СПИСАНИЕ

ОСЕМ

лв
а4
н
Це
ЧАСТ I

ПРЕДЦИТЕ НАШИ
УНИКАЛЕН СБОРНИК С НАЙ-ИНТЕРЕСНИТЕ
СТАТИИ ОТ СПИСАНИЕ 8
СЪДЪРЖАНИЕ

Скъпи приятели,
Това е вторият ни електронен сборник (след този за Алтернативната медицина) от статии, които са изли-
зали на страниците на Списание 8 през годините.
Той се състои от задълбочени разработки за нашия произход, за траките и прабългарите, за древните бо-
жества и светоглед.
Списание 8 нееднократно е поглеждало под друг ъгъл на познатата в учебниците история – винаги сме тър-
сили алтернативи, представяли сме по-малко известни гледни точки, но без това да е за сметка на чистия
научен подход. В този сборник ще се запознаете с мненията на експерти историци, археолози, които заедно
с нашия редакторски екип търсят (и нерядко намират) отговори на баналните, но най-важни въпроси: „Кои
сме ние и откъде идваме?”
Статиите в този сборник са по начина, по който са излизали на страниците на списанието през годините –
без промяна. Така това е един вид пътуване във времето, но по теми, които ще останат вечни.
Очакваме вашите отзиви и предпочитания за темите на следващите сборници, които предстоят.

От екипа на Списание 8

22 ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ –
ПЪРВООБРАЗ НА МЕНДЕЛЕЕВАТА ТАБЛИЦА
Розетата от Плиска също носи познанието за
основните химични елементи.

28 БЕЗЛИКИЯТ БОГ
На всеки 4 години човешка жертва отнасяла
посланията на хората в света на Залмоксис.

36 ИМА ЛИ МАДАРСКИ КОННИК И В ИРАН

Експедицията, проучваща индоевропейския ни
произход, най-сетне отново поема на път.

38 ГЕНЕТИЧНИЯТ КОД НА БЪЛГАРИТЕ

Наша експедиция в Афганистан, Таджикистан и
4 стр. Узбекистан преобръща историята със събрания
ДНК материал.

4 МАДАРСКИ КОННИК В АФГАНИСТАН 52 СКРИТОТО СВЕТИЛИЩЕ НА СЪТВОРЕНИЕТО

Списание 8 проучи нова находка, позната досега
Прилича на нашия, наричат го Мадара. Местните
само на тесен кръг траколози.
разказват легенди за българите, имат местности
Шумен и Варна.

12 „ЗЛАТНАТА” КОЛЕСНИЦА НА ТРАКИТЕ 28 стр.

Уникална декоративна плоча, украсявала една от
пищните антични коли на траките, изскочи изпод
плътен слой патина. Находката на новозагорския
археолог Веселин Игнатов е безспорен уникат в
световен план.

146 стр.
60 ФАРАОНИ В ТРАКИЯ
Д-р Васил Добрев разчете име на египетски
владетел върху каменен скарабей от с. Любча.
Заедно с крилат слънчев диск това са първите
сериозни знаци.
76 ВОЛЖКА БЪЛГАРИЯ:
СТРАНА НА ГРАДОВЕТЕ
Експедиция търси следите на древните българи
в Татарстан, Чувашия, Самарска област. Преди
1000 г. те вдигали 5-етажни домове с централно
отопление, били мъдри държавници и изящни
ювелири.
90 БОЛГАР… БОЛГАР?!
От Македония изящни каменни плочи разказват за
ранното християнство и за българи на Балканите
преди Аспарух.
110 стр.
110 (ОТ)КЪДЕ СМЕ НИЕ?
Възможно ли е тракийският език да е български,
а народът ни да живее по днешните си земи от
дълбока древност.
138 35 ВЕКА БЪЛГАРИЯ?
Името на народа ни минава през столетията и се
трансформира, но се натрупват доказателства, че
то е на повече от три хилядолетия.
158 САКРАЛНАТА СПИРАЛА НА
ДРЕВНИТЕ БЪЛГАРИ
Загадъчен космометричен код, базиран на
ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ, обединява свещените
градежи на Първата Българска държава. Оказва се,
че мерните единици на Шумер и Древен Египет
имат общ прототип, роден в нашите земи хиляди
години преди пирамидите.
176 „БУКВИ” НА НАД 7000 г.
Най-ранната графична система за предаване
на знание възниква по нашите земи. Траките са
имали писменост. Руните на старите българи и
глаголицата са свързани.
200 ПРОФ. ДИАНА ГЕРГОВА, АРХЕОЛОГ:
ТРАКИТЕ СА ПОЗНАВАЛИ БЕЗСМЪРТИЕТО НА
ДУШАТА
Те вярват в прераждането, заслужено след праведен
живот, геройска смърт и определени погребални
обреди .
208 ГЛАВИ ЗАГАДКИ
Древните променяли формата на черепите
си и извършвали манипулации, с които днес се
занимават неврохирурзите. Никой не знае смисъла
на символичните трепанации.
208 стр.
К акво кара екип от квалифицирани специалисти в различни области
да поеме към далечните и опасни земи на Афганистан; да претър-
си надлъж и нашир Таджикистан и Узбекистан? Факт е, че наложе-
ните хипотези се пропукват. „Така например вече не можем със същата
категоричност да твърдим, че българите са хуни - монголоидността
не им е присъща; не би следвало да ги сродяваме и с тюрките, послед-
ните се появяват едва през IV в. сл.Хр.“ – обяснява доц. Иво Панов. През
февруари БНТ ще излъчи трисериен документален филм за разкрития-
та на уникалната експедиция.

Мадарски Мария Георгиева

снимки архив на Иво Панов

конник
в Афганистан
Прилича на нашия,
наричат го Мадара.
Местните разказват
легенди за българите,
имат местности
Шумен и Варна
 Circle

Мадарският конник в Афганистан

и в България (на малката снимка)
Доц. д-р Иво Панов
Тръгнали сме
от Покрива на света
К Е
ои сме ние, съвременните бъл-
гари? С каква мая сме заме-
сени? Чии потомци сме? От
кои земи са дошли нашите предци? С
какви култури са имали допирни точки
и какво са заимствали от тях? А и как-
во са им оставили в замяна? На тези
въпроси нашата научна и просветена
общност десетилетия наред търси
отговор и, ако трябва да бъдем от-
кровени докрай, не е успяла досега да
го намери категорично и с достатъчна
научна аргументация. Не е тайна, че
битуващите в днешно време версии
за нашия произход са често пъти ко-
ренно противоположни и дори взаимно
изключващи се.
Ето затова солиден научен екип с
авторитетен инициативен комитет,
в който присъстват имена като тези
на проф. дин Георги Марков и проф. д-р
Георги Бакалов, под егидата на Българ-
ската академия на науките и на Софий-
ския университет “Св. Климент Охрид-
ски”, и под патронажа на вицепремиера
на Република България г-н Ивайло Кал-
фин, реши да проведе национална ин-
тердисциплинарна пилотна експедиция
под наслов “Българи - прародина”. По
този начин на сериозна научна основа
се поставя една от съществуващите
днес версии за произхода на прабълга-
рите. А именно, че техните корени
трябва да търсим в непосредствена
близост до древната планина Имеон
(Памир - Покрива на света), че те са
близки до иранския етнос.
Благодарение на ентусиазма на
ръководителите на Общобългарска
фондация “Тангра – ТанНакРа” - Пе-
тко Колев и Димитър Димитров, в
средата на месец септември 2008
г. екип от шестима българи пое
към земите на Афганистан, Таджи-
кистан и Узбекистан. Кои бяха те:
доц. д-р Александър Илиев, препода-
вател в НАТФИЗ и АТКИК, режисьор
и оператор-фотограф – ръководи-
тел на експедицията; Петко Колев,
председател на Общобългарска фон-
дация “Тангра–ТанНакРа” - логисти-
ка; доц. д-р Иво Панов, ръководител
на катедра “Класически Изток” и на
специалност “Иранистика” в СУ “Св.
Климент Охридски” – иранист; доц.
д-р, ст.н.с. Ружа Нейкова-Саева, Ин-
ститут за фолклор, БАН - фолклор
и музикознание; Иво Леонкев, пре-
подавател в НАТФИЗ, оператор-фо-
тограф, компютърна регистрация
- театрални и мистериални форми;
д-р Славян Стоилов, оператор-фо-
тограф, специалист по вътрешни
болести - традиционна медицина, и
лекар на експедицията.
Основната цел, която се поста-
вихме, бе да проучим етногенезиса
на българите, техния бит и култу-
ра в древността, състоянието на
държавността им преди идването
им в Европа през ІІ век. Да прове-
рим има ли потомци или сродни на
българите народи по тези земи.
И разбира се, ако постигнем дори
частичен успех в тази насока, да
подготвим научния терен за пълна
интердисциплинарна експедиция,
която да стартира през 2009 г.
кспедицията потегля към
Афганистан с писмо от
тяхното посолство. В него
се посочва, че афганското ми-
нистерство на външните рабо-
ти ще осигури на нашите учени
охрана и подходящ транспорт
– брониран отдолу автомобил,
заради евентуално попадане на
пехотни мини. „Навсякъде, от-
където минавахме, беше изпъс-
трено с предупредителни знаци,
че огромни територии все още
не са обезвредени от мините”,
разказва доц. Панов. Местните
власти са наясно колко голям е
рискът при преминаване през
някои от териториите на Афга-
нистан. Никой от чиновниците
не се осмелява да осигури нуж-
ната охрана. Поради тази при-
чина екипът успява да посети
единствено някои северни части
на страната и град Балх, който
също се свързва с етнонима бол-
гар. В Балх екипът прави интер-
вюта с местни историци.
Името българи сред тях
е познато и близко
„Реално е наш проблем да раз-
берем кои точно земи сме обита-
вали”, коментира иранистът.
Поради нажежената обста-
новка експедицията не успява
да разгледа местностите Варна
и Шумен, тъй че въпросът дали
нашите и тамошните наимено-
>>> Мадарски конник...

вания имат общ произход остава

отворен.
Посещават обаче друг важен
паметник – тамошния Мадарски
конник. Изследването на този ба-
релеф може да се окаже от реша-
ващо значение при изясняване на
произхода ни.
Още преди 20 години наши
учени предоставят фотоси на из-
сечения в скала ездач. Те дават и
точните координати на местона-
хождението му – 2500 м надморска
височина в планините на областта
Шамарк. След 50-минутен преход с
джип и още толкова катерене по
стръмните скали екипът достига
От ляво на дясно: д-р Славян Стоилов - лекар на експедицията, местен шофьор
заветната цел. таджик, Петко Колев - председател на Общобългарска фондация “Тангра
Конникът е масивен и внуши- – ТанНакРа”, ст.н.с. д-р Ружа Нейкова-Саева - фолклорист и етномузиковед,
телен. За съжаление е обезгла- Иво Леонкев - оператор-фотограф на експедицията, доц. д-р Александър Илиев
вен от талибаните, които ру- - ръководител на експедицията, Нурали - узбек, водач на експедицията
в Таджикистан и Узбекистан, доц. д-р Иво Панов - иранист.
шат всичко, което не произхожда
от тяхната култура. А Мадара ва мъдрост. – обяснява доц. Панов. превърнат в ключ и към енигмата
безспорно произхожда отпреди - Допускаме, че същата мъдрост е на нашия Мадарски конник.
ислямския период. закодирана и в Мадарския конник, Освен величествения скален
Името Мадар произлиза от пер- но тепърва трябва да разберем паметник, експедиция „Българи –
сийската дума за майка „модар”. точно какво е посланието на тези, прародина” се връща с още много
Така го наричат местните – май- които са го сътворили.” материал за изследване.
ка. Обикновено това название се Прототипи на Мадарския кон-
свързва с мъдрост. „По същия на- ник могат да се намерят на много Откриват над
чин гробницата на основателя на места из земите на Иран, но те 800 думи, които
персийската държава Кир се нари- ще бъдат посетени при следващи се срещат
ча „модар де Соломон” – майката на експедиции. Ако тяхната загадка във фарси
Соломон, т.е. става дума за някак- намери решение, може би ще се и в българския
 Например в памирските ези-
ци лош е лош, а луд – лауда. Някои
от думите не са стигнали до нас
чрез езици посредници като тур-
ския или арабския. Откриването
на названия, които присъстват
само в персийския и в българския,
ще покаже, че някъде има допирни
точки между двете култури. Но
тяхното издирване и класифика-
ция тепърва предстои.
В Афганистан и до ден днешен
се носят легенди за герой на име
Ходжа Болгар. Пак там вее бъл-
гарският вятър. За него се знае,
че ако човек е болен, трябва да из-
лезе на полето, да го духне този
вятър и той ще се излекува.
В много от произведенията на
класическата иранска литерату-
ра в периода VІІІ – XV в. има споме-
навания за българите под името
„болгар”. Вече повече от десетиле-
тие научен екип изследва персий-
ския фолклор и произведенията на
персийските автори класици. При-
нос в това отношение имат как-
то българските иранисти, така
и афганистанските писатели д-р
Розек Руин и преподавателят в
Владетел
убива носорог?
Англичани откриват барелефа през 2003 г.,
В гр. Балх
(Афганистан) - Иво
Панов и войник
от местния
афганистански
гарнизон, един от
охранителите на
експедицията при
посещението на
древната крепост
специалност “Иранистика” Голам Българите са се славили нався-
Ягоне, а също и младият ирански къде по онези земи като майстори
учен и преподавател Алиреза Пур- кожари. Предлаганите от тях бо-
мохаммад. В тези произведения туши, конски юзди и седла са били
високо ценени заради умелата из-
красотата работка. „Тези стоки не са били
на българката внос - уверява доц. Панов, произ-
е пословична, веждани са на място.”
най-хубавите жени
се сравняват с българки
„Чайнак-е болгар”
(в Афганистан все още се из- е уникален
ползва поговорката: „Хубава като български чайник
българка” – бел.ред.) от кожа
В
нушителният барелеф е открит
за света от фотограф на Би
Би Си през 2003 г., насочен
към реликвата от афганистанското
министерство на културата. След
като показва кадрите си на археолози,
към каменния конник се отправя
експедиция, ръководена от д-р
Джонатан Лий от Британския музей.
Барелефът е уникален за Афганистан
и е последната статуя, изобразяваща
човек, след като талибаните разрушиха
гигантските скулптури на Буда в
провинция Бамиан.
Скалната композиция изобразява
ловна сцена, подобна на откритите
изображения от времето на
персийската династия на Сасанидите
(224-633 г. сл.Хр.). Централната фигура
си има поне трима помощници, а
остатъците от прическата, изсечена
бил е варосван и след това оцветен в камъка, го определят като владетел.
 >>> Мадарски конник...

Той е известен със способ-

ността си да излекува всякакъв
здравословен проблем. В него се
запарва чай за болни или се умива
мъртвец.
В различни области записват
песни, в които се споменават бъл-
гарите. Сега текстовете им се
превеждат, за да могат да бъдат
изследвани. Музиковедът открива
и доста допирни точки в ритмите,
тактовете, мелодиите. Тамбурата
е позната под името булгарела.
Това са само част от сход- В гр. Балх (Афганистан), върху старата крепостна стена. От ляво на дясно:
ствата, които доц. Панов разкри докторът на експедицията - Славян Стоилов, афганистанец - отговорник
в аванс пред нашия екип. Пред- в общината по културните въпроси на гр. Балх, Иво Панов, Александър Илиев
стои най-трудната част – об-
работването на информацията,
сравняването, тълкуването и
анализирането на данните. Ня-
колко години ще са необходими,
за да разберем окончателните
резултати. Но експедиция „Бълга-
ри – прародина” вече е набелязала
обектите за следващото приклю-
чение. Този път ще посетят и зе-
мите на Иран. По пътя „Балхара”
е топоним водач, „болгар” – етно-
ним, познат навред из земите на
памирските народи.

Животното под копитата на коня На 3252,8 м височина, на път за Памир.

на пръв поглед прилича на дракон От ляво на дясно: Петко Колев, Мохаммед - шофьорът таджик, с когото
или друго митично същество, експедицията преминава над 3000 км, по-голямата част от които
в труднодостъпни високопланински райони, Ружа Нейкова, Иво Панов.
но плоската муцуна и дупката
върху нея налагат извода, че е
изобразен носорог. Подобни дупки
има на много други места по
паметника – древните майстори
явно са довършили скулптурата
с по-нетрайни средства. Цялата
композиция се е варосвала и
боядисвала, така че зрителите
не са отличавали каменните от
вероятно дървените части.
Изваянието съчетава местни
и персийски елементи. Учените
с нетърпение очакват нови
открития около находката,
която евентуално да потвърди
предположенията им за опитите
на Сасанидите да покорят
Афганистан през III-IV в. сл.Хр. Иво Панов разговаря с местен жител в гр. Балх.
списание
осем
ФОТОКОНКУРС
„Преоткрий България“
за исторически и архитектурни
обекти и природни феномени в България
Голямата награда – 2000 лв.
Второ място – 1000 лв.
Трето място – 500 лв.
Награда на читателите – 500 лв.
ЗАДАЧА
С методите на художествената фотография да
се покажат уникални исторически, архитектур-
ни обекти или природни феномени в България.
КОЙ МОЖЕ ДА УЧАСТВА
Всички фотолюбители, читатели на Списание
8, които не са служители в Списание 8, Бул-
фото и ОББ, нито техните семейства и други
лица, свързани с фотографския конкурс.
ТЕХНИЧЕСКИ ИЗИСКВАНИЯ:
- Фотографиите да бъдат с големина минимум
3000 пиксела по дългата страна и да са не пове-
че от 5 кадъра;
- Файловият формат да е jpg.
ЗАЯВКИ ЗА УЧАСТИЕ:
- Да се качат на сайта на Списание 8;
- Приемат се само заявки с правилно попълнена
форма за участие;
- Снимките не трябва да са по-стари от 3 г. и
да не са обвързани с договор за изключителни
авторски права към трети лица;
- Авторите трябва да пазят оригиналния файл
на снимката и при необходимост да го предос-
тавят на организаторите.
16
възстановки
БЪЛГАРСКИ СТОЛИЦИ
твърдини и светини
БЪЛГАРСКИ СТОЛИЦИ
твърдини и светини
Преслав и
Калиакра
КРАЕН СРОК
Фотографии могат да се изпращат до 30
оживяват
септември 2009 г.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА:
За първи път
1. Принадлежност към обявената тема; у нас албум
2. Естетически критерий;
3. Технически критерий – фотографията да
с възстановки
отговаря на техническите изисквания към
конкурса, да е с подходяща рязкост и експо-
на столици
И
нация. Изключения от изискването за ряз- зложба и албум по проект на
кост могат да се правят, ако са сюжетно и ОББ и проф. Николай Овчаров
художествено оправдани; със заглавие „Български сто-
4. По-високо ще се оценяват снимки на
лици, твърдини и светини” възкреси
исторически, архитектурни или природни
феномени, които не са популярни, както и по оригинален начин родното Сред-
фотографии с оригинален поглед върху из- новековие. За последните 2 г. със
вестни обекти. съдействието на художника Тодор
НА ФИНАЛА Ангелиев са направени архитектур-
Победителите ще бъдат обявени на спе- ни и исторически възстановки на
циална церемония на 28 октомври 2009 г.
Най-добрите фотоси ще бъдат включени в
обществени сгради, храмове и кре-
изложба и публикувани в Списание 8. пости от славните векове на бъл-
СПОРАЗУМЕНИЕ гарската държава. Фотографиите са
Участниците в конкурса се съгласяват да заснети от Евгени Димитров, упра-
разрешат на организаторите – Списание 8, вител на агенция BulFoto, от въздуха
Булфото и ОББ, да публикуват техни фото-
след 8-часов полет с малък самолет
графии на хартия или в електронен формат;
снимките да бъдат част от изложбата, над Плиска, Преслав, Търново, Ловеч
която ще финализира конкурса, както и да и Калиакра. Върху всяка снимка има
бъдат използвани от други медии в публи- прозрачно фолио, показващо как е
кации, свързани с изявата, и с цел реклама и изглеждал обектът във времето на
представяне на конкурса.
своя разцвет.
Парите от благотворителна-
та продажба на албума „Български
столици, твърдини и светини” ще
отидат в подкрепа на начинанията
на сдружение „Обединени за мило-
сърдие”, създадено от служители на
ОББ. Част от сумата ще се дари за
възстановяване на брезнишкия ма-
настир „Св. безсребърници Козма и
Дамян”. От март проектът ще има
интернет страница. Дотогава мо-
жете да купите албума след заявка на
имейл адрес: info@ubb.bg.
Болярската твърдина Калиакра: съвременен вид (горе)
и „възстановена“ от Тодор Ангелиев (долу)
Калиакра – столицата
на деспот Добротица
На 60 км северно от град Варна се намира дъл-
гият и тесен нос Калиакра, вдаден на 2 км в морето
и ограден с отвесни пропасти. Първото укрепено
селище тук е от ІV в.пр.Хр. и се е наричало Тиризис
на името на местно тракийско племе.
За първи път името Калиакра („красив нос” – от
гръцки) е употребено в морската карта на итали-
анеца Пиетро Весконте в 1318 г. През втората по-
ловина на ХІV в. българските боляри Балик и Добро-
тица превръщат крепостта в столица на своето
самостоятелно Карвунско деспотство. То обхваща
североизточните области на старото Българско
царство. По това време Калиакра е богат град, а
владетелите му секат собствени монети. При ар-
хеологическите разкопки са открити останки от
неговите крепостни стени, водопровода и деспот-
ската резиденция. Калиакра е една от последните
български твърдини, която през 1393 - 1394 г. пада
под османска власт.
Столицата на Симеон - Велики Преслав - преди и след
„възкресението“ є от художника
Велики Преслав – съперникът
на Константинопол
През 893 г. княз Борис-Михаил взема решение за
преместването на българската столица от Плиска
във Велики Преслав. Този акт е подготвен с предва-
рителния строеж на много представителни сгради.
Велики Преслав се състои от три концентрични
каменни крепости и обширни предградия. Аристо-
кратите и игумените на манастирите са живели в
дворци, украсени с мрамор и мозайки. Често до тях
се намират бани с басейни и подово отопление.
Външният град на Преслав е ограден с 3-мет-
рова каменна стена и обхваща площ от 5 кв. км. В
центъра на укрепената територия се намира за-
щитеният с крепостен зид Вътрешен град. Всичко
в него е предназначено да обслужва Големия дворец
на българските царе. С него се завършва концен-
тричната схема на Велики Преслав, заимствана от
Константинопол. Съвременниците смятат града
за втори по мащаби в света през ІХ-Х в. след визан-
тийската столица.
 Уникална декоративна плоча, украсявала една
от пищните антични коли на траките, из-
скочи изпод плътен слой патина. Находката
на новозагорския археолог Веселин Игнатов е
безспорен уникат в световен план. Подобна
апликация, своеобразен регистрационен но-
мер на колесница, е откривана досега един-
ствено в Унгария, но се е разпаднала на пар-
чета. Находката е комбинация от 3 различни
материала, при това съчетани в едно истин-
ско произведение на изкуството с висока ху-
дожествена стойност.

„Златната“
колесница на
траки Единствената в света трицветна
16 декорация на антична кола можете да
видите от 16 септември в Mall of Sofia
те
17
Людмил Каравасилев
снимки Евгени Димитров, BulFoto

Прочети и виж повече за „златната“ колесница

на траките на www.svetini-bg.net
 „...новодошлите тракийци стануват последни от всички.
Заедно с тях е и царят им Резос, синът Ейонеев.
Сам аз му зърнах конете - грамадни и много красиви;
те са по-бели от сняг и препускат подобно на вятър.
В злато и светло сребро му блести колесницата нова.
Има и златни, огромни доспехи, за чудо и приказ!
Не подобава на смъртни да носят такива доспехи,
а съвършено подхождат те на боговете безсмъртни.“

Омир, „Илиада“, Х песен

Откривателят на „златната“ тракийска
колесница Митьо Кънчев, 1976 г.

телно оригинална с конструк-

цията си и художествените си
апликации. Украсата на двукол-
ката се допълва от много други
апликации, сред които изпъкват
още три – бюст на Херакъл и две
глави на Медуза Горгона.
До откритието се стига, ко-
гато Игнатов решава да опише
запазените в хранилището на
музея находки, свързани с антич-
ни колесници, за да стартира
проекта си по създаване на Цен-
тър за популяризиране и проучва-
не на античната кола.
До блясъка на метала обаче
е още далеч. Предстоят 6-ме-
сечните усилия на реставра-
торката Силвия Борисова, кои-
то ще разкрият декорацията на
античната кола - удивителната
картина на празнично украсена
антична сграда (вероятно храм),
изрисувана преди повече от 18
столетия с помощта на плоска
Рентгеновата снимка, която разкрива уникалната
декорация, скрита под слоеве патина.
инкрустация от наподобяваща
злато сплав и детайли от мед,
върху метален лист с размери

К
огато новозагорски-
ят археолог Веселин
Игнатов поглежда
рентгеновата сним-
ка на ръждясалия
метален лист, запазен в храни-
лището на Градския исторически
музей, удивлението му вероятно
е същото като на гръцките ге-
рои пред Троя, заслепени от бля-
съка на златото по колесницата
на тракийския цар Резос.
Под корозиралата повърхност
се крие уникална декоративна
плоча, украсявала тракийска ко-
лесница - двуколка, проучена през
1976 г. при Дългата могила, до с.
Караново от тогавашния дирек-
тор на музея в Нова Загора Ми-
тьо Кънчев.
Това е луксозна пътническа
кола с меко окачване, изключи-
52 см х 12 см и дебелина от 0,3
см. Плочата е украсявала долна-
та задна част, гърба на коша на
колесницата.
Откритието, направено в
хранилището на музея, е безспо-
рен уникат. Единствен аналог
е имало при двуколка в Унгария,
но нейната апликация е увреде-
на и разбита на няколко парчета.
Световната археология досега
не разполага с друга подобна
>>> „Златната“ колесница...

Реставраторът Силвия
Борисова: „Един сплит
от листа отнема 5-6 часа
усилена работа.“

апликация на антична кола, ком-

бинация от 3 различни матери-
ала, при това съчетани в едно
истинско произведение на изку-
ството с висока художествена
стойност.

Тракийската
двуколка
и нейното
откриване
Село Караново, Новозагорско,
е световноизвестно с огромно-
то си археологическо богатство.
Селищната могила до Караново е
еталон за проучването на пра-
историята. Разположеният се-
верно от селото античен обект
привлича вниманието на редица
учени. Към него принадлежи моги-
лен некропол от 16 могили, като
няколко от тях са с огромни
размери – Дългата, Източната,
Бирникова и др.
лото на ІІ в. Колите са четири-
колка и двуколка, разглобени при Ювелирно
През 1976 г. при прокарване-
то на канал е нарушена част от
поставянето им.
Двуколката, от която е и произведение
Дългата могила. При проведени- уникалната апликация, е на-
те от директора на музея в Нова мерена със скелетите на три Изображението от аплика-
Загора Митьо Кънчев разкопки коня – два впрегатни и един ез- цията е със сложна композиция,
се откриват три зидани гроба, дитен. Колата привлича внима- разделена на 3 дяла посредством
които изобилстват с богати и нието на всички изследователи изображения на две колони в йо-
оригинални дарове. На югоизток, в тази област, като са напра- нийски стил.
извън могилния насип се проуч- вени опити за реконструкции Вероятно сградата е пред-
ват две колесници. Откритите на колата и интерпретиране ставена в някакъв тържествен
структури са датирани в нача- на частите є. момент, защото между колоните
 Археологът Веселин Игнатов, който
откри апликацията чрез рентгенова
снимка, при другата своя находка -
четириколка, спасена от иманяри до
Караново
има богата растителна украса.
Четирилистни детелини, гир-
лянди от лаврови клончета, лози
и гроздове украсяват фасадата.
В момента бургаският археолог
Костадин Господинов работи
върху тълкуването и семанти-
ката на изображенията върху
декоративната пластина.
За ефектната „трицветна
рисунка“ е използвана техника
на инкрустиране или вграждане
на един метал или сплав в друг
с различен цвят и твърдост. В
случая материалите са три. Ос-
новата е железен лист, изтеглен
чрез коване. При инкрустирани-
те материали преобладава напо-
добяваща злато сплав, а в някои
орнаменти или част от други
за по-голям ефект е използвана
и мед. След изтеглянето на же-
лязната плоча основата е под-
готвена за инкрустацията, като
първо с остър инструмент е оч-
ертана рисунката на желаното
изображение, а за по-големите
орнаменти - техният контур.
Това е последвано от набраздя-
ване на контурите и подготовка
на леглата за по-големите де-
тайли от рисунъка.
Следващият етап е само-
то полагане или набиването с
чукче на по-ковкия материал
в основата, до изпълване на
орнамента. За подсилване на
цветовете, или потъмняване
на основата, железният лист
вероятно се е намазвал с мас-
ло и се е нагрявал, а за откро-
яване на инкрустацията е било
необходимо само полиране на
повърхността є. Преди това
инкрустираните материали са
изравнени с основата в една
повърхност с така наречената
техника „плоска инкрустация“.
За да бъде монтирано ювелир-
ното изделие към двуколката,
е било необходимо в горния му
край да се направят 7 правоъ-
гълни и квадратни отвора. Те
не са съобразени с изображе-
нието и нарушават неговата
цялост – но това се среща
често и при други декорации на
антични коли.
Консервиране
Почистването, укрепването
и консервирането на подобно
ювелирно произведение според
реставраторката Силвия Бори-
сова обикновено продължава от
половин до една година и пре-
минава през няколко етапа – ди-
>>> „Златната“ колесница...
агностициране, стабилизиране
на състоянието на основата,
отстраняване на образуваното
покритие в следствие на про-
тичащата минерализация на
желязото, почистване на нале-
пите от железен оксид върху
инкрустирания метал и запе-
чатване на произведението, за
да се избегнат вредни външни
въздействия.
В продължение на 6 месеца
Силвия Борисова работи де-
нонощно по почистването, ук-
репването и консервирането
на находката. Един сплит от
листа отнема около 4 - 5 часа
усилена работа. Напрежението
на очите и пределната концен-
трация са страшно уморителни
и натоварващи. Крайният ре-
зултат обаче си заслужава де-
нонощните усилия.
Над 200
колесници
са открити
по българските
земи
В днешните български земи,
някогашна част от Римската
империя, при археологически
проучвания и за съжаление, при
иманярски набези, са открити
останките на над 200 колесници.
Част от тях са в музеи като но-
возагорския, а други - в частни
колекции или изнесени извън гра-
ница. До този момент в някогаш-
ната империя има намерени още
2 колесници – една при разкопки
в Помпей, една в Ефес и над 20
Античната
четириколка на
траките, която
археологът Веселин
Игнатов откри
миналата година
в днешна Унгария. Тази концен-
трация от находки на антич-
ни коли по българските земи се
дължи основно на погребалните
ритуали на траките, живели по
нашите земи, които са полагали
колесници – двуколки или четири-
колки, за да служат на починали-
те в задгробния живот.
След установяването на рим-
ското господство върху тери-
ториите на траките през 40-те
години на I век следва небивал
икономически разцвет, от кой-
то най-добре се е възползвала
местната едра земевладелска
аристокрация. Веселин Игнатов
приема, че икономическият бум
между I и II век дава възможност
на тракийските знатни да при-
тежават по няколко колесници,
което позволява на наследници-
те на починалия господар без
 „Златният
номер“ на
колата 2.

1. Медуза Горгона
2. Бюст на Херакъл
3. Възстановка на тракийската
двуколка, където е била
апликацията
4. „Златната“ апликация
1.

22
>>> „Златната“ колесница...

Колесницата някога
е превозвала
знатни мъже. Тя
е била луксозна
и пищна - нещо
като лимузина за
времето си.

3.

Декорацията е украсявала долната

задна част, гърба на коша на
колесницата - била е нещо като
регистрационен номер.
4.

23
 притеснение да отделят една Може да се приеме, че Веселин
от тях, заедно с впрегатните Игнатов е водещият европей-
коне, за нуждите на покойника в ски специалист по антични коли.
Царството на сенките. През 2007 г. при разкопки в мест-
ността Триъгълника той откри-
Център за ва 2 двуколки, а през 2008 г. и 1
четириколка отново в могила до
популяризиране Караново. Материали и снимки за
откритията му намират място
и проучване освен в любимото ви Списание 8
(Виж брой 1 - бел. ред.) и в аме-
на античната риканското Archeology. С него се
консултират учени от европей-
кола ски страни, има публикации за
СТАНИ АГЕНТ 008
Каква е сградата
от апликацията?
Н
а този въпрос няма ед-
24 нозначен отговор и про-
фесионалист като Весе-
лин Игнатов се въздържа
от предположения. Ето защо Спи-
сание 8 и проект „Български сто-
лици, твърдини и светини“ на ОББ
обявяват конкурс за най-оригинал-
на хипотеза – какво представлява
сградата от апликацията на колес-
античните коли и погребалните
обреди, свързани с полагането им
в гробовете на богатите траки.
Игнатов насочва професио-
налния си интерес към тракий-
ските колесници, след като пре-
ди време му се налага да проучи
останките от 7 антични коли,
жертва на иманярски набези.
Изследователската му дейност
е свързана с ритуалите, съпът-
стващи полагането на антич-
ните коли при погребенията на
знатните траки, „погребения на
ницата?
Дали е античен храм, украсен преди
празника на неговото божество? На кое
божество е този храм? Защо погре-
баният аристократ е поискал да има
подобно изображение на колесницата?
Дали е получил съдбовно предсказание в
него? Или това е любимата резиденция
на погребания владетел? Какво симво-
лизират отделните елементи, изобра-
>>> „Златната“ колесница...
колесници“, както ги нарича са-
мият той – полагането на коне,
дарове, извършваните излияния и
жертвоприношения.
Мечтата му е край Карано-
во да бъде изграден Център за
популяризиране и проучване на
античната кола, който да съхра-
нява и разпространява истори-
ята на тракийските колесници,
най-големите находки, свързани
с тях, древните ритуали, съпът-
стващи полагането на колите
при погребенията, и др.
Намеренията му започват
да придобиват конкретни изме-
рения през 2009 г. Консервира-
нето на богато декорираната
апликация е част от проект
за реставрация, консервация и
експониране на двуколката от
Дългата могила, стартиран от
сдружение „Културни проекти“ и
финансиран от Обединена бъл-
гарска банка и нейната програ-
ма „Български столици, твърди-
ни и светини“, с подкрепата на
Община Нова Загора.
Проектът включва изработка-
та и експониране на макет на ко-
лесницата, заедно с излагането
зени върху пластината? Защо освен
тази апликация върху задната част
на античната кола присъстват из-
ображения на Медуза Горгона и на
Херкулес? Можем ли да ги свържем
по някакъв начин с изображението
върху апликацията?
Изпращайте своите хипоте-
зи на e-mail адреса на Списание 8
– office@ossem.eu, до 1 октомври
2009 г. Екипът на списанието и на
проект „Български столици, твър-
дини и светини“ на ОББ ще оценят
вашите материали и ще ги предос-
тавят за становище на Веселин
Игнатов.
Най-оригиналните хипотези ще
бъдат публикувани в Списание 8 в
ноемврийския му брой.
на реставрираните оригинални един бъдещ Център за популяри-
части. Сдружението и ОББ пред- зиране и проучване на античната
виждат пътуваща изложба „Злат- кола. През 2009 г. ОББ финанси-
ната колесница на траките“ да ра и продължение на разкопките
обиколи България през 2010 г., от 2008 г., при които бе открита
преди макетът да заеме своето четириколката край с. Караново.
място в Историческия музей на (Повече информация за проекта
Нова Загора или още по-добре в на www.svetini-bg.net)
Учени не вярват, че
месингът е от I-II век
„Удивително! Месинг на колесница от I-II век? Това може
дори да се окаже първата находка на месинг в човешката
история.“ Така коментира анализа на сплавта ст. н. с. д-р
Олег Витов от Централната лаборатория по минералогия и
кристалография „Акад. Иван Костов“ към БАН.
Списание 8 занесе проба от сплавта в Лабораторията за
анализ, консервация и реставрация в НАИМ-БАН. Количест-
веният резултат от рентгено-флуоресцентен енергийно
дисперсивен спектрометър, подарък от японското прави-
телство, показа наличие на:
мед - 80,339 % желязо - 1,023 %
цинк - 13,466 % олово - 0,695 %
калай - 2,990 % никел - 0,103 %
сяра - 1,325 % манган - 0,058 %
Материалът,
25
който бе
изследван.
На външен
вид - по
блясък и цвят,
месингът по
нищо не се
различава от
злато.
Почти всички народи по земята подреждат все-
кидневието си на базата на седемдневна сед-
мица. Но едва ли са мнозина тези, които подо-
зират, че в календарната подредба е закодиран
древният първообраз на Менделеевата таблица.
Звездата
първообраз на
В зората на новата ера, а може би много по-рано,
учените записали по седемте лъча на „звездата
на маговете“ взаимовръзката между 7-те дни на
седмицата, 7-те видими с просто око подвижни
небесни светила и основните 7 метала.
 Филип Филипов завършва физика, а по-късно и философия на съзнанието в СУ „Св.
Климент Охридски“. Издава учебник по научна астрология „Астрология от А до Я“.
Създава астрологичния софтуерeн продукт СИРИУС. Издава книгата „Бодхисатвата
в XX век. В търсене на Словото на Бодхисатва Майтрея - Граала на XX век“ в съав-
торство с Д. Калев и П. Павлов. В момента работи по докторската си дисертация и
води спецкурс „Философията и историята на науката и проблемът за астрологията“
към Философския факултет на СУ (повече по въпроса - вижте на www.stars-bg.com).

на маговете
Mенделеевата
таблица
Розетата от Плиска също носи познанието
Филип Филипов

за основните химични елементи

О
ще в най-дълбока Клинописна плочка
древност хората (вляво), изобразяваща
карта на света.
забелязват, че на Показва 7 вписани
фона на неподвиж- в кръг Вавилонски
ните звезди има градове. Около
кръга е изрисувана
7 извършващи сложни движения 7-лъчна звезда.
светила. Днес те са познати Три астрологични
като петте видими с просто символа (долу),
око планети, Слънцето и Луната. единият от които
също е 7-лъчна
Древните опознали и циклите на звезда. Изсечени са до
Луната – четирите є главни фази, образа на последния
всяка от които е приблизително Нововавилонски цар
7 дни. Очевидното присъствие на Набонид.
числото 7 в споменатите явления
донякъде обяснява сакралното му
за повечето цивилизации значе-
ние. Древните осъзнали

важността
на седмєцата
и в областта
на металургията

В естествените природни ус-

ловия има точно 7 метала, които
се намират лесно и са използвани

от незапомнени времена. Злато,
сребро, желязо, живак, калай, мед
и олово са добре познати и из-
следвани още в Древен Египет
и Вавилон. Елементите и свой-
ствата им се отнасяли пряко към
седемте светила и божествата,
свързани с тях. Тази зависимост
личи в поредността на дните в
седмицата и изкристализира в
сравнително проста геометрич-
на фигура – седемлъчен вдлъбнат
многоъгълник, известен с името
„Звездата на маговете“. Този
символ може да се разгледа като
древен прототип
на Менделеевата
таблица
За да разберем как функцио-
нира Звездата на маговете, нека
погледнем поредността на име-
ната на дните от седмицата.
Сред народите на Близкия изток
и в цяла Европа е разпростране-
но така нареченото седмично
разпределение, отнасящо се до 7
основни божества. Според гръц-
ката митологична система на
всяко от божествата съответ-
ства небесно светило: на Аполон
- Слънцето, на Артемида (Селе-
на) - Луната, на Хермес - Мер-
курий, на Афродита - Венера, на
Арес - Марс, на Зевс - Юпитер, и
1
3 6
5 4
7 2
Подредба I
Слънце, Луна, Марс, Меркурий,
Юпитер, Венера, Сатурн
на Кронос - Сатурн.
Това не е някакво локално ис-
торическо явление. Подобно раз-
пределение на митологично-кос-
могоничната система властва и
в могъщите империи на шумери-
те и римляните. Император Кон-
стантин узаконява седемднев-
ната седмица през 321 г., като
първият ден е свързан със Слън-
цето, вторият с Луната, трети-
ят с Марс, четвъртият с Мерку-
рий, петият с Юпитер, шестият
с Венера, а седмият със Сатурн.
Влиянието на Рим се налага в
почти цяла Европа.
Разглеждайки наименованията
на дните от седмицата на ла-
тински, френски, испански, ита-
лиански, английски, ясно се вижда
особената подредба на светила-
4
5 3
6 2
7 1
Подредба II
Луна, Меркурий, Венера, Слънце,
Марс, Юпитер, Сатурн
та: Слънце, Луна, Марс, Меркурий,
Юпитер, Венера, Сатурн. Тази
подредба на наблюдаваните с
просто око небесни тела ще от-
бележим с I.
В книгата на Клавдий Птоло-
мей „Тетрабиблос“, писана в пери-
ода 100-180 г., а също и в „Начала в
астрологията“ на Павел Алексан-
дрийски, от 300-400 г., ясно проли-
чава т.нар. естествен планета-
рен ред: Луна, Меркурий, Венера,
Слънце, Марс, Юпитер, Сатурн.
Тази подредба произлиза от на-
блюденията на древните астро-
номи, че небесните светила се
завръщат на едно и също място
относно неподвижните звезди за
определени времеви периоди: (виж
таблица 3) Нека отбележим тази
подредба с II.
 >>> Звездата на маговете...
Au
1 4
Fe Cu
3 6
Sn 5
7 2
Pb Ag
Подредба I
Слънце, Луна, Марс, Меркурий,
Юпитер, Венера, Сатурн
Връзката между подредба I и
подредба II в древността била
от голямо значение и е онагледя-
вана за улеснение чрез
хептагон, по чиито
върхове са разположени
символите
на планетите
Ако опишем хептагона, за-
почвайки от централния слънчев
връх към лунния и после към мар-
совия, меркуриевия, юпитеровия,
венериния и сатурновия се полу-
чава подредба I. А ако проследим
върховете един след друг обра-
тно на часовниковата стрелка,
започвайки от лунния връх, към
меркуриевия и после - към венери-
ния, слънчевия, марсовия, юпите-
ровия и сатурновия връх, се полу-
чава подредба II.
Сега да прибавим и седемте
елемента по върховете на хе-
птагона. Oт древни времена
алхимиците приемат
определено
съотношение между
видимите с просто
око небесни
светила и металите
(Виж таблица 2).
Още преди Средновековието
за означаване на основните 7
метала се използвали знаците
на светилата, останали непро-
менени и до днес.
Au Au
5
Fe Cu Fe Cu
5
3 1 2
4
Hg Sn Hg Sn Hg
2 6 4 6
1 7 7 3
Pb Ag Pb Ag
Подредба III Подредба IV
Pb, Sn, Fe, Au, Cu, Hg, Ag Fe, Cu, Ag, Sn, Au, Hg, Pb
Ако нанесем в хептагона съ- проста геометрична трансфор-
ответния за всяко светило еле- мация на хептагона можем да
мент, ще получим следната под- открием останалите подредби II
редба: Au, Ag, Fe, Hg, Sn, Cu, Pb. и III. Те са подобни една на друга и
Привидно тя няма някакво хи- се различават само по посоката
мично или физично значение, но на изписване, изразявайки
ако се започне от сатурновия
връх на хептагона, но по посока две информационни
на часовниковата стрелка, ще нива - едно
получим следната поредност на астрономично
металите: Pb, Sn, Fe, Au, Cu, Hg, и едно физично
Ag. Нека отбележим тази под-
редба на металите с III. Тя изо- Можем да забележим, че
бразява правилното нарастване разписаните подредби са два
на топло- и електропроводи- варианта, следствия от мате-
мостта на седемте метала, с матическото твърдение: Ако
изключение на живака. имаме А на брой точки, къде-
Оказва се, че поредицата I то А=2xВ + 1 и освен това А е
е базова подредба носител, ди- > 3, то има-
просто число и А =
ректно заложена в поредността ме В на брой вида многоъгъл-
на дните от седмицата. Чрез ници, които могат да се изпи-
нея лесно и бързо посредством шат, пренебрегвайки посоката
3 точки
А = 3, В= 1
5 точки
А =5, В = 2
7 точки
А =7, В = 3
 Седемлъчната звезда
от Демир баба теке
на изписване. Така за А=3 има-
ме В=1, за А=5 имаме В=2, а за
А=7 имаме В=3. Това означава,
че подредба I може да се разгле-
да като вариант 1 за изписване
на седмоъгълник, а подредба II и
III като вариант 2. Остава още
една подредба, която е третият
възможен вариант за начертава-
не на седмоъгълник.
Ако използваме това трето
изписване на седмоъгълника,
показано на фигурата, и отно-
во приложим съотношението
между светилата и металите,
започвайки от марсовия връх
по часовниковата стрелка към
венериния връх и после - към
лунния, юпитеровия, слънчевия,
меркуриевия и сатурновия връх,
ще получим следната подредба
на металите: Fe, Cu, Ag, Sn, Au,
Hg, Pb. Нека отбележим тази
подредба с IV. Така достигаме
до може би най-важното от на-
учна гледна точка информаци-
онно ниво, заложено в седмолъч-
ния синтезен символ. Подредба
IV показва
правилното,
без нито едно
изключение нарастване
на атомната маса
на известните от най-дълбока
древност метали (виж таблица 4).
За да обобщим, нека напишем
поредността на дните от сед-
мицата последователно за три
седмици (таблица 6):
Веднага се вижда, че всеки
втори ден в продължение на две
седмици дава подредба II и III. А
всеки трети ден в продължение
на три седмици дава подредба IV.
Съответно подредба I, т.е. под-
редбата на дните от седмицата
Демир баба теке
е един вид „носеща вълна“ и има
за цел да съхрани останалите
информационни пластове.
Можем да направим извода,
че поредността на дните от
седмицата не е някакъв случа-
ен факт, останал като спомен
от отдавна загинали култури.
Напротив, става въпрос за уме-
ло създаден синтезен символ,
вграден в бита на човечество-
то и носещ в себе си информа-
ционни пластове от различни
научни области.
Ако се потърси времето, ко-
гато той е бил открит и създа-
ден, вероятно то
ще съвпадне с друго
велико постижение
на човешката мисъл
- монотеизма
Не случайно Мойсей, пото-
>>> Звездата на маговете...
1.
ВЕНЕРА
Петък
(СОН)
(УО)
(КХЕ)
МЕРКУРИЙ
(ВЕ)
Сряда
ЛУНА
Понеделник
мъкът на Авраам, излязъл от
шумерския град Ур, описва съз-
даването на Битието в седем
дни. Еврейската култура е ед-
новременно носител и на древ-
ните достижения на Шумеро-
вавилонската цивилизация и на
идеята за монотеизма. Именно
тази култура има седемдневна
седмица още преди декрета на
Константин от 321 г. От дру-
га страна, има данни, че този
синтезен символ е присъствал
много по-рано в гръко-римската
култура. В разрушения от Везу-
вий град Помпей е намерена гра-
фична диаграма, демонстрира-
ща описания синтезен символ.
Налични са и шумерски глинени
плочки, върху които е изписан
оригиналът на този символ. По
българските земи също има сле-
ди от това древно постижение
на човешката мисъл.
Таблица 6
Номер на деня 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 22
Ден от седмицата
Подредба І
Подредба ІІ и ІІІ
Всеки 2-ри ден за 2 седмици
Подредба ІV
Всеки 3-ти ден за 3 седмици
СЛЪНЦЕ
2.
Неделя
МАРС
Вторник
(ТЕ)
(АНИШЪР)
ЮПИТЕР
Четвъртък
(САН)
САТУРН
Събота
Източник: http://www.protobulgarians.com
У нас четири намерени
знака силно напомнят
„седемлъчната звезда
на маговете“
Точно изписан вдлъбнат хе-
птагон има в храма Демир Баба,
в областта Свещари, близо до
Исперих. Вероятно тази фигура е
изписана от алианите. От особе-
но значение е известната седем-
лъчна розета от Плиска, която
има от едната страна 14 руни-
чески знака, подредени по двойки
върху седемте лъча. От другата
страна е прабългарски символ,
отнасящ се към космическия и
единен бог Тангра (Виж Фиг. 1).
Разгледана в този ракурс, се-
демлъчната розета от Плиска
придобива ново значение. „Звезда-
та на маговете“ може да се окаже
ключ за разгадаването на седем-
те двойки знаци по седемлъчната
Фиг. 1 Розетата от Плиска
1. Поглед отпред; 2. Поглед отзад;
розета от Плиска. Те могат да се
изтълкуват като съотношение
между седемте светила и съот-
ветстващите им седем метала.
А символът на Тангра е поставен
като обозначение на универсал-
ния космичен закон, на „Небесния
Бог“, който урежда и управлява
природата и човешкия свят.
Хептагонът се оказва не
само прототип на Менделеева-
та таблица, но и израз на пър-
вичните стъпки на човешката
мисъл към универсално и систе-
матично научно познание. Той е
белег, че древните култури са
имали обширни и задълбочени
познания за Битието, вложени в
седмичната календарна система
с една определена цел: да бъдат
съхранени във времето чрез са-
мото ежедневие на хората или
чрез сакралните символи, използ-
вани от първожреците.
 Във вярванията на траките централно мяс-
то заемат Великата богиня майка и нейният
собствен син – Слънцето. При възмъжаване-
то си той се издига до ранга на върховния бог
баща и добива правото на свещен брак с нея.
Царете жреци са рожбите на този божествен
съюз и са равнозначни на единия бог. Наред с
Орфей Залмоксис е другият богоравен учител
в орфическата вяра в безсмъртието. Наречен
е от Херодот демон - антроподемон, което ще
рече „посредник“ между хората и божествата.
Той отнася молбите на смъртните и им дона-
ся посланията на безсмъртните.
Всички тайни на тракийската вяра ще проче-
тете в току-що излязлата от печат книга на
проф. Валерия Фол и проф. Димитър Попов „Бо-
жествата на траките“. Тъй като върховният
бог в образа на Залмоксис не е изобразяван,
представяме серия от снимки на уникалните
атрибути, с които аристократи и владетели
– наместниците на същия този бог на земя-
та, са показвали своята божествена връзка.

Безли
На всеки
4 години
човешка
жертва
отнасяла
посланията
на хората
в света на
Залмоксис
48

,
 З
Ритон алмоксис е почитан
с конска в земите на гети и
астри, Югозападна
глава Тракия и крайния
от Башова
могила при тракийски югоизток.
с. Дуванлий, Планината, която върховното
Пловдивско,
началото
божество обитава, се нарича
на IV в. пр.Хр. Когайон, като названието
от тракийски явно означава
„свещен“.
Залмоксис е бог без
изображения, затова за него
черпим информация само от
текстовете. Най-ранният и
колоритен разказ за Залмоксис
е завещан от Херодот от края
на VІ в. пр.Хр.:
„Те (гетите) обезсмъртяват
по следния начин. Мислят, че

кият
По текст на не умират, но че починалият
проф. д-р Димитър Попов отива при бога Залмоксис. Някои
(със съкращения) от тях наричат него същия и
снимки Николай Генов Гебелейзис. Всеки четири години
те изпращат едного, избран
помежду им по жребий, като
вестител при Залмоксис и му
поръчват това, от което всеки

бог
път се нуждаят. Пращат го
по следния начин: едни от тях,
отредени за това, държат три
копия, а други

улавят пратеника
до Залмоксис
за ръцете и краката,
размахват го във
въздуха и го хвърлят
върху копията

Ако умре, обвиняват пратеника,

като твърдят, че бил лош човек;
след тези обвинения пращат
другиго, поръчките му дават,

49

Очаквайте „Божествата на траките“. Книгата се издава с подкрепата

на проект „Български столици, твърдини и светини“ на ОББ.
 Наколенник
с лика на великата богиня майка,
с. Златиница, Елховско, IV в.
пр.Хр. Под лика на богинята са
изобразени реални персонажи:
династ-конник, пиещ от
ритон. Под него всемогъщата
повелителка седи на трон.

50
>>> Безликият бог

докато е още жив. (....)

А както научавам от живеещите
край Хелеспонта (дн. Дарданели)
и Понта (дн. Черно море) елини,
този Залмоксис бил всъщност
човек, който бил роб в Самос на
Питагор, сина на Мнесарх. След
като бил освободен, спечелил
си много богатство и със
спечеленото се върнал у дома
си. Но понеже траките водели
тежък живот и били наивни,
той, като познавал йонийския
начин на живот и по-изтънчени
нрави от тези на траките и тъй
като бил общувал с елините и
с не твърде слабия философ на
елините – Питагор, построил си
андреон (зала само за мъже). Там
той приемал първите измежду
гражданите, угощавайки ги, и ги

учел, че нито той,

нито сътрапезниците
му, нито потомците
им ще умрат някога,

но че ще отидат на такова
място, където ще живеят
вечно и ще имат всички блага.
И докато вършел и разказвал
тези неща, Залмоксис си строял
подземно жилище. И когато
то било готово, изчезнал
за траките и слязъл долу в
подземното си жилище, където
прекарал три години. А те
тъгували за него и го оплаквали
като умрял. Но на четвъртата
година той се явил отново на
траките и така те повярвали в
това, което им говорел.“
От текста на Херодот се
разбира, че древният автор
разграничава две версии за 51
божеството. В първата предава
местния вариант на една
легенда, а в другата съобщава
нейната елинска интерпретация.
Основното и в двете е
разбирането за безсмъртието,
което е същността на учението
на Залмоксис. За разлика от
 Златна
маска
от некропола
край с.
Требенище,
Македония, края
на VІ в. пр.Хр.
>>> Безликият бог

елините траките не толкова

вярват в безсмъртието на
Aпликация душата, колкото правят себе
от съкровището от
с. Летница, Ловешко, си безсмъртни и практикуват
средата на ІV в. обреди на безсмъртието.
пр.Хр. Залмоксис не проповядва
прераждане, типично за Питагор
и неговите последователи - той
не се явява пред съплеменниците
си след четиригодишното
отсъствие под друга форма.
Завръща се една вече позната
личност.

В тракийското
възприятие съществува
неразделност между
душата и тялото

Красноречив в това отношение

е диалогът „Хармид“ на Платон,
в който един от тракийските
Златна жреци на Залмоксис заявява, че
маска „както не бива да се почне да се
от Далакова
могила, с.
лекуват очите без тялото, така
Тополчане, не бива да се лекува и тялото
Сливенско, ІV в. без душата“.
пр.Хр. Херодот описва два начина за
безсмъртие. На първо равнище
гетите „мислят, че не умират,
а че починалият отива при
Залмоксис“. Вторият метод
отговаря на аристократичната
концепция за учението. Той е
достъпен само за посветените,
които Залмоксис обучава в
андреона.
При изпълняването на обредната
смърт крайната цел отново е
човек да стане безсмъртен.
Жертвоприношението припомня
и преповтаря началната
митична случка, в която Дионис-
Загрей и Орфей биват разкъсани.

Разкъсването, 53
разрязването,
въобще унищожението
са необходими
условия за бъдещото
Aпликация възраждане
от съкровището
от с. Летница,
Ловешко, средата И колкото по-радикално е
на IV в. пр.Хр. унищожението, толкова по-
 Ритон
от съкровището от
с. Борово, Русенско,
IV в. пр.Хр. Ритонът
е античен глинен
или метален съд за
култови ритуали
и пиене на вино,
обикновено извит
рог, завършващ с
глава или предна част
на животно. Ритонът
няма поставка и не
може да се закрепва
като обикновена
чаша. Най-често
има малък отвор
в долната част,
откъдето изтича
тънка струйка от
течността, след
като се отдръпне
запушващия я пръст.

Фиала
от съкровището от с. Рогозен,
Врачанско (детайл), IV в. пр.Хр.

54
>>> Безликият бог

триумфално е новото раждане.

Именно човешката жертва
е призвана да преодолее
разстоянието между хората
и боговете, тя е идеалният
посредник помежду им.
Залмоксис е персонификация
на бога на мъртвите и на
подземното царствo. Това е
народностното осмисляне на
учението - всички починали,
или поне по-голямата
част от тях, могат да го
посетят. Връзката между
човешкото и божественото е
демонстративно подчертана,
защото след пребиваването там
хората ще се завърнат, т.е. ще
се възродят след смъртта си за
вечен живот под светлината на
слънцето.
Вторият метод очевидно е в
зависимост от тайните обреди
и мистериите, за които говори
Хеланик. Те се проповядват сред
тесните, затворени кръгове на
аристократичния елит начело с
владетеля. Според сведенията на
Страбон

достъпът до Залмоксис
е забранен за външни
лица, с изключение
на царя и на
приближените му

Залмоксис е бог на мистериите,

основател на инициационен
(посветителен) култ, от
който зависи блаженото
следсъществуване. И понеже
първият способ за постигане на
безсмъртие опира до слизането
Наколенник в долния свят, има основания
от Враца, първата
половина на IV в. пр.Хр. да се предположи, че този 55
Втренчените очи на бленуван рай се намира някъде
богинята имат за цел в светлинните пространства,
да отстранят всяко
препятствие по пътя,
където ще се възродят всички,
да улеснят действията които имат щастието да
и постъпките на своя преминат през посветителната
притежател. Това смърт. Там посветените траки
ще рече, че в Тракия
всесилната господарка ще получат в изобилие блага и
поема и защитни добрини и там ще е мястото, в
функции. което ще отидат след заника си.
Има ли
Мадарски
конник
и в Иран?
Експедицията, проучваща
Доц. д-р Иво Панов
индоевропейския ни произход,
снимки архив на автора най-сетне отново поема на път
Трите серии на документалния филм от първа- и други находки, насочващи към родството ни
та българска интердисциплинарна експедиция в с афгани и перси, заповядайте на премиерата
търсене на индоевропейските корени на бълга- на 26 април от 11 часа в големия салон на БАН.
рите най-сетне ще бъдат излъчени. За да нау- Пълната версия ще бъде излъчена по БНТ в 3 по-
чите повече за Мадарския конник в Афганистан редни недели с начало 9 май.

