Жанет Орфану

СЕДМАТА ПОСОКА
“Ако се чувстваш като в неуправляема лодка -
тук ще намериш гребла!”
Багрина Кларк

Варна, 2008

1
 Към читателите
Здравейте, приятели!
Макар това да не е готварска книга, в следващите страници ще намерите подробна рецепта за кекс.
Ако някой разбърка малко брашно със захар и ви го предложи, едва ли ще останете очаровани. Още по-
малко, ако е придружено с пълна чаена чаша олио, нали? Също така не мисля, че бихте изяли или изпили 4-5
сурови яйца, дори в тях да има малко ванилия, не е ли така? Но ако всичко това се разбърка и се сложи в
горещата фурна за известно време, кой би отказал парченце топъл домашен кекс?
И в живота е като с кекса. Ние всички имаме продуктите, но се мъчим да ги ядем един по един, сурови и
необработени.
Защото сме забравили за фурната!
А колко е простичко да ги съберем на едно място всичките: прошката, съчувствието, състраданието,
вярата в Доброто, надеждата, радостта от красотата, щедростта, готовността за помощ, да ги омесим добре и да
ги пъхнем в горещата фурна на сърцето си – при Човечността, Добротата и Любовта!
Няколко десетилетия ядох тези сурови продукти един по един. Още помня неудовлетворението,
разочарованието и постоянното чувство на глад, който никога не успях да заситя с това меню.
Последваха много години в търсене на начин да подобря вкуса им.
Търсех къде ли не! Наблюдавах какво ядат другите, как си го приготвят, питах, размишлявах, отчайвах се,
страдах, озлобявах се, обезсърчавах се, много пътувах, с много хора се срещнах, много книги прочетох и накрая
разбрах, че наистина КОЙТО ТЪРСИ, НАМИРА!
Това, което следва, е събраното, осъзнато и приложено от мен през цялото ми съзнателно съществуване
тук, на тази планета и в това тяло. Бих се радвала от все сърце и душа, ако ти бъде не само приятно, но и ако то
бъде полезно за цялата ти същност, за всичко това, което си ти – Дух, Душа и Тяло!
Искам също така да ти кажа, че това не е универсална рецепта, но със сигурност нещо можеш да
заимстваш от нея. И когато го добавиш към своята - да се подобри вкусът и да се увеличи радостта. Не приемай
никакви рецепти на вяра, пробвай, експериментирай сам и тогава ще имаш онази, своята, която ще пасва
перфектно на твоята трапеза и вкус.
Както казва един голям славянски народ, „На вкус и цвет товарищей нет!”
И последното, което искам да ти кажа е, че през цялото време докато ти пишех своята рецепта, го правех с
много любов към теб, точно с толкова много, колкото си мечтаех някога някой да го беше направил за мен!
За мен това не стана, но ще бъда много щастлива, ако стане за теб!
Нищо друго не ми остава да направя, освен да ти пожелая „Добър апетит!”

От автора

2
 На този свят има само две групи хора:
тези, които те обичат, и
тези, които те обичат, но не го знаят!
Неизвестен автор
В търсене на Пътя
Дълго се колебах дали да напиша тази книга. Започвах и спирах много пъти с мисълта, че може би книга
се пише, когато си намерил всички отговори и имаш всички решения. Сега знам, че процесът на задаване на
въпроси и търсене на отговори никога не свършва, учим до последния си земен дъх, а със сигурност и след това.
Вярвам, че авторите на книги са хора, стигнали до някакво прозрение и решили да споделят с нас мислите
и опита си. Пресявах прочетеното през себе си, една част отхвърлях, друга незабавно приемах с радост и
благодарност, а трета просто не привличаше вниманието ми. И отново се връщах към своя опит, своите грешки,
мисли, изводи и прозрения. Като прилагах на практика това, което харесвах в книгите, и това, на което сърцето
ми казваше „да”, както и собствените си идеи и прозрения, променяше се начинът ми на мислене и
същевременно се подобряваше качеството на живот, връзките ми, работата, финансите и най-важното - моето
вътрешно състояние. Четях, наблюдавах, анализирах, прилагах новото и експериментирах.
Установих, че между тези две неща има връзка и зависимост - промяната на светогледа ми наистина
променяше живота ми! С отварянето за нови идеи се отваряше моят хоризонт, разширяваше се моето съзнание,
което подобряваше живота ми във всяко отношение.
Споделям с вас наученото и приложено досега, с надеждата това да спомогне по някакъв начин да
заживеем всички заедно в един по-добър свят, изпълнен с радост, вътрешен мир и покой, хармония,
взаимопомощ, търпимост и любов. Защото, както казва една крилата фраза: „Кой, ако не ти? Кога, ако не сега?”
Установих, че с промяната в начина на мислене се променяше и поведението ми, отношението към
другите, променяха се ситуациите в живота ми и в крайна сметка се променяше моят свят. Виждайки променения
си свят, започвах да осъзнавам взаимовръзките между нещата и събитията, започвах да осъзнавам моето участие
в него, как аз се вписвам в света. Почувствах се като малко винтче в съвършения часовников механизъм, който
може да отчита точно времето, само ако всяка част е в изправност и си върши своята работа на своето място.
Започнах да осъзнавам, че там някъде в Китай някой човек от плът и кръв като мен е произвел чашата ми
за чай, която харесвам и е до мен сега, когато пиша тези редове. Не го познавам лично, но му благодаря за
хармонията, красотата и радостта, която внася в живота ми. Там някъде в Индия някой друг е набрал чая,
изсушил го е и го е сложил в пакетче за мен, за да мога да се насладя на вкуса и аромата му. Някой друг пък в
Япония е произвел колата ми. И на него благодаря за комфортния начин да се движа през света! И на
производителя на самолета, който ме отвежда при моите приятели в България, Русия и Кипър, за да мога да
споделя мислите и обичта си с тях.
А какво да кажа за тези, които са се потрудили да имам всичко, което слагам на масата си, дрехите, които
обличам, обувките, които нося, къщата, в която живея...? Ако всички тези хиляди познати и непознати хора, като
теб, който четеш думите ми в момента, не си бяхте на своите места, вършейки това, което вършите, то аз също не
бих била това, което съм сега и не бих написала тези редове, защото щях да се занимавам с нещата, които ти си
свършил вместо мен!
Затова, благодаря!
На всеки един от вас, познати или непознати хора като мен, благодаря ви.
Започнах да се отварям за разбирането, че по някакъв странен тайнствен начин всичко, което съм, което
правя и което мисля - думи, поведение и отношение към другите и света - го променя!
Да, моето отношение към света променя същия този свят!
Може би ще си кажете: как така го променя, като светът си остава същият?
Светът си остава винаги един и същ и непроменен само за тези, които отказват да променят нещо в себе
си, в своите мисли, поведение и светоглед. Промяната на малкото води до промяна на цялото и това е неизбежно.
Това е вечен вселенски закон, почиващ на принципа на привличането.
„Това, което си прилича, се привлича”.
Тези думи е използвал народът ни, за да формулира Закона за привличането. Това е идеята, развита във
филма „Тайната” – горещо го препоръчвам.
Науката за енергията, честотите, вибрациите и движението на частиците е предмет на квантовата физика и
за тези, които искат да знаят подробности, не е трудно да ги намерят. Същите закони, които важат за движението
на най-малките квантови частици, важат и за движението на небесните тела, които пък са обект на астрономията.

3
 Съотнесен към човешкото мислене, действия и поведение, както и към последствията от тях, този закон е
бил и продължава да бъде обект на всички световни религии, на астрологията и на езотериката, като осъвременен
начин на представяне на тази вечно присъстваща през вековете тема - от светите писания на древните пророци до
наши дни.
В много близко бъдеще изучаването на същите тези вечни вселенски закони ще стане обект на някой нов
клон на съвременното знание, който ще обедини в себе си наука и религия, и ще остане основен за дълги времена
напред.
Отдавна вече е време този закон, отнесен към нашето ежедневно поведение, обществени норми и
светоглед, да се изучава в училищата и дори още в детските градини, но все някой някога трябва да стартира този
процес.
Доверявайки се напълно на един друг закон, според който „количествените натрупвания водят до
качествени изменения”, то след достатъчно многото книги, написани на тази тема, достатъчно многобройните
обединени мнения на различни автори, достигнали до едни и същи изводи, вярвам, че инертната нагласа на
упълномощените от нас хора и структури ще се промени, ще ги извади от застоя и летаргичния сън, за да
пристъпят към реални действия и да завъртят рула в посока на опознаване на света чрез опознаване на себе си, на
промяна на света чрез себепромяна. Вярвам, че много скоро ще бъде намерен подходящият начин да бъде казано
на нас хората, че:
- аз съм отговорна за начина, по който се чувствам;
- аз съм отговорна за начина, по който реагирам на думите и постъпките на другите;
- аз избирам как да приемам другите – като хора с проблеми като мен, или като „врагове”;
- аз избирам да се усмихна с разбиране или да изпратя злъч, неприязън или саркастична забележка на
„врага”;
- „врагът” е същият объркан и напълно дезориентиран човек като мен, който се нуждае от нечия помощ,
подкрепа и разбиране;
- лично мой си е изборът на отношение към колегата в работата или към онзи зад волана на пътя,
независимо от неговите действия или думи;
- тези около мен, „другите” са хора като мен, които са там, за да отразят начина, по който аз възприемам
света! Аз правя същото за тях;
- ние сме огледала един на друг, т.е. ако това, което виждам в човека срещу мен не ми харесва, то
проблемът си е в мен, а не в него;
- ако искам да видя промяна в отражението, то едва ли решението е да счупя огледалото;
- другите не са нито добри, нито лоши. Те са неутрални, докато не се появя аз пред тях с моята нагласа и
да я проектирам върху тях;
- така, както аз правя разлика между това дали някой идва към мен с цвете и усмивка, или със смръщени
вежди и ругатни, така я прави и всеки един от нас;
- всеки от нас очаква някой друг да бъде пръв!
А защо не аз?
Защо да не започне от мен началото на една безкрайно дълга верига на доброта, търпимост, съчувствие и
готовност за безвъзмездна помощ? И то тук, и сега. Не някога и към някоя организация или някъде високо и
далече, неизвестно кому и къде, а тук и сега, към хората около мен. Защото „Кой, ако не аз? Кога, ако не сега? ”
И може би най-накрая да си напомня, че когато лампичката за маслото в колата ми свети, аз доливам
масло, а не чупя лампата... Чудя се защо ли ми е толкова лесно с лампата, а толкова трудно прилагането на
същото с хората наоколо? Дали пък не е защото някой се е постарал да ме научи как да се отнасям правилно с
лампата, а никой не ме е учил как да се отнасям правилно с хората и ситуациите в живота си?
И какво ли би станало, ако изведнъж всички хора решим да си простим всичко сторено един на друг, да се
усмихнем и да се прегърнем и да понесем това топло чувство в себе си през света? А ако го предаваме като
щафета един на друг навсякъде – в магазина, на улицата, в градския транспорт, в офиса, вкъщи, в училище, сред
приятелите – как ли би изглеждал тогава светът?
Е, ще кажеш, добре звучи, но как да стане?
Ами защо да не го започнем това сега ние двамата с теб, в тази минута? И да си обещаем днес да бъдем
такива – каквото и да става, каквото и да ни казват и да правят другите, днес да бъде нашият ден на доброта и
търпимост.
Само днес, един единствен ден? Да дадем най-доброто от себе си, пък да става каквото ще! Така или
иначе, ние никога не сме отговорни за постъпките и думите на другите. Само за своите!

4
 Както сме успели да си изградим навика да не ходим на работа в неделя – каквото и да става, така и в
„добрия ден” – независимо от всичко и напук на всичко, да бъдем усмихнати, търпеливи и добри?
Аз бих искала да знам, че днес не съм сама, че ти си с мен и заедно вървим през света, и правим добрини.
Днес!
Можем да започнем отвсякъде.
Телефонът ми звъни – усмихвам се първо и после отговарям. Другият усеща усмивката ми, връща ми я и
продължава да я предава нататък! Усмивката наистина е чудесен начин да подобрим външния си вид! А и
вътрешното си състояние също!
Детето ме вика: „Да, миличко”, му отговарям с нежен глас и то се изпълва с благодарност и грейва в
усмивка.
Някой се прибира в дома ти сърдит и изнервен – предложи му с добрата си усмивка чаша вода или му
разтрий гърба...
„Противният” колега отново влиза начумерен и сърдит – попитай го искрено и от сърце: „Бих ли могъл да
направя нещо приятно за теб сега?”
ТИ си напрегнат и нервен, с причина или безпричинно въздишаш, трепери ти ръката и не можеш да си
поемеш дълбоко дъх... Защо не направиш нещо хубаво, нещо приятно за себе си? Направи си чаша ароматен
билков чай, още по-добре с мед, излез навън или поне погледни през прозореца към небето, независимо дали е
слънчево, или вали, и си кажи:
„Слънцето винаги грее зад облаците”!
Или:
„Нямам обяснение за всичко, което се случва в живота ми, но със сигурност знам, че нищо не става без
причина и в крайна сметка всичко е за добро”!
Аз си напомням и това:
„Същата тази сила, която е създала звездите и планетите и се грижи за съвършения ред във вселената, е
създала и мен и се грижи за мен по същия съвършен начин, независимо дали сега чувствам или не тази хармония
и съвършенство.”
Знам, че хармонията и вътрешният мир са само на една мисъл разстояние от мен и тя е следната:
„Избирам покоя вместо тревогата своя!”
„Избирам да се чувствам добре!”
Казвам си:
„След седмица или месец няма и да помня това, което сега ме безпокои толкова много, така както вече не
помня причините за лошото си настроение и гняв през миналия месец и даже седмица!”
„Била съм притеснена, ядосана, безпомощна, гневна, обидена и тъжна толкова много пъти в живота си, но
не мога да изброя причините дори за половината от тези ситуации сега.”
„От всяка ситуация има изход, дори сега да не го виждам”.
А не го виждам, именно защото съм се потопила в тази ситуация и съм й лепнала етикета „неприятна”.
Защото съм се оставила на притеснението, безпокойството и негативизма и съм забравила, че „в негативно
състояние няма позитивни решения!”
Това е същият този вселенски закон за привличането. Или както казват популярните ни поговорки:
„Каквото повикало - това се обадило”; „Търкулнало се гърнето и си намерило похлупаче”. Какво ли е искала да
ни каже народната мъдрост с тези думи? Дали пък това знание не е присъствало винаги в живота ни, но ние не
сме могли да му обърнем внимание, тъй като сме били твърде заети да бъдем притеснени, сърдити, обидени,
ядосани, недоволни, неразбрани, ощетени, неоценени, гневни, тъжни, вечно нямащи време, забързани,
стресирани, жертва на собственото си незнание и невежество - как да го живеем този живот.
Някой някога бе казал: „Животът не е нещо сериозно, защото ако беше, щяха да ни дават инструкция за
ползването му още при самото ни раждане!” Има мъдрост в тези думи, въпреки смешната им страна.
Защо тогава да не избера, и то СЕГА, да си кажа:
”Отпускам се и пускам Бога, като намаля контрола и се доверя на знанието в себе си, което самият
Създател е вложил в мен!!”
„Ще направя най-доброто, на което съм способна, пък да става каквото ще!”
Ето какво ни завеща майка Тереза, пред която светът се прекланя:
„Често хората са нелогични и егоцентрични. Обичай ги, каквото и да става!
Ако правиш добро, ще те обвинят в егоизъм и задни мисли. Прави добро, каквото и да става!

5
 Ако успееш, ще се сдобиеш с фалшиви приятели и истински врагове. Стреми се да успееш, каквото и да
става!
Доброто, което правиш днес, ще бъде забравено утре. Прави добро, каквото и да става!
Честността и откровеността понякога те правят уязвим. Бъди честен и откровен, каквото и да става!
Това, което си градил с години, може да бъде разрушено за една нощ. Продължавай да изграждаш, каквото
и да става!
Хората истински се нуждаят от помощ, но може да се нахвърлят върху теб, ако им помогнеш. Помагай им,
каквото и да става!
Дай на света най-доброто от себе си и той ще те отритне. Дай му го, каквото и да става!
В крайна сметка всичко е между теб и Бога, а не между теб и другите!”
Затова, когато съм съкрушена, смачкана, останала без сили, избирам да си напомня, че в крайна сметка
никога и нищо не е между мен и другите, всичко е между мен и Бога!
Избирам да се доверя на Вселената и нейните закони!
Избирам да вярвам, че същата тази сила, която поддържа съвършения ред във Вселената, създава и
ситуациите в моя живот, изпраща нужните хора и събития в точния момент по същия този съвършен и елегантен
начин!
Аз избирам как да гледам на тях: като възможност да експериментирам и да науча нещо важно за себе си,
или като наказание и проклятие!
Ето как е разказано това в една стара притча:
„Една душа отишла при Бога и Го помолила да й помогне да се научи да прощава. Бог учудено я погледнал,
недоумявайки какво има да се прощава – всички души наоколо били красиви, чисти, светли, блестящи, сияйни. Тя
ги погледнала и наистина – видяла същото. Тръгнала си замислена. Тогава една друга душа, дочула разговора й с
Бог, я настигнала, прегърнала я нежно и гледайки я с много любов, й предложила да слязат заедно на Земята
като майка и дъщеря. Обещала й, че ще бъде много строга и взискателна майка, ще я наказва, ще я лишава от
любов и вечно ще бъде недоволна от нея, а тя винаги ще й прощава и вярва, че така до края на живота си ще
научи всичко за прошката. Те се прегърнали радостно и сълзи на благодарност се стичали по страните на
младата душа. Тогава други две души дочули техния диалог и също изпълнени с любов и желание да помогнат на
по-младата от тях, предложили помощта си – едната предложила да бъде съпругът. Обещала й да направи
всичко, което е по силите й, за да й помогне да се научи да прощава. Щял да бъде пияница, женкар, със
склонност към хазарт, безотговорен, повърхностен и насилник. Никакви приходи и никаква помощ вкъщи. А
другата обещала да бъде приятелят-предател, злата свекърва или безсърдечният и бездушен началник. Всички
заедно я уверили, че с такъв антураж в живота й, до края на жизнения си път със сигурност ще научи не само
що е прошка, но и много други ценни за нея уроци. Стиснали си ръцете, прегърнали се и слезли заедно тук долу
на Земята.”
Чий ли живот описва тази история?
Дали в някакъв леко променен вариант не описва живота на всеки един от нас?
... и слезли заедно тук долу на Земята...
Дали не иска да каже - родили се в тяло, слезли в материята, сменили формата си, подложили се на целия
този стрес с раждането, безпомощната бебешка и трудната юношеска възраст, напълно забравили истинския си
произход, за да може една душа да се научи да прощава, което ще й помогне да намери добротата в себе си и
после да я даде на света?
Аз съм тук и този факт сам по себе си означава, че за това си има причина, независимо дали сега я знам,
или не!
Няма случайни неща - нищо и никога в тази вселена, в този свят, а следователно и в моя живот не става
случайно! Сега може и да не знам точната причина за моето присъствие тук, но избирам да я търся и намеря с
пълната увереност, че Вселената (Бог) ще се погрижи за това!
Избирам да дам най-доброто от себе си, защото това е единственото нещо, напълно в моя власт и под мой
контрол. А после да оставя да става каквото ще, да се оставя на Бога.
Бидейки взаимосвързани, промяната на малкото води до промяна на цялото. Една капка отрова в съда
прави отровна цялата вода, както добавянето на една лъжичка мед прави чая от безвкусен – сладък. Както
капката отрова, така и лъжичката мед са в нас. Те са нашите мисли, постъпки, отношение към другите, към
ситуациите около нас и към света въобще.

6
 Ние решаваме какво да дадем на цялото – капката отрова във вид на безчувственост, коравосърдечие, гняв,
злоба, омраза, осъждане, насилие, безпокойство, инертност и вредни навици, или лъжичка мед - нашата усмивка,
искрена радост, готовност за безвъзмездна помощ, съчувствие, подкрепа на падналия, нашата любов.
Ние решаваме.
Аз решавам.
Ти решаваш. Във всеки един момент.
Дори сега правиш избор - какво да четеш, какво да мислиш за прочетеното, как да се отнесеш към него и
дали да го превърнеш в знание, като го приложиш, или ще го игнорираш и то ще остане само информация за теб.
Защото знанието е знание, само когато е приложено - всичко останало е информация.
Затова ние сме информирано, но не и знаещо общество!
Ти какво ще направиш?
Ще се замислиш ли, или ще забравиш тези думи след малко, като отидеш в кухнята да готвиш, като се
качиш в колата и се ядосаш на някой друг объркан, притеснен, притиснат от собствените си страхове и
неразбиране човек на пътя?
Какво ще направиш тогава?
Ще му дадеш лъжичка мед със своята усмивка на разбиране и прошка или ще му капнеш още една капка
отрова, с която той и без това е препълнен, като го наречеш „кретен”?
Ти избираш.
Всичко е в твои ръце.
В твоите ръце е и хлябът, и ножът.
След малко ще се прибереш вкъщи при тези, които са ти най-големите учители, които най-много обичаш и
те обичат, и най-много те ядосват и гневят. Какво ще избереш да им кажеш и да им дадеш – лошото си
настроение и умората, или усмивка и търпимост пред различията ви?
Ще набиеш провинилото се дете или ще му кажеш, че всички грешим и всички се учим от грешките си. И
ти също. Както и аз, и човекът до теб, и този, който те дразни и гневи...
Ще отидеш на работа и какво ще избереш да дадеш на колегите, как ще избереш да ги виждаш – като
„гадни” и „тъпи” или като хора с нерешени проблеми, които не са осъзнали още законите, на които почива този
свят и които просто не знаят как да общуваме?
Кой ги е учил? Техните родители, учителите, обществото.
А тях кой е учил – техните родители, техните учители и тяхното закостеняло и инертно общество – всички
те, живели и расли в незнание и невежество. Както и ние досега.
Какво ще избереш да направиш тогава?
Как ще се отнесеш с тях?
Дали нарочно са такива, каквито са?
Дали са имали избора да бъдат други?
Кой им го е дал?
Защо тогава да не го направим ние? Заради себе си, заради децата си – за да живеят в един по-добър свят,
заради майка си, на която никой не е дал този шанс?
Защо да не си ти?
Ти решаваш. Ти избираш. Ти си главният герой в твоя живот.
Защо да не изиграем едно прекрасно представление заедно, като дадем най-доброто от себе си на света,
пък да става каквото ще!
В крайна сметка нищо не е между мен и другите, всичко е между мен и Бог! Нали това ни завеща Майка
Тереза?
Както във филма „Предай нататък”.
Доброто, направено от мен на един непознат на улицата, може би ще го накара да иска да направи също
нещо добро за някой друг и този някой друг на следващия, и така доброто ще обиколи света... И когато не
прекъсвам този процес, когато го правя всеки ден, на света не му остава нищо друго, освен да връща направеното
от мен добро обратно при мен всеки ден. И тогава, след години, когато синовете ми пораснат и ме попитат:
„Мамо, ти какво направи за света?”, ще мога с усмивка да им отговоря: „Аз го обичах!”
Скъпи мой объркан, огорчен и разочарован приятелю, не се отчайвай, че нещата не стават от първия път!
Инерцията на материята е силна, навикът е втора природа, казва народът! Просто продължавай да опитваш!
Падаш, ставаш и продължаваш! Така се премахват старите навици и се градят нови! Първо разрушаваме старата
постройка, преди да започнем градеж на новото! Първо подготвяме основите!

7
 Така че, няма място за отчаяние! То ще идва, ще се чувстваме безнадеждни, понякога дори ще се
съмняваме в умствените си способности, виждайки дългата поредица от пропуски, грешки и забравяния.
Разочарованието от самата мен все още ме навестява. Но продължавам да вървя! Знам, че посоката е вярна. Какво
значение има дали ще стигна целта утре или ден по-късно? Решението е взето и първата крачка е направена.
Напомням си отново, че и най-дългият път започва с първата крачка.
И не е вярно, че това не е за теб и ти не можеш!
Щом някой може, значи го мога и аз, стига силно да го искам и да се устремя към него с мисъл и дела!
Щом аз мога, значи можеш и ти!
В най-ранимите детски години, когато трябваше да науча какво е себеуважение, подкрепа, обич, търпение,
разбиране и прошка, аз получих побоища и насилие във всичките му форми. Рано опознах обидите, ироничните
забележки, наказанията, осъждането и гнева. През цялото си детство и дълго след това се чувствах нежелана,
излишна, наранена, самотна, отхвърлена и необичана. И то от най-близките хора, от семейството си. Какво ли
тогава можех да очаквам от другите, от непознатите, от света?
С тази нагласа, с това виждане и с целия този негативизъм навлязох в живота. И светът се сдоби с още
една озлобена и гневна жена, убедена, че хората в него са враговете, от които трябва да се пази.
Повече от три десетилетия тя водеше битки с него и го заливаше с гнева си! Както и себе си. Но това й се
стори недостатъчно и реши да добави още: цигари, нощен живот, недоспиване, а за начина на хранене даже няма
да подхващам темата.
И всичко това на фона на озлоблението и гнева. Докато се препълни с тях така, че се превърнаха в болести.
Какво друго можеше да направи малкото изплашено и неразбрано дете, което продължаваше да живее
вътре в нея, жадуващо за малко топлина и обич? Как по друг начин можеше да привлече вниманието й? То
продължаваше да страда, заобиколено и притиснато от детските си страхове. И ги изваждаше един по един,
показваше от какво го е страх и очакваше да му се каже с топлина, любов и търпение, че навън няма нищо
страшно. Че всички страшни неща са само неразбраното, което очаква разбиране и опрощение.
Наложи се да обясня на това малко, изплашено и неразбиращо дете, живеещо в мен, че „лошата” ми майка
всъщност беше една още по-изплашена от него, объркана и самотна жена, съвършено незнаеща как се възпитават
деца. Но направи най-доброто, на което беше способна. На фона на това, което моята майка беше получила в
своя живот от своите родители, тя надмина себе си, направи невъзможното, извърши геройство! Исполински
скок! Бидейки лишавана от елементарни и крайно необходими за физическото оцеляване неща, по чудо оцеляла в
бедност, мизерия и глад, тя направи всичко възможно аз да не бъда лишена никога от никаква вещ. Бях
заобиколена с неща, но нямах топлина.
Защо ли ми се случи всичко това?
Какъв беше урокът? Каква е поуката?
Дали не е било нуждата да позная какво е това да си лишен от любов и човешка топлина, когато най-много
имаш нужда от тях, за да ги ценя по-високо от всичко останало, и когато осъзная това, да мога да ги дам на
своите деца и на всички онези „пораснали” деца, които се нуждаят от тях?
Дали това не е урок за всеки един от нас?
За всеки в различен вариант, но със същото послание?
И по някаква странна ирония, когато се уморих да отмъщавам заради неполучената доброта и започнах да
я давам на тези, които все още отмъщаваха за това, че и те не са я получили, започнаха да стават чудеса. Тя
започна да идва отвсякъде и по всички възможни начини! Идваше като приятели, като сродни души, като пари и
изобилие във всичките му форми!
Когато си казах: „остави ме мен, аз вече съм бита карта, животът ми си отиде без радост, но поне да станат
по-малко тези, които се чувстват като мен”, тогава започнаха да се случват чудесата.
Няколко десетилетия вярвах, че понятието „Аз” - това е образът, който виждам в огледалото плюс
постиженията, имиджа и притежанията. Може да добавим още подробности, като национална принадлежност,
религия, цвят на кожата, пол, приятели, среда и ред още външни фактори.
Докато вървях с тази представа през света, налагаше се да й служа и да я обслужвам. След като е важен
имиджът, логично се налага да се храня в най-престижните ресторанти, да карам престижна кола, да имам
престижна и добре платена работа, следователно трябваше да завърша престижно образование с още по-
престижна специалност, да се обличам в маркови дрехи, да нося скъпи обувки и аксесоари, всичко, което беше
по мен и около мен да отразява този престиж, за да поддържа този имидж.
Но това изисква жертви.
За всяко нещо в живота се заплаща.

8
 Тази бясна надпревара с „другите” взема своята дан и изисква своята цена. Загубих напълно свободното си
време, понятието „време за мен” изчезна и се стопи в небитието. Но пък трайно се настаниха напрежението,
стресът, вечното бързане, бесният ритъм, шеметната скорост, с която се налагаше да правя всичко, за да успея с
всичко „спешно”, „срочно” и нетърпящо отлагане!
По някакъв странен начин, сякаш напук, колкото повече бързах и се чувствах постоянно притисната от
времето, толкова повече неща трябваше да свърша! И аз бързах все повече, и те идваха в прогресия, и аз бързах,
и се стресирах, и краят му не се виждаше.
Тогава не знаех какво всъщност правя, не знаех закона за привличането, не знаех, че Вселената (Бог)
изпълнява всичките ми желания. Аз им казвах: Скорост, действие, още, още, още и получавах още и още от
същите неща. Аз изисквах и тя изискваше.
Тя не наказва, само... отразява!
Това беше изключително важно прозрение за мен!
Когато изисквах, получавах в замяна изисквания към себе си!
Да искаш - не означава, че получаваш поисканото, а че получаваш изисквания отвсякъде и от всички! Те
просто струяха към мен от всички посоки!
Когато се уморих, останала без сили и без дъх, когато казах „да става каквото ще” и реших вместо да
искам - да давам, всичко се обърна и Вселената започна да ме пита „какво искаш да ти дам”!
Беше парадокс: когато спрях да искам, започнах да получавам! Но не защото станах друг човек, по-
добра, по-умна или нещо друго „по”. Аз си бях същият човек, само едно се беше променило: живееше ми се, но
вече не така!
И това сложи началото на промените – на ценностите и приоритетите ми, на цялата ми ценностна система
въобще.
Прозрях някои простички неща, на които по-рано „нямах време” да обръщам внимание. Едно от тях беше,
че в живота е като в ресторанта – първо ядеш, пиеш и се веселиш, а после идва сметката. И много често тя
наистина е по-голяма от удоволствието, което сме получили... Но – плащаме я и продължаваме. Няма такова
нещо като безплатен обяд!
И точно тук е една от причините да напиша всичко това.
Продължаваме, но как? По старому? В очакване на нова сметка или избираме да променим нещо?
Така че, скъпи приятелю, пак ще повторя: щом някой вече го е направил, значи можем и ние с теб! Затова
не мога да приема никакви други обяснения и причини, защото когато искаш да направиш нещо - намираш
начин, а когато не искаш – намираш причина! Дори и да си сирак и да не познаваш родителска ласка или обич,
това пак не може да бъде причина. Защото поне си можел да си фантазираш какво е и да мечтаеш за това! И не
ми казвай, че не те разбирам, че при теб е друго, че ти си най-неразбран и най-нещастен. Защото всеки мисли
така за себе си, всички сме убедени, че нашето лошо е най-лошо и нашата болка е най-голяма!
На стените в спалнята, наред с картините, съм закачила в рамки мисли, които ми помагат да си напомням
за избора ми на път и посока. Доверявам се на крилатата фраза „Красотата ще спаси света” и следвам мъдростта,
завещана ни от други такива търсачи на Истината, като нас с теб! Споделям ги с теб, заедно с всичката си
човешка топлина и обич в сърцето!
„Слънцето винаги грее зад облаците!”
„Често Божествената насока идва, когато хоризонтът е най-мрачен!”
„Човек не може да се чувства добре, без собственото си одобрение!”
„Избирам да бъда домакин на Бога, вместо слуга на егото си.”
„Няма път към щастието, щастието е пътят!”
„Промяната на начина, по който гледам на нещата, променя самите неща.”
„Няма светец без минало и грешник без бъдеще!”
„Никой не е в състояние да ме разстрои без моето съгласие.”
„Избирам да бъда щастлива, вместо права.”
„Не страдай за онова, което си е отишло, бъди благодарна, че се е случило.”
И тази, която виждам първа, с отварянето на очите си: една малка човешка фигура, прегърната топло от
две големи ръце и надпис:
„Аз съм винаги с теб! Никога не си сама.”
Дълбоко вярвам в това!

9
 Една от любимите ми притчи е за онзи добър човек, който цял живот правил само добрини и помагал на
хората. След като приключил земния си път и видял филма на своя живот, забелязал, че през цялото време имало
още едни стъпки редом с неговите. Само в най-трудните моменти от живота му стъпките липсвали. Той тъжно
поклатил глава и попитал Бога защо го е изоставял, когато му е било най-тежко. А Бог нежно му отговорил: Това
не са твоите, а Моите стъпки, защото в най-трудните ти моменти съм те носил на ръце!
Ние никога не сме сами.
Няма значение дали вярваме в това, или не.
Няма значение дали се чувстваме обичани, или изоставени, водени от Бога, или забравени от Него. Това
просто не е възможно. Дори само защото Бог е имплантирал в нас навигационна система, за да не ни изгуби Той
и за да не се изгубим ние, когато решим да се завърнем У ДОМА. Тя се намира в клетките ни, в материала, от
който сме създадени.
Дал ни е и още нещо, което да ни напомня за Неговото присъствие всеки миг, всяка секунда, през цялото
ни земно пребиваване – нашия дъх! Той диша чрез нас и гледа на света чрез нас, през нашите очи! И ни обича
напълно и безусловно, каквото и да става, каквото и да правим, както и да се чувстваме, колкото и да грешим, да
се самосъжаляваме, осъждаме или да се мразим!
Бог е Любов и Той е създал всичко, което Е!
Бог е Любов и Той е нашият Създател!
Създал ни е по свой образ и подобие! Какво си ти тогава?
Всичко е Любов!
Звучи абстрактно, само докато се дистанцираш от Него и се виждаш като отделен от Него и света.
Да, изглежда толкова истинско това, което ни заобикаля! Изглежда, сякаш всяко нещо е независимо от
всичко друго, само за себе си! Направено е толкова съвършено за всичките ни човешки възприятия и сетива, че с
десетилетия се хващаме в този капан на собствената си илюзия. Но и в това е скрит велик смисъл! Творецът ни е
сътворил грандиозна сцена и ние сме актьорите. Няма сюжет! Можем да изиграем каквото искаме представление
с „колегите” наоколо. Можем да избираме кое от лицата си да покажем на света. Защото носим в себе си всяко
едно от тях! Носим цялата гама, цялата палитра, всички нюанси без изключение – от най-бялото до най-черното!
Носим цялото добро и всичкото „зло”!
Кой решава, когато вляза в магазина, дали да се усмихна на продавачката и да я поздравя, или да
игнорирам присъствието й с пренебрежение? Кой определя как да погледна на нея: като на човешко същество
като мен, също толкова притеснено, объркано, носещо своя тежък кръст, или като на служителка, на която това й
е работата? Не решавам ли само аз какво искам, как искам да прекарам онези пет или десет минути в магазина: с
човек, който грее в усмивка, извадил от себе си любезност и желание да си сътрудничим, или с човек, който ми
отговаря със същото това безразличие, което съм изпратила аз? И в двата случая продавачката е един и същ
човек! Моята поява в магазина определя кое свое лице ще ми покаже тя!
Ние си натискаме бутончетата един на друг!
Като клавиши на пиано сме, можем да изсвирим красива симфония, изпълнена с хармонични звуци,
носеща успокоение и радост, а можем на същото това пиано да свирим техно, метъл или рок!
Кой избира дали да даде лъжичка мед на света в лицето на продавачката, шофьора на таксито, на
случайния минувач, или да капне още една капка отрова? Остана ли ни вече място за още отрова? Не прелива ли
вече и без това горчивата ни чаша? Не е ли вече време да се замислим и да изберем да правим съзнателни,
ОСЪЗНАТИ избори и осъзнато да понесем последствията от постъпките си? Не е ли вече време да сложим край
на невежество-то в общуването ни? Не е ли време да осъзнаем, че всички сме свързани чрез избора на думите си
и поведението си към другия човек?
Успяваме да се чувстваме свързани само с най-близките си хора - родителите, семейството, децата! Всички
останали приемаме като непознати, чужди и различни, че те не мислят като нас, не ни разбират, трябва да се
изолираме от тях, да се пазим, да създадем огради около домовете си, граници между държавите ни, да се
разделим по народност, пол, вяра или политическа принадлежност. Накратко, построили сме си свят на
разделението.
Но ако се замислим и отделим малко време на идеята за общото между нас, ще установим, че то е много
повече от различията.
И най-важното: нещата, които са общи, са нещата, които са основни и най-важни!
Всички ние, независимо от външните различия (цвят на кожата, пол, националност или вяра) искаме да
бъдем щастливи, да бъдем в мир със себе си, търсим радостта, искаме най-доброто за себе си и за тези, които

10
обичаме (особено за децата си), искаме да сме здрави и се стремим към просперитет и изобилие във всичко –
приятелства, удобства, материални ценности.
Радваме се на едни и същи неща – слънцето, морето, цветята, децата, птиците, домашните си любимци,
природата.
На фона на всичко това различията не само се стопяват, но изглеждат някак си смешни, измислени,
нереални.
Разделението е функция на невежеството ни, на незнанието как да постигнем всички тези така желани
неща; на убеждението ни в световния недостиг на блага, което автоматически прави другия враг; и на пълното ни
незнание по въпроса какво сме ние, каква е нашата същност, как е устроен светът и на какви закони се
подчинява.
Това знание не е тайна.
То винаги е съществувало, има го сега и винаги ще бъде тук за нас, но е нужно да бъде потърсено, като
използваме най-мощното ни средство – нашето внимание. Достатъчно е само да съсредоточим мислите си за
няколко секунди върху идеята „Живее ми се, но вече не така” - и алтернативата ще се появи. Последователно и
методично, или изневиделица и напълно неочаквано (неведоми са пътищата Господни), но със сигурност ще се
появи.
Това знание не е популярно, не се учи в училищата (за голямо съжаление), нито в семейството ни. Но в
същото това време не е тайна, защото всеки, който някога се е устремявал към него, го е намирал и то е
променяло необратимо живота му!
Освен това и то, както всички гениални неща, е просто.
Именно това е причината често да го игнорираме и пренебрегваме. Прекалено е просто, за да задоволи
сложните ни изисквания.
Каквато и вяра да изповядваме, религията учи, че Бог е сътворил света. Тези, които са атеисти и не вярват
в Бога, наричат същата тази сила с други думи – Енергия, Вселена, Честота, Вибрация, Дух, Ци, Кундалини, Сила
и т.н. Думата няма никакво значение.
Разногласията по този въпрос идват само от неразбирането на същността му.
Ако попитаме един свещеник и един квантов физик какво определение биха дали на „шефа” си, те биха
казали едно и също нещо, само че единият ще използва думата „Бог”, а другият - „Енергия”.
И двамата ще кажат, че
от „Него” са създадени всички неща, че няма начало и край, че е вечно и безсмъртно, че не се ражда и не
умира, никога не се губи, но може да променя формата и състоянието си и че „То” присъства винаги и
навсякъде, във всичко, което Е, включително и в нас.
Следователно „То” е нашата истинска същност.
Следователно нашата истинска същност няма начало и край, не се ражда и не умира, може да променя
формата и състоянието си, но е вечна и безсмъртна.
Следователно няма раждане и няма смърт.
И следователно това важи и за мен, и за теб!
Няма значение колко силно това противоречи на досегашните ти възгледи!
Няма значение колко противоречи на религиозните ти вярвания!
И няма значение колко странно, шокиращо, неприемливо, нагло, трудно смилаемо, нахално или безумно
ти звучи това!
Безумно и лудо - по чии критерии? По твоите.
А ти как си ги създал?
И изобщо, ти ли си ги създал, или са ти били внушени от средата, в която си раснал?
Ти дори не си си дал този шанс – да създадеш САМ критериите си за правилно и неправилно, добро и
лошо, умно и глупаво, логично и смахнато!
Ти не си даваш шанса дори да помислиш за тези неща, защото си прекалено зает да бързаш, да трупаш, да
носиш отговорности, да се чувстваш длъжен и да доказваш нещо на някого и най-вече на себе си.
Зает си да се чувстваш зле, смазан, уморен, неоценен и необичан! Ти не си даваш време, казвайки „нямам
време”!
Нямаш време за какво?
Нямаш време да живееш!
Надпреварваш се с времето - една толкова загубена кауза! Временното се състезава с Вечното, Егото с
Бога!
Колко комично!
11
 И колко жалко същевременно, имайки предвид интересния живот, който пропускаме, докато се
състезаваме с вечното време.
Какъв ли би бил животът ни, ако го превърнем в партньор, вместо във враг, ако го използваме да творим и
да реализираме огромния си потенциал, вместо да воюваме с него и един с друг? И в крайна сметка - със себе си?
Дали въобще съществуват противоположностите като категории?
Има ли добро и лошо, или „злото” е просто нееволюирало добро?
Дали не е възможно само така да ни изглежда на фона на всичкото това неразбиране и незнание?
Дали вярата ни в „злото” не е резултат на непознаването на собствения ни произход и същност, и на
пълното невежество, в което бяхме отгледани и възпитани, и в което продължаваме да живеем всички ние?
Защото живеем в едно невежо общество, напълно потънало в заблуди, болка и страдание, които са
плодовете на същото това невежество!
Ти си вечен и безсмъртен дух, временно живеещ в човешко тяло.
И нищо не може да промени това!
Ти нямаш начало и нямаш край, не се раждаш и не умираш, само променяш формата и състоянието си!
Единственото, което можеш да правиш, е да се преструваш, че не го знаеш, да го игнорираш и да
експериментираш с живота си, търсейки начин да го изживееш, „забравяйки” за всичко това, да опиташ да видиш
какво е да живееш с незнанието, че ти и Бог сте едно. Че Бог живее в теб, диша чрез теб, гледа на света през
твоите очи и така осъзнава още по-пълно и по-дълбоко собствената си безгранична и вечна същност.
Извини ме, ако те изваждам от съня ти, ако те будя и ти разрушавам илюзиите. Може би все още ти се иска
да поспиш, вярвайки че Бог е белобрад старец, седнал на един облак на небето, наказващ горките невинни
страдащи хора за техните грехове и невежество?
Ако е така, спри да четеш, защото ще те разочаровам.
Бог е в теб, ти си в Него и вие сте Едно - напълно, неразривно и вечно свързани, завинаги вплетени едно в
друго Цяло!
Същата тази сила, която е създала планетите и звездите, която се грижи за съвършения ред във Вселената,
без значение как ще я наречеш, е създала теб по свой образ и подобие и е твоята същност!
Тя се е вплела в теб, изтъкала те е от самата себе си и няма абсолютно никакъв начин да избягаш от нея,
просто защото Тя и Ти сте едно и също нещо!
Можеш да се преструваш колкото си искаш, да се вживяваш в каквито си искаш роли – на дете, родител,
бизнесмен, професор, бездомник, пенсионер, безработен, глух, сляп, беден, богат – каквото си поискаш, но не
можеш да се дистанцираш от Нея!
Няма къде и как да избягаш от Истината, че няма друг Бог извън теб, освен същия Този, Който е в теб!
Че няма никакви ограничения! И няма условия!
Има само безусловната любов на нашия Създател!
Той е чиста форма на безусловна любов!
Какво си ти тогава?
Какво сме всички ние?
Приемайки този нов възглед за себе си и за света е много трудно да разберем как изобщо намират повод за
спорове представителите на науката и религията! Остава единственото логично обяснение - желанието и на двете
страни да докажат своята ЕДИНСТВЕНА правота, както и желанието им за власт – и двете производни на Егото!
А то пък – Егото, е функция на незнанието и невежеството за нашия произход и същност!
Аз също като повечето хора израснах в незнание за тези неща и ми се наложи да ги уча по метода на
грешката и по метода на изключването. Което пък ме караше да се чувствам почти през целия си съзнателен
живот като сляпо коте, вървейки през света опипом.
Това ме изпълваше с негодувание, недоволство, неудовле-творение и в крайна сметка с гняв. Живях почти
четири десетилетия в гняв! Гневът беше моето естествено състояние. Най-дълго време съм прекарала именно с
това чувство и в това състояние. То стана моя втора природа. Каквото и да се случваше, каквото и да не харесвах
в живота си, аз реагирах с гняв.
Ето защо днес считам себе си за експерт по гнева и всички видове гневни изблици - от придружените с
ирония, сарказъм, злоба, крещене и блъскане на врати, до психотормоз на „врага” и на себе си, което доведе до
остра форма на агресия, автоагресия, самоомраза и неприемане на себе си. И си платих съответно с болестите,
съпровождащи този лукс! Това продължи до момента, в който реших, че стига толкова по този начин.
Чашата вече беше преляла.
Оставаха ми два избора:

12
 1. да прекратя тази пародия на живот (ако мога така да нарека дългото ми пребиваване в това състояние) и
да се върна при Създателя си
или
2. да го променя.
Първият вариант не изискваше много мислене и беше сравнително бърз и лесен. Определено беше по-
добър от това, с което разполагах, но пък не беше оптимален. През целия си живот съм била почитател на
ефективността, затова реших да разгледам и втория, пък ако той е още по-зле, винаги мога да се върна на първия.

Промяната
Като поразгледах по-детайлно живота си, установих две неща:
- че нямам ни най-малка представа как се прави това и откъде да започна каквато и да било промяна, и
- че беше пълен батак навсякъде, нуждаех се от промяна във всяка област.
Тази пълна каша включваше абсолютно неудовлетворение в личен, професионален, семеен и всякакъв
друг план. Т.е. ставаше дума за глобална промяна.
Как се прави тя?
Тогава се запознах с още един вселенски принцип:
„Когато ученикът е готов, учителят идва”.
Същевременно, отново по метода на грешките, разбрах смисъла на още една велика мъдрост:
„И най-дългият път започва с първата крачка”.
Отново последва старата схема с прохождането. Когато малкото дете гледа как другите ходят с лекота не
означава, че и то може да го направи веднага. Оказва се, че преди самостоятелното прохождане задължително
следва период на залитане и падане, но пък ВИНАГИ до прохождащия се оказва някой, който да го вдигне!
В началото си мислех, че това е просто прекрасно съвпадение! После станаха няколко „случайни
съвпадения”, а после поредица...
Я виж ти - всеки път, когато ми беше най-зле, когато се бях провалила в нещо, когато бях паднала духом,
ВИНАГИ се намираше някой да ми подаде ръка да се изправя!
После идваше моят ред да подам ръка на някой паднал.
Преди около 15 години се случи нещо, което нося с дълбока благодарност в сърцето си и до днес.
Имах куче, кайсиев пудел, но за мен то не беше куче, то беше детето, което толкова исках да имам.
Отнасях се към него като към моето малко дете. От него научих какво е безусловна любов и поисках някога и аз
да се науча да го мога това. Кучето отвори сърцето ми за любовта.
В един студен зимен ден аз и сестра ми го изведохме на разходка в малкия парк край реката. Беше март и
снеговете горе в Родопите се топяха, реката беше придошла, бучеше и се пенеше страховито, размятайки с
грохот клони и дънери в кипящите си води.
Аз хвърлях на кучето малка топка за тенис, а то ми я донасяше обратно. В един момент топката падна в
реката и то просто скочи след нея. Дъхът ми спря, парализирах се, светът изчезна, бях скована от болка и ужас.
Погледнах разтреперана надолу към целия този грохот и го видях до стената, треперещо и уплашено, хванало се
с предните лапички за клона на едно дърво, залято от придошлите води. Гледаше ме и стенеше жално и
умоляващо. Бях готова да скоча, защото не можех да си представя живота си без единствената ми радост в него!
Сестра ми ме държеше здраво, също толкова изплашена. И аз съзнавах, че не бих могла да изляза жива оттам.
През цялото време обаче правех нещо, което в онзи момент не осъзнавах. Виках „помощ” с цяло гърло.
Наизлязоха хора от съседните къщи, но никой не смееше да влезе в ледените бушуващи води. След около минута
дойде един човек с въже, върза го за едно дърво в парка, почти до самата река, и се спусна по отвесната стена
надолу. Мушна мокрото премръзнало животно в якето си и се изкатери по въжето нагоре.
Този човек е голям герой и велик Учител в моя живот! Непознат човек рискува живота си, за да спаси
едно давещо се животно и една изпаднала в истерия от ужас и мъка жена! Когато по-късно го потърсих, за да му
се отблагодаря, разбрах че не беше християнин. Какво значение има тогава религията, която някой изповядва,
ако в сърцето си е пуснал Добротата и така се е слял със Създателя на всички неща.
Той ми преподаде голям урок по човещина и доброта и знаех, че някога щеше да дойде моят ред да предам
нататък, да направя същото за някой друг, изпаднал в беда!
Преди две години вървях по една тясна пътечка, малко извън родния ми град Асеновград, с двете си деца.
Отляво на пътечката имаше висока отвесна скала, а отдясно - дере. В един момент зад нас се появи конник. Ние
прилепнахме плътно до скалата и конят отмина. Няколко метра по-нататък от другата посока идваше възрастен
човек. Вместо да застане от страната на скалата, той застана от другата и при разминаването им конят го бутна

13
леко със задницата си. Човекът се олюля, загуби равновесие и се свлече надолу. Успя да се хване за един стърчащ
корен. В следващата секунда легнах долу и му подадох ръка, но и двамата разбрахме, че той е поне два пъти по-
тежък от мен и не е по силите ми да го изтегля горе. Той тихо прошепна: „Пусни ме и си иди при децата.” Нещо
се случи в мен тогава. Чувах изплашените писъци на децата зад себе си, но нищо не можеше да ме накара да
пусна ръката му. Бях решена от там да си тръгнем само заедно! Вътрешното ми решение беше непоколебимо.
Конникът, чул писъците на децата, се върна и ни изтегли и двамата. Никой не пострада, но този кратичък епизод
остана трайно в съзнанието ми.
За онези няколко секунди прозрях нещо велико - че във всички наши трудни моменти винаги се оказва
наблизо някой да ни подаде ръка!
Всеки път, точно когато се намирах на кръстопът и не знаех кой е най-добрият за всички избор, някак си се
появяваше нужната информация, книга, ситуация или човек. Стига да си давах малко време да се смиря и да се
вслушам в себе си, за да разгадая знаците.
Ставаше толкова леко и естествено, че не знаех как да го тълкувам – като съвършено съвпадение или като
грандиозен план!
Но пък вече знаех, че случайности не съществуват и че „всяка случайност е скрита форма на
закономерност”, както казва древната мъдрост.
Тогава – как да си обясня това? Какво логично обяснение бих могла да дам на тази постоянно случваща се
в живота ми закономерност?
Как да си обясня например следното: Нямах никаква идея какво да направя или кажа до момента, в който
се налагаше да направя или кажа нещо... И в същия онзи момент се появяваха точните думи, точната ситуация,
точното телефонно обаждане, точният човек...
Същата тази закономерност продължава да действа и сега, пишейки тази книга – върти ми се идеята, но не
мога да я формулирам точно. Започвам да пиша и мисля само за следващата дума и... тя идва, после идва другата,
и другата, и мисълта се излива гладко и естествено, сякаш някой я води, а аз само съм дала разрешение да се
случи. Може би точно това значи да бъдем средство в ръцете Му?
Може би така иска Той, Създателят ни, да правим всичко в живота си – с лекота и с радост?
И още по-загадъчно стана, когато започнах да забелязвам тази закономерност и в живота на другите хора,
но те бяха толкова заети със своите грижи, притеснения, депресии и стрес, че нямаха време да забелязват някакви
си „съвпадения”, „случайности” или даже „щастливо стечение на обстоятелствата”...
Наричаха това „късмет” или „провървя ми”.
Когато имаш толкова важни неща да вършиш, като да бързаш да не закъснееш, да се напрягаш да правиш
добро впечатление, да трупаш, да си отговорен, незаменим, уморен, тъжен, болен, недоволен, нещастен и
множество други „не”-та, нямаш време за някакви си наблюдения.
Тогава предпочиташ някакъв бърз начин да „се отпуснеш”, да изпуснеш малко пара, за да не се пръснеш и
се запознаваш с цигарите, алкохола, дрогата, хазарта, безконтролния секс и т.н., което от своя страна съвсем ти
отвлича вниманието, изсмуква силата и времето и съвсем естествено е да нямаш време да се занимаваш с
наблюдения на нещата, които се случват с теб и около теб. Още по-малко на тези вътре в теб...
Те пък живеят свой живот, напълно независим от твоите грижи и независимо дали ти имаш време и
желание да се занимаеш с тях или не - те никога не се отказват от правото си на съществуване.
Те не приемат дори сериозния ти аргумент, че си прекалено зает да разрушаваш живота си и този на
другите около теб. На всичкото отгоре те са интелигентни, изобретателни и безгранично търпеливи и знаят, че
колкото и време да им отнеме това, ще те принудят да им обърнеш внимание по един или друг начин.
Могат да го направят меко, „с ръкавица” - чрез дребно неразположение, провал в нещо важно за теб, но
ако продължаваш да се инатиш и да ги игнорираш, ще ти привлекат вниманието по не толкова приятен начин.
Могат да ползват средства като внезапни остри болки, продължително боледуване, депресия, катастрофа,
частично или пълно обездвижване, рак, развод, загуба на скъп за теб човек, или пък загуба на желание за живот...
А целта им е само една: да те накарат да се събудиш за въпроса кой си ти и къде е смисълът на всичко това
наоколо, да започнеш да се уважаваш и да се цениш, да намираш време за себе си и да се обичаш. При това
градивно, напълно и безусловно!
След като избереш да вървиш по този път – на себеуважение и любов към себе си, започват един по един
уроците.
Първо - какво означава любов към себе си, и второ - как се постига.
Следва един изключително труден момент, но абсолютно необходим за продължаването по този път.
Прошката

