Национална музикална академия "Проф.

Панчо Владигеров"
Теоретико-композиторски и диригентски факултет

Курсова работа

ТЕХНИЧЕСКИ И ВОКАЛНО-ИНТЕРПРЕТАЦИОННИ
ХОРОВИ ТРУДНОСТИ В "KYRIE" ИЗ "MESSE G-DUR" ОТ
ФРАНЦ ШУБЕРТ

Изготвил:
Константин Бейков, IV курс
София, декември 2017 г.
 Настоящият текст има за цел да представи в най-общ план техническите
трудности, с които всеки диригент е принуден да се справи при различните етапи
на изработването на конкретно произведение с хоров състав - запознаване на
певците с музикалния материал, изработването му в детайли и музикалното му
осмисляне. В настоящия текст даваме пример с работата върху "Kyrie" из "Messe G-
Dur" от Франц Шуберт - произведение, често изучавано като задължително в курса
на обучение по хорово дирижиране във висшите музикални учебни заведения, а и
нерядко изпълнявано в хода на дейността на учебните хорове. Поставен е акцент
върху техническите и вокалните проблеми, които се пораждат в хода на тази
работа, и са потърсени възможни решения. Те, разбира се, могат да варират и да
бъдат прилагани с различен успех според степента на професионално развитие на
изпълнителите. Крайната цел във всички случаи е да се постигне задоволителен
резултат - както за диригента, така и за изпълнителите - максимално добър за
възможностите им.
 Франц Шуберт е композитор, характеризиран от прехода между Класиката и
Романтизма. Творец на ранния XIX век, той е сред най-често изпълняваните
представители на тази епоха. За краткия си живот той успява да напише стотици
произведения - песни, седем симфонии, опери, кантатно-ораториална музика.
"Messe G-Dur" е втората от шестте меси, създадени от композитора, и е от най-
добре познатите негови творби в този жанр. Написана през 1815 за по-малко от
седмица, "Messe G-Dur" съчетава характерната за Шуберт песенна текстура със
семплия, но изключително елегантен изказ на сравнително малкия изпълнителски
състав - солисти (сопран, алт, тенор и бас), струнен оркестър, орган и четиригласен
смесен хор. В контраст с характерните за епохата Lieder, в тази творба Шуберт дава
предимство на колективната интерпретация на религиозния текст за сметка на
солистичното присъствие - в случая то е изключително дискретно. Частите на
"Messe G-Dur" са шест - "Kyrie", "Gloria", "Credo", "Sanctus", "Benedictus" и "Agnus
Dei".
Частта "Kyrie" съдържа тематичните белези на песенността - по отношение
на плавните мелодически линии, от които е изградена. Mетрумът e 3/4, а
темповото означение - Andante con moto, което се запазва в хода на цялата част.
Преобладаващият щрих е legato. С оглед на това и предвид посланието на текста
("Kyrie eleison, Christe eleison") цялостното звучене на частта е съкровено и
молитвено. Фактурното решение - хорал - предполага изключителна спятост и
хомогенност в хоровия състав. Динамиката е предимно piano, като по-ярки
динамически контрасти наблюдаваме в средния дял - соло сопран. Тоновият обем
на хоровите партии не прави впечатление с екстремни изисквания към певците.
Като изключение можем да посочим единствено басовата партия, която през
повечето време се движи на границата между малка и първа октава, при това в
контекста на тихата динамика. От това следва да заключим, че е уместно в състава
на хора да присъстват повече баритони, отколкото плътни басови тембри, тъй като
тук се търси лекота на хоровия звук.

