НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ИЗЛИЗА ВСЕКИ ПРИСЪСТВЕН ДЕН
' 7 а а С а т е аа еднократна публикация а Л ъ о я а з в я
| | ; т в « к * са* ^ за
За публикация ,от търговски характер, включително I
аа стксжване на поедпазяи коякусдгтя до 100 думи —
3-000 яеаа: до 150 Думи — 3.000 лева; за по at-ад от 150 дума
gso 1.000 дева за всеки 50 жуч* яли част ст толкова.
За всички останала публикация. вклю чително оезалга- , за цяла гоаина или за п ървстс шестмесечие най-къснс д«
а я к т г на съдилищ ата за оЛяваваа« а. аесъ стсятелн о ст и
•ъ з гга н с в я в д я е ка търгсвс&я права ' д о 100 jvm h — 1.000 дв.; до
150 думш — I.S00 ле.: за аса е че от 150 ду м а, во 500 дв. за всаса
SO 3 vmm мяа част с т толкова.
Отлеляа страница за табелараи а други публика пие
12 .П0Г1 лв-
Пгпсавжи аа търговски пг/бдвкацив за 20 дум я ала част от
¥слк>-.вг — 300 лева.
П спсавяи чг остзиаяяте йуйлтсаягай за 3 ) дума яли част от
%елк<>бг — 1п0 лева.
С гс тв етн н те суми се внасят язп оавс & касата на печатницата —
• / л „Д о в д у ксв " № 5> яли по чекова скетка № В0.
Ръкоп и си те се запазват тра месеца о т -------
тяхисто оЛяассдагве.
Г о я и н а LX1X СОФИЯ, сряда, 30 април 1947 година
ОФИЦИАЛЕН ОТДЕЛ
НА ОБЩ. СГРАДИ, ПЪТ. И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО
УКАЗ
№ 15
В И М Е Т О НА Н А Р О Д Н А Т А РЕП УБЛИ КА
Председателството на Народната Република България
По до кл ад а яа М иннстра на общ ествените сгради, пътищ ата в
вдагоустройството, под № 2445 от 10 март 1947 година.
Постановихме я постановяваме:
Д а одобрим и зготзення в М инистерството на благоустройството
от нзрочно назначена м еж дуведом ствена комисия
П Р А В И Л Н И К
за пр-^чгкране в строеж на сграда а ааженерна съоръжения а зе­
метръсните района на България.
О ТДЕЛ I. ОБЩ И Б Е Л Е Ж К И
Гл. 1. Приложение
Чл, 1. Този правилник установява изискванията, на кои го трябва
да отговарят сградите и инж енерните съ о р ъ ж ен и я , кгшго се строят
а зем стръсн н те райони от V II, VIII и IX степен, но таблицата на
Ф орел— М еркали в територията на Б ъ л га р и я. В райони с VI и по-
м алка зем етръсна с-епен, изискванията на този правилник нг са
задъ лж и телн и.
О Т Д Е Л II. ОБЩИ И ЗИ СК ВА Н И Я И У К А ЗА Н И Я
Гл . I. Установяване степента на строителния район в земетръсно
отношение
Ч л. 2. Степента на строителния район а зем етръсно отношение
с е определя от картата за сензм нческото райониране на България
а ст.п р и л о ж ен и я списък на селищ ата (виж края. на правилника). -
Ч л. 3. При планиране н препланнране на населенн места в про­
мишлени райони, трябва предварително • д а се о п ред елят геологиче­
ски те условия.
Гл. 2. Избор н а мястото за строежа
Чл. 4. При нзбора на м ястото за стр о еж трябва д а се ала пред-
пвд следното:
М алко пригодни иочвн за строеж се считат:
а ) тези, к о т о са излож ени на срутване или п л ъ зган е' и теза,
които са р езу л тат от срутване или п одхлъзване;
б) попадащ и в райони, претърпели геотектоннчна деформации при
зем етресения;
заблатени почви н наситени с вода ронливи почви;
г) в крзи на урвите и подн ож и ето на екзтовете;
л ) т и-1к л о 1гн по-стръмни от 1:3, с изклю чение на участъците
р а з п о я ->'--гни в ъ р х у скали.
S i ' м с к к а . В случай, когато е необходимо да се строи на
.’такива к е с т а . топбна, п ^ л и тп о чггад ето »п работите, тези места да
бъл*»»д > . ^ 1«онн. ргьунстеяи. изсуш ени (отгоднени) и ппчвепени в
състоАнне п р а което е в-ъзможно осъ щ ествяван ето на строежа.
А бонам ентът е: годиш ев 2.100 ля. за Б ъ лгарея а 4 000 л *.
страиствс. вклю чително н съдърж анието; полугсдрш еа
1.300 лееа за Б ъ л гар и я и 2-500 лева за странство. Сумите са
внасят на касзтг при Д ъ с ж з в . печатница Зтл. Д о н д у ко в 51
или по п о т . чекова сметка -V* S0. кгто изрезката зт чекове
бележ ка служ и за оправдателен документ. Абонирането ггавв
25 декември (за сл ед ващ ата годена) и за второто ш естмесечие,
■ай-къснс д с 25 юни (за текуш гта гсд яяа): Вестникът запсчва да
се изпраша с т деня на п олучавгне в аям ииястрапяята ва „Дъ ржава»
вестник“ известието с т чековата служ ба.
О тделен броА о т текущ ата финансов* годяиа струва 15 девв, 4
от неп осгедствечо минала — 30 лева.
Г с д и т н с с ъ д ъ р ж ан и е яа „Д ъ р ж ав ен вестник" — 100 дева.
Реклям апяв за неполучени о т абонатите броеаа с а " приемат: аЛ
Ссфия • а п родълж ение на 3 дни я з а . провинцията — за 10 дна о»
датата, кся тс носи рекламаинонния брей. . . .
Всичко, коетс се отнася до вестника, се адресира напвавс т
« Д ъ р ж авен вестник“ пра Д ъ р ж авн ата печатняла — София.
Брой 98
Гл. 3. Изисквания при статяческате нзчнелеияа
Ч л. 5. При стати чески те изчисления на конструкциите, осве*
обикновеното аатопарване, трябва да се вземат п од внимание я
инерччите силиг които с е пораж дат при земетресения.
При сгради, и зпълнени съ гласно изискванията на този правил­
ник. тези инерчни сили не се вземат под внимание.
Чл. в. К огато тези зем етръсни сили се взем ат под вннманае а
и зчисленията — наред с теглото и натоварването, т е с е прилагат
в ц ен тъ р а на те ж естта на всеки конструкцнонен елемент, като хо*
ризонтална сяла, равна по величина:
а) в района о т VII степен на 1/40 л от теглото на
б) в райони о т V III степен на 1/20 i елемента +
в) в.райони от IX степен на 1/10 J натоварването.
Чл. 7. Х оризонталната сила о т чл. 6 с е взема при изчисленият*
в нан-неблагопрнятно полож ение за изследвания елем ент на коа^
струкцията. Тя с е приема като статическа сила.
Ч л. R. Високи с ъ о р ъ ж ен и е, напр. кум и кн .водадс ку л и . сграда* ,
чието отнош ение на височината къ м най-м алкая размер на х ора- ,
зонтзлното сечение е равно ял а по-голямо о т 5. се итчисаяват, като
хорпзонталяата сила на инерция се взема в най-горния край (върха),
съ ответно д в а п ъти по-голям а о т стойностите на чл. 6 . З а м еж дин­
ните сечения силата на инерция ое получава чрез ди аеар яо яктерво* (
лиране.
Чл. 9. К огато взем ем едновременно действие на зем етръсните
сили с тези от сняг и в я тъ р , то стойностите иа последните се нгма-
л яват с 50*/* о т предписаните в правилника за натоварванията а»
сградите.
Чл. 10. Щ ом в изчисленията са взети а земетръси.гге сили «зХ
вииманне. то допустимите напреж ения м огат да с е увеличат с 5044
( т. е. сигурността д а с е намали с 1/3). ■•
При това д опускане, напреж енията не трябва д а превиш ават 8 0 ,
о т гряиицатя на провлнчането з а м еталите и 70*/* о т гр а н и ц ата .к а
счупването за д р у ги те материали. . -••
Това не се отнася за напреж енията" на срязване я опън а а iuh
менна зидария. ’
Чл. I I . Д оп усти м ото натоварване н а . почвата п р и -.взем аае я о ^ -
'• внимание зем етръсн и те сили м ож е д а се повиша с 50*/* за сюита,
©дър, п ясъ к , ч ак ъ л и зд р а в -м е р ге л н с 25*/» за насипи* <почва, си­
тен п яс ъ к и средно е д ъ р пясък, добре наслоена суха" глина, както
в ч а к ъ л с лл зето ве примесени с м ал ко п яс ъ к (вж . ‘„правилника за
натоварванията на сгради те и за допустимите натоварвания на поч«
вата при сгради “ ). .^г .. г ' ■у,
Чл. 12. К оеф и ц и ен тът на устойчивост, срещ у п рекатурзане а ^
п лъ зган е на съ о р ъ ж ен и ята, не трябва д а б ъ д е по-м алък о т 1,10.
Ъ г ъ л ъ т на триенето на челните плоскости на зидарията с почвата '*
се приема равен на н у л а. .’ .
Чл. 13. У стойчивостта н зд равината на подпорните стени трябва
д а удовлетворява услови ята на изчислението, с вземане под внима­
ние зем етръсните силп, както за самата стена, т а к а н за зем ята (т. е.
зем етръсната сяла, ко я то се п ораж да о т м асата. на земната призма
зад стената, предизвикващ а земния натиск). 1 v
Ч л. 14. Ъ г ъ л ъ т ф на естествепии откос.- дад ен а таблица 1. са
намр.т.ва:
п) » ртйонч от VH и VIII с т е п е н и с 3®;
61 в района от IX степен — с 6^.
I

