Professional Documents
Culture Documents
БЪЛГАРИЯ: Секторни анализи заедно по-добро бъдеще
БЪЛГАРИЯ: Секторни анализи заедно по-добро бъдеще
Секторни
анализи за
едно по-добро
бъдеще
БЪЛГАРИЯ
декември, 2009
Copyright 2010
The International Bank for Reconstruction and Development/ The World Bank
1818 H Street, N.W.
Washington, D.C. 20433, U.S.A.
All rights reserved
Manufactured in the Republic of Bulgaria
First printing: July 2010
Този документ е превод на Mapping Bulgaria’s Future: Inclusive Growth and Protective
Jobs, dated December 2009, който се предоставя за улеснение на заинтересованите
страни. Ако някои от текстовете на този превод не е в съответствие с официалната
версия на доклада на английски език, то водещ е английския текст.
РЕЗЮМЕ……………………………………………………………………………………… ii
МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА…………………………………………………… 1
ФИНАНСОВ СЕКТОР………………………………………………………………………… 5
ПАЗАР НА ТРУДА…………………………………………………………………………….23
ГОРСКО СТОПАНСТВО……………………………………………………………………...41
ЕНЕРГЕТИКА………………………………………………………………………………….47
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА………………………………………………………………..52
ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ………..……………………………………………………..58
ОКОЛНА СРЕДА……………………………………………………………………………....63
ОБРАЗОВАНИЕ………………………………………………………………………………..69
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ…………………………………………………………………………..77
ПЕНСИОННА СИСТЕМА………………………………..…………………………………..81
Настоящите секторни анализи бяха подготвени под общото ръководство на Флориан Фихтл,
постоянен представител на Световната банка за България, от основен екип, ръководен от Каспар
Рихтер и Стела Илиева, с подкрепата на Юджин Скънтей.
Анализите по отделните сектори бяха подготвени, както следва, от: Каспар Рихтер и Юджин
Скънтей (резюме); Каспар Рихтер, Стела Илиева и Иглика Василева (макроикономическа
политика), Бернард Майърс, Стела Илиева (управление на публичните финанси), Джон Полнър,
Евгени Евгениев и Джон Габриел Годард (финансов сектор), Кристиан Бодевиг, Хуан Мануел
Морено и Ларс Сондергаард (подобряване на качеството и приложимостта на образованието),
Кери Хърт, Оуен Смит (здравеопазване), Кристиан Бодевиг и Боряна Гочева (заетост), Аста
Звиниене (пенсии), Лире Ерсадо и Кристиян Бодевиг (мониторинг на бедността и мрежи за
социална защита), Евгени Евгениев, Джон Полнър (развитие на частния сектор), Дийпак Бхатя
(информационни и комуникационни технологии), Холгър Крей и Анна Георгиева (селско
стопанство), Андрю Мичъл и Анна Георгиева (горско стопанство), Петер Йохансен, Клаудия
Инес Васкес Суарес, Хенк Буш, Еолина Милова (енергетика), Мохамед Есакали, Анти Талвитие и
Еолина Милова (пътища и железопътен транспорт), Адриана Дамянова и Анна Георгиева (околна
среда).
Резюме
РЕЗЮМЕ
i
Резюме
ii
Резюме
А. Фискална консолидация
10. Разполагайки с по-малко ресурси, сега правителството e изправено пред сложното
предизвикателство да защити приоритетните икономически и социални програми, като
същевременно гарантира средносрочна фискална консолидация. Рецесията влошава
състоянието на публичния сектор. По време на годините на икономически бум България можеше
да си позволи да увеличава разходите и да натрупва фискален резерв благодарение на бързо
нарастващите приходи. Сега, по време на кризата, приходите намаляват, което налага
съкращаване на разходите, за да се ограничи ефектът върху фискалния баланс.
11. Съчетаването на тези цели изисква фискалната политика да бъде съобразена със
средносрочна стратегия за фискална консолидация:
• Няма възможност за прилагане на допълнителни фискални стимули извън действието на
автоматичните фискални стабилизатори, поради голямото увеличение на разходите и рязкото
намаляване на приходите през първите пет месеца на годината.
• Коригирането на бюджета ще трябва да дойде от съкращаване на разходите, тъй като
съотношението на приходите спрямо БВП в България вече е сравнително високо (39% от БВП
през 2008 г.), имайки предвид нивото на доходите на глава от населението в България.
• В разходната част новото правителство би могло да коригира политиките на разходите за
2009 и 2010 г., за да подобри структурния баланс и да гарантира приоритетните икономически и
социални програми:
Вероятно 90-процентното правило за ограничаване на нелихвените публични разходи
ще бъде недостатъчно за запазване на фискалните дефицити през 2009 г. и 2010 г. под
Маастрихтския критерий от 3% от БВП.
Преминаването от повсеместни съкращения на разходите към приоритизирането им
ще подобри качеството на фискалната политика.
В средносрочен и дългосрочен план правителството ще трябва да набележи мерки за
ограничаване на бюджетните разходи, свързани с демографските промени - ЕС
прогнозира, че разходите, свързани с остаряването на населението, в България ще
нараснат с близо 4 процентни пункта от БВП между 2007 и 2060 година.
iii
Резюме
iv
Резюме
v
Резюме
vi
Резюме
vii
Резюме
viii
Резюме
ix
Резюме
x
Резюме
xi
Резюме
xii
Резюме
49. В краткосрочен план мерките за смекчаване на промените на околната среда и климата биха
могли да включат:
• Създаване на национална мрежа от защитени зони за обвързване с “Натура 2000”.
• Подобряване на оперативната ефективност на водните дружества - намаляване на
административните загуби, повишаване на събираемостта на задълженията по издадени фактури;
реализиране на цялостна програма за откриване на течовете в мрежата.
• Въвеждане на стимули за намаляване на обема на твърдите битови отпадъци и сортиране при
източника (включително повишаване на таксите за събиране на индустриални и битови
отпадъци).
xiii
Резюме
52. В образованието, много ученици напускат училищата преждевременно или излизат от тях
недостатъчно подготвени за икономиката на знанието; представянето на учениците е
изключително неравномерно; приложимостта на професионалното образование и обучение на
пазара на труда често е ниска; оценяването на успеваемостта на учениците все още не е обвързано
с представянето на училището; напредъкът във въвеждането на стимули за развитието на
кариерата на учителите трябва да продължи, съдържанието на учебната програма трябва да бъде
преразгледано; предучилищното образование не обхваща децата от маргинализираните
домакинства; въвеждането на формулата за финансирането на един ученик остави нерешени
редица практически въпроси, в това число аспекти на отчетността. Висшето образование изостава
от това в другите държави-членки на ЕС, не отговаря на нуждите на съвременната икономика и
има ниска ефективност.
xiv
Резюме
57. В средносрочен план реформите в здравния сектор биха могли да имат за цел:
• Преструктуриране на болниците в съответствие с генералния план.
• Създаване на независим орган, отговорен за лицензирането и акредитирането на болниците.
• Разработване и мониторинг на показателите за постигане на резултати от болниците.
• Разработване на стратегия за финансиране на големи по размер инвестиции в сектора.
• Усъвършенстване на заплащането в съответствие с резултатите в доболничната медицинска
помощ.
• Въвеждане на по-ефективни икономически модели за снабдяване с лекарства.
• Преразглеждане на пакета от услуги, покривани от Националната здравноосигурителна каса
(НЗОК).
• Ревизиране на преговорния процес на НЗОК с доставчиците на медицинска помощ за по-
доброто им обвързване с държавния бюджет, както и за привличане на други заинтересовани
страни.
xv
Резюме
също така трябва да оформи своя собствена стратегическа визия за устойчиво и равнопоставено
развитие, и тази визия трябва да бъде подкрепена от дългосрочни планове във всички сектори.
Също толкова важно е, че разработването на работещи стратегии и планове не може да стане по
административно нареждане, а изисква съвместното участие на всички заинтересовани страни -
законодателния орган, децентрализираните администрации, бизнеса, неправителствените
организации, академичните среди, професионалните съюзи, средствата за масова информация,
асоциациите и т.н. Партньорството трябва да продължи и по време на изпълнението, най-малко за
да се информират заинтересованите страни и те да се приобщят в стратегиите за актуализиране на
визията, а ако е възможно - и да се осигури тяхната помощ за осъществяването на дейностите.
xvi
ОСНОВЕН ДОКЛАД
Макроикономическа политика
МАКРОИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА
I. КОНТЕКСТ
1. Глобалната икономическа криза прекрати внезапно бързото икономическо развитие на
България през последните години. Благодарение на силното доверие на пазара, свързано с
ускорената конвергенция с ЕС, банките-майки в Западна Европа предоставяха евтино
финансиране на своите дъщерни дружества в България, което се изрази в бърз ръст на
кредитирането на домакинствата и нефинансовите предприятия. Това кредитиране беше
използвано до голяма степен за финансиране на нетъргуемите сектори и по-конкретно на
финансовите услуги, недвижимите имоти и строителството, както и на вноса. Резултатът се
изрази в много бърз растеж, характеризиращ се с голям приток на капитали, големи дефицити по
текущата сметка на платежния баланс и висока инфлация.
1
Макроикономическа политика
рязко. Нетният приток на капитали спадна от 3.3 млрд. евро през последното тримесечие на 2008
г. до 1.3 млрд. евро през първото тримесечие на 2009 г. Трето, икономическата рецесия увеличава
безработицата. Регистрираната безработица се увеличи от 6% през юни 2008 г. до 7,3% през юни
2009 г. По-високата безработица вероятно ще се изрази в по-ниски доходи на домакинствата и
спадане на потребителското търсене с отрицателна обратна връзка към икономическата активност
и финансовия сектор. В процеса на влошаване на положението на пазара на труда в страните от
ЕС-15, обратната миграция довежда до намаляване на паричните преводи от чужбина, които през
2008 г. възлизаха на 6,4% от БВП.
8. Рецесията също така влошава състоянието на публичния сектор. През периода от м. януари
до м. май 2009 г., бюджетните приходи намаляха с повече от 6% в сравнение със същия период на
предходната година, докато бюджетните разходи в навечерието на парламентарните избори
нараснаха с 25%. Това понижи бюджетния излишък до 0,8% от годишния обем на БВП в
сравнение с 5% от БВП през същия период на миналата година, което прави невъзможно
постигането на целта от бюджетен излишък от 3% от БВП за 2009 г. Освен това, брутните
официални резерви се понижават, тъй като притокът на капитали спада по-бързо, отколкото се
подобрява състоянието на текущата сметка на платежния баланс, както и в резултат от
смекчаването на изискванията в наредбите за банките, които бяха осъществени с цел увеличаване
на ликвидността на банките. Брутните официални резерви намаляха с 0.8 млрд. евро от януари до
юни 2009 г., след като спаднаха с около 1.5 млрд. евро през последното тримесечие на 2008 г.
2
Макроикономическа политика
Фискална политика
11. Фискалната политика трябва да балансира между цикличността в икономиката и
необходимостта от запазване на устойчивото развитие. През годините на икономическия бум
България можеше да си позволи да увеличава разходите и да натрупва фискален резерв
благодарение на бързо нарастващите приходи. Сега, по време на кризата, приходите спадат и това
налага съкращаване на разходите, за да се ограничи увеличаването на бюджетния дефицит.
Допускането на голям бюджетен дефицит през настоящата година би могло да подкопае
доверието в паричния съвет и би наложило големи корекции през следващите години. Въпреки
това обаче, една рязка фискална корекция през настоящата година ще засили икономическата
рецесия. Така например, докато публичните инфраструктурни инвестиции често се считат за
неефективен стимул по време на нормален спад в икономическата активност, поради забавяне в
осъществяването на проектите, то в сегашната обстановка публичните инвестиции могат да
изиграят роля поради дълбочината и продължителността на рецесията.
12. Съчетаването на тези цели изисква фискалната политика да бъде съобразена със
средносрочна стратегия за фискална консолидация.
3
Макроикономическа политика
Международна подкрепа
18. Международната общност може да предостави съществена подкрепа за икономическото
възстановяване, фискалната консолидация и защитата на уязвимите домакинства, ако
такава подкрепа бъде необходима. Това би могло да се окаже от решаващо значение за
укрепване на доверието в паричния съвет и финансовата система чрез повишаване на брутните
официални резерви и чрез осигуряване на здрава основа на стратегията за фискална
консолидация.
4
Финансов сектор
ФИНАНСОВ СЕКТОР
I. КОНТЕКСТ
1. След години на висока доходност, икономическата криза отслаби финансовия сектор.
Въпреки безпрецедентните действия от страна на правителствата и централните банки по целия
свят, световните финансови пазари остават под напрежение. Кризата засегна финансовите пазари
в България и в другите нови държави-членки на ЕС както поради опасенията от негативното
въздействие на затрудненията на някои банки в ЕС-15 (активите на банките с чуждестранна
собственост в България в края на 2008 г. превишаваха 80% от БВП), така и поради разкритите
уязвими места, създадени на вътрешния пазар и вариращи от валутни несъответствия в балансите
на кредитополучателите и лошо управление на риска до некачествени застрахователни стандарти.
