Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,

раздел “Дървени носещи конструкции”

4.Б.1. ПРАВИЛА ЗА ИЗВЪРШВАНЕ И ПРИЕМАНЕ НА

СТРОИТЕЛНИ И МОНТАЖНИ РАБОТИ,
РАЗДЕЛ ДЪРВЕНИ НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл.1. Предписанията в този раздел от правилника се отнасят за извършване 4.Б
и приемане на строително-монтажни работи на дървени носещи конструкции на
сгради и съоръжения. 1
Изпълнението на кофражи, скели, дървени мостове, дървени хидро-техни- 1
чески съоръжения и др. се извършва съобразно указанията, дадени в съответните
глави от правилника, третиращи определения вид работа.

КЛАСИФИКАЦИЯ НА ДЪРВЕНИ НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.2. Дървените елементи в дървените носещи конструкции се подразделят
на три категории, дадени в таблица 1 - за елементи в конструкции, изготвени без
използване на лепила и таблица 2 - за елементи в лепени конструкции.

КАТЕГОРИИ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА НОСЕЩИТЕ ДЪРВЕНИ

КОНСТРУКЦИИ

Таблица 1
№ Наименование на елемента Категория
1 Натоварени на опън елементи в т. ч. И натоварени на опън елементи в
съставени греди, при използване на изчислителната им носимоспособност I
повече от 70%
2 Натоварени на натиск и натоварени на огъване елементи II
3 Натоварени на опън елементи при използване на тяхната изчислителна
II
носимоспособност по-малко от 70 %
4 Обшивка и летви под покрив и неотговорни елементи, повреждане на които я
III
не нарушава целостта на носещата конструкци

Чл.3. Изискванията по отношение на качествата, на които трябва да отгова-

рят дървените материали за направата на елементите на дървените носещи конс-
трукции, са указани съобразно категориите в таблици 3, 4 и 5. Категорията на
всички елементи трябва да бъде указана в работните чертежи.

ВИДОВЕ ДЪРВЕН СТРОИТЕЛЕН МАТЕРИАЛ

Чл.4. Дървените елементи на носещите конструкции се изготвят предимно
от иглолистни дървесни видове.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

КАТЕГОРИЯ НА ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ЛЕПЕНИТЕ КОНСТРУКЦИИ

Таблица 2
Наименование на лепените конструкции Категория Схема на категоризи-
или на техните елементи на раните елементи на
елементите лепените конструкции
4.Б 1. Опънати елементи от пакет дъски:
1.1. при използване на тяхната изчислителна носимоспо-
1 собност повече от 70%
I

2 1.2. при използване на тяхната изчислителна носимоспо-

II
собност не повече от 70%
2. Горни пояси на прътови конструкции и дъги от пакет дъски:
2.1. крайни зони на напречното сечение с височина, ме-
рена от ръбовете, равна на 0.1h (но не по-малко от II
две дъски) по цялата дължина на елемента
2.2. средна зона на напречното сечение по цялата дъл-
III
жина на елемента
3. Многопластови греди от дъски с височина h ≤ 50 см, натискови стойности
(колони), пълнежни елементи на прътови конструкции и т.н.:
3.1. крайни зони на напречното сечение с височина 0.1h
(но не по-малко от две дъски) в средните четвъртини II
от дължината на елемента (отвора на гредата)
3.2. същото в крайните четвъртини от дължината на
IIа
елемента
3.3. средна зона на напречното сечение по цялата дължи-
III
на на елемента
4. Многопластови греди от дъски с височина h > 50 см:
4.1. първата част на опънната зона на сечението на греда-
та с височина 0.1 h (но не по-малко от 2 дъски) в I
средните четвъртини на отвора на гредата
4.2. същото в крайните четвъртини на отвора II
4.3. втората част на опънната зона на сечението на греда-
та с височина 0.15 h и натисковата зона с височина
II
0.1 h (мерена от горен ръб, но не по-малко от две
дъски) в средните четвъртини на отвора
4.4. същото в крайните четвъртини на отвора II-а
4.5. средната зона на напречното сечение на гредата III
5. I греди със стебло от шперплат:
5.1. опънатият пояс на гредата в средните четвъртини
II
на отвора
5.2. същото в крайните четвъртини на отвора II
5.3. натиснатият пояс на гредата в средните четвъртини
II
на отвора
5.4. същото в крайните четвъртини на отвора II-а
5.5. средната зона на напречните сечения на гредата III
6. I греди със стебло от изправена на ребро дъска или талпа:
6.1. опънатият и натиснатият пояс в средните четвърти-
II
ни на отвора
6.2. същото в крайните четвъртини на отвора II-а
6.3. стеблото на гредата по цялата дължина на отвора III-а

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

Чл.5. Дървени дюбели (чивии), лагерни и други подложки и трупчета (възглав-

ници) се изпълняват от твърди широколистни дървесни видове - дъб, бук, ясен, бреза.
Чл.6. Дървесината за дюбели, клечки и други подобни съединителни еле-
менти трябва да бъде плътна, правовлакнеста, без чепове и други недостатъци.
Съединителните елементи, които са изготвени от дървесина, която по-лесно заг-
нива (бук, бреза), трябва без изключение да бъдат импрегнирани.
Чл.7. Дървеният материал, получен от иглолистните и широколистните дър- 4.Б
весни видове, се дели съобразно БДС на объл, дялан и бичен.
Чл.8. Облият дървен материал от иглолистна дървесина, предназначен за 1
производство на обли и дялани греди, прилагани като носещи или конструктивни 3
елементи, е посочен в БДС 7569.
Чл.9. Дяланият и биченият материал се произвеждат съгласно изискванията
на следните стандарти:
• БДС 427 - Бичени материали иглолистни - греди, летви и бичмета;
• БДС 771 - Бичени материали широколистни - греди, бичмета, летви;
• БДС 456 - Дъски, бичени от иглолистни дървета;
• БДС 714 - Дъски, бичени от широколистни дървета;
• БДС 1013 - Греди, дялани иглолистни;
• БДС 1288 - Греди, дялани от широколистни дървета.
Чл.10. За дървените елементи на носещите дървени конструкции се допуска из-
ползването и на трите вида дървен материал съобразно предписанията на проекта.
Чл.11. Отговорни сложни носещи дървени конструкции се изработват изк-
лючително от бичен дървен материал.

