Микробиологични аспекти на

инфекциите на уринарния тракт

Инфекциите на уринарния тракт (ИУТ) са чести, като в особено голяма степен от тях се засягат
жените. В повечето случаи ИУТ са остри (обикновено са причинени от един вид бактерии) и
краткотрайни. Могат да се развият и хронични( причинени от повече от един вид бактерии)
тежки ИУТ, които увреждат сериозно бъбречните функиции.

Етиология.
Предизвикват се от бактерии (най-често) , гъби и вируси.

Бактериални причинители на ИУТ. Бактериалните уроинфекции обикновено се развиват по

асцендентен път (уретра=>пикочен мехур=>бъбречни легенчета и бъбреци). Много по-рядко
това става вследствие на хематогенно разсейване на причинителите и тогава те възникват
първоначално в бъбречния паренхим.

Асцендентни ИУТ се причиняват преди всичко от много видове Грам-отрицателни бактерии, но

и някои видове Грам-положителни бактерии имат етиологична роля. Най-честият причинител
на асцендентни ИУТ е E.coli, предизвикващ уроинфекции у пациенти както извън болничните
заведения, така и в тях. Други видове причиняващи ИУТ са: P.mirabilis, K-E-S ( ВБИ), P. aeruginosa
(ВБИ). Уретрити при мъже се предизвикват чести от C.trachomatis,N. gonorrhoeae.

Между Грам-положителните бактерии,S,saprophyticus причинява ИУТ в млади сексуално

активни жени. S.epidermidis и представители от рода Enterococcus предизвикват ИУТ главно в
хоспитализирани пациенти. Капнофилни бактерии като коринебактерии и лактобацили също
могат да причиняват уроинфекции.Когато уроинфекциите се развиват вследствие на
хематогенно разсейване, като основни причинители се установяват S.aureus, S.typhi,
M.tuberculosis (бъбречна туберкулоза).

По правило (с някои редки изключения) бактериалните причинители на ИУТ спадат към

резидентната микрофлора на организма на човека. Резервоар и източник на причинителите на
уроинфекции е преди всичко микрофлората на колона. ИУТ се развиват ендогенно при наличие
на предразполагащи ф-ри или екзогенно- чрез внасяне на причинителите при медицински
манипулации, хирургични интервенции или при сексуални контакти.

Гъбни причинители на ИУТ. Най-чест причинители са гъби от рода Candida( най-често

C.albicans) и от вида Hystoplasma capsulatum. Кандидите причиняват ИУТ главно сред пациенти
в болници. Възникват главно асцендентно и често се развиват като безсимптомна колонизация
на уретрата и на пикочния мехур.

Вирусни причинители на ИУТ. Рядко предизвикват уроинфекции, но определени серотипове

аденовируси могат да причиняват хеморагични цистити. Някои вируси могат да се откриват в
големи количества в урината без д има симптоми на ИУТ ( човешки папилома вирус JC и BK).

В патогенезата на ИУТ важна роля имат ф-рите на патогенност и вирулентност на

причинителите им, а също и наличието на предразполагащи ф-ри за развитието им.
Фактори на патогенност и вирулентност на бактериалните
причинители на ИУТ.
Определени серогрупи на E.coli могат да предизвикат ИУТ. Уропатогенните E.coli :

 Могат да колонизират периуретралната област

 Притежават адхезини в техните фимбрии => прикрепване към епитела на уретрата и на
пикочния мехур
 Кисели полизахаридни К-антигени (антофагоцитно действие) => пиелонефрит
 Образуват хемолизини ( действат не само на еритроцитите, но и по-общо като
мембранно увреждащи токсини)=> предизвикват бъбр. увреждане

P.mirabilis и други видове от рода Proteus могат да образуват уреаза, която разгражда уреята с
образуване на амоняк => алкализира се урината. Това е причината за възникването и
нарастването на фосфатни камъни в бъбр. легенче, които създават условия за развитието на
пиелонефрит.

Предразполагащи фактори.
 Анатомични аномалии, които затрудняват и забавят оттичането на урниата (кистозни
бъбреци, мегауретерите и др)
 Везикоуретрален рефлукс
 Загуба на неврологичния контрол в/у пикочния мехур и сфинктерите ( при спина
бифида, параплегия, МС)
 Калкулоза
 Пол. Жените боледуват по-често от мъжете. За това допринасят: бременност, преди и
след менструация и при по-възрастни жени; при полови контакти може да се
травматизира уретрата на жената и в нея да навлязат микроорганзми. У мъжете към по-
чести уроинфекции предразполагат хипертрофията на простатата и пристатитите.
 Катетеризирането. При въвеждането на катетъра могат да се внесат бактерии направо в
пикочния мехур, а след поставянето му те могат да проникнат през лумена на катетъра
или през пространството м/ъ външната стена на катетъра и стената на уретрата.
 Трансплантация на бъбрек, имплантирането на уретерив червата, хемодиализата и
диабетът.