Е
кипът, осъществил
през 2008 година
първата пилотна
интердисциплинарна
експедиция у нас в
търсене на прародината, отно-
во чертае маршрутите, по кои-
то след месец-два ще поеме в
преследване на жадуваната, но
и труднопостижима цел – лока-
лизирането на територията,
от която са поели на път на-
шите предци. Това лято обект
на научния
интерес на
експедицията ни ще
бъде препълненият
с културни
паметници Иран
И все пак ми се ще още в на-
чалото да поохладя страстите
на извънмерните ентусиасти
и да поприземя фантазията на
най-запалените привърженици на
тезата за иранския произход на
прабългарите. Защото все още
са живи спомените, свързани с
непосредственото ни завръщане
от Афганистан, Таджикистан и
Узбекистан. Тогава от нас очак-
ваха едва ли не да сме донесли в
раниците си конкретни и неопро-
вержими доказателства в полза
на тази теза. Като изпускаха

Мадарският
конник от
Афганистан
едно много съществено обстоя-
телство. А именно, че понятието
„пилотна експедиция“ предпола-
га откриването и маркирането
на обекти и проблеми, които в
близкото бъдеще да фокусират
вниманието на тесен кръг спе-
циалисти, способни авторитет-
но да приемат или да отхвърлят
едно или друго доказателство за
прародината на древните бълга-
ри. Казвам всичко това не за да
внасям нотки на песимизъм сред
нашите поддръжници, още по-
малко, за да вдигам предварител-
но белия флаг на пораженчество-
то. Просто бих желал да въоръжа
с нужната доза търпение всички
онези, които живо се интересу-
ват от истината за произхода
ни. Защото са необходими десе-
тилетия труд, за да постигнем
желаното.
И така, след броени дни по-
тегляме към земите на Древна
Персия.
Трасето ни ще премине
през древните столици
на Персия
– Пасаргада и Тахт-е Джамшид
(Персеполис), през по-късни-
те такива - Исфахан, Тебриз
и Техеран, през „столиците на
зороастризма“ – Керман и Йезд,
през „културните столици“ –
Гум, Шираз и Машхад, през мо-
нументалните комплекси – Би-
сутун, Нагш-е Ростам, Нагш-е
Раджаб, Комбад-е Кабус, „Ма-
дар-е Соломон“ („Майката на
Соломон“), олтарите на огъня,
разпръснати из цялата страна,
и т.н., и т.н.
Ще обърнем внимание на са-
кралните обекти и храмовете на
различните религии, към пантеис-
тичните светилища и местните
култови паметници, за да можем
евентуално да прокараме някои
отдавна търсени паралели с бъл-
гарската религиозна практика
преди християнството.
Вече са направени предвари-
телните сондажи за срещи с науч-
ни колективи от водещи универси-
тети на Иран, от Националната
библиотека в Техеран, библиоте-
ката в Гум, Държавния архив, ще
Екипът на пилотната
интердисциплинарна експедиция
посетим различни музеи, посто-
янни изложби и частни колекции...
Както и преди две лета, внима-
нието ни ще бъде насочено към
антропологичните особености
на местното население, мисте-
риалните и обредни традиции, ар-
хитектурата, ръчните занаяти,
нумизматиката, килимарството,
грънчарството, носиите, скал-
ните и монетни изображения на
зверове и
конници в битка
с различни
представители
на фауната
Ще продължим издирването и
на топоними, хидроними, етнони-
ми, свързани с българите, за да бъ-
дем по-убедителни при изводите.
Не спираме да търсим и об-
работваме и персийски тексто-
ве, подобно на „Ходуд ол-олам“
(„Около границите на света“ ), в
които се дават директни све-
дения за българите, за бита и
държавността им в миналото.
Защото сме убедени, че езико-
ведските и литературоведски
изследвания най-вероятно ще бъ-
дат основният ключ към енигма-
та „българско минало“.
В завършек, бих желал да изка-
жа надеждата, че с реализацията
на тазгодишния ни проект ще на-
правим още една стъпка към за-
ветната цел. Успех!
Генетичният Наша експедиция в Афганистан,
Таджикистан и Узбекистан преобръща
историята със събрания ДНК материал

Б
ългари или славяни, тюрки замесени съвременните българи. Изследванията
или индоевропейци, на генетичния ни код от екипа на проф.
скотовъди или земеделци Иво Кременски изумиха с откритието, че
18 са били нашите прадеди? славянското в кръвта ни едва се доближава
Въпросът за националната до 20-те процента; че не подивели орди от
ни идентичност напоследък воини на коне, а един цял народ от жени и
съвсем се обърка в морето мъже се е придвижвал от Изток към земите
от стари и нови хипотези, на Балканите. Според последните резултати
мнения, предложения, лични и политически поне 55% от преобладаващите у нас генетични
интереси. Но ето че с методите на най- комбинации са типично индоевропейски,
точния и достоверен език – човешката ДНК, докато характерните за азиатци и тюрки
най-накрая стана ясно от какво тесто са буквално липсват. Развенчаха и общоприетото
код на
българите
клише, че сме хубави и умни, защото сме микс
от всякакви екзотични народи, минали през
кръстопътната ни територия. Оказва се, че
наистина сме умни, хубави и добри, но съставени
от само 3 основни части: 40% от гените ни са
отпреди 7800 години, когато по нашите земи
се е ширила мистичната и напреднала култура
Варна, оставила на света най-древното златно
съкровище; около 20% е славянската ни кръв,
а останалите над 40% все още се проучват,
но логично остават за индоевропейските
по произход българи. По пътя на разгадаване
на генетичния код на древния ни народ ще
тръгнем от самата зора на човечеството. Ще
се срещнем с митохондриалната чернокожа
Ева, която е дала гена си не само на белите
българки, но и на всички до една жени по Земята
днес. Ще разберем как и кога са се обособили
специфичните хаплогрупи – комбинации от
групи гени, и как, макар че 99,9% от ДНК на
всички хора са идентични, сме толкова различни
помежду си. Приятно пътуване заедно с нас
и д-р Славян Стоилов по спиралата на ДНК.
Списание 8
Homo sapiens
унищожил
Д НК се състои само
от 4 букви, думите
от три букви, а ця-
лата информация
се предава само с
64 думи (кодони). Може да се из-
числи датата на еволюционния
клон. Това става чрез проследя-

неандерталците ването на измененията (мутаци-

ите), които настъпват в нукле-
отидите (градивните елементи)
на ДНК спиралата и отчитане-
Homo neandertalicus не ни е то на вероятното време за на-
стъпването им. Също така и на

предтеча, евентуално количественото измерване на

различията в генома от различ-
ните популации, Това се нарича
кръстосване на двата вида „молекулярен часовник“ и може да
се превърне в реални години. По
водело до ялово поколение силата на определени мутацион-
ни характеристики някои съсед-
д-р Славян Стоилов ни гени се унаследяват заедно
и така пътуват в историята.
Те определят т.нар. хаплогру-
Разчитането на човешкия геном през 2006 г. (цялата ДНК на чове- пи (старогр. „аплу“ – „единичен,
прост“). Всяка една от тези гру-
ка се нарича геном) доведе до една съвсем реална идея – възста- пи има различно време на възник-
новяване на историята на човешкия вид, разбира се, успоредно с ване и разпространение.
Геномът на човека е от три
новите данни от антропологията, езикознанието и археологията. части. Първата са хромозоми-
Това е възможно, защото ДНК представлява кодиран език, който те, които се унаследяват от
бащата и майката. Втората са
за разлика от писмените източници на човечеството е бил копи- половите хромозоми Х и У, като
ран милиони пъти, без да се изкривява написаното. последната се открива само в

Черепите на различните хоминиди

Шимпанзе Австралопитек
(400 см3) (457 см3)

Homo habilis Homo erectus

(552 cm3) (1016 cm3)
© Sciencephotolibrary

Ако бе сред
нас, днес
неандерталецът
би изглеждал
Неандерталец Homo sapiens така.
(1512 см3) (1355 см3)
> > > Ген е т ич н ия т ко д . . .

на мъжките. Това се обяснява с

Mитохондриалната Ева принципа на патрилокалността,
т.е. обикновено жената се пре-
Жена от Ботсуана, селва да живее в дома на съпруда
носеща 100% от гените си. Освен това мъжете са много
на митохондриалната Ева по-вариабилни в репродуктивния
си успех от жените и могат да
имат стотици деца. А честите
войни, свързани с огромни маси
мъже, водели и до насилствена
промяна на генофонда.
Казано по-просто,

всички жени на Земята

произлизат от една,

но това не означава, че около нея

не е имало други хора, а само че
нейните гени са оцелели за бъ-
дещето. Това съвсем не е пре-
цедент - след глобален катакли-
зъм преди около 8 млн. години в
Европа хоминидите измират, а в
Африка числеността и видово-
мъжете и се предава от баща на то им разнообразие намаляват
син. Третата е митохондриална- драстично. Ева дава основания
та ДНК (мтДНК), която се пре- мтхаплогрупа L да се приема за
дава само от майката на всички начална, като от L3 произлизат
нейни деца. Тя е разположена из- M и N, а от тях - всички остана-
вън ядрото, като всъщност ли (виж схемата).
Хаплогрупа L0 се среща в най-
митохондриите преди голям процент в етноса койсан
около 2 милиарда години (73%), като в Намибия достига
са били бактерии, до 79%, в ЮАР 83%, а в Ботсу-
които започнали да ана – до 100%. Среща се и сред
живеят в клетката

Още първите резултати ус-

тановиха най-голямото разноо-
бразие на мтДНК в Южна Афри-
ка, освен това там се откриха
типове, които вече не се срещат
никъде. По своята нуклеотидна
последователност те се опреде-
лят като най-древните. У афри-
канското население са открити
и най-древните мутации на У-
ДНК. Изследванията на У-ДНК на
бушмените показват наличие на години, което пък се припокрива
мутации, които липсват при ос- с откритията на антрополози-
таналите съвременни хора, но се те. За Адам годините са около
наблюдават при шимпанзетата. 60 000, което не е изненада - об-
Всичко това доведе до твърде- мяната на генетичен материал
нието, че Ева е била чернокожа- по женска линия е по-интензив-
та, по произход от Югоизточна на, честотата на женските
Африка, на възраст около 190 хил. миграции е по-голяма от тази
племето сандаве от Танзания,
което подсказва за много древна
връзка между източноафрикан-
ските народи и тези от Южна
Африка. Получените данни се
припокриват с койсанската (бу-
шмено-хотентотската) езикова
група и нейните шептящи респи-
раторни звуци, които се изгова-
рят при вдишване (вероятно най-
древната човешка реч е звучала
по подобен начин). Хаплогрупа L е
необичайна за Европа с изключе-
ние на Португалия (5,83%, Испа-
ния 1,61%), и то най-вече в южни-
те части на страната.
МтДНК хаплогрупи по света
AL Алтайски народи
AT Коренни жители
на Тайван
AU Алеути
AM Америнди
BU Буряти
CH Чукчи
ES Ескимоси
EV Евенки
HA Китайци Хан
HT Тайванци Хан
HZ Хазари
IN Индийци
IT Ителмени
JP Японци
KE Кети
Изхождайки от оценката на Именно от оцелялата група, след
генетичното разнообразие на като е загубено голяма част от
съвременните човешки попула- генетическото разнообразие, се
ции, се оформи мнението, че през появява и Homo sapiens.
последния 1 млн. г. Самостоятелната история
на хоминидите (тук влизат чо-
общата численост векът и човекоподобните май-
на нашите предци муни – шимпанзе, горила, оран-
се е колебаела от 40 гутан, гибон, сиаманг) започва
до 100 хил. души, преди 25 млн. години, когато
климатът и растителността
като преди 130-150 хил. години, вече се доближават до днешни-
вероятно след природен ката- те, а Африка е остров.
клизъм, тя е намаляла рязко до 10 Преди 20 млн. г. след образу-
000 индивиди, т.е. 90% от първо- ването на сухопътен мост меж-
началната популация е загинала. ду Азия и Африка нашите прадеди
KO Коми
KU Кюрди
MA Манси
MO Монголи
ND На-Дене
NI Нивхи
PA Палестина и Египет
PE Персийци (Иран)
PO Полинезийци
SA Саами, т.е. финландци
SB Сабах (Борнео)
SP Южен Пакистан
TH Тайланд
TU Тюрки
UZ Узбеки
YA Якути Други
> > > Ген е т ич н ия т ко д . . .
40 000 - 50 000
190 000 60 000 - 70 000
70 000
Миграцията
на човека
(гибон и сиаманг) преминават в
© J. D. McDonald
Азия. Гибоните са вторите след
човека хоминиди в умението да
ходят изправени. Преди 14 млн.
г. се появява и общият ни пра-
родител с орангутана. И тога-
ва се случва нещо интересно –
част от приматите се връщат
в Африка, където продължават
своето развитие. Първото про-
никване в Европа намира своето
място преди 13-15 млн. г., след
появата на сухопътна връзка
между двата континента.
Преди 8-4 млн. г. еволюцион-
ните пътища на нашите праде-
ди и съвременните африкански
човекоподобни маймуни се раз-
делят, като най-напред от об-
щия ствол се отделя горилата,
а след нея
шимпанзето, с което
имаме почти 99%
генетично сходство
(между човеците то е 99,9%).
Шимпанзето вече използвало
оръдия на труда.
Отделните племена или райони са показани вляво. В периода 3,8-2 млн. г. числе-
Необозначените части от кръгчетата са за ността на най-древните предци
основното население на района. Информацията
и в двете карти представя ситуацията преди
на човека – австралопитеките,
началото на Великите географски открития, нараснала значително. Новото
започнали около 1500 г. им отличително качество е из-
26 000 - 34 000
правеният стоеж на тялото.
Днес вече се знае, че чак след
това е започнало увеличаването
на обема на мозъка. Останките
на прочутата Люси са датирани
на 3,2 млн. г. Около нея са откри-
ти отпечатъци от стъпките на
цяло семейство на 3,6 млн. г., а
вече има данни и за
находки от 4 млн. г.
Австралопитеките дават
началото на рода Homo и в из-
вестен период са свидетели (а
вероятно и жертви) на неговия
еволюционен триумф. Новопоя-
вилият се сръчен човек – Homo
habilis, просъществувал в пери-
ода от 2,4 до 1,7 млн.години.
Преди 1,9 млн. години се поя-
вява нова група от архаичните
хора – Homo erectus (изправен
човек, още Homo ergaster), която
просъществува допреди 250 хил.
г. и която преди 700 хил. г. проник-
ва в Европа и Югоизточна Азия.
Ергастите още преди 1,5 млн. г.
поддържали огън в биваците си.
Приема се, че тогава се е появила
и членоразделната реч. Попула-
ция от изправения човек засели-
ла Европа и дала начало на неан-
дерталеца (Homoneandertalicus).
 Неандерталецът просъщес-
твувал от 140 допреди 28 хил.
г. Използвал оръдия на труда,
обличал се в кожи, а мозъкът му
бил по-голям от нашия. Пълно-
то разчитане на мтДНК генома
му през 2008 г. доказа, че той
нито е свързан с европейците,
нито пък е техен прародител.
Сравняването на ДНК с тази на
съвременните хора доказа, че
еволюционните ни линии са се
разделили още преди 600 хил. го-
дини, т.е. неандерталците не са
били предци на Homo sapiens, а са
съществували паралелно с него
като конкурентни видове.
Y хаплогрупи по света
Генетичните разлики между
кроманьонеца и неандерталеца
са толкова големи, че надхвър-
лят границите на вида. Дори да
предположим, че е имало възмож-
ности за съвкупление, то потом-
ството е оставало безплодно. В
продължение на
10-15 хил. г.
неандерталците
се противопоставяли
на нашествениците,
но 20 хил. г. пр.Хр. Homo sapiens се
разселва и се налага на планета-
та, унищожавайки конкурентите.
Други
Преди 100 хил. г. една малка
част от популацията на крома-
ньонеца достигнала до Близкия
изток и изместила местното
население, без каквото и да е
кръстосване, а преди 60-50 хил.
г. вече била в Предна Азия. И от-
ново нещо любопитно – настъпи-
ла частична обратна миграция
от Азия към Африка.
Следващият любопитен факт е
заселването
на Австралия
и Нова Гвинея
Оказа се, че това е един от
> > > Ген е т ич н ия т ко д . . .

първите достигнати континен- и с австралийските аборигени. Преди 40 хил. г.

ти - преди поне 50-60 хил. г. на
него се заселила многочислена и
генетически разнообразна група
хора, което съвпада с археологи-
ческите данни, с последваща хи-
лядолетна изолация.
Генетичните изследвания
на населението от Тихоокеан-
ските острови доказа, че то е
произлязло по различно време
от групи преселници от Юго-
източна Азия. А жителите на
Андаманските о-ви в Индийския
океан и народът кусунда в Не-
пал имат общи прадеди с насе-
лението на Папуа-Нова Гвинея
Изучаването на мтДНК на жи- започва и експанзията
телите на Мадагаскар доказа, към Европа
че той също е заселен от наро-
дите на Полинезия, и то срав- Проблемът със заселването
нително късно – преди около на Американските континенти
2000 години, а не от Африка, ко- е много стар. Генетичните про-
ято е доста по-близо! ДНК по- учвания предполагат, че това е
казват, че двете основни гру- ставало на 3–4 етапа, днес като
пи на Тихоокеанските острови усреднена дата се приемат 28
– тъмнокожите меланезийци и хил. г. преди нашето време. Из-
по-светлокожите полинезийци, следването на У-ДНК показа
имат съвсем различен произход
– първите са по-стара мигра- най-голямо сходство
ция от Индия и Индонезия, до- между индианците
като вторите са сходни с на- наден в Канада
селението на Югоизточна Азия.
и тюркския народ
на кетите

© J. D. McDonald
от Централна Азия по средно-
то течение на р. Енисей. Най-
близките териториално народи
(ескимоси, чукчи и евенки) не са
най-близките родственици на
америндите.
Всичко би било прекрасно,
само дето бяха открити следи
от човешки стъпки на възраст 40
хил. г., като 1/3 от тях са детски.
AA Австралийски MA Тук трябва да направим и
аборигени Средноизточни важното уточнение, че мигра-
AL Алтайци араби циите на човеците са били бла-
AM Америнди MC Мароко
AP Апахи MI Маори гоприятствани от ледниковия
BF Буркина Фасо ML Мали период преди 60–10 хиляди годи-
BO Борнео MO Монголи ни, когато
BU Буряти MY Малайзия
CN Камерун NB Нова
CW Чипеуа Британия нивото на Световния
CY Чейени NE Ненци океан е било
DR Дравиди NW Норвежци
ES Ескимоси PE Персийци
с 80–160 м по-ниско
ET Етиопия (Иран) от сегашното
EV Евенки PG Папуа-Нова
FP Френска Гвинея Преди 15–12 хил. г. настъпва
Полинезия PH Филипините
GE Грузия - PY Пигмеи краят на този ледников пери-
Армения RU Русия од. И тогава, преди ок. 10 хил.
GM Германия SA Саами, т.е. г., едновременно и независимо в
HA Китайци Хан финландци
IB Иберия SC Шотландия
земите на т.нар. Плодороден по-
IC Исландия SL Селкупи лумесец между долините на реки-
U Западна SF Южна Африка те Тигър и Ефрат, в Китай около
Папуа SN Судан Жълтата река, по бреговете на
IN Индоевропейци SU Суматра
IT Италия TB Тибет
Нил и в Нова Гвинея започва Зе-
JP Япония TU Турци меделската революция – ловци-
KG Киргизстан UG Уйгури те се превръщат в скотовъдци,
KT Казански UZ Узбеки а събирачите – в земеделци. Това
татари WS Западна
KY Коряки Самоа поставя и началото на нова ера
KZ Казахстан YA Якути за човечеството – неолит.

40% от гените
ни - от култура
на 7800 години,
под 20% са
славянски
Произходът ни е
индоевропейски!
Македонци, румънци,
гърци и сърби
са най-близки до нас
д-р Славян Стоилов
снимки архив на експедиция „Българи – Прародина“
В края на 2008 г. в Таджикис-
тан, Узбекистан и Афганистан
се проведе първата интердис-
циплинарна експедиция „Бълга-
ри – Прародина“. Целта беше
преразглеждане на тезите за
тюркския произход на българи-
те и тяхната миграция в хиля-
долетията. Продуцент бе ОБФ
„Тангра – ТанНакРа“, а ръково-
дител – доц. Александър Илиев.
Една от задачите беше за пър-
ви път да се извършат гене-
тични проучвания на компакт-
ни маси хора извън страната.
И
тук, както и са-
мата експедиция,
която без полити-
чески натиск би се
случила поне 50 го-
дини по-рано, вървяхме по пъти-
ща, отъпкани от други. В района
вече бяха извършвани проучва-
ния на генофонда от руски, аме-
рикански и френски екипи. Резул-
татите не са известни. Но не
бива да се учудваме – предишния
изследователски сезон районът
беше посетен от гръцка нацио-
нална експедиция с цел издирва-
не потомците на четиримата
регистрирани в аналите войни-
ци от армията на Александър
Македонски, които се оженили
за местни девойки. И разбира
се, съвсем случайно, в деня на
отпътуването на гръцката екс-
педиция, и то в началото на зи-
мата, пристигнала македонска
експедиция, с цел издирване на
корените на македонския народ.
Резултатът не закъсня – още
през следващото лято в Скопие
беше посрещната официално
благородната двойка принцове
от народа хунза – Гъзанфар Али
Кан и жена му Рани Атика, ве-
роятен резултат от невероят-
ната потентност на същите
тези войници.
Нашата цел изглеждаше по-
стижима – в полеви условия
взехме проби за
генетичен материал
от слюнката и
лигавицата на бузата
на народите вахан, ишкашим, го-
рон и др. от труднодостъпните
райони на Памирския възел и Хин-
дукуш. Пробите преминаха 8 гра-
ници в експедиционен чувал, во-
зени във волга, после в разпадащ
се микробус (с гуми, връстнички
на въвеждането на каучука в ин-
дустриалното производство)
или на лодка при височини до 3700
м и температури над 46 С° на
сянка. После бяха обработвани
дълго, прецизно и трудно в На-
ционалната генетична лабора-
тория на СБАЛАГ „Майчин дом“.
Но всичко това си струваше,
защото резултатите надминаха
всички очаквания!
На историческата сцена се
появи удивителен факт. Проф.
Иво Кременски установи, че
21% от съвременните български
мъже притежават генетичен
маркер M78-алфа, който е на въз-
раст 7800 г.! По-късно подобно
съотношение (20%) беше изведе-
но и за маркер при жените – ока-
за се, че 40% от съвременното
българско население носи ген на
7800 години.
Общата сума от земеделски-
те хаплогрупи сред българското
население е 71%, което ни на-
режда веднага след кипърците
(82%), гърците (78%) и грузин-
> > > Ген е т ич н ия т ко д . . .
Авторът и въоръжената му
охрана в Афганистан.
ците. Това води до два големи
извода – по-голямата част от
българите са
наследници на едно от
най-древните човешки
поселения в Европа,
а равното съотношение мъже –
жени означава, че ние не сме били
завоеватели (армия от мъже).
Имало е целенасочена миграция
на цял един народ, който се е
възползвал от сухоземните пъ-
тища в Балканския коридор. Това
напълно съвпада и с последните
находки на нашите археолози.
Обработката на първите
резултати от паневропейско-
то проучване на генетичното
наследство по У-хромозомата
показа и нещо друго - открои се
голяма близост между българи,
македонци, румънци, български
турци, гърци, албанци и унгарци.
Обособи се т. нар.
клъстер „Дунав“,
Македонските колеги отказаха
да участват в европейското про-
учване и обявиха, че ще правят
свое. Ако следваме същата логи-
ка обаче, трябва да им напомним,
че албанското население прите-
жава в най-голям процент – 30%,
дунавския генетичен маркер. Ге-
нетичната близост на народите
не зависи от сходството на ези-
ците, а от географската им бли-
зост. Всички, които сме близки по
граници, сме подобни и генети-
чески – никой няма да тръгне на-
рочно да си търси жена от другия
Вземане на
ДНК проба
на 3700 м
надморска
височина
в Памир.
Част от дечицата, от които
беше взет генетичен материал
Доц. Иво Панов в дружески разговор с
един от старейшините на гр. Балкх
край на света.
Проф. Иво Кременски обяви,
че българските мъже са гене-
тично най-близки до гърците, ру-
мънците и унгарците, но не и до
славяните.
Всъщност с помощта на ге-
нетиката ние датираме по-близ-
ки или по-далечни събития. Така
се оказа, че славянският клъстер
е много далече от нас и много
късен по време.
Процентното
съотношение на
славяните в България
е около 20%
По бащина линия най-висок
процент на славянския маркер
откриваме при поляците (56,4%),
следват беларусите, украинците,
литовци и латвийци (без естон-
ците) и чак тогава са руснаци-
те. Генетичното разстояние
между българите и славяните е
19,8%, докато сред самите сла-
вянски народи е 1,8%.
Генетично сме
по-близки до
западноевропейците,
отколкото до
славяните,
да не говорим за тюрките. Мно-
го близки сме и с италийските
народи. Босненците и сърбите
също са много по-близки до нас,
отколкото до славяните. По
тази линия сърбите се различа-
ват значително от своите съсе-
ди хърватите.
Генетичното разнообразие
сред нашите турски съседи е го-
лямо, и това е логично – жените
по традиция са били от покоре-
ните народи – перси, кюрди, ар-
менци, гърци, българи. При тях се
срещат и някои азиатски групи
(мтхаплогрупата М е на 2-о – 3-о
място по разпространение), кои-
то у нас липсват.
Два тюркски народа
(уйгури и узбеки)
притежават български
гени по майчина линия
(което също има своето обясне-
ние).
Всъщност още от детските
ми години ме изпълваше с любо-
питство фактът на странната
> > > Ген е т ич н ия т ко д . . .

липса по улиците на София на
ниски кривокраки люде с дръп-
нати очи, с пожълтели лица,
яхнали дребни кончета, прето-
пени в славянското море сред
изтребените траки. За непри-
надлежността на редовия бъл-
гарин към монголоидната раса
могат да ни ориентират някои
очебийни белези: българи с жъл-
теникав или жълтеникавомур-
гав цвят на кожата можем да
срещнем най-вече в инфекциоз-
ните отделения на болниците.
Слабо изразеното третично
окосмяване е в пълен противо-
вес с балканското понятие за
„гларус” с широко разкопчана
риза. Кожната секреция на мон-
голоидната раса освен това
не притежава почти никаква
миризма. Ябълчните кости при
тях са издадени силно встрани
и напред. Най-характерна обаче
е липсата на силно развитата
гънка на горния клепач, която
закрива вътрешния ъгъл на око-
то и слъзното хълмче (епикан-
тус), която не се среща сред
българите.
МтДНК хаплогрупите М и
А липсват у нас – 77% от на-
селението на Азия притежава
типично азиатската суперха-
плогрупа М. Тя се е формирала
преди приблизително 60 хил. го-
дини, като нейните представи-
тели са част от потомците на
характерната за Африка хаплог-
рупа L3 и едни от първите хора,
които по време на палеолита са
напуснали Африка, отправяйки

Снимки на лица, заснети по време на експедицията. Ясно се

открояват монголоидните от европеидните черти.

Лица от двете страни на афгано-
таджико-узбекската граница
се на изток. Наблюдава се много
рядко на запад от река Инд.
МтДНК хаплогрупа А е въз-
никнала в Азия преди около 50–60
хил. г. в района между Каспийско
море и езерото Байкал, разпрос-
транявайки се постепенно на из-
Разпределение на мт хаплогрупите
При българи
ток. Подгрупа А1 е характерна за
Северна и Централна Азия, А2 –
за Сибир и америндите, А5 е с ви-
сока честота на разпростране-
ние сред корейците и японците.
С малки изключения хаплогрупа А
е основната митохондриална ли-
ния за ескимосите.
За европейските
популации са
характерни 10
хаплогрупи, като най-
разпространената от
тях е мтхаплогрупа Н
Честотата є на разпростра-
нение е най-висока в Европа (40
– 60%), среща се в Сибир, Цен-
трална и Южна Азия, Северна
Африка и Близкия изток, но дос-
та по-рядко (5-30%).
Предполага се, че хаплогрупа
Н е възникнала преди около 30
хил. години в Близкия и Средния
изток, като нейните представи-
тели са достигнали Европа пре-
ди около 20 хил. г. След последния
ледников период оцелелите в ра-
йоните около Средиземно море и
Балканския полуостров носители
на хаплогрупата заселват отно-
во цяла Европа (т.нар. следледни-
кова експанзия в Европа).
При проби от Таджикистан
Хаплогрупа U е възникнала
преди около 55 хил. г. в начало-
то на късния палеолит в Близ-
кия изток. Нейните притежа-
тели се свързват с първите
палеолитни заселвания на съ-
временните хора в Европа пре-
ди около 40–50 хил. г. Солидна-
та възраст на тази хаплогрупа
и многобройните вълни на пре-
селение определят широкото є
разпространение днес. Среща
се в Европа, Северна Африка,
Индия, Арабския полуостров,
северните райони на Кавказ и
Близкия изток. Честотата є в
България е около 15%.
От първоначалните резулта-
ти на Памирската група е видно,
че при нея се срещат 11 мито-
хондриални хаплогрупи, 4 от ко-
ито са най-разпространени – Н,
U, Т, М. Преобладава хаплогрупа
Н (38%), докато за останалите
три имаме 12%. Хаплогрупите R,
K, J, W, X, A, N се срещат значи-
телно по-рядко (1,7-7%).
Сред съвременните
жители на българската
територия се
наблюдават 12
типични за Европа
мтДНК групи,
 > > > Ген е т ич н ия т ко д . . .
© J. D. McDonald
Y хаплогрупи
в Европа
три от които са основни – H, U,
и J, като Н е 55%. Съпоставяйки
двете популационни групи, мо-
жем веднага да определим някои
логични според нас сходства и
различия. Преобладава например
типично европейска хаплогрупа Н
(55% и 38%) и като отчетем ня-
кои публикувани данни (McDonald,
2005), тя се среща и сред околни-
те на Таджикистан народи, макар
и в значително по-малка степен
- все пак тюрките проникват
в района едва в средата на VІ
век. Логично характерната за
Азия хаплогрупа М не се среща
в България, докато в Памир чес-
тотата є достига 12%. Такава
честота притежава и хаплогру-
па Т (12%), докато сред българи-
те тя е 2%.
В България
липсват всякакви
екзотични примеси
Изследванията са в начална
фаза. На този етап е рано да се
правят категорични заключения,
най-малкото докато се добие
представителна извадка при
някое от следващите теренни
проучвания. Предстоят допъл-
нителни анализи за уточняване
на подгрупите в рамките на на-
блюдаваните хаплогрупи и нат-
рупване на допълнителни полеви
данни от останалите попула-
ционни групи.
Един от най-мащабните по размер и внушение
тракийски култови комплекси се таи в
дебрите на Хасковския регион. Макар все още
не проучено от археолозите, някои от тях
добре познават светилището. Центърът на
огромната, осеяна с ритуални съоръжения,
местност е обособен около пещера утроба.
В нея по време на зимното слънцестоене са
се разигравали пищни мистерии в името
на великата богиня майка и нейния син бога
слънце. Започнало да функционира някъде през
II хилядолетие пр.Хр., уникалното светилище и
до днес е почти непокътнато, запазило силата
и харизмата на древните ни предци.

Скритото
светилище
на
Сътворе
Списание 8 проучи нова
находка, позната досега само
на тесен кръг траколози
нието Мария Бончева
снимки Владимир Мачоков
и архив на Иван Митев

Търсете „Божествата на траките“. Книгата се издава с подкрепата

на проект „Български столици, твърдини и светини“ на ОББ.

П
реди месеци при по-
сещение в София
минералогът Иван
Митев от Хасково
сподели, че случайно
по време на едно от своите ски-
тания из дебрите на Източните
Родопи попаднал заедно със свои
приятели на нещо неописуемо по
размер и величие. По думите му
ставаше въпрос за тракийско
светилище, невиждано и нечу-
вано от никого. Разбрахме се да
ни заведе. За подобни теренни
обхождания най-подходящо е вре-
мето късна есен, когато шумата
вече е опадала от дърветата,
34
или рано напролет, преди да се
развият новите листа. Тъй като
есента вече беше отминала,
остана вторият вариант. Въ-
оръжихме се с търпение. Март
дойде, стегнахме раниците, взе-
хме карти и компаси, но за лош
късмет все валеше. Стана нача-
лото на май, малко позакъсняхме,
гората започна отново да скрива
под зелена пелена тракийските
тайни, но не можехме да чакаме
до другата година. Звъннахме на
Митев и се разбрахме – вали - не
вали – тръгваме.
И така, потеглихме. По целия
път от София към източноро-
допското село Ночево небето бе
покрито с купести облаци и се
сипеше дъжд. Но с Владо, нашия
фотограф, сме обиколили вече не
една мистична старина и сме си
научили урока –
свещените места
на древните не пускат
току-тъй без изпитание
Затова бяхме спокойни. А и
из целия Хасковски край мест-
ните бяха наизлезли да садят
тютюн и боб въпреки дъжда.
Ясно беше – денят не е обикно-
вен. Явно и този път сме уцели-
ли в избора си.
Малко преди самото село, ко-
гато тесният разбит асфалт
започва да вие нагоре, спряхме
пред първата следа –
голяма правоъгълна
щерна, издялана
в скалите
досами пътя и пълна с вода. Дъ-
ждът се засили, излезе и вятър,
но ние непоколебимо продължи-
хме нагоре. На входа на с. Ночево
Владо спря колата, за да изчака
заприказвалите се с някого во-
дачи. От моята страна на пътя
се извисяваше странен по форма
дъб – с кръгъл изпъкнал отвор
като хралупа. Като си знам, че по
тия места няма нищо случайно,
особено щом изглежда необичай-
но, реших да се огледам. И точно
в срещуположната посока, горе
на хълма вляво се откри огромна
каменна глава, останала досега
скрита от завоите. Така посре-
щат като че ли всички тракийски
Каменният
профил вече
беше започнал
да се скрива зад
избуяващата
зеленина.
>>> Скритото светилище...

старини – отдалече още, с па-

зителя на свещеното простран- Шарапаната в
подножието на
ство. „Щом толкова отдалече ни светилището
се показва, вече нямам никакви
съмнения – облаците ще се мах-
нат“ – помислих си наум, а на глас
казах – „Владо, давай напред.“
Ночево е типично източноро-
допско село. Пръснатите му по
скалистите баири махали са поч-
ти безлюдни, а българската реч
е едва ли не неуместна. В опити-
те да се разберем с няколкото
обути в цветни шалвари баби,
говорещи на характерния за ра-
йона архаичен турски, устано-
вихме, че макар тук да изглежда
като накрай света, центърът на
селото е още далече – в някаква
горна махала. Стигнахме дотам,
оставихме колите на мегдана и
поехме пеш през дъбовата гора.
След поредния завой пред очи-
те ни се разкри смайваща глед-
ка - стръмна поляна, буквално Голямата щерна
покрита с гъст килим нацъфтя- по пътя към
ла мащерка, а на върха є – мно- с. Ночево
жество скали, осеяни с добре
познатите трапецовидни ниши.
Като по чудо силният вятър из-
духа облаците, слънцето грейна
и ние хукнахме напред. В дъното
на поляната,

още в ниското,
се натъкнахме на
първата шарапана

Идеално запазена, може би

най-голямата, която съм вижда-
ла. Формата е обичайна – две
свързани с улей корита, издялани
в каменен къс. Горното е плитко,
с плоско дъно и дълбоко около 20
сантиметра. Второто е дълбоко
поне половин метър. От него улей
води към трето, поставено в ни-
ското, направено от отделен ка-
мък, което обаче някой бе отмък-
нал. Митев ни каза, че подобни
шарапани са пръснати из цялата
околност. Той лично бил намерил
5 миналия път и дано имаме къс-
мет поне тях да открием. И тук
започнаха въпросите. За какво са

формата на пиле
служили шарапаните? Още през
70-те години на миналия век един
от най-добрите наши теренни
археолози - Димчо Аладжов, опис-
ва подобен комплекс от 9 шара-
пани недалеч оттук – до с. Горно
Брястово. Според него съоръже-
нията служели за направата на
вино. В плитката част гроздето
се пресовало, сокът се оттичал
в по-дълбокото, оттам бил пре-
насян до т.нар. линове - изсечени
в дъната на пещери с постоян-
на температура резервоари,
където ширата ферментирала
36
Скален графит с
до вино. Вече отлежало, в зимна
нощ по пълнолуние, когато от
студа дори микроорганизмите са
заспали, било пресипвано в глине-
ни съдове.
Тръгваме нагоре към хълмове-
те, за да проверим има ли
остатъци от
керамични съдове
или линове
На върха на поляната е пър-
вата пещера. Местните я на-
ричат Ташлък, дълга е около 9
Друг графит,
наподобяващ
човек с
разперени
ръце и по-
дълбока дупка
на мястото
на главата
метра. Над скалата над свода
є са изсечени няколко ниши.
Имаше натрупани дърва, а та-
ванът є бе опушен. Оттук вече
пообраслите пътеки се разкло-
няваха. Накъдето и да тръгне
човек, все попада на следи от
човешка дейност. Поехме наго-
ре към върха. Вятърът духаше
със страшна сила. Пред нас се
заредиха скални масиви, осеяни
с щерни, ниши, дупки, изсечени в
скалите пътеки – толкова мно-
го, че буквално свят ни се зави.
От камък на камък и от щер-
>>> Скритото светилище...

Една от най-
странните
скални
рисунки,
приличаща на
седнала със
скръстени
крака и
събрани като
за молитва
ръце фигура

Оформена в скалите пътека,

помагаща за по-лесното придвижване
между отделните части на комплекса.

на на щерна, попаднахме отго-
ре на първото скално плато.
Пред очите ни се откри необя-
тен хоризонт -
море от зелени хълмове,
между които лъкатуши
живописната р. Банска
Смаяни от гледката, едва
не пропуснахме да забележим
в краката си издялан отвор с
фалическа форма. Под платото
имаше още едно. На него ли-
чеше хубава щерна, а пред нея
оформена от човешка ръка дуп-
ка, прилична на 50-сантимет-
рова стъпка.
Спомних си думите на Цоня
Дражева при посещението ни на
Бегликташ: „Стъпката маркира
свещеното пространство. Ко-
гато е на високо – тя е на бога
слънце. Чрез нея той пази и оп-
ределя място за посветените.“
Но също така си спомних – тук
археолозите още не са проуч-
вали – рано е за заключения. И
продължихме нататък. Нагоре,
надолу по баирите стигнахме и
до следващата пещера. Тесният
є отвор бе по-високо в скалите.
Покачихме се и отново по-
паднахме на вече позната кар-
тина. В дъното є - дооформен
олтар, а поглеждайки към входа,
светлината очертаваше ясна-
та фалическа форма на входа,
ориентиран изток-запад. От
южната страна над входа има 4
трапецовидни ниши, а под тях е
свил гнездо редкият черен щър-
кел. Досущ като при прочутата
Утроба до с. Ненково, където се
е извършвало мистериозното

37

сливане между
великата богиня майка
и нейния син
и съпруг - бога слънце. Само
дето там гнездят орли. Тук от-
пред има допълнителен детайл -
скален къс с обла форма, в който
е издялан отвор. Определено и
това не беше случайно.
По-нататък из лабиринта от
естествени скали, моделирани
от древните, стигнахме до изсе-
чени стъпала. Те минават между
два огромни скални къса. Но не
мистериите и ритуалните игри.
Издялан в скалите И така, подхвърляни от ска-
отвор с фалическа
форма
ла на скала от ураганния вятър,
обикаляхме с часове в радиус от
повече от 5 километра. Не спи-
раха да се повтарят елементи
– подобни, но всеки уникален.
Попаднахме на приличен на пиле
скален графит, на друг – наподо-
бяващ човече с опънати встрани
ръце и дупка на мястото на гла-
вата. Навсякъде имаше
приличащи на
симетрични
сърца форми
– някои издълбани, други изпъкна-
ли. Подобна фигура другаде по
тракийските свети места не
съм виждала. Но какво ли са ис-
кали да кажат с нея древните,
остава загадка. Символичната
форма на сърцето, както го по-
знаваме днес, се появява много
късно, чак към XIV в., и то в За-
падна Европа.
Денят започна да преваля,
краката ни вече се превиваха
от ходене, а и стомасите започ-
наха да искат своето. Макар да
знаехме, че далеч не сме обходи-
ли, колкото е успял Иван Митев
предния път (а той също не ог-
ледал целия район), полека се
упътихме обратно към селото.
Не бяхме успели да открием дру-
гите шарапани. Нито две други
смайващи находки – графита на
наподобяваща
всеки може да се провре през те-
снината. Може би това е Иван Митев пред
част от намерените
керамични отломки
едно от изпитанията
по пътя към свещеното
пространство
На върха на поне 10-метро-
вите скали, оформящи процепа,
са изсечени улеи. Възможно е по
тях да са се изливали ритуални-
те течности надолу в цепнати-
ната. По правило поклонниците
трябвало да се пречистят, за да
са достойни да присъстват на
>>> Скритото светилище...
седнала в лотос и
скръстила ръце като
за молитва фигура
и огромния, забил се в земята
каменен къс с издялани ниши. Но
поне знаехме, че Иван вече ги е
документирал и снимките ни
чакат на бюрото в редакцията.
Оставаше да покажем заснето-
то на нашите приятели археоло-
зите, за да намерим отговор за
всички насъбрали се въпроси.
Чудейки се дали наистина
трябва да си ходим, или да се
върнем още малко, до нас вятъ-
рът стовари на земята стара
върба. Качихме се в колите и по-
теглихме обратно.
И оттам, със снимковия ма-
териал в ръце, право при нашия
верен консултант по археология
д-р Иля Прокопов. Първо му по-
казах графитите. „Правени са с
различна техника – пилето е по-
зитив, а другите две – негатив.
Това може да говори за различни
епохи. А и тази фигура, седнала
като за медитация... така поне
изглежда, но трябва да се изчис-
тят от мъха и тогава пак да се
заснемат. Кой знае,
може на това място
да е имало дервишко
теке
и както преди 3 хиляди години
мястото да е функционирало и
допреди 150“ – коментира той.
Свидетелствата за култова
дейност и според Иля Прокопов
са толкова очевидни, че набър-
зо отхвърлихме първите две
хипотези – промишлен център
за производство на вино или
за промиване на злато. Въпре-
ки шарапаните и остатъците
от керамика остава въпросът
защо да правят виното тол-
кова далече от насажденията.
Златото открай време изисква
течаща вода, и то буйна. А тук
имаше само едно изворче, срав-
нително далече от шарапаните,
Мощно земетресение
преди 2300 г. вероятно
е разрушило комплекса
Иван Митев, минералог
П
о време на разцвета
си тракийската
култура е преживяла
мощен земен
катаклизъм.
Доказателство за това бе
намерено в района на гигантския
скален комплекс от ритуални
съоръжения по поречието на р.
Банска. При обхождането му се
натъкнахме на над тристатонна
скала, отчупена в основата и
забита с върха си в земята.
Ясно личи, че скалата се е
издигала на платото над нея,
вписана в цялостния мегалитен
ансамбъл като едно от
множеството олицетворения на
мъжкото начало в тракийската
религия. Широката є основа
отхвърля всякакви съмнения,
че отчупването е станало под
въздействието на атмосферните
условия. При подобни
обстоятелства гигантският
къс щеше просто да полегне на
някоя от страните си. А тук
се вижда, че той е отхвърлен
от мястото си със страшна
сила. От геоложка гледна точка
е невъзможно скалата да се
отмести по какъвто и да е друг
начин, освен от силното люлеене
на пластовете под нея – тя е
вулканична, със силна спойка
на съставящите я частици.
Трусът най-вероятно се е проявил
през IV в. пр.Хр. и е погребал и
процъфтяващия по това време
Перперикон. Оттам нататък,
за разлика от Перперикон, който
е възстановен от римляните
поради стратегическото му
военно значение, тук животът
замира. Като доказателство за
земетръса може да се посочи и
една започната и недовършена
ниша на най-високата скала
– явно е, че всички дейности
тук неочаквано са прекратени.
Изсичането на скалните отвори
с такова съвършенство не би
могло да бъде с друг инструмент
освен с железен, което ги датира
докъм VI пр. Хр., когато траките
създават и отстояват орфизма.
Един от падналите скални
късове с издялани в тях
ниши, които според
Митев свидетелстват за
земетресение.
 Д-р Васил Добрев разчете име на
египетски владетел върху
каменен скарабей от с. Любча.
Заедно с крилат слънчев диск
това са първите сериозни знаци:

П
овече от 30 години Смолянският
музей ревниво пази най-ценния си
експонат – фигурка на свещения
за египтяните скарабей, издялана
от камък, без дори да предполага
какви тайни на историята крие. По убедителен
начин изписаните на гърба му йероглифи до-
14 казват, че казаното от бащата на историята
Херодот и баба Ванга е вярно: а именно - егип-
тяните са били тук преди 4000 години. Името
на фараона – Монтухотеп IV, който най-веро-
ятно е изпратил експедиция в Тракия, разчете
известният eгиптолог д-р Васил Добрев. Той
няма нужда от представяне, но ако все пак
някой е пропуснал филмите на „Дискавъри“ с д-р
Васко, както още го наричат, или материалите
му във водещи издания у нас и в чужбина, след-
ва да отбележим, че Добрев защитава доктор-
ска степен в Сорбоната през 1992 г., автор
е на нова теория за произхода на Сфинкса, а
в момента води разкопки на платото Сакара,
където очаква да намери „изчезналия фараон“
 ЕГИПТОЛОГЪТ: ЕТИМОЛОГИЯ:
Експедиция на Названия с
Монтухотеп IV египетски
по нашите земи? корен у нас
стр. 16
(Узеркаре от VІ династия).
Той е сред малкото учени, които вземат на
сериозно думите на Херодот. И успява да ги
подплати с факти и исторически издържа-
ни хипотези. Директна връзка с Египет той
открива още в крилатия слънчев диск от
светилището Палеокастро, който повече от
30 години бе погрешно мислен за каменен идол.
Египтологът превежда директно от фара-
онски топоними и названия като Странджа,
Перперек, Перелик, Сютка... Какво означават,
ТРАКИ В ЕГИПЕТ:
Древни историци
разказват за
Родопис и Орфей
стр. 22 стр. 28
Мария Бончева
снимки Владимир Мачоков
ще прочетете в текста. И ще се изумите.
Пътуването в миналото на Древна Тракия и
Египет ще продължи с неизвестната история
на една от най-красивите жени по онова време
- тракийката от Родопите - Родопис. Тази
омайна хетера е прототипът на любимата
приказна героиня Пепеляшка. Ще ви разкажем и
за Орфей в Египет, донесъл от там вярата за
15
бога Слънце. Елате с нас да прочетем истори-
ята под друг ъгъл и да разкрием египетските
мистерии в древна Тракия.
В V век пр.Хр. Херодот пише за ле-
гендарния древноегипетски вла-
детел Сезострис, управлявал през
XIX век пр.Хр., който „тръгнал през
континента, подчинявайки всеки
народ, който срещнел. (...) Правей-
ки това, прекосил континента, и,
като преминал от Азия в Европа,
покорил скитите и траките“. В
завлядяните страни Сезострис по-
ставял „стели, на които било изписано
неговото име и това на родината му и
как със силата си ги е подчинил“. По-нататък
Херодот допълва: „Струва ми се, че дотам
най-далече е достигнала египетската армия;
защото в техните земи има положе-
ни такива стели, а по-нататък няма.
След това се обърнал и се върнал
назад.“ Част от войските му според
бащата на историята останали при
река Фасис, днес р. Риони в Западна
Грузия. Дали и в земите на траки-
те са останали египетски воини,
историкът не съобщава. Завеща-
ното от Херодот е добре известно
на историци и археолози в България, но
както и самият автор споменава, „от
стелите, които поставил в различните земи
египетският цар Сезострис, повечето вече
не се виждат и ги няма“.
Накитът от кехлибарени мъниста,

Скарабеят
в центъра на който стои
свещеното бръмбарче.

от с. Любча
промени
историята
Монтухотеп IV бил известен
с експедициите си. Дали негови
пратеници са издялали и крилатия
диск от Палеокастро?

Н
аписаното от връща д-р Васил Добрев. До този момент за най-цен-
древния историк По съвет на проф. Диана Гер- ната находка на Смолянския му-
остава единстве- гова той заминава за Смолян, за зей не се знаеше почти нищо.
ният непотвърден да види Изследванията за него се огра-
намек за египет- ничаваха с две изключително
ското присъствие в Тракия до каменна фигурка на кратки публикации, едната от
момента, в който след 24 годи- скарабей с египетски които на немски език, в специ-
ни престой във Франция и Еги- йероглифи на гърба ализираната археологическа ли-
пет, в България това лято се тература от края на 70-те го-
>>> Ф
П оа т
раоо
п н ри а в
з дТерл аикл и. .я.

дини на миналия век. И в двете
той е просто споменат, без да
се дават обяснения или хипотези
за произхода му.
От тях научаваме, че един-
ственият по рода си скарабей
у нас е открит през 1976 г. от
покойния вече археолог Влади-
мир Мирчев при разкопки на
тракийски могилен некропол
в местността Бърцето край
смолянското село Любча. Фи-
гурката е в центъра на накит
от кехлибарени мъниста и е
датирана към VIII-VII век пр.Хр.
На гърба на бръмбарчето са
изписани йератически символи
- опростен вариант на египет-
ските йероглифи, един вид ръко-
писното им представяне.
Повече от 30 години никой
не бе опитал да разгадае чуж-
доземното писмо, но на д-р До-
брев му бе достатъчен един
поглед, за да произнесе на глас
написаното - Неб Тауи Ре. В
превод Неб означава господар,
а Тауи – двата бряга, т.е. Еги-
пет. Цялият текст
Първите заключения на д-р
Добрев бяха категорични, а как-
то се оказа по-късно и напълно
верни: „Няма проблем това да
бъде изведено като име, и то
вероятно на фараон. Но трябва
тепърва да уточня, когато се
върна в Египет и прегледам спи-
съците с имена на владетели. Но
като формулировка е съвсем ре-
ално да се окаже именно името
на някой владетел. А и изработ-
ката е типично египетска.“
И докато чакаме д-р Добрев да
прехвърли дългите списъци с име-
на на владетели, ние научихме, че
свещените бръмбари често би-
вали носени като амулет, който
предпазва и лекува. А на корем-
четата им наистина изписвали
името на някой бог, владетел,
или по-рядко на друго знатно
лице. В търкалящия топчета
тор Scarabaeus sacer древните
египтяни съзирали
праобраза
на движението
на Слънцето
Затова между антенките на
главата му изобразяват слънче-
вия диск. Достигащата до 2,5
см буболечка, наричана в Египет
хепер, е смятана за мощен гене-
ратор на положителна енергия.
В нашия случай обаче се ока-
за по-скоро генератор на мощни

се превежда
като „Господарят
на Египет е Ре“ Скарабеят от с. Любча - профил, лице и гръб, с височина 13 мм

Фигурка на скарабей от карнеол с височина 12 мм
Още два са открити
в некропола в Созопол
Д
руги два скарабея
се съхраняват в
археологическия
музей в Созопол.
Открити са от директора
на музея Димитър Недев
в Аполонийския некропол.
Датирани са късен V век
пр.Хр. „Те са дошли до
тук през малоазийските
контакти с древна Йония,
т.е. те са вторичен
внос от йонийците или
атиняните. Свързани са с
хтоничните (с подземния
свят – бел. ред.) представи
на древните траки, които
идват през Египет. В гроба
заедно с тях имаше и други
предмети – червенофигурен
лекит (лакиран глинен
съд за благовонни масла,
използвани при балсамиране
– бел. ред.), глинени
Изработеното от матово синьо стъкло скарабейче от некропола
в Созопол с височина 15 мм. На гърба има печат, изобразяващ сфинкс.
магически предмети“
– обясни ни Димитър
Недев. Единият скарабей е
изработен от синьо матово
стъкло, а другият е от
карнеол. На гърба на първия
има печат, изобразяващ
сфинкс. „Пряката връзка
с Египет за мен е малко
вероятна, защото къде е XIX
век пр.Хр., за който говори
Херодот, и къде е късният
V век пр.Хр.“ – коментира
откривателят.
промени в историята. Д-р До-
брев се обади от Египет, прели-
ващ от въодушевление, защото
действително бе открил фараон
с такова име. И то царувал само
100 години по-рано от данните,
които дава Херодот – от 1992 до
1985 г. пр.Хр.
Неб Тауи Ре, или Монтухотеп
IV, е последният фараон от XI ди-
настия. Властвал едва 7 години,
той е много малко известен,
разказва д-р Добрев. За него се
знае само от графити, издялани
в Уади Хаммамат (място в Горен
Египет, на изток от Луксор). За
съжаление не са намерени нито
статуя, нито гробницата му,
която трябва да се намира бли-
зо до тези на Монтухотеп II и
Монтухотеп III в района Деир
ел Бахари на западния бряг на р.
Тива, т.е. в Луксор.
„Неб Тауи Ре е известен
преди всичко с големи
по мащаб експедиции“
– обяснява д-р Васко. – „Във вто-
рата година от царуването си
той прави експедиция в Уади Хам-
мамат, която продължава повече
от месец. Около 20 графита го-
ворят за нея. Участвали са 13 000
души, или 1% от населението на
Египет, което по онова време не
надминава 1,5 милиона души! Зна-
ем и за друга негова експедиция в
Уади ел Худи, където той за пър-
ви път отваря мина за аметист.
Щом е правил толкова много похо-
ди, защо не и в Тракия?“
Освен намерения у нас от
този фараон са останали още
едва 4 скарабея. На всичките
е изписано Неб Тауи Ре. Два от
тях са открити в гробница в
оазис близо до долината на Нил,
а другите два се съхраняват в
University College в Лондон.
Всички скарабеи от
тази епоха са с размери
от 4 до 13 мм,
а намереният в Любча е имен-
>>> Фараони в Тракия

но 13 мм. Почти всички (80%) До скоро бяха известни само тези 4 скарабея с изписано
са изработени от камък, а не на гърба им името на Монтухотеп IV - Неб Тауи Ре. С
разгадаването на тайната на скарабея от с. Любча,
както по-късно от фаянс. Из- уникалните находки са вече 5.
ползван е зеленикав стеатит,
който е досущ като камъка на
родната находка.
„Значи рядкостта на името
Неб Тауи Ре, характеристики-
те на скарабея – размер, камък,
надпис, говорят за истински ар-
тефакт. Говорят също така и за
факта, че този фараон, известен
с експедициите си, е изпратил
такава и до Тракия малко след
2000 г. пр.Хр. По този начин е
египтологът. Според световно- това как свещеният предмет
подготвил терена известния специалист трябва е преодолял тази разлика във
за следващи мисии, да се преосмисли датировката времето, има две възможности.
може би тази в Тракия на скарабея от с. Любча. „Може Едната е да се е предавал от
и Скития би VIII-VII век пр.Хр. е правил- поколение на поколение в про-
но като възраст за гробници- дължение на 10-12 века. Подоб-
на Сезострис I или III, за която те, но самата фигурка е много на реликва би била от огромна
говори Херодот” – заключава по-стара - XX-XIX век пр.Хр. За ценност за управляващите

Д-р Васил Добрев

разглежда едно
от стотиците
издялани в скалите
на Палеокастро
слънца.

19
 родове. Друга версия е, че древ-
ните тракийци, населявали ра-
йона на днешното с. Любча, са
разкопали по-древна гробница и
през VIII-VII век пр.Хр. са преиз-
ползвали най-ценните елемен-
ти като каменния скарабей.“
Само допреди 2 месеца думи-
те на Херодот звучаха като кра-
сива, но напълно фантастична
легенда. За няколкото експеди-
ции, в които и ние се включихме
заедно с д-р Добрев, доказател-
ства започнаха сами да извират,
сякаш в потвърждение на пого-
ворката - „Който търси, намира“.
Оказа се, че
20
в Созополския
археологически музей
се съхраняват още два
скарабея
(виж карето на 18-а стр.). А
междувременно д-р Васил До-
брев обърна представите и за
още една уникална находка от
70-те години на миналия век.
През май той посещава за-
едно с проф. Валерия Фол и гру-
па учени, работещи по темата
„Сравнително изследване на
култа към бога Слънце в Източ-
ното Средиземноморие”, то-
половградската музейна сбир-
ка, в чийто двор се съхранява
двуметров каменен идол (Виж
- http://godsun.thracica.com). Той
е намерен през 1973 г. от екс-
педиция на проф. Александър
Фол на тракийското слънчево
светилище Палеокастро до гр.
Тополовград. Египтологът вед-
нага вижда, че нещо не е наред
в интерпретацията, затова по-
глежда находката от друг ъгъл
– хоризонтално вместо верти-
кално като човек. Пред очите
на учените се появява
крилат слънчев диск
с едно отчупено крило
>>> Фараони в Тракия
„Ясно личи по разликата
в цвета на камъка, че счуп-
ването е ново” – коментира,
този път пред екипа на Спи-
сание 8, д-р Добрев. – „Кри-
латите дискове са типично
египетски. Първите се по-
явяват около 2600 г. пр.Хр.
по времето на бащата на
Хеопс.” В края на II хилядо-
летие пр.Хр. този образ на
бога Слънце вече е възприет
и в Мала Азия и Месопота-
мия най-вероятно като оли-
цетворение на изгряващото
светило. Крилати дискове се
изработват чак до времето
на Константин Велики. Наме-
реният на Палеокастро още
не е датиран точно – коле-
банията са между II и I хиля-
долетие пр.Хр. „Възможно е
този диск да е
направен тук
от местен камък
от египетски майстори
Разбира се, това е хипотеза,
но египетското влияние е сигур-
но” – продължава египтологът.
- „А и размерът съвпада. Ако сло-
жим огледално липсващото крило,
се получава дължина от 4,20 ме-
тра - точно 8 лакътя (1 лакът =
52,5 см). Това е характерен
египетски размер! Из-
работката е мно-
го добра – виж-
дат се дори
ко с т и т е,
на които се
закрепят
перата.“
Остава
да се
намери
второто
крило, което е
някъде сред стотици-
те други слънчеви дискове
на Палеокастро. Надежда има,
защото община Тополовград об-
мисля стартирането на разкопки
на светилището.
Уникалният крилат слънчев диск, намерен на
светилището Палеокастро до Тополовград.
Едното крило липсва. Мястото на счупването
ясно се вижда на горната снимка. Горе вляво е
показано изображение на класически египетски
крилат диск. Единственият характерен по
принцип детайл, който липсва на нашенския, са
змиите от двете страни на слънчевия диск.
21
1m
„Ако египтяните са били тук, да се замислим
откъде биха минали най-напред? За какво биха
дошли? И какво би останало след тях, което да е
налице и до днес?“ – провокира д-р Добрев. – „Ид-
вайки от Азия, трябва да са пресекли Босфора. И
макар още преди това да са били в Тракия, в на-
шите земи първо са минали през Странджа и Са-
кар. Там трябва да се търси. За своите мащабни
строежи египтяните са имали нужда от огромни
дървета със здрава дървесина за направата на
шейните, с които са влачели каменните блокове
за пирамидите. Там такива дървета няма. И днес
внасяме за нуждите на разкопките. Друга липсва-
ща суровина е медта. От нея обаче има и по-наб-
лизо - в Йордания. Но гори няма. Ето за това са
дошли. Имаме надписи за червеното дърво. Така
го наричат. Използвали са го не само за строи-
телство, но и за направата на свещено масло. То
явно е внос и може да са мурите, които растат
тук и имат червена кора. Не знаем. А след егип-
тяните остават топоними, названия на места,
през които е преминал Сезострис с войските си.“

Странджа означава
мястото на Ра,
Перперек – двойно
светилище
Д-р Васил Добрев разказва откъде са
минали, за какво са дошли и какво са
оставили след себе си eгиптяните

Д -р Добрев вижда в
името на Стран-
джа директен пре-
вод от езика на
древните фараони.
Първо обяснява, че гласните не
играят голяма роля. Те са взаим-
е добре известно – Слънцето,
върховният и единствен бог. „Н“
е означение за дателен падеж,
за принадлежност, както и в
българския език (например ма-
мин). Т.е.

