изчисли­
телната височина на стеблото, изчислено без коефициентите или сц>, а
(Т| ci.oTnc'TiioTo напрежение в противоположния край. В зависимост от стой­
ността на а устойчивостта се осигурява, както следва:
1. При а 0,5 максималното отношение се определя по формули
(14.4) или (14.5).
2. При а ^ 1 максималната стойност на това отношение се изчислява по
формулата

(14.7) = 4,35 ------ (2a^zlLä ------ ^ 3 ,8 .

/, V a (2 - a + ^ / ^ 4 ß ^ ) V

където ß = l,4 (2 a — 1) — ;
а
т е средното тангенциално напрежение в разглежданото сечение.

3. При 0,5 < а < 1 максималното отношение —^ се определя чрез линей-

tw
на интерполация между стойностите, изчислени при а = 0,5 и а = 1.
В много случаи за осигуряване на местната устойчивост на стеблото се
налага да се приема по-голяма дебелина, което го прави неикономично. Ето
защо и при нецентрично натиснатите колони могат да се използуват надлъжни
укрепителни ребра или да се изключва част от стеблото както при центрично
натиснатите колони. Инерционният момент на реброто не трябва да бъде по-
малък от 6 и тогава пластинката, разположена между реброто и пояса
с по-големи натискови напрежения, се разглежда като самостоятелна.
Основните напречни ребра се поставят при същите ограничения и със съ ­
щите размери както при центрично натиснатите колони.
Оразмеряването на прътовите нецентрично натиснати колони става изцяло
по методиката, изложена в т. 11.3.

14.5. Конструиране и изчисляване на главата на колоната

Коготруирането на главата на колоната зависи от решението на свързва­
нето й с останалата конструкция. То може да бъде ставно или запънато. При
запъната връзка (еластично податлива или напълно корава) се образува рам­
кова система. Напрегнатото състояние на рамковия възел е сложно. То не се
разглежда тук. При ставното свързване са възможни две основни конструктив­
ни решения — стъпване върху колоната или присъединяване към нея.
При стъпване на конструкцията върху колоната най-разпространено е ре­
шението на опората й с външно ребро. То се прилага за пълностенни греди
(фиг. 14.6 а) и за ферми (фиг. 14.6 6 ) при пълностенно или прътово изпълнение
на колоната (фиг. 14.б е ). Реброто е с обработено чело и се издава под конструк­
цията с 15 20 пил. В този случай главата на колоната се оформя чрез хоризон-
тална плоча, върху която стъпва опорното ребро на конструкцията и късо симетрично
разположено спрямо стеблото надлъжно ребро, което поема опорната реакция и
я предава на стеблото при пълностенните сечения или на допълнителна травер­
са при решетъчните колони (фиг. 14.бе).

381
 Опорната плоча поема и предава реакцията от едното на другото ребро.
Това не влияе върху нейната големина. С оглед на деформациите при заваря­
ването и възможността за несъвпадение на ребрата (плочата започва да работи
на срязване) се препоръчва дебелината й да бъде 16— 25 mm.

ж
ж
Фиг. 14.6. Конструктивни решения за стъпване на греди върху колона

От плочата към реброто в колоната реакцията се предава чрез хоризон­

тални заваръчни шевове. Техните дължина и катет трябва да се определят с
оглед поемането на тази реакция. Ако горната част на колоната, включително
и късото надлъжно ребро, е с фрезовано чело, опорната плоча плътно прилепва
към нея и предаването на реакцията става чрез работа на смачкване на не­

382
посредствено опиращите се чело — опорна плоча — чело. В този случай зава­
ръчните шевове имат минимални катети.
Размерите на реброто се определят от условието на смачкване при плътно
опиране. Широчината на реброто се съгласува с широчината на опорното ребро

на стъпващата конструкция, а дебелината му е минимум — bs- Дължината на

15
реброто се определя от необходимата дължина на ъгловите заваръчни шевове,
които го свързват със стеблото. За тях трябва да се спази изискването
< 8 5 ßi k j . При приети размери реброто се проверява на срязване по формулата

(14.8) <ycRs-

При големи опорни реакции и тънко стебло на колоната е възможно сряз­

ване на стеблото. Сечението, подложено на срязване, е с лице 2lstu,. М акар и ряд­
ко, проверката на срязване може да не излиза. В този случай се увеличава дъл­
жината на реброто /„ дебелината на стеблото или само в зоната на главата
стеблото на колоната се изпълнява с по-голяма дебелина (фиг. 14.6а). Послед-
ното решение намалява разхода на материал, но усложнява технологията на из­
готвяне.
От стеблото силата се предава на цялото сечение чрез непрекъснатите за­
варъчни шевове, свързващи го с поясите. При прътовите колони от траверсата
реакцията се предава на дяловете, като при определена нейна височина (дъл­
жина на заваръчните шевове) се определя необходимият катет.
Когато опорните ребра на гредите са вътрешни, реакцията се предава от
ребрата през пояса на гредата и плочата на пояса на колоната (фиг. 14.6г).
Конструктивното решение може да бъде без обработка на челото натшлоната
и с обработка. Определянето на размерите на заваръчните шевове в двата

U 1- 1

S S

ги
е
Фиг. 14.7. Присъединяване на греда към колона

случая се извършва по посочения по-горе начин. Ако широчината на пояса на

колоната е по-малка от тази на опорните ребра, то в горната част поясът се
уширява чрез долепване от двете му страни на допълнителни траверси.
Когато гредите или фермите се присъединяват отстрани на колоната,
опорната реакция се предава чрез външно ребро на опорно столче и чрез него —

383
на пояса на колоната. При реакции до 200kW столчето може да бъде изпълнено.
от ъглов профил с изрязано частично рамо (фиг. 14.7 — ляво). При по-големи
реакции столчето е от плоча с дебелина 10— 20 mm по-дебела от тези на реброто
на гредата (фиг. 14.7 — дясно). При изпълнение на това просто конструктивно
решение трябва да се обръща внимание на две неща; обработеното чело на
реброто да е строго перпендикулярно на равнината на стеблото и гредата да е
монтирана вертикално. В противен случай се получава неравномерно предаване
на опорната реакция (фиг. 14.7). Ето защо се препоръчва всеки един от заваръч­
ните шевове, прикрепващи реброто към пояса, да се оразмерява за сила равна
на 2/3 от опорната реакция. Ако столчето е заварено и от долната страна, та
групата шевове се оразмеряват за сила, равна на — V.
3
Опорните ребра се прикрепват към пояса на колоните с болтове с нормал-
на точност с разлика между диаметър на отвор и болт 3 mm. По този начин се
избягва увисването на гредата на болтовете.

14.6. Конструиране и оразмеряване на базата на колоните

Предназначението на базата е да разпредели усилията от тялото на колоната
върху по-голяма площ, така че в допирната площ с фундамента напреженията
да са равномерно разпределени и да не са по-големи от изчислителното съпро­
тивление на бетона на смачкване. Конструират се ставни или запънати бази. В
общия случай те се състоят от опорна плоча, траверси, ребра и фундаментни
болтове.
Ставните бази могат да бъдат решени чрез специална центрираща част
от вида на тангенциалния лагер (фиг. 14.8а) или като опорната плоча се закреп­
ва по едната ос непосредствено с два болта (фиг. 14.86), така че при възникване
па случайни моменти плочата да поддава и да се завърта (несъвършена ста ва ).
Запъването се постига чрез минимум четири фундаментни болта, оразмерени и
анкерирани за съответното усилие във фундамента и прикрепени към траверси-

Фиг. 14.8. Видове бази при колоните

а. 6 стании, п запъната

те по подходящ начин (фиг. 14.8в). Дължината и начинът на закотвяне на

фундаментните болтове, височината на стърчащата част и дължината на рез­
бата зависят от диаметъра на болта и се дават в справочната литература.
Конструктивното решение на базата трябва правилно да бъде отразено в из­
числителната схема, за да има съответствие между действителна работа и из­
числителни резултати.

384
 14.6.1. Бази на центрично натиснати колони
Най-проста в конструктивно отношение е базата, която се състои само от
опорна плоча (фиг. 14.9а, б ) . Предаването на усилието става директно от колона­
та на плочата. Прилага се при неголеми нормални сили, когато заваръчните
шевове по контура на колоната са в състояние да ги поемат (фиг. 14.9а) или

»AiVi
В

г
гАп

iiiiimixizi

гтл

Фнг. 14.9. Бази с директно предаване на усилията

при мощни колони, които се монтират по специален начин (фиг. 14.96). За

целта челото на колоната и опорната плоча трябва да бъдат обработени (фре-
зовани, струговани). Плочата се монтира отделно върху фундамента, фиксира
се чрез три помощни болта и се подлива и след това се монтира колоната, като
се спазват осовите линии, нанесени на плочата. Заваръчните шевове по контура
на колоната са неносещи, но с оглед на поемане на случайни моменти и напреч­
ни сили се оразмеряват за 15% от натисковата сила. Плочата при тази база има
значителна дебелина. Когато тя е по-голяма от тази на валцуваните листа
(40— 50 mm) се използуват ляти плочи. Трудността в тези бази, особено при
по-мощни сечения,е обработката на челото на колоната. Тя изисква специално
технологично съоръжаване. Ето защо по-често се използуват базите с ребра
(фиг. 14.10а) и с траверси (фиг. 14.11).
При базите с ребра усилието от тялото на колоната се предава на опорната
плоча чрез ребрата и заваръчните шевове, които ги свързват с колоната и с пло­
чата. Не се разчита на пряк контакт на плочата с ребрата. Прилага се при
неголеми нормални сили. Недостатък на базата е нейната раздробеност и много­
то заваръчни шевове. Този недостатък се избягва при базите с траверси. При
тях усилието от колоната се предава на плочата чрез две траверси и заваръч­
ните шевове, които ги свързват с колоната и с плочата^
Ребрата и траверсите разделят опорната плоча на отделни палета, на­
товарени от равномерно разпределения опорен натиск на огъване. Това води
ло намаляване на дебелината на плочата. По конструктивни съображения и с
оглед на деформациите при заваряването, тя се приема не тю-малка от
20— 25 mm. Диаметърът на фундаментните болтове за центрично натиснатите
колои':« също се приема конструктивно 20— 30 mm при ставните и 24— 36 mm или
повече в зависимост от сечението на колоната — при запънатите. За удобство
при монтажа и възможност за рихтовка в плочата се правят изрези с широчина

385
 Ш Ш НН Н Ш Н В-б

W1 i m 111I

© (Л
-C

И Ш 0 - ^ х =0.Сх
Фиг. 14.10. Бази c ребра

Ф и г. 14.11. Бази с траверси

386
10— 30 mm по-голям от диаметъра на болта. След фиксиране на колоната в
монтажно състояние на болтовете се поставят шайби с дебелина 20— 30 mm
(фиг. 14.10а) или анкерни плочи (фиг. 14.116) с дебелина 30— 40 mm с отвор
само с 3 mm по-голям от диаметъра на болта. След натягане на гайките шайбите
или плочките се заваряват към опорната плоча или към траверсите.
Оразмеряването на базите се свежда до определяне на размерите на опор­
ната плоча, на ребрата или траверсите и на прикрепващите ги заваръчни шево­
ве. Лицето на опорната плоча, независимо от вида на базата, се получава по
формулата
(14.9) --- 1!^--- ,

където Rh /,„ е изчислителното с1 >противление на бетона на смачквано, определено по формулата

(14.10) -J?»<2,50 Ri,

Api
в която Aji е лицето на първата стъпка на фундамента, върху който стъпва колоната;
Rb — изчислителното съпротивление на бетона на натиск;
— коефициент, равен на 1,0 при равномерна разпределение на местното натоварване и
0,75 при неравномерно.
Определянето на размерите на плочата по формула (14.9) става по ите-
рационен път. В началото на оразмеряването за /?/, /,„ се приема ориентировъчна
стойност около (1,3— 1,6) Rb- Препоръчва се размерите на плочата а и ö да сс
приемат така, че плочата да съответствува на контурното очертание на сече­
нието на колоната. При базите с траверси, за да не се получи много дебела
плоча, се препоръчва размерът Ь да се приеме така, че конзолното излизане на
плочата да не е повече от 100— 120 mm.
Определянето на дебелината на плочата с оглед поемане на напреженията
на огъване и срязване зависи от конструктивното решение на базата. При база
с директно предаване на усилието дебелината на плочата се определя по при­
близителни методи. Възможно е да се приеме, че плочата е мислено срязана
по диагоналите и да се определи моментът, който огъва получената конзолна
част (фиг. 14.9в). Той е равен на резултантата на напреженията под трапеца,
умножена на разстоянието е. Моментът се поема от сечение с размери Ь\ и tpi и

съпротивителен момент 'V . С оразмеряване по формула (7.15) се опре-

6
деля търсената дебелина, очевидно в посока на сигурността. Този начин се
прилага при съотношение на страните на плочата по-малко от 0,5.
По-точно решение се получава, ако при близко до квадратната плоча
(съотношение на страните, по-голямо от 0,5) отпечатъкът на колоната и пло­
чата се заменят с равнолицеви концентрични кръга и се използува решението
за кръгла плоча (фиг. 14.9г). В ъ в всяка точка на плочата възникват моменти­
те Мг — в радиално направление, и М« — в тангенциално направление. За
ивица с широчина 1 cm стониостите на тези моменти се определят по формулите

(14.11) yW. = Ä.yV, kNcm; yW, = Ä/yV, kNcm,

където \ е изчислителното усилие в колената в kN;

k, и kl — коефициенти, зависещи от съотношението на радиусите г\ и г.
Стойностите на kr и k, за точки от контура на колоната са дадени и
табл. 14.2.
Чрез получените моменти се определят нормалните напрежения о, и а, по
формулите

387
 Таблица 14.2

0.3 0.4 0.5 0.6

г

k, 0,0815 0,0517 0,0331 0.0200

k, 0,1020 0.0752 0.0541 0.0377

Ш,
(14.12) а ,=
II,

Тангенциалните напрежения в същата точка са

N
(14.13) т=
2nr,tpi

Резултантните напрежения се проверяват по формула (7.20) за редуцира­

ните напрежения.
При определяне на дебелината на плочата на бази с ребра или траверси
тя се разглежда като плоча върху еластична основа, натоварена ивично от тра­
версите или ребрата. Изследванията показват, че при практически приеманите
дебелини опорният натиск се разпределя неравномерно с най-големи стойности
под ивиците. За опростяване на изчисленията се приема равномерно разпре­
деление на отпора и плочата се разглежда като натоварена отдолу с равномерно
разпределено напрежение от фундамента и опряна на частите, които се заваря­
ват към нея (фиг. 14.10а).
Стеблото и поясите на колоната, траверсите и укрепващите ребра разде­
лят опорната плоча на отделни полета, опрени по четири, три или два края и кон-
'золни, означени съответно с 1, 2, 3 и 4 на фиг. 14.10а и 14.11а. Огъващите момен­
ти, необходими за определяне на дебелината, зависят от опорните условия и се
изчисляват за ивица с широчина 1 cm. За поле, опряно по четирите си края
(фиг. 14.12а), максималният огъващ момент се изчислява по формулата

(14.14) M = a.q .à\

®
_ д.
—
1

г
1(‘) 1“
Фиг. 14.12. Към определяне иа дебелината на опориата плоча

а за поле, опряно по три края (фиг. 14.126), по формулата

(14.15) M = ^.q.ài,

388
където a и ß са коефициенти, които се отчитат по табл. 14.3 и табл. 14.4;
q е реактивният отпор на фундамента за 1 cm", равен на напреже­
нието под плочата.

T ; i f ) . i M n : i 14.3
Стойности ма коефициента а от формула (14.14)

1 1,1 1,2 1,3 1,4 1,5 1,6 1,7 1,8 1,9 2,0 >2
а
а 0,048 0,055 0,063 0,069 0,075 0,081 0,086 0,091 0,094 0,098 0,100 0,125

Т а б л и ц а 14.4
Стойности на коефициента ß от формула (14.15)

А 0,5 0,6 0,7 0,8 0,9 1,0 1,2 1,4

Ol
ß 0,060 0,074 0,088 0,097 0,107 0,112 0,120 0,126 0,132 0,l3:i

При отношение на страните Ь / а > 2 огъващият момент се определя както

за едноотворна греда ^ М = - ^ q.d^ ^ При отношение на страните Ь\/а\С.
< 0,5 полето се изчислява като конзолно.
Когато полето е опряно по две съседни страни (фиг. 14.12в), в запас на
сигурността се използува формула (14.15), в която размерите ai и Ь\ се приемат
съгласно фигурата. При опиране само на единия край (фиг. 14.12г) огъващият
момент се определя както за конзола.
Дебелината на плочата се получава по формула (7.15) за най-големия
огъващ момент в отделните участъци. При голямо различие в дебелините се
променят размерите на полетата чрез допълнителни ребра. Нормално дебели­
ната варира в границите 254-40 mm и тогава плочата се изпълнява от ниско-
въглеродна стомана. За по-големи дебелини се използува нисколегирана
(.том iiiia.
Сеченията на останалите елементи на базите (ребра, траверси) и техните
съединения се оразмеряват за усилия, получени от припадащото им се натовар­
ване. Статическата схема на ребрата е конзолна греда. Натоварването им се
определя съгласно фиг. 14.106. Заваръчните шевове, прикрепващи ребрата към
колоната, се оразмеряват за огъващ момент и напречна сила. Ако ребрата се
прикрепват с ъглови шевове, резултантното напрежение се проверява по форму­
ли (8.13) и (8.13'), а ако шевът е с пълно проваряване — по формула (7.20) за
редуцираното наирежспие.
Дължината /„ на заваръчните шевове, прикрепващи траверсата към коло­
ната, при предварително приет катет на шева се определя чрез формули (8.7)
и ( 8 .8 ), в които усилието е една четвърт от нормалната сила. За нея трябва да
е спазено условието /„,^0,85 Височината на траверсата се приема равна
/а.+ 20. Дебелината на траверсата се получава от оразмеряването на огъване,
като усилията се изчисляват за конзолна греда (фиг. 14.11а). Минималната
дебелина е 10 mm.
Оразмеряването на шевовете, прикрепващи ребрата и траверсите към
опориата плоча, се прави за съответствуващите им усилия по формули (8.7) и
( 8 .8 ). Обикновено всички те са с еднакъв катет.

389
 14.6.2. Бази на нецентрнчно натиснати колони

Базата на нецентрично натиснатите прътови колони се рашават, като за

всеки един от осово натоварените дялове се конструира база от типа на раз­
глежданите в предидущата точка. Известна разлика има само в начина на
анкериране, тъй като при голям огъващ момент и малка нормална сила в един

Фиг. 14.13. Бази на пълностенна нецентрично натисната колона

ОТ дяловете може да възникне опънна сила. Възможно конструктивно решение

на такава база е показано на фиг. 20 . 12.
Ставните бази на нецентрично натиснатите пълностенни колони не се раз­
личават по конструктивно решение от тези при центрично натиснатите. З а ­
пънатите бази по принцип са с траверси. Те са подчертано удължени в равнина­
та на действие на момента, за да се облекчи неговото поемане. Възможни са
различни конструктивни решения. На фиг. 14.13а е показано едно от най-често
срещаните решения, а на фиг. 14.136 — решение с единична траверса. Обикно­
вено базите са симетрично разположени спрямо оста на колоната. Само когато
огъващ ият момент в едната посока е много по-голям от другия, е възможно не­
симетрично решение на базата.
Нормалните напрежения в бетона под опорната плоча (фиг. 14.14а) при
известни гранични усилия Af и Л/ в оперното сечение на колоната се определят
по формулата
(14,16) ^
а _= — N _ 6М
=F-
Opi.bpi bpi.aii

При голям огъваш момент е възможно да възникнат опънни напрежения.

Те се поемат от фундаментни болтове, чиито размери тук се получават по из­
числение.
Оразмеряването на базата започва с определяне размерите на опорната
плоча. Ш ирочината й се приема по конструктивни съображения и е равна на ши-

390
рочината на колоната Ь/ плюс ЮОч-200 mm конзолно издаване (фиг. 14.13 а ).
Д ължината на плочата се определя по формулата

Ш
;14.17) а , , = ---- ^--- + л / ( ^ +
2 Ь р 1, Rb,ioc V ' 2 b p iR b . Im ' bptRbJoc
където Ri^ loc е изчислителното съпротивление на бетона на смачкване по формула (14.10).
Дебелината на плочата се определя както при центрично натиснати в за­
висимост от начина на подпиране на отделните полета. В запас на сигурност
всяко поле се оразмерява за максимална стойност на припадащото се нато­
варване.
Заваръчните шевове, прикрепващи траверсата към колоната, при симет­
рично сечение се оразмеряват по формули (8.7) и ( 8.8 ) за усилие
JÜ - .
(14.18) 2п h.n
където л е броят на шевовете от едната страна;
Л — височината на сечението на колоната.
И тук при зададен катет се определя дължината на шева, а чрез нея и
височината на траверсата.
Траверсата работи на огъване със статическа схема — конзола. Макси­
малният момент и съответната напречна сила в опасното сечение се получават
по формулите:
1. За сечението на траверсата от страна на максималните натискови напре­
жения в бетона (сечение 1— 1 на фиг. 14.13а, б)

(14.19) М ,г =

2. За сечението на траверсата от страна на фундаментните болтове (сече­

ние 2— 2 на фиг. 14.13а, б)
(14.20) M,r = c\.n.Z и Qir = n.Z,

в които е максималното напрежение в бетона;

Ь, — широчината на товарната площ на траверсата;
/| — конзолно издадената част на траверсата на нивото на опорната плоча;
л — броят на анкерните болтове от едната страна на базата, разделен на броя на тра­
версите;
Z — усилието в един фундаментен болт, изчислено по формула (14.21).
За предаване на напречната сила Q от базата на колоната на фундамента
е необходимо да се предвидят специални дюбели — опори, вбетонирани в него.
Фундаментните болтове се оразмеряват за самостоятелна комбинация на
граничните усилия, за която огъващият момент е максимален, а нормалната
сила — минимална. Ако от постоянно натоварване отношението-^ < С , то
се намалява усилието във фундаментния болт и при изчисляване на граничните
N и М трябва да се приеме коефициент на сигурност на натоварване у/ = 0,9.
Към комбинацията се включват всички временни товари, за които отношението

Усилията в болтовете се определят при предпоставката, че резултантата

на опънната зона на диаграмата на напреженията се поема изцяло от тях
(фиг. 14.14). От равновесното условие Е М = 0 за центъра на тежестта на натис-
ковата зона в бетона, съобразно с означенията на фигурата, се получава усилие­
то в един фундаментен болт по формулата

391
 M -N .a
(14.21) Z=
n.y
B която УИ и yV са огъващият момент и нормалната сила в колоната в мястото на запъване;
II е броят на болтовете от едната страна на базата;
apt с
а = - ^ ---- ^--- разстоянието от центъра на тежестта на натнсковата зона до оста на колоната;
с
у = ар1 —_— ± е — разстоянието от центъра на тежестта на натнсковата зона до оста на фунда-
^ ментните болтове. Ако оста на болтовете е извън опорната плоча, приема et'
знакът « + », иначе « — »;

Г= ^таи ^
g-- т ---- , като и се заместват с абсолютните им стоиности.
max I ® m in

При базите на прътовите колони фундаментните болтове се поставят в

оста на дяла или симетрично спрямо нея и се закрепват на специални столчета
(виж фиг. 20.12). Оразмеряват се за опънното усилие в съответния дял.
При известни марки стомана и усилие Z диаметърът на болта може да
се отчете директно от справочната литература или да се получи, като се изчисли
необходимото нетно лице на болта по формулата
^Ьа. nt ^ ’
ycRba

където Rba = QA Run е изчислителното съпротивление на опън на фундаментните болтове.

П1
«I

Hnin

а б в
iÔ L
°р1/2 Ор(/2
т T6|jiin

ШЩ11

а
Що
, '''з ,
'm ax
A L 1 L
с

Фиг. 14.14. Към изчисляване на фундамент­ Фиг. 14.15. Видове фундаментни болтове
ните болтове

На'фиг. 14.15 са показани различните начини на закотвяне на фундамент­

ните болтове. Закотвянето, показано на фиг. 14.15а се използува при болтове
от СтЗ с максимален диаметър 36 mm. а на фиг. 14.156 — при по-голям диаме­
тър. Решението, дадено на фиг. 14.15в, се прилага при ограничена закотвяща
дължина за фундаменти с малка височина. Размерите на фундаментните
болтове се дават в справочната литература (33), [391.

392
 Ч ACT Ч Е Т ВЪ РТ А
КОНСТРУКТИВНИ композиции

Г Л А В А 15

КО Н СТРУКТИ ВН АТА КО М П О ЗИ Ц И Я —
КО Н СТРУКТИ ВН О Ф О РМ О О БРА ЗУВА Н Е
НА Ц Я Л О С Т Н И К О Н С Т Р У К Ц И И НА С Г Р А Д И
И С Ъ О РЪ Ж ЕН И Я

15.1. Конструктивна композиция — въведение

Всички сгради и съоръжения без изключение са обемно-пространствени —

и по функция, и по форма. Оттук и всички техни цялостни носещи конструкции
са също обемно-пространствени. Този п ъ т — и в геометричен, и в статически
смисъл. Независимо от това, каква е геометричната пространственост на цяло­
стните носещи конструкции, те винаги трябва да притежават статическа про­
странственост. Това означава, че те могат да поемат и понасят всякакви товари
и въздействия във всички направления и посоки — достатъчно в три взаимно-
перпендикулярни направления.
Цялостните носещи конструкции на сградите и съоръженията се делят на
два основни и познати статически вида — пространствени конструкции и конст­
рукции от равнинен тип.
Най-масовият вид цялостни конструкции са конструкциите от равнинен
тип — композираните на основата на равнинни носещи конструкции, наречени
от нас конструктивни системи (разгледани в част трета).
Предмет на разглежданите тук цялостни обемно-пространствени конструк­
ции ще са конструктивни композиции от равнинни конструктивни системи /12 j.
Конструктивните композиции са целостни конструкции на сградите и
съоръженията. Те се състоят най-общо от четири групи композиционни конст­
руктивни съставни части (фиг. 3.6).
Част А — равнинни конструктивни системи — пълностенни или прътови,
разнообразни по статически системи и геометрични очертания (греди или ферми
на колони, рамки, дъги и др.).
Част В — второстепенни (напречни на А) конструктивни елементи —
столици, напречни греди и др.
Част С — системи от връзки — напречни или надлъжни, носещи (проти-
воветрови, противоземетръсни) или стабилизиращи, хоризонтални или верти­
кални и jip.
Част Д — обшивки, покрития, ограждания и др.
При съответни съображения — за конструктивна, технологична, икономи­
ческа или друга целесъобразност — някои от тези части се осъвм естяват в об­
щи части. Например частите В. С и D — във вид на съответни панели, щитове
и др. При пространствените конструкции пък в конструктивно носещо единство
са частите А, В \л С (възможно н D — като при самолетите, автомобилите и д р.).

393
 в нашето разглеждане ще изключим пространствените, многоетажните,
листовите и др. специални конструкции. Те, както изградените с тях сгради и
съоръжения, са със съответна индивидуалност и са предмет на специални курсово.
Те са разглеждани в специалната (в т. ч. епизодично в периодичната) литера­
тура, израз са на конструктивни идеи и творчество, могат да се разберат и овла-
а

I I

I I Г

L.i.L

Li lLl L.' L
СТ
© 0
' I I '
ь - i _____L
1—:— г- I I '
I I I

'/ I ____- .-1-

Г
' г-2
о
Г I I 1 I

Фиг. 15.1. Конструкгивна композиция иа обемно-простраиствени цялостни конструкции

о — за сгради: 6 — за съ о ръж ен и я; 1— 1 и 2— 2. л яво — пълностенни, дясно — прътови

дяват на основата на определени познания, каквито сме се стремили да бъдат

изложени тук.
Обемно-пространствените цялостни конструкции на равнинна основа на
сградите и съоръженията са конструктивни композиции, състоящи се схематич­
но от три основни части (фиг. 15.1а, б ):
1. Главни конструктивни системи — главни равнинно носещи конструкции,
напречни на и по цялата дължина ( L ) на сградата, респ. широчина ( В ) на съо­
ръжението.

394
 2. Второстепенни конструктивни системи — второстепенни носещи конст­
рукции между главните, в полетата Ь.
3. Стабилизиращи конструктивни системи — в "напречно направление на
славните носещи конструкции - ирьзки.
Оставаме засега настрана стабилизиращите конструктивни системи по­
ради две обстоятелства: първото, че те, макар и изключително важни, се появя­
ват след оформянето на главните и второстепенните конструктивни системи
(като «противоветрови», «противоземетръсни», «укрепяващи» и други връзки)
и второто, че те могат да се (и се) разглеждат независимо като пространствено
укрепване (отделно). Те са разгледани обстоятелствено и като «биконструк-
ции» — в отделна книга [ 12].
Конструктивните композиции «на равнинна основа» са достатъчно опреде-
лими от главните и второстепенните конструктивни системи взети заедно, както
следва:
Първо — определяне на главните конструктивни системи, които могат да
се явят в изключително разнообразие по форма, като зависят и от отстоянието
(Ь ) между тях, тъй като натоварването върху тях е пропорционално на Ь.
Второ — определяне на второстепенните конструктивни системи, които са
между главните конструктивни системи и зависят само от отстоянието Ь между
тях.
Тази едновременна зависимост и на двете конструктивни системи от Ь е па-
риметрично противоположна: колкото по-малко с отстоянието /;, толкова
по-голям е броят п на главните и второстепенните конструктивни системи, респ.
толковй по-леки са те, и ооратно.
Ще отбележим, че всичко за тях — натоварване, материали, елементи,
I-1.0ЛИМСМИЯ, изчисления, оразмеряване, дстайлиране — с вече разгледано и no;i-
нато от предходните втора и трета част. И оттук нататък — за конструктивното
композиране е необходимо само тяхното конструктивно формообразуване като
израз на конструктивните функции и форми.

15.2. Конструктивните системи — материален израз

на статическите системи — избор на конструктивните
форми или системи
Конструктивните системи са разгледани достатъчно подробно в част трета.
Тук за тях следва да се отбележат три неща:
Първо — конструктивните системи са основни композиционни елементи
за конструктивните композиции, предмет на настоящата част четвърта.
Второ — конструктивните системи (в и ж сх. 3.1, кол. 3) са същ о компози­
ционни системи от конеI pijM iiiiiiu I ч с.1с.ментна база — конструктивните на­
пречни сечения (сх. 3.1, кол. 1) и конструктивните елементи и зони (сх. 3.1,
кол. 2 ).
Трето — конструктивните системи са изключително разнообразни и в огро­
мен брой, което се определя:
— като необходимост — от разнообразието на функциите и предназначе­
нията на сградите и съоръженията в широк смисъл,
— като възможност — от универсалните възможности на стоманените
конструкции да удовлетворяват всички най-целесъобразни архитектуро-функ-
ционални и производствено-технологични форми.
Щ е напомним само, че функционалните и технологичните форми от по-
горе са целесъобразната организация на площи и пространства за функциите

395
и предназначенията на сградите и съоръженията, които се носят и държат в
пространството от носещите конструкции.
При описаната функция и разнообразие на конструктивните системи, поз­
натата систематизация — по видове ( гр;|ди (промишлени, обществени, селско­
стопански и пр.) и съоръжения (по друга също позната систематизация), е трул-
на и неприемлива за конструктивните системи. Тя е и невъзможна, и екстензив­
на — като подход за теоретична подготовка на специалисти в областта на конст-
руктивното инженерство.
Конструктивната форма (система) и конструктивното оформяване (детай-
лиране) на една конструкция, например на промишлена сграда, може да бъде
еднаква по всички конструктивни и геометрични характеристики с конструк­
цията на едно мостово съоръжение. И обратно — конструкциите на две промиш­
лени сгради или на две мостови съоръжения — при съответно различни функции
и предназначения, условия и предпоставки — могат да бъдат абсолютно ка­
чествено различни в това отношение.
Ето защо към конструктивните системи трябва да се подходи най-малкото
систематично, за което единственият първичен подход е систематичният избор
на конструктивната система — на основата и от позииците на известните «ос­
новни конструктивни форми» (статически системи, изчислителни схеми).
Този подход е не само възможен, но и особено резултатен, ако се осъщест­
вява на основата на по- и най-известните статически системи (конструктивни
форми) от познатия вид, показан на фиг. 3.5, а именно:
а) гредови системи — прости, непрекъснати, със и без стави (фиг. 3.5а);
б) рамкови системи — прости, без или с една, две и три стави, с произволна
(съобразно функцията и предназначението) форма и очертания — правоъгъл­
ни, дъгови, многоотворни, етажни и др. (фиг. 3.56);
в) висящи системи — опънна верига с укрепваща греда на различни нива
(фиг. 3.5в) във всички познати и разнообразни видове;
г) дъгови натискови системи — натискова верига с укрепваща греда —
долу (фиг. 3.5г— /), с възможна промяна на нивото на укрепващата греда,
както при фиг. 3.5в във всички възможни и произволни модификации по
отношение на коравина или брой на ставите при контурните пояси и контактните
възли, на схемата на пълнежните пръти (триъгълни и четириъгълни) — до пръ-
тови конструкции с реални корави пръти и възли (фиг. 3.5г— 5) и ставно-пръто-
ви (като изчислителни схеми ~ фиг. 3.5г— б);
д) вантови системи — в посочените на фиг. 3.5(9 системи и други (си­
метрични, несиметрични, конзолни);
е) конзолни системи — хоризонтални, вертикални — кули, мачти, стъл­
бове и пр. (фиг. 3.5е) ;
. . . и много други видове, познати от реални конструкции като техни основ­
ни статически системи във всички възможни и разнообразни конструктивни
форми.
И така, обратно на всички известни и обикновено прилагани подходи, ще
разгледаме реалните (материални) конструктивни системи, като изходим от
известните и познати (о т конструктивната механика) статически системи. П ра­
вим това, защото имаме предвид, че те са исторически появили се изчисли­
телни схеми на действителни конструкции. Или за нас — конструктивните фор­
ми са статически системи, произлезли от изчислителните схеми на реални конст­
руктивни системи.
Подходът «статически системи — конструктивни форми — изчислителни
схеми — конструктивни системи — реални отделни конструкции» е възприет от
нас като правилен и ефективен по следните три съображения:
1. Той се позовава на предварително широко познатите, абстрактно добре

396
изучените от конструктивната (строителната) механика статически системи —
с цялата тяхна изчислителна интерпретация (изчисляване) до определяне на
разрезни усилия (М , N, Q, .) и деформации (премествания, динамични
ефекти, резонанс, .)•
2. Всички тези познати статически системи са отражение на реални конст­
рукции и достатъчно добре изразяват необходимата диалектическа познавател­
на връзка «реални конструктивни системи — абстрактни изчислителни схеми» —
с всички възможности за развитие и усъвършенствуване на реалните конструк­
ции и на основата на абстрактните статически системи.
3. Ефективното определяне на реалната конструкция — една единствена
лг конкретна функция и предназначение, измежду безброя възможни — е
възможно и чрез творческо търсене, с много теория, на основата на абстракт­
ните схеми. При строителните носещи конструкции — големи, скъпи, и пр. —
друг подход освен подходът на творческото търсене, абстрактното мислене и на-
учното предвиждане няма.
В конструктивното инженерство на сгради и съоръжения не е достатъчно
прилаганото другаде прототипно и нулево проектиране, предметно и натурално
изследване и мислене. Неговите резултати и постижения са били, сега са и ще
бъдат винаги продукт на творчески композиционен подход — на основата на
постулати и фрагменти, науки и теории, абстрактно и асоциативно мислене, на-
учно предвиждане и екстраполиране. Към (и до) крайната цел «реалността —
обект» се тръгва и достига чрез (и от) «абстракцията — проект» — директно.
Разбира се, нито за момент не бива да се забравя, че тук «реалността —
обект» е конструкция на сграда или съоръжение с определена форма, породена
от конкретна функция на сградата или съоръженията. И че тази конструкция
се реализира чрез съответна технология на момента — във времето и епохата,
условията и предпоставките, конюнктурата и културата, степента на развитие
и региона, научната и теоретическата подготовка, заедно с творческите и профе-
синоалните възможности на човешкия фактор. Т. е. да се има предвид винаги
четириединството «функция — форма — конструкция — технология» [5],
161. [ 8 ] .
Характерното за този подход «статическите системи — материален израз
ма конструктивните системи» е обстоятелството, че при него се прави «избор на
конструктивна система», което не е нищо друго освен «избор на статическа
система (изчислителна схема, конструктивна форма)». Тук следователно не ставл
дума за конструктивно формообразуване или моделиране, а именно за «из­
бор» — с всички негови и недостатъци спрямо конструктивното формообра­
зуване. ,
Един пример за избор на основна конструктивна (статическа, изчисли­
телна) система (схема, форма) е показан на фиг. 15.2. Примерът на фигурата
нарочно е избран с по-сложни конструктивни системи, за да се посочи, че те
трябва да бъдат не само и просто избрани, а и творчески търсени. По него ще
прибавим пет предварителни допълнителни обстоятелства:
първо — като основна система първоначално се предполагат пълностенни
системи, а преходът им-към прътови конструкции като окончателна система се
мотивира съобразно изложеното в глава 13;
второ — за избор са възможни (до «конкурса» се допускат) безброй
системи (само на фиг. 15.2 са посочени десетина с още допълнителни много­
кратни фамилни модификации), а изборът на една единствена измежду многото
се обосновава също съобразно глава 13, т. 2 ;
трето — при избора трябва да се взема предвид отстоянието между глав­
ните равнинни конструктивни системи, тъй като то влияе върху натоварването,
а чрез него и върху вида на системата на главните равнинни конструкции;

397
 4 €,
необходима функционално
технологична форма-ФТФ

Фиг. 15.2. Възм о ж ности за избор ма осиовии статичсски систс-

\1 м конструктнннн форми
ОТ о с и о и м и к ( ) и 1 т р \ ’к т и п н 11 с и с т е м и (л я н о про ста i i [ n > i( ( n j t () c m ; i i i i j p x v k o .'Io h i i
U МП |) .1 М K .I II I |1И U ' . l l l . l II |М . I I i l l . l I |U 1. 1. 1.1и I. I I .1 I .1 II КП . I I HI .1 I . II ( I )l 1И I I II,J H
111,1 r i u ' 1 CM ;i M I I vu ill ) ) II Ml M ill. I v lu i c м <j i II I,. IIK U I СИИ и II I II II |1 l> I O H Il I p i'. Ill и
i.iiiiiii; n (.1 4 11 0) m u 'H m>) |Н'Г||>с I I Л « м с Н м л n ( . h l c iK i I m u T ii' II ИИ I II I, II iji I I 11

1чп|| l o . 'iiio окачеил систсм а. (л я в о ) .1 а п ъ и а т а рам ка и (л я с и о ) тристаш м

прътоиа рам ка

398
 четвърто — всъщност на първо място — винаги да се има предвид необхо-
()имата функционално-технологична форма:
пето — извън всички останали — при сгради, свързани с експлоатацион­
ните и не само експлоатационните последствия препоръчително е конструк­
цията да бъде вътре в сградния обем с оглед:
— на поддържането й;
— на премахването на пробиви («мостове») при хидро- и топлоизолацион-
ната обшивка;
— избягване на влиянието на големите температурни разлики и т. н.
В глава 13 бяха разгледани критериите за целесъобразен (оптимален)
избор. Но твърде често на посочените по-горе пет обстоятелства и на разгледа­
ната в глава 13 целесъобразност (оптималност) на многокритерийна много-
факторна основа не се обръща необходимото внимание. И може би не само
не се обръща внимание, но и липсват знания и възможности за необходим
технико-икономически анализ, за проява на здрав професионализъм.
Като пример в това отношение само ще посочим, че на фиг. 15.2 са пока­
зани различни случаи, разликата в разхода на метал при които е до 3 пъти:
около 120 kg/m^ за случаите от фиг. 15.26 и в (при /= 60 т , й = 2 4 т ),
срещу около 40 kg/m^ за случаите от фиг. 15.2г — дясно (също при /= 60 гп, но
при Ь = 6 ). Последните случаи с подчертаната неколкократна икономичност —
ще покажем по-долу като резултат от композиционното конструктивно формо-
образуване и моделиране.

15.3. Композиционно-конструктивно формообразуване

и моделиране на цялостните конструктивни
композиции — главните и второстепенните
конструктивни системи

В предходната точка 15.2 разгледахме подхода за избор на конструктии-

на система», който дори и когато е систематичен подход, е първичен и непрепоръ-
чителен. На него тук противопоставяме творческия подход — «конструктивного
формообразуване и моделиране» на цялостните конструктивни композиции,
гъстоящи се от главни и второстепенни конструктивни системи (без засег < 1
ирьчките и обшивките).
В този случай ще следваме методологията, подробно разгледана в [5] —
стр. 54. Изпускаме решенията от фиг. 15.2а — прътова греда (проста или ри-
гелна) с колони — по причина, че имат познат номенклатурен характер и кон­
венционално (по случаи и размери) приложение. Щ е използуваме формулира­
ните в [5] три нива — в почти алгоритмична поредица от правила (фиг. 15.3):

I Ниво. Основни конструктивни форми (системи)

1.1. Определяне на функционално-технологичната форма 1. 2. 3. 2', Г Ум­

ножена по дължината L тя дава необходимия функционално-технологичен
обем (гфостранство) — фиг. 15.3а. Тоиа по същество са «площите и пространст­
вата» за функцията и предназначението на сградата или съоръжението.
1.2. Определяме първичната конструктивна форма — като възможна плът-
на обвивка на фуикционално-технологичната форма. На фиг. \5.3б— 1 — ляво
1Я е плътио обвиваща пълно :1апъната корава непрекъсната конструктивпп
форма (статическа система). На същата фиг. 15.36-/ - дясно пък е

399
пълно запъната конвенционална рамкова система с ригел и вертикална стои­
ка — съответно отклоняваща се от непосредственото обвиване. По-долу ше
илюстрираме статическите и системни модификации и на двете със съзнанието
за разликата между лявата и дясната първична конструктивна форма.
1.3. Определяне на възможните основни конструктивни форми (систе­
ми) — като ставни статически модификации на първичната конструктивна фор-

Фиг. 15.3. Функционално-технологични форми и пространства — основа за обемно-пространствена

конструктивна композиция
<1 функционално-технологнчна форма и пространство: 6 основни конструктивни форми с гранични Л1-диаграии {0 I-
.tHuo пълно зан ън ата плътно обвивна и дясно — отклонена номенклатурна; 6 — 2 — същ о д вуставн а; 6 — 3 - съш о трн

400
ма. a именно: двуставна (фиг. 15.36— 2); триставна (фиг. 15.36— 5 ); едностав-
на (непоказана) и други. Възможните основни конструктивни форми са без­
брой, ако се има предвид, че трите, двете или едната става могат да заемат
произволно място. «Произволно»,разбира се — от гледна точка на конструктив-
ната механика (статиката), но точно и мотивирано «определено» — от гледил
точка на конструктивното инженерство, конструктивното моделиране.

II Ниво. Окончателни конструктивни форми (системи)

II. 1. Определяне на диаграмите на разрезните усилия (М , но и N и Q )

за основните конструктивни форми. На фиг. 15.36— /, — 2, — 3 са показани М-
диаграмите за три от тях — при положение, разбира се, че ще бъде избрана една
от тях. Л1-диаграмите са необходими за очертание на поясите по първи критерий
икономическият от глава 13, т. 13.2.1.

