Professional Documents
Culture Documents
13 конкурс кубрат PDF
13 конкурс кубрат PDF
за хумор и сатира
Кубрат 2020
ТОЗИ ПРОЕКТ Е РЕАЛИЗИРАН С ФИНАНСОВАТА ПОДКРЕПА
НА
МИНИСТЕРСТВОТО НА КУЛТУРАТА
СЪВМЕСТНО ИЗДАНИЕ
НА
ОБЩИНА КУБРАТ
СПАНАЧЕНА ИСТОРИЯ
Петък е. Стоя под фикуса социално изолиран с чаша гроздова и наглеждам
децата. Играят си на доктори. По някое време до мене долита мутиращия глас на
големия:
- Егати японците! След като клонираха кон, овца и куче, ето че отгледаха и
прасе с ген на спанак!
- Така прасето си върви с гарнитурата – добавя автоматично малкият. - И как
става клонирането, със секс ли?
Големият се замисля, чеше се по врата и поучително изстрелва:
- Сексът е в началото. После добавят спанака...
Колко интелигентни деца, мисля си. Че може ли в тази спаначена история да
няма и секс? Докато разсъждавам на ум, телефонът звънна.
- Как са децата? – пита тъщата.
- Клонират прасе със спанак – казвам – Тъкмо го оплождаме.
- А жена ти къде е?
- Не знам!
- Как така не знаеш?!
- Ами, че откъде да знам – вдигам рамене – Може някъде и на нея да й
присаждат спанак.
И затварям телефона.
Ангел Николов
Гр. Исперих
Неочаквано Малшанс
Получи високо звание Радваше се, че е бяла врана,
за своето незнание. докато не беше обрана.
Умение
Прямота Добре жонглираше
Един се гордеят с ръста, и козовете прибираше.
а другите – с тъста.
Наблюдение
Уточнение В този свят лъжовен
От тихата вода всеки се страхува няма без вина виновен.
и в нея не иска да плува. Според интереса
Демонстрираше, че е частен,
Яснота докато стана много известен.
За лошата постъпка
няма никаква кръпка. Депутат
Твърди, че е слуга на народа,
Мнение а прави всичко за своя изгода.
За нахалството срам няма,
както и за всяка измама. Откритие
И него го духна вятърът на
Хоби на политиците промяната,
Техните любими занимания след като написа за кмета си
са да ни нахранят с обещания. епиграмата.
Мижитурка Метаморгоза
Само във водата не се надуваше Отложиш ли нещо спешно
и бързо на повърхността може и да ти стане горещо.
изплуваше.
Според интереса
Понякога и болните амбиции
създават здрави коалиции.
Афоризми
Нашите имаха едно място, извън село, където гледахме чушки и домати.
Там беше и тютюнът ни. Веднъж на нивата заедно с баба дойде и леля Ганка.
Наша майка нижеше тютюн, но когато ги видя, стана да ги посрещне. Беше
дошло време да си ходим. Предложи на леля да ѝ напълни някоя чушка и
домата за вкъщи, защото лелине живееха в града и нямаха. Тя не отказа,
макар че нямаше с какво да си носи багажа, тъй като с баба бяха пеш, а
нашата каруца беше пълна с тютюн. Майка влезе в редовете и започна да
бере. Бра, бра, толкова не я бях виждала да бере. И от това, и от онова, и
торбите се пълнят. Баба и леля не можеха да ги носят, но не отказваха и още, и
още, само викаха „Как ще ги носим, натоварихме се като магарета!“ Нашата
бере ли бере, онези двете пълнят ли пълнят чантите и само „Как ще ги носим,
как ще ги носим…“ Такива хора не бях виждала – хем им тежи, хем не викат
стига. Занесоха си торбите, с много зор, ама ги занесоха. Да знайте –
човешкото око няма насита – отвори ли му се случай да взима нещо на аванта
– само се чува „И това искам, и онова искам“. Та това е за моята леля! –
довърши леля Гинка и всички се разсмяха.
Борислав Иванов Ганчев е роден на 09.11.1959г. в гр. Хисаря, обл. Пловдивска. Има
педагогическо образование. Пише предимно за деца (под псевдонима Борко Бърборко), но
също така сатира и лирика. Негови творби често се появяват в централния и регионален
(пловдивски) печат, излъчвани са по някои радиа и телевизии.
Провел е десетки срещи „на живо“ с деца из цялата страна. По текстове на Борислав
Ганчев са композирани детски и хумористични песни. Награждаван е многократно като
участник в престижни литературни конкурси. Автор на книгите за възрастни „Безсмислен
бой”, „ЛюбоФ N-ска – копнежи и бодежи” І и ІІ част и „Тюрлюгювеч”, „Фениксът любов“,“Свят
за двама“ (в съавторство с Бета Наур), „Очите ти“, както и на книгите за деца „Аз уча азбуката
с гатанки”, „Свири, щурче”, „Какъв да стана”, „Гатанки от А до Я” и „Смятанки от 1 до 10”,
„Червенобуз юнак”, „Правилата опознай”, „Бамбо велосипедист”, „От зима до есен с
усмивка и песен”, „Zорко Супермен”, „Черга пъстроцветна”, „Ха, познай де”, „Дъхава китка”,
„Весел карнавал“, „Какъв съм аз“, „Шарено хорце“, „Календар гатанкар“, „Вълшебна
пръчица“, „Другарчета чудесни“, „Весел свят“ кн. 1 и 2, и др.
Отделни творби на Борислав Ганчев са включени в литературни сборници за детска,
хумористична и лирична поезия, в учебни помагала и в учебниците за начален етап на
българското образование. Член на Съюза на българските писатели. Живее и твори в Хисаря.
НОВОДУМНИК БГ
БАСНИ
ПРОСКУБАНАТА МЕТЛА
– Метеш, метеш…
Наужким само.
След твойто „метене голямо“,
я виж – навред – и там, и тук –
останал е я що боклук.
Такваз проскубана и стара,
се чудя, кой ти има вяра!?
Май за сметта си ти самата –
тъй Боклукчийската лопата
заяде се веднъж с Метлата.
– Проскубана съм, изхабена,
но точно затова ценена
и с мен премита Господарят тука,
че негов е и скъп му е боклука.
ВИДНАТА ВЪШКА
ВиК ЕРОТИКА
При тази суша наяве
какво ли друго да прави –
кара я мало, голямо
на мокри сънища само.
ПРЕДПОЧИТАНО ЗРЕЛИЩЕ
Към показната мода парадна
май интересът доста поспадна,
но заизваждат ли се кирливи ризи,
„ревю“ такова всеки киризи.
ПРЕДПОЧИТАНА ТЕМА
Кой как препива и преяжда –
с това човек се днеска пъчи.
А пък духовната му жажда,
тя вече май не го и мъчи.
АФОРИЗМИ
Най-чести удавяния се случват в морето на удоволствията.
Един бедняк,
незнайно как
се случило, забогатял.
Земи, имоти, куп пари
натрупал хей така, дори
накрай палат си вдигнал цял…
И уж в разкош там заживял,
но старата колибка пак
не бутнал бившият бедняк.
А който питал го: „Кажи,
защо колибката държиш?“,
„Защо ли?“ – му отвръщал той –
„Защото може, друже мой,
внезапна буря да захване,
да хвръкне моето имане
и ми остане само тя –
пак в нея да се приютя.“
Борис Цветанов
Гр. Долна Оряховица
поощрение за кратки форми
МОЯ СТРАНА...
Кой ли не опита,
но никой не обори я:
българската география
е вече история...
МЕЧТАНИЕ
Всички граници минахме,мама му стара,
та взе да ме топли и мене мечта:
татърся контрабандист да ме прекара
през границата на бедността.
МЕЧТАТА НА МАРКО
Ех,да стана депутат,
да звъннат и у мен парици,
че тогаз да видиш,брат,
покрай мене магарици...
ХЕЙ,ЖИВОТ,ЗДРАВЕ,ЗДРАВЕЙ...
Няма безсмъртие и пътища леки,
щом си тръгнал по клиничните пътеки.
ИНФОРМАЦИОНЕН ПОТОК
Тук обрали банка,
друга там ще оберат след час,
да не мислим много-много
как банките обират нас.
ПОСТСВИНСКИ...
Свинско днеска колкото щеш,
та мисъл друга ме морй:
от свинщината на управника ни вещ
за свинско вече нямам пари.
ПЕНСИОНЕРСКИ ЖИВОТ
Молим се тук на властта,
молим се от нета:
вдигнете пенсиите бе,хора,
та поне веднъж да вдигна самолета.
ТРАПЕЗА
Купих си днес аз луканка.
Тя излезе боклуканка.
ПО СВЕТА И У НАС
По света
по време на чумата - пир.
У нас -
келепир.
НАЗАД,НАУКАТА Е СЛЪНЦЕ
Всеки учен в нас не крие
стреми се страховете да достига,
никой не му пречи освен тия
на които нещо не достига.
ГЛАС ОТ ДУПКА
Едно време как беше -
за дума да гонят до дупка.
Днес тая мъдрост нищо не струва,
че всеки от своята дупка
нищо не иска да чува.
НАУЧЕН ДИСПУТ
Колегата се бори
не да ме обори,
а да ме събори,
че като ме събори
всеки ще може да ме обори.
ТАЙНАТА НА УСПЕХА
Аз му викам "ДА,БЕ!",
той ми вика "НА,БЕ!"
НАБЛЮДЕНИЕ С ПРОСТО ОКО
Много станаха търсещите под вола теле.
Не е там обаче бедата.
Все си е имало търсещи под вола теле.
Но сегашните вземат за това и заплата.
МАГАРЕТО НА ВАРЛААМ
Проговори му магарето с човешки глас
и то още от ранни зори.
Първите му думи(има си хас)
бяха "Дай ми пари!"
НАКАЗАТЕЛНИ МЕРКИ
За вината на владиката
наказани игумена с мъмрене
и попа
със сопа.
КОАЛИЦИЯ
Нашата каша
става и ваша!
Валентина Панова Илиева /Стоянова/
Гр. Враца
Родена в с. Голямо Пещене, Врачанска област. Живее и работи в гр. Враца. Била е
кореспондент на в. „Транспортен глас”, редактор на предаването „Шарена кошница” в
радио Враца.
Свои творби е печатала във вестниците: „Отечествен зов”, „Септемврийско дело”,
„Враца днес”, „Зов за истина”, „Транспортен глас”, и др.
Стихотворения и разкази на Валентина Панова са печатани във юбилейния брой на
Антология „Развитие” – издание на Съюза на свободните писатели, сборника на клуб
„Арфа” – „От върха на моите години”, сборника „Той не умира”, антология „Ирин –
Пирин”, алманах „Околчица”, алманах на клуб „Ковачница” – с. Игнатица.
Издала е дванадесет книги, със стихове, разкази, фейлетони и афоризми.
Председател е на Конфедерацията на българските писатели – филиал Враца,
Регионален координатор на КБП. Председател е на поетичен клуб „Арфа” – Враца.
Секретар на СБЖ – филиал Враца.
Получавала е награди от различни конкурси.
През 2006 г. е наградена със „Златен боб” в село Радул.
През 2017 г. е удостоена със званието: Председател на КБП – филиал Враца.
ИМЕНЯЦИ
Награди
„Сребърна фурма“ за хумористичен разказ - Бордигера, Италия (1977);
награда „Южна пролет“ за дебютна стихосбирка (1983);
„Сребърен МладЕж“ (1981) и „Златен МладЕж“ (1986) за хумористични разкази -
международен конкурс „Алеко“, София;
награда „Ламар“ за поезия (1990);
наградата на Съюза на преводачите в България (1993);
„Златен плакет“ за сатира в III-ия национален поетичен конкурс „За един по-
човечен свят“ (2003);
награда „Елин Пелин“ за разказ (2007);
„Каунь“ Първа награда за проза (2008);
наградата за хумор и сатира „Райко Алексиев“ (2008);
Годишната литературна награда на СБП за поезия (2013);
„Каунь“ Първа награда за поезия (2015);
Национален поетичен конкурс „В полите на Витоша“ Първа награда (2016);
Годишната награда на СБП за детска литература (2016);
Национална награда „Хр. Г. Данов“ - издание за деца (2017) „Жарава“ Първа
награда за кратки сатирични форми (2019 ) и др.
Книги:
„Лъвовете никога не плачат“ - разкази (1981), „Убийство на щурец“ - стихове (1982),
„Смъртен скок“ - стихове (1989), „Да ти излезе номерът“ - разкази (1989), „За едни има -
за други няма“ - стихове (1990), „Цвете в саксия“ - стихове за деца (1990), „Пъдене на
лоши духове“ - стихове (1991), „Да погалиш таралежче“ - стихове за деца (1991), „45
стихотворения стигат“ - стихове (1993), „Звезди посред пладне“ - епиграми (1994), „С
джакпот на челото“ - епиграми (1997), „Живи бяхме да се видим“ - стихове (1997), „Лека
кавалерия в подлеза“ - разкази (2000), „Душата на компанията“ - стихове (2004),
„Излизане от пейзажа“ - стихове (2013), „Няма грешка, има смешка“ - стихове за деца
(2016) и др.
ЕДИНСТВО БРИФИНГ
Да паднеш духом е едно, Съдбата ни е проклета, г-н
да паднеш тялом друго е. Мутафчийски.
А падне ли над тебе нощ, В криза не ни излиза късмета.
се носят най-различни слухове. Правилно. Да не излиза!
