Проект по свят и личност

Тема: Балканите и България

Изготвил:Данаил Петров Ненков,

XII а клас

Учебна година: 2019-2020

ВЪВЕДЕНИЕ
 Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и
исторически район в Югоизточна Европа разположен
между Черно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море. Площта му е около
505 578 km², а населението е 54 738 330 души. Най-високата му точка е
връх Мусала в Рила, България. Северната граница на полуострова често има
различни определения.

Наименованието Балкански полуостров, свързано с планината Балкан

(Хемус) Стара планина, е предложено за първи път в научните среди от
немския географ Йохан Август Цойне през 1808 г. в публикуваната от него
книга „Опит за научно описание на Земята“. Предлагайки го, Цойне се
ръководи от аналогията с другите два южни европейски
полуострова: Апенински полуостров и Пиренейски полуостров, които
получават имената си от планините, съответно Апенини и Пиренеи, които ги
доминират или ограничават. Според популярната версия, името „балкани“ е с
турски произход, означава „зелени, гористи планини“, и е свързано с
нахлуването на османците през XIV век. Според други изследователи
названието Балкан е още от тракийско време и се е ползвало паралелно с
Хем / Хемус и Стара планина.

На второ място, вероятно немският географ е повлиян от наложената от

античните географи погрешна представа, че Хемус пресича целия полуостров
без прекъсване от Черно до Адриатическо море, като не само дава географски
облик на земите южно от река Дунав, но и ги отделя от останалата територия
на Европа. По-късно представата е променена, но името остава.

Не е необходимо да се връщаме назад в историята, за да се констатира,

че обстановката и сигурността на Балканите са неразривно свързани със
състоянието на международните отношения и сигурността в Европа. В
миналото районът често е бил арена и източник на нестабилност и
конфликти, причината за които са не само противоречията между
балканските страни, но и провежданата хегемонистична политика на
големите държави в Европа. За съжаление това се прояви за пореден път в
периода след настъпилите политически промени в Източна Европа в края на
миналия век и засегна главно Западните Балкани, където бе съществено
променена геополитическото статукво след разпадането на Югославия.
Държавите на Балканския полуостров се делят на три групи:
 изцяло разположени на Балканите
 по-голямата част от чиито територии са на Балканите
 които имат съвсем малка територия на Балканите
Държави, изцяло разположени на Балканите
 Албания
 Босна и Херцеговина
 България
 Гърция
 Косово
 Северна Македония
 Черна гора
Държави, голяма част от чиито територии са на Балканите
 Сърбия – 73% от територията
 Хърватия – 49% от територията
 Словения – 27% от територията
Държави, които имат съвсем малка територия на Балканите
 Румъния – 9% от територията (областта Северна Добруджа)
 Турция – 3% от територията (областта Източна Тракия)
 Италия – 0,2% от територията (Провинцията Триест)

АНАЛИЗ

След етническия конфликт в Република Македония през 2001 г., в

продължение на повече от 15 години обстановката на Балканите е
сравнително стабилна. В момента не съществува непосредствена опасност от
възникването на военен конфликт както в някоя от балканските държави, така
и в отношенията между тях. Макар в нееднаква степен за отделните страни,
през сегашното десетилетие в региона бе постигнат прогрес в утвърждаването
на демократичните ценности в политическия живот и функционирането на
държавните институции.

Осезаем е напредъкът в икономическото развитие на почти всички

балкански държави. Мнозинството от тях вече са преодолели последиците от
финансово-икономическата криза в края на миналото и началото на
сегашното десетилетие. Тази криза се оказа най-силно проявена в Гърция, но,
благодарение усилията на гръцкото правителство и оказаната външна помощ,
тя е към своя край и се очаква се тази година страната да регистрира
икономически растеж. През 2015-2016 г. Балканите бяха тежко засегнати от
масивния мигрантски поток към Европа от конфликтните райони на Близкия
Изток, Азия и Северна Африка, но и в тази област кризата бе овладяна.

Общо 8 балкански страни са членки на НАТО, а последната приета

държава е Черна гора през 2017 г. Република Македония е получила покана за
членство в НАТО, което ще стане, след като бъде намерено решение на
спорния въпрос между нея и Гърция относно официалното име на
македонската държава. С изключение на Сърбия и Босна и Херцеговина,
останалите балкански страни са декларирали целта да станат членки на
НАТО.