Стр. 2 Д Ъ Р Ж А В Е Н ВЕ С Т Н И К

гала по обичайните методи 9 пен, без д а се поставят специални противозем етръсна междини,
к а то ъ г ъ л ъ т на естествения откос се вземе о т таблица I. Д н л а т а ц и о н ш и е м еж дина трябва да б ъ д ат изпълнени, каго протавоч
?f ■_ З а б е л е ж к а , Д опустим ото натоварване ( о ) на поивата д а се зем етръсн и .
взем е о т правилника за допустимите натоварвания на почвата при З а б е л е ж к а . У крепяването на ъгл и те трябва д а стане с най-
lk:; сградите. м ал ко 4 0 б — 6 'А мм. арматура, която д а влиза м еж ду фугите
на зи д ар и ята по на 1.00 м етъ р о т д вете страни на ъ г ъ л а , като за
ТАБЛИЦА 1
райони о т IX степен се поставят най-много през 30 с а . в ъ в висо­
О бем ао тегло '.средна стойност) т якост на триене т= { м и есте­ чина, а за райони о т VII и VIII степен — през 45 см.
ствен откос за по Еажнкте почвени порзди. Ч л. 19. Сградите м еж ду д ве противоземетръсни междини трябва
Фпри земе­ да о тго вар ят на следни те условия:
тресение в а) в зем етръсн и те райони от IX степен, височината на всичка
№ Вад на почвата *fr:ms ро.1они от сгр ад и грябва да б ъ д е еднаква, а в райоин о т VI н VIII степеи с е
д оп уска разлика до 1/3 въ в височина (от най-голямата височина), в©
VUaVUl' IX не повече о т един етаж .
б ) зимници м ож е да има на различни м еста в сключено застроената
а Не сбит пясък: част в райони о т VII и V II! степен, а то само при здрава почвай'
1-55 * като в райони о т VIII степен височината на сградите трябва д а
1-75. 060 31« 28» 25° б ъ д е еднаква. -
2-00 в) основите трябва д а б ъ д а т на еднаква дълбочина еднакв©
2 Сбит пясък: хванати, а а еднаква почва и почти, с ед н ак во натоварване. .1'.
1*85 Ч л. 20. Височината на етаж и те пра .т у х лен а ш щ камени безске^'
сстсствено в л а ж е н ................ 0*64 32‘/з4 29,/а° 2б*/а® л етн и сгради не трябва да превишава:
наситен с вода . . . . . . . 2-15 а) за едноетаж ни: в райони от VII в V II? степен — 8 метра,, Ш
Я Много плътно сбит пясък: райони о т IX степен — 6 метра.
сух . . . . . . . . . . . . 1-95 б) за многоетаж ни: в района о т VII a V III степен .*— в метра; в
2-10 С-66 337а° т * ° 27 Vi* ргйони от IX степен — 5 метра. i ... ,
2*25 Чл. 21. Нгй-голямята внеочпна на сгради те а броя т е тзж я та
•:г-: Несбит чг-къл? в зависимост о т конструкцията и материала са д а д е н а в таб л ан а 3».
1 85
&. 1-95 0*58 30» 27° 24» ТА БЛИ ЦА 3
2-25 Височина яа сградите и брой ня етаж ите в зависимост о т кон­
1• 5 Сбит чакъл: струкц и ята а м атериала. '
сух 2-20
2*30 0-66 337а° 30*/зв 2 W
2-40 Степен на зем стпъепая район
6 Мокър чукан чакъл . . . 1-60 0-70 35* 32® 29* Конструкции и материал VII VIiI IX
Т Песъчлива глина, речен ча­ на сградата яла
къл, с пясгк, мергел . . . . 2*20 0*45 24* 21» 18° Висо­ Брой Висо­ Брой Висо­ Б роа
X Мазна глина а песачлив съоръж ението чина на ета­ чина на ета­ чина на ета»
035 20° 17о 14“ в м. жите 3 м. жите В V. жяте
9 Мазен к а о л и н ................... 1.75 0*25 14в 11° Ь°
ю . Не сбита наситена почва:
1-40 0-77 37Vj° 34Vj° 3 W С стом анен или ж. б. скелет Не се ограничава 22* 7«
естсств. влажиа . . . . . . . 1-60 1-03 45® 42® 3^
1-80 0-53 28° 25° 22» 16 5 12.50 3 12.50 3
п Трамбована наелпяа почпа: Д ъ рвен скелет (паянтова зц-
1-70 0-92 421/а° 39х/з° Зб1/а® 8 2 8 2 8 2
1-90 0-77 371/»’ о41/зо 3LW •К у м я н и : (огзелно стоящ и)

б) металически с двой- ^ Височината ш н е с е ограничава

' О Т Д Е Л III. Ж И Л И Щ Н И . О Б Щ Е С Т В Е Н И И П Р О М Ш Л Е Н И сп в ъ ж е т а ...................
Z сгради в) туххеи и с външ ни
пръстени а надлъжни
- *“ Гл. 1. О бщ а правила за строителния участък
Ч л . 15. ‘ Ш ирочината на улиците, в ъ в в р ъ зк а с височината на
р еб р а ............................ 50 30 25 «а -
вградите», д а б ъ д е съ гл а си о чл. чл. 29.190, ;193 и 194 от закона за
г) обикновени т у х л е н и . 20 12 Т . . н е се аопуская
.благоустройството на н аселен и те м еста в Бъ л гар и я, .а за София — • З а б е л е ж к а . И зклю чени я с е ' д о п у с к а т ; с ам о при сграда о т ’
съ гл а сн о чл. чл. 44 д о 47 о т наредбата-закон за за с т р о я в а н е ’ на общ ествен интерес с ъ с сп епяалн о разрешение-- на М ннистрския с ъ - /
с то л и ц а София. ! вет, по писмен д о к л а д на М инистра н а о б щ е с т в е н и т е сграда, пъген
Чл. 16. Разстоянието м еж ду о т д е л н и т е 'с гр а д и - пра групово И щ ата и благоустройството.
р е д о в о застрояване на градски те квартали трябва да б ъ д ат най-
к а л к о 6.00 метра. . __ .. Г л. 3 .Основи ;
В райони о т VIII я IX степен при склю ченото застрояване д ъ л - Ч л. 22. Най-устойчиви в зсм етръсн о отнош ение са твърди те, не=
йгинатз на склю чената ча с т д а н е надминава 100 м. В противен с л у ­ и зв етр я л а скални видсве; по-м алко безопасни, са плътно cChih а е^ 4
чай сградите трябвз д а б ъ д а т разделени с една незастроенз- ивица с ъ чл и ви почви,, после гл инестите (глини, глинеста почви, р о х к ззя •
равна най-малко на широчината на улиците по чл. 15. в зависимост почви и льос) и .мергелите. Н ай-неустойчива в сеизмично о тн ош ен и е:
височината на сградите, граничещ и с нея. с е яв яв ат насипните, рохкавите, наситените , с вода а заб л зтен н та.
Гл. 2. Разм ери на сгради те я съоръж енията почви. ,
Чл. 17. С гради ' с големи основни плоскости или д ъ лж и ни да Ч л. 23. С т ъ гк и те яа основите трябва ; д а б ъ д а т хванати на
Ь г р азд ел ят чрез противозем етръсни междини, според таблица 2. бели плътни пл к*тове (дебелина на. пласта 3.00. м. а повече).
А ко п лътните почви са разполож ени п од р о х кавн 'об разуван и я е -
Г ТАБЛИЦА 2 дебели н а по-малка о т 3.00 м., основите на съ о р ъ ж ен и я та , трябва ям
1 Разстоян и я м еж ду противозем етръсните междини в сградите. с е хванат в ъ рху п л ъ ти ата почва. . , • . . .
И зклю чение с е д оп уска в района о т У И з V I H -степеи за еднр@“
С т е п е н на р а й о н а таж н н а дву етаж ни сгради о т обикновени м атери ала ш в ъ в вси чка
рлйоня з а сгради о т .дъ р вен материал* .«,• ■**.... <.•.>..* • *. ».♦ *. f j
VI I VIII IX П ри хващаш* основите в ъ рху дълбоко, разп олож ен а плътни ш у ч ш , :■
З о я
С града е П л о ск .н а| Отстоя- Пяоск. на Отстоя- Я 5 х най-безопасно е д а с е н аправят м зсианя осн ова,.(стъ лбове, кладеш щ ,.
н яе на >Я v • I2 I5 * о кесг.ни и д р ) . ---'V , • :
осн. сече- Нйе на оси. сече­ 2
междина- межтини- « ад При оп лътн яван е на почвата с дилотн д а с е предпочита налотна .
ние м. кв.| те м. ние м. кв. те м. f— о я 0 2 * скара. : У : .-Sv*
О2
Ч л. 24. О сновпте па един блок о т сгради т р я б в а ; д а с е кватнат
въ р х у един и с ъ щ п ласт. И зклю чения с е до п у скат зз три етаж н ата
Стоманен ала ж.
сгради в райони от VII степен и едноетаж н и те й рзйоан о т V I!I сте»
б. скелет . . няма ограничение 50
Т ухлена яяя ка- пен к ъ д е то в един б лок (м еж ду д в е противоземетръсни межднни)
а*енна зидария няма ограначение 500 ' 40 с е разреш ава о сн овете д а. с е . хв ан ат .етъпалообразно, а о с а з к л я ;
н е повече о т 1:2. ' .. и
В ъ рху скали я т в ъ р д а почва о сн овете се хващ ат ва х оря зев -г
• З а б е л е ж к а . Зд противозем етръсни меж дини яж. гл. 6 (чя. талнн терени в ъ в в си ч ка райони. ... :>ф.
9 л . 54 и 55). Ч я . 25. Ако основите, на д ва съ с ед н а б л о а а о т зидария.’ се т н .
Чл. 18. С градите в план трябва д а .ям ат п о възм ож ност просто с та в ят на различни нива, то тези основи о т д в е т е с грани Ha.® P°V *
Ьчертание, предимно п р авоъ гъ лн о. тн возем етръ сн ата м еж дина, трябва д а л е ж а т в а еднаква дълбочина,
:С гради с ж .-б .у я стом анен ск е л е т м огат да имат слож но очер­ н ай-м алко по на един м етъ р , о т д вете страпн ва м еж дината. г
та н и е в VII и -VIН степеи, а безскелетннте, с усилване на ъ гл и т е П р ех о д ъ т о т п о -д ъ л б о к и те части на .основите към по-плнтхвт*
fe арматура, могат д а и м а т .с ъ щ о - сл о ж н о очертание, само а района с е прави чрез о тстъ п и с наклон 1:2. , v
@т VII степен. . г Ч л , 26, Н ай -м ч л кзта дълбочипа я а ’ . осн овите - при ооикновезш ; ~ : у й
.Сградите o r тухлена и каменна зидария да се разд ел ят на маста, почви, с нзклю чеиие на скал н ят е в п л ъ т в з сбита пясъчни почвай
* р ез температурни е д алатационни м еж дини в райони д о V III сте?

