ХИГИЕННА ОЦЕНКА НА ЗАПРАШЕНОСТТА НА ВЪЗДУХА.

ЗДРАВНО ЗНАЧЕНИЕ.

Прахът е единствения фактор в жизнената и работната среда, който се

определя като физико-химичен. Физичното действие на праха е вследствие на
механичното дразнене, предизвикано от частиците. Когато частиците са
натоварени с химични вещества се проявява специфичното токсично
действие. Прахът във въздуха се отнася като колоидна система, в която
праховите частици са дисперсната фаза, а въздухът – дисперсната среда.
Праховете могат да са моногенни (еднофазови аерозоли), съставени от
прахови частици с еднакви физико-химични свойства или хетерогенни
(многофазови аерозоли), съставени от частици с различни свойства.
Съществуват различни класификации на производствените прахове.
1. Според начина на образуване:
- Дезинтеграционни: при механично раздробяване на твърди тела в трошачки,
мелници, пробивни дейности и др. Частиците имат предимно неправилна
форма.
- Кондензационни: при кондевзация на пари или газове след високи
температурни въздействия върху твърди вещества – заваряване, металургия,
стъкларска промишленост и др.
2. Според веществения си състав праховете се делят на:
- органични: животински - от коприна, вълна, костно брашно, захар и др.;
растителни – памучен, ленен, дървесен, тютюнев, поленов, от билки и др.;
синтетичен - от синтетични влакна, фармацевтични препарати, перилни
препарати, багрила и др.
- неорганични: природни минерали – скален, каменовъглен, кварцов, талков,
стъклен, баритов и др.; изкуствени минерални влакна – стъклена вата,
керамична вата, азбестов и др.; метални- железен, манганов, оловен,
алуминиев и др.
- смесени: най-често срещаните.
3. Според вида на частиците:
Кристални
Аморфни
Влакнести
4. Според големината на частиците, праховете се делят на две фракции:
Инхалабилна (на общия прах) е масовата част от всички диспергирани във
въздуха частици, която се вдишва от човека през носа и устата. Обичайно тя
се задържа от ресничестия епител в горните дихателни пътища.
Респирабилна (на фин прах) е масовата част от вдишаните частици с големина
под 5 µm, проникваща до непокритите с ресничест епител дихателни
пътища (респираторните отдели на бронхиалното дърво и алвеолите).
Колкото прахът е по-фино диспергиран, толкова по-силно се проявяват
неговите патогенни свойства.
 При измерване и хигиенна оценка на праховия фактор в работната среда от
значение са дисперсния и веществен състав и формата на частиците.
Минералните и смесените прахове се определят комплексно по
концентрациите по маса (в mg/m3) на общия (инхалабилен) прах и на
респирабилната фракция (фин прах), по ppm (на английски: parts per
million): обемни милионни части във въздуха (ml/m3) и по брой влакна/см3
при азбестови и изкуствени минерални влакна.
Методите за пробонабиране са:
1. Седиментационен – на принципа на утаяване на праховите частици н
помещение с определен обем на помещението, като се отчитат и други
фактори – скорост на движение на въздуха, време на пробонабиране и др.
2. Аспирационен метод – при който уреда може да бъде със сепаратор за
отделяне на инхалабина от респирабилна фракция или без сепаратор за
измерване на общото количество. При този метод уредите могат да са
стационарни или подвижни, персонални. Стационарното пробонабиране се
извършва на височина 1,5 до 2 метра от пода, докато подвижното
персонално пробонабиране се извършва в дихателната зона – сфера с
диаметър 25 см. около лицето на работещия.
Пробовземането може да е краткотрайно (в продължение на 30 минути), или
непрекъснато, в продължение на 8-часовия работен ден.
В лабораторни условия методите за изследване са:
1. Гравиметричен– филтъра се претегля на микровезна преди и след
пробонабирането и по формула се изчислява концентрацията по маса.
2. Светлинна микроскопия (кониометричен метод) – за неселективно
определяне на брой влакна на см3.
3. Електронна микроскопия – за определяне на брой влакна на кубичен
сантиметър, дължина и дебелина на влакната, селективност за разделно
определяне на азбест и разграничаване от други минерални влакна;
4. Спектрофотометрия за определяне на силициев диоксид,
5. Инфра-червена спектрофотометрия за отграничаване на кристален от
аморфен силициев диоксид и др. прахове;
6. Рентгенова дифрактометрия – за определяне на модификации на азбест и
при други многокомпонентни прахове.

Действие на праха върху здравето

При достатъчна експозиция и натрупване в организма праховите аерозоли
могат да проявят своето действие в следните направления:
 Токсично действие – когато се касае за прахови аерозоли чиито частици са
натоварени с токсични вещества;
 Алергично действие – прахове от памук, лен, коноп, от животински
произход, от различни органични съединения;
 Специфично действие – засяга се дихателната система (ринити,
ринофарингити, бронхити, пневмонии, прахови фибрози - пневмокониози);
 Канцерогенно действие – при дългогодишно вдишване на прах от хромови и
арсенови съединения, азбест и др.
При възникване на праховите заболявания от значение са концентрацията,
дисперсният състав на праха и индивидуалните особености на организма и
неговата реактивност.
Човешкият организъм притежава редица защитни механизми: прашинки над
10 µm се задържат в горните дихателни пътища, а тези с размери 1-2 µm
имат фиброзогенно действие (подлагат се на фагоцитоза, след което се
изхвърлят с храчките). Химичният състав на праховете обуславя вида на
увреждането – от азбест-азбестоза, от свободен кристален силициев
диоксид-силикоза, от талк-талкоза, от памук-бисиноза, от въглищен прах-
пневмокониоза, от брашнян прах-фермерски бял дроб и т.н. Добрата
разтворимост на парховите частици има благоприятно значение за
организма. Структурата и формата на частиците също влияят за
провокиране на заболяване: най агресивни са кристалните частици-те имат
остри краища, които увреждат по механичен и инфламаторен начин белите
дробове (фиброзогенно действие). Аморфните частици трябва да натрупат
прахово депо, за да провокират белодробно заболяване. Отрицателно
заредените прахови частици имат по-голяма летливост и по-ниска утаителна
способност. От значение е и времето на експозиция на прах.