ОПТИМИСТИЧНА НАЗДРАВИЦА
О, чуй ме ти, изстрадал мой народ,
и всички вие, господа-другари:
да го ударим - хайде! - на живот,
преди самият той да ни удари!
Велико Огнев
Гр. Силистра
Шило в торба не стои. Та и ние. Не зная от къде се взе този Ковид-19, ама
няма да ни сломи. Нашият малък, но сплотен клуб „Проблемите на другите:
интересни и разрешими” не спря своята дейност.
- Любо, учениците как ходят дистанционно на училище? – първа реагира
баба. – Ами и ние така да го направим.
Ахил, моето гардже ненагледно, веднага възприе идеята и се зае да ни
организира в една виртуална платформа. Подозирам, че тази готовност
идваше от недоволството му, че през час чистех клавиатурата, телефона и
други повърхности в стаята му.
И започнахме да се събираме всеки ден. Вихра ни изнасяше лекция как
да чистим по-ефективно. Запозна ни детайлно с всички почистващи и
дезинфекциращи продукти, налични към момента в търговската ни верига.
- Вихре, помагай! Вчера обявиха, че ще ме изгонят, ако продължавам да
трия с този препарат – изстенах аз на втората седмица. – Вярно, 99 процента
унищожава бактериите, ама много вони, бе, душице! Работата у нас вече на
развод намирисва!
- Ами сигурно имате ракия или водка. Давай с нея.
- А, не! Тогава работата ще намирише на убийство – възкликна Миле,
който тъкмо минаваше през стаята. Това директно отхвърли този вариант.
След този разговор особено ценни бяха и съветите й за домашните
средства, с които всяко домакинство разполагаше. Без спиртните напитки,
разбира се.
Сладуна продължаваше да се вихри по кухнята и да създава кулинарни
шедьоври. Само че този път ни водеше онлайн курсове и всички готвехме с
нея. Не зная защо, уж продуктите едни и същи, старанието ми – двойно, че и
тройно, ама все нещо не ми се получаваше като нейното творение.
Критиците в къщи бяха на различно мнение.
- Ами то винаги си личи кога една творба е копие – мърморех си аз.
- А бе, то има и ученици дето надминават учителите си, ама нашата
Люба не е от тях... – констатира баба.
- Е, да, ама да не забравяме, че всеки творец си има собствен почерк. На
мен твоят си ми харесва, Любе – успокояваше ме Миле.
- А бе на мама е най-хубаво – слагаше точка на спора Ахил, слънчицето
на мама.
Ей такава градивна критика харесвам!
Деспа имаше поглед върху заниманията с малки деца. Нали у тях тя
отговаряше за възпитанието на внуците. Пламена ни свеждаше и
разясняваше последните разпоредби на управниците от различни нива. Аз се
грижех за духовната им храна – следях за он- лайн представления и филми,
препоръчвах книги. Малък проблем възникна между Иванова и снахата на
Деспа. Те, нали и двете си бяха кокони, се скараха на коя козметичните
продукти са по-добри и по-качествени. Ние в клуба смятахме, че и двете
предложения надхвърлят семейните ни бюджети. Последното твърдение
обедини двете врагини около становището, че красотата иска жертви и то
немалко. Жертвите, в случая, даваха половинките им, но „цената да имаш
прекрасно създание до себе си си заслужава”, твърдяха и двете. Но тъй като
нашите половинки изказаха единно мнение, че си ни харесват и такива,
каквито сме, сведохме помощта на Иванова до упражнения за стягане на
определени части от фигурата. И понеже аз най-активно и разпалено
поддържах тезата за естествената красота, ударът не закъсня. Тъкмо ги бях
поканила на представление на най-прекрасните и грациозни балерини,
когато Иванова ме „надцака” и плати на всички дами от клуба представление
на някакъв нашумял мъжки балет.
Разбира се, обсъдихме разпределението на бюджета на семейството от
третия етаж. Изказахме някои препоръки, но се въздържахме да ги
споделяме с тях. Първо, защото официално не ни питаха и второ,
финансовите съвети са си скъпи. Кои сме ние, че да ги раздаваме безплатно?
Обсъдихме и ухажорите на кифлата от съседния вход. Наложи се да
направим проучване из социалните мрежи и то по доста откъслечни данни.
Иванова не беше чула добре подробностите през стената. И още много теми
си имахме, ама няма сега да издавам вътрешна информация.
Мъжете и те си продължават турнирите по карти, табла. Вечер се
събираме виртуално, „ваксинираме” се с дружни наздравици. И Великден си
празнувахме. Ахилчо ни спретна виртуално чукане на яйца. Загубилият
трябваше да почерпи. Леко манипулирахме резултатите, ама то Иванов
бълха го ухапала. Все пак трябва да се вземат всички фактори под внимание.
А и резултатът показа правилния избор на губещ, защото агнешкото, дето ни
го доставиха от ресторанта, си беше перфектно. Сладуна нарочно падна
служебно, та да опитаме последния й десерт, посветен на развилнялия се
вирус. Облизахме си пръстите, макар да не е много препоръчително сега.
Ей така си живеем. Времето си лети в дистанционна работа, ангажименти
и виртуални срещи.
– Добре имаме технологиите, хора! Изолирани сме, но не съвсем. Все пак
още Аристотел е казал, че човекът е социално животно... – обобщи баба една
вечер и пихме за нас, хората, и за технологиите, дето по друго време ни
разделят, а сега ни събират...
Венко Димитров
Казвам се Венко Димитров. Дълго време работех из държавната администрация,
занимавах се с уж много сериозни неща, подготвях становища и други бумащини и
бях оставил художественото на заден план, въпреки че от малък пиша. В един момент ми
писна, напуснах тази сфера, пуснах коса и брада и прибрах от улицата няколко котки.
Започнах постепенно да се връщам към това, което най-много ме влече -
художественото творчество.
В последните години имам награди за разказ от Националния литературен конкурс на
името на "Яна Язова" (пак на сериозна тема), едно по-ведро отличие от хумористичния
конкурс "Първоаприлска патерица" за фейлетон и грамота за поезия от Националния
поетичен конкурс "Огърлица от разЛОМени слова".
Колеги
Моят баща Димитър Цеков Дилов Дишков имаше чуство за хумор. Той е
първият висшист в селото. Независимо дали с шапка или бомбе, татко винаги
носеше на бутониерата си цвете или кърпичка, извезана разкошно от майка
ми, така че на партита и соарета (вечеринки) той бе най-елегантния човек.
Запазил съм много бисери от него. Някога забраняваха да се щави кожа,
та от Мездренската община му дават следната служебна бележка, която пазя
още: „Дава се настоящата бележка на Д. Ц. Дилов, да ощави собствената
си кожа, за нуждите си." (Става дума за свинска кожа, а не за неговата кожа).
Ето един бисер от писмата на кака ми Марийка с автентичен правопис: „Но
знайте, че и азъ, макър и да съмъ влюбена въ Васъ, азъ не мога нищо да Ви
кажа сега, защото затова требва повече мислене..."
Иначе той беше интелигентен човек и се замисли: „Що така аз, човек с
виеше образование, да бъда принуден да водя кучешки живот? Не, не! Това
не беше кучешки живот! Защо да се обижда кучешкото съсловие? Та за едно
домашно куче на Запад стопанинът му отделя сто и петдесет до двеста евро
на месец и същевременно му осигурява съвременно медицинско обслужване.
Та даже и у нас за един помияр в кучешкия приют месечната издръжка е
триста и осмедесет лева, докато минималната пенсия за такъв, като мен, е сто
и трийсет лева."
След тези размисли бай Мечо се завърна при контейнерите и ето че там,
за негова изненада , го спипаха от данъчната полиция. Отправено му бе
обвинение, че дължи триста и осемдесет лева на общината за прекараното
време в кучкарника ...
ЗА КУЛТУРАТА И ОЩЕ НЕЩО
Така ни е било писано... още преди да се измисли азбуката.
Изкараха го на бис един път, втори път, трети път. На публиката й хареса да им
се кланя.
Когато краят на света настане, нас българите нама да ни хване, защото сме сто
и кусур години назад във времето.
ОТМЪЩЕНИЕТО
РОДОСЛОВИЕ.
Богомили бяха прадедите ми. Църквата анатемоса дядо ми.
Култът не преклони баща ми. Доказват невменяемостта ми.
Правдата отстоява синът ми.
Еретик1 ще бъде и внукът ми!
681 Д Е Г Е Н Е Р А Ц И Я 2007
За „Свободата”
затриват и Земята.
Усмиротворци.
Ялта - окупация.
Малта - колонизация.
Евро – завери.
Гробарите на
Капитализма погребаха
Социализъма.
«Бургооо - промоцияяя»
Вик след дворцовия метеж.
Евро - пирани.
Щом Влечугото
зае трона, пропълзяха
Орела и Слона.
„Смело товарищи … ”
На Ви демокрация!
Ленин от Рая.
Здравна каса:
От нас одран! От Бог прибран!
Ортаклъкщина.
„За Родину – Ура!
За Путинку – Ура! Ура! Ура!
Путинизъм.
„Съ Ново име към
Народно виме!”
Нео-социализъм.
„Със Синьо знаме
Към народно имане!”
Нео-демокрация.
«Един със всички
Против всички!”
Либерализъм.
Сляпата вяря
въ Бога, води до Ада.
Тео - догматика.
Адам Бога унизи.
Бог Адама приземи.
Тео – перестройка.
ДОБРОНАМЕРЕНОСТ.
Макар и ятак на антифашисткия партизанки отряд „Август Попов”,
заради пресоляване с аттическа сол тъпото ежедневие на туземните
боговеличия, баща ми бе укаушен през 1952 година. за шест месеца в
шуменския драголник.
При експерименталното болшевизиране на свободолюбиви лексикони в
преизподнята по „Марксизъм-Ленинизъм”, в лапите на баш масажиста Стоян Дъбов,
баща ми простенал на руски: „Хочу состоять в партию Хруди Афанасиевича!” ...
ВЕРНИСАЖ ЧУДО
Това е всъщност рожбата Как очаквам новината,
на блудния син. блеснала в екрана син:
Разгледаха изложбата - Тази нощ преспа страната
един по един. без ограбен магазин!
В ОЧАКВАНЕ ПРИЗНАНИЕ
Легнали съвсем на голо, Днес в Родината кахърна
гледат двамата надолу. броди не един подлец,
Вдига се обаче стръвно но пък гордо я превърна
само ниското му кръвно. в сметище за образец.
ЦЕЛ НА ПАЗАРА
В днешно време може всеки Мислят ме за много прост,
да рече едно „Гуд бай“, ама не на мене тия…
стига стръмните пътеки Купих връзка магданоз
да го отведат в Дубай. вместо селска меродия.
СПАЛ В АСАНСЬОРА НА КАНТАР
И сега да ти призная Наложи законът
скорошното си тегло. подобно звено:
Бях в хотелската си стая комарът и слонът –
без завивки и легло. едно към едно.
ДРЕБНИ НЕЩА
Мислех ги за рой мушички,
пък и откъде да зная,
че миниатюрни птички
са населили бонзая.
Димитър Грудев
Гр. Варна
Гр. Силистра
БГ – проблем
Имаме си минало преславно
и с право се с него гордеем.
Но защо пък от глупост безславно
пред големите чинно немеем!
„Хуманност”
Започнало е тъй от памтивека
ипредава се от век на век –
търсим работа, удобна за човека,
а не за работата подходящия човек!
Местен „Патриот”
За прашен селски път душата му копнее,
там – в бащин дом сърцето си остави!
Но откакто във града живее,
откъде се влиза в селото забрави!
Цинично откровение
Не гледайте, че във града живеят –
инак, ний за селото милеем.
На селото си посвещаваме творбите,
защото там си пълниме торбите!
Нищо чудно
Гръмна новината от Евросъюза –
махнали са на ракията акциза!
Да чукнем на дърво, дано да е наслука!
Че току виж измислили акциз и на боклука!
Предизборен вопъл
Стига веч, дошло ми е до гуша –
по медиите все това да слушам,
как гадно се надлъгват кастите,
за подялбата на властите!
Намерили му цаката
Разбрах го – обича да гълчи,
а туй им пречи на „играта”,
но лесно го накараха да замълчи –
просто му напълниха устата!
Тревога в цирка
Изчезна клоунът без вест!
Търчаха, търсеха – ни кост, ни вест!
Но директорът реши въпроса на момента –
клоун си нае от парламента!
Нелогичен принцип
Казват, че щом бъркаш в кацата с мед,
можеш да си оближеш пръстите!
Но ето, че тука други са фактите –
та те си навират ръцете направо до лактите!
Защо ли е това?
Страната ни е тъй благата
на жито, грозде и домати!
От отгде е тъй богата
на завист, злоба и компромати!?
Патриот
Любовта му към народа
не знае никакви предели.
Особени, кога преследва
комерсиални цели!
Иновации
Модерните ни времена,
модерни нрави днес налагат –
вместо динена кора,
сега бананова подлагат!
Съвременен пенсионер
Гладува, боледува, негодува!
Дори яростно псува, но…
Възторжено гласува!
Проблемът на българина
Той си има множество проблеми
и то проблеми – все големи.
Все в Господа се врича,
ала Бог го не обича!
Но сам си е виновен!
Та той си позволява,
при всяка криза и беда да оцелява!
Драгомир Богомилов
Гр. Исперих
награда "Дулинко Дулев"
Фотографът Фотьо Шопов закъсняваше с пет минути за уговорената среща в Детска градина
„Малък сополанко“. Щеше да снима завършващите малчугани за албумчета.