5
Финансов сектор
6
Финансов сектор
11. Частният сектор в България има голяма пряка експозиция в чуждестранни валути.
Кредитният бум през последните няколко години беше насочен именно към частния сектор.
Задлъжнялостта на нефинансовия частен сектор в чужда валута възлиза на около 70% от БВП, а
близо 40% от общия дълг на фирмите е краткосрочен (с матуритет под една година).
13. Финансовият пазар изисква силен регулаторен надзор и контрол, в това число и защита
на потребителите. Това включва обширен дневен ред, като се започне от засиленото финансово
регулиране и надзор, управлението на финансовия сектор, регулиране и надзор на бизнес
поведението, както и защита на потребителите на финансови услуги. Защитата на потребителите
7
Финансов сектор
В краткосрочен план
• Продължаване на “стрес-тестове” и мониторинга при висока честота. Капиталовата
адекватност на банките би могла да се влоши рязко поради силния икономически спад. Властите
биха могли да преоценят вероятния капиталов недостиг в банковата система, включвайки най-
песимистичния сценарий за икономическото развитие. За банковите филиали с чуждестранна
собственост, това ще изисква тясна координация с надзорните органи на чуждата страна, за да се
проведат съвместни симулационни упражнения. В същото време, БНБ би могла да продължи да
развива своите възможности за моделиране с цел по-често самостоятелно оценяване на рисковете
и капиталовите резерви, изисквани от банките. Това оценяване би могло да се използва като база
за сравнение по отношение на моделите за работата на банките и за получаване на обективна
оценка на бъдещите тенденции за качеството на кредитирането.
• Изготвяне на резервни планове за справяне с недостига на капитал. БНБ би могла да
разработи резервни планове за справяне с всякакъв недостиг на капитали, идентифициран като
част от стрес-тестовете. В случая с филиалите на чуждестранни банки, властите биха могли - в
сътрудничество с международните си партньори - да продължат да искат гаранции от банките-
майки за поддържането на експозицията им, както и за предоставяне на капитал за дъщерните им
дружества, ако това бъде необходимо, в съответствие с инициативите в други засегнати от
кризата страни от ЦИЕ.
• Мониторинг на промените в източниците за банковото финансиране и на
корпоративните финансови отношения. Докато ангажираността на банките-майки е добре
дошла за поддържането на ликвидността в сектора, властите трябва да продължат да укрепват
разпоредбите за прозрачността, съдържащи се в корпоративното право. Целта се състои в
гарантиране на пълна и надеждна идентификация на взаимосвързаните експозиции на банките,
акционерите и собствениците, както и в осигуряване на спазването на коректни счетоводни
правила при въвеждане на промени или при разширяване на източниците на финансиране в
съответствие с базиращи се на по-консолидиран обхват изисквания на регулирането и надзора от
гледна точка на ликвидността и платежоспособността.
• Улесняване на преструктурирането и уреждането на корпоративната задлъжнялост. Би
било полезно да се извърши оценка на съдебните и извънсъдебни процедури за уреждане на
дълговете с цел идентифициране на проблемите, които биха могли да бъдат решени в
краткосрочен план, и за установяване на най-добрия начин за прилагане на система за
извънсъдебно уреждане на задълженията, ако това стане необходимо с цел експедитивно
8
Финансов сектор
В средносрочен план
• Подобряване на институционалната структура за защита на потребителите на
финансови услуги. Надзорът над спазването на законодателството за защита на потребителите на
финансови услуги от Комисията за защита на потребителите (КЗП) следва да включва ипотечните
заеми, договорите за лизинг, застраховките, инвестициите в ценни книжа, частните пенсионни
планове и отчитането на предоставените заеми освен потребителските кредити и плащания. Това
ще наложи съществено изграждане на капацитет в КЗП, временно привличане в КЗП на
служителите от БНБ и Комисията за финансов надзор, и създаването на специализиран отдел по
финансовите услуги. При този вариант биха могли да бъдат създадени помирителни комисии като
постоянни органи за всеки вид финансови услуги (по подобие на схемата на Помирителната
комисия за платежни спорове), а тяхното действие следва да бъде усъвършенствано.
9
Управление на публичните финанси
I. КОНТЕКСТ
1. Контролът върху съвкупните бюджетни разходи е една от силните страни на
управлението на публичните финанси в България през последните години, но малко
внимание се отделя за подобряване на резултатите от публичните разходи . Глобалната
финансова криза потвърди правилността на политиката на Министерството на финансите за
поддържането на строг фискален контрол над публичните финанси, включително за бюджетните
излишъци през годините на бърз растеж. Установяването на лимит за публичните разходи,
възлизащ на 40% от БВП, създаде полезен механизъм за вземане на важни политически решения.
Въпреки ползите за макроикономическата стабилност, която беше осигурена от тази политика,
можеше да се постави по-силно ударение върху подобряването на ефикасността и ефективността
на разходите. За повечето български граждани важният въпрос се състои в това дали качеството
на публичните услуги се подобрява заедно с увеличаването на публичните разходи като цяло.
Доскоро нямаше много механизми, чрез които правителството и обществеността да могат да
преценят връзката между разходите и резултатите от предоставяните публични услуги.
Въвеждането на средносрочната фискална рамка и на програмното бюджетиране в България са
фундаментални реформи в публичните финанси, и тези реформи трябва да бъдат продължени, за
да се подобри ефективността на преразпределителните функции на бюджета, но също така и да се
повиши прозрачността и отчетността в управлението на публичните разходи.
10
Управление на публичните финанси
7. Планирането на годишния бюджет остава до голяма степен процес, при който се добавят
нови разходи без да се обосновава включването на нови политики, а информацията за
резултатите от бюджетната политика почти не се използва при вземането на решения.
Годишният бюджетен процес все още се фокусира върху икономическите ресурси и обсъждането
на реда на приоритетите. Данните за резултатите, които трябва да се постигнат, не са добре
интегрирани в обсъждането на бюджета на техническо ниво, а общо взето - и на политическо
ниво. В идеалния случай нефинансовата информация трябва да бъде толкова важна за ресорното
министерство, колкото и за МФ, но има твърде малко данни за широкото й използване от
служителите в бюджетните отдели на министерствата. В резултат от това ръководителите на
политическо ниво в България пропускат възможността да използват годишния бюджетен процес
за създаване на стимули за мениджърите да повишават ефективността и ефикасността на своите
програми.
11
Управление на публичните финанси
12
Управление на публичните финанси
13
Управление на публичните финанси
14
Управление на публичните финанси
15
Управление на публичните финанси
В краткосрочен план
• Включване в Закона за устройството на държавния бюджет на изискването за бюджетиране,
основано на резултатите.
• Министрите би следвало да носят отговорността за представянето на сектора, а не самото на
министерството, което ръководят.
• Подобряване на качеството на информацията за изпълнението и резултатите от разходните
политики и съобразяване й с нуждите на различните потребители. Това би довело до промени в
указанията за изготвяне на отчетите за изпълнението на бюджета за 2009 г. и на програмните
бюджети за 2010 г. и идентифициране на източници на техническа помощ за ресорните
министерства за разработване на показатели за резултати на високо ниво в сектора, които да
бъдат включени в документацията за държавния бюджет за 2010 г.
• Въвеждане на официална обратна връзка от Министерството на финансите към ресорните
министерства относно техните програмни бюджети.
• Усъвършенстване и опростяване на програмните бюджети, предоставяни на широката
общественост за подобряване на прозрачността и отчетността.
• Преразглеждане на Закона за устройството на държавния бюджет с оглед предоставяне на
повече правомощия на МФ да изисква от отрасловите министерства да спазват утвърдените
стандарти за икономическа обосновка и стойност срещу вложените средства при управлението на
публичните инвестиции. Тези правомощия биха могли да включват спиране изпълнението на
проекти с лошо качество или защита на бюджетите на проектите, намиращи се в процес на
изпълнение, от забявяне чрез нови проекти.
• Ревизиране на вътрешната структура на Министерството на финансите за преодоляване на
фрагментацията на отговорностите по управлението на бюджета в няколко управления и отдели,
подчинени на различни заместник-министри.
• Усъвършенстване на указанията за подготовката на национално финансирани проекти, които
да опростят изискванията и да насърчат възприемането на по-стратегически подход към
капиталовите инвестиции.
• Провеждане на функционален преглед (или използване на резултатите от проведените
прегледи) на държавните органи за идентифициране на излишните функции и припокриването на
отговорности, и разработване на план за поетапно решаване на идентифицираните слабости.
В средносрочен план
• Институционализиране на прегледите на разходите по сектори;
• Въвеждане на оценяване на програмите, последвано от споразумение с МФ и Народното
събрание по план за повишаване на ефективността.
• Въвеждане на систематичен процес, чрез който МФ да отчита дали министерствата
осъществяват проектите в рамките на графиците и бюджетните им лимити, планирани при
стартирането на проекта.
• Създаване на високо квалифицирани звена за планиране на политиката към кабинетите на
министрите в ресорните министерства за по-добро интегриране на стратегическото планиране с
бюджетирането. Възлагане на отговорността за резултатите от програмите на конкретни лица,
вместо разпределяне между няколко началници на отдели.
• Предприемане на междинни и последващи оценки за укрепване на стимулите за
министерствата да вземат предвид икономическата ефективност на проектите при планирането
им.
• Прилагане на препоръките от функционалния преглед.
16
Развитие на частния сектор
I. КОНТЕКСТ
1. През последното десетилетие бяха предприети съществени реформи за подобряване на
регулаторната среда за правене на бизнес в България. България стана една от десетте
класирани на първите места страни-реформатори според доклада “Doing Business 2008”
благодарение на успешни реформи в режимите, регулиращи разрешенията за строеж, плащането
на данъци и принудителното изпълнение на договори.1 Подобрената бизнес среда облекчи
поддържането на интензивен приток на преки чуждестранни инвестиции и осигури устойчив
растеж на износа.
17
Развитие на частния сектор
18
Развитие на частния сектор
2
Световна банка (2008). България: Оценка на инвестиционния климат, Вашингтон, ОК.
3
Световна банка и МФК (2008). Правене на бизнес 2009, Вашингтон, ОК.
4
Analysis of State Fees, Administered at the Central Level and Proposals for Undertaking of Measures, Draft report of Working Group under the
Ministry of State Administration and Administrative Reform, 2009.
5
Доклад по закона за държавния бюджет за 2008г., Министерство на финансите.
6
Световна банка (2009). България: Реформиране на режима на държавните такси.
7
Таксите, генериращи приходи, се възприемат като доходоносни и се използват за балансиране на бюджета. Това е възможно, тъй като
държавата има монопол върху обществените услуги и може да определя таксите свободно, a "ограничителните" такси се използват, за
да санкционират определено поведение. Въпреки това, наказателната функция на административни такси обикновено е забранена, тъй
като специален инструмент за тази функция са глобите.
19
Развитие на частния сектор
услугите на банки за финансиране на инвестициите си, спадна до 35% през 2009 г. в сравнение с
около 42% през 2005 г. и 2007 г., като малките и средните предприятия са най-засегнати от
кредитните ограничения.
В краткосрочен план
• Осигуряване на непрекъснат приток от кредити за фирмите за смекчаване на последствията
от външните шокове върху заетостта и инвестициите. Програмата на правителството за
възстановяване на кредитирането и за обсъждане на неговото разширяване изглежда обоснована.
• Преглед, актуализиране и удължаване на Програмата за по-добро регулиране 2008-2010 до
2013 г.
• Преглед от Народното събрание на регулаторните режими, приети от Министерския съвет с
оглед тяхното отменяне или опростяването на повечето от тях.
20
Развитие на частния сектор
В средносрочен план
• Разширяване на списъка на регулаторните режими в консултации с бизнеса и обществеността,
които трябва да бъдат отменени или опростени, с оглед постигането на целта за намаляване на
административната тежест с 20% до 2012 година.
• Приемане на нов Закон за държавните такси въз основа на принципа на възстановяване на
разходите и създаване на институционална рамка за мониторинг и налагане на изпълнението му
от министерствата и изпълнителните агенции.
• Мониторинг на премахването на незаконното прилагане на регулаторни режими от общините
чрез Звеното за по-добро регулиране в Министерския съвет в координация с Националното
сдружение на общините.
• Превръщане на общинските регистрационни и разрешителни режими в просто уведомление.
• Преглед на предоставянето на административни услуги от общините и прилагане на план за
действие за тяхното опростяване, за намаляване на времето и разходите за спазването им от
фирмите, както и въвеждане на система за класиране на общините въз основа на лекотата на
правене на бизнес.
• Извършване на ежегодна оценка и преглед на националната иновационна система в
консултации с индустрията, научните среди и университетите.
• Укрепване на връзките между изследователските институти, университетите и индустрията, и
създаване на свързващи звена.
• Насърчаване на създаването на мрежа от бизнес-ангели.
21
Развитие на частния сектор
22
Пазар на труда
ПАЗАР НА ТРУДА
I. КОНТЕКСТ
1. Положението на пазара на труда в България през последните няколко години се
подобряваше, но глобалната икономическа криза прекъсна напредъка и преобърна
положителната тенденция. Бързият икономически растеж беше довел до бързо създаване на
нови работни места и ниски нива на безработица за лицата със средно и висше образование.