нозаменяеми и по принцип в на- Странджа

уката се търсят корените от
съгласни, такива са правилата и
логиката на лингвистиката. На-
ставката „джа“ е очевиден тур-
цизъм. Когато я махнем, оста-
ва коренът „стрн“. „Ст“ – може
да се прочете „сет“, което от
египетски означава място. „Ра“
означава
мястото на Ра
Дали тази хипотеза кореспон-
дира с мистериите около храм на
египетската богиня Бастет и Сребърната плочка на бог
тайнствени саркофази именно в Сабазий, намерена край
мистичната Странджа, не може Белинташ, Централни Родопи
>>> Фараони в Тракия

да се каже. Но лингвистичните
доводи не свършват дотук. Египетският бог Бес, гонител на
„Тъй като в Египет работя на лошото, който според д-р Добрев
платото Сакара, а в България е бил почитан и по нашите земи.
родът на майка ми произхожда
от Сакар планина, не мога да не
видя сходството” – шегува се
Васил Добрев.
Коренът е „скр”. Учените
свързват „скр” с латинското све-
щен, сакрален, но названието на
планината най-вероятно е много
по-старо. В Древен Египет това
е бил коренът на думата сокар.
Сокар е божеството на некро-
пола, на подземния свят, на пре-
раждането и обновлението.

Изобразяван е
с глава на сокол

Впрочем в Египет „р“ и „л“ са

взаимнозаменяеми, както са „б“
и „п“. Следователно корените
„скр“ и „скл“ са практически едно
и също. И сокар е също сокол“
– обосновава ученият. Разглеж-
дайки картата на България, то-
понимът буквално се набива на
очи: 3 върха със същото име има
в Средна гора покрай свещения
път на одрисите над с. Старо-
сел – Сакара, Сакар колиба и Са-
кърка; близо до с. Зелениково –
вр. Сакар тепе; в Смолянско – вр.
Сакарка; в Сакар – село Сакарци.
Недалеч от Сакар планина са
Източните Родопи и величест-
веният Перперикон, или както
оригинално се нарича Перперек.
Според д-р Добрев „пер“ „на фа- същата логика, има много, по- Лингвистичните хипотези на
раонски“ означава светилище и е вечето в Родопите: Голям и д-р Васил Добрев ни пренасят и
повторена два пъти. Буквата „к“ Малък Персенк („сен“ на древ- в Централни Родопи – обителта
накрая означава „ти“, но в мъжки ния египетски означава две), на легендарните беси.
род. Ако се обръщаме към бог – голям и малък Перелик, Перник.
се използва „к“; за богиня – „ч“. И Винаги се повтарят „пер“- Те са жреческото
до днес същото правило е оста- светилище, и „к“. съсловие на
нало в арабския. „Затова Според езиковеда и етимо- сатрите, пазители
лог акад. Иван Дуриданов, издал на светилището на
Перперек означава през 1976 г. речник на тракий- Дионис,
„Неговото светилище“ ския език, обаче „пер“ означава
скала. Местата, носещи имена както пише Херодот. „Бесите
А повторението пер, пер спо- с този корен, са били почитани не са племе, те са каста“ – по-
ред Добрев вероятно е горното от предците ни, а всеизвестно твърждава Добрев. – „Както
и долното светилище. е, че светилищата им са разпо- последователите на Буда се
Названия, които повтарят ложени на и около скали. наричат будисти, на Христос

– християни, така
последователите
на бог Бес
са се наричали беси
В множествено число има-
ме беси, в единствено – бес.
А Бес е египетско божество,
което прогонва лошото.“
В своите светилища беси-
те са почитали и Сабазий. За
него се знае, че е тракийски-
ят Дионис, известен от V век
пр.Хр. Приема се, че името му
е заемка от фригийския език.
По време на шумните шест-
вия в негова чест са се чували
викове: „Сђбо“ и „Сђбас“. Той се
идентифицира със скалата, с
твърдия елемент в природата,
владеещ едновременно живата
и мъртвата природа, равно-
поставен на Великата богиня
майка.
Стъпаловидната пирамида
на Джосер на платото
Сакара в Египет, изградена
по проект на Имхотеп
© Dreamstime
От „фараонска“ гледна точ-
ка обаче, махайки -ий или гръц-
кото -иос, остава вече споме-
натото Сабас или Сабес. „Са“
означава син. (Са Ра е син на
Слънцето, откъдето произлиза
и популярното име.)
Така че Сабес според
д-р Добрев
е бог, син на Бес
„Това обяснява изображени-
ето на Сабазий върху намере-
ната при светилището Белин-
таш сребърна пластина. Той е
страховит, с две змии в ръцете.
Змиите плашат, отблъскват ло-
шото. Както кобрата при фара-
она - тя създава периметър на
недосегаемост около него. Плюе
отрова и по този начин го пази.
Египетският Бес също е стра-
Обожественият шен и грозен. Със самата си
Имхотеп
грозотия отблъсква злото.“ – не
>>> Фараони в Тракия

спира да ни удивлява прочутият

египтолог.
Загадките около бесите ня-
мат край.

Къде ли не е търсено
легендарното им
светилище,

но най-често именно в Запад-

ни Родопи. Те се делят на две
основни части – Дъбрашко-Ба-
ташка (западна) и Перелико-
Персенкска (източна). В пър-
вата най-висок е връх Сютка
(2186 м), а във втората – пър-
венецът на Родопа Голям Пере-
лик (2191 м). И тъй като е спо-
менато, че прорицалището се
намира най-високо в планината,
именно тези върхове често се
посещават от изследователи и
иманяри. Разбрахме вече, че Пе-
релик подсказва за скрит култов
обект. Сега да погледнем има ли
и името Сютка нещо общо. Тук
се сблъскват две равностойни
по своята убедителност хипо-
тези – тракийска и египетска.
Във Велинградския музей
разбрахме интересни факти
относно този връх. На местния
диалект той се нарича Суткя, а
не както е изписано по карти-
те – Сютка. Непосредствено
под него има особен извор, на-
ричан от местните хора Пизди-
на вода или още Момин кладе-
нец. Представлява

студен гейзер,
излизащ макар и под
слабо налягане през
цепнатина в скалата

В околността до неотдавна 25
съществувал издялан в скала-
та трон (наричан от местните Статуя на фараон
Бръснарския стол). За съжаление Сезострис III. От
написаното от
бил взривен от иманяри. Херодот не става
Още преди да научим тези ясно дали Сезострис
подробности, д-р Добрев бе спо- I или Сезострис III
делил, че според него Суткя е е посетил Тракия.
Сезострис III обаче
„стк“ – сет ка, или буквално пре- е по-известен като
ведено – „място на енергията“. завоевател.
В
ръзка, макар и ин-
директна, между Проф. Валерия Фол и д-р
Васил Добрев в търсене на
Тракия и Египет е
египетски следи при скалното
предположена още светилище до село Ночево,
в книгата „Тракий- Източни Родопи.
ският орфизъм” (1986 г.) от
Александър Фол. Неговият
поглед е насочен към

реалиите в
религиозното
мислене и доктрина

Писмените свидетелства,
като изключим това на Херо-
дот, се отнасят до формира-
нето и разпространението
на религиозността и обред-
ността, която той назовава
тракийски орфизъм.
Сведението на Херо-
дот, както и по-късно това
на Диодор, за египетска
експедиция в Тракия се раз-
глеждаше до тази година в
научната литература като
историзиране на фолклорен
разказ. Група учени започ-
нахме работа по проектите
„Сравнително изследване
на култа към бога Слънце в
Източното Средиземномо-
рие” и „Свещените места на
траките по долното тече- Поверието да не се
ние на р. Тунджа“, тъй като
вече направеното изисква говори на прага също
ситуирането на тракийска-
та цивилизация в панорама-
та на Средиземноморския
e от Египет
свят. Новото виждане и Проф. Валерия Фол,
доказателства за консултант на Списание 8

далече по-динамични да са търсели суровини – най- разказа на Херодот

търговски контакти
през ІV-ІІ хил. пр.Хр.,
отколкото си представяхме,
реинтерпретацията на кри-
латия диск от Палеокаст-
ро и на други паметници
подсказват, че има много
висока степен на вероят-
ност египетски експедиции
вече мед и дървен материал, за
големите си строежи. Химиче-
ски анализ на медни изделия от
края на ІІІ и първата половина
на ІІ хил. пр. Хр. в Египет и
сравняването на резултатите
с тези на медните рудници в
Странджа например, биха били
сериозно доказателство за
истинността на
за експедицията на
фараона Сезострис
Броят на слънчевите свети-
лища, които се регистрират на
територията на Древна Тракия,
непрекъснато се увеличава и
допълва картината, която под-
сказа откритата преди десети-
летия край Разлог
>>> Фараони в Тракия
плоча с изобразена
слънчева ладия
и цар жрец,
който поздравява Слън-
цебога. Светилището е
било кръгло, без покрив, но
за съжаление не е запазе-
но. Паметникът показва
типологическо сходство в
оформената вече в Египет
доктринална религиозна
връзка между бога Слънце
и владетеля. Почит към
слънцето по българските
земи е документирана още
от края на неолитната
епоха, но през ІІ хил. пр.
Хр. Слънцебогът редом с
Великата богиня майка са
основата, върху която се е
оформила царската идеоло-
гия в Тракия.
Египетски артефакти,
макар и рядко, са откривани
в Тракия, но не са анализи-
рани от египтолози и това
е една предстояща задача.
В културната ни памет има
елементи, които подсказ-
ват интересни връзки, като
например забраната да го-
ворим и да се сбогуваме на
прага на вратата. Според
Порфирий
югът и пладнето
символично са
обвързани с входа
и затова питагорейските и
египетски мъдреци забраня-
вали да се бърбори на това
място. Вратата е свещена.
Това е така, тъй като югът
е отреден за боговете, казва
Порфирий, и когато настъ-
пи пладне, на входовете на
храмовете спускат завеси
и не влизат в светилищата,
докато богът Слънце е на-
клонен на юг, тъй като това
е входът за безсмъртните.
„Виждате ли как от само
себе си се потвърждава. Идват
тук египтяни,
виждат единствения
гейзер на района и как
да го нарекат – Сетка
Това име го има в Египет.
Един от внуците на Хеопс се каз-
ва така. А и този трон надали е
случаен. Сет означава още трон
или стол.“
Но според речника на акад. Ду-
риданов и по-разпространеното
у нас схващане името на Сют-
кя идва от тракийската дума
„сука“, означаваща цепнатина,
пукнатина, теснина. Интересно
е, че думата за момиче е почти
идентична – суку или сук, кое-
то пък обяснява названията на
извора. Така че може името на
извора постепенно да се е пре-
несло върху самия връх. Логиче-
ски от „сука“ – цепнатина, може
да се свърже и названието на
крепостта Цепина, разположена
недалеч в подножието на върха,
където е намерена уникалната
култова тракийска керамика. Ця-
лата котловина около нея е но-
сила същото име – Цепинска, но
по турско време е преименувана
на Чепинска, поради трудността
им да произнасят „ц“.
Но от тайнствения гейзер
нека се пренесем 20-ина киломе-
тра на запад при
най-големия карстов
извор в страната,
от който всяка секунда
извират 1200 литра
студена вода
– Клептуза. Намира се в квартал
Чепино на гр. Велинград. Д-р До-
брев и един от уредниците на
Велинградския музей - Баряков,
самостоятелно един от друг
бяха достигнали до извода, че
странното название произли-
за от името на древногръцкия
бог лечител Асклепий (Клепту-
за-Клептис-Асклепий). Най-про-
чутото му светилище било в
Епидавъра, Гърция, а второто
по големина се намирало в Пау-
талия, древното име на гр. Кюс-
тендил, и до днес прочут с леко-
витата си вода.
Д-р Добрев обяснява, че
Асклепий е египетският бог
Имхотеп.
Имхотеп е бил
забележителна
личност - философ,
първосвещеник, поет,
физик, астроном, архитект –
проектирал е стъпаловидната
гробница на фараона Джосер, бил
е негов съветник. Изключителен
лекар! Заради безчетните добри-
ни, които е правил през живота
си, той е бил обявен за божест-
во – покровител на медицината и
лечението.
Неговата неоткрита гробни-
ца се намира някъде на платото
Сакара в Египет.
„Именно там откриваме гръц-
ки текстове, които говорят за
елини, посещаващи Асклепион,
т.е. светилището на Асклепий
или гробницата на Имхотеп.
Имхотеп е едно от важните
божества в късната епоха, при
това заедно с Бес. Изведнъж
двамата стават много важни.
Значи древните гърци са посе-
щавали Клептуза, а преди тях
сигурно и други са идвали, имам
предвид египтяните” – разказва
египтологът. – „Всичко това са
хипотези, разбира се, но то ис-
торията какво е?“
Е, засега толкова, пък кой
знае какво ни очаква догодина,
когато отново ще потеглим на
поредните експедиции...
Източници
Херодот – История, книга втора Евтерпа,
превод от старогръцки – Петьо Ангелов
Дуриданов, Иван – Езикът на траките,
София, 1976
Фол, Валерия; Попов, Димитър
- Божествата на траките, София, 2010

Пепеляшка
е тракийка!
Херодот търси истината
за красивата робиня Родопис,
станала хетера. Страбон
записва легендата за нея
Легендарната тракийка Родопис
Х
еродот в своята „Ис-
тория“, книга втора
„Евтерпа“ разказва,
че в Египет живяла
„Родопис, по род тра-
кийка“. Тя била робиня на Ядмон
от остров Самос заедно с бас-
нописеца Езоп. По-късно
„пристигнала, за да
търгува със себе си“
в Египет
с Ксант, също от о. Самос. Там
тя среща Харакс от Митилена,
брат на прочутата поетеса
Сафо. Какво се случило между
тях, Херодот не казва, но отбе-
лязва, че той я освободил срещу
много пари. Вече на свобода, Ро-
допис останала в Египет като
хетера (жрица на любовта – бел.
ред.) „и понеже била много хуба-
ва, спечелила много пари“. Спо-
ред Херодот това се случило по
времето на фараон Яхмос II (570
- 526 г. пр.Хр.), известен на гър-
ците като Амасис.
От бащата на историята
научаваме още, че някои напраз-
но приписват построяването
на Микериновата (фараон от
четвърта династия – бел.ред.)
пирамида на хубавата тракийка.
„Изглежда, че говорят без
дори да знаят каква е била Родо-
пис (иначе нямаше да твърдят,
че е построила тази пирамида,
за която са похарчени, така да
се каже, безброй хиляди талан-
та), освен това и че Родопис е
процъфтявала по времето на цар
Амасис, а не при този.“ И все пак
историкът признава, че тя
натрупала големи
богатства, а една
десета от тях „и до
днес“ могат да се
видят в светилището
на Делфи
Родопис искала да принесе в
дар на прорицалището на Аполон
нещо, „което никой друг не се е
сещал и не е посвещавал“. Зато-
ва „тя направила много железни
шишове, способни да пронижат
вол. (...) Те и сега са натрупани
зад олтара, посветен от хиосци-
те, пред самия храм“. Това били
шишове за печене на жертвени
животни. Със същите по някои
от гръцките вази са изобразя-
вани тракийските жени, убили
Орфей, което подсказва, че убий-
ството му е мислено именно
като жертвоприношение.
В края на своя разказ за
тракийката в Египет Херодот
пише: „Като че ли е обичайно в
Навкратис (град в Древен Еги-
пет на делтата на р. Нил – бел.
ред.) хетерите да са красиви.
Понеже тази, за която разказ-
ваме това, станала толко-
ва известна, че всички елини
научили името Родопис. (...)
Легендите за красотата на
тракийската хетера не свърш-
ват дотук. Друг древногръцки
историк - Страбон, в своята
„География“ разказва, че един
ден, докато се къпела на бре-
га на Нил, от небето се спус-
нал орел и откраднал единия от
сандалите є. Отлетял с него в
столицата Мемфис, където го
изпуснал право в скута на фара-
она. Приемайки това за знак от
съдбата, владетелят наредил
на подчинените си
да издирят
притежателката
на изящната обувка
Те намерили Родопис и я заве-
ли при фараона. Той бил омаян от
хубостта є и се оженил за нея.
Тази легенда е и първоверсията
на днес познатата на всяко дете
по света приказка за Пепеляшка.
>>> Фараони в Тракия
Тракиецът Орфей,
фрагмент от гръцка ваза
Орфей донесъл
знанието
за бога Слънце
от Египет
Древногръцкият учен Диодор
пръв разказва за обучението
на „най-великия сред елините“
при фараоните
А
ко проследим напи-
саното в Омирова-
та „Илиада“, можем
да кажем, че Орфей
е живял едно поко-
ление преди Троянската война,
или през XIV век пр.Хр. Но оста-
вените ни за него сведения от
историците датират от дале-
че по-късни времена. Древног-
ръцкият учен Диодор, който
сам е ходил до Египет (починал
около 35 година пр.Хр.), първи
разказва историята на митич-
ния Орфей.
Той бил „син на Eaгър, по
род тракиец, и надминавал
много по образование, пеене и
поезия тези, които се споме-
нават в историята. След като
се отдал изцяло на наука и ус-
воил божиите сказания,
заминал за Египет
и там, като усвоил още
много неща, станал
най-великият
сред елините в областта на
божиите работи, мистериите,
поемите и песните“. Има пред-
положения, че е заминал след
загубата на своята любима
Евридика. В Египет той е полу-
чил знанието за Слънцето като
върховно божество и го пренася
на територията на Тракия.
В подкрепа на тази хипотеза
говорят някои
сходства
в погребалните
ритуали на орфиците
и древните египтяни
Откритата от д-р Китов
златна маска в могилата
Светица край гр. Шипка на-
пример е едно от тях. Мас-
ката била там, където е по
принцип мястото на главата
на покойника. Но тъй като ор-
фиците са погребвани разчле-
нени на 7 части, поставяни
на различни места по подобие
на разкъсания от вакханките
техен учител, там бил само
златният лик.
Аналог може
да се търси с
древноегипетските
погребални маски,
най-известна от които
е тази на Тутанкамон
Друг свързващ елемент меж-
ду орфизма и Древен Египет са
папирусите. На амфора, съхраня-
вана в музея в Базел, е изобра-
зен Орфей и срещу него, седнал
на стол, човек с папирус в ръка.
Подобен е намерен в гробница,
датирана към 340-320 г. пр.Хр. в
с. Дервена в Северна Гърция. В
Египет папирусите са с риту-
ален характер и се погребват
заедно с починалия.
 TAЙНИ
ОТ МИНАЛОТО

44 Списание ОСЕМ
 Волжка България:
Страна на
градовете
Експедиция търси следите
на древните българи
в Татарстан, Чувашия, Самарска
област. Преди 1000 г. те
вдигали 5-етажни домове с
централно отопление, били мъдри
държавници и изящни ювелири

Д-р Славян Стоилов, снимки авторът

Списание ОСЕМ 45
Казанският Кремъл

Над Чебоксар се сипеше напоителен дъжд. Излязох пре-

гърбен от маршрутката и някой се провикна: „Братя
българи!“. Огледах се с изумление – от времето на бай
Захария Стоянов (1875 г.) никой не ме беше наричал така.
Д али заради Ружа,
или по друга
причина, но през
следващите дни
проф. Тафаев
ни беше организирал стройна
програма – участия в радио,
На какви ли не обръщения се бях наслушал в некраткия си телевизия, посещения в градове
и паланки, ректори, кметове
живот, но такова? Професорът по история Генадий Тафа- и прочее, все за негова прос-
лава. Професорът ни снимаше
ев шляпаше из локвите към нас с лачените си половинки и от всякакви позиции – коляно-
то, пъпа, шията, над главата,
черен мъжки чадър. „Ружа, Ружа“, мълвеше той. Ставаше през прозореца на автомобила,
дума за доц. Ружа Нейкова, етномузиколог от БАН, ръко- наведен между краката си, дори
преспа на канапе във фоайето
водител на нашата експедиция, с която той лично не се на студентското общежитие,
където се бяхме настанили, за
познаваше, но очевидно чувстваше близка. да не изтърве някоя подробност.

Списание ОСЕМ
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

„Абе, моля ти се - рекох му в

един момент, - стига, чувствам
се като топмодел на подиум.“
Но да караме поред. Месец по-
рано в столицата на Татарстан
– Казан, ни посрещна председа-
телят на Българския национален
конгрес Гљсман Халилов. Още
на другата сутрин свършихме
двете най-неотложни неща: ре-
гистрация в милицията, която се
правеше в кварталната поща и
без която освен глобата можеха
и да ни експулсират, и купуване-
то на гумени ботуши от пазара
(беше лесно – съмваше се в 2,30
ч). Формулярите преписваме 4
пъти – грешка, динамика в почер-
ка, различна химикалка. 3 часа.

КРЕМЪЛ -
ОРИГИНАЛЪТ
Градът ни спечели веднага с
една много позната черта – в
този милионен полис, който очак-
ваше Паназиатските игри и
 който притежаваше само три
моста през река Казанка, се
провеждаше мащабен ремонт...
на трите моста едновременно.
Така пътуването до Казанския
Кремъл се оказа многочасово.
Укреплението било построено
от българите през IХ в. в най-
високата част на града и до
XII в. било дървено, след което
били изградени дебелите по два
метра каменни стени с 13 кули.
Крепостта била заобиколена от
земен вал с височина три ме-
тра и с дълбоки четири метра,
пълни с вода ровове. Непосред-
ствено до него се извисявала
„лобна скала“, откъдето хвърля-
ли осъдените и сега се издига
паметник на окован труженик
- пролетарий с чук.
През 1438 г. градът е обявен
за столица на Казанското
ханство след разпадането на
създадената през 1243 г. от
наследниците на Джучи (един
от синовете на Чингис хан)
държава на Златната орда. При
превземането му през 1552 г.
руснаците разрушили и опожа-
рили напълно крепостта без
тухлената кула „Сююмбике“ и
после си построили същата
заедно със Спаската кула… в
Москва. 7-етажната 58-метрова
кула „Сююмбике“ е забележи-
телно архитектурно творение
– тя е наклонена, с отстъп от
вертикала 1,98 м. Освен че се
самопровъзгласил за „велик княз
български“, цар Иван IV (Грозни),
заповядал в чест на победата
пред московския вече Кремъл да
бъде издигнат храмът „Св. Ва-
силий Блажени“, чиято очевидно
неруска архитектура е една от
главните забележителности на
руската столица днес.
В Казан не са извършвани
Светилище „керемет“ има при стари дъбове, близо до извор. системни археологически проуч-
Списание ОСЕМ
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

вания и никаква антропология на

разкритите погребения, но дори
- приблизителен еквивалент С ЕДИН ФАР
на нашите оброчища. Това са
за любител антрополог разпоз- светилища при стари дъбо- И 3 ГУМИ
наването на различните етноси ве, ударени от гръм и с извор
по улиците е много лесно, тъй наблизо, които са разполагали с Първото, което се случи с
като някои не се движат по пра- дървени постройки, преди да бъ- колата под наем, беше, разби-
ва линия. Целта на пътуването дат изгорени от болшевиките, ра се, да є се спука гумата, а
ни обаче бяха „некръстените“ и дървени стълбове. Напоследък след това се оказа, че гуми с
чуваши – българи от южните младежите приемат масово такъв размер няма никъде. „Не
части на Татарстан, непро- православното кръщение, за- се притеснявайте, рекоха от
учвани досега от наши учени, щото венчавката в църква им вулканизатора, лято е, няма да
защото, както е известно, едно изглежда привлекателна, но има умрете сега. Ще легнете, ще
население под чужда власт се и обратната тенденция - в Че- преспите в гората и готово.
капсулира. Но пък точно затова боксар освен уникалната църква Не е зима!“ Второто беше, че є
то се оказва пазител на собст- с полумесец и кръст на кубето е отказаха фаровете. Никога не
вените си традиции. (А още изградено и светилище – т.нар. бях си представял, че ще имам
снимки от пътуването можете „неокеремет“, където нюуейв способностите да въртя волан
да видите на www.spisanie8.bg). новонекръстените чуваши са си с една ръка по руските пътища,
Границите на съвременно- издигнали дървени идоли. а с другата ще придържам
то политическо деление на
региона били разчертани лично
от Владимир Илич през 1920 г.
150 хиляди чуваши се оказали в
Нурлат и Аксубаевски район на
Татарстан (при общо населе-
ние от 4 млн. души) и още 1 300
000 - в Чувашия. На територи-
ята на Татарстан останали
всички исторически центрове
на Волжка България. (Столица-
та на Чувашия - град Чебоксар,
е споменат за първи път чак
през 1469 г.) Самото название
„Волжка“ е доста късно и външно
за нашите прадеди, които са се
наричали „българи“. Още по-къс-
ното „Булгария“ пък е въведено
нарочно, за да се прави разлика с
Болгария, т.е. с нашата страна
– България.
Летописците пък наричали
България „Страната на градо-
вете“ заради нейните над 1600
селища и 38 града.
Имахме основания да смята-
ме, че в тези райони се пазят
старите български вярвания в
най-чистия им вид - в селата на
некръстените няма църкви или
джамии, почита се „керемет“ Кръстът и полумесецът на църквата в Чебоксар

Списание ОСЕМ
непрекъснато ръчката за дъл-
гите светлини. В един момент
фаровете си останаха вечно
дълги, което очевидно изнервяше
участниците в движението и с
оглед нарастването на напреже-
нието трябваше да ги спрем. За
целта се наложи да изключваме
клемите на акумулатора, а те се
бяха слепили…
Влизането ни в нощния град
Велик Болгар не беше по-малко
вълнуващо. Проврял наполовина
тялото си през прозореца до
водача, етнически руснак упорито
се опитваше да ни упъти с харак-
Възстановка на старото дървено укрепление на Великия Болгар
Списание ОСЕМ
терно свит пръст, който той,
поради външно приети за тяло-
то му субстанции, си мислеше,
че е изправен, а за указване и
на четирите световни посоки
използваше само едно характер-
но трибуквие.
БОЛГАР, БОЛГАР
На сутринта Великият Бол-
гар се оказа едно малко село.
И до днес се спори коя е била
столицата на Волжка България
– Болгар или Биляр. Болгар е
бил изграден върху землището
на вече съществуващо селище,
което означава, че българите
са разузнавали дълго, преди да
решат къде да се пресели це-
лият народ. Знаели са и къде да
преминат реката – предполага
се, че е станало през зимата,
на 18 километра пї на север
в една тясна клисура. Поради
резките температурни коле-
бания (от -46 оС до над 39 оС
през лятото) зимата е сурова
и реката се сковава от лед, по
който могат да преминават
коне. Градът е разполагал с
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

голяма река, пристанище, бо-

гат чернозем, на кръстопът е,
откъдето да се вземат такси,
на север народите не са имали
уменията да си организират
държава, но са разполагали
с кожи, с дървен материал…
Арабският пътешественик
Ал Мухтали пише през 982 г.:
„Болгар е град, разположен на
река Итил. В него всички са
мюсюлмани. От Болгар излизат
20 000 конници. С всяка войска,
колкото и голяма да е тя, те
се сражават и побеждават“.
Улиците били павирани, Малкото пристанище на някога огромния град Болгар

Съдебната палата на някогашните българи

Списание ОСЕМ

сградите - от червени тухли, а
не сиви като реставрираните
днес. Всъщност единствено Го-
лямото минаре (с височина 26 м
и 72 стъпала) е възстановено по
стари фотографии, всичко друго
е измислица. То рухнало през 1741
г., а известният „Бял дворец“,
който всъщност е бил голяма
обществена баня, преди малко
повече от 50 години. Правоъ-
гълният покрив на джамията се
крепял на 20 шестостенни колони
с капители. Градът разполагал
с две големи обществени бани,
едната близо до „Черния дворец“
– Съдебната палата, за да бъдат
съдниците пречистени. Подове-
те и стените им се нагрявали
така, че трябвало да се ходи с
налъми. Въпреки протестите на
археолозите днес всичко това
се покрива с алеи от мрамор и
асфалт, а теренът е изгубен
за по-нататъшни изследвания.
Списание ОСЕМ
Прочутите
български обеци
от XI-XII век
Иначе джамии никнат навсякъде,
както и сонди за нефт и газ на
всяка полянка. В Болгар за първи
път видях и напусната руска
черква, превърната в музей.
ИЗРАВНЕН
СЪС ЗЕМЯТА
В сравнение с разкритите
тук 12 хектара площ, издигна-
тият през 922 г. Велик град
Биляр се разпростирал на пове-
че от 800 хектара, с население
над 70 хиляди души, изчислено
по капацитета за изхранване
на прилежащите поселения –
над 400 в сравнение със стоте
около Болгар. За сведение: Киев
разполагал с два пъти по-малка
площ, но славяните предпочита-
ли плътното строителство, по
това време нямали тоалетни,
нито бани. В Биляр са разкрити
основите на три обществени
бани, едната в кервансарая,
залепен до стената на глав-
ния вход на вътрешния град.
В центъра на града стояли 19
кладенеца, от въздушни снимки
се вижда, че е имало и изкустве-
ни водоеми.
Съгласно сключения договор
за приемане на исляма арабски-
ят халиф трябвало да изпрати
майстори строители и пари за
укрепване на града. Той изпълнил
първата част от уговорката, а
Волжка България се превърнала в
най-северната ислямска държава
по онова време.
Съветските археолози -
Алфред Халиков през 60-те го-
дини на ХХ в. и Фаяз Хузин днес,
признават, че приликите между
градовете на България около
Итил и около Дунав са очебийни
и съществени. Валовете, рово-
вете, изнесените фортпостове
в естествена равнина, използва-
нето на квадри при строежите...
От дълги години се поставя
въпросът защо при идването си
отсам Дунав българите са запо-
чнали да строят градовете си в
равнини. Ами те така са умеели!
Биляр е притежавал седем-
степенна защита. Вътрешният
град е бил заобиколен от два
вала, като дължината на вто-
рата линия е 5400 м. Външният
град бил опасан от три реда
валове и ровове, като най-външ-
ният е 10 500 м. В основата
си те били широки по 20 м, с
височина 5 м, рововете с ширина
15-18 м и дълбочина около 3 м.
Разкопките обаче замират през
80-те години на миналия век,
дори не се знае къде е дворецът
на владетеля.
Бродех невярващ из огромно-
то поле. За първи път из моите
безкрайни пътувания се сблъс-

Мавзолеят на владетеля Челбир
ках с ужасната буквалност на
израза „изравнен с лицето на
земята“. Не беше останал камък
връз камък, дори от високите
някога валове личаха само леки
тревисти възвишения. Колко ли
силен народ сме били, колко ли
добри воини, какъв ли страх сме
всявали, за да се опитат наши-
те съседи така да ни изтрият
от историческата памет на зе-
мята! Навсякъде са се опитвали
да ни изтребят, навсякъде твър-
де много сме пречели – твърде
горд, твърде силен и твърде
способен народ. Клали са ни и
езичници, и православни хрис-
тияни, и мюсюлмани, та накрая
дори и негри (сенегалците през
Първата световна война)...
През 1223 г. в първото
голямо сражение срещу мон-
голите армията била водена
от най-тачения български
владетел – Челбир.
ОВЧАТА БИТКА
Пленените монголи били
повече от 4000 и били разменени
по-късно за същия брой... овни!
Нашите прадеди решили, че от
тях ще имат по-голяма полза.
След „Овчата битка“ монгол-
ците станали за смях и след
13 години 200-хилядна армия на
Останки от водопроводните тръби и
комини за парно отопление
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
Батий победила българите –
пътят към Европа бил открит!
Според летописеца Ала ад-дин
Джувейни „от множеството
на войската земята стенела
и кънтяла, а от многочисле-
ността и шума на пълчищата
дивите животни и хищниците
се вцепенили“.
Гледах парчетата тухли и
керемиди, изложени в музея, сис-
темите за подово отопление,
глинените тръби за парно и ко-
мините. Не съществува степна
култура, на която да са нужни
глинени комини! Преди 1000 го-
дини българите са разполагали
с 5-етажни жилищни домове с
керамична канализация, водо-
провод и централно отопление!
Градът е бил строен за веко-
ве. В хамбарите са открити
семена от 20 вида културни
растения, а руският археолог
Бочкарьов сам изчислил
Списание ОСЕМ

Свещеният извор днес е „уловен“ в чешма.
едно уникално постижение на
българските ювелири – от 1 г
злато те успявали да изтеглят
2 км златна нишка! Българите
са имали търговски кантори на-
всякъде – и в Нижни Новгород, и
на Арбат. Завиждали им затова,
че всички можели да си позволят
да ходят обути с ботуши.
Списание ОСЕМ
До града се разполагало
главното светилище – Свеще-
ният извор, през 1997 г. чешми-
зиран, кранизиран, бетониран и
асфалтиран, с беседки за пик-
ник. От дъба, ударен от мълния,
беше останал жалък пън. До
него обаче води лъскава метал-
на пътека с цели 444 стъпала.
ЧАПАЙ -
БЪЛГАРИН
Всъщност територията
на нашата държава се оказва
неочаквано обширна. Предпо-
лагаемият Южен фортпост –
Самарская лукђ, се оказал терен
с над 150 обекта и с някои от
най-впечатляващите артефа-
кти от времето на българите.
Сега разбирате ли защо именно
тук е извезано почитаното от
нас Самарско знаме - на 2600
км от българските опълченци
в Плоещ? Вероятно по сходни
причини, гонен от носталгия,
по време на Втората светов-
на война точно в Самара се е
крил и известен наш другар – Г.
Димитров, чийто бюст стои
здраво закрепен към една от
кооперациите в центъра, срещу
този на др. Фрунзе и срещу
паметника на... Чапаев.
Да, уважаеми читатели,
оказа се, че Чапай е... българин,
родом от Чебоксар, и наистина
се е удавил, защото не е можел
да плува. Но не е имало Петка
и Анка, която е увековеченият
образ на съпругата на първия
му биограф. Но, както се казва,
това е друга история.
Уредничката на музея беше
удивена от моите познания по
отношение на партизанското
движение в България, но нашият
оператор, сценарист и режисьор
Иво Леонкев избяга, защото
започна да му се повдига. През
90-те години са започнали
археологически проучвания в
Пензенска област, където вече
са установени над 100 обекта.
От три години се копае в Перм
(а това е Урал), дори при марий-
ците (фино-угрите на север)
имаме 4-5% български археоло-
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

гически артефакти – градчето

Тимошевка е българско.
От Великия Сувар, днешното
село Кузнечиха, не са остана-
ли дори и валовете, само едно
малко музейче къта историята
на българите, но пък с мно-
го интересни артефакти. С
удивление слушах уредничката
Нинел, която сочеше виртуални-
те порти, застлани с трупове
при нахлуването на монголите.
Този ентусиазъм ни заведе и на
годишния фолклорен фестивал
Ючюк в с. Старое Суркино, обя-
вен експресно покрай нашето
присъствие за „събитие с меж-
дународен характер“.

С. ГАЙТАН С
„ГАДИНИТЕ“
В с. Гайтан (рус. Гайтанкино)
жените ни чакаха строени в
носии пред сградата на селския
клуб с песни и танци. Според
назначения тук руски учител
името на селото идвало от
„гад/гадина“, но ние посяхме
семената на съмнението.
Не така стоеше въпросът
с достигането до следващото
село, където останахме някол-
ко дни. След като потънахме в
нощта по черен път, несъщест-
вуващ на картите, съдбата ни
сблъска с другари във военен ка-
мион. Единият офицер изгледа с
присвити очи колата: „При вни-
мателно каране утре сте там“.
И повтори познатата фраза:
„Не можете да умрете – лято
е!“. Любопитен, няколко дни по-
късно, поглеждайки към стената
облаци над степта, се обърнах
към 88-годишния старец, с
когото създадохме обичай да си
хортуваме привечер на дървена-
та пейка пред двора: „Прощавай, Видими са приликите между българите и братовчедите ни в днешна Русия.

Списание ОСЕМ
рекох, как стигате до селото,
когато завали дъжд? То няма
как да мине кола?“ „Ами познава-
ме кога ще вали, отвърна той.
Сега ще отнесе облаците ей
нататък!“ И ги отнесе.
В това село установих, че
изолацията на старите дървени
къщи е била толкова добра, че
чак се херметизират. На някол-
ко пъти ставах през нощта, за
да дишам. От другата страна
на леглото стара баба знахарка,
до която имах честта да бъда
разположен, изобщо не склопи
очи. Може би от опасения, че
съм дошъл тук, за да є открад-
на тайно част от знанието. В
нощта очите є блестяха, диша-
нето є не се чуваше. „Значи съм
открил ключа към безсмъртие-
то, помислих си, ако остана тук,
тя никога няма да умре!“
В Чувашия беше съвсем раз-
лично – по селата ни посрещнаха
моми и момци в народни носии
с хляб, сол и квас. В селските
клубове бързо се събираха да
ни видят със съответната
трапеза и снимка пред знамето.

Фолклорните костюми, които обличат наследниците на волжките българи, са пъстри и красиви, като водещи са червените мотиви.
Много от елементите са идентични с женските носии в днешните западни краища на България.

Списание ОСЕМ

В един от случаите проф. Тафаев
се възползва и на чист чувашки
език набързо ограмоти събрали-
те се за общите ни прадеди и
пътя им от Азия към Европа. С
живо въображение той поведе
жителите на селото в няколко
миграционни вълни и неизброим
брой военни стълкновения, като
разместваше столетия и народи
върху идилично изрисуваната
с дръвчета, полянки, къщички
и дори телевизор завеска на
черната дъска. Просветна ми в
миг защо чувствах професора
толкова близък – та аз бих го
нарекъл Генадий Вучков!
ЧУЙ ЧУВАШИТЕ
Дойде време за изпроводяк в
клуба на писателите в Шупашкар,
столицата на Чувашия, с 500 хиля-
ди души население. Чисто и спре-
тнато градче, с чудни плажове по
бреговете на Волга, жизнерадост-
ни младежи и нито един комар.
Всичко изглежда прекрасно, ако не
обръщате внимание на нашенска-
та народопсихология, която тук
намира отражение в поговорката
„Ако някой тръгне да се издига, се
намира друг, който да го дръпне
надолу за краката.“ Затова и „20
души“ в Чувашия имат 20 партии.
Народният писател акад.
Михаил Юхма се разплака на три
пъти при спомена за предупреж-
дението-забрана от пълномощ-
ника на КГБ да не се занимава
с историческите връзки между
чувашкия и дунавския български
народ, а за да спести време при
преписването на дисертацията
си, просто навсякъде да замени
„българи“ с „унгарци“, гарнирано
с доживотна забрана да посеща-
ва Народна Република България.
Горкият романтик, помислих си
аз. Според проф. Тафаев всички
ние – и българи, и чуваши, което
е едно и също, загиваме. И почти
също толкова разплакан, попита:
„Ама вие не сте ли 15 милиона?“.
След отрицателния ми отговор
рухна окончателно. Старата
школа повтаряше: „Умираем,
умираем“, смесвайки страха от
собствената си кончина с тази
на тяхната кауза. Но това са
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
неща, стари като света. После
пихме шампанско, ядохме грозде,
ние почерпихме с българска ог-
нена вода. „А, онзи там е агент,
днес го виждаме за първи път и
си води записки“, рекоха спокойно
и рутинно нашите домакини.
И какво излиза? Чувашите
са единствените тюрки, приели
православието. От друга страна,
индоевропейците, т.е. татари-
те, са мюсюлмани (всъщност
жителите на Казанското ханство
се „превръщат“ в татари едва
през ХVІІ в. – дотогава те самите
смятали това наименование за
обидно). Та, тюрките, т.е. чува-
шите, твърдят, че са нашите
най-преки наследници, а най-близ-
ките антропологически до нас –
татарите, твърдят, че са тюрки,
но са най-чистите българи.
Получава се странен парадокс
– монголоидите чуваши твърдят,
че са българи и дори в момента
тече процедура по преименуване
на Чувашия в Република Волжка
България, а индоевропейците
татари смятат, че са тюрки,
т.е. монголоиди. Българското
наследство го искат татарите
мюсюлмани, чувашите право-
славни и неоезичниците (т.е.
новонекръстените).
А ние, българите, къде сме в
цялата схема? Емигрирали или
емигриращи, телесно и духовно,
управлявани от хора, които няма
да разберат дори и дума от
това, което съм написал. Разде-
ляме се, пълни със съперничест-
во и омраза, вместо заедно да
изследваме богатото ни минало,
култура и велика история, която
се пръска като отвян от вятъра
пясък през пръстите.
Авторът изказва специални благо-
дарности на фондация „Българска па-
мет“ и лично на д-р Милен Врабевски
за оказаната помощ.
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА
НА ОСЕМ

От Македония изящни каменни

плочи разказват за ранното
християнство и за българи
на Балканите преди Аспарух

Болгар...
И
звика победоносно: „Булгар! Булгаар!“ - и
още по-силно се удари в гърдите.
Автор на гръмогласната хвалба е неза-
бравимият Бай Ганьо, разбира се. Този
път обаче ще ви разкажем за един друг,
много по-странен и необясним за наука-
та „болгар“.
За загадъчен надпис с такова съдържание до образа на кон-
ник върху едни от най-старите плочки икони в света. Може
би става дума за разказ за българските военни подвизи близо
до днешните ни земи много преди времето на хан Аспарух.
За друга от тези плочки, разказваща, че ранните християни
превърнали в светец Ахил – героя от Троянската война, и
нещо повече – може би той е бил... българин?!
За едни прекрасни плочки, които освен че си струва да станат
по-популярни, буквално могат да пренапишат историята...

Георги Караманев
снимки Владимир Мачоков и Мишко Тутковски
 ИСТОРИЯ: ЗАГАДКА: ОЦЕНКА:

Най-старите Българин Специалистите

икони ли е бил за странната
на света героят Ахил? плочка
стр. 16 стр. 26 стр. 30

болгар?!

Списание ОСЕМ 15
 ТЕМАТА...

Платото на големия хълм се извисява над пръсналото се по околната долина привет-

ливо македонско градче. Виница има около 10 000 жители и, както говори името є,
е известна със сладостните продукти на местното грозде. Легендите, изумяващи
японците, разказват, че това е единственото място на света, където хоросанът се
забърква не с вода, а с вино, за да е по-здрав. Тук-таме се виждат и въпросните лозя,
а навсякъде в далечината като многобройни почетни стражи са се пръснали ниските
тополи, характерни за тукашния пейзаж.

Братовчеди
на иконите
Плочки с 20 различни сюжета, намерени
край град Виница, показват уникални
по рода си изображения на светци

Н
ямаме оба-
че време да
се наслаж-
даваме на
красивата
гледка,
защото ва-
жното нещо не е далеч, а точно
пред нас – буквално в краката
ни. Само преди месец познати-
ят на читателите от темата
за българските символи (брой
5/2013 г.) историк Александър
Мошев ни е разказал какво ни
очаква тук и успешно е пробудил
интереса ни. И той е с нас, за
да види за първи път със собст-
вените си очи това, което ще
ви представим.
Високите по 40-50 санти-
метра, тук-таме и цели метри,
стени ясно рисуват формата
на някогашното селище, видимо
построено по римски образец.
Сградите са толкова ясно очер-
тани, че не е никакъв проблем да
си представите вида на доста го-
лемия град, особено ако се качите
на поставената за целта вишка.
Да стигне до върха на люшкаща-
та се от силния вятър стоманена
конструкция, смелост има само
фотографът ни, изпълнявайки
дълга си да ви представи най-до-
брия образ.
В местността Виничко кале
животът не стихвал дълги ве-
кове – като се почне от дълбо-
ката древност и се стигне до
Късното средновековие. Най-го-
лям разцвет обаче царял именно
през важните за нас V и VI век.
За съжаление, не знаем как се е
казвал този римски град, защо-
то липсват категорични доказа-
телства, макар че най-вероят-
ните му названия са Хармония и
Келемидин.
Виждат се останките от
двете църкви, едната от които
е много голяма и спокойно може
да е била дори и седалище на
епископ. Открити са следи от
11 кули – кръгли, квадратни и
дори с пентагонална форма.
Много от сградите са луксоз-
ни, далеч надхвърлят типичния
войнишки бит. А малко вляво от
голямата базилика е мястото,
депото, където са намерени най-

Списание ОСЕМ

много от прочутите винички
теракотени икони. Точно тези,
които привлякоха вниманието ни
и ни доведоха тук.
ТЕРАКОТЕНИТЕ
БОГОВЕ
През 70-те години на миналия
век местните хора, работейки по
калето, случайно попадат на пар-
чета от глинени плочки, както и
на две цели с изящни изображения.
Находките привличат вниманието
на археолозите и в средата на
80-те години започват системни
проучвания. Води ги неслучаен
човек – д-р Коста Балабанов,
племенник на известния български
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
Визуалната презентация женията, посланията, оставени
на 79-и асафов псалм.
ни от древния майстор. Подобни
Правоъгълна плочка с
размери 35х25х4,5 см. плочки или парченца се показват
Включва фитоморфен на повече и повече места, макар
образ на лоза и елементи
и не толкова много, колкото в
от иконографския дизайн
на сцената. Отстрани депото. През следващите години
е съкратеният текст разкопаването и събирането им
на псалма. (Встрани до продължава.
плочките можете да
видите графичните им И започва истински трудната
възстановки.) работа – буквалното сглобяване
на пъзела. Плочките и парчета-
та се подреждат, комбинират,
систематизират, докато се
групират различните сцени и се
разтълкуват посланията. Което
дава много отговори, но открива
и много нови въпроси…
IN VINICA
VERITAS
Така се нарича местният
фестивал на хумора. Що се от-
нася до плочките обаче, неща-
та са напълно сериозни. След
като сме разгледали калето,
сме се отправили към малкия,
литератор и критик Александър
Балабанов, водещ археолог и спе-
циалист по история на изкуство-
то, дълги години директор на
Музея на Македония.
Екипът му започва да рабо-
ти мащабно и има късмета да
попадне именно на споменатото
депо. В него учените се натък-
ват на многобройни пръснати
теракотени плочки с какви ли
не изображения. Изключителен
късмет, защото находката по
всякакви критерии е уникална
– от глината гледат светци и
разнообразни сюжети, създадени
с видимо умение. По тях има и
латински надписи, което ги прави
още по-безценни – текстовете
обясняват сюжетите и изобра-
 ТЕМАТА...

Плочката с
изображение
на архангел
Михаил.
Крилатата
фигура на
архангела е
с латинска
сигнатура
отляво.
Размерите са
32,5х20х4 см.

18 Списание ОСЕМ

но богат на плочки и именно
затова интересен исторически
музей. В него един след друг
са подредени все по-прекрасни
сюжети, като всеки от тях
върви със своите обяснения,
своите загадки, своята история
и различна, собствена красота.
Край тях са и други артефакти,
които допълват палитрата от
някогашния град край днешна
Виница.
Теракотените плочки са
разделени между тукашния
сравнително нов музей и този
на Македония в Скопие. В мо-
мента обаче заради строежа на
новата мащабна експозиция в
столицата гостите няма как да
разгледат тамошната колекция.
Иначе там и във Виница може да
видите единствените оригина-
ли. Дори понякога да ги има и на
двете места – причината е, че
някои от сюжетите се срещат
многократно. Иконите с успех са
шествали по света – на различни
изложби са представяни във Ва-
тикана, Париж, Мюнхен, Рим…
Всички плочки са с приблизи-
телно еднаква големина. Висо-
ките „картини“ са с размери 32
на 20, „квадратните“ – 33х28
сантиметра, дебели са между 4 и
4,5 сантиметра.
Триумфът на живота над смър-
тта, основно послание в ранното
християнство, е единственият
общ мотив, който се пренася през
всичките сюжети. А те са поне
20, 15 от които се смятат за раз-
тълкувани. Някои се срещат само
по веднъж, от други има десетки
почти еднакви екземпляри. Едни
изобразяват светци с характер-
ни сюжети от живота им, други
представят библейски псалми,
трети съдържат само текстове.
Определено доминират темите
от Стария завет.
ПЪРВИТЕ
ИКОНИ
Това, което прави теракоте-
ните икони уникални, от една
страна, е изключителната им
самобитност – някакви варианти
на глинени плочки с библейски из-
ображения са намирани и по доли-
ната на река Лоара във Франция,
и в Тунис. Разликите с виничките
обаче са огромни и говорят за са-
мобитност. До момента такива
плочки не са намирани никъде из-
вън калето. Анализът на глината,
а и археологическите проучвания
ясно показват, че са създавани
тук от прецизно обработена
местна глина. Правели са ги обаче
различни майстори, което ясно
личи от изписването на буквите.
От чисто изкуствоведска
гледна точка това, което впечат-
лява, е въображението на автора,
представящ по собствен начин
широко познати и не толкова
библейски сцени и идеи. Разбира
се, както и сами виждате, в из-
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
вестна степен изображенията са
наивистични, на места не са спа-
зени и видими човешки пропорции,
но пък това им придава определен
собствен чар и облик. Важно е
да си припомним, че целта на
християнското изкуство съвсем
не е натуралистичната правдопо-
добност.
Още нещо уникално е период-
ът. След дългогодишни спорове
и продължаващи затрупвания с
аргументи, които отпращат съз-
даването на керамичните икони
между III и чак IX век, като че ли
вече е сигурно, че произведенията
на изкуството са създадени в
края на V и началото на VI век, ко-
ето ги прави типични за ранното
християнство и може би дори…
едни от първите икони на света!
Разбира се, с цялата условност,
че в случая това не са точно
икони в богословския смисъл, а
по-скоро изображения на светци и
библейски сцени.
ДИВИ КОПАЧИ
По този звучен начин в Маке-
дония наричат иманярите. Именно
техните набези пречели за дати-
рането на находките. Обикновено
възрастта се определя по наме-
рените монети и други предмети,
отпращащи към ясно изразен
период. Дълго време край иконите
обаче такива не били откривани,
тъй като металът бил разграбен
от дивите копачи.
Едва отскоро започват да се
намират монети край новите
части и икони. Допълнително
датировката се засича и от
облеклото на нарисуваните
хора – то съвпада точно с това
на римските войници от този
период по дребни, назабележими
за лаиците, но неоспорими за
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...
специалистите детайли.
Според Александър Мошев пък
поредното доказателство, че
няма как находките да са по-нови,
е и само по себе си използването
на латинския език в текстовете
във и около изображенията. След
VI век постепенно византийска-
та империя се елинизира и почти
навсякъде започва отново да
властва гръцкият.
МАЙСТОРСКА
РАБОТА
Първоначално в дърво изкусните
автори дялкали позитив на бъде-
щото изображение. Запълвали го с
глина, която се превръщала в истин-
ската „плака“ за бъдещата икона.
После фино пречистената глина
се изливала и я оставяли да съхне.
Процесът приключва с изпичане при
Древният град се извисява на хълма до днешната Виница, а по останките му се различават ясно някогашните сгради.
Списание ОСЕМ
много висока температура в тукаш-
ните пещи.
Понякога на една и съща сцена
се наблюдават известни различия
в изображението и буквите. Това
се дължи на факта, че са дело на
различни майстори и че някои са
използвани за направата на копия
на други и постепенно по-фините
детайли се заличавали.
Всяко от изображенията има
своя чар и носи собствената си
история. Едно от първите откри-
ти парченца било само с надписа
Vineam и отдолу се показвало
грозде. Разбира се, местните
земеделци, които го открили,
побързали да решат, че това е
старото име на града. И днес,
ако попитате хората по улицата,
почти всички ще ви кажат, че е
така. Истината обаче е друга и
се открива, когато археолозите
намират една цяла теракотена
икона от този тип – става дума
за пресъздаването на текст
от 79-и псалм – „Ти пренесе от
Египет лозата, изгони народите
и я посади“. Чудесен пример за
това как пъзелът на историята
се попълва упорито и как липсата
на детайли може да отпрати раз-
съжденията в грешна посока.
Определено има с какво да се
допълва колекцията от икони.

Макар и по-бавно, отколкото на
местните археолози им се иска,
разкопките продължават – смята
се, че са проучени едва 30% от
града. „И сега често се случва,
като се разхождаме, от земята
да се покаже парче от плочка“,
разказват хората, живеещи наб-
лизо. Затова учените са убедени,
че предстои да бъдат открити
още много икони и части, които
ще обогатят колекцията от сце-
ни или ще помогнат за по-пълното
разтълкуване на останалите.
Всяко от изображенията има
собствен чар. Добре са пред-
ставени и животните. Например
еленът с малка глинена амфора
до себе си е пресъздаване на
поетични думи от 42-и псалм –
„Както еленът желае водните
извори, така душата ми желае
тебе, Боже“.
Друга интересна плочка е
кръстът на апостол Андрей. В
очертанията като буквата Х са
включени типичните за светеца
водни елементи – риби, скариди
от различен вид и форма с особе-
но фини детайли. Според първия
изследовател Коста Балабанов
тази плочка е много по-стара от
другите и идва чак от III век.
Най-често срещана е иконата
на архангел Михаил – с повече от 10
пълни и много частични изображения.
Затова е и най-изследвана, разпозна-
ваема и се е превърнала в своеобра-
зен символ на виничките икони.
СИН
КРИТИЧНО
На друг от сюжетите един
до друг виждаме св. Георги и св.
Христофор – и двамата римски
войници, превърнали се в светци,
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
Светците
Христофор
и Георги са
изобразени
заедно, като
първият има
бича глава.
Св. Георги
пък виждаме
по различен
от познатия
ни начин,
характерният
змей тук е
издължена змия.
особено тачени в ранното хрис-
тиянство. Всеки от тях е пробол
с копието си змия, която има и
човешки черти. Интересно е, че
св. Христофор е изобразен с глава
на куче, буквално като от египет-
ската митология. Става дума за
апокрифна легенда, свързана със
светеца, заради която той може
да бъде видян с кучешка глава и
по стенописите на малки църкви,
създавани много по-близо до наши
дни, включително и в България
(например в град Брезник). „Как
тогава можем да си обясним
паузата от почти 10 века в този
иконографски мотив?!“, учудва се
Александър Мошев. Иначе изобра-
жението е характерно за Запада,
където и този светец е много
по-познат.
Почти чаровни са и дребни-
те несъвършенства – тук-таме
си личат разнообразни следи.
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...

Исус Навин спира

слънцето над
Гедеон - популярен
старозаветен
мотив. Той и
спътникът
му Халев са с
характерното
облекло на римски
воини.

Макар намерените варианти

на тази плочка да не са
достатъчно цялостни и да
липсва цялата лява долна
четвърт, специалистите са
убедени, че става дума за
изображение на превъплътения
спасител Иисус Христос.

22 Списание ОСЕМ
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

Плочка, представяща
66-ия старозаветен
псалм. Тя е сред по-
малкото квадратни
варианти, край
бика е изписан на
латински текстът на
псалма:„Всеизгаряния
от тлъсти овни ще Ти
принеса с тамян, ще
принеса волове и кози.“

Списание ОСЕМ 23
 ТЕМАТА...

Плочката на свети Теодор, победителя

над смъртта, го изобразява като конник,
пронизал дълга змия.

От стъпки на животни и дори на

бебета по още неизсъхналата
глина. Все повече въпроси изник-
ват с всяка следваща намерена
икона – като се почне от чисто
културните характеристики и се
стигне до тяхното предназначе-
ние. Кой и защо ги е правил? Защо
изведнъж е престанал? Как точно
са били използвани?
Освен намерените в депото
икони такива се показали и в
частни домове, и в базиликите. На
гърба на много от тях имало сле-
ди от хоросан – някои са били зак-
репяни за стени, вероятно като
декоративен елемент. Не бива да
се подценява и ролята им като
„пропаганда“ на християнството
сред многобройните местни езич-
ници. Въпросите обаче все още са
повече от отговорите…
Още едно нещо, което впе-
чатлява в иконите и ги прави
неповторими, е вплетеният в тях
понякога много странен синкре-

Списание ОСЕМ

тизъм. В опита си да привличат
внимание към християнството,
първите му проповедници раз-
читали в голяма степен на вече
утвърдени култове и образи.
Впечатляваща в това от-
ношение е плочката с носещ в
ръката си риба човек с доста
отчетливи… полови белези.
Според част от изследовате-
лите това е старозаветният
герой Товит. Много по-вероятно
и убедително обаче е да става
дума за знаменития герой от
Троянската война – Ахил?! Към
това указва надписът AHILES,
както и наличието на стран-
но същество, което напомня
кентавъра Хирон. Той според
легендата помогнал в отглеж-
дането на Ахил. (стр.29)
Още от III-IV век митът за
Архивна снимка от 80-те години от разкриването на най-голямото депо с керамични икони.
него е особено популярен по тези
земи. Но това е единственото
познато представяне на гръцкия
герой като християнски светец –
очевидно познат на местните и
почитан в онези времена въпреки
официалната догма.
ТРАКИЙСКИЯТ
ИИСУС
Една от находките буквално
изумява нашия историк спът-
ник. Това е най-новата „събрана“
плочка, на която се вижда толкова
добре познатият образ на тра-
кийския конник, който можете да
срещнете в много от български-
те музеи. И щеше да е съвсем
логично и обикновено, ако не беше
надписът „Емануел“. Това значи: „С
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
нас е Бог. Спаси ме и спасен ще
бъда.“ Кой е този светец Емануел?
Става дума за едно от имената,
с които в ранното християнство
е наричан самият Иисус Христос.
Към него отпраща и втората
част от текста върху плочката,
изваден от книгата на пророк
Исая, който предвещава идването
на божи син на земята.
Тоест – за да е по-достъпен
образът на Иисус по тези земи,
очевидно населявани с наследници
на траките, нашият майстор съв-
сем неканонично взема образа на
обожествявания тракийски конник
и го асоциира с него. Изображе-
нието няма аналог и дава изклю-
чително неочаквана информация,
коментира Александър Мошев,
който ще ни разкаже и за послед-
ната, най-интересна за нас икона.
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...

