ВЪПРОСИ – ЛЕСОПАРКОВЕ

Социални функции на горите в България - 1 лекция въпроси

1. По функционалн предназначение, състав и режим на стопанисване – групи :

защитни , специални , стопански.
2. Категории защитени територии :
 Национални паркове - територии, в чиито граници не попадат населени места, включват
естествени комплекси от регулиращи екосистеми, местообитания на редки и застрашени
видове, характерни забележителни ландшафти и обекти на неживата природа имащи световно
значение за науката и културата

 Природни паркове - територии, включващи разнообразни екосистеми, с многообразие на

растителни и животински видове и техните местообитания, с характерни и забележителни
ландшафти и обекти на неживата природа.

 Природни забележителности - характерни или забележителни обекти на неживата природа –

скани образувания, пещери водопади, пясъчни дюни и др.

 Защитени местности - местообитания на застрашени, редки или уязвими растителни и

животински видове и съобщества. Включително хармонично съжителство на човека и
природата.

 Резервати - територии включващи образци на естествени екосистеми, опазването на които

изключва всякаква или минимална човешка намеса.

 Поддържани резервати - екосистеми, включващи редки и/или застрашени диви

растителни и животински видове и местообитанията им, опазването на които налага
известна човешка намеса.

3. Що е лесопарк ? - - в категорията на рекреационните гори; основна функция -

осигуряване подходяща среда за осъществяването на ежедневния, седмичния
и ваканционния отдих на населението; В съответствие с "Правилника за
прилагане на Закона за горите" лесопарковете устройват се и стопанисват въз
основа на одобрени паркоустройствени проекти; повече от 200 лесопарка в
България.
4. Що е то курортни гори? – имат важно рекреационно значение и са към
категорията на рекреационните гори, обхващат територии около
туристически и балнеоложки центрове, ваканционни селища и лагери.
5. Основни функции на горите ? – 2бр : производствени ( пряко доходни ) и
социални ( косвено полезни )

Съставни растителни части на гората. Лесовъдски признаци на

насажденията. – 2 лекция , въпроси:
1. Що е то гора ? – съвкупност от дървета, растящи върху определена
територия, при която не си влияят едно на друго, създават нова жизненеа
обстановка, както за самите себе си така и за своето потомство и др.
2. Съставни растителни части на гората ? 6бр: дървостой, подгон,
подраст,подлес, жива почвена покривка, извунетажна растителност:
 Дървостой – главен ( съвкупността от дърветата принадлежащи
към главния или към преобладаващия дървесен вид) и
второстепенен ( съвкупността от дърветата принадлежащи към
второстепенните дървесни видове. )

 Подгон – само тези дървета от второстепенния дървостой, които

ускоряват растежа и подобряват стъблените форми на дърветата от
главния вид и са надминали половината от височината на
възрастните индивиди.

 Подраст – съвкупността от младите фиданки на възраст над 1

година, които още не са достигнали половината от височината на
възрастните индивиди.

 Подлес – съвкупността от храстите в гората.

 Жива почвена покривка – съвкупността от тревните растения,

мъхове, лишей, полухрасти и дребни приземни храсти, които
покриват горската почва.

 Извънетажна растителност - съвкупността от увивните и

катерливи растения в гората.

3. Лесовъдски признаци на насажденията – 10бр.

 Състав – чисти насаждения ( общия им запаса е формиран само от 1
дърв.вид или участие на други видове в общия запас на
насаждението е под 15%. ) и смесени насаждения ( общия им запас
е формиран от 2 или повече дърв.вида.
 Склопеност – степента на доближеност на короните на дърветата в
насаждението.
 Пълнота – отношението на кръговата площ на насаждението към
кръговата площ на насаждение, което е прието за образец.
 Гъстота – брой дървета на единициа площ
 Форма – вертикалната структура на насажденията
 Възраст
 Произход – 6 бр :семенни ( високостъблени ) , издънкови
(нискостъблени), естествени, изкуствени, коренни, производни
 Бонитет – показател за продуктивността на насажденията
 Сортиментност – количеството на строителна дървесина, която
може да се получи от общия запас на насаждението, изразено в %
 Тип гора – съвкупността от насаждения с еднакъв състав, които
имат еднородни условия на месторастене.
4. Що е то насаждение ? – еднороден по отношение на всичките си
лесовъдски признаци горски участък който се различава по нещо от
съседните му участъци.
5. Що е то горска култура? – гора създадена по изкуствен начин.
Биология на гората. Гора и среда – 3 лекция, въпроси:

Биология на гората. Самоизреждане, диференциация и

класификация на дърветата в насажденията – 4 лекция, въпроси:

1. Що е то самоизреждане? - процес на намаляване на броя на дърветата на

единица плош с увеличаване на възрастта им.
- Бързоизреждащи се – бреза, лиственица, трепетлика, акация, бял бор
- Бавноизреждащи се – ела, смърч, бук
2. Що е то диференциация ? - поява на различия между отделните дървета по
отношение на височина, дебелина на ствола и площ на короната.
3. Френска стопанска класификация : 3 класа: дървета на бъдещето, полезни
дървета и вредни дървета.
4. Датска стопанска класификация: 4 класа: главни дървета второстепенни
вредни дървета, второстепенни полезни дървета, индеферентни дървета.
5. Класификаци на Крафт –5 класа : изключително господстващи,
господстващи, съгосподстващи, угнетени и загиващи.
6. Класификация на Шеделин – 4 класа : доминантни, съдоминантни, средни и
подчинени
7. Класификация на Шобер – 3 класа: Клас А според етажното разположение;
Клас Б според качествената оценка короните; Клас В според качествената
оценка на стъблото
8. Колко вида смени има? – 2бр : вековни (причини: климатични изменения,
геоложки изменения) и краткотрайни (Ендодинамични, Екзодинамични).
9. Смяна на дървесните видове (горска сукцесия) – качествена промяна в
състава на новото поколение гора
Биология на гората. Горска типология – 5 лекция, въпроси:

1. Лесовъдско направление в развитието на горската типология по скалата на

акад. Погребняк (базира се на почвени характеристики) - 2бр : богатство
(А – много бедно, B- бедно , C – средно богато и Д – много богато) и
влажност ( 0 – много сухо, 1 – сухо, 2 – свежо , 3 – влажно, 4 – много
влажно и 5 –мокро )
2. Геоботаническо (фитоценологично) - като характеристика на месторастенето
се ползват фитоценотичните особености на преобладаващия дървесен вид (с
кои видове той образува съобщества);
3. Горско растителни области – 3бр : Мизийска , Тракийска и Южна
крайгранична.

Биология на гората.Характеристика на някои типове гора с оглед

пригодността им за целите на отдиха – 6 лекция, въпроси:
1. Колко са основните растителни пояса - 4бр : пояс на дъба, пояс на бука, пояс
на иглолистни и алпийски пояс.
Биология на гората. Чисти и смесени насаждения. – 7 лекция,
въпроси:

1. Кой са предимствата на чистите насаждения - 2бр : по-устойчиви са при

сурови почвено-климатични условия и по-лесно се създават и стопанисват.
2. Кой са предимствата на смесените насаждения - не намаляват плодородието
на почвата, по-устойчиви са срещу гъбни болести и насекомни неприятели,
получават по-малко повреди от сняг, вятър и други абиотични фактори, по-
високопроизводителни са, имат по-добро самоокастряне и по-добро качество
на дървесината и др.
3. Що е то текстура? - ПОДРЕЖДАНЕТО НА ДЪРВЕСНИТЕ ВИДОВЕ В
ЕДНА ГОРА В ХОРИЗОНТАЛНО НАПРАВЛЕНИЕ
4. Що е то форма на смесване ? – начина по който различните дървесни видове
се групират.
5. Колко вида степен на смесване има? – 4 бр : близко (изолирано) смесване
(дърветата са смесени едно до друго), разпръснато смесване (дървесният вид
заема по-малко от 10% от склопа), придружено смесване (дървесният вид
заема 10-40% от склопа) и разбъркано смесване (дървесният вид заема
повече от 40% от склопа)
6. Що е то подчиненост на смесванията ? - характеризира социалното или
функционалното значение на съставните части на сместа

Устройство на лесопарковете. Проектиране на лесопарковете. – 8

лекция , въпроси:

Устройство на лесопарковете. Общи понятия. – 9 лекция,

въпроси:

1. Що е то лесопарк? – горска територия, благоустроена за нуждите на отдиха.

2. Отличителни белези на лесопарковете? – ОТ ПАРКОВЕТЕ: 5бр : по
местоположение, по големина, по характер на композицията (планова
композиция в пейзажен стил, по-малка гъстота на алейната мрежа, свободен
режим на движение, основен композиционен елемент е растителността,
архитектурните елементи са изградени от естествени материали), по
предназначение, по начин на поддържане.
ОТ ДРУГИТЕ ГОРИ: Дървостоите НЕ се отглеждат за стопански цели
3. Функции на лесопарковете? – 2бр : основни (осигуряване на отдиха, създаване
на оздравяващ климат, емоционално-естетически) и допълнителни (хигиенно-
мелиоративни, стопански, градоустройствени, защитни, екологични)
УСЛОВИЯ ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ:
- да има достатъчна площ, да е разположен в здравословна местност, да не
нарушава природната среда, да предлага рекрационен комфорт
4. Зони за отдих в лесопарковете? – 6р: за краткотраен отдих на открито (активен
и пасивен), за продължителен отдих (седмичен и ваканционен), мемориален,
спортен (летни и зимни спортове), за индивидуален отдих и туризъм за научно
познавателни дейности.
 5. Видове лесопаркове -8 бр: за тих свободен отдих,
мемориални,спортни,комбинирани,хидропаркове,ливадни паркове,
туристически пътеки, зелени зони и пояси.

Устройство на лесопарковете. Компоненти на лесопарковете. -10

лекция, въпроси:

1. Колко горскорастително области има? – 3бр : мизийска, тракийска и южно

крайгранична.

