ФОРМООБРАЗУВАНЕ

ДОБРИНА ЖЕЛЕВА-МАРТИНС
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА

БИСМАР 2015
 Желева, Добрина
Петрова, Мирослава

ФОРМООБРАЗУВАНЕ
Учебник за студентите от специалност
„Инженерен дизайн” в Лесотехнически Университет

Рецензент: доц. д. н. Саша Лозанова

Графичен дизайн: Мирослава Петрова

© Добрина Желева, Мирослава Петрова, автори, 2015

© Мирослава Петрова, художествено оформление и дизайн на корицата, 2015
Формообразуване

Издателство БИСМАР
София, 2015 г.

ISBN 978-954-91648-4-8
 СЪДЪРЖАНИЕ I контролно
Контролно упражнение № 1 върху материала от лекциите на тема
„Симетрия” 101
Анотация 5 V лекция
Описание и моделиране на формите.Съизмеримост на ритъма и
ЛЕКЦИИ симетрията.Геометрично и алгебрично описание. 104
Въведение. Значение и цели на дисциплината 6
V, VI, VII есе
I лекция Теми за последователни и свързани помежду си есета:
Понятие за система, структура, конструкция и форма. Същност на - Вербален модел на яйце или лале или листо
формообразуването. Науката за формообразуването в системата на другите - Геометричен анализ на формата и формообразуването
науки 10 - Дизайнерски продукти, които имат като модел яйце, лале или листо 120
I есе VI лекция
„Какво разбирам под понятието „форма” 30 Класификация и систематизация на формите и пространствата.
II лекция Типологизиране по формален признак. Прототипи на всеобща типология
Симетрията като основна категория на науката за формообразуването. на формите. 138
Характеристика и видове симетрия. Симетрия на крайните фигури.
VII лекция
Симетрия на безкрайността. Симетрия в равнината. Симетрия в
Конкретни класификации и систематизации на основата на симетрията.
пространството. 33
Класификация и систематизация на формите индивидиуми.
II есе Класификация и систематизация на средите – пространства. Всеобща
„Мозайки – анализ и синтез” 48 типология на формите и средите – пространства 156
III лекция VIII лекция
Земното притегляне и симетрията. Формообразуването като процес на организация. Системи, структури и
Понятие за дисиметрия и асиметрия; видове симетрия: билатерална конструкции. Закономерности при конструиране на формите. Основни
симетрия; радиално – лъчева симетрия; криволинейна симетрия; цветна формообразуващи фактори. 176
симетрия и други видове симетрия. Симетрия на подобието. 54
IX лекция
III есе Формообразуването като процес на организация. Конструкции и
Опишете фазите на симетрия на падаща водна капка 71 закономерности при конструиране на формите. 186
IV есе II контролно
Формообразуване

Фрактали в интериора 75 Контролно упражнение № 2 върху материала от лекциите на тема

„Конструкции” 208
IV лекция
Ритъмът като категория на формообразуването. Паралели със симетрията. X лекция
Видове ритъм – ритъм на дискретността; ритъм на непрекъснатостта; Формообразуване и формообразуващи фактори в неживата природа
регулярен и нерегулярен ритъм 80 211
 VIII есе
Проследи и анализирай формообразуването при някой избран от теб
природен феномен 225
XI лекция
Генезис на формотворчеството при животните и човека. Закономерности
и механизми за генериране на формите. Начини за конструиране на форми. модели структурни типове в природата и процесите, в резултат на които
232
IX есе
Проследи и анализирай формообразуването ри „жилището“ на избрано от
теб живо същество – било то животно, насекомо, мекотело, птица… 248
XII лекция
Науката бионика и връзката и с формообразуването. Определение на
предмета и задачите на биониката 254
XIII лекция
Промишлен дизайн и комбинаторика. Пермутации. Комбинации. Разпад
и рекомбинации. Трансформации на формите. 277
УПРАЖНЕНИЯ
I упражнение
Правилни и полуправилни многостени. Графично описание чрез трите
елемента на симетрия. Преобразуване на правилни многостени в листови,
ребрени и обемно – пластични структури. 298
II упражнение
Групи на симетрия в равнината. Анализ и генериране на плоски мозаечни
структури 311
III упражнение
Симетрия на телата. Анализ на влиянието на земно притегляне върху
Формообразуване
симетрията на телата. 328
IV упражнение
Симетрия на подобието и златното сечение. Описание на филотаксиса:
извеждане на математически модел на база симетрията на подобието –
златно сечение и редът на Фибоначи. 331
V упражнение
Симетрия на подобието. Фрактална геометрия. Изследване на свойствата на
фракталите. Видове фрактали. Генериране на фрактални структури. 335
VI упражнение
Базови модели структурни типове. Анализ на геометрията на базовите
възникват. 345
VII упражнение
Формообразуването като процес на организация. Системи, структури,
конструкции – йерархична зависимост. Видове конструкции, методи и
основни закономерности при конструиране на формите 347
VIII упражнение
Видове повърхнини. Формообразуване иприложение в дизайна.
Класификация и систематизация на видовете прекъснати и непрекъснати
двумерни обекти. 368
IX упражнение
Бионика 373
ИЗВЪНКЛАСНИ ДЕЙНОСТИ
Конкурс за „Коледна украса“ 397
Конкурс за „Великденска украса“ 399
Дебати „Формообразуване между реда и хаоса” 405
Студентска конференция „Конструкция – Еврика – Форма” 412
Семинар „Дигитално формообразуване” 417
За авторите 422
 АНОТАЦИЯ

На базата на близо десет годишния ни съвместен преподавателски

опит, ви предлагаме учебник по „Формообразуване” за студенти –
бакалавърска програма, ІІ курс, ІV семестър от специалност „Инженерен
дизайн” на ЛТУ, София.
Предмет на дисциплината са теоретичните основи и същността
на процеса на формообразуването в материалния свят. Дават се на
студентите познания за категориите „форма” и „пространство”.
Разкриват се основните понятия „симетрия” и „ритъм”, основните
закономерности на формообразуването – систематизирането,
структурирането, конструирането на формите, както и неговият главен
механизъм, състоящ се в спрягането на симетрията и ритъма в единна
матрица.
Студентите се запознават със систематизацията и класификацията
на формите и пространствата, принципите и методите на тяхната
организация и строеж, които са свързани с хоризонтите на развитие на
физико-математическите познания на човека за заобикалящия го свят.
Дисциплината има връзка с други дисциплини, изучавани в специалността
Инженерен дизайн, като „Теория на композицията”, „Конструиране на
мебели”, „Технология на мебелите”, „Материалознание”.
Практическите задания и постановки са свързани с овладяване
граматиката на формотворческия процес, развитието на въображението
и обогатяването на изразните средства и езика на бъдещите дизайнери.
Особено значение се придава на усвояването на закономерностите
на физическото изграждане на формата, умението за моделиране и
Формообразуване

конструиране.
Поради универсалния характер на науката за формообразуването,
учебникът може да се ползва и от всички студенти в областта на
визуалните изкуства и архитектурата, както и от интересуващите се от
тази проблематика.
 ВЪВЕДЕНИЕ. на обучение е поетиката, а не граматиката на формата. Цели се извличане
на нейния емоционален потенциал и манипулиране в желана посока на
ЗНАЧЕНИЕ И ЦЕЛИ НА ДИСЦИПЛИНАТА психиката на възприемащия; включват се възприятието и емоциите на човека,
като основен критерии за постигане на формата, прераснала в изкуство,
е въздействащата върху човека форма. Формата не е просто правилно
граматически конструирана – тя е превърната в „поетична и очовечена
форма”.
Дисциплината „Формообразуване” изучава теоретичните основи и Докато при обучението по „теория на формообразуването” се цели
същността на процеса на формообразуването в материалния свят. Тя дава усвояването на граматически, т.е. логически и природно-органично
познания за категориите форма и пространство. Разкрива се съдържанието правилната форма. Разчита се, че студентите ще получат основни
на основните категории „симетрия” и „ритъм”, основните закономерности на познания за процесите на формообразуването в природата, за възникването
формообразуването – систематизирането, структурирането, конструирането и разпадането в живата и неживата природа, за механизмите, които налагат
на формите, както и неговият главен механизъм, състоящ се в спрягането генеративни и дегенеративни процеси, възникване или крах, ред или хаос в
на симетрията и ритъма в единна матрица. Изучават се систематизацията и света.
класификацията на формите и пространствата, принципите и методите на Бъдещите дизайнери ще получат виждане за вътрешните движения
тяхната организация и строеж, които са свързани с хоризонтите на развитие на в природата, за зависимостите на формите от законите на средата, на
ЕСТЕСТВЕНИТЕ НАУКИ, на физико-математическите познания на човека гравитацията, на физическите сили и процеси; Ще усвоят виждането за
за заобикалящия го свят. Обръща се специално внимание на функцията и взаимообвързаност на системите и структурите в света, за взаимното
конструкцията, като формообразуващи фактори. превръщане едни в други на формите и пространствата; за йерархичната
Дисциплината има връзка с други дисциплини, изучавани в им връзка и съ-подчиненост; Ще се запознаят с различните механизми за
специалността Инженерен дизайн, като например „Теория на композицията”, съчетаване и комбинаторика на формите и средите, за процесите на съ-
„Конструиране на мебели”, „Технология на мебелите”, „Материалознание” и единяване и раз-единяване, за подреждане, взрив, ред, порядък и т.н.
други. Очаква се студентите да развият интуицията си на строители, да
Особено важна е връзката с „Теория на композицията”. Тук може да формират усет за органично и логично конструиране на формите, които
се приведе една аналогия – теорията на формообразуването се отнася създават, да усвоят граматиката на формотворчеството, защото дизайнерът е
към теория на композицията така както граматиката се отнася към Творецът, Демиургът на Изкуствената среда.
литературата.
При теория на формообразуването се цели ограмотяването на Учебникът се състои от Увод и две части:
бъдещите дизайнери по отношение на формотворческия процес, на Първа част – Лекционен курс, с автор Добрина Желева-Мартинс и
Формообразуване • Увод

конструирането и съзиданието на формите, обективно обосновани от Втора част – Упражнения, с автор Мирослава Петрова
природните закони. Структурата на Лекционния курс включва:
Както теоретичните знания, получени от лекционния курс, така и –– Теоретично – методична част – 13 лекции на възлови теми, които
практическите задания и постановки при упражненията, ще бъдат свързани предполагат допълнителна самостоятелна подготовка и разгъване в домашни
с овладяване граматиката на формотворчеството, базирано на познанията задачи.
за организацията на формите в природата и заобикалящия ни материален –– Контролни задачи по индивидуални теми, на базата на чиито оценки
свят. се формира една от текущите оценки на всеки от студентите.
За съпоставка – при дисциплината „Теория на композицията” предмет –– Есета, по определени теоретични теми, за развиване на самостоятел-
6
 но творческо мислене, на базата на чиито оценки се формира една от теку- Изисквания:
щите оценки на всеки от студентите; Есетата се разработват самостоятелно Работата в упражненията включва разработването на експериментални
като домашна работа. задачи /самостоятелно или в екип/, кореспондиращи на тематиката на
съответната лекция; изследователски и аналитични задачи, свързани с
Есето (думата идва от френски и означава опит) – това е жанр, който разкриване на различни принципи на формообразуване и начините им на
стои между критиката, философията и публицистиката; поставя си за цел приложение в дизайнерската практика; изготвяне на абстрактни модели и
да изясни определени актуални въпроси, по които няма ясни становища или адаптирането им в контекста на дизайна; презентации и критичен анализ.
съществуват големи различия. Есеистичният стил се отличава със своята Програмата е структурирана така, че сложността на задачите постепенно се
образност, афористичност, творческа самобитност и новаторски дух. увеличава, като във финалния курсов проект се преминава през всички фази
Есето е кратко научно или художествено съчинение, по принцип на дизайнерския процес – от проучвателна част и извеждане на абстракции до
аналитично, изразяващо творческо мислене, подчертано личната позиция, интерпретация на получените форми в различни продукти. Последователното
аргументираност и оригиналност на изказа на автора. Има обем от 2 до изпълнение и следването на методическите указания на преподавателите
максимум 5 стр. предполага ефективно усвояване на основните закономерности на
Указания, които трябва да се спазват: Есетата да са написани на формообразуването, разглеждани в конкретното задание, както и тяхното
компютър; да имат заглавна страница с темата, номера на есето, името, идентифициране, осмисляне и апробиране в дизайнерски решения.
курса и факултетния номер на студента; те могат да имат илюстрации, Всички задачи са илюстрирани с примери на оригинални студентски
когато се налага; задължително е да бъдат придружени от библиографските разработки по различните теми, като в допълнение, към някои от тях
са включени аналогични дизайнерски концепции от съвременната
източници, от които се черпи информацията; Есетата се предават в разпечатка
на следващия лекционен ден по тази дисциплина. професионална практика.
Критерии за оценка:
Втората част на учебника покрива работата в Упражненията. Оценката от упражненията се формира въз основа на показаното
Практическите задания и постановки са свързани с овладяване познание и степента на усвояване на поставената в заданията проблематика.
граматиката на формотворческия процес, развитието на въображението и Оценяването на отделните задачи се извършва според следните критерии:
езика на бъдещите дизайнери. Особено значение се придава на усвояването –– Съответствие с условието на задачата
закономерностите на физическото изграждане на формата, умението за –– Идея и оригиналност на концепцията
моделиране и конструиране. –– Ниво на сложност
Всяка от предложените задачи разгъва и допълва изучавания в лекциите –– Пълнота и завършеност
теоретичен материал, затвърждава и задълбочава знанията на студентите по –– Качество на представянето
пътя на самостоятелно достигане до търсените решения. При провеждане на Отлична оценка получават студентите, чиято работа е базирана на
Формообразуване • Увод

упражненията е възприет гъвкав подход, който поощрява активното участие, задълбочено познаване на материята, които проявяват инициатива и мотивация
решаването на проблеми и интерпретирането на информация, и не на за самостоятелно проучване на проблемите, и предлагат интересни и ясно
последно място – акцентира върху работата в екип. Основната цел е на база представени решения. Отбелязаното прогресивно развитие в цялостното
аналитично извлечените принципи на формообразуване да се предложат не представяне на студента също се стимулира. Участието в дискусиите в
само най-логичните форми, а да се провокира генерирането на нестандартни часовете, както и спазването на зададените срокове за изпълнение на всяка
и иновативни дизайнерски идеи. от задачите са задължителни условия за успешно завършване на курса.

7
 Очаквани резултати от обучението:
В края на семестъра се очаква студентите да придобият:
–– Знания за основните понятия и закономерности на формообразуването
–– Аналитични умения за обобщаване и извличане на принципни
структури, конструкции и модели
–– Умения за адаптиране на абстрактните модели в конкретни дизайнерски
продукти
–– Умения за генериране на различни форми и конструкции, анализиране
и оценяване на ефективността им
–– Овладяване на техники и методи за дизайнерско експериментиране с
формата
–– Умения за сравнителен анализ и избор на най-адекватното решение
–– Презентационни способности и умения за аргументирана защита на
тези и идеи
–– Умения за самостоятелно изследване на различни проблеми
–– Развитие на интердисициплинарно и евристично мислене

Формообразуване • Увод

8
ЛЕКЦИИ
 ПОНЯТИЕ ЗА СИСТЕМА, СТРУКТУРА,
КОНСТРУКЦИЯ И ФОРМА.
СЪЩНОСТ НА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО.
НАУКАТА ЗА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО В
СИСТЕМАТА НА ДРУГИТЕ НАУКИ
Формообразуване • Лекции

10
 ПОНЯТИЕ ЗА СИСТЕМА, СТРУКТУРА,
КОНСТРУКЦИЯ И ФОРМА

Формата и формообразуването са предмет на изследване при всички

науки – естествени, обществени и хуманитарни. В различните области на
познанието, тя е получила различни названия. За разлика от изкуствознанието,
където науката, занимаваща се с формата, по-често се среща като теория на
формообразуването, в много области тя е известна и с названието морфо-
логия – Morphologie /от немски език, идващо от гръцките морфе-форма
и логос-наука/. Например, в биологията, където морфологията изучава
структурата и формите на животинските организми, тъканите и клетките;
в ботаниката, където морфологията изучава формообразуването – външния
вид и вътрешния строеж на растенията и техните органи; или морфологията
в езикознанието, където се изследват думите, строежа на техните форми,
свързаните с тях граматически значения и функции; морфологията на човека
и т.н. (фиг. 1, 2, 3, 4)
Не трябва да ни смущава фактът, че с различни термини, за които
думите се вземат традиционно от гръцки език, се означават едни и същи или
подобни понятия, както е случаят с науката за формата и формообразуването.
Това е защото в различните области изучаването на формите е осъзнавано по
специфичен път и се е стигнало до избор на синонимна терминология.
Съществува наука, наречена ТЕКТОНИКА, която има за предмет
изучаването на законите на формообразуването изобщо в света.1 Думата Pадиоларии по
тектоника идва от гръцкото tektonikе – най-общо означаващо строителство,
Формообразуване • Лекции

рисунки на Хекел
изграждане, сътворяване. За да се разбере значението на понятието е
достатъчно да се разгледа смисловия му потенциал. Думи със същия корен
на гръцки език са още: поражда, произвежда, създава; дете, потомък; фиг. 1.
създаване, раждане; обработвам дърво, дърводелец съм, строя, изграждам, МОРФОЛОГИЯ
НА ЖИВИТЕ
изработвам, правя, замислям, кроя; строителен, строител; строително ОРГАНИЗМИ
изкуство, дърводелство; Например tekton означава обработващ дърво,
метал, камък, зидар, дърводелец, каменоделец, ковач, занаятчия, майстор, Според Хекел, ТЕКТОЛОГИЯТА е дял от морфологията, изучаваща
художник, скулптор, създател, творец, причинител, устроител и пр. организацията, структурата, строежа на живите организми. 2
1 Желева-Мартинс, Добрина – “Тектониката като теория на формата и 2 Ernst Haeckel, Kunstformen der Natur (1900)
формообразуването”, София, Академично издателство “Проф. Марин Дринов”, 2000 г. http://caliban.mpiz-koeln.mpg.de/haeckel/kunstformen/high/Tafel_002_schema_300.html

11
 фиг. 4. СТРОЕЖ НА КОСМОСА –
ПРЕДМЕТ НА КОСМОЛОГИЯТА И КОСМОГОНИЯТА

фиг. 2. В БОТАНИКАТА МОРФОЛОГИЯТА ИЗУЧАВА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО –

ВЪНШНИЯ ВИД И ВЪТРЕШНИЯ СТРОЕЖ НА
РАСТЕНИЯТА И ТЕХНИТЕ ОРГАНИ.
НАРИЧА СЕ ОЩЕ АРХИТЕКТОНИКА НА РАСТЕНИЯТА.
(по Schwendener S. 1874) 3
Формообразуване • Лекции

фиг. 3. СТРОЕЖ НА ЗЕМЯТА – ПРЕДМЕТ

НА ГЕОТЕКТОНИКАТА
Най-популярният модел на вселената, нейният произход и разширение.4
3 Schwendener S.. 1874. Das mechanische Prinzip im anatomischen Bau der Monocotylen
mit vergleichenden Ausblicken auf die übrigen Pflanzenklassen Engelmann, Leipzig, Germany. 4 Timeline of the Universe http://map.gsfc.nasa.gov/media/060915/index.html

12
 Според доктора на изкуството от времето на Ренесанса, Даниеле Барбаро ЦЕНТРИЧЕН ТИП СТРУКТУРИ – ЕДИН ОТ НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИ-
/1514-1570/, faber на латински език и tekton – на гръцки език, се нарича всеки ТЕ ТИПОВЕ В СВЕТА. Основният закон, осигуряващ порядък в тези струк-
занаятчия. Първоначално създателят на каквато и да е вещ се е наричал tek- тури, е йерархията, подчинението на периферията по отношение на центъра.
ton, откъдето идва и названието на архитектурата /архитектоника/, отначало
обхващаща всички занаяти. Архитектоника е гръцки термин, състоящ се
от две думи, като първата архи- означава главен, глава, а втората – тектон
– майстор, занаятчия. На латински думата fabrika /гръцкото тектоника/ е
название с общ смисъл на изкуство и образуване на каквато и да е вещ.
Можем да направим заключението, че семантичното поле на думата
тектоника включва замислянето, създаването, образуването, сътворяването
на каквато и да е вещ. 5
След този анализ става ясно, защо ние възприемаме за название на
теорията на формообразуването именно терминът тектоника. Основание за
това ни дава както смисълът и съдържанието на това понятие, така и фактът, че Центричният тип
този термин идва именно от сътворяването, строителството и дърводелството в неживата природа:
например Центричният тип в
/тектон значи и дърводелец/ и архитектурата, т.е от родилното лоно на живата природа – клетката
дизайна. слънчевата
система или с клетъчното ядро и
атомът цитоплазмата
ТЕКТОНИКАТА Е НАУКА ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА, СТРУКТУРИРАНЕТО
И КОНСТРУИРАНЕТО НА МАТЕРИЯТА В ОПРЕДЕЛЕНИ ФОРМИ.

Тя е мета-наука. Тектологията или структурната морфология в

биологията, архитектониката на растенията, биониката, геотектониката, Центричният тип в човешкото
метро-тектониката в музиката, архи-тектониката и други – са нейни частни творчество:
проявления в отделните области на човешкото познание. Стоунхендж – кромлех, мегалитен
монумент в равнината Салисбъри
ПРЕДМЕТ на изследване е организацията на материята. в южна Англия;
ОРГАНИЗАЦИЯТА е съвкупност от процеси, водещи до внасяне Palmanova – град-крепост, 1593 г.
Формообразуване • Лекции

на вътрешен порядък и съгласуваност в цялото, до привеждането му в

определена СИСТЕМА. Устойчивите системи на организация се фиксират в
СТРУКТУРИ.
МАТЕРИЯТА се разбира като субстанция, първична основа на всички
неща в действителността. Тя има условно две форми на съществуване
– пространство и време. Тази материя, вещество, субстанция се състои
от елементи и сили на взаимодействие, които се намират в диалектично
противоречие на порядък-безпорядък.
5 Повече за термина виж в Желева-Мартинс, Добрина – “Тектониката в
съвременната архитектура”, София, Издава БАН, 1985 г.

13
 БЕЗПОРЯДЪКЪТ е отсъствието на система и закономерност. Идеален Друг тип структури, особено разпространен в животинския и растителния
безпорядък не съществува, материята се стреми към системна организация. свят, е скелетният.
СИСТЕМАТА е множество от елементи, които се намират в отношение СКЕЛЕТЕН ТИП СТРУКТУРИ С ВЪНШЕН
и връзки по между си и образуват определена цялостност и единство. СКЕЛЕТ
Вътрешната подреденост на системата се изразява с комплекс закони Състои се от твърда периферийна обвивка или
на взаимодействие между елементите. Всеки закон отразява определен еластична устойчива черупка – това е външният
порядък. скелет, и аморфна, механически неустойчива
Съществуват три типа материални системи: в неживата природа, в вътрешност.
живата природа и в обществото. Тези материални системи се конкретизират
в различни типове структури.
СТРУКТУРАТА е съвкупността от вътрешните връзки между
елементите и законите на тези връзки, осигуряващи целостта на системата.
Структурните типове на свой ред получават по-нататъшна конкретизация
в конструктивни типове. Една и съща структура е възможно да се реализира
чрез различни КОНСТРУКЦИИ – монолитни, скелетни, пневматични... и
различни начини на конструиране.
Например верижният тип структура може да се осъществи чрез
конструкции на базата на зацепване, усукване, завъртане, заваряване,
залепване, завинтване и пр.
Очертава се следната йерархия: докато системата е количество от
елементи и количество от отношения, които съществуват между отделните
елементи, структурата е качествено устойчива организация на елементите от
даден тип система, подчинена на определени закономерности. Структурата
осъществява реализацията си посредством различни начини и различни
типове конструкции.
Цялата тази вътрешна организация на веществото, на материята има
свой външен израз ФОРМАТА.
ФОРМАТА е структурата на нещата, характерът на вътрешните им
Формообразуване • Лекции

връзки, начинът на организация на техните части, качествената определеност

на съдържанието, начинът на съществуване на предмета.

14
 СКЕЛЕТЕН ТИП СТРУКТУРИ СПИРАЛОВИДЕН И
С ВЪТРЕШЕН СКЕЛЕТ ВЕРИЖЕН/ЛИНЕЕН ТИП
СТРУКТУРИ
Формообразуване • Лекции

15
 КОНСТРУКЦИИ ПРИ КОНСТРУИРАНЕ ЧРЕЗ:
ВЕРИЖЕН/ЛИНЕЕН ТИП СТРУКТУРИ – ПРЕПЛИТАНЕ; ПРИТИСКАНЕ;
ЧРЕЗ ЗАЦЕПВАНЕ; ЧРЕЗ УСУКВАНЕ ОБХВАЩАНЕ; СЦЕПЛЕНИЕ;
ПРЕСИЧАНЕ; ВМЪКВАНЕ И ДРУГИ

Формообразуване • Лекции

6 http://www.icif.ru/cyc/kamf/pages/28.htm - Международный Архитектурный

Благотворительный Фонд имени Якова Чернихова „Конструкция архитектурных и
машинных форм” 1925-31 г.

16
 ТЕКТОНИКАТА КАТО НАУКА ЗА
ФОРМООБРАЗУВАНЕТО
Науката за формообразуването изследва:
–– съществуващата в природата организация на материята в определени
форми, конструкции, структури и системи;
–– видовете конструкции, структури и системи;
–– систематизира знания в полза на човешката формотворческа дейност;
–– изследва самата човешка дейност – натрупаният опит в организацията
на създаваните от човека материални форми.
Науката за формообразуването се стреми да превърне интуитивното
знание в рационално. Защото всяка човешка дейност е интуитивно прилагане
на тези познания. Всяко формотворчество, включително и дизайнът са
концентриран израз и приложение на постигнатото знание за тектониката.
ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО
–– На първо място е изследването на системите в организацията на
материалните форми, което се състои в систематизиране на главните
действащи сили в природата (например притегателни, електромагнитни,
вътрешни и външни ядрени сили, които се проявяват като вълнови,
гравитационни, аеродинамични, центробежни, центростремителни и т.н.).
Тези сили са системообразуващи и системоразрушаващи. Освен това,
в кръга на тези изследвания влизат още механизмите за регулиране,
Формообразуване • Лекции
трансформиране и разпадане на системите.
–– На второ място се изследват закономерностите между елементите
на системите, довеждащи до фиксирането им в определени типове
структури. Тук спадат например, динамичното и статичното равновесие,
симетрията и ритъмът. Изследват се механизмите за осъществяване на
определен тип порядък.
–– На трето място се изследват възможните типове конструкции
за реализиране на точно определени типове структури, начините
на конструиране (например залепяне, завинтване, усукване, извиване,
плетене, завъртване, притискане, зацепване, опаковане, обвиване, изливане,
формуване, нагъване, надуване, натягане и т.н.).
–– Най-накрая стремежът е да се състави систематизация на формите
и средите, техния своеобразен атлас, каталог, съдържащ пълния регистър на
обективното им съществуване в микро- и макро- света, както и в резултат от
съзнателната формотворческа дейност на човека.
РАЗГРАНИЧАВАНЕ НА НАУКАТА ЗА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО
ОТ ТЕОРИЯТА НА КОМПОЗИЦИЯТА
НАУКАТА ЗА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО е наука обща и фунда-
ментална за всички специалности, имащи за предмет на своята дейност
формата, в частност участващи в изграждането на обитаеми простран-
ства и мебели.
ТЕОРИЯТА НА КОМПОЗИЦИЯТА е наука, чийто предмет е също
организацията на формата. Тя изследва обаче художествените закони на
организация на материята и формалната й структура, визирайки човешките
възприятия.
ТЕОРИЯТА НА КОМПОЗИЦИЯТА е всеобща за всички изкуства
наука. Структурата и конструкцията са и нейни основни понятия, каквито
са и при тектониката. Но основен закон е не порядъкът, а хармонията.
Хармонията е порядък, получил определен емоционален израз, ред спрегнат
с човешките възприятия, порядък, преведен на езика на чувствата.
За да разграничим тектониката от композицията, ще кажем просто
„Тектониката - формообразуването може без композиция. Композицията не
може без тектоника”.
Всички продукти на природата и човека са подчинени на определен
ред, дори когато степента на тяхната организация е ниска, иначе те не
биха съществували. Докато обаче порядъкът е обективно свойство,
рационалното търсене и постигане на този порядък чрез творчеството е
въпрос на степенуване.
Човекът-творец непрестанно развива тенденцията за подреденост,
действаща в материалния свят, и се стреми да я изведе на по-висока
степен. И тъй като самият човек, включително неговото възприятие, се
формира на същата база – тенденция към ред и съвършенство, то той
възприема и оценява именно съдържателната организираност и подреденост
на предметите и явленията.
Външната красота се възприема като признак за вътрешна пра-
вилност. А най-развитите, подредени, организирани явления и обекти
17
 на природата се възприемат като най-прекрасни. Така порядъкът ражда ЗАКЛЮЧЕНИЕ
красота и степента на този ред се отразява върху естетическата градация при НАУКАТА ЗА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО ОБУЧАВА:
възприемане на формата. –– На принципите на организация на материята в определени системи в
Но, докато за тектониката, изграждането на формата, ЦЕЛТА е зависимост от главните действащи сили в природата;
постигане на по-висока степен на ПОРЯДЪК, а красотата е следствие, –– Тя учи на основните закономерности на структуриране, дава сведения
то за КОМПОЗИЦИЯТА именно това СЛЕДСТВИЕ Е ВЕЧЕ ЦЕЛ. за постигнатите в науката знания относно типовете структури в природата
Следователно тектониката – НАУКАТА ЗА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО и човешката дейност, съставя типология на основните структури във
и НАУКАТА ЗА КОМПОЗИЦИЯТА се разграничават преди всичко по целите формотворческата дейност;
и задачите на изследванията си. –– Изследва принципите на конструирането, типологията на конструкциите;
Композицията има за основа знанието за вътрешната форма, но изследва инвариантността на структурните типове, възможностите за тяхното
основното внимание при нея се фиксира върху образа на възприятие моделиране и т. н.
на човека (за архитектурата и дизайна той е синкретичен, но най-вече това
е визуалният образ). С други думи, композицията е наука, чието поле на
изследване се кръстосва с това на тектониката, а освен с нейното, още и с
тези на естетиката, психологията на възприятие, семантиката и пр. Ето защо
в нейния предмет стоят не само порядъкът, но и неговото целенасочено,
съзнателно нарушаване, с оглед закономерностите и изискванията на тези
науки, т.е. стои и безпорядъкът.

НАУКАТА ЗА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО И ДРУГИТЕ НАУКИ ЗА
ДИЗАЙНА
Онези науки, без които не би могъл да съществува дизайнът, без да
изгуби своята „диференция специфика” и без да се изроди, съставляват
основното ядро на дизайнерските науки и имат фундаментален характер.
Това са три клона дисциплини:
–– изучаващи самият процес на изграждане на дизайнерския продукт – в
случая да речем мебелите;
–– изучаващи функционалните процеси и утилитарното предназначение
Формообразуване • Лекции

на мебелното изграждане и производство;

–– изучаващи спецификата на изкуството дизайн.
Тектониката като наука за рационалната организация, структури-
ране и конструиране на материята в определени форми, заема първосте-
пенно място в подсистемата от дисциплини, изучаващи самото констру-
иране и в изграждането на дизайнерския продукт.

18
 ИДЕЯТА ЗА ОСНОВНИТЕ ФОРМИ В ПРИРОДАТА За Архимед те са дванадесет – т.нар. архимедови тела – той включва към
Идеята, че безкрайното физическо разнообразие в света се гради върху платоновите тела и полуправилните многостени
ограничен брой основни форми, в които може да съществува материята,
идва от дълбока древност.
За Питагорейците основните елементи са четири:
точка, отсечка,триъгълник, тетраедър

За Платон те са пет:
тетраедър, хексаедър (куб), октаедър, додекаедър и икосаедър,
т.е. възможните изпъкнали правилни многостени
Формообразуване • Лекции

8
7

8 http://en.wikipedia.org/wiki/Archimedean_solid http://mathworld.wolfram.com/Archi-
7 http://mathworld.wolfram.com/PlatonicSolid.html medeanSolid.html
http://en.wikipedia.org/wiki/Platonic_solid http://www.youtube.com/watch?v=5NJ-iqC6DMc&feature=related

19
 ИДЕЯТА ЗА ИЗОМОРФИЗЪМ В ПРИРОДАТА
Идеята за структурната организираност на материята непрекъснато се
възражда и се засилва вярата, че съществува ограничен фундаментален
речник от структурни типове, и чрез комбинирането им природата твори
своето разнообразие.
„Природата се държи като режисьор, който използва едни и същи
актьори всяка вечер, но в различни костюми за различни роли”.
Защо природата използва ограничен брой форми, но в различен
контекст?
Кои са ръководните принципи в избора на формите?
Кои са тези форми и как могат да бъдат систематизирани?
Отговори на тези въпроси са давани в различните области на познанието,
но едва сега проблемът за структурната организация на материята заема
централно място в науката и придобива общо научно значение.
Досега идеята за изоморфизъм в природата се е приемала интуитивно
като очевидна, но в съвременната наука се налага тя да бъде доказана.
Формообразуване • Лекции
ЗАКОНИ, ПРИНЦИПИ И МЕХАНИЗМИ НА
ФОРМООБРАЗУВАНЕТО
Закон за целесъобразност. Закон за гравитацията. Вътрешни и външни
системни фактори. Формообразуването като движение. Порядък и
безпорядък, равновесие – диалектика на взаимоотношенията им.
ЗАКОН ЗА ЦЕЛЕСЪОБРАЗНОСТ
В природата действа законът за целесъобразност. Още от времето
на Аристотел целесъобразността се е свързвала с понятието за крайни или
целеви причини.
„Струва ми се, пише Нютон, че Бог отначало дал на материята форма
на твърди, масивни, непроницаеми, подвижни частици с такива размери и
фигури, с такива свойства и пропорции по отношение на пространството,
които най-подхождали за целта, за която ги е създал”.
Стандартната форма е вътрешно заложена, физически и материално
обусловена цел.
Стандартът – това е образец, еталон, модел, гарантиращ оптимални
качествени характеристики, ефективност и равновесие на системата.
Стандартът е цел и движението към нея става по пътя на подбора и обратната
връзка.
При организмите по пътя на естествения подбор се развиват и фиксират
тези характеристики, които осигуряват максимална адаптация на дадена
жива система към условията за съществуване. Ето защо в биологията под
целесъобразност се разбира морфологичната цялостност и адаптивност
на организмите към условията за живот.
В кибернетиката целесъобразността се свързва с устойчивостта на
системата около определено състояние на равновесие.
При всички системи приближаването към стандарта (състоянието
на равновесие), т. е. към целта, става чрез механизма на обратната
връзка, отчитащ разликите между изискването, целевото, оптималното
и фактическото състояние; между вътрешно-системните и външно-
системните условия; между причините и следствията.
ПРИНЦИП НА НАЙ-МАЛКОТО ДЕЙСТВИЕ
Своеобразно проявление на закона за целесъобразност при
формообразуването е т.нар. принцип на най-малкото действие, известен
20
 в различните области на науката под най-различни имена, многократно
преоткриван, но неподозиран като всеобщ и досега за някои от науките.
Пръв формулира този принцип през 1740 г. френският физик, астроном
и геодезист П. Л. Мопертюи /1698 - 1759 г./ Това е един от принципите
на механиката, съгласно който за даден клас сравними движения на
механичната система е реално онова движение, за което стойността на
физическата величина, наречена „действие”, има минимум.
В езикознанието този принцип е известен като „закон на Ципф”. А
самият Ципф го нарича „принцип на най-малкото усилие”. При поставяне
на определена цел човек организира своите действия, но не винаги може
да прецени изискваното количество работа за постигането й, следователно
не може да я минимизира нито подсъзнателно, нито чрез планиране. В най-
добрия случай предсказването става въз основа на минал опит. „Вероятното
средно количество изисквана работа” Ципф нарича усилие и именно то може
да се минимизира.
ПРИНЦИП НА МИНИМАКСА ИЛИ МАКСИМИНА
Принципът на най-малкото действие е един от екстремалните
екологични принципи, проява на закона за целесъобразност.
Целесъобразното в природата се свързва с минимизация и икономия на
време, енергия, работа, материали и т.н. при извличане на максимален
полезен ефект.
В логическия ход на тази мисъл стигаме до обвързване с принципа на
целесъобразност – „мини-макса” или „макси-мина”.
Принципът на мини-макса е основен принцип на оптималност.
Спрежението на двете екстремални тенденции – максимизацията
и минимизацията на системата по определени признаци, съгласно
физиологията служи за източник на нарастване потенциала на живите
Формообразуване • Лекции
системи.
В техническите системи търсенето на оптимални характеристики
на спрежението на максимизацията и минимизацията е довело до
понятието „коефициент на полезно действие”. Чрез този коефициент се
отчита ефективността на системата, той представлява съотношението между
оползотворената и предадената на системата енергия.
Коефициентът на полезно действие е едно от средствата за
ценностен отбор, въведени от човека, като своеобразен еквивалент на
съществуващия в природата естествен отбор по максимална селек-
тивна ценност.
ЗАКОН ЗА ЗАПАЗВАНЕ НА ЕНЕРГИЯТА
Законът за запазване на енергията е всеобщ и е обвързан с принципа на
най-малкото действие. Той гласи, че сумата от потенциалната и кинетична
енергия на частиците, от които е построено тялото или системата, не
може да се измени, ако тялото или системата не са подложени на външни
въздействия.
Първият принцип на термодинамиката всъщност е разширение на
този закон: Изменението на вътрешната енергия на тялото е равна на
сумата от предадените му работа и топлина.
А вторият принцип на термодинамиката - законът за нарастване
на ентропията гласи: предоставени сами на себе си, телата се стремят
към равновесие.
Тези принципи на термодинамиката визират императивната сила на
вътрешно-системните условия като формообразуващ фактор в света.
Системата е „цяло, съставено от определени взаимодействащи
елементи, но и такава съвкупност от елементи, която има определено
поведение в състава на друга, по-сложна система – обкръжаващата среда”.
Системата функционира като такава благодарение на единството
на вътрешните и външните взаимодействия. Всяка система се включва
в определена над-система и адаптацията на определена система се състои
именно във включването й в друга система (над-система).
ЗАКОН ЗА ГРАВИТАЦИЯТА
Между обективно съществуващите природни закони и принципи,
водещи до принудителна унификация и стандартизация на формите, особено
и първостепенно значение има законът на гравитацията.
Този закон действа по-скоро като външно-системен формообразуващ
фактор. Формулиран е преди триста години от И. Нютон.
Според него телата се притеглят със сила, правопропорционална
на техните маси и обратнопропорционална на квадрата на разстоянието
между тях. Нютон провъзгласил универсалността на този закон, а Айнщайн
оценява фундаменталното значение на Нютоновата механика като „ключ за
разбирането на всички явления”.
„В огромни мащаби и размери силата на земното притегляне налага
своята „незрима съдбовна длан” върху всичко, намиращо се в полето на
нейното действие”.
А към формообразуващите фактори на самата земя се отнасят
21
 освен силата на земното притегляне и въздействието на космическото КЪЛБОТО – АБСОЛЮТНИЯТ СТАНДАРТ
гравитационно поле, единадесетте различни вида движения на земята,
деформацията на земната кора, свързана с протичането на подкорово
вещество, и др. От тях два са доминиращи – земното притегляне и на
въртенето около собствената ос. Под влияние на първата сила земята се
стреми да приеме кълбовидна форма, а на втората – елипсоид.

ГРАВИТАЦИЯ И ФОРМООБРАЗУВАНЕ
Силата на земното притегляне диктува кълбовидната форма
на земята. Гравитационната сила се проявява в по-малка или по-голяма
степен при всички космически тела – планети и звезди и също диктува
кълбовидната им форма.
Същевременно, обаче, кълбовидната форма е обоснована и от закона Снимки от
за целесъобразността. „Ние знаем, казва А. В. Шубников, че в природата телескопа Хъбъл
при механическите процеси най-вече могат да бъдат постигнати онези на Земята,
състояния, които изискват най-малка загуба на енергия, поради това от всички слънцето и други
възможни форми най-вероятната ще бъде тази, чиято площ е най-малка … ”. планети
От геометрията се знае, че кълбото има единадесет свойства, между които
особено показателно е следното: „От всички тела с равен обем кълбото
има най-малка повърхност, а при равна повърхност, то има най-голям
обем”. Както казва Хилберт, „Кълбото дава материал достатъчен за цяла
книга”, но ние засега ще подчертаем тава, че то е абсолютният стандарт в
природата.

НАЙ-ИЗГОДНИ ФОРМИ В ПРИРОДАТА

ПРАВИЛНИТЕ МНОГОСТЕНИ
Следващите претенденти за „най-изгодни форми” в природата
са правилните многостени. Те притежават екстремално свойство, т.е.
Формообразуване • Лекции

способността да имат по-голям обем от всяко друго тяло със същия брой
стени или май-малко лице на повърхнината си всред всички тела със същия
обем и брой на стените.
Природата използва тези първични форми най-широко. Така, известният
английски биохимик, носител на Нобелова награда Д. Кендрю пише:
„От времето на древногръцките философи правилните многостени са се
възприемали като играчка за математиците, която няма никакво практическо
значение.”

22
 Кристали на готварска сол; кварц; аметист, гранат, елмаз; диаманти ПРАВИЛНИТЕ МНОГОСТЕНИ ПРИ МИКРООРГАНИЗМИТЕ

Твърде забележително е, че тъкмо тези фигури се оказали в центъра

на вниманието на биолозите при ожесточените им спорове относно точната
форма на вирусите. Някои от вирусите, „тази жива архитектура”, имат
форма на икосаедър, при който именно се постига максимална икономия
на генетична информация, т.е. максимално целесъобразна и реализуема
форма, максимално приближаваща се до идеала – сферата.

Икосаедърът представлява фундаментална форма

при организацията на живото вещество на нивото
на генетичния код. На субатомно ниво, както и на
атомно ниво значителна формообразуваща роля
играят тетраедърът, октаедърът и икосаедърът.
Ако в неорганичната природа почти не се използва
додекаедърът, то в органичната той е особено
разпространен при микроорганизмите .
Формообразуване • Лекции

Икосаедър- Аденовирус

23
 ЗЕМЯТА И ВСЕЛЕНАТА – ДОДЕКАЕДЪР?
„Земята, ако я погледнем отгоре прилича на топка, съшита от 12
парчета кожа".
Сократ, в един от диалозите на Платон твърди, че и Земята има форма
на правилен дванадесетостен (додекаедър), разтеглен до сфера. Днес,
две хиляди и триста години след Платон, в геологията се развива подобна
хипотеза, която има голяма популярност и сред космолозите. Според руския
геолог професор Личков, първоначално земята била ръбесто тяло. С времето
тя минала последователно през еволюцията на правилните многостени и
предходната форма на сегашния геоид може би е бил додекаедърът.
ВЪТРЕШЕН СТРОЕЖ НА ТЕЛАТА И ОБКРЪЖАВАЩА СРЕДА
Според Вайл „видимите характеристики на физическите обекти
обикновено са резултат от взаимодействието на вътрешния строеж и
обкръжаващата среда”.
При тези взаимодействия са възможни логически три изхода:
–– надделяване на вътрешните фактори над външните;
–– обратно – налагане на външните фактори – тези на средата, над
вътрешните;
–– и третият – съчетаване на вътрешните с външните формообразуващи
фактори.
Тази закономерност, лежаща в основата на световната организация,
управляваща структурогенезиса и формообразуването, се проследява
почти при всички древни философии.
Най-общо казано, тя се изразява в полярности или сили, пораждащи
действие, уравновесени от нещо трето, в което вече ясно се забелязва
разрешението, съединението, балансирането на противоположните начала.

ДИАЛЕКТИКА И ФОРМООБРАЗУВАНЕ
Така например, според древно-индийската философска система Санкя
9
(означава „съвършена класификация”) във Вселената съществуват две
активни начала – Пракрити и Пуруша, обединени в Прадхана.
На базата данните, събрани от спътника-космическа обсерватория Пракрити олицетворява всичко непрекъснато и тъмно, а Пуруша –
WMAP (Wilkinson Microwave Anisotropy Probe) за космическия радиационен всичко дискретно, атомизирано и светло.
фон, Джефри Уийкс и колегите му приемат додекаедърът за възможна форма Три Гуни (качества) въздействат върху тези начала: Раджас Гуна –
за Вселената. активност, действие; Тамас Гуна – равнодушие, пасивност; Сатвас Гуна –
„Колебанията на плътността в космическия радиационен фон, записани истина, пропорционалност. Като резултат възниква цялото разнообразие на
от WMAP, определят че Вселената е крайна и оформена като додекаедър!”10 вещите и формите в света.
Формообразуване • Лекции

В заключение може да се направи изводът, че първичните стандартни В древно-китайската философия подобна

форми в пространствения свят са сферата, икосаедърът, додекаедърът, роля изпълняват началата Ин и Ян, съединени в
октаедърът, хексаедърът и тетраедърът. Съществуват обаче точно Дао.
определени условия, за да могат тези форми да се реализират като собствени При ацтеките това са Омекутекл и
форми на определени тела. Омесигутл (мъжкото и женското начало),
9 http://bgchaos.com/445/fractals/4dimension/%d0%b3%d0%bb%d0%be%d0%b1%d0% в лицето на единния бог Ометеотл; в
b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%ba% древноперсийската и зороастрийската
d0%b0%d0%b5%d0%b4%d1%80%d0%b8/ философия – съответно Ангра Майню (Ариман)
10 http://bgchaos.com/445/fractals/4dimension/%d0%b3%d0%bb%d0%be%d0%b1%d0%
b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b4%d0%be%d0%b4%d0%b5%d0%ba%
и Ахура Мазда (Ормузд), съединени в Митра и
d0%b0%d0%b5%d0%b4%d1%80%d0%b8/ т.н.

24
 ПОРЯДЪК И БЕЗПОРЯДЪК
Осъзнаването на тази закономерност преди повече от 4000 г. бележи
всъщност раждането на диалектиката. „Особеностите на атомния свят до голяма степен се определят от
Според Хераклит: „Вселената е преминаване на едното начало в
наличието на топлинни движения. Ако те не съществуваха, то законите на
другото, преминаване от раздвоението в единството, от единството – в
атомния свят биха били сходни със законите на големите тела”.
раздвоението”. Топлинните движения обаче съществуват и при отсъствие на сили на
Познанието на явленията и процесите в света в тяхното „самодвижение”
сцепление (при нагряване, стопяване, изпаряване …), следователно, най-
и спонтанно развитие е познаването им като единство и борба на
вероятното състояние за света на молекулите е безпорядъкът.
противоположностите. При атомите действат сили на сцепление и сили на отблъскване, като до
Диалектическият подход дава ключ за разкриване законите на
определени разстояния между атомите действат сили на привличане, които
организация в света. с приближаването им отслабват за сметка на увеличаването на силите
на отблъскване, дотогава, докогато настъпи моментът на устойчивото
равновесие.
„Стремежът към порядък е стремеж към устойчиво равновесие”.
А устойчивото равновесие се постига тогава, когато сумата от действащите
сили е равна на нула.
„ДЕН И НОЩ” НА М. ЕШЕР – СВОЕОБРАЗНА ИЛЮСТРАЦИЯ НА Същото е и при големите тела. Устойчивото равновесие се осигурява
ДИАЛЕКТИКАТА от закона за запазване на енергия. За да се изтръгне тялото от това
състояние на равновесие, е необходимо извършване на определена работа,
т.е. приложение на определена сила, идваща отвън.
В природата действа важният закон: „своеобразно уравновесяване на два
стремежа към порядък, т.е. към най-вероятното разпределение, характерно
за частиците, намиращи се в топлинни движения”.
Ако физиците определят порядъка като устойчиво равновесие,
интересно е да се знае, какво разбират под „безпорядък”.
Колкото и да е парадоксално, безпорядъкът се определя чрез порядъка
и обратно. „Идеалният безпорядък се нарича изотропия (равностойност
във всички посоки”. С други думи – постигане на еднородност, хомогенност,
Формообразуване • Лекции

еднакви характеристики на състояние във всички посоки. Но не е ли

това форма на порядък? Точно в този „парадокс” се проявява диалектиката.
Както казва Хегел: „всяко нещо съществува само дотолкова,
доколкото неговото друго само по себе си се съдържа в неговото понятие”,
или както твърди Хераклит, основният закон в света, логосът, е законът за
превръщането в противоположност.

„Правилата на порядък и безпорядък представляват важен елемент от

този общ научен подход”
25
 РАВНОВЕСИЕТО
Стига се до извода, че в природата съществуват две тенденции – към
ред и към безпорядък, намиращи се в непрестанна борба за надмощие.
Екстремалните състояния на ред и безпорядък са състояние на
равновесие.
Именно двуединството на тези две начала при наличието на дадена
цел ражда формата.
Формообразуването се подчинява на принципа на Нилс Бор за
допълнителността, съгласно който всяко явление в своята цялостност се
характеризира от допълващи се и същевременно взаимно изключващи
се понятия.
Екстремумите са точките или линиите на равновесие на
взаимодействащите противоположности – ред и безпорядък. Същевременно
екстремумите са граници, определящи качественото състояние на
системата, т.е. прехвърлянето им означава преминаване в друго
качество.
Идеалната форма на порядък, най-целесъобразната, най-изгодната
по отношение разход на енергия е сферата, следвана от останалите
Платонови тела. Тенденцията към порядък е дискретността. (В смисъл на
прекъснатост, на формална обособеност).
Тенденцията към безпорядък е тенденция към непрекъснатост –
към континюалност. Идеалната форма на безпорядъка е … безкрайното
пространство, непрекъснатата среда.
Противоречието порядък - безпорядък се изразява и чрез редица други
диалектически биноми: прекъснатост – непрекъснатост, живот – смърт,
форма – аморфия и т.н.
Крайните състояния на тези противоречия са състояния на
устойчиво равновесие, а междинните – на подвижно равновесие. „Всяко
Формообразуване • Лекции

равновесие е или относителен покой, или движение в равновесие”.

И така, от една страна на формалната скала стоят индивидуалностите
– абсолютните стандарти, а от другата – непрекъснатата среда.
Те са също така вътрешно единни и взаимопревръщащи се – всеки
индивидиум е една непрекъсната среда и всяка непрекъсната среда се
състои от потенциални индивидиуми.

26
 СИНЕРГЕТИКАТА – НАУКА ЗА В това направление са също изследванията на авто-вълновите процеси в
биологията, химията и физиката.
САМООРГАНИЗАЦИЯТА
Интерес представлява въпросът за превръщането на безпорядъка
в порядък, т.е. възникването на структури при отклонение на
безпорядъка от равновесие. Днес този въпрос се подлага на обсъждане
на интердисциплинарно ниво. Предлага се теория на т. нар. дисипативни
структури, (от белгийския професор лауреат на Нобелова награда И.Р.
Пригожин). В същото направление работи школата на проф. Г. Хакен, от
Физическия институт при Штутгарския университет, развиваща новата
област синергетика.
Терминът синергетика е въведен от Ричард Бъкминстър Фулър –
американски дизайнер, архитект и изобретател.
Синергетиката (от гр. synergetikos – съвместен, съгласувано действащ)
е междудисциплинарна област за изследване на кооперативните процеси
на самоорганизация в системи от различно естество (по определение на
Хакен).
Синергетиката е дисциплина, която изследва съвместното действие
на множество подсистеми, в резултат на което на макроскопично ниво
Птиче ято – пример за
възникват структура и съответстващо й функциониране.
самоорганизация в природата;
При диалектическото разбиране на порядъка и безпорядъка е ясно, че
Течен кристал;
само това, което не съществува, може да се разглежда като абсолютен
Реакция на Белоусов-
безпорядък (хаос).
Жаботински;
Казано с думите на Хегел: „Всичко налично има някаква мярка”. Или
Ефект на Бернар
всичко реално е едновременно и системно обвързано, и резервен материал,
от който могат да се формират нови системи. Възникването на всяка форма
става на базата на предпоставки от вида: „безформено битие”, „разхвърлян
Формообразуване • Лекции

материал, очакващ и изискващ своето приложение”, „лишено от единство

многообразие”. От този потенциал структурирането става по пътя на
самопроизволно (самостоятелно), спонтанно, вътрешно необходимо
движение.
Организиращото начало, което обвързва разхвърляния материал в
система, е същността: „… или някой елемент подчинява на себе си другите
елементи – предпоставки, образувайки от тях система, или в съставящата се
система (по пътя на самодвижението) конструктивната функция преминава 11
от един елемент към друг дотогава, докато не се намери централен елемент, 11 http://www.youtube.com/watch?v=3JAqrRnKFHo&feature=player_embedded#
през който минават всички взаимовръзки и който чрез същото пронизва http://xaoc.host22.com/Pages/Belousov-Jhabotinsky.php#
27
 Аналози на клетките на Бенар в стълбчатите шестостенни структури при Модел на молекула на ДНК и Молекула на ДНК на човек под електронен
базалти и гранити микроскоп

всички други елементи, съсредоточавайки нишките на управление и

12
организация. Така именно от безпорядъка възниква формата, която сега
манифестира сама себе си … без всякакъв импулс отвън тялото носи в себе си
потайния, тих геометрик, който като напълно проникваща форма го организира
отвън и отвътре”. Като пример Хегел дава самоорганизиращата се капка и
кристала като индивидуални тела, като „оформени цялости”.
Но кой е този елемент, комуто се пада честта да организира другите
в система? Коя е тази конструктивна функция, която обхожда елементите
и прави избора на ръководния? Според системолога Мелников, това е онзи
Вихрова пътека на Карман компонент, който има вътрешна необходимост („потребност”), близка до
необходимостите („потребностите”) на надсистемата, което е задължително
условие за зараждане на система с нужните свойства за адаптация към
Формообразуване • Лекции

надсистемата в определен свободен възел. Самата вътрешна необходимост е

12 Kármán vortex street off the Chilean coast near the Juan Fernández Islands
http://en.wikipedia.org/
всъщност вътрешна предпоставка, иманентна цел и същевременно външно
условие, изисквано свойство от надсистемата. Тя е въпрос на конструктивна
функция. 13
Така всеки обект в природата се ражда, живее и умира, във всеки
момент той е система и резервен материал за нови системи. Именно в това се
изразява предразположеността на материята към самодвижение и безкрайно
формално разнообразие.
13 Мельников Г. П. Системология и языковые аспекты кибернетики. — М.: Советское
радио, 1978.

28
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Стига се до заключението, че формообразуването е самото
движение на материята. Източникът на това движение е борбата
между противоположните начала – ред и безпорядък, дискретност
и непрекъснатост, индивид и континуум, сцепление (привличане) и
отблъскване и т.н.
В борбата на двете начала са възможни два изхода – състояние на
подвижно равновесие (когато едното или другото начало вземе връх) и
състояние на устойчиво равновесие. Преминаването от едно устойчиво
равновесие в друго е преминаване в друго качество. Подвижното равновесие
е състояние на запазване на качествената определеност. Интересно е да
се постигне, следователно, описанието на устойчивото и подвижното
равновесие и на тези категории, които характеризират равновесието.
В процеса на развитие на науката, изследваща движението, са
изработени понятията за пространство и време, маса и енергия, инерция и
притегляне и всяко от тези понятия се е разбирало като противоположно
на другото в неговата двойка. В историята на естествознанието най-
напред движението се схващало в рамите на понятията пространство и маса,
после – в рамките на енергията и времето, а в началото на ХХ в. Айнщайн
изразява движението чрез противоположностите пространство – време,
маса – енергия. Пространството и времето се представят от съвременната
наука като вътрешни елементи на движението и тяхната структура зависи от
природата на самото движение, тя е негова функция. „Отсега нататък, пише
Минковский, пространството само по себе си и времето само по себе си
трябва да се превърнат във фикции и само някакъв вид съединение на двете
следва да запази самостоятелност”.14 Това ще рече, че онези категории,
които характеризират състоянието на равновесие в пространството
имат своя еквивалент във времето и обратно.
Една от тези категории е симетрията. Днес симетрията претендира
Формообразуване • Лекции
В течение на семестъра, за развиване на самостоятелно творческо
мислене, по определени теоретични теми ще бъдат разработвани ЕСЕТА,
на базата на чиито оценки ще се формира една от текущите оценки на всеки
от студентите. Есетата се разработват самостоятелно като домашна работа.
ДОМАШНА РАБОТА – ЕСЕТА
ЩО Е ЕСЕ?
В есето се поставят за изясняване определени въпроси, по които няма
ясни становища или съществуват големи различия. Есеистичният стил се
отличава със своята образност, афористичност, творческа самобитност и
новаторски дух. Есето е съчинение, по принцип аналитично, изразяващо
творческо мислене, подчертано личната позиция, аргументираност и
оригиналност на изказа на автора. Има обем от 2 до максимум 5 стр.
Указания, които трябва да се спазват:
–– Есетата да са написани на компютър
–– Да имат заглавна страница с темата, номера на есето, името, курса и
факултетния номер на студента
–– Те могат да имат илюстрации, когато се налага
–– Задължително е да бъдат придружени от библиографските източници,
от които се черпи информацията
–– Есетата се предават в разпечатка на следващия лекционен ден по тази
дисциплина.

не само за ролята на ключово понятие в геометрията и физиката, но и се

превръща в общонаучно понятие.
Ако симетрията се занимава с квантуване на пространството,
то ритъмът се занимава с квантуване на времето. Ритъмът е другото
ключово понятие в характеристиката на движението и състоянието на
равновесие, което също клони да се превърне в универсално за съвременната
наука.
С тези основни категории на формообразуването ще се запознаем в
следващите лекции.
14 Минковский Г. Пространство и время. С.-Петербург: Книгоиздат. Физика. 1911.

29
 ПЪРВО ЕСЕ НА ТЕМА:
„КАКВО РАЗБИРАМ ПОД ПОНЯТИЕТО „ФОРМА”
ПРИМЕРНИ ЕСЕТА, РАЗРАБОТЕНИ ОТ ВАШИ КОЛЕГИ ПО СЪЩАТА
ТЕМА ПРЕЗ УЧЕБНАТА 2010-2011 ГОДИНА
Кристиян Б. Петков
Формообразуване • Лекции

30
 Формообразуване • Лекции
Надежда Г. Ремичкова

31
 Мария С. Виденова Сиана Камова Сиана Камова ф.№22111 
 
 
Какво разбирам под форма? 
 
 
Формата е структурата на нещата, характерът на вътрешните им връзки, начинът 
на  организация,  на  техните  части,  качествената  определеност  на  съдържанието, 
начинът на съществуване на предмета. 
Форма идва от лат.  Forme и означава: 
‐ вид, изглед, облик, образ, външност, външен вид, очертание, фигура 
‐ образец, калъп, стил, организация, структура, устройство 
‐ система, начин 
‐ модел, профил 
‐ конфигурация 
‐ контур, силует 
‐ строеж 
Според Аристотел „формата“ и материята са основни начала. Материята обаче не 
може да съществува без „формата“‐идеалният, образуващият, действеният, 
съзидателен принцип. Там, където съществува материя /Аристотел учи и за „първа 
материя“‐ /proti oli/‐като всеобща материална основа на света, като чиста потенция, 
като невидима мощ или възможност/, тя винаги е действителна, т.е. обладава 
определена „форма“. От своя страна „формата“, като чиста енергия може да бъде 
мислима и без материята‐в мислещия разум. Именно последният е „форма на всички 
форми“. Той е най‐висшата съвършена „форма“, която може да бъде определена като 
чиста енергия, в която няма нищо потенциално, нищо материално. Това е Бог – 
върховният Разум. 
Науката, най‐общо се разделя на две части: първата се нарича познание на 
материята, а втората ‐ познание на формата. Това значи, че в окръжаващата ни 
действителност няма нищо, в което да не можем да разпознаем материята и формата. 
Например, да вземем една мебел ‐ маса. В нея има материя, т.е. дървото и то има 
Формообразуване • Лекции

форма ‐ формата на масата. И материята, т.е. дървото се явява носител на формата, 
представляваща сама по себе си масата. Същото е и с думата "лъжец", в нея има 
материя ‐ човек, има и форма ‐ лъжец, така че материята ‐ човека се явява носител на 
формата ‐ лъжа, т.е. има навика да не казва истината. И така е във всичко. 
Формата спомага за изобразяване на нашите мисли. Рисувайки, чертаейки или 
показвайки дадена форма, комуникацията става много по‐лесна, а предадената 
информация‐ по‐добре разбрана и по‐качествено запаметена . 

32
 СИМЕТРИЯТА КАТО ОСНОВНА КАТЕГОРИЯ НА НАУКАТА ЗА
ФОРМООБРАЗУВАНЕТО. ХАРАКТЕРИСТИКА И ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ.
СИМЕТРИЯ НА КРАЙНИТЕ ФИГУРИ.
СИМЕТРИЯ НА БЕЗКРАЙНОСТТА. СИМЕТРИЯ В РАВНИНАТА.
СИМЕТРИЯ В ПРОСТРАНСТВОТО.
Формообразуване • Лекции

33
 ХАРАКТЕРИСТИКА НА СИМЕТРИЯТА Мечешки череп, промушен от
бедрена кост - композицията,
намерена в швейцарската
„… състоянието на равновесие явно пещера Драхенлох поражда
трябва да е симетрично”. хипотезата за ранен култ към
Х. Вайл1 мечката от преди повече от
50 000 години.
Симетрията като природно явление е привличала вниманието на Foto 29.9.94, Rudolf Mettler,
човечеството още в „детската” му възраст. И най-древните паметници на Chur
художествена дейност на първобитния човек свидетелстват не само за
представата за симетрията, но и за съзнателното й прилагане.

ФУНДАМЕНТАЛЕН ХАРАКТЕР НА СИМЕТРИЯТА

Още времето на питагорейците в Древна Гърция (V в. пр.н.е.) учените Долмен от Франция;България
се интересуват от симетрията. Обаче, едва през ХІХ в. изследванията се
активизират. Появяват се редица трудове в кристалографията, математиката,
биологията, химията, физиката, изследващи симетрията в макро- и микро-
света. Обща теория на симетрията все още не е създадена, макар че много от
резултатите от една област са възприети в друга и тя намира нови територии
на приложение. Трябва обаче да се подчертае, че почти всички изследователи
на симетрията са съзнавали нейния фундаментален характер2.
Един от учените, допринесли най-много за изследването на
симетрията руският кристалограф Е. Фьодоров3 казва: „Тя не принадлежи на
кристалографията, защото това не е понятие, приложимо само за телата на
неорганичната природа. Тя е като един от отделите на геометрията, а именно
начало на учението за фигурите”, нейното знание е „съвършено необходимо
преди да се пристъпи към изучаване свойствата на природните тела”. Друг
изследовател, Урманцев твърди: „Симетрията е такава особеност на Пирамидите в Гиза ХХVІІ в. до н.е.; Лъвски врати, Микена
Формообразуване • Лекции

природата, за която е прието да се говори, че е фундаментална и обхваща

всички форми на движението и организацията на материята”4.
1 Вейль Г., Симметрия, пер. с англ., М., 1968 Вигнер Е., Этюды о симметрии, пер. с
англ., М., 1971.
2 Шубников А. В., Симметрия. (Законы симметрии и их применение в науке,
технике и прикладном искусстве), М. - Л., 1940; Кокстер Г. Симметрия (в математике) М.,
Введение в геометрию, пер. с англ., М., 1966; Вигнер Е., Этюды о симметрии, пер. с англ.,
М., 1971.
3 E. С. Федоров (1891) “Симмeтрія правильныхъ системъ фигуръ” , Записки
Императорского С.Петерсбургского Минералогического Общества, серии 2, №. 28, сс 1–146
4 Урманцев Ю. А. Симметрия природы и природа симметрии (Философские и
естественнонаучные аспекты), М.Мысль, 1974.

34
 ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СИМЕТРИЯТА
Днес в математиката и логиката симетрията означава бинарни
(двойни) отношения на равенство (тъждество, еквивалентност, подобие)
или отслабените форми на равенство, т.е. толерантност (сходство,
съседство и пр.).
В най-общия математически смисъл симетрията означава
инвариантност на структурата на даден обект по отношение на неговите
преобразувания. Съвкупността от всички преобразувания, които
оставят без изменение структурата на обекта, дава групите на неговите
автоморфизми.5
ХАРАКТЕРИСТИКА НА СИМЕТРИЯТА ЧРЕЗ АВТОМОРФИЗ-
МИТЕ
До ХІХ в. не съществуват необходимите математически понятия за
описание на движенията, водещи до автоморфизмите на даден обект. Мощен
тласък в развитието на учението за симетрията дава т.нар. „Ерлагенска
програма”, провъзгласена от Феликс Клайн в неговата встъпителна лекция
като професор пред философския факултет на Ерлагенския университет
„Преглед на най-новите геометрични изследвания” 1872 г.
Тук всяка геометрия се представя като теория за инвариантите
(неизменностите), получени от определена група преобразувания.
Множеството движения, които водят обекта до превръщането му в
самия себе си, представляват характеристиката на неговата симетрия.
Колкото повече са автоморфизмите, толкова обектът е по-симетричен
и по-прост. Най-симетрични са онези обекти, които се характеризират
с безкрайно множество автоморфизми, като например кръгът и
кълбото. Асиметричен е онзи обект, който има един единствен елемент
на преобразуване – тъждественото движение, оставящо обекта без
Формообразуване • Лекции
изменение.
ЕЛЕМЕНТИ, ОПЕРАЦИИ И ГРУПИ НА СИМЕТРИЯ
„Ако под думата само-съвпадение се разбира движение, което води
фигурата до самата себе си, то група на симетрия на фигурата означава
съвкупността от всички самосъвпадения. В този случай се говори за група
автоморфизми – преобразувания, непроменящи свойствата на обектите.
Изискването за инвариантност – запазване на структурата на обекта
5 Виж: Маркъс дю Сотой: Симетрията, загадката на реалността
http://www.ted.com/talks/lang/bg/marcus_du_sautoy_symmetry_reality_s_riddle.html
при преобразуванията – лежи в основата на определението на групата на
симетричните преобразувания на фигурата
Обектът не се променя при извършване на така нар. „операции на
симетрия”. Например един квадрат може да бъде завъртян на 90 градуса по
ос, перпендикулярна на равнината и минаваща през центъра му и той няма
да бъде променен.
Остта на завъртане се нарича елемент на симетрия и в случая
представлява ос на симетрия. Ос на симетрия от n-ти порядък, се нарича
тази ос, по която тялото завъртяно на ъгъл 360/n градуса се оказва в идентична
позиция и конфигурация.
Другите елементи на симетрия и техните съответни операции на
симетрия са: равнина на симетрия, а съответната операция се нарича
отражение в равнина на симетрия и център на симетрия, чиято операция
е инверсията – отражението в точка.
Операциите на симетрия, привеждащи фигурата от първоначалното,
в едно и също ново положение, се наричат еквивалентни. Такива операции
например, представляват огледалните превъртания на фигурата около
някаква ос на 180 градуса и инверсията – отражението в точка, наречена
център на симетрия.
ОПЕРАЦИИ И ГРУПИ НА СИМЕТРИЯ. ПОРЯДЪК НА ГРУПИ-
ТЕ НА СИМЕТРИЯ
Броят на симетричните операции, преобразуващи фигурата в самата
себе си, определя порядъка на групата на симетрия. Порядъкът на групата
е свързан и с максималния брой на равните части, на които може да бъде
разделена фигурата.
35
 ОПЕРАЦИИ И ЕЛЕМЕНТИ НА СИМЕТРИЯ
Обръчите илюстрират идеалната
симетрия на сферата - тя е
симетрична спрямо всеки свой
диаметър, всяко свое диаметрално
сечение и спрямо центъра си
Огледални ротации на 180 градуса около
ос и инверсия – отражение спрямо точка,
наречена център на симетрия – това са така
наречените еквивалентни операции.
Формообразуване • Лекции
ОПЕРАЦИИ И ГРУПИ НА СИМЕТРИЯ. ПОРЯДЪК НА ГРУПИТЕ НА
СИМЕТРИЯ
Броят на симетричните операции, преобразуващи фигурата в самата себе си,
определя порядъка на групата на симетрия. Порядъкът на групата е свързан
и с максималния брой на равните части, на които може да бъде разделена
фигурата.
За първата буква самосъвпадението става посредством въртене около
хоризонтална ос на симетрия;
При втората – около вертикална ос на симетрия;
Третата фигура се превръща отново в себе си при обръщане на 180 градуса
– това е централна симетрия;
Четвъртата има освен централна и осева симетрия, а оттук следват три
елемента на групата на симетрия;
Петата притежава обръщателна-ротационна симетрия от четвърти
порядък – при нея съвместяването се получава при въртене на 90 градуса.
Неделимите фигури е прието да се наричат асиметрични
36
 ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ СИМЕТРИЯ НА КРАЙНИТЕ ФИГУРИ

Учението за симетрията, според кристалографа Фьодоров, се дели на

две главни части:
–– учение за симетрията на крайните фигури и
–– учение за симетрията на безкрайните системи.
С други думи, в зависимост от обекта, съществува симетрия на
дискретността и симетрия на безкрайността (непрекъснатостта);
симетрия на индивидуума и симетрия на средата.
В исторически план тези две учения имат относително самостоятелно
развитие, като и досега не е напълно осмислена диалектическата им
взаимообвързаност.

