500 години преди Колумб

В края на ХV в. корабите на Христофор Колумб пресичат Атлантическия

океан и е открит Новият свят. Това става случайно, тъй като всъщност
Колумб търси по-кратък път към Индия… Разбира се, всички си спомняме
това от учебниците. А някои историци смятат, че пътешествието на
Колумб съвсем не е било случайно. Според тях пътя към Америка му
показали потомците на рицарския орден на тамплиерите, владеещ през
ХII в. сребърни мини в Мексико. Колумб пресякъл океана, използвайки
старинна карта, съставена от викингите, които още  преди тамплиерите
организирали в Америка европейска държава…
ИНДИАНСКАТА ИМПЕРИЯ НА
ВИКИНГИТЕ

Учени открили, че още през Х в. викингите са посещавали Северна

Америка. Първо през 986 г. Ерик Рижия основал колония в Гренландия, а
скоро след това попадналият в буря кораб на един от колонистите –
Бьорни Хьорлфсон, акостирал на бреговете на непозната земя. Когато се
върнал в Гренландия, Бьорни разказал за своето откритие на
съотечествениците си и около 1000 г. в търсене на новия континент се
отправила експедицията на Лейф Ериксон – сина на Ерик Рижия. Така в
Америка се появило първото европейско селище (археолози открили
останките му през 1960 г.). Смята се, че викингите са останали там за
кратко – скоро били атакувани от индианците и се наложило завинаги да
напуснат тези земи.
Но е интересен фактът, че в легендите на живеещите на територията на
съвременно Мексико индианци има сведения, че ги посетил белият бог
Кецалкоатъл. Той дошъл по тези места, обучил народите на изкуството на
металургията и отплувал на Запад. В един от храмовете на Чичен-Ица,
разположен в северната част на полуостров Юкатан (Мексико), са
запазени фрагменти от цветни фрески, изобразяващи битките на
индианците с бели хора. В тази връзка някои учени предполагат, че
викингите не са се ограничили само със северното крайбрежие на
Америка, а са се движили на юг. 
Според френския историк Жак де Майе праобразът на белия бог е
викингът Ярл Улман. Малката му флотилия от седем кораба пристигнала
в Мексико, след което се отправили към Южна Америка – към Перу, и там
организирали добив на сребро. Недалеч от старинното пристанище
Сантос археолози открили форма за отливка на метални слитъци, чиято
възраст е датирана към доколумбовата епоха. Подобно претопяване е
нужно за две неща: първо, така по-лесно се води отчет на метала, и второ
– слитъците са по-удобни за транспортиране. Излиза, че викингите са
изнасяли сребро от Америка към Европа!

СРЕБЪРНИТЕ МИНИ НА
ТАМПЛИЕРИТЕ

През 1119 г. в Светите земя група рицари основала духовно-рицарския

орден на тамплиерите, чиято първоначална задача била да служи на
Гроба Господен и да охранява поклонниците, които го посещавали.
Членовете на ордена давали обет за бедност и в началото действително
били толкова бедни, че дори на герба били изобразени двама рицари,
яхнали един кон. Но за няколко десетилетия орденът на тамплиерите се
замогнал толкова, че можел да си позволи дори да дава заеми на
монарси. През ХII – XIII в. станал най-влиятелният и богат рицарски
орден. Само в Палестина тамплиерите имали 18 замъка. Из цяла Европа
орденът издигал величествени храмове, дори цели градове. През 1307 г.
рицарите притежавали около 10 500 мануария (поземлени участъци с
размери от 100 до 200 хектара). 
Откъде бедните тамплиери се сдобили с тези средства? Версиите са
много, но една от тях е най-логична: източник на доходите им било
среброто от Америка!
Вероятно тамплиерите са узнали за богатите отвъдокеански земи от
потомците на викингите, които от повече от 100 години добивали там
сребро. Членовете на ордена били рицари от различни страни, в това
число и от Скандинавия. Вероятно тези потомци са били едни от
инициаторите за основаването на ордена, за да се сдобият с официален
пазар за своето американско богатство. За това, че тамплиерите са
знаели как изглеждат американските индианци, свидетелства фреска на
фронтона на храм от XII в. в град Верелай (Бургундия). На нея може да се
види полугол воин с непропорционално дълги уши и с шлем на викинг
(такива били инките, които носели много тежки обеци на ушите си).
Запазен е и печат на тамплиери с изображение на човек с пера на
главата. Надписът на печата гласи: „Тайната на Храма” (Secretum Templi).
Може би знанието за съществуването на Америка било тази тайна?…
 Печатът на тамплиерите с изображение на човек с украшение
от пера на главата