I I . 2. Определяне възможностите на конструктивните напречни сечения —

тяхно формообразуване и носимоспособност. Тук се имат предвид четири конст- '
руктивни възможности, респ. възможности на конструктора;
11.2.1. П ърва въ зм о ж н о ст — използуване на зависимостта на разрезните
усилия (М . N, Q ) о 1 отстоянието ( Ь ) между главните равнинни конструктивни
системи (фиг. 15.36— /). Те са в пропорционалната зависимост— Ь 2 А'Ь\2 '.Ье:Ьз =
^ М2\'.М\1.Мй'.Мз.
11.2.2. Втора възможност — преход от пълностенни към прътови конструк­
ции. :к1 косчо 1и 1жи исичко Kii:iciiio и i.iiiHa 13.
11.2.3. Трета възможност — очертаване на поясите, пропорционално на
М-диаграмите, за което важи също казаното в глава 13.
11.2.4. Четвърта възможност — определяне на оптималната конструктив-
на височина Л , за което и тук важи казаното в глава 13.
П.З. Определяне на възможните окончателни главни равнинни конструк­
тивни системи, както следва:
П.З. 1. Основните възможни конструктивни системи (след като някои от тях
се изключат предварително по други съображения — външна статическа не-
определимост при лощи фундаментни предпоставки, други принудени условия
и пр.) са (могат да бъдат) от вида:
— запъната рамка — пълностенна или прътова — и двете с очертание на
поясите по първи критерий (икономическия — разход на материал) — фиг. 15.4а;
— двуставна рамка — също — фиг. 15.46.
— триставна рамка — също — частично фиг. 15.4«:
— двуставна или запъната — пълностенна или прътова рамка с очертани
пояси по втори критерии (технологически — разход на труд, енергия, време) —
фиг. 15.4г.
11.3.2. Уточняване на възможните отстояния между равнинните конструк­
тивни системи, примерно 6 = 3, 6 , 12, 24 m (фиг. 15.3).
11.3.3. Уточняване на критерийните 'характеристики: количествените —
материал, труд, енергия, време, и качествените — надеждност, трайност, функ­
ционалност, естетичност, както и други фактори, условия, предпоставки. 1ео-
ретически приоритетен по познати съображения тук е критерият минимум ма­
териал (маса, тегло) [8 J .

I I I Ниво. Окончателна конструктивна композиция

111.1. Определяне вида и характеристиките на обшивката

Става дума за хидро- и топлоизолационната обшивка, която обикновено

ол
401
е една и съща. Основната характеристика тук — разход на метал (Gc), е една
и съща (фиг. 15.5а).
I1I.2. Определяне на вида и характеристиките на второстепенните конст­
руктивни системи (столиците) в зависимост от отстоянието Ь.

а*

Фиг. 15.4. Възможни окончателни конструктивни системи — прътови или пълностенни.

качествени спрямо h(x):
Q. 6. в — с очертание на поясите по М -диаграма (п ър ви критерий); г — съ щ о по втори критерий (те х ­
нологичен)

Без да се спираме подробно, само ще отбележим, че характеристиката огъ­

ващ момент М и оттук разходът на материал G „зависят от квадрата на отстоя-
пието Ь. Например при система проста греда отстоянията ft = 3, 6 , 12 и 24 m
влияят върху М и G на квадрат, както 9:36:144:576 (фиг. 15.56).
II 1.3. Определяне вида и характеристиките на главната равнинна конст-
руктивна система.
Предполагаме, че равнинната конструктивна система е целесъобразно

402
подбрана. Тогава успоредната поредица от нея по цялата дължина ( L ) на
сградата (съоръжението) може да се характеризира, както следва:
I I I . 3.1. С различен брой главни конструктивни системи, например п —
при 6 = 24 т ; 2п — при Ь = \ 2 т ; 4п — при Ь = 6 т ; 8 « — при Ь = 3 m.

а
»G

3 12 2U
C“ o6j,.ib44

Фиг. 15.5. Зависимости между разхода на материал и отстояинето между главните равнинни конст­
руктивни системи:
; 1.-< пбшиикм. 6 ьп ........................ м ) 1и 11’\ к ГИ1Н1И 1Ш .теми; е — за главни конструктивни системи; г — сумарно за
цсички (индексите /1. В и С са по фнг. 3.(ii

111.3.2. С обратнопропорционална на броя (п) тяхна маса (тегло), напри­

мер (приблизително): = 2 G |2 = 4G6^8G;) (фиг. 15.5в).
111.3.3. Резултативно — с приблизително един и същ разход на материал
(маса/тегло — G ) общо за цялата сграда, например: G ^^^^^ß.G2i-\-2nGt2 =
^ A n G e ^ S n G i (фиг. 15.5e). Увеличаването на масата“ Хтеглото) към по-
малките отстояния се дължи на намаляването на коефициентите на устойчивост
при по-малките пло1Ци па конструктивните напречни сечения, както и на някои
други конструктивно ограничителни условия. Това е сериозно.
Тук ще отбележим, че твърдението за приблизително еднаквия разход
на материал за главните конструктивни системи при различни отстояния Ь е
вярно при едно условие: главните конструктивни системи да са решени с мини­
мум материал — при използуване на всички конструктивни възможности и без
оглед на технологични ограничения. Обикновено това е лесно достижимо при
конструкции с по-големи отвори.
При конструкции с по-малки отвори, когато например се прилагат само
пълностенни конструкции (т. е. когато не се използуват познатите конструктивни
Шкчможмости) и когато конструкциите са обикмовспо с успоредни пояси (т. с.
когато са налице и технологически ограничения), разходът рязко нараства при
малките отстояния Ь (т. е. при по-големия брой главни конструктивни системи).
Ние застъпваме първоначалното твърдение с мисълта, че сме показали конст­
руктивните възможности за конструктивни системи с минимум материал и че
сме за «принудата» по отношение на технологичните възможности в тази посока.
II 1.4. Определяне съвкупността от трите конструктивни системи — главни
( А ) , второстепенни ( В ) и обшивки ( С ) по фиг. 15.5г. Схематично и на
фиг. 15.6 — вдясно на фигурите — е показано поотделно и сумарно разходът
на материал.
Композиционният извод от този почти алгоритмичен подход е, че от гледна
точка на приоритетен критерий за минимум разход на материал трябва да се
стремим към минималните отстояния Ь — до изчезване примерно на необходи-

403
 'l »
J '

II
ь 1, ь 1 ь . ь ь 1. ь . Ь 1. Ь
' т f т т
J Ь 1ь Jь ь
L=/i(n - 1 ) 6 т

<5t 8 Gai
j i i l i

2
( >
1
63

Фиг. 15.6. Схема за съвкупността от трите конструктивни системи в една сграда: А — главни, В
второстепенни и С — обшивки (непоказана):
U - при (>= 24 т , е - при 6 = 12 m. я - при Ь = 6 m. г - при (>= 3 m (без второстепенни конструктивни системи столиии|

404
мостта от столици като второстепенни конструктивни системи (фиг. 15.6г). Тук
т е посочим три особености;
Първо. От подсказаното елиминиране (отпадане) на второстепенните
конструктивни системи виждаме конструктивната логика за ефективен преход
към пространствените конструкции — в случая към призматичните черупки.

Фиг. 15.7. Двойка сближени главни конструкции

Второ. Минималният сумарен разход на материал, илюстриран на

фиг. 15.5г е твърде показателен, за да се стремим към използуване на конст­
руктивните възможности, респ. към елиминиране на''конструКтивните ограни­
чения.
Трето. Особено конструктивно нецелесъобразни са случаите с двойка сбли­
жени равнинни конструкции с големи отвори и през големи отстояния, тъй като
при приблизително един и същ разход на материал за главните конструктивни
системи същият за второстепенните конструкции е многократно по-голям
(фиг. 15.7).
Изложеното тук е израз на почти алгоритмична проектантска технология-
подход върху един достатъчно репрезентативен пример. Той показва възмож­
ностите (и грешките) на конструктора при конструктивното формообразуване
и моделиране на конструктивните композиции — с приоритетен критерий мини­
мален разход на материал [8 ].
От тези позиции с тази технология-подход според нас е възможно преми­
наване към всяка друга конструктивна композиция, от всякакви други кон­
структивни системи и т. н. Те винаги трябва да бъдат мотивирани и обосновани

405
логично и системно на основата и с аргументите на познатите количествени и
качествени критерии и фактори.
I I 1.5. Конструктивна композиция върху кръгла основа — особености.
Говорейки за проектантска технология-подход, имаме предвид, разбира
се, не само конструктивни композиции върху правоъгълна основа (от равни­
нен и пространствен статически тип), но и твърде често срещаните такива
върху кръгла основа. Тъй като много голяма е общовалидността (мултивалент-

Фиг. 15.8. Конструктивни композиции върху кръгла основа:

а. 6. в, г — равнинни конструктивни системи; d — същ ите в конструктивна компози
кръг.па основа

406
ността) на изложеното дотук и за тях, просто и съвсем накратко ще отбеле­
жим само някои техни особености:
Първо. Всички или почти всички конструктивни системи от равнинен тип
са композиционни елементи за конструктивни композиции и върху кръгла
основа, показани на фиг. 15.8 и много други.
Второ. Чрез проста тяхна ротация около централната им вертикална ос
те са ртположени по диагоналите на кръга с различни възможни сектори
1.ГЛИ (а,) или отстояния (Ь,) между тях (фиг.
Tpi’io. 11рссичаието им в центъра се осътестняна чрез конструктивни вът­
решни пръстени (фиг. 15.8CÎ), а в по-леки случаи и чрез кръгли плочи.
Четвърто. Периферните хоризонтални опънни сили могат да се поемат
ефективно от външен натисков пръстен на различно ниво и разположение, с
различен диаметър (фиг. 15.86, в ).
И така, тук — върху кръглата основа — се явяват всички познати елемен­
ти на конструктивното композиционно формообразуване и моделиране от трите
конструктивни нива — форми, системи и композиции. Те могат да бъдат пол-
зувани и в тази област с творческо интерпретиране, разбира се, и след по-непо-
средствено запознаване с тях от литературните източници [20), [40], [58].

15.4. Композиционни стабилизиращи конструктивни

системи — биконструкции
Обемно пространствените конструктивни композиции от равнинен тип,
състоящи се само от главни (А ) и второстепенни (В ) конструктивни системи, c;i
геометрически изменяеми (фиг. 15.9а), т. е.'невъзможни. Те стават възможни
само след организирането на стабилизиращите конструктивни системи (С ) —
биконструкциите [ 12].
Без биконструкциите в този смисъл цялостните обемно-пространствени
конструктивни композиции от равнинен тип са изобщо невъзможни. Те са неста­
билни и без носимоспособност в едно от трите основни и необходими направле­
ния — перпендикулярното на главните равнинни конструкции.
Следователно и главните равнинни конструкции, и биконструкции имат
еднакво по важност основно носещо предназначение в общите цялостни обемно-
пространствени конструктивни композиции от равнинен тип.
Биконструкциите се образуват най-просто от две (или повече от две) с ъ ­
седни главни равнинни конструкции с развита между тях пълнообхватна (от
опори до опори по контура) система от връзки — дискове, които условно нари­
чаме дисков плащ,. Това са известните носещи (противоветрови, противоземе­
тръсни) и стабилизиращи връзки.
Дисковият плащ обикновено е съставен (фиг. 15.9):
— от контурните пояси на главните равнинни конструкции (/1);
— от второстепенните напречни на тях елементи { В ) \
— от развитите между тях системи от връзки (С ).
Дисковият плащ освен прътово-мрежест (с връзки) може да бъде и пълно-
стенен (с щитове, панели и пр.). Единственото изискване за него е да бъде
корав в своите равнини (повърхнини) пълнообхватен диск, откъдето и условното
му наше наименование — дисков плащ,.
0.Т казаното дотук произлиза, че основни при пространственото третиране
на общите обемно-пространствени конструктивни композиции от равнинен тип
са главните равнинни конструкции и биконструкциите. Само при тяхното едно-
иременно наличие обемно-пространствената цялостна конструкция е не само
пространствено неизменна, но и пространствено носеща, т. е. тя може да

407
 . nfipKTHBHO необходими и неизбежни
поема товари и въздействия във вс-ик'' , „а равнините
направления и посоки — успоредни (п ) и ' 159 ^)
на главните равнинни конструктивни системи /саго кож/ю-
Отново искаме специално да "ОДчертаем^ композиции от равни-
зиционна част на обемно-пространствени кипс.

1^1 J

Фиг. 15.9. Стабилизиране на конструктивната композиция, посредством биконструк-

циите:
а — нестабилност без бнконструкцня; б — стабилизиране чрез биконструкция

нен тип са също и главна, основна тяхна носеи^а конструктивна част. Поради
това проектното им третиране — функционално натоварване, статическо изслел-
иане, конструктивно оформяване, детайлно оразмеряване и т. п. - с със също
такова важно значение, каквото е и на главните равнинни конструкции.
Биконструкциите имат следните предназначения:
1. Д а премахнат геометрическата неизменяемост на конструктивните
композиции в перпендикулярно направление на главните равнинни конст­
рукции ( А ) .
2. Да осигурят натисковите пояси на главните равнинни конструктивни
системи {А) на устойчивост извън равнината (т. е. да определят изкълчвател-
ните им дължини — фиг. 15.9ß).
3. Да поемат перпендикулярни на главните равнинни конструкции товари
и въздействия, които са два вида ( 12);
?,Л.Първи вид — от вятър и земетръс, които действуват във всички направ­
ления и посоки, и

408
 3.2. Втори вид — от начални монтажни и последващи еластични отклоне­
ния на поясите на главната равнинна конструкция, перпендикулярно на нейната
равнина.
По същество въпросите се свеждат до едно обикновено (за 3.1) и друго
пълнообхватно (за 3.2) статическо изчисляване на биконструкциите. Ще отде­
лим накратко внимание и на двете, за да покажем значението, възможностите и
разликите им.

15.4.1. Обикновено статическо изчисляване на биконструкциите —

без отчитане на начални монтажни
и последващи еластични отклонения

Оставяме настрана елементарното изчисляване поотделно, най-напред-

1м «\орн:и)мтал1т 10 слсд което с тохиитс опорни реакции и - на «вер­
тикалните връзки». Това е елементарно, но неправилно. Първо, не всички бнкон-
струкции са от такъв елементарен вид — с ясно изразени хоризонтална и вер­
тикална връзка. Второ — съвсем не са за пренебрегване натоварванията от
неизбежните начални монтажни отклонения и т. н.
Но за това по-късно и отделно.
И така — за обикновеното статическо изчисляване — на фиг. 15.10а е по­
казана една биконструкция от не «хоризонтално-вертикален » обикновен тип
[21 с. 70— 116].
Без да се интересуваме от каквото и да е било друго, тук ще следва;
1. Определяне на хоризонталните опорни реакции по

(15.1) В = - ^ ‘
2
2. Определяне на напречните сили в полетата по (схематично означено)

(15.2) Q, = ß - 2 / / , .
I •

3. Определяне на усилията в диагоналите и вертикалите по

sina
(15.3)
V i= ± Q = — Dsina,

където ъгълът a е ъгълът на О, спрямо пояса.

4. Определяне на компонентните сили 7’, на диагоналите в равнината на

главните равнинни конструкции по

(15.4) /, = D ,c o s a = - / Г + 1.

с които се изчисляват главните равнинни конструктивни системи а, с, е, d, Ь

(фиг. 15.106) и а', с', е', d', Ь' (фиг. 15.10а) — за получаване на техните усилия
М. N, Q. С това са определени всички усилия във връзките и в главните равнин­
ни конструктивни системи.

409
 Фиг. 15,10. Схема за обикновено статическо изследване на биконструкция:
а — схема за определяне на пълнежннте пръти D н V. б v\ в — схема за определяне на у си ­
лията в поясите и опорите на главните вертикални конструкции

15.4.2. Статическо изчисляване на биконструкции

с начални монтажни и последващи еластични отклонения

Проблемът е изключително сложен. Разгледан е достатъчно подробно в

отделна книга [12]. Затова тук ще изложиме само основни отправни мисли по
проблема.
Всяко отклонение на главната равнинна конструкция от нейната равнина
предизвиква начупване на нейните пояси (фиг. 15.11а). В резултат, в мястото
иа чупките (/) гг появяват тласкащи Нт(М) и компонентни напречни то­
варни възде1К 1т 1я (фиг. 15.116 и в) [12 с. 1— 110]
Броят и големината на тласкащите и кореспондентните компонентни то­
варни въздействия имат абсолютно вероятностен и сложно комбинативен харак-.

410
тер — с елна. лве. много и по произволна форма ч у п к и (фиг. 15.1 1г). Те могат
да породят в биконструкцията безброй възможни М. .V, Q -диаграми, дове­
дени до окончателни усилия и деформации — от първи ред [12, с. 112— 117].
Изследването от втори ред — с ефекта от последващите и еластични откло­
нения като ползуване на окончателното напрегнато и деформирано състоя­
ние е разгледано в обща постановка с неговите специфични за случая особености
в [ 12, с. 117— 122].

2-2

1 -1

Л .Д.-Л . Л . А А.А Ä
Нк(Р)

Фиг. 15.11. Схема за произход на първичните тласкащи и компонентни сили при чупка
и нак.1онение на главните равнинни конструкции;
а — м а в н а равниниа конструкция в отклонение от >. кстемната равнина с една чупка и максимално накло­
нение (схем ати чн о ); 6 — пораждане на тласкащ а сила; в — съ ш о на компонентна снла; г — схема (поле)
на възм ож н и те чупкн; наклонение

Много са разгледаните сами за себе си и следните интересни проблеми:

1. Критерии за катастрофално разруш аване и гранични коравина [12.
с. 123— 126].
2. Отчитане на съвместната работа на биконструкциите в реалните конст­
руктивни композиции от равнинен тип [ 12, с. 126].
3. Оразмерителните съчетания на въздействията [12, с. 133].
-4. Общите постановки п изчисляване на стандартни биконстрикции. \ спо-
редно на равнината на главните конструктивни системи [ 12, с. 137).
5. ('ъщото — перпендикулярно на равнината на главните конструктивни
системи 112. с. 141].
6 Автоматизираното изследване на стандартни биконструкции чрез Е И М
|12, с. 173-182].
7. Конструктивни особености в работата на дисковите връзки с отчитане

411
на реалните несъвпадения на материалните равнини [12, с. 184— 192].
8. Съпоставка с известните приблизителни методики и формули [12, 195—

Посочваме всичко това с точното обозначение на източника и страниците,

защото:
първо — изложението на тези проблеми е голямо и невъзможно ла се
включи тук, още повече, че то се съдържа в отделна книга на автора;
второ — всичко това следва да се има предвид винаги в качествен
аспект;
тр ето — а при отговорни случаи — и в количествен аспект по [ 12].
Там [12] само този проблем се разглежда на повече от 200 страници.
И това именно ни задължава тук — обезателно поне само да обърнем внима­
нието върху тези явления и проблеми: какво представляват, къде
се разглеждат, кои са отправните мисли по тях.
Носещите конструктивни композиции не могат да се проектират без най-
отговорно формообразуване и моделиране, изследване и изчисляване, конструи­
ране и детайлиране и на техните би конструкции по [ 12].
Евентуални катастрофални последствия не могат да се оправдават с нищо.
Конструкторът е отговорен за всичко. Ето защо обръщаме вниманието му още
веднъж: биконструкциите имат еднаква по значения носеща роля с главните
равнинни конструкции и съответно на нея трябва еднакво отговорно да се ин­
терпретират изчислително и конструктивно — в познат широк смисъл засега
по [ 12].

Г Л А В А 16

К О Н С Т Р У К Ц И И НА Е Д Н О Е Т А Ж Н И П Р О И З В О Д С Т В Е Н И
И С К Л А Д О В И С ГР А Д И

16.1. Обща характеристика

Промишлените сгради са предназначени да задоволяват нуждите на раз­

лични видове производства. Те са предимно едноетажни и рядко многоетажни.
По броя на отворите едноетажните сгради са едноотворни и многоотворни.
Съвременните производствени сгради се характеризират с големи отвори, висо­
чини и носимоспособност на вътрещноцеховия транспорт. Развитието на високо­
ефективни предприятия през последните години у нас доведе до строителство
на производствени сгради и с неголеми отвори.
Строителната система на производствените сгради е сложен комплекс от
редица подсистеми — покриващи и ограждащи части, инсталационна инфра­
структура, строителна конструкция и др. Решаващо значение за експлоатацион­
ната сигурност и .дълготрайност има строителната конструкция. Тя се състои
от система равнинни конструкции, взаимнообвързани в сложен пространствен
(.колет, осигуряващ пространствената неизменяемост и поемащ всички товари
и въздействия, породени от собствената маса на конструкцията и на другите под-
систсми, от функционалното пре.1иа:1иачсиие технологично обзавеждане и
вътрешиоцехов транспорт, и от контактите му с околната среда — сняг. вятър,
температурни колебания, слягане на земната основа, сеизмични въздействия
и др. Преобладаващите товари и въздействия при тези сгради действуват във

412
вертикални равнини, перпендикулярни на оста на сградата. Конструкциите,
развити в тези равнини, са по-натоварени от другите. Те се наричат главни но-
1Ч'1пи конструкции. Останалите, по-слабо натоварени равнинни конструкции,
м) 11тп осиглрявят пространствената неизменяемост im конструкцията като цяло
II поемат останалите товари, се наричат връзки.
KdiK'Tin кциятл \и)/К(' л.'1 Г)1,л(' inin..iiic'ii;i и т я .ю от стоманобетон. н:1пяло
от стомана или смесено от стоманобетон и стомана. Изборът на материал за строи­
телната конструкция има решаващо значение за икономическата ефективност и ек­
сплоатационната сигурност и трябва да се прави на базата на задълбочени на­
учни изследвания, производствени изисквания и практически опит, като се отчи­
тат основните критерии за ефективност— разход на материали, разход на труд и
енергия, срокове за въвеждане в експлоатация, поведение на конструкцията
при дългогодишна експлоатация.
Видът на строителната конструкция като цяло и на отделните равнинни
конструкции в много голяма степен зависи от характера на производството.
В същото време технологиите на различните производства са твърде разнооб­
разни и експлоатационните изисквания са почти винаги конкретни. Пълно инди­
видуализиране на строителните конструкции спрямо тези технологии е непри­
емливо. То не отговаря на изискванията за индустриалност на строителството.
Ето защо съвременната проектантска дейност в областта на промишленото
строителство се характеризира със cъзлaвatle ма упипорсалми произволствонп
сгради с експлоатационна гъвкавост по отношение на различните технологични
ироцеси. Този подход позволява по най-рационален начин да се унифицират
строителните конструкции и детайлите им, да се създадат типови конструктивни
схеми и елементи, да се разкрива път към разширяване на стандартизацията
в строителството. На фиг. 16.1 е показана строителна конструкция на такъв тип
сграда.
Върху конструктивно-композиционното решение на строителната конст­
рукция на промишлените сгради и вида на главната носеща конструкция съ ­
ществено влияние оказват разположението на стационарното обзавеждане и по­
соките на технологичните потоци, видът на вътрешноцеховия транспорт, естест­
веното осветление и вентилация и др.
Разположението на производственото обзавеждане, неговите габарити и
посоките на технологичните потоци и процеси оказват основно влияние на обем-
но-планировъчното решение на сградите и на неговите параметри: разпределе­
ние в план, брой и големина на отворите, височина на сградите, композиционно
решение на носещата конструкция. В редица производства, технологичният
процес е линеен по дължина на отделните халета (фиг. 16.2). Сградите са с ма­
лък брой отвори. Строят се и сгради с голям брой отвори, при които технологич­
ният поток може л;| има pai.iiiMiiii посоки.
Мостовите кранове са основен вид вътрешно-цехов транспорт. Товаропо­
демността им варира в много широки граници от 50 kN до loiiiin 1ч.\ и повече.
Те изискват специални пътища за движение, разположени на определена висо­
чина и стъпващи върху строителната конструкция, на която предават крановите
товари. Тези товари са вертикални и хоризонтални (напрчени и надлъжни) и са
11(|рол('|1и от масата иа повлигаиия товар, от масата ма крана и количката,
която се движи по него. Крановите товари са динамични и многократно
повтарящи се. Те често водят до бързо износване на строителната кон­
струкция. Ето защо основно влияние при нейното проектиране оказват
мостовите кранове и техният режим на работа. Той зависи от честотата на
работа с максимален товар, от използуването му по време — денонощ­
но и годишно, от продължителността на работа в един технологичен цикъл

413
и от броя на включване на крановия механизъм за един час. Съобразно ре­
жима на работа крановете се разделят на групи, както следва;
Групи К1 и КЗ, към която спадат монтажни и ремонтни кранове, използу­
вани в машинните зали на електростанции, за монтажни работи или за прето­
варващи работи с ограничена интензивност;

Фиг. 16.1. Строителна конструкция на промишлена сграда

/ — колони; 2 — ферми; 3 — подкранови конструкции; 4 — горно осветление; 5 - нагфечни връзки
по горните пояси; 6 — вертикални връзки между фермите; 7 — вертикални връзки между колоните

Фиг. 16.2. Планировка на сгради с малък брой отвори

414
 Групи К4 до К 6 — мостови кранове с талига, използувани за претоварващи
работи със средна интензивност, технологични работи в механични цехове, и
складове за готови изделия на предприятия за строителни материали, в скла-
loFU' :t;i метллми отпадъци: грайферни и магнитпп грлйформп краиг)вс тл смесеии
складове, при работа с разнообразни товари, при рядко използуване и магнитни
кранове в складове за полуфабрикати, при работа с рапмообразип товари при
рядко използуване.
Група К7 — закалъчни, ковашки и леярски кранове в металургичните це­
хове, технологични кранове с количка с общо предназначение при денонощна работа.
Група К 8 — различните видове кранове (с траверса, вилица, мулдомаг-
нитни, шихтови за зареждане на вагрянки и др.) в цехове на металургически
предприятия.
Важно условие за нормална експлоатация на мостовите кранове е стацио-
нарността на подкрановите пътища, намиращи се понякога на голяма висо­
чина. Тази стационарност се осигурява от строителната конструкция. Следо­
вателно тя трябва да има голяма коравина в напречно направление. Това изиск­
ване предопределя рамковата конструкция като единствено подходяща за глав-
на носеща конструкция на промишлени сгради с мостови кранове.
Окаченият транспорт включва телфери, кранове или конвейери, окачени
на покривката конструкция. Окачените кранове или конвейери най-често са
основен транспорт за дадено производство. Телферният транспорт има огра­
ничена товароподемност и зона на обслужване. Товарите от окачения тран­
спорт се предават на покривката конструкция и чрез нея на главната носеща
конструкция. Това ограничава товароподемността на крановете. Конзол­
ният транспорт се осъществява с конзолни кранове. Те имат ограничена
товароподемност и обслужват производствените процеси в зоната около
стените и колоните.
Екипажният транспорт (автокари, електрокари, железопътни платформи,
портални кранове с релсов път на пода) и непрекъснатият надземен транспорт
(конвейери, ескалатори, елеватори, пневмотранспорт и др.) не влияят на вида
на носещата конструкция, но изискват допълнителна площ, специална конструк­
ция на пода или релсови пътища. Преобладаващо те са допълващ вътрещно-
цехов транспорт.
Естественото осветление и естествената вентилация изискват специални
конструкции, които се разполагат по покрива и по стените. Осветлението по пок­
рива се нарича горно и може да бъде надлъжно и напречно (фиг. 1б.3а, б ). На-
длъжното горно осветление позволява типизиране на неговата конструкция и на
носещите го покривни ферми, ето защо се използува по-често. Почти винаги гор-
ното осветление се използува и за естествена вентилация. За тази цел вертикал­
ните му стени се конструират с подвижни аерационни щитове. Горното осветле­
ние усложнява конструктивното решение на напречните ферми. На практика
конструкцията му се изчислява самостоятелно по опростена ставно-прътова
схема, без да се отчита взаимодействието с фермата. Така то всъщност само
променя характера на натоварване на покривните ферми, без да влияе на начина
на изчисляването им. При някои производства има повишени изисквания за
естествено осветяване на помещенията. Тогава се използува шедова конструк­
ция, при която на напречните рамки се опира конструкцията на горното освет­
ление (фиг. 16.Зв).
Ча работата и на експлоатапноппата дълготрайност на промиппсиитс
сгради голямо влияние оказва вътрешноцеховата среда. Много производства
сс характеризират с агресивност ил вредата. Степента на агресивност се опре­
деля чрез разпространение на корозията на незащитен метал в mm за година. В
зависимост от концентрацията на агресивните газове и влажността за стомане­
ните конструкции средата има четири степени: неагресивна (до 0,01 mm/r).
слаба (до 0,05 mm/r), средна (до 0,1 mm/r) и силна (над 0,1 mm/r).
При проектиране на сгради със силна степен на агресивност на средата
важни моменти са: правилен избор на марката стомана, на напречните сечения
на елементите и на конструктивната форма. В тези случаи трябва да се предвиж­
да сигурна антикорозионна защита.

— ПО 1-1

1|Г ПГ

-ir
X ПГ

JL J l ■L

ПО 2-2

Г>^_и _IZ
гм

ПГ

JL
1Г

JL I I
го по 3-3

го

Фиг. 16.3. Горни осветления

Ü — надлъжно; 6 — напречно; в — шедово

в нашата страна няма отрицателни температури, които да налагат строи­

телните конструкции да се оразмеряват на крехко разрушаване. При проекти-
р.иютп н;| 4;m;ip('iiii стомлпони конструкции и техните С1)С.аиноиия трябва ла со
изключва възможността за крехко разрушаване в резултат на неблагоприятното
влияние на начални напрежения и деформации, концентрации на напреженията
и ниски температури. За целта е необходимо да се предвиждат конструктивни
и технологични мероприятия като: избягване на рязка смяна на сеченията, на
изрязване и други концентратори на напреженията, особено такива, ориентира­
ни напречно на действуващи опънни напрежения; ръбовете на елементите в
опънните зони да бъдат гладки; да се спазва целесъобразна последователност
на сглобяване и заваряване.
В някои производствени сгради строителната конструкция е подложена на
нагряване, на възможен допир със случайно разлят разтопен метал или огън.
В такива случаи конструкцията се нуждае от специални мерки на защита, тъй

416
като при нагряване до 150°С се разрушава антикорозионното покритие, при
/° = 200 — 300°С се предизвиква местна загуба на устойчивост на натиснати зони
и елементи, а при температура над 400— 500°С, както бе изяснено в т. 4.3.3,
якостта на стоманата рязко намалява и при 600°С може да се смята за изчер-
luma. Конструкцията на колоните се защитава чрез специални окачени екрани
или чрез облицовка с огнеупорни тухли и др.
По степен на отговорност промишлените сгради се отнасят към първа и
втора група.

16.2. Типизация и унификация

на строителната конструкция

Единственият съвременен метод на строителство е индустриалният ме­

тод. Чрез него се постига икономия на проектантски труд, на материали за
конструкциите и се намалява трудоемкостта при изработването и монтажа.
Индустриалното строителство поставя изисквания към строителните конструк­
ции, които проектантът-конструктор трябва да отчете и удовлетвори.
Всяка строителна стоманена конструкция се състои от отделни части и
елементи, които се изработват в специализирани заводи за метални конструк­
ции, но с това не се изчерпват изискванията за индустриализация. Масово и
серийно производство на тези елементи е възможно само ако те са проектирани
според изискванията за типизация, унификация и стандартизация. Типизацията
на строителните конструкции е едно от най-важните условия за повишаване
на степента на индустриализация в строителството.
«Типизацията е обосновано установяване с оглед на оптимално задово­
ляване на поставените изисквания, на решението, на стойностите на парамет­
рите и на други съществени технически характеристики на сградите и строител­
ните съоръжения или процеси, предназначени за многократно ползуване'».
Типовото проектиране е значително по-съвършен етап на проектиране. Чрез него
се цели и постига;
1. Повишаване на качеството на проектите и съкращаване на сроковете
за тяхното изготвяне.
2. Намаляване на трудоемкостта на изготвяне и монтаж и повишаване ка­
чеството на конструкциите.
3. Повишаване на серийността на конструкциите и създаване на предпо­
ставки за автоматизирано поточно производство.
В областта на стоманените конструкции у нас типизацията се развива в
направлението типизиране на масовите елементи на строителните конструкции
чрез създаване на най-рационални конструктивни схеми и тяхното масово из­
ползуване за различни производствени сгради.
При прилагането на типови проекти в отделни конкретни случаи разхо­
дът на материал е по-голям отколкото в съответните индивидуални конструк­
ции. Увеличената маса на конструкциите се компенсира чрез повторяемост на
типовите конструкции и детайли, което води до серийно и масово производство
на елементите. Броят на типоразмерите и най-добрата тяхна градация трябва
да бъдат научно обосновани.
«Унификацията е обосновано намаляване чрез отстраняване на неоправ­
даните разлики, на броя на различните стойности на параметрите или на раз-

' Нормативни и методически документи по организацията и управлението на типизацнонната

дейност. К А Б при МС, C., 1980.

27 Стоманени конструкции 4]7

личните решения на групи еднородни сгради, съоръжения или процеси без не­
допустимо нарушаване на задоволяването на други изисквания.» В строителни­
те конструкции се унифицират размери и детайли за свързване на отделни ти­
пови елементи. Чрез унификацията се постига:
1. Взаимозаменяемост на отделните елементи в сгради с различни обемно-
планировъчни решения.
2. Уеднаквяване на начина на изработване чрез създаване на стендово
съоръжаване за производство на отделните елементи.
Стандартизацията е най-висша форма на индустриализация. Тя поставя
комплексни и сложни проблеми. Ето защо засега са стандартизирани само ня­
кои части на сградните системи. Създаването на строителни конструкции от
изцяло стандартни елементи е задача на бъдещето и ще бъде най-висшата
форма на развитие на индустриалното строителство.
Развитието на типизацията, унификацията и стандартизацията е невъз­
можно без единна модулна система. В основата на модулната система е основ­
ният модул. Под основен модул се разбира условна единица за измерване, с коя­
то трябва да бъдат съгласувани размерите на сградите и съоръженията, частите
на строителната конструкция, нейните елементи и детайли. Основният модул Л1,
приет при проектиране на обемно-планировъчното решение на сгради и съоръ­
жения, е равен на 100 mm. На него трябва да бъдат подчинени основните размери
на конструкцията, допълнителните конструктивно-композиционни параметри и
размерите на сеченията на конструктивните елементи — греди, колони, ферми.
в много случаи основният модул Af е с твърде малка или с твърде голяма стойност. Тогава
се работи с уедрени или умалени модули. Например отворите на сградите I и разстоянието между
колоните Ь имат уедрен модул 60Л1 = 6000 mm (/= 12 000. 18 000, 24 000 mm и т. н.. 6=6000,
12 000 mm и т. и. ). Разстояниетр между осите иа подкраиовите греди, което е подпорно разстояние на
мостовите кранове, е кратно на 5М = 5 0 0 mm. Умалените модули 0,1Л( и 0.01Л1 се използуват преди
всичко при уточняване на размерите на отделните елементи. Тези размери зависят от допуските с
оглед облекчаване на монтажа на конструкцията. В проектите размерите на стоманените конструк­
ции и техните елементи се котират с точност до милиметър.

16.3. Композиционно решение

на строителната конструкция

Конструктивна композиция е комплексно понятие, което включва изясня­

ване на обемно-планировъчното решение на сградите и съоръженията, избор на
целесъобразна схема на главната носеща конструкция, определяне на основни­
те й части и връзки между тях, решение на надлъжните конструктивни елементи
(подкранови конструкции, елементи на покритието и огражданията), пространст­
вено укрепяване с необходимите надлъжни и напречни равнинни конструкции
(връзки), определяне на главните размери на основните части на конструкции­
те съобразно габаритите на обзавеждането и вътрешноцеховия транспорт. Пра-
вилното конструктивно композиране води до хармонично взаимодействие на
всички конструктивни елементи, до леки, рационални и икономични конст­
рукции.
Трябва да се знае, че именно при правилен избор на композиционното
конструктивно решение и на конструктивната форма на главните носещи
конструкции се определя в много голяма степен ефективността на решението
въобще. Ето защо оптимизацията трябва да започва на етапа на конструктив-
ното композиране. На практика тази оптимизация може да се прави на база­
та на вариантни проучвания на конкурентноспособни решения. С използу­
ването на Е И Т възможностите за проучване на няколко вариантни решения
с по-задълбочено тяхно изследване рязко нараснаха.

418
 Ефективността на конструктивните решения зависи и се определя от след­
ните основни принципи: концентрация на материала, изпълняване на повече
функции едновременно, предаване на товарите по най-краткия път до фунда­
ментите, максимално използуване на якостта на материала.
Идеята, заложена в принципа за концентрация на материала, е конструк­
тивните елементи и части да поемат по-големи товари за сметка на намаля­
ване на броя им. Сеченията стават по-мощни. В резултат се постига икономия
на материал в натиснатите елементи и зони чрез по-лесно осигуряване на ус­
тойчивостта и от намаляване на броя на елементите, чиито размери на напреч­
ното им сечение се определят по конструктивни съображения.
Изложените критерии могат да се използуват като критерии на оценка
на вариантните решения.
В първия етап от композиционното решение на промишлените сгради,
съгласувано с технологичното задание, се определят основните им параметри:
дължина L, широчина В, брой на отворите и техните големини и височини.
Унифицираните отвори са / 12, 18, 24, 30, 36 m и повече. По-рядко се изпол­
зуват отвори с модул, кратен на 3 m. След това конструкцията на сградите се
разчленява части-блокове с оглед напрегнатото състояние при температур­
ни разлики и поведението й при земетръс. По принцип трябва да се спазват
следните нормативно определени разстояния за сгради със стоманена носеща
конструкция:
— максималната дължина на блока е 150 ш;
— максималната широчина на блока за отопляеми сгради е 150 m. а за нео-
топляеми — 120 m.
Фугите при промишлените сгради трябв_а да се проектират така, че да не
се получава взаимодействие между отделните блокове. Това позволява строи­
телната конструкция на всеки блок да се разглежда самостоятелно, но налага

Ни м
дължина на блока

(Ь ® (3) ? é о оо

Фиг. 16.4. Членене на блокове при едноотворни сгради

а — разположение на колоните; 6 — отстояние на оста в челото на сградата; в — отстояния при напречна фуга

В надлъжна посока дублиране на главните носещи конструкции, като същевре­

менно те се изместват от оста по на 500 mm (фиг. 16.4). Възможните разполо­
жения на колоните спрямо буквените оси при надлъжните фуги са показани
на фнг. 16.5.

419
 Следваща задача е определянето на местата на колоните в план. Те тряб­
ва да се съобразят с технологичното обзавеждане и неговите габарити, с по­
соката на технологичните потоци, с подземните съоръжения, с възможностите
за бъдещи разщирения по дължина или широчина, с произвежданите покрив-

______ ширина ^ ширине на бпона

(ДЛЪЖНИ nanpf-i «ерни

I---
I

rtJl-

г т L____—
I 1200 1500 l
|50(^500l |250 1500)

h-H жф о
.j 1250 L Л

ô '^ ô
Фиг. 16.5. Членене на блокове при многоотворни сгради
а — р а з п о л о ж е н и е н а к о л о н и те ; 6 . в , â ^ в ъ з м о ж н и о т с т о я и и я на о с и т е при н а д л ъ ж н и ф уги

НИ И ограждащи елементи и не на последно място — с изискванията за ико-

номично решение. Тук се решава друг вид оптимизациониа задача — при из­
вестна конструктивна форма да се определят нейните оптимални параметри.
В случая такъв параметър е композипионното междуосие (разстоянието меж­
ду колоните) Ь. С нарастване на Ь намалява разходът на материали за рамките
и фундаментите (принцип за концентрация на материала), но се увеличава
този за надлъжно разположените елементи — подкрановн греди, елементи на
покритието и ограждането. Наличието на растящи и намаляващи функции
показва, че разстоянието Ь има своя оптимум. Този оптимум може да бъде
получен, като се напише целевата функция за общата стойност и чрез подходя­
ща система за автоматизирано проектиране (С А П Р ) се определи нейният ми­
нимум. Тъй като унифицираните стойности на композиционното междуосие
са 6, 12, 18 т , т. е. разликата между тях е достатъчно голяма, разстоянието
h може да се избира и въз основа на проектантския опит. Препоръчва се за
сгради с отвор / ^ 3 0 гл, височина иа рамката Н '^ 1 4 m и товароподемност
на крановете Р '^ 5 0 0 kN композицонното междуосие да се приема Ь = \ 2 m.
При по-малки стойности на посочените параметри е по-икономнчно да се прие­
ма 6 = 6 m. С определяне на разстоянието Ь се определя и разстоянието меж­
ду цифровите оси, перпендикулярни на буквените.
При едиоотворните сгради (фиг. 16.4 а) разположението на-колоните
не се влияе от разположението на технологичното обзавеждане. Ето защо

420
разстоянието b ce определя съгласно изложените съображения. В челото на
сградите колоните на крайната рамка обикновено се изместват на 500 mm навът­
ре от оста, за да се разположат стойките на стенното ограждане в челото на
сградата и за оформяне на ъгъла на сградата с ограждащи елементи с уни­
фициран размер 6 или 12 m. Недостатък на това решение е увеличеният брой
типоралмерн на наллп.жните елементи, тъй като имат променено подпорно раз­
стояние. Фермите, стъпващи върху колоните и оформящи заедно с тях напреч­
ните рамки, се наричат напречни ферми.
При многоотворните сгради междуосието на колоните по крайните и по
1|н'лните оси можо ла бъле еднакво, но можо да бъде и различно. Твърде често
разположението на технологичното обзавеждане и експлоатационните ус­
ловия изискват по-голямо разстояние между вътрешните колони — 2Ь, ЗЬ, Ab,
(12, 18, 24 m). В тежките металургични цехове това разстояние достига до
48 m. В тези случаи напречните ферми, които се разполагат на разстояние,
равно на разстоянието между крайните колони, трябва да опират на надлъжен
елемент. Най-често това са надлъжни ферми. Композиционното решение с нап­
речни и надлъжни ферми на носещата конструкция обогатява възможностите
за целесъобразно конструктивно решение. В някои случаи такова решение се
приема и само от икономически съображения, т. е. доказана е неговата целе­
съобразност и икономичност в сравнение с други вариантни решения. При сгра­
ди с повече от два отвора е желателно композиционното междуосие по вътреш­
ните надлъжни редове да бъде еднакво. Когато по технологични съображения
това е невъзможно, колоните се поставят разместено, но през четири крайни
междуосия задължително трябва да има колони във всеки надлъжен ред, за
да се образува напречна рамка. В тези случаи трябва внимателно да се опреде­
лят размерите на изчислителния блок на рамките. Този въпрос е разгледан
в гл. 19.

16.4. Видове напречни рамки

Анализът на условията на експлоатация и вътрешноцеховия транспорт,
които имат решаващо влияние върху вида на носещата конструкция на едно­
етажните промишлени сгради, определят рамковата конструкция като най-целе­
съобразна. Чрез нея се постига необходимата за нормална експлоатация на
мостовите кранове коравина на строителната конструкция в напречно направ­
ление. В зависимост от материала, от който са изработени частите на рамковата
конструкция, рамките са изцяло стоманени, изцяло стоманобетонни и комби­
нирани — стоманобетонни колони и стоманена ферма. Ясно разграничаване
на областите на приложение на отделните рамки е невъзможно, тъй като фак­
торите, от които зависи изборът, са комплексни, динамично променящи се, а
понякога и конюнктурни. Например стремежът за бързо изграждане на малки
производствени мощности през последните години увеличи дела на стома­
нените конструкции при малки отвори /= 12, 15, 18 т , характерни за стомано­
бетонните конструкции.
Стоманените рамки могат да бъдат пълностенни, прътови и комбинира­
ни — пълностенни колони и прътов ригел.
Пълностенните рамки (фиг. 16.6) се прилагат при сгради без кранове,
при окачен транспорт или при мостови кранове с товароподемност до 150-=-
-f-200 kN при сравнително неголеми отвори /=12 — 24 m и височина от 4,80
до 12 m. Използуват се предимно двуставните и по-рядко запънатите или три-
ставните системи. При запънатите рамки напрегнатото им състояние по-чув-
ствително се влияе от температурни промени и неравномерно поддаване на

421
опорите. Усложнява се базата на стойките. Фундаментите трябва да се изпълня­
ват предимно монолитно. Триставните системи като определими са най-не-
икономични и имат по-големи деформации, които се предават и на покритието.
Стойките на рамките са с постоянно или променливо по височина сечение.