Без да бъде омаловажаван, постигнатият прогрес в развитието,

регионалните отношения и в сферата на сигурността все още не дава
основание да се счита, че в обстановката на Балканите, особено западната й
част, е настъпила съществена, а още по-малко необратима положителна
промяна. Балканите продължават да са потенциално нестабилен район на
Европа и той се възприема като такъв от големите държави, ЕС и НАТО.

Един от нерешените проблеми в региона е свързан със статута на

Косово, чиято независимост не е призната от Сърбия и други три държави в
региона – Румъния, Гърция и Босна и Херцеговина.  Към края на 2017 г. 
Косово не е признато от пет страни членки на ЕС – Испания, Словакия,
Румъния, Гърция и Кипър. Първите четири от тези страни членки на НАТО.
Този проблем е източник на напрежение в международните отношения на
Балканите и забавя евроатлантическата интеграция на Косово, а в определена
степен и на други страни от Западните Балкани, най-вече Сърбия и Босна и
Херцеговина, чиято бъдещо приемане в ЕС е невъзможно без признаването от
тях на Косово като независима държава.

От дълго време остава нерешен спорът между Република Македония и

Гърция относно името на македонската държава. Това е източник на
напрежение в отношенията между двете страни и оказва негативно влияние
върху процеса на интегриране на Република Македония в ЕС и НАТО. Освен
това, в Република Македония съществува потенциален риск от възникване на
нестабилност и дори за съществуването на страната в нейния сегашен вид
следствие на стремежа на албанците да получат равностоен статут и
представителство в държавните институции, какъвто македонците. Това бе за
пореден път декларирано в политическата платформа, която албанските
политически партии приеха през 2017 г. Исканите от тях промени означават
да бъде променен Охридския договор от 2001 г., който сложи край
въоръжения етнически конфликт в Република Македония.

По-различна е положението относно отношенията на балканските

страни с НАТО.  След приемането на Черна гора през 2017 г., „балканското
присъствие“ в алианса стана още по-значимо. За разлика от евроинтеграцията
обаче, не всички държави желаят да се присъединят към НАТО. Сърбия се
придържа към политика на неучастие във военни съюзи. Същата е позицията
на Република Сръбска, която прави невъзможно членството на Босна и
Херцеговина в НАТО. Състоянието и перспективите на отношенията на
балканските страни с НАТО и ЕС зависят  от обстановката в Европа и
особено състоянието на отношенията между държавите членки на тези две
организации и Русия, която също има важни политически, икономически и
други интереси на Балканите.

Като член на ЕС и НАТО, България е ангажирана в политиката на тези

две организации, Военното присъствие на българска територия се увеличи, а,
България се присъедини към наложените от западните страни икономически
санкции срещу Русия. Тези действия логично доведоха до влошаване на
българо-руските отношения. Най-големи рискове крие чуждестранното
военно присъствия на българска територия, което прави България  уязвима в
случай на възникването на глобален военен конфликт.  В приетия през есента
на 2017 г.  годишен доклад на правителството за състоянието на
националната сигурност  политиката на Русия  в региона е окачествена като
една основните външни заплахи за България. Като такава заплаха е оценена
също ситуацията на Балканите. В доклада е отбелязано, че, независимо от
ниската вероятност от възникването на конвенционен военен конфликт,
напрежението в региона се запазва поради политическата нестабилност, 
задълбочаващото се междуетническо противопоставяне и сериозните
социално-икономически проблеми в някои от държавите.

Друг проблемен аспект в областта на Балканите, включвайки България

е бедността. Близо една пета от населението в страните на
Балканите живее в риск от бедност и социално изключване, показват
данни от анализ на Евростат за паричната бедност и неравенството в
доходите в ЕС през 2017 г. В осем страни на ЕС хората живеят в
значително по-висока степен на риск от бедност в сравнение с по-богатите
партньори от общността, отчита европейската статистика.

Осемте държави-членки, където хората са изложени най-много на риск

от бедност са: 

 Румъния(25.4процента)  България (22процента)
 Латвия (22,5 процента)  Естония (21.6процента)
 Литва (22 процента)  Гърция (21.4 процента)
 Испания (22 процента)  Хърватия (20процента)

Освен тези страни-членки на ЕС, хората в още няколко държави на

Балканите са със значително завишени показатели за риск от бедност, а
именно: Сърбия (25.4 процента), Турция (23 процента) и Македония (21.5
процента).
Сред държавите-членки на общността най-ниските съотношения на
лицата в риск от бедност са регистрирани в Чехия и Исландия - по 9.6
процента, Холандия (11.6 процента) и Норвегия (12 процента).
 Като цяло общността, която е била най-уязвима от симптомите на
бедност, е била тази на безработните хора в ЕС. Анализът на Евростат
отчита, че в трите балтийски държави, плюс България, Унгария, Румъния и
Малта - най-малко половината от безработните са били изложени на
риск от бедност през 2017.