Идеята тези шестгодишни деца да имат подобен албум му се струваше глупаво харчене на
родителски пари, но откакто фалира местния вестник и всички с профил във фейсбук станаха
репортери, за него това си беше прилично препитание.
Нещо повече. Използвайки сантименталността на всеки, който има малко дете, той вече бе
изградил монопол върху заснемането на всички скъпи спомени в Цъцорково. Даже основа
своя фирма с името „Спомени за вечността“, което будеше недоумение погребална агенция
ли е това или агенция за весели ритуали. Шопов беше умело нахален и адски самоуверен,
което му даваше ценно предимство пред по-скромните колеги и по този начин бе окупирал
нишата да снима деца за календари. Сесиите обикновено започваха в началото на ноември,
че да е пръв и да изпревари конкуренцията. Ако зависеше от него щеше да снима коледни
снимки още през юли.
После за 8-ми март предлагаше всевъзможни джунджурии – ключодържатели с лика на
хлапака, стенен часовник с лика на хлапака, магнитче за хладилник с лика на хлапака и
всякакви такива боклуци. Майките изпадаха в ужас, защото никоя не искаше да има за
четири години четири стенни часовника, но пък не искаха да изглеждат скръндзи в очите на
другите майки и учителките, затова гледаха да се ограничат до по-дребните оферти.
Госпожите от своя страна убеждаваха хората, че е хубаво да имат спомени, без да обясняват
на хората, че в крайна сметка вземаха двадесет процента от направения оборот на
фотографа.
Вътре сякаш бяха пуснали няколко телевизора на различни канали с увеличен на максимум
звук. Отличаваха се разговори на висок тон, рев, удари по плоскост, дрънчене на метални
съдове, музика и крясъци на деца и възрастни. В двора бездомни кучета бяха подгонили
една разгонена женска.
Входната врата на зверилникът беше заключен и Шопов трябваше да звънне. Почувства се
като пред прага на къщата на семейство Адамс.
На третото позвъняване му отключи кривокрака възрастна лелка от помощния персонал, от
чиито ръце капеше вода, явно тъкмо миеше съдовете след закуска.
- Вий ли сте фотаджията? – попита съвсем не на място служителката, при положение,
че Шопов държеше в фотоапарата в ръката си. Остана му навик от годините, когато
работеше за местния вестник. Беше винаги в бойна готовност да улови миг от
ежедневието и от това да направи новина. Много се дразнеше да му казват, че е
фотаджия. Той е фотограф и то с цели четири изложби в града. – Влизайти, тя гуспужата
ви чака, ама първо са събуйти, чи с убуфки ни дават вътре. Ей, на! И аз съм пу чехли.
Фотографът отвори вратата на стаята, където бяха четвърта група и мощни децибели едва не
пробиха тъпанчетата му, а гледката бе смайваща. От телевизора гърмеше анимационно
филмче, две деца дърпаха играчка кое да играе с нея, едно влачеше пълна с кутии количка
за кукли, три скачаха по масите за хранене, две блъскаха по детска йоника и се надпяваха, а
във всеки ъгъл имаше по едно ревящо. Госпожата от своя страна държеше с една ръка
някакво русо дете, докато с другата ръка го шамареше през задника с колкото сила има и
крещеше като обезумяла. Разрошената ѝ коса и изкривено от нерви лице можеше да уплаши
бясна мечка, но очевидно не и тези шестгодишни диванета.
- Добър ден! Дойдох за снимките – каза на висок тон Шопов, за да го чуе и привлече
вниманието на госпожа Лунгева, котя вдигна глава и се опита бързо да добие човешки
вид.
- Аре млъкнете малко, веее! – изрева тя. – Имаме гост. Как съм ви учила да се държите,
когато имаме гост?
От никъде не получи отговор.
- Здравейте и добре дошли! – каза Лунгева. – Тук е някаква лудница. Бе джунгла
отвсякъде. Влизайте и казвайте как да ги снимаме тия зверове недни. Мимеееее, лигло
мръсна, колко пъти ще ти казвам да оставиш и другите деца да си играят с тази кукла!
Да не я е купил баща ти!? Александре, ще ти начупя пръстите, ако още един път
хвърлиш топката към прозореца! Та, как мислите господин Шопов, откъде ще
започнем?
Фотьо стоеше като изумен и видимо се притесняваше как да отговори, защото както беше
набрала скорост учителката, можеше и той да отнесе някой шамар, затова тихо каза:
- Ами започвам да снимам едно по едно децата, вие малко им пооправете дрешките и
прическите, че в цената ми влиза само снимането, и накрая правим обща снимка, като
предлагам да е навън и да се вижда обновената сграда на градината.
- Ще ги оправя аз - каза през зъби Лунгева. - Ох, как ще ги оправя! Айде почваме по
азбучен ред, елате, бе тъпунгери! Знаете ли какво е азбучен ред? От де ще знаете като
не ме слушате никога! Стройте се и чакайте да ви дойде реда! Аз ще ви викам. Чу ли,
бе, Андрейчо или за теб трябва по няколко пъти да обяснявам? Какво като баща ти е
общински съветник? Пиян ли е бил като те е правил, че си толкоз тъп? – продължаваше
с диктатура и коментари учителката.
Първото дете бе момче с разбита устна и още незасъхнали сълзи по бузите си. Фотьо, който
бе снимал различни бедствия и катастрофи, трепна в незнание как да постъпи и дали да
натисне копчето на апарата. Бе, маймуна застанала - маймуна излязла, си каза той и започна
да снима без да коригира външния вид на децата.
Второто дете застана с раздърпана коса и развалени плитки, а едната му обувка липсваше.
- Няма оправия в тази държава – споделяше мисли учителката. Вече 32 години все с
това се занимавам и казвам ти – всяко следващо поколение е по-тъпо от предходното.
Само си късаме нервите тука. Назначиха една млада за колежка без стаж. Връзкарка
някаква. Освен да се гримира нищо друго не знае. Че не смее и да ги удари – не било
хуманно. Абе, кукло, ти ако не му завъртиш един шамар още за добре дошъл, как ще
те уважава?
- Така е – потвърди Шопов. Да се съгласява с всичко, което му говорят докато работи се
бе превърнало в негов рефлекс, макар че, ако го питаш с какво се е съгласил току-що
нямаше как да се сети.
Третото дете нямаше кой да го запаше и потника му висеше като престилка, но фотографа
виждаше само печалбата от снимките и друго не го интересуваше.
Четвъртото имаше леке на рокличката, явно покапало се докато закусва. Ще го оправя на
фотошопа, ако ми се занимава, рече си той и продължи да щрака.
- Тия двете са близначета. Те ще имат обща снимка, защото родителите им искат един
албум. Две деца, а един албум. Глупава работа, ама не можах да ги убедя.
Шопов много мразеше такива комбинации, защото приходите му намаляваха.
- Гледайте към мен – даде наставления човекът с апарата и натисна копчето.
Светкавицата блесна и той погледна на малкото екранче дали всичко е наред. Едното
бе мигнало и се налагаше да повторят кадъра. Докато вдигне глава, обаче, децата вече
бяха на диспенсера и се заливаха с вода. – Елате тук да ви снимам отново, деца! –
подвикна той.
При него дойдоха пет – две от вече сниманите и три, които прередиха останалите.
- Не вие, беее, тъпанари прости! – развика се отново Лунгева. – Вие нали вече се
снимахте? Какво киснете тука пак? Аре махайте се да не ви върна там, откъдето сте
излезли! А вие тримата се разкарайте, ще ви повикам като ви дойде реда! Ей, вие
двамата вода не сте ли виждали? Елате тука веднага, че на нищо не мязате на първата
снимка! Като маймуни сте.
Последваха няколко кадъра, че да може да се избере поне един, на който и двамата гледат
в обектива и с що-годе приемлива гримаса на лицата. Така се изреди цялата група, а
учителката не спря да сипе ругатни.
След индивидуалните снимки в стаята, беше време да излязат за сесията навън, за която
Фотьо хранеше напразни надежди, че ще е по-различно. С бойни писъци всички двадесет и
пет деца хукнаха като отвързани, като че ли сградата е в пламъци. Младата колежка тъкмо
се бе наспала и идваше с флегматична походка, а на лицето ѝ бе изписано пълно
отвращение, сякаш я водят в затвора.
В главата на Шопов още отекваха крясъците в затвореното пространство като нескончаемо
ехо.
Последваха „разчупени“ общи снимки по пързалките и другите ръждясали уреди из двора.
Идеята бе да се пресъздаде веселото и безгрижно ежедневие на малчуганите, които по цял
ден прекарват приказни дни в игри помежду си под благия контрол на своите учителки.
- Не отивай там, бе Османе! Ще се удариш на онова желязо там! Виж го бе, колежке,
до теб е и ти не го виждаш! Мустафа стига си яде сополите! Еееее, тая мърла прекали!
Клементина, не се наяде, бе! Кога успя да вземеш този кроасан и да се покапеш, мама
му стара! Не се виждаш ква си торба, ами и още тъпчеш! – продължаваше безкрайната
тирада на учителката към всичко, което мърда из двора. – Защо си се качил на тази
маса, бе Антоане? Ако паднеш от там лично ще те пребия да знаеш. И да не си счупиш
тиквата от падането, аз ще ти я натроша да те видят вашите какъв си хубавец! Шантав
народ!
Предвид цялата скандална атмосфера фотографът реши, че е време да си съкрати мъките и
да приключва с общата снимка.
- Хайде сега да ви снимам всички заедно като едно семейство! – каза мазно той и зачака
тази разпусната паплач да се подреди.
Последваха нови крясъци, като този път се включи и младата колежка, която бързо попиваше
от опита на Лунгева. За повече респект дойде и лелката, която беше пред пенсия. Това беше
нейният миг на уважение за грижите и факта, че бе бърсала задниците на всички тия
лигльовци четири години. Облечена с най-официалните си възможни дрехи тя бе мацнала и
едно червило, с което ѝ услужи Лунгева, макар с него да изглеждаше доста неестествено.
Младата учителка пък цялата бе като цветен телевизор – от грима до облеклото. Късата ѝ
широко плисирана рокля наподобяваше картина нарисувана от луд художник, който накрая
е разлял върху нея разтворител.
С много дърпане кое дете къде да застане и задължителното, че момичетата трябва да са в
първата редица, за да им се виждат хубавите дрешки, по чудо нещата добиха желания вид.
- Аууу, без малко да забравим надписа! – сепна се Лунгева. – Ама и ти не се сещаш, бе
колежкееее. Всичко само на мен чака, моля ти се!
Фотографът тъкмо бе видял надежда, че края наближава и пак отчаянието го обгърна. Двете
хукнаха към стаята и се върнаха след малко с този толкова важен надпис. През това време
децата хукнаха наново из двора и се наложи домакина бай Киро да ги завръща и заплашва
заедно с лелката, които вече размахваха метли в ръцете си, сякаш се опитваха да вкарат овце
в кошара.
Лунгева и колежката ѝ се качиха на столове, за да вържат този транспарант за две близки
дървета, така че да стои изпънат над главите на цялата група. Докато бяха надигнали ръце
малките Галинчо и Иванчо си навряха главите под късата рокля на младата учителка и едното
изригна през смях:
- Ха-ха, голо дупеее!
Колежката на Лунгева реагира бързо. Със светкавичен рефлекс докопа двамата хулигани и
последва възпитателен бой с препоръки:
- Вие гледайте гъза на майките си, не моя! Ще станете същите тъпанари като бащите
си!
Добре, че Фотьо си носеше стограмка с домашна ракия, та си дръпна скришом, за да притъпи
психическите последици от цялата сцена.
След още петнадесет минути всички мълчаха и гледаха към чичкото с апарата.
- Хваща се всичко, госпожа, оставете на мен! – увери Шопов, който с премрежен поглед
от ракийката, жегата и шума само гледаше да не отреже някой съществен елемент от
кадъра без да се интересува от всички детайли.
Седмица по-късно той достави албумите, взе си парите, с които щеше да ремонтира
съединителя на опелчето си, остави уговорените двадесет процента с намигване към
учителката.
Лунгева отвори кашончето и взе един от албумите и общата снимката на корицата събуди у
нея умиление към запечатания миг. Там бяха тя, младата колежка, старата лелка и двадесет
и петте изродчета, които като не мърдат и не вдигат шум от снимката изглеждаха толкова
нормални.
Над тях бе надписът: „Нашите мили деца са богатство и щастие!“
Здравка Петрова Христова
Гр. Русе
награда на Конфедерацията на българските писатели
КРИЗА В КРИЗА
Баш у петък вечер ме загриза
изневиделица бъбрек. Адска криза!
Зорлем допълзях до телефона.
„Бърза помощ!“ “Ядец!-вика оня-
В криза сме: линейки –кът, заплати
също. Няма персонал. Накратко –
Сам ела!“ Как стигнах –хич не питай!
Жив-умрял! Та им събрах очите!
„Абе ти си мъченик за Гинес!
Но и в касата ни криза има.
И решиха - твоята болежка
не била опасна, нито спешна“
Аз пищя, душата ми излиза.
Те: “За рая не ти трябва виза!
Пък и, знаеш - в Ада да отидеш -
криза няма! Рай ще ти се види!“
КОМПЕТЕНТНА ПРЕЦЕНКА
Не знам как Денчовица пощръкля :
вилня, троши и брадва развъртя,
и гола ходи, и подпали блока....
Пет месеца! „Край – рече Денчо. –Доктор!“
Здравейте,
Аз съм Златко на 75г от Силистра. След тази психоза съм малко разколебан и не
съм много уверен дали ще се състои този конкурс. Все пак се реших да изпратя някои
мои неща. Сега да изпълня условията. Актуална снимка нямам, пред блока и щрак.