14
 Това е моментът, в който се налага да вземем решението да простим всичко. Имам предвид всичко, което
включва абсолютно всичко. Тук няма изключения.
Да простим както на другите, така и на себе си.
Не е важно дали си убил, изнасилил, откраднал, излъгал, изневерил, прелъстил, обвинил, предал, при това
може да не е еднократно, а поредица от извършване на едни и същи „провинения”. Няма значение.
Не е важно даже да поискаш прошка от ответната страна или от някого другиго.
Не е нужно дори да се изповядваш в църквата или пред друг човек.
Просто да вземеш твърдо и необратимо решение да си простиш. И после го възнамеряваш. Превръщаш го
в непоколебимо намерение да успееш.
После са нужни конкретни действия на физическия план, доказващи твърдото и необратимо намерение да
го постигнеш.
Тук има голямо поле за творчество. Колкото хора сме, толкова начини да го постигнем.
Да си простиш означава да се освободиш от този товар, който си носил и продължаваш да носиш в
съзнанието си.
Няма значение колко „лошо” е това, което си направил, или колко хора „страдат” от твоята постъпка.
Това е манипулация, на която си бил подложен или все още си, и от която можеш да се освободиш сам.
Защото ТИ НЕ НОСИШ ОТГОВОРНОСТ ЗА ТОВА КАК СЕ ЧУВСТВАТ ДРУГИТЕ, носиш отговорност
единствено за това как се чувстваш ти и за мотивите на своите постъпки!
Защото „В крайна сметка нищо не е между теб и другите, всичко е между теб и Бог” - както ни завеща
Майка Тереза.
Също така не е важно в колко неща те обвиняват или се самообвиняваш - че си безхарактерен, мухльо,
нерешителен, безотговорен, повърхностен, лъжец, мошеник, неудачник, егоист, лицемер, предател, безбожник,
безсъвестен или каквато и да било друга форма на манипулация, тънко използвана от някого срещу теб. Може
дори да е използвана от теб срещу теб самия.
Няма значение кой е обвинителят: ти или някой друг. Прости му и прости на себе си.
Опиши на лист хартия със своя собствен почерк „греха” си, поискай прошка от себе си, прости си и прости
на автора на обвиненията, освободи се от този ненужен товар и след това го изгори.
Може да разделиш листа на две колони, като в едната се опише каквото имаме да простим на себе си, а в
другата хората, на които бихме искали да простим, както и тези, от които искаме прошка - независимо дали са
сред живите или не. Може да се пише от двете страни на листа или да са няколко листа – няма значение.
Изгарянето на написаното е много важен момент.
Това е акт, символизиращ раздялата с „провинението” ЗАВИНАГИ и НАПЪЛНО.
Акцентирай върху думите Завинаги и Напълно!
Тук изцяло се изключват оправдания от рода на:
„ама моя грях е много голям...” или
„ако знаеше какво съм направил, ти нямаше да говориш за прошка...” или „това не важи за мен, понеже ...
(следва изброяване на „греховете” или описание на „непростимото”).
Не желая да слушам каквито и да било обяснения от този род, защото повече от две десетилетия бях
убедена, че моите грехове са най-тежки и че никой в този свят не е направил толкова „лоши” и „непростими”
неща, колкото аз!
Винаги нашата болка е най-голяма, нашата мъка - най- неутешима и нашият „грях” - най-непростим.
О, толкова добре познавам това убеждение – на собствен гръб и от собствен опит. Толкова силно се връща
сега в спомените ми, пишейки тези редове! Години след като си ги простих и забравих за тях, сега, когато пиша
тези редове, се връща споменът, заедно със запечатаната в него емоция – болката! Повече от две десетилетия не
можех да простя собствените си „грехове”, които считах за най-големи от всички възможни и абсолютно
непростими! Бях напълно и дълбоко убедена в това! Напълно! И се наказах по всички възможни начини, за които
се сетих. И си платих с множество болки, безброй страдания и себеомраза, себеотхвърляне, болести и безплодие!
Така че, не се приемат никакви възражения, изключения, „особено тежки провинения”, обяснения или
уточнения.
В себеомразата и самонаказанието, смея да твърдя, имам задълбочени познания и опит, достоен да бъде
описан в отделна книга или по-добре поредица.
Но никой не е изключение от правилото, че:
„Няма светец без минало и грешник без бъдеще!”
Колкото и шокиращо да ти звучи - днешните светци в църквите и катедралите са вчерашните грешници,
поучили се от грешките си, и простили на себе си и на другите!
15
 Поеми си дълбоко въздух и го преглътни!
Колкото и силна да е съпротивата ти да приемеш казаното (което само показва колко работа върху себе си
остава още да свършиш), това е истината!
ТИ си вчерашният грешник и утрешният светец! А днес е времето за равносметка и промяна.
Каквото и да правиш, където и да търсиш, каквито и аргументи да привеждаш, доказвайки причините и
невъзможността си да простиш – няма друг път! През каквото и да минеш, каквото и да опиташ, какъвто и
заместител да търсиш, няма да намериш и пак ще стигнеш до същото място, до нея - ПРОШКАТА!
Наистина много помага описването на „провинението” на хартия, в писмен вид. Убедих се в силата на
словото, особено на писаното. Както се казва, „Казаното отлита, писаното остава”!
Хлипайки и през сълзи, с ускорен пулс и огромно притеснение описвах „греховете” си един по един, като
започнах от „най-тежките” и „най-непростимите” по моите критерии.
Притеснена и разтреперана, поисках прошка от себе си, но... не можах да си я дам нито от първия път,
нито от втория...
Развихри се мощен вътрешен конфликт, вътрешна битка между желанието да се освободя от този смазващ
ме товар и съмнението дали заслужавам това, както и убеждението, че за разлика от другите хора, аз съм
прекалено голям грешник.
Пръв заговори гласът на обвинителя.
Опитваше се да ме убеди, че моите „грехове” бяха най-тежките и най-непростимите. Та нали собствената
ми майка ми е казвала толкова много пъти, че аз „ще я вкарам в гроба”? И нали накрая тя се озова там най-
вероятно по моя вина!
Другият глас обаче ми казваше: ти си отговорна само за собствените си мисли, думи и постъпки. Ако
някой не ги одобрява, не ги приема и ги осъжда - то е негов, а не твой проблем.
„Ти направи толкова „ужасни” неща, нарани несправедливо толкова хора в живота си”, продължаваше да
настоява обвинителят!
Но и защитникът не се предаваше:
„Ти не можеш да нараниш никого, както и теб никой не може да те нарани.
Всеки има право да ти каже каквото си иска, а ти решаваш как ще се отнесеш към думите му - като ги
игнорираш, ако не ти харесват, или като се обидиш, че светът не мисли като теб!
Не се съсредоточавай в това, какво си направила и как то изглежда отстрани, нито как се е чувствал
другият човек, съсредоточи се в мотива си!
Ти никога и нищо не направи нарочно, с цел да нараниш някого!
Толкова знаеше за света, дотам се простираше светогледът ти. А той пък беше резултат на средата, в която
израсна и начина, по който беше отгледана и възпитана.
„Битието определя съзнанието” - тази стара мъдрост не е за подценяване.
Решенията се вземат предвид ситуацията и твоите знания и възможности в момента. Когато ти си
направила това, за което днес се обвиняваш, не забравяй да отчетеш факта, че то е било най-доброто, на което си
била способна тогава, в онази ситуация, с онези си знания и представи за света!
И нещо повече, отчети факта, че именно онези „грешки” и „грехове”, които сега толкова ти тежат и които
толкова сурово осъждаш, че не можеш да простиш, те направиха човека, който си днес, изградиха днешния ти
начин на мислене и светоглед!
Т.е. по някакъв странен начин дори са ти помогнали!
Защо не избереш да погледнеш от този ъгъл на своите „непростими грехове”?
Виж позитивното в тях!
Съсредоточи се в посланието, което ти носят!
Защо не предпочетеш да им благодариш за уроците, които са ти преподали и за знанието, което са ти
помогнали да придобиеш, вместо да ги осъждаш?
Осъждайки тях, ти осъждаш и себе си с доживотна присъда!
Кой печели от това?
Като живя толкова години в самосъжаление, себеосъждане и самообвинения, щастлива ли беше?
Защо не вземеш решението да си простиш, пък да видиш какво ще стане после?
Винаги можеш да се върнеш на място, където си била, защо не си дадеш шанса да отидеш на ново?
Винаги можеш да се върнеш в старото мизерно състояние, винаги можеш да продължиш да носиш стария
тежък кръст ден след ден, година след година, живот след живот! Нали именно това продължаваш да правиш
досега!
Но днес имаш шанса да прекъснеш този порочен кръг, да скъсаш веригата!
16
 Стани пример!
Светът се нуждае от такива примери!
Дай шанс както на себе си, така и на хората, които се намират в подобно състояние!
Кой, ако не ти? Винаги и всичко започва от непоколебимото решение на един човек само, който следва
пътя си, независимо от всички трудности по него!
Нали искаш да твориш добро, нали искаш да помагаш на света, нали искаш да служиш на цялото?
Нали всяка сутрин казваш, че искаш да бъдеш средство в ръцете на Бога за осъществяването на Неговия
План на земята?
Сега ти се дава този шанс!
Не го пропускай!
Възползвай се!
Прости си!
Бъди пример, бъди Учител, бъди Христос!
Кога, ако не сега! Кой, ако не ти?
Какво имаш да губиш?
Не ти ли омръзна тази самоомраза?
Дай си шанс да се опознаеш и да се обикнеш.
Но то не може да стане, ако не си простиш.
Хайде, мила, послушай ме, прости си! Това ще ти помогне да се опознаеш, а себепознанието ще ти
помогне да се обикнеш. Толкова години се опитваш да разбереш какво е безусловна любов и как се постига! Ето
ти Пътя към нея, той минава през прошката!
Дай си я!”
Тогава капитулирах.
Предадох се, оставих сълзите на облекчение и благодарност дълго-дълго да се стичат от очите ми, по
бузите ми и да отмиват раните и болките от душата ми...
Избрах да послушам гласа на защитата, гласа на истинската ми и вечна същност.
Аз избрах да простя и да си простя.
Ти кой глас избираш да чуеш?
Ще си дадеш ли шанса да влезеш в новия свят?
Ще дойдеш ли в новата епоха на вътрешен покой, хармония и радост, ще приемеш ли протегнатата ми към
теб ръка?
Не се бой, защото извън теб няма страхове! Няма нищо страшно, което да не е вътре в твоите мисли и
представи. Хайде, не се колебай повече, ела при радостта, свободата, вътрешния мир и покой.
Ела при себе си!
Дай си прошката и ела при любовта.
Та ти СИ всичките тези неща, те напират да излязат навън. Дай им шанс, пусни ги на свобода!
Някой някога беше казал:
„Ако няма къде да отидеш, ела на себе си!”
Така че, ако вече си установил, че безизходицата е пълна, че си по-често тъжен и уморен, отколкото
радостен и усмихнат, ако не ти достига енергия, ако се събуждаш без сили и новият ден не те радва, ако сутрин
вместо да чуеш песента на птиците си мислиш за задачите в този ден, ако не се сещаш да благодариш на
слънцето за топлината и светлината, ако не те радва това, което имаш, а те натъжава това, което нямаш, ако
отговорностите ти са повече от радостите, ако си се натоварил повече, отколкото можеш да носиш и кръстът вече
много ти тежи, тогава – просто ела на себе си!
Приемаш поздравления и приветствието:
Добре дошъл в клуба на промяната!
Поздравявам те със събуждането ти за нов живот!
Добре дошъл при нас, новомислещите, устремилите се към радост, вътрешен покой и хармония.
Добре дошъл в света на новите хора, новите приятели, на новия начин на мислене, действие и на живот!
Приемният изпит е твоето желание.
Билетът за влизане – намерението за промяна!
Ще започнеш да ни срещаш лично, лице в лице, много скоро след като приключиш с прошката. Залавяй се
за работа. Прости! Прости си! Прости му! Прости им!
Направи го заради себе си и заради всички нас, които те очакваме, за да положим ръка на кървящите ти
рани, на изранените ти от многото падания колене и лакти!
17
 Сложи край на болката и страданието!
Откажи се от страданието, кажи му силно „НЕ!”
Стига вече преглътнати сълзи, стига безсънни нощи и несбъднати мечти!
Стига бедност, недоимък, страхове и тревоги!
Ела в света на изобилието – изобилие на разбиране, взаимопомощ, подкрепа, търпение, блага, радост, мир,
покой и любов!
Направи го заради родителите ти, на които никой не даде този шанс, никой не им каза това, което се казва
на теб, никой не ги научи как се прави и най-вече защо!
Направи го заради децата си, за да не носят тежкия ти кръст, да снемеш кармата от гърбовете им, да
облекчиш живота и съдбата им и за да бъдеш жив пример за тях, да ги научиш да прощават и да бъдат щастливи!
Защото няма път към щастието, щастието е пътят!
„Децата научават това, което са изпитали” - пише Дороти Л. Нолт
Ако децата получават несправедливи упреци, те се научават да презират.
Ако децата са заобиколени с враждебност, те се научават да се бият.
Ако растат в страх, те се научават да се тревожат.
Ако към децата изпитвате съжаление, те се научават да се самосъжаляват.
Ако към децата се отнасяте с присмех, те се научават да се срамуват.
Ако децата се измъчват от ревност, те научават какво е завист.
Ако живеят с чувство за срам, те се научават да се чувстват виновни.
Ако проявявате към децата толерантност, те се научават да бъдат търпеливи.
Ако вдъхвате на децата кураж, те се научават да бъдат уверени.
Ако децата получават похвала, те научават какво е благодарност.
Ако срещат одобрение, те се научават да харесват себе си.
Ако се отнасяте към децата с благосклонност, те се научават да търсят любовта в света.
Ако получават признание, те се научават да следват целите си.
Ако обграждате децата с разбиране, те се научават да бъдат щедри.
Ако живеят сред честност и почтеност, те научават какво е истина и справедливост.
Ако живеят в сигурност, те се научават да вярват в себе си и в хората.
Ако опознаят приятелството, те научават, че светът е хубаво място за живеене.
Ако децата живеят в спокойствие, те постигат хармонията на Духа.
Ти какво дете израсна?
Как живеят твоите деца?
Какво би направил да промениш нещата към добро?
Зная, че нищо ново не ти казвам! Наясно съм, че отдавна знаеш тези неща! Аз само те приканвам да
започнеш да ги живееш!
Горещо препоръчвам, ако все още не си простил, да спреш четенето и да направиш ритуала с прошката,
макар да вярвам, че това вече е станало, ако си преодолял вътрешното си съпротивление от казаното дотук.
Не е много по-лесна за нас, живеещите в обществото от първото десетилетие на 21 век и следващата
стъпка:
Да обикнем себе си
Да се обичаме напълно и безусловно и да се приемаме такива, каквито сме сега, в този момент, докато
четеш тези редове, такъв, какъвто си сега!
Още помня реакцията си, когато за първи път прочетох, че трябва да се науча да се обичам и да се
приемам такава, каквато съм...
Не когато стана по-добра, по-спокойна, по-търпелива, по-уравновесена, по-стегната, по-гъвкава, по-добра
майка, по-по-по- ..., а сега, в момента, в който четях това.
О, такъв поток от сълзи излях тогава! И колко бях ядосана на този самодоволен автор! И си мислех – само
да ми падне този надут всезнаещ пуяк, как добре бих го подредила! Той сигурно си седи там, напълно доволен от
себе си, не пречещ на никого, не дразнещ никого, в хармония със себе си и заобикалящия го свят, заобиколен от
хора, които го обичат напълно и безрезервно, приемат го такъв, какъвто е, не го винят за нищо, не очакват от
него нищо, безгрешен (или само с малки пропуски може би), красив, грациозен, винаги уверен в себе си,
усмихнат, богат, щастлив и т.н.
А аз.... Лесно му е на него, а аз какво да кажа – потънала до гуша в проблеми, хаос и недоволство?
Не стига ли, че толкова много се измъчих с прошката, а сега и това – да се обичам?
18
 Толкова дълго ни е внушавано, че да се обичаме е грешно, егоистично и много лошо нещо, че сега даже не
знаем как се прави! Та нали съвсем не искаме да бъдем егоисти! Въобще, как реално изглежда това, как се прави
и къде в живота си мога да видя такъв пример?
Налага се преди да започнем да учим новото, да отделим малко време, за да преразгледаме някои от
старите си мнения, убеждения и вярвания, да проследим откъде са дошли, как сме се сдобили с тях и дали все
още са ни нужни и са ни от полза.
Започнах внимателен преглед на старите си вярвания, на стария инвентар от убеждения, преглед на
категориите „добро-зло”, „правилно-грешно”, „разрешено-забранено” и т.н.
Критерият е един и е простичък: носи ли ми радост това, или не?
На този етап не е зле да се съсредоточим замалко върху тези, които ни пречат да живеем по начина, по
който искаме, да постъпваме така, че да се чувстваме добре. Задаваме си въпроса – кой ми пречи да живея, както
искам? Обикновено отговорът е: другите!
Другите
Замисляли ли сме се доколко ни засяга мнението на другите, какво ще си помислят другите или „какво ще
кажат другите” за нас и нашето ново поведение?
Но кои са тези „другите”? Можеш ли да направиш списък с имената им? Ако да – това е чудесно, можеш
тогава да поговориш с всеки един от участниците в този списък и да му кажеш за новото си решение да
прощаваш и да обичаш себе си и него и затова му даваш правото да живее живота си, както намери за добре, без
да го съветваш или осъждаш и даваш същото право и на себе си!
Налага се да уточня, че в категорията „другите” влизат абсолютно всички, които не сме ние, т.е. включват
се родителите, съпругът/съпругата, децата, свекървата/тъщата, съседката, всички роднини, колегите, шофьорът
на автобуса, зъболекаря, чистачката на входа и дори приятелите! Далеч не считам, че съм изчерпала списъка,
всеки може да го продължи както намери за добре, всеки един е подходящ да бъде включен в него, с изключение
на съставителя му.
Ако твоят списък е прекалено дълъг или ако просто не знаеш кои са тези „други”, с които толкова са те
наплашили „какво ще си кажат за теб”, тогава можеш да проведеш същия този ритуал мислено. Постави себе си
на сцената на един театър, а въпросните „други” да са публиката. Кажи им следното:
„Обещавам ви от този момент нататък никога да не ви осъждам за нищо и в нищо да не ви обвинявам,
затова повече не приемам обвинения, осъждане или коментар за постъпките си!
Позволявам ви да правите каквото намерите за добре в живота си, като същото позволявам и на себе си!
Обещавам да не ви съветвам, ако вие не сте ме помолили, и ви моля вие също да не идвате със своите
съвети и поучения при мен, ако аз не съм ви помолил лично за това!
Поклони им се любезно и им благодари!
Горещо препоръчвам да се направи на глас!
Това е много важен момент, акт на скъсване със старото и започване на нов начин на живот! Направи го да
бъде по-тържествено, изправи се гордо, изпълни погледа с решимост, кажи го ясно, отчетливо и категорично!
Чуй гласа си, нека бъде убедителен! Не става от първия път? Значи след час ще опиташ отново, или довечера!
Десетилетия наред си живял в този тесен затвор! Вече можеш да счупиш оковите, да разбиеш веригите на
общественото мнение, които са те стягали досега и да се освободиш!
Не е ли жалко толкова хиляди смели, сърцати и достойни хора, с чиито имена е пълна и нашата и
световната история, да са дали живота си в името на тази свобода, а ние да не разберем нищо, да продължаваме
да живеем по старому в робство? Защото саможертвата на тези светли личности не е имала отношение само към
външния враг, защото външен враг няма там, където няма страх! Посланието е ясно – освободи се от врага в теб,
само тогава ще си отиде и онзи отвън!
Вчера получих в пощата си следната история от един приятел:
„Един баща се прибрал от работа с папка документи под ръка и възнамерявал да седне да работи и вкъщи.
Но малкият му син, който го очаквал с нетърпение да се върне вкъщи от работа да си поиграят, не го оставял на
мира. Тогава бащата видял на масата пред себе си вестника, в който имало снимка на Земята. Той я взел, скъсал я
на парчета и я дал на детето със задача да събере парчетата. Разчитал поне на един час тишина. За негова голяма
изненада, след по-малко от пет минути детето оставило пред баща си напълно готовата залепена Земя. Бащата не
можел да повярва на очите си, самият той не би могъл да се справи за толкова кратко време! Попитал сина си как
е успял, а детето му отговорило – на гърба на Земята имаше снимка на човек, събрах очите, носа, устата, косата и
когато оправих човека, се подреди и Земята!”
Няма друг път към промяната на света. Тя минава през мен и през теб!

19
 Ние решаваме какво да бъдем – преграда или мост!
Чета вечер приказки на децата. Неотдавна попаднах на следната:
„Баща и син тръгнали към съседното село да си продадат магарето. По пътя срещнали двама души, които
направили следния коментар: „Какви глупави хора, имат магаре, а никой не го язди”.
Като отминали, бащата предложил на сина да седне на магарето. След малко срещнали други хора.
Разминали се и с тях и чули коментара им: „Какъв безсърдечен син, той седнал, а баща му върви пеша”.
Тогава решили да си сменят местата. Още по-нататък срещнали две жени. Едната казала на другата:
„Какъв жесток баща - седнал на магарето, а детето върви пеша”.
Жените отминали и бащата и синът решили да седнат и двмата на магарето. Речено - сторено. Следващите,
с които се разминали по пътя, също направили своя коментар: „Какви хора без милост! Горкото животно едва
ходи, би трябвало него да носят!”
В пълно недоумение какво да правят, решили да вържат магарето и да го носят. Отново речено-сторено.
Като минавали по едно старо дървено мостче, то се счупило и магарето се удавило в реката.”
Моят извод е, че освен да ни умре магарето, нищо друго не можем да спечелим, като следваме мнението
на „другите”!
Кришнамурти казва: „Природата е заета със създаване на абсолютно уникални личности, докато културата
е създала един универсален калъп, към който всички трябва да се нагодят. Това е гротескно.” Ако в този живот
не се решим да бъдем себе си, да правим собствени избори, в кой тогава? Кога, ако не сега?
Щом на някой от гореизброените „други” не им харесва това, което правя, напомням на себе си и на тях,
че те имат две абсолютни права:
1. Да не правят това в техния живот
и
2. Да не общуват с мен - да не ми говорят, да не ме поздравяват, да не ми идват на гости, да не ми
изпращат картички за Коледа и изобщо ако искат даже и да не мислят за мен.
На този етап в противниковия отбор ще се включат страховете ни.
Един от най-големите страхове (наред с тези от изоставяне, от самотата, от глада, от бедността, от
изневярата, от високото, от дълбокото, от затворени пространства, от студа, от какво ще кажат хората и т.н. - по-
пълното им изброяване изисква написването на отделна книга, което не е обект на тази тук) е:
Страхът от промяна
Някъде далече назад в детството ни някой е успял да ни внуши, че познатото зло е по-добро от
непознатото добро. Повярвали сме на тази велика глупост по две основни причини: нашата неопитност и нашата
любов и доверие към родителите ни, които десетилетия наред бдят над нас и ни предпазват от всички възможни
„опасности”, които ни дебнат навън!
Колко познато ни звучат изрази като:
„Като пораснеш, ще видиш...”
„Като тръгнеш на училище, ще видиш...”
„Ако не те приемат да следваш, ще видиш какво те чака...”
„Като навлезеш в живота, ще видиш...”
„Като се ожениш, като станеш родител, като те уволнят, като се разболееш, като се пенсионираш, като
загубиш майка си/баща си ще видиш”.... и т.н.
Тъй като списъкът с подобни „като”, „когато” и „ако” е толкова дълъг, колкото са и страховете ни, то
предлагам да спрем дотук, за да не изместим акцента, който е: Какво ни пречи да обичаме себе си и защо това е
толкова нужно.
Също така на този етап установяваме, че нямаме ни най-малка представа какво е безусловна любов!
През целия си живот досега сме се сблъсквали с условната любов. Нея я познаваме толкова добре от ранна
детска възраст!
Ако не ме слушаш..., ако не си отличник..., ако не те приемат да следваш..., ако не осъществиш мечтите
ми..., ако не реализираш плановете ми за теб..., ако не се ожениш за мен..., ако не ми купиш тази кола..., ако...
ако...
И изведнъж – безусловна любов, нещо напълно ново, неразбираемо и непознато. Дори смея да твърдя, че
това е най-сложното и трудно за осъзнаване понятие в цялата история на човечеството досега!
Колко тъжно и колко нелепо!
В същото време това е и най-простичкото нещо от всички неща! Сигурно затова е и толкова рядко!
Защото всички гениални неща са прости!

20
 Когато сме се родили и вече сме достигнали едногодишна възраст, започваме да чуваме лайтмотива на
възрастните, най-често употребяваната от всички думи на света: „НЕ!” Не пипай – ще се опариш, не тичай – ще
паднеш, не отваряй тук, не прави това, че ще... не пипай онова, че ще... примерите тук също са безброй.
Стига се до такива абсурди като:
„Няма да влизаш във водата, докато не се научиш да плуваш...” или
„няма да правиш това, докато не се научиш да го правиш правилно...”
А как се научава правилното?
С думи? С обяснения? С гледане?
Забрана плюс заплаха, забрана плюс заплаха, забрана плюс страх, страх, страх, страх....
Приблизително по тази схема е станало програмирането ни и приучването ни към страховете, към
неувереността в себе си и като резултат - ниско самочувствие, липса на самоуважение, депресия и най-накрая
естествено – нелюбов към себе си!
Но всичко гореизброено не е достатъчно и се прибавят условията, при които бихме били обичани от тези,
които се предполага, че би трябвало да ни обичат напълно и безрезервно, тъй като са ни създали по свой образ и
подобие!
Но не, нищо подобно не се случва в реалния живот!
Ние трябва да мислим по точно определен начин, да се държим по определен и приемлив за тях начин
(особено пред „другите”), освен това да ги слушаме и да изпълняваме безпрекословно техните желания и
нареждания и тогава евентуално те биха ни обичали!
И това важи за собствените ни майки и бащи, а дали не важи вече и за нас самите като родители?
Е, определено не можем да наречем това безусловна любов!
Тъй като много добре сме запознати с условната любов (тук няма изключения при нито един читател,
защото ако случайно на някой му е провървяло на безусловна родителска любов, той много бързо после се е
запознал с условната такава в брака си или в друг тип взаимоотношения), затова няма повече да се спирам на нея!
Тук навлизаме в света на противоречията.
Обществото ни се е погрижило добре да се запознаем с тях.
Това е много важен момент, защото само ако добре се оплетем в противоречията, можем да бъдем водени
за носа, манипулирани и контролирани от други хора в живота си. Няма да уточнявам дали става дума за нашите
близки, семейство, приятели, колеги, църква, организации, политически партии или други институции. Важен е
принципът, а не източникът!
Нашите родители очакват от нас да бъдем тяхната радост, гордост и тяхната награда за всички лишения,
трудности и мъки по времето на отглеждането ни!
От друга страна, поради същите тези причини очакват безпрекословно да ги слушаме, почитаме,
уважаваме и най-вече да не им противоречим!
Те са напълно убедени в своята правота, знания и натрупан опит, и почти напълно са успели да убедят и
нас в това!
Следователно не е нужно много да му мислим, достатъчно е да ги слушаме какво ни говорят и да го
правим, но не и да ги гледаме какво правят!
В никакъв случай не трябва да се учим от примера им! Само от думите! Те прекрасно знаят теорията, но
понеже още не са се научили да я прилагат на практика, изискват това от нас! Тук в сила е принципът: „Не ме
гледай какво правя, а ме слушай какво ти говоря!”
Например пред чаша с алкохол и цигара в ръка те ни обясняват вредата от тютюнопушенето и алкохола!
Но те добре разбират и необходимостта ни от самостоятел-ност, затова от трета страна очакват да вземаме
собствени решения, да бъдем последователни, твърди, отговорни, силни, смели, решителни, но в същото време
да не забравяме да сме и толерантни, разбиращи, нежни, жертвоготовни, търпеливи, внимателни, любящи...
Но то съвсем не е достатъчно!
Нашата основна задача е да реализираме всички техни мечти и неосъществени планове!
Те всичко са премислили вече вместо нас! На нас даже не ни се налага особено да мислим – планът е
напълно готов и ние само трябва да го следваме!
Толкова малко се изисква от нас - само да сме щастливи, да сме благодарни, послушни, самостоятелни,
независими и всичко гореизброено!
Задължително е да бъдеш послушен, но и да мислиш и действаш самостоятелно!
Ако случайно някой, обаче, се окаже прекалено гъвкав и съумее да се промуши през тези иглени уши и да
се оправи в този лабиринт от очаквания, изисквания и забрани, то нали именно затова още в ранното ни детство
е вкарана програмата „ще видиш какво ще стане, когато... и като...”
21
 Както виждате, вече не е чак толкова трудно да живеем според критериите и очакванията на „другите” и
не мога да разбе-ра откъде се вземат в нас всички тези колебания и неувереност в себе си? Откъде е всичкият
този стрес, депресии, недоволство и пълна липса на радост в живота ни? Ами страховете? Страхът от изоставяне,
от провал и неуспех? Да не разочароваме татко, мама, съпругата, съпруга, децата? Ами търсенето на сигурност
цял живот после? Откъде ли се сгромолясва всичко това върху нас? Ако вие имате вече някакъв отговор, можете
да ми пишете на електронния адрес, който прилагам в края на книгата.
Нещата започват вече да се очертават. Изборите ни на този етап се свеждат до два основни: Да продължа
да живея по правилата на „другите” или да започна да живея по собствени критерии.
На тези, които избират първото, нямам какво особено да кажа, тъй като аз съм избрала за себе си радостта,
вътрешния покой и свободата вместо болката и страданието. Отдавна вече прилагам идеята „избирам покоя
вместо тревогата своя!”
На тези, които са направили втория избор, искам отново да кажа, че имат нужда от нова ценностна система
със свои собствени критерии и приоритети. Процесът е доста индивидуален и всеки го прави сам за себе си,
спазвайки принципа „Как ме кара да се чувствам това?”.
На този етап за първи път осъзнах простичката истина, че не мога да дам нещо на някой друг, ако го нямам
в себе си!
С други думи, можеш да дадеш на някого само нещо, което имаш.
Звучи толкова просто, сякаш се разбира от само себе си, но за мен явно не беше така.
Започнаха да възникват някои съмнения в мен:
След като не приемам себе си, не се харесвам и още по-малко се обичам, как тогава мога да харесвам,
приемам и обичам друг човек?
Дали въобще мога да обичам?
А децата си? Поне тях обичам ли?
Как бих могла да знам отговора, като въобще не разбирах понятието „безусловна любов”? А много бих
искала да ги обичам безусловно! И не само тях. И роднините си, приятелите, близките и дори теб, напълно
непознатия...
И това не е единственият въпрос, който възникна у мен. Трябваше да осъзная мястото си в този огромен и
съвършен механизъм, смисъла на съществуването си, даже се наложи връщане още по-назад - какво въобще съм
аз, откъде водя началото си и къде е краят, има ли изобщо начало и край, как се разпростирам във времето и
пространството и каква е моята същност, какви конкретни задачи съм си поставила в този си живот и как се
съотнасят те към главния ми път и главната ми цел.
Тях също не знаех какви са. Дори не знаех откъде да започна и къде да търся. Объркването беше пълно.
Незнанието навсякъде.
Имах само една отправна точка - отказах се да приемам старите си вярвания и старата представа за света,
хората и взаимоотношенията ми с тях за единствено правилни и верни, само защото бяха мои.
Допуснах, че щом старите ми вярвания се нуждаят от промяна, а нови още нямах, то трябваше по някакъв
начин да започна да си ги създавам!
Трябваше да започна сама да откривам света! Как? Като се вслушвам в мненията на другите и в тяхното
виждане?
Но пък тогава изниква друга трудност.
Отдавна следвах правилото: „Не взимай здравословни съвети от болни и финансови съвети от бедни
хора!” Звучи малко грубо, но пък има много здрав смисъл и наистина работи. Тогава къде можех да намеря
духовно ориентирани и в същото време оправящи се с лекота в материалния свят хора, за да мога да се поуча от
тях?
Откъде да намеря пример, който да последвам?
Започна голямо търсене, но срещах само хора от едната или от другата категория и осъзнах, че светът
робува на още една заблуда:
„Духовните хора са бедни, а богатите са бездуховни!”
Ситуацията се утежняваше още повече и с историческите примери, използвани в подкрепа на това
твърдение: Буда е бил богат принц, но е напуснал двореца, младата си красива съпруга и невръстния си син и е
заживял в бедност и нищета, разчитайки на милостта на хората до края на живота си!
Асоциация: духовност - бедност!
Исус Христос е имал само една власеница.
Асоциация: духовност - бедност!

22
 Някак от само себе си се е налагал изводът, че само бедният може да бъде духовен или дори още по-
тъжният извод – за да си духовен, трябва да си беден!
И носят бедността си като кръст! И се гордеят с нея! И я смятат за чест!
А какви са последствията?
Другите, които още не са забравили съвсем, че Бог е и ИЗОБИЛИЕ, освен всички останали неща, започват
да се стремят към него на всяка цена, доказвайки правотата си!
Защото и двете страни са напълно прави:
Бог е прошка, радост, съчувствие, състрадание, подкрепа, утешение, търпение и безусловна любов, но и
ИЗОБИЛИЕ, а също така ХАРМОНИЯ, РАДОСТ, ВЪТРЕШЕН МИР и ПОКОЙ!
Следователно радост, хармония и вътрешен покой може да има в нас, само ако обединим и двете му
страни:
духовната - прошка, радост, съчувствие, състрадание, подкрепа, утешение, търпение и безусловна любов
и материалната - изобилието!
Схващаш ли математическата формула?
Прошка + Радост + Съчувствие + Подкрепа + Утешение + Търпение + Безусловна любов + ИЗОБИЛИЕ =
Хармония и Вътрешен Покой
И тогава прозрях какво е имал предвид Исус Христос, когато казва: „Бъдете като децата!”
Той е искал да ни поощри сами да открием света и взаимовръзките в него!
Да не вярваме на никого друг, освен на себе си!
Колко бях щастлива, когато осъзнах това!
Сякаш светът пред мен се проясни!
Та аз вече имах права! И си ги дадох сама - сама да избирам в какво да вярвам!
Можех да вярвам в опрощението, търпението, подкрепата, изобилието и щедростта на Твореца ни за всяко
едно от Неговите създания! За всяко едно!
Избрах да вярвам, че така, както ние искаме най-доброто за своите деца, така и нашият Творец иска най-
доброто за нас, защото ние СМЕ Неговите деца!
И това включва радост, щастие и изобилие във всичко и за всеки!
Та нали в свещените текстове е казано: „Каквото горе, това и долу, каквото на Небето, това и на Земята”!
Ако аз като родител искам духовното и материалното в живота на децата ми да вървят ръка за ръка, какво
тогава би искал за мен моят Родител?
След като аз се радвам на успехите на моето дете, на духовните и материалните му постижения, сигурно
така се радва и моят Отец на моите, сигурно и Той иска най-доброто за мен, както аз за тях?
Колко освобождаващо!
Като свеж полъх в горещ летен ден!
Чувствах се някак си по-свободна и не толкова сама.
Нищо, че беше живял 2000 години преди мен, все пак имаше още някой, който бе стигнал до този извод и
си го бе позволил – сам да открива света!
Вече не вярвах на нищо, в което ме бяха учили да вярвам, само защото някой някога ми бе казал, че това е
така!
До сравнително неотдавна цялото човечество вярваше, че светът е плосък и като стигнем края му, ще
паднем в бездната... Тогава се появи някой, който се усъмни и реши да отиде до края и да погледне в нищото...
И откри, че няма начало и няма край, че това е свят на относителност и в него няма нищо абсолютно!
Абсолютен е само Духът!
И така, започнах да подлагам нещата на проверка по правилото:
Как ме кара да се чувствам това?
Ако имам съпротивление да приема дадена идея или мисъл, я подлагам на анализ. Вглеждам се в
болежките си с пълната увереност, че всичко в този свят, в тази вселена и даже извън нея, е енергия.
Има болка, значи има нарушение в циркулацията на енергията в мен. Болката идва да ми донесе
посланието, че някъде имам енергиен блокаж, че е затруднено движението на Енергийния поток!
А Енергийният поток е другото название на Създателя ми!
Значи съм затруднила връзката между нас!
А какво означава да затрудня връзката си с Него? Значи, че съм нарушила някой от елементите в горната
формула, че съм проявила към някого или към себе си вместо Божествените качества, някое от тези на Егото ми!
И Той ми напомня да потърся причината!

23
 Решението е осъзнаване, прошка и промяна!
Обикновено това са все още стари програми, вярвания или потиснати и стаени стари страхове. Въпреки
решението на съзнанието ми и избора ми да се разделя с всичко старо, аз трябва да се срещна лице в лице с това
старо, да го осъзная и да го пусна! Какво значи да го пусна? Значи да го акумулирам в себе си, да знам, че то е
там и е част от мен, от моята същност, която е сбор от всичките ми опитности досега! Значи да осъзнавам
неговото присъствие в себе си, но то да не ме ръководи вече! Значи да осъзнавам себе си като три присъствия –
на доброто (Бога), на злото (невежеството, отдалечаването ми от Бога, Егото или т.нар. Дявол) и на неутралния
Наблюдател в мен, който следи за точното прилагане на вечните вселенски закони!
Звучи дълго и сложно, но не е така. Трудно и сложно е само в началото, докато изградим системата и тя да
заработи. После нещата започват да стават автоматично по познатата вече формула.
Ако не се откажем първите три-четири пъти, нещата после тръгват сами.
При първите опити е нужно почти изцяло да съсредоточим вниманието си върху това, което правим или
наблюдаваме в момента.
Особено, когато се отнася за нашите реакции спрямо поведението на другите към нас. И особено, когато
това е поведението на най-близките ни хора, на тези, с които живеем под един покрив!
На практика всички ние някак си се оправяме с „другите”, които не са ежедневно присъствие в живота ни.
Колкото и тежки и неприятни да са дадени взаимоотношения, самият факт, че са за малко, за кратко, за
сравнително малък период от време, ни дава силата да издържим и даже да не се впрягаме особено.
Но какво да кажем за близките си, за семейството, за тези, с които живеем всеки ден? Много по-трудно е,
дори понякога е невъзможно да приложим същия този принцип с тях. С близките си се чувстваме като при
зъболекаря. Ние лежим на зъболекарския стол и независимо, че знаем, че ни помага и е за наше добро,
манипулацията е неприятна и често болезнена.
На практика това правим ние, които живеем заедно в един дом - просто си лекуваме кариеса един на друг.
Болезнено е, но спасява зъба!
Чувстваме се осъдени да бъдем там, каквото и да става! Понякога като осъдени на доживотен затвор, на
каторга! Гневни и безпомощни! Хванати в капан, в собствения си капан от надежди, неоправдани очаквания и
разочарования. От една страна се нуждаем от свободата си, а от друга сме отговорни за изборите и делата си, за
обетите, които сме дали, за ангажиментите, които сме поели, за децата, които сме създали...
Дали има човек, който да не е бил изправен пред дилемата: кое е по-добро за децата ни - да живеят с един
родител и всичките произтичащи от тук трудности и неудобства, или и с двамата, но в обстановка на неприязън,
безразличие, скандали, сълзи, обиди, ругатни, насилие, отчаяние, озлобление, гняв?
Отговорът не е как да направим така, че другият да се промени, както ни харесва на нас!
Решението не е да принудим другия да прави каквото ни харесва, да се държи така, както ни харесва, да не
ни излага, да се чувстваме по-добре, по-комфортно, по-защитени, по-уверени, по-сигурни, по-богати, по-добри от
другите, по-ценени, по-ценни, по-специални, по-обичани...
Ако това не ти харесва, можеш да спреш да четеш дотук и да се върнеш на първия избор, който вече
разгледахме – да живееш по правилата на „другите”.
Ако не ти харесва човекът до теб, човекът в живота ти, то знай, че той просто е твое огледало, в което
виждаш всичко все още неосъзнато в теб. Какво се иска от нас в такъв момент, какво би трябвало да направим?
Е, това е един от последните ми уроци, съвсем наскоро осъзнат. Мислех си, че щом установя с какво ме дразни
„другия”, веднага ще се вгледам в себе си и ще намеря къде е проблема. Е, може и да става така при някого, но
при мен – не. С наблюдение и мислене постигнах доста по-малко неща, отколкото със смирение и вътрешен
призив за помощ и просветление.
И така какво на практика правя?
Формулирам си въпроса, колкото се може по-ясно (аз все още го правя писмено, в тетрадката си за
въпроси), т.е. насочвам вниманието си към Него и моля за помощ и напътствие. Какво на практика се случва
тогава?
Накъдето е насочено вниманието, натам тече енергията. Вече знаем, че нашето внимание е най-силното ни
и мощно оръжие. Отправено е желание. А Вселената е винаги на наше разположение, на нашите услуги. Тя е тук,
за да ни служи, при това непрекъснато, без условия и без ограничения. Самия акт на отправяне на желание към
нея вече е задействал процеса по негото изпълнение!
В началото беше голямо разочароването ми, че не получавам отговора веднага, защото откакто се помня
имам проблем с търпението и все още понякога се улавям, че искам нещата сега, веднага. Но вече знам, че не
само урок по търпение ми е бил преподаван, а по смирение! Защото отговорът наистина идва веднага, но ако не
притихна, ако не се смиря, ако не се настроя на честотата Му, тогава не съм в състояние да го чуя!!!
24
 Днес, когато отварям дневника си за разговори с Бога, където се намират въпросите, които съм Му
задавала през годините, както и желанията, които съм заявявала, всеки път с изумление установявам един и същ
факт – няма нито един останал без отговор въпрос, няма нито едно неизпълнено желание! Има много желания, от
които съм се отказала сама, след като съм осъзнала смисъла на вече получените отговори, но всички мотивирани
желания, до едно, са изпълнени! Да, наистина Вселената е на нашите услуги! Наистина за Нея е радост и чест да
ни служи! А когато желанията ни обслужват не само личните, но и интересите на Цялото, тогава тяхното
изпълнение е наистина Нейна привилегия!
Затова, когато не харесвам човека до себе си, който е огледало на моята неосъзнатост, си напомням, че
най-вероятно и той не ме харесва по същия начин, защото аз пък съм НЕГОВОТО такова!
Ако не ми харесва ситуацията, в която се намирам в момента, ако тя ме дразни, изнервя, побърква или
подлудява, ако е нетърпима за мен – си напомням, че така действа законът за привличането и че аз сама съм
привлякла всичко това със своите мисли, думи, дела, поведение, отношение към другите и света, със своя
мироглед! И че продължавам да ги привличам и сега по същите тези причини! И че само аз мога да променя
нещата! И кога, ако не сега? Кой, ако не аз?
Когато лампата за маслото ми свети – САМО аз решавам да долея масло, или да счупя лампата!
„Другият”, оня непоносимият, „врагът”, е човекът, който ни бие камбаната, че ни е дошло време за промяна!
Това е времето за осъзнаване на нещата, че ако осъждам, ненавиждам, ядосвам се на нечие поведение или
качество, то със сигурност присъства и в мен и няма да спра да го срещам в живота си, независимо от колко
човека ще си тръгна, докато не приема този факт!
Дразни ме, защото отказвам да се смиря и да приема, че в мен присъства и то, както и цялата палитра
на мирозданието!
Ти Си Всички Неща, ти си част от цялото, като същевременно го съдържаш в себе си! Пълна
симбиоза! Ние всички си бием камбаната един на друг, единствената разлика между нас е, че един го прави
съзнателно, а друг - неосъзнато!
Аз съм го превърнала в свой съзнателен избор и Път, а той, дразнителят ти, „врагът” го прави по силата на
вашите кармични договори! Нали помниш притчата за душата, която искала да се научи да прощава?
Няма разлика между мен и него, правим едно и също нещо за теб: разтърсваме те да се събудиш и да
започнеш да живееш осъзнато, осъзнавайки КОЙ ВСЪЩНОСТ СИ ТИ и получавайки наследството на Твоя
Отец, което те очаква ТУК И СЕГА!
И защото невъобразимо много те обичаме! И защото и двамата сме само средство в ръцете Му, на Този,
Който живее вътре в теб, за да ти каже, че е време за връщане У ДОМА!
Ето защо ти е толкова дискомфортно!
Никой друг няма да ти даде това, което ти сам не даваш на себе си и на другите! Така е устроен светът,
така е било винаги, така е и така ще бъде во веки веков! Ако не ти харесва, толкова по-трудно и болезено ще е за
теб, но навън няма нищо за промяна. В една от книгите си д-р Дайър казва: „Никой проблем не може да бъде
решен на нивото, на който е създаден!” На нивото на Божествените качества няма проблеми, но именно там се
намират решенията на всички вече съществуващи проблеми! Ако сме избрали промяната, то тя може да бъде
само в начина, по който гледаме на нещата и света! И тя може да започне само от едно единствено място – от
теб!
В моя живот - от мен, в твоя - от теб, в живота на твоята майка - от нея и т.н. Ти си началото и краят,
алфата и омегата, от теб започват всички неща и свършват в теб!
Човекът до теб не е нито добър, нито лош, твоят баща не е нито добър, нито лош, твоето дете не е нито
добро, нито лошо, светът не е нито добър, нито лош! Всички те просто са! Нито добри, нито лоши! Те просто са!
Но твоята поява пред тях, твоята нагласа, твоите възгледи и моментно настроение, твоите думи
и поведение определят кое от двете си лица ще ти покаже другият срещу теб във всеки един момент!
Така стоят нещата на тази планета и в тази Вселена, това са законите, на които се подчинява Всичко Което
Е, включително аз и ти! Можеш да не ги харесваш, можеш да не ги спазваш и да не ги приемаш дори, но не
можеш да промениш този вечен факт!
Можеш да използваш течението на реката и свободно и радостно да плуваш в нея, а можеш да му се
противопоставиш и да плуваш срещу него, уморен и изтощен до припадък, но не можеш да промениш течението
на реката на живота. И това е абсолютно и вечно!
Светът винаги е бил и винаги ще бъде такъв, какъвто е, а ти решаваш как ще гледаш на него, ти избираш
да виждаш чашата наполовина пълна или наполовина празна. Ако не ти харесва това, което виждаш – промени
мислите, думите и делата си към добро, повиши им чистотата, за да се повиши и честотата им - за доброто на
всички заинтересовани и на цялото въобще! Но промени СВОИТЕ мисли, думи и дела, а не тези на света! Това е,
25
което можеш да направиш и което е напълно достатъчно да направиш, за да заживеем всички в свят на благодат!
От теб зависи всичко. От теб зависи в какъв свят ще живея аз! От теб зависи в какъв свят ще живеят нашите деца
утре – моите и твоите!
Ти решаваш! Ти избираш! И Времето чука на вратата ти!
Една източна притча прекрасно илюстрира това.
„Един човек, живеещ в голям и шумен град, отишъл при един Мъдрец - отшелник, да се посъветва с него
дали да остане в града или да се премести да живее в близкото село. Учителят го помолил да опише какви са
хората в града. Той му отговорил, че те са алчни, зли, подли, отмъстителни и продажни. Тогава Учителят му
казал: „Не отивай на село, защото там ще намериш същите такива хора!” Човекът благодарил и си отишъл
доволен. На следващия ден дошъл при него друг човек от същия този град, желаещ да се премести да живее в
същото онова село. Учителят го помолил да опише хората в града. Човекът казал, че тези, които познава са
много мили, възпитани, добри, услужливи и щедри и затова толкова се колебае дали да се премести на село.
Учителят му отговорил: „Отивай и не се плаши, в селото ще намериш същите такива хора!”
Хората са такива, каквито са, те са ВСИЧКО КОЕТО Е, но ние решаваме какво да виждаме в тях, как да се
отнасяме към тях, както и коя своя страна от себе си ще им покажем и как ще се огледаме в огромното огледало,
наречено свят! Оглеждайки се в него, ако това, което виждаш не ти харесва, не е нужно да чупиш огледалото!
Така няма да промениш отразеното там!
Преди дванайсет години, току-що пристигнала в една чужда страна, се сблъсках с ненавистта на една
млада и много красива жена, моя колежка, също чужденка. В началото сработи старата и много добре позната
програма – о, имаме враг, унищожи го! И тъй като искам да бъда честна със себе си и с теб, ще си призная, че
изобщо не беше нещо, което ме плашеше или избягвах. Дори ме стимулираше и повишаваше адреналина в
кръвта ми.
Приготвих се за масирана атака с пълната увереност за успех. Беше отработен и усъвършенстван с
годините рефлекс. Но тогава за първи път се прокрадна една мисъл в мен: „Защо е насочена всичката тази омраза
към мен?” Тогава, в онзи кратък момент се случи нещо важно, което постави началото на едно ново,
откривателско отношение към света. Надделя любопитството ми да разбера механизма и причините пред
желанието да унищожа „врага”! Беше се случило чудо и смених подхода! А чудото беше голямото натрупване на
едни и същи мои реакции, които водеха до незадоволителни резултати! Ще се поддам на изкушението да
довърша тази история. Направих някои проучвания за въпросния „враг” и установих, че беше най-голямото от
осемте деца в семейството, с баща алкохолик и майка чистачка в една много бедна страна. Тя издържаше цялото
семейство сама, изпращайки им всеки месец средства. И аз бях по-квалифицираната, заради която тя може би
щеше да си загуби работата и десет човека отново да потънат в мизерия и глад! Когато научих това, плаках от
мъка за младото момиче и направих всичко възможно тя да заживее още по-добре, по-спокойна и с повече
средства! Впоследствие, когато се сприятелихме, тя ми сподели, че най-голямата мечта на майка й била да има
пет кокошки! Аз смених отношението си към нея и тя се промени от враг в най-близък приятел! Това беше велик
урок за мен!
Някой някога беше казал: „Ако знаехме скритата история на нашите врагове, ние бихме плакали за тях!”
Точно така е!
Неотдавна прочетох следното определение за лудост:
„Лудостта е състояние, при което дадено лице, използвайки едни и същи действия, опитва да постигне
различен резултат!”
Когато го прочетох, се изчервих от срам, защото ми се стори като описание на историята на моя живот.
Коментарът наистина е излишен, но ще задам въпроса: „Има ли тогава нормални хора извън лудниците?” Ние
какво се опитваме да направим ден след ден, година след година, живот след живот - не е ли да променим света
спрямо себе си, а не обратното? С едни и същи действия и всеки път един и същ резултат – като чупим
огледалото и лампичката за маслото...
А казваме, че човекът е интелигентно същество, „венецът на природата”...
Да променим отражението в огледалото е наистина единственото нещо, което реално можем да направим.
Това е единственото, което е изцяло в наши ръце и по силите ни, защото колкото и тежък кръст да носим, ние
никога не сме сами!
Дори да игнорираме това любящо Присъствие, дори никога да не се обърнем към помощта Му, То е
винаги до нас и в нас! То е абсолютно, както абсолютен може да бъде само Създателят на всички неща! Ние сме
обичани безусловно тук и сега в този момент!
Ние избираме как да изживеем живота си: като домакини на Бога или слуги на егото си!
26
 Какъвто и да е изборът ни, Вселената е винаги на нашите услуги!
Във всеки един момент. Денонощно.
Достатъчно е желанието за промяна, твърдото намерение да го осъществя и да го подкрепя с реални
действия на физическия план. И това е всичко!
Ако решиш да се събудиш от съня на илюзиите, заблудите и дуалността, то направи го с ясното съзнание,
че всяко начало е трудно, но после става все по-лесно.
Знай,
- че раздялата със старите навици е продължителен и болезнен процес, но не безкраен;
- че новото се гради само върху здрава основа;
- че най-дългият път започва с първата крачка.
- че когато ученикът е готов, учителят идва. Винаги!
Това се отнася за всеки един от нас, независимо дали го приемаме или не!
Защо тогава да не започнем сега?
Защо не си дадем този шанс?
Откъде да започнем ли?
От своя най-голям вътрешен враг, когото само ти познаваш и можеш да назовеш!
Аз започнах от своя най-голям проблем и най-голям враг:
Гневът
Беше достигнал такива колосални размери, че не можех повече да го игнорирам, не можех да търся
външни средства да променя нещата, не можех повече да чупя огледалата, не можех повече да си тръгвам, да
прекратявам бракове и връзки!
Предадох се!
Капитулирах пред него!
Беше ме поставил на колене, беше поел напълно контрола над живота ми.
Аз бях просто пионка в ненаситните ръце на едно чудовище, живеещо в мен!
И неговият създател бях аз!
Бавно, последователно и методично, дразнейки се и ядосвайки се на дребни неща извън мен ден след ден,
година след година аз го подхранвах и му давах сила. Всеки път по още малко, докато достигна чудовищни
размери и стана по-силен от мен!
Моят собствен гняв!
Докато един ден установих, че аз практически почти постоянно пребивавам в това състояние! Това
откритие ме потресе!
Чувах колата на „врага” да паркира в гаража и дори без да го видя, без да чуя гласа му, вълната на гняв се
надигаше в мен! О, колко ми беше позната неговата поява – ускореният пулс, горещата вълна, тръгваща от
стомаха към главата, потните длани, учестеното дишане и святкащият, помитащ всичко пред себе си поглед!
Чудовището беше готово за действие! И то вилнееше и се пенеше и аз нямах ни най-малка представа какво
да направя, какво се прави в такъв момент, каква е схемата, какъв е механизмът на излизане от този омагьосан
кръг.
Точно като тигъра от „Мечо Пух” (когато търсеше своите роднини тигрите, преди да разбере, че
роднините са тези, които го обичат такъв, какъвто е - а не тези, които приличат външно на него) търсих високо
горе и ниско долу, във всички посоки, наблизо и надалеч, в книгите, в интернет, при психолози и психотерапевти
и намирах само объркани хора с не по-малко проблеми от мен самата. Обземаше ме отчаяние и паника! Ако и
специалистите не могат, тогава...
Чух и прочетох толкова клишета! Отчаях се още повече от преди, защото тогава не знаех къде е причината
да се чувствам толкова уморена и нещастна, без капка желание за живот.
Сега нещата ми изглеждаха още по-зле – знаех къде е проблемът, но не намирах решението. Мятах се
между надеждата и отчаянието и продължавах да търся.
„Който търси, намира”. И това не са празни думи.
„Поискай и ще ти се даде, почукай и ще ти се отвори!”
Всички знаем тези свещени думи, завещани ни от множество пророци в почти всички религии през
вековете.
Търсейки безрезултатно отговора навсякъде, където се сетя, започнах да ровя в свещените книги.
27
 Религията
И така, с риск тази книга да бъде незабавно захвърлена от някои читатели, ще кажа с няколко думи какво
разбрах за църквата и религията през годините, през които търсех там вътрешен мир и покой, напътствия и съвет,
както и отговори на множество въпроси – за Смисъла, за Целта, за Мисията, за Сътворението, за Бога, за себе си
и за света.
Първо видях колко много хора, от чувство за преданост към църквата, считат че за да й останат верни,
трябва да забранят на своя разум каквито и да било размишления, които не могат да се обяснят с нейната
доктрина. Внушено им е било, че верността към външната църковна доктрина е по-важна от постигането на
вътрешната Истина.
Това е вечната човешка трагедия. Тези, които са попаднали в капана на заблудите, се движат в техния
затворен порочен кръг, но в същото време са програмирани да се страхуват да подложат на съмнение същите
тези заблуди, в които са повярвали. Но ако те не са в състояние да се усъмнят в истинността на вярванията си,
как тогава биха могли да намерят Истината, като изобщо не я търсят? И така отново в порочния кръг до безкрай.
В последните 12 години живея в държава, където Църквата е неоспорим авторитет, на равна нога с
политическата власт. Единици са тези, които подлагат на съмнение идеите, които тя проповядва. Това сякаш не
беше достатъчно, ами попаднах и в още по-тесния кръг на католиците в Кипър. Години наред слушах
внимателно проповедите от олтара, четях молитвите, повтарях неразибраеми по смисъл за мен религиозни слова,
кръстех се, палех свещи и приемах всяка неделя светото причастие. Пожелах да опитам и църковната изповед.
Тъй като не знаех как се прави, получих напътствие от опитните и знаещи вярващи – да кажа, че се
разкайвам за греховете си и да поискам опрощение. Казах това изречение и ... получих опрощението от пастора.
Не бях попитана – за кои грехове, как се стигна до тях, защо направих тези избори, кои ли мои вярвания и
убеждения са ме довели до тези грехове. И най-важното – нямаше го осъзнаването къде е грешката и къде е
решението, защото без нейното осъзнаване, най-вероятно е тя да бъде повторена! Което и беше историята на моя
живот – низ от повтарящи се грешки.
Когато се насъбра достатъчно голямо количество натрупани въпроси без задоволителен отговор, както и
разочарование от получените такива в частни разговори с пасторите, започнаха постепенни вътрешни изменения.
Множеството въпроси, които все по-силно напираха в мен, настояваха за отговор.
Запитах се защо Исус Христос нарича книжниците, законниците и фарисеите „лицемери”? И защо тези
хора се опитаха да го принудят да замълчи, убивайки физическото му тяло? И защо след като видяха, че и след
неговата смърт учението му продължава да живее, го обявиха за Божи син, Богочовек, различен от нас
„грешниците”, нарисуваха му портрет и го закачиха на най-видното място в храмовете си, за да видим ние
„своето нищожество”?
Май причината отново е много проста: те не искаха Истината, тя не им беше удобна, не им обслужваше
интересите и целите, бояха се от нея! На тях им беше нужен Месия, който да потвърди доктрината им, а Бог беше
пратил Месия да освободи хората от оковите на илюзиите им! Но дори Божият Месия не може да помогне на
този, който не иска да чуе. Затова ни се каза, че САМО ТОЗИ, КОЙТО ИМА УШИ, ЩЕ ЧУЕ!
Исус Христос беше изправен пред същия избор тогава, пред който сме изправени ние с тебе, приятелю
мой, сега. Дали да наведе покорно главица пред силата на Църквата, да спаси живота си, като приеме Външния
път за спасение, или да отстои своето вътрешно знание за Истината, че това е Вътрешен Път, който се открива
пред всеки, дръзнал да върви по Него!
Той направи своя избор в полза на Божествената, а не на църковната истина. И плати с живота си. Исус
Христос не е повече Богочовек от теб, от мен или от който и да било друг човек на тази планета. Различаваме се
само в степента на осъзнатост за това, какво означава Божи Син и Богочовек. Кой не е Божи син? Дори този,
който не вярва в това, също Е! Дали вярваме, или не, съвсем не е от значение за нашия Творец. То има значение
само за нас и за начина, по който ще изживеем този си земен живот – като Негови Синове и Дъщери,
наследниците Му, готови да приемат безмерните Му дарове, изобилие и Любов или като „грешници”, както ни е
обявила Църквата! Изборът за сетен път е наш!
Той ни остави примера си и ни зададе един въпрос преди 2000 години, на който ние все още не сме
отговорили. Но сега вече се налага всеки сам за себе си, в тишината на сърцето си, да му отговори. Какво
избираме: Божествената Истина, че Бог е в нас, че говори на всеки един от нас, че като издигаме съзнанието си,
можем да чуем любящия Му глас в сърцето си, че всички сме Негови деца, Негови творения, обичани безмерно и