Устройство на лесопарковете. Лесовъдски мероприятия за

създаване и формиране на лесопаркови пространства и пейзажи –
сечи. – 11 лекция, въпроси:

СЕЧИ

ОТГЛЕДНИ
- Осветления Площен метод; Коридорен метод; Гнездов метод;
- Прочистки
- Прореждания Низов, върхов, комбиниран метод; Метод на
- Пробирки освобождението; Метод на свободното прореждане;
Метод на физиологичното подмладяване
- Сечи за растежен простор
ВЪЗОБНОВИТЕЛНИ
- Изборни
- Постепенни
- Голи

1.Що е то отгледни сечи ? – провеждат се през периода от възникването на

насаждението до достигане на неговата зрялост.

*Повторяемостта на отгледните сечи е през не по-малко от 4 години с

изключение на осветленията.
*При провеждане на отгледните сечи не се допуска еднократно отсичане на
повече от 30 % от запаса на насаждението с изключение на случаите, когато
се прилагат схематични методи на отгледната сеч.

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ:
- регулиране и подобряване на дървесния състав;

- създаване на благоприятни растежни условия на дърветата от главните и

съпътстващите видове с добри генетични и технически качества;
- регулиране и подобряване на произхода на дървостоя;

- повишаване на специалните функции на горските екосистеми (водоохранни,

средозащитни, рекреационни и др.);

- повишаване на здравословното състояние и устойчивостта на насажденията на

биотични и абиотични фактори.

 Осветления ? – вид отгледна сеч, която се провежда от възникването на

насажденията до склопяването им.
С осветленията се регулират съставът и произходът на насажденията и се
извършват по следните начини: 1. отсичане или пречупване на
нежеланите дървесни видове или издънки; 2. отглеждане на повредения
широколистен подраст чрез подрязване на пънче. Осветленията трябва да
се провеждат през пролетта май-юни за да се използва вегетациония
период. Повтарят се през 2-3г.
ВРЕМЕ НА ПРОВЕЖДАНЕ: От 5-10 годишна възраст/до момента на
склопяване/.
ОБЕКТ: индивиди от бързорастящи малоценни и второстепенни видове;
издънкови индивиди.
ЦЕЛИТЕ СА: Да се предпазят младите дървесни екземпляри от
заглушаващото влияние на тревите, храстите, издънките и нежеланите
видове.
 Прочистки ? - е отгледна сеч, която се провежда от склопяване на
насажденията до възрастта, в която започва интензивно нарастване на
дърветата по височина (най-често 20-25 годишна възраст).
С прочистките се контролират съставът, произходът и качеството на
дърветата в насажденията, като след сечта пълнотата на насаждението не
може да бъде по-малка от 0,8.
Повтарят се през 3-5 г., когато се е възстановил склопа.
ВРЕМЕ НА ПРОВЕЖДАНЕ: 11 -20 годишна възраст.
ОБЕКТ: екземпляри от нежелани видове; болни и с лоши стъблени форми
индивиди от главния вид; издънкови индивиди; в чистите иглолистни
насаждения се изсичат изостаналите в разтежа си и силно надрастнали
индивиди с некачествени стъбла; в чистите широколистни насаждения се
отстраняват некачествените,надрасли индивиди с вилужно разклонени
стъбла и издънките.
Целта е: целта е да се формира колективна устойчивост срещу повреди,
задачата в смесените насаждения е регулиране на състава, не трябва да се
допускат насаждението да е чисто, когато има условия да бъде смесено,
задачата в чистите насаждения е подобряване качеството на
изоставащите и разтежните условия, дървостоя се изрежда равномерно.

 Прореждания? - е отгледна сеч, която се провежда в периода на

интензивен растеж на дърветата по височина и с нея се контролира броят
на дърветата с желани качества, осигуряват се условия за нарастването
им по височина и същевременно се подобрява и поддържа стабилността
на насажденията. Интензивността при първото прореждане е под 25-30%
 от запаса, при второто и следващи прореждания (в зависимост от
състоянието) е до 20-30% от запаса. Повтарят се през 5-10г.
ВРЕМЕ НА ПРОВЕЖДАНЕ: 21-40(60) години.
ОБЕКТ:
- болни и с лоши стъблени форми индивиди
- в чистите иглолистни насаждения се изсичат изостаналите в
разтежа си и силно надрастнали индивиди с некачествени стъбла.
- в чистите широколистни насаждения се отстраняват
некачествените,надрасли индивиди с вилужно разклонени стъбла и
издънките.

Целите и задачи: задачата е да осигури прирастът по височина и да се

формират качествени пълнодървесни с правилно развити корони. В тази
възраст дървостите интензивно нарастват по височина при някои
диференциацията на отделни дървета е силно изразена и
самоизреждането протича интензивно.

