Мериън Уилямсън

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЛЮБОВТА

A RETURN TO LOVE
Copyright © 1992
by Marianne Williamson
Published by HarperCollins Publishers

Първо издание на български език, 1998 г.

© Издателство АРАТРОН, 1998, 2009

© Маргарита Спасова - превод от английски
© Светлана Драгостинова - художествено оформление на корицата
Анник Теодосиева - редактор
Мариана Василева - коректор

http://4eti.me ™

ISBN 954-626-060-6

2
 “Книгата на Мериън Уилямсън е класическа. Тя разкрива с елегантна
простота, че любовта не е само сантиментална емоция, а основна истина
в сърцето на сътворението.” - Дийпак Чопра, автор на “Седемте
духовни закона на успеха” и “Пътят на магьосника”

“С тази смела книга Мериън Уилямсън разкрива с лекота сферата на

могъщо духовно обновление. От все сърце ви препоръчвам да я
прочетете.”- Джон Брадшоу, автор на “Завръщане у дома: възвръщане
и запазване на вашето вътрешно дете” и “Да създаваш любов:
следващият велик етап на израстването”

“Когато за първи път прочетох “Завръщане към любовта”, бях обзет от

дълбоко вълнение, поглъщайки прозренията на Мериън Уилямсън.
Оттогава съм подарил хиляди екземпляри от книгата на хора от целия
свят. За мен и до днес тя продължава да бъде съкровище, а Мериън -
светлина за преобразяването на света. Ще харесате тази книга.
Гарантирам ви.” - Уейн Дайър, автор на “Истинска магия”

3
 СЪДЪРЖАНИЕ

БЛАГОДАРНОСТИ ................................................................................... 7
БЕЛЕЖКА НА АВТОРКАТА ...................................................................... 7
ПРЕДГОВОР ............................................................................................ 8
ВЪВЕДЕНИЕ .......................................................................................... 12

Част I ПРИНЦИПИ.......................................................................... 14

Глава 1 АД........................................................................................................... 14
МРАКЪТ ............................................................................................................................... 14
СВЕТЛИНАТА ..................................................................................................................... 17

Глава 2 БОГ ........................................................................................................ 19

БОГ Е СКАЛАТА................................................................................................................. 19
ЛЮБОВТА Е БОГ ................................................................................................................ 20
САМО ЛЮБОВТА Е ИСТИНСКА .................................................................................... 22

Глава 3 ТИ .......................................................................................................... 24
ВАШИЯТ СЪВЪРШЕН ОБРАЗ ......................................................................................... 24
БОЖЕСТВЕНИЯТ РАЗУМ ................................................................................................. 25
ЕГОТО ................................................................................................................................... 27
СВЕТИЯТ ДУХ .................................................................................................................... 29
ПРОСВЕТЛЕНИ СЪЩЕСТВА ........................................................................................... 31

Глава 4 ПРЕДАВАНЕ ....................................................................................... 35

ВЯРАТА ................................................................................................................................ 35
СЪПРОТИВАТА .................................................................................................................. 36
ОТКАЗ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ................................................................................................ 38
ПРЕДАВАНЕ НА ЖИВОТА .............................................................................................. 39

Глава 5 ЧУДЕСА ............................................................................................... 41

ОПРОЩЕНИЕ ...................................................................................................................... 41
ЖИВОТ В НАСТОЯЩЕТО ................................................................................................ 44
ВЪЗКРЕСЕНИЕ ................................................................................................................... 47
КОСМИЧЕСКА ЗРЕЛОСТ ................................................................................................. 49
ВЪЗРАЖДАНЕ .................................................................................................................... 52

4
Част II ПРАКТИКА ......................................................................... 54

Глава 6 ВЗАИМООТНОШЕНИЯ .................................................................. 54

СВЯТАТА СРЕЩА .............................................................................................................. 54
ОПРОЩЕНИЕ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ........................................................... 55
ОТКАЗ ОТ ОСЪЖДАНЕТО ............................................................................................... 58
ИЗБОРЪТ ДА ОБИЧАМЕ ................................................................................................... 60
НИВА НА УЧЕНЕ ............................................................................................................... 63
СПЕЦИАЛНАТА ВРЪЗКА ................................................................................................. 64
СВЯТАТА ВРЪЗКА............................................................................................................. 67
РОМАНТИЧНА ЛЮБОВ .................................................................................................... 71
ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ СТРАХА .................................................................................... 76
РАБОТА НАД СЕБЕ СИ ..................................................................................................... 80
ЗАТВОРЕНИ СЪРЦА .......................................................................................................... 82
ИЗЦЕЛЕНИЕ НА РАНИТЕ НИ.......................................................................................... 84
ПРОМЯНА НА МИСЛЕНЕТО ........................................................................................... 86
УПРАЖНЯВАНЕ НА ОПРОЩЕНИЕ ............................................................................... 91
ОБЩУВАНЕ С ЛЮБОВ ..................................................................................................... 93
ОБВЪРЗВАНЕ ...................................................................................................................... 95
ВЯРАТА ВЪВ ВРЪЗКИТЕ ................................................................................................. 97
БРАКЪТ ................................................................................................................................ 99
ОПРОЩЕНИЕ ЗА РОДИТЕЛИТЕ НИ, ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ НИ, ЗА НАС САМИТЕ . 100

Глава 7 РАБОТА .............................................................................................102

ПРЕДАВАНЕ НА КАРИЕРАТА НИ ............................................................................... 102
БОЖИЯТА ВОЛЯ .............................................................................................................. 104
ЛИЧНА СИЛА.................................................................................................................... 105
ПАРИ ................................................................................................................................... 110
СЛУЖЕНЕ .......................................................................................................................... 114
НОВИ СЪРЦА, НОВА РАБОТА ...................................................................................... 117
ЦЕЛИ ................................................................................................................................... 120
БОЖИЯТ ПЛАН ................................................................................................................ 122
ПРОДАЖБИ И СЛУЖЕНЕ ............................................................................................... 125

Глава 8 ТЯЛО ..................................................................................................127

ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЯЛОТО................................................................................. 127
ЗДРАВЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ .................................................................................................. 129
ЛЕЧЕБНО МИСЛЕНЕ ....................................................................................................... 131
СПАСЕНИЕ ЗА УМА, СПАСЕНИЕ ЗА ТЯЛОТО ......................................................... 135
ТЯЛОТО ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА ................................................................... 142
СУЕТА, ТЕГЛО И ВЪЗРАСТ ........................................................................................... 144
СМИСЪЛЪТ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО .................................................................................. 146
СМЪРТ И ПРЕРАЖДАНЕ ................................................................................................ 149

5
Глава 9 РАЙ ......................................................................................................153
РЕШЕНИЕТО ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ ....................................................................... 153
СПОСОБНОСТ ЗА ВЕЛИКОЛЕПИЕ .............................................................................. 156
ДУХОВНА ПРАКТИКА ................................................................................................... 158
ОТКРИВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА ................................................................................... 160
КРАЯТ НА СВЕТА ............................................................................................................ 161
ВРАТИТЕ НА РАЯ ............................................................................................................ 164
КОЛЕДА ............................................................................................................................. 166
ВЕЛИКДЕН ........................................................................................................................ 168

ЗА АВТОРКАТА ................................................................................ 171

6
 На двамата ми бащи, които са в Рая

БЛАГОДАРНОСТИ
За написването на тази книга ми беше необходимо много време и хората,
които ми помогнаха да изпълня задачата, не са малко.
Ал Лоуман, моят литературен агент, беше ангел за книгата и за мен. Заради
него започнах тази книга и заради него я завърших. Андреа Каган също
допринесе за завършването на книгата. Тя превръща редактирането в
изкуство. Още много хора заслужават благодарности за сътрудничеството
си. Кони Чърч, Джеф Хамънд и Фреди Уибър ми помогнаха много в писа-
нето. Благодаря на Керъл Коен и всички останали в “Харпър Колинс” за това,
че не ме изоставиха. Признателността към моите приятели Рич Купър,
Минда Бър, Кари Уилямс, Норма Ферара, Валери Липенкот, Дейвид Кеслър
и Дан Стоун е дълбока и трайна. Освен това благодаря на Хауард Рочести,
Стив Сейджър, Виктория Пиърман, Ана Кото, Тара Шенън и Брус Биърман.
Благодаря на всеки, който е участвал в моите лекции и групи през
последните осем години.
Благодаря на родителите си за всичко, което са ми дали, и на дъщеря ми за
това, че направи живота ми неописуемо хубав.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРКАТА
“Завръщане към любовта”, подобно на всяка книга, заживя свой собствен
живот. Авторът е като майка, която дава живот на детето, а после го
наблюдава как живее своята собствена история.
Досега тази книга се радва на чудесен успех и аз имах привилегията да
получа безброй доказателства за нейния положителен ефект върху
читателите. Тъй като аз не съм автор на Курс по чудеса, а само интер-
претирам неговите принципи, не мога да претендирам за слава за най-
хубавите неща в “Завръщане към любовта”. Идеите в Курс по чудеса оказаха
и продължават да имат чудодеен ефект върху моя собствен живот и затова
разбирам вълнението, което изпитват хората, когато за първи път се срещнат
с “чудесата”.
Сега съм по-възрастна, отколкото бях, когато написах книгата, и в известен
смисъл не съм толкова невинна. Изпитала съм повече от съпротивата срещу
7
любовта. Но, след като съм видяла толкова много от съпротивата на света
срещу любовта, аз разбирам по-дълбоко от всякога отговорността, която
всеки от нас трябва да поеме и да изрази. Омразата е духовният злокачествен
тумор на нашия вид и подобно на всеки тумор, нанася най-големи поражения
не извън, а вътре в нас. Страхът, който се крие зад нея, буквално ни изяжда
живи, разрушавайки нашите умове, телата ни, културите, нациите.
Външните лекарства могат да се справят с последиците от страха, но само
любовта има власт да го унищожи.
А ние трябва да го унищожим. От войните до семейните катастрофи,
нашата работа е да пречистим света от страха. Правим го не за себе си, а най-
вече, за да помогнем на децата си. Те ще наследят онова, което ние ще им
завещаем, а няма по-голям дар за идните поколения от това да изпълним
задачата, която ни е поставил Бог: да се обичаме, за да стане светът по-добър.
Стремително нараства необузданият страх. Само излятата върху него
любов има силата да го премахне. Това е Божията сила в живота ни. Ако
“Завръщане към любовта” внася и най-малката промяна в нечии спо-
собности да изпита тази сила, тогава съм изключително радостна, че я
написах. Пожелавам ви чудеса. Желая ви любов.
Мериън Уилямсън януари, 1996г.

ПРЕДГОВОР
Израснах в еврейско семейство от средната класа под влиянието на
магическите оттенъци на ексцентричен баща. Когато станах на тринадесет
години, през 1965г., той ме заведе в Сайгон, за да ми покаже какво е войната.
Войната във Виетнам започваше да се разраства и той искаше да видя с очите
си дупките от куршумите. Не желаеше военно-промишленият комплекс да
промие мозъка ми и да ме убеди, че войната е нещо хубаво.
Дядо ми бе много религиозен човек и понякога, в събота сутринта, ме
взимаше със себе си в синагогата. Когато арката се разтваряше по време на
службата, той се покланяше и започваше да плаче. Аз също плачех, но не
зная дали поради зараждащ се религиозен плам, или само защото плачеше
той.
Когато постъпих в гимназията, се записах в класа по философия и реших,
че Бог е идеал, от който не се нуждая. Какъв е този Бог, който оставя децата
да гладуват, възразявах аз, и позволява хората да се разболяват от рак или
допуска Холокоста? Невинната вяра на детето се срещна с първокурсника-
псевдоинтелектуалец с гордо вдигната глава. Написах отворено писмо до
Бог. Чувствах униние, докато го пишех, но бях убедена, че постъпвам
правилно, защото вече бях прекалено образована, за да вярвам в него.
8
 Голяма част от онова, което научих от преподавателите в колежа, беше
извън учебния план. Напуснах училище, за да отглеждам зеленчуци, но не
си спомням да съм отгледала нещо. Малко неща мога да си спомня от онези
години. Като много младежи по това време - краят на шестдесетте и началото
на седемдесетте - аз бях доста необуздана. Всяка врата с табела “не”,
поставена от установените стандарти, криеше ключа към някое
сладострастно удоволствие, което трябваше да опитам. Исках да направя
всичко, което звучеше скандално. И най-често го правех.
Не заех какво да правя с живота си, макар да си спомням, че родителите ми
постоянно ме молеха да направя нещо. Скачах от една връзка към друга, от
една работа на друга, от един град в друг, в търсене на някакъв смисъл или
на самоличност, на някакво усещане, че животът ми най-накрая започва.
Знаех, че имам талант, но не знаех какъв. Знаех, че съм интелигентна, но бях
прекалено объркана, за да приложа интелекта си на практика. Няколко пъти
се подлагах на терапии, но почти без резултат. Затъвах все по-дълбоко и по-
дълбоко в неврозите си, като търсех утеха в храната, хората и във всичко,
което можеше да ме отвлече от самата мен. Непрекъснато се опитвах да
накарам нещо да се случи в живота ми, но освен драмите, в които превръщах
провалилите се неща, нищо друго не се случваше.
През тези години в стомаха ми се таеше някаква огромна буца
себененавист, която се влошаваше във всяка фаза, през която минавах.
Успоредно с болката се задълбочаваше интересът ми към философията:
източна, западна, академична, езотерична, Киркегор, И Дзин,
екзистенциализъм, радикална християнска теология, будизъм и какво ли не
още. Постоянно усещах, че съществува някакъв мистериозен космически
ред на нещата, но не успявах да разбера как той е приложим в моя живот.
Един ден седях и пушех марихуана, заедно с брат ми, и той каза, че всички
ме мислели за странна и необикновена. “Сякаш носиш някакъв вирус”, заяви
той. Спомням си, че в този миг ми се стори, че ще излетя от тялото си.
Чувствах се като извънземно. Често имах усещането, че животът е “частен
клуб” и всички, освен мен, знаят паролата. В момента чувствах точно това.
Усещах, че хората знаят тайна, която аз не зная, но не желаех да ги попитам
за нея, защото не исках да разберат, че не я знам.
Към двадесет и петата ми година бях напълно объркана. Вярвах, че и
другите хора се измъчват също като мен, но не можеха или не искаха да
говорят за това. Продължавах да мисля, че има нещо изключително важно,
което обаче никой не обсъжда. Самата аз не намирах думите, но бях сигурна,
че в основата на света нещо не е наред. Как е възможно всички да мислят, че
тази глупава игра - да “успееш в света” - която аз не можех да играя, е
единствената причина за живота на Земята?
Един ден, през 1977 г. видях три сини книги с позлатен надпис (“Курс по

9
чудеса” се издава От Фондацията за душевен мир и се състои от три
книги: “Курс по чудеса”, “Ръководство за учители” и “Практики”.),
оставени върху едно бюро в Ню Йорк. Отворих една от тях и се зачетох във
въведението:

Това е Курс по чудеса и е един задължителен курс. Само моментът,

когато ще поемеш по него, е доброволен. Свободен не означава, че ти
можеш да определиш учебната програма. Означава само, че искаш да го
приемеш в даден момент. Курсът не цели да преподава значението на
любовта, защото то не може да се преподава. Неговата цел е да
премахне преградите към познаването на любовта, която е вашето
естествено наследство.

Хрумна ми, че звучи доста интригуващо, дори дръзко. Когато продължих

да чета обаче, забелязах, че има християнски понятия из цялата книга. Това
ме подразни. Макар в училище да бях изучавала християнска теология, бях
запазила интелектуална дистанция. Сега почувствах някаква лична заплаха.
Поставих книгите обратно на бюрото.
Трябваше да мине още една година, преди да взема книгите отново - още
една година и съпътстващите я нещастия. Тогава се почувствах готова. Този
.път бях толкова потисната, че изобщо не обърнах внимание на езика.
Незабавно разбрах, че Курсът иска да ме научи на нещо изключително
важно. Той използваше традиционните християнски понятия, но по един
решително нетрадиционен, нерелигиозен начин. Бях поразена, както и
повечето хора, от дълбокия авторитет на изложението му. Курсът даваше
отговор на въпросите, които вече смятах за неразрешими. Говореше за Бог с
великолепни психологически термини, като поставяше на изпитание моята
интелигентност, без да я обижда. Зная, че звучи като клише, но имах
чувството, че съм се завърнала у дома.
В Курса имаше един основен призив: отпусни се. Той ме объркваше,
защото винаги свързвах отпускането с примиряването. Бях чакала някой да
ми обясни как да се боря или той да води борбата вместо мен, а сега тази
книга ми предлагаше да се откажа напълно от нея. Бях изненадана, но и
успокоена. Отдавна подозирах, че не бях създадена за светска борба.
За мен това не беше просто предната книга. Това беше моят личен учител,
моят път за бягство от ада. Щом започнах да чета Курса и да изпълнявам
упражненията от Практиките, почти веднага усетих настъпването на
положителни промени у мен. Чувствах се щастлива. Струваше ми се, че
започвам да се успокоявам. Започнах да разбирам себе си, да осъзнавам защо
връзките ми са толкова болезнени, защо никога не мога да се отдам на нещо,

10
защо мразя тялото си. И най-важното, започнах да усещам, че мога да се
променя. Изучаването на Курса освободи в мен огромно количество
заредена с надежда енергия, която беше започнала да става с всеки изминал
ден все по-мрачна и разрушителна.
Курс по чудеса, самообразователна програма за духовна психотерапия в
три тома, не претендира за изключително право върху Бог. Той е тълкуване
на универсалните духовни въпроси. Съществува само една истина, изричана
по различни начини, и Курсът е само една от многото пътеки. Дали той е
вашата пътека, обаче, вие сами ще разберете. За мен, Курсът беше повратна
точка в интелектуално, емоционално и психологическо отношение. Той ме
освободи от ужасната емоционална болка.
Исках това “осъзнаване на присъствието на любовта”, за което бях чела, и
през следващите пет години изучавах Курса с пристрастеност. Както каз-
ваше по онова време майка ми, аз го “четях като меню”. През 1983 г.
започнах да споделям своите разбирания за Курса с малка група хора в Лос
Анджелис. Групата започна да расте. Оттогава аудиторията на моите лекции
в САЩ и в чужбина нарастна значително. Имах възможността да оценя
колко подходящ е този материал за хората по целия свят.
“Завръщане към любовта” се базира на онова, което научих от Курс по
чудеса. Тази книга разглежда някои от основните принципи в Курса така,
както аз ги разбирам и ги отнасям към различни ситуации в ежедневието.
В “Завръщане към любовта” се говори за практикуването на любовта не
като слабост, а като сила, като ежедневен отговор на проблемите, с които се
сблъскваме. Как може любовта да бъде практическо разрешение? Книгата е
написана като напътствие за чудотворното прилагане на любовта като
балсам за всяка рана. Независимо дали нашата физическа болка е в сферата
на взаимоотношенията, здравето, кариерата или в друга област, любовта е
най-могъщата сила, лечението, Отговорът.
Американците не са силни във философията. Но са силни в действието,
щом веднъж проумеем смисъла му. Когато започнем по-ясно да разбираме
защо любовта е толкова необходим елемент в изцелението на света, ще
настъпи промяна в начина, по който живеем живота си отвън и отвътре.
Моята молитва е тази книга да помогне на някого. Написах я с открито
сърце. Надявам се вие да я прочетете с открит ум.
Мериън Уилямсън, Лос Анджелис

11
 ВЪВЕДЕНИЕ
Когато сме се родили, сме били програмирани съвършено. Имали сме
естествена склонност да се концентрираме върху любовта. Въображението
ни е било съзидателно и със замах, а ние сме знаели как да го използваме.
Били сме свързани с един свят, много по-богат от този, с който сме свързани
понастоящем, свят обаятелен и изпълнен с усещане за чудеса.
Тогава какво се случи? Защо, когато се огледахме, достигнали определена
възраст, обаянието си беше отишло?
Защото ни научиха да насочваме вниманието си другаде. Научиха ни да
мислим противоестествено. Научиха ни на една много лоша философия - да
гледаме на света по начин, който противоречи на нашата същност.
Учеха ни да мислим, че всичко е надпревара, борба, болест, изчерпаеми
източници, ограничения, чувство за вина, коварство, смърт, оскъдица и
загуба. Започнахме да мислим за нещата по този начин и така ги опознахме.
Учеха ни, че неща като оценките, да бъдеш достатъчно добър, парите и
правилните постъпки, са по-важни от любовта. Учеха ни, че сме разделени
от другите, че трябва да се съревноваваме, за да излезем напред, че не сме
достатъчно добри такива, каквито сме. Научиха ни да виждаме света такъв,
какъвто бяха започнали да го виждат другите.
И сякаш, щом стигнахме там, ни дадоха приспивателно. Мислите за света,
които не се градяха върху любовта, започнаха да кънтят в ушите ни в мига,
в който слязохме на брега.
Любовта е това, с което сме родени. Страхът е това, което научихме тук.
Духовното пътуване е освобождаването - или отучването - от страха и
обратното приемане на любовта в сърцата ни. Любовта е най-същественият
екзистенциален факт. Тя е нашата основна действителност и нашата цел на
Земята. Съзнателното ѝ опознаване, изпитването ѝ към нас и към другите, е
смисълът на живота.
Смисълът не е в нещата. Той е в самите нас. Когато придаваме стойност на
неща, които не са любов - парите, колата, къщата, престижа - ние обичаме
неща, които не могат да ни отвърнат със същото. Търсим смисъл в
безсмисленото. Парите, сами по себе си, не означават нищо. Материалните
неща, сами по себе си, не означават нищо. Не че са лоши, просто са нищо.
Дошли сме тук, за да творим заедно с Бог, като разширяваме границите на
любовта. Живот, изживян с каквато и да било друга цел, е безсмислен, в
разрез с нашата природа и безкрайно болезнен. Сякаш сме се загубили в
тъмна, паралелна Вселена, където обичат вещите повече, отколкото хората.
Надценяваме онова, което възприемаме с физическите си сетива, а

12
подценяваме това, което сърцата ни признават за истинско.
Любовта е невидима за физическите очи и не се чува с физическите уши.
Сетивата не я доловят; долавя се с едно по-различно зрение. Метафизиците
го наричат Третото око, езотеричните християни го наричат Светия Дух, а
някои го назовават Висшия Аз. Независимо от названието, любовта изисква
“виждане”, различно от онова, с което сме свикнали - друг вид познаване и
мислене. Любовта е интуитивното познание на сърцата ни. Тя е “другият
свят”, за който всички копнеем. Древният спомен за тази любов не ни напу-
ска нито за миг и ни зове.
Любовта не е материална. Тя е енергия. Тя е усещане в дадено
пространство, ситуация, човек. Парите не могат да я купят. Сексът не я
гарантира. Няма нищо общо с физическия свят, но въпреки това може да се
изрази. Изпитваме я като доброта, отзивчивост, милосърдие, съчувствие,
мир, радост, одобрение, неосъждане, единение и интимност.
Страхът е нашата споделена липса на обич, нашият индивидуален и
колективен ад. Това е свят, който сякаш ни притиска отвътре и отвън, като
постоянно ни затрупва с неверни доказателства за безсмислието на любовта.
Страхът се проявява като гняв, обида, болест, болка, алчност,
пристрастеност, егоизъм, вманиачаване, корупция, насилие и война.
Любовта е в нас. Тя не може да се унищожи, а само може да е скрита.
Светът, който сме познавали като деца, лежи погребан в умовете ни. Веднъж
прочетох една прекрасна книга, наречена “Мъглите на Авалон”. Мъглите на
Авалон е митична метафора на преданията за крал Артур. Авалон е
магически остров, скрит зад безкрайни, непроницаеми мъгли. Няма начин да
си проправиш път към острова, ако мъглите не се разтворят. Но докато не
повярваш, че островът е там, мъглите не ще се разделят.
Авалон символизира света, скрит зад света, който виждаме с физическите
си очи. Той е чудесата, скрити в нещата, обаятелната реалност, която
познавахме като деца. Нашата детска същност е най-дълбокото ниво на
нашето съществуване. Тя е истинската ни същност, а истинските неща не
изчезват. Истината не престава да бъде истина, само защото ние не я виж-
даме. Любовта просто потъва зад облаците или се обгръща от мъглите на
мисълта.
Авалон е светът, който познавахме, когато все още бяхме свързани със
своята нежност, невинност и духовност. Всъщност, това е същият свят,
който виждаме и сега, но изпълнен с любов, тълкуван с нежност, с надежда,
вяра и усещане за чудното. Той е лесновъзстановим, защото начинът, по
който възприемаме нещата, е въпрос на личен избор. Мъглите се разтварят
едва когато повярваме, че Авалон е зад тях.
И тъкмо това е чудото: разделянето на мъглите, промяната във
възприятието, завръщането към любовта.

13
 Част I
ПРИНЦИПИ
(Бележка: Пасажите с кавички са цитирани от книгата“Курс по
чудеса”. - (Бел. авт.)

Глава 1 А Д

"Няма място за ад в един свят, чиято прелест може да бъде толкова

наситена и така всеобхватна, че да бъде на една крачка от Рая."

1. МРАКЪТ

"Пътуването в мрака бе дълго и жестоко и ти навлезе дълбоко в него.”

С нашето поколение стана така, че ние никога не пораснахме. Проблемът

не е в това, че сме загубени или апатични, самовлюбени или материалисти.
Проблемът е, че сме сковани от ужас.
Мнозина от нас знаят, че притежават всичко необходимо - външен вид,
образование, талант, дипломи. Но в дадени области сме парализирани.
Възпира ни не нещо отвън, а нещо отвътре. Нашата потиснатост е вътрешна.
Не ни ограничава правителството, нито глад или бедност. Не ни заплашва
заточение в Сибир. Просто се страхуваме. Нашият страх плава свободно.
Страхуваме се, че това не е подходящата връзка, или се страхуваме, че е
подходящата. Страхуваме се, че няма да ни харесат, или се страхуваме, че
ще ни харесат. Страхуваме се от провал или се страхуваме от успех.
Страхуваме се, че ще умрем млади, или се страхуваме от старостта.
Страхуваме се повече от живота, отколкото от смъртта.
Човек би помислил, че изпитваме някакво състрадание към самите себе си,
приковани с веригите на емоциите към това, което сме, ала не е така. От-
вращаваме се от себе си, защото смятаме, че би трябвало да сме по-добри.
Понякога погрешно си мислим, че другите хора се страхуват по-малко,
отколкото ние, което ни плаши още повече. Може би те знаят нещо, което
ние не знаем. Може би ни липсва някакъв хромозом.
Напоследък стана особено популярно за всичко да обвиняваме родителите
си. Въобразяваме си, че самочувствието ни е толкова ниско заради тях. Ако
бяха различни, щяхме да преливаме от любов съм себе си. Но ако се вгледаме
внимателно в отношението на своите родители, техните укори са бледи в

14
сравнение с обидите, които сами си отправяме. Вярно, че майка ви може
често да е повтаряла: “Никога няма да успееш да го направиш, миличко.” Но
сега вие си казвате: “Ти си отрепка. Никога не успяваш. Ти провали работата.
Мразя те.” Те може да са били тесногръди, но ние сме ожесточени и зли.
Нашето поколение се плъзна в бегло замаскирания водовъртеж на
себененавистта. И ние вечно, макар и отчаяно, търсим изход чрез
израстването или чрез бягството. Може би ще го открием в тази диплома или
в тази работа, в този семинар, в този психотерапевт, в тази връзка, в тази
диета или в този проект. Ала твърде често лекарството не лекува и оковите
стават все по-тежки и по-здрави. Играе се една и съща сапунена опера, с
различни участници на различни места. Започваме да разбираме, че ние
самите сме проблемът, но не знаем какво да предприемем. Не сме
достатъчно силни, за да надмогнем себе си. Саботираме, разваляме всичко:
своите кариери, връзки, дори децата си. Пием. Вземаме наркотици.
Контролираме. Обсебваме. Изпадаме в зависимост. Преяждаме. Крием.
Нападаме. Формата на деформацията може да бъде най-различна. Можем да
намерим различни начини, за да изразим колко много се мразим.
И ще го изразим. Емоционалната енергия трябва да се излее някъде, а
ненавистта към себе си е мощна емоция. Обърната навътре, тя става нашия
личен ад: пристрастеност, мании, прекалена импулсивност, депресия,
безразборни връзки, болести. Насочена навън, тя се превръща в нашия
колективен ад: насилие, война, престъпления, потисничество. Но е едно и
също: адът има много обители.
Спомням си, че преди години една картина в моето въображение ме
плашеше до смърт. Виждах едно сладко, невинно малко момиченце със
съвършено бяла престилка от муселин, с долепен до стената гръб, крещящо.
Една озлобена, истерична жена непрекъснато забива в сърцето му нож.
Струва ми се, че двата образа представляваха психичните сили, които
живееха в моето съзнание. С всяка изминала година се страхувах все повече
от жената с ножа. Тя беше активната страна в моята система. Тя беше на-
пълно извън контрол и имах чувството, че иска да ме убие.
Когато бях най-отчаяна, търсех какъв ли не изход от моя личен ад. Четях
книги за това как разумът създава нашите преживявания, как мозъкът
прилича на биологичен компютър, който възпроизвежда това, което му
подадем със своите мисли. “Мисли за успех и ще го постигнеш”, “Очаквай
да се провалиш и ще го направиш”, четях аз. Но колкото и да се опитвах да
променя мислите си, продължавах да се връщам към най-болезнените.
Появяваха се временни пробиви: работех върху изграждането на по-
позитивно излъчване, опитвах се да се стегна, срещах нов мъж или започвах
нова работа. Но винаги се завръщах към моделите на предателство спрямо
себе си: изведнъж започвах да се държа отвратително с приятеля си или

15
правех гаф в работата. Свалях пет килограма и ги качвах за нула време,
ужасена от възможността да бъда красива. Единственото нещо, което ме
плашеше повече от липсата на мъжко внимание, беше неговата проява.
Саботажът протичаше дълбоко и автоматично по утвърдения начин. Да,
можех да променя мислите си, но не за постоянно. Има само едно отчаяние,
по-страшно от “Господи, провалих се” - и то е “Господи, отново се
провалих.”
Болезнените мисли бяха моите демони. Демоните са прикрити и коварни.
Благодарение на разнообразните психотерапевтични техники аз научих
много за собствените си неврози, но с това съвсем не ги прогоних. Боклукът
не беше изхвърлен; само бе рафиниран. Запознавах психотерапевта със
своите слабости, и то толкова съвестно, че той започваше да си мисли: “Е,
очевидно тя познава особеностите си, така че няма да направи отново
същото.”
Но аз го правех, и още как. Признавах грешките си само за да приспя
вниманието му. След това ставах буйна или изпадах в друг вид безобразно
държание, толкова леко и бързо, че никой, дори аз самата, не би могъл да ме
спре, преди напълно да съм развалила всичко. Казвах точно думите, които
караха човека отсреща да си тръгне или да ме удари, да ме уволни или да
направи нещо, още по-лошо. През онези дни дори и за миг не ми минаваше
през ума да се моля за чудо.
Защото не знаех какво е това чудо. Чудесата включвах в категорията на
псевдомистичните религиозни боклуци. Докато не прочетох Курс по чудеса
не знаех, че има смисъл да се молиш за чудо. Не знаех, че чудото е само
промяна на възприятието.
Веднъж участвах в един религиозен ритуал, където хората молеха Бог да
премахне желанието им да пият. Никога не бях падала зад борда поради
някакво определено дисфункционално поведение. Съсипваше ме не пиенето
или дрогата, а личността ми като цяло - онази истерична жена вътре в главата
ми. Негативизмът беше толкова разрушителен за мен, колкото е алкохолът
за алкохолика. Бях гениална в откриването на слабите си места. Сякаш бях
пристрастена към своята болка. Можех ли да помоля Бог да ми помогне за
това? Хрумна ми, че както при всяка друга наркомания, силата, по-велика от
самата мен, може да преобърне нещата. Нито интелектът, нито волята ми
бяха в състояние да го сторят. Да зная какво се е случило, когато съм била
тригодишна, не беше достатъчно, за да ме освободи. Проблемите, за които
си мислех, че ще отминат, се влошаваха с всяка изминала година.
Емоционално не се бях развила така, както трябваше, и аз го знаех. Сякаш
по някакъв странен начин някъде дълбоко в мозъка ми жиците се бяха
преплели. Подобно на много други от моето поколение и култура, аз бях
излязла от релсите преди много години и за някои неща въобще не пораснах.

16
Отбелязахме най-дългия процес на съзряване в световната история. Както
жертвите на емоционален удар, ние трябва да се върнем няколко стъпки
назад, за да продължим напред. Имаме нужда някой да ни научи на
основното.
В каквито и неприятности да се забърквах, винаги смятах, че ще мога да се
измъкна. Бях достатъчно хубава или достатъчно хитра, или достатъчно
талантлива, или достатъчно умна - и дори нищо друго да не свършеше
работа, можех да се обадя на баща ми и да поискам пари. Но накрая се
забърках в ужасна неприятност и разбрах, че ми трябва повече помощ,
отколкото можех да намеря сама. На онзи религиозен ритуал чух, че една
сила, по-висша от мен, може да направи за мен това, което не мога да
постигна сама. Нямаше какво друго да правя и на кого да се обадя. Накрая
страхът ми стана толкова голям, че не се срамувах да кажа: “Господи, моля
те, помогни ми.”

2. СВЕТЛИНАТА

"Светлината е в теб.”

Така стигнах до този величествен, драматичен момент, когато поканих Бог

в живота си. Отначало изпитвах страх, но после някак си свикнах с идеята.
Събитията, които последваха, нямаха нищо общо с очакванията ми. Мислех
си, че проблемите ще се решат. Като че ли животът ми беше къща и аз си
въобразявах, че Бог ще я пребоядиса чудесно, ще постави нови капаци, ще
монтира хубав портал и нов покрив. Обаче, стана така, че щом дадох къщата
си на Бог, Той я срина с гигантски багер. “Съжалявам, мила - сякаш ми каза
Той, - имаше пукнатини в основите, да не говорим за плъховете в спалнята.
Мисля, че ще е най-добре да започнем отначало.”
Бях чела за хора, които щом се предадат на Бог, усещат как върху раменете
им се разстилат като мантия дълбок мир и спокойствие. Аз усетих същото,
но за не повече от минута и половина. След това се почувствах като смазана.
Това не ме отблъсна от Бог, а ме накара да уважавам Неговата
интелигентност. Изглежда Той разбираше положението по-добре, отколкото
бях очаквала. Ако бях на Негово място, и аз бих смазала себе си. Чувствах
се повече благодарна, отколкото негодуваща. Отчаяно се нуждаех от помощ.
Необходимо е да сме достигнали определена степен на отчаяние, преди да
бъдем готови за Бог. Аз не гледах сериозно на духовното предаване, докато
не се озовах на колене. Кашата стана толкова гъста, че цялата кралска
конюшня и цялото кралско войнство не можеха да накарат Мериън да
действа отново. Истеричната жена в мен беснееше в маниакален гняв, а
невинното дете беше забодено на стената. Отпаднах. Пресякох границата
17
между “болна, но все още способна да функционира нормално” и реалността
на съдрания чувал. Изпаднах в това състояние, което обикновено наричат
“нервна криза”.
Нервните кризи са силно подценявани методи за духовна трансформация.
Те привличат вниманието ви. Виждала съм хора, които изпадат в кризи
година след година, и всеки път малко не им достига, за да стигнат до
същността. Мисля, че имах късмет, когато изпаднах в моята криза с един-
единствен замах. Никога няма да забравя нещата, които научих тогава.
Колкото и болезнено да беше това преживяване, сега осъзнавам, че то беше
важна и може би необходима стъпка в моя стремеж за по-щастлив живот.
Аз стигнах до най-дълбоко смирение. Защото видях съвсем ясно, че "сама
по себе си съм нищо". Докато това не ви се случи, вие продължавате да
действате със старите номера - онези, които никога не са действали, но за
които продължавате да мислите, че този път ще свършат работа. Щом
разберете, че така повече не може да продължава, вие осъзнавате съществу-
ването на по-добър начин. Едва тогава главата ви се “разтваря” и влиза Бог.
През онези години имах чувството, че черепът ми е експлодирал. Сякаш
хиляди малки парченца се бяха пръснали в пространството. И бавно, много
бавно започваха отново да се сглобяват. Но докато моят емоционален мозък
беше изложен на показ, той изглежда, беше пренареден чрез някаква странна
психохирургия. Чувствах се като нов човек.
На мнозина им се е струвало, че главите им по някакъв начин са се
разпукали, макар да не го признават пред другите. В наши дни това не е
непознат феномен и хората се сблъскват с различни стени - социални,
биологични, психични и емоционални. Но това съвсем не е лошо. Даже е
хубаво. Докато не коленичите на земята, вие само си играете на живот и до
известна степен се страхувате, защото знаете, че само играете. Мигът на
предаването не настъпва тогава, когато свършва животът, а когато започва.
Не с възклицанието “Еврика” - този призив към Бога - се бележи началото
на Рая. Само сте започнали да се изкачвате. Но знаете, че вече не обикаляте
в омагьосан кръг в подножието на планината - без никога да стигате
донякъде, с мечта за върха и без никаква представа как да стигнете там. За
много хора нещата трябва да станат непоносими, преди да настъпи
промяната. Когато наистина се оттласнете от дъното, идва съживителното
освобождаване. Осъзнавате съществуването на по-голяма от вас сила във
Вселената, която може да направи за вас това, което сами не можете. И
изведнъж вашата последна утеха зазвучава като прекрасна идея.
Каква ирония. Прекарвате целия си живот, отричайки, че има някой по-
умен от вас, а после изведнъж с облекчение разбирате, че това е истина. И
вече не сте прекалено горди, за да поискате помощ.
Ето това означава да се предадеш на Бог.

18
 Глава 2
БОГ

"Ти си в Бог.”

1. БОГ Е СКАЛАТА

"Няма време, нито място, нито състояние, където Бог да отсъства.”

В живота ми имаше моменти - и днес още ги има, макар да са повече

изключение, отколкото правило - когато имах чувството, че мъката ще ме
смаже. Нищо не ставаше по начина, по който аз исках - или бях в конфликт
с някого, или се страхувах, че нещо може да се случи или да не се случи в
бъдеще. Животът в подобни моменти може да бъде труднопоносим и умът
започва едно безкрайно търсене на изход от болката.
От Курс по чудеса научих, че промяната, която търсим, е вътре в сърцата
ни. Събитията винаги са следствие. Един ден хората ви обичат, на следващия
сте тяхна мишена. Един ден нещата вървят гладко, на следващия цари хаос.
Един ден имате чувството, че сте свестен човек, а на следващия ви се струва,
че сте пълен неудачник. Винаги ще има поврати в живота. Те са част от
човешкия опит. Но ние можем да променим начина, по който ги приемаме.
И тази промяна във възгледите ни за нещата е чудо.
Има една библейска притча, в която Исус казва, че можем да построим
своята къща върху пясък или върху скала. Нашата къща е емоционалната ни
стабилност. Когато е изградена върху пясък, ветровете и дъждовете могат да
я подкопаят. Едно разочароващо телефонно обаждане и ние се
сгромолясваме; една буря и къщата ни е срутена.
Когато нашата къща е построена върху скала, тя е стабилна и здрава и
бурите не могат да я повредят. Не сме толкова уязвими към житейските
драми. Нашата устойчивост се основава на нещо по-издръжливо от
днешното време, върху нещо постоянно и силно. Ние се уповаваме на Бог.
Не се бях замисляла, че да се уповаваш на Бог, означава да се уповаваш на
любовта. Бях чувала да казват, че Бог е любов, но така и не ми беше съвсем
ясно какво точно означава това.
Когато започнах да изучавам Курс по чудеса, направих следните открития:

19
 Бог е любовта в нас.
Дали "Го следваме", дали мислим с любов, зависи изцяло от нас.
Когато изберем да обичаме или да позволим на нашия разум да се
съедини с Божия, животът ни се изпълва с мир. Когато се
отвърнем от любовта, болката се настанява в живота ни.

А дали ще обичаме, или ще заключим сърцата си за любовта, е духовен

избор, който правим всеки миг, всеки ден.

2. ЛЮБОВТА Е БОГ

"Любовта не завладява нещата, а ги подрежда.”

Приетата насериозно любов е радикално становище, голямо откъсване от

психологическата ориентация, която управлява света. Заплашителна е не за-
щото е малка идея, а защото е толкова огромна.
За много хора Бог е страховита концепция. Да Го помолим за помощ не ни
се струва особено успокоително, ако Го възприемаме като нещо извън нас
или като своенравен съдия. Но Бог е любов. Ние сме създадени по Негов
образ и подобие, което означава, че сме продължение на Неговата любов.
Ето защо се наричаме Божии чеда.
Въобразяваме си, че ние сме създали Бог, вместо да осъзнаем, че Той ни е
създал. Курсът казва, че имаме "проблем с авторитета". Вместо да приемем,
че сме любящи създания, сътворени от Него, ние арогантно си мислим, че
можем сами да се създадем, а после да създадем и Бог. Понеже ние сме
сърдити и склонни да раздаваме наказания, приписали сме същите качества
и на Него. Измислили сме си Бог по свой образ и подобие. Но Бог си остава
това, което е, и което винаги е бил: енергията, мисълта за безусловна любов.
Той не може да мисли с гняв или с желание за наказание и възмездие. Той е
милост и състрадание, и безусловно одобрение. Проблемът е, че ние сме
забравили този факт и затова не помним кои сме.
Започнах да разбирам, че да приема любовта насериозно, означава
цялостно преобразяване на моето мислене. Курс по чудеса се самоопределя
като "тренировка на ума" в отказването от мислене на базата на страха и
заменянето му с мисловна система, основана върху любовта. Сега, десет
години след като започнах да изучавам Курс по чудеса, моят разум едва ли е
критерий за свято възприемане на нещата. Аз, разбира се, нямам претенции,
че винаги съумявам да приема с любов всяка ситуация в своя живот. Но в
едно съм категорична - когато го правя, животът ми се подрежда прекрасно.
А когато не успея, нещата се запъват.

20
 За да обичаме искрено, ние трябва да се откажем от стария начин на
мислене. За повечето от нас е трудно да се предадем пред каквото и да било.
Все още смятаме предаването за неуспех, за нещо, което човек прави, когато
загуби битката. Ала духовното предаване, макар и пасивно, не е проява на
слабост. Всъщност то е проява на сила. То уравновесява агресията ни.
Въпреки че агресията не е лоша - тя лежи в основата на съзиданието -
необходимо е да бъде укротена от любовта, за да предизвика хармония
вместо насилие. Умът, който е откъснат от Бога, забравя да се допита до
любовта, преди да се впусне в света. Без любов нашите действия са
истерични. Без любов ние не сме мъдри.
Да се предадете на Бог означава да се откажете от всичко друго и само да
обичате. Като утвърждаваме, че любовта е приоритетът ни в дадена
ситуация, ние реализираме Божията сила. Това не е метафора; това е факт.
Буквално използваме разума си, за да творим заедно с Него. Чрез
вътрешното решение - съзнателно признаване на важността на любовта и на
нашето желание да я изпитаме - ние “призоваваме по-висшата сила”.
Оставяме настрана обичайните модели на мислене и позволяваме да бъдат
заменени от една различна, по-добра гледна точка. Тъкмо това означава да
оставим силата, по-велика от самите нас, да направлява живота ни.
Щом веднъж осъзнаем, че Бог е любов, разбираме, че да следваме Бог,
означава да следваме законите на любовта. Следващата трудност, на която
ще се натъкнем, е колебанието дали е мъдро да следваме любовта. Въпросът
вече не е: “Какво е Бог?” Въпросът, който сега си задаваме, е: “Какво е
любов?”
Любовта е енергия. Тя не е нещо, което може да бъде доловено с
физическите сетива, но хората обикновено могат да ви кажат кога я усещат
и кога не. Малко са хората, които получават достатъчно любов през живота
си, защото светът се е превърнал в място, лишено от любов. Трудно ни е
дори да си представим един свят, в който всички непрекъснато се обичаме.
Нямаше да има войни, защото нямаше да се сражаваме. Нямаше да има глад,
защото щяхме да храним ближния си. Нямаше да има екологични
катастрофи, защото щяхме да обичаме себе си, децата си и планетата твърде
много, за да я унищожаваме. Нямаше да има предразсъдъци, потисничество
или насилие от какъвто и да било вид. Нямаше да има мъка. Щеше да се
възцари мир.
Макар да не го осъзнаваме, повечето от нас са склонни към насилие - не
непременно физическо, а по-скоро емоционално. Израснали сме в свят, в
който любовта не се поставя на първо място, а там, където липсва любов, се
загнездва страхът. За любовта страхът е това, което е мракът за светлината.
Той е ужасяващ недостиг на най-необходимото за нашето оцеляването,
същински ад.

21
 Ако не прегръщате децата, те могат да се разболеят и дори да умрат.
Общоприето е, че децата се нуждаят от любов, но на каква възраст се
предполага, че хората престават да се нуждаят от нея? Това никога не се
случва. Нуждаем се от любов, за да живеем щастливо така, както се нуждаем
от кислород, за да оцелеем.

3. САМО ЛЮБОВТА Е ИСТИНСКА

"Бог не е творец на страха. Ти си негов създател.”

Следователно проблемът е, че сме се отдалечили от Бог или сме се

откъснали от любовта. Според Курс по чудеса това откъсване от Бога се е
случило за първи път преди милиони години. Но най-важното откровение,
основният акцент на Курса е, че в действителност това никога не се е
случило.
Във въведението към Курс по чудеса се казва:
"Курсът може да се обобщи много лесно: нищо истинско не може
да бъде заплашено; нищо лъжовно не съществува; тук цари Божият
мир.”
А това означава:
1.Любовта е истинска. Тя е вечно творение и нищо не може да я
унищожи.
2.Всичко, което не е любов, е илюзия.
3.Запомнете го и ще живеете в мир.
Курс по чудеса казва, че само любовта е истинска: “Противоположното на
любовта е страхът, но онова, което е всеобхватно, не може да има своя
противоположност.” Когато мислим с любов, ние буквално творим заедно с
Бог. А когато не мислим с любов, щом само любовта е истинска, тогава
изобщо не мислим. Халюцинираме. Такъв е и нашият свят: огромна халю-
цинация, където страхът изглежда по-истински от любовта. Страхът е
илюзия. Лудостта, параноята, страхът и травмите ни са плод на
въображението ни. Това не означава, че те не съществуват за нас, като
човешки същества. Напротив. Но страхът не е нашата истинска същност и
не замества истината за това кои сме. Любовта, която е нашата истинска
същност, не умира, а само потъва под повърхността.
Курсът учи, че страхът буквално е един лош сън. Сякаш умът се е разцепил
на две: едната половина остава свързана с любовта, а другата се обръща към
страха. Страхът създава един вид паралелна Вселена, където нереалното
изглежда истинско, а истинското изглежда нереално.

22
 Любовта разпръсква греха и страха така, както светлината разпръсква
мрака. Смяната на страха с любов е същинско чудо. Тя не коригира нещата
в глобален план; тя сочи верния източник на проблемите ни, а той винаги е
в областта на съзнанието. Единственият истински проблем е липсата на
любов. Да отнасяме световните проблеми към каквото и да било друго ниво,
е временно успокоително - помощ, но не изцеление, лечение на симптома,
но не излекуване.
Мислите са като информационни данни, заложени в компютър, които се
регистрират върху екрана на живота ви. Ако не ви харесва онова, което
виждате на екрана, няма смисъл да се опитвате да го изтриете. Мисълта е
причина; опитът е последица. Ако не ви харесват последиците в живота ви,
трябва да промените същността на вашето мислене.
Любовта в мислите ви ражда любов и в живота ви. Това е значението на
Рая.
Страхът в мислите ви ражда страх и в живота ви. Това е значението на ада.
Промяната на начина, по който мислим за живота, предизвиква промяна на
преживяванията ни. Да кажете: “Господи, спаси ме от ада” означава:
“Господи, спаси ме от страшните мисли.” Божият олтар е човешкият ум. Да
“оскверните олтара” означава да го напълните с мисли без любов.
Адам и Ева били щастливи, докато тя не “познала доброто и злото”.
Следователно всичко е било съвършено, докато не се научили да заключват
сърцата си, да казват: “Обичам те, ако правиш това и не правиш онова” или
“Приемам тази част от теб, но онази - не.” Заключеното сърце нарушава мира
ни, защото е чуждо на нашата природа. То ни затваря и ни превръща в
такива, каквито не трябва да бъдем.
Фройд определя неврозата като откъсване на човека от самия него и това
наистина е така. Нашата истинска същност е любовта вътре в нас, “детето
Божие”. Страхливият Аз е самозванец. Завръщането към любовта е великата
космическа драма, личното пътуване от лъжовната към истинската същност,
от болката към вътрешния мир.
Това би могло да стане по следния начин или поне с мен беше така.
Забърквах се в някаква ужасна каша и си спомнях, че всичко, от което се
нуждая, е чудо, "промяна на възгледа". Започвах да се моля: “Господи, моля
те, помогни ми. Излекувай ума ми. Там, където мислите ми са се отклонили
от любовта - ако съм била властна, манипулативна, алчна или амбициозна -
каквото и да е, нека видя нещата по различен начин. Амин.”
А Вселената чуваше това и “Хоп!”, ето го моето чудо. Преобразени
отношения, изгладени недоразумения. Но после аз се връщах към старите
страхове, които ме бяха повалили на колене предния път, и повтарях
грешката. Забърквах се в някаква емоционална катастрофа, отново се
озовавах на колене, пак молех Господ за помощ и отново се връщах в лоното

23
на трезвия разсъдък и мира.
Накрая, след много повторения на този очукан сценарий, си казах:
“Мериън, следващия път, когато се окажеш на колене, защо просто не си
останеш в това положение?” Защо не останем в действителността на
отговора, вместо постоянно да се завръщаме в действителността на
проблема? Защо не потърсим някакво ниво на съзнателност, където не си
създаваме тези проблеми постоянно? Нека не се молим за нова работа, нова
връзка или ново тяло. Нека да се молим за нов живот.
Когато бях на колене и не виждах никакъв изход и познах искреното
смирение, аз почти очаквах Божия гняв и презрение. Ала стана така, че сякаш
дочух един нежен глас да ми казва: “Сега вече можем ли да започнем?”
До този момент аз се криех от любовта си и по този начин се съпротивлявах
на собствения си живот. Завръщането към любовта не е краят на житейския
път, а неговото начало. То е завръщане към вашата истинска същност.

Глава 3
ТИ

"Бог мисли за теб като за звезда, непроменяща се в небето на

вечността.”

1. ВАШИЯТ СЪВЪРШЕН ОБРАЗ

"Отново - нищо, което вършиш или мислиш, или желаеш, или правиш, не е
необходимо, за да бъде определена твоята стойност."

Вие сте дете на Бога. Създадени сте в ослепително изригване на

съзидателност, изначална мисъл, когато Бог е изразил Себе си в любов.
Всичко, което сте добавили впоследствие, е излишно.
Когато попитали Микеланджело как сътворява една скулптура, той
отвърнал, че статуята вече съществува в мрамора. Сам Бог бил създал Пиета,
Давид, Мойсей. Работата на Микеланджело, според него, била да отстрани
излишния мрамор, който огражда Божието творение.
Така е и с вас. Вашият съвършен образ не е нещо, което трябва да изградите,
защото Бог вече го е създал. Вашият съвършен образ е любовта във вас. Ва-
шата работа е да позволите на Светия Дух да отстрани страшните мисли,
които обграждат вашия съвършен образ, така, както излишният мрамор
заобикалял съвършената статуя на Микеланджело.
24
 Не е високомерие да помните, че сте част от Бога, че сте обичани и
достойни за обич. Това е смирение. Да мислите каквото и да било друго, е
проява на високомерие, защото намеква, че сте нещо различно от Божие
творение.
Любовта не се променя, вие също. Нищо, което някога сте направили или
може някога да направите, не може да помрачи вашето съвършенство в очите
на Бог. Вие сте достойни в Неговите очи поради това, което сте, а не заради
онова, което правите. Онова, което правите или не правите, не определя
вашата стойност - може би определя напредъка ви, но не и вашата стойност.
Тъкмо затова Бог напълно ви одобрява и приема точно такива, каквито сте.
Как да не ви харесва? Вие не сте създадени в грях; вие сте създадени в любов.

2. БОЖЕСТВЕНИЯТ РАЗУМ

"Бог сам е озарил твоя разум и постоянно го озарява със Своята

Светлина, защото Неговата Светлина е онова, което е твоя разум."