Още при разкопките през 1986 г. Балабанов и екипът му попадат на парчета от непо-
зната плочка, която така и не успяват да подредят към другите. Трябва да изминат 13
години, преди още едно по-голямо парче да пасне като в типичен пъзел към останалите
и да допълни картината… и да я направи още по-странна и неразбираема. Защото на нея
е изобразен конник с дълга коса, който може би е насочил копието си (или пък дълъг меч)
към друг човек. А вляво от него е изписана само една дума: „BOLGAR“.

БГ черешката
Може би героят от Троянската война
Ахил е... един от предците ни, а неговите
мирмидонци всъщност са българи

З
а огромно съжале-
ние, тази плочка
няма как да бъде
видяна на живо.
До момента това
изображение е
открито само на
нея, няма дори детайли от второ
копие. А малко след като Балаба-
нов посвещава половин книга на
разбирането є, е прибрана в музея
на Скопие и оттогава дори специ-
алистите не са я виждали.
Хипотезите и тълкуванията є
са безбройни. Според откривателя
Балабанов към нея се причисляват
и още парчета, които вероятно
довършват изображението надясно.
Така се показва образът на очевидно
победен от конника човек, до когото
е изписано, че е „склавигин“. Затова
ученият предполага, че виничкият
майстор е увековечил победата на
куберовите българи над славяните,

Списание ОСЕМ

Загадъчната плочка с надписа „Болгар“.
На самата нея той е видим, ясно е,
че завършва с кръст, макар че на
графичната възстановка, направена от
македонските специалисти, краят се
различава.
а това може би е самият хан, яхнал
победоносния си кон.
Предположението обаче е изка-
зано преди плочките да бъдат ясно
датирани и няма как да е вярно –
поданиците на хан Кубер идват по
тези земи много по-късно. Освен
това по този начин се допуска,
че майсторът на иконите е бил
историк, което е странно на фона
на всички останали изображения.
А и още нещо – дори за нео-
питното око е видимо, че дясната
половина, която Балабанов причис-
лява към картината, е „пришита“ с
бели конци. Ясно е, че става дума
за друга сцена, която също все още
е непозната в цялост. Така отпада
и без това странната от лексикал-
на гледна точка интерпретация на
„склавигската“ част от текста.
Тогава какво прави до конника
надписът „BOLGAR“? Задаваме
въпроса на местни специалисти и
те само повдигат рамене. Кате-
горични са, че не може да става
дума за българи по онова време на
тези земи. Според тях е сигурно,
че това е само част от плочката
и едва ако бъде допълнена, ще се
види каква точно е описаната сце-
на. Може би това е само началото
на дума или изречение, но като ги
питаме какво е възможното про-
дължение, не дават идеи – специа-
листи по латински не се досещат
за израз, който би могъл да започва
така. И все пак е странно, че исто-
рическата плочка „се е вмъкнала“
сред толкова много „религиозни“...
СВЕТЕЦЪТ АХИЛ
Но има и една различна, доста
смела, но и не по-малко инте-
ресна хипотеза. Нашият водач
Александър Мошев прави паралел
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
между плочката „Болгар“ и тази
на „светеца“ Ахил. Историкът
е категоричен, че надписът е
свързан с българите. След него се
вижда характерен кръст, което
означава, че думата „BOLGAR“ e
завършена. А дори и да не е – тя
няма как да е начало на дума,
изречение или съкращение, просто
защото няма такива в латинския,
които започват по този начин.
Нещо повече – аргументът на
много от македонските учени, че
за описване на българите никога
не се използва формата „бОлгар“,
е повече от несъстоятелен.
Формите на название на народа
ни са толкова много и различни в
хилядолетната ни история, а съ-
щевременно самата дума просто
няма какво да значи...
Но каква може да е връзката на
„нашия“ конник с „рибаря“ Ахил, как-
то смята историкът Александър
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...
Мошев? Той цитира древни
извори, според които героят от
„Илиада“ всъщност е именно…
българин!
„Историкът Йоан Малала (ок.
491-598 г.) пише, че „Ахил зами-
нал с Атридите, като водел своя
собствена войска от 3000 души,
наречени мирмидонци, а сега – бъл-
гари“, казва историкът. Много от
учените обаче са скептични. „Има
проблем в самото сведение“, казва
доц. дфн Вася Велинова от СУ „Св.
28 Списание ОСЕМ
Климент Охридски“. „Още Гюла
Моравчик изказва съмнение в не-
говата автентичност. Макар че
то се намира в оригиналния гръцки
текст, той е склонен да допусне,
че е добавка на късен преписвач.
Обичайна практика за византий-
ските хронисти е да отъждествя-
ват съвременните си етноси с
такива, населявали съответните
земи през античността“, допълва
доц. Велинова. Според нея в случая
допринася и легендата, че след
смъртта си Ахил бил пренесен
от майка си Тетида на един от
островите на блажените - Леки.
По-късно Павзаний го ситуира в
устието на Дунав. „Това отъжде-
ствяване трябва да се разглежда
изключително внимателно и да не
се тълкува буквално“, категорична
е доц. Велинова.
„Но византийският писател
Йоан Цеца (1110-1180 г.) също
поставя знак за равенство между
мирмидонците, хуните и българи-
те“, защитава идеята си Алек-
сандър. „Лъв Дякон твърди, като
се позовава на Ариан, грък, живял
в Римската империя, историк,
политик и философ, че Ахил бил
скит и произхождал от градчето
Мирмикион на брега на Меотид-
ското езеро. Скитите го изгонили
заради жестокия му и нагъл нрав
и той се заселил в Тесалия. Като
явно доказателство, според Лъв
Дякон, за скитския му произход,
служат кройката на наметката
му, закопчана с фибула, навикът
да се сражава пеш, русите коси
и светлосините му очи“. Тоест
според Александър има доста-
тъчно данни за култ към Ахил
сред българите на Балканите и в
Северното Причерноморие – значи
не можем с лека ръка да отхвър-
лим връзката между двете плочки.
Според много историци древ-
ните автори допуснали грешки,
защото са смесили несигурна
информация за твърде отдавнаш-
ни събития. Но дали е така?
ПЕОНИ,
МИРМИДОНЦИ
Допълнително в тази посока
според Александър говори и... твър-
дението на македонски археолози.
Защото според Цоне Кръстевски,
един от водещите изследовате-

ли на плочките от Виница, те са
създадени от местното население,
наричано пеони. Кои са те?
Смятани са за народ, свързан
с Мала Азия и сроден с пелаго-
ните и илирите. Някои автори
ги смятат за траки, а други - за
самостоятелна етническа и ези-
кова общност. Интересен е обаче
друг вариант, за който също ни
разказва Александър Мошев: „Йоан
Зонара, византийски писател от
XII в., нарича в един свой речник
българите „панонци“, а същевре-
менно отбелязва, че панонците
са идентични с пеонците. Йоан
Цеца от своя страна в поемата
„Хилиади“, писана между 1144 и
1170 г., директно казва, че „пеон-
ците са българи“. И тук все още
се спори дали древните историци
са прави, или са смесили информа-
цията от далечни за тях епохи, за
които знаят твърде малко, както
и антични етноними, които са им
непознати. Но пък, ако се насложи
написаното с тълкуванията на
новата плочка?
Ако всичко изброено в послед-
ните редове е вярно, нещата си
идват на мястото и всъщност и
двете плочки – на Ахил и конника
с „болгарски“ надпис, попадат в
различна група – на историческия
летопис. Тогава се превръщат в
още един ранен паметник, свиде-
телстващ за българско присъст-
вие на Балканите преди Аспарух...
Още една интересна хипотеза
дава филологът и философ Петко
Атанасов, автор на многобройни
книги, продуцент и сценарист.
Известен е с възгледите си, че е
време за цялостно преосмисляне
на отношението ни към духовния
път на българската нация. От
една страна според него е напъл-
но вероятно плочките да са по-
стари от предположенията - още
отпреди приемането на християн-
ството за официална религия.
Според него мястото на наход-
ката е едно от първите огнища
на тази вяра изобщо. Възможно е
плочките да са били поръчвани на
майсторите от богати христия-
ни, така че да могат да отдават
почит чрез тях на своята вяра.
Според него няма как да не става
дума за поръчка при изработ-
ването, а именно условията на
неофициално християнство пред-
полагат това, смята Атанасов.
Два от вариантите на
една от най-оспорваните
плочки. Размерите є
са 31х17х4 см, а според
различните специалисти
на нея е изобразен
или Троянският герой
Ахил като светец, или
библейският Товий,
който чудодейно изцерява
баща си. Друга версия
е свързана със св. Ахил
Лариски (+330 г.), странно
в случая е, че е изобразен
гол. Според специалисти
иконографски той
напомня и бог Дионис.
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
И тук идва особено интересната
му идея - че плочката с „българ-
ски“ надпис всъщност съвсем не
напуска логиката от религиозния
характер на останалите. Идея-
та на философа е, че е време за
цялостен поглед към историята
ни през сакралното. Защото е
възможно тук думата „болгар“ да
е както знак за нашия народ, така
и същевременно за нещо друго
- синоним на вечност, дума за
посветен, за свещенослужител.
Според него немалко са данните,
че в началото христовата църква
е била наричана „българска“,
защото историята є започва от
наши предци по днешните ни земи
много, много по-рано от официал-
но приетото...
Така или иначе, попълването на
безкрайно сложния пъзел все още
стои напред в бъдещето. И ще е
чудесно ако българските и маке-
донските специалисти от различни
области си помогнат в подрежда-
нето му - какъв по-хубав символ на
добросъседство и нов, позитивен
поглед към бъдещето от търсене-
то и познаването на миналото...
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...

Време е за изключително интересната находка да кажат тежката си дума и двама во-

дещи специалисти, които помолихме за коментар. Наистина ли това са първите икони?
С какво още са специални? Каква е връзката на народа ни с тях и има ли обяснение зага-
дъчният надпис „Болгар“? Своите отговори дават археоложката доц. Гергана Кабакчие-
ва и специалистката по история на изкуството проф. Аксиния Джурова.

Глиненият пъзел
Какво смятат специалистите
за виничките икони и загадката „Болгар“

Доц. Гергана Не приемам идеята на

македонската историчка Ели-
Кабакчиева: савета Димитрова по повод
на плочката с надпис „болгар“
Безписмено – тя дори не допуска, че може
да се свърже с българи, а по-
Евангелие скоро става дума за хероиза-
цията, за конника като образ
на победата и оттам „вулга-
нието с оброчните плочки
от езическия период, много
такива има на Балканите, но
не и в Западната Римска им-
перия. Вижда се, че авторът
не е един и те са познавали
например иконографията на
тракийския конник и на дру-
гите божества от езическия

К
огато си задаваме въ-
проса защо тези плочки
са керамични и как се
появяват именно край днеш-
на Виница, трябва да имаме
предвид и че това не е някак-
ва новост за района – позна-
то е било и на предците на
авторите. Тоест вероятно е
имало заселване и съм склон-
на да вярвам, че става дума
за т.нар. куберови българи.
Христо Димитров от Инсти-
тута по история на БАН още
в началото на 80-те години
защити дисертация и с аргу-
менти доказа разселването
на българите именно в този
ареал - днешна Югозападна
България и Македония.
Списание ОСЕМ
рис“. Не мога да взема катего-
рична страна, но е безспорно,
че се чете думата „болгар“ и
по-скоро съм склонна зад това
изписване да виждам етноса.
Става дума за изключител-
но интересна находка, която
е обиколила света с изложби,
а, за съжаление, все още е
много слабо позната у нас.
Коментирах с много колеги,
някои от които са виждали
плочките на живо, но продъл-
жавам дори да споря със себе
си за тях - не мога да направя
категоричен извод.
Нищо не възниква на праз-
но поле, не започва, без да се
гради върху нещо по-старо.
Неминуемо изниква сравне-
период. Много по-добре знаят
как да изобразят например
лъва, отколкото в западното
изкуство.
Размерите им също не са
учудващи, защото познаваме
оброчни плочки на тракийския
конник. Разбира се, те са про-
изведени поне 2 века по-рано,
при това в нашите днешни
територии.
Количеството плочки,
намерено през 80-те години и
при най-новите разкопки, го-
вори, че са правени на място.
Образите действително са от
Стария завет и става дума за
началната фаза на християн-
ството. Чисто функционално
обаче не мога да приема тези
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

плочки като икони, както ги

определят мнозина.
По-скоро те са своеобразно
междинно звено между оброч-
ните езически плочки и истин-
ската икона. Много от сцени-
те могат да бъдат сравнени с
изображения, разпространени
по луксозната керамика в
Северна Африка. Те са нещо
средно, но и част от развити-
ето на цялата иконографска
символика на християнство-
то. Става дума за ранния му
период, когато то се утвърж-
дава като монотеистична
религия и за много от хората
е било сериозен проблем да
преминат от многообразието
на божества към единното.
Били са принудени, защото
християнството е налагано
с редица закони – почти 10
от времето на Константин
Велики до края на IV век. Била
е необходима много голяма
пропаганда.
Можем да разглеждаме
тези керамични плочки по-ско-
ро като безписмено Евангелие. Доц. Гергана Кабакчиева от Националния археологически институт с музей към БАН
Те имат само кратки тек- е специалист по римска история. Позната на читателите на „8“ от интересното ни
стове, които са насочващи - пътуване до римския град Ескус край село Гиген в брой 8/2013 г.
неминуемо възниква паралелът
с езическите плочки, където
също са написани имената на и развитието є претърпява те, този район е към т.нар.
божествата за хора, които твърде много метаморфо- префектура Илирикум, а в
по-малко могат да разчетат зи. Според историографията нея този език се ползва много
иконографската схема. Използ- първите идват след VII век, а повече от гръцкия. Според
вали са се, за да могат хора- през VIII-IХ век следва пери- мен затова датировката е
та да се запознаят с цялата одът на иконоборство, през от края на V - началото на VI
плеяда от светци и образа на който почти всички са изгоре- век, защото през втората му
Христос в центъра на всичко. ни. Ако приемем, че от тези половина там вече официално
Тези символи се появяват в плочки се извеждат истински- се пише на гръцки език.
мозайките, в цялата интери- те икони, трябва да бъдат Много е важно да се напра-
орна украса на църквите от намерени поне фрагменти и ви внимателен анализ на мяс-
този период и именно като на други места, а засега се е то, който да даде отговори
нещо подобно възприемам случило само край Виница. и на въпроса за контекста - с
тези плочки. Създателите също така са какви други материали са на-
Истинската икона се по- знаели латински. В периода, мерени плочките, къде точно
явява на един следващ етап към който датират плочки- са били сложени.
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА... ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

Проф. Аксиния
Джурова:
Загадката
е за какво
са служели
С
вещени изображения са
познати още през III
век от стенописите в
Дура – Европа, и по-късно от
IV-V век. Те са били изписвани
в катакомбите, в диптисите
от слонова кост, в пластич-
ната украса на саркофазите,
в мозайките. По-късно ги сре-
щаме през VI век в иконите
на дърво от манастира „Св.
Екатерина“ на Синай.
Оригиналното в откритите
керамични плочки от Виница
според мен не е нито изписва-
нето с латиница на „Bolgar“,
което е естествено, имайки
предвид, че до VII век латин-
Проф. Аксиния Джурова е специалист в историята на изкуството. Авторка е
ският език се е употребявал в
на стотици публикации и 25 книги за средновековната култура, славянското и
този регион. Първите сведения византийското средновековно изкуство и др.
за присъствие на българите се
отнасят към първата полови-
на на VI в., преди идването на в своите съчинения пророчест- за тяхната функция е същест-
хан Аспарух. Не е и в пресиле- вата в Стария завет, предри- вен и си заслужава да бъде
ния паралел между плочката чащи новозаветните събития, предмет на следващи дискусии.
„болгар“ и тази на „светеца“ а специално в Псалтира се Според мен тези керамични
Ахил, защото не знаем с точ- съдържат над 100 подобни па- плочки биха могли да се раз-
ност за кой Ахил става въпрос. сажа, използвани като паралел глеждат като свързващо звено
Не е прецедент и иконогра- по-късно за христологичния и между оброчните плочки и
фията, както тази, свързана богородичен цикъл. ранните икони, доказателство
със старозаветните сцени, Оригиналността на тези за което е континуитетът,
така и на светци като св. плочки е материалът – ке- който се проследява на иконог-
Христофор, който е „киноце- рамика, тяхната форма и рафско ниво между тракийския
фал“ - с глава на куче, според особено предназначението конник, езическите божества и
Василий Велики. Специално за им. Явно във Виница те са се достигналите до нас първи из-
сцените, свързани с Псалтира, произвеждали серийно, но след ображения на светци, изпълне-
да не забравяме, че в ранно- като в такова количество не ни в различен материал, преди
християнския период великите се откриват на други места в да се установи изписването им
отци на църквата разработват Балканския регион, въпросът предимно върху дърво.
Списание ОСЕМ
www.spisanie8.bg
www.biblio.bg
www.helikon.bg

Списание 8
навсякъде
с теб!
Чети онлайн,
по-евтино
и екологично :-)
 ТЕМАТА
НА ОСЕМ

(От)къде
С
рещаме ви с една съвсем друга
история. С коренно различна
версия за произхода и минало-
то на българите. Тракийският
език всъщност е български,
траките никога не са изчезвали.
„Прабългари“ не съществуват,
а народът ни живее по днешните си земи от
най-дълбока древност. Страната ни същест-
вува отпреди 681 г. Това са част от тезите,
които си пробиват бавно, но устремно път към
общественото внимание от блогове, форуми, а
все по-често – и от книги, събрали сериозни ар-
гументи. Вярваме, че в спора и представянето
на различни гледни точки се ражда истината, и
затова в следващите страници ще ви разкажем
подробно за разсъжденията на все по-много-
бройни интелигентни хора с различни специално-
сти, ще ви представим техните доказателства
за провокативните им твърдения. Пригответе
се за картина, различна от всичко, което сте
учили в часовете по история. За аргументите
зад сензационни и невероятни хипотези. Както
казва Стефан Цвайг: „Няма нищо по-прекрасно
от истина, изглеждаща неправдоподобна!“...

Мечът на Севт III от тракийската

могила „Голямата Косматка“
СНИМКА: НИКОЛАЙ ГЕНОВ

16 Списание ОСЕМ
 ХИПОТЕЗА: ОПОНЕНТЪТ: ПЪРВОПРОХОДНИК:

Винаги сме Отговорът на Ганчо Ценов

били на официалната по пътя на
Балканите? наука историята
стр. 18 стр. 32 стр. 36

сме ние?
Възможно ли е
тракийският
език да е
български, а
народът ни
да живее по
днешните си
земи от дълбока
древност
Сребърна фигура на орел, намерена в
предполагаемия гроб на кан Аспарух.
СНИМКА: КРАСИМИР МИХАЙЛОВ

Списание ОСЕМ 17
 ТЕМАТА...

Една нова книга - „Вяра и мяра“, се опитва да отговори на въпроса кои сме ние, бълга-
рите. Наложи се да изчака над половин година за премиера в София, авторът Петко
Атанасов искаше на представянето є да дойдат хора, които вече са я прочели. Очак-
ваше да събере онова неогласено, неструктурирано, неясно като обем и потенциал
общество, което от 20 г. развива хипотези за нашето минало, напълно различни от
официалната версия. Точно това се получи, а ние имахме късмета да сме там, за да ви
представим тази интересна гледна точка.

Кривото огледало
на историята
Дали наистина цивилизацията се заражда по
нашите земи, траките са наследници на най-
древните жители, а ние произхождаме от тях
Мариана Светославова, снимки Владимир Мачоков и архив

П
овечето от тези • Славянско нашествие през VI в. на юг
хора, които не при- от Дунав не се е състояло.
емат официалната • Траките никога не са се претопявали и
версия за миналото изчезвали.
ни, нямат дипломи по • Нашият народ не се е формирал от
история. За сметка смесването на „прабългарските“ конници
на това притежават на Аспарух със славяните и траките.
аналитичното мислене на математици, • Българската държава не е основана
инженери, юристи... Кои са техните ос- през 681 година, защото българите са
новни възражения към узаконената у нас владеели обширни територии от Бал-
истина? От тях можем да чуем следното: канския полуостров векове преди тази
сакрализирана дата.
• „Прабългари“ няма. • Княз Борис не е покръстил своя народ,
• Българите не са дошли от изток, не са той всъщност е изиграл една диплома-
нито тюрки, нито иранци. И всъщност не тическа игра с гръцката патриаршия в
са пристигали отникъде. Константинопол.
Списание ОСЕМ
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

И ако такива добре познати още от учи-

лището факти се отхвърлят, какви раз-
лични тези предлагат в замяна алтерна-
тивните изследователи на историята
ни? Според тях:

• Българите са местно население, което

обитава тези земи от най-дълбока древ-
ност.
• Териториите около Черно море са люл-
ка на цивилизацията. Нейни наследници
са траките, както са наричали нашите
предци.
• Тракийският език е българският.
• Първата християнска църква в Европа
е основана от апостол Павел на Балка-
ните в западните български земи. Там
всъщност е средището, където се съх-
ранява и се разпространява изконното
учение на Иисус Христос.
• Византийският император Юстиниан
I провъзгласява българската архиеписко-
пия Юстиниана Прима 150 г. преди идва-
нето на Аспарух...

Всички тези твърдения не са празно-

словни. В многобройни статии, книги, до-
клади те се подкрепят с факти и сведения,
почерпени от древни исторически извори,
от добре известни летописи и хроники.
Защо обаче академичната общност у нас
не отдава нужното на доводите? Нали не
е възможно тя да не е запозната с тях?
„Проблемът в историческата наука
и въобще в хуманитаристиката е, че на
базата на едни и същи данни и писмени
ГЕНИ Петко
Атанасов е

извори, археологически находки, надписи,
топонимия, етнография се стига до ко-
ренно различни изводи“ – казва Александър
Мошев, добре познат на читателите на
Списание 8 и един от малцината дипломи-
рани историци, които дръзват да оспорят
статуквото в нашата историография. „И
това е нормално, тъй като в хуманита-
ристиката няма стопроцентово доказа-
ни тези и отговори, както е в точните
науки. Мнението на един изследовател
се сблъсква с мнението на друг и често
по-големият авторитет е този, който
надделява.“
НА ПОМОЩ
журналист,
продуцент и
издател.
Как тогава да бъдем сигурни кои сме
ние? Напоследък вода в мелницата на съм-
нението наливат и генетиците.
Проф. Иво Кременски, един от основате-
лите на Българския геномен проект, съоб-
щава, че при около една пета от български-
те мъже са открити ДНК маркери, които са
от население, живяло на Балканите преди
7800 години. Тоест установява се същест-
вен процент в българския геном от много
древно местно население, пояснява той
през 2012 г. пред медиите. Година по-късно
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...

са огласени по-нови данни от генетични ственици са били хуно-татари“.

изследвания за произхода на българите, От изследването става ясно още, че
проведени съвместно с университета във българите сe отличават генетически от
Флоренция. другите славяноезични народи като русна-
ци, словаци, чехи и др., но пък са близки с
БЪЛГАРИЯ населението на Северна и Средна Италия,
Северна Гърция и Румъния.
И ИТАЛИЯ Да не би да излиза, че учебниците по
история са ни лъгали? И че продължават
„Българите нямат нищо общо с монго- да заблуждават децата ни? Иначе добре
ло-алтайските и хуно-татарските наро- помним от уроците: при формирането
Проф. д-р на българската народност малобройни-
Йордан Табов
ди“ – заявява акад. Ангел Гълъбов в серия
е математик, от интервюта (още за тези ДНК изслед- те конници на Аспарух, дошли от Азия, се
носител на вания – брой 10/2011 г.). „Тези данни раз- претопили в завареното тук море от сла-
многобройни вяни, в което се изгубили както те, така
биват утвърдените от времето на про-
български и
международни фесорите Константин Иречек и Васил и местните траки. Но щом не сме тъкмо
награди. Златарски концепции, че нашите предше- славяни, щом не сме и азиатци, както до-
казват генетиците, то какви сме?
Идеята за славянството се разклаща
и от генетични проучвания в Русия, прове-
дени от Лабораторията за популационна
генетика на човека към Медицинския цен-
тър в Руската академия на медицинските
науки и огласени във вестник „Власт“, ци-
тиран от сайта glavpost.com.ua. Резулта-
тите сочат, че... и самите руснаци не са
славяни! Съобщава се, че те са близки с
населението на Източна Украйна, с фин-
ландците, татарите и естонците. Като
славяни са определени единствено белору-
сите, генетично идентични с поляците и
много близки с чехи и словаци. Ако всички
тези данни са верни, възниква недоумени-
ето: Как изобщо е забъркан българският
коктейл? Какви са неговите съставки?

ВЯРА И МЯРА
Със своята книга „Вяра и мяра“ Петко
Атанасов се противопоставя на наложе-
ния вече над сто години постулат за три-
те компонента, споили българския народ
– траки, славяни и прабългари. „Тази версия
- изтъква авторът, - не просто раздвоява,
а разтроява българина по отношение на
произхода и историята му. Едни натрап-
ващи се номадски легенди и едни неспирни
кушии по степните полета на историо-
графските страници лишават нашия на-

Списание ОСЕМ
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

род от сигурност и увереност, лишават

го от опорна точка, от лично и сакрално
МИТ ЗА ОНГЪЛА Плочката,
намерена край
македонския
пространство. Ето защо изясняването, град Виница, на
Проф. Йордан Табов е работил години на-
уточняването, лингвистичният, етног- която през V-VI
ред в Института по математика към БАН. век е изписано
рафски и историографски препрочит на
Наред със заниманията си по методика на „BOLGAR“.
доктрината днес е повече от необходим.“
обучението той пише книги и статии в
„На кое всъщност може да се вярва в
списания като „История“, „Палеобулгарика“,
досега известната ни българска история?“
„Историческо бъдеще“ и „Исторически пре-
– пита и проф. д-р Добрин Денев, бивш рек-
глед“, поставяйки проблеми, засягащи мест-
тор на Университета по архитектура,
ния произход на нашия народ. В „Старите
строителство и геодезия, инженер с науч-
българи“ например той отбелязва някои фа-
ни трудове по геотехника и фундиране, но
кти (част от които вече сме представяли в
и автор на трилогията „Неизвестното в
темата за „Иконите от Виница“, бр. 1/2014
българската история“. „Все още не се знае
г.): „Специалистите добре знаят, че в дос-
например какво значи името „българин“ –
та средновековни и антични хроники и дру-
отбелязва той. – Закачани са ни всякакви
ги документи се споменават прояви (главно
епитети, включително и засягащи дос-
военни) на българите на Балканския полуос-
тойнството ни. Според един чешки специ-
тров от времето преди Исперих. Например:
алист, Томашек, „българин“ значело човек
от утайката на обществото“.
1) Византийският поет Йоан Цеца пише:
Подобни схващания се срещат дори
„И тогава всички пристигнаха в Авлида с
в школската литература. В своята три-
кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей
логия проф. Денев дава знаков цитат от
гимназиален учебник по история, издаден
в Скопие през недалечната 2007 година:
„Бугарите биле монголо-татарско племе Как изобщо е забъркан
од турската група народи. Като скитачко
племе бугарите постоjано го менували ме- българският коктейл?
стото на живеенье. Се занимавале со от-
гледуванье коньи, со лов и ограбуванье.“ Какви са съставките му?
Списание ОСЕМ
ТЕМАТА...
Все още не се знае
например какво значи
името „българин“.
и на Тетида, дъщерята на философа Хирон,
водейки войска от хуни-българи-мирмидони
на брой две хиляди и петстотин.“
2) Йоан Малала и Йоан Екзарх направо
твърдят, че Ахил е бил българин.
3) Мавро Орбини цитира сведения на Марк
Аврелий Касиодор, че българите са се сра-
жавали с римляните около 390 година.
4) Павел Дякон, Готфрид Витербски, Ал-
берт Кранц и Павел Емилий пишат, че
българите, които живеели около Дунава,
в 450 г. нападнали краля на лангобардите
Агилмунд, убили го и разбили войската му.
5) В приписка към хрониката на Манасий
се казва, че по времето на император
Анастасий (491-517 г.) българите завладе-
ли земите около Видин и Охрид.
6) Зонара в житието на император Ана-
стасий пише, че българите нападали Или-
рик и че той построил Дългата стена от
Черно море до Мраморно море, за да от-
блъсква техните набези. Ако по това вре-
ме България наистина се е намирала около
Дон, както се твърди в днешните учебни-
ци и монографии, едва ли би била такава
постоянна заплаха за Византия, че заради
нея да се построи нещо толкова мащабно!
7) Раич съобщава, че според Прай около 500
г. българите, предвождани от Либерт I или
Бузар, завладели Мизия и се заселили в нея.
8) Дюканж, Льо Киен и др. започват списъ-
ка на архиепископите на България с Про-
тоген Сердикийски, живял по времето на
Константин Велики (280-337 г. от н.е.).
Този списък може да бъде продължен с
още много факти, които убедително оф-
ормят следната картина: българите са
един от основните воюващи, завладява-
щи, заселващи се, участващи в църковния
живот на Балканите народи през IV-VII в.
и ако някой иска да твърди, че по това
Списание ОСЕМ
време те не са били постоянни жители на
тези земи, то той трябва да докаже та-
кова твърдение със сериозни аргументи.
Горните примери ни предлагат няколко
„минавания“ на Дунав и „завладявания“ и
„заселвания“ на българи в Мизия и Македо-
ния. Отношението на официалната исто-
рическа школа на XIX-XX век към тях обаче
е странно: тя предпочита да постави на
преден план едно друго събитие – мина-
ването на Дунав от дружината на Испе-
рих, и да го ползва за предубедени изводи.
Нейният подход вече е породил цяла кон-
струкция, бедна откъм документални по-
твърждения, но с ясна идейна насоченост
– да внуши безапелационно, че българите
са пришълци в собствената си земя, като
им остави за утеха възможността да си
измислят легенди за „велики завоевания“,
които малцина извън границите на Бълга-
рия познават, а като ги чуят, най-често
ги възприемат със снизхождение.
Тази конструкция, която можем да на-
речем „мит за Онгъла“, обхваща придвиж-
ването на „чергарското българско племе“
от изток – от Алтай или от границите с
Китай, до Балканите и смесването му със
славяните“, допълва проф. Табов.
МЕНАНДЪР
И ТЕОФИЛАКТ
В полза на хипотезата, че българите
са местно население, аргументи излага
и Александър Мошев, като се спира на
писмените извори: „Множество латински
и гръцки летописци категорично свиде-
телстват, че българско присъствие на
Балканите има много преди 680-681 го-
дина. Това може да се прочете например
в хрониката на Теофан, която иначе е
използвана в нашата наука предимно от-
носно събитията от VII в. За същото сви-
детелстват Менандър Протектор, Тео-
филакт Симоката, Приск Панийски, Комес
Марцелин и други. Има и една много дис-
кутирана карта на св. Йероним от IV в.,
която е правена по данни на Евсевий Ке-
сарийски и в която личи името „Вулгария“.
Картата на св. Йероним от IV в. Надписът „Вулгария“ можете да видите в частта долу вляво. СНИМКА: GETTY IMAGES

Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...
Детайл
от картата на
Направени са є много подробни изследва-
ния. Там има десетки топоними и един-
св. Йероним
ственият, свързан със съвременна дър-
жава, е България. Изказват се обратни
аргументи, че това е късен препис и ня-
кой е добавил нашето име. Но защо точно
България да е добавеният топоним?
Някои се наемат да оспорват и Равен-
ския космограф от VI в., който пише че
Мизия и Тракия „модо булгари хабитант“,
т.е. „обитават само българи“. Критиците
на този текст обаче казват: „да, обаче на
латински думата „модо“ има и друго зна-
чение, което означава „отскоро“. И се по-
лучава „отскоро българи обитават“. Всеки
от тези извори подлежи на дискусия. Но
като се съпоставят всичките писмени
извори заедно, може да се получи една по-
пълна картина“, убеден е Мошев.
Проф. Добрин Денев изтъква следното:
„Представят воините, дошли по нашите
земи заедно с Аспарух през 680 г., като
степен народ – коняри, които страдат от
недояждане и се чудят къде да се сврат на
Българите, дошли
в нашите земи,
са били християни.
Списание ОСЕМ
земята. Но това не е вярно! Те идват тук
с над 40 благороднически титли, като хора
с дълга история. И това, което не може
да се прочете в историческите книги, е
обстоятелството, че българите, дошли
в нашите земи, са били християни. Ако не
всички, то поне аристокрацията им. До-
казателство за това е съкровището от
Малая Перешчепина, където се смята,
че е погребан Кубрат. Върху всички него-
ви вещи - колан, ножница, меч, се виждат
огромни християнски кръстове. Кубрат е
живял около 10 години във Византия. Там е
израснал, и то в двора на Ираклий, заедно
с децата на императора. Там е бил покръс-
тен. Двама хронисти - патриарх Никифор и
Теофан Изповедник, описват този период.“
НАВУХОДОНОСОР
Важен за историята ни е много стар
документ, наречен „Именник на български-
те ханове“. Списъкът започва с Авитохол,
Ирник, а накрая пише нещо, на което исто-
риците като че ли не обръщат внимание:
„Освен горепосочените асирийски царе
управлява и (да разбираме от същия народ
- б.а.) Навуходоносор!“ Прославеният вави-
лонски цар. Асирия и Вавилон са наследни-
ците на шумерската цивилизация.
„Питам се кой е този народ, който, ако
има такъв запис някъде, не би го използ-
вал, за да възвеличи своето минало!“ – въз-
клицава проф. Денев. „Никой друг освен на-
шия. И все пак остава фактът, че някой,
който е писал навремето този именник,
е свидетелствал, че българските владе-
тели извеждат своя произход от далечна
Асирия и Вавилон!“
Разбира се – няма как тези думи да
бъдат тълкувани еднозначно, обяснява ни
Александър Мошев. „Всъщност „Именни-
кът“ е част от по-голям сборник, наречен
„Елински и Римски летописец“. Там той е
вмъкнат между Четвърта книга на царе-
те от Стария завет и част от „Хрони-
ка“ на Георги Амартол, наричан и Георги
Монах. Според изследователите изрече-
нието за Навуходоносор е част от тази
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

хроника, а не от „Именника“ - проблемът е, на север, на запад, на юг и югоизток.

че той не е отделен достатъчно видимо
от текстовете, които го предшестват
и следват - само с по една точка преди
и след. Дали случайно това изречение от
Георги Амартол е сложено точно там?“
- задава уместния въпрос историкът. И
наистина, ако приемем, че Навуходоносор
е споменат в контекста на останалите
български владетели - дали това няма да
отвори различно поле за размисъл?
„Оттогава приблизително датират
първите цивилизации в Месопотамия и
Египет – припомня проф. Денев. - Едни от
изселниците са отишли в Средна Азия и
се установили там, сменили са не само
начина на живот, но вероятно и много
неща са възприели от околните народи.
Тъй че не може да има идентичност между
населението, което някога е живяло около
Черно море, и етносите, сформирали се на Уваровият препис
на „Именника
новите места. Най-любопитно за нас оба- на българските

ЧЕРНОМОРИЕ че е, че Шумерската цивилизация е дело на

пришълци в Месопотамия!“
ханове“. Думата
„Навуходоносор“,
(която виждате и
Според Александър Мошев и двата увеличена) е вдясно,
Проф. Добрин Денев поддържа тезата,
термина – „прабългари“ и „славяни“, имат на 11-ия ред.
че много древна цивилизация е процъфтя-
вала около Черно море, но поради ката-
клизъм се разселва по различни краища
на света. Има сериозни доказателства,
че в края на последния ледников период,
когато Волга, Дон, Днепър, Днестър, Ду-
нав са текли с изключително малки водни
количества, нашето море е било затво-
рено сладководно езеро. Експедиция на
американския изследовател Уилям Райън
(на която екип на Списание 8 присъства)
в сътрудничество с българския океанолог
проф. Петко Димитров намери на дъното
на Черно море два вида утайки – черна и
под нея бяла тиня. Учените установиха,
че в порите на бялата се съдържа сладка
вода, а на границата между двата пласта
има фосили (Още – във водещата тема
на брой 8/2011). Всичко това подкрепя хи-
потезата на проф. Петко Димитров за
катастрофален потоп, свидетелства за
който се откриват и в Библията.
Радиовъглеродният анализ прехвърля
събитията към 5508 г. пр.н.е. Тогава, ве-
роятно след опустошително земетресе-
ние на Балканите, се отваря Босфорът, а
солените води от Средиземно море нахлу-
ват в сладководното езеро и повдигат ни-
вото му със 100 м. Потопът води до изми-
ране на флора и фауна, за година са залети
100 000 кв. км. Това води след себе си из-
селване на населението в различни посоки,
а Райън и неговият колега Уолтър Питман
показват посоките на това разселване -

Списание ОСЕМ
ТЕМАТА...
„Прабългари“ е кабинетен
термин, създаден в процеса
на развитието на нашата
историография.
доста сериозна политическа наслойка
върху себе си. „Прабългари“ е кабинетен
термин, създаден в процеса на развити-
ето на нашата историография след 1878
г. и предимно след Първата световна вой-
на“, пояснява той. „Налага се за обознача-
ване на една съставка от етногенезиса
на нашия народ, която условно наричат
„турански българи“ или „аспарухови/ази-
атски прабългари“ – хора с неславянски
език и азиатско потекло, предполага се
– турко-монголско или финско. „Турански“
е обобщаващ термин за средноазиатска-
та област, в която днес са бившите съ-
ветски републики Казахстан, Киргизстан,
Таджикистан. Терминът „прабългари“ се
налага категорично след 1944 г., за да се
докаже, че обозначава съвсем малка със-
тавка в нашия доминиран от славяните
етнос. Според мен има голяма заблуда в
начина, по който се представят събития-
та с тази уж малка орда, която идва тук.
Излиза, че тя остава само като име и по-
бързва да се претопи. Местните жители
предварително услужливо са изчезнали,
предоставяйки терена празен, за да се
настанят на него славяните. След това
тези славяни биват обединени от някакъв
кристализационен център около Шумен и
Добруджа и оттам само за 200-300 години
се разпространяват чак до днешна Север-
на Гърция и Албания.
ПРАБЪЛГАРИ?
Е, съгласете се, че това е една много
нереалистична картина! Как една малка
група от въоръжени конници ще присъеди-
ни към себе си някакви огромни маси от
днешна България и румънска Добруджа, чак
Списание ОСЕМ
до днешна Албания. Какъв ще е стимулът,
начинът и процесът за приобщаването на
тези коренно различни етноси, при това
под името българи и в една българска дър-
жава?“, реторично пита историкът.
Проф. Табов отива по-нататък в хипо-
тезите. Според него т.нар. „прабългари“
всъщност са готи. Начело с Исперих те
идват и сключват с Византия федера-
тивен договор, според който пазят гра-
ницата, а империята им плаща като на
наемници. „Частицата „рих“ в името на
българския кан е готска титла, същата
като в името на гота Теодорих“, пояснява
Йордан Табов и продължава: „Когато Тер-
вел помага на византийския император,
той го повишава, прави го патриций и му
дава като васално владение същата тази
североизточна територия, която днес
знаем като Аспарухова България“.
Що се отнася до славяните, този тер-
мин е добил днешния си вид в края на XVIII
и началото на XIX в. Преди това в него
се влага друго съдържание. Ако проче-
тем Мавро Орбини, ще видим, че той под
славяни разбира шведи, нормани, финлан-
дци – един по-широк кръг народи. Защо е
смятал така, няма как да знаем. Затова,
ако открием в по-ранни текстове думата
„славяни“, не сме сигурни, че това не са на-
пример шведи или нормани.
ХОРА НА МЯСТО
Ако за момент оставим на заден план
идеята за държавата ни, създадена през
681 г. от трите етноса на прабългари,
славяни и траки, и след като преосмислим
значението, което сме придавали на тези
думи през последните десетилетия... из-
веднъж се оказваме пред една доста раз-
лична и в някои области – по-пълна кар-
тина. Според Йордан Табов българите са
местно население на земите от Пелопо-
нес до София, покрай Епир, Тесалия, та до
края на днешна Тракия. Той изтъква тек-
стове от гръцки изворови материали, в
които се казва, че когато гърците идват
тук, заварват българите, т.нар. пелазги
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

или пеларги. Последните две наименова-

ния могат да бъдат произведени от една
обща графема, един и същ запис, който в
зависимост от начина на четене може да
бъде тълкуван различно, включително и
като „българи“, пояснява математикът.
Петко Атанасов също е категоричен:
„Прабългари всъщност няма. Това е един
много хитроват нов мит. Ние не сме но-
мади. Ние сме уседнали, земеделци. Ние
сме арийци. И това се разбира от нашия
фолклор, в който личи, че сме наследници
на хора, които уважават и обожават зе-
мята, които разговарят с нея. Това е пър-
вото и най-важно тяхно познание, защото
без него те няма да оцелеят.“
В книгата си той излага виждането, че
българите, които са живели открай вре-
ме тук, са били наричани по различен на-
чин от другите народи. Кимери, кари, аси,
мизи, даки, скити, саки, сармати, печене-
ги, хуни, готи, гети са според него близки
родове с общ език, вяра и ритуали. Сла-
вяните, наричани още македонци, българи
или траки, са коренно население на Балка-
ните, смята авторът. монети, керамика, останки от строител- Елемент от
сребърен
ство. Истината е, че знаем твърде малко
тракийски
за тези бурни времена. наколенник от
СЛАВЯТ БОГА „Но дали може да говорим за коренна IV в. пр.Хр.
СНИМКА:
смяна на населението?“ – пита Мошев. НИКОЛАЙ ГЕНОВ
Всъщност според Атанасов оригинал- „Археологията беше много категорична,
ният термин е „словени“ и той идва от че е имало геноцид над коренното населе-
Бога слово - Христос. Онези, които първи ние и че тук са дошли славяни, но и авари,
приемат Христовата идея, са словените. хуни, готи (подразбира се – германци), а
Думата „славяни“ се е появила по-късно и накрая и българи. Но напоследък археоло-
тя е свързана с прославата на словото. зите започват да твърдят, че най-при-
„И тези на практика сакрални термини митивната, изработена без грънчарско
по-късно стават обобщаващи, светски и колело и смятана за славянска керамика,
накрая политически – развива идеята си всъщност продължавала традициите на
Петко Атанасов. - Първите словени са местното, тракийско население и е била
нашите прадядовци от римската админи- изработвана в домашни условия от жени-
стративна област Втора Македония, кои- те в семейството. Всъщност става дума
то приемат апостол Павел.“ за по-примитивни форми на производство,
Основания, подкрепящи теорията за
местния произход на българите, Алексан-
дър Мошев търси и сред археологически-
те паметници. За съжаление, тъкмо от
Истината е, че знаем
периода, който ни интересува – времена- твърде малко за
та на т.нар. варварски нашествия между
IV-V в. и VII-VIII в., са открити много малко тези бурни времена.
Списание ОСЕМ
ТЕМАТА...
Очевидна е леката промяна
в името на населеното
място на древните серди.
свързани с по-неспокойното и несигурно
време, когато вътрешни междуособици
в Източната римска империя принужда-
ват хората да живеят един по-затворен
живот. И значи тази керамика, за която
се твърди, че е привнесена отвъд Дунав,
всъщност може би е продължение на по-
стари местни образци. Разклаща се ста-
новището и за разкритите погребения –
твърди се, че едни от тях са християнски,
други - езически. Спокойно би могло да се
каже обаче, че това са различни ритуали
в рамките на самото християнство или
на негови разновидности каквото е ари-
анството например“, допълва историкът.
ЧОВЕК
СИ ИЗБИРА
Неубедителна е теорията за засел-
ване на славяните и според проф. Табов.
В изворите никъде няма потвърждение,
че тук, на Балканския полуостров, чак до
Пелопонес, масово са се заселили славяни
- отбелязва изследователят. Българите,
които са били тук и много пъти са споме-
навани още в VI в., как така изведнъж при-
емаме, че идват чак в седми, недоумява
той. „Има много и ясни данни, че е имало
българска архиепископия, наречена Юсти-
ниана Прима, и български епископ, който
император Юстиниан е издигнал на второ
място след римския папа и преди констан-
тинополския патриарх“ - заявява проф. Та-
бов. „Тези данни се отхвърлят, наричат ги
фикция. Но защо едно сведение от извори-
те ние обявяваме за фикция? Защо не са
фикция други сведения. Човек си избира...
Предлагат ни версията: да, имало е
българи на Балканите, но те не са дошли
още, за да се заселят тук. Поради това не
Списание ОСЕМ
е възможно да е бил български епископът.
Обясняват ни, че фактите са добавени от
патриотични подбуди в преписите... Значи
може готите да са имали тук епископ, да са
се покръстили, а българите - не. Това е дос-
та очевиден двоен стандарт“, допълва той.
Географските имена са друга линия,
по която се търсят доказателства. „Да
вземем например Сердика, по-късно гра-
дът започва да се споменава като Средец
- разказва Александър Мошев. – Очевидна
е леката промяна в наименованието на
населеното място на древните серди –
смятат ги за траки или илири. Ако те са
унищожени, кой е предал на прииждащите
славяни името Сердика? Кой им е предал
името Пулпудева, което те произнасят
като Плъпдив, днешния Пловдив? Кой е
предал на нашествениците от север име-
то Верея, което те изговарят като Боруй,
днешната Стара Загора? Или река Стри-
мон, днешна Струма?“
Камен Станев, археолог и историк, е
автор на книга за Тракия през ранното
Средновековие. Според него в продълже-
ние на 300-400 г. в Южна България нямало
никакво население и той застъпва теза-
та за тотален геноцид над местните
жители. Много по-логично според наши-
те събеседници обаче е да предположим,
че са се случвали повече на брой по-малки
миграции, на по-ограничена територия и
на по-къси разстояния и да допуснем един
често срещан процес на Балканите – при
всяка опасност местното население се
изтегля в планинските райони, след което
се връща към равнината, където живо-
тът е по-лесен.
ОФИЦИАЛНО
Със сигурност си задавате въпроса защо
официалната доктрина не взема на сериозно
изброените факти. Според Петко Атанасов
причината е, че модерната българска дър-
жава не е създадена с порива на българ-
ския народ, а по силата на споразумение
между великите сили. „След Санстефан-
ския мирен договор се налага външният

министър на Русия граф Шувалов да зами-
не спешно за Лондон и там с лорд Солс-
бъри подписват Лондонските протоколи.
Има ги публикувани и там се вижда, че
двете империи – Руската и Британска-
та, разпределят Балканския полуостров
на сфери на влияние. След това се свиква
Берлинският конгрес, но той е само една
пиар кампания на договореностите. Така
се регламентира новото статукво в на-
шия регион.
Ако Великите сили бяха признали, че
ние сме местно население и имаме стари
династии, това би означавало, че призна-
ват правата ни над земята. Докато има
апетити към нашата територия, е необ-
ходимо да сме преселници, да не сме мест-
ни хора, за да могат винаги да кажат: вие
сте гости тук, какви претенции може да
имате. И го казват, и го вмениха в култур-
ната парадигма и доктрините на съседни-
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
те държави - Гърция и Сърбия. И всички
тези обяснения минават, за съжаление,
през науката“, казва Атанасов.
Александър Мошев обаче не споделя
идеята, че зад изкривяването на нашата
историография стоят мощни геополити-
чески интереси: „Според мен става дума
за неколковековно наслагване на заблуди.
Нямам категоричен отговор как между
ХVІ и ХХ век се е наложила една манипу-
лативна теза. Може би в този период, ко-
гато в Европа са се изковавали национал-
ните истории, точно тогава ние нямаме
историография и тя се пише от чужди
историци, които по-скоро обслужват съ-
ответните имперски интереси. Говорим
за автори в Австрийската империя като
Йохан Кристиан фон Енгел, за Тунман и
Лудвиг фон Шльоцер. Фон Енгел например Проф. Добрин
Денев,
в книгата си „История на българите в преподавател
Мизия“ категорично заявява, че ние имаме в УАСГ
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...
История на
славяните,
публикувана
през 1595 г. от
хърватина Винко
Прибойевич
турко-татарско потекло. През ХІХ в. тази
теза се подема активно и се доразвива.
ЕРЕТИЦИ
Трето виждане предлага проф. Табов,
според когото разковничето е скрито в
църковната история и ересите. Ключът,
твърди той, е в старото българско хрис-
тиянство, което тръгва от апостол Па-
вел и което бихме могли да наречем бо-
гомилство. „Причината за негативното
отношение към българите и за изкриве-
ната ни история е, че в Охридската ар-
хиепископия, първата българска църква,
която е обхващала Тесалия, Епир и днешна
Македония, са били само богомили. И тъй
като те са представители на ерес, цяла-
та Охридска архиепископия е извадена от
историята. Затова се твърди, че българи
на Балканите в онези векове не е имало.
Какво знаете днес за архиепископията
Юстиниана Прима? Защо Кирил и Мето-
дий, които по учебниците ги представят
за гръцки мисионери, са канонизирани от
гръцката църква чак през 1971 година?
Техните имена там са трити, махани са
Списание ОСЕМ
отвсякъде. За тях пишат единствено
гръцки богомили от Юстиниана Прима.
Българската история е смачкана тъкмо
заради тези богомили, те пречат и на
католиците, и на православните. През
20-те години на миналия век църковната
история е вече написана. За да променим
нашата история, трябва да се промени
църковната. Това означава да кажем, че
богомилите са ранните християни, че
богомилството е раннохристиянското
учение на апостол Павел, а католицизмът
и православието фактически са ереси!“,
обяснява идеята си професорът.
БЛЕНДАТА НА
САКРАЛНОТО
„Вяра и мяра“ носи подзаглавието „Бъл-
гарското тайнство“. Петко Атанасов
развива идеята, че сме наследници на
народ с библейско минало, част от биб-
лейския свят. Но той твърди и нещо по-
вече: „българин“ – това е духовно понятие,
устояло във времето до Възраждането и
осакатено от модерността и политиче-
ския нихилизъм, засилващ се през послед-
ните десетилетия.
„Понятието българи се корени много
назад във времето, това са хората, на-
следници на Слънчевата династия“ – казва
авторът. „В анализа на тракийската бит-
ност за нея пишат акад. Димитър Дими-
тров, историци като Никола Йонков Вла-
дикин, Марко Марков и др. Тази династия е
управлявала Стария свят, управлявала е и
ариите – нашите прародители или бълга-
рите, чието име през санскрит означава
светли, силни, слънчеви. От онази велика
династия до нас е стигнала титлата ка-
нас субиги, която погрешно произнасяме
ювиги. Ние не си я превеждаме, но смисъ-
лът е „княз с от бога дадена власт“.
Петко Атанасов се опитва да вкара
въпроса за нашата идентичност в няка-
къв по-голям мащаб и премисля миналото
през блендата на сакралното: „Смятам, че
ние сме обладатели на познанието в целия
следпотопен, т.нар. библейски период. В по-

следните 8000 г. ние сме в основата на съ-
временния културен формат, обусловен от
най-важните познания за света, които се
съдържат в херметизма. Можем да го видим
във фолклора, в етнографията, в езика.“
Впрочем своята книга Атанасов жа-
нрово е определил като „Хермесианско
есе“. В нея той цитира Херодот, който
съобщава, че тракийските царе най-мно-
го почитат Хермес и казват, че са произ-
лезли от него. В пространен лингвистичен
и етимологичен анализ изследователят
извежда скрития смисъл в името на древ-
ния бог, в което се събират и кръстният
знак, и символът на Богинята майка, иде-
ята за плодородие и понятието за месия
– медиаторът между земята и небето...
Постепенно Атанасов стига до заключе-
нието, че Хермес е създател и преносител
на принципите на сътворението, затова
на него кръщават посветени и владетели.
„Затова в Хермес се кълнат и от Хермес
извеждат произхода си тракийските царе,
наследниците на Слънчевата династия“ –
заключава авторът.
ОТ МЕРА ДО МЯРКА
В текстовете, достигнали до нас, той
разчита метафоричното. Убеден е, че ми-
тологичното време е успоредно време,
без което човек не може да живее: „За мен
е особено важна митологичната, леген-
дарната част, защото тя обяснява голе-
мия смисъл на живота. Тя обуславя живота
чрез вярата в нещо голямо и съществено,
което крепи целия свят. Човек без вяра не
може да живее. И ако вярата е вертика-
лът, т.е. усещането на човека за сила, за
небе, за нещо голямо и велико, то мерата
е територията, върху която живее и про-
ектира земните си дни.
В края на книгата е изведен трети
постулат: от мерата идва мярката. Мя-
рата, която човек трябва да усвои, за да
бъдат дните му осмислени, за да бъде по-
стигнат балансът между хоризонтала и
вертикала, между земните ни задължения
и вярата. „Убеден съм, че историята и
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
археологията сами по себе си не са дос-
татъчни, за да ни дадат пълната карти-
на на миналото. За тази цел е необхо-
дим инструментариумът на значително
по-широк кръг науки. Не твърдя, че мога
да дам универсален ключ, но смятам, че
моят текст може да предизвика хората
да намерят своя собствен, защото по-
важно е те да си повярват, отколкото
да заучават готови истини. Това е го-
лямата цел“, завършва разговора с нас
авторът.
Твърде надалеч ли отиват всички
тези хипотези? Мегаломански и патри-
отарски ли звучат за травмираните ни
сетива? Или от тях наднича нашето
добре затъпкано автентично минало?
Възможно ли е изобщо да бъде преосмис-
лена някога българската история - „ИС-
Тината за хОРата“, както превежда ду-
мата проф. Добрин Денев. Ще се състои
ли някога научен дебат и на каква плос-
кост би могло да се случи това? Дали
академичната научна мисъл ще „снизхо-
ди“ да участва в него, защото, изглежда,
утвърдените авторитети дори не по-
дозират за съществуването на своите
опоненти.
Но дори дебатът да започне, е слабо
вероятно в резултат от него българите
да получат нова идентичност и ново са-
мочувствие. Някои от алтернативните
изследователи смятат, че е въпрос на
време и смяна на поколения. Но и на много
работа. В увлекателната игра на кодове,
в която ни въвлича Петко Атанасов, има
едно особено важно прозрение: „В исто-
рията на духа няма минало, настояще и
бъдеще, има сегашно несвършено време,
има свобода и задължения на личността
към духа на прадедите, към духа на съв-
ремието, към духа на вечността...“
Българи - това са хората,
наследници на Слънчевата
династия.
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...

Следвайки принципа винаги да търси и друго мнение, Списание 8 се обърна с молба за

коментар към д-р Тодор Чобанов. Той е археолог и историк, доктор на историческите
науки, автор на 4 книги и около 30 статии. В момента е заместник-кмет по културата
на Столичната община. Ето и становището му по основните тези в текста.