СИМЕТРИЯ НА КРАЙНИТЕ ФИГУРИ

Маргбурският професор И.Ф. Хесел в 1830 г. извежда по геометричен път
всички елементи на симетрия на крайните фигури и доказва, че външната
форма на кристалите се определя от 32 вида симетрия. Но, както често ВАРИАНТИ ОРНАМЕНТИ ПОСТРОЕНИ НА БАЗАТА НА КРИСТА-
става в науката, този извод се оказва преждевременен…той остава неразбран ЛОГРАФСКИТЕ 32 ГРУПИ МНОГОСТЕНИ /Береснева, В.Я.. 1977/
8

и неоценен6.
В 1850 г. излиза труд, където е изложена „стройна и изящна система
на учението за симетрията”, както се изразява Фьодоров. Авторът О. Браве
е моряк, метеоролог, който се заинтересувал от формите на снежинките и
започнал задълбочено да се занимава с кристалография. Браве за пръв път
просто и ясно формулира понятието за център, ос и равнина на симетрия,
а самата симетрия определя като съвкупност от тези фактори. Той не
се ограничава само с изследване симетрията на кристалите, а има предвид
всички възможни природни тела.
Формообразуване • Лекции

Браве изказва хипотезата за решетъчния строеж на кристалите,

като полага основите на съвременната структурна кристалография, макар
да се ограничава само с този вид правилни системи от точки, получил в
последствие наименованието пространствени решетки7. За нас е интересен
фактът, че чрез тази хипотеза той разклонява учението за симетрията в посока
към симетрията на непрекъснатостта.
6 И. И. Шафрановский. История кристаллографии. XIX век, Л., „Наука”, 1980
7 Bravais Auguste „Recherches sur la cristallographie” („Proc. verb. de la Société Phi- аа
lom.”, 1849, pp. 51, 54,69, 85 и 1850, р. 50); „Note sur les polyèdres symetriques de la géom-
etrie”; „Mémoire sur les polyèdres de forme symetrique”: „Journal de mathématiques pures et 8 В. Я. Береснева, Н. В. Романова, Вопросы орнаментации ткани, М., Легкая
appliquées” par Lionville, XIV, рр.137—180, 1849). индустрия, 1977

37
 СИМЕТРИЯ НА КРАЙНИТЕ ФИГУРИ „ЗАЩО СНЕЖИНКИТЕ СА ШЕСТОЪГЪЛНИ, А НЕ ПЕТОЪГЪЛНИ ИЛИ
В 1867 г. руският военен специалист академик А.В. Гадолин, без да ОСМОЪГЪЛНИ ?”- СЕ ПИТА КЕПЛЕР И СИ ГО ОБЯСНЯВА С ТОВА, ЧЕ
подозира за резултатите на Хесел и Браве, отново извежда 32 вида симетрия НЕВИДИМИТЕ КАПКИ СЕ ЗЕЛЕПВАТ ЕДНА ЗА ДРУГА КАТО ЗЪРНАТА
за крайните фигури в кристалографията9. От този труд, както казва НА НАРА. ТАКА ТОЙ ИДВА ДО ИДЕЯТА ЗА ПЛЪТНАТА ОПАКОВКА
Фьодоров остава само една нищожна крачка за обобщаване и прилагане на НА СФЕРИ, ПРИБЛИЖАВАЙКИ СЕ ДО ВЪПРОСИТЕ НА ВЪТРЕШНИЯ
това, което е направено за кристалографските системи, към симетрията на СТРОЕЖ НА КРИСТАЛИТЕ И КРИСТАЛНИТЕ СТРУКТУРИ
геометричните фигури въобще.
Тази крачка е направена почти едновременно от руския минералог
Фьодоров и известния физик Пиер Кюри, макар че всъщност и двамата
решават повторно решената половин век преди тях задача от немския
кристалограф Хесел. И все пак, за учението на симетрията най-много
допринасят именно тези двама учени.
ВЪТРЕШЕН СТРОЕЖ НА КРИСТАЛИТЕ
В 1611 г. Кеплер в малкия си трактат „За шестоъгълните снежинки” се
пита „Защо снежинките са шестоъгълни, а не петоъгълни или седмоъгълни?”
си го обяснява с това, че невидимите водни капки се залепват една за друга,
и
както „зърната на нара”. Така Кеплер идва до идеята за плътна опаковка
на сфери, приближавайки се плътно до въпросите за вътрешния строеж на
кристалите и учението за кристалните структури, свързвайки за пръв
път външната форма на кристалите с вътрешния им строеж.
Диаграма на Кеплер в ТЕКТОНИКА НА НАЙ-РАЗПРОСТРАНЕНИТЕ В
трактата му „За ПРИРОДАТА ПЛЪТНИ СФЕРИЧНИ ОПАКОВКИ
шестоъгълните снежинки”10 /Китайгородский,А. 1984, 33/11


Формообразуване • Лекции

9 Гадолин, А.В. „Вывод всех кристаллографических систем и их подразделений из

общего начала” (1867, в „Записках Имп. русского минерал. общ.”, IV, 1869)
10 Strena, seu de nive sexangula –В: И. Кеплер „О шестиугольных снежинках” / Пер. с
латинского Ю. А. Данилова. — М.: Наука, 1982
11 Л. Д. Ландау, Китайгородский, А. „Физика для всех.” В 4-х кн.М.1984

38
 РАСТЕЖ НА КРИСТАЛИТЕ. КРИСТАЛНИ РЕШЕТКИ КРИСТАЛНИ РЕШЕТКИ
Петдесет години след Кеплер датският геолог, кристалограф и анатом, Принцип на строежа на кристала
който се смята за основател на кристалографията, Н. Стенон за пръв път при органични съединения
формулира основните понятия за формиране на кристалите12. Растежът Модел на кристална решетка /Китайгородский, 1984/
на кристалите става не отвътре навън, както при растенията, а
чрез наслагване върху външните стени на кристалите на малки
частици, донасящи отвън някаква течност. Стенон открива основния
за кристалографията закон за постоянството на ъглите: „Броят и
дължината на страните се изменят, без да се изменят ъглите”. Този
закон има отношение както към вътрешната структура на кристалите, така
и към външната им форма. Този закон става основа не само за развитието
на кристалографията, но и за установяване законите на симетрия
при кристалните тела и разкриване на връзката между външната и
вътрешната симетрия на кристалите.
а/ Модел на строеж на
кристал от „ТУХЛИЧКИ”;
Структура на урана – сравнява се с плътна хексагонална опаковка
б/ Идеализиран вид
на кристала
/Китайгородский, 1984/13

КРИСТАЛНИ РЕШЕТКИ
Формообразуване • Лекции

Структура на готварската сол – а; на калцит – б; Пространствена решетка;

Френският кристалограф Р. Ж. Гаюи (René Just Haüy) допринася много
в даването на път в това направление. Веднъж случайно изпуснатият кристал
от калцит, разцепил се на малки паралелепипедчета, го навежда на мисълта,
че кристалите се градят от молекули с паралелепипедна форма.
Разглеждайки вътрешния строеж на кристалите като симетричен, Гаюи
дава тласък в развитието на теорията за кристалните решетки.14
12 Стенон Н. „О твердом, естественно содержащемся в твердом” Издательство АН
СССР, Ленинград, 1957 год
13 Л. Д. Ландау, Китайгородский, А. „Физика для все.” В 4-х кн.М.1984
14 Гаюи Р. Ж. Структура кристаллов. Серия „Классики науки”. М.—Л., 1962

39
 КРИСТАЛНИ РЕШЕТКИ КРИСТАЛНИ РЕШЕТКИ
Слоисти силикати с характерни кристални структури, чиято основа
съставляват пачки от октаедрични и тетраедрични слоеве;
Микрофотография на кремък – вижда се нарушаването на порядъка на Отделни слоеве често се завиват на руло, образувайки дълги иглисти
решетката при йонна инплантация кристали /Хейзен и Фингер, 1985/

Кристална структура на кварц – сложен тримерен скелет от тетраедри,

центрирани с кремък, с общи върхове;
Формообразуване • Лекции

40
 СИМЕТРИЯ НА „БЕЗКРАЙНИТЕ ФИГУРИ” СИМЕТРИЯ НА „БЕЗКРАЙНИТЕ ФИГУРИ”
Към средата на ХІХ в. в науката съществуват вече обективни условия Съществуват 17 типа симетрия на плоскост.
за развитието учението за симетрията на „безкрайните фигури”. Известният Елементарните клетки са отделени /Китайгородский, 1984/
френски математик К. Жордан разглежда правилните системи фигури от
гледна точка на теорията за групи движения. Той успява да посочи 16 от
17-те групи симетрия в равнината.
Две различни разположения на
фигурите при еднакъв тип на
симетрия на шарката
/Китайгородский, 1984/

Огледални линии
Формообразуване • Лекции

41
 ГРУПИТЕ НА СИМЕТРИЯ В РАВНИНАТА СА 17
Само на тази база – групите движения – е било възможно математи-
ческото доказателство на видовете симетрия в равнината.
Запълването на плоскост с равни фигури става с помощта на
четириъгълници или шестоъгълници, като на всяка тяхна страна съответства
равна и паралелна такава. Те се наричат паралелогони. Съществуват всичко 8
типа паралелогони: квадрат, правоъгълник, ромб, кос успоредник и четири
вида шестоъгълници.
„Сред съществуващите произведения на декоративното изкуство, казва
един от изследователите на симетрията – Шубников, могат да се срещнат
образци от всички случаи на симетрия, изведени от кристалографите, но
едва ли сред художниците може да се намери даже един, който действително
да е запознат с всички случаи на симетрия и да може съзнателно да избере за
работата си именно този случай, който най-много да и подхожда.”
Това е защото художниците традиционно работят по интуиция.
Формообразуване • Лекции
МРЕЖЕСТИ ОРНАМЕНТИ
Дизайнерите би следвало да усвоят знанието за този тип симетрия, тъй
като то има пряко приложение в тяхната практика.
На базата на 17–те типа симетрия в равнината се разработват на
практика мрежестите орнаменти, наричани още тип „паркет” или „решетки”,
„мозаечни структури” и прочее.
Всяка от тези групи се основава на петте успоредника. С удебелена линия
са показани възможните конфигурации на тези успоредници. Съединението
на няколко успоредника от един и същи вид дава представа за всяка група
/Береснева, В.Я. 1977/;15
15 В. Я. Береснева, Н. В. Романова, Вопросы орнаментации ткани, М., Легкая
индустрия, 1977
42
 МРЕЖЕСТИ ОРНАМЕНТИ ИЛИ „ПАРКЕТ” ПРЕСЛАВСКА КЕРАМИКА
/Береснева, В.Я. 1977/; Един исторически преглед показва, че тези видове симетрия в равнината
са съществуващи в „неявен вид” в изкуството още на древните египтяни.
Изкуството за запълване на равнината с повтарящи се фигури присъствува
във всички културни традиции, включително и българската.
„Мотиви без край. Под това име разбираме
онези чисто орнаментални композиции в
Кръглата църква, които са съставени от един
или повече мотиви, скачени или отделени,
но всякога така подредени, че да изпълват
изцяло дадена плоскост. Мотивите на
такива композиции имат геометричен
или натуралистичен произход, но всякога
са третирани абстрактно и то така, че
да бъдат симетрично делими на 2 или 4
Възстановени мотиви от плочки части от граничната линия, респективно
с мотиви „без край” от ъгъла на украсеното поле. Така разделени,
Кръглата църква в Преслав. мотивите могат да бъдат лесно допълнени
ПРАВИЛНИ И ПОЛУПРАВИЛНИ РЕШЕТКИ ИЛИ ПЛОСКИ във въображението на зрителя и по такъв начин композицията добива характер
МОЗАЕЧНИ СТРУКТУРИ на едно безкрайно орнаментирано поле, което няма нито център, нито граници”.
ИЗПЪЛНЕНИ ОТ ДЖ. Л. ШУЛМАН, ПО ЗЕЙТУН 198416 „В преславската керамика имаме двуяки безкрайни композиции: едните
са се простирали на длъж и на шир, запълвайки пространни плоскости по
стените и сводовете на църквата, другите са
били наредени в хоризонтални фризове за
да ограничават картини или архитектурни
ансамбли”. /Миятев, Кр., 1936/; 17
Формообразуване • Лекции

16 Зейтун, Ж.. „Организация внутренней струкуры проектируемых архитектурных

систем”, Москва, „Стройиздат”, 1984; Zeitoun, J. “Trames planes Introduction a une stude
architecturale des trames”” Dunod, Paris, 1977 17 Миятев, Кр. Преславската керамика. С., 1936.

43
 МОЗАЙКИ И ФРИЗОВЕ ОРНАМЕНТИКА ОТ СРЕДНА АЗИЯ
Особено силно това изкуство присъствува при мюсюлманите и евреите.
МОЗАЙКИ ОТ КЕРУАН /Снимки Ст. Бояджиев/
Предпочитанието, което те показват към абстрактните орнаменти идва от
религията им, по силата на която не се разрешава изобразяването на птици,
зверове и още по-малко на човек. Под забрана да изобразяват в декора, те
разработват изключително дълбоко орнамента – растителен и геометричен.

Бухара, Мавзолей на Сайредин

Бухарзи, Кенотаф, ХІV-ХV в.,
Мавзолей на Шади Мулк-Ага; купол

ПОЯСИ С МЕДАЛЬОНИ И ПЛЕТКИ ОТ КАПАДОКИЯ, ТУРЦИЯ

Така изкуството на орнамента достига своя най-голям разцвет в ХІІІ в.

в Испания, където маврите използвали всичките 17 групи във фантастичните
орнаменти на Алхамбра – знаменития дворец на арабските султани в Гренада
[Кокстер, 1966; 95].18

КЕРАМИЧЕН ФРИЗ ОТ МАНАСТИРА ПАТЛЕЙНА, 9-10 ВЕК,

РЕКОНСТРУКЦИЯ
Формообразуване • Лекции

18 Кокстер Г. С. М., „Введение в геометрию” ,М.Наука, 1966

Виж още http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=1010034

44
 СИМЕТРИЯ В ПРОСТРАНСТВОТО А правилните системи фигури предоставят канава на всички възможни
видове структури на кристалите, т.е. всяка една кристална структура
задължително принадлежи към някои от 230-те пространствени групи
симетрия [Федоров, 1949;130].19
Пиер Кюри има забележително отношение към симетрията и по-
специално към нейното универсално значение за света, разпростира
вниманието си не само върху кристалите, но и върху физическите явления:
Преки продължители на френския математик Жордан, работещи на „Мисля, че представлява интерес да се въведе при изучаването на
базата на групите движения при извеждане учението за симетрията на физическите явления понятието симетрия, толкова известно на
безкрайните фигури, са немските учени Л. Зонке, извел 65 от тях [L.Sоhncke, кристалографите” [Curie, 1884; 118].20
1879], и А. Шьонфлис. Шьонфлис забелязва връзката между правилните
системи от точки и правилното запълване на пространството. По пътя
на теорията на групите движения, използвайки алгебричния апарат, десет
години след Зонке, той извежда вече 227 правилни системи на симетрия в
пространството [Schönflies, 1889].
В 1890 г. руският кристалограф Е.С. Фьодоров извежда 230 съвкупности
от елементи на симетрията за безкрайни (прекъснати) кристални
системи, с което открива важен етап в развитието на геометричната теория
за пространството и същевременно става основоположник на съвременната
структурна кристалография.

СИМЕТРИЯ НА КРАЙНИТЕ ФИГУРИ И СИМЕТРИЯ НА

ПРАВИЛНИТЕ СИСТЕМИ ФИГУРИ
Фьодоров има най-голям принос за развитието на учението за
симетрията главно с това, че ясно разграничава нейните две лица:
симетрия на крайните фигури и симетрия на безкрайните фигури. Както
в едното, така и в другото направление, той изтъква това разграничаване
и същевременно определя границите на своя принос: „Симетрията на
Формообразуване • Лекции

крайните фигури” съдържа пълен извод на всички крайни геометрични

фигури, в които може да се осъществи собствената индивидуална симетрия
на природните тела, те „могат да имат само един от 32-та вида симетрия”
[Федоров, 1888 и 1901; 115]. А в „Симетрия на правилните системи фигури”
се извеждат всички възможни правилни паралелоедри и стереоедри,
запълващи пространството. „Аз не извеждам всички видове симетрия на
безкрайните фигури, а само тези от тях, които се наричат правилни системи
фигури”, казва той [Федоров, 1949;119]. Така става ясно, че симетрията на
безкрайните фигури остава неизчерпана и неизследваната територия е
извън правилните системи фигури.
19 Е. С. Фёдоров. Начала учения о фигурах, М., 1953; Симметрия и структура
кристаллов. Основные работы, М., 1949 ; Кристаллография. Сб., в. 3, Л., 1955
20 П.Кюри изучавал (1884-85) въпросите на симетрията на кристалите (в частност,
сформулирал т.нар. Принцип на Кюри) и проблема за симетрията във физиката въобще
(1894) – Виж Кюри П. Избранные труды. [Djv-ZIP] Перевод с французского Н.Н.Андреева,
И.Г.Русакова, К.Н.Шапошникова и Л.С.Сазонова. Редакция и примечания Н.Н.Андреева
и Л.С.Сазонова. (Москва - Ленинград: Издательство „Наука”, 1966. - Серия „Классики
науки”)

45
 ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ РЕШЕТКИ И ГРАДЪТ ПРОСТРАНСТВЕНИТЕ РЕШЕТКИ В АРХИТЕКТУРАТА
„Решетката не трябва да се разглежда като незначителен принос в работата на
архитектурното проектиране... Най-простият начин се състои в използването
на квадрати-решетка, в която трябва да се вписват всички форми...”
/A. Lurcat, 1953/21

„ЧОВЕКЪТ И КРИСТАЛИТЕ” Хабитат – Монреал Структура в три измерения на Риколе

„ГРАДЪТ” – ГРАФИКА ОТ
МАЗЕЛ
ГРАДЪТ – РЕАЛНОСТ
РИСУНКА ОТ КАРЕЛ ЧАПЕК
/ЧАПЕК, 1959/
Формообразуване • Лекции

Модел на изложбен павильон Клъстери на Арата Изотзаки

/по П. СТИВЪНС/
21 André Lurçat, Formes, composition et lois d’harmonie. Éléments d’une science de
l’esthétique architecturale, Paris, Éditions Vincent, Fréal & Cie, 1953

46
 СИМЕТРИЯ В МИКРОСВЕТА НА КЛЕТКИТЕ И ТЪКАНИТЕ ВЗАИМОЗАВИСИМОСТ МЕЖДУ СИМЕТРИЯ НА
/Чакъров и Начев/22 ПРОСТРАНСТВОТО И СИМЕТРИЯ НА ИНДИВИДИУМА
Какво е тогава новото, което предлага Пиер Кюри? Това е именно
съществуващата взаимозависимост между двете симетрии – на
индивидуума и на средата. Той твърди, че не може да се разглежда симетрията
на каквото и да било тяло, без да се отчита симетрията на обкръжаващата го
среда. Симетрията на средата се налага върху симетрията на тялото.
Получената форма запазва онези елементи от собствената си симетрия,
които съвпадат с елементите на симетрия на средата [Шафрановский,
1968; 53].24
Ето защо логично следва изводът на Вайл: „преди да се изучават
геометричните форми в пространството от гледна точка на тяхната
Електронограма на напречен срез Напречен срез от правия бедрен симетрия, е необходимо в същия аспект да се изследва структурата на
от реснички на епителни клетки на мускул на свиня
сладководна мида самото пространство. Пустото пространство има доста висока степен
на симетрия: всяка точка е подобна на друга, нито в една точка няма
УНИВЕРСАЛНА РОЛЯ НА СИМЕТРИЯТА вътрешно различие между различните направления.” [Вейль, 1968;
Пиер Кюри формулира редица идеи относно универсалната роля
145].25
на симетрията, получили развитието си в някои съвременни изследвания
КОГАТО СЕ НАМЕСИ ЗЕМНОТО ПРИТЕГЛЯНЕ СЕ ОТВАРЯ
(като тези на В.И. Вернадски, А.В. Шубников, Ю.А. Урманцев, А.М.
ОЩЕ ЕДНА СТРАНИЦА ЗА СИМЕТРИЯТА.
Заморзаев и др.). По думите на Мария Кюри, той „бил принуден да допълни
и разшири понятието за симетрията, разглеждайки я като състояние на
пространството, характер на средата, където протича дадено явление”
[Кюри, М., Е. Кюри, 1959; 27].
Знаменитият немски учен Хелмхолц също тясно свързва самото
понятие за пространството с идеята за симетрията: „та нали определяща за
пространството се смята неговата „симетричност” – това, че в разните си
направления то е устроено еднакво, по силата на което в него могат свободно
да се „движат” фигурите...”- казва той.
Формообразуване • Лекции

„Kвазикристали, които приличат на

удивителните арабски апериодични
мозайки, като онези в двореца
"Алхамбра" в Испания и Дарб-и Имам
в Иран, но на нивото на атомите.
„Даниел Шехтман е носител на
Нобеловата награда за химия за
откриването на квазикристалите. 23
24 Иларион Иларионович Шафрановский, Симметрия в природе, Издательство
22 Е. Чакъров, Ч. Начев, Атлас: Клетка и тъкани, С.Народна просвета,1993 Недра, Ленинградское отделение, 1968
23 http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=4177831 05.10.2011, 14:22 25 Вейль Г. Симметрия. М: Наука, 1968

47
 ТЕМА ЗА ЕСЕ № 2
„МОЗАЙКИ – АНАЛИЗ И СИНТЕЗ”
1. АНАЛИЗИРАЙ МОЗАЙКА ПО ТВОЙ ИЗБОР ОТ РЕАЛНО
СЪЩЕСТВУВАЩ ОБЕКТ, НАПРИМЕР ОТ АЛХАМБРА
2. ИЗВЛЕЧИ ОСНОВНА ФИГУРА, ПРОМЕНИ ВИДА НА
ОПЕРАЦИИТЕ И ГЕНЕРИРАЙ СВОЯ МОЗАЙКА.

ПРЕПОРЪКА: РАЗГЛЕДАЙ
• „ЧУДНИЯТ СВЯТ НА МОЗАЙКИТЕ” – В:
http://zheleva-martins.com/2011/04/01
• ДИЗАЙН НА МОЗАЙКИ, ЛАБИРИНТИ, ШЕВИЦИ, ФРИЗОВЕ,
РАМКИ….ПО ГРЪЦКИ, КЕЛТСКИ, РИМСКИ …..И НАЙ-
ИНТЕРЕСНОТО – ПО СОБСТВЕНИ МОДЕЛИ – виж „Всичко за
мозайките, генериране на мозайки – Design a mosaic – http://gwydir.demon.
co.uk/jo/mosaic/index.htm

ПРИМЕР ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА МОЗАЙКИ НА БАЗАТА НА ОСНОВНА

ФИГУРА ТРИЪГЪЛНИК

Основна Основна
фигура фигура
Формообразуване • Лекции

Плътно покриване Плътно покриване

48
 Формообразуване • Лекции

49
 Формообразуване • Лекции

50
 Формообразуване • Лекции

51
 Формообразуване • Лекции

52
 Формообразуване • Лекции

53
 ЗЕМНОТО ПРИТЕГЛЯНЕ И СИМЕТРИЯТА.
ПОНЯТИЕ ЗА ДИСИМЕТРИЯ И АСИМЕТРИЯ;
ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ: БИЛАТЕРАЛНА СИМЕТРИЯ;
РАДИАЛНО – ЛЪЧЕВА СИМЕТРИЯ; КРИВОЛИНЕЙНА СИМЕТРИЯ;
ЦВЕТНА СИМЕТРИЯ И ДРУГИ ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ.
СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО.
Формообразуване • Лекции

54
 ЗЕМНОТО ПРИТЕГЛЯНЕ И СИМЕТРИЯТА ПРИ ОТСЪСТВИЕ ИЛИ НЕУТРАЛИЗИРАНЕ
СИЛАТА НА ЗЕМНОТО ПРИТЕГЛЯНЕ СА
НАЛИЦЕ УСЛОВИЯ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА
КЪЛБОВИДНА ФОРМА

Влиянието върху обектите и организмите на гравитационните сили

на земята, което включва собствената маса, атмосферното или водно
налягане, напора на вятъра, температурата, инсолацията и др. принудително
води до целесъобразен отбор на универсални форми най–ефективно
Сканираща електронограма
взаимодействащи си с тези фактори. Характерната особеност на процеса на МИКРООРГАНИЗМИ – ПО ХЕКЕЛ на миша яйцеклетка –
подбор се състои в това, че дадените фактори се отчитат не произволно, а на /THOMPSON, D. D. 1942/ Е.Чакъров, Ч.Начев
базата на принципи, изработени от самата еволюция и главният принцип е
икономията на материал и енергия.
„Сгъстена материя, която не е притеснена от нищо в развитието на
собствената си симетрия, с изключение на това, че се намира в някаква точка,
получава форма на кълбо, с център тази точка” [Weyl]. При отсъствие
или неутрализиране на силата на земното притегляне са налице условия
за да се реализира сферичната форма на телата.
В съответствие с тези условия най-нисшите животински форми – малки
същества, пръснати из водата, са повече или по-малко кълбовидни.

СИМЕТРИЯ НА ГРАВИТАЦИОННОТО ПОЛЕ НА ЗЕМЯТА И

СИМЕТРИЯ НА ТЕЛАТА Foraminifera: Subbotina Морски таралеж
В присъствие на гравитация, формата на телата попада в мощната й
власт и се диктува от симетрията на гравитационното поле. Ако следваме
Формообразуване • Лекции

логиката на универсалния принцип на Кюри за налагането на симетрията

на средата върху собствената симетрия на телата, стигаме до извода, че
всички земни форми се решават в борба с гравитацията.
Възниква въпросът каква е симетрията на гравитационното поле на
земята. Тъй като Земята има почти сферична форма, силите на земното
притегляне са насочени към нейния център и образуват сферично
гравитационно поле.
Ако вземем коя да е точка на земната повърхност за изходна при
определяне на въздействието на симетрията на гравитационното поле
на тяло, разположено в същата точка, то гравитационната сила минава Цвят на глухарче
55
 през тази точка и е насочена към центъра на земята. Около изходната точка РАДИАЛНО-ЛЪЧЕВА СИМЕТРИЯ В ПРИРОДАТА
се намират множество други, през които също минават силите на притегляне,
в посока към центъра. Всички точки около нашата първоначална описват
кръг, а снопът от гравитационни сили оформя конус, чиято ос минава
през изходната точка. И така, всяка точка от земната повърхност под
влиянието на силите на земното притегляне получава „симетрия на
конус”. Тази симетрия на конус налага своя отпечатък на външната симетрия,
а заедно с това и на формата на всеки обект, формиращ се в дадената точка.

ГРАВИТАЦИЯ И ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ. РАДИАЛНО-ЛЪЧЕВА

СИМЕТРИЯ
Оттук нататък, в зависимост от това, дали обектът е неподвижно
прикрепен към дадената точка или пък се движи вертикално или
хоризонтално спрямо земната повърхност, обектът „се съобразява” със
сферичната симетрия на гравитационното поле и конусната симетрия
на всяка земна точка.
Онези обекти, които са обречени през цялото си съществуване да стоят РАДИАЛНО-ЛЪЧЕВА СИМЕТРИЯ В АРХИТЕКТУРАТА И ДИЗАЙНА
неподвижно, или пък да растат или да се движат вертикално, задължително
се подчиняват на радиално-лъчевата симетрия. Такава симетрия имат
например, дърветата, цветята, нисшите животни като морските звезди,
медузите, морските таралежи и пр.
Формообразуване • Лекции

Принципна схема на радиално-лъчевата симетрия

/по И. Шафрановский,1968/
56
 ГРАВИТАЦИЯ И БИЛАТЕРАЛНА СИМЕТРИЯ БИЛАТЕРАЛНА СИМЕТРИЯ В ПРИРОДАТА
Същевременно, обектите, които растат или се движат под наклон
или успоредно на земната повърхност, са във властта на билатералната
симетрия – т.е. двустранната, огледалната симетрия. Огледална симетрия
притежават рибите, птиците, млекопитаещите, човекът.

Принципна схема на билатералната – двустранната или наричана още

огледална симетрия /И. Шафрановский,1968/

ДЕФИНИЦИИ ЗА СИМЕТРИИТЕ
Дефиницията на двустранната симетрия в геометрията е следната:
Едно тяло /пространствена конфигурация, е симетрично спрямо дадена
равнина, ако при отражение в нея се преобразува в самото себе си.
Една фигура има ротационна симетрия спрямо ос, ако тя се привежда БИЛАТЕРАЛНА СИМЕТРИЯ В АРХИТЕКТУРАТА И ДИЗАЙНА
в самата себе си от всички ротации около тази ос.
Съгласно геометричното понятие, двустранната симетрия се отнася
за операции като отражения или ротации. Окръжността в равнината и
сферата в пространството имат пълна ротационна симетрия.
Важно е да се отбележи, че сферичната симетрия има център,
безброй много оси на симетрия и безброй много равнини на симетрия.
Всеки следващ вид симетрия е производен от сферичната и се
Формообразуване • Лекции

получава чрез отпадане на някои от елементите на симетрия. Къщи от Трявна и Копривщица Капитолийският
площад в Рим
При радиално-лъчевата симетрия броят на равнините на симетрия
не е вече безкраен, а точно определен.
При билатералната симетрия равнината на симетрия е вече само
една и т.н.

ДИСИМЕТРИЯ И АСИМЕТРИЯ
В своята работа „За симетрията във физическите явления” Кюри казва,
че е задължително само отсъствието на някои елементи на симетрията. Погребален храм на Вила Ротонда на Паладио – изглед и интериор
Именно тя – ди-симетрията твори явленията”. Менхотеп, 2052 г. пр.н.е.
57
 Под дисиметрия се разбира съвкупността от всички елементи на ОТ АБСОЛЮТНА СИМЕТРИЯ – КЪМ АСИМЕТРИЯ
симетрия, които липсват във фигурата. Броят на липсващите елементи на ДВИЖЕНИЕТО ОТ АБСОЛЮТНАТА
симетрия е винаги много по-голям от този на наличните и поради това е по- СИМЕТРИЯ НА КЪЛБОТО МИНАВА
удобно класификацията на формите да се прави чрез симетрията. ПРЕЗ БЕЗКРАЙНАТА СИМЕТРИЯ
Всъщност движението от абсолютната симетрия на сферата през НА ЦИЛИНДЪРА И КОНУСА ПРЕЗ
безкрайната симетрия на цилиндъра и конуса, през радиално-лъчевата РАДИАЛНО-ЛЪЧЕВАТА....И ВЪРВИ
и билатералната симетрия… върви към асиметрия, т.е. към пълното КЪМ АСИМЕТРИЯ – ОТСЪСТВИЕ НА
отсъствие на симетрия. Това е същото това движение – от формата към СИМЕТРИЯ:
аморфията, от реда към безпорядъка … и обратно.

ОТ АБСОЛЮТНА СИМЕТРИЯ – КЪМ АСИМЕТРИЯ

Движението от абсолютната симетрия на сферата, през безкрайната
симетрия на цилиндъра и конуса, през радиално-лъчевата и билатералната
симетрия,… върви към асиметрия - към пълното отсъствие на симетрия.
Това е същото това движение – от формата към аморфията, от реда към
безпорядъка … и обратно.
Интересен е фактът, че еволюционният ход на живота в своята
морфология предоставя най-подходящите илюстрации на това движение.
На най-ниските стъпала на живота – при микроорганизмите, се започва от
неопределената форма, която може да мине в коя да е симетрия, присъща
на крайните фигури (кълбо, икосаедър, додекаедър…), следват – цилиндър,
биконус, елипсоид, призми… Впоследствие се появяват радиално-
симетричните форми, после при многоклетъчните – билатералната симетрия.
Обаче, към върховете на еволюционното дърво броят на видовете симетрия
рязко намалява, възникват многократно асиметризирани форми… Както в
онто-, така и във филогенезиса имат място преходите от типа дисиметризация-
симетризация, при това като цяло процесът е силно придвижен в посока на
дисиметризация.
Формообразуване • Лекции

Тъй като броят на липсващите елементи на симетрия е безкрайно

голям, то процесът на дисиметризация е безкраен, безкрайно много са и
съществуващите видове симетрия.

Проект за земеделска резиденция –

Клод Никола Леду;
Църква – проект на Ееро Сааринен
Гробница-кенотаф – проект на Етиен Буле
58
 ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ ТРАНСЛАЦИОННА СИМЕТРИЯ
Това е симетрията, при която е налице някакво постъпателно движение
на обекта – фигура в равнината или тяло в пространството, при което всичките
му точки се движат успоредно, без въртене;
Транслационната симетрия може да се комбинира с двустранната, при
което обектът е подложен освен на транслация и на отражение.
Примери са различните ивични орнаменти, фризове, колонади и др.
ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ, В ЗАВИСИМОСТ ОТ ТРАНСФОРМА-
ЦИЯТА НА ОБЕКТИТЕ. РОТАЦИОННА СИМЕТРИЯ
Циклическата /ротационна/ симетрия е тази, при която обектът се
върти около точка или ос, привеждайки се сам в себе си, а в зависимост от броя
на равнините на симетрия има съответния порядък. Например, цикличната
симетрия от 5-ти порядък се наблюдава при много цветя. Ябълката, в напречен
разрез е също модел на тази симетрия. В животинския свят циклическата
симетрия от 5 ред – пентагоналната симетрия – се среща само при нисши
животни, като морската звезда. Снежните кристали предлагат най-добри
образци на хексагонална симетрия – циклическа симетрия от 6 ред; Като
специфичен вид е ротационната симетрия без отражение – това е трискелът
/наричан още трикветрум/ и свастиката.

ПРИМЕРИ ОТ ГРЪЦКОТО ИЗКУСТВО АРКАДИ съставени на

– фриз, съставен на базата транслация принципа на транслацията,
+ отражение и фриз, съставен на базата фрагмент, Палата на Дожите
единствено на транслацията във Венеция

циклическа симетрия от трискел

5 ред, цвят на кактус
Формообразуване • Лекции

ПРИМЕР ОТ ОРГАНИЧНИЯ СВЯТ

циклическа симетрия, циклическа симетрия от 6 ред – щипци, подчиняващи се на транслация
морски звезди от 4, 5, 6 и 7 ред хексагонална симетрия – снежинки и хлъзгащо се по ос отражение
59
 ЦИЛИНДРИЧНА СИМЕТРИЯ ДРУГИ ВИДОВЕ СИМЕТРИЯ
Това е симетрията, при която обектът се привежда в себе си чрез Появата на все нови и нови теории на симетрията, като например
завъртане около оста на цилиндър, на ъгъл 360 градуса. Цилиндричната криволинейната симетрия, хомологичната симетрия, цветната симетрия,
симетрия е вид ротационна симетрия в пространството. Цилиндрична симетрията на подобието, Р-симетрията и др. е напълно закономерно явление
симетрия имат например капителите, орнаментираните с геометричен или в постъпателното движение към овладяване на този универсален природен
растителен орнамент вази; различни кули, барабаните при църквите и пр. закон, какъвто всъщност представлява симетрията.
КРИВОЛИНЕЙНА – ЦВЕТНА СИМЕТРИЯ: ПРИМЕР ЗА
ХОМОЛОГИЧНА СИМЕТРИЯ МНОГОЦВЕТНА СИМЕТРИЯ
Срастване на
четири кристала
/по А.Шубников
1975/

АНТИСИМЕТРИЯ ГЕОМЕТРИЧНИ ФИГУРИ НА БАЗАТА

НА КРИВОЛИНЕЙНАТА СИМЕТРИЯ

Марина сити в Чикаго Post Office Doner Kumbet в Кайзери

Tower в Лондон
Гръцки орнамент

Астероиди
Формообразуване • Лекции

Капители от Египет –
цилиндрична + конусова симетрия нефроида /бъбрековидна/ кардеоида /сърцевидна/ делтоида
60
 КРИВОЛИНЕЙНА СИМЕТРИЯ В АРХИТЕКТУРАТА СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО
От всички изброени нови теории ще отделим повече внимание на
теорията на симетрията на подобието, тъй като именно тя според нас
представлява онова логическо свързващо звено, което може да „спрегне”
симетрията с ритъма, т.е. пространството с времето, и да характеризира
движението.
При симетрията на подобието за „равни” се смятат не само
еднаквите фигури, но и всички подобни фигури, т.е. всички фигури с
една и съща форма.

ПРИМЕРИ С ТРАНСЛАЦИОННИ И ВИНТОВИ ОСИ

Фигура получена чрез

транслация по права линия
Формообразуване • Лекции

Фигури получени чрез транслация по винт и по спирала

61
 СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО И ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО – ПРИЛОЖЕНИЕ В АРХИТЕКТУРАТА
Леонардо да Винчи е бил един от първите, съзнателно прилагащи
симетрията на подобието, като една от неговите разнообразни конструкции
за построяване е и така нареченото от него златно сечение.
Изследователят на симетрията, въвел понятието за симетрия на
подобието – Шубников, насочва вниманието към прилагането на този вид
симетрия конкретно в архитектурата.
„Ние не се съмняваме, казва той, че симетрията на подобие трябва да
намери широко приложение в декоративното изкуство и архитектурата,
а така също в науките за живата природа при описание на морфологичните
свойства на растенията и животните” [Шубников, 1975; 153].

СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО – ОПИСАНИЕ НА ДВИЖЕНИЕТО

Симетрията на подобие се проявява навсякъде, където има растеж,
където има движение. Това е симетрия, която се осъществява и в
пространството, и във времето, това е активна, „динамична симетрия”.
[Хэмбидж, 1936; 37]
Симетрията на подобие се получава чрез транслации, отражения
в равнини, въртене около оси, както при класическата симетрия, но и
едновременно – с намаляване или увеличаване на мащаба на подобните
части, както и на разстоянията между тях.
Следователно, именно чрез симетрията на подобието може да се
опишат:
–– разположението на клонките около ствола на дърветата по винтова
линия;
–– разположението на листата около клонката (т.е. филотаксиса);
–– елховите шишарки;
–– разположението на семената в слънчогледовата пита;
Формообразуване • Лекции

–– спиралните форми на охлювите;

–– пирамидалния растеж на кристала и т.н.;
Чрез симетрията на подобието може да се опише движението.

62
 СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ПРИРОДАТА СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО – ФИЛОТАКСИС

1
Формообразуване • Лекции

1 Виж: http://hikma.blog.bg/drugi/2009/10/31/matematika-v-jivata-priroda-3.426588

63
 ВИНТОВОТО ДВИЖЕНИЕ – НАЙ-ОБЩОТО ДВИЖЕНИЕ В
ПРОСТРАНСТВОТО; СПИРАЛАТА – МАТЕРИАЛИЗИРАН ОБРАЗ НА
РАЗВИТИЕТО И РАСТЕЖА
Математикът Херман Вайл, най-популярният изследовател на
симетрията казва: „Непрекъснатото движение се състои от безкрайни
повторения на едно и също безкрайно малко движение; тези повторения
стават в безкрайно малки интервали от време с равна продължителност”
[Вейль, 1968; 97]. Малко по-нататък той обобщава: „Най-общото движение
на твърдото тяло в тримерното пространство е винтовото движение”
[Вейль, 1968; 95]. Точно по тази причина интересът към спиралата като
форма, който се корени в далечното минало, не стихва и до днес, както в
средите на ботаниците, микробиолозите, генетиците, геометрите, така и при
художниците, архитектите, дизайнерите, така и в средите на философите.
метален винт галактика електронограма палмови листа
на рибозоми
ЛОГАРИТМИЧНАТА СПИРАЛА
Материалният израз на развитието и растежа се описва чрез
геометрията на спиралата.
Логаритмичната или равноъгълна спирала, открита от Декарт
Формообразуване • Лекции
в 1638 г., има голямата и универсална привлекателност точно заради
важното си свойство, наред с правата и окръжността, при непрекъснати
преобразувания на подобие да не променя формата си.
„Завивките на равноъгълната спирала на наутилуса (вид охлюв)
непрекъснато се разширяват, при това радиусите им се намират в еднакви
отношения един към друг. Оттук следва, че секторите на спиралата, имащи
равни централни ъгли, са подобни във всички отношения, и че по този начин
тази фигура може постоянно да се разширява, без да изменя формата си”
[Tompson 1952; 753].
Именно това магическо свойство на наречената „spira mirabilis”– т.е.
– „чудесната спирала” – очаровало известния швейцарски математик Якоб
Бернули /1654-1705/ и той разпоредил да я гравират върху надгробната му
плоча в Мюнстер /около гр.Базел/ със следния надпис:
„Eadem mutata resurgo” – което от латински преведено означава
„Изменяйки се аз възкръсвам същата”.
Логаритмичната спирала се привежда в самата себе си чрез централно –
подобно въртене.
РАВНОЪГЪЛНАТА ИЛИ ЛОГАРИТМИЧНАТА СПИРАЛА
МОЖЕ ПОСТОЯННО ДА СЕ РАЗВИВА И РАСТЕ, БЕЗ ДА ПРОМЕНЯ
ФОРМАТА СИ
Нейните граници, що се отнася до равнината, са правата и окръжността.
Освен това тя се описва строго математически чрез непрекъснати дроби и в
частност, чрез привеждане до златното сечение и реда на Фибоначи (1/1 1/2
2/3 3/5 5/8 8/13 13/21 21/34).2
2 Виж: Fibonacci numbers - The Fingerprint of God
http://www.youtube.com/watch?v=e9MwNm0gXd8&feature=related;
Everything Is Connected To The Golden Ratio Chris MintZ Barf -
http://www.youtube.com/watch?v=U2bAlIK4KkE&NR=1&feature=endscreen
64

Логаритмичната спирала се описва с непрекъснати дроби, чрез
привеждане до златното сечение – до реда на Фибоначи;
Правоъгълникът A-E-F-D има отношение на страните в златното
сечение; отношението на страните на B-E-F-C Е е също в златното сечение
и т.н.. При отрязване на квадрат и вписване на ¼ окръжност се строи така
наречената „ДЮРЕРОВА СПИРАЛА”.3
ОПИСАНИЕ НА ФИЛОТАКСИСА ПО МАТЕМАТИЧЕСКИ ПЪТ
При прилагане на групите на симетрия, наречени от Шубников
„операции L”, които са спирални движения около ос на подобие, филотаксисът
може да се опише по математически път на същото основание.
Схема-описание на филотаксис
при маргаритката / по Hermant, A./ 4
Формообразуване • Лекции
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Дървесният ствол има за идеал цилиндъра, но по силата на земното
притегляне той приема форма на конус. Ако на цилиндъра е навит винт,
при замяната му с конус винтът добива вида на спирала. Всяка точка при
цилиндъра (от която почва клонка, лист, или жилка) се движи по винтова
ос на симетрия (преместване и едновременно въртене от един и същ ред). А
всяка точка от конуса (ствола на дървото) при растеж се движи по спирална
винтова линия. „Преминаването от цилиндъра към конуса и от него към
диска е очевидно” [Вейль, 1968; 99].
Следователно, що се касае до пространството, границите на спиралата
са диск – конус – цилиндър, в едната посока и … равнината или сферата
в другата посока, но във всеки случай това е безкрайността.
И така, виждаме как диалектически се обвързват абсолютният покой
и устойчивото равновесие с непрекъснатото движение и динамичното
равновесие, симетрията на крайните фигури – със симетрията на
безкрайността, статичната симетрия – с динамичната симетрия, симетрията
на формата – с асиметрията … самата симетрия в пространството – с нейния
двойник - ритъма – във времето.
„Може да се каже, че в процеса на своя растеж растението превръща
бавния времеви ритъм в пространствен ритъм” – пише Вайл [1968; 78],
обяснявайки симетрията на филотаксиса.

3 Виж: Generating a Spiral with the Fibonacci Series
http://www.youtube.com/watch?v=sCeQ_5BPV20&feature=related
4 Виж: Nature by Numbers, Cristobal Vila http://www.etereaestudios.com/docs_html/
nbyn_htm/about_index.htm
http://www.etereaestudios.com/docs_html/nbyn_htm/nbyn_mov_youtube.htm
http://www.youtube.com/watch?v=kkGeOWYOFoA&feature=player_embedded
http://hikma.blog.bg/drugi/2009/10/31/matematika-v-jivata-priroda-3.426588

65
 СИМЕТРИЯТА НА ПОДОБИЕ И ФРАКТАЛНАТА Рaждaнетo (или възраждането) на фракталната геометрия става
благодарение на математика от компанията на IBM Беноа Б. Манделброт,
ГЕОМЕТРИЯ5 публикувал в 1977г. „Фракталната геометрия на природата”6. Той
използвал научните резултати на други учени, работещи в периода 1875-
1925 г. в тази област (Поанкаре, Фату, Жюлиа, Кантор, Хаусдорф, Пеано). В
книгата, която произвела истински фурор, Манделброт обединава техните
работи в единна система. По неговите думи: „...между неконтролируемия
хаос и строгия ред на Евклид вече има нова зона – тази на фракталния ред”
Фракталната геометрия е клон от математиката, който изучава
фракталите и особеното им поведение. Тя намира приложение в науката,
техниката и компютърното изкуство.
За много учени, изследването на хаоса и фракталите не е просто нова
област на познанието, която обединява математиката, теоретичната физика,
изкуството и компютърните технологии. Това е революция. Тази нова
геометрия може да опише света около нас и може да се види не само в
учебниците, но и в природата и навсякъде в безграничната вселена.

Фракталът е геометричен обект, който е радикално „начупен”.

Терминът фрактал е въведен през 1975 от Беноа Манделбрoт, за да привлече
вниманието към тези обекти.
През 1960-те години Манделбрoт започва да изследва самоподобност-
та в публикации като Колко дълго е крайбрежието на Британия? Статис-
тическа самоподобност и дробна размерност.
Формообразуване • Лекции

Крайбрежието на Великобритания е
измерено с отсечки от 200 км, 100 км
и 50 км. В резултат то е с дължина
около 2350 км, 2775 км and 3425 км.
Най-късата мярка дава най-дългото
крайбрежие.

5 Използван е
http://bgchaos.com/144/fractals/aboutfractals/%d0%b8%d1%82%d0%b5%d1%80%d0%b0%d1
%86%d0%b8%d0%b8/ 6 Benoit B. Mandelbrot, The Fractal Geometry of Nature’ 1977

66
 Приемайки силно визуален подход, Манделброт установява връзките
между клонове на математиката, несвързвани дотогава. Той въвежда думата
фрактал, за да опише самоподобните обекти, които нямат ясна размерност.
Различни видове фрактали са първоначално изучавани като
математически обекти и терминът „фрактал” е получил различни точни
дефиниции.
Фракта́лът (от латинското fractus— надробен, начупен) е сложна
геометрична фигура, която има свойството да е себеподобна, т.е. да е
съставена от няколко части, всяка от които е подобна на цялата фигура.
В по-широк смисъл, под фрактали се разбират множества от точки
в евклидовото пространство, имащи дробна метрическа размерност, или
метрическа размерност, различна от топологическата. Множества на Джулиа

Други определения на фракталите: Басейните на Нютон Дървото на Питагор

Фрактал — това е безкрайно самоподобна геометрическа фигура,
чийто фрагмент се повтаря при намаляване на масщаба.
Формообразуване • Лекции

Фрактал — самоподобно множество на нецяла размерност.

Канторов прах
67
 ПОНЯТИЕТО „ИТЕРАЦИЯ”
Във всеки фрактал има безкрайно повтаряща се форма. При създаване
на фрактал, естествено е, че най-простият начин се състои в това, да се
повторят няколкото действия, които създават тази форма. Вместо думата
„повторение” използваме математическия синоним „итерация”.
Фактически всеки фрактал може да бъде създаден с итерации на
някакво правило. Например, правилото за създаване на Снежинката на Кох
е следното:
след I-вата итерация след IV-тата итерация
За да се създаде истински фрактал, трябва да се извърши итерацията
безкрайно количество пъти. Но при изпълнението му на компютър, ние
сме ограничени от скоростта и количесвото точки, затова итерациите се
изпълняват определено количество пъти. Увеличението на броя на итерациите
прави фракталите по-точни.
Съществуват три основни вида итерации:
1. Заместваща итерация — Създава фрактали, заменяйки едни
Формообразуване • Лекции
геометрични фигури с други.
2. Итерация ИФС (Итеративни Функционални Системи) — Създава
фрактали, прилагайки геометрични преобразования (тип завъртане и
отражение).
3. Итерация с формули — включва няколко начина за създаване на
фрактали, повтaряйки някаква математическа формула или няколко формули.
Съществуват също няколко не основни видове итерации. Например,
фрактали може да се създават, повтаряйки процес на сгъване на хартия.
Обаче същите тези фрактали могат да се образуват и с някои от изброените
стандартни методи.
Заместваща итерация
Започваме с фигура, наречена основа. След това всяка част от основата
заместваме с друга фигура, наречена мотив. Извършваме това заместване
безкрайно количество пъти, докато завършим фрактала.
Например, да опитаме да направим фрактал с тази основа и мотив:
Започвайки с триъгълник, заменяме всяка негова страна с мотива:
Отново заменяме всяка от 12-те отсечки с мотива и продължаваме
процеса. Накрая получаваме фрактал, наречен Снежинката на Кох.
С различни основи, мотиви и начини на заместване на мотивите могат
да се получат много разнообразне фрактали. Заместващата итерация се
прилага в създаването на реалистични модели на икономиката.
Системи Итерируеми Функции – ИФС7 (итеративни функционални
системи) представят още един начин за създаване на фрактали. Този метод е
основан на точка или фигура, която се заменя с няколко по-малки фигури.
Например, съществува много прост начин за изчертаване на
Триъгълника на Сиерпински. Започвайки с триъгълник, заменяме го с три
малки триъгълници:
Продължавайки този процес на итерация, ние заменяме всеки от тези
три триъгълника с други триъгълници и продължаваме много пъти:
Замяната на една форма с друга форма
се нарича геометрично преобразование. В
горния пример има два вида преобразования:
транслация (движение на триъгълниците) и
изменение на размера на триъгълниците.
7 Iterated Functions System – IFS
68
 Третият вид преобразование е въртенето. То може да се използва
за създаване на фрактали, в които самоподобните части са разместени под
различни ъгли. Например, за да се създаде реалистичен модел на дърво, има
нужда от въртенето за клоните.
Другите видове преобразования, тип огледално отражение и инверсия
могат да се използват за създаване на огромно разнообразие от фрактали.
Крива на Кох Крива на Леви
Формообразуване • Лекции
Крива на Гилберт
ОЩЕ ЗА ФРАКТАЛИТЕ
Следващият знаменит фрактал е наречен на името на откривателя си –
полския математик Вацлав Сиерпински, който го е описал 1915г. Манделброт
го прави известен под името „въжето на Сиерпински” (Sierpinski gasket).
Принципът на изграждането му е прост: всеки елемент се заменя с n брой
подобни на него елементи. Според размерността си могат да бъдат:
Едномерни или гребен на Кантор – описан от
Георг Кантор, един от основателите на теорията
на множествата, още през 1883. Образува се на
основата на премахвания на средната третина
на отсечката – повторението на подобната
операция до безкрайност води до образуването
на т.н. канторовски прашинки, сумата от дължините на които е равна на 0.
Фракталната размерност му е ln2/ln3 = 0.63
Двумерни
Първи е описан в „Мозайки,
формирани от петоъгълници” от
„Ръководство на живописеца” (1525г.)
от Албрехт Дюрер т. нар. Петоъгълник
на Албрехт Дюрер – построяването на
квадрати на страните на правилния
петоъгълник като цяло образува подобен на него, но по-голям петоъгълник.
Най-известни са триъгълника и четириъгълника (килима) на
Сиерпински (Sierpinski carpet).
Триъгълник на Сиерпински
Атракторът е: 3 нови подобни фигури, разположени симетрично на 1/2
от страните.
Размерност: ln3/ln2 = 1.585
69
 Четириъгълник (килим) на Сиерпински (Sierpinski carpet) И още един един вариант на тетраедър по Сиерпински:
Атракторът е: 8 нови подобни фигури, по 3 на страна и по един на
върховете.
Размерност: 3ln2/ln3 ~ 1.9
Диагоналите на „килима” представляват множества на Кантор

Крива на триъгълника на Сиерпински (arrowhead curves)

Една крива, която след няколко итерации клони към фрактала
Триъгълник на Сиерпински.

Триизмерни
Формообразуване • Лекции

Най-известен в триизмерен вид е

„килима” на Сиерпински, известен още
като „килим” на Сиерпински-Менгер (Карл
Менгер 1902– 1985 – амер. математик). 8
Атракторът е: 20 нови подобни тела,
центрирани по 3 към всеки ръб.
Размерност: ln20/ln3 ~ 2.7. Наподобява
костна структура. След безброй итерации
ще се превърне в „прах” на Кантор, както
впрочем и нашите кости. 8 Използван е: http://content.mail.ru/arch/63829/5823255.html

70
 ТЕМА ЗА ЕСЕ № 3
ОПИШЕТЕ ФАЗИТЕ НА СИМЕТРИЯ НА ПАДАЩА ВОДНА КАПКА
ПОКАЖЕТЕ ПРИМЕРИ ЗА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ НА ВОДНАТА КАПКА
В ДИЗАЙНА
Надежда Г. Ремичкова
Формообразуване • Лекции

71
 Формообразуване • Лекции

72
 Формообразуване • Лекции

73
 Формообразуване • Лекции

74
 ТЕМА ЗА ЕСЕ № 4
ФРАКТАЛИ В ИНТЕРИОРА
Формообразуване • Лекции

75
 Формообразуване • Лекции

76
 Формообразуване • Лекции

77
 Формообразуване • Лекции
Гергана Тодорова

78
 Формообразуване • Лекции

79
 РИТЪМЪТ КАТО КАТЕГОРИЯ НА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО.
ПАРАЛЕЛИ СЪС СИМЕТРИЯ-ТА.
ВИДОВЕ РИТЪМ – РИТЪМ НА ДИСКРЕТНОСТТА; РИТЪМ НА
НЕПРЕКЪСНАТОСТТА; РЕГУЛЯРЕН И НЕРЕГУЛЯРЕН РИТЪМ
Формообразуване • Лекции

80
 РИТЪМЪТ – ХАРАКТЕРИСТИКА НА
ДВИЖЕНИЕТО
„Космосът този никой от боговете
или хората не го е сътворил, но бил
е той вечно, е и ще бъде вечно жив огън –
отмерено запалващ се и отмерено затихващ”
Хераклит Ефески ДЕН И НОЩ

ПРОЛЕТ, ЛЯТО, ЕСЕН, ЗИМА

Ритъмът е универсална характеристика на движението в материал-
ния свят, казано по друг начин – движение извън ритъма няма. Това е така,
защото всяко движение се състои от взаимодействие на притегляне и отблъск-
ване, като ту една, ту друга от противоборстващите сили взема надмощие.
Схемата за ритъма винаги се проявява като редуване на два антаго-
нистични процеса, един от които действа в посока А-В, а другият – в
обратната (В-А). Благодарение на ритъма се осигурява динамичното
равновесие и качествената определеност на материалните обекти.
Ритъмът лежи в основата на всяко движение, той е една ярка
демонстрация на диалектиката на движението.
Формообразуване • Лекции

ПРИРОДНИ РИТМИ
ПРИЛИВИТЕ И ОТЛИВИТЕ са причинени от гравитационното
въздействие на Слънцето и Луната (тоест от силата, с която двете привличат
големи маси вода от земната повърхност). Представляват пренасяне на
огромно количество вода в едно и също направление.

81
 ОПРЕДЕЛЕНИЯ НА ПОНЯТИЕТО РИТЪМ
Универсалният характер и многообразието на формите на ритъма
са причина за съществуването на много определения на понятието и
същевременно за терминологичната неяснота.
Всички изследователи на ритъма констатират липсата на
удовлетворително определение на понятието, както и на теория на ритъма.
Това се отнася за всички области на познанието. Заключението на
Шелинг: „Ритъмът принадлежи към най-удивителните тайни на природата и
изкуствата”1 остава валидно и до днес.
Няма и задоволителна класификация на видовете ритъм. В крайна
сметка, днес не разполагаме с обобщаващи трудове по теория на ритъма
и нямаме класическо учение за ритъма.

ОРГАНИЗИРАЩА РОЛЯ НА РИТЪМА

Твърди се, че ритъмът е една от основите на музиката, че това е един
от основните фактори на музикалната форма2, че ритъмът не е само стило-
образуващ, а „формообразуващ, структурен принцип на творчеството”3.
Ритъмът се смята за най-важен организиращ фактор и на стиха.
„Всяка архитектурна форма, взета сама по себе си, е резултат от
ритъма”- твърдят от своя страна архитектите4.

РИТЪМ И ВРЕМЕ
Причината за отсъствие на учение за ритъма се крие в това, че едва в
края на ХІХ в., началото на ХХ в. „на арената на науката” излиза такава
важна категория на битието, каквато е времето.
Казано по забавен начин, времето - Хронос и ритъмът чието название
е Ritmos от гръцкото Rheo - число – т.е. Рея, са обвързани в брачен съюз.
Формообразуване • Лекции

Между впрочем, според гръцката митология, божественото олицетворение

на времето Кронос - синът на пра- древната двойка Уран - Небето и Гея –
Земята, наистина е бил женен за сестра си Рея – богинята, от която тече
всичко, великата майка на боговете, майката на Зевс. Сам Кронос е бог на
Космоса и се е появил от Хаоса.
1 Шелинг, Ф.В. Философия на изкуството.(Лекции), София, Наука и изкуство, 1980
2 Риман, Г. Систематическое учение о модуляции как основе учения о музыкальных
формах, Москва-Лейпциг, 1898
3 Мейлах, Б.С., Проблемы ритма пространства и время в комплексном изучении
творчества – В: Ритм, пространство и время в литературе и искусстве, Ленинград,1974
4 Гинзбург, М.Я. Ритм в архитектуре, Москва, 1923

82
 РИТЪМЪТ Е ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ВРЕМЕТО
ТОЙ Е НЕГОВАТА СТРУКТУРА
Структура въплъщаваща се, материализираща се,
овеществяваща се чрез конкретния процес.
АКО ВРЕМЕТО Е КОЛИЧЕСТВЕНАТА МЯРКА
НА ДВИЖЕНИЕТО, ТО РИТЪМЪТ Е НЕГОВО-
ТО КАЧЕСТВЕНО ИЗМЕРЕНИЕ, НЕГОВАТА
ЗРИМА И ОСЕЗАЕМА ФОРМА.
Пространството и времето са били още от древността предмет
на познание и овладяване. Но, ако в изследванията и усвояването на
пространството човечеството е постигнало значителни успехи, същото не
може да се каже за времето. За пространството съществува обособила се
наука – геометрията, а за времето такава не се е формирала.
Днес човекът, както и в древни времена, няма никаква власт над
времето, не може нито да го преобразува, нито да го преодолее. То и много
от неговите свойства са загадка не само за човешкия всекидневен опит, но и
за науката. Учените констатират, че нямаме нито достатъчно знания, нито
достатъчно разбиране за времето и свойствата му.
ДВЕ КОНЦЕПЦИИ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО
В естествените науки съществуват две концепции за пространство-
то и времето – субстанционална и релативистика.
В извора на субстанционалната концепция (атомистиката на
Демокрит) – времето почти не е разработено като категория и се разглежда
като обективно усещане за действителността. Развита от Нютон, в труда му
Формообразуване • Лекции
„Математически начала на натуралната философия” [1687], тази концепция
господства в естествознанието до ХІХ в.
В съответствие с Евклидовата геометрия в класическата механика и
теорията за гравитацията, Нютон въвежда два типа понятия за пространството
и времето – „абсолютни” и „относителни”. Абсолютните пространство и време
са математически понятия: пространството е еднородно и неподвижно, а
времето – равномерно и независимо. Относителните понятия за пространство
и време са емпирични, те се употребяват в живота и са измерими.
Релативистката доктрина, водеща началото си от философията на
Аристотел, е развита от Лайбниц, според който пространството е редът
във временното разположение на телата, а времето е редът в смяната
последователността на събитията.
Пространството е отношение, приложимо към множество тела, а
времето отразява причинно-следствената връзка на събитията.
Тази концепция няма особена популярност до ХІХ в. – до изграждането
на теорията на полето и не-евклидовите геометрии на Риман и Лобачевски.
Пространство-времето по
продължение на бързо-ускоряващата
се линия на наблюдение в
релативистката вселена 5
ВРЕМЕ-ПРОСТРАНСТВОТО
В края на ХІХ и началото на ХХ в. започва основна ревизия на
класическата физика, подготвена от редица открития (не-евклидовите
геометрии, вълновата теория за светлината, понятието за електромагнитното
поле, за силовото поле и т.н.). Налага се ревизия на основни концепции,
отказване от абсолютните движение, пространство и време. Кризата
предизвиква раждането на теорията на относителността, където
пространството и времето се оказват неразривно свързани. Коренно
новото в теорията на относителността, по отношение на предшестващите
теории за пространството, времето и движението се състои в доказателството,
че пространството и времето са вътрешни елементи на движението,
структурата им зависи от природата на самото движение и те са негова
5 http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/e/e4/Lorentz_transform_of_world_line.gif
83
 функция. Новото понятие „време-пространство” става предмет на
зараждаща се единна наука хроно-геометрията.
В литературата, посветена на проблемите за времето, се подчертава
този тезис за взаимовръзката време-пространство, но преминаването от
общи заявления към съдържателни теоретични построения, доказателства
на конкретни задачи, не се оказва лесна работа. Трудността идва от не-
разработеното понятие за време.
ИЗСЛЕДВАНЕ НА
ВРЕМЕТО
Проблемът за времето влиза в числото на най-важните и належащи
за изследване естественонаучни и философски проблеми. Днес времевият
аспект на движението излиза на преден план, в сравнение с пространствения
и водещото значение на категорията време се осъзнава във всички клонове
на познанието. През ХХ в. проблемът за времето става един от централните
не само за естествените науки, чиито достижения се опитват да осмислят
философите, но и за науките за човека…
В изкуството на ХХ в. времето придобива особено значение и
Формообразуване • Лекции
като тема, и като принцип на конструкция на произведението, и като
категория, извън която е невъзможно въплъщението на художествения
замисъл.
Осъзнаването на водещото значение на този проблем води до създаване
на „Международно общество по изучаване на времето”, което си поставя
за цел всестранното изследване на времето от гледна точка на различни
дисциплини. Изследванията на времето се развиват сравнително отскоро
и повечето от въпросите са дискусионни или открити. Само въпросът за
обективността на времето е получил определен отговор. Завоевание на
човешкото познание и опит е и точното изчисление на времето с помощта
на наблюдения над небесните светила и различни технически средства.
Категорията „време” стои с многобройните си въпросителни пред всички
клонове на познанието.
Ето защо, едва сега и ритъмът излиза на преден план в редица
дисциплини, става предмет на ново-сформирали се науки, като
хронобиология, биоритмика, както и на интердисциплинарни
изследвания. В изкуствознанието ритъмът винаги се е схващал като
основен фактор на всяко формообразуване. Но от началото на ХХ в. той
придобива ново качество – на стило-образуващо начало, на актуален
езиков код във всички изкуства, което налага и по-активното му изследване,
особено при времевите изкуства, като музиката, например.
МУЗИКАЛНАТА РИТМИКА – ТРАКТАТ НА АВГУСТИН
Нека се обърнем към един от изворите на музикалната ритмика –
теорията на ритъма на Августин6, представена в трактата му „За музиката”7.
В древността музиката е особена теоретична дисциплина, фигурираща в
групата на „квадривиума”, наред с аритметиката, геометрията, астрономията.
Смятало се е, че музикантът-практик няма нищо общо с „музиката”
като наука. Августин започва трактата си с определението: „Musika est scien-
tia bene modulandi” – „Музиката е наука за хубавото модулиране”.
Глаголът modular произлиза от modus (мярка) и означава от латински
оразмеряване, размерване, ритмично организиране. Модулацията,
според Августин, се отнася към движението и представлява опитност,
знание (peritia) за процеса на движение, знание за правилното
организиране на движението.
АВРЕЛИЙ АВГУСТИН „ЗА МУЗИКАТА”
Трактатът на Августин „За музиката”, сочи самият автор, „представлява
съчинение за ритъма в най-широкия смисъл на думата, или по-тясно, за
числовите закономерности на изкуството… Трудът му се обединява
от идеята за числовата структура на света, закона за единство, идеите за
равенство, пропорции и съразмерност, като определящи принципи на
цялото разумно битие, в частност и изкуството”.
Получава се следната логическа верига: съчинението „За музиката” е
за доброто модулиране, съчинение за ритъма, и е за науката, а науката да се
модулира е наука за доброто организиране на движението.
6 Аврелий Августин /354-430/ - известен религиозен мислител от късната
античност, чийто мироглед става “архетип” за цялото латинско средновековие.
7 Augustinus, A. Musik, Paderborn, 1940
84
 ЧИСЛОТО И ФОРМАЛНАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СВЕТА има определен времеви интервал на завършване, е наречен от Августин
Според Августин, ЧИСЛОТО лежи в основата на всяко движение, „метър”. “Оттук – всеки метър представлява ритъм, но не всеки ритъм
поради което за правилната организация на движението е необходимо да се е метър”. Ако анализираме това съждение, излиза че Августин свързва
търсят определени числови закономерности. НА ЧИСЛОТО СЕ БАЗИРА РИТЪМА С БЕЗКРАЙНОСТТА, а МЕТЪРА – С ОГРАНИЧЕНИЕТО
И ФОРМАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ЦЕЛИЯ СВЯТ. И ЗАВЪРШЕНОСТТА ВЪВ ВРЕМЕТО. Тук не може да не се направи
„Разгледай небето, земята и морето, казва той, и всичко, което е в тях паралел със симетрията на крайните и симетрията на безкрайните фигури.
и над тях, което свети, или долу – пълзи, плава, лети: всичко има форма, В поезията метърът, представляващ сам по себе си завършена мисъл, се
защото всичко е пронизано от числото (numeros habent). Отнеми го и те нарича стих. Метърът и стихът имат времеви ограничения, като най-краткият
ще се превърнат в нищо… Разгледай красотата на създаденото тяло: тя не метър се състои от 2 стъпки, а „пространството на стиха е от 8 до 32 единици
е нищо друго, а числа, затворени в пространството. Разгледай красотата време”. Тези числови съвпадения със симетрията на крайните фигури (също
на телесното движение – това са числа, движещи се във времето”. 32 на брой) са също натрапчиви. Вероятно симетрията на крайните и
В това отношение Августин не се отклонява от античните представи симетрията на безкрайните фигури в пространството имат за еквивалент
за числовата основа и на ритъма. Още от времето на Аристотел гърците метърът и ритъмът във времето. Ако това се докаже, то могат да се пренасят
свързват думите „ритъм” (ρυθμοξ) и „число” (αριθμοξ) по смисъл, а в и методите за изследване – съответно от симетрията към ритъма.
латинския език те се означават с един и същ термин numerus. Интересното е
това, че Августин свързва пространството и времето чрез числото, чрез СИМЕТРИЯ И РИТЪМ – ПАРАЛЕЛИ
числовите закономерности. В подкрепа на паралела симетрия – ритъм е разгърнатото понятие
В тази идея се съдържа потенциалното решение на въпроса за спрягане за ритъма чрез „закона за равенство”, дадено от Августин в последната
на симетрията и ритъма и изразяването на движението като противоречие. VІ книга на трактата. „В различните съединения на стъпките – и в такива с
В тази идея лежи същевременно възможността за характеризиране и неограничена продължителност, като ритмите, и в такива с определен край,
описване на пространството и времето на обща основа. като метрите, и накрая – в разделените на две части, които на свой ред по
определен начин си съответстват, като стиховете – навсякъде не нещо друго,
МЕТЪР И РИТЪМ а равенството (съразмерността – аequalitas) организира стъпките в някакво
В различните научни дисциплини съществуват множество цялостно единство. Съответстващо редуване на звуци и паузи – всичко
понятия за характеризиране на времето като „метър”, „ритъм”, „такт”, без изключение е основано върху „закона за равенство” (lex aequalitas)”.
„период”, „фаза”, „цикъл” и др. Днес дори в професионалната литература В разбирането за равенство влизат и всички негови модификации –
по музикална и архитектурна теория тези понятия се смесват, особено тъждество, съразмерност, съответствие, пропорция, „всичко това обхваща
„метър” и „ритъм” - от пълно покриване до взаимно изключване. Ето защо многозначния термин aequalitas”. Налице е едно особено важно
Формообразуване • Лекции

има значение разграничаването, което прави Августин между понятията съвпадение – в дефинирането на понятието ритъм от Августин и познатата
„метър” и „ритъм”. ни вече дефиниция за понятието симетрия – като бинарни отношения на
В трактата си Августин излага подробно античната метрична теория, равенство (тъждество, еквивалентност, подобие) и отслабените форми
като започва от сричките и стига до стъпките*, тактовете, ритмите и стиха. В на равенство (сходство, съседство и пр.)
Древна Гърция стиховете не се отделят от музиката и учението за стиховете –
метриката, влиза в теорията на музиката (в квадривиума), а не в поетиката. РИТЪМ – ПОНЯТИЕ И ТЕРМИН. ЕТИМОЛОГИЯ
Ритъмът, според Августин, е съединение на съгласуващи се стъпки, За да издирим корените на тази аналогия, да се обърнем към
безкрайно повтарящи се във времето. А онзи ритъм, който има ограничение, етимологията на ритъма. Френският лингвист Емил Бенвенист си
* стъпка – стар гръцки термин, мерна единица на метъра и ритъма, група от един ударен поставя за цел да проследи промените в семантичното поле на понятието
и един не ударен звук „РИТЪМ”, започвайки от употребата му в дълбока древност и достигайки
85
 до определението му днес, давано в повечето речници от един век насам,
а именно РИТЪМ – „ρυθμοξ представлява абстрактно съществително от
глагола ρεω „тека” и смисълът на тази дума… предава равномерното
движение на вълните”. Съмненията му в семантичната връзка между
понятията „ритъм” и „тека”, чрез междинното звено „равномерно
движение на вълните”, го довеждат до интересни разсъждения.
Бенвенист установява, че думата „ритъм” се среща със специфично
собствено значение в съчиненията на древните йонийски автори – в
лиричната поезия, в трагедиите и атическата проза и главно във философията.
Левкип и Демокрит, основателите на атомистичната философия
(субстанционалната концепция), правят от ритъма специален термин,
ключово понятие във философското си учение.
Терминът ритъм при Демокрит има винаги смисъл на „форма”
– σχήμα без всякаква двусмисленост и вариативност. А значението на
„формата” е от рода на частите на някакво цяло. Същото значение има
ритъмът (формата) в йонийската проза, поезия, трагедия. Значението и
смисълът на ρυθμοξ се запазва в античната проза от V в. При Ксенофонт
ρυθμοξ е „съразмерност”, а ευρυθμοξ – „хубава форма”. При Платон ρυθμοξ
е и „пропорционално съотношение”.
На базата на тези данни Бенвенист прави заключението си, че думата
ρυθμοξ от възникването си до атическия период се е употребявала в смисъл
на „отличителна форма; съразмерен вид; разположение”.
Но за означаване на понятието „форма” в древногръция език има
и други думи: σχημα, μορφη, ειδοζ. Би следвало, понятието ρυθμοξ, да има
специфичен нюанс. Тук помага етимологията, проследява се морфологичният
паралел между ρυθμοξ (ритъм) и ρεω (тека). Ритъм – означава онази форма,
която облича движещите се, изменчиви, течащи неща, „изменчиви
субстанции”. “Глаголът ρεω в йонийската философия от времето на Хераклит
Формообразуване • Лекции
се е смятал за предикат, отразяващ най-важното свойство на природата и
на всички неща … Сега е ясно, че думата „ритъм” – ρυθμοξ, означаваща
буквално „особена разновидност на протичане”, е била най-подходящият
термин за описание на „положения” или „конфигурации”, по самата си
природа лишени от постоянство, представляващи порядък, подложен на
вечно изменение …”8. Впрочем оттук идва и обяснението, защо „времето”
не е разработено като категория в доктрината на Демокрит – то просто се
представя под друго име и това име е „ритъм”.
Ако симетрията се свързва със съразмерността, равенството,
8 Бенвенист, Э. „Общая лингвистика,” Москва, Прогресс, 1974
подобието, формата и порядъка в пространството, то ритъмът има
същото значение по отношение на времето.
Отговорът на въпроса: „Кои са категориите, които характеризират
състоянията на равновесие в пространството и времето, т.е. формалната
определеност на телата в света?” е: това са симетрията и ритъмът – те
квантуват пространството и времето, те характеризират движението и
формата.
Така, както симетрията разкрива постепенно смисловия си потенциал
за познанието, така както отначало се ограничава, тя се свързва само с
огледалната симетрия, симетрията на крайните фигури, за да се стигне
впоследствие до симетрията на подобието и да се открие безграничен простор
за много „други” симетрии, така и ритъмът като понятие търпи непрестанно
развитие и по обем, и по интензитет.
Още Платон от-граничава нов оттенък на значение от традиционното
значение на думата ρυθμοξ. Той употребява „ритъма” в смисъл на
„отличаваща се форма, разположение, съразмерност”, отнесени към
формата на движение, но добавя и значението на ритъма като порядък
в движението. „На базата ρυθμοξ – понятието за пространствена фигура,
определена от разположението и съразмерността на елементите, израства
понятието „ритъм – фигури на движенията, организирани във времето
и продължителността”, уточнява този нюанс Бенвенист .
В диалога „Филеб” може да се види как Платон свързва понятията
„ритъм” и „метър”: „Нашите предшественици, казва той от устата на Сократ,
… са ни учили също, че има и други подобни, присъщи вече на движенията
на телата свойства, които също се подчиняват на числата и които следва да
се наричат ρυθμοξ και μετρα”. Ето така постепенно се отработват основните
понятия, характеризиращи разчленяването формите на движението –
метъра и ритъма.
ПОНЯТИЕТО МЕТЪР
Нека да видим какво е прибавила историята в процеса на усвояване
на тези понятия след Платон до днес.
Понятието за МЕТЪР е доста устойчиво. И досега метрите си остават,
както ги определя Аристотел – „особени видове ритми”, те се включват
в определението за ритъм, но с определена специфика. Метърът е идеал за
ритъма, негов абсолют, негово начало, негова „мярка на съизмеримост”,
негов код и негов език .
86
 „Метърът”, като мярка на ритъма, има две първични основи: ПУЛС
1/ равномерно отчитане на някаква времева единица, реално Тук ще вмъкнем едно отклонение, внасящо известна яснота за
чуваема или въображаема; естествената мярка – пулса. Риман в своя труд „Система на музикалната
2/ съотношение на ударения и без-ударния момент, или акцентиран ритмика и метрика”11 пише следното: „Щателните опити доказват, че
и не акцентиран. Практически двете първични основи са неразделни. Но, съществува доста тясно ограничена величина от време, в която всички хора
в зависимост от вътрешните характеристика на тези две първо-основи се отбелязват времевите отрязъци на чувствено възприемания ред от явления
променя вида на метъра, оттук идва и по-широкото или по-тясно тълкуване нито като бързи, нито като бавни; това че ние съблюдаваме тази „среда” при
на самото понятие. ходене /за разлика от бягане или пълзене/ и при всяка работа, тъй като бързата
и бавната работа не смятаме за нормална, показва строгата взаимовръзка в
ТАКТ избора на тази основна мярка с нашата естествена телесна организация. Тази
Наличието на споменатите първо-основи е причина за въвеждането мярка фактически точно съвпада с нормалната времева мярка на най-важния
на понятието ТАКТ, като единица на метъра. „Тактът – това са редица орган на нашето тяло – сърцето.
от удари, разделени от еднакви интервали”. Самите тактове се делят на СЪРДЕЧЕН РИТЪМ –
части, тъй като при тях се появява също вътрешно измерващ признак – това е ЕСТЕСТВЕНА МЯРА МЕТРОНОМ
силата на удара. Тактът е отрязъкът между два силни удара. Градацията Естествената мярка за установява-
на удара по сила продължава вътре в тактовите части и дели времето на все не скоростта на редуващите се явления,
по-малки части, означавани чрез формата на нотите и паузите като половини, се изразява в секунди – тя е малко по-
четвъртини и т.н. малко от ¾ от секундата, около 70-80
Благодарение на такта, следователно, се създава непрекъснатост удара в минута. Отклоненията от тази
в протичането на музиката, неговото предназначение е да не й дава да норма нашето чувство винаги оценя оп-
се разпадне на отделни фрази, мотиви. Това обединяващо начало на такта
ределено като бавно или бързо.
предизвиква преливането на понятието такт в метър и покриването му с
Ето защо се е наложила употребата на
ритъма.
метронома – уред за отмерване на темпа
на музикалните произведения, на базата
ТЕМП
брой удари в минута.
Така теоритикът на музиката Конюс9, автор на теорията на метро-
тектонизма в музиката10, в една своя статия прави следния извод: „Частите на
музикалния организъм всъщност са тактове от висш ред… Организмът
Формообразуване • Лекции

като цяло е гигантски такт от най-висш порядък, размерените части,

влизащи в неговия състав, са тактове от низш порядък”.
Другата вътрешна единица на метъра е ТЕМПЪТ – „големината
на интервалите между ударенията”. Темпът – това е скоростта на
музикалното движение.
Без намесата на абсолютни мерни единици – като минута
например, темпът си остава субективно понятие, макар и да съществува
и естествена мярка – пулсът – до голяма степен уеднаквена при хората.
9 Конюс, Г. Э. Adagio sostenuto – сонаты Бетховена, оп.27, №2, в
метротектоническом освещении – В: Статьи, материалы, воспоминания. Москва, 1965 11 Риман , Г. Систематическое учение о модуляции как основе учения о музыкальных
10 Конюс, Г. Э. Метро-тектоническое исследование музыкальной формы. Москва, 1933 формах, Москва-Лейпциг, 1898

87
 ВИДОВЕ МЕТЪР
Логично е да се предположи, че от характера на такта и темпа ще за-
виси характерът на метъра. В „Кратък музикален речник” /на Должански/
МЕТЪРЪТ се определя като РИТЪМ, В КОЙТО ВСИЧКИ ПРОДЪЛ-
ЖИТЕЛНОСТИ СА ЕДНАКВИ, А АКЦЕНТИТЕ С ЕДНАКВА СИЛА
СЕ ПОЯВЯВАТ ПРЕЗ РАВНИ ИНТЕРВАЛИ ОТ ВРЕМЕ12.
Други автори определят два типа метри: Метърът обикновено е
регулярен (с еднакви тактове), но се среща (главно в народната музика)
и нерегулярен (с нееднакви тактове). Нерегулярният метър бива
периодически променлив (с определен порядък от различни тактове) и
свободно променлив (без определен порядък).
Интересно е да се отбележи, че тълкувателите на понятието метър,
също както и при такта, обръщат внимание на обединяващата му роля.
Така „метърът внася в ритмичните съотношения измерващо начало”, но
освен това, „създава обединение, групировка от времеви части в по-едри
цялости, около някои централни опорни моменти.” Виждаме как понятието
метър клони към понятието ритъм.
МЕТЪРЪТ е тясно свързан с покоя и устойчивото равновесие.
Повторението на равни, тъждествени форми, през равни интервали от
време, както е при регулярния метър, е всъщност проектиране върху
времето на симетрията на крайните фигури.
Тогава става обясним фактът защо регулярните ритми (метрите) се
записват с точно фиксирани (затворени, завършени, крайни) формули.
В ХІІІ в. индийският теоретик на музиката Шангадева съставил 120 формули
на старинни индийски ритми – „Деци-талас”. Таблицата им е показана във
френската музикална енциклопедия от Лавиняк15. Известни са формули и на
старинни турски ритми.
Към ритмическите формули могат да се отнесат и средновековните
модуси, въведени в европейската музикална теория през ХІІ-ХІІІ в. (Mo-
dus или maneriеs е ритмична формула, която се повтаря в течение на цялото
произведение.