Мобилен нямам . Ето на сина ми Павел, който живее при мен: 0895074752.
А творческа биография от къде? Е, от време на време излизат някои мои неща в
пресата, но книги нямам. От две години се занимавам с това. Чист оксиморон, стар
човек, млад автор.
Предпочитам хумора, харесвам самоиронията, но живота ни предлага сатира и
май повечето неща ми са такива.
НОВА НАДЕЖДА
Нова партия ли имахте предвид?
Не, не щем вече! Тенк'ю, грация.
Партия е мафиотска организация,
в перфектен и завършен вид!
МИР НАМ!
С надежда пълнехме площадите,
огласявахме стадионите, и залите.
Проумяхме. За други са наградите,
щом като си осребриха идеалите!
КАЗИОННА СТАТСТИКА
Според статистиката сме добре ;
Безработица пада, доходи растат.
Емигрантите ни се завръщат. Бре!
Че то си е идилия, бе брат!
Ала който вярва на статистика
със сигурност вярва на сънища,
зодии и на всяка друга мистика.
Защото знайно е от векове,
че тоз който повярва на сънища,
за него казват: тоя пасе ветрове!
Ти си вярвай, ала щеш не щеш,
макар и с гордо вдигната глава
следва извода ,че ти пасеш
вятър, мъгла или пък трева.
Нищо. Поне не си сам. Пей сърце!
С теб пасем още 6 милиона овце!
БЕЗ СТОЙНОСТ
Кошмар сънувам, почти истински;
обират ме телефонни терористи.
Сещам се, няма нищо ценно у нас!
Потен, бледен отдъхвам спокойно.
Еднствена ценност тука съм аз!
Познахте! Мостра без стойност...
ШОПинг ТЕРАПИЯ
Срещу депресия, стрес и апатия
богатите използват шопинг терапия.
А ние що че купим да борим съклет?
- Па ракийка, сланинка, леб!
НЕВИНЕН
Далаверата на крупните апаши
е да ги съди съдебната система наша.
Съд независим, честен, обективен
ще им даде свидетелство "Невинен"!
Чист пред цялата общественост.
Що ли пък тогава и "онез" жени
не поискат атестат за девственост?
Иван Беловски
Гр. София
ПРОМЯНА ИЗНЕНАДАТА
Ситуацията е променена, Диоген оказа се шокиран -
от стрелец превърна се в човек намери, но клониран...
мишена... Иван Беловски
Иван Беловски
ИЗПОВЕД
МАМИНО ДЕТЕНЦЕ Пенсионирах се наскоро. Дадох
Навик стана му това, път на млада смяна. Почнах
често в мама то се гуши. друга дейност, спорна - на
Ала не пасе тревa, обран бостан охрана...
Само взе, че я пропуши... Иван Беловски
Иван Беловски
TV СТИМУЛ
НЕДОУМЕНИЕ Моята жена се често хвали,
Чудя се какво се случва - все от стимули обзета.
наблюдавам гледката. След сапунените сериали
Кръгли нули, а улучват много й върви прането....
винаги десетката...
Иван Беловски ЗООЛОГИЯ
Лъжливите овчарчета
ни хващат за канарчета...
Иван Димитров
Гр. Разград
Роден на 22 януари 1947 година в гр. Варна. Завършил е ПЖИ „Т. Каблешков”
гр. София и Юридическия факултет на СУ „Св.Климент Охридски”. Живее в гр. Разград
и е работил като синдикалист в КНСБ. Негови стихове са публикувани в местния и
централния печат, в алманаси и други издания. Има литературни награди. Почетен
гражданин е на Разград - 2011 година.
Автор на стихосбирките:
„Преписвани стихове” — 2002 г.
„Сръчно притворени очи” - 2003 г.
„Азбукарски акротафтограми” - 2011 г.
„Ръкопашни строфи” - 2016 г.
На романите:
„Шестата република” - 2015 г.
„Котко сладка” - 2017 г.
„Тунел” - 2019 г.
и събрани сентенции и афоризми „Квинтесенцииди” — 2019 г.
Член на „Лудогорска поетична тритоника” в състав - Дачо Господинов, Иван Димитров и
Пламен Панчев.
АФОРИЗМИ
***
Големият художник е този, чиито картини не се ограничават от рамката, а тя
им служи само за окачване.
***
Дебелата глава винаги боли - или защото я удрят, или защото тя удря.
***
Няма прост избор, защото няма прост резултат от него.
***
Често се казва, че в живота човек трябва да си знае тавана. Аз бих
добавил: и пода, и пода.
***
Откакто се помня, едните все вземат мерки, а за други остават теглилките.
***
Като е толкова просто - говори и пиши просто.
***
ЕПИГРАМИ
Геронтологично
Не е от Е Ге Не - то,
а от капацитета.
***
Паметно
От никоя тиква
не става реликва.
***
Всяка власт се храни
главно със забрани.
***
За силата
Силни или слаби
думите са саби.
***
Хвана ме скепса,
тъжно за плебса:
някой ще гепса,
той ще хвалебства,
плебсът ще бедства
и ще плебства.
***
Егати и от демокрацията!
Не е от нея, а от нацията.
***
Леле! Хубавица -
просто за шестица.
Ето ти дилема:
по коя система?
***
Ние сме чудна порода -
днеска сме с нея прочути:
всеки от нас е войвода -
няма за боя хайдути.
***
Патрони
Грам бронебойни
срещу парите -
няма открити,
няма открити!
Иван Северняшки
гр. Бяла, Русенско
Поет, издател, печатар, антикварен книжар, самоотвержен труженик на словото. Роден
е на 30 април 1943 година в село Смочан, Ловешко. Живее в град Бяла, Русенска област.
Превеждан е на руски, турски, немски и есперанто. Негови стихове са печатани в редица
наши и чуждестранни литертурни вестници, списания, сборници и алманаси. Издавал е
вестник за хумор и сатира “Хайде де”, вестник за поезия “Перигей” и списание за литература
“Искри”. Автор е на книгите “Звънче”, “Мамо не тъгувай, че ме няма”, “Парола Светлина” ,
“Дежурен огън”, 'Сълза в окото“ - двустранно издание, заедно с Павлина Петкова, „ Хайде де“
- афоризми. Автор е и на прекрасни миниатюри и афоризми под общо заглавие "И каза
Времето!“. Носител е на редица национални и регионални поетически награди. Често негови
творби звучат по БНР.
Хубаво е да работиш, но лошо е да те изработят.
*
„Не плачи майко, не тъжи“, че всеки депутат носи със себе си пълна торба със
лъжи.
*
И добрите коне правят магарии.
*
На човек не са му нужни връзки, когато вече и обувките си неможе да връзва.
*
Изчезнат ли пенсионерите няма да ни е нужна и пенсионна реформа.
*
Щастието винаги бива егоистично.
*
Когата „болен здрав носи“ значи решаваме здравни въпроси.
*
„Носете си новите дрехи момчета...“, защото някой ден могат да ви ги продадат
като втора употреба.
*
Политици, когато снасяте големи яйца, мислете, че трябва и да ги мътите.
*
Обичаш ли само себе си не остава време да обичаш другите.
*
Най-малки са собствените слабости.
*
Когато те хапят комарите по-добре е да играеш комар.
*
Трудно е да си правиш идоли от залязващи вече величия.
*
И по шапките се разбита, когато главата е празна.
*
Началниците не са лоши хора, лошо е ако са ни началници.
*
Не сваляй шапка пред човек с власт, може да злоупотреби с нея.
*
Ако ти е лека жената ще я отнесе вятърът.
*
И с много богата душа човек може да осиромашее.
*
Най-често скуката ражда клюката.
*
И да си много образован не гарантира, че си много възпитан.
*
Двуличникът и фалшивата усмивка го крепи.
*
Лъжата има най-много истини.
*
Лъвските постове са за достове.
*
Само тези прогресират дето смело ги обират.
*
Управляват ни хора с вълчи нрави, всеки гледа кокала, а не хала ни да оправи.
*
Някои преливат от пусто в празно, но не преливат напразно.
ВРАБЧЕ
ОХЛЮВ
Не е оправено леглото,
няма за простиране въже.
Какъв другар си ми в живота,
я гледай другите мъже.
Отличия:
2010 - Трето място в конкурс за кратък криминален разказ „Атанас Мандаджиев”.
2012 - Сред тримата номинирани в категория проза на VI Национален литературен конкурс на ИК
„Хермес“
2014 - Сред тримата номинирани в категория проза на VIII Национален литературен конкурс на
ИК „Хермес“
2015 - Второ място в конкурс за кратък разказ „Георги Черняков”
2016 - Първо място в конкурс за кратък разказ „Георги Черняков”
2017 - Втора награда за фейлетон в конкурса „Първоаприлска патерица“
2018 - Първа награда за фейлетон в конкурса „Първоаприлска патерица“
2018 - Трета награда за разказ на здравна тема на вестник „Лечител“
2018 - Специална награда от конкурса за кратък разказ „Яна Язова“
2018 - Почетна грамота от конкурс за разказ на християнска тема
2018 - Втора награда от конкурса за разказ „140 години от Освобождението на България от
турско робство“
Публикувани разкази в:
Сборник „Гнездото“ 2019 година
Сборник „Русе град на мостове“ 2018 година
Сборник „Единадесетият" 2017 година
ВЕЛКО
Ти си човек
С милиардите струпани в бездънния чувал
и парламентът народен твой ще бъде цял.
Поредните избори с мнозинство ще решиш,
бутайки, където трябва, порции бакшиш.
Гледай си!
В чуждоземско палатче
с мекичко халатче,
гледай си твойта изгода,
поздрави му на народа!
Да има!!!
Даима такава държава,
где и гладната гнида,
важна въшка става!!!
За Родината.
Родино мила,светиньо моя,
отдавна вече си извън строя!
Решиха чуждоземски изедници,
насадиха ни безперспективни долници,
где нищо да не градят,
а сал доволно да рушат!
Държавното име,
за тях е дойно виме,
та отвсейде редовно борчове правят,
на народа кат воденичен камък да тежат!
И за капак искат всинца те от нази
заплати космически,че и почести и лампази!
Срамота.
Младо,право,срамота,
тича неудържимо за държавната софра!
Ще то командировки,коли и заплата,
ма се не сеща за мотика и лопата!
Ще строим!!!
Уж строят се аутобани,цехове,заводи,
стари,ама с боя минати за да изглеждат нови.
За да има да се режат бая ленти,
нищо че всичко е много шменти!
За глупостта.
Глупостта си има не само теория,
а цялата наша територия!
От нея страда цялото българско племе
и явно харесва му,не ще и не ще да се съвземе!
Винаги чака поредният лъжепророк,лъжемесия,
който уж не е от тия.
Лъжи гръмовни и чутовни постоянно да тряска,
народа радостно да му ръкопляска!
Обещания.
На всеки четири години,
на народа обещават цар Соломоновите мини,
че тук щяло да стане земен рай,
ала всеки знай,
че лъжат те докрай,
и октомври нема да бъде май!!!
Безплатни.
Диспутите за тях безплатни,
а на народа излизат златни!
Затуй и таз годинка
морето ще е сал на картинка!
Натъманено и страшно.
И без стаичките затъмнени,
резултатите отдавна са натъманени!
Та затуй леке в обществото е опасно,
ала общество от лекета е страшно!
Има там.
Има едни там нищожества,
де клечат с костюми по множества.
Обезателно за народа нехаят,
ама парата му да вземат знаят.
И се правят те за всичко на компетентни,
мулузите му перманентни!
Препитание.
Да е във властта
е чудно и мечтано препитние,
за всяко нищожество без дарование.
Сал да знае и да си слуша кукловода,
че да не изхвръкне от хоровода!
Не смея.
Не смея днеска да римувам Конституция
от уважение към Хана Аспаруха,
макар отдавна да е изветряла институция
и всеки да краде ни тука за разтуха!
Че инак пожара в тез партийни каси,
лесно не ще се угаси!
Вили,вили.
Комарджии,мошеници,катили,
с държавни пари,на всички им се построиха вили.
Да мързелуват нашироко,
и да гледат народа отвисоко.
Регистър.
Искат и тоя да го впишат в един регистър,
та да го правят един ден министър.
Че с толкоз рушвети,заделени от заплати,
до там го избутаха мама и тати!
Демокрадлация.
С по един-единствен кандидат,
ей така се прави демокрадлация,брат!
Пък ний сме си овце и тъй доволно си живеем,
че вече забравихме и да блеем!
Модерно-мизерно.
В страната ни всичко мизерно,
е ултра много модерно.
Затуй сме толкоз изпростели,
по последна мода изтрещели!
И дорде едни пред Темида
модерно танцуват,
други в същото време там мизерно,
но доволно тършуват!
Неговото изкуство.
Фалшификация е неговото изкуство,
та да мами всички с чувство!
Народната пара да краде,
кошничката си доволно да оплете!
И всичко да пише,че е собственост и на сметка,
я на чичо си,я на тетка!
Дойди и запей!
Дойди и запей
и с празен поглед не блей!
Колко е велик Дельо от Балкана,
че само тая гола гордост ни остана!!!
Д-р Красимир Манолов
Гр. Кубрат
1.
Коварен вирус със корона
ме тръшна. Тежко съм сломен.
Уста ми шепне кат’ Нерона:
„Какъв артист загива с мен.“
2.
Ето, нашите избраници,
скриха ни лицата с маски.
После, също като бранници,
си препасаха паласки.