Детайл А

-4-

I.,
1C

Фиг. 16.6. Видове пълностенни стоманени рамки

а — д вуставн а; б — за п ън ата; в — тр н ставн а; г — с едностъпални колони; д — детайл на свързван е
на ригела с колоната

Възможни са различни напречни сечения, но у нас най-често се използува

съставеното сечение. Пътищата за мостовите кранове стъпват на специални
стоманени конзоли. По-рядко се проектират пълностенни рамкови конструк­
ции със стъпалообразна промяна на сечението на колоната (фиг. 16.6 г). В то­
зи случай товароподемността на крана може да бъде много по-голяма.
У нас има създадена конструктивна система за пълностенни рамкови кон­
струкции С П Р Е С — 82'. Рамките са двуставни, със или без мостови кранове, ед-
ноотворни, двуотворни н триотворни с 1=12, 18, 21 и 24 т , с композицион-
но междуосие ft = 6 m, с различна височина. Изпълнени са от нисковъглеродна
стомана. В краищата ригелът е с вути. Връзката между ригел и стойка се
изпълнява с високоякостни болтове от клас 10.9 (фиг. 16.6 d). Разходът на
материал за различните случаи варира от 24 до 72 kg/m^.
При кранове с по-голяма товароподемност и отвори 18, 24, 30, 36 и повече
метри колоните на промишлените сгради са стъпалообразни, запънати към
фундамента в равнината на рамката, а ригелът е ферма. На фиг. 16.7 а е пока­
зана типова схема на едноотворна рамка. При многоотворните сгради разно
образието в очертанието на рамките е по-голямо. Тук са възможни както раз­
лични отвори, продиктувани от условията на експлоатация, така и различни
височини в отделните отвори. В същото време композирането на рамките тряб­
ва да не противоречи на изискванията за типизация и унификация. Ето защо

' Д и м и т р о в а M., Н. Г е о р г и е в . Строителна система за малки и средни производстве­

ни предприятия. С т р о и т е л с т в о . Л»12, 1985.

422
при проектиране на многоотворни рамки трябва да се имат предвид следните
указания:
1. Винаги когато е възможно, рамките да имат еднакви отвори и еднакви
височини (фиг. 16.7 6 ).
2. При необходимост от различни отвори, от различни височини или от
различни отвори и височини в рамките да се използуват най-много два типа
отвори или две височини, като същите се групират един до друг (фиг. 16.7 в, г ) .
3. Когато разликата във височините на два съседни отвора е по-малка
от 1,8 т , по-целесъобразно е рамката да има постоянна височина, равна на мак-
симално необходимата.
4. При възможност за вътрешно отводняване отворите се покриват с тра­
пецовидни ферми. Когато е задължително външно отводняване (напр. при ме­
талургичните цехове), фермите са с успоредни пояси, а двускатният покрив
се оформя, |^акто е показано на фиг. 16.7 д.
5. Малките странични отвори обикновено се покриват с едноскатен покрив.
Връзката между ригел и колона на напречната рамка може да бъде ко­
рава и ставна. Видът й се определя в зависимост от броя на отворите, височи­
ната на сградите и на крановите пътища, режим на работа на крановете и др.
Предимство на коравата връзка е по-голямата напречна коравина на рам­
ката, която е благоприятна за работата на мостовите кранове — избягва се
опасността за заклинване на крановете. При нея по-лесно се удовлетворява
изискването максималните хоризонтални деформации на нивото на подкрано-
вия път да не надвишават граничните. Недостатък на коравата връзка е не­
възможността да се използуват покривни ферми от типовата номенклатура,
тъй като включването на огъващия момент в рамковия възел като типизацио-
нен параметър е нецелесъобразно. Освен това монтажният детайл ферма —

Фиг. 16.7. Типови схеми на рамки за промишлени сгради

а — едноотворна; 6. в. г. д— многоотворни .

колона при коравата връзка е много по-сложен за изпълнение и с голяма от­

говорност. Поради това стаената връзка в едноотворни сгради е целесъобраз­
на винаги, когато изискванията за напречна коравина на сградата не водят
до увеличаване на разхода на материал за носещата рамка. Корава връзка

423
при едноотворни сгради се приема при мостови кранове от група по режим
на работа К7 и К 8 , при голяма височина на разположение на крановите пъти­
ща и на сградите въобще, при кранове с голяма товароподемност, при крано­
ве на две нива и др.
При многоотворни рамки с прътови ригели решението на връзката меж­
ду ригел и колона зависи от силуета на напречнатл рамка. Когато долните
пояси на покривните ферми са на едно ниво (фиг. 16.76), се препоръчва ставна
връзка между ригел и колона независимо от режима на работа на крана. За-
лъване на фермите към колоните в случая не се препоръчва, тъй като освен
изложените по-горе съображения се получава тежко и сложно напрегнато със­
тояние в горните части на средните колони и не се постига икономия на мате­
риал за фермите поради това, че в мястото на запъване те имат най-малка ви­
сочина. Очевидно, че при многоотворните рамки от този вид коравината в нап­
речно направление не е основен фактор.
При многоотворни рамки с ригели на различни нива корава връзка тряб­
ва да се прилага в отвора с по-голяма височина (фиг. 16.7 г), ако за него са
налице изискванията, отбелязани при едноотворните сгради. Коравата връзка е
по-целесъобразна и при двускатни рамки с ригели-ферми с успоредни пояси
(фиг. 16.7(3). Във всички останали случаи ставната връзка между ригел и
колона е за предпочитане.

16.5. Определяне на основните размери на напречните рамки

Към определяне на основните размери на напречните рамки се преминава след уточняване

на всички параметри на композиционното решение. На този етап на проектиране размерите във
вертикално и хоризонтално направление се съгласуват с технологичните, експлоатационни и кон­
структивни изисквания. В ъ в вертикално направление размерите се уточняват спрямо кота готов
под, приетата за кота ±0,00. В хоризонтална посока всички размери се обвързват с една от над­
лъжните оси на сградата, за предпочитане крайната лява ос А. Първоначално се определят раз­
мерите във вертикално направление, а след това в хоризонтално.

16.5.1. Едноотворни рамки

На фиг. 16.8 а е показана конструктивната схема на едноотворна рамка. Уточнените тех-

М11.П11П 1Ч1М1 л.ити :i:i поя са: отворът на рамката /. височината на разположение иа крановите (п.-
тища, задавана с разстоянието //■ от кота ± 0,00 до кота горен ръб лодкранова релса, броят,
товароподемността Р и режимът на работа на мостовите кранове.
Първо се определя разстоянието //г от горния ръб на релсата до долния ръб на напречната
ферма по формулата

(16.1) //г = А „ + а-|-100 mm.

където h,, е габаритният размер на крана, равен на разстоянието от горен ръб релса до
най-горната част на количката на крана;
а — разстоянието, с което се отчита провисването ^ а напречните ферми н кон-
структивното решение на връзките по долния Пояс. Приема се в границите
200— 400 mm;
100 mm — светлото разстояние, осигуряващо безопасна работа на крана.
Размерите на мостовите кранове се дават в техните стандарти, паспорти или се уточняват
п технологическото задание.
Окончателният размер Нг се приема кратен на 200 mm. След това се изчислява височината
= (разстоянието от кота готов под до долния ръб на ригела). С оглед използуване на
стандартни ограждащи панели и прозорци размерът е унифициран на 8,4; 9,6; 10,8; 12,6; 14.4;
16,2 m и т. н. В отделни случаи размерът //п може да се приема кратен иа 0,6 m. Размерът Нз се
«акръглява за сметка иа височината Н, . като височината Нг остава непроменена. След това се
изчисляват размерите и // по формулите:

424
 (16.2) H „,, = H, + hb + h,.

(16.3) H,„t = H , - h b - h r + hr\

(16.4)

B които kb e височината на подкрановата греда. В тази фаза на проектирането тя се приема

^ -J— ^ разстоянието между колоните по съответната ос;

h, - височината на крановата релса;

Аг — разстоянието от кота готов под до горния ръб на фундамента, препоръчва се
да се приема минимум 600— 8(Х) mm при кранове с товароподемност 200 kN и
800 1000 mm — при по-тежките кранове.
Определянето на размерите на покривните ферми при опорите и в средата на отвора става
съобразни изложеното в гл. 13.
Когато върху фермите има горно осветление, то височината му се определя с оглед изисква­
нията за осветяване и естествена вентилация и се съобразява с типовите решения.
Размерите на рамката в хоризонтална посока се обвързват с надлъжните оси. Разположе­
нието им зависи от вида на сградата (без или с мостови кранове) и нейната височина, от това­
роподемността на крановете, от височината на напречното сечение на колоната или на горната й
пълностенна част при сгради с мостови кранове, от други експлоатационни н унификационни
изисквания.
R hco 4i i i i ;it :i h на папрсччото сечс:1ие на колоната, ако то е постоянно, се приема в зави­
симост от размера Н в границите:
W < 8 m /(= \ /У; 8 < « < I 2 m Л=
V Ш 15 / V 15 17 /

1 1 1
(16.5) 12< «< 20п, „ > 2о „ »_

' p-ljo у

__

Фиг. 16.8. Към определяне на основните размери на едноотворните рамки

а — обш внд и основни разнерн; в — разлоложенне на технологична пътека извън колоната^ в — проход в колоната

Унифицирани размери са 500, 750, 1000 mm, но са възможни също така сечения с височина
450 и 700 mm.
При стъпалообразни колони височината на сечението в надкрановата част се определя
от две условия:

425
 Таблица 16.1
Препоръчвани височини за сеченията иа стъпалообразни колони

Височина на сечението на колоната при ре-

жим на работа на крановете
Част Размер,
m К1 до К6 К7. К8

Надкраиова /12
(-h-r)«-
( )«. (-Ьта)«.
1. I

(ré-ré)«
10 • 12

Подкранова h\ 10

10<Я<20

Н > 20

1. Изискването за минимален разход на материал н необходима коравина. Препоръчва­

ните стойности на Лг в зависимост от са дадени в табл. 16.1.
2. Начина на поддържане на мостовите кранове н на крановите пътища през периода на
експлоатация.
За кранове с режим на работа от К1 до К 6 коефициентите на годишио и деионошно изпол­
зуване са с малка стоилост и крановете и техните пътища се поддържат и текущо ремонтират в
работно време, поради което не са необходими специални технологични пътеки. Меродавно в този
случай е условие 1 .
При режим на работа К7 или К 8 , за който спиране на работа иа крановете води до преус­
тановяване на производствения процес, се проектират технологични пътеки за обслужване. Ко-
I ;iTO пътеките се разполагат извън колоната (фиг. 16.8 6 ) , височината h, е равна на 500 mm (или
450 mm), а когато преминават през колоната, в нея се прави проход (фиг. I 6 .80 ) и височината
/ij е 1000 mm. Светлите размери на прохода са 400 mm широчина и 1800 mm височина.
Разположението на 'оста спрямо колоната се определя с разстоянието а\. Възможни са
три случая:
1. «1= 0 (X'Tii С1 .вп;1 ла с вл.тнния ръб па колоната. Такова решение се среща при сгради
без мостови кранове или при ниски сгради с композиционно междуосие 6 m и товароподемност
на крановете, не по-голяма от 300 kN.
2. ûi= 2 50 mm. Това е най-често срещаният случай. Височината на сечението на колоната!
II горната й част с 500 mm и оста минава през средата й.
3. ûi= 5 00 mm. Такова решение се приема, когато:
а) П1К()чни; 1та па сечсчмюто иа гормата част иа колоната i’ равна на 500 mm и оста съвпада
с вътрешния му ръб. Препоръчва се при високи сгради и при товароподемност на .крановете, по-
голяма от 750 kN;
б) височината на сечението в горната част на колоната е равна на 1000 mm и оста А съв­
пада с оста на сечението.
След това се определя размерът Ог по формулата

(16.6)
където bl ce отчита от паспорта на крана;
С| — габаритната широчина на технологичната пътека, включваща 400 mm пътека
и 50 mm за парапет; тя се взема предвид само когато пътеката е извън колоната;
C c'^ lb mm — светло разстояние, осигуряващо безопасна работа на мостовите кранове.
Размерът аг се приема кратен на 250 mm, с което се осигурява използуването на стандартни
мостови кранове с подпорно разстояние L „ , кратно иа 500 mm.
Размерът Н\ от външния ръб иа колоната до оста на вътрешния дял при спазване на
изискването оста на подкрановата греда да съвпада с оста на този дял се получава по формулата

426
(16.7) /11=01+02.

Полученият по формула (16.7) размер трябва да се съпостави с изискванията от табл.

16.1. При необходимост той се увеличава и приема кратен на 250 mm.

16.5.2. Многоотворни рамки

Многоотворните рамки са с по-разнообразна конфигурация от едноотворните, поради което

при определяне на основните им размери се налага да се отчитат и допълнителни особености.
Основните размери на крайните колони се определят както за едноотворните рамки. Ако
в отделните отвори на рамки с еднаква височина на колоните крановете са с различна товаропо­
демност и краиовите пътища са на едно ниво, размерът Яг по формула (16.1) се определя за крана
с най-голяма товароподемност. При ранки с различни по височина отвори, групирани така, че край­
ните колони са с различна височина (фиг. 16.7 г ), височината Яг се приема максимално необхо­
димата за всяка група отвори.
Общата височина на средните колони се определя в зависимост от типа на рамката. При
ригели на едно ниво тя е равна на височината на крайните колони. При рамки от типа на показана­
та на фиг. 16.7 (Î височината на средната колона се получава чрез приетия наклон на покривните
ферми.
Горните пояси на подкрановите греди, стъпващи върху една колона, се препоръчва да се
проектират на едно ниво. Това облекчава развитието на спирателната конструкция между тях.
Самостоятелни спирателни конструкции се правят самЬ при голяма разлика в нивата на подкра­
новите пътища.
При малка разлика в товароподемността на крановете, действуващи в две съседни полета,
е целесъобразно подкрановите греди да имат еднаква вйсочина, тъй като закръгления до 10— 15%
по отношение на оптималната височина на сечението на гредите не водят до съществен преразход
на материал. Такова решение облекчава конструирането на средната траверса на колоната. Ако
разликата в товароподемността на крановете в съседни полета е голяма, за да се спази изисква­
нето горните пояси да са на едно ниво, е възможно под по-леката греда да се конструира опорно
столче или да се прибегне към конструиране на средна траверса на различни нива.
Височината на сечението на надкрановата част се приема както при крайните колони
500 или 1000 mm (фиг. 16.9). Ако са необходими технологични пътеки, при кранове на различни ни­
ва са в сила указанията, дадени за крайни колони, а при кранове на едно ниво преходът минава
през колоната (фиг. 16.9 6).
Минималното разстояние между осите на двата дяла на колоната-е h \= 2ai. При кранове
с различна товароподемност в съседните полета размерът Ог е различен отляво и отдясно. В та­
кива случаи се препоръчва височината на сечението да се приема равна на удвоеното максимално
разстояние. Асиметричност на колоната в подкрановата част по отношение на оста се допуска
само за колони с отстъпи на различни нива. Полученият по този начин размер се съгласува с изиск­
ванията, дадени в табл. 16.1, и тогава се приема за окончателен.
Обвързването на основните размери за колони с отстъпи на различни нива е показано на
фиг. 16.9 в.

16.6. Особености на пространственото укрепяване

на промишлените сгради

Пространственото укрепяване на строителните конструкции на сградите

е важна част от конструктивното композиране. Основните негови задачи и на­
чините за тяхното решаване принципно са разгледани в гл. 15. Те са изцяло
валидни и за промишлените сгради. Към проектиране на пространственото укре­
пяване във всеки конкретен случай трябва да се подхожда индивидуално съ-
образно със специфичните особености на натоварване и работа на конструк­
цията и нейните елементи. Подходящ пример за илюстриране на необходимия
анализ, който конструкторът трябва да направи при вземане на решение, са про­
мишлените сгради. Като сгради, изпълнени с равнинни главни носещи кон­
струкции (фиг. 16.1 и фиг. 16.7), по аналогия с останалите и те се нуждаят от
система хоризонтални връзки на нивото на горните пояси на фермите. Чрез тях
се поемат товарите, действуващи извън равнината на фермите, и се осигурява
укрепяването на натиснатите пояси. Необходими са също така вертикални
връзки във височината на фермите и между колоните с оглед оформяне на

427
пространствено неизменяемия блок — биконструкция. Натоварването, изчис­
ляването, оразмеряването и конструирането на тези връзки е същото както при
сгради с друго предназначение.
В редица случаи обаче това укрепяване може да се окаже недостатъчно.
Особеностите в пространственото укрепяване на промишлените сгради
са свързани с мостовите кранове и по-конкретно с:

iifli/
■—1Г -----
\ /

J
"ч iî
------ L-
а, в а
fl
Ь.с
/ 'i7.

UJ
I I

: h,

.0 '
Фиг. 16.9. Размери при средни колони
O'
а — без проход в колоната; б — с проход в колоната; в — при различна височина и стена

1. Наличието на мощни надлъжни подкранови конструкции, носещи кра­

новете и поемащи всички породени от тях товари.
2. Локалното действие на мостовите кранове по отношение на цялостна-
та строителна конструкция на сградата.
Първото обстоятелство влияе на pei/jeHHeTo на вертикалните връзки меж­
ду колоните, а второто — на връзките в покривната конструкция.
В зависимост от разположението на мостовите кранове хоризонталното
натоварване от тях се предава върху две (фиг. 16.10 а) или върху три рамки
(фиг. 16.10YÎ). Безспорно това воли до:
1. Големи усилия в най-натоварената рамка от хоризонтал но нато­
варване.
2. Необходимост от голяма коравина на тази рамка с цел удовлетворява­
не на изискването на стацнонарност на крановия път. Хоризонталното преме­
стване на нивото на крановата релса не трябва да е по-голямо от къ­
дето е съгласно фиг. 16.8. Ако напречната коравина на конструкцията е не­
достатъчна, е възможно заклинване на крановете при тяхното движение и вър­
ху конструкцията действуват много по-големи хоризонтални сили.
Тъй като всяка една рамка може да се окаже най-неблагоприятно на­
товарена, то тези изисквания се отнасят и трябва да бъдат удовлетворявани

428
та всички напречни рамки. Това не винаги е изгодно както с оглед разхода на
материал, така и от експлоатационна гледна точка. Затова отделните рамки
10 обединяват за съвместна работа при локално натоварване. Такова обеди­
няване може да се осъществи принципно по два начина:
1. Чрез покривката обшивка, ако тя може да се разглежда като единен
диск в своята равнина с достатъчно голяма коравина.

H .l H ±

■Fn
Нmax Hmax
■Fn i£n_
n
■ Fn

Fa.

Н H,

Фиг. 16.10. Разпределение на хоризонталното краново натоварване между рамките

а — между две рамки; 6 — върху три рамки

2. Ако напречните рамки се свържат с подходящо разположени връзки,

които да ги обединяват в единна система.
Първият начин може да се реализира при покритие от стоманобетонни
панели, които са заварени към фермите и са замонолитени в обща плоча. Та­
кова покритие има голяма собствена маса и напоследък не се прилага за сгра­
ди със стоманена покривна конструкция. Леките покривни панели или профи­
лираната ламарина (вж . гл. 17) *е възможно също да се обединят в единен
покривен диск и да изпълняват подобна роля. За целта трябва да се гарантира
сигурна и дълготрайна връзка между ламарината и фермите и между отдел­
ните листа ламарина. Тази възможност все още се изучава теоретично и експе­
риментално и засега има огриничено приложение най-вече за ниски сгради
без мостови кранове.
В практиката основно се използува вторият начин. При него пространстве­
ното укрепяване получава нова важна функция — чрез система от нови връз­
ки да обединява за съвместна работа отделните главни равнинни рамкови
конструкции. Очевидно е, че тези връзки трябва да са развити в надлъжно
направление и да са разположени най-близко до приложението на хоризон-

429
талиите сили. Това определя тяхното място иа нивото на долните пояси на
фермите (фиг. 16.11 ).
Необходимостта от връзки по долните пояси на фермите с оглед съвмест­
ната работа на равнинните конструкции е първата особеност на пространстве­
ното укрепяване на промишлените сгради. Ефективността на тези връзки, т. е.

ляво дясно

Фиг. 16.11. Разположение на връзките по долните пояси

/ — надлъжни; 2 — напречни

включването на повече рамки в съвместна работа, зависи от тяхната коравина.

Коравината на надлъжната връзка може да се повиши по различни начини:
1. Когато връзката вместо в едно поле от 3 m (фиг. 16.11 — ляво) се раз­
вие с височина на две полета, равна на 6 m (фиг. 16.11 — дясно). Това увели­
чава дължината на диагоналите и тяхното провисване. При дълги блокове
работата не се подобрява чувствително.
2. При сгради с дължина около 60— 72 m челното ограждане чрез допълни­
телни елементи се оформи като корава диафрагма, в която се опират надлъж­
ните връзки (фиг. 16.12). В този случай предвид голямата коравина на нап­
речните диафрагми и на връзките преместването на горните краища на коло­
ните е незначително.
3. Като в двата края на блока се развият и напречни връзки по долния
пояс. По този начин се създава затворен диск със значително по-голяма кора­
вина отколкото линейната връзка. На практика тази възможност е най-често
използувана.
Възможни са и комбинации между отделните решения.
На фиг. 16.11 е показано решение на надлъжните и напречни връзки с
кръстосани диагонали. Това е традиционното решение. През последните годи­

430
ни ce преминава н към решение с единични диагонали. Те се изпълняват от кръг­
ли или правоъгълни тръби, които работят добре и на опън, и на натиск. Ефек­
тивността на такова решение винаги трябва да се доказва.
Изследването на действителната работа на строителните конструкции
на едноотворни промишлени сгради показва', че чрез надлъжните връзки мо­
же да се разчита на взаимодействието на седем напречни рамки. На практика
при изчисляването се приемат пет.
Наличието на две напречни връзки в челото на блоковете дава възмож­
ност ветровото натоварване, чрез подходящо опиране на Стойките на челното
ограждане да се предаде на връзката по долния пояс и тя да стане противо-
ветрова. Връзката по горен пояс го укрепява и намалява изкълчвателната му

дължина извън равнината на фермата. Такова решение има следните пре­

димства: облекчават се стойките на ограждането, силите се предават по по-
кратък път до фундаментите, хоризонталната връзка е без чупка, което подоб­
рява работата на биконструкциите. Наред с изложеното поставянето на връз­
ки по горните и по долните пояси в началото и в края на всеки блок подобрява
антисеизмичното поведение на покривната конструкция. Ето защо такова
решение може да се приеме и когато надлъжни връзки не се поставят.
Разстоянието между напречните връзки по горните и по долните пояси
не трябва да превишава 120 m. При по-дълги блокове се поставят и вътрешни
стабилизиращи напречни връзки. Чрез тях се увеличава пространствената
коравина на покривната конструкция като щяло и се намаляват отклоненията
в поясите в надлъжна посока, предизвикани от податливостта на връзките.
При корава връзка между ригел и колона част от долния пояс на ферма­
та е натисната. Устойчивостта на тази част се осигурява чрез надлъжната
връзка или чрез допълнителни елементи.

' Б е л е н я , Е. И. Предельное состояние поперечнмх рам однозтажних промишленних

зданий. M., Госстройиздат, 1958.

431
 Надлъжните връзки на нивото на долните пояси са основните връзки,
осигуряващи пространствената коравина. Разходът па метал за тях може л;|
превиши този за връзките по горните пояси. Освен това те усложняват монтажа
иа конструкцията. Те трябва да се поставят само тогава, когато действително

1
1- ‘ .
в

------

п ■
■
’I '1
Ф||Г le 13 Ргпположопш' ii:i имлп.жиитс връзки
Cf. 6 — при покривна конструкция на едно ннво; в — прн покрнвна конструкция на различни нива; г — при ферми с понижен
кклсн пояс

са необходими. Има случаи, в които поставянето им е неоправдано. Това на­

лага във всеки конкретен случай да се прави анализ за необходимостта от тях.
Опитът досега показва, че надлъжни и напречни връзки по долните пояси ся
иеобхолпмп мри: ггралп с гр\па по режим па работа ма кранопрте К7 м К 8 ; ком
мозиционно решение с надлъжни ферми (в този случай поясът на цадлъжната
ферма се използва и като пояс на надлъжната връзка); сгради с група на
режим на работа на крановете от КЗ до К 6 , когато: при едноотворни сгради
товароподемността им е по-голяма от 100 kN, при многоотворни сгради с кра­
нове на едно ниво товароподемността им е по-голяма от 300 kN при компози-
ционно междуосие 12 m и 500 kN при междуосие 6 т , при кранове на две нива;
пмгочмната от кота готов пол ло лолния ръб ма покривката конструкция е по-
голяма от 20 m за едноотворните и 25 m при многоотворните и в някои други
специфични случаи.
В двуотворните сгради надлъжните хоризонтални връзки се поставят
по крайните редове колони (фиг. 16.13 а ), а при многоотворните — и по сред­
ните редове през един отвор при сгради с кранове от група по режим на работа
К7 и К 8 и през два отвора в останалите случаи (фиг. 16.13 б). В кое от полета­
та да се постави връзката зависи от параметрите на двете съседни полета;
режима на работа и товароподемността на крановете, отвор и др. При сгради
с покривна конструкция на различни нива всеки участък се решава отделно
(фиг. 16.13 е). При покривни ферми с понижен долен пояс е за предпочитане
надлъжните връзки да се развият на нивото на горните пояси (фиг. 16.13 г).
Напречните хоризонтални връзки се изследват като ферми със статическа
схема проста греда за съответно припадащото им се натоварване от вятър,
земетръс и допълнителни сили от монтажни неточности, ако има нормирани
такива.

432
 Надлъжните хоризонтални връзки се изчисляват като греди на еластични
опори. Пружинните константи на опорите се определят от деформациите на
напречните рамки.
3.1 Л.-1 сс намалят вибрациите на .аолните пояси на фермите от действие­
то на мостовите кранове, се ограничава тяхната стройност. При кранове с гру­
па по режим на |);i(')oi.ч К7 и K« /.„ = 250, а в останалитс случан — /.„ = 400.
Това налага, както и в останалите сгради по долните пояси да се поставят пръ­
ти (фиг. 16.11), които се закотвят в напречните връзки, ако има такива, или в
междинни вертикални връзки, поставени на разстояние 12— 15 m и препоръ­
чително в местата с чупки на пояса. Тези връзки облекчават чувствително мон­
тажа на покривната конструкция.
Вертикалните връзки служат за отвеждане на опорните реакции на на­
пречните връзки и на надлъжните сили от крана до фундаментите, Чрез тях
с поставяне на допълнителни хоризонтални пръти може да бъде намалявана
и изкълчвателната дължина на колоните извън равнината на рамките.
Опорните и междинните вертикални връзки в покривната конструкция
се проектират както при обикновените сгради. Най-добре е те да се решат като
ферми с успоредни пояси. Височината им се определя от височината на напреч­
ната ферма в мястото на връзката и от конструктивното решение. При малка
височина се използуват схемите, показани на фиг. 16.14,а, б, а при по-голяма

Фиг. 16.14. Схеми иа вертикални връзки и начини за прикрепването им към покривните ферми
а — при височина до 3 гл; б -- при използуване на вертикалната връзка и като столица; о — при големи височини: г — детайли
на вътреш на вр ъ зк а; / - вертикал на фермата; 2 — връзка

височина — схемата от фиг. 16.14 в. На същата фигура е показано и възмож-

ното конструктивно решение на вертикална връзка в средата на фермата в
два варианта.
Вертикалните връзки между колоните се разполагат в горната (надкра-
иова) част и в долната (подкранова) част. Чрез тях последователно опорните

28 Стоманени k o h c t d v k iih h 433

реакции на напречните връзки и всички останали надлъжни сили се отвеждат
до фундаментите. Логиката при създаване на неизменяемия пространствен
блок води до това, тези връзки да се поставят в крайните полета на блока, къ­
дето са връзките в покривната конструкция.
Разполагането на вертикалните връзки между колоните в крайните по­
лета (фиг. 16.15 а) предвид голямата им коравина не дава възможност за проя­
вяване на температурни деформации в надлъжните елементи и основно в мощ-
ната подкранова греда. В резултат в тези елементи възникват големи напре­
жения, които са нежелателни. Възможно е и измятане на елементите. Много
по-целесъобразно е вертикалната връзка между колоните в подкрановата част
да се развие в средата на блока (фиг. 16.15,6). Това дава възможност на кон­
струкцията свободно да се разширява и свива в надлъжна посока. При голяма
дължина на блока нееластичните премествания на крайните колони нарастват
вследствие на неработни деформации на съединенията на надлъжните елементи
към колоните. В тези случаи с оглед на по-добра работа на цялата конструк­
ция се препоръчва поставяне на две вертикални връзки, като разстоянието
между тях не трябва да е по-голямо от 50— 60 т , за да не се получат големи
напрежения от температурна разлика в тази зона.

X X
>4 rnXL i 6V=0 д ^0
11i
6 f =0
50 m
Фиг. 16.15. Разположение на вертикалните връзки
Ü — не се препоръчва; 6 — при къси сгради; в — при дълги сгради

Изместването на вертикалните връзки в подкрановата част в средата

на блока е втората особеност на пространственото укрепяване на промиш­
лените сгради.
Вертикалните връзки между колоните се поставят г.о всички оси на блока
в едни и същи междуосия.

434
 Връзките в надкрановата част поемат реакциите от веритикалните връз­
ки между фермите и ги свалят на нивото на подкрановата греда. Възможно
е изпълнение на тези връзки от единичен диагонал (фиг. 16.15 б).Изследва­
нията показват, че предвид малката коравина на колоните в надкрановата част
поставянето на връзки в крайните междуосия на блока не оказва съществено
влияние на температурните напрежения. Ето защо по-често те се изпълняват

б в

500 юоо 750 ^1 00 0

Фиг. 16.16. Разположение на вс^ртикалните връзки спрямо сечението

U, б — В надкрановата част; е, г — в подкрнновата част

чрез кръстосани диагонали, като се приема, че работи само опънният (фиг.

16.15 а ). Тези връзки са необходими, а често и достатъчни при монтажа на
конструкцията. Ако блокът е дълъг и в покривката конструкция има вътрешни
напречни връзки, то между колоните в горната им част се поставят и вертикал­
ни връзки. При височина на сечението на колоната в горната част 500 mm
вертикалната връзка е единична и се развива в оста на колоната (фиг. 16.16 а ).
При височина 1000 mm с оглед намаляване на ефекта на усукването връзка­
та се изпълнява двойна, по всеки един от поясите на сечението, като профили­
те са разположени навътре и са свързани помежду си (фиг. 16.16 6 ).
Изместването на вертикалните връзки в подкрановата част в средата
на сградата удължава пътя на силите до фундаментите. На фиг. 16.17а, б с
плътна линия са показани елементите, които участвуват в пренасянето на те­
зи сили. С К| е отбелязана хоризонталната реакция на вертикалната връзка
между фермите. Когато стойките на челното ограждане се опират и на междин­
ни опори, получени от развитието на допълнителна хоризонтална ферма в чел­
ната стена на нивото на спирателните конструкции, част от хоризонталното
натоварване по оста на сградата се предава направо на нивото на подкрано­
вата греда. Тази част е означена с Кг. Разлагането на силите във всяка една
основна точка е елементарно и не се нуждае от обяснение.
Вертикалните връзки в подкрановата част поемат и надлъжната сила
от спиране на мостовите кранове Л Тя се изчислява по формула 18.5.
Надлъжната сила се приема за два крана от един отвор или за два крана
от съседни отвори. При две вертикални връзки в рамките на блока Fi се раз­
пределя поравно между тях.
При изследване на вертикалните връзки за сеизмични въздействия те се
разглеждат като конзола с две степени на свобода — масите се концентрират

435
на нивото на покривната конструкция и на нивото на подкрановата кон­
струкция.
При ниски сгради с малка товароподемност на крановете, когато височи­
ната на сечението в колоната в долната част е 750 mm, вертикалната връзка

5 ^
V:
. X ж

}— ------ j
------

X F l

1 \

Фиг. 16.17. П ът на силите до вертикалната връзка

може да бъде единична, разположена по подкрановия дял, за да отвежда си­

лите директно във фундаментите (фиг. 16.1бв). При височина на сечението, рав-
на или по-голяма от 1000 mm, връзката задължително се изпълнява и по два­
та дяла, като елементите й се свързват помежду си с цел увеличаване на усук-
вателната коравина.
За едноотворни сгради и по крайните оси на многоотворните конструктив-
ното решение на връзката в подкрановата част може да бъде предвидено по

/\А ХЧ1 К N
X /

й Н 1

Фиг. 16.18. Възможни конструктивни решения на вертикалните връзки

един от начините, показани на фиг. 16.18ш, б. И в двата случая при необходи

мост могат да се поставят пръти за намаляване на изч^чвателната дължим;]
n;i колоните извън равнината на рамките. При вътретп1М|.'оси на многоотвор­
ните сгради е възможно вертикалните връзки да пречат на стациоиарното об­

436
завеждане и на комуникацията между тях. В този случай те се проектират ка­
то полупортални (фиг. 16.18 е) или портални (фиг. 16.18 г ). Последното реше­
ние е характерно и при големи композиционни междуосия. Ако сградата е с
четен брой полета и конструкторът има съображения вертикалната връзка

Фнг. 16.19. Примери за конструктивно решение на възлите на вертикалните връзки между колоните
/ — спирателна конструкция; 2 — подкранови греди

да е разположена напълно, симетрично спрямо оста на сградата, то е възмож-

но решението, показано на фиг. 16.18 d.
Особено внимание трябва да се отделя на проектирането на вертикалните
връзки между колоните в цехове с висока производствена температура, с не-

437
прекъснятк одкр;1нови ipt-'iH и ли с голямо кммпозиционно междуосие, при кое­
то je Hsnoji^yBai мощни надлъжни ферми.
Вертикалните връзки между колоните се изчисляват при предпоставката
за стячна връзка между елементите им. За връзките с кръстосани диагонали
се приема, че работят ю 1иагоналите на опън. Натиснатите поради голяма­
та и’- стройност се изключват от работа (изкълчват се). При кранове с група
по реж 1м на работа К7 и К 8 с оглед по-голяма коравина диагоналите на връз­
ките F. юлната част на колоната се оразмеряват и на натиск, като граничната
им стрииност е А,и=180 3 тези случаи надлъжното преместване на нивото на
подкранпвата релса не трябва да е по-голямо от * Н^. То се изчислява
3000
за действието на един кран, като надлъжната сила Ft се разпределя по равно
между броя на връзките в един блок.
Прикрепването на вертикалните връзки между колоните се осъществява
с болтове с нормална точност и след геодезическо отвесиране на колоната се
изпълняват монтажните заваръчни щевове. На фиг. 16.19 са показани примери
за конструктивно оформяване на възли от вертикалните връзки между колоните.

Г Л А В А 17

П О КРИ ТИ Я и О ГРА Ж Д А Щ И КО Н СТРУКЦ И И

17.1. Общи положения

Покритията и огражданията са конструктивни части, чрез които сградата
се затваря и се предпазва от атмосферните въздействия — дъжд, сняг, вятър,
температурни промени. Те първи поемат товарите, породени от тези въздей­
ствия, и ги предават на основната носеща конструкция. Функционалното пред­
назначение на покритията и огражданията изисква в общия случай те да се
С1)СТ0ЯТ от три части: хидроизолационна. топлоизолаиионна и носеща. При
конструктивното им решение винаги е целесъобразно да се търси осъвместя-
ване на функциите от една и съща част. Например профилираната ламарина
е и хидроизолационна и носеща част.
Носещите елементи на покритията и огражданията имат неголеми подпор­
ни разстояния и по принцип не създават сериозни конструктивни затруднения.
Проблемите при проектиране на тези части са функционално-технологични.
Предвид големите им площи, разходите на материали за покритията и ограж­
данията са значителни. Ето защо всяко възможно олекотяване и поевтинява­
не оказва осезаемо влияние на технико-икономическите показатели на сгра­
дата като цяло. Това налага при проектирането на тези конструктивни елемен­
ти да се отделя сериозно внимание.
Комплексните изисквания, на които трябва да отговарят покритията и
огражданията, водят до разнообразни решения на същите. За неотопляеми
сгради топлинна изолация не е необходима. При тях в зависимост от предна­
значението покритията и огражданията могат да бъдат решени чрез вълнооб-
) 8зни етернитови плочи, профилирана ламарина, стоманобетонни панели и др,
1 ри отопляемите сгради топлинната изолация е задължителна и тези части
се изпълняват от различни видове панели.
Обикновено покритията и огражданията се избират така, че да задоволя­
ват изискванията на възприетото съобразно изложените в гл. 16 постановки
композиционно решение. Не са редки случаите обаче, когато поради тяхната

438
малка номенклатура у нас те се оказват определящи по отношение на някои
композиционни параметри — композиционно междуосие, разстояние между
възлите на фермите и др.

17.2. Покрития

Покритията могат да бъдат тежки и леки. Към тежките покрития спадат

различните видове стоманобетонни панели. Като топлинна изолация при тях
най-често се използува каширан стиропор или други подобни материали, а
за хидроизолация — рулонни битумни материали — рубероид, конопит, воа-
лит. Недостатък на този вид покритие е голямата му собствена маса, което
увеличава общия разход на материал за носещата конструкция на сградата
и влошава нейното сеизмично поведение. У нас в миналото са изградени мно­
го промишлени сгради с такива панели.
Присъщи на стоманените конструкции са леките покрития. При неото-
пляемите сгради такива са вълнообразният етернит и профилираната или въл-

Фиг. 17.1. Конструктивни схеми на покрития

без столици, б — със столним

нообразна ламарина, а при отопляемите сгради — различните видове леки пок­

ривни панели. Решението на хидроизолацията при покритията определя накло­
на на покривната конструкция — ферми, ригели. Вълнообразният етернит
изисква наклон от 12— 15°, което налага използуването на триъгълни ферми.
Поради малкото подпорно разстояние на произвеждания у нас етернит той
се употребява сравнително рядко. Наклонът за профилираната ламарина в
зависимост от дължината на листа, големината на застъпването и начина на

439
уплътняване варира от 5° до 10°, а при гладка ламарина е 7°. Хидроизолация­
та от асфалто-битумни мушами изисква малки наклони— 1—4°.
В конструктивно отношение леките покрития са без столици и със сто­
лици. Покритията без столици се изпълняват чрез олекотени панели или щито-

Фиг. 17.2. Профилирана ламарина по О Н 336575— 74

ве. Те стъпват направо върху пълностенните или прътови ригели (фиг. 17.1 а).
Следователно подпорното им разстояние е равно на разстоянието между на­
пречните ригели. Тези покрития са рационални и ефективни, тъй като се изгот­
вят в заводски условия. Произвежданите у нас профилирани ламарини не мо­
гат да се използуват при подпорно разстояние 6 m и се налага панелите да
имат носещ скелет. Това усложнява изготвянето им и ги оскъпява. По тези при­
чини досега у нас няма усвоено производство на олекотена покривна панела
за подпорни разстояния 6 и 12 m.
При покритията със столици (фиг. 17.1 б) носещите елементи на обшив­
ката стъпват върху надлъжни греди — столици, а те от своя страна във възлите
на фермата или върху пълностенните ригели. По този начин предаването на то­
вара от покритието на фермата е възлово. Обшивката е от про­
филирана ламарина или леки панели.
Профилираната ламарина, която се произвежда у нас, е с височина на въл­
ната 40 или 55 mm и дебелини от 0,6 до 1,2 mm. Напречното сечение на лама­
рината е показано на фиг. 17.2. Широчината на листа е 750 mm, а максимал-
ната му дължина — 12 300 mm. Ламарината може да се опира само на две опо­
ри и тогава статическата й схема е проста греда или на повече опори и тогава
е непрекъсната греда. При натискови напрежения част от напречното сечение
се изключва от работа поради неосигурена местна устойчивост (следкритич-
на работа на материала). В тези случаи се работи с изчислителни характерис­
тики на напречното сечение. Ако ламарината е с несиметричен профил спрямо
хоризонталната ос (каквато е произвежданата у нас), тя има различни харак­
теристики в зависимост от начина на нейното поставяне. Ето защо при оразме­
ряването' трябва да се има предвид разположението -на ламарината спрямо
натискойите напрежения и да се работи със съответните характеристики.
Носещата част на леките панели е от профилирана ламарина. Вариантите
са вследствие на различен профил на ламарината, на топлоизолацията, на
хидроизолацията или на декоративния пласт. При произвежданите у нас «Бул-
гармонопанел» (фиг. 17.3а) топлоизолацията е от пенополиуретан, а хид­
роизолацията — усилен воалит без посипка. Панелите «Велека» са с външн < 1
носеща и хидроизолационна част от специална профилирана ламарина с ви-

' Студено формуваните тънкостенни профили, в т. ч. и профилираната ламарина се ораз­

меряват по нормативен документ, разработен като допълнение на Нормите за проектиране (44|.

440
сочина 23 mm, топлинна изолация от полиуретан и вътрешен декоративен пласт
г)т ламарина (фиг. 17.3 6 ).
R | . « \ | ( ) Ж 1 1 1 1 t ;i (I л[п ( I I рошения на панелите. Ча фиг. 17.3 в е показан фраг­
мент от покритие с хидроизолация на битумна основа, топлинна изолация от

-хидроизолация
-топлоизолация
-профил, ламарина

15il]î5 ЗОЖ ЗОЖ ЗОШ.

167.5 J8 7 J_ 187.5 167.5

750 Р профил, ламарина

- топлоизолация
1000

.профил, ламарина

IP профил, ламарина
--- хидроизолация
1
\ рдървена летва
— топлоизолация г
'\ -топлоизолация

рпрофил. ламарина ^
а л.

резбоиарезен винт резбонарезен винт

(през вълна) (през вълна)
'столица столица

Фиг. 17.3. Напречни разрези на покривни панели

а — «Булгарм онопанел»; 6 — «Вел ек а »; г — с две ламарини и минерална вата; д — закрепване с кука

битумоперлит и носеща част от профилирана ламарина, а на фиг. 17.3г—

покритие с послоен монтаж от два пласта профилирана ламарина с топлинна
изолация от минерална вата между тях.
Профилираната ламарина се закрепва към столицнтс със самонарезни
болтове. Когато на нея се разчита да работи като цялостен диск, отделните

441
листове ламарина се свързват един с друг с глухи нитове, позволяващи да се
извършва занитването от едната страна на ламарината. Използуват се и спе­
циално огънати болтове (фиг. 17.3,^). Свързвашите средства трябва да бъдат
поцинковани или кадмирани.

N /
1
1
1 .i Г
1
--------- 1
1 Î 1
1
- L i

m iiiiü i iiiiiiiim

1 -1
№ 1
.г
- L ■ ‘ .1
■3 1-3 J . T

t
.

Mv 90
M ,_ V ,
ЯуГ
360
м.

Фиг. 17.4. Пълностенни столици

а — действие на товарите спрямо сечението: 6 - ва обтегача; в — прикрепване на столнцн
към ферма

в някои цехове на металургическата промишленост с висока експлоата­

ционна температура и изисквания за херметичност покритието'се изпълнява
от плоска ламарина с .аебелина 3— 4 mm. Отделните листове се заваряват ме­
ханизирано с челни заваръчни шевове.
Столиците са пълностенни или прътови. Пълностенните столици основно
се проектират при разстояние между напречните носещи конструкции 6 m и
по-рядко при 12 m. Най-често стъпват отгоре, но е възможно и да се присъеди­
няват от страни на ригелите. По статическа схема за предпочитане е простата
гролп Тя (к-мгурява еднакво натоварване на главните конструкции и облекчава
монтажа. Изпълняват се от горещовалцувани [или I профили, от студенофор-
мувани тънкостенни [, С или Z профили или от съставени сечения. При под-
порно разстояние 12 m за столици са целесъобразни грели с повишена строй-
ност на стеблото или греди с отвори в стеблото.
Пълностенните столици са елементи, които работят на двойно огъване
((|)иг. 17.4 f l). Чатонарваието е от собствена часа на покритието, сняг и вятър.
Компонентата на товара по наклона, макар и малка, поражда относително го­
леми напрежения поради много по-малката носимоспособност спрямо оста

442
//— // на използуваните профили. Конструктивните решения, свързани с това
обстоятелство, са:
1. Покривната обшивка да се изпълни като общ диск. За целта е необхо­
димо отделните листа да са сигурно свързани един с друг с глухи нитове, а

Фиг. 17,5. Прътови столици при отвор /=12 m

всичките те да се прикрепят към столиците ,с резбонарезни винтове, които да

създават c-tfrypna и дълготрайна връзка между тези елементи. Основен проб-
.к'м с аитикорозионната зашита на връзката, която ла гарантира дълготрайна­
та й плътност. В този случай столицата се оразмерява по просто огъване, тъй
като компонентата q„ се поема от обшивката и взаимно се уравновесява в
билото.
2. Да се поставят обтегачи по начина, показан на фиг. 17.4,6, чрез които
да се намалят огъващите моменти Му. На фигурата са дадени и стойностите
на огъващите моменти при един и при два обтегача.
В зависимост от конструктивното решение и от характера на натоварва­
не столиците се оразмеряват на огъване по формули (7.15). (7.16), (7.22) и
(7.23) в еластичния стадий на работа или по формули (7.24) и (7.25) — с отчи­
тане на развитието на пластични деформации.
Когато покрнпиата обшивка с сигурно закрепена ki.m горния пояс иа сто-
, 1иците, проверка на обща устойчивост по формула (7.35) не е необходим;!
освен в случаите, когато облекчаващото действие на вятъра преодолява теглото

443
на обшивката и на столиците и сменя знака на напреженията, т. е. натиснат е
долният пояс.
Ако горният пояс на столиците не е сигурно свързан с обшивката, освен
огъването влияние върху напрегнатото състояние оказва и стесненото усуква­
не. В този случай при оразмеряването трябва да се отчита влиянието на бимо-
мента и оразмеряването да се извършва по формулите, дадени в т. 7.6.3.
Проверката на провисване на столиците се прави по формула (7.59).
П |111 орпчмсрявано ма столици, кпито са и елемоитн на пространствените
иръзки, усилията, получени от връзката, трябва да се сумират с тези от други­
те товари.
Обтегачите се оразмеряват на опън.
Пълностенните столици се закрепват към напречните носещи конструк­
ции чрез болтове с нормална точност с помощта на ъглови профили или огъ­
нати плочки, заварени към пояса на фермите или ригелите (фиг. 17.4,в).
Прътовите столици се прилагат при композиционно междуосие 6 > 1 2 m.
Те са по-трудоемки за производство и монтаж, но са с по-малък разход на ма­
териал. Възможните конструктивни решения са показани на фиг. 17.5.