Запленяващи
самозаблуди
„Автохтонният“ произход на българите
е псевдонаучен мит
1. „Прабългари“ няма.
Тодор Чобанов (Т. Ч.): „Прабъл-
гари“ е научно понятие, служебен
етикет за българите от епохата,
преди да се формира българската
етническа общност на Долния
Дунав. Също толкова коректно е
и „стари българи“, но „прабългари“
е придобило широка популярност.
Впрочем тук няма някаква особена
оригиналност, подобни етикети се
използват за обозначаване на ран-
ните фази на много други народи.
2. Българите не са дошли от
изток, не са нито тюрки, нито
иранци. И всъщност не са прис-
тигали отникъде.
Т. Ч.: Това е популярната и раз-
пространена сред някои любители
заблуда за автохтонния произход
на българите. Този псевдонаучен
мит не е нов, нито е характе-
рен само за нас. Това е логиката
на „Господ е българин“ и прочее
залитания. Много прилича на по-
пулярните митове за произхода на
днешните македонци, които едва
Списание ОСЕМ
д-р Тодор Чобанов
ли не са първите хора. Обектив-
ната научна истина е следната:
при последната ледникова епоха
цялото население на Европа се
ограничава до два т.нар. „джоба“,
където хората успяват да прежи-
веят този период на големи труд-
ности. Единият е бил около Черно
море. От този „джоб“ и от другия
в днешна Испания произлизат
повечето съвременни европейски
народи, но не директно, а чрез
сложни миграционни процеси и
смесване. Индоевропейската пра-
родина обаче не е тук, а вероятно
в т.нар. Южноуралски степи.
Там са се формирали основните
културни белези на индоевропей-
ците и техният праезик, което
е отнело много дълъг период.
Оттам, от ІІІ хилядолетие пр.Хр.
нататък, на големи вълни индоев-
ропейците се разселват из цяла
Евразия, достигат Индия и Китай
на Изток и Британия на Запад.
Преди това обаче на Балканите
старото мезолитно население
изчезва и е заместено от ново
население с произход от Близ-
кия изток, в епохата на т.нар.
неолит. Тази „неолитизация“
всъщност е началото на дългия и
сложен процес, от който в крайна
сметка се пораждат днешните
балкански народи. Около една
четвърт от гените на съвремен-
ните българи са с произход от
това старо неолитно население,
по-късно обогатено с индоевро-
пейски групи. Но това само по
себе си нищо не означава, защото
гените са си гени, а културата
на един народ, езикът, обичаите и
религията нямат пряка генетична

основа. Те са „софтуер“, който се
изгражда у индивидите в рамките
на всяка общност. Що се отнася
до прабългарите на Аспарух, те
принадлежат към т.нар. степни
иранци (сармати), а в аристо-
крацията има тюркско-аварски и
угърски елементи.
3. Славянско нашествие през VI в.
на юг от Дунав не се е състояло.
Т. Ч.: Това е едно лековато твър-
дение. „Чудесата на св. Димитър“,
един първокласен византийски
текст, е всъщност едно прос-
транно описание на безкрайните
българо-аваро-славянски обсади
на Солун. Ще ви дам и един друг
пример. Църквата „Св. София“ в
София никога не е била довършена,
независимо от факта, че зад стро-
ежа е стоял император Юстиниан
Велики. Причината е, че сградата
е била извън стените и когато
около 550 г. започва първото
голямо аваро-славянско нашест-
вие, майсторите строители не
са успели да довършат храма.
Наложило се е и да зазидат някои
от градските порти на Сердика.
„На терен“ следи от славянска
керамика от периода VІ-VІІ век се
откриват навсякъде в Северна и
на много места в Южна България и
Македония. Например в руините на
Одесоските терми славяните са
си направили землянки. Това, което
се премълчаваше от историче-
ската наука у нас доскоро, е, че
големите славянски масиви са били
около Солун и в континентална
Гърция, а не в днешните българ-
ски земи. В Северна България
славянското присъствие е било
доста рехаво. Големите славянски
усядания са на юг, но там тези
групи са били културно асимилира-
ни от Византия. Един пример – в
голямата битка срещу арабите
при Ярмук през 636 г. в армията на
византийския император Ираклий
се сражава и голям славянски от-
ряд. Във византийската армия през
този период се сражават и много
българи, което също беше премъл-
чавано доскоро. Между другото,
основен дипломатически въпрос на
българо-византийските отноше-
ния в епохата на Крум и Омуртаг
е била съдбата на едни или други
групи славяни. Конфликтът между
Крум и Никифор всъщност започва
във връзка със славянските групи
по р. Струма.
В по-глобален план, като се има
предвид широкото разпростране-
ние на славянския език на Бал-
каните, можем да заключим, че
славяните тук са били доволно
многобройни. Иначе едва ли биха
Доскоро се
премълчаваше, че
големите славянски
масиви са били
около Солун и в
континентална
Гърция, а не в
днешните
български земи.
успели да наложат своя език до
степен, в която на империята є
се наложило да изобрети ударно
славянска писменост.
4. Траките никога не са се пре-
топявали и изчезвали.
Т. Ч.: Траките са асимилирани –
първо биологично от завареното
местно население, онези неолит-
ни хора, за които вече споменах,
а след това в голяма степен и
културно от Римската империя.
Ще дам един пример – у нас са
намерени хиляди оброчни плочки
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
на Тракийския конник и на всички
с надписи текстът е на гръцки
или латински. Тракийските дари-
тели на сердикийските храмове
също оставят надписи на тези
официални езици на империята.
Гръцкият е бил доста популярен
и сред хуните, както пише Приск,
а също и прабългарите, в Грузия
и Армения, даже и в Персийска-
та империя, където е бил сред
официалните езици. Културната
асимилация достига своя връх през
ІV век, когато християнството
окончателно превръща траките
в ромеи. Археологически това
отлично се проследява в памет-
ници като гроба от с. Караново,
Новозагорско, където още през
І век неизвестен тракийски цар
е погребан с изобилна колекция
римски предмети, а във Вила „Ар-
мира“ край Ивайловград местните
тракийски династи за няколко века
се превръщат в образцови римля-
ни. Синтезът отива още по-далеч
– до Втората световна война в
Берлинския музей се съхранява
плочка, на която над изображение
на Христос на кръста е изписано
„Орфей“. Колкото до изчезването
или по-точно казано оредяването,
от III век нататък Балканите са
подложени на непрестанна вълна
от варварски нашествия. Един
от най-ярките спомени от моето
детство е гледката на т.нар.
„елинско гробе“ край селото на
дядо ми до Пловдив, което „гробе“
всъщност представлява масов
гроб на избитите от готите
местни жители, нахвърляни в
големи ями, тъй като оцелелите
са били много малко и не са имали
време да копаят индивидуални
гробове за избитите. В началото
на VІІ век Византия организирано
изоставя цяла днешна Северна
България. Ние днес знаем например,
че Варна-Одесос е намерена от
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...

българите съвършено изпразнена

от население. В центъра на София
липсва какъвто и да е археологи-
чески материал от VІІ-VІІІ век, тъй
като вероятно градът е бил също
изоставен. Интересна е съдбата
на Никополис ад Иструм – един
от главните градове на север от
Стара планина – населението се
преселило за по-лесна отбрана
където е днес Велико Търново, но
от началото на VІІ век археоло-
гическите материали внезапно
изчезват. Единствената зона у
нас с доказан континюитет са
Родопите и части от Югоизточна
България. Там старото антично
Покръстването на българите. Миниатюра от Ватиканския
население продължава без сътре- препис на Манасиевата летопис
сения да обитава обичайните си
селища докъм ХІ-ХІІ век. Всъщност
днешните родопчани са най-преки-
те потомци на траките.
Днешните това се води за началото на една
държава – не кога тя самата се
родопчани са смята за създадена, а кога я при-
5. Нашият народ не се е форми- най-преките знават останалите. Иначе бъл-
рал от смесването на „прабъл- потомци гарската държавност има далеч
гарските“ конници на Аспарух по-древна традиция. Българската
със славяните и траките.
на траките. титулна система пристига на
Т. Ч.: Точно така се е формирал, Дунав във вид, който изисква поне
с уговорката, че смесването е няколко века еволюция.
започнало в някаква степен още ни територии от Балканския
в днешна Украйна, може би век полуостров векове преди тази 7. Княз Борис не е покръстил
преди 680 г. В етногенезата на сакрализирана дата. своя народ, той всъщност е
Балканите участва и местното Т. Ч.: Българите се появяват на изиграл една дипломатическа
население, което активно се смес- Балканите много рано – още в ІV игра с гръцката патриаршия в
ва с другите две групи. Например век. Тяхната познаваема „праро- Константинопол.
зетят на кан Крум е грък, много дина“ е на север от Кавказ и по Т. Ч.: Това е откровена фантазия,
гърци, арменци и компактни групи р. Волга. Отделни групи по-късно при това доста обидна за памет-
от местното население още в ІХ усядат в региона на Балканите, та на този велик българин и об-
век се вливат в езическа България. други преминават на служба на щоевропейски държавник - Борис.
Християнството отново ката- Византия и са организирано раз- От периода VІІ - първа половина
лизира процесите и всъщност селени. Тези в Западните Балкани, на ІХ век на територията на Ду-
рождената дата на съвременната които не са под политическата навска България всички некрополи
българска народност е приемане- власт на Византия обаче, са под са езически – с кремации и инху-
то на християнството през 865 контрола на Аварския хаганат и мации не по християнския обред.
г. и последвалото въвеждане на се освобождават едва по вре- С едно-две изключения в напусна-
българо-славянската писменост. мето, по което Аспарух създава тите от империята територии
новата държава. Датата 680 г. е всички църкви са разрушени. Да не
6. Българската държава не е ос- сакрална, защото на тази дата говорим, че за конфликта между
нована през 681 година, защото Дунавска България е международ- Борис и упорстващите езични-
българите са владеели обшир- но призната – и до днес именно ци – т.нар. бунт на боилите, има
Списание ОСЕМ

археологически свидетелства.
Има археологически данни и за
езическата реакция при Расате.
Между другото, в т.нар. народно
християнство у нас изобилстват
всевъзможни езически ритуали и
практики, за които се тревожи
още св. Иван Рилски, а определени
ритуали като „хароновия обол“ и
хвърлянето на храна и напитки в
гроба се практикуват и до днес.
Това само показва колко трудно
е било приемането на вярата.
Именно заради това Борис е
светец – обърнал е в Христова-
та вяра „коравия“ по думите на
тогавашните автори български
народ. Между другото, една от
причините за светкавичния раз-
цвет на богомилството е именно
трудното налагане на християн-
ството в средновековна България.
Езичеството е било много силно
установено и трудно за изкореня-
ване. Справка днес – мартеници,
кукери, нестинари, бабуване и пр.
8. Българите са местно населе-
ние, което обитава тези земи от
най-дълбока древност. Тери-
ториите около Черно море са
люлка на цивилизацията. Нейни
наследници са траките, както
са наричали нашите предци.
Тракийският език е българският.
Първата християнска църква в
Европа е основана от апостол
Павел на Балканите в западните
български земи. Там всъщност е
средището, където се съхранява
и се разпространява изконното
учение на Иисус Христос. Визан-
тийският император Юстиниан
I провъзгласява българската
архиепископия Юстиниана Прима
150 г. преди идването на Аспарух.
Т. Ч.: Повечето от тези твърде-
ния са комерсиални измислици и/
или вредни фантазии. Те се роде-
ят с мераците на нашите комшии
да имат най-древната история
на света или даже с различните
митологии за извънземни. Общо-
то между тези твърдения е, че не
могат да бъдат доказани с нито
един археологически факт. Напри-
мер бих дискутирал въпроса за
Юстиниана Прима, ако там беше
открит поне един надпис, който
да не е на гръцки и латински, или
надпис, който да говори за „бълга-
ри“. Обаче няма, т.е. няма място
за каквито и да е разговори по
темата. Тракийският език си ос-
тава неизвестен, а сочените за
негови отделни паметници като
т.нар. пръстен от Езерово или
орнаменти от керамика въобще
Причина за
светкавичния
разцвет на
богомилството е и
трудното налагане
на християнството.
не са обяснени и със сигурност не
дават основание да се сравнява
той с българския днес. Даже не
е сигурно дали траките въобще
са говорели на един общ език. Ако
тракийският език беше толкова
силен и влиятелен, той би еволю-
ирал до писменост, би се писал
масово с гръцки букви и т.н. Кол-
кото до цивилизацията, първата
човешка цивилизация възниква по
реките Тигър и Ефрат примерно
две хилядолетия преди неолитни-
те хора да заселят Балканите и
да създадат първите постоянни
селища. Да, Балканите са несъмне-
но цветущ регион на неолитната
цивилизация, но тя категорично не
възниква тук, а идва вече форми-
рана. Истински интересното е
не дали неолитната цивилизация
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
възниква тук, което е изяснено, а
дали именно тук неолитният човек
не започва първата обработка на
металите, тъй като в региона
има много повърхностни залежи на
благородни метали.
Не е изненадваща близостта на
тези бомбастични твърдения с
популярните македонски истори-
чески митове днес, като се има
предвид, че с комшиите сме от
един корен. Тези писания биха били
съвсем безобидни, ако не бяха
претенциите на техните автори
за научност, граничещи с религи-
озна убеденост в собствената
правота. Академичната наука
(особено археологията) работи по
много строги правила за научна
коректност. Например няма как
хора, които не знаят древните
езици, да пишат изследвания и
да коментират върху извори-
те. Или хора, които не познават
археологическия материал. Как
археолозите да спорят с автори,
които не различават славянска
керамика от тракийска? Които
не са виждали прабългарско или
славянско погребение? Вие бихте
ли си направили операция на окото
при кварталния бакалин, или ще
предпочетете дипломиран офтал-
молог? Дърводелец ли ще оправя
асансьора ви или водопроводчик
ще се явява по вашето дело в
съда? Основата на човешката
цивилизация е специализацията.
Науката се прави по правила, от
хора, посветили живота си на
това, от професионалисти. Един
археолог учи десетина години, за
да започне научна кариера. Той
се отдава на своята професия
и няма претенцията да попра-
вя другите науки. Както всеки
истински експерт. Както е казал
св. Августин, „божественият град
е там, където всяко нещо си е на
мястото“.
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...

Все по-ширещата се идея за алтернативен поглед към историята на българите, за която

ви разказахме на предишните страници, съвсем не е от вчера. В основата и зараждане-
то є стои името на един позабравен днес изследовател – д-р Ганчо Ценов. Смятан от
едни за гениален историк, от други - за фалшификатор, той пръв от професионалните
историци поставя въпроса дали е възможно наистина българите да са преки наследници
на траките, живели по нашите земи. Затова помолихме историка Александър Мошев от
Националния литературен музей да разкаже накратко за този забравен от официалната
наука първопроходец на алтернативната идея.

Ганчо Ценов,
неоцененият
Името на първия изследовател, който свързва
траките с българите, излиза от прашните
страници на забравената история
Александър Мошев

Г
анчо Ценов – български ис-
торик от първата половина
на XX век, продължава да
вълнува любителите на на-
шата древна история със
своите книги. Оценките за
личността и изследванията
му са противоречиви, но в интереса към
него има истински бум. Ако напишете в
гугъл „Ганчо Ценов“, ще откриете, че име-
то се споменава цели 30 200 пъти, на него
са посветени и две фейсбук групи с много-
бройни членове.
Не са много историците, чиито имена
предизвикват такъв интерес и толкова
Списание ОСЕМ
противоречиви оценки. Дори най-беглият
поглед върху написаното за него показва,
че мненията са разделени – от „родолю-
бец, заслужаващ уважението ни“ до „не-
грамотен историк“ и „безумец“, на когото
дори се приписват фашистки увлечения.
Възможно ли е днес, от дистанцията на
времето, да дадем обективна оценка на
идеите му и на написаното от него?
Като че ли политизираното ни време
дава отпечатък дори върху споровете за
древната българска история. Дискусиите
в интернет често се превръщат в ожес-
точени политически разпри, които имат
малко общо с търсенето на историческа-
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

та истина. Затова правилният подход би Един от

бил да изложим известните до този мо- малкото
останали днес
мент факти и да оставим читателя да портрети на
прецени сам къде е истината. Ганчо Ценов -
със сигурност
образът му
БОЙНИЦА, не е толкова
познат, колкото
КУЛСКО името, особено
популярно сред
историците
Основните тези, които Ценов разра- любители.
ботва детайлно в многобройните си тру-
дове, са за местния произход на българите
на Балканския полуостров, тяхното ранно
- още в I век, християнизиране, неразривна-
та връзка на древните българи с антична-
та културна традиция на Балканите.
За съжаление, относително малко се
знае за съдбата на Ганчо Ценов. Известни
са само основните факти от жизнения му
път, но не и подробности. Не е съхранен
личният му архив, вероятно съдържащ цен-
ни документи и материали за историята
на България и произхода на народа ни. Всич-
ко това затруднява сериозно изследването
на неговия принос и мястото му в нашата
историческа наука. Все пак, да започнем с Ако напишете в гугъл
това, което е известно до момента.
Ганчо Ценов е роден на 6 юни 1870 г. „Ганчо Ценов“, ще
в с. Бойница, Кулско. Завършва история с
първия випуск на Висшето училище (сега
откриете, че името се
СУ „Св. Климент Охридски“). Две години
учителства във Видинската мъжка гим-
споменава 30 200 пъти.
назия, а след това постъпва на работа
във Военното министерство. През 1899 г.
е изпратен с конкурс на специализация в
Берлинския университет (дн. Хумболтов
университет – Берлин). През 1900 г. пише СТАРА ИСТОРИЯ
дисертация на тема „Кой подпали Москва
през 1812 г.?“. Със защитата є Ценов ста- Тезите му са категорично отречени от
ва първият български доктор в Берлин- българските академични среди, а кандида-
ския университет. турата му за доцент по стара история
През 1910 г. е отпечатан основният в Софийския университет е отхвърлена.
му труд „Произход на българите и начало Ценов заминава за Германия, жени се за
на българската държава и църква“. В тази германка и живее до смъртта си в Бер-
обемиста книга Ганчо Ценов формулира хи- лин, където чете лекции в Хумболтовия
потезата, че българите са потомци глав- университет.
но на хуно-българите и готите-гети. И Един от любопитните епизоди от био-
двете народностни групи според него са графията му, предизвикал навремето мно-
трако-илири и келто-скити, тоест местно го коментари в столичните кафенета, е
източноевропейско и балканско население. делото, което Ганчо Ценов завежда срещу
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...
Оригиналното
издание на
немски на
„История на
българите“ от
Ганчо Ценов
професорите Петър Ников и Петър Му-
тафчиев за обида и клевета. А спорът е
именно за различните хипотези за произ-
хода на българите.
Уви, днес от онова време е остана-
ла наистина малко информация, която
да приемем за достатъчно достоверна.
Според някои сведения от тогавашния пе-
риодичен печат съдът е прекратил дело-
то, защото е приел, че не е от неговата
компетенция решаването на исторически
казуси. Както пише любителят изследо-
вател Ангел Кънчев (www.bgpatriot.com):
„Критиците му от кръга около проф. Васил
Златарски (проф. Петър Ников, проф. Пе-
тър Мутафчиев, проф. Стефан Младенов
и др.) го наричат studierten Querkopf („учен
чукундур“) и „псевдоучен“, пишат, че има
„чудовищен“ и „антинаучен“ метод. Но въ-
преки това копират някои от идеите му
и го обвиняват, че е плагиатствал техни
идеи. Това принуждава д-р Ценов да заведе
срещу проф. Петър Ников и проф. Петър
Мутафчиев дело за публични обиди и кле-
Ценов формулира хипотезата,
че българите са потомци на
хуно-българите и готите.
Списание ОСЕМ
вети. Назначената от Софийски окръжен
съд експертиза на трима видни западни
учени потвърждава правотата и автор-
ството на Ганчо Ценов. За да предотвра-
ти осъждането им на затвор, той приема
техните извинения за удовлетворителни
и оттегля обвинението си.“
През 1936 г., след смъртта на проф.
Васил Златарски, Ценов се кандидатира
за ръководител на катедрата по българ-
ска история на Софийския университет,
но отново е отхвърлен. Предпочетен е
проф. Ников, като рецензент-арбитър е
проф. Мутафчиев.
ХУНИ
БЪЛГАРИ
След 1944 г. трудовете му са забране-
ни, а върху името му е наложено булото
на мълчанието. Една от книгите му, „Хуни-
те, които основаха българската държава“
(1939), фигурира под номер 482 в „Списък
на фашистката литература, подлежаща
на изземване“ от октомври 1944 г., наред
с книги на Хитлер, Мусолини и десетки
други български и чужди автори, голяма
част от които нямащи нищо общо с фа-
шизма и нацизма.
Д-р Ганчо Ценов умира на 25 септем-
ври 1949 г. в Берлин. Библиографията му
включва над 20 книги – монографии, бро-
шури, студии. Книгите му на немски са
издадени от престижни издателства -
Walter de Gruyter, Ebering, Steiwetz, Minerva,
Reisland, Dyk. Първото в списъка и до мо-
мента е едно от водещите и признати
немскоезични научни издателства.
Десетилетия наред за Ганчо Ценов
изобщо не се споменаваше у нас. Едва
през 1998 г. издателство „Златен лъв“ –
Пловдив, със съдействието на Димитър
Чиликов - инженер по образование и тра-
колог по призвание, и историка и филолог
Константин Каменов публикува книгата
му „Кроватова България и покръстването
на българите“. Оттогава някои от тру-
довете му бяха преиздадени фототипно,
а други - с днешния правопис. Появиха се

и негови съвременни последователи като
Асен Чилингиров, Здравко Даскалов, Йор-
дан Табов, Петко Атанасов, Антон Събо-
тинов, Добрин Денев и др.
БЛОГОСФЕРА
Същевременно отрицателите на идеи-
те му го наричат „тракедонист“ – тоест
поставят го на едно стъпало с привър-
жениците на македонизма в Скопие. Този
път обаче академичната наука запазва
почти пълно мълчание, очевидно смятайки,
че споровете от началото на XX век са
отминал етап в развитието на родната
историография.
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
Днес тази дискусия тече основно във
виртуалното пространство – фейсбук,
блогосферата и форумите. Там се при-
веждат аргументи, цитират се антични
и средновековни автори, коментират се
археологически находки. Но основните въ-
проси остават същите, както и преди век:
„Кои сме ние, българите? Славяни, тюрки,
траки, илири, памирци или други? Откога
сме на Балканите и ако сме дошли отнякъ-
де, откъде?“ Всеки защитава тезата си с
жар, като често спорещите си отправят
лични нападки и изясняват „кой е по-голям Александър Мошев
родолюбец и кой - истински българин“. в Националния
литературен музей
Винаги едно от най-често споменава- СНИМКА: ВЛАДИМИР
ните имена, наред с тези на Златарски МАЧОКОВ
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...
Сребърен съд и Иречек е това на Ганчо Ценов. Съвсем
с позлата от естествено, след като десетилетия на-
Луковитското
тракийско ред за него не се говореше, а той е автор
съкровище, на значителни като обем и брой историо-
детайл графски творби, посветени именно на про-
СНИМКА:
НИКОЛАЙ ГЕНОВ изхода на българите. В книгите си Ценов
привежда множество древни и среднове-
ковни извори, борави свободно с цитати на
живи и мъртви езици. Част от изворите
(напр. „Анонимния римски хронограф“ и кар-
тата на св. Йероним от IV в.) са въведени
„в оборот“ за първи път именно от него.
Разбира се, далеч съм от мисълта, че
Ганчо Ценов е безгрешен. Внимателният
анализ на текстовете му показва някои
слабости – почти пълно отсъствие на ар-
хеологически данни, някои необосновани и
недоказуеми езикови хипотези. Това обаче
е обяснимо на фона на голямата му продук-
тивност и колосалната база от извори, с
които борави. Част от недостатъците
Списание ОСЕМ
на книгите му са общи за историците
от епохата, в която Ценов живее. За да
преценим мястото и ролята му на учен, е
необходимо да го погледнем през очите на
неговите съвременници.
Така или иначе, поне според мен неговото
родолюбие никога не му е пречило да пише
историческите си съчинения точно и обек-
тивно, базирайки се на автентични извори.
Той обобщава вижданията си така: „Исто-
рията е индуктивна наука, която почива на
факти, а не на мнения. Което не почива на
факти - не е история.“ И още: „Тя е сбор от
систематизирани факти, а не сбор от мне-
ния.“ И именно в това се крие силата на не-
говите научни търсения - твърдата опора
на фактите, а не на т.нар. научни автори-
тети. Ценов успешно комбинира данни от
различни области на хуманитаристиката
като етнография, лингвистика, история на
религиите.

За оценката на Ганчо Ценов като учен
е важно да се вземе предвид, че най-съ-
ществената му дисертация - за москов-
ския пожар при защитата от Наполеон
през 1812 г., не само е била публикувана
в поредицата Historische Studien, кратък
неин реферат е издаден в отделна брошу-
ра, а след повече от половин век, през 1965
г., тази брошура е преиздадена фототип-
но в известната серия „Краус репринтс“ -
едва ли друг български историк може да се
похвали с такова признание за приносите
и авторитета си.
В търсенията му за близостта между
древнотракийския език и този на стари-
те българи Ценов разполага със сравни-
телно ограничен брой обекти за изследва-
не, предимно от топоними и съвсем малък
брой тракийски надписи. Днес натрупани-
ят лексикален материал по темата е зна-
чително по-голям, а редица изследвания
доказват близостта между тракийския
и българския език. През 1939 г. бъдещият
акад. Владимир Георгиев превежда надпи-
си върху златния пръстен от Езерово -
от превода му научаваме, че траките са
използвали същото лично местоимение
за първо лице единствено число - „аз“, а
също и думи като „до“, „мой“. В книгата
си „Езикът на траките“ акад. Иван Дури-
данов споменава десетки тракийски думи,
които според него имат паралел с българ-
ския - дори името на божеството Саба-
зий е сродно със старобългарската дума
за „свободен“. Макар да е ясно, че още
има нужда от откриването на по-обшир-
ни текстове на тракийски, на настоящия
етап можем смело да заявим: Ценов е имал
сериозни основания за твърденията си.
БАЛКАНОЛОГИЧНА
ЕРУДИЦИЯ
Редно е да споменем някои от оцен-
ките, които е получил за делото си по
своето време д-р Ганчо Ценов от наши и
чужди специалисти. Английският историк
Е. Х. Минс в рецензия от 1930 г. е катего-
ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО
ричен: „Целта на автора е да докаже, че
българите са наследници на траките и са
били в страната си преди навлизането на
славяните. (...) След прочитането на око-
ло 50 страници от книгата, с нетърпимо
възмущение стигнах до абзаца, в който се
твърди, че областта Скития включвала
Тракия и стигала до Егейско море, че Ки-
мерийският боспор бил тракийски, че Кав-
каз бил в Илирия... Считам за мой дълг да
не чета по-нататък!“.
Васил Златарски: „Ценов пренебрегва
всички резултати, добити досега в исто-
рическата наука по засегнатите от него
въпроси, и се залавя сам въз основа на пър-
воизворите да докаже верността и спра-
ведливостта на своите възгледи, а оттук
и фалшивостта и фантастичността на
съществуващите засега мнения.“
Проф. Антонио Балдачи пише през 1937
г.: „Ценов е известен в Италия със сво-
ята балканологична ерудиция и е предиз-
викал в Германия със своя предшестващ
труд истинска революция върху произхода
на българите и на другите славяни на Бал-
каните. (...) Тезата за трако-илирийския
произход на българите е поддържана от
Ценов с голяма полемична живост, поня-
кога доста смела, почиваща винаги върху
аргументи, които не могат да бъдат от-
речени, тъй като авторът, който е посве-
тил целия си живот на това проучване, не
допуска компромиси.“
Ханс Филип от Германия в рецензия от
1931 г. признава: „Преди, тъй като бях при-
ел за напълно доказано, че българите са се
появили в Мизия едва през 679 г., аз смя-
тах, че картата трябва да бъде отречена
като дело на св. Йероним, тъй като той е
живял през ІV век. Сега Йероним и хроногра-
фът се потвърждават взаимно: в дейст-
вителност присъствието на българите
Историята е индуктивна
наука, която почива на
факти, а не на мнения.
Списание ОСЕМ
 ТЕМАТА...
в Мизия може да бъде удостоверено още
около 350 г. (...) Всички тези места, кои-
то представляват един подбор и са от-
печатани от Ценов дума по дума, доказ-
ват, че още от 350 г. насам българите са
населявали Долния Дунав в границите на
Византийската империя, тоест южно от
Дунав, и са владеели не само Мизия, но и
Тракия, Македония и Илирия.“
НЯМА ИСТОРИЯ -
НЯМА НАРОД!
Нека спрем с цитатите на другите
за него дотук. Може би е редно да дадем
думата и на самия д-р Ганчо Ценов. Един-
ственото запазено интервю с него е от
17.01.1940 г. и е публикувано във в. „Лите-
ратурен глас“. Ценов заявява: „Близо мили-
он лева наши пари съм пръснал по трите
си тома на немски по историята на нашия
народ. Защото смятам историята (за)
най-важното нещо за един народ: Няма ис-
тория - няма народ! Та това го е разбрал
още нашият пръв историк отец Паисий!“.
И продължава: „С историята се зани-
мавам още от 1903 г., а в 1907 г. обнарод-
вах първата си книга по произхода на бъл-
гарите („Праотечеството и праезикът
на българите. Историко-филологически
издирвания“ – б.а.).
Твърди се, че българите са късни при-
шълци на Балканите, че били от само-
едска, турко-татарска или угро-финска
раса, дошли от Хималаите през Волга и
пр., но никой не можа да докаже с поло-
жителност от где произхождат. Аз ус-
танових, че всички тези твърдения се
основават на византийските хронографи
от IX век Теофана и Никифора, които от
своя страна са се ползвали от по-стари
автори като Созомена, Прокопия и Йор-
Тоя човек с интуиция
притежава не само ученост,
но и голямо възпитание!
Списание ОСЕМ
дана. Тия по-стари автори твърдят, че
до Меотиса живели готи и хуни. Теофан
и Никифор са взели това, само че вместо
готи са писали българи. (…) Аз установих,
че основателите на българската държава
са се казвали хуни, а не българи. Хуните
се съединили с българите в Мизия - ста-
нало е съединение на хуни с българи, а не
на българи със славяни.“
Ценов подчертава: „Иречек, който в
своята „Българска история“ твърдеше, че
основателите на българската държава са
фини или чуди, в своята „Сръбска история“
прие, че българите са хуни. Същото при-
емат и Нидерле, В. Златарски и Ст. Мла-
денов.“ Цитирам тези думи, защото те
синтезирано представят основните въз-
гледи на д-р Ганчо Ценов за най-древната
българска история.
СЪЧОВЕЦИ
Но още по-интересно за мен е написа-
ното от Иван Кръстанов - журналиста,
взел интервюто. Той отбелязва: „Всичко
това уважаемият ми събеседник ми каза с
една удивителна ерудиция и безкрайна лю-
безност. Тоя човек с интуиция притежава
не само ученост, но, което за мен е по-ва-
жно, голямо възпитание и умение да се от-
нася със своите съчовеци.“ И Кръстанов
завършва: „А защо ли ний сме така нехайни
към големите наши съвременници, или ис-
каме да оправдаем остарялата максима,
че никой не е пророк в своята родина?!“.
Уви, изглежда, че тази максима е валид-
на с пълна сила и днес, бих добавил аз.
Кирил и Методий не са гърци, а българи,
категоричен е Ценов. Той защитава теза-
та, че областта Великоморавия, където
светите братя развиват своята мисионер-
ска дейност, не е днешна Унгария, Чехия и
Словакия (античната Панония), а областта
на река Морава в Западните Балкани, много
по-близко до днешните български земи. За
тези свои възгледи той е жестоко крити-
куван и дори осмиван. Но по-късно идеите
му са преоткрити. В 2000 г. унгарският
българист Петер Юхас публикува книгата
 ТАЙНИ ОТ МИНАЛОТО

„Кирил и Методий в българската Моравия“, Като че ли е бил по-добре приет и „ре-

в която застъпва съвсем сходно станови- ализиран“, както бихме казали днес, зад
ще. Интересно в случая е, че Юхас не само граница, отколкото в собствената си ро-
не познава трудовете на Ценов, но, изглеж- дина. Все пак до последния си миг е живял
да, дори не е чувал за него. И въпреки това, и работил с мисълта за нея, нейното име
ползвайки напълно различни извори, унгар- той е популяризирал в Германия, Италия,
ският изследовател потвърждава написа- Англия. Дори само това да беше постиг-
ното от „параисторика“ и „еретика“ Ценов нал, той заслужава много повече като при-
преди почти век. знание. Дали не е дошло времето поне за
И така, кой е Ганчо Ценов? „Шовинист“, една паметна плоча с неговото име?
„фашист“, „фантазьор“, „светец“ или „рицар Интересът към трудовете му с днеш-
на истината“? Според мен е време да по- на дата показва, че те са издържали про-
гледнем към неговата личност по-спокой- верката на времето, поне за „неакадемич-
но и непредубедено. Доколкото можем да ните“ любители на историята. А това не
съдим от достъпните му трудове (трите е малко. Можем да приемаме или да от-
му тома на немски и до ден днешен не са хвърляме теориите му, но няма как да не
преведени на български!), той е историк с се съгласим, че Ганчо Ценов е бил искрен
голяма ерудиция и трудолюбие. Отстоявал родолюбец, а и търсач на историческата
е възгледите си категорично, но не се е до- истина. Такива хора несъмнено си струва
могвал до постове в науката на всяка цена. да бъдат ценени и почитани...

Крепост Букелон
с. Маточина, област Хасково

Министерство на туризма
Оперативна програма “Регионално развитие” 2007 − 2013
www.bgregio.eu
Инвестираме във Вашето бъдеще
Европейски съюз
Европейски фонд
Проектът се финансира от Европейския фонд за регионално развитие и
за регионално развитие от държавния бюджет на Република България.
Този документ е създаден в рамките на договор за безвъзмездна финансова помощ №BG161PO001/3.3-01/2008/001-11, по проект "Комуникационна кампания за насърчаване на вътрешния туризъм в Република България", който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Регионално развитие" 2007-2013 г.,
Списание ОСЕМ 43
съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на продукта се носи от Министерство на туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Управляващия орган.
 TEMATA
TEOРИЯ:
Нашият етноним е
отпреди
Троянската война
стр. 26
35 ВЕКА
БЪЛГАРИ?
Името на народа ни минава през столетията и се
трансформира, но се натрупват доказателства,
че то е на повече от три хилядолетия
Н
е 13, а цели 35 века – от
толкова отдавна отеква
на Земята името на бъл-
гарите. Възможно ли е?
Да, със сигурност пове-
чето професионални историци ще сбър-
чат вежди, прочитайки на пръв поглед
сензационната, но доста убедително
представена хипотеза. Историята обаче
е наука, която не е затворена в кабине-
ПРАКТИКА:
Няма доказателства
за тракийския
му произход
стр. 40
тите на тесни специалисти, а понякога
значителни пробиви са дело на любите-
ли. През последните години в интернет
всеки може да дава своя принос с идеи,
коментари, мнения дори за специализира-
ни въпроси. А името на Павел Серафимов
– Спароток, със сигурност е познато на
всеки, заровил се онлайн във въпросите
за древната история на българите. Убе-
дени сме, че по тази тема не само има

нужда да се говори, но е време диалогът
да бъде изведен на ново ниво, след като
толкова голям брой хора се интересу-
ват от него. Ето защо даваме думата на
Спароток и добре познатия на редовни-
те читатели на „8“ историк Александър
Мошев, които в увлекателен и популярен
стил да ни представят предположението
си за това как се е променяло името на
българите през хилядолетията. Верни на
Сред знаците от писме-
ността на Мохенджо Даро,
Лотал, Харапа и т.н. личи
ипсилонът, фланкиран с
хасти - IIYII. Изображение на
плочица с този знак е публи-
кувал Бедрих Хрозни.
журналистическото правило за множе-
ственост на гледните точки, предста-
вяме и противоположната – на безспор-
ния авторитет по темата проф. д.ф.н.
Светлана Янакиева от БАН. А изводите
както винаги оставяме на вас, защото
мисията ни е не да вземаме страна, а да
показваме пълноценно различни стано-
вища особено по фундаментална тема
като миналото на нас, българите...
TEMATA
Българи преди
Троянската
война
Името на народа ни е много по-старо,
отколкото се предполага. Негов вариант
се споменава още в „Махабхарата“
Павел Серафимов – Спароток, Александър Мошев, снимки архив
В
сяка реч се развива и
променя, с това се
променят и народно-
стните названия.
Хората, които ние
познаваме като нем-
ци, наричат себе си
Deutschers, а езика си - Deutsch. По-старите
форми са Duitsc, Tuitsc, а основата е teutho
– „група, общност“. Нека видим как стои
положението при нас. Изписано с кирилица,
народностното ни име се среща най-ра-
но като блъгар(скъ) при Черноризец Хра-
бър. Няколко века по-късно на Иван-Вла-
диславовия надпис намираме блъгар(инъ),
бльгар(омъ). От сравнително по-ново вре-
ме са болгар(е), бѫлгар(инъ), бугар(ин).
Чуждите варианти също не са малко:
Бромий е бил тракийски цар,
който впоследствие бил
обожествен.
Bulgar(os), Vulgar(es), Pulgar, Вουλγαρ(οι),
Вουργαρ(οι), като официално най-старо
е Vulgar(es) - от IV век. По принцип не би
трябвало да съществуват по-стари назва-
ния на народа ни, поне на територията на
Балканите.
Има автори, според които прародина-
та ни трябва да се търси край Памир и Ти-
бет, а като най-ранен вариант на етнони-
ма българи бива посочено името болхики.
Става дума за митичен народ от Северна
Индия в далечното минало. Болхиките, из-
вестни по-скоро като бахлика, обитавали
Бактрия и са споменати в епоса „Махабха-
рата“. Виждането на хората, поддържащи
иранския произход на дедите ни, е, че бълга-
ри е тъждествено на бахлика. Реално обаче
не съществуват данни, които да ни позво-
лят да приемем това.
СИЯЙНИ
БАРГАВА
В стара Индия е живял друг народ, чие-
то название може да се свърже с етнонима
българи. Става дума за хората, наречени
баргава. Доста по-древни от бахликите,
за името им се казва, че означава „сияйни, да достигне до Индия. Най-подробни данни
светли“. Действително барга има смисъла получаваме от Луций Ариан, който пише,
на „сияние, блясък“, други сродни думи са че преди идването на Дионис индийците
латвийското balgans - светъл, старокелт- били примитивни хора. За храна ползвали
ското bolgscio – „сияние, блясък“, латинско- сурово месо и кора от дървета, дрехите
то fulgor – „светкавица“ и гръцкото φλέγω им били направени от животински кожи.
– „горя“, φλεγῠρος – „горящ, пламтящ“. Да Тракийският бог научил местното населе-
не забравяме и нашата дума благ, чийто ние на земеделие, занаяти, показал им как
най-древен смисъл е „светъл, лъчезарен“ да градят селища, дал им закони, а също и
(БЕР, с.52-53). религия, като поставил себе си начело на
За народа баргава се казва, че произли- пантеона (Arr.VIII.vii).
зат от Бригу – митична фигура, епоним на Най-логичното обяснение на тази ис-
живелите в незапомнени временa бригус. тория е, че Бромий е бил тракийски цар,
За тях се твърди, че се радвали на голяма който впоследствие благодарение на неве- Махариши
слава и престиж и това не е случайно, точ- роятните си способности е обожествен. Бригу е един от
но на бригус се приписва откриването на Съвсем естествено е, че дори определен седемте велики
агни - огъня, и даването му на хората (Мю- човек да е гений и да даде доста знания на мъдреци във
ведическата
лер, с.808). група примитивни хора, това няма да до- митология и
В древните предания намираме още веде до зараждане на цивилизация. Преда- епоним на наро-
интересни данни. Смята се, че Бригу и бри- нията разказват, че Дионис се завръща в да бригус.
гус произлизат не от кого да е, а от Брама
– върховното божество. Може би поради
това им се дават необикновени качества.
Бригус (баргава) са описани като мъдри,
решителни и изключително горди хора,
способни лекари, математици, архите-
кти, астрономи. Имайки предвид, че им се
приписва даването на огъня на хората, то
е напълно логично на тях да се гледа като
на народа на Прометей – титана, измъкнал
човечеството от мрака, дарявайки му огъ-
ня, а с него - и важни знания.
Каква обаче е връзката на бригус-бар-
гава с българите? Дали наистина не идва-
ме от Индия, както вече от доста време
някои автори се опитват да ни внушат?
Все пак българи означава също „сияйни,
светли“. Ако разполагахме само с тези дан-
ни, различен извод не би бил възможен. Но
други данни има, при това изобилни.

ДИОНИС И БРАМА
Името на бог Брама показва силна при-
лика с Бромий – едно от алтернативните
названия на тракийското божество Дионис.
Нека видим дали е възможно Брама и Бро-
мий (Дионис) да са един и същи бог. От ре-
дица стари автори знаем, че Дионис, при-
дружен от своите сатири и менади, е успял
TEMATA
Тракийският Тракия, но в Индия остават част от него-
бог Дионис (цар вите хора. Логично е да се приеме, че благо-
Бромий?), нари-
чан от индий- дарение на тях се стига до процъфтяване-
ците Брама то на индийската култура. Тогава именно
представителите на свитата на Дионис/
Бромий, наречен от индийците Брама, са
митичните бригус/баргава.
Твърдението е твърде смело, да. Но не
е просто спекулация, има доказателства.
Сред най-ранните бронзови артефакти на
Стара Индия се срещат особен вид кирко-
копачи с втулка. Археолозите признават,
че този вид инструмент няма развитие в
региона и е внесен от друго място. Откъ-
де точно е дошло революционното оръдие
на труда, учените не уточняват. Но абсо-
лютно същият тип киркокопач се среща на
територията на България – от пето хиля-
долетие преди Христа, т.е. доста преди
най-старите индийски екземпляри.
Връзката между старите балканци и
индийците се потвърждава и от друго.
Цели 24 знака от писмеността, използва-
на в Мохенджо Даро и Лотал, се срещат
около 2000 години по-рано на Балканите в
така наречената староевропейска или ду-
навска писменост. Броят на сходствата
е твърде голям, за да говорим за случайни
съвпадения. Вероятно особените знаци са
донесени от Източна Европа заедно с кир-
кокопачите.
Сред знаците от Мохенджо Даро, Ло-
тал и Харапа особено интересен е ипси-
лонът, фланкиран с хасти – IIYII. (Още за
историята на този знак, свързан тясно с
българите, четете в следващ брой на Списа-
ние 8.) Изображение на плочица с този знак
публикува Бедрих Хрозни в своята „Исто-
рия на Западна Азия, Индия и Крит“. Пора-
ди това, че IYI се среща най-често при нас
- българите, това улеснява търсенето на
наследниците на митичните флегии, кои-
то индийците наричат баргава.
ГЕНЕТИЧЕН БУКЕТ
Има и други доказателства за това,
че потомците на Дионис-Брама, наречени
бригус-баргава, са от Балканите. На по-
мощ идват генетичните проучвания на
висшата индийска каста – брамините. Те
не просто са потомци на древните арий-
ци, но поради това, че са изолирани от ос-
таналата част на местното население, са
запазили почти непроменен „генетичния
букет“ на предците си.
При брамините се среща маркерът
R1a1, определен като типичен за старите
арийци. По-интересно е обаче присъствие-
то на три други маркера, а именно: J2, E, G.
Те са чужди за региона край Хималаите, из-
ключително редки са в Индия, но за сметка
на това се срещат при нас - балканците, а и
сред хората от Западна Мала Азия, която
в далечното минало е обитавана от много
тракийски племена.
Там са живели фриги, витини, мосиной-
ки, халиби, бебрики, бюснеи, меони, мейони,
дардани и, разбира се, мизите, които Дими-
трий Хоматиан определя като предци на
българите. При нас се срещат и четирите
маркера, типични за индийските брамини
- R1a1, J2, E и G. Трябва да се добави, че рабо-
тещият за Мичиганския университет гене-
тик Анатолий Клюсов установи преди вре-
ме, че носители на маркера R1a1 са обитава-
Напълно възможно е Дионис-
Бромий да е водил т.нар.
арийско нашествие в Индия.
ли Балканите преди около 13 500 години.
Генетичните маркери не могат
просто така да прелетят от Балканите
или от земите на Витинското и
Фригийското царство в Индия. Повече от
ясно е, че са занесени от древни мигранти,
спадащи към групата на палеобалканските
народи. Имайки предвид, че брамините са
потомци на арийците, а и че Ария се явява
най-старото име на Тракия, то не е трудно
да се разсъди, че е напълно възможно
походът на Дионис-Бромий да е така
нареченото арийско нашествие в Индия.
Древността на знаците от Мохенджо
Даро и тези от нашата територия също
води към предположението, че Индия е
посетена неведнъж от нашите предци,
а е имало няколко миграции, от които
последна е била тази на арийците.
ПРОМЕТЕЙ
И ФЛЕГИИТЕ
На наше разположение са още данни,
които могат да потвърдят тракийското
влияние в Индия и най-после да отгърнат
мистерията за древните корени на име-
то българи. В една от работите си проф.
Макс Мюлер прави доста интересна връзка
между митичните бригус и споменатия от
Омир палеобалкански народ флегии. Още
по-интересно е, че флегиите са свързани с
не кого да е, а с Прометей – създателя на ци-
вилизацията, и с Фокида, която, както ще
разберем след малко, има отношение към
старата ни история. „Малцина изследова-
тели ще отрекат, че името флегии е точ-
ното представяне на бригус на гръцки език.
Кун също показва, че има ясна връзка между
флегите и Прометей, защото в дома на
флегите в Панопея във Фокида Прометей
TEMATA
Индийският е намерил земята, от която е направил
бог Брама има първия човек. Както ще стане ясно, това
4 лица, за да
вижда всичко.
е важен момент и може да ни помогне да
разберем характеристиките на Прометей
като бог на огъня в неговите различни об-
рази като откривател на огъня, създател
на човечеството чрез дара на огъня и на
човешката раса“ (c.809-810).
Флегиите – Φλεγύες, не са гърци, а прос-
то са обитавали територия, която в ново
време принадлежи на Гърция. Като епоним
на флегиите е посочен Флегий - Φλεγύας –
син на тракийския бог Арес. Проф. Мюлер
уточнява, че земята на флегиите е била
Фокида, а според сведенията на Страбон в
дълбока древност, преди Троянската вой-
на, цяла Гърция е била обитавана от вар-
вари. Областта Атика е принадлежала на
траките, а в Давлида, Фокида е властвал
тракийският цар Терей (Strab.VII.7.1).
Че траки са обитавали тази област,
научаваме също от Тукидид (Thuc. II.29) и
Павзаний (Paus. I.41.8). Във Фокида тече
река Пеней, а за тълкуването на името є
Владимир Георгиев предлага думата пѣна –
„пяна“. Същото виждане се поддържа и от
друг изследовател - Георги Сотиров.
Не само от сведенията на древните
автори може да се заключи, че флегиите,
чието име е еквивалент на бригус, са тра-
ки. Съвременният изследовател Робърт
Дж. Бък ги смята за принадлежащи към
тракийската общност, това дефиниране
се споделя и от други учени като Фредерик
Ваудхойзен и Уилям Риджуей.
ХОРА НА ОГЪНЯ
В „Дионисиака“ на Нон пък намираме
точно парченцето от мозайката, което
Митичните бригус
са свързани с флегиите,
а те - с Прометей,
създал цивилизацията.
ни е нужно. Старият автор разказва, че
преди да тръгне за Индия, Дионис събрал
съюзници, а един от тях бил Форба. Това е
име на владетел на народа флегии, несъмне-
но той не е придружил Дионис сам, а е взел
със себе си най-способните си бойци. Флеги-
ите са известни като най-войнствения на-
род, обитавал земите на Гърция в дълбока
древност.
Нека припомним, че флегии и бригус
означават едно и също – „сияйни, светли,
хора на огъня“. Различните варианти на
древния етноним могат да бъдат обясне-
ни с това, че народностното име е доку-
ментирано от други хора, чийто език е бил
доста по-различен.
Познавайки особеностите на сан-
скрит и старогръцкия обаче, можем да
разберем как е звучало името на народа,
наречен от гърци и индийци флегии, бри-
гус, баргава. В санскрит понякога се среща
замяна на „л“ с „р“, следователно бригус/
баргава би имало алтернативна форма
блигус/балгава. Гърците, от друга страна,
често заменят звука „б“ от думи на палео-
балканските народи с „ф“, а това означава,
че истинското звучене на народностното
име флегии е било блегии.
Като пример за трансформацията на Б
във Ф могат да бъдат посочени паралели-
те: бивам-φύω, билка-φυτόν, бликам-φλύω,
бърна-φάρυγξ, бял-φαλός, бук-φαγός,
брат-φράτηρ, брана-φαρόω, бяг-φέυγω,
бера-φερω, боя се-φόβος. Ето затова не е
никак странно, че бльгии е променено от
гърците във флегии - Φλεγύες.
Сега вече става доста интересно. За-
щото името флегии, или, както е правилно
да се каже - блегии, де факто се превръща
в доста добър кандидат за връзка с бълга-
ри. Преди времето на Омир то е звучало
като бльгии, но както отбелязахме, пора-
ди това, че езикът на старите гърци е бил
доста различен, те са го трансформирали
във флегии - Φλεγύες.
Смятаме, че хората, наричащи себе си
бльгии, са спадали към групата на мизите.
Съдим за това не само поради факта, че още
от времето на св. Йероним – IV век, чак до
това на Лаоник Халкондил – XV век, се прави
 © Thinkstockphotos

Декември 2016 / Списание ОСЕМ 31

 TEMATA

ЗНАЦИ ОТ
МОХЕНДЖО
ДАРО И ЛОТАЛ

ЗНАЦИ ОТ Т.НАР.
СТАРОЕВРОПЕЙСКА ИЛИ
ДУНАВСКА ПИСМЕНОСТ
 Преди да тръгне за Индия,
Дионис събрал съюзници.
Един от тях бил Форба,
владетел на народа флегии,
който взел със себе си най-
способните си бойци.

отъждествяване на българи с мизи. Има и

сведения от стари автори, разполагащи
тракийското племе мизи там, където са
живели и флегиите/бльгии.
Херодот разказва, че още преди Троян-
ската война мизите и тевкрите покорили
народите на Тракия, като стигнали чак до
Адриатическо море, а на юг до река Пеней:
„Мизите и тевкрите преди Троянската вой-
на, които навлязоха в Европа през Босфора, и
не само завладяха всички траки, но достигна-
ха и до Йонийско море и на юг до река Пеней“.

ПЯНАТА НА ДНИТЕ
Точно по долното течение на река Пе-
ней са живели бльгиите, които гърците в
по-късни времена наричат флегии. В тех-
ните земи се срещат доста интересни
топоними и хидроними. Напомняме за от-
критието на акад. Владимир Георгиев по
отношение на това, че името на Πηνειός
– Пеней, се тълкува с пѣна – „пяна“. Тук е
мястото да се споменат сродните тра-
кийски речни имена - Панисос, Панисия, Па- Цели 24 знака от
накс. Вариацията пан-пен може да се обясни писмеността,
използвана в
Мохенджо Даро
(на снимката)
и Лотал, се сре-
щат около 2000
години по-рано
на Балканите, в
така наречената
староевропей-
ска или дунавска
писменост. Въз-
становката е на
художника Славян
Стоянов.
TEMATA
Този бронзов с така нареченото типично за българския
киркокопач от език екане и якане, което според Георгиев е
стара Индия
съществувало и в тракийския.
има аналози
единствено от Недалеч от Пеней е планината
територията Ὄλυμπος - Олимп, за чието название акад.
на България, но Георгиев предлага тълкуване със санскрит-
тук са с 2000 г.
ското lumpate – „ломя, троша, място с
по-стари.
отломки, скалисто място“. Всъщност най-
добрите кандидати за тълкуване на името
Олимп са българските глаголи олумпвам,
олумвам, лупам, ломя – „бия, удрям, тро-
ша“. Важна подробност е също, че същест-
вува и друга планина Ὄλυμπος - Олимп,
край Троада. Тя е наречена от Страбон Ми-
зийски Олимп, старият автор дори споме-
нава мизийско племе олимпени.
В земите на мизийските бльгии е
Κωπαΐς - Копайското езеро, чието име е
сродно на названията на девет реки и из-
вори във Фокида, която според Страбон е
обитавана от траки в дълбока древност.
Генетичните проучвания
показват, че дедите на
арийците брамини са дошли
от Балканите и обитаваната
от траки Западна Мала Азия.
Речните имена Κᾱφῑσός акад. Владимир
Георгиев тълкува със старобългарското
капати – „капя“, а като паралели дава бъл-
гарските хидроними Капещец, Капчовец,
Капощница и др.
Към Пеней, Копаида, деветте реки и
извори с име Кафисос може да се добави и
селищното название Γυρτών/Гиртон - дом
на бльгиите, наричани от гърците флегии.
Топонимът е сроден на старомакедонския
Γορδονία, фригийския Γόρδιον и критския
Γορτύν. Всички те могат да бъдат обясне-
ни със старобългарското градъ, а и съвре-
менните думи „ограда, градина“.
ЦАРЯТ НА ФЛЕГИИТЕ
Нека обобщим накратко данните, с ко-
ито разполагаме:
I. Притежаваме свидетелството на Хе-
родот, че още преди Троянската война
тевкрите и мизите завладяват земите
край река Пеней.
II. В този регион Страбон по-късно лока-
лизира флегиите. Те са определени като
траки от Робърт Дж. Бък, Уилям Риджуей
и Фредерик Ваудхойзен. Твърдението на
тези учени се потвърждава от тракийския
характер на топонимите и хидронимите
от земите на флегиите.
III. Поради факта, че сходствата са от
мизийски земи, e логично да се заключи, че
флегиите могат да бъдат определени като
част от семейството на мизите.
IV. Имайки предвид особеностите на гръц-
кия език, можем да кажем, че оригиналното
име на флегиите – Φλεγύες, е било бльгии, а
значението е било „светли, сияйни“.
V. Проф. Мюлер счита името на митични-
те бригус за идентично на споменатите
от Омир флегии - Φλεγύες, а според Нон
Дионис е придружен от Форба - царя на
флегиите.
VI. Луций Ариан твърди, че индийската
цивилизация е създадена от Дионис, а той
е известен и като Бромий – име, почти
идентично на това на Брама, за когото се
смята, че е праотец на бригус, познати по-
късно като баргава.
VII. От друга страна, генетическите про-
учвания от последно време показват, че
действително дедите на арийците брами-
ни са дошли от Балканите и обитаваната
от траки Западна Мала Азия.
Въз основа на тези данни може да се
каже, че древният палеобалкански етно-
ним флегии, който може да се реконстру-
ира като бльгии, се явява като прототип,
най-ранен вариант на нашето народност-
но име. Напълно е възможно поради се-
риозни климатични промени или поради
експанзията на елините бльгиите да са
били принудени да изоставят земите си
Павел Серафимов – Спароток е добре познато име
на всеки с интерес към алтернативните теории за ми-
налото на българите. Материалите му, публикувани
онлайн, се радват на огромен интерес, пораждат ма-
щабни дискусии, защото според Спароток представят
„истинската българска история, потомците на народа,
изковал най-старото технологично обработено злато
на планетата“. Блогът му е „за миналото и за бъдещето
на България. За правото на време за народа на Сияйни-
те, откърмил първите царе, наследник на култура, по-
древна от старото царство в Месопотамия, съградил
първия град на древна Европа“. Още от него: sparotok.
blogspot.bg
TEMATA
Александър Мошев е роден през 1972 г., завършва
НГДЕК „Константин-Кирил Философ“ и история в НБУ.
Член на Българското хералдическо и вексилоложко об-
щество и на Съюза на учените в България. Автор на
над 50 научни и научнопопулярни статии. Интересите
му са в ранната история на българите, хералдиката,
хронологията. Именно той ни заведе при впечатляващи-
те теракотени плочки - „иконите от Виница“, на които
се чете надписът „Bolgar“, има изображения на древни
светци и на гръцкия герой Ахил (брой 1/2014). Автор на
книгата „BOLGAR - тайните на нашия произход“.
в Южните Балкани и да се преселят на
други места.
Едно от тях е Панония, там през I век
Плиний Стари локализира племето Belgites
(Plin. H.N. III.xxv.148). Отново през I век, но
в Скития Помпоний Мела разполага народ с
име Belgae/Belcae (Chor.III.31).
ВРЕМЕ СЪБОРНО
Ако действително бльгиите са коло-
низирали Панония и Скития в древност-
та, то в тези области би трябвало да
намерим тракийски топоними. В Панония
e древният град Volgum/Болгум, предпола-
га се, че това е днешният S. Fenekpuszta
(Barrington Atlas of the Greek and Roman
World, map 20, P. Kos, M. Šašel Kos). Не-
говото име показва връзка с тракийския
етноним бльгии. Регистрирани са и други
стари селища, чиито названия са интерес-
ни за нашата тема.
На първо място е Bolentum/Волентум.
Тълкуване може да получим с тракийската
глоса βολινθος/волинт – „бик“, отговаря-
ща на старобългарското волѧте – „вол,
едро рогато животно“. Не по-малко инте-
ресно е името на панонския град Πέσσιον/
Песион. Лингвистът Димитър Дечев оп-
ределя топонима като тракийски. Най-
вероятно това е старият вариант на
българското укрепено място Пеща, което
след време прераства в крупно селище, днес
познато под името Будапеща.
Столицата на Панония носи името
Sabaria/Сабария, то е сродно на тракий-
ския топоним Zburulus/Сбурул – село от
покрайнините на Пловдив/Philippopolis.
Обяснение можем да получим с български-
те думи „сбор“, „събор“, „сборище“, а и ди-
алектната сбур – „събор“. Явно неслучайно
византийският летописец Йоан Цеца по-
ставя равенство между българи и панонци
- Πανόνιοι οἱ Βούλγαροι.
Както може да се очаква, в земите на
Скития, там, където Помпоний Мела лока-
лизира народа Belgae/Belcae, също се срещат
тракийски топоними. Там са Παντικάπης/
Панти капа, Κοροκονδάμη/Коркон Дама,
Ταμυράκη/Таму рака, Παρόστα/Пароста.
Те показват прилики с намиращите се на юг
от Дунава Capi dava, Uscu dama, Ταμον βαρι,
Ostaphos. Обяснение за тези древни топо-
ними от териториите на Скития и Тра-
кия получаваме с българските думи „копа“,
„дом“, „тъмен“, „река“, „устие“.
Явно, както е в случая с Панония, така
и в Скития, освен присъствие на народ, чи-
ето название е близко до това на тракий-
ските бльгии, има също тракийски топони-
ми, обясними на български език.
Скития и Тракия имат още един пара-
лел, който показва развитието на етно-
нима бльгии във форма, по-близка до съвре-
менната. Разбираме за това благодарение
на епитет на едно божество - Вλεκουρος
– Блегур. Неговото име е регистрирано на
Името българи е
изключително древно,
появило се е на Балканите
преди около 3400 години.
посветителски надпис от село Дъждец,
Ивайловградско. Акад. Владимир Георгиев
смята, че този епитет е с основа bhleguro
– „горящ, пламтящ, възпламеняващ“, и
дава за сравнение гръцкото прилагателно
φλεγυρός – „горящ, пламтящ“. Φλεγυρός
от друга страна, е сродно с тракийския ет-
ноним Φλεγύες - бльгии.
На територията на някогашна Ски-
тия, в намиращото се близо до река Волга
село Сосновка, е намерен друг интересен
надпис, на който срещаме посвещение-
то: Θεῳ Ἄρει Вκληκουρῳ. Тук с епитета
Вληκουρ е наречен не кой да е, а тракийски-
ят бог Арес.
Напомняме, че Флегий/Φλεγύας – епо-
ним на траките, наречени от гърците фле-
гии/Φλεγύες, е син на Арес. Mиграцията на
траки в Скития обяснява и култа на това
място към изконния тракийски бог.
Надписите от Сосновка и Дъждец са
от II век и показват, че по това време ет-
нонимът Φλεγύες – бльгии, вече се е раз-
вил в бльгьри/Вλεγουροι. По същия начин
древният хидроним Искос се превръща в
Искър. Смятаме, че епитетът Блегур, до-
кументиран от гърците като Вλεκουρος/
Вληκουρ, е етнически, т.е. принадлежи на
народ, който носи име, изключително близ-
ко по звучене до нашето.
Даването на етнически епитети на
определени божества е нещо добре по-
знато. На Зевс са давани епитети като
Πελασγικος/Пеласгийски, Καριος/Карийски,
по имената на древните народи пеласги и
кари. По същия начин по името на хората
бльгьри/Вλεγουροι възниква и етнически-
ят епитет Вλεκουρος/Вληκουρ.
TEMATA

АГНИ И АРИЙЦИТЕ Към този момент е трудно да се каже

Ето как благодарение на древния тра-
кийски етноним Φλεγύες – бльгии, ние раз-
бираме каква е била най-древната форма
на народностното ни име, съществува-
ла още във времената преди Троянската
война – 1400-1300 г. пр.Хр. Благодарение на
епитета Вλεκουρος (Вλεγουρος) – блегур,
разбираме как народностното ни име се е
развило и каква форма е придобило във II
век. След още няколко века то ще бъде ре-
гистрирано от римляните като Vulgares,
Bulgares, гърците ще запишат в своите
книги Вουλγαρ(οι), Вουργαρ(οι), а стари-
те англо-сакси ще нарекат страната ни
Pulgara land.
Чак по времето на Черноризец Храбър,
благодарение на това, че народностното
ни име е записано от човек, произхождащ
от нашите среди, и то с кирилица във фор-
мата блъгар(скъ), то най-сетне ще се доб-
лижи до съвременния си вариант - българи.
Бльгиите са колонизирали
Панония и Скития в
древността и там намираме
тракийски топоними.
защо предците ни са се самоназовавали бль-
гии, българи – „сияйни, светли, пламтящи“.
Възможно е епитетът да е използван, за да
се подчертае благородство и превъзход-
ство. Не е изключено обаче и причината да
се крие в религията на дедите ни, по-точно
– в тяхното преклонение към светлината
и нейното проявление, огъня. Да не забра-
вяме, че Ария е най-древното име на Тра-
кия, а бог Агни е един от най-почитаните
от старите арийци.
Каква точно е истината, ще разбе-
рем едва когато имаме на разположение
повече данни, а такива несъмнено ще се
появят. Засега е важно да знаем няколко
неща: името българи е изключително древ-
но, появило се е на Балканите преди около
3400 години. Поначало е звучало като бль-
гии /Φλεγύες, после се е развило в бльгъри/
Вλεγουροι. Принадлежало на войнствено
тракийско племе от групата на мизите.
Част от него заминава за Индия по време
на бронзовата епоха и там остава в ис-
торията под името баргава – „сияйните“.
Тази миграция може да се свърже с похода
на тракийския бог Дионис в Индия. Други
представители на тракийското племе, чи-
ето развито име носим днес, са мигрирали
към Панония, Скития, а и други места. Това
обяснява защо има локализиране на българи
не само на Балканите. Малко по малко час-
тиците на пъзела се подреждат...