 Пробирки? - пробирките се провеждат в периода на интензивен растеж

на дърветата по диаметър до започване на възобновителна сеч.
С пробирките се създават условия за нарастването на дърветата по
диаметър за подобряване на индивидуалната им стабилност при
спазване на следните правила:
1. След сечта пълнотата на насаждението не може да бъде по-малка
от 0,7, с изключение на случаите, когато се провежда пробирка в
горния етаж на двуетажно насаждение;
2. Със сечта трябва да се осигури равномерно разпределение на
хектар на качествени дървета, които ще осигурят възобновяване на
насаждението;
3. Пробирките се повтарят през 10 - 15 години и приключват 10
години преди започване на възобновителните сечи. Интензивността е
до 20% от запаса.
ВРЕМЕ НА ПРОВЕЖДАНЕ: След 41(61) години.
ОБЕКТ: - болни и с лоши стъблени форми екземпляри;
- екземпляри с много широки корони;
- изостанали в растежа си екземпляри;
- пречещи екземпляри
Целта е: да се създадат условия за увеличаване прираста по диаметър.

СЕЧИ ЗА РАСТЕЖЕН ПРОСТОР = пробирки с по-голяма

интензивност
ПРОВЕЖДАТ СЕ САМО ПРИ: дозряващи насаждения, устойчиви
на вятър и при наличие на подлес.

2. Методи за изпълнение на отгледните сечи – Осветления и прочистки

(площен, коридорен и гнездов). Прореждания и пробирки ( низов, върхов,
метод на свободното прореждане(Датски върхов метод), схематичен метод
(линейно-селекционен метод), метод на физиологично подмладяване, метод
на освобождаването.
 Площен метод: Осветленията и прочистките се провеждат върху цялата площ,
когато броят на дърветата от желаните видове и с желаните качества е ограничен
и е необходимо да се подпомогне оцеляването на всяко от тях. Мероприятието
се извършва чрез освобождаване на желаните дървета от конкуриращите ги
нежелани дървета, храсти, издънки и треви.
Коридорен метод: Осветленията и прочистките се провеждат върху част от
площта, така че да се осигури равномерно разпределение на дърветата от
желаните видове и с желаните качества на разстояние едно от друго не по-
голямо от 3 - 4 метра. Мероприятието се извършва само в определени ивици
/коридори/ с ширина 1-1,5 м на разстояние 2-6 м един от друг.
Гнездов метод: Мероприятието се извършва само в определени площи /гнезда/,
равномерно разпределени върху цялата площ. Оформят се 300-400 гнезда/ха,
които обхващат поне 30% от общата площ на младото насаждение.

Низов метод: При прилагане на метода се отстраняват изостанали в растежа си

и трайно потиснати дървета, както и такива, които са нежелани, независимо от тяхното
място в насаждението.

Интензивността на сечта се определя по запас или по-кръгова площ:

Степените на интензивност, според дяла на извадения запас или кръгова площ от

общия запас или кръгова площ на насаждението преди сечта, са следните:
- слаба - до 15%;
- умерена - 15-25%;
- силна - 25-35 %;
- много силна - над 35 %.

Върхов метод: При прилагане на метода се отстраняват дървета с височина над

средната за насаждението, които потискат, пряко конкурират или физически пречат на
дървета с желани качества (дървета на бъдещето).

Комбиниран метод: Отгледните сечи в двуетажните насаждения се провеждат

поотделно за всеки етаж в зависимост от дървесния състав. При провеждане на
пробирки в горния етаж се допуска намаляване на пълнотата до 0,5.

СХЕМАТИЧНИ МЕТОДИ (ЛИНЕЙНО-СЕЛЕКЦИОННИ СЕЧИ)

Схематичните сечи включват изсичането на дървостоя по различни схеми със

или без селекционно отглеждане на дървостоя в неизсечената част. Тези схеми
могат да бъдат сечи на редове или линии, на определени малки площи различно
разположени по площта на насаждението, на пресичане на тези редове и линии с
напречни такива, на изсичане на групи дървета и пр.

Схематично-селекционните сечи преследват определена цел и се извеждат по

предварително набелязана схема като изсичане на цели редове, просеки или
площи през определено разстояние. В неизсечените пространства се провежда
селекционна сеч по някой от познатите методи на отглеждане.

Линейно-селекционните сечи са вариант на схематично-селекционните сечи, при

които се изсичат цепи редове през определен брой или се прокарват просеки през
определено разстояние. В неизсечените пространства се водят селекционни сечи.

ОБЩИ ПРАВИЛА ПРИ ПРОВЕЖДАНЕ НА ОТГЛЕДНИ СЕЧИ

задължително се запазват дърветата от единично срещащите се видове в

насажденията;

- задължително се толерират горскоплодните дървета в насажденията;

- не се изреждат здравите дървета разположени в окрайнината на гората;

- не се изреждат дърветата върху подвижни терени и в дълбоки долове;

- толерират се представителите на редките и високопродуктивни дървесни

форми;

- ако има местообитания на горски животни и птици се запазват до 5% от

изсъхналите дървета;

- толерират се екземпляри с интересни форми на стъблата и короните;

- приоритетно се изсичат нисковилужните и нискобукетовидните форми.

ДРУГИ ЛЕСОВЪДСКИ МЕРОПРИЯТИЯ:

*Кастренето на клоните е лесовъдско мероприятие, което се провежда с цел

подобряване на качеството на произвежданата дървесина и подпомагане на
естественото самоокастряне на дървостоите.