".ЯД':
1
*1

$f>08 So /Д Ъ Р Ж А В Е Н ВЕСТН И К Стр. $

i трябоа д а бъ д е за сгради с височина д о 5.00 м. въ в в с и ч к и района

и за по-високи здан и я а райони от V 111 степен — 1X4) м.. за сгради
п о-алсока о т 5.00 м. в райони о т IX степен — 1.50 м.
ТАБЛИЦА 6
М аксимални разстояния м еж ду осите на напречняте стенн.

Чл. 27. П репоръчват се следни те видове оснсаи: масивни, цели

плочи и ивици. Осиоаи о т ломени камъни се допускат само за ед н о е­ L ie n c a на р ааоаи
К онструкция а материал на сградата

l таж н и здания а райони от V II степен. Суха зидария з а осноац се

забранява.
Чл. 28. О сновите на сградите с желозобетонен или стоманен
jCKC.'.^r м огат да б ъ д з т изпълнение на отделни стъпки. П репоръчва
се охолозрг-стнате стени в изСзното помещение да б ъ д зт от сетон.
Зьдарая от тухла мла рааиосю йии
eCiCCr^CUa U;iU H3.\yCiUCrtH к а м ъ .я
с apia^jiH a vv/рми, с А.сжлус1^лна
V II м и IX

В района от V1U и IX степени единичните основи на многоета­ ПО^оЗе ОТ ДЪрйСии, ЖСЛСЗ.Ш 1.Д4
ж н и те сгради трябва д а б ъ д а т съединени над л ьж н о и напречно с и. гред* и с и р^ 1л»ио^еастръс-
:к. 6. връзки. При едноетаж ни сгради» за очворн по-големи о т нм иоиса . . . . . . . . . . . . 15.00 ' 15.00

6.00 м.. основите м огат д а б ъ д а т свързали само а направлението на
и о-к ъ сата страна.
I -'тр еч н о то сечение на вр ъ зк и те с е приема: за отворя по-мзлки
от 6.00 — 25/30 см.в в района о т IX степен — 40-40 см. а армировка
най-малко 0 .5 ’/• от сечението.
Чл. 29. О сиовите н а тухлен и те сграда, трябва д а б ъ д а т непре­ • п л а я. както следва:
к ъ сн ати ишшн. В едноетаж ни н дьустзж н и сгради, основите на
в ътреш ните стегш м огат д а б ъ д а т с в ъ р зал а помеж ду си с ж . б.
греди. В райони от IX стенен, единични основи не се допусклт.
Чл. 30. Основите на сград а с дървени скелети могат д а б ъ д а т
г единични с д ъ л ж и н а най-м алко 1.00 м. При двуетаж ни сгради в
райлня от IX степен — игшчните основа са задълж ителни.
®3л. 31. Разтвори те за каменна а ту х л ен а зидария ,на основите а
района от IX степен трябва д з имат якост нзй-малко 30 кгр7см.*,
а а райони от VII и V III степен 15 кгр. на см.*
Г я. 4. И осящ я стени
8 3
Същ о, ш ж . 6 , плоча » . . 2U.W 18 w0
Чл. 39. Внсящн стена недостигащ и д о основите с е разрешаващ
еамо при усливде, че с е спират в ъ р х у ж . б. рамкова конструкции.
Чл. 4U. lip u тухлен и а каменна сградн ’се допускат аддадина а
а) по п р о д ъ л ж ен и е на напречните стена в райони от IX сте*
вен н-е повече о т дебели н ата а а стен ата н в р а й о ш о т VIII степеа
най-много I.uO м етър.
б) издадинн, н есъвпадащ и с вътреш ните напречна стена, се д о ­
п у скат а районн о т VUl u IX степен не . повече о т дебелината нз
стен ата, пр_н условие, че ъ гл н те са упрепена с арматура.
в) в райони о т VII степен нздадините не се ограничават, стига
да н е противоречат на закон а за благоустройството на населените
м еста, обаче вемчка ъ гл н трябва д а б ъ д а т усилена с арматура»
кгк то е указано в заб ел еж ката къ м чл. 18.
Чл. 41. Пояси, паластря, корнизи, балкона я еркерн с коиструк»
т я в а о значение, и ззи д ан а о т материала на стеян те с е допускат е