28
безусловно от Отеца си, или да следваме външната църковна доктрина и догми, внушаващи ни страх от един
наказващ нас, „грешниците”, Бог?!
Това само е въпросът. И няма групов отговор. Всеки сам за себе си, в тишината на сърцето си, трябва да
намери отговора.
Кръстена съм в християнската вяра и дълго време приемах себе си като християнка. Но с годините и
последвалите разочарования това стана повече като дума, отколкото като съдържание. Колкото по-внимателно
слушах църковните проповеди, толкова по-ясно схващах посланието, изпращано от олтара, че вече съм
прекалено грешна, че нищожната надежда за спасение е само в спазването на църковните догми и канони, в
светото причастие и църковната изповед (които при мен не дадоха резултат) и че не съм в състояние да задоволя
прекалено високите Му изисквания. Започнах да избягвам да мисля много-много за Бога, тъй като Той стана за
мен нещо далечно и отвлечено, но и доста отмъстително, което само гледаше как да вкара някой „грешник” като
мен в ада. Колкото повече затъвах, по-малко ме занимаваше мисълта за Него, понеже вече бях повече от уверена
в две неща: със сигурност ще горя вечно в ада и това изобщо не ме плаши, като се има предвид адът, в който вече
горях!
Дали не са верни думите на Кришнамурти: „Религиите обещават рози, но вие си оставате само с тръните”?
Надеждата за намиране на отговори в църквата бавно и постепенно започна да се топи с годините.
Връзката ми с религията се ограничи основно с палене на свещ в църковния храм и тихо измъкване на пръсти
навън с надеждата, че съм Го смилила поне малко.
Но пък продължавах търсенето на отговорите, които междувременно ставаха все повече, както и
желанието ми да ги намеря.
А когато много силно искаш нещо, цялата Вселена се обединява да ти помогне да го осъществиш. Това е
прозрението на Пауло Куельо в „Алхимикът”.
Не казвам нищо ново, което ти вече да не знаеш! Само напомням малко позабравени и стари като света
неща!
Тогава ми се мярна идеята – да не би само в християнската религия тези отговори да са толкова
завоалирани, скрити и объркани? Може би само там някой се е опитал така да оплете нещата, че да станат
напълно неразбираеми за обикновените простосмъртни Христови последователи? Позачетох се в Будизма, а
после и в Корана. С изненада открих, че много от нещата се припокриват, че няма никакво противоречие, а там
където имаше, беше повече в тълкуванието на казаното, отколкото в оригиналните тестове. Не беше трудно да се
различи казаното от пророка и добавеното или променено по-късно – едното носеше любящо усещане, а другото
съдържаше скрита заплаха, противоречие или манипулация. Затова безусловно приемам думите на
Кришнамурти: „Атмосферното замърсяване е най-безвредното, сравнено с духовното и религиозно замърсяване,
което е заляло света.”
По-късно попаднах на „Учението на Суфиите” и тук ще използвам възможността за нисък поклон пред
Израт Инаят Хан, живял преди повече от 100 години, който ни го е предложил в толкова достъпна форма!
Практически това Учение ми изтълкува както Библията, така и Будизма, и Корана. После много дълго
време считах себе си за суфи и продължавам да нося това учение с любов и благодарност в сърцето си!
Търсейки в книгите, ученията и светите писания, не намерих отговора за гнева, но получих един друг
несравнимо по-ценен дар:
Дарбата на различаването!
Благодаря на Вселената за този прекрасен подарък!
Сега какъвто и свещен текст да чета, чувствам със сърцето си кое е казано от Пророка и кое после е
добавил, извадил, премълчал или изкривил някой високопоставен църковен глава, жаден за власт, пари и контрол
над другите!
Започнах да разбирам защо на духовенството винаги му се е налагало да преследва и убива хората,
докоснали се до това знание, дадено ни от благородни, щедри и любящи велики духове като Христос, Буда,
Мохамед и много други пророци.
Защото то ни прави свободни!
А как може да бъде управляван свободният човек?
Как можеш да контролираш този, който не се страхува?
Някога властимащите са прилагали физическо насилие, принуда и убийства, днес се прави по-фино, но със
същия ефект.
Страхът

29
 Пак старите удобни максими:
„Разделяй и владей”;
„Дай на народа хляб и зрелища”.
След като Църквата започна да ни губи, като ни заплашва със строгия и наказващ Бог, който ще ни прати
нас „грешниците” завинаги да горим в ада, на нейно място се настани Госпожа Телевизия!
И се настани във всеки дом, при всеки един от нас!
Тихо, на пръсти се промъкна в дома ни, в живота ни и пое контрола над него.
Направи го елегантно и „с ръкавици”.
Целта си остава същата, само похватите се промениха, станаха по-изтънчени, за да отговарят на
изискванията на новото време.
Страх!
Старото добре познато и изпитано от силните на деня средство! Страх и объркване! Хаос и
противопоставяне, противоречие и противоборство, противокакво ли не, важното е да е против!
Наука срещу религия, бедни срещу богати, мъж срещу жена, син срещу баща, бели срещу черни, нация
срещу друга, примерите са безброй!
Важното е да е срещу!
НЕ на обединението, защото то е сила!
ДА на разделението, защото то обслужва интересите на жадните за пари и власт!
НЕ на взаимопомощта, защото тя предизвиква благодарност, а благодарността е обединение и сила!
ДА на насилието, защото то поражда СТРАХ и разделение!
И отново същият омагьосан кръг!
Чудя се как сме се хванали на тази елементарна въдица? Като шарани...
Телевизорът си работи и ни залива денонощно с картини на насилие, грабежи, убийства, природни
бедствия, бедност, болести, нищета, епидемии, неграмотност, висока смъртност, катастрофи и какво ли още не.
Страх, страх, страх...
Посланието е ясно като бял ден:
„Спасявай се поединично, светът е пълен с опасности, светът е опасно място за живеене, изолирай се от
„другите”, те не са като теб, ти си добър, а те са „лоши”, заключвай се, сложи си блиндирана врата, алармена
система, пази се, бъди нащрек, страхувай се!”
Страх, страх, страх...
Но ако случайно някой успее да се измъкне от тази нестихваща информационна помия, бъди спокоен,
взети са мерки, помислено е и за това!
Той ще бъде впримчен в някоя телевизионна игра, шоу на живо или в някой сапунен сериал, доказващ
колко големи късметлии са тези там, колко много на някои им върви в този живот, а други, такива като теб
например, са родени „без късмет”, изоставени на произвола на съдбата, самотни, затънали в безизходност и
проблеми!
Тук отново се включва играта на противопоставянето. И играта на асоциации – гледай го ония там, я виж
себе си сега!
Няма значение какво гледаш, важното е да ти се помогне да стигнеш до извода: „Колко съм самотен, колко
съм жалък и нещастен, колко съм малък!”
И най-вече до този:
„Нищо не мога да направя, нищо не зависи от мен, аз съм никому ненужен, малък, жалък и самотен,
изоставен и забравен от света и Бога!”
Извинявам се за дискомфорта, който ще ти причиня с това, което следва по-надолу, но преди да пуснем
старото и да започнем градежа на новото, трябва да се освободим от него. А то става само чрез неговото
осъзнаване. Няма друг начин! Затова се налага да продължа.
Целта на телевизията и всички останали средства за масово осведомяване е да ни внуши следните мисли и
да ги превърне в наши модели на поведение по метода на повторението, натрапвайки тези си послания
непрекъснато, всяка минута, ден след ден, година след година, докато напълно се слеем с тях:
„Ти си малък, от теб не зависи нищо, прави каквото ти казваме ние, бъди като всички, бъди като
„другите”, подчинявай се, за да не бъдеш наказан, ограбен, изнасилен, убит. Не виждаш ли какво става навън?
Нали постоянно ти го показваме! Не мисли, а ни слушай!
Работи, бъди постоянно зает, купи си микровълнова фурна и яж полуфабрикати, пий безалкохолни
напитки, но не чети какво съдържат, ние знаем по-добре какво е добро за теб: да си слаб, безволев, спящ,
инертен, болен, първо ще работиш до пълно изтощение, докато се разболееш, а после ще дадеш всичките си
30
спестявания за лекарствата, които ние ще ти предложим на най-изгодните за нас цени, за да си купиш здраве!
Ние се грижим в живота ти всичко да бъде по план! По нашия план! Застраховай се! Това е много важно! Ние
много печелим от застрахователните компании! Ние специално сме ги създали! Не се доверявай на никого! И
най-важното, купувай! Гледай рекламите и купувай! Всичко, каквото ти падне, няма значение нито какво е, нито
дали ти трябва! Даже не е важно дали го искаш! Просто купувай! Пуши цигари, пий алкохол, боцкай се – нали ти
показваме във филмите как да го живееш този живот! Не е твоя работа да мислиш! Гледай списанията, гледай
фотомоделите, ти за какъв се мислиш?
Я се погледни, я се претегли, я си виж мерките, виж си носа, зъбите, бюста и всичко друго, което става за
мерене... Не си ли виждаш хала? На какво се надяваш? Гледай „верния” начин, по който трябва да изглеждаш!
Те са „правилният” модел! И само ако станеш като тях, евентуално имаш някакъв шанс на щастие!”
По времето на Рубенс ние жените трябваше да сме над 80 кила, а днес сме жени, само ако сме под 60!
„А ти, колко си? А мерките ти? 90-60-90 ли са? Тук всеки сантиметър е от значение! Да не говорим за
ослепителните белоснежни блестящи усмивки на филмовите звезди! Какво значение има, че не са естествени и са
платили цяло състояние за тях? Какво значение има, че не са станали по-щастливи от това? Важното е, че
отговарят на стандарта и за награда ни ги показват на нас – стадото, „за пример”! Усъвършенстван модел на
опитни зайчета! Какво значение има какво става зад кулисите и какъв процент от тях са алкохолици, наркомани,
хомосексуални, болни, депресирани, стресирани и на крачка от самоубийство?! Нали сме им произвели
антидепресанти, да гълтат и да си мълчат! Ние сме се погрижили за всичко! Нали ги направихме идоли, какво
още искат? Не били щастливи? Това не е важно за идеята на Госпожа Всевластна Телевизия! Важното е да се
подчиняваш и да си като „другите”! Никаква самоинициатива, никакви изключения от правилото! Да ги нямаме
такива, иначе ще те покажем и теб там, но в друга светлина, „тогава ще видиш какво ще стане”.
Тук се включва старият ни добре познат модел от детството: „ще видиш какво ще стане като... ако... и
когато...”
„Важното е да си в стадото. Не е важно, че който върви в стадото, гази лайна! Това е подробност, която не
обслужва идеята за власт, пари и контрол и следователно не е наш проблем! Бъди като другите! Чети вестниците,
гледай картинките в списанията, чети рекламите и купувай, купувай, КУПУВАЙ! И няма какво да му избираш
толкова – купувай, каквото и да е! Не е твоя работа да мислиш! Ти само се подчинявай и изпълнявай! Тихо и с
наведена глава, строявай се, бъди в купа, в стадото, като „другите”! Но най-важното е: РАБОТИ! Но не просто
работи, а РАБОТИ! Превърни работата в смисъл на живота си! Издигни я в култ, направи работата си кумир!
Ама било казано в светите книги:„Не си правете кумири”. Това не обслужва нашите интереси,
следователно можем да го игнорираме! Работи! Само така ще прогресираш! Няма друг начин да успееш, да си
спечелиш имидж, престиж, да те оценят, да се сдобиеш с пари, вещи, власт и т.н. Че кой свестен човек ще свърже
живота си с тебе, ако не си успял, богат, на върха, на ниво... Бори се, другите са потенциални врагове, трябва да
успееш на всяка цена! „Целта оправдава средствата!” - друг един познат девиз на отмиращото старо време!
Нямат значение нито жертвите, нито саможертвата, нито цената, която си платил в името на успеха. Нямат
значение и труповете след теб! Ти просто успявай и РАБОТИ!
Да не си помислиш, че става дума за някакъв си 8-часов работен ден? Ти добре ли си? Това го могат
всички и даже го правят, но да си видял някой да е прокопсал? Прави кариера! Живей с работата си, слей се с
нея, мисли само за нея, освен във времето, когато пазаруваш, гледаш телевизия или обслужваш нашите интереси!
Само така ще се сдобиеш с престиж! И после само така ще си намериш „свестен” партньор в живота! Само така
после децата ти ще се гордеят с теб и няма да се срамуват от роднинството ви! Прави кариера, лази, пълзи,
подмазвай се, предавай, подлагай се, превивай гръб, не изразявай мнение, съгласявай се с по-силния, обслужвай
„шефа” – няма значение как го постигаш, нали вече ти се обясни, че „целта оправдава средствата”! Та тук се води
борба за оцеляване! За НАШЕТО оцеляване! „Другите” не са просто хора като теб, „те” са врага, нали ти се
обясни? Не разбираш ли от дума? Тук всичко е за продан! „Което не се купува с пари, се купува с много пари!”
Толкова стара максима, колко ли пъти си я чул в живота си, хайде действай по нея, „всички” правят така, недей
да изпитваш чувство на вина, ти си прав, ти трябва да оцелееш, да докажеш себе си, да натрупаш повече и да
направиш кариера! Нужен ти е имидж, за да се самоуважаваш! Иначе си губещ, а губещите никой не ги иска! И
т.н до безкрай!”
И така, няма значение какво четеш, нито какво гледаш, важното е да схванеш идеята, че постоянно трябва
нещо да правиш или НЕЩО ДА ГЛЕДАШ и това нещо да бъде извън тебе! Важното е вниманието ти да бъде
отвлечено НАВЪН! В никакъв случай не се съсредоточавай върху въпроса: „Къде е смисълът?”
Не, не това, само това не! Ще ти бъде казано къде е смисълът, как не разбираш: във властта, парите и
контрола! Как по друг начин искаш да ти бъде казано, за да разбереш, че не е нужно ти да мислиш за тези неща!
31
Мисленето не е твоя работа! Мисленето е много опасно за нас, затова ти внушаваме, че е „загуба на време”! А
времето е пари, а пък парите са най-важното – откога ти го внушаваме! Направи ги своя цел!
Ние сме се погрижили и за това – хем да нямаш време за мислене, хем вече и да не го можеш! Та ти не
можеш да съсредоточиш мисълта си върху едно нещо повече от 30 секунди! Дори и маймуната може повече!
Освен това сме се постарали да използваш само 2-3% от капацитета си и само две нишки от 12-те спирали на
твоето ДНК! Ние да не сме заспали като теб?! Ние не спираме, за нас няма почивка! Да не мислиш, че ни е лесно
да те държим в полусънно състояние? Знаеш ли колко ни струва това? Е, вярно е, че парите ни идват от данъците,
които ги плащат такива овце като теб, но вместо да си ги харчим за кефа си, ни се налага да ги инвестираме
обратно в нови технологии за приспиване на вниманието ти! Престани да ни мъчиш с това свое желание за
събуждане! Не можеш ли да оцениш по достойнство нашите усилия?! Да не говорим за елементарна
благодарност!
Хайде стига толкова приказки, заспивай отново! Ние мислим, ти изпълняваш! На нас ни харесва, това ни е
удобно, и желаем да ни обслужваш интереса, защото на нас са ни нужни повече пари, повече власт и пълен
контрол! И лесно няма да се дадем! Гледай телевизия, вместо да четеш книги! Чети вестници и следи
„новините”(които е по-правилно да се наричат „старини”), вместо да оставаш в тишина и покой, насаме с
мислите си, че ще вземеш да установиш кой си ти, КОЙ ВСЪЩНОСТ СИ ТИ и целият ни този добре обмислен и
толкова скъпо струващ план ще рухне! Ние не можем да ти го позволим, защото (за сетен път ти повтаряме) това
противоречи на нашите интереси! Ние обслужваме нашето вечно искащо, ненаситно, гладно и жадно за още и
още ЕГО! Прави същото и ти, бъди като нас! Стреми се към върха и ако не се сдобиеш с инфаркт, инсулт или
нещо друго смъртоносно, може и да успееш! Шансът да успееш е много по-малък от 1 процент, но това не е
причина да се отчайваш и обезкуражаваш, ти не спирай и не се отказвай, стреми се към върха, пък ако го
стигнеш, може и да успееш да видиш безсмислието на всичко!”
Мисля да спра до тук, за да не се потапяме повече в тази добре позната на всеки от нас нискоенергийна
помия, за да не разпиляваме Божествената енергия, която тече през нас сега и за да не изместим акцента.
Но преди да продължа нататък, искам да споделя с теб пълната си и абсолютна увереност, че зад всяка
„лоша” постъпка, за която чуваме, стоят поне десет добри, които са специално премълчани, защото не обслужват
интересите на управляващите! За тях официално никой не говори, но ние с теб и всички останали хора знаем за
силата на доброто, знаем, че то винаги е побеждавало и ще продължава да го прави по силата на своята природа:
Доброто е с по-висока вибрация, трепти на по-висока честота, то е Светлина, то е в хармония с Първоизточника,
защото самият Той е Добро! Затова, когато внесем свещ в тъмна стая, промяната настъпва в стаята, а не в
свещта!!! Доброто е в хармония с Твореца, Който е безсмъртен и няма начало и край, то е Неговата същност,
следователно и то ще пребъде във всички времена!
Красотата и доброто ще спасят света!
И така, връщам се отново на въпроса: „Какъв е смисълът?”
„Един рибар седял на брега на една река и ловял риба. Минал друг покрай него и го попитал защо не си
купи мрежа, а лови с въдица. Рибарят попитал: Какъв е смисълът? Другият му отговорил, че ще налови повече
риба, ще я продаде и може да си купи и втора мрежа! Рибарят отново попитал: Какъв е смисълът? Другият му
отговорил, че като продаде рибата и от двете мрежи, може да купи трета и т.н., докато си купи лодка, с лодката
да налови много повече риба и с парите да си купи втора лодка и така, докато събере достатъчно и си купи кораб!
С кораба пък ще налови толкова много риба, че ще си купи втори кораб и тогава един ден няма да има изобщо
нужда да работи и ще си седи на брега на реката и ще си лови риба с въдицата за удоволствие. Тогава рибарят му
отговорил: Ами аз сега какво правя?
Има кратък и дълъг път, всеки сам решава по кой да тръгне!
По който и да изберем да тръгнем, рано или късно, в този живот или в следващия, неизбежно ще стигнем
до въпроса:
Какъв е смисълът?
Стигнеш ли до него, вече няма покой! Сигурно вече позна-ваш това състояние от собствен опит. Все нещо
те мъчи, ръчка, мушка, буди те нощем, яде те отвътре, изгаря ти вътрешностите, запалва ти мозъка, не ти дава
покой ни ден, ни нощ, не те оставя да си намериш място, става твоя сянка, следва те навсякъде, където и да
отидеш, каквото и да правиш, чуваш само едно:
„Какъв е смисълът?”
Тогава някъде (нали не вярваш, че е случайно) срещнах въпроса:
„Колко посоки има в света?”

32
 Толкова простичък въпрос и бях уверена, че всеки знае отговора. Не е нужна особена интелигентност, за
да знаеш, че посоките са 6 – изток, запад, север, юг, нагоре и надолу. Нали живеем в триизмерен свят, какво по-
просто от това?
Оказа се, обаче, че верният отговор е 7.
И че има още една, СЕДМА ПОСОКА, за която не знаех почти нищо. Абе направо нищо не знаех.
И тя се нарича НАВЪТРЕ.
Оттук започва пътят към Дома!
Прекрасно е разказано за това великолепно пътешествие в Пета книга „Крион” (Посланията на Крион,
приемани от Лий Керъл буквално са балсам за душата!).
Оттук започва пътят обратно към Създателя и едновременно напред към Себе си!
Най-трудното, най-великото, най-интересното и предизвикателно пътуване от всички възможни - Пътят
НАВЪТРЕ!
Най-характерното за този път е, че е уникален за всеки един от нас!
Няма значение колко стотици книги ще прочетеш по този въпрос, колко хиляди мнения ще чуеш и още
толкова препоръки, твоят път ще бъде единствен, уникален и неповторим!
И това е така, защото нашият Създател, Единственият Творец на всичко, което Е, иска да извърви отново
целия този път и да види нещата и през моите и ТВОИТЕ очи!
Защото Той живее чрез своите създания, Той Е своите създания, създава ги и едновременно живее, диша,
продължава да твори, да се радва и да обича чрез тях!
Независимо какво ще решим да правим - да се обичаме или да се виним, да се осъждаме или да си
простим, да живеем в бедност или в богатство, в страдание или в радост - всичко е ЕДНАКВО приемливо за
Него! Той иска да види света през нашите очи - твоите и моите, и затова ни е създал! Можем да Му предложим
едно прелестно пътешествие и да Го поканим за наш спътник и партньор или да Го игнорираме, оставяйки Го в
ролята на Наблюдател.
Той не се обижда, не се сърди и няма предпочитания.
Той безусловно приема всяко наше решение, като уважава дареното ни от Него право на свободна воля и
също така безусловно ни обича!
Макар да е Бог, дори и Той е подвластен на собствените Си закони и това е вечно и абсолютно!
Бидейки Светлина, Хармония, Покой, Мир, Търпение, Състрадание, Радост, Щедрост, Прошка, Изобилие
и Безусловна Любов, ние можем да сме в хармония със себе си, със света и с Него, само ако БЪДЕМ всичките
тези неща!
Само ако и когато АЗ проявявам Неговите качества, когато те станат моя същност, които са и Негова
същност, когато аз и Той станем ЕДНО и изчезне всяко различие и противоречие между нас, ще настъпи пълна
хармония между мен и Него!
Какво на практика означава това?
Ако аз чувствам безпокойство в себе си, то тогава аз не съм Покой, в дисхармония съм с Първоизточника и
се лишавам от възможността за комуникация с Него!
Помага ми, като си кажа: „Избирам Покоя, вместо тревогата своя!” и „Избирам да съм щастлива, вместо
права!”
Ако не мога да простя на някого или на себе си нещо, то аз не съм Прошка, отново съм в дисхармония със
Създателя и загубвам комуникацията с Него.
Помага ми, като визуализирам разпнатия Христос на кръста, издъхващ от раните си, да си отива от този
свят с думите:
„Прости им, Отче, те не знаят какво правят!”
Те НАИСТИНА не знаят какво правят!
Щом Той може, мога и аз, щом аз мога, можеш и ти!
Ако съм тъжна – не съм Радост и отново губя връзката с Него. Помага ми разходка из природата, тиха
нежна музика за отпускане, хубава книга, игра с децата или с кучетата ми. Тези неща ми помагат във всяка
ситуация, която ме изважда от баланс и ми нарушава хармонията.
„Красотата ще спаси света!”
Дълбоко вярвам в тази истина!
Красотата е навсякъде, стига да имаме очи да я видим! Може да сме в Лувъра и пак да останем слепи за
нея, а ако я търсим, можем да я открием и в белите зъби на разложения труп на чакала...

33
 Красотата е във всеки от нас, дори във външния ни вид, но ние решаваме върху какво да се съсредоточим,
гледайки лицето на другия срещу нас – в красивите очи или рядката коса, върху лъчезарната усмивка или
кривите зъби, върху ведрия поглед или кривия нос...
Тук пак опираме до две основни неща – нашия избор и нашето внимание!
По някаква ирония това са двете ни най-големи предимства, най-силни оръжия, но и източник на най-
големи проблеми - ножове с две остриета!
Правото на свободен избор и нашето внимание!
Ние правим избора накъде да насочим вниманието си, а накъдето е насочено вниманието, натам тече
енергията!
Това е вселенски принцип.
Можем да си го представим по следния начин: На всеки един от нас е даден мощен свръхзвуков самолет с
всички екстри и догоре зареден с гориво. Само един е проблемът - някой е скрил инструкцията за управление
вътре в самия самолет! Ние можем да я потърсим в него сами или да тръгнем по света и да питаме навсякъде как
се кара това чудо - с надеждата, че някой някъде е уцелил верните копчета!
Къде е по-голяма вероятността да намеря оригиналната инструкция, даваща верните и точни указания?
Кой ги знае най-добре? Не е ли това производителят му? Или по-добре да отида да питам съседката? Или старата
си леля, майка си, градинаря или началната си учителка? Защото това е другият вариант - да питам „другите” и да
чакам те да ме научат!
Има съществена разлика между „да питам” и „да чакам да ме научат”. Защото „С питане и до Цариград се
стига” е казал народът, а в народната мъдрост и в детските приказки се съдържа цялото това знание!
Да се питаме един друг е полезно и определено помага (особено в онзи начален период на търсене, когато
още не знаем, че това, което търсим, е в нас), но само ако не забравяме да правим проверка на чутото с въпроса
„Как ме кара да се чувствам това?”
Да чакаме да бъдем научени от друг човек, без нашето участие, усилия, желание и твърдо намерение да
открием отговорите, е най-малкото нереално.
Стигнахме до един друг вселенски принцип – нашето внимание е най-голямата ни сила, но от нашия
свободен избор зависи накъде ще го насочим и за какво ще го използваме. Да създавам или да руша, да пълзя или
да летя, да служа на Цялото или на личните си интереси, да бъда домакин на Бога или слуга на егото си.

Домакин на Бога или слуга на егото си

Това е разказано много добре в притчата на Крион за гъсеницата.
ГОЛЯМАТА МЪХНАТА ГЪСЕНИЦА
Гората кипяла от живот, а под ниската тучна растителност на земята голямата мъхната гъсеница говорела
на своята групичка от гъсеници-последователки. В обществото на гъсениците почти нищо не се променяло.
Работата на голямата мъхната гъсеница била да следи групата, така че старите традиции да се почитат и спазват –
в края на краищата, те били свещени!
– Говори се – казала голямата мъхната гъсеница между две хапки зелено листо, – че има един горски дух,
който предлага на всички гъсеници една нова голяма сделка. Мляс-мляс. Аз реших да се срещна с този дух, а
после ще ви посъветвам какво трябва да направим.
– Къде ще намериш духа? – попитала една от последователките.
– Той ще дойде при мен – казала голямата мъхната гъсеница. – Както знаете, не мога да се отдалечавам
много. Извън горичката няма храна. Не мога да остана без храна. Мляс-мляс.
Когато останала сама, голямата мъхната гъсеница извикала с пълно гърло горския дух и след малко
големият тих дух й се явил. Горският дух бил много красив, но голямата мъхната гъсеница не успяла да го види
добре, понеже не й се надигало от уютното легло от листа.
– Не ти виждам лицето добре – казала голямата гъсеница.
– Качи се малко по-високо – казал горският дух с благ глас. – Аз съм тук и те чакам.
Гъсеницата обаче останала, където си била. В края на крайщата, това била нейната къща, а горският дух
бил на гости.
– Не, благодаря – отвърнала голямата мъхната гъсеница. – Това е излишно усилие. Кажи ми, какви са тези
приказки за някакво голямо чудо, което е достъпно само за гъсениците – не за мравките и стоножките, ами
единствено за гъсениците?

34
 – Вярно е – казал горският дух. – Вие си заслужихте един удивителен дар. И ако решите, че го искате, ще
ви обясня, как да го получите.
– Как така го заслужихме? – попитала голямата мъхната гъсеница, докато дъвчела вече третото листо от
началото на разговора. – Не помня да съм подписвала каквото и да е.
– Заслужихте го с прекрасните си отколешни усилия да запазите гората свещена – отговорил духът.
– Хайде, бе! – възкликнала гъсеницата. – Че аз правя това всеки ден, всеки ден. Аз съм водачът на групата,
ако искаш да знаеш. Тъкмо затова разговаряш с мен, вместо с някоя друга гъсеница. – Като чул тази хвалба,
горският дух се усмихнал на гъсеницата, макар че тя не могла да го види, тъй като упорито продължавала да седи
на листото. – От доста време поддържам гората свещена – заявила гъсеницата. – И какво ще получа?
– Един изумителен дар – казал горският дух. – Сега можеш благодарение на собствените си усилия да се
превърнеш в красиво крилато създание и да полетиш! Ще притежаваш прекрасни цветове, а подвижността ти ще
удивлява всички, които те видят. Можеш да отидеш където си пожелаеш в гората и да политнеш над нея. Ще
можеш да намираш храна където си поискаш и да се срещнеш с нови, красиви крилати създания. Можеш да
постигнеш всичко това незабавно, ако пожелаеш.
– Летящи гъсеници! – замислила се мъхната гъсеница. – Не може да бъде! Покажи ми няколко такива
летящи гъсеници, ако е вярно. Искам да ги видя.
– Лесна работа – отговорил духът. – Просто отиди на някое високо място и се огледай. Те са навсякъде,
пърхат от клон на клон и водят прекрасен, пълноценен живот на слънце.
– Слънце! – възкликнала гъсеницата. – Ако ти наистина си горският дух, значи знаеш, че слънцето е
прекалено горещо за гъсениците – то направо ни опича, съсипва ни косъмчетата, както знаеш... затова трябва да
стоим на тъмно – няма нищо по-лошо от гъсеница с разрошени косъмчета.
– Когато се превърнете в крилати създания, слънцето ще подчертава красотата ви – казал любезно и
търпеливо духът. – Старите ви начини на съществуване ще се променят коренно и вие ще захвърлите старите
навици на гъсениците на земята, за да се зареете във висините на крилатите същества.
Гъсеницата замълчала за миг. – Ти искаш да напусна удобното си легло тук и да поема на път до някое
огряно от слънцето възвишение, за да видя доказателството?
– Ще трябва да го направиш, ако искаш доказателство – отговорил търпеливият дух.
– А, не – казала гъсеницата, – не мога да го направя. Трябва да се храня, както знаеш. Не мога да ходя на
разни непознати слънчеви хълмове и да зяпам, когато тук ме чака работа. Прекалено опасно е! Освен това, ако ти
наистина беше горският дух, щеше да знаеш, че очите на гъсениците сочат надолу, а не нагоре. Големият земен
дух ни е дал хубави очи, които гледат надолу, за да си търсим храна – всяка гъсеница го знае. Ти ме караш да
върша крайно неуместни за гъсениците неща – заявила подозрително мъхнатата гъсеница. – Ние никога не
гледаме нагоре. – Тя отново замълчала. – Та, как ще стане тази работа с летенето?
Тогава горският дух й обяснил процеса на метаморфозата. Разказал й как гъсеницата трябвало да вземе
сериозно решение за промяната, тъй като веднъж започнал, процесът не можел да се върне назад. Обяснил как
гъсеницата може да използва собствената си биология, докато е в пашкула, за да се превърне в крилато създание.
Обяснил как промяната изисква саможертва, период на притихване и мрак вътре в пашкула, докато всичко стане
готово за израстването й в красиво, пъстроцветно крилато създание. Гъсеницата го изслушала кротко, без да го
прекъсва и без да спира да мляска.
– Дай да се разберем – заявила най-безцеремонно гъсеницата накрая. – Ти искаш всички да легнем и да се
подложим доброволно на някакъв биологичен процес, за който никога не сме чували. После трябва да се
съгласим този биологичен процес да ни обгърне в непрогледен мрак месеци наред?
– Да – казал горският дух, разбирайки много добре накъде отива разговорът.
– И ти, като големия горски дух, няма да направиш това вместо нас? Ние трябва да го направим сами?
Нали каза, че сме си го заслужили!
– Заслужихте си го – отвърнал тихо духът. – И си спечелихте силата да се промените в новата горска
енергия. Дори докато седиш на това листо, тялото ти е готово да го направи.
– Какво стана с дните, когато храната падаше от небето, водите се разделяха, а градските стени падаха – и
други такива неща? Аз не съм глупава, така да знаеш. Може да съм голяма и мъхната, но не съм вчерашна. Духът
на Земята винаги върши тежката работа, а от нас се иска само да изпълняваме указанията. А ако направим
каквото искаш ти, ще умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че трябва да яде непрекъснато... мляс-мляс, за да
оцелее. Твоята голяма нова сделка ми се вижда много подозрителна.
Гъсеницата помислила малко и заявила на горския дух: – Отхвърля се! – а после се огледала да види кое
листо да захапе. Горският дух се обърнал да си върви и чул гъсеницата да си мърмори: „Летящи гъсеници! Как
пък не!” Мляс-мляс.
35
 На другия ден гъсеницата издала указ и събрала последователите си на конференция. Всички гъсеници
притихнали и заслушали внимателно какво е научила за бъдещето голямата мъхната гъсеница.
– Горският дух е зъл! – заявила гъсеницата на своите последователи. – Той иска да ни подмами на едно
много тъмно място, където със сигурност ще умрем. Иска да повярваме, че собствените ни тела ще се превърнат
някак си в летящи гъсеници – трябва само да престанем да се храним за няколко месеца! – Тази забележка
предизвикала силен смях.
– Здравият разум и историята ще ви покажат как постъпва големият земен дух – продължила голямата
мъхната гъсеница. – Никой добър дух няма да ви отведе в непрогледния мрак! Никой добър дух няма да ви
накара да направите нещо толкова ужасно със себе си! Всичко това са уловки на големия лош горски дух. –
Гъсеницата се надула от собствената си значимост, готова да продължи речта си. – Аз се срещнах със злото и го
разкрих!
При това признание останалите гъсеници полудели от възторг и понесли в кръг голямата мъхната
гъсеница на малките си космати гръбчета, като я възхвалявали, че ги е спасила от сигурна смърт.
Напускаме това тържество на гъсениците и се издигаме леко над гората, към просторите, запазени за
онези, които могат да летят. Там, под топлите слънчеви лъчи, от дърво на дърво прелитат десетки пъстри летящи
гъсеници, които се наричат пеперуди, всяка една накипрена във великолепието на цветовете на дъгата, някои от
тях са дори стари приятелки на голямата мъхната гъсеница долу – всяка една усмихната и без грижа за
прехраната си; всяка една преобразена от големия дар на горския дух.
***
Както много други притчи, тази кратка история за една най-обикновена гъсеница носи многопластови
послания и някои прозрения, как Бог се отнася към нас с безусловна любов. Тя разказва и за настоящите земни
промени.
Крион избира гъсеницата, понеже всички ние знаем от деца, че гъсениците преминават през удивителна
метаморфоза и се превръщат в летящи пъстроцветни пеперуди. Това е класическата приказка на природата,
където един грозен, дебел и космат червей с много крака се превръща в красива, летяща в мир пеперуда. Първото
буди у нас отвращение, а второто ни изпълва с възхищение! Така че фактите са познати на всеки, а притчата при-
добива специално значение.
Тази притча разказва за нещо, което е реално, но изглежда страховито или нелогично, когато се анали-
зира по стандартите на един интелект, благоговеещ пред старите методи.
Гарантирам ви, че ако гъсениците наистина можеха да мислят и да провеждат събрания, някои от тях
никога нямаше да се подложат на метаморфозата!
Типично за човешката природа е да се окопаеш в горичката и да останеш там, стига положението да те
устройва поне мъничко. Дори на най-тъмните места има съпротивление към промяната, понеже понякога ние се
заравяме в нашите дупки и се обграждаме със старите си навици.
С течение на времето старите навици стават свещени, а новите се превръщат в богохулство.
За жалост глупостта на гъсеницата, която отказва да се превърне в пеперуда, се наблюдава всекидневно
при хората, които често предпочитат познатото зло пред непознатото добро. На всичкото отгоре на някои не им
стига просто да отхвърлят духовната промяна, ами сформират организации и проповядват наляво-надясно да
бъдат следвани техните стъпки. Чувстват се по-силни, когато се обграждат с единомишленици - особено ако са ги
убедили сами. Историята е пълна с трагичните възходи и падения на различни култове, което продължава и до
днес.
Колко от вашите собствени познати са отхвърлили нещо ново по единствената причина, че онова, което
вече имат, е „достатъчно добро”? Дори когато им поднасят дарове, някои хора се чувстват недостойни да ги
приемат или се опасяват, че има някаква уловка. Причина за този тип мислене и за трудното вземане на решения
е страхът. Той, страхът, прави старата земна енергия така стабилна.
Гъсеницата се страхува, че ако напусне убежището си, няма да може да продължи да се храни, както е
свикнала – дори за да се увери, че гъсениците могат да летят! Метафорично това означава, че ние вземаме
решения въз основа на страха, който ни пречи да прекрачим уверено на следващото ниво на съзнание. Ние си
мислим: Не може да е вярно, следователно не е вярно. После се залавяме за работата си и пак оставаме на
тъмно.
Как се отнася към нас Бог, когато постъпваме по този начин? Тази притча ни показва безусловната любов
на Бога. Тя разказва за факта, че Бог е тук с прекрасна информация и енергийни дарове в Новата епоха за хората,
които желаят да ги приемат. Никой не осъжда онези, които не искат и никой не покръства онези, които избират
да не повярват. Забележете, че макар да познаваше нагласата на гъсениците, горският дух не се опита да защити

36
новите дарове, нито да убеждава гъсеницата. Горският дух просто обичаше голямата мъхната гъсеница
независимо от всичко, затова й каза истината. Гъсеницата беше оставена да реши сама дали да приеме тази
истина в живота си, или да се придържа към старите си навици. Забелязахте ли, че духът на гората помоли
гъсеницата да направи нещо, за да намери доказателството? Старите методи бяха в разрез с това. В старото време
доказателството винаги ни се даваше наготово. Затова гъсеницата предпочете да не го търси.
Ако има нещо тъжно в тази история, то е във факта, че лидерът на гъсениците влияе върху живота на
всички околни. Той спря растежа им с послание, основано на страха, и им попречи да вземат сами важното
решение. Така че мнозина никога няма да видят слънцето, свободата и цветовете. Много ще бъдат отнесени от
дъждовете, които заливат гората, вместо да полетят към заслона на някое сухо дърво.
Крион казва, че се намираме в разгара на най-голямата духовна промяна, която се е случвала някога и че
Земята ще затрепти с нашата нова вибрация. Огледайте се наоколо. Как мислите, дали нещо се променя на тази
планета? Например:
Мирът. Днес, когато древните текстове вещаят, че пустините ще подгизнат от кръв, две държави
преговарят за правото да ползват общи води. Политическите затворници, хвърлени в тъмница на времето от
разни диктатори, сега са президенти на своите страни. „Империята на злото” се прекатури неотдавна. Забелязахте
ли?
Природните стихии. Да сте забелязали нещо различно в смяната на сезоните? Крион ни каза, че цялата
последователност на отглеждане на реколтата ще се промени. Направиха ли ви впечатление наводненията? Ами
зимните студове през пролетта? Или силните ветрове, каквито не сте виждали през живота си? Или вулканите,
които трябваше да са угаснали? Помислете за това.
Земната честота. Знаете ли, че основната честота на Земята, наричана резонансът на Шуман, открай
време е 7,8 цикъла в секунда? Армията изгражда всичките си комуникационни системи на общоприетата
константа на Шуман. И изведнъж тя скочи на 8,6 и продължава да расте.
Магнетизмът. Знаете ли, че магнитният север се измества? Знаете ли, че силата на земното магнитно
поле намалява? Какво означава всичко това? Крион ни казва, че Земята реагира на факта, че ние повишаваме
вибрацията на планетата и че сме получили нови дарове от Бога, които да ни помогнат.
Какво мислите за хората, които пренебрегват тези знаци и се вкопчват в старите положения,
когато всичко наоколо на планетата крещи: Нещата се променят!
Гъсеницата постъпи точно така и повлече много други със себе си.
Да, нещата се променят, промените вече са повече от видими, те стават ежедневие, вече са факт дори и за
заклетите песимисти. Старото си отива, като взема със себе си всичко, което му принадлежи. Сега е моментът, в
който всеки от нас, поединично, оставайки насаме със себе си, прави своя избор - да си отиде със старото или да
пристъпи в новото.
Сигурно вече отдавна си разбрал, че аз не се обръщам към тези, които са направили първия избор. Това е
разговор с теб, който се изправи срещу страха от промяна в себе си и съзнателно избра новото!
Сега заедно се учим на първите стъпки – как да пристъпим в него радостно, безболезнено, превръщайки го
в прелестно пътешествие, а не в тежък кръст, като използваме силата на течението, вместо да му противостоим!
И вече знаем Пътя – като се настроим към Него, когато Неговата и моята същности се хармонизират!
Аз съм в съответствие с Твореца, когато съм това, което е Той!
Ако не ме изпълва съчувствие към просяка на улицата, ако не почувствам желание да помогна с нещо на
този, който има нужда от помощ, то аз не съм нито Състрадание, нито Щедрост и отново не чувам тихия глас в
мен, наричан как ли не - включително чиста съвест или Божи глас.
Не се научих на тези нещо нито веднага, нито „по чудо”. Ставаше бавно и полека всеки ден, със всеки мой
избор. А животът ни изправя пред избори всяка секунда, всеки миг! От избора къде да отидем, с кого да се
срещнем и какво да облечем, до това как да се държим, какво да кажем и какво да мислим във всеки един
момент, където и да сме, каквото и да правим. Къде избираш да отправиш взор: към красивото и доброто около
теб или към безизходицата и тъгата?
Все още има хора в близкото ми обкръжение, които са с подчертано негативно мислене. Всеки ден ми се
налага да прекъсвам нечий разказ за нещо грозно, низко, недостойно. Не защото искам да избягам от реалностите
в света – осъзнавам тяхното съществуване, а защото имам отговорност към Твореца - къде насочвам и за какво
използвам енергията Му! Дали я наливам в красивите Божествени образци или в грозотата и несъвършенството,
родени от страховете и невежеството ни! Продуктите на нашето незнание и вековни заблуди са навсякъде около
нас, но сега е времето не да ги осъждаме, а да ги променим!
Да дадем свобода на Духа и воля на фантазията си да сътворят новия ни утрешен ден! Първо ще го
направим в мечтите си, а после ще ги подкрепим с реални действия, за да видим как те оживяват! Всяко велико
37
откритие, за което научаваме днес, някога е било само идея в главата на някой смел мечтател, от която той не се е
отказал, съсредоточил е вниманието си върху нея, направил е конкретни стъпки, за да й вдъхне живот и тя е
оживяла. Посягам безброй пъти всеки ден към нечии реализирани мечти – ключа за електричеството,
химикалката, мобилния си телефон, леката кола и дори компютъра, на който сега пиша тези редове.
Всеки проблем има две решения. Едното обслужва само личния интерес - Егото, на нивото на болката,
тъгата, обидата, гнева и отмъщението. Другото - божественото, онова, което е добро за всички участници в
ситуацията, което е изравнено с качествата на нашия Създател - прошка, приемане на различията ни, търпимост,
толерантност и чисто човешко съчувствие към дългия и също толкова нелек път на „другия” - на дразнителя, на
„врага” ни!
Да! Доброто, мъдро и любящо решение на проблемите ни не се намира на онова ниво на мислене и
съзнание, на което тези проблеми са създадени!
Колко мъдрост има в прозрението на д-р Дайър!
Само като променим начина, по който гледаме на нещата, нещата ще се променят!
Нашето общество има множество нерешени проблеми и всеки един от нас е запознат повече или по-малко
с тях. Но има такива, които ни засягат лично и болезнено.
За мен това е проблемът с изоставените деца.
Повече от двайсет години душата ми страда от този проблем. Сега, докато пиша за него, отново сълзи се
стичат от очите ми. Заради простото и благородно решение, което при добро желание можем да намерим, но все
още вместо него, на малките беззащитни новодошли в нашия свят същества им се предлага служебно отглеждане
и често пъти - в мизерни условия.
От едната страна страдащи от невъзможността да имат дете хора, а от другата - страдащо за любов дете!
Между тях безсърдечно се е изправила в цял ръст администрацията на бюрократичната машина!
Аз си представям една обединена информационна система, включваща всички хора, които са изпълнени с
любов и които са готови да я дадат на едно започващо своя жизнен път същество. Не съм чула досега човечно
аргументирано и издържано обяснение защо да не се везма детето още от родилния дом. Три денонощия са
достатъчно време за всеки човек да реши готов ли е да стане родител, или не. И ако отговорът му е не, то няма
нищо осъдително. Всички ние израстваме с различни темпове. Социалният работник към всяко едно болнично
заведение да информира следващия от списъка с желаещи и след още два-три дни обучение на бъдещата майка в
родилното отделение, детето да намери новия си дом, очакващ го с радост и любов.
Веднага чувам реакцията на негативно мислещите, на черногледите хора: „Не е чак толкова лесно, колкото
си го представяш!” „Трябва да обмислим всички страни, да предвидим всички възможни варианти!”
Не, не е наша работа! Това е Божията част от задачата! Нашата е да искаме добро, позитивно и благородно
решение и да се стремим към него с реални дела! Да дадем най-доброто, на което сме способни като цяло, като
група, като общество и после да оставим нещата просто да се случат!
А как ще се случат? Няма никакъв друг начин, освен съобразно вечните и неизменни Божествени закони,
като този за Привличането! Вселената е винаги на нашите услуги, нашите желания са закон за нея! Да служи на
доброто, на Цялото, е нейна Висша привилегия!
Колко пъти през годините съм чувала такива отговори – „Това не може да стане!”, „Така не е прието!”
Точно това е причината, да – че така все още не е прието! Колкото и доказателства „против” да бъдат
приведени, тези, които са „за”, винаги ще бъдат онези добрите, човечните, Божествените! Често аргументът е
биологичната майка – ако тя си промени мнението и потърси изоставеното дете. Какво по-добро решение от това,
тя да влезе в същия този списък на любящите чакащи и да й бъде даден шанс да отгледа друго дете? Някой с
любов отглежда нейното, а тя дарява любовта, която тогава не е имала, но впоследствие е намерила в сърцето си,
на друго нуждаещо се от нея дете? Създадените причинно-следствени отношения са хармонизирани и Законът за
Кармата е завършил работата си.
Добър край за всички участници – именно това е критерият, че е намерено мъдро, любящо и работещо за
всички Божествено решение. Може би някой ще попита какво ще стане с цялата тази останала без работа маса от
социални служители? Да, те ще останат без работата, която вършат по принуда и без любов, но ще имат шанса да
намерят онова поле на изява, където ще вложат освободения творчески потенциал и това ще им върне загубената
радост и ще им даде удовлетворение от тяхната полезност.
Защо същите тези Домове за изоставени деца да не се използват като социални центрове, където
родителите, заедно със своите деца, да намират професионална помощ и съвет – от същите тези хора,
специалистите, които ще правят връзката родител-дете още по-здрава и силна?
Родителите ще бъдат подпомагани, съветвани, а най-неопитните – обучавани по въпроса: какво означава
да си родител и каква гигантска отговорност е! Не се сещам за по-трудна, по-благородна и по-отговорна дейност
38
от тази – родителството! Тази, която най-пряко ни засяга всички нас и поотделно като индивиди, и като
общество! Всеки от нас носи в себе си грешките на родителството, страда от тях и после ги предава на своите
деца! Не е ли време да прекъснем този порочен кръг? Кога, ако не сега, кой ако не аз и ти?
А децата в съседната стая да получават напътствия, помощ и знание с песни и игри! Центрове
„Монтесори” из цялата страна!
Вслушвам се в себе си - какво става в мен сега, докато пиша тези редове - очите ми насълзени, пулсът
ускорен, а дъхът - учестен.
Да, това е Божественият план за нашето утре! Чувствам го със сърцето си, с клетките и кръвта си, с цялото
си същество! Това не е химера, а реалното ни близко бъдеще! Защото повече по старому нито искаме, нито вече
може! Старото време със своята стара енергия на страх, невежество и нелюбов отмира и отива там, където му е
мястото – в историята на нашето развитие, наречена ЧОВЕШКИ ПЪТ!
Аз не научих тези неща „с ръкавица” (ако бях използвала посоката на течението) и ми се наложи да ги уча
„с камшик” (противопоставяйки му се).
Не ги научих по пътя на наблюдението и поуката, а по пътя на страданието.
Всяка дума, която казвам тук, е изстрадана и зад всяка отделна дума стоят множество примери. Такива
тъжни примери имаме всички ние, родените и живеещи на тази планета, а и целта ми не е да те разплача и
разстройвам, като ти разказвам своите! И аз като теб се гмурнах за няколко десетилетия в морето на болката и
страданието, на самотата и отчаянието. Повярвай ми, че знам как е там и знам как се чувстваш сега, в този
момент, докато четеш тези думи! Изпълнена съм със съчувствие към теб, към себе си и към всички нас. Много
бих искала да скъся твоя път и да направя за теб това, което не можа да стане за мен тогава, когато най-много се
нуждаех от няколко любящи думи, малко разбиране и подкрепа.
Аз изпих горчилката на страданието докрай, без да знам, че имам алтернатива. А ти какво избираш?
Защото само и единствено ние избираме какво да направим – да поемем протегнатата към нас ръка и да извървим
остатъка от Пътя си в компанията на едно постоянно любящо ни Присъствие или да я отхвърлим и да
продължиим отново сами!
Отново ни се дава правото на избор!
Нека го направим мъдро и с любов!
Защото не можем да помогнем на никого, ако не помогнем първо на себе си!
Не можем да спасим давещия се, ако ние самите първо не се научим да плуваме!
Не мога да помогна на детето си да живее в изобилие и щастие, ако първо АЗ не го направя за себе си! Да
му дам живия пример – не на думи, а НА ДЕЛА!
Знанието е едно, Истината е една и тя ни е казвана толкова много пъти, по толкова различни начини и от
толкова благородни и велики умове!
Можем да дадем на другите и на света само това, което имаме!
Не можем да обичаме когото и да било, включително майка си и детето си, ако не се научим първо да
обичаме себе си!
Много често в живота си, особено напоследък, чувам репликата:
„Ти си си надвила на масрафа и сега можеш да си позволиш всичко!”
Точно така, само че в обратен ред!
Аз първо се разделих с влиянието на „другите” в живота ми, после си позволих свобода и всичко, което ми
носеше радост, спазвайки закона за свободната воля на всеки човек и чак тогава си „надвих на масрафа”!
Първо счупих оковите, с които се бях оковала, вярвайки че трябва да следвам стадото и да бъда като
„другите”.
Взех си обратно от „другите” изгубения контрол над живота си!
Станах господар на живота си!
Скъсах с всички ненужни и дърпащи ме назад неща.
Стъпих в бездната на неизвестното трепереща и ужасена, напълно недоумяваща какво ме очаква там!
И още не знам, но вече не искам и да знам, искам да се оставя Животът/Вселената/Бог да ме изненадат. Не
ме е страх, защото вече познавам Божествените правила и закони, зачитам ги и ги спазвам, защото прегърнах
вярата, а после и знанието, че не съм сама, че същата тази Сила, която движи по съвършени орбити планетите, се
грижи и за мен. Пожелах да живея в настоящето - истински и пълноценно, защото вярвам, че наистина „животът
е това, което ни се случва, докато ти си правим други планове!”
Попитали един Мъдрец как се става художник, а той отвърнал: „Това е най-лесното нещо – потапяш
четката в боята и я оставяш да се слива с платното!”