17.3. Стенни ограждания

Стенните ограждания се изпълняват от система конструктивни елементи —
стенни, прозоречни и цокълни панели, хоризонтални елементи (водачи) и коло­
ни. Както при покритията и те могат да бъдат изпълнени от стоманобетонни

2Л 1000 ,20

_2 5 JL

f t

проф. ламарина
-топлоизолация
-проф. ламарина

топлоизолация ламарина с пластмасово

/покритие , t= 0 ,6 ;0 .e ;1 •,1 . 2 тп 1

J2S_ . 125 , 125 «1^ 45 , 125 , 125 _Н5_

1000

Фиг. 17.6. Стенни панели

а — «Булгарсом атсрм »: 6 — сВелека»

ипиоли г .п.лжииа В или 12 m и широчина от 1.20 ло 1.80 m. За отопляеми сграли

ее иииолзуват плътни стоманобетонни трислойни панели с правоъгълно сечение, а :»;i
иеотопляемите — стоманобетонни ребрести панели. При меотопляеми сгради
ограждането може да се реши и чрез вълнообразен етернит или профилирана
ламарина.

444
 Най-масово приложение при стоманена носеща конструкция имат «санд­
вич» панелите от два пласта алуминиева или поцинкована стоманена профили­
рана ламарина с топлоизолационен слой между тях от пенополиуретан или ми­
нерална вата. У нас е усвоено производството на панели тип «Булгарсоматерм»
(фиг. 17.6 а) и предстои въвеждане на технологична линия за производство на

Фиг.. 17.7. Конструктивни схеми на надлъжно стенно ограждане

и с Г1лис.'^н. :)акро11оии и с м о ср г.и тп п т към ианрсммито рамки: ô с инн<мм и мсжлмниа стойк.-i.
,1— изчислителна схема на междинната стойка; г — ограждане с укрепяване на междиннат»
стоика

панели тип «Велека» (фиг. 17.16 б ). Тези леки и с големи архитектурни достойн­
ства панели изискват допълнителна носеща стоманена ограждаща конструк­
ция.
Конструктивното решение на стенните ограждания зависи от вида на
стенните панели и композиционното решение на сградната система. Стенните
стоманобетонни панели с дължина 6 и 12т се закрепват Непосредствено към ко­
лоните на напречните рамки (фиг. 17.7 а ). При композиционно междуосие по
краен ред 12 m и при панели с дължина 6 m се поставя междинна стойка на
ограждането (фиг. 17.7 б). В горния си край междинната стойка се опира на
надлъжните укрепяващи връзки, разположени на н^о то на долния пояс на фер­
мите (ригелите). Стойките са натоварени с вертикален товар от стенните па-
нсмп м хоризоиталсн товар от вятър (фиг. 17 7 « ). Оразмеряват се като нецен-
гри^но натиснати елементи. Граничната им стройност е 180, ето защо се налага
те далеукрепяват в равнината на стените с допълнителни елементи, намалява­
щи и зти ^ ^ ^ елн ата им дължина спрямоюста с по-малка коравина (фиг. 17.7г).
Предвид >{>ляМата им височина и с цел облекчаване на фундирането връзката
с фундамента се приема ставна.
При «сандвич» панелите и при ограждане само от профилирана ламарина
ограждащата конструкция трябва да има и хоризонтални водачи, към които те

445
ce закрепват. На фиг. 17.8 са показани примерни решения на ограждаща конст­
рукция от този пил без и с междинна стойка. Водачите се изпълняват от гореию-
нс1лцувани или студеноформувани [профили. Оразмеряват се на двойно огъва­
не, поролемо от вертикалния товар на ограждането и хоризонталния от вятър
Подпорното разстояние на водачите за вертикален товар, както при столиците
се намалява с обтегачи (фиг. 17.86).

1 —

л 1п

(Г7) 6 6 Ô 6
„ 6 0 UU : I, Г .^ и и и I,

Фиг. 17.8. Конструктивни схеми на ограждане с леки панели

12000 I

б — е водачи, укрепени с о б тяж кн ; а — с междинна

а — без междинна стоика; стойка

Ограждащата конструкция на напречните стени също се състои от стойки и

хоризонтални елементи (фиг. 17.9). В зависимост от разположението на отвори­
те за врати вертикалните стойки се поставят през 6 или 12 m. Те се опират в
напречната противоветрова връзка (по горен или по долен пояс на фермите).

0.00

т
"à
Фиг. 17.9. Схема на напречното ограждане

Свързването се реализира чрез листова става, позволяваща свободното провис-

ване на ригелите на напречните рамки. При високи сгради е възможно междинно
опиране на стойките в напречната обслужваща хоризонтална площадка на ни­
вото на горния пояс на подкрановите греди. Хоризонталните елементи на ог­
раждането на напречните стени се решават както при надлъжните стени.

446
 ГЛ А ВА 18

П О Д КРА Н О ВИ КО Н С ТРУКЦ И И

18.1. Обща характеристика

Подкрановите конструкции служат за движение на мостовите кранове.
Те поемат породените от крановете товари и ги предават на напречните paivfKn.
Работата на подкрановите конструкции при експлоатация е сложна и съществе­
но се отличава от таза на обикновените гредови конструкции. Вертикалните и
хоризонталните товари от крана непосредствено се предават върху тях, имат ди­
намичен характер и често са съпроводени с импулсни действия и удари. При кра­
нове с голяма товароподемност вертикалната концентрирана сила достига 500—
700 kN и може да бъде приложена в произволна точка на гредата, което подлага
стеблото на сложно напрегнато състояние с големи локални напрежения. Освен
това силите действуват с ексцентрицитет. За хоризонталните сили той е равен на
височината на крановата релса, а за вертикалните сили се получава вследствие
отместване на крановата релса. Допустимото отклонение е 15 mm, но при работа
крановият път се разхлабва и то се увеличава. В практиката са замервани откло­
нения до 40— 50 mm. Особено неблагоприятни в това отношение са крановете с
група по режим на работа К7 и К 8 , които работят денонощно с товари, близки
до максималните. Броят на циклите на натоварване при тях достига и надвиша­
ва 2.10® броя. Ексцентрично приложените товари пораждат концентрирани усук­
ващи моменти, които водят до местно огъване на стеблото и доусложняват
напрегнатото му състояние. Тези обстоятелства в неблагоприятно съчетаване с
други фактори, като ниско качество на заваръчните шевове, неточен монтаж и
др., често са причина за преждевременно износване на подкрановите греди.
Основните дефекти, които се появяват, са пукнатини в заваръчните шевове,
свързващи укрепяващите ребра с горния пояс и пояса със стеблото, пукнатини в
самото стебло и в шевовете, прикрепващи спирателната конструкция. Изложе­
ното задължително трябва да се има предвид при проектиране на подкрановите
конструкции. В нормите за проектиране те са отнесени към първа и втора група
конструкции.

18.2. Развитие на конструктивната форма

Параметрите, които оказват влияние на конструктивното решение на под­
крановите конструкции, са: композиционното междуосие Ь, товароподемността
на мостовите кранове Р и режимът им на работа.
При композиционио межлуосис 6 т , товароподемност на крановете до 200
kN и. Група по режим на работа от К1 до Кб, подкрановата конструкция се
състои само от подкранова греда с пълностенно напречно сечсние. Предвил
характера на натоварване (предизвиква огъващи моменти в двете посоки) и с
оглед осигуряване на общата устойчивост на гредата (натиснатият пояс не е
укрепен) сечението е несиметрично с по-развит горен пояс (фиг. 18.1а).
При композиционно междуосие Ь, по-голямо от 6 т , при кранове с товаро­
подемност над 200 kN и група по режим на работа от К1 ДО К 8 за поемане на
напречните хоризонтални сили и за осигуряване на общата устойчивост на гре­
дата на нивото на горния пояс се развива спирателна конструкция. В този
случай подкрановата конструкция се състои от две части — подкранова греда
и спирателна конструкция (фиг. 18.1 б).

447
 в масовите случаи подкрановата греда е пълностенна и може да има
различно напречно сечение(виж фиг. 18.6). Гредата може да бъде проста или
непрекъсната (фиг. 18.2 а ,б ). Простите подкранови греди са по-лесни за монтаж
и не се влияят от релативни подавания на опорите, но са с по-голям разход на

1У

А
I
I
3^
I
I
I
I
I
1Ü.

Фиг. 18.!. Видове подкранови конструкции

(I — подкранова греда; 2 — спирателна конструкция: J — спомагателна ферма; 4 — укрепяващ а връзка; 5 вертикалии
иръзки

материал. В това отношение непрекъснатите греди са с 12— 15% по-икономич­

ни, но са по-трудни за монтаж предвид необходимостта от снаждане и се влияят
от слягването на опорите. Като критерий за оценка на подаването на onopHTt'
при ипбора ма статическата схема на подкрановата греда се използув;!
параметърът k = \ E I/ i\ където \ е преместването на опората с отчитане ii:i
слягането на фундамента от единична сила; Е ! — коравината на подкрановат;!
греда; I — отворът на гредата. При Æ ^0,5 не се препоръчва прилагане на
непрекъснати греди. Те не трябва да се проектират и при пропадащи почви.
Спирателната конструкция може да бъде пълностенна или прътова. За
по.акранови конструкции от краен ред колони, спирателната конструкция сс>
оформя от горния пояс на гредата, втори пояс от ( профил, разположен, както
иоказаио ма фиг. 18.1о, и ламарина, която ги свързва. За коистру.кции при
среден ред колони с горни пояси на подкрановите греди на едно ниво — от пояси­
те и свързващата ламарина. Тъй като по принцип спирателната конструкция
се използува и за работна площадка за складиране на материали и придвиж­
ване, ламарината е рифелова от кипяща стомана с дебелина от 6 до 10 mm. В
зоната на прист^сдиняване на спирателната конструкция към колоните рифело-
вата ламарина се замества с листове от спокойна стомана. Ориентирането
на [профила е съобразено с обстоятелстяото, че за натоварване от собствена
маса на спирателната конструкция и от складирани върху нея материали, той
работи на огъване във вертикалната равнина. Широчината на спирателната
конструкция по краен ред колони зависи от разположението на [ профила спря-

448
 I I I 1I I IТ-П
ÎП
Ш
I I I I I
P
Ь = 1 8 т2 4 т

Фиг. 18.2. Видове подкранови греди

Û — проста греда; б — непрекъсната греда; е — прътова; г — обединена с над лъж иа
ферма

Г
Фиг. 18.3. Към определяне на размера с на спирателната конст­
рукция
а вариантни възм ожности; б— прикрепване към междинна стоика

449
 viu сечението на колоната. На фиг. 18.3,а това разположение се фиксира с раз-
стоядаието с. Обикновено при Ь = Ь m профилът се изравнява с външния или с
и ъ тр счття ръб на пояса на каю ната. Изместването на профила навътре може
да бг!де с цел намаляване на височината на спирателната конструкция, ако това
е целесъобразно или при компознцмонно междуосие 12 m и повече и наличие
на ме.ждинни стойк« на стенното ограждане. При такова решение стойките пре-
минааат безлонфликтно покрай спирателната конструкция. С цел намаляване
на подп1?рното разстояние на [профила е възможно опирането му към тези стой-
ки с листови стави, както е показано на фиг. 18.3 б. При такова конструктивно
решение хоризонталните деформации на спирателната конструкция не се пре­
дават на ограждащите елементи. Най-малката широчина на спирателната кон­
струкция е 500 mm.
Пълностенна спирателна конструкция се препоръчва при 1,25 m и при
кранове с група по режим на работа К7 и К 8 независимо от размера с. Стеблото
на спирателната конструкция (рифеловата ламарина) се заварява с непрекъс­
нати шевове по цялата дължина с подваряване от долната страна. Също от­
долу през разстояние 1,0 — 2,0 m и минимум срещу укрепяващите ребра на гре­
дата към ламарината се заваряват напречни ребра (фиг. 18.16) със сечение, не
по-малко от 80.8.
Прътовата спирателна конструкция (фиг. 18.4 а) се проектира при широ­
чина 1500 mm и група по режим на работа на крановете от К1 до К 6 . Ре­
шетката е триъгълна с допълнителни стойки и се изпълнява от единични ъглови
профили, обърнати със стърчащото рамо надолу. За намаляване на възловите
плочи центрирането на решетката е по ръба на пояса на подкрановата греда.
За да се транспортира независимо от подкрановата греда се предвиждат вре­
менни пояси от ъглови профили, прикрепвани към елементите на решетката с
болтове. Когато е необходимо, върху спирателната ферма се предвиждат пъ­
теки за придвижване, които се обезопасяват с парапет (фиг. 18.4 б ) . Парапети
се поставят и на пътеките при пълностенни спирателни конструкции.

Фиг. 18.4. Схеми на спирателни ферми

U — ПО краен н по среден ред колони; б — технологична пътека

При големи композиционни междуосия { Ь ^ 12 m) или при голямо полезно

натоварване върху работната площадка [профилът на спирателната кон­
струкция по краен ред се замества с ферма (фиг. 18.l e ) . За избягване на треп­
тения на долния пояс на подкрановите греди се препоръчва свободната му
дължина да не е по-голяма от 12 m. При греди с отвор, по-голям от 12 m, трябва

450
да ce предвиди и долна укрепяваща връзка (фиг. 18.1 е) само от диагонали,
чието сечение се определя от условието за гранична стройност Х„ = 200. В този
случай при опорите се предвиждат и напречни диафрагми, получени чрез двойка
кръстосани диагонали.
При кранове с малка товароподемност (Q < 3 0 0 kN) от група по режим
на работа от К1 до KO и голямо композициоино междуосие 18 т ) подкра-
новата греда се проектира като ферма с успоредни пояси (фиг. 18.2 е). Горният
пояс на фермата е с огъвна коравина, тъй като освен осово усилие поема и
местния огъващ момент от извънвъзлово приложение на подвижния товар.
Височината на фермата се приема от отвора. Разсто ян и ето ме­
жду възлите d не трябва да е по-голямо от З т . Височината на сечението на пояса
варира в границите ( — Н— d. Решетката се изпълнява от двойка ъглови
профили и се центрира по долния ръб на горния пояс, с което се намаляват раз­
мерите на възловите плочи. В този случай спирателната конструкция е прътова.
Напречен разрез на подкрановата конструкция е показан на фиг. 18.1 г. Иконо­
мията на стомана при прътовите подкранови греди е 15— 20% , но се усложнява
изготвянето и монтажа им.
При голямо композиционно междуосие по средни оси (Ь = 24 т ) и кранове
с голяма товароподемност е целесъобразно да се обединят в единна конструк­
ция надлъжната ферма в покривната конструкция и подкрановата греда
(фиг. 18.2 г). Вследствие на по-голямата конструктивна височина концентра­
цията на материала и обединяването на функциите тази конструкция е по-ико-
номична от решението с два независими елемента. Осовата височина на обеди­
нената конструкции Я се приема ( Н— Ь, а височината на коравия до­

лен пояс Л = Ч- — ^ d. Разстоянието между възлите е 6 или 12 m. То се съг­

ласува с разстоянието между напречните покривни ферми. Долният пояс на кон­

струкцията работи на опън, огъване и усукване. Ето защо той се изпълнява от
заварено кутиено сечение (фиг. 18.1 д ). Кутията се укрепява чрез пълностенни
диафрагми, разположени във възлите и междинно не по-рядко от 4 m. Елемен­
тите на решетката са от широкопоясни горещовалцувани или от съставени зава­
рени Н профили, а при много големи усилия — от кутиени профили. Предвид
голямата височина конструкцията се изготвя поелементно и се окрупнява на
монтажната площадка. Монтажните съединения се изпълняват с високоякостни
болтове. Този вид конструкции, както и прътовите подкранови греди имат
ограничено приложение и не се разглеждат по-подробно тук.

18.3. Натоварване на подкрановите конструкции

Подкрановите конструкции се изчисляват за вертикални и напречни хори­
зонтални кранови товари (фиг. 18.5 а), за натоварване от собствена маса и от
полезни товари върху площадка за обслужване. Хоризонталните сили се пред-
и;1викват от спиране на количката на крана или от странични удари, възникващи
при движение на крановете. Едновременното действие на тези товари е o c h o bjo
съчетание на натоварване. При действие върху подкрановите конструкции на
вятър (в открити кранови естакади), сеизмични сили, температурни промени и
слягане на опорите се съставят и други комбинации.

451
 Вертикалните и хоризонталните товари върху една подкранова конструкция се оп­
ределят по фактическия брой на крановете, но не повече от два най-неблагоприят-
ни по въздействие максимално сближени един до друг. Разположението на количките им
трябва да предизвиква най-големи вертикални товари. Ве р ти к а л н и те и хоризонтал­
ните товари могат да действуват едновременно (фиг. 18.56).

m \
R,

I
Фиг. 18.5. Натоварване на подкрановите греди
а — предаване на силите от колелото на крановата релса; б ^ товари от мостови кранове

Изчислителните стойности на вертикалните и хоризонталните кранови

товари се определят по формулите

(18.1)

(18.2) Fh = yn.yi-tiri.yi>c.Fh,

където Yn е коефициентът на сигурност по предназначение;

V / = i,l — коефициентът на сигурност за натоварване;
h,i —коефициентът на динамичност;
ф. — коефициентът на съчетание, равен на 0,85 за два крана с група по режим на работа от
К1 до К6 и на 0,95 при два крана от група по режим на работа К7 и К8;
/^„„^„ — максималният нормативен вертикален натиск на едно ходово колело;
Fi,„— нормативната стойност на напречната хоризонтална сила за едно колело.
Стойността на коефициента на динамичност се приема, както следва;
1. За вертикални кранови товари при изчисляване на гредите на якост и
устойчивост и на тяхното закрепване;
а) при композиционно междуосие 6 ^ 1 2 тп
Ärf=l,2 за кранове от група по режим на работа К 8 ;
Ä rf= l,l за кранове от група по режим на работа К 6 и К7;
б) при композиционно междуосие Ь > 12 m k d = \A за кранове с група по
режим на работа К 8.
2. За хоризонтални товари на кранове от група по режим на работа К 8 —
kd= \A .
Във всички останали случаи се приема *,/=1.0.
Стойността на Fhn за кранове от група по режим на работа от К1 до К 6 за
всяко едно колело се определя по формулата

(18.3)

където ц е коефициент, равен на 0,05 за кранове с еластично окачване на товара и 0,1 при
кораво окачване;
/> _ товароподемността на крана в kN;

452
 Gl — натоварване от собствена маса на количката в kN;
п — броят на колелата от едната страна на крана.

Стойността на Fhn за кранове от група по режим на работа К7 и К 8 се из­

числява по формулата

(18.4) Гнп = 0,\Р,п,

с което се отчитат странични удари от изкривяване на мостовите кранове и от

неуспоредност на крановите релси.
Хоризонталните сили се приемат приложени в мястото на контакт на хо­
довите колела на крана с релсите.
При оразмеряване на подкрановите греди на умора изчислителното верти­
кално натоварване се получава, като нормативното натоварване се умножи
с коефициент 0,5 — за кранове от група по режим на работа К4 до К 6 ; 0,6 —
за кранове от група К7 и 0,7 — за кранове от група К 8 . Усилията се изчисляват
за натоварване от един кран. При проверка на умора на стеблото на гредите
по формула (18.20) намалената нормативна стойност на вертикалното натовар­
ване на колелото трябва да се умножи с коефициента у;с от формула (18.13).
Вертикалните и хоризонталните премествания на подкрановите конструк­
ции също се изчисляват за нормативното натоварване от един най-неблаго-
приятен по въздействие кран.
Стойността на надлъжната хоризонтална сила от спирането на мостовия
кран се изчислява по формулата

(18.5) Fi = OA F,.ny,

където П| е броят на спирачните колела на крана от едната му страна (обикновено половината

от колелата от всяка страна са спирачни).
Силата Ft се отчита при оразмеряване на вертикалните връзки в подкра-
новата част на колоните.
Максималната изчислителна стойност на хоризонталното натоварване Fi\,
което възниква при удар на крана в ограничителната опора и с което се оразме­
рява тази опора се приема равна на 10 kN за ръчни мостови кранове; 50 kSl — за
мостови електрически кранове с общо предназначение от група по режим на
работа К1 до КЗ; 150 kN — за същите кранове, но от група по режим на работа
К4 до К7 и за леярски кранове; 250 или 500 kN за мостови кранове от група
К 8 при еластично или кораво окачване на товара.
Натоварването от собствена маса на'подкрановите конструкции може да
се определи чрез предварително избрани размери на елементите, по справочни
данни или практически опит. Временното натоварване върху работната площад­
ка се уточнява в технологичното задание. Обикновено натоварването от собст­
вена маса и полезен товар се отчитат, като усилията от вертикалните кранови
говари се умножат с коефициент ß, равен на 1,03 за греди с отвор 6 т ; 1,05 —
при отвор 12 m и 1,08 — при отвор 18 m.

18.4. Особености при изчисляването и оразмеряването

на пълностенните подкранови греди
Пълностенните подкранови греди имат най-голямо приложение, Т1.й като
тяхната конструктивна форма най-добре съответствува на особеностите на ра­
бота на подкрановите конструкции и са сравнително прости за изготвяне и мон­

453
таж. Напречното им сечение трябва да удовлетворява изискванията за иконо-
мично решение с отчитане на съотношението на действуваш,ите усилия във
вертикална и хоризонтална посока, за гранично провисване и за устойчивостта
на елементите. Както бе изяснено в т. 18.1, при неголеми усилия (отвор 6 m и то-

Фиг. 18.6. Сечения на пълностенни стоманени греди

о — без спирателна конструкция; б — със спирателна конструкция: — кутиено; г — с високоякостни болтове

вароподемност на крановете до 200 kN) подкрановата конструкция със състои

само от подкранова греда (фиг. 18.1 а). Широчината на горния пояс се увели­
чава, за да поеме напречните хоризонтални сили. Други възможни напречни
сечения на гредата са показани на фиг. 18.6 а. При по-големи усилия подкрано-
вите конструкции с пълностенни подкранови греди са от вида, показан на фиг.
18.1 б, в. И тук оптималното сечение е несиметрично, но на практика много
често по технологични съображения се предпочита симетричното сечение. В
случаите, когато е необходимо да се увеличи усуквателната коравина на горния
пояс, е възможно той да се проектира по един от начините, показан на фиг.
18.66. Към такова решение може да се прибегне и при усилване на намира­
щи се в експлоатация подкранови греди. В по-редки случаи се използува право-
ъгълно кутиено сечение (фиг. 18.6 в ) . При големи отвори и товари и при кранове
от група по режим на работа К 8 е целесъобразно да се проектират греди със
съставено сечение чрез предварително напрегнати високоякостни болтове (фиг.
18.6 г).
По-важните особености в работата на подкрановите греди, които ги отли­
чават от обикновените, са: подвижност на товарите; големи местни напрежения
ст/ос под вертикалните товари; при изместване на крановата релса вертикалните
товари са приложени извън равнината на стеблото.
Оразмерителните усилия в подкрановите греди по принцип се определят
от два мостови крана, допрени един до друг. Когато в сградата работи само един
кран и в бъдеще не се предвижда възможност за работа на два крана, изчисля­
ването се извършва за товарите от този кран. .Тъй като товарите са подвижни,
усилията се изчисляват чрез линии на влияние. Разположението на товарите
върху линиите на влияние трябва да дава максималните усилия.
При проста греда разположението на товарите за получаване на максимал­
ния огъваш момент е по правилото на Винклер — равнодействуващата на всич­
ки сили, намиращи се върху гредата, и най-близката до нея сила са равноотда-
лечени от средата на гредата (фиг, 18.7 а ). Максималният огъващ момент
е под силата, разположена най-близко до средата на гредата. Най-голямата
напречна сила се получава, когато една от силите се намира непосредствено
над опората, а останалите са колкото е възмоЖно по-близо до тази опора (фиг.
18.7 6 ).
При непрекъснатите греди предвид характера на линиите на влияние мак­
сималните усилия се получават при сближени или при раздалечени кранове.

454
Поради това при определяне на М „ „ се изчислява и съответната му напречна
сила Q при същото разположение на товарите върху гредата, а при определя­
не на Q „ „ — съответният огъващ момент.
Изчислителните стойности на огъващия момент и на напречната сила с от­
читане на натоварването от собствена маса и полезен товар върху работната
площадка се получават по формулите:

(18.6) JT — ߣ F viiji ;

където j/fn ординатите на линиите на влияние под товарите.

Огъващият момент и напречната сила от хоризонталните кранови товарк

се определят за същото разположение на товарите по формулите

(18.7) М,.^.. = Му = ЪРшг:\ Q h . m i l -- Q y --- '^ i F h i Z , .

При кранове с еднаква товароподемност и еднаква статическа схема на

иодкрановата греда и спирателната конструкция М „ и Q,, могат да се определят,
като усилията от вертикалните товари по формули (18.6) се умножат с отно­
шението на стойностите на силите Ft, и Fu, т. е.

F,
:18.8) M , = AL Q, = Q.
F,

Напречното сечение на подкрановата греда се композира съобразно изложеното

вт. 10.4. За определяне на оптималната му височина по формула (10.14) необхо­
димият съпротивителен момент се изчислява от формула (7.15), намалено с
(10— 20 М Р а ) изчислително съпротивление, чрез което се отчитат напреженията

I fei
Г” Г' Г: т г ■е
± гТ
Q irax

Qmox I неправилно|

Фиг. 18.7. Схеми за определяне на меродавните усилия в проста подкранова греда

о — за определяне на б — за определяне на

от огъващия момент Му, като по-малките стойности се приемат за по-леките кра­

нове. При определяне на минималната височина трябва да се отчете обстоятел­
ството, че провисването на гредите се определя за натоварване от един мостов
кран. За целта се изчислява нормативният огъващ момент М „ при коефициент

455
 Минималната височина на сечението Л„,„ при пълно използуване на
материала за изчислително натоварване от два крана се определя по формулата

[/?,-( 10- 20)1 Мп

(18.9)
24 Е.1„ Af, •

където lu е граничното провисване на подкранови греди; стойностите му са дадени в табл. 12.1.

!У
I

с ,.^ц.т.
" !\
! '

< I
■|У
■''S-
Фнг. 18.8. Напрежения в подкраиовата конструкция
а — напречно сечение; 6 — при точно изчисляване; в — при опростено и зчисляване

Минималната дебелина на стеблото освен по формули (10.18) трябва да се

определя и от формула (18.13) след заместване в нея на (18.14) и решаване
спрямо (а,.
Широчината на поясите на подкрановите греди освен че трябва да отгова­
ря на условието от формула ( 10. 12), трябва да се съгласува с начина на закреп­
ване на крановата релса. Ако закрепването е с куки, минималната широчина с
260 mm. При закрепване на релса от типа K P с болтове минималната широчина
на пояса при кранове с товароподемност до 750 kN се приема равна на 320 mm
при прътова спирателяа конструкция и 400 mm при пълностенна спирателна
конструкция; за кранове с товароподемност, по-голяма от 750 kN — съответно
360 и 450 mm.
Доказване на носимоспособността и деформациите на подкранови греди
без спирателна конструкция се извършва по формули: (7.22) за якост по нор­
мални напрежения, (7.16) — за тангенциални напрежения, (7.35) — на обща
устойчивост и (7.59) — на провисване.
Локалните напрежения се проверяват по описания по-долу начин.
При подкранови греди с пълностенна спирателна конструкция (фиг.
18.8 а) подкрановата конструкция трябва да се разглежда като тънкостенен
прът с отворено напречно сечение, натоварен на двойно огъване с усукване.
Нормалните напрежения в такъв прът се определят по формулата

Af; Mr.
(18.10) о= -11+ ■
h
където M. и Л1,| са огъващите моменти спрямо'главните инерционни оси; В — бимоментът; и /,, —
инерционните моменти на сечението спрямо оси J — Е и > 1— 'К — секториалинят инерционен
момент; i] и ш — линейните и секториалната координата на разглежданата точка.

Диаграмата на напреженията е показана на фиг. 18.8 6 . В Нормите за

проектиране се разрешава приблизително изчисляване на нормалните напреже-

456
ния, като се приема, че във вертикалната равнина моментът се поема само от
сечението на гредата, а в хоризонталната — от спирателната греда. Доказано е,
че грешката, която се прави при такова опростяване, е незначителна и че е в за­
пас на сигурността' По този начин напреженията в т. а на горния пояс (фиг.
18.8в) се получават чрез суперпозиция по формулите:
1. При пълностенна спирателна греда

(18.11) , а .= ÿ i+ Л - X2<ycRy.
/ ж. ni •у. л/

2^ При спирателна ферма

Afx I л I Mioe ^__ г\

О а= — ------ У \ + -- ---- -Z------ 1----- — ------ < УсЯу ,
h . ni ф(,1 Л/| W y\ ni

където Nh е усилието в пояса на спирателната ферма от хоризонтални товари;

Фу1 — коефициентът на изкълчване при центричен натиск, отчитан за стройността само
на горния пояс спрямо оста у\— у\\
Ац — лицето на напречното сечение на горнйя пояс;
0.9FHd
М ,о ,= -------- местният огъващ момент в горния пояс на фермата от извънвъзлово деиствие
4
на товара /■'/,;
d — разстоянието между възлите на фермата;
UJ'ÿi, „( — нетният съпротивителен момент на сечението на горния пояс спрямо оста у\— у\.

Останалите означения са съгласно фиг. 18.8 в.

Допуска се отслабването на напречното сечение от отворите за болтове,
прикрепващи подкрановата релса, когато е в натисковата зона, да не се отчита и
да се работи с характеристиките на брутното сечение.
Проверката на напреженията в долния пояс се прави по формулата

(18.12) а .= 1/2.
ix , т

Тангенциалните напрежения се проверяват по формула (7.16).

Стеблото на подкрановите греди се проверява на местни натискови напре­
жения по формулата

(1 8 .1 3 ) а ,„с = < УсЯу,

. le f

където F = y iF „ „ е изчислителният натиск от колелото на крана без отчитане на коефициента

на динамичност;
У1с — коефициент, с който се отчита нееднаквият натиск от колелата иа крана и
динамичният характер на натоварването; приема се равен на: 1,6 за кранове
от група по режим на работа К8 н кораво окачване на товара; 1,4 — за съ­
щата група при гъвкаво окачване; 1,3 — за кранове от група К7; 1,1 — за
останалите кранове;
/,/ — дебелината на разпределение на местния натиск (фиг. 18.9); определя се по
формулата

' К и к и н. А. И.. А. А. В а с и л ь е в и д р. Повишение .яолговечности металлическнх конструкций

иромь1шленнь1х зданий. M.. Стройиздат, 1984, с. 164.

457
където с е коефициент, отчиташ податливостта на връзката на пояса със стеблото; приема се
равен на 3,25 за заварени греди и 4,5 за греди с високоякостни болтове;
/|/— сумата от инерционните моменти на горния пояс на гредата и на релсата спрямо
собствените им хоризонтални оси.

Стеблото на подкрановите греди (с изключение на тези, проверявани на

умора при брой на циклите на натоварване п ^ 2,0 . 10®) се проверява на якост по

Фиг. 18.9. Разпределение на на­ Фиг. ie.lO. Усукване

преженията на местен натиск на сечението под дей­
ствие на вертикален и
хоризонтален товар

формула (7.20), в която а„ = а/„г, а коефициентът ß се приема равен на 1,15 за

прости греди и 1,30 за опорните сечения на непрекъснатите греди.
Стеблото на подкрановите греди, проектирани от стомана с граница на про-
влачане до 430 М Р а при брой на циклите на натоварване я ^2,0.10®, се про­
верява на якост за редуцирани напрежения, при което трябва да се вземат пред­
вид всички компоненти на напрегнатото състояние; Ох. т^у, otoc, напрежението на
местно огъване на стеблото а,,„ местните напрежения на разцепване над кон­
центриран товар doc. .1, местните тангенциални напрежения под концентриран
товар т;„г. X,, и местните тангенциални напрежения от огъване на стеблото т/,/.
Напреженията на местно огъване са породени от местен усукващ мо­
мент (фиг. 18.10), големината на който се определя по формулата

(18.15) Fh.hr

в която F се определя както във формула (18.13), а F« се изчислява по формула (18.2) с Fi,„
по формула (18.4);
f= 1 5 mm е нормирано отклонение на подкрановата релса;
hr — височината на крановата релса.

Коефициентът 0,75 отчита по-голямата дължина на разпределение на

усукващия момент от силата Fi, в сравнение с този от силата F
В нормите за проектиране е прието напрежението Of,, да се изчислява по
формулата'
(18.16)

' Подробен анализ на извършените изследвания за определяне на напрежението о/, читателят може
да намери в [37], стр. 170— 176.

458
в която /) е инерционният момент на усукване; изчислява се като сума от инерционните моменти
на усукване на пояса н на релсата по формулата

(18.17) h = ^ + Iir .

Напреженията а/,„ v. т,,„ ,,, и т/ ,,, е прието да се определят като част от

oioc, съответно o/j,. както следва:

(18.18) О/ос. .т 0»25ö/o(-» TiiH'. л1/ , т/, xt/— О,250|// ^

Проверката на якост се извършва по формулите

Охо = Ох + О/ос. X ^ / ? !/ ;

0 /о< /?«;
(18.19)
Т.Г1/ Т/ог. + т/, ^s:

öred ^ ß^yi

В която ß има указаните по-горе стойности. ,

Подкрановите греди се оразмеряват на умора при брой на циклите на на­
товарване Проверката се извърп 1ва по формула (7.111). За простите
подкранови греди при коефициент на асиметрия на цикъла р ^ О и правилно
конструиране обикновено проверката на умора се удовлетворява. При непре­
къснати грели и (1< 0 от проверката може да сс наложи увеличаване на разме­
рите особено при стомана с повишена якоск
Зоната на стеблото под подкрановата релса за,греди с брой на циклите на
натоварване и > 2 ,0 . 10® се оразмерява на умора на материала по формулата

( 18.20) 0,5V o ? + 0,36t ?„ + 0.4о,„. „ + 0.5a^, <

Изчислителното съпротивление на умора в случая се приема равно на 75

М Р а за всички марки стомана за натиснатата зона в средата на отвора и на 65
М Р а — за опънатата зона на стеблото в опорните сечения на непрекъснатите
греди.
Заваръчните шевове, свързваши стеблото с горния пояс, се оразмеряват по
формули (12.6). Те се проверяват на умора по същите формули за съответните
усилия, като десните им части се заменят с напрежението о „„, изчислено по
формула (7.111). При кранове с група по режим на работа Кб до К 8 шевовете
трябва да се изпълняват с пълно проваряване. В този случай те са равноякостни
на основния метал и не е необходимо да се оразмеряват, след като якостта на
стеблото е доказана по формула (18.19). Шевовете, свързващи стеблото с дол­
ния пояс, се оразмеряват по формула ( 12.6 ) за резултантата на тангенциалните
напрежения за единица дължина, изчислена по формула (10.29). За повиша­
ване на качеството и намаляване на концентрацията на напреженията шевовете
трябва да се изпълняват механизирано с извеждане на краищата извън сече­
нието.
За греди с високоякостни болтове разстоянието между болтовете е се опре-
ля по формула (12.7).

459
 Провисването на подкрановите греди трябва да удовлетворява условие
(7.59). С достатъчна за практиката.точност максималното провисване може
да се определя по формулите:

I. При статичсска схема проста греда

м„.с'
(18.21) и =

2 При статическа схема непрекъсната греда

<I О 0 0 \ f / М \„ М гп + Л Ь л \
(18.22)

където М „ е нормативният огъваш момент в гредата от натоварване с един кран;

Afin, М 2п, Мъп — огъващите моменти в средата на отвора, под лявата и над дясната опора при на­
товарване с един кран.

При кранове от група по режим на работа К7 и К 8 трябва да се проверя­

ват и хоризонталните премествания на спирателните конструкции.
Стеблото на подкрановите греди се укрепява с ребра и се проверява на
местна загуба на устойчивост съгласно изложеното в т. 12.3.5. Възможно е укре­
пяване само с напречни ребра и тогава проверката се извършва по формула
(12.14). При необходимост от надлъжно ребро, двете пластинки на които то раз­
деля стеблото, се проверяват по формули (12.18) и (12.22). Когато приносът
на местните напрежения във формула (12.18) е много голям, се поставят къси
напречни ребра (фиг. 12. 10).

18.5. Конструиране на пълностенните подкранови греди

Конструирането на подкрановите греди е от особено значение за тяхната
сигурна експлоатация. Размерите на укрепяващите ребра и начинът на тяхното
прикрепване трябва да отговарят на изискванията, изложени в т. 12.3.6. Мини-
малната широчина на основните напречни ребра се определя по формула
(12.16), но не трябва да е по-малка от 90 mm за кранове от група по режим на
работа КЗ до К 6 и 100 mm — от групи К7 и К 8 .
Опорните реакции на пълностенните подкранови греди-система проста гре­
да при отвори до 18 m се предава чрез опорни ребра, които се конструират
(фиг. 12.15) и оразмеряват както при обикновените греди. Тези греди се изготвят
с минусов допуск и при монтажа между две съседни опорни ребра се поставя
пълнеж (фиг. 18.11 а ). Гредите се свързват с болтове, разположени под нулева­
та линия на сечението. Те се оразмеряват за надлъжната сила, която се поема
от подкрановата греда и се предава на вертикалните връзки в подкрановата
част на колоните. При непрекъснати греди предаването на опорната реакция
от гредата на колоната става чрез центрираща плочка (фиг. 18.11 б ) . За поема­
не на опънната реакция, която възниква при натоварване на съседно поле, се
поставят анкерни болтове.
За добрата работа на конструкциите от съществено значение е решението
на връзката между спирателната конструкция и колоната. Чрез нея се предава
хоризонталната реакция Т от силите Fh. Тази връзка трябва да се съгласува с
действителното поведение на конструкцията от натоварване, температурни
промени и еластични деформации в опорните сечения, а именно: завъртане на
опорното сечение на ъгъл ф , хоризонтални и вертикални премествания Д « и
Д „ (фиг. 18.12 а ) .

460
 Решението, показано на фиг. 18.13а, позволява вертикални и надлъжни
премествания на спирателната конструкция. Предаването на хоризонталната
реакция става чрез плътно опиране на опорни плочки към пояса. Негов недо­
статък е, че с течение на времето вследствие смачкване на стоманата връзката

по 1-1
релса

Фиг. 18.11. Опори при подкрановите греди

Q — прн проста греда; б — прн непрекъснати греди

се разхлабва и се налага да се уплътнява. Това става по-просто, ако прикреп-

пането на плочките е чрез високоякостни болтове, а не чрез заваръчни шевове.
При решението, показано на фиг. 18.13 6 , реакцията се предава на колоната
чрез кръгли пръти. Техният брой зависи от големината на опорната реакция
и може да бъде 1, 2 или 3, разположени един над друг. Предимство на това реше-

Фиг. 18.12. Относно връзката на гредата с колоната

а — преместване и завъртан е на опорното сечение; б — схема на предаване на хо-
рнзонталната снла

ние е лесната подмяна на прътите. Те се оразмеряват за силата Н = Т— (фиг.

hj
18.12 6 ). Възможно е и съчетаване на двата начина на свързване на гредата с
колоната. Силата / се разпределя между тях пропорционално на коравината им
На практика с оглед на повишена сигурност всяка една от връзките се ораз­

461
мерява за пълната стойност на Т При кранове от група по режим на работа К7
и К 8 оразмеряването на тази връзка трябва да става с отчитане на допълни­
телните усилия вследствие на вертикалните и хоризонталните премествания'.
Прикрепването на релсата към подкрановата греда трябва да гарантира
сигурна експлоатация на подкрановия път. При кранове с малка товароподем­
ност се използуват железопътни релси, за другите — специални кранови релси

П—
11
^ опорни планк!^

Фиг. 18.13. Прикрепване на спирателната конструкция към кшюмнто

а — при крайна колона; б — прн средна колона

KP. Видът на релсата се определя в паспорта на крана. Железопътните релси

се прикрепват с куки (фиг. 18.14а), а крановите релси — с болтове и плочки
(фиг. 18.14 б ) . С цел подобряване на контакта между релсата и пояса и омекотя-
ване на динамичното въздействие на крана под релсата е целесъобразно да се
поставят подложки от еластичен материал с нисък модул. Най-често те са

' Виж |37), с. 181-188.

t462
неопренови със или без армиране в зависимост от товароподемността на крана.
В този случай закрепването на релсата към пояса става с пружинни части
(фиг. 18.14 в).
В краищата на подкрановите пътища се предвиждат специални буферни
опори, с които се ограничава работната зона на крана (фиг. 18.15). Те се ораз­
меряват за сила f/i, чиито стойности са дадени в т. 18.3.

О
1Л

(?

Фиг. 18.14. Закрепване на релсите към подкрановата греда

а — лрн ж п релси: б — при релси от типа K P ; е — пружннно при еластична подложка

Фиг. 18.15. Изглед на буфера,

ограничаващ движението на
крановете в края на сградите

463
 CL
S
H
:c
O
a.
c

a.
c

3
CL

ПЗ
o.
g
c

464
 Подкрановите греди са сравнително самостоятелна част на строителната
конструкция на едноетажните промишлени сгради, допускащи различни вари­
антни решения, в зависимост от големината на основните параметри. Те изиск­
ват задълбочено и многостранно оразмеряване и конструиране. Тези обстоятел­
ства гн правят особено подходящи за автоматизирано проектиране — изчисля­
ване. оразмеряване, конструиране. Такава програма за 8 -битов компютър има
разработена в катедра «Метални, дървени и пластмасови конструкции»'., която
се използува както в процеса на обучението, така и при проектиране на конкрет­
ни обекти. На фиг. 18.16 е даден чертеж на подкранова греда, проектирана с тази
програма.

18.6. Пътища за окачен транспорт

В производствените и складовите сгради като допълващ, а в някои случаи
и като основен се използува окаченият транспорт — телфери и окачени кранове.
Пътищата за тях са окачени на покривиата конструкция, което ограничава
товароподемността им.
Телферите са подемно-транспортни съоръжения, които се движат по моно-
рслсови пътища (фиг. 18.17 а ). Те могат да повдигат и транспортират товари с
неголяма маса (до 125 kN ). Използуват се за спомагателни и ремонтни работи.
Окачените кранове се движат по кранов път, разположен надлъжно
м;| ггралата на пивото на долните пояси на напречните ферми (фиг. 18.17 б). По
крановата греда в напречна посока се движи телфер или количка. Товаро­
подемността им Обикновено е ДО 50 kN, КО в някои сгргл.ч със специфично пред­
назначение (самолетостроене, корабостроене и др.) се използуват окачспп .'Cps-
нове с товароподемност до 300 kN.
Монорелсовите пътища се изчисляват за натоварване от един телфер, ако
няма специални указания за особености в работата. Пътищата за окачени кра­
нове се изчисляват за натоварване от два доближени крана. Разположението
на колелата и размерите на профилите, които могат да се използуват, се дават
в n a i ' i i o p T . i n ;i к р п м и .
а б в

1 Q П -------------- ^-- 1
I------------------------
Г

Фиг. 18.17. Схеми на кранови пътища за окачен транспорт

а — телфер; 6 — окачен кран: в — опиране на колелата към долния пояс на гредите

Окачените пътища се проектират от прости или непрекъснати греди. При

отвор 6 m най-често се използуват горещовалцувани профили с общо предназ­
начение нли специални I-Af профили, чиито пояси са с по-голяма дебелина. За
греди с по-големи отвори или товари се използуват съставени сечения, на които

' Тема 0— 181/86 — част Б «Пакет приложи»! програми за подготовка на специалисти с висше обра-
«шанис в областта на стронтслството и архитектурата — проектиране на метални конструкции.
Лрхив на НИСпри .