3.
Измислиха такъв закон -
заключиха ни мило вкъщи,
Следят ни с джиесем и с дрон,
спим ли при свекъри и тъщи.
4.
С тактиката „чук и танци“
правят леко плоска крива:
- В парк ни гонят кат’ поганци,
по пазари веем грива.
5.
Някой кихна, лети капка -
мор за чужди фейс била,
Без маска - глоба… А, без шапка?
Сън с розовите очила.
6.
На село може джогинг с псета,
с овчици, гъски, скот, коне.
В квартала може за прасета,
но в парка, с куче – джогинг – не.
7.
От Европа се завръщат,
щото нямат здравни вноски.
Аналфабети и без къща,
с протест искат водоноски.
8.
Правят блокинг на квартала,
дистанцират социала.
Вирус броди, съща Хала
Свърши вече с интеграла.
9.
„Един свят: Заедно в къщи.“
Ами тези дето нямат?
Те са с нас едни и същи.
Где да идат? В обща яма?
10.
С винò, с кузý и с козунак,
хукват тез, що не са шопи,
да трáжат Господ в пущинак:
„След нас, нека и потопи.“
Кяшиф Юмер
Гр. Истанбул, Р Турция
ДЪРЖАВНИК ПОСЛОВИЧНА
В ЩАБА
Светът от вируси пламти
като в пожар ! –
изрече генерал - майорът наш...
И само ние сме поне с пожарникар
сред огнеборци до един без стаж ...
ПЪТ ЗА НИКЪДЕ
Имаме ограничена програма .
Както събрани сме най – много двама ,
вече се движим един по един ...
Някога пътят ни водел към храма ,
днес – към аптека и магазин ...
ДОКОГА ?
И вирус Ковид е в проблема
пак в „Тука има , тука нема...”
ЗАКЪСНЕНИЕ
Само който е роден с късмет ,
под дъгата слънчева ще мине ...
А защо въртях стрелките с час напред ,
като съм назад поне със сто години !?
БРАК ПО ...КАРАНТИНА
Лозан Такев
По време на грип е възможно
да чуем и брачния химн ...
А после през брачното ложе
да минем един по един ...
ПО –ДОБРЕ КЪСНО ЛИ ?
С нова версия опасна
Щабът почва да ни стряска .
Ето , вече няма хора
да запеят даже в хора !
Виждаш само маски , маски,
а пък няма ни една
нужда в цялата страна,
даже вирусът се стряска ...
И кого да облечем
със защитни облекла ?
Липсват даже и тела ...
ИЗВЪНРЕДНА ПАНИКА
Пак сме с вас на ”Титаника” .
И потъващи в паника ,
търсим лодка за двама ,
щом за повече няма
разрешение Щабно ,
нито заповед „Здравна” ,
но която ще трябва
да тълкуваме правно ...
Пак сме с вас на Титаника
и обзети от паника ,
даже в лодка за двама ,
знам , спасение няма ...
п. п.
НОВИ МЕРКИ
Е , иди , че ги и разбери
всички получени проби ...
Виж в Европа давали пари ,
А тук – и сирени , и глоби ...
СЛЕДВАЩА КРИЗА
В понятието карантина
на власт ли е вирусът Гад ?
От „Ковид” спасение има .
Спасение няма от глад ...
ИЗВЪНРЕДНИ ГРИЖИ
Виж , в републиката с огнеборци и гавази
имало Корона демократ !?
А пък родната полиция ни пази
от невидим враг и от невидим гад!?
ИЗВЪНРЕДНО ЛЕЧЕНИЕ
Тъй ме научиха простите хора –
селяни трезви от нашия град :
Вирус с ракия успях да преборя ,
мамка му стара –вируса Гад...
ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ
Мила Родино ,
на екс ли ваксини
с чашките пием?
Тостът ни стряска ...
А в карантина
Райна Княгиня
знаме не шие ,
а - маска след маска ...
СЪПРОТИВА
Жадни за свободата
и в пандемия грипна
хванах просто гората
с една стара позната ...
Мацка - с маска в устата .
МВР – то ни пипна .
Гешев организира –
сам се самосезира -
с процедура в ефира –
пряко в Щаба на живо ...
Уж било съпротива !
Не изтрая душата
и душата ми кипна
в карантината грипна
като в спомен на тате
в кавър нов от борбата –
или алтернатива -
пак до болка позната ...
Туй е нашта държава :
има – няма такава
просто все ни отива
някаква съпротива ...
Е , такава е нашта !
Гешев пак ще ни хваща ...
Любомир С. Петров
Гр. Пловдив
Роден съм в гр.Пловдив, 1940 г. датата е 13-ти, месецът – февруари. Тук завърших
училище и висшето си образование. Специалностите ми са биология и химия. Преди да се
запиша за студент, бях работник в различни области, бил съм и войник След завършване на
висшето ми образование съм работил като учител в Добруджа и Пловдив – Английска езикова
гимназия, Френска езикова гимназия и спортно училище „Васил Левски“ , Пловдив., Като
биолог-технолог, в селското стопанство. През 1981 г. Защитих нужното ниво на френски език,
което ми позволи да работа като учител в държавата Мароко. Успоредно с научната ми
подготовка винаги са вървели и литературните ми пристрастия.
Публичните ми литературни изяви, на хартия, са са твърде скромни – две преведени книги,
една, по поръчка, от френски език с религиозна тематика, издателство „Веда Словена“, в
Пловдив и другата „Притчи“ на Дежлаладдин Руми , от руски, издателство „Многоточие-М“ ,
2019, София, и една, книжица „Приумици“, написана от мен, издадена от ИК
„Марица“ Пловдив, 2009 г. Също мои работи са публикувани и в три алманаха – разкази и
стихотворения, и в различни литературни клубове из „Мрежата“! Междувременно, дълги
години бях член на градския кино-клуб в Пловдив. Участвал съм в .направата на
късометражни, документални филми и като сценарист.
Семеен статус – жена, син, дъщеря, снаха, зет, внук и внучка. Може да се каже ,не успял
писател, но успешен дядо!
ГЛЕДАЛ СИ РАБОТАТА
/ носталгично /
НЯКОГА
явлението воюващ идиот бе добило широк размах, днес феноменът е, война
между идиоти.
***
СРЕЩАЛ СЪМ :
Колективна глупост, колективна кражба, колективна ежба, колективна лудост,
колективно клеветничество, колективна надхвала, но колективна похвала, никога!
***
СЕМАНТИЧЕН ВЪПРОС
Учител по логика: Има ли разлика в твърденията – попаднаха ръце в пари и
попаднаха пари в ръце?
Иванчо: В парите!
***
ПРАВИЛО
Който надскочи себе си, пада. Който надскочи властта, изчезва. Който скочи
във властта, изплува над закона.
***
КОЙ КАКВО БЛИЖЕ
Който бърка в меда, ближе си пръстите, който бърка във властта ближе,
комисионни.
***
ИНТЕРЕСНО
Защо чуя ли думата мърша се сещам за стадо, но чуя ли- стадо, сещам се за
електорат.
***
АДАПТАЦИЯ
В природата: Нагласа на организмите съобразно изменящите се условия. Така
те заякват и оцеляват във времето.
Между човеците: Съзаклятие между субектите “Х” и “У” срещу субекта “Н”,
изритват го и му скъсяват времето.
***
ПРЕ0ПОЛОЖЕНИЕ
Може да има и чисти, между измитите ръце.
***
ТВЪРДЕНИЕ
Петата посока на света е отгоре.
***
ИЗПЪЛНЕНО ОБЕЩАНИЕ
Обещавам прекрасен живот! – твърдеше кандидат за народен представител
и го получи.
НЕСВЪРЗАНИ ЧЕТИРИСТИШИЯ
Родена съм в миньорския град Перник, а живея в полете на Рила, в гр. Дупница.
По- малка съм от 80 години, повече съм от 70.
Преподавател съм по български език и литература.
Тридесет години насаждах в душите на младите хора доброта и възвишеност. Ценя
духовитостта у човека, самата съм с чувство за хумор и критичност към грозното и пошлото.
Убедена съм, че: „Светът е оцелял, защото се е смял!“
ГРИШАТА
Гришата, шестдесет и кусур годишен вдовец все още се чудеше дали е по-
добре да си вдовец или да имаш жена край себе си. Приживе жена му го гьлчеше
безспир я за пиенето, я за пословичната му непохватност.
Останал сам преди няколко месеца, той се почувства напълно безпомощен.
Нито знаеше кое къде да търси в къщата, нито смогваше да се справи с
безкрайните домакински задължения. Ту оставаше без топла манджа, ту пък
нямаше изпрана и изгладена риза, панталоните му не бяха гладени сума ми ти
време, а чорапи не обичаше да пере.
Работата се трупаше ден след ден и той изпадна в душевен смут, стигащ до
тревожна паника.
- Рано е, мислеше си той - ама трябва да помисля за жена. То не е казано,
че веднага ще се заженя, ама да почна да търся поне.
И докато по-рано се чудеше как да се отърве поне за някой ден от жена си и
да се порадва на мъжка свобода, сега денонощно умуваше как ще си намери
другарка и помощница.
Един близък му похвали някаква своя сродница от далечно планинско селце.
Стара мома, около петдесет годишна, здрава, пъргава, баш за Гришата.
- Ходи, Гришка, огледай, виж, прецени, какво ти коства?
И Гришата десетина дни премисля, претегля за и против евентуална повторна
женитба. Не че имаше кой знае какви мераци да се радва на нова жена, ама и
сам не се живее. Запуснатата къща го плашеше и предаваше хаоса си в душата
му. Нито знаеше от къде да подхване работата, нито имаше представа за колко
време ще я свърши. В една безсънна нощ той взе окончателно решение да
потърси похвалената мома. Стана призори, извади от долапа хубаво стъклено
шише. Наля отлежала ракия, очисти кило орехи, почуди се две или три луканки
да сложи в чантата. На развиделяване се обръсна старателно, прехвърли кичур
коса по оплешивялото си теме, облече възтесен раиран костюм. Вратовръзка не
сложи, че беше сред лято, а имаше опасност да притесни момата с твърде
градската си външност.
Беше август, Малката Богородица по стар стил. Жега та се не трае, ама
Гришата жена ще избира.
Пътува четири часа. Пустош и пек, чак сърцето да ти се пръсне. Пребърсва се
Гришата, гледа вяло наоколо, душата му е смутена, неспокойна, свита на четири.
Един невидим глас го пита: “Къде бе, Гришка, къде по тия чукари? В града жена
няма ли?” И сам си отговаря: “Не ми е лесно сам, а пък може точно тук да ми е
скрит късметът.”
И пак го човъркат въпроси: “Каква ли ще тая мома? Как ли ще ме посрещне?
Ами ако ме изгони? Колко му е?”
Хем се колебае Григор, хем дава газ по стръмния планински път. Душа няма
да погледне наоколо, да усети, че и в тая пустош има прелест, че и в тишината и
безлюдието има божия мъдрост.
Като превали едно голо, заоблено чукарче, подобно на оплешивялото му
теме, той зърна селото в долчинката. Малко, ни село, ни махала, задрямало на
припек, бездушно гледа и небето и непознатия гостенин.
“Как ли ще я намеря?” - отново се вайка кандидат-женихът.
“Абе в такова село двайсетина къщи, я има друга Дона, я - не, пък и да има,
няма да е стара мома. Сигурно ще се зарадва от все сърце, че ще я измъкна от
тая дивотия, в град да заживее”.
Пред първата къща на припек дремеше превит от две старец. Бръмченето на
колата го накара едва да отвори мътно старческо око.
- Има ли тука някоя Дона, дядо? - провикна се от прозореца на колата
Григор.
Трябваше да минат няколко секунди, за да отговори пробуденият старец.
- На кого коня? - така му се беше причуло на човека и така попита.
Григор разбра, че с дядото няма да се разбере и бавно продължи по прашния
път. На оградата на следващата къща се беше подпряла слаба жена и любопитно
надничаше.
- Добър ден. Търся Дона, къде живее? - пак попита Гришата.
- Я сам Дона. Защо?
Гришата й хвърли бърз поглед. Слаба, черна, изсушена от слънцето “досущ
слънчогледово стъбло наесен”. Бяла забрадка като стряха закрива половината й
лице. Свила устни, леко изкривени встрани, изразяващи подигравка, почуда и
презрение едновременно.
Григор излезе от колата и малко объркано взе да й обяснява, кой е, кой го
праща и защо е дошъл. Жената издаваше някакви звуци, нещо като: “хм”, “ъ”,
“е”, “а”, “и”, изреди всички гласни, без да се разбере одобрява ли или не
намеренията на непознатия.
- Може да съм стара, ама съм на цена. - със самочувствие продума Дона. -
Не съм спала с мъж и за такъв че се оженим.
Като я гледаше Григор, чудеше се на претенциите й. Жена на 50, пък ерген
търси и то да не е спал с друга.
“Тая мома акъл има ли?”
“И зъбите да са му здрави!” - добави тя.
“Боже, рече си Гришата, тая кон ли избира или мъж?”
Като бобова питка на оградата, подпряна на двете си тънки, черни ръце като
изсъхнали клони, тя го оглеждаше оттука - оттам. Погледът й пълзи от главата до
петите му, устните й се люшнаха от ляво на дясно и обратно.
- Ама аз си имам зъби, мои са си. А тия двата отпред са ми раздалечени по
рождение - сякаш се оправдаваше Гришата. После съобрази, че със зъби не се е
родил, но момата не разбра тази подробност, а втренчено гледаше зъбите му.