Заетостта в България, която през 2008 г. е 64%, остава под целта от Лисабон за достигане на 70
процента заетост до 2010 г., като се очаква да намалее в условията на криза. От една страна,
показателите за заетостта и активността на възрастното население (25-64 г.) са над средните
стойности за ЕС, което е забележително постижение за България, но от друга страна са налице
големи дефицити по отношение на младите хора (Фигура 1). На практика разликите в активността
и заетостта при младите хора са причина за съвършените различия в резултатите на пазара на
труда между България и средните стойности за ЕС. Съвпадането на незаетите работни места и
ниските нива на заетост и активност подсказва, че са налице несъответствия – свръхпредлагане на
нискоквалифицирани работници при свръхтърсене на висококвалифицирана работна ръка. Това
показва, че в България има голям неизползван трудов ресурс сред младите хора и
предизвикателството е да се намерят начини да се активизира този ресурс и да бъде подготвен да
запълни незаетите работни места.
80 80
Цел на Лисабонската стратегия
% 60 % 60
40
40
20
20
0
0
15-64 15-24 25-54 55-64
15-64 15-24 25-54 55-64
ЕС27 ЕС15 БГ
ЕС27 ЕС15 БГ
Източник: Евростат
8
От червено към сиво: Преход към третата възраст в Източна Европа и бившия Съветски Съюз, Световната банка, 2007
23
Пазар на труда
24
Пазар на труда
9
OECD (2008) Employment Outlook 2008, Chapter 1, “Off to a Good Start? Youth Labor Market Transitions in OECD Countries, OECD:
Paris
10
World Bank (2008), Bulgaria: Raising employment and human capital for growth and convergence.
25
Пазар на труда
60 60
Възраст Възраст
50 50
40 40
30 30
20 20
10 10
0 0
-4 -3 -2 -1 0 1 2 3 4 -4 -3 -2 -1 0 1 2 3 4
Б. Недостиг на умения
10. Повишаването на коефициента на икономическа активност ще трябва да върви
успоредно с повишаването на уменията на работната сила, което да компенсира
намаляването на числеността на населението, и с усилия за приближаване на
производителността на труда към нивата в ЕС. Както показва Фигура 3, спадът на числеността на
населението е толкова рязък, че само повишаването на коефициента на икономическа активност
няма да бъде достатъчно за преодоляването му. За да повиши производителността на труда и да се
конкурира на световните пазари, основаващи се все повече на икономиката на знанието, България
ще трябва да разполага с работна сила с капацитет за иновации - усвояване, адаптиране и
разработване на нови технологии и процеси. Проучванията показват, че инвестициите във
висшето образование увеличават възможностите на страната да прилага най-модерни и водещи
иновации, докато основното и средното образование в страната определят способността за
прилагане на съществуващите технологии.
11. Въпреки това, малко млади българи продължават образованието си, а много от тези,
които го продължават, не придобиват необходимите умения и компетенции, за да се
конкурират в една високо иновационна икономика. Процентът на отпадащите ученици в
средното образование е сравнително висок, докато коефициентът на участието във висшето
образование е един от най-ниските сред новите държави-членки на ЕС. Учебното съдържание в
областта на професионалното образование и обучение изглежда страда от липсата на генерични и
прехвърляеми умения, които са все по-необходими в ерата на бързи технологични промени.
Международните сравнителни оценки на успеваемостта на учениците PISA 2006 показват, че над
50% от 15-годишните ученици се сблъскват със затруднения в четенето и разбирането на научно
съдържание - значително по-висок дял от този на връстниците им в другите държави-членки на
ЕС - както в новите, така и в старите членки - и в другите развити страни. Това говори, че
българските младежи може би завършват училищата неподготвени за нуждите на икономиката на
знанието.
26
Пазар на труда
13. Уменията придобиват още по-голямо значение по време на криза. Въпреки че степента на
затрудненията за намиране на работа по време на криза поради липса на умения не може да бъде
точно определена количествено, фактът, че работните места остават незаети показва, че уменията
действително са от значение. Ако нивата на уменията предизвикваха сериозна загриженост още
преди кризата, те вероятно ще станат още по-голям проблем по време на възстановяването на
икономиката. Основна елемент от действията за запазване на заетостта по време на криза е
осъвременяването на уменията на уволнените и на изложените на риск от безработица лица. В
този контекст непрекъснатото обучение е от особено значение. България е една от страните в ЕС с
най-нисък дял на възрастните, които участват в учене през целия живот. Процентът на участие в
ученето през целия живот в България е едва 1,4% от населението на възраст между 25 и 64 г. в
сравнение със средната стойност за ЕС от около 10% и нивата от около 30% или дори повече в
някои скандинавски страни.
В краткосрочен план
• В идеалния случай, краткосрочните мерки по време на икономическа криза са
съчетание от усилия за задържане на работниците на работа чрез временни публично
субсидирани схеми за работа на непълен работен ден и използване на помощите за
безработица и мерките за ускоряване прехода от стари към нови работни места с цел да се
избегне загубата на пригодност за заетост на новоуволнените работници. Все пак работата на
непълен работен ден е само краткосрочна мярка за избягване разходите за приспособяване при
уволнение в случай на краткосрочни спадове в търсенето и с продължаването на кризата тази
мярка ще става все по-неподходяща. Ето защо правителството би могло да помисли за постепенно
пренасочване на вниманието към засилване на услугите за заетост и стратегическо
преквалифициране и повишаване на уменията на работниците. Правителството би могло да
помисли също за временно удължаване на срока за право на получаване на помощи за
безработица, ако търсенето на работна ръка се запази на ниски нива. Освен това ще бъде важно
добре насочените програми от мрежата за социална защита като Гарантирания минимален доход
да се обезпечат с необходимите ресурси и да се осигури възможност за разширяването им в хода
на кризата, ако възникне такава необходимост.
• Насърчаване на определяни от търсенето обучителни програми за съкратени работници
и работници с непълна заетост в преки консултации с представители на работодателите за
11
Пак там.
27
Пазар на труда
В средносрочен план
• Пилотни програми за чиракуване, стажове и субсидиране на заплатите за млади
работници в партньорство с работодателите и професионалните съюзи. Също така ще бъде
важно да се разработи национална квалификационна рамка или подобен механизъм за признаване
на квалификацията на хората, обучени в неформално и неофициално образование.
• Разработване на задължителен и интензивен подход за повишаване на младежката
заетост, фокусиран върху младежите, които нито работят, нито се занимават с образование или
обучение. Интервенциите в сферата на заетостта трябва да се предприемат отрано, както и да са
стабилни и насочени към задържане на младежите в официалното образование и обучение, при
поставяне на ударението върху кариерното консултиране и помощта при търсене на работа.12
Програмите, които са изрично насочени към младежите в неравностойно положение, имат по-
добри шансове за висока ефективност, отколкото нецеленасочените програми. 13 Великобритания
и други страни от ЕС са въвели режим за младежко активизиране, наречен "Нова сделка за
младите". Въз основа на този модел службите по заетостта в България могат да предложат цял
набор от услуги, съсредоточени върху предоставянето на интензивни консултации и услуги в
сферата на заетостта, обучение или образование “Втори шанс” за по-възрастните младежи и
съответно върху програми за връщане към училищата за по-младите. Това би могло също така да
доведе до възлагане на цялата гама от активационни услуги за изпълнение от външни
квалифицирани агенции, например, за работа с младежите в неравностойно положение като
социално изключените роми.
• Улесняване на участието на жените в пазара на труда чрез подобряване на предоставянето
на услуги по грижите за децата. Отговорността в тази област пада върху общините, а финансовите
12
Quintini and Martin (2006), Starting Well and losing Their Way? The Position of Youth in the Labor Market in OECD Countries, OECD
Social, Employment and Migration Working Papers No. 39, OECD: Paris
13
Betcherman et al (2007), A Review of Interventions to Support Young Workers: Findings of the Youth Employment Inventory, World Bank
Social Protection Discussion Paper No. 715, World Bank: Washington, DC
28
Пазар на труда
14
Cunha, F., Heckman, J., Lochner, L. & Masterov, D. (2005), Interpreting the evidence on life cycle skill formation (North Holland,
Amsterdam).
15
Въпреки това, имайки предвид големите различия между училищата (за разлика от различията в рамките на едно училище), както е
документирано в оценката на ОИСР “PISA 2006”, България също така трябва да се съсредоточи върху подобряването на качеството на
училищата, особено за децата от маргинализирани общности. Ако училищата са лоши, усилията за задържане на младите хора в тях
няма да доведат до по-добри образователни резултати и умения.
16
Вж. също така Документ за политиката в образованието
29
Пазар на труда
30
Информационни и комуникационни технологии
I. КОНТЕКСТ
1. България изостава от другите държави-членки на ЕС в областта на информационните и
комуникационните технологии (ИКТ), като например, широколентовите мрежи и Интернет
услугите. България има най-ниското ниво на широколентови Интернет услуги в ЕС. Само 28% от
домакинствата бяха абонати на широколентов достъп до Интернет през 2008 г., което е доста под
средната стойност за ЕС-27 от 49%. Ограниченият достъп до широколентова връзка е пропусната
възможност за повишаване на производителността и ускоряване на икономическия растеж:
проучване на Световната банка е установило, че за всеки 10% увеличено навлизане на
широколентовите връзки има 1,3% ускорение на икономическия растеж. Ограниченият
широколентов достъп ограничава също така вътрешната и международната търговия, забавя
модернизирането на управленските процеси, пречи на прозрачността и ефективността на
управлението на публичния сектор, както и на достъпа на населението до обществени услуги.
31
Информационни и комуникационни технологии
В краткосрочен план
• Укрепване на функциите на КРС за регулиране на конкуренцията и налагане на конкретно,
обосновано и приложимо регулиране за доминиращите фирми във всеки пазарен сегмент.
Свързаните с това интервенции трябва да включват ревизии на режима за таксуване на
взаимосвързаността и на политиката на достъпа, за да се даде възможност за справедливо
споделяне на основните мрежови съоръжения във всички пазарни сегменти.
• Разработване на програма за разгръщане на национална широколентова инфраструктура в
координация с всички доставчици на телекомуникационни и други инфраструктурни услуги
(например, пътна мрежа и електроснабдяване), за намаляване на разходите чрез икономии от
мащаба. Правителството може да участва във финансирането на програмата, било като член на
консорциум, създаден за разработването на мрежата, било чрез отпускане на субсидии за
внедряването на конкурентна мрежа. Участието на правителството ще бъде особено важно за
развитието на широколентовите мрежи в селските и отдалечени райони, които понастоящем са
без достатъчно обслужване заради по-високите разходи и по-ниската възвръщаемост.
• Укрепване на съществуващите и разработване на нови ИКТ приложения, предлагани в портал
на електронното правителство.
В средносрочен план
• Въвеждане на услуги с "бърза възвращаемост" от списъка на ЕС за основни електронни
услуги за гражданите. Правителството може да избере известен брой първоначални действия от
общия списък на ЕС от 20 основни публични услуги - било за предоставяне на услуги, които в
момента не се предлагат (например, подаване на заявления за разрешителни за строеж или
уведомления за преместване), било за подобряване на качеството на вече предлаганите услуги.
• Преглед на изпълнението на националната стратегия за информационното общество и
нейното актуализиране.
• Включване на ИКТ в националните стратегии и програми за развитие. Правителството може
да увеличи ползите от прилагането на ИКТ в сектори като образованието, здравеопазването,
социалното подпомагане (в това число благосъстоянието на ромското население), енергетиката и
др., като интегрира програмите за развитие на информационните и комуникационните
технологии, разработени за съответните сектори в рамките на националната стратегия.
32
Земеделие и развитие на селските райони
I. КОНТЕКСТ
1. Трансформацията на селското стопанство е от централно значение за постигането на
целите на България за европейска конвергенция и социално сближаване. Модернизацията на
българската икономика, както и напредъкът към по-високи стандарти на живот през последните
две десетилетия до голяма степен минаха встрани от икономиката на селските райони. При заети
в селското стопанство около 8% от работната сила, България заема място по средата в
подреждането на НДЧ от Централна Европа (ЕС-8+2) 17. Но в рамките на ЕС-27 България има най-
голяма честота на (абсолютната) бедност в селските райони, най-ясно изразена разлика в
стандартите на живот и социалните стандарти между селските и градските райони, както и едно
от най-ниските нива на производителност на труда в земеделието..
17
По данни на Евростат заетостта в селското стопанство в ЕС8+2 варира от 4.6% в Унгария до 29.5% в Румъния
18
Плащанията, извършени от държавния бюджет за сметка на ЕС по директните плащания, мерките за пазара и развитието на селските
райони, минус реимбурсирането от ЕС за тези плащания.