465
долната част е изпълнена от 1-Л1 профил. Подходящи са и гредите с отвори в
стеблото. Гредите за телфери се изчисляват и оразмеряват само за вертикални
товари. Препоръчва се инерционният момент на сечението да се намалява с
10%, за да се отчете възможното износване на гредата. Коефициентът за усло­
вия на работа ус се приема равен на 0,9.
При оразмеряване на гредите за окачени кранове се отчитат и усилията
от спиране на телфера. Големината на спирателната сила се определя както при
мостовите кранове.

Г Л А В А 19

И З Ч И С Л Я В А Н Е НА Н А П Р Е Ч Н И Т Е Р А М К И
НА П Р О М И Ш Л Е Н И Т Е С ГР А Д И

19.1. Конструктивни и изчислителни схеми

Определянето на реално действуващите усилия в елементите на напреч­
ните рамки и във всички останали части на пространствения скелет на промиш­
лените сгради е една от отговорните задачи при проектирането, гарантираща
сигурността на конструкцията за нормативния експлоатационен срок. Точност­
та на получаваните усилия зависи от вярното определяне на големината на
товарите и въздейст'вията, от съвпадението между действителна конструкция
и нейният изчислителен модел, от реалното" поведение на материалите под
натоварване и възможността за правилното му отчитане в този изчислителен
модел.
Съвременните изчислителни машини позволяват стоманените конструкции
да се изчисляват като единни пространствени системи с отчитане на геометрич­
ната и физическата нелинейност, на деформируемостта на съединенията, на
други фактори, влияещи на напрегнатото и деформируемото им състояние.
Използуването на този подход в практиката все още се затруднява от голямото
разнообразие на конструктивните решения, недостиг на програмни продукти,
трудности по получаване на достоверни унифицирани работни диаграми на ма­
териала и др. Ето защо в много случаи пространствената конструкция се раз­
членява на отделни равнинни конструкции и елементи, като се отчита взаимодей­
ствието между отделните елементи, конструктивните части и земната основа.
Засега в преобладаващото число случаи усилията в статически неоп редели мито
конструкции се изчисляват по недеформирана схема при предпоставка за
еластична работа на материала. Оразмеряването на устойчивост на отделните
елементи за така получените усилия обаче се извършва по деформирана схема
с отчитане на физическата нелинейност. Справедливо е да се подчертае, че
дългогодишната практика е утвърдила този приблизителен подход.
В т. 16.1 бе доказано, че с оглед на функционалното предназначение при
наличие на мостови кранове рамковата конструкция е най-подходяща за
главна носеща конструкция. В процеса на композиране на напречните рамки
сс създава тяхната конструктивна схема. Уточняват се очертанието на рам­
ките, видът и основните размери на отделните части (ри.гели, колони), тяхното
комструктивно изпълнение — пълностенно или пр-ьтово. За всички конструктив­
ни елементи се има предвид видът на напречните сечения, от които ще бъдат
изпълнени, а за заводските и монтажните съединения — конструктивното им
решение. Ето защо при проектирането конструктивната схема е достоверен об­

466
раз на бъдещата реална строителна конструкция. На фиг. 6 .8а в максимал-
мо опростен вид е показана конструктивната схема на едноотворна рамка за
промишлена сграда при корава връзка между ригел и колона, а на фиг. 19.1 а на
двуотворена сграда при стаено стъпване на фермата върху колоната.

Фиг. 19.1. Коиструктивна и изчислителна схема на

напречна рамка
а — конструктивна схема; б — изчислителна схема

Конструктивната схема позволява да бъдат определени предварително ек-

онентрицитетите на приложение на товарите, възможността за поддаваемост на
съединенията и като следствие — преразпределяне на усилията, очитане на
действителните деформации на елементи с мощни напречни сечения и др. Опре­
делянето на усилията и деформациите в строителните конструкции ще бъде най-
достоверно, ако изчислителната схема е тъждествена с конструктивната. По
принцип това е теоретически възможно, но практически много трудно може да
се осъществи за сложни и многократни статически неопределими конструкции,
каквито са тези на промишлените сгради. Трябва да бъдат известни лицата и
инерционните моменти на напречните сочения, разположението на съединител­
ните средства в съединенията и пр. Ето защо се налага преходът от конструк­
тивна към изчислителна схема. Изчислителната схема трябва в максимална
степен да съответствува на конструктивната схема. В нея трябва да бъдат уточ­
нени дължината на елементите и на отделните участъци с различни инерционни

467
моменти и с различни лица на напречните сечения, съотношението между инер­
ционните моменти и между лицата на отделните елементи и участъци, характе­
ра на свързване на отделните елементи един с друг. Всички опростявания
трябва да бъдат оценявани в каква посока влияят на достоверността на полу-

7W474A17M rp M A lT W ^

I,

Фиг. 19.2. Преход от конструктивна към изчислителна схема

чаваните усилия. Дължината и конфигурацията на прътите на рамката в из­

числителната схема се определят по схематичен чертеж, получен чрез системни­
те оси на прътите. За такива оси обикновено се приемат линиите, минаващи през
центъра на тежестта на напречните сечения. Подходът, който трябва да се спаз­
ва тук, се илюстрира с прехода от конструктивна към изчислителна схема на
едноотворна промишлена рамка с корава връзка между ригел и колона (фиг.
19.2 а ). В т. 16.1 бе уточнено, че конструкцията на горното осветление може да
бъде разглеждана независимо от покривната ферма. На практика това означа­
ва, че то променя характера на натоварване върху фермата, което ако се от­
чете, може да се премине към изчислителна схема без горно осветление (19.26).
Получената схема е многократно неопределима и се състои от пълностенни и
решетъчни участъци. Предвид непрекъснатостта на поясите на фермата и на
прътовите участъци на колоните и коравината на възлите решетъчните участъ­
ци в действителност са с голяма степен на неопределимост.
В същото време при характерните за промишлените сгради отвори покрив­
ните ферми се проектират с напречни сечения (вж . гл. 13), характерни за едно-
стенните ферми. При тях височината на сечението на пояса hf обикновено е много

по-малка от -— /j където h е височината на фермата. В този случай е напълно

допустимо фермата да се разглежда като ставно-прътова (фиг. 19.2 е), при

което нормалните усилия в прътите имат най-голяма стойност. Непрекъснатост­
та на пояса и закоравяването на прътите се отчита частично при определяне на

468
изкълчвателните дължини на пълнежните пръти. Аналогично в долната част на
колоните се приема ставно присъединяване на елементите на решетката към
дяловете. Изследването на действителната работа на напречните рамки е пока­
зало, че това опростяване води до незначителна промяна на нормалните усилия
и то в запас на сигурността. Определянето на усилията по изчислителната схема
от фиг. 19.2 в не създава особени затруднения, но изисква да се зададат с необ­
ходимата точност лицата на напречните сечения на прътите и инерционните
моменти на пълностенните части. По-нататъшното опростяване е свързано със
замяна на прътовата част на колоната с пълностенна с еквивалентен инерционен
момент (фиг. 19.2 г). Геометричните оси на двете части на колоните съвпадат с
линиите, съединяващи центровете на тежестта на напречните им сечения. При
крайните колони тези оси са разместени една спрямо друга на разстояние е
(' достатъчна точност може да се приеме, че

(1 9 .1 ) e = (0 ,4 5 -^ 0 ,5 5 )/z i — 0 ,5 /î 2.

Инерционният момент на хоризонталния участък, който се получава от

несъвпадението на осите, се приема равен на безкрайност. Рамката, показана на
фиг. 19.2г, е три пъти статически неопределима по силовия метод и най-лесно се
решава с еластичен център. В литературата ' са изведени формули за определяне
на усилията във всички нейни пръти.
Следващото опростяване е свързано със замяна на прътовия ригел с пъл-
ностенен с еквивалентна коравина (фиг. 19.2 d).
Определянето на еквивалентната коравина на пълностенния ригел, замест­
ващ фермата, може да се извърши по различни начини в зависимост от това,
каква деформация е в основата на замяната. Възможни са три подхода:
1. Двата елемента да имат еднакви провисвания.
2. Двата елемента да имат еднакъв ъгъл на завъртане на опорните се­
чения.
3. Двата елемента да имат еднакви ъгъл на завъртане и линейни премест­
вания на опорните сечения.
При всеки един от тези подходи се получава различна формула за екви­
валентния инерционен момент. В съветските курсове по метални конструкции
се препоръчва предложената от проф. Гениев на базата на първия подход
формула

fl9 .2 ) /г = (Л |1 / |- |- Л 2 {/ 2 )Р ,

където А, и А -2 са лицата на напречните сечения на горния и долния пояс в средата на отвора;

ÿi, 1/2 — разстоянията от центровете на тежестта на горния и на долния пояс до неутралната
ос на фермата за сечението в средата на отвора;
ß — коефициент, отчитащ наклона на горния пояс на фермата и деформацията на пъл­

нежните пръти; препоръчва се да се приема ß = 0,7 при наклон ■ß = 0,8 —

8 10
1
при наклон I, ß = i при нулев наклон.
15
Подробно изложение на различните подходи при определяне на еквива­
лентните коравини, получените формули и сравняване на резултатите по отноше­
ние на усилията в рамката е дадено в [48].

' П р и м а к. и. С. Расчет рамних конструкций однопролетних промишленних зданий. Буд1вельник,

K.. 1966.
- Г е н и е в . А. H., В. А . Б а л д и н . Курс металлических конструкций. ч. II, M., Стройиздат, 1940.

469
 За геометрична ос на ригела на рамката при корава връзка между ферма н
колона се приема оста на долния пояс, а при ставна връзка — линията, свързва­
ща ставите. При наклон на покрива до 1:10 включително се разрешава в из­
числителната схема той да се приема за хоризонтален. На фиг. 19.3 са показани
конструктивни и изчислителни схеми на рамкови конструкции.

1^
7^]ТФМЛ

Фиг. 19.3. Конструктивни и изчислителни схеми на рамки с по-сложно очертание

Преходът от конструктивна към изчислителна схема трябва да отчита и

връзката ригел — колона. Възможни конструктивни решения са показани на
фиг. 19.4. Препоръчва се центрирането на прътите на фермата да става по
вътрешния ръб на колоната, за да се намалят размерите на възловата плоча. То­
ва създава ексцентрицитет при предаване на опорната реакция V. Когато връз­
ката се изпълнява чрез фланцеви съединения с болтове (фиг. 19.4 а ), опорната
реакция се предава чрез опорно столче, изпълнено от стоманен лист с дебелина
30— 40 mm. Оразмеряването на шевовете, прикрепващи столчето, се извършва
съобразно с изложеното в т. 12.5. Фланцевите плочи се прикрепват към поясите
с болтове с нормална точност, поставени в отвори с диаметър 3 mm по-голям
от този на болта. По този начин се изключва възможността болтовете да поемат
вертикални сили. ^
Хоризонталната реакция от опорния момент //: = -т- се предава от ферма-
По
та на колоната чрез горния и долния възел, показан на фиг. 19.4а, г. Долният в ъ ­
зел поема и допълнително усилие Яг, равно на нормалната сила в ригела на рам­
ката. В преобладаващото число комбинации на натоварване огъващият момент
в рамковия възел предизвиква опън в горния и натиск в долния пояс. В този слу­
чай фланцевата плоча на долния възел предава усилия на натиск. Ако при
монтажа на фермата между плочата и пояса на колоната има луфт, се поставя
пълнеж (хастар). Напреженията под плочата са малки и не е необходимо да се
доказват. Когато при натоварване от вятър в съчетание с други неблагоприятни
товари се получи обратно действуващ момент, то болтовете се оразмеряват на
опън, като трябва да се отчете обстоятелството, че хоризонталната сила действу­
ва с ексцентрицитет по отношение на центъра на болтовата група. На две
взаимноперпендикулярни сили (V и Я ) и на огъващ момент трябва да се ораз­

470
мерят по формули (8.13) и (8.13') и заваръчните шевове, прикрепващи възло­
вата плоча към фланеца.
Горният възел е предимно натоварен на опън. Ако той е изпълнен, както е
показано на фиг. 19.4о, то вследствие на поддаването на фланцевата плоча в
него се получава деформацията, показана на разрез Б — Б. При такова кон-
структивно решение изчисляването на рамката би следвало да се извърши по
схемата, показана на фиг. 19.2 е, като пружинната константа се определи чрез
поддаваемостта на възела от единична сила. Когато трябва да се постигне пълно
запъване, то този възел се конструира по един от двата начина, показани на
фиг. 19.4 6, в. Разгледаният пример показва, че при преход от конструктивна
към изчислителна схема трябва да се отчитат и оценяват всички обстоятелства,
п т. ч. и начинът на конструиране на връзките между отделните конструктивни
елементи.
За изчисляване на получените изчислителни схеми на напречните рамки е
необходимо да са известни отношенията на инерционните моменти. Те могат да се
приемат въз основа на натрупания практически опит или чрез приблизително
изчисляване и оразмеряване на рамката при някои опростявания — отчитане
само на основните товари,- горните краища на колоната са неотместваеми за
всички товари без ветровите и др. При еднакво композиционно междуосие по

А -А 1Б 1< Б1

Фиг. 19.4. Конструиране на възела ферма— колона

а при волтова връзка, й. « — при заки равяван г па горния възел; в — с монтажни зявар ъчн и шевове

крайни и средни оси отношенията между инерционните моменти на колоните по

крайни и средни оси се приемат в границите:

(19.3) -^= 7-М 0; - ^ = 2 5 4 -4 0 ; -=10-=-30; = 1 .5 ^ 3 .

h !г

471
като по-малките стоиности се отнасят за сгради с по-лека конструкция и кра­
нове с по-малка товароподемност. Означенията са съгласно с фиг. 19.1 б и 19.2d. •
Когато междуосието по вътрешните редове е двойно по-голямо от това на
колоните по външните редове, препоръчваните отношения са:
(19.4) -^1»-=20н-60 и - ^ = 2 ,5 - ^ 7 .
h h

1•
Гч

ж
d
D

Ш /Щ
и -
---
---
---
---
---
---
---
-

И-
---
---
---
---
---
---
--у i---------------------1 \----------------------1-
и -
---
---
---
---
---
---
---
- --
-----------------------у

и -
---
---
---
---
---
---
--► -
---
---
---
---
---
---
---
---h

и -
---
---
---
---
---
---
---
- -
---
---
---
---
---
---
---
-- у
'

Фиг. 19.5. Широчина на изчислителния блок

а — при еднакви композиционни междуосия; б. в — при различни м еждуосия по крайни и средни оси

Ако в рамката има колони с постоянно напречно сечение (със или без кра-
нови конзоли), отношенията се приемат по преценка на проектанта за всеки
конкретен случай.
Автоматизираното проектиране на рамковите конструкции позволява да се
получи по итерационен път точно съответствие между заложените в последния
цикъл и окончателните след оразмеряването действителни отношения. В някои
литературни източници се допуска разлика до 15— 20%.
Посочените в ( 19.3) отношения се отнасят за случаите, когато както при
едноотворни, така и при многоотворни сгради композиционното междуосие е ед­
накво по всички надлъжни оси. В тези случаи широчината на изчислителния
блок е равна на композиционното междуосие (фиг. 19.5 а ). Ако междуосието
по вътрешните редове е по-голямо от това по крайните, но еднакво за всички
оси, широчината на изчислителния блок е равна на разстоянието между колони­
те от вътрешните редове (фиг. 19.5 6 ). Ако междуосието по вътрешните редове
е различно, то широчината на блока е равна на максималното вътрешно между­
осие (фиг. 19.5 в ). В последните два случая коравините на колоните и ригелите
на изчислителната схема се получават като сума от коравините на всички колони
и ригели от съответния ред, съответно междуосие, включени в изчислителния
блок. Прк^сумирането елементите, разположени на rpaHH'uaTa на блока, се взе­
мат с коефициент 0,5.

19.2. Натоварване на напречните рамки

Товарите, действуващи върху строителната конструкция на промишлените

сгради, са: постоянни, продължително действуващи, кратковременно действу­
ващи и особени. Те се различават и по големина, и по начин на действие, и най-

472
 вече по степента, характера и продължителността на напрегнатото състояние,
което предизвикват. Нормативните стойности на тези товари, съответните им
коофнииенти на сигурност и начинът на тяхното съчстяване се дават в нормите :i;i
натоварване и частично са пояснени в т. 6.3. Ог съществено значение за верност­
та на получаваните резултати е точното определяне на мястото на тяхното при­
ложение, реалните ексцентрицитети спрямо осите на изчислителната схема и ха­
рактерът на натоварването — статично или динамично. За целта, както бс показано
в предидущата точка, задължително трябва да се имат предвид конструктивното
решение на детайлите и свързването на отделните части на строителната кон-
струкция_ в единна система.
Постоянни са товарите от собствените маси на: елементите Hâ покритието
и ограждането, елементите на напречните рамки, подкрановите пътища, техно­
логичните площадки, елементите на пространственото укрепяване и инстала­
ционните системи. Задавани обикновено като маса на квадратен метър действи­
телна площ, върху ригела те се привеждат към линейно разпределени, като тези
от покритието се прсвр1 >тат в товар на I хоризонтиряи;! площ чрс :1 разделяно
на cosa, където а е наклонът на покрива. При различни междуосия по крайни
и средни оси трябва внимателно да се определят реакциите на надлъжните фер­
ми, които за основните напречни рамки са концентрирани сили върху колоните.
На фиг. 19.6 а е показано натоварването на едноотворна напречна рамка. Това­
рите от собствените маси на колоните в горната и в долната им част са приети
съсредоточени и приложени в долните краища на съответните части. На фи­
гурата те са означени с F\ » F 2 . Силата е изчислителното натоварване на
колоната от собствена маса на подкрановата конструкция и от складираните
ремонтни материали върху нея. Върху колоните действуват и товарите от соб­
ствената маса на ограждащата конструкция (когато такава има) и елементите
й не са самоносещи се. Разположението и големината на тези товари зависят от
вида на ограждането (вж . т. 17.3), от междуосието на колоните и от височината
им. При ограждане със стенни стоманобетонни панели, които стъпват върху
специално конструирани столчета, натоварването е от съсредоточени сили,
приложени с ексцентрицитет около 100 mm от външния ръб на колоните. Това­
рите от леките метални ограждащи панели в сравнение с останалите са прене­
брежимо малки.
Към продължително действуващите временни товари спадат тези от
стационарното обзавеждане и производствения прах. Когато първите оказват
влияние върху строителната конструкция, то всички необходими данни за тях се
уточняват в технологичното задание. Производственият прах е характерен само
за някои видове производства. С течение на времето той се натрупва, уплътня­
ва и може чувствително да превиши предвидените стойности. В такива случаи
трябва да се предвижда периодично почистване.
Кратковременно действуващи товари са снегът, вятърът, товарите от
мостови кранове и окаченият транспорт, температурните въздействия. Натовар­
ването от сняг зависи от конфигурацията на покрива и води до различни схеми
за разпределение. За едноотворна рамка с двускатен покрив тези схеми са две
(фиг. 19.6 6 ). Със с във фигурата е означен коефициентът на снегонатрупва-
не. Възможностите за образуване на снежни торби вследствие наличието на
I орно осветление или различни височини на отделните отвори трябва да се имат
предвид при изчисляване на елементите на покритието.
Натоварването от вятър върху сградите и съоръженията е сума от статич-
ната и от динамичната компонента на ветровото въздействие. По принцип при
едноетажните сгради се отчита само статичното действие, дължащо се на
постоянен ветрови напор. Динамичната компонента се взема предвид при
напречни рамки на едноотворни сгради с височина над 36 m и отношение на висо­

473
чина към отвор по-голямо от 1,5. Разпределението на натоварването върху
напречните рамки зависи от конструкцията на стенното ограждане. Когато то е
iH 'iiiC H o 6e:i междинни стойки (фиг. 19.б я ), ветровото натоварване се предава на­
право на колоните чрез елементите на ограждането. Тъй като тези елементи

вгриант 2 1,25с
0.75c

0Л5)Ь
5
1
( 0 ,5 - 0 A 5 ) h .
вариант 1

Фиг. 19.6. Товари върху напречните рамки

а — от собствена маса; б — от сн яг; •>. г — при в ятъ р без н с междинни стойки

(опорни столчета при стоманобетонни панели и хоризонтални водачи при

леките панели) са разположени на малки разстояния, ветровото натоварване се
приема разпределено по височина на колоните. Товарната ивица в тези случаи
е с широчина, равна на разстоянието между тях.
При решение на страничното ограждане с междинни стойки, които се
опират в надлъжните връзки на нивото на долните пояси на фермите (фиг.
19.6 г), рамката е натоварена непосредствено с разпределен ветрови товар от
ивица с широчина Ь/2 и с концентрирана сила 2V^. Силата се получава от меж­
динната С т о й к а , която също е натоварена с разпределен товар от ивица с широ­
чина Ь/2. Статическата й схема е проста греда с конзола. Опорната реакция Vw
чрез надлъжната връзка се пренася върху напречните рамки на нивото на дол­
ните пояси.

474
 При по-високи сгради ветровото натоварване над 10 е променливо (фиг.
19.7 а ) . За улесняване на изчисляването фактическата диаграма от линейно раз­
пределено натоварване може да се замени с равномерно разпределен товар с ин­
тензивност Weq, получен ОТ условието огъващите моменти в мястото на запъване

W,
л
'24

Фиг. 19.7. Към определяне на еквивалентното натоварване от вятър

а — натоварване съгласно нормите: б — получаване на е — разполож ение на товарите в изчислителната схема

ма конзола, натоварена с двата вида товари, да бъдат равни. Стойността на

Weq се изчислява по формулата

(19.5) Weq

Преходът от действителното към еквивалентно натоварване е илюстрирано

на фиг. 19.76, в. Съсредоточените сили W\ H W 2 отчитат ветровото натоварване
върху покривката конструкция. ,
При многоотворни рамки с ригели на едно ниво натоварването рт вятър
се определя по аналогичен начин, а при по-сложно очертание на напречните рам­
ки — като се спазват точно схемите и аеродинамичните коефициенти, дадени в
нормите за натоварване.
Мостовите кранове натоварват напречните рамки с вертикални и хори­
зонтални товари (фиг. 19.8а) Те са с минимум четири колела и поради това
опирането на крана върху релсите е статически неопределимо. Възможните
изменения в неблагоприятна посока на вертикалните сили от мостовите кранове
и динамичният ефект се отчитат при изчисляване на усилията в подкрановите
греди (вж . т. 18.3). По отношение на напречните рамки се приема еднакво на­
товарване от всички колела от едната страна на крана. Усилията от верти­
кално натоварване в напречните рамки на едноотворните сгради се изчисляват
от едновременното най-неблагоприятно действие на два крана, а на много-
отворните — за едновременното най-неблагоприятно действие на две двойки
кранове, разположени в които и да са два отвора на сграда. При едновременното
действие на четири крана стойностите на коефициента на съчетание са
равни на;
0.8 ;ia кранове с група по режим на работа К7 и К 8 ; ^
0,7 за кранове с група по режим на работа от К1 до К 6 . ^
Усилията от хоризонтално натоварване се изчисляват за едновременното
действие на два крана върху един релсов път или по един кран в два произволни
отвора.
Деформациите на рамките в хоризонтално направление се определят от
действието на един най-неблагоприятно действуващ кран.

475
Фиг. 19.8. Натоварване с кранови товари
а — начин на предаване на товарите; 6 — най иеблагопрнятно разположение на количката на крана: в — натоварване на
линията на влияние; г — вертикални краиови товари в изчислителната скема; à — напречни товари в изчислителната схема

476
 Посочените по-горе условия са продиктувани от обстоятелството, че
едноврменната работа на мостовите кранове с максимален товар е твърде малка.
Вертикалните и хоризонтални кранови товари се определят при най-
неблагоприятно разположение на количката на крана (фиг. 19.86) на крано­
вете от двете страни на изчисляваната рамка по формулите:

(•9-6)

( 19.8) Т = tn.yiylpcFHnI>yi,
където и D^i„ са максималнит* и минималнит-вертикален кранов товар върху напречната
рамка;
•* — нормативните стойности на вертикалните (максимални и минимални) и на
хоризонталния кранов товар, припадащи се на едно колело на крана;
Zi/i — сумата от ординатите на линията на влияние за опорната реакция под
концентрираните сили (фиг. 19.8в).
Силите и f/in се дават в стандартите за крановете, а силата се
изчислява по формулата
(19.9)
' '
F on. mm = (' P +' G „ + G
'
, )-' !- - / = ' on, mal*
По

в която Р, Gc, и Gl са товароподемността, собствената маса и масата на количката на крана.

При многоотворни сгради с различни композиционни междуосия трябва да
се отчита внимателно броят на колоните, които са включват в един изчислителен
блок и получават натоварване.
Върху изчислителната схема крановите сили 0 ^ „и ö^.^ce разполагат съг-
ласно с фиг. 19.8г, а силата Т съгласно фиг. 19.86, д. Силата Т действува в
най-неблагоприятна посока. Условно се смята, че тя се предава на рамката чрез
колелата, Замиращи се само от едната страна на крана, на нивото на горния
пояс на подкрановата греда.
Строителните конструкции, изграждани в райони със V II, V I I I и IX степен
на сеизмичност, се изчисляват за действието на сеизмични сили. Стойностите на
тези сили се определят съгласно Нормите за проектиране на сгради и съоръже­
ния в земетръсни райони в зависимост от големината на съсредоточените маси
в изчислителната схема на конструкцията. На всяка условно съсредоточена
маса със стойност F в точка от конструкцията съответствува сеизмична сила Е,
приложена в същата точка и действуваща в най-неблагоприятна посока. Изчи­
слителната стойност на сеизмичната сила /=",*, съответстуваща на маса с тегло
Fk, приложена в точка k на рамката при t-тата форма на собствените трептения
ii;i конструкцията, се определя по формулата

(19.10) Eik = C.R.^mikKcFk,

където С е коефициент на значимост на сградите и съоръженията;

R — коефициент на реагиране на конструкцията при сеизмични въздействия;
ßi — динамичен коефициент, съответствуващ на j -тата форма на собствените трептения на
сградата;
Л,» — коефициент на разпределение на изчислителното сеизмично натоварване, съответству-
ващо на i-тата форма на собствени трептения на конструкцията в точка k;
Кс — сеизмичен коефициент, равен на отношението на приетото за всяка сеизмична степен
изчислително ускорение на почвата към земното ускорение g;
f» — частта от масата на сградата или съоръжението, приета като съсредоточена сила в
точка k и определена с коефициент за натоварване при изчисляване за сеизмични въз­
действия fir.

477
 Стойностите на коефициентите С, R н Кс, начините за определяне на ß, и
както и всички особености за различните видове почви, строителни конструк­
ции и др. са дадени в [45].
Товарите от съсредоточените по рамката маси Fk, необходими за изчисля­
ване на сеизмичните сили £, се определят, като се имат предвид следните особе­
ности:
1. Натоварването от вятър, динамичните товари от машини и съоръжения,
спирателните и страничните сили при движението на крановете не се вземат
предвид.
2. При гъвкаво окачване на полезните кранови товари се отчита само соб­
ствената маса на крана.
3. При многоотворни сгради за една рамка се взема само най-тежкият
кран.
Коефициентите за натоварване yie, с които се умножават различните това­
ри при изчисляване на сеизмичните сили, са дадени в табл. 19.1.

Таблица 19.1
Коефициенти за натоварване yie при изчисляване за сеизмични въздействия

Вид на натоварването Коефициент yje

1. Собствена маса на конструкцията и постоянното

съоръжаване 1
2. Натоварване от сняг 0.8
3. Полезни товари за промишлени сгради (с изключение
на товарите от постоянното съоръжаване) 0,8
4. Всички други товари 0,8

Колкото броят на съсредоточените по конструкцията материални маси е

по-малък, толкова определянето на сеизмичните сили е по-просто. Ето защо при
гъвкаво окачване на товарите и когато преобладаващата част от масите е съсре-

0,5 Е,
•
7 "- Г
7
) \
\ 7
7
п ^ /п 77 ТП 77 тгг ^

Фнг. 19.9. Натоварване на рамка със сеизмични сили

U зона на р а л ю ;10ж е 11нс ка елементите с маса. условно съсрсдоточавамс на нивото на ригела. б — натоварване на рамката
(■ри една съсредоточена маса; п - същ о при две маси

доточена по покрива на сградата, е възможно изчисляване само с една маса,

разположена на нивото на ригела. Частите на конструкцията, чиито собствени
маси трябва да се включат при определянето на сеизмичната сила Е, са пока­
зани на фиг. 19.9а. При едноетажните промишлени сгради с голяма височина.

478
с тежки кранове или с кораво окачване на полезните кранови товари напречните
рамки трябва да се изчисляват, като се въведат и съсредоточени маси на нивото
на подкрановите греди (фиг. 19.9в).
При напречни рамки с отвор, равен или по-голям от 24 гп, се изисква изчи­
сляване и за вертикално сеизмично въздействие.
Обикновено при промишлени сгради с леки покрития и кранове с малка
товароподемност сеизмичните сили не оказват влияние върху оразмеряването
на колоните, тъй като меродавни се оказват усилията от основното съчетаване
на товарите.
Сеизмичните сили в перпендикулярна на рамките посока се определят по
аналогичен начин, като се изчислят товарите от масите по покрива и на нивото
на подкрановите греди. В границите на един блок получените товари от покрива
се разпределят между вертикалните връзки по колоните в зависимост от техния
брой и коравина. Сеизмичните сили, съответствуващи на всяка една от връзките,
се изчисляват по формула (19.10).
Напречните рамки на промишлените сгради често са натоварени и с раз­
лични допълнителни технологични товари върху площадки на различни нива,
с товари от монорелсови пътища и окачени кранове и др. Големината на тези
товари и техният характер се определят в технологичното задание за проекти­
ране. Когато при многоотворни рамки не е възможно или не е целесъобразно да
се изпълнява надлъжна температурна фуга, те се изчисляват и на температурни
разлики съобразно климатичните и експлоатационни условия. В някои случаи
при неподходящи почвени условия се налага рамките да се изчисляват за под-
даване и завъртане на опорите.

19.3. Статическо изчисляване на напречните рамки

Напречните рамки на едноетажните промишлени сгради се изчисляват

поотделно за всеки вид натоварване. Това дава възможност изчислителните раз-
резни усилия в напречните сечения на елементите на рамките да се получават
чрез сумиране на разрезните усилия в тях от отделните видове натоварвания
за възможно най-неблагоприятно за всяко напречно сечение съчетание. Рам ­
ките могат да се изчисляват по известните от строителната механика методи:
силов, деформационен, комбиниран и др., ръчно с калкулатор или с помощта
на компютър. В зависимост от начина на изчисляване се приема най-подходяща-
та изчислителна схема съгласно изложеното в т. 19.1.
Много често в стадия на вариантното проучване напречните рамки на
едноетажните промишлени сгради за различните видове натоварвания със
задоволителна точност се изчисляват по опростени изчислителни схеми. Най-
често прилаганите опростявания са:
1. Рамките със сложна конфигурация се разчленяват на отделни по-прости
статически системи, като се пренебрегват взаимните връзки на тези системи,
ако влиянието им е незначително. Такъв пример е показан на фиг. 19.10. Пред­
вид голямата коравина на бункерната греда сложната рамка се разделя на две
системи.
2. Пренебрегват се надлъжните деформации на ригелите на напречните
рамки за товари, неприложени върху тях.
3. При корава връзка между ригел и колона за товари, неприложени върху
ригелите, могат да се пренебрегнат завъртанията на възлите (т. е. да се приеме
1,— оо), когато за колоните е изпълнено условието

(1 9 .1 1 ) a > 6 / ( l + l. lV lA ) .

479
където; — за крайна колона
(19.12) a= -Lx H ■

— за средна колона, върху която се опират два ригела

(19.13) + у1=-Ьш---1.
' /| h ' !гт

а б в

1=00

Фиг. 19.10. Членене на рамка на отделни системи

а — общ конструктивен вид: 6. в — независнни систени

Означенията са както на фиг. 19.1 б.

4. За рамки с три и повече отвори с ригели на едно ниво при действието на
вертикални товари, приложени върху колоните и на напречни хоризонтални,
кранови сили, отместванията на горните краища на колоните могат да се пре­
небрегнат. Същото се отнася и за едноотворни и многоотворни симетрични или
близки до симетрични рамки със запънати ригели, натоварени със симетрични
вертикални товари, приложени върху ригелите.
В някои конкретни случаи са вЪЗ.можни и други опростявания на стати­
ческото изследване. Коректността им винаги трябва да бъде доказвана.

19.4. Изчисляване на напречните рамки с отчитане

на пространствената работа на конструкцията

в т. 16.6 бе изяснено, че за много промишлени сгради е целесъобразно да се развива над-

лъжна връзка на нивото на долните пояси на фермите, с цел обединяване на напречните рамки за
съвместна работа и намаляване на абсолютните деформации в хоризонтално направление. Нали­
чието на тези връзки може да бъде отчетено и при статическото изследване на напречните рамки.
Това може да се извърши, като строителната конструкция се изчислява със своята действителна
пространствена схема или по опростени, но приемливи за практиката методи. Един такъв метод за
едноотворна сграда се разглежда тук. Приема се, че изчислителният блок се състои от 5 рамки
(фиг. 19.11а). Една от рамките е натоварена с хоризонтален товар Р. Преместването 6: на рамкат;!.
кключома в блока на иивото ли до.ип1и imiu i m | ) i i i i ' . i ; i , i i p i i roua i i i i T o i i i i p i i i i i i r mr Hii.U' i r o - v i a . i K o , o i -
KÜJIKOTO преместването iiii същата рамк;| ii|)ii същото натоварване, no мссиързана c останалите
(фиг. 19.1 1 б). Следователно преместването 6| може да бъде представено като част от премества­
нето Д| на единичната равнинна рамка, т. е.:

(19.14) 0| = а , Л | ,

където rt, е коефициентът на пространствена работа.

Надлъжните укрепителни връзки се разглеждат като непрекъснати греди на еластично под-
даваеми опори. Тези опори са напречните рамки. Гредата е натоварена с еквивалентна сила Р ч ,.

480
Това е онази сила, която ако е приложена на нивото на надлъжните връзки, ще предизвика пре­
местване, равно на преместването на единичната рамка от външно натоварване. Деформациите
на гредата, съответно на блока, ще зависят от нейната коравина. Ако £/-^оо и натоварването е
симетрично спрямо блока, ще има само транслация (фнг. 19.1 ■е ). Ако £/-^оо и натоварването е
несиметрично, освен транслация ще има и ротация. При 0 < £ / < о о гредата ще се огъва.
Реакцията V\ в опората, съответствуваща на натоварената рамка, зависи от съотношението
на коравнинте на опората и на връзката. Те от своя страна са функция на геометрняга на колоната
(//, Н ,,„ Hi^), от съотношението на линейните коравини на двата й участъка, на композиционното
междуосие 6 и на сумарната коравина на надлъжните елементи. Коравината на връзката зависи от
нейното решение.
. Д

'/

1"
-
F 1--
а

т
4—
^
Фнг. 19.11. Към пространствена работа на напречните рамки
а- блок от 5 напречни рамки; б — натоварване на една от рамките; в.г.д^ деформаини на блока; « — на-
торване на линиите на влияние

.Отношението о на опорната реакция V\ към еквивалентната сила се определя в зависимост

от параметъра с по табл. 19.2.

Таблица 19.2
СтоАности на а м а ' за 6 « ж от пет рамки с едностъпални колони

с 0,01 0,02 0,03 0,04 0,05 0,1 0,15 0,20 0,50

а 0,77 0,73 0,71 0,69 0,67 0,62 0,58 0,56 0,46

а’ - 0 ,2 0 - 0 ,2 2 -0,24 - 0 ,2 5 -0 ,2 5 - 0 ,2 6 - 0 ,2 6 - 0 .2 6 -0,25

Стойностите на параметъра с се изчисляват по формулите:

— при рамки със ставно опрени ригели

46’2(/„d,) .
(19.15)
tP Z U

481
 — при рамки със запънати ригели

ь^Ц1иаи)
“ -
//зхл •
където Ь е композиционното междуосие;
Н — височината на колоните;
/|(— инерционният момент в долната част на « тата колона;

d,= —^ . където С = --------- ------ 3—

dii =
iA C - 3 B ^

2/» — сумата от инерционните моменти на надлъжните укрепващи ферми. Изчислява се но

формулата

(19.17) 2/^ = 4 - Л 2 a ^ ,
8

където А е лицето на напречното сечение на пояса на връзката;

а — височината на надлъжната укрепваща връзка.
С коефициента а се отчита натоварването само на една напречна рамка. В действителност
крановите товари влияят непосредствено и върху рамките, съседни на най-тежко натоварената.
Това влияние намалява еластичния отпор и трябва да бъде отчетено. За случая, показан на фиг
19.11 е, двете съдействувашн рамки са различно натоварени н съответните им еквивалентни това­
ри F',, и F'e’, могат да се получат по формулите

(19.1«

Ч0ИТО се получават като изходи от съотношението на товарите, припадащи се на най-натоварената

и съседните й.
Окончателният еластичен отпор на надлъжните връзки се получава по формулата

(19.19) V ^ = a F ,,- a '{F i, + Fi',).

ОСтойноститс на коефициента œ i, с които се отчита частичното намаляване на отпора, са да­
дени в табл. 19.2.
Окончателните усилия в най-тежко натоварената рамка се получават, като усилията от вънишо
натоварване в несвързаната рамка се сумират с усили>гга в нея от окончателния еластичен отпор V„,
приложен на нивото на надлъжните връзки с посока, обратиа на отместването на рамката.
При еднакви усилия, предавани от колелата на крана, коефициентът а , от формула (19.14)
съобразно неговия физически смисъл се изчислява по формулата

(19.20) а , = 1 - а + а '(п о / 2 « / - 1 ).

в която По е броят на колелата от едната страна на крана.

Преместването на напречните рамки с отчитане на пространствената работа окончателно
се изчислява по формула (19.14). Граничната стойност на отместването на нивото на горния пояс
на подкрановата греда е равно на И', където Н ' е разстоянието от долния ръб на базата
3000
до горния пояс на подкрановата греда.

19.5. Определяне на оразмерите;и1ите уснлня

Оразмерителните разрезни усилия в отделните напречни сечения на коло­

ните се получават, като се сумират разрезните усилия в тези сечения от отделни­
те видове натоварвания, съчетани във възможио най-неблагоприятна комбина-

482
ция. Тези съчетания трябва да отговарят на изложеното в т. 6.3.2. Такива съче­
тания се съставят за характерни сечения на колоните, в които разрезните усилия
са най-големи или в които скокообразно се променят размерите на сечението
или усилията. Особеното при промишлените сгради е наличието на усилия от
краиовите товари. Понятието кранови товари означава едновременно действие
на един от вертикалните или D ^ J и хоризонталния товар при действие
на една двойка кранове или на два вертикални товара или (по един за
всяка двойка кранове) и само един хоризонтален кранов товар Т от действието
на две двойки кранове. При това трябва да се имат предвид коефициентите на
съчетание. Тъй като в колоните има едновременно М , N н Q усилия, то на прак­
тика по отношение ла огъващия момент и нормалната сила се съставят комбинации-
iTN ^ ^
те М f"** ц N съотв*; М т а я и А/съот0 *-, N man и М съотв и N max и М съотв . Освен това се оп-
редели необходимо за оразмеряване на решетката при решеп>чиите участъ­
ци. Резултатите от изчисленията се оформят таблично.
Фермите, когато са ставно свързани с колоните, се изчисляват като прости
греди (вж. гл. 13) за всички вМдове товари. Към получените усилия в прътите се
прибавят и усилията вследствие участието на фермата в рамковата конструк­
ция. За тяхното получаване тя се натоварва с нормалното усилие в ригела N.
В зависимост от очертанието на фермата влиянието на усилието е само върху
долния пояс (фиг. 19.12 а) или върху всички пръти (фиг. 19.12 6).

M / h __________ M/h £

Фиг. 19.12. Определяне на усилията във ферми-ригели на

напречни рамки
а. б — при ставка връзка; в — при корава връзка

Когато фермата е запъната към колоните, изчисляването й за товари вър­

ху нея се извършва в следната последователност:
1. Фермата се решава като проста греда за даденото натоварване.
2. Изчисляват се усилията във фермата от огъващите моменти и нормални­
те сили, получени от статическото решение на рамката със заместващ пълносте-
нен ригел. Моментът се представя като двоица сили (фиг. 19.12 е ). Окончател­
ните усилия за всяко натоварване се получават чрез суперпониране. Граничните
оразмерителни усилия се получават чрез съчетаване на усилията от различните
натоварвания съгласно с изложеното в т. 6.3.2.

483
 ГЛАВА 20

КО Л О Н И в П Р О М И Ш Л Е Н И Т Е С ГРА Д И

20.1. Видове колони

Колоните в промишлените сгради са части на напречните рамки, елементи
на работни площадки и на ограждането. Колоните в рамките са с постоянно по
височина сечение (фиг. 16.6а, б) или със сечение с отстъпи (фиг. 20.1). Колони
с постоянно сечение и подкранови конзоли, на които стъпват подкрановите греди,
се проектират при кранове с товароподемност до 150 kN. Те се оразмеряват и
конструират в съответствие с изложеното в гл. 14. Тук основно се разглеждат

i
II.
li
ir - -

1-1 •-Ч
5 -5

— I

Ji
I —
I s
\

2-2
I
C3 I Г --

(Щ .

Фиг. 20.1. Стъпални колони при промишлени сгради

U — ед н остъпалн и : б — д вустъп ал нн

стъпаловидните ксклони. Отстъпът, който се прави между горната и долна част

на колоните, служи за удобно и сигурно стъпване на подкрановите греди. Най-
често се срещат едностъпалните колони (фиг. 20.1а). Двустъпалните са харак­
терни за сгради с кранове на две нива (фиг. 20.16). При тежки кранове се

484
употребява друг специфичен вид колони — разделни (фиг. 20.2). Подкрановият
дял е свързан с колоната от напречната рамка чрез листови стави, които го
укрепяват в хоризонтална посока. Напречните товари се поемат именно от тях,
а вертикалните кранови товари се отвеждат директно във фундаментите, без да
предизвикват усилия в рамките.

20.2. Изкълчвателни дължини при едностъпални колони

Изкълчвателните дължини на едностъпалните колони в напречните рамки

на промишлените сгради при запъване във фундамента чрез фундаментни
болтове се определят по формула (5.49) самостоятелно за горната (надкранова)
и долната (подкранова) част, т. е.

( 20. 1)

където /| и h са дължините на двете части.

За определяне на стойностите на Ц) и цг аналогично на изложеното в т. 14.2

се изхожда от устойчивостта на рамката. Параметрите на колоните се отчитат
с отношенията —^ и Означенията са съгласно фиг. 20.3а.
/2 /,
При едноотворните рамки независимо от връзката им с ригела колоните
се разглеждат като отделни стойки, тъй като няма опорна реакция в горния край

485
(двете колони губят устойчивост едновременно) и напречната сила Q = 0. Оттук
следва, че при ставна връзка горният край трябва да се разглежда като свобо­
ден (фиг. 20.36), а при запъване, предвид по-голямата коравина на ригела
спрямо колоната, завъртането може да се пренебрегне (фиг. 20.3в). И в двата

ттштт т 7

Фиг. 20.3. Относно определяне на коефициентите ц при едностъпални колони

случая при загуба на устойчивост линията, по която действува натисковата

сила, е успоредна на оста на недеформируемата схема. В тези случаи се приема,
че двете части на колоната загубват устойчивост едновременно при пропорцио-
нално увеличаване на усилията в тях. Това приемане се записва с условието

( 20.2) ^ = ß = const,
Nï Fî N^cr

където
(20.3)

След заместване на стойностите на критичните сили от (20.3) в (20.2) »

решаване спрямо отношението — се получава
Ц2

(20.4) = ai
(12 /| /2ß
Коефициентът за изкълчвателна дължина за долната част на едностъпал­
ни колони се дава таблично за двата вида рамки в зависимост от параметрите

п =- и ai.