Психологът Карл Юнг въведе идеята за “колективното несъзнавано” -

вродена душевна структура, която съдържа универсалните мисловни форми
на цялото човечество. Той смята, че ако опознаете в дълбочина своя ум, на
достатъчна дълбочина в пластовете, съществува едно ниво общо за всички
хора. Курсът отива още по-далеч: ако опознаете в дълбочина своя ум, на
достатъчна дълбочина в пластовете, всички ние имаме един и същи разум.
Концепцията за Божествения разум, или Христовия разум, съдържа идеята,
че дълбоко в себе си ние не сме просто идентични, а сме една и съща
същност. “Има само един роден Син”, не означава, че това е бил някой друг,
а ние не сме. Означава, че всички сме такива. Тук е само един от нас.
Ние сме като спици на колело - всички излизаме от един и същи център.
Ако ни определят според положението ни спрямо рамката, изглеждаме
разделени и отдалечени един от друг. Но ако ни определят според началната
точка, нашия източник - центъра на колелото - ние споделяме обща
идентичност. Ако проникнете достатъчно дълбоко в ума, достатъчно
дълбоко в пластовете, картината е една и съща: в края на краищата, всичко,
което сме, е любов.
Думата “Христос” е психологическо понятие. Никоя религия няма монопол
върху истината. Христос насочва към общата черта на Божествената любов,
която е същност и смисъл на всеки човешки разум.
Любовта в един от нас е любовта във всички нас. "Всъщност няма място,
където Бог свършва и откъдето започваш ти" и няма място, където свършвате
вие и започвам аз. Любовта е енергия, безкрайна величина. Вашият разум
продължава в моя и в разума на всички останали. Той не остава затворен във
25
вашето тяло.
Курс по чудеса ни оприличава на слънчеви лъчи, които си мислят, че са
отделни от Слънцето, или на вълни, които си въобразяват, че нямат нищо
общо с океана. Така, както слънчевият лъч не може да се откъсне и отдели
от Слънцето, така и вълната не може да се откъсне и отдели от океана, а ние
не можем да се откъснем и да се отделим един от друг. Всички сме част от
огромното море на любовта, от невидимия Божествен разум. Истината за
това, кои сме в действителност, е неизменна; ние само сме я забравили. Ние
се идентифицираме с представата за малкия, отделен Аз, вместо с идеята за
реалността, обща за всички ни.
Вие не сте тези, за които се мислите. Нима не се радвате? Вие не сте вашите
оценки или вашите удостоверения, вашата характеристика, или вашата
къща. Изобщо не сте тези неща. Вие сте свети създания, отделни клетки от
тялото на Христос. Курс по чудеса ни напомня, че Слънцето продължава да
свети, а океанът продължава да приижда, без да обръщат внимание на факта,
че част от тяхната същност е забравила коя е. Ние сме такива, каквито ни е
създал Бог. Всички ние сме едно, ние сме самата любов. “Да приемеш
Христос”, е просто промяна на възгледите за себе си. Пробуждаме се от съня,
че сме ограничени, изолирани създания, и осъзнаваме, че сме прекрасни
духове с неограничена съзидателност. "Пробуждаме се от кошмара, че сме
слаби, и приемаме, че силата на Вселената е вътре в нас."
Преди много години разбрах, че сигурно притежавам изключителна сила,
щом мога да обърквам всичко, до което се докосвам, и всяко място, на което
отивам, с такова изумително постоянство. Реших, че трябва да има и начин
за положително приложение на същата духовна сила, която по онова време
изби в невроза. Голяма част от съвременната психология се ориентира към
анализ на тъмните страни, за да стигне до светлината, като се смята, че ако
насочим вниманието си към неврозите си - върху произхода и развитието им
- ще ги преодолеем. Източните религии учат, че ако потърсим Бог, всичко,
което не принадлежи на истинската ни същност, ще отпадне. Потърсете
светлината и мракът ще се разсее. Да се съсредоточим върху Христос,
означава да се съсредоточим върху добротата и силата, която спи в нас, за да
ги подтикнем към реализация и изява. В живота ни влиза това, към което се
насочим. Постоянното задълбаване в мрака ни води, като индивиди и като
общество, към още по-непрогледен мрак. Стремежът към светлината ни води
към светлина.
“Приемам Христос” означава: “Приемам красотата на своята истинска
същност. Аз не съм моята слабост. Аз не съм моя гняв. Аз не съм моята
ограниченост. Аз съм много, много повече. И желая да ми напомнят кой съм
в действителност.”

26
 3. ЕГОТО

"Егото е, в буквалния смисъл, една страшна мисъл.”

Като деца са ни учили да бъдем “добри” момчета и момичета, което,

естествено, намеква, че не сме били такива. Научили са ни, че сме добри, ако
си разтребваме стаята или ако получаваме добри оценки. Малцина от нас са
научени, че в основата си са добри. Малцина от нас са усетили безусловно
одобрение, чувството, че ги ценят заради това, което са, а не заради онова,
което правят. И това е така не защото сме отгледани от чудовища.
Отгледани сме от хора, които са били отгледани по същия начин. Всъщност,
понякога именно хората, които ни обичат най-много, са се чувствали
отговорни да ни научат да се борим.
Защо? Защото светът е жесток и те са искали да успеем. Трябваше да станем
толкова луди, колкото е светът, или никога не бихме намерили място за себе
си в него. Трябваше да постигаме, да вземем диплома, да влезем в
университет. Най-странното е, че вместо да се научим на дисциплина от тази
перспектива, ние сами си отнехме чувството за сила и го изместихме в
някакви външни източници. Загубихме усещането за собствената си сила.
Научихме се на страх, страх, че такива, каквито сме, не сме достатъчно
добри.
Страхът не подтиква към учене. Той ни обгръща. Зашеметява ни. Прави ни
невротични. Още като тийнейджъри повечето от нас бяха жестоко разбити.
Любовта, сърцата ни, истинския ни Аз бяха постоянно обезсилвани от хора,
които не са ни обичали, и от такива, които са ни обичали. Без любов ние
започнахме бавно, но сигурно да се разделяме.
Преди години си казах, че не трябва да се тревожа за дявола. Спомням си
как ми хрумна, че не съществува злонамерена сила, която дебне планетата.
Тя, реших аз, е само в ума ми. Едва тогава осъзнах, че това не е добра новина.
Щом всяка мисъл предизвиква някакво преживяване, не може да има по-
лошо място за злото. Вярно е, че в действителност не съществува дявол,
който сграбчва душите ни, ала в умовете ни има невероятно силна тенденция
да възприемаме без любов.
И тъй като от деца са ни учили, че сме изолирани същества с определени
ограничения, ние срещаме сериозни трудности, когато се появи любовта.
Любовта създава усещането за свобода, която заплашва да ни смаже, и това
до известна степен е точно така. Тя смазва нашия малък Аз, самотното ни
чувство за отделеност. Докато се отъждествяваме с това чувство за
отделеност, имаме усещането, че ще загинем без него. Всъщност загива
уплашеният ум, а любовта си поема дъх.
В терминологията на Курса цялата ни мрежа от възприятия от позицията на
27
страха, произтичащи от първото фалшиво убеждение за нашата отделеност
от Бог и един от друг, се нарича его. Тук думата “его” се използва в по-
различен смисъл от този в съвременната психология. Използвана е в
смисъла, в който са я употребявали древните гърци - като понятие за малкия,
изолиран Аз. Фалшиво убеждение, лъжа за това, кои и какви сме в
действителност. Въпреки че тази лъжа е нашата невроза, която изживяваме
в непоносим страх, ние упорито отказваме да излекуваме раната.
Изолираността от любовта е дълбока уродливост. Това е собствената ни
сила, обърната срещу нас. В момента, когато разумът за първи път се извърна
от любовта - когато "Божият син забрави какво е смях" - заживя един
напълно илюзорен свят. Курс по чудеса нарича този момент нашето
“отклонение към страха” или “откъсване от Бог”.
Егото живее свой псевдо-живот и подобно на всички живи същности, се
бори с всички сили за оцеляването си. Колкото и неудобен да е животът ни,
колкото и болезнено да е нашето отчаяние, това е животът, който познаваме,
и ние се вкопчваме в старото, вместо да опитаме нещо ново. Повечето от нас
по един или друг начин се отвращават от себе си. Невероятно е колко здраво
се държим за онова, от което сме се молили да се освободим. Егото е като
компютърен вирус, който атакува ядрото на една система. То сякаш ни
разкрива една мрачна паралелна вселена, една реалност на страха и на
болката, които не съществуват, а само ни се привиждат. Преди да падне,
Луцифер бил най-красивият ангел в Рая. Егото е любовта към себе си,
превърнала се в омраза.
Егото е като гравитационно поле, изградено от йоните на мисленето със
страх, което ни отдалечава от любовта в сърцата ни. Егото е вътрешната ни
сила, обърната срещу нас. То е толкова умно, колкото сме и ние,
красноречиво като нас самите, и действено като нас самите. Спомняте ли си
притчата за дявола с медения език? Егото не идва при нас с думите: “Здрасти,
аз съм твоята себененавист.” То не е глупаво, защото и ние не сме. Напротив,
то казва такива неща: “Здравей, аз съм твоят пораснал, зрял, рационален Аз.
Ще ти помогна да станеш номер едно.”
После започва постоянно да ни съветва да се грижим за себе си за сметка
на другите. Учи ни на егоизъм, алчност, осъждане и дребнавост. Но спомне-
те си, ние всички сме едно цяло: каквото дадем на другите, даваме го на себе
си. Каквото им отнемем, отнемаме го от себе си. Винаги, когато изберем
страха, вместо любовта, се отказваме от радостите на Рая. Чувстваме се
изоставени от любовта в същата степен, в която и ние я изоставяме.

28
 4. СВЕТИЯТ ДУХ

"Светият Дух е зов за пробуждане и за радост.”

Силата на разума сама по себе е неутрална. Тя ни е дар от Бога. Ние имаме

свободната воля да мислим каквото поискаме, но неутрални мисли няма.
Бездейна мисъл не съществува. Всяка мисъл създава някаква форма. Нищо
не може да ни лиши от собствената ни съзидателност и ние сме отговорни за
това, как я прилагаме.
Следователно да поемем отговорност за своя живот, означава да поемем
отговорност за своите мисли. А да се молим на Бог да “спаси” нашия живот,
означава да Му се молим да ни спаси от нашите отрицателни мисли.
И тъй като само Бог съществува, а всичко останало е илюзия, резултатите
от липсата на любов са само в халюцинациите на егото. Думата “грях” озна-
чава “възприемане без любов”. Затова Бог не се гневи на греховете ни,
защото всъщност не са направени.
Той не вижда грехове, а само грешки във възприятията. Той не иска да ни
наказва, а да ни излекува. Прави го чрез една сила на съзнанието, наречена
Светия Дух.
Курсът учи, че Светият Дух е бил създаден в мига, в който се е появила
първата мисъл, изпълнена със страх. Като съвършена любов, Бог поправя
всички грешки в момента на появяването им. Той не може насила да ни
върне към любовта, защото любовта не принуждава, създава алтернативи.
Светият Дух е Божията алтернатива на страха.
Светият дух бил Божият отговор на егото. Той е Божията “вечна
комуникационна връзка с Неговите отделни Синове”, мост към добрите
мисли, “великият Преобразител на възприятията”. Светият Дух често е
назоваван “Утешителя”. Бог не може да се върне насила в мислите ни,
защото това би било намеса в нашата свободна воля. Но Светият Дух е
съзнателната сила в нас, която “ни освобождава от ада” или от страха, ако се
помолим съзнателно за това. Той работи с нас на казуално ниво, като
преобразява мислите ни от страх към любов. Не можем да го викаме без
нужда. Създаден от Бог, Той е вграден в компютъра. Явява ни се под много
форми - от разговор с някой приятел до сериозна духовна пътека; от лирична
песен до изключителен психотерапевт. Той е неумолим подтик към
цялостността, която съществува вътре в нас, колкото и да сме объркани.
Нещо в нас постоянно копнее да се завърне у дома и Той е това нещо.
Светият Дух ни води към по-различно възприемане на действителността:
към възприемане въз основа на любовта. Поправката на нашето възприемане
се нарича Изкупление. Светият Дух ни напомня, че във всяка ситуация
29
истинска е дадената и получената любов. Нищо друго не съществува. Всичко
различно от любовта е илюзия. Ако искате да избегнете илюзиите и да
постигнете вътрешен мир, запомнете, че в дадена ситуация истинска е само
любовта. Всичко друго е грешка и не съществува. Трябва да бъде забравено.
Ние съзнателно трябва да го оставим да си отиде.
Единственото липсващо нещо в дадена ситуация е собственото ни
осъзнаване на любовта. Когато молим Светия Дух за помощ, ние изразяваме
своето желание да възприемем нещата различно. Отказваме се от нашите
възгледи и мнения и се молим да бъдат заменени от Неговите. Когато сме в
бедата, ние се молим: “Мили Боже, желая да видя нещата по друг начин.” Да
предадем ситуацията в ръцете на Бог, означава да му предадем мислите си
за нея. Онова, което дадем на Бог, Той ни го връща обновено чрез виждането
на Светия Дух. Някои хора мислят, че ако се предадат на Бог, се отказват от
личната си отговорност, но е вярно обратното. Ние поемаме напълно
отговорността за ситуацията само ако сме отговорни за мислите си.
Достатъчно сме отговорни, за да знаем, че когато разчитаме на собственото
си мислене, инстинктивно ще отговорим от страх. Достатъчно отговорни
сме, за да помолим за помощ.
Понякога хората смятат, че да помолим Бог за помощ, означава да поканим
в живота си една сила, която ще оправи всичко. Истината е, че по този начин
каним в живота си онова, което ще ни накара да израснем - а израстването
може да се окаже мъчително. Смисълът на живота е да достигнем своето
съвършенство. Щом повикаме Бог, всичко, което е в състояние да ни
разгневи, застава на пътя ни. Защо ли? Защото гневът, предпочетен пред
любовта, е стена. Всяка ситуация, която ни изкарва от търпение, е състояние,
в което още не сме достигнали безусловната любов. Работата на Светия Дух
е да насочи вниманието ни към нея и да ни помогне да я превъзмогнем.
Нашите удобни зони са ограничените области, в които установяваме, че е
лесно да обичаме. Задачата на Светия Дух е не да уважава тези удобни зони,
а да ги разбие. Не сме стигнали до върха, докато има удобна зона. Любовта
не е любов, ако не е безусловна. Не сме опознали истинската си същност,
преди да познаем своята съвършена любов.
За да се увери в напредъка ни към просветлението, "Светият Дух има силно
индивидуализирана учебна програма за всеки". Той може да използва всяка
среща, всяко обстоятелство, за свои цели. Той посредничи между нашата
съвършена космическа същност и светското ни безумие. Влиза в илюзията и
ни извежда от нея. Използва любовта, за да пробуди още любов, и отвръща
на "страха като на зов за любов".
Нито камерите на Хитлер, нито СПИН, са Божия воля. Те са продукт на
страха. Ала когато призовем Светия Дух в подобни моменти, той ги използва
като причини и възможности за израстването ни до онова ниво на

30
всеобхватна любов, от което те се излъчват от Земята. Те ни предизвикват да
обичаме по-силно, отколкото сме обичали дотогава.
Ако наистина желаем морално удовлетворение за зверствата на холокоста,
ще направим всичко, което е по силите ни, за да не се повторят. Всеки
мислещ човек знае, че Хитлер не е действал сам. Той никога не би могъл да
извърши всичко това без съдействието на хиляди хора, които, макар да не
споделяха злите му намерения, нямаха моралната сила да кажат не. Какво
иска Светият Дух от нас? Въпреки че не може да се гарантира, че няма да се
роди нов Хитлер, ние можем да изградим един свят, където, дори да се появи
един Хитлер, ще има толкова много любов, че едва ли някой ще го послуша
или ще заговорничи с него.
Затова духовният път е пътуването, което осъществяваме, живеейки нашия
живот. Всеки върви по духовен път, но повечето хора не го осъзнават.
Светият Дух е силата в нашия разум, която ни познава в нашето съвършено
любящо, естествено състояние (забравено от нас). Тя навлиза в света на
страха и илюзиите заедно с нас, като използва опита и преживяванията ни,
за да ни напомни кои сме. Прави го като ни показва възможностите за обич
във всичко, което мислим и правим. Предизвиква коренна промяна в
разбирането за мисията ни на Земята. Учи ни да възприемаме любовта като
наша единствена функция. Всичко, което правим в живота си, ще бъде
използвано и интерпретирано от егото или от Светия Дух. Егото използва
всичко, за да ни води към все по-голям страх. Светият Дух използва всичко,
за да ни води към вътрешен мир.

5. ПРОСВЕТЛЕНИ СЪЩЕСТВА

"Просветлението съвсем не е промяна, а само приемане.”

На Земята са живели хора, а вероятно и днес има такива, чийто разум е бил
напълно изцелен от Светия Дух. Те са приели Изкуплението. Във всички
религии има притчи за светци и пророци, които са вършили чудеса. Това е
така, защото, когато разумът се завърне при Бог, той става проводник на
силата Му. Божията сила превъзхожда законите на този свят. Светците и
пророците, приемайки Изкуплението, са осъществили Христос в себе си.
Били са пречистени от страшните мисли и само любовта е останала в разума
им. Тези пречистени същества се наричат Просветлените. Светлина означава
разбиране. Просветлените “разбират”.
Просветлените хора не се отличават с нещо, което ние не притежаваме. В
себе си носят съвършена любов, ние - също. Разликата е, че те нямат нищо
друго. Просветлените същества - "Исус и другите - съществуват в състояние,
което е потенциално за останалите хора". Съзнанието на Христос е само
31
перспектива за безусловна любов. Вие и аз имаме Христов ум точно толкова,
колкото е имал и Исус. Разликата между него и нас е, че ние се изкушаваме
да го отречем. А Той е устоял. Всяка Негова мисъл и действие са произтича-
ли от любовта. Безусловната любов, или Христос в него, е "истината, която
ни прави свободни", защото е перспектива, която ни спасява от нашите
страшни помисли.
Исус и другите просветлени учители са наши еволюирали по-големи братя.
Според законите на еволюцията, видовете се развиват в определена посока
дотогава, докато това развитие стане неспособно за оцеляване. На този етап
се появяват мутации. Въпреки че мутацията не е мнозинството от даден вид,
тя представя линията на еволюция, приспособена за оцеляването на вида.
Потомците на мутацията са онези, които ще оцелеят.
Нашият вид е застрашен, понеже постоянно враждуваме. Борим се срещу
себе си, срещу другите, срещу планетата и срещу Бог. Пътищата,
направлявани от страха, заплашват нашето оцеляване. Любящият човек е
като еволюционна мутация, представляващ съществуване, в което любовта
се поставя на първо място и по този начин се създава възможност за чудеса.
Следователно това е единственият разумен изход, единствената житейска
ориентация, която ще спомогне за оцеляването ни.
Просветлените показват на останалите от нас какъв е нашият еволюционен
потенциал, посочват ни пътя. Има разлика между пътеводител и опора.
Понякога хората твърдят, че не им трябва опора като Исус. Но той не е
опора; той е Учител. Ако искате да станете писател, четете класиците. Ако
искате да създавате музика, слушайте произведенията на великите компо-
зитори. Ако учите за художник, е добре да опознаете големите майстори.
Ако Пикасо влезеше в стаята, докато вие се учите да рисувате, и кажеше:
“Здравей, разполагам с няколко часа... искаш ли няколко съвета?”, вие щяхте
ли да откажете?
Така е и с духовните учители: Исус, Буда или много други просветлени. Те
са били гении в използването на своите умове и сърца така, както Бетовен е
бил гений в областта на музиката, или Шекспир е бил гений на словото. Защо
да не се поучим от тях, да последваме техния пример, да научим това, което
са вършели правилно?
Курс по чудеса използва традиционната християнска терминология, но я
употребява по много нетрадиционен начин. Думи като Христос, Свети Дух,
спасение, Исус и т. н., се използват по-скоро в своето психологическо,
отколкото в религиозното си значение. Като студентка и преподавателка в
Курса, научих много за съпротивата на хората срещу християнските
понятия. Като еврейка си мислех, че само евреите биха имали проблеми с
понятието Исус, но грешах. Не само евреите стават нервни при
споменаването на Неговото име. Кажете думата “Исус” на група умерени

32
християни и вероятно ще възникне такава съпротива свързана с темата,
както и навсякъде другаде.
Разбирам защо. Както се казва в Курс по чудеса: “От него, който трябваше
да е само брат на света, са произлезли горчиви идоли.” Толкова много
християнски понятия са се използвали за създаване и поддържане на
чувството за вина, че повечето разумни хора предпочитат да ги отхвърлят
изцяло. Понякога проблемът е по-лош за християните, отколкото за евреите.
Еврейчетата обикновено не знаят нищо за християнските понятия. За
християнчетата, от друга страна, тези думи са били заредени с вина,
наказание и страх от ада.
Думите са само думи и тези, които обиждат, винаги могат да се заменят с
нови. Но в случая с Исус проблемът не може да се разреши с въвеждането
на нова дума. Неговото име е Исус. Няма смисъл да се преструваме, че името
му е Хърбърт. Отричайки Исус, без да се замислят, заради онова, което някои
християни са направили с него и в негово име, много хора изхвърлят зърното
заедно с плявата. Що се отнася до Курс по чудеса и други езотерични учения
на християнската философия, те ги отхвърлят безцеремонно заради техния
език. Попаднали са в онзи мисловен капан, който в “Анонимни алкохолици”
наричат “предварително презрение”.
Преди години бях поканена на вечеря в Ню Йорк. На масата се водеше
разговор за един наскоро издаден роман. Някой ме попита дали съм го чела.
Не го бях чела, но четох рецензията за него в Ню Йорк Таймс. Излъгах и
казах: “Да.” Ужасих се от себе си. Не бях чела книгата, ала имах достатъчно
информация, за да се преструвам, поне за момента, че съм го направила. Бях
готова да приема чуждото мнение за мое собствено.
Не след дълго си спомних за този случай, докато се чудех дали да прочета
една книга, а именно Курс по чудеса, в която се говореше за Исус. Като дете
не бях учила нищо за него. Само ми бяха казали: “Това ние не четем, скъпа.”
Но евреите са известни и с това, че насърчават интелектуалното развитие на
децата си. Бях научена (макар да не ми пролича на онази вечеря) да чета и да
разсъждавам сама - и аз го направих. Според мен Курс по чудеса не
притеснява евреите. "Въпреки че книгите идват от Него, много ясно е, че
можеш да бъдеш напреднал ученик в Курса, без да имаш лични отношения
с Него."
Курсът разбира упорството ни, но не му угажда. Време е за огромна
промяна в нашето разбиране на християнската философия и по-точно, в
схващането ни за Исус. Християнската религия няма монопол върху
Христос или върху самия Иисус. Всяко поколение трябва да преоткрива
истината за себе си.
Кой е Исус? Той е личен символ на Светия Дух. Бил е напълно изцелен от
Светият Дух и е станал едно с него. Той не е единственият образ, който

33
Светият Дух приема. Той е едно от лицата му. Той е на върха на планината
от опита, но това не означава, че е единственият, стигнал дотам.
Исус е живял в този свят на страха и е възприемал само любовта. Всяка
Негова постъпка, дума, мисъл е била водена от Светия Дух, вместо от егото.
Той е бил напълно пречистено същество. Да мислим за Него, е все едно да
мислим и да призоваваме съвършената любов.
Исус постигнал пълно осъществяване на Христовото съзнание и тогава Бог
го е дарил със силата да помага на нас да постигнем това място в себе си.
Както Той казва в Курс по чудеса: “Аз съм отговорен за Изкуплението.”
Споделяйки Божието виждане за нещата, той се е превърнал в олицетворение
на това виждане. Исус вижда всеки един от нас така, както Бог ни вижда -
невинни и съвършени, обичащи и обичани и ни учи да се виждаме по същия
начин. Ето така той ни води от ада към Рая. Да виждаме с Неговите очи,
означава да изкупим своите грешки във възгледите. Това е чудото, което Той
сътворява в живота ни, мистичната светлина, която пламва в душите ни. На-
шият разум е сътворен като олтар за Божия Син. Той символизира Божия
Син. Да се прекланяме пред Него, означава да се прекланяме пред
възможността за съвършена любов, която е във всички ни.
Приказките са мистични загатвания за силата на вътрешния Аз, предавани
от поколение на поколение. Те са истории за преобразяването. Приказки
като “Снежанка” и “Спящата красавица” са метафори за отношенията между
егото и Божествения разум. Злата орисница, която олицетворява егото, може
да приспи Спящата красавица или Христос в нас, но не и да ги унищожи.
Сътвореното от Бог е неразрушимо. В най-лошия случай злата орисница
може да ни омагьоса, да приспи красавицата. И тя го прави. Но любовта в
нас не умира, тя само заспива за много дълго време. Във всяка приказка идва
Принцът. Неговата целувка ни припомня кои сме и защо сме дошли тук.
Принцът е Светият Дух и Той идва, представен в различни образи и в
различни костюми, за да ни събуди със Своята любов. И точно когато
изглежда, че е изгубена всяка надежда и че злото е възтържествувало, се поя-
вява нашият Спасител и ни подава ръка. Той има много лица и едно от тях е
Исус. Той не е идол или опора. Той е нашият по-голям брат. Той е дар.

34
 Глава 4
ПРЕДАВАНЕ

"Защото в Божиите ръце почиваме в мир...”

1. ВЯРАТА

"Не съществува проблем, в каквато и да било ситуация, който вярата да

не може да разреши.”

Какво би станало, ако искрено вярвахме в Бог - благотворния ред на нещата,

силата, която направлява света без нашия съзнателен контрол? Какво би
станало, ако можехме да прозрем в ежедневието могъществото на тази сила?
Какво би станало, ако вярвахме, че тя ни обича, че се грижи за нас и ни пази?
Какво би станало, ако знаехме, че можем да се отпуснем?
Физическото тяло - огромен брой механизми с блестящ дизайн и
ефективност, които нашите човешки усилия никога не биха могли да
наподобят - работи всеки момент. Сърцата ни туптят, дробовете ни дишат,
ушите ни чуват, косите ни растат. Без да ги караме да работят - те просто го
правят. Планетите обикалят около Слънцето, семената израстват в цветя,
ембрионите се превръщат в бебета, при това без помощта ни. Тяхното
развитие е заложено в системата на природата. Ние с вас също сме
интегрални части от тази система. Можем да оставим нашия живот да бъде
направляван от същата сила, която кара цветята да растат - или можем да го
правим сами.
Да се довериш на силата, която движи Вселената, е вяра. Вярата не е сляпа,
тя е далновидна. Вяра означава да повярваме, че Вселената е на наша страна
и че тя знае какво прави. Вярата е психологическо осъзнаване на
разгърнатите сили на доброто, които действат постоянно във всички
измерения. С опитите си да управляваме тези сили само ѝ пречим. Желани-
ето ни да се отпуснем в нея ѝ дава възможност да заработи в наша полза. Без
вяра ние неистово се опитваме да контролираме нещо, което не е наша
работа, и да поправяме нещо, което не е по силите ни. Това, което се
опитваме да контролираме, работи много по-добре без наша намеса, а онова,
което се опитваме да поправяме, не можем да го поправим по никакъв начин.
Без вяра, пропиляваме живота си.
Съществуват обективни, очевидни закони за физическите феномени. Да
вземем гравитацията, например или законите на термодинамиката. Вие не
35
вярвате в законите на гравитацията, а по-скоро ги познавате.
Съществуват обективни, очевидни закони и за нефизическите феномени.
Тези две групи закони - законите, които управляват външния и вътрешния
свят - са паралелни.
Вселената поддържа отвън нашето физическо оцеляване. Фотосинтезата в
растенията и планктонът в океана осигуряват кислорода, който ни е
необходим, за да дишаме. Много е важно да спазваме законите, които
управляват физическата вселена, защото погазването на тези закони
застрашава нашето оцеляване. Когато замърсяваме океана или унищожаваме
растителността, ние рушим своята поддържаща система и по този начин се
самоунищожаваме.
На вътрешно ниво Вселената също поддържа нашето оцеляване -
емоционално и психологически. Вътрешният еквивалент на кислорода,
необходим за нашето оцеляване, е любовта. Човешките взаимоотношения
съществуват, за да раждат любов. Когато опорочаваме нашите
взаимоотношения с мисли без любов или ги рушим и прекъсваме с
нелюбяща нагласа, ние застрашаваме емоционалното си оцеляване.
Следователно законите на Вселената само описват нещата такива, каквито
са. Тези закони не са измислени; те са открити. Те не зависят от нашата вяра.
Вярата в тях само показва, че ги разбираме. Погазването на тези закони
говори не за липса на доброта, а за липса на интелигентност. Зачитаме при-
родните закони, за да оцелеем. А кой е най-важният вътрешен закон? Да се
обичаме един друг. Защото, ако не го правим, сме обречени на смърт.
Липсата на любов ще ни убие толкова сигурно, колкото и липсата на
кислород.

2. СЪПРОТИВАТА

"Безверието не е липса на вяра, а вяра в нищото.”

Курс по чудеса ни казва, че "няма човек без вяра". Вярата е една от страните
на съзнанието. Ние вярваме или в страха, или в любовта, вярваме или в
силата на света, или в Божията сила.
Научени сме, че като отговорни възрастни хора, трябва да бъдем активното,
мъжкото начало в природата - да си намерим работа, да поемем живота си в
свои ръце, да хванем бика за рогата. Научили са ни, че това е нашата сила.
Мислим се за силни, заради това, което сме постигнали, а не заради онова,
което сме. Така се озоваваме в омагьосан кръг: чувстваме се безсилни да
постигаме, а вече сме постигнали.
Ако някой дойде и ни предложи да се пуснем по течението, за да се
разведрим поне малко, изпадаме в истерия. В края на краищата ние и така
36
сме абсолютни неудачници, доколкото можем да преценим. Последното
нещо, което можем да си представим, е да станем по-пасивни, отколкото
вече сме.
Пасивната енергия притежава своеобразна сила. Личната сила се ражда от
равновесието между мъжкото и женското начало. Пасивната енергия
залинява без активна енергия, но активната енергия става тиранична без
пасивна енергия. Свръхдозата мъжка, агресивна енергия е груба, властна,
неуравновесена и противоестествена. Проблемът е, че всички ние сме нау-
чени да уважаваме агресивната енергия. Втълпено ни е, че животът е само за
енергичните защитници, затова възвеличаваме мъжкото си съзнание, което,
неуравновесено от женското, е жестоко. Затова сме такива - и мъжете, и
жените. Изградили сме борбен характер. Вечно се борим за нещо: за работа,
за пари, за да създадем взаимоотношения, за да скъсаме отношения, за да
отслабнем, за да изтрезнеем, за да накараме другите да ни разберат, за да
накараме другите да кажат еди-какво си, за да накараме другите да си
тръгнат и така нататък. Никога не прибираме мечовете си.
Женското, предаващото се начало в нас е пасивно. То не прави нищо.
Духовният процес - при мъжете, както и при жените - е процес на
придобиване на женственост, процес на успокояване на разума. Той е
култивирането на личния магнетизъм.
Ако имате купчина метални стружки и искате да ги подредите в красива
фигура, можете да направите две неща. Може с пръсти да се опитате да
подредите малките парченца в красива паяжина или можете да си купите
магнит. Магнитът привлича металните стружки. Той символизира нашето
женско съзнание, което изразява своята сила чрез привличането, а не чрез
действието.
Тази привличаща, приемаща, женска страна на нашето съзнание е
пространството на мисловното предаване. В даоистката философия ин е
женското начало, представител на земните сили, a ян е мъжкото, което
представлява духът. Ако Бог се отъждествява с “Той”, цялото човечество се
превръща в “Тя”. Това не е конфликт между мъжа и жената.
Отъждествяването на Бог с мъжкото начало по никакъв начин не е по-
сегателство върху феминистките убеждения. Нашата женска същност е
точно толкова важна, колкото е и мъжката ни същност.
Правилната взаимовръзка между мъжкото и женското начало е това, при
което женското се предава на мъжкото. Предаването не е слабост или загуба.
То е могъща несъпротива. Чрез откритост и отзивчивост от страна на
човешкото съзнание духът има възможност да се влее в живота ни, да му
даде смисъл и посока. В християнските философски схващания Дева Мария
символизира женското начало в нас, което е оплодено от Бог. Жената се
съгласява с този процес и като се предава, се самоосъществява. Това не е

37
слабост от нейна страна; това е сила. На Земята баща на Христос е Бог, а
негова майка е нашето проявление в човешки вид. Чрез мистичната връзка
между човешкото и Божественото се ражда нашият Висш Аз.

3. ОТКАЗ ОТ РЕЗУЛТАТИТЕ

"Никога не ще се изгубиш, защото Бог те води.”

Когато се предадем на Бог, ние се предаваме на нещо по-голямо от нас - на

Вселената, която знае какво прави. Когато престанем да се опитваме да
контролираме събитията, те заемат естествения си ред, ред, който действа.
Ние сме в покой, когато една сила, много по-могъща от нашата, поеме
контрола - при това тя го прави много по-добре от нас. Започваме да вярваме,
че силата, която крепи цели галактики, може да се справи с условията на
нашия, относително малък, живот.
По дефиниция предаване означава отказ от стремежа към резултати. Когато
се предаваме на Бог, ние се отказваме от привързаността си към хода на
нещата отвън и се съсредоточаваме върху това, което става отвътре.
Любовта е нашият избор, духовното решение да виждаме любовта като
единствена реална цел и стойност във всяка ситуация. Докато не направим
този избор, ние продължаваме да се борим за резултати, като мислим, че ще
ни направят щастливи. Но всички ние сме получавали неща, за които сме
мислили, че ще ни направят щастливи, и сме се убеждавали в противното.
Това външно търсене - търсене на нещо различно от любовта, което да ни
изпълни и да се превърне в източник на щастие - е идолопоклонничество.
Парите, сексът, властта или всяко друго светско удоволствие предлага само
временно облекчение на тъжната екзистенциална болка.
“Бог” означава любов, а “воля” означава мисъл. Тогава Божията воля е
любяща мисъл. Ако Бог е източникът на всичко добро, любовта в нас е
източникът на всичко добро. Когато обичаме, ние автоматично приемаме
такава нагласа и такова поведение, които ни водят към оптимален за всички
участници развой на събитията. Понякога не знаем как ще се развият тези
събития, но това не ни е необходимо. Бог ще направи Своето, ако и ние
направим нашето. Единствената ни работа във всяка ситуация е само да
престанем да се съпротивляваме на любовта. Тогава събитията зависят от
Него. Предаваме властта в Неговите ръце. Оставяме Той да води. Вярваме,
че Той знае как.
Разпространен е митът, че някои хора имат повече вяра от други. По-вярно
е, че по отношение на някои неща определени хора се предават по-лесно от
други. Разбира се, ние предаваме на Бог първо нещата, на които не държим
особено много. Някои от нас нямат нищо против да се откажат от
38
професионалните цели, но в никакъв случай не биха оставили в Божиите
ръце своите любовни връзки, или обратното. За всичко, на което не държим,
казваме: “Е, какво пък, Бог може да го поеме.” Но ако е наистина важно,
смятаме, че е по-добре сами да се заемем. Истината, естествено е, че колкото
по-важно е то за нас, толкова по-важно е да го предадем. Полагат се най-
много грижи за онова, което е отдадено. Да оставиш нещо в ръцете на Бог,
означава да го оставиш (мислено) на грижите и вниманието на
добротворството на Вселената. Да го запазим за себе си, означава постоянно
да стискаме със зъби и нокти и да манипулираме. Непрекъснато отваряме
фурната, за да видим пече ли се хлябът, което ни гарантира, че това никога
няма да стане.
Там, където се стремим към резултати, най-трудно се отказваме от
контрола. Но как можем да знаем към какви резултати да се стремим, когато
не знаем какво ще се случи утре? За какво се молим? Вместо да изричаме:
“Мили Боже, моля те, нека се влюбим или моля те, дай ми тази работа” - ние
трябва да казваме: “Мили Боже, най-голямото ми желание е вътрешен мир.
Искам да изпитвам любов. Не зная какво ще ми донесе това. Оставям
резултатите от тази ситуация в твои ръце. Доверявам се на твоята воля. Да
бъде твоята воля. Амин.”
Едно време имах чувството, че не мога да си позволя да се отпусна, защото
Бог има да мисли за по-важни неща от моя живот. Накрая разбрах, че Бог не
е капризен, а е безпристрастна любов към целия живот. Моят живот не бе
нито повече, нито по-малко ценен за Него от всеки друг. Да се предадем на
Бог, означава да приемем, че Той ни обича и се грижи за нас, защото обича
и се грижи за целия живот. Предаването не пречи на нашата сила, а я
обогатява. Бог е любовта в нас, затова завръщането към Него е и завръщане
към самите себе си.

4. ПРЕДАВАНЕ НА ЖИВОТА

"Свято Божие дете, кога ще разбереш, че само светостта може да ти

даде удовлетворение?”

Да се отпуснете, да почувствате любовта в сърцето си и да я запазите като

свой фокус във всяка ситуация - това е смисълът на духовното предаване. То
ни променя. Ставаме по-задълбочени, по-привлекателни хора.
В Дзен-будизма съществува концепция, наречена “дзен-ум” или “ум на
начинаещия”. Казват, че умът трябва да прилича на празна купичка за ориз.
Ако вече е пълна, Вселената не може да я напълни. Ако е празна, има място
да се пълни. Следователно, когато мислим, че вече имаме готови представи
за всичко в живота, не подлежим на обучение. Истинското прозрение не
39
може да осени ум, който не е отворен за него. Предаването е процес на
изпразване на ума.
В християнската традиция това е смисълът на идеята “да станеш като малко
дете”. Малките деца не мислят, че знаят какво означават нещата. Всъщност
те знаят, че не знаят. Молят някой по-възрастен и по-мъдър да им ги обясни.
Ние приличаме на деца, които не знаят, но си мислят, че знаят.
Мъдрият човек не се преструва, че знае онова, което е невъзможно да се
знае. “Не знам” може да бъде могъщо твърдение. Когато се озовем в
непозната ситуация, в нас има нещо, което знае. Със съзнателния си разум
"ние отстъпваме, за да ни поведе висшата сила в нас".
Имаме нужда от по-малко позьорство и от повече истинска Божествена
харизма. “Харизма” е религиозно понятие по своята същност и означава “от
духа” или “вдъхновен”. Отнася се за Божията светлина, която оставяме да
сияе чрез нас; за онази искра в хората, която не може да се купи с пари, за
невидимата енергия с видим ефект. Да не се бъркаме в хода на нещата, а само
да обичаме, не е обезличаване. Точно обратното, тогава започваме да
блестим. Даваме възможност да засияе собствената ни светлина.
Създадени сме, за да бъдем такива. Създадени сме, за да сияем. Вижте
малките деца. Всички те са толкова неповторими, преди да започнат да се
опитват да бъдат такива, защото проявяват силата на неподправената
смиреност. Това е и обяснението на “късмета на начинаещия”. Когато се
озовем в ситуация, чиито правила не познаваме, не се преструваме, че знаем
как да постъпим, и не знаем от какво да се страхуваме. Това позволява на
разума да твори чрез своята висша сила. Ситуациите променят своята ско-
рост и светлината пробива, защото разумът ни се е разтворил за любовта.
Измъкнали сме се от собствения си път.
Любовта е печеливш модел, успешна и привличаща вибрация. Мислим, че
успехът е трудно нещо и затова той наистина е такъв за нас. Житейският
успех не трябва да съдържа отрицателно напрежение. Не трябва постоянно
да се борим. Ако се замислите, “да хванеш бика за рогата” трябва да е много
опасно нещо. Всъщност напрежението, произтичащо от амбицията, само
ограничава способността ни да успеем, защото ни държи в състояние на
емоционална и физическа контракция. На пръв поглед ни зарежда с енергия,
но в действителност не го прави, подобно на въздействието на наркотиците
върху душевното здраве; настъпва кратък възход, последван от срив. Култи-
вирането на духовен покой, или предаването, е като поемане на
здравословна храна. Не води до незабавно обновяване, но след време ни
зарежда с много повече енергия.
За целта не се изисква по цял ден да седим в поза лотос. Продължаваме да
се вълнуваме, но по-меко. Много хора оприличават духовния живот на
второкласен филм, но Бог не ни освобождава от всички житейски драми. Той

40
ни освобождава само от евтините драми. Няма по-силна драма от
истинското израстване на личността. Едва ли има нещо по-драматично от
момчетата, които стават мъже, и от момичетата, които стават жени.
Нещо удивително става, когато се предадем и започнем само да обичаме.
Разтапяме се в един друг свят, в една реалност на силата, която е в нас.
Светът се променя, когато и ние се променим. Светът става по-нежен, когато
и ние станем по-нежни. Светът ни обиква, когато изберем да го обичаме.
Предаване означава решението да престанем да се борим със света и вместо
това, да започнем да го обичаме. Това е едно внимателно освобождаване от
болката. Но освобождаване без сътресение; "то е нежно разтапяне в
истинската ни същност". Отпускаме своя лък и откриваме силата на нашата
Христова същност. Курс по чудеса ни учи, че макар "да смятаме, че без егото
всичко ще бъде хаос, вярно е точно обратното: без егото всичко ще бъде
любов."
Единственото, което Бог желае от нас, е да променим своя фокус и да
приемем едно по-фино възприемане на света. Достатъчен е само един искрен
миг на предаване, в който любовта е по-важна от всичко друго, и вече знаем,
че нищо друго няма значение. Онова, което ни дава Той в замяна за нашата
откровеност, е избликването на Неговата сила дълбоко в нас. Получаваме
Неговата сила, за да я споделим със света, да излекуваме всички рани и да
събудим всички сърца.

Глава 5
ЧУДЕСА

"Твоята святост променя всички закони в света. Тя е отвъд всяко

ограничение от време, пространство, разстояние и граници от какъвто и
да е вид.”

1. ОПРОЩЕНИЕ

"Пред славния блясък на царството, вината се стопява и, преобразена в

доброта, никога вече няма да е онова, което е била.”

“Чудесата стават естествено, като израз на любовта.” Те отразяват

промяната в нашето мислене, насочвайки силата на ума към изцеление и
промяна.
Изцелението приема много форми. Понякога чудото е промяна в

41
състоянието на материята, каквото е физическото изцеление. Друг път то е
психическа или емоционална промяна. Не толкова промяна на обективната
ситуация (въпреки че и това често се случва), колкото промяна на начина, по
който възприемаме ситуацията. Променя се главно начинът, по който
съхраняваме опита в своя ум - начина, по който изживяваме този опит.
Светът на човешките истории, на цялото ни съсредоточаване върху
поведението и нещата, които стават извън нас, е илюзорен. Той завоалира
истинския свят, той е колективен сън. Чудо е не преподреждането на
фигурите в съня ни. Чудо е нашето пробуждане.
Когато молим за чудо, ние преследваме практическа цел: възстановяване
на вътрешния мир. Не искаме да се промени нещо извън нас, а нещо вътре в
нас. Търсим една по-толерантна житейска ориентация.
Физиката на Нютон твърдеше, че нещата имат обективна реалност,
независима от нашата представа за тях. Квантовата физика и по-точно
Принципът за изменчивост на Хайзенберг разкрива, че докато се променя
начинът, по който възприемаме обекта, се променя и самият обект. Науката
за религията всъщност е наука за съзнанието, защото цялото Сътворение се
изразява чрез разума. Затова, според Курс по чудеса, нашето най-мощно
средство да променим света е способността "да променим мисленето си по
отношение на света".
Тъй като мисълта е съзидателното ниво на нещата, промененото мислене е
оптималното лично упълномощаване. Изборът на любовта пред страха е чо-
вешко решение, но радикалната промяна, която този избор поражда във
всяко измерение на живота ни, е дар от Бога. Чудесата са "застъпничество от
името на нашата святост", от името на мисловна система извън нашата. В
присъствието на любовта е възможно издигане над законите, които
управляват нормалния ход на живота. Мисълта, която вече не е ограничена,
поражда неограничени преживявания.
Ние сме наследници на законите, управляващи този свят, в който вярваме.
Ако се възприемаме като същества от този свят, тогава законите на
оскъдицата и смъртта, които го управляват, ще управляват и нас. Ако се
възприемаме като Божии деца, чийто истински дом е в реалността на
съзнанието, отвъд този свят, тогава ще открием, че “не сме подвластни на
ничии закони, освен на Божиите”.
Разбирането ни за това какви сме, определя нашето поведение. Ако се
мислим за малки, ограничени и неспособни същества, ще проявяваме
склонност да се държим като такива и енергията, която излъчваме, ще
отразява тези мисли, независимо какво правим. Ако мислим, че сме
великолепни създания с неограничено изобилие от любов и сила, ще
проявяваме склонност да се държим като такива. А енергията около нас
отразява степента на нашето осъзнаване.

42
 "Самите чудеса не могат да се направляват съзнателно." Те се появяват като
автоматичен резултат от любящата личност - невидима сила, излъчвана от
някой, който има съзнателното намерение да дава и да получава любов. Ако
се освободим от страховете, които блокират любовта в нас, ставаме
инструменти на Бога. Ставаме негови чудотворци.
Бог, като любов, постоянно се разширява, разцъфтява и създава нови
източници за изразяване и постигане на радост. Когато нашият разум,
насочен към любовта, се превърне в отворен съд, чрез който Бог се изразява,
животът ни става платно, върху което се пресъздава тази радост. Това е
смисълът на живота ни. Тук сме като физически проявления на Божествения
принцип. Да казваме, че сме на Земята, за да служим на Бог, означава, че сме
тук, за да обичаме.
Неслучайно сме били захвърлени върху скалистия бряг. Имаме мисия - да
спасим света чрез силата на любовта. Светът отчаяно се нуждае от
изцеление, като птица със счупено крило. Милиони хора знаят това и се
молят.
Бог ни чу. Той изпрати помощ. Изпрати вас.
Да станете чудотворци, означава да станете част от духовната общност,
която съживява света, да се приобщите към обновлението на световните
ценности на възможно най-дълбоко ниво. Това не означава, че трябва да го
оповестявате. Никой участник във френската нелегална съпротива не е
доближавал немския офицер, окупирал Париж, с думите: “Здрасти, аз съм
Жак. От Френската съпротива съм.” Вие също не трябва да съобщавате на
хора, които нямат представа за какво говорите: “Променен съм. Сега работя
за Бог. Той ме изпрати да подобря нещата. В света ще настъпят големи
промени.” Чудотворците се научават да сдържат съветите си. За духовната
мъдрост е важно да се знае, че когато е изговорена в неподходящо време, на
неподходящо място или на неподходящ човек, авторът ѝ прилича повече на
глупак, отколкото на мъдрец.
Курсът ни разказва за Божия план за спасение на света, наречен "планът на
Божиите учители". Планът призовава Божиите учители да излекуват света
със силата на любовта. Това учение няма нищо общо с словесното общуване,
а е тясно свързано с качеството на човешката енергия. “Да обучаваш,
означава да показваш.” Божи учител е всеки, който избира да бъде такъв. “Те
идват от всички краища на света. Идват от всички религии и от никоя
религия. Те са онези, които са се отзовали.” Древната пословица “Мнозина
са призовани, но малцина са избрани” означава, че "всеки е повикан, но
малко са се вслушали". Божият призив е универсален, достига до всеки ум,
във всеки момент. Но не всеки избира да се вслуша в зова на сърцето си. И
както всички знаем, неистово високите гласове от външния свят могат лесно
да заглушат тънкия, но любящ глас в нас.

43
 Работата ни като Божии учители, ако я приемем, е постоянно да
разширяваме способността да обичаме и да прощаваме. Правим го чрез
“избирателна памет”, съзнателно решение да помним само мислите,
изпълнени с любов, и да забравяме мислите, отровени от страх. Това е
смисълът на опрощението. Опрощението е главният крайъгълен камък във
философията на Курс по чудеса. Подобно на много от традиционните
понятия, използвани в Курса, то се употребява по много нетрадиционен
начин.
Обикновено мислим за опрощението като за нещо, което трябва да
направим, когато виждаме вина в някого. В Курса обаче ни учат, че трябва
да запомним, че никой няма вина, защото само любовта е истинска. Трябва
да съзрем невинността, скрита зад илюзията за вина. “Да простиш, означава
да помниш само мислите, изпълнени с любов, които си дал в миналото или
са ти били дадени. Всичко останало трябва да се забрави.” От нас се иска
разбиранията ни да преминат отвъд границите на грешките, които ни
разкриват физическите сетива - какво е направил някой, какво е казал - до
святото в човека, което само сърцето може да ни подскаже. Тогава няма
нищо за прощаване. Традиционната представа за опрощение - онова, което
Песента на молитвата нарича “опрощение на унищожението” - в такъв
случай е акт на осъждане. Това е арогантността на онези, които се смятат за
по-добри от останалите или може би за еднакво грешни, което все пак е
погрешно схващане и високомерие на егото.
Тъй като умовете на всички са свързани, промяната на нечии възгледи до
известна степен е изцеление за ума на цялото човечество. Упражняването на
опрощение е нашият най-важен принос за изцелението на света. Сърдитите
хора не могат да създадат мирна планета. Става ми смешно, като си спомня
колко се ядосвах, когато хората не искаха да подпишат петициите ми за мир.
Опрощението е работа, извършвана на пълен работен ден, понякога - много
трудна. Малко от нас имат винаги успех, ала полагането на усилия е нашето
най-благородно призвание. Това е единственият реален шанс на света да
започне отново. Радикалното опрощение е пълно освобождаване от
миналото, както на отделната личност, така и на обществото.

2. ЖИВОТ В НАСТОЯЩЕТО

"Цялото ти минало, освен красотата му, е отминало и нищо, освен

благословията, не е останало.”

Бог съществува във вечността. Единствената точка, в която вечността се

среща с времето, е настоящето. “Настоящето е единственото съществуващо
време.” Чудото е промяна на мисленето от онова, което сме могли да
44
направим в миналото или което трябва да направим в бъдеще, към това,
което сме свободни да направим тук и сега. Чудото е освобождаване от
вътрешните окови. Нашата способност да бъдем великолепни е равна на
способността да забравим миналото и бъдещето. Тъкмо затова малките деца
са великолепни. Те не помнят миналото и не се свързват с бъдещето. Бъдете
като малките деца, за да може светът най-накрая да порасне.
Едно от упражненията към Курса се казва: “Миналото е приключило. То не
може да ме докосне.” Опрощението на миналото е важна стъпка по пътя към
чудесата. Единственото значение на нещо от нашето минало е, че ни е довело
дотук, и трябва да се приема като такова. В това минало е истинска само
любовта, която сме дали и която сме получили. Всичко останало е заблуда.
Миналото е само мисъл. То е буквално в ума ни. Курсът учи: “Отдай
миналото на Този, Който може да промени мисленето ти за него.” Да
предадем миналото на Светия Дух, означава да помолим в ума ни да останат
само любящи, полезни мисли за него, а останалото да си отиде.
В такъв случай ни остава само настоящето, единственото време, в което се
случват чудеса. "Поставяме миналото, както и бъдещето, в Божиите ръце."
Библейският завет “и вече няма да има време” означава, че един ден ще
живеем изцяло в настоящето, без да се вкопчваме за миналото или да мислим
за бъдещето.
Всеки миг Вселената ни пречиства от старото; Божието творение не ни
застрашава с нищо. Проблемът е, че ние не вярваме. Нека да поискаме
прошка не от "Бог, който никога не ни е презрял", а от себе си, за всичко,
което мислим, че сме направили или не сме направили. Нека да си дадем
разрешение да започнем отново.
В живота всички сме попадали в ситуации, когато ни се е искало да не сме
направили нещо, което сме извършили, или да сме направили нещо, което
не сме. Това са онези моменти в живота, от вчера или от преди няколко
години, от мисълта за които ни побиват тръпки. Една от най-силните
техники за освобождаване, предложена ни в Курс по чудеса, е една молитва,
в която молим Вселената да изтрие нашите грешки:

"...първата стъпка в поправянето на злото е да признаеш, че активно си

взел грешно решение, но можеш също толкова активно да решиш и друго.
Бъди много категоричен за това и бъди наясно, че процесът на отменяне,
който не произтича от теб, въпреки това е в теб, защото Бог го е
поставил там. Твоята роля е само да върнеш мислите си в онова поло-
жение, в което е била направена грешката, и с мир да я предадеш за
Изкупление. Кажи си го колкото можеш по-искрено и помни, че Светият
Дух ще се отзове дори на най-слабата ти покана:
Вероятно съм взел погрешно решение, защото нямам спокойствие.

45
 Сам взех това решение, но също така мога да реша и друго.
Искам да реша друго, защото искам да бъда в мир.
Не се чувствам виновен, защото Светият Дух ще изличи всички
последствия от моето погрешно решение, стига да Му позволя.
Избирам да Му позволя, като Го моля да реши вместо мен от Божие
име."

Готово! Това е курс по чудеса, а не курс по разместване на мебелите.