*Провежда се в насаждения и култури с висок бонитет и в добро здравословно

състояние; в крайните редове на защитните горски пояси; покрай пътища и
железопътни линии.

*Кастрене не се провежда в насаждения, за които съществува опасност от ветровали,

снеголоми и снеговали.

*Извършва се след първото прореждане, при максимален диаметър на дърветата до 18

см. Височината на кастрене е 5 - 6 м и може да се извършва еднократно или на два
пъти. Състои се в отсичане на клоните до тяхната основа (не повече от 2 см от
стъблото) на височина 5 - 6 м - еднократно или на два пъти. На кастрене подлежат
ограничен брой желани дървета в насаждението - не по-малко от 80 бр./ха

*Кастрене се провежда в тополовите култури с изключение на тези, създадени за

производство на биомаса. На кастрене подлежат всички дървета.

ВЪЗОБНОВИТЕЛНИ СЕЧИ:

ВРЕМЕ НА ПРОВЕЖДАНЕ: Когато насаждението може да се приеме за зряло*.

Зряло насаждение – насаждение, което е достигнало турнуса на сеч*.
Турнус на сеч - планираният период от време от формирането на насаждението до
неговото отсичане при възприето състояние на зрелост.

видове зрелости

- възобновителна;
- количествена;

- техническа;

- икономиеска;

- естествена.

ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ: Планомерна и контролирана смяна на генерациите

ЕДИНИЧНО ИЗБОРНИ СЕЧИ

*Изборна сеч – лесовъдска система за разновъзрастно стопанисване на насажденията
*Изборна гора – съвкупността от разновъзрастни насаждения стопанисвани изборно.

Изборна сеч се прилага в гори, определени за изборно стопанисване; в разновъзрастни

насаждения с подходяща за изборно стопанисване структура или с цел превръщането
им в такава.
Сечта се води в разновъзрастни насаждения, съставени от сенкоиздържливи дървесни
видове.
Сечта се извежда по цялата площ на насаждението, като се отсичат отделни дървета
или неголеми групи от дървета, от всички степени на дебелини.
не по-малко от 10 години.

НАСАЖДЕНИЕ СТОПАНИСВАНО ИЗБОРНО = насаждение, което:

- е съставено от дървета, чиито корони не се допират странично и заемат цялото
вертикално пространство;
- се характеризира с равномерна структура във времето и пространството;
- се отглежда с помощта на периодични и еднакви по смисъл мероприятия.

особености на изборната гора:

- дълговечна разновъзрастна структура;

- равномерна продуктивност.

“изборно стопанисване” = лесовъдската концепция, която се реализира

посредством прилагането на изборните сечи

“изборна форма на (горско) стопанство” = организационната основа на изборното

стопанисване

“форма на горско стопанство” = външният вид на насажденията, получен в

резултат на лесовъдския режим, на който са подложени
ИЗБОРНАТА ГОРА Е РЕЗУЛТАТ ОТ ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ИЗБОРНАТА
ЛЕСОВЪДСКА СИСТЕМА, КОЯТО В ПРАКТИКАТА СЕ РЕАЛИЗИРА ЧРЕЗ
(ЕДИНИЧНО) ИЗБОРНАТА ИЛИ ГРУПОВО-ИЗБОРНАТА СЕЧ

ПРИЛОЖЕНИЕ: прилага се само в разновъзрастни насаждения съставени от

сенкоиздръжливи видове

при терени с наклон над 40% е задължителна!

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: ПЕРИОДИЧНО ВЪРХУ ЦЯЛАТА ПЛОЩ НА НАСАЖДЕНИЕТО СЕ

ОТСИЧАТ ЕДИНИНИ ИЛИ МАЛКИ ГРУПИ ДЪРВЕТА С ОПРЕДЕЛЕНИ РАЗМЕРИ И
КАЧЕСТВА

max d на ”прозорците” 10-12 м (не повече от 2/3 от височината на зрелите дървета

в дървостоя). Отворените прозорци не се разширяват.

интензивност на сечта - 15-20 % от запаса на насаждението преди сечта

склопеността на насаждението не се намалява под 0,6

повтаряемост - през не по-малко от 10 год.

ГРУПОВО-ИЗБОРНИ СЕЧИ

ПРИЛОЖЕНИЕ: в насаждения съставени от взискателни към светлината видове

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: равномерно по площта на насаждението се отсичат групи от дървета

с цел формирането на малки “котли” или “прозорци” с диаметър 1-1,5 Н (височината на
дървостоя)

ЦЕЛ: създаване на подходящи условия за покълнването на семената, оцеляването на

пониците и развитието на подраста на дървесните видове с по-голяма потребност от
светлина /БЯЛ И ЧЕРЕН БОР, БЯЛА И ЧЕРНА МУРА/

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ:
*“котлите” не се разширяват;
*при оформянето на “котлите/прозорците” се отсичат не повече от 6 зрели съседни
дървета;
*светлината проникваща в “прозорец” с диаметър 1Н на южен склон = светлината
проникваща в “прозорец” с диаметър 2Н на северен склон;
* повтаряемост - през 10 год.;
* формиране на мозайка от биогрупи в резултат от прилагането на групово-изборна
сеч;

УНИКАЛНИЯ ОСОБЕНОСТИ:
*създава условия за възобновяването на насаждения съставени от дървесни видове с
различно отношение към светлината;
* извършва се по-лесно и с по-малки повреди за дърветата оставащи на корен;
* формират се дървета с прави и добре самоокастрени стъбла;
* създава условия за превръщане на едновъзрастните насаждения в разновъзрастни и за
по-нататъшното им изборно стопанисване;

ПОСТЕПЕННИ СЕЧИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: дърветата се изсичат на няколко пъти за определен период от време.