ИЗИСКВАНИЯ ЗА КАЧЕСТВОТО НА ДЪРВЕСИНАТА ЗА

ЕЛЕМЕНТИТЕ НА НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.12. Независимо от изискванията, поставени от БДС за различните видо-
ве дървени материали, бичените и облите материали, влагани в дървените носе-
щи конструкции в зависимост от категорията на отделните елементи, трябва да
отговарят и на изискванията, указани в таблици 3, 4, 5 и 6.
Чл.13. Допуска се влагането на дървен материал за надземни дървени конс-
трукции с влажност на дървесината повече от 25 % при условие, че:
а) носещата конструкция има такъв характер, че съсъхването на дървеси-
ната няма да предизвиква разхлабване на съединенията, установяване
на недопустими деформации (провисвания) и поява на значителни до-
пълнителни напрежения;
б) ще бъдат предприети такива мерки, които ще осигурят на дървесина-
та на елементите от дървената носеща конструкция постоянна защи-
та срещу гниене през целия период на нейната експлоатация.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

МЕРКИ ЗА ОПАЗВАНЕ НА ДЪРВЕСИНАТА ОТ ГНИЕНЕ

Чл.14. Поддържането на въздушно-сухо състояние на дървесината на елемен-
тите на дървените носещи конструкции през всяко време и целия период от тяхната
експлоатация се осигурява чрез конструктивни строителни мерки и антисептиране.
Чл.15. Конструктивните мерки за защита на дървените носещи елементи от
загниване обхващат:
4.Б а) предпазване на дървесината от непосредствено овлажняване от поч-
вена, експлоатационна или атмосферна влага;
1 б) осигуряване на термоизолация (откъм страната с по-ниска температу-
4 ра) на стените, покривите и другите ограждащи части на сградата с
оглед да бъде избегнато преохлаждането, измръзването и произхож-
дащото от тях кондензационно овлажняване на дървесината;
в) създаване на изсушаващ температурно-влажностен режим в прост-
ранството на закритите части на сградата, където са монтирани дър-
вените носещи конструкции в случай на овлажняване или на изготвя-
не на дървените елементи от недостатъчно изсушен материал.

Таблица 3

Допълнителни изисквания, на които трябва да отговарят бичените

материали, употребявани в носещите дървени конструкции
Допустимост на недостатъка по категории
Наименование на недостатъка
I II III
1. Гнилост не се допуска
2. Червоядини не се допуска допускат се самоповърхностни
3. Чепове освен ронливи и прогнили се допускат
при условие, че:
а) светлото разстояние между чеповите групи
50 см 40 см не се нормира
(виж фиг.1) не е по-малко от
б) на дължина 20 см сумата от размерите на 1/3 от1/2 от
1/4 от съответната страна на
всички чепове (виж фиг.1) по широката или по широката страна
елемента
тясната страна на елемента да не е по-голяма от на елемента
в) в зоните на съединенията на елементите освен 1/6 от съответ- 1/4 от съответ-
изискванията по т. а) и б) размерът на всеки чеп, ната страна на ната страна на не се нормира
неизлизащ на ръб, да не бъде по-голям от елемента елемента
4. Чеповете,прогнили и ронливи,се допускат в
елементи от II и III категория по нормите за чепове
от т.3, но при условие, че:
а) размерът на чепа не превишава не се допуска 20 мм 50 мм
б) броят на чеповете на дължина 1м, не по-големи от не се допуска 1 бр. 2 бр.
5. Издънки не се допускат допускат се
6. Косовлакност-за 1 м дължина отклонение не повече от 7 см 10 см 15 см
7. Пукнатини извън зоните на съединенията се допускат:
а) с дълбочина (при симетрично разположение на две 1/4 от дължината 1/3 от дължината
противоположни страни на елемента - сумарната на елемента на елемента не се нормира
дълбочина) не повече от
б) с дължина (с бичени греди всяка поот делно, а в 1/4 от дебелина- 1/3 от дебелина-
дъски - общата им дължина от едната страна на та на елемента та на елемента не се нормира
дъската) не повече от
8. Пукнатини в срязващите се плоскости при съединения не се допускат
9. Сърцевина не се допуска в
греди от дъски на
не се допуска в дъски с дебелина
ребра при дебели-
6 см и по-малко
на на дъските
6 см и по-малко

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

Таблица 4

Допълнителни изисквания, на които трябва да отговаря облият материал,

употребяван в носещите дървени конструкции
Допустимост на недостатъка по категории
Наименование на недостатъка
I II III
1. Гнилост не се допуска
2. Червоядини
3. Чепове освен ронливи и прогнили се допускат
не се допуска допускат се самоповърхностно 4.Б
при условие, че:
а) светлото разстояние между чеповите групи е
1
50 см 30 см не се нормира
по-малко от 5
б) сумата от размерите на всички чепове от една 3/4 от диаметъра 1.0 от диаметъра на облия дървен
чепова група не е по-голяма от на облия дървен
материал
материал
в) размерите на отделните чепове извън зоните на 1/4 от диаметъра 1/3 от диаметъра на облия дървен
съединенията не са по-големи от на облия дървен
материал
материал
г) размерите на отделните чепове в зоните на 1/5 от диаметъра 1/4 от диаметъра на облия дървен
съединенията не са по-големи от: на облия дървен
материал
материал
4. Чепове, прогнили и ронливи, се допускат в елементи
от III категория при условие, че:
а) размерът на чепа не превишава 1/5 от диаметъра
не се допуска на облия дървен
материал
б) броят на чеповете на дължина 2 м да не е по-голям от не се допускат 1 бр.
5. Издънки не се допускат не се нормират
6. Косовлакност - за 1 м дължина отклонение не повече от 10 см 15 см не се нормира
7. Пукнатини извън зоните на съединенията се допускат:
а) с дълбочина (при симетрично раз- положение на две 1/2 от диаметъра 1/3 от диаметъра
противоположни страни на елемента - сумарната на облия дървен на облия дървен не се нормира
дълбочина) не повече от материал материал
б) с дължина, всяка една не по-голяма от 1/3 от дължината 1/2 от дължината
не се нормира
на елемента на елемента
8. Пукнатини в срязващите се плоскости при съединения не се допускат

Забележка: Размерът на чепа се определя чрез измерване в перпендикулярно на оста на елементи-

те направление и се отнася към диаметъра на облия дървен материал на мястото на чепа (фиг. 1)