"Чудесата променят физическите закони. Времето и пространството са под
Негово управление."
Колкото до бъдещето, Курсът уточнява, че няма начин да знаем какво ще
се случи утре или на следващия ден, или след пет години. Само егото
спекулира с утрешния ден. В Рая "ние предаваме нашето бъдеще в Божиите
ръце". Светият Дух възвръща на разума ни абсолютната сигурност и
увереност, че ако днес живеем с открити сърца, утрешният ден сам ще се
погрижи за себе си. Както казва Исус в Проповедта на Планината: “Не се
бойте за утре, защото утрешният ден сам ще се погрижи за себе си.”
"Егото изгражда своите възгледи за действителността върху онова, което
се е случило в миналото, пренася тези възгледи в настоящето и по този начин
създава бъдеще, подобно на миналото." Ако в миналото сме смятали, че
нещо не ни достига, мислите ни за бъдещето ще се градят върху това
схващане. Тогава навлизаме в настоящето със стремежа да компенсираме
миналото. И тъй като вярваме дълбоко в горното твърдение, ние
пресъздаваме неговите условия в бъдещето. “Минало, настояще и бъдеще не
са приемствени, освен ако ти не наложиш приемственост в тях.” В
настоящето ние имаме шанса да разчупим приемствеността между миналото
и бъдещето, като помолим за намесата на Светия Дух. Това е чудото. Искаме
нов живот, ново начало. Желаем живот, непомрачен от сенките на миналото,
и тъй като "ни се полагат чудеса", имаме право на пълно освобождаване.
Това е значението на твърдението, че Исус ни пречиства от греховете ни.
Той премахва всички мисли, в които няма любов. Освобождаваме се от
всички мисли за осъждане на някого или на нещо, които ни теглят към
миналото. Освобождаваме се от всички мисли за собственост и
принадлежност, които ни карат отчаяно да се вкопчваме в бъдещето.
Този свят на егото е свят на постоянни промени, на подеми и спадове, на
мрак и просветление. Раят е свят на постоянен покой, защото е осъзнаване
на реалност, която лежи отвъд промяната. “И Раят не ще се промени, защото
раждането в святото настояще е спасение от промяната.”
Светият Дух ни разкрива един свят, който се намира отвъд този, свят,
който ни се разкрива чрез различното възприемане. Умираме за един свят,
за да се родим в друг. “Да се родиш отново, е да оставиш миналото и да

46
гледаш настоящето без осъждане.” Светът на времето не е истинският
свят, а светът на вечността е нашият истински дом. Ние сме се насочили
към него. Носим големи възможности.

3. ВЪЗКРЕСЕНИЕ

“Възкресението е твоето пробуждане. ”

Целта на живота ни е да родим най-доброто, което е в нас.

Христос се появява като малко дете, защото образът на новороденото е
символ на нещо, чиято невинност е непомрачена от минали преживявания
или от вина. Христовото дете в нас няма минало. То символизира човек,
на когото е дадена възможност да започне отново. Единственият начин да
изцелим раните от миналото, е да им простим и да ги оставим да ^ си
отидат. Чудотворецът разбира, че смисълът на живота му е да служи за
опрощението на човечеството - да ни събуди от нашия колективен сън.
Курсът ни казва: “Библията разказва, че дълбок сън споходил Адам и
никъде не се споменава за неговото пробуждане.” До този момент не е
имало никакво “всеобхватно пробуждане или възраждане”. Всички можем
да допринесем за глобалното възраждане дотолкова, доколкото сами
позволяваме да бъдем събудени от собствения ни сън на изолация и вина,
да освободим нашето минало и да приемем новия живот в настоящето.
Само чрез индивидуално пробуждане може да се разбуди светът. Не
можем да дадем това, което не притежаваме.
За всеки от нас е определен кът от градината, къс от Вселената, който
можем да променим. Късчето от Вселената е собственият ни живот - нашите
взаимоотношения, домовете ни, професиите ни, настоящите ни условия -
такива, каквито са. Всяка ситуация, в която попадаме, е съвършено
планирана от Светия Дух възможност да учим другите на любов, вместо на
страх. Независимо от това в каква енергийна система участваме, наша работа
е да я изцелим - да изчистим мисловните форми, като прочистим
собствените си мисли. В действителност не обстоятелствата трябва да се
променят - ние сме тези, които се нуждаят от промяна. Молитвата се отправя
не за да промени Бог живота ни, а за да промени самите нас.
Това е най-великото и единственото чудо: че се събуждате от кошмара на
изолацията и ставате други хора. Хората постоянно се тревожат за това,
което правят: достатъчно ли постигнах, написах ли най-добрия сценарий,
създадох ли най-мощната компания? Но светът няма да се спаси от поредния
велик роман, от хубавия филм или мащабната сделка. Ще го спаси само
появата на велики хора.
Предназначението на кристалната ваза е да се пълни с вода. Ако във вазата
47
се налее повече вода, отколкото може да поеме, тя ще прелее. Същото важи
и за нашата личност. Точно в този момент Божията сила се излива с огромна
скорост върху нас. Ако нашият плавателен съд, нашето превозно средство -
човешкият ни канал - не е достатъчно подготвен чрез посвещаване и дълбоко
благоговение, силата, предназначена да ни спаси, ще започне да ни
унищожава.
Нашата съзидателност, вместо да ни направи силни личности, ни прави
истерици. Точно затова съзидателната сила - Божествената искра в нас - се
проявява като нож с две остриета: ако я приемем с добра воля, тя ни
благославя; ако я приемем с нежелание, тя ни подлудява. Това е една от
причините, поради която толкова много творци привикват към
унищожителната употреба на наркотици: за да притъпят усещането от
получаването на Божията сила, вместо да го засилят. Божията сила ни обзема
в една култура, която не притежава познания за тази сила или не признава
истинския духовен опит, и до такава степен ни плаши, че ние се хвърляме
към алкохола и наркотиците, за да не усещаме какво става в действителност.
Едва когато се вцепеним, добиваме смелостта да огласим своите
преживявания.
“Чудесата са право на всеки” подчертава Курс по чудеса, “но първо е
необходимо пречистване”. Нечистотиите - духовни или химически -
замърсяват системата и оскверняват олтара в нас. Тогава нашият плавателен
съд не може да понесе преживяването на Бог. Вълните на духа ни връхлитат,
а вазата започва да се пропуква. Трябва да работим не върху прилива на
силата - Божията любов вече се лее върху нас със скоростта, която можем да
понесем - а върху готовността да я посрещнем.
Курс по чудеса ни оприличава на хора, които стоят в една светла стая,
притискат ръце към очите си и се оплакват от тъмнината. Светлината е тук,
но ние не я виждаме. Не осъзнаваме, че настоящето винаги е шанс за ново
начало, светъл момент. Отвръщаме на светлината така, сякаш е мрак, и тя се
превръща в мрак. Понякога можем да видим само в ретроспекция, че ни е
бил даден още един шанс в живота - нова връзка или нещо друго - но поради
своята заетост да отвръщаме на миналото, сме пропуснали възможността за
нещо съвсем ново.
Ако сме напълно честни със себе си, проблемът не е в това, че не е имало
възможности за успех. Бог постоянно увеличава възможностите ни. Дават
ни се много възможности, но ние сме склонни да ги подминаваме.
Противоречивите ни действия саботират всичко. Няма смисъл да молим за
нова връзка или за друга работа, ако в новата ситуация възнамеряваме да се
представим точно както в предишната. Докато не се изцелим от вътрешните
си демони, от навика да мислим със страх, ще превръщаме всяка ситуация в
предишната болезнена драма. Всичко, което правим, е заредено с енергията,

48
с която го вършим. Ако сме обезумели, животът ще бъде безумен. Ако сме
във вътрешен мир, животът ще бъде изпълнен с мир. Затова нашата цел във
всяка ситуация е вътрешен мир. Нашето вътрешно състояние определя
преживяванията ни, но преживяванията не определят вътрешното ни
състояние.
Понятието “разпъване но кръст” означава енергийния модел на страха. То
представя ограниченото, негативно мислене на егото и начините, по които
то се старае да ограничава, да противопоставя или да обезсилва любовта.
Понятието “възкръсване” означава енергийния модел на любовта, който
преодолява страха, като го премахва. Функцията на чудотвореца е
опрощението. Изпълнявайки своята мисия, ние ставаме средства за
възкресение.
Бог и човек са основният съзидателен екип. Бог е като електричеството.
Една къща може да има електрическа инсталация, но какво значение има
това, ако няма лампи и ключове? Ако оприличим Бог на електричество,
тогава ние сме Неговите лампи. Не е важна големината на лампата, нито
нейната форма или нейния дизайн. Важно е само това, дали е свързана. Няма
значение кои сме или какви са нашите дарби. Има значение само желанието
ни да бъдем използвани в Негова услуга. Нашата воля, нашето убеждение ни
дават чудодейна сила. Божиите служители носят отпечатъка на своя
Господар.
Лампи без електричество не светят, електричество без лампи също не свети.
Ала заедно те разсейват мрака.

4. КОСМИЧЕСКА ЗРЕЛОСТ

"Божие дете, ти си създадено, за да твориш доброто, красивото и

святото.”

Превръщайки се в по-чисти проводници на Божията светлина, ние

развиваме желание за възможната хармония в света. Чудотворецът не е
устремен в борба срещу съществуващия свят, а към създаване на по-добър
свят.
Лекуването на симптомите на проблема съвсем не е лечение на самия
проблем. Вземете за пример атомните бомби. Ако всички се потрудим
сериозно, подпишем достатъчно петиции и изберем нови управници, ще
можем да поставим бомбата извън закона. Но какво от това, ако не
пречистим сърцата си от омразата? Децата ни или децата на нашите деца ще
създадат разрушителна сила, много по-мощна от бомбата, ако продължават
да носят в себе си страх и конфликти.
Всичко във физическата Вселена става част от пътуването към дебрите на
49
страха или част от пътуването обратно към любовта, в зависимост от това,
как се използва от разума. Онова, което посвещаваме на любовта, се
използва за нейните цели. Така че ние работим в рамките на светските
илюзии - политически, обществени, екологични и т. н. - но разбираме, че
истинската метаморфоза на света не е резултат на това, което правим, а на
съзнанието, с което го правим. В действителност ние само протакаме, вместо
да дадем шанс на истинската метаморфоза на глобалните енергии.
Целта на чудотвореца е грандиозна не в личен, а в духовен план. Висшата
космическа драма не е вашата кариера, вашите пари или някое от
преживяванията ви на този свят. Кариерата ви е важна, разбира се, както са
важни и парите ви, талантът ви, енергията ви и вашите лични
взаимоотношения. Но те имат значение само до степента, в която са
посветени на Бога в услуга на Неговите цели. Когато надрастнем незрялата
суетня около малкия Аз, ние израстваме над своя егоизъм и ставаме
космически зрели.
Преди да открием тази космическа зрелост, ние сме като деца. Тревожим
се за вноските за кола, за професионалното си израстване, за пластичната
хирургия, за болежките на домашните си любимци, докато политическите
проблеми се увеличават застрашително, а озоновата дупка се разширява с
всеки изминал ден. Заетостта ни с неща, които в крайна сметка нямат
значение, е толкова детинска, че губим най-важната връзка с онези, които
имат значение.
Има разлика между детински и детски. Детското предполага духовност,
нежност и дълбоко незнание, което поражда жажда за нови впечатления.
Детското е, когато се възприемаме като деца в ръцете на Бог. Научаваме се
да отстъпваме крачка назад и да Го оставяме да ни води.
Бог не е изолиран от нас, защото Той е любовта в нашия разум. Всеки
проблем, отвътре или отвън, се дължи на нечие откъсване от любовта. На
Земята всеки ден умират от глад по трийсет и пет хиляди души, а няма
недостиг на храна. Въпросът не е “Какъв е този Бог, който позволява да
гладуват деца?”, а “Какви са тези хора, които оставят децата да гладуват?”
Чудотворецът връща света в Божиите ръце, като съзнателно избира начин на
живот с повече любов. Циничното примиренческо очакване на това, да
дойде колапсът на света, ни прави част от проблема, а не негов отговор.
Трябва съзнателно да признаем, че за Бог “няма ред или сложност в
чудесата”. Любовта изцелява всички рани. Никой проблем не е твърде
незначителен за Божието внимание или твърде голям, за да се заеме с него.
Всяка система в света - социална, политическа, икономическа, биологична
- започва да се пропуква под тежестта на собствената си жестокост. Ако не
бяха чудесата, може да се твърди, че вече е започнало наказанието и е твърде
късно за спасяването на света. Много хора са убедени, че светът е поел към

50
един неизбежен, огромен колапс. Всеки здравомислещ човек знае, че светът
в много отношения върви по низходяща спирала и всичко продължава да се
движи в посоката, в която обикновено се е движело. Само прилагането на
по-силно противодействие може да промени посоката на движение.
Чудесата са това противодействие. Когато любовта достигне решаващия
обем, когато достатъчно хора повярват в чудото, светът ще усети коренната
промяна.
Това е единадесетият час. Курсът отбелязва, че не зависи от нас какво учим,
а единствено как учим - чрез радост или чрез болка. Ние ще се научим да се
обичаме един друг, но само от нас зависи дали ще стане болезнено, или
хармонично. Ако продължим по своите мрачни пътеки и говорим открито за
ядрената война, дори да останат само пет души след края на големия пожар,
тези петима ще са разбрали за какво става въпрос. Те ще се спогледат и ще
си кажат: “Хайде да опитаме да се справим.” Но ние можем да заобиколим
сценария на ядрената катастрофа, стига да искаме. Повечето от нас вече са
изстрадали своето последно сражение преди Второто пришествие. Не е
необходимо да го преживяваме още веднъж колективно. Можем по-късно да
разберем за какво става въпрос или да го схванем още сега. Разбирането, че
имаме избор, е наистина зряло отношение към света.
След като Дороти завърши своето драматично пътуване из Страната на Оз,
добрата фея ѝ каза, че трябва само да чукне три пъти с токчетата си и да
каже: “Искам да си отида вкъщи. Искам да си отида вкъщи. Искам да си
отида вкъщи.” Не е имало нужда от дългото вървяне по пътя с жълтите
плочки. Дороти, която сигурно е била страшно ядосана, възкликва:
- Защо не ми каза по-рано?
Феята отвръща:
- Защото нямаше да ми повярваш.
В развръзката на всички древногръцки трагедии има един общ момент,
наречен Deus ех machina. Сюжетът достига до застрашителна кулминация и
точно когато изглежда, че е изгубена всяка надежда, се появява някой бог-
спасител. Това е важна част от архетипната информация. В последния
момент, когато нещата изглеждат най-зле, Бог наистина се появява. Не
защото има садистично чувство за хумор и чака да се отчаем напълно, преди
да покаже Своята сила. Трябва Му толкова време, защото дотогава не сме си
направили труда да мислим за Него. През цялото време сме смятали, че Го
чакаме. И през ум не ни е минавало, че Той ни е чакал.

51
 5. ВЪЗРАЖДАНЕ

"Това се има предвид с думите "смирените ще наследят Земята". Те

наистина ще я поемат, благодарение на своята сила.”

Време е да изпълним задачата си, да заживеем на Земята и да имаме само

блажени помисли. Така Раят и Земята ще станат като едно. Вече няма да
съществуват като две отделни царства.
Понякога чудотворното мислене не е лесна работа, защото обичайните ни
модели на мислене са просмукани от страх. Когато случаят е такъв - гневът,
ревността или обидата са се вкоренили в сърцата ни и ние не можем да се
освободим от тях - как тогава да творим чудеса? Като помолим Светия Дух
да ни помогне.
Курсът ни казва, че можем да направим много неща, но онова, което никога
не можем, е да извикаме напразно Светия Дух. Казано е, че "не искаме много
от Бог, всъщност, искаме твърде малко." Винаги, когато се почувстваме
изгубени, обезумели или уплашени, трябва само да помолим за Неговата
помощ. Може да не получим помощта в очакваната от нас форма или като
желаната мисъл, но тя ще дойде и ние ще я разпознаем. Въпреки всичко, ще
почувстваме душевен мир.
Мислим, че в живота има различни категории, като пари, здраве,
взаимоотношения и накрая, за някои от нас има още една категория,
наречена “духовен живот”. Но само егото подрежда нещата в категории.
В действителност в живота протича само една драма: нашето отдалечаване
от Бог и завръщането ни при Него. Само разиграваме същата драма по
различни начини.
Курсът изяснява, че "мислим, че имаме много различни проблеми, ала
имаме само един." Отричането на любовта е единственият проблем и
приемането ѝ е единственият отговор. Любовта изцелява всичко в нашите
взаимоотношения - парите, тялото, работата, секса, смъртта, нас самите и
другите. Чрез чудотворната сила на чистата любов ние се освобождаваме от
миналите си преживявания във всяка една област и започваме отново.
Ако се отнасяме към принципите на чудесата като към играчки, те ще бъдат
като играчки в живота ни. Но ако се отнасяме към тях като към могъществото
на Вселената, те ще бъдат такива за нас. Миналото е отминало. Няма
значение кои сме, откъде идваме, какво е казала мама, какво е направил
татко, какви грешки сме допуснали, какви болести имаме или колко
потиснати се чувстваме. Бъдещето може да бъде препрограмирано в този
момент. Нямаме нужда от още един курс, от още една титла, от още един
живот или от нечие одобрение, за да се случи това. Трябва само да се
52
помолим за чудо и да му позволим да се случи, вместо да се съпротивляваме
срещу него. Може да има ново начало, нов живот, различен от досегашния.
Взаимоотношенията ни ще се обновят. Кариерите ни ще се обновят. Телата
ни ще се обновят. Планетата ни ще се обнови. Така ще бъде Божията воля,
както на Небето, така и на Земята. Сега, а не по-късно. Тук, а не другаде. С
мир, а не с болка. Да бъде. Амин.

53
 Част II
ПРАКТИКА

Глава 6
ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

"Храмът на Светия Дух не е тялото, а взаимоотношенията.”

1. СВЯТАТА СРЕЩА

"Когато срещнеш някого, помни, че това е свята среща. Както го видиш,

така ще видиш и себе си. Както се отнасяш с него, така ще се отнасяш и
със себе си. Както мислиш за него, така ще мислиш и за себе си. Никога не
забравяй това, защото в него или ще откриеш, или ще загубиш себе си.”

Преди да прочета Курс по чудеса бях изучавала много духовни и

философски трудове. Имах чувството, че ме водят по огромно стълбище към
величествена катедрала в ума ми, но щом стигнех до края на стълбите,
вратата на църквата се оказваше заключена. Курсът ми даде ключа, който
отвори вратата. Ключът, много просто, са другите хора.
Раят, според Курса, не е нито състояние, нито място, а “съзнание за
съвършеното единство”. Щом Бащата и Синът са едно, тогава да обичаш
единия, означава да обичаш и другия. Божията любов не е извън нас. В една
песен от пиесата “Клетниците” се казва: “Да обичаш друг човек, означава да
видиш лицето на Бог.” Христовото лице е невинността и любовта зад
маските, които всички носим, и като виждаме това лице, като го докосваме
и обикваме в себе си и в другите, ние опознаваме Бога. Това е нашата
Божествена човекоподобност. Това е върхът, към който всички се стремим.
Във всяка връзка, във всеки момент, ние учим другия на любов или на
страх. “Да обучаваш, означава да показваш.” Когато проявяваме обич към
другите, разбираме, че сме достойни за същото, и научаваме как да обичаме
по-пълно. Когато проявяваме страх или негативно отношение, се сблъскваме
със самoпрезрението и опознаваме чувството за по-голям страх от живота.
Винаги ще научаваме онова, на което сме избрали да учим другите. “Идеите
не напускат своя източник”, затова ние винаги сме част от Бога и затова
нашите идеи винаги са част от нас. Ако избера да благословя друг човек,
54
винаги ще се чувствам по-благословена. Ако прехвърлям вина върху другия,
винаги ще се чувствам още по-виновна.
Взаимоотношенията съществуват, за да ускорят нашето пътуване към Бога.
Когато се предадем на Светия Дух, когато Той носи отговорност за възприя-
тията ни, нашите срещи стават святи срещи със съвършения Божи син. Курс
по чудеса твърди, че това дали човекът, с когото се срещнем, ще ни разпъне
на кръст, или ще стане нашият спасител зависи от нашия избор.
Съсредоточаването върху вината на другите забива ноктите на самоомразата
още по-дълбоко в собствената ни плът. Задълбочаването в невинността им
ни освобождава. И тъй като "няма неутрални мисли", всяко
взаимоотношение ни въвлича все по-навътре в Рая или в ада.

2. ОПРОЩЕНИЕ ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

"Опрощението премахва онова, което стои между теб и твоя ближен.”

Курс по чудеса се гордее с това, че е практически курс с практическа цел:

постигането на вътрешен мир. Опрощението е ключът към вътрешния мир,
защото то е духовната техника, която трансформира нашите мисли от страх
в любов. Нашите възгледи за другите често се превръщат в бойно поле
между желанието на егото да съди и желанието на Светия Дух да приеме
хората такива, каквито са. Егото е най-великият откривател на грешки и
недостатъци. То търси грешките в нас и в другите. Светият дух търси
невинността ни. Той вижда всички ни такива, каквито сме в действителност,
и тъй като сме съвършени Божии творения, Той обича онова, което вижда.
Онази част от нашата личност, която е склонна към отклонения от любовта,
не е недостатъците ни, а е нашата обида. Бог не иска да ни накаже, а да ни
изцели. Иска от нас да имаме същото отношение към обидата на другите.
Опрощението е “избирателна памет” - съзнателно решение да се
съсредоточим върху любовта и да пропуснем останалото. Но егото е
неумолимо - то е “способно на подозрителност в най-добрия случай и на
жестокост в най-лошия”. То представя ловки и коварни аргументи, за да
изхвърлим другите хора от сърцето си. Крайъгълният камък в учението на
егото е: “Божият син е виновен.” Крайъгълният камък в учението на Светия
Дух гласи: “Божият син е невинен.” Чудотворецът кани съзнателно Светия
Дух да влезе във всяка връзка и да ни изведе от изкушението да съдим и да
откриваме грешки. Молим Го да ни спаси от нашата склонност към
презрение. Молим Го да ни разкрие невинността в другите, за да можем да я
открием и в себе си.
“Мили Боже, предавам тази връзка в твои ръце” означава: “Мили Боже,
позволи ми да видя този човек през твоите очи.” Приемайки Изкуплението,
55
ние молим да започнем да виждаме като Него, да мислим като Него, да
обичаме като Него. Молим за помощ, за да видим невинността на другия.
Веднъж бях на почивка в Европа заедно със семейството си. Макар че и
двете с майка ми полагахме благородни усилия да се държим добре една към
друга, не успявахме. Старите модели на нападение и отбрана непрестанно
заставаха между нас. Тя искаше по-консервативна дъщеря, а аз исках по-
просветена майка. Постоянно отварях Курса за помощ и вдъхновение, но за
мое разочарование, всеки път, когато посегнех към книгата, я отварях на
един и същи пасаж. Той гласеше: “Спомни си честно какво помисли, което
Бог никога не би помислил, и какво не помисли, което Бог би помислил.” С
други думи, къде мислите ми не съвпадаха с Божиите? Това ме подлудяваше.
Имах нужда от одобрение на отбранителните си чувства. Последното, което
исках да чуя, бе, че единствената грешка е грешката в собственото ми
мислене.
Накрая, докато разглеждах площад Сан Марко във Венеция, аз се вгледах
внимателно в майка ми и си казах:
- Вярно е - когато Бог я погледне, не си мисли: “Софи Ан е ужасна”.
Докато предпочитах да гледам на нея по този начин, докато не се откажех
от осъждането на нейните грешки, нямаше да намеря покой, защото не
споделях Божиите възгледи. Щом осъзнах това, аз отместих напрегнатото си
внимание от онова, което приемах за нейна вина. От този момент нататък
положението започна да се променя. Като по чудо, тя стана по-мила с мен и
аз станах по-мила с нея.
Лесно е да простим на хора, които никога, с нищо не са ни ядосвали. Ала
хората, които ни разгневяват, са нашите най-важни учители. Те показват
границите на способността да прощаваме. “Склонността към оплакване е
пречка на Божия план за спасение.” Решението да се освободим от
оплакванията си от другите е решение да се видим в истинската си светлина,
защото всяко допуснато помрачение ни заслепява за чуждото и за
собственото ни съвършенство.
Може да бъде много трудно да се откажете от възгледите си за нечия вина,
когато знаете, че по всички закони на етиката, морала или почтеността имате
право да откривате грешките му. Но Курсът пита: “Кое предпочиташ - да
бъдеш прав или да бъдеш щастлив?” Ако съдите ближния си, грешите, дори
да сте прави. Имало е моменти, когато ми е било много трудно да се откажа
от осъдителното си отношение към някого и вътрешно протестирах: “Но аз
съм права” Имах чувството, че отказвайки се от осъждането, аз ставам
съучастница в поведението му. Казвах си: “Добре, някой трябва да се
придържа към принципите на този свят. Ако постоянно прощаваме, тогава
моралните норми ще се изопачат.”
Но Бог не иска от нас да надзираваме Вселената. Заплашително

56
поклатеният пръст срещу някого не му помага да се промени. Напротив,
възгледът за вината на някого само го привързва към нея. Когато заплашваме
някого с пръст, буквално или в преносен смисъл, вече не сме способни да
поправим погрешното му държание. Съчувствието и опрощението имат
много по-голям шанс за целебен ефект. Хората не проявяват склонност към
отбрана, а са готови да се поправят. Повечето от нас осъзнават до известна
степен грешките си. Бихме направили нещата различно, стига да знаехме
как. Не ни трябват нападки; трябва ни помощ. Опрощението създава нов
контекст където човек може да се промени по-лесно.
Опрощението е изборът да виждаме хората такива, каквито са сега. Когато
се сърдим на хората, ние им се сърдим заради нещо, което са казали или
направили преди този момент. Но думите или делата на хората не са самите
хора. Отношенията се обновяват, когато се откажем от възгледите си за
миналото на ближния. "Ако пренесем миналото в настоящето, ние създаваме
бъдеще, същото като миналото." Като оставяме миналото на миналото,
отваряме място за чудесата.
Нападката срещу ближния е напомняне за негова отминала вина.
Избирайки да потвърдим вината му, ние избираме да вкусим още от нея.
Бъдещето се програмира в настоящето. Да оставим миналото, означава да
помним, че в настоящето нашият ближен е невинен. Акт на достойно
благородство е да приемем човека заради онова, което знаем, че е истинско
в него, независимо дали той самият вижда тази истина.
Само любовта е истинска. В действителност нищо друго не съществува.
Ако поведението на човек е лишено от любов, това означава, че въпреки
неговата негативност - гняв или нещо друго - държанието му е продиктувано
от страх и всъщност не съществува. Той има халюцинации. Простете му,
защото няма какво да прощавате. Опрощението е разпознаване на
истинските и неистинските неща.
Когато хората не проявяват любов, те са забравили кои са. Приспали са
Христос в себе си. Призванието на чудотвореца е да остане буден. Избираме
да не заспим и да не сънуваме вината на нашия ближен. По този начин
получаваме силата да го пробудим.
Красноречив пример за чудотворец е Полияна (Полияна - прен. непоправим
оптимист. Героиня от романа “Полияна” на американската писателка
Елинор Портър. (Бел. прев.)). Егото знае защо тя постоянно е пренебрегвана
в тази култура. Тя се озовала в среда, където всички били в лошо настроение
от години. Избрала да не вижда грозотата и мръсотията. Вярвала в онова,
което се криело зад тях. Разширила представите си не само благодарение на
физическите си сетива, но и чрез онова, което сърцето ѝ подсказвало, че е
вярно за всяко човешко същество. Нямало значение как се държат хората.
Полияна вярвала в любовта, знаела, че тя съществува зад страховете на

57
всеки, и така я подтикнала да се изяви. Упражнявала силата на опрощението.
За кратко време всички станали мили и щастливи! Когато някой ми каже:
“Мериън, ти си истинска Полияна”, аз си мисля: “Де да бях толкова силна.”

3. ОТКАЗ ОТ ОСЪЖДАНЕТО

"Осъждането не е присъщо на Бога.”

Курс по чудеса ни казва, че всеки път, когато възнамеряваме да атакуваме

някого, сякаш вдигаме меч над главата му. Мечът обаче не пада върху него,
а върху нас. И тъй като всяка мисъл е мисъл за нас самите, презрението към
другите означава презрение към самите нас.
Как да избегнем осъждането? Най-вече като преразгледаме това, което
осъждаме. Курс по чудеса описва разликата между грях и грешка. "Грехът
означава да извършим нещо толкова лошо, че да разгневим Бог." Но тъй като
не можем да направим нищо, което да промени истинската ни природа, Бог
няма за какво да се гневи. Само любовта е истинска. Нищо друго не
съществува. "Божият син не може да съгреши. Ние можем да правим
грешки" и често ги допускаме. Но отношението на Бог към грешката е
желание да ни изцели. Понеже ние самите сме сърдити и раздаваме
наказания, сме усвоили идеята за един сърдит и раздаващ възмездия Бог.
Само че ние сме създадени по Божи образ и подобие, а не обратното. Като
Божии лъчи, ние самите сме духът на състраданието и в истинския си ум не
искаме да съдим, а да изцеляваме. Правим го чрез опрощението. Когато
поведението на хората е лишено от любов - когато са ни крещяли или са ни
излъгали, или са откраднали нещо от нас - те са загубили връзката със своята
същност. Забравили са кои са. Според Курса всичко, което прави човек, е
"или любов, или зов за любов". Ако някой се отнася към нас с любов, тогава,
разбира се, любовта е подходящият отговор. Ако той се страхува, трябва да
разберем, че държанието му е зов за любов.
Американските затвори илюстрират философската и практическата
разлика между избора да се възприеме нещо като грях или като грешка.
Възприемаме престъпниците за виновни и търсим начин да ги накажем. Но
това, което правим на другите, го правим на себе си. За съжаление
статистиките сочат, че нашите затвори са школа за престъпления; огромен
брой престъпления се извършват от хора, които вече са били в затвора.
Наказвайки другите, ние наказваме себе си. Нима това означава, че трябва
да простим на изнасилвана, като му кажем, че днес просто е имал лош ден,
и го изпратим да си върви у дома? Не, разбира се. Трябва да се помолим за
чудо. Чудото тук би било да заменим разбирането за затворите като място за
наказание с възприемането им като домове за рехабилитация. Когато
58
съзнателно променим предназначението им от страх към любов,
освобождаваме неизчерпаеми възможности за изцеление.
Опрощението е като бойните изкуства за съзнанието. В айкидо и другите
източни бойни изкуства ние се отдръпваме от силата на нашия нападател,
вместо да ѝ оказваме съпротива. Тогава енергията на нападението се
пренасочва към нападателя. Силата ни лежи в нашето непротивопоставяне.
Опрощението действа по същия начин. Когато отвръщаме на атаката, а
отбраната е форма на атака, ние започваме война, в която няма победител.
Липсата на любов не е истинска, следователно тя не се отразява върху нас
или върху другите. Проблемът, разбира се е, че ние така мислим. Когато се
стремим към чудо, не участваме в житейските битки, а молим да се извисим
над тях. Светият Дух ни напомня, че битката не е истинска.
“Възмездието е Мое, рече Господ”, означава “Откажете се от мисълта за
възмездие.” Бог уравновесява всяка грешка, но не чрез атака, осъждане или
наказание. Противно на убеждението ни, когато сме погълнати от емоции,
които ни изкушават да осъждаме, справедлив гняв няма. Когато бях малко
момиче, често се биех с брат ми или със сестра ми и когато майка ни се
прибереше, тя се ядосваше заради препирните ни. Един от нас възкликваше:
“Те започнаха първи.” Всъщност няма значение кой е “започнал пръв”.
Независимо дали атакувате, или отвръщате на нападение, вие сте
инструмент на атаката, а не на любовта.
Преди няколко години бях на един коктейл, където се впуснах в много
разгорещен дебат за американската външна политика. По-късно същата нощ
имах нещо като пророчески сън. Пред мен се появи един господин и каза:
- Извинете ме, госпожице Уилямсън, но мислим, че трябва да Ви
уведомим: в космическото разпределение на ролите Вие сте смятана за
ястреб, а не за гълъбица.
Вбесих се.
- Не може да бъде - възразих с възмущение. - Аз съм изцяло за мира.
Гълъбица съм.
- Страхувам се, че не сте - отвърна той. - Гледам вашата карта и тя ми
казва съвсем ясно: Мериън Уилямсън, подстрекателка на войни. Вие сте във
война с Роналд Рейгън, Каспър Уейнбъргър, ЦРУ, всъщност с цялата
Американска отбранителна институция. Не, съжалявам. Вие определено сте
ястреб.
Естествено, аз осъзнах, че той има право. В главата си имах точно толкова
оръжия, колкото имаше и Роналд Рейгън в своята. Смятах, че е погрешно от
негова страна да осъжда комунистите, но приемах, че е напълно в реда на
нещата аз да осъждам него. Защо? Защото бях права, разбира се!
Прекарах години като сърдита левичарка, преди да разбера, че едно
сърдито поколение не може да донесе мир. Всичко, което правим, е заредено

59
с енергията, с която го правим. Както казваше Ганди: “Ние трябва да бъдем
промяната.” Онова, което егото не иска да видим е че оръжията, от които
най-напред трябва да се освободим, са оръжията в собствените ни глави.

4. ИЗБОРЪТ ДА ОБИЧАМЕ

"Егото е изборът вина; Светият Дух е изборът невинност.”

Егото винаги набляга върху грешките, допуснати от хората. Светият Дух

винаги изтъква нещата, които са направили правилно. Курсът оприличава
егото на настървено куче, което издирва всяка улика или доказателство за
вината на ближния и ги полага в краката на своя господар. По същия начин
Светият Дух изпраща своите вестоносци да търсят доказателства за
невинността на нашия ближен. Важното е да решим какво искаме да видим,
преди да го видим. Получаваме онова, което търсим. “Проекцията създава
възприятието.” Можем да намерим - и всъщност, ще намерим - онова, което
търсим в живота. Според Курса , ние мислим, че ще опознаем достатъчно
добре даден човек, за да преценим дали е достоен за обич, но докато не го
обикнем, ние никога няма да го опознаем. Духовният път изисква
съзнателното поемане на отговорност за това, какво избираме да видим -
вината или невинността на ближния. Виждаме невинността му, когато тя е
всичко, което искаме да видим. Хората не са съвършени, тоест, те все още
не изразяват външно своето вътрешно съвършенство. Дали ще изберем да
насочим вниманието си към вината в личността им, или към невинността в
душата им, зависи от самите нас.
Онова, което мислим за вина в хората, е техният страх. Всичко отрицателно
произтича от страха. Когато човек е сърдит, той се страхува. Когато някой е
груб, той се страхува. Когато някой ни подвежда, той се страхува. Когато
някой е жесток, той се страхува.
Ала няма страх, който любовта да не стопява. Няма отрицание, което
опрощението да не преобразява.
Мракът е просто отсъствие на светлина, а страхът е само отсъствие на
любов. Не можем да се измъкнем от мрака, като го ударим с бухалка за
бейзбол, защото няма какво да ударим. Ако искаме да се избавим от мрака,
трябва да включим осветлението. По същия начин, ако искаме да се
освободим от страха, не можем да го преборим, а трябва да го заместим с
любов.
Изборът да обичаме не всякога е лесен. Егото оказва ужасна съпротива на
отказа да реагираме от позицията на страх. Точно тук се намесва Светият
Дух. Нашата работа е не да променяме собствените си възприятия, а да
помним, че трябва да Го помолим да ги промени вместо нас.
60
 Да предположим, че вашият съпруг ви е напуснал заради друга жена. Не
можете да промените другите хора, нито можете да поискате Бог да ги
промени. Но можете да се помолите да видите тази ситуация по различен
начин. Можете да помолите за покой. Можете да помолите Светия Дух да
промени вашите разбирания. Чудото е, че ако се откажете да осъждате вашия
съпруг и другата жена, болката в стомаха започва да заглъхва.
В този случай егото може да каже, че няма да разберете какво е покой,
докато съпругът ви не се върне. Но душевният мир не се определя от външни
условия. Душевният мир произтича от опрощението. Болката не идва от
любовта, която ни е отказана от другите, а от любовта, която ние сме им
отказали. В случай като този, имаме чувството, че сме наранени от онова,
което е направил другият. Но в действителност нечие затворено сърце ни е
изкушило да затворим своето и ни боли от това, че се отказваме от любовта.
Ето защо чудото е промяна в нашето мислене: желанието да запазим сърцето
си отворено, независимо какво става извън нас.
Чудото е възможно винаги и във всяка ситуация, защото никой не може да
реши вместо нас как да интерпретираме преживяванията си. "Има само две
чувства: любов и страх." Можем да приемем страха като зов за любов.
Чудотворците, се казва в Курса, са щедри отвъд собствените си интереси.
Даваме на някого почивка, за да запазим своя душевен покой.
Егото твърди, че можем да проектираме своя гняв върху друг човек и да не
го изживяваме, но тъй като всички умове са свързани, ние продължаваме да
усещаме това, което проектираме върху другите. Когато изливаме гнева си
върху друг човек, за известно време може да се почувстваме по-добре, но в
крайна сметка страхът и вината ще се върнат при нас. Ако осъждаме другия,
той ще ни отговори със същото - а дори да не го направи, ние ще имаме
чувството, че го е направил!
Животът на този свят ни е научил инстинктивно да отговаряме от
неестествена позиция, постоянно да изпадаме в гняв, параноя, отбранителна
позиция или в някакъв друг вид страх. Неестественото мислене ни се струва
естествено, а естественото ни изглежда неестествено.
Курс по чудеса не иска от нас да поливаме с розова боя нашия гняв и да се
преструваме, че не съществува. Онова, което не е мъдро от психологическа
гледна точка, не е мъдро и от духовна гледна точка. Отричането или
потискането на емоциите е глупаво. Вие не казвате: “Не съм ядосан,
наистина не съм. На сто и четиридесета страница от Курс по чудеса съм и
вече не се ядосвам”, а в същото време вътрешно кипите. Светият Дух ни
призовава: “Не се опитвай да се пречистиш, преди да дойдеш при мен. Аз
съм този, който пречиства.” Веднъж, когато отивах да изнеса лекцията си по
Курса, се сетих за една моя позната, която много ме дразнеше. Моментално
се опитах да потисна тази мисъл, сякаш не беше достатъчно възвишена за

61
мен в подобен момент. Тогава един глас в главата ми каза: “Хей, аз съм твой
приятел. Помниш ли?” Светият Дух не ме осъждаше за моя гняв; Той беше
тук, за да ми помогне да го превъзмогна.
Не трябва да забравяме каква е ролята на Светия Дух. Не отричаме, че сме
сърдити, но същевременно отчитаме факта, че тези наши чувства произтичат
от собствените ни, лишени от любов мисли и желаем любовта да се събуди
в нас. Израстването не е резултат от съсредоточаването в чуждия урок, а
единствено в нашия собствен. Ние не сме жертви на външния свят. Колкото
и да е трудно понякога да повярваме, ние винаги сме отговорни за това как
виждаме нещата. Не би имало Спасител, ако нямаше нужда от него. Разбира
се, в този свят се случват неща, които е почти невъзможно да се обичат -
жестоки, ужасни неща - но Светият Дух е в нас, за да извърши невъзможното.
Той прави вместо нас онова, което не можем да направим сами. Той ще ни
даде Своята сила, а когато Неговият разум се съедини с нашия, мисленето на
егото ще бъде изхвърлено.
Но ние трябва да познаваме чувствата на нашето его, за да можем да ги
освободим. “Той не може да разсее онова, което ти криеш, защото не Му го
предлагаш и Той не може да ти го отнеме насила.” За Светият Дух би било
насилие над свободната ни воля да промени мисловните ни модели, без да
бъде помолен. Ала щом Го помолим да ги промени, Той ще го направи.
Когато сме ядосани или сърдити по някаква причина, трябва да кажем:
“Ядосан съм, а не искам да бъда. Искам да видя тази ситуация по различен
начин.” Молим Светия Дух да влезе в ситуацията и да ни я покаже от
различна перспектива.
Веднъж си правех ноктопластика и приятелка на моята маникюристка влезе
в помещението. Не можех да понасям личността ѝ. От мига, в който тази
жена си отвори устата, имах чувството, че някой дере с нокти по училищна
дъска. Ръцете ми не бяха свободни и аз не можех да напусна помещението,
а тъй като маникюристката посещаваше моите лекции, аз се почувствах
засрамена от своята реакция. Помолих се и потърсих Божията помощ.
Отговорът беше потресаващ. След няколко минути “противната” жена
заговори за детството си и по-точно за отношенията с баща си. Щом започна
да разказва как е била отгледана, ми стана ясно, че е израснала с ниско
самочувствие и прекомерна необходимост да развие внушителни лични
качества, които според нея бяха признак на сила. Защитните механизми не
действаха, разбира се. Плод на страха, те само отблъскваха хората. Внезапно
същото това държание, което ме дразнеше толкова много допреди пет
минути, предизвика у мен дълбоко състрадание. Светият Дух ме беше
насочил към информацията, която бе смекчила сърцето ми. Сега я виждах в
различна светлина. Това беше чудото: поведението ѝ не се беше променило,
променила се бях аз.

62
 5. НИВА НА УЧЕНЕ

"Затова в плана влиза създаването на точно определени отношения за

всеки Божи учител.”

Взаимоотношенията са задачи. Те са част от огромния план за нашето

просветление, проектът на Светия Дух, който води всяка отделна душа към
по-висше осъзнаване и безкрайна любов. Взаимоотношенията са
лабораториите на Светия Дух, където Той събира заедно хора с максимални
възможности за съвместно израстване. Той преценява кой от кого може да
научи най-много във всеки един момент и им възлага да си помагат един на
друг. Подобно на гигантски вселенски компютър, Той знае точно каква
комбинация от енергии, в какъв точно контекст, би допринесла най-много за
по-нататъшния Божи план за спасение. Няма случайни срещи. “Онези, които
трябва да се срещнат, ще се срещнат, защото заедно те имат потенциала за
свещена връзка.”
В Курса се казва, че във взаимоотношенията има "три нива на учене".
Първото ниво е онова, което наричаме “случайна среща”, като срещата на
двама непознати в асансьор или ученици, които случайно се прибират заедно
от училище. Второто ниво е “по-продължителна връзка, в която, за известно
време, двама души навлизат в интензивен процес на обучение и усвояване, а
после привидно се разделят”. Третото ниво на познание е връзка, която
веднъж създадена, продължава за цял живот. На това ниво “всеки човек
получава определен партньор, който му предоставя неограничени
възможности за познание”.
Дори на първото ниво на учене, хората в асансьора могат да разменят
усмивки, а учениците могат да станат приятели. Най-вече в случайните
срещи ние имаме шанса да упражним изящното изкуство да изгладим
острите ръбове на характерите си. Слабостите, които стават очевидни в
нашите случайни срещи, неизбежно ще изглеждат уголемени в по-трайните
връзки. Ако сме заядливи с банковия чиновник, трудно ще бъдем нежни и
внимателни с хората, които обичаме най-много.
На второто ниво на учене хората са събрани заедно за по-усилена работа.
През времето, когато са заедно, те ще преминат през такива преживявания,
които биха спомогнали за усвояване на следващия урок. Когато физическата
близост вече не поддържа най-високото ниво на обучение между тях,
задачата ще изиска физическа раздяла. Но онова, което в този момент
изглежда като край на връзката, всъщност не е край. Връзките са вечни. Те
принадлежат на ума, а не на тялото, понеже хората са енергия, а не
физическа субстанция. Свързването на тела може да не означава истинско
единение, защото единението принадлежи на ума. Хора, които двайсет и пет
63
години са спали в едно легло, може и да не са наистина заедно, а хора, които
са на стотици километри един от друг, може въобще да не са разделени.
Често виждаме двойки, които са се разделили или развели и съжаляват за
“провала” на своята връзка. Но ако и двамата са научили онова, което е
трябвало да научат, тяхната връзка е била успешна. Сега може да е
настъпило време за физическа раздяла, за учене по друг начин. Това означава
не само да учат другаде, от други хора; то означава и да научат уроците по
чиста любов, които произтичат от освобождаването на съществуващата
връзка от нейната форма.
Взаимоотношенията от третото ниво, връзките за цял живот, са малко на
брой, защото “тяхното съществуване показва, че участниците са достигнали
едновременно стадия, на който равновесието между преподавано и
научавано е идеално”. Това обаче не означава, че ние винаги разпознаваме
своите срещи от трето ниво; всъщност, почти не го правим. Може дори може
да се чувстваме враждебно настроени точно към тези хора. Човекът, от
когото ще научим житейски урок, е човек, чието присъствие в нашия живот
ни кара да израстваме. Понякога това е някой, с когото споделяме в любов
целия си живот, а друг път това е човек, който години наред, че дори и цял
живот, ни е трън в очите. Фактът, че трябва да научим много неща от даден
човек, не означава, че го харесваме. Хората, които трябва да ни научат на
най-много неща, често са онези, които отразяват обратно към нас границите
на собствената ни способност да обичаме; онези, които съзнателно или
несъзнателно предизвикват нашия страх. Те ни показват нашите стени.
Нашите стени са нашите обиди - местата, където чувстваме, че повече не
можем да обичаме, че не можем да се обвържем по-дълбоко, че не можем да
простим от дадена точка нататък. Ние сме в живота на другите и те са в
нашия, за да прозрем къде най-много се нуждаем от изцеление и за да
спомогнем за изцелението.

6. СПЕЦИАЛНАТА ВРЪЗКА

"Специалната любовна връзка е най-главното оръжие на егото да те

задържи далече от Рая.”

Всички споделяме желанието да открием господин или госпожица

Подходящи. Това е фикс-идеята на нашата култура. Но според Курс по
чудеса, търсенето на идеалния човек, който да ни “пасне”, е една от най-
дълбоките психични рани и една от най-могъщите заблуди на егото. Тя
въплъщава представата, която Курс по чудеса нарича “специалната връзка”.
Въпреки че под думата “специален” обикновено се подразбира нещо
64
чудесно, от гледна точка на Курса “специален” означава “различен”,
следователно “изолиран”, а това е характеристика на егото, а не на духа.
Специалната връзка е връзка, основана на страх.
"Бог създаде само един първороден Син" и Той обича всички нас така, както
обича Него. За Бог никой не е различен или специален, защото всъщност
никой не е отделен от някой друг. А тъй като нашият душевен мир зависи от
способността да обичаме така, както обича Бог, трябва да се стремим да
обичаме всекиго. Желанието ни да открием един “специален човек”, една
частица от Сина, която да ни изпълни, ни причинява болка, защото е
илюзорно. То показва, че търсим спасение в разделението, вместо в
единството. Единствената любов, която ни изпълва, е Божията любов, а
Божията любов е любовта на всеки човек. Не искам да кажа, че трябва да
поддържаме еднакви връзки с всички хора, а че търсим едно и също
съдържание във всяка връзка: стойността на братската любов и приятелство,
която надживява промените на формата и телата.
Така, както "Светият Дух беше Божият отговор на отчуждението,
специалната връзка бе ответната реакция на егото към сътворяването на
Светия Дух". След като се отчуждихме, усетихме как у нас се разтвори
огромна празнина и повечето от нас все още я носят. Единственият антидот
за това е Изкуплението, завръщането към Бог, защото болката, която ни
мъчи, е собственият ни отказ от любовта. Но егото представя нещата
различно. То твърди, че любовта, от която се нуждаем, трябва да дойде от
някой друг и че там някъде има един специален човек, който може да
запълни зеещата празнина. Тъй като желанието за този човек в
действителност произтича от убеждението, че сме откъснати от Бога, самото
желание символизира отчуждението и вината, които то поражда у нас.
Тогава нашето търсене е заредено с енергията на отчуждението. То става
търсене на вина. Тъкмо затова най-близките ни взаимоотношения толкова
често са отровени от гняв. Прехвърляме върху някой друг гнева, който
изпитваме към самите себе си за отказа от своята любов.
Често, когато си мислим, че сме “влюбени” в някого, както сочи Курс по
чудеса, всъщност сме всичко друго, но не и влюбени. Специалната връзка не
се изгражда върху любовта, а върху вината. Специалната връзка е
изкусителното притегляне от егото, което ни отдалечава от Бог. Тя е основна
форма на идолопоклонничество или изкушение да мислим, че нещо
различно от Бог може да ни изпълни и да ни даде душевен мир. Егото ни
повтаря, че там някъде съществува един специален човек, който ще прогони
болката. Ние не вярваме в това, разбира се, но от друга страна, искрено
вярваме. Съвременната култура ни е внушила тази идея чрез книги, песни,
филми, реклами и главно чрез конспирацията на егото на останалите.
Задачата на Светия Дух е да променя енергията на специалната любов от

65
предателство към святост.
Специалната връзка прави другите хора - тяхното поведение, решенията
им, мнението им за нас - твърде важни. Принуждава ни да мислим, че се
нуждаем от друг човек, докато всъщност сме завършени и цялостни такива,
каквито сме. Специалната любов е “сляпа” любов, опит за изцеление на
несъществуваща рана. Тя се отнася до празнината между нас и Бог, която в
действителност не съществува, макар да си въобразяваме обратното. Когато
се отнасяме към тази празнина като към истинска и изместваме нейния
източник в другите, ние възпроизвеждаме изживяването, което се стремим
да коригираме.
Ние се събираме под напътствията на Светия Дух, за да споделим радост.
Под наставленията на егото ние се събираме, за да споделим отчаяние.
Отрицателните неща обаче не могат да бъдат наистина споделени, защото са
само илюзия. “Специалната връзка е вид единност, което изключва
единението.”
Връзката не е предназначена да бъде обединението на два емоционални
инвалида. Целта на връзката не е две нецялостни личности да се превърнат
в една, а две цялостни личности да се слеят за прослава на Бог.
Специалната връзка е средство, чрез което егото ни разделя, вместо да ни
събира. Изградена върху усещането за вътрешна празнота, тя винаги пита:
“Какво мога да получа?”, докато Светият Дух пита: “Какво мога да дам?”
Егото се стреми да използва другите хора, за да запълни нашите нужди,
такива, каквито ние ги виждаме. Напоследък много се говори за това, дали
“нашите потребности са били задоволени” в една връзка. Но когато се
опитваме да използваме връзката в услуга на собствените си цели, се
препъваме, защото усилваме своята илюзия за потребност. Под
наставленията на егото ние вечно търсим нещо, ала въпреки това винаги се
противопоставяме на това, което сме открили.
Една моя приятелка един ден ми се обади и сподели, че има среща с човек,
когото наистина харесва.
Следващата седмица отново ми позвъни и каза, че той не се е срещнал с
нея, защото трябвало да пътува извън града. В края на краищата, изобщо не
го е харесвала.
- Няма да приема подобно нещо от никого - заяви тя. - Аз съм готова за
сериозна връзка.
- Не, не си готова за връзка - отвърнах аз. - Щом другият няма право да
сгреши, тогава не си готова за сериозна връзка.
Егото я беше посъветвало да отхвърли човека, защото вече е готова за
сериозна връзка, но в действителност правеше всичко възможно тя да няма
такава. Егото не търси човек, когото да обича; то търси някой, когото да
атакува. Неговият девиз в любовта е: “Търси и не намирай.” То търси своето

66
отражение, друга маска, която скрива лицето на Христос. В специалната
връзка аз се страхувам да ви покажа неподправената истина за себе си -
моите страхове, моите слабости - защото се боя, че ако ги видите, ще избя-
гате. Възприемам ви за такъв съдник, какъвто съм и аз. И освен това не горя
от желание да видя вашите слабости, защото мисълта, че съм се забъркала с
хора, които ги притежават, ме изнервя. Целият план притъпява
достоверността и следователно пречи на истинското израстване.
Специалната връзка постоянно поддържа насочения срещу самите нас
маскарад, в който всички отчаяно се стремим да събудим любов, като се
преструваме на такива, каквито не сме. Макар да търсим любов, в
действителност ние подхранваме своята самоомраза и липса на
самочувствие.
Какво е чудото тук? То е промяната от мисли за специалното към мисли за
святото. Мисловните ни модели по отношение на връзките са толкова
пропити със страх - нападки и оправдания, вина и егоизъм, макар и красиво
маскирани - че неведнъж се оказваме на колене. Както винаги, това е хубаво
място за размисъл. Молим Бог да направлява нашите мисли и чувства.
"Можеш да оставиш всяка връзка на грижите на Светия Дух и да си сигурен,
че няма да пожънеш болка."

7. СВЯТАТА ВРЪЗКА

"Святата връзка е старата несвята връзка, преобразена и видяна по нов

начин."

Ако специалната връзка е отговорът на егото на сътворяването на Светия

Дух, святата връзка е обратният отговор на Светия Дух. "Святата връзка е
преобразената стара, специална връзка." В специалната връзка егото насочва
мислите ни и ние се срещаме в страх, маска срещу маска. В святата връзка
Светият Дух е променил разбиранията ни за смисъла на любовта и ние се
срещаме сърце със сърце.
Курс по чудеса описва разликата между несветия и светия съюз:

"Защото несвятата връзка се гради върху различия, където всеки мисли,

че другият има онова, което той няма. Събират се заедно, за да може
всеки да допълни себе си и да ограби другия. Остават заедно, докато не
решат, че вече няма нищо за крадене, а после си тръгват. И така се
скитат из един свят на странници, също като тях самите - може би
тялом живеят под един покрив, но той не е подслон; в една и съща стая,
но на светлинни години разстояние.