Клинични прояви.
При инфекции на долната част на уринарния тракт се развива уретрит и цистит.Острите
инфекции на долната част на уринарния тракт се характеризират с бързо начало, парещи болки
при уриниране, чести позиви за уриниране, зачестяване на отделянията на урина и
супрапубична болка. Урината става мътна вследствие наличието на гной (пиурия) и бактерии
(бактериурия).Понякога в урината има кръв (хематурия). В значителна част от пациентите могат
да се развият рекурентни инфекции от същия причинител или от други видове
микроорганизми.

Инфекциите на горната част на уринарния тракт засягат бъбречното легенче с развитието на

пиелит или едновременно бъбречното легенче и бъбречния паренхим с развитие на
пиелонефрит. Пациентите с остър пиелонефрит обикновено имат болки в кръста и втрисания
със значително покачване на Т°. същевременно често са налице и симптоми на засягане на
долната част на уринарния тракт. След няколко рекурентни епизода на остър пиелонеффрит
може да се развие хроничен пиелонефрит с влошаване на общото състояние, слабост и често
нощно уриниране. Понататък могат да се влошат бъбречните функции и да се стигне до
развитието на хипертония. Като усложнения могат да се получат абсцеси и паранефритни
абсцеси.
Защитни механизми при ИУТ.
A. Механизми на естествена резистентност- Нормално уринарния тракт при здрави хора е
доста резистентен към бактериална колонизация, за което спомагат химичния състав,
pH и механизмите на оттичане на урината. Лигавиците на уринарния тракт са покрити
със слой мукопротеини, който пречи на контакта на микроорганизмите с епителните
клетки.
B. Имунни механизми- развитието на имунен отговор при ИУТ се манифестира с
появяване на антитела в кръвта и антитела в урината, а понякога и с наличие в урината
на бактерии покрити с антитела( което става при инфекции на бъбречния паренхим).

Микробиологично изследване на урина (урокултура).

При пациенти с инфекции на уринарния тракт в 1 мл прясно отделена сутрешна урина има
10ˆ5 и повече бактерии (сигнфикантна бактериурия). При микроорганизми с по-бавен
растеж сигнификантни са и стойности по-ниски от 10ˆ3 клетки в 1 мл урина.

Урина за урокултура се взема след предварителен тоалет на гениталиите и перинеума с

преварена вода и сапун. Неоходимо е да се вземат 3-5мл от първата сутрешна урина по
средата на микцията в стерилен съд. Не се препоръчва вземането на урина с катетър (освен
по лечебни съображения) поради опасност от инфекция на пикочните пътища по
асцендентен път. Урината не трябва да престоява повече от 1 час на стайна Т° до
изследването, но може да се запази до 24 часа на 4°С в хладилник. За количествено
определяне на микроорганизмите в урината широко приложение намират 2 метода:

1. Метод с калибрирано йозе на Хеприх. Използва се платинено ухо. Взема се едно

пълно йозе от добре размесена урина и се нанася в/у петриева паничка със
съответна среда ( кръвен агар, диференцираща среда за чрвни бактерии).
Разсяването се извършва без обгаряне на йозето, след култивиране 24 часа ( при
липса на разстеж още 24 часа) на 37° се броят поникналите колонии.
2. Метод на Науман и Кункел. Урината се разрежда предварително 1:100 ( 9,9 мл физ
р-р и 0,1 мл урна) и 0,1 мл от това разреждане се разстила с шпатулав/у цяло петри
със съответната хран среда. След култивиране 24 часа на 37° се отчита броят
поникналите колонии и се определя микробното число.

Имунопрофилактика и имунотерапия на ИУТ.

Създадени са и се прилагат ваксинни препарати за иминопрофилактика и имунотерапия на
ИУТ като Уростим ( лизат и убити бактериални клетки от E.coli, P.mirabilis, K.pneumoniae и
K.faecalis) и др.

Химиотерапия.
Подходящи са ампицилин,амоксицилин, аугментин,цефалексин, триметоприм,
котримоксазол, ципрофлоксацин.