В рамките на няколко дни претърпях среща с двама нови автори за мен, Робин Шарма - 5am club,

по нашенски казано "клубът на ставащите в 5 сутринта", а вторият автор е Георги Господинов -

Физика на тъгата.
Още по време на гимназиските ми години, г-жата ми по БЕЛ, която много уважавах и ценях,
незнайно защо няколко пъти ми е повтаряла, че трябва да прочета "Монахът, който продаде
своето ферари", това бяха първите моменти, когато за пръв път ушите ми чуха Робин Шарма, но
до ден днешен не съм я прочел, но пък през изминалите дни прочетох "5am club". Книгата бих я
разделил на две, първата част бих я кръстил "Овчарски скок", не за друго, а само защото е
безсмилено да отделите от ценното си време четейки тези страници и препоръката ми е да
изпълните един страхотен скок до 190та, втора част разкрива същината, макар и да остават 120
страници до края й. Идеята на книгата, както се подразбира от заглавието е изграждането на
навик да ставаме в 5 часа сутринта, създава се модел, който е съставен от няколко ключови
момента, като всеки един от тях се разглежда подробно. Авторът твърди, че това е живото
променящ ход в нашето ежедневие, но няма да навлизам в детайли, че ще трябва да прескочите и
останалите ви няколко странички. Общо взето, книгата е страхотна за хората обичащи
клишираните послания, препълнена е с афоризми, които могат с лекота да съберат доста лайкове
в социалните мрежи, но синтезирайки информацията (естествено, през моята призма, не
ангажирам никого с моите твърдения) едва ли бихте получили четиво с над 30 съдържателни
страници.
„Физика на тъгата“, желанието да я прочета беше породено от мнозината постове, които
обикаляха преди известен период от време в групата, но никога не бях се зачитал в коментарите.
Преживях нещо съвсем различно, не бях чел нищо под такъв формат, понякога дори имах
чувството, че чета от онези хипер емоционалните и модерни стихотворения днешно време,
давам пример „Море, луна, любов, ти, аз, КРАЙ“, така де вярвам, че повечето разбрахте накъде
бия, книгата просто е препълнена с едносъставни прости изречения. Посланието на автора не
успях да го открия, бих бил много щастлив ако някой го разкрие в коментарите, отворен съм към
дискусии от всякакъв вид. Книгата ми се стори доста разпокъсана, понякога и нелогична, бях
залъган от заглавието, някакси вътрешно се бях подготвил за съвсем различен сюжет, но пък
каквото от това, имаше моменти, където искрено се забавлявах. Честно казано, не бих я
препоръчал на мои близки, факт е, че книгата е носител на доста международни награди, което
само ме кара да се замислям над моя вкус и най вече разбиране. Ще се радвам да прочета и
вашите отзиви.
А да, и да не забравя следващата книга, която ще прочета ще бъде "Монахът, който продаде
своето ферари".
Лек ден на всички.