***

Говорейки за трудностите, свързани с хоровата работа по което и да е

произведение, е необходимо да направим уточнение какъв хипотетично би бил
съставът, с който ще се изработва то. Различните състави с различен опит и степен
на професионално развитие са способни да постигнат различни резултати
вследствие на подготовката, която притежават - вокална и общо музикална.
Поради тази причина при работа с професионален хор диригентът би могъл да
избегне голяма част от трудностите, с които би му се наложило да се справи, ако
подготвя произведението със самодеен състав. С оглед на учебната цел на
настоящия анализ ще се спрем на хоровите проблеми, които възникват при работа
с непрофесионалисти. Ще разгледаме техническите и вокално-
интерпретационните трудности в няколко аспекта - запознаване с партитурата,
постигане на прецизна интонация, справяне с баланса и динамическите указания,
работа с текста за ясна дикция и артикулация и осмисляне на музикалните фрази.
Разделението между тези елементи, разбира се, е само условно. Те съществуват в
постоянна взаимовръзка и поради това изграждат доброто изпълнение в неговата
цялост.
Още от самото начало е нужно да наблегнем на факта, че при самодейните
хорове стои проблемът с разчитането на партитурата поради недостатъчна нотна
грамотност. С оглед на частта "Kyrie" можем да предположим, че разучаването не
би било твърде времеемко поради няколко причини. Първо, фактурата е хорална,
което означава, че отделните партии в хора се движат ритмически заедно почти
през цялото време. Когато се работи с всяка партия индивидуално при разчитане,
останалите партии могат да следят и да се стараят да запаметят ритмиката. Второ, с
оглед на сравнително простия хармоничен език на цялото произведение, ясния
тонален център и плавното гласоводене, може да се предположи, че певците не
биха се затруднили - за всеки от тях, дори само по слух, би било сравнително ясно
къде се намира хармонически. Допълнително улеснение произтича и от факта, че
басовата партия през цялото време е дублирана от ниския щрайх. Трето, но не на
последно място, в разглежданата част текстът не представлява предизвикателство
и прилагането му към музиката не би могло да предизвика затруднение.
Необходимо е да обърнем специално внимание на проблема с интонацията,
така често срещан при самодейните хорове. Важно е да се изисква пеене с
минимално вибрато, което постига спято и хомогенно звучене както вътре в самата
партия, така и в хармоничната постройка на целия хор. В разглежданата част от
произведението се търси кристална чистота в интонационно и темброво
отношение, която може да се постигне по два начина. Първо, с постоянното
съзнание за контрол на въздушната струя и стабилна опора, и второ - с внимателно
слушане и осмисляне на музиката мелодически (хоризонтално) и хармонически
(вертикално - в отношение с останалите гласове).
Предвид хармоничния език, както вече се спомена, могат да се търсят и да
се изчистват например интерваловите отношения между тези от партиите, които в
четиригласното раздаване на тригласната хармония отстоят на чисти интервали -
октава, квинта, кварта, впоследствие да се добавят партиите, изпълняващи
чувствителните тонове и проходящите движения. Тук, разбира се, говорим за
детайлна работа, свързана с конкретни фрагменти и акордови последования.
Още в самото начало на творбата, в първите две фрази (и на съответното
място в репризата) трябва да се потърси интонационна стабилност изключително в
алтовата партия, която пее на един тон, докато хармонията около нея се сменя -
такава ситуация често пъти е предпоставка за отклонения в интонацията. Добре е
да се обърне внимание на октавовите скокове в басовата партия в същите тези
фрагменти. С оглед на тоновия обем на разглежданата част трудност ще
предизвикат фразите, в които басите и тенорите достигат пределните за диапазона
си височини (напр. тактове 20-23). Говорим за моментите, в които и двете партии
пеят върху и малко над високия си преход (съответно до-ре и фа-сол в първа
октава). На тези места е необходима изключителна певческа мобилизация и
здрава опора от диафрагмата, внимателно преминаване през преходните тонове
на вокала "е". В противен случай певците ще започнат да понижават или няма да
могат изобщо да достигнат пределните тонове. Допустимо е, предвид работата със
самодеен състав, да се потърси компромисен вариант, в който певците да
преминат плавно на фалцет за най-трудните височини. Тази работа често пъти се
извършва и с индивидуален подход към всеки певец - самостоятелно изработване
на сложните във вокално отношение фрагменти, като се потърси най-удобното за
него решение, което впоследствие би довело до по-добри резултати в контекста на
стабилността в цялата хорова партия.
Допълнителна трудност създава и фактът, че в разглежданата част хорът пее
предимно в тихи динамики. Това веднага отваря втория изключително съществен
въпрос след интонацията - за баланса между отделните партии. В много фрагменти