Друга уязвима група от бедност са били пенсионерите в ЕС - около

един на всеки осем пенсионери в ЕС-28 е бил изложен на риск от бедност
през 2017 г.

Най-висок е процентът на бедните пенсионери в Естония (40 на

сто), Латвия (36 на сто), България (30 на сто) и Литва (27.6 на сто).

Процент на Държава ППС

Държава бедност Румъния 2600
Естония 40% Люксембург 17600
Латвия 36% Норвегия 17000
България 30% Швейцария 15400
Литва 27.60% Австрия 13200
Македония 2700
Сърбия 3000
Турция 3200
България 3800

Голяма е ножицата и в стандартите на покупателната способност на

хората в ЕС - така например ППС в Румъния /паритет за покупателна
способност, тоест стоките и услугите, които могат да бъдат закупени в две
различни държави срещу едни и същи пари/ е 2 600 - докато ППС в
Люксембург е близо шест пъти по-висок - 17 600. ППС в Норвегия е 17 000, в
Швейцария - 15 400 и в Австрия - 13 200.
 ППС в Македония е 2700, в Сърбия - 3000, в Турция - 3200,
в България - 3800. Според анализа, водеща цел в европейската социалната
политика, е през 2020 г. в общността да има 20 милиона по-малко
лица, които са изложени в риск от бедност в страните на ЕС.

Бедността идва от ниското заплащане за работа. Най-ниската средна

заплата на Балканите е в Македония – 413 евро,  пише вестник „Нова
Македония“, цитиран от "Фокус". България е трета с 610 евро след Словения
и Хърватия, а най-високата заплата в Западните Балкани през тази година е в
Словения – 1113 евро.

Според статистическите данни на изданието, средната заплата в

Хърватия е 886 евро, в Черна гора – 516 евро, Босна и Херцеговина – 472 евро
и Сърбия – 470 евро. Преди Македония е и Косово, където средното месечно
възнаграждение е достигнало 422 евро.

Властите в Македония обаче редовно подчертават непрекъснатото

увеличение на средната месечна заплата. Правителството на
Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ) многократно е
заявявало, че планира в рамките на мандата си да вдигне този показател до
500 евро.

При средна заплата от 413 евро доходите на македонците са много под

месечните разходи за основни нужди. На четиричленно семейство са нужни
531 евро за покриване на основните разходи.

За сравнение, според данните на НСИ средното месечно

възнаграждение в България за първото тримесечие на 2019 година възлиза на
около 610 евро - 1209 лева. Според националната статистическа служба на
Румъния към 11.02.2019 година средната заплата в страната е 570 евро.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Изключително важно е България да запази вътрешната политическа,

икономическа и социална стабилност и да продължи своето възходящо
развитие като условие за провеждането на резултатна балканска политика.
България трябва да прояви по-голяма активност и прагматичен подход както
за установяването на трайни и взаимноизгодни добросъседски отношения с
всички страни, така и за разширяването на многостранното сътрудничество в
региона. Институционната рамка за това е Процеса на сътрудничество в
Югоизточна Европа, чиято начало бе поставено преди повече от двадесет
години в София, но на който е необходимо да се придадат нови измерения и
по-голяма ефективност в съответствие с новите реалности на Балканите и
Европа. За постигането на тези цели България вече има по-големи
външнополитически възможности като страна член на ЕС от над 10 години и
на която предстои да бъде за пръв път ротационен председател на Съвета на
ЕС през първата половина на 2018 г.

За огромно съжаление, България си остава една от най-бедните и

изостанали държави в Европа и на Балканския полуостров. Примери за това
са статистиките дадени в анализа, подкрепени с диаграми за минимални
заплати и проценти на бедност.

ЦЕЛ НА ПРОЕКТА
 Както бе посочено в изложението на анализа България е една от най-
бедните страни в Европа и на Балканите. Целта на настоящия проект
предвижда намаляване на бедността и ангажиране на процент от
безработното население.

Като партньори в проекта са включени страни от Балканския

полуостров: Гърция, Румъния и Македония.

ЗАДАЧИ НА ПРОЕКТА

За постигане на поставената цел, са поставени следните задачи:

1. Подпомагане на сектор „Земеделие“, чрез изграждане на предприятия

за преработка на земеделска продукция.

