Пейо Яворов – «Градушка» (анализ по части).

Част I
Първата част е разказ за няколко последователни тежки години в живота на
селяните.Темата са «бедите,нещастията и страданията»,които постигат селянина.
Яворов разкрива мрачното убеждение на селяните за безсмислието на труда и на
живота им,отчаянието,което идва от преживяните нещастия и селянина нищо не
може да промени,защото той не може да управлява природата.Това е основната
мисьл(идеята)на тази част.Лирическият говорител е представен като мнозина
селяни,всичките с еднакакви беди, чувства, преживявания. Автора вижда това
всичкото, съчувства на селяните, задава реторичен въпрос: «Боже,за някой грях
ръце всесилни подигна ти и на снаказа.»,с който изразява необяснимото божие
наказание. Той вниква в селския живот и го преживява заедно със селяниет.
Част II
Втората част е контарст на първата. Тук вече се появява «утешителка
надежда», която затопляя радост на сърцето, появяват се усмивки на лицата на
селяните.Лирическият говрител е самият автор, той описва полето,тучната
нива,натегналия класец, тези плодове на труда и надеждите, които могат да
донесат края на мъките. Селяните дори не вярват, че края ще дойде и се молят да
бъде хубаво, мирно времеи пек. Темата – очакване и надежда.Основната мисъл –
непостоянност на хубавото, доброто,което може да анпусне селяните във
всякакъв момент.
Част III
В третата част ние виждаме селския живот, бита и взаимоотношениятата
помежду хората, които стават основната тема на тази част. Лирическият
говорител е автора, но има и диалози на селяните, които разкриват темата.
Селяните се стягат за жътва, стават рано, както казва самият автор «недремнали».
Всичко чука,трака, звъни, «и навсякъде живот захваща».Но в последната строфа
Пейо Яворов отново ни напомня за енщо лошо, за идваща беда: «И ето вече
слънце грее и на земята огън праща». Яворов намерено употребява думата
«огън», а не лъчи, защото лъчите са символ на нещо светло, радостно, добро, а
огъня често е разрушителен, може да превърне в прах всичко,което посреща по
пътя си.Не е за добро толкова силно слънце.
Част IV
Четвъртата част подготвя читателя за идващото зло,описва първите признаци
на стихията. Небето е сиво – цвят за безнадежност и унилост. «Слънцето ежълтей
сърдито» - това е още един знак за хората. «И всеки вдигна взор уплашен» - тези
думи анпълно разкриват тревогата,страха на хората,които веч са на нивата.Темата
е «надвигаваща се буря, идващото зло», о основната мисъл – предчувствие на
селяниет,досещане, ч еще стане нещо лошо и страх…
Част V
Тук вече се започва описанието на самата градушка, която вече е неизбежна,
която губи,руши, убива. Яворов описва «косматия облак», който е безпощаден,
засланя слънцето», «тъмней зловещо». Той го нарича «пакостник
неверен,страшилище»,но «милост няма». Започва се градушка. Ако облакът само
устрашава, градушката действа с всичката свойта разрушителна сила и губи
всичко. Автора описва звуците и светлините, блясъка на мълнията и шума на
трескавицата. Всяка дума звучи зловещо,сякаш гръм ударяя сърцето на читателя:
«И още – пак, - О Боже!..Трясък!» Това прави картината още по-ярка,
въздействаща. Най на края селяните,знаещи своята безпомощност пред
природната стихия, ужасени, тьрсят спасение в една последна, но напразна
надежда: «Спри.Недей!..Труд кървав,боже пожалей!»
Част VI
«Но свърши» - така се започва шестата част,свърши се страха, и надеждата, и
тревогата,останаха само скръб и отчаяние.Яворов подробно описва хората,лицата
им «мъртвешки посивели». Цяло село се е събрало – «върволица от стари,млади и
дечица»,боси,навели глави отиват към опустелиет ниви.Автора пише
писимистично «черно зло ги носи», като иска да каже,че злото и нещастието са
винаги с тях , че това е един кръг,който се повтаря отново. Пак и пак, и всяка
година, и няма край на тез нещастия, и няма смисъл в труда и дори в живота.
Селянинът е обречен да страда и нищо не може да промени. Силно въздействаща
и тьжна е тази част, стори ми се, че е най-дългата, з ащото се чете с голямо усилие
за да не заплачеш.