В зависимост от срока на изсичане на зрелия дървостой се различават:

- КРАТКОСРОЧНА ПОСТЕПЕННА СЕЧ И

- ДЪЛГОСРОЧНИ ПОСТЕПЕННИ СЕЧИ

КРАТКОСРОЧНА (РАВНОМЕРНА) ПОСТЕПЕННА СЕЧ - прилага се в

едновъзрастни насаждения с равномерен строеж и добро възобновяване

ФАЗИ:
1. подготвителна - изсичат се дърветата от нежеланите видове и некачествените
екземпляри от главния вид, и храстите; пълнотата се свежда до 0,7-0,8; цели се
създаване на условия за обилно семеносене на най-качествените дървета и да се ускори
разлагането на горската постилка

изминават 3-5 години или се изчаква пълна семеносна година

2. осеменителна – изсичат се 25-35% от запаса на насаждението; пълнотата се свежда

до 0,5-0,6 (при видове, които са чувствителни на ниски и високи температури) и 0,4-0,5
(при по-устойчиви видове); цели се подобряване на условията за поникване на
семената, за растежа на пониците и развитието на младия подраст

изминават 3-6 години и се появява подраст

3. осветлителна – изсичат се 30-40% от запаса на насаждението; пълнотата се свежда

до 0,3-0,4; цели се осигуряването на повече светлина за подраста

изминават още 3-5 години; подрастът вече е укрепнал поне върху 75% от
площта (достигнал височина 40-50 см за сенкоиздръжливите или 70-80 см за
светлолюбивите видове) и не се нуждае вече от защитата на зрелия дървостой

4. окончателна – изсича се останалият дървостой

* възобновителен период 12-20 години

ГРУПОВО-ПОСТЕПЕННА СЕЧ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: отсичането на зрелия дървостой става под формата на котли, които

ПОСТЕПЕННО СЕ РАЗШИРЯВАТ.

последователност на мероприятията:

1. откриване на “прозорци” (“котли”) с d=15-30 m с кръгла или елипсовидна форма

(3-5 бр./ха); едновременно с това - изреждане на пръстеновидни ивици с ширина
10-20 м около котлите (до 0,4-0,6), /както при подготвителната и осеменителна
фази на краткосрочната постепенна сеч/;
2. ново изреждане на дървостоя в ивиците около котлите, което има характера на
осветителната фаза на постепенната сеч и едновременно с това залагане на нови
ивици със същата ширина, в която се извежда осеменителна сеч

3. окончателно изсичане на първата ивица, осветителна фаза във втората и залагане

на трета ивица с характер на осеменителна сеч

4. ... последователно неколкократно разширяване на заложените при първата сеч

котли по принципа на краткосрочната постепенна сеч до окончателното
изсичане на зрелия дървостой

* възобновителен период 25-40 години

* в насажденията от сенкоиздръжливи видове големината на котлите е по-малка

* формата на котлите и посоката на разширяването им зависят от хода на естественото

възобновяване, посоката на преобладаващите ветрове и др. съображения

ПОСТЕПЕННО-КОТЛОВИННА СЕЧ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: комбиниране на краткосрочната постепенна сеч с групово-

постепенната, след извеждането на подготвителната и осеменителната фаза на
постепенната сеч, когато в равномерно изредения зрял дървостой вече има хармани от
гъст подраст, който се освобождава чрез отваряне на котли, които се разширяват до
пълното им сливане

* възобновителен период 8-20 години

КОТЛОВИННО-ПОСТЕПЕННА СЕЧ

- прилага се в насаждения, в които естественото възобновяване е затруднено или

протича в неприемливи срокове

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
- отсичането на зрелия дървостой става чрез отварянето на 1-3 котли/ха с
големина 0.1-0.25 ха и еднократно изреждане на дървостоя между котлите по
принципа на осеменителната фаза на краткосрочната постепенна сеч.
 - котлите се залесяват, а в изредените площи се разчита на естествено
възобновяване

възобновителен период 10-15 години

(ШВЕЙЦАРСКА) НЕРАВНОМЕРНО-ПОСТЕПЕННА СЕЧ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
- изреждане на определени участъци
- отваряне на котли в изредените участъци
- постепенно разширяване на котлите и едновременно с това – отглеждане на подраста
в тях
* възобновителен период - неопределено дълъг

ПЕРВАЗНИ СЕЧИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ:
- изреждане на ивици с ширина 15 м разположени на 200-300 м една от друга в сечищна
верига
- следващо изреждане в ивиците и залагане на нови
- целият дървостой в сечищната верига се изсича за период от 40-60 години, а всяка
отделна ивица - за 15-20 години

ГОЛИ СЕЧИ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ: - отсичането на зрелия дървостой върху определена площ (сечище)

става за не по-дълъг период от една година

разновидности:
- концентрирани;
- условно голи;
- на малки площи (0.5-1.0 ха);
- на тесни ивици (до 25-30 м в планински условия), (до 50-60 м на равнинни терени),
разположени през разстояния два пъти по-големи от ширината им;
- с естествено възобновяване;
- с изкуствено възобновяване и др.