Използвана литература: D. Detschew, Die Thrakischen Sprachreste, London, 1882;

А. Мошев, BOLGAR Тайните на нашия произ-
ход, Атеа, 2015;
Вл. Георгиев, Траките и техният език, БАН,
Институт за български език, София, 1977;
Вл. Георгиев, Ив. Гълъбов, Й. Заимов, Ст.
Илчев, Български етимологически речник,
Т. I., А-З, Фототипно издание, Академично
Издателство „Проф. Марин Дринов“, Со-
фия, 2007 ;
П. Добрев, Кои сме ние българите, Книга за из-
губената нишка на нашето минало или кратък
курс по българознание, Галик, София, 2002;
Г. Ценов, Кроватова България и Покръстване-
то на българите, Златен лъв, Пловдив, 1998;
О. Н. Трубачев, Indoarica в Северном Причер-
номорье. Изд. Наука, Москва, 1999;
Wien, 1957;
Vl. Georgiev, La Toponymie Ancienne
de la Peninsule Balkanique et la These
Mediterraneenne, Puble a l’occation du
VIIe Congress International des Sciences
Onomastique a Florence –Pise du 4 au 8
Avril, 1981, Academie Bulgare des Sciences,
Linguistique Balkanique, III, Fasc. 1, Sofia, 1961;
G.Sotiroff, Slavonic names in Greek and Roman
Antiquities, Canadian Institute of Onomastic
Science, Quebec, 1969;
Encyclopedia of Ancient Deities, ed. Ch. R.Coulter,
P. Turner, Routlegde Publ. London, 2010;
F. M. Müller, Contrubutions to the Science
of Mythology, Vol.II, Longmans, Green & Co,
London, 1897; W.J.Wilkins, Hindu Mithology,
Vedic and Puranic Texts, W.Tacker & Co Ltd,
F. C. Woudhuizen, Thracians, Luwians
and Greeks in Bronze Age Central Greece,
Proceedings of the Fourth International
Congress of Thracology, Rotterdam, 24-26
September, 1984;
R. J. Buck, A History of Boeotia, The University
of Alberta Press, Alberta, 1979;
W. Ridgeway, The Origin of Thragedy with
special reference to the Greek Tragedians,
Cambridge University Press, Cambridge, 2015;
R. Hard, The Routledge Handbook of Greek
Mythology: Based on H.J. Rose‘s Handbook of
Greek Mithology based on H. J. Rose’s
Handbook of Greek Muthology, Routledge
Publ. London, 2004;
S. Saprykin, Greek Inscription on Bronze
Cauldron from Sosnovka, Volgograd Region,

Russia, Thracia XV, In Honorem Annorum LXX
Alexandri Fol, Institute of Thracology, TANGRA
TanNakRa Publishing House, Sofia, 2003;
Lucius Flavius Arrianus, Alexander de Grote,
transl. S. Mooj-Valk, Ambo/Amsterdam, 2001;
Herodotus, Histories, transl. G. Rawlingson,
ed. T. Griffith, Wordsworth Classics of World
Literature, Herofordshire, 1996;
Thucidydes, The Peloponesian War, transl. R.
Warner, Penguin Books Ltd, Harmondsworth, 1972;
C. Dio, The Roman History, The Reign of
Augustus, transl. I.Scott-Kilvert, Penguin Books
Ltd, Harmondsworth, 1987;
Pliny, Natural History, Books 3-7, transl. H.
Rackham, THE LOEB CLASSICAL LIBRARY,
Harward University Press, London, 1999
Pausanias’ Description of Greece, transl. A.
R. Shilleto A. M. Vol I, George Bell and Sons,
London, 1900;
Strabo, Geography, transl. H.L. Jones, ed. G.P.
Goold, Books 6-7, THE LOEB CLASSICAL
LIBRARY, Harward University Press, London, 1995;
J. Mehler, Mehler Woordenboek op de gedichen
Van Homeros, Vijfde druk, N.V.Nijgh en Van
Ditmar’s Uitgevers-Maatschapij, Rotterdam, 1930;
F. Muller Jzn, Grieksch Woordenboek, Tweede
Druk, B.Wolters’ U. M. Groningen, Den Haag, 1926;
W. Smith, Dictionary of Greek and Roman
Geography, illustrated by numerous engravings
on wood, Walton and Maberly, Upper Gower
Street and Ivy Lane, Paternoster Row, John
Murray, Albemarle Street, London, 1854;
B. Hrozny, Ancient History of Western Asia,
India and Crete, trans. J. Prohazka, Artia,
Pragues, 1952;
Presence of three different paternal lineages
Агни -
индийският
бог на
огъня, е сред
най-почитани-
те божества
от старите
арийци.
among North Indians: A study of 560 Y
chromosomes
Zhongming Zhao,1,2,3 Faisal Khan,4 Minal
Borkar,4 Rene Herrera,4 and Suraksha Agrawal4
www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/
PMC2755252/
Pomponius Mela, De Chorographia http://latin.
packhum.org/loc/929/1/2/11436-11442@1#2
Philostratus Elder, Imagines II, transl.
W. Fairbanks www.theoi.com/Text/
PhilostratusElder2B.html
Nonnus, Dionysiaca, transl. W.H.D. Rouse www.
theoi.com/Text/NonnusDionysiaca14.html
Pausanias perseus.uchicago.edu/perseus-cgi/
citequery3.pl?dbname=GreekFeb2011&query=Pa
us.%2010.4&getid=1
Bhrigu Angirasa Conflict sreenivasaraos.com/
tag/bhrigu-angirasa-conflict/
TEMATA

Това е
псевдонаука
Етнонимът „българи“ се появява чак през IV век, няма
никакви сериозни аргументи за тракийския му произход
проф. Светлана Янакиева, снимка Владимир Мачоков
Е
тнонимията е един от
дяловете на ономасти-
ката, които най-трудно
се поддават на етимо-
логизация, особено що
се отнася до древните
имена. Така е дори за
добре познати езици – например спорни са
етимологиите на имената на основните
древногръцки племена, въпреки че старо-
гръцкият език е отлично засвидетелстван. С
още по-голяма сила това важи за етноними-
те от езици, които са отмрели и от тях не
са запазени текстове. Ние не познаваме в ця-
лост тяхната лексика, а имаме само отделни
запазени думи, т.е. нямаме база за сравнение.
За съжаление, точно такъв е случаят с име-
то на нашия народ, идващо от етнонима на
древните българи (прабългарите), от чийто
език имаме запазени незначителен брой нари-
цателни и собствени имена.
Това е причината за около 120 години
опити да имаме натрупани многобройни
предложения (около 30) за етимологията
на името „българи“. Те свързват произхода
му с различни езици (според вижданията на
авторите за произхода на прабългарите)
и му придават различни значения – „смесе-
ни“, „бунтовни“, „благи“, „велики“, „загор-
ци“, „живеещи в покрайнините“, „живеещи
по Волга“, „хора, племе“, от основата на
името на тотемно животно – бялка (не-
вестулка) и др.* Няма единно мнение и по
въпроса дали народностното ни име е са-
моназвание, или екзоним (име, дадено от
външни наблюдатели).
ЗА ФЛЕГИИТЕ
Сред авторите на хипотези има както
известни учени, така и любители. Броят
на вторите се увеличи доста в послед-
ните години във връзка с развитието на
комуникационните технологии и възмож-
ностите за публикуване в мрежата. Към
тях принадлежи и авторът на предложе-
ната за становище статия, блогърът П.
Серафимов (Спароток). Като цяло той е
привърженик на т.нар. автохтонна тео-
рия, според която древните българи не са
Проф. д.ф.н. Светлана Янакиева работи в Института
за балканистика с Център по тракология на Българската
академия на науките. Тя е водещ изследовател на древни-
те езици в Югоизточна Европа, на палеобалканските ези-
ци и тракийския. Специалист по ономастика, епиграфика
и митология. Преподавала е старогръцки, тракийски и
латински в СУ „Св. Климент Охридски“.
дошли отнякъде, а са живели открай време
на Балканския полуостров. Тъй като е не-
съмнено, че в древността нашите земи са
били обитавани от траките, автохтони-
стите с лека ръка, пренебрегвайки всякак-
ви исторически сведения и научни доказа-
телства, слагат равенство между траки
и прабългари. На тази противоречаща на
всякакви научни методи база П. Серафимов
търси и тракийския произход на етнонима
българи. Но тъй като в много добре зас-
видетелстваната тракийска етнонимия
(около 100 имена на племена) няма нищо
„подходящо“, което поне малко да прилича
на българското народностно име, авто-
рът възприема също толкова неаргумен-
тираното предположение на някои учени,
че племето флегии в Гърция е тракийско.
Всъщност няма никакви конкретни пис-
мени сведения за такова твърдение. Въз-
можен е както чисто гръцки произход на
флегиите (тяхното име е гръцко, а митич-
ният им родоначалник Флегий е син на Арес
и дядо на Асклепий), така и принадлежност
към предгръцките племена, но предгръцки
не означава тракийски – на територията
на древна Елада преди идването на гърците
са живеели различни племена.
*Вж. Тодоров-Бемберски, Хр. Името българи - история и същност. София, 2004.
Стоянов, В. Етнонимът „българи“ в светлината на една еволюционна теория. -
Във: Избрани приноси към гранични области на историята, София, 2011
TEMATA
Освен в Тесалия, за което тяхно местопо-
ложение споменава П. Серафимов (защото в
стари времена там е имало траки), флегии
има засвидетелствани и в Беотия (Paus. 9,
36, 1) и на п-ов Пелопонес (Paus. 2, 26, 4).
Колкото до „тракийския“ произход на
етнонима на флегиите, аргументацията
на П. Серафимов е напълно несъстоятел-
на. Името Φλεγύας е с несъмнен гръцки
произход и произлиза от гръцкия глагол
φλέγω - „запалвам, горя, пламтя“. Съвсем
необосновано авторът смята, че това е
гръцко предаване на хипотетично, но ни-
къде незасвидетелствано тракийско „бль-
гии“, позовавайки се на твърдението, че
„гърците често заменят звука „б“ от думи
на палеобалканските народи с „ф“. Г-н Сера-
За около 120 г. имаме натрупани
към 30 предложения за
етимологията на „българи“.
фимов не е разбрал същината на езиково-
то явление, което се крие зад паралелите
брат - φράτηρ, бера - φέρω и др. Всъщност
това явление представлява различно раз-
витие на индоевропейския консонант *bh в
старогръцки (φ) и в други езици (b, в случая
примерите са от български), а не за преда-
ване на думи от други езици, съдържащи b,
с φ в старогръцки. В действителност съ-
държащите звук b тракийски думи се пре-
дават в старогръцки напълно закономер-
но с β, например глосите βόλινθος, βρίζα,
βρυνχός, βρῦτον, речното име Βαρβύσης,
името на езерото Βόλβη, селищните име-
на Βαζοπαρα, Βρεγεδάβα, личните Βιθυς,
Βυζας, името на богинята Βένδις, на пле-
мената Βεσσοί, Βισάλται и десетки други.
НЕТОЧНОСТИТЕ
Статията изобилства и с множество
други неверни и неаргументирани твърдения:
• Съпоставката флегии-(измисленото)
блегии-брагава-Бромий-Брама. Всъщност
Бромий е старогръцко прилагателно със
значение „шумящ, бучащ“, докато името
на индийския бог Брама вероятно е произ-
водно от основа със значение „надувам се,
увеличавам се“, а двете нямат нищо общо
с φλέγω - „горя, пламтя“;
• Твърдението, че т.нар. блегии мигрира-
ли, от една страна, в Панония, а от друга
– в Скития. Всъщност споменатите пле-
менни названия от тези области - Belgae,
Belgites, са келтски.
• Твърдението, че Д. Дечев определя топо-
нима Πέσσιον като тракийски. В действи-
телност – тъкмо обратното – на посоче-
ното място Дечев е поставил пред името
знак, който означава, че не приема името
за тракийско.
• Напълно произволни съпоставки на антични
топоними с думи от българския език, въз осно-
ва на което авторът ги определя като тра-
кийски. Тук парадоксът става още по-голям,
тъй като към абсурдното равенство между
траки и прабългари се прибавят и славяните.
На практика тук имаме частични звукови съв-
падения между имена от съвсем различни ези-
ци. Ономастиката изобилства с такива съв-
падения. Например има тракийско селищно
име Γερμανία (дн. Сапарева баня). Надявам се,
че на г-н Серафимов няма да хрумне въз основа
на него да обяви траките и за германи.
П. Серафимов е любознателен и чете
доста, но няма необходимата езиковедска
подготовка за занимания с етимология
(най-сложната езиковедска дисциплина, за
нея казват, че е царицата на лингвисти-
ката). Поради това и тази, както и други
негови творби, изобилства с погрешни
постановки и развихрена фантазия. Няма
никакви данни за появата на каквато и да
било форма на етнонима „българи“ преди
анонимната хронография от IV век, така
както няма и други факти, свидетелст-
ващи за някаква връзка между траки и
прабългари. Въпреки струпването (доста
хаотично) на сведения с различен произход
(и различна степен на достоверност, коя-
то не се отчита) статията всъщност не
съдържа никаква сериозна аргументация,
която да доказва хипотезата на автора, и
може да се определи като псевдонаучна.
TEMATA

Сборяново,
Омуртагова
могила

Могила до
с. Войвода

Плиска

92°
Могила 1
при с. Могила
Мадарски
конник

Велики
Преслав
САКРАЛНАТА
СПИРАЛА
на древните
българи

Калиакра

Загадъчен космометричен код, базиран

на ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ, обединява
свещените градежи на Първата
Българска държава. Оказва се, че мерните
единици на Шумер и Древен Египет имат
общ прототип, роден в нашите земи
хиляди години преди пирамидите

Симеон Пешов, доц. д-р Христо Смоленов

 TEMATA

14 Списание ОСЕМ / Февруари 2018

ВСИЧКО ЗАПОЧНА С ИЗМЕРВАНЕ НА РАЗСТОЯНИЯТА И GPS КООРДИНАТИТЕ НА ВАЖНИ
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОБЕКТИ МЕЖДУ МАДАРСКИЯ КОННИК, ПЛИСКА, ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ,
СБОРЯНОВО И МОГИЛАТА ДО СЕЛО ВОЙВОДА. МЕСТОПОЛОЖЕНИЕТО НА ДВЕТЕ ДРЕВНИ
СТОЛИЦИ И ДВАТА САКРАЛНИ КОМПЛЕКСА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НИ. БЯХМЕ ПОД-
ГОТВЕНИ ЗА ИЗНЕНАДА, НО ТЯ НАДМИНА ОЧАКВАНИЯТА НИ. ТУК НИЩО НЕ Е СЛУЧАЙНО.
РАЗПОЛОЖЕНИЕТО НА ОБЕКТИТЕ НИ НАСОЧВА КЪМ РАЗБУЛВАНЕТО НА ЕДНА УНИКАЛ-
НА ЗАГАДКА. КЛЮЧ КЪМ ДЕКОДИРАНЕТО НА ГРАНДИОЗЕН САКРАЛЕН ПРОЕКТ ОТ БЪЛ-
ГАРСКАТА ДРЕВНОСТ, КОЙТО ВЪЗКРЕСЯВА МЯРАТА ОТ СЪКРОВИЩЕТО НА ВАРНЕНСКИЯ
НЕКРОПОЛ, НАЙ-СТАРОТО ОБРАБОТЕНО ЗЛАТО В СВЕТА!... ЕТО ЗА КАКВО СТАВА ДУМА.

Симеон Пешов е роден през
1941 г. в с. Белчин, Самоковско.
Специализира в Академията на
науките в Москва, а през 1969 г. –
и в ICL в Лондон. От 1981 до 1989
г. работи в Министерството на
строителството. От 1990 г. до
днес е главен мениджър на „Глав-
болгарстрой“. От 2003 до 2010 г.
е председател, а до днес – поче-
тен председател, на Камарата на
строителите в България. Член е
на Висшия църковен съвет, носи-
тел на многобройни международ-
ни отличия.
Доц. д-р Христо Смоленов е
завършил Московския държавен
университет „Ломоносов“. Рабо-
тил е в институтите по фило-
софия и по математика на БАН.
Дисертацията му е върху еврис-
тичните методи на древното
научно мислене. Изследванията му
са в широк диапазон теми, сред
които древна история, съвремен-
на логика, методология на наука-
та, евристични методи и анти-
тероризъм. Бил е гост-професор
в Университета на Монреал и в
Католическия университет на
Америка, Вашингтон. През 1990-
1991 г. е стипендиант на Фондация
„Александър фон Хумболт“ в Гер-
мания. Автор е на научни книги и
изследователски филми.
Н
ека започнем с няколко важни уточ-
нения. Паметта на основите е неу-
нищожима. Дори от построеното
да са останали само руини, те пак
запазват контурите на основата.
Така носят в себе си информация
за градивния замисъл. Съхраняват
данни за мярата и пропорциите, въплътени в градежа.
Основите са материалните следи на съзидателната
мисъл, която се извисява над приземния ракурс… и гле-
да на човешките градежи сякаш от Космоса.
КАКТО НА НЕБЕТО,
ТЪЙ И НА ЗЕМЯТА
Тази древна максима не е само метафора, особено в
конкретния случай. Един безспорен архитектурно-ге-
ометричен шедьовър е увековечен в пространството,
чието средоточие е Мадарското плато. Той доказва
духовната мощ на своите откриватели – наши пра-
деди, за които тепърва следва да мислим и говорим с
повече възхищение. Строителните шедьоври от Пър-
вата българска държава следват модела на Златна
спирала (виж стр. 20), по протежение на която са Ма-
дарският конник, Цитаделата с Омуртаговия дворец
в стара Плиска, вътрешния град на Велики Преслав, а
след това и сакралният комплекс Сборяново, белязан
в южния край от Омуртаговата могила. Моделът на
Златната спирала сам по себе си е забележителен. Но в
този случай той не просто символизира, а на практи-
ка декодира връзката между космични и земни пропор-
ции. Според древните българи светът е преди всич-
ко система от пропорции. Такова послание можем да
декодираме от интелигентно организираното прос-
транство, което е люлката на Първото българско
TEMATA

Н
царство отсам Дунава. яма бълга-
В хода на нашите проучвания стигнахме до сенза- рин, който
ционни резултати. Но сензацията тук не е самоцел- да не е виж-
на... По-скоро става дума за нов поглед върху древно- дал Мадар-
то величие на народа ни. Потвърждава се хипотеза- ския конник,
та, че нашите предци са били носители на скрита су- но малцина
перкултура, следите от която остават като кодове познават
в пространството. Те се предават като щафета историята и характера на па-
от свещени стандарти през хиляди години и хиляди метника в подробности.
километри разстояние… Така е бил съхранен живе- Релефът представя три-
цът на първата европейска цивилизация, възникнала умфиращ владетел и според
по западния бряг на Черно море преди повече от 80 най-широко разпространена-
века. Той е вписан в система от знания, водила древ- та интерпретация е символ
ните българи по световния им път. Тя е в основата на мощта на Първата българ-
и на тяхната съзидателна дейност. В градежите си ска държава. Композицията се
те са следвали не просто архитектурни планове, а и родее с античните художест-
принципи на сакралната геометрия. вени традиции на тракийски
конник.
КОСМИЧНИ За първи път Мадарският
ЗАКОНОМЕРНОСТИ конник е описан през 1872 г. от
Феликс Каниц. Понеже е раз-
Разбира се, ключово в случая е местоположението положен на височина 23 метра
на свещените обекти, което съвсем не е произволно върху отвесна скала, проуч-
избрано. Разположението на вътрешния град във Ве- ването му е трудно – нужно
лики Преслав и на Омуртаговата могила от Сборяно- е скеле. Изследванията му
во е белязано от една впечатляваща космична рела- започват чак след Освобожде-
ция. Същото важи и за скалата на Мадарския конник нието, през 1905 г. е направена
– средоточие на сакрални енергии и пространствени и гипсова отливка на скалния
съотношения, които осмислят името Мадара. барелеф. Висок е 2,6 метра и
Ще отбележим само, че изразът „Мада-Ра“ на шу- в основата си е широк 3,1 ме-
мерски значи именно „свещена земя“, или „сияйна стра- тра. От него към Мадарско-
на“. Можете да проверите сами в шумерско-англий- то плато тръгват стръмни
ските речници значенията Mada – country; ground; стъпала. Според изследовате-
arable land; soil (страна, основа, обработваема земя, лите паметникът е свързан
почва) и Ra = shiny (сияен). със създадения от Омуртаг
Пишейки всичко това, нека формулираме три клю- голям култов комплекс на
чови въпроса, които нямат достатъчно ясен отго- терасата под скалите, включ-
вор. Поне засега, преди да навлезем в същината на ващ светилище, капища и
сегашното изследване. постройки. В подножието на
скалите е голямата Пещера
• Как са били определяни свещените места и раз- на нимфите – тракийско све-
стоянията при изграждането на храмове, крепости, тилище. На територията на
историческо-археологическия
резерват са открити оброчни
плочки, посветени на Трите
Свещените стандарти са съхранили нимфи, на Зевс, Херакъл, Ди-
живеца на цивилизация, възникнала край онис, Кибела, на тракийския
конник-герой Херос и други. Но
Черно море преди повече от 80 века. също и праисторически кул-
тови фигурки, което показва,
 ЗАГАДЪЧНИЯТ
МАДАРСКИ КОННИК
че това място е било свещено
от най-дълбока древност.
Вероятно Мадарският кон-
ник е изсечен през VІІІ в. Широ-
ко разпространената теза го
определя като прабългарски
и свързва изображението с
кан Тервел (701–721 г.). Според
специалиста по прабългарите
Рашо Рашев е обобщен образ
на обожествен владетел.
Поради ерозията някои де-
тайли са слабо различими, но
през годините изследователи-
те са направили доста подроб-
но описание на изображение-
то. То представя конник в ход
надясно, изобразен в близка до
естествената големина. Носи
връхна дреха до коленете. С
лявата си ръка държи юздите
на коня, а с дясната хвърля
късо копие върху поваления
под предните крака на коня
лъв. Десният крак на ездача е
пъхнат в стреме, а на гърба си
конникът носи калъф за лък.
Върху забитото в лъва копие
личи знаменце, а зад коня има
тичащо ловно куче.
Според специалисти по
петрология лъвът в барелефа
е направен по-рано от кучето,
а конят е преправян във време-
то. Това дава основание на ня-
кои да допуснат, че Мадарски-
ят конник е много по-древен и
през годините е бил преправян.
Около изображението на
конника има надписи на гръцки
език, които говорят за взаи-
моотношенията между Бъл-
гария и Византия през VIII – IX
в., споменават се директно
или с отправки българските
владетели Тервел, Кормисош
и Омуртаг и византийският
император Юстиниан II. При
езическото светилище в под-
ножието на Мадарския конник
пък е открит надпис на Омур-
таг, където е единственото
съхранено директно споме-
наване на бог Тангра, който
според някои е върховното
божество в прабългарския
пантеон. (Почитан сред всич-
ки тюркски народи и племена
през епохата на Ранното сред-
новековие под името Тенгри).
Аналози на Мадарския кон-
ник съществуват край итали-
анския град Равена и в Памир
(за памирския ви разказахме в
брой 2 на Списание 8 от 2009 г.).
Мадарският конник е един-
ственият скален релеф в Евро-
па от Ранното средновековие.
TEMATA
П
лиска се
появява на
мястото
на старо
славянско
селище.
Столица е
на Първата българска дър-
жава от основаването ѝ през
681 г. до 893 г., когато е пре-
местена в Преслав. Сведения
за създаването на столицата
при кан Аспарух (681–701 г.)
се съдържат в т.нар. Българ-
ски апокрифен летопис: „Онь
(Испор цар) съзыда в Плюска
град...“. Свидетелството оба-
СТАРОПРЕСТОЛНА
ПЛИСКА
че е чак от XI век и може да не
е достоверно.
Първите строежи в Плис-
ка започват в края на VІІ в.
- началото на VІІІ в. Остан-
ките от средновековния град
заемат площ около 23 км². Той
е бил защитен с вал и земен
ров, пълен с вода, широк до 10
м, дълбок до 7 м и с обща дъл-
жина над 20 км. Зад този ров
е започвал външният град, в
който са живеели занаятчии
и селяни. В средата му е бил
вътрешният град, а в неговия
център – цитаделата – били
канските жилища.
Първият дворец в Плиска
бил дървен, установяват архе-
олозите. Най-ранният дворцов
комплекс бил заобиколен от
крепостна стена. В края на VІІІ
в. - началото на ІХ в. на място-
то на дървените сгради били
построени каменни. Първият
каменен дворец е издигнат при
Крум (803-814 г.). Той бил на
два етажа и се разпростирал
на над 500 кв. м, разполагал с
водохранилище и просторни
бани, канализация.
През 811 г. византийският
император Никифор опожа-
рил столицата. При царува-
нето на Омуртаг (814–831 г.)
на мястото на опожарения
Крумов дворец била издигна-
та нова тронна зала, двор-
цовият център бил ограден с
каменна стена, а жилищните
и стопанските постройки –
с тухлена. Дворецът имал
собствен водопровод, запазен
и до днес.
С възкачването на княз
Борис І на престола (852 – 889
г.) градът значително се
променя. През 864 г. князът
покръства българския народ,
там са посрещнати създате-
лите на българската азбука -
светите братя Кирил и Мето-
дий. На мястото на старите
езически храмове се строят
християнски, тогава е вдигна-
та и Голямата базилика, коя-
то в продължение на векове е
най-голямата култова сграда
в Югоизточна Европа.
При оттеглянето на Бо-
рис І в манастир на престола
се качва първородният му
син Владимир (Расате), който
се опитал да върне старата
езическа религия и затова бил
свален от власт и ослепен.
Неговото място през 893 г.
заема Симеон, а столицата е
преместена в Преслав.
Плиска губи значението
си на административно-по-
литически център и се раз-
вива предимно като стопан-
ско средище.
Тайнственият код се основава на
Златното сечение и взаимодействието
му с числото пи и други константи.
дворци или гигантски могили?
• Как нашите предци са прилагали древни мерни еди-
ници наред с константи (т.е. универсални пропорции),
използвани и от съвременната наука? Значението им
едва ли е било известно хиляди години по-рано. И все
пак точно те осмислят най-важните послания, запа-
зени в паметта на основите. Повторяемостта и пре-
цизното им използване доказват, че те не са там по
случайност, а по силата на древен пространствен код.
• Този тайнствен код се основава на Златното сече-
ние и числото пи. Резултат от взаимодействието
им е забележителният логико-геометричен модел,
отговарящ на местоположението на археологически-
те находки. И все пак как са избирани самите свещени
места – по вдъхновение свише или с неизвестни до-
сега методи за измерване, свидетелство за които е
и надписът върху колоната на канасюбиги Омуртаг?
Редно е да се запитаме: откъде идват доловените
закономерности, изразени чрез универсални констан-
ти? Нали те определят структурните особености
на Земята, за измерването на която се говори в про-
чутия надпис на Омуртаг? От друга страна, те са
свидетелство за астрономичните познания на пред-
ците ни. А този български владетел е бил известен
с такива знания, както и със сакралното значение,
което им е придавал. Дали това познание не е свърза-
но със специфична сетивност към т.нар. „енергийни“
места? Една човешка дарба, която съвременната ци-
вилизация може би е притъпила…
Тук не се нагърбваме с еднозначни отговори. Прос-
то правим анализ на местоположения и разстояния,
съхранени в паметта на основите. А всеки от вас
може да направи изводи за себе си. Градим нова тео-
рия. Но оставяме много въпроси, открити за по-на-
татъшна дискусия, в която всеки е добре дошъл със
свои виждания и нови аргументи. Нашият подход има
предимно концептуален характер. Той декодира по
пътя на логиката послания от древна, скрита супер-
култура. Каним ви на една своеобразна експедиция –
пътешествие на духа, което ще се радваме да про-
дължим заедно на страниците на Списание 8.
TEMATA

В
ЦВЕТЕТО простран-
ството меж-
стоянието (АD), измерено по
протежение на Мадарското

НА ЖИВОТА ду ключови-
те обекти на
плато между скалата на Ма-
дарския конник (А) и гигант-
Мадарското ската могила (D) при село Мо-
плато, Плис- гила, показана на снимката.
ка, Велики (В) бележи Омуртаговата
Преслав и комплекса Сборяно- могила в Сборяново, а (С) е
во e закодирана система от вътрешният град във Велики
забележителни пропорции. Но Преслав. Разстоянието AD е
нека навлезем в малко конк- приблизително равно на 5 км.
ретика. Да разгледаме раз- Ако умножим AD с констан-
Сборяново,
Омуртагова
могила

Мадарски
конник

92°

Велики
Преслав

88°
тата К = (5/7) х (ƒ), ще полу-
чим специфична мерна едини-
ца за разстояние М, прибли-
зително равна на 5,7787 км.
Тук ƒ е числото на Златното
сечение, приблизително равно
на 1,618034. Пропорцията 5/7
може да се осмисли като от-
ношението между хипотену-
зата и сбора на катетите в
питагоров триъгълник.
Десет пъти по М дава раз-
стоянието между скалата на
Мадарския конник и Омурта-
говата могила в Сборяново (B).
Така AВ = 10М е приблизител-
но 57,787 км. Половината от
тази стойност се равнява с
много голяма точност на раз-
стоянието между вътрешния
град на Велики Преслав (C) и
скалата на Мадарския кон-
ник (A). С други думи, АC =
5М - приблизително 28,89
км. Ъгълът с връх Мадарския
конник и рамене (АВ) и (АС)
е около 92 градуса. Той се
получава като външен ъгъл
при върха на триъгълника,
който обхваща т.нар. цвете
на живота – особено важна
фигура на свещената геоме-
трия. Тук древните българи
са я приложили по уникален
начин и в наистина грандио-
зен мащаб!

На снимката: могила 1 до село Могила в източния

край на Мадарското плато, от където започва
Златната спирала. Могилата може да се види от
магистралата към Варна вдясно след Каспичан.
Повече подробности можете да научите от филма
„Космичният код на Омуртаг“ в YouTube.

Сборяново,
Омуртагова могила
B

Плиска

92° D Могила
при
1

с. Могила
А
Мадарски
конник

ВеликиC
Преслав
TEMATA

П
КОНСТАНТИ реслав е на
30 км от
Точните резултати за разстоянията между обек- старата
тите ще намерите на стр.20. Както се вижда, те са с столица
такава степен на точност, че просто няма как да бъ- Плиска. Въз-
дат отдадени на случайността. За да ги получим, из- никва през
ползвахме стойности, измерени с помощта на Google втората
Earth. Държим да изразим признателност към хората, половина на IX век - по време
създали тази забележителна програма. Евристично- на управлението на княз Борис
то ù значение е особено важно за нашето изследване, I (852 – 889 г.) - като укрепен
което изисква да гледаме на различните местополо- военен лагер, седалище на гар-
жения не просто от птичи полет, а от сателит... низон. През 893 г. там се про-
На схемата на стр. 20 видяхте как се разгръща т. вежда църковно-народен събор.
нар. Златна спирала, която може да се разглежда като По негово решение градът е
резултат от взаимодействието на две константи: обявен за нова столица на Бъл-
Златното сечение и числото пи. В конкретния случай гария. Проучванията сочат,
тя започва от гигантската могила в източния край че развитието му е подчинено
на Мадарското плато, означена като Могила 1. После на замисъла да стане достоен
минава през скалата на Мадарския конник, през Цита- съперник на византийската
делата на Плиска, а след това – през вътрешния град столица Константинопол.
на Велики Преслав, където допускаме, че се е намирал Стремежът бил с издигането
„старият дом“ на Омуртаг. За такъв се говори в над- на новия престолен град да се
писа върху прочутата му колона (стр. 28). Предпола- оформи християнско култур-
гаме, че Преслав съществува от времето на Омуртаг. но средище и да се скъса окон-
чателно с езичеството. Пре-
МЯРАТА слав бързо се превръща в един
НА ОМУРТАГ от най-красивите и величест-
вени градове на Югоизточна
После същата Златна спирала минава през юж- Европа през Средновековието.
ния край на сакралния комплекс Сборяново, недалече Общият план при изграж-
от Омуртаговата могила. То е ярко свидетелство дането на новата престолни-
за специалната роля, която могилата играе в космо- на следва този на Плиска – с
метричния проект на българския владетел, избрал да вътрешен и външен град, но
бъде запомнен именно като строител. В Сборяново, с много по-изтънчено градо-
където по-рано се е намирала древната столица на устройство. Прави впечат-
гетите, канасюбиги Омуртаг, изглежда, е имал „нов ление разликата в размерите
дом“, също споменат в надписа върху колоната... на външния град. При Плиска
Омуртаг нееднократно използва разстоянието той бил много по-голям.
20 000 разтега, което е приблизително равно на 42,7 Причината е в промененото
км. Ще отбележим, че то има забележителен космичен разбиране за функцията на
еквивалент: разликата между екваториалния и по- столицата. Тя вече нямала за
лярния диаметър на Земята е около 42,72 км! цел да приюти всички, а само
елита – царя и приближените
до него. За разлика от Плис-
ка, при Велики Преслав и въ-
Могилата играе специална роля трешният, и външният град
в космометричния проект на били опасани с яки каменни
стени. Външните били изгра-
българския владетел. дени от бял камък.
С изграждането на новата
 БЕЛОКАМЕННИЯТ
ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ
си столица цар Симеон целял
две неща. Първо, да продължи
делото на Борис I за утвър-
ждаване на християнството
и свързаната с него култура
по нашите земи. И второ, да
изгради столица, която да
съперничи по блясък на Кон-
стантинопол. В това отно-
шение много показателно е
дворцовото строителство.
Царският дворец във Велики
Преслав бил много по-голям,
отколкото в Плиска, и с много
по-сложен план – представля-
вал самостоятелен комплекс
от каменни сгради, дворове и
площади, сред които изпъква-
ли Големият дворец и Тронна-
та палата с колони, а също и
богато украсената с мозайки,
мрамор и керамични икони
Кръгла църква, неслучайно
наречена и Златната, и други.
Храмовото и църковното
строителство във Велики
Преслав също имат забележи-
телно развитие. Градът бил
прочут и с манастирите си,
които представлявали слож-
ни комплекси.
Във Велики Преслав зана-
ятчийското производство
достигнало забележителен
разцвет. Преславската рису-
вана керамика е сред емблеми-
те му. Въобще градът бързо
се превърнал в център на
висока християнска култура,
която въплъщавала две основ-
ни ценности – авторитета на
владетеля и утвърждаване на
християнството като идео-
логия. Столицата се превръща
и в седалище на първата бъл-
гарска книжовна школа – Пре-
славската. Тя е важен лите-
ратурен и културен център в
България и в целия славянски
свят. Там творят изявените
средновековни писатели и уче-
ни Наум Охридски, Констан-
тин Преславски, Йоан Екзарх,
Презвитер Козма, Черноризец
Храбър и други.
Сред емблематичните
паметници на културата
от Велики Преслав са кера-
мичната икона на св. Теодор
Стратилат, Преславското
златно съкровище, керамич-
ният иконостас от Дворцо-
вия манастир и много други.
TEMATA

И
сторико-
археоло-
СЪКРОВИЩНИЦАТА
гическият
резерват
СБОРЯНОВО
„Сборяново“
включва
археоло-
гически обекти от различни
исторически периоди, като
най-атрактивните са Све-
щарската царска гробница,
Демир баба теке, гетската
столица Хелис, светилището
Камен рид и ранносреднове-
ковните селища Бювен касаба
и Петрова нива.
В южния край на източния
могилен некропол в резерва-
та се намира Омуртагова-
та могила (тя се нарича от
векове така от местното
население). Могилата е най-
високата в Североизточна
България.
При разкопки там през
2012 г. археоложката д-р Ди-
ана Гергова от НАИМ откри
златно съкровище. В дърве-
ното сандъче били прибра-
ни златни накити, златни
апликации върху конска сбруя
и златен начелник с конско
протоме – над килограм и
половина чисто злато. Съкро-
вището е датирано от края
на IV и началото на III век
пр.Хр. Според Гергова това
не са гробни дарове, а от об-
ред, свързан с насипването на
могилата. Тя предполага, че
в основното съоръжение под
могилата е погребан Котела
– един от ранните елинисти-
чески владетели на гетите,
предшественик на известния
Дромихайт. (Още за това от-
критие в бр. 12 на Списание 8
от 2012 г.)
Знае се, че гетската сто-
лица Хелис била построена в
последната четвърт на ІV в
пр.Хр. върху над 100 дка равно
плато, заобиколено от три
страни от дълбок речен ка-
ньон. Единственият достъп
до крепостта е бил по тесен
провлак. Столицата била опа-
сана с двойна крепостна сте-
на, дебела между 3,50 и 4,20 м,
която се издигала на 10-12 м.
Входовете ѝ били защитени
от бастиони. В укрепената
площ нагъсто се издигали
жилища и сгради с дървена
конструкция, обмазана с гли-
на. Имало и монументални
сгради.
Археологическият резер-
ват „Сборяново“ е древна ас-
трономическа карта – съзвез-
дия са изобразени на земята.
Основните точки, които ги
означават, са погребални мо-
гили. Това установяват архео-
ложката Диана Гергова и инж.
Петър Вълев. (Още за това в
Списание 8, брой 9 от 2012 г.)
Няма как тези пропорции да се появят
случайно на различни места в толкова
различни епохи. Очевидно са пренесени.
Диаметърът на планетата в плоскостта на еква-
тора е 12 756,28 км. Но Земята не е сфера, а геоид,
чиято ос през полюсите е 12 713,56 км. Разликата е
42,72 километра. Просто съвпадение ли е това?
Само не казвайте, че в древността не е имало дори
идея за формата на земното кълбо... Защото това
може би е неоснователно предубеждение, а, от друга
страна, отрицателни твърдения трудно се доказват.
Ключова точка е могилата край Войвода. Забеле-
жителна антична крепост до шуменското село е съ-
ществувала дълго и винаги е била от стратегическа
важност. И няма как да е случайно, че мярата 20 000
разтега съответства на разстоянията:
• от могилата при с. Войвода до Велики Преслав;
• от могилата при с. Войвода до Сборяново.
Можем да определим така дължината на един
Омуртагов разтег: 1 разтег е равен на 42,7 километра,
делени на 20 000 = 2,135 метра. При толеранс +/- 1 ми-
лиметър пропорцията 1 разтег към 1 метър е (11 пъти
числото пи) : (10 пъти числото на Златното сечение).
НАЛИВАТ
СЕ ОСНОВИТЕ
Разположението на Мадарския конник, Плиска, Ве-
лики Преслав и Сборяново разкрива необикновена, ся-
каш боговдъхновена хармония. То е потвърждение на
нашата хипотеза за приемственост на мярата, съз-
дадена от суперкултурата Загора – Варна.
Откриваме я в шедьоврите на древната керамика
от Стара Загора, от най-старите неолитни жилища
в Европа. Техният времеви хоризонт е 7–6 хилядоле-
тие пр.Хр. А от средата на 5-ото хилядолетие пр.Хр.
е най-старото обработено злато на света: съкрови-
щето на Варненския некропол.
На съхраняваната от предметите система от
древни знания National Geographic Channel посвети два
филма, те бяха последвани от Viasat History и южноко-
рейска образователна телевизия. Теорията ни получи
признание и на Фестивала на симетриите във Виена.
Според нас тайното знание на Черноморската Ат-
лантида е било съхранено и пренeсeно като щафета
TEMATA

към Шумер и Древен Египет, после към Далечния из-

ток и свещената планина Имеон. От пределите на
СВЕЩАРСКА
днешен Памир и загадъчната Таримска котловина
маршрутът е бил на запад, следвайки дневния път на
ГРОБНИЦА
Слънцето. Колко дълго е траело завръщането през

П
степите на Централна Азия, Волга и Кавказ до Вели-
ка България – държавата на канасюбиги Кубрат? До- рез 1982 г.
като най-сетне древното сакрално познание отново в източния
се озове в свещените родни пространства… могилен
некропол на
ПОВЕЛИТЕЛЯТ Сборяново
НА ЗЕМЯТА под Гинина
могила е
На езика на шумерите и кутите (кути-гурите) открита Свещарската гробни-
изразът канасюбиги има смисъл на суверен, т.е. пове- ца, забележителен паметник
лител на своята земя. „Канасю“ означава „властвам, на тракийската гробнична ар-
повелявам“, а „би-ги“ буквално значи „негова земя“. Кол- хитектура. Построена е в пър-
кото до името Кубрат, то е отглас от древния израз вата четвърт на ІІІ в. пр.Хр.
Kibrat Erbettim - „районът на четирите“, с който шу-
мерите са означавали 4-те четвъртини на тогаваш-
ния цивилизован свят: Шумер, Акад, Елам и държавата
на кутите. Много хилядолетия след заника на цивили-
зацията от Междуречието именно древните българи
са запазили в държавотворната си традиция ключови
титли от нейната властова структура. Дори „цар“
идва от същата традиция и означава на шумерски
точно това, което и на български, а оттам и на руски.
Идвайки (а може би завръщайки се) на Балканите,
древните българи носят заряда на много хилядолетия
системно развитие. Точно то им дава самочувствието
да основат първата национална държава в Европа, коя-
то запазва името си България през цялото си 1400-го-
дишно съществуване на Стария континент. Белег за
такова самочувствие е строителният шедьовър Ма-
дара – Плиска – Велики Преслав – Сборяново, разположен
по протежение на перфектна Златна спирала. Негови-
ят размах сякаш носи послания, идващи от Космоса…
Неочаквано (но напълно логично) се оказва, че све-
щените мерни единици на Шумер и на Древен Египет
имат общ прототип. Той е създаден хиляди години
преди пирамидите именно в земите на днешна Бълга-
рия. Равен е на три дължини на голямата златна плоча

Неочаквано се оказва, че свещените

мерни единици на Шумер и Древен
Египет имат общ прототип.
Това е царска гробница, според
някои в нея е бил погребан гет-
ският владетел Дромихайт.
Размерите на гробницата
са внушителни - дължина 7,5
м, ширина при фасадата - 6,5
м, височина на гробната каме-
ра (отвътре) - 4,45 м. Изгра-
дена е от големи варовикови
блокове. Състои се от дромос
(коридор) и три камери, всяка
от които е покрита с отде-
лен свод. Украсата на гробни-
цата е в духа на тогавашна-
та елинистическа култура,
но пречупен през вижданията
и вярванията на гетите.
Стените на гробната
камера са оформени като
колонада с колони, долепени
до стената. Блоковете под
свода се поддържат и от 10
кариатиди (женски фигури).
Гробницата е ограбена още
в древността. Но че даровете
са били много и особено ценни,
говори и малкото останало.
Археолозите откриват кос-
тите на пет коня, ритуално
убити, за да придружават
господаря си в отвъдния жи-
вот. В гробната камера са
останали две каменни легла,
до едното била скулптирана
фасада на храм. Това навежда
на мисълта, че е предстояло
обожествяване (хероизация)
на покойния владетел. На
полукръглата стена под
свода на гробната камера е
представен ритуалът по обо-
жествяването - владетелят
е на кон, следван от двама
оръженосци, а срещу него е
богинята, която му подава
златен венец, зад нея са че-
тири жени с различни дарове
в ръцете.
През 1985 г. забележител-
ната Свещарска гробница
е включена в списъка на
световното културно-ис-
торическо наследство на
ЮНЕСКО.
TEMATA

НАДПИСЪТ
НА ОМУРТАГ

Ч
овек и добре да
живее... се е пре-
върнало в такова
клише, че мал-
цина си спомнят
откъде идва. А с тази фраза
започва последният абзац от
т.нар. Търновски надпис на
кан Омуртаг. Той е изсечен
върху колона от тъмен си-
енит. Наречен е Търновски,
защото е открит през 1858
г. от възрожденеца Христо
Даскалов от Трявна в църква-
та „Св. Четиридесет мъчени-
ци“ (по онова време джамия) в
столицата на падналото под
турска власт Второ българ-
ско царство - Търново. Даска-
лов успява да снеме копие от
надписа. Той е на гръцки език.
По характер това е стро-
ителен надпис. Сред изследо-
вателите има консенсус, че
е изсечен преди 822 година.
Смята се, че отразява актив-
ната строителна дейност на
владетеля. (Такъв е и т.нар.
Чаталарски надпис.)
Изследователите обаче не
са единни къде се е намирала
колоната с надписа, преди
да бъде пренесена в църква-
та. Най-разпространеното
мнение е, че е била в Плиска.
Спори се и къде е „новият дом
на Дунав“, споменат в надписа
– в днешна Силистра (Дръс-
тър), Малък Преславец или
на дунавски остров. Този нов
дом се намирал на 20 000 раз-
тега от специално насипана
за случая могила, която е на
същото разстояние от ста-
рия дворец на Омуртаг.
 Пълният текст
на надписа
от колоната
в превод от гръцки:
Канасюбиги Омортаг,
обитавайки в стария си
дом, направи преславен
дом на Дунав и по среда-
та на двата всеславни
дома, като измерих (раз-
стоянието), направих на
средата могила и от са-
мата среда на могилата
до стария ми дворец има
20 000 разтега и до Ду- 17,30853 см
нав има 20 000 разтега.
Самата могила е всес-
лавна и след като изме- от Варненския некропол, датиран към 4600 – 4200 г.
риха земята, направих преди Христа: 3 х 17,3 см = 51,9 см
този надпис.
Човек и добре да живее,
СВЕЩЕН ПРОТОТИП
умира и друг се ражда. Този древен стандарт има забележителен косми-
Нека роденият по-късно, чен еквивалент. Именно методът на свещената гео-
като гледа този надпис, метрия е позволил на боговдъхновените българи пре-
да си спомня за оного- ди повече от хилядолетие да разположат така точно
ва, който го е направил. могилата Войвода в рамките на комплекса Мадара –
А името на архонта е Плиска – Велики Преслав – Сборяново.
Омортаг, канасюбиги. Тук показваме логическата връзка между мярата от
Нека Бог да го удостои да Варненския некропол и Омуртаговата мяра. Извест-
преживее сто години. ният историк проф. Веселин Бешевлиев дава в „Пра-
български епиграфски паметници“ категорична оценка
на разтега, използван от Омуртаг. Според него това
е т.нар. царски разтег, около 2,134 метра. Според нас
още по-важното е, че използваният от кан Омуртаг
суперстандарт – 20 000 разтега, има космичен екви-
валент. Но най-интересните открития, които ще ни
накарат още повече да се гордеем с предците ни – от
най-древната цивилизация и от времето на Омуртаг,
със сигурност тепърва предстоят...

Общият прототип на древните свещени

мерни единици е създаден именно в
земите на днешна България.
 TEMATA

НАХОДКИТЕ: ИСТОРИЯТА: АРХЕОЛОГЪТ:

Свещените От Орфей Магически

знаци до руните заклинания
стр. 14 стр. 24 стр. 30

БУКВИ“ на
” Най-ранната графична система за предаване на
знание възниква по нашите земи. Траките
са имали писменост. Руните на старите българи
и глаголицата са свързани

О
ще преди повече от 7000 години пър-
вите земеделци, заселили се по нашите
земи, започват да използват за кому-
никация графична система, която ви-
зуализира знанието и го предава напред
в поколенията. Изглежда без прекъсване традицията да
се „пише“ преминава и в следващите хилядолетия. Уди-
вителна е приликата с графични системи на бронзова-
та епоха - Линеар А и Линеар Б. Дали Орфей е носител
на това наследство? Не го ли откриваме и в руните на
древните българи и глаголицата?

Павел Серафимов, Александър Мошев

снимки Владимир Мачоков, архив

12 Списание ОСЕМ / Май 2018

 Павел Серафимов – популярен блогър и изследовател на
древната история и култура, познат още като Спароток.
Определя себе си като буден българин, който не желае да
се примири с остарелите и невeрни теории за произхода на
народа ни и прави всичко възможно да популяризира слабо
позната или дори непозната информация, имаща потенциала
да предизвика промени в научните среди.
Александър Мошев – магистър по история, автор на две
книги за произхода и ранната история на българите и на
множество научни и научнопопулярни статии. Има интере-
си и в областта на хералдиката и хронологията.

над 7000 г.

Известната
плочка от
Градешница е
изписана и от
двете страни.
Тя всъщност е
плитко съдче,
което вероятно
е висяло на връв.

Май 2018 / Списание ОСЕМ 13

TEMATA

ПИСМЕНОСТТА Е НАЙ-ВЕЛИКОТО ИЗОБРЕТЕНИЕ НА ЧОВЕКА, ЗАЩОТО ПОЗВОЛЯВА ДА

СЕ СЪХРАНИ ЗНАНИЕТО И ДА СЕ ПРЕДАДЕ НАПРЕД В ПОКОЛЕНИЯТА. В УЧИЛИЩЕ СА НИ
УЧИЛИ, ЧЕ НАЙ-ДРЕВНИТЕ ПИСМЕНИ СИСТЕМИ СА ШУМЕРСКИЯТ КЛИНОПИС И ЕГИПЕТ-
СКИТЕ ЙЕРОГЛИФИ. ПО НАШИТЕ ЗЕМИ ОБАЧЕ ОТДАВНА СЕ ОТКРИВАТ АРТЕФАКТИ СЪС
ЗНАЦИ, ПО-ДРЕВНИ С НЯКОЛКО ХИЛЯДИ ГОДИНИ. СТАВА ВСЕ ПО-ТРУДНО ДА СЕ ОТРЕЧЕ,
ЧЕ ИСКРАТА НА ПОЗНАНИЕТО Е БЛЕСНАЛА НАЙ-РАНО НА ТЕРИТОРИЯТА НА БЪЛГАРИЯ.
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА ТОВА СА МНОГО И ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ ТРУПАТ.

Свещените
знаци
Първата писменост се появява по
нашите земи, тя е родоначалник и на
критското писмо, и на глаголицата

С
ъвсем неотдавна - в факт с подобни знаци, открит на терито-
началото на февруари рията само на обекта Стария хлебозавод
тази година, при ру- край Нова Загора! Според Николай Сираков,
тинно обхождане на директор на Регионалния исторически му-
археологически обект зей в Сливен, „върху плочката има символи,
край Нова Загора, бе които носят информация. Затова се смя-
открит керамичен та, че тя е предвестник на писмеността“.
предмет, върху чиято повърхност са изря- Обектът край Нова Загора е датиран
зани особени знаци. Тяхното значение все от археолозите в шестото хилядолетие
още не е разгадано, но безспорно можем да преди Христа [1]. (Цифрите в квадратните
говорим за вид древна писменост. Трябва скоби означават използвания източник. Пъ-
да се отбележи, че това е седмият арте- лен списък на ползваната литература - на
www.spisanie8.bg)
Tова ще рече, че „буквите“ от наши-
те земи са на над 7000 г., т.е. са с повече
Списъкът с уникални от 2 хилядолетия по-стари от шумерския
обекти, свидетелстващи за клинопис и от египетските йероглифи. По-
важното е това, че не се касае за някакво
древността на писмеността изключение, не става дума за изолирано
по нашите земи, е наистина явление. Древният обект от региона на
Нова Загора не е единствен, в България има
значителен. много други, подобни на него.
През 2016 година край село Рибен, Пле-
венско, бе намерен артефакт, върху който
също са изрязани особени знаци [2] (Още за
него в карето на стр. 16). Те на първо време
бяха наречени пиктограми [3]. Тук е място-
то да се отбележи, че високоцивилизовани
народи, като хето-лувийците например, си
служат с пиктограми значително по-късно,
не просто век-два, а хилядолетия след вре-
мето на обитаващите нашите земи създа-
тели на писмеността.
Не можем да пропуснем и откритието
по време на археологически находки до село
Хотница. Там през 2010 година археологът
Александър Чохаджиев се натъкна на малък
керамичен съд, върху чиято повърхност се
забелязват редица знаци, някои от които
наподобяват римски цифри (букви?) [4].
(Интервю с Чохаджиев – на стр. 30) Трябва
да се отбележи, че и този ценен за истори-
ята ни артефакт е доста по-стар от пър-
вите шумерски плочици, много по-стар е и
от най-ранните египетски йероглифи.
Важно доказателство за гения на пред-
ците ни получихме и през 2006 година, ко- Плочката,
гато проф. Николай Овчаров представи открита през
февруари тази
на българската преса т.нар. плочка от То- година край
чиларе, публикувана още през 1994 г. Върху Нова Загора, е
забележителния предмет се виждат ясно датирана от
древни писмени знаци; сам нашият учен археолозите в
VI хилядолетие
уточнява, че тези знаци са 2000 години по- пр.Хр.
стари от писмености на други народи [5].
ЛИНЕАР А
И ЛИНЕАР Б
Отново проф. Овчаров изнесе информа-
ция за керамика със знаци, принадлежащи на
Линеар А. Това е така нареченото миной-
ско писмо, датировката на „надписа“ е XV-
XIV век пр.Хр. Фрагментът бе намерен в
Централните Родопи през 2004 година [6],
но не е първото свидетелство за връзката
на земята ни с остров Крит, защото през
1996 година край село Драма, Ямболско, е
намерен друг артефакт със знаци, принад-
лежащи на Линеар А. Проф. Александър Фол
 TEMATA
Свастика и пиктограма
върху съда от Рибен
Т
. нар. с. Рибен, през сезон 2016.
„плоч- Фрагментът е от кул-
ка“ от тов керамичен съд, изра-
с. Рибен ботен от фино пречис-
всъщ- тена глина със сив цвят.
ност е Запазена е част от тяло-
фраг- то с шийката и устието.
мент от керамичен съд. Върху тялото е нанесена
Археолозите попадат на врязана, релефна и на-
находката на археологи- бодена украса. Знаците
чески обект „AD PUTEA“, върху издутата част
16 Списание ОСЕМ / Май 2018
на съда са врязан сола-
рен символ (свастика) и
пиктограма. Размери на
фрагмента: диаметър -
13 см, височина - 6.05 см.
Находката датира от
ранния халколит (камен-
но-медната епоха) - пър-
ва половина на V хиля-
долетие пр.Хр., култура
Градешница.
и проф. Рюдигер Шмид публикуваха в науч- ТРАКИ НА КРИТ
но списание съвместна статия, засягаща
важното откритие [7]. Има и още една интересна подробност.
Списъкът с уникални обекти, свиде- Става дума за поразителната прилика между
телстващи за древността на писмеността използваните на остров Крит и други места
по нашите земи, действително е значите- в егейския свят Линеар А, Линеар Б и особе-
лен. Към горепосочените артефакти могат ните знаци от древната балканска керамика.
да бъдат добавени съдчето от Градешница, Паралелите са десетки, което е силна инди-
печатът от Караново, знаците от идола, кация, че двете писмености са свързани.
намерен в Дуранкулак, и стотици други, за Анализирайки споменатите данни
жалост, слабо познати на широката публи- може да се каже, че корените на Линеар А и
ка предмети от времето на неолита и хал- Линеар Б са в сърцето на Тракия и са полз-
колита (VII–IV хилядолетие пр.Хр.). вани от траки, които са се пресели-
Докато повечето от бъл- ли на остров Крит още през
гарските учени са скептич- бронзовата епоха.
ни по отношение на това Това не е ново виж-
дали древните знаци дане. Още през 50-те
по съдовете от на- години на ХХ век
шите земи могат да световноизвест-
бъдат наречени пис- ният лингвист
меност и се чудят Бедржих Хрозни
кого да поставят изказа твърде-
като неин създател, ние, че въз ос-
в чужбина редица нова на имена в
изследователи като критските пис-
немския езиковед и мени паметници
културолог Харалд Ха- и на разпростра-
арман [8], италианския нението на особен
археолог Марко Мерлини вид керамика може да
[9] и др. вече са се постарали се приеме, че траките са
да каталогизират особените сим- част от хората, участвали
воли. Според Харалд Хаарман, вицепрези- активно в изграждането на миной-
дент на Института по археомитология, ското общество [12]. Подобна връзка между
базиран в Калифорния, САЩ, в Дунавския траките и остров Крит прави и британка- Печатът от
регион са регистрирани и архивирани ня- та Джейн Елън Харисън. Изследователката Караново е от
колкостотин артефакта с писмени знаци смята, че писмеността, ползвана от тра- края на халколи-
от шесто-пето хилядолетие пр.Хр. На раз- ките Орфей и Лин, е от същия тип като та - около
4300 г. пр.Хр.
положение са над 970 надписани находки и особените знаци от остров Крит (позна- Снимка
повече от 1200 надписа от два или повече ти като Линеар А и Линеар Б) [13]. Николай Генов
знака [10], [11].
Хаарман и Мерлини инициираха промя-
на в разбирането за историята на писме-
ността на европейските народи. До неот- Приликата между
давна се смяташе, че най-ранните писмени
знаци на територията на континента
използваните на Крит Линеар
ни са критските йероглифи (около ХХI в. А и Б и праисторическите
пр. Хр.) и последвалите ги писмо Линеар знаци от Балканите е
А (XVIII в. пр.Хр.) и писмо Линеар Б (XV в.
пр.Хр.). Знаците от нашите земи обаче са поразителна.
около 3000-2500 години по-стари.
TEMATA
Известната Както Бедржих Хрозни, така и Джейн
плочка от
Елън Харисън са уважавани учени, но тях-
Градешница е
изписана и от ното виждане не се приема в българските
двете страни. академични среди. За жалост, там все още
Тя всъщност е властва догмата, че траките са нелите-
плитко съдче,
ратурен, безписмен народ [14]. Хора, които
което вероятно
е висяло на връв. преподават на нашите студенти, отказ-
ват да признаят, че народът на Орфей е
създал своя азбука, а и различни книги, макар
да има пределно ясни данни за това.
ЛИШЕНИ ОТ
ПИСМЕНОСТ?
Тракологът проф. Кирил Йорданов
казва: „Според мен тракийска писменост
няма, още по-малко пък тя да е дала основа-
та на египетската. Траките са безписмен
народ, но това не намалява техния принос
в историята и културата на Европейския
югоизток“ [15].
Иван Маразов, известен с многото си
работи, посветени на народа на Орфей,
също не смята, че траките са успели да
създадат своя азбука: „Как да се отнасяме
към паметниците, заровени в тракийски-
те погребения и съкровища - като към бле-
до подражание на гръцки творби или като
към самостоятелно изкуство? Можем ли
да разчетем в тях посланията, записани на
единствения автентичен език на един без-
писмен народ, след като не сме в състояние
да чуем песните на „тракиеца“ Орфей?“ [16]
На същото мнение бе и археологът
Георги Китов: „По странно стечение на
историческите обстоятелства най-ста-
рият народ, населяващ българските земи
– траките, стана познат на науката най-
късно в сравнение с останалите. Лишени
от своя писмена традиция, те не могат да
разкажат сами за себе си, за своята религия
и култура...“ [17].
Съвсем нормално е един учен да прави
предпазливи изказвания. Сериозни твърде-
ния се правят въз основа на сериозни данни,
но в нашия случай срещаме нещо необичай-
но, дори парадоксално. Не само съществу-
ват ясни свидетелства на стари автори за
това, че траките имат писменост, но за
някои траки като Орфей и Лин (брат на Ор-
фей) дори се смята, че са създатели на най-
древната азбука. Въпросните свидетелства
не са едно-две, а над десет и принадлежат
на хора от различни епохи и различна народ-
ност. По непонятни причини обаче трако-
лози, историци и археолози упорито отказ-
ват да приемат и популяризират важната
информация, а тя е пределно ясна.
Живелият през IV в. пр.Хр. Алкидамант
предава една интересна история за Ор-
фей, определяйки го като човек, който е
открил на хората буквите и мъдростта
[18]. По-късно древногръцкият историк
Диодор Сицилийски изказва твърдението,
че тракиецът Лин е дал имената на бук-
вите в гръцката азбука. Старият автор е
уверен, че Лин е написал преди времето на
Троянската война творба, в която възпял
деянията на бог Дионис, други важни герои,
описал е дори своя живот [19]. Диодор раз-
казва и за това, че подобно нещо - създава-
не на поеми и биография, е направил и Ор-
фей, като добавя и важната подробност,
че първата азбука е носела името пелас-
гийска. Важно е да се спомене, че пеласгите
са част от тракийската общност. Това Има ясни свидетелства на
е и причината Георги Сотиров (1910-1986
г., деятел на ООН, автор на исторически стари автори за това, че
книги, гостуващ професор по лингвистика траките имат писменост.
в Канада – бел. ред.) да нарече най-ранната
писменост трако-пеласгийска [20].