33
Земеделие и развитие на селските райони
34
Земеделие и развитие на селските райони
11. България губи около 10 млн. евро годишно, защото е регистрирала твърде голяма
референтна площ за плащанията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Докато
определянето на по-голяма площ може би е мотивирано от желанието да не се създава
впечатление в обществото, че части от земеделските стопанства ще бъдат изключени от
подкрепата на доходите, на практика около 15% от българските земеделски земи не могат да
отговорят на критериите на ЕС за допустимост за подпомагане на доходите и следователно не би
трябвало да бъдат регистрирани като част от референтната площ. През 2008 г., от 3.8 млн. хектара
регистрирани земеделски земи, подкрепа можеше да бъде предоставена само на потребителите на
около 3,42 милиона хектара и по този начин плащания за около 0.6 милиона хектара останаха
"неусвоени". Но вече е предприето първото коригиращо действие. България получи
одобрението на Европейската комисия, в сила от м. юни 2009 г., за намаляване на референтната
площ на 3.492 милиона хектара.
35
Земеделие и развитие на селските райони
36
Земеделие и развитие на селските райони
(а) Програми, имащи за цел справяне с основни структурни ограничения за развитието на сектора
като Програмата за комасация на земята и Програмата за хидромелиорация, за да се гарантира
разработването на системна стратегия, институционално усъвършенстване и интеграция на
стимулиращите мерки за адаптиране към промените в климата (виж по-долу);
37
Земеделие и развитие на селските райони
Г. Промени в климата
20. Климатичните промени ще изострят въздействието на природните бедствия. Справянето
с агро-климатичните явления ще има ключово значение за гарантиране устойчивостта на
селското стопанство (както показват последните суши и наводнения). Промените в климата ще
окажат въздействие върху българското селско стопанство, а мерките за адаптиране ще помогнат
да се смекчи ефектът от бъдещи екстремни метеорологични явления. Наред с това смекчаването
на влиянието на климатичните промени представлява в много отношения една значителна
възможност за аграрния сектор. С потенциала си да секвестират (складират) въглерод,
земеделските почви, ако се управляват правилно, представляват важен резервоар за емисиите от
други сектори. При осигуряване на подходящи стимулиращи мерки в селскостопанските
политики (в рамките на ПРСР и националните програми) и услуги по предоставяне на съвети и
консултиране, България би могла да генерира допълнителни приходи за селското си стопанство
от търговия с права за въглеродни емисии на международните пазари. Потенциал за това
съществува по-специално по отношение секвестирането на въглерод под постоянните пасища.
В краткосрочен план
Стълб 1 на ОСП – Подкрепа на доходите:
• Оценка на финансовите резерви за справяне с необходимостта от допълнителни средства
във връзка с прекратяването на обратната модулация на средствата от ЕЗФРСР към НД
• Ограничаване на НД до 30% от средната стойност за ЕС-15 с цел съобразяване с
финансовите ограничения
38
Земеделие и развитие на селските райони
В средносрочен план
Стълб 1 на ОСП – Подкрепа на доходите
• Наблюдение на адекватността на регистрираната референтна площ за плащания по СЕПП
в светлината на средносрочните тенденции на развитие в сектора, за да се избегне евентуално
неусвояване на средства или деклариране на по-малка площ
• Въз основа на анализ на тенденциите по отношение на доходите да се помисли за
постепенно намаляване всяка година на НД и прехвърляне на освободените финансови средства
към национални програми за финансиране на приоритетни публични инвестиции, за които не се
отпускат средства от ЕС, но имат централно значение за улесняване по-нататъшната интеграция в
единния пазар на ЕС
• По-добро информиране на сектора за предстоящите средносрочни промени в условията на
подкрепа (постепенно въвеждане на СЕПП, постепенно прекратяване на НД, разпоредбите за
кръстосано спазване)
Стълб 2 на ОСП – Развитие на селските райони
• Осигуряване активното участие на съответните административни звена и заинтересовани
страни в средносрочния преглед на ПРСР през 2010 г. и своевременно и целенасочено
коригиране на програмата в съответствие с констатациите от средносрочния преглед
• Осигуряване своевременно започване на разработването на ПРСР 2014-20 с цел да се
осигури достатъчно време за необходимия анализ, консултации със заинтересованите страни и за
процеса на одобряване от ЕК
Национални програми:
• Разработване на стратегии за подкрепа от МЗХ на доброволното уедряване на земята и
инвестициите в хидромелиорация, пристъпване към извършване на евентуално необходимите
промени в законодателството, изпълнение на пилотни проекти с цел “практическа проверка” на
процедурните разпоредби преди въвеждането им в националните политики
39
Земеделие и развитие на селските райони
40
Горско стопанство
ГОРСКО СТОПАНСТВО
I. КОНТЕКСТ
1. Горите в България имат висока търговска и екологична стойност. Те обхващат около 4,1
милиона хектара, три четвърти от които са държавна собственост, а остатъкът е собственост на
физически лица, общини и институции. Регистрираният обем на годишната сеч е около 5 млн.
куб. м., две трети от които са от държавния горски фонд. Годишният прираст се оценява на около
14,1 млн. куб. м. Приблизително 73% от текущия добив е предназначен за дървообработващата
промишленост, а остатъкът задоволява нуждите на местното население от дърва за огрев и
строителство.
41
Горско стопанство
42
Горско стопанство
15. Горският фонд не може да отговори на нуждите за финансиране на ДГП, и неговата роля
се разбира погрешно. Ресурсите на Фонда могат да финансират само част от необходимите
43
Горско стопанство
инвестиции, а някои от тези инвестиции (напр. за залесяване или горски пътища) могат
фактически да увеличат финансовото бреме на губещите ДГП, тъй като тези разходи се добавят
към постоянните им разходи за охрана, управление и поддръжка. Някои ДГП възприемат
(неправилно) Фонда като механизъм за преразпределение на приходите между печелившите и
губещите предприятия.
17. Много горски граници не са ясно определени нито от картографска гледна точка, нито
от гледна точка на дефинирането на собствеността. След засилването на комерсиалната
дейност както на ДГП и ДЛР, така и на частните собственици на гори, вероятно ще възникват все
повече спорове относно границите и собствеността на горите. Горският кадастър трябва да бъде
завършен възможно най-бързо, за да се гарантира яснота за това коя институция или кой
собственик е отговорен за управлението на дадена гора. Докато само по себе си издаването на
документ за собственост за управляваните от ДГП и ДЛР участъци е проблематично (тъй като
ДГП са предприятия само за управление, а не институции за собственост), за частните
собственици на гори има очевидна необходимост от това, защото те трябва да могат да купуват и
продават участъците за целите на комасацията и за постигане на икономии от мащаба.
В краткосрочен план
• Разработване на визия и пътна карта за реформи в сектора с обширни и изчерпателни
консултации и участие на всички заинтересовани лица, както държавни, така и частни.
44
Горско стопанство
В средносрочен план
• Предприемане на всеобхватна и съгласувана горска политика и стратегически процес, който
ще идентифицира очакваните резултати от процеса на реформи.
• Продължаване на процеса на институционалните промени, които биха могли да включват
ограничаване на отговорностите на регионалните дирекции по горите в рамките на контрола само
над държавните горски предприятия и ловни райони, а не над частния сектор, и създаване на
независима институция с участието на гражданското общество за контрол както на обществените,
така и на частните гори.
• Подобряване на институционалната и законова рамка за управление на частните гори за
поставянето им на равни начала с държавните горски и ловни предприятия.
• Маркетинговата система за продажбата на държавен дървен материал трябва да се направи
много по-конкурентна и прозрачна, и тя трябва да използва всички подходящи методи за
продажба (напр. продажба на корен, крайпътни продажби, продажба от склад, продажба с
доставка и др.), за да се превърне в по-надежден източник на дървен материал за развитие на
индустрията и генериране на приходи в сектора. Сегашните ограничения за инвестициите в сеч на
дървен материал трябва да бъдат премахнати и да бъдат въведени нови, икономически ефективни
и по-екологични техники за сеч.
45
Горско стопанство
46
Енергетика
ЕНЕРГЕТИКА
I. КОНТЕКСТ
1. През последните пет години в енергийния сектор в България бяха осъществени дълбоки
институционални, нормативни и структурни реформи, определени отчасти от задълженията
на България във връзка с нейното присъединяване към ЕС. Значителен напредък беше постигнат в
решаването на средносрочните проблеми на прехода към финансово стабилен и пазарно
ориентиран енергиен сектор.
19
“Енергийна стратегия на България до 2020 г.”, проекто-вариант, ноември 2008 г.
47
Енергетика
20
ЕК започна наказателна процедура срещу България, тъй като счита, че правилата, изискващи от големите производители на
електроенергия да продават част от продукцията си на регулирана цена на НЕК, ще доведат до деформации в отварянето на пазара на
електроенергия.
21
През 2007 г. битовите и промишлените цени на електроенергията бяха 19% и съответно 39% под средното за ЕС. Цените на
природния газ са също по-ниски за домакинствата (с 38%) и индустрията (с 40%), в сравнение със средните цени на природния газ в
ЕС.
48
Енергетика
Б. Сигурност на доставките
8. Основните горива, използвани за производството на електроенергия в България са
ядрената енергия и каменните въглища. Ролята на България като износител на електроенергия
в региона до известна степен намаля след закриването на четири от шестте ядрени реактора в
АЕЦ Козлодуй като част от споразумението за присъединяване към ЕС. Каменните въглища (най-
вече нискокачествени лигнитни въглища) доминират производството на електроенергия, макар че
неговото въздействие върху околната среда вероятно ще доведе до намаляване на наличните
мощности. Електроцентралите, работещи с каменни въглища, са стари (65% от капацитета е на
възраст над 30 години), работят със сравнително ниска ефективност (около 30-35% в зависимост
от възрастта), и причиняват големи екологични щети. Топлоелектрическите централи са най-
големите източници на емисии на парникови газове в страната. Спазването на стриктните
изисквания на ЕС спрямо вредните емисии от електроцентрали за лигнитни въглища оказа
значителен натиск върху някои от централите, които или ще трябва да прекратят дейността си,
или да работят с по-нисък капацитет и през ограничени периоди от време, за да се спазят
изискванията за намаляване на емисиите.
11. България е силно зависима от вноса на природен газ, обаче понастоящем разполага само
с един източник на газ и един маршрут за доставка. България разчита на вноса за покриване на
около 90% от своите потребности от газ. Като повечето балкански страни, България се снабдява с
49
Енергетика
газ само от Русия през Украйна. Освен това, страната има само едно относително малко подземно
хранилище за складиране на газ в Чирен. Това хранилище се използва за балансиране на сезонните
колебания на търсенето, както и за съхранение на стратегическия газов резерв. Въпреки това,
максималният дневен дебит за черпене от хранилището не може да покрие средното дневно
потребление през зимния сезон и подчертава уязвимостта на страната от прекъсвания в
доставките. По време на конфликта между Русия и Украйна във връзка с цената на газа от 2009 г.
България беше сред най-тежко засегнатите страни от ЕС при големи загуби за икономиката си.
Енергийната стратегия до 2020 г. предвижда по-голямо участие на природния газ във
вътрешното потребление за битови нужди в страната и в сектора за отопление (само 1,5% от
българските домакинства са свързани с газоразпределителни мрежи). Макар че това е разумно от
гледна точка на енергийната ефективност, увеличената употреба на природен газ трябва да бъде
съчетана с диверсификация на източниците и маршрутите за повишаване на сигурността на
доставките.
В. Енергийна ефективност
12. Въпреки значителното намаляване на енергоемкостта през последното десетилетие,
енергийната ефективност е ниска. През 2007 г. България използва близо 5 пъти повече енергия,
отколкото икономиките в Западна Европа за производството на едно евро от БВП и около два пъти
повече от централноевропейските икономики. Високата енергоемкост се определя от: (i) ниската
ефективност при преобразуването на енергията за генериране на електрическа и топлинна енергия
поради остарелите технологии плюс високите загуби при преноса на енергията; (ii) широкото
използване на електроенергия за отопление на жилищни помещения от потребителите (в резултат
от ниските цени на електроенергията и ограничения избор на алтернативи, като например
директно отопление с газ или централна топлофикация с високо качество на услугите и (iii)
ниските цени на енергията за крайните потребители, които не стимулират икономията на енергия.
България си е поставила амбициозни цели за енергийна ефективност, насочени към намаляване на
енергоемкостта в общото вътрешно потребление на енергия с 50% до 2020 г., което е значително
над общата цел на ЕС от 20%. Неотдавнашното приемане на специфично законодателство и на
цялостен комплект от средносрочни и дългосрочни стратегии с конкретни планове за действие
вече дава положителни резултати, като позволи осъществяването на някои програми за енергийна
ефективност. Основното предизвикателство пред правителството се състои в гарантиране на
ефективното изпълнение на горепосочените мерки в областта на политиката и осигуряване на
координация между различните инструменти за реализиране на пълния потенциал на България за
пестене на енергия.
В краткосрочен план
• Разработване на задълбочен анализ за определяне на стратегическия избор за нови
инвестиции в генериращи производствени мощности, за да се предотврати възможността те да се
50
Енергетика
В средносрочен план
• В съответствие с изискванията на ЕС, постепенно отменяне на задължението на
производителите на електроенергия да я продават на публичния доставчик. Това ще изпрати ясен
сигнал за намерението на България да направи пазара си все по-прозрачен и открит и ще насърчи
развитието на енергийния пазар на едро.