i
Ч л, 32. Н осящ ите стени * един ж илищ ен блок трябва д а б ъ да?
и зд ад ен о гт, съ гласн о чл. 204 о т закон а за благоустройството на
о т г -ч п п с"-'Ц мптеоттпл и л 1* и ч гг едк^.кви конструкция. населените места.
Ч л. 33. Препоръчва с е зт стен ите в долните е та ж а да с е упо­
Чл. 42. Главният корниз, о т ж . бетон или о т жГ б. плоча, свър»
требява г чо те ж к а материали, о тколкото в по-горните етажи.
зани с противоземетръсш а пояси или с ж . б. покрив, може д а се
Чл. 34. И золационният хоризонтален п ласт в тухлените и ка ­ и зд ава н ав ъ н най-много 0.75 м. А ко главният корниз е дървен, той
менни стенн трябва да бъ д е напрзвен само от циментов разтвор, м о ж е д а с е издава напред най-много 0.75 м., пра условие, че е за*
коГ:—> д ч ог^г^пява вою н еп ропускаем остта. крепен к ъ м покрнвната конструкция, която от своя страна е заксн
Ч л. 35. Д ебелината на стените в най-горния е та ж не трябва д а твена в най-горния противозем етръсен пояс.
б ъ д е по-малка о т п оказаната в табли ца 4. Чл. 43. Калканни стени я фронтона с височина повече от 2.00
мерено о т горния край на главния корниз, трябва д а б ъ д ат усилена
ТА БЛИ ЦА 1 с ж . б. колони, които о т своя страна д а б ъ д ат свързан а с противо­
Д ебелини на стен ите в най-горния етаж .
зем етръсен пояс.
Ч л. 44. Н ай-голям ата широчина аа отворите в степите, в района
VI. VIII IX от V II и V III степен, м ож е д а б ъ д е д о 2.50 м., а в района от IX сте­
Наамеаоеанме яа материала аълш. гьтр. външ. зътр. въиш. вътр. пен — 2 00 м.
па стеяите стени стени стспа стене с*енн стена Отвори с по-големи разм еря с е доп у скат при условие, че ст
см. си. см. см. см. см. обхвпнзтн с затворени ж . б. рамки, с в ъ р згн я с зидарията на стени..:
и с противозем етръсните пояси, ако яма такива а този етаж.
Заяграя от тухли, камъни К райният отвор м ож е д а б ъ д е най-малко на .11.50 м. от външ нвд
ш от бетонни блокове . . 38 25 33 25 38 38 ръб на сградата.
Ч ч. 45. Ш ирочината на стеян те м еж ду отворите (врати, прозорц®
и дп.). за тухлени я каменни сгради с е п с о ч н н л на етаж а в *)*йоня
Ч л. 36. Д ебелин и те на стените по етаж и, в зависимост о т об- от V II и V III степен д о 6.00 м., а в райони о т IX стеоеа — 5.00
1щатз височина на сград ата н конструкцията на покрива, трябва да трябва да б ъ д е не по-м алка о т показаната в т аб л яц а 7.
се увеличават с ъ с стойностите, показали в таблица 5.
Стените в зимниците я основите трябва да! б ъ д а т по-дебели от ТА БЛИ ЦА 7
стените на първия е т а ж с най-м алко 13 см. Ш ирочина иа стен ите м еж д у отворите ^прсФорвд, в р ата а д р .|
ТА БЛИ ЦА б в сградите.
Стойности за увеличение д ебелината на стените а етаж и те (вж . Степеа яа райета
т&блнца 4).
VII VIII XI
VII степен VIII степен IX степен
гухл. и от! камен тухд. я от камен­ тухл. м ог каменна Тухлена а каменна зидария яа раз-
П О Д О В Е прав. бло-1 иа зн- прав. бло­ на Зи- прав. бло- твор съгласно чд. 1 8 ..................... 0.75 и. 100 м. 1.50 зс.
зяд ар ая
кове зид 2-[ дарна кове зида­ л а р и ^ г-,ве зида­
рия см. 1 см. рия см. см. рия см. с« .
Н езависимо о т изискванията аа таб ляц а 7. т е за межДуотвора®
стени трябва да б ъ д ат:
Д ъ р ген о дюше­ по обши- !5 см. 13 см. 15 см. 13 см. във 1Ь см. във
ме юърху д ъ р ­ те строат. през през Црсз зсска асскн а) райони от V II степен . а . 33*/e 1 от по-големия
вен а греда норма 2 ет. 2 ет. 2 ет. етаж етаж б) в райони от VIII степеа i s . 5GV# > пралеж ащ
в) в района от IX степеа . . . 75*/# | отвор
Полове от стом. по общ и­ по об­ 13 см. 15 см. 13 см. във 15 см. във Чл. 46. М еж дуогоорнн cieK H с широчина оо-мзлка от показаната
ал а ж. б. гре­ те строят. щ а: е npei през асеки всека в предходния член трябва д а б ъ д а т направена от ж елезобетон ялн
Д 1Н1Ш* ди, запълнена норма строят 2 ет. 2 ет. етан етаж армирана зидария. . ,
с дърао ила нор­ Ч л. 47. Н адстройка на същ ествуващ и сграда д о височината пред»
ж . б. илочя ми видена в таблица 3, се доп ускат пра следни ге условия:
а) обемното тегл о на новата зидария трябва да бъде равно ааЙ* . V ;.
Изцяло ас. б. 13 см. 15 см. м алко на об^маото тегл о на старата зидария; . ./
подове а о общ ите етр о атеяяя вормя ар ез 1 • п рез 1 б) конструкцията па съ щ еству взщ ата сграда тр я б в а 1да удовле- i -
етаж етг.ж творява изискванията на тозн правилник; ... ... ,
в) над всички стени, които щ е се н адстрояват,. трябва да с е so - л _.
Чл. 37. Р азт во р и те за зидарията на стените с е приемат съ гл асн о стави непрекъснат противоземетръсен пояс, ако аям а та* ъ а, ■ \
данните в чл. 31. Гл. .5. С келети • н тяхното изпълнение •
Ч л . 48. Д ъ р в ен и те скелети трябва д а се; съ сто ят от-., колони.®
Чл. 38. Устойчивостта на безскелетн и те сгради трябва д а бъ д е
осигурена чрез система о т н ад л ъж н и и напречни стени или ж . б. хоризонтални н адлъж ни и напречни връзки, здраво свързани пот
рамки. Разстоянието м еж д у оси те на стените или на зам енящ ите м еж ду си в ъ гл и те я укрепени с наянтя.; С тъпките я а колоните
трябва да б ъ д ат непосредствено над подовете! у , •. - • .Л .•
гп d?.mkh не трябва д а превиш ава стойностите о т табляца 6.
З а б е л е ж к а . Разсто ян и ето м еж л у напречните стенн м ож е Всячки връзки нлн съединения .трябва ..да ./бъдат укрепена • по
да б ъ д е увеличено по отнош е«ие а а показаните в таблица 6. а к о сте­ д ъ л ж и н а т а : им с ' ж елезн и плочки, болтове, скоби, щ>ъстена: а л а
ните са усилени с к^и трзф ортове или ж . б. скелети в плоскостта, други подобни, а снаж длнията могат, да бъдат* направена а с д ъ р ­
вен*» части скрепени с болтове, дю бели и.-
на стечи те, при оззетопп»? м еж ду колоните иа скелета или контра-
ф г п т т е т с в р*йоин o r VI? степен най-много 12 м., в района от ^ г ч п т е m поо?о»»цчте н впатпте трябва д а б ъ л а т -свързани
2^Щ степен — .10 м. и з райони o r I X степен — 8 &с. аоеш цда скелет, З ад ар и ита мож е д а се -наоравй. от; д о т щагершЩй
 стр. 4 ДЪ РЖ А ВЕН ВРСТН ИЧ
З ап ъ л в ан ето а облицова» 1ето на скелета с каменна материали се
забранява.
Ч л. 49. Ж елезобетон н и ят или сю м ан е а скел ет на сградите
трябва д а с е състои от рамки, разположени една от друга на р аз­
стояние най-много q райони o r V11 степен — 12.UU м.. V u l стенен —
.10.00 м. и IX степен — 8 м. и свързани помежду си с греди.
К олониге на сксл ета в един етаж трябва да имат по възм ож ност
еднакво сечение.
Чл. 50. Предпочита с е стените при стоманените н ж . бетош ш
с кел ети д а б ь д а т направени ог леки тухли (кухи, порести, стърго-
тинни и д р .). леки каменна зидове, л е к бетон в др. лехи материали.
Чл. 51. Р азтво р и те за зидарията трябва д а й ъ д аг съ гл асн о чл. 31.
Чл. 52. В р ъ зката м еж ду скелета и зидарията се осъ щ ествява
чрез арматура, свъ р зан а с колоните на скелета, за:ш даца в хори-
еоаталн и междини на зидарията.
Чл. 53. Закрсиването на арматурата към колоните на скелета
с е получава чрез и зкарване на арматура навън от тял о то на' ж . б.
колони или п ъ к чрез допълнително запоени ж ел езз към стоманения
скелет. Т ази арматура м ож е д а б ъ д е о т 8 мм., ал и о т ш ю ско ж е л я т
ж ел язо .
П репоръчва се а района от IX степен тази арматура д а преми­
нава по цялатп д ъ л ж и н а на зидарията през 30 см. въ в височина.
В района о т VII a VIII «тепея м ож е да с е ограничи прояакването яа