МЕТЪР И РИТЪМ В АРХИТЕКТУРАТА

По отношение на тези две понятия теоретикът на архитектурата
Гинзбург е избегнал всякакви недоразумения (които между впрочем имат
място и до днес в архитектурната теория), като е разпрострял понятието за ЗАПИСВАНЕ НА РЕГУЛЯРНИ РИТМИ – МЕТРИ ПОЗИЦИИ ПРИ
ритъм и върху метъра. В труда си „Ритъмът в архитектурата”13 той пише: ХИНДУИСКИ ТАНЦ16
„… повторението, редуването или симетрията на пространствената фигура
е признак за наличие в нея на един или друг прост ритмичен закон” , и
определя метъра като „ритъм на симетрията” и, нещо важно– „ритъмът
на симетрията е най-ограниченият, най-простият – това е възлюбеният
ритъм на затворената пространствена архитектурна форма”.
Формообразуване • Лекции

Известният семиотик В. В. Иванов, изследвайки категорията „време”

отбелязва, че „повторението на циклични превъплъщения изключва
развитие във времето”. Това „безразличие към движението във времето”
ОБРАЗЦИ ЗА ПОСТРОЯВАНЕ
е характерно за науката, изкуството и културата на Древна Индия.
НА КОМПОЗИЦИОННИ
Иванов констатира че едва гръцката философия, преодолява концепцията за
ТИПОВЕ НА МУЗИКАЛНИТЕ
цикличното време, като разработва учение за движението и развитието във
ФОРМИ – РИСУНКИ НА ИГОР
времето14.
СТРАВИНСКИЙ
12 Холопова, В. Вопросы ритма в творчестве композиторов ХХ века. Москва, 1971 пространство и время в литературе и искусстве. Ленинград, 1974
13 Гинзбург, М.Я. Ритм в архитектуре, Москва, 1923 15 Encyclopédie de la musique, 1913, с.301
14 Иванов,В.В. Категория времени в искусстве и культуре ХХ века- В: Ритм, 16 Райнов, В.Г. Особености на невербалната комуникация, София, БАН, 1987

88
 МЕТЪР И РИТЪМ В АРХИТЕКТУРАТА
Българският теоретик и историк на архитектурата Милко Бичев има
също някои важни изводи, от гледна точка на развитието на познанието върху
метъра и ритъма, направени в трудовете му17. Той сравнява фасадите при
Колизея и двореца Ручелай така: ако „системата на Колизея представлява едно
повторение на еднакви елементи в еднакви отстояния, една редица, един
ред, този ред е без ударение, той е метричен”, то „… фасадата на двореца
Ручелай е разделена на полета, но те за разлика от Колизея, не са еднакви.
Полетата, в които лежат порталите – третото и шестото, са по-широки, както
са по-широки и съответно по-високи арките, които обграждат прозорците
на тези полета. Разликата, иначе едва забележима, е съзнателно подчертана:
само по-високите арки имат ключове. Така редът получава ударения; той
става ритмичен”. При двореца Ручелай за пръв път разчленената стена е
ритмизирана и в основата на този ритъм лежи триумфалната арка като мотив.
Така Бичев изтегля отстъплението от „чистия ритъм” на Среднове-
ковието с още един век назад и свързва това начало на „съгласуването”,
както той го нарича, с името на Алберти. Ако за генерацията на Брунелески Системата на Колизея (70-90 г. н.е.)
е характерно „редуването”, то за генерацията на Алберти – това е вече в Рим представлява метричен
„съгласуването” и едва след тях идва „съподчинението”. ред – еднакви елементи на еднакви
Тези три етапа, дадени от Бичев като характеристика на Ренесанса, разстояния
онагледяват в същност процесите, които се извършват при преминаването
от чистия, регулярен метър към регулярния ритъм. Това става точно така,
както от симетрията на крайните фигури, по пътя на съгласуването и
съподчинението, се преминава към правилните системи на безкрайната
симетрия. Така както вътрешният строеж на кристалите се описва чрез
кристалните решетки, т.е. чрез правилните системи на безкрайните фигури,
така „всеки сложен ритъм се събира в своего рода метрична мрежа” чрез
съгласуване на тактове и групи, групи във фрази, фрази – в изречения,
Формообразуване • Лекции

изречения – в периоди и т.н.

Правилните форми на метъра, следователно лежат в основата на
ритъма, те са вътрешно присъщи за всеки вид ритъм, те са диалектическата
двойка на свободния, неправилен ритъм. Ето защо, те продължават да Фасадата на двореца Ручелай (1446-
живеят пълнокръвен живот в изкуството и до днес, макар че, започвайки 1451г.) във Флоренция е разделена
от края на ХІХ в., на преден план излиза именно свободният, неправилен на различни ритмично редуващи се
РИТЪМ. полета – тя представлява ритмичен
ред18
17 Бичев, М. „Италиански дворци през Ренесанса. Основни фази на фасадната
композиция”, София, 1943 18 Бичев, М. „ Леон Батиста Алберти”, София, 1983

89
 МЕТЪР И РИТЪМ В МУЗИКАТА. СВОБОДЕН РИТЪМ
В началото на ХІХ в. в Европа се разпространява класицизмът, като
Виенският класицизъм в музиката е особено характерен с господството на
регулярния метър.
Метричната теория на Риман, обхващаща законите на Виенския
класицизъм, се определя от музиковедите като най-строгата в историята
на музиката организация на музикалната форма. В музикалната практика
процъфтява „квадратността, неизменността на метъра”, „повсеместни са
простите и сложните метри”. Както забелязва известният музиковед Закс,
ХІХ в. е епоха на разцвета на марша, където ритмиката се отличава с най-
голяма правилност.
СВОБОДНИЯТ НЕРЕГУЛЯРЕН РИТЪМ
Още в средата на ХІХ в. обаче, започва реакцията срещу регулярния
ритъм – метъра, и се зараждат движенията за налагане надмощие на
свободния, нерегулярен ритъм в изкуството. В Русия излиза трактатът „За
свободен и несиметричен ритъм”, чийто автор пише: „Нима музиката
не може и не трябва да съществува иначе, освен чрез неизменното и
неизбежното преобладаване на квадратната или друга еднообразна
периодичност на ритъма? Нима свободният в своето движение ритъм, не-
Формообразуване • Лекции
подчинен на условията на математическата симетрия е принадлежност само
на младенческите епохи, народи и музикално изкуство? Нима свободният
ритъм не трябва повече да съществува нито в съвременното ни изкуство,
нито в музиката на бъдещето време?”19 Трактатът е насочен към утвърждаване
на нерегулярния ритъм, присъщ на древните руски църковни песнопения.
Точно така, както имаме симетрия на дискретността, на индивидиума
и симетрия на безкрайността, на средата, що се касае описанието на 20 Налимов, В.В.Вероятностная модель языка. Москва,1979
пространството, точно така имаме ритъм на дискретността и ритъм на 21 Мазель, Л.А., В. А. Цуккерман, Анализ музыкальных произведений. Элементы
непрекъснатостта, на континуума – при описание на времето.
19 Львов, А. „О свободном и несимметричном ритме”, Санкт-Петербург, 1958
НЕРЕГУЛЯРЕН РИТЪМ – ПОТОК
В края на ХІХ и началото на ХХ в. се налага ритмиката на
непрекъснатостта на времето и понятието „ритъм - поток”, което
означава почти крайната степен на нерегулярност и обновление в ритмиката.
Всъщност, принципите на нерегулярния ритъм са съществували
винаги успоредно на регулярния, така както дишането неотлъчно
съпътства пулса. В речта и музиката, където дишането лежи в основата на
фразировката, се образува „свободен несиметричен ритъм”, без постоянна
големина на ритмичните единици. Така пеенето, което не е съпроводено
с танцови движения, както е в руските провлачени песни, в църковното
песнопение, в голяма част от българската народна музика и пр. – клони към
нерегулярност и безакцентност на ритъма.
Новото е рационалното, съзнателното, целенасоченото овладяване
на нерегулярната ритмика, предприето във всички клонове на изкуството
в края на ХІХ в. и началото на ХХ в. Понятието „РИТЪМ” започва да
се схваща в пълнотата на вътрешната му диалектика, диалектиката на
дискретното и континюалното време:
„Ритъмът в поезията и песнопението е опит да се наложи континюална
съставка върху дискретните носители на речта … ”20
„Вътрешно, в своята дълбока същност ритъмът е нещо много повече;
това може би е размития смисъл на думите, сливането им в непрекъснат,
вътрешно неделим континюален поток от образи … Ритъмът е ръководно
начало, свързващо разнообразните отделни групи в едно цяло” [Налимов].
„Всичко отнасящо се до разтегнатостта е ритъм, а всичко касаещо
периодичната отмереност (т.е. дискретността – б.а., Д.Ж-М.) на времето и
акцентноста – е метър”21.
Анализът на М. Гинзбург, който се отнася за готиката в архитектурата,
е също показателен с новия смисъл, влаган в понятието за ритъм, свързан
със свободното движение и безкрайността на пространството. Ето какво
казва той: „… свободно нарастващото движение, страстността на порива и
пренебрежението към простите и ясни закони на ритъма, са станали девизи на
изкуството.” И още има „… развитие на проблема на ритъма на нарастващото
действие, на страстното освобождение от материята, от законите на
притеглянето, устремяване в мамещата бездна на пространството”22.
музыки и методика анализа малых форм. Москва, 1967
22 Гинзбург,М.Я. Ритм в архитектуре, Москва 1923
90
 Всички тези изявления, отнасящи се до различни изкуства – поезия, ДИАЛЕКТИКА НА ДИСКРЕТНОСТТА И
проза, музика, архитектура – са ярка илюстрация на процесите на НЕПРЕКЪСНАТОСТТА
преосмисляне на понятието за ритъма и постепенното накланяне на Още Аристотел, а по-късно и Хегел, дават философското тълкуване на
везните в полза на ритъма на безкрайността и непрекъснатостта. диалектиката на дискретното и непрекъснатото:
Аристотел: „ … определяйки непрекъснатостта, често се налага да
РИТЪМ НА БЕЗКРАЙНОСТТА И НЕПРЕКЪСНАТОСТТА използваме понятието за безкрайното, тъй като непрекъснатото е делимо до
До ритъма на безкрайното се стига по два пътя: „ … в единия случай безкрайност”.
имаме работа с деленето на единния процес на фази и части, при което Хегел: „Непрекъснатостта е само свързващо, компактно единство, като
деленето може да доведе до големини, които за възприятието са лишени единство дискретно”.
от определена продължителност. В другия случай ритмичното построение
се образува от натрупване на отрязъци от вече разделено време”. РИТЪМ – ПОТОК В ИЗКУСТВАТА НА ХХ ВЕК
Тази мисъл е изказана от музиковед [Карман, 1978], но тя има абсолютен Идеята за РИТЪМ – ПОТОК в началото на ХХ в. навлиза почти във
еквивалент и в архитектурната теория. Например, Гинзбург пише: „Дробейкивсички клонове на изкуството – кино, литература, музика, архитектура …
докрай строгата форма, архитектът не се удовлетворява вече с това, че кубът
В музиката тази идея идва с теориите за прогресиите и сериите, чрез
е превърнат в многостен, че броят на стените се увеличава безкрайно; тойтях се прокламират и принципите на свободния ритъм. Стравински пред-
довежда до край тази мисъл и охотно се обръща към цилиндъра, сферата, ставя ритъма с цялата му противоречивост – регулярност – нерегулярност и
към такива форми, където няма определени точки на ориентация, където отприщва пътя на нерегулярната ритмика.
всичко се разпръсква в безкрайния ритъм на растежа”.
Тези теории въплъщават идеята за вътрешно непрекъснатото,
ГИНЗБУРГ ЗА РИТЪМА еволюциониращо време, протичащо по законите на безакцентната
„Динамиката на ритъма ясно се чете в свещените съоръжения на ритмика с „отслабване или изчезване на темповото отчитане”.
халдеите – в храмовете зигурати”23. „Първа наша грижа, казва френският композитор Пиер Булез, един
от пионерите на сериализма в музиката, беше да решим задачите на
граматическия порядък”. Конкретна илюстрация на тази нова ритмика
на сериите и прогресиите, представляваща едно от лицата на ритъма-
поток, са „Структурите” на Булез [1952], характерни със „сгъстяване и
разреждане, ускоряване и забавяне”; „Kreuzpiel” на „К. Штокхаузен” [1951] -
„кръстосвания, сплитания, разклонения”; Втората симфония на Пярт [1966];
„Pianissimo” на А. Шнитке – „изследване движението на материята”24.
Формообразуване • Лекции

В живописта идеята за „ритмичните дисонанси”, „линейния ри-

тъм”, „разлагащата се, разпадаща се на съставните си части действителност”
се разпространява чрез кубизма и футуризма, избрали за главен фактор на
отражение на действителността „четвъртото измерение – времето”. Времето
намира своя художествен образ чрез „динамика на ритъма”, чрез многократ-
„Графично отделяйки ритмичните свойства ние леко ще минем към условна ното фиксиране на повтарящи се етапи на движенията на телата в простран-
стенографска транскрипция на архитектурните произведения: ХV – ритмична ството.
същност на CAPELLA DEI PAZZI във Флоренция; ХVІ-ритмично TRAVEE на
Браманте в двореца SANTA MARIA DELLA PACE в Рим” [Гинзбург]. 24 Спасов,Б., В. Холопова, Ритмические прогрессии и серии – В: Проблемы
23 Гинзбург,М.Я. Ритм в архитектуре, Москва 1923 музыкального ритма, Москва, 1978

91
 Интерес представлява следното изказване на Мондриан25. РИТМИКА НА БЕЗКРАЙНОСТТА В ЖИВОПИСТА
„Ограничените форми са всъщност частни, а не всеобщи елементи”. Те са
„индивидуални като израз”, а правите линии характеризират „откритите
форми”26. „Новият тип съзерцание е безгранично, без пречки от страна на
пространството и на времето, съобразно теорията на относителността”.
Изявленията за : „разрушителното конструктивно качество на динамичното
равновесие”, „пластичната математика” на Мондриан, „музиката на
сферите” и „космическите закони”, „преживяване на пулсациите на подема и
падението” на Кандински, „преобразяването в нулата на формите” и „нищото
на покоя” на Малевич (и въобще цялата абстрактна живопис, може да се
каже) вливат своите идеи все в ритмиката на безкрайността, на потока.
„БЕЗКРАЕН РИТЪМ” –
Р. ДЕЛОНЕ 1934 г.

„ДИСКОВЕ” –
ФРАНТИШЕК КУПКА,
1911–12 г.
Формообразуване • Лекции

„СУПРЕМАТИЧНА „ХАРМОНИЯ” – ЕМИЛИО

КОМПОЗИЦИЯ” – ПЕТОРУТИ 1914 г.
К. МАЛЕВИЧ 1914–1915 г.
25 Мондриан /1872-1944/ в периода 1912-1914 г. живее в Париж и е свързан с
програмата на кубизма, а след завръюането си в Холандия създава група, известна с
издаваното от 1917 г. списание “Де Стил”, оказало особено силно влияние върху идеите за
ритъма в архитектурата на „модерното движение” /т.нар. съвременна архитектура/.
26 Рейнгаррдт, Л. Современное западное искусство. Борьба идей. Москва, „БРОДУЕЙ БУГИ-ВУГИ” –
Изобразительное искусство,1983 П. МОНДРИАН 1942–43 г.
92
 РИТЪМ ПОТОК В АРХИТЕКТУРАТА И
ГРАДОУСТРОЙСТВОТО
В архитектурата идеята за ритъм – поток има свои корени още в
края на ХІХ в. в така наречените дезурбанистични концепции, намерили
най-силното си разпространение през 20 – 30-те години в концептуалната
и проектната практика на „модерните архитекти”. Най-типичните
дезурбанистични концепции образуват две групи: Линейни и поясни
градове; Градове – колонии или Непрекъснати градове.
Тези две групи концепции се развиват и до днес. Мъмфорд смята, че
градът „вече отдавна не е затворен и компактен комплекс” и бъдещето е на
„децентрализираните системи”, К. Доксиадис предрича „ойкуменополиса” –
„все-града”, като кулминация в развитието на градовете [Груза]. „ЛИНЕЕН ГРАД” –
Ето в тази връзка думите на някои от лидерите на модерни архитектурни МАГНИТОГОРСК ПРОЕКТ НА ОСА,
течения. Ф. Кизлер например, сподвижник на А. Лоос в 20-те години, РЪКОВОДИТЕЛ ЛЕОНИДОВ, 1930 г.
участник в движението на „Де Стил” скоро изоставя „методологията на раз- ПЛАН НА УЧАСТЪК ОТ
композиране – повторно сглобяване, за да прегърне идеята на континиума”27. ЖИЛИЩНИЯ ПОЯС;
„Архитектурата, разбирана като единичен блок, е детронирана. Заключена ПЕРСПЕКТИВА;
от четирите страни, отгоре и отдолу, кубична или призматична, остава
винаги атмосфера под ключ … нека изоставим кутиите … нека намерим в
нас отечеството на безкрайността” – призовава лидерът на неформалното
течение, автор на т.нар. „къща без край”.
„ГРАД НА БЪДЕЩЕТО” –
Б. АРЧЕР, 1901г.
Формообразуване • Лекции

„ЛЪЧЕЗАРНИЯТ ГРАД” – ЛЬО КОРБЮЗИЕ

27 Дзеви, Б. Архитектурни предизвикателства, София, Наука и изкуство, Превод от
италиански, 1984

93
 МОСКВА – „ГРАД–РАКЕТА”, МОСКВА – „НЕПРЕКЪСНАТ
Н. ЛАДОВСКИЙ, 1932 КОМПЛЕКСЕН ГРАД” – КОЛЕКТИВ
ВОПРА, 1932 г. 28/по И. Груза, 1972/
„СПИРАЛОВИДЕН
РАСТЕЖ НА ГРАДА” –
Т.ФРИЧ, 1896
Формообразуване • Лекции

29

„НОВ ЕЛЕМЕНТ ЗА РАЗСЕЛЕНИЕ – НЭР”– ПРОЕКТ НА ГРАДА, ТИП 28 Груза, И, Теория города, Москва, 1972
ЛИНЕЙНО – ЦЕНТРОВА СИСТЕМА, А. ГУТНОВ И И. ЛЕЖАВА 29 http://dprbcn.wordpress.com/2009/09/21/endless-house-frederick-kiesler/

94
 Лидерите на брутализма Алисън и Питър Смитсън са много
категорични в същия смисъл: „Трябва да творим архитектура, която да
изразява преобразувания, растеж… Интересува ни повече „потокът”,
отколкото „мярката”. Идеята, която задоволява такива изисквания е cluster
– едно натрупване преплетено, комплицирано, често пъти подвижно …”
Бруталистите развиват идеята за потока до крайност, надхвърлят границите
на „едрите успоредни линии” и я разпространяват върху „цялостната тъкан
на града”, под предлог, че „дори когато се разтваряха в пространствени
потоци – като тези на Де Стил – окръжаващите пространства оставаха
инертни” [Дзеви].
Cluster City, 1952 (Alison & Peter Smithson)
Формообразуване • Лекции
ИДЕЯТА ЗА БЕЗКРАЙНОТО НЕПРЕКЪСНАТО ВРЕМЕ –
ВОДЕЩА В ИЗКУСТВАТА
Става очевидно, на базата на изложения материал, че идеята за ритъма
– поток, ритъма на безкрайното, непрекъснато, континюално време, се налага
като водеща в изкуствата днес.
И така, единият екстремум на ритъма – това е абсолютният метър,
тясно свързан с покоя и устойчивото равновесие, другият – това е ритъмът
на безкрайността, отново свързан с покоя и устойчивото равновесие.
До двата екстремума се стига минавайки през ритъма на динамичното
равновесие, което е всъщност ритъма на подобието, т.е. редуването на
„подобни, изоморфни преобразувания, съизмерими, но не тъждествени, не
равни на себе си елементи и отношения”30.
В заключение стигаме до извода, че ритъмът е еквивалентно на
симетрията понятие, и че именно ритъмът и симетрията по своето
съдържание изразяват движението като противоречие.
ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ВЗАИМОЗАМЕНЯЕМОСТ НА
СИМЕТРИЯТА И РИТЪМА
Оттук следва друг важен извод: законите на симетрията и ритъма са
взаимозаменяеми, т.е. „своеобразните групи на симетрия” са и „закони
на ритъма.”31
Именно благодарение на тази взаимозаменяемост са възможни прос-
транствено времевите преобразувания изобщо и в изкуството, в частност
в архитектурата и дизайна.
В живописта, театъра, киното, пространствените отношения не ряд-
ко се преобразуват във времеви последователности.
„Ритъмът в архитектурните съоръжения и ансамбли създава
съответстващ емоционален фон в резултат на преобразуване на геометричните
пространствени съотношения на съоръжението във времеви в процеса на
възприятие”32.
„ЗАМРЪЗНАЛИ ДВИЖЕНИЯ” – АРХ. ИМРЕ МАКОВЕЦ
30 Волкова, Е.В., Ритм как объект эстетического анализа (Методологические
проблемы) – В: Ритм, пространство и время в литературе и иискусстве. Москва, 1974
31 Береснева,В.И., М. Яглом, Симметрия и искусство орнамента – В: Ритм,
пространство и время в литературе и иискусстве. Москва, 1974
32 Шноль, С.Э., Замятин, А.А. Возможные биологические и биофизические основы
творчества и восприятия ритмических характеристик художественных произведений - В:
Ритм, пространство и время в литературе и искусстве. Москва, 1974
95
 „Мозъкът преобразува разгъващото се във времето музикално съоб-
щение, т.е. времевата последователност в някаква пространствена структура,
прототип на която маже да бъде „видимата музика” – спектрограма във вре-
мето. Съхранявана от паметта във вид на „пространствен” запис със зададен
порядък на разгръщане, музиката открива много сходства с архитектурата,
що се отнася до нейния строеж.33 Тук можем да илюстрираме тази мисъл с
един „метро-тектоничен план” на руския композитор и музиковед Конюс.

„ВИДИМА МУЗИКА”,
„ФУГА”,
М. ЧУРЛИОНИС

„МЕТРО –
ТЕКТОНИЧЕН ПЛАН”
НА РУСКАТА
НАРОДНА ПЕСЕН
„ВАНЮШКА
КЛЮШНИЧЕК”–
Г. Э. КОНЮС
Формообразуване • Лекции

РИТМИ НА „РУСКИ ТАНЦ” – 33 Руль, И., И. Цуккерман, О пространственно-времевых преобразованиях в

ВАН ДУЙСБУРГ искусстве – В: Ритм, пространство и время в литературе и иискусстве. Москва, 1974

96
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ ВРЕМЕ, РИТЪМ И ФРАКТАЛИ
Когато разглеждахме симетрията по друг път стигнахме до същото
заключение за взаимозаменяемост на време-пространствените структури. И
така, симетрията е ритъм в пространството, ритъмът е симетрия във
времето.
Сега възниква въпросът за „най-малкото общо кратно”, казано
метафорично, на симетрията и ритъма, на времето и пространството.
Въпросът за тяхната измеримост и съизмеримост. Точно този е ключовият
въпрос, що се отнася до формата, до формообразуването, до формалния
речник в света и до езика на формите. ПОСТУЛАТИ ЗА СИМЕТРИЯТА И РИТЪМА
–– Ако симетрията се свързва със съразмерността, равенството, подобието,
формата и порядъка в пространството, то ритъмът има същото значение по
отношение на времето;
–– Симетрията е ритъм в пространството, ритъмът е симетрия във времето;
–– Законите на симетрията и ритъма са взаимозаменяеми;
–– Своеобразните групи на симетрия са и закони на ритъма;
–– Когато разглеждахме симетрията стигнахме до заключението за
взаимозаменяемост на време-пространствените структури;
–– Благодарение на тази взаимозаменяемост са възможни пространствено
– времевите преобразувания.

РИТЪМ, СЕБЕПОДОБИЕ И ФРАКТАЛИ

–– Фракталът, описва самоподобните обекти, които нямат ясна размерност.
–– Във всеки фрактал има безкрайно повтаряща се себеподобна структура.
–– Най-простият начин за създаване на фрактал се състои в това, да се
повторят няколкото действия, които създават тази структура.
–– Фракталите сами по себе си не са форма, или звук, но чрез компютърно
генериране могат да бъдат превърнати във визуални и аудио образи.
Формообразуване • Лекции

–– Фракталите и музиката вървят ръка за ръка.

–– Ето няколко уеб сайта, на които може да се чуе как звучи фракталната
музика:
Fractal Music 3.0 – Фрактална музика, заедно с фрактални изображения,
създадени от студенти от Масачузетския технологичен институт;
Fractovia – Оригинални компилации от Хуан Луис Мартинес;
Dmitry Kormann – освен да слушате фрактал музика, можете да научите
и основното за фракталите;
Larry Solomon – дава примери за фрактална музика, но показва как
фракталите са във всичко;
97
 ФРАКТАЛНА МУЗИКА ФРАКТАЛНАТА МУЗИКА – СЕБЕПОДОБИЕ И УСЕЩАНЕ ЗА
БЕЗКРАЙНОСТ
автор Стела Атанасова34

„...Във връзка с фракталното изкуство немският физик Херт Айлен Бергер

казва:
„Усещането за прекрасното се подхранва от съчетанието на
подреденост и безредие, което се наблюдава при естествените явления
– облаци, дървета, снежинки, при които са присъщи устойчивост и
хаотичност. И точно тази
хармония между хаоса и реда изгражда нашата представа за красота.”
Ако съпоставим фрактала в чистата си геометрична форма с музиката
и създаването на фрактална музика, всъщност ще достигнем до извода, че
той представлява самата основа – формулата, под формата на един безкраен,
повтарящ се алгоритъм, на базата на който се създава музика, което пък
сравнено с класическите похвати за композиране – е идентично с процеса
на композиране в традиционната музика. В музиката и в нейните основни
ТВОРЦИ НА ФРАКТАЛНА МУЗИКА композиционни техники винаги има заложен замисъл или т.нар. мотив, който
Най-популярни сред многото музиканти в света на фрактална музика без значение колко е сложен и какво съдържание носи в себе си – подлежи на
са: Фил Томпсън, Дейвид Кларк Литъл и Форест Фанг. множество разработки и надграждания, в които вглеждайки се или по-точно
–– Фил Томпсън – Phil Thompson, е музикант, чиито първи композиции вслушвайки се – откриваме малкия,първоначален мотив, станал основа за
датират от 1984 г. и както се казва, останалото е история. Той издава два създаването на цяла симфония....”
албума наречени „Организираният Хаос” – Organised Chaos, основаващи се „...Алгоритмичното композиране е приложението на устойчив, строго-
на теорията на хаоса, известна също като математиката на природата. дефиниран алгоритъм към процеса на композиране на музика. Алгоритмите
–– Дейвид Кларк Литъл – David Clark Little – друг композитор, който или поне поредицата от правила са се използвали за композиране на музика
основава своята музика, следвайки Chaos Theory. от векове. Много алгоритми, които нямат непосредствена музикална връзка,
–– Форест Фанг – Forrest Fang – използва китайските си корени и се използват от композиторите като творческо вдъхновение за тяхната музика
американските влияния, за да произвежда музиката си. – алгоритми като fractals, L-systems, statistical models, GIS координати – са
Формообразуване • Лекции

Forrest Fang Discography – Тук е списъкът на всички негови записи, които многообещаваща игра за музикални интерпретации.
обхващат повече от две десетилетия.
„Fractal Music: Melodies Behind Each Pixel” – In:
http://www.zzounds.com/edu--fractalmusic
Терминът фрактална музика се отнася за музиката, композирана изцяло
или частично, използвайки същите типове от повтарящи се или рекурсивни
процеси, които се използват за създаване на фрактални образи. Често
става така, че музиката се композира директно от фрактални изображения.
Компютрите композират фрактална музика използвайки винаги формални
алгоритми – софтуерни програми, за да създават музика.
34 Стела Атанасова, 2007, НБУ, Семинар
http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/informatics/Izsledvania/Stela_Atana-
sova_prolet_2007.pdf

98
 При компютърно-базираното композиране на фрактална музика,
входните данни от фракталния образ или фрактално генерираните
процеси – се конвертират в музикални параметри, за да създадат мелодия,
хармония,ритъм, тембър и т.н.
Процесът на конвертиране от фрактални стойностни типове в музикални
стил донякъде има хипнотизиращ ефект, разбираем е и добива голяма
популярност. Водещите автори на минималистична музика са американските
композитори Филип Глас,
Стив Райх и Тери Райли. Минималистичната музика се наричала и
системна, процесна и повтаряща се музика.
Филип Глас е един от неколцината американски композитори,
който създава творби от прост, строго ритмичен и повтарящ се материал,
проектиращ се в дълъг времеви период и често използващ променлив ритъм и
тембри. През 1968 г. Глас започва експерименти с минималистични отрязъци
от порядъка 1 + 1 , след което създава серия от творби, които съчетават
натрупващи се процеси, базиращи се на поредица от 1, 1 2, 1 2 3, 1 2 3 4
ноти....”

АВТОРИ НА ФРАКТАЛНА МУЗИКА

„...Juan Luis Martinez – композира фрактална музика, воден от идеята
да докаже, че фракталите не са само красиви геометрични форми, но
възпроизвеждат и интересна музика..
параметри се нарича - ‘mapping’ (мапване).....” Phil Thompson – е един от водещите композитори на 21 в., който работи
QUASI FRACTAL COMPOSER в областта на фракталната музика.
„....Микеланджело веднъж забелязва, че всеки мраморен блок съдържа Phil_Thompson – Shadows_Fall
в себе си скулптура, която очаква да бъде открита от даден творец. Phil Thompson – Strange Attractors
Тази програма въплъщава идеята, при която се генерират блокове от Беноа Манделброт прави извода, че и природата и човекът действат
„музикален мрамор” или „мозайка”, която авторът да оформи и да й придаде на принципа на фрактала, т.е. на безкрайното раздробяване и подобие на
образ. дребните части на цялото...”
Quasi Fractal Composer е софтуер, който в голяма степен отговаря като
начин на създаване на музика на традиционните похвати и принципи за
композиране. Съчетава тембри; използва динамика; панорамно разполага
инструментите; задава темпо; тоналност; лад; брой на вариации. Поддържа
Формообразуване • Лекции

всички Midi параметри.

QFC е изградена около композиционната структура, включваща
глисандо, периоди, фрази, ритъм, динамика, повторения и дължини на
фразите и периодите....”

МИНИМАЛИСТИЧНАТА МУЗИКА
„...Минималистичната музика е стил с голямо влияние над музиката
през последната половина на 20 век. Основава се на крайно обикновен,
минимален музикален материал, със стабилен, пулсиращ ритъм. Музикалният
материал се повтаря продължително време и постепенно се развива. Този
99
 СЛУШАЙ ФРАКТАЛНА МУЗИКА
http://www.last.fm/music/Phil+Thompson/Organised+Chaos

http://poiskm.ru/?q=Phil+Thompson+-+Strange+Attractors&c=search&xbds=0

http://www.wired.com/wiredscience/2012/02/fractal-musical-rhythms/

Fractal Music #12

http://www.youtube.com/watch?NR=1&feature=endscreen&v=ptLeBD-7igk

Fractal Music #10

http://www.youtube.com/watch?v=uHg_g-3Yeow&feature=related

Fractal Music #1
http://www.youtube.com/watch?v=KHe_TU1Ebqs&feature=related

I Won’t – Trance Fractal Music Video

http://www.youtube.com/watch?v=r3y899kkoSI

Fractal Symphony
http://www.youtube.com/watch?v=cYBAjnMCmO8&feature=related

Fractal Space – Time Relativity by Alexander Timmons

http://www.youtube.com/watch?v=ofLBLqari8A&feature=related

Melodic Fractal Music

http://www.youtube.com/watch?v=j9kCNabqyGg&feature=related
Формообразуване • Лекции

100
 КОНТРОЛНО УПРАЖНЕНИЕ № 1 ВЪРХУ
МАТЕРИАЛА ОТ ЛЕКЦИИТЕ
Указания:
–– Всеки студент получава индивидуална задача, описана на разпечатан
лист. Надписва си сам в горната част на листа името, групата и факултетния
номер
–– Отговаря на заданието писмено и графично върху самия лист, даден му
от преподавателя.
–– Използва, освен вербално описание и анализ, също така и геометричен
анализ, чертане, ръчно скициране, оцветяване с цветни моливи.
–– Времетраене – един учебен час.

♦♦♦
ПРИМЕРНО ЗАДАНИЕ:

НАПРАВИ АНАЛИЗ НА СИМЕТРИЯТА НА ДАДЕНИЯ НА ЛИСТА ОБРАЗ

ИЛИ ФИГУРА:
–– ОПИШИ ВИДА НА СИМЕТРИЯ
–– ПОКАЖИ ГРАФИЧНО ЕЛЕМЕНТИТЕ НА СИМЕТРИЯ – ОСИ,
РАВНИНИ, ДВИЖЕНИЯ
–– ПОКАЖИ БРОЯ НА АВТОМОРФИЗМИТЕ

ПРИМЕРНИ ОБРАЗИ И ФИГУРИ:

Формообразуване • Лекции

101
 Формообразуване • Лекции

102
 Формообразуване • Лекции

103
 ОПИСАНИЕ И МОДЕЛИРАНЕ НА ФОРМИТЕ.
СЪИЗМЕРИМОСТ НА РИТЪМА И СИМЕТРИЯТА.
ГЕОМЕТРИЧНО И АЛГЕБРИЧНО ОПИСАНИЕ.
Формообразуване • Лекции

104
 ЕДИННА МЯРКА ЗА ПРОСТРАНСТВОТО И На рисунката на 4 годишно моми-
ченце е нарисуван човек, работещ
ВРЕМЕТО в градината. Вихрообразните линии
изобразяват градинското косене и
то не само защото повтарящите се
кръгове визуално предават харак-
терните движения на машината, а
„В египетския пантеон, казва Касирер в защото такива движения извършва
изследването си върху митологичното време, богът и детската ръка при рисуването. 3
на луната Тот, който отмерва и разчленява
времето, същевременно е господар и на всяка Два варианта на един и същи обект
правилна мярка. На него е посветена свещената – квадратно езеро обкръжено с дър-
мярка, която се използва при планирането на вета. На едната илюстрация езерото
храмовете и при оразмеряването на земята. Той е изобразено в централна перспек-
е писарят на боговете и съдията на небесата, който тива, а на другата – в съответствие с
е дарил език и писменост, и посредством изкуството методите, които се използват в еги-
на броенето и смятането помага на боговете и хората петската и други култури на древ-

да узнаят какво им се полага”. 1 ността, а също така, както рисуват
Свещената мярка е мярка на вечния всички деца от цял свят.”
неотменим ред, властващ в природата. Тази /Арнхейм,1974/
мярка е единна за пространството и за времето. ВЪЗПРИЯТИЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО, ДВИЖЕНИЕТО И
Богът на луната Тот – ФОРМАТА
египетският бог на времето
При филогенезиса поетапното възприемане на пространството
ПРЕДСТАВИ ЗА ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО се вижда при сравнение на живописта на някои древни култури (например
Изследванията върху онто-генезиса и фило-генезиса2 на представите египетската – с тази на Средновековието и Ренесанса) .
за пространство и време при човека показват нещо твърде интересно по „В представата на средновековния човек пространството и времето
отношение на тяхната съизмеримост. не са диференцирани: пространството се разбира чрез времето като
Така психолозите установяват, че при децата първоначално някакъв едномерен поток, казва Випер.”4 Гуревич твърди точно обратното:
Формообразуване • Лекции

възприятието на пространството е само едномерен образ, контур на „времевите отношения започват да „организират” събитията в съзнанието на
движещ се обект, после следва двумерното пространство – равнина без човека не по-рано от ХІІІ в. До тогава времето се възприема в значителна
перспектива, и накрая идва тримерното възприятие на пространството. степен пространствено”.5
А що се отнася до времето, много дълго, представяйки си време, детето За нас не е важно дали времето се разбира чрез пространството или
фактически оперира с пространствени отношения.
3 Арнхейм, Р. „Динамика архитектурных форм”. Москва, Стройиздат, (Перевод с
1 Касирер, Е. „Философия на символическите форми” – В: „Идеята за времето англ.) 1974г.
Антология” , София, 1985; 371 4 Виппер,Б. „Введение в историческое изучение искусства”. Москва, Изобр.
2 „онтогенезис” се нарича историята на развитието на индивида в сравнение с искусство, 1985; 400
„филогенезиса” – историята на развитието на вида (или рода, семейството или друга 5 Гуревич, А. Я. „Представление о времени в Средновековой Европе” – В: „История
систематическа група) и психология”. Москва, 1971; 189

105
 обратно, а това, че те – пространството и времето, в началото на човешката
история не са диференцирани. Предполага се, че това разграничаване е
станало в процеса на еволюцията.
Изследванията на микро-генезиса на възприятието разкриват
последователност във фазите на отделяне на пространствените,
динамичните и фигуративните характеристики на обектите. Най-
напред се възприема пространството – необходими са 50 ms от началото
на стимула за възприятие, после – движението (100 ms) и едва тогава се
възприема формата.6

ИЗОМОРФИЗЪМ НА ПРОСТРАНСТВОТО И ВРЕМЕТО

До тук може логично да се предположи, че както не са диференцирани Селище на индианците канела, Бразилия
пространството и времето в представите на човека в древността, така не
са диференцирани ритъмът и симетрията, т.е. те са за него едно и също
нещо. Пространството и времето се членят, квантуват чрез една и съща
мярка, по един и същ начин. Казано от Демокрит в неговите „Текстове”,
това звучи така: „Времето и линията ще бъдат разчленени по еднакъв начин
[фраза 285].
„Човекът най-напред се е фамилизирал с линейните зависимости,
представени от правата линия. За него това е било едно откритие,
изумително като понятие и решително в неговите дейности. С овладяването
му той се е насочил към красотата на окръжността с нейното съвършенство,
универсалната ú пригодност”7. Това обяснява изоморфизма на образите
Стоунхендж, Англия, 1800-1400 г. до н.е. Сам-ал, Сирия, 1200-800
на пространството и времето в представите на човека – те се състоят от г. до н.е.
еднакви елементи (точки), подчиняват се на еднакви закономерности
– линейните, описват се с едномерни геометрични модели, имат една
и съща количествена мярка – числото. С еволюцията на човека се
развиват и представите му за време и пространство, разширяват се
Формообразуване • Лекции

образните възможности, овладява се окръжността.

ВЪЗПРИЯТИЕ НА ПРОСТРАНСТВОТО
Изследователите на древните култури стигат до заключението, че
съществуват два начина за възприятие на пространството: динамичен,
който е породен от движението, и статичен, когато човек, оставайки
неподвижен, пресъздава около себе си концентрирани кръгове,
6 Ахундов, М.Д. „Еволюцията на човека и генезисът на представите за пространство и
време.”- В: „Идеята за времето Антология”, София, 1985; 450 Древният сасанидски град Гур – Иран, ІІІ в. до н. е. Гур, Арташир-Хварра –
7 Илиев, И. „Теория на моделирането”, София, 1986; 55 в превод Слава на Арташир – днес това е градът Фирузабад
106
 простиращи се до границите на известния му хоризонт. Оттук и образът
на неговото пространство е линеен или центричен8. Центричният модел
на пространството се свързва с появата на уседналия начин на живот.
Илюстрация за прехода от линейната към центричната представа за
пространството дават митовете и изобразителното творчество на валбирите
(племена в Централна Австралия)9. По време на някои церемонии те правели
върху пясъка или телата си рисунки от концентрични кръгове и прави линии,
където центърът означавал лагера, кръговете – овладяното пространство, а
линиите – пътищата и пътеките на предците10.
натурфилософията на античността разтяга темперираната спирала в
линейна конструкция11,12.
И така, обективните пространство и време за древния субект имат
единен образ, той ги описва чрез геометрията с едни и същи модели,
т.е. времето и пространството имат една и съща структура, една и съща
мярка.

МАТЕРИАЛИЗИРАНИ ОБРАЗИ НА ПРОСТРАНСТВОТО

Историческата част на Фирузабад представлява в план почти идеален
кръг с диаметър около два километра, обкръжен със стена и широк ров.
Този кръг се дели от радиални и кръгови улици на двадесет части. От
четирите страни в стената са оставени широките отвори на главните порти.
Планировката на околността на града продължава радиалната застройка и
завършва със стена, обграждаща полето с диаметър от 8 км разделено на
24 части. По-нататък, радиално са разположени канали, стени, пътеки и Календар на маите Фестки диск
горски пояси, които продължават на разстояние до 10 км. Вътре в града е
била разположена цитадела с административните сгради, която също е кръг ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ ЗА ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО
с радиус 450 м, обкръжен с кръгла стена. Геният на ренесанса, Ле-
онардо да Винчи има интересни
ВЪЗПРИЯТИЕ НА ВРЕМЕТО разсъждения по повод разграни-
Що се отнася до времето, то в митологията символичните представи чаването на времето от геомет-
са дадени също в развитие – от колебателния, към цикличния модел. ричното му описание:
„Самото време изглежда някакъв кръг, а то изглежда кръг, казва „Макар и да причисляват
Аристотел, понеже е мяра на такъв вид пространствено преместване и времето към непрекъснатите ве-
самό се измерва чрез него. Ето защо, да се каже че нещата стават в кръг, личини, то обаче, бидейки незримо и без-
Формообразуване • Лекции

означава да се твърди, че съществува някакъв кръг на времето, понеже телесно, не попада изцяло под властта на
времето се измерва чрез кръговрата”. геометрията, която, както виждаме, дели
Цикличното време функционира в застиналите култури (като видимите и телесни вещи на фигури и
древна Индия), спиралният модел на времето сменя цикличния, което тела от безкрайно разнообразие. Времето
се проследява по орнаментите на древните култури, а впоследствие съвпада само с първите начала на геоме-
трията, т.е. с точката и линията: точката
8 Leroi-Gourhan, A. “Prehistoire de l’art occidental” Paris, 1965; 155
9 Henry Munn, “The Mushrooms of Language.” (In): M. J. Harner (ed.), Hallucinogens 11 Ахундов, М.Д. „Еволюцията на човека и генезисът на представите за пространство
and Shamanism. New York & London: Oxford University Press, [1973] 1981. 1973; 195-197 и време.” - В: „Идеята за времето Антология”, София, 1985; 458
10 Антонова,E, „Очерки культуры древних земледельцев Передней и Средней Азии: 12 Leach, E. “Two essays concerning the symbolic representation of time”, In: „Rethinking
Опыт реконструкции мировосприятия.” Москва, „Наука”, 1984; 60 Anthropology”, London, 1961; 124

107
 точката във времето трябва да бъде приравнена към мигновението, а В природата тримерните обекти са лимитирани от двумерни
линията има сходство с продължителността на известно количество повърхнини, двумерните обекти – от линейните или кривообразни
време. И както точката е начало и край на линията, така и мигновението отсечки, а отсечките – от точки.
е граница и начало на всеки даден интервал от време. И ако линията е Тръгваме по обратен ред – времето, представено като математичен
делима до безкрайност, то интервалът от време не е чужд на такова деление. ред от точки, описващи ритмичните фигури, подчинени на законите
И ако частите, на които е разделена линията, са съизмерими една с друга, то на едномерната симетрия и „проектирано в пространството”, отсича
частите на времето ще бъдат една с друга съизмерими.”13 материалното битие на движението”.
Линията и точката, ако действително са геометрични елементи на
пространството, едновременно са и хронометрични елементи, елементи ЕТИМОЛОГИЯ НА ДУМАТА ВРЕМЕ
на времето. Тук ще направим малко отклонение. Интересна е етимологията на
Леонардо да Винчи си записва бележката „Напиши за свойството на думата време. „Латинското temрus, съответно на гръцкото τέμενος и τέμπο
времето отделно от геометрията.” /мн. число τέμпεα/, е възникнало от идеята и наименованието на temрlum.
Основните думи τέμενος (tempus, templum) означават именно пресичане,
ОПИСАНИЕ НА ВРЕМЕТО ЧРЕЗ СИМЕТРИЯТА кръстосване: и на езика на дърводелците от по-късните времена, две
Ако времето „попада под властта” на началата на геометрията, то се кръстосващи се покривни ребра или греди все още образуват един templum.
подчинява на закономерностите на „едномерната симетрия”, т.е. неговите
модели са „фигури с особени прави – бордюри, ленти, прътове.”
Точка, права, равнина на фигурата (или частите ú) се нарича
особена, ако се съвместява (съвпада) със себе си, чрез всички операции
на фигурата (или частите ú). Особените геометрични елементи във
фигурите са единични.14
Това означава, че ритмичните фигури могат да се опишат чрез групите
на едномерната симетрия. Друг е въпросът, че някои изследователи са на
мнение, че времето „има не само протяжност, но и обем, или изразявайки
се по друг начин, времето се разгръща най-малко в две измерения.”15
Тогава естествено ще се наложи прилагането на двумерната симетрия, В хода на естественото развитие
„присъща на фигури с две особени прави: мрежест орнамент (паркет) и оттук се е развило значението за
слой” [Урманцев, 1974]. пространство, разделено по този
Формообразуване • Лекции

начин; в tempus – отрязъкът от не-

ВРЕМЕ-ПРОСТРАНСТВОТО И ДВИЖЕНИЕТО бето (например изток) е преминал
Ако се върнем към въпросите за структурата на пространството и във времеви отрязък от деня (на-
времето, и тяхната зависимост от движението, изразено в противоречието, пример утро) и след това във време
ще видим, че тук тази зависимост става очевидна и конкретна. изобщо.” 16
13 Да Винчи,Л., „Избранные естественно-научные произведения”, Москва, 1955; 82-83
14 Урманцев, Ю.А. „Симметрия природы и природа симметрии (Философские и
естественно-научные аспекты)” Москва, 1974
15 Виппер,Б. „Введение в историческое изучение искусства”. Москва, Изобр. 16 Касирер, Е. „Философия на символическите форми” – В: „Идеята за времето
искусство, 1985; 404 Антология„ , София, 1985; 365

108
 ПРОСТРАНСТВЕНО- ВРЕМЕВА СТРУКТУРА НА ОБЕКТИТЕ
Замяната на абстрактната математическа точка с конкретен материален
обект дава индивидуалното време, индивидуалните ритми, индивидуалното
битие, индивидуалната история на този обект.
Същевременно, както казва Хегел, всяка от материалните точки е
„снето пространство”, с „развито за себе си време.”17 Сега вече можем
да си обясним важните изводи на някои учени, че „Историята на обекта
е всъщност неговото време, а типологията на обектите - е типология на
техните времена. Нещо повече, в строежа на обекта, даже взет статично, е
записана неговата изменчивост, неговото индивидуално време.”18
В този смисъл трябва да се разбира и понятието „динамична
структура”, намиращо все по-широко приложение в естествените науки.
„Динамичната природа на структурата означава, че тя се характеризира
не само с пространствени, но и с времеви параметри, определени за
всяка структура ритми на процесите, цикличност и продължителност на
съществуване … Времевата характеристика на структурата често встъпва
като определена програма за развитие.” 19
Формообразуване • Лекции
17 Хегел, Г.Ф. „Философия на природата” – В: „Идеята за времето. Антология”,
София, 1985; 133
18 Мейен, С.В. „Понятие времени и типология объектов (на примере геологии и
биологии)” – В: „Диалектика в науках о природе и человеке. Эволюция материи и ее
структурные уровни”, Москва, 1983; 316
19 Динев, В. „Определяне на категориите структура и функция и тяхното значение”,
София. Наука и изкуство, 1985; 35
СТРУКТУРАТА – ВРЕМЕВО - ПРОСТРАНСТВЕНА МЯРА НА
ОБЕКТА
Дотук можем да направим два важни извода:
Първо – ритъмът и симетрията се обединяват на базата на
геометрията, т.е. и пространството, и времето се описват с геометрични
модели;
Второ – тяхното кръстосване, пресичане, съвместяване дава
пространствено – времева характеристика на динамичната структура
на обекта.
Именно по този начин самата структура става „мяра” на дадения
обект. Така пространството и времето имат обща мяра, и то не само в
египетската митология, и то не само във възприятието на субективното
съзнание, а в обективната действителност.
ЧИСЛОТО И ЧИСЛОВИТЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ
А сега нека се спрем на забелязаната общност при описание на
времето и пространството чрез ритъма и симетрията, основаваща се на
числото и числовите закономерност.
Ето какво казва Лайбниц по този повод: „Колкото до възражението, че
пространството и времето са количества или по-скоро неща, надарени с
количество, докато положението и редът не са такива, аз отговарям, че редът
също притежава количество, при него има предшестващо и следващо, има
разстояние или интервал”.
Количество е философска категория, изразяваща външната
определеност на предмета: големина (брой елементи), обем, степен на
развитие на свойствата и т.н Изменението на количествената определеност
на обекта, достигайки определена мярка, води към изменение в качеството.
КОЛИЧЕСТВОТО СЕ ИЗМЕРВА ЧРЕЗ ЧИСЛОТО
Числото е основно понятие в математиката, имащо хилядолетна
история на развитие. Първите представи за числото човек получава още
от незапомнена древност. Те възникнали от нуждата за преброяване на
предметите, представляващи елементи от едно цяло. По този начин възникват
бройните – естествените цели числа.
Евклид /ІІІ в. пр.н.е./ определя числото като „множество, съставено от
единици.”20
20 Евклид, Начала, книга VІІ
109
 По думите на античния философ Ямвлих21, още Талес22 определил ЧИСЛОВИ ЗНАЦИ
числото като „система от единици”, а математикът Евдокс23 казва, че “числото
е затворено в граници, т.е. числото е оформено множество”. Сравнявайки
тези дефиниции, известният руски учен енциклопедист Флоренский24
обръща внимание на „колебанието” при определянето на понятието число
– съществува всъщност „числото като агрегат”, числото като „сума”; и
„числото като форма”, като „порядък”.
ЧИСЛОВИ ЗНАЦИ НА СТЕПЕНИТЕ НА ЧИСЛОТО 10 В ЕГИПЕТСКАТА
ПОНЯТИЕТО ЗА ЧИСЛО БРОЙНА СИСТЕМА И ЗАПИСВАНЕ НА ЧИСЛОТО 1026
Тъй като тази „двузначност” на понятието „число” крие вероятния
отговор за зависимостта между ритъм и симетрия, нека ú отделим повече
внимание. Един поглед върху историята на понятието би ни доставил
известна информация.
Анализът на езиците на първобитните народи показва, че първоначално
при преброяването на предмети от различен вид са били употребявани и
различни думи (например „три коня” и „три вола” се означавали с различни
думи, със значение „три”). Абстрактното понятие за число се появява при
съпоставянето на предметите от един и същи вид с друга съвкупност,
играеща роля на еталон. При повечето народи това са пръстите на едната
или двете ръце. „Записването” на броя ставало с чертички – една след друга,
които се обединявали в групи по пет или по десет.

РАЗВИТИЕ НА ПОНЯТИЕТО ЗА ЧИСЛО

Впоследствие за всяка група се въвеждал отделен знак. Например, ОТЧИТАНЕ НА ЖИВОТНИТЕ В ПЕРУ
в египетската бройна система за всяка група от десет броя, т.е. на всяка
степен на 10 до милион има по един йероглиф. Така йероглифът за 100

21 Ямвлих /ок. 280-330 г./ - античен философ, неоплатонист ПРЕДСТАВЯНЕ НА ЧИСЛОТО 800 000 С КЛИНОПИСНО ПИСМО
Формообразуване • Лекции

22 Талес /ок. 625-547 г. пр..н.е./ - древногръцки философ

23 Евдокс /ок. 406-355 г. пр.н.е./ - древногръцки математик и астроном.
24 И.А. Флоренский /9.І.1882-15.ХІІ.1943 г./ е завършил Московския университет –
физико-математически факултет, Московската духовна академия;, преподавал е и на двете
места след завършване математика, история на философията, история на мирозрението,
физика; изследвал е проблемите на психологията, естетиката, топологията и др. Той е
известен учен, изследовател в най-различни области – математика, техника, философия,
лингвистика, литературознание, материалознание, изкуствознание, фолклористика,
енергетика и др. Предсказал е много от идеите на кибернетиката, на семиотиката и др.
Професор е във ВХУТЕМАС (Высшие художественно-технические мастерские), Катедра
“Анализ на пространствеността в художествените произведения”. Енциклопедичното
образование и ерудицията му позволяват да достигне до фундаментални научни идеи. ЦИФРИ ОТ 1 ДО 9 ПО СИСТЕМАТА „КИПУ” ПРИ ИНКИТЕ
110
 символизира измерително въже, а 106 – египетският бог на въздушното
пространство. Вавилонските клинописни означения на числата и римските
цифри се образуват по същият начин. По-късно от десетичната адитивна
/чрез прибавяне, от лат. аdditiús/ система се развива позиционната, където
стойността на числовия знак зависи от мястото му в числото.
Важна крачка в развитието на понятието за число е осъзнаването на
възможността за безкрайно продължаване на редицата от естествените
числа.

ПИТАГОРЕЙЦИТЕ И ЧИСЛАТА
Дотук на пръв поглед като че ли няма връзка
развитието на понятието за число с търсената
зависимост между ритъм и симетрия. Но, нека
се обърнем към гърците, които „завинаги ще си
останат наши учители”.
Питагорейците 25 смятат, че в основата на
всички неща и явления лежи числото. „Подобно
на това, как числото се подчинява на определени
закони, така на тях се подчинява и вселената” – с
това за пръв път се изказва мисълта за закономерността на вселената.
Съгласно Аристотел, Левкип и Демокрит продължават да отстояват
питагорейската позиция за числото: „всичко съществуващо те смятат за
числа и всичко извеждат от числата” – и формата, и определянето, и
образа на предмета.26
Формообразуване • Лекции
ПЛАТОН И ЧИСЛАТА
Силно влияние оказват питагорейците и върху Платон, който прокарва
в много от своите съчинения тезиса: „Необходимо е да се поставя в основата
на всичко числото”. Ето няколко цитата от „Филеб”:
„Нашите предшественици са ни заповядали да прилагаме ритъма
и мярката към други подобни състояния, присъщи на движението
на тялото, ако ги измерваме с числа; те са ни заповядали по-нататък да
разглеждаме по този начин въобще всяко единство и множество”.27, 28
В учението за мярката като единство на крайното и безкрайното:
Протарх: Какво разбираш под разновидности на крайното? Нима не ги
сведохме до единство?
Сократ: Аз разбирам равното и двойното, и всичко, което отстранява

различията на противоположностите и, влагайки в тях числото, поражда

съразмерност и съгласие …
25 Съгласно преданията, Питагор се е родил на остров Самос в 582 г. пр.н.е. На 30-го- Протарх: … Едно единство ти видимо наричаш безпределно, а друго –
дишна възраст изучава мъдростите на египетските жреци. Около 530 г. пр.н.е. се заселва в пределно по същност. А какво разбираш под третото …?
Кротон (южна Италия) и създава прочутата политическа и религиозно-философска школа. Сократ: … говорейки за третото, аз имах предвид всичко това, което
След Алкемеон /ок. 480-470 г. пр.н.е./ възниква главната система на питагорейците, където пораждат първите два рода като единно: именно възникването на битие от
числото е в качеството на универсален ключ за обяснение на света. Именно този период мярката, полагана заедно с предела” [Платон, 1962, Т. 1; 104].
има предвид Аристотел, пишейки, че питагорейците се заели с науките (ταμαϑηματα) и
първи ги развили, а в последствие започнали да ги наричат математици. Значителна част от 27 Платон – В: „История эстетики. Памятники мировой эстетической мысли.”
„Начала” на Евклид са написани от тях. Москва, Т. 1,1962, 100
26 Демокрит, В: „Фрагменты и свидетельства древности”. Москва-Ленинград.1935; 28 Платон „Избрани диалози”. Превод от старогръцки, Т. 1-4 София, Изд. Народна
161-А култура, Т.1, 403-404

111
 Ако тук Платон свързва числото с крайното, безкрайното и
пропорционалното, породено от първите две, то Аристотел прибавя към тази
съществена характеристика някои важни определения. Преди всичко той
разграничава количествената от качествената мярка. В „Метафизиката”
има следните мисли: Мярката е това, с което се „познава” количеството.
Тя е нещо единно и неделимо. Най-точната мярка е числото, тъй като
единицата се приема като нещо във всички отношения неделимо. Мярка е и
образецът, към който нищо не може да се прибави или извади. Единното
е мярка за всички неща, чрез него се разбира от какви части се състои
същността – по пътя на деленето на количество или на видове. Единното е
мярка главно за количество и след това – за качество29.
Същевременно Аристотел пише, че „времето е числото на
пространственото преместване”, „времето е число на движението” и
„тъй като всеки покой Е ВЪВ ВРЕМЕТО”, то „времето е опосредствано – и
мярка на покоя”, т.е. времето е и число на покоя.
СИМЕТРИЯ И РИТЪМ. ДВИЖЕНИЕ И ПОКОЙ
Това е изключително интересно заключение, при положение, че се наме-
сят ритъмът и симетрията. Симетрията е свързана повече с покоя, а ритъ-
мът – с движението. Симетрията се описва чрез движенията, водещи до
авто-морфизми, самосъвпадения, на обекта, чрез техния брой – т.е. чрез
ритъма. Времето се измерва посредством някакъв периодичен процес, т.е.
посредством ритмично движение, описващо се с определено число, имащо
пространствен – симетричен еквивалент. В случая важното е, че Аристотел
поставя времето едновременно като мярка на движението и на покоя, а
самото време – като число или еталон – нещо единно и неделимо.
Модулирането в музиката (т.е. ритмичната организация) и пропор-
ционирането в архитектурата са един и същи процес – числова операция.
ПРОПОРЦИОНИРАНЕТО
Витрувий /І в. пр.н.е./ пише, че архитектите при строителството на
Формообразуване • Лекции
храмове трябва да съблюдават пропорциите –т.е. съразмерността. Пропорция
на гръцки е αναιλογια – аналогия. Аналогията е сходство, съответствие,
което се установява при сравняване на величини. От думите на Витрувий
„Пропорцията е съответствие между членовете на цялото произведение и
самото цяло по отношение на частта, приета за изходна, на което се основава
и цялата съразмерност”30, следва, че пропорцията е съответствието с
мярката, с еталона , с числото.
29 Аристотель, В: „История эстетики. Памятники мировой эстетической мысли.”
Москва, Т. 1 1962, 125
30 Витрувий, М.П. „История эстетики. Памятники мировой эстетической мысли.”
Москва, Т. 1, 1962
ДИАЛЕКТИКА НА СИМЕТРИЯТА И РИТЪМА
Детайлизацията на абстрактното понятие за число започва с
осъзнаването на четните и нечетните числа като отделни класове.
Римският нео-платоник Боеций /480-525 г./ пише: „Всяко число следователно
се състои от това, което е съвършено разединено и противоположно, а именно,
от чет и нечет. Ето тук има устойчивост, а там – неустойчива вариация; тук
– мощта на неподвижната субстанция, там – подвижната изменчивост …
всичко съществуващо се състои от тези две – от крайната природа и
безкрайната – без съмнение, подобно на числото, което се образува от
единица и двойка, от четно и нечетно, каквито очевидно са същностите
на определените и неопределените субстанции на равенството и
неравенството … ”31 Осъзнаването на диалектиката на числото е всъщност
осъзнаване на диалектиката на симетрията и ритъма, на устойчивото
равновесие и на движението.
РАЗШИРЯВАНЕ НА ПОНЯТИЕТО ЗА ЧИСЛО
Исторически погледнато, едно от първите разширения на понятията
за число е било откриването на дробните числа, които заедно с целите
числа получили названието рационални числа. С рационалните числа се
извършва измерване с голяма степен на точност. Но, още древните гърци
откриват, че не всички зададени величини са измерими, че с рационалните
числа не могат да се измерват непрекъснато променящите се величини.
Френският математик, астроном и философ Н. Орем /ок. 1320 - 1382 г./
в „Трактат са съизмеримостта и несъизмеримостта на движенията на небето”
изразява този дефицит от ново понятие за числото, чрез спор между
аритметиката и геометрията.
Аритметиката твърди, че всички движения на небето са измерими,
а геометрията ú възразява, че някои не са. Аполон заповядва всяка от
тях да защити позициите си аргументирано. „Аз съм първородна всред
математическите дисциплини, казва аритметиката, и числото е по-старо от
повърхностите и линиите … Ако музиката свежда числата до звуци, то защо
астрономията да не може да доведе числата в съответствие с движенията
си?” Геометрията ú отговаря: “… машината на небето се основава на такова
разнообразие … телата са основани на числото, а … движенията им – на
мярката. Ако тази мярка беше числена, нямаше за какво да се говори за
„число и мярка”. Следователно тази мярка има предвид тази непрекъснатост,
която не може да се изчисли с числата”. Геометрията завършва с това, че
31 Боеций, „Наставления в арифметике”, В: „История эстетики. Памятники мировой
эстетической мысли.” Москва, Т. 1 1962; 242; 257
112
 няма нито една аритметична пропорция или мярка, която да не може да се МНОЖЕСТВА С ЕДНАКВО КОЛИЧЕСТВЕНО ЧИСЛО–МОЩНОСТ
изрази с геометрични величини, а освен тях геометрията дава средство за И РАЗЛИЧНО ПОРЯДКОВО ЧИСЛО–ФОРМА
измерване на непрекъснати величини и движения.32
В тези разсъждения има два момента, на които следва да се обърне
внимание. Първият – разграничаването на аритметиката от геометрията,
съгласно Орем, се състои в това, че рационалните числа измерват телата,
покоя, дискретното, пространството, а мярката, давана от геометрията
се отнася до движението и непрекъснатостта. Вторият момент е в
това, че чрез ирационалните числа се стига до някакво преливане на
аритметиката в геометрията и разширяване на самото понятие за число.
Класът на рационалните и ирационалните числа представляват вече т.нар.
реални числа.
Рационалните и ирационалните числа са също в диалектическа връзка
и тяхната диалектика се схваща отново на базата на дискретното и непрекъс-
натото, на покоя и движението, на „тялото” и неговото преобразуване, на
симетрията и ритъма.

ТЕОРИЯ НА МНОЖЕСТВАТА
В средата на ХІХ в. отново се разширява хоризонтът на понятието за
число чрез теорията на множествата, създадена от Г. Кантор /1845 - 1918 г./33
Теорията на множествата се сблъсква със съпротивата на много математици,
поради абстрактно образуваните понятия, но днес тя стои в основата на
цялата математика.
В теорията на множествата броят на елементите на крайно множество
се дава от неговото кардинално число, а означението на мястото, което
един елемент заема в нареденото множество, е неговото ординарно място.
Докато с кардиналните числа се описва мощността на едно множество (две
множества с еднакво кардинално число са равномощни), то ординарните
числа описват неговата наредба, структурата на подреденост. Кардиналните
Формообразуване • Лекции

числа отчитат броя, а ординарните номерират елементите на множеството.