лоефициентът за изкълчвателна дължина на горната част Ц2 се получава

от (20.4)

(20.5) Ц2= - ^ < 3 .

в|

Ограничението идва от реааните условия на работа на конструкцията. Докш-

кото при изчисляване на рамките са възможни различни комбинации на усилия­
та, за определяне на |ii с Л 1риемат най-големите стойности на N за двата участъ­

486
ка и с получените стойности на Ц| и fi2 се оразмерява колоната за всички други
възможни комбинации на усилията.
При рамки с два или повече отвора и наличие на система надлъжни връз­
ки, свързващи горните части на колоните, или наличие на покривна обшивка —
корав диск, се приема, че е невъзможно всички колони да достигнат едновремен­
но до критично натоварване. Ето защо рамките се разглеждат като неотмест-
ваеми. В зависимост от присъединяването на ригела към колоната в момента
на загуба на устойчивост, връзката позволява или не позволява завъртане.
При стаена връзка (фиг. 20.3г) вследствие на завъртането линията на натиско-
вите сили се отклонява от вертикалата.
За едностъпални колони, натоварени с две сили F\ и F -2 (фиг. 20.3d),
условието за загуба на устойчивост зависи от два параметъра и се определя
чрез две уравнения. Очевидно е, че при различни съотношения на силите и
р 2 ще се получават различни стойности на критичните параметри, а оттам и на
коефициентите Ц|. За да не се съставят голям брой таблици за различни съотно-
1нения на F\ и F-2 , в нормите за проектиране е приета опростена методика,
която е с незначителен (от 2 до 8 % ) запас в посока на сигурността. Тя се състои
в следното: първоначално се разглежда колоната, натоварена само със силата
F \ (фиг. 20.3е) и се определя нейната критична стойност спрямо долиата част;
по същия начин се постъпва и със силата F 2 (фиг. 20.3ак) отново спрямо
долната част. Двете критични сили се записват в Ойлерова постановка с форму­
лите

(20.6) Fur = ^ ^ ^ и F 2c r = ^ ^ ^ .

За коефициентите (Хц и Ц|2 първият индекс показва за коя част се отнася,

а вторият — от коя сила губи устойчивост тази част. При едновременното дейст­
вие на тези сили общата критична сила е

(20.7)
(Ц1Л)

За нейното получаване се записват отношенията ^ ^ 1 и ^ I и

в координатната система с абсциса и ордината тези отношения (фиг. 20.3з) се

определя кривата, която разграничава устойчивостта от неустойчивата област.
Доказва се, че тя е изпъкнала крива. С цел по-прости резултати и по-голяма
сигурност се приема права линия и

(20 .8 ) =
F ie r F ie r

Ако в (20.8) се поставят стойностите на Г ш и р 2сг от (20.6), отношението

{F\ + F 2 ) / F 2 се означи с ß и от него се изрази силата F 2 = fi/ (ß — 1), след преоб­
разуване се получава

(20.9) /=■. Г --------- 1 ■= 1•

487
 Ако ce отчете, че f ; + /^з = F,ß /(ß — 1) и оттук се изрази f i = ( f i + —
— l)/ß, след заместване на F| в (20.9) и едновременно решаване с (20.8) се получа­
ва окончателно
2
(2 0 .1 0 ) ц, = У

По такъв начин, когато F\ — 0, коефициентът ц,| = ц,,2 ; а когато /^2 = 0,

Ц1 = (1ц. Стойностите на (хи и (ii 2 се дават таблично в зависимост от отношенията
2//1 и /2// 1.

Коефициентът (12 за горния участък и в този случай се определя от усло­

вие (20.5).
При запъната връзка на ригела с колоната и при двустъпални колони
коефициентите за изкълчвателни дължини се определят по аналогичен начин'.
Стойностите им са дадени в Нормите за проектиране.

20.3. Особености на оразмеряването

и конструирането

Надкрановата част на едностъпалните колони се изпълнява като пълно-

стенна със симетрично сечение. При известни стойности на граничните усилия и
изкълчвателни дължини изборът на размерите на напречното сечение се из­
вършва в съответствие с т. 10.5, а проверките на якост, обща и местна устойчи­
вост — с т. 12.4.
Когато в колоната има проход, то той се конструира, както е показано на
фиг. 20.4. В мястото на отслабването двата дяла на напречното сечение са
съединени с корави диафрагми. За определяне на напреженията в мястото на
прохода е необходимо да се изчислят граничните усилия М, N и Q в горния и
долния му край. На практика най-често се приема, че те са равни на максимални­
те в надкрановата част на колоната. Нормалната сила и местният огъваш мо­
мент в мястото на прохода се определят по формулите

(2 0 .1 1 ) = и Мюс = - ^ ,
2 а 4

където а е разстоянието между осите х ,— х, (фиг. 20.4 );

А| — светлата височина на прохода.

Двата дяла в зоната на прохода се проверяват на устойчивост в равнината

на огъващия момент по формулата

(20.12)
А,
- ..оято у4| е лицето на напречното сечение на единия дял, а ф^.х! — коефициен­
тът на изкълчване при нецентричен натиск. Определя се изкълчвателна дължи­
на, равна на височината на прохода.
Заваръчните шевове, свързващи стеблото с поясите, когато сечението е
съставено, се определят в зависимост от дебелината на поясите по табл. 8.3. Те
трябва да бъдат непрекъснати.

' Муханов, К. К. Металлические конструкции. M., Стройиздат, 1978, с. 371—373.

488
 Подкрановата част на колоната с оглед намален разход на метал се конст­
руира катопрътова. Използуваните напречни сечения са показани на фиг. 11.16.
Оразмеряването на напречното сечение (дяловете и прътовата решетка) за да­
дена комбинация на усилия се извършва в съответствие с изложеното в т. 11.3.

пТТ j T I T T in I T i * n T flT T i

по 1-1
^14^20’
» j u.

Фиг. 20.4. Технологичен проход в стебло на колона

Практиката показва, че за получаване на най-неблагоприятните комбинации на

усилия по цялата височина на тази част е достатъчно да се изследват две сече­
ния — непосредствено под отстъпа и над запъването. Изкълчвателните дължи­
ни на дяловете извън равнината на напречната рамка, ако няма междинни
укрепвания, са равни на височината (вж . фиг. 16.8), а когато има укрепява­
ния — на разстоянието между осите на укрепяващите елементи.
Пълностенните едностъпални колони са по-технологичнн. Използуваните
напречни сечения са показани на фиг. 1 0 . 1 6 . Интерес предизвиква композиране­
то на напречното сечение от вида, показан на фиг. 2 0 . 5 . За определяне на разме­
рите му могат да се използуват формули ( 1 0 . 3 ) , като се приеме също, че Л и , «
« А о » Л . За определяне на асиметрията а се изхожда от равенството на макси­
малните натискови напрежения (с положителен знак) в двата пояса при двете
най-неблагоприятни комбинации {a \= N \/A + M \h \/I и a 2 = N 2/A-\-M 2h 2/l).
Ако се приеме, че нормалната сила сравнително малко се отличава при отделни­
те комбинации и следователно N i » N , то a = h 2 / h [ = M \ / M 2 . Стойността на
V за тези сечения варира в границите 0 , 3 — 0 , 6 . Допълнително се въвеждат па­
раметрите

(20.13) Рх1 = --- и Рж2 = —^

Й| Й2

489
 Необходимото лице на напречното сечение се определя за комбинацията от
усилия с най-голям по абсолютна стойност огъващ момент по формула 7.65.
Стойността на ф,. се отчита за стойността к = lei. х л/Е/Rif/ ix и mcj = r\ mx =
= г\.е/^х- При определено Л се получава А^. = \А и с оглед на местната устойчи-

>*1

'f l -Q

Фиг. 20.5. Сечение на пълностенна подкра-

нова част на колона

вост на стеблото се уточнява дебелината му. Лицата на напречните сечения на

поясите се изчисляват по формули 10.3. След композиране на напречното сече­
ние се правят всички необходими проверки по изискванията на т. 7.5.

X X

Фиг. 20.6.-Напречни диафрагми при прътови колони

За да се запази неизменяемостта на контура на напречното сечение и се

увеличи коравината му срещу усукване, при пълностенните колони се поставят
напречни укрепителни ребра, а при прътовите дяловете на колоната се съеди­
няват с напречни диафрагми. Те се разполагат през 3— 4 m по височина на ко­
лоната (фиг. 20.6).

490
 20.4. Конструиране и оразмеряване
на отстъпите и конзолите

При стъпалните колони двете части в мястото на отстъпа се свързват с по­

мощта на траверса. Траверсата се конструира обикновено като едностенна
(фиг. 20.7а, б ) . Решение с две траверси се прилага предимно при средни колони,

D™,, D l ш ок I ^ D j,
ч= — г " |Ь 2
пиш
Ш ш
V* *Vs
h hj ^Ve
hr
h,
1
Фиг. 20.7. Единична средна траверса при едностъпални колони
а — при пъ.1 ностенна колона: б — при прътове колона

когато усилията в надкрановата част са много големи (фиг. 20.8). Височината

на траверсата h,r обикновено се приема около (0,6— 0.8)Л|. Напречното сеченис
па траверсите е съставено I, но при изчисляването й се разчита само на стеблото,
без да се вземат предвид хоризонталните плочи, които осигуряват коравината
на възела. Усилията в траверсата се определят както в проста греда с отвор Ai,

491
натоварена със средоточените сили Р \ к F^yi разпределен товар q. Стойностите
на силите F\ и F 2 се получават от една и съща комбинация на натоварване по
формулите

N N
(20.14) Fi = - И F i = +

Фиг. 20.8. Решение с двойна средна

траверса

Ако усилието q се предава чрез фрезовани чела от опорното ребро на под-

крановата греда на траверсата, тя работи на смачкване и проверката се извърш­
ва по формулата
(20.15) о= • ■<ycRy,

където /р= 6,-|-2/|, като означенията са cbr.iyciio фиг. 20.7а.

Траверсата се оразмерява на огъване по формули (7.15) и (7.16). З ава­

ръчните шевове, с които траверсата се прикрепва към дяловете на колоната, се
оразмеряват по формули (8.7) и (8.8) за напречната сила в съответните сечения.
Конзолите за стъпване на подкрановите греди при колони с постоянно по
височина пълностенно сечение се конструират като едностеблени (фиг. 20.9а), а
при прътовите колони — от два [ профила (фиг. 20.96). В първия случай конзо­
лата и прикрепващите я към колоната заваръчни шевове се оразмеряват за си­
лата 0 ^ „и огъващ момент Afx = D ^ „ е. Височината на конзолата и широчината
на горната плоча трябва да бъдат'подбрани така, че в зависимост от начина
на изпълн 1^ н е на шевовете да са удовлетворени проверките по формули от

492
(8.16) до (8.19). Ако шевовете са ъглови без пълно проваряване, те се изчисля­
ват по формули (8.20) и (8.21 ). Напреженията в конзолата в мястото на запъва­
но се проверяват по формули (7.15) и (7.16), а вертикалните шевове — по
формули (8.13) и (8.13'), като се приема, че цялата напречна сила се поема само
от шевовете по стеблото.

• Фиг. 20.9. Подкранови конзоли

а — при пълностенна колона; б — при прътова колона

В стеблото на колоната в мястото на прикрепване на конзолата възниква

сложно напрегнато състояние. Част от огъващия момент на копзо.ш i а
(/И| = М*.////) се предава чрез нейните пояси като двоии,! сили (11= U /h,,) и еч'
поема от хоризонталните ребра в колоната (фиг. 20.9). От силата Н в стеблото
възникват тангенциални напрежения, които трябва да се сумират с тези, пре­
дизвикани от напречната сила в колоната. В стеблото има също така нормални
напрежения от огъващия момент М и от нормалната сила N. Ето защо напре­
женията в стеблото в поле 1 се проверяват по формула (7.21), в която

_ N м
О г= — и T = {Q + H ) / А,

При решението, показано на фиг. 20.96, конзолата се оразмерява за съ­

щите усилия (ß ^ „ и Mk — D^^e) цр формули (7.15) и (7.16). Усилията в заваръч­
ните шевове в случая са:

(20.16) yV| = l , 2 - ^ i Ê - D и N 2= \ , 2- ^ - D
h

493
 Коефициентът 1,2 отчита евентуално неравномерно предаване на товара
върху всеки един от единичните шевове. Двата клона на траверсата се свързват
с диафрагма.

20.5. Снаждане при колоните

Заводските снаждания на колоните се изпълняват с челни заваръчни шево­

ве или със снаждащи плочи. Монтажните шевове се конструират ç шевове с
пълно проваряване или с високоякостни болтове. При стъпалните колони място-

Фиг. 20.10. Конструктивни решения на монтажни снаждения на колони

а — със заваръчни шевове; б — с високоякостни болтове; е — в зоната на отстъпа

то на снаждането е най-често на нивото на отстъпа. На фиг. 20.10 са показани

конструктивни решения на снаждания на колони.

20.6. Бази при стъпалните колони

Базите на колони за промишлени сгради с постоянно сечение се конструи­

рат, изчисляват и оразмеряват съгласно изложеното в т. 14.6.2. За едностъ­
палните колони конструктивното решение на базата зависи от вида на сечението
и от начина на монтаж на колоната. При пълностенни колони може да се изпол­
зува решението, показано на фиг. 20.И . При п^тови те колони базите се конст­
руират разделно — под всеки един от дяловете (фиг. 20.12). Тъй като те са
центрично натиснати, базите им се конструират с траверса както при центрично
натиснатите колони. Ако дяловете са с различни сечения, центровете на тежест-

494
 Фиг. 20.11. База на едностъпална пълностенна
колона

Фиг. 20.12. База на едностъпална прътова колона

495
та на сечението им трябва да съвпада с центъра на опорната плоча. Фундамент­
ните болтове се разполагат симетрично спрямо оста на дяловете. В противен
случай в дяловете се получава допълнителен огъващ момент.
Фундаментните болтове се оразмеряват за опънното усилие в дяла. За това
усилие от справочната литература се подбира подходящият диаметър болт.
неговата дължина и начинът на закотвяне. Ако няма опън, се поставят конструк-
тивно по два болта във всеки дял с диаметър минимум 0 244-30 mm.

Г Л А В А 21

ИКОНОМИЧНОСТ и НАДЕЖДНОСТ
П РИ П Р О Е К Т И Р А Н Е Т О НА С Т О М А Н Е Н И Т Е
КО Н С ТРУКЦ И И

Оптималната икономичност и ефективност и повишената сигурност и на­

деждност бяха определени и мотивирани от нас като двете фундаментални
изисквания при проектирането на конструкции (вж . част първа, гл. 2, т. 2.2).
Тези изисквания са и глобални изисквания, тъй като се отнасят до всички
композиционни части на конструкциите — с търсещ краен резултативен ефект
при окончателните цялостни конструктивни композиции за сградите и съо­
ръженията.
След запознаването с конструктивните композиции (дотук — в глава
чсчвърта) и конструктивните системи (в глава трета) тези фундаментални
изисквания трябва да придобият и нова — вече конкретна практическа зна­
чимост. Тя не се нуждае от допълнителна обосновка, но все пак ще отбележим,
че икономията (на материали и ресурси, на труд и енергия, на време и сред­
ства) и сигурността (на сградите и съоръженията, на всички нз^суствени сре­
ди и системи за живот и труд на хората) са фундаментална грижа и проблеми
(номер — едно и две) на човечеството.
В тази светлина (като общочовешки глобални и фундаментални пробле­
ми) и от тези позиции (на конкретната практическа цел) те се разглеждат
по-долу.

21.1. Проектиране за оптимална икономичност и ефективност

21.1.1. Оптимална икономичност — методологическа систематика

Икономичността на конструкциите (на сградите, съоръженията и изоб­

що на всичко) е една от общочовешките универсални грижи и проблеми. В оп­
ределен смисъл и степен (гя определя и тяхната ефективност.
Носещите конструкции (конструктивните системи и композиции) могат
да имат по-голяма пределна «икономичност и ефективност» от «нормативно дос-
татъчната икономичност и ефективност». Твърдим това, защото всъщност всич­
ки нормативни документи "(правилници, норми, технически условия и стандар­
ти) се отнасят главно до оразмеряването на техните отделни конструктивни
напречни сечения и елементи, а не до конструкциите като цяло, чиято иконо­
мичност ни интересува. И приоритетния проблем тук е да се разкрият, да се
достигнат пределите на икономичност на цялата конструкция. В това отноше­
ние, както е известно:

496
 От една страна — проектирането на една конструкция е изцяло подчине­
но на четириединството «функция — форма — конструкция — технология».
То пък се осъществява на основата на единството и противоречието между
многото и различни познати критерии: качествените — (за комплексен макси­
мум) функционалност, трайност (вкл. реконструкционност), надеждност, ес­
тетичност. . и количествените — (за комплексен минимум) разход на мате­
риал, труд, енергия, време,. . [5], [8].
От друга страна — оптималното проектиране на една конструкция има за
задача да реши и удовлетвори всички съдържатилни проблеми и изисквания
на планирането, строителството и експлоатацията. Негов предмет е всичко
от преди, за и след осъществяване на крайния продукт — конструкциите, сгра­
дите, съоръженията. Следователно оптималното проектиране е подчинено и на
четириединство «jLaaHupoHe— (инвестиране) — проектиране (създ аване) —
строителство (изпълнение) — експлоау;ация». Всичко това поражда необходи­
мостта проектът обезателно да съдържали четирите отделни взаимообвърза­
ни проектни части с анализи: (1) конструк^ивно-функционална; (2) конструк-
тивно-изчислителна; (3) конструктивно-техжалогична; (4) конструктивно-ек-
сплоатационна. Тук ще прибавим като (5) конструктивно-естетическите
изисквания.
Всички те, както вече предложихме, следва да придружават всяко оп-
тимално (целесъобразно) проектиране (вместо сегащните «изчисления» и
«обяснителни записки»), тъй като стремежът е да се получи комплексна мно-
гокритерийна оптималност или целесъобразност, а не отделен монофакторен
максимум или минимум.
Оптималното проектиране от гледна точка на разглеждания тук проблем
и изобщо — е винаги творческо, защото се осъществява главно чрез двете
вече познати творчески научни и проектантски конструктивни направления
(вижте казаното за тях в част първа).
Първото — «конструктивното формообразуване и моделиране» — за полу­
чаване на конструктивната форма (статическата система), където са макро-
конструктивните проблеми и конструктивното творчество.
Второто — «конструктивното оформяне и детайлизиране» — за получа­
ване на облечената с материал конструктивна форма (окончателната конструк­
ция), където пък са микроконструктивните проблеми и творческото кон­
струиране.
Останалите познати научни и проектантски конструктивни направ­
ления — определянето на «конструктивните товари и въздействия», приема­
нето на «конструктивните материали и композиции», определянето на «конструк­
тивните усилия и деформации», извършването на «конструктивните изчисле­
ния и оразмерявания» — както вече се изясни, са повече рутинни, канонични,
интерпретационни проектни процедури. Защото те се отнасят еднакво за всич­
ки конструкции, независимо от това, дали те са добри или лоши по отношение
на една или други критерии. Те са индиферентни спрямо конструктивната фор­
ма и детайли — в смисъл, че и когато най-коректно се използуват, не са причи­
на, но и не носят «вина» за това, дали конструкцията е «лоша» или «добра»
(икономична или неикономична).
Оптималното творческо конструктивно проектиране — за случая — се
нуждае предварително от следните систематизирани уточнения [8] :
Първо — по критериите.
Щ е се ограничим само в обхвата на количествените критерии — за оп­
тимален минимум на материал, труд, енергия, време. Качествените критерии—
за оптимален максимум на функционалност, трайност, естетичност — ще от­

497
читаме косвено, както това е обяснено по-долу в «четвърто» и «пето». Извън
обхвата остава само качественият критерий «надеждност», който разглеждаме
отделно в т. 21.2.
Второ — по единството «материал — труд — енергия — време».
Имаме предвид казаното в част първа, че материалът е овеществен труд,
енергията — трансформируем материал, трудът — заместваема енергия, вре­
мето заедно със средствата — базов измерител на всички тях. На тази основа
следователно ние не противопоставяме елементарно материалът (постигнат
от проектирането) на труда и енергията (зад които стоят технологиите на строи­
телството — изготвянето и монтажа). Това е показано по-долу (в «трето»).
Трето — по приоритета на критерия «минимум материал» пред крите­
риите «минимум труд, енергия, време».
Творческата конструктивна наука и инженерство, както бе показано в
глави 13 и 15, са достигнали онова съвършенство, при което да се определят
конструкциите с «минимум материал». Творецът конструктор знае как (ноу-
хау) да проектира конструкциите с минимален разход на материал. В смисъл,
че не е възможно по-нататъшно тяхнс? научно-проектно усъвършенствуване
за намаляване на конструктивния материал. Обратно, технологиите съдър­
жат всички възможности за по-нататъшно тяхно (на технологиите) развитие,
в смисъл — да могат да изпълняват конструкции на минимума материал и със
съответен минимум труд, енергия и време. Тук е значението на «принудената»
технологична адаптивност, като единствено правилна посока на развитие на
технологиите [8].
Четвърто — по конструктивно-функционалните изисквания.
Тук иМаме предвид изискванията за отвори, подпорни разстояния, висо­
чини и етажност, трайност и реконструкционност. Всички те чувствително
влияят върху разхода на материал, труд, енергия, време, средства. А с това —
и върху икономичността и ефективността, както вече отбелязахме. В много
случаи се проявява неоправдан стремеж към големи сгради, с големи отвори
и висока етажност. Д ържи се почти винаги на капиталната физическа дълго­
трайност при обратно — обективно ограничената функционална (морална)
краткотрайност. При известна изключителна динамика на функциите и пред­
назначенията, не се използува възможността и за по-малка физическа трай­
ност, съответствуваща наистина ефективно на винаги по-малката морална
трайност. Не се използуват в тези случаи възможностите на временността,
провизорността, реконструкционността и пр. — поне в динамични периоди на
остро несъответствие между инвестиционни (планови) нужди и строителни
fтехнологични) възможности. Следователно, всички тези проявления следва
la се поставят в съответна подчинена зависимост спряло приоритетните изи-
•жвания за «икономичност и ефективност» в най-широк обхват 8), (10). Още
повече, че тук имаме предвид и използуването на качеството «реконструкцион­
ност», като'приоритет на стоманените конструкции — със значението на дина-
мична конструктивна адаптивност.
Пето — по конструктивно-естетическите изисквания.
Тук имаме предвид онази естетика и красота, която не се отклонява от
получените оптимални решения на основата на всички качествени и количе­
ствени критерии и фактори. Всяка конструкция, сграда и съоръжение следва
да бъде обоснована и от естетическа гледна точка. «И красотата следва да се
обосновава» [57]. Затова обаче основен аргумент следва да бъде и постигна­
тият оптимум между качествата (функционалност, трайност, надеждност,. .)

498
и количествата (минимум — материал, труд, енергия,...), при съблюдаване
и на всички други фактори (конюктура, култура, степен на развитие, регион
и пр.). Всяка друга красота и естетика е рационално необоснована и води до
оскъпяване. При споменатите по-горе условия и предпоставки (а и изобщо)
приоритет следва да се дава на конструктивно обоснованата рационална кра­
сота, функциоиална естетика [57].
Проблемът за икономичността и ефективността при тези уточнения може
да се дефинира така: творческо оптимално конструктивно проектиране със сред­
ствата на «конструктивно формообразуване» и «конструктивно детайлиране»—
за минимум материал, при рационално съблюдаване на «инвестиционно-
-рункционалните» и «функционално-естетическите» изисквания и при съответ-
la целева принуда за адаптивност на технологиите — и за минимум труд, енер­
гия. време.
За тази постановка изхождаме и от разбирането, че икономията на ма-
те|^иали (ресурси) и енергия трябва да бъде и е осъзнат приоритетен проблем
па цялото човечество. Така, както е и в природата, където всичко функционал-
но е съградено и съществува с минимум материал и функционира с минимум
енергия. С това природата се възприема като красива и въздействува естети­
чески — на основата на великата човещка адаптивност към нея (такава как­
вато е) — към всичко функционално и рационално обяснимо [57].
За творческото оптимално конструктивно проектиране — в така описани­
те обхвати и приоритети — по-долу са формулирани в почти указателен вид
някои основни творчески проектни конструктивни по1дходи и принципи, които
носят авторски и претенции, но и недостатъци. Те се отнасят до двете основни
творчески научни и проектни конструктивни направления — «конструктивно
формообразуване и моделиране» и «конструктивно детайлиране и оформяне».
Защото именно чрез тях могат да се създадат носещи конструкции, конструк­
тивни системи и композиции с оптимална (възможно най-голяма) икономич­
ност и ефективност.
В строго лаконичен систематизиран вид — без илюстрации и обяснения —
те са дадени по-долу.

21.1.2. Творчески конструктивни подходи и принципи

за оптимална икономичност — Група А. Чрез конструктивното фор­
мообразуване и моделиране — макроконструктивните възможно­
сти на конструктора.

1. Първична конструктивна форма (статическа система, изчислителна

схема, компютърен модел) — възможно плътно обвиваща (покриващ а) необ­
ходимата функционално-технологична форма (в ж . фиг. 15.3).
2. Отстояние между главните равнинни конструктивни системи — въз­
можно най-малки — за конструктивни композиции от главни равнинни кон­
струкции (вж. гл. 15 - при посочените там условия).
3. Съвместна работа на главните, второстепенните и обшивните кон­
структивни системи — възможно най-голяма (вж. фиг. 15.5 и фиг. 15.6), преход
към статически пространствени конструктивни системи.
4. Очертание на контурните пояси на главните равнинни конструкции —
по възможност пропорционално съответствуващи на граничните моментни
диаграми (т. 13.2.1).
5. Стебло на конструкциите (връзка между noacm t) — мрежесто (пръ-
тово), при технологически принуди — пълностенно тънкостенно, в т. ч. ажур-
но и нагънато.

499
 6. Схема на мрежестото (прътовото) стебло — основна проста триъгъл-
на схема, други — при принудени условия (т. 13.2.2).
7. Конструктивна височина — оптимални за общ минимум тегло (м аса)
на поясите и стеблото (т. 13.2.3).
8. Типизация — само на конструктивната геометрическа схема с оглед
комплектациите с други стсмдартни модулни части на сградите и съоръже­
нията.
9. Отвори и подпорни разстояния — възможно най-малки за предназна­
чението и най-непосредствено обвиващи (обличащи) функцията (подпорните
разстояния и отворите влияят върху оразмерителните усилия с квадрата на
своите размери).
10. Височини и етажност — възможно най-ниски, по възможност — ед­
ноетажни (всяка функционална площ над първия етаж чувствително влияе
върху разхода на материал, стойността, неикономичността, изисква по-висо­
ка квалификация, механизация, по-тежки конструкции).
11. Трайност — възможно и краткосрочна, в т. ч. до временна и провизор-
на (физическата трайност да бъде в по-добро съответствие с функционалната
трайност, изискването за «трайност» да се обогати с възможността «рекон-
струкционност») [10].
12. Престижиост — самоцелна никаква (приветствува се онази престиж-
ност, оптимален продукт на удовлетворени максимални качества с минимални
разходи при конкретните условия).

21.1.3. Творчески конструктивни подходи и принципи

за оптимална икономичност — Група Б. Чрез коиструктивното
оформяване и детайлиране — микрокоиструктивннте възможности
на конструктора.

1. Индивидуалност — на «натоварване и въздействие» и на «изчисляване

и оразмеряване» (вж. т. 21.4).
2. Конструктивни пръти — по типизационно малък асортимент конструк­
тивни напречни сечения от листова стомана (в т. ч. студеноогънати профили
и пр.), оптимално формообразувани конструктивни напречни сечения от въз­
можно малък брой различни дебелини листова стомана (т. 13.4).
3. Конструктивни възяи — максимално унифицирани (типизирани) по
конструктивни решения, на заварени съединения — при изготвянето, и на бол­
тове (високоякостни и обикновени) — при монтажа (т. 13.5).
4. Единство спроектиране — изготвяне» — осъществяване на алгоритми-
зация и автоматизация от геометрия на конструктивната форма (система) през
разрезни усилия (натоварване и изчисляване) до избор на унифицирани оп­
тимално формообразувани типове конструктивни напречни сечения (т. 21.4).
5. Технологии за изготвяне — осъществяване чрез технология по гъвка­
ва автоматизирана производствена система (Г А П С ) (т. 21.4).

21.2. Проектиране за повишена сигурност и надеждност

Сигурността на конструкциите (на сградите и съоръженията, и изобщо —
във всичко) е една от фундаменталните грижи и проблем на човечеството —
по отношение на изкуствените среди и системи, в които то съществува. В опре­
делен смисъл и степен — тя пък определя тяхната надеждност.

500
 21.2.1. Повишена сигурност — методологическа
систематика

Носещите конструкции и системи могат да имат «сигурност и надеждност»,

по-висока от нормативно достатъчната. Това е така, защото нормативната
сигурност третира всъщност и само техните конструктивни напречни сечения
и елементи. И защото — повищената сигурност и тук се постига не чрез кано­
ничните и рутинни изчислявания и оразмерявания, а чрез конструктивно фор-
мообразуване (моделиране) и конструктивно оформяне (детайлиране).
Сградите и съоръженията стават размерно все по-големи и социално
по-отговорни. Все по-недопустими и по-катастрофални са последствията от
техните аварии и разрушения — причинени и причинявани от много и в комплекс
действуващи товари и въздействия. Проблемът за тяхната сигурност и надежд­
ност, респ. за свързаните с тях риск и фаталност, става все по-остър, превръща
се от технически в социален. Поражда се все по-остро социалната необходимост
от повишена тяхна сигурност и надеждност [11].
Повишена надеждност според нас е тази, която е по-голяма от някаква
ириета за достатъчна. Надеждността изобщо е стохастично понятие. Това ще
рече, че тя може да бъде с вероятностно възможна различна степен на сигур­
ност, респ. и обратно — с вероятностно възможна различна степен на риск.
Достатъчната сигурност следователно е вероятностна сигурност, която се опре­
деля количествено и се гарантира от (и за) обществото чрез норми. Следова­
телно тя е винаги нормативна сигурност с вероятностна надеждност. Чрез нея
именно обществото се охранява срещу грешки и случайности от страна на су­
бективния човешки фактор и преценка.
Повишената сигурност може да бъде постигната по екстензивен път —
чрез нормативни изменения или субективни преоразмерявания на конструктив­
ните сечения и елементи — за сметка на увеличаване на количеството (и ка­
чеството) на материала и на стойността на носещата конструкция.
Тя може да бъде постигната обаче и по интензивен път — чрез творческо
конструктивно формообразуване и детайлиране на цялостните конструктивни
системи и композиции — без увеличаване на материал и стойност. В това имен­
но се състои и целевият смисъл на проблема тук, а именно — «интензивно по­
вишена сигурност», не за сметка на неикономичността.
Нормативната сигурност (надеждност) на една носеща конструкция се
третира обикновено рутинно чрез <сизчислителната носимоспособност» на ней­
ните конструктивни напречни сечения. А това най-общо означава: напрежения­
та във всички (безброя) конструктивни напречни сечения на конструкцията
да са винаги и навсякъде по-малки от съпротивленията на техния конструк­
тивен материал. Или при елементите — усилията (товарите) да са по-малки
от якостта (носимоспособността).
От така формулираното изискване се вижда:
първо — че то не се интересува от вида на конструкцията (конструктив-
ната система и композиция), която може да бъде най-различна по форма и
система, а с това и по сигурност и надеждност, икономичност и ефективност;
второ — че то се отнася само до отделните конструктивни напречни се­
чения и елементи, а не до цялостната, възможно най-различна конструкция;
трето — че всичко при него се интерпретира с нормативни предписания,
канонични изчисления, рутинни оразмерявания, макар и те да са израз на мно­
го научни и теоретически знания, интерпретационни и изчислителни умения
и навици.
Сигурността, при така описаната интерпретация може да е достатъчна,
но от най-ниска степен. Изобщо — тя да е една и съща независимо от това,

501
дали цялостната конструкция — като конструктивна форма (система) и кон­
структивни детайли (обличане с материал) — е икономична или не, функццио-
нална или не, повишено надеждна или не, и т. н. Изчисляването и оразмеря­
ването на сечения и елементи, ако не се отчетат макро- и микроконструктив-
мите проблеми на цялостната конструктивна система (композиция), могат дей­
ствително да се окажат и недопустимо катастрофалнй (вж. глава 13).
Всичко това прави нещата от конструктивна гледна точка твърде инте­
ресни, като разкрива пред конструкторите съответни възможности, защото:
първо — за една и същ а функция и предназначение са възможни практи­
чески безброй конструктивни форми и системи — с практически (в т. ч. и каче­
ствено) различна сигурност и надеждност, икономичност и ефективност, и т. н.;
второ — нормативното, каноничното, рутинното тяхно интерпретиране, из­
числяване, оразмеряване няма отношение по това, дали конструкциите са це­
лесъобразни, оптимални — от гледна точка на съвкупността от всички крите­
рии и фактори.
Ето защо същността и постановката на проблема за интензивно повише­
на надеждност трябва да се постави така: най-целесъобразната (оптимална-
та) конструкция трябва да се търси и постигне в «абстракция-проект» като
продукт и резултат на конструктивното формообразуване и на конструктивно-
то детайлиране — съпътствувани от най-грижливи конструктивно-изчислител-
ни и конструктивно-оразмерителни проверки и интерпретации по отношение
на конструктивните «товари», «механика», «материали», «оразмеряване».
Тъй като «абстракцията-проект» трябва да се превърне в «реалност-
обект», то проектът трябва да се придружава и от категорични проектни изиск­
вания и предписания за строителството и експлоатацията.
Творческото научно-конструктивно проектиране, и с оглед на повишената
сигурност, следва да е придружено от съответните творческо-проектни части
с анализи (конструктивно-функционалната, конструктивно-изчислителната,
конструктивно-технологичната и конструктивно-експлоатационната) главно по
отношение на «Конструктивно формообразуване и моделиране» и на «Конструк­
тивното оформяне и детайлиране».
Оставяме и тук настрана другите направления — «товари и въздействия»,
«изчисления и оразмеряване», «материали и композиции» — предвид на това,
както вече посочихме, че те не могат да създадат интензивно повишената
надеждност и сигурност (както и икономичност и ефективност, и всичко друго)
на конструкциите. И тук те са еднакви и индиферентни към многократно раз­
личаващи се конструкции по отношение на повишената сигурност и надеждност.
Като определяме първите две творчески направления като основни в
творческото научно-конструктивно проектиране, имаме предвид, че чрез тях
и чрез него се предпоставят и предписват всички изисквания, които впослед­
ствие следва само да се изпълнят от следващите етапи — строителството (из­
пълнението — изготвянето, монтажа) и експлоатацията (използуването — опе­
рирането, функционирането).
Крайните практически цели на поставената задача за повишената сигур­
ност и надеждност следователно се постигат в (и чрез) трите етапа — взаим-
нообвързани и последователно степенувани, както следва:
1. Проектирането — творческото създаване, композиране — създсша про­
ектната сигурност, в комплекс с всички останали и други нейни качества.
2. Строителството — изкусното изпълнение, реализирането на обекта —
осигурява проектната сигурност и всичко останало, чрез точно изпълнение
на проектните геометрия, размери, материали, детайли, по проектно предпи­
саните (също проектносъздадените) технологии за изготвяне, такелаж, тран­
спорт, монтаж.

502
 3. Експлоатацията — комплексното използуване, функциониране на обек­
та по предназначение — следи за ненадвиилаване на проектните товари и въз­
действия. за неотклонение и поддържане на проектните форма и физика на кон­
струкцията.
И така — всичко се създава, залага и предпоставя чрез проекта (съз­
даването), за което ще отбележим обобщително следното:
Първото — че в (и чрез) проекта се решава не само проблема за «сигур­
ността и надеждността» (отделно), но още и проблемите за «икономичността
и ефективността», «функционалността и трайността», «естетиката и красотата»,
а също и за «технологията и организацията» на изпълнението — всичко взаи­
мообвързано и в комплекс.
Второто — че този огромен комплекс от фундаментални изисквания и
проблеми може да се постигне само чрез творчески проектен подход на осно­
вата на огромен комплекс наука и теория, съпътствуван от богато абстрактно
мислене, научно предвиждане и с категоричното изискване за практическа
непогрешимост.
А това, както бе многократно отбелязано, е творческият (съзидателният)
проектен (научно-конструктивен и научно-технологичен) подход при създа­
ването на носещите конструкции — на основата, на които се изграждат и функ­
ционират сигурно и надеждно всички сгради и съоръжения, за всички дейнос­
ти и производства в обществото и държавата.
Както е при всяко творчество, така и при творческото конструктивно проек­
тиране само с известните теории, готовите формули, рутинните процедури,
каноничните действия и пр. не може да се реши посоченият комплекс от
проблеми.
Налага се да има поне някои основни творческо-конструктивни подходи
и принципи, каквито за случая — с повишена сигурност и надеждност — ще
формулираме и предложим по-долу. Но преди това и тук, за експертна оценка
и инвеститационна увереност по проблема ще са необходими познатите четири
проектни части със съответни анализи, а именно:
П ървата — конструктивно-функционален анализ — в която да се мотиви­
рат конструктивната система и композиция, съобразно инвестиционно-фун-
кционалните изисквания (размери на функционални площи и пространства,
от позициите на оптималност, целесъобразност) по отношение на всички поз­
нати качествени и количествени критерии и фактори. Тук е доказателството
за окончателното конструктивно формообразуване и детайлиране.
Втората — констуктивно-изчислителен анализ — с доказателствата за но-
симоспособността и надеждността (на якост и устойчивост, деформации и ди­
намика) на цялата носеща конструкция (включително всички нейни сечения,
елементи, части). Тук са всички констуктивни изчисления и оразмеряване.
Третата — констуктивно-технологичен анализ — с мотивиране и предпи­
сания за технологиите на изпълнение (изготвяне, такелаж, транспорт, монтаж,
организация).
Четвъртата — констуктивно-експлоатационен анализ — с предписания
за експлоатацията (използуването, функционирането, оперирането).
В логиката на изложеното трябва да подчертаем, че тези вече познати
четири части са в комплексното диалектическо четириединство, че това четири-
единство изисква обезателно съответно единство и при организацията и уп­
равлението на свързаните с тях процеси и дейности.
Творческите проектни конструктивни подходи и принципи — тук за проек­
тиране на конструкции с интензивно повишена сигурност и надеждност, в съ­
щия лаконичен и систематизиран вид, със същите авторски претенции и не­
пълноти — са дадени по-долу. Те могат да се разберат по-добре, ако си припом­
ним разгледаното в глава 13 и глава 15.
503
 21.2.2. Творчески конструктивни подходи и принципи за повишена
сигурност Група А. Чрез конструктивното формообразуване
и моделиране — макроконструктивните възможности на конструк­
тора.

1. З а конструктивната форма — не «избор» на форма, а конструктивно

формообразуване и моделиране, със стремеж към:
1.1. Възм ожна многократна статическа неопределимост — с оглед на
допълнителна сигурност и допълнителна резервна (пределна докинематична)
носимоспособност.
1.2. Възможно максимална обвързаност на всички конструктивни части
в единен носещ, мегаконструктивен комплекс — с оглед на допълнителна ди­
намика (антисеизмична и др.) сигурност.
2. З а конструктивната механика — не канонично изчисляване на стати­
чески системи, а конструктивно моделиране със специално внимание върху:
2.1. Съответствието между действителните конструкции и изчислителни­
те за тях схеми — с оглед вземане предвид или елиминиране чрез конструктивни
мерки на всички «допълнителни» (обикновено незабелязани) действителни
усилия и напрежения по хода на линиите на конструктивната форма.
2.2. Броят, вида и приложението, големините, характерът и съчетанията
на товарите и въздействията — в пълна обхватна възможна динамика и из­
менение в хода на проектирането, строителството и експлоатацията, като ста-
тика и динамика.
3. З а конструктивното оразмеряване — с извършване на:
3.1. Технико-икономически съпоставки на новите оразмерителни мето­
ди по г. с. със старите — по д. н. — с оглед разкриване на зоните и случаите
с понижени и обратнокореспондиращи си сигурност и икономичност (вж.
т. 21.4).
3.2. Изменения в конструктивната система (съобразно 3.1 от по-горе и
изобщо) — за избягване на несигурни, респ. неикономични конструктивни
елементи.

21.2.3. Творчески конструктивни подходи и принципи за повишаване на

надеждността — Група Б. Чрез конструктивно детайлиране и
оформяване— микроконструктивните възможности на конструктора.

1. З а конструктивното детайлиране на конструктивните пръти и елемен­

ти — конструктивно-изчислителен анализ и проверка за разкриване на ката­
строфални напрежения с отчитане на (т. 13.4):
1.1. Всички напречни несъответствия между системни оси, конструктивни
оси и свързващи оси за разкриване появата на всички възможни допълнителни усилия
и деформации (обикновено незабелязвани) — с оглед отчитане на допълнител­
ните напрежения или тяхното eлиминиpaнé чрез съответни конструктивни
мерки.
1.2. Всички надлъжни несъответствия между системни и действите^1 ни
конструктивни пръти и елементи — с оглед проверка на всички различни на
пречни сечения по дължината на единния системен прът (елемент).
2. За конструктивното детайлиране на конструктивни възли и контакти —
конструктивно-изчислителен анализ и проверка за катастрофални напреже­
ния (т. 13.5):

504
 2.1. По (търсени и разкрити) всички възможни «форми на разрушения»
(опасни сечения) при възлови плочи.
2.2. При всички други контакти между всички части, пръти и елементи
в една конструкция.

21.2.4. Надеждността и сигурността, осигурявани

чрез строителството и при експлоатацията —
проектни изисквания и предписания

Проектното създаване на конструкциите, както вече бе отбелязано, има

две основни задачи:
първата — да сътвори проект, удовлетворяващ оптимално (възможно
най-целесъобразно) всички качествени критерии (за максимална функционал­
ност, надеждност, в т. ч. повишена сигурност, трайност, в т. ч. реконструкцион-
ност) и всички количествени критерии (за минимален разход на материал, труд,
енергия, време, стойност) ;
втората — да определи и npednuuie всички изисквания и задължения
за строителството и експлоатацията, чрез които да се осигури изпълнението на
проекта и използуването на обекта.
В случая — за повишената надеждност и сигурност — те са следните:
1. Проектни предписания за строителството — в «конструктивно-техно-
логическата част» на проекта.
1.1. Специални проектни предписания и контрол по отношение на геомет­
рическите размери на системата, конструкцията, напречните сечения, де­
тайлите.
1.2. Също — по отношение на физико-механичните качества на конструк­
тивните материали, в т. ч. чрез специален «входящ контрол».
2. Проектни предписания за експлоатацията — в «конструктивно-експлоа-
тациоипата част» на проекта.
2.1. З а осъществяване на съответен проектно-предписан (индивидуал-
но-специфичен) текущ, периодичен, капитален надзор, поддържане, ремонт
и пр. — с оглед осигуряване на проектната геометрия и физика на конст­
рукцията и материалите по т. т. 1.1 н 1.2 от по-горе.
Ще отбележим, че по тези зад 1>;1жения съществува значително подценя­
ване: от проектираното — като проектни предписания за експлоатацията, и от
експлоатацията — като постоянна грижа за осигуряване на геометрията и
физиката на носещите конструкции. Това е и може да бъде причина за непред­
видено скъсяване на физическата трайност, в т. ч. и за катастрофални послед-
ствени разрущения.
2.2. З а осъществяване на специален проектно предписан контрол по от­
ношение на натоварванията и въздействията върху конструкцията, респ. по
отношение на работата и поведението на конструкцията — чрез наблюдаеми
премествания за деформираното състояние на конструкцията като израз на ней­
ното напрегнато състояние.
Това означава да се извършва и конструктивно-изчислителен анализ
на преместванията — като израз на сигнал за надвишаване на граничните
съпротивления (усилия) на провлачване, разрушение, устойчивост и пр. в от­
делни сечения, елементи, части, респ. — като израз и на възможна смяна на
работната система в по-ниска степен към пределната носимоспособност (вж.
следващата т. 21.3).