- Аз имам приятел зъболекар, той на празното място ще ми сложи изкуствен
зъб, ако се наложи.
Момата скептично врътна уста на дясно. Съмняваше се, че дефектът му ще се
оправи е един допълнителен зъб. После стрелна поглед изпитателно към голото
му теме, по което беше избила роса от жегата и от притеснение.
Гришата се обърка съвсем. Стоеше като на животински пазар, където
безцеремонно ти оглеждат козината, зъбите, копитата и килограмите.
Момата не се сети да го покани поне в двора на сянка. Отвътре проскубани
кокошки пригласяха на стопанката си: “Да... да... да. Не... не...не.”
Като стоеше пред плета, Гришата се чудеше как да постъпи. Момата явно не
го одобри, а и той не я хареса. Но мъжкото му самочувствие го глождеше
упорито, че трябва да си тръгне посрамен.
А Дона тържествуваше, че е показала достойнство на търсена мома от
градски кандидати за женитба. Ракията и орехите си останаха непокътнати,
момата недокосната. А на Гришата му остана надеждата да намери друга мома,
която да го оцени както трябва.
И пак си викаше, че е по-добре вдовец, отколкото посрамен жених. То пък
знае ли човек кое е по-добро.
Родена на нефаталната 13-та дата на лъвския месец август. Мъжко морско момиче от Варна
пред което мамино детенце не преде. Доказа, че афористката не е запазена територия само за
мъже. Издала е три книги: "Смешки без дрешки", "Апашите са от нашите" и перлата в короната
на българската афористка "АФОРИЗМИ".
Нейни афоризми са печатани в "Стършел", "Литературен свят", "Дума" и други ,както и в
чужбина: "Без навреда", Македония, "България", Чикаго, "България Сега", пак Чикаго, "Пламък",
Торонто, "Българи", Германия...
През миналата година й бе присъдена първа награда за афоризми в Международния конкурс
на Салона за българска култура и духовност, Чикаго "ИЗЯЩНОТО ПЕРО".
ПАРАДОКСИ
ФАКТОРИЗМИ
ПОЕТИЧНИ АФОРИЗМИ
ЕПИЛОГИЗМИ
Най-често си пъха носа навсякъде оня, който не вижда по-далече от носа си.
ЗЕМЕРАЗДЕЛЯНЕ
Отново съмна.
Слънцето показва се игриво.
Младежите поеха към кафета,
а баби, старци, бодри кат момчета,
въоръжени със бастуни и колчета,
поеха към чукарите с копривите,
че някъде на майната си
ще раздават нивите.
При бурни спорове
и дъх на лайка,
и тук-там спомената
нечия майка,
привечер настъпи мир.
Раздаден бе последния баир.
След знойна жега
и психика разбита,
накрая всеки се укроти
и започна да се пита:
-Божичко, ми кой ще ги работи?
ЛУДОСТ
Вървя си и приказвам сам.
Озъртайки започнах да се чудя,
дочувайки оттук – оттам
да шепнат – признак на полуда!
Човек насреща се показва,
ръце размахва като чук.
Тоя пък с кого приказва?
До него гледам няма друг.
Парламента взех да наблюдавам.
Сами приказват си без ред.
Та почнах да се успокоявам
е, значи всичко е наред,
то всички май не сме във ред.
ЕПИГРАМИ
152
„Лирични гласове“- София,2016 г., втора награда от Националния поетичен конкурс „Нека да
те има“ на читалище „Хармония“- София и в. „Втора младост“- 2014 г, втора награда от
поетичния фестивал „Листопад на спомените“- Варна, 2015 г., трета награда от Национален
конкурс за поезия на в. „Пенсионери“ и СБП - „Спомени далечни“- Варна 2012 г, трета
награда от Осмия Национален конкурс за поезия „Пролет моя“ на читалище „Н. Й.
Вапцаров“- София 2011 г, трета награда от Осемнадесетия национален фестивал „Листопад
на спомените“-Варна 2012 г., трета награда от Третия национален поетичен
конкурс“Горчиво вино“ – Петрич, 2016, трета награда от поетичния фестивал „Листопад на
спомените“- Варна, 2019 г., награда за виното от Мелнишки вечери на поезията- гр. Мелник,
2017 г., Отличие с плакет и грамота от Осмия поетичен конкурс „Доброглед“- гр.Димово,
2017 г.,Грамота за номинация на стихотворе-
ние в конкурса „Пътят към Итака“ на КДК „Нов живец“- Атина, Гърция,2018.
2. ДЪРЖАВАТА 7. КОМПЕТЕНТНОСТ
Наш“та паднала държава Този може ли да бъде компетентен,
този хал си заслужава: щом отвсякъде е, Боже, импотентен?
уравник всеки я краде,
докато я продаде! 8. РОБ И ГРОБ
Той е роб на чувства всекидневни,
но е гроб за тайни злободневни.
3. ЗА ПСУВАНЕТО
За каквото гласуваш,
такова ще псуваш! 9. РОБСКО ЧУВСТВО
Аз не съм всезнаещий пророк,
но за истина копнея.
4. ВЪПРОС Бедността ни днес не е порок-
О, управнико, ти тъй злочест, ние свикнахме със нея!
днеска имаш ли морал и чест,
за да водиш бедната страна 10. СКРИТО- ПОКРИТО
към една завидна бъднина? Когато крадливия се наядЕ,
излиза, като въшка на явЕ.
5. ЗА СЕБЕ СИ
Правят ми вече и място в трамвая...
Значи съм тръгнал- човече- към Рая!
СТИХОВЕ- КУБРАТ, 2020
БЕЗГЛАГОЛНО
Жена.Любов. Скандал. Побой.
Багаж.Такси. Сълзи. Порой.
И студ. Мъгла. Рога. Псувни.
В душа, в сърце, в очи- слани.
БОДЛИВА РОЗА
Главата все си блъскам във стена.
Заемам мъжки тази поза.
Сърцето на шавливата жена
прилича на бодлива роза.
Роден във Враца, трето поколение врачанин. Бил е депутат и зам.-областен управител на
област Враца, автор е на забавно-хумористичното издание „Речнико на Баце“, „Чергата на Баце“,
„Бисерите на Баце“, „Сиренье по врачански“, „Манджа с грозгье“, които са изпълнени с
диалектен език. Друг жанр е книгата му „Враца – в търсене на забравеното” – категория история,
археология и етнография.
Пищиков е завършил бившия Висш икономически институт “Карл Маркс” (сега
УНСС), специалности “политикономия” и “социология”. Възпитаник е на Френската езикова
гимназия – Варна. Депутат от ВНС. Прадядо му Димитър Калдъръмов е бил кмет на гр.Враца
(1905-1908).
БАНАЛНА ЛЮБОВ
ПАВЛИНА ПЕТКОВА
Гр. Бяла, Русенско
СЪНЯ НА ОВЧАРЯ
АФОРИЗМИ
ЕПИГРАМИ
СПАСЕНИЕ
Както вървим, някой ден
в разцвета на мутризацията,
ще се наложи на Диоген
да търси и демокрацията.
ХРОНИКА
Оказа се безпомощна България.
Дойде и от управници бедата.
Нe случихме със бившите другари.
Не случихме след тях и с господата.
САМОКРИТИЧНО
А аз навярно съм грешил,
вместо да хвана по чужбина
аз патриотично съм решил,
че съм ти нужен бил, Родино.
В КРАК
Всеки се е в себе си затворил.
Българина днес не вдига шум.
Да съм в крак и аз със всички хора,
вече си говоря сам, на ум.
АВТОШАРЖ
И какво като съм от чистите,
щом и власт, и престъпник ме газят?
Благословени са рецидивистите,
че отвсякъде ги пазят.
ПЕНСИОНЕРЪТ
Дори да беше от желязо,
едва ли издържал би той.
Съдбата сякаш го беляза
на прехода да е герой.
АКТУАЛНО
За нас и нашата държава
май настана тежко време.
Господ здраве да ни дава,
има кой да ни го вземе.
ИЗПОВЕД
Във тия битки съдбовни
и тия хора лъжовни,
остава ми верен до гроб
единствен празният джоб.
НАШАТА ТЕМИДА
Иде ми да и завидя –
нито чува, нито види.
ЗА РЕЧИТЕ В ПАРЛАМЕНТА
0,гордо наше слово,
любим наш говор мил.
Отново и отново
те правят за резил.
ЖИВОТЪТ
за някой хора бил поема.
За други бил направо ода.
За нас май никакъв го няма.
Кои сме ние ли? Народа.
ПЕНСИЙКАТА
С нея обиколих всички каси.
Тука парно, там - ток и вода...
Когато се върнах у дома си
нямаше от нея и следа.
ОТЗВУК
Търсим светлина в тунела,
а то тук-таме светулки.
Орис българска поела
ни от майчината люлка.
ЮБИЛЕЙНО
Моя милост на 90
Изградих си аз пиедестала
със събраните от мен годинки.
И на него преуспял застанал
си броя днес жълтите стотинки.
НАШЕНСКА
Едни вдигат тост.
Други гонят пост.
А народът прост
им служи за мост.
РЕАЛИЗАЦИЯ
Едни влизат в книгата на Гинес.
Други търсят друга прокопсия.
Аз да не изчезна тъй, мърцина,
влязох в книгата за вересия.
НАДГОНВАНЕ
Парламент, правителство, закони,
Депутати, президентство, съд,
себе си не могат да надгонят,
а пък ще надгонваме светът.
КЪМ РОДИНАТА
Българийо, каквато да те има,
за мен ще си все майчица любима.
Управниците ти обаче
на теб ще гледат като на погача.
Петър Иванов Иванов
Гр. София
МИСЛИ ЗА ЯНУАРИ
*
Разхождам се из Фейса и чувам - в кухнята се гърми. Бях сложил Яйца да се
варят. Нейсе, станаха печени
***
Та се сещам: Взех си глава керевиз за 3,50. пари. Като махнах корените и
го обелих, за мен останаха две пари и половина.
Светлин Трендафилов
Гр. Каварна
Светлин Красимиров Трендафилов – ,,Писателят на сънища” е 27
годишен художник, поет, музикант, дизайнер на архитектурна среда, танцьор и
педагог на обучението по визуални изкуства от Каварна, България. Автор
на шест самостоятелни изложби живопис и участник в колективни изложби в
България и чужбина.
Автор на книгите:
,,Мълчаливи крясъци” (2010г.) ; ,,В търсене на светлина” (2012 г.) ;
,,Между вчера и днес” (2017 г.) ; ,,Ти ли си Тя?” (2018 г.)
В периода 2001 – 2009 г. е състезател по спортни танци. Шампион на 5
града и втори в България през 2006 г. През 2009 г. влиза в майсторски
клас и прекратява състезателната си кариера. През 2015 г. се дипломира
като дизайнер на архитектурна среда във ВСУ ,,Черноризец Храбър”
(Варна). Същата година печели наградата на публиката в национален
художествен конкурс за изящни изкуства ,,Добротворчество” (София).
През 2017 г. е част от българския национален отбор на
международното акварелното бианале (Тирана, Албания) и свири като част
от подгряващата програма на концерта на диско легендите от 70-те „Precious
Wilson & ,,Eruption”
(Кранево). класиран като част от националния отбор на България на
международния младежки фестивал на акварела (Пловдив), както и на
международната изложба за рисунка „Self portrait” на фондация „VizArt”
(Тирана, Албания). Печели второ място в национален фото конкурс ,,Моето
лято” (Балчик).
Награди с първи места в:
Национален конкурс за живопис ,,Диря в морето” на Български професионален
моряшки съюз (Варна) 2017г.
Общински литературен конкурс ,,Моите будители днес- 2017” – НЧ ,,Съгласие-
1890” (Каварна) 2017г.
Осми национален поетичен конкурс ,,Моето синьо лято 2017” – фондация
,,Астика” (Бургас) 2017г.
Национален конкурс за меломани ,,Нарисувай Бендида”- група ,,Бендида”
(София) 2018г.
XV Общински конкурс за карикатура „Смешното в училище в карикатури“ –
Младежки център ,,Захари Стоянов” (Добрич) 2018г.
Хумористичен конкурс ,,Смях до сълзи” – НЧ ,,Съгласие” (Каварна) 2018г.
Национален хумористичен конкурс ,,Първоаприлска патерица”- Младежки дом
(Враца) 2018г.
XVI Общински конкурс за карикатура „Смешното в училище в карикатури” –
Младежки център ,,Захари Стоянов” (Добрич) 2019г;
На 24 май 2018г. негови произведения влизат в Библиотеката на Конгреса на
САЩ във Вашингтон.
На 7 май 2019г. е избран от Loud Concerts за българския ,,Метъл посланик” на
американската хеви метъл група ManowaR към световното им турне ,,The final
battle 2019”.
Негови картини притежават зам.- кметът на Балчик Стелиян Железов,
телевизионният водещ Драгомир Драганов, поп звездата Precious Wilson
(Eruption), пънк дамата на България Милена Славова (Ревю), рок звездата
Doogie White (Rainbow), музикалното семейство Frank и Lydia Pané (Bonfire,
Sainted Sinners) и др.
Носител е на редица награди в сферите на спортните танци, живописта,
фотографията и литературата. Публикуван в над 40 издания в България, както
и в Русия, Албания, Турция и Америка.
ВХОДЯЩО КОНТРОЛНО
Тоалетите засменя,
обзета от модна треска,
а аз тихо се пеня,
докато се хлеска.
Не бяха то блузони,
презрамки и полички
за всякакви сезони...
Изръчка сякаш всички!
Дремя си унило
до пробната завеса.