В теорията на множествата числото е представено чрез друга
диалектична двойка: количество и порядък; материя и форма. Ако до
този момент на числата се гледа главно като количествени, сега се открива
нова перспектива за изследване на структурата им, на вътрешната им
форма.34 АКО ИМАМЕ ТЕЗИ ТОЧКИ И ГИ СВЪРЗВАМЕ ТАКА, ЧЕ ДА СЕ
32 Орем, Н. „Трактат соизмеримости или несоизмеримости движений неба.” – В: : СЪЕДИНЯТ С ЕДНА ЦЕНТРАЛНА ТОЧКА – ПОЛУЧАВАМЕ СПИРАЛА,
„История эстетики. Памятники мировой эстетической мысли.” Москва, Т. 1 1962; 323 ЕКСПЛОЗИЯ, МЕАНДЪР, РАЗКЛОНЕНИЯ35
33 Георг Кантор е немски математик, най-известен като създател на съвременната
теория на множествата, която се е превърнала във фундаментална теория в математиката.
34 Stevens, S.P., „Les formes dans la nature.” Paris, 1978 35 по Stevens, S.P., “Les formes dans la nature.” Paris, 1978

113
 Коментирайки историческия развой на понятието число, Флоренский
отбелязва възникването на дълбока необходимост от изучаване на числата
като индивидуалности, като първоорганизми, схеми и първообрази на
всичко устроено и организирано. „Съвършено незабелязано, казва той,
науката се връща към питагорейската представа за изразимостта на всичко
чрез цялото число”. Съвременното разбиране за света не е далеч от древното
изречение: „Всичко е число”, а думите на математика Якоби:
„Това, което ти в космоса виждаш, е само божествен отблясък,
а над боговете цари истински вечното Число”, звучат все още пророчески.
Флоренский пише, че чрез числата се изразява вътрешния ритъм и
строй на явленията и ако теорията за типовете порядък „беше достатъчно
разработена, то с едно число би се изразявало и най-сложното построение на
обектите на природата и с познанието за действителността като царство на
формите би било изковано могъщо оръжие.”36
Ето защо, пред бъдещата наука стои задачата за изучаване на числата
като форми, разгадаване на техния „вътрешен ритъм и питагорейска музика”.
Като се има предвид, че симетрията всъщност се характеризира чрез
броя, т.е. числото на преобразуванията, на автоморфизмите, че групите на
симетрия са и закони на ритъма, би могло да се твърди, че действително
чрез числото се изразява строежът на природните обекти – техният вътрешен
ритъм и симетрия.
ВИТРУВИЙ, ПРОПОРЦИИ И РИТЪМ
Симетрията, съгласно Витрувий, установява съразмерността на
количествените пропорции между частите и цялото. „Симетрията е
хармоничност, състояща се от члененията на самото здание и съответстваща
му като цяло; това е … отклик на съизмеримостта с взета за стандарт някаква
негова част”37. Витрувий смята, че симетрията се гради на пропорциите, т.е.
съответствието между размерите на частите и цялото, по отношение на избран
Формообразуване • Лекции
еталон или модул. С други думи, симетрията е своего рода модулиране,
броене, количествено отчитане, числова операция.
Интересното е, че Витрувий дава определение и на евритмията като
„свойство на съразмерност на мярка, взета от лакътя, стъпката, педята,
палеца с другите части на тялото …”. Но това е също така модулиране,
отчитане, сравняване, пропорциониране, т.е. числова операция. В това,
разбира се, няма нищо чудно – Витрувий твърде често се аргументира с 38 Альберти, Л.Б. „Десять книг о зодчестве”, Москва, 1935; 321
питагорейците и последователите на Питагор.
36 Флоренский,П.А. „Пифагоровые числа” - В: „Труды по знаковым системам”, №5
вып.284, Тарту, 1971; 508
37 Витрувий, М.П. „Об архитектуре. Десять книг.” Ленинград, 1936; 27
ЧИСЛА, ПРОПОРЦИИ, ХАРМОНИЯ
Eто какво казва 1500 г. след него Леон Батиста Алберти /1404-1472 г./:
„Отново и отново следва да се повтаря изречението на Питагор:
„Няма съмнение, че природата във всичко си остава себеподобна.
Работата се състои в това: съществуват числа, благодарение на които
хармонията на звуците пленява слуха, същите числа напълват и очите и духа
с чудесно наслаждение”38.
Алберти използва музикалните пропорции в архитектурата и
музикалната аналогия го навежда на мисълта, че окото възприема с наслада
отношенията между целите числа.
За самата музика и нейното въздействие, ето какво пише великият
немски мислител, математик и историк Лайбниц:
„Музиката ни очарова, макар че красотата ú се състои само в
съотношения на числа и в отчитане ударите или колебанията на звучащите
тела, повтарящи се през известни интервали, в отчитане, което ние не
забелязваме и което нашата душа напрегнато извършва”.
По същия начин, според Лайбниц, се отчитат и пропорциите, макар че
това не може така ясно да се обясни39.
РИТЪМЪТ – ЧИСЛОВА СТРУКТУРА НА ВРЕМЕТО
Руският философ, филолог и историк на европейската култура А. Лосев
/1893-1988 г./, в своя труд „Музиката като предмет на логиката”, между
другите интересни анализи дава едно извеждане на категориите време,
ритъм, метричност, от числото. Според него: „Времето е животът на
числото, ставането на числото …”40 „В музиката, продължава Лосев, се
вижда отчетливо оформената, абсолютно неподвижна и абсолютно твърда в
своите очертания граница – смисловата фигурност на числото”. Музиката
е изкуство и на числото, и на времето, и на движението. Тя дава не само
идеалното число, но и реалното въплъщение на числото във времето, и
качественото овеществяване на това въплътено във времето число, т.е.
движението”. Самото число се представя като подвижен покой, а „числовата
фигурност” – това е ритъмът. „Ритъмът е изразяване на чистото число в
аспекта на неговия чисто числов подвижен покой …”. „Той е именно не
време, а числова структура на времето.”41
39 Лайбниц, Г.В. „Избранные философские сочинения” Москва, 1908; 337
40 Лосев, А. „Музыка как предмет логики”, В: „Идеята за времето. Антология”,
София, 1985; 417
41 Пак там...с.418; 420
114
 СИМЕТРИЯТА – ЧИСЛОВА СТРУКТУРА НА ПРОСТРАН-
СТВОТО
Вайл /1885-1955 г./, един от големите математици на ХХ в., пише, че
в резултат на систематичните си изследвания върху възможните видове
симетрия на централен тип здания, изразено в съвременни абстрактни
понятия, Леонардо да Винчи е достигнал до извличане на възможните крайни
групи на въртене (собствени и огледални) за две измерения (в равнината).
По твърдение на Вайл, Леонардо да Винчи е намерил образуващите
елементи на групата на симетрия на произволен правилен n-ъгълник 42. С
други думи, той е открил числовата структура на правилните многоъгълници,
на равнината, затворена в правилни фигури.
Казано в по-висока степен на абстракция – симетрията това е
числовата структура на пространството.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Можем да направим извода за зависимостта между ритъма и симе-
трията:
Ритъмът и симетрията се обединяват на базата на числото, т.е. на
„аритметиката”.
Тук спада не само елементарната аритметика, с нейните четири основни
действия, степенуване, коренуване и логаритмуване, но и висшата алгебра,
обхващаща теорията на безкрайните редици и редове, комбинаториката,
теорията на числата, ТЕОРИЯТА НА МНОЖЕСТВАТА и др.

РИСУНКИ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ, на които се базира

изказването на Вайл, че Леонардо системно се е занимавал с въпроса за
определяне на възможните видове симетрия за центрично здание, а също
така, по какъв начин трябва да се пристрояват кули и ниши – капели, без
да се разрушава симетрията на ядрото и архитектурния ансамбъл. Изразено
в съвременни абстрактни термини, неговият резултат всъщност съвпада
с възможните крайни групи на въртене (собствени огледални) за двете
измерения.43
Формообразуване • Лекции

42 Вейль,Г. „Симметрия”, Москва, Изд. „Наука”, 1969 (пер.с англ.); 92

43 Пак там

115
 МОДЕЛИ И МОДЕЛИРАНЕ. МОДЕЛИ И МОДЕЛИРАНЕ
ТЕКТОНИЧНИ МОДЕЛИ – МОДЕЛИ НА
ФОРМИТЕ

ФОРМООБРАЗУВАНЕ И МАТЕМАТИКА

44

Модел на Слънчевата
система, Кеплер (1600 г.)

Многостени, рисунки на Леонардо да Винчи за книгата на Лука Пачоли

За Божествената пропорция (1506)

Великият гений Леонардо да Винчи /1452-1519/ започва своите Модел на Вселената

45

знаменити записки с предупреждението: „Нека онзи, който не е математик,
да не дръзва да чете моите трудове”. Това предупреждение с най
голяма сила се отнася за тези, които са решили да проникват в тайната на
формообразуването, защото формата е подвластна на математиката.
Формообразуване • Лекции
Първоначално следва да се запознаем с елементите, които
характеризират моделирането, да се запознаем в основни линии със
самия процес на моделирането. За тази цел ще приведем няколко обширни
цитата от „Теория на моделирането” на известния български математик акад.

Както видяхме до тук, формообразуването е движението на Л. Илиев.

материята; симетрията и ритъмът са понятията, които характеризират
движението (т.е. формообразуването) като противоречие, а симетрията и
ритъмът се обединяват на базата на геометрията и аритметиката, чието
кръстосване дава динамичната структура на обектите.
Следователно, симетрията и ритъмът, а оттам и формообразуването,
би трябвало да се описват чрез математическите структури. Именно
това ще се опитаме да покажем.
44 Цветан Цеков – Карандаш, Непознатият Лионардо да Винчи – В:
http://www.palitrabg.net/18c.htm
„Обективната реалност има предмети и явления. Те са обекти. От тях
се получават образи в субекта.
Образът е непълно отражение на свойствата на обекта. Той се
описва от субекта.
Сега можем да кажем: Описание на обекти наричаме модели.
Описанието се извършва с различни средства – езикови, графични,
гласови и други подходящи възможности.
45 http://nepoznato.energetika-bg.com/2011/12/fizitsite-sazdadoha-model-na-vselenata-v-
dve-treti-ot-obema-i-2/

116
 Полученият модел е абстракция – описва само някои свойства на
обектите. Той обаче е реалност – нов обект, който може да се отразява и
описва „на по-високо ниво на абстракция …”
Обектът е оригинал, а моделът – негов образ, осъществен с някакви
средства. Моделът и описаната част от обекта са изоморфни, неразличими,
имат еднакви свойства.
Създаването на модели наричаме моделиране.”46
ТЕКТОНИЧНИТЕ МОДЕЛИ
Нека се опитаме да приведем всичко казано дотук към нашите цели.
Нашите обекти от обективната реалност са формите. Те имат свои образи
в съзнанието на субекта, които се описват чрез определени модели – в случая
тектонични модели или формални модели..
По-нататък Илиев пише, че съществува универсално средство за
моделиране, за описание на образите на обектите и това е универсалният
език с крайна база – неговата азбука. За нас този език е тектоничният език –
езикът на формите.
Може да се направи една интересна връзка между моделирането и
Формообразуване • Лекции
Последната мисъл води към идеята, че математическите модели са и
тектонични модели.
МАТЕМАТИЧЕСКИ МОДЕЛИ
Какво представляват всъщност математическите модели?
„Математически модел в приложната математика – това означава
комплекс, представен с математически средства, чрез символи и релации
между тях, който отразява определена съвкупност от обекти, свойства и
връзки от друга област по такъв начин, че от резултатите в математическия
модел да можем да заключваме за явления и закономерности в отразената
област” 49. Следователно, математическият модел като понятие се
отличава от общото понятие за модел по това, че описанието на обектите
се извършва с математически средства, че самият модел е математическа
абстракция, математически образ на реалния обект.
В математиката математическият модел на реалната ситуация се опре-
деля като математическа структура, чиито обекти се третират като (идеали-
зирани) реални „вещи” (или понятия), а абстрактните отношения между тези
обекти – като конкретни връзки между елементите на действителността50.

тектониката. Известният руски учен-енциклопедист А. Богданов, в своя труд

„Всеобща организационна наука (тектология)” определя моделирането като
основен метод на тектологията.47 Само методът на моделирането, според
него, може да даде универсалните тектологични закони, а математиката, по
негово мнение, представлява най-ранната област на тази всеобща наука за Приложни математически модели51
организацията в света.48
49 Математически енциклопедичен речник, 1983; 294
46 Илиев, И. „Теория на моделирането”, София, 1986; 22 50 Яглом, И.М. „Математические структуры и математическое моделирование.”
47 Богданов,А.А. „Всеобщая организационная наука (Тектология)” . Москва- Москва, „Сов.радио”, 1980
Ленинград, „Книга”, 1925 51 Проф. дмн Снежана Христова „Приложни математически модели”- В:
48 Сетров, М.И. „Об общих элементах тектологии А.Богданова, кибернетики и теории http://www.fmi-plovdiv.org/pmm/documents/PMM_tema_1_extra.pdf
систем”. – В: „Ученые записки кафедр общественных наук вузов г.Ленинграда.”, 1967; 50 http://www.fmi-plovdiv.org/pmm/appliedmathmodels/appliedmathmodels_slides.htm

117
 Математическите модели са универсално приложими спрямо реално
съществуващите обекти от действителността и тази универсалност
е свързана с ограничения брой математически схеми, възникващи в
качеството си на математически модели за най-разнообразни явления.
Точно по този начин математиката доставя адекватен апарат за описание
на всевъзможни факти и явления.
Тук трябва да се вметне забележката обаче, че математическите модели
описват всевъзможни факти от действителността, но засега не всички. Освен
това, математическите модели обхващат определени страни от разглежданата
област, а не всички едновременно, абстрахирайки се от останалите, в
изпълнение на определени цели.
Що се касае до тектоничните модели, тектоничните закони, то те са
подвластни на математиката. Думите на Галилей, че Вселената не може да
бъде разбрана, без да се разбира нейния език и без да се изучат буквите, с
които е написана, а „тя е написана на математически език и нейните букви
са триъгълникът и другите геометрични фигури”, бихме перифразирали по
следния начин: „Вселената е написана с тектоничен език, чиито букви са
математически структури”.
МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ СТРУКТУРИ
Теорията на математическите структури води началото си от 30-
те години на ХХ в., като се развива особено динамично. Американският
математик Биркхоф пише, че теорията на структурите предстои да играе – и в
действителност вече неявно играе и сега фундаментална роля в математиката.52
Колектив математици, подвизаващи се под общото име-псевдоним Никола
Бурбаки, характеризира съдържанието на математическата наука като
изучаване на всевъзможните математически структури.53 А академик
Илиев пише: „Математиката се изгражда като система от структури”.54
Формообразуване • Лекции
Всъщност, всеки клон от математиката може да се представи
като определен тип структури, а всички заедно образуват система от
структури.
Ние целим формализация, извличане на тектоничния език – на езика
на формите. А идеалната цел на формализацията е математизиране на
описанието на обектите. Тази формализация представлява всъщност сума
52 Биркгоф, Г. „Теория структур”, Москва, Иностранная литература, (пер.с англ.),1952;6
53 Яглом, И.М. „Математические структуры и математическое моделирование.”
Москва, „Сов.радио”,1980; 48
54 Илиев, И. „Теория на моделирането”, София, 1986; 39
от математически методи на описание – в нашия случай, на единиците-
структури на тектоничния език, на самия тектоничен език като система.
Техническият аспект на преследваната формализация на тектоничния език
е едно максимално приспособяване към компютризация, а по този начин
– към нуждите на все по-технизиращото се архитектурно и дизайнерско
проектиране.
Но всяко нещо, което предстои да бъде обработено от компютър,
трябва най-напред да се сведе до прости стойности и числа или до тяхното
физическо представяне.
Проблемът се свежда до намиране на математически средства – модели
и алгоритми, адекватни на тектоничния език, които зададени на компютъра, са
в състояние да структурират и де-структурират, т.е. да анализират и синтезират
форми. Като се има предвид, че тектоничните модели са математически
модели, а математическите модели са математически структури, стигаме
всъщност първо до избора на математическите структури и второ до
съставяне на алгоритмите за описание и генериране на форми.
Що се отнася до избора на математическите структури, то очевидно,
статичните пространствени форми се описват с моделите на геометрията,
с геометричните структури, докато при динамичните структури се
налага намеса на математическия анализ и съответните му структури –
модели.
От цялостното изложение дотук можем да предположим, че всяка
математическа структура представлява описание на определена
тектонична форма, т.е., че тектоничните модели са толкова много по вид
и имат такава класификация, каквато и математическите структури.
Това ще рече, че моделите на топологията55, алгебричните структури –
групи56, пръстени57, полета58, решетки59 и пр. – са всъщност тектонични
модели.
55 Топология /от гр. tópoς – място, точка, пространство/ - наука, която се занимава с
извеждане на свойствата на общи пространства, чрез анализ на понятието пространство.
Топологичното пространство е множество от елементи, в което е въведена топологична
структура.
56 Групата е най-важната алгебрична структура – множество, за което е дефинирана
една бинарна операция, наречена умножение.
57 Пръстен – множество с две бинарни операции, наречени събиране и умножение.
58 Полето е структура също с четири бинарни операции.
59 Решетката е множество с две бинарни операции, наречени сечение и обединение.
Тя е подредена мрежа и всяко напълно подредено множество представлява решетка.
118
 Този извод влече след себе си друг – тектоничният език представлява
всъщност система от езици, така както математиката представлява
система от структури. Ако стесним кръга до езика на пространствените
форми, от които главно се интересуват архитектурата и дизайна, това
ще рече, че ни интересуват геометричните структури, т.е. структурите
на симетрията, в тяхното пълно разнообразие.
Щом се прекрачат границите на статичното, т.е. се намеси
движението и преобразуването на формите, появява се необходимостта
и от намесата на динамичните структури – тези на ритъма, описвани
чрез математическия анализ.
Като се има предвид, че симетрията и ритъмът са като една матрица,
чиито редове и стълбове отсичат структурата на всеки един обект от
реалната действителност, в неговата пространствено – времева диалектика,
става ясно значението на цялостното изложение дотук. Матричният анализ
на структурата на всеки обект представлява синхронен, т.е. симетричен,
и диахронен – т.е. ритъмен срез.
Обратно, матричното моделиране ще рече формообразуване
при зададени параметри за редовете и стълбовете – синтезиране на
симетрията и ритъма на обекта или на образа на обекта.
Симетрията на крайните фигури спрегната с метъра, характери-
зира затворените форми, докато симетрията на безкрайните системи,
спрегната с ритъма, характеризират средата, пространството, непре-
къснатостта.
Формообразуване • Лекции

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
В заключение можем да синтезираме:
Тектоничните модели са математическите модели.
Хоризонтите на математиката са хоризонти на тектониката.
Математическите структури имат тектоничните си еквиваленти – т.е.
формални еквиваленти.
Тектоничният език представлява система от езици, отговарящи на
различни типове математически структури.
Тектоничният език като система създава формален модел на света.
119
 ТЕМИ ЗА ТРИ ПОСЛЕДОВАТЕЛНИ И СВЪРЗАНИ
ПОМЕЖДУ СИ ЕСЕТА - № 5, 6, 7
Моделът е:
–– опростено представяне на реален обект, процес или явление;
–– изкуствено създаден обект във вид на схема, физични конструкции;
–– възпроизвеждане в специален вид на строежа и свойствата на
изследвания обект;
–– обект, използван вместо друг обект с някаква цел.
Един обект може да има различни модели.
Така например, модели на дадена къща могат да бъдат: нейното словесно
описание, макет, план, фотография, скица, рисунка, геометричната й
форма, и др.

ЕСЕ №5
 НАПРАВИ ВЕРБАЛЕН МОДЕЛ НА:
Яйце или Лале, или Листо
Моделът да отразява физически характеристики на оригинала (форма,
размери, тежест, якост, твърдост, еластичност, прозрачност, цвят и др.);
неговото движение; структурата му; конструкцията му; взаимодействието
между неговите части; поведението на оригинала при различни манипулации,
които изследваме чрез модела.

ЕСЕ №6
 НАПРАВИ ГЕОМЕТРИЧЕН АНАЛИЗ НА ФОРМАТА И
ФОРМООБРАЗУВАНЕТО НА ЯЙЦЕТО, ЛАЛЕТО, ЛИСТОТО,
ВЪЗ ОСНОВА НА ИЗУЧЕНОТО ДО СЕГА – СИМЕТРИЯ, РИТЪМ,
Формообразуване • Лекции

ДВИЖЕНИЕ;;
 РАЗЛОЖИ ФОРМАТА НА СЪСТАВНИ ЕЛЕМЕНТИ;
 МАНИПУЛИРАЙ И СЪСТАВИ НОВИ ФОРМИ ОТ ТЕЗИ
ЕЛЕМЕНТИ.

ЕСЕ №7
 ДАЙ ПРИМЕРИ ЗА ДИЗАЙНЕРСКИ ПРОДУКТИ, КОИТО ИМАТ
КАТО МОДЕЛ ЯЙЦЕ, ЛАЛЕ ИЛИ ЛИСТО
 ГЕНЕРИРАЙ, ВЪЗ ОСНОВА НА СВОЯ ВЕРБАЛЕН МОДЕЛ И
ГЕОМЕТРИЧНИЯ СИ АНАЛИЗ, СВОЙ ДИЗАЙНЕРСКИ ОБЕКТ
120
 Формообразуване • Лекции

121
 Формообразуване • Лекции

122
 Формообразуване • Лекции

123
 Формообразуване • Лекции

124
 Формообразуване • Лекции

125
 Формообразуване • Лекции

126
 Формообразуване • Лекции

127
 Формообразуване • Лекции

128
 Формообразуване • Лекции

129
 Формообразуване • Лекции

130
 Формообразуване • Лекции

131
 Формообразуване • Лекции

132
 Формообразуване • Лекции

133
 Формообразуване • Лекции

134
 Формообразуване • Лекции

135
 Формообразуване • Лекции

136
 Формообразуване • Лекции

137
 КЛАСИФИКАЦИЯ И СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА
ФОРМИТЕ И ПРОСТРАНСТВАТА.
ТИПОЛОГИЗИРАНЕ ПО ФОРМАЛЕН ПРИЗНАК.
ПРОТОТИПИ НА ВСЕОБЩА ТИПОЛОГИЯ НА ФОРМИТЕ.
Формообразуване • Лекции

138
 ОПИТИ ЗА СИСТЕМАТИЗАЦИИ ПО ФОРМАЛЕН МОРФОЛОГИЯ НА ОРГАНИЗМИТЕ
Век по-късно английският природоизпитател Ч. Дарвин /1809-1882 г./
ПРИЗНАК дава първата систематична теория за еволюцията на органичните форми, а
неговият последовател Е. Хекел /1834 - 1919 г./ съставя първото „родословно
дърво” на животинския свят и пише „Обща морфология на организма”.

Най-напред ще направим един преглед в различни клонове на

познанието, за да видим какви опити има за типологизиране по формален
признак, можем ли да извлечем някакви аналогии и прототипи, които биха
могли да ни послужат при съставяне на всеобща типология на формите и
средите
Оказва се, че съществуват редица такива опити, при които обектите
на изследване в различните науки се класифицират, систематизират и
типологизират на базата на формални признаци.
Така например, шведският природоизпитател К. Линей /1707-1778/
в 1735 г. изгражда „номенклатура” на животните и растенията, като ги
систематизира по типове, класове, разреди, семейства, родове и видове,
използвайки за целта морфологични критерии. Заглавна страница на Единствената илюстрация в книгата: схема на
книгата на Дарвин дивергенцията – диференциацията на видовете.
On the Origin of Species (1859) (Произход на видовете)
Формообразуване • Лекции

Заглавна страница на Томас Хенри Хъксли

Evidence as to Man’s Place in Nature (1863) –
съпоставка на скелетите на човек и маймуни
Заглавна страница на книгата Сложни листа.
Systema Naturae „(Система на Рисунка на Карл Линей от книгата му ‘Monophyletischer Stambaum der Organismen’

природата”) на Карл Линей 1735 1 Hortus Cliffortianus (1737) от ‘Generelle Morphologie der Organismen’
с трите клона Plantae, Protista, Animalia –
1 Systema naturæ sive regna tria naturæ systematice proposita per classes, ordines, genera, „Обща морфология на организмите” (1866)
& species. Lugduni Batavorum [Leyden]: apud Theodorum Haak. 1735. на Ернст Хекел
139
 КЛАСИФИКАЦИЯ НА КРИСТАЛИТЕ
В областта на кристалогрофията в 1830 г. И. Хесел /1796-1872 г./ показва,
че кристалите се класифицират в 32 класа, а Е. Фьодоров и А.М.Шенфлис
в 1890 - 1894 г. извеждат 230 системи на кристалите.

„Кристалография” на Хесел, 1830 г. преиздадена в 1897 г.

Визуализация на някои от 230–те системи на кристалите
Формообразуване • Лекции

2 http://spacegroup.info/
http://www.spacegroup.info/html/space_groups.html

140
 ПОВСЕМЕСТНИ МОРФОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА ПАТЕРНИТЕ НА ХЕКСАГОНАЛНАТА
Настъпление в областта на морфологията на математическите СИМЕТРИЯ – по D’Arсy Thоmpson
структури започва с Хилбертовите „Основи на геометрията” (1899 г.)3,
Ръселовите „Принципи на Математиката” (1902 г.)и т.н. В 1917 г. Айнщайн
предлага и първия математически модел на физическия универсум – започва
се изследването на голямата морфология на Космоса.
В областта на психологията в 1912 г. М. Вертхаймер, В. Кьолер и
К. Кофка въвеждат гещалт-теорията, която по същество представлява
морфологично изследване на възприятието.
Ернст Касирер в 1925 г. публикува „Философия на символичните
форми”, която пък е опит за културологично изследване на формите и т.н.
Констатира се, особено от средата на ХІХ в., едно нарастващо внимание
и увеличаване броя на изследванията в различните клонове на науката върху
формите, засилва се „морфологичният характер” на науките. Забелязват се
опити за проследяване на идентичност и паралелизъм в структурите на CYATHOPHYLUM RETICULUM AUTONIA HEXAGONA
различни по природа явления. HEXAGONUM PLASMATIQUE
Но все още не съществува единен метод за описание на единните
модели в света и изменението им. Само на такава база може да се създаде
и единна типология, в нейната обективна реална и логическа образност.

ТЪРСИ СЕ ЕДИНЕН МЕТОД ЗА ОПИСАНИЕ НА МОДЕЛИТЕ

В СВЕТА
Известният английски природоизпитател Д’Арси Томпсън в своята
книга „Растеж и форма” пише, че такъв единен метод е методът на
физическите науки, математическият метод. Там
той прави опит да покаже „някои математически
аспекти на морфологията.” 4 Без да претендира за ARACHNOPHILLUM
съставяне на типология на структурите, Томпсън
Формообразуване • Лекции

анализира някои структурни типове, като основа за

класификацията му служи симетрията. Например,
изследвайки формите на тъканите, той подчертава
разпространението на патерните на хексагоналната
симетрия; проследявайки разпространението на
природни форми, описващи се с равноъгълна спирала,
Томпсън достига до филотаксиса, и т.н. С други думи,
Томпсън ни насочва към методите на математиката и
по-точно – към симетрията.
3 Гильберт Д. Основания геометрии. М.-Л.: Гостехиздат, 1948. ГНЕЗДО НА ОСА – DIATOM
4 Thompson, D’Arcy W, On Growth and Forms, Vol1-2, Cambridge University Press, 1952 РАНЕН СТАДИЙ

141
 ТЕОРИЯ НА МОРФОГЕНЕЗИСА МОРФОЛОГИЯ НА НЕЖИВАТА ПРИРОДА
Идеята за създаване на „една теория на морфогенезиса „in abstracto”,
чисто геометрична, независеща от субстрата на формите и от естеството на
силите, които ги създават”, предложена от „този велик предвестник”, според
известния математик Рене Том5, макар и не лишена от математическата
си обусловеност, е „доста изпреварила времето си, за да може да се
наложи”6. Ученият е уверен, че „формалният език на геометрията описва
адекватно пространствената действителност”, но „само съвременният
прогрес в областта на топологията и диференциалният анализ притежава
ЗЕМНИ РЕЛЕФНИ ФОРМИ
възможностите за обуславяне на теорията на морфогенезиса”. СЪВРЕМЕННА КАРТА НА
Проследявайки изследванията в областта на морфогенезиса в различните ОКЕАНСКОТО ДЪНО НАПРАВЕНА С
науки, Рене Том отбелязва, че докато формата на живите същества от векове е ПОМОЩТА НА ЗВУКОВИ ВЪЛНИ
привличала вниманието, морфологията на неодушевената природа не се радва
на цялостен, интегративен анализ, който да се „извиси над чисто вербалното
описание”. Той споменава някои дисциплини, чиято емпирична полза в
изследването на формата е очевидна: в метеорологията – изследванията
върху формата на облаците, в геологията – на земните релефни форми,
в астрономията – на звездните обекти, в кристалографията – на
кристалните решетки, и пр.

РЕНЕ ТОМ ЗА МОРФОГЕНЕЗИСА И ГЕОМЕТРИЯТА

Изследванията са на нивото на прецизните наблюдения и локалните
обяснения. Това е така, защото „става дума за неустойчиви явления,
които трудно се възпроизвеждат и априори са неподатливи на каквато
и да е било математизация … И наистина, присъщо е на всяка форма, на
всеки морфогенезис, да се изразява посредством една прекъснатост на МОРФОЛОГИЯ НА ВСЕЛЕНАТА
свойствата на средата, а от друга страна, нищо не е в състояние да постави
натясно един математик така, както прекъснатостта, тъй като всеки полезен
Формообразуване • Лекции

количествен модел се базира на използването на аналитични функции,

следователно непрекъснати. И така, множество от явленията в света се
оказват трудни за математическо описание, но Р. Том, който е известен с
теорията на локалните катастрофи, е убеден, че един ден морфогенезисът
и формалното описание на всички явления „ще бъдат достъпни за
количествен анализ”, благодарение на развитието на геометрията, „тази
преуспяваща магия”, както се изразява той.
5 1972 г. - Французинът Рене Том (1923 г.) публикува научния си труд „Структурна СВРЪХНОВА 1987 А – СНИМКА ГАЛАКТИКА
стабилност и морфогенеза”, поставящ началото на теорията за катастрофите НАПРАВЕНА С ТЕЛЕСКОП ХАБЪЛ
6 Thom, René Frédéric, Stabilite structurelle et morphogenese, Massachusetts, 1972; 25-26 ОБНАРОДВАНА ОТ НАСА

142
 Очевидно на въпросите „Има ли универсален речник и някаква
пространствена логика, пригодена за всички обстоятелства?” и
„Съществува ли универсален език на пространството?” – отговорът е
положителен. Повечето учени намират конкретното му лице в геометрията,
разбирана в духа на Ерлагенската програма, в която Ф. Клайн разграничава
„множество геометрични речи”.”7
АРХИТЕКТУРНА МОРФОЛОГИЯ
Да видим какви опити за типологизиране по формален принцип
има в архитектурата.
В архитектурата търсенето на формални аналогии, особено спрямо
природата, е нещо генетично присъщо. Андре Ерман9 казва, че природата
служи като модел за всички видове архитектура. Но, улавянето на тези
Формообразуване • Лекции
аналогии става изключително на интуитивно-чувствено равнище. Макар че се
осъзнава, че „обучението по формата е така необходимо, както литературното
обучение”10, то се води в специализираните архитектурни училища също така
7 Guilband, G.Th. Espaces et mathematiques – In: Semiotique de l’espace, architecture,
urbanisme. Paris, Denoel/Gouthier, 1979
8 Hermant André, Formes utiles. Ed. du Salon des Arts ménagers ;Vincent et Fréal, 1959
Paris, 1959; -http://archiwebture.citechaillot.fr/fonds/FRAPN02_HERAN/inventaire/vignette/
document-10161
9 André Hermant 1908-1978, е френски архитект, известен френски рационалист,
теоретик и публицист; един от основателите на Асоциация „Полезни форми”;
10 Hermant André, Formes utiles. р. 110
на интуитивно, субективно ниво. Не правят изключение дори най-добрите
примери в историята на архитектурното обучение. Ето например какво казва
Йоханес Итен11, преподавател в Баухаус, по отношение на основните форми
– квадрат, кръг и триъгълник:
„Всички линии и всички равнини, които можем да си представим,
могат до произтичат като композиция от един, два или три от тези характерни
елементарни форми. В тези форми се съдържат три свята:
1) материалният свят на тежестта, на сигурността – в квадрата;
2) духовният свят на чувствата, на мобилността, на етера, на течението
– в окръжността;
3) интелектуалният свят на логиката, на съсредоточието, на светлината,
на огъня – в триъгълника.”
ВСИЧКИ ЛИНИИ И ПЛОСКОСТИ ПРОИЗТИЧАТ ОТ ЕЛЕМЕНТАРНИТЕ ФОРМИ КРЪГ,
ТРИЪГЪЛНИК И КВАДРАТ СПОРЕД ЙОХАНЕС ИТЕН ПРЕПОДАВАТЕЛ В БАУХАУС;
СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА ОСНОВНИТЕ ДВИЖЕНИЯ12
Тези разсъждения върху архитектурната морфология, обаче, звучат
като проповеди или като поезия, защото няма доказателства, а всичко се
основава на опита, интуицията или творческото дръзновение.
11 Johannes Itten - швейцарски художник, теоретик на новото изкуство и педагог.
Получил световна известност заради учебния курс в Баухаус, форкурс.
12 Cristchlow, K., Order in Space: a Design Source Book, London, 1969
143
 ПОЛЕЗНИТЕ ФОРМИ
През 1930 г. в Париж се основава Съюз на модерните артисти, в
чийто център на внимание стоят т.нар. „полезни форми”. В последствие се
създава и движение с такова наименование сред дизайнерите, художниците –
приложници и декораторите. Един от основателите на Асоциацията „Полезни
форми” – А. Ерман13, издава книга със същото заглавие, в която се прави опит
да се обясни нагледно единството на полезните форми на базата на тяхната
структура и функционална употреба. Книгата е богато илюстрирана, с
множество находчиви аналогии на форми и структури от света на природата,
техниката, изкуствата и занаятите. Но обясненията са основно умозрителни,
без да стигат до обективна, точна, научна аргументация в защита на
поставената цел. Макар и събран по интуитивен път, тук е приложен голям
емпиричен материал от формални аналогии.
ФОРМАЛНИ АНАЛОГИИ
ОТ КНИГАТА НА А. ЕРМАН
„ПОЛЕЗНИТЕ ФОРМИ”
/по Hermant, A./
КРИСТАЛИЗАЦИЯ КОРАЛ
Формообразуване • Лекции
ПЛЕТЕН КОШ НЕРВЮРИ
13 Hermant, A. Forme utiles, Paris, 1959;
ГЕОМЕТРИЯ И АРХИТЕКТУРА
След средата на ХХ век обаче, се отбелязва стремеж „да се измъкне
архитектурата и в частност обучението по архитектура, от професионалното
гето в областта на мисленето”, да се свърже мисленето в архитектурата “с
някои течения в съвременната мисъл”, „да се приложат към изследването на
архитектурното пространство методологични средства, изработени в други
дисциплини”14.
Така в своята книга „Геометрия и архитектура”, Луи Мьоние15,
проследявайки тенденцията във взаимовръзката на архитектурата с
геометрията от древността до днес пише, че изследването на древните
паметници с пергел в ръка разкрива „стремежа сградата и частите ú да бъдат
подчинени на геометричния кадър”, че Пантеонът, както и Света София в Рим
представляват едно кълбо, че в много постройки разрезът крие равностранен
триъгълник.
АРХИТЕКТУРАТА С ГЕОМЕТРИЯТА
„ВСИЧКИ СЛОЖНИ ПАМЕТНИЦИ НА АРХИТЕКТУРАТА, С
РЕДКИ ИЗКЛЮЧЕНИЯ, ОБРАЗУВАТ ОСНОВНИТЕ СИ МАСИ
ЧРЕЗ СЪЧЕТАНИЯ...ОТ ПРОСТИ ГЕОМЕТРИЧНИ ТЕЛА. ТАКА
ВСЕКИ ОТ ГРЪЦКИТЕ ХРАМОВЕ В МАСОВАТА СИ СХЕМА
ПРЕДСТАВЛЯВА СЪЧЕТАНИЕ ОТ ТРИ ГЕОМЕТРИЧНИ ТЕЛА:
ПРЕСЕЧЕНА ПИРАМИДА /СТИЛОБАТ/, ПАРАЛЕЛОПИПЕД/
КОРПУС НА ЦЕЛАТА/ И ТРИСТЕННА ПРИЗМА /ПОКРИВ/”
„РИМСКИЯТ ПАНТЕОН Е КОМБИНАЦИЯ ОТ ЦИЛИНДЪР, ЧАСТ
ОТ СФЕРА И ВЕЧЕ ИЗВЕСТНИТЕ НИ ПАРАЛЕЛОПИПЕД И
ПОРТАЛ”
„ВСЯКА РОМАНСКА ЦЪРКВА ПРЕДСТАВЛЯВА ЗНАЧИТЕЛНО
ПО-СЛОЖНО СЪЧЕТАНИЕ ОТ СЪЩИТЕ ПРОСТИ ТЕЛА. ТУК
ИМА МНОЖЕСТВО РАЗНООБРАЗНИ ПАРАЛЕЛОПИПЕДИ,
ПРИЗМИ, ПИРАМИДИ И КРИВИ ПОВЪРХНИНИ. В ГОТИКАТА
ТЕЗИ ОСНОВНИ МАСИ СЕ РАЗМНОЖАВАТ НА АРХИТЕКТУРНИ
МОЛЕКУЛИ.”
„ИЗПОЛЗВАЙКИ ПРОСТИТЕ ФОРМИ, БАРОКО ГИ ЛИШАВА ОТ
ОСТРИ РЪБОВЕ И ЪГЛИ ...СЪЗДАВА СЛОЖНИ КРИВИНИ ОТ
ЛИНИИ И ПЛОСКОСТИ.”
16
14 Semiotique de l’espace, 1979 by Collectif
15 Meunie, L., L’architecture et la géométrie, symétries et rythmes harmoniques, Published
by Paris, éditions Vincent Fréal et Cie, 1968; 7-9
16 Гинзбург, М. Я. Ритм в архитектуре, Москва, 1923
144
 Сравнявайки природата и ар- БАЗОВИ МОДЕЛИ – СТРУКТУРИ ТИП „ЕКСПЛОЗИЯ”
хитектурата Луи Мьоние пра- /STEVENS S.P./
ви заключението: „Природата
ни показва в своите творения
в непрекъснат ред – при мине-
ралите, при растенията, както и
при живите същества – нався-
къде различаваме във вида на
формите геометричния скелет,
който е опората им … Архитек-
турата не може да няма нищо
общо с геометричните закони, които се налагат в природата; можем да кажем,
че тя е основана върху геометрията”. Според Мьоние, геометрията задава
ключа към архитектурната композиция подобно на знака на ключа в му- КАПКА МЛЯКО ПАДАЩА ОТ ВИСОЧИНА 10 см ФОЙЕРВЕРК
зикалното произведение, геометричната схема формира гръбнака, върху

който се осъществява композицията в архитектурната творба.17 Внима-

нието на автора се съсредоточава върху пропорционирането в архитектурата,

но за нас е важно, че се отбелязва едно „завръщане към математическите
тенденции” в архитектурата, както пише и авторът на предговора Алберт
Лапрад.
МОДЕЛИТЕ В ПРИРОДАТА
Мисълта, „че огромното многообразие на естествени-
те творения произтича от моделирането и премодели-
рането на малък брой основни форми” – си поставя
за цел да докаже американският архитект и худож-
ник П. Стивънс в своята книга „Моделите/ Формите/
в природата”. Той стига далеч напред по отношение
на точността и обективността в обясненията, както и
Формообразуване • Лекции

доказателствата на единството на моделите и формите

18 в природата и архитектурата.Също така той предлага
класификация и систематизация на различните модели – структурни
типове, основани на математиката и топологията в частност. Стивънс ЛИНЕАРНА ПАЛМОВ ЛИСТ ЦВЯТ НА АРАЛИЯ
ЕКСПЛОЗИЯ
пише, че измежду видимите форми природата има свои предпочитания,
като например спиралите, лабиринтите, разклоненията под ъгъл 120° и
др. Тези модели или структурни типове се повтарят непрекъснато.
17 Meunie, L., L’architecture et la géométrie, symétries et rythmes harmoniques, Published
by Paris, éditions Vincent Fréal et Cie, 1968
18 Stevens, S.P., Les Formes dans la nature / Peter Smith Stevens; trad. de l’américain par
Jean Matricon ; traduit de l’américain par Dominique Morello, 1978 ( Patterns in Nature)

145
 БАЗОВИ МОДЕЛИ – СТРУКТУРИ ТИП „СПИРАЛИ” БАЗОВИ МОДЕЛИ – СТРУКТУРИ ТИП „МЕАНДЪР”

МАГНИТНИ ОБЛАСТИ ВЪРХУ СКЪПОЦЕННИЯ КАМЪК ГРАНАТ

БАЗОВИ МОДЕЛИ – СТРУКТУРИ ТИП „РАЗКЛОНЕНИЯ”
ЕДИНИЧНИ, ДВОЙНИ, СПИРАЛЕН ФИЛОТАКСИС ПРИ ЦВЯТ
ТРОЙНИ И Т.Н. СПИРАЛИ

ЕЛЕКТРИЧЕСКИ РАЗРЯД
Формообразуване • Лекции

ВИНТ – РАСТИТЕЛЕН СПИРАЛЕН ФИЛОТАКСИС ПРИ

МУСТАК АНАНАС
ВИНТ – ТЕЛЕФОННА ЖИЦА

РАЗКЛОНЕНИЯ ПРИ РАСТЕНИЯТА И ЛИСТАТА ИМ

146
 БАЗОВИ МОДЕЛИ – СТРУКТУРИ ТИП „САПУНЕНИ МЕХУРИ” БАЗОВИ МОДЕЛИ – СТРУКТУРИ ТИП „ГЪНКИ И ПУКНАТИНИ”

ХЛЯБ ЦАРЕВИЧЕН КОЧАН ПЛОД НА ТРОПИЧЕСКО

РАСТЕНИЕ

КИПЯЩО ПЯНА САПУНЕНИ МЕХУРИ

МЛЯКО

ПОЛИПИ КИПАРИСОВА ШИШАРКА ПЛОД НА ТРОПИЧЕСКО

РАСТЕНИЕ
Формообразуване • Лекции

ЧЕРУПКА НА КОСТЕНУРКА

ПЯСЪЧНИ ВИБРИРАЩА РИБЕНИ ЛЮСПИ ЗМИЙСКА КОЖА

ВЪЛНИ ВОДА

147
 БАЗОВИТЕ МОДЕЛИ И ПРОСТРАНСТВОТО Интересно е, че при описанието на базовите типове модели-
Основаните върху тези модели форми са най-добре адаптирани, с най- структури Стивънс се аргументира със строгостта на математическите
малко енергийни разходи и са най-вероятни като краен продукт в борбата за закони и още по-точно, със законите на симетрията. Така например, той
живот. Тези модели са наречени от Стивънс „основни”, „базови”. Тъй като пише: „Всяка фигура, която се повтаря при две измерения, независимо
„в природата нито един елемент не е изолиран и е част от по-голяма система, дали става въпрос за стена от тухли, текстил, хартия, модул в урбанизационен
която от своя страна се движи в други по-големи системи”19, то всяка част се план или подреждане на молекулите в кристалите, е само вариант на една
контролира от целостта на системите, в които участва и не може „никога да от 17-те групи на симетрия. Всяка мрежа се получава чрез транслация,
бъде включена в точно определен прост модел”. С други думи, „природата ротация или отражение на мотив”.
не съответства никога на нашите прости модели, тя въвежда модификации,
продиктувани от множество природни закони”. И въпреки това или именно БАЗОВИТЕ СТРУКТУРНИ МОДЕЛИ КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ
поради това, природата не е свободна в избора си. Според автора, от всичкиПРОЦЕСИТЕ
ограничения, които тегнат над природата, с най-много последствия са В заключение можем да кажем, че както в равнината, така и в
тези, които са наложени от пространството. Това е така, защото самото пространството, възможностите за порядък са ограничени на брой.
пространство притежава структура, която влияе върху формата на всичко Равнинното и пространствено подреждане се подчиняват на законите
онова, което съществува вътре в него. „Това „нищо”, което присъства на симетрията.
навсякъде, не е толкова пасивно, то притежава архитектура, налагаща своя Но има още нещо интересно в анализите на Стивънс – това е свързването
закон върху предметите”.
на структурните типове с процесите, в резултат на които те се получават.
Тези разсъждения напомнят за тезата за симетрията на средата и
Така той представя структурните типове направо с наименованията на
взаимозависимостта между симетрията на средата и индивидиума, доказана
процесите: турбулентност, течение, експлозия, разклонение, нарастване,
от Жюлио Кюри. Ето какво казва в същия дух Стивънс: „Всяка форма, всяка
изрязване, нагъване, напукване, пяна и пр.
структура, всеки съществуващ предмет, плаща данък за своето съществуване,
По този начин Стивънс класифицира структурните типове по
като се съобразява със структурните диктати на пространството”.
признак движение, което трябва да се има предвид при опитите за съставяне
БАЗОВИТЕ МОДЕЛИ И СИМЕТРИЯТА на типология на тектоничните модели.
След като изтъква, че структурата на пространството и моделирането Съвсем друг е въпросът, че самите движения вероятно могат също
на видимия свят са неотлъчно свързани и че пространствената структура е да бъдат групирани и систематизирани по някакъв признак.
тази, която „подсказва” формата на нещата, Стивънс стига до заключението,
че тези структури – и на пространството и на нещата в тях – се описват по
Формообразуване • Лекции

математически път20.
Без да прави опит за систематизиране на всички основни структури,
Стивънс се спира на няколко от тях като: спирала, лабиринт, експлозия
и различните ú разклонения, и техните модификации, а именно – „при
три измерения спиралата става тирбушон или елипса, лабиринтът става
едно преплитане, напомнящо кълбо от конци; експлозията и разклоненията
се простират и в трите измерения в аналогични на съответните в две
измерения”21.
19 Stеvens, 1978; 44
20 Stеvens, 1978; 15
21 Stivens, 1978; 53

148
 ПРОТОТИПИ ЗА СЪСТАВЯНЕ НА ОБЩА
ТИПОЛОГИЯ НА ФОРМИТЕ
СИМБОЛАРИУМ НА ПАВЕЛ ФЛОРЕНСКИ
Един от най интересните опити за съставяне на обща типология на
зрителните образи – символи представлява „Речникът на символите” на П.
А. Флоренский (1882 - 1937)22, т.нар. „Симболариум” („Symbolarium”)23.
Той се основава върху схема от геометрични знаци, която по същество
представлява своеобразна класификация на формален признак.
„Симболариумът” е замислен като голяма колективна работа, но
за съжаление, той остава незавършен. Състои се от чернови материали
по първата негова част, написана 1923 г., като ръкописът на първа част от
Симболариума е публикуван и съдържа „Предисловие” и статия за символа
„Точка”. В „Предисловието” са аргументирани целите и задачите на
начинанието.
„Идеографските знаци, се казва в „Предисловието”, са имали собствено
съществуване и значение, независимо от словесния език, затова в някои
отношения идеографската писменост може да се нарече универсален език
на човечеството”. Идеографските системи на различни народи, отделени
исторически и териториално един от друг, показват голямо сходство. За
изразяване на една и съща идея се създават аналогични образи във всички
времена и у всички народи. Към идеографските знаци се отнасят не само
равнинните графични идеограми, но и тримерните пространствени
знаци-символи. В „Симболариума се поставя за цел изследване на зрително-
Формообразуване • Лекции
графичните способи за изразяване на понятията, на базата на историко-
сравнителния метод.
22 Павел Александрович Флоренски (1882 - 1937) е руски религиозен философ,
свещеник, изтъкнат учен-енциклопедист. Завършил Физико-математическия факултет на
Московския университет и Московската Духовна академия (МДА). През 1921 г. е избран
за професор във ВХУТЕМАС, където чете лекционен курс “Анализ на пространството в
художествените произведения”. Разстрелян е на 8 декември 1937 година.
23 Флоренский, П.А, А.И.Ларионов, Symbolarium (Словарь символов) Выпуск І,
Точка. Москва, 1923, ръкопис – В: Е.А.Некрасова, „Неосуществленный замысел 1920-х
годов создания „Symbolarium’а” (Словаря символов) и его первый выпуск „Точка”” с.99-
115, В: Памятники культуры Новые открытия, Ежегодник, Изд.„Наука”, Ленинград, 1984г.
­ 24
25
РЕЧНИКЪТ НА СИМВОЛИТЕ
„Речникът на символите” „има предназначението по аналогия
с речниците за словесно означаване на мислите, чиито издания са
осъществявани от академиите на различните страни, установяването на
значенията на зрителните образи, употребявани за означаване на понятията;
неговата задача трябва да се ограничи в тази регистрационна роля, тъй като
творчеството на идеографските образи, подобно на творчеството на думите,
принадлежи на стихията народна и само в изключителни случаи представлява
постижение на индивидуално вдъхновение”26.
Речникът има за цел не „избор” или „подбор” на графични образи,
„а тяхното систематично събиране”, тяхната систематизация съгласно
влаганото в тях значение. С други думи въпросният „Симболариум”
си поставя задача из областта на семантиката на формите. Приведено
към нашите цели, като че стои извън обсега на интересите ни, доколкото
настоящото изследване лежи в равнината на синтаксиса. Този извод обаче е
прибързан, защото е невъзможно да се оперира с невъобразимото множество
от смислови графични знаци, както самите автори казват, без предварителната
им синтактична организация. Ето защо, те съставят графична схема, в която
са разположени идеографските знаци. Тя се основава на формалния
принцип на умножаване на геометричните елементи на графичните
образи в следния вид:
24 Иллюстрации П.А. Флоренского к курсу лекций
http://www.runivers.ru/philosophy/lib/docs/6791/461427/
25 Обложка работы В.Фаворского.- http://vk.com/club3265352
26 Флоренский, П.А., Simbolarium. (Словарь символов). Предисловие //Там же 1984;104
149
 ГРАФИЧНА СХЕМА НА ИДЕОГРАФСКИТЕ ЗНАЦИ – ОТДЕЛИ ГРАФИЧНА СХЕМА НА ИДЕОГРАФСКИТЕ ЗНАЦИ С ПОДОТДЕЛИТЕ
Отдел І – точка Подотдел 1 точка
Отдел ІІ – вертикална линия Подотдел 2 две точки
Отдел І
Отдел ІІІ – наклонена линия Подотдел 3 три точки
Отдел ІV – хоризонтална линия Подотдел 4 многоточие
Отдел V – съединение на вертикална и хоризонтална линия Подотдел 1 вертикална линия
Отдел VІ – ъгъл Подотдел 2 две вертикални линии
Отдел VІІ – триъгълник Подотдел 3 три вертикални линии
Отдел VІІІ – четириъгълник Отдел ІІ Подотдел 4 седем вертикални линии
Отдел ІХ – кръст Подотдел 5 вертикална с точка
Отдел Х – петоъгълник Подотдел 6 пирамида
Отдел ХІІ – седмоъгълник Подотдел 7 конус
Отдел ХІІІ – осмоъгълник Подотдел 1 хоризонтална линия
Отдел ХІV - кръг (окръжност) Подотдел 2 вдлъбната хоризонтална линия
Отдел ХV – диск (повърхност на кръга) Подотдел 3 изпъкнала хоризонтална линия
Отдел ІV
Отдел ХVІ – сфера Подотдел 4 вълнообразна хоризонтална линия
Отдел ХVІІ – яйце Подотдел 5 две хоризонтални линии
Отдел ХVІІІ – волута Подотдел 6 три хоризонтални линии
Отдел ХІХ – спирала Подотдел 1 схема „линг”
Отдел V
Подотдел 2 схема „тау”
Освен това всеки отдел се разделя на съответстващи подотдели, например: Подотдел 1 ъгъл
Отдел VІ Подотдел 2 рога
Подотдел 3 дъга
Подотдел 1 триъгълник, обърнат с върха нагоре
Отдел VІІ Подотдел 2 триъгълник, обърнат с върха надолу
Подотдел 3 схема с двоен топор (секира)
Подотдел 1 четириъгълник
Подотдел 2 схема на завесата
Отдел VІІІ Подотдел 3 схема на вратата (порта)
Подотдел 4 отвърстие
Формообразуване • Лекции

Подотдел 5 куб
Подотдел 1 волута
Отдел ХVІІІ Подотдел 2 меандър
Подотдел 3 лабиринт

150
 АНАЛИЗ НА СИМБОЛАРИУМА
Представлявайки формално само удобна графична схема, своеобразна
графична азбука, по своята същност, както твърдят авторите, тази схема
представлява органична основа на повечето от зрителните образи или
графични знаци; в действителност в тези геометрични линии се помества
цялото многообразие на конкретните явления, носещи върху себе си
отпечатък на символично явление27.
Пред нас е уникален пример за съставяне азбука на зрителните
образи, своеобразна геометрична систематизация на формите и техните
елементи.
Трябва да се отбележи, че тя е съставена на базата на геометрията и
броя /числото/ на съответните геометрични елементи.
В схемата са обединени едномерни, двумерни и тримерни фигури
едновременно, но това обединение е дадено априори, без вътрешно логическо
извеждане. Изобщо тя се дава наготово – така, както при словесните езици
азбуката се основава на предварителна конвенция. По този начин обаче,
твърденията, че всички зрителни образи се поместват в схемата, остават
недоказани. Отсъствието на очевидна вътрешно-логическа закономерност,
която да диктува преобразуването на отделите и подотделите един от друг,
както например атомното тегло в таблицата на Менделеев определя мястото на
всеки елемент, прави разглежданата схема логически уязвима, недостатъчно
убедителна.
Разбира се, маже да се разсъждава и така – вероятно съществува заложена
закономерност, но тя е оставена без специалното внимание от страна на
авторите. Не е изключено в многобройните трудове на П. А. Флоренский28,
да се съдържа информация точно по този въпрос, още повече, че той е бил
математик и е имал необходимата компетентност. Основание да се мисли,
че Флоренский е бил наясно с извеждането по пътя на точно определени
Формообразуване • Лекции
закономерности на отделните графични знаци, тяхната организация и
систематизация в представената схема, ни дава например следното съобщение
за предстоящо публикуване на негов труд: „Издателството „Поморие”
пристъпи към печат на труда на П. А. Флоренский – „У водораздела мысли
(черты конкретной метафизики)”. Изброени са заглавията на отделните
раздели, някои от които пряко ни интересуват: І.4. Мисъл и език, ІІ. 5.
27 Флоренский, П. 1984; 104
28 Само на 36 годишна възраст Флоренский сключва договор за издаване на пълните
му събрани съчинения, наброяващи тогава 19 тома [Флоренский,Пифагоровые числа – В:
Труды по знаковым системам, №5, выпуск 284, Тарту, 1971; 502].
Въплъщение на формата (Действие и оръдие) Homo faber, ІІІ. 6. Форма и
организация. Понятие за формата. Цяло. Divina sectio. Златно сечение.
Цялото във времето. Организация на времето. Цикли за развитие. Signatura
rerum. Формула на формата”29.
Ако на Флоренски му е била известна „формулата на формата” то
може да се мисли, че представената тук схема се основава на тази формула.
Естествено всички тези разсъждения не са доказателство за
съвършенство и достоверност на предлаганата азбука на графичните зрителни
образи, а по-скоро за внимателно вслушване в твърденията на авторите.
Според декларациите в „Симболариума”, посочената геометрична схема
представлява нещо като конструктивна типология, защото е „способна
да организира цялата привидно разделена множественост на отделните
символични образи и да ги сведе до някакъв единен конструктивен тип …”.
Най-важното качество на тази схема е, че чрез отнасянето на даден
графичен символ към съответен отдел се определя „конструктивната схема
на дадения графичен образ”. Казано с други думи, чрез съотнасянето на
определен обект към определен раздел от схемата се определя и неговият
тектоничен - формален модел.
„По този начин, казват по-нататък авторите, речникът на символите в това
отношение трябва да стане някакъв елементарен справочник за решаване
въпросите на художествената конструкция …”. При това, конструкцията
се разглежда в нейните пространствен, статичен, динамичен и пластичен
аспект.
В предисловието се казва, че този пръв опит за съставяне на
международен и над-исторически „Речник на символите” ще изисква
продължителни изследвания, колективен труд от мащабите на държавна
задача, подобно на съставянето на речници на националните езици. С пълно
съзнание за ценността на предприетото изследване, авторите заключват:
настоящият опит трябва да се разглежда като постижение в областта
на търсенията на твърди научни подходи към древния и вечно жив
универсален език на зрителните образи30,31.
Тук трябва да направим забележката, че въпреки акцентирането
върху значението на символите и разбирането от страна на авторите под
универсален език на зрителните образи главно на семантично и прагматично
ниво, съвършено основателно можем да отнесем техните заключения за
29 Флоренский, П.А. Мнимости в геометрии, Москва, 1922
30 Флоренский, П.А. 1984; 106
31 Пак там, с.115
151
 универсалност и над-историчност и към синтаксиса на формалния език.
При положение че съществува стройно изградена, логически обвързана на
базата на обективно съществуващи закономерности система тя действително
би била своего рода „Менделеева таблица” на формите, справочник за
конструктивните им модели, универсален език.
Точно за това обаче съставената типология не претендира. Тя не
е „твърда система”, а „гъвкава и разтеглива мрежа”, както се изразяват
авторите. Освен това тя си остава като аксиома, по думите на Менделеев „в
науката за природата няма аксиоми”. С други думи, можем по достойнство да
оценим направения опит за съставяне на универсален речник на зрителните
образи като пръв и уникален по замисъл, но не можем да ползваме директно
съставената схема, след като не сме открили вътрешния механизъм на
организацията ú, на движението от една форма към друга. Можем само да
се досещаме, че това са закономерности от геометричен характер (т.е. на
симетрията) и числови закономерности (т.е. на ритъма).
Флоренский, П. А.
(Vaccinium uliginosum L.)
(12-13 октября 1936 г.)
„Прицветие ягоды голубики зарисовано
мною в лесу по разсмотрении невоору-
женным (близоруким) глазом, что дает
почти микроскопическое зрение, многих
ягод <...> Это прицветие заинтересовало
меня как красивый пример многократно
повторенной пятерной симметрии, прису-
щей живым организмам (морские звезды,
Формообразуване • Лекции
цветки и т.д.), но не встречающейся и не
32
могущей встретиться У кристаллов.”
32 http://vk.com/club3265352?z=photo-3265352_288244860%2Falbum-
3265352_101435097%2Frev
СТРУКТУРЕН АНАЛИЗ НА ОРНАМЕНТА
В руслото на изследванията, стремящи се към съставянето на обща
типология на формите и средите, се отнася разработката на руската
изследователка Бересньова в областта на структурния анализ на
орнамента33.
Според нея в последните години рязко е на-
раснало вниманието към формалния момент
в творчеството във връзка с търсенето на не-
обходимата граматическа основа. Изглежда
назряват обективни условия за насочване на
специалистите от най-различни области на
науката действително в тази посока – уни-
версалните принципи на структурира-
не на материята, създаване или по-скоро
формализиране езика на формите. Ето
какво казва тя в потвърждение на това: „Съз-
даването на развита, изчерпваща крайна
система на структурно-композиционните
построения на орнамента е плод на много-
годишни изследвания на не едно поколение кристалографи и математици.
Нещо повече, огромната област на структурният анализ на орнамента
представлява предмет на изследване на няколко науки … днес има голямо
количество изследвания, посветени на систематиката на илюстративния,
научно-изследователския и библиографския материал по орнамента –
различни речници (лексика на орнамента), библиографски справочници,
каталози на отделни автори или колективно съставени …” и в края на краищата
сега „работата по събиране на целия материал по симетрията на орнамента
практически се свежда до съставяне на структурни атласи на орнамента,
типови композиционни конструкции”. Именно в това направление
се насочва изследването на авторката – тя си поставя за цел „излагане
основите на граматичния строй на орнамента”, което се предшества от
„построяване азбука на орнамента (номенклатура на визуалния език) и
изучаване универсалния принцип на формообразуване – симетрията”.
33 Береснева В. Я. Вопросы орнаментации ткани / В. Я. Береснева, Н. В. Романова. –
М. : Легкая индустрия, 1977. – 190 с.
152
 СИМЕТРИЯТА
Не може да остане незабелязано обстоятелството, че всички
разглеждани досега опити за съставяне на типология на структурните
модели се основават на симетрията. След съзнателно акцентиране върху
този факт, нека се върнем към „номенклатурата на визуалния език”, която
предлага Бересньова. Според нея, под „азбука и речник на формите” се
разбира „форма-обект, вещ, предмет, фигура, континуум, обем, слой,
равнина, повърхност, фактура”, а също така „елементите на формата
– точка, линия”34. Тук като че ли има известно объркване в нивата на
артикулация – не е спазен единен принцип на класификация, а е налице едно
свободно изреждане.
Следва да се обърне внимание обаче върху един друг важен извод в
изследванията на Бересньова – тя определя симетрията, асиметрията и
антисиметрията като средства за организация. На тази основа се прилагат
извлечения от класификацията на кристалографите и математиците по
отношение на движенията и по отношение на групите на симетрия.
Така в планиметрията съществуват три прости вида движения:
въртене, паралелно пренасяне и симетрия (всъщност, тя има предвид
огледално отражение) относно права линия.
Аналогично в пространството съществуват винтово преместване,
пълзяща симетрия и симетрия на въртене.
Бересньова представя групите на симетрия в табличен вид, съгласно
Фьодоров и Шубников.
Автор Едномерни Двумерни Тримерни
(линейни) (равнинни) (пространствени)
Фьодоров 7 групи 17 групи 230 групи
Шубников 31 групи 122 групи 1651 групи
Формообразуване • Лекции
Освен това тя споменава, че трябва да се отчитат и групите на
динамичната симетрия, получаващи се чрез замяната на движенията
с преобразувания на четири-измерното пространство; и на прътовата и
векторната симетрия.
Може да се каже, че Бересньова е най-близо до търсената от нас
типология на тектоничните модели, на формите и средите в света. Но тя
не се е осмелила да допусне, че може би самата типология на симетрията
в известен смисъл дава азбуката и речника на формите, включително и на
интересуващите я в частност форми.
34 Пак там, с.79
От анализа на споменатите опити и прототипи за систематизация и
класификация на структурните типове става ясно, че симетрията се осъзнава
като универсален принцип за тяхното описание и формализация. Именно
симетрията лежи в основата на една обща типология на формите, тя
обхваща цялото разнообразие в света, както по отношение на формите –
индивидууми, така и по отношение на средите-пространства.
ТИПОЛОГИЯ НА ОРГАНИЗМИТЕ
Известни методични указания относно подхода при съставянето на
всеобща типология на формите може да се извлекат от опитите в това
направление, правени в биологията.
Московският ботаник Мейен35 в работите си предлага ескиз на
своеобразна биологична „граматика”, наречена от него „типология
на организмите”36. Той забелязва, че при всички организми
формообразуването се подчинява на общите закони на биологичната
термодинамика, и че резултатите от действията на тези закони могат да се
опишат по същия начин, както „граматиката е била формулирана и успешно
се е прилагала дълго преди да се появят идеите за историческото развитие на
езика”. Той търси аналогии с езикознанието, по-точно – с граматиката.
С разнообразието на формите в биологията се занимават
две дисциплини – морфологията и систематиката. Морфологията
класифицира органите, а систематиката – организмите. В систематиката
съществува единица за класификация – таксон (това са видът, родът,
семейството и т.н.), която означава множество от организми, сходни в някакво
отношение37.
Обаче в морфологията такова понятие за класификация няма. Мейен
35 Серге́й Ви́кторович Ме́йен ( 1935 — 1987) — геолог, палеоботаник, доктор на
геолого-минералогическите науки; автор на понятието ботанически таксони;
36 Чайковский, Ю. „Грамматика для биологии” – В: „Знание-сила”, 1985, №12
37 Докато таксоните са конкретни, реално съществуващи организми (например обик-
новен бук (Fagus sylvatica), род бук (Fagus), семейство букови (Fagaceae) и т.н.), то таксо-
номичната категория е абстрактно понятие, показващо мястото на таксона в класифик-
ационната система. Таксономични категории са „вид”, „род”, „семейство”, „клас” и др.
Основната таксономична категория, на която се гради класификацията, е видът. Таксонът е
група организми в класификацията на органите с таксономична единица. Вид-най-малката
таксономична единица в класификацията. Вид-група индивиди със сходни външни белези
и анатомичен строеж с еднакви изисквания към средата и сходно поведение,които могат
да се размножават помеждуси и потомството им е плодородно (може да има свои деца) – в
Уикипедия
153
 предлага като единица за класификация в морфологията понятието
„мерон” /от гръцки μέροѕ – част/, с което да се означава множество от
части, органи, свойства на организмите, сходни в някакъв смисъл например
„крайник”, който да обединява – лапа, крак, ръка, плавник, крило.
Мероните са притежание само на множество от организмите, т.е. на
даден таксон, а самият таксон се определя чрез своите мерони. Така, ако
таксоните са правилно образувани, по едно свойство на организмите могат
да се предскажат другите. Различните таксони могат да имат еднакви мерони,
общи форми на частите.
Така Мейен предлага на ботаническия език нещо като граматика: за
дума служи меронът, за осмислена фраза – таксонът, а за свързан текст може
да служи съвкупността от таксони – било то таксон от по-висок ранг, било то
екосистема, било то последователност от сменящи се един след друг видове
– еволюционна линия38.
ГРАМАТИКА НА БИОЛОГИЧНИЯ ЕЗИК НА С. В. МЕЙЕН
Формообразуване • Лекции
38 Чайковский, 1985
„ЛЕСНО Е ДА СЕ ЗАБЕЛЕЖИ ТОЗИ РЕФРЕН, КОЙТО Е ДОВЕЛ ДО
ИДЕЯТА: ПРЕМИНАВАНЕТО ОТ СУШАТА В БЛАТОТО И ВОДАТА, ОТ
ПОВЪРХНОСТТА НА ЗЕМЯТА – ПОД ЗЕМЯТА, ОТ СРЕДИТЕ НА ВОДИТЕ
КЪМ ДЪНОТО – ВСИЧКО ТОВА ПРЕДИЗВИКВА ОПРОСТЯВАНЕ,
НАМАЛЯВАНЕ, ЗАГУБА НА КРАЙНИЦИТЕ, ПРЕДИМНО ЗАДНИТЕ.
АКО ОСТАВА ДВОЙКА КРАЙНИЦИ – ТОВА СА ПРЕДНИТЕ”
„КЛАСИФИКАЦИЯТА Е ВСЪЩНОСТ ЕДИН „РЕФРЕН” ПО ПРИЗНАК
„МЕРОН”. МЕРОНЪТ В СЛУЧАЯ Е КРАЙНИК НАМЕРЕН Е РЕД –
„РАЗВИТА Е САМО ДВОЙКАТА ПРЕДНИ КРАЙНИЦИ И ТО СЛАБО” 39
/ЧАЙКОВСКИЙ Ю. 1985/
При наличие на подобна цел – съставяне на типология на формите и
средите – един паралел с изследването на Мейен може да предложи известни
методологични указания. Става ясно например, че преди всичко трябва да
се знаят законите на формообразуването – в случая това са законите на
динамиката (движението). Резултатите от тяхното действие следва да
бъдат описани – видяхме, че това може да стане на базата на симетрията
и ритъма. От методологична гледна точка е необходимо въвеждане на
единици мерки за класификация и систематизация на средите, формите
и техните елементи. Тези мерки са различни за различните нива на
йерархия. В случая вероятно това ще бъдат мерките на различните
измерения на времето и пространството, т.е. едни за едномерни, други за
двумерни, трети за тримерни обекти и т.н.
Разбира се, същите методологични указания биха могли да се извлекат
директно от проследяването на аналогиите между вербалния език и
архитектурата, без посредничеството на този „биологичен” пример. Опитът
в това отношение показва обаче, че те се възприемат твърде буквално и при
артикулирането на формите и пространството се търсят аналогичните от
вербалните езици – фонеми, морфеми и пр. При „биологичната граматика”
е налице принципната аналогия, отчуждена от предмета на езикознанието
(вербалния език) методологична схема. В този абстрактен вид тя може да
се пренесе върху друг предмет и да потърси друга специфична конкретна
реализация.
Съществува една особена тънкост, която често убягва при съставянето
на класификации и систематизации, свързана с естеството на избраните
единици мерки. Върху нея обръща внимание и Флоренски в „Мнимости в
геометрии”40:
39 Чайковский, Ю. „Грамматика для биологии” – В: „Знание-сила”, 1985, №12
40 Флоренский,П.А. Мнимости в геометрии, Москва, 1922; 11-12
154
 „Естествено е, при изучаване на който и ЗАКЛЮЧЕНИЕ
да е обект да се избира за първоосновна Богданов в своята „Тектология”42 пише, че за тектологията първи и
единица за неговото измерване – еднороден основни понятия са понятията за елементите и за техните съчетания,
по величина измерител”. Така например, като свежда съчетанията до три типа комплекси – организирани,
за пространството тази единица трябва дезорганизирани и неутрални. Той нарича операциите, водещи до тези
да бъде еднородна нему – „част от самото съчетания – организационни механизми. Така „формиращи механизми”
пространство”. са конюнкцията, верижната връзка, ингресията, дезингресията,
кризисите и пр.
Ако се насочи погледът към геометрията, науката, която се занимава с
пространството, ще се види, че една от най-важните задачи на изследване е
установяването на връзката между различните геометрични фигури като
например изясняването на въпроса по какъв начин една фигура може да
бъде получена от друга, какви преобразувания трябва да се извършат за
АРХИТЕКТУРЕН СИНТАКСИС преминаването на една фигура в друга и т.н
Известен методологичен опит може да се почерпи от изследванията Като обобщаващ методологичен извод следва, че след намиране
на т.нар. „Група синтаксис”, върху структурите на архитектурното на единиците мерки за класификация и систематизация на средите и
пространство и по-точно, приложеният от тях семиотичен подход.41 формите трябва да се пристъпи към намиране на операциите, механизмите,
Като подчертават, че нямат за цел да установят общите правила водещи до преобразуване на формите, на средите (пространствата) от
на архитектурния синтаксис, те припомнят някои от операциите му със едни в други, а също и до прехода от едно в друго йерархично равнище в
забележката, че „техният общ систематичен репертоар още не е установен”. цялостната система.
Върху конкретен материал – творбите на Ф. Л. Райт от първия му творчески
период, те доказват съществуването на серия операции, чието регулярно
повторение образува синтаксис. Изследователите споменават имената
на автори, работили върху анализа на формите и развили в известна
степен понятието за архитектурен синтаксис. Тези автори, от една страна,
разчленяват архитектурната творба на нива и елементи, а от друга,
съставят номенклатура на операциите: събиране, делене, сливане,
взаимно проникване, наслагване, растеж, размножаване и пр. Именно
Формообразуване • Лекции

елементите и операциите дават синтаксиса на архитектурното

пространство. В този аспект е и изследването на „Група синтаксис”.