39
 Аз не знам как се пише книга. Знам, че поисках да споделя пътя си със света, седнах пред компютъра с
намерението да дам най-доброто, на което съм способна и казах: „Да бъде волята Ти!” И се оставих думите да се
изливат свободно през мен, без да знам какво ще е следващото изречение!
Това научих досега в търсенето на смисъла – да се отпусна и да пусна Бога, като се доверя, като намаля
контрола за сметка на доверието в интелигентността на Вселената, като дам най- доброто от себе си, пък да става
каквото ще!
Да се оставя да бъда средство в ръцете Му, докато ме научи как да бъда Негов партньор и Сътворец!
Когато един ден през 96-та видях възрастен човек да рови в контейнер, за първи път чух собствените си
мисли толкова ясно:
„Живее ми се, но не така!” и
„Какъв е смисълът?”
Какъв е смисълът да работя и да се трепя цял живот, за да свърша така – до контейнера, в недоимък,
икономии и мизерия?
Не ми е нужен тогава този живот, не, благодаря!
Или достоен човешки живот, или обратно при Създателя!
Още помня колко необратимо беше решението ми, колко категоричност и сила вложих в него, и го
изпратих към Вселената в онзи слънчев ден в Пловдив, на балкона на панелния блок на сестра ми! Осъзнах, че
има и по-лошо от смъртта и се разделих завинаги с още един страх!
И къде е странното тогава, че много скоро дойде предложе-ние за работа в чужбина? Просто това е
начинът, по който работи Вселената! Тя е ВИНАГИ на нашите услуги, стига да поискаме от сърце и душа, със
цялата си вътрешна сила и мощ! И после да потвърдим желанието си с дела!
Тогава, по онова време, съвсем не знаех нито какво направих, нито как се случи така, но вече знаех, че
това ОПРЕДЕЛЕНО НЕ Е късмет, съвпадение или случайност. Не знаех за връзките между нещата, че аз със
своето съзнателно намерение съм променила своята реалност.
Със сигурност вече знаех, че по старому нито искам, нито мога. Но и не знаех поновому как да стане. Къде
е новото, как се прави, къде да го търся?
Чувствах някаква последователност, някаква формула, но все още не напипвах как се задействат нещата!
Но пък започваха да се случват все повече такива „случайности” и „съвпадения”, и колкото повече се
случваха, толкова повече се събуждаше любопитството ми да разбера какъв е механизмът!
Междувременно продължавах да действам по метода на сляпото коте, опипвайки наоколо и на принципа
на опарването се научавах малко по малко какво не може и какво не трябва, къде боли и от какво ми е зле.
Беше ми зле от необичаната работа, но съвсем не знаех какво искам!
Оказа се, че най-големият ми проблем не беше това, което имах, даже не и това, което нямах, а че не знаех
какво искам!
Или както е казал мъдрецът: „Когато не знаеш накъде вървиш, винаги ще стигнеш някъде другаде!”
И аз, разбира се, продължавах да стигам другаде!
И дори не можех да схвана как да разбера какво искам? Не знаех как се разбира какво искаш, как се прави?
Е, това вече беше дъното! По-зле вече не можеше да бъде! Бях повече от отчаяна.
Как го правят „другите”? Започнах да разпитвам наляво и надясно. Как те знаеха с какво искат да се
занимават?
Не бързай да се радваш, отговорът няма да ти хареса, макар че може и да си го предусетил – те не знаеха!
Но по-лошото бе, че даже не се и питаха!
Единици бяха тези, които се измъчваха от тази дилема! Тези, които бяха добре платени, бяха самодоволни
и това съвсем не ги вълнуваше, а другите търпяха мизерията и недоимъка, защото видите ли „такъв е животът”,
„какво мога да направя аз”, „нищо не зависи от мен”, „имам отговорности”, „имам семейство”, „имам да храня
деца” и какво ли още не, от което ми ставаше още по-зле!
Да, колко вярно го е казал мъдрецът: „Нито една капчица не смята, че е причина за наводнението!”
Ние наистина не съзнаваме, че всеки един от нас е причина нещата да са такива, каквито са! Имам предвид
ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС - без изключение! Ние наистина не съзнаваме, че е в наши ръце да ги променим, като
променим отношението си към същите тези неща! Да, всички ние сме капчици в човешкия океан и всички ние до
един СМЕ причина за наводненията! Но тогава още не го осъзнавах.
Започнах да се съмнявам дали не съм наистина такава неблагодарница, както са ме наричали много пъти и
са ме гледали с упрек - какво ти е, имаш си всичко и всичко ти е наред, какво ти става, имай малко благодарност,
хората тънат в мизерия и бедност, а ти си все недоволна! Как не те е срам, какво още искаш, имаш дом, кола,
добре платена работа, обичат те, какво повече не ти достига?
40
 Но отвътре ме ядеше, изяждаше ми вътрешностите едно постоянно неудовлетворение. Какво да правя с
къщата – тя е само сбор от тухли и цимент, какво да я правя колата – тя е само желязо, което ме премества в
пространството насам-натам, за да виждам как всичко и навсякъде е едно и също и няма никакъв смисъл. Няма
радост, няма блясък в очите, няма усмивки, няма любов, няма живот. Движещи се мъртви души навсякъде около
мен.
Къде е проблемът? Къде е грешката? Къде е решението?
И пак като тигъра от „Мечо Пух” – продължавах да търся високо горе и ниско долу, навсякъде, където ми
виждаха очите, навсякъде, където се сещах!
Къде е радостта? Къде е удовлетворението?
Продължавах да търся, но винаги в неправилната посока.
Търсене НАВЪН
Какво искам да правя, с какво искам да се занимавам? Учили са ме цял живот колко е важно това,
очакваше се от мен да го знам преди да навърша 18, а вече бях на два пъти по толкова и пак не знаех. Срам и
позор! Пак по метода на грешката завърших нещо, което ми беше противно както да уча, така и да превърна в
своя професия. Но това ми препоръчаха „другите” и аз ги послушах. Отчетох го като грешка, платена с няколко
изгубени години и продължих нататък, но отново НАВЪН - към следващото образование, отново по старите
добре познати ни критерии за престижност, имидж и авторитет! Този път определено беше по-добре, беше ми
повече по вкуса, но си оставаше висящ и нерешен въпросът какво искам да правя, какво би ми донесло радост и
удовлетворение?
Това тъй дълго лелеяно удовлетворение!
Ходех на работа и се връщах ден след ден, но въпросът не спираше да се появява на дневен ред
непрекъснато!
Не, не беше по-благосклонна към мен съдбата, както се опитват много хора и много години да ме убедят.
Прекратявах неработещи, превърнали се в рутина връзки, разочарована и наранена, с усещането за
поредния провал по критериите на „другите”, изплаквах мъката, окъпвах я в сълзи и изнамирах сили да се
изправя и да продължа. Откъде намирах силите ли? От надеждата, че утре ще е по-добре, че следващия път ще се
получи и от вярата, че има отговор!
И продължавах да го търся, но все НАВЪН!
И продължавах да плача, да страдам, да се разделям с хора и домове, създадени с надеждата да намеря така
дългоочакваното щастие някъде и с някого, да спра на едно място и да се успокоя! Да стана щастлива като
„другите” и така продължавах да го търся там някъде НАВЪН!
Наложи ми се пак по трудния начин, по пътя на страданието да прозра простичката истина, че когато
измествам опорната точка ИЗВЪН себе си, Вселената ще се погрижи да подкопае основата, върху която
тази точка лежи!
И го прави с всичката си Любов към мен и именно от Любов!
И така изранена, кървяща и разбита, изведох един друг вечен Вселенски принцип!
Когато изнасях центъра на равновесие извън себе си, решавайки, че щастието е в човека до мен, той или се
пропиваше, или се дрогираше, или се появяваше някаква друга причина, довеждаща до тотално разочарование и
край на връзката!
После опитах да го изнеса в работата, но тя или ми опротивяваше, или ставаше рутина и ми омръзваше,
или беше лишена от творчество.
Тогава реших да превърна в цел тежката артилерия – бизнеса и парите.
Отърваването от тази въртележка, според мен, е от най-трудните неща!
Тази битка взе от мен най-тежките жертви. В нея опознах бясната скорост, постоянното препускане, стрес
и надпреварата с времето! Играта се водеше в света на мъжете и трябваше да се науча да ги побеждавам на тяхна
територия, по техните правила и в тяхната любима игра! Висока цел, изискваща големи жертви. Превърнах се в
жена отвън, а отвътре мъж. Отиде си всяка женственост и мекота. Мислех като мъж, държах се като мъж, пушех
като мъж и определено бях по-силна от повечето срещани наоколо мъже! В резултат на това започнах да
привличам в живота си индивиди, които имаха нужда от закрила, да бъдат дундуркани и успокоявани за всяко
дребно нещо, безпомощни и хленчещи!
Парите идваха, но аз започнах да си отивам от самата себе си!
За какво ми бяха тогава те? Да плащам със здравето си, за да правя пари, а после да давам същите тези
пари за операции и лекарства, т.е. да си купя здраве! Къде е логиката, къде е смисълът?
Къде е удовлетворението, къде е радостта?

41
 Вселената отново срути опорната ми точка, изнесена НАВЪН!
Какво друго ми оставаше? Къде беше проблемът ми, защо го няма щастието, къде е, къде да го търся, кой
да ми каже?
Тогава срещнах самотата. Нямаше значение къде съм, какво правя, какво става около мен, колко шумно
беше или колко хора имаше наоколо, аз чувствах само едно единствено нещо – САМОТА! Пълна, абсолютна
самота и празнота! И нищо не беше в състояние да я запълни! Аз бях едно голямо празно, една бездна на самотно
отчаяние, напълно забравена от Бога!
Мислиш, че тогава се осъзнах и се обърнах навътре към себе си и прогледнах за нещата, които пиша сега
ли? О, ти си оптимист, благодаря ти, но не, това стана 10 години по-късно!
Защото следващите десет години прекарах да поправя това, което вече бях разрушила с предишните си
избори!
Наред с другите здравословни проблеми, които бяха лечими – една част с терапии, а друга чрез операции,
имаше един, който буквално ме съсипа! Страдах от стерилитет, нямаше никакъв начин да стана майка!
Жестоката цена, която платих за изборите си и за невежеството си! И открих това точно когато бях решила, че
щом смисълът, щастието и радостта не са нито в партньора, нито в работата, нито в удоволствията, нито в
парите, то тогава не остава нищо друго, освен да са в децата! Но пък се оказа, че не мога да стана майка - най-
тежкият от всички удари!
Не можех, обаче, така лесно да се дам. Затова ли минах през тази сурова школа досега? Не можех да
приема отговора НЕ! Ако не става по този начин, ще опитам по друг, ако не става по другия, ще намеря трети,
ако не става по никой съществуващ, ще измисля нов, но не мога да се предам, защото това беше последната ми
надежда!
Последваха 10 години на ходене по лекари, всякакъв вид терапии, хормонално лечение, шепи лекарства,
инжекции и безрезултатни опити „инвитро”.
Вървейки по този път, стигнах до друго едно вселенско правило: колкото по-силно се стремиш към
нещо, толкова повече то ти убягва!
Ако си поставя за цел нещо, което се намира извън мен и започна да се стремя към него с всички сили и
средства, очаквайки то да ми донесе щастие, то най-вероятно ще ми убягва. Защо ли? По две причини: първо,
защото опорната точка отново е изнесена НАВЪН и на Вселената не й остава нищо друго, освен да я срути; и
второ, защото тогава започва полека да се образува дълга поредица от дребни и незначителни сами по себе си
събития, които малко по малко повеждат по пътя на компромис със себе си. Започва последователно затваряне на
очите пред „дребни” неща – малка лъжа тук, малко грубост там, малко безсърдечие към болката на някой друг,
малко осъждане, малко сарказъм, малко ирония, малко пренебрежение към някой в по-трудно състояние, за
когото нямаме вече очи... Списъкът е по-дълъг, отколкото допускаме. Старата ни леля ни моли да отидем да я
посетим... Абе къде ти време за такива глупости, „аз бързам, нямам време”. Молят ме да свърша нещо дребно за
някого, но „аз съм толкова заета, аз нямам време за тези дреболии, нека си намери да му помогне някой друг”!
На онзи етап вече сме глухи за любящия глас в нас, който се нарича още Съвест. Тогава вече е късно,
хванали сме се на примката на невежото ни Его и тя бавно, но сигурно се затяга. То се е раздуло от важността на
мисията си и всичко, което е пречка по пътя му бива пометено. За да притъпи гласа на съвестта, на вътрешния
наблюдател в нас, Егото нарича това „дребни прегрешенийца”. То вече ни е убедило, че залогът е висок и той е
нашето щастие! Вече не е важно, че погазва някой „друг” – е, нали са ни научили вече, че „целта оправдава
средствата”!
В това няма нищо мистериозно или необяснимо и напълно отговаря на всичко многократно казано до тук.
Всичко е енергия със съотвента честота (вибрация). Всяка мисъл, дума, жест, постъпка, си има свой
вибрационен код.
Качеството на моя утрешен ден е сбор от вибрационните кодове на изборите ми, направени
предишния ден!
Толкова е просто, че да се чудиш как е възможно милиарди интелигентни същества, „венецът на
природата” да не го прозрем!
В преследването на тази така важна и невъзможна цел, наречена „търсене на щастие извън мен” се
задейства поредица от нисковибрационни избори.
С други думи, сборът от:
едно закъснение,
плюс две дребни лъжи,
плюс нещо обещано и несвършено,
плюс нагрубяването на колегата,
42
 плюс гневния изблик срещу шофьора на волана пред мен,
плюс язвителната забележка към продавачката в магазина,
плюс стареца, когото не пропуснах на опашката, защото много бързах да съм щастлива и нямах време за
„другите”,
плюс старата жена с тежката чанта, която подминах, пак защото „нямах време”,
плюс шамара на детето си заради счупената чаша или двойката в училище,
плюс още десетина или повече такива „дребни прегрешенийца”
е равен на пълно и тотално неудовлетворение,
„липса на късмет” и
„лошо стечение на обстоятелствата” или пък
„непровървяване” в нещото, което е много важно за мен.
Този резултат ме изнервя, напряга, разгневява, огорчава и ме прави още по-глуха и сляпа за „другите”,
зациклям още по-здраво в същата тази въртележка, в която може да се въртя не само цял един живот, но и
поредица от животи! Което всъщност се е случило с всички нас!
Задействали сме закона за причинно-следствените връзки и започва плащането на сметката! Или в най-
добрия вариант - осъзнаването на неговото съществуване и цел!
Междувременно се появяват малки светли моменти в живота ни (нали затова са измислени празниците и
тържествата), да вдигнем малко вибрацията, да направим нещо мъничко и мило за някого и да успеем поне за
малко да се замислим за взаимовръзките, да отпуснем педала на газта и да започнем да четем знаците по пътя.
Колко често, обаче, се възползваме от тях, за да направим именно това, е вече друг въпрос.
Така че не става дума да се откажем от желаното, а да се освободим от привързаността към резултата!
Не да спра да го искам, но не да го искам на всяка цена!
Защото да искам нещо на всяка цена означава, че съм заложила всичко на една карта, че отново съм
изнесла опорната си точка извън себе си! И тогава не остава нищо друго, освен да не получа желаното, или да го
получа с цената на толкова големи жертви, че да не носи никакво удовлетворение и радост!
„Когато не получаваме това, което искаме, означава, че получаваме това, от което имаме нужда!”
Разбрах, че ситуациите идват, за да ми напомнят, че от мен се изисква само да дам най-доброто от себе си,
да следя да не нарушавам вечните закони и да зачитам правата на другите.
О, съвсем не казвам, че е лесно да се направи, като се има предвид непознаването на тези закони! Нали
именно на невежест-вото дължим всичките си болки, разочарования и страдание! И аз, и ти, и всички ние!
Именно всеобщото незнание е причината за всички тези мъки, бедност, глад, войни, мизерия, болка, гняв и
страх и е нарушило вътрешната ни хармония и покой.
И така, бях на етапа „сигурно децата са смисълът на живота”.
След няколко години на неуспешни опити при един и същ лекар, реших да го сменя. Още на първия
разговор новият доктор ме попита какво работя и как бих описала работата си. Веднага разбрах накъде бие и
съкратих поне половината.
Той ме изслуша внимателно, но доста изненадано и после ме попита: „Ти наистина ли вярваш, че с цялото
това напрежение и стрес можеш да станеш майка? Я си иди вкъщи и си помисли какво искаш – кариера или деца.
Ако наистина искаш да станеш майка, с твоите проблеми, диагноза и наистина малки шансове за успех, трябва ти
пълно спокойствие, затова най-добре напусни работа. Довиждане.”
Излязох и се чувствах като ударена от влак. Как така „напусни работа”? Тази мисъл дори не се вместваше
в съзнанието ми. Да напусна работа и да правя какво? И да стана финансово зависима от някой друг? Не! Това не
може да стане! Но аз наистина искам дете! Но пък шансовете ми са мизерни, а рискът голям! Да, но ако не
опитам, няма да имам и толкова! Този вътрешен диалог не спираше денонощно. Бях разкъсвана отвътре.
В един момент ме осени идеята, че тази агония всъщност беше най-лошото от всички възможни
вероятности! Така че, я да видим с какво реално разполагам.
Да приемем, че избирам работата. Да, мога да направя и кариера, и още по-висока заплата. Но пък какво
всъщност правех с цялата тази голяма заплата? Давах я на лекарите! Аз практически работех за моя гинеколог!
Така погледнато, това ми изглеждаше, меко казано, лишено от смисъл!
Ако напусна, кой е най-лошият вариант? Да не успея с майчинството.
Но аз така или иначе няма да успея със сигурност, ако изобщо не го направя, защото вече бях почти на 38
и не ми оставаше много време за опити. Следователно, във всеки един момент мога да се върна в света на
бизнеса, където името ми е познато и добре дошло. Тогава, какво реално имам да губя?

43
 На следващия ден написах молба за напускане и след месец, за първи път в живота си щях да съм без
работа! Вътрешно треперех, страховете вилнееха, но решението ми беше необратимо!
Тогава не знаех, че това беше тест - колко силно искам майчинството и готова ли съм да платя най-
високата цена, за да го получа.
Дните си минаваха и както сигурно вече се досещаш, именно тогава получих най-примамливите
предложения за кариера, пътувания в чужбина, престиж, пари и имидж. Но това вече беше извървян път. Аз
духом вече си бях тръгнала оттам.
И именно тогава срещнах
Изобилието
Една вечер, съвсем неочаквано (но едва ли „случайно”), след много години прекъсната връзка, ми се обади
чуждестранен клиент от предишна работа да ми каже, че има едно много интересно предложение за мен, но
доколкото ме познава, сигурно ще откажа, защото „няма никакъв екшън”, а само спокойствие и пари! Бях
изумена! Как е възможно? Та тези работи стават само в приказките и във филмите, а аз съм обикновен жив човек
от плът и кръв!
Оказа се, че негов голям и важен бизнес-партньор иска представителство и търси не голяма безлична
фирма, а доверен човек и ... без ограничения в заплащането!
Този човек, с когото приех да работя, година по-късно доведе друг свой приятел, а онзи приятел – негов
приятел, а неговият приятел – свой партньор. Така и до този момент, в който пиша това, аз работя с клиенти,
които в същото време са и едни от най-близките ми хора. Те ме научиха по смайващо щедър начин, че наистина
парите са прекрасно средство за комфортен живот, но не и цел.
С изумление научих, че един поздрав за рожден ден, едно лично посрещане на летището, едно мое
пътуване в чужбина, за да улесня нечия напрегната програма се оценяваше като жест на внимание в пъти по-
високо, отколкото тонове свършена работа!
Оказа се, че хората плащат много повече за внимание, разбиране, човешка топлина и доброта,
отколкото за труд!
Започнах да долавям някои все още странни за мене по онова време взаимовръзки.
Например – купих си красива чанта от Русия. Още първия ден, в който я използвах, на връщане към къщи
влязох в супермаркета и жената на касата ахна – каква красота! Това била най-красивата чанта, която е виждала!
Набързо изпразних чантата от съдържанието й в една найлонова торбичка и й я подадох с усмивка. Днес вече не
помня чантата, но още помня сменящите се едно друго чувства в очите й – смесицата от първоначалното
възхищение, последвалата радост, удивление, благодарност и изумление! Този букет от чувства е много по-ценен
от всички чанти на света, взети заедно! Затова, когато на следващия ден получих съвършено неочаквана сума,
десетки пъти надхвърляща цената на тази чанта, аз видях връзката и разбрах, че така работи Вселената! Тя
просто не държи празно! Аз създадох вакуум и тя го запълни изцяло в хармония с Вселенското изобилие!
И така, след като се отказах да се занимавам основно с правенето на пари, насочвайки вниманието си
към майчинството и децата, изобилието потече с пълна сила в живота ми!
С риск да се повтарям, ще го кажа още веднъж с други думи, защото много бих искала изобилието да залее
цялото човечество, ако е възможно дори още сега! И защото мечтая да живея в общество на богати и щастливи
хора - да съм богата сред богати!
Когато отдръпнах концентрираното си внимание и времето си от парите като цел, без обаче да преставам
да ги искам, и го насочих в нещо друго, което ми носеше радост, те просто потекоха!
Тук има още нещо, което бих искала да споделя. Това е нещо като трик, който правя със себе си във
вътрешния си диалог. Когато искам нещо, но то ми изглежда прекалено скъпо или прекалено луксозно,
провеждам един много важен вътрешен диалог. Първо - много е важно да уточня защо го искам това, коя част от
мен го иска и какъв е мотивът. Ако се окаже, че го иска онази моя част, за която е важно да направи добро
впечатление, да се покаже, да бъде оценена по-високо от „другите”, да бъде повече ценена и уважавана заради
притежанията си, то тогава не й го позволявам и следва отказ. Но когато го иска естетът, който живее в мен,
когато омагьосан от красотата и изяществото на желаната вещ не може да откъсне очи от нея, когато едно
произведение на изкуството с красотата си ме кара да се чувствам прекрасно, да чувствам радостта в себе си, да
чувам пулса си, когато това красиво нещо ме прави по-добра, по-обичлива, по-мила, по-сърдечна към другите и
света, то тогава със сигурност знам, че Богът в мен заслужава само най-доброто и е върховна радост и даже чест
да Му го предложа.
Трикът се състои в следното. Казвам си: е, ако се намери някой да ми докаже защо аз не заслужавам да
имам тази прекрасна вещ, да ми обясни с какво е по-достоен този, който я заслужава, то тогава бих се съгласила

44
да се откажа! Нито веднъж досега не съм срещнала човек, който е могъл да ми даде подобно доказателство! И
няма и да срещна, защото НЯМА И НЕ МОЖЕ ДА ИМА ТАКОВА! Защото всички ние заслужаваме само това,
което си разрешаваме да притежаваме! Колкото си позволяваме да мечтаем и да имаме, толкова и получаваме!
Колкото по-мащабно искаме и мечтаем, толкова повече и получаваме!
Колкото си позволяваме, толкова получаваме!
И Вселената е винаги на нашите услуги!
Междувременно прозрях и още един важен ключ:
Когато радостта в очите на другия ми носи повече радост, отколкото е съжалението от раздялата с
нещото, което съм дала, то резултатът винаги е изобилие!
Бях поразена от откритието си и бързах да започна да го прилагам, за да видя дали не греша. Започнах да
научавам и подробностите, но само, докато го прилагах. Вселената ми се разкриваше в ход! Разбрах, че не е
възможно да я изследвам от дивана вкъщи или пред телевизора! Единствено ако и когато действам.
Разбрах, че когато давах, за да получа нещо в замяна, винаги получавах... разочарование!
Но когато давах, защото това ми доставяше радост или исках аз да доставя на някого радост, към мен
потичаха какви ли не неща – пари, бижута, скъпи вещи и дори луксозна кола!
Но от съвсем друг, съвършено неочакван източник!
Тогава прозрях, че почти никога не получавам нещо от този, на когото съм дала, но пък получавам много
повече от друго място!
Това също беше ново!
Сякаш всички хора бяха близки роднини и когато един не можеше да си плати, дълга му плащаше друг,
при това с огромна лихва! В крайна сметка, не е моя работа кой ще ми върне заема!
И последното прозрение, за да приключа тази тема, беше връзката между изобилие и щедрост.
Изобилие има само, когато се научим да държим баланса между двете еднакво важни неща - давам-
получавам!
И колко голяма беше изненадата ми, когато установих, че хората се затрудняват повече да получават,
отколкото да дават!
Те се радват, когато доставят радост на някого, но не могат да приемат това, което им дава някой друг! Те
не си позволяват да им се достави радост! И как могат да си го позволят, като не се обичат! А как да се обичат,
когато от малки ни внушават, че да обичаш себе си е „лошо” и егоистично! Отново порочен кръг!
Вместо да поеме дъх, свързвайки се по този начин с Духа, да се усмихне и да благодари, обикновено
отговорът е: „Не, не мога да приема” или „Нямаше нужда”.
Отказ!
Казва НЕ на Вселената, но не знае, че Вселената е там, за да му служи и тя е на нашите услуги денонощно!
И щом ние казваме „НЕ”, тя ще удовлетвори желанието ни за бедност и недоимък! Нашите желания са закон за
нея!
„Не” е спиране на кръговрата на енергията!
„Не” е застой!
„Не” е енергиен блокаж!
„Не” е нежеланието ни да приемем естественото си наследство, което е наше право, така както дишането,
смехът, радостта, усмивката, прегръдката, прошката, съчувствието, помощта и любовта!
Парите са част от живота и средство този живот да стане радостен, лек и приятен! И средството да ги
получаваме са „другите”, хората.
Има дни и седмици, в които „работя” по час на ден, а има и такива, като тези сега, в които телефонът с дни
не звъни!
Но аз не мисля, че да усъвършенствам себе си, да служа на цялото, да правя нещо, за да може на света да
му стане по-леко и по-добре е по-маловажна работа, отколкото да произвеждам например цигари в някой
тютюнев комбинат по осем часа на ден в продължение на 30 години и благодарение на моя труд да умрат поне 20
пушача от рак на белия дроб!
Аз не съм против работата! Да твориш – това е заложено в нас, ние сме СЪТВОРЦИ на Създателя ни и
творци на собствения си живот и този творчески процес не може да бъде спрян!
Но да твориш и да „работиш” далеч не са синоними!
Къде е разликата ли? Ами представи си, че някой просто ти подарява един милион безвъзмездно, което те
освобождава от задължението да работиш, за да издържаш себе си и семейството си. Какво би правил тогава? Би
ли продължил да правиш това, което правиш сега, защото то ти носи радост и удовлетворение? Ако да, значи
твориш, а ако не – значи работиш! Да твориш не значи обезателно да си художник или поет. Творец значи да
45
правиш нещата с радост и любов. Творчество е когато това, което правиш, така те е погълнало, че си забравил
кой си, къде си, кой ден е, колко е часа и т.н.
Сега аз знам, че творя, защото няколко дни поред отивам да си легна с убеждението, че е време за лягане, а
се оказва, че е време за ставане. Минали са 7-8 часа като миг! Защото докато пиша си представям как четейки
тези редове, пред очите ти една по една се отдръпват тежките завеси на страховете ти и на незнанието на
причинно-следствените връзки между събитията и ситуациите в живота ти досега.
Представям си как с нови очи поглеждаш на същите тези хора до теб в живота ти, които до вчера са били
„другите” или „врагът” и им се усмихваш с добрата усмивка на разбирането, прошката и любовта!
Представям си как поглеждаш към децата си и осъзнаваш колко много можеш да им дадеш, ако си
позволиш да живееш свободно, радостно и в хармония със себе си и с тях!
Представям си как прегръщаш човека до теб с пълното осъзнаване, че не прави нищо нарочно, за да те
нарани или за да отмъсти! Че е точно толкова объркан и изплашен, колкото и ти, независимо, че може да се е
вживял в някоя роля и да е повярвал, че Е тази роля!
Представям си, че като се събудиш утре сутринта, първата ти мисъл ще бъде да благодариш за слънцето,
за птичките и за шанса да си тук!
И когато излезеш на улицата, с ведра усмивка ще кажеш „добро утро” на някой непознат, който е чакал
знак за нещо важно в живота си и твоят поздрав ще бъде този знак!
Защото „неведоми са пътищата Господни!”
И именно това му е хубавото на този живот!
Че ние сме средства в ръцете на Бога и същевременно сътворци, че Той твори чрез нас и ние творим чрез
Него!
Затова сега знам, че днес творя своето утре така, както вчера сътворих своето днес!
В онзи вчерашен ден, когато бях смазана, болна, нещастна и самотна, избрах да направя нещо за някого и
нещастните да станат с един по-малко. Избрах да дам това, което не получих, за да може поне един друг човек да
извърви този път с радост, вместо със страдание!
И именно този миг определи живота ми днес и го промени, като го напълни с радост, изобилие и със
синовете ми.
Една година по-късно се появи негово височество дългоочакваният син!
Това беше денят, в който най-голямата ми радост съвпадна с най-голямата ми болка! Да, може да ти звучи
смахнато или абсурдно, но се чувствах точно така и си обещах, пишейки тази книга до теб, да сваля всички маски
и да ти покажа истинското си лице, заедно с всички свои падения и възходи, грешки и постижения!
С ужас установих, че празното си беше там, то не си беше отишло с идването на детето!
Да, децата са голяма радост и независимо от безсънните нощи и пълното обсебване, на което са способни
само те, много му се радвах и с умиление наблюдавах как расте, но Празното не само че не се напълни, а стана
още по-голямо!
За първи път се усъмних дали съм добре, дали не ме е напуснал здравият разум. Но от друга страна,
именно здравият ми разум ме беше довел дотук! Та нали именно него бях следвала през целия си живот! Но
какво друго имаше тогава като алтернатива на здравия разум? Не знаех и реших, че няма.
Нямаше повече пътища НАВЪН, бях претърсила всички посоки, бях опитала всичко, за което се бях
сетила. Но така и не намерих смисъла!
Е, добре тогава, прибирам се обратно при Този, Който така жестоко се подигра с мен!
Сега не се гордея с това си решение, но тогава наистина не се сещах за друго. И така, обмислих
подробностите, обезпечих финансово оставащите от семейството и тръгнах да реализирам връщането ми при
Създателя. Но макар и тогава да не го знаех, ние наистина никога не сме сами, независимо от нивото на
невежество на външното ни съзнание и независимо от нашите вярвания и убеждения! Ние просто никога не сме
сами!
Вселената намери начин да ме възпрепятства да осъществя решението си тогава, в онзи ден, а малко по-
късно получих „случайно” от стар приятел сайта на Татяна Микушина, а малко по-късно и този на Лорейн и Ким
Майкълс „Flamerose”. Това беше повратен момент. До малките часове не откъсвах очи от екрана и жадно гълтах
тъй дългоочакваните отговори за посока и път! Татяна би първата камбана за моето събуждане и ще има вечната
ми дълбока благодарност! Нейната поява в живота ми стартира един процес, който продължава и до днес.
Срещам непрекъснато прекрасни, светли хора, изпълнени с мъдрост и доброта, винаги готови да помогнат, да
насърчат, да успокоят и да простят. Благодаря ви, приятели от Стара Загора, Варна, София, Сливен, Асеновград,
Русия, Турция и Кипър! Благодаря ти, Несрин!

46
 Няма щастие НАВЪН! Няма радост, богатство, изобилие и удовлетворение НАВЪН! И няма отговори
навън! Сега го знам, но не и тогава, както още много хора, все още търсещи с надежда отговорите навън!
Ако очакваш от мен аз да ти кажа вълшебните думи, а ти да продължиш да си живееш само с надеждата
„да се случи нещо” и да се променят нещата в живота ти без твоето участие, спокойно можеш да спреш да четеш
това!
Нищо не може да се промени без твоето СЪЗНАТЕЛНО участие в него и без КАТЕГОРИЧНОТО ти
НАМЕРЕНИЕ да го направиш!
И после да направиш първата крачка към промяната НА ПРАКТИКА!
Ако искаш да продължаваш
- да затъваш в рутината, да служиш на старите си навици и закостенели възгледи,
- да си пиеш ракийката с цигара в ръка в очакване да те забавлява телевизорът,
- да очакваш някой някъде да дойде с магическата пръчка и да ти реши проблемите,
- да дойде някой и да те направи по-млад, по-красив, по-богат и по-щастлив, докато ти си ядеш
полуфабриката от микровълновата фурна,
- да затъпяваш от еднообразие, стресиран от безизходицата,
- да си живуркаш, напълно забравил какво е чист въздух, море, гора и разходка сред природата,
- да нямаш уши за песента на птиците и очи за залеза,
- да влачиш на гърба страховете си и да предпочиташ познатото зло пред прекрасното, но непознато
добро, затвори тази книга още сега!
Тя не е за теб, губиш си времето, което можеш да продължиш да използваш по старому. Тук няма нищо,
което да толерира старото! Това е предложение да дойдеш с мен в новото и да го изградим заедно! Живеейки в
него, те каня да го споделиш с мен! Ела и виж, винаги има път назад, винаги можеш да се върнеш в старото
познато мизерно състояние! Ако то те удовлетворява, ако там ти е добре, ако не се будиш нощем, ако не те
разяждат въпроси и не търсиш отговори, то недей да четеш нататък, продължи да спиш дълбокия си летаргичен
сън и побързай да затвориш тази книга, защото може да те събуди - в нея звъни камбана!
Но ако си готов за път към новия свят ти казвам, че те очаквам с цялото си сърце и любов, пожелай го,
възнамери го от душа и сърце и пристъпи към него с радост, вяра и ... конкретни действия! Дай на вселената знак,
че си готов, направи нещо и тя ще те подкрепи, ще чуеш силно ясното й послание:
„Аз съм на твоите услуги! Какво мога да направя за теб?”
Как се прави ли? Какво физическо действие имам предвид ли?
Ами например можеш да откажеш цигарите!
Или да промениш начина си на хранене!
Или да възнамериш да приключиш с най-големия си недостатък.
Или следващия път, когато „врагът” те ядоса, усмихнато да го попиташ дали иска да направиш нещо
приятно за него!
Или да започнеш от днес да излизаш за малко на разходка из природата всеки ден!
Или да смениш омразната работа с нещо, което ти носи радост!
Или да си тръгнеш от тази връзка, която те изсмуква и убива желанието ти за живот!
Или обратното – да вземеш решението да останеш и да погледнеш на „омразния” с други очи, като на
човек като теб, също толкова изстрадал и също толкова жадуващ за щастие, любов и радост! Ако в сърцето ти е
останала още топлина към него, ако чувстваш, че все още има надежда за вас – можеш да му подадеш ръка, да
поговориш с него и да дадеш шанс и на двама ви!
Няма правилно и грешно решение!
Да си тръгнеш не е по-правилно, отколкото да останеш!
Да останеш не е по-правилно, отколкото да си тръгнеш!
Ако останеш, остани от любов!
Ако си тръгнеш, тръгни си с прошка и доброта!
Ние не можем да оставаме верни на решения, само защото сме обещали нещо на някого някога назад във
времето!
Онзи, който е обещал нещо тогава, не е този, който чете това днес!
Всичко тече, всичко се променя. Всичко в живота е подложено на постоянна промяна. Погледни природата
– дърветата, цветята, сезоните, птиците, животните... Всичко подлежи на промяна. Ние също се променяме. Дори
физически.
Много неща са се променили от тогава, ти си се променил, този, на когото си дал обета се е променил,
както и твоите възгледи, представи, мнения, очаквания и опит!
47
 Светът се е променил!
Този тук не е онзи там!
Този тук е продължение, функция, подобрен вариант на онзи, но е ДРУГ! Дори клетките в тялото ти са
други – те са се обновили!
Ти вече искаш други неща, стремиш се към други опитности и те са ти също толкова нужни, колкото онези
тогава!
Много важно беше за мен това прозрение: Ти днес не си онзи човек от вчера! Без него не можех да
направя и крачка напред, като воденичен камък, вързан за крака ми, старото ме теглеше надолу и назад. Бях се
оплела до уши в стари вярвания, отдавна дадени обещания и поети ангажименти, които вече не изповядвах, исках
да прекратя и заменя. Без това осъзнаване не можех да променя нито ценностите си, нито да подредя новите си
приоритети. Нужно ми беше осъзнаването, че всяка сутрин се събуждам нов човек, обогатен от опита на
предишния ден!
Помисли още веднъж! Върни лентата на живота си назад, разгледай го отново, анализирай го, направи си
изводите, благодари за това, което се е случило, за това, което е било и за това, което си е отишло! Благослови го
и го пусни, а ти продължи нататък освежен, подмладен, зареден, помъдрял и обнадежден!
Промяната ще е още по-голяма и по-бърза занапред, защото се случи нещо грандиозно – ТИ вече знаеш,
че не си сам, че никога не си бил и никога няма да бъдеш сам! Че ти си уникален, ценен и безкрайно много
обичан - сега, тук, в този момент, докато четеш тези редове.
Такъв, какъвто си сега, в този момент, с тези си мисли, страхове, с всичкото отчаяние или чувство за
безнадеждност, такъв, какъвто си ТОЧНО СЕГА тук, в този момент, ти си обичан безусловно и безгранично!
Позволи си да го почувстваш, затвори очи и задръж тази мисъл в съзнанието си:
„Ти си безкрайно и безусловно обичан такъв, какъвто си сега в този момент!”
Така е било винаги, така е и така ще бъде во веки веков!
Нещата в живота ни търпят развитие и промяна всяка секунда, но има извечни и абсолютни ценности,
които са заложени в основата на всички неща, от които са направени и произлезли всички неща, които са във
всяка клетка на нашето тяло и са нашата истинска божествена същност! Ние живеем непрекъснато и
едновременно в тези два свята – на относителност и абсолют, на промяна и неизменност, на материя и дух. Това
не е противоречие, това е допълване и необятност.
Да си произлязъл от Всичко, което Е и да можеш да бъдеш Всичко, което Е, променяйки Го както намериш
за добре, без условия и ограничения!
Това е нашата пътна карта да не се изгубим през пространството и времето, докато пътуваме през тях,
опознаваме ги и ги променяме със самото си присъствие!
Какво мислиш, че е имал предвид древният мъдрец с думите си:
„Не можеш два пъти да влезеш в една и съща река”?
Всичко тече и се променя. Секунда след като си излязъл от реката, тя вече е друга. Нещо друго тече във
водите й, само защото ти си бил в нея, твоето присъствие в нея вече я е променило! Някой друг е влязъл в тази
река по-нагоре по течението й и е влял нещо от себе си в нея. Самият акт на влизането ти във водите й вече ги е
променил, те са отмили нещо от теб и то е станало част от тази вода, което нямаше да се случи, ако ти не беше се
потопил в нея! Погледни сега малко по-мащабно, малко по-глобално на това, нали помниш, че „Каквото горе,
това и долу!”
Твоето присъствие тук на тази планета променя планетата само с акта на присъствието ти на нея!
О, да, знам как ти звучи! И аз настръхвам, докато го пиша!
Но има и още: самият акт на твоето присъствие и всичките тези опитности, през които ти си преминал през
всичките си животи е променил самия Него, Създателят, Първоизточникът на Всичко, Което Е!
Грандиозно е, но не е нужно да ни плаши! То просто е факт, който никой не може да промени!
Квантовите физици отдавна вече установиха, че актът на наблюдение на частицата променя самата
частица! Или с други думи:
Промяната в начина, по който гледаш на нещата, променя самите неща!
Твоето присъствие тук има смисъл и значение!
Моето присъствие тук е важно и нужно!
Ние сме важни и нужни!
Ние сме Бог в изражение!
Същият този Творец, който ни е сътворил, твори чрез нас и ние творим чрез НЕГО във вечна и неразривна
симбиоза и това променя както теб, така и НЕГО!
Можеш да не приемаш този факт, но не можеш да го промениш!
48
 Ти си Бог в действие и само от теб зависи, само ти решаваш какво ще избереш – да се самоосъзнаваш като
вечен Бог в изражение или като нещо временно и преходно!
Каквото и да си чул досега, каквото и да са те учили, каквото и да са ти казвали в църквата, джамията или
синагогата, нищо не може да промени факта, че ти и твоят Творец сте едно, творите заедно, заедно се движите
през живота и света, каквото и да правиш, каквото и да мислиш за себе си, както и да се възприемаш! И ти си
вечно и безусловно обичан от Него във всеки един момент от вечността!
Ние никога не сме сами и не можем да бъдем, защото ние сме Неговите очи, ръце и крака! Той е създал
това тяло, за да може с него да се движи през света, да го опознава, да му се радва, да го променя и да го обича
като свое творение!
Във всеки един момент от нашия живот, каквото и да правим, където и да сме, с каквото и да се
занимаваме, както и да се чувстваме - ние сме Бог, който вкусва всичките тези неща!
Ако вече живееш с тази Истина, тогава повторенията не ти пречат, даже се радваш, душата ти ликува, че я
чуваш отново и отново! Но ако имаш съпротивление, ако се дразниш, че го чуваш толкова пъти вече, тогава знай,
че си ръководен от интелекта, от разума, от логиката си, а не от сърцето си. Сърцето е символ на чувствата! Бог е
Любов, а любовта е чувство! Къде ли тогава пребивава Той? В ограничеността на ума или в безкрайността на
сърцето?
Това, че се обръщам към теб постоянно на „ти” не означава, че не включвам себе си. Точно обратното,
моят старши партньор, моята непреходна Висша Същност говори на мен! Аз разговарям със себе си, а ти ме
слушаш в ролята на Наблюдателя!
Така че аз не съм облагодетелствана или обичана повече от теб!
Аз съм различна и уникална, така както си и ти, но и двамата сме еднакво обичани от Първоизточника,
защото СМЕ този Първоизточник!
Тръгнах си и от необичаната работа и я замених с нещо, което предпочитах! Не обратното, не останах да
правя това, което не обичам, за да имам това, което ми е нужно и тогава да бъда това, което искам да съм!
Направих обратното!
Отхвърлих веригите на заблудите и закостенелите си стари вярвания, които ме държаха в тясната клетка
на: „не може така...”, „не бива...”, „какво ще си кажат другите...”, „какво ще си помислят хората...”, „това не се
прави така...”
Или дори: „нямаш право да обиждаш някого с поведението си...”
Каква велика заблуда и каква голяма глупост!
И аз вярвах в нея десетилетия наред – че мога да обидя някого с моите избори! Като че ли той - „другият”,
„обиденият” - няма същите права като мен!
Преди две-три години попаднах на една тъничка книжка, съдържаща следните 4 принципа, завещани ни от
Толтеките:
- Бъди безгрешна в словото си – следи за думите си;
- Не приемай нищо лично;
- Не предполагай, а питай;
- Винаги прави най-доброто, на което си способна!
Оттогава това са основни принципи и за мен. Залепила съм ги на всички възможни места, включително и
на вратата на хладилника в кухнята. Придържам се към тях, следя себе си да не ги нарушавам и ежедневно
наблюдавам как хората реагират на спазването им от мен.
Тогава за първи път установих факта, колко много хора имат още един сериозен проблем:
Обидата
Обиждат се на всичко и всички. И най-смешното е, че те дълбоко преживяват тази обида, а другият човек,
този който ги е „обидил”, най-често си няма ни най-малка представа какво става и защо е всичко това! Той
просто е постъпил, както е счел за правилно според своите критерии за правилност. (Друг е въпросът дали са
негови и как си ги е създал, но това е друга тема). Т.е. става нарушение на втория, третия и четвъртия принцип
едновременно. А много често и на всичките.
Продължавам да се изненадвам, когато умни и интелигентни хора избират най-ниско вибрационното
решение – обидата, като реакция на нечия дума или постъпка. Наистина се изумявах от този факт в началото, но
постепенно започнах да осъзнавам, че именно там е проблемът! Даден е приоритет на ума и интелекта, те са
овластени да вземат решенията! Най-вероятно затова над вратата на един център по детоксикация висяла
табелка: „Здравият ви разум ви доведе до тук!”