I категория
Σ = d1 + d2 + d3 + ... + dn ≤ 1/4b

II категория
Σ = d1 + d2 + d3 + ... + dn ≤ 1/3b

III категория
Σ = d1 + d2 + d3 + ... + dn ≤ 1/2b

Фиг. 1 Допустими размери на чепове за различни категории елементи в

носещи дървени конструкции

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Таблица 5

Норми за допустими недостатъци на дървесината на елементи за лепени

конструкции съгласно табл. 2
Наименование на Категории на елементите съгласно обр. 18
недостатъка I II IIа III IIIа
1. Гнилост не се допуска
4.Б 2. Червоядини
3. Чепове, освен ронливи,
не се допуска
допускат се при условие, че:
допускат се следи от червоядини
допуска се размер на всеки чеп,
1 пропадащи и прогнили а) светлото разстояние между чеповите групи
(фиг.1) не е по-малко от:
не по-голям от 80 мм и не повече
от 5 бр. на 1 м;
6 50 см 40 см 40 см
не се
нормира
б) сумата от размерите на всички чепове по широ-
ката страна на дължина 20 см да бъде по-голяма от:
1/4 1/3 1/2 1/2
от ширината на дъската, чепове с размери 20 мм не се
а по тясната страна не по-голяма от: вземат предвид
1/3 1/2 от
от дебелината 1/2 2/3 ширината
на дъската на дъската
4. Чепове ронливи, допускат се по нормите за чепове съгласно т.3 при условие, че:
пропадащи и прогнили а) размерът на чеповете не по-голям от
20 мм 30 мм 50 мм 50 мм
не се допускат
б) количеството на чеповете на 1 м не е по-голямо от:
1 бр. 3 бр. 2 бр 2 бр.
5. Издънки не се допускат допускат се
допускат се не повече от:
6. Косовлакност не се нормира
7% 10% 10% 15%
допускат се: а) с дълбочина (при симетрично разположение от двете противоположни
страни на елемента - сумарна дълбочина) не повече от:
1/4 1/3 1/3 не се
1/3 от дебелината на елемента
7. Пукнатини от дебелината на елемента нормира
б) с обща дълж. от една страна на елемента не
1/4 от дължината на елемента,но не
1/4 1/3 1/3 не се
повече от 30см за всяка поотделно
от дължината на елемента нормира
8. Сърцевина не се допуска в не се допуска при 1 дъска;
опънати елементи и в допуска се само, когато излиза на
не се допуска опънати пояси и I допуска се залепената плоскост на едната от
греди; в останалите двете стеблени дъски
случаи се допуска

Таблица 6
Вид дървена конструкция или елемент Влажност в %
1. Надземни дървени конструкции не повече от 25 %
2. Лепени конструкции не повече от 15 %
3. Дюбели, клечки (чивии), лагерни и други подложки и трупчета не повече от 15 %
4. Дървени носещи конструкции или дървени елементи, които се експлоатират
продължително в навлажнено състояние не се ограничава

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

Чл.16. Специалните обработки за защита на дървесината на елементите на

дървените носещи конструкции срещу гниене чрез антисептиране следва да се
предприемат в следните случаи:
а) когато са изрично предписани в проекта;
б) когато конструкциите и строителните мерки не могат да предотвратят про-
дължителното или периодичното овлажняване на дървените елементи;
в) при направа на елементите от дървен материал с влажност на дърве- 4.Б
сината, по-висока от тази, предвидена в таблица 6, или при съприкос-
новението на дървесината с влажни материали, чието изсушаване в 1
сградата протича бавно; 7
г) при ремонтни и възстановителни работи на сгради и съоръжения, в ко-
ито е установено развиване на дърворазрушаващи гъби или насекоми.

ДОПУСТИМА ВЛАЖНОСТ - ВЪЗДУШНО-СУХО СЪСТОЯНИЕ

НА ДЪРВЕСИНАТА В ЕЛЕМЕНТИТЕ НА ДЪРВЕНИ
НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ

Чл. 17. Дървени носещи конструкции, които се експлоатират на открито (с

естакади, кули, мачти и други), трябва по правило да се изпълняват от антисепти-
ран дървен материал.
Чл. 18. Антисептичната обработка на дървесината се извършва с материали-
те, указани в БДС 1971 "Импрегниране на дървен материал".
Прилагат се предимно два вида антисептици:
а) маслени - неразтворими във вода и мъчноизмиваеми: каменовъглено креозотово
масло, каменовъглено катранено масло, антраценово масло, карболинеум и др. ;
б) водоразтворими - лесноизмиваеми: натриев флуорит, натриево-сили-
циев флуорит, натриев денитрофенол и др.
Чл. 19. Маслени антисептици се прилагат: за дървени елементи, намиращи с в
открит въздух, в земята или във водата (естакади, мостове, подводни съоръжения и
др.), за малки конструктивни елементи (подложки, трупчета, дюбели и др.) и жи-
лищни и промишлени сгради, за защита на дървесината от морски дървогризачи.
Маслените антисептици не се препоръчват за закрити конструкции в жи-
лищни сгради, около комини и горещи плоскости.
Чл.20. Водоразтворимите антисептици имат висока токсичност, не горят, не
се изпаряват, не са хидроскопични, не кородират металите и се прилагат в жи-
лищното и промишленото строителство за дървени елементи, предпазени от про-
миваща вода, както и за антисептиране на термоизолационни материали. Не се
допуска употребата им в смес с гасена вар, цимент и гипс.
Чл.21. Видът на антисептика и начинът на антисептирането се избират за всеки
конкретен случай съобразно дървесния вид, влажността на дървесината и предназна-
чението на елемента в конструкцията и на съоръжението, както и в зависимост от мес-
тните производствено-технически възможности за провеждане на антисептирането.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Чл.22. Антисептичната (химическата) обработка на дървените елементи мо-

же да се извърши по следните начини:
• импрегниране под натиск;
• импрегниране в горещо-студени вани;
• импрегниране във вани с висока температура;
• обмазване с антисептични пасти;
• сухо антисептиране и повърхностно антисептиране.
4.Б Първите три начина се прилагат за дълбоко импрегниране на предимно ши-
1 роколистни материали, а останалите три - за повърхностно антисептиране на вся-
какви дървесни видове.
8 Чл.23. Импрегниране в затворени казани под налягане се прилага за антисептира-
не на въздушно-сух дървен материал предназначен за направа на дървени елементи, ко-
ито са изложени на продължително и периодично овлажняване (пилоти, траверси и др.).
Чл.24. Импрегниране в горещо-студени вани се прилага също при въздушно-
сух дървен материал както с маслени, така и с водоразтворими антисептици. При то-
зи начин на импрегниране дървесината не само се антисептира, но се и обеззаразява.
Чл.25. Импрегниране в открити вани с горещо антисептирана маслена течност
се прилага за антисептиране също на въздушно-сух дървен материал. След охлажда-
не антисептикът прониква от повърхността навътре в дървесината на около 1 см.
Чл.26. Обмазване с антисептични пасти се прилага за елементи, които рабо-
тят при обстановка с по-висока влажност. При полагането им повърхността на
дървения елемент трябва да бъде суха, а през зимно време - да няма заледяване
или следи от сняг; самата дървесина може да съдържа 40 - 50 % влага.
Чл.27. По състав пастите се подразделят на битумни, екстрактни, глинести
и силикатни.
По съдържание на антисептика в пастата, която е необходима за обмазване
на 1 м2 обработваема плоскост, пастите се подразделят на:
• пасти марка 100, съдържащи антисептик не по-малко от 100 г/м2;
• пасти марка 200, съдържащи антисептик не по-малко от 200 г/м2.
Пасти марка 100 се прилагат за тънки елементи, а пасти марка 200 - за дебе-
ли елементи и при по-голяма опасност от загниване.
За елементи, които работят при особено неблагоприятни условия, се прилагат
пасти марка 200, нанесени върху плоскостта на дървения елемент в по-дебел пласт.
Чл.28. Сухото антисептиране се прилага за хоризонтални плоскости. Като
антисептици се използват натриев флуорит или смес от него и натриево-силици-
ев флуорит в пропорция 3:1, която се примесва с овлажнен пясък в съотношение
1:10. Тази смес се полага в пласт с дебелина 1,5 - 2,0 мм върху хоризонталната
плоскост на дървения елемент, след което се покрива с пласт чист пясък.
Чл.29. Повърхностното (влажното) антисептиране се прилага за обеззаразя-
ване на почистената от загнила дървесина повърхностна обработка на здравата
дървесина. Антисептирането се осъществява чрез напръскване с хидропулпер
или намазване с четка с прекъсване 1 - 2 дни за изсъхването на първия пласт. За
антисептик се използва разтвор от натриев флуорит или смес от натриево-сили-
циев флуорит с калцинирана сода, който се полага нагрят до 80 - 90 °С.
Чл.30. При всички начини на антисептиране повърхността на дървения ма-
териал трябва да бъде почистена от кора, лико, кал и пр. , за да се осигури про-
никването на антисептика във вътрешността на дървесината.
Чл.31. На антисептиране следва да се подлагат само окончателно изработе-
ни и приготвени за монтиране дървени елементи. Особено внимателно трябва да
се провежда антисептирането на зарезки, снаждания, възлови и други съединения
на дървени носещи конструкции.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