2. Подпомагане на сектор „Образование“, чрез обмен на студенти, с цел

получаване на високо квалифицирана работна ръка.

3. Подпомагане на сектор „Туризъм“, чрез обмен на туристи между

страните, участнички в проекта.

ЦЕЛЕВА ГРУПА

По задача 1 от проекта се предвижда създаване на предприятие за

преработка на череши и маслодайна роза. В България през последните години
нарасна добива на тези две култури. По програма „Млад фермер“ и програма
„Сапард“ се създадоха множество масиви за добив на маслодайна роза и
череша. В Гърция и Македония също се произвежда голямо количество
череша. Проекта предвижда създаване на предприятие за преработка и износ
на продукцията на световния пазар. В неголям брой страни в света се
произвеждат череши, а пазарът е необятен: за череши в свежо състояние,
както и преработени за сокове, бонбони и коктейлни череши. Цената им на
световния пазар е висока и преработката им в България ще осигури много
работни места, както и възможност за реализиране на земеделската
продукция на малките стопанства. Предприятието се предвижда да бъде
построено в Благоевград, да бъде на площ от 50 дка. , за да може да обслужва
цялата продукция от Северна Гърция, Македония и Кюстендилския регион,
който е един от най-големите производители на череши в България.
Предвижда се в предприятието да работят около 200 души, предимно
работници с ниска степен на квалификация.

Голяма розоварна се предвижда да бъде построена в Казанлък, която ще

бъде с голям капацитет и ще може да преработи цялата продукция на
българските земеделци.

По задача 2 от проекта се предвижда обмен на студенти между страните

участнички. Това включва млади специалисти в областта на софтуерното
инженерство, медицината и туризма. В проекта ще вземат участие по един
медицински университет от страните участнички в проекта, Софийски
университет, Атински университет, Букурещки университет и Университетът
по туризъм и мениджмънт в Скопие. Предвижда се в проекта да участват по
100 студента годишно за период от 6 месеца.

По задача 3 от проекта се предвижда обмен на туристи между страните

участнички. Всяка една страна предлага дестинации с красива природа, но
малка посещаемост, поради слаба реклама и недостатъчна известност. От
страна на България, това са Западните Родопи, региона около язовир Доспат.
В туризма ще бъде включено местното население, сред което безработицата е
много голяма.

ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ

Срок Вид на дейността Координатор Партньори

5 години Създаване на Гърция, страна с България и
предприятие за най-голям опит в Македония
преработка на земеделието
череши
България,
Създаване на производител на
предприятие за най-качествената
преработка на маслодайна роза
маслодайна роза в света
2 години Обмен на Румъния България, Гърция
студенти и Македония
5 години Обмен на туристи България Румъния, Гърция
и Македония

БЮДЖЕТ

Бюджетът на проекта предвижда да бъде около 61,8 млн. лева, като

разпределението на средствата е както следва:

Строеж на сграда и
съоръжения- 5млн.
лева
 Фонд работна
заплата-15 млн.
30 млн. лева за Очаквани
лева за срок от 5
предприятие за приходи от
години
преработка на проекта- 150
череши Транспортни млн. лева
разходи за
реализиране на
продажбите- 10
млн. лева за срок
от 5 години
1. Земеделие Строеж на сграда и
съоръжения- 2млн.
лева
Фонд работна
заплата-5 млн. лева
10 млн. лева за за срок от 5 Очаквани
предприятие за години приходи от
преработка на Транспортни проекта- 50
маслодайна роза разходи за млн. лева
реализиране на
продажбите- 3млн.
лева за срок от 5
години
Разход за
стипендии - 1000
лева на месец на
2. Образование 1,8 млн. лева студент за 6 месеца Дългосрочна
инвестиция
Разход за
издръжка- 500лв на
месец на студент за
6 месеца
Строеж на вилно
селище в район
3. Туризъм 20млн. лева Очаквани
Доспат- 10 млн.
приходи от
лева
проекта- 60
 Фонд работна млн. лева
заплата за срок от
5 години – 10 млн.
лева

Финансиране на проекта: 50% собствено финансиране и 50% от

Европейски фондове за подпомагане.

ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ

1. За проекта ще бъдат изразходвани 61,8 млн. лева, а очакваните

приходи ще бъдат 260 млн. лева.

2. Намаляване на безработицата в икономически изостанали райони

3. Обучение на високо квалифицирани специалисти, които с 10 годишен

договор ще останат да работят в пределите на България.