505
 21.3. Пределна носим ос пособност на конструкциите —
наблюдаем контрол при експлоатацията

В т. т. 21.1 и 21.2 систематизирахме методологията и указахме принци­

пите за проектирането на носещите конструкции с оглед на двете фундаментал­
ни изисквания — «оптимална икономичност и ефективност» и «повишена на­
деждност и сигурност».
Първото от тях— икономичността и ефективността—се решава от «проектиране­
то», изпълнява се без промяна от «строителството» и се предава в окончателно оп­
ределен вид за експлоатация.
Второто — сигурността и надеждността — се решава пак от «проекти­
рането», изпълнява се от «строителството», но огромни е ролята и отговорност­
та — и на «експлоатацията». Роля и отговорност — която се свежда просто до
изпълняване на проектните предписания за експлоатацията. Така както на
строителството ролята и отговорността се свежда до изпълнение на проектни­
те предписания за строителството (вж. 21.2.4).
Тук трябва да се обърне внимание специално на насоките от т. 21.2.2 —
група А, т. 1.1 за «Възможно многократна статическа неопределимост» и
т. 1.2 за «Възможно максимална обвързаност на всички конструктивни части
в един носещ мегаконструктивен комплекс». В широк смисъл тези насоки водят
до две изключително важни качества на конструкцията.
Първото — резерв — повишаване пределната носимоспособност на мега-
конструктивния комплекс.
Второто — сигурност — предоставя възможност за наблюдаване на пре­
дупреждаващи премествания и деформации.
На тези два въпроса ще огделим специално внимание, тъй като се касае
за разкриване на резервна носимоспособност и за осъществяване на предупре­
дителни наблюдения за сигурността на констукциите. При свършения факт —
съществуват конструкции — резервните носимоспособности и предупредител­
ните деформации на конструкциите имат решаващо значение в дългия и отго­
ворен период на експлоатация на сградите и съоръженията. Ще ги разгле­
даме поотделно.

21.3.1. Повишаване на пределната носимоспособност —

резервите

Този случай може да се изложи схематично по следния кратък начин.

Първо. Всяко конструктивно напречно сечение, елемент, зона, част (/)
и пр. в една носеща конструкция има своята единична пределна (доразруши-
телна) носимоспособност V , която се определя най-общо (фиг. 21.1), както
следва:
— на опън: след М,р — усилието на границата на еластичност (точка Р ),
но и след момента на изчерпване на пластичността — от = (точка k)\
— на натиск: след Nis — усилието при загубване на устойчивост (местна,
обща и друга — в най-широк смисъл, точка s).
Означаваме тези три носимоспособности с Nip, Nu,, Nis, като при пръти
от прътова конструкция, с оглед случаят да се разбере по-лесно. Но в широк
смисъл става дума не само за краен брой елементи пръти от прътова конструк­
ция, а за всички безброй сечения, елементи, части и зони в една конструкция,
които могат да изчерпят пластифицирането (т. k) или да загубят устойчивост
(т. s), с което и да се разрушат.

506
 На фиг. 21.1 ясно се вижда връзката «усилие (Ni) — деформация (Л,)»
в трите случая за един елемент; до пластичност — «Мр — Л, ». след изчерпване
па пластичността до разрушаване на якост — « V,» — Д„у». до разрушаване на
УСТОЙЧИВОСТ — — ( всичките са взети със своя знак).

А. П Р Е Д Е Л Н А Н О СИМ ОСПО СОБН ОСТ П Р И СТАТИЧЕСКИ О П РЕД ЕЛ И А (5 И КО Н

СТРУКЦ И И .
На фиг. 21.2а е показано едно (някакво) наблюдаемо преместване (6т)
за една статически определима система, с достигане на нейната пределна (доки-
нематична) носимоспособност, вследствие загубата на устойчивост на един
елемент в широкия смисъл. След това конструкцията се разрушава — става
геометрически изменяема (след =
На фиг. 21.26 е показано същото (за една статистически определена систе­
ма) при достигане и след изчерпване на пластифицирането на един елемент
на опън, вследствие на което конструкцията също се разрушава кинематично
(след 6Î, = 6^,+ Ô J .
При статически определимите системи се вижда качествената еднаквост
на работа и поведение на единия елемент (първият, който загубва носимоспо-
собността си) с тези на цялата носеща конструктивна система от много еле­
менти. Например еднаквостта на фиг. 21.2а с фиг. 21.1 — за ( — ) Л',, и на
фиг. 21.2 б — с фиг. 21.1 — за ( + ) Nip и ( + ) М*.

507
Фиг. 21.2. Наблюдаеми премествания в статически определима конструкция
а — при загуба на устойчивост (носнмоспособност на натиск) на един (п ъ р ви ) елемент; 6 — съ щ о — при изчерпване и на
пластичността (носнмоспособност на опън) на еднн (п ър вн ) елемент

разрушение на
конструкцията

8Г
>т Лостава само един
— еленент за разрушаване
__ J -статически определима
л система
-последна.полезна,
V. допълнителна връзка

Г-п елемента неразрушени

пъти статическа неопределима система
■fe полезни.допълнителни(неизлишни връзки)

Фиг. 21.3. Наблюдаемо преместване ( 6„ ) при (I пъти статически

иеопределима конструкция

508
 Б. П Р Е Д Е Л Н А Н О С И М О С П О С О Б Н О С Т П Р И С Т А Т И Ч Е С К И Н Е О П Р Е Д Е Л И М И
КО Н С Т РУ КЦ И И .
При статически неопределимите системи, проблемът има характерна
«максимална обвързаност» в мегаконструктивен комплекс. Той е показан на
фиг. 21.3.
Конструкцията (конструктивната система или композиция) е п пъти ста­
тически меопредслима, тя има п броя «полезни йипълнителни» (а не, както е спо­
ред механиката, «излишни връзки»). Състои се от (безброй) елементи в широ­
кия смисъл и пр., всеки от които поотделно и в трите случая може да достигне
своята пределна носимоспособност по фиг. 21.1 на еластичност, пластичност
и устойчивост.
Първоначалната изчислителна работна система е л-пъти статически
iK'oii редели ма (в по-горния смисъл). Тя работи по линията «0— 1» — до ком­
плексно натоварване Р\ и преместване ôm, в който момент един (първи) еле­
мент (част, сечение, зона и други) загубва своята носимоспособност на елас­
тичност, пластичност или устойчивост (по т. т. р, k или s от фиг. 2 I. I) . С това
работната статическа система се превръща в п — 1 път статически неопределима.
С новата работна система (п — 1 статистически неопределима) конструк­
тивната система работи по линията «1— 2» до натоварване Р 2 и преместване
ôï,“ ', когато вече един втори елемент загубва своята носимоспособност като
по-горе.
И т. н. до преминаване към последната възможна работна статическа
система (статически определимата), когато тя работи по линията « (л — 1) — «»
до достигане на катастрофалния товар Р „ и осъществяване на последното пре­
дупредително преместване 6т~" След него тя става геометрически изменяема
и кинематично разрушаема — катастрофира.
Вижда се как (в резултат на неопределимостта, взаимообвързаността
и пр.) конструкцията (мегаконструктивния носещ комплекс) има «пределна
носимоспособност» (Рп) в.ъв всички случаи извън (над) нормативната носимо­
способност (P i) на един отделен елемент от нея — този с най-ниска включена
носимоспособност. Т. е. налице е един «резерв» от носимоспособност — в сми­
съл на «докинематично разрушаване».
Този резерв ще го наречем качествен, в смисъл на явление, което следва
да се има предвид като качество на конструкциите. Количествено — то следва
да се интерпретира и творчески да се изучава теоретически, експериментално,
практически.
Размерът на този резерв е вероятностен, обхватим като насока, показва
шачението на «сложните» мегаконструкции. пред това на «простите» кон­
струкции — с «ясни и чисти системи», каквито бяха, и още са препоръките от
времето преди ЕИ М .

21.3.2. Наблюдаеми предупредителни деформации — сигурността

Това е второто значение на проблема не само за повишаване на надежд­

ността, но и предупреждаване за изчерпване на нормативната носимоспособ­
ност (на катастрофалността). В това отношение е необходимо:
първо — да има проектно предвидени мероприятия за наблюдаеми пре­
дупредителни премествания и деформации с готов анализ на последствията
и за мерките;
второ — да се изпълняват съответните проектни предписания в това от­
ношение — от експлоатацията;
трето — да се разработи проект за предупредителни премествания и де­
формации, вкл. моииторно наблюдение и сигнализация.

509
 21.4. Икономичността и сигурността
и оразмерителните методи

В предходните точки (21.1 и 21.2) разгледахме икономичността и сигур­

ността на конструкциите (конструктивните системи и конструктивните компо­
зиции) в тяхната зависимост от конструктивната форма и детайли. При прак­
тическото проектиране те се осъществяват:
— чрез конструктивното формообразуване (моделиране) и конструктив-
ното оформяване (детайлиране) — творчески принципиално.
— при исоки комкротои проектен случай творчески индивидуално.
Разглежданият тук проблем — икономичността и сигурността, в зависи­
мост от оразмерителните методи — е коренно обратен;
първо — оразмерителните методи имат за свои основен предмет оразме­
ряването на конструктивни напречни сечения и елементи — еднакво за всич­
ки проектни случаи, индиферентно по отношение вида на конструктивната фор­
ма и детайли;
второ — при практическото проектиране техните оразмерителни проце­
дури са рутинни, като конкретността им се състои в различни за различните
случаи само оразмерителни усилия, геометрически характеристики, изчисли­
телни съпротивления на конструктивното напречно сечение, елемент, зона;
Трето — икономичността и сигурността в зависимост от оразмерителните
методи, следователно е само по отношение на конструктивните елементи и зони,
а не по отношение на цялостните конструкции (конструктивни системи и компози-
ционми).
Разбира се, и при правилно избрана конструктивна форума и детайли
(по т.т. 21.1 и 21.2), и при всяка друга конструктивна форма — оразмерител­
ните методи имат своето основно самостоятелно отношение към икономичността
и сигурността.
Този въпрос ще разгледаме на основата на развитието, измененията на
оразмерителните методи — в два плана.
Първо. Такова разглеждане е актуално при прехода от един в друг ораз­
мерителни методи, в случая — от оразмерителни методи по допустими напреже­
ния (д.н.) към оразмерителния метод по гранични състояния (г.с.). За такъв
преход трябва да са налице както методологически, така и технико-икономи-
чески съпоставки и предимства на нововъзприемания метод (по г.с.) спрямо
стария метод (по д.н.).
Това за нас беше предметна грижа много отдавна, но все още в света -
навсъкъде и за всички конструкции — този преход не е осъществен. Ето защо
интересът към методологическата същност и предимства на метода по г.с. —
на основата на технико-икономически неравенства и зависимости между двата
метода за обобщено (параметрично), а не примерно (проектно) тяхно съпос­
та в ян е — е в този смисъл световно актуален [13], [14], [15]. [16]. Просто и
естествено бе и е да се знае — какво е новото (неизвестното) спрямо старото
(известното, практиката) по отношение фундаменталните изисквания за иконо­
мичност и сигурност.
Второ. Такова разглеждане обаче има своето обективно значение и при
постоянното по-нататъшно усърършенствуване на вече възприетия нов метод
по г.с. Става дума за възможности за усъвършенствуване на метода по г.с. (в
условно разграничени две направления — теоретическо и практическо) въз
основа на следното становиш,е: при революционен преход от един към друг
оразмерителен метод, както и при еволюционно усъвършенстуване на съществу­
ващ оразмерителен метод, следва да не се губи веднъж отвоюваното по отно­

510
шение вечното противоречие «икономичност — сигурност», ако практиката
и опитът не му противоречат.
Едно параметрично съпоставяне на двата метода показва ясно твърде ши­
роки зони на неикономичност, респ. на повишена сигурност на метода по г.с.
спрямо метода по д.н. От позициите на горното становище това показва, че мето­
дът по г.с. има резерви, и че те трябва да се търсят там, където подсказва пред­
ходната практика на метода по д.н. Но те могат да се търсят и разкриват в явен
вид само чрез параметрично съпоставяне на напречни сечения и елементи, а не
чрез проектни съпоставки на цялостни конструкции с тяхната конструктивна
форма, която не е предмет на оразмерителните методи. В резултат на непарамет-
рнчното съпоставяне твърде несистематични и необосновани са много от част­
ните коефициенти: за сигурност на товарите (у ;), за материалите (Vm), за условия­
та на работа (уД за сигурност на предназначението (у„).
Придържайки се към съпоставяне на параметрична основа трябва да се
има предвид, че тази и такава параметричиост е свързана главно и характе­
ристично с коефициентите на товарите. Другите коефициенти — за материалите,
условията на работа, предназначението — имат в една или друга степен по-
стоянна, макар и различна стойност. И така, нека видим, че коефициентите за
товарите Va са функция на съотношенията на товарите от вида (вж . [13], [14],
[15] — където коефициентите за товарите У/ са означени с п)
т '

к^\
(21.1) у ,=

I. N ? 2 N lä + 'E
*=1 i=
f I

т
или след разделяне на частта o'*“ постоянните нормени оразмери­
*=1

2
телни усилия —
I
+ Л^г» ) Y,* + T „- a p
(2 1 .2 ) у К а р ) = ------------- -------------------- --

к-ьдето yii и Y/P са обобщените коефициенти, съответно за постоянните товари и временните товари,
както следва:

(21.3) У„=
i
/к= |
V/*.* Л/г.

л/г*
*=1

(21.4) У ,=

t
|>|

където m е броят на усилията Ngt — m постоянни товари;

I — броят на усилията N p i — от временни товари.

511
 Параметърът ар е отношението между частта на усилието от временни то­
вари към частта на усилието от постоянни товари, както следва:

(21.5) 2 /Î:
1=1 ' *=1
.

Фиг. 21.4. Параметрична съпоставка на оразмерителни

усилия (като израз на товарите) по г. с. в зависимост
от отношението на усилията от временни към постоянни
усилия

което реално може да има произволна стойност — да бъде в границите

( — схз + оо). Тук именно се вижда принципиалният подход и методологи-
чески смисъл на параметричната интерпретация.
С тези параметрични характеристики от (21.2) е

(21.6)
1+ а .

която показва изменението на оразмерителните усилия по г. с. в зависимост от

отношението ар — на временните усилия към постоянните усилия — като пара­
метър във възможни граници от ( — с») до ( + о о ) .
Тя има графичния вид, показан на фиг. 21.4. И в известен смисъл — показ­
ва съпоставката на оразмерителните усилия по г. с. спрямо тези по д.н., които
(по д.н.) съответно имат постоянна величина. Или, това е тяхната съпоставка
от лявата страна на оразмерителните им неравенства — оразмерителните уси­
лия като израз на товарите.

512
 Необходима и интересна е (тук и по-нататък) съпоставката на двата мето-
()а и от дясната страна на оразмерителните им неравенства — носимоспособ-
ността, като израз на съпротивленията.
От тези две съпоставки — от лявата и дясната страна на оразмерител­
ните неравенства — може да се направи параметричната съпоставка между
двата метода.

методът по г.с. ло-неиконоиичен

Фиг. 21.5. Параметрична съпоставка между двата метода

при конкретен случай y i= f ii

За целта трябва да определим предварително зависимостта между из­

числителното съпротивление R (по г.с.) и допустимото съпротивление [/?] или
а (по д.и.) от вида на формули (10) и (15) от [15], а именно:

(21.7)
У1

След всичко изложено дотук и в духа на поставената задача, изчислител­

ното съпротивление /?, както се вижда от (21.7), може да получи най-различни
постоянни стойности в зависимост от действително възможните различни,
но за всеки конкретен случай постоянни стойности на у/, а именно и например
(вж . [151):
1. При 7 ^= 7 ^^= const ,т. е. при R = yi^R\, зависимостта между двата мето­
да е от вида, показан на фиг. 21.5. По показаната зависимост методът по г.с. е
по-неикономичен (респ. по-надежден) за всички възможни случаи на ар от
( — оо ) d o ( + оо ).

513
 2. При Y/ = Yp = const , T. е. при y? = Y/p|/?|, зависимостта е показана на фиг
21.6. В този случай методът по г.с. е по-неикономичен и по-сигурен за а р С О
(когато оразмеритерните усилия са обратни по знак на постоянните усилия) и
обратно — той е по-икономичен и по-несигурен за всички ар> 0.

ас ifftoCp I

ïîfcip)cSf,<i
X

ппрщшшшшшшш;

}^ ^ (< ip )cS Î9 > 1

Vf

i mij m iMiimiiiiiiMiim iirnm

по г.с. иетояът по гс.
по-неикономичен по-икономичен

Фиг. 21.6 . Параметрична съпоставка между двата ме­

тода при конкретен случай yi = fip

3. При Y; = Y^p> Y^p=const зависимостта е показана аналогично на фиг.

21.7 (y,£^g някакво по-голямо от yip).
4. При Y/ = Ä = const (v/«< *< vfp). каквито са твърде честите случаи, за ­
висимостта е показана на фиг. 21.8. Тогава методът по г. с. е по-икономичен само
в малката средна зона. Това е случаят, когато оразмерителното усилие е еднакво
по знак на постоянното усилие, а временните усилия са малко по-големи от
(близки по стойност на) постоянните усилия (от постоянен товар.).
Лесно е да се рабере веднага, че стоманените конструкции като леки
конструкции твърде рядко попадат в този интервал. Т. е. при метода по г. с. те
са твърде често извън него или по-неикономични, респ. по-сигурни (относително)
по метода по д. н .).
Интересен е по-нататък и фактът, че обобщеният коефициент у/г (по 21.4)
пак в зависимост от отношенията между стойностите на временните усилия с
различни коефициенти на сигурност за товарите — може да има произволна
стойност в границите на най-големия и най-малкия такива коефициенти. В тези
случаи и самата функция y K®p) "О (21.2) и фиг. 21.4 може да има безброй въз­
можни случаи, както са показани на фиг. 21.9.
От така илюстрираните съпоставки-зависимости могат да се извлекат след­
ните конструктивно-изчислителни изводи за метода по г. с. (новият) спрямо
метода по д. н. (предходната практика):

5 |4
 по-икономичен по-неикономичен

Фиг. 21.7. Параметрична съпоставка между двата ме­

тода при конкретен случай

по-неикономичен

Фиг. 21.8. Параметрична съпоставка между* двата

метода при конкретен случай V( = ft=const (v ;* < *
< Y ir)

515
 1. Методът no г. с. е «до безкрайност» по-неикономичен (и по-сигурен) при
малки отрицателни стойности за аД < 0 ), т. е. при оразмерителни усилия, обратни
по знак на постоянните усилия и с малко количествено надвишение.
В тази зона (орС О ) следователно обратно — методът по д. н. е катастро-
фално по-несигурен от метода по г. с. Това вече важи за съществуваи^ите кон-

Фиг. 21.9. Параметрични зависимости между двата метода при раз­

лични У1р

'.трукции, които спрямо новите норми (по г. с.) са «катастрофални» (в тези

У1учаи).
2. Методът по г. с. е незначително по-икономичен (по-несигурен) при ораз­
мерителни усилия с еднакъв знак на постоянни усилия и с малко превишаване
над тях.
В тази зона, обратно. методът по г. с. е по-несигурен, но с малко спрямо
метода по д. и.
3. С метода по г. с. се разкриват допълнителни малки икономически резер­
ви — предпазливо в малка зона за малко а.р> 0. Той отстъпва по икономич­
ност обаче в големи зони: изцяло — в зоната за ар С О , и по-голямата част — в
зоната за ар> 0 (по-големите стойности).
4. Отстъпената зона за ар<сО може да се елиминира чрез конструктивни
мерки — чрез избор на конструкции, оразмерителните усилия в сеченията и
елементите иа които да са от временни и постоянни товаои с еднакъв знак (по­
ложителен или отрицателен).

516
 5. Конструкциите, на които относителната нает на усилията от собствените
(постоянни) товари е относително малка (т. е. на леките конструкции, каквито
са стоманените) са по-неикономични по г. с., но по-надеждни от метода по д. н.
(1 по-големи и широки зони ( вж. т. 3 по-горе). В тези случаи с методите по г. с. се
отстъпват достигнати (с метода по д. н.) области на икономичност без опасност
от несигурност, тъй като не смятаме практически несигурни всички досегаиши
конструкции, проектирани по метода по д. н.
6. От позициите на същ ествуващ ата практика и опит ( ако те не противо­
речат с нещо) същ ествуват две възможности за разкриване на резерви —
всъщност за възстановяване на отстъпеното с метода по г. с. (загубеното спрямо
метода по д. н .).

б
ïf
ïft ïf

мщМш
Достигната област Заета област Коригирана област
с нетсма по д.н, с метала по г.с с „първа възмокност
D
Е А iiiiiiiiili
jr Отстъпена Запазена област
ат метода по д.н.

- Новоотвоювана област
тв о о т воюва на
област с иетхша по г.с.

t .([-Спед
- коригирането
по „първа възможност"

Фиг. 21.10. Схеми на достигнати и заетн области от двата метода — по първа

възможност за усъвършенствуване на метода по гранични състояния

П ърва възможност за усъвършенствуване на метода по г. с.

За един примерен, напълно възможен случай, тя е показана на фиг. 21.10
[16]. Изключваме зоните за а р < 0 — без да умаловажаваме тяхното опасно
значение — с уговорката: чрез конструктивни мерки да се изключват при въз­
можност случаите, когато оразмерителните усилия са с обратен знак на усилия­
та от постоянен товар.
На фиг. 21.10 а е цфнхована достигнатата с метода по д. н. «област на
надеждност» {А С Е).
На фиг. 21.10 6 е показана щрнхована «област на надеждност» {BC D ),
която се внася по г. с. Отвоюва се областта ВС А , отсъпва се областта (C D E).
Втората възможност за усъвършенствуване на метода по г. с
Показана е на фнг. 21.11. И при нея — изключваме зоните за а^< 0. Тя
се свежда до такова коригиране на коефициентите за сигурност на товарите, че
да се постигне случаят от фиг. 21.6, когато винаги за ар> 0 методът по г. с. е
по-икономичен. Резултатът е показан по-специално нз фнг. 21.11. Чрез из­

517
менение в коефициентите на сигурност за временните товари, кривата (B C D ) да
се трансформира в B É . Така, че да няма отстъпени от г. с. икономически зони
спрямо досегашната практика по д. н.
В посочените трудове, откъдето са взети формулите и фигурите, разбира
се въпросът за резервите, единството и противоречието «икономичнсхп- надсжд-

в
11 и I I I 11 I М I 11 ........ I iiiiiiiim im iii|i|| *
Заета област 11111

I:;
Достигната област
с метода по д.н. с метода по г.с
U D р р ш ш ь
итпм пЕ
1ftди " Отстъпена Запазена област
област от метода по д н
- .- в Новозаета област с
Новоотвоювана коригиране по
област „втора възможност"
Отвоювана област
с метода по г с

Iff д-след коригиране

по „втора възможност"

Фиг. 21.11. Схеми на достигнати и заети области от двата метода - по втора въз-
можност за усъвършенствуване иа метода по гранични състояния

ност», а с това и за резервите е разгледан достатъчно подробно и съответно

обосновано.
В заключение само ще споменем, че единственият логичен начин за съпо­
ставка между двата метода от тези позиции е и може да бъде само на основата
на параметричната взаимозависимост между двата метода, бегло показана тук,
подробно разгледана в [13 до 16].
Усъвършенствуването на оразмерителните методи е непрекъснат процес.
То винаги ще има минало, настояще и бъдеще. Усъвършенствуването ii;i
настоящият сега метод по г. с. в бъдеще ще означава усъвършенствуване на
неговите частни коефициенти за сигуност. Известно е също така, че няма и не е
имало по-обективна база за ycъвъpщeнctвyвaнe на тези коефициенти и изобщо
на оразмерителните методи — извън съпоставимостта й с предходното, из­
вестното, изпитаното. В случая — с по д. н.
От друга страна, ако се откажем от това, то тогава трябва да имаме пред­
вид, че ние за дълго време (до изчерпване на физическата им трайност) ще
използуваме и поддържаме огромен брой съществуващи сгради и съоръжения,
чиито носещи конструкции са по метода под. н. И — за обществото, и за специа­
листите конструктори в такъв случай не е без значение да знаят кои са «несигур­
ните» конструкции (по д. н.) — от позициите на днешните познания и нормативи
(по. г. с.). Разбира се, нашето мнение е, че те са практически достатъчно сигур­
ни, с което и подсказват наличие на посочените по-горе резерви.

518
 и накрая още един път, но вече и с по-добро познаване — защо отде­
лихме място на въпроса за резервите? Защото — както се видя от твърде из-
разите^тните кратки интерпретации и илюстрации;
Първо — стоманените конструкции са относително леки конструкции и
като такива те твърде често попадат в онези големи зони, в които по метода по
г. с. те са по-неикономични ( без да са налице съображения — да ги считаме пък
по-несигурни по д. н.).
Второ — стоманените конструкции се нуждаят най-вече от усъвъриленст-
вуване по метода по г. с. — в посока поне да се възстанови достигнатото от
метода по д. н., с досегашната предходна непративоречаща практика.
Трето — бъдещите специалисти по стоманени конструкции ще трябва да
имат предвид изложените тук обстоятелства при конкретното проектиране, но и
при евентуална дейност за усъвършенствуване на коефициентите за сигурност
на метода по г. с., която трябва да се извършва по наше мнение най-вече на
изложената тук и в посочените трудове параметрично-съпоставима основа.

Г Л А В А 22

П Р О Е К Т И Р А Н Е НА С Т О М А Н ЕН И К О Н С Т Р У К Ц И И
П РИ П О М О Щ ТА НА К О М П Ю Т Ъ Р
Проектирането е творческа дейност на основата на широки и комплексни
научни и технически знания, умения, ерудиция. То все повече не е само практи-
ческо-производствена, но и творческо-изследователска дейност. Със своя харак­
тер и съдържание и на научно изследване, и на техническо изкуство, проектира­
нето има и следната особеност; в условията и на най-силно развита практическа
автоматизация проектирането не би могло да се автоматизира напълно, да се
илвършва само от електронноизчислителна машина; не би могло да се превърне
в един цялостен непрекъснат компютъризиран автоматичен процес — с начален
вход и окончателен изход. Оптималното проектиране на конструкции при изпол-
;5уване на електронноизчислителни машини може да бъде само «автомати-
нфано-прекъснато» по системата «човек — машина — човек» [7].
Спираме се специално на това предварително з^очняване. Твърде често
«автоматизирането на отделни рутинни и канонични изчислителни и оразмери­
телни процеси» се отъждествяват неправилно с «автоматизираното проекти­
ране». Проектирането, както вече бе показано в глави 13 и 15, е процес, който
започва със сложните творчес1<н проектни процеси «конструктивното формо-
образуване и моделиране» далеч преди рутинните и канонични автоматизи­
рани (и то още — не всички) изчислявания. Затова именно «автоматизираното
проектиране» е всъщност само спроектиране при помощта на компютър». Така
се разбира и така следва да се употребява.
Такова трябва да е разбирането навсякъде, където се слага начало за
създаване на система за автоматизирано, в горния смисъл, проектиране на но­
сещи конструкции.
Създаването на система за проектиране (на конструкции) при помощта
на компютър е свързано с редица кардинални трудности:
— веднъж — трудностите са от познатото методологическо. техническо,
организационно и психологическо естество;
— втори път — трудностите се пораждат от обстоятелството, че всеки про­
ектиран обект (носеща система или конструкция) е индивидуален, а методиката
на проектирането трябва да бъде достатъчно обща;

519
 — на трето място — трудностите произлизат и от липсата на модерно
конструктивно мислене, респ. творчески възможности за извършване на оптима­
лен конструктивен синтез (композиране) на основата на диференциален кон­
структивен анализ [7].
Този въпрос разгледахме и в [5] от позициите на обща систематична ком­
позиция на конструкциите — като основа за ефективност на конструктивното
творчество, респ. на творческото конструиране при практическото проектиране
на конструкции.
Проектирането на. конструкции при помощта на компютър може да се
развива в две (наименовани и формулирани тук от нас) направления:
първото — от позициите на индуктивния подход — ще наречем статично
номенклатурно стандартно направление;
второто — от позициите на дедуктивния подход — ще бъде пък динамично
алгоритмично творческо направление.
Качествено новото е при второто направление — на основата на дедуктив-
иия подход в качествено нова и интерпретация [5 — стр. 27— 28].
Става дума за възприемане на познатия дедуктивен подход от общото към
частното, но в качествено и нов смисъл: (1) общото да се формира специално
и предварително — на основата качествено ново комплексно-систематично и
програмно-целево обобщение на количествено натрупаната информация по
индуктивен път, и (2) частното да се определя също така специално и пред­
варително — на основата на съответно производно, качествено ново, също така
комплексно-систематично и програмно-целево структурно декомпозиране на
общото. Така, че общовалидната информация, а след нея общовалидната подсистема
и общата систематична теория и композиция на конструкциите да се изградят и орг -чизи
рат осъзнато дедуктивно като стройна йерархична комплексна системна прог-
рамна и целева общовалидна познавателна система по предмета на конст­
рукциите.
Тук по същество и основно става дума за възприемане и прилагане на
дедуктивния метод (обезателно с комплексно-системния и програмно-целевия
подход) като качествено ново и единствено ефективно средство за създаване на
всяка обща систематична теория и композиция — за функционално (хоризон-
тално) научно обслужване. Такова предварително комплексно-системно и прог­
рамно-целево дедуктивно формиране на общото и неговото последващо съот­
ветно декомпозиране на частното е възможно:
от една страна — на основата на достатъчно количество натрупване и
предметно-отраслово развитие на теорията на конструкциите по видови и типови
конструкции, но и
от друга — при достатъчно осъзнаване на необходимостта и възможности­
те за съвременно и ефективно развитие и използуване на науката и техническия
прогрес в по-високо организираните човешки общества (цивилизации).
Позволяваме си да преценим, че такова осъзнаване на необходимостта и
възможностите за теорията на конструкциите е налице. Затова и развиваме тук
това второ дедуктивно направление.
Както е известно, всяко обикновено развитие на едка теория, породена от
някаква осъзната необходимост, започва със свое начало по отделни, неоргани­
зирани в цялостна система въпроси и направления. За определен (обикновено
бавен) период се получават съответни безсистемни количествени натрупвания
— нехармонична съвкупност от частна индуктивна информация. При дадена
степен на достатъчни количествени натрупвания от такава информация сс
осъзнава необходимостта от систематика и обобщения, съ:»лават се условия i;i
качествено ново, сиситематично, по-висококатегорно дедуктивно обобщение и
развитие на тази теория. В резултат на това по-пататъшно развитие на теорията

520 *
и осъзнатия предиоставон смисъл, тя получава качествено интензивно развитие,
пълен системен обхват, по-висока категория на трактовка, нова решителна прак­
тическа ефективност и т. н. По този именно път теорията и композицията на
конструкциите трябва да тръгне и да го извърви успешно докрай.
Горните мисли са почти изцяло процитирани от [5]. Те бяха породени на
основата на опита от, и теорията на стоманените конструкции, които с всички
свои характеристики (повече от другите) подсказват идеи.и възможности за
създаване на съвременна общовалидна научнопознавателна и практическо-
компютъризирана система.
По-долу ще разгледаме и двете направления:
първо — статично номенклатурно стсшдартно, а
второ — динамично алгоритмично творческо.
Щ е се спрем накратко и на двете.

22.1. Статично номенклатурно стацдартно направление

(индуктивното) — при проектирането с помощта
на компютър
Основната негова характеристика е определена от целта — освобождаване
от технически и рутинни изчислителни действия и интерпретации на основата
на предварително систематично разработени €номенклатурно-стандартни ком­
позиционни елементи ( и конструкции)» по познати от част първа йерархически
нива за конструкциите (сх. 3.1), както следва;

22.1.1. Първо ниво — конструктивни напречни сечения (сх . 3.1, кол. 1)

Тук става дума за разработване и непрекъснато обогатяване (на ком­

плексна основа) на пълна система от конструктивни напречни сечения. Имаме
предвид динамичната система:
— от всички и всякакви асортименти и комплектовъчни форми;
— от всички конструктивни материали;
— в съответен диапазон на размери;
— с всичките им необходими геометрични характеристики — А, G, /*, 1у,
ixi iy* Wz, Wy, loM, loy, lux, lay, Wo, W^, Л, I, Г, Ь И Пр. — ВСИЧКИ извсстни И познати от
литературни източници с една или друга кодировка.
В резултат при конструктивното оформяне, оразмеряване и детайлиране
(по сх. 2.1, кол. 5 и 6) — избор на конструктивни напречни сечения за конструк­
тивни елементи — проектантът да разполага със система от конструктивни на­
пречни сечения, и само да избира и проверява, а не да го съставя и компо­
зира, респ. да определя и изчислява техните геометрични характеристики,
необходими за оразмеряването.
Това е известно и се среща частично в наръчници, таблици и пр. И тук по
наше мнение, става дума за комплексно обхващане, допълване, обработка,
систематизиране и пр. — до цялостна съответна динамична ^подсистема —
конструктивни напречни сечения».

52!
 22.1.2. Второ ниво — конструктивни елементи и зони (сх. 3.1, кол. 2)

Тук става дума за разработване (н а комплексна систематична основа)

на цялостна система от конструктивни елементи и зони.
Имаме предвид пълната система конструктивни напречни сечения (от
първо ниво), но вече и с дължина за получаване на елементите — с всички
техни възможни гранични носимоспособности (на якост и устойчивост) и гра­
нични деформации (на преместване и вибрации) от вида N i, Ny, M j, My, Qi, Qy,
f x , f y , T z , T y И T. H. (всички също така известни и познати).
В резултат, при конструктивното оформяне и детайлиране (сх. 2.1, кол.
5 и 6) — избор на конструктивни елементи за отделни конструктивни системи —
проектантът да разполага със система (набор) от конструктивни елементи и да
може лесно и направо да ги избира по зададени размери на геометрията и стой­
ности на усилията.
Това е също известно, но понеже е по-трудоемко, се среща рядко и ограни­
чено в някои наръчници, таблици и друга помощна литература. Тук следова­
телно става дума също за систематично разработване на нова цялостна съот­
ветна динамична «подсистема — конструктивни елементи».

22.1.3. Трето ниво — видове и типове конструктивни системи (сх. 3.1,

кол. 3)

Тук пък става дума за разработване ( на комплексна систематична основа)

на пълнообхватна номенклатурна система от видове и типове конструкции — в
съответен диапазон на различни геометрични размери (подпорни разстояния,
конструктивни височини и пр.), при различни товари и въздействия, за различни
функции и предназначения.
В резултат — при конструктивното проектиране — избор на видове и топо­
ве конструктивни системи (сх. 2.1, кол. 1) — проектантът да разполага с гото­
ви «[номенклатурни конструкции», на основата на които проектно да композира,
а не индивифуално да проектира (по сх. 2.1, кол. 1 до 6).
И това направление е известно, но следва да се разработи и усъвършенст-
вува на комплексна и систематична основа като съответно цялостна дина­
мична «подсистема — номенклатура на видове и типове конструктивни сис­
теми».

22.1.4. Четвърто ниво — конструктивии композиции (сх. 3.1, кол. 4)

Тук става дума за създаване (н а комплексна и систематична основа) на

каталожна система за цялостни конструктивни композиции на сгради и съоръ­
жения в най-широк смисъл — като многофункционални комплексни системи за
задоволяване с цялостни конструкции на комплекс от разнородни функции и
предназначения. Конструктивните композиции, в този смисъл трябва да са
модулни каталожни комплектовъчно-композиционни системи от съответно
взаимообвързана съвкупност от части и елементи с оглед на краен резултат —
цялостни конкретни индивидуални конструктивни композиции.
При наличието на такива модулно-каталожни (обезателно комплектовъч­
но-композиционни) конструктивни композиции, проектирането (на сградите и
съоръженията в щирок смисъл) се превръща в композиционен конструктивно-
творчески процес, а строителството — в комплектовъчна строително-монтажна
дейност [6]. С това да се избягнат цялостните процедури по сх. 2.1, кол. 1— 6.

522
 в (6), това направление в неговия най-висш етап — ебинни отворени
универсални и динамични конструктивни системи — методологически и теоре­
тически е изяснено. Но то е все още неразработено като цялостна система.
И следва - да се разработи систематично до съответна «подсистема — ката­
л о ж н и к о н с т р у к т и в н и системи и композиции», макар и фирмени.
При изграждането на горните четири подсистеми се има предвид достиг­
натото и по следните две предхождащи направления:
Първо предхождащо направление (сх. 2.1, кол. 4 ).
ToBii са компютърните възможноети за автоматизирано определяне на разрез-
ните усилия и деформациите на всякакви конструктивни системи. В това отно­
шение работата е доста напреднала, но стихиино индуктивно. И следва да се
систематизира до степен на пълна «конструктивно-изчислителна проектно-
рутинна подсистема».
Второ предхождащо направление (сх. 2.1, кол. 5)-
Гова са също компютърните възможности за «автоматизирано оразмеряване» на
всякакви конструктивни напречни сечения и елементи и зони, за всякакви раз-
резни усилия и геометрични условия. Това направление е достатъчно добре
систематизирано в норми и правилници, но не е все с т е алгоритмизирано в
програми за компютър до степен на конструктивно-оразмерителна про-
ектно-рутинна подсистема.
Реалността на тези две предварителни направления за съжаление е все
още такава, че по тях не се работи и научнофундаментално — от позициите
на мултипликационно единство и комплексност за нуждите на проектирането
с помощта на компютър.
С изграждането на всичко това — четирите конструктивни йерархически
нива и двете предхождащи направления — като система за обща систематична
композиция на конструкциите имаме предвид възможностите за изключително
ефективно използуване в това отношение на компютрите:
От една страна — за освобождаване на време и усилия, на човешка ин­
телектуална и психическа енергия от трудоемки рутинни процеси — на осно­
вата на съответно разработени обща систематична теория и композиция на
конструкциите, респ. чрез включването им като система за използуване чрез
компютри [5], [6 |.
От друга — за улесняване и интензифициране на конструктивния твор­
чески процес, респ. за довеждане на конструктивното творчество и на творче­
ското конструиране: до систематичен творчески сннтез — на основата на об­
щата систематична теория на конструкциите, респ. до системна творческа
композиция — на основата н а о б щ а т а с и с т е м а т и ч н а композиция на
конструкциите [5].
Излагайки тези мисли, в никакъв случай не пренебрегваме големия брой
индивидуални и уникални конструкции изобщо и, особено онези, маркиращи
тенденциите в предметната област. Те безспорно изискват по-свободно поле
на конструктивно творчество и творческо конструиране — не обезателно обвър­
зано с каталожно-стандартните и конструктивно-системните възможности, кои­
то в случая могат да се явят и като ограничения. Те, от една страна, са отво­
рени и динамични, и от друга — не претендират да обхващат всичко, навсякъ­
де и завинаги. Но дори и при тях първите две нива («конструктивни напречни
сечения» и «конструктивни елементи») и двете предхождащи направления
(«изчислителното» и «оразмерителното») с нищо не ограничават творческите
процеси за създаване на индивидуални и уникални цялостни конструкции. Те
само ще ги освобождават от рутинно-технически дейности. Но нека се има пред­
вид и другото, че последните две нива — като «конструктивни композиции»

523
на основата на «видове и типове конструктивни системи» — са също творчес­
ки дейности. И то творчески дейности на по-високо съвременно ниво — ком-
позиционно създаване на индивидуални и уникални конструкции.

22.2. Динамично алгоритмично творческо направление

'(дедуктивното) — при проектиране
с помощта на компютър

Това направление ние показахме бегло при разглеждане на конструктив-

ното формообразуване в глава 13 и конструктивното композиране в глава 15—
като съответен системен творчески проектен подход. И проблемът е — този
системен творчески подход (по глави 13 и 15) да бъде доведен по-нататък: най-
напред — до пълнообхватна целенасочена система от научни знания по проб­
лема и предмета, а след това и — do тяхното информатилиране и компютъризиране.
Проблемно-творчески трудно е първото — науката и знанията по предме­
та. Количествено-технически трудно е второто — информатизирането и ком­
пютъризирането [5]. Имат се предвид процесите по сх. 2.1, кол. 1 до кол. 6,
изложени в глави 13 и 15, които тук следва да се припомнят.
В най-общ вид и на тази основа алгоритмично творческото направление
може да се дообясни и представи със следните достатъчно начални за тук
разсъждения.

22.2.1. «Функционално-технологични форми» —

спървични конструктивни форми».
(Това е точно обратното на предното — номенклатурно-стандартното на­
правление — където се започваше с елементите — конструктивни напречни
сечения, елементи и т. н.)
Сградите и съоръженията изискват и имат една или друга винаги конкрет­
на и необходима функционално-технологична обемнопространствена форма.
Тази форма представлява някаква организация на площи и пространства,
формирана от архитектурно-планировъчното решение на функционално-тех-
нологичното предназначение за конкретна обективна нужда — функцията.
Тя пък довежда до съответствуваща на функцията им конкретна функционал­
но-технологична форма. И тук именно се явява конструкцията, която трябва
да осигури тази форма в пространството.
Функцията на конструкцията е да поеме и понесе всички товари и въз­
действия, породени от функционалните предназначения и външните условия.
С което тя — конструкцията — представлява съответно осъвместена със сгра­
дите и съоръженията материална конструктивно-носеща инфраструктурна
форма (5J. Нека не ни смущават понятията «функция» и «форма» — този път
на и за конструкцията.
Формите на конструкцията от този вид са наречени от нас първични кон­
структивни форми — в смисъл на непосредствени форми, първично поражда­
ни от функцията и технологията, респ. съответствуващи на предназначението
и експлоатацията на сградите и съоръженията (глава 15).
Конструктивното формообразуване на всяка конструкция, ще го повторим,
започва с първична конструктивна форма, на основата на функционално-тех-
нологичната форма, като първично необходимо и обективно изискуемо съот­
ветствие на конструкцията с функцията и формата на сградата или съоръже­
нието.

524
 Всяка първична конструктивна форма на всички конструкции се опреде­
ля (първично и обективно) на основата на съответни линии, площи, простран­
ства и форми на сградите и съоръженията, определени конкретно за дадена
тяхна функция и предназначение. Но да се забележи — само първично.
Защото по-нататък тези линии, площи, пространства и форми се изменят
в съответствие и с възможностите на конструкциите изобщо. А те — възмож­
ностите на конструкциите — се определят от статическите системи, конструктив­
ния материал, формата на конструктивни напречни сечения, равнинен или прост­
ранствен вид на конструктивната система и композиция и т. н. — до цялостната
обемно-пространствена конструкция.
Доколкото конструкцията е неотменна инфраструктурна част на сградите
и съоръженията, то и нейната първична конструктивна форма задължително се
осъвместява с тяхната необходима функционално-технологична форма. Предла­
ганото от нас научно направление спървични конструктивни форми» има фунда­
ментално значение и участие в първично-обективното видосъздаване на сгради
и съоръжения в най-широк смисъл и обхват. С този си предмет — конструк-
тивното формообразуване и моделиране на «първична конструктивна форма»
трябва да има необходимата за него съответна теория (вж. т. 15.2).

22.2.2. Възможности на конструктивните напречни сечения

(Тук се имат предвид всички познания по формообразуване и носимо-

способност на конструктивните напречни сечения от част втора.)
Конструкцията изпълнява носещата си функция посредством носимоспо-
собността (възможностите) на своите конструктивни напречни сечения. Най-
общо казано — на конструктивните напречни сечения по хода на линиите, пло­
щите и пространствата на конструктивната (статическата) форма (система).
Под конструктивна (статическа) форма (система) продължаваме да разбираме
всъщност изчислителната схема на конструкцията.
I l l e разгледаме този- въпрос и с малко въображение.
Абстрактно — при конструктивните материали с безкрайна носимоспособ-
ност — конструкцията ще бъде почти с «нулеви» конструктивни напречни се­
чения. Тогава нейната конструктивна форма ще се покрие напълно с първичната
конструктивна форма. Тогава тя ще съвпадне точно с оптималната функционал-
но-технологична форма на сградите и съоръженията (вж . гл. 15).
Реално — при конструктивни материали с реална носимоспособност —
окончателната първична конструктивна форма, респ. функционално-техноло­
гична форма на сградите и съоръженията, ще се определя обаче и от необхо­
димите размери (дебелини и габарити) на конструктивните напречни сечения
(а чрез тях и на конструкцията).
Тогава — «Окончателната форма на сградите и съоръженията» ще се
определи на основата на многоцикличния процес: функционално-технологична
форма — първична конструктивна форма — конструктивни напречни сече­
ния — основна конструктивна форма — окончателна конструктивна форма.
Поради изключително важното значение на конструктивните напречни
сечения, ще се спрем на тях, като винаги имаме предвид и конструктивните еле­
менти и зони с тяхната дължина.
И така — конструктивните напречни сечения са тези, които при опреде­
лен вид (конструктивен) материал и негово разпределение по определена форма
(в конструктивни напречни сечения), поемат и понасят — чрез свое напрегнато
и деформирано състояние — разрезните усилия М , N и Q.