41 „Semiotique de l’espace: Architecture, urbanisme, sortir de l’impasse (French) Mass

Market ; by Collectif (Author) 1979; GROUPE 100 Tête (éd.)Sémiotique de l’Espace, in Notes
Méthodologiques en Architecture et en urbanisme 3/4, Institut de l’Environnement, Paris,1973, 42 Богданов, А.А. Всеобщая организационная наука ( Тектология) Москва-
359 p.; Ленинград, Книга, 1925, 97

155
 КОНКРЕТНИ КЛАСИФИКАЦИИ И СИСТЕМАТИЗАЦИИ
НА ОСНОВАТА НА СИМЕТРИЯТА.
КЛАСИФИКАЦИЯ И СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА ФОРМИТЕ ИНДИВИДИУМИ.
КЛАСИФИКАЦИЯ И СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА СРЕДИТЕ – ПРОСТРАНСТВА.
ВСЕОБЩА ТИПОЛОГИЯ НА ФОРМИТЕ И СРЕДИТЕ – ПРОСТРАНСТВА
Формообразуване • Лекции

156
 КЛАСИФИКАЦИЯ И СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА ОСИ НА СИМЕТРИЯ КЛАСОВЕ НА СИМЕТРИЯ
ФОРМИТЕ – (ИНДИВИДИУМИТЕ)

РЕД ОТ ФИГУРИ С ОСИ НА СИМЕТРИЯ ОТ L-1 ДО L- /безкрайност/

Преди да пристъпим към въпроса за една обща типология на формите и
пространствата, ще бъде полезно да се запознаем с отговорите на въпросите –
какви конкретни класификации и систематизации по типове, класове, родове,
видове и прочее са предлагани за фигурите, формите и пространствата до
сега и в какъв вид. Тези отговори могат да се потърсят в областите, където
най-дълбоко са разработвани симетрията и ритъма.
Една от тези области е кристалографията. В кристалографията,
фигурите и формите се класифицират по признак „елементи на
симетрия”. Елементите на симетрия са точка (център на симетрия),
права (ос на симетрия) и равнина (плоскост на симетрия). ДВОЙНА ОС НА СИМЕТРИЯ – ЪГЪЛ 180 градуса

ТРОЙНА ОС НА СИМЕТРИЯ – ЪГЪЛ 120 градуса

Формообразуване • Лекции

ТАБЛИЧНО И ГРАФИЧНО
ОПИСАНИЕ НА ПЕТТЕ
ПЛАТОНОВИ ТЕЛА
чрез трите вида елементи на
симетрия –
точки /върхове/, прави /ръбове/
и равнини /стени/ ЧЕТВОРНА ОС НА СИМЕТРИЯ – ЪГЪЛ 90 градуса
157
 СИСТЕМИ ОТ ОСИ НА СИМЕТРИЯ РАВНИНИ НА СИМЕТРИЯ

КЪМ СИСТЕМИТЕ ОТ ОСИ НА СИМЕТРИЯ СЕ ВИЖДА КАК СЕ

ПРИБАВЯТ И РАВНИНИТЕ НА СИМЕТРИЯ

ПРИ ТЕТРАЕДЪР

ПРИ КУБ И ОКТАЕДЪР

Формообразуване • Лекции

ПРИ ДОДЕКАЕДЪР
158
 КЛАСОВЕ НА СИМЕТРИЯ
„Имайки пълния набор от елементи на симетрия и отчитайки правилата
на приложението им, може да се изведат математически всички възможни
съвкупности от елементите на симетрия за крайните фигури. Такива
съвкупности се наричат класове или видове на симетрия”1.
Именно на тази база са изведени всички класове на симетрия за
крайните фигури в света. Броят на класовете на симетрия е безкрайно
голям, макар и количествено определен. Всички комбинации на елементите
на симетрия са ограничени от строго определени правила.
Освен това, има още един важен акцент – присъщата симетрия на
телата все още не е достатъчна за описанието им. Така например, кубът
и октаедърът имат абсолютно еднакви симетрии, но са различни по
форма. Ето защо, кристалографите въвеждат описание по стени, ребра и
върхове. Тогава петте платонови тела ще се характеризират, както е показано
в Таблицата (по Шафрановский).
КАТЕГОРИИ И СИНГОНИИ
Видовете симетрия в кристалографията се делят на три категории –
нисша, средна и висша, както и на седем сингонии3; Например: триклинна
сингония – от три остри ъгъла; моноклинна – от един остър ъгъл; и т.н.
Симетрията служи като канава, върху която се определят
кристалните форми, като за целта се въвеждат допълнителни понятия,
например понятието „проста стенна форма”, т.е. съвкупността от стените,
свързани помежду си с елементите на симетрия на кристала.
Имаме например проста форма с една стена – моноедър4, с две –
пинакоид5, с три – диедър и т.н. В идеално развитите многостени всички
стени имат една проста форма и са еднакви, например при куба и октаедъра.
ПРОСТИ ФОРМИ НА НИСШИ СИНГОНИИ

ОПИСАНИЕ НА ПЛАТОНОВИТЕ ТЕЛА

Платоново Брой на Форма на стените
тяло стените (с) върховете (в) ребрата (р)
Тетраедър 4 4 6 правилни триъгълници
Хексаедър 6 8 12 квадрати
Октаедър 8 6 12 правилни триъгълници
Додекаедър 12 20 30 правилни петоъгълници
Икосаедър 20 12 30 правилни триъгълници

Броят на стените с, върховете в и ребрата р е подчинен на следната

формула на Ойлер: с+в = р-22. Това ще рече, че при описанието на формите
се въвеждат числовите характеристики на ограничителните равнини
(стените), линии (ребрата) и точки (върховете).
Формообразуване • Лекции

А сега нека си изясним въпроса защо веднъж завинаги е установено, че

съществуват само 32 крайни кристалографски вида симетрични фигури. 1.МОНОЕДЪР 5.РОМБИЧЕСКИ ТЕТРАЕДЪР
Защо съществуват само толкова кристални многостена, въпреки факта, че 2.ПИНАКОИД 6.РОМБИЧЕСКА ПИРАМИДА
класовете на симетрия на крайните фигури са безбройни. 3.ДИЕДЪР 7.РОМБИЧЕСКА ДИПИРАМИДА
Кристалографите дават следния отговор: Това е така, защото кристалите 4.РОМБИЧЕСКА ПРИЗМА /по Шафрановский/
не могат да имат оси на симетрия от пети ред, а също така, не могат да имат
оси на порядък по-висок от шести. Тогава възможните комбинации между
елементите на симетрия дават 32 броя кристални многостена.
3 сингония – от гр. син – сходно, заедно; гон –ъгъл – сходноъгълност
1 Шафрановский,И.И., “Симметрия в природе”.Ленинград, Недра, 1968; 28 4 hedra (едър) – от гр. страна, стена
2 Пак там, с 31 5 рinax – от гр. дъска

159
 ПРОСТИ ФОРМИ НА КУБИЧЕСКА СИНГОНИЯ
/по Шафрановский/
1.ТЕТРАЕДЪР
2.ТРИГОН-ТРИ-ТЕТРАЕДЪР
3.ТЕТРАГОН-ТРИ-ТЕТРАЕДЪР
4.ПЕНТАГОН-ТРИ-ТЕТРАЕДЪР
5.ХЕКСАТЕТРАЕДЪР
6.ОКТАЕДЪР
7.ТРИГОН-ТРИ-ОКТАЕДЪР
8.ТЕТРАГОН-ТРИ-ОКТАЕДЪР
9.ПЕНТАГОН-ТРИ-ОКТАЕДЪР
10.ХЕКСОКТАЕДЪР
11.ХЕКСАЕДЪР
12.ТЕТРАХЕКСАЕДЪР
13.РОМБОДОДЕКАЕДЪР
14.ПЕНТАГОН-ДОДЕКАЕДЪР
15.ДИДОКАЕДЪР
Формообразуване • Лекции
ПРОСТИ ФОРМИ НА СРЕДНИ СИНГОНИИ
/по Шафрановский/
ФОРМИ НА ОСНОВИТЕ И СЕЧЕНИЯТА, ПЕРПЕНДИКУЛЯРНИ НА ГЛАВНАТА
ОС:
а/ ТРИЪГЪЛНИК; б/ ДИТРИГОН; в/ ТЕТРАГОН;
г/ ДИТЕТРАГОН; д/ ХЕКСАГОН; е/ ДИХЕКСАГОН;
ПИРАМИДА: 1/ ТРИГОНАЛНА; 2/. ДИТРИГОНАЛНА; 3/ ТЕТРАГОНАЛНА;
4/ ДИТЕТРАГОНАЛНА; / ХЕКСАГОНАЛНА; 6/ ДИХЕКСАГОНАЛНА;
ДИПИРАМИДИ: 7/ ТРИГОНАЛНА; 8/ ДИТРИГОНАЛНА 9/ ТЕТРАГОНАЛНА;
10/ ДИТЕТРАГОНАЛНА; 11/ ХЕКСАГОНАЛНА; 12/ ДИХЕКСАГОНАЛНА;
ПРИЗМИ: 13/ ТРИГОНАЛНА; 14/. ДИТРИГОНАЛНА; 15/ ТЕТРАГОНАЛНА;
16/ ДИТЕТРАГОНАЛНА; 17/ ХЕКСАГОНАЛНА; 18/ ДИХЕКСАГОНАЛНА;
19/ ТРИГОНАЛЕН ТРАПЕЦОЕДЪР; 20/ ТЕТРАГОНАЛЕН ТЕТРАЕДЪР; 21/ ТЕТРА-
ГОНАЛЕН ТРАПЕЦОЕДЪР; 22/ РОМБОЕДЪР; 23/ ХЕКСАГОНАЛЕН ТРАПЕЦОЕДЪР;
24/ ТЕТРАГОНАЛЕН СКАЛЕНОЕДЪР; 25/ ТРИГОНАЛЕН СКАЛЕНОЕДЪР;
160
 При разглеждане на всички възможни разположения на стените по ПРОСТИ ВЪРХОВИ ФОРМИ – 9 НА БРОЙ
отношение на елементите на симетрия, кристалографите извеждат всичко на
всичко 47 прости кристални стенни форми. В повечето случаи простите
форми се срещат в комбинации – съвкупности от няколко прости форми.
Именно тези 47 прости стенни форми служат за модели при описание
на пространствено развитите кристали.

ПРОСТИ РЕБРЕНИ И ПРОСТИ ВЪРХОВИ ФОРМИ

За описание на равнинна фигура обаче, се налага въвеждане на
характеристика по признак – ребра и върхове. Например за описание
на снежинките – звездички, които почти нямат стени, а са с ясно изразени
ребра и върхове, кристалографите са въвели понятията „прости ребрени” и
„прости върхови” форми.
ПРОСТИ РЕБРЕНИ ФОРМИ – Простата ребрена форма пред-
27 НА БРОЙ ставлява съвкупност от ребрата,
Погледнато под ъгъла на нашите интереси, лесно можем да прозрем, че
свързани с елементите на симе-
кристалографите първоначално провеждат класификация по признак
трия, а простата върхова – съвкуп-
симетрия, а след това, чрез понятията за прости стенни, ребрени и върхови
ността от върховете, свързани с
форми, въвеждат и признака ритъм. На тази база получават моделите
елементите на симетрия. Модели-
си за описание на кристалите, развити в равнината и пространството.
те за описание на равнинните фор-
ми при кристалите са 27 ребрени
и 9 върхови форми. Интересно е,
че кристалографите наричат рав-
нинните ребрени форми скелетни.
При създаване на нормални усло-
вия от простите скелети, развити в
равнината, се разрастват нормални
пространствени многостени.
Формообразуване • Лекции

Лъчи – от 1 до 9;
Разкъсани лъчи- от 10 до 14;
Рамки – от 15 до 21;
Звезди – от 22 до 24;
Разкъсани звезди – от 25 до 27 Цялото това описание се отнася за крайните фигури, на индивидиумите!
161
 БЕЗКРАЙНИ КРИСТАЛНИ СТРУКТУРИ КЛАСИФИКАЦИЯ И СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА СРЕДИТЕ
При растежа си, кристалът следва иманентно присъщата за типа (ПРОСТРАНСТВАТА)
му безкрайна структурна мрежа, която се подчинява на един от 230-те Непрекъснати са онези среди, в които няма разделяне на частиците
алгоритъма за безкрайни кристални структури (пространствените групи една от друга8. Частиците в непрекъсната среда са точки, постепенно
фигури). Точно както стволът на едно дърво следва иманентно присъщата преминаващи една в друга. А хибридните среди са непрекъснати в едно
му цилиндрична форма която под действието на земното притегляне се и прекъснати в друго направление.
коригира до конус. Някои изследователи си служат с други термини за същите понятия.
Безкрайните фигури в света могат да имат всички елементи на Урманцев9 например, нарича континууми онези пространства, които
симетрия, присъщи на крайните – прости и сложни оси на симетрия, равнини са непрекъснати и в трите направления, т.е. това са еднородни среди;
и центрове на симетрия, но имат и още три специфични елемента, които са семи-континуумите, според него са пространства, прекъснати в едно
свойствени само за тях. Това са транслацията, равнината на пълзящото и непрекъснати в друго направление, каквито са влакната на мускулите
отражение и винтовите оси6. или снопите; дисконтинууми са пространства, които са прекъснати във
Шубников7 нарича тези елементи ос от безкраен ред, винтова ос всички направления, каквито са решетките и мозайките 10.
от безкраен ред и ос на непрекъснато пренасяне. Примери за фигури,
имащи ос на симетрия от безкраен ред, са въртящите струговани форми,
като конусът, цилиндърът и др. Тези фигури при въртене около оста под
какъвто и да е ъгъл, си самосъвпадат.
Фигурите, които имат винтова ос от безкраен ред, си самосъвпадат
при едновременното въртене около оста под какъвто и да е ъгъл и
непрекъснато преместване по дължината на оста.
Безкрайната лента представлява фигура с ос на непрекъснато
преместване, като при движение по дължината на оста на каквото и да е
разстояние тя си самосъвпада.
Както при крайните фигури, така и при безкрайните, имайки
съвкупността от елементи на симетрия, и отчитайки правилата на
положението им, се извеждат класификациите на безкрайните фигури
от едномерни, двумерни и тримерни среди. Тук трябва да се има предвид,
че самите среди, освен по измерението си, се делят още на прекъснати,
Формообразуване • Лекции

непрекъснати и хибридни, в зависимост от степента на прекъснатост по

направления.

8 Шубников, А.В., „Избранные труды по кристаллографии”, Москва, 1975; 263

6 Шафрановский,И.И., “Симметрия в природе”.Ленинград, Недра, 1968
7 Алексе́й Васи́льевич Шу́бников (1887 — 1970) — руски физик, кристаллограф,
кристаллофизик.
9 Юнир Абдуллович Урманцев — доктор на философските науки, кандидат на био-
логическите науки, професор, автор на един от най-съвременните и най-развити варианти
на общата теория на системите.
10 Урманцев,Ю.А., „Симметрия природы и природа симметрии (Философские и
естественно-научные аспекты)”, Москва, 1974

162
 ЕДНОМЕРНА СИМЕТРИЯ. РОД „БОРДЮРИ”
СЪЩЕСТВУВАТ 7 ГРУПИ ЛИНЕЙНА – ЕДНОМЕРНА – СИМЕТРИЯ.
СЕДЕМТЕ ГРУПИ НА СИМЕТРИЯ ПРИ БОРДЮРИТЕ СА ОСНОВА ЗА РАЗВИТИЕ
НА 17-те ТИПА СИМЕТРИЯ НА ПЛОСКОСТ – ТАКА НАРЕЧЕНИТЕ МРЕЖЕСТИ
ОРНАМЕНТИ
Група на симетрия Графично записване
НА БАЗАТА НА 7-те ГРУПИ СИМЕТРИЯ ПРИ „БОРДЮРИТЕ” МОГАТ ДА
СЕ ПОЛУЧАТ РАЗЛИЧНИ ВАРИАНТИ НА НАСОЧЕНИ ОРНАМЕНТИ, КАТО СЕ
ИЗПОЛЗВАТ МИНИМУМ ИЗОБРАЗИТЕЛНИ СРЕДСТВА: ПРОСТ ЕЛЕМЕНТ И РИТЪМ
/по Береснева11/
Формообразуване • Лекции
11 Береснева, В., Н.В, Романова, “Вопросы орнаментации ткани.” Москва, Легкая
индустрия, 1977
ЕДНОМЕРНА СИМЕТРИЯ. РОД „ЛЕНТИ”
Това са фигури без „особена” точка, но с единствена ос на пренасяне
и преминаващи през нея полярна или неполярна равнина.
Бордюрите са ленти с особена полярна плоскост.
Към лентите спадат например: бариери, огради, мембрани и др.
Лентите имат шест елемента на симетрия – проста двойна ос,
център и
равнина на симетрия, ос на пренасяне, двойна винтова ос и равнина
на полярно отражение.
Отсъстват оси на симетрия над ІІ ред. Съществуват 31 групи на
симетрия.
ЕДНОМЕРНА СИМЕТРИЯ.
РОД „ЛЕНТИ” – 31 ГРУПИ НА СИМЕТРИЯ /по Береснева/
163
 ЕДНОМЕРНА СИМЕТРИЯ. РОД „ПРЪТОВЕ” ГРУПИ НА СИМЕТРИЯ В РАВНИНАТА
Това са фигури без „особена” точка и равнини, но с единствено
особено направление – ос на пръта, с която освен осите на пренасяне 17 КЛАСА /ТИПА/ ПЛОСКИ БЕЗКРАЙНИ ФИГУРИ (по Фьодоров);
могат да съвпадат винтовите, огледално въртящи и просто въртящи се ПЛОСКОСТИТЕ НА ПЛЪЗГАНЕ СА ИЗРАЗЕНИ С ПУНКТИР
оси от всякакъв ред.
По този начин бордюрите и лентите са пръти от особен вид. СИМВОЛИ:
Примери за прътове са: вериги, плетени въжета, гердани, растежа М – МОНОКЛИННА
Р - РОМБИЧЕСКА
на растенията, верижните молекули, полимерите, лъчите, силовите линии,
Т - ТЕТРАГОНАЛНА
математическите вектори и др. Н - ХЕКСАГОНАЛНА
Съществува безкрайно множество видове симетрия на прътите, което ЦИФРИТЕ 1, 2, 3.. ОЗНАЧАВАТ НОМЕР НА КЛАСА
се свежда до 17 типа, а в кристалографски групи – до 7512.
Някои обобщават групите на едномерната симетрия под името
„верижни”, определяйки ги като безкрайно множество /напр. Шубников/.

ДВУМЕРНА СИМЕТРИЯ
Двумерната симетрия, присъща на фигурите с две „особени” прави,
се характеризира като:
Род „Мрежест орнамент” („паркет”) – това е фигура без особена
точка, с особена полярна равнина и две оси на пренасяне. За примери
могат да служат люспите на рибите, клетките при срязване, физическите
муаро, напречните срезове на мускулни фибри, паркетни подове, тапети,
килими, мозайки, зидарията, наредбите на керемидите и т.н Става ясно, че
това са 17-те групи на симетрията в равнината.

ДВУМЕРНА СИМЕТРИЯ. РОД „МРЕЖЕСТ ОРНАМЕНТ” ИЛИ

„ПАРКЕТ”
- РАСТЕРОВИ МОАРО ЕФЕКТИ ПОЛУЧЕНИ ЧРЕЗ ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ.
- МРЕЖЕСТИ ОРНАМЕНТИ ПОЛУЧЕНИ ЧРЕЗ ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ
Формообразуване • Лекции

12 Урманцев,Ю.А., “Симметрия природы и природа симметрии (Философские и

естественно-научные аспекты)”, Москва, 1974

164
 БЕЗКРАЙНИ ПЛОСКИ ФИГУРИ, СЪСТОЯЩИ СЕ ОТ РАВНИ
МНОГОЪГЪЛНИЦИ ФОРМИРАТ НЕПРЕКЪСНАТА ПЛОСКОСТ.
КЛАСОВЕ НА СИМЕТРИЯ.
Формообразуване • Лекции
ДВУМЕРНА СИМЕТРИЯ. РОД „СЛОЕВЕ”
Род „слоеве” – това са фигури без особени точки, с особена, но не
задължителна полярна равнина и две оси на пренасяне.
По този начин мрежестите орнаменти са само особен вид слоеве. Това
са например тънки планки, табелки и пр13.
Шубников пише14, че за примери могат да служат рисунки, повтарящи се
върху една равнина, но те самите да не са двумерни, а тримерни. Симетрията
на слоевете се изчерпва с 80 групи15.
ХИБРИДНИ ГРУПИ
Оказва се, че хибридните групи могат да бъдат получени от мрежестите
и верижните групи (т.е. от двумерните и едномерните групи) на симетрия.
Математическото изследване на въпроса е показало, че от всяка мрежеста и
верижна група може да се получи всичко на всичко една пространствена
хибридна група.
Към хибридните пространства могат да се причислят
например, полетата на стоящите звукови, светлинни и други вълни.
Три взаимноперпендикулярни полета от стоящи вълни образуват
пространствена решетка, не-отличаваща се по симетрията от решетката
на кристал с кубична система, и в съвкупност те представляват нещо като
енергетичен модел на материален кристал16.
Това заключение е от изключителна важност, защото потвърждава
по своеобразен начин идеята за матричните описания на формата,
посредством симетрията и ритъма. Защото по същество, при безкрайните
фигури на прекъснатите, непрекъснатите или хибридните среди, отново
се налага спрягането на едномерната, двумерната и тримерната симетрия
с едномерната симетрия – ритъмът, който приема стойности от нула
до безкрайност и в зависимост от това определя вида на средата като
непрекъсната, прекъсната, хибридна.
13 Урманцев, 1974; 37
14 Шубников ги нарича не „слоеве”, а „мрежести групи”, като изключва наричаните
тук „мрежести орнаменти.”
15 Шубников, 1975; 511
16 Шубнников, 1975; 511
165
 ОБОБЩЕНИЕ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯТА И СИСТЕМАТИЗАЦИ- ВИДОВЕ И КЛАСОВЕ ФОРМИ И ПРОСТРАНСТВА
ЯТА НА ФОРМИТЕ И СРЕДИТЕ
–– За формите следва да се говори като за крайни затворени ВИД РЕД НА АРТИКУЛАЦИЯ КЛАСОВЕ
СПОРЕД ИЗМЕРЕНИЕ
индивидиуми. Чрез симетрията и ритъма кристалографите обособяват
47 прости стенни, 27 ребрени и 9 върхови форми, но този брой може Броя на № І II III (континюалност Симетрия Наиме- Наимено-
измеренията метър) ритъм на – брой нование вание на
да се разшири до безкрайност, като се имат предвид обстоятелствата, че движението групи (название) простран-
на формата ството
ограниченията в кристалографията идват от забранените за кристалите оси
Нула-мерни I П/0 0 0 метър (пулс) 1/∞ ∞ ∞ точки поле
на симетрия /от 5, 7, 8, 9, 10 …, освен ∞ ред/, обстоятелство, което се диктува обекти II П/0 П/0 0 метър, метър 1/∞ 1/∞ фигури поле
от вътрешния строеж на кристалите. III П/0 П/0 П/0 метър, метър, 1/∞ 1/∞ 1/∞ форми континуум
–– Може да се говори за средите (пространствата), като за непрекъснати, метър
прекъснати и хибридни. Едномерни
обекти
I П 0 0 метър (от класа 17/∞ отсечки -
точки) (пръти,
Прекъснатите линейни пространства тип „прътове”или „вериги” са вериги)
безкрайно множество. II Н 0 0 ритъм (импулс) ∞ - линии
Прекъснатите двумерни пространства, наречени „слоеве”, имат 80 III О 0 0 - - - -
групи на симетрия; прекъснатите пространства върху равнина, наречени Двумерни I П П 0 метър (фигури) = 17 - мозайки
обекти отсечки +
„мрежести” или „паркет”, имат 17 групи на симетрия. отсечки
Прекъснатите пространствени правилни системи са 230 на II Н П 0 ритъм(линии) + 31 - ленти
метър(фигури)
брой.
III Н Н 0 ритъм(линии) + ∞ - равнини
Непрекъснатите среди са безкрайно множество, а хибридните – ритъм(линии) (полета)
неизчислимо множество. Тримерни I П П П метър метър + 230 - решетки
обекти метър (фигури или
От анализираните опити за типологизация на формите и средите
форми)
– пространства по формален признак може да се заключи, че се очертава II Н П П ритъм(ленти) + 7 - бордюри
сравнително ясна причинно – следствена закономерна картина, която следва метър(фигури)
да бъде представена в обобщен и формализиран вид. III Н Н П ритъм(поле) + 80 - слоеве
метър(фигури)
IV Н Н Н ритъм (поле)+ ∞ - континуум
СИСТЕМАТИЗАЦИЯ НА ФОРМИТЕ И СРЕДИТЕ – ритъм (поле)+
ПРОСТРАНСТВА ритъм(поле)
В изложението дотук бяха подбрани вече доказани в различни научни Легенда:
Формообразуване • Лекции

П – прекъснатост на измерението;
области частични класификации и систематизации на формите и средите Н – непрекъснатост на измерението;
– пространства, ситуирани по тази причина също така в различни научни О – елиминирано измерение;
∞ – безкрайност, в смисъл на неограниченост;
картини на света. 17/∞ – по принцип безкрайност, сводима до 17 типа
Ще се опитаме в таблица да систематизираме резултатите, постигнати в Забележки:
кристалографията, в биологията и в математиката, като ще търсим по-висока –– Наименованията на класовете са дадени според възприетите в различните класове на
науката термини.
степен на абстракция, за да получим по-обобщена картина на формите –– Под фигура се разбира проста ребрена или проста върхова фигура, съгласно
и средите – пространства в света (виж Таблица на формите и средите – определенията им в кристалографията.
пространства). –– Под форма се разбира проста стенна форма, съгласно определението ú в
кристалографията.
–– Ритъмът и метърът биват прости и съставни, като съставните е възможно да бъдат
разложени на прости.

166
 ОБЯСНЕНИЕ НА ПРИНЦИПИТЕ ЗА КЛАСИФИКАЦИЯ ПО
РЕДОВЕ И КОЛОНИ
В зависимост от количеството и качеството на измеренията, обектите се
подразделят на форми–индивидууми и среди–пространства, с прекъснат
или непрекъснат характер.
Според количеството на измеренията обектите се описват като
четири вида, разположени в хоризонталните редове на таблицата.
Според характера на измеренията (тяхната прекъснатост
или непрекъснатост), също така, в зависимост от диспозицията
артикулираност – континюалност и от вида на метъра-ритъм, както и
от групите на симетрия, обектите се групират по вертикала в 12 класа.
Всеки един от посочените в таблицата видове по хоризонтала и
класове по вертикала търпи своята по-нататъшна вътрешна систематизация
и класификация по различни признаци. Пълното разгръщане на видовете и
класовете до под-видове и типове обекти би дало един обширен атлас на
формите и средите – пространства.
От само себе си се разбира, че представянето на изчерпателна
номенклатура на формите и пространствата е невъзможно да бъде изведена
тук докрай. Още повече, че някои от видовете обекти стават тепърва поле за
научно изследване, дори за най-развитите клонове на познанието, каквито са
безспорно математиката и физиката.
Въпреки казаното обаче, по-важното е, че в таблицата могат да се про-
следят принципните закономерности, по които се разгръща цялостната
спецификация на формите и пространствата в триизмерния свят, с кой-
то боравят архитектурата и дизайнът. Може да се видят генезисът и разви-
тието, прерастването и метаморфозите, принципите на формообразуване на
индивидиумите и средите, тяхното разгръщане, разчленяване, протичане,
разливане, както и обратно – сливане, прекъсване, преливане, прибира-
Формообразуване • Лекции
не, стичане, пулсиране, изчезване.
Всеки един от посочените хоризонтални редове представлява собствен
свят. Измерението (или измеренията) предопределя рамките на движението,
т.е. на формообразуването. Видът на обектите се диктува от вида на
ритъма – при непрекъснатост, и на метъра – при прекъснатост, които
представляват също единиците мерки на движението. Групите на
симетрия посочват типовете обекти в рамките на определен клас.
Хоризонталните редове преминават един в друг чрез промяна на броя
на измеренията: брой на измеренията, непрекъснатост или прекъснатост,
характер на членението – метър, ритъм или комбинация.
Вертикалните колони, в които се описват класовете на обектите, също
се намират в строга последователност, обусловена от измеренията.
На всеки първи хоризонтален ред от различните измерения отговарят
взаимо-превръщащи се класове – отсечки, мозайки, решетки –
характеризиращи се с прекъснатост и метрична измеримост.
По същия начин се групират съответно вторите и третите редове на
различните по измерения обекти: ІІ ред – линии, ленти, бордюри, и ІІІ-ти
ред – равнини, слоеве.
Преминаването на един вид в друг вид обекти става чрез
увеличаване или намаляване броя на измеренията, а от един клас в друг
– в зависимост от измеренията в тяхната прекъснатост (непрекъснатост)
и съответно – във вида на ритъма или метъра.
Метърът се проявява в разновидностите: метър-пулс, метър-точка,
метър-отсечка, метър-фигура и метър-форма. С него се съизмерват
прекъснатите обекти. Вижда се, че разновидностите на метъра са също в
зависимост от измеренията: от 0 до 3, като по-сложният вид метър съдържа
в себе си по-простите и може да се представи чрез тях.
Ритъмът се проявява в разновидностите: ритъм-импулс, ритъм-
линия, ритъм-поле и комбинации между тях. С него се съизмерват
непрекъснатите обекти.
Комбинациите между метър и ритъм измерват семиконтинууми,
каквито са лентите, бордюрите и слоевете, т.е. прекъснато-непрекъснатите
среди-пространства.
ОПИСАНИЕ НА ОБЕКТИТЕ
Началото на възникването на формата може да бъде както
континуумът, така и точката. Вътрешно-системно точката представлява
континуум и се подчинява на същите закономерности на прекъснатост-
непрекъснатост, в диференциала от 1 до нула (или ∞), както континуума.
1. Описание на 0-мерните обекти – форми - индивидууми.
Флоренски в І свитък на „Симболариума” разглежда подробно и
всестранно понятието точка, което ни дава възможност да използваме
неговите разсъждения тук17. Точката е първоосновно начало; „като начало
на всичко точката Е или НЕ Е”, пише Флоренский. От дълбока древност до
наши дни в математиката съществуват две линии в разбирането на понятието
точка. Нещо повече, каквито и промени да настъпват в математиката, тези
линии-антиномии ще продължават да съществуват.
17 Флоренский,П.А. „Пифагоровые числа” – В: Труды по знаковым системам, №5,
Вып.284, 1971; 100
167
 Едната води началото си от питагорейската школа: „точката е единица, ТОЧКА И ПРОСТРАНСТВО
имаща положение”. Римановата представа за пространствата става общоприета и по този
Оттук следва, че геометричното тяло е сума от точки, а целият физически начин е била защитена основната концепция, че „… самите пространства
свят се състои от физически точки. са в същност точкови многообразия. Казано другояче, в математиката,
А според евклидовото определение, точките са като телца с изчезващи а от нея и във философията, се вкоренява представата, разбирането за
размери – „точката е тяло на границата на своето унищожение”. пространството като състоящо се от точки …”20
Между питагорейското и евклидовото определение протича цялата Дотук точката е единица, т.е. в съответствие с питагорейската линия.
история на математиката – пише Флоренски и дава убедителни примери за Но в последствие се развива и другата линия – евклидовата, където точката
доказателство. Интерес представлява например следният пасаж: “… в ХІХ е нищо, нула. „Единицата и нулата са всъщност граници; но може да се
в. виждаме безброй опити … дълбокомислено разработени от Риман - да се използва и точката като стремяща се към тези граници; тогава тя се разбира
породи пространството чрез движение на точката. Придвижвайки се, точката като диференциал”.
дава едномерното многообразие – линията; линията със своето движение В единия случай, когато границата е единица, пространството се
дава многообразие двумерно, повърхнината; движението на повърхнините разбира като множество точки, т.е. като прекъснато; а в другия случай,
води до тримерното многообразие – пространството; това последното лежи когато границата на този диференциал е нула, пространството се състои от
в основата на четиримерното пространство и т.н.” “пустоти”, то е непрекъснато, неделимо.
„ТОЧКАТА – ТОВА Е ПЪРВИЯТ „Точката е битие и небитие, начало и край, атом, клетка, градивен
ГЕНЕРАТОР НА ВСИЧКИ ФОРМИ, елемент … център, убежна точка, край … раждане и смърт.” Ето защо, тя
ВСЕКИ ЕЛЕМЕНТ СЕ ПРЕДСТАВЯ ПО може да се разглежда и от онтологията, и от космологията, и биологически,
РЕДА НА НЕГОВОТО ВЪЗНИКВАНЕ и физически, и геометрически, и етически, естетически, и психологически,
ОТ ТОЧКАТА, НАЙ-НАПРЕД КАТО
и граматически, и семантически, т.е. тя става обект на изследване на всички
КОНЦЕПТУАЛЕН ЕЛЕМЕНТ И СЛЕД
ТОВА – КАТО ВИЗУАЛЕН ЕЛЕМЕНТ
тези науки.
В РЕЧНИКА НА АРХИТЕКТУРНОТО В цялата тази мрежа от аспекти съществува един, който интересува

ПРОЕКТИРАНЕ.”
18
архитектурата и дизайна – това е формалният аспект на точката. Това ще
рече, точките да се третират като формални единици – индивидуални
„ВСИЧКИ КАРТИННИ ФОРМИ тела и точките да образуват среда-пространство.
ЗАПОЧВАТ ОТ ТОЧКАТА НАМИРАЩА За разлика от кристалографията, където кристалът е на първо място
СЕ В ДВИЖЕНИЕ. ЗАДВИЖВА СЕ еднородна среда и едва на последно – организиран индивидиум, за разлика
ТОЧКАТА...И СЕ ПОЯВЯВА ЛИНИЯТА
и от биологията, където организмът е на първо място индивидиум и едва
– ПЪРВА ДИМЕНСИЯ. АКО ЛИНИЯТА
Формообразуване • Лекции

СЕ ПРИДВИЖИ, ЗА ДА ФОРМИРА на най-последно – среда, в архитектурата и дизайна отделният обект на

ПОВЪРХНОСТ, ПОЛУЧАВАМЕ различни равнища е индивидиум и среда. Дори градоустройственият обект
ДВУДИМЕНСИОНАЛЕН ЕЛЕМЕНТ. по отношение на природната среда е индивидиум (например – градът),
ОТ ДВИЖЕНИЕТО НА РАВНИНАТА В а по отношение на вътрешно-съставляващите го градоустройствени или
ПРОСТРАНСТВОТО, ПРИ ПРЕСИЧАНЕ архитектурни обекти, самият той е вече среда. И така – до най-малкия
/СБЛЪСЪК/ СЕ ПОРАЖДА ТЯЛОТО / архитектурен детайл. Ето защо архитектурата се интересува от формалния

ТРИИЗМЕРНОТО/...” 19 аспект на точката в нейния пълен диференциал, т.е. от същинската точка,
фигурите, формите-индивидиуми.
18 Ching, D.K.F., Architecture Form Space and Order. London, Toronto, Melbourne, Ако точките се третират като фигури, то те могат да се опишат като
Lytton Educational Publishing, 1978 прости ребрени или прости върхови фигури.
19 Клее Паул „Педагогически бележник.” София: Агата-А, 1996, 60 с. 20 Флоренский, 1971; 107

168
 ПРОСТИ РЕБРЕНИ ФОРМИ – 27 НА БРОЙ
Формообразуване • Лекции
ПРОСТИ ВЪРХОВИ ФОРМИ – 9 НА БРОЙ
Цялото многообразие от фигури при формализация може да се сведе до
тези правилни фигури или комбинации от тях.
Ако точките се третират като индивидуални тела-форми, то съгласно
Платон те могат да бъдат петте правилни многостена. Съгласно Архимед, те
могат да бъдат 12-те полуправилни тела; Съгласно кристалографията като
точки могат да се представят 47-те прости стенни форми или комбинации
от тях. С други думи, това са правилни в една или друга степен тела, т.е.
симетрични, симетрични от всички възможни мислими симетрии, имащи
център на симетрия.
Това са тела със симетрия на точковите групи, наречени от Урманцев
тела с особена точка или още 0-мерни тела. Цялото многообразие
от индивидуални тела в света при описание може да бъде сведено до
тези правилни форми или комбинации от тях. Много от теоретиците на
архитектурата констатират този факт за света на архитектурата от времето
на нейното възникване до наши дни.
Във физически аспект идеалът за „точка” е сферата, в метафизичен
план всички симетрични многостени и тела се стремят към нея. Формата
на сферата се диктува от силите на гравитацията и от центростремителните
сили. Сферата е идеалната форма-индивидиум.
И така, точката пулсира в граничен преход от 0 до 1, от същинска
точка до идеалната форма. Изчезването на точката в 0 става чрез колапс.
Антипод на колапса е експлозията, съпроводена или провокирана, за
разлика от колапса, от центробежни сили. Колапсът и експлозията са онези
граници, зад които точката преминава от една същност в друга, от битието в
небитието, от форма – в пространство, в континнуума.
Вътрешното движение в самия диференциал на точката може да
бъде само свиване и разпускане, разширяване, т.е. пулсиране или пък
въртене около собствения център. И при трите случая единицата мярка
на движението е постоянна и ограничена (от диференциала) величина, която
наричаме метър. Тази величина географите наричат „период”, когато искат
да изобразят обход, кръговрат, при което през равни интервали от време на
време се повтарят идентични състояния на географските обекти; или пък
„цикъл”, т.е.кръг, когато се достига до идентични състояния на обектите, но
през различни интервали от време. Така, ако Земята се възприеме за точка, то
нейното въртене около оста ú диктува редица геофизически периоди и цикли
– най-показателно е например денонощието.
Порядъкът на симетрия при многостените е всъщност метър, защото
порядъкът – това е числото, което показва колко пъти тялото съвпада само със
169
 себе си при едно пълно завъртане около своята ос21. В случая става въпрос за
метър като пространствено измерение на точката. Другият вид движение, за
който става дума по-горе – пулсацията, изразяваща се в свиване и разпускане,
концентрация и разсейване, привличане и отблъскване – се свързва по-скоро
с времето и се измерва с фаза, амплитуда, честота. Тук става вече въпрос за
метъра като времево измерение на точката.
Съвместяването на двата вида вътрешно движение – въртене около
центъра или оста и пулсацията, в границите от 0 до 1 на точката, т.е. от
битието до небитието и обратно, може да се въобрази като спираловидна
крива – завиваща се и развиваща се, едновременно пулсираща и движеща се
около центъра си точка. Точно така, при въртене на сферата около собствения
ú център, с присъствие на центростремителни сили – т.е. свиване, или обратно
– на центробежни сили, т.е. разширение, се образуват спиралните линии.
При движение на точката (сферата) по някакво направление се
получават също линии. За предизвикване на това движение е необходим
вътрешен импулс, експлозия или външен тласък. Оттук става и преходът от
нула-мерните към другия вид обекти – едномерните обекти.
2. Описание на едномерните обекти.
В зависимост от характеристиките на движението на формообразуването
в рамките на диспозицията артикулация – континюалност и съответната
измеримост, чрез метър или ритъм, едно-мерните обекти се делят на два
класа: прекъснати и непрекъснати обекти.
Прекъснатите са известни в различните науки като отсечки, пръти
или вериги. Те се подчиняват на единицата мярка на движението – метър.
Метърът в различните случаи може да бъде различен, но винаги представлява
някаква единица-индивидуум или комбинация от тези, представени в
класовете от нула-мерните обекти.
При непрекъснатите обекти с едно измерение – линиите, метърът
Формообразуване • Лекции
посредством сериите и прогресиите преминава в ритъм.
Най-общият вид линия е кривата. А най-простата крива според
математиците е правата22. Правата е едното екстремално състояние
на непрекъснатите едномерни обекти – линиите. Другото екстремално
състояние на линиите е спиралата. Преходът между тях минава през
параболата и хиперболата.
При прекъснатите едно-мерни обекти едното екстремално състояние
е точката, а другото – окръжността (сферата). Окръжността е най-
уравновесеното състояние на кривите.
21 Шейков, Н. „Живот и симетрия”. София, „Народна младеж”, 1986; 50
22 Гильберт, Кон-Фоссен, Наглядная геометрия. Москва-Ленинград, 1951; 9
Всички криви и от двата класа едно-мерни обекти се стремят да
заемат форма на точка или окръжност (сфера), в зависимост от характера на
действащите сили – центробежни или центростремителни; на привличане
или отблъскване, на натиск или на разтягане и т.н. Преходно звено между
точката и окръжността (сферата) е елипсата. Най-общият вид отсечка е
дъгата, а най-простата дъга е правата отсечка.
АНАЛОЗИ НА МАТЕМАТИЧЕСКИТЕ МОДЕЛИ
Тези абстрактни математически модели имат своите аналози във
физическата действителност. Така например, изследвайки свойствата на
верижните молекули (едномерни обекти) на полимерите, учените достигат
до заключението, че молекулата се стреми от линейна форма да премине в
кълбообразна, тъй като състоянието на кълбото е енергетически по-изгодно23.
С други думи, стреми се към екстремалното състояние на едномерните
обекти, в случая – към сферата.
Друг пример е този на т.нар. авто-вълни, предмет на изследване на
синергетиката. Ако се запали шнур и той е безкрайно дълъг, то вълната на
горене ще бяга по него до безкрайност, защото всяка точка е като ретранслатор,
предаващ сигнала по-нататък.
АВТОВЪЛНИ
Вълните на горене са най-простият пример за авто-вълни и за
самоорганизация на линейната структура. Подобни само-поддържащи се
вълни се срещат извънредно много в природата – от мащаба на Вселената,
до импулсите на нервните влакна. Активно се разработва математическият
апарат, описващ и моделиращ тези процеси. Това е предмет на математическата
теория на катастрофите и теорията на бифуркациите /възприет във физиката
термин, за да означи понятието за критичните значения при които системата
се преустройва коренно/.
В зависимост от това дали са прекъснати ли непрекъснати, както и
от обстоятелствата, в които се намират, а именно външно-системни силови
влияния или вътрешно-системни енергетични импулси, са възможни
безкрайно много формални разновидности на едномерните обекти.
Според групите на т.нар. линейна симетрия едномерните обекти се
свеждат до седем типа.
23 Ландау, Л.Д., А.И. Китайгородский, Физика для всех, Москва, 1982; 198
170

Ако се има предвид прекъснатостта или непрекъснатостта, а на най-простите криви линии – окръжности и правата . След кръговия
същевременно и въздействието на едни или други вътрешни или външни цилиндър най-простата повърхнина на въртене е кръговият конус …
сили, подразделението на едномерните обекти може да следва следната Към непрекъснатите двумерни обекти спадат сферите, елипсоидите,
логиката:
–– линии без начало и без край, в покой;
–– линии без начало и без край, подложени на разтягане;
–– линии без начало и без край, подложени на свиване;
–– линии с начало, но без край, получили начален импулс и направление,
в покой или постоянно течение;
–– линии с неподвижно начало, но без край, подложени на разтягане;
–– линии с неподвижно начало, но без край, подложени на свиване;
Формообразуване • Лекции
Едва тогава в съвкупност ще се получи пълната палитра на разновидностите,
изчерпателна вътрешна систематизация и класификация на едномерните
обекти.
3. Описание на двумерните обекти.
Според вида на ритъма-метър в различните направления двумерните
обекти се делят на три класа:
–– прекъснати, подчинени на метрична артикулация и по двете
направления, наречени мозайки;
–– прекъснато-непрекъснати, подчинени на метричната артикулация в
едната посока и ритмичната артикулация – в другата, наречени ленти;
–– непрекъснати и по двете направления двумерни обекти, наречени
равнини, полета или още повърхнини.
Метърът при двумерните обекти е проста ребрена или проста
върхова фигура, а ритъмът е от класа линии на едномерните обекти.
Както при линиите, най-общата повърхнина е кривата повърхнина.
Най-простата повърхност е равнината. Най-простата крива повърхност,
казват математиците, е кръговият цилиндър, който се получава с помощта
24
хиперболоидите и параболоидите, както и хибридите от тях: елиптичният
параболоид, хиперболичният параболоид, параболичният цилиндър,
елиптичният цилиндър и т.н.
Няма да се спираме на вътрешната диференциация на всички тези
непрекъснати двумерни обекти, която се развива по най-различни признаци
(отвореност, затвореност, степен и пр.), тъй като сама по себе си това е огромна
област, предмет на няколко математически дисциплини. Но ще подчертаем,
че от логическа гледна точка пълната спецификация на непрекъснатите

двумерни обекти по принцип би следвало да се получава при спрягането на

–– линии с начало и с край (отсечки), в покой; непрекъснатите едномерни обекти в една матрица.
–– линии с начало и с край (отсечки), подложени на разтягане; В течение на изложението вече бяха описани смесените – прекъснато-
–– линии с начало и с край (отсечки), подложени на свиване … непрекъснатите двумерните обекти, наречени още ленти. Тук ще добавим,
Подразделението може да продължи според вида на въздействащите че при познаване на цялата систематизация на непрекъснатите типове линии
сили, например на срязване, на усукване, на огъване и т.н. При изредените на равнинните прости ребрени фигури, чрез тяхното спрягане помежду им
разновидности систематизацията става според два фактора – качеството може да се получи пълната систематизация на типовете ленти. Макар че на
(прекъснатост или непрекъснатост) на едномерните обекти и отношението, практика това е едно необозримо количество, според групите на симетрия, в
въздействието на силите (вътрешни или външни). Ако се прибави и факторът другите области на познанието са стигнали до условното им свеждане до 31
количество спрямо линиите (отсечките) и силите на въздействие, може да се типа.
проведе трета по вид систематизация на формите при линейните структури. 24 Гильберт, Кон-Фоссен, 1951; 15

171
 ЕДНОМЕРНА СИМЕТРИЯ. РОД „ЛЕНТИ” – 31 ГРУПИ НА
СИМЕТРИЯ 25
Формообразуване • Лекции

25 По Береснева, В., Н.В, Романова, “Вопросы орнаментации ткани.” Москва, Легкая

индустрия, 1977

172
 За прекъснатите двумерни обекти – мозайките, наречени още
„паркет”, беше казано, че се изчерпват със 17 типа, съобразно групите
на симетрия. Няма да се спираме върху описанието на този клас обекти,
само ще споменем, че това е може би най-разработеният и осигурен със
съответния математически апарат клас. Този факт обяснява защо в областта
на орнаментиката работата по формализация на езика е доста напреднала.
Това се отнася и за архитектурата тогава, когато разпределенията и фасадите
на архитектурните обекти и градоустрйствените планове се разглеждат като
своеобразни мозайки (или решетки)26.
Нека отделим малко внимание на фазовите метаморфози на
двумерните обекти. Тъй като повърхнините се раждат чрез движението
на линиите, то едното екстремално състояние на повърхнините
следователно са именно линиите, когато се касае за непрекъснатите
двумерни обекти. При непрекъснато-прекъснатите се появява вече и друг
вид екстремално състояние на повърхнините – единица мярка, т.е. равнинна
ребрена или върхова форма, например триъгълникът, квадратът, ромбът и
пр. При прекъснатите и в двете посоки двумерни обекти екстремалните
състояния и по двете направления е единицата мярка за всяко от тях,
т.е. изходната фигура, която от своя страна се свежда до отсечката, от нея до
точката и нулата.
При въздействие на сили на свиване или разтягане, вътрешни
или външни, са възможни огромен брой метаморфози. Те се обясняват
със стремежа на двумерните обекти да заемат едно от посочените
екстремални състояния. Така например, при възбуждане на точка от
една повърхнина, натиск и разтягане, се образуват концентрични вълни.
Обратно, при натиск или принудително свиване на една повърхнина тя
се нагъва, стремейки се към линейна конфигурация. Илюстрации за
подобни метаморфози на двумерните непрекъснати обекти са например
Формообразуване • Лекции
пясъчните вълни, дървесната кора, планинските вериги, за които е характерен
стремежът към линейна конфигурация. Напукването на земната кора, на
повърхността на кипарисовите шишарки, ананасовият плод, при които се
стига до мозаечни структури, е резултат на действието на вътрешни сили на
разтягане.
В същия план е известният в термодинамиката ефект на Бернар, където
се загрява минерално масло, като в резултат на разликите на температурите на
горния и долния слой на маслото, при движението на пластовете се получава
шестоъгълна клетъчна структура, подобна на пчелна пита.
26 Зейтун, Ж. Организация внутренней структуры проектируемых архитектурных
систем. Москва, 1984
КОНВЕКЦИЯ, СЪЗДАДЕНА ПРИ НЕРЕГУЛЯРНА ХЕКСАГОНАЛНА
ПОВЪРХНОСТНО НАТЯГАНЕ /КОНВЕКЦИЯ НА СТРУКТУРА ОТ КОНВЕКТИВНА
БЕРНАР/. ХЕКСАГОНАЛНАТА СТРУКТУРА Е КАРТИНА НА БЕРНАР. СТРУКТУ-
ПОЛУЧЕНА ПРИ РАВНОМЕРНО НАГРЯВАНЕ РАТА НА КЛЕТКИТЕ СЕ НАГАЖДА
ОТДОЛУ И ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ОТГОРЕ НА КЪМ КРЪГОВАТА ГРАНИЦА, КАК-
ВЪЗДУХА ВЪРХУ 1мм СЛОЙ СИЛИКОНОВО ТО И КЪМ НАЙ-МАЛКИТЕ НЕРАВ-
МАСЛО. 27 НОСТИ НА ДЪНОТО.
28
Очевидно по този начин двумерните непрекъснати обекти се
превръщат в двумерни прекъснати обекти, що се отнася до мозаечната
структура; и в едномерни непрекъснати или прекъснати, що се отнася
до линейната конфигурация.
Може да се разглеждат метаморфозите на двумерните обекти както
от непрекъснати в прекъснати двумерни и едномерни, така и в нула-мерни,
т.е. точки.
Например при възбуждане на отделни точки от повърхнините и
предаването на вихрови импулси, центростремителни или центробежни
спрямо точката, е възможно „всмукване” на цялата повърхност през спирала
от точки, или обратно – разсейване, чрез спирала в множество точки. Същото
може да стане и чрез концентрични вълни, чрез радиално-концентрични или
само радиални структури и т.н. За пример могат да служат различните видове
физически полета. В градоустройството това е всъщност диалектиката на
урбанизацията и дезурабанизацията, на образуването на моноцентричната,
обикновено радиалнокръгова, и полицентричната, сателитната например,
селищна структура.
Природата изобилства на примери за различните фазови метаморфози
на двумерните в едномерни и нула-мерни обекти: водовъртежът,
27 Ван-Дайк, М, Альбом течений жидкости и газа. Москва, Мир, пер.с англ.1986
28 Пак там
173
 циклоните, хълмообразната повърхност на земята, хелио-магнитното поле и
пр.
Що се отнася до силите и по-специално до вътрешните импулси,
предизвикващи метаморфозите, то вече е доказано, че всяка система
изпитва вътрешни спонтанни отклонения от равновесното си състояние. В
термодинамиката те се наричат флуктуации, в биологическите системи това
са мутациите. Именно те са старт за самоорганизация и по пътя на подбора,
за постигане на нов ред и нов тип структури.
Другият път на преустройство на системите от един вид в друг това
е пътят на т.нар. катастрофи. Проблемът за кризисите при организация
на структурите заема важно място още в „Тектологията” на Богданов, но
преди около 30 години се формира ново направление в науката – теория на
катастрофите, възникнала най-напред в математиката, разпространила се
впоследствие в биологията, физиката, обществените науки.
При определени външни или вътрешни въздействия системата
достига до бифуркация – критично състояние. Самото заглавие подсказва
множеството случаи на „катастрофално” преминаване от един тип в друг на
структурите. В градоустройството например, това са обикновено ситуациите,
предизвикващи драстични промени преди всичко в първичните градо-
образуващи фактори или пък изчерпване на потенциалните им възможности
на градиенти, а така също при радикална хирургическа намеса, когато не
се касае за селищна самоорганизация, а за съзнателно планирана човешка
намеса. Така една радиално-кръгова градска структура може да бъде
преустроена в полицентрична или дори в линеарна, когато настъпи състояние
на криза от един или друг характер.
Разбира се, всички тези разсъждения се отнасят с еднаква сила за
всички видове, класове, типове обекти.
4. Описание на тримерните обекти – пространствата
Формообразуване • Лекции
Тримерните обекти, наречени още пространства, в зависимост от
диспозицията артикулация-континюалност, се делят на четири класа:
–– непрекъснати, подчинени и в трите направления на ритъма-поле;
–– непрекъснато-прекъснати, подчинени в двете направления на ритъма-
поле и в третото – на метъра (проста фигура), наречени слоеве;
–– прекъснато-непрекъснати, подчинени в двете си направления на
метъра (проста фигура), а в третата – на ритъма-лента, наречени бордюри;
–– и накрая – четвъртият клас на тримерните обекти е характерен с
прекъснатост и по трите направления, подчинени на метъра (фигури или
форми), наречени още решетки.
Описанието е дадено в обратен на таблицата ред, тъй като редът
е взаимообратим – от пространство към форма и от форма към
пространство. Класът на непрекъснатите тримерни обекти са известни
в математиката и физиката под наименованието континуум. Те се наричат
още непрекъснати или еднородни среди. Средите са непрекъснати тогава,
когато в тях няма разделяне на частици с крайни размери. Частиците на
непрекъснатите среди – това са точки, постоянно преминаващи една в
друга.
Непрекъснатата среда е еднородна, когато свойствата ú във всяка точка
са еднакви. Тогава тя се нарича изотропна. Ако свойствата ú са различни в
различните направления, тя се нарича анизотропна.
Примери за еднородни непрекъснати среди – континууми са:
електрическото поле на плосък кондензатор, магнитното поле между
плоските полюси на магнита, гравитационното поле близо до повърхността
на Земята и др.29 В архитектурата като непрекъсната еднородна среда може
да се представят градската среда, природната среда и т.н.
При свиване на едно от тримерните направления, континуумите
преминават в слоеве, т.е. в нееднородни среди, Урманцев ги нарича семи-
континууми от І род30. Според него, те могат да се определят като пренос на
равнинни континууми по перпендикуляра спрямо тях.
Свиването и по двете направления води до образуването на семи-
континууми от ІІ род, наречени бордюри (и ленти).
Свиването и по трите направления има за идеал точката.
На базата на тези разсъждения са изградени хипотезите за
възникването и развитието на Вселената. Уравненията на общата теория
на относителността, лежаща в основата на съвременната космология,
говорят за някакво начално състояние с безкрайна плътност на материята,
наречено сингулярно. Математическият модел на Вселената, когато тя е
в свръхсвито състояние се нарича точка на сингулярност. Това съгласно
понятието за точка е пространственото нищо.
Колапсиращата материя има две възможности – или да се свие до
положение на сингулярна точка, или да се разшири в пространство.
Идеята за развитие на Вселената от разредено състояние към плътно води
началото си от древните митове и има своето научно обяснение в трудовете
на Кант и Лаплас. Но в началото на ХХ в. се появява и друга хипотеза, в
която магистрален път за развитие на Вселената се смята разсейването на
космическата материя. Тази хипотеза е била теоретически защитена в 1925
29 Шубников, 1975; 263
30 Урманцев, 1974; 43
174
 г. /от физика А. А. Фридман/ и експериментално потвърдена с откритието за Не е нужно да се доказва, че абсолютно всички модели от нула-
разбягването на галактиките, направено от американския астроном Е. Хъбъл мерните, едномерните, двумерните и тримерните обекти в своята
в 192931. съвкупност представляват атлас на формите и пространствата.
Съществуват и други хипотези за възникването и развитието Предлаганата систематизация и класификация на формите и средите
на Вселената, разположени между посочените две, например тази за съдържа в най-концентриран вид, както речниковия състав, така и
пулсиращите модели. За нас е важно това, че тези хипотези онагледяват граматиката на тектоничния език.
възможните екстремални състояния на тримерните обекти, а именно Основен граматичен закон на формообразуването е движението в
точката и безкрайното пространство. диференциала точка – континуум, описвано чрез симетрията и ритъма.
Космологията и астрофизиката ни дават материал и при определянето Основните признаци, по които се извършва систематизацията
на фазовите метаморфози на тримерните обекти. Така например, в и класификацията са броят (количеството) и видът (качество) на
тези науки се смята, че нееднородността на веществото на Вселената измеренията.
е първопричина за раждането на галактиките. До 1970 г. се е считало, че Всеки клас на формите и средите съдържа в снет вид своите
сферичното свиване на Вселената е равномерно по всички посоки, т.е. че преходни градиенти и се измерва от тях.
континуумът е непрекъсната, еднородна, изотропна среда. Но в посочената
година физикът Я. Б. Зелдович публикува труд, в който доказва, че сферичното
свиване е малко вероятно и че доминира свиването по едно от направленията
в резултат на което се появяват ударни вълни и се формират слоеве, наречени
от него образно блини32 и така се отделят галактиките. При пресичането
на тези слоеве се образува мрежесто-клетъчна структура, т.е. решетка.
В тази решетка запълването на клетките с галактики е неравномерно, а и
самите клетки не са правилни, така както са описани в кристалографията
(230-те системи на симетрия). Но именно решетката е описаният модел на
Вселената.
Екстремалните състояния на решетките, т.е. на тримерните
прекъснати обекти са, от една страна, най-малката градивна единица на
решетката - простата стенна (ребрена, върхова) форма, индивидуумът, а
от друга, прекъснатото пространство, наречено от Урманцев дисконтинуум.
Междинни, преходни фази са бордюрите и слоевете.
Формообразуване • Лекции

•••

31 Тромифенко, А.П. Вселенная и развитие. Минск, 1982; 44

32 Блини от руски език – палачинки.

175
 ФОРМООБРАЗУВАНЕТО КАТО ПРОЦЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯ.
СИСТЕМИ, СТРУКТУРИ И КОНСТРУКЦИИ.
ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ КОНСТРУИРАНЕ НА ФОРМИТЕ.
ОСНОВНИ ФОРМООБРАЗУВАЩИ ФАКТОРИ.
Формообразуване • Лекции

176
 КАКВО Е ОРГАНИЗАЦИЯТА
„Всяка човешка дейност обективно представлява организираща или
дезорганизираща дейност”. В методите на организационната дейност човек
подражава на природата.1
Организация Дезорганизация
Бихме добавили още, че човек следва осъзнатите си инстинкти, както и
натрупания човешки опит.
Всеки продукт на духовно творчество – било то научна теория,
произведение на изкуството, или дори система от правни и нравствени норми
– има своя вътрешна организация, представляваща разчленена съвкупност
от части, изпълняващи различни функции, взаимно допълващи се една с
Формообразуване • Лекции
друга. Забелязва се, че принципът на организация навсякъде е същият,
както и при всеки физиологически организъм.
Първата крачка при всяко формо-творчество, в това число и при дизайна
на какъвто и да е продукт, също е организацията.
ОРГАНИЗАЦИЯТА Е СЪВКУПНОСТ ОТ ПРОЦЕСИ, ВОДЕЩИ
ДО ВНАСЯНЕ НА ВЪТРЕШЕН ПОРЯДЪК И СЪГЛАСУВАНОСТ В
ЦЯЛОТО, ДО ПРИВЕЖДАНЕТО МУ В ОПРЕДЕЛЕНА СИСТЕМА.
1 Богданов, А. А. Всеобщая организационная наука (тектология). Москва-
Ленинград, Книга, 1925; Богданов, А. А. Тектология: Всеобщая организационная наука. В
Экономика, 2кн. Москва,1989
Основни понятия на организацията са елементите и техните
съчетания.
Елементите са всички възможни родове, активности и съпротивления,
а съчетанията се свеждат до три типа – комплексно организирани,
дезорганизирани и неутрални.
Всяка задача се свежда до намиране на най-целесъобразната
организация на някаква съвкупност от елементи – идеални или реални.
Щом целта на организацията е да води до система на порядък, нека
видим какво представлява самата система.
СИСТЕМАТА Е РАЗБИРАНЕТО ЗА ПРЕДМЕТ, ЯВЛЕНИЕ ИЛИ
ПРОЦЕС, КАТО СЪВКУПНОСТ ОТ МНОЖЕСТВО РАЗНОРОДНИ ИЛИ
ЕДНАКВИ ЕЛЕМЕНТИ, КОИТО СЕ НАМИРАТ В ОТНОШЕНИЯ И
ВРЪЗКИ ПОМЕЖДУ СИ, И ОБРАЗУВАТ ОПРЕДЕЛЕНА ЦЯЛОСТ-
НОСТ И ЕДИНСТВО.
ВЪТРЕШНАТА ПОДРЕДЕНОСТ НА СИСТЕМАТА се изразява с ком-
плекс ЗАКОНИ НА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ между елементите, като всеки за-
кон отразява определен порядък.
ЕДИННОТО ЦЯЛО е способно да функционира в определени условия
и да изменя спонтанно вътрешния си строеж. Под единно цяло се разбира
логически обусловена съвкупност от явления.
КЛАСИФИКАЦИИ НА СИСТЕМИТЕ
Съществуват различни класификации на системите. Например:
отворени и затворени; динамични и статични; физични и идейни и т.н.
Отворена система е тази, която може да се влияе от външни фактори
(фактори извън определената за системата граница). Затворена система е
тази, която не може да се влияе от външни фактори. Динамичната система
съдържа части или връзки, или и двете, които променят системата от отворена
в затворена и обратно през цялото време.
Друго разделение на системите по видове е на физични и идейни
системи. Физичните са системи от енергия и материя. Идейните се състоят
от идеи. Идейните системи съществуват основно за осъществяване на
специфични цели или за да могат да се използват като модел на физични
системи.
Има също така три типа материални системи: в неживата природа, в
живата природа и в обществото.
177
 СИСТЕМИ В ОБЛАСТТА НА МЕБЕЛНИЯ ДИЗАЙН ДРУГИ СИСТЕМИ В ДИЗАЙНА
Ето например, какви системи могат да се изредят в областта на
мебелния дизайн, в зависимост от различни принципи на класификация.
ФУНКЦИОНАЛНИ СИСТЕМИ за обзавеждане като: системи
кухненски мебели, системи корпусни мебели; системи мека мебел и т.н.,
където водещ класификатор е функцията на мебелите.
МОДУЛНА СИСТЕМА ЗА ЮНОШЕСКО ОБЗАВЕЖДАНЕ

КАРУСЕЛНИ СИСТЕМИ

Модулната система за младежка стая се предлага в цвят бук или медна

елша2

СИСТЕМА КУХНЕНСКИ МЕБЕЛИ

Системата DORMA ITS 96 предлага

идеално вграждане на затварящия
механизъм на вратата за постигане на
максимална визуална елегантност. 4

Формообразуване • Лекции

Модулна система Модена се състои от 21 модула (кухненски шкафове),

даващи възможност за конфигуриране на забележителни решения за
Вашата кухня. Корпуса на кухнята е изработен от ПДЧ цвят бяло, а
вратите-коко боло3.
2 http://www.obzavejdane-bg.com/64944-pop-детска-стая-модулни-системи
3 http://www.mebeli.me/?controller=hiddpage&hiddpage_id=3 4 Прочети още: http://www.business.bg/f-14655/dorma-bylgaria.html#ixzz1r0bjqQtA

178
 КОНСТРУКТИВНИ СИСТЕМИ: например за корпусна мебел: ПОКРИВНИ СИСТЕМИ
скелетни; метални; с носещи стени; клетъчни и пр.; разделянето става или
според вида на конструкцията; или според нейния материал;
КОНСТРУКТИВНИ СИСТЕМИ

Най-големият обект с конструктивна система с текстилни мембрани и с

най-големия отваряем покрив в България е Летният театър в Бургас5.

Конструктивна система тип мембрана при дизайна

Формообразуване • Лекции

Срещат се още названия на системи като: модулни системи за

индивидуално обзавеждане; заключващи системи; мебелни осветителни
Скелетни конструктивни системи за складове6
системи; стенни системи и др.;
5 http://stroitelstvo.info/show.php?storyid=959370
6 Логистични системи ООД - http://www.business.bg/f-4979/logistichni-sistemi-ood.html 7 http://napravisam.net/?p=9770

179
 СИСТЕМАТИЗАЦИЯТА те съвкупности осигуряват продължително съществуване на системата;
Пристъпвайки към организация на даден процес, човек започва със При размножаването увеличаването количеството на вътрешните
систематизацията му по определен признак. Обединява елементите, с елементи на системата способства за устойчивостта й срещу силни външни
които ще работи, групира ги и подрежда в определен ред, чрез установяваневъздействия;
на връзките между тях. Той съблюдава зададени закономерности и При развитието системата има свойството да обединява и реализира
правила, с цел да постигне единство в цялото и като резултат – ефикасно предишните четири свойства, което осигурява нейната устойчивост;
функциониране на процеса. При еволюцията изтощаването на вътрешните елементи на системата
води към нейното разрушаване, вследствие на преустройство на структурата
СТРУКТУРИ и функциите на елементите така, че устойчивостта на системата се осигурява
Системите се конкретизират в различни типове структури. Смята от работата на новите елементи, чието качествено значение не отстъпва на
се, че устойчивите системи на организация са тези, които се фиксират в предишните.
структури. Структурата е по-тясно и по-конкретно понятие, по отношение
на системата. Структурата на една система отразява начина на нейната ТИПОВЕ НА ОРГАНИЗАЦИЯ
организация и строеж. Вътрешния строеж на обекта, явлението или процеса Следва да се знае, че всяка система е елемент от друга над-система и
са строго определени и относително устойчиви. Устойчивостта се осигурява сама съдържа в себе си ред от под-системи. Всички те са взаимно-обусловени
от съответни връзки между елементите и отношенията между тях и тази чрез връзките на порядък.
устойчивост гарантира функционирането на системата спрямо условията на Един от най-обикновените и разпространени типове на организация
нейното съществуване. в царството на живота е централистичния тип системи, фиксирани в
подобен тип структури.
СТРУКТУРАТА Е СЪВКУПНОСТТА ОТ ВЪТРЕШНИТЕ
В неживата природа, такъв централистичен тип са например, системата
ВРЪЗКИ МЕЖДУ ЕЛЕМЕНТИТЕ И ЗАКОНИТЕ НА ТЕЗИ ВРЪЗКИ,
на Вселената, на галактиките, Слънчевата система. Ето как изглеждат те
ОСИГУРЯВАЩИ ЦЕЛОСТТА НА СИСТЕМАТА.
в своята йерархия:
Докато системата е количество от елементи и количество от
Вселена означава целия пространствено-времеви континуум, в който
отношения, които съществуват между отделните елементи, структурата
съществуваме, заедно с цялата енергия и материя в него. Според астрономите,
е качествено устойчива организация на елементите на определен тип
познатата Вселена съдържа поне 7 x 1022 звезди.
система, това е система, в която всяка част се определя от вътрешните
зависимости.
Формообразуване • Лекции

УСТОЙЧИВОСТ НА СИСТЕМИТЕ
Устойчивостта на системите се осигурява от тяхната само-
организация. Основни свойства на само-организацията са: стабилизацията,
адаптацията, възстановяването/регенерацията/, развитието и
еволюцията.
При стабилизацията системата осигурява частичното си или пълно
възстановяване за сметка на регулирането на своите елементи;
При адаптацията системата се съхранява за сметка на преустройство
на вътрешната си структура и функциите на елементите; ПРОСТРАНСТВОТО НА
При възстановяването вътрешните елементи на системата или техни- ЕДИН ОТ МОДЕЛИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА ВСЕЛЕНАТА И ЕЛЕМЕНТИТЕ МУ

180
 ЗВЕЗДАТА представлява голямо нажежено кълбо от материя, намиращо СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА КАТО ПОДСИСТЕМА НА
се в безвъздушното пространство. Много звезди са гравитационно свързани ВСЕЛЕНАТА
с други звезди, оформяйки двойни звезди или звезди с повече компоненти. В галактиката „Млечния път” се намира Слънцето - звезда в центъра на
Съществуват също и по-големи групи, наречени звездни купове. Звездите нашата Слънчева система.
не са разпределени равномерно във вселената, а са групирани в галактики.
Една типична галактика съдържа стотици милиарди звезди.

ПОЛЯРНАТА ЗВЕЗДА ДВОЙНИ ЗВЕЗДИ СЛЪНЦЕТО – ЦЕНТЪР СЛЪНЧЕВАТА СИСТЕМА

Планетата Земя е разположена в орбита около Слънцето, както и
множество други планети, астероиди, комети и космически прах.
Слънцето обикаля около центъра на галактиката Млечният път.
Списъкът на обектите в Слънчевата система /с диаметър от поне
500 km/ включва планети, естествени спътници, пояси, комети, метеорити,
между-планетарен прах.и др. – всички представляват елементите на системата
и са свързани помежду си, подчинявайки се на редица закономерности8.

КУПОВЕ ЗВЕЗДИ ЗВЕЗДНИ КУПОВЕ И ГАЛАКТИКИ И ЗВЕЗДИ

ГАЛАКТИКИ
Формообразуване • Лекции

ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ ФОРМООБРАЗУВАНЕ НА СЛЪНЧЕВАТА

СИСТЕМА
ГАЛАКТИКА – МОДЕЛ ГАЛАКТИКА – ФОТОГРАФИЯ НАШАТА ГАЛАКТИКА: 8 Планети и спътници: Меркурий; Венера; Земя /и спътник Луна/, Марс /спътници Фо-
МЛЕЧНИЯТ ПЪТ бос и Деймос/, Юпитер /спътници Йо, Европа, Ганимед, Калисто/, Сатурн /и Тетида, Диона, Рея,
Титан, Япет/, Уран/и Ариел, Умбриел, Титания, Оберон/, Нептун/и Тритон/, Плутон /и Харон/;
Астероиден пояс – Церера, Палада, Веста; Пояс на Кайпер 50000, Кваоар, 20000 Варуна; Облак
на Орт, 90377 Седна; Астероиди; Астероидни спътници; Комети; Кентаври; Метеорити; Меж-
дупланетен прах; Обекти с човешки произход – изкуствени спътници; космически боклук.

181
 СИСТЕМАТА НА АТОМА – ЦЕНТРАЛИСТИЧЕН ТИП
Друг пример за централистичен тип система в неживата природа е
системата на атома – това е система от елементарни частици, поле и атомно
ядро.
протони и нула или повече неутрони. Броят на протоните в атомното ядро
се нарича атомен номер и определя вида на елемента, чийто представител
е дадения атом (например водород, въглерод, кислород, и т.н.). Броят на
неутроните определя изотопа на елемента. Броят на протоните и неутроните
в едно ядро са свързани; Двете числа заедно определят вида на ядрото10.

ЦЕНТРАЛИСТИЧЕН ТИП СИСТЕМА ПРИ ЖИВАТА КЛЕТКА

Подходящ пример за централистичен тип система от живата природа
представлява клетката:
Клетката е най-малката единица на живот. Тя е основна, структурна и
функционална единица на организма, която може да се само-обновява, само-
регулира и само-произвежда. Клетката е изградена основно от белтъчини,
мазнини и въглехидрати. Основни части на клетката са ядрото,
МОДЕЛИ НА АТОМА
клетъчната обвивка, цитоплазмата, вакуолите, пластидите и др.
–– Ядрото управлява дейността на клетката. Изградено е предимно от
ДНК и белтъци;
–– Клетъчната обвивка е изградена от белтъчини и в средата от мазнини,
като образува мембрана. При растенията най-външната част е целулоза.
Обвивката е еластична. Има множество пори или отворчета, чрез които се
осъществява обмяната на веществата;
–– Цитоплазмата е полутечно вещество със сложен химически
състав и зърнест строеж и свързва отделните части на клетката. Частта
на цитоплазмата, която се намира около ядрото или вакуолите, се нарича
цитоплазмена мембрана;
ДРАХМА С МОДЕЛ НА МОДЕЛ НА АТОМА В –– Пластидите са органели, които съдържат различни видове багрила.
АТОМА БРЮКСЕЛ /например при растенията – багрилото хлорофил/.
Атомът е най–малката неделима частица в химията и най-малката МОДЕЛИ НА КЛЕТКА
частица на химичния елемент, запазваща химичните му свойства. Атомите
Формообразуване • Лекции

са съставени от атомно ядро и други, по-малки електронни частици9 –

електрони, протони и неутрони.
Протоните и неутроните, от своя страна, са съставени от още по-
елементарни частици, наричани с общото име кварки.
Електронът е елементарна частица, от която са съставени електронните
обвивки на атомите на всички вещества.
Движението на електроните предизвиква електрическите явления, като
електрически ток.
Атомното ядро е центърът на атома. То е съставно от един или повече 10 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%BD%D0%B
9 Елементарни частици - това е всичко, което е по-малко от атомното ядро. E_%D1%8F%D0%B4%D1%80%D0%BE

182
 ЙЕРАРХИЯТА
Основен закон, осигуряващ порядък в тези ОСНОВНИ МЕГА
И МИКРО- СТРУКТУРИ В СВЕТА е йерархията, подчинението на
периферията по отношение на центъра.
Ако се пренесем в полето на дизайна ще видим, че функционалното
съдържание на дадено помещение също може да бъде организирано по този
начин. Интериорът на кухнята, например, се подчинява на централистичния
тип системи – ядрото е мястото за приготвяне на храна – огнището. Смята
се, че огнището е архетип на жилището, че то е неговия център от който се
е разгърнало впоследствие обитаемото пространство. Мястото на огнището
като център някога – днес е заето от печката; Останалите елементи от
кухненските системи за обзавеждане се подчиняват именно на това ядро. РУСКИ ПЕЧКИ – ЛАВОЧКИ
Устойчивите връзки между печката, плота за приготвяне на храната, мивка-
та и хладилника са предопределили структурата на съвременната кухненска
стена или контейнер, съдържащи гнездата за печката, хладилника, мивката,
плота, миячната машина и всички други емкости за съдове, за продукти, за
кухненска апаратура и прочее.
Формообразуване • Лекции

Hibachi – това е нещо като преносимо, фино изработено огнище, което се

е използвало в древните къщи или в търговските помещения за затопляне,
или за да се загрее вода за чай. Hibachi е още емоционален център, около
който се събирали семейството и приятелите.
183
 СКЕЛЕТЪТ КАТО СТРУКТУРЕН ТИП
Друг тип структура, особено разпространен в природата – при
растителния и животински свят, както и в изкуствения свят на човека, е
скелетният тип. Този тип се състои от твърд носещ скелет и носени от
него елементи. Скелетът е най-важният структурен елемент – останалите
се подчиняват нему. Такъв тип структура е скелетът на дърветата, на много
животни, риби, птици и на човека, в това число.
СТРУКТУРИ С НОСЕЩ СКЕЛЕТ В ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ И
ДИЗАЙНА
Формообразуване • Лекции
СТРУКТУРА С ВЪТРЕШЕН СКЕЛЕТ В ДИЗАЙНА
Скелетна структура от този тип – с вътрешен скелет, се използва
широко в дизайна, като например:
при меката мебел – с дървен или метален скелет, носещ пълнеж и пластове
облицовки;
при вратите с вътрешен скелет – дървен или метален, покрит с обшивки,
дървени или метални, с пластове изолация, с облицовка от различен материал.
СКЕЛЕТЪТ КАТО СТРУКТУРЕН ТИП ПРИ СТОЛОВЕ, КРЕСЛА, МАСИ...
ВЪТРЕШЕН СКЕЛЕТ КАТО СТРУКТУРЕН ТИП ПРИ ВРАТИ
184
 СТРУКТУРИ С ВЪНШЕН СКЕЛЕТ
Скелетът може да бъде също и външен – твърда периферийна
обвивка, обхващаща аморфна, механично неустойчива вътрешност. В
този случай най-важен елемент за устойчивост на системата е скелетът.
Примери за този тип структури в природата са например: корубата на
костенурката, черупката на яйцето, кокосовият орех и др.
СТРУКТУРИ С ВЪНШЕН СКЕЛЕТ В ДИЗАЙНА
Същия тип структура се използва при надуваемите легла и фотьойли;
санитарните тела; осветителни тела и др.
Batti –
Placentero Chair
Гаетано Пеше
Формообразуване • Лекции
ВЪНШНИЯТ СКЕЛЕТЪТ КАТО СТРУКТУРЕН ТИП ПРИ
САНИТАРНИТЕ ТЕЛА И ПРИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИТЕ КРУШКИ
КЛЕТЪЧЕН ТИП СТРУКТУРИ
Клетъчната структура е също много използван тип в природата и в
човешката дейност. Най-очевидният пример е клетъчната пчелна пита. При
този тип набор от клетки са структурирани в решетка, като стените им са
носещите елементи, а съдържимото е от носени елементи.
КЛЕТЪЧНИ СТРУКТУРИ В ДИЗАЙНА
Такъв тип структури се използват за корпусните мебели – библиотеки,
шкафове, гардероби, бюра и пр.
Особено показателните са мебелите – контейнери.
Структурните типове на свой ред получават по-нататъшна
конкретизация в конструктивни типове. Структурата осъществява своята
реализация посредством определен тип конструкция.
Една и съща структура е възможно да се реализира чрез различни
ТИПОВЕ КОНСТРУКЦИИ.
185
 ФОРМООБРАЗУВАНЕТО КАТО ПРОЦЕС НА ОРГАНИЗАЦИЯ.
КОНСТРУКЦИИ И ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ КОНСТРУИРАНЕ НА
ФОРМИТЕ.
Формообразуване • Лекции

186
 КОНСТРУКЦИЯТА е съчетание или съвкупност от взаимно обективен критерий, обаче, е постигането на максимален ефект при
свързани носещи елементи на обекта било то от живата или мъртва минимален разход на материал, труд и енергия.
природа. Тя е средство за поемане и предаване на товари /сили и Друг важен критерий е постигане на съответствие с изискванията при
моменти/, породени от вътрешни импулси и външни въздействия. дизайна за ергономичност, утилитарност, устойчивост, дълготрайност и пр.,
в зависимост от конкретния обект.
Има живи, биологични – намиращи се в природата и технически – Съществува и понятието КОНСТРУКТИВНИ СХЕМИ, които се
създадени от човека – конструкции. определят в зависимост от начина и от вида на разполагане на опорните
Конструкцията се състои от конструктивни елементи. Конструктивен елементи: линейни - еднопосочни, двупосочни, многопосочни, кръстосани;
елемент е функционално обособена съставна част от конструкцията. надлъжни, напречни, клетъчни, точкови, центрични - ядрови, вертикални,
криволинейни и т.н.
КЛАСИФИКАЦИИ НА КОНСТРУКЦИИТЕ В зависимост от избраната структура и конструктивна схема,
Конструктивните елементи могат да бъдат носещи, не-носещи и само- конструкциите могат да бъдат различни видове, които ще проследим, без
носещи се. Оттук се срещат и названията носеща, само-носеща се и не- претенции за изчерпването им.
носеща конструкция. Прието е не-носещи конструкции да се наричат тези,
които не поемат товари и усилия от други конструктивни елементи.
Независимо от факта, че конструкциите в света имат една
обща класификация, в зависимост от областта на приложение, те се
специфицират като вид – например машинни конструкции, строителни
конструкции, архитектурни конструкции, мебелни конструкции и т.н.
Конструкциите се специфицират също и от вида на материалите
от които са направени – има например дървени конструкции, метални
конструкции, стоманобетонни конструкции, пластмасови конструкции
и пр.
Има и други видове класификации, според формата, според
технологията на изпълнение и т.н.