арм атурата на д ъ л ж и н а 70 см. от д вете страни на колоните, в райони
о т VII степен през всекн 60 < ж , в райони от VIII степен — през
40— 45 см. в ъ а височина.
Г л. 6. Противоземетръсни меж дина
Чл. 54. Противоземетръсните м еж дина трябва д а разд ел ят с ъ ­
седните блоксви сгради по цялата им височина, включително осно­
вите. Ш ирочината им се определя о т конструктивни съображ ения,
но трябва д а бъ д е най-малко 2 см.
Чл. 55. П ротивоземетръсните междини се о съ щ ествяват чрез на­
права на двойни колони — в «колетните сгради, а в сгради с ту ­
хлени и каменни носящ н стени — съседн и двойни стени с д еб е­
лини съ гл а сн о таблица 4, всяка една от които м ож е д а б ъ д е за ­
менена с ж . б. али стоманена рамка.
Г л. 7. Противоземетръсни псяся
Чл. 56. Ж елезобетон н и те противоземетръсни пояси с е правят под
Болния р ъ б на греди те при гредоред, или под ж . б. плоча върху
всички външ ни и косящ и вътреш ни стени на тухлени а каменни
сгради.
П о височина в сградите поясите с е разполагат:
а) в райони o r IX степен — в ъ в всеки етаж ;
б) в райони от VII и VIII степени — в най-горнпя етаж я над
аамннка, а в о станалите етаж а — през една: в м еж дините етаж и
■ поясите м огат да с е направят н а -н и в о т о 'н а щ урцовете.
Ч л. 57. Противоземетръсните пояси в сгради с ж . бетонни или
стоманен скелет се правят от материала на скелета, като н епрекъ­
снати в р ъ зк и нз нивото на горния край на колоните.
Чл. 58. Сечението на противоземетръсните ж . бетонови пояса,
трябва д а има височина най-малко 20 см. (включително плочата) и
Широчина равна на дебелината на стената (за пояоа на външни стени
с е д оп уска намаление на широчината е 12 см.) но не по-м алка о т
' 1/30 o r разстоянието м еж ду напречните стени, ограничаващи тази
’ част на пояса. Н а д л е ж н а та арматура трябва да б ъ д е с сбш о се-
сочение най-малко 0.5*/о о т сечението яа пояса, но не по-малка от
4 0 12 мм. разполож ени а четнритях ъ гл и на аояса.
Ч л. 59. П ротивоземетръсните пояси в тухлена или каменна зи ­
дар и я, м огат д а имат отвори за пропускане на вертикални вентила­
ционни тр ъ б и и кумини. Отслабените места в пояса трябва да б ъ -
&ат усилени с допълнителна арматура.
Г л. 8. Щ урцове
Ч д. 60. Щ у р ц о вете в сгради с ж . бетонеа или стоманен скелет
.трябва д а б ъ д ат направена о т материала на скелета а при отвора
по-голем и о т I м. д а с ъ д а т здраво свързани с колоните на скелета.
В района о т V III и IX с i t лен отворите с широчина 2.50 м. а
повече» с е п оставят в затворени рамки, свързани с основния скелет;
в раноцр о т VII степен трябва да б ъ д а т свързани с ъ щ о вертикал­
ните ел ем ен та на рамката обхващ а отвора.
Чл. 61. Щ урц овете в сградите с ъ с егеаи от тухлена или каменна
видариа трябва д а б ъ д а т направени о т ж елезобетон с широчина
раана на дебелината на стената. К раят на щ урцовете трябва д а л е ж а
в зи д ари ята 30 см. в райони от VII я VIII степен и 40 см. в района
, р т IX степен. , трябва лт бъ/т-е за р е в о съегтинена с ъ с зилчрнята.
Д ъ го о б р а зн а и кли аообразаа щ урц ове о т тухлен а а л а каменна
аидзрня не се д о п ускат. Само в райони от VII степен се допускат
Дъгови с отвори повече о т 1.50 м., но като с е спазват следните
усл о ви я:
а ) зи д ари ята на д ъ го в и те щ урцове трябва д а б ъ д е от отбрани
уухли и кам ъни, но с точни междини;
б) р а зтв о р ъ т на зидарията трябва д а б ъ д е циментов с нкост най-
авалко 50 кгр-Усм.2;
в) д ъ ги т е на щ урц овете трябва д а o s опират на междуотворнн
’с тени с широчина най-малко 2.00 метра.
Забележка. Покриване на отворите с ж . б. д ъ ги се до-
Цзуска при обикновени размери в ъ в всички зем етръсна ргйонд.
s. Г л. 9. Балкона ш тераса
Ч д. 8 2 . 'Б а л к о н и те а тухлени а ^каменни сгради м огат д з с е аз»
дават, съ гл а сн о чл. чл. 204 в 206 о т закона за благоустройството на
. населен и те места в Б ъ лгари я, най-много 1.00 м.
Чл. 63. Г редите на балконите трябва Да б ъ д а т непрекъснато
Ь р о д ъ л ж ен и е из греди те на м еж дуетаж ните плочи. Изключение се
Д опуска за б алкон а, които се издават 0.75 м. напред, при условие, че
гради те са свързани с противоземетръсен пояс. При липса на про­
тивозем етръсни пояси (в райони от V II s V lII степен) за балкон-
еаш^е греди се п р авят местни ж . б, пояса,
Ч л. 64, Конструкцията на балконите трябва д а б ъ д е д е к а (соб*'
стаеното- ам тегл о не трябва да превишава 300 кгр^м*).
Чл. 65. Тераси и веранда с е правят на отделна основи а колона*
М ногоетаж ните веранди следва д а се св ъ р ж ат на нивото на м еж д у ­
етаж н ите плочи към сградите.
Чл. 66. Верандите трябва да ш а т металически, ж елезобетон ен
илп дървен скелет.
Чл. 67. Конструкциите на покривите на верандите а те р а с ата
трябва д з отговарят на изискванията, д ад ен а в глава 13. ,
Гл. 10. Стълбищ а
Чл. 68. С тъ лби щ ата с е правят на греди али п лоча, с в ъ р за н а
зд р ав о с гредите на стълбнщ ните площ адки. Зап ъ ван е на* стъ п ал ата
а стените не с е допуска.
Чл. 69. З а стълбнш ни площадки и за покрива на с тъ л б ш цд я а
с е до п у скат сводови конструкции о т тухли али камъни.
Чл. 70. Г редите на стълбнщ ните площ адки трябва д а я е ж а ? з
стен ата най-м алко 25 см.
Гл. 11. Вътрешни преградни стеня
Ч л ^ ! . П репоръчва с е вътреш ните преградна стена д а б ъ д а ? а а <
правени о т л еки строителни материали. Т е трябва д а б ъ д а т свъ^н
зани с главните стен а а с подовата . конструкция.
Ч л. 72. Вътреш ните преградни стена о т ту х л а з я н ж аазъш S
правнлна форма трябва д а б ъ д ат с д ебелина: ’_ ■
в) пра неармирана зидария 20—25 с м .;' : ; , } ■'
б) при армирана зидария 10— 15 с м ," ... ' . 1
Чл. 73. Армирани бетонни преградна стени ш г а т д а б ъ д а ?" &
дебелина д о 6 см.„ но с кръстосана арматура о т бетонно ж еля.ю , Ф!
6—7*мм. преЗ 20 см. или строително стоманена м р еж а е ъ е с ъ щ а т а
сечение на м ет ъ р широчина.
Гл. 14. П одова а . таванска плоча
Чл. 74. Стоманени греди с дъ рвен или ж елезобетонен ттълнеж
( к а р з т а т н ) трпбпа да б ъ д ат съединени помежду си с в р ъ зк а през
всеки 3.00 м.% конто трябва д а осигуряват еднаквото разстоян и е ме^
ж д у стоманените греди.
Стоманените греди, м еж ду които са направени бетош ш сводчета*
трябва д а б ъ д ат свъ р зан и през всеки 1.50 м. с ъ с стом анена връзка*
Н аправа на тухлен и сводчета м еж ду с в ъ р за н а стом анена гред а
с е доп ускат сам о в райони о т VII степен.
Крайното сводче трябва д а се опира на греда, поставена покрай
стената..
Чл. 75. Каменни и бетонни сводове и д ъ ги с е доп ускат само
в зимнични етаж и , с ъ с стр ел ка най-малко 1/3 от отвора.
Чл. 76. Г редите на подовете в тухлени и каменни стрзди трябва
д а б ъ д а т зап ън ати в стената на 2/3 о т дебелината й. но най-много
40 см.
В райони о т IX степен всички греди трябва д а б ъ д а т закотвенй
в стен ата, в райони о т VIII степен гредите с е зак о тв ят п рез една^
а в райони от V II степен — през две.
Разстоянието о т външ ната повърхност на тухлен ата и я к saagesaa
стена, д о челото на гредата трябва да б ъ д е нй-малко 12 см.
Т л . 13. П окрива
Ч л. 77. П окривите трябва да. се правят о т леки материали» д а т а
покриви от керемиди и естествеп ш авар трябва д а и м ат най-многр'
120 кгр./м :! б ез обш ивката. . . . ...■!■
Ч л. 78. Н о сяш ата покривна конструкция трябва д а б ъ д е устой*