ОГНЕЗАЩИТНА ОБРАБОТКА НА ДЪРВЕСИНАТА

Чл.32. Огнезащитната обработка на дървените носещи конструкции се свежда
предимно до конструктивни мерки, а в някои случаи се прилагат и химически средства.
Чл.33. Конструктивните мерки се свеждат до създаване на условия, които
затрудняват възпламеняването на дървесината. Такива са: едроразмерни дървени
елементи; обтягване на остри ръбове и издаващи се части; плътност - липса на
прорези и пукнатини; отсъствие на отвори в ограждащите части на сградата; из- 4.Б
ползване на негоряеми топлоизолационни материали, противопожарни стени.
Чл.34. Реализирането на вентилиращ въздушен поток, необходим за провет- 1
ряване на дървесината на носещите дървени елементи срещу загниване (което е 9
противоречиво на противопожарното изискване за изолиране на помещенията от
приток на въздух), трябва да се постига чрез малки отверстия в разделните и ог-
раждащите стени, запълнени с едрозърнеста сгурия.
Чл.35. Изборът на начина на огнезащитната обработка трябва да се ръково-
ди от степента на пожарната опасност. Установени са три степени на огнезащит-
но импрегниране:
• степен А - осигуряващо негорене на дървесината, съдържащо не по-
малко от 80 кг/м3 огнезащитни соли;
• степен Б - осигуряващо забавено горене на дървесината, съдържащо
не по-малко от 48 кг/м3 огнезащитни соли;
• степен В - забавящо запалване на дървесината при открит огън, съдър-
жащо не по-малко от 20 кг/м3 огнезащитни соли.
Чл.36. Огнезащитните бои съобразно вида на съставните им части се под-
разделят на: маслени, хлорвинилови и казеинови.
Разредени с вода или органически вещества, огнезащитните бои се нанасят по
плоскостите на дървените елементи с четка или чрез шприцоване. Нанасянето на ог-
незащитните бои трябва да става на сянка, при температура на въздуха, не по-ниска
от +10°С и влажност, не по-голяма от 70 %. Разходът на боята е около 0,5 до 1,0 кг/м2.
Чл.37. Могат да се прилагат огнезащитни суперфосфатни и варо-глино-солеви за-
мазки, които се разтварят във вода до необходимата консистенция. Те се нанасят с чет-
ка на два пъти след изсъхване на първия пласт. Разходът на замазката е от 1,4 - 2,0 кг/м2.
Чл.38. Противозапалителните и антисептичните материали, използвани за пред-
пазване на дървесината от горене и гниене, трябва да отговарят на следните условия:
а) да осигурят условия на дървената носеща конструкция да запази про-
тивогнилостните и противозапалителните си качества през целия пе-
риод на експлоатацията;
б) да проникват леко в дървесината;
в) да не увеличават рязко хигроскопичността на дървесината, да не на-
маляват якостните й качества и да не предизвикват корозия на мета-
лическите части;
г) да нямат специфична остра миризма и да не са летливи;
д) да не причиняват отравяне на хора и животни.
Чл.39. Във всички случаи при работа с антисептици и противозапалителни
химически материали трябва да се спазят предписанията за охрана на труда.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

ДРУГИ МАТЕРИАЛИ ЗА ДЪРВЕНИ НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ

СТОМАНА
Чл.40. Прилаганите при направа на дървени носещи конструкции метални еле-
менти се правят предимно от валцувани продукти от стомана марка Ст 0 и Ст 3.
Отговорни елементи - обтегачи, долни пояси и стомано-дървени носещи конст-
4.Б рукции, опънни връзки в челни опирания, стремена и др,, се изработват само от Ст 3.
1 ШПЕРПЛАТ
10 Чл.41. Шперплатът, използван при направа на дървени носещи конструк-
ции, трябва да бъде водоустойчив. В някои случаи се допуска употреба и на сред-
но водоустойчив шперплат.
Водо- и биоустойчивия строителен шперплат трябва да бъде изготвен с фе-
нолформалдехидни и други водоустойчиви лепила, а средно водоустойчивият
шперплат - с албуминформалдехидни, карбоамидни, антисептирани албуминока-
зиенови или други средно водоустойчиви лепила.
Чл.42. Шперплатът трябва да отговаря на БДС 384.
За дървени носещи конструкции се употребява шперплат качества В и ВВ. За
особено силно напрегнати конструкции трябва да се прилага шперплат качество АВ.

СЪЕДИНИТЕЛНИ СРЕДСТВА
Чл.43. Съединителните средства, прилагани в дървени носещи конструк-
ции, са три вида:
- клечки - дъбови цилиндрични, стоманени кръгли, болтове, гвоздеи и винтове;
- дюбели - дърводелски и промишлени;
- лепила.
Чл.44. Видът, качеството на материала, размерът и броят на разните видове
съединителни средства трябва да бъдат точно указани в работните чертежи.
Чл.45. Дъбовите съединителни клечки се правят от дъбова дървесина, спе-
циално подбрана, без чепове и каквито и да е недостатъци и влажност, не по-го-
ляма от 15 %. Изработката им става на струг в желания диаметър и дължина при
отклонение от диаметъра им, не по-голямо от 0,5 мм.
Чл.46. Стоманените клечки се отрязват с проектната дължина от обла пръ-
това (бетонна) стомана със съответно указания диаметър. Дължината на стомане-
ните клечки трябва да бъде 2 - 3 см по-голяма от дебелината на пакета на съеди-
нението, в което те се влагат.
Чл.47. Дължината на стеблото на болтовете без нареза трябва да бъде най-
много 1 - 1,5 см по-малка от дебелината на дървения пакет.
Всеки болт трябва да се придружава от две квадратни шайби със страна, равна най-
малко на 3,5 пъти от диаметъра на болта и с дебелина, не по-малка от 1/4 от сечението
му. Преди влагането на болтовете в съединенията гайките им трябва да се прогонват.
Чл.48. Стоманените клечки, болтовете, гвоздеите и винтовете при влагане-
то им в съединенията на дървените носещи конструкции трябва да бъдат напъл-
но чисти от ръжда, боя или друг вид замърсявания.
Чл.49. Дървените дърводелски дюбели се приготовляват по правило от чис-
та висококачествена дъбова дървесина без чепове и всякакви други недостатъци.
По изключение и с разрешение на отговорния проектант може да се използва съ-
ответно висококачествен варен бук.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