ФУНКЦИЯ И КОНСТРУКЦИЯ
Формообразуване • Лекции

Конструкцията е обективно обусловена от функцията на обекта.

Казано по друг начин, изборът на структура и конструкция при дизайна, е
подчинен на целта и функцията на проектирания обект.
Например при мебелите, в зависимост от функцията, са специфицирани
различни разновидности конструкции, като:
–– конструкции при мебелите за сядане;
–– конструкции при мебелите за съхранение;
–– при мебелите за лежане и т.н.
Критерият за избор и оценка на една конструкция е свързан с
изискванията към нея. Тези изисквания са много разнообразни. Основен
187
 СКЕЛЕТНИ КОНСТРУКЦИИ – Те се състоят от вертикални носещи ... И ДИЗАЙНА
елементи; наклонени носещи елементи или скелетно – рамкови конструкции;

ПРИМЕРИ ЗА СКЕЛЕТНА КОНСТРУКЦИЯ СЪС СВОБОДНО

СТОЯЩИ ОПОРИ В АРХИТЕКТУРАТА
Формообразуване • Лекции

188
 СКЕЛЕТНА КОНСТРУКЦИЯ С ВЕРТИКАЛНИ НОСЕЩИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ – с греди или с ферми – състоят се освен
ЕЛЕМЕНТИ ПРИ ДИЗАЙНА НА МЕБЕЛИ от вертикални носещи елементи, още и от греди, които при преодоляване на
по-големи разстояния се усложняват по профил – ферми.
Формообразуване • Лекции

Мебели за сядане с вити

части от масив, тип „Тонет” Прътови конструкции от метал
189
 РАМКОВИ КОНСТРУКЦИИ – наречени са на рамката, която е единен РАМКОВА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ ДИЗАЙН НА МЕБЕЛИ
елемент с корава връзка между колоните и гредите; Рамката може да бъде от
дърво или от метал.
Формообразуване • Лекции

СТОЛ С РАМКОВА КОНСТРУКЦИЯ

ненатоварен
СТОМАНЕНИ ПЪЛНОСТЕННИ натоварен
И ПРЪТОВИ РАМКИ със застопорени крака
190
 АРКОВИ КОНСТРУКЦИИ носят името на арката, отличаваща се с
възможността да се премостват по-големи разстояния от обикновените греди
или рамки, благодарение именно на формата си. Арките могат да се съчетават
също с мрежести, вантови, черупкови и други видове конструкции.

ПРИМЕРИ ЗА АРКОВА КОНСТРУКЦИЯ

Формообразуване • Лекции

191
 КЛЕТЪЧНИ КОНСТРУКЦИИ – това са пространствени решетки,
които могат да бъдат с носещи стени; с носещи рамки; с обемни елементи;
Използват се широко при корпусните мебели.

ПРИМЕРИ ЗА КЛЕТЪЧНА КОНСТРУКЦИЯ В АРХИТЕКТУРАТА И

ДИЗАЙНА НА МЕБЕЛИ
Формообразуване • Лекции

192
 ТЪНКОСТЕННИ ПРОСТРАНСТВЕНИ КОНСТРУКЦИИ – Те са ефек- ПОКРИВНИ ПОКРИТИЯ ТИП РАКОВИНА
тивни по отношение на премостване на големи разстояния, отличават се с
висока носимо-способност, при малък разход на материал, именно бла-
годарение на формата си. Те са три вида:
–– черупкови – с единична или двойна кривина – цилиндрична, конична,
коноидна, параболоидна, хиперболична и др.; гладки, ребрести, мрежести и
др.
–– вълнообразни – с единична или с двойна кривина;
–– нагънати /фалтови/ – състоят се от кораво свързани под ъгъл равнини –
призматични, пирамидални и пр.

ПРИМЕРИ ЗА ТЪНКОСТЕННИ КОНСТРУКЦИИ В АРХИТЕКТУ-

РАТА: ЧЕРУПКИ
Формообразуване • Лекции

193
 ПРИМЕРИ ЗА ТЪНКОСТЕННИ КОНСТРУКЦИИ – ЧЕРУПКИ В НАГЪНАТИ ПОВЪРХНИНИ
ДИЗАЙНА НА МЕБЕЛИ

1.Равен лист хартия се огъва без съпротивление; 2. Лист завит на тръба става
твърд; 3,4. Цилиндрични гънки в посока противоположна на огъването при-
дават по-голяма носимоспособност; 5. При пренатоварване цилиндричните
гънки се сплескват; 6.Залепените в края диафрагми запазват формите на ци-
линдрите
Формообразуване • Лекции

Нагънати форми при предмети и в

природата – модел за нагънатите Хартиен модел на нагънати
конструкции конструкции
194
 НАГЪНАТИ ПОВЪРХНИНИ ТЪНКОСТЕННИ ФАЛТОВИ КОНСТРУКЦИИ
Формообразуване • Лекции

195
 ПРОСТРАНСТВЕНИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ ПРОСТРАНСТВЕНИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ С КРИВА
Състоят се от еднотипни пръти и възли – изградени в права или в крива ПОВЪРХНИНА
повърхнина.

ПРОСТРАНСТВЕНИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ С ПРАВА

ПОВЪРХНИНА
Формообразуване • Лекции

196
 ПРОСТРАНСТВЕНИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ С БОЛТОВИ ПРОСТРАНСТВЕНИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ В МЕБЕЛНИЯ
СЪЕДИНЕНИЯ ДИЗАЙН

ПРОСТРАНСТВЕНИ ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ С

ЦИЛИНДРИЧНА ФОРМА
Формообразуване • Лекции

197
 ВИСЯЩИ КОНСТРУКЦИИ ВИСЯЩИ КОНСТРУКЦИИ С ВИСЯЩИ ЕДНОПОЯСНИ МРЕЖИ С
Висящите конструкции са характерни с това, че в основните носещи РАЗЛИЧЕН ОПОРЕН КОНТУР ОТ ДЪГИ И КОНТУРНИ ВЪЖЕТА
елементи се пораждат напрежения на опън; Висящите елементи поемат
непосредствено напречния товар от покритието и предават породените в
тях усилия на възела при опорите; Висящите елементи са с криволинейно
очертание, представляват еластични въжета, мембрани и ферми.
Висящите конструкции могат да бъдат съставени от следните елементи:
–– въжета и напречни стабилизиращи греди;
–– корави криволинейни елементи и въжета – предварително натегнати;
–– висящи черупки;
–– висящи мрежи;
–– висящи мембрани.

ПРИМЕРИ С ВЪЖЕТА И НАПРЕЧНИ ГРЕДИ ИЛИ ПАНЕЛИ

Формообразуване • Лекции

198
 ПРИМЕРИ ЗА ВИСЯЩИ МЕМБРАННИ КОНСТРУКЦИИ МЕБЕЛИ ЗА СЕДЕНЕ С КОНСТРУКЦИИ ТИП МЕМБРАНА
ОПЪНАТА ВЪРХУ НОСЕЩА РАМКА
Формообразуване • Лекции

199
 ПРИМЕРИ ЗА ВИСЯЩИ КОНСТРУКЦИИ НА МЕБЕЛИ ВИСЯЩИ ВАНТОВИ КОНСТРУКЦИИ
Вантовите конструкции са наречени на основните си елементи –
вантите. Това са праволинейни еластични опънати пръти /въжета/, които
предават усилия от единия възел на окачване към другия и по продължение
на дължината си напречни товари;
Примери за висящи конструкции – палатки, висящи мостове, корабни
платна; покривни покрития на спортни зали и други; при мебелите –
люлки, хамаци, шезлонги, балдахини и пр; Заради използваните при тези
конструкции – тенти на текстил – ги наричат също текстилна архитектура.

ПРИМЕРИ ЗА ВИСЯЩИ ВАНТОВИ КОНСТРУКЦИИ

Формообразуване • Лекции

200
 ПРИМЕРИ ЗА ВИСЯЩИ ВАНТОВИ КОНСТРУКЦИИ ВИСЯЩИ ВАНТОВИ КОНСТРУКЦИИ ПРИ МЕБЕЛИТЕ
Формообразуване • Лекции

201
 ПРИМЕРИ ЗА ПАЛАТКОВИ КОНСТРУКЦИИ ПНЕВМАТИЧНИ КОНСТРУКЦИИ
Те са характерни с това, че при тях носещата способност на елементите
се осигурява от разликата в плътността на средите, които мембраната им
разделя. Мембраната е мека черупка от тъкан, фолио, стоманена ламарина,
поддържа се в нея среда от въздух, газ, течност, насипен материал;
Пневматичните конструкции най-често са въздухоопорни и надуваеми.
Формообразуване • Лекции

202
 ПНЕВМАТИЧНИ ВЪЗДУХООПОРНИ КОНСТРУКЦИИ ПНЕВМАТИЧНИ НАДУВАЕМИ КОНСТРУКЦИИ
Формообразуване • Лекции

203
 ПНЕВМАТИЧНИ КОНСТРУКЦИИ – КОНСТРУКТИВЕН ОПИТ ПОЧЕРПEН ОТ ПРИРОДАТА
НАДУВАЕМИ КРЕСЛА И ДЕТСКИ СЪОРЪЖЕНИЯ Палитрата от различни видове конструкции непрекъснато се обогатява.
Един от източниците за нови конструктивни идеи е природата. За целта
се е развил самостоятелен клон в науката – биониката, като предмет на тази
наука е изучаването на конструкциите в растителния и животински свят,
както и в неживата природа, овладяването на закономерностите, на които
се подчиняват тези конструкции и претворяването им за определени цели
в най-различни области на човешкия живот. По този начин се развиват
съвременните технологии и в дизайна.
Има много любопитни примери за почерпен от природата конструктивен
опит. Например, изучаването на паяжините ражда конструктивни системи
тип мембрани; или проучването на големите конзоли при гъбите – нагънатите
покривни конструкции – тип криволинейни решетки и т.н. Движението на
живите организми е източник за нови динамични конструкции, при които
се претворяват в изкуствени механизми гъвкавите стави, пневматичните
възглавнички и т.н., които също намират приложение в мебелния дизайн.
Формообразуване • Лекции

204
 Друг двигател на прогреса и генерирането на нови видове конструкции
представлява появата на нови материали, които диктуват условия за
използването им в различни области, в това число в дизайна. Така от
историята на архитектурата научаваме каква революция при конструкциите е
направил стоманобетонът; как става раждането на дизайна в архитектурата, с
въвеждането на сглобяемо-разглобяемите прътови конструкции и серийното
производство на съставните конструктивни елементи; как стъклото и
неговата термична обработка генерират серии от стъклени мебели. Свидетели
сме на масово навлизане на пластмасите в мебелното производство и
развитието на невероятно пластични форми, благодарение на конструкции
и конструктивни технологии, развити върху базата на пенополиуретана,
пяната, стъклопластите и т.н.

ПРИМЕРИ ЗА НОВИ МАТЕРИАЛИ ГЕНЕРИРАЛИ НОВИ

КОНСТРУКЦИИ
Формообразуване • Лекции

НОВИ МАТЕРИАЛИ, НОВИ ТЕХНОЛОГИИ, НОВИ КОНСТРУКЦИИ

205
Формообразуване • Лекции

Надуваема скулптура, съвършена

симетрия и флуидност,
самоносеща конструкция, изцяло
с леки материали – PVC мембрана
КОНСТРУЦИИ, МЕБЕЛИ, ВРАТИ, ПРЕГРАДНИ СТЕНИ ОТ СТЪКЛО и въздух
206
 МЕБЕЛИ ОТ СТЪКЛОПЛАСТИ ПОЛУЧЕНИ ПРИ ВАКУУМНО 'Learning from nature'
ФОРМОВАНЕ showcase pavillion,
Луизиана /САЩ/

Датското архитектурно бюро „3XN” е създало арт инсталация, която

включва най-модерна технология за генериране на енергия. Проектиран
за изложба в края на 2011г. в Музея на модерното изкуство на Луизиана,
невероятният павилион е напълно био-разградим и способeн да улавян
слънчева енергия. Павилионът генерира енергия чрез тънки, гъвкави
фотоволтаични клетки и от теглото и налягането на посетителите, тъй като
те ходят върху него. Тази енергия след това свети, задържайки забавлението
дълго след залез слънце.
Дизайнерите са избрали био композит, направен от ленени влакна, в
биологична смола и корк, а за вътрешното ядро е използван полистирол. Това
по същество означава, че павилионът може да бъде върнат обратно в земята,
когато неговия полезен живот дойде до своя край.
Павилионът също включва фаза промяна на материалите, които
задържат слънчевата енергия, която се освобождава, когато температурата
падне. Точно при 23 градуса по Целзий, настъпват съществени промени
Формообразуване • Лекции

от твърдо в течно състояние. Когато температурата се повиши, материалът

абсорбира енергия и е втечнен. Но когато се охлади отново, материалът се
връща обратно към твърдо състояние.

Като резултат от организацията, систематизацията на елементите,

структурирането, чрез фиксиране на елементи и връзки и избор на най-
подходящи за целите конструкции се ражда ФОРМАТА.
Сума сумарум ФОРМАТА е израз на физико-механичните закони,
проявяващи се като формообразуващи фактори, обективно следвани от
системата, структурата и конструкцията на обекта.
207
 КОНТРОЛНО УПРАЖНЕНИЕ № 2 ВЪРХУ ОПИШИ ВИДА НА КОНСТРУКЦИЯТА НА ДАДЕНИЯ ОБЕКТ:
МАТЕРИАЛА ОТ ЛЕКЦИИТЕ
Указания:
– Всеки студент получава индивидуална задача на разпечатан лист.
Надписва си сам в горната част на листа името, групата и факултетния номер.
– Отговаря на заданието писмено и графично върху самия лист, даден му
от преподавателя.
– Използва, освен вербално описание и анализ, също така и геометричен
анализ, чертане, ръчно скициране, оцветяване с цветни моливи.
– Времетраене – един учебен час.

♦♦♦
ПРИМЕРНО ЗАДАНИЕ:

ОПИШЕТЕ И АНАЛИЗИРАЙТЕ КОНСТРУКЦИИТЕ НА ДАДЕНИТЕ В

ИЛЮСТРАЦИЯ МЕБЕЛИ
/Всеки от вас получава лист с илюстрация на определен вид мебели./
Като имате предвид:
– Определението на понятието конструкция;
– Усилията на които са подложени елементите от конструкцията;
– Определението на конструктивните елементи като носещи и не носещи;
– Материалите, от които са направени мебелите;
– Класификацията на конструкциите.

Определете вида на конструкцията, съгласно горните условия, в рамките

на същия лист. Препоръчително е да използвате и графичен анализ, що се
Лекции

отнася до усилията, които преодоляват конструктивните елементи.

Формообразуване •• Лекции
Формообразуване

208
 Формообразуване • Лекции

209
 Формообразуване • Лекции

210
 ФОРМООБРАЗУВАНЕ И ФОРМООБРАЗУВАЩИ ФАКТОРИ В
НЕЖИВАТА ПРИРОДА
Формообразуване • Лекции

211
 В основата на образуването на всички земни форми стоят движенията Валежите от своя страна изветряват скалите, отмиват скалните
на земята, налагани от три мощни енергийни източника: отломки или във вид на ледници оформят земната повърхност;
–– топлината от земните недра, Слънчевата топлина поражда вятъра и вълните, които също
–– топлината от слънцето и допринасят за формирането на релефа.
–– гравитацията.

Континенталният дрейв предизвиква вулкани и земетресения и
образува планини. Той е породен от топлината в земните ядра, където
температурата достига 5000 C˚ главно поради разпада на радиоактивни
елементи.

Третата сила – гравитацията – предизвиква приливи и отливи, които

въздействат на бреговете на континентите;
Гравитацията е причина за образуването на свлачища и срутища
променящи облика на планините;

Земята има по повърхността си вода в течно състояние, която играе

основна роля при образуването на релефа; Получава се една верижна
реакция от поредица формообразуващи фактори или така наречения ефект
на доминото.
Поради топлината на слънцето водата от реките, езерата, моретата и
океаните се изпарява. Парата се издига и кондензира в облаци и отново се
връща на земята под формата на дъжд и сняг;
Формообразуване • Лекции

212
 Под влияние на гравитацията водата от валежите си проправя път
надолу под формата на потоци и реки и прорязва релефа;
Водата носи скални отломки и пясък, които се наслагват по дъното
на океана, а след хилядолетия седиментите отново се превръщат в скали,
нагъват се и се издигат от движенията на земната кора, за да образуват
нови планини.
–– Да започнем с първия енергиен източник и породените от него
формообразуващи сили – това е топлината в земните ядра.
Континенталният дрейф, породен от топлината в земните ядра, е
най-мощната сила, която оформя релефа на земята. Това е непрестанното
движение на основните плочи, които съставляват земната кора.
Континентите постоянно се движат по земното кълбо. Основните литосферни
плочи изминават по няколко сантиметра годишно.

Движението на континенталните плочи сега (сн.24 часа)

Формообразуване • Лекции

Карта на тектонските плочи и дрейфовете между тях.1

Континенталният дрейф – Средноатлантическият хребет

1 http://geodezy.wordpress.com/2010/11/13 от Холоцена до Юра
213
 Тектониката на плочите е следната – земната кора е изградена от два
вида кора – по-тежка, океанска /дебелина до 8км/ и континентална/на места
надвишава дебелина от 40 км./ Под земната кора е мантията – дебел слой
плътна, на места полутечна материя, който разделя кората от нажеженото
до бяло метално ядро. Металното горещо ядро въздейства върху мантията
като поражда конвекционални потоци, издигащи мантията. Именно
конвекционалните течения пораждат континенталния дрейф.
Поради високите температури, скалите по дъното на океана се
разтопяват и издигат нагоре към повърхността във вид на вулканична
лава, която се прецежда под пукнатините и образува подводни вулканични
хребети. Понякога те се издигат високо и формират вулканични острови,
като Исландия например.
карти очертанията на Серена и Южна Америка и Африка съвпадат. Той
стига до идеята, че континентите се движат по твърдата скална повърхност
на планетата и че „пасването” на континентите съвсем не е случайно
съвпадение, а е плод на разделянето на супер континента Пангея – от гръцки
„всички земи”.
Гледайки картата, лесно може да се види невероятната прилика на
крайбрежията на Африка и Южна Америка, Австралия и Африка, Австралия
и Индийския субконтинент – като части от цяло откъснати от неизвестена
сила и отделени пространства от океана.
Пангея

Геотектоника Остров от Хавайския архипелаг

Лавата се втвърдява и образува нова океанска кора. По краищата
Формообразуване • Лекции

на океaна, под континенталната кора на Азия, Северна и Южна Америка

се подпъхва океанска кора и на сушата край Тихия океан възниква „огнен
пръстен” с вулканични и земетръсни зони.
Океанските плочи потъват в мантията в зоните на субдукция за които
са характерни дълбоки падини. Ако Тихият океан се свива, то Атлантиче-
ският се разширява. Безброй океани са се образували и изчезвали като раз-
мествали континентите. Възможно е Южна Америка и Африка отново да се
слеят в огромен континент, както е било преди 150 милиона години.
Така през 19 век създателят на теорията за континенталния дрейф
астрономът и метеорологът Алфред Вегенер забелязал, че на географските
214
 Нагъването на скалите и планинообразуването Вегенер обяснява Вулканите – плод на огъня от земните недра
със сблъсъка на континентите; През 1915 г., когато са разпространени идеите
му, никой не вярва на тази теория. Но в 1963 г. е доказано, че океанското
дъно се разширява и наистина кара континентите да се преместват по
земното кълбо. Когато разтопените скали се втвърдят, те следват магнитните
полета, които в миналото са се променяли многократно. Новата земна кора
се образува по хребетите. Открит е движещият механизъм от теорията на
Вегенер за континенталния дрейф2.
Топлината в земните ядра е причина за изригването на вулканите.
Течната лава, родена дълбоко в земната кора или в мантията, си проправя
път нагоре и избликва на повърхността. Формата на вулкана зависи от
вида на лавата. Разредената лесно подвижна лава от разтопено мантийно Вулкан Мерапи – Индонезия
вещество се разлива на пластове и образува широко плоско възвишение –
щитовиден вулкан; А гъстата лепкава лава от разтопена земна кора оформя
по-висок конусовиден вулкан като Фуджи.
Хавайските острови са група от големи щитовидни вулкани,
образувани от преминаването на Тихоокеанската плоча над „гореща точка”
в мантията. Вулканите на Хаваите са формирани от твърда тъмна скала –
базалт.
Регионът около Тихия океан се нарича „огнен пръстен” заради
разположените по крайбрежието му вулкани – най-мощните в света,
образувани над субдукционни зони, където океанската плоча се подпъхва
под континенталната.
Повечето са класически конусовидни планини с централен канал.
Конусовидната форма се дължи на комбинацията от плътна лава, пепел и Хаваите – Мауна лоа – най- Подводен вулкан – Тонга
отломки, натрупани около вулканичните отвори. големият действащ вулкан в света
Когато вулканите изгубят огнената си младост, оставят след себе си
горещи извори, бълбукаща кал и части от подземните си запаси. Сред
Формообразуване • Лекции

най-впечатляващите релефни форми образувани от вулкани са гигантските

калдери – кратери на угаснали вулкани.
След угасването на вулкана се образуват горещи извори, от стичането
на водата надолу към източника на разтопената магма, а после загрята излиза
на повърхността. Ако водата заври, парата излиза с огромна сила и образува
гейзер.

2 Earth 100 Million Years From Now https://youtu.be/uGcDed4xVD4 Това видео

показва как днешните континенти са се развили през последните 600 000 000 години и
къде ще са в следващите 100 милиона години Хаваите – огнени фонтани
215
 Фуджи – Конусовиден вулкан

Големият гейзер в Исландия Гейзер в Нова Зенландия

Цялата повърхност на земята е набраздена с пукнатини, поради
огромните сили, породени от движението на литосферните плочи. Когато
континентите се разтягат и разкъсват от вътрешното напрежение, се
Кратери на угаснали вулкани получават разломи. Ако плочите от двете страни на една пукнатина се
движат, това се нарича разлом.
Някои разломи са активни и от движението периодично се излъчва
огромно количество енергия, като релефът се променя. Ударните вълни
причиняват земетресения.
Формообразуване • Лекции

Хаукадалур Строхкюр

Разлом Сент Андреас – САЩ Разлом в Етиопия

216
 Обикновено земетръсните зони са по границата между две литосферни
плочи. В резултат на земетресенията се променя релефа – зейват огромни
пукнатини и ями, хълмовете пропадат поради свлачища, гигантски вълни
цунами помитат и моделират бреговете.
Когато континентите се сблъскват се получават навлаци. Така ако два
земни блока се сблъскат, огромната сила на колизията поражда „обратни”
разломи с възседи и навлаци – едната плоча се плъзга над другата.
Веднага след възникването на планините, започва обратният процес –
на ерозията.
Докато силите в земните недра образуват нови планински вериги, вече
съществуващите бавно се рушат под действието на гравитацията и ерозията
Така след 40 милиона години Хималаите ще се смалят до скромни размери,
но постоянните движения на литосферните плочи ще създадат друга велика
планина на мястото на Хималаите.

Свлачище в България Образуване на навлак

Сблъсъкът на литосферните плочи ражда или унищожава планините.

Планините непрекъснато се появяват, превръщат се в хълмове или изчезват.
Например, когато една океанска плоча се подпъхва под континентална, тя се
разтопява, защото е изтикана към горещите земни недра, като част от мате-
рията й образува вулкани на повърхността. Същевременно минаващата от-
горе континентална плоча се нагъва по линията на сблъсъка и образува
планини.
Когато две континентални плочи се сблъскат челно, огромна част от
земната кора се изтласква нагоре и образува планински хребети. Всички
големи планински вериги са изградени от нагънати скали с разломи. Големият каньон – САЩ
Формообразуване • Лекции

Червените скали Цинги в Мадагаскар

217
 –– Вторият енергиен източник и породените от него формообразува-
щи сили е топлината на слънцето.
През 1962 г. в Перуанските Анди дни наред вали сняг, но 10 януари е
топъл ден. В 18,20 часа осем от деветте села около връх Хуаскаран изчезват
под огромните маси от сняг и лед, отприщени от топлината на слънцето.
След осем години в района има земетресение, като близо до върха
се откъсва огромен блок от скали и лед, той се стоварва надолу и помита
оцелялото от предишното бедствие селище.
Така мощта на слънцето провокира снежните лавини. Тя разтопява
снеговете, снежните маси стават нестабилни, задейства се гравитацията и
двете могъщи сили играят основна роля при формирането на релефа.
Атмосферните влияния постоянно въздействат на релефа и това се
дължи на енергията на слънцето. Лъчите му нагряват земната повърхност.
Въздухът край почвата се затопля и разширява, става по-лек и се издига,
възникват области с ниско атмосферно налягане. От областите с по-високо
налягане постъпва по-хладен въздух и запълва „пространството” като се
образува вятър.
Силата на вятъра е и формообразуваща, и разрушителна.

Huascaran Sur (вляво) и Norte (вдясно).

Формообразуване • Лекции

Това е най-високият връх в Перу – 6700 метра

218
 От топлината водата се изпарява и наситеният с пари въздух се издига,
охлажда се, водните пари кондензират в облаци и водни капки, които падат
под формата на дъжд, сняг или градушка.
Дъждовните капки като се стичат по голата земя при наклонени терени
предизвикват ерозия. По време на дълги геоложки периоди цели планински
вериги се отмиват от дъжда.
В пустините вятърът извайва скалите, като ги бомбардира с пясък
– това се нарича коразия. По-меките се изветрят по-бързо от твърдите и
придобиват причудливи форми. Вятърът разнася на огромни разстояния
прах от ерозията и го навява на дебели пластове.
В сухите региони нагряването и охлаждането са мощни фактори не
само на изветрянето, но и на формообразуването.
Циклон

Двоен циклон – Исландия

Пясъчна буря над Финикс, Аризона Пясъчна буря – Китай

Формообразуване • Лекции

219
 Пясъчните бури съчетани с горещината студа и внезапните поройни
дъждове са формирали релефа на пустинните региони в света. Земята е
опасана от два пояса горещи пустини – в Северното полукълбо където е
Сахара, например и в Южното полукълбо, където е Атакама в Южна Америка,
например или Намиб в Африка. Тези райони са създадени от атмосферната
циркулация. Горещият въздух над екватора се издига и голяма част от влагата
му се отделя под формата на валежи. После въздушните маси поемат на север
или на юг и се спускат надолу, като образуват райони с високо налягане по
протежение на Тропика на Рака и Тропика на Козирога. От тях идват горещи
и сухи ветрове, които изгарят всичко по пътя си , завихрят песъчинки и прах
в силни пясъчни бури. Носещият пясъци вятър е мощна абразивна сила.
Плод на тази сила са най-разнообразни земни и скални форми.
Формообразуване • Лекции
Пясъчните дюни са едни от най-елегантните релефни форми Те
покриват една пета от горещите пустини в света. Често те се движат,
поглъщайки всичко по пътя си. Те следват посоката на вятъра. Движещите
се дюни – бархани – имат формата на полумесец. По време на пясъчна буря
може да се види как те се преместват с голяма скорост.
Поради глобалното затопляне, в бъдеще е възможно морското равни-
ще да се повиши. Ако температурите се покачат, моретата също ще се затоп-
лят. Топлата вода заема повече място от студената, така че океаните ще зале-
ят крайбрежните равнини и речни долини. Нивото на водата ще се повиши
от топящите се ледове.
220
 –– Третият енергиен източник, но не на последно място и породените Водата също притежава мощна релефообразуваща сила.
от него формообразуващи сили е гравитацията. Когато водата от валежите се просмуква надолу във варовикови ска-
Когато склоновете стават по някаква причина нестабилни се появяват ли, например, се образуват карстови форми. След като усвоява въглеродния
свлачищата. двуокис от въздуха и почвата, тя се превръща в слаба въглена киселина и
Химическите реакции, например, понякога рушат скалите в дълбочина бавно разяжда варовика в течение на хилядолетия. Варовиковите райони из-
и те не могат да издържат собствената си тежест. Обилните дъждове увели- обилстват от пещери, ями и клисури и са известни като карстови, кръстени
чават масата им, а стичащата се вода в почвата и скалите намалява тяхната на платото Карст на границата между Североизточна Италия и Словения.
стабилност и провокира внезапното им движение.
Земетресенията също събуждат свлачища в активни планински реги-
они, като например Хималаите и Андите, където скалите са подложени на
напрежение в следствие на сблъсъка на литосферните плочи.
Свлачищата са често срещано явление. Понякога по оголени скалисти
склонове се образуват срутища и сипеи.
Гравитацията ежедневно оформя релефа и без нея водата няма да се
спуска по склоновете и да образува зрелищни водопади.

Пещерата Леденика Вторични карстови форми в

Ягодинската пещера
Следвайки пукнатините във варовика, водата бавно ги разширява в хо-
ризонтални галерии и вертикални шахти и размива скалата. С времето се об-
разуват пещери, които достигат понякога до огромни размери. Отвътре това
е един приказен свят от странни и причудливи варовикови формообразува-
ния: от таваните висят сталактити, резултат от капещата отгоре вода, оста-
вяща наслоен калциев карбонат, а отдолу растат сталагмити, когато бавно
капещата вода пада от сталактитите. Понякога се формират колони – сталак-
тони.
Формообразуване • Лекции

221
 Карстообразуващите процеси са изградили стръмни варовикови кули, Водните потоци, спускащи се от планинските върхове към морето об-
например в Южно-китайските провинции Гуанси и Юнан, където дори райо- разуват речни долини. Така релефът на земята до голяма степен се форми-
нът е наречен Каменна гора. ра от реките.

Каменните гори на Шилин, провинция Юнан, Китай

Формообразуване • Лекции

222
 Когато валежите падат върху земята, гравитацията ги привлича към
най-ниската точка – езеро или море. По пътя водата се стича, руши скали,
влачи наноси. Реките непрекъснато отмиват и заглаждат планините.
Водата ерозира почвата по течението си. Ако меките скали ерозират
бързо, се формират водопади. При Ниагара и Виктория са се образували
дълбоки клисури от ерозията причинена от водата.
Езерата се образуват, когато водата запълва негативни форми на ре-
лефа. Континенталният дрейф води до появата им по много начини – при
преместването на континентите и срутването на вулкани, например. Езера се
образуват също от ледници и даже при падане на метеорити.
Много угаснали вулкани имат кухина с фуниеобразна форма, която се
запълва от валежите или топящите се снегове и така се ражда кръгло кра-
терно езеро.
На високо в планините има падини с форма на ниша или амфитеатър, Кения Исландия
изваяни от ледовете. В много от тях на дъното е разположено кръгло езеро.
Когато в планините се натрупа сняг, тежестта му накрая преодолява силата на
триене, поради която е стоял неподвижен, и той започва да се спуска надолу
като се превръща в ледник.
Ледниците са сред най-мощните релефоформиращи сили в
природата. Под действието на собствената си тежест и гравитацията, надолу
по склоновете бавно и безмилостно се спуска огромна река от лед, уплътнен
сняг и големи скални бокове – един гигантски абразив, който изстъргва и
дълбае скалите, като долината придобива формата на подкова.
Безмилостната сила на морето се проявява чрез постоянното
разрушаване на скалите по бреговата линия. Границата между морето
сушата е сред най-бързо променящите се по форма зони на земята. Вятърът
и вълните постоянно нападат брега. Ежедневно в морето по два пъти се Ледник
Формообразуване • Лекции

наблюдават приливи и отливи, а силата на вълните се променя от месец на

месец и от година на година.
Морските вълни имат голям разрушителен потенциал. Те намират най-
уязвимите места в крайбрежните скали, постепенно ги разяждат и формират.
Морските течения са друга мощна сила, оформяща бреговата линия.
Те довличат камъни, пясък, образуват пясъчни коси или подводни валове,
преграждат устието на реките, формират мочурища или езера лагуни.
Позицията на сушата спрямо морето не е постоянно фиксирана – сушата
потъва или се издига, което прави бреговата линия твърде променлива във
времето.
223
 ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Могат да се анализират множество формообразуващи фактори и сили,
действащи на земята постоянно или епизодично. Понякога те са свързани в
една последователна верига, понякога се подчиняват на ефекта на доминото,
друг път действат комбинирано. Така се ражда безкрайното формално
разнообразие в света.
За нас е важно да умеем да извлечем логиката на процесите
на формообразуване, закономерностите, основните обективно и
императивно действащи закони, какъвто е законът на гравитацията,
например.
Важно е да умеем да наблюдаваме, за да открием типичното, повта-
рящото се, алгоритмичното в света на неживата форма, за да съумеем да
сътворяваме, да овладеем и превърнем законите на естественото формо-
образуване в закони на формо-творчеството, по качество и логика подоб-
но на демиурга – на природата.
Уникално видео показва теченията на световния океан3
Формообразуване • Лекции

3 http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=WEe1bVjORN4#!Perpet
ual Ocean by NASA

224
 ТЕМА ЗА ЕСЕ № 8

ПРОСЛЕДИ И АНАЛИЗИРАЙ ФОРМООБРАЗУВАНЕТО ПРИ НЯКОЙ

ИЗБРАН ОТ ТЕБ ПРИРОДЕН ФЕНОМЕН

Целта на това есе е да се научите да наблюдавате неживата природа,

да се впечатлявате от формите в света около вас, да ги рисувате, снимате,
анализирате… Още по-важно – да се стараете да извличате логиката на
образуването на формите в света, като следствие от определени процеси,
действия на природни сили, като например светлинни, магнитни,
електромагнитни, топлинни и прочее вълни; енергийни полета, механични
въздействия – постоянни ветрове, ерозия, движения на земята, тектонични
движения, гравитация, водни течения и т.н., химически реакции, атмосферни
влияния, аномалии и тем подобни.

Есето трябва да съдържа:

1.Описание на явлението или феномена, който сте избрали, като
акцентирате върху неговата форма и метаморфозите, през които преминава.
2.Анализ на процесите на формообразуването, предаден на
достъпен, популярен, а не специализиран език, без употреба на вътрешно-
професионални за съответните науки термини и жаргон.
3. Илюстриране на явлението, формообразуването и етапите през които
минава формата.
4. Използвана и цитирана литература.
Формообразуване • Лекции

225
 Формообразуване • Лекции

226
 Формообразуване • Лекции

227
 Формообразуване • Лекции

228
 Формообразуване • Лекции

229
 Формообразуване • Лекции

230
 Формообразуване • Лекции

231
 ГЕНЕЗИС НА ФОРМОТВОРЧЕСТВОТО ПРИ ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА.
ЗАКОНОМЕРНОСТИ И МЕХАНИЗМИ ЗА ГЕНЕРИРАНЕ НА ФОРМИТЕ.
НАЧИНИ ЗА КОНСТРУИРАНЕ НА ФОРМИ.
Формообразуване • Лекции

232
 ГЕНЕЗИС НА ФОРМОТВОРЧЕСТВОТО ПРИ ПРИ ТЕРМИТИТЕ, МИШКИТЕ И БОБРИТЕ
ЖИВОТНИТЕ И ЧОВЕКА. СТРОИТЕЛЕН
ИНСТИНКТ И ОСЪЗНАВАНЕТО МУ

Архитектурата, интериорът и обзавеждането му представляват

изкуствена среда, плод на съзнателно направлявано формообразуване – процес,
който бихме нарекли формо-творчество. Човекът сам създава тази среда по
свой образ и подобие – отразявайки себе си, своите нужди и възможности за
адаптация към света. Това прави всяко живо същество на земята. Установено
е наличието на инстинкт за строителна и конструктивна дейност при
много от животните.

СТРОИТЕЛНА И КОНСТРУКТИВНА ДЕЙНОСТ ПРИ ПТИЦИТЕ

Формообразуване • Лекции

233
 КОНСТРУКТИВНИЯТ ИНСТИНКТ – НЕОСЪЗНАТО ЗНАНИЕ
Както всеки инстинкт, конструктивният и строителен инстинкт е
неосъзнато знание, „родов опит за активно отношение към средата” /както
казва Т. Павлов/. Но, това е сложен инстинкт, подхранван от други инстинкти,
като инстинктите за страх, за самосъхранение, за съхранение на рода и
потомството, инстинкт за дома и др. Така например шимпанзетата всеки ден
си строят гнезда за през нощта.
ШИМПАНЗЕТАТА – ВСЕКИ ДЕН СТРОЯТ ГНЕЗДА ИЛИ НАВЕСИ
ОТ КЛОНИ НА ДЪРВЕТАТА ЗА ПРЕЗ НОЩТА
Младите се учат на строителство от старите. Тези леговища, които
шимпанзетата си правят, могат да бъдат гнезда между клоните на дърветата
или пък навеси. В конструктивната си дейност маймуните манипулират
с „ръце”, а извършваните предметни действия изискват координация на
Формообразуване • Лекции
зрителните и кинестетичните им анализатори. „Така окото става ученик” на
„виждащата ръка” / както пише руският психо – физиолог И.М. Сеченов/.
Строителството при животните представлява специфична форма на
биологична адаптация. Но като се анализира доказаната от Дарвин генетична
връзка на човека с животинския свят, се стига до мисълта, че източниците на
труд са също форма на адаптация.
Обикновено, когато се задава въпросът за пораждането на труда,
изследователите започват от конструктивната дейност на антропоидите,
като в нея включват както изработването на първите оръдия на труда,
така и строителството на гнезда. Конструктивната дейност те наричат
„предметна”. Конструктивната дейност е праобраз на труда, а нейните
корени се простират дълбоко в животинските инстинкти, тя е специфична
форма на адаптация към средата.
И така, в началото си предисторията на човешкото строителство
и формо-изграждане има строителните инстинкти у животните и
антропоидите. При човекоподобните маймуни инстинктивно-биологичният
характер на строителната дейност е неоспорим факт. И тъй като законите
на биологичната еволюция са единствените, действащи в първоначалните
стадии на антропогенезата, то строителната дейност не прави изключение,
инстинктивния й характер остава в сила.
В 1960 г. антрополозите Луис и Мери Лики публикуват съобщение
за неизвестно двуного същество, наречено от тях хомо-хабилис – „умеещ
човек”, живяло преди около 1600 хил. години. Според антрополозите той
умеел да изготвя от вулканична лава, кремък или чакъл оръдия на труда, и
което е особено важно – да строи убежища. Така били наречени каменните
полу-окръжности, за които се предполага, че са били стени за защита от
вятъра. При това, както се твърди, камъкът е бил пренесен отдалече.
Най-древните паметници на материалната култура на хомо хабилис
дават основание на учените да установят стаден начин на живот и съвместна
целенасочена дейност. Именно за това хомо хабилис се смята за пръв
представител на рода Хомо. Умеещият човек е имал представа за причините
и следствията от своята дейност, т.е. той е действал не само „целесъобразно”,
но и „целесъзнателно”. Това означава, че са се формирали зачатъчните форми
на труда, съзнанието и обществото.
С хомо хабилис започва „детството на човешкия род”, „първобитното
човешко стадо”, „дородовото общество” *. „Това начало носи такъв
1
* Периодът съвпада с ранния палеолит (старо-каменната ера). Според материала, от
който са изработени оръдията на труда, съществуват следните археологични епохи: старо-
каменна, средно- и новокаменна, медно-каменна, бронзова и желязна.
234
 животински характер, както и самият обществен живот на този стадий, ОСТАНКИ ОТ ЖИЛИЩА, ШУЛАВЕРИС ПЛАНИНА,
това е чисто стадно съзнание и човек се отличава от овена само с това, че ГРУЗИЯ, V-VІ хил. до н. е.3
съзнанието заменя инстинкта или че инстинктът е осъзнат. ПРАИСТОРИЧЕСКО ЖИЛИЩЕ, ЯГОДИНСКАТА ПЕЩЕРА, БЪЛГАРИЯ
Това от наша гледна точка ще рече, че и „строителният инстинкт”
е вече осъзнат. Как става това? По пътя на „ръчното мислене”, т.е. като
действал „мислейки” и „мислел”, действайки, хомо хабилис изграждал
своите укрития, своите първични жилищни пространства, по „модела” на
навесите и гнездата, диктуван от маймунския си инстинкт.
ЖИЛИЩА ПРИ ПЪРВОБИТНИТЕ ХОРА:
ВЕТРОВИ ЗАСЛОН ПРИ ПЛЕМЕТО ВЕДИ1

ОСЪЗНАВАНЕ
Този модел-представа получава реално, обективирано съществуване,
достъпно за чувствено възприятие. „В резултат обектът вижда своята
представа за външния свят; дублирайки се, тя се осъзнава”4.
Освен това той осъзнава предмета на своя труд като съвкупност от
свойства, като материална вещ, намираща се по отношение на неговия външен
и вътрешен свят в определени връзки. Настъпва т.нар. интериоризация на
ПЛАН НА ПЕЩЕРНО ЖИЛИЩЕ, ФУРНО ДЬО ДИАБЛ, ФРАНЦИЯ2 външните предметни действия, те се превръщат във вътрешни умствени
действия, запечатващи определени причинно-следствени връзки в паметта.
Трудно е да се каже дали само целта или и някои от условията за нейното
постигане са влизали в кръга на осъзнаването от умеещия човек. В
отношението човек – среда настъпват качествени изменения. Човекът се
Формообразуване • Лекции

освобождава от пълната власт на природата. От пасивното приспособяване

на организма към природата се правят първите крачки към приспособяване
на средата към потребностите на организма. Поведението на човека става
активно и този процес се задълбочава. Изменението на природата от човека
е най-съществената основа на човешкото мислене и „разумът на човека се
развивал съответно на това, как човек се научава да изменя природата”5.

3 Джанберидзе, Н. и Цицишвили, И. Архитектура Грузии, Москва, 1976, 9

4 Леонтьев, А.Н., Избранные психологические произведения, (в двух томах),
1 Всеобщая История Архитектуры , М. Т.1, 1970,21 Москва, 1983, Т.ІІ; 168
2 Пак там, с.19 5 Маркс,К, Ф. Энгелс, Събрани съчинения, Т.1-49, София, 1957-1989

235
 ОТ ОСЪЗНАВАНЕТО КЪМ СЪЗНАТЕЛНОТО
Повечето от историците на архитектурата започват нейното изследване
от неолита под предлог, че „възникването на архитектурата трябва да се
свързва не с факта на използване на природните укрития от първобитния
човек”, а със съзнателното строителство на жилища6. Може да се възрази
обаче, че човек никога не би изобретил нещо, било то оръдие на труда или
жилище, ако преди това не го е открил. А може да се открива само това, което
е дадено в природата. Природата изобилства с примери за подражание
(например строителните умения при животните), природата подтиква с
условията си, природата сама предлага решения – само трябва да се открият
и пригодят. Именно осъзнаването е преход към съзнателното. НАЦИОНАЛЕН РЕЗЕРВАТ ГРОБНИЦА В ОВЧЕВО7
БЕТАТАКИН
ОСЪЗНАВАНЕТО ВОДИ ДО ОЗНАЧАВАНЕ /Къща на склона на планината/
Умберто Еко казва: „Нека да си представим гледната точка на човека, НАВАХО ЩАТ АРИЗОНА В САЩ
8

който започва историята на архитектурата. Все още е изпълнен с любопитство Пещерите стават пра-образ на жилището и негов знак
и свирепост… гонен от студ и дъжд, следвайки примера на някой звяр или
подчинявайки се на импулса, в който инстинкт и разум са смесени в безредие,
този предполагаем човек от каменната ера се крие в някоя кухина, дупка в
планината, пещера. Скрит от вятъра и дъжда през деня или на светлината
на огъня (приемаме, че е открил вече огъня), той изследва пещерата, която
го е подслонила. Забелязва наклона на свода и го възприема като граница с
външното пространство… След като бурята спре, той може да излезе и да
огледа пещерата отвън: ще забележи входа–дупка, която дава възможност
за преминаване отвън навътре. При това положение очертаването на образа
на пещерата в далечината става знак на възможна функция и остава така
дори когато няма нито изпълнение на функцията, нито намерение тя да се
осъществи”. Именно осъзнаването на пещерата като укритие я превръща в Чрез този знак човек влиза във връзка с природата, комуникира и с
знак-образ (знак-вещ) в предметното мислене на древния човек. другите индивиди от стадото. Налице са елементи на абстрактно мислене,
Формообразуване • Лекции

едни от които са знаците-образи. Следователно би трябвало да се търсят

ОСЪЗНАВАНЕТО НА ПЕЩЕРАТА КАТО УКРИТИЕ Я
корените на архитектурната история още с появата на хомо хабилис и още
ПРЕВРЪЩА В ЗНАК-ОБРАЗ НА ДОМ:
повече със заселването на пещерите, превърнали с в пра-образ на жилище
и негов знак.

ПЛАН НА ПЕЩЕРАТА 7 По „Мегалитите в България”, София, Т.1, 1976

АЛТАМИРА В ИСПАНИЯ 8 По Керам, К, Най-древният жител на Америка. История на севео-американската
6 Всеобщая история ..., 1970; Т.1 археология. София, 1987

236
 ЗЕМЛЯНКА И КОЛИБА – ПРОТОФОРМИ НА ЖИЛИЩЕТО
„Неандерталецът не само твърдо се заселва в пещерите …, но и създава
изкуствена среда, за първи път строи свой собствен човешки дом”9. Така
към известните навеси, скални ниши, пещери, се прибавя още други
форми на жилището – землянки и колиби, построени по предварително
съществуващи вече в мисленето абстрактни модели.
ПЪРВОБИТНА ЗЕМЛЯНКА10
Формообразуване • Лекции
ИЗГРАЖДАНЕ НА КОЛИБИ11,12
9 Окладников, А.П., Утро искусства, Ленинград, 1967; 25
10 по Циркунов, В.,Об исторической природе зодчества, Мсква, 1970
11 Всеобщая история…1970 Т.1
12 M. J. Rowland, Developments in structural form, ROWLAND J. MAINSTONE, 2nd
edition, 1998 Oxford and Wobum, Maryland, Architectural Press
Землянките са представлявали овални по форма ями, в средата с огнище,
а колибите – скелет от кости или пръти, покрит с клони, листа, трева, кожи
или пръст. Освен това „за пръв път в човешката история неандерталецът
съзнателно погребвал своите мъртви. Той се грижел за тях, заравял в ги в
жилището, боядисвал ги в червена охра, слагал мидени черупки при главите
им”13.
Всичко това говори не само за едно по-високо умствено развитие, но
и за едно вече опосредствано отношение към света. Настъпва преломен мо-
мент в развитието на човека, когато той, сам „вещество от природата, й се
противопоставя като сила на природата… той развива дремещите в нея сили
и подчинява играта на тези сили на своята собствена власт”14. Точно в този
момент човекът се изтръгва от императивната опека на природата и започва
да „опосредства, регулира и контролира този процес” и чрез своята строи-
телна дейност наред с всяка друга трудова и формо-творческа дейност.
Въз основа на най-нови антропологични данни се твърди, че съвре-
менният човек трябва да се изведе от вида хомо сапиенс фабер, живял през
долния плейстоцен, а не от неандерталеца – хомо сапиенс сапиенс15. Незави-
симо какво ще покажат по-нататъшните изследвания, човекът, живял в къс-
ния палеолит (40-10 хил.г.пр.н.е.), е бил хомо фабер, т.е. строител (фабер от
латински език е тектон на гръцки или организиращ материята във фор-
ма). Това ще рече, че човек, пристъпвайки към процесите на организацията
на материята пристъпва към организация на собственото си поведение.
Генезисът на формотворчеството започва от нивото на биологичната
адаптация, т.е. от строителния инстинкт – едно генетично заложено
предразположение към организиране и структуриране на материята.
Хиляди години минават, докато тази заложба генерира в способност за
структуриране. Хомо фабер притежава тази способност, оттам идва името му.
13 История на България, Т.1, 1979; 41
14 Маркс, Энгелс, Т.23
15 История на България, Т.1, 1979
237
 АБСТРАКТНИ МОДЕЛИ НА ЖИЛИЩА:
СХЕМАТИЧНИ ЗНАЦИ – МОДЕЛИ НАРЕЧЕНИ ТЕКТОФОРМИ –
ИЗОБРАЖЕНИЯ НА ЖИЛИЩА16
МОДЕЛИ НА ГЛИНЕНИ КОЛИБИ ДОИСТОРИЧЕСКА ДЕНЕВА МОГИ-
ЛА с. САЛМАНОВО17
Формообразуване • Лекции
16 Всеобщая история архитектуры, Москва, Т.І 1970
17 Попов, Р., Праисторическата Денеа могила при с.Салманово, В: Известия на
българското археологическо дружество, Т.IV, 1914
МОДЕЛ ОТ ВАРОВИК НА ПРАБЪЛГАРСКА ЮРТА ОТ ДЕВНЯ
VІІІ-ІХ в.18
МОДЕЛ ОТ КОДЖАДЕРМЕН ПРИ ШУМЕН КЪСЕН ХАЛКОЛИТ19
Съвременните психолози подчертават целенасочеността на човешко-
то съзнание към търсене, намиране и отделяне на цялостни структури
в природата, които по пътя на интериоризацията се превръщат в също
такива структури-образци в съзнанието, а в последствие стават еталони
за нови структури (строителни и конструктивни форми).
18 История на България, Т.ІІ, 1981, 81
19 История на България, Т.,І, 1979, 80
238
 НАЧИНИ ЗА КОНСТРУИРАНЕ НА ФОРМИ ПРИ ЖИВОТНИТЕ КОНСТРУИРАНЕ НА ФОРМИ ПРИ ЖИВОТНИТЕ ЧРЕЗ
Ако се направи един бегъл анализ на формо-творчеството при ОТНЕМАНЕ НА МАТЕРИАЛ
животните /тук може да се отнесат и приматите/ и се систематизират
начините на конструиране на формите, се забелязват някои симптоматични
факти. Формо-създаването най-често се извършва по следните три начина:
1. Чрез отнемане на материал – каквото представляват действия като
издълбаването, изгребването, пробиването, изравянето и прочее на ями,
дупки, хралупи, леговища, пещери, тунели и пр., било то в почвата, в пясъка,
в по-меките скали, в стволовете на дърветата и т.н., Така правят своите
убежища например:
–– гризачи – мишки, невестулки, язовци, къртици, и др.
–– някои насекоми като бръмбари, дървояди, мравки и др.
–– някои видове птици като скалната ластовица, например;
–– някои видове риби.
2. Формуването в други случаи се извършва чрез манипулиране с готов
в природата материал, като например при:
–– при птиците – листа, клонки, пера, кал, глина, слама, трева, камъчета,
мъх;
–– при бобъра; при маймуната – клонки, камъни и коренища;
–– при някои видове риби - камъчета, мидички, охлювчета;
–– при мравките – термити – пръст.
3. Формуването още се извършва чрез манипулиране със собствено
произведен материал като например слюнка при:
–– при паяците;
–– при жабите;
–– при буби и гъсеници;
–– пчели и оси.
Формообразуване • Лекции

Срещат се и комбинирани начини на формо-изграждане – например

чрез използване на подръчен готов материал и собствено произведен материал
или чрез издълбаване и допълнително изграждане с готов материал и накрая
– чрез издълбаване и допълнително използване на собствен материал.

239
 КОНСТРУИРАНЕ НА ФОРМИ ПРИ ЖИВОТНИТЕ ЧРЕЗ КОНСТРУИРАНЕ НА ФОРМИ ПРИ ЖИВОТНИТЕ ЧРЕЗ
МАНИПУЛИРАНЕ С ГОТОВ МАТЕРИАЛ ОТ ПРИРОДАТА МАНИПУЛИРАНЕ СЪС СОБСТВЕНО ПРОИЗВЕДЕН МАТЕРИАЛ

КОМБИНИРАНИ НАЧИНИ НА ФОРМО-ИЗГРАЖДАНЕ

Формообразуване • Лекции

240
 КОНСТРУИРАНЕ НА ФОРМИ ПРИ ЧОВЕКА ГРАД МАТЕРА, ИТАЛИЯ – СКАЛНИ ЖИЛИЩА;
Не е нужно да се доказва, че човекът още от зората на своето РАЗРЕЗ НА ТРОГЛОДИТСКИ ЖИЛИЩА
съществуване та чак и до днес продължава да използва аналогични начини
на формо-изграждане.
Например, изграждането на жилища и други пространства чрез
отнемане на материал – пробиване на пространства в земята или скалите
и приспособяване по всички възможни начини за собствени нужди - е
придобило гражданственост под названието троглодитна архитектура *. То е
1

било и е популярно в различни точки на земното кълбо, включително и у нас.

Такива са например в България т.нар. уземни жилища, просъществували до
началото на 20-ти век покрай дунавския ни бряг, такива са скалните църкви
при Иваново, прочути като световен паметник на културата, пещерните
църкви и манастирче в долината на Русенски Лом, пещерните комплекси
„Яйлата” – при Черно море и др.

ПРИМЕРИ ЗА ФОРМОИЗГРАЖДАНЕ ЧРЕЗ ОТНЕМАНЕ НА

МАТЕРИАЛ ПРИ ЧОВЕКА:

ПЛАН НА КИТАЙСКО ЛЬОСОВО СЕЛИЩЕ

Матмата – най-голямата общност на троглодити, Тунис

Формообразуване • Лекции

* от троглодити – латински – troglodyta – от гръцкото название за

пещера – пещерни обитатели, отшелници;
241
 Модерни пещерни жилища в Швейцария ПЛЕТЕНЕ НА МЕМБРАНА НА ПАЯЖИНА

Чрез отнемане на материал се правят каменните скулптури; така

работят резбарите, стругарите и каменоделците. Естествено, това е начинът
за изготвяне на мебели от масивно дърво.
Вторият начин – чрез манипулиране с материали от природата,
намиращи се в готов за използване вид, е толкова тривиален, че не се
нуждае от илюстриране.
Докато работата чрез отнемане на материал се състои в моделиране на
желана форма, която по начало е свързана в единно цяло, което трябва да
придобие желана форма без да губи своята цялостност, при втория начин
еднакви или разнородни по материал елементи следва да се свързват в едно
цяло, така че да формират структурно единство и да работят като единна
конструктивна система.
Много интересно е да се систематизират използваните при животни-
те начини за свързване на отделните елементи до получаване на желаната
и най-целесъобразна за отделните случаи форма.
Така например, за опъване мрежата на своята паяжина, паякът най-
напред конструира радиални връзки, премостващи необходимото разстояние
и свързващи срещуположни опорни пунктове. Именно на тях ще се държи
Формообразуване • Лекции

конструктивно изплетената концентрично мембрана на паяжината.

Начинът може да се определи като плетене върху канава, а конструкцията
като висяща мембрана.

242
 ОМОТАВАНЕ НА ПАШКУЛИ ЛЕПЕНЕ НА ГНЕЗДА
За поколението си паяците правят пашкули, като за целта омотават Ластовиците и други птици лепят от кал, използвайки за арматура
самозалепващата се нишка във формата на сфера и я окачат да виси или сламки, сухи клечки, перца и пр. гнездата си. Също с кал ги залепят за
прилепват към дадена повърхност. подходящи повърхности.

Друг вид скални лястовици слепват от слюнката си във форма на

люлки гнезда и ги окачват да висят по негладките повърхности на скалите.
Формообразуване • Лекции

243
 По подобен начин, но слепени от въздушни мехурчета жабата форми- СЪШИВАНЕ НА ГНЕЗДА
ра между слепени листа гнезда-балончета, пълни с вода, за своите попови Птичка, наречена шивачка прави гнездо за малките си като съшива със
лъжички. сламени конци два листа, използвайки за целта човката си.

Вид бръмбар (Apoderus coryli) свива предварително скроени и

изрязани с челюстите листа на фунийка и ги увива около себе си.
Формообразуване • Лекции

244
 УСУКВАНЕ, ОМОТАВАНЕ, ПРЕПЛИТАНЕ, ЗАВЪРЗВАНЕ И ГРАДЕНЕ И ЗИДАНЕ НА СТЕНИ ЧРЕЗ НАТРУПВАНЕ И
ФОРМИРАНЕ НА ВИСЯЩИ ГНЕЗДА СЛЕПЯНЕ
Други птици усукват, омотават, преплитат или завързват с човка Риби градят и зидат стени, укрепващи тунелчетата на своите люпилни,
около клонки меки пръчки и сламки, формирайки висящи гнезда за яйцата като натрупват и слепят едно върху друго камъчета, мидички, охлювчета
и пиленцата си. като същинска зидария.
Формообразуване • Лекции

Птици натрупват и кръстосват едно върху друго клонки върху водни

растения и така формират гнездата си плаващи над водната повърхност.
245
 ПРЕПЛИТАНЕ, НАТРУПВАНЕ, КРЪСТОСВАНЕ, ПРИТИСКАНЕ Мравки залепят едно за друго листа и така получават гнездо за коло-
ЗАСИПВАНЕ, ГРАДЕНЕ ниите си.
Буби и гъсеници плетат пашкули.

Бобри натрупват, кръстосват, преплитат клони и коренища,

притискат ги с камъни и ги засипват с пясък и така градят жилищата си
достигащи до три етажа понякога.

Шимпанзета кръстосват, усук- Ако се направи обобщение, ще се види че на животните са им

ват, връзват, преплитат и увиват познати множество начини за връзка между елементите, от които
клони, след което ги настилат с листа формират гнездата си. Повечето от тези начини се повтарят, независимо
Формообразуване • Лекции

и така градят гнездата си.
от вида на животните, което ще рече че са универсални. Най популярни
са например лепенето, увиването, омотаването, кръстосването,
натрупването, усукването, увиването, плетенето и др. По-оригинални
начини за връзка между конструктивните елементи са зашиването,
зидането, връзването и др.

246
 НАЧИНИ ЗА КОНСТРУИРАНЕ И СВЪРЗВАНЕ НА
ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ФОРМИТЕ ПРИ ЧОВЕКА
Като се има предвид вродената същност на строителния и конструк-
тивния инстинкт при човека, не е нужно да се доказва, че повечето от среща-
щите се при животните начини на връзка между елементите, са присъщи и
за човешкото формотворчество. Освен това, в процеса на своята еволюция ,
човек е възприел в своята тектонична дейност много от начините на връзка,
срещащи се в заобикалящата го среда.
Смята се като първичен акт на неговото осъзнаване като творящ инди-
вид – издигането на менхир – стоящ вертикално камък. Логиката подсказва,
обаче, че не е съществувал такъв еднократен акт и че в действителност, в
момента на осъзнаването на своите конструктивни инстинкти, човекът е вла-
дял всички начини, разпространени при животните и много други, усвоени в
процеса на адаптация.
Например, сред първите начини на изграждане на човешкото жилище
се смятат плетенето – от клони и слама; лепенето от глина; опъването на
кожи върху скелет от клони и кости; граденето с камък и други.
Така само от земята, от пръстта, от глината, първобитният човек е пра-
вил глинени съдове, глинени колиби, глинено обзавеждане – пейки, легла,
огнища; От камък, чрез дялане е правил оръдия на труда, съдове за храна, а
чрез натрупването им - каменни жилища и огнища; От дърво е правил съдо-
ве, навеси, жилища, от кората на дървото – плел дрехи и мебели; От кожата,
костите, космите, козината, бивните и т.н. е конструирал и жилища, покъщи-
на и обзавеждане, като е използвал всевъзможни начини на свързване на
елементите в единни конструкции и форми, рационално изпълняващи функ-
циите за които са предназначени.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Формообразуване • Лекции

Днес човек продължава да заимства форми, конструкции, технологии

и както е модерно да се казва – ноу-хау от животинския свят и от природата.
Равива се нов клон от познанието именно с тази цел, който включва редица
нови науки, между които бионика, биомимикрия, биомиметика, биогнос-
ис, биороботика.
Дизайнът, разбира се, плътно следва придобитите знания и техно-
логии.

247
 ТЕМА ЗА ЕСЕ № 98

ПРОСЛЕДИ И АНАЛИЗИРАЙ ФОРМООБРАЗУВАНЕТО

ПРОСЛЕДИ ФОРМООБРАЗУВАНЕТО ПРИПРИ „ЖИЛИ-
„ЖИЛИ-
ЩЕТО“ НА ИЗБРАНО ОТ ТЕБ ЖИВО СЪЩЕСТВО
ЩЕТО“ СЪЩЕСТВО –– БИЛО
БИЛО ТО
ТО ЖИ-
ЖИ-
ВОТНО, НАСЕКОМО, МЕКОТЕЛО, ПТИЦА…
ВОТНО,

Целта на това есе е да се научите да наблюдавате

наблюдавате ии анализирате
анализирате
начините на строителство при животните, да ги фотографирате,
начините фотографирате, скицирате
скицирате
и интерпретирате.
и интерпретирате. Важно е да можете да проследявате
проследявате логиката на формата
логиката на формата
на продукта,
на продукта, произведен от живото същество; да си си обяснявате
обяснявате какви
какви начини
начини
на свързване
на свързване между елементите то прилага, какъв материал използва,
какъв материал използва,
как се възползва от качествата на материала; Трябва
как Трябва да да се
се стремите
стремите да
да
уловите тънкостите при това „животинско строителство“,
уловите строителство“, катокато например
например
съобразяването
съобразяването с условията на средата и климата, на
на гравитацията, на вятъра
гравитацията, на вятъра
или водните и въздушни течения.
или
Есето трябва да съдържа:
Есето
1. трябвана
Описание дадома
съдържа:
на животното, който сте избрали, като акцентирате

върху 1. Описание
неговата на дома
форма на животното,
и отговорите който сте
на въпроса избрали,
защо като акцентирате
е такава.
върху2.неговата форма и отговорите на въпроса защо е такава.
Анализ на процесите на формообразуването, предаден на достъпен,
популярен,
2. Анализ на специализиран
а не на процесите на формообразуването,
език, характерен за предаден
биолозитена достъпен,
и зоолозите,
популярен, а не на специализиран език, характерен за биолозите
без употреба на техния вътрешно-професионален жаргон и техните научни и зоолозите,
без употреба на техния вътрешно-професионален жаргон и техните научни
термини.
термини.
3. Илюстриране на „жилището“, както и на процеса на получаване на
неговата
3. Илюстриране на „жилището“,
форма, чрез фотографии, както
скици, и на процеса
чертежи и др.. на получаване на
неговата форма, чрези фотографии,
4. Използвана скици, чертежи и др..
цитирана литература.
4. Използвана и цитирана литература.
Лекции
Формообразуване ••Лекции
Формообразуване

248
248
 Формообразуване
Формообразуване • Лекции
• Лекции

249
249
 Формообразуване
Формообразуване •• Лекции
Лекции

250
250
 Формообразуване Лекции
Формообразуване ••Лекции

251
251
 Формообразуване
Формообразуване •• Лекции
Лекции

252
 Формообразуване
Формообразуване • Лекции
• Лекции

253
253
 НАУКАТА БИОНИКА И ВРЪЗКАТА И С
ФОРМООБРАЗУВАНЕТО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДМЕТА И ЗАДАЧИТЕ НА БИОНИКАТА
Формообразуване • Лекции

254
 ДЕФИНИЦИЯ НА БИОНИКАТА Прародител на биониката се смята Леонардо да Винчи. Например,
Биониката (от гр. biōn – елемент на живота, буквално – живущ ), е негови чертежи и схеми на летателни апарати се базират на строежа на
наука, гранична между биологията и техниката, решаваща инженерни задачи крилата на птиците. В наше време, по чертежите на Леонардо да Винчи
на основата на моделирането на структурите и жизнената дейност при нееднократно са моделирали орнитоптера.
организмите. Биониката е тясно свързана с биологията, физиката, химията,
кибернетиката и инженерните науки – електроника, навигация, комуникации,
морско дело и др.
Биониката е приложна наука за изучаването, проектирането и
прилагането в човешката дейност, техниката, технологиите, включително
строителството, архитектурата и дизайна, на принципи на организация,
системи, структури, конструкции, форми, методи, свойства, и прочее, открити
в природата. Търсеният ефект е пренасянето на аналогии, тъй като под
натиска на еволюцията естествените системи обикновено се оптимизират и
стават високоефективни.
Биониката (англоезичното название е „биомиметика”) е 2

многообещаващо научно-технологично направление, занимаващо се със

заимстването от природата на ценни идеи и реализацията им във вид на
конструкторски и дизайнерски решения, а също на нови информационни
технологии.
Природата открива пред учените, инженерите, архитектите,
дизайнерите, безкрайни възможности за заимстване на технологии, идеи,
конструкции, структури, форми, ноу хау... Съвременните технически
средства и компютърното моделиране помагат да се разбере как е устроен
заобикалящия ни свят, за да се копира, доколкото е възможно за нуждите на
човека в изкуствено създадения от него свят.
КРАТКА ИСТОРИЯ НА БИОНИКАТА
3
4
Машина за летене
За рождена дата на новата научна дисциплина
Формообразуване • Лекции

бионика се смята 13. IX. 1960 година, когато в град
Дейтън, щат Охайо (САЩ) се състоял първият
симпозиум по бионика. Учените – бионици са избрали
за своя емблема скалпел и поялник, съединени със
знак за интеграл, а за девиз – „Живите прототипи –
1
ключ към нова техника“ .
1 Bionics Symposium - Living Prototypes - the key to new technology, 13–15 September
1960, Wadd Technical Report 60-600
НЯКОИ ИЗОБРЕТЕНИЯ НА ЛЕОНАРДО ДА ВИНЧИ,
ВДЪХНОВЕНИ ОТ ПРИРОДАТА
Леонардо – не бил първият учен, който се интересувал от възможността
човек да остане дълго време под вода. Например, Леон Баттиста Алберти
планирал да вдига римски кораби от дъното на езерото Неми. Леонардо обаче
2 Codex on the Flight of Birds.jpg - Ms B Fol 88v: Design for a flying machine or cata-
pul, taken from the codex.
3 Codex Atlanticus, sheet 858 r.- http://www.museoscienza.org/english/leonardo/models/
macchina-leo.asp?id_macchina=27
4 Manuscript B, sheet 88 v. 1483-86 - http://www.museoscienza.org/english/leonardo/
models-exhibited/macchina-leo.asp?id_macchina=18

255
 отива по-нататък: той създал проект световен шампион по делтапланеризъм Джуди Лиден. Тя успяла да вдигне
на водолазен костюм, който се из- „протоделтаплана” на Леонардо да Винчи на максимална височина от 10 m
готвял от водонепроницаема кожа. и да се задържи във въздуха 17 секунди. Това било достатъчно, за да се
Костюмът трябвало да има голям докаже, че апаратът наистина работи. Полетите били проведени в рамките
нагръден джоб, който се запълвал на експериментален телевизионен проект. Апаратът бил пресъздаден по
с въздух за увеличаване на обема, познатите на цял свят рисунки от 42-годишния механик от Бедфордшир –
което пък облегчавало изтласкване- Стив Робъртс.
то на водолаза на повърхността. Средневековният делтаплан напомня на скелет на птица. Направен е
Водолазът на Леонардо бил от италианска топола, тръстика, животински сухожилия и лен, обработени
снабден с гъвкава дихателна тръба, с глазура, получена на основата на слюнка от бръмбари. Сама по себе си
5
която съединявала неговия шлем със защитния плаващ купол на повърхността летателната машина се оказала недотам съвършенна. „Управлението и бе
на водата (направен, препоръчително, от тръстика с кожени ремъци). почти невъзможно. Аз летях накъдето духаше вятърът и не можех нищо да
Конструкторските замисли в направя. Така навярно се е чувствал изпитателят на първия автомобил” –
областта на авиацията вълнуват Ле- разказва Джуди.
онардо през целия му живот. Към
а
1505 г. се отнася т. нар. „кодекс на
полета на птиците“, който съдържа
указание, съгласно което Леонардо
замислял да извърши първия полет
от Монте Чечери около Фиедоле.
Особено го интересувал по онова
6 време въпросът за реенето във въз-

духа без размахване на криле и за използването в този случай на силата на
вятъра.
Общоизвестно е, че Леонардо да Винчи е разработил чертеж на 7

„прадеда” на съвременния хеликоптер. Радиусът на винта трябвало да е

4,8 m. По плана на учения винтът имал металическо кантиране и платнено
покритие. Винтът се задвижвал от хора, които се движели около ос и тласкали
Формообразуване • Лекции

лостовете. Аз мисля, че ако този винтов механизъм е направен както трябва,

от колосано платно и бързо се развие, то той ще може да се задържи във
въздуха и ще излети нависоко нагоре”, – пише да Винчи в своите записки.
В 2002 година във Великобритания е пресъздадено едно от изобре-
тенията на великия Леонардо да Винчи: в небето над графство Сурей бил
успешно изпитан праобраза на съвременния делтаплан, изпълнен точно по
неговите чертежи.
Изпитателните полети от хълмовете в Сурей осъществила двукратния
5 http://legacy.mos.org/sln/Leonardo/Leo-Suit.html 7 Codex Atlanticus, sheet 846 v. http://www.museoscienza.org/english/leonardo/models/
6 Leonardo_da_Vinci_helicopter.jpg macchina-leo.asp?id_macchina=19

256
 Независимо от това, че копираният от Леонардо механизъм на птичите
крила се оказал не дотам съвършен, неговите хрумвания и идеи съвсем не
са пропаднали във времето. Мисленето в тази посока продължава с векове
след него, продължава и днес. Например, наблюденията над семената, които
се въртят, благодарение на малки перчици, носени от въздушните течения и
падат на земята, водят учените до мисълта – ами ако се заставят лопатките,
които ги движат да се въртят в обратна посока, то те би трябвало да се издигат,
вместо да падат. Именно така се ражда идеята за перките на хеликоптерите,
вентилаторите, вятърните мелници и днес – на ветроенергийните колони...
Леонардо да Винчи смятал, че „ако човек има тент от плътна тъкан, като
всяка от страните на плата съставлява 12 дължини на ръката, и височината
също е 12, то той може да скочи и да не се потроши от каква да е значителна
височина”. Той самият не успял да изпробва този апарат, но през декември
на 2000 година британският парашутист Адриан Николас в Южна Африка
се спуснал от височина 3 хиляди метра, от въздушен балон, с помощта на
парашут, направен по ескиз на Леонардо да Винчи и скокът минал успешно.
8 9
Знае се, че Леонардо се е занимавал с анатомия още докато учил при
Верокио, а в Милано през 1487–1495 г. той започва да гради първите големи
Формообразуване • Лекции
планове за анатомически изследвания и то в мащаби, които далеч надхвърляли
нуждите му на живописец. По това време особено привличала вниманието
му нервната система. Особено интензивно той прекарвал времето си в такива
занимания през годините 1510–1512. Предмет на неговото съсредоточено
изучаване били функциите на сърцето, дихателните и храносмилателните
органи.
Ето от къде и как е черпил Леонардо идеите за своите оригинални и А големият гръцки философ Демокрит, живял през 460–370 г. преди
8 Codex Atlanticus, sheet 1058 http://www.museoscienza.org/english/leonardo/models/ новата ера, е написал приблизително следното: „От животните, по пътя на
macchina-leo.asp?id_macchina=26
9 Leonardo da Vinci parachute 04659a.jpg
толкова изпреварили времето си изобретения – от живата природа. Именно
по тази причина Леонардо да Винчи се смята за прародител на биониката.
Почти всяка технологична задача, която се появява и днес пред дизай-
нерите или инженерите е отдавна успешно решена от други живи същества.
Например, производителите на разхладителни напитки постоянно търсят
нови начини за опаковка на продукцията си. В същото време обикновената
ябълка отдавна е решила проблема. Ябълката се състои от 97% вода, която
е опакована не в дървена кутия, а в кора, която се яде, при това, тя е доста-
тъчно апетитна, за да привлича животните, които изяждайки плода, разпрос-
траняват семената на ябълката, за да направят живота на ябълковото дърво
„вечен”.
Специалистите по бионика разсъждават така – когато се сблъскат с
някакъв инженерен или дизайнерски проблем, те търсят решение в „научната
база” с неограничен обем, която принадлежи на животните, растенията и
природата.
КОНЦЕПЦИЯ НА БИОНИКАТА
Концепцията на биониката не е нова. Например, още преди 3000
години китайците се опитвали да усвоят от насекомите начина за изготвяне
на коприната.
Копринените буби ни учат как да пестим енергия. Тяхната нишка е по-
здрава и хиляди пъти по-икономична за производство от всеки изкуствен
аналог .
подражанието, сме се научили на много важни неща. Например ние сме
ученици на паяка в тъкачеството и шивачеството, защото подражавайки
257
 му сме се научили да тъчем и шием; ние сме ученици и на ластовичката в ИДЕИ ОТ ПРИРОДАТА ЗА ФУНКЦИИТЕ НА ДВИЖЕНИЕ И
строителството, защото подражавайки и сме се научили да зидаме жилищата ЛЕТЕНЕ
си...”