• Повишаване на енергийната сигурност в сектора на природния газ чрез проучване на
възможности за разнообразяване на източниците и маршрутите за доставка на газ. Мерките биха
могли да включват по-специално: (i) изграждането на тръбопроводите “Набуко” и/или “Южен
поток”; (ii) подкрепа за изграждането на нов терминал за втечнен природен газ; и (iii) засилване на
системните връзки с Турция, Гърция, Сърбия и Румъния.
• Насърчаване на изграждането на инсталации за високоефективно комбинирано производство
на енергия в райони с голямо търсене на топлоенергия. Това включва и ограничаване на стимулите
за потребителите да преминават към отопление с електроенергия - имайки предвид, че районната
топлофикация е икономически най-изгодния вариант - чрез правилно определяне на
съотношението между цените на горивата и повишаване на ефикасността и качеството на услугите
на топлоснабдителните дружества.
• Създаване на регулаторна среда, която насърчава енергийните компании и индустрията да
подобряват управлението на енергийните си процеси и да инвестират в енергийно ефективни
технологии за генерирането, преноса, разпределението и използването на енергията.
51
Пътна инфраструктура
ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА
I. КОНТЕКСТ
1. Секторът на пътната инфраструктура в България постигна добър напредък и осъществи
някои амбициозни цели - прилагане на няколко програми за привеждане на пътната
инфраструктура в съответствие с европейските технически и качествени стандарти; разработване
на план за действие за подобряване на безопасността на движението по пътищата; реорганизация
на Национална агенция “Пътна инфраструктура” (НАПИ) за коригиране на недостатъците във
вътрешната структура за управление; ясна собственост и организация на пътната мрежа;
функционираща система за потребителски пътни такси (винетна); пълен аутсорсинг на
изграждането и поддръжката на пътища към частния сектор; готовност за прилагане на модерен
подход за възлагане на поддръжката на пътищата, какъвто е бил намерен за полезен в други
държави-членки на ЕС, както и системен подход към събирането на данни за пътищата.
52
Пътна инфраструктура
А. Пътна безопасност
6. Ролята и отговорностите на НАПИ в подобряването на пътната безопасност не са ясно
дефинирани. Безопасността на движението по пътищата не е изрична организационна цел на
НАПИ и в агенцията има ограничени или дори липсват технически, човешки и бюджетни ресурси,
заделени за решаване на този важен проблем, водещ до човешки жертви и финансови загуби за
икономиката. Министерството на транспорта (МТ) одобри план за действие за безопасност по
пътищата, който трябва да бъде осъществен с необходимите финансови средства и
институционална координация. По проекта се изпълнява програма за обучение за експерти на
НАПИ по подобряване на пътната безопасност на черните точки с висока концентрация на ПТП и
за одит на безопасността на пътищата. Въпреки това, НАПИ все още няма съществен
институционален ангажимент и няма отдел, отговарящ за въпросите на пътната безопасност.
53
Пътна инфраструктура
10. Макар, че в НАПИ има технически норми и технически спецификации, много от които са
в съответствие с международните стандарти, поради несигурното финансиране няма
възможност за налагане на стандарти за редовна поддръжка на пътищата. Понастоящем
редовната поддръжка се извършва въз основа на многобройни тригодишни договори, определящи
единичната цена на дейностите, а съдържанието им се определя ежедневно или ежеседмично от
областните управления на НАПИ. В момента се изпълнява консултантска дейност за въвеждане в
три пилотни области на договори за управление и поддръжка на пътищата, основани на
изпълнението, чиято продължителност ще бъде от 3 до 5 години. В случай че договорите от този
тип се окажат успешни и икономически ефективни - както са били в други страни - целта е да се
разшири прилагането на тази концепция и тя да обхване цялата национална пътна мрежа. Първите
данни сочат, че за около 25% от мрежата трябва да се провеждат периодични дейности за
поддръжка или рехабилитация, преди пътищата да могат да бъдат включени в основани на
изпълнението договори за редовна поддръжка, или че обхватът на тези договори трябва да се
разшири и да включи периодичната поддръжка. И двата подхода не съдържат технически
трудности за изпълнението им; трудността се състои във финансирането.
В. Управление
11. Институционалната рамка за управление на пътищата остава фрагментирана.
Административната автономия на НАПИ е неясна, а решенията за стопанисване на
пътищата изглеждат отделени от финансирането на пътищата. Въпреки промените в Закона за
пътищата от 2006 г. и след това през 2008 г., все още има фрагментиране на отговорностите в
пътната инфраструктура, която се управлява от НАПИ, отделно от регулирането на транспорта и
разпоредбите по движението и безопасността, които са функции на Министерството на
54
Пътна инфраструктура
транспорта. Нещо повече, статутът на НАПИ се променя няколко пъти, като агенцията се
прехвърля от едно към друго министерство. Има и други фактори, свързани с пътната
инфраструктура - Министерството на регионалното развитие и благоустройството и общините
носят отговорността за местните пътища, докато Министерството на околната среда и водите
одобрява екологичните оценки на пътните проекти. Тази фрагментация доведе до дублиране на
дейностите при оценяването на окончателни пътни проекти и издаването на разрешения за строеж,
докато междуведомствената координация не функционира ефективно при решаването на
комплексните транспортни проблеми: безопасност на движението, градски транспорт, инвестиции
в големи и малки проекти (автомагистрали или пътища от IV категория). НАПИ заобикаля
Министерството на транспорта в изпълнението на бюджетните и контролните функции и при
вземането на ключови решения. Няма съмнение, че сегашната институционална рамка на пътния
сектор в България, както и вътрешната организация на НАПИ са временни решения.
55
Пътна инфраструктура
В краткосрочен план
• Разработване на споразумение за изпълнението между държавата (Министерския съвет) и
НАПИ, включващо ключови показатели за изпълнение. По същия начин, НАПИ също може да
предложи сключване на споразумения за изпълнение между централното управление на НАПИ и
нейните регионални служби.
56
Пътна инфраструктура
57
Железопътен транспорт
ЖЕЛЕЗОПЪТЕН ТРАНСПОРТ
I. КОНТЕКСТ
1. Продължителната реформа на железопътния сектор в България постигна привеждането
на институционалната и правната му рамка в съответствие с тази в държавите-членки на
ЕС, реализира стабилни обеми на трафика и изчисти натрупаните задължения. Към края на
2007 г. българският национален ж.п. превозвач БДЖ ЕАД показа нетна печалба и неговата трудно
постигната финансова стабилност беше подкрепена от доверието на инвеститорите по време на
последното издаване на облигации в размер на 120 млн. евро. Постиженията на реформата са
впечатляващи: вертикалното разделяне на обществените услуги обособи железопътната
инфраструктура от експлоатацията на железопътните превози и услуги; таксите за достъп до
железопътната инфраструктура откриха пазара за достъп до нея и позволиха възстановяването на
разходите; съставени бяха договори за обществена услуга, които имаха за цел изясняване на
приноса на правителството за сектора. Също толкова впечатляващи са резултатите от мерките за
подобряване на операционната ефективност: персоналът на железопътната компания беше
намален с 40%; създадена беше структура на холдингово дружество с три независими юридически
дъщерни дружества с различни насоки на дейността - превоз на товари, превоз на пътници и
предоставяне на локомотивна тяга, като връзката между родителската компания и дъщерните
дружества беше основана на търговски договорни споразумения, премахване на подразбиращото
се кръстосано субсидиране между товарните и пътническите превози, засилване на контрола над
разходите, повишаване на прозрачността и отчетността, както и подпомагане на подготовката на
БДЖ ЕАД да се конкурира в обстановката на отворен пазар за железопътен транспорт.
3. Икономическият спад ще има последствия както върху обема на трафика, така върху
наличието на публични ресурси за справяне с хроничния недостиг от инвестиции в активите
на инфраструктурата и подвижния състав. Българската железопътна индустрия изисква
осъществяването на големи инвестиционни програми за нуждите на релсовите пътища,
локомотивите, пътническите и товарни вагони за постигане на приемливо ниво на ефективност на
фирмата от гледна точка на нейните клиенти за товарни и пътнически превози. За да се решат
големите потребности от инвестиции по финансово устойчив начин, усилията за реформи трябва
да се фокусират върху повишаване на жизнеспособността и производителността на железопътния
сектор и укрепване на управлението и управленските структури в сектора.
58
Железопътен транспорт
Използване на локомотиви
Производителност на служителите
0 10 20 30 40 50 60 70 80 90 100
59
Железопътен транспорт
години средно ежегодно са били подновявани 25-30 км релсов път, а 30-40 км са били
ремонтирани, което е по-малко от 1% от общата мрежа. Тези ниски нива на ремонт и подновяване
увеличават експлоатационните разходи на железопътната инфраструктурна компания и тези
разходи се прехвърлят върху железопътните превозвачи посредством високите такси за достъпа до
релсовия път при по-ниско качество на услугите. Железопътният транспорт има изключително
ниска капиталова база, която задържа растежа на производителността, необходим за
конкурентоспособността на пазара, като създава несъответствие между активите и персонала.
Предизвикателството се състои в преминаване от спорадични и често налагащи се поради аварии
инвестиции към капиталови разходи, гледащи в бъдещето и движени от стратегически
съображения.
60
Железопътен транспорт
12. Вътрешната организация на БДЖ ЕАД все още не е напълно приведена в съответствие с
пазарния подход в железниците. Като холдингова структура, БДЖ ЕАД трябва да започне да
променя ролята си, пренасочвайки я от контрол на производството към стратегическо лидерство
и финансов надзор. Собствеността върху активите на БДЖ ЕАД е чувствителен въпрос; тарифната
структура за наемането на подвижен състав за превоз на товари и пътници от страна на БДЖ ЕАД
от холдинговото дружество трябва да бъде анализирана внимателно, за да се избегнат
деформациите на пазарните цени на превозите. Дъщерните дружества за превоз на товари и
пътници сега трябва да носят изцяло отговорността за оценката на тенденциите в търсенето на
транспортни услуги, за определяне на конкурентни тарифни нива, както и за оценяването на
потребностите на клиентите. На базата на тези оценки трябва да разработят бизнес-планове,
включително оценка на необходимите инвестиции за придобиване на нов подвижен състав. Тъй
като собственик на активите е БДЖ ЕАД, неговата роля във вземането на политически решения
създава сериозен риск от ограничаване на самостоятелността на дъщерните дружества и
намаляване на възможностите им да отговорят на нуждите на съответните пазари.
В краткосрочен план
• Съобразяване на числеността на персонала с бизнес-търсенето и рационализиране на обема на
активите в съответствие с текущите потребности на пазара.
• Провеждане на редовни и систематични маркетингови проучвания за оценяване на
съществуващите продукти и услуги и за разработването на нови такива, както и за проектиране на
61
Железопътен транспорт
В средносрочен план
• Разширяване на използването на информационните и комуникационните технологии (ИКТ) за
управление на влаковете, сигнализация и блокировка, за придобиване на модерни
инфраструктурни съоръжения за поддръжка, както и за повишаване на нейната ефективност.
• Прилагане на прозрачни методи за подбор и развитие на мениджърите въз основа на личните
достойнства, заслугите и квалификацията с цел укрепване на управлението на НК “ЖИ” и БДЖ.
• Прилагане на договори за мениджърите с предвидени условия за резултатите от представянето
им.
62
Околна среда
ОКОЛНА СРЕДА
I. КОНТЕКСТ
1. Бързият икономически растеж на България през последното десетилетие беше придружен от
постоянен напредък към повишаване на екологичните стандарти. Въпреки това, съществуват
сериозни екологични предизвикателства с големи финансови и социалноикономически
последствия.
63
Околна среда
22
Азотът и фосфорът допринасят за риска от еутрофизация. Хранителните вещества увеличават значително биологичния растеж
(например, на водораслите), което води до намаляване на кислород във водата, водещо до общо намаляване на биологичната активност
в морето. В допълнение, тъй като Черноморското крайбрежие е определено като “чувствителна зона” съгласно Директивата за
пречистването на битови отпадъчни води, очаква се по-стриктното третиране и пречистване на отпадъчните води да намали заплахата
от еутрофизация. На практика това изисква отстраняване на азота и фосфора чрез третично пречистване.
64
Околна среда
65
Околна среда
66
Околна среда
В краткосрочен план
• Създаване на национална мрежа от защитени територии, включително нови защитени
територии, възстановяване на биокоридорите и запазване на съществуващите такива за обвързване
с “Натура 2000” и защитените територии.
• Подобряване на стратегическото планиране на големите инвестиции в сферата на
управлението на водите.
• Подобряване на оперативната ефективност на водните дружества - намаляване на
административните загуби на вода, повишаване на събираемостта на вземанията; реализиране на
цялостна програма за откриване на течовете в мрежите и прилагане на програми за финансово
управление, които ще позволят на водните дружества да вземат икономическите решения за
операциите и инвестициите си.