Чл.50. Отклоненията в размерите на дървените дърводелски дюбели е ± 0,5

см. Не се допуска използването на ръчно изработени дървени дюбели.
Чл.51. Промишлените дюбели, прилагани в съвременните дървоносещи
конструкции, са предимно зъбчати пръстени и правоъгълни шайби с щанцовани
зъби и приварени шипове. Те трябва да бъдат изготвени от висококачествени сто-
мани или леки метали и защитени срещу корозия. Дебелината им е 1 - 2 мм. Ком-
плектоват се с отговарящ на носимоспособността им болт. 4.Б
Пръстеновидни дюбели с правоъгълно напречно сечение не се допускат в
съвременните носещи конструкции. 1
11
ЛЕПИЛА
Чл.52. Лепилата, прилагани за направа на лепени елементи, съединения и
лепени дървени носещи конструкции, се подразделят на напълно и средно водо-
устойчиви и биоустойчиви.
Чл.53. Напълно водо- и биоустойчиви лепила се прилагат за лепени дървени но-
сещи конструкции, които могат да бъдат опазени от овлажняване през време на екс-
плоатацията. Такива са формалдехидните лепила. Те се втвърдяват чрез химическа
полимеризация при температура на въздуха 16 - 25°С и съответни химически ускори-
тели за 24 часа. Работният им вискозитет (жизнеспособност) е около 2 часа.
Чл.54. Средно-, водо- и биоустойчиви лепила се прилагат за защитени от овлаж-
няване лепени дървени носещи конструкции. Такива са казеино-циментните лепила.
Те представляват смес от казеинови лепила (1 тегл. част) и портландцимент с марка
над 400 (0,75 т. ч.) и вода (2,2 - 2,5 т. ч.). Казеино-циментните лепила са студени ле-
пила и имат вискозитет около 3 часа при температура на въздуха 20°С. Добавката на
портландцимент увеличава водо- и биоустойчивостта им.
Чл.55. За залепване на стомана към дървесина трябва да се прилагат ацетон-
формалдехидни водо- и биоустойчиви лепила.

ИЗРАБОТКА НА ДЪРВЕНИ НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.56. Дървените носещи конструкции се изработват изключително въз ос-
нова на работен проект. Работните чертежи трябва да съдържат всички данни и
детайли, които са необходими и достатъчни за правилното и точно изпълнение на
конструкцията, съответстващо на изчислената й носимоспособност.
Чл.57. Сглобяемите в уедрени части или изцяло дървени носещи конструк-
ции се комплектоват с необходимите за монтажа им съединителни елементи и се
маркират с неизмиваеми знаци на подходящи места.
Чл.58. Разбиването (нанасянето) на плоските (равнинни) дървени конструк-
ции става върху хоризонтална равна платформа, положена върху подложки от
талпи или козли. Дъсчената обшивка на платформата се хоризонтира с нивелир.
Размерите на платформата се правят с 1,5 - 2,0 м по-големи от габаритните раз-
мери на конструкцията.
Върху платформата конструкцията се нанася чрез осите или с външните ръ-
бове на елементите по контура й, като се взема под внимание строителното над-
вишение. След това се нанасят осите на решетката - вертикалите и диагоналите
на прътовите греди или укрепващите ребра на пълностенните греди; маркира се
положението на накладките за снаждане на поясите и накладките на лагерните
възли и линиите на отрязване челата на поясните профили.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Чл.59. Елементите на сглобяемите конструкции се фиксират в проектното си

положение върху платформата посредством подложки, водачи с вдълбани гнезда и
опорни трупчета. Всички съставни елементи се придържат от подложки. При сгло-
бяване на прътови конструкции (ферми) се препоръчва използването на шаблони.
Чл.60. При сглобяването на фермите трябва да се следи челата на натисна-
тите елементи да се обработват гладко и да пасват точно, а зарезките на челните
врязвания да прилепват най-плътно.
4.Б Чл.61. Съединенията на опънатите елементи трябва да се изработват край-
1 но прецизно. Трябва особено да се следи, съединителните средства да се поста-
вят точно в проектното си положение и особено в зоната на съединението да ня-
12 ма недопустими недостатъци в дървесината.
Чл.62. При изпълнението на възловите съединения трябва да се съблюдава
елементите да се включват централно, респективно да се спазват точно размери-
те на допуснатите по проект ексцентрицитети.

ИЗРАБОТКА НА КОВАНИ ПЪЛНОСТЕННИ ГРЕДИ СЪС СТЕБЛО

ОТ КРЪСТОСАНИ ДЪСКИ
Чл.63. Ковани, пълностенни греди със стебло от кръстосани дъски се изра-
ботват на платформа, върху която се нанасят контурите на долния и горния пояс
при включено строително надвишение и осите на укрепващите ребра, след което
се маркират местата на снажданията на поясните дъски.
Чл.64. За долните пояси се подбират особено висококачествени дъски (талпи).
Положението на поясните дъски се фиксира с водачи, изрязани от талпи или
бичмета. Освен това в краищата на горните пояси се поставят опорни трупчета.
Чл.65. Сглобяването на гредата се провежда в следния ред:
Полага се първият пласт от горния и долния пояс, укрепващите ребра и под-
порните стойки. Така полученият скелет на гредата се притяга плътно с клинове,
вмъкнати по осите на укрепващите ребра, между водачите и контурните плоскос-
ти на поясните дъски. След това последователно се полагат два пласта от стебло-
то от кръстосани дъски и междинните накладки при снажданията на поясите;
поставя се вторият пласт дъски от скелета на гредата; заковават се гвоздеите по
поясите, укрепващите ребра и подпорните стойки; поставят се снаждащите нак-
ладки на поясите, временно прикрепени с гвоздеи.
Така изготвената греда се освобождава от клиновете, обръща се на 180° и се
заковават гвоздеите от другата й страна. Дупките за стоманените клетки и болто-
вете в снажданията на поясите и подпорните стойки се пробиват с елекросвредло
през целия пакет, поставят се клечките и болтовете се притягат.