49
 Умът и интелектът са средствата, с които ние мислим и когато оставим те да вземат решенията, обидата
става доста естествен избор – засегната е логиката! С други думи – отново слуга на Егото! Другият вариант -
разговор по горещата тема с този, който ни е „обидил”, изисква наличието на други неща, на чувства, които не са
подвластни на логиката, а на сърцето ни, като търпение, приемане и търпимост към различията, смирение и
любов. Което пък ни прави домакини на Бога. Е, определено по-лесното е да се обидим, макар че цената, която
плащаме по-късно с вътрешния си дискомфорт, а после и с множество болести, е хилядократно по-висока.
Да, наистина никой не може да ни разстрои без нашето съгласие!
Как въобще някой би могъл да ме обиди?
Как е възможно?
Та нали само аз избирам как да реагирам на постъпките на другите хора? Каквото и да казва или прави
някой друг, само аз и единствено аз избирам как да гледам и как да реагирам на това. Има различни варианти на
реакция.
Мога да си тръгна с усмивка, мога да не обърна внимание, мога просто да благословя, но мога и да
попитам защо постъпва така другият, нали? Но колкото и да е странно, хората все още избират да се обиждат и
не стига това, но и наистина вярват, че те също така са в състояние да обидят някого!
Сигурно сте чували изрази от рода на: „Не мога да му кажа какво мисля, ще го обидя”; „Не ми се ходи, но
трябва да отида, за да не го обидя”; „Ако направя каквото искам, ще се обиди”.... и тук примерите са безброй или
накратко казано: Ако си позволя да съм щастлив и да живея живота си в радост, някой със сигурност ще се
обиди. Да! Бъди сигурен! Но това не е моя работа! Нито моя отговорност! Това е негов, а не мой избор! Моят
избор е само да пребивавам в радост и в хармония със себе си, като с примера си показвам как може да стане
това!
Ще си позволя да дам конкретен пример.
Вече две поредни години прекарвам Коледа в България, тъй като съвпада със срещата ни със старозагорци
и варненци на 22 декември. През очите на „другите” това изглежда така: „Как може такова нещо! Оставила си е
децата на такъв празник, а тя се развява из България! Каква майка е това?”
А моят поглед е такъв: „Децата ми имат двама родители, които имат еднакви права да бъдат на празниците
с тях. Но не живеят заедно. Коледа и Нова година са много близки празници. Ще оставя баща им на този празник
да бъде с тях, а моите подаръци ще получат на Нова Година. С една и съща постъпка правя щастливи всички –
децата, баща им и себе си - като бъда сред любимите си хора! Тези три дни с тях ме зареждат с енергия и любов
за следващите три месеца! И тази любов ще занеса в къщи и ще я поделя с тях - хората в дома си!”
От кого да чакам разрешение да ми бъде дадена свобода? Не е ли това същата тази свобода на избора,
дадена на всеки един от нас от Създателя ни? На кого тогава дължа обяснение? Е, някои от тези „други” избират
да са ми обидени за тези мои избори, но това не е моя работа! Така или иначе, нищо не е и никога не е било
между мен и тях.
Как бих могла да обидя някого, след като си живея само и единствено моя живот, като същевременно моят
живот е единственият живот, който имам право да изживея! Ако живея този мой живот, уважавайки чуждото
право на щастие, как тогава бих могла да обидя някого? Ако някой ми казва, че ме обича и без мен ще умре, а аз
не искам да съм с него, дали това ме задължава по някакъв начин да бъда с него? Това, че той е изместил
опорната си точка в мен вместо в себе си, как би могло да бъде моя отговорност или мой проблем? Ако някой се
страхува от тъмното, решение ли е аз да стоя да го пазя? Ако на някого му е скучно със себе си, решение ли е аз
да си губя времето, за да запълвам неговото? Ако на някого нищо не му се прави в този живот, нищо не му е
интересно, но иска да има всички радости и материални блага, решение ли е аз да му ги доставям? И ако всички
тези хора изберат да се обидят на отказите ми, как това изобщо може да бъде моя грижа или проблем?
Напомня ми един стар анекдот. Две приятелки си говорят и едната споделила на другата: „На тоя да не
откажа, оня да не обидя, пет деца родих и нито едно от мъжа си!”
Да, понякога плащаме доста висока цена, за да си научим урока за отказа и за обидата!
Пак стигам до същия прост извод: никой не би могъл да ме обиди, ако аз сама не избера тази реакция.
Никой не може да ме накара да се чувствам зле, без моето участие!
Може да не ми харесва какво казва или прави някой и да попитам защо, може да обсъдим въпроса, може да
си тръгна от този човек, ако не можем да разговаряме, но защо да избера да се обидя, какво би ми дало?
Защо да накажа себе си за нечия чужда постъпка?
Това го знам сега, но не и тогава, в детството и в младостта. Висока цена платих за този урок.
Аз бях много вироглава и упорита от малка. Не знам кое е било първопричината – дали защото много бита,
станах такава, или защото бях такава, бях много наказвана и бита. Както и да е било, факт си остава моето
озлобление към света за безкрайните побоища. Тогава, в периода на моето съзряване, около четиринайстата
50
година, в един момент, в който бях обидена на целия свят и който помня и до днес, просто си казах: „На никого
не му пука за мен, защо тогава на мен трябва да ми пука за някого?” Последва един двегодишен период на силна
вътрешна борба - на кого избирам да служа, за кого гласувам, да обърна и другата буза и да простя или да
отмъстя, да бъда домакин на Бога или слуга на Егото си?!
Тогава гласувах за Егото.
Това беше началото на един доста продължителен период на безогледно отношение към света. Всичко,
което беше „добре” за мен, беше правилно, всичко, което обслужваше интересите на ненаситното ми Его, беше
приемливо. „Другите” да се оправят сами, както намерят за добре. Всичко, което правех, беше предизвикателство
към света! Имах само едно правило: „Щом на вас не ви пука за мен, то и на мен вече не ми пука за вас!”
Престанах да зачитам всичко чисто и свято: чувства, приятелство, любов, преданост, уважение, толерантност –
погазих го като валяк. Е, едва ли е много чудно, че в резултат на тези свои избори се сдобих с много ненавист,
враждебност, омраза и... болести. Едва ли също така е чудно, че и до днес има хора, които още не могат да ми
простят старите, повече от 20-годишни, постъпки!
На мен самата ми отне повече от 20 години да си простя! Когато осъзнах гадостите, които бях извършила
за толкова много време, опротивях сама на себе си! Но няма нерешими проблеми! Само дето те не се решават на
нивото, но което са създадени. Осъзнах стореното, разгледах го внимателно, престанах да се крия зад плоското
обяснение, че „другите” постъпиха с мен дори още по-зле, още по-безсърдечно; че тогава аз бях малка и
безпомощна, и никой не ми подаде ръка; че никой не ме защити от ежедневното насилие! Престанах да бъда
обидена. Първо простих на „насилника”, на „врага”, на човека, който ме е обичал най-много от всички – на
своята майка, която просто направи най-доброто, което можеше, после простих на „безсърдечните наблюдатели”,
както ги наричах дотогава, и най-накрая, през сълзи и болка, преодолявайки огромно вътрешно съпротивление,
простих и на себе си!
И до днес има хора от моето минало, които не могат да ми простят за някои стари мои постъпки, но това
вече НЕ Е МОЯ РАБОТА, защото аз поисках прошка от всеки един от тях - ВСИЧКО, КОЕТО МОЖЕХ ДА
НАПРАВЯ.
Независимо, че прошка ми бе отказана - само това е по силите ми и само на толкова имам право! Аз си
свърших своята работа. По времето, когато работех активно върху темата „обида” и „прошка”, една от жертвите
на моите стари избори и на моето Его се намираше в чужбина. Взех самолета до Лондон, от там влака до
въпросното малко градче, намерих въпросната личност, разказах й за пътя си и прозренията си през този немалък
период и й дадох шанса да ме види с нови очи. Тогава мислех, че го правя само от любов към нея, но сега знам,
че е било толкова нужно на мен, колкото и на нея. Исках да й покажа, че много я обичам, много я ценя и много
ми липсва присъствието й в живота ми.
Но вече не бях привързана към резултата!
Вече знаех, че насила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш! Аз предложих ръката си и отвореното си
за нея сърце. Толкова имам право да направя.
Когато я нараних с постъпките си преди повече от 25 години, тя не беше станала още майка. Сега нейният
25-годишен син, станал вече също родител, й помага и я учи на прошка и любов! Четвърт век тя носи тежкия
кръст на обидата и омразата, но това е бил НЕИН, а не мой избор! Ние сме отговорни само за СВОИТЕ избори!
Когато се отказах от привързаност към резултата, тя сама реши да стопи ледовете между нас!
Наистина са неведоми Пътищата Господни!
Това е Истината и няма да престана да се възторгвам и благоговея пред Силата, Мъдростта и Любовта Му!
Така или иначе, ние винаги сме средство в ръцете на Бога, живеещ в нас, за да се осъществи Неговия план,
но сега можем да направим този избор осъзнато - не за да задоволяваме потребностите на Егото, а да си
помогнем да си спомним забравеното знание, скрито в нас.
И колкото по-осъзнати ставаме, толкова по-сложни стават задачите и изборите ни, защото въпреки че
завесите падат една по една и глобалната картина става все по-ясна, ние все пак живеем на планета на
дуалността, в тяло, и се налага да продължаваме да се учим да държим в баланс тялото и духа, да живеем в двата
свята едновременно, както и да бъдем огледала един за друг!
Попитали един просветлен човек каква е разликата в живота му преди и след просветлението. Той
отговорил: „Преди просветлението миех чиниите и лъсках пода, след просветлението мия чиниите и лъскам
пода.”
Външно нещата много често не се променят. Продължаваме да живеем на същото място, може би и да
работим на същото място и да вършим същите неща. Но ако преди съм постъпвала като сляпо коте, хаотично,
водена от емоции и импулси, без ни най-малка представа защо правя дадено нещо, то сега мога да вземам
съзнателни решения, които понякога могат да изглеждат дори безсърдечни или груби външно! Ампутирайки
51
крака, хирургът спасява живот! Когато отнемам водещата функция на ума, на логиката, на Егото и я предавам на
сърцето, на интуицията, на чувството - означава, че се доверявам. Става дума за онази ВЯРА, за която ни говорят
всички свещени текстове във всички световни религии. Това е смисълът на израза да намалим контрола за сметка
на доверието. Да се доверим на мъдростта на Вселената, която работи с нас, чрез нас и вътре в нас.
Колко бързо и леко биха се решавали всички проблеми, болки и болести дори, които са резултат от
недоразумения и обида, ако всички спазвахме тези простички четири правила, завещани ни от Толтеките. Ако
следим за словото си, за думите, които изричаме, бихме ли използвали тогава думи като „ужасно” или
„страхотно”, които са толкова модни напоследък, но които съдържат ниската вибрация на ужаса и страха?
Дали с това неосъзнато отношение към словото си, използвайки подобни нискочестотни думи и изрази, не
се свързваме трайно с тяхната вибрация, не е ли това една от причи-ните ужасът и страхът да присъстват толкова
активно в живота ни, не ги ли каним ние самите в живота си и чрез словото, което избираме? Ако следяхме за
думите си, може би вместо „страхотно” бихме избрали да кажем например „чудесно”, която съдържа елемента на
чудото, или „прекрасно” (останало от старобългарския пре-красиво) или великолепно, приказно, вълшебно,
очарователно, прелестно....? Толкова е богат на красота нашият език! Мнозина автори на езотерична литература
твърдят, че българският е специален, космически език, който съдържа в себе си ключове към Божественото
знание! Как ние ползваме тези ключове, ползваме ли ги въобще? Чувам думи с негативно звучене дори в
детските филмчета! На какво учим децата си, които твърдим, че обичаме?
Ами третото правило: „Не прави предположения, а питай?” Какво ни напомня то? Дали не ни подсказва,
че когато не разбираме нечия постъпка, вместо да я осъдим и да се обидим, просто да попитаме тихо и кротко:
„Защо направи това?”
И ако на някого не му харесва как постъпвам аз, той спокойно може да си тръгне от моя живот и да
освободи мястото на друг човек, който приема, уважава и цени моите избори! Не давам вече правото на никого
да се опитва да ме промени по своите стандарти, които всъщност съвсем не са негови...
Да не започваме темата отначало. Разгледахме я вече доста подробно. Но изводът е също толкова
простичък: ако искаш да останеш в живота ми, приеми ме такава, каквато съм, а ако не можеш - тръгни
си!
Същото важи и за хората в моя живот!
Затова аз избрах да си тръгна! Мога да остана до човек, който се е събудил за истината КОЙ ВСЪЩНОСТ
Е ТОЙ или поне я търси!
Не мога да остана при човек, който избира да продължи да спи и да живее в старите заблуди и лъжи,
въпреки камбаната - болестите и несполуките му!
Пак ще се наложи да повторя: Аз не съм облагодетелствана повече или обичана повече в сравнение с теб!
Но може би наистина съм се научила да се уважавам и да се обичам малко повече, като осъзнавам Коя
всъщност съм Аз!
Как го постигнах ли?
Казах го вече в началото: изправих се пред СТРАХА, който се оказа сбор от страхове – от отхвърляне, от
провал, от бедност, от самота и от смърт. Защото на онзи етап от живота ми всичко беше за предпочитане, дори
смъртта. Да не говорим, че смърт няма и не може да има за нещо, което никога не се ражда и няма начало и край,
което е вечно и само променя формата и състоянието си!
Което пак ни връща на въпроса за нашата същност.
Хилядолетия наред мъдри и просветлени хора са идвали и са ни давали това знание, казвали са ни същите
неща с едни или други думи, по един или друг начин, показвали са ни го с живота си, платили са за това с живота
си, но къде е резултатът, къде е промяната?
Ние им нарисувахме икони и ги закачихме в храмовете! Обявихме ги за Божи Синове и Божи Майки,
които съвсем не са като нас простосмъртните. Казаха ни, че те са специални, че ние не сме като тях и
единственото, което можем да правим е да им палим свещи и да им се молим!
И това не беше достатъчно, оставихме се да ни бъде внушено, че е богохулство да смяташ, че и ти си също
такъв Божи Син като тях! Че и ти си същата същност като всеки един светия!
Оставихме се също така да вярваме в светостта на „непорочното” зачатие, сякаш зачатието, което Бог е
отредил за нас, е „долнопробно”, нещо мръсно и греховно или накратко - порочно! И защо ли казвам „сякаш”, та
то ни се поднася от Църквата буквално в прав текст и в наши дни! Та нали именно оттук тръгват чудовищните
изкривявания, проблемите и трудностите ни в сексуалното общуване между двата пола? Колко са хората, които
разбират светостта на този акт, неговата сила, мощ, красота, хармония и божествена природа? Не се притеснявай,
ти не си единственият, който не знае какво да мисли по този въпрос! Ако сега чувстваш вътрешна съпротива,
четейки тези думи, пак не си единствен! Тези, които го приемат по гореописания начин са по-малко от един
52
процент, с което не искам да те успокоя, нито намеквам, че да си в кюпа с „другите” е голямо утешение. Но все
пак не забравяй да отчетеш факта, че никога и никой не ни е говорил на тази тема по този начин, още по-малко,
когато сме съзрявали полово и сме имали нужда от знание по този въпрос!
Това не е някакъв световен заговор против нас, а пак добре познатата ни вече причина – невежеството,
забравата! Пълното, тотално невежество, което е превзело всяка област на живота ни и което царува навсякъде!
Така че, напълно съм уверена, че всеки е свършил най-доброто, на което е бил способен! Просто на
толкова е бил способен, защото самият той толкова е получил! И така, ако се заемем да търсим виновника, нищо
чудно да стигнем до Адам и Ева! И добре ще сторим, защото именно от там започва всичко – от желанието на
Бога, живеещ в човека, да експериментира и да види какво е да живее в забрава, в „незнание” за Истинската си
Същност, с усещане за отделеност от Цялото! И с тази цел Е сътворил съвършена гигантска сцена – нашата
планета, за внушителната пиеса, наречена човешки живот!
Няма виновни! И ти не си виновен!
Има неразбиране, незнание и невежество, на което е крайно време да сложим край! А невежеството е
отдалечаване от Бога, от Абсолюта, от Създателя ни, което пък – пак повтарям, самият Той е предприел
съзнателно, за да изследва и опознае по-пълно Себе си – Какво е да бъдеш Всичко, Което Е.
Следователно дори то, невежеството, потъването в илюзията на материята не е нещо, което трябва да бъде
осъждано. То е било полезно и е свършило своята работа. Сега е дошло време за събуждане за тези, които вече
са му се наситили и търсят нови, осъзнати опитности. И това правим ние с теб тук! Днес аз, утре ти и така ще си
бием камбаната един на друг, докато се събудим всички и се хванем за ръце, заедно да създадем новия ред, новия
живот, новата епоха! Тя вече чука на вратата ни!
Само погледни в очите на новото поколение и ще се увериш в правотата на твърдението ми! Величествено
и красиво, респектиращо и обнадеждаващо! В погледите на младите ясно и категорично се чете посланието:
„Живее ми се, но не така!” И вече не е само мълком заявено, те се изправят и заявяват правата си над този свят! И
аз адмирирам това! Радвам се както за тях, така и за нас, защото вярвам, че с тяхна помощ ще станем свидетели
на този нов ред, на новия свят на обединение, заменящ разделението, на мира вместо войната, на сътрудничество
вместо противопоставяне! Нали не си забравил, че живеем в свят на относителността? Още не сме извели като
начин на мислене и начин на живот абсолютните ценности, но тъкмо това правим ние с теб тук и сега!
Променяме света, променяйки себе си, а променяме себе си, като променяме възгледите, убежденията и
вярванията си!
Някой някога беше казал:
„Следи за мислите си, защото ще пожънеш думи; следи за думите си, защото ще пожънеш дела; следи за
делата си, защото ще пожънеш навици и внимавай за навиците си, защото ще пожънеш съдба!”
Да, има съдба и си я изграждаме сами! Правим го ден след ден, минута след минута, избор след избор! И
ако това, което ти се случва днес, не ти харесва – то е резултат единствено от вчерашните ти избори!
Искаме ли утрешният ни ден да е по-светъл, по-радостен, да ни се случат хубави, добри неща? Той зависи
ЕДИНСТВЕНО от изборите, които правим днес!
Какви избори ще направим, след като знаем това? Защото вече нямаме извинението, че не сме знаели!
Дори до вчера да не си го знаел, днес вече знаеш! Какъв ще е следващият ни избор?
Защото животът ни е съвкупност от изборите, които правим, а неговото качество е тяхно производно!
Дареното ни от Създателя право на свободен избор е нашето най-силно оръжие и най-тежък бич!
Защото правото на свободен избор върви ръка за ръка с отговорността за него!
Затова пак ще повторя: Изборите, които правя днес, във всеки един момент, определят живота ми утре! А
животът ми днес са вчерашните ми решения и избори!
Така стигнахме до закона за причинно-следствените връзки, познат ни като
Карма
Аз бих го формулирала така: Кармата е сметката, която трябва да платиш в ресторанта, след като си
приключил с вечерята!
Използвайки правото си на свободен избор и с пълно осъзнаване на отговорността за изборите, които
правя, ще споде-ля тук още едно общоприето вярване, с което аз избрах да се разделя и да заместя с ново.
Много е възможно да притесня някои читатели, но съм обещала на себе си и на Този, Който ме е пратил
тук, Който говори чрез мен, да бъда открита, откровена и да се придържам максимално близо до тихия шепот на
сърцето си.
Бих искала да разгледам значението на думата Логос.
Логос е гръцка дума и има две значения: Слово (дума) и Причина!
53
 Ние сме приели САМО и ЕДИНСТВЕНО първото му значение - Слово!
Тъй като живея в гръцкоговоряща страна, то се налага да разговарям на този език целодневно и да
използвам тази дума в смисъл на „причина” много пъти на ден! Започнах да се питам - защо това ми се напомня
толкова често? Какво ли Някой иска да ми подскаже?
В началото бе ЛОГОСА... Ние сме приели, че е визирано СЛОВОТО, но я да се опитаме да
експериментираме и да заменим думата Слово с думата Причина.
„В НАЧАЛО БЕ ПРИЧИНАТА. И ПРИЧИНАТА БЕ У БОГА. И ПРИЧИНАТА БЕ БОГ! ВСИЧКО ПО
ПРИЧИНА СТАНА, И КОЕТО Е СТАНАЛО, НИЩО БЕЗ ПРИЧИНА НЕ СТАНА!”
Вече изцяло се променя акцентът! Визира се Законът за причинно-следствените връзки! Замяната на
едното значение на тази дума с другото напълно ни е лишило от знанието за този вечен Божествен, вселенски
Закон!
Вярвам, че много по-удобно и по-безобидно е било за заинтересованите (фарисеите, законниците и
книжниците, наречени от Исус Христос „лицемери”), да използват другото значение на тази дума.
Те дори не заменят думата! Само акцентират върху другото й значение и веднага законът за причината и
следствието - за Кармата, се стопява, изчезва, загубва се за нас! И остава само СЛОВОТО, което вече лесно може
да бъде използвано в тяхна полза, да бъде издигнато в култ, да му се служи, да се пази чистотата му на всяка
цена, да се отвлича вниманието ни от съдържанието, като се акцентира върху формата, да се търси НАВЪН, а не
НАВЪТРЕ и като резултат от всичко това - цели народи да враждуват, доказвайки красотата и предимствата на
своето слово пред чуждото, на своя език пред чуждия...
Разделяй и владей!
Да живее разделението – НЕ на обединенито! Да живее войната – НЕ на мира!
Ако това е направено специално, а не е станало „случайно”, как да го наречем - йезуитщина, лицемерие и
демагогия, или грандиозен Божествен замисъл за нас и нашия човешки път, който е трябвало да мине през
невежеството и страха, преди да си спомним Истината за своя произход?!
Гениално замислено!
И рече Бог: Да бъде Светлина! И стана Светлина...
А дали Той е рекъл или просто „си е рекъл”, което означава, че си е помислил, пожелал, възнамерил и
което вече ни говори за силата на мисълта като най-мощното творческо средство? А може би и единственото
такова? Дали не ни казва, че Той, Първоизточникът, Творецът, Който ни е създал по свой образ и подобие, твори
със силата на мисълта си? Питам се – как тогава творим ние, Неговите творения, Неговите деца?
И ако Бог беше визирил Словото в смисъл на думите ни, дали тогава щеше така да разбърка езиците, щеше
ли да остави единственото ни достъпно средство за общуване - Словото - толкова несъвършено, сложно и
различно за разлините хора и народи?! Дали не ни е дал друго такова, Неговото, дали не го е закодирал някъде в
нас, в очакване да го открием, да се свържем с него и да заговорим на Неговия език чрез силата на мисълта си и
любовта в сърцето си? И дали вече не е дошло време да си спомним всичко това? И ако не сега, то кога?
Да, вярвам, че Словото е било, Е и ще остане временно средство за общуване, докато научим вечния и
единствен Божествен, Космически, Вселенски език !
Отново не твърдя да съм права - отдавна съм избрала да бъда щастлива, вместо права.
И както вече много пъти го казах тук - нямам претенции за общовалидни отговори, но имам своите, които
са резултат на КАТЕГОРИЧНИЯ ми отказ да вървя в стадото. Не приемам наготово твърдения, възгледи и
мнения, само защото произлизат от някой „авторитет”.
Какво е „авторитет”?
Човек като теб и мен, приет за такъв по нашите човешки норми и мерки! А по нашите човешки мерки това
е човек, завършил висше образование, защитил няколко десертации, получил няколко титли и с документ в ръка,
издаден му от същите такива хора като теб и мен, също с документи в ръка, който заявава своите вярвания и
възгледи и те стават общоприети! Следващият приема щафетата от там, където е стигнал предиш-ният и така се е
стигнало до постепенното натрупване на грешки, отдалечило ни толкова много от Истината, от Първоизточника
и от знанието ни за себе си!
Има само един ЕДИНСТВЕН авторитет и Той не е Навън!
Отказът ми да приемам за верни общоприетите вярвания и твърдения, без да ги подлагам на съмнение и
анализ, ми донесе много от отговорите на тъй наболелите въпроси, даде ми свобода и вътрешен покой, научи ме
на увереност, позволи ми да мисля глобално и да мечтая мащабно. Научи ме, че всичко е в мои ръце, че аз сама
си сътворявам съдбата и най-важното – научи ме да бъда отговорна за решенията и изборите си!
Раздялата със старото и общоприетото беше цената, която платих за свободата си! Излязох с тройна
печалба – свободна, знаеща и щастлива. Простих се с невежеството и страховете си и се сдобих със свобода,
54
самоуавжение, самоувереност, тиха вътрешна радост и тъй лелеяните вътрешен мир и покой! Тях споделям тук и
сега – с теб!
Аз мога отново да изгубя всичко това, във всеки един момент, в който приема нещо като даденост, само
защото така смятат повечето, мнозинството, масата... „другите”!
Не обръщай внимание на изводите, до които съм стигнала - те не са най-важното нещо тук. Обърни
внимание само на механизма, на пътя на получаването им, как се стига до свои собствени възгледи и убеждения,
как се изгражда своя собствена ценностна система с ясни приоритети! Има само един път - на поставяне на
всичко общоприето под съмнение! Ако имаш дори и най-малко вътрешно съпротивление, ако общоприетите
вярвания и норми ти създават дискомфорт, ако те лишават от радост – послушай тихия шепот на сърцето си!
Не слушай никого – и мен в това число. Вземи от тази книга това, което ти е по сърце, което ти е по мярка,
което те кара да чувстваш радост, лекота, хармония и което те изпълва с благодарност и любов. Другото подмини
без осъждане, пусни го да мине покрай теб с мир и продължи по своя път!
И бъди благословен, какъвто и да е твоя избор!
Законът за кармата е поемането на отговорността за избори-те, които вече сме направили! Това всъщност е
ЕДИНСТВЕНАТА наша отговорност!
Ти нямаш отговорност да слушаш безпрекословно майка си, баба си, жена си, децата, попа или когото и да
било от категорията „другите” за каквото и да било!
Нямаме отговорност за мислите, думите и постъпките на който и да било друг човек!
Не носим отговорност какво ще си помислят другите за нас, за нашите думи и постъпки!
Но имаме отговорност да избираме сами СВОИТЕ думи и действия и после да си платим сметката пред
себе си и Бога (което е едно и също нещо, време е да свикнем с тази мисъл!)
Ти имаш правото да упражняваш свободната си воля, но дори и да се откажеш от него и дадеш на някой
друг контрола на своя живот, това също е твое право и проява на ТВОЯТА свободна воля!
Отказът от желания също е желание!
Да се откажеш да искаш каквото и да било, също е упражняване на правото ти на свободен избор! Така че
наистина за всеки избор се плаща!
Всичко във Вселената е енергия със своя честота (вибрация) – скалите, дърветата, реките, слънцето,
животните, парите, звездите, усмивката, любовта, сексът, думите, мислите ни, всичко. Всичко, което
съществува, е създадено от енергия с различна честота на трептене! Между скалата и мен няма друга основна
разлика, освен честотата на трептене. Това е същата тази енергия, от която сме създадени самите ние и носим
отговорност, как я използваме и за какво я изразходваме!
Всяка наша мисъл е една излъчена радиовълна. Завинаги и необратимо! Поправимо и платимо, но
НЕОБРАТИМО! По закона за привличането изпращачът ще получи нещо със същия еквивалент! Като в магазина
и ресторанта. Няма друг начин, просто няма как да бъде другояче!
Страхувам се, мразя, гневя се, излъчвам негатвни мисли или имам негативно поведение, следователно съм
се абонирала за всичко, свързано със страх, за ситуации на омраза и ненавист, на постоянни неуспехи и провали,
на разочарование и нови дразнители, които отново да предизвикват гнева ми и така в същия порочен кръг до
безкрай.
Нека се опитаме да вникнем в това: Бог не е отмъстителен белобрад старец, Който седи на един облак с
тефтер в ръка и брои провиненията и греховете ни!
Бог е същата тази енергия, от която сме създадени аз и ти! Ти и Бог сте едно и също нещо в различни
мащаби! „Каквото горе, това и долу!” И всичко се връща при неговия източник!
Така, както ти някога ще се върнеш съвършено осъзнат като вечен и безсмъртен дух при своя Създател,
така днес се връщат при теб вчерашните ти мисли, думи и дела!
Повече от две хиляди години човечеството игнорира тези думи и това знание въобще. Мислиш ли, че то е
променило вечната си и абсолютна природа, само защото на нас това не ни е харесвало?
То е закодирано в теб, в мен и във всеки един от нас! Но аз не ти казвам нищо, което не знаеш! Само си
припомняме забравени неща! Ти ме помоли да ти бия камбаната, в случай че заспиш!
Ти поиска от мен да ти кажа тези неща, когато обсъждахме идването си тук! Така, както за мен го
направиха Татяна, Елена, Соня и много други светли и осъзнати души и Учители!
Сега аз съм на твоите услуги!
Вселената е на твоите услуги!
Ние си удържахме на думата.
Ти какво ще направиш с това?

55
 Ти задействаш механизма първо чрез мислите си, които после обличаш в думи, защото вече си
приел да вярваш в тях, а после изричайки думите, ги превръщаш в дела! А после си плащаш за това!
Гениално и просто, като всички гениални неща!
Можеш да поръчваш каквото и колкото си искаш, но идва моментът на плащането! За всичко се заплаща и
ако сме изконсумирали повече, отколкото можем да платим в рамките на този живот, ще дойдем пак. И пак! И
пак!
Докога?
Пак ние решаваме! Сега, днес, в този момент, тук и сега имаме шанса да излезем от този омагьосан кръг.
Правото на свободен избор – защо да не го използваме поне веднъж за себе си, осъзнато, за своето израстване и
просперитет?!
Можем да вземем необратимо решение да си платим сметката и да приключим завинаги с влаченето на
тежкия си кармичен кръст!
Как?
Като първо си простим (макар и при по-дълбок анализ да разбираме, че няма нищо за прощаване!), а после
и да се простим с невежеството си и да се отворим за Истината КОЙ ВСЪЩНОСТ СЪМ АЗ и Кой живее в мен!
Не поглеждай в огледалото. Там ще видиш само храма, в който живееш!
А как се грижим за него... честно казано, даже не ми се иска да започвам разговор за това! Истинският Ти
живееш вътре в тялото, което сам си сътворил и което сам си поверил на себе си да се грижи за него, а после си
забравил и трите неща: първо, Кой е създателят му, после поетото обещание и накрая как се прави това!
Не, няма място за отчаяние! Да, предстои ни още работа, но вече отхвърлихме една голяма част, а ако
междувременно си взел решението за промяна, ако си простил на себе си и на всички участници в твоя живот и
ако си решил да намериш Истината за своята истинска същност, да я приемеш и обикнеш, тогава идва добрата
новина – краят му се види!
Това, което правим ние с тебе тук и сега, е началото на края!
Защото:
- големите промени всъщност се извършват в главите ни, в съзнанието ни, в мислите ни, в осъзнаването
защо лошите мисли са лукс, който не можем повече да си позволим;
- осъзнаваме защо е толкова важно да следим за чистотата на мислите, които ще се превърнат в думи,
после в постъпки, в навици и накрая в съдба;
- осъзнаваме защо никой не е виновен за това, което ни се случва в живота, че няма виновни, има само
невежество, забрава, на които сега слагаме край!
- осъзнаваме, че няма врагове! Нито извън, нито вътре в нас! Има само изплашени, объркани,
дезориентирани и напълно невежи хора, които чакат някой като ТЕБ и мен да бие камбаната да се събудят;
- разбираш защо ще трябва да се събудиш пръв, да се замислиш, да осъзнаеш причината за абсурда, в
който сме затънали, взаимовръзките между нещата и събитията и да биеш камбаната на следващия, който ще се
събуди от кошмара на заблудите, илюзиите и невежеството, в което всеки сам държи себе си, плащайки стари
сметки за стари нисковибрационни и затлачили ни избори!
Всички сме подвластни на закона за причинно-следствените връзки (кармата) и на закона за привличането!
„Каквото посееш, това ще пожънеш!” „Търкулило се гърнето и си намерило похлупаче!” Всичко, което сме
създали в главите си, ще се отрази в живота ни!
Не защото някой седи там горе и си няма друга работа, освен да подслушва мислите ни и да търси
наказание за делата ни!
Нали вече избра да се разделиш с невежеството? Погледни с нови очи на света и виж старите и забравени
истини. Припомни си законите, които са записани в клетките ти, в кръвта ти, в съзнанието ти.
Всичко, което мислиш и правиш, е излъчена енергия, която се връща обратно при своя създател, т.е.
при теб, със същия знак и със същата сила!
Това е принципът, по който е създадена тази вселена!
Така, както ние се връщаме назад при своя Създател, така и създаденото от нас се връща обратно при нас,
защото ние сме неговият създател! А съдникът, Наблюдателят е вътре в нас!
Това се нарича СЪ-творение, да творим заедно с Него. Той е сътворил нас, а ние пък сътворяваме своята
реалност!
Отново толкова просто и толкова гениално.
Той е сътворил тялото, в което живееш Ти, за да живее чрез тебе в него Той. И го е сътворил гениално и
безупречно, създал го е интелигентно и самовъзстановяващо се, съвършено, гъвкаво и красиво.

56
 Ако се съмняваш в тези мои думи, погледни което и да е бебе! Има ли нещо по-красиво, по-съвършено и
предизвикващо повече умиление и любов от човешко същество, започващо своя живот? Какво се случва после?
Защо така се променят нещата и при това толкова бързо? Какво става?
Ами детето се оглежда наоколо и вижда нашия свят, който сме сътворили ние двамата с теб! Чувствам се
неудобно и ме е срам да формулирам какво вижда там!
Имам двама сина, на 5 и на 3 години, които сега играят навън. Прекарах новогодишната нощ тук с теб
пред екрана и вече е ден. Те се радват на новите си играчки в този момент навън, а аз се питам – колко дълго още
ще мога да им отвличам вниманието с играчки?
Напуснах баща им, който отказва да се събуди, напуснах столицата с удобната си къща и офис и дойдох да
живея с тях в гората, в голям селски имот, в близост до малко село на един остров в Средиземно море. Защото
искам по-добро, по-спокойно и радостно бъдеще за себе си и за децата си. И нищо не може вече да ме спре.
Каузата е благородна и си струва усилията.
И аз като теб искам най-доброто за своите деца, но вече не го търся, а зная, че трябва да го създам! Но една
птичка пролет не прави! Децата ни имат нужда от общуване. Да избягам от света и да се скрия от него, не е
решение. Решението е да им предложа едно по-добро общество от това, в което израснах аз. Но не мога да
направя това без теб и твоята помощ! Само заедно можем!
Аз няма да се откажа, колкото и безсънни нощи да ми струва!
Защото имам всички нужни неща:
Имам знанието, че Бог е с мен, имам надеждата, че ти си с мен, имам вярата, че заедно можем
всичко, защото обединението в името на Доброто и Любовта е велика сила!
И кан Кубрат го е знаел, когато нагледно, чупейки пръчките една по една е показал на синовете си, че само
заедно са сила!
Решението не е в разделението, изходът е в обединението.
Аз ти предлагам ръката си и съм готова да чуя твоите идеи как заедно да променим света! Да предадем
нататък, да бием камбаната, да станем повече, да станем много, да станем сила!
Защото само заедно можем всичко!
Прекъснах писането, за да чуя от децата си, че току-що са видели дядо Коледа и той давал от хеликоптера
си подаръци, дал им чипс и шоколад!
Ето за това общество говоря. Искам в новото общество, което ще създадем ние с теб, Дядо Коледа да носи
на децата ябълка или банан! Искам да знам, че той ги обича истински и е осъзната личност, която дарява тази
любов на моите и твоите деца, като им дава това, което изпълва тялото им с енергия и светлина, за да расте
здраво и силно, а не да го убива!
Искам заедно да създадем общество, в което невежеството няма да има почва.
Искам заедно да създадем общество, което няма да произвежда убийствени продукти за повече печалба,
където изобилието ще е естествен резултат от удовлетворяващ всекиго творчески процес!
Искам да създадем общество, което няма да убива себе си, ползвайки микровълнови печки, за да спести
време, което време да използва отново, за да убива себе си в бързане, притеснения, грижи, стрес, цигари,
наркотици, алкохол...
Искам общество, което ще знае, че болестите не са наши врагове, а умоляващото в нас дете, да му
обърнем внимание и да му дадем любов и грижа, вместо отровни лекарствени продукти, да променим начина си
на живот, възгледите си и вредните си навици, вместо да затъваме още по-дълбоко в тях и в този омагьосан кръг!
Искам да създадем общество, което ще знае, че да живееш в изобилие е естествен начин на живот, че
твоето изобилие не лишава никого другиго от него и че това е наше изконно право, което Творецът очаква с
нетърпение да ни даде!
Той нищо не изисква от нас, няма условия, за да получим наследството си, освен самоосъзнаването ни
като Съ-творци на Всичко, Което Е заедно с Него, като Съ-творци на собствения ти живот!
Искам общество, съзнаващо че Бог живее във всеки един от нас и отнасящо се към другия както подобава:
като към Божие проявление, каквото всеки един от нас е!
Искам общество, което ще се изпълни със съчувствие към родната ни планета, изтърпяла толкова насилие
и издевателства над себе си от всички нас и продължаваща да ни прощава, обича и да се грижи за нас;
Общество, осъзнаващо, че всичко е живо и диша, че майчицата ни Земя е живо същество и е сериозно
болна и има нужда от нашата грижа, за да може после тя отново да се грижи за нас, дарявайки ни чиста вода,
каквато вече почти не остана, чиста храна и чист въздух, които изчезват;
Едно общество, което ще поеме отговорността за постъпките си зряло и мъдро, без самообвинение и
чувство за вина, но осъзнато и с любов да поправи стореното и да избере нов път и нова посока на развитие!
57
 Ето това ти предлагам да направим ние заедно с теб и не ми казвай, че нищо не зависи от теб и че си сам,
защото не си, сега сме двама, а ти няма да прекъснеш веригата и ще предадеш това нататък и то ще обиколи
света. Искаш да стане по-бързо – добре, предай го на двама, на трима или повече да излязат от катрана на
невежеството, в който от хилядолетия врим!
Но най-важното е – живей го!
Само с проповеди нищо не става, а и времето за проповеди отдавна отмина!
Въздейства само личният пример!
Затова „светците” са останали в паметта на вековете, защото са живели според вярванията си, а не само
са говорели за тях! Светци са, защото са носели светлината на същото знание, което ние всички имаме
закодирано в себе си! Светели са сред другите, защото не само са вярвали в него, но са живели според него и то
ги е превърнало във факел, във фар, светещ през вековете и до днес!
Сега същото се иска от нас!
Затова не ми казвай, че си сам и не можеш, не си търси извинения, не си търси причина да си седиш
потънал в самодоволство или в отчаяние и безнадеждност.
Спомни си тези мои думи, когато след малко тръгнеш към телевизора! Или когато посегнеш към пакета с
цигари!
Предстои ни работа, трудна и болезнена на първия етап, когато започваме да се разделяме със старото,
особено със старите навици и закостенелите вярвания. Бъди готов за сериозен отпор, за сериозно вътрешно
съпротивление на промяната. Инерцията е силна и наистина е нужно ПОСТОЯНСТВО И ТЪРПЕНИЕ. А може би
точната дума е СМИРЕНИЕ!
Знам, че ги нямаме, че сме уморени да чакаме, колко още? Чувам стенанието ти: „Няма ли край тази
мъка?” Има - защото това не е досегашното пасивно чакане. Това е Очакването на промяната. Това е
превърнатото Желание за промяна в твърдо Намерение, подкрепено със съответните физически действия. Само
толкова се иска от нас. После да поддържаме курса, да постоянстваме и се отпуснем. Да оставим Вселената да се
погрижи за останалото.
Отпускаш се и пускаш Бог, като го поканиш за свой партньор!
Миналата година предложих на бащата на мой приятел да му подаря Мерцедеса си, ако в замяна спре да
пуши. Дадох му една година време да помисли и да реши. Когато времето за мислене свърши, той отказа. Не
попитах за мотива, защото е ясен.
Вярвам, че никой не може да се откаже от стар вреден навик или да промени в себе си нещо, ако
решението не произлиза от самия него, ако не е вътрешна потребност, ако не е узрял за него!
Няма външни средства за принуда.
Подобно предложение направих на жената, която ми помага с дома и децата и живее с нас. Тя се съгласи
на думи, но на практика пуши и до днес, макар и не пред мен. И до днес се пита защо нищо не се променя в
живота й, но отказва да поеме отговорността за събитията и ситуациите като свое творение, отказва вътрешни
промени и все още търси виновни НАВЪН. Все още отказва да приеме, че за всичко се плаща и че всяко нещо си
има цена.
Това, разбира се, не я прави по-малко обичана в очите на Твореца или в моите. Безкрайно съм й
благодарна за грижите и любовта, с които ни дарява - мен и децата. Но със сигурност я прави нещастна,
недоволна, разочарована, неудовлетворена и самотна. Защото – пак ще повторя - нищо не е между нея и мен,
всичко е само между нея и Бога!
Не се отчайвай, че нещата няма да се променят веднага от първия път и с първия опит, само защото вече си
го пожелал. Да го пожелаем е задължително, но не достатъчно условие, инерцията на материята е силна, нашите
навици и стари програми също.
Как тогава става на практика?
Попадаш в дадена ситуация и реагираш спонтанно, по силата на старото си мислене и старите навици,
което е естествено, правил си го по този начин десетки пъти. Освен това, по приблизително същия начин го
правят и другите около теб! Но на теб не ти харесва повече да реагираш така. Вече си взел решението за промяна.
След като приключи ситуацията и си възвърнеш спокойствието, преразгледай отново случката. Изиграй мислено
своята роля поновому. Проиграй я няколко пъти по новия начин.
Доста помага, когато се прави на глас – звучи още по-истинско, когато чуваш гласа си. Какво странно има,
животът и без това е театър и всички хора сме актьори, както ни завеща Шекспир.
И така, вече си подготвен в случай на повторна подобна ситуация.
Повече от сигурно е, че ще я имаш и то много скоро.

58
 И тогава, какво е огорчението и разочарованието ти, че пак си се хванал на въдицата като шаран и пак си
реагирал по стария начин! Ядосан си на себе си и си доста разочарован. Защо? Защото очакваш да стане от
първия път.
Защото имаш очаквания!
Откажи се от очакванията, за да си отидат разочарованията!
Ние сме разочаровани, само когато не се оправдават очакванията ни!
Замисли се над това! Как така да нямаш очаквания ли? Ами ти имаш очаквания, защото още робуваш на
старите си закостенели представи, че нещата трябва да стават по твоя начин, защото ТИ мислиш, че това е
правилното, ТИ вярваш в това и искаш да го наложиш на другия! Защото се затрудняваш да приемеш, че другият
е роб на други заблуди, различни от твоите!
Съпругът закъснява с няколко часа да се прибере вкъщи и хоп - ти си разстроена! Няма значение дали си
само притеснена или си ядосана, дали си гневна, дали ревнуваш или просто те е яд! Защо се чувстваш така?
Защото имаш очаквания, че той е ДЛЪЖЕН да се съобразява с теб, защото искаш да ти е под ръка или
защото искаш да е под контрол...
Защото си забравила, че ти имаш права!
Защото ти самата не си даваш на права, захапвайки въдица-та, че имаш само задължения!
Защото така са ти промили мозъка, че наричаш тази велика глупост „отговорност”! Защото си се
нагърбила САМА с всичко, защото някой някога ти е пробутал идеята, че това е твое задължение и „така стоят
нещата”!
Или пък, че мъжът е длъжен да се прибира навреме, да си дава заплатата, да... да.... защото „така стоят
нещата”!
Нещата не стоят нито така, нито иначе! Те стоят, както си ги направиш!
Защото не си дала разрешение на себе си да имаш и други интереси, които ДРУГИЯТ ЩЕ УВАЖИ и така
доброволно да реши да ти помогне и да те отмени, защото ти вече няма да му искаш това и ще зачетеш правото
му да го направи сам!
Но не, ти още си мислиш, че светът работи наопаки – първо ще ти даде време, в което ти няма да знаеш
какво да правиш и после ще си помислиш как евентуално да го запълниш! Не, не става така, системата не работи
така!
Първо решаваш какво искаш да направиш за себе си, но за онова СЕБЕ, за което говоря дотук. Нямам
предвид да си лакираш ноктите или да идеш с приятелка на кафе с цигара!
Когато избереш какво искаш, започваш да го правиш! Как ли? Пак ли очакваш някой друг, някой ОТВЪН
да ти каже как да живееш живота си, какво да искаш и какво да правиш! Аз мога да го направя, даже не е никак
трудно, но това означава, че не ти, а аз ще живея твоя живот!
Няма да ти кажа, за да го откриеш сама, да пуснеш корена, за който се държиш от страх какво ли ще се
случи!
Но все пак се изкушавам да ти го подскажа: КАТО ПРОСТО СИ ГО ПОЗВОЛИШ!
Няма нищо страшно навън и това, което ще видиш, е величието и грандиозността на Вселената, която те
очаква да ти се разкрие с цялата си красота и прелест! Тя ще те научи, ще ти покаже как се прави! От нас се иска
само изборът, решението и първата крачка!
Ето как Вселената го направи преди два дни за мен.
Получих съобщение по телефона от приятелка рускиня, че следващата седмица се затваря приютът за
кучета в Никозия и 120 кучета и 30 котки ще бъдат умъртвени.
Знам, че всичко се случва с причина, и ако не знам причина-та, съвсем не означава, че трябва да си седя и
да гледам безучастно. Защото съобщението идва точно при мен, което значи, че точно аз трябва да направя нещо.
Сега е време за действие, за да взема отношение по проблема, а после ще мисля и ще давам оценки за избора си.
Намерих телефона на приюта, до към 11 ч. звънях, но се включваше телефонен секретар, на който оставих
две съобщения да ми се обадят, но така и никой не позвъни.
В 11 сутринта написах едно съобщение по мобилния телефон и реших да го изпратя до всички мои
приятели и познати в Кипър, независимо от кой град, със зов за помощ, човещина и любов. След няколко минути
започнаха да ми звънят отвсякъде – съобщенията не спираха да се самоизпращат от моя телефон! Изключих
телефона – нищо. Извадих сим-картата – също нищо. Щом я включех обратно, съобщенията отново тръгваха и
хората започваха да ми звънят отвсякъде!
Обадих се на повреди – отговори ми непозната служителка, на която разказах, че телефонът ми не спира да
изпраща съобщения и всеки един от хората го е получил по няколко десетки пъти, но не мога да спра този
процес. Тя ми каза: „знам и аз го получавам в момента!”
59
 Повече от 20 минути служителите се мъчеха да разберат какво става и единственото, което можаха да ми
кажат е, че нещо е станало със системата и аз няма да платя за това. След няколко минути всичко спря, обадиха
се хора, които са го получили над 140 пъти! Това стана новина, но по-важното бе, че всички кучета и котки се
приютиха от различни хора от целия остров, включително от Президентството и няколко министри. В по-късен
рапортаж, както ми казаха приятели, са показали сърдити хора, които са пътували от 200 км (!), за да си вземат
домашен любимец, а всички са били вече раздадени!
Още преди да установя, че изпращането на съобщенията не спира, Нина - жената, която ми помага с дома
и децата - тихо каза: „Ех, да можехме някак си да го кажем на целия остров!” И след по-малко от минута думите
й станаха реалност!
Аз нямам думи за коментар, приятели ми се обадиха да включа телевизора на който искам канал – даваха
едно и също: как хората вземат едно по едно бездомните животни и ги прегръщат като свои деца! Беше толкова
трогателно! Ами какво мога да кажа, освен БЛАГОДАРЯ от душа и сърце от името на тези, които не могат да
говорят! Благодаря на Вселената за синхронността! Благодаря и на вас, познати и непознати сродни души, които
изпълвате сърцето ми с любов и желание да творя Добро! Нека продължава да бъде Любов и Светлина!
Затова хайде, моля те, да оставим изтърканото „нямам време”. Да нямаме време да спрем, да се огледаме и
да започнем да правим нещо за себе си означава само, че все още не сме разбрали защо сме тук! Означава, че ме
оставяш сама в този прелестен свят, който открих и жадувам да споделя с теб!
Защото споделената радост е двойна радост, нали знаеш?
Защото ако ти не дадеш на себе си права, как очакваш някой друг да ти ги даде и как очакваш да уважиш
правото на другия да закъснее, да не се прибере, да си отиде или да те напусне дори! Но когато ти си дадеш тези
права, никой вече не може да си тръгне от теб, защото хората си тръгват в търсене на светлината и на любовта! А
светлината и любовта са това знание! И когато ти го притежаваш, КОГАТО ГО ЖИВЕЕШ, ти се превръщаш в
светлина и любов и тогава не само че никой не може да си тръгне от теб, никой НЕ ИСКА да го направи! Тогава
се превръщаш в мощен магнит, във фар, който привлича всички тези жадни за топлина, съчувствие, разбиране,
утешение, прошка и любов хора! Защото тогава ТИ СИ всичките тези неща! Ти ставаш СВОЯТА ИСТИНСКА
СЪЩНОСТ! Сливаш се с Първоизточника, с Твореца, със своя Създател и ставаш ЕДНО ЦЯЛО с Него!
Но докато не си дадем права, не можем да уважим и правата на другия до нас да отиде някъде, без да
знаем къде, с кого и какво прави! Защото сме го приели за даденост, за своя собственост! Знам го, защото и аз се
отнасях с много хора много години по подобен начин.
Но, както вече знаеш, нещата стоят точно обратното: първо упражняваш правото си на избор какво искаш
да правиш (без значение дали става дума за свободното ти време вкъщи или нещо по-голямо, принципът е един
и същ и за малкото, и за голямото!), после си даваш време за това и чак после започват да стават промените
около теб! Нали помниш за инертността на материята, която е с много по-ниска вибрация от нашите мисли
(Духа) и следователно й трябва време да отрази промените? Обърни внимание на израза „даваш си време”. Това
означава две неща: първо, че ти си го даваш, а не чакаш някой да ти го даде; и второ, че започваш да правиш
нещо, т.е. предприемаш някакво физическо действие!
Когато избрах този път, когато започнах да уча тези неща, да чета за тях, това изискваше време и МОЕТО
ВНИМАНИЕ се насочи другаде! Аз насочих своето внимание в друга посока, а както вече знаем, накъдето е
насочено вниманието - натам тече енергията! Колкото повече четях и навлизах в знанието, толкова по-малко се
съсредоточавах да гледам какво прави другият до мен! Но забележи: не се преструвах, че не ми пука, а
НАИСТИНА престана толкова да ме засяга, защото по-важно за мен стана да разбера не само защо той избира да
постъпва така, а защо аз толкова се ядосвах на неговите избори и постъпки и в резултат се мъчех всячески и с
всички средства да го „вразумя” и да го посъветвам, да го науча как се прави по „верния” начин, защото този
начин беше моят начин и следователно е верен!
Каква логика само!
Аз бях свикнала с този начин на мислене, бях се сляла с него, бях го превърнала в своя същност! Да
променя своя начин на мислене беше много трудно и болезнено! Я по-добре да игнорирам правата на „другия” и
да се опитам да променя него. Това ми е далеч по-удобно и по-безболезнено! Е, какво като нямам право на това!
Нали ми казва, че ме обича, тогава значи е длъжен да ме слуша, да се съобразява с мен, да ме гледа в очите, да се
грижи за мен и да ме превърне в смисъл на живота си! Как така ще има там някакви си човешки права и свободен
избор! Нали веднъж вече направи свободния си избор и свърза живота си с мен? Какви повече избори има да
прави, освен да се грижи за моето щастие, да ми помага, да ме обича, да тича след мен, да...
Позната ли ти е тази логика?
Именно затова се съмнявам, че сега, след като си взел решението за промяна, ще успееш от първия път да
противостоиш на силата на инерцията на старото си мислене! Едва ли ще стане и след втория или третия опит, но
60
какво значение има кога ще стигнеш целта? Да направим цялото пътуване приятно, да се забавляваме на
паданията си, на грешките си, да се учим от тях, но без да се осъждаме, да си ги простим, да се пошегуваме с тях
и да продължим напред към следващата грешка или следващия успех – какво значение има как ще го наречем?
То и без това е само дума и е относително! Това, което днес наричаме грешка, може утре да наречем успех, а
днешния успех - утре да отчетем като грешка! Или както е казал мъдрецът: „Не знаем какво печелим, когато
губим и какво губим, когато печелим!”
Всичко това го знаеш! То е старо като света, защото всичко ново е добре забравено старо! Старо знание е
закодирано в клетките ни и сега, четейки всичко това, се събужда и се разкодира за нов живот! Защото казаното
тук е само ключ към знанието в твоята библиотека, намираща се в теб! Аз нямам какво ново да кажа на света! И
никой няма нищо ново за казване, но можем да си помогнем един на друг да си го спомним!
Повечето от нещата, които описвам тук и примерите, които давам, стават сега! Преди малко се обади една
приятелка и сподели, че вчера до полунощ мъжът й не се е прибрал и тя не знае какво да мисли и още по-малко
какво да прави! Използвах този пример, защото вярвам, че не случайно тя позвъни с това си притеснение точно
сега, когато аз трябваше да избера какъв пример да разгледам! Вселената ни дава знаци всяка секунда! Но ние
отделяме ли време да се замислим над тях, да се опитаме да ги разчетем, да се вслушаме в себе си?
Колкото пъти ме прекъсна телефонът или децата чукаха на вратата ми и аз отвличах вниманието си от
това, което пиша тук, беше за добро! Оказваше се обикновено, че съм се отнесла в ненужна посока, казвах по-
маловажни неща от тези, които исках да бъдат казани тук! Защото примерите от живота ни са необхватни.
Колкото хора, толкова истории и примери, но ние търсим обобщението, решението, което е в завръщането към
СЕБЕ СИ, откриването на СЕБЕ СИ, спомнянето КОИ ВСЪЩНОСТ СМЕ! Ние сме доброто, съчувствието,
разбирането, прошката, радостта, хармонията, красотата и любовта! Защото това е нашата истинска същност,
това СИ ТИ! Всичко останало е продукт на невежото, изпълнено със страхове, забравило причината за своя
произход ЕГО!
А невежеството, създателят на нашето Его, е породено от експериментаторския ни дух - да видим какво е
да пребиваваме далече от себе си, от собствента си природа! Което отново е ДОБРО, защото е разширение на
представата ни за себе си, както и откритие, че ние НАИСТИНА СМЕ ВСИЧКО, КОЕТО Е – това, което Е и
Създателят ни! Ние сме Всичко, Което Е, включително и възможността да се отдалечим толкова неимоверно
много от собствента си същност, че да забравим за нея, като същевременно именно по тази причина я разширим,
разширявайки и представата на Твореца за себе си! Как по друг начин да нарека тази пълна симбиоза – наистина
е гениално!
Затова се съмнявам в успеха след първите опити. При мен не стана и след третия. И все още понякога ми
се случва да забравя и спонтанно да реагирам постарому – с нетърпение или раздразнение, но вече не се осъждам
и си напомням, че така съм живяла не само четири десетилетия през този живот, но и няколко пъти по толкова
други такива животи в тъмнина, незнание и невежество! Това ме успокоява и ме изпълва с разбиране и тогава
много бързо проявявам толерантност към себе си, вместо предишното осъждане и гняв!
Много по-бързо, почти веднага става прилагането на новия подход с хората извън семейството ни! Ти
самият сигурно си се уверил вече в това. Но далеч не така стоят нещата с близките ни хора! Питаш се защо?
Сигурно се шегуваш! Ами защото това е нашата карма, това е законът за причинно-следствените връзки в
действие! Защото тези хора, с които живеем и които толкова ни дразнят, но пък които толкова много обичаме, са
тези, на които плащаме сметката! Нали помниш за ресторанта и за сметката? Ние сме тяхната и те са нашата! И
тук има един велик ключ, който може незабавно да приключи кармата! Незабавно, в тази минута, докато четеш
книгата, ти имаш възможността да платиш всичките си сметки сега и завинаги!
Колкото е лесно, толкова е и трудно. Този ключ се нарича:
Осъзнаване на смисъла
Бих искала да се замислим както върху съдържанието на това понятие, така и върху дълбокия и хуманен
смисъл от присъствието на този съвършен регулиращ механизъм в нашия човешки живот.
Думата „карма” стана доста модна напоследък и макар че се използва често, не се разбира добре истинския
смисъл на понятието. Карма не означава наказание! Карма не е лош късмет. Карма не е и злочеста съдба! Карма
не е и да страдаш добезкрай, толкова дълго, колкото си грешил!
Карма е задействалите се причинно-следствени връзки и почива на същия принцип, на който почиват
взаимоотношенията ни с нашите деца!
Аз имам двама сина, които възпитавам по един и същ начин, така както Бог обича нас, своите деца,
еднакво и безусловно! Уча ги на едни и същи неща, на едни и същи ценности, така както Той учи нас на своите
вечни Божествени закони. Когато приключат с играта - знаят, че следва прибиране на играчките. Това не е моя
61
прищявка, а се прави в името на реда в дома ни! Малкият го прави винаги и безропотно, а големият категорично
отказва.
Създават се причинно-следствени отношения.
Като резултат от тях малкият получава награда, а големият - наказание.
Въпреки обясненията защо става така, че той също може да има всичко, което си поиска, трябва само да се
научи да се отнася към общото ни пространство и нещата си с уважение и да ги пази, той отказва да чуе и
продължава да настоява да промени мен, правилата, другия участник, който избира да ги следва, или да спечели
привърженици срещу мен, „врага”. Започна да минава през различни етапи. Първо мина през озлобление към
мен, защото поощрявах брат му, а него наказвах. Нарече ме лоша, жестока, безсърдечна, обвини ме, че не го
обичам, щом не му купувам нови играчки и накрая заяви, че и той не ме обича вече. Аз виждах, че това е
неговият гняв, защото нещата не стават както иска той, а настоявам на своето, и последва опитът му за
манипулация - да ме принуди да променя правилата.
Аз продължавах спокойно да обяснявам, че това е принцип и той не може да бъде променен, дори и да
искам, и че аз самата го спазвам, защото само така може да се поддържа порядъка в нашия дом, а и извън него.
Обяснявах му, че не го наказвам и много го обичам, независимо какво избира да прави, но моята работа е да
поддържам реда в този дом и нищо не може да промени това!
Той продължава да упорства в нежеланието си да се подчини на правилото. Имаше аргумент, че в
градината също не си прибира играчките, но учителката не го наказва и го правят другите деца заради него.
Включва се играта на противоречията и на невежеството („другите”).
Вероятно това го доведе до идеята да накара брат си да му прибира нещата.
Това сработи в началото, но после малкият започна да отказва, което го доведе до следващия етап - на
озлобление към „добрия”, заради който страда той. Тогава дойде етапът на насилието от „лошия” към „добрия”.
Ако нямаше кой да следи за изпълнението на закона за причинно-следствените отношения, историята
щеше да вземе своята жертва и да завърши в полза на „лошия”.
Главният герой в цялата история, както вече се досещате, е големият брат.
С малкия всичко е ясно – подчинява се на законите, на които почиват взаимоотношенията в този дом и си
живее в рая – в пълна хармония с околните и със себе си, заобиколен от любов и изобилие, които с радост му
давам. Получава всичко и никой нищо не му отказва, защото бързо схвана как стоят нещата. Няма нужда от
уроци. Няма провинение, няма наказание, има изобилие! Няма въпроси, няма неразбиране и всичко протича
гладко и естествено.
Малкият е избрал да плува радостно по течението и да се наслаждава на даровете, които то непрестанно
му дарява, а големият е избрал да му се противопоставя, което е пътят на страданието и наказанията. Течението
приема всеки избор, то няма предпочитания. Аз го наказвам без капка злоба или осъждане в сърцето си. Просто
справедливо и стриктно спазвам същия този закон, на който аз самата съм подвластна!
Пазителят на закона е подвластен на самия закон!
Във всеки един момент големият ми син има възможността да направи избора да започне да си прибира
играчките и когато се уверя (правилото за инертността на материята), че това не е временно, а твърдо и
необратимо негово решение, аз ще променя нещата за него.
Но има едно още по-интелигентно решение, което ни е дадено в много народни приказки, късето ни е
разказано в прав текст. То не изисква време и не е свързано с инертността на материята (моето недоверие в
необратимостта на решението му) и резултатът може да се прояви веднага.
Именно заради това решение разказах така подробно всичко дотук.
То се нарича – откровен разговор с мен.
„Провинилият” се син може да ми разкаже за мотивите си, защо е отказвал толкова време да си разтребва
стаята, откъде е идвало това съпротивление, как го е карало да се чувства и какво възнамерява да прави отсега
нататък. Може например да ми каже, че е искал да види дали не може той да промени правилата. Или че е искал
да провери дали не може да наложи своята воля по някакъв начин. Или да разбере дали може да провокира
любовта ми към него и да ме принуди да приема условията му. Или пък да ме накара да се страхувам да не изгубя
присъствието и любовта му! Или е изпитвал границите на търпението ми!
Но аз НЕ ИЗИСКАМ ТОЙ ДА СЕ РАЗКАЕ, не ми е нужно да получа извинение, молба за прошка или
покаяние! Нужно е само да бъде откровен с мен и да се уверя, че той е схванал смисъла на съществуването на
този закон и че той се нарича порядък! Защото нарушението на този закон води до хаос!
Нашето любопитство и експериментаторски дух са станали причината да се впуснем в това приключение –
да видим какво ще се случи, ако игнорираме вечните закони, на които е изградено мирозданието. С други думи,

62
от нас се иска само да осъзнаем причината за съществуването на този закон, че той се активизира, само когато
става неговото нарушаване или незачитане!
В един откровен разговор може да се реши един многогодишен спор!
Само за няколко минути!
Същевременно е много важно да отбележа, че през всичките тези години не е имало нито един миг, в
който да съм обичала послушния си син повече от непослушния! Сърцето ми се изпълва със състрадание и
съчувствие към неговото упорство да се подчини на правилото, но и с възхищение към експериментаторския му
дух! Няма значение как и кога ще свърши тази история! Няма значение какви избори ще направи, как ще реши да
постъпи! Аз съм пазител на реда и това не може да се промени! Обичам и двамата еднакво силно, от цялата си
душа и сърце, напълно независимо от техните избори и това не може да бъде променено! Не аз го наказвам,
нито го лишавам от всичко, което не получава сега! Той избира това!
Това е цената, която плаща, за да си отговори на въпроса: може ли той да промени законите и света!
Сега търси отговора на въпроса дали да продължи опита си да промени света, или да промени
единственото нещо, което е изцяло под негов контрол – отношението си към същия този свят! Изпълнен е с
недоволство, гняв и агресия почти денонощно! На 5 години носи 4 диоптъра очила. Почти непрекъснато е
сърдит, храни се зле и често боледува. Сигурна съм, че и ти виждаш връзката между тези факти.
Той решава дали да е щастлив, или да е прав! Той ще направи избора - хаос или ред! Всичко е в негови
ръце! Независимо, че няма пет години още, той има същите права и задължения като мен и теб! Защото и за него,
както и за мен, за теб, за планетите и за звездите се грижи една и съща Сила, подчинена на едни и същи вечни
закони!
Законът за причинно-следствените връзки се задейства незабавно след всеки наш избор, след всяко наше
действие!
Аз живея с двама големи Учители! Големият ми показва откъде идвам, а малкият къде отивам! Не мога да
опиша с думи състраданието ми към тежките избори, които прави единият, защото виждам себе си в него съвсем
доскоро! И в същото време поглеждам към другия и разбирам какво означава да си в хармония със Създателя! И
изпитвам възторга от бъдещето! И осъзнавам своята отговорност в този процес! Картите са раздадени и сега от
моето търпение, смирение, последователност и любов зависи нашата обща посока! Дали единият ще повлече
другия надолу, дали изборите им завинаги ще ги разделят - или всички заедно, ръка за ръка ще се устремим към
Новия ден и Новия ред!
Малкият се събужда сутрин усмихнат и първо ни целува за добро утро и ни казва, че много ни обича. И
тази усмивка не слиза от лицето му по цял ден.
Той не работи по осем часа на ден, за да получи изобилието, с което го заливам!
Не прави нищо, което му е противно, за да ми се подмаже и аз да бъда благосклонна към него!
Той знае, че го обичам безусловно и ми отговаря със същото. Учи какви са правилата в този дом и се
старае да не ги нарушава. Той се забавлява от все сърце, радва се на всичко, открива света, играе на воля по цял
ден и аз се радвам на неговата радост, виждам кое му харесва повече и бързам да му доставя още от него, за да
увелича радостта му! Така минават дните му.
Големият се събужда всяка сутрин сърдит и незабавно започва да дава заповеди. Дай ми това, направи
онова, не искам никого, няма да ставам, няма да ходя на градина, няма да облека тези дрехи, няма да закусвам,
махайте се всички, ще счупя всичко тук, ще разруша тази къща.... репертоарът наистина е много богат. Аз
зачитам всичките му права, които не противоречат на общия закон. Понеже аз съм „врагът”, той не закусва това,
което му предлагам, а каквото си пожелае сам. Аз му обяснявам търпеливо какво ще си причини на организма с
този си избор, но той настоява и аз уважавам избора му. След като ме помоли да се махна и да го оставя сам, аз
зачитам правото му. Не си тръгвам от живота му, аз съм на няколко крачки разстояние, готова да бъда на
неговите услуги във всеки един момент. Той ме вика – аз веднага съм там. Заповядва ми да му дам нещо, а аз му
обяснявам, че ще му дам не само това, което иска, а цял куп още прекрасни неща, за които даже не е мечтал, ако
си разтреби стаята и ако ме помоли учтиво. Но отговорът му е категоричен: изчисти я ти, ти си майката и тази
къща е твоя! Аз я разтребвам всеки ден, но той не получава нищо от това, което иска. Не го наказвам. Само му
показвам какво става при неспазването на правилата в общия ни дом!
Аз мечтая да дам на блудния си син всичко, което имам. Мечтая да видя радост в очите му и усмивка на
лицето му!
Ще му се отблагодаря за неговата радост с всичкото изобилие на света! И не изисквам нищо! Не
изисквам дори да ми казва, че ме обича или да прави нещо, за да докаже чувствата си към мен. Обичам го изцяло
и безусловно такъв, какъвто е сега, и не е нужно да прави нищо, за да бъде обичан повече! Защото няма повече!