ЗЪБЧАТО ПРЕДАВАНЕ В ТЕХНИКАТА И В ПРИРОДАТА

Формообразуване • Лекции

Жилище на южноамерикански индианци и глинобитно африканско жилище –

аналогии с термитник; гнездо на птица-тъкачка; рис. А. Лебедева
През нашето време – започвайки от края на ХХ век, биониката
получава втори живот, съвременните технологии позволяват да се копират
миниатюрни природни конструкции с необикновена точност, да се
създават нови материали, да се взаимства ноу-хау от природата.
258
 ЗАИМСТВАНЕ НА НОУ-ХАУ ОТ ПРИРОДАТА В
ЕЛЕКТРОИНЖЕНЕРСТВОТО
АНАЛОГИИ – ОРГАНИЧНИ СИСТЕМИ И ТРАНСПОРТНИ
СИСТЕМИ
Формообразуване • Лекции
ЕНЕРГОЕФЕКТИВНОСТ В ПРИРОДАТА
Главната разлика между човешките инженерни конструкции и тези,
които е създала природата се състои в невероятната енергоефективност на
природните конструкции. Усъвършенствайки се и еволюирайки в течение
на милиони години, живите организми се научават да живеят, да се движат,
да се размножават, да устройват обиталищата си и т.н., с използване на
минимално количество енергия. Този феномен се основава на уникалния
метаболизъм при животните и на оптималния обмен на енергия между
различните форми на живот. Така, заимствайки от природата инженерните
решения, може съществено да се повиши и енергоефективността на
съвременните технологии.
ПРИРОДНИ МАТЕРИАЛИ
Природните материали са свръхевтини и са разпространени в огромни
количества, а тяхното „качество” е значително по-добро от това на матери-
алите направени от човека. Така материалът на еленовите рога, например,
е значително по-як от най-добрите образци на керамичния композит, който
хората са успели да получат. При това човек използва много несъвършени
и енергоемки процеси за получаването на едни или други свръхяки веще-
ства, а природата ги прави по много интелигентен и ефективен начин. За
целта в природата се използват естествени натурални вещества – захари,
аминокиселини, соли и т.н., но с прилагане на особено „ноу-хау“, като ори-
гинални дизайнерски и инженерни решения, свръхефективни органически
катализатори, които често не са дори достъпни за разбиране от човека. Така
че, биониката се занимава още и с изучаване и копиране на „ноу-хау“ от
природата.
Така например преди няколко години учените успяват да анализират
ДНК на паяците и да създадат изкуствен аналог на копринена паяжина – така
наречения „кевлар”.
259
 Кевларът е органичен полимер, устойчив на влага и гниене. Разрабо-
тен е през 1966 г. от Стефани Куолек за фирмата “Дюпон”, която притежава
лиценза за производството му. Влакната имат поразителни якостни качества:
проба от кевлар е до 5 пъти по-здрава от тази на стомана със същото тегло.
Издържа на температура до 450°. Тези качества го правят незаменим в про-
изводството на бронирани жилетки, работни облекла и др.10
ФОРМООБРАЗУВАНЕ В ПРИРОДАТА
В настоящата лекция се набелязват някои перспективни направления
на съвременната бионика, както и най-известните случаи на заимстване от
природата, с цел съсредоточаване на вниманието ни върху натрупания
опит и начините за взаимстване на аналогии, технологии, конструкци
и закономерности на формообразуването от природата.
Класически пример, който шества из публикациите върху предмета на
биониката е разработването на боя, която незадържа вода и мръсотия, изо-
бретение вдъхновено от наблюденията върху цветето лотус, което на практи-
ка не задържа нищо върху листата си (т.нар. ефект на лотуса).
11
Примерите за биониката в инженерството включват от материали до
Формообразуване • Лекции
форми, технологии, ноу-хау, заимствани от природата, като например от
корпуси на кораби, имитиращи кожната мембрана на делфините, до сонари,
радари и медицински ултразвукови уреди, имитиращи ехолокацията на при-
лепите.
БИОНИЧНИЯТ ПОДХОД
Особено следва да се подчертае значението на родения в практиката на
бионичните изследвания специален подход към организацията и воденето
на научното изследване – т.нар. бионичен подход. Той е възможен във всяко
10 http://dedenze.blog.bg/technology/2012/11/17/kevlar.1021294.print
11 http://www.hydrogen2oxygen.net/en/bionics-is-reverse-engineering/
техническо изследване. Бионичният подход е изкуството за прилагане на
биологията за небиологични цели.
Бионичният подход в научното изследване в съвременните условия
най-добре се реализира когато над общ проблем работят общо биолози и
инженери. Съвместната работа на различни специалисти, преодоляването
на професионални „прегради“, създаването на единни методи на работа –
всичко това помага в решаването на трудни задачи. Постоянните търсения
на сравнения за интересуващия ни обект, явление, процес, характеристика и
пр., с нещо подобно в живата природа, скрупульозният анализ на намерените
аналогии и връзки, границите на приложението им – в това е същността
на бионичния подход. Работата на границата между науките, особено в
непосредствена връзка с биологията, е основен път за развитие на всички
дялове от съвременната наука, техника и практично производство.
В областта на компютърната наука, бионичният подход е довел
до създаването на кибернетиката, изкуствените неврони, изкуствените
невронни мрежи и т.нар. „разпределена” интелигентност.
Опростен изглед на изкуствена
невронна мрежа 12
Еволюционните алгоритми също са вдъхновени от биониката, но те
доразвиват идеята, почерпана от природата, като симулират еволюцията
с компютър и произвеждат оптимални решения, които никога не са
съществували в природата.
Появата на кибернетиката, разглеждаща общите принципи за управле-
ние и връзка при живите организми и машините, става стимул за по-широко
изучаване на строежа и функцията при живите системи, с цел изясняване
на тяхната общност с техническите системи, а също – използването на по-
лучените сведения за живите организми при създаването на нови структури,
конструкции, форми, нови технологии, уреди, механизми, материали и т. н.
12 http://bg.wikipedia.org/
260
 МОДЕЛИРАНЕ НА ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ
И така, биониката е наука за използването в техниката на знания за
материалите, конструкциите, принципите и технологическите процеси при
живите организми.
Основа на биониката представлява изследването и моделирането
на различни биологически организми. Моделирането се осъществява на
радиоелектронна, електролитна, пневматична и други физико-химични
основи. Бионичното моделиране се отличава от моделирането в другите
науки. По правило моделите в биониката са несравнимо по-сложни
динамични структури. Създаването им изисква не само провеждане на
специални уточняващи изследвания на живия организъм, но и разработка на
специални методи и средства за реализация и изследване на също толкова
сложни модели. 17
Mercedes-Benz bionic car „За първи път изследователите и инженерите на Mercedes-Benz се
обърнаха към природата, за да открият прототип, който е близък до желания
аеродинамичен, безопасен, удобен и екологично съвместим автомобил. Те
откриха риба, която се превърна в техен източник на идеи заради отличните
й аеродинамични характеристики.
Бионичният автомобил, създаден на базата на „рибата-кутия”
(боксфиш), се характеризира с коефициент на аеродинамично съпротивление,
който е с над 65% по-нисък от този на останалите съвременни компактни
автомобили. „Боксфиш” дизайнът е също така пример за здрава и олекотена
13
14 конструкция. Външната повърхност се състои от множество оребрени
шестоъгълни плочи, които осигуряват максимална здравина при минимално
тегло. Пренасяйки този принцип върху бионичния автомобил, теглото на
каросерията е намалено с около една трета, без да се наруши здравината и
устойчивостта при удар….”18
Формообразуване • Лекции

15

16

13 http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bioniccar_10.jpg
14 Matthew Phenix, Mercedes’ fish-inspired car- http://www.cnn.com/2007/TECH/03/08/
cars.fish.popsci/index.html
15 Mercedes-Benz concept cars
16 http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Bioniccar_11.jpg
17 Efficient Designs with Cues from Nature, Bionic Car - popularmechanics.com
18 http://www5.mercedes-benz.com/en/innovation/mercedes-benz-research-vehicles-f100-
f200-f300-f400-f500-f600-f700-f800-f125/

261

Влак-стрела, Япония,
моделиран по подобие на човката на птицата рибарче19
Първата стъпка при биониката следователно е създаването на модели.
За решаването на конкретна практическа задача е необходима не само
проверка на наличните свойства на модела, но и разработка на методи за
изчисляване на предварително зададените технически характеристики на
дадено устройство, разработване на методите на синтез, които осигуряват
постигането на търсените в задачата показатели.
Визуализация на аеродинамичното изследване на Boxfish – модела20
Формообразуване • Лекции
19 Nature Inspiring Green Design for Planes, Trains, Autos & More - Popular Mechanics
20 Fish-inspired Mercedes bionic car: Most efficient ‘This category’ aerodynamic vehicle –
www.ecofriend.com
Ето защо, много бионични модели преди да получат техническото
си въплъщение, започват своя живот на компютърно ниво. Изгражда
се математическо описание на модела, по който се съставя компютърна
програма – бионичен модел. Върху този компютърен модел за кратко
време се обработват различни параметри или се отстраняват конструктивни
недостатъци. Именно така, на базата на програмното моделиране се
провежда анализът на динамиката на функциониране на модела.
Натрупаният в биониката практически опит за моделиране на
необикновено сложни системи има общонаучно значение. Огромен брой
от нейните евристични модели вече са се разпространили при решаването
на важни задачи в експерименталната и техническа физика, икономиката,
конструирането на сложни системи за връзка и т.н.
ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ В РАЗВИТИЕТО НА БИОНИКАТА
Основните направления на биониката обващат:
–– Изучаване на нервната система при човека и животните и
моделиране на нервни клетки (неврони) и невронни мрежи за по-нататъшно
усъвършенстване на изчислителната техника и разработване на нови
елементи и устройства при автоматиката и телемеханиката (невробионика).
21
–– Изследване на органите на чувствата и другите възприемащи
системи при живите организми, с цел разработване на нови датчици и
системи за откриване.
–– Изучаване на принципите за ориентация, локация и навигация при
различните животни за използването им в техниката.
21 Вече има и няколко човека, които се радват на бионически ръце-протези. Роботи-
зираните крайници получават команди директно от мозъка чрез нервните окончания. Пър-
вият в света бионик е 60-годишният американски електротехник Джеси Съливан, който
губи и двете си ръце след трудов инцидент. Докторите успяват да спасят нервите на лявата,
присаждат ги на гърдите и ги свързват с жички за бионичната ръка. Сега Джеси може да я
управлява само със силата на мисълта си и да пише, рисува, боядисва, да оправя леглото и
да борави с чупливи предмети
262
 –– Изследване на морфологичните, физиологични, биохимични
особености на живите организми за извеждане на нови технически и научни
идеи.
Биониката съответно на изследванията и дейностите условно се дели
на три дяла:
–– биологическа бионика, където в центъра на вниманиеи са процесите в
биологическите системи;
–– теоретична бионика, която се знимава със строеж на математически
модели на изследваните процеси;
–– техническа бионика, развиваща приложната като дейност, прилагане
на моделите, идващи от теоретичната бионика за решаване на инженерни
задачи.

БИОНИКА, РОБОТОТЕХНИКА, ОРГАНОФИЗИКА

Съществуват и други условни деления, например на: бионика,
робототехника и органофизика. При това деление, ако биониката е
наблюдение над „изобретенията” на живата природа и тяхната имитация в
техниката, архитектурата и дизайна, то робототехниката е създаване на
програмирани автомати, изпълняващи определена работа, а органическата
физика – органофизиката е привличане в полза на високите технологии на
идеи от живите организми или техните органи, чиято жизнедейност или
специфична функционалност се вписва в общата работа на техническото
средство. Общото между трите науки е интеграцията с живата и разумна
природа, нейната инкорпорация в техногенната среда на идейно-имитационно
/както е при биониката/, заместващо /както е при робототехниката/ или
функционално-резултативно равнище /както е при органофизиката/.
Формообразуване • Лекции

ФОРМА И АДАПТИВНОСТ; ИНТЕЛЕКТУАЛНИ СИСТЕМИ

Формата на бионичния обект – например на едно дърво, се създава
в резултат на дълъг адаптивен процес, с отчитане на дългогодишни еко-
стимулиращи фактори, например поддръжката от други съседни дървета в
гората, от добрите климатични условия и пр., или пък от агресивни фактори
– натиск от постоянни ветрове и пр. Процесът на растеж и развитие включва
интерактивно регулиране на клетъчно ниво. Всичко това в съвкупност
осигурява невероятна издръжливост на обекта в продължение на целия
му жизнен цикъл.
Такава адаптивност в процеса на формообразуване води до уникална
263
 адаптивна структура, наричана в биониката интелектуална система. ТЪКАН ПРОМЕНЯЩА ЦВЕТА СИ
В същото време в промишлеността засега са недостъпни технологии за Учени от Харвардския университет и Университета Ексетър (University
създаване на интелектуални системи, които да взаимодействат с околната of Exeter) създадоха нов вид влакно, което променя цвета си при разтягане.
среда и да могат да се приспособяват, променяйки свойствата си. За пореден път и при тази разработка вдъхновител на учените е природата.
Днес се правят опити да се конструират системи, макар и в най-мал- Изследователите повторили уникалните елементи, които създават ярки
ка степен адаптиращи се към околната среда. Например, съвременните преливащи се сини цветове в тропическите плодове. Подобно многослойно
автомобили са оборудвани с множество сензори, които измерват натовар- влакно ще помогне при създаването на смарт тъкани, способни на реагират
ването на отделните възли и могат например автоматично да променят наля- на топлина или натиск.
гането върху шините. „За основа за новото влакно послужи структура, която намерихме в
Перспективите на интелектуалните системи са завладяващи. Идеална природата… Ние просто развихме нейните възможности. Комбинирайки
интелектуална система може да усъвършенства самостоятелно собствения особеностите на неговата структура с еластични материали създадохме
си дизайн и да променя формата си по най-различни начини, например изкуствен образец, който при разтягане дава пълния спектър от цветовете
добавяйки материал, където е необходимо за конструкцията, изменяйки на дъгата”, обяснява водещият автор на разработката Матиас Коле (Mathias
химическия състав на отделни възли и т.н. Човек се стреми да открие и усвои Kolle).
с ум и наблюдение уроците от природата. Като образец за създаването на авангардното влакно е послужило
УМНИ ДРЕХИ тропическото растение Margaritaria nobilis ( на първата снимка), растящо в
Неотдавна два Южна Америка. Учените копирали изкопирали структурните елементи на
британски университе- плода и изобретили еластично фотонно влакно, което при разтягане променя
22
та обявиха, че се зани- цвета си 24.
мават с разработката на
„умни дрехи”. Умната
дреха е в състояние сама
да се приспособява към
изменението на темпе-
ратурата и може или да
разхлажда този, който я
носи, или обратно – да
не му дава да замръзне.
Формообразуване • Лекции

Технологията на новите материали учените заимстват от шишарките, когато

изхвърлят семената си. Реагирайки на наличието на влага във вътрешността,
шишарките се отварят. По същия начин дрехата е снабдена с люспици, които

се отварят, пропускайки въздух, когато тялото започне да се поти.23

22 University of Bath и London College of Fashion

23 Materials & Design, Volume 36, April 2012, Pages 829–839, Sustainable Materials,
Design and Applications, Bio-inspired approaches to design smart fabrics, fig.4; http://www. 24 http://snaiper-bg.net/2013/01/skoro-shte-nosim-umni-drehi-promenyashti-si-
sciencedirect.com/science/article/pii/S0261306911001798 tsvetovete/#ixzz2QEm1Wf1c

264
 УМНИ КЪЩИ
Днес вече се създават и т.нар. „умни къщи”, които променят
ориентацията си, спрямо посоките на света и слънчевите лъчи,
регулират светлината, създават и контролират микроклимата в
жилището, почистват, обезпрашават, следят за сигурността и т.н. Обаче
науката е все още в началото на този път.
Сградата на Института на арабския свят в Париж (1981) на архитект Жан Нувел. Фасадата
му е с отварящи се и затварящи се като премрежени очи „диафрагми“, регулиращи светлината
в помещенията: това решение обединява традиционния арабски орнамент и съвременните
технологии.
Смарт-къща – това е къща, която е снабдена със системи за RV (Room Vehicle) PROTOTYPE 28
автоматизация – Audio, Video, HiFi , благодарение на които се осигурява Грег Лин
управление и контрол над функционирането на елементите на дома 25.
Формообразуване • Лекции
26
25 http://home-automation.isys.pl/
26 http://x10modules.com/shop/pages.php?page=30
RV ПРОТОТИП е модел на къща-кола, чието жизненото пространство
се разширява чрез завъртане по двете оси на роботизирана база. В допълнение
към пода в едната ориентация, една от стените и повърхността на тавана
могат да се въртят формирайки нов етаж. Така 150 кв. м жилищната площ се
реализират в рамките на 60 m2 основа. Изработен е от лека фибро-материя
от въглеродни влакна, като целият корпус тежи повече от 50 килограма,
позволяващо свободното въртене. Роботизираният модел е представен на
изложба INTERIEUR 2012: „Бъдещи примитиви”, през октомври 20-28 в
Kortrijk Xpo, зала 427.
29
Както се вижда, в областта на формообразуването – и дизайнът,
и архитектурата би следвало да се интересуват от развитието на всички
очертани направления на биониката и нейните дялове.
27 http://www.interieur.be/programme/greg-lynn-us
28 http://glform.com/
29 What is a Smart Home? Video Example of Smart Home Technology in Action. Виж
http://www.youtube.com/watch?v=i73n-LTXPIM; http://www.smarthome-design.com/
265
 БИОНИКАТА И ТЕХНИКАТА ПРИ ЖИВИТЕ ОРГАНИЗМИ
Невробиониката е специфичен дял от биониката, където се изучава
работата на мозъка, изследват се механизмите на паметта. Интензивно се
изучават органите на чувствата при животните, вътрешните механизми на
реакция на обкръжаващата среда и при животните, и при растенията.
Основно направление в невробиониката представлява изучаването на
нервната система на човека и животните и моделирането на нервните клетки-
неврони и невронните мрежи. Това дава възможност да се усъвършенства и
развива електронната и изчислителна техника.
Нервната система на живите организми има редица преимущества
пред най-съвременните аналози, изобретени от човека:
1. Гъвкаво възприятие на външната информация, независимо от
формата, в която тя постъпва – почерк, шрифт, цвят, тембър и т.н.
2. Висока надеждност: техническите системи излизат извън строя при
счупване на един или няколко детайла, а мозъкът запазва работоспособността
си при гибелта даже на няколкостотин хиляди клетки;
3. Миниатюрност – например транзисторно устройство с такова
количество елементи, като човешкия главен мозък, би заемало обем от
1000 m3, докато нашия мозък заема обем от 1,5 dm3;
4. Икономичност при използването на енергия;
5. Висока степен на самоорганизация – бързо приспособяване към нови
ситуации, към изменение в програмата на дейността.
Най напреднали са изследванията в биониката и техниката при живите
организми, отнасящи се до:
–– разработката на биологически средства за откриване, навигация и
ориентация;
–– комплексът от изследвания, свързани с моделиране на функцията и
Формообразуване • Лекции
структурата на мозъка на висшите животни и човека;
–– създаването на системи с биоелектрическо управление и
–– изследването на проблема „човек-машина“.
Тези направления са тясно свързани едно с друго. Анализът и синтезът
на устройствата, които обезпечават решаването на основните задачи при об-
работка на информацията са обща цел за всичките тези направления. Имен-
но проблемите, свързани със създаването на разнообразна информационна
техника привлича особено много вниманието на биониката.
Отдавна е известно, че птиците, рибите, насекомите много чувствително
и безпогрешно реагират на измененията в климата и времето. Ниският
полет на ластовичките предвещава дъжд. По струпването на медузи край
брега рибарите разбират, че може да излезат на риба защото морето ще е
спокойно и т.н.
Животните – „биосиноптици“ са надарени от природата с уникални
свръхчувствителни „уреди”. Задачата на биониката е не само да разкрие тези
механизми, но и да проучи тяхното действие, да го пресъздаде в електронни
схеми, уреди, конструкции.
Изучаването на сложната навигационна система на рибите и
птиците, преодоляващи хиляди километри по време на миграции и
безпогрешно завръщащи се по своите места за презимуване, хвърляне
на хайвер, отглеждане на поколението, способства разработката на
високочувствителни системи за следене и разпознаване на обектите.
Днес голям дял в хода на научно-техническия прогрес представлява
изследването на анализаторните системи при животните и човека.
Тези системи са толкова сложни и чувствителни, че за сега нямат равни
сред техническите устройства. Например, термочуствителният орган на
гърмящата змия различава промени в температурата в порядъка на 0,0010 C;
електрическият орган на рибите (като например ската, електрическата
змиьорка и др.) възприема потенциали от 0,01 микроволта; очите на много
нощни животни реагират на единични кванти светлина; рибите чувстват
изменение в концентрацията на вещества във водата от порядъка на 1 mg/m3
(=1mkg/l) и т.н.
Много живи организми имат и такива анализаторни системи, които не
съществуват при човека. Например щурецът на 12-ия член на мустачките
си има издутинка, възприемаща инфрачервените лъчи. Акулата и скатът
имат канали на главата и в предната част на туловището, които възприемат
изменението на температурата от порядъка на 0,10 С. Устройство, което
възприема радиоактивното излъчване съществува при мравките, термитите,
охлювите. Много животни реагират на изменението на магнитното поле
(главно птици и насекоми, характерни с далечните си миграции). Има
такива, които възприемат инфра- и ултразвуковите вълни, като совите,
прилепите, делфините, китовете, повечето от насекомите и т.н. Очите на
пчелите реагират на ултравиолетовата светлина, а хлебарката – на
инфрачервената и т.н.
Съществуват още много системи за ориентация в пространството,
чието устройство засега не е изучено: пчелите и осите се ориентират добре
по слънцето, самците-пеперуди /например нощната пеперуда, наречена пау-
266
 ново око/, намират самката на разстояние до 10 km. Морските констенурки
и много риби /змиьорката, есетрата, сьомгата/ плуват на няколко хиляди ки-
лометра от родните брегове и безпогрешно се завръщат за снасяне на яйцата
и хайвера си на същото място, откъдето сами са започнали живота си. Пред-
полага се, че при тях има две системи за ориентация – далечна, по звездите и
слънцето, и близка – по миризмите /т.е. по химизма на крайбрежните води/.
Голямо е вниманието на учените в биониката към насекомите и пти-
ците по отношение на техните миграции и ориентацията им в простран-
ството. На базата на наблюдението им учените изобретяват и усъвършенстват
уредите, които се използват в морското дело и авиацията. Например, жиро-
тронът е устройство, което осигурява стабилно направление на полета при
големи скорости и даже помага за извеждане на самолетите от турбуленция.
Идеята му е заимствана от двукрилите насекоми. Например, бръмбарът има
особени нагръдни придатъци, които се натягат при промяна на направление-
то на полета и дават съответен сигнал чрез нервната система. А без подобен
орган на равновесие мухите дори не биха могли да летят.
Биолозите, които изучават морските живот-
ни, дълго време са се чудели благодарение на какво
делфините са способни да развиват такива големи
скорости. Защото елементарните изчисления показ-
ват, че като се имат предвид формата и размерите на
телата им, съпротивлението на водата трябва да е та-
кова, че подобна скорост просто е невъзможна. Но по
някакъв удивителен начин на делфините им е дадена
способността десет пъти да намалят съпротивление-
то на водата. Парадоксът бил обяснен с феномена на
кожата на делфините. Оказва се, че
тя се състои от три еластични слоя, при
Формообразуване • Лекции
това междинният има пориста структура
– множеството ципи се огъват под давле-
ние на водата и по този начин погасяват
турбулентните завихряния, възникващи
при движението. Ето така било създадено
аналогичното синтетично покритие,
наречено ламинфло, като още първите
опити показват неговата ефективност 30 .
30 Laminflo, similar to the skin of the dolphin, is a material used for ships and aircraft -
http://dspace.uah.es/dspace/handle/10017/2941
Именно така изучаването на хидродинамичните особености на стро-
ежа на китовете и делфините е помогнало да се създаде обшивка на под-
водната част на корабите, която осигурява повишаване на скоростта с 20-
25% при еднаква мощност на двигателя. Благодарение на тази „изкуствена
кожа” обшивката на морските съдове не се мокри и има еластично-устойчи-
ва структура, което отстранява турбулентните вихри и осигурява плъзгане с
минимални съпротивления.
Подобен пример може да се даде от историята на авиацията. Дълго
време проблемът със скоростта при авиацията бил т. нар. флатер – внезапно
и бързо възникване при определена скорост на вибрации при крилата. Заради
тези вибрации самолетът се разпадал във въздуха за няколко секунди. След
многобройни аварии конструкторите стигат до решението – те започват да
правят крилата с удебеляване в края. След известно време такива удебелявания
били открити при крилата на водното конче.
31
В биологията тези удебелявания се наричат стеростигми. Новите
принципи на летене, безколесно движение, изграждане на лагери и т.н.
се разработват на базата на изучаването на полета на птици и насекоми,
движението на скачащи животни, строежа на ставите...
Може да се запитаме все пак – Защо ли, при съвременното ниво на
развитие на техниката, природата толкова много изпреварва човека? Най-
напред, за да се разбере устройството и принципа на действие на живата
система, да се моделира и да се въплъти в конкретни конструкции и уреди,
са нужни универсални знания. А днес, след дълъг процес на раздробяване
на научните дисциплини, едва започва да се отбелязва необходимостта
от такава организация на знанията, която би позволила да се обхванат и
обединят на обща основа единни всеобщи принципи. Биониката заема тук
особено положение.
31 Жилкование крыльев - http://www.odonata.su/content-view-38.html
267
 На второ място, в живата природа постоянството на формите
и структурите на биологичните системи се поддържа за сметка на
непрекъснатото възстановяване, доколкото става въпрос за структури,
които непрекъснато се рушат и възстановяват. Всяка клетка има свой период
на делене, свой цикъл на живот. При всички живи организми процесите
на разпад и възстановяване се компенсират един с друг и цялата система
е в динамично равновесие, което дава възможност да се приспособяват
конструкциите й, да се преустройват в съответствие с изменящите се
условия. Основно условие за съществуване на биологичните системи е
непрекъснатото функциониране.
Техническите системи, създадени от човека, нямат вътрешно динамично
равновесие на процесите на разпад и възстановяване, като в този смисъл те
са статични. Тяхното функциониране по правило е периодично. Тази разлика
между природните и технически системи е много съществена от инженерна
гледна точка.
Живите системи са значително по многообразни и са по-сложни от
техническите конструкции. Биологичните форми често немогат да бъдат
изчислени заради тяхната необикновена сложност. Ние просто незнаем
още законите на тяхното формиране. Тайните на структурообразуването на
живите организми, подробностите за протичащите в тях жизнени процеси,
устройство и принципи на функциониране, могат да се изучат само с
помощта на най-съвременна апаратура, което не винаги е достъпно. Но даже
при наличието на най-нова техника много остава „зад кадър”. Биониката тук 32
има думата.
През 1996 година британецът Хари Крото и американците Ричард
Смоли и Робърт Кърл получават Нобелова награда за химия за откритието си
НАНОТЕХНОЛОГИИТЕ на Фулерените33. Схема на
През последните години биониката получава силен импулс за ново раз- молекулата на
Формообразуване • Лекции

витие, доколкото съвременните технологии позволяват да се копират мини- бъкминстър

фулерен C60,
атюрни природни конструкции с небивала досега точност. В същото време първият известен
съвременната бионика до голяма степен е свързана не само с конструкци- представител
на фулерените
ите, разработката на нови материали, копиращи природни аналози, робото- и първият
техниката и изкуствените органи, но и с нанотехнологиите. синтезиран
Нанотехнология е област от приложните науки, а също така и висока наноматериал
технология, която покрива широк диапазон от теми, но основната обединя- 34

32 http://www.freakingnews.com/Nanotechnology-Pictures--210.asp
ваща тема е контрол над веществото на микроскопично ниво при размери 33 Richard Smalley, Robert Curl и Sir Harry Kroto, 1996, нобелова награда за развитие
по-малки от 1 микрометър, както и създаването на устройства на такова ниво на нанотехнологията – откриване на молекулата С60 – на карбона
съизмерими с размера на молекулите. 34 http://wellcomeimages.org/indexplus/email/49978.html

268
 Нанотръби
Нанотръба с протеинови вериги, прикрепени за постигане на определени
функции. Потенциално приложение на тези добавки към нанотръбите е в
областта на биосензорите

Алотропи на карбона Карбонови нано-тръби

35
Структурата на диаманта има
Едноклетъчни няколко различни патерна
Формообразуване • Лекции

организми, използвани в
нанотехнологията

Графит панел и
карбон нано-тръба – симулация
на хексагонален патерн

35 Andrew Parkers biomimetics research at the Natural History Museum, London Структура на платината
269
 НЯКОИ СЪВРЕМЕННИ ОТКРИТИЯ В БИОНИКАТА
Съвременната бионика до голяма степен е свързана с разработката
на нови материали, които копират природните. Например т. нар. кевлар –
вече споменат по горе, се появява благодарение на съвместната работа на
биолози-генетици и инженери-специалисти по материалите.
Част от учените се концентрират върху изучаването на природните
организми. Например изследователите от Bell Labs (корпорация Lucent)
наскоро откриват в тялото на дълбоководните гъби от рода Euplectellas
висококачествено оптовлакно
В устройството AirJet успели да копират поведението на ято термити,
където всеки термит взема независими решения, но цялото ято се движи
към общата цел, например изграждането на гнeздо. Конструираната в Пало
Алто печатна схема е снабдена с множество въздушни витла, всяко от които
действа самостоятелно, без команди от централния процесор, но в същото
време помага за общото дело – придвижването на хартията. В устройството
отсъстват подвижни части, което поефтинява производството. Всяка печатна
схема съдържа 144 набора от 4 витла, насочени в различни страни, както и 32
хиляди оптични сензора и микроконтрольора.
Друго известно заимстване от природата е направил швейцарският
инженер Джордж де Местрал (Georges de Mestral) в 1955 г. Той често се
разхождал с кучето си и забелязал, че по козината му непрекъснато се залепват
семената на някакви растения. Уморен от постоянното чистене, инженерът
решил да проучи причината, поради която става това залепване. Изследвайки
феномена, де Местрал определил, че залепването става заради малките
кукички върху плодовете на растението. Инженерът осъзнал важността на
това откритие и след осем години патентовал удобната самолепяща се лента
Velcro, широко използвана днес в шивачеството.

36

Според резултатите от изпитанията се оказва, че материалът на скелета

на тези 20 - сантиметрови гъби може да пропуска цифров сигнал не по-лошо
от съвременните комуникационни кабели, при това природното опто-влакно
е значително по-яко от човешкото, благодарение на наличието на органична
обвивка. Другата особеност, която удивява учените е, че подобно вещество
може да се формира при температура около нула градуса по Целзий, докато
в заводите Lucent за целта се използва високотемпературна обработка. Сега
учените работят върху увеличаването на дължината на новия материал, тъй 37 38
Формообразуване • Лекции

като скелетите на морските гъби са около 15 см.

Освен разработката на нови материали,
учените непрекъснато съобщават за техно-
логични открития, които се основават на
„интелектуалния потенциал“ на природа-
та. Например, през октомври 2003 година
в изследователския център Xerox в Пало
Алто разработват нова технология на по-
даващ механизъм за ксерокси и принтери. 37 http://bwterao.files.wordpress.com/2011/02/img_1876.jpg
36 Нанотехнологии вдохнули новую жизнь в бионику - http://mars-x.ru/san/9/49_1.shtml 38 http://imperfectaction.com/blog/2009/04/22/entrepreneurship/stick-to-your-dream-like-velcro/

270
 Най-предани адепти на бионика-
та са инженерите, които се занимават с
конструиране на роботи. Днес е много
популярно становището, че в бъдеще
роботите ще могат ефективно да дейст-
ват само ако са максимално подобни на
човека.
Учени и инженери смятат, че на
роботите ще им се налага да действат в
39 градски и домашни условия, в човешкия
„интериор”, да се справят със стълби,
врати и други препятствия със специ-
фични размери. Ето защо, те най-малко
трябва да съответстват на размерите на
човека и да следват неговите принципи
на придвижване. С други думи, роботът
трябва да има крака /колела, вериги и
прочее не подхождат за града/. Но откъ-
де да се копират конструкциите на кра-
ката, ако не от животните.
В създаването на двуноги роботи
най-напреднали са учените от Стaн-
фордския университет. Те вече почти
три години експериментират с миниа-
тюрни шестоноги роботи – хексаподи,
построени в резултат на изследване на
движението на хлебарката.
Първият хексапод бил констру-
Формообразуване • Лекции
иран на 25 януари 2000 година. Днес
тази конструкция бяга доста бързо – със
скорост 55 см /повече от три собствени
дължини/ в секунда и също успешно
преодолява препятствия по пътя.
40
39 Mantis – новый робот-гексапод - http://zaqw.ru/tekhnologii-so-vsego-mira/697-man-
tis-novyj-robot-geksapod
40 Bio-Inspired Robotics Laboratory - Robots http://www.birl.ethz.ch/Robots/monopod
В перспектива учените се
надяват да създадат двуног ро-
бот, като използват човешката
система на ходене.
Днес някои учени се опит-
ват да намерят аналози на орга-
ните на човешкото тяло, да съз-
дадат например изкуствено ухо
41 /има го вече на пазара в САЩ/
или изкуствено око – намира се
в процес на разработка.
От съвременните учени
може да се назове името на Осип
М. Р. Дельгадо. С помощта на
своите радиоелектронни прибо-
ри той изучава неврофизически-
те характеристики на животни-
те. На тази основа той се опитал
да разработи алгоритми за упра-
42 вление на живите организми.
43 44
41 Dynamic Robotics Laboratory Oregon State University’s Gallery
42 http://www.touchbionics.com/products/active-prostheses/i-limb-ultra-revolution/
43 Учени „принтираха” функционално човешко ухо- iNews.bg | 21.02.2013 |
44 Прототип на бионично око
271
 РОБОТИКА ЗА ДОМА
Домашният робот-прахосмукачка
Samsung NaviBot CornerClean е зареден
с находчиви системи за почистван и ин-
телигентни технологии за управление
от последно поколение; Той не оставя
и прашинка по ъглите и под мебелите,
като въвежда специални POP-OUT (из-
качащи) четки за дълбоко почистване
45 на ъгли, като премахва необходимостта
от допълнителна работа, независимо за
каква повърхност става въпрос. Новият
NaviBot усеща, когато достига до опре-
делен ъгъл и активира своите допълни-
телни четки, за да почисти старателно.
Освен това, използвайки ноу-хауто на
Samsung в информационните техноло-
гии, NaviBot CornerClean създава „smart
карта” на дома и автоматично зарежда
батериите си, като не изисква никакво
усилие от страна на потребителя. Из-
ползва се системата Visionary Mapping
Plus с вградена камера, която може да
улови 15 кадъра в секунда, обработвани
с високопроизводителни процесори, а подобрени сензори правят системата
изключително чувствителна към пречки, кабели и други предмети, които мо-
гат да се окажат на пътя на робота.
Природата открива пред учените, инженерите, архитектите, дизайне-
Формообразуване • Лекции
АРХИТЕКТУРНО – СТРОИТЕЛНА БИОНИКА
Архитектурно-строителната бионика изучава законите на
формиране и структурообразуване на живите тъкани, занимава се с анализ
на конструктивните системи при живите организми, според принципа
на икономия на материала, енергията и обезпечаването на сигурност и
устойчивост, проследява формообразуването при живите адаптивни
организми и т. н.
Процесът на използване законите на формообразуването при живата
природа има своето историческо развитие, той се е менял и по характер и по
граници, в зависимост от различни обективни и субективни фактори. Факт
е обаче, че процесът на заимстване, подражаение, обучение от природата в
архитектурата винаги е съществувал. Показателни примери са аналогиите,
които могат да се проследят от най-дълбока дренност – още от Египет,
например, между капителите и короните на дърветата, с главите на
различни животни или хора-богове; аналогиите между колоните и дърветата;
между храмовите пространства с колоните от една страна и гората с нейните
дървеса-от друга страна и т.н. До такава степен, че те са осъзнати като
архитипични.

рите, безкрайни възможности за заимстване на технологии, идеи, конструк-

ции, структури, форми, ноу хау... Съвременните технически средства и ком-
пютърното моделиране помагат да се разбере как е устроен заобикалящия ни
свят, за да се копира, доколкото е възможно за нуждите на човека в изкустве-
но създадения от него свят.

Капители на египетски колони и техните растителни прототипи –

45 http://idg.bg/test/pcw/2013/2/5/20663-DA_NaviBot_CornerCleanVR10F71_-p01.jpg цвят на лотос или папирус
272
 Тук ще набележим само някои моменти от днешния процес внедряване от изкуствените му изобретения са вече „патентовани” от природата.
на биониката в съвременната архитектурна практика.
В литературата по архитектурна бионика като ярък пример за самозалепващите се тъкани се срещат в природата – строежът на птичите
архитектурно-строителна бионика се дава пълната аналогия на строежа на пера, където сцеплението е осигурено по идентичен начин.
стъблата на пшеницата, и съвременните високи съоръжения.
46
Стъблата на пшеницата са способни да издържат на високи натоварвания
и да не се чупят под тежестта на налетите със зърно класове. Ако вятърът ги
огъва до земята, те бързо се изправят. В какво се състои тайната? Оказва
се, че строежът им е подобен на конструкцията на съвременните фабрични
комини. И двете конструкции са вътре кухи. Склеренхимната структура
Формообразуване • Лекции
Например, както видяхме вече, такива изобретения като циповете или
Много по-популярен за архитектурната бионика обаче, е примерът с
Айфеловата кула и т. нар. берцова кост – т. е. бедрената кост при човека.
Построената през 1889 година от Густав Айфел и наречена на неговото име
Айфелова кула, се смята за един от най-ранните и очевидни примери за
използване на биониката в инженерството.
По случай 100-годишнината от Великата френска революция в Париж
била организирана световна изложба. На територията на изложбата е
планирано изграждането на кула, която трябвало да символизира величието
на френската революция и достиженията в развитието на техниката. В
конкурса за проектирането й участвували повече от 700 проекта, от които за
най-добър е признат този на инженера специалист по мостово строителство
Александър Густав Айфел. В края на ХІХ век кулата, наречена на името
на създателя си, поразила света с ажурност, елегантност, красота. Тази 300
метрова кула става своеобразен символ на Париж.
Имало слухове, че тя била построена по чертежите на неизвестен
арабски учен. Но едва след 50 години биолозите и инженерите направили
неочаквано откритие – конструкцията на Айфеловата кула точно повтаряла
строежа на голямата берцова кост, която леко понася тежестта на човешкото
тяло. Съвпадат даже ъглите между носещите повърхности.

на стъблото на растението играе ролята на надлъжна арматура, а възловите

кръгове – на стремена. По продължение на стъблата има овални вертикални
кухини, а по външната страна на тръбичките-стъбла – тънко лико – кожа
върви като спирална арматура.
Някои смятат, обаче, че в случая с конструктивното решение на
фабричните комини инженерите не са подражавали на природата, а са дошли
до това решение по самостоятелен и независим път, а аналогията била
открита впоследствие.
Каквато и да е истината, човечеството все по-често открива, че повечето

46 http://www.torrebionica.com/bvs-english/bvs-english.htm

273
 Конструкцията на Айфеловата кула се основава на научната работа на количество енергия, добита от слънцето. Амбициите на “B+U Architects” се
швейцарския професор по анатомия Херман фон Майер (Hermann Von Mey- въртят най-вече около революционирането и редефинирането на изградената
er). 40 години преди изграждането на парижкото инженерно чудо, професор от човека среда. Те се надяват модерните сгради да станат една идея по-
Фон Майер изследвал костната структура на главата на бедрената кост на неинвазивни за природата и да функционират като едни адаптиращи се живи
това място, където тя се огъва и под ъгъл влиза в ставата. Впечатлителното е, организми.”
че тази кост не се чупи под действието на тежестта на тялото.
Фон Майер забелязал, че главата на костта е покрита с мрежа от миниатюрни
костички, благодарение на които натоварването по удивителен начин се
разпространява и разпределя по костта. Тази мрежа има строга геометрична
структура документирана от професора.
През 1866 година швейцарският инженер Карл Кулман (Carl Cullman)
извел теоретичната база на откритието на Фон Майер, за да може 20 години
след това природното „изобретение” за разпределение на натоварването с
помощта на кривите да бъде използвано от Айфел.
Ако се проследи строителството на кули в света изобщо, ще се забележат
доста примери на аналогия с природни форми и конструкции. Това се отнася
и за съвременните небостъргачи. 47
„Архитектите от B+U Architects – дизайнерско бюро, разположено

в Лос Анджелис, са световно известни най-вече с това, че правят своите
проекти посредством най-актуалното софтуерно обезпечение. Използвайки
последните технологични нововъведения при изграждането на сградите си,
те отново надскачат границите на архитектурните стандарти и на типичния
градски дизайн с новата си жилищна кула в Лима, Перу. Изключително
концептуалната им структура произтича от интереса им към твърдението, че
архитектура може да съществува между природата и последните технологии.
Те се опитват да внушат, че тези два така различни свята – естествен и
изкуствено създаден, са съвсем съвместими. Всъщност, вдъхновението
Формообразуване • Лекции

на творческия им процес е дошло именно от природата – от естествените

структури, движения и цветове. С помощта на модерните технологии те
създават един интелигентен „жилищен организъм”. Condo Tower „B+U Architects”
„…Зелените елементи на отворите ще бъдат изградени от съвременни
силиконови композити, които ще съчетават комбинации от нови свойства,
добити на микро ниво. Така те ще могат да се движат без помощта на
механични части в тях, което е директна препратка към природата, макар и
достигната посредством високотехнологични средства.
В допълнение може да се каже, че прозоречните структури ще бъдат
покрити със специален филм, който ще захранва сградата с огромно 47 Архитектурата между природата и новите технологии - http://www.stroiinfo.com/

274
 ПРИРОДНИТЕ СТРУКТУРИ КОНСТРУКЦИИ И Фрай Ото и Бодо Раш – Изследване на мембранна конструкция
ТЕХНОЛОГИИ
Природните структури са естествено оптимизирани – имат максимална
здравина при минимално количество материал:
Фрай Ото и Бодо Раш показват своите търсения и експерименти –
Разклоняващи се структури48.

49 50
Формообразуване • Лекции

51

49 Olympic park - München (Frei Otto)

50 Олимпийски стадион в Мюнхен 1972
51 Kwang Yeul Lee, Frei Otto, Bodo Rasch: Finding Form Towards an Architecture of the
48 Frei Otto, Bodo Rasch - Finding Form: Towards an Architecture of the Minimal Minimal http://www.yeul.net/Finding%20Form.pdf

275
 В архитектурно-строителната бионика голямо внимание се отделя на
новите строителни технологии. Например, в областта на разработката на
ефективи и безотпадни строителни технологии перспективно направление
е създаването на слоести конструкции. Идеята е заимствана от
дълбоководните мекотели. Техните твърди раковини, например при широко
разпространенното „морско ухо”, се състоят от редуващи се твърди и меки
пластинки. Когато твърдата пластинка се удря и се пропука, то деформацията
се поглъща от мекия слой и пукнатината не продължава нататък. Такава
технология може да бъде използвана и за покритие на автомобилите.
Специално внимание изисква и т. нар. бионичен стил в
архитектурата и дизайна, където природните аналогии се кодифицират
естетически и се търсят чувствени биоморфни и образни внушения. Това
е своеобразно екологично композиционно течение. Тук става въпрос не
само за формообразуване следващо рационално уроците на природата, а
за биониката като композиционен текст, насочен към емоционалното
възприятие на архитектурата като „жива”, като био-среда.
Формообразуване • Лекции
Литература
Моделирование в биологии, пер. с англ., под ред. Н. А. Бернштейна, М., 1963.
Парин В. В. и Баевский Р. М., Кибернетика в медицине и физиологии, М.,
1963.
Вопросы бионики. Сб. ст., отв. ред. М. Г. Гаазе-Рапопорт, М., 1967.
Мартека В., Бионика, пер. с англ., М., 1967.
Крайзмер Л. П., Сочивко В. П., Бионика, 2 изд., М., 1968.
Брайнес С. Н., Свечинский В. Б., Проблемы нейрокибернетики и
нейробионики, М., 1968.
Библиографический указатель по бионике, М., 1965;
Лебедев, Ю.С. Архитектурная бионика, М.: Стройиздат, 1990.
Gruber, P. Biomimetics In Architecture: Architecture of Life and Buildings -
‎2011, 275 p.
http://garshin.ru/evolution/physics/index.html
http://www.mos.org/leonardo/
http://www.mos.org/sln/Leonardo/
http://www.lib.stevens-tech.edu/collections/davinci/inventions/index.html
276
 ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН И КОМБИНАТОРИКА.
ПЕРМУТАЦИИ. КОМБИНАЦИИ. РАЗПАД И РЕКОМБИНАЦИИ.
ТРАНСФОРМАЦИИ НА ФОРМИТЕ.
Формообразуване • Лекции

277
 ПРОМИШЛЕН ДИЗАЙН И КОМБИНАТОРИКА Онези градивни елементи, които имат известни специфични различия
Промишлеността налага изисквания за унификация, типизация – конструктивни, пластични, декоративни и пр., се наричат марки на
и серийност при производството на изделия, в това число и изделията на типоелементите.
мебелното производство. Ограниченията, предявявани от характера на От типоелементите и марките се съставят, също така многократно
промишленото производство, са формите на изделията да бъдат максимално повтарящи се, по-големи части, които се наричат секции.
опростени и приспособени към индустриалните технологии.
Тези изисквания от своя страна ограничават възможностите да се
удовлетвори желанието за постигане на разнообразие и уникалност на
интериора от гледна точка на потребителите.
Тук се крие причината за интереса към комбинаториката и въвеждането
на нейните методи в промишления дизайн. Чрез повече комбинативност
на промишлените изделия се търсят възможности за внасяне на повече
индивидуалност в обзавеждането на интериора. Днес систематичното
разлагане на обектите на каталогизирани и ваимозаменяеми елементи е едно
от основните икономически изисквания в промишлеността.
Насочването към комбинаториката може да се види конкретно чрез
проследяване на организацията и методологията на формоизграждане при
промишлените изделия.

ГРАДИВНИ ЕЛЕМЕНТИ
Градивните елементи на промишлено и серийно произведените
изделия задължително са типови. Те са стандартни и взаимозаменяеми.
Типизираните елементи се наричат типоелементи.
1 2 3

2 Към номенклатурата от типоелементи спадат още съединителните
и крепежните типоелементи и техните марки.
Параметрите, които характеризират всеки отделен елемент са форма,
размери, цвят, фактура, текстура, материал. Главен параметър е форма-
та.
Формообразуване • Лекции

Tram Chair by Thomas Feichtner for TON1 1 http://www.dezeen.com/2013/03/11/tram-bent-wood-chair-thomas-feichtner-

ton/&media= http://static.dezeen.com/uploads/2013/03/dezeen_Tram-Chair-by-Thomas-Feich-
tner-for-TON_1-300x300.jpg&description=Tram%20Chair%20by%20Thomas%20Feichtner%20
%20for%20TON
2 http://www.dezeen.com/tag/chairs/
3 http://www.ralica.bg

278
 МОДУЛНИ СИСТЕМИ За осигуряване на по-голяма вариантност и взаимозаменяемост на
Модулна система „Моди 3” – МЕБЕЛИ РУМ КРЕМИКОВЦИ типо-елементите се въвеждат модулни мрежи или решетки. Чрез тях се
въвежда т.нар. модулна координация между съставните елементи на даден
обект. Така при промяна на размерите на типоелементите, без да се проме-
ня формата им, се получават различни типоразмери. Модулността и крат-
ността на елементите допринасят за търсената комбинативност, чрез съгла-
суване на базата на модулни единици.
Пример за модулна единица е равностраният триъгълник, стоящ в
основата на една мозайка, съставена от неговото многократно повторение,
транслации или ротации. От микромодулите могат да се съставят макромодули
и цели фамилии.

МОДУЛНА СИСТЕМА „БОЛЕРО”

Модул, модулна
мрежа и модулна
пространствена решетка
на пчелната пита
КРИСТАЛ ПАЛАС, ЛОНДОН
Много показателен пример е изграждането на Кристалния дворец
от Джозеф Пакстон в 1850г. в Лондон. Той е бил сглобен от 3300 колони,
2224 греди-ферми, 300 000 листа стъкла на базата на висока степен на
стандартизация. Колоните от лят чугун били стандартни по външен диаметър,
Формообразуване • Лекции

разстоянията между тях – също, фермите били три типа, всички стъкла
имали еднакви стандартни размери, възлите между колоните и фермите
също били стандартни. След изложението Кристал Палас е бил демонтиран
и отново сглобен в южните покрайнини на Лондон, като е бил експлоатиран
чак до 1936г., когато бил разрушен от пожар. Необичайно кратките срокове,
в които е бил проектиран и построен, както и лекотата се дължат на факта,
5
че проектът е базиран на модулирането и стандартизирането на неговите
строителни елементи.
4 http://mebelrum.bg/detski/
5 http://mebelnaborsa.com/novo/modulna-s-ma-bolero-585.html

279
 МОДУЛОР НА ЛЕ КОРБЮЗИЕ
В 1949 г. Ле Корбюзие написва своя труд „Модулор” в който предлага
система за модулна унификация, основана на златното сечение. Той пише в
тази книга: „ Ваксман е възприел стандарт във форма на шахматна дъска въз
основа на един единствен модул – квадрат. Японците от векове са строили
прекрасните си традиционни дървени къщи на базата на един единствен
и все пак по-изтънчен модул: рогозката (татами)”. Корбюзие доказва, че
комбинациите получени при прилагането на неговия „Модулор” са безкрайно
много.
Формообразуване • Лекции

Формата, размерите и
модулността обуславят
съчетаемостта,
вариативността и
комбинативните възможности
на елементите.
280
 МОДУЛНА СИСТЕМА НА Fitting .via6 НОМЕНКЛАТУРА И КОМБИНАТИВНОСТ
Сборът от всички елементи, който включва индивидуалните и типови
елементи и марки, от които се съставят макромодули и фамилии изделия се
нарича номенклатура на градивните елементи.
Възможностите за съставяне на подобни номенклатури и начините,
по които е възможно обктивно да се предвидят комбинативните свойства на
дадени промишлени изделия се изучават от комбинаториката.

НОМЕНКЛАТУРА ПРИ МЕБЕЛИТЕ

Номенклатура Корпусни мебели7
Формообразуване • Лекции

6 Виж Video MINI Pyramid assembly - http://www.fittingfitting.com/html/video/index.html 7 http://www.elisgroup.com/nom-km.php

281
 КОМБИНАТОРИКА
Ако системата е съвкупност от множество елементи, които се намират
във връзки и отношения помежду си и образуват единство, то е логично
да се проследят от една страна елементите и от друга страна възможните
операции с елементите т.е. отношенията и връзките между тях.
Елементите на всяка система, както видяхме в предишните лекции, са
някакви индивидиуми или среди-пространства. Отношенията и връзките
между елементите, които представляват структурите на обектите, осигуряват
целостта и единството на системите. И елементите и връзките между тях
представляват конкретен предмет на всички отделни науки. Абстрахирани
са обаче и самостоятелни клонове на познанието, които се занимават
именно с отношенията на комбинации, ре-комбинации, трансформации и
пр. взаимоотношения между елементите, срещащи се при всички системи.
Такава наука е комбинаториката.

С аналогични задачи, получили названието комбинаторни, хората са

се сблъсквали от дълбока древност. Преди няколко хилядолетия в Древен
Китай се забавлявали със съставянето на магически квадрати, при които
предварително зададени числа трябвало да се разположат така, че сумата им
по хоризонтала, вертикала и главните диагонали да е една и съща.
Комбинаториката е раздел от математиката, в който се изучават
вопроси като: колко различни комбинации, подчинени на едни или други
условия, може да се съставят от предварително зададени обекти.
С избора на обекти и разположението им в един или друг ред се
занимават във всички области на човешката дейност, като например при
конструирането на механизми или машини или сгради, при разпределянето
на различни селскостопански насаждения върху определени парцели, при
Формообразуване • Лекции

химиците, изучаващи строежа на органичните молекули, имащи даден

атомен състав и т. н.

Магически квадрат Ло Шу 8

8 http://www.imotite.com/%F1%FA%E2%E5%F2/%C1%E0_%C3%F3%E0,_%CF%E0_
%CA%F3%E0_%E8_%CB%EE_%D8%F3.html#ixzz2Sb9uTVCT

282
 В Древна Гърция изчислявали различните комбинации на дълги и
кратки думи в стихотворни размери, занимавали се с теория на фигурните
числа, изучавали фигурите, които могат да се съставят от частите на квадрат,
разрязан по по-особен начин и т.н.
Stomachion
Комбинаторни задачи се решавали и във връзка с игри като шахмата,
доминото, картите и т.н.
Комбинаториката се превръща в наука обаче едва през 18 век –
Формообразуване • Лекции
тогава, когато възниква теорията на вероятностите. За да се решат теоретико-
вероятностните задачи, е било необходимо умението да се изчисли броя
на различните комбинации, подчинени на едни или други условия. Сред
първите имена в комбинаториката от 18 век са италианските учени Джакомо
Кардано10, Николо Фонтана – Тарталия, Галилео Галилей, такива задачи
9 http://mathworld.wolfram.com/Stomachion.html;
http://illuminations.nctm.org/LessonDetail.aspx?id=L720
10 Кардано е бил известен с постоянния си недостиг на пари, намирал средства за самоиз-
дръжка, като е бил съвършен комарджия и известен шахматист. Неговата книга за хазартните игри
Liber de ludo aleae, написана през 1560-те, но публикувана едва в 1663, след смъртта му, съдържа
първото систематично разглеждане на вероятностите като част от ефективните методи за игра.
изследвали и френските математици Пиер дьо Ферма и Блез Паскал. Самият
термин „комбинаторика“ е въведен именно от Паскал11.
Пръв представил комбинаториката като самостоятела наука немският
философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц, който публикувал в 1666
година дисертацията си „Изкуството на комбинаториката”, който се счита
за първият цялостен труд в тази област12. Лайбниц е само на 20 години,
обаче като зрял математик анализира потенциалната мощ на изкуството на
комбинаториката.
13
Забележителни постижения в областа на комбинаториката има
Леонард Ойлер. От комбинаторни задачи се интересували и математиците,
занимаващи се със съставяне и разгадаване на шифри, с изучаване на древни
писмености и др.
Днес комбинаториката намира приложение във всички области на на-
уката и техниката, в биологията, където изучава състава на белтъците и ДНК,
в химията, в механиката и естествено – в архитектурата и индустриалния
дизайн.
С развитието на комбинаториката се изяснява, че независимо от
11 Признат е и за един от основоположниците на теорията на вероятностите
съвместно с Пиер Ферма
12 1666 De Arte Combinatoria (On the Art of Combination). Partially translated in LL §1
and Parkinson (1966); Dissertatio de arte combinatoria, Leibniz Francfort 1690 Paris, BnF
13 http://history-computer.com/Dreamers/Leibniz.html
283
 външното различие на изучаваните от нея въпроси, много от тях имат едно Между множествата съществуват отношения на равенство,
и също математическо съдържание и се свеждат до решаване на задачи за обединение пресичане и разлика. При равенство две множества се състоят
крайни множества и техните подмножества. Постепенно се установява, от едни и същи елементи; при обединение (съединение или сума) определени
че съществуват няколко основни типа задачи, към които водят повечето техни елементи принадлежат на едно от множествата; при пресичане
комбинаторни проблеми. (произведение) определени елементи принадлежат на всяко от множествата
Комбинаторика произлиза от латинското combio – свързвам две неща и при разлика (различие) между две множества има множество, което се
в едно. състои от елементи принадлежащи само на едно от съставните множества.
Комбинация оттук означава „съединение” „съчетаване” от две или
повече части – предмети, елементи и прочее.
Комбинирам е съответно „съпоставям” „стъкмявам” „съединявам”
„свързвам” в едно.
Комбинаториката е дял от математиката в който се изучават различните
видове съединения, които могат да се образуват от елементите на едно крайно
Равенство Обединение Пресичане Разлика
множество.
Множеството, по определението на Кантор, е всяко съчетание или „Йезуитите, казва Диоталеви –
сбор от определени и различими помежду си обекти, с неопределен брой, разбрали това, за което ни бедните
което се мисли като едно цяло14. тамплиери от Провена, ни бейкънов-
ското крило са имали представа, това
че може да се сдобият с възстановена
карта посредством комбинаториката,
Канторовото множество използвайки операции, предхожда-
щи операциите на най-съвременните
електронни мозъци! Йезуитите първи
изобретили Абулафия! Отец Кирхер
изучил всички трактати по изкуство-
то на комбинаториката, започвайки
от Лулий. И вижте само това, което
той публикувал в своя „Ars Magna
Формообразуване • Лекции

Sciendi“...
–– Това ми напомня на дантели, из-
пълнени с бримки – отбелязва Белбо.
–– Но не господа, това са възможни
размествания с n – елементи. Изчис-
Канторов прах (2D) Канторов прах (3D) ление с факториал, както в „Сефер Йецира“. Разместванията и премествани-
Канторовият прах е много-измерна версия на канторовото множество15. ята са самата основа на Темура.” /Из „Махалото на Фуко” на Умберто Еко/…
14 Георг Фердинад Лудвиг Филип Кантор (на немски: Georg Ferdinand Ludwig
Philipp Cantor) е немски математик, известен като създател на съвременната теория на
множествата, превърнала се във фундаментална теория в математиката.
15 http://en.wikipedia.org/wiki/Cantor_set?&oldid=365387179

284
 Най-простите съединения в комбинаториката са:
ВАРИАЦИИ КОМБИНАЦИИ ПЕРМУТАЦИИ
Вариация значи нареждане, пермутация – разместване, а
комбинация – съчетание.
ПЕРМУТАЦИИ това са съединения, които може да се съставят от n
предмети, сменяйки по всевъзможен начин техния ред; това е определено
подреждане на множество обекти.
ТЕОРИЯ НА ПРЕБРОЯВАНЕТО
Важна област в комбинаториката е теорията на преброяването. С нейна
помощ може да се изчисли броят на решенията на различни комбинаторни
задачи. В основата на тази теория лежат „правилото на сумата” и „правилото
на произведението”.

„Правило на сумата”: Ако множеството А се състои от m елементи,

а множество В – от n елементи, като тези множества нямат общи елементи,
то обединяването им А U В дава съвкупността от всички елементи А и В и
съдържа m+n елементи
16 „Правило на произведението”: Множеството АхВ, състоящо се от
6 пермутации от Реденето на Рубик-кубчето – това са всевъзможни двойки (а, в), където елементите а принадлежат на множеството
3 топки пермутации А и елементите в – на множеството В, съдържа mn елементи.
С помощта на „правилото на сумата” е лесно да се установи и броят
КОМБИНАЦИИ това са съединения, съдържащи по m предмети от n,
на общите елементи, когато множествата A и B имат общи елементи. Това е
различаващи се един от друг най-малко с един предмет.
частен случай на „правилото на сумата” и се нарича припокриване.

ПРАВИЛО НА ПРЕБРОЯВАНЕТО
Нека да видим как се прилага на практика правилото на преброяването,
което гласи:
Формообразуване • Лекции

За да се пресметне броят на начините, по които може да се вземат

16 commons.wikimedia.org/wiki/File:Permutation2.png
няколко последователни решения, се умножават броя на възможностите за
всяко отделно решение. Например:
Ако трябва да се отговори на два въпроса с отговора Истина или Лъжа,
вариантите са: ИИ, ИЛ, ЛИ, ЛЛ.
При три въпроса – вариантите се увеличават до осем –
ИЛИ ИИЛ, ИЛИ, ИЛЛ, ЛИИ, ЛИЛ, ЛЛИ, ЛЛЛ.
Ако заменим истина и лъжа с предмети, например мебели, стол или
маса, като се изисква комбиниране по два от тях, са възможни 4 комбинации
– СС, ММ, СМ, МС;

285
 При решаване на многовариантен тест ето как се получават
комбинациите от отговори. Например в теста имаме пет въпроса и четири
възможни отговора на всеки от тях. Пита се по колко начина може да се
отговори на всеки от въпросите.
Всеки вариант от отговора може да се представи с редица от 5 кутийки
.
При всеки въпрос има 4 възможни отговора, в кутийките ще има 4.4.4.4.4.
отговора. Според основния принцип на преброяването 4х4х4х4х4=1024.
Това са възможните комбинации.
Нека да опредметим теста.
Трябва да се обзаведат 5 помещения с по 4 различни мебела, например:
петте помещения – спалня, дневна, кабинет, приемна и детска стая – да се
обзаведат съответно с 4 вида мебели – за лежане (вид легла), за седене (вид
столове) за съхранение (вид корпусни мебели) и вид маси;
Възможни са, според изискванията за 4 мебела във всяко от 5-те
помещения и правилото за преброяване – общо 1024 комбинации на тези
видове мебели.
Ето каква друга комбинаторна задача с мебелен сюжет би могло да се
реши още, благодарение на правилото на преброяването.
Формообразуване • Лекции
Разнообразен вид на библиотечни стени може да се постигне например,
като за всяка секция се избира една комбинация от множество възможни
модела.
Във височина секциите за библиотеки на фирмата „Диана” се разделят
на 6 части, всяка от които може да има две форми на затваряне – с плътни
вратички или със стъклени витрини.
Установяваме колко са възможните комбинации, прилагайки правилото
за преброяване, получава се резултатът – възможните комбинации са
2.2.2.2.2.2=64.
Ако се увеличат формите на вертикалните разделения – например те
бъдат плътни, остъклени и отворени, комбинациите ще бъдат съответно
3.3.3.3.3.3=759.
От наличната продукция на фирмата е възможно да се съставят толкова
комбинации за библиотечни стени.
ПЕРМУТАЦИИ – това са вид съединения, при които става дума за
възможни начини на подреждания на определено множество от обекти.
За да стане ясно за какво става дума, нека си представим, че са покане-
ни 14 души на вечеря, като са определени предварително местата им на тра-
пезата. Те обаче, недоволни от избора на съседите, решават да се разместят.
Изчислено е по математически път, че съществуват 87 178 291 възможни
начина за разместването им. Именно тези възможни размествания се на-
ричат пермутации.
286
 Нека да заменим мотива за разместванията на гостите, с не харесване
на стола определен за всеки един гост и желание да го смени с по-удобен.
Тогава вече по-лесно можем да се досетим, че в областта на дизайна пер-
мутациите имат значение за изчисляване начините, които са възможни за
подреждането на определен набор от мебели в интериора или за добиване
на представа колко начина на подреждане на съставните мебели има при оп-
ределен набор от елементи.
Как става изчисляването на възможностите за смяна на реда на обектите
ще си обясним по – просто ето така:
Ако има двама души А и В, те могат да седнат на масата само в два реда
– АВ или ВА. Ако това не са хора, а плот и седалка – подреждането им ще е
или плот-седалка или седалка-плот. Ако обаче елементите са три, например
две седалки – червена (А) и синя (В), и един плот (С), те могат да се разместят
вече по 6 начина:
АВС ВАС САВ СВА АСВ ВСА.
При четири елемента – две седалки – червена (А) и синя (В), и два плота
– жълт (С) и виолетов (D) – имаме вече 24 възможни начина на подреждане-
то им.
Как става пресмятането на възможните начини на подреждания на
мебелите?
Използва се отново „правилото на преброяване” – всеки елемент се
представя с кутийка. За първото място – за кой да е от 4-те елемента има 4
варианта; за ІІ място остават 3 варианта, за ІІІ-то място остават 2 варианта и
за ІV място – един вариант.
Броят на подрежданията е равен съответно на 4х3х2х1=24.
Изчисленията на предишните възможни начини за подреждане на два и
на три елемента изглежда така:
При два елемента – плот и седалка: за І място има 2 варианта, а за ІІ
Формообразуване • Лекции
КОМБИНАЦИИ – това са извадки от обекти, в които взаимното
разполагане на обектите не се вземат предвид, т.е. наредбата им няма
значение.
За да се намерят всички възможни комбинации най-напред се прилага
основният принцип на преброяването и полученото число се разделя на броя
на начините, по които може да е наредят обектите от извадката.
Например – салон за мебели предлага при избор на три комбинации от
мебели, от общ брой 37 вида мебели, да прави отстъпка в цената. Колко
са възможните комбинации от по 3 мебела, които могат да се изберат ще
получим по следния начин:
Според основния принцип на преброяването, 3 мебела могат да се
изберат по 37х36х35 начина.
Три мебела могат да се подредят по 3!.=3х2х1 начина;
Оттук следва, че начините по които могат да се изберат 3 мебела са:
37х36х35 = 7770 комбинации
3х2х1
Друга възможност за изчисление на начини за комбинации, приложими
в дизайна:
Търси се отговор на въпроса – С колко отсечки могат се съединят 5
точки върху една окръжност?
Тъй като всяка отсечка съединява 2 точки, поставената задача е
еквивалентна на следната – колко са различните комбинации от 2 точки в
множеството от 5 точки?
Отговорът е: 5х4 = 20 = 10 отсечки
2х1 2

място – един, т.е. 2х1=2;

При три елемента – две седалки - червена (А) и синя В), и един плот
(С) – за І място има 3 варианта, за ІІ място – 2 варианта и за ІІІ място остава
1 вариант, т. е. 3х2х1=6;
Произведенията от този вид се наричат факториал и се записват със
знака !. Например: 4х3х2х1 се означава с 4!.
В общия случай n! означава че трява да се умножат поредните числа от
n до 1 и тогава броят на пермутациите на n обекта е n!
Случаят с който започнахме – за изчисляване броя на вариантите за
смяна на местата край масата се означава така: 14 !.=14х13х12х……..х1=87
148 291 200
287
 Ако точките са 21 – колко ще бъдат възможните комбинации от отсечки,
с които те се съединяват?
ПРИЛОЖЕНИЕ НА КОМБИНАТОРИКАТА В СЪВРЕМЕННИЯ
ДИЗАЙН
На практика комбинаториката е широко прилагана в съвременния
дизайн. Тя е негова вътрешно присъща, иманентна характеристика. При
съвременните компютърни технологии може да се твърди, че извън
комбинаториката той просто не съществува.