Навън се е смрачило,
а тя нищо не хареса...
Светломир Киров
Гр. Кубрат
Роден на 20 юли 1951 г. в гр. Кубрат, област Разград в учителско семейство. Основно и
средно образование завършва в родния си град. Завършва специалността „Българска
филология“ – редовно и „Журналистика“ – задочно в Софийския университет „Климент
Охридски“. Като журналист работи във в. „Кубратски зов“ – гр. Кубрат, Българска телеграфна
агенция – окръжен кореспондент за Разградски окръг, окръжния вестник „Ново
Лудогорие“ и областните всекидневници „Възход“ и „Гледища“ в Разград. От дълги години е
сътрудник на национални, регионални и областни вестници, списания и бюлетини и на някои
радиа и сайтове. Бил е учител в Ученическо общежитие „Максим Горки“ и СПТУ „Васил
Марков“ в Кубрат и в основните училища в селата Сушево, община Завет, Мъдрево,
Бисерци и Равно, община Кубрат.
Хумористични материали пише от 1972 г. Публикувал е в местния, областния,
регионалния и централния печат. Негови творби са звучали и по някои радиа. Сред
създателите на хумористичния клуб „Жарава“ в Кубрат. Има многобройни участия и
награди от различни конкурси и форуми. Негови материали са печатани в книги и други
издания. Член е на Съюза на българските журналисти. Издавал е вестниците „Весела
жарава“ и „Кубрат“.
Автор е на хумористичната книга „Кактуси“.
Коронавирусно четиво
Спящата красавица
Принцът намери спящата красавица, но не посмя да я събуди с целувка, поради
карантината.
Обява
Заменям коронавируси срещу вируси от обикновен грип. Доплащане !
Парадокс
Кучетата свободни, хората под карантина и с намордници.
Виртуално бебе
Хортензия и Спиридон се ожениха онлайн. Сега очакват първото си виртуално
бебе.
Рекордьор
Ловецът Наслуков отстрелва по 10 глигана всеки ден - чрез компютъра.
Мечти и кошмари
Имаше мечти за лятото, сега има кошмари в леглото.
Действителност
Най-после хората престанаха да се блъскат по опашките. Сега чинно стоят по на
два метра.
Закон
С кучета в парковете може, с внучета - не !
Корона
Вместо корона на победителка, миската Пелагия се сдоби с коронавирус.
Без гости
Никакви гости по време на пости, само битови забавления по време на епидемия.
Станислав Марашки
Гр. Бургас
втора награда за хумористичен разказ
Станислав Марашки е завършил френска филология. Автор е на няколко сатирични
книги , както и на множество хумористични разкази , фейлетони, лирични и
хумористични стихотворения , пръснати щедро в периодичния печат.Работил е като
преподавател по френски език и литература, журналист във в-к „Студентска трибуна” ,
редактор в Общинска телевизия Карнобат , литературен наблюдател във в-к „Кукуригу”
,зам.главен редактор на в-к „Забранено за мъже”, преводач в електронното
българо-френско списание BulgariЯ , водещ на рубриката „Литературен концерт” във в-к
„Бургас днес и утре” и др. Член е на редколегиите на литературните списания „Жажда”
и „Лик”, основен идеен генератори рецензент на алманаха на Конфедерация на
българските писатели „Думите”. .Важна част от усилията му за популяризиране на
българската литература зад граница е дългогодишното му сътрудничество с преводи и
литературна критика на сп.”Ревю периодик”, Париж.
Специализира се в областта на превода на хумористична проза от български автори
на френски език.Негово дело са и преводите на стихосбирките на швейцарската
поетеса Катрин Емри „Маршрути”, „Не спира времето” и „Силата на думите”. Марашки е
редактор на 35 книги. По негова идея, мениджърски умения и пряко участие като
председател на жури беше организиран конкурсът „Голямата книга на малкия град”,
чрез който беше даден път на много талантливи автори от най-отдалечените кътчета на
страната.Член е на СБЖ , зам.председател на бургаския сатиричен клуб „Морски таралежи”
,основател и пръв председател на Конфедерация на българските писатели.. Песни по
негови стихове звучат редовно от сцената на Сатиричния театър „Алеко Константинов” .
Марашки е носител на 35 национални литературни награди, както и на почетния знак
на Бургас и почетния знак на Министерството на културата „Златен век” за цялостен
принос в развитието на българската култура.
ЗАДОЧНИК
Казвам се Станка Мезева, но в творческите среди съм известна с името Таня Мезева.
На 57 години съм, семейна. Родом от Варна, но работя във Велико Търново. Магистър
съм „социални дейности” и магистър „психолог”. Работя като областен координатор за
Велико Търново към Проект към Агенция за социално подпомагане – МТСП.
Стихове пиша и публикувам в литературни сайтове - „Откровения”, „ХуЛите” и
„Стиховебг”, както и на страницата си във Фейсбук, повече от 12 години. Имам издадени
пет самостоятелни стихосбирки - „Палитра за децата, с поуки от гората”- 2011 г., „Навън
вали доброта – В душата ми валят сълзи” – 2014г., „Поглед към звездите – Мост към
любовта” – 2017г./, „Добротворци”- 2018, съдържаща детски стихове с поуки и илюстрации
за оцветяване и „България ще я бъде” -2019, съдържаща 21 легенди и 30 стиха за България.
Мои творби са включени в над 30 алманаха - „Тракийска лира”, „Пролетни звънчета”,
„Листопад на спомените”, ”Съвременна българска поезия”, Сп. „Пламък”, „Песента на
сълзата”, „Тя”, „Българо-сръбско приятелство”, „Часовникова кула”, „Читател до
поискване” , „Думите”, „Точка на пресичане”, „Цветя от ангели”, „Пъстър свят”, „Нарисувай
ми стих”, „Огърлица от разЛОМни слова”, ”Нарисувай ми любов и вино” и др.
В годините съм печелила призове в национални и регионални поетични конкурси, като
последните са Трето място в „ХІІІ Национален конкурс са поетеси Дора Габе – 2018г”,
„специалната награда” в „Първия национален конкурс „Огърлица от разЛОМни слова”,
проведен през 2019 г. в гр. Лом, грамота за отлично представяне в Национален конкурс
„Човекът на новото време”, организиран от Международен електронен вестник „Сияние” –
2020 г. и поощрителна награда в ХІХ Национален поетичен конкурс „Любовта…”, гр. Враца.
Печелила съм първи места от обявени предизвикателства за детска поезия в сайта
Откровения, в годините 2017, 2018 и 2019 г.
От няколко години, освен писането на стихове, се опитвам да трансформирам
творческата си енергия в рисуване на платна и камъчета, както и танцуване на български
фолклор, което ме прави истински щастлива.
МУЗ И МУЗКА
/на поетите, чийто Музове и
Музки временно са ги изоставили/
ПОЛОВИНВЕКОВЕН... ХЛАПАК
С гласовете на малцина
пак избрахме ний мнозина.
Тез, които победиха
жътвата я днес закриха…
НОСТАЛГИЧНИ КРЪГОВРАТИ
които те унищожаваха
и оставяха без гроб и спомен.
Но днес на място ги поставиха.
И в гроб ги сложиха. Огромен!...
ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОРЪТ
Марин Колев е завършил висше образование в Селскстопанската
академия София. Работил е доста години като главен агроном в Трудово
земеделско кооперативно стопанство и като Заместник директор на
Машинно-тракторна станция. След закриването на тази станция другарят
Колев, като номенклатурен кадър на управляващите, е назначен за Заместник
директор по административните въпроси в Държавно учреждение с
изследователска и внедрителска дейност в областта на селското стопанство.
Служебните му задължения са да ръководи административните служби,
шофьорите на служебните автомобили и другите обслужващи звена. Понеже
има болки в краката, не ходи по задачи из града, а изпраща свои подчинени.
В учреждението не посещава канцелариите да проверява как работят
подчинените му служители, а по вътрешния телефон ги извиква в кабинета си
да им поставя задачи и да се отчитат.
Една сутрин извиква машинописката в кабинета си и споделя:
- Ленче, много съм натоварен със задачи ( разбирай: четене на вестник
"Отечествен фронт" и заспиване с подпрени лакти върху бюрото ). Моля те,
напиши на един лист да не ме безпокоят за дребни работи и го залепи на
вратата на кабинета ми.
- Добре, другарю Колев. Но, понеже буквите на пишещата машина са
дребни, да го напиша ръкописно с по-едри букви?
- Не възразявам, напиши го както можеш! - Отговаря бодро Колев.
Ленчето веднага сяда на бюрото си, взема бял лист хартия и с черен
химикал написва с едри букви: "ВНИМАНИЕ! ПРИ ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОРА СЕ
ВЛИЗА САМО ПО ГОЛЯМА НУЖДА!". Тази табела вече е залепена с тиксо на
вратата на кабинета на другаря Колев.
Първият пожелал да влезе при заместник директора е инж. Георгиев. Той
прочита табелата, усмихва се весело, но преценява, че неговата нужда е
голяма, се осмелява да влезе и казва:
- Другарю Колев, разрешете ми да ползвам Джипа до базата. Ще
изпитваме нова машина за оран в широкоредови лозя.
- Георгиев, свържи се с шофьора Иван, ако той е съгласен да пътува, аз
разрешавам - заминавайте! - Веднага отговаря Колев.
След около един час, пред кабинета на Заместник директора идва
счетоводителят Панов, прочита предупредителната табела и сериозно се
замисля: "Голяма, или малка е моята нужда? Малка е - и затова ще отида в
тоалетната".
Пред Новогодишните празници в Салона на учреждението се
организира весело честване. Няма столове и маси, няма ядене и пиене.
Директорът на учреждението поздравява персонала с пожелания за мирна,
щастлива и плодородна Нова година, след това група деца изнасят програма с
песни, рецитали, хора и ръченици. Раздават се подаръци на децата и започва
най-веселата част на тържеството. Музикална уредба свири без прекъсване
класически и модерни танци, български хора и ръченици. Танцува се по
двойки и индивидуално - кой както може. Най-добре се изявява Заместник
директорът Колев. Той е неуморим - сега не го болят нито краката, нито кръста
- иска да танцува със всичките си служителки и ги сменя една след друга. При
тези танци има традиция - ако някой иска да отнеме партньорката на
танцуваща двойка, поставя шапка на главата на кавалера и той трябва да я
отстъпи. Шофьорът Петко Прекъсвача поставя шапка на главата на Колев, но
той вместо да отстъпи партньорката си, хвърля шапката на пода, продължава
да танцува и най-безцеремонно заявява:
- Момче, не се навирай на коня в краката!
СТАРИ ПОГОВОРКИ С НОВО ЗВУЧЕНЕ
ПЛЕВЕНСКИ ИСТОРИИ
1. Начин за отслабване
Мъж на средна възраст влиза при личния се лекар и му казва:
- Докторе, дай ми нещо за отслабване, защото напоследък много
напълнявам.
- Предлагам ти два начина с еднакво действие, ти си избери кой да
приложиш поне един месец: Първия - Бурен секс с жената всяка сутрин. Втория
- Бягане всяка сутрин до Кайлъка и обратно.
Без много да се замисли, пациентът отговаря:
- Ооо, ще бягам, Кайлъка не е далече - само три километра!
2. Родилното отделение
Млада жена ражда в родилното отделение на Университетската болница
в Плевен. Съобщават на бащата, че му се е родил син и той веднага пристига в
болницата, но понеже не го пускат да влезе, застава на двора под прозорците.
След малко на прозореца се показва родилката с детето в ръце.
- От далече не виждам на кого прилича детето? -Пита бащата.
- Ти не го познаваш... - Отговаря майката.
3. На тролейбусната спирка
Малкият Стоянчо и бременната му майка чакат на тролейбусна спирка.
Люлеейки си след огромния си корем идва мъж, който се спира зад момчето.
Стоянчо го пипа за корема и казва:
- Чичо, майка ми чака момиче, ти какво чакаш?
- Аз чакам тролея. - Отговаря спокойно човекът, без да се съобрази, че
момчето му се подиграва за големия корем.
"То, наистина, от този голям корем може и тролей да излезе!" -
Помислил си Стоянчо и се отдалечил, за да не се засмее.
4. Другарска жалейка
Когато умре човек от персонала на държавно предприятие,
ръководството отпечатваше "Другарска жалейка", която се разлепваше на
публични места из града. Двама граждани четат такава жалейка и коментират:
- Добре са написали кога е роден и какво е работил човекът, но не пише
от какво е умрял! - Чуди се единият гражданин.
- Как да не пише? Виж, най-отдолу пише: "От административното,
партийното и профсъюзното ръководства".
6. Презервативът
Златев - учител по Физическо възпитание в Мъжката гимназия се отнася
приятелски с учениците и ги предразполага за по-интимни разговори. Един
ден те му задават следния въпрос:
- Другарю Златев, кажете какво е удоволствието, когато се прави секс с
презерватив?
- Момчета, презервативът е добро предпазно средство против
венерически болести, но удоволствието е както, когато се ближе мед през
буркана.
Роден съм през 1960 г. Живея в град Варна. Занимавам се с илюстрации на книги,
демотиватори и фотошоп от 9 години. Пиша афоризми, епиграми и миниатюри.
Публикувам мои творби в „Стършел”, „Трета възраст”, „Афера”, „ПАН.бг”, „Литература
и изкуство” и в „24 часа”. Особено са ми на сърце така наречените подложени
афоризми, т.е. афоризми написани върху картинка(подложка).
ПРАКТИКО - ПРИЛОЖНО
Преди работеше като бръснар. В практиката си имаше ужасни случаи.