63
 В нашия дом винаги ще цари ред и това не може да бъде променено дори от мен. Аз не издавам законите, а
ги следвам и ги пазя! Следя за доброто на цялото и не обслужвам интересите на отделния индивид, който и да е
той, колкото и да го обичам!
Аз съм пазител на реда и това е моята работа! Няма значение колко молби ще ми отправи или колко
молитви ще ми казва, ако ще денонощно! И няма значение колко мен ме боли от неговата болка! Има едно
единствено условие да получи всичко, което поиска и още много повече, надхвърлящо очакванията и
представите му и то е спазването на общите правила за ред, зачитайки правата на останалите!
Преди две години в хола на Елена (Духовен център „Слънце” във Варна) видях надпис, че замърсяването
на общите пространства от обитателите на този дом се глобява с 200 лева! Да, чистотата и редът са важни и по
един или друг начин се налага да се научим да ги пазим!
Защо ми се случва това? Нали вече си разбрал, че не е нито наказание, нито изпитание за мен? Това е
шанс! Дава ми се втори шанс! Какво имам предвид ли? Ами по-просто е, отколкото допускаш.
Аз бях същото дете като големия ми син! Същото! Аз отказвах категорично да слушам „врага” и да се
подчинявам на неговите закони, което продължи три и половина десетилетия! То продължи много след като
същият този объркан, огорчен, разочарован, наранен и изживял целия си живот в невежество „враг” – моята
майка, си беше отишъл от този свят. Аз продължа-вах да опитвам с едни и същи действия да постигна различен
резултат! Защото нямах примера! Нуждаех се от по-висок идеал за пример! Търсих го в нея, в сестрите си, в
близките си, но навсякъде виждах само страхове, несигурност, привързаности, гняв, обида, непрощаване и
неудовлетворение - както и зместване на вътрешния център навън!
Моят син търси примера. И ако аз не успея да му го дам в свое лице, това неимоверно ще удължи пътя му,
прекарвайки го през болката и страданието. Кой, ако не аз?
Преди няколко дни ме попита: „Мамо, моят татко глупак ли е?” Секна ми дъхът. Приготвих се за поредния
удар. „Защо мислиш така? - попитах го изтръпнала. - Днес в градината разбрах, че който пуши се разболява и
умира. Попитах учителката дали хората знаят това, а тя каза, че да, всички го знаят. Тогава моят татко като знае,
че ще се разболее и ще умре, защо пуши?”
Как се отговаря на тази логика? Как се отговаря така, че хем да запазя авторитета на бащата, който е
примерът за мъжкото начало в него самия, и в същото време да кажа Истината на едно петгодишно дете за егото,
пороците и невежеството на големите хора? Пулсът се ускоряваше, а мислите галопираха. Колкото повече се
напрягах да измисля нещо разумно, толкова по-самоизключващи се ставаха отговорите и само потвърждаваха
неговата логика. Какво да правя? И тогава си спомних съвета на д-р Дайър: „Решението на проблема никога не
се намира на нивото, на което е създаден!” Трябваше да се кача на по-високо ниво! Да повиша вибрацията си!
Как? Като повиша качеството на мислите си! Как?
Отпуснах се, поех си дълбоко въздух, за да поканя за партньор Истинската си Същност, издишах и си
казах „избирам покоя вместо тревогата своя” и после се отпуснах и пуснах Бог. Избрах да бъда домакин на Бога,
вместо слуга на Егото си. Избрах да отговори на детето Той, вместо външното ми съзнание. Увеличих доверието
за сметка на контрола. Доверих се на мъдростта на Вселената. И казах – Да бъде светлина! Аз съм Бог в
изражение и Вселената е на моите услуги. Бяха минали не повече от 3-4 секунди. Произнасяйки първите две три
думи, аз нямах никаква представа какво ще кажа на детето, което търпеливо чакаше, вперило поглед в мен.
Казах му: „Чуй ме, миличко, дали някой е голям или малък, не се съди по неговата височина и възраст.
Има възрастни хора, които отвътре са малки деца, и има много малки деца, които отвътре са големи и мъдри
духове. Ти си такъв голям човек, а нашият татко е малък. Големият винаги помага и учи малкия, затова ти си му
Учител и ти трябва да го научиш на тези неща!”
Уау! Аз се учех от собствените си думи! Моята Висша същност, учейки сина ми, учеше моето собствено
външно съзнание, разчупвайки старите парадигми и вярвания! Ето така работи Бог!
Но радостта и тържеството ми продължиха само няколко секунди. Защото последва друг въпрос: „А защо
моят татко е малък?”
Отново изтръпнах и отново последва същата процедура. Но този път беше много по-трудно, защото
засягаше моите избори, мен самата! Наложи се да си призная, че и аз тогава бях малка отвътре, но че много
исках да имам този син, който имам сега. Но колкото и да търсех голям татко, не можех да намеря. Всички, които
срещах, имаха още много да учат, за да пораснат - и аз също. Но избрах здрав, силен и добър татко, който с
помощта на големия си син също ще порасне един ден!”
Той се обърна, взе си лопатката и отиде в градината.
От Татяна Микушина научих, че всеки Учител мечтае неговите ученици да го изпреварят!
Така, както всеки родител мечтае неговите деца да го надминат!

64
 Моята майка нямаше шанса, който имам сега аз – да прекъсна дългия порочен кръг на невежеството и да
предам на моя блуден син знанието за вечните и неизменни вселенски закони! Дължа го и на двете страни – на
майка си, и на сина си! А дали това не е едно и също нещо с две страни? Ти реши!
Аз не ти разказвам приказка, аз не съм измислено лице, живяло преди хиляди години и бидейки
богопомазано, носено на ръце и обучавано от велик Гуру, изведнъж прогледнало!
Аз съм реална личност, като теб, живееща заедно с теб сега в същия този свят, на остров Кипър, близо до
едно малко село на 30 км от Никозия! Аз имам име и ти вече го знаеш, имам адрес, по-точно пощенска кутия
(защото от една година живея в гората), имам лична карта и ЕГН като теб! Аз не се родих принцеса, нито богата,
а в едно скромно, работещо семейство преди 44 години в Асеновград!
Така че не на Него, а на себе си се налага да докажем, че решението ни за промяна е окончателно и
необратимо! Единствено на себе си! И въпреки, че десетилетия наред сме реагирали по стария начин, от нас
зависи да прекратим това сега! Но ще трябва да докажем, че връщане назад няма, че избираме да пристъпим в
Новото! Болезнено е и много пъти ще изпитваме самосъжаление, ще ни се иска и да се откажем.
Тогава отново можем да си напомним, че:
- НИКОГА не сме сами, защото това просто е невъзможно, дори така да ни се струва или така да
изглеждат нещата от нашата „камбанария” сега!
- Най-тъмно е преди зазоряване!
- Божественото напътствие често идва, когато хоризонтът е най-мрачен!
- Обгърнати сме непрекъснато от едно любящо Присъствие, което е част от нас, НИЕ СМЕ Него и ТО Е
нас!
- Кога, ако не сега? Кой, ако не аз?
И най-вече да си напомним КОЙ ВСЪЩНОСТ СЪМ АЗ, дори в онзи момент изобщо да не се чувстваме
като Бог в проявление, като вечен и безсмъртен дух, живеещ в това тяло, чиято същност е чиста радост, вътрешен
покой, хармония, мир, изобилие, прошка, търпение и ЛЮБОВ!
Сега, когато вече знаеш Кой си всъщност, какво ще избереш да правиш, какво ще мислиш, как ще
говориш, как ще се държиш с тези, които още не знаят това?
Сега, когато вече знаеш Кой си всъщност, как ще избереш да живееш, да се храниш? Какво мислиш за
микровълновата фурна, полуфабрикатите, за газираните напитки с изкуствени подсладители, за продуктите на
веригите за бързо хранене?
Как ти се струват сега цигарите, алкохолът, дрогата, хард и рок музиката, шумните и задимени заведения,
предлагащи ти ...какво?
Какво мислиш за безразборните сексуални контакти, родени от нуждата за малко топлинка и човешка
любов?
Какво мислиш за ламтежа за печалба и пари на всяка цена, без морал и човеколюбие?
Какво мислиш за фразата: „Бог високо, Цар далеко?” Разбираш ли вече кой бог е високо? Има ли го онзи с
бялата брада, седнал на облака, гневен и наказващ?
Да, Бог е високо, Бог е висока вибрация, а високата вибрация е светлина! Затова светиите ни в църквите са
нарисувани с ореол около главите си! Защото доброто е светлина, защото прошката е светлина, търпението,
милосърдието, съчувствието, радостта, красотата – всички те са светлина и всички те живеят в нас и чакат да ги
проявим, за да бъдем същият този Бог, Който ни е сътворил!
Не е вярно, че всички искат тази промяна!
Какво мислиш за сурогата, който ни пробутват под названието религия? Чии интереси обслужва тази
външна религия?
Защото не всички искат нещата да се променят по начина, по който го искаме ние с теб. Има хора, на
които този свят тук им харесва, на които още им се играе тази игра на противопоставяне и противоборство, които
прекрасно се забавляват, имайки бързи коли, много пари и жени. Както и придружаващите ги „екстри” –
безкрайни партита, безразборен секс, алкохол, цигари, наркотици и т.н. Като казвам наркотици, нямам предвид
само дрогата. В някакъв аспект тя даже е по-невинна и по-безвредна от други пристрастености като работата,
бизнеса, парите, имиджа, да успееш, да се докажеш.... пред кого?
По моите представи религията би трябвало да бъде помощник, средство по пътя на търсещия себе си
човек. Но попаднала в ръцете на алчни за власт и пари хора, тя е превърната във водещ източник на объркване,
неразбиране, страх и хаос в главите ни! Дори войни се водят в името на религията!
И пак по някаква ирония или като проява на галактически хумор, именно на мен ми се падна ролята да
обединя в себе си два от религиозните образи-антиподи, образите на противоречието, на двете Марии – на

65
порочната Мария Магдалена (така както Църквата ни поднася и третира този образ) и на Непорочната Дева
Мария, „непорочно” заченала и родила нашия Спасител.
Начинът на живот в един период от миналото ми определе-но беше по-близък до това, което
отъждествяваме с Мария Магдалена, отколкото представата ни за непорочност. И може би именно този начин на
живот провокира невъзможността ми да стана майка по естествен път и впоследствие наложи необходимостта да
зачена и двете си деца „непорочно”. През 21-ви век това става с помощта на медицината - в лаборатория, и се
нарича „инвитро”, без прякото участие на мъж.
Защо ли трябваше да обединя тези две противоположности в себе си и да стана носителка на такова
противоречие?
Може би защото е дошло времето светът да види с очите си, в обикновен човек от плът и кръв като теб и
мен, че „дявол” и „Бог” живеят на едно и също място, вътре в нас, във всеки един от нас?
И че тези понятия не са някакви абстрактни личности, живеещи някъде високо или някъде далече! Че ние
ги носим и двете в себе си и именно това е нашият кръст, нашето разпятие, това олицетвори Исус Христос със
смъртта си на кръста!
С последните си думи на кръста, преди физическата смърт, той потвърди избора си на кого избира да
служи: „Отче, прости им, те не знаят какво правят!”
Ние решаваме на кого да служим: да бъдем домакини на Бога или слуги на Егото си! Първият е Истината
за нашия произход и същност, а вторият е нашето невежество за истинското знание!
Коя от двете тогава съм аз – „грешницата” или „светицата”? Само аз имам отговора: тази, която АЗ
вярвам, че съм! Тази, която АЗ избирам да проявя, защото и двете лица са мои, и двете еднакво присъстват в мен!
Наистина не е лесно да обичаш себе си, ако си привърженик на идеята, че ти си образът, който виждаш в
огледалото, заедно с постигнатото и придобитото от него. Ако приемаш, че ти си това тяло, което се е родило
преди няколко десетилетия, и след още няколко ще умре и с него ще си отиде всичко... това, меко казано, е тъжно
и най-малкото не е чест за твоята интелигентност!
Тъжно е, защото те лишава от правото да бъдеш и те обрича на задължението да правиш!
Защото си се самообрекъл да не разбереш смисъла на понятия като радост, удовлетворение, хармония,
вътрешен мир, спокойствие и любов!
Тъжно е, че си превърнал живота си в една надпревара с всичко и всички, в която няма победител, а
жертвата си ти!
Защото за теб продължава да бъде по-важно какво ще кажат „другите”, отколкото как се чувстваш ти!
И не преставаш да повтаряш фразата „Нямам време”, като не си даваш време дори да се замислиш какво
искаш, а какво остава да го възнамериш и да го осъществиш!
Тъжно е, защото продължаваш да вярваш в измислици като „късмет”, „съдба”, „съвпадение”, „случайност”
и тяхното хаотично проявление!
Няма хаос извън нас!
Хаосът е в главите ни и по нашите сили е да го заменим с ред!
Зная, че сме готови за това пътешествие - най-прекрасното от всичко преживяно от нас до сега! Защо да не
го направим заедно?! И кога, ако не сега?
Предлагам ти един откъс от книгата „Илюзии” на Ричард Бах. Ще разбереш защо се спрях на него.
„Имаше едно време един Учител, роден в светите земи на Индиана.
Когато порасна, той изучи занаята на автомонтьор.
Ала бе натрупал знания и от други земи и други училища, от други животи, които бе изживял. Помнеше
тези животи и понеже ги помнеше, стана мъдър и силен, така че другите търсеха силата му и идваха при него
за съвет.
Учителят вярваше, че притежава сила да помогне на себе си и на всички хора, и понеже вярваше в тази
сила, наистина я получи, така че другите я виждаха и идваха при него да бъдат изцелени от своите несрети и
множество болести.
Учителят вярваше, че е добре всеки да се смята за син Божи, и понеже вярваше, така и стана и
автосервизите, където работеше, се напълниха с хора, дошли да търсят неговото познание и допир, а улиците
отвън – с такива, които бленуваха, докато минава, сянката му да падне върху тях и да преобрази живота им.
Накрая – заради тълпите, управителите на сервизите помолиха Учителя да си върви по пътя.
Така той отиде сред полята и хората, които го последваха, започнаха да го наричат Месия и чудотворец
и понеже вярваха в това, така и стана.

66
 И буря да се извиеше, докато той говореше, по насъбралите се не падаше и капка дъжд, последният в
множеството го чуваше точно тъй ясно, както и първият, дори и в небето горе да тътнеше гръм и да
святкаха светкавици. И винаги им говореше с притчи.
И им рече: „Вътре във всекиго от нас е заложена силата, богатството или бедността, свободата или
робията. Именно ние и никой друг направляваме всичко това.”
Един работник заговори и рече: „Лесно ти е да го кажеш, Учителю, ти си направляван, а ние – не, не ти
се налага да се трудиш с пот на челото като нас. Човек трябва да работи, за да си вади хляба на тоя свят.”
Учителят отговори и рече: „Имало едно време едно село, всички в него живеели на дъното на
пълноводна, кристално бистра река.
Течението на реката се носело тихо над всички тях: млади и стари, богати и бедни, добри и зли, понеже
следвало своя път и познавало само своята кристално бистра същност.
Всяко същество се било вкопчило кой както намери в коренищата и камъните по дъното на реката,
понеже така живеели – вкопчени, и от рождение били усвоили да се съпротивляват на течението.
Ала накрая едно от съществата рекло: „Уморих се да живея вкопчен. Макар и да не го виждам с очите
си, вярвам, че течението знае къде отива. Ще взема да се пусна и да го оставя да ме отнесе, където реши. Ако
и занапред живея вкопчен, ще умра от скука.”
Другите същества му се изсмели и рекли: „Безумец! Пуснеш ли се, течението, пред което се прекланяш,
ще те изхвърли изподран и насинен от камъните и ти ще умреш по-бързо, отколкото скуката!”
Той обаче не ги послушал, пуснал се, оставил се на течението и то начаса го заблъскало и замятало сред
камъните.
Ала съществото отказало да се вкопчи отново и с времето течението го издигнало над дъното и го
освободило, и вече не го удряло и наранявало.
И съществата надолу по течението на реката, които не го познавали, възкликнали: „Вижте, чудо! Уж е
същество като нас, а лети! Вижте – Месия, дошъл е да ни спаси!”
А съществото, носено от течението, отвърнало: „Аз съм точно толкова Месия, колкото и вие.
Реката на драго сърце ни вдига и ни прави свободни, стига да се престрашим и да се пуснем. Истинското
ни дело е това пътуване, това приключение.”
Те обаче продължили да викат още по-гръмогласно: „Спасител!”, все така вкопчени в скалите, а когато
погледнали отново, него вече го нямало и те си останали сам-сами, за да разказват предания за Спасителя”.
Мина още известно време и Учителят видя, че от ден на ден множеството набъбва все повече и повече,
че го обкръжава все по-плътно и яростно – насъбралите се го умоляваха да ги изцелява неуморно, да ги храни
постоянно със знаменията си, да учи вместо тях и да им живее живота; онзи ден той се качи сам на билото на
един хълм и там започна да се моли.
И рече в сърцето си – Безконечно Сияйно Аз, ако такава е твоята воля, нека тая чаша ме подмине, нека
върху плещите ми не ляга тая непосилна задача. Не мога да живея живота на друга душа, а десет хиляди ме
молят за живот. Съжалявам, че допуснах всичко това да се случи. Ако такава е твоята воля, направи така, че
да се върна при моята монтьорска работа, остави ме да живея като всички останали.
И на хълма му заговори тих, безкрайно добър глас: „Ще бъде не моята, а твоята воля. Каквато е
твоята воля, такава е и моята за теб. Върви си по пътя като всички останали и бъди щастлив на тая земя.”
И щом чу това, Учителят се зарадва, благодари и слезе от хълма. А когато хората в тълпата го
притиснаха със своите беди и несрети, когато взеха да го молят да ги изцели, да учи вместо тях, да ги храни
безспир със своя разум, да ги забавлява с чудесата си, той се усмихна на множеството и му рече благо: „Аз бях
дотук.”
За миг множеството се вцепени от изумление.
И той им рече: „Ако някой каже на Бога, че най-много иска да помага на страдащия свят, каквото и да
му струва това, и Бог му отвърне и му каже какво да прави, трябва ли човекът да постъпи както са му
казали?”
„Разбира се, Учителю! – викнало множеството. – Би трябвало да понесе с радост и мъките пъклени, ако
такава е волята Божия!”
„Каквито и да са мъките, колкото и трудна да е задачата?”
„Чест е да бъдеш обесен, слава – да бъдеш прикован към дървото и изгорен на кладата, ако такава е
волята Божия”, отвърнали те.
„А какво ще сторите – попитал Учителят множеството, - ако Бог ви каже право в лицето:
„ЗАПОВЯДВАМ ДА СТЕ ЩАСТЛИВИ НА ТОЯ СВЯТ, ДОКАТО СТЕ ЖИВИ”, какво ще сторите тогава?”

67
 Ала множеството мълчеше, сред хълмовете, из долините, където се бе събрало, не се чуваше ни глас, ни
звук.
И Учителят рече на мълчанието: „По пътя на нашето щастие ще открием познанието, заради което
сме избрали този живот. Ето какво научих този ден и избрах да ви оставя да вървите по своя път, както
сметнете за добре.”
И той си продължи по пътя, през тълпите, и ги остави, и се завърна към делничния свят на хората и на
машините.

Нямаш вече нужда от посредник, спасител или месия!

Няма път към щастието, щастието е пътят!
Безкраен е списъкът на хората, проповядвали това знание. Едва ли е нужно да прилагам такъв списък,
какъвто навярно ти самият вече отдавна имаш.
Благодаря на всеки един от тях, както и на всеки друг буден човек, оставил следа в живота ми.
Много пъти повторих едни и същи неща, но не защото подценявам твоята интелигентност, нито за да
изпитам твоето търпение.
Исках да съкратя пътя ти, доколкото е възможно. Ако ти се забавиш в търсенето на тези отговори още 2
или 5 години, това означава, че аз също ще те чакам през цялото това време, защото само заедно можем да
направим промените, само заедно можем да заживеем в един по-добър свят, защото само заедно сме сила и
силата е в обединението ни. Така че твоят растеж пряко ме засяга! Ние сме свързани по-здраво и по-силно,
отколкото изобщо можем да си представим. Ако ти не предадеш нататък, веригата ще се прекъсне, кръгът няма
да се затвори и доброто няма да се върне обратно нито при теб, нито при мен. Този принцип е познат на света
отдавна. На същия този принцип са построени много от пирамидалните структури на големи търговски
компании, застрахователни и други организации. Получаваш процент от продажбите на този, когото ти си вкарал
в структурата, а той от своите хора и т.н. Идеята „предай нататък” е позната и отдавна използвана, но някак си
все е ориентирана към материалното, към парите. Не че има нещо лошо в това, парите са същата тази енергия,
каквато е усмивката и добрата дума. Всичко е енергия в този свят и тук няма изключения.
Сега обаче въпросът е в баланса.
Балансът е нарушен.
Равновесието отдавна е в полза на материята за сметка на духа. Сега ние с теб започваме да го
възстановяваме. И не е вярно, че си дребна риба, че си маловажен и от теб нищо не зависи!
Отново ще те попитам - след като нито една капчица не смята, че е причина за наводнението, кой тогава е
причината?
Не е ли време вече да се откажем от старото и неработещо вярване, внушавано ни толкова години, че от
нас с теб нищо не зависи? Удобно е на някои хора, но не е вярно!
Откъде съм толкова сигурна ли?
Ами защото именно ти четеш това! Не президентът или министър-председателят, които са същите такива
хора като нас с теб, а ТИ!
И аз се обръщам именно към теб, който четеш това тук и сега!
Продължаваш ли да се питаш защо се обръщам толкова настоятелно именно към теб?
Та аз може би дори не те познавам лично!
Не е нужно да те познавам по име, за да знам, че именно ТИ си този, който се е отказал днес, сега, в този
момент да върши това, което обикновено върши и е избрал да чете това, което в момента чете. Можеш да правиш
далеч по-приятни за тялото и за Егото ти неща. Можеш да гледаш някой промиващ мозъка сапунен сериал,
можеш да тичаш от магазин в магазин и да пълниш торби с никому ненужни вещи, можеш да си пиеш кафето и
да си пушиш цигарата в някое задимено заведение, бълващо рок, но не, ти си направил друг избор! Не ти се
живее вече така и си направил първата крачка в нова посока, а може би далеч не е първата... ТИ вече си платил
своята дан да бъдеш тук и затова те поздравявам с добре дошъл!
В нашата християнска библия е казано: „Където двама или повече са се събрали в Мое име, Аз съм там!” А
ние с теб сме се събрали затова. И затова не сме сами! Нали се сещаш вече Кой ни прави компания сега?
Обръщам се именно към теб, защото актът на избора ти да четеш тази книга и да мислиш за тези неща
говори, че преподреждаш приоритетите си, променяш цялата си ценностна система и фактът, че си стигнал с
четенето до тук, а не си я захвърлил след първите няколко страници е показателен сам по себе си!
Ти СИ на Пътя си!
Каквото и да правиш, с каквото и да се занимаваш, независимо дали се чувстваш радостен и удовлетворен
от това, което правиш или не си – ти следваш посоката към Дома. Ето защо се срещнахме и това ни обединява –
68
прибираме се заедно след дълго, уморително и доста самотно пътешествие към Дома и започваме да се срещаме
един по един по този Път. Дом аз наричам осъзнаването на ТОВА, КЕТО СМЕ, осъзнаване на истинската ни
същност!
Не може да се разминем и не може да не се познаем, защото този Път е един ЕДИНСТВЕН и той се нарича
Доброта!
Нарича се още Съчувствие и Състрадание.
Други го наричат Прошка и Смирение.
Трети го наричат Вяра и Търпение. Или Надежда и Благословение!
Или Щастие! Или безусловна Любов! Или просто БОГ!
Няма значение как ще го наречем, думата не е важна! Важното е, че крачим по него и не сме сами. Ние сме
много! Дори в момента да се съмняваш в думите ми, аз те уверявам, че сме много. И сме голяма сила! И се
радвам, че и ти си един от нас и сме станали вече много плюс ЕДИН!
Прочетох десетки полезни и интересни книги. Нося в сърцето си дълъг списък от имена на автори – все
непознати лично на мен хора, които промениха мирогледа ми, живота ми, моя свят! На всеки един от тях отново
благодаря!
Но винаги в един момент книгата свършваше, заедно с приказката за прекрасното бъдеще, обрисувана в
нея и аз се връщах обратно в своя сив свят на нерешени проблеми и стаени болки. Оставаше ония горчив вкус в
устата от нещо липсващо и недоизказано. Да, разбирах че може и по друг начин да се живее, но как се постига?
Какви са конкретните стъпки към това?
Как точно се прави?
Как се прилага в живота това знание?
Нужен ми беше
Практически наръчник
Събуждам се сутрин и после какво?
Аз съм готова за промяна, не искам повече по старому, но какви конкретни стъпки трябва да предприема,
за да потвърдя пред Вселената необратимото си решение, като в същото време да почувствам и аз резултатите от
тази промяна?
Аз нямам общовалидни отговори и не мисля, че някой ги има, но мога да споделя своя опит и път. Вярвам,
че всеки избира сам за себе си.
Както сигурно вече се досещаш, началото беше по стария ми и добре познат метод на опипването и по
метода на изключването. Пак в ролята на сляпото коте...
Първо започнах с молитви.
Църковните молитви не можаха да станат моя път, защото някак си ме отдалечаваха от целта, като ми
внушаваха, че Този, на когото се моля, е извън мен. И се налага да спечеля благоразположението Му, за да се
смили над мен и ми помогне, ако не е много зает с нещо по-важно от мен.
Но тъй като материята е инертна и проявлението на промените не става веднага, аз обикновено стигах до
извода, че да, зает е с много по-важни от мен Вселенски дела и съответно, като възпитан човек, спирах да го
безпокоя излишно.
В някакъв смисъл даже ставаше по-зле от преди.
Преди поне имах утешението, че не ме чува, защото не се моля редовно!
А когато се молех – пак същото, глас в пустиня!
Тогава се прибавяше огорчението, че съм сама и напълно изоставена, забравена не само от света, но и от
Бога! И така молитвите в общоприетия им вид отпаднаха.
Много моля да бъда правилно разбрана. Не омаловажавам силата на молитвата или молитвата като път!
Споделям само защо това не можа да стане моя път! Защото тези, които са извън църквите, са повече от онези,
които са вътре! И защото на тях им е нужна друга помощ, след като предлаганата от религията не дава резултат!
И така, вариантът църковни молитви някак от самосебе си отпадна.
После опитах с мантри.
Е, това вече беше катастрофа! Толкова съпротива, обида, гняв и самосъжаление се изсипваха в мен
наведнъж, че едва ги побирах. Тогава си казах, че може би именно такава е целта на мантрата: вършейки нещо
толкова нелогично, неразбираемо и обидно за ума и интелекта ми, да видя кой в действителност командва
парада!
Негово Величество Егото ми беше наранено до смърт! Как можеше да допусна такова нещо! С какво право
аз му го причинявам! Коя си мисля, че съм аз! То толкова много е направило за мен досега! А аз –

69
неблагодарница такава! То, придобило толкова образования, свободно говорещо на толкова езици, да бъде
подложено на такова унижение – да повтаря до припадък някакви си нищо не значещи за него срички! При това
безцелно! Какъв е смисълът от тях, какво му дават те, как ще му помогнат да се чувства „шеф” в моя живот? То
нищо не печели от това! Къде е престижът, къде му е имиджа? Затова ли толкова се труди? То се отбраняваше с
всички сили и средства и вътрешният диалог, който се вихреше в главата ми, направо не е за предаване. Само
като си кажех веднъж: „Ом мане падме хум” или „Ом намах Шивая” и се започваше...
Е, определено беше неприятно, но поне беше нещо осезаемо и реално. Реших да продължа да го правя,
докато вътрешното съпротивление изчезне или поне намалее. В началото беше толкова непоносимо и обидно, че
го правех почти през цялото време в гняв и през сълзи, като в главата ми се въртеше една и съща мисъл –
„наистина ли нямаш какво по-важно от това да правиш, така ли ще си губиш времето и колко ниско още можеш
да паднеш?”
Да не мислиш, че бях много силна и непоколебима и не се предадох? О, ти си оптимист! Не, спирах за дни
и седмици, докато преглътна обидата и се възстановя от удара! Егото се бореше с всички сили и средства! После
започвах отново и така много пъти, месеци наред! Когато съпротивата наистина започна да намалява, намерих
„случайно” и двете мантри в музикален вариант, който беше много мелодичен и напевен и неприятният ритуал
започна да се превръща в радост и удоволствие. И досега си ги напявам понякога, но вече нямам никакво
вътрешно съпротивление, даже го правя с готовност и с радост, и затова вярвам, че са си свършили работата.
Но въпросът какво да правя, след като отворя очи сутрин, си оставаше открит. Изпробвах още едно нещо,
което дава чудесен резултат, енергия, радост и бодрост, но ранното ставане сутрин се оказа прекалено трудно за
мен и се отказах.
Това беше посрещането на Слънцето! Първите 10 минути на деня са най-силно енергийно заредените, така
твърдят много от източните просветлени хора. И наистина още първия път почувствах разликата, но усилието,
което е нужно в началния момент, да се вдигна от топлото легло все още е непосилно за мен като ежедневна
практика! Но ако успееш да се събудиш с изгрева, да излезеш навън и да посрещнеш Слънцето, като благодариш
за светлината, топлината и любовта му към нас, то се отплаща хилядократно!
Тук ще си позволя да вмъкна едно важно наблюдение: това, което не съм в състояние да се заставя да
правя сама, го правя с лекота, когато съм в група с други хора съмишленици! Толкова проблемното ми ранно
ставане сутрин се превръщаше в чиста радост, когато го правех с приятелите от Старозагорската група „В
хармония с природата”.
Може би в това е скрит смисълът, че щастието става двойно, когато е споделено? И може би затова
Христос ни завеща, че „където двама или повече са се събрали в Мое име, Аз съм там!” Може би именно затова Е
там, за да ни помогне да извървим Пътя на завърщането към Дома с лекота, с радост и с възторг от
великолепието на замисъла Му и на Големия план?
Работата в група помага с много неща, скъсявайки пътя на търсенето с десетилетия! Неописуема е
радостта от общуването със сродни души, че сме се открили, че сме заедно, споделяйки знанията, успехите,
трудностите и проблемите в това прелестно пътуване, наречено човешки живот! Топлината, любовта и
отворените сърца на тези хора формираха до голяма степен това, което съм днес, нещата, в които вярвам и
възгледите, които изповядвам в живота и в тази книга. Затова считам всички тези хора за нейни съавтори!
Но търсенето продължаваше.
Някак си в сърцето си знаех, интуитивно чувствах, че сутрешният сънастрой с Първоизточника е много
важен и определящ, как ще протече целият ми ден. Защото тогава правех избора или да Го поканя като мой гост в
деня ми и да го сътворим заедно или да се оправям сама, както реши външното ми съзнание, т.е. Егото ми.
Да де, ама как се прави това?
Никой не ме беше учил как се разговаря с Него. По-точно бяха се постарали да ме научат да се страхувам
от Него и наказанията Му. Стараех се да избягвам Божия гняв, като по-рядко си мисля за Него. И сега изведнъж
съм прозряла смисъла, необходимостта и даже собственото си желание да го правя, но не знаех как се прави. Как
се разговаря с Бога?
На стената си имам една картина, която много ми помогна да видя в себе си триединството на Дух, Душа и
Тяло. Открих я в сайта на Татяна Микушина. Тя е продължител на делото на множество земни служители на
Любовта и Светлината през вековете! Тя е един от съвременните Посланици на Великото Бяло Братство на
Земята, чрез която Учителите предават своите послания до човечеството. Получаваните диктовки тя публикува
на сайта www.sirius-ru.net, а по-късно излизат в поредицата книги „Слово на мъдростта”, издавани и на български
език.

70
 Картината, за която става дума, е на художника Владимир Суворов и се нарича „Схема на Божественото
Присъствие”.
И така, отново в изходна позиция.
Събудила съм се сутринта и после какво? Досещаш ли се вече? Отговорът отново е простичък. Толкова е
лесен и прост, че ми отне години търсене навън.
„Помогни си сам, за да ти помогне и Бог”. Чувал си тази фраза, нали?
„Който търси, намира”. И това ти е познато, нали? Започнах да схващам смисъла на „Почукай и ще ти се
отвори, поискай и ще ти се даде”!
Просто една сутрин се събудих и казах следното на глас:
„Боже, научи ме да разговарям с Теб. Наистина го искам, но не зная как се прави!”
Аз получих това, което толкова дълго исках и търсих, както и ти ще получиш това, което на теб ти е по
мярка и по сърце. Нужно е само да държим очите си отворени и да направим това, което ни идва отвътре като
импулс, желание, странна мисъл или просто нещо ни привлича погледа.
Важно е да сме готови да игнорираме първата мисъл, която ще ни изпрати Егото. Тя обикновено е от рода
на: „абе какво ти става, какви са тези глупости”; „не прави това, няма никаква логика” (но нали пък логиката ни
доведе дотук...); „внимавай, че ще станеш за смях”; „какво ще си помислят за теб, ако някой те види, чуе...”; „я се
откажи от тези бабини деветини” и т.н.
Вариантите са наистина много и ще се запознаеш с голяма част от тях.
Егото ни е много изобретателно и хитро, ще предложи целия си репертоар. Но пък можем да се усмихнем
на това, да се забавляваме, да го игнорираме или да го послушаме. Отново ние решаваме. Ние избираме Кои сме
във всеки един момент! С кого се идентифицираме? Коя от двете различни мисли в главата ти те прави по-
радостен, по-лек, по-усмихнат? Аз избрах нея, а ти ще решиш за себе си.
На никого не е лесно да се откаже от контрола и властта. Защо тогава да очаквам от толкова дълго време и
така старателно отглежданото ми Его да се откаже от властта над мен веднага или за няколко дни?
Не виждаш ли какво става преди избори? Защо си мислиш, че тази битка се води само в политиката или
само навън? „Каквото горе, това и долу!”
В нас се разгръщат същите процеси, само че ни засягат лично, стават вътре в нас.
Нали помним, че светът навън е само отражение на това, което става вътре в нас? Дебатите между
опонентите по телевизията протичат по същия сценарий, като дебатите между опонентите в нас! А ние решаваме
кого да изберем, ние гласуваме, нашият глас е единствен! Ние избираме кой да бъде Президентът – Егото или
Богът в нас!
Няколко десетилетия вече гласуваме за Егото!
Почти всички тоталитарни структури в света са срутени!
Дали не е време вече да направим същото и вътре в себе си и да обединим опонентите? Да си подадат ръка
и да служат заедно, обединени в полза на нашето развитие и прогрес във всяко отношение?
Не е ли дошло време да освободим потенциала си и да престанем да се задоволяваме с мизерните 2-3% от
него, които реално използваме?
Исус Христос не е химера отпреди 2000 години.
Той продължава да живее в мен и в теб и до днес.
Никога не си е отивал и никога не е умирал. Просто чака да свържем външното си съзнание с Неговото –
Христовото съзнание, което обединява в себе си всички крайности – добро и зло, правилно и грешно, ин и ян,
материя и дух, и ги помирява в себе си чрез приемане, смирение, осъзнаване, прошка и любов.
Това не е нещо, което нямаме и трябва да отидем някъде, за да си го набавим. Ние никога не сме го
губили, само сме го захвърлил в килера, после сме забравили, че го имаме и сега обикаляме света да го търсим.
„Където и да отидеш, ти си там!”
Отвори килера, отвори вратите към сърцето си и ще го намериш.
Аз го направих с една малка книжка, чието заглавие е „Отвори вратите към сърцето си” на Айлийн Кади.
Написана е преди повече от 100 години, което само ми напомня за непреходността на Неговото знание и закони!
Когато имах въпрос към Създателя и се нуждаех от незабавен отговор, хващах я между дланите си, задавах
си въпроса и молех за съвет и напътствие. После отварях напосоки и намирах отговора.
Ето сега ще го направя за всички нас, които четем тези редо-ве, които сме отворени да чуем думите, съвета
и напътствието Му. Затварям очи, отварям тази малка книжка напосоки и ето какво е посланието там:
„Когато зачиташ Моите закони, животът ти става изобилстващ и благословен. Ако не се съобразяваш с
тях, рано или късно ще откриеш, че се плъзгаш надолу – докато разбереш и осъзнаеш къде бъркаш и решиш да
71
поправиш грешката. А това става, когато започнеш да поставяш на първо място най-важните неща, когато се
откажеш от своенравието си и потърсиш Мен и Моето царство. Не е лесно постижимо, когато си достигнал
дъното и чувстваш, че животът ти е лишен от смисъл и цел. И все пак, трябва да го направиш. Постави крак на
първото стъпало на стълбата и започни да се изкачваш, колкото и трудно да ти се струва. Когато се издигнеш до
следващото стъпало и постепенно се измъкнеш от отчаянието, в което си затънал, животът ти ще започне да се
променя и ще откриеш истинската цел на своето съществуване.
Да живееш духовен живот не означава да се лишаваш от всички земни, светски блага, от които се нуждаеш
и които правят живота по-лесен. Това просто означава, че трябва да използваш всяко отделно нещо, от което се
нуждаеш, за доброто на Цялото. Когато вече не ти е необходимо, то се връща при Мен с любов и благодарност,
защото знаеш, че всичко, което имаш, е Мое. Ще откриеш, че колкото повече даваш, толкова повече място
освобождаваш, за да навлезе още и още. Приемай всичко, от което се нуждаеш, но никога не се опитвай да го
притежаваш. Колкото повече се привързваш към нещо, по-вероятно е да го изгубиш. Хранилищата Ми са
препълнени. Ако имаш правилно разбиране за ценностите, няма да ти липсва нищо, абсолютно нищо. Но никога
не забравяй да Ме поставяш на първо място във всичко, да благодариш за всичко и да връщаш пак при Мен
онова, с което си приключил.”
Не знам как става и не искам да знам! Важното е, че работи безотказно всеки път! И всеки път чувствам,
че НАИСТИНА не съм сама. Всяка секунда, всеки един миг Той е с мен и в мен, диша чрез мен, гледа чрез мен,
усмихва се чрез мен! Той играе с децата чрез мен, гали кучетата и котките ми чрез мен. Той готви, полива
цветята, прави любов и слуша песента на птиците чрез мен. Той пише чрез мен, той разговаря с теб сега чрез мен
и безкрайно много те обича, използвайки мен да ти каже това!
И още нещо иска да ти каже.
Ако вече си приел, че
- Той е творецът на Всичко, което Е;
- всичко е сътворено по Негов образ и подобие;
- следователно Той е и твой Творец и Неговата същност е и твоя същност;
- Неговата същност е същността на Всичко Което Е;
- изключения от това правило няма,
то тогава би ли могло да има разлика между твоята същност и тази на Исус Христос?
И след като във Вселената всичко е енергия и никога нищо не умира, а само променя формата и
състоянието си, то къде, според теб, живее носителят на Христовото съзнание сега?
Досещаш ли се вече за отговора?
Да! Точно така! В ТЕБ!
Ти си неговият носител!
Ние сме мястото, където Той го е съхранил, за да не се загуби през времето и пространството!
То е онова семе, за което преди 2000 години ни се каза, че вече е хвърлено, но само ние решаваме дали да
станем благодатна или камениста почва за него, дали ще покълне, или ще бъде отвято от ветровете и отмито от
дъждовете.
Само ти можеш да го проявиш навън!
Нищо не може да стане без нашето разрешение, защото Той ни е дарил и с правото на свободна воля!
Ще дадем ли разрешението си на скритото в нас, в клетките ни, Христово Съзнание да възкръсне и да
промени света?
Такава ли е твоята воля?
Ние можем да направим всичко, което поискаме!
И ти вече си доказал това, като си издържал в катрана, в който си врял досега, носейки тежкия кръст на
своите небожествени избори и решения!
Ти направи най-трудното от всички трудни неща!
Ти издържа изпитанието!
Издържа на болката и самотата да бъдеш далече от Него, което означава далече от Собствената си
същност, от СЕБЕ СИ!
Ти издържа на страха от самотата, на страха от бедността, на страха от изоставяне и нелюбов!
Ти издържа на омразата, гнева, насилието и отхвърлянето много векове и еони, не един живот!
И сега идвам да ти кажа следното:
Дойде краят на това!

72
 Дойде време за завръщане У ДОМА!
Довери се и се отпусни!
Отпусни се и се остави на Бога в теб, който ти говори чрез чувството ти на радост!
Наслади се на пътуването към себе си, на връщането към загубеното съвършенство!
Красотата ще спаси света!
Красотата в теб, пусната навън - тя ще спаси света!
Намали контрола за сметка на доверието към любовта на Вселената, която постоянно се грижи за теб! Това
е вътрешното напътствие, което продължавам да получавам и до днес.
Може това да не важи за теб, но е важно за тези, които имат проблем с контрола над всяко нещо, над
всичко, което става около тях. Аз бях един от тях много дълги години, моята майка беше, което пък тя е
наследила от своята и така нататък.
Избрах да скъсам веригата, за да не го предам нататък на моите деца и поисках помощ и напътствие.
Получих ги и продължавам да ги получавам и именно тях споделям сега с теб. Този, Който ми ги дава, иска да ти
ги даде и на теб.
Той иска да общува с теб директно, без посредник!
Нямаш нужда от мен, за да чуваш благия Му, изпълнен с любов и разбиране глас вътре в теб.
Никой и нищо извън теб не е нужно за вашето общ уване.
Той се стреми към теб не по-малко, отколкото ти към Него. Отпусни се и Му дай шанс да се срещнете в
тишината на твоето сърце.
Как ли? Ами опитай например така:
Седни удобно или легни. Отпусни се и си подари един час само за себе си! Само и единствено за теб! Но в
действителност това не е час само за теб, това е часът за среща с Бога в теб.
Той очаква с трепет и нетърпение тази среща всеки ден!
Готов е да ти служи 24 часа и ще ти бъде много благодарен, ако ти му подариш един час или поне
половин!
Той жадува да бъде поне малко време ОСЪЗНАТО с теб!
Той така или иначе е постоянно с теб!
Но сега очаква това да бъде твой избор и решение!
Очаква да бъде поканен от теб!
Мечтае да ти се отплати за този един час с Него насаме с всичкото щастие, радост, изобилие и благодат на
света!
Единственото време, в което може да те научи как се прави това!
Дай и на двама Ви този шанс!
Изключи всички външни дразнители.
Пусни си тиха приятна музика или природни звуци.
Ако предпочиташ, можеш да прекараш това време сред природата - в гората, на брега на морето или
реката, където и да е, далеч от градските и човешки шумове.
Можеш да си напълниш ваната и да се отпуснеш в топлата вода. Нека водата отмие всичко старо и
ненужно от теб!
Мястото не е от значение.
Запали си свещ или ароматна пръчица - пусни огъня в живота си, направи място на топлината, нека
разтопи ледовете между вас.
Погледни някоя красива картина или репродукция.
Направи си, ако искаш, чаша ароматен билков чай.
Вдъхни аромата на билките и благодари! Благодари на слънцето, което ги огрявало, на дъжда, който ги е
поливал, на вятъра, който ги е изсушил и на човека, който ги е набрал за теб!
Спомни си нещо приятно, нещо, което те е трогнало или зарадвало.
Спомни си някой жест на доброта, направен от познат или непознат човек за теб.
Може би някой ти е помогнал с тежката чанта?
Или ти е изпратил картичка с трогателно съдържание, опитвайки се по свой начин да ти каже колко те
обича и колко те цени?
Може би си се усмихнал на непознат човек на улицата и на неговото лице е грейнала усмивка? Може би с
това си оправил настроението и деня му?
Може би за някого ти си най-важният човек, но той не знае как да ти го покаже?

73
 Дали ти не би могъл да го научиш на това – нежно, деликат-но и с любов, както се държи новородено в
майчина прегръдка?
Може би някой има нужда само от зрънце добрина, от малко разбиране и от човешка топлина, от твоята
усмивка?
Изпрати му я сега, както си лежиш със затворени очи.
Бъди сигурен, че ще я получи!
Кой ли живее в него, на Кого ли всъщност даваш всичко това?!
Можем да направим хиляди добри и мили неща за себе си през този час!
О, далеч не е само за себе си!
Ние повишаваме вибрацията си, а вече знаем, че промяната на малкото води до промяна на голямото.
Това означава, че даваме не капка отрова, а лъжичка мед на света!
Не само не е егоистично да дадем един час на себе си, напротив, давайки го на себе си, го даваме и на
света! Защото изпълвайки себе си с доброта, красота, спокойствие, хармония, съчувствие и нежност, ние ги
споделяме с другите и със света!
Нали искаме да творим добро и да помагаме на другите?
Нали искаме всички заедно да живеем в един по-добър свят?
Кога мислиш, че му помагаш повече: когато даваш този един час в спокойствие и доброта на себе си, или
когато прекарваш останалите 15 часа в бързане, тревоги и нелюбов?
Ние си го дължим!
За да можем да дадем не само количество, а и качество на другите, трябва да дадем първо дължимото на
себе си!
Нали вече говорихме, че не можем да дадем на другите нещо, което нямаме и не даваме първо на себе си?
Как очакваме да ни уважават другите, ако ние не уважаваме себе си?
Как да очакваме друг човек да ни даде любов, ако не си я дадем първо ние – на Бога, Който живее в нас?
Нека си дадем този един час, през който ЕДНО ЛЮБЯЩО ПРИСЪСТВИЕ В НАС ще ни учи как да
обичаме себе си и света!
Този, Който ни е създал и ни е изпратил тук, никога не е преставал да ни чува и да ни отговаря, но ние
сега се учим да различаваме гласа Му, защото всъщност това не е глас, това са НАШИТЕ СОБСТВЕНИ мисли в
нашата собствена глава!
Но от онези възвишените, красивите, добрите и любящите!
Всичко е там вътре, остава само да се научим да ги различаваме – коя е на Егото ни и коя е Неговата! Коя
обслужва външната ни обвивка и коя вътрешната ни същност, коя служи на частното и коя на Цялото. Толкова е
лесно да отворим очи сутрин и с най-простичките думи, на които сме способни, да Го поканим да бъде наш гост
през този ден.
Аз го правя така:
Добре дошъл в живота ми, добре дошъл в деня ми!
Остани и днес с мен и нека заедно и с Любов да сътворим този ден! Помогни ми навсякъде и във всеки да
виждам Твоето Присъствие, научи ме да бъда Твоите очи, твоите ръце и нозе! Води ме през света и ме научи
да Те следвам! Нека Твоята воля да бъде и моя, нека Твоите мисли да бъдат и мои, моите думи да идват от Теб
и делата ми да са продиктувани от Теб! Научи ме да се слея с Теб и да нося Светлината, Мъдростта и
Любовта Ти през света така, както Слънцето го прави за мен всеки ден! Аз съм Твое проявление и нека то бъде
достойно за Теб! Заедно с Теб, ръка за ръка навлизаме в един ден на хармония и мир, прошка и състрадание,
любов и изобилие, радост и благодат. Амин!
Дори съвсем да не прилича на познатите ни църковни молитви, това също е молитва. Така че, днес мога да
кажа: да, връзката ми с Него става чрез молитва, но моя си, тази, която сътворих за себе си, заедно с Него.
После, докато съм още в леглото, отварям книжката на Айлин Кади „Отвори вратите към сърцето си”,
намирам съответната дата (кратките съвети и напътствия от Него до нас са за всеки ден) и виждам каква
препоръка има за този ден. С това постигам две неща: виждам какво съм свършила вече и какво още ми остава.
Има дни, в които четейки топлите, мъдри и пропити с любов думи към нас, със задоволство установявам, че
всичко това вече е част от живота ми, мислите и делата ми. Че не просто го знам, а го живея! Усещането е
толкова приятно! Топло чувство на радост, благодарност към целия свят и удовлетворение заливат цялото ми
тяло! В други дни, четейки думите установявам, че имам още много работа върху себе си, още много да уча и
доста път да извървя. Но най-важното е, че съм се настроила за връзка с Него – поканила съм Го със своите думи

74
да бъде мой партньор в този ден и съм „чула” думите Му чрез книжката, към която, сигурна съм в това, ме
насочи Той!
Грижа за тялото
После ставам, поемам си няколко пъти дълбоко дъх пред отворения прозорец, приветствайки Го в себе си,
и след като приключа с измиването и обличането, изпивам чаша топла вода, а напоследък две. Докато го правя,
си представям как топлата вода разтваря всичко нечисто и ненужно в тялото ми, измива го и го изхвърля навън.
Следващата стъпка също считам за важна.
Важна е, защото знам, че това тяло не е мое, а ми е дадено да се грижа за него, тъй като то е Неговият
храм. Той живее в него точно така, както аз живея в своя дом и се грижа за него да е чист и подреден! Какво
значи да поддържам тялото чисто и здраво?
Е, хайде сега, сигурно се шегуваш, ако мислиш, че имам да ти кажа нещо ново или нещо, което не знаеш
по въпроса за храненето и нуждата на организма ни от вода! Няма да се разпростирам по тази тема, изписани са
тонове литература за тези неща. Не мисля, че е нужно да четеш повече каквото и да било за това, защото
всичките автори на света, включително и аз, не знаем в кой момент от какво се нуждае твоето тяло, но то е
изключително интелигентна, независима и самовъзстановяваща се система, така че можеш спокойно да му се
довериш. То знае какво иска и от какво има нужда и ще ти го каже само. Само малко си помогни, за да се научиш
да го чуваш! Съвсем в началото, в първите няколко дни или седмици само, ще има малко нужда от твоята помощ,
за да възстановите позагубената връзка!
Преди да продължа нататък, ще вметна няколко думи за водата. Горещо препоръчвам филма ”Великата
тайна на водата”, направен по едноименната книга на Масаро Ямото. Може да се изтегли безплатно от Интернет
– www.watermessage.hit.bg
Количеството хлор, флуор и какви ли не други химически вещества в чешмяната вода превишават в пъти
безвредните дози, затова ако се ползва вода от чешмата, добре е да се филтрира или да се купува изворна вода.
Имам уред за измерване чистотата на водата и според неговите показания най-чистата вода в България е „Девин”
с розов етикет, водата „Clever”, която открих в магазините в Стара Загора, и „Горна Баня”. Това е мое лично
мнение и не правя нито реклама, нито антиреклама на която и да било фирма. Толкова за качеството на водата, а
за количеството наистина мисля, че е индивидуално и всеки го определя сам за себе си.
Според мнението на Учителя, при склонност към високо кръвно, не бива да се пие повече от 400 мл, а
указанието на Дийпак Чопра е, че ако отделителната система не работи добре, водата се натрупва подкожно.
Затова количеството вода, а и течности въобще, са индивидуални за всеки от нас. Аз за себе си съм приела за
правило 0,03 литра на килограм тегло, т.е. изпивам около 1,5 л вода дневно. Бих искала да уточня, че говоря за
чиста вода, а не за течности въобще.
И така, след като изпия топлата вода, следващата ми мисъл е как да дам на тялото си повече светлина. Да,
именно светлина!
Аз не съм ти обещавала, че всичко в тази книга ще приемаш с радост и без никакво съпротивление. Няма
такава книга! Защото имаме много съпротива в себе си. Да започна ли всичко отначало, повтаряйки за сетен път
откъде се е взела тази съпротива в нас или да продължа нататък? И така, продължавам.
Тялото, клетките ни се нуждаят от светлина сега повече от всякога. Ти си избрал нов път и този път е
раздяла със старото, с незнанието, с невежеството, с тъмнината. Устремил си се към себе си, към слънцето, към
Бога в теб, към светлината.
Как ще стане това, като натъпчеш тялото си с мъртвата плът на закланото прасе във вид на шунка,
кренвирш или пастет? Как ще стане, когато преструктурираш храната си, използвайки микровълнова фурна?
Клетките ни се нуждаят от светлина, за да могат да се задействат останалите 10 неработещи нишки от 12-
те спирали на нашата ДНК.
Дали ще го направим, или не, си е наша работа, но без това процесът доста се забавя.
Вибрацията на мислите ни вече се повишава, приключваме с нискочестотните думи и постъпки, научили
сме се да прощаваме, устремили сме се към красотата, хармонията и любовта. Ние и нашето тяло сме неразривно
свързани. Сега се учим на баланс във всичко. Не можем повече да развиваме едно, а другото да стои и да чака.
Работим върху себе си, върху мислите, думите и делата си, прощаваме, учим се на самоуважение и любов към
себе си и света. Вътрешната ни същност се пречиства от стари програми и ненужни навици, скъсваме с вредни
пороци. Повишаваме си вибрацията. Ставаме светлина, връщаме се към истинската си същност.
Как мислиш се чувства тялото ни, ако на фона на всички тези вътрешни промени го оставим да живее по
стария начин? Ако то не повиши своята вибрация и честота (като подобри своята чистота), как би се чувствало?

