Наркотиците са част от цивилизацията, културата и митовете на нашето време.

Te
присъстват в живота ни, независимо дали приемаме съществуването и остротата на
проблема и му отделяме необходимото внимание. Те проникват навсякъде и никой,
независимо от социален статус, образование, материална задоволеност или нищета, не е
предпазен от сблъсък с тях.
Ами да, когато зависим от нещо, ние сме като с вързани ръце.Трябва да се
съобразяваме с него  (каквото и да е то - дълг, условности, очакване -  дори за нещо
хубаво.) Ние не се наслаждаваме, а мислим как да избегнем последици и ако се
опитваме да сложим всичко в предварително начертани рамки, рискуваме да се
разочароваме много, ако очакването ни не се сбъдне.По този начин от живота ни може
да изчезне всяка радост... Зависимостта ни лишава от свободата да сме си ние - без
подражание и имитации.
    Ето защо, вероятно това, от което зависим ни се изплъзва, за да ни освободи и да
можем да му се насладим, когато сме готови за него, когато можем да се радваме на
всеки настоящ момент, когато разочарованията не ни тласкат към депресия, а съумеем
да извлечем поуката, заради която са ни пратени.Най-важното - да не сме зависими от
мнението на другите  (те също са свободни да го изразят).Да не се страхуваме, че някой
ще ни разбере погрешно (нека това да остане негов проблем). Да не позволяваме на
страха да ръководи живота ни.Да се освободим от черните мисли и да дадем воля на
въображението си.Да сътрудничим на случая, защото може да нямаме друг шанс.С една
дума  - да сме свободни! Не мисля, че да сме свободни означава съвсем да не ни пука от
нищо.Да можем да се освободим дори от това, което сме научили, за да сме новатори и
бунтари, ако се наложи.Но не и да мачкаме всичко по пътя си.Да имаме сетива за
красивото.И да помним, че Бог ни е дал свобода да избираме! А ние защо много често
избираме да сме зависими - от изкушения, от хора, от  материални блага, от идеали?
Може би, защото сме станали големи егоисти и искаме да заграбваме все повече и
повече - пространство, време, територии, чувства.Но с това обедняват човешките ни
емоции, ставаме все по-зависими към завоюваното притежание, все по-често надяваме
маски и прикриваме истинската си същност.Зависимостта е ограбване! И попадаме в
собствения си капан от зависимости.