* прилагат се в изредени невъзобновени насаждения със склопеност по ниска от

0.4, в зрелире върбови, тополови, трепетликови, акациеви насаждения, в горите за
реконсттрукция и за нискостъблено стопанисване

ПРАВИЛА ЗА ЗАЛАГАНЕ НА СЕЧИЩАТА И ПОСОКА НА СЕЧТА:

- дългата страна на сечището да е перпендикулярна на посоката на

преобладаващите ветрове за по-благоприятно осеменяване;
- дългата страна на сечището да е ориентирана по посока изток-запад в
засушливи райони; на влажни почви и при недостиг на светлина (на
северни планински склонове) – обратното;
 - на стръмни терени с наклон повече от 30 градуса голите сечища се залагат
по посока на хоризонталите и в последователност отгоре-надолу, като
следват едно след друго за намаляване на повредите върху подраста;

- посоката на сечта (направлението, в което следват сечищата едно след

друго) – обратна на преобладаващите ветрове.

Устройство на лесопарковете. Лесовъдски мероприятия за

създаване и формиране на лесопаркови пространства и пейзажи –
залесявания – 12 лекция, въпроси: Да се развие
В границите на всеки ПОДПОЯС – най-малката зонална единица са определени
съответни
„Тип месторастения“ - земя с еднообразни условия за развитието на горската
растителност;
основна физикогеографска и флористична единица, относително еднородна в
орографско, климатично и почвено отношение.
Типът месторастене се обозначава чрез главна буква - за почвено богатство
(АВСВ), индекс - за почвена влажност (0,1,2,3,4) и пореден номер в скоби.

1.Колко вида залесявания има ? 4 осн. категории :

1. стопански залесявания - за създаване на гори за производство на дървесина, биомаса,
семена, коледни елхи, технически продукти и плодове;
2. защитни залесявания - за създаване на защитни и водоохранни гори;
3. ландшафтни залесявания - за създаване на рекреационни гори в курортни райони и
местности, извънселищни горски паркове, както и за подобряване на пейзажа край
главни транспортни магистрали, около паметници на културата и природни
забележителности;
4. опитни залесявания - за създаване на гори с опитни и научни цели.

ИЗБОР НА ДЪРВЕСНИ И ХРАСТОВИ ВИДОВЕ ЗА ЗАЛЕСЯВАНЕ

Извършва се след комплексна оценка на:
1. поставената цел на залесяването;
2. условията на месторастенето;
3. биологичните особености и екологичните изисквания на видовете;
4. резултатите и оценката от досегашната залесителна дейност;
5. биологическите взаимоотношения и растежни особености на дървесните и
храстовите видове.
Чл. 22. (1) Дървесните и храстовите видове за залесяване са ГЛАВНИ и
СЪПЪТСТВАЩИ.
(2) Главни видове са тези, които осигуряват трайно постигането на поставената
основна задача на определената категория залесяване.
(3) Съпътстващи видове са тези, които подпомагат растежа и развитието на главните.

ТИПОВЕ ГОРСКИ КУЛТУРИ

Чл. 32. (1) По състав основните типове горски култури са:
1. дървесни - съставени само от дървесни видове (главни и/или спътници);
- използват се при дървопроизводствени и защитни залесявания, на слабо и средно
ерозирани сенчести и свежи месторастения и при създаване на противопожарни и
зелени пояси.
2. храстови - съставени само от храстови видове;
- използват се главно при противоерозионните залесявания на силно припечни и много
силно ерозирани месторастения, за брегови захрастявания и специални култури от
върби и лески.
3. дървесно - храстови - с доминиращо участие на храстови видове (над 75%);
- използват се главно при противоерозионните залесявания
4. храстово - дървесни - с доминиращо участие на дървесни видове(над 75%).
- използват се при дървопроизводствени, защитно-водоохранни и пътезащитни
залесявания и за създаване на зелени зони.
(2) Дървесните и храстовите типове култури се подразделят на ЧИСТИ и СМЕСЕНИ
в зависимост от това дали в състава им участва един или повече видове:
1. чисти са тези, в състава на които един дървесен вид има най-малко 9/10 участие;
2. смесени - в състава на които участват поне два вида, но нито един от тях не
превишава 8/10 участие.