525
 и обратно — конструктивните напречни сечения поемат и понасят разрез-
ните усилия М , N и Q различно — в зависимост от вида на конструктивните
материали иг формата на неговото разпределение.
Корелационните елементи за конструктивните напречни сечений — при
установени конструктивни форми (изчислителни схеми, статически системи) —
са разрезните усилия, видът и класата на конструктивните материали, коли­
чеството и формата на тяхното разпределение, размерите и габаритите на
напречното сечение и пр. Те винаги трябва да се намират в определена рацио­
нални и динамична корелационна взаимозависимост. Казваме динамична, тъй
като по отношение на всеки от тези корелационни елементи е налице непрекъсна­
та динамика и развитие — теоретични познания, технически прогрес, по-широк
обхват и пр.
Окончателната конструктивна форма — във функция и от възможностите
на конструктивните напречни сечения във всички случаи — се различава от
първичната конструктивна форма, която пък е израз на функционално-техно-
логичната форма.
Една необходкма реална представа за изложеното е следният пример. Hai'i-
простата (първичната) конструктивна форма е статическата система «проста
греда» между двете крайни опори. Но, в зависимост от възможностите на конст­
руктивните напречни сечения (при съответна технико-икономическа преценка)
тази конструктивна форма (на същата функционално-технологична форма)
може да има ( и получи) много и най-разнообразни статически системи: система
непрекъсната греда със съответен брой междинни опори; дъгова
Чистема с натискони стойки, висящи или натискова верига с укрепваши греди
и т. н. Тези много и разнообразни статически системи за една и съща функцио­
нално-технологична нужда са все ош,е само основни конструктивни форми
(системи). Защото окончателните конструктивни форми (системи) за всяка
една (по отношение например на гредите) могат да се получат от основните
конструктивни форми и чрез допълнително уточняване като пълностенни или
прътови системи — с пълностенно (непрекъснато) или прътова (мрежесто)
стебло на техните гредови части и т. н. (вж . глави 13 и 15).
Аналогичен е случаят и с рамковата система (безставна, с една, дв^ или
три стави) и др. — всички съответствуващи на функционално-технологичната
форма. Но и тук, за да се стигне до окончателната конструктивна форма, следва
да се доуточни — дали те са пълностенни или прътови, с пълностенни непре­
къснати или прътови мрежести ригели и стойки, и т. н.
Следователно, ако логично и системно изходим от функционално-техно­
логичната форма, респ. от първичната конструктивна форма, то четири са ро­
лите и възможностите на конструктивните напречни сечения:
първо — определят развитието от първичната конструктивна форма през
основната конструктивна форма (система) до окончателната конструктивна
форма (систем а);
второ — лравят от окончателната конструктивна форма (система) реална­
та носеща конструкция;
трето — формират геометричните форми и размери на окончателната
конструкция;
четвърто — определят нейните носещи възможности и надеждност.
С това, конструктивните напречни сечения определят още:
— възможностите и допустимите размери на архитектурно-планировъчни-
те и функционално-технологичните обемно-пространствени форми на сградите и
съоръженията-

526
 — (и в края на краищата) онези инфраструктурни височини, дебелини и
обеми, в които се вмества носещата конструкция, като неотменна обективна
материална инфраструктурна част на сградите и съоръженията.
По този начин ясно и логично се оформя цялостният предмет — «кон-
структивно-формообразуване на конструктивните напречни сечения», респ.
«функционални зависимости между големината и съчетанието на разрезните
усилия, от една страна и от друга — материала и формата на конструктивни­
те напречни сечения».

22.2.3. Конструктивно формообразуване като основна конструктивна

форма (система)

Основните конструктивни форми като основни статически системи са

тези, които при дадени или ограничени възможности на конструктивните на­
пречни сечения и конструктивни материали повишават качествено възможностите на
носещите конструкции в съответствие с изискванията на сградите и съоръ­
женията.
Следователно основната конструктивна форма (система) е'онази, която
при определени възможности на конструктивните напречни сечения (да поемат
и понасят разрезни усилия) увеличава възможностите и целесъобразността
на конструкциите — да покрият изискванията на функционално-технологич-
ните форми, респ. да се вместят в предоставени от тях височини и габарити.
За основната конструктивна форма по-нататък, имаме предвид система
от пръти във вид на пълностенни конструкции (а не и прътова система от ви­
да — прътови конструкции). Под пръти тук разбираме части на пълностенни
греди (рамки и дъги), които имат предназначение да поемат преди всичко огъ­
ващи моменти ^ с непрекъснати по материал и форма (но не и по размери)
конструкивни напречни сечения.

22.2.4. Конструктивно формообразуване на равнинни конструкции —

преход от пълностенни към прътови системи —
окончателни конструктивни форми (системи)

Тук имаме за цел прехода от пълностенно към прътово изпълнение на

конструкциите, което е именно преходът от основна конструктивна форма към
окончателна конструктивна форма, разгледана в гл. 13 и в [5, стр. 73— 131].

22.2.5. Конструктивно-композиционно формообразуване

(компановка) на цялостни обемно-пространствени
конструктивни композиции

Всички реални конструкции на сгради и съоръжения в най-широк смисъл

н обхват ся по обн1а геометрична форма обемно-нространствени конструктив­
ни композиции. Те са и в статическо отношение обемно-пространствени сис­
теми, независимо от това, дали са композирани на основата на равнинни глав­
ни конструкции или са поначало пространствени конструкции. Ог друга страна,
всички реални обемно-пространствени конструкции на сградите и съоръжения­
та представляват някаква цедесъобразна композиция от много и разнообраз­
ни отделни равнинни и пространствени конструкции — части на цялостната кон­
структивна композиция.

527
 М оже да си представи човек колко многовариантни са възможностите
на цялостните обемно-пространствени конструкции — дори само за една един­
ствена функция и предназначение. Може да се почувствува и какво представ­
лява — като сложност и отговорност до получаване на цялостна конструк­
ция — този или такъв композиционен процес на търсене и развитие. Д а се раз­
бере— каква може да бъде теоретичната основа (принципи и критерии, под­
ходи и методи, закони и закономерности) по този предмет.
В заключение на изложеното дотук основното, в което бе конструктив-
ното формообразуване (композиране, моделиране) — ще подчертаем още
веднъж:
първо, че предложената структура-съдържание на основното направ­
ление конструктивно формообразуване е възможна и логична, обективна и
безспорна — по методологичната линия от [5 — раздел III, стр. 32— 52];
второ, че по тази структура-съдържание може и следва да се разработи
обща систематична теория — на основата на методологическите средства и
прийоми от , [5 — раздел II, стр. 20— 32] ;
трето, че за това е необходимо систематизиране на познанията, опита
и пр. по системния подход, формиране на системата «общо — частно» по дедук-
тивния метод, изваждане «пред скоби» на общовалидното по мултипликацион­
ния подход, неговото поотделно изследване, изучаване и развитие по диферен­
циалния анализ и накрая композиране, комплектуване и осъвместяване на
всичко това като интегралния синтез, и т. н. от [5 — раздел IV, стр. 52— 72).
На тази и такава основа са разработени глави 13 и 15, които трябва да
се разглеждат като една примерна илюстрация на изложеното тук в 22.2. В
какво се състоеше то накратко и обобщено — като конструктивно формооб­
разуване и композиране в алгоритмичен ред:
1. Творческо определяне на основните конструктивни форми (системи)
чрез непосредствено обличане на необходимата функционално-технологична
форма'— ъъв всичките им модификации без и със стави (фиг. 15.3).
2. Рутинно изчисляване на М — (N — и Q) — диаграмите — за основните
конструктивни форми.
3. Творческо определяне на възможните инструктивни системи по очер­
танията на поясите, конструктивните височини, преход от пълностенна към
прътова конструкция — с анализ на качествените и количествените им харак­
теристики (фиг. 15.4).
4. Рутинно изчисляване на М — (N — и Q — ) диаграмите и характерис­
тиките за различните отстояния Ь (фиг. 15.5, 6, 7).
5. Творческо определяне на окончателната конструктивна композиция
с моделиране в ход на съпоставима основна — по отнощение на всички коли­
чествени и качествени критерии и фактори.

22.3. Конструктивно-технологично направление —

проектирането с помощта на компютър

Основното тук е обвързването на проектното сътворяване на конструктив­

ните системи със строителното им изпълнение.
За проектното сътворяване следва да се има всичко изложено в предход­
ните т. 22.1 и 22.2.
За строителното изпълнение — преди всичко е изготвянето, но за пълнота
са и другите немаловажни дейности — такелажът, транспортът (завод ме
стостроеж), сглобяването и монтажът на местостроежа.

528
 в този случай нещата ще се сведат и добият значението на единен проек­
тен и строителен конструктивно^ехнологичен алгоритъм в следния вид [8] :
1. (Творческо) конструктивно композиране.
То започва с творческо проучване на функцията (с анализ на товарите
и въздействията, усилията и деформациите) и конструктивно композиране
на обемно-пространствената конструктивна композиция — целесъобразно на
основата на предварително геометрично установени модулни конструктивни
размери с оглед необходимите последващи комплектации.
2. (Рутинно) статическо изчисляване и конструктивно оразмеряване
(първоначално).
Състои се в рутинно (с помощта на компютър) анализиране и определя­
не на функционалните товари и външните въздействия (съобразно функцията
и условията) и подаването им за определяне на граничните разрезни усилия
(по предварително разработени програми), респ. при създадени възможности
и за определяне на конкретните конструктивни напречни сечения ( по програм-
но установени типове и видове напречни сечения с индивидуална размерност—
всички осигурени с предварително установена гъвкава линейна производстве­
на технология на изготвяне).
3. (Творческо) конструктивно оформяне и детайлиране (първоначално).
То се свежда до творческо анализиране на резултатите (от т. 2) и цялост-
но конструктивно «обличане» на конструктивната форма с материал — до мон­
тажни марки и общо тегло.
4. (Рутинно) определяне на оптималната конструкция (окончателно).
Състои се от рутинно (с помош,та на компютър) циклично повтаряне на
операциите по т. 2 и 3, с вариране на кГонструктивните височини до получа­
ване на оптималната конструктивна височина — на основата на критерий
минимум материал, с извършване на необходими унификации и др.
5. Изготвяне с комплектуване до — и разглобяване от — контролен
моита1Ж.
То се състои от три процедури:
5.1. Изготвяне чрез гъвкави типово-видови линейни производствени тех­
нологии на индивидуалните линейни монтаджни марки — на основата на пред­
варително установени от т. 4 конструктивни напречни сечения в дължини с
толеранси.
5.2. Комплектуване с контролен монтаж чрез последователно самоконт-
ролно геометрично свързване на монтажните марки посредством болтови съе­
динения, обиране на изготвителните неточности чрез специалните толеранси.
5.3. Разглобяване от контролен монтаж.
6. Транспорт, сиопово палетиране, такелаж и транспорт до местостроежа.
7. Сглобяване по монтажни блокове и монтаж.
Състои се от;
7.1. Самоконтролно болтово сглобяване на монтажните марки в цялостни
монтажни конструкции или блокове.
7.2. Монтаж в проектно положение.
Така предложеният алгоритъм (като поредица от правила и дейности
без подробности) може да получи различна, в т. ч. и най-високостепенна ав­
томатизация (компютризация) — в зависимост от необходимостта, възмож­
ностите и ефективността. Може да получи също така и различни модифика­
ции — в зависимост от други възможни творчески и конструктивни идеи и
решения.
Някъде в книгата бе употребено понятието «отправни мисли». Те специал­
но важат за глави 15 и 21 от част четвърта «конструктивни композиции» и осо-

■44 Г т п и я н р н и K n H rrn vK iiH M 529

бено — за глава 22 от същата част. Причината за това се корени, както е лес­
но да се разбере, единствено — в новостта на предмета, от една страна, и от
друга — изключително — в липсата на време при лекциите, на място в книгата.
Това е причина и за несъвършенства в изложението, във въведения понятиен
апарат и пр. При това положение апелираме за творческо критичио отноше­
ние по предмета и съдържанието на споменатите глави. Бихме желали чита­
телят да прояви това свое отношение в два конструктивно-познавателни пла­
на; първи — да се съмнява, преди да се убеди, но и втори — да не отрече, преди
да се е помъчил да разбере.

530
 1. Б а л е в с к и , A. Мегалознанне. Техника, C.. 1972.
2. Б е л е H я, Е . И . и к о л . Мегаплическне консгрукцнн. Стройиздат. M ., 1985.
3. Б е р н щ а й н , М. Л. , В. А. З а й н о в с к н . Структура и шеканические свойства мегаллов.
Мегаллургня, M., 1970.
4. Б л е й X, Ф р. Устойчивость «еталлическнх конструкций. Государсгвенное нздательсгво фи-
зико-натематнческой литератури. M ., 1959.
5. Б р а й и о в, М. Конструкции — комплексна наука, систематична теории, коисгруктшно твор­
чество. Издателство Б А Н , C., 1980.
6 . Б р а и н о в, М. Човешко поселение (високи сгради, архитеетура, конструкции, индустриа­
лизация) — конструктивни системи. Техника, C., 1977.
7. Б р а й н о в, М. Д«ференцнален конструктивен анализ, оптимално конструктнвно компози­
ране, авггоматнзнранн системи за проектиране на строител ни конструкции. Техиака, C., 1972.
8 . Б р а й н о в, М. Конструктивно-технологнчна оптималност при конструкциите — сградите н
съоръженията. Строителство, 4, 1987.
9. Б р а й и о в, М. Конструктнвно инженерство — наука, проектиране, практика, общество.
C., 1989.
10. Б р а й н о в . M., К вопросу определения зффею-нвной области применения ста л ьш х кон-
сгрукций в условиях научно-техннческой революции, IV Konferencija naukovotechniczna
konstrukcje metalowe. Warszawa, T. I, 1970.
11. Б p a Й H OB, M. Mhkoh предварителни мисли по предложението на д-р Ф ранк Прес за М еж ­
дународна декада за намаляване на риска, Сп. на Б А Н , година ХХХ111, кн. 4, C., 1988.
12. Б р а й н о в , М. Биконструкцни — противовегрови, противоземетръсни, стабилизиращи дис­
кови връзки. Техника, C., 1982.
13. Б р а й н о в , М. Технико-икономически неравенства и зависимости на оразмерителния метод
по гранични състояния. Изв. на iMhct. по техн. механика — Б А Н , том 11, C., 1965.
14. Б р а й н о в , М. Обобщено технико-икономическо съпоставяне на оразмерителния метод по
гранични състояния с метода по допустими напрежения. Изв. на Инст. по техн. механика —
Б А Н , тон 11, C.. 1965.
15. Б р а й н о в , М. Методологическа същност и предимства на оразмерителния метод по гра­
нични състояния. Г о д и ш н и к В И С И , т. X X , кн. 1, C., 1968.
16. Б р а й н о в , М. Възможности за усъвършенствуване на оразмерителния метод по гранични
състояния. Г о д и ш н и к на В И С И , т. XX, кн. 1, C., 1968.
17. Б р а й н о в , М. Изчисляване на статически неопределнми дървени конструкции, частта
<Строителна механика» на системи с податливи съединения. Г о д и ш н и к на И С И , C.,
1955.
18. Б р а й н о в , М. Допълнителни сили и напрежения в противоветрови системи с вертикали и
кръстосани диагонали. Г о д и ш н и к на И С И , C., 1954.
19. Б р а й и о в, М. Статическо изследване на свободио висящи конструкции, мрежи с кръстоса­
ни диагонали, Б А Н , Изв. на Инст. по техн. механика, т. 111, C., 1966.
20 Б р а й н о в , М. Висячая предварительно напряжения двояко випуклая радиальноребристая
конструкция круглого очертания в плане. Сб. «Локлади», т. II, Межд. конф. по предвари­
тельно напряженним конструкции, Ленинград, 1971.
21. Б р а й н о в , М. Дървени и стоманодървени конструкции. Техника, C., 1970.
22. Б р у д к а, Я-, М. Л у б и н ь с к и. Легкне стальние конструкции. M., Стройиздат, 1974.
23. В а с ИЛ ь е в , А. А. Мегаллические конструкции. Издание 3-е, Стройиздат, M ., 1979.
24. В е л к о в , К. Електроди за заваряване и наваряване. Техника, C., 1975.
25. В е и к о в, Л . Изследване на параметрите, необходими за оптимално проектиране на двустав-
ни пълностенни стоманени рамки. С т р о и т е л с т в о , 6, 1976.
26. В е н к о в , Л . Изследване на възможните конструктивни решения на запънати рамки и оп­
ределяне на оптималните им параметри. С т р о и т е л с т в о , 4, 1976.
27. В е н к о в , Л . 0|ттимално оразмеряване на центрично натиснати елементи, изпълнени от със­
тавени заварени Н сечения. С т р о и т е л с т в о , 3, 1976.
28. В е н к о в , Л . Определяне ма оптималните размери на центрично натиснати пръти, изпълне­
ни от Н сечение с осигурена устойчивост по едната ос. Годишник на В И А С , том X X IV , кн. I
строителство, 1973.
29. В е и к о в, Л ., В. Г о ч ев. Гранична носимоспоообност на пълностенни стоманени рамки при

53J
 физически и геометрически нелинеен изчислителен модел. Годишник на В И А С , т. X X X III.
(1987— 88), св. V I.
30. В е н к о в, Л ., В. Г о ч е в, Д. Ш о п о в а . Оптимално проектиране на едноетажни стоманени
рамкови конструкции. Годишник на В И А С , т. X X X I (1983— 84), св. V III.
31. В е н к о в, Л ., С т. Ц а ч е в. Напрегнато и деформирано състояние на фланцеви съединения
в пълностенни рамкови и гредови конструкции. Годишник на В И А С , т. X X X I (1983— 84),
. св. 8 .
32. В е н к о в, Л ., Е. Д у л е в с к и. Върху проектирането на греди от две марки стомана. П ъти­
ща. №1, 1986.
33. В е н к о в , Л. , Н. Д р а г а н о в , Д. Д а к о в и др. Ръководство за проектиране на стоманени
конструкции. Техника. C., 1986.
34. В ъ р 6 а н о в, X р. Устойчивост и динамика на еластичните системи. Техника. C., 1967.
35. Г и б ш м а н, Е. Е. Проектирование металлических мостов. Транспорт, M., 1969.
36. Ж е л е в , А., С. Х р и с т о в . Заварени конструкции I. Технологичност. Техника, C., 1980.
37. К и к и н, А. И., А. А. В а с и л ь е в, В. Н. К о ш у т и н и д р. Повишение долговечности ме­
таллических конструкций промь1шленнь1х зданнй. Стройнздат. M., 1984.
38. М а т у X о в, Н. А. Деформационние критерии разрушения и расчет елемеитов конструкции
на прочность. Машиностроене. M ., 1981.
39. М е т а л л и ч е с к и е конструкции. Справочник проектовщика. M., Стройнздат, 1980.
40. М л а д ж о в , Р. Висящи конструкции, C., Техника, 1987.
41. М р а 3 и к, А., М. Ш к а л о у д, М. Т о х а ч е к. Расчет и проектирование стальних конструк­
ций с учетом пластических деформации.
42. М у р а ш к о, Н. K., Ю. В. С о б о л е в . Металлические конструкции производствени их сель-
скохозяйственних зданий. Ви сш а школа, Минск, 1987.
43. М у X а н о в, К. К. Металлические конструкции. Стройнздат., M., 1987.
44. Н о р м и за проектиране на стоманени конструкции. Стройнздат, M., 1987.
45. Н о р м и за проектиране на сгради и съоръжения в земетръсни райони. К Т С У , C., 1987.
46. Н о р м и за натоварвания и въздействия върху сгради и съоръжения. К Т С У , C., 1989.
47. П о п о в, X р. Стоманени мостове — елементи. Техника, C., 1967.
48. П р и м а к, Н. С. Расчет рамких конструкций однозтажних зданий, К. Буд1вельник, 1966.
49. Р а й 3 е р, В. О. Методи теории иадеждности в задачах нормирования расчетних параметров
строительних конструкций. Стройнздат, M ., 1986.
50. Р а с ч е т н и е предельние состояния стальних конструкций— 1-ая Международная корес-
пондентиая конференция. Вступительний сборник, Брно, 1983.
51. С а х н о в с к и й , М. М. Легкие конструкции стальних каркасов зданий и сооружений, Бу-
д 1вельник, K., 1984.
52. С о к о л о в с к и й, П. И. Малоуглеродистие и нисколегированние стали. Металлургия,
М „ 1966.
53. С т о я н о в , Л . Технология за производство на метални конструкции. В Н В С У сГен. Бл.
Иванов», ч. 1 и II, C., 1981.
54. Т а н е в, С т . Метални конструкции — част I. В Н В С У сГеи. Бл. Иванов>, C., 1983.
55. Ц а ч е в, С т. Относно оразмеряването на фланцеви съединения в пълностенни стоманени
елементи, подложени на огъване. Годишник на В И А С , т. X X X I, св. V I I I сМетални конструк-
ции>, C., 1983— 1984.
56. Ч а в о в, Т. Стоманени конструкции, C., Техника, 1968.
57. В г а i п о V, М. — Оп aesthetics in structural engieering. Final report ll-th Congress of Inter­
national Association for Bridge and Struclcral Engineering, Vienna, 1980.
58. B r a i n o V, M. — Suspended roof structures on roound foundation with lowered contex roofs —
Proceedings of the International Association for Bridge and Structural Engineering Colloquium
on Hanging Roofs, Paris, 1962, and Experts from Hanging Roots — Bethlehem Steel, U SA ,
1968.
59. B r a i П o V, M. — Structural and Technological Optimality — Cable-State Briges Characteris­
tics, Proceedings of the International Conference on Cable-State Bridges, Bangkok, Thailand,
1987.
60. B r e s I e r, B., T. Y. L i n, J . B. S c a I z i — Design of Steel Structures. John W illey and Sons,
Inc., New York, 1968.
61. P r V k y kovovych konstrukci — kolektiv autoru, S H T L . Praha, 1972.
62. C o o p e r , S. E., A. C., C h e n — Designing Steel Structures — methods and cases. Pretice-
Hall, Inc., Englewood Cliffs, New Jersey, 1985.

532
С Ъ Д Ъ РЖ А Н И Е

Предговор

Част първа
СЪЩ НО СТ и П Р Е Д Н А ЗН А Ч Е Н И Е

Глава I
С ТО М А Н ЕН И ТЕ С ТРО И ТЕЛ Н И КО Н С Т РУКЦ И И

1.1. Конструкциите на сградите и съоръженията. 5

1.2. Критерии и фактори за оптималност при конструкциите '
1.2.1. Конструктивни критерии. '
1.2.2. Технологични фактори . . . . 9
1.2.3. Конструктивно-технологична оптималност. Ю
1.3. Етапи и тил за създаване и изграждане на конструкциите И
1.3.1. Етапите за изграждане Ч
1.3.2. Тилът за създаване . . . 12
1.4. Металните конструкции — конструкции на съвременните универса^1ни конструктивни ма­
териали — мetaлитe . 13
1.5. Развитие и приложение на стоманените конструкции в България 15

Глава 2
П РО ЕКТН О -КО Н С ТРУКТО РС КАТА Д ЕЙ Н О СТ

2.1. Конструктивни научни направления и творческа проектна дейност 16

2.1.1. Рутинни конструктивни направления и дейности 17
2.1.2. Творчески конструктивни направления и дейности 17
2.1.3. Творческото мислене 17
2.1.4. Проектният подход lg
2.2. Фундаментални изисквания при конструктивното проектиране 18
2.3. Човешкият фактор при проектирането 20
2.4. Проектно-конструкторската дейност 24

Г л а в а 3
НА УКАТА И ТЕО РИ ЯТА ЗА КО Н С Т РУКЦ И И Т Е

3.1. Основни проблеми пред науката за конструкциите . 25

3.2. Основни композиционни елементи на конструкциите 26
3.3. Науката за конструкциите в практиката на конструкциите 34

Частв<гора
ЕЛ ЕМ ЕН ТИ И С ЪЕД ИН ЕНИ Я

Глава 4
Р А Б О Т А НА С Т О М А Н А Т А В С Т Р О И Т Е Л Н И Т Е К О Н С Т Р У К Ц И И

4.1. Избор на стомана за стоманени конструкции 36

4.1.1. Общи съображения 35
4.1.2. Видове стомана 37
4.1.3. Нисковъглеродни стомани с обикновено качество 39
4.1.4. Нискслегирани стомани 41
4.1.5. Избор на Марката стомана за строителни конструкции 42
4.2. Структура на стоманата 43

533
 4.2.1. Структура на въглеродните стомани 43
4.2.2. Термична обработка на стоманите 44
4.3. Работа на стоманата при статично натоварване 44
4.3.1.Работа на монокристала. Влияние на несъвършенствата 44
4.3.2. Работа на поликрнстала 47
4.3.3. Работа на стоманата 48
4.4. Крехкост. Фактори, влияещи на прехода от пластично към крехко разрушаване 52
4.5. Работа на стоманата при повторни натоварвания 56

Глава 5
РА БО ТА НА Е Л Е М Е Н Т И Т Е НА С Т О М А Н ЕН И Т Е К О Н С Т Р У К Ц И И ПО Д Н А Т О В А Р В А Н Е

5.1. Видове напрежения и тяхното отчитане при оразмеряване 61

5.2. Критерии за пластифнцнране при сложио напрегнато състояние 63
5.3. Еластично-пластична работа на стоманата при огъване 66
5.3.1. Еластично-пластична работа при нормални напрежения . 66
5.3.2. Еластично-пластична работа при едновременно действие на а и т 75
5.3.3. Еластично-пластична работа при двойно огъване 77
5.3.4. Условия за образуване иа пластичиа става при огъване с осова сила 78
5.3.5. Изравняване на моментите в непрекъснати греди чрез образуване на пластични стави 80
5.4. Работа на стоманата в натиснати пръти 83
5.4.1. Обши положения 83
5.4.2. Идеално центрично натиснати системи. Онлерова постановка 85
5.4.3. Загуба на устойчивост на идеално центрично-натиснати пръти при развитие на пла­
стични деформации 87
5.4.4. Центрично натиснати пръти с начални несъвършенства 89
5.4.5. Анализ на м ботата на нецентрично-натнснатн пръти 89
5.4.6. Решение на Иежек .94
5.4.7. Едва възможност за по-обобшено разглеждане на проблема 96
5.5. Обща устойчивост при просто огъване 98

Глава 6
О Р А З М Е Р И Т Е Л Е Н М ЕТО Д ПО ГР А Н И Ч Н И С Ъ С Т О Я Н И Я

6.1. Общи сведения 100

6.2. Гранични условия 106
6.3. Товари и въздействия 107
6.3.1. Класификация на товарите и въздействията 108
6.3.2. Съчетаване на товарите 109
6.4. Нормативни и изчислителни съпротивления 110

Глава 7
О Р А З М Е Р Я В А Н Е НА Е Л Е М Е Н Т И Т Е НА С Т О М А Н ЕН И Т Е К О Н С Т РУ К Ц И И

7.1. Елементи, подложени на центричен опън 113

7.2. Елементи, подложени на центричен натиск 114
7.3. Елементи, подложени на огъване 117
7.3.1. Оразмеряване на якост при работа в еластичния стадий 118
7.3.2. Оразмеряване на якост при развитие на пластични деформации 120
7.3.3. Оразмеряване на якост при допускане на пластични стави . 123
7.3.4. Оразмеряване на обща устойчивост 124
7.3.5. Проверка за достатъчна коравина 130
7.4. Елементи, подложени на опън с огъване 131
7.5. Елементи, подложени на натиск с огъване 132
7.5.1. Оразмеряване на якост 132
7.5.2. Оразмеряване на устойчивост в равнината на действие на огъващия момент 132
7.5.3. Проверка на устойчивост извън равнината на действие на момента 137
7.5.4. Проверка на натиск с двойно огъване 140
7.6. Елементи, подложени на усукване и огъване със стеснено усукване 141
7.6.1. Чисто усукване 141
7.6.2. Стеснено усукване 142
7.6.3. Стеснено усукване и огъване 148
г

534
 7.6.4. Центричен натиск и усукване на тънкостенни отворени сечения 150
7.7. Оразмеряване на умора 151
7.8. Автоматизирано изчисляване и оразмеряване на стоманените конструкции. Оптимално про­
ектиране 153

Глава 8
ЗА ВА РЕН И СЪЕД И НЕНИ Я

8.1. Видове съединения 157

8.2. Видове заваряване за стоманени строителни конструкции 158
8.3. Електродъгово заваряване 160
8.3.1. Ръчно електродъгово заваряване с топим електрод 161
8.3.2. Механизирано електродъгово заваряване под флюс 165
8.3.3. Електродъгово заваряване в защитна газова среда 166
8.4. Други видове заварявания 167
8.5. Заваръчни шевове 168
8.5.1. Челни заваръчни шевове 168
8.5.2. Ъглови заваръчни шевове 170
8.6. Видове заверсим сьсдинения 172
8.7. Контрол на качеството при заваряването . 176
8.8. Оразмеряване на заварените съединения 176
8.8.1. Изчислителни съпротивления на метала на шевовете 176
8.8.2. Оразмеряване на челни шевове 179
8.8.3. Оразмеряване на ъглови шевове 180
8.8.4. Оразмеряване на комбинирани съединения 183
8.8.5. Оразмеряване на и кръстовидни съединения на опън, перпендикулярен на валцуването
на напречния елемент 184
8.8.6. Оразмеряване на заварените съединения на умора 185
8.9. Влияние на топлината при заваряване върху структурата на метала на шева и околошев-
иата зона 185
8.10. Заваръчни деформации, напрежения и премествания 189
8.10.1. Механизъм на възникване 189
8.10.2. Характер на заваръчните деформации и напрежения 191
8.10.3. Влияние на заваръчните напрежения върху работата на заварените съединения. 194
8.10.4. Конструктивни и технологични мероприятия за намаляване на заваръчните напре­
жения и деформации 195

Глава 9
ВО ЛТОВИ С Ъ ЕД И Н ЕН И Я

9.1. Обща характеристика и видове болтове 197

9.2. Видове болтови съединения 200
9.3. Работа на болтовите съединения 202
9.3.1. Работа на съединения с обикновени болтове .202
9.3.2. Работа на предварително напрегнати високоякостни болтове 206
9.3.3. Работа на болтовете на опън 207
9.4. Конструиране на болтовите съединения 209
9.5. Оразмеряване на болтовите съединения 211

Глава 10
П ЪЛ Н О СТЕН Н И С ЪС ТА ВЕН И ЕЛ ЕМ ЕН ТИ

10.1. Общо върху композирането на напречните сечения . 215

10.2. Възможности за дефиниране на сеченията .218
10.3. Съставени сечения за елементи, подложени на центричен натиск . 219
10.4. Съставени сечения за елементи, подложени на огъване 222
10.4.1. Оптималма височина на сечението * 222
10.4.2. Разпределение на материала в сечението 224
10.4.3. Определяне на минималната дебелина на стеблото 225
10.4.4. Определяне на размерите на поясите 226
10.5. Съставени сечения, подложени на нецентричен натиск 228
10.6. Оразмеряване на съединителните средства, свързващи стеблото с пояса 230
10.7. Местна устойчивост при елементи с пълностенни съставени сечения 233

535
 10.7.1. Основни положения 233
10.7.2. Осигуряване на устойчивостта на стеблото срещу изкорубване 234
10.7.3. Осигуряване на устойчивостта на натиснатия пояс . 241

Глава 11
Р Е Ш Е Т Ъ Ч Н И С Ъ С Т А ВЕН И ЕЛ Е М Е Н Т И ЗА Ц Е Н Т Р И Ч Е Н И Н Е Ц ЕН Т Р И Ч ЕН Н А ТИ СК

11.1. Конструктивно композиране 242

11.2. Центрично натиснати решетъчни елементи 244
11.2.1. Основни положения 244
11.2.2. Устойчивост на решетъчен съставен прът . 246
11.2.3. Определяне на ц за рамков прът 248
11.2.4. Определяне на ц при прътова решетка . 250
11.2.5. Напречна сила при центрично натиснати елементи . 253
11.2.6. Оразмеряване на центрично натиснати решетъчни пръти 253
11.2.7. Оразмеряване на свързващите плочки 254
11.2.8. Оразмеряване на прътовата решетка 255
11.3. Нецентрично натиснати решетъчни пръти 256

Част трета
О СН О ВН И К О Н С Т РУ К Т И В Н И С И С ТЕМ И

Глава 12
П ЪЛ Н О С ТЕН Н И ГРЕ Д И

12.1. Видове пълностенни греди 259

12.2. Греди от горещовалцувани профили . 261
12.3. Греди със съставени сечения 262
12.3.1. Композиране на напречното сечение . 262
12.3.2. Промяна на напречното сечение по дължина на гредите 263
12.3.3. Проверки на якост, провисване и обща устойчивост 265
12.3.4. Оразмеряване на връзката между пояс и стебло 265
12.3.5. Проверки на местна устойчивост на стеблото . 267
12.3.6. Конструиране и оразмеряване на ребрата . 273
12.4. Заводски и монтажни снаждания . 277
12.5. Опорни части при гредите 280
12.6. Гредореди и гредови скари 284
12.7. Развитие на конструктивните решения на пълностенните греди 289
12.7.1. Греди от студено формувани профили 290
12.7.2. Греди от две марки стомана 290
12.7.3. Греди с отвори в стеблото 292
12.7.4. Греди с повишена стройност на стеблото 295

Глава 13
П РЪ ТО ВИ КО Н СТРУКЦ И И

13.1. Произход и същност на прътовите конструкции .298

13.2. Конструктивно формообразуване на равнинни прътови греди 302
13.2.1. Очертание на контурните пояси 302
13.2.2. Схема на пълнежните пръти 305
13.2.3. Оптимална конструктивна височина 308
13.3. Конструктивно оформяне на равнинните прътови коштрукции 310
13.3.1. Предпоставки за конструктивното оформяване 310
13.3.2. Несъответствия между действителна конструкция и конструктивен модел . 312
13.4. Конструктивни пръти 313
13.4.1. Основни видове конструктивни напречни сечения 313
13.4.2. Конструктивните пръти спрямо системната равнина 315
13.4.3. Конструктивните пръти спрямо системните пръти — несъответствия 322
13.4.4. Конструктивните пръти спрямо собствените им инерционни оси 330
13.4.5. Конструктивни пръти при реално натоварване и на огъване 331
13.5. Конструктивни възли 332
13.5.1. Практическо разнообразие и системно обобщение . 332

536
 13.5.2. Конструктивни възли с една възлова плоча на заваръчни съединения 336
13.5.3. Конструктивни възли с една възлова плоча на болтовн (нитови) съединения . 340
13.5.4. Конструктивни възли с две възлови плочи на заваръчни и болтовн (нитови) съединения. 341
13.5.5. Конструктивни възли без възлови плочи 341
13.5.6. Конструктивни възли при тежки прътови конструкции 345
13.5.7. Конструктивни възли със студено огънати конструктивни напречни сечения (пръти) . 347
13.6. Конструктивни възлови плочн 350
13.6.1. Същност на натоварване — форми на разрушение — опасни сечения 350
13.6.2. Конструктивните възлови плочн — първо опасно сечение 352
13.6.3. Конструктивни възлови плочи — второ опасно сечение 353
13.6.4. Конструктивните възлови плочи — трето опасно сечение 355
13.7. Прътови конструктивни системи — греди 362
13.7.1. Конструктивни прътови системи — от конструктивни пръти и конструктивни възли —
общи принципи . 362
13.7.2. Конструктивни прътови системи — прости и ригелни греди . 365
13.7.3. Конструктивни прътови системи — непрекъснати греди 369
13.8. Някои особености на статическите изследвания на конструктивните прътови системи 370
13.8.1. Рамково-прътова изчислителна схема и интерпретация 371
13.8.2. Изчисляване на прътови конструкции с поддаваеми съединения 372

Глава 14
КО Л О Н И И СТО ИКИ

14.1. Видове колони и стойки 374

14.2. Изкълчвателни дължини на колоните 375
14.3. Цеитрично натиснати колони 376
14.4. Нецентричио натиснати колони . 380
14.5. Конструиране и изчисляване на главата на каю ната 381
14.6. Конструиране и оразмеряване на базата иа колоните 384
14.6.1. Бази на цеитрично натиснати колони 385
14.6.2. Бази на нецентрично натиснати колони 390

Част четвърта
К О Н С Т РУ К Т И ВН И композиции
Глава 15
КО Н СТРУКТИ ВН А ТА КО М П О ЗИ Ц И Я — КО Н СТРУКТИ ВН О Ф О РМ О О БРА ЗУ ВА Н Е
Н А Ц Я Л О С Т Н И К О Н С Т Р У К Ц И И НА С Г Р А Д И И С Ъ О Р Ъ Ж Е Н И Я

15.1. Коиструктивна композиция — въведение 393

15.2. Конструктивните системи — материален израз на статическите системи — избор на кон­
структивните форми или системи 395
13.3. Композиционно-коиструктивио формообразуване и моделиране на цялостните конструк­
тивни композиции — главните и второстепенните конструктивни системи 399
15.4. Композиционни стабилизиращи конструктивни системи — бикоиструкции 407
15.4.1. Обикновено статическо изчисляване иа бикоиструкциите — без отчитане на начални
монтажни н последващи еластични отклонения 409
15.4.2. Статическо изчисляване на бикоиструкции с начални монтажни и последващи
еластични отклонения 410

Глава 16
К О Н С Т РУ К Ц И И НА ЕД Н О ЕТ А Ж Н И П Р О И ЗВО Д С Т ВЕН И И С К Л А Д О В И С ГРА Д И

16.1. Обща характеристика 412

16.2. Типизация и унификация на строителната конструкция 417
16.3. Композиционио решение иа строителната конструкция 418
16.4. Видове напречни рамки 421
16.5. Определяне на основните размери на напречните рамки 424
16.5.1. Едноотворин рамки 424
16.5.2. Миогоотворни рамки 427
16.6. Особености на пространственото укрепване иа промишлените сгради 427

537
Глава 17
П О КРИ ТИ Я и О ГРА Ж Д А Щ И КО Н СТРУКЦ И И

17.1. Общи положения 438

17.2. Покрития 439
17.3. Стенни ограждания 444

Глава 18
П О Д КРАН О ВИ КО Н СТРУКЦ И И

18.1. Обща характеристика 447

18.2. Развитие на конструктивната форма 447
18.3. Натоварване на подкрановите конструкции 451
18.4. Особености при изчисляването и оразмеряването на пълностенните подкранови греди 453
18.5. Конструиране на пълностенните подкранови греди 460
18.6. Пътища за окачен транспорт 465

ГЛ А В А 19
И З Ч И С Л Я В А Н Е НА Н А П Р Е Ч Н И Т Е Р А М К И Н А П Р О М И Ш Л Е Н И Т Е С Г Р А Д И

19.1. Конструктивни и изчислителни схеми 466

19.2. Натоварване на напречните рамки 472
19.3. Статическо изчисляване на напречните рамки 479
19.4. Изчисляване на напречните рамки с отчитане на пространствената работа на конструкциите 4в0
19.5. Определяме на оразмерителните усилия 482

Г Л А В А 20
КО ЛО НИ В П РО М И Ш Л ЕН И Т Е С ГРА Д И

20.1. Видове колони 484

20.2. Изкълчвателни дължини при едностъпални колони 485
20.3. Особености на оразмеряването и конструирането 488
20.4. Конструиране и оразмеряване на отстъпките и конзолите 491
20.5. Сиаждане при колоните 494
20.6. Бази при стъпалните колони 494

ГЛ А В А 21
И КО Н О М И ЧН О С Т И Н А Д ЕЖ Д Н О С Т П РИ П Р О Е К Т И Р А Н Е Т О НА С Т О М А Н ЕН И Т Е
КО Н СТРКУЦ И И

21.1. Проектиране за оптимална икономичност и ефективност 496

21.1.1. Оптимална икономичност — методологическа систематика 496
21.1.2. Творческ^! конструктивни подходи и принципи за оптимална икономичност — Група А.
Чрез конструктивното формообразуване и моделиране (макроконструктивните въз­
можности на конструктора) 499
21.1.3. Творчески конструктивни подходи и принципи за оптимална икономичност — Група Б.
Чрез конструктивното оформление и детайлираие (микроконструктнвннте възмож­
ности на конструктора) 500
21.2. Проектиране за повишена сигурност и надеждност 500
21.2.1. Повишена сигурност — методологическа систематика 501
21.2.2. Творчески конструктивни подходи н принципи за повишена сигурност — Група А
Чрез конструктивното формообразуване и моделиране (макроконструктивните въз­
можности на конструктора) . . . . 504
21.2.3. Творчески конструктивни подходи и принципи за повишаване на надеждността —
Група Б. Чрез конструктивио детайлираие и оформяне — микроконструктнвннте въз­
можности на конструктора 504
21.2.4. Надеждността и сигурността, осигурявани чрез строителството и при експлоатация­
та — проектни изисквания и предписания .505
21.3. Пределна носимоспособност на конструкциите — наблюдаем контрол при експлоатацията 506
21.3.1. Повишаване на пределната носимоспособност— резервите 506
21.3.2. Наблкздаеми предупредителни деформации — сигурността . 509

538
21.4. Икономичността, сигурността и оразмерителните методи 510

Глава 22
П Р О Е К Т И Р А Н Е НА СТО М АН ЕН И К О Н С Т РУ К Ц И И П РИ ПОМ ОЩ ТА НА КО М П Ю Т Ъ Р

22.1. Статично номенклатурно стандартно направление при проектирането с помощта на

компютър . . . 521
22.1.1. Първо ниво — конструктивни напречни сечения (сх. 3.1, кол. 1) .521
22.1.2. Второ ниво — конструктивни елементи и зони (сх. 3.1, кол. 2) . 522
22.1.3. Трето ниво — видове и типове конструктивни системи (сх 3.1, кол. 3) 522
22.1.4. Четвърто ниво — конструктивни композиции (сх. 3.1, кол. 4) 522
22.2. Линамично алгоритмично творческо направление (дедуктивното) при проектиране с по­
мощта на компютър 524
22.2.1. Функционално-технологнчни форми — първични конструктивни форми 524
22.2.2. Възможностите на конструктивните напречни сечения 525
22.2.3. Конструктивно формообразуване като основна конструктивна форма (система) . 527
22.2.4. Конструктивно формообразуване на равнинни конструкции — преход от пълностен-
ни към прътови системи — окончателни конструктивни форми (системи) 527
22.2.5. Конструктивио-композиционно формообразуване (компановка) на цялостни
обемно-пространствени конструктивни композиции . . . . . 527
22.3. Конструктивно-технологично направление — проектирането с помощта на компютър 528
Литература 531

539
СТО М А Н ЕН И КО Н С Т РУ КЦ И И

Автори: проф. д.т.н. инж. Милчо Нешев Брайнов

доц. к.т.н. инж. Любчо Викторов Венков
Рецензенти: доц. к.т.н. инж. Никола Димитров Драганов
ст.н.с. инж. Мария Александрова Димитрова
Националност българска
Първо издание
^ 9534675631
Код 03 -----------------
4805— 252— 91
Изд. № 15020
Научен редактор инж. Велислав Гечев
Художник Петър Петрунов
Художествен редактор М ая Буюклийска
Технически редактор Дора Мечкова
Коректор Теменужка Еленкова
Дадена за набор на I. III. 1969 г.
Подписана за печат м. януари 1991 г.
Излязла от печат м. февруари 1991 г.
Формат 70X 100/16
Печ. коли 33,75
Изд. коли 41,58
У И К 45,55
Тираж 4000+60
Издателство «Техника», бул. Руски 6. София
Държавна фирма «Полипринт», Враца