чива ср ещ у хоризонтални сили н д а б ъ д е свъ р ззна с протявоземе^'
тр ъ сн и я пояс и "и с н о гч ч п т с к в чет. Хоризонталната си ла в ков«8
стр у кц и ята д а б ъ д е хваната с обтегач.
Ч л. 79 Стабилността нз прътовите покривни системи трябв а д £
б ъ д е осигурена чрез система о т връ зки м еж ду всекя д в е коаструк-’
иии. ' '
Г л. 14. Щ укатуря я облицовка
Чл. 80. Щ укатура на тухленя а каменни стени отв ъ н о е допуска'
само в тт.л ъ к слой: в райони, о т IX степен — с циментов разтвор
или дщ -г смесен пазтвор, в райони о т V III н VII степен с е допуска!
и варова щ укатура. '- ; ’ '
Ч л. 81 Каменна облацовка на стените не с е препоръчва, а обля-»
цовка н а таваните с теж кн плочи с е забранява.
К о гато е неизбеж но поставянето на облицовка на стените
на о тделн ите елементи на конструкцията яа сградата, обли ц овката
Ч л . 82. Д еб ел и н ата на щ укатурння п ласт в корниза н а зъ тх гао т^
стени с е д оп уска най-много д а б ъ д е 2 д о 3 см.
Чл. 83. Ш укатупни корнизи "в помещения се д о п ускат: в райояй
о т V III ;i IX степен — само в ъ р х у м еталическа мрезга с деба*>
'ляна на п ласта най-много 3 см.
ОТДЕЛ IV . И Н Ж Е Н Е Р Н И С Ъ О Р Ъ Ж Е Н И Я Щ ] - . • ' v '
. Г л . I,- Т расировка на път ' .< ■ ^
Чл, 84. Т расето на п ъ тя трябва д а ’ минава по въ зм ож н ост п©*
д а л е ч ' о т текто н ски л ян н а (р ззеед а. отсед а. оукнатннн. в а а л а п а rt
до. оззм ествания, които с а ' следствие о т земетретети»-). д а с е я и
б ягват блата а заблатен и м еста, наносая вочвв е д ебели н а я а зла4
сто в сте. по-м алко о т 8.00 и ., участъци,, ограничаващ и а а ш в н я на-»
носни конуси, планинска склонове застраш ени о т п о д х д ъ з в а в а , й
-срутван е, а с ъ щ о т а к а сипея я скали ста урвя. ,
.Г л . 2. Земмо платно
- Чя , О т « о са т е я а насипя з язкопя sso-висока о т З.М., s j s a i o ^
о т VIII и IX сгеп ен , трпбвз да се увеличат с 10*/» яапр. накаоа*
1:1,50 етапа 1 :1 6 6 . • ' ' • •
Насипи я и зко п а, нпнрзвонп б ез соешаална укреш гтелля ра д а т^,
• ‘д а б ъ д а т е ъ о б р аз е и я с таб лвц а 8» '•
т
Зрза 93 .Д Ъ Р Ж А В Е Н В Е С ТН И К
ТАБЛИ ЦА 8
Височина на насипа н дълбочина на изкопа.
I П Р О Ф И Л
Внсочииа u a нлсмоа .
Стенем на p tfiju a
"v ia
•15.00 и.
| ix
12.00 u.
Дълоочмна на ьз..опл xU.UO м. ld .0 0 M-
I Чл. 66. И зкопи в рохкавн н неустойчива почин по-дълбоки о т
показаните в таб л и ца в, тряб ва д а се зам енят с тунели, или по­
крити галерии.
п асин н те с п о-голям а височина о т показаната в табли ца 8 да с е
зам естят с мостоье.
Чл. 87. Трасето на п ъ т я в неустойчива скални порода, при
с х л о ао ве с н аклон и по-големи от 1:1, трябва д а преминава црез
тупали и ли п олутуи елн . П олуиасяп — полуизкоп не с е допуска.
ь склолопе по-стрьмин or 1:2 иасиинге се з'меняват с мостове.
Ч л. 88. П рех о д н а у ч астъ ц и о т насипа и «зкоои в меки почви
се привит от с у х а кам енна зидария, а а скалисти почви — о т к а ­
менна зидария на р азтво р . О снооата на зидарията трябва д а б ъ д е
нан-малко 1.00 м. д ъ л б о к а .
Чл. 89. О сноаате на високи насипи, леж ащ и в ъ р х у нзситеча с
вода почва, тряб ва д а б ъ д а т предварително отводкенн я изсушени.
Чл, 90. "Основите u a насипи в склонове с м ал ъ к наклон с е раз­
д е л ят на хоризонтални стъпалообразни тераси. Височината на о т ­
делн ите с тъ п ал а т р я б в а д а б ъ д е най м алко 1.00 м., а широчината
най-малко рапна на д в о й н ата височина. Б роят на стъ п ал ата не т р я ­
] бва дл б ъ д е по-голям от три.
Чл. 91. О ткосите на насипите а изкопите се укрепват чрез зз -
чнмяппне и залесяван и я, ках то следна: в раночи о т VIII степен при
височини по-голем-и о т 10 м., а в райони о т IX с т е а е я прн височина
по-големи о т 5 м. У крепяването на откосите с кал д ар ъ м или плочи
ие се препоръчал.
Чл. 92. Насипи о т разлпчпн по с ъ с т а в н п лъ тн о ст материали тр я ­
бва д а се п равят о т по теж ки и плътни материали в долната част
я от по-леки в горн ата част. П л а с тъ т от всеки ви д материал тр я ­
бва ла ?',в ’ г' ,,тот хооччоитално.
Чл. 93. Повърхността на земята между горния, ръб на изкопа а
гогтигт h:io74-vi ц.д -и пчол. тnr!}и» да бъ.ч-? оч"стг:п от к.-.ч--нл,
Хървенн останки и всякакви ’ предмети, които биха могли га се
свлечат върху платното На пътя или да застрашат целня откос.
Гл. 3. Тръби под насипи \
( в райони от VIII и IX степей).
Ч л. 94. С тъ палооболзни тп-ьбни водостоци се д о п у скат само от
Ж елезобето». У таечни и убквателни баоейнн. както и конструкции с
разпи изменения на сечението, трябва д а б ъ д а т разделеин с ф уга
иа части.
• Ч л. 95. Ж ел езо б ето н н и сифони с е до п у скат при улоспе, че е
осигурена м онолитността и стабилността на съединенията м еж ду
вертикалните части и хоризонталните тръби.
Гл. 4. Тунели
(в райони о т VIII и IX стесеи).
Чл. 96. Т упелн в еднородни скални вицове с е допускат пра вся­
какви д ъ л ж и н и »г л ъ л ^ и и н я иа ст оръ ж -ш ч м о
В слабоустойчиви, наситени с вода почви не с е допуска напра,
ргпа на к ъ с и тунели: з райони о т VIII степен — д ъ л ж и н а най-малко
200 м. и дъ л б о чи н а не по-м алка от 20 м., в рзйони от IX стспен —
д ъ л ж и н а н ай-м алко 300 м. а д ъ лбочината не по-малка от 25 м.
Н е се д оп уска направа на тунели в дебели плъзгащ и се или
неустойчиви склонове, или такива, пострадали о т тектонски дис­
локации.
Чл. 97. Топлопроводни, вентилационни и др. т у веля в райони от
IX степен с е д о п у скат само о т железобетон.
Ч л. 08. Голем ината на земния натиск в ъ р х у тунелната обли­
цовка при иескални почви с е определя а зависимост о т ъ г ъ л а на
естествен и я откос, с ъ гл асн о данните на' чл. 14.
Ч л. 99. К ам енната а ту х л ен ата облацошса. н а тунели трябва д а
с е права на р азтв о р с якост най-м алко 80 кгр /см.*, а бетонна нли
. ж елезобетонна обли ц овка — о т бетон с якост най-малко 120 кгрУсмЛ
Прн еднакви д р у ги условия предпочита с е обднцав&ата о т ж е­
л езобетон. бетон или каменни блокове.
Чл. 100. П о р т ал ъ т иа ту н ела трябва д а б ъ д е от ж елозобетои и
м ож е да б ъ д е облицован с камъни.
К райните части на. тунела, в завнсамост о т подвижността на
почвата а о т нейната наситеност с вода, тряб ва д а б ъ д а т укреп и ш
с п о-д еб ела о бли ц овка н а д ъ л ж и н а. 25 м. д о 50 м.
У силена обли ц овка е необхопимз и в частта на тунелите, на­
миращ а с е о од покривка по-малка о т 35 м. а Неустойчива а л а н аса.
тени с в о д а .п о н а н а . при преходите о т една почва в друга, з л а там
к ъ д е то гео л о ж к и т е условия и зи скват подобни усилвания.
Г л. 5. Подпорни стени
( в райони о т V III а IX степен).
Чл. 101. П р а скатове до-стръмин от 1:5 подпори® стена ь е се
д о п ускат. .
Чл. 102. Височината на подпорните стан® трябва д а се определи,
т а к а че подпрнняят ат&ос. д а не. б ъ д » . по-висок о т 3 и . ндд. коро­
н ата m стената,.. - •
1 1)3. . П од п о р н и те- стени о т каменна зидария, е ввсодкна да.
ДО , .р я б в з д а с е п р а в ят на .разтвор с яко ст, най-м алко. 50 кгрь/смЛ
. Б е т о а ъ т а подхюрш г"’. *'глчя г^ябпа да •■r'n’лай-мазает^' : .
\ W 6 28®» 100 кгр. /с а .*
I п
Ч л. .104. Подпорни стени с височина повече рт 15 м. трябва да
с е прааят оо въ зм о ж н о ст от ж елезобетон.
Чл. 105. О сновите на подпорните стени се правят на хоризонта/г*
я я площ адки, а при откоси на терема по-стръм яа о т 1:2 на стъ ^
пала, *
