ОСНОВНИ ПОНЯТИЯ ЗА ТОЧНОСТТА НА МАШИННИТЕ ДЕТАЙЛИ

За да се осигури коректното и устойчиво функциониране на съвместно

работещи елементи е необходимо техните размери, форма и взаимното
разположение на повърхнините им да бъдат спазени с необходимата точност.
Трябва да се знае, че реалните повърхнини на детайлите не са с идеална
геометрия. Отклоненията на размерите са разделени в четири групи, които да
осигурят оценка, предписание и контрол на разрешената неточност в процеса на
изработване:

• Отклонения на размерите
• Отклонения на формата
• Отклонения на разположението
• Отклонения на повърхностната грапавост

1. Отклонения на размерите

1.1. Действителен размер de :

Действителната стойност на размера включва и неопределеността на

размера. Всеки от посочените размери dI, dII, dIII представлява местния
действителен размер и всеки от тях трябва да отговаря на поставените от
конструктора изисквания. Истинският размер се намира между двете си
гранични отклонения (Горно и Долно). Допустимото отклонение на размера е
съобразено с обработката, така че да осигури точното функциониране на детайла.
Точността на изработка се предписва в съответстие с функциите на детайла
Допускова зона : Областта, ограничена от две коаксиални повърхнини с размери
dmax и dmin.
1.2.Основни понятия при сглобяването на детайлите
В процеса на сглобяване в зависимост от отклоненията на своите размери
детайлите могат да образуват сглобка с хлабина, със стегнатост и преходна
сглобка.

Максимална хлабина Jmax : Jmax = Dmax – dmin = ES – ei

Минимална хлабина Jmin : Jmin = Dmin – dmax = EI – es
Средна (най-вероятна) хлабина Jm : Jm = 0,5 (Jmax + Jmin)
Допуск на сглобката TJ : TJ = Jmax – Jmin = TD + Td
1.3. Условно представяне на сглобките – в примера ø20H7/k6

Преходна сглобка : (В зависимост от конкретните стойности на размера)

При вариране на размерите максималната хлабина, преминавайки през

нулева стойност, достига до максималната стегнатост (Jmin = Smin = 0)

Максимална (гранична) хлабина : Jmax = Dmax – dmin = ES – ei = 0,032

Максимална (гранична) стегнатост : Smax = Dmin – dmax = EI – es = - 0,002

Средна хлабина (стегнатост) /най-вероятна стойност/ :

Jm(Sm) = 0,5 (Jmax + Smax) = 0,5 [0,032 + (- 0,002)] = 0,015

Действителна хлабина (стегнатост) : Je = De –de = EE - ee

2. СИСТЕМИ ЗА НАГАЖДАНЕ

2.1. Система основен отвор : Допускът на отвора остава постоянен за всички

видове сглобки. Променят се допуските на вала.
2.2. Система основен вал : Допускът на вала остава постоянен за всички видове
сглобки. Променят се допуските на отвора.
 2. Означаване на точността на детайлите върху чертежа

2.1. Допускови полета и тяхното разположение според номиналния размер

2.1.1. Допускови полета по система основен отвор (за размери до 3150 mm):

Допусковите полета H7, H8, H9 и H11 се използват приоритетно.

Разположението на допусковите полета спрямо номиналния размер е

илюстрирано както следва.
2.1.2. Допускови полета по система основен вал (за размери до 3150 mm):
Допусковите полета h6, h7, h9 и h11 се използват приоритетно.
Максимален граничен размер : Dmax = d + es = 20 + ( - 0,007 ) = 19,993
Минимален граничен размер : Dmin = d + ei = 20 + ( - 0,020 ) = 19,980
Допуск на размера. Допускът е винаги положително число (показва зоната на
допустимото разсейване на размера). :
Td = dmax – dmin = 19,993 – 19,980 = 0,013 = es – ei = - 0,007 – ( - 0,020 ) = 0,013

2.2. Означаване върху чертежите

Означаването на точността се
извършва като след съответното
означение за размера се добавя
осначение за вида на системата
(вал или отвор), допусковото поле и
цифрово изражение за степента на
точност. При това допусковото поле
може да се изрази буквено или със
стойностите, отговарящи на това
поле. Означението в числителя се
отнася за отвора, а това в
знаменателя – за вала.

3. Точност на формата, разположението, формата и разположението

Съществуват различни отклонения от формата, която елементите трябва да

получат, но за да изпълняват те своите функции, тези отклонения се контролират
със съответни допускови полета. За различните видове отклонения са
предвидени различни условни знаци:
 Освен предписанието за контрол на съответното отклонение се посочва
базовата повърхнина или линия, спрямо която се осъществява контрола и
цифровото изражение на допусковото поле.
Основните грешки на формата на цилиндрични повърхнини се определят,
както е посочено по-долу.

Примери за посочване на
точност върху чертежите:
Отклоненията на центъра на
окръжността са посочени като
стойност в mm и
същевременно са посочени
стените спрямо които се
осъществява контрол.
В изображението A, B и C
са базови повърхнини за
контрол на позиционното
отклонение като е посочен
допуск от 0,02 mm.
Отклонение от перпендикулярност спрямо Контролирано отклонение от симетричност
повърхнина А не по-голямо от 0,1 спрямо канала

Контролирано челно биене спрямо Контролирано радиално биене спрямо

посочената повърхнина повърхнините А и В

4. Грапавост на повърхнините

Съвкупността от неравности, образуващи

релефа на повърхността се нарича
грапавост. Неравностите представляват
издатини и падини с определена височина и
форма и сравнително малка стъпка.
Причините, които пораждат грапавините са
твърде разнообразни и са свързани с вида
на обработката на повърхнината,
геометрията и състоянието на
обработващия инструмент, режим на
работа, вида и микроструктурата на С увеличение се вижда, че реал-
обработвания материал и т.н. ните повърхнини не са гладки.

Най-често употребяваните параметри за количествена оценка на грапавостта са:

Ra - средноаритметично отклонение на профила от средната линия; Rz - височина
на грапавините по десет точки и Rmax - максимална височина на грапавините.
При тази оценка грапавините
(отклоненията) се мерят на
определена базова дължина,
в рамките на която те са само
растящи или намаляващи.

Средноаритметичното
отклонение на профила Ra се
определя като средно
аритметично на абсолютните
стойности на отклоненията на
профила в границите на
базовата дължина и се
определя по формулата:
l
1
Ra = ∫ [ y ( x)]dx
l0
Височината на грапавините
на десет точки Rz , тя се
определя като разлика между
пет най-високи точки на
издатините и пет най-ниски
точки на падините,
определени в границите на
базовата дължина l

Rz = [( R1 + R3 + R5 + R7 + R9 ) − ( R2 + R4 + R6 + R8 + R10 )] / 10
Максималната височина на
грапавините (Rmax) се определя
като разстояние между най-
високата грапавина и най-ниската
падина

Стойностите на параметъра Ra се избират от стандартния ред на числата от 1-ви

ред, а препоръчителните стойности са маркирани.
Грапавостта се постига по различни начини според вида и качеството на
механичната обработка или технологията на изработване на детайлите и поради
това са въведени различни знаци за грапавост. Цифрата (параметърът) върху
знака показва стойността на отклонението в µm. Функционалните размери винаги
са с по-големи изисквания за грапавост.

В горния десен ъгъл на чертежа се поставя знак показващ технологията на

изработване (основно чрез снемане на стружки с отклонение 5 µm, а върху
повърхнините, за които има специални изисквания се поставят необходимите
допълнителни знаци.