СЕГМЕНТНИ ГРЕДИ С ПОЯСИ ОТ БИЧМЕТА

Чл.66. При сегментни дъсчени ковани ферми радиусът на кривината се на-
нася върху платформа при вземане под внимание на строителното надвишение.
Чл.67. Сглобяването на фермата започва с вътрешния ред огънати бичмета, ко-
ито се подпират на опорните трупчета при лагерите и се огъват постепенно към сре-
дата на гредата, като последователно се заклинват гнездата на водачите. Челата на
бичметата се обработват гладко и се прогонват старателно, докато помежду им се
постигне плътно допиране. Отделните редове бичмета от криволинейния горен по-
яс се приковават с гвоздеи (в равнината на фермата), поставя се междинният пласт
от талпи върху бичмета, първият пласт талпи от долния пояс, както и елементите на
решетката (пълнежните пръти). Върху тях следва вторият пласт бичмета от горния
пласт и талпите от долния пояс. Отверстията се пробиват с електросвредло през це-
лия пакет, след което се поставят стоманените клечки и болтовете, които се стягат.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

СТОМАНОДЪРВЕНИ НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.68. Стоманодървени носещи конструкции се изготвят по правило в спе-
циализирани заводи или работилници.
В случаи на изготвяне на местостроежа освен общите правила за изработва-
не на дървени конструкции трябва да се съблюдава особено постигането на глад-
ка обработка на челните плоскости на дървените елементи, които предават натис-
ка върху стоманените плоскости. 4.Б
Чл.69. Обработката на стоманените елементи трябва да се извършва от спе-
циализираните работилници по стоманени конструкции при използване на съот- 1
ветни машини и инструменти. 13
Всички заваръчни процеси трябва да се извършват с апарати за електродъ-
гово заваряване и от заварчици с паспорт.
Технологията на изготвянето на стоманодървените носещи конструкции
трябва да отговаря на специфичните изисквания, свързани с изработката на носе-
щи конструкции от стомана.

ЛЕПЕНИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.70. Лепените дървени носещи конструкции, респективно техните елемен-
ти, трябва да се изготвят в специални цехове на дървообработващи предприятия.
Чл.71. Температурата на въздуха в помещенията, в които се приготовлява
лепилото и се извършва лепенето, трябва да бъде не по-ниска от 16°С при упот-
реба на смолисти (фенолформалдехидни и др.) лепила и 12°С при употреба на ка-
зеиново-циментни лепила. За да се предпазят дъските от измятане и лепените ше-
вове от повреждане в процеса на втвърдяването им, се препоръчва температура-
та и влажността на въздуха в помещението да се регулират.
Чл.72. Отлежаването на материала в цеха, при което температурата, необхо-
дима за залепването, трае 1,5 - 2 денонощия.
Чл.73. Всички залепвани плоскости трябва да бъдат добре рендосани, почистени
от стърготини и маслени петна или бои. Ръчното рязане и рендосване не се допуска.
Чл.74. При комплектоването на елементите и конструкциите на сухо се съб-
людава дъските и бичметата да се разполагат така, че годишните им пръстени да
съвпадат. Направлението на влакната на залепваните дъски или бичмета трябва
да бъде паралелно.
Чл.75. Намазването на лепилото върху плоскостите за залепване се извърш-
ва с валяци, ролки или четки (последните се допускат само за намазване на плос-
кости с малки размери). Обикновено се намазва само едната от допирните плос-
кости, а при снажданията и отговорни лепени шевове - и двете плоскости. Лепи-
лото трябва да се нанася равномерно по цялата плоскост на залепване.
Чл.76. Отлежаването на намазаните плоскости в разкрит вид (открито про-
никване на лепилото в дървесината) трябва да продължи 5 - 15 минути.
Чл.77. Отлежаването на отделните дъски (бичмета) след намазването на
плоскостите им с лепило, комплектоването им в елементи, отлежаването на пос-
ледните в комплектован вид (закрито проникване на лепилото в дървесината),
както и полагането на същите в пресите за пресоване да се извършва при всички
видове лепила най-много за 25 минути.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Чл.78. Пресоването е най-важната операция. Начинът и видът на пресоване-

то зависят от броя, типа и размерите на изготвените елементи.
Пресите се прилагат за елементи с форма на многопластни пакети от дъски или
бичмета (съставени дебели пояси или стебла на I-греда и други). Пресоването чрез
гвоздеи се допуска при направа на елементи с малък брой лепени шевове. Ръчни вин-
тови преси се допускат за пресоване на елементи с по-малък размер (снаждания и др.).
4.Б Чл.79. Пресоващият натиск трябва да осигури плътно допиране на залепва-
ните плоскости по цялата дължина на елемента. Големината на пресоващият на-
1 тиск зависи от височината на напречното сечение на елемента, дебелината на дъс-
14 ките, степента на обработката и други. В обикновените случаи е достатъчен пре-
соващ натиск в размер 3,5 кг/см2.
Чл.80. Срещу измятане на залепналите части през време на пресоването
трябва да се използват странични траверси. В елементи с голяма ширина и малка
височина вместо траверси могат да се използват и забити нарядко гвоздеи.
Чл.81. Залепването на конструкции чрез пресоване с гвоздеи се извършва на
монтажни маси или кръжила при последователно наслагане на предварително на-
мазаните с лепило дъски (бичмета).
Чл.82. Радиусът на външната кривина на кръжилото при всички видове пре-
соване трябва да се намали в сравнение с този, даден в работните чертежи, като
се умножи с коефициента:

К = 1 - Σ I1 / I
където: Σ I1 - сумата на инерционните моменти на отделните дъски от кри-
волинейния елемент;
I - инерционният момент на цялото напречно сечение на елемента.
Чл.83. Минималното време в часове, необходимо за лепените елементи под
постоянен натиск в пресите, както и времето за отлежаване на елементите в обс-
тановката на залепването им до пълното втвърдяване на лепените шевове, са да-
дени в таблица 7.
Чл.84. Лепените елементи могат да се дообработват след отлежаването им
(1-2 денонощия), а нагряваните - след охлаждането им до температура 20 - 30°С.
Допуска се обработката на лепени елементи - блокове, залепени с казеино-
циментни лепила, да се извърши непосредствено след залепването при условие,
че от началото на лепенето до завършване на механичната обработка не протичат
повече от 25 минути.
Чл.85. Обработката на лепените блокове се извършва посредством шаблони в
следния ред: отрязват се и се изглаждат челата; пробиват се дупките за болтовете, об-
тегачи и др. ; респ. се боядисват - намазват се с безир; маркират се и се паспортизират.
Чл.86. Лепените елементи се складират в помещения, в които се поддържа
постоянна температура и влажност на въздуха.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

МИНИМАЛНО ВРЕМЕ ЗА ПРЕСОВАНЕ И ОТЛЕЖАВАНЕ НА

ЛЕПЕНИ ЕЛЕМЕНТИ

Таблица 7

Монтаж на дървени носещи конструкции

Минимално време за отлежаване на елементи до 4.Б
втвърдяване на лепилото в часове
за казеино-циментни
1
Вид елемент
за фенолформалдехидни лепила лепила при темпера- 15
при температура на въздуха в тура на въздуха в
помещението в градуси С помещението в
градуси С
10 до 20 21 до 25 26 до 30 10 до 20 21 до 30
а) отлежаване в пресата
Праволинейни елементи без
8 6 4 6 4
строително надвишаване
Също, но със строително надвишаване 18 8 8 8 8
Огънати (криволинейни елемени) 24 18 12 18 12
б) Общо времетраене на отлежаването на залепени
елементи (включително в пресата до следващото им
обработване)
Всякакви елементи 32 30 24 32 24

