За Рене Декарт, за всяко нещо има само една истина.

Щом някой
стигне до тази, тя се изчерпва, няма какво повече да бъде открито
по въпроса.

Според Аристотел, при търсенето на истината, опорната точка

трябва да е това, което е в основна, непроменяща се при никакви
обстоятелства, форма.

Според Имануел Кант, истината се крие в сетивата. Те са тези,

които никога не грешат, защото са непреднамерени.

За Хегел, истината се крие в добротата на човека. За него човек,

постъпващ според своето понятие и предназначение, е истински.

За Лайбниц истината се поделя на два вида: на разума и на факта.

Противоположността на истините на разума е невъзможна, а
самата истина е необходима. Щом тя е необходима, следва че
може да се достигне до нея чрез анализ, разлагайки я на по-
прости идеи и истини, стигайки до основните такива.