БУКВИ ЗА РИМ
ползваните на остров Крит Линеар А и
Някои учени като проф. Калин Поро- Линеар Б се срещат най-вече по глинени
жанов (цитиращ проф. Александър Фол) плочици, на някои от които Павел Сера-
използват термините трако-пеласги, фимов (известен в интернет простран-
трако-пеласгийска общност [21]. Именно ството като Спароток – бел. ред.) раз-
(трако)пеласгите са тези, които занасят чита имена като Одрис, Котис, Марон,
писмеността на Апенинския полуостров, Котел, Мокос, Дуна и Дакос [25].
по-точно в Лациум. По този въпрос Пли- Не по-малко е значението на разказа
ний Стари не оставя и място за съмнение на Аполодор за това как Агамемнон, Оди-
-„ ... litterarum usus. in Latium eas attulerunt сей и Диомед принуждават един пленен
Pelasgi.“ („…В Лациум първи донасят (бук- троянец да напише послание с фригийски
вите) пеласгите“.) [22]
От трако-пеласгите произлиза Пала-
мед, за когото Плиний твърди, че по време
на Троянската война е добавил буквите
ZΨΦX към старата азбука [22]. Причисля-
ването на героя към трако-пеласгийската
общност не е направено от кого да е, а от
Уилям Риджуей (1858-1926 г., професор по
археология към Университета в Кеймбри-
дж). Въз основа на подробни проучвания
той стига до заключението, че Паламед не
е грък, а принадлежи на пеласгите, обита-
вали Аргос [23].
Но да се върнем обратно при Диодор
Сицилийски, защото този стар автор
представя едно доста интересно сведение
- че троянецът Тимет е написал работа,
известна като „Фригийска поема“, в коя-
то са запечатани древната реч и древните
букви [19]. А че фриги и траки са етноси със
сходен език и култура, е добре известно.
От голяма стойност за твърдения-
та на Джейн Елън Харисън (1850-1928 г.,
британски учен и лингвист)  и Бедржих
Хрозни (1879-1952, професор по клинопис-
ни изследвания в Карловия университет
в Прага) е свидетелството на Еврипид,
засягащо плочици с тракийска (трако-
пеласгийска) писменост, с която е доку-
ментирана Орфеева мъдрост [24]. Из-

Май 2018 / Списание ОСЕМ 19

TEMATA
Горе - фрагмент с букви - Φρυγίοι γράμμασι, за да злепоста-
минойска писме- вят Паламед, на когото завиждат [26]. В
ност Линеар Б.
Вдясно - надписи
„Държавата“ – познатата на всеки специа-
от Микена на лист работа на Платон, се говори за книги
Линеар Б. на Орфей и Муcей (Музей) [27]. Павзаний
също съобщава за творби, написани от Му-
сей (Музей) – например химн на Деметра
[28]. Този герой е син на тракиеца Евмолп
– човека, въвел Елевзинските мистерии в
Атина. Корнелий Тацит дава сведения за
съществуването на предания, в които тра-
киецът Лин, а също (пеласгите) Кекропс
и Паламед са посочени като създатели на
най-ранната азбука [29]. Доста интересна
информация получаваме от работи на живе-
лия през IV в. пр.Хр. Алексис, според когото
Лин притежавал книги, с които се опитал да
образова Херакъл [30].
КНИГИ ПРЕДИ
ТРОЯНСКАТА ВОЙНА
Зенобий разказва една интересна, но
слабо известна история, от която науча-
ваме за конфликт, при който Кадъм убива
Много са свидетелствата,
че траките не само са имали
писменост, но са я създали.
Лин поради това, че Лин разпространява
азбука, различна от кадмейската [31]. Под-
лагайки на анализ сведение на Страбон,
Георги Сотиров уточнява, че на стария
автор са били известни книги на фригий-
ци и мизи (наречени по-късно българи) още
отпреди Троянската война. За писания на
Дардан – праотеца на трояните, говори
Плиний Стари, който уточнява, че твор-
бите на древния герой са били скрити в
гробницата му [32]. Tрябва да споменем
и това, че според Дионисий Скитобрахий
Лин е създал работа, разказваща за живота
на бог Дионис, в която са добавени и други
предания [33].
Hе са за подценяване и други сведения,
намерени от Георги Сотиров. Той споме-
нава това, че недолюбващият европей-
ските траки Андротион все пак признава,
че траките от Мала Азия имат писме-
ност. Сотиров цитира също Велей Па-
теркул, според когото „пеонците са умее-
ли да си служат с буквите и с прилагането
им за изява на духа“. Пеонците, или още
пеоните, са споменати от Омир, а по-къс-
но Йоан Цеца казва без увъртане в своята
историко-лирическа поема: „Παίονες δὲ οἱ
Βούλγαροι” – пеонците са българи. За жа-
лост, повечето наши учени смятат това
ценно свидетелство за грешка [34].
Както се уверяваме, доста голям е бро-
ят на свидетелствата за това, че траки-
те не просто са имали писменост, но са и
хората, които са я създали и ползвали при
Май 2018 / Списание ОСЕМ 21
TEMATA
писането на книги. Как да прескочим инфор-
мацията, дадена от Алкидамант, Алексис,
Андротион, Аполодор, Велей Патеркул, Ди-
одор Сицилийски, Дионисий Скитобрахий,
Еврипид, Зенобий, Павзаний, Платон, Пли-
ний Стари, Страбон, Тацит? Твърденията
на тези автори са пределно ясни и непреду-
беденият и търсещ истината изследова-
тел на миналото би могъл да ги използва.
Странното е, че всички тези планини
от информация биват игнорирани от по-
вечето родни изследователи на миналото.
Каква е причината да бъдат захвърляни на
бунището такъв голям брой ценни сведе-
ния, остава загадка, но справедливостта
изисква да споменем, че сред български-
те учени се срещат и такива, които не се
страхуват да тръгнат срещу течението и
да определят траките като народ, позна-
ващ писмеността.
В интервю проф. Диана Гергова пред-
стави своето виждане, което в нашите ус-
ловия спокойно може да се нарече революци-
онно: „Античните автори пишат, че в све-
Сравнение между
знаци и звукова
стойност на
глаголицата а а
(колоните в
цвят), Линеар А
и Линеар Б.
б б
в ва
д дуо
е е
дз за
тилищата на Дионис бесите са използвали
таблички с надписи. Знаем и че орфическото
учение е първото, което се разпространява
с книги. Самите гърци вярват, че буквите са
им занесени от Орфей и други полумитични,
но все свързани с Тракия, герои.“ [35]
Слава Богу, проф. Гергова не е един-
ственият учен, който смята, че траките
са познавали писмеността. Ценна, но за
жалост, слабо известна работа за връзка-
та на знаците от тракийската керамика
от Цепина с Линеар Б публикува Иванка
Пенева-Русева. Изследователката изолира
значителен брой знаци от керамиката от
културата Цепина с крито-микенските
писмени знаци, като още в началото на
работата си представя едно доста смело
твърдение, а именно, че „кръстчета, ме-
андри, триъгълници, клонки, розети и др.,
запазени в народните шевици и писаните
яйца, произхождат от балканската сричко-
ва писменост линейно писмо с два последо-
вателни варианта - л. А и л. Б от второто
хилядолетие пр. н.е.“ [36]
з зе
и и
к ки
м ма
н не
о о
ГЛАГОЛИЦАТА
И ЛИНЕАР Б
Още през 1970 г. пък работещият в Ка-
нада българин Георги Сотиров прави връзка
между Линеар Б и глаголицата. В работата
си "Glagolitic Script and Linear B" този наш
сънародник представя солидни аргументи
за това, че ползваната на остров Крит
писменост е свързана с нашите предци
[37] - твърдение, което до голяма степен
се препокрива с виждането на Джейн Елън
Харисън, че азбуката, ползвана от Орфей, е
от същия тип като Линеар Б.
Сотиров намира седем паралела меж-
ду формите на буквите на глаголицата и
знаците на Линеар Б, като в няколко случая
има съвпадение не само във формата, но
и в звуковата стойност. Години по-късно
изследвания на други автори показаха, че
паралелите са повече – над тридесет, като
съвпаденията във форма и звукова стой-
ност са над двадесет [38]. Тук вече става
дума за сериозно количество и е странно,
п по
р ра
т тве
ш се
ч си
ѓ уи
Има паралел не само във
формата на буквите от
глаголицата и линеарите, но
и в звуковата им стойност.
че никой от лингвистите или траколозите
ни не е забелязал смайващите прилики.
Връзката между глаголицата и ползва-
ните на остров Крит знаци е очевидна, но
реакция от страна на историци и траколози
няма. Може би специалистите са възпирани
от това, че в академичните среди все още
царства вярването за изчезването на траки-
те като народ и за изгубването на езика им.
Всeки опит на историк или любител да поста-
ви знак за равенство между хората, от които
произлиза Орфей, и българите бива мигновено
отхвърлен и обявен за абсурден. Но причини за
подобно отношение не съществуват. Защо -
четете в следващия текст.
ю йо
ен е/ай
oн о/е
иен е/ай
йон за/е
TEMATA

ДО КАКВА СТЕПЕН БЪЛГАРИТЕ СА НАСЛЕДНИЦИ НА ТРАКИТЕ? ИМАТ ЛИ ВРЪЗКА ДРЕВ-

НИТЕ БАЛКАНСКИ ПИСМЕНОСТИ С ГЛАГОЛИЦАТА? А СЪС СТАРОБЪЛГАРСКИТЕ РУНИ?
ВЪПРОСИТЕ ЗА НАСЛЕДСТВОТО, КОЕТО НОСИМ, ВИНАГИ СА ВАЖНИ, ЗАЩОТО ОПРЕДЕ-
ЛЯТ ИДЕНТИЧНОСТТА НИ. ФАКТИТЕ ПОКАЗВАТ, ЧЕ ЗА НАШИЯ НАРОД ДУХОВНОСТТА
ВИНАГИ – ОТ НАЙ-ДЪЛБОКА ДРЕВНОСТ ДОСЕГА - Е СВЪРЗАНА С ПИСАНОТО СЛОВО.

От Орфеевата
азбука до руните
на българите
Наследници сме на хората, живели тук още в
каменната ера, затова има приемственост
между различните писмености

Н
алице са предоста-
тъчно исторически
извори, в които бъл-
гарите са определе-
ни като потомци
на древен балкански
народ – траки, пе-
они, мизи, мирмидони (пеласги). (Още за
това в бр. 6/2015 г. на Списание 8.) Също
така на разположението на учените има
две мащабни антропологични изследвания
– от 1938 и 1959 година, чиито резултати се
препокриват. Основните изводи са, че бъл-
гарите нямат нищо общо с тюрките [39].
(За това говорят и генетичните изследва-
ния. Още за тях в бр. 10/2011, 12/2014, 8/2015
на Списание 8 - бел. ред.) Освен това мно-
зинството от нас спадат към понтийския
антропологичен тип [40]. Тук трябва да се
отбележи, че понтийският тип е доминан-
тен не само при българите, но и при траки-
те. За това съдим по немалкото фрески от
древни гробници – тези от Казанлък, Алек-
сандрово, Силистра и т.н.
Не по-малко важни са и резултатите
от антропологичните изследвания, про-
ведени от Петър Боев и Славчо Чолаков.
През 1980 година на конгрес по тракология
тези учени представят своя работа, зася-
гаща важен проблем: можем ли да смятаме
траките от времето на Античността
за потомци на населението, създало Вар-
ненския некропол, а и писмените знаци
от Караново, Градешница и други места?
Изводите на Боев и Чолаков са пределно
ясни – като цяло траките могат да бъдат
наречени потомци на местно население,
обитавало земите ни още от каменната
епоха [41].
Имайки предвид тези неща, не е нито
чудо, нито необясним феномен фактът,
че повечето от буквите на глаголицата
имат паралел в Линеар Б – писмеността,
ползвана от Орфей според Джейн Елън Ха-
рисън. Съвсем нормално е да заключим, че
след като Линеар Б е писменост на траки-
те, то традицията ще се запази при нас,
българите, и дори известно време да бъде
прекъсната, при подходящи условия тя
може да се възроди. Ние разполагаме със
силни индикации точно за това.
В НАЙ-ПЪРВИ
ВРЕМЕНА
В „Панонскa легендa“ намираме едно много
интересно изказване на император Михаил
III, засягащо делото на Кирил и Методий:
„Богъ, който иска всѣки да постигне
истинско познание и да придобие по-
голѣма степень (на съвършенство), като
видѣ твоята вѣра и подвигъ, извърши
(чудо) и сега, въ наши години, като откри
букви за вашия езикъ, нѣщо, което по-
рано не е било, но само въ най-първи
(най-древни) времена, та и вие да се
причислите къмъ великитѣ народи, които
славятъ Бога на свой езикъ.” [42]
Повече от буквите на
глаголицата имат паралели
в писмеността на Орфей.
Изразът най-първи (най-древни) вре-
мена не е особено ясен, но със сигурност се
касае за епохите доста преди IX век – пери-
ода, в който живее Михаил III. Не е казано и
кой е изнамерил въпросните букви от най-
старо време, нито пък е добавено защо
тази древна писменост е подходяща за бъл-
гарската реч. Най-логично е да приемем, че
въпросната азбука е принадлежала на де-
дите ни от времето на Античността, а Артефакти с
дори и от по-ранни времена. Всъщност ог- форма на призма
с праисторичес-
ромният брой паралели между глаголицата ки знаци. Дати-
и Линеар Б се явява солидно доказателство рат от каменно-
в подкрепа на тези твърдения. медната епоха
Нужно е да се добави и това, че освен (V хил. пр.Хр.).
Съхраняват се в
свещената азбука на народа ни връзка с Бургаския регио-
Линеар Б показват и старобългарските нален историче-
руни. Както е в случая с глаголицата, така ски музей.
TEMATA
Съществува дълга и
ревниво пазена традиция на
приемственост на буквите.
и при руните количеството идентични
или поне близки знаци е голямо, а при ру-
ните е и дори по-голямо – паралелите са
над четиридесет. Като имаме предвид,
че така наречената Орфеева азбука е на
около 3500 години, а за старобългарските
руни се смята, че са от времето на Сред-
новековието, то приликите могат да се
нарекат съвсем справедливо смайващи.
Налице е една удивително дълга и предано
пазена традиция, започнала във времето,
когато на мястото на Рим не е имало дори
колиби, и стигаща до епохата, в която са
живели Аспарух, Тервел, Телериг и други
наши средновековни владетели.
РОЗЕТАТА
ОТ ПЛИСКА
По-интересно е това, че точно зву-
Сравнение на ста-
робългарски руни
ковата стойност на знаците от Линеар
от розетата от Б ни позволява за разгадаем звуковата
Плиска (в цвят) стойност на старобългарските руни.
със знаци от полз- Един от най-мистериозните, но и най-ва-
ваните по време
на бронзовата
жни старобългарски паметници е розета-
епоха Линеар А и та от Плиска. По нейните седем лъча са
Линеар Б гравирани комбинации от знаци.
Предлагаме следното четене на комби-
нациите от руни:
ЛЕПИ-лѣпъ-подходящ, красив, добър
стблг.;
САА-сѣнъ-покритие, шатра стблг.;
ЛОНО-лоно, лоно, недра стблг.;
ПЕКЕ-пекъ-пек, жега, зной стблг.;
БУРА-боурiа-буря стблг.;
ЕТИ-ѩти сѧ-придържам се към нещо,
захващам стблг.;
ВОПИ-въпѭ-викам, извиквам стблг.;
Без изключение всяка комбинация дава
смислени старобългарски думи, които дори
са свързани помежду си. Понятията пек,
буря, сянка, добър са свързани с времето,
но в случая може да притежават и друго,
алтернативно значение, нещо в смисъл на
изпитание, трудност, време на възход,
подходящ момент и т.н.
Каква точно е функцията на розета-
та, е все още трудно да се каже, а и на
този етап е важно друго – разгадаването
на комбинациите от руни може да стане
с писмеността, която според Джейн Елън
Харисън е ползвана от Орфей преди пове-
че от три хилядолетия. Самият факт, че
давайки звукова стойноcт на руните въз
основа на звуковата стойност на сход-
ни знаци от Линеар Б, можем да получим
смислени старобългарски думи, доказва
убедително, че Орфеевата писменост е
била създадена за хора, говорещи древен
вариант на българския език.
ПРИЕМСТВЕНОСТ
Накрая трябва да обърнем внимание на
приемствеността на различните видове
писменост в нашите земи. На пръв поглед
срещаме една странна картина – появява
се една писменост преди около 7000 годи-
ни, после изчезва, но на остров Крит, ей
така от нищото, преди около 4100 години
се появява нова писменост, която обаче
показва прилика с по-старите балкански
знаци. Критско-минойската писменост е
последвана от критско-микенската – Ли-
неар Б, чийто край идва преди около 3100
години. След това, преди около 2700 годи-
ни, се появява „гръцката“ писменост, в чи-
ето развитие няма прекъсване и бива счи- Розетата от
тана за по-древна от старобългарските Плиска е откри-
та в дворцовия
руни, за които се смята, че се появяват на квартал на
Балканите не по-рано от VII век. първата бъл-
Това е официалното виждане, но има гарска столица
няколко неспоменати подробности, ко- и е датирана в
VII-IX век.
ито променят картината значително.
Вид тракийска азбука се е
запазила и южно от река
Дунав. Това са руните.
TEMATA
Според ар- Днес знаем, че броят на артефактите,
хеоложката белязани с особени писмени знаци, е го-
Диана Гер- лям, а и че към най-старите знаци трябва
гова бесите да причислим тези от 5000-3000 години
рисували
пр.Хр. Като мост, звено между древната
върху съдо-
ве ритуали- балканска писменост и критските йерог-
те си. лифи, Линеар А, Линеар Б, може да се посочи
надписът от местността Елеза, Буково.
Там „буквите“ показват преходни форми,
а като датировка може да се посочи 2500
г. пр.Хр. На наша територия, в Родопите,
са намерени и предмети със знаци, при-
надлежащи на Линеар А и Линеар Б, а те са
възникнали респективно през 1750 и 1450 г.
пр.Хр. „Краят на Линеар Б на остров Крит
идва през XII век пр.Хр., но у нас в периода
XII-VI в. пр. Хр. традицията продължава.
Иванка Пенева-Русева открива и разчита
критско-микенски писмени знаци (Линеар
Б) върху съдове от ранножелязната култу-
ра Цепина. Изследователката е на мнение,
Вулфила е ползвал старата
тракийска азбука за превода
на Евангелието.
че върху тези съдове можем да прочетем
словосъчетания Resu, ban, т.е. „цар Резос“,
както и думата „we-sa“, вероятно етнони-
ма беси.
ГЛАГОЛИЦА
И РУНИ
Ако бесите от периода XII-VI в. пр.Хр.
са умеели да пишат, то няма причина тех-
ните наследници от по-късни времена да
забравят тази си способност. През II в.
сл.Хр. Клавдий Птолемей споменава клон
на бесите на север от Карпатите, т.е. из-
вън зоната на влияние на Римската импе-
рия. На юг от Дунава римляните може да
са рушили храмове, избивали жреци и уни-
щожавали стари книги, но бесите на север
от Карпатите са живели необезпокоявани,
просто няма причина тяхната писменост
да изчезне. Най-вероятно Урфил, познат и
като Вулфила, е ползвал старата тракий-
ска азбука за превода на Евангелието и точ-
но за този превод говори Йоан Златоуст.
Смятаме, че вид тракийска азбука се е за-
пазила и на юг от Дунава. Става дума за осо-
бени знаци, които понастоящем са дефини-
рани като руни. Тук е мястото да се спомене,
че руни, показващи връзка с глаголицата, се
срещат в нашите земи около 550 години пре-
ди времето на Аспарух. Интересна работа
на тази тема публикуваха И. Т. Иванов и М.
Минкова [43]. Те първи обърнаха внимание на
приликата на глаголицата с особените зна-
ци, които са гравирани по предпазителя на
златната ножница на меч, намерен в моги-
лата Рошавата Драгана. Тя е в местността
Чаталка, недалеч от Стара Загора. Знаците
се отличават доста ясно, те са девет на
брой и са разположени в кръг, в периферията
на предпазителя. Артефактът е датиран в
I (според други II) век и понастоящем се съх-
ранява в Регионалния исторически музей на
Стара Загора.
Все още е рано да бъдат дадени точни
отговори, засягащи появата, развитието
и разпространението на видовете писме-
ност в нашите земи. Необходимо е да се
проучат повече артефакти от различни
епохи, а със сигурност ще се появят и нови
находки в бъдеще. Изваждането и обнарод- Ние действително носим кръвта на ге-
ването на това, което се пази в трезори- ниалните хора, създали първата писменост,
те, също би помогнало значително на про- а и не само нея. Нека не забравяме, че изобре-
учванията. тателите на колелото не са живели в Шу-
мер, а в нашите земи, откритието на Пе-
ТРАКИЙСКО тър Детев в Дончова могила доказа това.
НАСЛЕДСТВО На наша територия са и най-древните Сравнение на
европейски градове – тези край Провадия и руни от Плиска
(колоните в
На този етап можем да кажем, че у нас Юнаците. Както се уверяваме, не в Ориен- цвят) със знаци
няма прекъсване на писмената традиция, та, а на територията на България е блесна- от линеарната
напротив, наблюдава се забележителен ла за първи път искрата на познанието. писменост
континуитет, който свидетелства за
високото ниво на култура на дедите ни и
стремежа им да запазят знанието. Няма
как толкова много от най-древните знаци,
изнамерени преди хилядолетия, да показ-
ват такава силна връзка с глаголицата и
старобългарските руни, ако нямаше запаз-
ване на традицията.
Трябва да се отбележи и това, че има
приемственост и в културата, а за това
знаем от проучването на проф. Евгений
Теодоров. Анализирайки особеностите на
българския фолклор, проф. Теодоров стига
до следното заключение: „Установените
в този труд древнотракийски елементи
позволяват да се смята, че  заварените
траки в освободените от византийско
господство земи не са били малобройни,
че потъвайки в славянските маси, те са
продължили да съществуват в тях със сво-
ите вярвания, култове, обичаи... и това
дава достатъчно основание да се говори
за недооценявано досега древнотракийско
наследство в нашия фолклор като значи-
телен дял от него обосновава правото ни
да се смятаме за преки наследници на една
от най-древните култури в историята на
човечеството“ [44].
Не по-малко важно е това, че можем да
говорим и за континуитет по отношение
на доминантния антропологичен тип у нас.
Въпреки бурната история на страната ни,
имайки предвид данните от антропологични-
те проучвания на д-р Методи Попов от 1938,
1959 година и резултатите от проучванията
на Петър Боев и Славчо Чолаков, смятаме, че
е съвсем справедливо да се каже, че за подмяна
на населението в който и да е период от мина-
лото изобщо не може да се говори.
TEMATA

Александър Чохаджиев, археолог:

Праисторическите
знаци може да са
магически заклинания
Женя Милчева, снимки Владимир Мачоков

- Г-н Чохаджиев, според някои из- се появяват по един или в произвол-

следователи първата писменост
се е появила по нашите земи. Вие
сте проучвали тези знаци. Съгла-
Модел на пещ от с.
Слатино, Кюстен-
сен ли сте?
дилско. Знаците - Писменост е пресилен етикет, за-
върху него са кален- щото няма кодификация, няма стан-
дар - много важен дартизация на знаците, липсва пов-
за земеделското
общество.
торяемост, при групирането няма
Снимка устойчиви комбинации, та да мислим
Николай Генов за тях като за звукове или срички. Те
ни съчетания, липсва системност.
Не са и пиктограми от вида „рисун-
ка на кравичка – значи едър рогат
добитък, или „слънчице – ден и свет-
лина“. Освен това писмовност не се
предава по фолклорен път. Трябва
да има еталон, стандарт, от кой-
то всички се учат. Спомнете си, че
в Древен Египет има хора, обучени
да пишат. В нашия случай дори няма
еднородност на предметите, върху
които тези знаци се появяват. Дори
не сме сигурни коя е правилната по-
зиция на знака, освен в случаите, ко-
гато е върху запазен съд или върху
тежест за стан – тогава знаем кое
е горе и кое – долу. Но знаците вър-
ху плочката от Градешница (стр.12)
примерно не е ясно как се гледат, а
като я завъртиш, се променят - има
четири позиции и не знаем коя е пра-
вилната. Освен това при съдовете
е вредно да се вадят от контекста
само знаците, а да се пренебрегва ор-
наментацията – те съществуват в
съчетание.

- Как тогава е правилно да назо-

вем тези знаци?
- Това са предписмени знаци, използ-
вани за комуникация. Не става дума
за кодиране на знанието, а за визу-
ализирането му. Но има универсални
символи, които са свързани най-ве-
роятно с астрономията. За някои
знаци е почти сигурно, че предават
астрономическо познание. Емблема-
тичен пример е моделът на пещ от
с. Слатино, Кюстендилско. Знаците
върху него са календар - много важен
за земеделското общество, и ярък
пример за графично представяне на
познание. Тази форма на комуника-
ция не е само лице в лице, тя може да
е и за поколенията, да изразиш нещо,
което знаеш. Това се постига в две
форми – едната е фолклор, другата
е графична.
Най-често знаците се появяват вър-
ху дъна на съдове. Но изображението
върху тях е скрито, то е на такова
място, че не се виж-
да при стандартно Не става дума
положение на съда
– т.е. „писаното“ не
за кодиране на
се афишира. Значи знанието, а за
може да означава и
скрито знание, ко- визуализирането му.
ето не е за всеки, а
само за избрани. Това е първият тип
знаци. Втори тип са тези по антро-
поморфни фигурки. Третият тип са
по прешлени за вретено и тежести
Май 2018 / Списание ОСЕМ 31
TEMATA

Фрагмент от за стан. Типовете обаче се смесват лядолетие пр.Хр.), а в късния халко-

керамична паница – знаци от единия се появяват вър- лит (края на V – началото на IV хил.
с бяла рисувана
украса. Изо- ху носители, характерни за другия. пр.Хр.) са спорадични. Интересното
бражението на Проблем е и че не знаем дали тези е, че пикът на разпространението
свастика върху знаци ги е имало и върху нещо дру- им не е в края на периода, т.е. няма
нея е най-ранно- го освен керамика, защото кожата и постоянно възходящо развитие.
то от този вид.
Паницата е била дървото не оцеляват. Повечето но- Вписаните кръстове по дъното на
изработена в сители на писменост в по-късните съда от Самоводене (стр.34) са ха-
началото на нео- епохи са върху нетрайни материали, рактерни за късния неолит. Други
лита, през първа- защото върху тях се пише по-лесно. много характерни знаци за късния
та половина на
VI хилядолетие неолит са игреците и Л-тата и ком-
пр.Хр. - Какви са хронологическите и ге- бинацията между тях. Появяват се
ографските граници на разпрос- по специални предмети, в късния
транение на тези знаци? халколит стават устойчив мотив
- Основният генератор на тези в украсата на съдове. Известният
предписмени знаци е културата печат от Караново е от края на хал-
Винча. Те се срещат най-много в колита - около 4300 г. пр.Хр. Впро-
Сърбия и Банат, а от нашата те- чем от това време е и златното съ-
ритория - в Западна кровище от Хотница и известният
Основният България. Най-мно-
гото находки тук са
Варненски некропол. Те маркират
времето на късния халколит - края
генератор на тези от Градешница, Вра- на тази несъстояла се цивилизация
чанско, и Слатино, и същевременно пика в нейното раз-
предписмени знаци е Кюстендилско. Това витие, когато социалното неравен-
културата Винча. е точно буферът на ство вече е напълно доказуемо по
културата Винча. археологически път.
На изток знаците са много по-малко
и като количество, и като разноо- - Какво означават тези знаци?
бразие. - Има теория, че са грънчарски марки.
Тези предписмени знаци са били раз- Но защо тогава са и на други места
пространени в продължение на 1000- освен по дъната на съдове? Според
1200 г. Започват да се появяват в мен всеки знак има определен сми-
късния неолит (втората половина съл, конкретно съдържание. Може
на VI хил. пр.Хр.), повсеместни са в да имат магическо значение, но ние,
ранния халколит (началото на V хи- понеже сме твърде рационални, не
можем да го прозрем. Ние категорич-
но изключваме магията, но за при-
митивните общества тя е основен
способ да накараш природата да ти
върши работа. Може тези знаци да
са точно графично изображение на
конкретни заклинания. Защото освен
върху дъна на съдове ги има и върху
специфични предмети като култо-
ви масички, фигурки, плочки, напо-
добяващи хлебни самуни. Няма знаци
върху оръдия на труда и по-обикно-
вени предмети. Дори върху съдовете
рядко има концентрация на знаци, по-
скоро част от тях с развитието на
грънчарството и модата започват
да се интегрират в орнаментация-
та. Която също не е случайна. Така
конкретният знак се превръща в де-
коративен мотив, но не е просто за
красота, а защото грънчарят е вла-
гал някакъв смисъл в него.
- Тази графична система за кому-
никация имала ли е потенциал да
еволюира до писменост?
- Да, единственото, което ù е липс-
вало, е било „държавна“ организация.
Само това е било крачката, която е
трябвало да бъде направена. Налице
е много важна предпоставка – развит
обмен на суровини, сред които особено
важни са кремъкът (този от Лудого-
рието е най-качествен), солта (тя е
консервант, позволява да се запазва
храната) и медта. За тяхното раз-
пространение е имало трайно уста-
новени маршрути. И точно тук се на-
тъкваме на парадокс – пикът на пред-
писмените знаци настъпва почти
1000 години по-рано, в края на късния
неолит. Тогава тези маршрути още
не са били отворени. Липсва ни нишка-
та между двете - защо тези толкова
чисти и ясни знаци се развиват в този
вид самостоятелно точно между къс-
ния неолит и ранния халколит.
- Кога и защо изчезва този начин
на изразяване?
- Изчезва с късния халколит, защото
изчезва цялата цивилизация, на коя-
то принадлежи. Следват „тъмните
векове“ на т.нар. Преходен период,
когато за около 500 години нямаме
не само знаци, но и орнаментирана
керамика. После, през ранната брон-
зова епоха, се появяват съвсем раз-
лични места на обитаване с различ-
на керамика. Някои твърдят, че има
връзка между халколита и бронзова-
та епоха, но аз не я виждам. Според
мен се появява съвсем друга концеп-
ция на живот.
Два са вариантите за изчезването
на тази цивилизация. Доскоро беше
много популярна идеята, че тя за-
гива заради нахлуването на степни
племена от север. Другият вариант,
който изплува напоследък, е, че те
сами са се изтребили, което е свър- Хотница –
зано с драстична промяна на клима- фрагмент от
та и непосилно засушаване - огромен съд с небреж-
но издраскан
удар за едно земеделско общество. А
след изпичане-
е възможен и комбиниран сценарий. то ипсилон с
Но е очевидно, че на това общество, две хасти

- Защо?
- Не знаем...

Май 2018 / Списание ОСЕМ 33

TEMATA

което приключва с финала на късния и в Египет и основава тамошните

халколит, му е оставало много мал- цивилизации. Но тя е трудно доказу-
ко, за да постигне вида цивилизация, ема с факти. 
Върху дъното каквато познаваме няколкостотин
на съда от години по-късно в Месопотамия, а - Показахте ми съд, върху чиято
Самоводене после и в Египет. Нещо е попречило стена е врязан знакът ипсилон
(късен неолит)
има множе-
на тази цивилизация да се състои. с две хасти. Нали го свързваме с
ство знаци, Има хипотеза на археоложката Ана древните българи, защо се появя-
предимно впи- Радунчева, че тукашното халколит- ва в толкова ранна епоха?
сани кръстове. но население се изтегля на юг и юго- - Този фрагмент е от съд, намерен
Явно съдът е
бил ползван, за-
изток и през Източното Средизем- в Хотница. Знакът е издраскан не-
щото дъното номорие и Палестина се озовава най- брежно след изпичането на съда.
е изтрито. напред в Месопотамия, а по-късно Има го и върху други предмети от
там. Ако погледнем долната по-
ловина на костените фигурки на
Богинята майка, можем да видим
ипсилона с двете хасти. Можем да
допуснем, че е символ на женското
начало. Но и това е интерпретация
много „на едро“.
Това, че древните българи използ-
ват ипсилона с двете хасти, не зна-
чи, че са го взели от културата Вин-
ча. Има много примери за знаци, кои-
то се срещат продължително време
на различни места. Например свас-
тиката, която е много обременена родите са контактували и нищо Горна
заради нацистите. Те я използват чудно да са заимствали. Но мисля, Оряховица
– тежести
заради тяхната връзка с Индия. Но че нямаме достатъчно основания за стан с
тя е много древен знак, появява се да твърдим, че праисторическите предписмени
тук още в ранния неолит – най-ран- графични знаци са преки родоначал- знаци от
ното ù изображение в света е върху ници на линеарите. късния неолит.
Открити са в
съд, открит в Деветашката пеще- Не е изключено да има цели „тексто- многослойно
ра. Изглежда, символизира безкрай- ве“ с праисторически графични зна- праисторическо
ността. Изображенията от чипров- ци, но за съжаление, ни липсва ета- селище.
ските килими можем да ги видим лонният Розетски камък. Но може Комплектът
тежести
върху орнаментацията на ранноне- някой ден да се открие, кой знае... включва 9
олитните съдове. Рисунки на хора с броя с почти
три пръста има от Ванкувър до Вла- - Какво да се направи, за да бъдат идентични
дивосток, както се казва. Срещат се разгадани тези знаци? форма и
размери.
в целия свят за период от 5000-7000 - Първо трябва да се направи ин-
години. Но в Канада може да означа- вентарна книга на всички. По фон-
ват едно, а в Сибир – съвсем друго. довете на музеите има много не-
Това, че един народ използва даден описани. Трябва да
знак в някаква историческа епоха, не се знае кой знак на Не е изключено да
означава, че има монопол върху него. какъв предмет и
в каква позиция се има цели текстове
- Какво мислите за тезата, че от
тези праисторически знаци са
появява, примерно
ако е на външната
с праисторически
възникнали Линеар А и Линеар Б? страна на съд, зна- графични знаци.
- Има логика. Но не в смисъл на ди- ем кое е горе и кое
ректен предшественик. Тя и гръц- - долу на знака, защото знаем как
ката азбука не е създадена в Гърция, стои съдът. Сред цялата съвкуп-
а е взета от другаде. Дори в част ност от предмети, върху която
от тези предписмени знаци, ако ги се появяват знаците, тежестите
подредим „правилно“, т.е. ги завър- за стан са особено важни, защото
тим по подходящ начин, можем без носят информация за посоката на
проблем да видим някои съвремен- знака. (Виж горе примери от колек-
ни букви. В праисторията можем цията от тежести за стан с пра-
да открием графичното очертание исторически знаци от Горна Оряхо-
например на Y, L, С, Р и кирилските вица.) Сега се губим в безпорядъка.
У, Л. Така че защо да не можем да Така никога няма да стигнем до
ги оприличим и с линеарите? На- правилен анализ.
 ПРЕДЦИТЕ НАШИ

З
аедно с Рождество в Списание 8 се ражда нова-
та ни рубрика „Предците наши“. Тя ще разпли-
та нишките, които водят към героичното ни
минало. Ще се опита да намери липсващите
парчета от пъзела на историята ни и да очер-
тае, доколкото е възможно, образите на нашите предци.
Историята на България винаги е била фокус в търсе-
нията на Списание 8. Първи публикувахме резултатите
от наши експедиции в Афганистан и Иран. Първи съоб-
щихме какво разказва ДНК на българите. Организирахме
експертиза на костите, за които имаше основателни
предположения, че може да са на Хаджи Димитър. Оспо-
рихме смъртната присъда на Васил Левски... Дадохме
трибуна за десетки смели исторически хипотези, за тър-
сенията на млади изследователи и историци...
Новото в рубриката „Предците наши“ е, че занапред
тя ще излиза в абсолютно всеки брой на „8“ благодарение
на щедрата помощ на семейство истински българи, които

Проф. Диана Гергова, археолог:

Траките са познавали
безсмъртието
на душата
Жени Милчева, снимки Владимир Мачоков и „Булфото“

96 Списание ОСЕМ / Декември 2018

 С подкрепата на едно българско семейство

откликнаха на молбата ни за финансова подкрепа и „оси- ходил в Египет. Оттам я заим-

новиха“ рубриката. „Нетера.бг“ също вече има „своя“ ру- ства. Това е всъщност идеята за
брика в „8“ - „Доброделници“ (стр. 68). Тя е за хората, ко- Озирис, който се възражда от-
ито невидимо, заради себе си правят непрестанно добри ново и отново и е близка до иде-
дела в своите делници. Точно като семейството спомо- ята за Дионис, който е разкъсан,
ществуватели на тази рубрика. Те категорично отказват но също се възражда. Тази идея
да споменем имената им, но държат да напишем за тях- е разпространена в Тракия от
ното решение, за да дадат пример и на други българи да се втората половина на второ-
включат в каузата - „Списание 8 - за хората и от хората“. то хилядолетие пр.Хр., силно
демонстрирана като домини-
раща през I хил. пр. Хр., когато
тракийската култура и дър-
жавност достигат своя апогей,
но запазена в християнските
- Проф. Гергова, откъде знаем, ват, че именно в това време в погребални практики в някои
че траките са вярвали в без- тракийската култура настъп- части на България и до наши
смъртието? ват дълбоки промени, част от дни. Тази доктрина има своите
- Има много източници. От които безспорно са свързани с по-ранни прототипи и на север
тях е известно, че Орфей фор- една нова доктрина. Появяват в Европа. Вижда се материализи-
мулира учението за безсмърти- се много светилища, които рана в много интересните ме-
ето. А за практиките на обез- функционират над хилядоле- галитни паметници – например
смъртяване, за специфичните тие, надгробните могили са прочутите мегалитни гробни-
ритуали, които извършват всеобща форма на погребение, ци от Ирландия и други памет-
траките, има доста писмени в земята се заравят в чест на ници от Северна Европа, т.е. тя
извори. Най-много те са за боговете дарове от злато и е позната и в земите на митич-
гетите, тъй като това е пле- сребро, наричани най-достъпно ните хипербореи - навсякъде
мето, което според античния съкровища, появяват се мега- жреци на Аполон. Интересното
автор Йорданес е духовно най- литните паметници и т. н. е, че и Тракия е земята на хипер-
извисено измежду всичките им Тракия наистина е земята на бореите, а и самият Орфей е
съвременни народи. Херодот

пък пише, че те обезсмъртя-
ват, разказва за тях и техния
жрец, бог и цар Залмоксис,
който ги събира на трапеза, за
да ги учи на безсмъртие. А алек-
сандрийските автори говорят
за това, че келтските друиди
приемат идеята за безсмър-
тието от Залмоксис, когото
античните автори смятали за
пророк и един от първите фи-
лософи сред варварите.
Бих искала да подчертая, че
ако реформата на Орфей от
изследователите на религията
се датира в последните векове
на II хил. пр.Хр., то активните
траколожки археологически
проучвания през изминалите
почти 50 години потвържда-
Т
Е ВЯРВАТ В ПРЕРАЖДАНЕТО,
ЗАСЛУЖЕНО СЛЕД ПРАВЕДЕН
ЖИВОТ, ГЕРОЙСКА СМЪРТ И
ОПРЕДЕЛЕНИ ПОГРЕБАЛНИ ОБРЕДИ
Орфей. Неслучайно Херодот
казва, че тъй като тракиецът
Орфей пръв въвел мистериите,
те били наречени заради него
„трескея“.
- А това оригинална идея на
Орфей ли е, или той я заимства
отнякъде?
- Орфей я формулира и превръща
в учение въз основа на по-стари
вярвания. Известно е, че той е
наричан хиперборей. Орфей фор-
мулира според изследователите
на античната религия идеята
за безсмъртието по нов начин
и превръща тези по-ранни пред-
стави в едно учение, което се
разпространява на много мес-
та – орфизмът е характерен не
само за Тракия и Македония, има
го и в Северното Причерномо-
рие, както и в Южна Италия,
където е Питагор. Това учение
ПРЕДЦИТЕ НАШИ
се е отразило върху материална-
та и духовната култура и в по-
гребалните практики в цялото
Източно Средиземноморие през
отделни периоди.
- Траките имат ли понятие за
душа и кое се обезсмъртява –
само тя или цялостният инди-
вид с физическото му тяло?
- Да, имат понятие за душа. И тя
е вечна. Според орфическото уче-
ние тялото е затвор за душата
и за да се слее тя с Космоса, с веч-
ността, трябва да бъде освободе-
на от затвора на материята.
В
ТРАКИЯ ПОЧТИ НЕ СЕ ОТКРИВАТ
ЦЕЛИ СКЕЛЕТИ. ИЛИ ЗЛАТОТО И
СКЪПОЦЕННОСТИТЕ СА ЗАПАЗЕНИ,
А КОСТИТЕ НА ПОЧИНАЛИЯ ГИ НЯМА.
- Как става това?
- За да се обезсмъртят, траки-
те трябва да умрат по същия
начин като Орфей. Той е разкъ-
сан от басаридите и е препо-
гребан на няколко места. Гла-
вата му е положена в могила,
която се превръща в хероон,
костите му са събрани в урна,
поставена на колона. Орфиче-
ската смърт означава точно
това – освобождаване на душа-
та от материята чрез мисте-
рии, разчленяване на тялото,
препогребване на костите и т.
н. Древните са вярвали, че за
истинското обезсмъртяване
костите трябва да бъдат до-
коснати от слънчев лъч и ду-
шата да се изкачи по него към
Kосмоса. А за погребенията на
питагорейците се знае, че пос-
ветените можели да общуват
с мъртвия, за да са сигурни, че
са извършили всички обреди
правилно.
- Затова ли в тракийски погре-
бения се откриват разчленени
тела?
- Дълги години се задаваше
въпросът защо в Тракия нами-
раме празни гробници, почти
нямаме цели скелети. Или пък
златото и скъпоценните пред-
мети са запазени, а костите ги
няма. Този въпрос си е задавал
още Богдан Филов. Той предпо-
лага, че вероятно става дума не
за ограбване на гробниците, а за
специфичен погребален обрeд.
Смея да кажа, че това негово
предположение се постарах да
докажа с неоспорими факти при
проучванията ми на елитар-
ните некрополи на гетската
духовна и политическа столи-
ца в Сборяново. Бяха приложени
за пръв път нови методи на
разкопаване на могилите с
гробници. От тези разкопки
стана безспорно видимо, че
ситуацията, която намираме
в една гробница – само част от
скелетите, по-късни жертво-
приношения, „умъртвени“ даро-
ве, е оригиналната – оставена е
такава от траките, а не е въз-
никнала вследствие на по-къс-
ни ограбвания. Т.е. гробниците
в Тракия имат функцията на
гробници храмове. Това са мес-
тата, където се извършват
част от мистериите на обез-
смъртяването, свързани с пре-
погребване или разпръскване
на костите в духа на орфиче-
ската идея за унищожаването
на материята и обезсмъртява-
не на душата.
В Свещарската гробница част
от костите на владетеля и
неговата съпруга бяха наме-
рени извадени в преддверието.
В една малка гробница до нея
намерихме част от скелетите
на три индивида – млад мъж,
мъж на средна възраст и жена.
Друга част от техните кости
открихме пред гробницата до
една ритуална яма, а трета не
намерихме. При препогребване-
то им е извършено жертвопри-
ношение на петел и на огромно
куче от порода, която вече не
съществува. Но животински-
те кости бяха разделени само
на две половини – едната в
гробницата, а другата пред ри-
туалната яма пред гробница-
та. Знае се, че кучето, вълкът е
не само тотем на гетите, но и
посредник между двата свята
и водач на душата към отвъд-
ното. А за петела се е смятало,
че осигурява чистотата на
душата. На праговете на тази
и на съседната гробница имаше
по едно човешко ребро, което
подсказва, че тази идея за „ре-
брото на Адам“ съществува от
по-рано. Т.е. препогребването
на костите става паралелно
с извършване на нови жерт-
воприношения. Насипването
на могила над гробницата
ставало на три етапа, като в
първия и втория е можело да
се влиза в гробницата и да се
извършват обреди. Това, което
успях да докажа с факти, а не е
само предположение, е, че тези
странни ситуации, включващи
и процеса на насипването на
Златни бижута, открити от проф. Гергова в Голямата свещарска могила - част от съкровището от килограм и половина чисто злато
могилите, са част от обреда
на обезсмъртяване, което ге-
тите, както казва Херодот,
практикуват. Още примери:
в Голямата свещарска моги-
ла, където в насипа є открих
дъбовото сандъче със златни
дарове (още в бр.12/ 2012 г.),
намерихме много малко кости,
сред които по-добре запазена
една бедрена кост, а в няколко
от съседните могили имаше
отделни части от скелет.
Само че те са в такова състо-
яние, че не можем да направим
ДНК анализ, за да видим дали
са принадлежали на един и
същи индивид и дали всъщност
групата могили е свързана и с
разпиляване и препогребване
на част от останките на Ко-
тела - обезсмъртения гетски
владетел от втората поло-
вина на IV в. пр. Хр. В Тракия
празни или само с част от ске-
лети са предимно гробниците
или гробовете с много богат
инвентар. Което означава, че
това обезсмъртяване засяга
най-вече елита на траките.
Много интересен случай е мо-
гилата Голямата Kосматка с
гроба на одриския владетел
Севт Трети. В Голямата Kос-
матка има прекрасно запазен
богат инвентар – шлема на
Севт с написано името му,
златен венец, който се е слагал
върху шлема, сребърни съдове,
златни предмети, прекрасен
меч, броня и т.н. Но няма нито
една кост. В същото време
пред дромоса на гробницата в
една яма е погребана бронзова-
та глава на Севт. Костите му
в могилата изобщо липсват.
Това отново ни показва как
идеята за обезсмъртяването
е свързана с унищожаване на
материята и дори с нейното
изчезване изобщо. Това е инте-
ресен момент, който се среща
в много казуси в Тракия, в сто-
лицата на гетите в Свещари
и особено в Орфеевата пла-
нина Родопите. Но дори и при
по-разпространения начин
на погребване за по-ниските
социални категории – чрез кре-
миране, специално при гетите
кремираните кости пак са
пръснати на няколко места.
Т.е. има обрeди и принципи,
които са свързани с тази идея.
И ние ги виждаме материали-
зирани в археологията.
- При самото погребение какви
ритуали за обезсмъртяване са
извършвани?
- Херодот описва много инте-
ресни ритуали – пиршества,
ПРЕДЦИТЕ НАШИ
Поморийската гробница с централна колона е строена през римската епоха.
надбягвания и т.н. Безсмърти-
ето е свързано и с жертвопри-
насянето на най-достойната
съпруга. Трябва да се подчертае,
че това жертвоприношение го
има само при няколко народа
– траките, индусите, сканди-
навците и прабългарите. Т.е. в
нашите земи имаме предаване
на една традиция, която веро-
ятно е свързана с едно и също
аристократично учение за
безсмъртието. Мъжът трябва
да бъде последван от най-дос-
тойната си съпруга, иначе той
няма да стане безсмъртен.
Идеята е, че жената е символ
на Богинята майка. А тя е
тази, която в тракийското
изкуство – например в сцената
от Свещари - поднася венеца на
безсмъртието на владетеля, а
в централната сцена в Казан-
лъшката гробница тя, а не вла-
детелят седи на трона.
- Къде пребивава безсмъртна-
та душа?
- Залмоксис учи, че тя отива в
друг, светъл свят, където няма
страдания и грижи. Смята се, че
това е по-ранната идея за рая,
която преминава в християн-
ството заедно със самата идея
за душата и съпътстващите
пътя є мистерии. Самият Ор-
фей пък се превръща в добрия
пастир или Иисус и е представен
като такъв в християнските
катакомби, както и в десетки
мозайки. Христос, добрият пас-
тир, е представян често с лира.
Орфей е шаманът, певецът,
музикантът, магьосникът,
който омайва всичко живо с му-
зиката си. Според Херодот той
въвежда мистериите в Гърция и
понеже е тракиец, мистериите
се наричат траскея. Така че той
въвежда цяла система от риту-
али, свързани с неговото учение.
- Казвате, че става въпрос за
аристократично учение и за
погребални практики, които се
отнасят до елита. А просто-
людието или не чак толкова
извисените духовно аристо-
крати имат ли право на без-
смъртие?
- При гетите имат. Точно в
гетския некропол при Сборяно-
во, който е елитарен – той е це-
лият царски и аристократичен
– има много ясно разграничаване
между социалния статус във
вида на гробницата и начина на
погребване. Най-хубавите гроб-
ници са свързани с препогребва-
не и това очевидно са царските
гробници. Но съществува и
следващо ниво - много интерес-
ни вкопани гробници с глинени
олтари, които само гетите
поставят в гробовете си. Тези
гробове са само с трупоизгаряне.
Т.е. то е за следващия социален
слой. В района около могилата
на Котела (Голямата свещарска
могила - бел. ред.) има няколко
женски погребения на жрици с
много магически предмети в
тях, те също са с кремиране.
Тоест имаме различни видове
погребения за различните соци-
ални слоеве. В по-ранен период
– края на VII, VI, V, IV век пр.Хр.
специално при гетите има го-
леми плоски некрополи само с
урни. Много рядко в някои има
поставени негорели и гoрели
кости. В същото време в някои
големи могили се намират
скелетни погребения. Което
означава, че в още по-ранния
период – VIII, VII, VI век, има раз-
слояване, при което елитните
погребения са във високи моги-
ли с трупополагане, а масовите
некрополи са с трупоизгаряне.
За съжаление, от периода III-IV
век пр.Хр. в района на гетската
столица все още нямаме резул-
тати от издирването на пло-
ски некрополи - не е изключено
по това време да са кремирали
мъртвите и да са разпилявали
костите им.
- Може ли да допуснем, че идео-
логията се е променила и идея-
та за обезсмъртяването вече
не е актуална?
- Не! Идеологията не се е про-
менила, а нейната материали-
зация е въпрос на икономическо
ниво и културна и духовна мощ.
За момента, за който знаем, че
съществуват големите тра-
кийски царства на одриси, на
гети, дори и при независимите
планинци-беси, имаме изключи-
телно големи могили или пло-
ски гробове с богати погребе-
ния. След това имаме отделни
податки, че идеята се запазва.
Но тя вече няма тази пищна
материална изява, защото тра-
кийските царства залязват.
Но през римската епоха имаме
отново много силна тракийска
аристокрация на земевладелци
и собственици на вили, и ето
я например Поморийската ку-
полна гробница – със същата
централна колона като по- ран-
ната със столетия гробница
от одриския царски некропол
под могилата Шушманец край
Казанлък, с по-ранните гробни-
ци с централна колона на етру-
ските и с гробницата на самия
Октавиан Август в Рим. Ясно
Д
РЕВНАТА ТРАКИЙСКА ТРАДИЦИЯ Е
ТОЛКОВА СИЛНА, ЧЕ НЕЗАВИСИМО
ОТ НОВАТА ВЯРА ПРОДЪЛЖАВАТ ДА
СЕ ПРАКТИКУВАТ СЪЩИТЕ РИТУАЛИ.
се вижда, че тази идея е жива
и се материализира, защото
пак има апогей в развитието
на културата. Тоест нейната
материализация се появява и
изчезва в зависимост от това
колко е мощна икономиката и
съпътстващата я култура.
Когато християнството идва
по нашите земи, то намира бла-
годатна почва сред местните
траки точно заради идеята за
безсмъртието на душата, коя-
то все още е актуална, макар и
не така видима...
В Свещарската гробница, уни-
кален паметник на средизем-
номорската елинистическа
гробнична архитектура, има-
ме един не по-малко уникален
архитектурен детайл. Пред
ложето на владетеля в гроб-
ната камера е бил поставен
триизмерен каменен наискос,
който отделял ложето - мяс-
тото на мистерията на обез-
смъртяването, от остана-
лата част на камерата, ими-
тираща интериора на храм. В
литературата се приема, че
той е предшественикът на
по-късните олтарни стени в
християнската църковна архи-
тектура. А това означава, че
идеята за обезсмъртяването
поражда и свои архитектурни
решения. И както самата идея
за душата прониква в хрис-
тиянството от Балканите,
така става и с придружаващи-
те я архитектурни детайли.
В Родопите, където общност-
та е по-затворена, имаме
запазени в християнските
погребения по-ранните тракий-
ски обреди, свързани именно с
идеята за обезсмъртяването.
Например във връзка с препо-
гребването на костите, както
и с погребенията в седнало поло-
жение. Стоян Райчевски преди
доста години беше публикувал
статия, че в Централните Ро-
допи дори до средата на ХХ век е
запазен много интересен обред,
който се практикува в рамките
на християнската погребална
обредност: 3 години след по-
гребението гробът се отваря
без инструменти, а само с голи
ръце, и то единствено от жени.
Те само с пръсти трябва да из-
вадят костите. Това умение се
предава от майка на дъщеря.
ПРЕДЦИТЕ НАШИ
Пръстен с релефно изображе-
ние на крилат Ерос от съкро-
вището, открито в Голямата
свещарска могила.
Ф
ИЛИП МАКЕДОНСКИ, СИНЪТ МУ
АЛЕКСАНДЪР ВЕЛИКИ И ЦЯЛАТА
МАКЕДОНСКА ДИНАСТИЯ СЪЩО
СА ОРФИЦИ И ИСКАТ ГЕРОЙСКА СМЪРТ.
Забележително е колко е силна
идеята за женското начало, за
Богинята майка, която участ-
ва в прераждането. Когато се
извадят костите, ако меките
тъкани не са изгнили, ги погреб-
ват отново. Ако са изгнили, ги
измиват и носят черепа вкъщи,
където правят тържество с
пир. След него завиват кости-
те в кърпа и я закачват в мест-
ната църква. И когато църк-
вата се напълни с кости, я за-
сипват с могила. Свещеникът
пък се погребвал седнал, с книга
в ръка. Това е толкова силна
традиция, че независимо от
смяната на „черупката“ и уж
новата вяра, се практикуват
абсолютно същите ритуали,
които откриваме в древните
традиции, които са в Тракия
от повече от 2000 години. И
те продължават да са страшно
силни със своя универсализъм.
- Говорите предимно за ваши-
те наблюдения при гетите.
Доколко техните вярвания и
традиции за обезсмъртяване-
то са валидни и за траките на
юг от Стара планина?
- Обредите за обезсмъртяване-
то са валидни за цяла Тракия.
Но в досегашните ми проучва-
ния на територията на Сборя-
ново, където са столицата на
гетите и елитарните царски
некрополи, имаме едно ниво
по-изявена материализация
на тази идея за безсмъртието
в сравнение с Южна Тракия. И
това не е случайно - гетите са
пророци, последователни раз-
пространители на учението
за безсмъртието. Единствено
в гетските некрополи е ма-
териализирана и орфическата
идея за космическото яйце, от
което се ражда Ерос. Първата
могила, насипвана над гроб-
ниците, е имала яйцевидна
форма и е била покрита с бели
камъни. А и пръстени с образа
на почитания от Орфей Ерос
с характерна иконография се
откриват единствено в земи-
те на гетите.
Самото име на гетите е свър-
зано с думата „гоетес“, което
означава пророци. Силното
влияние на гетското учение в
безсмъртието върху Сканди-
навския свят, отразено в цял
комплекс от археологически
паметници в Дания и Швеция,
вероятно е и в основата на поя-
вата на наименованието на
готите. Според мен идентифи-
цирането на гети и готи не е
толкова етническо равенство,
колкото споделяне, принадлеж-
ност към едно и също учение и
мисия - вярата в безсмъртие-
то на душата. Думата гоетес
се е трансформира в „гиитс“
- наименование на някои племе-
на в Дания и оттам в „готи“.
- Образите на Орфей и Залмок-
сис някак много си приличат.
Защо?
- Смята се, че те са равни.
Залмоксис, казва преданието,
също като Орфей пътувал до
Египет. Залмоксис бил вещ и
в астрономията. Бил роб или
ученик на Питагор, но Херо-
дот твърди, че според някои
е бил и негов предшественик.
И когато се връща при гети-
те, започва да проповядва
учението за безсмъртието.
За да убеди последователите
си, че то е възможно, остава
три години затворен в пе-
щера. С излизането си на бял
свят иска да им покаже, че
прераждането е истина. Сил-
но изразена е и ролята му на
жрец и учител. Йорданес (IV
век), който пише „Гетика“ и
твърди, че е гет, ни е оста-
вил един прекрасен пасаж,
според който младите гети
се обучавали от жреците,
наследници на Залмоксис, на
етика, морал, медицина, ас-
трономия, математика. Това
е традиция, която виждаме
отразена в археологически- волната смърт. Много важно е жителните паметници, които
те паметници в гетските да загинеш от геройска смърт, а са ни оставили траките – това
земи, в астрономическата не просто да умреш. Това също е са гробници. Има интересни
ориентация на гробниците, гаранция за безсмъртие. И ето тракийски градове като Севто-
в много математически про- една интересна хипотеза. Фи- полис, има крепостни стени, но
порции в изграждането им, в лип Македонски също е орфик най-прекрасната архитектура
изградените като отражения – цялата Македонска династия в Тракия е гробничната. Което
на най-ярките съзвездия групи е такава, включително и Алек- показва, че те са ориентирани
могили. сандър Велики. Орфей е бил цар към това да обезсмъртят ду-
на Тракия и Македония. Според шата. И оставят гробницата
- Казвате, че Залмоксис е учил тази хипотеза Филип може би като паметник на тази обез-
траките, че душата се пре- е организирал своята трагична смъртена душа. Александър Фол
ражда, но в същото време той смърт, за да може да се обез- казва: Може би в Скития има по-
говори, че безсмъртната душа смърти. вече злато, но траките са дали
може да се слее с Kосмоса – на Цивилизацията на траките е на света учението на орфизма.
светло място без страдания. обърната към вечността, към Измеренията на тракийската
Това ли е вярването на тра- духа. Виждаме кои са най-забеле- цивилизация са други.
ките?
- Залмоксис учeл гетите на
това, че „нито той, нито
сътрапезниците му, нито
потомците им ще умрат
някога, но ще отидат на едно
такова място, където ще жи-
веят вечно и ще имат всички
блага“ - това е, което пропо-
вядва Залмоксис и което се
приема за предшестващата
християнството представа
за рая.