ЛА РОШЕЛ
Орденът притежавал множество пристанища, част от които служели за
транспортиране на войски и поклонници към Светата Земя, а друга част –
за контакти с Англия. Но имало пристанище, чието предназначение
предизвиква спорове и до днес. 
Ла Рошел било построено северно от Португалия и южно от Англия,
далече от тогавашните основни европейски пътища. Но при това то се
оказало най-непристъпното пристанище през Средновековието,
изградено така, че било невъзможно да бъде превзето нито по море, нито
по суша. Известно е също, че тамплиерите притежавали много силен
флот. Но освен бойните кораби орденът строял и огромни търговски
съдове – нефи, конструирани така, че да извършват продължителни
океански плавания. Ако се предположи, че тамплиерите са правели
редовни рейсове до Америка, всичко си идва на мястото. Изглежда, че
именно пристанището Ла Рошел било базата, откъдето тръгвали на път
огромните океански нефи и където се връщали, натоварени с
американското сребро.
Но несметните богатства не спасили тамплиерите от гоненията, които в
началото на XIV в. започнала срещу тях римокатолическата църква. Като
един от длъжниците на ордена, френският крал Филип IV Красивия
провел тайни преговори с папа Климент V и двамата били единодушни, че
орденът е станал прекалено влиятелен и опасен и е време да бъде
сложен край на тамплиерите. 
На 13 октомври 1307 г. по заповед на папата в цяла Европа били
извършени масови арести, а впоследствие и екзекуции на рицари
тамплиери. Но в ръцете на Климент V така и не попаднала главната тайна
на могъществото на ордена: всички архиви на рицарите изчезнали
мистериозно. Говори се, че в навечерието на арестите от главната
парижка резиденция на тамплиерите към порт Ла Рошел тайно потеглили
няколко натоварени със съкровища и документи кервана. Там ги очаквали
17 кораба. 
Съществуват няколко версии за това, къде са изчезнали и архивите, и
оцелелите членове на могъщия някога орден. Част от рицарите били
приютени в Шотландия, друга част заминали за Португалия, някои – за
Сицилия, а други може би и за Америка…

ТАЙНИТЕ КАРТИ НА КОЛУМБ

И ето че през 1492 г. Христофор Колумб открива Америка, като „случайно”
попада на континента в търсене на Индия. След това всичко върви като по
учебник. Но явно не всичко…
След разгрома на тамплиерите оцелелите рицари основали в Португалия
нов рицарски орден – ордена на Христа. И едва ли може да се смята за
съвпадение, че Новият свят е открит именно от Колумб, чиято съпруга –
Фелипа Монис де Перестрело, била дъщеря на високопоставен рицар от
този орден. Според слуховете португалските последователи на
тамплиерите притежавали карта, съставена още във времената на
викингите, на която било посочено точното разположение на Америка и
очертание на нейното крайбрежие. Ако това е истина, то търсенето на
Индия от Колумб било само прикритие, за да могат потомците на
тамплиерите официално да открият отдавна известния им континент.
Това обяснява също защо на белите платна на отправилите се в търсене
на Новия свят кораби имало червени кръстове – символа на ордена на
тамплиерите.
Възниква логичният въпрос: защо, когато стъпват в Америка, европейците
не откриват там потомци на викингите и на тамплиерите? Причината е, че
създадената от викингите в Мексико империя просъществувала само до
1290 година. Нейният крах бил причинен от нахлуването на племената на
арауканите. Повечето от потомците на викингите били избити, а
оцелелите се пръснали. Част от тях успели да се доберат до Перу, където
с времето основали нова империя – на инките. 
Що се отнася до тамплиерите, всички те давали обет за безбрачие, затова
след 50 години, без да оставят потомство, измрели дори онези, които
пристигнали в Америка млади. На които не било забранено да имат деца
(матросите например), можели да вземат за жени от местните, но от
връзките им се раждали метиси. Така че до появата на конкистадорите
през XV в. в Америка не останал нито един бял човек.
Затова пък в историята е запазен любопитен факт. Когато през 1519 г.
испанците под предводителството на Ернан Кортес влезли в града на
ацтеките Теночтитлан, армията била посрещната с радост и обсипана с
дарове. Индианците помислили испанците за посланици на напусналия ги
в древността бял бог Кецалкоатъл. След това ацтеките се разкаяли за
своето гостоприемство, защото Кортес разрушил Теночтитлан до основи
и убил около 200 000 от жителите му, включително императора Монтесума
II. Новите бели богове се оказали различни от първите, които пристигнали
на индианския континент хилядолетие и половина по-рано.
Ясно е, че повечето от тази информация са само версии. Но науката не
стои на място, учените търсят все нови и нови факти. И кой знае докъде
ще стигне. Може би скоро действително ще се наложи да се пренаписват
учебниците по история?…