75
И кого ще виним, когато започнат остри болки в различни части и органи на същото това тяло? Пак ли ще търсим
виновника навън?
Чистотата и честотата са в пряка зависимост и това също е вечно и неизменно.
Когато правим основно почистване на дома, не тупаме ли килимите, не мием ли прозорците, не
изхвърляме ли старите и ненужни вещи, които блокират движението на енергията в дома ни? Тялото и неговият
обитател са неразривно свързани на принципа на скачените съдове. Ако наливаме много в единия, той натежава
за сметка на другия и се получава дисбаланс.
Ако сме занемарили тялото, ще започнат болестни процеси в него.
Ако сме занемарили Духа, ще започнат проблеми в живота ни: във взаимоотношенията с другите, дрязги,
скандали, неприязън, изневери, разводи, бедност, недоимък, болести у най-близките хора, проблеми в работата, в
себеусещането, в здравето отново, настроението, отива си задълго радостта. Настанява се онази тежест в гърдите,
която не ни позволява да си поемем дълбоко дъх, угасва усмивката и пламъкът в очите и идва тъгата, честите
въздишки, продължителната загуба на настроение, вечната неудовлетвореност, притискат ни страховете отвътре
и трудностите отвън, изправя се кръстът, който носим (кармата ни) и се чувстваме смазани от тежестта му!
Загубили сме и смисъла, и Пътя, и желанието си за живот даже...
Познато ли ти звучи?
Защото това е описанието на моя живот, преди да избера Пътя на промяната!
Когато преди седем години ми откриха миоми, категоричното мнение на лекарите беше – операция. Този
болезнен шамар ме извади от инерцията и множеството ми хранителни пристрастености и бързо започна да ми се
прояснява картината, че ако не променя хранителните си навици, ме чака не една, а поредица от операции,
лечения и всякакви други болежки.
Когато след 20-годишно активно пушене най-сетне успях да откажа цигарите, замених ги с всичко, което
имаше в хладилника. Само добрият ми метаболизъм ме спаси от затлъстяване, но пък с храната запълвах
празното, което бяха освободили цигарите. Помитах всичко наред. И все още видът на ябълков пай, чизкейк или
орехова тортичка ме поставя на колене. Още не съм ги изхвърлила от живота си, но вече са епизодично явление,
а не ежедневие.
И така, предстоеше ми операция и това беше неизбежно. Бях обидена. Бях гневна и обидена на себе си.
Ето я сметката, която трябваше да платя за пиците, нескафето, микровълновата, шоколадите, чипсовете,
сандвичите с белия хляб, в който има повече химикали, набухватели и подобрители, отколкото брашно и какво
ли още не - по-скоро отровно, отколкото полезно.
Ял, пил и се веселил, пък накрая си платил!
Това беше тъжната равносметка.
Тази операция нямаше да бъде първата.
В преследване на целта, наречена деца, вече бях минала през неуспешна операция на тръбите. А сега
миоми. Искаше ми се да направя нещо, но не знаех какво. И именно тогава ми попадна книжката на Малахов за
лечебното гладуване. Там, разбира се, имаше изрично предупреждение, че това не се прави в домашна
обстановка, а в специализирана клиника под лекарски надзор, но аз си имах и друг проблем - този с търпението.
Всичко в живота ми трябваше да става веднага, не утре, а днес!
Започнах гладуване – само на вода.
Първите два дни беше истинско изпитание на волята, гладът идваше на талази и нищо друго не можеше да
задържи вниманието ми за повече от секунда. Вихреше се една от най-тежките битки, които съм водила някога в
живота си. На третия ден бях зле, виеше ми се свят и имах непоносимо главоболие, което водеше до напъни за
повръщане. Най-тежък беше четвъртият ден. Едно денонощие изобщо не можех да стана от леглото. Болеше ме
цялото тяло. Всяка клетка. Нямаше нещо, което да не ме боли и то с цялата си сила. Отровите бяха започнали да
излизат, клетките се чистеха и бързаха да го направят, познавайки слабостите ми. Не бяха сигурни дали няма да
прекратя стартирания вече процес. И бяха прави, защото ако можех да стана от леглото и да ходя, щях да направя
именно това.
Преживяното в този ден ще остане завинаги в съзнанието ми, както и всички нечистотии, които излизаха
отвсякъде. Плачех от болка, безсилие и отвращение от себе си. На следващия ден всичко беше отминало,
чувствах само слабост. От шестия ден до края се чувствах както обикновено. Както обикновено! Това беше
откритие, което ме порази. Как беше възможно? Та аз не се хранех вече 20 дни въобще, нищо освен вода, а се
чувствах прекрасно! Какво ставаше, какво беше това, не, не може да е нормално... Мислите препускаха бясно,
червейчето на съмнението се загнезди и аз спрях процеса. Започнах постепенното захранване, следвайки точно
предписанията по книгата. Какво стана с тялото? През първите пет дни на гладуване всеки ден слабеех с по един

76
килограм и после задържах теглото почти без промяна до края. За останалите 15 дни на пълен глад свалих още
само един килограм, което само доказва интелигентността на системата, наречена човешки организъм.
И така, за 20 дни гладуване изгубих общо 6 кг и всички малки миоми, а големите се бяха свили
наполовина. Не се бях излекувала, защото не се доверих на процеса. Предпочетох контрола пред доверието в
мъдростта и интелигентността на тялото си. Макар да знаех принципа, се усъмних в него и избрах да послушам
егото. Отново бях слуга на егото, вместо домакин на Бога.
Естественият процес е такъв: тялото стопява първо излишните мазнини, а после всички болестни
образувания. Когато всичко е пречистено и процесът е завършен, то изпраща на мозъка сигнал за силен глад. И
тогава се започва с постепенно захранване със сокове. Аз не дочаках сигнала, усъмнявайки се в него дали знае
как се прави това или пък дали няма да забрави да го стори.
По времето, когато се възстановявах след операцията, прочетох за първи път, че някаква жена някъде в
Южна Америка вече изцяло престанала да се храни и живеела от години само от енергията на слънчевата
светлина! Беше потресаващ факт за мен! Как е възможно такова нещо? Но статията продължаваше, че в същото
време имало и един такъв мъж, който правел същото някъде в далечния изток и други двама в Индия, и така
общо били 8 човека по целия свят! Осем такива случая - това повече ми заприлича на възможно, отколкото на
нечия измислица или манипулация. Прочетох го преди 7 години, но го задържах в съзнанието си само като
необясним феномен, а миналата година прочетох, че броят на хората, които вече изобщо не се хранят, е над 200
по целия свят!
Направих единствения възможен за мен извод – ние нямаме ни най-малка представа за възможностите
на нашето тяло, а какво тогава да говорим за тези на човешкия дух!
Така че, скъпи мой измъчен от тежестта, която носиш, познат или непознат приятелю, трудно или с лекота,
с радост или с усилия, пътят на промяната минава и през тялото ни и нищо друго не можем да направим по този
въпрос, освен да улесним процеса, помагайки му.
Какво му е толкова трудното да закусим с плодове и да добавим малко сурови ядки – по избор? Или да си
приготвим овесени ядки със стафиди, сушени плодове и мед? Какво му е лошото на нашия билков чай с мед?
Дали има друг продукт, даряващ ни толкова полезни съставки, аромат и вкус като меда? Ти колко често ползваш
чист мед в менюто си?
Можем да си обещаем да не сядаме да обядваме без салата пред нас. За да дадем на тялото си светлина,
витамини, минерали, соли и каквото още му е нужно, а после то ще ни се отблагодари, като приеме това, което е
нужно на нашите рецептори и сетива Това си е лично моя формула и не претендирам да е общовалидна, но явно
при мен работи, защото не познавам човек, който да не ме е попитал как поддържам фигурата си и дали
спортувам.
Не, не спортувам изобщо, не съм го правила и съм принципно против изкуствените начини на ускоряване
на пулса, изповядвайки идеята, че всички в природата бягат само, когато ги гонят или когато те преследват. Но в
никакъв случай не отричам, че спортът също би могъл да бъде средство за постигане на тъй желаното от всеки
един от нас състояние на радост и покой, на хармония и благодат. Отговорът и тук е същият: „Как те кара да се
чувстваш това?”
Привърженик съм на разходките сред природата с темпо и ритъм, които тялото ми диктува, както и на
меките, плавни и пластични движения от системата ЦИ ГУН. За тях, както и за много други неща, благодаря на
Темелко Темелков.
И още, разговарям с клетките на моето тяло, които считам за живи и интелигентни същества и ги
уверявам, че мисля и се грижа за тях. Обещавам да им давам това, от което се нуждаят, за да бъдат здрави и да
повишават вибрацията си, да се вслушвам в желанията им, да ги чистя два пъти годишно (пролет и есен чистя
черния дроб и дебелото черво по Малахов), да им давам светлината, без която не могат да бъдат здрави и чисти и
им искам в замяна малка услуга – да проявят толерантност и разбиране към някои останали все още в мен стари
навици, като сладкишите и турското кафе с каймак, сварено в джезве (макар че в него има повече ръж и
леблебия, отколкото кафе).
Липсата на майчина любов в детството продължава да се проявява в желание за сладко – подсъзнателната
асоциация със сладичкото майчино мляко и топла прегръдка. Пиша тези думи просълзена, защото знам, че не е
лесно, повярвай ми, но няма вече друг начин.
Понеже, както вече споделих, стриктно спазвам правилото да не вземам здравословни съвети от болни и
финансови съвети от бедни, позволявам си да говоря само за това, което реално съм изпробвала, уверила съм се,
че работи и прилагам успешно в живота си.

77
 Работя в света на парите, икономист съм (МИО), занимавам се с международни компании, номинални
услуги, финансови съвети и консултации и инвестиране, познавам законите на движение на финансовите потоци
както в глобален, така и в личен план, като същевременно не боледувам от години и съм в съвършено здраве (ако
не считаме невъзможността да зачевам по естествен път и появяващите се вече бели косми в косите).
Това са причините да си позволя да говоря за изобилие в живота ни и за здравословен начин на хранене и
живот. Защото поканих здравето и изобилието в живота си, поканвайки за партньор в него своята Висша
Същност.
Мога да разкажа много неща, които съм прочела и изпробвала през годините в различни книги и съм чула
от различни хора и може би те биха били полезни на някого от вас, но не са помогнали на мен, така че ще се
въздържа. Тук споделям само това, което помогна на мен.
Обобщавам накратко – до обяд само вода (първо топла, а после през целия ден със стайна температура),
плодове – пресни и сушени, ядки, билков чай с мед или прясно изцеден сок.
Преди всяко ядене 1-2 чаши чиста прясна вода.
На обяд – салата с лимон и зехтин (и двете са важни), храни от дъното на хранителната верига – зърнени,
семена, зеленчуци – сурови или задушени.
И не ми казвай, моля те, че зехтинът е скъп, защото ако изхвърлим всички боклуци, с които убиваме
тялото си, ще имаме възможност дори и да готвим с него! Вегетарианка съм от много години, но епизодично
включвам и риба в менюто си.
Абсолютно си забранявам полуфабрикати, използване на храни от микровълнова фурна и маргарин! Както
и газирани напитки.
Не пия нищо друго, освен филтрирана или изворна вода (от стъклено шише, на което съм написала думите
„любов и благодарност”), прясно изцедени сокове или айран.
Консумирам черен хляб, пълнозърнест, ръжен или типов. Избягвам бял хляб и пържени храни.
Избягвам късната вечеря, старая се последното ядене да е преди 7 вечерта.
Моля за извинение за всички тези подробности, особено ако са били досадни, но наистина дълбоко вярвам,
че за да се задейства бързо и безболезнено промяната, се налага да насочим вниманието си и на двата фронта
едновременно, да живеем в двата свята едновременно.
„Бъди в този свят, но не от него” - ни завеща Исус Христос.
Или с други думи – опитай всичко, но не се привързвай към нищо.
Оставяй нещата и хората да идват и да си отиват свободно в живота ти, така както тече реката и в нищо не
се вкопчва. Благодари на това, което е дошло при теб, без да страдаш, че си е отишло.
Нищо и никога не си отива, само прави място на новото, което чука на вратата ти!
Ако не беше се отказал да правиш това, което обикновено правиш в тези часове на деня или нощта, ако не
беше освободил място за мен, как щяхме да се срещнем? Защото това не е монолог.
През цялото време докато пишех, течаха два едновременни процеса: моята Висша Същност учеше моето
външно съзнание, а то се стараеше да се придържа максимално близко към това знание, към топлото и любящо
чувство, с което беше придружено и после да го сподели с теб! Не аз се обръщах към теб, а Той чрез мен към нас!
Аз бях средство, каквото всички сме и винаги съм била, но този път беше осъзнато! Това беше моят съзнателен
свободен избор! Ние бяхме в единение през цялото време, докато аз пишех, както и сега, когато ти го четеш.
Ако сега ти четеш тези мои думи, искам да ти кажа най-важното си послание в книгата. Оставих го за
накрая, за да може тези хора, за които то не е било предназначено, които са се дразнели от тона, идеите и
повторенията в нея, отдавна да са я затворили.
Всичко в тази вселена има своя вибрация и всичко се привлича по своята вибрация. Няма случайни неща.
Случайността е псевдоним на Бога. Или както казва една крилата фраза: „Всяка случайност е скрита форма на
необходимост”!
Ако ти си попаднал на тази книга и ако си стигнал с четенето й дотук, то знай, че ние сме от един отбор!
Знай, че аз, ти и тази книга трептим на една честота и затова знай с абсолютна сигурност, че ти си служител на
Светлината и че твоята мисия тук на тази планета е да бъдеш Учител и да разнасяш това знание, тази светлина по
света, където и да си, каквото и да правиш! Ти си същият такъв Учител като Исус Христос! Той живее в теб и
очаква да Му разрешиш да се прояви чрез теб! Но този път той няма да учи чрез проповеди и притчи! Сега Той е
дошъл тук, В ТЕБ, за да учи чрез дела! Ние няма да проповядваме, ние няма да говорим за тези неща, НИЕ ЩЕ
ГИ ЖИВЕЕМ! Светът се умори от умни думи! Светът жадува да види КАК СЕ ПРАВИ ТОВА! Когато се
освободиш от мнението на „другите” и страховете си, когато прегърнеш Бога в себе си, тогава ще стъпиш на
Пътя на своята мисия!
78
 Сега Земята преминава през период на бурни промени, какъвто не е имало през нито един период от
милиардите еони на съществуването на тази планета. Вибрацията се покачва с дни, всяко забавяне на действие
към промяна води само до повече болка, страдание и болести. Силата на енергийния поток, който се излива сега
върху нас, е с такава мощ, че нашето вътрешно съпротивление към промяна вече не може да създава блокажи!
Сега всички блокажи се рушат, защото Земята преминава на своето ново ниво на развитие. Тя не може да
толерира повече нашата инертност, стари вредни навици и поведение. Сега всичко ще става в синхрон, ще
растем, ще се променяме заедно с нея и ще влизаме в новото с радост и с възторг от тази любяща мощ! Другият
вариант е старият и добре познат на всеки един от нас - през страдание, болести и смърт. Няма задължителен
елемент за никого. Или следваме промените, или пропускаме шанса да бъдем участници в този велик и може би
неповторим никъде във времето и пространството процес!
Следващото измерение не е в пространството, нито е във времето. То е тук, сега, на това място, но което
си в момента и четейки тези думи, ти го правиш! Каквито и усещания да имаш, докато четеш – дали тръпки
минават през цялото ти тяло, или се насълзяват очите ти, знай с абсолютна увереност, че ТОВА става с теб
СЕГА, в този момент – ти преминаваш в следващото измерение, на следващото ниво на съзнание, което се
нарича отново със същите думи, които повтарям безброй пъти от началото на тази книга! Следващото измерение
е Безусловна Любов! Добре дошъл в него и те каня да останеш!
Ако сега четеш тези мои думи тук, със сигурност вече чувстваш, че по някакъв начин сме свързани и че
макар и непозната за теб, общуваме по-леко и непринудено, отколкото го правиш с близките хора около теб!
Някой някога беше казал:
„Приятелите ни са Божието извинение за нашите роднини!”
Моите приятели – ТОВА са хората, които наричам роднини.
Моите роднини са тези, пред които мога да отворя вратите на сърцето си и които отварят своето сърце за
мен.
Това са хората, които следват пътя, посочен ни някога от Великите Пророци, Учителя Петър Дънов, а днес
от Ким Майкълс, Крион, Д-р Уейн Дайър, Татяна Микушина и много други!
Благодаря ти, Татяна, за това, което правиш за всички нас и за съкрушителните удари, които нанесе на
моето ЕГО!
Моите роднини са групата „В хармония с природата” от Стара Загора, заради които летя до България на
всеки три месеца, за да бъда с тях, когато слънцето празнува – на пролетното и есенното равноденствие през март
и септември, на лятното и зимното слънцестоене през юни и декември! Благодаря ви, че ме прегърнахте с
толкова обич и топлина и ми дадохте семейството, за което четири десетилетия мечтаех!
Моите роднини са хората от Духовния център „Слънце” във Варна, които обичам от цялата си душа и
сърце, и мисля за тях по-често, отколкото допускат. Благодаря ви, че ми помогнахте да се изправя пред
страховете си, говорейки за тях пред вас! Благодаря ви, че ме изслушахте! Благодаря ти, Лени, че ме разтърси
достатъчно силно и ми помогна да се събудя и да проумея КОЯ СЪМ АЗ. Тази книга можа да се роди само
защото и ти се появи в моя живот и сподели с мен своя великолепен вътрешен свят, както и дома си! Дълбок
поклон пред теб, Елена Икономова!
Моите роднини сте всички вие измъчени, изстрадали, търсещи вътрешен мир и покой хора по целия свят,
затова мой роднина си и ти, ако си стигнал до тези думи!
Моите роднини са всички тези автори, тези благородни хора, решили да споделят с мен пътя си и чийто
опит и изводи ми помогнаха да изградя своите приоритети и ценности САМА и ОСЪЗНАТО!
Затова горещо благодаря на всеки един от тези мои роднини, благодаря и на теб от душа и сърце, че беше с
мен през цялото това време!
Вие сте моето семейство и ви обичам безусловно, всички вас,
ДЕЦА НА СВЕТЛИНАТА!
Нека пребъдат Любовта и Светлината!
Искрено ваша, Жанет Орфану
e-mail: JanetOrf@gmail.com
Кипър, Литродонтас 2565, РОВ 00087

Началото на края
Един детски лекар и психолог казва следното: „Знаех всичко за децата и тяхното отглеждане и възпитание.
Написах много книги с препоръки и съвети към родителите в тях. А после станах родител...”

79
 Ние всички знаем как се възпитават деца, но не и нашите собствени. Те са трудни, непослушни и
своенравни. Мислим си, че само децата на другите хора са кротки и добри.
Съзнавайки огромната отговорност на този процес и всичките съпътстващи го радости и трудности, бих
искала... да ви разкажа една известна на всички ни приказка, но така, както я знам аз.
ПЕПЕЛЯШКА за родители
Имало едно време една майка и една дъщеря. Те много се обичали и много си приличали. И именно тази
комбинация е причината за всичко, което се случило в живота им по-нататък.
Майката знаела, че носи отговорността да даде най-доброто от себе си на детето си. Понеже много го
обичала, искала да го предпази от всички възможни грешки, трудности, болки и страдания. Тя била готова на
всичко, само и само да постигне това! Да пази детето си от бурите на живота, се превърнало в смисъла на
нейния живот!
Дъщерята знаела, че носи отговорността както да се отблагодари за грижите и любовта на майка си,
така и да продължи направеното от нея, и да я научи да влезе без страх в новото време. Тя знаела, че трябва
да вземе най-доброто от своята майка, а след това да го развие, обогати и да го предаде на своите деца!
Всяка една знаела, че е Учител на другата!
И всяка една от тях била напълно убедена в своята правота!
И двете знаели какво трябва да направят, но не знаели как!
И тъй като никоя не одобрявала подхода на другата, въпреки че много се обичали, те прекарвали дните
си в непрекъсната вражда!
Всяка била напълно убедени в правотата си и никоя не отстъпвала!
Като виждала непокорството и упорството на дъщеря си, майката ставала все по-настоятелна, а
дъщерята, загубила надежда да бъде чута, престанала да се вслушва в непрестан-ните майчини поучения и
съвети.
От тази тежка и непрекъсната вражда, майката се разболяла и умряла.
Скоро след смъртта на майката, бащата се оженил повторно за една жена с две дъщери и така
момичето се сдобило с мащеха. Тъй като то било много красиво, мащехата го намразила от първия миг.
Момичето все повече чувствало липсата на майка си и все повече осъзнавало колко всъщност е било
обичано от нея. То съжалявало заради враждата им и най-вече, че не показало своята обич към майка си, нито
й благодарило за нейната любов!
Всъщност, осъзнало колко много я обича, чак след като я изгубило.
Скоро след сватбата, бащата също се разболял и починал.
Мащехата ненавиждала бедното сираче и непрестанно го тормозела, принуждавайки го да работи от
зори до мрак без почивка, за единия къшей хляб. Не му давала даже легло, в което да спи. За да не замръзне от
студ, то спяло свито на кълбо в пепелта до огнището. Скоро всички забравили истинското му име и започнали
да го наричат Пепеляшка.
Пепеляшка силно страдала от загубата на майка си и горчиво съжалявала за отношението си към нея,
докато тя била жива. Момичето вече знаело, че всичко, което направила майка му, е било от любов!
Бедната Пепеляшка смирено понесла новата си съдба! Каквото и да правели с нея, както и да
издевателствали над бедността й, колкото и да й се подигравали и да я обиждали, приемала всичко с доброта и
смирение.
Тя прозряла нещо много важно в живота си: нещата не винаги са такива, каквито изглеждат.
Вече знаела от собствен изстрадан опит, че всяко нещо се случва с причина, независимо че често пъти не
я разгадавала. Знаела, че грешно е изтълкувала постъпки на майка си, продиктувани от любов. Не знаела защо й
се случват всичките тези беди, но знаела, че има какво да научи от тях.
И така, дните минавали и тя по цял ден чистела, готвела, носела вода, цепела дърва и вършела цялата
къщна работа тихо и безропотно.
Един ден вестоносец съобщил, че в двореца ще има голям бал и всички млади момичета са поканени, за да
си избере царският син една от тях за жена!
И трите момичета много се развълнували. Зарадвали се, но радостта на Пепеляшка продължила само
няколко минути. Мащехата й казала, че тя няма да отиде на бала и че трябва да ушие красиви рокли за
нейните дъщери.
Пепеляшка много се натъжила, но направила каквото поискали от нея. Въпреки че доведените й сестри
били много грозни, тя им ушила много хубави рокли, като вложила цялото си старание и умение. Дошъл денят
на бала и трите жени, нагиздени с панделки и кордели, тръгнали към двореца.

80
 Пепеляшка седнала край огнището и горчиво заплакала.
След малко на вратата се почукало. Тя отворила вратата и там стояла много стара и уморена жена,
която поискала от Пепеляшка храна и подслон. Пепеляшка я поканила край огъня, но тъй като нямала нищо
друго, й предложила своя сух крайщник хляб и чаша вода.
Старицата се нахранила, починала си и преди да си тръгне, подарила на момичето малко орехче. Това
било всичко, което имала. Пепеляшка чукнала орехчето и оттам изскочила красива фея, която превърнала
старите й дрехи и обувки в приказна рокля и великолепни пантофки за малките й крачета. Докато Пепеляшка
се качвала в каляската, феята я предупредила, че трябва да си тръгне от бала преди полунощ, защото тогава
ще се развали магията. Летяща от щастие, Пепеляшка се понесла на вълшебната колесница към двореца. На
един дъх изкачила стъпалата и влязла вътре.
Срещу входната врата висяла красива картина, закачена накриво. Пепеляшка я изправила и продължила
по коридора. Като наближила залата за танци, където се били събрали всички, тя видяла прозрачна ваза с
красиво цвете в нея, но без вода. Взела кана и наляла вода на цветето. Сияеща от щастие и нетърпение да
потанцува и да се повесели, тя отворила вратата и влязла в залата.
Принцът, който бил възпитан от мъдър и справедлив баща, добре познавал човешките нрави. Заобиколен
от принцеси, от безлични и алчни момичета, които мечтаели да станат принцеси, той скучаел неимоверно и не
откъсвал поглед от вратата, с надеждата да стане чудо и да се появи девойката, която щяла да събуди
сърцето му. И чудото станало.
Той не повярвал на очите си, когато видял сияйното създание, сякаш окъпано в светлина, което се
появило на входа. Принцът полетял към нея, без да вижда нищо друго пред себе си. Два часа отлетели
неусетно в танци и разговори. И двамата били очаровани от мъдростта и добротата на другия.
Изведнъж Пепеляшка чула да бие часовникът на кулата и видяла, че е полунощ! Времето с принца
отлетяло като миг.
Тя забързала, за да спази обещанието си. Не успяла дори да се сбогува с принца и полетяла надолу по
стълбите. Тичала толкова бързо, че дори не забелязала, че изгубила пантофката си.
Принцът останал няколко мига като вцепенен, без да разбира какво става. Когато се затичал да я
настигне, вече било късно – нея я нямало, но намерил загубената й пантофка и нежно я притиснал до сърцето
си.
Дните минавали, а той не можел да намери ни радост, ни покой.
Царят, който много обичал сина си и мечтаел той да бъде щастлив човек и мъдър управник, знаел за
ролята на жената в живота на мъжа. Той знаел, че зад всеки преуспял мъж стои една сърцата и мъдра жена!
Затова не по-малко от сина си желаел бъдещата принцеса да бъде красива не само отвън, но и отвътре!
Затова в деня на бала той изкривил картината и оставил цветето без вода, скрил се и зачакал. Девойките
влизали една след друга, устремени към принца и мечтите си за богатство и власт, и не виждали нищо друго по
пътя си!
Пепеляшка се появила точно преди Царят да загуби надежда и доверие в Божия промисъл!
Той веднага я харесал и когато тя издържала и двата му теста, разбрал, че току-що е видял бъдещата
принцеса!
Той искал това момиче в живота на сина си и на царството си не по-малко от влюбения принц! И
двамата били готови на всичко, за да я открият.
Тогава му дошла идеята да тръгнат заедно със свитата си от врата на врата и да я намерят, колкото
и време да им отнеме. Принцът с радост се съгласил. Речено-сторено. Седмици наред те обикаляли из
царството, но от момичето нямало нито следа.
Принцът започнал да губи надежда и да изпада в отчая-ние, но баща му бил мъдър човек и познавал
Божиите закони. Той му казал, че преди да получи нещо толкова ценно в живота си, трябва да докаже на
себе си, че е готов за него, че ще го цени и ще го пази!
Дошъл моментът, в който те влезли в последната къща.
Когато мащехата видяла пред вратата на къщата си царската свита, накарала дъщерите си да
облекат хубавите си рокли, ушити от Пепеляшка за бала. Намазала нейното лице със сажди и я пратила да
седне под стълбата. Със свито сърце Пепеляшка безропотно изпълнила поръката.
Когато разбрал, че планът се е провалил и не намерил изгубената си любима, принцът много се натъжил.
За да не разстрои и без това притеснения си баща, той прегърнал пантофката и с насълзени очи седнал под
стълбището на старата къща. С изненада открил, че не е сам. Помолил бедното момиче да примери
пантофката, която бидейки вълшебна, не станала на никой друг девичи крак.

81
 Красивата фина обувчица се плъзнала по крачето на Пепеляшка и прилепнала като ръкавичка. Принцът
извадил копринената си кърпичка и избърсал саждите от лицето на красивото създание! О, небеса! Това била
ТЯ! Радостта му нямала граници, както и тази на царя, когато принцът я довел при него!
Вдигнала се голяма веселба, празненството продължило три дни и три нощи! Щастливи, че се открили и
отново са заедно, принцът и принцесата заживели в радост и хармония в царския дворец.
Мащехата се разкаяла и поискала прошка от Пепеляшка, а в знак на благодарност за уроците, които
мащехата и двете й дъщери й преподали, тя им подарила щедри подаръци и голяма къща с икономка, готвачка и
градинар.
Всички сметки били уредени, всички си простили и осъзнали великия смисъл и дар, наречен човешки
живот!
Край!
Дълго се колебах за края на приказката.
Бих искала така да става в живота.
Но живеейки все още в старата енергия, за която разказва Крион в притчата за гъсеницата, много често
мащехата не се разкайва и не иска прошка нито от момичето, нито от себе си.
Това не променя новия възглед на Пепеляшка за живота. Тя вече е разбрала, че нищо не е между нея и
мащехата, всичко е между нея и Бога, и затова независимо дали жената ще се разкае, или не – тя при всички
случаи ще й подари голямата къща с икономката, готвачката и градинаря.
Пепеляшка прави две неща:
- извършва конкретни физически действия, показващи че тя вече е открила това знание в себе си и така
приключва с всички кармични уроци;
- дава шанс на мащехата, която изцяло пребивава в старото, носи тежкия кръст на бедността, на
страховете, на завистта и трудностите да отглежда сама двете си дъщери Тя е изцяло подвластна на инертността
и на пълното незнание и неразбиране на принципите и законите, на които са подчинени всички неща в тази
вселена. Пепеляшка вече знае, че ако поне мъничко не повдигне този смазващ нещастната и невежа жена кръст,
тя никога няма да има шанса да прогледне! Да, тя сама си е причинила това със собствените си избори и
решения, но те не са били продиктувани от нея, а от страховете й! Тя няма знанието за вечните вселенски
закони и не знае как да си създаде свои критерии за морал по божествените стандарти! Тя не познава
божествените стандарти! Тя няма пример!
Някой трябва да й покаже по-висок идеал, да й бъде пример за подражание и тогава, ако не Пепеляшка - то
кой?
Как да прогледнем сами, без малко помощ отвън в началото, която да ни каже, че помощта идва отвътре?
И как да я намерим, как става връзката с вътрешното ни знание?
Ако не бях чела книгите, които прочетох, ако не бях срещнала Учителите Татяна Микушина, Елена
Икономова, Емилия Манолова, Темелкови и хората от групата „В хармония с природата” - как щях да знам?
Ако сега не кажа това, което вече съм разбрала, ако не ти споделя своите грешки, залитания и падания,
пътя си на търсене, който ме доведе дотук, ако не предам нататък, ти как ще знаеш къде да търсиш?
Как ще знаеш, че знанието не е в мен или в тази книга, или в която и да било книга, а в теб, а аз съм само
тънък бастун по пътя ти към него?
Аз зная, клетките ми го знаят и кръвта ми го помни, че съм ти обещала да ти призная своя път на грешките
си, колкото и да не ми е приятно да правя това, защото само така ти можеш да си простиш, да се обикнеш и да се
събудиш за новия живот, вземайки решение да го изживееш в пълно съзнание за своята истинска същност - тази
на Нашия Създател, която се нарича: Доброта, Прошка, Състрадание, Разбиране, Помощ, Радост, Покой,
Хармония, Мир, Красота, Изобилие и Безусловна Любов!

Вашите отзиви
Изпратих на мои приятели книгата в електронен вариант, докато се подготвяше нейното издаване. Ето
някои от първите отзиви, които ме провокираха да напиша още няколко страници след тях.
*****
Понякога само защото едно и също нещо е казано по друг начин, се получава истинското разбиране и
лично аз обожавам възможността да чета за една и съща тема, но по различен начин и от различни хора - това
много помага за осмислянето на нещата. Препрочитам книгата ти бавно, защото обмислям много неща – в нея
има много от това, на което и аз самата съм се натъквала и съм се питала и затова ми е много близка, интересна и

82
скъпа. Като прибавим към това и различните цитати и притчи, каквито много обичам и каквито самата аз си
събирам, трябва да ти кажа, че удоволствието ми е пълно и съм си подчертала какво ли не. Благодаря ти, че си я
написала! Ще направя така, че да я прочетат колкото може повече хора. Много се радвам, че те има, Жени –
наистина го мисля! Бъди много, ама много щастлива! Поздравявам те и много те обичам - винаги, като си
помисля за теб, се сещам за нещо от Малкия принц - откакто те срещнах, животът ми стана като пронизан от
слънце!
Емилия Манолова, София
*****
Tази книга е онова упътване, за което се споменава, че никой не ни го дава при раждането ...
Няколко пъти чета края на книгата, приказката за Пепеляшка и особено края. За постъпката на Пепеляшка
мога да дам само една оценка – Висш пилотаж! Защото наистина всичко, което ни залива отвсякъде, начинът, по
който ни възпитават и образоват, ражда в нас идеята, че „лошите” трябва да бъдат сурово наказани. А тук е точно
обратното. И наистина, ако някой не реши да скъса веригата, колкото и да е тежко и трудно това, то тогава няма
как нищо да помръдне напред, да се усмихне и да заживее в новото.
Знам, че тази книга ще докосне много хора и се надявам да подтикне и други такива като теб да споделят
опита, изводите и резултатите, до които са достигнали през годините. Защото без тази огромна за всеки работа,
която ти често наричаш „ровене в задния двор”, как може да има промяна ... каквато и да е тя. Прегръщам те с
обич и ти благодаря, че отново просълзи Бога в мен!
Мартин Александров, Асеновград
*****
Това е най-добрият според мен начин да бъдем полезни на другите - споделяйки им нашия опит от
преживяното в живота, а не нравоучейки и наставлявайки ги с нашите истини. Радвам се с теб, за теб, че успя да
го осъществиш! Поздравления от цялото си сърце и душа! Иска се невероятна смелост и любов, за да се
изправиш пред себе си, да го споделиш искрено и приказно, достъпно, за да достигнеш до сърцата на хората!
Поздравления!
Елена Икономова, Варна
*****
Жани, прекрасна е тази книга-изповед! Нямам думи, за да изразя колко много навреме дойде и ти, и твоята
книга, и колко много ми помогна на МЕН! „И най-дългият път започва с първата крачка...”

Ирина Янева, Ст.Загора

*****
Книгата е много въздействаща и заредена с енергия. Личи, че е написано на един дъх. Да, разбира се, това
е енергия, която може да помогне на много хора. Пълно с увереност и любов. Това е дар от небесата. Браво за
смелата ти постъпка да покажеш толкова много неща от себе си. Много се радвам, че Жени с книгата си ми
припомни единствения правилен критерий - как се чувствам. Доставя ли ми това радост?
Оля Куцарова, Ямбол
*****
Прочетох на един дъх първия параграф и си дадох сметка, че ПЪТЯТ, по който вървя, е пътят на душата
ми. Благодаря ти за това, че с тази книга разказваш патилата на една търсеща душа на земята. И точно това
търсене ни срещна, мила духовна приятелко. Благодаря ти, че ми даваш сила в този труден за мен момент.
Румяна Янкова, Анкара
*****
Написала си изповед - ръководство! Писмено споделен личен, индивидуален опит! Това, Жени, е излязло
от твоята Истинска Същност. Според мен, то е в ПОЛЗА НА ВСЕКИ, КОЙТО Е УЗРЯЛ ДА допусне
съдържанието му до своя УМ, СЪРЦЕ И ДУША. А това, знаеш че изисква определено ниво на съзнание. Така че,
КОЙТО СЕ НУЖДАЕ ОТ ТОВА, ПЪТИЩАТА ЩЕ ГО ЗАВЕДАТ ДО НЕГО. Важното и ценното е, че ТИ СЪС
СЪРЦЕТО СИ си се докоснала до ПРЕЖИВЯНОТО.
Румяна Хубенова, София
*****

83
 Радвам се и съм щастлива с теб и за теб, че си успяла да извадиш от себе си натрупаното през годините, да
изпразниш чашата и да дадеш възможност на Вселената да ти даде онова, от което се нуждаеш като познание, за
да я напълниш отново и пак така, и пак така.... Нали затова сме тук и сега, за да учим, да споделяме придобития
опит и да отваряме място в самите себе си за нов такъв. Радвам се и за тези, които имат нужда от споделения от
теб опит, за да поемат по собствения си ПЪТ.
Снежана Димитрова, София
*****
Благодарим ти всички, цялото семейство за прекрасната книга! Снощи разбрах, че от 3 дни Диана не
пуши, отдавна имала намерение да откаже цигарите, но все не се чувствала готова да го направи, а твоята книга й
помогна намерението да се превърне в действие. Жени, твоята книга е нужна на хората, тръгнали по духовния
път. Твоето откровение на една израстваща душа е много проникновено, на места се просълзявах като четях,
същото е изпитвал и Витко. Още веднъж благодаря, изпращаме ти нашата любов и благодарност.
С много обич, Витко, Антон, Диана и Оля - София

Послеслов
И така, завърших книгата и се връщам отново в изходната позиция. Защо се пише книга? Благодарение на
вашите отзиви вече знам отговора на този въпрос и затова благодаря на всеки един от вас!
Почти през цялото време повтарях, че нищо ново нямам за казване, защото никой нищо ново не може да
каже за сътворението! И най-вече защото това знание го носим всички ние, без изключение, в себе си. Въпросът е
само как да направим контакт с него!
Затова написването на тази книга нямаше за цел да научи някого на нещо ново, но имаше две други цели.
Първата беше да покаже, че за да се стигне до това знание, съвсем не е необходимо да си светец. Нещо
повече - ако се опитваме да станем такива чрез принуда и насилие над себе си, само бихме усложнили контакта с
него.
Исках още да кажа, че не е нужно да се правим, че тъмната страна в нас не съществува и да си затваряме
очите пред нея. Или още по-неработещата идея – да се борим срещу нея! Аз изпитвам уважение и дълбока
благодарност към тъмната страна в мен, защото само благодарение на нея мога да разпозная причините за
недоволството, което хората изпитват, от което се измъчват, а също и излъчват към нас останалите. И именно
благодарение на нея изпитвам състрадание към начина, по който се чувства другият човек. Благодарение на
потапянето си в тези мрачни за душата ми състояния, продължило много дълъг период от време и не един живот
дори, днес се изпълвам със съчувствие и състрадание към другите, врящи в този катран и готови да излязат от
него! Затова книгата ми е обръщение именно и само към тях!
Исках още да кажа, че това знание си има синоними – бяха повторени толкова много пъти в книгата,
казано е и в края й, сега ще се въздържа. Но едно нещо все пак не мога да пропусна – Безусловната Любов!
Целият ми живот и начинът, по който го живях доскоро доказаха, че до любовта не може да се стигне чрез обида,
осъждане, недоволство и гняв! Но всички можем да изпитаме целебния й нектар чрез Смирение!
Какво точно значи „Смирение”?
Според мен „смирен” може да означава само едно нещо и то се съдържа в самата дума - С-МИР. С мир в
сърцето си да правиш всичко, което правиш, с мир да общуваш, да отстояваш позиции, да приемаш хора и
ситуации в живота си. А мирът - вътрешният покой, идва само от едно място: от осъзнаването на своята същност
- Кой В-Същност си Ти, Кой живее вътре в Теб, Кого си приютил, Кой гледа през твоите очи - Бог или
невежеството за твоя произход и за причината да си тук.
Мисля, че има смисъл да се кажат тези неща, особено като се има предвид, че отказвах да се смиря почти
четири десетилетия, защото си мислех, че смирение и примирение са синоними! Което пък отново беше продукт
на моето незнание и неразбиране - на невежеството ми!
Смирение е, когато ми се случи нещо, което е в пълен разрез с моите вярвания и убеждения за добро,
правилно, почтено, морално, честно, точно ТОГАВА да кажа:
„Да бъде волята Ти! Не знам защо ми се случва това, но го приемам с любов и благодарност, и с
надеждата да ми се разкрие истинската причина, урокът и поуката от него!”

84
 Много дълго време молех за отговор на въпроса защо ми се случват нещата, от които ме боли, а той бил
толкова прост: мога ли да приема нещо, да се смиря и да простя, без да разбирам причината? Мога ли, когато
всичко е ОБРАТНОТО на представата ми за правилно или не, за морално или не, за добро или не, за честно или
не, за заслужено или не, да притихна, да приема и да се доверя?
Истина ли е това, което Му казвам всяка сутрин: „Да бъде Волята Ти”, или са само думи?
В момента, в който ОСЪЗНАВАНЕТО на причината за тези случки, ситуации и хора в живота ми дойде,
тогава всичко става само чиста радост, благодарност и вътрешен мир и покой!
Много трудни и болезнени за нас са тестовете по смире-ние. Мисля, че това е най-тежкият и сериозен
урок, заради който идваме всички ние тук - в материята. Въпросът за смирението заслужава отделна книга, която
би била историята на ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС!
Кой от нас не познава смисъла, например, на думите „изневяра” и „предателство”?
Какво на практика означават те, как се появяват в живота ни? Според мен те означават само едно нещо:
доверила съм щастието си ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО в ръцете на друг човек и ОЧАКВАМ той да постъпва към мен
според МОИТЕ КРИТЕ-РИИ ЗА ПРАВИЛНОСТ! Изнесла съм за сетен път опорната си точка НАВЪН, отново
съм предоставила своята радост, щастие и вътрешен мир в ръцете на някой друг НАВЪН! Е, кажи ми тогава,
какво друго й остава на Вселената да направи, освен да срути тази ВЪНШНА опорна точка? Как да ми помогне
да разбера, че тези така жадувани и търсени от мен неща не се намират никъде НАВЪН и в никого извън МЕН?!
Как по друг начин да ми подаде ръка, да ми даде Знанието, да ми напомни, че всички опори са САМО и
ЕДИНСТВЕНО ВЪТРЕ в мен!
Колкото и да ме обича някой, дори да е готов да умре за мен, нашата представа за това, как се обича, е
различна! И това, което някой прави естествено и непринудено, убеден в правотата си, с лекота може да нарани
другия, но проблемът е САМО на този, който не може да приеме!
Ако моето щастие не зависи от човека до мен, как тогава ще ме боли от неговата постъпка, каквато и да е
тя?! Засяга ли ме, ако някой в съседния град има извънбрачна връзка или е предал доверието на приятеля си? Със
сигурност не, защото моето щастие не зависи от този човек и аз му давам всички права! Но ме боли, ако го
направи обичан от мен човек, наранена съм, не мога да се побера в кожата си, не мога да дишам, страдам и правя
какво ли не в резултат на тази болка и този гняв. Защо? Защото всеки един от нас, без изключение, търси щастие,
радост, вътрешен покой, разбиране, изобилие и Любов! Когато аз ги имам тези неща в себе си, това означава, че
нямам нужда от повече уроци, разширила съм съзнанието си, осъзнаването на Вечните Вселенски закони,
повишила съм вибрацията си – станала съм Едно с Твореца и хората повече нямат причина да постъпват така с
мен! Точно обратното - всички ние се стремим да намерим такива хора в живота си, цялото това търсене е
именно с една единствена цел – търсене на щастие, на радост, на Любов! Какво означава на практика това? Само
едно нещо: когато намерим щастието, мира, покоя, радостта в себе си, ние ги излъчваме и ги намираме навсякъде
– включително и НАВЪН!
Кришнамурти казва: „Всичко, което мога да ви гарантирам е, че докато търсите щастието, ще си останете
нещастни.”
Толкова много години постъпвах безогледно към хората и света, толкова красиви, искрени и дълбоки
чувства към мен потъпках, толкова години никога не се замислих какво причинявам на другите със заключеното
си за любовта сърце. Нищо не направих нарочно, просто не си давах сметка какво причинявах на хората в живота
си. Нямах очи за света, бях прекалено заета със себе си, със собственото си нещастие и самота! Нямах нито очи
да видя, нито уши да чуя!
Не се укорявам за нищо, изпитвам една лека тъга от повтарянето на едни и същи грешки, от толкова дълго
проявявано-то твърдоглавие и инат, довели до ЛИПСА НА СМИРЕНИЕ. А както казват свещените текстове,
„Бог живее в сърцата на смирените!”
Това е Истината, да! Благодаря на Учителя за тези прекрасни слова!
Срещнах смирението миналата година през последната седмица на юли, на Рилските езера. Въпреки
неприятните ситуации, които се случваха там почти ежедневно, за първи път отказах да реагирам по стария
начин - чрез ответен удар, за да види „врагът” добре ли е да се постъпва така. За първи път тогава, в момента на
случващото се, не дадох капката отрова, а лъжичка мед. Казах си: „Нямам ни най-малка представа защо ми се
случва всичко това, какъв е смисълът, каква е поуката, но избирам да вярвам, че е за добро, че скоро ще ми се
разкрие и затова избирам да приема и простя.”
Колко велика мъдрост има в думите: „И това ще отмине!” Да, всичко тече и всичко отминава, но въпросът
е какво ще науча аз от него! Само тук е Големият смисъл на всичко, което се случва – радвай се на това, което
идва, приеми посланието му, осъзнай го и го пусни с благодарност! И стана точно така. Дойде разбирането, после
85
поуката, а с нея мъдростта, благодарността и накрая Любовта. Изпитвах тъпа болка дълго време след това, но
радостта и ликуването на душата ми от взетото за първи път вярно решение, бяха несравнимо по-силни. Днес
изпитвам огромна благодарност и признателност към скъпите ми приятели, които ми причиниха това, защото без
него нямаше да се случат нито едно от прекрасните неща, които изпълниха живота ми от миналия 30 юли досега.
Не акцентирам върху знанието, до което съм стигнала, то е капка в морето и продължава да ми се разкрива
всеки ден по малко. И този процес няма край! Споделих пътя, по който стигнах до него. Защото беше най-
трудният от всички - пътят на страданието. Бих искала да имах шанса да вървя по един друг път - на поуката.
След всяка своя грешка, да имах родител, учител или приятел, който да ми каже: „Колко се радвам, че сгреши,
защото сега ще можем заедно да обсъдим случилото се, да намериш поуката в него и да стигнеш до по-мъдро и
по-зряло решение. Благодари на грешката си за урока и мъдростта, които ти дари и продължи напред.”
И ако това беше ставало от самото ми раждане, то до пълнолетието си щях да съм една напълно осъзната
за своята истинска същност и мисия личност! Това не стана за мен – такъв е бил изборът на моята душа! Но ще
стане за децата ми! И за всички тези хора, които идват и си отиват от живота ми – виждам промените, които
стават с тях и душата ми ликува! Не съм против грешките. Виждам смисъла от тях и ползата, която ни носят, и
съм им дълбоко благодарна. Но не виждам смисъл в тяхното повторе-
ние. Това имам предвид като казвам, че бих искала да скъся пътя на някоя търсеща душа.
Направих многократно едни и същи грешки. И още от училищна възраст имах силата, възможностите и
капацитета да се уча от тях. Но не знаех нищо за това, което пиша в тази книга. Не се отказвам от нито една своя
грешка, но направих някои повторения, които наистина вярвам, че не бяха необходими на никого от участниците,
защото бяхме едни и същи участници! Ако тогава се беше осъзнал за това знание дори само един от нас, нещата
щяха да спрат да се повтарят и щяхме всички да си спестим много озлобление, ненавист, вини, осъждане и какво
ли още не. И не само на себе си, но и на света, в това число и на теб! Така че аз съм ти длъжница, дължа ти това
обяснение и извинение! И тази книга е именно един осъзнат начин да поискам прошка за невежеството си от себе
си, от теб и от света. После да осъзная смисъла на всичко и да благодаря. Да видя грандиозната картина и да се
възхитя. Да благоговея пред величието, мъдростта и любовта на Този, Който Сътвори Всичко Това.
Нямам отговор как се задействаха така нещата, че докато не се откъсвах почти денонощно от компютъра,
пишейки тази книга, хората в дома ми се променяха. Нина - жената, която ми помага в къщата и с децата, дясната
ми ръка, която дори не знае какво точно пиша, ми каза преди три дни: „Знаеш ли, имах много гняв и озлобление
в себе си и всички ми бяха виновни, но днес разбрах, че това всъщност е недоволството ми от мен самата, защото
не мога да казвам ясно на хората какво искам и какво не, и чакам те сами да се сетят. А то никога не ставаше!
Благодаря ти, че се правеше, че не отгатваш какво става в мен и ме подтикваше да се изразявам!”
Дори за никого нищо да не съм направила с написването на тази книга, аз вече получих отплатата си с тези
думи! Благодаря за събуждането ти, Нина!
Ето още един отзив от много скъп за мен човек:
„Когато човек е достигнал съответното ниво на собственото си развитие, едва тогава той е в състояние да
вижда и създава КРАСОТА! Без значение под каква форма – красотата е навсякъде. Едни я виждат в една област,
други в друга. Жалко, че има и трети, които не я виждат никъде! Затова фактът, че ти не спортуваш и не виждаш
красотата в спорта и в развитието на тялото е лично твой избор и не означава, че я няма и там. За много други
хора, включително и за мен, спортът и развитието на тялото са в пряка взаимовръзка с развитието на духа и
чувствата. На мен именно спортът ми помага да постигам вътрешния баланс и хармония в себе си и в крайна
сметка ме кара да се чувствам добре и ме прави щастлив! Мисля, че е общоизвестна истина, че хората,
достигнали високи спортни резултати имат непримирим дух, отличен самоконтрол и е трудно да бъдат извадени
от равновесие. Това, разбира се, съвсем не значи, че само тези, които се занимават със спорт, притежават
горепосочените качества. Аз лично много дължа на спорта, затова се движа и ще продължавам да го правя,
докато мога!
С много обич, Атанас Мишев, Щутгарт”
Считам за важно посланието в писмото, затова не мога да не го включа тук. В него е казано всичко и няма
никаква нужда да добавя каквото и да било, освен да благодаря за напомнянето, изпратено ми от Вселената, чрез
този обичан от мен човек. Да, няма верни и грешни пътища, както няма едни, по-добри от други. Всеки път е
добър, ако ни прави домакини на Бога, вместо слуги на Егото ни.
В книгата си „11 минути” Пауло Куельо ни показва, че неговата героиня стигна до просветление,
упражнявайки професията на проститутка. Тази идея беше доста шокираща за мен и именно тя разби една от

86
стените на ограничението, в които бях затворила възгледите си за света, за правилно и неправилно, за добро и
зло, за морално и неморално. Тогава се срути едно много дълбоко вкоренено в мен вярване, че просветлението е
само за святите и безгрешни хора, които не познават греха и порока. Направих си труда да изчисля за четири
години упражняване на тази професия колко са били мъжете, преминали през живота и тялото й. Е, тогава, щом
тя може, значи могат и други хора, затънали в самообвинения и самоомраза! Значи мога и аз!
Отново ще цитирам Кришнамурти: „Гурутата играят социална роля; социална роля имат и проститутките.”
Е, питам се тогава, щом може чрез проституция, защо да не може чрез спорта, конструкторството и всяко
едно нещо от всяка област на познанието? Разбира се, че може по всички възможни начини, достъпни за
фантазията и желанията ни, стига да ни носят радост, удовлетворение и вътрешен мир, зачитайки правото на тях
и на другите хора! Благодаря ти за това напомняне, Наско!
Животът и ситуациите в него са необхватни. Не мога да включа тук всички наболели въпроси и „горещи”
теми, за които ми пишете най-вече поради тяхното множество. Изразявам свободно само своето мнение, като се
опитвам да направя най-доброто, на което съм способна. Така или иначе, това е всичко, което е в моя власт.
Следващият ще бъде последният пример, който ще включа и който сам по себе си доказва твърдението за
необятността на Всичко Което Е. И тук подходът е на същия принцип, както при решаването на всеки един друг
важен за нас проблем.
*****
Здравей Жанет, всичко е хубаво и с всичко съм съгласен, но защо не казваш нищо за най-важната тема,
която вълнува всички ни, без изключение – любовта в ежедневието ни! Обичам жена си, уважавам я, тя е добър и
стойностен човек, но съм влюбен до уши в друга жена! Откакто я срещнах, аз не стъпвам по земята, аз летя!
Станах още по-добър съпруг и баща, но само тялото ми е вкъщи, духът ми е там, при нея, която е в своето
семейство, съпруг, дете и дом. Къде е решението в този случай? Аз не съм единствен, попаднал в клопката на
невъзможната любов. Какво да правя? Извинявай, че те занимавам със себе си, но нямам нищо друго в главата си
на този етап. Благодаря ти от все сърце за това, което правиш.
Ст. М., Кипър
*****
Скъпи приятелю, пак ще се наложи да напомня, че нямам общовалидни отговори. А в подобна ситуация
още по-малко, защото решението тук е много индивидуално. Никой не би могъл да каже какви са чувствата на
някого към някой друг. Да не говорим, че много често дори ние самите не сме сигурни какво точно чувстваме в
целия този емоционален хаос в главата и сърцето ни. Къде свършва гласът на хормоните и къде започва този на
душата? Какво бих направила аз, едва ли е отговор за друг, но позовавайки се на единствения свой критерий за
правилност „Как ме кара да се чувствам това?”, отговорът ми е, че ситуацията се нуждае от осъзнаване на
посланието и от преглед на ценностите и приоритетите.
Изходната позиция за мен е една – аз се стремя към хармония, вътрешен покой и радост. Когато
пребивавам в хармонично състояние, аз лекувам себе си – и тялото, и душата, а също го излъчвам навън и това
помага спокойствието и хармони-ята да станат постоянно присъствие в дома ми и в отношенията ми със света
въобще.
Кои неща в днешния ми ден са пречка към това желано от мен състояние? Отговорът тук е еднозначен –
моите собствени вярвания и убеждения! Кое би ми попречило да помоля партньора си за откровен разговор и да
поискам за няколко минути неговото внимание? Кое ми пречи да формулирам едно по едно нещата, които са
неудовлетворителни в нашата връзка за мен, да поговорим за тях и да го попитам как се чувства той в нея? След
няколко минути честност и пълна откровеност, включваща и собствените ми нерешени вътрешни проблеми,
решението идва само. Никой нищо не се налага да решава. То идва като логическа последователност на
взаимното желание на двама души да живеят по-добър, по-качествен живот. Това звучи толкова лесно, защо
тогава хората не го практикуват, а при тези, които опитват – защо пак не сработва и не се получава? Защото
обикновено се стига до обвинения! Само заради това! Защото е много по-лесно и по-удобно да потърсим
виновника навън! И защото много рядко сме готови да кажем на другия човек срещу нас нещо такова например:
„Аз не оправдах своите очаквания. Навярно не оправдах и твоите. Аз не се познавам добре и често не
контролирам дори собствените си реакции. В мен живее един непознат. Как тогава бих могла да изисквам от теб
да задоволиш неговите желания и потребности, като дори аз самата не знам кои са и кои ще бъдат в следващия
момент? Нещо не ми достига, празно ми е и нещо с мен не е наред. Чувствам вътрешно неудовлетворение и нищо
от това, което правя, не ме радва вече. Тъжна съм и не знам причината. Моля те да проявиш малко търпение в

87
този труден за мен период, докато се оправя със себе си и разбера какво ми е и къде ми е проблемът. Ако не
можеш да направиш това за мен, ще се наложи да си тръгна временно или завинаги, защото така повече не мога.”
Вместо един час на ден, ще се наложи да оставаме малко по-дълго насаме със себе си.
Много време опитвах да прекарвам в размисли, но за съжаление се оказа, че с мисленето ми е трудно.
Хаосът в главата беше толкова голям и паразитните мисли толкова много, че обикновено ми се налагаше да се
захвана с нещо или да насоча вниманието си към нещо друго, за да не реша, че полудявам. Както е в онзи
шеговит израз: „И аз не съм сам, но онзи там е с цяла група...” Сякаш имах цяла голяма и шумна група в главата
си и всеки искаше да бъде чут в един и същ момент. Всякакви начини и средства за медитация и укротяване на
бушуващите на произвол като отвързани диви животни мисли претърпяха пълен провал. Отидох и на семинар на
тема „Вътрешният път” в Петербург, с надеждата там да намеря решение, но и тук претърпях неуспех.
Тогава ме осени идеята да пиша. Моят дневник за разговори с Бога се оказа моят път към тишина и ред в
главата. Просто сядах пред тетрадката и се опитвах да формулирам от какво точно съм недоволна. Винаги
започваше от някого или нещо. Най-често това беше нечие поведение или думи, които ме бяха засегнали. Аха,
бях допуснала да се обидя, да се засегна от външен фактор. Кое тогава мое вътрешно убеждение не ми позволява
да приема, че някой друг може да мисли и действа по друг, различен от моя начин? В какво обвинявам този
човек?
Ако реша да споделя заблудите си, как се бях оставила да ми полират мозъчето и какви боклуци бяха
успели да ми пробутат родители, учители и обществото като „правилни, редни и нормални” - сигурно ще се
получи поне трилогия.
Например, че бракът е свят, а изневярата е грях. Кое е изневяра? Да живееш с някого по задължение,
пребивавайки с друг партньор във фантазиите си, какво е? Това ли е правилното и святото? Да се любиш с един,
а да си представяш друг? Това ли е честност, почтеност и вярност? И защо го правим така? Защото „какво ще
кажат хората”, „какво ще си помислят за мен” или „ама как така, ще убия родителите си с този избор или ще се
разболеят най-малкото...” Пак добре познатата ни вече заблуда за мнението на „другите”. Казвам заблуда, защото
и аз й робувах много години. Докато един ден реших да видя „какво толкова ще си кажат и направят другите”!
Е, това беше една от най-големите изненади, които ми е поднасял този живот! Ще повторя, че същите
хора, от които толкова години се притеснявах какво ще си кажат, се заредиха да идват един по един да ме питат
как го правя, как се прави така, как така си позволявам да си живея живота както си искам и да правя каквото си
пожелая! Седмици наред мозъкът ми отказваше да разбере какво става тук! Мислех си, че се шегуват с мен, но
тази шега продължава и до днес и именно това е една от сериозните причини да напиша тази книга.
Всеки ден, а понякога и много пъти на ден се налагаше да повтарям едни и същи неща, които реших да
събера на едно място и да нарека книга. Направих го, за да спестя на себе си повторенията, а на хората времето в
пътуване по черния път до моя дом в гората! Всички, които имаха финансова възможност, си купиха места сред
природата и започнаха да строят домове там. Другите просто намират повече време за разходка навън и по-
близък контакт с природата. Но аз не пропагандирам отшелническия начин на живот! Точно обратното, искрено
се възхищавам на тези, които успяват да задържат съзнанието си високо, да пребивават в радост и вътрешен мир,
докато живеят в хаоса и стреса на големия град.
Нисък поклон пред такива силни и светли духове! Аз опитвах много години, но не успях. Вместо да давам
на света от своята хармония и мир, поемах неговото напрежение, гняв, стрес и страхове! Вместо да помогна на
с в е т а д а с е и з в и с и к ъ м
Светлината, към Бога, аз пропадах заедно с него в низините на мрака. И така ден след ден, години наред! Няма
общовалидни решения, няма единствено правилни избори! Всеки сам, насаме с Истинското си Себе, което с
много нежност, топлина и обич ще ни заведе на мястото, което е най-доброто за всеки един от нас! Това е моят
отговор за всеки един проблем, какъвто и да е той: Как те кара да се чувстваш това? Кое ти пречи да си
радостен? Дали ще бъде чрез спорт, медитация, копаене в градината, рисуване, писане на стихове или музика,
или дърворезба – какво значение има пътят? Няма път към щастието, щастието е пътят!
Другата цел, която имаше написването на тази книга, също беше сериозна. Да дам своя отговор на въпроса
защо четем. От много години вече книгите не ми дават знание, но не спирам да ги чета ежедневно досега.
Приятели ми изпращат различни неща: статии, есета, притчи, кратки истории, послания, получавани от
невъплътени същности, книги или откъси от книги и аз продължавам да се възторгвам, да се просълзявам от
благодарност за радостта, с която ме даряват! За да поддържам силна, ясна и постоянна връзката с Висшата си
Същност, от мен се иска само едно единствено нещо – да пребивавам в състояние на радост и вътрешен покой.
Всички знаем дали е лесно да се постигне. Затова от месеци насам не ме интересува нищо друго, освен да намеря
88
средство да се задържам колкото се може повече време в това състояние! Книгите са едно от тези средства.
Защото, когато пребивавам в състояние на блаженство, покой и радост, моята Висша Същност пребивава в мен и
аз имам отговорите на всеки текущ проблем. Тези отговори са перфектни, действат веднага, добри са за всички
участници в ситуацията и в замяна получавам любов, признателност, благодарност и изобилие във всичките му
форми.
Сигурно си има причина житейската философия на шопа да е такава: „Когато имам спешна работа, легам
да спим. Защото ако е спешна, че я свърши некой друг, а ако не я свърши, значи не е спешна!”
Когато трябва да взема бързо и важно решение, излизам на разходка или си запалвам ароматна свещичка
вкъщи, или отварям книжката на Айлин Кади. Моля за съвет и напътствие, отпускам напрежението и стреса,
вземам малката торбичка до леглото ми, пълна с ароматни билки, и вдишвам аромата им. И си казвам: всичко е
прекрасно такова, каквото е, и със сигурност ще стане това, което е най-доброто за всички ни! Да бъде волята Ти!
И вземам решението, от което радостно ми трепва сърчицето. И се усмихвам, изпълнена с настроение и пълната
увереност, че съм направила единственото нещо, което се изисква от мен – моето най-добро! И после оставям
Вселената да си свърши нейната работа с дълбока Вяра, че тя се грижи за мен с толкова любов, с колкото за
всеки един от нас!
Оказва се, че само защото съм се вслушала в тихото вътрешно напътствие, това ми е помогнало да се
задържа в най-желаното за мен състояние, към което съм се стремила през целия си живот (а вярвам, че не е само
в този). А като резултат, това докосва по някакъв начин всички хора, които са в контакт с мен – пряк или косвен,
те се отпускат, усмихват, изпълват се с вяра, надежда и ... любов! Само защото аз се чувствам добре и го
излъчвам, всички наоколо започват да се чувстват добре! Не минава ден да не ми се обадят приятели, за да ме
чуят просто така. Това постави много сериозно въпроса: как да направя така, че да се чувствам през цялото време
в хармония и мир, каквото и да става? И вече не ставаше въпрос само за мен! Аз излъчвам това, което чувствам,
което е огромна отговорност! Е, вече знаех, че най-дългият път започва с първата крачка. Започнах да правя
всеки ден по една малка крачка. Целта си струва усилията! Първо нека да съм добре един час само, какво пък, и
това е нещо на фона на предишното ми състояние! После ще се стремя да намеря начини да го увелича, а след
това максимално дълго време в денонощието да съм добре, докато накрая пребъда постоянно в него!
Към днешна дата, всеки ден до 4 следобед, почти през цялото време се чувствам именно така, но след като
се прибере „агресорът” от детската градина, нещата често вземат обрат! Аз се паникьосвам малко преди това,
именно защото все още имам очаквания. Пулсът ми се ускорява, започвам често да въздишам и предусещам
какво ме чака, защото е така от 5 години. Но заедно с това, всеки път се надявам да стане чудо и този път да е
различно. И понякога „чудото” наистина става и нещата са различни, спокойни, макар и често изпълнени с
трудни и неудобни въпроси. Пиша тези неща, които са проблемите ми днес, към момента на написването на тази
книга, за да споделя с теб, че и аз не съм решила всички свои трудности, но това не ми пречи да пребивавам в
двата свята едновременно. Превесът вече е направен в полза на осъзнаването Коя Всъщност Съм Аз и това е
голямо постижение за мен. Мисля си, че когато реша проблема с поведението на сина ми, много е вероятно да се
появи друг за разрешаване, а после друг. Докато накрая дойде пълното осъзнаване, че всичко е прекрасно и
съвършено, точно такова, каквото е, и няма нужда от оправяне. Няма проблеми навън. Оправянето е нужно само
вътре в собствената ми глава и то именно, за да мога да виждам света такъв, какъвто е - съвършен. Да мога да
виждам само и единствено белите здрави зъби в разложения труп на чакала.
Ако големият ми син сега е единствената личност, която все още успява да ме разстройва и изважда от
равновесие, то до преди няколко месеца беше и баща му, преди това доста повече хора, а преди това почти
всички! Днес наблюдавам гъстата, черна и горчива каша, в която се вари бащата на децата ми и изпитвам само
съчувствие, състрадание и желание да помогна с благост, топлина и толерантност, да си тръгне от дома ми поне
малко по-добре, с по-малко горчилка в себе си. Но това е вътрешен път. Няма външни средства. Всъщност много
външни средства могат да бъдат полезни бастуни по пътя ни навътре, но само за ТОЗИ, КОЙТО ТЪРСИ. Ето
защо се обръщам към този, който търси. Читател на тази книга, приятел и близък в моя живот може да бъде само
този, който се е наситил на катрана, усвоил е уроците му и е готов да излезе от него с благодарност за познанието
и мъдростта, които същият този катран му е дарил! Аз не говоря за светци, изживели в молитви и покаяние
живота си, а приветствам от все сърце и душа „покаялите се грешници”! Защото наистина няма светец без
минало и грешник без бъдеще!
Макар и парадоксално да звучи, най-благодарна съм на едно доста критично писмо-отзив за книгата,
изпратено от моя приятелка. Въздържам се да го публикувам, защото в него има споделени лични моменти.