Чл.87. Готовите дървени носещи конструкции се съхраняват на закрито във

вертикално положение, подпрени на опорните си части, така както ще бъдат мон-
тирани на място.
Чл.88. Местата и видът на приспособленията за вдигане и пренасяне на го-
товите дървени носещи конструкции са определени в работните чертежи. Не се
допуска поставянето на други приспособления без разрешение на проектанта.
Чл.89. Преди започването на монтажа се притягат всички болтове, стремена
и др. и се отстраняват допуснатите евентуално повреди при транспорта на конст-
рукцията. Вземат се мерки срещу измятането, изкривяването или разглобяването
на елементите и съединенията.
Чл.90. За избягване на евентуално разрушаване на отделни елементи от кон-
струкцията вдигащите въжета се връзват на такива места, които не допускат поя-
вата на усилия, по-големи от работните или пък обратни по знак. Такива места са
обикновено главните възли по долния пояс.
Връзването на фермите се извършва с временни подложки под въжетата.
Чл.91. Забранява се завръзването на вдигащото въже непосредствено за са-
мата конструкция. Привързващите въжета са винаги отделни и независими от въ-
жето на повдигателния механизъм.
Чл.92. Монтажът започва, като първоначално конструкцията се повдига само
няколко сантиметра от земята (платформата), за да се проверят връзките на всички
въжета и равнинното й положение, след което се повдига на монтажната височина.
Чл.93. Поставянето на конструкцията на място може да става непосредстве-
но чрез придвижване, което става в хоризонтално направление, когато конструк-
цията е вече вдигната на проектната височина и е изправена вертикално.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Чл.94. При придвижването по надлъжната ос на сградата конструкциите

(фермите) трябва да са комплектовани в двойки на проектното разстояние между
тях посредством корави връзки, поставени напречно на равнината им. Ако разс-
тоянието между фермите е малко и не може да се осигури достатъчна напречна
устойчивост през време на придвижването, възлите на натиснатите пояси се ук-
репват допълнително. Равнината на придвижваната конструкция през всичкото
4.Б време остава перпендикулярно на дължината на надлъжната ос на сградата.
Чл.95. По правило, когато придвижването се извършва с лебедки, както тегле-
1 щите, така и задържащите въжета се връзват към опорните възли. Последните се
16 полагат на шейни или тележки, здраво прикрепени към тях. Шейните или тележки-
те се движат върху надзидни греди на колела или ролки, на брой не повече от две.
Чл.96. Устойчивостта на окончателно поставената на мястото си конструкция
се осигурява незабавно чрез предвидените в проекта постоянни връзки за прост-
ранствено укрепване или чрез временни монтажни връзки. Последните се разпола-
гат така, че да не пречат на поставянето на постоянните връзки, елементите на пок-
рива и др. Отделно стоящите ферми се укрепват от горния пояс на не по-малко от
две места с двустранни разпънки до поставянето на съседната ферма.

КОНТРОЛ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, ОТКЛОНЕНИЯ И ПРИЕМАНЕ НА

ДЪРВЕНИТЕ НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ
Чл.97. Скритите работи подлежат на междинно приемане, за което се съста-
вя акт. Такива са:
- работи по изготвянето на дървените носещи конструкции или на тех-
ните елементи, които в процеса на изпълнението се закриват от други
работи по конструкцията;
- работи по предпазването на дървените носещи конструкции срещу заг-
ниване и дърворазрушаващи насекоми;
- работа по предпазване на дървените носещи конструкции от горене.
Чл.98. Антисептичните и огнезащитните обработки се приемат след провер-
ка на дълбочината на проникването на импрегниращите средства в дървесината и
заводските сертификати.
Чл.99. При съединения с челни врязвания се проверява:
- дължината на плоскостта на срязване и точната обработка на дълбочи-
ната на врязване;
- правилното центриране на прътите, включени във възела;
- плътността и прогонването на плоскостите, работещи на натиск;
- да не са допуснати пукнатини от съсъхване в плоскостите на срязване
и близо до тях;
- да не са допуснати недопустими по вид и размер чепове около места-
та на най-големите отслабвания в опънатите елементи.
Чл.100. При изпълнението на съединенията със стоманени клечки се контролира:
- пробиването на дупките да става със свредел с диаметър, равен на ди-
аметъра на клечките (болтовете), посредством електросвредел, снабде-
ни с направляващ водач едновременно през целия пакет;
- готовите дупки да се изчистват старателно от дървени и метални стърготини;
- стоманените клечки да са прави, а краищата им да са изчистени от из-
датъци и да са скосени конично на шмиргел.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

Чл.101. При приемането на съединенията със стоманени и дървени клечки

се проверява:
- точността и размера на пробитите дупки в съединенията на конструк-
цията;
- да не е допуснато отцепване напречно на влакната на част от дървеси-
ната вследствие набиването на клечките;
- точността на разполагане на клечките по отношение на надлъжната ос
на накладките (елемента) в опънните снаждания.
4.Б
Чл.102. При изпълнението на съединения с гвоздеи се контролира: 1
- гвоздеите да имат точно предписаните в работните чертежи диаметър 17
и дължина; забранява се влагането на гвоздеи с диаметър или дължи-
на по-големи или по-малки от предвидените в работните чертежи;
- гвоздеите да са забити перпендикулярно на дървените плоскости по
точно установеното в работните чертежи разположение, което да се
постига посредством шаблони от шперплат или ламарина;
- да не се оставят фуги (междини) между съединяемите дървени профи-
ли (елементи).
Чл.103. В съединенията със стоманени стремена (опъвачи) се контролира:
- закръглените плоскости, респ. челата на краищата на външните и меж-
динни накладки, върху които се предава натискът от стремената, респ.
от стоманените профили, да бъдат гладко и старателно изработени;
- стремената, респ. стоманените части да прилепват плътно към гладко
обработените дървени плоскости;
- нарезите на опъвачите да бъдат чисто и старателно направени и дъл-
жината им да бъде достатъчна за допълнително притягане през време
на експлоатацията на конструкцията.
Чл.104. При съединения с дърводелски дюбели се проверява:
- дюбелите да прилягат плътно в гнездата си;
- да са спазени разстоянията между дюбелите и последните да са доста-
тъчно притегнати.
Чл.105. Допустимите отклонения (допуски) в размерите на механично изра-
ботваните съединения в дървените носещи конструкции са дадени в таблица 8.
Чл.106. Приемането на лепени елементи (греди, дъги за ферми, рамки и дру-
ги подобни) се извършва от еднотипни елементи до 100 броя в предприятието (за-
вода), където се произвеждат.
Чл.107. Всеки елемент се подлага на външен оглед при приемането на пар-
тидата от завода. Отклоненията (допуските) в размерите на различните видове ле-
пени елементи, респ. конструктивни части, са указани в таблица 9.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Таблица 8

Допустими отклонения (допуски) в съединенията с механична изработка

Вид на отклонението Размер на отклонението (допуска)
а) Челни врязвания и натиснати снаждания
1. Местни неплътности между смачкваните плоскости
+ 1 мм
(непрекъснати фуги не се допускат)
4.Б 2. Дълбочина на срязването ± 2 мм
1 б) Стоманени клечки
3. Диаметър на дупката на клечката ± 0,5 мм
18 4. Диаметър на дупката за стягащи болтове + 2 мм
5. Изход на клечката по външната страна на пакета не по-малко от 10 мм
6. Отклонение в разстоянието между центровете на
клечките (болтовете) при входните отверстия, ± 2 мм
надлъжно и напречно на влакната
7. Също за изходните отверстия:
- надлъжно на влакната ± 20 мм
- напречно на влакната ±10 мм, но не повече от 4% от
дебелината на пакета
в) Гвоздеи
8. Отклонение между центровете на гвоздеите откъм
± един диаметър на гвоздея
страната на забиването
9. Фуга между елементите, съединени с гвоздеи + 1 мм