ОПРЕДЕЛЯНЕ СТРОЕЖЪТ НА КУЛТУРАТА

форма на смесване (за постигане на дадена форма на смесване фиданките от
различните видове се разполагат по следните начини):
1. редово - извършва се в чисти редове, съставени само от главен вид, само
спътник или само храст;
2. в редовете - чрез редуване на видовете в редовете в определена
последователност;
3. поясно - последователно редуване на 3 до 5 реда от главни видове с 1 до 2 реда от
спътникови или храстови видове;
4. групово - на групи според вида на почвите, най-често до 3 ара;
5. единично - видовете се разполагат единично, свободно или в определен ред.
1.редово;
2. поясно;
3. поясно-редово;
4. групово-мозаечно или схематично;
5.единично.

ПРИНЦИПНИ СХЕМИ ЗА НЯКОИ ОТ ОСНОВНИТЕ ФОРМИ ЗА

ОБОГАТЯВАНЕ И РАЗНООБРАЗЯВАНЕ НА ГОРИТЕ В РАМКИТЕ НА
ОТДЕЛНОТО НАСАЖДЕНИЕ:
“РЕДОВА СМЕС" - последователно сменяне на цели редове от два и повече
широколистни, иглолистни или широколистни и иглолистни дървесни видове, като
сравнително трайно смесване; могат да се съчетават взаимно подпомагащи, а не
взаимно конкуриращи се видове.
*Използва се за подчертаване и най-малката конфигурация на терена (редовете следват
хоризонталите)
“ЕДИНИЧНА ПРЪСНАТА СМЕС" - равномерно смесване от различни
широколистни, иглолистни или широколистни и иглолистни дървесни видове с нетраен
ефект поради „конкуренцията" между видовете.
Поради това може да се търси при взаимно подпомагащи, а не взаимно конкуриращи се
видове.
*Използва се при равномерни склонове („пъстро еднообразие“)
“ПОСТЕПЕННО ПРЕХОДНА СМЕС” - постепенен преход от един основен дървесен
вид в друг (или от широколистни в иглолистни) като най-естествена форма за
природосъобразно смесване.
*При него най-добре се подчертават различията не само в надморската височина, но и
разнообразията, диктувани от конфигурацията на терена.
“ШАХМАТНА ГРУПОВА СМЕС"- свобсано разместване на групи от редове от два
или повече широколистни, иглолистни или широколистни и иглолистни дървесни
видове.
* Напълно „неестествено" смесване, което действа твърде грубо, като се налага силно
на погледа. Тази смес дава възможност да се подчертаят някои ярко изразени форми от
конфигурацията на терена - слогове, разседи и др.
“ГРУПОВА СМЕС"- групово смесване между един основен и един или няколко
допълнителни дървесни видове.
“МОЗАЕЧНА СМЕС” - смес от различни по големина, фактура и колорит «петна» от
допълнителни дървесни видове наложени върху единната основа на главния дървесен
вид.
*Това е смесването, при което най-пьлно могат да се отразят както измененията в
конфигурацият на терена, така и условията на месторастене

Чл. 43. При създаване на смесени култури се използват с предимство

групова (мозаечна), поясно-редова и редова смес.

ОПТИМАЛНА ГЪСТОТА НА ЗАСАЖДАНЕ

При определяне на първоначалната гъстота на залесяване трябва да се вземат под
внимание следните основни фактори:
1. Биологичните особености на дървесните видове - по-светлолюбивите видове се
отглеждат при по-малка гъстота (1,5-2 х 1-2 м) от сенкоиздръжливите (1,5х0,8-1м),
дъбовите фиданки се засаждат по-гъсто в редовете (0,5-0,7 м), тополовите култури
се създават при схеми от 3 х З
до 10 х 10 м според култивара и сортиментната цел.
2. Съставът на културата - чистите култури могат да се създават като по-гъсти, а
смесените като по-редки, при отчитане на последствията от взаимовлиянията
между видовете.
3. Условията на месторастене - на по-бедни, сухи и ерозирани месторастения да се
използва по-голяма гъстота (1-1,5 х 0,5-1 т), а на по-богати и влажни - по-малка.
4. Икономическите условия и режимът на стопанисване - при възможности за по-
ранно провеждане на отгледни сечи - по-голяма гъстота, в противен случай - по-
малка.
5. Състоянието и произходът на лесокултурната площ, които обуславят съответна
подготовка на почвата и методи на залесяване - на площи с пълна обработка на
почвата е възможно създаване на по-гъсти култури, а при частична
почвоподготовка и наличие на естествено възобновяване - по-редки култури.

Пълна обработка на почвата – на терени с до 8-10 градуса наклон;

Частична обработка на почвата – над 10 градуса наклон.

ВЪПРОС: Преобладаващ вид е ? който има най-голям запас

ВЪПРОС: Какво означава автохтонна растителност?

Местната естествена растителност в даден район, възникнала вследствие еволюционни
процеси под влияние на външната среда.

ВЪПРОС: . „Биотип" - съвкупност от фенотипове, принадлежащи към определен

генотип или група индивиди с идентичен генотип
! Вижте си желаните съчетания между дървесните видове, четете наредбите, гледайте
кой номер са, запомняйте авторите(ако има такива) на различните правилници.