89
Отзивът поставя под съмнение въобще нуждата от „подобни писания”, защото те са компилация от книгите, в
които можем да прочетем „от извора” това, което ни дават Учителите като знание.
Авторката на критичния отзив се позовава на мнението на Тибетеца. Според него тези писания сочат
процес на саморазкриване. Пишещият използва огромните резерви от подсъзнателно знание, до което е получил
достъп и което е натрупал чрез четене, размишление и обобщение. Той изпада в еуфория, започва трескаво да
пише, напълно несъзнателно подхранва гордостта си и си мисли, че това е нещо ново, което трябва непременно
да каже на света. Такива текстове обаче не съобщават нищо ново, а повтарят това, което вече е казано. „Пълни са
с твърдения и фрази, повтарящи писанията на мистиците и християнското учение. Те носят огромно
удовлетворение на своя автор, позволявайки му да се смята за велика и прекрасна душа, и за щастие, обикновено
са безобидни. Те са огромно множество и стават ужасно скучни, след като трудно прочетеш няколко такива
манускрипта” - цитирани са думите на Тибетеца.
Със сигурност има хора, на които им приляга обяснението с подсъзнанието, но защо то сработи точно
онази сутрин след престоя ми на Рила, където се случиха редица болезнени тестове и изпити, неприятни, но
полезни ситуации, в които за ПЪРВИ ПЪТ се смирих, простих и казах от все сърце: „Не знам защо ми се случва
това, но вярвам, че е за мое добро и го приемам с любов и благодарност!”
Затова и избрах приказката за Пепеляшка.
На сутринта, след като се прибрах от Рила, бях събудена от странно усещане за нещо, което иска да излезе
навън! Станах, взех лист и химикал и това, което се изля, го нямаше нито в съзнанието, нито в подсъзнанието,
нито приличаше на което и да било от безбройните преживявания, които съм имала в живота си.
Това беше нещо ново, напълно непознато, много красиво, много топло, много любящо и единственото,
което можех да правя, беше да плача, в разтърсващи ридания, да пиша през сълзи и да благодаря!
Няма такива думи, с които да може да се опише преживяването! Мога да кажа само едно – Дай Боже
Всекиму!
Не искам да убеждавам никого в нищо, защото нямам нужда! Дадох тържествено обещание на себе си да
следвам този любящ вътрешен глас, мекото и нежно присъствие, и да се вслушвам в деликатното му напътствие,
пък ако ще това да е последното нещо, което ще направя в този живот! Четири десетилетия живях без него и
НИКОГА няма да забравя болката от самотата, чувството на изоставеност, неразбирането и усещането за
пустота! Няма такава сила, която да ме отдалечи вече от Него! Или достоен човешки живот (под това разбирам
именно връзката с Него), или обратно при Него - без тяло! Не проповядвам самоубийство, а споделям как се
чувствах аз! Казвам го много ясно, че нямам общовалидни отговори, но имам тези, които превърнаха една гневна
и язвителна жена в любящо същество! И тях се опитах да споделя! Има много повече за казване от това, което
казах! Но аз не съм единственият глас! Някой друг ще продължи от там, където спрях аз, и така по веригата -
безкрай!
Чашата ми вече беше преляла от живота без Него! От собственото ми недоволство, неудовлетвореност, от
служенето ми на интелекта и логиката, вместо на състраданието, съчувствието, прошката и любовта! Давех се в
собствената си горчилка и излъчвах тази жлъч и навън! Нищо от това, което правя и казвам, не е задължително за
никого!
Всеки е свободен да постъпва по своему и аз уважавам тези избори! Първоизточникът е Един и само Той е
първа ръка, а Дънов, Микушина, Тибетеца, Алис Бейли или Жанет са само канали, средства да се донесе същото
това знание тук долу, в материята! Начинът, по който го дава един автор, е много по-достъпен за мен, отколкото
друг, което в никакъв случай не омаловажава труда му или стойността на казаното от този автор!
Начинът, по който ще въздействат моите думи, е уникален и единствен за някоя душа, пък било то само
една или две! В този случай количеството изобщо не е от значение. Целта ми не е да напиша бестселър! Напълно
достатъчно ми е да помогна само на една душа да превърне гнева в смирение, страховете във вяра, а страданието
в любов и ще благоговея навеки пред Силата на Любовта Му!
Освен това, кой е изворът? Кой определя кой е извор? Микушина повече от Ким Майкълс? Мохамед
повече от Исус Христос? Аз повече от някой друг? Не си давам правото нито да сравнявам, нито да съдя, а
всички онези цитирани в писмото имена са същите такива хора като мен и теб, абсолютно еднакво обичани от
Създателя, без да прави никаква разлика между тях! Аз съм също толкова източник, колкото и ти, и всеки друг,
който се е изпълнил с любов, хармония, вътрешен покой и радост, и е готов да ги сподели със света! И аз го
правя, независимо на колко човека ще въздейства!
Авторката на писмото, за което стана дума, поставя въпроса за изсичането на дърветата и използването на
хартията. Поглеждайки към структурата на съвременното общество, не мога да не се запитам за разпределението
на средствата. Като тези, които се вливат в армията за отбрана от... кого? От същите такива хора като мен и теб...
90
или във въоръжаване, във фармацевтиката, в производство на цигари, алкохол, сапунени сериали, в кабарета,
игрални домове, хиподруми, дискотеки, телевизионни игри и какво ли още не...
Учителят Петър Дънов е казал, че ако текстът има стойност, жертвата на дърветата е оправдана.
Да се издаде една книга, която да помогне дори само на двама-трима човека, за мен е дори геройство,
защото за тези двама човека това е 100% успех!
Де да можех аз да съм сред тях и да прочета тази книга преди десет години поне! Какво ли не бих дала - на
30-годишна възраст да знаех това, което знам днес, на 44! Има неща, които вече не мога да направя, а тогава
можех! Затова се поздравявам за решението си и най-вече, че се доверих на потока, на процеса, на онази Сила,
която ми позволи да не спя и да не се храня почти две седмици и същевременно да се чувствам бодра и
преливаща от радост и енергия, и да кажа това, което имах да казвам, по най-добрия възможен за мен начин!
Писмото на тази жена поставя отново проблема за егото. Някой някога ни е внушил идеята, че трябва да се
борим с него, да го унищожим, да го смачкаме, да се превърнем само в ангелчета и да се дистанцираме от така
нареченото „зло”. Не е важно откъде води началото си тази идея, но вярвам, че това не само е абсолютно
невъзможно, но и много вредно! Във всеки един от нас живеят и Дяволът, и Богът. Ако пусна първия да се
развилнее, бих изумила света каква гадост може да произведе от нечия дума, която не му харесва, и как може да я
изопачи. Ще повторя, че не е нужно да се борим с него, а да не му даваме повече контрола над живота си, да не
се вслушваме в неговите съвети и да не изричаме неговите думи!
Изживях повече от двайсет години като негов слуга! Задоволявах всяка негова прищявка! Но тогава не
знаех за критерия „КАК МЕ КАРА ДА СЕ ЧУВСТВАМ ТОВА!” Защото се чувствах отвратително! Сега избирам
да бъда домакин на Бога и нямам думи да опиша КАК ме кара да се чувствам това! Както нямам думи да опиша
каква дълбока благодарност и признателност изпитвам към оня „Черния” за уроците, които ми преподаде!
Благодарение на тях и само на тях мога да почувствам какво става в душата на другия, в какъв сос се вари,
как се чувства, и именно затова не е възможно да го осъдя, дори и да искам, защото... Откъде познавам толкова
добре това чувство? Да не би да съм чела дебели книжки за него? А иначе съм света вода ненапита? Не, аз
просто бях потопена до шия в него и затова го разпознавам! И затова му благодаря сега! Защото не мога да дам
нищо, което нямам в себе си, нали?
Как мога да имам съчувствие, ако не знам на какво съчувствам?
Как мога да изпитам състрадание, ако не познавам страданието на тази душа?
Как мога да простя, ако не съм направила целия списък от „смъртни” грехове?
Как мога да позная радостта, ако не познавам тъгата и болката?
И как мога да знам какво е вътрешен покой и мир със себе си, ако не познавам какво е да вриш в ада, в
катрана на притесненията, напрежението, стреса и страховете? Затова се радвам за тези, които в такава
дълбочина и детайлно изследват своите тъмни области, защото това, което ще дадат после, ще ослепи света с
тяхната Безусловна Любов и Лъчиста Светлина!
Днес една близка за мен жена ме попита: „Какво точно значи да си духовен човек? Аз познавам добре
както теб, така и средата ти - хората, с които общуваш, с които се срещаш и говорите на тези теми, и виждам, че
всеки си има своите трески за дялане. Виждам хора със завист, хора, които са убедени в собствената си правота и
не чуват нищо друго, хора, които се обиждат, които се страхуват и търпят нетърпими и недостойни неща, такива,
които не помагат, които далеч не са щедри, други, които са доста груби и хапливи, накратко всичко това, за което
пишеш, че трябва да си отиде - същите тези духовни хора го проявяват в една или друга степен”!
Да, точно така е! Ние сме носители на същите тези качества, те са в нас, има ги и винаги ще ги има! Днес
въпросът е не да се отървем от тях, не да ги оперираме, защото това просто е невъзможно, а да НЕ ГИ
ИЗБИРАМЕ! Когато проявяваме тях, а не божествените образци, да се уловим, да се хванем на
„местопрестъплението”, да отработим мислено ситуацията по новия начин, да си простим за поредния пропуск,
да се смирим и да се стремим следващия път да бъде поновому! И ако не стане – пак да си простим и да
продължим да опитваме! Докога ли? Ами след като Исус Христос е казал седем пъти по седемдесет и седем,
защо аз да дам друг отговор?
Днес едва ли има много хора сред нас, които можем да наречем светци, но защо да не се стремим към
това? И какво е светецът, не е ли вчерашният разкаял се грешник, поучил се от греховете си? Ние тук какво
правим, не е ли същото нещо? Не си ли признаваме смирено, че минахме през всички грехове, благодарим им и
вече не ги избираме като наш начин на мислене и живот? Да, и най-дългият път започва с първата крачка! Да,
може да сме в началото и да има още много, но сме на Пътя и вече знаем, че не сме сами!

91
 И последното, което бих искала да направя преди края, е да обобщя накратко някои от най-важните
изводи, до които стигнах в резултат на дългата поредица от падания и грешки.
Насила можеш да вземеш, но не можеш да дадеш. По друг начин преди много векове това ни бе казано
така: „Който има очи ще види и който има уши, ще чуе”. В книгата си „Променете мисленето си...” Брайън
Трейси казва: „Опитах се да обясня на хората, че биха могли да научат всичко, което им е необходимо, за да
постигнат всяка цел, която си поставят, и че пред тях не съществуват никакви ограничения. Но изглежда малцина
искаха да ме чуят.”
Да, точно така. Именно затова 80% от богатствата се намират в ръцете на 20% от хората (според д-р
Селигман от Пенсилванския Университет) - у тези, които са разбрали, че силата е в нас – вътре в нас, в мислите
ни, в начина, по който гледаме на света.
Разбрах, че има множество причини, които ни пречат да излезем от тези 80% и да променим положението,
в което се намираме, но две от тях са основни:
- Повярвали сме в БЕЗСИЛИЕТО си да променим нещата. Няма значение как се е случило така, че сме
повярвали в тази лъжа. Дали е било в резултат на нелюбов в семейството, на упреци и обвинения от родителите,
на подигравки, иронизиране, недоволство или просто на същия такъв родителски пример на безсилие - „какво да
се прави”, „така стоят нещата”, „нищо не зависи от нас”, „ние сме дребни риби” и т.н. Може да се е случило в
училище или в средата, в която сме расли или като резултат от поредица неуспехи в ранните години на
съзряване. Каквато и да е причината, изводът е грешен и именно той ни е вкарал в капана на рутината – ставане,
работа, вкъщи, телевизия, вечеря и сън. И именно той е станал причината животът ни да бъде низ от
разочарования и неудовлетворение. В момента на осъзнаване на неговата погрешност, нещата започват да се
променят. Ние си вземаме живота и силата в наши ръце;
- Втората причина е СИЛАТА НА НАВИКА. Привикваме към това, което правим, към човека, с когото
живеем, към мястото на работа и живеене, към средата и дори и да не сме напълно удовлетворени от ситуацията,
ни е трудно да я променим. Затъваме в рутината, в навиците си, ставаме пасивни, примиряваме се безропотно,
казваме „не мога” и заспиваме. Започваме да търсим сигурност, да пазим жалкото придобито и да се страхуваме
от промените. Отново избираме познатите недоволство и страх пред непознатото Ново.
Комбинацията от тези два фактора – чувството на безсилие и рутината на навика, водещи до познатия ни
вече страх от промяна, са основната причина да се чувстваме като хванати в клопка – слаби, безпомощни,
напълно лишени от контрол над живота си.
Не прави непоискано добро!
Това беше друг един важен за мен извод. Независимо от това, което виждам около себе си, незнанието,
неразбирането и заблудите на хората около мен, най-трудният момент идва именно тогава – да уважа правото им
на грешки и избор на темп на развитие! Много често това е почти непосилно. И именно то е една от причините да
избера да живея далеч от хората. Боли ме от болката им, но нямам право да се намесвам, ако те не търсят
помощ!
Разбрах още, че в живота няма никакви ограничения, освен тези, които си създавам аз сама в своята глава,
със своите мисли и представи. Което отново ме връща на темата за вярванията – защо продължавам да вярвам в
това, което ми пречи да постигна радост, удовлетворение и успех? Как съм си ги създала тези мои убеждения и аз
ли, всъщност, съм ги създала или са ми били внушени? Нужни ли са ми още или избирам да се разделя с тях и да
погледна по нов начин на света, с нови очи? Психолозите и психотерапевтите препоръчват да си спомним, да
извадим от подсъзнанието си причините, поради които нещо се е взело в главата ми, но аз съкратих този път като
просто избрах да се разделя с тези свои вярвания и убеждения, които бяха пречка по пътя ми към радост,
удовлетворение и успех или накратко – към Бога!
Прозрях още, че ако Създателят ме е дарил с пламенното желание за нещо, то със сигурност ме е дарил и
със средствата да го постигна. Аз наистина вярвам, разбрах и осъзнах, че мога да постигна ВСИЧКО, което
горещо желая! И това става вече всеки път!
Да, уменията и талантите на различните хора са различни, но затова пък и желанията ни се различават.
Въпреки различията си, обаче, ние всички се стремим към едни и същи ценности – радост, удовлетворение,
изобилие, хармония и Любов. Как ще ги постигнем, в коя област на живота - не е от значение. Важното е да
осъзнаваме, че целта си струва усилията и опитите, неуспехите и паданията, сълзите и страданията. Целта е
велика, защото постигайки тези неща – радост, удовлетворение, хармония, изобилие и любов - ние се
хармонизираме със Себе си, с Първоизточника, Създателя, Твореца, Вселената, с Бог!
Ще цитирам отново Брайън Трейси: „Ако се замислите за живота си до този момент, ще се убедите, че
почти всичко, към което сте се стремили достатъчно дълго и упорито, най-накрая е било реализирано. Вие не сте
92
безпомощни и инертни по своята природа. Истинските ви възможности са ограничени само от собственото ви
въображение и липса на решителност.”
Да, в моя дневник за разговори с Бога вече няма нито един въпрос без отговор и нито едно неизпълнено
желание! Дори, когато различни лекари от три държави ми казаха, че не мога да имам деца, аз не се отказах.
Виждала съм десетки сгрешили в диагнозата и преценката си доктори, но нито горещо заявено желание, на което
някой се е посветил със сърце и дела, да е останало неизпълнено!
Отново се връщам там, откъдето започнах – страхът и невежеството. Само тези две неща ни делят от
всичко мечтано и желано, от радостта, щастието, хармонията, изобилието, удовлетворението и Любовта!
Страхът от Промяна и невежеството за нашата Истинска Същност! Само това!
Тук има един ключ - страхът и невежеството са в пряка зависимост.
Колкото по-малко знаем за нещо, толкова повече ни е страх!
Това е правило! Страх ни е от новото, защото нищо не знаем за него. А колкото по-малко знаем, толкова
повече ни е страх! Страхът и Невежеството взаимно се подхранват докато дотолкова парализират мисълта ни, че
да превърнат животът ни в низ от провали, неуспехи или посредствени резултати!
Затова през цялото време повтарях, че тук звъни камбана. Тя изгонва Незнанието, а отивайки си, то взема
със себе си и Страха.
Ако приложим това знание в която и да било област ще видим незабавните резултати – колкото повече
научаваме за нещо, толкова по-уверени ставаме, толкова по-малко ни е страх и успехът идва. И обратното –
липсата на знание е причината за страха да предприемем конкретни действия и в крайна сметка - да променим
живота си. Ако проследим тази логика ще видим, че всичките ни страхове, без изключение, са резултат от
незнание! Включително и страхът от смъртта. Когато осъзнаем, че няма смърт, а само промяна на формата, че
сме идвали стотици пъти и ще продължим да го правим, че тялото през животите ни е като дрехите ни в този
живот, че само сменяме обвивката и така обогатяваме съдържанието, което никога не се губи, тогава всички
страхове се стопяват един по един. Защото все още за нас, хората, най-големия от всички страхове си остава
именно този – от смъртта. Да трупам, за да не обеднея и да умра от глад. Да бъда с някого, да съм обичана, за да
не умра от самота. Да се доказвам, да направя кариера, име, да оставя нещо след себе си, за да напомня, че ме е
имало – кога? След смъртта ми. И така нататък, до безкрай. Няма страшни неща извън нас. Няма страшни неща,
които да са извън нашите мисли. Всичко страшно е в главата ни и в незнанието, в невежеството за света, за
неговото устройство и за нас самите – Кои всъщност сме Ние?! Но това вече бе казано достатъчно много пъти
тук, нали? Затова само ще цитирам Хенри Форд: „Ако вярвате, че можете да постигнете нещо, или смятате, че не
можете, то и в двата случая сте прави!”
Да, точно така е!
Липсващото парченце
И така, книгата приключи, редактирането също, беше почти готова за печат и тогава дойде това писъмце
от една много близка по дух и много обичана от мен жена. Тя вече беше прочела книгата, но писмото дойде с
това съдържание, което не съм променяла ни най-малко. Просто не можех да не го включа тук:
„Здравей, мое много близко, слънчево същество!
Пожелавам на себе си и на всички хора много слънчица като теб, за да засияе цялата планета от Любов и
щастие.
Тази сутрин получих прозрение, казвам така, защото съм сигурна, усещам с цялото си същество, че това
което ми щукна, е истина. И то е, че това, което досега сме осъзнали и приели като свое верую и смисъл на
съществуването ни, всичко това, което сме прочели в книгите и ти пишеш за него в твоята, е част, но не е цялата
истина. Че има още нещо на по-дълбок план и то е нещо, което всички знаем, нещо много просто, но нещо, което
не осъзнаваме. Затова и продължаваме да четем книга след книга, за да го видим написано и да го извадим в
съзнанието си.
Има още нещо в триизмерния пъзел, което ми липсва, сигурна съм. Усещам, че е близо, под носа ми е,
надушвам го, но все още не го виждам. Като че всички книги аха-аха да ти разкрият истината - и свършват.
Различни подходи, различни пътеки до оградата, но вратата на крепостта я няма. Като че нещо ни спира да
влезем, нещо ни пречи. Някой, който не иска да проумеем истината. Намира ни някаква занимавка, за да ни
разсейва, за да не я осъзнаем.
Като начало, след като започнем да си задаваме въпросите - хоп, хормонален взрив. Айде, отидоха
десетина години подир „оназ” работа, а за някой и цял живот (мъже). Покрай нея сме и завъдили деца, грижи и
пр. (жени). Повечето остават в тази клопка.
93
 Следва клопката Его (пари, власт и т.н.)
За такива като нас, дето не кълват на тази въдичка или са я прескочили вече, идва езотериката. Хубаво,
прекрасно, вдъхновяващо, но има още...
Има още нещо, усещаш ли? Нещо, от което ни държат настрана. Нямам представа нито кой, нито защо.
Може би като го разберем, ще знаем. Но съм сигурна, че е така. Както и съм сигурна, че ще ни бъде дадено да
разберем, защото ИСКАМЕ да знаем. Може би думата клопка не е правилна, по-скоро вид проверка.
С това по никакъв начин не искам да омаловажа книгата ти, тя е сияен бисер от Любов, стъпало за тези,
които идват след нас. И като всяко нещо в този перфектен свят си има своето място и смисъл.
Това е, слънчице, обичам те!
Дай ръчичка и да продължаваме напред. Светът е невероятно интересен!
Твоя дружка в играта, Петя.”

***

Въпросът, който се задава тук, по-точно прозрението, което е имала тази прекрасна жена, е именно онова,
което ме караше да ровя, да чета, да търся като в треска, за да намеря липсващото парченце от пъзела.
Да, знам точно за какво говори тя! Защото чувствах, дори знаех, че е много близко, на една ръка
разстояние, че ми диша във врата, чувствах топлия му дъх и продължавах да търся все по-бясно и скоростно... но
все НАВЪН!
И затова реших да напиша тази книга! Затова промених заглавието й, което първоначално беше „Деца на
светлината” - за да дам отговора на всички въпроси още в заглавието й – СЕДМАТА ПОСОКА!
Много хора са дали същия отговор преди мен, като се започне от Буда през Исус Христос, после Мохамед
и другите големи пророци, до Рудолф Щайнер, Елена Блаватска, Петър Дънов, Микушина, Ким Майкълс, Крион
и стотици наши и чужди съвременни автори на езотерична литература!
Няма отговори навън!
Съжалявам, че те разочаровам! Знам как се чувстваш в момента – сякаш са ти ударили шамар или даже
още по-зле, сякаш са ти показали тъй дългоочакваното и силно желано нещо, а после са отказали да ти го дадат!
Аз само мога да споделя болката, отчаянието, самотата и бясното търсене години наред - особено в
книгите, макар и не само там - но винаги навън!
Аз продължавам и досега да чета, но вече не за да намирам отговори, а за да се задържам възможно най-
дълго време в синхрон с Него - в прекрасното състояние на радост и вътрешен покой!
Защото това състояние е единственият начин да получа-вам тези отговори директно от Него, без
посредник!
Престанах да търся липсващото парченце от пъзела - онова, дето ми пареше под езика, но не можех да
вкуся - когато през миналия юли го намерих за първи път!
Намерих го на онова единствено място, където Творецът го е скрил – ВЪТРЕ В НАС!
Някои казват, че е в сърцето, други в главата, трети в клетките ни, в гените, в ДНК-то или в кръвта ни, но
за мен изобщо не е важно и не искам даже да знам точно къде! То е там, ВЪТРЕ в мен и това ми стига. И пътят
към него е един-единствен за всички ни: СЕДМАТА ПОСОКА – НАВЪТРЕ!
В тази книга аз давам механизмите, които проработиха при мен, но те не са универсални. Сигурна съм
обаче, че за този, който реши да прояви постоянство и упоритост, следвайки този или който и да било друг
ВЪТРЕШЕН път поне за 40 дни подред – ще получи резултат!
Според мен по Вътрешния път се върви чрез холистичния подход. Именно за него говорех през цялото
време – обединено виждане на себе си като симбиоза между материя и Дух, хармонизирането на по-ниската
вибрация на тялото и високата вибрация на Духа! Което също мислех, че разгледах много детайлно, но ще
обобщя отново накратко.
1. Здравословен начин на живот
- какво ям, какво пия, какъв въздух дишам;
- приключила ли съм с вредните навици – цигари, алкохол, месо (особено свинско, поради изключително
ниската му вибрация, непозволяваща придвижването ни нагоре);
- пристрастеност към каквото и да било, включително храна или любими хора;
- колко често съм сред природата;
- колко време прекарвам насаме със себе си или все още зяпам телевизия и чакам някой ОТВЪН да ме
забавлява;

94
 - приключила ли съм окончателно с ниските вибрации на задимените заведения, кафета, ресторанти,
дискотеки;
- какво слушам – каква музика и ритъм – оказа се по-важно, отколкото допусках;
2. Здравословен начин на мислене
- осъзнавам ли, че това тяло ми е дадено за престоя ми тук и мое задължение е да се грижа за него по най-
добрия възможен начин – аз правя ли го;
- простила ли съм на всички, както и на себе си, продължавам ли да си прощавам грешките и слабостите,
които все още понякога проявявам, но върху които осъзнато и старателно работя;
- обиждам ли се, когато някой не мисли, не говори или не се държи като мен;
- приключила ли съм с очакванията;
- имам ли собствени възгледи за живота и хората, или все още съм в стадото;
- имам ли ясен отговор защо правя това, което правя, осъзна-то ли е или по силата на стари навици -
защото така правят всички. Осъзнавам ли, че ако мисля и действам като всички, то и животът ми, естествено, ще
е като на всички наоколо – недоволство, неудовлетвореност и вечно търсене на още, на повече, на нещо НАВЪН;
- имам ли своя ценностна система с ясни приоритети;
- осъзнавам ли се като вечно същество, в което живее неговият Създател или все още виждам себе си в
огледалото;
- отстоявам ли позициите си, като приемам спокойно различните от моите у другите хора в живота ми;
- давам ли най-доброто от себе си във всяка ситуация и с всеки човек;
- следя ли за чистотата на мислите, думите и делата си;
- докъде стигнах с отрицателните си качества – гневя ли се, осъждам ли, злословя ли, груба ли съм или
проявявам милосърдие, състрадание и съчувствие към чуждата болка;
- осъзнавам ли във всеки един момент и с всеки един човек, че няма добри и лоши хора, а само незнание и
невежество, които аз - с присъствието си, с примера, с търпението, смирението и любовта си мога да превърна в
знание;
- докъде съм я докарала с неувереността в себе си, с вярата в Бога и със страха? Пуснала ли съм корена, за
който се държа, от страх пред непознатото Ново или все още предпочитам тясното, неудобно, но познато старо?
Прекратила ли съм с прошка и благодарност неработещата връзка с човек, който отказва да се променя или
продължавам да стоя в нея от страх от самота, безпаричие или какво ще кажат „другите”?
- опитвам ли да скрия от самата себе си компромисите, които правя и защо всъщност ги правя;
- търся ли си причини от рода на „заради децата”, „заради родителите си”, „сега не е момента”, „когато
стана по-уверена, по-независима, по-богата, по-красива, по-слаба, по-...;
- колко време прекарвам в безплодни и безсмислени разговори с „приятели”, за да обвиняваме заедно
всички и всичко ИЗВЪН себе си за собствените си трудности и проблеми;
- доставя ли ми радост това, което правя, или все още чакам да променя омразната работа, когато „имам
повече време, повече пари, повече еди какво си...”
- научила ли съм се вече да казвам „не”, когато не съм съгласна и когато не искам, както и да казвам „да,
благодаря”, когато получавам?
- научила ли съм, че Богът в мен заслужава най-доброто и само АЗ съм тази, която може да Му го позволи.
Защо 40 дни ли?
Защото учените твърдят, че толкова време е нужно да правиш нещо, за да замениш един стар навик с нов!
И от собствен опит знам, че е така! В началото забравям, после пропускам, после ме е яд, че трябва
толкова „много” да чакам, защото не съм на „ти” с търпението, но това е положение-то! Дали ми харесва или не -
за Бога не е основание да си промени законите - за да ми бъде на мен по-удобно!
Исус Христос също е бил 40 дни сам в пустинята. Останал е насаме със себе си, за да „чуе”, да си спомни.
Щом на него са му били нужни 40 дни, защо аз да очаквам това да стане веднага - само защото с интелекта си
вече съм го разбрала?
Също така Исус Христос ни каза, че има време за сеитба и време за жътва. Тогава беше времето, когато се
разпръскваше семето, а днес е времето да берем плодовете, да жънем! На каква почва е попаднало семето, зависи
само от нас! Насила можеш да вземеш, но не и да дадеш! А той ни каза „който има уши, ще чуе...”
Щом Буда, Исус Христос и Мохамед не можаха да го направят вместо нас, да не би пък това наистина да
означава, че трябва да си размърдаме както мозъците, така и задниците, и да престанем да чакаме да дойде някой
отвън и да ни отмени?
Колко е дълъг горният списък? Две страници!

95
 За повече от 2000 години не можахме да свършим по-малко от две страници неща, но продължаваме да
очакваме да дойде още някой Месия отвън, за да ги свърши вместо нас! Как ли се нарича това?
Е, питам се тогава, щом нас ни мързи да си помогнем, да се размърдаме, да променим нещо, да се
разделим със старите си навици, довели ни дотук, като поне само започнем да вършим тези две страници неща (и
то, за да подобрим собствения си живот, да намерим радостта, вътрешния мир и покой, изобилието и любовта),
защо да очакваме някой отвън да го желае повече от нас и да го свърши вместо нас?
Къде е нашето участие в този процес?
Това ли е сътворчество? Да налапаме цигарата след сочната свинска пържола, да се оплакваме колко сме
самотни, неразбрани, неоценени, бедни, болни, необичани и какъв простак е този до нас, като на всичкото отгоре
се обиждаме, че никой отвън не идва да оправи тази каша, в която така незаслужено се варим? И защо ние да
променяме нещо? Това е трудно и предизвиква неудобство. А гаранциите за успеха къде са, кой ще ни ги даде? А
ако стане по-лошо? Я по-добре да си седим под листото като гъсеницата, пък ако наистина е възможно да станем
пеперуди, нека дойде Месията с вълшебната пръчка и да ни сложи крила!
Да, това е далеч по-добре!
На всичкото отгоре, тези лоши хора, авторите на езотерична литература, все нещо искат от нас, все за
някакви вътрешни промени ни говорят! Като че са се наговорили всичките, от хиляди години досега – все едно и
също! Не можаха ли да разберат, че ние търсим по-лесен път?!
На нас ни е нужна ГОТОВА РЕЦЕПТА, ей така, както си седим пред телевизора, нещо да се случи и да
достигнем САТОРЕ – моментно просветление!
Особено ние, „духовните хора”, които от толкова години четем езотерична литература! След толкова
четене със сигурност вече сме си го заслужили! Нека изведнъж светът около нас се промени! Една сутрин да се
събудя и без да правя нищо различно от това, което правя всеки божи ден досега, човекът до мен да се е
променил, децата ми, работата, шефът и заплата също!
Ето това чакам аз!
С ЕДНИ И СЪЩИ СРЕДСТВА ДА ПОСТИГНА РАЗЛИЧЕН РЕЗУЛТАТ!
А как се нарича това, помниш ли? Дали не беше определението за лудост или за шизофрения?
Ще си стоя при този съвсем нежелан и необичан от мен човек, докато Господ ми прати един друг, нещо
като принц, който веднага ще оцени колко съм специална и ще онемее, като ме види! А за да стане това, в
никакъв случай не е нужно аз да правя каквото и да било! Нали виждам как е по филмите и в романите?!
На мен не ми е по вкуса да е толкова трудно като при Пепеляшка!
Аз ще се усмихвам лицемерно пред всички и особено пред децата си, ще се правя на щастлива пред тях и
те сигурно ще се научат как да са щастливи, а не как да са лицемери, които давят мъката и нещастието си в сълзи,
когато са сами! И дано е само сълзи, а не алкохол или наркотици например!
Е, отново мога да продължа така, докато напиша нова книга и отново ще бъде книгата на моя собствен
живот, защото всичко това, което описах по-горе, са етапи от моя собствен живот!
Мнозина от нас минават през тях и колкото по-бързо се заставим само за 40 дни да спазваме споменатите
две страници, толкова по-бързо ще дойде тъй желаният от нас резултат - щастието! Усилията и дисциплината са
нужни само в началото, в най-първия етап, после нещата започват да стават сами! И много скоро промените
ОТВЪТРЕ довеждат до промени ОТВЪН!
Помощта ОТГОРЕ (вече е време да започнем да я наричаме ОТВЪТРЕ) идва много бързо, след като
докажем на себе си, че сме решени и няма да се откажем, че това не е прищявка, а напълно осъзната и силно
желана цел!
А когато много силно искаме нещо, цялата Вселена се обединява да ни помогне да го осъществим!
Но както всяко желание и всяка цел, изисква конкретни физически действия!
Или приемам, смирявам се и следвам новия път и новите правила - или оставам в старото.
Няма, не е имало и няма да има друг път!
Затова цялата Истина не е и не може да бъде казана от никой ВЪНШЕН източник! Тя просто не може да
бъде казана, защото не е нещо, което се казва!
Истината е нещо, което се осъзнава и после се ЖИВЕЕ!
Няма значение колко четем и дали авторът е някой Месия, Пророк, Тибетец, Монах, Учител, Отшелник
или Светец! Всички те, без изключение, казват едно и също нещо: промени мисленето си, навиците си - и ще се
промени животът ти!
Дори и науката - квантовата физика - вече го каза: промени начина, по който гледаш на нещата, и нещата
ще се променят!
Имаме усещането за липсващо парче от пъзела, защото ИМА липсващо парче!
96
 И то е НАШЕТО СОБСТВЕНО УЧАСТИЕ В ТОЗИ ВЕЛИК ПОЦЕС!
Защото не става пред телевизора!
Не става с омразния човек до нас, със страх от промяна, от неизвестното!
Не става със завист, омраза, непрощаване, гняв, отчаяние, зависимости и пристрастености!
Не става лицемерно, с мързел, в рутината и в стадото!
Но става с честно признание пред себе си: колко съм готова да платя, с какво съм готова да се разделя,
какво давам в замяна!
Лично на мен ми струваше следното:
Напуснах омразната работа;
Напуснах прекрасен, просторен дом и офис;
Напуснах човека, който отказа промени – доволен от старото;
Оставих децата си без баща;
Обикалях света в срещи и семинари, за да чувам до безкрай по-горните две страници;
Загубих всичките си стари приятели;
Загубих повечето си роднини, които ме осъдиха за изборите ми;
Отказах цигарите, нощния живот и повърхностните връзки;
отказах месото и другата съпътстваща химия, за която вече говорих;
отказах да вярвам в каквото и да било, само защото в него вярват всички; да слушам „другите” и да
следвам стадото;
отказах изцяло да гледам телевизия;
да се гневя;
да се обиждам;
да осъждам, да обвинявам, да мразя, да отмъщавам, да не прощавам;
отказах всякакво чувство за вина;
отказах да давам контрола на живота си в чужди ръце;
да завися от друг човек и от външни фактори;
отказах да вярвам, че съм сама;
да вярвам, че съм тяло с душа и приех, че съм безсмъртен дух във временно тяло;
отказах да вярвам в категориите „добро-зло”, „правилно-грешно”, „честно-нечестно”, „заслужено-
незаслужено” и приех, че за всичко има причина и няма случайни неща;
и накрая отказах да общувам с хора, които не се отказват от тези неща.
Това далеч не е целият списък, но са най-съществените неща.
Полученото обаче в замяна е хилядократно повече и няма да ми стигне нито времето, нито мястото, нито
всичките думи и хартия на света да го опиша!
А дори и да можех, пак не бих го направила, за да не ти попреча сам да се очароваш, да занемееш, да
коленичиш от благоговение и благодарност и да се опияниш от сладостта му!
Да, много добре е казано в писмото – липсва нещо в триизмерния пъзел!
Въпросът съдържа отговора в себе си!
Липсва СЕДМАТА ПОСОКА, липсва онова, което трябва да се направи ВЪТРЕ! Липсва действено
участие! Не просто разбирането на ниво разум (интелект), какво трябва да се направи. Това е лесната част и нея
много хора я могат! И аз я научих много отдавна, но кога и какво започнах да правя, е вече друг въпрос! Първо
разбрах с разума, а после остана да събера сили, воля и кураж да ги приложа, да започна да ЖИВЕЯ наученото!
Тук е отговорът, ключът и порталът към следващия етап, към следващия свят, към следващото измерение
на тиха вътрешна радост, мир и Безусловна Любов!
В прилагането на осъзнатото е пътят към постигането на тъй желаната хармония със себе си, с Бога
и със света!
Това ми напомня за онзи стар анекдот, в който един пиян залитайки търсел нещо пред входа на болницата.
Излязъл един лекар и го попитал какво търси. Пияният изфъфлил, че е загубил десет лева пред вратата на
кръчмата. Докторът любезно му напомнил, че това е болницата, а пияният му отвърнал: „Знам, но тук е по-
светло!”
Да, много пътеки водят до оградата, както казва писмото. И тази тук, която описвам аз, води до нея! И
пета книга на Крион води до там! И книгите на повечето езотерични автори също водят до нея. Списъкът на
пътеки, отвеждащи ни до тази ограда е огромен.
Но вратата на крепостта можем да отворим само и единствено САМИ!

97
 Не чрез съзерцание, мислене, медитации и разсъждения, а с тях през ЖИВЕЕНЕТО, през опита, през
грешките, паданията, ставането и започването отново!
Колко лесни неща са фигурното пързаляне, плуването, ездата или карането на ски, когато ги гледаме от
дивана! Дали обаче само защото сме видели и сме разбрали как се прави, можем да се спуснем веднага по
стръмната писта или да направим троен аксел?
Да, нещо ни спира, нещо ни пречи, има някой, който наистина не иска да проумеем истината! Много
правилно е казано в писмото на тази прекрасна жена! Има нещо, което никак, ама никак не иска да ги проумеем и
ние вече знаем неговото име!
То е нашият мързел, страхове, невежество и стари навици!
То е Нашето Его!
Да, именно, както е казано в писмото: Намира ни някаква занимавка, за да ни разсейва, за не я осъзнаем!
Точно това прави ТО!
Абсолютно нищо нямам какво да кажа или добавя!
Има още нещо, усещаш ли? Нещо, от което ни държат настрана. Нямам представа нито кой, нито
защо.
Е, дори до вчера да нямаше представа, сега вече имаш!
И вече няма извинения, че НЯКОЙ ОТВЪН те държи далеч от тези неща!
Макар че всеки един въпрос в това писмо - АБСОЛЮТНО всеки, съдържа в себе си своя отговор!
Защото този, който задава въпросите и Онзи, Който дава отговорите, живеят на един и същ адрес! Нали
вече знаеш къде? Да, точно така, ВЪТРЕ в нас!
Но Той си има своя честота и тя е висока!
Нужна е настройка на тази станция!
Тя излъчва денонощно! Прави го непрекъснато от милиарди години и ще продължи да го прави, много
след като ние отново се слеем с нея и отново започнем някой нов цикъл в някоя друга точка от Вселената!
Аз много години подценявах силата на писането!
Мислех си, че след като съм разбрала всичко с главата си, то би трябвало от самосебе си да заработи! Но
само защото сме много интелигентни и всичко разбираме веднага, не е нито задължително, нито достатъчно
условие това да стане!
Още си спомням как се пенех и гневях, какъв сарказъм и злъч извираха от мен, когато ми се казваше, че
трябва да се смиря! Само като я чуех тази дума и побеснявах! Буквално! Тогава вярвах, че смирението е за
овцете, за тъпите, за тези, които не са достатъчно интелигентни, за да разбират веднага!
В крайна сметка именно това бързо разбиране ме забави толкова много! Защото отказвах да правя, да
подкрепя с конкретни действия разбраното! Защото бях разбрала, но не бях осъзнала! Не бях направила връзките
между нещата! Тогава някой от авторите през годините ми подсказа тази идея - вече не помня името му, но
непрекъснато му изпращам благодарността си!
Да пиша!
Ако не бях започнала дневника за разговори с Бога, знам с абсолютна сигурност, че отговорите, които
получавам от Него днес, нямаше да ги има! Както и всички останали съпътстващи ги радости!
ЗАЩОТО ПИШЕЙКИ, ЗАБАВЯХ РИТЪМА!
Улавях своето внимание и го насочвах към едно- единствено конкретно нещо! Не можех да правя повече
неща едновременно! Участваха и сетивата ми – ръцете държаха тетрадката и химикалката, очите следяха думите,
мисълта се трудеше правилно и точно да опише ситуацията или да формулира въпроса!
Но това изискваше много повече време, отколкото само да си го помисля и което се оказа липсващият
елемент в цялата верига, в целия процес – забавянето на ритъма, на темпото, за да мога да се вслушам!
Колко зачертаване, поправки, ядосване и късане на листове имаше в началото!
Но в това беше ключът и в него е тайният смисъл на писането!
Когато мислено Му задавах въпроса, Той ми отговаряше толкова светкавично, че неусъвършенстваният
ми механизъм за приемане пропускаше всички отговори. Улавяше нещо като отблясък, опашка на комета или
искра - и край! Изчезваше и аз дори не осъзнавах какво е било това! Защото я нямаше настрой-ката към Него!
Нямаше търпение, смирение, опрощение, състрадание, съчувствие, доброта, приемане, неосъждане,
радост, хармония и... нямаше Любов!
А за физическото състояние на приемника изобщо не искам и да говоря!
Нямаше НАСТРОЙВАНЕ към Неговата честота, защото нямаше никъде ЧИСТОТА – нито вътре в
тялото, нито вътре в главата ми!
Което отново ни връща към горните две странички!
98
 Това е последният цитат от писмото:
Както и съм сигурна, че ще ни бъде дадено да разберем, защото ИСКАМЕ да знаем.
Не, НЯМА ДА НИ БЪДЕ ДАДЕНО!
Нищо не ни се дава и няма да ни бъде дадено, само защото ИСКАМЕ!
Вселената не работи така! Никога и за никого не го е правила и няма тепърва да го направи специално за
нас!
Или НИЕ ЩЕ СИ ГО ДАДЕМ, или изобщо няма да го имаме!
Заявяваме на себе си и на света какво ИСКАМЕ, а после го подкрепяме непрекъснато с конкретни
действия, докато тези действия се превърнат в нашите НОВИ НАВИЦИ, в нашето ново поведение, които ще
станат нашата НОВА СЪДБА!
Нека тази книга ти дари радост, мир със себе си и вяра в светлината!
Нека докато четеш книги като тази, написани с много любов към теб, скъпи мой приятелю, радостта да
струи в теб, да ти донесе надеждата в светлия изход от всяка ситуация, вярата, че всичко е за добро и знанието, че
всичко наоколо е създадено такова, каквото е - специално за теб!
Дори и аз съм била създадена специално, за да дойда в живота ти, да ти кажа тези думи и да осъзнаеш
колко си обичан от всички и от Всичко Което Е!
На този свят има само две групи хора:
тези, които те обичат, и
тези, които те обичат, но не го знаят!
Неизвестен автор
Багрина Кларк за книгата „Седмата посока”
ПРИЯТЕЛИ!
Със сигурност знам, че това е точното обръщение, защото всички ние, читателите на такава литература,
сме приятели. Със сигурност знам, че ставаме все повече. И със сигурност знам, че хората, които още я
пренебрегват, са също наши приятели, само че не го знаят. Перифразирам мотото към тази книга.
Представителите на Съзнанието Абрахам, една развита безплътна цивилизация във високо измерение ни
казват, че мярката за житейски стандарт е количеството време, през което сме били радостни, както и че
щастието е низ от радостни мигове. Напълно съм съгласна с тях. Такъв щастлив миг за мен беше позвъняването
на Жанет, с която не се познавахме. По-късно и писах, че усещането ми беше за среща с появил се незнайно
откъде любим човек, когото отдавна познаваш и дълго си чакал. Тогава тя ми изпрати книгата си – последваха
още много мигове на радост.
След прочита на книгата „Седмата посока”, много от вас (особено тези, които отдавна четат езотерична
литература) ще си кажат: „Нищо ново. Това сме го чели в разни варианти в много книги – от древните посветени,
до съвременните медиуми.” Така е, но вълнението, което изпитваме от едно или друго четиво, то нищо ли не
значи?!
Ще повторя въпроса, който Жанет многократно си задава: „Това как ме кара да се чувствам?” Този въпрос
и помага да влиза в същността на събитията от нейния живот и да разбира техния смисъл – посланието, което е
предназначено за нея. А без да разбираме смисъла на нещата от живота, без да схванем посланието, което е
адресирано към нас, ние можем да оставаме на мъртва точка в безброй животи.
Повече от 30 години чета главно езотерика или духовна литература (терминът в случая не е важен) – от
Учителя Бенса Дуно, който ни е дал знанието на Космическото Бяло Братство, до всички съвременни светли
посланици на Космическото Знание, но това не ми попречи, докато четях задъхано „Седмата посока”, да се
чувствам радостна, да съм сигурна, че има смисъл тази книга да бъде четена.
Няма нищо по-убедително от личния опит! И когато той е споделен с безмерна искреност, когато са ясни
грижата за Цялото и желанието да бъде допринесена максимална полза на хората (които не са докоснати от
посланията на живота и продължават да търсят причините за нещастията и неудовлетворенията си навън), когато
усещаме Любовта и добронамерената енергия, е трудно да останем безразлични, колкото и да сме скептични.
Когато някой е извървял определен път (където и да си ти по своя) и със загриженост и любов ти казва как
да го изминеш по-лесно, по-бързо, с по-малко усилия и как да не изхабиш напразно енергиите си по безкрайни
завои и затворени кръгове (което вероятно би те отчаяло от живота), той става твой учител, един от многото ти
учители в различните отрязъци от Пътя, защото е стигнал до определени прозрения и ги е споделил с теб – не ги
е запазил за себе си, било го е грижа за теб и как ти ще минеш по Пътя! Все едно ти е дал гребла, когато си бил в
неуправляема лодка и тя неминуемо е отивала към страшен бързей.

99
 Да, случва се така, че към теб се обръща някой, който бие камбаната и иска точно ти да я чуеш – някой,
който дълго се е лутал, много е плакал, гневил се е, отъждествявал е житейския успех главно с материални
ценности и положението в обществото и е постигал нещата на всяка цена. В един момент е спрял и се е замислил,
защо в живота му я няма радостта. Тогава е започнал много да чете, да анализира своя път и да търси причините
за преживените горчивини. В определен момент е стигнал до верните постулати, прозрял е механизмите, по
които действа Вселената и сега се явява в твоя живот с житейския си разказ и ти прави подарък с любов. Ти
разбираш, че промяната е възможна! Някой друг го е направил! Усещаш топлия прилив на надеждата и вярата в
сърцето си и решаваш, че може би е добре да се отпуснеш в Божиите ръце!
И след като този някой, който с мъка е отгледал добри плодове, ги е сложил на масата и те е поканил да ги
споделиш с него, не можеш да не си БЛАГОДАРЕН! Защото да се научим да сме благодарни, е съществена част
от Пътя! И докато споделяш трапезата му, стигаш до прозрението за вярната посока, за истинската посока, за
която не си и подозирал, че съществува –
СЕДМАТА ПОСОКА!

Багрина Кларк е автор на езотеричните книги:

„Земята – щастлива отново”
„Човекът – Божествен отново”
„Повярвай – ти си Светлина”
„Животът е твоя игра”
„И рече Бог: Вдъхвам ви и Любовта”
„Лотос бял е твоята душа”
„33 писма от Христос” – есета
„Посети ме, Господи, пак” – есета

***

Благодаря ти, Багрина, за красотата, която даряваш на света!

100