Чл, 106. П ротивоземетръсните междини в подпорните стени тра*
бва д а б ъ д а т най-м ного 10 и . една от другз.
Чл. 107. О т ве ж д а н е то на водите, събиращ и се зад подпорнат»
стена, тряб ва д а б ъ д е осигурено чрез добре дейотвуващ н дренажна
Г л. 6. М остове
(в района о т VIII и IX степен)
Ч л. 108. П р еп о р ъ чва се дъ рвени те мостове д а се строят в гре-«
дова систем а. В исочината о т иовр ьхността на терена д о пътнотй
платно н е трябва д а б ъ д е повече от:
в райони о т VIII степен — 12.00 м.;
в райони о т IX степен — 10.00 и. .
Ч л. 109. Д ъ р в е н и д ъ го ви м остове и системи, упраж няващ и хо*
рпзонтален н -ти ск , не се допускат. • ~.
Ч л. 110. К ам енните и бетонни стъ лбове j i устои на гредозит^
мостове не трнбвл д а имат отвори.
Ч л. I I I . Ж елезобетон н и мостоие като рамкови конструкции тр*«
бва д а се п редпочитат пред грсдов«те и дъговите.
Ч л. ■ 112. Д ъ г о в и н сводови мостове с е д оп ускат прн сягуро^
почвз, но по въ зм о ж н о ст с низко леж ащ и пети аъ р х у масивни стъдл
бове и устоя.
Чл. 113. Л аг ер н и т е плоча при стоманени п рътови мостове тр а -i
бва д а б ъ д а т снабдени с ребра. . . | ь
Гл. 7. Специална техняческа устройства I
Отопление, вентилация а елеятропроаодя »-
Ч л. 114. О топлението на многоетажни сграда с е предпочита
бъде ц ен тралн а . _
Ч л, 115. О тслабван ето на стените о т кумншгте я вентвлациоа^
. t ..
ните канали, в райони от V III a IX степен, трябва д з б ъ д е камдея*
снрздо с ъ с с ъ о тв етн о усялаан е на стените. ,ч: . v
Чл. 116. Кумини и вентилационни канали въ в вътреш на с тен а
трябва д а о т с то я т о т въ треш н ата страна на външ ната стеаа най-* .•
м алко на 1.00 м. ” л ,“ ‘
Ч л. 117. Кумини, които започват от осяовпте я л и о т меж дянч .
ните е та ж и п д ъ р в ен и сгради, в райони о т VII n V III степен, т р ^
бва да б ъ д а т укрепени о ко л о вр ъ ст с плоски, и ъ гл о в и ж ел еза, * _ . . .
а ргйопа о т IX степен — трябва д а б ъ д ат обхванати по ц ял ата в я * *
еочпяа е хселязпа лям зрина. ■ . .. v
Чл. 118. Л ек н резервоари за водно отопление в таваи схя е т о (
трябва да с е поставят в ъ р х у гредите па ж . б. плоча или къ д ето
се пресичат вътреш н и те стена.
Чл. 119. Електрическите проводиипи я кабели тряб ва да
въ зм о ж н о ст д а с е у д ъ л ж а в ат при сеязмически: трептения, като опи!
прн прокарването иа проводите в ъ гЛ яге на помещсян5Гта трябва д а
се предвиди гъ в к а в о злкрепяване.
Г л. 8. Водоснабдяване и канализация
Ч л. 120. Реоервуарп, приемници, утзечни бзсейгш. колектор*
и подобни съ о р ъ ж ен и я о т тухлен а и каменна зидария, в райони a t
V III и IX степен, н е се допускат.
"Чл. 121. К л зд ен ц и о т тухлена и каменна зидария, в райони о *
V III и IX степен, с е доп ускат, обаче, само кръ гли . :
Ч л . 122. Напорни тръбопроводи в райони о т V III sr IX степа!
трябва д а б ъ д а т м еталически, ж . бетонни или д ъ р в е н а (непрекъс*
нати, о т д ъ с к я стегн ати с те л ). . •• J_ ч> ’
В райони о т V III степсн, в каналнзацнонинте агрежа с е допусипв
асбесто-бетоннн а камениновн тръби с диаметър най-много 2 5 0 1ми*
С ъ еди н ени ята на чугунени тръ б и , в рзйони от V H I н IX. степея*
трябва д а с е п р ав ят с еластични материали. ' ^
Чл. 123. Т р а с е т о на външ ните тръбопроводи трябва д а б ъ д е х и
брано така, че т р ъ б и те по възм ож ност д а с е поставят а здравец
сухи и еднородни почва. Т р ъ б ата д а б ъ д е н е с о -и а л х о о т 1.20 jc*
под терена. • " ■> . ^
Ч л. 124. При направата на главни водопроводни мрежи в H eyv /■
стой чи ви почви за особено важ ни водопроводи, а райони от IX c r e J
пен. тр яб в а д а с е п редвидят сп еци ал н и ; водохранилищ а, оснгур»-- .
ваш и н еобходим ото количество вода прн повреда, ,к а к т о . а дяойafcor 1 ,ТЖл
линия с отделн и източници за водоснабдяване, по .въ зм ож н ост от-*./ -'Л
дал ечен л едни о т д руг. . ,t у-
Ч л. 125. К он струкциите на отделните участъ ц и н а м реж ата, а а к -
миращн с е в разнородни почвени условия в . м естата - аа в л и за н е т о .
из т р ъ б и те в н аблю дателните кладенци, ко л ек то р а; .ъ гл я , отвода *
други подобни, трябва д а с а направени. =зю -ар ец азн о ;; о тк олк ото г .щ
у ч астъ ц и те с еднородни почвя. . • -s *.% и?
.В си чка т е за у ч астъ ц и о т м реж ата трябва д а и м а т . агьзм пж вост зшг
еластични п р идвиж вания и д а б ъ д ат, лесно яост ьпвя:.за п р е гл е д *
Р **°я т. „ ■ . V i
Ч л. 126. В м естата, к ъ д е т о тр ъ б с с р о ас д а т е в я я з а т .-в ^ с г р а л в т а ^ .
не тр яб в а д а с а свъ р зан и , неогъвасаао с ъ с сте и н е . ' ;..
С С И ЗМ И Ч Н И Т Е - Р А Й О Н Щ И ? Б Ъ Л П 1 Р а д з : ‘^ ^ 1 -
(П о с т ъ л б и ц а та яа Ф орел .— Меркалщ-; -— ?;«.<* в р м . харт»>
А . Сепзмпчеа раДоа о т IX с т е я т е (н л о а д я а сзя ) г ; . j -•
Заклю ч ава с е о т л инията Коматепо, O p o c o a a jO p a s a p e ;.K o tia e a o ^ J r ' ^
Вогйшл, М а л ъ к чардак* Царимир^ Р ъ ж е в а ,-К ояаре^ Ш лвяво. к cea«vv-
Г енерал . Н и к о л ае в о (П ловдивска^ околия)^ С к о б и к в о ^ .О к у р о а ( ^ С в а 4 ^ %
сово» Винарово, М а л к а » Т ърн оае; г.М аидаг‘Ш а д д ^ .в о ^
' д л в а д а '-(4f4JnascK a- о к о л и я ) ^ '.С к п б е я е ^ ^ ^ р 5С * а з ю в е » с г £ « ^ Т > в * Ч |з ^ ^
Д е б ъ р в‘: Tarapei»o.:■^( П ^ л г ; о к о л я я ^ 5 f l i a Ba t : J '
ско -село;-. К рум ово ( А с е « > а г р а д с ж г " ;р ш а л и |^ :Ж ф ^
 Стр. 6 ЯЪРЖАЙЕМ ВЕСТНИ»
Б. Сеизиачни райони от VII! стехма
Първи район — Со^аисаи. Закллочава се от линията Долни Ло­
вен, 1 орни лозен, 1'ерМоН, Симеоново, ДраГил^цл,. Бо>.ва, кня-
Дрьмша, Царичина, Царецел, i'efipoao. Луково (Софийска околля)в
t'vcoiiaa, Зл«туша, (оре^натка окол*>.), i ^«умят, глаУ-*овци, оър-
ло;лн.;ца, границата между Софийска и i одечка околни, 11онор,
Д р-м ^а, Цгфичнна, Царецел, ^еброво, Луково (Софийска окоаня;,
Чурек# Осонда, Саранци, Макоцеао, Байлоио. Голяма-Раловида,
Ь и ^н х<1ц (*»OiJuccjicKa Опила».;.
liiupH район — Горноджумайски^Заключавз се от западната част
На Ю/.аить държаьиа г^мнпми, or южаага част на запад­
ната дьржавна граница и ог линията Цреши^во, Долно село, Рь-
сово, .лчиленци, иогослоа. Граница, Лелинци, Згурово, Иеве^тнио,
Пастух (кюстендилска околия); ииклеоо; Бллжуево; Джерман,
Стар.» дол, Ьнарица, Сгмораново, Реснлово, Овчарци. Гюргево, Са­
парево (.дупншвка околи.-ij, Клисура; Доспсп; Радуил (^-амсковскл
OKO..H).), l\ocieueu (г1хтиманка околия), Габровдца, Вегргн, Кара-
буиар, Бошуля, К«->в.1чеио, Братаница; Ьаткун, Патгленица (Пааар-
д<:о;_жа околии), западно от Батак, Доспатски проход, Бардуче, за-
падно от Доспат, Любча, границата на Неврокопска и Девинска
околия.
'Грети район — пловдивско — Старозагорски. Брестник, Бела-
щица, Моркоио, Фердининдово, Злати тр..п, Ь.адиево, Цал«.пица, Го­
лямо Конаре, Точиларцн; Малко Ьорисовс; Любен; Ноьо Желеааре
(Пловдивска околия), Черничево, Горна махала, Сухозем (Карловска
околия), Върбен, Дрангоао; Брезово {Плоздивска околия), Прзво-
слав, Ьерен, Марково, Съединение (Чнрпзнска околия), Нлхово; Бо-
ромилово; Малко Каднево; Боздуганово; Диня. Тололяне, Знамснс-
сец, Рисиманово, Любеново, Грояново; Слздък кладенец (Староза­
горска околия), Навъсея, Дряново, Троян, Спирково; Шишмзново;
Харманли, Фердинандско, Константиново (Харманлийска околия).
Княгиня Надежда, Воден, Ь/зунджово, Хасково, Болярово, Татар:во,