67
 Святата връзка започва по различен начин. Всеки се е вгледал в себе си и
не е видял нещо да липсва. Приемайки своята цялостност, той ще я
развие, като се слее с другия, цялостен като него самия.”

Целта на специалната връзка е да ни научи да мразим себе си, докато целта

на святата връзка е да ни излекува от самоомразата. В специалната връзка
постоянно се опитваме да прикрием своите слабости. В святата връзка е
разбираемо, че всички имаме своите неизцелени рани и че смисълът да
бъдем с другия е в изцелението. Не се опитваме да скрием своите слабости,
а разбираме, че връзката създава условия за изцеление чрез взаимно
опрощение. Адам и Ева са били голи в Райските градини, но не са се сра-
мували. Това не означава, че са били физически голи, а че са били
емоционално открити, напълно искрени и честни, но въпреки това не са се
смущавали, защото са се чувствали безрезервно приети такива, каквито са.
Курсът оприличава специалната връзка на картина, поставена в рамка.
Егото се интересува повече от рамката - идеята за идеалния човек, който ще
“оправи” всичко - отколкото от картината, която е самият човек. Рамката е
барокова, украсена с рубини и диаманти. Но Курсът напомня, че рубините
са нашата кръв, а диамантите са сълзите ни. Това е същността на идеята за
специалното. То не е любов, а експлоатация. Онова, което наричаме любов,
често е омраза или, в най-добрия случай, ограбване. Макар да не го
осъзнаваме, ние често търсим човек, който има онова, което мислим, че не
притежаваме, и щом го получим от него, сме готови да продължим. В святата
връзка се интересуваме от самата картина. Единственото, което искаме от
рамката, е леко да придържа картината на мястото ѝ. Не се интересуваме от
ближния заради онова, което може да направи за нас. Интересуваме се от
него. Това е.
Святата връзка е, преди всичко, приятелство между двама ближни. Не сме
тук, за да се прослушваме един друг, да подлагаме някого на съдебен процес
или да използваме другите за задоволяване на егоистичните ни потребности.
Не сме тук, за да преобразяваме, променяме или подценяваме другия. Тук
сме, за да се подкрепяме, опрощаваме и изцеляваме взаимно. Веднъж
консултирах двойка, която беше в процес на раздяла. Мъжът започнал да се
среща с друга и жената беше страшно ядосана. През време на срещата тя му
каза по повод на новата му приятелка: “Ти я харесваш само защото
непрекъснато ти повтаря колко си прекрасен!” Той я погледна много
сериозно и тихо прошепна: “Да, мисля, че има нещо такова.”
Как да намерим святата връзка? Не като помолим Бог да смени партньора
ни, а като го помолим да промени мисленето ни. Не бягаме от онези, които
харесваме, само защото се страхуваме от специалното. Винаги, когато има
потенциал за любов, има и потенциал за специално отношение. Често питам

68
слушателите си: “Кое е първото, което трябва да направим, когато усетим
влечение към някого?” А те отговарят в един глас: “Да се молим!” Молитвата
изглежда горе-долу така: “Мили Боже, ти знаеш и аз знам, че в тази област
имам повече потенциал за невроза, отколкото във всяка друга. Моля те,
вземи моето влечение, моите мисли и чувства към този човек и ги използвай
за своите цели. Нека тази връзка се развие според Твоята воля. Амин.”
Духовният прогрес е като детоксикация. Нещата трябва да се подредят и да
бъдат пречистени. Щом помолим да бъдем изцелени, поразените ни места
избиват на повърхността. Връзка, която се използва от Светия Дух, става
място, където преградите ни към любовта не са потулени или отричани, а
съзнателно поднасяни на вниманието ни. За нищо друго не полудяваме така,
както за хората, които наистина ни привличат. Тогава можем ясно да видим
нашите нарушени функции, а щом сме готови, молим Бог да ни покаже друг
път.
Като храмове на изцелението, взаимоотношенията наподобяват на
пътуване към Божествения лекарски кабинет. Как би могъл да ни помогне
лекарят, ако не му покажем своите рани? Преди да бъдат излекувани,
гнездата на нашия страх трябва да бъдат разкрити. Курс по чудеса учи, че
"мракът трябва да бъде изнесен на светло, а не обратното". Ако една връзка
ни позволява да избягваме своите неизлекувани болки, ние се крием в нея, а
не израстваме. Вселената няма да подкрепи това.
Егото смята за идеална онази връзка, в която всички показват своето
съвършено лице. Но това не е необходимо, защото демонстрацията на сила
невинаги е проява на честност. Тя невинаги е верен израз на истинската ни
същност. Ако аз се преструвам, че съм добре в някоя област, а всъщност не
съм, умишлено заблуждавам другия. Правя го само от страх - страх, че ако
той види истината за мен, ще бъда отхвърлена.
Бог и егото имат съвършено различни представи за “добрата връзка”. За
егото добра е тази връзка, в която другият се държи така, както ние искаме,
и никога не ни настъпва по мазолите и не засяга чувствителните ни места.
Но ако връзката има за цел да подпомага израстването ни, тя го прави по
най-различни начини; изкарва ни насила от нашата ограничена толерантност
и неспособност да обичаме безусловно. Докато хората не могат да се държат,
както намерят за добре, без това да разклаща вътрешния им мир, те не са
свързани със Светия Дух. В живота ми е имало моменти, когато съм
мислила, че дадена връзка “е ужасна”, но след по-задълбочен размисъл
разбирах, че Бог може би казва: “О, връзката е хубава.” С други думи,
Мериън успя да види по-ясно своите неврози.
Едно момиче веднъж ми каза, че се е разделила с приятеля си.
- Защо? - попитах аз.
- Защото не ми се обади цели пет дни.

69
 Замълчах.
- Знае, че имам нужда от вербално потвърждение всеки ден - продължи
тя. - Поставила съм си моите условия. Не мислиш ли, че това е добре?
- Не - отвърнах. - Мисля, че е детинско. - Направих пауза. - Не си ли се
замисляла да го приемеш такъв, какъвто е?
- Е, благодаря за подкрепата - заяви тя.
- Пак заповядай - отговорих аз.
Знаех, че за подкрепа би приела съгласието на другите, че приятелят ѝ е
виновен. Подкрепа на убедеността в нечия вина може да се намери
изключително лесно. Ала истинската подкрепа е, когато си помагаме да
видим какво стои зад нечии грешки, да се откажем от присъдите и да видим
любовта, която лежи отвъд.
Страховете ни във взаимоотношенията обикновено се коренят в
предварителните ни планове за другия или за връзката. Не е наша работа да
се опитваме да превръщаме връзката в това, което смятаме, че трябва да
бъде. Ако някой не се държи като велик романтичен любовник, вероятно не
е предвидено за нас той да бъде такъв. Това не го прави неподходящ. Не
всяка връзка е предназначена да бъде единствено любовно приключение: ако
влакът не спре на вашата гара, значи просто не е вашият влак. Егото иска да
използва връзката, за да задоволи определените от нас потребности; Светият
Дух се моли връзката да се използва от Бог в услуга на Неговите цели. А
неговата цел винаги е да се научим да обичаме по-искрено другите. Обичаме
искрено, когато оставим другите да бъдат такива, каквито са. Егото търси
близост чрез контрол и вина. Светият дух търси близост чрез одобрение и
свобода.
В святата връзка ние не се опитваме да променим човека, а да видим
красотата му. Нашата молитва става: “Господи, махни везните, които са пред
очите ми. Помогни ми да видя красотата на ближния си.” Неспособността да
приемем хората такива, каквито са, е причина за болката в една връзка.
Нашето его е просто нашият страх. Всички имаме его и това не ни прави
лоши хора. Егото не е мястото, където сме лоши, а мястото, където сме
наранени. Курсът изтъква, че всички ние сме "уплашени до известна степен,
че ако хората разберат кои сме всъщност, ще се отвърнат с ужас". Ето защо
си измисляме маска, зад която да скрием истинската си същност. Но
истинската същност - Христос в нас - е онази, която е най-красива. Ние
трябва да се разкрием до дъно, за да разберем доколко сме достойни за обич.
Когато проникнем достатъчно дълбоко в истинската си природа, не
откриваме мрак. Откриваме безкрайна светлина. Ето какво не иска да види
егото: че нашата безопасност зависи от свалянето на маската. Но не можем
да го направим, ако постоянно се страхуваме, че ни съдят. Святата връзка е
контекст, в който се чувстваме достатъчно сигурни да бъдем самите себе си,

70
защото знаем, че мракът няма да бъде осъден, а опростен. По този начин се
усещаме изцелени и свободни да продължим напред в светлината на истинс-
ката ни същност. Мотивирани сме да израстнем. Святата връзка е следното:
“Общо състояние на ума, където и двамата с радост предават грешките за
корекция, където и двамата могат да бъдат изцелени като един.”

8. РОМАНТИЧНА ЛЮБОВ

“Няма друга любов, освен Божията. ”

"Няма различни категории любов. Не съществува един вид любов между

майката и детето, друг вид между любовниците и трети - между приятелите.
Истинската любов е любовта, която лежи в сърцето на всяка връзка. Това е
Божията любов и тя не се променя с формата или обстоятелствата."
Една от моите ученички наскоро ми каза:
- Връзката с бебето ти сигурно ти показа съвсем нов вид любов.
- Не, няма такова нещо - отвърнах аз. - Но ми показа нова дълбочина на
нежността, а тя ме научи на повече за същността на любовта.
Хората питат: “Защо не мога да намеря дълбока любовна връзка?”
Въпросът е разбираем, защото хората са самотни. Но в науката за любовта
дълбоката романтична любов е като докторат по философия, а много от нас
още не са излезли от началното училище. Когато сме сами, егото представя
нещата така, сякаш цялата болка би изчезнала, ако имахме приятел или
приятелка. Но ако една връзка се задържи, тя ще извади на повърхността
колкото може повече от нашата екзистенциална болка. Това е част от
смисъла ѝ. Тя ще изисква цялата наша способност за съчувствие, одобрение,
освобождаване, опрощаване и себеотрицание. Когато сме сами, сме склонни
да забравяме предизвикателствата на всяка връзка, но си ги припомняме
съвсем ясно, когато сме обвързани.
Взаимоотношенията не могат да отстранят болката. Единственото нещо,
което “отстранява болката”, е лекуването на причинителите ѝ. Не липсата на
други хора причинява болка в живота ни, а онова, което правим с тях, когато
ги има. Чистата любов не желае нищо друго, освен мир за ближния, защото
само така можем да бъдем в мир и хармония със себе си. Колко пъти съм си
задавала въпроса: “Какво искам повече - да има вътрешен мир или да ми се
обади?” Чистата любов към другия е възобновяването на сърдечната
близост. Затова егото се опълчва срещу нея. То ще направи всичко по силите
си, за да попречи да бъде преживяна любовта в каквато и да е форма. Когато
двама души се съберат чрез Бог, стените, които привидно ни разделят,
изчезват. Възлюбеният вече не е обикновен смъртен. Изведнъж започва да
ни се струва нещо друго, нещо повече. И той наистина е нещо повече. Никой
71
не е нещо по-малко от съвършен Божи син и когато се влюбим, за миг
виждаме цялата истина за човека. Хората са съвършени. Това не е плод на
въображението ни.
Но лудостта се намесва бързо. С появата на светлината егото започва свое
мощно настъпление. Изведнъж съвършенството, което зърнахме на духовно
ниво, се проектира на физическо ниво. Вместо да осъзнаем, че духовното
съвършенство и физическото, материалното несъвършенство съществуват
едновременно, ние започваме да търсим материално, физическо
съвършенство. Мислим, че нечие духовно съвършенство не е достатъчно.
Трябва да има и съвършени дрехи. Да бъде млад. Да бъде ослепителен. И той
престава да бъде човешко същество. Идеализираме се един друг, а когато
някой не се припокрива с идеала, сме разочаровани.
Отхвърлянето на другия само защото е човешко същество, се е превърнало
в колективна невроза. Хората питат: “Кога ще се появи моята сродна душа?”
Но молитвата за подходящия човек е безполезна, ако не сме готови да го
приемем. Сродните ни души са човешки същества, съвсем като нас, и
минават през естествения процес на израстване. Никой никога не е
“завършен”. Върхът на планината винаги е в подножието на друга и дори
някой да ни срещне, когато сме “на върха” на нещата, има голяма вероятност
съвсем скоро да се изправим пред изпитание. Нашата готовност за растеж го
прави неизбежно. Ала егото не обича да гледа хора, които “преодоляват
трудности”. Гледката не е привлекателна. Както и във всяка друга област,
проблемът във връзките рядко се дължи на факта, че не сме имали чудесни
възможности или че не сме срещнали чудесни хора. Проблемът е, че не сме
знаели как да се възползваме максимално от своите възможности. Любовта
е навсякъде около нас. Егото ни пречи на осъзнаем присъствието на любовта.
Идеята, че съществува идеален човек, който още не се е появил, е най-
голямата преграда.
Податливостта ни към мита за “Господин Подходящ” идва от нашата
възхвала на романтичната любов. Егото използва романтичната любов за
своите “специални” цели, като ни кара да излагаме на опасност връзките чрез
надценяването на тяхното романтично съдържание. Разликата между
приятелство и любовно увлечение може да се илюстрира с образа на
дългостеблена роза. Стъблото е приятелството, цветът е любовното
увлечение. И понеже егото е ориентирано към чувствата, ние автоматично
насочваме вниманието си към цвета. Но всички сокове, от които се нуждае
цветето, за да оцелее, стигат до него благодарение на стъблото. Стъблото
може да изглежда скучно в сравнение с цвета, но ако откъснете цвета от
стъблото, той няма да издържи дълго. Веднъж описах тази картина по време
на лекция и една жена добави прекрасно допълнение: дългогодишната
любовна връзка е като розов храст. През някои сезони цветовете окапват. Но

72
ако полагате грижи за растението, отново ще дойде подходящият сезон и
розите ще разцъфнат. Изчезването на романтичния трепет не оповестява
задължително края на една чудесна връзка, освен за егото. Духът може да
съзре семената на новото раждане във всеки упадък.
В Курс по чудеса се казва, че "нашата работа не е да търсим любов, а да
открием всички онези бариери, които поставяме пред идването й". Да
мислим, че някъде има специален човек, който ще ни спаси, е бариера пред
чистата любов. Това е едно от най-страшните оръжия в арсенала на егото.
По този начин то се опитва да ни държи настрана от любовта, макар да не
желае ние да разберем за това. Отчаяно търсим любов, но същото това
отчаяние ни кара да я унищожим, когато я намерим. Мисълта, че някой
специален човек ще ни спаси, ни изкушава да стоварим огромно
емоционално бреме върху онзи, който ни се стори подходящ за ролята.
Не е нужно да напомняме на Бог, че бихме искали чудесни връзки. Той вече
е наясно с това. Курс по чудеса ни учи, че желанието е молитва. Най-
искрената молитва не е: “Господи, изпрати ми някой, който да е
прекрасен/на”, а: “Господи, помогни ми да разбера, че аз съм прекрасен”.
Преди години аз се молех в живота ми да се появи някой чудесен мъж и да
разсее отчаянието ми. Накрая си казах: “Защо не се захванеш с тази работа,
преди той да е пристигнал?” Не мога да си представя кой мъж би казал на
приятеля си: “Ей, снощи срещнах фантастична отчаяна жена!” Търсенето на
господин Подходящ ни води до отчаяние, защото няма господин Подходящ.
А няма господин Подходящ, защото няма господин Неподходящ. Същест-
вува онзи, който е пред нас, и най-добрите уроци трябва да се научат от този
човек.
Ако съкровеното ви желание е да имате интимен партньор, Светият Дух
може да ви изпрати някой, който не е оптималният интимен партньор за вас,
а нещо далече по-добро: човек, с когото ви се дава възможност да работите
върху вашите страни, които трябва да бъдат излекувани, преди да сте готови
за най-дълбока интимност. Вярата в специалната любов ни води към
подценяване на всичко, което не ни се струва подходящ материал за
“оптималната връзка”. По този начин съм подминавала не един диамант,
пропускайки да се възползвам от ситуации, които биха ускорили
израстването ми. Понякога пропускаме да работим над себе си в настоящите
връзки, като мислим, че “истинският живот” започва едва когато се появи
той (тя). Това отново е тактиката на егото - то иска да се увери, че ще
търсим, без да намерим. Проблемът с връзките, които не се вземат
насериозно, защото човекът не ни прилича на “господин Подходящ”, е
следният: все някой ден господин Подходящ пристига - понякога даже се
появява маскиран като господин Неподходящ - но ние проваляме всичко,
защото нямаме опит. Той е тук, но ние не сме готови. Не сме работили над

73
себе си. Чакали сме господин Подходящ.
Курс по чудеса изтъква, че един ден ще разберем, че нищо не се случва
извън нашия ум. Начинът, по който се появява даден човек, е тясно свързан
с начина, по който избираме да му се покажем. Научих, че най-
плодотворните ми връзки се дължат не на съсредоточаването върху
особеностите на другия, а на решението да изиграя своята роля във връзката
на възможно най-високо ниво. Любовта е чувство, което изисква участие. В
святата връзка ние играем активна роля в създаването на контекста, в който
действието ще се разгърне най-конструктивно. Активно изграждаме
подходящи условия, вместо със скръстени ръце да чакаме да видим дали
условията ще ни заинтересуват.
Никой не е постоянно великолепен. Никой не е винаги секси. Но любовта е
решение. Изчакването да видим дали някой е идеален е детинско и до
известна степен кара другия да се почувства така, сякаш е на прослушване
за роля. На такъв терен се чувстваме нервни, а когато сме нервни, не сме в
най-добрата си форма. Егото търси да подкрепи някой достатъчно
привлекателен. Тези от нас, които са зрели и настроени за чудеса, подкрепят
това, хората да бъдат привлекателни. Част от работата ни върху себе си, за
да се подготвим за дълбока връзка, е да научим как да подкрепим другия да
се изяви по най-добрия начин. Всеки един от партньорите трябва да играе
ролята на свещеник в живота на другия. Те трябва взаимно да си помагат да
постигнат своите вътрешни върхове.
Била съм с мъже, които изобщо не ме смятаха за достатъчно добра. Била
съм и с мъже, които бяха достатъчно умни, за да ми казват: “Тази вечер
изглеждаш прекрасно” толкова често, за да повишат самочувствието ми и да
ми помогнат да се изявя по един по-добър начин. Никой от нас не е
обективно привлекателен или непривлекателен. Няма такова нещо. Има
хора, които излъчват потенциалната искра, която всички притежаваме, и
такива, които не го правят. Първите обикновено са хора, които някъде по
пътя са чували от родители или приятели: “Ти си чудесен и красив.” Любовта
за хората е онова, което е водата за растенията.
Изучаването на миналото може да ни помогне да изясним много от
проблемите си, но изцелението не протича в миналото. То става в
настоящето. Напоследък се шири някаква мания да обвиняваме събития от
нашето детство за отчаянието ни днес. Онова, което егото не иска да видим
е, че болката не идва от липсата на любов в миналото, а от отказа да я дадем
в настоящето. Спасението може да се открие само в настоящето. Всеки миг
имаме шанса да променим миналото и бъдещето си, като препрограмираме
настоящето. Подобна гледна точка е богохулство за егото и ние сме
безмилостно съдени заради нея. Дори да сме научили уроците по отсъствие
на любов от родителите си, да продължаваме да се придържаме към техните

74
модели на поведение - като им отказваме обичта си сега - едва ли е изходът
от проблема. Безкрайното разследване на мрака не води до светлината. След
определен етап дискусията винаги започва да се движи в затворен кръг.
Единственият път към светлината е да излезем на светло.
“Родителите ми не ми казваха, че съм красива. Бедната аз.” Това не е мисъл
на чудотворец, а по-скоро насърчава самоизмъчването. Нагласата на чудот-
вореца тук ще бъде: “Родителите ми не ми казваха, че съм красива.
Стойността на това познание е, че сега съм наясно защо ми е толкова трудно
да позволя на друг да ми каже това и вече разбирам защо нямам навика да го
казвам на другите. Мога да развия този навик сега. Да избера да дам онова,
което не съм получила, е винаги една съществуваща възможност.” Един мъж
наскоро ми спомена, че когато бил малък, баща му никога не му правел
подаръци. Предложих му сега да изпраща на баща си много подаръци, за да
получи изцеление.
Преди много се тревожех дали ме подкрепят и не обръщах достатъчно
внимание на това, дали аз активно подкрепям другите. В края на краищата
осъзнах, че имам нужда да помогна на мъжа да се почувства повече като
мъж, вместо да си губя времето в притеснения дали той е достатъчно мъж.
Помагаме на другия да постигне своя връх, като постигаме своя собствен.
Израстването идва от съсредоточаването в собствените ни уроци, а не в тези
на другите. Курс по чудеса учи, че “в дадена ситуация може да липсва само
онова, което не си дал.” Прекарах години в очакване на мъжа, който ще ме
накара “да се почувствам истинска жена”. Едва когато осъзнах, че енергията
на моята женственост не може да ми бъде подарена от някой мъж, а само аз
мога да я даря на себе си и на него, мъжете около мен започнаха да
демонстрират мъжествената енергия, за която копнеех.
Приказката за “Жабока-принц” разкрива дълбоката психологическа връзка
между нашата нагласа към хората и тяхната способност за промяна. В при-
казката принцесата целува жабата и тя се превръща в принц. Този жест
изразява чудотворната сила на любовта да създава условия, в които хората
естествено разцъфват в своя най-висок потенциал. Не помагат нито
натякването, нито насилствените опити да променим околните, нито
критиките или поученията. Курсът подчертава, че ние се опитваме да
разберем хората, за да преценим дали заслужават нашата обич, но в
действителност, докато не ги обикнем, ние не можем да ги разберем.
Необичаното е неразбираемо. Държим се настрана от хората и очакваме от
тях да спечелят любовта ни. Ала те я заслужават, защото Бог ги е създал
такива, каквито са. Докато чакаме да станат нещо по-добро, постоянно ще
срещаме разочарования. Когато изберем да се присъединим към тях с
одобрение и безусловна любов, чудото озарява и двете страни. Това е
ключът, най-важното чудо в една връзка.

75
 9. ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ СТРАХА

"Съвършената любов изхвърля страха."

Добрата връзка невинаги е шампанско и рози. Тя е процес на раждане, често

кърваво и болезнено. Когато се роди дъщеря ми, тя беше покрита с кръв и с
какво ли не още. Имаше много трудности, преди да се появи бебето
Джербър.
“Духовната връзка” не е задължително връзка, в която двама души
непрекъснато се усмихват. За мен “духовен” означава преди всичко
“истински”. В речта си за миналата Нова година изтъкнах, че сме се събрали
заедно не за безумно, а за разумно празненство. То може да включва малко
печал и признаване на разочарованията от изминалата година, които
трябваше да си припомним и опростим, преди да можем честно да отпраз-
нуваме настъпването на полунощ и новото начало.
И така, ние създаваме връзки за съвместна работа. Истинска работа може
да има само при наличието на непреклонна честност. Всички копнеем за нея,
но се боим да общуваме честно с другите, от страх, че ще ни изоставят,
когато видят какви сме в действителност.
Веднъж една двойка, която посещаваше моите лекции, дойде при мен за
съвет. Същия ден мъжът беше съобщил на жената, че иска да се разделят.
Шокирана и наранена, тя го помолила да дойдат при мен, за да ѝ помогна да
преодолее раздялата. Когато двамата седнаха на канапето срещу мен, уверих
Боб (така се казваше мъжът), че нямам намерение да ги сдобрявам, а заедно
с тях да потърся мир и хармония.
Спомних си подобна ситуация, в която аз самата бях изпаднала, и с която
моята психотерапевтка се бе справила блестящо. Повторих съвсем точно
нещата, които беше казала тя. Попитах го:
- Боб, защо си толкова сърдит на Дебора?
- Не ѝ се сърдя - отвърна той.
- Е, в такъв случай изглеждаш сърдит - казах аз.
- Зная, че не е моя работа да поправям Дебора - заяви той. - Не искам да
я променям; просто искам да си отида.
- О, обзалагам се, че мислиш това за много духовно - подхвърлих.
Изглеждаше изненадан. Мислеше се за добър ученик на Курса.
- Не си осъдил Дебора - продължих аз. - Но си скрил от нея жизненоважна
информация, данни, без които тя не може да функционира правилно във
връзката. Защо не ѝ кажеш причината, поради която си толкова сърдит?
Той отново повтори:
- Не съм сърдит.
76
 - Добре - предложих му аз. - Ти си артист. Представи си, че си артист.
Хайде Боб, няма страшно. Дай ѝ каквото ѝ се полага.
И след като веднъж започна, той се освободи от всичко. Каза ѝ, че нямала
понятие как се живее с друг човек. Правела всичко така, както тя искала, а
той, ако имал желание да се присъедини, чудесно. Не си спомням точно
какво още ѝ каза, но много неща излязоха наяве. Когато свърши, Дебора,
очевидно покъртена, прошепна тихо и искрено:
- Не знаех това. Благодаря ти, че ми каза.
Излязоха от кабинета ми и не се разделиха. Връзката им, както споделиха с
мен по-късно, се била преродила след тази консултация. Гневът, който на-
пираше в Боб, беше натрупана енергия, произтичаща от факта, че той смятал
за “недуховно” да сподели искрените си чувства с Дебора.
Много по-добре е да изразяваме, отколкото да потискаме своите чувства.
Гневът често е резултат на поредица несподелени чувства, които се трупат в
нас и накрая експлодират. В святата връзка ние смятаме, че част от нашата
отговорност е постоянно да изразяваме искрените си чувства и да
подкрепяме своя партньор в същото. Тогава общуването е толкова
интензивно, че шансовете гневът да се натрупа в някой от нас намаляват.
Но дотогава трябва да разберем кои неща са истински. Назрее ли гняв, той
трябва да бъде приет. Ако мислим, че партньорът няма да ни обича, ако се
разсърдим, преставаме да бъдем честни и връзката със сигурност е обречена.
На много двойки съм предлагала да не се разделят, заради някакъв словесен
двубой. Много важно е да има свободно място за схватка. Казвам го, защото
спорът невинаги е кавга. Веднъж имах “драматичен спор” с един приятел.
Наш общ приятел се намеси с думите:
- Не мога да разбера как можете винаги да се карате.
- Не се караме - възразих аз. - Ние сме евреи.
Той мислеше, че се караме; ние смятахме, че водим разгорещен спор.
Гневът е болезнена тема за духовните търсачи. Мнозина не могат да
проумеят гнева на Исус към сарафите в храма. Щом Исус е бил толкова чист,
питат те, как е могъл да се ядоса? Но никой евреин или италианец не би имал
проблем с тази сцена. Отстраняването на егото не е отстраняване на
характера. Онова, което наричаме Исусов гняв, е било енергия. Избликът на
емоция не трябва толкова бързо да се определя като гняв. Той е
освобождаване на енергия и не трябва да се смята за негативна или
“недуховна” емоция.
Между другото, това, че някой не изразява гнева си, не означава, че не
изпитва такъв. Гневът, обърнат навън, се нарича гняв. Гневът, обърнат
навътре, се нарича язва, рак или нещо подобно. Най-нездравословното нещо,
което можете да направите с вашия гняв, е да отречете, че го имате.
Чудотворната перспектива е не да се преструвате на спокойни, а да кажете:

77
“Ядосан съм, а не искам да бъда. Господи, моля те, покажи ми какво е това,
което не виждам.”
Има начин да споделим своя гняв с хората, без да го изразяваме като
нападка. Вместо да казвате, например: “Ти ме накара да се почувствам така”,
кажете: “Чувствам се така. Не казвам, че ти ме накара да се чувствам така
или че ти си виновен. Споделям го само като част от моето изцеление, за да
се освободя от това чувство и да го превъзмогна.” По този начин вие поемате
отговорност за своите чувства и онова, което би било спор - или дори
избегнато като неприятно - може да се превърне във важна част от целебната
сила на взаимоотношенията. Тогава в разговора не сме противници, а
партньори. Истинските отношения изискват честно общуване, независимо
колко болезнено и страшно е то. Курс по чудеса подчертава, че чудесата се
раждат от цялостното взаимно общуване - това, което насочваме към другия,
и това, което получаваме от него.
Когато помолим Бог да изцели живота ни, Той осветява с ярък лъч всичко,
в което трябва да се вгледаме. В себе си забелязваме неща, които може би
сме предпочитали да не виждаме. Имаме здрава броня, която обвива сърцата
ни - много страх, който се маскира като нещо друго. Както знае всеки, който
се е подлагал на сериозна психотерапия, процесът на личностно израстване
невинаги е лесен. Трябва да се вгледаме в собствената си грозота. Често се
налага болезнено да осъзнаем непригодността на даден модел, преди да
приемем, че трябва да се освободим от него. Всъщност, когато започнем да
работим върху себе си, често изглежда, че животът ни се променя към по-
лошо, вместо към по-добро. В действителност животът не става по-лош,
само че ние усещаме собствените си прегрешения по-силно, защото вече не
сме под упойката на неосъзнаването. Отричането и разграничаването вече
не ни отдалечават от собствените ни преживявания. Започваме да виждаме
истината за играта, която играем.
Този процес може да бъде толкова болезнен, че да се изкушим да се върнем
назад. Необходима е смелост - това често се нарича “пътят на духовния
войн” - за да понесем острата болка на саморазкритието, вместо да
предпочетем тъпата болка на неведението до края на живота си. Винаги ми
става смешно, когато някой твърди, че Курс по чудеса ни насочва към най-
лесния изход. Той е всичко друго, но не и лесен. Трябва да погледнем егото
право в очите, преди да придобием силата да се освободим от него.
Егото не е чудовище. То е само представата за чудовище. Всички крием в
себе си демони и чудовища, но крием и смелия принц. Никога не съм чувала
приказка, в която чудовищата да са побеждавали принца. Никога истински
не съм се опитвала да надрасна дадени модели на поведение, без да изпитвам
Божията благодат, насочена към мен в резултат от искрените ми и смирени
молитви. “Всяко зло за добро”, обичаше да ни казва баща ми, когато бяхме

78
деца. Колкото повече научаваме за светлината в нас, толкова по-лесно ни
става да си простим, че все още не сме съвършени. Ако бяхме съвършени,
нямаше да се родим. Ала нашата мисия е да постигнем съвършенство и
търсенето на слабите места е важна част от процеса. Ставаме съвършени
личности като приемем духовното съвършенство, което вече съществува в
нас.
Има една история за Леонардо да Винчи, която винаги ме е трогвала. В
началото на творческия си път той рисувал образа на Христос и открил
изключително красив мъж за модел на Исус. Много години по-късно
Леонардо работел над картина, на която трябвало да изобрази и Юда.
Художникът обикалял из улиците на Флоренция и търсел идеалния прототип
на предателя. Накрая открил един достатъчно страшен и зъл на вид човек,
който изглеждал подходящ. Приближил се към човека, за да го помоли да му
позира. Мъжът го погледнал и казал: “Ти не ме помниш, но аз те познавам.
Преди години аз бях моделът в твоята картина за Исус.”
Във филма “Междузвездни войни” в края на краищата се оказва, че много
отдавна Дарт Вейдър е бил добър човек. И Луцифер бил най-красивият ангел
в Рая, преди да падне. Егото просто е мястото, където е станало късо
съединение, където са се преплели жиците, мястото, където е прекъснала
любовта. Всеки път, когато в живота си съм изразявала негативни чувства,
вместо любов, съм се уверявала в едно-единствено нещо: можех да постъпя
по по-добър начин, стига да знаех как. Щях да отвърна с любов, ако в този
момент бях почувствала, че потребностите ми са и ще бъдат задоволени.
Докато не сме напълно убедени, че егото е самозванецът в нас, често
чувстваме неудобство да признаем пред себе си, да не говорим пред някой
друг, каква е играта, която играем. Вместо да изпитваме състрадание към
себе си, помнейки, че неврозите са нашите рани, ние се срамуваме да ги
погледнем. Мислим се за лоши. "Мислим, че ако ние (или някой друг, не дай
Боже) видим цялата истина за себе си, ще изпаднем в ужас." Истината по-
скоро е, че ако ние или някой друг видеше цялата истина за нас, щяхме да
бъдем заслепени от светлината. Но когато се вгледаме в себе си, първото
нещо, което ще видим, е онова, което Курс по чудеса нарича "пръстена на
страха". Преди да спаси девойката, изпаднала в беда, Принцът трябва да
убие чудовищата, които пазят нейния замък. Ние също. Тези чудовища са
нашите демони, нашите рани, нашето его, блестящите начини, по които
отказваме любовта на себе си и на другите. Моделите на егото трябва да
бъдат изкоренени, изтръгнати от нашия организъм, преди чистата любов да
има шанс да се прояви.
Веднъж един духовен учител от Индия изтъкна, че няма сиво небе. Небето
винаги е синьо. Понякога обаче нахлуват сиви облаци и закриват небесната
синева. Тогава си мислим, че небето е сиво. Същото важи и за нашия разум.

79
Винаги сме съвършени. Не можем да бъдем други. Страхът, погрешните ни
навици владеят нашия разум и закриват нашето съвършенство. Временно.
Това е всичко. Ние продължаваме да сме съвършени Божии деца. Няма буря,
която да не е отминавала. Сивите облаци никога не са вечни. А синьото небе
е вечно.
И така, какво да правим със страха, с гнева, с облаците, които закриват
любовта в нас? Да ги отдадем на Светия Дух. Той ги преобразява чрез любов,
а не чрез нападки към другите. Разрушителни са тъкмо нападките, а не
гневът. Ненапразно в някои среди е разпространено да се крещи с
притисната във възглавницата уста. Освобождаването от отрицателната
енергия често е добър начин за разтоварване на физическото напрежение,
което затруднява молитвата тъкмо когато се нуждаете най-много от нея.
Гневът застава на пътя на любовта. Разтоварването от него е част от процеса
на освобождаване. Последното нещо, което трябва да направите - когато и
да било - е да се поддадете на коварната заблуда, че духовният живот и
духовните връзки са винаги тихи или блажени.

10. РАБОТА НАД СЕБЕ СИ

"В която и да е ситуация може да липсва само онова, което не си дал."

Взаимоотношенията са изключително важни, защото са възможност да

отворим сърцата си и да обикнем по-силно. Светият Дух е проводник на
чудесата, наставник в промяната на виждането за себе си по отношение на
другите. Наблюдавам как моята невръстна дъщеря изпраща любов към
всичко около себе си. Още не е научила, че не може да се вярва на всеки.
Нищо не застава пред естествения ѝ порив да обича и пред изразяването на
тази любов. Тя се усмихва с нежността на искрените си чувства. Някой ден
ще трябва да я науча, че не всеки израз на любов е подходящ. Но да
заключиш вратата си, не означава да заключиш сърцето си. Най-голямото ми
изпитание ще бъде да я науча да запази сърцето си отворено в един толкова
страшен свят.
Все пак не можем да дадем на децата си онова, което не притежаваме. В
този смисъл, най-големият подарък за моята дъщеря ще бъде да продължа да
работя върху себе си. Децата научават повече чрез подражание, отколкото
чрез всяка друга форма на обучение. Най-голяма възможност да повлияем
положително върху живота на друг човек имаме, когато приемем Божията
любов в своя живот.
Това е един от основните принципи на чудесата във взаимоотношенията:
трябва да се вгледаме в себе си - в собствените си уроци, мисли и поведение
- за да живеем в хармония с другия. “Единствената отговорност на
80
чудотвореца е да приеме Изкуплението за себе си.” Егото винаги ще ни
изкушава да мислим, че прекъсването на връзката се дължи на онова, което
те са сбъркали, което те не са видели или което те трябва да научат.
Фокусът трябва да се задържи върху нас самите. Гневим се на чуждата липса
на любов само в степента, в която ги съдим за нея. Иначе сме неуязвими за
егото, така, както трябва да бъде Божият син.
Понякога хората възразяват: “Но, Мериън, аз мисля, че деветдесет
процента от това е тяхна работа.” “Хубаво - отвръщам аз. - В такъв случай
трябва да разгледаме внимателно останалите десет процента и да се поучим
от тях.” Тези десет процента, които са “вашата” част, са онова, в което трябва
да се вгледате и от което да се учите. Него ще отнесете в следващия
сценарий. Егото го знае и затова се опитва да насочи вниманието ви към
другия човек. Целта на егото е постоянно да се самоунищожаваме, без да
съзнаваме какво правим. Доста трудно е да извлечете печалба от собственото
си представление. Опитите да спечелите от чуждото е само номер на егото,
който ви пречи да се заловите за своите уроци. Ако искате да научите повече
от взаимоотношенията, трябва да се съсредоточите върху собствените си
противоречия.
Напоследък стана популярно хората да се оплакват, че слабото им място е
винаги да избират “погрешни” хора. Тук егото е изключително коварно.
Опитва се да ни убеди, че поемаме отговорност за проблема, докато
всъщност го правим в съвсем малка степен. И тъй като нашето определение
на проблема хвърля вината върху друг човек, това може да ни доведе до по-
плътен мрак, а не до светлина. “Продължавам да избирам несериозни хора”
не е разбиране на чудотворец. По-просветленият въпрос би бил: “Доколко
съм сериозен? В каква степен съм готов дълбоко в себе си да дам и да получа
любов по един сериозен и решителен начин?” Или: “Мога ли да простя на
онези, които не могат да преодолеят стената на страха, когато общуват с
мен? Мога ли да си простя нещата, с които съм допринесъл за техния страх?”
Понякога ви се струва, че сте в капан: изпитвате силни и завладяващи
чувства към друг човек. В този случай се обзалагам, че до известна степен
вие държите този човек в капан. Въпреки изкушението да търсите източника
и решението на проблема извън себе си, мислете като чудотворец и
потърсете и двете в себе си. Цената, която заплащате, като не поемате
отговорност за своята болка, е неразбиране, че можете да промените
условията, в които се намирате, като промените своето мислене. Независимо
кой е започнал болезненото взаимодействие или доколко грешката се дължи
на нечие чуждо мислене, Светият Дух винаги ви предлага изход от болката
чрез опрощението от ваша страна. Не е необходимо другият да участва в
промяната заедно с вас. "По-мъдрият в момента", изтъква Курс по чудеса,
трябва да повика на помощ Светия Дух. Няма значение дали другият споделя

81
желанието ви да повикате Бог. Всичко, от което се нуждаете в живота, вече
съществува в главата ви.
Веднъж попаднах на мъж, който беше хомосексуалист. Колкото и да беше
глупаво, не можех да си го избия от главата. Помолих се за чудо и ме осени
следната мисъл: Знаеш ли, Мериън, ти си се вманиачила и не можеш да се
освободиш, защото него не го пускаш на свобода. Приеми го такъв, какъвто
е. Остави го да бъде където иска, да прави каквото иска и с когото иска. Тук
липсва само онова, което ти не даваш. Болка ти причинява онова, което ти
правиш с него. На емоционално ниво твоето его се опитва да го контролира
и затова ти се чувстваш водена от емоциите си.”
Успях. Върнах му свободата и почувствах облекчението.

11. ЗАТВОРЕНИ СЪРЦА

"Никой не се съмнява в умението на егото да фабрикува фалшиви

доказателства.”

Някога познавах един мъж, който се раздаваше много силно в началото на

връзката, но затваряше сърцето си, щом жената откриеше своето. Бях чувала,
че подобно поведение се нарича “пристрастеност към фазата на
привличането” във връзката. Този мъж не обикаляше със злата умисъл
нарочно да наранява жените. Той искрено желаеше истинска, сериозна
връзка. Липсваха му онези духовни умения, които биха му помогнали да се
задържи достатъчно дълго на едно място, така че да изгради нещо стабилно
с равностоен партньор. В мига, в който забележеше човешките грешки и
слабости в жената, хукваше да бяга. Нарцистичната личност търси
съвършенство, а това е сигурна пречка за разцъфтяването на любовта.
Началното извисяване може да бъде толкова стремително и изпълнено с
фалшиви надежди, че същинският период на израстването, който идва след
началната фаза на привличане, да изглежда твърде скучен и тежък. И щом
другият човек се окаже обикновено човешко същество, егото се отвращава и
иска да открие друго поле за изява.
В края на връзката с подобен човек се чувстваме като след доза кокаин.
Преживели сме нещо стремглаво и много вълнуващо, което в момента ни се
е струвало важно. После се отърсваме и разбираме, че нищо важно не се е
случило. Цялата работа е била измислица. Сега имаме само главоболие и
осъзнаваме, че подобен род изпълнения не са нито хубави, нито
здравословни, и няма нужда да ги повтаряме.
Но това, че тези връзки ни привличат, си има своите причини. Били сме
заблудени от илюзията за дълбок смисъл. Понякога хора, които нямат какво
да предложат в една истинска връзка, изглеждат така, сякаш ни поднасят
82
целия свят. Те са толкова откъснати от собствените си чувства, че са станали
гениални артисти, които несъзнателно изпълняват ролята, която е написала
нашата фантазия ни. Но отговорността за преживяната болка си остава наша.
Ако не търсехме евтина тръпка, нямаше да повярваме на лъжата.
Как сме могли да бъдем толкова глупави? Това е въпросът, който винаги си
задаваме в края на тези преживявания. Но когато ни омръзнат, признаваме
пред себе си, че всъщност изобщо не сме били глупави. Подозирали сме, че
това е наркотик. Проблемът е, че сме го искали. Обикновено още през
първите петнайсет минути сме виждали ясно как стоят нещата с този човек,
но връхната точка толкова ни е привличала, че съзнателно сме се
престрували, че не виждаме поне за една нощ или за една седмица или за
колкото е продължила. Фактът, че някой ни казва: “Ти си фантастична. Ти
си чудесна жена. Това е най-върховната среща. Какво щастие е да излезе
човек с теб”, след като го познаваме само от час, е тревожен сигнал за всяка
здравомислеща жена. Проблемът е, че раните ни могат да бъдат толкова
дълбоки - да жадуваме за подобни думи, защото дълбоко в себе си
подозираме, че не са верни - че да ни накарат да оставим настрана
рационалните разсъждения. А когато умираме от жажда, сме отчаяни.
Жените понякога ме питат: “Мериън, защо винаги срещам мъже, които
злоупотребяват с чувствата ми?” Отговорът ми най-често е следният:
“Проблемът не е в това, че ги срещаш, а в това, че им даваш телефона си.”
Проблемът, с други думи, не е, че привличаме определен вид хора, а че
изпитваме влечение към определен вид хора. Например някой, който
злоупотребява с чувствата ни, може да ни напомни за единия или за двамата
ни родители. “Излъчва отдалеченост и леко неодобрение - тук ще се
чувствам като у дома си.” В такъв случай проблемът не е, че ни причиняват
болка, а че ние се чувстваме удобно с нея. Добре позната ни е.
Най-лошата страна на нашето опасно влечение към хора, които нямат какво
да ни предложат, е склонността да се отегчаваме от хората, които имат.
Нищо чуждо за нашата система не може да влезе в нас и да остане там
задълго. Това е вярно, независимо дали става въпрос за тялото или за разума
ни. Ако погълна парче алуминиево фолио, тялото ми ще повръща, докато не
изхвърли чуждото тяло. Ако поискат от мен да приема идея, която е в
противоречие с мен, психиката ми ще премине през същия процес на
повръщане, за да изхвърли чуждото тяло.
Ако съм убедена, че не съм достатъчно добра, ще ми бъде изключително
трудно да приема в живота си някой, който мисли, че съм. Това е синдромът
на Гроучо Маркс (Гроучо Маркс - нарицателно име за човек, който
постоянно се оплаква. (Бел. прев.)) : да не харесвам хората, които биха ме
приели в техния клуб. Единственият начин да приема, че някой ме намира за
чудесна, е сама да се намирам за чудесна. Но самоодобрението е смърт за

83
егото.
Ето защо ни привличат хората, които не ни искат. Знаем го от самото
начало. По-късно, когато се окажем излъгани и изоставени след
зашеметяващ, но кратък престой, се преструваме на изненадани. Тези хора
пасват идеално към плана на егото ни: няма да ме обикнат. Причината,
поради която добрите, свободни хора ни се струват досадни и скучни е, че те
ни поддържат. Егото поставя знак за равенство между емоционалната
опасност и вълнението и твърди, че свестните, свободни хора не са
достатъчно опасни. Иронията на съдбата е, че е вярно тъкмо обратното:
свободните хора са опасните, защото ни заплашват с възможността за
истинска близост. Те действително биха могли да се задържат достатъчно
дълго, за да ни опознаят. Биха могли да разтопят защитната ни стена, но не
с насилие, а с любов. Но егото иска да ни попречи да го прозрем. Достъпните
хора са плашещи. Те застрашават цитаделата на егото. Причината да не ни
привличат е, че ние самите не сме достъпни.

12. ИЗЦЕЛЕНИЕ НА РАНИТЕ НИ

"Изцелението е пътят към преодоляване на разделението.”

Нашите бариери пред любовта рядко са избрани съзнателно. Те са усилията

ни да защитим местата, където сърцето ни е наранено. Някъде, някога сме
почувствали, че откритото сърце ни причинява болка или унижение.
Обичали сме с откритостта на дете, а някой не се е интересувал, присмял се
е или ни е наказал. За някакъв кратък миг, може би за част от секундата, ние
сме взели решение да предпазим себе си от повторно изживяване на същата
болка. Вече никога да не си позволим подобна уязвимост. Изграждаме си
емоционална отбрана. Опитали сме се да построим крепост около сърцето
си, която да ни предпази от ледените обиди. Единственият проблем, според
Курса е, че сме създали и врага, от когото се отбраняваме.
В живота ми имаше един момент, когато почувствах, че трябва да престана
да отварям сърцето си за хора, които не го уважаваха по начина, по който аз
исках. Бях сърдита на онези, които смятах, че са ме наранили, но отричах
този гняв, вместо да се заема с него и да потърся Божията помощ. Това е
често срещан капан сред учениците в Курса. Ако гневът не се осъзнае, той
няма къде да отиде. Превръща се или в самоатака, или в неуместна
подсъзнателна атака към другите.
И така, като не признавах пълната степен на своя гняв и бях убедена, че
единственият урок, който трябва да науча, е да не разкривам истинските си
чувства, навлязох във взаимоотношенията с другите с две слабости,
насочени срещу самата мен: бях затворена, разбирайте студена, и въоръжена
84
със скрити емоционални ками в резултат на неосъзнатия гняв. А това не
беше приятна комбинация. Разкъсвана между студенина и гняв, аз можех да
отблъсна дори и светец. Това, естествено, само увеличи моя гняв и
недоверие.
Веднъж разговарях с една много мъдра психотерапевтка. Направих някои
изявления, като:
- Е, много жени на моята възраст намират за невъзможно да открият
наистина любящи, сериозни, свободни мъже.
Отговорът ѝ отекна в главата ми като църковна камбана:
- Когато някоя жена ми каже нещо подобно - каза тя, - онова, което
обикновено откриваме при по-задълбочено вглеждане, е презрение към
мъжете.
Презрение към мъжете. Презрение към мъжете. Думите кънтяха в главата
ми. Не зная дали това беше отговорът за всяка жена, с която разговаряше, но
знаех, че в моя случай попадна право в целта. Често бях разсъждавала върху
тезата от Курса, че си въобразяваме, че се сърдим заради онова, което ни е
сторил ближният ни, но в действителност сме сърдити заради онова, което
ние сме му причинили. Смътно долавях, че беше вярно, но ми трябваше да
положа много труд, за да видя какво причинявах на тези мъже, за които бях
убедена, че ми причиняват такива ужасни неща! Курсът споменава за
“сенките”, които носим със себе си от миналото. Казва, че сме склонни да не
виждаме хората такива, каквито са сега. Продължаваме да обвиняваме някой
в настоящето за нещо, което друг е направил в миналото. Веднъж един беден
човек ми казва: “Мериън, няма да мога да се върна в събота вечер, както
планирах. Имам още работа по този проект. Не мога да се прибера преди
вторник.” Е, със същия успех можеше да ми каже, че котката ми е умряла и
че кучето умира. Проблемът не беше, че той ще се забави още няколко дни.
Проблемът беше в чувствата, които ме обзеха, когато го чух да ми го
съобщава. Не мога да ви опиша какво черно отчаяние пробягна през сърцето
ми. Нямаше връзка със същия мъж и със същите обстоятелства. Спомних си
всички моменти, в които се бях чувствала незначителна, непривлекателна,
всички моменти в които татко не е искал да ме прегърне или някой не
пожелал да прави любов с мен.
От гледна точка на Курса, тази ситуация възникваше, за да изпитам това
чувство и да разбера, че то няма нищо общо с настоящето. Молех се за чудо:
"Искам да го видя в различна светлина. Искам да помня коя съм." Божият
отговор на моята болка нямаше да бъде - макар егото да настояваше, че това
е едничкият изход от мъката - мъж, който щеше да ми повтаря по шестдесет
пъти на ден: “Ти си приказна, ти си чудесна, обичам те, желая те”, а после да
ми показва точно колко желана съм, може би два, по възможност три пъти
на ден. Всъщност изцелението трябваше да дойде от мъже, които нямаше -

85
защото в действителност никой не би могъл - да толерират моята нищета или
вината, която щях да им прикача, за да задоволя потребностите си (или това,
което си мислех, че са мои потребности). Истинската ми потребност, разбира
се, бе да осъзная, че нямам нужда от мъж, за да запълня онова, което само на
пръв поглед изглеждаше като ненаситни емоционални потребности. Самите
потребности не бяха истински, а само отражение на факта, че се мислех за
несъвършена. Спасението щеше да дойде едва след като се освободях от
мисълта, че не съм достатъчно добра. Като се пазех да не ме изоставят, аз
продължавах да пресъздавам условията, в които това не можеше да не се
случи.
Защо не могат да се решат мъжете? Мога да отговоря само за онези, които
познавам, но в тези случаи, както и в случаите на много други жени, мъжете
не са се решили само защото жените са били бронирани срещу това. Нашата
броня е нашият мрак - мракът на сърцето, мракът на болката, мракът на
момента, в който правим злобната забележка или задаваме нечестния
въпрос.
Това, че се защитаваме, отразява нашите рани. Но няма човек, който да
може да излекува тези рани. Хората могат да ни дават любов, невинно и
искрено, но ако вече сме убедени, че не може да им се има доверие - ако вече
сме взели това решение - тогава умът ни ще интерпретира поведението на
другия като доказателство, че предварително съставеното заключение е
правилно. Курсът ни казва, че ние решаваме какво искаме да видим, преди
да сме го видяли. Ако искаме да насочим вниманието си върху нечия липса
на уважение към нашите чувства, със сигурност можем да я открием, като се
има предвид, че не се намират много светци в повечето места по света. Но
мнозина полагат далеч по-големи усилия от тези, които им признаваме, и се
борят срещу големи трудности, когато нашето его ни е убедило, че всички
мъже и всички жени са боклуци и че или не ни харесват, или винаги ни
изоставят, или че наоколо няма свестни хора.

13. ПРОМЯНА НА МИСЛЕНЕТО

"Фундаменталната промяна ще настъпи с промяната на мисленето.”