• Изготвяне и прилагане на планове за опазване и управление на приоритетните видове от
дивата флора и фауна. Решаване на проблемите с дублирането на функциите и недостатъците в
работата на агенциите, отговорни за планирането, координирането и регулирането на околната
среда. Местните органи за самоуправление и заинтересованите участници би следвало да играят
по-голяма роля в подпомагането на устойчивото развитие на Черноморското крайбрежие.
• Създаване на междуведомствена група за подобряване на координацията между МОСВ,
Министерството на транспорта, МЗХ и Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и
Министерски съвет по проблемите на Черноморското крайбрежие.
• Спиране на прекомерното застрояване, което разрушава околната среда по крайбрежието и
застрашава бъдещето на туристическия бизнес.
• Закриване на незаконните сметища и намаляване на обема на депонираните отпадъци, като
същевременно се осигури съгласието и участието на местните общности.
• Създаване на стимули за намаляването на отпадъците и сортирането им при източника чрез
повишаване на такси смет и таксите за депониране на отпадъци (които са много ниски), и чрез
въвеждане на нови такси. Таксите за събиране, депониране и обезвреждане на отпадъци и другите
видове такси могат да бъдат ефективно средство за намаляване на общото количество на
отпадъците и за увеличаване на дела на рециклираните отпадъци. Приходите от увеличените такси
67
Околна среда
В средносрочен план
• Обмисляне на създаването на екологична полиция.
• Изготвяне на Национална стратегия и План за действие за опазване и възстановяване на
влажните зони, в това число, планове за управление на ключовите влажни зони (напр. дунавските
наводнявани зони, влажните зони по крайбрежието и река Марица, обектите по Рамсарската
конвенция и “Натура 2000”, както и убежищата на прелетни птици).
• Предотвратяване на бракониерството чрез работа с неправителствените организации и
местното население във влажните зони за повишаване на неговата информираност и предоставяне
на консултации за осигуряване на алтернативни източници на доходи.
• Разработване на система за мониторинг на местообитанията и видовете и осигуряване на
адекватно финансиране на дейностите за опазване на видовете и местообитанията.
• Предприемане на действия срещу замърсяването от изгарянето на каменни въглища и
въглищни брикети за отопление. Енергийната политика трябва да се пренасочи към използване на
по-чисти въглища, преминаване към по-чисти горива, както и към увеличаване на дела на
възобновяемите енергийни източници и стриктно принудително налагане на регулирането на
емисиите.
68
Образование
ОБРАЗОВАНИЕ
I. КОНТЕКСТ
1. България наскоро въведе всеобхватни реформи в системата на средното образование за
насърчаване на по-голяма автономия и отговорност на училищата с цел постигане на по-
добри резултати от обучението и повишаване на ефективността на публичните разходи.
Финансирането на един ученик и въвеждането на делегираните бюджети доведоха до закриване на
редица училища, което беше станало наложително след рязкото спадане на броя на учениците.
Закриването на училищата доведе до създаване на по-големи училища с повече възможности за
обединяване на образователните ресурси (например, осигуряване на по-добра материална база за
учениците), с по-големи размери на паралелките, а в бъдеще - и с възможности за привличане и
задържане на по-квалифицирани учители. За разлика от предишната централизирана система,
базираното в училищата управление предоставя на директорите на училищата значителни
правомощия за вземане на решения и създава предпоставки за училищата да се приспособяват по-
добре към местните нужди и възможности за по-добро образование. Външното оценяване на
успеваемостта на учениците понастоящем се извършва редовно, което подобри значително базата
от информация, използвана за вземане на решения в областта на образователната политика.
Въпреки това, остават опасения по отношение на отчетността на училищата пред местните
общности. Докато директорите отговарят пред общинските власти за използването на
финансовите ресурси, родителите почти не разполагат с официални средства за търсене на
отговорност от директорите за резултатите от обучението.
69
Образование
младежи, особено в по-горните класове, е прекалено малък, много от тези, които остават в
образователната система, не придобиват необходимите умения и компетенции да се конкурират в
една високоиновационна икономика и да отговорят на изискванията на работодателите към
професионалната им квалификации - с търсени на пазара (често професионални) умения, които
могат да им осигурят работа. Това обаче важи и за базовите, използваеми в различни сфери
умения, които стават все по-необходими в ерата на бързи технологични промени, където умението
за непрекъснато усвояване на нови компетенции е с решаващо значение. Над 50% от българските
15-годишни ученици показаха много ниски резултати в теста за четивна грамотност PISA 2006 -
значително по-висок дял от този на връстниците им в другите държави-членки на ЕС (както в
новите, така и в старите членки) и в другите развити страни. Други международни тестове като
TIMSS също показват влошаване на качеството на образованието в процеса на времето.
70
Образование
относно това, което се прави в отделните училища и в плановете за подобряване на работата им.
Новата, децентрализирана българска образователна система, с оценяване на успеваемостта
училище по училище, позволява лесното идентифициране на слабо представящите се училища и,
следователно, може да помогне за справяне с проблемите им по целенасочен начин. Това ще даде
възможност на училищата да станат по-отговорни за своите резултати не само пред регионалните
инспекторати и общинските власти, а и пред родителите, работодателите и други заинтересовани
участници от гражданското общество.
България: Условия на живот преди и след присъединяването към ЕС, Световната банка 2008 г.
23
71
Образование
40 DK NL
30
FI
SE U K
20 DE
SL AT IE
% 10
LU BG RО CY HU IT SK CZ LT PT GR MT EE FR
0
ES LV BE PL EU 27 av
-10
-20
-30
Източник: Евростат
11. Предучилищното възпитание оставя зад борда голям брой маргинализирани деца и не
насърчава равнопоставено готовността за училище. Съществуват убедителни доказателства от
международния опит за това, че инвестициите за образование в ранното детство и интервенциите
за детско развитие, в това число здравните и образователните програми, оказват съществено
влияние върху последващите образователни резултати в основното и средното образование, и
имат по-висока възвращаемост от по-късните инвестиции. 24 Освен че тези програми играят важна
роля за повишаване на човешкия капитал на цялото население, те са особено важни за децата от
маргинализирани семейства. България вече въведе едногодишно безплатно и задължително
предучилищно възпитание и повиши процента на приема в предучилищното възпитание от 66 %
на 74 % между 2000 и 2008 година. Въпреки това, докато в България тази задължителна година все
още не се прилага напълно, особено сред по-маргинализираните деца, напр. сред ромите, приемът
в предучилищното възпитание в по-развитите държави-членки на ЕС е над 90 %. По-нататъшното
насърчаване на възпитанието в ранното детство трябва да включи и разработването на нови услуги
за благосъстоянието на децата, насочени към децата на възраст от 0 до 3 години и фокусирани
върху активния контакт с общността и обучението на родителите, както и към разширяване на
обхвата на яслите и детските градини за деца на възраст от 3 до 6 години.
24
Cunha, F., Heckman, J., Lochner, L. & Masterov, D. (2005), Interpreting the evidence on life cycle skill formation (North Holland,
Amsterdam).
72
Образование
Източник: UNESCO
13. Процентът на участието във висшето образование изостава от другите нови държави-
членки на ЕС и разликата се увеличава. Докато през 2000 г. процентът на участие във висшето
образование в България беше приблизително съпоставим със средната стойност в останалите нови
държави-членки, след това участието се увеличи незначително и през 2007 г. приемът във висшето
образование в България е сред най-ниските в ЕС. За това съществуват две основни причини: (i)
процентът на учениците, завършващи средно образование е сравнително нисък, особено сред
малцинствата, и (ii) алтернативното висше образование в България (технически колежи и т.н.)
практически не съществува. Едва 3,1% от всички студенти в сферата на висшето образование в
България са се записали за участие в алтернативни форми на висше образование. В страни като
Австралия, Канада и Великобритания процентът е около 40 %. (Вж. Таблица 1).
73
Образование
В краткосрочен план
• По-нататъшно развитие на системата за оценяване на успеваемостта на учениците за
повишаване на отговорността на отделните училища пред общинските власти, родителите и
работодателите.
• Предприемане на активни мерки за привличане, задържане и заплащане на високо
квалифицирани преподаватели и училищни директори. Това ще изисква предлагане на нови
възможности за професионално развитие и мониторинг на първоначалните резултати от схемата за
диференцирано заплащане, въведена преди една година. При това, закриването на Националния
педагогически център остави вакуум по отношение на разработването на стратегии и прилагането
на политики за повишаване на качеството на учителите.
• Преразглеждане на текущото съдържание на учебните програми, задачи и стандарти с оглед
преминаване към подход, ориентиран към компетентностите в учебната програма и обучение.
Новите, наскоро приети учебни програми за основно образование трябва да бъдат подложени на
систематично оценяване.
• Премахване на изпитите след 7-ми клас за подобряване на достъпа до средното образование и
приложимостта му.
• Утвърждаване на новата матура като основен критерий за прием в университетите.
• Разширяване и разнообразяване на възможностите за финансово подпомагане на студентите
чрез студентски кредити (въведени наскоро като публично гарантиране на кредитите за частни
лица, но засега без интерес от страна на частните банки за участие в схемата) и програми за
стипендии за финансово затруднени студенти.
• Приемане на осъвременена стратегия за професионално образование и обучение (ПОО) 25 за
снабдяване на учениците с уменията, необходими в икономиката на знанието, и за предлагане на
алтернативи на лицата без влечение към науката. Тази стратегия може да включва забавяне на
ранния избор между профилирани и непрофилирани училища (след 7-ми клас) и забавяне на
насочването на учениците към професионалните училища едва след завършване на
задължителното общо образование. Това би следвало да включи разработване на учебни програми
за професионалните гимназии, намиращи баланс между професионалните и общите умения (по-
специално по математика, природни науки и чужди езици) и създаване на път от професионалните
гимназии към университетите.
• Преодоляване на пропуските в осъществяването на неотдавнашните реформи за финансиране
на един ученик с цел повишаване на отговорността на местните администрации и училища, както
и засилване на отчетността. Това би могло да бъде направено чрез предоставяне на практическо
обучение на местно ниво от служителите на министерствата на финансите и образованието;
определяне на образователни цели за училищата и местните власти и възнаграждаване на
постигнатите резултати; организиране на местни училищни съвети /настоятелства/,
представляващи родителите, местните общности и общините, и оправомощени да преразглеждат
програмите и финансирането на училищата, и да търсят отговорност от директорите на училищата
за резултатите от обучението.
В средносрочен и дългосрочен план
• Предотвратяване на отпадането от училище като се обръща специално внимание на училищата
с най-много отпаднали ученици, предоставят се ранни консултации и професионална ориентация
25
Световната банка (2007 г.). "Ускоряване конвергенцията на България: Предизвикателствата пред повишаването на
производителността".
74
Образование
на учениците в риск. Текущата програма на МОН, насочена против отпадането от училище също
се стреми да увеличи предлагането на извънкласни дейности, така че нейното въздействие трябва
да се следи и оценява систематично. Особено важно би било да се обърне внимание на качеството
и рисковете от отпадане в училища, където повечето ученици са роми, включително чрез
продължаване на усилията за справяне със сегрегацията и насърчаване на образователната
интеграция.
• Въвеждане на комбинирани програми за обучение и работа на младежи извън задължителната
училищна възраст. Тези програми ще се стремят да задържат младежите в сферата на
образованието и на програмите за обучение до 18-годишна възраст и биха могли да използват
опита на страните-членки на ОИСР. Обмисляне на стимули за задържане на младежите в
училищата извън задължителната училищна възраст. 26 Стимулите биха могли да включват
парични помощи за младежи от домакинства с ниски доходи, разширяване на обхвата на
задължителното образование до завършване на горния курс на средното образование, повишаване
на прага за допустимост за получаване на помощи по програмата за гарантирания минимален
доход (ГМД) в зависимост от продължаването на образованието на младежите от 15 до 18 години
след задължителното образование и т.н. Тези мерки обаче зависят от подобренията на
образователните резултати, особено за децата от маргинализирани домакинства.
• Прилагане на новата стратегия за професионалното образование и обучение.
• Създаване на регионални интегрирани ресурсни центрове за ПОО за осигуряване на нови
пътища за учениците в задължителна училищна възраст, даващи им достъп до възможности за
обучение в средните училища и за висше образование в нови и обещаващи професионални
области.
• Създаване на национален орган за образователна квалификация, който би имал три задачи: (i)
създаване и поддържане на национална квалификационна рамка за всички образователни степени
в България; (ii) създаване, развитие и поддържане на стандартите за образование и обучение във
всички учебни заведения (средно образование, алтернативно висше образование, университети);
(iii) насърчаване и улесняване на достъпа, прехвърлянето и развитието в системата за образование
и обучение.
• Разширяване на ученето през целия живот. Това ще изисква облекчаване на алтернативното
постъпване във висше образование за възрастни, стимули за работодателите да предоставят
възможности за образование и обучение, а служителите да участват; признаване на квалификация,
придобита чрез неформално и неофициално образование, както и чрез работа.
• Укрепване на предоставянето на външни услуги в подкрепа на училищата и по-специално
предоставяне на консултации за ученици. Училищата, обслужващи необлагодетелствани райони
и/или групи от ученици се нуждаят от особено внимание.
