Download as pdf or txt
Download as pdf or txt
You are on page 1of 3

Независимо дружество за защита правата на

човека
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Независимото дружество за защита правата на човека, съкратено НДЗПЧ, е антикомунистическа


организация в България.

Съдържание
История
Критики
Източници
Външни препратки

История
Създадена е на 16 януари 1988 година от 16 български дисиденти, повечето от тях политически
затворници – Илия Минев, Григор Божилов, Едуард Генов, Благой Топузлиев[1], Стефан Вълков[2],
Цеко Цеков и други.[3] Неговите цели и задачи са възстановяване на достойнството на българските
граждани, политически плурализъм, издирване на политическите затворници, суверенитет на
България, неподчинение на каквито и да са имперски интереси и защита правата на всеки човек.[4]

В края на май 1989 г., когато започва натискът срещу етническите групи, в дружеството настъпва
разцепление, а след приемането на председателството Воденичаров променя политиката, като не се
застъпва за правата на мюсюлманите. Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите се
насочват към ДПС и така лишават дружеството от основната му членска маса.[5]

През лятото на 1989 г. е подета инициатива за смяна на Илия Минев като председател. Решението е
взето в дома на Владимир Кръстев през юли 1989 г., от т. нар. Софийска група: Костадин Георгиев,
Григор Симов, Владимир Кръстев, Рут Леви, Стефан Савовски, Васил Костов, Мариана Златева,
Димитър Томов, Волен Сидеров, Драгомир Цеков, Коце Иванов и Магда Георгиева, а Илия Минев
изобщо не е уведомен. Събранието избира за нов председател на дружеството Румен Воденичаров,
който също не присъства.

На 7 декември 1989 г. дружеството влиза в състава на Съюза на демократичните сили (СДС) заедно с
много други антикомунистически партии и течения като Екогласност, Подкрепа и Зелената
партия.[6]

Критики
Илия Минев, съучредител на НДЗПЧ, е сред най-популярните лица на НДЗПЧ предвид тежката
политическа репресия, на която е подложен преди 1989 г. – 33 години, прекарани в затвори и
концентрационни лагери.[7]

След 1989 г. Минев продължава да популяризира някои от идейните постановки на Съюза на


българските национални легиони (СБНЛ), заради членството в който е вкаран в затвора. Това прави
чрез вестника „Свободно слово“, който започва да издава като орган на НДЗПЧ. Определя се като
убеден легионер и смята, че легионерството има същата роля в българското общество, както
нацистката партия в Германия. Отрича Холокоста и обвинява евреите в разни злодеяния – спрямо
Германия преди Втората световна война и в общ план.[8]

Източници
1. В памет на отец Топузлиев (http://petyr.blogspot.com/search/label/НДЗПЧ)
2. Стефан Вълков – Най-упоритият противник на режима (http://bulgaria1989.wordpress.com/
2010/03/26/vyl8/)
3. Независимо дружество за защита на правата на човека в България (http://www.decommuni
zation.org/Communism/Bulgaria/NDZPC.htm)
4. Програма и устав на Независимото дружество за защита правата на човека (http://bulgaria
1989.wordpress.com/2009/11/29/program/), ноември 2009 г.
5. Добрев, Петър. Отказ от комунизъм (http://www.svobodata.com/page.php?pid=1872&rid=35&
archive=1). // svobodata.com. Посетен на 16 март 2015.
6. Координационен съвет на СДС. Вестник „Демокрация“, 27 април 1990.
7. Христов, Христо. Непримиримият – Илия Минев (http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/10
30-2013-01-06-16-42-32). // Desebg.com, 6 януари 2013. Посетен на 24.02.2015.
8. Минев, Мандела, Хитлер (http://librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/2650-2015
-02-23-20-12-52). // Либерален преглед. Посетен на 24.02.2015.

Външни препратки
Независимо дружество за защита правата на човека (НДЗПЧ) (http://www.omda.bg/page.p
hp?tittle=Независимо_дружество_за_защита_правата_на_човека_/НДЗПЧ/&IDMenu=398
&IDArticle=1308) – в www.omda.bg
Програма на НДЗПЧ (http://www.omda.bg/page.php?tittle=Programa_na_NDZPCh_-_1989_
g.&IDMenu=209&IDArticle=1653)
Антикомунизъм в България 1944 – 1989 г. (http://www.epochtimes-bg.com/ottegljane/articles/
fotoarchive-bg.html)
Отказ от комунизъм (http://www.svobodata.com/page.php?pid=1872&rid=35&archive=1)
Как Главно следствено управление осуетява „сборище“ на гражданските организации
през 1989 г. (http://desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1964),
Държавна сигурност.com, 6 септември 2014
ДС докладва за „терористите“ от Дружеството за правата на човека на Илия Минев (http://
desebg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2042), Държавна
сигурност.com, посетен на 4 ноември 2014

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?
title=Независимо_дружество_за_защита_правата_на_човека&oldid=10000171“.

Последната промяна на страницата е извършена на 22 март 2020 г. в 21:15 ч.


Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са
приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.

You might also like