Целта на духовната практика е пълно възстановяване, а единственото, от

което трябва да се възстановите, е увреденото усещане за своята същност.
Ако вече не вярвате в себе си, друг не може да ви убеди, че сте добри. Ако
хората се държат така, сякаш сте добри, вие или няма да им повярвате, или
ще станете дотолкова зависими на поощренията им, че чрез тази зависимост
ще ги убедите в противното. И в двата случая си оставате убедени, че не сте
добри. Единственото упражнение в Третата част на Курс по чудеса, което се
86
повтаря няколко пъти, е: “Аз съм такъв, какъвто ме е създал Бог.” Както
споменах по-горе, в Курса се казва, че единственият ви реален проблем е, че
сте забравили кои сте.
Събуждате се за своето съвършенство чрез желанието да видите
съвършенството на някой друг. Понякога не е лесно. Когато усетя, че старият
познат мрак започва да се сгъстява около мен - когато например някой мъж
каже нещо, което умът ми отчита за невинно, но което ме кара да се
почувствам изоставена, необичана или отхвърлена - аз имам достатъчно
опит да разбера, че злото не се крие в току-що изреченото. Той не е врагът.
Врагът е чувството, което в миналото ме е подтиквало да нападам или да се
защитавам така, че да накарам другия да почувства точно това, което аз
смятам, че изпитва, и което той в действителност не изпитва. Мога да избера
да видя нещата в друга светлина. Това е моята стена. Тук трябва да действам
съвсем съзнателно и да повикам Бог. Да поискам чудо: “Мили Боже, моля
те, помогни ми. Това е. Точно тук. Тук мечът пробожда сърцето ми. Тук се
провалям всеки път.”
Моментът на най-жестоката болка е идеалната възможност. Егото би
предпочело никога да не гледаме болката право в лицето. Когато сме в криза,
съществува чудесна възможност да се измъкнем и да помолим за помощ
небесата. Егото би предпочело през задния двор на живота ни да тече тиха
река от нещастия, които никога не са достатъчно лоши, за да ни наведат на
мисълта дали нашият избор не създава болката. Но в разгара на болката има
шанс да “възстанем срещу Сатаната и да го прогоним завинаги”.
Веднъж един мъж ми каза: “Знаеш ли, Мериън, ти можеш да работиш по
този въпрос с психотерапевта си, с Курс по чудеса, с редакторката си, с
лектора по взаимоотношения и с всичките си курсистки, но никой от тях не
ти дава шанса, който получаваш с мен.”
Той имаше предвид, че с тях мога да опиша болката, но с него мога да я
почувствам. И в този момент, ако не подхванех старата детска игра на
стражари и апаши и не побегнех, а останех, за да посрещна страха и да го
превъзмогна, целта на връзката щеше да бъде изпълнена. Можем да
продължим напред само когато мракът бъде изваден на светло и опростен.
Лекуваме се чрез внимание и молитва. Познанието само по себе си не ни
лекува. Ако анализът можеше да изцели нашите рани, днес всички щяхме да
бъдем излекувани. Неврозите са пуснали дълбоки корени в психиката ни,
като тумор, който засяга жизненоважен орган.
Процесът на чудотворната промяна е двустранен:

1. Виждам грешката си в нефункциониращия модел.

2. Моля Бог да ме избави от него.

87
 Първият принцип е безсилен без втория. Както казват в “Анонимни
алкохолици”: Най-доброто ви хрумване ви доведе тук.” Вие сте проблемът,
но не сте отговорът.
Вторият принцип не е достатъчен, за да ни промени. Светият Дух няма да
ни освободи от онова, което не Му дадем. Той няма да заработи без наше
съгласие. Той не може да отстрани недостатъците в характера ни, ако ние не
пожелаем това, защото това би било насилие срещу свободната ни воля. Ние
избираме тези модели, колкото и да са погрешни, и Той няма да ни насили
да се откажем от тях.
Молейки Бог да ви изцели, вие избирате да бъдете излекувани. Това
означава, че избирате промяна. Съпротивата на егото е настойчива. То иска
да ни внуши, че старото куче не може да научи нови номера. Изявлението:
“Сърдит съм, защото съм алкохолик”, например може да описва гнева ви, но
не го оправдава. Единственото предимство да знаете, че сте сърдити е, че по
този начин имате избор да бъдете други. Можете да ходите на терапии в
продължение на години, но докато не решите да постъпите по различен
начин, ще продължавате да се въртите в омагьосан кръг. Струва ви се
неестествено, разбира се, да бъдете внимателни, след като цял живот сте
били груби, но това не е извинение да не опитате.
Курс по чудеса заявява, че най-ефективният начин да научите едно дете на
нещо е не да му казвате: “Не прави това”, а “Прави това”. Не стигаме до
светлината чрез безкраен анализ на мрака. Постигаме светлината, като я
избираме. Светлина означава разбиране. Разбирането ни изцелява.
Ако целта на връзките е изцелението на хората (а раните могат да бъдат
излекувани само когато се открият), тогава егото ни напада със страховито
оръжие: ако не се разкрия, няма да има израстване; без израстване,
неизбежно ще настъпи досада, а тя е смърт за всяка връзка; но разкрия ли се
честно, мога да се покажа непривлекателен и партньорът да ме изостави.
Нарцисизмът на егото иска да чакаме появяването на идеалния човек.
Светият Дух знае, че търсенето на съвършенство в другите е само димна
завеса, която скрива нуждата да развием съвършеното в себе си. И ако
съществува идеален човек - а такъв няма - нима ще се среща с вас? Когато се
откажем от детинската мания да издирваме господин или госпожица Подхо-
дящи, можем да започнем да развиваме уменията, необходими за връзка,
изпълнена със състрадание. Преставаме да съдим хората и вместо това
започваме да ги приемаме. Разбираме най-после (и за първи път) че връзката
не ни е дадена, за да следим другия колко добре учи своите уроци, а за да се
съсредоточим върху своите.
Егото се отбранява от любовта, а не от страха. Болката в отношенията може
да бъде извратено приятна, защото ни е позната. Свикнали сме с нея. Веднъж
слушах запис на Рам Дас, американски духовен учител, в който разказваше

88
как видял в един вестник статия за това, как едно малко дете, малтретирано
от майка му, ѝ било отнето. Когато полицайката се опитала да вземе детето,
то започнало да се бори, за да остане в ръцете на майка си. Въпреки че
майката е била тази, която го е биела, тя е била и тази, която то е познавало.
Било свикнало с нея. Искало да остане на познатата територия.
Историята илюстрира връзката със собственото ни его. Егото е наша болка,
но ни е добре познато и ние се противим срещу раздялата с него. Усилието,
необходимо за надрастване на болезнените модели на поведение, често е по-
неприятно от понасянето на тези модели. Личностното израстване може да
бъде болезнено, защото ни кара да се чувстваме засрамени и унижени, когато
се изправим срещу тъмната си страна. Но целта на това израстване е
пътуването от тъмните емоционални модели, които ни причиняват болка,
към онези, които създават хармония и покой. В книгата “Психотерапия: цел,
процеси и практика” се казва, че в своя изчистен вид религията и психоте-
рапията са едно и също. И двете се опитват да обяснят връзката между
мислене и преживявания и служат на Светия Дух да ознаменува една от най-
славните страни на човешкия потенциал: способността за промяна.
Напоследък има тенденция към постоянно анализиране на нашите неврози,
макар да използваме анализа повече като оправдание, отколкото като лек за
раната. След определен момент - след като сме разбрали защо е изграден
даден модел (“Баща ми беше емоционално несериозен” или “Майка ми ме
малтретираше”) и какъв е ефектът му върху нашата личност (“Не зная как да
допусна мъж до себе си” или “Трудно ми е да се доверя на някой, който има
власт”) - настъпва същинска промяна само благодарение на нашето решение:
решението да се излекуваме, решението да се променим. Всъщност няма
значение защо съм сърдита или защо постоянно се отбранявам. Важно е
решението, че искам да се излекувам, и това, че моля Бог да ми помогне.
Като на артист, който чете редове от сценария, аз мога да избера нов
отговор на живота, нов прочит. Тук някои хора биха извикали: “Опровергава
се!” Но онова, което отричаме, е самозванецът в нас. Това, че изпитваме
някакво истинско чувство, не означава, че то е истинската ни същност. Моя
сърдит Аз не е истинският ми Аз. Трябва ли да го признаваме? Да, но само
за да го надживеем. Щом веднъж съм осъзнала гнева си, готова съм, както
казват в Театралната академия, “да се държа, като че ли” мога по друг начин.
Защото мога. Нашето его си е измислило въображаем характер, който
смятаме за своя личност. Но ние непрестанно изграждаме тази личност и ако
искаме, можем постоянно да я обновяваме.
Веднъж разговарях с един приятел и той сподели своя страх, че ако
връзката ни се задълбочи, един от нас ще страда.
- За кого от нас двамата си загрижен? - попитах аз.
Той отвърна:

89
 - За теб.
Предварително почувствах негодувание. Вбесих се и му го казах.
- Точно това имах предвид - заяви той. - Ти очевидно приемаш нещата
толкова лично, че едва ли ще издържа дълго.
Знаех, че съм повтаряла този момент по най-различни начини с най-
различни хора и че бях молила за изцеление безброй пъти. Бях открита.
Попитах го:
- Кажи ми честно: какво трябваше да направя? Какво друго можех да
кажа?
- Можеше просто да се усмихнеш и да подхвърлиш: “Не си прави
комплименти.”
Толкова бях развълнувана. Чувствах се като нетърпелива актриса, която
работи с велик режисьор.
- О, това е прекрасно - възкликнах аз. - Да се върнем и да направим тази
сцена още веднъж. Кажи още веднъж онова, което каза.
- Знаеш ли, Мериън, имам ужасното усещане, че ако наистина се
сближим, един от нас ще страда.
- За кого от нас се боиш? - промълвих аз.
- За теб.
Погледнах го и се усмихнах.
- Я не си прави комплименти.
Той се разсмя и аз нададох победен вик. Това не беше някакво малко
пробуждане. Това беше истинско даване на възможност, препрограмиране
на моя емоционален компютър в областта, където всеки път несъзнателно
попадах на неподходящ модел. Сега създадох нов ред, цяла серия нови
възможности. Първоначално бях избрала гнева. Сега избрах пътя на
любовта. Нямаше нужда да бъда ранено животно. Можех да избера да се
идентифицирам със собствената си сила, която в действителност беше по-
естествената ми роля. Можех да избера да виждам другите през щедрата,
доверчива природа. Ближният ми не беше тук, за да ме напада. Той беше тук,
за да ме обича.
Изцяло зависеше от мен дали да се доверя и да му отговоря с любов.
Приемайки Изкуплението, промяната на разбиранията ни, ние се
завръщаме към истинската си същност. Нашият истински, любящ Аз никога
не може да бъде унищожен. Всички илюзии ще бъдат разпръснати. Въпреки
че преживявания като травма в детството могат да ни доведат до
отклоняване от истинската ни природа, истината се пази за нас от Светия
Дух, докато не решим да се завърнем към нея.

90
 14. УПРАЖНЯВАНЕ НА ОПРОЩЕНИЕ

"Опрощението е единственият разумен отговор.”

Според егото любовта е престъпление. То се мъчи да ни убеди, че

опрощението е опасно положение, което изисква несправедлива жертва от
наша страна. Егото твърди, че опрощението може да ни доведе до положе-
нието да бъдем нечия изтривалка за крака. "За егото любовта е слабост. За
Светия Дух любовта е сила."
Преди няколко години, когато се провеждаха Олимпийските игри в Лос
Анджелис, излизах с един мъж. Церемонията, свързана с откриването, беше
грандиозно театрално представление и бе много трудно да се намерят
билети. Майк работеше в медиите и в последната минута получи пропуск,
който му даваше възможност да присъства.
Много се вълнувах за него. Всички в града знаеха, че ще бъде истинско
събитие. Решихме аз да гледам церемонията по телевизията, а след това да
се срещнем. Накрая, когато се появиха заключителните надписи, започнах
да се обличам и предположих, че заради задръстването около стадиона ще
мине поне час, преди той да ми се обади.
Мина един час, после още един. Е, той е в телевизията, мислех си аз, може
да е изникнало нещо. Още един час, после още един. Дойде полунощ и
отмина. Свалих дрехите и грима си. Стана два часа, после три. От време
навреме задрямвах, от време навреме лежах в тъмното и се взирах в тавана,
от време навреме бях бясна, от време навреме се страхувах, че лежи в някоя
канавка. Започнах да звъня в дома му. Никакъв отговор. Позвъних отново.
Никакъв отговор. Накрая, към шест часа сутринта, без да съм мигнала,
опитах пак да се обадя и той вдигна телефона.
- Ало?
- Майк? - казах аз. - Мериън е.
- О, здравей.
- Добре ли си?
- Да, защо?
- Вчера имахме среща. Да не забрави?
- О, вярно - заяви той. - Снощи позакъснях.
Не помня какво казах, за да приключа разговора, ала помня как се чувствах
и усещането никак не беше приятно. Стоях права и усетих онзи отровен
пристъп, насочен към самочувствието, който започва от стомаха и влива
емоционална горчилка във вените. Прилоша ми и заспах някак си. Когато се
събудих, видях ситуацията в съвсем нова светлина. Знаех, че той ще се
събуди гузен, заради това, което е направил. Всеки момент щеше да се появи
91
пред вратата с букет от рози и да каже: “Здравей, скъпа, мога ли да те заведа
на късен обяд?” Сценарият, оформил се в главата ми, изискваше да бъда
невероятно благородна: “Разбира се, че можеш, любими”, щях да пропея
като малко момиче. Проблемът е, че той въобще не дойде. И не само че не
дойде. Изобщо не се обади.
Бях в неведение. Да видим какво ще каже сега Курс по чудеса? Знаех, че ми
трябва чудо. Но всичко, което можех да направя, беше да избера между двата
начина за справяне с положението - и двата изпитани в подобни ситуации,
като нито един от тях не беше приятен и не ми даваше желания резултат.
Първият вариант беше много да се ядосам и да му го покажа. “Ти за какъв
се мислиш, кучи сине, и кой ти дава право да се отнасяш така с мен?”
Проблемът в този вариант беше, че би разклатил основите на моето
положение. “Мериън е хубаво момиче, но характерът ѝ е лош. Изпада в
истерия, когато не става така, както тя иска.”
Единственият друг вариант, който можех да си представя, беше да забравя
Майк и толкова. Но и този вариант не беше приятен. “Нищо, че ме прецака,
Майк. Не ми пука, няма значение.” Можех да разбера безусловната любов,
но не и безусловните срещи.
Не знаех какво да правя. Молех се за чудо. Обмислях наличието на друга
възможност. Предадох нещата в Божиите ръце и си напомних, че не трябва
да правя нищо.
От гледна точка на Курса, първото нещо, с което трябваше да се заема, бяха
собствените ми възгледи. Докато не настъпеше мир в мен, поведението ми
щеше да носи енергията на конфликта. Конфликтното поведение не може да
донесе мир. Най-напред трябваше да се справя със собствените си
схващания. Останалото щеше да дойде от самосебеси.
Измислих си упражнение: постоянно щях да повтарям, по възможност на
глас или наум в присъствието на други хора: “Прощавам ти, Майк, и те
оставям на Светия Дух. Прощавам ти, Майк, и те оставям на Светия Дух.
Прощавам ти, Майк и те оставям на Светия Дух.”
И тъй като Майк не се обади в деня след нашия ранен телефонен разговор
нито, на следващия ден или на по-следващия, имах цял куп отрицателни
мисли за изчистване. Песнопението на моето опрощение - един вид мантра
или повторно утвърждение на духовната мъдрост - действаше като целебен
балсам върху емоционалния ми смут. То изличи изкушението да се
съсредоточа върху поведението на Майк и вместо това ме насочваше към
собствените ми чувства. Целта ми беше да намеря вътрешен мир и знаех, че
няма да го постигна, докато приемах Майк за виновен.
Ако все пак ви интересува, необходими му бяха две седмици, за да се обади.
Постоянното повтаряне на: “Прощавам ти, Майк, и те оставям на Светия
Дух” и желанието да простя, бяха подействали на мозъка ми като

92
успокоително хапче. Не ме интересуваше дали ще ми се обади, или не.
И така, един ден си бях вкъщи, телефонът иззвъня и чух познатия глас на
Майк.
- Мериън?
Преди дори да го осъзная, гърдите ми се изпълниха с неподправена топлота
и любов.
- Майк? Здравей! Радвам се да те чуя!
И наистина беше така. Удоволствие беше да чуя гласа му.
- Какво правиш? Липсваше ми.
(Можете ли да повярвате, че той го казваше?!?)
Не зная дали казах, че и той ми липсва. Изречението му беше толкова
смешно, че вероятно не съм казала нищо. Но си спомням друго - той попита:
- Е, кога мога да те видя?
- Ти кога би искал? - уточних аз.
- Какво ще кажеш за тази вечер?
В този миг от устата ми излязоха думи, които наистина ме стреснаха точно
толкова, колкото вероятно бяха стреснали и него.
- Майк, аз наистина държа на теб и това няма да се промени. Независимо
от всичко, продължавам да бъда твоя приятелка. Но когато става въпрос за
срещи, изглежда говорим на различен език. Ако някога ти се прииска да
обядваме заедно, обади ми се. Но ако имаш предвид любовна среща, аз съм
пас.
И двамата измънкахме още няколко любезни фрази и затворихме. Аз се
тревожех, че съм отхвърлила ближен, но в мига, в който ми хрумна тази
мисъл, видях във въображението си как изгърмяха тапите на една дузина
бутилки шампанско насред Рая. Не бях отхвърлила ближен. Просто се бях
възприела по нов начин. Той бе спечелил - един научен урок и едно
приятелство, ако го искаше - аз също бях спечелила. Опрощението не ме бе
превърнало в изтривалка за крака. Научи ме как не с гняв, а с любов и
достойнство да казвам моето “да” и моето “не”.

15. ОБЩУВАНЕ С ЛЮБОВ

"Да общуваш, означава да свързваш, а да нападаш, означава да

разделяш.”

Светият Дух приема хората безусловно. За егото това е непоносима мисъл,

защото безусловната любов е смърт за егото. Как биха израстнали хората,
ако постоянно се приемаха едни други такива, каквито са? Одобрението на
хората такива, каквито са, има чудодейният ефект да им помага да се
усъвършенстват. Одобрението не възпрепятства израстването; напротив, то
93
го подхранва.
Хората, които непрекъснато ни повтарят какво не ни е наред, не ни помагат,
а ни парализират със срам и вина. Хората, които ни приемат, ни помагат да
се почувстваме добре, да се отпуснем, да открием своя път. Приемането на
другия не означава никога да не споделяме конструктивните предложения.
Но подобно на всичко друго, нашето поведение не е толкова важно, колкото
създадената от него енергия. Ако критикувам някого, за да го променя,
говори гласът на моето его. Но ако в молитва съм поискала Бог да ме изцели
от склонността ми да съдя, и въпреки това желая да кажа нещо, то ще бъде
споделено с любов, а не със страх. Няма да носи енергията на нападението,
а на подкрепата. Не е достатъчно промяна в поведението. Захаросаните
нападки, произнесени със сладко гласче или терапевтичен жаргон, не са
чудо. Чудо е неподправеният преход от страх към любов. Когато говорим,
водени от егото, ще повикаме егото в другите. Когато говорим, водени от
Светия Дух, ще призовем любовта им. Ближният, който греши, казва Курсът,
моли за помощ, а не за нападение.
Цитираната по-долу извадка от Курса е могъщо напътствие за правилно
общуване в една връзка:

"Грешките са от егото, а поправянето на грешките става чрез

освобождаване от егото. Когато поправяш ближния, ти му казваш, че е
сгрешил. Той може би не разбира веднага и е сигурно, че ако говори от
егото, няма да разбере. Но твоята задача е все пак да му кажеш, че е
прав. Не му го казвай с думи, ако той говори като глупак. Той има нужда
от корекция на друго ниво, защото и грешката му е на друго ниво. Но
въпреки това е прав, защото е Божи син.”

Чудесата се сътворяват в една невидима реалност. Светият Дух

усъвършенства стила ни. Той ни учи как да общуваме с любов, вместо да
нападаме. Хората често твърдят: “Добре, но аз им казах. Наистина им казах.”
Но общуването е двупосочна улица. Получава се само когато, ако единият
говори, другият е в състояние да го чуе. Често се случва да водим разговор,
в който двама души говорят и никой нищо не чува. Случва ни се да се водим
и разговор, в който никой не казва нищо, но двама разбират всичко
прекрасно. За да общуваме наистина, трябва да поемем отговорност за
сърдечното пространство, което съществува между нас и другия човек.
Именно това сърдечно пространство или неговото отсъствие определя дали
общуването е чудодейно, или белязано от страх. Понякога това означава,
разбира се, да държим устата си затворена. Мълчанието може да бъде
могъщо средство за общуване с любов. Имало е случаи, когато съм грешала,
и съм знаела, че греша, и съм знаела, че знаят, че греша, и съм ги обичала за

94
благородството да не кажат нищо. Това ми е давало възможност да се
оттегля с достойнство.
Когато говорим, ключът към общуването не е какво казваме, а нагласата,
която стои зад казаното. И тъй като съществува само един ум, всички ние
постоянно общуваме телепатично. Всеки миг избираме дали ще се свържем,
или ще се отделим, и човекът, с когото говорим, усеща нашия избор
независимо от думите ни. Като изберем да се свържем, отваряме вратата на
общуването, защото това е ключът към взаимността. Смисълът в разговора
е не да преследваме своята цел, а да открием онова чисто състояние, от което
да отправим своето съобщение. Ние не се стремим да се свържем чрез
нашите думи; приемаме мисълта, че сме свързани с другия, още преди да
заговорим. Това разбиране само по себе си е чудо.
Божият учител е фино настроен интуитивен инструмент. В Курс по чудеса
се казва, че първото и най-важно нещо е да се вслушваме в нашия ближен.
Ако трябва да говорим, Той ще ни даде знак. Веднъж Исус изпратил своите
последователи в околността и им казал да проповядват Божията истина.
- Какво трябва да кажем? - попитали го те.
Неговият отговор бил:
- Ще ви кажа, когато стигнете.
Излишно е да се мъчим да измисляме какво да кажем на ближния.
Единствената ни работа е да помолим Светия Дух да пречисти разбирането
ни за другия. От това място вътре в нас и само оттам, ще намерим силата на
думите и силата на безмълвието, които ще донесат Божия мир.

16. ОБВЪРЗВАНЕ

"Онези, които Бог е събрал, егото не може да раздели.”

Курс по чудеса твърди, че трябва да бъдем напълно обвързани във всички

наши взаимоотношения и те никога няма да си съперничат. Обвързване във
връзката означава обвързаност с процеса на взаимно разбиране и
опрощаване - независимо колко разговори са нужни и доколко неудобни
могат да бъдат тези разговори понякога.
Когато физически се разделим с някого, с когото сме били близки, това не
означава, че връзката е приключила. Взаимоотношенията са вечни.
“Раздялата” е нова страница във връзката. Често отказът от старата форма на
взаимоотношения се превръща в урок по чиста любов, много по-дълбока от
онази, която двамата биха познали, ако бяха останали заедно. В така
наречения край на връзките понякога съм се чувствала така, сякаш се
влюбвам в човека по-силно отпреди. За себе си съм открила, че Светият Дух
понякога отпуска всички спирачки, защото на човек му е необходима цялата
95
любов, на която е способен, за да остави другия да си тръгне. “Обичам те
толкова много, че те пускам да бъдеш там, където искаш да бъдеш, или да
отидеш там, където искаш да отидеш.” Този момент в отношенията не е
краят. Той е пълното осъществяване на целта във всяка връзка: да разберем
стойността на чистата любов.
Понякога урокът, който трябва да се научи в една връзка, е как да останем
в нея и с мъка да постигнем нещата. Друг път урокът, който трябва да
научим, е как да излезем от ситуация, която е неблагоприятна. Никой не
може да определи, вместо друг човек, за коя ситуация какъв принцип
приляга. Единствено нашата връзка със Светия Дух, собствената ни
интуитивна насока, може да ни доведе до по-благоприятно развитие на
събитията, благодарение на по-дълбокото разбиране. На много лекции съм
изтъквала: “Никога не изоставяйте човека, когото напускате.” Какво озна-
чава това? Означава, че е важно да прославим вечната същност на връзките.
Когато взаимоотношенията се видоизменят, съдържанието им не трябва да
се подценява. Егото заявява: “Виж, с него всичко свърши. Не стана. Вече не
сме заедно. Каквото било, било. Сега съм с нов човек.” “Бившият” става
гражданин втора класа. Често новият приятел смята, че има право да каже:
“Защо говориш с него? Сега ние сме заедно.”
Горко на онзи, който не подкрепя изцелението между мъж (или жена) и
неговите (нейните) бивши партньори. Накрая ще откриете, че начинът, по
който човекът се е отнасял с последния си партньор, е същият, по който ще
се отнася и с вас. Ревнуваме, искаме да задържим онова, което имаме, защото
в тази област, както и във всяка друга, егото казва, че любовта е определена
величина и доброто на другия човек отнема от нашето собствено. Егото е
увереност в ограничените източници, но любовта е безкрайна. Щом се
добави любов към някоя част от системата, тя се разраства във всички
останали. Любовта поражда още повече любов. Ако съпругът ми или моят
приятел се грижи за изцелението от миналите си връзки, това само увеличава
способността му да ме обича по-силно и цялостно. Последната жена в
неговия живот не е моя съперница. Тя е моя сестра.
Един мъж, когото познавах навремето, веднъж дойде у дома на вечеря.
Срещахме се отскоро и го попитах какво е правил през деня. Каза ми, че е
работил върху един сценарий заедно с последната си приятелка, с която все
още били съавтори. Сподели, че затънали в доста болезнен и объркан
разговор за тяхната връзка. Тя се чувствала наранена, не можела да приеме
раздялата, положение, в което всички сме изпадали. Попитах го в какво
състояние я е оставил. Той призна, че била много разстроена. Зарязах вече-
рята, която приготвях, погледнах го право в очите и казах:
- Върви да ѝ се обадиш.
Мисълта, че там някъде, в другия край на града, тази жена се измъчва и

96
страда, докато ние си седим на романтична вечеря, ми беше непоносима. Бях
изпадала в нейното положение. Колко неетично от моя страна би било да не
подкрепя тази жена в нейните чувства.
- Нима нямаш нищо против? - попита той.
- Разбира се, че не - отвърнах, - вечерята може да почака.
Нашите потребности не са изолирани. Ако допринесем за чуждата болка,
жестът винаги ще ни се върне. Ако направим каквото можем, за да помогнем
на хората, винаги ще се намери някой, който да направи същото и за нас. Не
е достатъчно да седим със скръстени ръце, докато някой причинява
страдание, и да използваме фразата “Не е моя работа” или “Ще бъда
вмешателство да се намеся” като извинение за егоистичната дистанция.
Веднъж, когато се почувствах измамена, една жена ми каза: “Нямах
намерение да ти причиня болка.” Аз отвърнах: “Но нямаше намерение и да
ме обичаш.” Любовта не е неутрална. Тя изисква определена позиция. Тя е
решение за постигане на хармонични условия за всички участници в
ситуацията.

17. ВЯРАТА ВЪВ ВРЪЗКИТЕ

"Вярата е признателност за единство.”

Често копнеем за друг човек, защото в невидимата, неосезаема реалност

ние продължаваме да общуваме, да сме свързани, да търсим решение.
Хората биха казали: “Побъркал си се. Време е да престанеш да мислиш за
това.” Но едно време вдовиците носеха траур с години; скръбта беше
разбирана, признавана, уважавана. Не е ненормално да скърбим за една връз-
ка; ненормално е да не скърбим за нея. До известна степен, независимо колко
откъснати сме от своите чувства, всяка връзка носи надежда - надежда, че
може да бъде тихият пристан, раят, почивката след всички сражения.
Когато една връзка се провали, независимо по каква причина,
разочарованието ни е естествено. Всяка силно емоционална среща е дълбока
и сложна кармична връзка. Краят на взаимоотношенията е като настъпване
на смърт и в повечето случаи мъката е дори по-голяма. Когато някой умре,
често настъпва пълнота и разбиране, които не съществуват, когато двама
души са живи, но са се разделили, без висше осъзнаване. Може би онзи,
когото обичаме, сега се намира в другия край на града и спи с някой друг, и
все пак е на светлинни години разстояние, щом решението, за което копнеем,
не е намерено. Излишно е да се преструваме, че ножът не е в сърцето ни.
Там е и не можем да направим нищо друго, освен да изплачем - сълзите,
които бликат като кръв от дълбока рана.
"Сега е времето за вяра." Нека потърсим утехата на сълзите. Когато в
97
сърцето ни е забит емоционален нож, фалшивите стени се пропукват. Тогава
можем да се поучим. Можем да научим кое е илюзия и кое е истинско.
Можем да научим, че не трябва да се доверяваме на идолите и че любовта
никога не си отива.
Във взаимоотношенията има много конфликти, които поставят на
изпитание нашата вяра. Един от тях е измяната. Измяна е дума, която не
можем да разберем, преди да ни се случи. Болката е несравнима, когато
приятелят е този, който държи ножа.
Курса казва за Исус, че макар светът да го е обявил за предаден, той не е
виждал нещата така. С други думи, той е знаел, че в действителност не може
да бъде предаден, защото което не е любов, не е истинско. Но какво да
правим, когато ни нападат, когато лекарството е толкова горчиво, че изисква
цялата ни сила, за да не се задавим, докато го преглъщаме? Къде е утехата
ни?
Веднъж някой ми каза, че за да има красиви пера, паунът трябва да яде
тръни. Каква прекрасна метафора: острите неща, които трябва да погълнем
и смелим, допринасят за красотата ни. Но невинаги. Това става само когато
се открием достатъчно, за да приемем ужаса - колкото и странно да звучи.
Съпротивата и отбраната само правят грешката по-истинска и увеличават
нашата болка.
Ако Исус бе извикал от кръста: “Мразя ви всички”, историята щеше да бъде
съвсем различна. Нямаше да има Възкресение. Условия за победата му е
създала неговата несъпротива, съхраняването на любовта въпреки онова,
което са му причинили другите. Тялото може да се унищожи, но истината не
може. Истината винаги отново ще изяви сама себе си, стига да ѝ дадат
символичните три дни. Три са дните между разпъването и възкръсването,
между чистосърдечния отговор на болката и преживяване на обновлението,
което непременно ще последва.
Колко често съм повтаряла на себе си и на другите: “Това са само три дни.
Имай търпение. Изчакай.” Когато приятелите са се обърнали против нас,
когато са ни изиграли или излъгали, изкушението да отвърнем със същото е
много силно. Но Курсът учи, че “в нашата незащитеност лежи нашата
безопасност”. Ето още едно място, където нашата сила идва от думите: “Ще
отстъпя и ще оставя Той да ме води.” Христос в нас може да се справи с
всяка обида, защото не е поразен от липсата на любов. Само убеждението,
че сме заразени от страх, може да ни зарази. Отбраната е своеобразно
съгласие с нападателя за силата на неговото нападение, което по този начин
става истинско.
Нужна е огромна смелост и силен характер, за да не се отдалечим от нашия
център в моменти на голяма болка. Необходима е мъдрост, за да разберем,
че нашите реакции само раздухват пламъците на фалшивата драма. Любовта

98
създава около нас мистичен покров, който ни предпазва от хаоса. Когато ни
сполети загуба, измяна или някаква криза, можем да почерпим сила от
думите: “Остани спокоен и знай, че съм аз.” Истината никога не може да
бъде унищожена. Не съществува загуба, освен във времето, се казва в Курса,
а времето не съществува.

18. БРАКЪТ

"Вие решихте, двамата заедно, да поканите Светия Дух във вашата

връзка."

Бракът, както всичко останало, може да бъде използван или от егото, или
от Светия Дух. Неговото съдържание никога не е предопределено. Бракът е
жив организъм, който отразява последователните решения на двете страни.
На този свят останаха твърде малко свещени неща, но към едно от тях
трябва да се отнасяме с особено уважение, защото в противен случай
моралната същност на света се разпада. Това е споразумението между двама
души. Просветленият брак е решение за участие в процеса на взаимно
израстване и опрощение, решение за споделянето на обща цел в услуга на
Бога.
Веднъж един мъж ми каза, че връзката с бившата му съпруга била
прекрасна през първата година от съвместния им живот. По това време те и
двамата участвали активно в някаква организация, занимаваща се с
личностно израстване. Щом напуснали организацията обаче, бракът им се
разпаднал. Това не показва, че в брака им не е имало нищо ценно. Напротив,
разкрива значението на контекста, който е по-важен от личните интереси на
едната и дори на двете страни.
Защо бракът е по-дълбоко решение от другите видове връзки, например от
двойката, която живее заедно? Защото бракът е споразумение, че въпреки
всички катаклизми и викове, никой няма да си тръгне. И на двамата със
сигурност ще ни се наложи да преминем през различни емоции, надигнали
се дълбоко в нас - а когато сме искрени, настъпват моменти, в които сме
разстроени - но тук е безопасно да го направим. Никой не си отива.
Решението за брак се обявява публично. На сватбите с религиозна
церемония има ритуал, в който общите молитви на гостите сформират ореол
от светлина и защита около връзката.
Женитбата е дар от Бога за мъжа и жената. Тя е подарък, за който трябва да
Му се отблагодарим. Съпругата е Божият дар за мъжа. Съпругът е Божият
дар за жената. Но Божиите дарове са предназначени за всички. Бракът е
предопределен да бъде благословията над света, защото той е контекст, в
който двама души могат да станат повече от това, което биха били
99
поотделно. Целият свят се благославя от наличието на изцелени хора. Едно
от упражненията в Третата част на Курса гласи: “Когато съм изцелен, не съм
изцелен само аз.”
Подкрепата и опрощението на брачния партньор ни дава възможност да се
изправим пред света в цялото си великолепие. Курс по чудеса подчертава, че
любовта не е предназначена да бъде изключваща всичко, а включваща
всичко. Преди няколко години имаше една популярна песен, чиито рефрен
беше: “Ти и аз срещу целия свят”. Ако някой мъж някога ми беше казал това,
щях да му заявя, че съм дотук. Не се женим, за да избягаме от света; женим
се, за да го излекуваме с общи усилия.
Под наставленията на Светия Дух брачната двойка взема решение да
създаде условия, в които индивидуалните източници на всеки - материални,
емоционални и духовни - са поставени в услуга на другия. Както даваме, така
и ще получим. Услуга не означава саможертва. Означава да отдаваме такова
значение на потребностите на другия, каквото отдаваме и на своите
собствени. Егото твърди, че единият печели за сметка на другия. Светият
Дух е съставна част от всяка ситуация, като носи победа за всички
участници. В брака имаме чудесна възможност да прогледнем отвъд
илюзията за отделните потребности. Брачните партньори не трябва да
мислят какво е добро за него или за нея, а какво е добро за двамата. Това е
един от многото начини, по които бракът може да бъде част от изцелението
на Божия син.
Както при всичко останало, ключът към щастливия брак е съзнателното
осланяне на Бог. Бракът се предава на Него, за да бъде оръдие на Неговите
цели. Поговорката, че семейство, което се моли заедно, не се разделя, е
вярна. Просветленият брак включва присъствието на Мистичен трети.
Светият Дух е помолен да ръководи разбиранията, мислите, чувствата и
действията, за да бъде Божията воля, както на Небето, така и на Земята.

19. ОПРОЩЕНИЕ ЗА РОДИТЕЛИТЕ НИ, ЗА ПРИЯТЕЛИТЕ

НИ, ЗА НАС САМИТЕ

"Най-святото от всички кътчета на Земята е там, където старата

омраза се е превърнала в настояща любов.”

Няма осъзнаване без прошка за родителите ни. Независимо дали ни

харесва, нашата майка е нашата първична представа за възрастна жена, а
баща ни е нашата основна представа за възрастен мъж. Ако съм мъж и тая
негодувание срещу майка си, аз непрекъснато ще проектирам чувството за
вина върху другите жени, които влизат в живота ми; а ако съм жена, няма да

100
мога да избягна самопрезрението в зряла възраст. Ако съм жена и тая
негодувание срещу баща си, аз непрестанно ще проектирам чувството за
вина върху мъжете, които се появяват в живота ми; а ако съм мъж, няма да
избягна самопрезрението, когато достигна своята мъжка зрелост.
Това е. В определен момент прощаваме, защото решаваме да простим.
Изцелението става в настоящето, а не в миналото. Назад ни дърпа не
любовта, която не сме получили в миналото, а любовта, която не изразяваме
в настоящето. Бог или има силата да обнови живота ни, или я няма. Нима
Бог може да погледне някой от нас и да каже: “Бих искал да ти дам щастлив
живот, но майка ти беше толкова ужасна, че ръцете ми са вързани.”
В наши дни много се говори за това, че хората са израснали в неправилно
функциониращи семейства. Кой не е израснал в неправилно функциониращ
дом? Целият свят функционира неправилно! Но няма нещо, през което да
сме преминали или да сме видели, или да сме направили, което да не може
да се използва, за да направим живота си по-ценен днес. Можем да се поучим
от всеки опит и можем да се издигнем над всяко преживяване. Подобни думи
са богохулство за егото, което уважава болката, прославя я, боготвори я и я
създава. Болката е неговият шедьовър. То смята опрощението за свой враг.
Опрощението остава единствената пътека, по която се излиза от ада.
Независимо дали прощаваме на родителите си, на някой друг или на себе си,
законът на разума си остава същият: ако обичаме, ще бъдем освободени от
болката, а ако отричаме любовта, ще останем с нея. Всеки миг ние или
изпращаме любов, или проектираме страх, и всяка мисъл ни приближава до
Рая или до ада. Какво е необходимо, за да запомним, че "под арката се влиза
по двама", че не можеш да влезеш в Рая, без да вземеш някого със себе си?
Практиката и обвързаността са ключовете към любовта. Това, което съм
видяла аз самата и с което съм свидетел, че другите се борят, не оспорва
могъществото на любовта. Мога да видя точността на всички тези принципи.
Но знам и колко често съм упорствала срещу изживяването на любов, когато
поддържането на недоволството ми се е струвало по-важно от
освобождаването от него. Цял един свят е построен върху страха. Царството
на страха няма да бъде разобличено за един миг. Можем да работим върху
себе си всеки миг от живота си. Светът се изцелява с всяка любяща мисъл.
Майка Тереза казваше, че няма велики дела - само малки дела, извършени с
велика любов.
Всички ние имаме различни страхове и различни проявления на страха, но
намираме спасение по един и същи начин: молим Бог да спаси живота ни,
като спаси нашия разум. “Изведи ни от изкушение, но спаси ни от злото,
защото Любов е Царството и Любов е славата, и Любов е силата, во веки
веков.”

101
 Глава 7
РАБОТА

"Тук съм само за да бъда наистина полезен. Тук съм, за да представям

Този, Който ме изпрати.
Не трябва да се тревожа какво да кажа или какво да направя, защото
Този, Който ме изпрати, ще ме направлява.
Съгласен съм да бъда там, където Той пожелае, защото зная, че Той
идва там с мен.
Ще бъда изцелен, тъй като Го оставям да ме учи да лекувам.”

1. ПРЕДАВАНЕ НА КАРИЕРАТА НИ

"Като вижда твоите силни страни такива, каквито са, и като знае къде
най-добре могат да се приложат, за какво, към кого и кога, Той избира и
одобрява твоята роля вместо теб.”

Успех означава вечер да си лягаме със съзнанието, че нашите таланти и

способности са били използвани в услуга на другите. Възнаградени сме от
признателността в очите на хората, от материалното изобилие, което ни дава
радост и енергия, и от великолепното чувство, че днес сме дали своя скромен
принос, за да спасим света.
Изкупление означава да поставяме любовта на първо място. Във всичко. В
работата, както и навсякъде другаде. Вие сте в тази професия, за да
излъчвате любов. Сценарият ви трябва да излъчва любов. Фризьорският ви
салон трябва да излъчва любов. Агенцията ви трябва да излъчва любов.
Ключът към успешна кариера е разбирането, че тя не е откъсната от
останалия ви живот, а е по-скоро продължение на вашата основна същност.
А вашата най-основна същност е любовта.
Да знаете кой сте и защо сте дошли тук - че сте дете на Бога и сте дошли
тук, за да лекувате и да бъдете изцелени - е по-важно, отколкото да знаете
какво искате да правите. Какво искате да правите не е най-важният въпрос.
Въпросът, който трябва да си зададете, е: “Когато правя нещо, как трябва да
го направя?” А отговорът е: “От сърце.”
Хората обикновено не свързват работата с добротата, защото професията
започна да се възприема само като средство за печелене на пари.

102
Чудотворците не работят само за да печелят пари; те го правят, за да посеят
в света любов.
Всеки от нас трябва да изиграе определена роля в “Божия план за
спасение”. Работата на Светия Дух е да ни разкрие нашата функция и да ни
помогне да я изпълним. "Светият Дух ни пита има ли смисъл в това, да
приемем, че Той би ни посочил задача, без да ни осигури средства за
изпълнението ѝ."
Ние не решаваме сами каква роля ще изиграем в живота, а по-скоро молим
да ни бъде посочено къде Той иска да отидем и какво Той би искал да
направим. Предаваме кариерите си на Него. През Втората световна война
Съюзническите генерали ръководели всички военни действия от
централните щабквартири, откъдето издавали заповеди. Командирите от
различните фронтове не са знаели по какъв начин техните действия се
вписват към цялостната военна стратегия: били просто убедени, че това е
така, защото разбирали, че зад източника на техните заповеди стои огромен
интелект. Същото е и с нас. Може и да не знаем как или къде талантите ни
биха намерили най-добро приложение, но Светият Дух знае. Курс по чудеса
ни учи да "избягваме самоинициативните планове, а да оставяме плановете
си в Божиите ръце."
Някои хора казват: “Но аз се страхувам да оставя кариерата си на Бог. Аз
съм музикант. Ами ако Той поиска да стана счетоводител?” Моят отговор е:
“Защо да го иска? Нима не би предпочел тази работа да я свърши някой,
който разбира от цифри?”
Ако сте талантлив музикант, талантът ви идва от Бога. Ако нещо кара
сърцето ви да пее, това е начинът, по който Бог ви показва, че това е
приносът, който ви е определил Той. Споделянето на нашите дарби ни прави
щастливи. Най-силни сме и Божията сила е най-очевидна на Земята, когато
сме щастливи.
Курс по чудеса изтъква, че "единственото истинско удоволствие идва от
изпълнението на Божията воля". Кръстът на спасението, във всяка сфера, е
промяната на нашето отношение към целите. Връзки, кариери, тела - всички
тези области от живота ни се възраждат духовно, когато ги посветим на
Божиите намерения и помолим да бъдат използвани като инструменти за
изцелението на света.
Тази промяна е чудото. Както винаги, ние молим съзнателно за нея.
“Господи, моля те, дай смисъл на моя живот. Използвай ме като инструмент
на Твоя мир. Използвай моите умения и способности, за да сееш любов.
Предавам работата си на Теб. Помогни ми да запомня, че моята истинска
задача е да обичам света, за да го лекувам. Благодаря ти. Амин.”

103
 2. БОЖИЯТА ВОЛЯ

"Къде искаш да отида?

Какво искаш да направя?
Какво искаш да кажа и на кого?”

Хората се питат: “На Бог ли искам да служа, или искам да бъда щастлив?”
Тъй като някои религиозни институции представят духовния живот като
изпълнен със саможертви и аскетизъм, на мнозина ще им бъде трудно да си
представят, че живот, живян близо до Бога, е живот, който прелива от радост.
Курс по чудеса подчертава, че "единственото истинско удоволствие идва от
изпълнението на Божията воля."
Бог не изисква жертви. Живот на жертва е животът, който водим, преди да
открием по-висшето чувство за идентичност и цел: жертването на спомена
колко великолепни сме всъщност и колко важна работа сме дошли да
свършим. И това е голяма жертва, понеже когато не можем да си спомним
защо отиваме някъде, ни е трудно да действаме с всички сили, щом стигнем
на мястото. Любовта дава енергия и посока. Тя е духовно гориво.
Всяка кариера, щом е отдадена на Светия Дух, може да се използва като
част от плана за възобновяване на света. Никоя работа не е прекалено голяма
или твърде малка за Божиите цели. Вие, както и всички останали хора,
носите в себе си неограничената мощ на Вселената. Това не е въпрос на
лични заслуги или нещо, за което да се чувствате виновни. Истинската ни
мощ се излъчва от сила, която е в нас, но не е наша. "Бъди смирен пред Бога",
се казва в Курса, "ала велик в Него". Запомним ли го, ние няма да се
откъснем от своята невинност, а щом е така, ще продължаваме да бъдем
проводници на силата. Забравим ли го, и изворът може да пресъхне всеки
момент. Спрете да благославяте Вселената, и Вселената сякаш ще оттегли
благословията си от вас. Каквато и да е вашата дейност, просто се помолете
да бъде използвана за благото на света.
Спомням си как един ден се оплаквах на моята приятелка Джун колко съм
нещастна, а тя каза:
- Мериън, не искам да те обидя, но правила ли си някога нещо за друг
човек?
Репликата ме зашлеви като плесница, макар че тогава не предприех кой
знае какво. Едва няколко години по-късно, след период на много дълбока
депресия, човешкото страдание придоби много по-лично значение за мен.
Мислех си, дали други хора страдат поне малко, колкото аз, и тогава сърцето
ми се отвори за тях и поисках да им помогна. Бог сякаш ми каза: “Хората

104
страдат много и през целия ти живот около теб имаше хора, които страдаха.
Ти просто не забелязваше. Ти пазаруваше.”
Тревожех се, подобно на много други, какво да правя с живота си. С нищо
не се занимавах достатъчно дълго, за да спечеля пари или да получа
истинско удовлетворение от труда си. Чувствах се като парализирана.
Спомням си как веднъж помолих Бог да ми разкрие какво Той иска да науча,
за да се променя. Коленичих и заех внушителна поза за медитация. Виждах
картина на прекрасно небе и ангели, които се носеха през облаците, за да ми
донесат Неговия отговор. Две ангелчета издигнаха свитък и започнаха да го
разгръщат. Сърцето ми запрепуска и зачаках Божието съобщение, което със
сигурност щеше да бъде изключително важно. Буквите в свитъка започнаха
бавно да изписват думите: “Мериън, ти си разглезена лигла.”
Причината затова, че се чувствах като парализирана бе, че бях загубила
връзка с единствения спомен за това, защо съм дошла на Земята.
Съобщението, че съм разглезена лигла, беше идеалната информация, ключът
за освобождаване на енергията ми. Проблемът беше моят егоизъм. Някои
артисти, от дълго учене да играят, не се научават да живеят и в крайна сметка
остават бездарници, защото не могат да разкрият нищо автентично за
живота. По същия начин и ние понякога губим своята лична сила, като
забравяме защо ни е дадена. Учим се как се ръководи бизнес и в същото
време не преставаме да мислим защо сме в бизнеса, като изключим
печеленето на пари. Това не е духовно могъщ лъч и Вселената ще го
толерира все по-малко и по-малко с напредването на времето.

3. ЛИЧНА СИЛА

"Цялата сила е от Бога.”

Не искайте да ви се даде блестяща кариера, а помолете Бог да ви покаже

великолепието, заложено във вас. Признанието на собствения блясък му
дава възможност да се прояви. Не се появяват стабилни, външно значителни
резултати, преди да сме изживели вътрешен поврат. Осъществи ли се
вътрешният поврат, външните резултати не могат да не се появят. Всички
сме способни на вътрешно израстване и в действителност сме кодирани за
него. То е нашият потенциал за величие. Постиженията не идват от това,
което правим, а от онова, кои сме. Световната сила е резултат от нашата
лична сила. Кариерата ни е продължение на нашата личност.
Хората, които постигат много, не са задължително хора, които правят
повече от останалите; те са хора, около които нещата стават. Махатма Ганди
и президентът Кенеди са пример за това. Най-големите им постижения се
дължат на енергията, която задвижиха в другите, на невидимите сили, които
105
разгърнаха около себе си. Достигайки собствените си дълбини, те докоснаха
дълбините в другите.
Този вид харизма, силата да влияеш върху събитията на Земята от
невидимата вътрешна реалност, е естествено право и функция на Божия син.
Думата “харизма” Първоначално е била религиозно понятие. Означава “от
духа”. Новите граници са вътрешни. Истинското пространство винаги е
вътре в нас. Вместо да развиваме своите способности и воля, за да се проявят
и да постигнат нещо, ние развиваме своята способност да усвояваме вече
наличното.
Личната сила се излъчва само от онези, които приемат живота сериозно.
Вселената ни приема дотолкова сериозно, доколкото ние я приемаме. Няма
по-сериозно отношение от пълното оценяване на силата и значението на
любовта. Чудесата произтичат от осъзнаването, че смисълът на кариерата е
любовта.
Курс по чудеса тълкува традиционната християнска концепция, наречена
“даровете на Светия Дух”. Това е идеята, че когато животът ни е отдаден на
Светия Дух, в услуга на Неговите цели, в нас се появяват нови таланти. Ние
не подреждаме живота си, за да го отдадем после на Бог, а по-скоро отдаваме
живота си на Бога и нещата започват да се подреждат. Когато сърцата ни се
разтворят, талантите и дарбите ни разцъфтяват. Много хора са ми заявявали,
че щом пожънат успех и спечелят много пари, ще използват този успех, за
да помагат на света. Но това е техника на отлагане, чрез която егото се
опитва да ни попречи да се изявим най-пълно в живота. Дори все още да не
се смятаме за преуспяващи, ние можем да поставим работата си в услуга на
световното изцеление. С подобна сила кариерата ни ще поеме нагоре.
Независимо от това, какво вършим, ние можем да го превърнем в свое
богослужение. Независимо от това, какъв е характерът на нашата работа или
дейност, съдържанието ѝ е като на всички останали: тук сме, за да служим
на човешките сърца. Когато разговаряме с някого или видим някого, или
дори помислим за някого, ние имаме възможността да внесем повече любов
във Вселената. От сервитьорката до директора на филмова студия, от
пиколото до президента на нацията, няма човек, чиято работа да не е важна
за Бог.
Когато знаете това, когато достигнете до способността да лекувате, вие
овладявате енергия, която ви подтиква към действия от световен мащаб.
Любовта ви прави по-привлекателни. Това означава, че вие привличате като
магнит. Привличате не само хора; привличате най-различни обстоятелства,
които отразяват обратно към вас силата на вашата преданост. Вашата лична
сила не е нещо, което ще се разкрие с по-късна дата. Тя е резултат на вашето
решение да я разкриете. Силни сте всеки миг, в който изберете да сте такива.
Изборът да бъдете използвани като инструмент на любовта, тук и сега, е

106
изборът на личното упълномощаване.
Курс по чудеса отбелязва, че всички Божии чеда имат сила - и въпреки това
никой не се отличава с “по-необикновена” сила. Всички сме необикновени,
но никой от нас не е по-необикновени. Никой няма по-голям потенциал да
разпръсква Божията любов и светлина от останалите. Много от нашите
традиционни възгледи за успех се осланят на това, да изразяваме себе си,
вярвайки, че сме по-необикновени и можем да предложим нещо по-особено.
Истината е, че никой от нас не е необикновен, защото необикновените хора
биха били различни и отделни от другите. Христовата единност прави това
невъзможно. Следователно вярата в необикновеността е заблуда, която всява
страх.
Бетовен, Шекспир или Пикасо не толкова са създали нещо, колкото са
достигнали това кътче в себе си, откъдето са можели да изразят онова, което
е било сътворено от Бога. В действителност тяхната гениалност е в
изразяването, а не в сътворяването. Тъкмо затова великото изкуство ни
поразява с откритието, че в него има нещо познато и че бихме искали ние да
сме го казали. Душата се вълнува, когато си припомня онова, което вече ни
е известно.
Курсът оповестява, че "един ден всички Божии дарове ще бъдат разделени
по равно между всички". Всички имаме потенциал за великолепие, но много
рано ни го изтръгват. Страхът се загнездва, когато някой ни казва, че има
първа, втора или трета награда, че някои усилия заслужават отлична, а други
средна оценка. След известно време част от нас започва да се бои дори да
опита. Единственото нещо, което трябва да дадем на света, е собственото ни
разбиране за него. Егото упорито твърди, че това не е достатъчно. Кара ни
да прикриваме нашата проста истина, да се стремим да изнамерим по-добра.
Но тук егото не ни пази, макар че както винаги, се преструва, че го прави. То
не ни предпазва от това, да не се правим на глупаци, а ни предпазва от това
да не познаем кои сме в действителност, да не изразим нашата гениалност и
да не изпитаме радостта, която осъществяването носи на нас и на другите.
Обичам историята за малкото момиченце, което показало на своята
учителка рисунката на дърво. Дървото било пурпурно. Учителката
възразила:
- Миличка, знаеш ли, никога не съм виждала пурпурно дърво?
- Така ли? - възкликнало момиченцето. - Много лошо.
Не можем да фалшифицираме автентичното. Мислим, че трябва да
изграждаме себе си и постоянно да украсяваме своите личности. Така е,
защото се опитваме да бъдем необикновени, вместо истински. Полагаме
трогателни усилия да сме в съгласие с всички други, които се опитват да ни
отвръщат със същото.
Лалето не се старае да впечатли никого. То не се бори да бъде различно от

107
розата. Не е необходимо. То е различно. А в градината има място за всяко
цвете. Излишно е да се мъчите да направите лицето си различно от всяко
друго на Земята. То е такова. Вие сте единствени, защото сте създадени
такива. Погледнете децата в детската градина. Всички те са различни, без да
се стараят да бъдат такива. Докато несъзнателно са самите себе си, те могат
само да сияят. Едва по-късно, когато ги научат да се съревновават, да се
стараят да бъдат по-добри от другите, естествената им светлина се
изопачава.
Естествената светлина на Бог в нас е всичко, което Курсът нарича наша
величественост. Усилията на егото да разкраси естественото ни състояние
Курсът нарича помпозност. “Величествеността и помпозността се
различават лесно - се подчертава в Курса, - защото любовта се връща, а
гордостта не.” Егото пречи на непосредствения израз на нашата сила, като
ни принуждава да прибавяме нещо към нея. Всъщност това е номер, с който
егото пречи на способността ни да изразим кои сме и иска в замяна да
приемем безрезервно мнението на другите.
Отново целта на егото е изолация. Преди непрекъснато препусках с някакво
емоционално влакче, като ту чувствах, че съм по-добра от другите, ту че съм
по-лоша. “По-добра съм, не, не съм толкова добра, по-добра съм, не, не съм
толкова добра.” Същата грешка. Истината е, че сме като всички останали.
Разбирането за това - че не сме по-добри или по-лоши от всички останали,
защото в основата си всички сме еднакви - ни се струва непривлекателна
мисъл, докато напълно не оценим в какъв клуб членуваме. Човечеството е
група създания с неограничена мощ. "Нашата сила обаче е в нас, но не е от
нас." Божият дух в нас е този, който просветлява и съживява битието ни.
Сами по себе си не сме нищо необикновено.
Тази мисъл ми помогна в кариерата. Излизам на катедрата и понякога
говоря пред повече от хиляда души наведнъж. Не мога да си представя
напрежението, ако трябваше да убеждавам себе си, че мога да им предложа
нещо необикновено. Не се и опитвам. Не ми се налага да впечатлявам
никого, ако не смятам това за необходимо. Трябва само да се отпусна.
Излизам на катедрата, без да усещам потребност да внушавам на хората, че
съм необикновена, защото зная, че не съм. Просто разговарям с приятели,
небрежно и с ентусиазъм. Това е. Нищо повече. Всичко останало е само
илюзия. Божият син не трябва да доукрасява истинската си същност.
Изкушаваме се да мислим, че сме по-внушителни, когато важничим. Не
сме, разбира се; когато го правим, сме по-скоро смешни. Курсът заявява:
“Помпозността винаги е прикритие на отчаянието.” Христовата светлина
свети най-ярко, когато се отпуснем и я оставим на воля, като ѝ позволим да
разпръсне най-грандиозните ни заблуди. Но се страхуваме да свалим
маските. Това, което в действителност става, не е, че ние несъзнателно се

108
съпротивляваме срещу своята незначителност. Всъщност егото се
съпротивлява срещу Бог.
Аз тълкувам Курса така: "нашият най-голям страх не е, че сме неспособни.
Нашият най-голям страх е, че сме неизмеримо могъщи. Нашата светла, а не
тъмна страна, ни плаши най-много." Задаваме си въпроса: “Кой съм аз, че
да бъда блестящ, неповторим, талантлив, фантастичен?” А кой сте, за да не
бъдете? Вие сте дете на Бога. Преструвките ви за незначителност не служат
за благото на света. Няма нищо просветлено в това да се свивате, за да не
притеснявате другите. Всички сме създадени да блестим като децата.
Родени сме, за да осъществим Божията слава, заложена в нас. Тя не е само
в някои от нас, тя е във всички. А като даваме възможност на собствената
си светлина да заблести, несъзнателно разрешаваме и на другите да
направят същото. Когато се освободим от страховете си, другите хора
автоматично се освобождават от своите в наше присъствие.
Чудотворецът е художникът на душата. Няма по* възвишено изкуство от
това да живееш хубав живот. Художникът съобщава на света какво се крие
зад маската, която всички носим. Затова сме тук. Причината мнозина от нас
да са обсебени от желанието да станат звезди е, че все още не сме звезди в
собствения си живот. Космическият прожектор не е насочен към вас; той се
излъчва от вас. Преди имах чувството, че чакам някой да ме открие, да ме
“създаде” като Лана Търнър в аптеката. Накрая разбрах, че човекът, когото
чакам, съм аз. Ако чакаме позволение от света, за да блеснем, никога няма
да го получим. Егото не дава това позволение. Дава го само Бог и Той вече
го е направил. Изпратил ви е тук като Свой личен представител и иска да
разпространите Неговата любов по света. Вие някаква по-важна работа ли
чакате? Няма такава.
Има план за всеки от нас и всеки един от нас е ценен. Отваряйки сърцата
си все по-широко и по-широко, ние се придвижваме в предопределената ни
посока. Дарбите в нас се развиват и растат по своя воля. Постиженията идват
без усилия.
Нима Леонардо да Винчи би могъл да не рисува? Нима Шекспир би могъл
да не пише? В Писма до един млад поет Рилке съветва младия писател да
пише само ако трябва да го направи. Трябва да правим това, за което
изпитваме психологическа и емоционална необходимост да направим. Това
е нашата сила, източникът на нашето великолепие. Нашата сила не е
подвластна на рационалната воля. Тя е Божествена повеля, Божия милост.