• Укрепване на инициативите за образование и развитие в ранното детство (ОРРД).27
Правителството би могло да насърчава ОРРД чрез разработване на нови услуги за
благосъстоянието на децата на възраст до 3 години, фокусирани върху контакти с общностите по
места и обучение на родителите, както и чрез разширяване на предлагането на детски ясли и
детски градини за деца от 3 до 6 години.
• Пренасочване на средствата за финансиране от финансирането на един записан ученик
(сегашната формула за "финансиране на един ученик") към финансиране на дипломиран ученик
(например, като се прави във висшите учебни заведения в Дания).
• Насърчаване на по-голяма конкуренция между институциите във висшето образование с цел
повишаване на приложимостта на техните програми спрямо изискванията на пазара на труда. Това
би наложило в частност и промени в управлението на университетите с оглед засилване на
отговорността за резултатите.
26
OECD (2008) Jobs for Youth: United Kingdom, OECD: Paris
27
Cunha, F., Heckman, J., Lochner, L. & Masterov, D. (2005), Interpreting the evidence on life cycle skill formation (North Holland,
Amsterdam).
75
Здравеопазване
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
I. КОНТЕКСТ
1. През последното десетилетие България предприе значими реформи в здравеопазването,
но въпреки това остават редица нерешени въпроси на здравната политика, свързани с
подобряване здравния статус на населението и повишаване ефективността на публичните
разходи за здравеопазване. Здравните стандарти в България са по-ниски в сравнение с повечето
страни-членки на ЕС. Очакваната продължителност на живота (при раждането) е 6.5 години под
средната за ЕС, почти две години под средната за ЕС10 28 и отразява високата степен на
заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания, рак и други животозастрашаващи болести. Две
трети от бенефициентите в България са неудовлетворени от публичното здравеопазване, което
представлява значително по-висок дял в сравнение с останалите страни от ЕС (където само една
трета от бенефициентите изразяват неудовлетвореност от публичните здравни услуги) и надхвърля
средното ниво на неудовлетвореност от 49% в ЕС10. (Таблица 1).
28
EU10 се отнася до новите 10 страни членки от 2004 г. с изключение на Кипър и Малта.
76
Здравеопазване
I I . ОСНОВНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
Б. Доболнична помощ
5. Бързият растеж в болничния сектор до известна степен се дължи на недостатъчно
доброто представяне на доболничната помощ. Това е следствие от няколко фактора. Общите
разходи за първично здравеопазване възлизат на около 8% от бюджета на НЗОК, което е
наполовина в сравнение с дела на първичното здравеопазване в Западна Европа. Методът на
заплащане на лекарите от доболничната помощ не осигурява достатъчно стимули за подобряване
на предоставяните услуги, поради което и делът на насочваните към специализирана
извънболнична и болнична помощ пациенти е висок. Повечето лекари от системата на първичното
здравеопазване нямат подготовка за общопрактикуващи лекари, а изискването за придобиване на
тази квалификация непрекъснато се отлага (сега срокът е до 2015 г.). В резултат на това
проучванията сред потребителите показват липса на доверие в семейните лекари, включително
ниско ниво на профилактичните прегледи и често заобикаляне на първичната помощ в полза на
директните контакти с по-високите нива на здравеопазване. Несъответствията са показателни:
въпреки, че общият брой на семейните лекари е повече или по-малко достатъчен (77 на 100 000
жители при средно 97 за ЕС), 17.8% от местата в районите с неблагоприятни условия остават
незаети; по подобен начин броят на специализираните доболнични центрове на 100 000 души
варира между 2.26 и 16.40.
В. Лекарствена политика
6. Лекарствената политика е финансово неустойчива и води до неравнопоставеност.
Неотдавна България прие нови подзаконови актове, регулиращи лекарствената политика, а на 1
юни 2009 г. беше въведен новият позитивен лекарствен списък. Тези мерки представляват
потенциална стъпка напред, но въпреки това остават някои значими рискове. Новият лекарствен
списък включва много нови и скъпоструващи лекарства (например за хепатит и множествена
склероза), докато старата практика на използване на списък на чакащите за разпределяне на
достъпа до лекарства в отговор на фиксираните бюджети, вече не се прилага. В следствие на това
29
Източник Разработване на генерален план за болничната помощ, стратегия за преструктуриране и свързани консултантски
усулиги, Консултантски доклад на Credes Groupe Burgeap като част от Проекта за реформа в здравния сектор финансиран със заем на
Световната банка
77
Здравеопазване
новият лекарствен списък поражда рискове за лекарствения бюджет на НЗОК през второто
полугодие на 2009 г. Полето за икономии е ограничено от вече съществуващото в сравнение с
други страни ниско ниво на реимбурсиране на разходи за лекарства, което води до значителни
лични разходи и не позволява адекватен достъп до важни лекарства за бедните.
Г. Ролята на МЗ и НЗОК
7. Институционалната рамка за управление на сектора се нуждае от значително подобрение.
Огромното нарастване на болничните дейности и свързаните с това разходи обуславят нуждата от
засилване на регулацията и контрола в Министерството на здравеопазването и координацията с
НЗОК. През последните години, съгласно изискванията на законодателството, НЗОК води
преговори за сключване на Национален рамков договор (включително определяне на тарифи за
таксите) с една единствена организация – Българския лекарски съюз (БЛС). Тези преговори не са
обвързани по подходящ начин с процеса на бюджетиране и изключват други ключови
заинтересовани партньори. Ролята на НЗОК и евентуалният преход към многостранен
осигурителен модел от известно време насам са обект на обсъждане в България. По отношение на
всяка от широките политически цели в сектора – повишаване на ефективността и качеството на
болничната помощ, подобряване на доболничната помощ и устойчива лекарствена политика –
могат да се възприемат различни подходи. Успешни примери за модели на един платец (в случая –
НЗОК) и добре разработени многостранни системи на плащане, както и по-малко успешни
примери за двата типа системи могат да бъдат открити навсякъде в Европа. Независимо кой модел
ще бъде възприет, успехът му ще зависи от правилното разработване на детайлите.
Многостранният осигурителен модел може да бъде доста сложен (включително механизмите за
намаляване на стимулите за избор на по-ниския риск), а международният опит показва, че той
може да доведе и до повишаване на разходите.
В краткосрочен план
• Да се приеме генерален план за оптимизиране на болничната мрежа. Да се даде възможност на
купувача на медицинска помощ, т.е. НЗОК, избирателно да сключва договори с болниците, което
ще задължи болниците да се конкурират за публично финансиране и да доказват, че
предоставяните от тях здравни услуги съответстват на получаваното заплащане с публични
средства. Преминаването от заплащане на болниците на базата на клинични пътеки към
диагностично-свързани групи (ДСГ) също би било полезно.
• Да се разработи цялостна политика за дългосрочна грижа, като ключов компонент на
здравната реформа в България.
• Да се избегне намаляването на бюджета за доболничната помощ.
• Да се ограничи увеличаването на лекарствения бюджет за 2009 и за следващата година.
Повторното въвеждане на списъци на чакащите за някои скъпоструващи лекарства може да се
окаже препоръчително, тъй като по-нататъшното намаляване на вече ниското ниво на
реимбурсация може да се окаже нецелесъобразно.
• Да се задържи до 2010 г. нивото на цените на клиничните пътеки за услуги, при които не се
наблюдава промяна и да се намалят цените на клиничните пътеки с бързо нараснал през
78
Здравеопазване
последните години обем. Тези мерки следва да бъдат преценени в светлината на бюджетната
среда.
• Резервите на НЗОК да се използват като последен спасителен механизъм за поемане на удара
вследствие на евентуална актуализация на бюджета.
В средносрочен план
• Преструктуриране на болниците в съответствие с генералния план.
• Създаване на независим орган, отговорен за лицензирането и акредитирането на болниците с
цел подобряване качеството на медицинската помощ и оптимизиране на болничния сектор.
• Разработване на показателите за представяне на болниците и редовен мониторинг и
докладване, включително мерки, отразяващи удовлетвореността на ползвателя от получената
помощ.
• Разработване на стратегия за финансиране на големите нужди от инвестиции в сектора, което
да допълва финансирането по линия на европейските структурни фондове за социална
инфраструктура в размер на 280 милиона евро.
• Усъвършенстване на заплащането в съответствие с резултатите в доболничната медицинска
помощ. Предварителните стъпки, предприети в тази посока, следва да бъдат наблюдавани отблизо
и оценени, за да се опредили техния ефект.
• Промяна на регулативните стандарти с цел разширяване списъка с условия, касаещи
отговорностите на лекарите от доболничната помощ, което би намалило броя на пациентите в
специализираните нива на здравеопазване.
• Използване на новата система за информационно обслужване на НЗОК за наблюдаване на
моделите за насочване към следващи нива и предписване на лекарства от страна на отделните
лекари и за предприемане на коригиращи мерки при необходимост.
• Въвеждане на различни икономически модели за снабдяване с лекарства с цел гарантиране на
по-голяма гъвкавост и по-висока стойност срещу средствата, заплатени от публичния бюджет.
• Ревизиране на преговорите на НЗОК с доставчиците на медицинска помощ за по-доброто им
обвързване с държавния бюджет, както и за привличане на други заинтересовани страни освен
Българския лекарски съюз.
• Ясно определяне пакета от услуги, покривани от НЗОК. Постигането на по-голяма яснота в
това отношение би подготвило почвата за по-отчетлива роля на множеството частни осигурители,
които да финансират пакети от допълнителни услуги, надграждащи основните публично
финансирани такива.
79
Пенсионна система
ПЕНСИОННА СИСТЕМА
I. КОНТЕКСТ
1. От 2000 г. насам пенсионната система претърпя значими и добре обмислени реформи.
Бяха увеличени възрастовите граници за пенсиониране, бяха въведени ограничения за ранно
пенсиониране, системата бе диверсифицирана чрез въвеждане на три стълба, беше приета проста
и справедлива формула за определяне на пенсиите. Въпреки, че в началото на реформите
инвалидните пенсии нараснаха непропорционално, усилията на администрацията на НОИ за
ограничаване на този ръст се оказаха доста ефективни.
Източник: НОИ
80
Пенсионна система
А. Социално-осигурителни вноски
4. Намаляването на осигурителните вноски през 2006 г. беше направено с очакването, че
тази реформа ще е неутрална по отношение на приходите, тъй като по-малката данъчна тежест
за работещите ще доведе до нарастване на плащанията на вноските, което ще компенсира по-
ниските нива на осигурителни вноски. На базата на предварителни прогнози на Световната банка,
които отчитат неотдавнашното увеличение на пенсиите и намаляване на осигурителните вноски,
„чистият” дефицит на пенсионната система, изключващ участието на държавата като осигурител
се очаква да се запази на нива от 4 – 4.5% от БВП през следващите 50 години, като 10-процентният
дял на държавните вноски се очаква да покрие едва 2% от БВП.
81
Пенсионна система
8. Нещо повече, все още значителен брой хора получават пенсия по инвалидност или при
ранно пенсиониране преди да навършат законоустановената възраст за пенсиониране. Около
57 % от мъжете и 36% от жените вече получават някаква пенсия – за старост или инвалидност –
преди да са навършили съответната възраст за пенсиониране. Делът на ранно-пенсиониралите се,
като се изключат хората с увреждания, в настоящия момент възлиза на 40% при мъжете и на 18%
при жените. Техният дял се очаква да намалее по естествен път, тъй като броят на осигуряващите
се с право на ранно пенсиониране бе сведен до 25% от този през 2000 г. Обаче хората, които са
придобили право на ранно пенсиониране преди 2000 г. ще продължават преждевременно да
напускат работната сила в продължение на още много години. Освен това, някои групи ще
продължат да отговарят на изискванията за ранно пенсиониране. Например, учителите могат да се
пенсионират 3 години по-рано при намален размер на пенсията с 0.2% месечно за периода на
предварителното пенсиониране, което покрива едва половината от разходите, които НОИ прави в
тези случаи.
В. Пенсии за инвалидност
9. Преходът към по-висока възрастова граница за пенсиониране през периода 2000-2009 г.
съвпадна със сериозно нарастване броя на желаещите да получат инвалидни пенсии. И
докато НОИ като че ли овладя нарастването на пенсиите за инвалидност, натискът за увеличаване
броя на получателите на инвалидни пенсии се очаква да продължи да расте, тъй като все още тече
постепенната отмяна на законовите правила за ранно пенсиониране, а и безработицата нараства
поради икономическата криза.
82
Пенсионна система
Г. Индексиране на пенсиите
11. Решенията относно съществуващия размер на пенсиите в България често се вземат
несистематично. Например, по закон пенсиите следва да се индексират съгласно „Швейцарското
правило”, което е създадено с цел да се контролират разходите за пенсии. Правилото налага
нарастването на пенсиите да е средно аритметично на инфлацията и нарастването на заплатите. И
ако този тип индексиране позволява известно увеличение на реалните доходи на пенсионерите,
техните доходи нарастват по-бавно в сравнение със заплатите, което понякога се счита за
„несправедливо” и води до извънпланово актуализиране на пенсиите. Резултатът от подобни
актуализации е, че през изминалото десетилетие пенсиите нарастваха по-бързо от заплатите.