Веднъж дори неволно отряза на клиент ухото. Започна панически да му се
извинява.
Оня обаче не го слушаше…
ТОТАЛЕН СРИВ
България загива тотално!
Има грамотност – няма култура,
има пиене – няма мезе,
има власт – няма съвест,
има чума – няма прасета,
има мечки – няма Боримечки…
НЯМА
Най-употребяваната дума у нас е думата „няма”.
В здравеопазването няма заплати, няма направления и лекарства, няма
лекари, няма легла, а някъде няма изобщо болници.
В армията нямането е по-добре: там няма само военнослужещи, самолети,
кораби, храна, облекло и обувки. Всъщност в армията освен казарми, няма
и армия.
В животновъдството няма животни. Например няма прасета, крави, овце и
кокошки. В саламите няма месо, да не говорим, че в млякото вече няма и
мляко. В селското стопанство няма плодове и зеленчуци. В транспорта
няма добри пътища и нови автомобили. Пенсионерите нямат добри
пенсии, а в селата пък няма пенсионери. В Народното събрание няма
достойни политици, а в общините няма некорумпирани кметове. На
стадионите няма публика, защото няма футболисти, обаче отдавна няма и
футбол.
Нямане има във всички обществени сфери, но в медиите това нямане няма
да го видите. Там нямане – няма.
Няма лабаво!
Лабаво няма!
ЗАРАЗНО ЗЛО
Освен нашумелият „Корона вирус”, на мода отдавна и приоритетно у нас е
и „Корупционният вирус” наречен още „Булгарикус – корупциус”.
Разпространява се много бързо чрез кашляне и кихане.
Чиновникът зад гишето щом се закашля, трябва да кихнеш. Митничарят
като се закашля – кихаш и на него. И така кихаме на доктори, катаджии и
съдии, докато в един момент цялата нация – заразена.
Хачик Лебикян
Гр. Русе
Послепис: Братя, вий сте по-учени от мен. Ако можете да разчетете какво
пише на табелките на дюкяните, най-почтително ви моля, пишете ми. Но на
български. Дано и вий не сте прописали на латински.
Бог да ви благослови, светци!
ЪНДЪРГРАУНД ЕНЕРГЕТИКА
АФОРИЗМИ
15. Само хората, които най-много те обичат, те виждат такъв, какъвто би искал
да бъдеш, останалите те виждат такъв, какъвто си.
18. Брак, в който партньорите се допълват като едно цяло, е брак между
половинчати личности.
СТИХОТВОРЕНИЕ
ОДА
ЗА ГЕРОИНИТЕ НА НАРОДА
В градинката пред Народния театър
две пейки, една през друга, си правят вятър:
– Ти, дружке, си Институция велика!
Ах, как сплотяваш актьора и критика
и родни интелектуалци-маргинали
изкуство и култура на страната дали!
– Не, дружке, ти си по- и най-велика! –
със храброст чутовна, както се вика.
На тип височайши дари усамотение
игнорира Извънредното положение.
Твоят стоицизъм е пример за войската -
удържа на шефа ѝ цивилен телесата!!!
ЕПИГРАМИ
КЪСМЕТЧЕТА НА ПРЕХОДА
НАЦИОНАЛНА СТАТИСТИКА Едни изтеглиха нетно тегло,
Числата бележат ръст други – брутно наверно.
по най-важния показател: А на мене, за добро или зло,
вирене на среден пръст се падна… тегло черно.
от избран и от избирател.
КЪМ
НАШЕНЦИ (НЕ)БУДНИТЕ ГРАЖДАНИ
Каквато им е орисията Хвърлянето на прах в очите
такъв им е мирогледът: докато блажено спите
яде ги лакомията едва ли е проблема ви значим
и в чуждата чиния гледат. праха щом всички ще платим.
ШЕСТО ЧУВСТВО ГЛЕДНИ ТОЧКИ
Гребенът на вълната Чешат си езиците по върховете:
счупи на не един главата. У нас животът по масло и мед е.
И този пуяк надут Това е повод сгоден да им кажа:
ще бъде сдъвкан и изплют. Мой ред е и аз филия да намажа.
АУДИЕНЦИЯ ИЗЦЕЛЕН
Адска жега навред е нахлула, Докато се гърчех с нечовешка гримаса
но аз извадих късмет. споходи ме мисълта на древен мъдрец:
Зъзна срещу Абсолютна нула „Не чакай лек от Здравната каса,
в шефския ѝ кабинет… извади сам зъба си с конец!“
БАРТЕР РАЗДВОЕНОСТ
Изкушен от мисъл за облага Народа трябва да се уважава –
свободата си човек залага. той по нрав е великодушен.
И унесен си избира Но нещо силно ме смущава –
намордника със синджира? хем е недоволен, хем е послушен.
ВИДЕОНАБЛЮДЕНИЕ.bg
Завиждам ти за видеокамерите, детенце,
над твоите креватче, масичка, гърненце.
А мен и днес като стрела ме пробожда
от портрета строгият поглед на Вожда.
ВИЗИТНИК
Неустоимо предложение –
ново мобилно приложение:
и заспал народ, и ВИП персона
гальовно будим по телефона.
БУДЕН ДРЯМКОВ
тийм мениджър
фронт офис – площад ПОДБАЛКАНСКИ РОЗИ
Дисекции на обществото.
Гадаене – по потеклото.
Политическо еквилибриране.
Изборно моделиране.
Роден в град Враца. Работи, пише, яде, попийва и ... каквото дойде.
Зодия СТРЕЛЕЦ. Понякога, в мигове на резигнация се самоопределя като зодия ПУСТИНЯК.
Тръгва към литературните си прозрения след богат житейски опит - селскостопански работник,
бетонджия, шлосер, спирач в же пе-то, пощальон. Участвайки в изброените социални
експерименти, Цветан Дочев успява да завърши начална и социална педагогика в НЗУ „Неофит
Рилски”. Един от идеолозите на съпротивителното организирано хумористично движение във
Враца и на смехотворната академия „Мюзевир”. Основното жизнено кредо на врачанския
сатирик е, че ежедневното социално мачкане на индивида трябва да го втвърдява и че този
процес трябва да се приема във фалистичен смисъл - тоест, да довежда потърпевшия до
перманентна интелектуална и духовна ерекция.
Книгите на Цветан Дочев „Сандали на босо”, „Таралежовини”, „Об/м/рази
врачански”, „Рецептите на Дедо Скръц от Враца”, „Смях до 101 вица и обратно” и
Врачанщини чрез Дедо Скръц са изключително пъстри жанрово. Те съдържат къси
разкази със сериозни и хумористични сюжети, анекдоти, ситнежи, чорлави мисли,
закачки на базата на псевдопечатарски грешки, афоризми и вицове.
Автора има съществен дял в извеждането на архаичния врачански говор на бял
свят, благодарение на който общуването става по-образно.
Същинското име на автора - Цветан, което в българския именник значи цвете е
предпоставка за цветността на неговото житейско поведение. А само човек с подобно
житейско поведение би могъл да твори истински. Радичков бе казал за нашият край -този
див Северозапад. Дочев в някаква степен продължава този градеж в устояване на дивото като
метафора на прекрасното, което в крайна сметка ни кара да бъдем подобри и човечни. И в
това е смисълът на неговото творчество.
На опашка за демокрация
Опашка за банички. Част от опашката съм. Редът ми идва. Питам учтиво дали
дали баничката е със сирене, мазнината каква е? Красивичката продавачка ми се
сопва. „Нали пишело! Да чета!“ Извинявам се и пак питам дали е със сирене или
с извара баничката, или с някакъв друг продукт. Преди злата мадамка да ми
отговори, от опашката ме наричат „дядка заядлив“. Канят ми се. Щели да ме
„рендосат“. Бавел съм ги. Настоях за отговор. Продавачката-изкрещя ми. „Била с
извара баничката, ма така било прието вече навсякъде да я наричат-баничка със
сирене!“
Хвърлиха ми „баничката със сирене“. Част от тълпата ме изпрати с ръмжене.
Другата ме псуваше или кълнеше наум. (Чух ги ясно!) Мръднах няколко крачки
встрани. Отхапах от ерзаца. Бях гладен. Спомних си за баниците преди. А и мама
бе професионален майстор-баничар.
Потокът от спомени бе прекъснат от клошар, който изследваше близкото
кошче. Отпи от захвърлена бутилка с боза (маалии, добре, че не попитах от какво
е бозата!) Каза ми с усмивчица, че и баничките са като Демокрацията в България.
Дадох на клошаря пари да си купи цяла баничка - със сирене. И той се
нареди на опашката.
11. След време котката Пеши роди – четири. И всичките черни. Дали да не ги
боядисам червени, да речем. Така, да не минава черна котка път на
комшиите.
Карантинни карантийки
***
Отивам в парка да погълна малко въздух.Като изкочиха срещу мене едни
органи.
-Дай си данните ще ти пишем акт!
Като разперих ръце като Христос на кръста! Като се юрнах срещу тях.Като се
развиках:-Обичам ви! Ще ви разцелуваам!
...Къде изчезнаха тези хора...?
АВТОР Стр. №
Александър Щинков ………………………………………………………………………………. 3-5
Ангел Николов ………………………………………………………………………………………… 6-8
Ангел Павлов ………………………………………………………………………………………….. 9 -11
Антон Атанасов ………………………………………………………………………………………. 12 - 14
Антон Цаневски ……………………………………………………………………………………… 15 - 22
Борислав Ганчев …………………………………………………………………………………….. 23 - 26
Борис Цветанов - поощрение за кратки форми ..…………………………………. 27 - 30
Валентина Панова ………………………………………………………………………………….. 31 - 32
Васил Сотиров - първа награда за стихотворение ..……………………………… 33 - 35
Велико Огнев ...……………………………………………………………………………………….. 36 - 39
Велислава Райдовска ……………………………………………………………………………… 40 - 42
Венко Димитров ..………………………………………………………………………………….. 43 - 45
Весела Иванова ………………………………………………………………………………………. 46 - 47
Веселин Димитров .....……………………………………………………………………………. 48
Веселин Зидаров………………………………………………………………………………………. 49 - 53
Георги Крумов - поощрение за разказ и стихотворение ..……………………… 54 - 55
Георги Панталеев .....……………………………………………………………………………… 56 - 57
Георги Янев .....……………………………………………………………………………………….. 58 - 61
Герил Сивер ..……………………………………………………………………………………………. 62 - 65
Димитър Атанасов .......…………………………………………………………………………….. 66 - 69
Димитър Грудев .....………………………………………………………………………………… 70 - 72
Димитър Курдоманов ........………………………………………………………………………. 73 - 76
Драгомир Богомилов - награда "Дулинко Дулев"…………………………………… 77 - 82
Здравка Христова - награда на Конфедерация на българските писатели 83 - 85
Златко Станчев .......……………………………………………………………………………….. 86 - 87
Иван Беловски ......………………………………………………………………………………….. 88 - 89
Иван Димитров ………………………………………………………………………………………. 90 - 92
Иван Северняшки .…………………………………………………………………………………… 93 - 96
Иван Трифонов ………………………………………………………………………………………. 97 - 101
Иринка Петрова ……………………………………………………………………………………….. 102 - 104
Йорданка Раданчева - трета награда за разказ ......………………………………… 105 - 111
Кики Димитрова .…………………………………………………………………………………….. 112 - 116
Д-р Красимир Манолов .…………………………………………………………………………. 117 - 119
Кяшиф Юмер .………………………………………………………………………………………….. 120
Лозан Такев …………………………………………………………………………………………….. 121 - 126
Любомир Петров ...…………………………………………………………………………………. 127 - 131
Магдалена Вучева ………………………………………………………………………………….. 132 - 137
Мариана Стоянова …………………………………………………………………………………. 138 - 142
Мая Цекова - трета награда за кратки форми ..…………………………………….. 143 - 145
Надежда Станулова ……………………………………………………………………………….. 146 - 149
Нено Стойковски ……………………………………………………………………………………. 150 - 153
Никола Апостолов ………………………………………………………………………………….. 154 - 156
Огнян Пищиков ………………………………………………………………………………………. 157 - 158
Павлина Петкова ......................................................................................... 159 - 162
Петко Спасов …………………………………………………………………………………………… 163 - 166
Петър Иванов .............................................................................................. 167 - 168
Росен Русев …………………………………………………………………………………………….. 169 - 170
Светлин Трендафилов ……………………………………………………………………………. 171 - 175
Светломир Киров …………………………………………………………………………………… 176 - 177
Станислав Марашки - втора награда за разказ .....…………………………………. 178 - 180
Таня Мезева ……………………………………………………………………………………………. 181 - 183
Теменуга Джурова …………………………………………………………………………………. 184 - 186
Тодор Билчев ………………………………………………………………………………………….. 187 - 189
Тодор Хаджиев ………………………………………………………………………………………. 190 - 194
Румен Узунов - (Туко Рамирез) .…………………………………………………………….. 195 - 196
Хачик Лебикян ………………………………………………………………………………………… 197 - 200
Христина Острикова - първа награда за кратки форми ..……………………….. 201 - 202
Христо Недялков – (Хри100) - втора награда за кратки форми ..………….. 203 - 207
Цветан Дочев – (Дедо Скръц) .………………………………………………………………… 208 - 211
Янко Митев .…………………………………………………………………………………………….. 212
СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛИ НА
XIII НАЦИОНАЛЕН КОНКУРС ЗА ХУМОР И САТИРА
ГР. КУБРАТ 2020 г.
Община Кубрат