Сусам (Хасковска околия). Воден; Драганово; Дълбок язсор (Пър­
вомайска околия); Избегли, Боянци, Долни Воден. Куклен (Асе-
новгрзска околия).
Четвърти район — Каварнезски. Заключава се от линията То­
пола, Селце, Великово, Могилите, Горичане, Шабла, (Балчишка
околия) н Черноморския бряг.
В. Сеизмични райони от VII степен.
Първя район (софийско — пловдивско — старозагорско). Обхваща
Софийска област (административиа) без Ботевградска околия и без
районите от VIII степен; Пловдивска област (лдминисгратизи^) без
частта от Карловска околии северно от линията в. Богдан, Вой-
нягово, Кялугерово, Баня, Бегунни. Свсжен и без районите от VIII
и IX степен; Старозагорск! област (адмйнистративна) без Казан­
лъшка околия, без частта от Новозагорска ок злия северно и из-
точно от линията Румзня, Караноно, Нова Загора. Радево, Млека-
рево. Новоселец, Радецка, Търговище и без районите от VIII и
IX степен.
Втори район (Ямболски). Заключава се от линията Бозаджия,^
Скоб?л?ио, Кермен, Николаево, Мечк1 рево, Речицз, Тополч-не, Глу-
шник, Блатец (Сливенска околия); Завой, р. Тунджа; Ямбол; Гю-
лево; Болярско (Ямболска околия).
Трета рай?н (Горнооряховски). Заключава се от линията Мерда-
пя. Церова кория; Пчелнще, Прнсово, Дебелей, Чолаковцт. Беля-
ковец Сзмоводени (Търновска околия). ГТоликрайще. Крушето: Паи­
сий; Теодоснево, Николаево; Асеново; Стражица, Мария Луизено.
Кесарево, Джулюиица, Таитури (Горнооряховска околия).
Четвърта район — (Балчишки). Заключава се между севеония
кр£.й in Черноморския бряг и линията Евксиноград .Царево, Осе-
ново. (Варненска околия). Оброчише, Бобоеец, Стражица, Соколово,
Трнгорцн, Крупен; Белгун; Цар Борисово; Смин; Блатица (Бал­
чишка околия).
Изпълнението на настоящия указ се възлага на Министра на
обществените сгради, пътищата и благоустройството.
Издаден в София на 31 март 1947 година.
На първообразния собственоръчно написано:
„За Председателството на Народната Република:
Ь. 0 . Коларов“
Пряпод писал.
Министър на обществените сгради,
пътищата и благоустройството: Г. Драпзев
Нз първообразния собственоръчно напасадо:
ГОВ Името на Народната Република.
О добрява се.
В. П. К олароа“
Д о к л а д
до Председателството на Народната Република Българая
№ 2445
Моля, Председателството, в Името на Народната Република,
чрез подписване на тук приложения указ, да одобри изготвения в
министерството от нарочно назначена междуведомствена комисия,
позвилннк за проектиране и строежи на сграда и инженерни съ­
оръжения в земетръсните райони в България.
Гр. София, ••JO март 1947 година.
Министър на обществените сгради,
пътищата н благоустройството: Г. Драгиев
1— ( К 761;— 1
88
М-ВО НА З Е М £ Д Ш Ш И ДЪРЖАВНИТЕ ИМ Л Я
24-то П О С Т А Н О В Л Е Н И Е НА М И Н И С Т Е РС К И Я С Ъ В Е Т . ВЗЕТО
В З А С Е Д А Н И Е Т О МУ ОТ 24 А П РИ Л 1947 Г.. П РО Т О К О Л М 71.
За М инистерството аа зем еделието а
жалните ииотй , М -во на индустрията а
занаятите, М -во на о. с. а. в благоустрой­
ството. Ьърховем стопански съ в ет. Дирс«=
ция на разпределението. Общ съ ю з на гор»
ските кооперации
З а д а с е задоволи навреме н уж дата от д ъ р в е а строителеа ма-t
тери ал, одобрява се:
1 . З а д ъ л ж а в а т с е всички дърворезни заведения д а преминат на
работа на д в е смени от по 10 часа, като съответни те разпореж дания
за това се д а д а т от М инистерството на индустрията.
2. В срок от 10 дни М нннсгрът на зем еделието и д-ьржазьат®
имоги д а предлож и а Мини*турския съ в ет на одоирение upc«i<tf за
преместване на по-подходящ и места на онези дъраонрерабогвдтелнм
заведен и я, за които е установено, че не могат д а б ъ д а т и.ниолзу-
вгин д о статъ чн о пълно и добре >
3. Д и р гкц и я та на индустрията, в споразумение с Д и рекц и ята
на горите, д а взем е мерки за правнлисто разпределение нз подле*'
ж а щ и те на преработване дървени материали м еж ду всички ш£л«о<>
чени в стопанския план дърворезни заведения, с о гл е д д а с е ускоря
преработката на тези материали.
4. З а д ъ л ж а в а т с е частните дърворезни заведения да яреработзя?
на иш лем е м атериалите на дъ рж авни те горски стопанства, на общ и­
ните, ако последните сами стопанисват общ инските гори. а иа -
перацинте. а к о на последните е в ъ злож ен о стопанисването нч о бщ ш »
ски те гори.
М огат д а прер?ботват иглолистни дървени материали за свод
см етка само амбалажните заведения. С ъ щ и те имат право д а аолу»
чават ма тази цел само третокчествени трупи.
5. В ъоховният стопански с ъ в ет и М инистерството иа бл агоу­
стройството, в срок от 10 дни, д а изработят, съвместно, инструкина
за употреба на б уков строителен м«териал при строеж ите, съобр^зно
с ко я то Д и р екц и ята на рагпределението да отпуска, заедн о с игло­
л истния строителен материал и съответно количество буков строи­
тел ен материал.
6. З а д ъ л ж а в а т с е горските кооперации, под р ъ ковод ството а а
органите на Д ирекц и ята на горите, д о кр зя на м. юни т. г. д а
с е к а т и и зв о зят д о временните складове 85®/в о т предвидения за
изсичане материал.
7. П о изключение, за онези държ авни строеж и, за конто е необ­
ходим д ъ р в е н строителен материал по особеиа специф икация. Ди­
р екц и ята на разпределението, в съ гл аси е с Д и рекц и ята на горите,,
д а о тп уска необходимото количество трупи, преработката на които
да с е 'и звърш ва о т съответните държ авни учреж дения съ образао
особените изисквания на извърш ваните от тя х строеж а.
8. М инистерството на индустрията, в с ъ гл а си е с Д и рекц и ята
на горите, д а набележ и онези дърворезни заведения, които м огат
д а бнч^т тозвепси, и д а ги включи в план-’ за д ъ о в о ^ о е ^ б о т к ч т л
9 . Д и р екц и ята нз горите и М -вото на благоустройството да в3®*1
м ат веднага необходимите мерки за ускоряване поправката нз пъти*»
ш ата в м й о н и т е о т кбито има д а се и ^ в о ^ т д-* овени стооит--*ш
м атериали,-особено на повредените части на сл ад ни те п ъ т и и и в п е ­
щ ерски я и Неврокопски райони: В ълча поляна — К ь о ш к а . Т аш -. о зз,
— Ш иоока поляна; Ш ирока поляна — Д ж ен ево з; П ор. М ост — К а?-
т ь л .Стойчев чарк — Ранча; Арнаутска поляна — Ващ ерица »
К ара тепе — Селищ е.
10. Д ирекп и ята на горите д а вземе м еокя за улесни запе пре®
храна на ш ьофьорите, ангаж ирани с извозването на дъ рвени я строа-
тел ^н матеоиал. !■ • _ __
И . З а д ъ л ж ав а се С Т. О. Т., пс нп Р ^п хо*яи я
ски с ъ в ет , в определените от него срокове, д а ззв о за а готови те
дървени стоонтелни матеоиали от гооите
12. О тговорен ад п о о яех л я яето на нчстоя'ие^о постановтенве а
съв^ггмм'''»^ при М инистеоския с ъ в ет Тлпоп Е. Б акъ р д ж н ев.
j __(К 933)__I Главен секпетап на М яч с ^ в е т: 8?. Спаео®
■ МИШ!СТЕРаВ1 НА ВОЙНАТА
Г О Г Р А ^А . __ В р п ч в ч п н и х ч 3=*
Т!0 0 1 4 з~не и откупване яа печатяи и з з а т а я ,о т Миииете*»?тзсто « а
войн^^а обнародван в „Д ъ о ж авеч вестник“ , бо. 92 от 1947 готяяа*
на 2 стр., с л е з т. 14. вместо погрешно отпечатаните два о е а а да
с е чете следното: 1S. Партийни вестнипя я . сп и с^яяя, а с^-0*»© а
все^яд чевяи информационни в е с т ш ц а а е р ец еазарат, од®брааа?
я п п епогъч яат. . . : .
1—(К733)—1
М-ВО НА ТКРГПВНЯП И ТРОПОЧ^СТВЙЕТО
Д ирекция иа, аъ треиш ата т ь р г о ш и •
’ З а п о в е д ^
№ 475 ф •
о тя о ся о типизирането иа ка с и те ;-за а ф я яе
Н а основа-ние чп, 34 о т в р аеш ш ааа з а т т о з к р а н о ша д ъ р в е е т т #
материали а азд ел и д .