Извънредните и увеличаващи се добавки в края на годината, стигащи до 1-6% от годишните
разходи за пенсии, бяха раздадени през периода 2005-2008 г. от държавния бюджет. Подобни
практики допринасят за неустойчивост и уронват стимулите за осигуряване, тъй като отслабват
връзката между осигурителните вноски и получаваните пенсии.
В краткосрочен план
• Въздържане от извънредни повишения на пенсиите.
• Да се разгледа възможността от намаляване на размера на вноските, но само ако това е
съпътствано от реформи за подобряване на дългосрочната устойчивост на пенсионната система.
• Да се обмисли стратегия за преустановяване на участието на държавата като осигурител в
пенсионната система.
• Да се укрепят допълнително процедурите за освидетелстване на инвалидност в отговор на
евентуалното увеличаване броя на кандидатите за освидетелстване поради икономическия спад.
В средносрочен план
• Да се разгледа възможността от премахване на различията във възрастта за пенсиониране по
полов признак и започване на привеждането на пенсионната възраст в съответствие с нивата в ЕС.
• Преглед на правилата за ранно пенсиониране (съответствие, приравняване на прослужено
време и наказания) и по-бързо премахване на старите правила с цел ограничаване на ранното
пенсиониране.
• Преглед на правилата и стимулите за пенсиониране по инвалидност, при което пенсиите за
инвалидност на практика да станат по-ниски в сравнение с пенсиите за старост.
• Подобряване на дългосрочното финансово планиране в Министерството на финансите и
анализ на причините за бавното подобряване на събираемостта на осигурителните вноски.
• Ако не бъдат предприети подходящи мерки за осигуряване на финансовата устойчивост на
пенсионната система, може да се наложи последващо увеличаване на размера на осигурителните
вноски.
83
Мрежи за социална защита
I. КОНТЕКСТ
1. Схемите от мрежата за социална защита в България включват: (a) помощ за
домакинствата с ниски доходи и уязвимите такива чрез програмите за месечни социални помощи
за лица и семейства, базирани на гарантирания минимален доход (ГМД) и целева помощ за
отопление; (б) месечни надбавки за семейства с деца, както и помощи при раждане на дете, платен
отпуск по майчинство за неосигурени майки и други схеми за подпомагане по Закона за семейни
помощи за деца; ( в) помощи за хората с увреждания под формата на месечна добавка за социална
интеграция, която допълва пенсията за инвалидност; и (г ) институционални и базирани в
общността социални услуги. Социалните помощи за лица и семейства и целевата помощ за
отопление са програми за намаляване на бедността, които се отпускат след подоходен тест и са
насочени към най-уязвимите домакинства. Месечните надбавки за семействата с деца се отпускат
както по категории бенефициенти (деца), в комбинация с подоходен тест и при по-висок праг за
достъп на семействата-бенефициенти. Месечната добавка за социална интеграция се дава на хора с
увреждания с оглед подпомагане на тяхното интегриране в обществото.
2. Разходите за програми за социална защита са сравнително малък дял от общите разходи
за социални програми (такива, които се финансират от държавния бюджет и от
осигурителни вноски, включително пенсии). През 2008 г. България е изразходвала около 1.3%
от БВП по програми за социална защита (по споменатите по-горе четири схеми за безвъзмездно
социално подпомагане и други форми на социална помощ), което съответства на разходните
тенденции в останалите нови страни-членки на ЕС. Определените през 2007 г. бюджетни средства
за четирите основни програми за социална помощ и за детски надбавки възлизат на едва 7% от
общите разходи за социални програми (Таблица 1). Докато общите разходи за социални програми
са възлизали на повече от 35% от публичните разходи, на четирите целеви програми за социално
подпомагане и детските надбавки са се падали само 2.5% от общите публични разходи.
84
Мрежи за социална защита
30
Световната банка (2009), България: Отражение върху бедността на глобалната финансова криза (Доклад No. 47792
31
Световната банка (2008), България: Условия на живот преди присъединяването към ЕС.
85
Мрежи за социална защита
месеца. След изтичане на този срок те могат да заемат платени работни места или да бъдат
включени в обучителни програми, но не могат да кандидатстват отново и да получават помощ
през следващите 12 месеца. Тези строги правила бяха въведени с презумпцията, че бенефициенти,
които губят социални помощи биха имали по-силна мотивация да търсят работа. Тази мярка
фактическа влезе в сила от януари 2008 г. и само за два месеца доведе до значително намаляване
на броя бенефициенти от около 60 000 до по-малко от 50 000, а от юли 2008 г. срокът на
получаване на МСП беше отново намален до 12 месеца. Неотдавна Европейската комисия за
социални права прецени, че затягането на критериите за получаване на социални помощи е в
нарушение на задълженията, поети от България по Европейската социална харта.
7. Обхватът при предоставяне на детски надбавки и по-специално при много бедните, е със
значително по-висок коефициент в сравнение с МСП и целевата помощ за отопление, но не
покрива 45% от бедните домакинства. 45% от бедните домакинства (т.е. домакинствата,
живеещи под прага на бедността от 185 лв. месечно за възрастен през 2007 г.) с деца под 18 г. не
получават детски надбавки, въпреки че отговарят на изисквания праг за получаване на детски
надбавки през 2008 г. в размер на 300 лв. месечно. Слабото покритие може би се дължи на
препятствия пред достъпа (напр. неинформираност на потенциални бенефициенти или прекалено
сложна процедура на кандидатстване), или пък размерът на помощите е твърде нисък и не
мотивира бенефициентите да кандидатстват, особено в селските райони, където достъпът до
бюрата за социално подпомагане е труден.
86
Мрежи за социална защита
програмата за МСП са роми, често с крайно ограничени умения, както и без никакъв официален
трудов стаж. Трето, по-строгите критерии за отпускане на МСП не бяха съпроводени от
достатъчно институционални промени в службата по заетостта, която остана напълно отделена от
администрацията за социално подпомагане. Една институционална промяна за повишаване
ефективността на службата по заетостта определено е предизвикателство и изисква култура на
партньорство с неправителствените и общностни организации, която вече е в процес на зараждане
в България.
В краткосрочен план
• Разширяване на обхвата на програмата за месечни социални помощи за лица и семейства чрез
опростяване на условията за съответствие, включително преразглеждане на изискването за
наличност на регистрация за безработица в бюрата по труда 9 месеца преди кандидатстването за
помощ и на условието за забрана на пътуване в чужбина.
• Преглед на условията на програмата за МСП (по-специално 12-месечния лимит) в светлината
на влошаващите се перспективи за заетост на ниско-квалифицираните бенефициенти на МСП,
както и отчитане на въздействието върху бедните домакинства, много от които са с деца, с оглед
поддържане на основното предназначение на МСП като последно средство за социално
подпомагане.
• В условията на продължаващата икономическа криза, обсъждане на възможността за
въвеждане на отделна временна добавка към МСП без да се вдига за постоянно прага за
съответствие. Това би могло да отговори на временните рискове пред бедните и уязвими
87
Мрежи за социална защита
В средносрочен план
• Да се преразгледа рамката за повишаване на заетостта с цел изграждане на партньорства
между бюрата по труда и службите за социално подпомагане, от една страна, и
неправителствените и общностни организации – от друга, и даване възможност на бюрата по
труда по-добре да отговорят на нуждите на хората в неравностойно положение, които търсят
работа.
• Задълбочаване на институционалното взаимодействие между службите за социално
подпомагане и тези по заетостта или тяхното интегриране.
• Непрекъснато укрепване на системите за регистрация и наблюдение, включително
проследяване молбите за включване в програми – както приетите, така и отхвърлените, и
идентифициране на причините за отказ.
• Намаляване на административните разходи за програмата за МСП, например чрез по-рядко
провеждане на подоходния тест (не всеки месец) и опростяване на прилаганите диференцирани
скали.
88
БИБЛИОГРАФИЯ
Betcherman et al (2007). A Review of Interventions to Support Young Workers: Findings of the Youth
Employment Inventory. World Bank Social Protection Discussion Paper No. 715, World Bank, Washington,
D.C.
Draft report of Working Group under the Ministry of State Administration and Administrative Reform, 2009.
Analysis of State Fees, Administered at the Central Level and Proposals for Undertaking of Measures.
Government of Bulgaria. November 2008. Draft Bulgarian Energy Strategy by 2020.
Ministry of Finance. Report of the consolidated state budget as of 31 December 2008.
OECD (2008): Employment Outlook 2008, Chapter 1. Off to a Good Start? Youth Labor Market Transitions
in OECD Countries. OECD, Paris.
OECD (2008). Jobs for Youth: United Kingdom. OECD, Paris.
Quintini and Martin (2006). Starting Well and Losing Their Way? The Position of Youth in the Labor Market
in OECD Countries. OECD Social, Employment and Migration Working Papers No. 39, OECD: Paris.
The Lisbon Review 2008: Measuring Europe’s Progress in Reform.
Red to Gray: The “Third Transition” of Aging Populations in Eastern Europe and the Former Soviet Union,
World Bank: Washington, D.C., 2007. World Bank & IFC (2007). Doing Business 2008. Washington, D.C.
World Bank (2008). Bulgaria: Investment Climate Assessment. Washington, D.C.
World Bank & IFC (2008). Doing Business 2009. Washington, D.C.
World Bank (2009). Bulgaria: Reforming the Regime of State Fees. Document of the World Bank. July
2009.
World Bank, 2008. Bulgaria: Investment Climate Assessment Enterprise Survey.
World Economic Forum. Executive Opinion Survey 2007, 2008.
World Bank (2008). Bulgaria: Raising employment and human capital for growth and convergence.
World Bank (2007). Accelerating Bulgaria's Convergence: The Challenge of Raising Productivity", World
Bank, Washington D.C.
World Bank (2009). Bulgaria: Poverty Implications of the Global Financial Crisis. (Report No. 47792-BG).
World Bank (2008). Bulgaria: Living Conditions before and after EU Accession.
89
ДОКЛАДИ ЗА БЪЛГАРИЯ
http://www.worldbank.bg/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/ECAEXT/BULGARIAEXTN/0,,contentMDK:22011258~pagePK:1497618~piPK:2
17854~theSitePK:305439,00.html
BULGARIA: Forest Policy Note (May 2009)
http://www.worldbank.bg/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/ECAEXT/BULGARIAEXTN/0,,contentMDK:22236125~pagePK:1497618~piPK:2
17854~theSitePK:305439,00.html
BULGARIA: Diagnostic Review of Consumer Protection and Financial Capability (May 2009)
http://www.worldbank.bg/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/ECAEXT/BULGARIAEXTN/0,,contentMDK:22236041~pagePK:1497618~piPK:2
17854~theSitePK:305439,00.html
Bulgaria: Investment Climate Assessment (Dec. 2008)
http://www.worldbank.bg/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/ECAEXT/BULGARIAEXTN/0,,contentMDK:22011258~pagePK:1497618~piPK:2
17854~theSitePK:305439,00.html
Bulgaria: Corporate Governance Assessment (Dec. 2008)
http://siteresources.worldbank.org/BULGARIAEXTN/Resources/305438-1224088560466/Bulgaria2ROSCfinalreport.pdf
Bulgaria: Accounting and Auditing ROSC (Dec. 2008)
http://siteresources.worldbank.org/BULGARIAEXTN/Resources/305438-1224088560466/33061PReportAAengl.pdf
Bulgaria: Resourcing the Judiciary for Performance & Accountability - Judicial Public Expenditure
and Institutional Review (Oct. 2008)
http://www.worldbank.bg/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/ECAEXT/BULGARIAEXTN/0,,contentMDK:21961468~pagePK:141137~piPK:14
1127~theSitePK:305439,00.html
Catastrophe Risk Insurance Feasibility Study (June 2008)
http://siteresources.worldbank.org/INTBULGARIA/Resources/RiskinsuranceBG.pdf
Accelerating Bulgaria’s Convergence: the Challenge of Raising Productivity (Sept. 2007)
http://www.worldbank.bg/WBSITE/EXTERNAL/COUNTRIES/ECAEXT/BULGARIAEXTN/0,,contentMDK:21494784~pagePK:1497618~piPK:2
17854~theSitePK:305439,00.html
Bulgaria: Raising employment and human capital for growth and convergence - Policy Note (Nov.
2008)
http://siteresources.worldbank.org/BULGARIAEXTN/Resources/PolicyNoteEmploymentandHumanCapitalFINALcleannov17.pdf
Bulgaria’s Policy for Regulatory Reform in the European Union: Converging with Europe’s Best
Regulatory Environments (Oct. 2007)
http://siteresources.worldbank.org/BULGARIAEXTN/Resources/305438-1224088560466/RIA_ENG.pdf
Reforming administrative procedures in the tourism, food and road transportation sectors in Bulgaria
(Oct. 2007)
http://siteresources.worldbank.org/BULGARIAEXTN/Resources/305438-1224088560466/SPR_ENG.pdf
***
90