- Как трябва да живееш, за да се

обезсмъртиш?
- Това е доста интересен въпрос.
Знаем, че орфизмът изисква
въздържание, инициации, себе-
усъвършенстване. От изворите
е известно например, че гетите
са вегетарианци. И ние това го
установихме по археологически
път. Изследвахме костите, от-
крити при разкопки в гробници-
те на гетския елит, и се оказва,
че те са на индивиди, които
наистина не са ядяли месо. Т.е. СПИСАНИЕ НА ЖИВО
има регулация на поведението
като условие за обезсмъртява- Още за траките и тяхната вяра в безсмъртието - слушайте
не. Много са античните авто- проф. Диана Гергова на „Списание 8 на живо“ на 12 януари.
ри, които казват за траките, че Билети на касите на НДК и ticketportal.bg.
Абонатите на Списание 8 ползват 25% отстъпка!
те единодушно зачитат добро-
 TEMATA

НАХОДКИТЕ: ИСТОРИЯТА: ТРАДИЦИЯТА:

Всичко е Трепанации Посвещението

в главата на 7000 г. на кълъбрите
стр. 12 стр. 24 стр. 32

ГЛАВИ
ЗАГАДКИ
Древните променяли формата на черепите
си и извършвали манипулации, с които днес
се занимават неврохирурзите. Никой не знае
смисъла на символичните трепанации

О
ще преди повече от 7000 години древ-
ните хора извършвали лечебни трепа-
нации - правили отвори в черепа, за да
лекуват заболявания и травми. Позна-
вали лечебни растения, с които обезбо-
лявали, спирали кървенето и предотвратявали инфек-
ции. Някои от постиженията им изумяват лекарите и
днес! Загадка остава смисълът на непълните трепана-
ции, при които не се достига до мозъка. Много култу-
ри по света практикували черепната деформация като
белег за социален статус и етническа принадлежност.

10 Списание ОСЕМ / Април 2019

Април 2019 / Списание ОСЕМ 11
TEMATA

Мартенският ден е мрачен и дъждовит, слънцето едва пробива облаците и трудно прониква
през прозореца на кабинета в Института по експериментална морфология, патология и ан-
тропология на БАН. Чл.-кор. проф. д-р Йордан Йорданов вече е пенсионер, но тук се чувства по-
вече от у дома си. По-голямата част от живота му е свързана с това място. С прекрачването
на прага 80-годишният антрополог сякаш се подмладява – стойката му се изправя, в очите му
се появява онова леко иронично пламъче, което забелязват всички, които го познават. Захапал
неизменната си лула, започва сладкодумния си разказ: „Знаете ли какви майстори на трепана-
циите и на изкуствената деформация на черепа са били старите българи?...“

Всичко е
в главата
Черепната деформация била отличителен
белег на старите българи, правели
и трепанации без следа от инфекция
Женя Милчева, снимки Добрин Кашавелов

Реконструкция
по прабългарски
Д окато разказва,
Йордан Йорданов
нежно поглежда
към скулптура-
та на млада жена
с плитка. Това е
първата рекон-
струкция по череп, която прави в дългата
си кариера – още през  г. Тя е на прабъл-
гарка (около -годишна) със силно изразена
череп на -годиш- черепна деформация. Има и монголоиден
на жена със силно примес, който най-добре личи по епиканту-
изразена деформа- са (горният ръб на очната цепка покрива
ция и монголоиден
примес. Черепът е
долния) - явно е била рожба на смесен брак.
открит в масовия Останките є са открити в масов гроб,
кръгов гроб на не- проучван през  г. от археолога Дими-
кропол  в Девня. тър Димитров. В научната литература
Реконструкцията
е на антрополога
това зловещо място влиза с названието
чл.-кор. проф. д-р „кръгов гроб от некропол  в Девня“. Опре-
Йордан Йорданов. делен е като раннобългарски.
 С подкрепата на едно българско семейство

ЖЕРТВИ НА Чл.-кор. проф. д.м.н. Йордан Йорданов има спе-

РЕЛИГИЯТА циални интереси в областта на антропологията,
анатомията, пластичната антропологична рекон-
В изкопа с пръстеновидна форма са от-
струкция на главата по черепа. Автор е на 75 плас-
крити множество скелети в необичайно
положение. Някои са цели, други – без глави, тични антропологични реконструкции. Дългогоди-
трети са на части, има и отделни кости. шен директор на Института по експериментална
Погребани са повече от  души, над по- морфология и антропология при БАН. Автор на 19
ловината от тях деца и юноши. От въз- монографии и над 270 научни публикации. Създател
растните  са жени и  – мъже. Позата на
на Националния антропологичен музей в София.
телата показва, че много от погребаните
са били с вързани ръце. Когато прави анализ
на костния материал, Йордан Йорданов ус-
тановява, че по главите и шиите има следи
от режещи и сечащи инструменти – явно Край Девня са погребани над
жертвите са били обезглавени. „Възрасто-
вата и половата структура на погребани-
60 души, половината от тях
те и най-вече малкият брой на мъжете из- деца и юноши. Жертвите са
ключва вероятността тези хора да са по- били с вързани ръце.
чинали вследствие на епидемия. Причината
за смъртта на погребаните трябва да се
TEMATA

ясно, че масово са избити жени и деца от

С изграждането на сложния знатни родове. Това носи белезите на поли-
тическо убийство, чрез което са унищожени
гроб на това политическо физически политически противници. С из-
убийство е придаден граждането на сложното гробно съоръжение
и извършването на редица религиознориту-
религиозен характер. ални действия на този политически акт е
придаден религиозен характер. Това може да
се свърже със смутните времена около опи-
та на Владимир Расате да възстанови стара-
та езическа религия или с налагането на хрис-
тиянството, при което заради съпротива
Борис нарежда избиването на  болярски
рода“, разказва чл.-кор. проф. Йорданов.

САМО ЗА
АРИСТОКРАТИ
Наред със следите от брутално насилие
той установява и още нещо много същест-
вено - от изследваните черепи или части
от черепи у над % е открита изкуствена
деформация. Силно изразена е в  от тях, а
средно – в . Това е първият случай в наша-
Графична ре- та история на намирането на некропол, в
конструкция който изкуствено деформираните черепи
на профила
по женски че- преобладават. Антропологичното изслед-
реп, открит ване показва и че някои от погребаните са
в масовия имали и монголоидни белези. (Прабългарите
кръгов гроб търси в насилствени действия. В повече- са европеиди, а не монголоиди, но сред тях е
край Девня
то случаи телата са били просто нахвър- имало и такива със смесен произход, защото
Антрополо- ляни в ямата“, пише в доклада си Йорданов. са родени от бракове с монголоиди.)
гична рекон- Според археолозите находките в изкопа, Проф. Йорданов подчертава, че точ-
струкция по
женски череп
открити заедно с телата, отнасят съби- но изкуствената деформация на черепи-
от кръговия тието към втората половина на IX век. те определя принадлежността на жерт-
гроб до Девня „От описанието на паметника става вите към аристократичните слоеве.
 Черепна де-
формация от
двулентов тип
(вляво) и едно-
лентов тип

Детски череп
с ясно изразена
черепна дефор-
мация

Април 2019 / Списание ОСЕМ 15

TEMATA
Дългоглавите булки
от Балканите
П
рез 60-те годи-
ни на миналия
век в шест юж-
ногермански
града, разполо-
жени по поречието на Дунав,
са разкрити късноантични
гробници. Почиващите в тях
са живели около 500 г. от но-
вата ера. Сред покойниците
археолозите откриват 13 със
силно деформирани черепи
– издължени назад или издиг-
нати във височина. Наричат
втория тип „черепите кули“.
Антропологичните изследва-
ния показват, че всички те са
на жени. Археолозите започ-
ват да се чудят защо е така.
И защо, след като деформира-
ни черепи се срещат „разхвър-
ляни“ из цяла Европа, тук са
концентрирани така нагъсто,
и то в район, където такива
находки до момента няма.
Загадката остава, докато не
се намесва популационният
генетик Йоахим Бургер от
университета „Йоханес Гу-
тенберг“ в Майнц (Германия),
който започва изследване на
тяхнaтa ДНК. Той я сравнява
с ДНК на съвременните по-
пулации в цяла Европа и Азия.
Пробите от 10 мъже и 13 жени
с нормални черепи, открити в
същите гробници, максимално
съвпадат с тези на съвремен-
ните жители в Централна и
Северна Европа. Тези хора са
били русокоси и синеоки. Но
ДНК пробите на 13-те жени с
продълговати черепи дават
съвсем различни резултати.
Тяхната ДНК е най-близка до
тази на днешното население в
Югоизточна Европа, по-специ-
ално на хората от България и
Румъния. Освен това 13 дами
носят гени, които показват,
че са били с тъмни коси и очи.
Бургер и екип историци за-
почват проучване как може
тези дами да са се оказали
толкова далеч от родните си
места. Практиката на череп-
ните деформации е била раз-
пространена в целия древен
свят, особено честа е била
в Централна Азия. В Европа
най-ранните такива находки
са от II век от територия-
та на Румъния. Известно е,
че преди да стане белег за
етническа принадлежност,
деформацията на черепите
е била практикувана предим-
но сред аристократичните
слоеве. Затова изследовате-
лите допускат, че жените с
издължени черепи са спадали
към елитите на населението,
обитавало някога територи-
ите на Румъния и България.
Учените предполагат, че
дългоглавите девойки са били
изпратени в Бавария като
булки на местни вождове. С
тези бракове може би са били
скрепени политически сделки.
„Първоначално тя е била белег за социална
принадлежност към елита, по-късно става
етнически белег“, уточнява той. И обяс-
нява какво представлява: преднамерена
промяна на формата на черепа чрез продъл-
жително прилагане на сила върху главата
в ранна детска възраст, когато черепът е
още „мек“, костите растат и междукост-
ните свързвания още не са оформени като
шевове. Това се постига с различни по вид
и конструкция превръзки (виж стр. ) и
„апарати“, изработени от растителни
тъкани, кожени ленти, дървени дъсчици,
вероято са съществували и специални шап-
ки. Изкуствената деформация е била при-
лагана изключително при жените.
Деформираните черепи от клането
край Девня не са изолирана находка. Нами-
рани са и по-ранни, и по-късни. Над кръговия
гроб има погребения от следващ период,
извършени вече по християнски обичай, ко-
ето показва, че положените там са покръс-
тени. И сред тях има такива с деформира-
ни черепи. Като -ина годишната жена с
издължена глава, която вероятно е започ-
нала живота си като езичница, а е починала
като християнка. Има доказателства, че
деформацията на черепа се съхранява като
традиция и дълго след приемане на христи-
янството, чак до XV век – деформирани
черепи са открити и в късносредновеков-
ните некрополи Чиракман и Калиакра.
БЕЛЕГЪТ НА
БЪЛГАРИНА
Тази практика е засвидетелствана и
преди втората половина на IX век, отко-
гато е кръговият гроб край Девня. На нея
се натъква и археоложката проф. Людмила
Дончева–Петкова в биритуалния некропол
край Балчик. Този некропол е най-ранният
прабългарски, открит у нас, възниква с пре-
минаването на Дунава от аспаруховите
българи и е използван от -те години на
VII век до края на VIII. Там липсват христи-
янски гробове. А индивидите с изкуствена
деформация на черепа са ,% от погреба-
ните с трупополагане.
Черепната деформация е индикация
за произход според чл.-кор. проф. Йордан
Йорданов. „Видим ли такъв череп, знаем,
че индивидът е прабългарин“, казва той.
Но уточнява, че при „прабългарската“ де-
формация главата става издължена назад, а
не висока. Високата глава е характерна за
други райони и етноси.
Според него практиката за изкуст-
вена деформация на черепа при прабъл-
гарите идва от контактите с хуните.
Разпространена е и при аварите, с които
прабългарите са близки. Тя е характерна
за старото население на източноевро-
пейските степи – сарматите (скитите).
„Описана е още от Хипократ като раз-
пространена в Северното Причерномо-
рие“, каза професорът. (Неотдавна руски
археолози откриха скелета на жена, жи-
Практиката за изкуствена
деформация на черепите
при прабългарите идва от
контактите им с хуните.
вяла между I и III век в днешния Челябин-
ски район. Тя е била типичен представи-
тел на сарматската култура. Има силно
изразена черепна деформация, при която
главата є е много издължена назад. И за-
бележително здрави зъби.)
Д-р Виктория Русева от Института по
експериментална морфология, патология
и антропология на БАН, която постоянно
работи с археолози и има много собствени
наблюдения, пише: „Този ритуал се появява
на Балканите с племената от Великото
преселение на народите, по-ранните наход-
ки от България са единични и се свързват с
късноантични комплекси. Единият случай
е от Южна България, при Августа Траяна
(дн. Стара Загора), на мъж; вторият случай
е от Плевен; третият – от Кюстендилско
(жена на  –  г.). Първите две находки
са свързани с навлизане на хунски племена.“
TEMATA

СЕДАЛИЩЕ
НА ДУХА
Естествено, важен въпрос е защо се е
предизвиквала тази деформация на черепа.
„Човекът навсякъде по земята от много
древни времена е дошъл до съзнанието, че
мозъкът е седалище на дух и воля. Тогава
се е явила и необходимостта да се насочи
вниманието на околните към главата и
специално към челото. Това се постига по
различни начини – чрез изкусно изработени
сложни прически, чрез поставяне на чело-
то на ярки и блестящи украси – парченце
стъкло, скъпоценен камък или късче слюда.
Индусите неслучайно рисуват точка на че-
лото между очите. Кокардите на фуражки-
те също неслучайно са там. Много от тези
обичаи са запазени и до днес както у при-
митивни, така и у цивилизовани народи. У
някои пък се е развил друг, по-траен начин
за постигане на същата цел – изкуствена-
та деформация на главата. При всичките

Древните възприемали
мозъка като седалище
на духа и волята. Затова
подчертавали челото.

є разновидности се цели челната част да ЛЕЧЕБНИЯТ

изглежда по-висока, по-широка, по-голяма“,
разказва антропологът.
А дали действащите със сила превръзки
увреждат мозъка на детето и ако да – до как-
ва степен? Според Йорданов в масовия гроб
от Девня изкуствена деформация на черепа
има при деца на - г. до младежи, израснали
индивиди и такива в старческа възраст,
което показва, че и да е имало увреждане на
мозъка, то не е било в степен, застрашава-
ща живота, щом индивидите я преживяват
и живеят до дълбока старост с нея. (Виж ин-
тервюто с д-р Р. Бошев на стр. )
ОТВОР
Макар че в дългата си практика и при
сътрудничеството с археолозите проф.
Йорданов се е нагледал на какво ли не, осо-
бено е заинтригуван от трепанациите на
черепа, които са практикували древните.
„Според общоприетото становище
медицинският термин трепанация озна-
чава хирургическа операция, при която
болното място се достига след пробиване
на костната стена със специален инстру-
мент. Отнася се предимно за черепните
кости. Тъй като тази манипулация има
лечебен характер, се означава като хирур-
гична или лечебна трепанация. При нея има
пълно разпробиване на костта и прониква-
не в черепната кухина. Най-често се прави
в областта на теменните, слепоочните
кости и по-рядко върху челната кост“,
обяснява антропологът. При работата
си с костни останки, откривани при архе-
ологически разкопки, е попадал на череп с
отвор на челото – явно целта е била да се
източи гной от челния синус, тъй като има
следи от такава инфекция. С лечебна цел е
била и трепанацията, направена на дете
– отворена е слепоочната кост. И в този
случай били ясно видими следите от инфек-
цията - детето е боледувало от възпале-
ние на вътрешното ухо, направило менин-
гит и манипулацията целяла да се облекчи
състоянието му.
ЗАГАДЪЧНИЯТ
СИМВОЛ
Но има и един втори тип трепанации,
при които не се прониква в черепната ку-
хина. Премахва се само външната черепна
пластинка и част от гъбестото вещество,
 TEMATA

без да се засяга въ- логически матери-

трешната плас- ал е установил,
тинка на череп- че ритуалните
ните кости. В трепанации ви-
този случай е наги са били из-
очевидно, че вършвани вър-
не се поема ху жив човек.
рискът да се Забелязал е и
стигне до мозъ- друго - следите
ка. През -те от символична
години унгарски- трепанация се
Череп със симво- ят антрополог намират само вър-
лична трепанация Бартуц нарича тези ху или в съседство
(X век). Отво-
рът се е получил
трепанации символич- със сагиталния шев на
допълнително ни, този термин се използ- черепния покрив, предим-
при престоява- ва в науката и днес, но чл.-кор. но около точката на свързва-
нето на черепа в проф. Йордан Йорданов предпочита нето му с венечния шев – т.е. в най-
земята. Черепът
е на мъж на -
да ги нарича ритуални трепанации, защото високата част на главата.
г. Открит е в според него са практикувани в рамките на Проф. Йорданов не е попадал на детски
Плиска. някакъв обред. От практиката си с архео- череп със символична трепанация – изглеж-
да, древните не са поемали риска с деца,
чиито черепни кости са тънки. Но е уста-
новил, че са правили ритуални трепанации
поравно на мъже и жени.
Най-забележителният пример за тази
практика е средновековният некропол край
Одърци (Добричко) от втората половина
на X-XI в., проучван от археоложката проф.
Людмила Дончева-Петкова. При над %
от погребаните в Одърци има следи от
символична трепанация, установил антро-
пологът. Според него това е най-високата
честота, откривана досега. Символичните
трепанации най-често са единични и само
по изключение се срещат по няколко. Но в
Одърци била погребана жена с !
„Символичните трепанации най-често
имат овална форма с диаметър от  до 
милиметра и дълбочина от , до  милиме-
тра, но в някои случаи и до - мм. Като се
има предвид, че при израснал индивид дебе-
лината на костта е около  мм, ясно е, че
„хирургът“ е имал много добри познания и
чудесно е владеел ситуацията, за да не до-
пусне пробив. Манипулацията е бавна, пра-
ви се с изрязване, изстъргване или изсичане
с подходящ инструмент (трепан, длето).
Ръбовете се заглаждат. Очевидно е отне-
мала много време и е изисквала съсредото-
чено внимание“, разказва проф. Йорданов.

20 Списание ОСЕМ / Април 2019

ВИРТУОЗНИЯТ
ЗНАХАР
Той е убеден в едно: символичната тре-
панация въобще не е била изолирана прак-
тика, ако се съди по находките в среднове-
ковните некрополи. И щом толкова много
хора са я преживявали, явно по онова време
е имало достатъчно добри хирурзи с необ-
ходимите за това знания и умения.
„Всичките  следи от трепанации в
Одърци са еднотипни. Това показва, че може да
са правени от един човек. Сигурно е имало та-
къв знахар, лечител“, допуска антропологът.
Той е категоричен, че хората от X-XI
век са владеели отлично всички принципи
на хирургията. Явно са познавали обезбо-
ляването – с алкохол, с канабис или други
растения. (Жената с -те трепанации оче-
видно дълго време или често е била упоява-
на.) Познавали са антисептиката - нито
един символично трепаниран череп няма
инфекция, при всички има нормален заздра-
вителен процес! Средновековните хирурзи или ритуалните трепанации от местните Горна част
са следвали логичен алгоритъм на действи- си предшественици? Като изхожда от сво- на череп с 
символични
ята. Познавали са отлично свойствата и ите наблюдения, чл.-кор. проф. Йорданов е трепанации
функциите на различните тъкани и костни по-склонен да приеме, че са я заимствали от
слоеве. Въобще манипулацията е извърш- аварите, с които прабългарите са близки. В
вана от много подготвени хора! аварски погребения на унгарска територия
са открити по-ранни от „нашите“ трепа-
ПРИМЕРЪТ НА нации. Там са намерени и инструменти за
манипулацията. Така или иначе, в България и
АВАРИТЕ Унгария са най-многобройните средновеков-
Че тази практика не е била изолирана ни находки на черепи с ритуална трепанация.
през Средновековието, показват и други Най-интересният въпрос, разбира се, е
находки - в Плиска например са открити защо са правени ритуалните трепанации.
черепи със символична трепанация, по-ран- За съжаление, според Йордан Йорданов
ни от тези в Одърци. Но корените на това знанието за целите на тази практика се е
знание по нашите земи са още по-дълбоки изгубило във времето. „Който отговори
(виж стр. ). След Одърци (X-XI век) обаче на въпроса „защо“, ще заслужи Нобелова на-
данните за практикуването на символич- града“, смята антропологът.
на трепанация секват в археологическия
запис. До неотдавна, когато в некрополи
в Югоизточна България – Анхиало и Злат-
на ливада (XI–XIII в.), са открити четири
черепа с трепанации. Подобни материали
Познавали са антисептиката.
от този период се появяват за първи път При нито един череп няма
в този район – в периферията на Византий- следа от инфекция.
ската империя.
Дали средновековните българи са усво-
TEMATA

Царството
П
рез 20-те години на миналия
век при разкопки в провинция-
та Паракас, Перу, археологът

на дългите Хулио Тейо открива десетки

деформирани черепи с неес-

глави в Перу тествено издължена форма. Те произхождат

от най-големия некропол на т.нар. култура
Паракас, развивала се в района от около 800
г. пр.Хр. докъм началото на нашата ера. Неин
приемник е културата Наска, чиито рожби са
загадъчните геоглифи на едноименното пла-
то. Тя процъфтява докъм 850 г. сл.Хр.
Освен че издължавали черепите си със слож-
ни апарати, съставени от изгладени дъсчици
и въжета, хората от културата Паракас си
къносвали косите. При откриването на чере-
пите по тях още имало червени кичури.
Паракас погребвали мъртвите си в дълбоки
шахти, издълбани в скалите на планината
Керо Колорадо. Използвали ги с векове, зато-
ва във всяка са струпани стотици погребе-
ния. В някои случаи главите били отделяни
от телата на мъртвите най-вероятно във
връзка с някакъв ритуал, а после пак били
погребвани, нерядко – в съвсем друга шахта.
В съседен некропол стотици погребения били
извършвани нагъсто вътре в изоставени
сгради или плътно около тях на стръмните
северни склонове на планината.
Хората от културата Паракас били изкусни
земеделци, изградили сложна система за из-
куствено напояване и управление на водите.
Били и изключително умели тъкачи – създава-
ли тъкани с много сложна структура и шарка.
Изобретили и своеобразна техника за плете-
не с усукване и връзване на нишката. Кера-
мичните им изделия били богато украсени с
вдлъбнати линии, запълнени с природни бои в
различни цветове.
Паракас не е единствената култура в доко-
лумбова Америка, която издължавала гла-
вите си. През 2012 г. при разкопки в Мексико
археолозите попадат на 25 погребения, повече
от половината мъртъвци са с изкуствено
деформирани черепи.
Хората от кул-
турата Пара-
кас издължавали
черепите си със
сложни апара-
ти, комбинира-
щи специално
обработени
дървени дъсчи-
ци и въжета.
TEMATA

Край бургаското село Каблешково археологически екип под ръководството на доц. д-р Петя
Георгиева от СУ „Св. Климент Охридски“ разкопава праисторическото селище с некропол
Козарева могила. Повечето гробове са от халколита (V хилядолетие пр.Хр.). На един от
положените там приживе е извършена трепанация.

Трепанация
на 7000 г. и у нас
Практиката да се отваря черепът е
изключително древна, среща се навсякъде
по света. В Африка я прилагат и днес
Женя Милчева, снимки архив

Този трепаниран череп, открит в Швейцария, датира от неолита. Около
отвора се е натрупала нова костна тъкан, което показва, че пациентът е
преживял успешно манипулацията. (Национален исторически музей, Лозана)
Т
ой бил млад мъж
(--годишен).
Трепанацията явно
е направена много
внимателно чрез ря-
зане, защото по ръ-
бовете на костта
няма пукнатини. Ако беше пробит със сила,
отворът щеше да е с неравни краища. Една
от възможните интерпретации е, че това
е опит за трепанация с цел облекчаване на
главоболие. За жалост, тя се оказала неус-
пешна - довела до смъртта на пациента.
Неговото погребение е особено богато
– бил изпратен в отвъдното със скиптър
от зелен серпентинит, необикновено дъл-
го кремъчно острие (, см) и медно шило.
Явно не е бил случаен човек.
Останките на друг мъж, на - г.,
открит в същия некропол, показват, че
при него трепанацията е била успешна
и човекът я е преживял. В същия некро-
пол са установени още няколко случая на
трепанации, но непълни (ритуални?), при
които не се е стигнало до проникване в
черепната кухина.

СТАРО, ПО-СТАРО
Най-ранният трепаниран череп, извес-
тен досега, е открит в Испания и е от-
преди близо   г. – собственикът му е
представител на местната Астурийска
култура. Но няма следи от оздравяване и
не е изключено точно трепанацията да е
причинила смъртта. Може и да е извърше-
на пост мортем, допускат археолозите.
За най-ранната успешна трепанация,
известна досега, се смята тази върху че-
репа на -ина годишен мъж, живял преди
- г. в Елзас, Франция. В черепа
му има два отвора със следи от зараст-
ване по ръбовете. Това се смята и за
най-древната успешна неврохирургична
операция изобщо. Вторият случай от
Козарева могила обаче може успешно да я
конкурира по възраст.
ПО СВЕТА И У НАС
В череп, датиран от халколита (V хил.
пр.Хр.), открит в Деветашката пещера,
също има следи от трепанация, но неус-
пешна. В погребения, разкрити в Русе, ко-
ито хронологично са близки до тези от
Козарева могила, са открити  черепа със
следи, определени като послесмъртни тре-
панации. По-съвременна интерпретация
обаче сочи, че поне в един случай трепана-
цията е извършена приживе и човекът е
оцелял, защото има следи от заздравяване.
Практиката да се извършват трепана-
циите не изчезва по нашите земи. Среща
се и в по-късни епохи. В своя публикация
д-р Виктория Русева от Института по
експериментална морфология, патология
и антропология на БАН разказва за погре-
бение от ранната желязна епоха (VIII-VI
в. пр.Хр.), открито край Свиленград. На
черепа на мъж има овална трепанация, из-
вършена вероятно заради компресионна
травма. Няма следи от инфекция и явно
човекът е живял и след нея. Практиката се
среща и след векове. В гробница на некро-
пола на антична Сердика от IV-V век също
е открит череп с трепанация. Тя обаче е
била неуспешна – пациентът умира при нея.
С подкрепата на едно българско семейство
Преди погребението отделеното при тре-
панацията парченце от черепа било върна-
то прилежно на мястото му.
Абсолютният световен рекордьор по
брой пълни трепанации е черепът на мла-
да жена ( г.), живяла около  г. пр.Хр. Собственич-
в Северна Индия. Индийката е преживяла ката на този
трепаниран
 трепанации, още  са є били направени,
череп е живяла
след като е починала. Антропологичният преди  г. в
анализ и интерпретациите на археолози- Северна Индия.
те насочват към заключението, че жената
е страдала от мозъчен тумор или черепна
травма и е била психотична или епилеп-
тичка. Археолозите смятат, че в същия
некропол са идентифицирали погребение-
то и на нейния лечител. Антропологически
той много се различавал от останалите,
положени в некропола, затова изследова-
телите смятат, че е пришълец отдалече.
ТУМИ
Хиляди трепанирани черепи са открива-
ни във всички краища на Европа, което по-
казва, че тази практика е била широко раз-
пространена. На този фон изглежда стран-
но, че в Древен Египет не са я използвали
Още преди 7000 г. на наша
територия са се развивали
култури, практикуващи
успешни черепни трепанации.
TEMATA
много – оттам са известни едва - трепа-
нирани черепа, което показва, че едва ли е
имала голямо значение в древноегипетска-
та медицина.
Почти сигурно е, че трепанациите въз-
никват в много дълбока древност, вероят-
но още през палеолита. Доказателство за
това е фактът, че черепи с трепанации са
откривани на всички континенти и на от-
далечени островни архипелази, заселени пре-
ди десетки хиляди години. Такъв е случаят с
австралийските и меланезийските находки.
Те говорят и че трепанации са практикува-
ли не само земеделските култури, смятани
Черепи с трепанации
са откривани на всички
континенти и на отдалечени
островни архипелази.
за по-развити, но и ловците събирачи.
Изглежда, трепанацията е „изобрете-
на“ на няколко места, а не се е разпростра-
нила от един център. Среща се и в Новия
свят, а няма данни да е внесена там от пър-
вите заселници, които идват от Азия през
Беринговия проток. Не е ясно обаче защо
там трепанирани черепи не се откриват
извън рамките на т.нар. развити общества
на Перу и (в по-малък мащаб) Мексико.
УСПЕВАЕМОСТ
В Америките трепанацията е била спе-
циалитет на инките и прединкските оби-
татели на Перу. Извършвана е със стър-
жещ инструмент, наречен туми, който се
изработвал от обсидиан, а по-късно и от
метал. На един предколумбов череп от пла-
нините на Перу има  трепанации и само
една е със следи от възпаление, предишни-
те четири са заздравели успешно.
Системният анализ на голям брой тре-
панирани черепи от Перу показва изключи-
телно голям процент на успешен изход от
трепанации. Проучване на  такива чере-
па показва, че ,% напълно са се възста-
новили. Друго изследване върху  черепа
показва ,% успеваемост.
От исторически и етнографски източ-
ници е известно, че в миналото трепана-
цията е била прилагана като лечение за
епилепсия, душевни заболявания (облада-
ване от демони), счупвания, тежки перио-
дични главоболия, световъртеж и глухота,
както и за отстраняване на чужди тела,
попаднали в черепа. До нея обаче се е при-
бягвало в краен случай.
Откъде древните са знаели как и къде
да пробият черепа? Вероятно обяснение-
то е в наблюденията и практиката. Като
ловци хората добре са познавали анато-
мията на животните, с които се хранели.
Мозъкът бил високо ценен източник на
мазнини и белтъчини. Не са били слепи за
някои прилики в анатомичното устрой-
ство на човешката и животинската гла-
ва. Някои скотовъдни общности и до днес
прилагат трепанация и при животните -
за да вадят капсули на тения от главите
на овце и кози.
КОКА И МАК
Естествено, възниква въпросът как
древните и примитивните народи са се
справяли с инфекциите и болката при тази
манипулация. Очевидно са познавали лечеб-
ни растения с антисептично и обезболява-
що действие. В Централна Америка и до
днес използват листа от кока за потискане
на болката. При археологически разкопки
навсякъде в Европа са откривани приспосо-
бления за пушене на канабис. А опиумният
мак – източник и на морфина, и на хероина,
вероятно е бил култивиран в Западното
Средиземноморие още около  г. пр.Хр.
Трепанацията все още се практикува
редовно от кенийското племе гусии – на-
родност от групата банту с численост
около  милион души. Те, изглежда, са по-
следните, които я прилагат в традицион-
ния є вид. Прибягват до нея при лечение на
травми и за да отстраняват от мозъка
паразити (червеи), за които смятат, че
причиняват глухота.
Туземните хирурзи – известни като
отварячите на черепи – извършват около
 такива операции годишно. Антрополо-
зи стават свидетели на такива операции,
продължаващи - часа, при които паци-
ентът е в пълно съзнание, адекватен и без
нужда от болкоуспокояващи. Хирурзите
използват местни растителни средства
срещу кървенето и за дезинфекция. Най-за-
бележителен е случаят на полицай, който
Трепанация в древността
Ч
ерепната трепанация се е практикувала
още преди   години, примери за нея се
откриват по целия свят. Първоначално за
изрязването или пробиването на отвор в черепа
са използвани кремъчни остриета. Това е най-древ-
ната известна хирургическа практика. Вероятно
е използвана за освобождаване на вътречерепното
налягане. С трепанации древните се опитвали да
лекуват травми и психични заболявания, гонели и
злите духове, обладали пациента.
Много от най-ранните трепанации са извършвани
с дървен лъков свредел. За да пробива костта с него,
хирургът е разтварял кожата и е центрирал остри-
ето на желаното място. Свределът бил задвижван
чрез опъване и отпускане на тетивата. При това
пробивната част на лъка е извършвала едновремен-
но въртеливо и постъпателно движение.
Инструменти
Кремъчни Връх от
върхове зъб на
на свредел акула
се подлага на цяла серия трепанации, за да
се отърве от хронично главоболие след
травма. При тези манипулации били от-
странени около  кв. см от черепа му.
Защо обаче са правени непълните (ри-
туални) трепанации, при които не се от-
варя черепната кухина? Няма категоричен
отговор. Според някои интерпретации те
са били форма на инициация. Според други –
символично приобщаване към общността
на хора със специален статут – пришълци
или такива, които заради болест или оса-
катяване са се оказали аутсайдери.
По ръбовете
на отворите е
прораснала нова
костна тъкан,
което показва,
че пациентът
е оцелял.
Черепът от Йерихон
Ч
ереп от Бронзовата епоха (- г. пр.Хр.), открит
в Йерихон – Израел. Трепанациите с кръгла форма са били
направени със свредел. Ако бяха с неправилна или ъглова-
та форма, можеше да се предположи, че са извършени със секач.
TEMATA

Д-р Румен Бошев, – Д-р Бошев, какво се случва с мозъ-

ка, когато черепът бъде подложен
неврохирург в „Пирогов“: на деформация?

– Деформация най-лесно се получава в

Черепната бебешка възраст, докато човешкият

череп е още хрущялен. Колкото пове-
че черепът се вкостява, толкова де-

деформация формацията става по-трудна. В ран-

на възраст поради това, че мозъкът

може да причини
и неговата кора са все още в процес на
развитие, при минимална деформация
на черепната кутия мозъкът може и

увреждания да не се увреди. Но ако деформацията

Женя Милчева, Михаела Ценкова
снимка Добрин Кашавелов
е по-голяма и натискът се увеличава,
започва да страда и мозъчната кора.
Тя е разделена на отделни зони и всяка
отговаря за нещо – двигателна зона,
сетивна зона... Ако се увредят тези
зони, ще се получи пареза или пара-

Списание ОСЕМ
лиза на някой крайник, на лице и т.н.
При увреждане на сетивни зони ще се
изгуби чувствителността. Всяка ко-
рова структура си има свои функции
и в зависимост от това къде костта
е натискала кората, ще започнат ув-
реждания на съответната функция.
В тази част на кората, където има
натиск, се получават микрокръвоиз-
ливи и в дълбочина се увреждат оста-
налите структури. А когато кората
бива увредена, е реална опасността
от развитие на епилепсия. В някои
случаи при хората с деформирани че-
репи може да има съмнения дали не са
се появили необратими психически и
физически увреди.
– При деформацията може ли да се
променя обемът на черепната ку-
тия и респективно големината на
мозъка?
– С израстването на индивида обе-
мът на черепната кухина се увели-
чава. Но мозъкът не може да расте
неограничено, дори и да има много
място, защото обемът му е опре-
делен. Чрез притискания може да се
намали само обемът на черепната
кутия. Това става за сметка на сма-
ляването на пространството между
вътрешната повърхност на черепа
и мозъка.
– Защо съвременната медицина
прибягва до трепанации?
– Трепанацията е оперативно отваря-
не на черепа. Прави се, за да се премах-
не тумор, артериовенозна малформа-
ция или аневризма; при гнойни проце-
си; за отстраняване на хематоми и за
ваденето на чужди тела от мозъка.
Всички опити за оперативна интер-
венция върху мозъка изискват отва-
ряне на черепа, т.е. трепанация.
– Ако приемем, че това е висшият
пилотаж в хирургията, то древни-
те хора откъде са имали подобно
познание?
– Не знаем откъде са го имали и как са
го получили. Но е близко до ума да се
сетиш, че ако в черепа има наличие на
кръв, то няма друг начин, по който да я
извадиш, освен ако не пробиеш дупка в
него. Съществуват много тънкости.
При по-малки интервенции, за да се
стигне до костта на черепа, се прави
вертикален разрез заради кръвонос-
ните съдове, които идват от шията и
вървят нагоре, подобно на поставена
върху главата длан с пръстите наго-
ре. При линеен (хоризонтален) разрез
ще се срежат много от тези съдове,
докато с вертикален разрез минаваш
между тях. При по-големи интервен-
ции се прави подковообразен разрез.
Оперативното отваряне на черепа е
С ТРЕПАНАЦИИ ВЕРОЯТНО
СА ОТСТРАНЯВАНИ НЯКОИ
МОЗЪЧНИ КРЪВОИЗЛИВИ И
ПОСЛЕДИЦИ ОТ ТРАВМИ.
специфично за всяка негова отделна
част – за челната – челна трепанация,
за теменната – теменна, за тилната
– тилна, за слепоочието съответно
слепоочна трепанация и комбинации
между тях.
– Какъв според вас е бил изходът
след подобни сложни манипулации
при древните хора?
– Умирали са. Смъртността най-веро-
ятно е била много висока. А и няма как
да знаем точно колко време са прежи-
вели след трепанацията тези, които
са оцелявали при нея.
– Но археологически са засвидетел-
TEMATA
ствани много случаи, при които па-
циентът е оцелял. Древните били
ли са наясно със структурата на
мозъка?
– Не съм убеден, че са били наясно със
структурата. Но са осъзнавали, че
мозъкът е важен и не трябва да го
нараняват. И със сигурност са знаели
какво търсят, когато са прибягвали
към отваряне на черепа. Наясно са
били например, че ако кръвоизливът
не бъде премахнат от мозъка, това
ще доведе до необратими промени.
Защото какво прави кръвоизливът?
Нараствайки, той започва да притис-
ка мозъка и да уврежда жизненоважни
центрове. Мозъкът не може да понася
този натиск до безкрай – пациентът
изпада в кома, която става все по-
дълбока и накрая дори да се премахне
кръвоизлизът, промените вече ще
са необратими и се стига до смърт.
Освен това кръвоизливът избутва
мозъка настрани, изкривява мозъч-
ния ствол (който контролира диша-
не, сърдечна дейност, гълтане и т.н.)
и накрая се стига до фатален край.
Древните хора това са го виждали, на-
блюдавали са и са знаели, че трябва да
ТРЕПАНАЦИЯТА СЕ ПРАВИ, ЗА
ДА СЕ ОСВОБОДИ ПОВИШЕНО
ВЪТРЕЧЕРЕПНО НАЛЯГАНЕ
ЗАРАДИ РАЗЛИЧНИ ПРИЧИНИ.
направят дупка в черепа, за да изтече
кръвоизливът.
Допускам, че нашите предци може би
са били способни да се справят с епи-
дурални и субдурални кръвоизливи, но
не и с вътремозъчни – за тях трябва
да се премине през структурите на
мозъка, което днес се прави под ми-
кроскоп, като черепът се отваря на
точно определени места. В противен
Списание ОСЕМ
случай съществува рискът от увреда
на различни зони. Например при за-
сегната двигателна зона, пациентът
може да се събуди парализиран завина-
ги. И нашите предци едва ли са се спра-
вяли с това.
Друг повод за трепанация е да се осво-
боди увеличено вътречерепно наляга-
не, предизвикано от различни причи-
ни, включително и хематом (кръвоиз-
лив), оток на мозъка и други.
Трепанации се правят и при т.нар.
импресионни фрактури (начупване на
част от черепна кост на фрагменти и
хлътването им навътре към мозъка)
– например от удар с боздуган, брад-
ва, камък, при падане. Фрагментите
притискат кората на мозъка, което
може да доведе до епилептични припа-
дъци, увреда на двигателната способ-
ност, сетивност и т.н. Ако са нами-
рани черепи с големи дупки, може да се
запитаме дали не е имало импресион-
ни фрактури и при отстраняването
на фрагментите да се е оформил кос-
тен дефект, който най-вероятно ще
има неравни краища.
При трепанации, когато отваряме че-
репа, от него изрязваме костна капачка
– т.нар. костно ламбо. Понякога не бър-
заме да я слагаме обратно, а след опе-
рацията затваряме само с меките тъ-
кани. Това се прави, ако мозъкът е оте-
къл. Меките тъкани са като мембрана,
ако се покачва налягането в черепа, те
се издуват леко и го поемат. Сложим ли
костната капачка, затваряме все едно
херметична кутия и налягането започ-
ва да уврежда мозъка.
Мозъкът има много сложна структу-
ра. Състои се от кора, под нея е бялото
вещество, в което са разположени раз-
лични ядра, структури и кухини. Сами-
ят мозък е обвит от няколко обвивки.
Най-външната му обвивка - твърдата
или Dura mater, възпрепятства про-
никването на инфекция в черепната
кухина. Когато ние пробием костта,
ако не навлезем отвъд твърдата об-
вивка, приемаме, че няма как инфекция
да проникне в дълбочина. Но отворим
ли вече твърдата мозъчна обвивка, пъ-
тят за инфекции е отворен, затова при
такива случаи на болните се дават ан-
тибиотици, за да се избегне менингит
или енцефалит. Но нашите прадеди не
са разполагали с антибиотици, полз-
вали са мазила и отвари от билки. Ве-
роятно причината те да са им дейст-
вали се дължи на това, че те не са били
претоварени с лекарства като нас сега
и може би организмът им е бил много
по-податлив на ефекта на билките. А
кървенето от трепанираната кост
са спирали, предполагам, с животинска
мас (която действа като восък), с опре-
делени билки, гъби праханки или с други
средства, за които не знаем.
– Сега широко се използва образна-
та диагностика. В миналото как
са разбирали, че имаш кръвоизлив в
мозъка или тумор и се налага от-
варяне на черепа?
– Когато дойдох в „Пирогов“ преди 32
години, тук нямаше скенер. И не всеки
път разполагахме с време да превозим
пациента до болница, която разпола-
га със скенер, а тогава те бяха малко.
Загубата на време при транспортира-
нето на пациента можеше да се ока-
же фатална и така рискувахме да го
изпуснем. Затова понякога взимахме
решение да оперираме спрямо клинич-
ната картина. Неврологията и невро-
хирургията много точно обясняват
при засягането на коя зона в мозъка
какви увреди се наблюдават при паци-
ента. Преглеждахме щателно болния
и установявахме какви увреди има (из-
кривяване на устата, разширяване на
зеница, пареза на ръката, крака или и
двете и т.н.) – спрямо симптомите
разбирахме от коя страна и в коя част
на мозъка има притискане от кръво-
излив. Така знаехме къде какво да тър-
сим, като отваряме черепа. Предпола-
гам, че и сред древните хора е имало
такива, които са имали подобен опит и
такива наблюдения, трупани с години.
– Има ли психични състояния, при
които се налага трепанация? Защо-
то в миналото са я прилагали и за
освобождаване от зли духове...
– Не, доказано е, че никаква трепана-
ция не може да помогне на психично
болния.
– Каква може да е причината за т.нар.
символични трепанации, при които
черепът не се отваря напълно?
СИМВОЛИЧНИТЕ
ТРЕПАНАЦИИ НЯМАТ
МЕДИЦИНСКИ СМИСЪЛ,
НЕ ПРЕЧАТ НА ЧОВЕКА.
– Черепната кост има трислоен стро-
еж и пробиването само на горния и
средния слой се нарича непълна трепа-
нация, която няма медицински смисъл.
Може би древните са влагали друго
приложение – ако у човека са открили
някакви заложби, каквито другите не
притежават или за да го подготвят за
шаман.
– Правили са символичните трепа-
нации на върха на главата. С какво
е специално това място?
– При фонтанелата се срещат шево-
вете на черепните кости. При здравия
човек тя вкостява и се затваря. Не-
затворената фонтанела прави мозъ-
ка уязвим, защото няма какво да пази
тази зона на главата. Подобни случаи
са редки и често са съпътствани с дру-
ги заболявания. Вероятно древните са
смятали, че хората, които остават с
отворена фонтанела, контактуват с
боговете и енергии влизат и излизат
през невкостения участък.
Списание ОСЕМ
TEMATA

Защо са правени символичните (ритуални) черепни трепанации? Няма категоричен отго-

вор на този въпрос. Както става ясно от първия текст на водещата тема в този брой на
Списание 8 (стр. 12), те са били широко практикувани от старите българи и след образу-
ването на Българската държава, при това не само в езическия ù период. Доц. д-р Христо
Смоленов предлага една любопитна хипотеза за целта и значението на тази манипулация.

Посвещението
на кълъбрите
Символичната трепанация цели да повиши
чувствителността на индивидуалното съзнание
към свръхнискочестотни вибрации
Христо Смоленов, снимки архив

В
книгата „Първобълга-
рите“ ( г.) извест-
ният историк Веселин
Бешевлиев цитира
арабския средновеко-
вен автор Ал Масуди,
според когото древни-
те българи са от вярата на магите. Смя-
та се, че това се отнася за шаманството,
практикувано от незапомнени времена.
Бешевлиев пише: „Шаманите се смятали за
посредници между хората и свръхестест-
вените сили. Те могли да излизат извън себе
си, да изпадат в екстаз или в състояние на
транс и да бъдат обсебвани или прихвана-
ти. В тези състояния, които постигали
чрез заклинания, пеене, танцуване, подска-
чане и т. н., те могли да лекуват, да пред-
сказват, да дават съвети, да разкриват
тайни… Най-важният техен атрибут бил
голям плосък тъпан, който шаманът носел
на ръката си като щит… Върху една коло-
на, намерена в Мадара, е изобразен шаман с
кръгъл предмет и тояга.“
НИСКИ
ВИБРАЦИИ
Защо кръглият тъпан е бил най-зна-
чим за шаманските ритуали? Според мен
е, защото това е бил инструментът за
създаване на вибрация с изключително
ниска честота. В научната литерату-
ра такива вибрации се означават като
ELF (Еxtremely Low Frequency) електро-
магнитни вълни. Днес те са във фокуса
на електрофизиологичните изследвания
на такива явления като телепатията и
способността да се правят предсказания.
Някои необясними засега феномени, на
които в миналото са приписвали свръхес-
тествен характер, може би ще получат
естественонаучно обяснение чрез резо-
нансните честоти в този диапазон. Така
наречените Шуманови резонанси пред-
ставляват особен интерес – с тях може
да се синхронизира както естественият
честотен профил на планетата Земя,
така и човешката мозъчна активност.

Списание ОСЕМ
 С подкрепата на едно българско семейство

ШУМАНОВ Изображение
на прабългарски
РЕЗОНАНС шаман от вре-
мето на Пър-
Тази активност е именно в диапазона на вото българско
ELF електромагнитните вълни. Известно царство.
е, че те могат да въздействат върху сиг-
налите в мозъка, например при тета-въл-
ните, чиято честота е около  до  херца.
За сравнение базовата честота на Шу-
мановите резонанси е приблизително ,
херца. Това е предпоставка за интересни
хипотези, които известният американски
геофизик д-р Робърт Шох систематизира в
книгата си „Забравената цивилизация: ро-
лята на слънчевите изригвания в нашето
минало и бъдеще“ ( г.). Ето какво от-
белязва д-р Шох на страници  -  в сво-
ето изследване: „Естественият резонанс
на електромагнитните вълни, които осци-
лират (трептят) между повърхността на
Земята и йоносферата, има пикове на раз-
лични честоти около ,, , , ,  и 
херца… Тези резонансни честоти, извест-
ни като Шуманови резонанси, корелират с
честотите на мозъчните вълни… При дъл-
бока медитация доминантната честота
на мозъчната вълна се снижава и резонира
с базовата Шуманова честота (приблизи-
телно , херца). Това позволява на човеш-
кия индивид да се свърже с нещо, което би
При дълбока медитация човек
могло да се нарече планетарна честота, се свързва с планетарната
или естествена честота на Земята… Син- честота - естествената
хронизирането с планетарните резонанси
чрез техники като медитация, барабанен честота на Земята.
ритъм, напевно говорене и танцуване в
транс е ставало от хиляди, възможно даже
десетки хиляди години.“
и ELF вълните също така проникват през
ФАРАДЕЕВ КАФЕЗ Фарадееви кафези. Когато говорим за ELF
вълни в диапазона на Шумановите резонан-
По-нататък Робърт Шох коментира си, Ицхак Бентов подчертава, че толкова
изследването на И. Бентов от  година големи дължини на вълната (обратнопро-
във връзка с една характерна особеност на порционални на свръхниските честоти)
свръхнискочестотните електромагнитни не се спират пред препятствия, нито пък
вълни: „Могат ли ELF вълните да са носите- силата им намалява на големи разстояния.
ли на телепатична информация? Известно Естествено е, че преминават през почти
е, че телепатията преминава през Фара- всичко: през метал, бетон, вода или през
дееви кафези (конструкции от метал или полетата, създадени от нашите тела. Те
жици, които екранират, т.е. защитават са идеалната медия за пренасяне и на теле-
от повечето електромагнитни сигнали), патичните сигнали.“

Списание ОСЕМ
TEMATA
Изображение
на шаман от МИСЛИ НА
пещерите край РАЗСТОЯНИЕ
мездренското
В заключение Робърт Шох цитира из-
село Царевец.
следването на шаманизма от руския ет-
нограф С. М. Широкогоров, посветил осо-
бено внимание на мисловните комуника-
ции от голямо разстояние при тунгусите,
манчурите и други сибирски племена. Д-р
Шох стига до извода, че според новата на-
ука има съдържателни взаимовръзки между
фундаментални физически явления, свър-
зани с ELF вълните, с някои астрономични
явления и с мозъчните вълни при различни
състояния на човешкото съзнание. Според
мен в тази тройна взаимовръзка има пред-
поставки за обяснение и на частичните
трепанации на черепи. Както подчертава
антропологът чл.-кор. проф. д-р Йордан
Йорданов, всички те са в областта на фон-
танелата, която при повечето възрастни
хора е затворена от черепната кост. Фон-
танелата е отворена само при малките
деца и при някои изключителни феномени
като българската пророчица леля Ванга и
Вера Кочовска.
Преднамереното (и хирургически вир-
туозно) изтъняване на черепната кост на
едно или няколко места в зоната на т.нар.
седма чакра може би е било за древните
българи начин да се подобри сакралната ко-
муникация на големи разстояния. Точно та-
Списание ОСЕМ
кива способности - да се разкрива и тълку-
ва големият свят между Космоса и човека
- са били характерни за колобрите. Те били
не просто шамани, а носители на загадъч-
на система от необикновени познания, с
които подкрепяли духовното водачество
на народа си и ориентацията на първо-
българите по широкия свят. Изтънява-
нето на костната преграда между мозъка
и външния свят може би е имало за цел да
повиши чувствителността на индивиду-
алното съзнание към свръхнискочестотни
вибрации. Може би личностите, на които
са правили такива частични трепанации,
са избирани съвсем не случайно. Дали това
не е било част от специална подготовка за
колобърско посвещение? Има аргументи в
подкрепа на такава хипотеза, която – раз-
бира се, остава само една от хипотезите.
ШУМЕРСКАТА
ВРЪЗКА
Знае се, че в управленската им йерархия
съществували рангове „кан боил колобър“
и „багатър боил колобър“. Удивително е,
че самото име „колобър“ или по-точно
„кълъбър“, има смислена интерпретация на
шумерски. На този древен аглутинативен
език (в който думи се съчленяват за образу-
ването на нови думи) изразът „къ-лъ-бър“
се изгражда от „къ“ + „лъ“ + „бър“. В един от
добрите речници (http://doorman.tripod.
com/index.htm), които хвърлят мост меж-
ду древния шумерски и съвременния англий-
ски, горните едносрични думи имат следни-
те значения:
„къ“ (ku) = водач, съдник (leader, judge)
„лъ“ (lu) = човешко същество, народ (fellow,
man, people)
„бър“ (bur) = разкривам, тълкувам, интер-
претирам, светя (reveal, interpret, glow)
Така словосъчетанието „къ-лъ-бър“
може да се осмисли като водач, който раз-
крива и тълкува света пред хората (респ.
народа си). И други ключови думи - титли
в структурата на властта при древните
българи, имат сензационно близки интер-
претации (може би и произход) в шумер-
ския език. Например върховната титла
„цар“ означава точно същото, както в
българския език. Също и титлата „канасю-
биги“ = „канасю“ + „би“ + „ги“. На шумерски
„канасю“ означава „властвам, повелявам“,
а „би-ги“ значи „неговата си земя“. Така че
целият израз „канасюбиги“ би следвало да
се разбира като суверенен владетел, т.е.
повелител на неговата си земя…
ИЗВИСЕНИТЕ
КЪЛЪБРИ
Но кои са кълъбрите? Те са били важна
част от системата за духовно водачество
при първобългарите. Кълъбър е носител
на знания, осветяващи пътя на първобъл-
гарите през пространствата на Европа,
Азия и отново Европа. (Озвучаването на
думата като „колобар“ идва от прочи-
та на гръцки писмени източници, в които
няма буквата „ъ“. И в други езици, където
„ъ“ отсъства, има подобни случаи при пре-
вода на български думи. Например в твър-
денията, че любима напитка на първобъл-
гарите било кобилешкото мляко „кумис“ ,
по-точно би било да се казва „къмъс“.) Но
като цяло трябва да е ясно, че „къ-лъ-бър“
в древнобългарската управленска система
е бил синоним на институция, отговаряща
за съхраняване и продължаване на позна-
нието. Именно като водач, пътеводител
в духовния смисъл се тълкува мисията и
името на „колобъра“ още от известния
историк В. Томашек. Пак в този смисъл е
цитираният от професор Бешевлиев над-
пис, в който се съобщава за следното. Ка-
насюбиги Пресиян изпраща на военен поход
в Егейската област капхана Исбул с войска,
като му дава за помощници ичиргу боила и
кан боил колобъра. Явно комуникацията на
големи разстояния е била за прадедите ни
изключително важна задача, изискваща на-
ред с обикновените също и необикновени
средства. Нетривиален отговор на така-
ва задача може би са били и мистериозните
умения на специално посветени личности.
За тяхното познание по онова време
противниците им говорели като за магия.
Ето какво пише професор Бешевлиев на
-а страница в книгата си „Първобълга-
рите“: „В  година панонските българи
нанесли тежко поражение на византийски-
те войски, понеже, както съобщава Йоан
Зонара, си послужили със заклинания и с ма-
гически деяния. Йоан Антиохийски разказ-
ва, че хуните… между които се намирали и
българи, предизвикали чрез магии толкова
голям мрак (навярно слънчевото затъм-
нение в  година), че очите на византий-
ските войски били покрити с тъмнина и те
попаднали в пропаст със стръмни брегове
и там загинали.“
За да предвидиш и използваш слънчево
затъмнение в хода на военна операция, се
Кълъбрите били важна
част от системата за
духовно водачество при
първобългарите.
изискват сериозни астрономични знания.
Чудно ли е тогава, че при сакралните гра-
дежи в Плиска и Велики Преслав нашите
прадеди са вложили забележително по-
знание за Космоса и Земята, както по-
казахме със съавтора ми Симеон Пешов
в Списание  (брой /). (Вижте и на-
шия съвместен филм „Космичният код на
Омуртаг“ в YouTube.) Очевидно трябва
да преосмислим досегашните разбирания
за равнището на цивилизованост на на-
шия народ от най-дълбока древност. Дъл-
жим на първобългарите повече респект
не само като към неустрашими воини, а
и защото са носители на уникална систе-
ма от знания. Пазители на това познание
хилядолетия наред са били посветените
личности „кълъбър“ – живата връзка меж-
ду Космоса и народа ни. Автентичната
му най-древна вяра е била по-скоро косми-
ческа, отколкото езическа.
Списание ОСЕМ
 1 12 24
БРОЙ БРОЯ БРОЯ
3,50 40 68
лева лева лева

ИЗБЕРИ В
ЕЛЕКТРОНЕН
ВАРИАНТ!

Абонирай се на www.spisanie8.bg