ФАСАДА И КОМБИНАТОРИКА

Отговорът се получава по следния начин:

21х20 = 420 = 210 отсечки
2х1 2
Ако имаме в наличност 12 секции корпусни мебели – 5 ниски секции и
7 високи секции, колко са възможните комбинации, които могат да се съста-
вят от 3 секции, от които всяка комбинация да се състои от 2 високи и 1 ниска
секции?
За първата висока секция има 7 начина за избор, за втората ниска секция
има 5 начина и за третата висока секция има 6 начина за избор, като според
принципа на преброяване това изглежда така:
7х5х6 = 210 = 35
3х2х1 6

Има 35 възможни начини за комбинации от по три секции при наличните

12 секции.
Цял ред комбинаторни задачи възниква при разделянето на
множествата на части: да се намери по колко начина да се разложи броя
на n предмети по k кутии; да се намери по колко начина може да се запише
Формообразуване • Лекции

числото n от k съставни, и т. н. Обикновено задачите от теорията на

разлагане и разпределяне се свеждат до формулата на припокриване и
основните вече описани задачи на комбинаториката.
В решенията на комбинаторните задачи често се изолзват графически
методи – изображения във вид на точкови диаграми, така наречените графи.
Теорията на графите е една от най-бурно развиващите се части на комби-
наториката.
Комбинаторните задачи, които преди не са се поддавали на решение,
заради трудоемките изчисления, днес успешно се решават, благодарение на
компютъра.
288
 ЦВЯТ И КОМБИНАТОРИКА КОМБИНАРАНЕ НА КУХНЕНСКИ – БЛОКОВЕ И
КУХНИ – АГРЕГАТИ

Всички съставни
елементи имат
общ корпус, общо
захранване, общо
управление, но се
комбинират по избор.
Формообразуване • Лекции

18

17
18 Kitchen in a Ball - http://www.theresidentarchitect.com/2010/10/kitchen-in-a-ball.
html#axzz2SiaMMjGe
17 The Four Color Theorem- http://mathpages.com/home/kmath266/kmath266.htm Sheer by Gatto- http://www.decorium-uk.com/gatto_sheer.asp

289
 САНИТАРНИ КАБИНИ
Баните също са превърнати в
унифициран, компактен, лек,
подвижен и понякога сгъваем блок-
агрегат, където са функционално
комбинирани всевъзможни санитарни
тела и устройства за лична хигиена.
МЕБЕЛНИ КОМБИНАЦИИ
Формообразуване • Лекции
РЕКОМБИНАЦИИ
Известно е че гените и техните съчетания осигуряват всички
храктеристики на живите същества на земята. Генетическите текстове се
„пишат” на базата на 64 генетични знака. Те се съхраняват в гигантски линейни
молекули на ДНК. Творческият процес на еволюцията в природата става
за сметка на измененията в генетичните текстове, чрез рекомбинациите.
Рекомбинациите са премествания и нови съчетания на отделни генни
фрагменти, гени и цели блокове генетични програми.
По време на рекомбинация части от ДНК се
обменят между майчините (зелени) и бащините
(сиви) хромозоми и се предават на следващото по-
коление в нова конфигурация.
Рекомбинациите постоянно осигуряват раз-
нообразие на живите същества в границите дори
на един и същи вид. Така самото зачатие – сливане-
то на две полови клетки, мъжка и женска, е реком-
бинация на две различаващи се генетични програ-
ми. По нататък във всички клетки на възникналия
организъм се запазват два набора от хромозоми,
майчина и бащина ДНК, и те се съобразяват не-
прекъснато с доминирането на едни или други гени в различни участъци от
програмите, през различните периоди на разгъване на генетичните програми.
Тази сложна система за рекомбинация съхранява приемствеността, наред с
фамилните черти осигурява и нови черти, възникващи в резултат от новите
съчетания на гените.
Това е рутинният път за генериране на разнообразие в рамките на вида,
но съществуват и по-радикални преобразувания на генетичните програми.
Например мобилни генетични структури и гени се откъсват от едно место
и се пристрояват в други участъци на ДНК, където в нови съчетания, в нов
контекст тези транспозони формират нови генетични текстове.
Радикални рекомбинационни процеси настъпват в екстремни
условия – при радиация, например при микроорганизмите се включват
рекомбинационни системи, наречени SOS-мутагенеза. Тези рекомбинации
осигуряват оцеляването на организмите.
За да се осъществи рекомбинацията и остане трайна новата структура,
трябва да има доминанта, която да налага отбора на елементите на дадена
структура. Тази доминанта може да е средата, условията които налагат
рекомбинациите. Но може да е и основният носещ елемент на съществуващите
структури.
290
 РЕКОМБИНАЦИИТЕ В ДИЗАЙНА КОМБИНАЦИИ И РЕКОМБИНАЦИИ

В условията на пазара в много страни отдавна се практикува продажбата

на многовариантно използваеми елементи, от които както при детския
конструктор всеки може да състави различни комбинации и да сглоби мебели 19
по собствен проект. Всъщност тези предварително унифицирани елементи 20
са пригодени за рекомбинации.
В биониката се търсят начини за използване в техниката, технологиите,
архитектурата и дизайна прилагане на методологията на рекомбинациите в
съответните области.
Формообразуване • Лекции

19 INTERACTIVE FURNITURE BOOMERANG- http://boomerang.atmosfera.hr/about/

20 Boomerang – one element, infinite possibilities
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=dVBO6wlhlqE

291
 ТРАНСФОРМАЦИИ ТРАНСФОРМИРАЩИ СЕ ПОКРИВНИ ПОКРИТИЯ
Определеността на формата е обусловена преди всичко от своята
конструктивност и способността да се съпротивлява на външни въздействия
и вътрешни разрушителни сили. Растенията действат, съществуват
приблизително 80% за скелета си – своята опорна система. Опорната и
движеща система при човека съставлява 56-60% от неговото общо тегло.
Конструкциите, както в природата така и в архитектурата и дизайна
са подложени на едни и същи въздействия на механични фактори, които
пораждат сходни формални процеси. Това позволява изследване процесите
на саморегулация, на начините за адаптация и управление на природните
системи и привнасянето им в изкуствената дейност на човека. Така се
създават например, системите с автоматично управление, превръщащи на
практика създаваните от човека системи в саморегулиращи се.
Такива системи са например трансформиращите се конструкции,
чиято регулация става по пътя на механичното действие или автоматичното
управление.
При архитектурата са известни също, т. нар. функционални тран-
сформации – смяна на предназначението на помещенията (да речем зали с
многоцелево предназначение, трансформиращи се в театрални, концертни,
за събрания, в няколко по-малки зали и т.н.) или екологични трансформа-
ции – за регулиране на температурния режим, инсолацията и пр.(чрез дви-
жещи се слънцезащитни устройства, чрез движение на самите помещения и
т.н.);
Тези трансформации по правило са, освен конструктивни или функ-
ционални, и формални трансформации. В природата трансформации с об-
ратими изменения на формата са нещо обичайно.
Формообразуване • Лекции

ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЦВЯТ

По подобие на тези природни трансформации се строят и архитектурни

съоръжения с подвижни покрития. Например, построен е павилион с покрив
във формата на цвят, чиито листа автоматически се вдигат и спускат в за-
висимост от времето. Може да се каже, че трансформиращи се по време на
експлоатация, покривни системи се срещат вече доста често.
Под влияние на същите идеи за динамична и адаптирана към условията
на живот среда, в дизайна също се разработват трансформиращи се и реком-
биниращи се мебели и агрегати.
292
 ТРАНСФОРМИРАЩО СЕ ОБЗАВЕЖДАНЕ МЕБЕЛИ С ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ТРАНСФОРМАЦИИ
Падащо легло и бюро (плот) за работа
21

Великолепният изглед и остъклената фасада са най-забележителните

характеристики на административната сграда, буквално залята от слънце.
Обаче горещината прави невъзможна работата на компютър, поради което
проектантите си поставят основна цел да създадат независима от прозорците
система за регулиране на светлината. Освен това, била необходима зона за
среща с клиентите и за почивка.

21 Маса-стол на Илиан Милинов, ОРТ

Така с помощта на въртящи се па-

нели проектантите разделят простран-
ството на две части – интровертна про-
хладна зона, която може напълно да се
изолира от слънчевите лъчи и обкръжа-
Формообразуване • Лекции

ващата среда, а втората – екстровертна,

с два къта за преговори и бар-кафе. Вза-
имното проникване на пространствата, 22

регулирането на осветлението и степен-

та на уединение, включително визуално
изолиране, напълно зависят от нуждите
към даден момент. Освен това, едната
страна от дистанционно управляваните
прегради е различно оцветена и есте- 21 Матус Валло (Matus Vallo) и Оливер Садовски (Oliver Sadovsky), Братислава
тическото усещане за интериора е про- 22 http://www.seattable.cz/project/- Илиян Милинов; http://www.we.uk.com/product/seat-
менливо по всяко време. table

293
 МАСА С ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ФУНКЦИОНАЛНИ
ТРАНСФОРМАЦИИ

ТРАНСФОРМИРАЩА СЕ МЕКА МЕБЕЛ

Формообразуване • Лекции

Дизайнери от Clei са се посветили на изработването на трансформиращи се

мебели23.
Представете си как трапезарията се преобразява в офис за един миг24. 25

23 http://www.clei.de/index.php
24 Ваня Панайотова, Трансформация – В: http://www.kavdesign.net/artlife 25 Диван 2254 на Мебели Италия- http://blog.bestfurniture-bg.com/2009/03

294
 Желанието да се преодолее неподвижността на архитектурните ЕКСПЛОАТАЦИОННА ГЪВКАВОСТ
обекти, да се разчупят твърдо зададените материални рамки на процесите
протичащи в тях, като се осигури по-голяма адаптивност на сградите
и помещенията към измененията във функцията в течение на периода
на експлоатацията им, породиха в началото на 20-и век така наречената
„гъвкава планировка”.
Чрез нея вътрешното разпределение на сградите непрестанно се
трансформира, с използването на леки преградни стени или модули,
блок-мебели и агрегати, следвайки трансформациите във функционалното
съдържание и характеристиките на процесите, протичащи в помещенията.
Тази динамична адаптивност на сградите предяви претенции като към
конструкциите, така и към интериор-дизайна а и към мебелния дизайн.

ПРОЕКТНА ГЪВКАВА ПЛАНИРОВКА

Проектна гъвкава планировка на жилището:

а – тристаен апартамент – кухнята е обединена с трапезарията(1);
б – тристаен апартамент – местото за хранене е към хола(1);
в – тристаен апартамент с увеличен хол (1);
г – тристаен апартамент с увеличена спалня, за сметка на хола (2);
д – четиристаен апартамент с голяма спалня разделена на две по-малки
(2а, 26)
Формообразуване • Лекции

295
 Появиха се цели течения за прилагане на гъвкава планировка, особено
при жилищните сгради, програми за леки преградни стени, самостоятелни
промишлени производства за елементи за тези системи;
Въведоха се в експлоатация нови конструктивни системи осигуряващи
големи пространства без пречещи за гъвкавите стени колони или прегради.
Именно тогава се пристъпи и към проектирането на пространства в
пространствата, каквото представляват различните кабини за определени
функции, търпящи влиянията и на развитието на космическите идеи и
космическите технологии.
На практика днес дизайнът все по уверено прилага и в проектирането,
и в производството високите технологии; Раждат се идеите за блокове-
агрегати, за т.нар. „умни жилищни машини”, навлизат все повече „хай-тек”,
смарт тек и т.н.
Следователно, тенденцията е към все по-голяма комбинативност, транс-
формативност и адаптивност на формата, към всевъзможни метаморфози на
изделията, едновременно позволяващи поддържането на предимствата на
индустриалното производство, независимо от перманентно променящи се
условия на средата и изисквания от страна на потреблението.
Формообразуване • Лекции

296
УПРАЖНЕНИЯ
 Тема на упражнението:
ПРАВИЛНИ И ПОЛУПРАВИЛНИ МНОГОСТЕНИ
Графично описание чрез трите елемента на симетрия. Преобразуване на
правилни многостени в листови, ребрени и обемно – пластични структури.
Цел: Запознаване с правилните платонови и полуправилните архимедови
многостени и описанието им чрез трите вида елементи на симетрия – точки
(върхове), прави (ръбове) и равнини (стени). Анализиране на възможностите
за интерпретация на геометричната форма на тези тела и потенциалното им
приложение в продуктовия дизайн.

Многостенна маса за кафе

Дизайн на Халден Мартин
Формообразуване • Упражнения

298
 Задача 1
Да се опише всяко от петте платонови тела /тетраедър, хексаедър, октаедър,
додекаедър и икосаедър/ чрез броя на върховете, ръбовете и стените и да се
открие чрез каква закономерност са обвързани. Изобразете телата /с графична
техника по избор/, като отразите отношенията на дуалност помежду им.

Необходими материали:
Картон А4 – 5 бр.;
Моливи, флумастери или други инструменти за рисуване.
Формообразуване • Упражнения

Теодор Иванов
299
 Моника Цурова

1 2
Вариантни решения за вписване на
Формообразуване • Упражнения

1. Октаедър в тетраедър
2. Тетраедър в хексаедър

300
 Задача 2
Да се конструират пространствено стабилни триизмерни модели на платоно-
вите тела като се приложи прегъването като метод на формообразуване, без
да се използва лепило или други средства за залепване.

Необходими материали:
Картон, ножица, кламери

Инструкция за сгъване на тетраедър

Инструкция за сгъване на хексаедър

Формообразуване • Упражнения

Всяко от платоновите тела може да се конструира от показаните ленти

само чрез прегъване: тетраедър (2 бр. ленти), хексаедър (3 бр. ленти),
октаедър (4 бр. ленти), икосаедър (5 бр. ленти), додекаедър (6 бр. ленти -
по 3 бр. от всеки вид) Инструкция за сгъване на октаедър
301
Формообразуване • Упражнения

Инструкция за сгъване на икосаедър Инструкция за сгъване на додекаедър

302
 Додекаедър, изработил Тодор Тодоров Звездостен, на базата на икосаедър
Формообразуване • Упражнения

303
 Задача 3
Да се изработят платоновите тела като листови структури (чрез сглобяване
на плоски модулни елементи).

Необходими материали:
Бирен картон, пергел, ножица, макетен нож
Формообразуване • Упражнения

304
 Задача 4
Да се интерпретира характерната форма на едно от платоновите или архиме-
довите тела /по избор/, като се приложат различни деформации на върховете,
ръбовете и/или стените му, чрез използване на различни материали – листови
(картон, плексиглас), пластични (глина, гипс), ребрени (тел, дървени пръчки
и др.)

Необходими материали:
По избор

Даниела Гичева Ралица Генева

Екатерина Чакърова

Алис Чилингирян
Формообразуване • Упражнения

Деян Мишев Емилия Дочева

305
 Ильо Кидосков

Катя Стефанова Росен Димов

Формообразуване • Упражнения

Владислав Тодоров Моника Цурова

306
 Задача 5
Да се намерят примери за дизайнерски продукти, чиято форма е базирана на
геометрията на платоновите и архимедовите тела.

Стол Додекаедър
дизайн на Хироаки Сузуки
Настолни лампи Nour
Note Design Studio
Формообразуване • Упражнения

307
 Задача 6
Да се проектира информационен пункт на база геометрията на платоновите
и/или архимедовите тела. Габаритният размер на пункта не бива да надхвър- Даниела Гичева
ля 3х3х3 m. Пространството може да бъде затворено, изцяло или частично Виктория Генова
отворено и трябва да съдържа работен плот за служител с минимални разме-
ри 1200x600 mm, и плот за посетители с размери 1200х300 mm.

Представяне: Макет в мащаб М 1:20

Материали за изработка: картон
Формообразуване • Упражнения

Величка Тончева
Георги Теменлиев

308
 Формообразуване • Упражнения

Владислав Тодоров

309
 Формообразуване • Упражнения

310
 Тема на упражнението:
ГРУПИ НА СИМЕТРИЯ В РАВНИНАТА Табуретка Rayuela
Анализ и генериране на плоски мозаечни структури дизайн на Алваро Каталан де Окон
Цел: Усвояване на видовете симетрийни операции и идентифициране на виж: http://vimeo.com/38924422
порядъка на групата на симетрия. Придобиване на умения за извличане на
основната фигура в плоски мозаечни структури и синтезиране на собствени
дизайнерски решения.
Формообразуване • Упражнения

311
 Задача 1
Да се идентифицира към коя от 17-те групи на симетрия в равнината принад-
лежи зададена примерна мозайка. Да се отбележат с различен цвят осите на
транслация, огледално отражение и приплъзване, както и центровете на ро-
тация, /което е приложимо/. Да се определи коя е основната фигура /мотив/,
изграждаща мозайката. Работи се в екип по двама.

Необходими материали:
Паус, цветни моливи
Пример:
Нека анализираме към коя група
на симетрия принадлежи една от
Легенда: Ос на огледална симетрия Ос на приплъзване
най-разпространените мозаечни Център на ротация на 1800, лежащ на Център на ротация на 1800, който не
осите на огледална симетрия лежи на осите на огледална симетрия
структури – тухлена зидария. За
целта ще използваме схемата за
идентификация на групите на си-
метрия.
Всяка хоризонтална редица от тухли се формира като завъртим
отделната тухла около т. А. Имаме ротация на 1800 или ротация от 2-ри ред.
На схемата следваме втората линия /в червено/ и търсим отговор на въпроса
има ли огледална симетрия? Очевидно мозайката има както хоризонтални,
така и вертикални оси на огледална симетрия, следователно отговаряме
положително на следващите два въпроса. Последният въпрос „Разположени
ли са всички центрове на ротация върху осите на огледална симетрия?“ ще
определи към коя симетрийна група принадлежи мозайката – pmm или cmm.
Формообразуване • Упражнения

За целта трябва да бъдат открити всички центрове на ротация. Тъй като има
център на ротация, който не лежи върху осите на огледална симетрия, то
симетрийната група е cmm.
Може да обобщим, че симетрийна група cmm има оси на огледална си-

метрия в две направления и ротация от 2-ри ред (1800), чийто център не лежи
върху осите на огледална симетрия, както и 2 центъра на ротация от 2-ри ред,
Схемата за идентификация на
които лежат върху тях.
групите на симетрия е предложена от
Дороти Уошбърн
и Доналд
Кроуи 1 за
целите на културната антропология.
1 Washburn, D. and Crowe, D., Symmetries of Culture: Theory and Practice of Plane
Pattern Analysis, University of Washington Press, 1988

312
 Примерни мозайки
за анализ
Формообразуване • Упражнения

313
 Задача 2
Да се направи собствен дизайн на мозайка. Мотивът да е квадратен или
триъгълен (с дължина на страната 2 cm) и по избор да бъде подложен
на различни симетрийни операции (транслация, ротация, отражение,
отражение+приплъзване). Равнината трябва да е плътно запълнена, без да
има застъпване на отделните мотиви. Дизайнът на мотива да е съобразен
така, че в комбинация със съседните мотиви да създава интересни нови фор-
ми. Да се предложат вариантни решения с приложение на различни симе-
трийни операции. Задачата се представя в цвят, с изобразителна техника по
избор.
Със същия или друг мотив да се направи едномерна линейна симетрия (фриз).

Необходими материали:
Картон, цветни моливи, пастели, темперни бои, цветни хартии.
Формообразуване • Упражнения

Евгения Ефтимова

314
 Формообразуване • Упражнения

Теодора Панайотова
315
 Формообразуване • Упражнения

Деница Толева

316
 Стела Димитрова

Зорица Ангова
Формообразуване • Упражнения

Орлин Бакърджиев

317
 Формообразуване • Упражнения

Стелла Иванова

318
Формообразуване • Упражнения Боян Христов Деница Ковачева

Събина Куртева
319
 Ралица Петкова
Формообразуване • Упражнения

Джулия Велинова
320
 Задача 3
Да се изработи релефна мозайка въз основа на една от правилните мрежи
(квадратна, триъгълна или шестоъгълна). Мотивът, изграждащ мозайката да
бъде направен от хартия чрез прегъване и прорязване. Формата трябва да е
съобразена така, че при подлагане на различни симетрийни операции да се
изгражда динамична структура чрез редуване на вдлъбнати и изпъкнали по-
върхнини. Височината на мотива не бива да надхвърля дължината на страна-
та на основата, а всички точки от релефа трябва да се проектират в рамките
на основата. Мотивът трябва да е решен в цветове в нюансна или контрастна
гама.

Необходими материали:
Цветни хартии и картони, линия, ножица, макетен нож, лепило

Даниела Гичева
Формообразуване • Упражнения

321
Формообразуване • Упражнения

Ралица Генева Ивелина Люцканова

322
 Радост Искренова
Формообразуване • Упражнения

Илиян Георгиев
323
 Ралица Паунова
Формообразуване • Упражнения

Драгомир Сяров
324
 Формообразуване • Упражнения

Тонка Гочева
325
 Задача 4
Да се изгради антисиметрична (черно-бяла) мозайка като за основен мотив
се използва кръг с диаметър 1 cm. Целта на задачата е да се изследват въз-
можните отношения на дуалност при различни конфигурации на кръговете в
поле с размери 10 х 10cm.

Необходими материали:
Картон, шаблони с кръгчета, моливи, тънкописец, черен маркер
Формообразуване • Упражнения

Пламена Тошева

326
 Формообразуване • Упражнения

Исмаил Авале
327
 Тема на упражнението:
СИМЕТРИЯ НА ТЕЛАТА
Анализ на влиянието на земно притегляне върху симетрията на телата.
Цел: Развиване на умения за разпознаване на различните видове симе-
трия, чрез анализ на формата, която телата получават в резултат на
действието на силата на земното притегляне. Чрез паралели с природни-
те обекти да се извлече логиката при създаване на симетрични форми в
дизайна.
Формообразуване • Упражнения

328
 Задача 1
Да се подберат и анализират следните примери:
–– 3 обекта от природата с радиално-лъчева симетрия
–– 3 примера от дизайна и архитектурата на обекти с радиално-лъчева
симетрия
–– 3 обекта от природата с билатерална симетрия
–– 3 примера от дизайна и архитектурата на обекти с билатерална симетрия.
За всеки пример да се изведе принципна схема на симетрията, на която се
подчинява. Да се определят елементите на симетрия (точка, ос, равнина) и
симетрийните операции. За примерите с радиално-лъчева симетрия да се
определи порядъка в зависимост от броя на равнините на симетрия.
Радиално-лъчева симетрия
в природата 1 ос и много равнини
на симетрия
1 ос на симетрия
множество равнини

1 ос и 4 равнини на симетрия
Формообразуване • Упражнения

1 ос и 5 равнини на симетрия
Радиално-лъчева симетрия
от 5-ти ред

Радиално-лъчева 1 ос и безброй много

равнини на симетрия
симетрия
в ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ
1 ос на симетрия
множество равнини

Дина Бакалова
329
 БИЛАТЕРАЛНА симетрия
в ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ

- една равнина
на симетрия

- една равнина на симетрия

Формообразуване • Упражнения

БИЛАТЕРАЛНА симетрия
в природата

Дина Бакалова
330
 Тема на упражнението:
СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО И ЗЛАТНОТО
СЕЧЕНИЕ
Описание на филотаксиса: извеждане на математически модел на база
симетрията на подобието – златно сечение и редът на Фибоначи.
Цел: Описание на движението и растежа чрез изследване на феномена на
динамичната симетрия в растителния свят. Запознаване с геометрията
и начините на конструиране на логаритмична спирала.
Формообразуване • Упражнения

Лампа Далия
дизайн на Janne Kyttänen
за FREEDOM OF CREATION

331
 Задача 1
Да се анализират структурните характеристики на филотаксиса (подредбата
на листа, семки и др. елементи при различни растения). Да се анализира
симетрията и да изведе математически модел на наблюдавания обект. Да се
създадат вариантни структури на базата на логаритмичните спирали, които
го изграждат.
Примерни обекти за анализ
Формообразуване • Упражнения

332
 Николинка Николова

Васил Савов
Формообразуване • Упражнения

333
 Формообразуване • Упражнения

Милчо Марков

334
 Тема на упражнението:
СИМЕТРИЯ НА ПОДОБИЕТО.
ФРАКТАЛНА ГЕОМЕТРИЯ
Фрактали. Изследване на свойствата на фракталите. Видове фрактали.
Генериране на фрактални структури.
Цел: Запознаване със същността на
фракталите и разкриване на възможност-
ите за внедряване на фракталните струк-
тури в проектантската дейност, чрез по-
строяване на абстрактни триизмерни
фрактални модели базирани на прост ите-
рационен алгоритъм.
Формообразуване • Упражнения

Фрактална маса
дизайн на WertelOberfell
производител MGX Materialise

335
 Задача 1 Примерни фрактали за анализ
След теоретично въвеждане в проблематиката и запознаване със същност-
та на фракталите и основните им характеристики (самоподобие и дробна
размерност), студентите трябва да открият алгоритмът на получаване на за-
дадени от преподавателя фрактали. Задачата е да се изведат системите ите-
ративни функции, на базата на които са генерирани фракталите. За целта
трябва да се определят аксиомата – началната форма (основата) и правилата
(геометричните преобразувания: завъртане и отражение), в резултат на които
се създава фрактала.
Работи се в екип по двама.
Пример:
Основата на фрактала е квадрат.Той се
разделя на девет равни части, като се
прекарват две хоризонтални и две вер-
тикални линии, разделящи страните на
квадрата на три равни части. От ново-
получените квадрати се оставят цен-
тралния и онези, които са разположени
в ъглите, а останалите четири квадрата
се премахват.
Процесът на итерация се прилага за
всеки от петте оставащи квадрата. В
случая имаме два вида геометрични преобразувания – транслация и измене-
ние на размера на квадратите.
Формообразуване • Упражнения

336
 Задача 2
Да се направи пространствена фрактална структура, въз основа на предва-
рително зададена геометрична генеративна система. Да се илюстрира чрез
четири нива на самоподобие.

Необходими материали:
По избор
Формообразуване • Упражнения

Димитър Петров
Димитър Захариев

337
 Виктория Савова
Формообразуване • Упражнения

Сиана Гълбачева Ралица Генева

338
 Мартин Зашев
Михаил Върбанов
Формообразуване • Упражнения

Боян Боянов

339
 Формообразуване • Упражнения

Мариела Колева

340
Формообразуване • Упражнения

Задачи за самостоятелна домашна работа

1. Да се даде определение за фрактал.
2. Да се намерят три примера за популярни геометрични
фрактали, различни от показаните от преподавателя (снежин-
ка на Кох, триъгълник на Серпински, крива на Хилберт, крива
на Пеано). Да се анализира начинът на генерирането им чрез
заместващи итерации или системи от итеративни функции.
3. Да се намерят пет примера за фрактали в природата
4. Да се намерят пет примера за фрактали в архитектурата и
дизайна.
341
 Задача за самостоятелна домашна работа
Да се изготви фото-есе на тема „Симетрията в моя град“. Засне-
мете интересни примери от градската среда, които илюстират различните
видове симетрии. Анализирайте всеки от примерите. Поне една от снимките
трябва да е на мозайка. Изведете основния мотив и определете на какви си-
метрийни операции е подложен. Интерпретирайте в собствено решение като
използвате същия мотив и различни симетрийни операции.
Целта е да се развие наблюдателността на студентите и усет за разпознаване
на различните видове симетрии.
Фото-есе на Мирела Яворова
На първата снимка се вижда част от фасадата на националния стадион „Васил
Левски“Нав първата
град София. В тази
снимка сграда част
се вижда има от
съчетание
фасадатаотнасиметрии, от които
националния огледална-с
стадион „Васил оси Това дръвче е част от парковите площи на НДК. То
на симетрия в средата на прозорците или средата на колоните, както и транслационна
Левски“ в град София. В тази сграда има съчетание от симетрии, от които огледална-с оси има симетрия на подобие, основана на теорията за
симетрия
на в две
симетрия направления
в средата в мозайката
на прозорците или от тухли внадолната
средата часткакто
колоните, на сградата.
и транслационна фракталите, за която всяко следващо разклонение на
симетрия в две направления в мозайката от тухли в долната част на сградата. стъблото и клоните е подобно на предходното.

Снимка №3

На снимка №4 е показан каменен кръст, намиращ се пред храма в градинката на

Снимка №4 НДК. В него можем да намерим огледална или още
Снимка №1
наричана двустранна симетрия с вертикална ос,
Снимка №1 минаваща през средата му. За двустранната симетрия:
На снимка №2 виждаме сградата на Националния дворец на културата, в чиято едно тяло е симетрично спрямо дадена равнина, ако
фасадаНа
можем да №2
снимка намерим
виждамеогледална симетрия
сградата в нагънатите
на Националния детайли,
дворец а както ив вчиято
на културата, пир отражение се преобразува в себе си. Също така в
Формообразуване • Упражнения

издадената
фасада можем да намерим огледална симетрия в нагънатите детайли, а както и в детайли,
част в средата, и транслационна симетрия по вертикала на отделните кръста можем да отрием и симетрия на подобието с
образуващи нагънатите
издадената част форми.
в средата, и транслационна симетрия по вертикала на отделните детайли, промяна на мащаба в линиите по края му. Симетрията

образуващи нагънатите форми. на подобието най общо описва движението и затова е

още наричана динамична симетрия. При нея за равни се
смятат не само равните фигури, но и тези с една и съща
форма. Има и ротационна симетрия от 4ти и от 2ри, а
дори и 6ти(малките кръстчета и цветчето) порядък с
център точката на пресичане на огледалната ос на
симетрия и нейната перпендикулярна, минаваща през средите на хоризонталните части,
образуващи кръста. Ротационната симетрия е още наричана циклична – обектът се върти
около точка или ос, привеждайки се сам в себе си. Порядъкът й се определя в зависимост
от броя на равнините на симетрия. Може да видим и транслационна симетрия, наричана
Снимка №2 още симетрия на приплъзване, с направление – определена крива.

Снимка №2
342
 Снимка №5
На снимка №5 е храмът пред НДК. В неговата фасада
намираме цилиндрична симетрия, най-горе на постройката,
която е вид ротационна симетрия. Има още и ротационна
симетрия, огледална симетрия и симетрия на приплъзване.
Снимка №8 е цвят на нарцис от парковите площи
пред НДК. Този цвят, принадлежащ към групите на
растенията, заедно с дърветата и всички останали
цветя, има радиално-лъчева симетрия. Всички
обекти с радиално-лъчева симетрия стоят
неподвижно или нямат точно определено движение
освен вертикалното.

Снимка №8

Снимка №9
На снимката с оградата имаме отново симетрия на подобието, понеже има перспектива. В
На снимка №9 се вижда
перспективата еднаквите и равни елементи на оградата стават все по-малки затова и
мозайка от сградата на столична
симетрията е такава. В нея отново има операцията транслация, което означава
община „Лозенец“. В тази мозайка
преместване/приплъзване/, а също така можем да открием и огледална симетрия, както и
се откриват както транслационна
ротационна.
така и огледална симетрия.
На снимка №7 се вижда входът на бар-клуба “One more Кино”. В тази постройка можем да
Снимка №10 е с изглед към част от фасадата на
намерим двустранна симетрия, както и транслационна симетрия.
сградата на столична община „Лозенец“. В нея както и
в предната снимка откриваме огледална и
транслационна симетрия.
Формообразуване • Упражнения

Снимка №10

Снимка №7

343
 Снимка №13 Снимка №14

Ако използваме същия основен елемент, но употребим само огледална симетрия

Снимка №11
със симетрия на приплъзване, ще получим мозайката на снимка №15 със схема-снимка
№16.
Снимка №11 е част от тротоар в една от малките улички край Перловска река. Този
тротоар мозайка е с мрежа от шестоъгълници, разделени на по 3 ромба. Намираме
ротационна симетрия от 3ти ред, както и транслационна симетрия и симетрия на
подобието.

Снимка №12

Снимка №12 също представлява част от

тротоар покрай Перловска река. Тази мозайка
се вписва в триъгълна мрежа. Направена е на
базата на огледална симетрия с приплъзване и
ротационна симетрия. На снимка №14 може
да се види схемата на мозайката, а на №13
основния й елемент, намиращ се в отделните
Снимка №15
Формообразуване • Упражнения

Снимка №16
триъгълничета.

344
 Тема на упражнението:
БАЗОВИ МОДЕЛИ СТРУКТУРНИ ТИПОВЕ
Анализ на геометрията на базовите модели структурни типове в природа-
та и процесите, в резултат на които възникват.
Цел: Изследване на най-разпространените структурни типове в природата
с цел да се осмисли и обясни начинът на възникването и развитието им под
въздействието на различни сили (турбуленция, течение, експлозия, разкло-
нение, нарастване, нагъване, напукване, разпенване, раздуване и т.н.)

Геодезически купол
Бъкминстър Фулър
Формообразуване • Упражнения

345
 Задача 1 Пукнатините представляват ли-
Да се направи сравнителен анализ на базисните структурни типове, система- нейни отвори, които се получават в ма-
тизирани от П. Стивънс: „меандър“, „гънки и пукнатини“, „спирали“, „екс- териала, за да се освободят възникнали
плозия“, „разклонения“, „сапунени мехури“. напрежения. Когато един еластичен
Да се опишат симетрията и движенията, в резултат на които се поражда фор- материал се разтяга или свива равно-
мата. мерно, в определен момент той дости-
га максималната си якост и се счупва
Пример: в различни направления, като се обра-
Анализ на структури тип „ГЪНКИ И ПУКНАТИНИ” Пукнатини върху засъхнала кал зуват пукнатини, които се разклоняват
на 1200 и се срещат във възли. Когато
материалът не е еластичен, той обра-
зува прави пукнатини. Ако се приложи
допълнителна сила в същата посока,
пукнатините ще се разтворят още пове-
че, а сила, приложена под прав ъгъл на
първоначалната ще отвори нови пук-
Пукнатини върху глазурата на натини под ъгъл 900. По този начин, в
стара керамика зависимост от формата на пукнатините
може да се определи дали един матери-
ал е еластичен или не.
Формообразуване • Упражнения

Гънките се формират в резултат на пластична деформация върху Скала габро, с жилки и пукнатини
първоначално гладък материал. Вълните и пясъчните дюни също са пример
за гънки. Вълните представляват периодична или непериодична промяна на
физическите параметри на дадена система. Специфична характеристика е
това, че отделните частици на средата се движат и при трептенето си могат
да предават енергия една на друга, чрез което вълната, макар и да не пренася
материя, пренася енергия. При водните вълни например – при наличието
на вятър, въздухът увлича горния слой на водната повърхност и образува
завихряния. В открито море те са под повърхността, но приближавайки брега
образуват гребени над нея. Същият ефект се наблюдава и при въздействието Ствол на палма с вертикални Базалтови формирования с
на вятъра върху пясъка. Формират се дюни и пясъчни вълни с най-различни пукнатини и хоризонтални линии, пукнатини, разположени под ъгъл
форми – полумесец, праволинейни, параболоични, куполни и др. формирани при падането на листа 1200 (Северна Ирландия)
345
346
 Тема на упражнението:
ФОРМООБРАЗУВАНЕТО КАТО ПРОЦЕС НА
ФОРМООБРАЗУВАНЕТО КАТО ПРОЦЕС
ОРГАНИЗАЦИЯ.
НА ОРГАНИЗАЦИЯ.
ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ КОНСТРУИРАНЕ НА
ЗАКОНОМЕРНОСТИ ПРИ КОНСТРУИРАНЕ НА
ФОРМИТЕ
Системи, структури, конструкции – йерархична зависимост. Видове кон-
струкции, методи и основни закономерности при конструиране на формите.
Цел: Да се добият знания за най-разпространените системи, структури и
конструкции в природата и дизайна. Решаване на задачи, свързани с на-
мирането на най-целесъобразна и логична организация на градивните еле-
менти. Развиване на аналитични способности за разпознаване и евристично
приложение на различните типове конструкции чрез експериментиране с
различни форми, материали и технологии за реализацията им.
Упражнения
Формообразуване •• Упражнения
Формообразуване

Chidori
Дизайн на Кенго Кума
346
347
 Задача 1
Да се направи ребрена конструкция на хексаедър чрез
използване на линейни елементи за изграждане на ръбо-
вете. По желание могат да се включат и някои от диаго-
налите. Да се експериментира с промени в дължината и
ъгъла между отделните ребра, водещи до видоизменение
на изходната квадратна форма на стените на хексаедъра
и успоредността на всяка двойка срещуположни стени.

Необходими материали:
Дървени клечки, макетен нож, лепило, пистолет за горещ
силикон
Формообразуване • Упражнения

Вариантни
възможности за
видоизменение на
скелета на хексаедър Росица Тошева
(по W. Wong)
347
348
 Борис Ковачев
Формообразуване • Упражнения

Алис Чилингирян

348
349
 Йорданка ф.н. 21807 Ирена Петрова Елица Костова
Формообразуване • Упражнения

Катя ф.н. 21602 Николай Димов Росен Димов

349
350
 Валентина Димитрова ф.н. 21653
Формообразуване • Упражнения

Деян Мишев ф.н. 21628 ф.н. 21577

351
350
 Задача 2
На базата на експериментите от предишната задача, да се изгради простран-
ствена решетка, като основния градивен елемент (хексаедър) се подлага на
различни симетрийни операции, включително симетрия на подобието. Раз-
новидност на решетката може да бъде направена с изходна форма шестоъг-
ълна призма.

Необходими материали:
Дървени клечки, макетен нож, лепило, пистолет за горещ силикон, пластилин

Деян Мишев ф.н. 21602

Елица Костова ф.н. 21582

Формообразуване • Упражнения

ф.н. 21807 Николай Димов

Росица Тошева
352
351
 Стефан Касев ф.н. 21653
Формообразуване • Упражнения

Кирил Зарев ф.н. 21603 Янко Иванов

352
353
 Формообразуване • Упражнения

Владислав Тодоров

354
353
 Формообразуване • Упражнения

355
354
 Даниела Гичева
Формообразуване • Упражнения

Виктория Савова

356
355
 Сиана Гълбачева
Сиана Гълбачева ???? ????
Формообразуване • Упражнения

Формообразуване • Упражнения

Агнес Петрова
Агнес Петрова

356 356
357
 Елена Колева
Формообразуване • Упражнения

Михаела Янкова
Николета Стоянова Ралица Петкова

357
358
 Задача 3
Да се направи модел на клетъчна структура
като се приложат различни принципи на ор-
ганизация и начини на взаимовръзка между
изграждащите елементи. За основен мотив
може да се използва триъгълник, триъгълна
призма, платоновите тела.

Необходими материали:
картон, ножица, макетен нож, лепило

Линейна клетъчна структура на базата

на триъгълни призми, долепени по ръбо-
вете
Изработили:
Борислав Авков
Даниела Гичева
Къймет Ахмедова
Формообразуване • Упражнения

Центрична клетъчна
структура на базата на
триъгълници, долепени
по върховете
Изработили:
Слав Стоянов
Владислав Тодоров
358
359
 Центрична клетъчна структура на базата на триъгълни призми,
долепени по стените
Изработили:
Виктория Савова
Елена Касабова
Мирела Яворова
Формообразуване • Упражнения

Центрична клетъчна
структура на базата
на триъгълни пира-
миди, долепени по
ръбовете
Изработил:
Даница Певкева
359
360
 Клетъчни структури на базата на пресичащи се платонови тела (хекса-
едър и октаедър).
Формообразуване • Упражнения

360
361
 Задача 4
Да се конструира тенсегрити1 призма (Т-призма) – пространствено опреде- Т-призма
лена система, състояща се от отделни елементи, подложени на центричен на-
тиск (без огъване), поставени в мрежа от непрекъснато опънно напрежение.
Елементите да са разположени така, че тези, които са подложени на натиск
не се допират, а пространствената стабилност на системата се осигурява от
предварително обтегнатите елементи. По желание може да се експерименти-
ра с по-сложни тенсегрити конструкции.

Необходими материали:
Дървени клечки (или сламки), рибарска корда (или еластичен конец), кламери
– Т-призмата е една от най-простите тенсегрити кон-
струкции, състояща се от 3 пръта, свързани с предвари-
телно напрегнати кабели.
Изходната форма е тригълна призма – за вертикални
ръбове се използват дървени клечки, а основите се из-
граждат като краищата на клечките се съединяват с кор-
да. Горната основа (A‘B‘C‘) се завърта на 600 спрямо до-
лната основа (ABC). Следва свързване на върховете A и
С‘, В и А‘, С и В‘ с корда, която се обтяга. Получава се
пространствено стабилна конструкция, в която прътите
не се допират.
Тенсегрити икосаедър
Елена Касабова
Формообразуване • Упражнения

1 от английски: tense (напрегнат) + integrity (цялост) = tensеgrity

361
362
 Модел на първата в света тенсегрити конструкция Х-модул,
дизайн на Кенет Снелсън (1948 г.) и интерпретация на тенсегрити
конструкция на маса.

Изработили:
Симеон Коцев
Мартин Денчев
Упражнения
Формообразуване •• Упражнения
Формообразуване

363
362
 Задача 5
Да се изработи концептуален модел на дизайнерски обект (мебел или друг
продукт за интериора), продиктуван от висящите конструкции.

Необходими материали:
По избор
Формообразуване • Упражнения

Николинка Илиева
Даяна Павлова Джесика Калудова

364
363
 Габриела Стоянова
Мария Бойчева

Моника Стефанова
Формообразуване • Упражнения

364
365
 Задача 6
Да се интерпретират конструктивните принципи на тънкостенните прос-
транствени конструкции при формообразуването на продукти за интериора.

Необходими материали:
По избор

Даниела Гичева
Формообразуване • Упражнения

366
365
 Ралица Генева

Елена Колева/ Мирела Йорданова/ Славея Проданова

Формообразуване • Упражнения

367
366
 Тема на упражнението:
ВИДОВЕ ПОВЪРХНИНИ. ФОРМООБРАЗУВАНЕ И
ВИДОВЕ ПОВЪРХНИНИ. ФОРМООБРАЗУВАНЕ И
ПРИЛОЖЕНИЕ В ДИЗАЙНА
ПРИЛОЖЕНИЕ В ДИЗАЙНА
Класификация и систематизация на видовете прекъснати и непрекъснати
двумерни обекти.
Цел: Изучаване на различните категории двумерни обекти и методите за
построяването им с цел овладяване на граматиката на тектоничния език.
Изследване на възможностите за преобразуване на повърхнините и прило-
жението им в архитектурата и дизайна.
Формообразуване • Упражнения

Zebar, Шанхай
Дизайн на 3Gatty Architecture Studio

368
367
 Задача 1
Да се направи кръгова повърхнина чрез преобразуване на правилните и по-
луправилните мрежи.

Необходими материали:
Картон, ножица, макетен нож, лепило, двойнозалепващо тиксо

Правилни мрежи

Полуправилни мрежи

Калина Станчева Лидия Котова

Формообразуване • Упражнения

Ильо Кидосков Анна Радева

369
368
 Задача 2
Да се изгради релефна структура чрез редуване и градация на листови еле-
менти, при спазване на следните ограничителни условия.
–– Габаритен размер на основата 20 х 20 cm
–– Градацията на листовите елементи да се осъществява чрез постепенна
промяна във формата, размера или едновременно във формата и размера им
–– Разстоянието между отделните листи може да е еднакво или да се
променя ритмично
–– Максимално допустимата денивелация между най-ниското и най-
високото ниво на релефа да не надхвърля 10 cm.

Необходими материали:
Бирен картон или велпапе, ножица, макетен нож, лепило, двойнозалепващо
тиксо
Формообразуване • Упражнения

370
 Формообразуване • Упражнения

Елена Колева

371
 Задача 3
Да се построи модел на хиперболичен параболоид (седло) – повърхнина от
втора степен, изградена от праволинейни образуващи елементи.

Необходими материали:
Дървени клечки, лепило
Формообразуване • Упражнения

Елена Касабова
372
 Тема на упражнението:
БИОНИКА
Науката бионика и връзката й с формообразуването
Цел: Развиване на евристичното мислене чрез систематично изучаване и
анализиране на природен обект с цел взаимстване на ноу-хау от природата.
Обобщаване и извличане на принципни структури, конструкции и модели,
като на тази база се предлагат аргументи за новаторски дизайнерски реше-
ния на различни проблеми.
Формообразуване • Упражнения

Bionic Research Pavilion (2013-14)

ICD/ITKE (University of Stuttgart)

373
 Курсов проект под формата на презентация в Powerpoint, която трябва да включва снимки,
Природата винаги е била източник за вдъхновение на дизайнерите. Биони- скици, чертежи и словесно описание за всяка изследвана характеристика.
ката – много ак актуална в момента наука, преплитаща биология и дизайн, –– Извеждане на специфичен принцип, характерен за анализирания обект
съчетава създадените в процес на дълга еволюция природни системи с най- и трансформирането му в абстрактен модел. На базата на предходния етап
се изготвя триизмерен модел на избрана характеристика на изследвания
новите технологични постижения, за да послужи като мощно средство, под-
обект – структура, функция, конструкция, материал. Моделът може да бъде
помагащо дизайнерите в търсенето на решения за най-различни проблеми.
изработен с подходящ материал по избор (хартия, картон, метал, дървесина,
Целта на проекта по бионика е създаването на иновативни продукти като се пластмаса).
приложи бионичния подход. Чрез задълбочено изучаване на организъм от –– Адаптиране на модела и внедряването му в конкретен продукт,
живата природа (или част от него) и абстракция на неговите строеж, струк- механизъм, материал и т.н. Дизайнерското решение се представя със скици
тура, конструкция, функция, материали, процеси и пр. се извличат аналогии, и чертежи в подходящ мащаб. За изясняване на идеята могат да бъдат
които могат да бъдат приложени при дизайна на нови структури, конструк- приложени детайли и допълнително описание.
ции, форми, технологии, уреди,механизми, материали и др. Продължителността на проекта е 6 седмици.
Проектът е разделен на три етапа: В първите два етапа се работи в екипи от двама или трима, а във финалния
–– Анализ на формата, структурата, конструкцията, функцията на избран етап всеки студент предлага собствена интерпретация на извлечения модел
биологичен обект (или част от него). Резултатите от този етап се представят в контекста на дизайна.

Дизайн, вдъхновен от природата

Формообразуване • Упражнения

ФОРМИ МАТЕРИАЛИ ПРОЦЕСИ ФУНКЦИИ СИСТЕМИ

374
 Формообразуване • Упражнения

375
 Формообразуване • Упражнения

376
 Формообразуване • Упражнения

377
 Формообразуване • Упражнения

378
 Формообразуване • Упражнения

379
 Антония Николова Марта
Македонска
Формообразуване • Упражнения

380
 Формообразуване • Упражнения

Емилия Дочева
381
 Формообразуване • Упражнения

382
 Формообразуване • Упражнения

383
 Формообразуване • Упражнения

384
 Формообразуване • Упражнения

385
 Формообразуване • Упражнения

386
 Формообразуване • Упражнения

387
 Формообразуване • Упражнения

388
 Формообразуване • Упражнения

389
 Формообразуване • Упражнения

390
 Формообразуване • Упражнения

391
 Формообразуване • Упражнения

392
 Формообразуване • Упражнения

393
 Формообразуване • Упражнения

394
 Формообразуване • Упражнения

Живка Райкова
395
ИЗВЪНКЛАСНИ
ДЕЙНОСТИ
 КОНКУРС I награда в категория „Подаръци”
Боряна Петрова
ЗА СТУДЕНТИТЕ ПО ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН
ІІІ КУРС
за учебната 2010/2011 г.
Използвайте въображението си и наученото до сега за формообразуването,
за симетрията, ритъма, закономерностите в организацията, системите,
структурите и конструкциите в света, създаването и анализирането на
модели.
Направете от материали по избор :

1. Новогодишна украса за интериор или

2. Коледна украса за елха или
3. Подаръци: оригами, лего, комбинаторни и други игри за деца... или;
4. Опаковки за коледните подаръци I награда в категория „Новогодишна украса за интериор”
Симона Цветанова
Формообразуване • Извънкласни дейности

397
 I награда в категория „Коледна украса за елха”
Соня Иванова

II награда в категория „Коледна украса за елха”

Събина Куртева

Кръстьо Калъчев Живка Райкова

Формообразуване • Извънкласни дейности

Константин
Георгиев

Симона Цветанова

398
 КОНКУРС I награда в категория „Великденска украса за интериор”
Елисавета Гинкова/ Екатерина Паунова/ Паула Саратлиева
ЗА СТУДЕНТИТЕ ПО ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН
ІІ КУРС
за учебната 2010/2011 г.
Използвайте въображението си и наученото до сега за формообразуването,
симетрията, ритъма, закономерностите в организацията на системите,
структурите и конструкциите в света, създаването, анализирането и
интерпретирането на модели, за да проектирате:

1. Великденска украса за интериор или

2. Великденски картички или
3. Шарено Великденско яйце или
4. Опаковки за Великденски подаръци
Формообразуване • Извънкласни дейности

399
 II награда в категория „Великденска украса за интериор” I награда в категория „Опаковка за Великденски подаръци”
Пламена Събева/ Елис Какит/ Деница Ковачева Евгения Ефтимова

II награда в категория „Опаковка за Великденски подаръци”

Формообразуване • Извънкласни дейности

Нора Илиева

400
 I награда в категория „Великденска картичка” I награда в категория „Шарено Великденско яйце”
Цветан Стойков Цветан Стойков

II награда в категория „Великденска картичка” II награда в категория „Шарено Великденско яйце”

Иванела Иванова Петя Илиева
Формообразуване • Извънкласни дейности

401
 Формообразуване • Извънкласни дейности

402
 Формообразуване • Извънкласни дейности

403
 Формообразуване • Извънкласни дейности

404
 СТУДЕНТСКИ
ОБРАЗОВАТЕЛНО-НАУЧНИ
ФОРУМИ
Инициативата „Студентски образователно-научни форуми”1 е модерен
и интерактивен метод за самообучение, чрез който студентите придобиват
умението да постигат и конструират сами познанието по предмета на
дисциплината „Формообразуване” и да го споделят с останалите свои
колеги, включително и с нас – преподавателите. Чрез събитията в рамките
на форума (конференции, дебати, реферативни четения) се дава възможност
за по-обширно разискване на принципите на формообразуване, което няма
как да се осъществи в рамките на ограничените по време лекционни часове.
Това е отлична платформа за изява на по-активните студенти, създаваща
конкурентна среда, която в средите на изкуствата е двигател на творческите
изяви. Всеки участник формира и усвоява опит за представяне и защитаване
на идеи, тези и аргументи, както и на подобаващо поведение пред публика.
Овладяването на изкуството на реториката и на пърформанса е всъщност
една от подготовките за професионалната кариера на дизайнера, който трябва
да притежава умението да убеждава колеги, инвеститори, клиенти и други в
адекватността на идеите си и качествата на своите продукти.
Формообразуване • Извънкласни дейности
Отличилите се участници в събитията получават сертификати, а
материалите се публикуват в електронен формат, който е ценно помагало в
самоподготовката на студентите.
С цел информиране и даване на по-широка гласност на мероприятията
се обявява конкурс за плакат. След журиране, най-добрите плакати се
отпечатват и разлепват на видни места в университета.
1 Виж: Petrova, M, D. Zheleva-Martins Interactive Methods In Engineering Design
Education Our Experience, In: International Conference On Engineering And Product Design
Education, 2012, Antwerp, Belgium
Петрова, М., Д. Желева-Мартинс, Oпит за въвеждане на нови методи в
образованието по дизайн, в Годишник „Науката, образованието и изкуството през 21-ви
век”, т.6, I част, с. 97-106, ISSN- 1313- 5236
Zheleva-Martins, D., Petrova, M., Tasheva, S. From Interdisciplinarity to Creativity - In:
JOURNAL OF International Scientific Publications: Educational Alternatives, Volume 11, Part 2,
2013, pp. 160-168, Info Invest Ltd, Bulgaria (EU) ISSN 1313-2571,
http://www.scientific-publications.net/download/educational-alternatives-2013-2.pdf
ДЕБАТИ
на тема
„ФОРМООБРАЗУВАНЕТО МЕЖДУ РЕДА И
ХАОСА”
НА СТУДЕНТИТЕ ПО ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН
ІІ КУРС
за учебната 2011/2012 г.
Дебатите са върху основни постановки на дисциплината
„Формообразуване”.
Това е дисциплина тясно свързана с напредъка на естествените науки
– физика, астрономия, биология..., формалните науки, като математика,
геометрия, алгебра... технически науки като кибернетика, бионика, механика,
биотехнологии, статика, динамика, кинетика... Развитието на технологиите
и материалознанието също рефлектират във формообразуването в дизайна.
От всички тези източници текат знания, идеи и концепции към дизайна.
Хоризонтите на тези науки са хоризонти на формообразуването като
творческа дизайнерска дейност.
Самото формообразуване в съвременните научни теории се изследва
в основното противоречие – движението между хаоса и реда, между
тенденцията към ентропия и тенденцията към организация и структуриране.
Човешката дейност, в това число и дизайнът, се стремят към внасяне на
порядък, към организация и намаляване на ентропията. Именно това е
темата и на дебатите.
Целта на дебатите е не толкова да се стигне до победител на една или
друга теза, а да се вникне в същността на формообразуващите начала
в света и да се възприеме като динамично диалектическо противоречие, в
светлината на най-актуалните научни теории.
Друга не по-маловажна цел на дебатите е да се активизират студенти-
те да участвуват дейно в придобиване на своите знания. Установено е, че при
слушане, възприемане и наблюдаване, се научава много по-малко, отколкото
ако към тях се прибавят още самостоятелно изследване на проблемите, под-
готовка за излагане на тези и идеи, задаване на въпроси, обсъждане с коле-
гите, дискутиране и избор на най-адекватни решения, преподаване на своите
знания на останалите, включително и на преподавателите.
Чрез дебатите, се стимулира креативността, изследователски
405
 способности, умението да се формират и изразяват мнения и идеи, да се
излагат тези, да се защитава аргументирано и отстоява собствената позиция,
при това интелигентно и уважително спрямо събеседниците, според етичните
правила на диалога. Чрез дебатите се възпитава критическо мислене,
комуникативна култура, усвоява се изкуството на спора и реториката,
дисциплинира се мисленето и поведението.
Всичко това не е самоцелно, а представлява съществена подготовка
за професионалната кариера на дизайнера, който трябва всячески да владее
умението да убеждава колеги, потребители, инвеститори в качествата и
смисъла на своите концепции, идеи и проекти.
Важно е възпитаването у студентите на дух на конкурентност, на
състезателност защото в средите на изкуствата именно конкурентната среда
е двигател на творческите изяви.
ПРАВИЛА ЗА ВОДЕНЕ НА ДЕБАТИТЕ
1. Покажи колко си добър и компетентен, вместо да обясняваш колко са
лоши другите.
2. Всеки може да изразява мнение, без да изисква от другите да се
съгласяват с него.
3. Не бива да изказваш мнение въз основа на предположения какво
мисли опонента, защото може да се окаже, че той мисли по съвсем различен
начин, което предварително обрича на провал изводите ти.
Формообразуване • Извънкласни дейности
4. Емоционалните аргументи в един дебат винаги се отчитат като
слабост.
5. Чувството за непогрешимост е предпоставка за груби грешки и
пропуски по време на дебат.
6. Да си в опозиция, не означава да бъдеш винаги „против”.
7. Използването на негативни епитети и метафори, с цел опонента да
бъде уязвен, е признак за реторично безсилие.
8. Не говори в бъдеще време за процеси, които още не са се състояли
и няма индикации да се случат. Какво ще бъде „бъдещето” на дебатирания
казус знае само Бог.
9. Когато се подиграваш на опонента си означава, че ти се смяташ за
нещо повече от него. Това не е аргумент в твоя полза.
10. Никога не подценявай опонента си! Той може да знае много повече
по дадена тема, отколкото предполагаш. Бъди готов да приемеш с достойнство
този факт.
Дневен ред за провеждане на
ДЕБАТИ
ФОРМООБРАЗУВАНЕТО МЕЖДУ РЕДА И ХАОСА
Изложение на тезата на тема РЕД – група 22А – 5 мин.
Изложение на тезата на тема ХАОС – група 22Б – 5 мин.
Изложение на тезата на тема РЕД – група 23А – 5 мин.
Изложение на тезата на тема ХАОС – група 23Б – 5 мин.
Разпределяне на ролите във всяка група:
1. Оперативен отговорник на групата. Ще събира въпроси от
публиката, след представяне на основните тези на групата. Ще чете въпросите
на публиката.
2. Докладчик 1. Ще излага основната теза на групата.
3. Докладчик 2. Ще отговаря на въпросите, зададени от другите
участници в дебата.
4. Докладчик 3. Ще отговаря на въпросите на публиката
5. Докладчик 4. Ще презентира заключителната реч
6. Оперативен член на комисия по броене на гласовете. Ще събира
бюлетините и ще брои гласовете.
7. Отговорник по спазване на регламента. Ще следи за спазване на
времевия регламент, ще следи за спазване на добрия тон, ще отговаря за реда
и дисциплината на групата по време на екипната работа.
Откриване на Дебатите, споразумение за етичност – 5 мин.
1 тема – 60 мин
Гласуване – 5 мин.
Почивка и броене на гласовете 15 мин
2 тема – 60 мин
Гласуване и броене на гласовете – 10 мин.
406
 Дневен ред: Литература:
№ Време, мин. Дейност Бушев М., Синергетика, хаос, ред, самоорганизация София, Университетско
издателство Св.Климент Охридски, 1992
1 5 мин. Излагане на основната теза, тема РЕД /група 1/
Пригожин И. Р. Философия нестабильности /Вопросы философии, 1966. № 6.
2 5 мин. Излагане на основната теза, тема ХАОС /група 2/ Пригожин И., Стенгерс И. Порядок из хаоса: новый диалог человека с природой.
3 5 мин. Работа по групи – формулиране на въпроси към отсрещния отбор - М.: Прогресс, 1986
4 Мах. 2 мин. Задаване на въпроси към група 1 /3 въпроса/ Пригожин И., Стенгерс И. Время, хаос, квант: К решению парадокса времени.
5 Мах. 2 мин. Задаване на въпроси към група 2 /3 въпроса/ М.: Прогресс, 1994
6 5 мин. Работа по групи – подготвяне на отговори на зададените въпроси Панчев С., Теория на хаоса, С., 2001, АИ „Проф. Марин Дринов“.
7 5 мин. Отговори на въпросите /група 1/ ISBN 954-430-725-7
8 5 мин. Отговори на въпросите /група 2/
Хакен Г. Синергетика. М., 1980.
Хакен Г. Информация и самоорганизация. М., 2001
9 Мах. 3 мин. Задаване на въпроси от публиката /мах.5 въпроса/
Хакен Г. Тайны природы. Синергетика: учение о взаимодействии - Москва-
10 5 мин. Отговори на въпросите /група 1/ Ижевск: Институт компьютерных исследований, 2003, 320 с.
11 5 мин. Отговори на въпросите /група 2/ Haken H. SYNERGETICS (Springer-Verlag, 1977) - http://www.scaruffi.com/mind/
12 2 мин. Работа по групи – изготвяне на заключителна реч haken.html
13 2 мин. Формулиране на заключителна реч /група 1/ Lorenz Edward N. The essence of chaos, University of Washington Press, 1995
14 2 мин. Формулиране на заключителна реч /група 2/
Chaos theory - http://en.wikipedia.org/wiki/Chaos_theory
Synergetics - http://en.wikipedia.org/wiki/Synergetics_(Haken)
ВЪПРОСИ ЗА ДЕБАТИТЕ Synergetics - http://www.scholarpedia.org/article/Synergetics
ПЪРВА ЧАСТ Bifurcations - http://www.scholarpedia.org/article/Bifurcation
Синергетика - http://xaoc.host22.com/Pages/Selforganisation.php
РЕД И ХАОС Синергетика - http://ru.wikipedia.org/
1. Що е ред: Организация, 1. Що е хаос; Що е ентропия? Хаос - http://ru.wikipedia.org/
системи, структури, конструкции Хаосът като безпорядък – Теория на Теория хаоса - http://ru.wikipedia.org/
Формообразуване • Извънкласни дейности

катастрофите; Теория на бифуркациите Теория на хаоса - http://bg.wikipedia.org/

2. Редът като симетрия и 2. Брауново движение; Турбулентност; http://bgchaos.com/
равновесие. Видове симетрия Флуктуация; Фазово пространство http://arquepoetica.azc.uam.mx/escritos/morfogenesis.html
3. Редът като ритъм 3. Хаосът като сложен ред: Атрактори и
Видове ритъм Фрактали
ВТОРА ЧАСТ
САМООРГАНИЗАЦИЯ
1. Синергетика (Херман Хакен)- що е то?
2. Еволюцията - самоорганизация
3. Примери за самоорганизация в живата природа
Дисипативни системи(Иля Пригожин);
Автовълнови процеси
Ефект на Бернар
Реакция на Белоусов-Жаботински

407
 Формообразуване • Извънкласни дейности ПЛАКАТИ

408
 Формообразуване • Извънкласни дейности

409
 Формообразуване • Извънкласни дейности

410
 Формообразуване • Извънкласни дейности СНИМКИ ОТ СЪБИТИЕТО

411
 СТУДЕНТСКА КОНФЕРЕНЦИЯ РАЗЛИЧНИ МАТЕРИАЛИ
Даяна Павлова/ Николинка Илиева/ Ангела Бочварска
на тема
9. ЧЕРУПКОВИ КОНСТРУКЦИИ В АРХИТЕКТУРАТА
„КОНСТРУКЦИЯ – ЕВРИКА – ФОРМА” Любомира Кетева
ЗА СТУДЕНТИТЕ ПО ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН
КАФЕ – ПАУЗА
ІІ КУРС
за учебната 2013/2014 г.
ВТОРА СЕСИЯ
ПРОГРАМА НА СЪБИТИЕТО
Откриване с кратко слово от доц. д-р.арх. Добрина Желева-Мартинс и 10. ТЕНСЕГРИТИ – КОНЦЕПЦИЯ И ПРИЛОЖЕНИЕ В ДИЗАЙНА
Обявяване на журито, реда и регламента на презентациите от Симеон Коцев / Мартин Денчев
гл. ас. д-р инж. Мирослава Петрова 11. КИНЕТИЧНИ КОНСТРУКЦИИ
Павел Димитров
ПЪРВА СЕСИЯ
12. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ВЪЛНООБРАЗНИТЕ
1. ПРЪТОВИ КОНСТРУКЦИИ – КОНЦЕПЦИЯ, РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И КОНСТРУКЦИИ В ДИЗАЙНА
ПРИЛОЖЕНИЕ В ДИЗАЙНА Кремена Велина/Антонова Кръстева
Велин Андреев /Далибор Драган Николов / Мария Антова
13. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ФОРМАТА И ФОРМООБРАЗУВАНЕТО ПРИ
2. СКЕЛЕТНА КОНСТРУКЦИЯ И ФОРМА ПРИ МЕБЕЛНИЯ ДИЗАЙН АРКОВИТЕ КОНСТРУКЦИИ – РАЗПРОСТРАНЕНИЕ В ПРИРОДАТА И
Здравко Иванов Генев ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ В ДИЗАЙНА
3. ВЪЖЕНИ ПЛЕТЕНИ КОНСТРУКЦИИ В ПРИРОДАТА И ИНТЕРИОРА Гергана Томова / Йоанна Попова / Ивелина Атанасова
Силвия Цанкова 14. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ФОРМАТА И ФОРМООБРАЗУВАНЕТО НА
Формообразуване • Извънкласни дейности

4. НАГЪНАТИ КОНСТРУКЦИИ. ДИЗАЙН НА ПРОДУКТИ ЧРЕЗ ПРИЛА- КОНСТРУКЦИЯТА ОТ ВИД МЕМБРАНА В ПРИРОДАТА И ДИЗАЙНА
ГАНЕ ПРИНЦИПИТЕ НА ОРИГАМИ Диляна Василева
Николинка Николова 15. ФОРМАТА НА ДИЗАЙНЕРСКИ ОБЕКТ, ПРОДИКТУВАНА ОТ
5. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ФОРМООБРАЗУВАНЕТО ПРИ ПНЕВМАТИЧНИТЕ ВИСЯЩАТА КОНСТРУКЦИЯ
КОНСТРУКЦИИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО ИМ ПРИ ДИЗАЙНЕРСКИ ОБЕКТ Весела Червенкова/ Емрал Джамбазов
Евелина Пеновска / Димитричка Недялкoва 16. ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА ВИСЯЩА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ
6. ИНТЕРПРЕТИРАНЕ НА СКЕЛЕТНА КОНСТРУКЦИЯ ПРИ ФОРМООБ- ДИЗАЙНЕРСКИ ОБЕКТ
РАЗУВАНЕТО НА ДИЗАЙНЕРСКИ ОБЕКТ Моника Стефанова
Диана Иванова
17. ВИСЯЩА ВАНТОВА КОНСТРУКЦИЯ И ТЕКСТИЛ ПРИЛОЖЕНИЕ
7. КЛЕТЪЧНА КОНСТРУКЦИЯ И ФОРМА В ПРИРОДАТА И ДИЗАЙНА ПРИ ДИЗАЙНЕРСКИ ОБЕКТ И ИНТЕРИОРА
Ралица Паунова/ Милена Михайлова Джесика Калудова
8. ЧЕРУПКОВАТА КОНСТРУКЦИЯ И ФОРМИТЕ, ПРОДИКТУВАНИ 18. СКЕЛЕТНИ КОНСТРУКЦИИ И ФОРМИ В ПРИРОДАТА И ДИЗАЙНА
ОТ НЕЯ В ПРИРОДАТА И ДИЗАЙНА ПРИ ПРИЛОЖЕНИЕ НА Александра Радославова / Беатрис Тодорова
412
 КАФЕ –ПАУЗА Материалите от студентската образователно-научна конференция
„КОНСТРУКЦИЯ - ЕВРИКА - ФОРМА”
ТРЕТА СЕСИЯ
са издадени на диск ISSN 1314-6572.
19. СКЕЛЕТНО-РАМКОВИ КОНСТРУКЦИИ И ФОРМООБРАЗУВАНЕТО
В ДИЗАЙНА НА ОБЕКТ
Теодора Димовска
20. ПАЛАТКОВА КОНСТРУКЦИЯ – ИНТЕРПРЕТАЦИЯ В ДИЗАЙНЕР-
СКИ ОБЕКТ
Габриела Николова
21. ВИСЯЩИ МЕТАЛНИ КОНСТРУКЦИИ – ПРИЛОЖЕНИЕ В ДИЗАЙНА
НА АСАНСЬОРИ
Димитър Цонев
22. КОНЦЕПЦИЯ ЗА ПРИЛОЖЕНИЕТО НА РАМКОВАТА КОНСТРУК-
ЦИЯ ПРИ ФОРМООБРАЗУВАНЕТО
Антония Дановска
23. КОМПОЗИТНИ МАТЕРИАЛИ ОТ МИНЕРАЛЕН ПРОИЗХОД, ПРЕДО-
ПРЕДЕЛЯЩИ КОНСТРУКЦИИТЕ И ФОРМИТЕ В ДИЗАЙНА
Филип Гидионов
24. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВИСЯЩА МЕТАЛНА КОНСТРУКЦИЯ В ОБЕКТ
ОТ ИНТЕРИОРА – БЕБЕШКО КОШЧЕ
Формообразуване • Извънкласни дейности

Десислава Стойкова
25. ПНЕВМАТИЧНА КОНСТРУКЦИЯ – ПРИЛОЖЕНИЕ ПРИ МЕБЕЛИТЕ
Гергана Тодорова

ВЪПРОСИ, КОМЕНТАРИ, ПОЗДРАВЛЕНИЯ

ЗАКРИВАНЕ НА СЪБИТИЕТО

413
 ПЛАКАТИ
Студентите от II курс „Инженерен дизайн” Студентите от II курс „Инженерен дизайн”
организират мероприятие на тема: организират мероприятие на тема:

К
О
Н
С
Т
Р
Ф
У
Формообразуване • Извънкласни дейности

О
31 май от К
12.00 часа
Ц Р
Събитието ще се състои в
зала № 4
И М
Я -Е В Р И К А - А
Събитието ще се състои в зала № 4 на 31 май от 12.00 часа
Дизайн: Диляна Василева
Дизайн: Диляна Василева

414
 Формообразуване • Извънкласни дейности

415
 Формообразуване • Извънкласни дейности

416
 СЕМИНАР ВТОРА СЕСИЯ
на тема 9. Лазери и лазерни технологии
Борислав Авков
„ДИГИТАЛНО ФОРМООБРАЗУВАНЕ”
10. Лазерно рязане – същност и приложение в дизайна
ЗА СТУДЕНТИТЕ ПО ИНЖЕНЕРЕН ДИЗАЙН
Диана Димитрова
ІІ КУРС
за учебната 2014/2015 г. 11. Лазерно метално формоване
Николета Стоянова/ Виктория Савова
ПРОГРАМА НА СЪБИТИЕТО
Откриване на събитието. Oбявяване на журито, реда и регламента на 12. Стереолитография
презентациите – гл. ас. Мирослава Петрова Славея Проданова
13. 3D принтиране
ПЪРВА СЕСИЯ
Севги Сабри
1. 3D принтиране
14. Параметричен дизайн
Слав Стоянов
Ралица Генева/ Даниела Гичева
2. 3D принтирането – приложения
15. Генеративно изкуство
Величка Тончева
Николет Панева
3. Приложение на 3D принтирането в мебелния дизайн
16. Бързо прототипиране
Ивелина Люцканова/Ивелина Иванова
Къймет Ахмедова/Виктория Генова
4. 3D принтирани къщи
Владислав Тодоров КАФЕ – ПАУЗА
Формообразуване • Извънкласни дейности

5. Параметричен дизайн ТРЕТА СЕСИЯ

Елена Колева
17. Фаб Лаб
6. Софтуерни програми за 3D моделиране Елена Касабова/Сиана Неделчева
Михаела Караиванова/ Ангелина Иванова
18. 3D моделиране
7.Технологии за адитивно производство Богдан Боев
Ралица Петкова/Десислава Колева
19. Селективно лазерно синтероване
8. Бързо прототипиране Агнес Петрова
Михаела Янкова
20. Лазерно метално формоване
Мирела Яворова
КАФЕ – ПАУЗА
21. Производство на ламинирани обекти /LOM/
Николай Николов

417
 22. „Да принтираш човек“ – 3D принтирането в медицината
Мирела Йорданова
23. 3D принтиране – приложение в модата и дизайна
Даниела Балтова/ Илина Илчева
24. Приложение на 3D принтирането – социални аспекти
Габриел Вълковски
25. Топ 10 материали за 3D принтиране
Лилиан Хлебарска/ Цвета Василева

Презентация на SMART FABLAB – първата Фаб Лаб в България

Арх. Делчо Делчев
ВЪПРОСИ, КОМЕНТАРИ, ВРЪЧВАНЕ НА НАГРАДИ
ЗАКРИВАНЕ НА СЪБИТИЕТО
Формообразуване • Извънкласни дейности

418
 Формообразуване • Извънкласни дейности ПЛАКАТИ

419
 Формообразуване • Извънкласни дейности

420
 Формообразуване

421
 ЗА АВТОРИТЕ
Д-р арх. Добрина Желева – Мартинс е завършила УАСГ, София.
Работила е като проектант в Районна Проектантска организация в гр.
Хасково. Най-значим реализиран проект от този период е Единно училище
за 1200 ученика в гр. Ташкент, Узбекистан, (в колектив с арх. В. Янков и
консултант народния архитект Никола Николов), дар от България, след
земетресението в 1965 г. Защитила е дисертация в Московския Архитектурен
Институт, катедра Теория и История на Съвременната Архитектура, след
това работи в ИТИГА (ЦА) БАН. Изследванията й са в областта на теория
и история на архитектурата, градоустройството и дизайна, семиотиката,
културния туризъм, опазването на културното наследство, културологията и
др. Паралелно преподава в ЛТУ –„Културен туризъм“, „Културно наследство
и туризъм“ ,„Формообразуване“, „Теория на композицията“ и „Въведение в
дизайна на градската среда. Публикувала е 10 монографии и два учебника,
между които: „Тектониката като теория на формата и формообразуването”
София, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2000 (с награда
от СУБ и САБ); и Електронен учебник „Теория на композицията“ 2015 г.
Формообразуване
(в съавторство със Ст. Ташева); Носител е на национални и международни
отличия.
Научни интереси: теория и история на архитектурата, градоустройството
и дизайна, културология, семиотика, опазване на културното наследство и
културна екология, културен туризъм.
Д-р инж. Мирослава Петрова е завършила първия випуск на спе-
циалност „Интериор и дизайн на мебели“ в Лесотехническия университет.
Дипломира се с отличие през 2000 г. В професионалната си кариера е рабо-
тила като дизайнер в няколко фирми производители на мебели и като гла-
вен редактор на списание „Мебелен дизайн“. От 2002 г. води упражнения
по „Формообразуване“ и „Теория на композицията“ за студентите от специ-
алност „Инженерен дизайн“ в Лесотехническия университет. През 2010 г.
защитава дисертация на тема „Изследване влиянието на композиционните и
формообразуващи фактори при проектиране на мебели и интериор на адми-
нистративни сгради“. След конкурс, с финансовата подкрепа на Фонд научни
изследвания при МОМН, дисертацията е публикувана като монография под
заглавие „Композиционни и формообразуващи фактори при проектиране на
офис мебели и интериор“, София, 2012 г. Междувременно, наред с упражне-
нията по „Формообразуване“ и „Теория на композицията“, в продължение
на две години изнася лекции по „Графичен дизайн“, а от 2014 г. насам чете
лекции и по дисциплината „Формообразуване“.
Научни интереси: дизайн, мебелен дизайн, теория на дизайна, дизайн
мислене, методология на дизайна, методология на преподаването по дизайн.
422