The secret garden

'What a strange house this is!' said Mary. 'So many secrets! Does your father come and see you
often?'

'Not often. He doesn't like seeing me because it makes him remember my mother. She died when I
was born, so he almost hates me, I think.'

"Why do you say you're going to die?' asked Mary.

I've always been ill. I've nearly died several times, and my back's never been strong. My doctor feels
sure that I'm going to die. But he's my father's cousin, and very poor, so he'd like times, and my me to
die. Then he'd get all the money when my father dies. He gives me medicine and tells me to rest. We
had a grand doctor from London once, who told me to go out in the fresh air and try to get well. But I
hate fresh air. And another thing, all the servants have to do what I want, because if I'm angry, I
become ill.'

Mary thought she liked this boy, although he seemed so strange. He asked her lots of questions, and
she told him all about her life in India.

'How old are you?' he asked suddenly.

I'm ten, and so are you,' replied Mary, forgetting to be careful, 'because when you were born, the
garden door was locked and the key was buried. And I know that was ten years ago.

Colin sat up in bed and looked very interested. "What door? Who locked it? Where's the key? I want
to see it. I'll make the servants tell me where it is. They'll take me there and you can come too.

'Oh, please! Don't - don't do that! ' cried Mary. Colin stared at her. 'Don't you want to see it?'

"Yes, but if you make them open the door, it will never be a secret again. You see, if only we know
about it, if we - if we can find the key, we can go and play there every day. We can help the garden
come alive again. And no one will know about it - except us!

'I see,' said Colin slowly. 'Yes, I'd like that. It'll be our secret. I've never had a secret before. '

'And perhaps,’ added Mary cleverly, 'we can find a boy to push you in your wheelchair, if you can't
walk, and we can go there together without any other people. You Will feel bettet outside. I know I
do.’

‘ I'd like that,' he said dreamily. 'I think I'd like fresh air, in a secret garden.’

Тайната градина
"Каква странна къща е това!" - каза Мери. - Толкова много тайни! Баща ти идва ли да те
вижда често?

'Не често. Не обича да ме вижда, защото го кара да си спомня майка ми. Тя умря, когато се
родих, така че той почти ме мрази. “
  "Защо казваш, че ще умреш?" - попита Мери.

Винаги съм бил болен. Почти съм умирал няколко пъти и гърбът ми никога не е бил здрав.
Лекарят ми е сигурен, че ще умра. Но той е братовчед на баща ми и много беден, така че би
искал пари, а аз да умра. Тогава той ще получи всички пари, когато баща ми умре. Той ми дава
лекарство и ми казва да почивам. Веднъж имахме лекар от Лондон, който ми каза да изляза
на чист въздух и да се опитам да се излекувам. Но мразя чист въздух. И още нещо, всички слуги
трябва да правят каквото искам, защото ако съм ядосан, аз се разболявам. "

  Мери си помисли, че харесва това момче, въпреки че той изглеждаше толкова странно. Той й
зададе много въпроси, а тя му разказа всичко за живота си в Индия.

'На колко години си?' - попита той внезапно.

  Аз съм на десет, а ти също - отвърна Мери, забравяйки да внимава, - защото когато се родихте,
градинската врата беше заключена и ключът беше погребан. И знам, че това беше преди десет
години.

  Колин седна в леглото и изглеждаше много заинтересован. "Коя врата? Кой я е заключил?
Къде е ключът? Искам да го видя. Ще накарам слугите да ми кажат къде е. Ще ме заведат там и
вие можете да дойдете.

'О Моля те! Не го правете! - извика Мери.

Колин я гледаше. - Не искаш ли да го видиш?

"Да, но ако ги накарате да отворят вратата, това никога повече няма да бъде тайна. Виждате,
ако само ние знаем за него, ако ние - ако успеем да намерим ключа, можем да отидем и да
играем там всеки ден. Ние може да помогнем на градината да оживее отново. И никой няма да
знае за това - освен нас!

- Разбирам - каза бавно Колин. - Да, бих искал това. Това ще бъде нашата тайна. Никога досега
не съм имал тайна. "

  - И може би - добави умело Мери, - можем да намерим момче, което да ви бута в

инвалидната количка, ако не можете да ходите, и можем да отидем там заедно, без други
хора. Ще се почувствате по-добре отвън. Знам, че го правя. "

- Бих искал - каза той замечтано. "Мисля, че бих искал чист въздух, в тайна градина."