Чл.108. Дебелината на лепените шевове не трябва да бъде по-голяма от 0,3

мм. Шевове с дебелина до 1 мм се допуска да имат дължина не повече от 0,3 м, и
то при разстояние между тях, не по-малко от 1 м.
Чл.109. Незалепени участъци в шевовете на многопластни елементи се допус-
кат с дължина не по-голяма от 150 мм, а около местата на най-големите срязващи
напрежения (например във външните четвъртини на лепените греди) не повече от 75
мм; при това разстоянието между близко лежащите незалепени участъци не трябва
да бъде по-малко от четирикратната дължина на по-дългия незалепен участък.
Чл.110. Не се допуска непълно залепване на скосени снаждания; в шевове-
те на снаждащи накладки; при опорите; около местата на стремената и други по-
добни участъци.
Чл.111. Качеството на лепените шевове се установява чрез изпитване на от-
делни елементи на огъване до разрушаването им. На такова изпитване се подла-
гат не по-малко от 1% от всичките елементи и не по-малко от 1 брой от всяка пар-
тида. Схемата на натоварването за провеждане на изпитването се определя от тех-
ническите условия за производството на съответните елементи.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 Правила за извършване и приемане на строителни и монтажни работи,
раздел “Дървени носещи конструкции”

Таблица 9

Допустими отклонения (допуски) в лепени елементи

Размер на отклонението
Вид на отклонението
(допуска)
а) Многопластни блокове (пакети)
1. Отклонения в дължината ± 10 мм
2. Отклонения в ширината ± 5 мм, но не повече от 3 %
4.Б
от проектните размери 1
3. Отклонения на отделните дъски от вертикалната ос
на симетрия
± 7 % от ширината на дъските 19
б) I греди със стебло от изправена на ребро дъска
4. Отклонения в дебелината на поясите и стеблото ± 1 мм
5. Отклонение по останалите размери на напречното сечение ± 5 мм
6. Отклонения в дължината ± 10 мм
7. Отклонение на стеблото от вертикалната му равнина + 5 мм за 100 см височина
8. Разлика в разположението на поясите един спрямо друг 1 % от ширината на поясите

Чл.112. Допуските в размерите на готовите носещи дървени конструкции са

дадени в таблица 10.
Чл.113. След огледа готовите носещи дървени конструкции се приемат с
двустранни актове, в които се отбелязват всички констатирани отклонения от ра-
ботните чертежи, описват се и се дават указания за отстраняване на констатира-
ните дефекти или ако последните са от непоправим характер, се документира
бракуването на конструкцията.
Чл.114. Допустимите отклонения в разположението на готово монтирани
конструкции в сравнение с предвидените в работните чертежи и техническите
норми са дадени в таблица 11.

ИЗМЕРВАНЕ НА ГОТОВИТЕ ДЪРВЕНИ НОСЕЩИ КОНСТРУКЦИИ

Чл.115. Готовите дървени носещи конструкции се измерват по действител-
ните размери на напречното сечение и дължината на отделни профили (греди,
дъски, бичмета) на елементите им, от които те са съставени. Дължината се мери
между крайните ръбове от отрязания профил. Изрезки не се спадат.
Чл.116. Елементите от объл и дялан дървен материал се измерват по разме-
рите на средното напречно сечение (средната аритметична от размерите на нап-
речните сечения в двата края на елемента).
Чл.117. Съединенията се измерват по видимите им (контурни) размери, без
да се спадат изрезки, вдлъбвания, прорези и др.
Чл.118. Количеството на всяка дървена носеща конструкция се определя чрез су-
мата от кубатурата на дървения материал, вложен за направа на отделните й елементи.
Чл.119. В случай, че някои елементи са изпълнени от профили с по-големи раз-
мери от тези, предвидени в работните чертежи, то при определяне на общата кубату-
ра на готовата дървена носеща конструкция се приемат размерите на профилите, пред-
видени в проекта, ако за целта не е искано предварително съгласие от инвеститора.

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение

 КОНСТРУКЦИИ В СТРОИТЕЛСТВОТО

Таблица 10

Допустими отклонения (допуски) в размерите на готовите

носещи конструкции
Размер на отклонението
Вид на отклонението
(допуска)
а) Съставени (дюбелни) греди от цели профили
4.Б 1. Отклонение от дължината
2. Отклонения във височината на:
± 20 мм

1 - двуделна греда + 20 мм и - 10 мм
- триделна греда + 30 мм и - 20 мм
20 3. Отклонение в ширината 10 мм и - 5 мм
4. Отклонение в строителното надвишаване + 1/3fстр - 1/4fстр
5. Разстояние между осите на гнездата за дюбелите ± 5 мм
б) Прътови конструкции (ферми)
6. Отклонение в дължината на конструкциите:
- при отвори до 15 мм 20 мм
- при отвори над 15 мм 30 мм
7. Отклонение във височината на конструкциите:
- при отвори до 15 мм 10 мм
- при отвори над 15 мм 20 мм
8. Отклонение в разстоянията между възловите точки по поясите 5 мм
9. Отклонение в равнината на фермата на отделните пръти или участъци 1/300 от дължината на елемента
от натиснатия контур от гредата в сравнение с проектния контур или участъка от натиснатия контур
в) Части (детайли) от сглобяеми конструкции
10. Отклонения от дължината + 5 мм
11. Също за части (детайли) с рязани чела (когато те не се изрязват при
± 2 мм
сглобяването)
12. Отклонения в размерите на напречното сечение
а) за рендосани детайли
- в дебелината - 1 мм и + 2 мм
- в ширината - 2 мм и + 3 мм
б) за нерендосани детайли
- в дебелината ± 2 мм
- в ширината ± 3 мм
г) Шаблони
13. Отклонения в работните шаблони от проектните ± 1 мм
14. Дължина на елементите, изготвени по шаблони ± 2 мм

Таблица 11

Допустими отклонения в разположението на готовомонтираните

дървени носещи конструкции
Размер на отклонението
Вид на отклонението
(допуска)
а) Гредореди
1. Отклонение на долния ръб на гредите от хоризонталата
- за 1 м дължина от греди 2 мм
- за цялото помещение 10 мм
2. Отклонение между осите на гредите
- при настилка с плотове 10 мм
- при обичайна настилка 20 мм
б) Главни греди (конструкции)
3. Отклонения между осите на конструкциите 20 мм
4. Отклонения на конструкциите от вертикалната равнина 0,5% от височината на
конструкцията
5. Изместване центъра на опорния възел от центъра на
10 мм
подпорното трупче

Строителна библиотека - Том 4 Строително изпълнение