(тактове 1-8, 16-20, 68-75, 87-90) се търси баланс между женските партии и най-
вече сопраните, които са в ниска теситура, и мъжките, които пеят, както се
спомена, в пределните си височини. Особено затруднение предизвиква фактът, че
указаната динамика на тези места е piano. Необходимо е да се потърси
уплътняване на звука в темброво отношение и стабилност от страна на партиите,
които в този момент пеят в удобен за тях регистър, например алтите.
Характерен и не особено лесен за постигане в динамическо отношение
момент е фрагментът от такт 60 до 64. Там мъжкият и женският хор встъпват
последователно на имитационен принцип, като динамическото указание за
оркестъра е pianissimо (pp), а за хора - forte-piano (fp). Това предполага особеното
открояване на двете женски партии, които атакуват тона с лек акцент и веднага
след това се отдръпват динамически, за да прозвучи аналогичното встъпление на
мъжете. Търсеният ефект на такива "проблясъци" в хора на фона на синкопираните
движения в щрайха е изключително силен, но за сметка на това трудно постижим.
Като трамплин за тези тласъци, които трябва да се получат при певците, може да
послужи артикулирането на текста - например ясното изговаряне на съгласните в
сричката "Chri-" от "Christe" или наблягане на съгласната "l" в "eleison". Важно е
всеки певец да бъде изключително внимателен по отношение на интонацията в
този момент.
С оглед на казаното дотук достигаме и до въпроса с изговарянето на текста и
правилното му артикулиране в контекста на музикалната линия. В частта "Kyrie",
както вече стана дума, не срещаме особена трудност в разучаването на текста, тъй
като той се състои само от две фрази. Поради това е налична изключителната им
повторяемост в цялата част. Това не означава обаче, че трябва да се отнесем с
пренебрежение към ясната дикция. Съществени са няколко момента. Първо,
нужно е постоянно да се изисква артикулирано изговаряне на съгласните "K" и "r" в
думата "Kyrie". Така започва почти всяка от музикалните фрази. Добре е да се
потърси известна доза преекспониране, което ще доведе до ясна чуваемост в
акустическите условия на изпълнението. По аналогия разглеждаме и всички места,
на които присъства думата "Christe" - от първостепенно значение е да се изработи
изговорът на струпаните съгласни звукове "ch-r". След това, нужно е да се обърне
специално внимание на звука "e", който се удвоява в словосъчетанията "Kyrie
eleison" и "Christe eleison". Правилното артикулиране на втората дума се постига
чрез нова атака, леко прекъсване на звука, за да не се получи сливане на двете
думи. Особено характерни в това отношение са тактове 8, 10, 75 и 77, в които
внезапно се появява точкувана ритмика с по-малки трайности. Тук е необходимо
да се потърси баланс и да се дозира внимателно атакуването на тези гласни, за да
не се получи твърде голямо отклонение от щриховия и фразировъчен контекст на
цялата част. Важно е да се обърне внимание на едновременното изговаряне на
краесловния "n" в думата "eleison" и хубавото му сонорно озвучаване, което също
трябва да се получи с внимателно потърсена мярка.
Накрая, но не на последно място, е необходимо да потърсим цялостно
осмисляне и изграждане на всяка музикална фраза. Важно е да се има предвид, че
основният щрих на частта "Kyrie" е legato. Това следва да бъде ясен сигнал за
певците, че тук се търси наситено звукоизвличане, което отвежда всеки тон с ясна
посока към следващия в услуга на плавната музикална линия. Тя, от своя страна,
спомага за изграждането музикалната фраза с нейния ясен център. Отново пеенето
със здрава диафрагмена опора и постоянен контрол на въздушната струя са ключов
фактор за постигането на тази плавност. Добре е да се следи кантиленното звучене
да не доведе до забавяне на темпото, т. нар. "влачене" от страна на хора спрямо
инструменталния акомпанимент. В контекста на отношението хор-оркестър можем
да заключим, че двата елемента работят в пълен синхрон и почти напълно еднакъв
план по отношение на фразирането и музикалната агогика.
 В заключение е важно да отбележим, че работата върху което и да е
произведение с непрофесионален състав изисква постоянство, също и постигане на
определен ритъм при справянето определени трудности. Невъзможно е да
получим безспорни резултати още от самото начало. Нужно е време за разделна
работа - както по отношение на всяка една партия и дори на отделните певци в
нея, така и на музикалните елементи, върху които се работи. Важно е прогресът да
се случва поетапно, като всеки елемент се надгражда над предходния. В хода на
работата, разбира се, е напълно възможно да се наложи моментно връщане назад
към предходен етап, но това ще даде гаранция за предотвратяване на по-големи
проблеми, които ще прогресират вбъдеще. А в чисто субективен план - добрата
настройка на диригента към колегите му хористи е винаги от полза. Приятната
атмосфера на репетициите неминуемо ще доведе до радост и удовлетворение от
свършената работа.