109
 4. ПАРИ

"Радостта няма цена."

Правете онова, което обичате. Правете онова, което кара сърцето ви да пее.
И никога не го правете за пари. Не ходете на работа, за да печелите пари;
ходете на работа, за да раздавате радост. Търсете царството Небесно, а
лимузината ще дойде с времето си.
Бог няма съзнание на бедняк. Той не иска да имате скучен личен или
професионален живот. Той няма нищо против нещата на този свят. "Парите
не са зло; те просто са нищо." Както всичко останало, те могат да се
използват за свети или за несвети цели.
Преди имах малка книжарница. Веднъж влезе един мъж, който каза, че ще
ме научи как се печелят пари. “Всеки човек, който влиза през тази врата -
заяви той, - е потенциална продажба. И вие трябва да си го повтаряте наум
всеки път, когато влезе клиент в магазина: потенциална продажба,
потенциална продажба.”
Съветът му ми се стори експлоататорски. Казваше ми да гледам на другите
като на заложници в собствения ми план. Помолих се и получих следния
отговор: “Твоят магазин е църква.” Църква, на езика на езотериката,
означава събиране на душите. Това не е външен, а по-скоро вътрешен
феномен. Хората не влизат в помещението, където работите, за да получите
вие нещо. Изпратени са, за да им дадете любов.
След като казах молитвата и получих прозрението, че моят магазин е
църква, разбрах, че единствената ми работа е да обичам хората, които влизат
при мен. Направих го: всеки път, когато видех, че влиза клиент, безмълвно
го благославях по един или друг начин. Не винаги, когато влезеше някой,
продавах книга, но хората започнаха да ме смятат за “тяхната книжарка”.
Усещането за мир и хармония, което витаеше във въздуха, привличаше
клиентите. Хората може и да не знаят откъде идва то, но чувстват, когато им
изпращат любов.
Удивлявам се, когато влизам в магазин и търговците са груби, сякаш ми
правят някаква услуга, като ме пускат. Грубостта е разрушителна за
емоционалността на света. Там, където съм израснала, не пазарувахме от
магазин, зареден с подобна енергия, защото в него е неприятно.
Когато целта ни е да печелим пари, нашата съзидателност се изопачава. Ако
в парите виждах оптималната цел в преподавателската си кариера, сигурно
щях да мисля повече за това, което хората искат да чуят, и по-малко за онова,
което аз смятам за важно да кажа. Енергията ми щеше да се изкриви от
усилията да накарам хората да дойдат отново, да им продавам по време на
110
моите лекции и да ги накарам да доведат приятелите си. Но ако целта на
моята кариера е да разпространявам Божията любов, тогава съм там само за
да разтворя сърцето си, да отворя ума си и да говоря.
Когато работим единствено за пари, нашата мотивация е да получаваме,
вместо да даваме. Чудотворната трансформация тук е промяната от
нагласата за продажба към нагласата за служене. Докато не превключим на
тази вълна, ние се ръководим от егото и се задълбочаваме в нещата от този
свят, вместо в любовта. Това идолопоклонничество ни захвърля в чужда
емоционална територия, където непрекъснато се страхуваме. Страхуваме се
както от провал, така и от успех. Ако сме близо до успех, ще се боим от
успеха. Ако сме близо до провал, ще се боим от провала. Причината не е в
успеха или в провала. Причината е в присъствието на страха, в неговата
неизбежност там, където отсъства любовта.
Както всичко останало, парите са или свети, или несвети, според целите,
които умът им отрежда. Склонни сме да правим с парите това, което правим
със секса: желаем ги, но осъждаме желанието. Именно осъждането по-късно
изопачава желанието, загрозявайки изразяването му. И тъй като се
срамуваме да признаем, че искаме тези неща, се преструваме по най-коварни
начини, че не ги искаме - като презираме своите желания, дори когато ги
осъществяваме. Тогава загубата на чистота е в нас, а не в парите или в секса.
Те са само празни платна, върху които проектираме своята вина.
Така, както страхливият ум е източникът на безразборност, а сексът е само
средството, чрез което се изразява, така и парите не са източник на алчност.
Умът е източникът на алчност, а парите са едно от местата, където се
проявява. Парите и сексът могат да се използват за свети, както и за несвети
цели. Подобно на ядрената енергия, проблемът не е енергията, а начинът, по
който се използва.
Осъждането на богатството е само номер, който егото използва, за да е
сигурно, че ние никога няма да сме богати. Веднъж шофирах в един
богаташки квартал в Хюстън и си помислих: “Тези хора работят за огромни
международни корпорации, които експлоатират бедняците от Третия свят.”
Изведнъж се сепнах: откъде знаех как си изкарват прехраната тези хора и
откъде знаех какво правят с парите си? Моята осъдителна нагласа,
маскирана като политическа съзнателност, всъщност представляваше опит
на моето его да се увери, че аз никога няма да имам пари. Ние отказваме на
себе си онова, което отказваме да разрешим на другите. Сдобиваме се с
онова, което благославяме в другите.
Когато бях по-млада, вярвах от цялото си сърце, че като съм бедна,
показвам по някакъв начин своята солидарност с бедняците. Сега виждам,
че зад тази мисъл се криеше моят страх, че ще се проваля, ако се опитам да
спечеля пари. В крайна сметка разбрах, че бедните хора се нуждаят не

111
толкова от съчувствието ми, колкото от пари в брой. В бедността няма нищо
чисто или духовно. Често виждаме обеднели хора, които са много свети, но
източникът на светостта не е в бедността. Познавам богати хора с
изключителна духовна възвишеност, познавам и бедни хора без капка
духовност.
В Библията е казано, че е по-лесно камила да мине през иглено ухо,
отколкото богаташ да влезе през Райските двери. Така е, защото страстта
към парите е огромно изкушение за отклоняване от любовта. Но моралното
задължение не е да не приемаме парите в живота си. Предизвикателството е
да одухотворим отношението си към тях, като проумеем, че единственото им
предназначение е да излекуват света. В просветленото общество не е
задължително богатите да имат по-малко пари. Бедните обаче ще имат много
повече. Проблемът, обратно на схващането на егото, не е разпределението
на богатството, а съзнанието за него. Няма недостиг на пари. Те не са
недостатъчни. Ние не сме бедни, заради това, че богатите са богати. Бедни
сме, защото не работим с любов.
Длъжни сме да запомним, че нашите пари са Божии пари и искаме да имаме
толкова, колкото Той иска, за да направим това, което Той иска. Бог иска да
имаме материалната подкрепа, която ще допринесе за нашето най-пълно
щастие. Егото се опитва да ни убеди, че Бог изисква жертва и че животът в
служене е живот в бедност. Случаят не е такъв. "Нашата цел на тази Земя е
да бъдем щастливи" и задачата на Светия Дух е да ни помогне да го
постигнем. Той ни води към такова материално изобилие, което би ни
помогнало да се изявим в света най-пълно, без да се привързваме към
охолството.
За изцеляването на света трябва да се извърши много работа и част от нея
струва пари. Светият Дух често ни осигурява пари, за да изпълним задачите,
които Той, от Своя страна, иска да свършим. Отговорната нагласа към парите
е тази, при която ги приемаме с открито сърце и вярваме, че винаги ще бъде
така.
Когато молим за чудеса, ние молим Светия Дух да отстрани пречките пред
получаването на пари. Тези пречки са под формата на мисли, като например:
парите са мръсни или да имам пари, означава да бъда алчен; богатите хора
са лоши или не бива да натрупам повече пари, отколкото са спечелили
родителите ми. Притежаването на пари означава да имаме повече пари, с
които да отворим нови работни места и да излекуваме света. Нищо красиво
не се случва във света, когато парите престанат да се въртят.
Един от принципите за парите е този да запомним колко важно е да се
отплащаме за направените услуги. Ако откажем на някой друг правото да
изкарва хляба си, отказваме го и на себе си. Каквото дадем, това ще получим,
и каквото отнемем, ще ни бъде отнето. А Вселената не прави разлика между

112
кражбата, извършена от огромна корпорация, и кражбата, извършена от
мила възрастна дама.
Вселената винаги ще подкрепя нашата честност. Понякога дълговете ни са
толкова големи или объркани, че дори да имаме най-добри намерения,
бремето и вината са непосилни. Затова, по стар навик, ние продължаваме да
избутваме сметките в дъното на чекмеджето и се опитваме да забравим за
тях. Или сменяме номера на телефона си. Вселената няма да подкрепи това.
Великата личност не е човек, който никога не пада. Велика личност е този,
който когато падне, прави всичко необходимо, за да се изправи отново.
Както винаги, изходът е да помолим за чудо. В тази страна няма затвор за
длъжници. И нека повтаря, че според Курса, “чудесата са право на всеки, но
първо е необходимо пречистване.” Чистотата на сърцето предизвиква
поврати. Ако имате неуредени сметки, независимо от това, колко са големи,
напишете писмо на компанията или на хората, на които дължите парите,
извинете се, ако е необходимо, и ги уведомете, че съставяте план за
незабавно изплащане. Изпратете им нещо с писмото. Не се смятайте за
неудачници. Ако не можете да си позволите да им изплащате по петнайсет
долара на месец, няма нищо. Изпращайте по пет долара, ако толкова можете.
Но ги изплащайте, и то редовно и навреме. Няма значение дали дългът ви е
петдесет хиляди долара. Курсът казва: “Чудесата не са подредени по
сложност.” Няма значение какъв е характерът на проблема, неговата форма
или размер; чудото може да се справи с него. Чудесата означават, че във
всеки момент можем да започнем отново. Независимо какъв е проблемът,
щом възвърнем благородството на своя ум, Вселената ще ни помогне да
подредим безпорядъка и да започнем начисто. Да се покаеш, означава да
премислиш. Във всяка една сфера Вселената ще ни подкрепи в същата
степента, в която ние я подкрепяме.
Повечето от нас имат отрицателна нагласа към парите - като се започне от
неуместната алчност за тях и се стигне до неуместното им осъждане.
Мнозина от нас са се научили на това още като деца. Научени сме, вербално
или невербално, че парите са изключително важни или че са бездуховни, или
че се печелят трудно, или че са коренът на всяко зло. Мнозина от нас се
страхуват, че хората няма да ги харесват, ако не печелят пари, други се
страхуват, че няма да ги харесват, ако печелят добре. Парите са област, в
която, индивидуално и колективно, се нуждаем от радикално лечение на
мисловните навици.
Молим се. Мили Боже, “предавам на Теб всички свои помисли за пари,
предавам на Теб своите дългове, предавам на Теб своето богатство.
Отвори моя ум, за да приема изобилието. Насочи към мен Твоето изобилие
по начин, който служи на света. Амин.”

113
 5. СЛУЖЕНЕ

"И този единствен Глас посочва твоето призвание и го оставя на теб,

като ти дава силата да го разбереш, да направиш необходимото и да
успееш във всичко, което правиш във връзка с него.”

Няма по-добър начин да се отблагодарите на Бога за вашите дарби или да

ги увеличите, от това да ги споделите. Ще получите толкова сила в света,
колкото сте готови да приложите в Негово име.
Мислете за своята кариера като за свое служене. Нека вашата работа бъде
израз на любовта за благото на човечеството. В илюзорния свят всички ние
имаме различни професии. Някои от нас са художници, някои са
бизнесмени, някои са учени. Но в истинския свят, който лежи отвъд всичко
това, всички ние имаме една и съща работа: да служим на човешките сърца.
Всички ние сме тук като служители на Бога.
Преди няколко години се върнах в Хюстън за извънредно събиране на
катедрата по драматично изкуство в гимназията. Нашият учител се
пенсионираше и негови бивши ученици от цялата страна дойдоха, за да го
почетат. По време на вечерята бе обърнато голямо внимание на факта, че
много от учениците на господин Пикет бяха станали добри артисти. По-
важното обаче е, че много от учениците му бяха станали добри хора. Докато
ни учеше на истината за добрата актьорска игра, той ни научи на истината
за живота. Щом научите: 1) да оставяте личните си проблеми пред вратата
за сцената; 2) да се отнасяте към материала честно, достойно и без
допълнително разкрасяване; 3) да се изявявате максимално, независимо от
числеността на вашата публика - тогава знаете всичко, което трябва да
знаете, за да имате успешна професионална кариера. Да знаете истината за
нещо, означава да знаете истината за всичко. Учейки принципите на
служенето, ние научаваме принципите на успеха, независимо от това, каква
форма приема нашето служение.
Едно от нещата, които прозрях е, че в действителност съм имала само една
кариера. Занимавала съм се с много неща, но те имаха един основен общ
елемент: мен. Характерът на работата ми имаше много общо с моето
положение в живота в дадения момент и от всяка работа аз научавах по нещо
съществено за “професионалното ми развитие”.
Като Божии служители, в професионалната си дейност ние даваме израз на
своята дълбочина, на онова, което наистина има значение за нас. Осъзнава-
нето на това, че действаме за една цел, по-възвишена от напредването в
служебната йерархия, ни дава радостта, към която се стремят всички.
Каквото и да правим, каквато и да е нашата работа, тя може да бъде средство

114
за разпространяване на вестта за спасението: че Божият Син е невинен, а
всички ние сме Божии чеда. Добротата към Него преобразява света. Не е
необходимо да го проповядваме с думи, а с дела. Проблемът при повечето
хора е, че се задълбочават повече в начина на изразяване, отколкото в онова,
което желаят да изразят. Така е, защото не знаят какво искат да изразят. В
това поколение, в тази култура, има много хора, които отчаяно се стремят да
напишат разказ, но по неправилни причини. Срещам хора, които копнеят да
бъдат под светлините на прожектора, ала нямат и най-малка представа какво
ще кажат, ако попаднат там. Това е измамна позиция. Това означава, че
искаме договора със звукозаписната компания повече, отколкото
удовлетворението да правим музика. Най-високата награда, която можем да
получим за творческата си работа, е радостта от самото творчество.
Творческите усилия, посветени на цел, различна от радостта от светлината -
любовта, Бог или да я наречем както искаме - са лишени от честност. Те ни
затъмняват. Свеждат вдъхновението до най-обикновени продажби.
Преди няколко години посетих Хавайските острови. Приятелят ми и аз се
повозихме с лодка по крайбрежието на Напали. Лодката беше от личната
флотилия на капитан Зоудиак. Зоудиак е името на една група изумителни
земни образувания, разположени до самото море. Този човек обичал
крайбрежието толкова страстно, че приел названието му за свое собствено
име. Един ден някакъв човек му казал: “Ти познаваш отлично този бряг и
неговата история. Много хора биха искали да видят това, което ти виждаш
тук, и да научат онова, което знаеш. Защо не започнеш да извеждаш хората
на панорамна обиколка с твоята лодка?”
Разходките на капитан Зоудиак са много полезни за туристите на Хаваите.
Тези разходки излъчват радост. Те усилват културните вибрации. А освен
това са и сериозен бизнес. Капитан Зоудиак сега притежава много лодки и
има голям успех. Неговият бизнес се е развил заради неговата любов.
Въпросът е дали работим за пари, или работим за любов. Трябва да
проверим коя нагласа е по-плодотворна. Както при капитан Зоудиак и
противно на възраженията на егото, любовта наистина е добър бизнес.
Всяка работа може да бъде в служба, стига да бъде посветена на любовта.
Нашата кариера може да бъде чисто платно, върху което Бог да рисува.
Каквито и да са нашите таланти и способности, Той може да ги използва.
Нашето служение се превръща в радостно преживяване за нас и за другите,
щом позволим на тайнствената сила да ни направлява. Ние само следваме
инструкциите. Позволяваме на Божия дух да се движи чрез нас, да използва
нашите дарби и способности, както Той намери за добре, за да върши Своята
работа в света. Това е ключът към успешна кариера.
Успехът не е противоестествен; той е най-естественото нещо на света,
защото е естествен резултат от сътрудничеството на човека с Бога. В “Един

115
безкраен празник” Хемингуей говори за писането. Описва разликата между
това, как той пише разказ и как разказът се пише сам. Когато открие, че той
пише разказ, знае, че е време да спре за деня. Нашият живот е предназначен
да бъде разказ, който по мистичен начин се пише сам, а нашата работа е
творческият плод на живота ни.
“Господи, моля те, използвай ме”, е най-мощното утвърждение, което
можем да направим за плодотворна кариера. Това е молитвата на
чудотвореца. Всеки иска чудесна работа. Приемете, че тя вече ви е дадена.
Самият факт, че сте живи, означава, че ви е била отредена някаква функция:
отворете сърцето си за всеки и за всичко. По този начин ставате инструмент
на Бог. Не се тревожете какво да кажете и какво да направите. Той ще ви
покаже.
Преди мислех, че съм мързелива. Винаги бях изморена. В действителност,
просто бях блокирала, докато не открих смисъла на моя живот. Когато
енергията ни се насочи към съзидание заедно с Бог, към желание да се дава
любов там, където преди я е нямало, от дълбините ни избликва нова енергия.
Светът никога няма да ви даде позволение да блеснете. Само любовта може
да го направи. Спомням си как една вечер отивах на работа (по онова време
работех като сервитьорка на разни коктейли) и си мислех: “О, знам! Те си
мислят, че това е бар!” Като последователка на Курс по чудеса, сега бих
видяла нещата различно. “Това не е бар и аз не съм сервитьорка. Това е само
илюзия. Всяка работа е фасада на църква и аз съм тук, за да пречистя мислите
и да служа на Божиите чеда.” Можем да приемаме своя живот насериозно,
независимо от мнението на другите. В действителност никоя работа не се
отличава с по-голямо потенциално въздействие върху планетата от
останалите. Ние винаги влияем върху света, в който живеем, чрез нашето
присъствие, енергия и взаимодействия с другите. Въпросът е: Какъв вид
въздействие оказваме?
Навремето познавах една жена, която искаше да бъде актриса, но не
можеше да си намери работа като такава. Междувременно работеше като
асистентка на един професионален писател. Той я ценеше изключително
много и искаше тя да пътува заедно с него из цялата страна, да го придружава
на турнетата, да организира лекциите му и да му помага по най-различни
начини. Въпреки че намираше работата си с него за много вълнуваща, тя не
искаше да напусне Лос Анджелис, защото смяташе, че трябва да бъде там, в
случай че се обяви конкурс за някоя роля. “Нищо не би се отразило по-добре
на актьорската ти кариера - посъветвах приятелката си, - от това да станеш
звезда в собствения си живот.” Причината, поради която много хора искат
да бъдат артисти не е, че истинското им призвание е изкуството, а отчаяното
желание да създадат нещо красиво в живота си. Изявете се! Бъдете
ентусиасти! Вложете малко повече енергия в живота, който живеете сега!

116
Как би могъл някой някога да се впечатли от вашите качества на звезда, ако
възнамерявате да развиете тези качества едва след като станете звезда?
Как един чудотворец би взел решение дали да пътува, или да остане в Лос
Анджелис? Взимаме решения, като молим "Светия Дух да реши вместо нас".
В живота винаги има толкова много фактори, за които не можем да знаем.
"Ние не взимаме сами никакви решения", а питаме как можем да бъдем най-
полезни в осъществяването на Неговия план. Моралната отговорност, която
ни дава тази нагласа, създава качествата на звезда. Нашето смирение,
желанието ни да бъдем полезни, ни прави звезди, а не нашето високомерие.
Една мисъл на егото, която изкушава много хора, е заявлението: “Аз не мия
прозорци.” Според стара Дзен-традиция част от подготовката и обучението
на учениците е в продължение на години да почистват олтара на своя учител.
Ученикът се учи от присъствието на своя учител и от службата си при него
и след време ще го надмине. Както казва И Дзин, Вселената пълни до горе
скромния и съсича горделивия. Чрез скромността ние позволяваме на
нещата да разцъфнат. Не се срамуваме да признаем, че за нас процесът все
още не е завършил. Егото набляга повече на целта, отколкото на процеса,
чрез който я постигаме. Всъщност това е начинът, по който егото ни
саботира. Възгордяваме се и загрубяваме, следователно ставаме по-
непривлекателни. Няма нищо симпатично във фалшивата гордост. Тя не ни
помага да получим дадена работа или да пожънем по-голям успех.
Нашата работа е да се стремим към своето израстване като хора, към своето
благородство, честност и смирение. Друга цел не ни е нужна. Тогава нашата
същност израства в реална сила - външна, както и вътрешна. Богослужението
ни се изразява в непосредствено съзидание, от Бог през нас към цялото
човечество.

6. НОВИ СЪРЦА, НОВА РАБОТА

"Дете Божие, ти бе създадено да твориш доброто, красивото и

святото. Не забравяй това.”

Егото казва: “Твоята стойност зависи от удостоверенията и дипломите ти.

Преди да си намериш хубава работа, ти трябва професорска титла или ней-
ния еквивалент.” Но някои от най-добрите и най-умните представители на
нашето поколение са се образовали повече в живота, отколкото в училище.
Има много талантливи личности в обществото ни, които са били навсякъде
и са се занимавали с всичко, макар да не могат да се похвалят с много
удостоверения за това. Нашите постижения са главно духовни.
Нашето служене (новите ни кариери) ще отразява тези духовни

117
постижения. То ще изразява една нова интеграция между ума и сърцето. Ще
изразява съзнанието на хора, които допринасят със своите индивидуални
възможности за глобалната вълна на изцеление. Тези кариери ще бъдат
създадени като индивидуални отражения на нашите уникални таланти. Ние
няма да си “намерим” тази работа; сами ще я създадем. В колонките “Търси
се” няма обяви за спасители на света или за чудотворци. Новите форми на
заетост се появяват в отговор на новите енергии.
Карл Юнг съветвал хората да се вгледат внимателно в приказките и
митовете, които са ги привличали особено силно като деца. Когато бях дете,
бях очарована от приказката “Момичето в парцалената рокля”. В нея се
разказва как принцът на едно кралство решил да обиколи страната, за да си
търси невеста. В един от градовете организирали голям бал, така че принцът
да има възможност да се срещне с всички девойки, които живеели там.
Имало едно момиче, което много искало да отиде на бала, но нямало пари да
си купи плат, от който да си ушие красива бална рокля. Затова направила,
каквото могла. Събрала изрезките от платовете на другите девойки и си
ушила рокля от различни парченца.
В нощта на бала тя влязла в залата и се смутила, като видяла колко красиви
били роклите на останалите момичета. Почувствала се много засрамена и се
скрила в един килер. Принцът дошъл на тържеството, танцувал с всички
девойки и накрая му омръзнало. Бил отегчен и решил да се прибере вкъщи.
Но тъкмо когато си тръгвал, забелязал едно парче плат да се поддава изпод
вратата на килера. Наредил на пажовете си да отворят вратата и тогава
намерили момичето в парцалената рокля. Принцът я поканил на танц,
открил, че е по-интересна от останалите девойки, и се оженил за нея.
Когато осмислих тази приказка като възрастна, разбрах защо тя означаваше
толкова много за мен като дете. Приказката разкриваше един изключително
важен прототип в моя собствен живот. Щях да опитам по малко от всичко,
което можеше да ми предложи животът. Това нямаше да ми донесе някаква
научна степен, но щеше да ми даде един по-широк мироглед. Това виждане
за нещата щеше да залегне в основата на моята кариера. Мнозина от нас са
като момичето в парцалената рокля. Имаме от много неща по малко. Но няма
да получим професорска титла, ако сме били навсякъде и сме правили
всичко. Така че, ние нямаме титли, но сме интересни хора, които могат да
разкажат интересни истории. Парцалената рокля символизира нашето
съзнание на човек, който синтезира, докато красивите рокли на другите
символизират съзнанието на специалиста. Гледните точки и на синтези-
ращия, и на специалиста, са важни за функционирането на здравото
общество.
В крайна сметка не нашите удостоверения, а стремежите ни към по-
възвишена цел ни правят полезни за света. Характеристиките и препоръките

118
ни са важни само ако ние ги смятаме за такива. Веднъж бях излязла на вечеря
с една моя приятелка, която е изтъкната писателка и автор, чиито
произведения са многократно преиздавани. Бяхме заедно с един наш при-
ятел, човек от издателския бранш. Докато вечеряхме, аз му подхвърлих, че
според мен Барбара трябва да започне да води рубрика в някое от водещите
женски списания, озаглавена “Перспектива за изцеление” или “Новини от
Страната на Сърцето”, или нещо подобно. Всеки месец тя би могла да пише
по някоя интересна статия за лечебния ефект на емоционалното израстване
от страх към любов при някои индивидуални или обществени заболявания.
Струваше ми се, че рубриката би обнадеждила хората.
Но нашият приятел от издателските среди възприе нещата от различна
гледна точка.
- Барбара не може да го направи - заяви той. - Никое списание не би
публикувало нейните статии. Тя не е доктор по психология. Няма авторитет.
Няма да погледнат на нея като на утвърден автор.
Искаше ми се да се обърна към Барбара и да запуша ушите ѝ с тампони
памук. Не исках да слуша думите му. Не исках да повярва в неговото
ограничено мислене. Не исках да затваря своя ум за чудесата.
Спомням си как веднъж по-късно пиех кафе през нощта, както бях правила
много пъти. “Как можеш да пиеш кафе по това време? - попита един приятел.
- Нима няма да бодърстваш цяла нощ?” Тази нощ кафето наистина ме държа
будна до сутринта. Никога дотогава, абсолютно никога, не бях правила
съзнателна връзка между кафето, кофеина и безсънието, и затова за мен
такава връзка не съществуваше. По същия начин не трябва да се прави
автоматична връзка между липсата на удостоверения и липсата на
възможности.
Желанието да служим на Бог създава средствата, чрез които да го правим.
Нашата сила не идва от трудовата характеристика или от връзките ни. Наша-
та сила не зависи от това, което сме направили, или дори от онова, което
правим в момента. Нашата сила е в ясното осъзнаване на това, защо сме на
Земята. Ще бъдем важни играчи, ако мислим по този начин. А важни играчи
през идващите години ще бъдат хората, които разбират, че са изпратени тук,
за да допринесат за изцелението на света. В сравнение с това всичко
останало няма значение. Това къде сте ходили на училище няма голямо
значение, нито дали изобщо сте ходили на училище. Бог може да използва и
най-незначителната биография. Той може да използва и най-оскъдните
дарби. Какъвто и да е нашият дар за Бога, колкото и скромен да ни изглежда,
Той може да го превърне в нещо значимо за Него. Нашият най-голям дар за
Бога е нашата преданост. Пред тази сила се отварят всички врати. Кариерите
процъфтяват. Ние сме излекувани и светът около нас е изцелен.

119
 7. ЦЕЛИ

"Бог е единствената цел, която днес имам.”

През последните години стана особено популярно да се поставят цели. Това

е процес на съсредоточаване на ума върху някакъв желан резултат, което е
само още един от опитите ни да накараме света да прави онова, което искаме.
Това не е духовно предаване.
В Курс по чудеса се изяснява разликата между “магия и чудеса”. Магия е,
когато съсредоточаваме ума върху желана проява, като подаваме списъка за
покупки на Бог и Му казваме какво искаме да направи за нас. Чудесата стават
тогава, когато попитаме Бог какво можем да направим за Него.
Чудесата променят мисленето от “взимане” към “даване”. Желанието да
получим нещо отразява дълбокото убеждение, че все още нямаме
достатъчно. Докато вярваме, че вътре в нас има недостиг, ние ще
продължаваме да произвеждаме около себе си оскъдица, защото това е
нашата основна мисъл. Каквото и да получим, го никога няма да ни бъде
достатъчно.
Когато нашето желание е да даваме, вместо да получаваме, дълбокото ни
убеждение е, че имаме толкова голямо изобилие, че можем да си позволим
да раздаваме. Подсъзнанието ни си прави изводи от нашите съкровени
убеждения и по блестящ начин създава ситуации, които ги отразяват.
Желанието да даваме насочва Вселената да ни дава.
Целта на чудотвореца при всякакви обстоятелства е душевен мир. Курс по
чудеса ни учи, че "ние не знаем какво би ни направило щастливи; само си
мислим, че знаем." Всички сме получавали неща, за които сме мислили, че
ще ни направят щастливи, но не е ставало така. Ако подпишем тържествена
декларация, че някой ден ще имаме чисто нов Мерцедес, силата на нашия
подсъзнателен ум е толкова голяма, че вероятно ще се сдобием с него.
Важното обаче е това, че няма непременно да се почувстваме щастливи от
придобивката. Нагласата на чудотвореца е да си поставим за цел самото
щастие и да се освободим от мисълта, че знаем как изглежда това щастие.
Никога не знаем какво ще се случи след месец или след година. Ако получим
това, което желаем сега, вероятно впоследствие то ще стане причина да се
чувстваме по-зле отпреди.
Да предположим, че възнамерявате да се явите на интервю за дадена
работа. Силно желаете тази работа и вероятно някой ще ви посъветва да си
я поставите за цел и да си повтаряте, че ще я получите. Но чудотворецът
определя като своя единствена цел вътрешния мир. По този начин умът се
концентрира върху всички фактори, които допринасят за нашата душевна
хармония, и изключват от съзнателното ни мислене всичко останало. Умът,
120
подобно на физическото око, във всеки един момент е претрупан от толкова
много впечатления, че един вграден сензорен механизъм трябва да насочва
фокуса на нашето възприятие. Той избира какво ще забележим и какво няма
да забележим.
Поставянето на цел, различна от душевния мир, е саморазрушително в
емоционален план. Ако нашата цел е да получим въпросната работа, би било
чудесно, да успеем, но в случай, че не я получим, ще се почувстваме
потиснати. Ако си поставим за цел вътрешния мир и получим работата, това
ще бъде чудесно, а ако не я получим, ще останем изпълнени с мир.
В Курса се казва, че е важно да си поставяме цел в началото на дадена
ситуация, защото в противен случай ще ни се стори, че тя се развива
хаотично. Ако нашата цел е душевен мир, ние сме програмирани за
емоционална устойчивост, независимо от развитието на събитията. Умът ще
бъде насочен да вижда ситуацията от хармонична перспектива. Ако не
получим желаната работа, това няма да ни обезпокои много. Ще разберем,
че ни предстои нещо по-хубаво или че това всъщност не е идеалната работа
за нас. Ще се доверим на Бог. Чудото е, че ние наистина ще чувстваме
нашата вяра. Тя няма да бъде просто някакъв захарен сироп, излят върху
нашата болка. Емоциите са резултат от нашите мисли, а не обратното.
Друг проблем при поставянето на специфични цели е фактът, че те могат
да бъдат ограничени. Може би искаме нещо добро, когато Божията воля е да
ни се даде нещо велико. Опитите ни да надзърнем през рамото Му само
пречат на способността Му да ни направи щастливи. Когато наистина
разберем, че Божията воля е да бъдем щастливи, повече няма да чувстваме
необходимостта да се молим за нещо друго, освен за осъществяването на
волята Му.
Веднъж, през време на моя лекция в Ню Йорк, един млад мъж се изправи и
ме попита какво мисля за тържествената клетва, с която човек си обещава да
постигне нещо. По онова време “Хил Стрийт Блус” беше популярно
телевизионно шоу. Той каза:
- Вечер, преди да си легна, пиша по петдесет пъти: “Имам постоянна роля
в Хил Стрийт Блус.” Смятате ли, че не трябва да го правя?
Отговорих:
- Можете да пишете тези утвърждения по петдесет пъти всяка вечер,
преди да си легнете, и вероятно ще получите малка роля в Хил Стрийт Блус,
защото умът притежава огромна сила. Но знаете ли, година по-късно някой
известен режисьор може да Ви предложи главната роля в голям
широкоекранен филм и Вие няма да можете да получите тази роля, защото
ще бъдете обвързан с договора за малката роля в Хил Стрийт Блус!
Източникът на склонността да казваме на Бог какво да прави е липсата на
доверие. Страхуваме се да оставим нещата в Божиите ръце, защото не знаем

121
какво ще направи Той с тях. Опасяваме се, че Той може да загуби нашата
папка. Ако си поставим някаква цел, нека тя да бъде да се излекуваме от
убеждението, че Бог е страх, а не любов. Нека запомним от Курса, че
“нашето щастие и нашата задача са едно и също.” Ако Бог е нашата цел, това
е все едно да кажем, че щастието е нашата цел. Не е необходимо да вярваме,
че Бог не може да измисли подробностите или да ни осигури начините за
тяхното осъществяване.

8. БОЖИЯТ ПЛАН

"Само Божият план за спасение ще подейства.”

Понякога имаме отрицателна нагласа към някоя работа, защото смятаме, че

е под достойнството ни, или защото негодуваме срещу факта, че не ние, а
някой друг е шефът. Бързаме да се изкачим на върха на пирамидата. Не
осъзнаваме, че когато излъчваме любов, се издигаме от самосебе си. Може
би не по най-бързия начин, но спомнете си баснята за костенурката и заека.
Костенурката вървяла бавно, но упорито, и стигнала и до целта много преди
бързоногия заек.
Да кажем: “Да бъде Божията воля” е равносилно на: “Нека да стана най-
доброто, на което съм способен.” Когато израстваме в личен план, в нас
израства и една енергия на по-голяма отговорност. Хората ще искат да ни
назначат, да работят с нас. Ще напредваме с лекота и без особени усилия ще
постигнем успех. Нещата просто ще стават. Може да имате чудесна
автобиография, но ако имате непоносим характер, рано или късно ще
срещнете трудности. С хубава автобиография може да стигнете до някое
важно интервю, но вие няма да получите мястото, ако не ви харесат.
В голяма степен съвременната психологическа ориентация е крехка и
неустойчива. Крехка и неустойчива е, защото се стараем с всички сили, а се
стараем с всички сили, защото си въобразяваме, че сме длъжни да го правим.
Пътят на предаването е все едно да оставим Бог да бъде скулпторът, а ние да
станем глината. На уроците по скулптура, които посещавах в гимназията,
всеки ден трябваше да напръскваме глината с вода, защото иначе щеше да
изсъхне и нямаше да можем да работим с нея. Точно такива трябва да бъдем
за Бог: податливи и удобни за ваене, като мокра глина. Когато непреклонно
се борим да получим нещо и се стремим нещата да се развиват така, както
мислим, че трябва да се развиват, ние не сме отпуснати. И тогава в нас почти
не остава място за спонтанни прозрения.
В действителност никога не знаем защо отиваме на дадено място. Случвало
ми се е познанства, които съм смятала за професионални, да се превърнат в
лични, и обратното. В Божия свят съществува само една работа и тя е
122
подготовката за Негови учители, тези, които ще проявяват любов. Според
Курса, Светият Дух използва всяка ситуация, която Му е отдадена, като урок
по любов за всички участници. Но ние трябва да се откажем доброволно от
точното определяне на изхода от ситуацията. Може да смятаме някой проект
като средство за печелене на пари и да се разочароваме, ако не стане така.
Чувстваме се объркани, защото смятаме, че сме положили усилия, за да
следваме напътствията на Светия Дух. Възможно е обаче истинската цел на
този проект да е нямала нищо общо с печеленето на пари. Ние не винаги
разбираме защо Светият Дух ни направлява по определен начин в даден
момент. Задачата на чудотвореца е само да следва инструкциите с желанието
да служи на Бог. Компенсацията ни, материална или емоционална, ще дойде,
когато и както Бог реши.
Една от причините непрекъснато да се опитваме да контролираме
резултатите в живота се дължи на убеждението ни, че Вселената е хаотична,
когато е оставена на своите собствени механизми. Но Бог е оптималният ред.
Той е принципът на постоянно нарастващата любов в действие във всички
измерения и за целия живот. Неговата сила е напълно обективна и
безпристрастна. Бог не харесва някои хора повече от останалите. Той работи
като компютър. Да се доверим на Бог, е като да се доверим на гравитацията.
Предлагам ви да запомните следното:
1. Божият план действа.
2. Вашият - не.
Както се твърди в Курса: “Нищо не е необходимо да добавям към Неговия
план. Но за да го приема, аз не трябва да замествам Неговия план с моя. Това
е всичко. Ако се добави още нещо, ще бъде отблъснато и малкото, което е
поканено.” Не е наша работа да решаваме как да постигнем Божиите цели на
Земята. Това не е помощ, а вмешателство. Нашата работа е само да обвържем
дълбоко сърцата и умовете си с Неговия дух в нас, за да се превърне животът
ни в инструмент на Неговата воля. Осеняват ни прозрения. Нещата
ускоряват своя ход. Усилията ни съзнателно да контролираме добрия изход
не толкова носят добро, колкото водят до своеобразна човешка своеволност.
Чувала съм да казват, че е по-добре да се живее без средства, отколкото без
проницателност. Осланянето на проницателността предизвиква появата на
обстоятелства, чрез които тя, проницателността, се постига. Виждането е
съдържанието; материалното положение е просто форма.
Имам един приятел, който се бори за политически пост. И тъй като от
години е в политиката, той е склонен да мисли, че успехът му като политик
се дължи на това, че е добър политик. Но част от упадъка на нашия социален
ред се дължи на факта, че ни управляват хора, които са повече политици,
отколкото лидери. Джон Кенеди беше велик лидер, но не беше кой знае
какъв политик. Силата на положителното виждане за Америка, с нейния
123
вдъхновяващ ефект върху всички хора, които от цялото си сърце искат да
видят нашата нация изцелена, ще спомогне за избирането на някого повече,
отколкото и най-мащабните предизборни компании. Защото ще докосне
сърцата ни.
Казах на моя приятел, че ключът към успешната кариера ще бъде да отдаде
кампанията на Светия Дух и да се помоли да бъде използван като инструмент
за Неговия мир. Приятелят ми заяви, че звучало чудесно, но трябвало да
измисли как точно да го направи. Обясних му, че няма нужда да измисля
нищо.
- Единственото, което трябва да направиш, е да го желаеш от сърце -
посъветвах го аз, - и Светият Дух ще влезе там, където е бил поканен. Ти ще
бъдеш неотразим. Ще бъдеш одухотворен. Не се опитвай да си измислиш
твоето обръщение; само попитай Бог какво Той иска да кажеш. Отстъпи една
крачка назад и Го остави да те води.
Една безмълвна молитва преди речта е достатъчна, за да може всяка
политическа изява да ви помага да съгласувате енергията си с истината.
Веднъж, когато го придружавах на някаква политическа обиколка, в колата
той сподели с мен своето разбираемо неодобрение на конкретни хора, които
щяха да присъстват на един дебат.
- Моли се тези възгледи да бъдат изцелени - му казах, докато влизахме в
сградата. - Твоята цел е да ни отведеш в едно състрадателно общество, но
човек не може да даде онова, което не притежава. Започни, като проявиш
съчувствие към хората на този дебат. Щом умът ти се излекува,
въздействието му върху другите ще бъде автоматично. Дори няма да ти се
налага да мислиш какво да кажеш. Най-подходящите думи ще излязат сами,
защото любовта ще напътства ума ти.
Това би означавало да остави Бог да води кампанията му.
Така е във всяка професия. Преди срещата или интервюто, или изпита, или
каквото и да било, опитайте се да кажете тази молитва: “Мили Боже, оставям
тази ситуация на Теб. Нека бъде използвана за Твоите цели. Искам само
сърцето ми да бъде отворено, за да дава и да получава любов. Нека всички
резултати бъдат според Твоята воля. Амин.”
Ние сме достатъчно силни, за да свършим всяка работа, която Той ни
възложи. Не се тревожете за вашата готовност, се казва в Курса, а винаги се
съобразявайте с Неговата. Не вие вършите работата, а духът, който е във вас.
Забравянето на този факт всява страх. Курс по чудеса изтъква, че наличието
на страх е сигурен признак, че се доверяваме на собствените си сили. “Ако
се доверяваш на собствената си сила, имаш много причини да се чувстваш
неспокоен, тревожен и уплашен.” Сам никой от нас не е способен да твори
чудеса. Със силата, "която е в нас, но не е от нас" обаче, няма нещо, което не
можем да направим.

124
 9. ПРОДАЖБИ И СЛУЖЕНЕ

"Любовта винаги дава плодове.”

Когато сме мотивирани от желанието да продаваме, ние се грижим само за

себе си. Когато сме мотивирани от желанието да служим, ние се грижим за
другите. Чудесата пренасочват нашето мислене от продажби към служене.
А тъй като в реалността на съзнанието ние успяваме да запазим само онова,
което даваме, позицията на служене е много по-плодотворна нагласа.
Системата на мислене, която доминира в нашата култура, е обвързана с
егоистични ценности и освобождаването от тях е много по-лесно на думи,
отколкото на дела. Пътуването към чистото сърце може да бъде доста
объркано. Години наред може да сме работили за власт, пари и престиж. Сега
изведнъж научаваме, че това са ценностите на един отмиращ свят. Но не
знаем къде другаде да търсим мотивация. Ако не работим, за да забогатеем,
тогава защо изобщо работим? Какво трябва да правим по цял ден? Да си
седим вкъщи и да гледаме телевизия ли?
Съвсем не. Подобни мисли са временна фаза, през която преминават много
хора - когато ценностите на стария свят вече не ни привличат, а ценностите
на новия още не са пленили душата ни. Ще я запленят. Идва един момент,
скоро след началото на пътуването към Бог, когато осъзнаването на това, че
светът може да стане красив, ако му дадем тази възможност, започва да ни
вълнува. То се превръща в нашата нова мотивация. Новината не е колко са
зле нещата. Новината е колко хубави могат да станат те и че нашата дейност
може да бъде част от настъпването на земния Рай. Няма по-могъща
мотивация от това, да чувстваш, че си послужил за сътворяване на свят,
където любовта е излекувала всички рани.
Вече не преследваме лични амбиции, а се вдъхновяваме от картината на
изцеления свят. Вдъхновението възражда енергията ни. В нас бликва нова
сила с нова посока. Вече не ни се струва, че се опитваме да стигнем до
граничната линия, притиснали топката до гърдите си и обкръжени от
противникови играчи. Вместо това имаме чувството, че се носим напред,
сякаш подпомагани от ангели, които разчистват пътя ни.
Чистотата на сърцето няма да ни направи бедни. Екзалтацията от бедността
като духовна добродетел принадлежи на егото, а не на духа. Човекът, чиито
действия са мотивирани от желанието за принос и служене, се издига до
такова ниво на морален авторитет, че светският успех идва като естествен
резултат.
Раздавайте дарбите си в услуга на света. Ако искате да рисувате, не чакайте
общинска поръчка. Изрисувайте някоя сива и неприветлива стена във вашия
125
град. Човек никога не знае кой може да види тази стена. Каквото и да искате
да правите, подарете го на вашата общност. На лекциите ми в Лос Анджелис
се изморих да слушам хленченето на актьорите, че не могат да си намерят
работа. “Отидете в болниците, в старческите домове, в приютите за душевно
болни - предложих им аз. - Имало е актьорска игра още преди
съществуването на актьорската професия. Ако искате да играете, играйте."
Някои от хората, които ме чуха, сформираха трупа, наречена “Чудо-
творците” и направиха точно това.
“Не искам тази работа, защото не мога да си изкарвам прехраната с нея”, е
твърде слаб лъч, за да бъде изпратен във Вселената. Аз четох лекции върху
Курс по чудеса най-малко две години, преди това да стане източник на моите
доходи. Когато започнах да водя лекции, изобщо нямах представа, че това е
моята бъдеща професия. Човек върши някои работи само заради
удоволствието от тях. “Ще правя това, защото служи на хората, дори да не
ми платят за него”, е много силен лъч. Той подсказва на Вселената, че вие
сте много сериозни. А когато приемате насериозно Вселената, тя също ви
приема насериозно.
Никога не съм чувствала нужда да рекламирам моите лекции. Смятам, че
ако представляват истински интерес за хората, тогава хората ще чуят за тях.
Не искам да кажа, че рекламата е лошо нещо, стига мотивацията за
рекламата да бъде информирането на хората, а не манипулирането им.
Арнолд Пейтънт писа, че ако наистина имате какво да кажете, съществува
човек, който наистина иска да го чуе. Не е толкова важно да намерим
публика, колкото да огласим съобщението, което възнамеряваме да
направим. Служенето на трима души е точно толкова важно, колкото и
служенето на триста. Щом веднъж сме наясно как да работим с малък брой
последователи, голямата публика ще дойде автоматично, ако така ще бъдем
в услуга на света. Нашата сила се състои в ясното осъзнаване на ролята,
която може да изиграе нашата работа в сътворяването на един по-красив
свят. Чудото е да възприемаме своята кариера като принос, макар и малък,
за изцеляването на Вселената.
Светът на егото се гради върху идеята за ограничени източници, но не е
така с Божия свят. В Божия свят, който е истинският свят, колкото повече
даваме, толкова повече имаме. Фактът, че притежаваме парче от световния
пай, не означава, че остава по-малко за другите; а това, че някой друг
получава парче от пая, не означава, че има по-малко за нас. Затова е излишно
да се конкурираме в бизнеса или някъде другаде. Нашата щедрост към
другите е ключът към положително изживяване на света. Има достатъчно
място всички да бъдат красиви. Има достатъчно място всички да пожънат
успех. Има достатъчно място всички да бъдат богати. Единствено нашето
мислене пречи за осъществяването на тази възможност.

126
 Хората, които са постигнали повече от вас, в която и да било област, са само
на половин крачка пред вас. Благословете ги и похвалете техните дарби, а
после благословете и похвалете своите собствени. Светът би бил по-беден
без техния принос, както би бил по-беден и без вашия. Малко е да се каже,
че има място за всеки; всъщност, има нужда от всеки.
Нашето изцеление носи изцеление на света. Извършването на нещо с цел,
различна от любовта, означава повторно преживяване на отделянето от Бог,
възпроизвеждане и поддържане на тази отделеност. Всеки човек е клетка от
тялото на човешкото съзнание. В момента е така, сякаш тялото на Христос
страда от рак. При рака нормално действащата клетка решава, че повече не
желае да функционира в помощ на цялото. Вместо да бъде част от системата
на кръвта или на черния дроб, клетката се отделя и започва да изгражда свое
собствено царство. Това е злокачествено заболяване, което заплашва да
унищожи организма.
Така е и с тялото на човечеството. Всеки се е откъснал, за да върши свои
собствени работи: моята кариера, моят магазин, моите пари. Изгубили сме
от поглед своята основна взаимна обвързаност и това забвение заплашва да
ни унищожи. Мислене от позицията на “моето” принадлежи на егото. То е
веруюто на разделението; то е космическото заболяване. Нашето спасение и
спасението на света е в отдаването и посвещаването на всичко, което имаме,
на съхраняването на целостта. Тогава нашата преданост става наша работа,
а нашата работа става наша преданост.

Глава 8
ТЯЛО

"Тялото не бе сътворено от любовта. Ала въпреки това тя не го презира

и може да го използва с любов, като уважава творението на Божия син и
си служи с него, за да го спаси от заблуди.”

1. ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЯЛОТО

"Нека изцелението да бъде целта на тялото."

