Секвенирането на ДНК

Секвенирането на ДНК означава определяне на подреждането на четирите

химически градивни блока, наречени „нуклеобази“, които влизат в състава
на молекулата на ДНК. Тази последователност показва на учените
генетичната информация, кодирана в даден ДНК сегмент.В двойната
спирала на ДНК всяка от четирите химически бази винаги се свързва с един
и същ партньор и по този начин образуват“базови двойки“. Аденин (А)
винаги се свързва с тимин (Т), а цитозин (С) винаги се сдвоява с гуанин (G).
Това сдвояване стои в основата на механизма, чрез който ДНК молекулите
се копират при деленето на клетките. Сдвояването също така е в основата
на методите, чрез които се правят повечето експерименти за секвениране
на ДНК. Човешкият геном съдържа приблизително 3 милиарда базови
двойки и представлява пълния набор от кодирани инструкции за
създаването и поддържането на дадения организъм.Чрез технологиите за
секвениране от следващо поколение(NGS) се произвежда голям обем
данни за кратък период от време и следователно е предназначен да
осигури на медицинските специалисти и техните пациенти качествена и
своевременна информация.

МЕТОДИ
За първи път две бързи процедури за секвениране са публикувани
едновременно през 1977 г.: Метод със завършване на веригата (дидеокси
метод) на Sanger и сътрудници, при който секвенцията на едноверижна
ДНК се определя чрез ензимен синтез на комплементарна ве-рига, чиято
синтеза се спира на определено място. Метод с химично разграждане на
Maxam, Gilbert, при който секвенцията на двойнове-рижна ДНК се
определя чрез химично третиране, чрез което веригата се прекъсва при
опре-делен нуклеотид. В началото и двата метода се използват еднакво,
но с появата на проектите за секвениране на генома по-голямо
предимство получава методът на Сенджър. Една от причините е, че
химичният метод използва токсични реактиви, но по-важно е, че методът
на Сенджър се подава повече на автоматизиране, което е критично при
секвениране на големи количества ДНК. Друг метод е Методът със
завършване на веригата .Той се състои в това, че едноверижни ДНК
молекули, които се различават по дължина само с един нуклеотид могат
да се разграничат чрез разделянето им с електрофореза в
полиакриламиден гел (PAGE), което означава, че така могат да се разделят
семейства от молекули с всички дължини от 10 до 1 500 нуклеотида.

Защо е необходимо секвенирането на ДНК

Цялостното геномно секвениране ни дава познания за семейната история,
както и за рисковете от развитие на наследствени заболявания. От
изключителна важност е да знаем дали сме носители на наследствени
заболявания и дали бихме могли да ги предадем на нашите деца.В
днешно време цялостното геномно секвениране се превръща в нов начин
за диагностициране на заболявания или разстройства, които не могат да
бъдат установени чрез традиционни тестове.