В света на телата всички ние сме изолирани. В света на духа всички ние сме
едно. Според Курса, ние изцеляваме разделението между двата свята, като
променяме съзнанието си от "телесна идентификация към духовна
идентификация". Това изцелява както тялото, така и духа.
Мислим се за отделни, защото имаме тела, докато всъщност имаме тела,

127
защото се мислим за отделни. В Курса се казва, че тялото е “тънка обвивка
около малка част от една безкрайна и съвършена идея.” Но това не означава,
че тялото е лошо. Както на всичко останало в света на формата, умът му
приписва целите на страха или целите на любовта. Егото използва тялото, за
да поддържа илюзията за изолация: "Егото използва тялото за нападение,
удоволствие и гордост." Светият Дух използва тялото, за да излекува тази
заблуда: “В този смисъл, тялото става Божи храм;
Неговият глас живее в него, като насочва за какво е добре да се използва”.
Светостта на тялото лежи в неговия потенциал за общуване. Отдадено на
Светия Дух, тялото става “красив урок по общуване, които има стойност,
докато продължава общуването.” "Светият Дух иска да Му дадем ръцете си,
краката си, гласовете си, за да може да ги използва като инструменти, с които
да спаси света." Правилното разбиране за тялото е да го възприемаме като
средство, чрез което се трансформира светът, а не като самоцел. Да виждаме
тялото като цел, вместо като средство, да го предоставяме за егоистични или
нелюбящи цели, означава да поставим на раменете му непосилен товар. Това
е нездраво мислене, което предизвиква заболявания на тялото.
Земният живот ни е научил да се възприемаме като тела. Отделното тяло е
физически малко и уязвимо по отношение на останалата част от Вселената и
затова, понеже се мислим за тела, ние се изживяваме като малки и уязвими.
Да живеем с разбирането, че сме много повече от тела, че сме духове в Божия
разум, разширява нивото на нашето осъзнаване и ни поставя извън
границите на обикновените физични закони. Тази корекция на нашите
разбирания, това Изкупление, е нашето изцеление. Заболява не тялото, а
умът. Както е показано в Курса, здравето или заболяването на тялото “зависи
изцяло от начина, по който умът го възприема, и от целта, за която ще го
използва.” Не тялото, а умът се нуждае от изцеление, и единственият лек е
завръщането към любовта.
Телата ни са само бели платна, върху които изобразяваме своите мисли.
Болестта е материализирано мислене, лишено от любов. Това не означава, че
всички хора, които са се заразили от някаква болест, са мислили без любов.
И великите светци са страдали от смъртоносни болести. Липсата на любов,
която поражда болест, засяга цялата система; тя е преплетена с груповото
съзнание. Това, коя душа ще прояви болест, зависи от много фактори.
Да кажем, че невинно дете умре от рак, причинен от замърсяването на
околната среда. По какъв начин липсата на любов е предизвикала проблема
в този случай? Нелюбящото мислене не е задължително да бъде в детето. То
е в мнозина от нас, които години наред живееха, без да се съобразяват с
околната среда и позволяваха нейното замърсяване с токсични химикали.
Физическото заболяване на детето е индиректен резултат на заболяването на
нечий ум. Мислите, изпълнени с любов, влияят върху хора и ситуации по

128
начин, за който дори не сме и сънували. Същото правят и грешките ни. И
тъй като умовете ни не са ограничени от мозъчните ни кухини - понеже няма
място, където да свършва нашият ум и откъдето да започва чуждият -
любовта ни докосва всекиго и същото прави нашият страх.
Правилното разбиране за телата ни е това, с което ги предаваме на Светия
Дух и молим да бъдат използвани като инструменти за изразяване на
любовта. Курсът заявява: “Тялото е само част от твоя опит във физическия
свят... (То) не е нищо повече от рамка за развиване на способности, които са
твърде далеч от това, за което се използват.” Курс по чудеса изтъква, че
“здравето е резултат на отказа от всякакви опити за използване на тялото без
любов.” Използването на тялото за всякаква друга цел, освен за
разширяването на любовта, е болно мислене. То е в разрез с естествените ни
познания и конфликтът, който поражда, се отразява както на физическото,
така и на душевното ни състояние.

2. ЗДРАВЕ И ИЗЦЕЛЕНИЕ

"Тялото не е източникът на своето здраве.”

Един мой приятел ми каза, че ние не сме наказвани за своите грешки, а от

своите грешки. Болестта не е знак за Божията присъда над нас, а нашата
присъда над себе си. Ако мислим, че Бог е сътворил нашата болест, как
бихме могли да се обърнем към Него за изцеление. Както вече установихме,
Бог е всичко, което е хубаво и добро. Той създава само любов, затова не Той
е създал болестта. Болестта е илюзия и всъщност не съществува. Тя е част от
нашия сън за света, кошмарът, който сами сме създали. Молитвата ни към
Бог е да ни събуди от съня.
Когато някой от нас се събуди, целият свят се доближава до Рая. Когато
молим за изцеление, ние молим не само за собственото си здраве, но и идеята
за болестта да бъде отстранена от ума на Божия син. Както е казано в Курс
по чудеса, “щом умът може да изцели тялото, а тялото не може да изцели
ума, тогава умът трябва да е по-силен от тялото.”
Опрощението е най-доброто превантивно лекарство, както и най-великият
лек. Изцеляваме тялото, като помним, че то не е истинската ни същност. Ние
сме духове, а не тела, ние сме вечно здрави и неуязвими от болести. Това е
истината за нас, а истината винаги ни прави свободни.
Болестта е знак за отделяне от Бог, а изцелението е знак, че сме се завърнали
при Него. Завръщането при Бог е просто завръщане към любовта. В книгата
си “Квантово лечение” д-р Дийпак Чопра разказва една покъртителна
история за връзката между любовта и физическото лечение:

129
 През 1970 г. в Университета в Охайо беше проведено изследване на
сърдечните заболявания, в което опитни зайци бяха подложени на
токсична диета с високо съдържание на холестерол, която причинява
запушване на артериите, като се наподобяваше ефектът, който
оказват подобни храни върху човешките артерии. Започнаха да се
появяват сходни резултати във всички групи зайци, с изключение на една,
където симптомите бяха с 60% по-малко. Нищо във психиката на зайци-
те не можеше да обясни тяхната странно поносимост към диетата,
докато съвсем случайно не беше открито, че студентът, който
отговарял за храненето на тази група зайци, обичал да ги милва и да ги
гали. Той прегръщал нежно всеки заек, преди да го нахрани;
изумителното е, че това помогнало на зайците да преодолеят
токсичната диета. Повторните експерименти, в които към една група
зайци се отнасяли неутрално, докато другите били обичани, показаха
сходни резултати. Ще повторя, че механизмът, който създава подобен
имунитет, е съвсем непознат - абсурд е да мислим, че еволюцията е
заложила в ума на заека имунна реакция, която трябва да се активира
от човешка прегръдка.

Научните изследвания показват, че пациенти, болни от рак, които

посещават групи за морална подкрепа, живеят средно два пъти по-дълго
след - поставянето на диагнозата от онези, които не посещават такива
групи. Какъв е този “психоимунологичен фактор”, чието съществуване
науката отчита, но не знае как да го идентифицира? Този фактор е любовта,
или Бог.
Бог няма практическа стойност, ако го възприемаме само като свободно
плаваща концепция, лишена от силата на физическия израз. Само когато Той
се изразява на Земята, когато любовта Му се разпространява чрез човешките
същества (както в случая със студента, който прегръщал зайците, или в този
с групите за морална подкрепа, където се създава възможност за повече
съчувствие и разбиране), Бог може да проникне през покривалото от
човешки мрак.
През последните няколко години проведох консултации с много хора,
болни от рак, СПИН и други смъртоносни болести. През 1987г. попитах
приятелката си Луиз Хей дали би ми помогнала за основаването на
фондация, предназначена да помага на хора във физическа криза, която
трябваше да се казва “Лосанджелиски център за живот”. През 1989 г. отвори
врати Манхатънският център за живот в Ню Йорк. Мисията на центровете е
да се осигурява немедицинска подкрепа на хора, които се борят с тежки
болести и скръб. И на двете места сме виждали да стават чудеса, когато
хората събудят силата на любовта сред болест или скръб.

130
 “Не търси за изцеление бога на болестта, а само Бога на любовта”, се казва
в Курса, “защото изцелението е Неговото признаване.” В традиционната ме-
дицина на Запада работата на лечителя е да атакува заболяването. Но ако
усещането за атака е основният проблем, как то може да бъде оптималният
отговор? Работата на чудотвореца е не да атакува болестта, а да стимулира
естествените сили за изцеление. Отместваме очи от болестта към любовта,
която лежи извън нея. Никоя болест не може да намали способността ни да
обичаме.
Това означава ли, че да се вземат лекарства е погрешно? Съвсем не. Курс
по чудеса ни напомня, че Светият Дух влиза в живота ни на настоящето ниво
на съзнанието ни. Много от нас вярват, че лекарят в бяла престилка може да
ни излекува с хапчето, което ни дава. Затова, изтъква Курсът, трябва да
вземем хапчето. Но изцелението не идва от хапчето. То идва от нашата вяра.
Изследванията върху рака показват, че ходът на възстановяване при
пациентите, подложили се на традиционно медикаментозно лечение, в
сравнение с онези, избрали холистичния път, е почти еднакъв. Съвсем
логично е, защото в нито един от случаите възстановяването не е резултат от
лекарството. Взаимодействието между духовното и емоционалното
състояние на пациента, от една страна, и лечението, от друга, е това, което
активира неговата целебна сила.
Водила съм групи за морална подкрепа на хора, които се борят с тежки
болести, и през целия курс болестта се споменаваше само между другото.
Посещаваме групите, не за да се сближим със своята болест, а за да се
приближим до силата на изцелението, която лежи в нас. Много от
противоречията, с които се сблъскваме, когато сме болни, са същите
противоречия, които са ни смущавали по един или друг начин още докато
сме били здрави, но тогава не сме им обръщали внимание. Когато сме болни,
животът продължава. Той просто става по-интензивен. Склонни сме да
пристъпваме към болестта така, както пристъпваме и към всичко останало в
живота. Трябва да избягваме изкушението да приемаме болестта като
преграда пред способността да открием Бог и вместо това да я използваме
като трамплин, от който да се устремим към Неговите ръце.

3. ЛЕЧЕБНО МИСЛЕНЕ

"Тогава изцелението е начин за доближаване до познанието чрез мислене

в съответствие с Божиите закони.”

Във всеки от нас има целебна сила, някакъв божествен лечител, който е
разположен в нашия ум и общува с всяка клетка от организма ни. Тази сила
131
е интелигентността, която движи имунната система. Наличието ѝ става
очевидно за нас всеки път, когато си порежем пръста или си счупим крака.
Каква е тази “Божествена интелигентност” и как се задейства?
"Изкуплението освобождава цялата съзидателна сила на ума." “Исус
спасява” означава “любовта изцелява ума.” Как Исус излекувал
прокажения? Като му простил. Бил обкръжен от заблуди, но въпреки това
виждал истината такава, каквато я е създал Бог. Лекувал, като коригирал
погрешните схващания. Когато застанал пред прокажения, Исус не виждал
проказата. Възприятието му надминало границите, които поставят
физическите сетива, и познало реалността, видяна през очите на Светия Дух.
В прокажения се крие Божият син - съвършен, неизменим, непроменен.
Духът е вечно здрав. Духът не може да заболее и не може да умре.
Исус виждал така, както вижда Бог. Той приел Изкуплението за себе си.
Иисус не вярвал в проказата. И тъй като всички умове са свързани, в негово
присъствие прокаженият също вече не вярвал в нея. И така бил изцелен.
В Курс по чудеса Исус, който е персонифицираният символ на Светия Дух,
казва: “Твоят разум и моят могат да се слеят, за да разпръснат мрака на
твоето его.” Да молим Светия Дух да ни излекува, когато сме болни,
означава да молим да изцели мислите в нас, предизвикали заболяването.
Преди няколко години, когато току-що бях започнала да водя лекции върху
Курс по чудеса, претърпях три последователни автомобилни катастрофи, в
които излитах от шосето. Във всеки от случаите незабавно предавах
преживяването на Бог, припомняйки си, че не съм жертва на световен
катаклизъм и че съм здрава и невредима.
Около една седмица след последния инцидент се разболях от настинка и
силно възпалено гърло. В петък следобед се чувствах много зле, а на
следващата сутрин трябваше да чета лекция по Курса. След работа имах
среща с приятелката ми Сара. Чувствах се толкова зле, че реших да отложа
срещата и да се прибера, за да си легна, но когато се обадих в офиса на Сара,
ми казаха, че вече си е тръгнала. Нямах друг избор, освен да отида в бистрото
и докато карах нататък, съсредоточих вниманието си върху изцелението на
гърлото ми. Отчаяно исках да отида на лекар, защото знаех от опит, че
еритромицинът ми помага в подобни случаи. Но тъй като бях отскоро в Лос
Анджелис, още не познавах нито един лекар. Обърнах се към Курса. Как се
случи това, питах се аз. Къде се отклони мисленето ми от истината? Какво
не бях разбрала правилно? Получих отговора незабавно, след като попитах,
и той ме порази като мълния. Макар да бях приложила принципа във връзка
със самите катастрофи, бях се “поддала на изкушението” веднага след това.
По какъв начин? След катастрофите всички мои познати бяха дошли да
видят дали съм добре. Прегръщаха ме, нежно ме потупваха по гърба,
интересуваха се дали съм ходила на лекар и ме обсипваха с внимание.

132
Вниманието беше приятно усещане. Болестта караше хората да ме
обичат повече. Вместо да отговоря решително “Добре съм”, моето “Добре
съм” излизаше малко по-колебливо, за да не спрат да ме потупват по гърба.
Бях се поддала - бях се споразумяла - на идеята за моята физическа уяз-
вимост, за да получа в замяна любов и внимание.
Платих висока цена за моя “грях”, т. е. възприятие, лишено от любов.
Възприятието ми беше погрешно в такъв смисъл, че аз се виждах повече като
тяло, отколкото като дух, а това не е самоопределение, изпълнено с любов.
Изборът дори само за миг да повярвам, че съм уязвима, ме правеше такава -
под формата на възпалено гърло.
Помислих си: “Супер. Получих си го!”
- Господи - казах аз, - напълно разбирам как се случи това. Връщам ума
си към положението, когато допуснах грешката, и я изкупвам. Връщам се.
Моля възприятието ми да бъде изцелено и моля да бъда освободена от
последствията на погрешното ми мислене. Амин.
Затворих очи на един червен светофар, докато казвах молитвата си, и
очаквах, когато ги отворя, гърлото да не ме боли.
Молитвата беше изречена и аз отворих очи. Гърлото продължаваше да ме
боли. Потисната повече от всякога, влязох в бистрото, където трябваше да
се срещна с приятелката си, и седнах на бара. Още с влизането забелязах, че
в другия край на бара седи един мъж, в чийто поглед прочетох покана за
флирт. Не беше мой тип. Погледнах го така, сякаш му казвах: “Още един
поглед към мен, приятел, и си мъртъв.”
- Мога ли да ви помогна? - попита барманът.
- Да - прошепнах дрезгаво. - Искам малко бренди, малко мед и малко
мляко.
Мъжът в другия край на бара проследи как барманът ми донася поръчаните
съставки.
- Какво се опитвате да направите? - подхвърли той.
Не исках да разговарям с този човек. Исках да се махне. Но щом веднъж
Курсът ви е влязъл под кожата, вече не съществуват безнаказани лоши
помисли. “Той е твой брат, Мериън”, казах си аз. “Той е невинно Божие дете.
Бъди добра."
Омекнах.
- Опитвам се да си направя горещ пунш - обясних аз. - Страдам от много
възпалено гърло.
- Тогава, преди всичко, това не е начинът за приготвяне на пунш - поде
той, - и второ, той изобщо няма да Ви помогне. Вероятно имате нужда от
пеницилин.
- Да, наистина е така - съгласих се аз. - Ще ми мине от еритромицин, но
аз съм отскоро в Лос Анджелис и не познавам лекар, който да ми го

133
предпише.
Мъжът се изправи и се приближи до мястото, където седях. Сложи
кредитната си карта на бара и повика бармана.
- Хайде, да влезем отсреща - каза ми той. - Мога да ви дам еритромицин.
Изгледах го така, сякаш бе луд, но междувременно забелязах, че на
кредитната карта пишеше “Д-р”.
- Какво има отсреща? - попитах.
- Голяма аптека.
Така и беше. Влязохме в аптеката и моят нов приятел, докторът, ми
предписа лекарството, което ми бе нужно. Щом изпих хапчето, изпаднах в
екстаз.
- Вие не разбирате - възкликнах, като подскачах от възбуда. - Това е чудо\
Молих се за изцеление и поправих мислите си, но Светият Дух не можеше
да ми даде незабавно изцеление, защото все още не съм достатъчно
напреднала, за да го приема. Би ме уплашило. Затова Той трябваше да слезе
на нивото на моето разбиране и ето ви вас. Но ако не бях разтворила сърцето
си за вас, изобщо нямаше да има чудо, защото нямаше да бъда отворена за
него!
Той ми подаде визитната си картичка.
- Млада госпожице, това е номерът ми - представи се той. - Аз съм
психиатър и не съм предписвал антибиотик от двадесет и пет години. Но
имайте ми доверие и непременно ми се обадете.
Както разказах на добрия доктор, молих се за изцеление на моите погрешни
възгледи (приех Изкуплението) но въпреки това изцелението можеше да се
появи само на нивото, на което бих могла да го приема. Курсът ни обяснява,
че Светият Дух се отдръпва в присъствието на страх. Ако счупеният ни крак
зарастнеше в мига, в който чуем името на Исус, повечето от нас биха приели
изцелението за по-потискащо от самата травма. Защото, щом е възможно
подобно изцеление, целият свят е нещо различно от това, за което го мислим.
Отказът от ограничените ни разбирания за света, изживявани като някакъв
псевдоконтрол, за нас е по-голяма заплаха от един счупен крак. Някои хора,
се подчертава в Курс по чудеса, биха предпочели да умрат, отколкото да
променят своето мислене. Светият Дух открива начини да изрази Своята
сила чрез средства, които можем да приемем. Медицината е такова средство.
В “Анонимни алкохолици” имат поговорката, че “всеки проблем идва
заедно с решението си.” Кризата идва заедно със своето решение, като ни
поставя на колене, на нивото на най-смиреното мислене. Ако бяхме там от
самото начало - ако бяхме поставяли Божията сила преди своята собствена,
ако поставяхме любовта преди всички лични амбиции - тогава проблемът ни
нямаше да се появи.
Епидемия като СПИН е колективна драма, която въвлича милиони хора в

134
своя болезнен водовъртеж. Но това означава още, че тя поставя милиони
хора на колене. Щом достатъчно хора се окажат на колене, щом любовта
достигне критичния обем или, както се казва в Курса, достатъчно хора
започнат да мислят като чудотворци, ще настъпи внезапен поврат към
осъзнаване - възвисяване и мигновено изцеление. Ще бъде така, сякаш
милиони хора спират на червения светофар, осъзнават липсата на любов и се
молят да бъдат изцелени. Когато лекарството против СПИН най-после бъде
открито, ние ще раздадем награди на неколцина учени, но много от нас ще
знаят, че за това са спомогнали милиони и милиони молитви.

4. СПАСЕНИЕ ЗА УМА, СПАСЕНИЕ ЗА ТЯЛОТО

"Само спасението може да бъде наречено изцеление.”

Болестта е призив към истински религиозен живот. В този смисъл за много

хора болестта е най-хубавото нещо, което някога им се е случвало.
Един от проблемите при болестта е, че тя силно ни изкушава да се поддадем
на мисли за тялото тъкмо тогава, когато е най-наложително да се
концентрираме върху духа. По начина си на действие духовната практика е
мисловно и емоционално упражнение, подобно на физическото упражнение.
Чрез духовната работа ние се стремим да укрепим нашата умствена сила.
"Постигаме толкова малко", изтъква Курсът, "защото имаме
недисциплинирани умове." Тренировката на нашите умове в мислене с
любов и вяра е най-могъщият стимул, който можем да дадем на имунната си
система, и едно от най-големите изпитания, на които можем да подложим
своя ум.
Може да се окаже много трудно да променим своя живот. За човек с
физическо заболяване призивът към промяна е безапелационен. Ако сме
свикнали да ядем нездравословни храни, сега трябва да започнем да се
храним със здравословни. Ако сме свикнали да пушим, да пием или да не си
доспиваме, сега трябва да променим тези навици. А ако умът ни е свикнал
инстинктивно да се насочва към страха, параноята и атаката, сега трябва да
направим всичко възможно, за да го приучим да мисли различно.
Връзката между тялото и ума може и да е нова за западната наука, но не е
нова за източната медицина или в сферата на религията и философията.
Тялото притежава свой собствен интелект. Както пише Дийпак Чопра в
“Квантово лечение”: “Самият живот е интелигентност, която препуска
навсякъде върху гърба на химикалите. Не трябва погрешно да приемаме, че
ездачът и конят са едно и също.” В традиционния западен модел на лечение
ние се опитваме да накараме коня да поеме в нова посока, без дори да помис-
лим за разговор с ездача му. Духовната, холистичната представа за лечение
135
включва изцеление не само на тялото, но също на ума и на духа. Според
Дийпак Чопра, “ние най-после стигнахме до драматичен
поврат в световния мироглед. За първи път в историята на науката на ума
се оказва подкрепа при отстояване на неговата същност. Преди науката
твърдеше, че ние сме физически машини, които по някакъв начин са се
научили да мислят. Сега става ясно, че ние сме мисли, които по някакъв
начин са се научили да създават физически машини.”
Любовта променя отношението ни към заболяванията. Болестта се появява
поради отделянето, казва Курс по чудеса, а изцелението идва от единението.
Разбира се, хората мразят рака, мразят СПИН-а, но последното нещо, от
което болният се нуждае, е още нещо, което да мрази в себе си. Изцелението
е резултат от променения възглед за отношението ни към болестта -
отношение, при което отговаряме на проблема с любов, вместо със страх.
Когато някое дете покаже на майка си порязаното си пръстче, жената не
възкликва: “Отвратително порязване.” Напротив, тя целува пръста, залива го
с любов и несъзнателно, инстинктивно активизира оздравителния процес.
Защо трябва да мислим по различен начин за тежките заболявания? Ракът,
СПИН-ът и другите сериозни болести са физически израз на психичния вик
и техният призив не е “Мрази ме”, а “Обичай ме”.
Ако се разкрещя, човекът отсреща може да реагира по следните два начина.
Той може да ми кресне в отговор, да ми извика да млъкна, но това вероятно
ще ме накара да продължа да крещя. Другата възможност е да ми каже, че
държи на моите чувства, обича ме и съжалява, че се чувствам по този начин,
което вероятно ще ме утеши. Такъв е нашият избор и при тежките
заболявания. Атакуването на болестта не е лек. Атаката срещу болестта само
я кара да вика по-силно. Изцелението идва от влизането в диалог с нашата
болест, от стремежа да разберем какво тя се опитва да ни каже. Лекарят се
опитва да разбере химическата азбука, чрез която говори болестта.
Метафизикът се стреми да разбере какво се опитва да каже болестта.
Луцифер бил най-красивият ангел в Рая, преди да “падне”. В
“Междузвездни войни” се оказва, че Дарт Вейдър някога е бил добър човек.
Болестта е любов, превърната в страх - собствената ни енергия, пред-
назначена да ни поддържа, обърната срещу нас самите. Енергията не може
да бъде унищожена. Нашата работа е не да убиваме болестта, а да обърнем
енергията ѝ в първоначалната ѝ посока - да превърнем страха отново в
любов.
Визуализацията стана популярна техника за лечение на тежките
заболявания. Хората често визуализират войник с автомат, който се готви да
унищожи опасните клетки или вируси. Но можем да предприемем и по-
любящ подход. Под грозната маска на Дарт Вейдър се крие истински човек
с истинско сърце. За СПИН например, може да се мисли като за “ангел в

136
костюма на Дарт Вейдър”.
По-надолу съм описала някои просветлени визуализации: представете си
вируса на СПИН като Дарт Вейдър, а после разкопчайте костюма му и дайте
възможност на ангела да излезе. Вижте раковите клетки или вируса на
СПИН, нараняващи и ужасени, а после си представете как златна светлина
или ангел, или Исус обвива клетките и ги трансформира от мрак в светлина.
Както казахме по-горе, писъкът е най-податлив на любовта - само тогава
притихва, само тогава замлъква.
В моята работа използвам една много интересна техника на писане на
писма, при която хората пишат писмо на СПИН или на рака, или на болестта,
от която страдат, като ѝ разказват всичко, което чувстват. Писмото започва
например така:
Скъпи Рак,
Това са искрените ми чувства.
.....
.....
Подпис,
Ед

После пишем отговор от СПИН до Ед.

Скъпи Ед,
Това са моите искрени чувства.
.....
.....

Подпис,
СПИН

Следващите писма са написани на един от моите семинари за хора,

заразени от СПИН:

Скъпи СПИН,
Отначало те мразех. Бях объркан и се страхувах да приема
мисълта за смъртта и болестта. Вярвах на вестниците и на
телевизията, на докторите и на целия страх, който другите
ми втълпяваха ежедневно. Ала ето че днес, три години и

137
половина по-късно, още не съм мъртъв и въпреки всичките
медицински проблеми, се чувствам по-жив от всякога.
Пораснах благодарение на твоето появяване в моя живот. Ти
ми даде смисъл в живота и затова те обичам. Приятелите ми
са болни или мъртви, но аз не съм като тях. И не се чувствам
застрашен или уплашен от това, което някога беше мой враг,
а сега се превърна в моя сила.
Стив
Скъпи Стив,
Ако бях тук, както твърдят, за да те убия, не мислиш ли, че
досега щеше да си мъртъв? Аз не мога да убивам, да вредя или
да разболявам. Аз нямам мозък, жестока сила или голяма
зловредна мощ. Аз съм само един вирус. Ти ми даваш силата,
която трябва да даваш на Бог. Взимам, каквото мога, защото
също като теб, не искам да умра. Да, аз живея от твоите
страхове. Но умирам от твоя душевен мир, искреност,
честност, вяра и желание за живот.
Искрено твой, Вирусът на СПИН
***

Скъпи СПИН,
Толкова се страхувам да умра млад. Толкова се страхувам да
вляза в болница и да ме надупчат с всички онези ужасни неща.
Толкова се страхувам от болката. Защо трябва да при-
чиняваш всичко това на мен и на приятелите ми? С какво
предизвикахме твоя гняв и желанието да ни нараняваш? Ако
има нещо, което се опитваш да ни кажеш, не можеш ли да го
направиш по друг начин? Приятелите много ми липсват. Защо
беше нужно да ги убиваш? Защо трябваше да им причиняваш
такава физическа болка? Понякога съм ти страшно ядосан,
но точно сега не съм разгневен. Само съм тъжен и oбъркан.
Не знам какво да направя, за да те укротя. Засега си ме
оставил на мира, но защо и докога? Джон е толкова мил и
внимателен човек. Защо трябва да страда? Ако искаш любов,
ние можем да те обичаме. Ако се съмняваш, погледни
любовта, която обгражда тази болест. Моля те, отговори
по-скоро. Кажи ни какво искаш. Имам чувството, че не
разполагаме с много време, но искам да те изслушам и да се
поуча. Благодаря ти.
Карл

138
 Скъпи Карл,
Аз не разбирам болката ти по-добре от теб. Аз не съм
злонамерен към теб и към тези, които обичаш. Просто се
опитвам да оцелея, точно като теб, и го правя по най-добрия
начин, който ми е известен. За нещастие, той е свързан с
нараняване на хората. Аз искам само любов, като теб. Плача
с глас, но изглежда никой не ме чува. Може би, ако се опитаме
да се вслушаме един в друг и да поговорим, ще открием начин
да съществуваме в хармония, без да се нараняваме взаимно. В
момента имам чувството, че ти искаш единствено да ме
унищожиш, вместо да се справиш с това нещо в теб, което
ме предизвика. Моля те, не ме мрази и не се опитвай да ме
унищожиш. Обичай ме.
Хайде да поговорим и да се изслушаме един друг, да се
опитаме да заживеем в мир. Благодаря.
СПИН
***

Скъпи HIV (HIV - вирусът, който причинява СПИН. (Бел.

прев.))
Преди малко повече от единадесет години ти нахлу в нашия
град. Оттогава всичко се промени. Много хора си отидоха
заради теб. Наистина много ми липсват. Имаше толкова
много болка и страдание заради теб. На съзнателно ниво теб
никой не те искаше. Аз лично имам взимане-даване с теб вече
достатъчно дълго. През 1987 и 1988 г. ти за малко не ме уби.
Просто ми хрумна, че може би ще ти бъде приятно да знаеш,
че сега е 1991 г., а аз все още съм тук, както и ти. Не е ли
време да престанем с тази глупост и да бъдем приятели? Да
оставим миналото зад себе си и да продължим заедно напред.
Опитвах се да те обичам, както мога, но понякога никак не ми
е лесно. Моля те, нека бъдем приятели и да се помирим.
Винаги ще те обичам,
Пол
Скъпи Пол,
Аз съм съгласен.
С обич, HIV
***

139
Скъпи СПИН,
Наистина ми писна! Защо трябва да се тревожа за теб и за
смъртта, когато съм едва на двадесет и шест години? Иска
ми се да знам, че ще съм жив за десетата годишнина от
завършването
ми, но не - това може би е твърде много. Освен това ми се
повдига от притеснения, че всяка настинка или по-различен
сън е знак за наближаването на края. Изморих се да се тре-
вожа, че другите ще научат. Изчезвай от тялото ми. Не те
искам тук! Това е.
Ръс
Скъпи Ръс,
И двамата с теб не знаем как стигнахме дотук, но ето че сме
заедно. Бих се радвал да си отида, но тази врата не е отворена
за мен. Хей, аз ти дадох гледна точка за живота и смъртта,
която е съвършено непозната за повечето хора на твоята
възраст! Работи с мен и ще се справим с това.
СПИН
***

Скъпи СПИН,
Аз, подобно на много други хора, преминах през толкова много
болка и толкова много промени както физически, така и
психически. Сега една голяма част от мен е много сърдита и
тъжна. Прилича на огромен кошмар. Да, трябва да съм
направил нещо, с което да предизвикам тази болест. Но
ужасно боли, когато си наказан по такъв начин. Трябва да
призная, че не ми харесва болката, която понесох с тази
побъркана болест, и че не ми харесва психическото страдание,
на което бях подложен. Но се моля всеки ден.
Питър
Скъпи Питър,
Аз съм в твоето тяло и наистина съм вирус, и наистина ти
причиних страшно много неприятности. Но те уверявам, че
това, което има значение, е в силата на твоя ум. Знаеш, че ако
не беше така, ти нямаше да си тук сега. Да, аз промених
живота ти в някои отношения, част от тях положителни.
Твоят ум е много по-могъщ от мен.
СПИН
***
140
 Скъпи СПИН,
Мразя несигурността. Но съм благодарен за ритника, който
нанесе на живота ми и на онези около мен. Ти ме накара да
открия силата, която съм притежавал винаги, и ми отвори
очите за любовта на хората около мен. Ти ни научи да ценим
всеки ден и ми показа силата, на която съм способен. Зная, че
постоянно повтарям сила, но СПИН ми даде сила. Така е,
защото, когато установиш, че твоят най-голям страх в
живота се сбъдва и че въпреки това можеш да продължиш
напред, страхът е безсилен. Благодаря ти, че ми помогна да
престана да се терзая и да се мразя за онова, което не съм, а
ме научи да се обичам такъв, какъвто съм.
Ендрю
Скъпи Ендрю, За нищо.
СПИН

***

Скъпи вирус на СПИН,

Върви по дяволите. Ти отне щастливата звезда на
семейството ми. Той ми липсва, аз го обичах, но така и не му
го казах. Защо посягаш на най-скъпото? Защо удряш с такава
мъст? Мразя болката и агонията, която ти причиняваш, но
по някакъв странен начин ти разкри най-хубавото в Лио и най-
доброто в неговото семейство.
Инес
Скъпа Инес,
Аз не разкривам нито най-доброто, нито най-лошото. Аз
просто съществувам. А това, как ще живеете с мен, зависи
от всеки един от вас.
СПИН
Предлагам на всички хора, изправени пред сериозна болест, от която
страдат самите те или техни близки, да започнат да си водят дневник, в който
да “водят кореспонденция” с болестта. Възприемането на болестта като
нашата собствена любов, която трябва да бъде култивирана, е много по-
позитивен подход за изцеление, отколкото възприемането на болестта като
нещо ужасно, от което трябва да се освободим. Енергията не може да бъде
унищожена. Може обаче да бъде трансформирана с чудо. Това чудо се
появява от собствените ни мисли, от собственото ни решение да изоставим
141
вярата в страха и опасността и вместо нея да приемем мироглед, изграден
върху надеждата и любовта. Разбира се, нищо няма да загубим, не рискуваме
нищо, като опитваме. “Изкуплението е толкова нежно, колкото ти е
необходимо, но ти му пошепни и цялата негова сила ще се втурне в твоя
помощ и подкрепа.” Бог върши своето, когато ние извършим нашето.

5. ТЯЛОТО ВЪВ ВЗАИМООТНОШЕНИЯТА

"Тялото не те отделя от твоя ближен, а ако ти мислиш, че те отделя,

тогава си безумен.”

Нашата истинска същност не е телата ни, а нашият дух. “Христос в теб не

живее в тяло”, се казва в Курса. Нито телата на другите са тяхната истинска
същност. Тялото е илюзорна стена, която привидно ни отделя. Това е
основният похват на егото в опитите му да ни убеди, че ние сме разделени
помежду си и отделени от Бог.
Курсът нарича тялото “централната фигура в съня за света”. Човешките
истории, където телата разговарят, движат се, страдат и умират, образуват
воал от неистинност пред Божието творение. Той скрива “лицето на
Христос”. Моят ближен може да лъже, но той не е тази лъжа. Моите ближни
може да се бият, но остават свързани в любовта.
“Умът е единен”, се казва в Курса, но “телата не са.” Тялото само по себе
си не е нищо. То не може да прощава, не може да вижда и не може да общува.
“Ако избереш да виждаш тялото, съзираш свят на разделение - отделни неща
и събития, лишени от смисъл.”
“Винаги, когато се отъждествяваш с тялото, ще изпитваш униние”, се
изтъква в Курса. Да отъждествяваш друг човек с тялото му, ще ти донесе
същата участ. Един от начините, по които тялото може да бъде използвано
за пораждане на угнетеност, е лишеният от любов секс. Нашите сексуални
импулси се превръщат в платно, върху което изобразяваме любовта или
отразяваме страховете си. Когато сексуалното общуване идва от Светия Дух,
то носи задълбочаване на общуването. Когато идва от егото, сексът е
заместител на общуването. Светият Дух използва секса, за да ни излекува;
егото го използва, за да ни наранява. Случвало ни се е да мислим, че сексът
с някой човек ще заздрави връзката помежду ни, но вместо това той поражда
още повече заблуди и тревоги отпреди. Сексът е изпълнен с любов и ни
свързва с другия човек само когато е средство за духовно общуване. Тогава
той е свещенодействие.
Святост означава присъствие на цел, свързана с любовта, и в този смисъл
тялото и неговата екипировка са израз на святост. Много духовни търсачи са
изпитвали потребност да се въздържат от всичко, свързано с тялото. Но това
142
може да бъде точно толкова егоцентрично, колкото и прекалената
привързаност към физическото. Всичко, използвано за разпространяване на
радост и любов, е част от Божия план за спасение.
Когато бях на около двадесет години, за първи път имах среща с мъж,
облечен в костюм. Дотогава бях излизала само с мъже, обути в дънки. Когато
отворих вратата и видях един красив мъж в костюм и прекрасно палто,
първото нещо, което ми хрумна, беше, че сигурно е от мафията!
Излязох с него и през цялата вечер се раздирах от негодувание към
облеклото му. Не можех да му кажа, разбира се, че съм отвратена от неговите
елегантни дрехи! Той беше италианец и аз за първи път се срещах с тънката
чувствителност на европееца към жената. Години наред щях да помня това,
на което този мъж ме научи.
Започнахме да се срещаме и на мен никога не ми се беше случвало някой
да се суети толкова много около мен. Той се отнасяше към нашите вечери
като към особено важни събития. Какво бих желала да гледам - пиеса или
филм? В този ресторант ли искам да отида, или в онзи? С какво трябва да
бъде облечен? Бях много изненадана от огромното значение, което отдава на
факта дали носи синя, или бяла риза. Отначало ме дразнеше, понеже през
шестдесетте години подобни разсъждения се смятаха за неуместни. Но
накрая разбрах, че основният му мотив беше желанието да ме направи
щастлива. Контенето му беше начин да ми достави удоволствие, средство да
ми покаже колко много държи на мен.
Много години след тази връзка влязох с един приятел в магазин за дрехи.
Той беше харесал две сака и не можеше да реши кое от тях да си купи. Когато
му показах кое ми харесва, той реагира така, сякаш бях негова майка - опита
се да докаже, че моето мнение няма да повлияе на решението му. Казах му:
- Това е разликата между теб и мен. Ако аз си купувах дрехи и ти
харесаше нещо, това щеше да засили желанието ми да го купя. Какъв е
смисълът на връзката ни, ако не ме мотивира да се опитвам да ти доставя
удоволствие, да направя живота ти по-приятен, да подсладя нещата?
Това е единственото предназначение на грима или дрехите, или всичко
останало в света на формата. Техният смисъл не е да съблазняват другия, а
да внесат в света светлина под формата на красота и удоволствие. Това,
което е важно, е до каква степен използваме всяко нещо, за да допринесем
за щастието в света. Дрехите и различните допълнения не са по-различни от
всяка друга форма изкуство. Ако ги възприемаме с любов, те могат да усилят
вибрациите и да увеличат енергията в света около нас.
Това не е нарцисизъм или суета. Нашето нехайство за това, дали приятелят
или съпругът, приятелката или съпругата харесват външния ни вид - това е
нарцисизъм. Имах приятели, които бяха категорични, че ме харесват повече
без грим, докато други искаха постоянно да бъда гримирана. Промяната за

143
мен нямаше нищо общо с това с какви мъже се срещах, а с промяната от “не
ме е грижа какво иска” към “много държа на това, което го прави щастлив”.
Първата фаза на сексуалната революция доведе дотам, че жените се
освободиха от раболепието пред мъжкото потисничество. Втората част
трябва да доведе до нашето осъзнаване, че няма смисъл да развиваме своята
индивидуалност, освен ако не я предадем на една по-висша същност. А по-
висшата същност е нашата връзка с другите. Живот, изживян само за себе
си, не е освобождение, а само различна форма на обвързаност. Тъй като не
сме тела, ние не съществуваме в изолация. Да живеем, за да доказваме
противното, може да ни донесе само болка.

6. СУЕТА, ТЕГЛО И ВЪЗРАСТ

"Очите на тялото виждат само форми.”

Какво е суета? Каква е тази егоориентирана, невротична мания за тегло,

коса, външен вид и сексапил, която кара американците да харчат годишно
милиарди долари за продукти, които не могат да си позволят, и които
всъщност не им трябват? Каква е тази истерия, която кара младите жени да
рискуват здравето си в усилия да бъдат слаби? Тези неща са неизбежен
резултат от културната ориентация, която не взема под внимание реалността
на духа. Възприемането на тялото като цел, вместо като средство, поражда
страх - страх, че не сме достатъчно добри или достатъчно привлекателни;
страх, че няма да ни харесат; страх, че ще загубим в живота. Няма начин да
се измъкнем от този болезнен водовъртеж, без да заменим
идентифицирането с тялото със спомена, че ние изобщо не сме тела, че ние
сме любовта, която е в нас, и че тъкмо тази любов определя нашата стойност.
Когато умът ни е изпълнен със светлина, няма място за мрак. Когато
разберем кои и какви сме в действителност, няма място за болка и за
объркване.
Когато бях двадесетгодишна, имах проблем с теглото - не толкова сериозен,
че да се нарека дебела, но достатъчен, за да ме кара да се чувствам нещастна.
Имаше едни проблематични пет-шест килограма, които не можех да сваля.
След всяка поредна диета качвах по няколко килограма. Беше на психична
основа, защото ако някой ни каже да не мислим за Айфеловата кула, ще
мислим за нея непрекъснато. Тъй като си казвах, че не трябва да мисля за
храна, не можех да се освободя от натрапчивите мисли за нея. Лишението е
лош начин за отслабване. Помолих се за моя проблем и получих следното
напътствие: “Яж всичко, каквото искаш.” Прозвуча ми напълно
безсмислено. “Но, ако си кажа подобно нещо - разсъждавах аз, - ще започна
да ям и изобщо няма да спра.” А моят вътрешен наставник отвърна: “Да,
144
отначало ще бъде така. Ще трябва да компенсираш цялото напрежение, на
което сама си се подлагала години наред. Но после ще ти омръзне. Тогава
ще се върнеш към естествения си ритъм. И ще се изцелиш.”
Този отговор ме задоволи. Междувременно се запознах с една жена, която
беше свалила много килограми и сподели с мен, че помолила Бог да го
направи вместо нея. “Не се молих да отслабна - разказа ми тя. - Помолих Го
само да свали камъка от плещите ми. Изобщо не ме интересуваше, че съм
дебела. Казах Му, че ако иска да бъда дебела, нека да ми помогне да не се
притеснявам от това. Исках само да се измъкна от този Ад.”
Реших, че няма значение колко тежа. Повече не можех да понасям ужаса на
манията. Като последователка на Курс по чудеса, аз започнах да осъзнавам,
че килограмите ми нямат значение. Всичко, което имаше значение, беше
любовта. Ако съумеех да тренирам ума си да се концентрира върху нея,
проблемите ми щяха да изчезнат от самосебе си. В източните религии често
се казва: “Повикай Бог и всичко, което не е истинско, ще отпадне.” Колкото
повече навлизах в Курса и практикувах упражненията му, толкова по-малко
мислех за теглото си. Това беше всичко. Докато един ден се погледнах в
огледалото и видях, че излишните килограми се бяха стопили.
Разбрах, че те нямаха нищо общо с моето тяло, а с ума ми. Страхувах се от
хората и несъзнателно бях издигнала около себе си стена, за да се предпазя
от тях. Страхът ми обаче се дължеше на любовта, която аз самата не давах.
Целта на моето его беше да ме изолира чрез излишните килограми и докато
не се откажех от тази цел, никога нямаше да ги сваля. Подсъзнателният ми
ум просто следваше инструкциите. Щом започнах да използвам енергията
си за преодоляване на стената, щом допуснах в ума си Христос, стената
изчезна като по чудо.
След като разбрах от Курса, че тялото не е важно, не можех да проумея
защо трябва да правим упражнения или да се храним добре. Това, което
научих, беше, че когато правя физически упражнения, мисля по-малко за
тялото си, отколкото, когато не ги правя. Когато не тренирам, не мога да не
мисля за дебели бедра и закръглена талия. По същия начин, смисълът на
здравословното хранене се състои в това, че ни помага да съществуваме в
рамките на тялото по-действено. Тежката, нездравословна храна ни
привързва към тялото. Грижим се за тялото, защото по този начин полагаме
по-добри грижи за духа.
Така, както съществуваме днес, остаряващото тяло отразява нашите
болезнени и тревожни мисли. Щом започнем без усилие да пътуваме вътре
в тялото, а умът ни се откаже от своята постоянна заетост с тялото,
остаряването се превръща в съвършено различно изживяване. Някъде четох,
че Дева Мария никога не остаряла, макар да е живяла над петдесет години.
Мога да разбера защо. Ако достигнем до състояние, в което умът ни се

145
изпълва само с любов и с грижа за ближния, и нито миналото, нито бъдещето
тегнат на плещите ни, остаряването би се превърнало в процес на
подмладяване. С напредването на възрастта ние щяхме да се подмладяваме
духовно, понеже единственото предназначение на времето е да се научим
все по-последователно да се отърсваме от привързаността си към формата.
Тогава тялото поражда съвършен живот, става здрав инструмент и източник
на радост.
Част от неврозата на нашата култура е отвращението от възрастта. Подобно
на всичко останало, и възрастта ще се трансформира тогава, когато я прие-
мем такава, каквато е. Мнозина от нас мислят, че остаряването е толкова
ужасно, толкова непривлекателно, толкова несексапилно, докато всъщност
това са само наши мисли. По улиците на Париж се разхождат петдесет и
шестдесетгодишни французойки, които излъчват зряла женственост. У нас
сме склонни да се придържаме към мнението, че на възрастните жени им е
“минало времето”.
Нека да променим мисленето си. Да запомним, че колкото по-дълго
живеем, толкова повече научаваме и ставаме все по-красиви. Можем активно
да създадем нов контекст за процеса на остаряването, като променим
отношението си към по-старите хора в нашето общество. Егото твърди, че
западащото тяло е западащ човек. Нашата култура е студена и нехайна в
отношението си към възрастните американци. В Китай по-възрастните са
уважавани и почитани, което до голяма степен обяснява защо китайците
толкова дълго се радват на крепко здраве и гражданска продуктивност. В
Америка смятаме, че младостта е по-добра, и затова е така. Не защото такава
е обективната истина, а само защото това е мисълта, която носим и
изразяваме като наш колективен опит.
Независимо каква е болестта, пристрастеността или нарушената физическа
функция, първопричината се корени в ума и само оттам може да се излекува.
"Най-великата сила, която ни е дадена", се казва в Курса, "е силата да
променяме мисленето си." Нашето физическо състояние не определя
емоционалното ни състояние. Усещането за мир идва само от ума. “Мирът
на ума”, се изтъква в Курса, “е изцяло вътрешен въпрос.”

7. СМИСЪЛЪТ НА ИЗЦЕЛЕНИЕТО

"Не забравяй, че смисълът на света е единствено в изцелението на Сина

Божи."

Когато мислим за изцеление, обикновено имаме предвид физическо

излекуване, но Курс по чудеса определя здравето като “вътрешен мир”. Има
хора, които, макар и болни от неизлечими болести, живеят във вътрешен
146
мир, и хора в прекрасно физическо здраве, които се разкъсват от душевни
терзания.
В книгата “Учи само на любов” Джери Ямполски излага своите принципи
за лечебните свойства на правилната нагласа. Той пояснява, че душевният
мир е възможен, независимо от физическите обстоятелства. Когато
предаваме болестта си на Бог, ние предаваме изпитанието в неговата цялост,
тъй като знаем, че Светият Дух може да използва всичко, за да внесе повече
любов в съзнанието ни.
Много хора говорят за своите заболявания като за “зов за събуждане”. Това
означава: “Събуди се и почувствай живота - събуди се и благослови утрото,
събуди се и оцени приятелите и семейството.” Чувала съм хора с неизлечими
заболявания да казват, че животът им е започнал едва когато са поставили
окончателната им диагноза. Защо ли? Защото, когато научим диагнозата си,
още през първите пет минути отпада голяма част от нашия безсъдържателен
личен багаж. Защо се държа толкова високомерно? Защо се преструвам, че
съм издръжлив човек? Защо осъждам толкова много хора? Защо не ценя
любовта и красотата, които ме заобикалят? Защо избягвам най-простия и
най-важния елемент от моето съществуване, любовта в сърцето ми?
Отърсването от илюзиите само по себе си е изцеление. Във всеки един от
нас има едно ядро - нашата същност, нашият истински Аз. Това е Божието
царство в нас. Откриването на тази същност е нашето завръщане към Бога.
То е смисълът на живота ни и дори и най-болезнените ни преживявания
могат да послужат за тази цел.
Извършвала съм богослужение на много погребения и панихиди. Сред най-
покъртителните гледки, които съм виждала някога, са наскърбените лица на
хората, изправени пред голата истина, която не може да се отрече или да се
отстрани. Когато някой, когото обичаме, вече не е сред нас, мъката ни отваря
вратите към нови възможности за израстване. Сълзите могат да бъдат
голямата утеха.
Наскоро отслужвах погребението на млад мъж, починал от СПИН.
Приятелите му искрено го обичаха и през време на службата много хора
плакаха. Към края на погребението някои от неговите най-близки приятели
се изправиха на крака и запяха една песен, която често са пяли заедно с него.
Искрената съкрушеност, изписана на лицата им, беше изключително
потресаваща; докато ги наблюдавах, не преставах да мисля, че
присъстващите сред тях актьори вероятно никога не са изнасяли толкова
истинско представление.
Друго погребение, което отслужих, беше на брутално убита млада жена. Тя
беше омъжена и майка на тригодишно дете. Никога няма да забравя израза
върху лицето на съпруга ѝ, докато ме слушаше в църквата. Казах му:
- Майкъл, ти никога вече няма да бъдеш същият, всички го знаем.

147
Изправен си пред избора или да станеш по-непреклонен, или да станеш по-
отстъпчив.
Или ще решиш, че на никого, включително и на Бог, не може да се има
доверие, или ще позволиш на покрусата да те смекчи - ще позволиш на
сълзите да разтопят стените, които обграждат сърцето ти - така че да станеш
човек с изключителна дълбочина и чувствителност.
После се обърнах към жените в залата:
- Това малко момченце е загубило своята майка. Това дете вече не намира
майчина топлина около себе си. Не оставяйте грешката непоправена.
Закълнете се дълбоко в сърцата си да го посещавате, да посещавате баща му,
да поемете колкото можете повече от товара и отсега нататък да станете
зрели жени. Поемете сериозно своята отговорност, така че поне в този
единствен случай мракът, станал причина за израстване на личността, да
бъде разпръснат от това израстване.
Колкото и да е странно, след това погребение трябваше да отида в другия
край на града, където провеждах брачна церемония. Докато продължаваше
моята служба, забелязах сходство между очите на младоженеца и очите на
мъжа, който току-що бе погребал съпругата си. Разбира се, младоженецът не
скърбеше, а ликуваше. Приликата беше в чистата неподправена любов в
очите му, неподправена от изкуствени съставки. Само вслушване и
искреност, и откровеност, и любов.
Изцелението е завръщане към любовта. Болестта и смъртта често са
болезнени уроци за силата на любовта, ала въпреки това са уроци. Понякога
се налага ножът да се забие в сърцето ни, за да се разпукат стените, които го
ограждат.
Една вечер в Лос Анджелис, във времето, определено за медитация след
лекцията ми, забелязах, че двама от моите приятели плачат в дъното на
църквата. Те бяха обхванати от дълбока скръб заради предстоящата
неизбежна смърт на свой общ приятел, болен от СПИН. Болеше ме, когато
ги гледах как страдат. Бях открила, че страданието дава на човек рентгеново
зрение за страданието на другите. “Не може ли да бъде отменено това
бреме?, попитах Бог. До този момент всички бяхме видели толкова много
мъка, толкова много болка и смърт, причинена от тази болест. “Нима не е
достатъчно? Не може ли всичко да свърши?”
Онова, което ми хрумна в следващия момент, ме порази. Припомних си
собствената си “най-черна нощ за душата” преди около десет години. Нима
аз не се бях променила от изпитаната болка в необратима и изключително
положителна посока? Ако душата ми беше използвала този опит като пътека
към по-висше себеосъзнаване, откъде знаех, че тези хора не изживяват
същото? Моята задача не е да съдя - да помагам, по всякакъв начин, да, но
не и да се съмнявам в съвършената мъдрост на всички неща. Най-големият

148
дар, който можем да дадем на страдащия, е да запазим в умa си мисълта, че
зад мрака има светлина. Във всяка ситуация външните събития са само
върхът на айсберга. Уроците, истинските промени, възможностите за
израстване - това са неща, които очите на тялото не могат да видят. Те
остават под духовния хоризонт, но са там. И представляват много по-
обширна картина на пътуването на душата, отколкото можем да доловим
чрез физическите си сетива. Израстването невинаги е свързано с получаване
на онова, което си мислим, че искаме. Но то винаги е свързано с нашето
превръщане в мъжа или в жената, които имат потенциала да бъдат любящи,
чисти, честни, искрени.
Не е задължително по-дългият живот да бъде и по-добър. Здравословният
живот не се определя от физическото състояние. Животът е само присъствие
на любов, а смъртта е само нейното отсъствие. Физическата смърт съвсем не
е истинска смърт. Сега вече сме достатъчно зрели, за да разберем, че има
живот отвъд физическите измерения. Щом открием този живот, ние
израстваме в себе си, като човешки синове и Божии Синове.

8. СМЪРТ И ПРЕРАЖДАНЕ

"Няма смърт. Божият син е свободен.”

В Курс по чудеса се казва, че раждането не е начало, а продължение, и

смъртта не е край, а продължение. Животът продължава. Винаги го е имало
и винаги ще го има. Физическото въплъщение е само една от формите, които
животът може да приеме.
Курс по чудеса споменава за Божествените лъчи, концепция, която може да
се открие и в други метафизични учения. Божествените лъчи са потоци
енергия, които се излъчват от всеки човек, на по-фини нива, отколкото могат
да доловят физическите ни сетива. Ще дойде време, когато ще възприемаме
Божествените лъчи физически. Някои хора, като тези, които виждат аурата,
вече започват да проглеждат. Буда, Исус и другите просветлени учители
често са изобразявани с ореол около главата или с лъчи от светлина, излъч-
ващи се от сърцето.
Тези лъчи от светлина и енергия са нашата жизнена сила. Тялото е само
временна обвивка. Тъй като все още не разбираме това, смятаме, че смъртта
на тялото е смърт на човека. Но не е така. Едно време хората са мислели, че
земята е плоска, затова вярвали, че корабите, достигнали хоризонта, падат
от повърхността на земята. Ще дойде време, когато съвременните възгледи
за смъртта ще изглеждат също толкова отживели, невежи и старомодни.
Духът не умира заедно с тялото. Физическата смърт е като събличане на една
дреха.
149
 За егото е истинско само това, което можем да възприемем с физическите
си сетива. Но много от нещата, чието съществуване ни е известно, не могат
да се видят с просто око - атомите, протоните, вирусите, клетките. Сега
учените започват да признават единната същност, която лежи зад всяка
видима реалност. Тази единна същност е Бог и нашето съществуване е в
него.
Физическото въплътяване е като обучение в училище, като душите се
записват в съответния клас, за да научат уроците, които са им необходими.
То много прилича на настройване на телевизионен канал. Да предположим,
че всички сме настроени на четвърти канал. Когато някой умре, той вече не
е на четвърти канал, но това не означава, че не се излъчва. Сега е на седми
или на осми канал. Кабелните системи съществуват независимо от това, дали
сме включени, или не сме включени в мрежата им. Само арогантното его
иска да вярваме, че това, което не можем да доловим с физическите си
сетива, не съществува.
Много хора са споделяли, че са видели да излиза светлина от главата на
умиращ човек. Много хора са разказвали за своите “преживявания, близки
до смъртта”, когато физическото тяло временно се напуска.
Веднъж се запознах с млада жена, която бе претърпяла голяма самолетна
катастрофа. Беше загубила повече от половината си кръв, а краката ѝ бяха
почти смазани. Когато ми описваше своите преживявания, тя каза:
- Умрях, а после се върнах. Почувствах съблазнителна, много топла,
прекрасна вълна от любов, подобна на майчинската. Но знаех, че имам
избор. Помислих за баща си, разбрах, че няма да понесе моята смърт, затова
се преборих и се върнах.
- Вече никога не плача на погребения - сподели тя. - Мога да плача за
хората, които остават тук, ала от собствен опит знам, че починалите са на
прекрасно място.
Когато Божествените лъчи бъдат уловени от нашите физически сетива,
тялото ще заприлича само на сянка в сравнение с истинската ни същност.
Когато чуем, че някой е умрял, това ще означава, че сянката е била
отстранена. Смъртта повече няма да се възприема като край на
взаимоотношенията. Когато Исус казал, че "смъртта ще бъде последният
враг", той е имал предвид, че "тя ще бъде последното нещо, което ще
възприемаме като враг." Проблемът не е смъртта, а това, което мислим, че е
смъртта. Всички ще умрем. Някои ще вземат влака в девет и половина, други
ще се качат в десет часа и седем минути, но всички ще заминем. Да приемем
изцелението на своите мисли за значението на този факт, е крайъгълен камък
в нашата трансформация от телесна към духовна ориентация.
Животът е като книга без край. Главите свършват, но не и самата книга.
Краят на едно физическо въплъщение е като краят на една глава, което в

150
известен смисъл поставя началото на нова. Веднъж чух един приятел да
казва: “Взаимоотношенията с баща ми само се разшириха след смъртта му.”
Курс по чудеса подчертава, че общуването не приключва с разпадането на
физическото тяло. Истинското общуване се основава на много повече от
това, което е казано или чуто във физически план.
Когато някой умре, ние трябва да разговаряме с него по нов начин, а като
допускаме съществуването на вечна жизнена сила, насочваме ума си да
развие способности за трансфизическо общуване.
Писането на писма може да поощри подобно общуване. Първо пишем
писмо на починалия, а после пишем неговия отговор на писмото ни. Какъв е
смисълът от такива упражнения? Те разширяват ума, така че той да приеме
по-големи възможности от онези, които егото обикновено допуска да
получаваме. Хората в моите групи за подкрепа в скръбта често са ми
доверявали, че са сънували някой починал. Когато “умрелият” се появявал в
съня, сънуващият възкликвал: “Ти не можеш да бъдеш тук. Ти си умрял.”
Тогава човекът въздъхвал и сънят свършвал. Било му е отказано правото да
продължи.
Писането на писма или воденето на друг вид разговор или преживяване,
което разширява представата ни за съществуване на живот след смъртта, от-
мества границите на мисленето ни, определени от нас самите. Тогава
сънищата и другите ни емоционални преживявания се освобождават от
оковите на отказа да повярваме. Понякога, когато някой умре, ние казваме:
“Не е вярно. Това не е истина. Имам чувството, че още е тук.” Така е, защото
той наистина е тук. Въпреки че гласът на егото би заявил: “Това е плод на
въображението ти”, истината е, че самата смърт е “плод на въображението
ни.” Истината, такава, каквато я е създал Бог е, че смъртта не съществува и
дълбоко в сърцата си ние го знаем.
Ами прераждането? Следващият цитат е от главата за прераждането в
“Ръководство за учители” от Курса:

"Прераждането, в по-широк смисъл, е невъзможно. Няма минало или

бъдеще и идеята за раждане в тяло е безсмислена, както веднъж, така и
много пъти. Тогава идеята за прераждането не може да бъде вярна в
истинския смисъл... Ако (идеята) се използва, за да подсили разбирането
за вечната същност на живота, тя наистина е полезна... Подобно на
много други убеждения, с нея може да се злоупотреби. Такава
злоупотреба в най-добрия случай предполага прекалено голямо внимание и
може би гордост от миналото. В най-лошия случай тя води до инертност
в настоящето... Винаги има известен риск в това, да гледаш на
настоящето от позиция на миналото. Винаги е полезна мисълта, която
утвърждава идеята, че животът и тялото не са едно и също.”

151
 В такъв случай, в чисто технически смисъл, прераждането не съществува
точно по начина, по който си го представяме, просто защото няма линейно
време. Ако имаме минали животи или бъдещи животи, те протичат
едновременно. Но въпреки това е полезно да си припомним, че имаме живот,
отделен от преживяванията във всеки друг физически живот. В Курс по
чудеса няма нито една догма. Напредналият ученик в Курса може да вярва
или да не вярва в прераждането. "Единственият важен въпрос е дали има
полза от тезата." Съветват ни да помолим собствения си Вътрешен учител
да насочи нашите мисли към някоя идея и към нейното приложение в живота
ни.
В просветления свят ние пак ще напускаме тялото. Но смъртта ще се
изживява съвсем различно. В “Песента на молитвата”, продължение на
Курс по чудеса, пише:

"Ето това трябва да бъде смъртта: спокоен избор, направен с радост

и с мир, защото тялото е било използвано, за да помогне на Божия син
по пътя му към Бога. Благодарим на тялото за всичко, което ни е дало.
Но сме благодарни и за това, че вече не е необходимо да вървим из света
на ограниченията и да търсим Христос, който е скрит в различни форми
и който се вижда ясно единствено в прекрасните мигове. Сега можем
да Го съзрем, без да крием очите си, в светлината, за която отново
прогледнахме.
Наричаме я смърт, но тя е свобода. Не идва маскирана като болки,
захвърлени върху нежеланата плът, а като нежно приветствие за
освобождението. Ако има истинско изцеление, то приема формата на
смъртта, когато настане време за почивка от труда, извършен с
радост и завършен с радост. Сега тръгваме в мир към по-свободния
въздух и по-мекия климат, където не е трудно да видим, че даровете,
които дадохме, са били запазени за нас. Защото сега Христос е по-
разбираем; Неговото виждане замества нашето; Неговият глас,
думата Божия, е вече наш.
Това благо встъпление към по-възвишена молитва, това смирено
опрощение за земните закони, може да се приеме само с благодарност.”
Веднъж четох за древна японска религия, според която хората празнували
смъртта и оплаквали раждането. Те разбирали, че раждането означава
насилствено затваряне на безграничния дух в ограничено пространство,
докато смъртта означава освобождение от всички ограничения и правото да
се изживеят всички възможности, които ни предлага Бог в Своята милост.
Животът е много повече от живота на тялото; той е необятна шир от
енергия, безкрайна любов в безброй измерения, психологически и духовен
152
опит, независим от физическата форма. Винаги сме били живи. И винаги ще
бъдем живи. Но животът на тялото е важен урок. Той е нашият шанс да
освободим света от ада. “Мили Боже, да бъде твоята воля, както на Небето,
така и на Земята.”

Глава 9
РАЙ

"Раят е тук. Той не е никъде другаде.

Раят е сега. Няма друго време.”

1. РЕШЕНИЕТО ДА БЪДЕМ ЩАСТЛИВИ

"Раят е решение, което аз трябва да взема.”

"Божията воля е да бъдем щастливи" сега. Като молим да бъде Божията

воля, ние инструктираме умовете си да се съсредоточат върху красивото в
живота, да открият всички причини да се радваме, вместо да плачем.
Обикновено си представяме това, което според нас ще ни направи
щастливи, а после се опитваме да го постигнем. Но щастието не зависи от
обстоятелствата. Има хора, които притежават всички основания да бъдат
щастливи, а не са. Има хора с наистина сериозни проблеми, но те са
щастливи. Ключът към щастието е решението да бъдем щастливи.
През последните няколко години се говори много за това “да си позволим
своите чувства”. Това е важна концепция, но може да се използва от егото за
неговите цели. В повечето случаи, когато чуем някой да казва: “Почувствай
чувствата си”, той има предвид негативните емоции: “Почувствай болката
си, почувствай гнева си, почувствай срама си.” Но ние се нуждаем от
подкрепа за преживяването на положителните ни чувства точно толкова,
колкото се нуждаем от помощ при потапянето ни в отрицателните. Егото се
съпротивлява срещу изпитването на всички видове истински емоции. Имаме
нужда от подкрепа и разрешение да изпитаме любовта си, да почувстваме
удовлетворението си и да се насладим на щастието си.
Егото води подмолна битка срещу щастието. Спомням си, че когато бях в
колежа, се разхождах с няколко книги руска поезия под мишница и с поза на
изтънчено, цинично неодобрение, породено от моята интелектуална сила.
Смятах, че показвам разбирането ми за човешкото състояние. В крайна
сметка разбрах, че моят цинизъм разкрива твърде малко разбиране за
човешкото положение, защото неговата най-важна страна е фактът, че ние

153
винаги имаме избор. Винаги можем да изберем да приемаме нещата раз-
лично.
Има едно старо клише: “Можеш да видиш чашата наполовина празна или
наполовина пълна.” Можете да се съсредоточите върху това, което не е наред
в живота ви, или да се концентрирате върху неговите добри страни. Но върху
каквото и да се концентрирате, ще получите още от него. Творението е
продължение на мисълта. Мислете за недостиг и ще получите недостиг.
Мислете за изобилие и ще се сдобиете с още. “Но когато аз се държа така,
сякаш всичко е идеално, не съм честен със себе си”, може някой да възрази.
Негативно настроеният Аз не е нашият истински Аз; напротив, той е
самозванецът. Трябва да поддържаме връзка с отрицателните си чувства, но
само за да се освободим от тях и да усетим любовта, която лежи зад тях.
Не е трудно да изпитваме положителни чувства или да имаме положителни
мисли. Проблемът е, че им оказваме съпротива. Те ни карат да се чувстваме
виновни. За егото няма по-голямо престъпление от това да признаем нашето
естествено наследство. Ако съм богат, твърди егото, някой друг ще бъде
беден. Ако пожъна успех, нечии чувства ще бъдат наранени. Кой съм аз, че
да имам всичко това? Ще представлявам заплаха и хората вече няма да ме
харесват. Това са някои от аргументите, които егото издига в съзнанието ни.
Курсът ни предупреждава да се пазим от опасността от скрити убеждения.
Много от нас споделят скритото убеждение, че има нещо лошо в това да си
много щастлив.
Религиозната догма на егото не е помогнала. Страданието е било
прославено. Хората са се задълбочили повече в разпъването на кръст,
отколкото във възкръсването. Но разпъването без възкръсването е символ,
лишен от смисъл. Разпъването на кръст е заредено с енергията на страха. То
е проявление на затвореното сърце. Възкресението е премахване на този
модел, резултат на обрата в мисленето от страх към любов.
Вгледайте се в разпъването на кръста, съветва Курс по чудеса, но не се
задълбочавайте прекалено много. “Блажени са вярващите, които не виждат”,
казва Исус. Лесно е да имаме вяра, когато нещата вървят добре. Но в живота
на всеки човек има моменти, в които се налага да лети, разчитайки само на
навигационните уреди, също както пилотът се приземява при лоша
видимост. Той знае, че земята е там, но не може да я види. Трябва да се
довери на навигационните си уреди. Така е и с нас, когато нещата не са
такива, каквито ни се иска да бъдат. Знаем, че животът винаги продължава и
винаги се развива към по-добро. В тези моменти ние разчитаме на
указанията от нашия духовен радар. Вярваме, че краят ще бъде щастлив. И
чрез нашата вяра, посредством доверието ни, предизвикваме
доказателството.
Възкръсването се призовава активно. То представлява решението да видим

154
светлината в най-тъмната точка на мрака. В Талмуда, еврейския сборник на
мъдростта, има съвет към евреина как да се държи в най-мрачните моменти.
“В най-тъмните моменти на нощта”, се казва в Талмуда, “действай така,
сякаш вече е настъпило утрото.”
Бог дава отговор на всеки проблем още в момента на неговото възникване.
Времето, както вече видяхме, е само мисъл. То е физическо отражение на
нашата вяра или безверие. Ако мислим, че за изцелението на раната трябва
време, наистина ще бъде така. Ако приемем Божията воля за осъществена,
раните ще се изцелят незабавно. Според Курса: “Само безкрайното търпение
дава незабавни резултати.” Вселената съществува, за да ни подкрепя по
всякакъв начин. Бог непрестанно проявява Своята безкрайна грижа за нас.
Единственият проблем е, че ние не сме съгласни с Него. Ние не обичаме себе
си така, както Той ни обича, и по този начин си пречим да преживеем
чудесата, които са ни предопределени.
Светът ни е научил, че сме далече от съвършенството. Научили са ни, че е
нахално да смятаме, че заслужаваме пълно щастие. Точно тук се предаваме.
Ако в живота ни се случи нещо - любов, успех, щастие -- което според нас
трябва да е предназначено за някой, който го “заслужава”, подсъзнателният
ни ум прави заключение, че не е възможно да бъде за нас. Малко са хората,
които са били несправедливи към нас, колкото сме ние самите към себе си.
Никой не ни е отмъквал сладкиша така, както ние сами го
отхвърляме. Неспособни сме да приемем радостта, защото не подхожда на
онова, за което се мислим.
В контраст с ограничената оценка на егото за нашата стойност, стои
истината такава, каквато Бог я е сътворил. Няма по-ярка светлина от
светлината, която грее в нас. Това дали я виждаме, или не, няма значение. Тя
е там, защото Бог я е поставил там.
Не само е наше право, но и в известен смисъл, наше задължение да бъдем
щастливи. Бог не дава на никого щастие, предназначено единствено и само
за него. Когато Той ни изпраща щастие, прави го, за да работим по-
пълноценно в света от Негово име.
Щастието е знак, че сме приели Божията воля. Много по-лесно е да се
намръщим, отколкото да се усмихнем. Лесно е да бъдем цинични. Всъщност,
това е извинение за това, че не помагаме на света. Всеки път, когато хората
ми кажат: “Мериън, световният глад ме кара да се чувствам много потиснат”,
аз ги питам: “Давате ли по пет долара на месец поне на една от
организациите, които изхранват гладуващите?” Причината да задавам този
въпрос е, че съм забелязала, че хората, които взимат активно участие в раз-
решаването на проблемите, не се чувстват толкова потиснати от тези
проблеми, колкото онези хора, които стоят настрана и нищо не правят.
Надеждата се ражда от съпричастност към оптимистичните решения.

155
Щастливи сме в степента, в която сме избрали да забелязваме и да създаваме
причините за щастие. Оптимизмът и щастието са резултатите от духовната
работа.
Курс по чудеса твърди: “Любовта очаква покана, а не подходящ момент.”
Раят просто изчаква нашата готовност да го приемем. Той не е нещо, което
ще изживеем “по-късно”. “По-късно” е само мисъл. “Бъди обнадежден”,
казва Исус, “защото аз превъзмогнах света”. Той е разбрал, както и ние
бихме могли да разберем, че светът се прекланя пред Божията мощ. Светът
не е истински. Той е само илюзия. Бог е сътворил любовта като единствена
реалност, единствена сила. И това е така.

2. СПОСОБНОСТ ЗА ВЕЛИКОЛЕПИЕ

"Можеш да протегнеш ръка и да докоснеш Рая.”

В очите на Бог всички ние сме съвършени и имаме неограничена

възможност да изразим своето великолепие. Казвам неограничена
възможност вместо неограничен потенциал, защото потенциалът може да
бъде опасна концепция. Можем да я използваме, за да тероризираме себе си,
да живеем в бъдещето, вместо в настоящето, да се обречем на отчаяние, като
постоянно се сравняваме с онова, което мислим, че можем да бъдем, а не с
това, което сме. Докато не станем съвършени учители, по дефиниция е
невъзможно да изразим нашия потенциал. Потенциалът ни винаги си остава
нещо, което можем да осъществим единствено по-късно.
Потенциалът е концепция, която може да ни доведе до безсилие.
Съсредоточаването върху човешкия потенциал остава безплодно без
съсредоточаване върху човешките способности. Способността се проявява в
настоящето. Тя е незабавна. Ключът към нея не се крие в нашите дадености,
а в даденостите, които желаем да притежаваме. Няма смисъл да чакаме да
постигнем съвършенство в това, което правим, да станем просветлени
учители или доктори по психология, преди да се отворим към всичко, което
сме способни да направим сега. Разбира се, днес няма да бъдем толкова
добри, колкото ще бъдем утре, но как ще получим обещанието за утре, ако
не направим поне една крачка днес? Спомням си, че прекарах много години,
през които толкова се ядосвах от шансовете, които животът ми предлагаше,
че никога не предприемах нищо. Бях парализирана от възможностите. Не
можех да реша кой път ще ме доведе до осъществяването на моя “потенциал”
- този славен невротичен мит, който винаги се изпречваше пред всичко,
което можех да осъществя в момента. Затова непрестанно бях прекалено
уплашена, за да помръдна. А страхът, естествено, е най-големият предател
на Аза. Разликата между хората, които “изявяват своя потенциал”, и онези,
156
които не успяват да го направят, не се корени в размера на самия потенциал,
а в размера на разрешителното, което си дават да живеят в настоящето.
Ние сме зрялото поколение. Имаме тела на зрели хора, отговорности на
зрели хора и кариери на зрели хора. Това, което липсва на мнозина от нас, е
зрял контекст за живота ни, контекст, в който да си позволим да блеснем, да
разцъфтим напълно, да се изявим максимално в настоящето, без да се
страхуваме, че не сме достатъчно добри. Очакването на голямото бъдеще е
начин да бъдем сигурни, че то никога няма да дойде. Подрастващият мечтае
за онова, което ще бъде. Зрелият човек черпи радост от днешния ден.
Навремето посещавах една психотерапевтка, която казваше, че моят
проблем се крие в желанието ми да стигна от точка А направо в точка Я. Тя
изтъкваше, че аз изглежда съм неспособна да се придвижа от точка А до
точка Б, да поместя единия крак пред другия. Много по-лесно е да се мечтае
за крайната точка, отколкото реално да се достигне до точка Б.
По-лесно е да се упражняваме да произнасяме речта, която сме подготвили
за награждаването ни с Оскар, отколкото да се изправим и да постъпим в
класа по актьорско майсторство.
Често се страхуваме да направим нещо, преди да се уверим, че сме в
състояние да го изпълним изключително добре. Но до Карнеги Хол се стига
с практика. Спомням си колко по-свободна се почувствах, когато преди
няколко години прочетох в едно интервю на Джоан Байез, че някои от
ранните песни на Боб Дилън не били особено добри. Представяме си гения
като лавров венец на челото на Зевс. Веднъж помолих един колега да поеме
моите лекции, защото ми се налагаше да отсъствам от града, и той сподели
опасенията си, че няма да може да се представи толкова добре, колкото мен.
- Разбира се, че няма да можеш! - възкликнах. - Аз се занимавам с това от
години! Но как би могъл да станеш много добър в нещо, ако никога не
започнеш да го правиш?
Струва ми се, че причината хората днес да не се увличат по хобита така,
както са го правили предишните поколения, се дължи на това, че ние не
можем да понасяме да вършим неща, в които не сме фантастични. Като дете
ходех на уроци по пиано и преди няколко години поднових заниманията си.
Не съм Шопен, но свиренето имаше огромен терапевтичен ефект за мен.
Видях съвсем ясно, че не е задължително да си виртуоз във всичко, което
правиш, за да бъдеш виртуоз в живота. Виртуозност в живота означава да
пееш - независимо от това, дали пееш хубаво.
Повечето от нас се чувстват до известна степен като състезателни коне,
които дъвчат юздата, притискат се към портата, молят се и се надяват някой
да им отвори вратата и да ги остави да препускат на воля. Усещаме толкова
много насъбрана енергия, толкова много заключен талант. В сърцата си
знаем, че сме родени, за да извършим велики дела, и носим дълбоко

157
вкоренения страх, че ще пропилеем напразно живота си. Но единственият
човек, който може да ни освободи, сме самите ние. Повечето от нас го знаят.
Съзнаваме, че заключената врата е нашият собствен страх. Вече сме
разбрали, че на определено ниво ужасът от това, да предприемем крачка
напред е толкова голям, че трябва да стане чудо, за да се освободим.
Егото би искало да се раждаме с огромен потенциал и да умираме с огромен
потенциал. В промеждутъка между раждането и смъртта има само постоянно
растящо страдание. Чудото ни позволява да заживеем пълноценно в
настоящето, да освободим своята сила и да изявим своята прелест. Божият
син се издига до Небето, когато освободи миналото и бъдещето и по този
начин се освободи днес да бъде такъв, какъвто е. Адът е това, което егото
прави от настоящето. Раят е другият поглед към цялото.

3. ДУХОВНА ПРАКТИКА

"Необученият ум не може да постигне нищо. ”

Любовта изисква нещо повече от кристали и многоцветни дъги; тя изисква

дисциплина и практика. Тя не е само сладко увлечение. Тя е радикално
решение за различен начин на живот, който е в пълно противоречие със
светското мислене. Раят е съзнателен избор да се противопоставим на гласа
на егото. Колкото повече време прекарваме със Светия Дух, толкова по-
голяма става нашата способност да се съсредоточаваме в любовта. В Курс по
чудеса се казва, че пет минути, прекарани сутрин с Него (в медитация или в
молитва) гарантират, че Той ще отговаря за вида на нашите мисли през целия
ден. Това означава, че ние поемаме отговорност да изпълняваме онова, което
в “Анонимни алкохолици” наричат “съзнателна връзка” с Него. За да
развием нашата духовна сила, трябва да медитираме и да се молим така,
както ходим в залата за фитнес, за да развием физическата си сила. Курсът
обяснява, че постигаме толкова малко, защото имаме недисциплинирани
умове: инстинктивно се втурваме към реакции от позицията на параноя,
осъждане или страх, вместо да реагираме с любов. Курсът изтъква, че сме
“твърде снизходителни към бездействието на своя ум”. Медитацията прави
ума дисциплиниран.
Когато медитираме, мозъкът ни излъчва различни мозъчни вълни.
Получаваме информация на по-високо ниво, отколкото в нормалното
състояние на будно съзнание. Курс по чудеса признава, че неговата Книга с
упражнения е разпятието на Курса, защото "упражненията тренират мозъка
ни да мисли в съответствие с редовете на текста. Преобразява ни не онова,
което мислим, а начинът, по който мислим." Принципите на чудесата се

158
превръщат в “духовни навици” в нашия “репертоар от разрешаване на про-
блеми”.
Духовното израстване не цели да станем по-сложни в метафизичен план, а
да постигнем простота с прогресивното проникване на тези принципи в
мисловната ни система. Медитацията е време, прекарано с Бог, в което
мълчим и се вслушваме. Медитацията е моментът, в който Светият Дух има
възможност да навлезе в ума ни и да осъществи Своята Божествена алхимия.
Промяната, която следва от нея, не се изразява в това, което правим, а в
онова, в което се превръщаме.
В Книгата с упражнения към Курс по чудеса, която е 365-дневна програма
от психологически упражнения, ни поставят съвсем конкретен план за
освобождаване от мисловната система, основана на страха, и за заменянето
ѝ с мисловна система, в основата на която е любовта. Всеки ден трябва да се
съсредоточаваме със затворени очи върху една конкретна мисъл за точно
определен период от време. Във Въведението се подчертава, че не е
задължително да харесваме упражненията и че можем да се отнасяме дори
враждебно към тях; достатъчно е да ги изпълняваме. Нагласата ни не се
отразява върху тяхната ефективност по никакъв начин. Ако вдигам тежести
в гимнастическия салон, мога или да обичам, или да мразя усещането, но
това всъщност няма значение. Върху тялото ми се отразява само това дали
вдигам, или не вдигам тежести. Същото е и с медитацията. Както при
физическите упражнения, ефектът от медитацията е кумулативен. Когато
отидем в залата и тренираме един час, не забелязваме да е настъпила някаква
реална промяна в края на този час. Ако тренираме всеки ден по един час в
продължение на тридесет дни обаче, тогава наистина виждаме промяна.
Същото важи и за медитацията. Понякога другите хора забелязват нас-
тъпването на тази промяна преди нас. Възможно е дори да не осъзнаваме в
каква степен качеството на нашата енергия, невидимото излъчване на нашия
ум, въздейства на заобикалящата ни среда и на хората в нея. А те се отзовават
в съответствие с нея.
Духовната практика благоприятства развиването на личната сила. Духовно
силните хора не са задължително хора, които правят много, а хора, около
които нещата се осъществяват. Ганди стана причина англичаните да
напуснат Индия, но той не беше човек, който много се суетеше. Около него
се вихреха могъщи сили. Президентът Кенеди е друг аналогичен пример.
Като законодател той постигна сравнително малко, но освободи невидими
източници в другите, а това измени съзнанието поне на едно поколение
американци. На най-висшето ниво на своето съществуване ние не правим
нищо. Когато силата на Бог работи чрез нас, ние сме в състояние на покой.
Медитацията е дълбоко отпускане. Истеричният глас на егото, неговите нап-
разни фантазии изгарят безследно.

159
 Всички ние имаме в себе си директна радиолиния за гласа на Бог.
Проблемът е, че радиото е съвсем статично. В моментите на тишина, които
прекарваме с Бог, статичността изчезва. Свикваме да долавяме тихия,
спокоен глас на Бог. Това е единственият глас, който чуваме в Рая. И затова
там сме щастливи.

4. ОТКРИВАНЕ НА СВЕТЛИНАТА

"Дете от светлина, ти не знаеш, че светлината е в теб.”

Само светлината в нас е истинска. Ние не се страхуваме от мрака в нас

толкова, колкото се боим от светлината. С мрака сме свикнали. Той е онова,
което познаваме. “Ала нито забравата, нито адът са ти толкова чужди,
колкото Раят.” Светлината, мисълта, че може наистина да сме достатъчно
добри, е такава заплаха за егото, че то изважда най-страшното си оръжие, за
да ѝ се противопостави.
Един мой познат отбеляза за наш общ приятел:
- Той има жестока душа.
- Не, не е така - отговорих аз. - Той има жесток характер. Душата му е
една от най-светлите, които съм виждала някога. Неговото злонравие е
просто средство за защита от светлината. Ако той допуснеше да се прояви
неговата светлина и истински изразяваше своята любов, той щеше да
преодолее своето его. Неговото безчестие е негова броня, негова защита от
светлината.
Нашата съпротива срещу светлината винаги е някаква форма на вина, която
проектираме върху себе си или върху другите. Бог може да ни обича
неограничено, Вселената може да ни подкрепя безкрайно, но докато не
приемем, че Бог ни цени и че Вселената е благосклонна към нас, ние ще
правим всичко, каквото е по силите ни, за да държим на разстояние чудесата,
за които сме предопределени. Защо е тази себеомраза? Както вече видяхме,
егото е ненаситният глад на нашия ум за самоатака. Как да избегнем това?
Като приемем Божията воля за своя собствена. Божията воля е да бъдем
щастливи. Божията воля е да си простим. Божията воля е да открием своето
място в Рая още сега.
Не високомерието ни, а нашата скромност ни учи, че сме достатъчно добри
такива, каквито сме, и че онова, което искаме да кажем, е логично.
Собствената ни самоненавист ни пречи да поддържаме последователно
другите хора и да се грижим за тях, а подкрепата към другите допринася за
подкрепата на нас самите. Когато говоря пред публика, съществува
чувствителна разлика между аудиториите, които искат да ме изслушат, и
онези, които сякаш казват: “О, така ли? Докажи ми го.” Слушателите от
160
първия вид ме поощряват да блесна, а от втория ме предизвикват да блесна.
Нима животът не ни поставя пред достатъчно изпитания и
предизвикателства? Нима човешката доброта се цени толкова малко?
Когато знаем, че любовта е неограничен източник - че има достатъчно
изобилие за всеки и че можем да запазим само това, което даваме на другите
- тогава преставаме да хулим другите хора и вместо това започваме да ги
благославяме.
Преди няколко години живеех в една къща с една тийнейджърка. Един ден
се прибрах вкъщи и я заварих да седи на леглото си с пет-шест приятелки,
скупчени около един плакат на Кристи Бринкли. Колкото и невероятно да е,
тези момичета се опитваха да докажат, че Кристи Бринкли всъщност не е чак
толкова красива, но дори да е красива, вероятно въобще не е умна.
Внимателно изтъкнах, че в действителност на всяка една от тях ѝ се иска да
прилича на известния фотомодел, но се съпротивлява срещу това, защото го
смята за невъзможно.
- Нормално е и вие да искате да бъдете красиви - казах. - Всъщност, това
е много хубаво и вие можете да го постигнете, всяка по свой начин. Трябва
да благословите нейната красота, да я похвалите и да ѝ дадете позволение да
съществува, за да дадете позволение и на собствената си красота да се
проявява. Фактът, че Кристи Блинкли е красива, не означава, че вие няма да
бъдете. Има достатъчно красота за всички. Красотата е само идея. Всеки
може да я притежава. Като благославяте това, което има тя, вие увеличавате
шансовете си да имате същото.
Човек, който успява в дадена област, само създава повече възможности за
другите да направят същото. Придържането към мисълта за ограничени
източници е начин за придържане към ада.
Трябва да се научим да се изпълваме само с Божествени мисли. Ангелите
са Божиите помисли, а в Рая човешките същества мислят като ангели. Анге-
лите осветяват пътя. Ангелите не завиждат на никого за нищо. Те не
разкъсват никого, не си съперничат, не заключват сърцата си и не се
страхуват. Затова пеят и затова летят. Ние, разбира се, сме само предрешени
ангели.

5. КРАЯТ НА СВЕТА

"Краят на света не е неговото унищожение, а неговото превръщане в

Рай."

Краят на света няма да бъде нещо чак толкова ужасно, като се имат предвид
болката и страданията, които изпълват света. В “дните преди края” ние няма
да избягаме от ужасите с помощта на средства, които да ни изведат във
161
външни пространства, а чрез средства, които проникват във вътрешното
пространство. Тези средства са нашите изцелени умове, направлявани от
Светия Дух.
Как изглежда Раят? Повечето от нас са успели да му хвърлят само
мимолетен поглед, но този поглед е бил достатъчен, за да породи в нас
неугасваща надежда, че ще се върнем там. Курсът изтъква, че има една
“старинна мелодия”, която всички помним и която ни вика и зове да се
върнем. Раят е нашият дом. Оттам сме дошли. Това са нашите естествени
условия.
Всички сме имали райски мигове на Земята, най-често в майчината
прегръдка или в прегръдката на някой друг. Пълният отказ от осъждането
създава едно неповторимо усещане за вътрешен мир. Не чувстваме
необходимост да променяме другите или да бъдем различни от това, което
сме. Независимо по каква причина го правим, ние можем да видим съвър-
шената красота на другите хора и усещаме, че те също съзират красотата в
нас.
Светът възприема специалната връзка, била тя романтична или друга, като
единствен валиден контекст за подобно изживяване. Това е нашата основна
невроза, нашата най-болезнена заблуда. Продължаваме да търсим любов в
тялото, но тя не е там. "Впускаме се в едно безкрайно търсене на нещо, което
не можем да намерим" - един човек, едно обстоятелство, в което се крие
ключът за Рая. Но Раят е вътре в нас. Той няма абсолютно никаква връзка с
чуждите мисли, а единствено с онова, което ние ще пожелаем да мислим, и
не само за даден човек, а за всички хора. Следователно опрощението за
цялото човечество, за всеки, при всякакви обстоятелства, е нашият билет за
Рая, единственият път, който ще ни отведе у дома.
Нашият стремеж е Бог. Нищо, което е по-малко от този стремеж, няма да
ни донесе радост. А това е радостта, за която сме предопределени. Макар да
сме сравнително запознати с преобразяващата сила на болката, ние не знаем
почти нищо за пречистващата сила на радостта, защото имаме съвсем бегла
представа за нея.
Да говорим за радостта не е опростенчество. Никой не твърди, че е лесно;
само утвърждаваме, че радостта е нашата цел. Вече знаем, че до Рая не може
да се стигне, без да се познае адът - не неговата безспорна реалност, а
неговата реалност за нас, докато тънем в тази илюзия. Илюзията наистина е
много могъща. Курс по чудеса не предлага емоционално отричане и
потискане на мрака като път към светлината. Това е психотерапевтичен
процес, в който мракът се превръща в светлина - а не обратното. В
просветления свят психотерапията, напътствана от Светия Дух, ще заема
своето място. Според Курса, “никой не може да избяга от илюзиите, докато
не се вгледа в тях, защото недоглеждането е начин те да бъдат защитени”.

162
Пътят към Рая е осеян с демони и от двете страни така, както замъкът от
приказките е заобиколен от дракони.
Курс по чудеса пита: “Какво е изцелението, ако не отстраняване на всичко,
което стои на пътя към познанието? По какъв друг начин човек би могъл да
развали магията на заблудите, ако не като ги погледне от упор, без да ги
защитава?”
Процесът на просветление е свързан често с болезнено и не особено
приятно пробуждане на най-лошото, което сме способни да проявим пред
себе си и пред другите, изискващо съзнателното решение за освобождаване
от личния мрак. Но ако не изберем светлината, ако съзнателно не решим да
поемем пътя към Рая, ние оставаме обградени от тъмнината, погълнати от
нейната обърканост.
Изкушението да "анализираме мрака като път към светлината" е
илюстрирано в някои от традиционните психотерапевтични модели. Когато
се използва от егото, психотерапията е средство за безкрайно изучаване на
егото: прехвърляне на вината и съсредоточаване върху миналото. Когато се
използва от Светия Дух, психотерапията е търсене на светлината. Тя е
свещено взаимодействие, в което двама души заедно, съзнателно или
несъзнателно, канят Светия Дух да влезе във връзката им и да превърне
болезнените възприятия в познание с любов. Единствената причина, поради
която се нуждаем толкова много от психотерапия е, че сме забравили най-
важното за смисъла на приятелството. Истинската връзка, независимо от
какъв вид е, подобно на истинската религия, е форма на психотерапия.
Психотерапевтите на Светия Дух, били те професионални или не, се молят
само да приемат Изкуплението за себе си, така че техните изцелени възгледи
да помогнат за просветлението на другите.
В бъдещия свят двойките все по-често ще използват психотерапията като
поддържаща процедура, а не като изход от кризите. Преди повечето хора
гледаха на психотерапията като на нещо, на което се подлагаш само ако си
“луд”. Сега я възприемаме като ценен начини да останем нормални. И така,
двойките ще идват да видят постоянното и последователното, стойността на
техните мисли и чувства, докато вървят по двама към Божиите ръце.
Точно пред вратите на Рая кипи усилена дейност - в рамките на илюзията,
разбира се (илюзия, която трябва да бъде преобразена отвътре). Смисълът на
всяко събитие в света на формата е, че то стимулира импулса ни да стигнем
до вратите или да обърнем гръб на Рая. Докато стоим пред Райските порти и
се колебаем по кой път да поемем, подтиквани към любовта и въпреки това
привикнали със страха, ние трябва да осъзнаем свещената отговорност,
която ни е възложена. “И така, ти вървиш към Рая или към ада, но не си сам.”
Ние правим избора за всеки човек, за много години напред.
Решението, което взимаме днес, индивидуално и колективно, ще определи

163
дали нашата планета ще поеме към ада, или към Рая. Едно нещо обаче е си-
гурно: ние сме поколението на прехода. Фаталният избор лежи в нашите
ръце. Бъдещите поколения ще разберат кои сме били. Те често ще мислят за
нас. Ще ни проклинат или ще ни благославят.

6. ВРАТИТЕ НА РАЯ

"Недей да мислиш, че пътят към Рая е труден. ”

Ние сме пред вратите на Рая. Умът ни твърди, че сме напуснали Рая преди
милиони години. Днес се завръщаме у дома.
Ние сме поколението на Блудния Син. Напуснахме родния дом и сега
всичко тръпне от вълнение, защото сме се завърнали. Направихме какво ли
не, за да насилим любовта в себе си и в другите, преди да усетим привличане
към живота в неговата цялост. Това не е нашият позор, а нашата сила. Има
определени врати, които не трябва да прекрачваме, и то не защото така
повелява фалшивият морал, а защото вече сме ги отваряли и знаем, че не
водят доникъде. Колкото и да е странно, това ни дава известен морален
авторитет. Говорим от личен опит. Опитвали сме тъмната страна. Готови сме
да продължим напред. Привлича ни светлината.
Веднъж учениците на Бхагван Шри Раджниш (След смъртта на Бхагван
Шри Раджниш книгите му се издават под името Ошо. Може да намерите
много негови книги на сайта http://4eti.me )) го попитали:
- Защо е казано в Светото писание: "Бог обича грешниците"?
Той отговорил:
- Защото са по-интересни хора.
Ние сме интересно поколение, само че не го виждаме. Когато за първи път
осъзнах в какво решително време живеем и че от решението, което ще бъде
взето на тази планета през следващите двадесет години, ще зависи
оцеляването на човечеството, аз се уплаших за света. Нима съдбата на света
зависи от нас? Не и от нас, помислих си. От всеки друг, но не и от нас. Ние
сме разглезени, морално деградирали хора. Но когато се вгледах по-
внимателно, се изненадах от това, което видях. Ние не сме лоши. Ние сме
наранени, а раните ни са нашата възможност да се изцелим.
Паролата, която отваря вратите на Рая, е изцеление и тя оформя нашите
желания. Днес светото завръщане витае във въздуха, въпреки болката и
напук на конфликтите. Достатъчно хора са приели неговия мандат,
съзнателно или несъзнателно, за да се създаде усещането за вълнение и
надежда за Рая. Във всяка област има само едва забележими признаци за
нарастнала отговорност.
Преди да се събудим, "Светият Дух преобразява нашите горчиви кошмари
164
в щастливи сънища". Ето няколко разсъждения за част от щастливите мечти,
които са в състояние да доближат до Рая целия свят.
Ако искаме нашата култура да бъде изцелена и да започне отначало, трябва
да има масово, колективно опрощение на миналото. Някои от най-добрите и
най-прекрасни неща в Америка изтичат през пукнатините, защото не могат
да се отърсят от своето минало. Колко е тъжно за нашата нация, щом всеки,
прекалил някога със секс или с наркотици, например, се страхува да влезе в
политиката, за да не бъде разпънат на кръста заради лични истории. Важното
за нашето минало е не какво се е случило, а какво сме направили със
случилото се. Всичко може да допринесе за развиването на нашата
състрадателност сега, стига да поискаме.
Важният въпрос никога не е какво сме направили вчера, а какво сме
научили от миналото и какво правим днес. Никой не може да посъветва един
възстановяващ се алкохолик така, както някой, който е пътувал към
възстановяването. Никой не може да посъветва някой скърбящ така, както
човекът, който е страдал. Никой не умее да помага така, както онзи, който е
познал болката.
Никога не бях проявявала особено голям интерес към Ричард Никсън,
докато не го видях по телевизията няколко години след като напусна Белия
дом. Този човек, помислих си аз, беше понесъл пълно унижение, за което не
можеше да обвини никой друг, освен себе си. Единственият начин човек да
преживее подобно сътресение, беше да падне на колене и да се остави в
ръцете на Бог. Докато го наблюдавах на екрана, почувствах, че той е
направил именно това. Забелязах мекота в изражението му, която не бяхме
виждали преди. Сега този човек е интересен, казах си аз. Той изглежда беше
горял в пламъците на пречистването. Сега можеше да ни предложи повече
от когато и да било. Сега можех да повярвам, че ми говори искрено.
Пред самата врата на Рая ние никога не се притесняваме да помолим за
извинение. Колко хубаво би било за Америка, ако компенсираме, в сърцата
си и пред света, опорочаването на нашите най-свещени закони, което сме
допуснали чрез отношението си към другите държави, подобно на това към
Виетнам. Ние сме голяма страна и подобно на всички нации, сме допускали
своите грешки. Нашето величие се основава не върху военната ни мощ, а
върху верността към свещените, съкровени истини. Голямата нация, както
голямата личност, признава своите грешки, изкупва ги и моли Бог и хората
да ѝ се даде възможност за ново начало. Това няма да ни накара да
изглеждаме слаби пред останалия свят. Ще ни накара да изглеждаме
смирени и честни, две качества, без които няма величие.
А нима не би било чудесно - Абрахам Линкълн постави началото - ако
отправехме едно голямо, искрено извинение към всички черни американци?
“От името на нашите предци ви молим за извинение за това, че ви доведохме

165
тук от родните ви земи като роби. Признаваме че това насилие причини
болка на цели поколения добри хора. Молим ви да ни простите. Дайте ни
шанс да започнем отново.” А след това най-малкото, което можем да
направим, е да издигнем паметник на американските роби. Белите
американци имат много по-голяма вътрешна потребност да направят това,
отколкото черните. Афро-американците ще открият, че им е много по-лесно
да ни простят, след като сме ги помолили за прошка. Всичките тези неща,
разбира се, важат и за американските индианци. Докато не настъпи това
Изкупление, ще има твърде малко място за чудотворно изцеление на
расовото напрежение.
Според мен нашите войници, които се завърнаха от конфликта в
Персийския залив, представляваха опит да коригираме нашето грубо
отношение към ветераните от войната във Виетнам. Но ми се иска да имаше
паради и за нашите учители, за нашите учени и за другите национални
съкровища.
Като стана дума за национални съкровища, децата са нашият най-важен
ресурс. За нищожна част от сумата, необходима за едногодишния престой на
някой престъпник в затвора, ние можехме да осигурим на едно дете от
непривилегирован произход цяла плеяда възможности за образование, които
биха запушили извора на безнадеждното отчаяние. Тогава изкушението от
наркотиците, нарушенията и другите пътища към престъпно поведение би
намаляло значително. Няма прекалено голямо количество пари, време или
енергия, което децата ни да не заслужават. Те са нашите ангели, нашето
бъдеще. Като проваляме тях, ние проваляме себе си.
Пред вратите на Рая има толкова много за правене, щом позволим на
желанието за преобразяване на света да зареди с енергия душите ни и да
изрази убежденията ни. Трябва да имаме вяра в Бог и вяра в себе си. Каквато
и да е Неговата воля, Той ще ни я покаже, и каквото и да иска от нас да
направим, Той ще ни покаже как да го направим. Във всяка общност има
много работа за вършене. Във всяка нация има рани за изцеление. Във всяко
сърце има сила, която да го направи.

7. КОЛЕДА

"Знакът за Коледа е звезда, светлина в мрака."

Коледа е символ на промяната. Значението на Коледа е раждането на новия

Аз, чиято майка е нашата човешка природа и чийто баща е Бог. Дева Мария
символизира женското начало във всеки от нас, оплодено от духа. Нейната
функция е да каже: “Да съгласна съм, приемам и няма да оставя безплоден
този процес. Приемам със смирение своята свята задача.” Детето, родено от
166
тази мистична концепция, е Христос във всеки един от нас.
Ангелите събудили Дева Мария посред нощ и ѝ казали да ги последва
навън. “Посред нощ” е метафора на нашата тъмнина, на нашето объркване,
на нашето отчаяние. “Ела навън”, означава изключи телевизора, изтрезней,
чети по-мъдри книги, медитирай и се моли. Ангелите са Божиите помисли.
Можем да ги доловим само в кристално чиста, духовна атмосфера.
Повечето от нас вече са чували как ангелите ги призовават да излязат навън.
В противен случай нямаше да четем книги като тази. В този миг ние полу-
чаваме шанса и изпитанието да приемем духа Божи и Неговото семе в
нашето мистично тяло. Ние ще бъдем Неговата безопасност и защита.
Сърцата ни ще се превърнат, стига да сме съгласни, в люлка за детето
Христос, убежище, в което Той да порасне и да се подготви за раждането си
на Земята. Бог е решил, че всеки от нас трябва да роди Неговия син.
“Тук няма място”, казал ханджията на Йосиф. “Ханът” е метафора на нашия
интелект. Там има малко, а понякога и никакво място за духовни неща. Но
това няма значение, защото Бог не се нуждае от много пространство. Трябва
Му само местенце в яслите, зрънце готовност от наша страна, за да се роди
Той на Земята. Там, “заобиколени от животни”, с нашата естествена човешка
същност, ние даваме живот на Онзи, който управлява Вселената.
Пастирите в полето виждат “Коледната звезда” преди всички останали.
Пастирите са тези, които водят стадата, които се грижат, защитават и лекуват
децата на земята. Разбира се, че те виждат знака на надеждата първи, защото
именно те са хората, които го възвестяват. Те са превърнали своя живот в
плодородна почва за чудеса. Те виждат звездата и следват звездата. А тя ги
води да видят Иисус, приласкан в човешка прегръдка.
И светските царе се събират, за да Му отдадат почит. Защото силата на
света е нищожна пред "силата на невинността. Лъвът лежи до агнето";
нашата сила е в хармония с нашата невинност. Нежността и могъществото
ни не си противостоят.
“Дълго тънеше в грехове светът, но се появи Той и душата позна
достойнството си”, продължава Коледната песен. С раждането на Христос,
не само веднъж в годината, а всеки миг, ние си даваме шанса да облечем
мантията от Божествена синовност и да бъдем нещо повече отпреди.
Разширяваме своето себеосъзнаване и самоопределение. "Човешкият син
опознава себе си и по този начин става Син Божи."
И така се спасява светът, възстановен, изцелен и отново цял. Когато
прогледнем за истинския живот, кошмарът за смъртта свършва. Исус в
сърцето не е нищо друго, освен истината, която е гравирана върху него,
“алфата и омегата”, откъдето тръгваме и където ще се завърнем. Дори под
друго име, дори и с друго лице, в основата си Той е истината за това, кои
сме. Съвкупността от живота на всички нас формира мистичното тяло на

167
Христос. Да възвърнем своето място в това тяло, е завръщане у дома. Ние
отново откриваме истинската връзка с Бог, с другите и със себе си.

8. ВЕЛИКДЕН

"Цялата завладяваща сила на Възкресението произтича от факта, че то

представлява онова, което ти искаш да бъдеш. ”

Коледа и Великден са двете подпори за просветления светоглед. С

просветлено виждане за Коледа ние разбираме, че имаме сили с Божията
помощ да родим своя Божествен Аз. С просветлено виждане за Великден
разбираме, че този Аз е силата на Вселената, пред която смъртта няма реална
власт.
"Възкресението е символ на радостта." То е великото възклицание - знак на
разбирането, че не сме под властта на липсата на любов в себе си и в другите.
Приемането на възкресението е осъзнаването на факта, че вече не е
необходимо да чакаме, за да се видим изцелени и цялостни.
Неотдавна разговарях с моята приятелка Барбара. Наскоро тя претърпя
нещо като емоционален срив: баща ѝ беше на смъртно легло, раздели се с
мъжа, с който беше от седем години, и се впусна в доста страстна връзка с
един класически “Питър Пан”. Докато обсъждахме принципите на
възкресението и копнежите ни за Рая, тя подметна: “Предполагам, че просто
трябва да повярвам, че Бог има план и нещата ще се подобрят тогава, когато
трябва да се случи.”
В желанието си да вникна колкото е възможно по-добре в принципите на
Курс по чудеса, аз изтъкнах, че щом на теория няма време, следователно ня-
ма и начин Бог да ни спаси “по-късно”. Посланието на възкресението е, че
разпъването на кръста никога не се е случвало, освен в нашия ум. Христово
съзнание не означава да очакваме, че раната от смъртта на баща ѝ ще да бъде
излекувана някой ден или че болката от раздялата с приятеля ѝ ще се
притъпи, или че авантюрата с течение на времето ще прерасне в сериозно
приятелство. Христовото съзнание се изразява в разбирането, че Раят е тук
и сега: баща ѝ няма да умре, когато умре; променената форма на
дългогодишната връзка не означава абсолютно нищо, защото самата любов
не подлежи на промяна; в постоянните отсъствия на Питър Пан няма нищо
лошо, защото връзката, която ги обединява, е вечна. Тъгата ѝ не се
основаваше на реални факти, а на фантазии. Нейната интерпретация на
събитията, а не самите събития, държаха в окови сърцето ѝ. Раят е
преобразяването на тези събития в нейния ум. Физическият свят ще последва
тази метаморфоза. "Възкресението е нашето пробуждане от съня, нашето
завръщане към правилното мислене и следователно, нашето бягство от ада."
168
 И Барбара се разведри. Двете с нея се смяхме като малки деца, докато
обсъждахме живота си, взаимоотношенията и връзките си, обстоятелствата
и събитията, които изковаваха кръстовете, носени от нас. Признахме колко
хищно впиваме нокти в собствените си длани, като се придържаме към
земната интерпретация на нещата, когато решението да постъпим по друг
начин би ни освободило и би ни направило щастливи. Помолихме се за по-
трайна способност да помним, че само любовта е истинска. Видяхме, макар
и само за няколко мига, безсмислието на нашето отчаяние. В този момент
зърнахме Рая и се помолихме да изживеем още от него.
В Курс по чудеса се казва:
"Пътуването към кръста трябва да бъде "последното безполезно
пътуване”. Не се задълбочавай в него, а престани да мислиш за него,
щом го завършиш. Ако съумееш да го приемеш като своето последно
безполезно пътуване, ти също си свободен да се присъединиш към
моето възкръсване. Докато не направиш това, животът ти
наистина е напразно пропилян. Той ще разиграва безспир
отчуждението, загубата на сила, безплодните опити за реванш на
егото и накрая разпъването на тялото или смъртта. Тези
повторения са безкрайни, докато доброволно не се откажеш от
тях. Не допускай трагичната грешка да "увиснеш на стария очукан
кръст”. Единственото послание на разпятието е това, че ти
можеш да избегнеш кръста. Дотогава си свободен да се
саморазпъваш, колкото си поискаш. Не това е истината, която
възнамерявах да ти предложа. Ние трябва да предприемем едно
друго пътуване и ако ти прочетеш тези уроци внимателно, те ще
ти помогнат да се подготвиш за него."

В края на Книгата с упражнения е казано: “Този курс е начало, а не край.”

Духовният път не е дом, той е пътят към дома. Домът е вътре в нас и ние във
всеки момент избираме дали да се отпуснем в неговия покой, или да се
противопоставим на изживяването. “Нашият истински ужас”, се изтъква в
Курса, “е изкуплението”.
Но в нас има Един, който знае истината и на когото Бог е възложил задачата
да надхитри нашето его, да изиграе нашата себеомраза. Христос не атакува
нашето его; Той го превъзмогва. И Той е вътре в нас, във всеки един момент,
при всякакви обстоятелства. Той стои и вляво, и вдясно от нас, и пред, и зад
нас, над нас и под нас. Той се отзовава изцяло и при най-плаха покана.
Чрез молитвите си ние Го каним, Онзи, който вече е тук. Чрез молитвата
ние разговаряме с Бог. Той ни отговаря с чудеса. Безкрайната
комуникационна верига между обичан и обичащ, между Бог и човек, е най-
красивата песен, най-сладката възхвала. Тя е най-възвишеното изкуство и

169
най-страстната любов.
Мили Боже,
Давам на теб този ден, плод на труда ми и желанията на сърцето ми. В
твоите ръце полагам всички въпроси, на твоите рамене оставям всички тегла.
Моля се за моите ближни и за себе си. Да се завърнем към любовта. Да бъдат
изцелени умовете ни. Всички да бъдем благословени. Да намерим пътя към
бащиния си дом, от болката към мира, от страха към любовта, от ада към
Рая.
Да дойде Твоето Царство, да бъде Твоята воля, както на Небето, така и на
Земята.
Защото Твое е Царството, и Силата, и Славата.
Во веки веков.
Амин.

170
 ЗА АВТОРКАТА
Мериън Уилямсън изнася лекции в сферата на духовността и новата мисъл.
Тя развива своите концепции на основата на идеите от Курс по
чудеса - самопознавателна система за духовна психотерапия. Госпожа
Уилямсън преподава основните принципи на Курса и обсъжда тяхното
приложение в ежедневния живот. Лекциите ѝ се провеждат веднъж в месеца
в залата “Таун Хол” в Ню Йорк и два пъти седмично при препълнени
аудитории в Южна Калифорния. Освен това изнася лекции навсякъде из
Съединените щати и в Европа и е чест гост в различни телевизионни
предавания.
Мериън Уилямсън е учредител и президент на Борда на директорите на
Центровете за живот в Лос Анджелис и Манхатън, неправителствени
фондации, които осигуряват безплатна немедицинска подкрепа на хора,
страдащи от тежки заболявания и скръб.
Госпожа Уилямсън живее в Лос Анджелис със своята дъщеря.

171
 Мериън Уилямсън
ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ЛЮБОВТА
A RETURN TO LOVE
Copyright © 1992
by Marianne Williamson
Published by HarperCollins Publishers

Първо издание на български език, 1998 г.

© Издателство АРАТРОН, 1998, 2009
© Маргарита Спасова - превод от английски
© Светлана Драгостинова - художествено оформление на корицата
Анник Теодосиева - редактор Мариана Василева – коректор

http://4eti.me ™

ISBN 954-626-060-6

Издателство Аратрон, п.к. 1587, София 1000

тел. офис: 02/980-74-55; тел. борса: 02/444-20-33
web: www.aratron.org;
e-mail: aratron@mail.bg
блог: www.aratronbooks.info

172